Пренебрегнати за властта – ДПС извадиха скелетите от гардероба!

Президентът избърза с мандата за съставяне на правителство

И не смесвайте истината с лъжата,

И не скривайте истината, когато /я/ знаете.

Корана, Сура 2. Ал-Бакара

Четин КазакОчаквано ДПС обяви в първия парламентарен ден, че внася три законопроекта в деловодството на парламента, докато в залата на Народното събрание другите им колеги от останалите политически партии заседаваха.

Пренебрежението на което бяха подложени хората на Ахмед Доган и Лютви Местан от ГЕБР да не се разговаря с тях за бъдещото правителство изби с внасянето на тези три законопроекта. И кой ги внесе – не друг, а самият Четин Казак, който влезе с гласове от чужбина като депутат в Габрово!

Село 20 дни без водаСутринта bTV показа репортаж за едно велинградско село,Избиратели на ДПС в селото без вода което е 20 дена без вода, но това явно не влиза в дневния ред на ДПС, въпреки, че жителите на това село са предимно български мюсюлмани.

Какво се оказва: на преговарящите за правителство от ГЕРБ им е пламнала главата, редица селища в страната се оказаха след първия сняг в бедствено положение, във вода, без пътища и ток. Избиратели от няколко града протестират срещу избора на депутати от ДПС с гласовете от чужбина, протестират и вложители в КТБ...

На този фон ДПС обявиха на брифинг, че внасят три законопроекта нямащи никаква връзка с дневния ред на обществото, а още по-малко пък с дневния ред на държавата?!

„Трите законопроекта, внесени от ПГ на ДПС в първия ден на 43-то Народно събрание целят да решат по един дефинитивен начин проблеми, които не бяха решени през всичките 24 години от демократичното развитие на България. Първият от тях е законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се предвижда да се не се погасяват по давност престъпленията, извършени от комунистическия режим, включително и тези от т.нар. възродителен процес”, обясни Казак пред репортери в парламента.

По думите му, с тази тема ДПС никога не са правили компромиси. Другите два законопроекта – ЗИД на Закона за гражданската регистрация и ЗИД на Закона за съдебната власт имат обща цел и предмет – заличаване от регистрите на ГРАО и от регистрите на Централното бюро за съдимост на насилствено наложените по време на т.нар възродителен процес имена на определена група български граждани. Тунчер Кърджалиев от ДПС заяви, че тези законопроекти са внесени от цялата ПГ и тематиката на им отговаря на идеология на ДПС и на тяхната базисна ценност. „Ние се надяваме те да получат достатъчно широка подкрепа в НС”, каза още Кърджалиев.

МедотиАндреев ще приглася на ДПС за така наречения възродителен процесТази тема повтори изявлението на депутата от гражданската квота на ГЕРБ Методи Андреев, изказана в предаването „Факторът Кошлуков”: „Първата моя законодателна инициатива аз съм си я спомнил, това беше последната, която 22 септември направи /Кой – не е ясно – бел. Л. М./ в миналия парламент... Изтича един много важен, преклузивен срок, който като изтече – нещата приключват. Това е един закон на ценности – е закон, който позиционира държавата в една ценностна система. Законът за отпадане на давността на престъпленията на комунизма, защото смятам, че в това няма нищо лошо, една държава да оцени това, което се е вършило в тези 45 години и да излезне с такъв закон, закон, който за позиционира позициите й в рамките на .../ не се разбира/. Това е един закон, който ГЕРБ подкрепи, даже те го вкараха и ...Краси Велчев, Деси Атанасова, Ципов и Димитър Главчев. Това бяха хората, които го внасяха...Аз смятам че това е един Закон на ценности, той е изключително важен, защото, нещо много важно, защото след Нова година изтича срокът вкюличетно и за най-престъпния процес, който извърши БКП навремето – насилственото наименование, преименуване на част от българските граждани с турско самосъзнание. /”Българските турци, точно така, и не само това – допълва водещият Емил Кошлуков думите на Андреев – бел. Л. М./. Но, това е особено важно, защото видите ли, част от хората, които са участвали биха могли да поемат някаква вина, докато тези, които са избивани – тях Господ си ги прибра.”

СПРАВКА: „Миналия парламент” е 42-то НС. В 42-Народно събрание има парламентарно заседание на 20 и 25 септември, т. е. на 22 септември не е имало заседание.

По внесени законопроекти в страницата на парламента е записано:

  • Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, 20/09/2013
  • Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, 20/09/2013
  • Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, 20/09/2013
  • Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния багаж по море от 1974 г., 20/09/2013
  • Законопроект за изменение на Закона за животновъдството, 20/09/2013
  • Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 25/09/2013

Т. е. на 22 септември в миналия парламент, както цитира Методи Андреев не е бил предложен цитирания законопроект, още по-малко е имало в миналия парламент „негова” законодателна инициатива!

Интересно е като депутат от ГЕРБ как Андреев ще вкара законопроекта си, редом с ДПС?

Нека да повторя за пореден път какво беше така наречения възродителен процес, доколко е редно да се наричат българските мюсюлмани „български турци”, както и няколко думи за жертвите от този период.

Снимка на действащия президент с вицепремиер на чужда държава, който е на частно посещение в България. Плевнелиев и Боздаг преди вечерята ифтарСвикнахме така нареченият ни президент Росен Плевнелиев да се държи неадекватно – помним как той като държавен глава на многострадална България благодари на намиращия се на частно посещение вицепремиер на Турция Бекир Боздаг, за това, че Турция е станала втора родина на българските турци, прогонени от режима на Тодор Живков и установили се там след „голямата екскурзия” от 1989 г.

Действащ президент благодари на намиращ се на частно посещение вицепремиер на чужда държава и то за какво?

При друг случай, присъствайки на ифтар /благотворителна байрамска вечеря/ в Пловдив, Плевнелиев каза: „Аз съм първият български президент, който посети Главното мюфтийство в София, там пих турски чай за пръв път...”

Що е то възродителен процес?

Едно е етносът, друго религията, но случай в международната световна практика религия да определя етнос – НЯМА!

Мюсюлмани има в Сирия, Ливан, Иран, Тунис, но това не направи българските мюсюлмани сирийци, ливанци, иранци или тунизийци!

Истината за така наречения възродителен процес е съвсем друга, но странно защо никой не иска да я осъзнае. Тя включва преименуването в зимата на 1984 – 1985 година на българските мюсюлмани и завършва след ПЕТ години интервал, когато преименуваните български мюсюлмани тръгнаха към Турция!

Българите били прокудени в Турция, след пет години мълчание по преименуването! Защо пет години се мълча? Защо възродителен процес се нарича екскурзията към Турция, а се пренебрегва фактът, че след преименуването има пет години мълчание?

Българските мюсюлмани напускат България на път за ТурцияНикой не се замисля защо и какво прекъсва естествения ход на събитията, преименуването се извършва в края на 1984 година, а след пет години, през май 1989 започва протестното масово изселване от България на българи мюсюлмани. Пет години мюсюлманите чакат, за да се възмутят и обидени да напуснат страната? Защо, каква бе причината? Защо си затварят очите на политици и журналисти за тези пет години необяснимо изчакване, а днес се говори направо за възродителен процес, след като точността изисква да се обясни и говори за възродителен процес с петгодишно прекъсване?

История не се пише с периоди на прекъсване във времето.

Пет години никой не възропта срещу това преименуване, което тогава не бе отчетено от управляващите, че нарушава религиозните догми на ислямската религия.

Отговорът дойде в годините след 10 ноември 1989. За да бъде свален убедително Живков трябваше да се инспирира етническо напрежение! 1989 е годината, в която е трябвало да бъде свален Тодор Живков, а какво по-убедително от масово изселване с етнически привкус?

Незаобиколима истина е, че се бе чакало цели пет години от драматичните събития на преименуването, за да се възмутят българските мюсюлмани и тръгнат към Турция?!

Кой се възмущава с петгодишно закъснение?

Друга истина, която не се споменава е, че към Турция тръгнаха български мюсюлмани, които не знаеха турски, но бяха агитирани, че там е родината им!

След свалянето на Тодор Живков, в Софийска област, Якоруда, Сатовча и други населени места с български мюсюлмани бяха внесени учители по турски език, за да учат мюсюлманите и един ден да е възможно да ги нарекат с абсурдното „български турци”!

Защо българските мюсюлмани се превърнаха в турци – защото Турция е бивша поробителка по време на Османската империя и тя се оказа най-близката мюсюлманска държава до България! Тук винаги си спомням за една мисъл на отишлия си без време от този свят голям български писател Станислав Стратиев, който беше казал: "Да обясняваш историята си само с географията си не е най-точния начин да разбереш истината".

Тук е мястото да припомня, че в Турция няма други национални или етнически малцинства освен турското. Езикът, който е разрешен е турският и друг език в средствата за масово осведомяване, в системата на образованието и културата не е приет и ползването му е извън закона. Докато в България, вместо да решава конкретните проблеми на избирателите си Ахмед Доган се беше съсредоточил върху искане за използването на турски език в новините на обществената телевизия и в армията.

Чели ли са Росен Плевнелиев и други български политици историята ни, къде са живели в годините 1984-1985 и 1989?

Темата по смяна на имената в българската история ще трябва да започне от 1908 година, когато България сключва Договор с Турция, в който признава правото на южната ни съседка за намеса и застъпничество по отношение на българите мюсюлмани. Няколко години по-късно либералът Васил Радославов спечелва избори /1914 г. - бел. Л. М./ като обещава на същото това население, че ще им върне имената.

През 1949 година Георги Димитров, Вълко Червенков и Антон Югов се срещат със Сталин и получават указанията му за "разселването на турците". По време на тези събития Турция разбира се не желае да се лишава от своята Пета Колона в България и уклончиво слуша, без да предприема мерки, за приемане на изселници български мюсюлмани. Към тази част от българските граждани по времето на управлението на Тодор Живков комунистическата партия ту предприема действия за приобщаване с привилегии, ту тръгва към преименуване и забрани на спазване на религиозни и битови ритуали и обичаи.

Причини за решенията на комунистическата партия в насока приобщаване на българските мюсюлмани също има и то не само вътрешнополитически, но и външнополитически. Като се започне от демографския проблем на намаляващото православно българско население, като се премине през активизиране на разузнавателния интерес на Турция чрез нейни резиденти сред българското население, та се стига до активизиране на протурски нелегални организации и антидържавни групи. Следва агресията и напрежението в Кипър /1974 г./, масираната протурска пропаганда и на този фон се прибавят сериозните икономически проблеми в последните години от Живковото властване.

Споменавам набързо горните причини като основание за вземане на последващи решения на държавната комунистическа върхушка, за да осветля по някакъв начин подбудите за повсеместно преименуване на българите мюсюлмани, като възможност за решаване на обективно възникнали проблеми в развитието на националния въпрос на съвременната българска държава. Никой не се заема да разграничи мюсюлманска религия от християнска религия, след като се изповядват от едно и също население. Решава се на база преименуване да се приобщят българите мюсюлмани към българите християни - въпреки че до този момент не е имало очертано кой знае какво религиозно разединение. Никой не се съобразява с обичаите, изискванията и традициите на съответната религия, мюсюлманската, за задължителното носене на имена, съответни с религиозното вероизповедание.

По подобен начин се е процедирало в САЩ, на приемащите американско гражданство се е сменяло първото име, като с това се извършва един вид и преименуване и приобщаване, без зачитане на етнически и религиозни изисквания и традиции в кръщаването на съответния човек.

В България се начева със забрана за общуване на турски език на обществени места, забраняват се и религиозни и битови обичаи и ритуали, /погребения, обрязване, честване на празници/. Административните мерки са съпроводени със съдебни санкции.

"Едни взеха решението за преименуването, а други бяха натоварени с тежката задача по осъществяването му" - пише в книгата си Бончо Асенов "Възродителният процес и Държавна сигурност". Същото сочат и събитията от 1984 година. Твърденията за безпроблемно протичане на преименуването в окръг Кърджали се нереални - признава Асенов. - И дава конкретни примери, което стават известни чак след години:

На 25 декември 1984 г. в с. Бенковски е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2000 души се стреми да нахлуе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа. 17 месечната Тюркян, е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата. С фалшифициране на истината за тази жестока смърт бе направен опит да се препише на българите като убийство от депутата Васил Гоцев след свалянето на Живков от власт, което говори за изкривяване на историята с политически цели.

Преименуване БКП провежда още през 1973, за което се говори твърде малко. Живко Сахатчиев /автор на документалната книга "Второто потурчване на Якоруда -1990-1995 г."/, учител в град Якоруда, събитията от гоцеделчевското село Корница изглеждат по следния начин:

"... през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.

В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.

На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал "Калашников", но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето.

При тези събития в Корница загиват и трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умира от загуба на кръвт, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев...

В Момчилград, на 26 декември 1984 година местни националисти предизвикват демонстрации и намесата на МВР и Гранични войски, което довежда до стрелба, убит и ранени.

При безредици в с. Каялово разярен мъж взема автомата на МВР-служител и при последвалата борба мъжът е убит. В с. Груево пак МВР-служител в опит да се защити от двама протестиращи, взели автомата му, стреля с личния си пистолет и ги убива на място. Така загива и българин мюсюлманин в Кърджали - за общо 7 души пише Бончо Асенов като цифра за жертви в този окръг.

Съпротива от страна на българи мюсюлмани има и това принуждава службите на МВР, Гранични войски и Вътрешни войски да ограждат пътища, да ограничават междуселищни и международни разговори, кореспонденция се проверява и задържа, повишава се цифрата на доносите и пострадалите от тях. Протестиращи български мюсюлмани са изпратени в Белене. Поради наложеното табу за истинското състояние на нещата и последиците от проведеното преименуване, в което жертви дават и българи християни, и българи мюсюлмани, и невинни жени и деца, тези събития стават повод да се пуснат и тиражират неверни твърдения в международни медии, те са съпроводени с невероятни и неверни съобщения за масово избиване на хора, изнасилвания, мачкания с танкове, събличания, обливане с вода посред зима! Около преименуването се пускат лъжи за 5 000 жертви в Кърджали, които никой не доказва, но и не опровергава. Тиражират се слухове за разрушени джамии, трупове, които плуват в Дунав и Марица, за опожарени къщи! "Гласът на Турция" и "Свободна Европа" се надпреварват да излъчват "достоверни" данни, на не и да отразяват обективно случващото се.

На митинги Сюлейман Демирел призовава "Войската да тръгне към София!" - друг въпрос е, че това не се случва. Друг турски политик, Тургут Йозал, в бежанския лагер в Гебзе нарича българите "свине".

Има афоризъм, който гласи "Историята се пише от победителите", но граждански дълг на всеки, най-вече на историците, е да са безпристрастни и да пресъздават историята такава, каквато е. А правото на тълкуване е на всеки човек. Важното е фактите да са истински, безпристрастни и такива, каквито са.

Преименуването подгря напрежението в държавата

"Никога България", "Кръвта за Турция си давам" и "Да живее Турция" - за тези надписи по училищни чинове и стени на 21 януари 1991 бе предупреден президентът на Република България, Желю Желев български граждани от Якоруда предупредиха Желев.

Хора от Якоруда изпратиха на 26 февруари 1991 г. на Президента и Великото народно събрание един твърде тревожен документ, с копие, от който успях да се снабдя и аз, въпреки че съдържанието му се криеше много строго. Ето извадки от този документ:

Атидже Османова /магазинерка/: "Аз лично ще отрежа главата на Гълабина Досева." Сабия Кьорова /работничка/ на Цана Кундева: "Три каурски семейства сте в махалата, ще ви смирим за половин час" и още: "За три часа ще ви изколим всички кауре в Якоруда."

Ще продължа да цитирам извадките от документа, без имената на тези, които заплашват: "Твоят син Атанас ще бъде заклан", "Ще заколим и тебе и твоя син, дето учи децата, че са българи", "Ще ви запаля бараката", ученик от 4-ти клас Ю. Д. И. пък казва: "Като дойде тука Турция, ще ви колиме като в Батак". Пенсионерът Йордан Минев получава заплаха по телефона си: "Мюсюлманската секция ти е издала смъртна присъда. Сутринта ще ти изкопаем гроба", и т. н., и т. н.

Хората имат право да изповядват своята религия, но когато това стане разменна монета в политически игри – тогава става опасно!

В края на 1992 г. се събират достатъчно тревожни сигнали за обстановката в районите с население, което има смесено вероизповедание. Избрана бе Анкетна комисия в парламента, която да проучи истинността на сигналите "За турцизиране на българското население в Софийска област". За първи път бе формулирано и явлението за нов възродителен процес, но вече в обратна посока.

Този Доклад беше внесен в парламента, но след това прибран, по-точно скрит и никога не бе разгледан!

Към днешна дата - преди месеци турският премиер Ердоган /денс президент на Република Турция – бел. Л. М./ обля с кръв и удави в сълзотворен газ, и гумени куршуми протестите срещу възраждащата се ислямизация – на този площад навремето бе изгорено българското знаме от един българин, с име Фуат Гювен...

Фуат ГювенСлeд години Гювен се върна в България и никой не му потърси сметка за изгорения трикольор. Въпросният Гювен от продавач на дънки израсна до банкер и собственик на бензиностанция в безмитна зона Свиленград – това бяха годините на криворазбрана демокрация.

На 12 декември 1998 година Фуат Гювен дари на фондация "Бъдеще за България" 25 000 лева. Дарителят е близък до политическата сила ДПС, която политическа сила съпругът на шефката на фондацията "Бъдеще за България" Иван Костов нарече по-късно проклятие за България.

„Горд съм да бъда първият български президент, който отиде вкъщи на гости на български изселници, семейство, в Истанбул и, уважаеми заместник-министър-председател, благодаря и на вас, че те намериха своята втора родина и се чувстват прекрасно там", каза обединителят на българската нация на вечерята ифтар, цитиран от турски медии. Български журналисти не бяха допуснати на тази вечеря?!

Как така Росен Плевнелиев "забрави" какво дължи Турция на тракийските бежанци и тези от Мала Азия, които само в имоти според Ангорския договор са над 10 милиарда долара?

Европа не осъди комунизма, а само фашизма

По инициатива на ОДС, Европейската народна партия предлага на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ да излезе с резолюция, която да осъди на международно равнище тоталитарния комунизъм. Това съобщи на 1 юли 2003 година депутатът от Обединените демократични сили – ОДС/ и председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията Лъчезар Тошев.

Предложението е било депозирано в деловодството на ПАСЕ и се очакваше през септември Асамблеята да го изпрати в някоя от комисиите за доклад, каза още синият депутат.

Тоталитарният комунизъм все още не осъден, така както нацизмът и фашизмът след Втората световна война, подчерта Лъчезар Тошев. Той припомни, че Европейската народна партия /ЕНП/ дискутирала този въпрос на последния си конгрес в Ещорил, Португалия. По време на няколко дебата в Европарламента стана ясно, че евродепутатите така и не събраха мнозинство дори за декларация, осъждаща комунизма или декларация, приравняваща комунизма с фашизма.

Докато новите демокрации настояваха престъпленията на комунизма да се приравнят на престъпленията срещу човечеството, главно левицата в Западна Европа се обявяваше срещу така наречения Нюрнбергски процес на идеологиите.

Мнозина все още смятат, че който поставя знак на равенство между комунизма и фашизма, всъщност омаловажава националсоциалистическия терор и Холокоста.

Президентът Плевнелиев заяви 11 години по-късно: „Младите трябва знаят истината за комунизма и фашизма”.

„Да застанем на страната на истината – къде сме, откъде тръгваме, къде искаме да отидем, да застанем на страната на истинските ценности, които да ни карат да обичаме родината, а това няма как да стане, ако не познаваме историята”, добави президентът Плевнелиев, самият той част от комунистическата номенклатура преди 10 ноември 1989 година като комсомолски секретар.

Истината – заради страха от комунизъм, по-добре фашизъм?

Историята често се подлага на манипулации. Примерът по-долу е показателен за това, че няколко поколения живеят с убеждението, че Ватиканът е спасявал евреи в периода на Втората световна война. Истината се оказва съвсем различна...

Един папа подкрепи Хитлер – малцина знаят това.

Еуженио Пачели, папа Пий XIIПо време на Втората световна война, Ватикана е управляван от Еудженио Пачели. През периода от 1939 до 1958 г той заема папския престол под името "папа Пий XII". Неговите съвременни почитатели го обявяват за велик благодетел, а папа Йоан Павел II се готви в края на 2002 г да го обяви за "светия". Почитателите на Пачели твърдят, че той е спасил живота на 700,000 евреи по време на войната, като е отворил за тях вратите на манастирите и им е издавал фалшиви свидетелства за кръщение в католическа църква.Истината е, че няма никакви документи, които да потвърждават, че това наистина е било така. Днес поколения след времето на Втората световна война знаем, че много честни хора, включително католически свещеници и епископи, по своя лична инициатива са помагали на евреите и са участвали в борбата срещу нацизма. Дали папата и неговите кардинали са издавали някакви нареждания за това, все още никой не е успял да докаже.

Еудженио Пачели е човекът, който повече от всички хора извън Германия помага на Хитлер да дойде на власт. Най-натрапчивите фикс-идеи на Пачели са стремежът към неограничена папска власт и паническият страх от комунизма. По повод на този страх той съюзява католическата църква с фашистките режими на Италия, Испания и Германия

Вече 41-годишен, Пачели е изпратен в Мюнхен като папски посланик...

По време на пролетарската революция, в едно писмо до своя началник Пиетро Гаспам, който вече е премиер-министър на Ватикана, Пачели описва революционерите и техния лидер Евгений Левин:

"...насред всичко това, една шайка от млади жени със съмнителна външност, еврейки като всички останали, щъкат из всички стаи с предизвикателни изражения и прелъстителни усмивки... Левин е млад, 30-35 годишен, също руснак и евреин. Блед, мръсен, с празен поглед, простак, противен, с лице, което е едновременно интелигентно и лукаво."

От писмото става ясно, че за Пачели думата "евреин" включва най-противните неща, които той може да си представи за даден човек. В по-късните години нацистите започват да наричат евреите "не-арийци", според което те приемат, че са от "низшата раса". Това название става сигурен белег, че човекът, който е наречен така, вече е на път към газовите камери в лагерите на смъртта.

И до днес разумните хора се питат защо в почти всички официални документи на Пачели, преминалите към католицизма евреи са наричани "католици от не-арийски произход" /The Vatican and the Holocaust: A Preliminary Report by the International Catholic-Jewish Historical Commission, October 2000/.

След като вижда съмишленик в лицето на Пачели, самият фюрер е не само благосклонен към Ватикана, но счита себе си за последовател и приемник на католическата църква и йезуитите. На млади години той посещава една католическа църква в град Линц, Австрия. В украсата на тази църква той вижда пречупен кръст, който му прави толкова силно впечатление, че по-късно го прави емблема на своята партия.

В своята програмна книга "Моята борба" Хитлер дава ясно да се разбере, че се възхищава от тактиката на йезуитите и я прилага успешно в своята партия:

"Най-много съм научил от йезуитите... Светът никога не е познавал нещо толкова възхитително, колкото йерархичната структура на католическата църква. Много неща от йезуитите аз използвах в нашата партия." – пише Хитлер в "Моята борба".

Фюрерът се възхищава и от методите на католическата инквизиция, която няколко века преди него избива стотици хиляди евреи в Испания и други страни. Вдъхновен от нейното "велико дело", той решава да стане неин приемник. През 1934 г, на срещата с епископ Лудвиг Мюлер, Хитлер заявява:

"Що се отнася до евреите, аз просто продължавам тази политика, която католическата църква провежда вече 500 години, като смята евреите за опасни и ги затваря в гета."

С идването си на власт през 1933 г, Хитлер започва преговори с Пачели за Конкордата.

Конкордатът дава на Пачели правото да приложи Кодекса по църковно право върху католиците в Германия. В замяна на това, Пачели се ангажира да отдръпне католиците от политическа дейност. Преговорите се водят в пълна секретност. В тях участват Еудженио Пачели, Лудвиг Каас и втория човек след Хитлер - вице-канцлерът на Германия Франц фон Папен. Католическата църква в Германия е държана настрана, без никаква възможност за мнение в преговорите.

След подписването на Конкордата, Пачели заявява, че той представлява невиждана победа за папския престол. Обаче единственият победител се оказва Хитлер, който с помощта на Пачели придобива неограничена диктаторска власт, а първите жертви на това съглашение се оказват евреите.

В протоколите от кабинета на Хитлер е отбелязано, цитират историци, че на 14 юли 1933 г, веднага след като слага подписа си под Конкордата, фюрерът заявява, че Конкордатът създава атмосфера на доверие, която е "особено важна за борбата срещу световното еврейство". Той казва, че католическата църква публично е дала своята благословия за политиката на национал-социализма, включително и отношението й към евреите.

След като през 1930 г нацистите започват да преследват евреите, Пачели отказва да огласи какъвто и да било протест, дори и за тези евреи, които са католици. Неговата версия е, че това бил германски вътрешно-политически въпрос.

Пачели нарежда на своя посланик в Берлин - архиепископ Цезар Орсениго - да организира тържествен прием в чест на 50-тия рожден ден на Хитлер отбелязват историци, което и сигурен знак, че близостта на наместника на Бога във Ватикана и Хитлер е реална.

Пачели научава за плановете на нацистите да унищожат евреите скоро след началото на тяхното прилагане. Откарването на евреите в концентрационните лагери започва през декември 1941 г и свършва в края на 1944 г. На 17 март 1942 г представители на еврейските организации изпращат до Пачели, чрез папския посланик в Берн, меморандум, в който описват насилията над евреите в Германия и окупираните от нея територии и съюзни държави. Специално се посочват Словакия, Хърватско, Унгария и неокупираната част на Франция.

През юни 1942 г лондонският вестник "Дейли телеграф" съобщава, че повече от един милион евреи са убити от нацистите и че тяхната цел е "да изчистят този народ от Европейския континент". Статията е поместена и в "Ню-Йорк таймс". През следващите седмици британски, американски и бразилски представители се опитват да убедят Пачели да говори против нацистките убийства, но без резултат.

През септември 1942 г американският президент Франклин Рузвелт изпраща своя специален пратеник Мирон Тейлър да помоли Пачели да говори против изтребването на евреите. Тейлър се излага на много опасно пътуване през противникова територия, за да достигне до Ватикана. Пачели му отказва с извинението, че той трябвало да стои над воюващите страни.

Пачели отказва да спаси над 1000 италиански евреи по време на освобождението на Рим, когато той е единственият представител на италианските власти в града.

Ешелон на смърттаНа 16 октомври 1943 г, малко преди освобождението на Рим от съюзническите войски, частите на СС обкръжават над 1000 евреи в римското гето, близо до Ватикана. От дипломатическите среди изпращат призиви към Пачели да спре депортирането на евреите, което е в негова власт и възможности, но той отказва. На 18 октомври евреите са натоварени на влак и изпратени към концлагера Освиенцим. По време на пътуването на влака към австрийската граница, служители на католическата църква от различни градове по пътя на влака съобщават за отчаяните вопли на хората от ешелона с молба за помощ. Пачели за пореден път отказва да се намеси.

Пет дена след като влака напуска гарата в Рим, 1060 човека от депортираните евреи са убити в газовите камери на Освиенцим и Биркенау, а 166 човека са изпратени да работят в лагерите. Само 15 от тях оцеляват до края на войната, а сред тях има една единствена жена - Сетима Спизичино. Тя е подложена на експериментите с хора, провеждани от нацисткия касапин доктор Йозеф Менгеле. При освобождението от съюзническите войски тя е била намерена жива в една купчина от трупове. В интервю за BBC през 1995 г Сетима Спизичино казва:

"Пий XII не ни предупреди за това, което ни очаква. Можеше да избягаме от Рим и да се присъединим към партизаните. Но той ни остави в ръцете на германците. Всичко стана пред неговите очи. Той беше антиеврейски папа, прогермански папа”.

Разказвам тази история, защото много митове трябва да бъдат широко огласени.

В борбата си с Хитлер съюзниците антикомунисти англичани и американци действаха заедно срещу Хитлер, въпреки че и едните и другите бяха наясно, че болшевишкият диктатор Сталин е избил 20 милиона руснаци.

В избиването в концлагери пръв бе пролетарския вожд-болшевик - Ленин, който умъртви милиони с глад и репресии – някоя западна държава да е огласила това на времето?

Събитията в историята не са еднозначни, те трябва да се осветлят, но не и да се поднасят на следващите поколения манипулирани и с цел, извличане на политически дивиденти.

Пренебрегнати при преговорите за съставяне на правителство, ДПС тръгнаха в първия ден на парламента към познания отчаян, изтъркан ход - извадиха скелетите от гардероба.

Президентът от своя страна побърза да обяви дата за консултации с политическите партии по съставяне на кабинет!

А през това време Бойко Борисов водеше разговори за съставяне на правителство...

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене