Какво се крие и какво не се изяснява около грабежа на КТБ?

Какво се крие и какво не се изяснява около грабежа на КТБ?

Този документ бе публикуван на сайта "Гласове" и предоставен за публикация на сайта "Хроники"

Явор Дачков, журналистЯвор Дачков: Публикуваме доклад за икономическите последствия от кризата с КТБ, който получихме от временно отстраненото ръководство на банката. Той е изработен от Илиан Зафиров, изпълнителен директор, и група експерти от КТБ. Малки части от доклада се появиха в някои медии, но доминираната от влиянието на Делян Пеевски и Бойко Борисов медийна среда почти не пропуска гледната точка на досегашното ръководство на КТБ, нито дава достатъчно информация за информиран дебат по този скандал. Пропагандната теза за лошия Цветан Василев, който откраднал парите от собствената си банка, вече не може да бъде повод дори за ирония, защото с предстоящия фалит на банката ще пострадат не само вложителите й, а сериозна част от българската икономика. За съжаление основен генератор на лъжи около състоянието на КТБ е БНБ, и то най-вече в лицето на нейния шеф Иван Искров. Говоря за пропаганда, защото в разцвета и съответно порочните практики в КТБ участие вземаха и БНБ, и Делян Пеевски, и Бойко Борисов, и Ахмед Доган, и двете управления начело със социалистите. Наивно е да вярваме на днешната власт, която дори не иска да разпита Цветан Василев, нито да чуе друга гледна точка освен своята собствена. На дневен ред обаче отново е въпросът за последствията от евентуален фалит, който изглежда най-вероятният сценарий. Поради тази причина няма да се впускаме в детайлен анализ на конкретните вини на замесените лица. Струва ми се, че сега е по-важно да се знае какво следва, след като държавата не позволи на досегашните собственици да укрепят банката и прояви двоен стандарт, отказвайки подкрепа за КТБ, но подпомагайки ПИБ, и с действията си води банката на Цветан Василев към фалит. Самият Василев и досегашното ръководство на банката твърдят, че приказките за четиримилиардната дупка в банката са лъжа, и досега никой не ги е опровергал със сериозна информация и достоверна фактология. Същевременно никой не обяснява на вложителите, че дори онези, които имат депозит до сто хиляди евро, могат да не получат парите си при фалит, ако те са били на по-висок лихвен процент от нормалното, което е практика в КТБ. По-сериозен обаче е проблемът със средствата на държавните фирми, частните предприемачи от среден и по-едър калибър, което неизбежно ще се отрази негативно на икономиката на България, а приказките, че фалитът на водеща българска банка няма как да се отрази на останалите български банки, приемаме за част от пропагандата. Надявам се, че публикуването на доклада е само малка стъпка към задълбочаването на дискусията за КТБ, защото в този казус изкристализират всички пороци на българския преход.

Илиан Зафиров, бивш изпълнителен директор на КТБКризата около Корпоративна търговска банка (КТБ) се отразява на бизнесклимата изключително негативно. КТБ оперира с над 8 % от паричния ресурс на гражданите и на бизнеса. Дори формално погледнато, това е около една десета от икономиката на страната. В средносрочен и дългосрочен план неблагоприятният ефект в значителна степен надхвърля формалните цифри.
Редица проекти, които са в ход, рискуват да бъдат фатално забавени или изобщо да не бъдат изпълнени, в резултат на което изпълнителите им ще претърпят значителни загуби и принудени да плащат огромни неустойки. Това вече подлага на системен риск тези предприятия, както и цели сектори от националната икономика.
За някои браншове, като военнопромишления комплекс, КТБ на практика е единствената възможност за обслужване на сделки и щетите вече са налице, има и пропуснати ползи.

Ето едно кратко резюме за загубите за Военнопромишления комплекс (ВПК) от затваряне на КТБ.
Поради затваряне на банката ВПК няма да реализира сключени договори за износ на стойност над 1 млрд. лева, и то само за 2014 година. Впрочем някои приблизителни и съвсем елементарни изчисления говорят предостатъчно за размера на икономическия срив, следствие на невъзможността на КТБ продължително да е затворена и да не работи с клиентите си:
1. Общо загуба за икономиката 1 млрд. лева в това число:

- неизплатени възнаграждения на пряко ангажираните в сектора 300 млн. лева;

- загуби за доставчици на стоки и услуги на ВПК 500 млн. лева;

- загуба от неплатени данъци за бюджета 200 млн. лева.

2. Засегнатите лица са не по-малко от 90 – 100 хиляди.

Пряко засегнати работници и служители от ВПК, заедно с членовете на техните семейства, са около 40 хиляди човека. Към 10 хиляди души са служителите във ВПК сектора, които заедно с техните семейства стават около 30 – 40 хиляди.

Ето броя на служителите по предприятия:

„Аркус”      1500 човека

„ВМЗ”      2000 човека

„Дунарит”     600 човека

„Авионармс” 300 човека

„Арсенал”      5000 човека

„Черно море” 150 човека

„Кинтекс”      50 човека.

Служители на компании, доставчици на ВПК, заедно с членовете на техните семейства, са около 60 – 70 хиляди души. Тук изчислението е следното – 20 хиляди души са пряко заетите в този сектор, умножено с приблизителен коефициент малко над 3.
Голяма част от парите на държавните предприятия от Българския енергиен холдинг (БЕХ) остават блокирани в Корпоративна търговска банка (КТБ).

Това става ясно от справката на Министерството на икономиката и енергетиката за разпределението на средствата на подчинените му дружества с над 50 % държавно участие към 30 юни 2014 г. Данните се публикуват в изпълнение на правителствено постановление, прието от служебния кабинет с премиер Марин Райков, което забранява дружествата с преобладаващо държавно участие да държат повече от 25 % от нетната си експозиция в една банка и изисква от принципалите им публични отчети на всеки 3 месеца. От отчета към края на юни се вижда, че някои предприятия категорично не спазват изискванията.

Енергетиката

И без това намиращата се в криза държавна енергетика може да бъде блокирана откъм изплащане на заплати и обслужване на дейности поради замразените в банката ресурси. Цели 98,50 % от парите на „Булгаргаз” са в КТБ. Бившият директор на дружеството Димитър Гогов признаваше пред журналисти, че дружеството е взимало 60 млн. лв. кредит от КТБ, за да плаща доставките от „Газпром”.
„Дружеството има сметки в 7 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на постъпили плащания в началото на месец юни (нетната експозиция към началото на м. юни е 19,39 %) и на невъзможността за опериране със средства след поставяне на групата КТБ под специален надзор”, обясняват от „Булгаргаз”. От обясненията на държавното дружество не става ясно откъде са постъпили плащанията, като най-големият му длъжник е „Топлофикация – София”.

45,38 % от средствата на „Булгартрансгаз” са блокирани в КТБ, сочи още справката на МИЕ. „Дружеството има сметки в 5 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставянето на групата КТБ под особен надзор”, обясняват от „Булгартрансгаз”.

Непосредствено БЕХ държи 25,08 % от средствата си в КТБ към 30 юни и 25,60 % – в „УниКредит Булбанк”. Обяснението за надвишения процент, изискван по постановлението, е: „Дружеството има сметки в 6 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставянето на групата КТБ под особен надзор.

„Индустриална зона Варна запад” ЕАД има блокирани в КТБ 26,94 % от общите средства, а обяснението за нарушеното постановление е: „Дружеството има сметки в 5 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставяне на групата КТБ под особен надзор”.

„Електроенергиен системен оператор” ЕАД (ЕСО) се оказа най-примерното дружество – леко е надвишило допустимите 25 % в една банка, но няма концентрация на средства в КТБ. 26,76 % от парите на дружеството са в Централна кооперативна банка (ЦКБ), която е от групата на „Химимпорт”. Още 29,32 % са в „УниКредит Булбанк”, а 29,14 % – в „Експресбанк”.Останалите дружества под шапката на МИЕ не отчитат концентрация на средства в една банка. Няма яснота как е допуснато дружествата да имат повече от 25 % от средствата си в КТБ, не е ясно и какво ще се случи с блокираните пари на държавните предприятия. БФБ и „Бургас – Александруполис” също имат средства в КТБ.

Министерството на финансите (МФ) има само две дружества, които са оставили част от средствата си в КТБ, обясняват. Проблем има с концентрация на пари от страна на Българската фондова борса (БФБ), става ясно от справката в сайта на МФ. 25,16 % от парите й са в затворената КТБ, а още 13,04 % са в също поставената под специален надзор дъщерна на КТБ банка „Креди Агрикол България”.

„Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис БГ” ЕАД, която още по времето на експремиера Бойко Борисов е дадена за управление на МФ, също има блокирани пари в КТБ, но справката на МФ не дава яснота за размера на сумата дори в процентно отношение. Пояснява се само, че тя е „под 3 млн. лева и че няма концентрация”.

В тази ситуация пред служебния кабинет и следващото правителство може да се добави нов проблем към и без това оскъдната ликвидност в енергийния сектор.

Този проблем от краткосрочен поради блокираните сметки може да се превърне в дългосрочен при евентуален фалит на КТБ.

Както е известно, според Закона за гарантиране на влоговете държавата няма право на възстановяване на средствата при фалит на банка чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Той гарантира спестяванията само на физически и юридически лица в размер до 100 000 евро (196 000 лева), но при изричното условие, че договорите им с въпросната банка не предвиждат преференциални лихвени условия.

Една от причините държаните компании да избират услугите на КТБ на пръв поглед е изгодни лихвени условия. Пример е „Топлофикация – София”, чийто досегашен изпълнителен директор (преди това финансов) Стоян Цветанов остави 80 – 90 млн. лв. в КТБ и бе пратен в оставка, независимо че по този начин е „пестил” средства за дружеството. В АЕЦ „Козлодуй” например са инсталирани и банкомати на КТБ, която обслужваше от години държавната енергетика. Всъщност самият бизнес модел на КТБ, начинът й на работа с клиентите и подходът към техния бизнес е да се помага, анализира и извършва продуктов и пазарен пробив в полза на фирмите, с които банката е партньор.
В дебитни карти, издадени от КТБ, чрез които са се получавали работни заплати, пенсии и т.н., в момента има около 9 млн. лева. Те са блокирани и не могат да бъдат усвоявани от притежателите им. Тези средства са извадени от реалната икономика.

Различни организации, участващи по проекти, свързани европейско финансиране, които имат сметки в КТБ са в невъзможност да оперират с парите си. Това със сигурност блокира дейността на работата по проектите и в голяма вероятност ще донесе до санкции от страна на европейските структури, отговарящи за изпълнението по проектите. Със сигурност ще донесе и ущърб при евентуални бъдещи кандидатствания не само от засегнати в момента организации, но и от всяка българска организация, заради общата негативна нагласа, която се създава в момента.

Университети и учебни заведения имат 22 млн. лева по сметки в КТБ.

Болниците – 18 млн. във вид на депозити.

Общини имат около 110 млн. лева, с които не могат да оперират.

Общият кумулативен ефект влияе върху цялата национална икономика. Много от предприятията са ситуирани в различни краища на страната – Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Сопот, Търговище, Пловдив, Стара Загора, Марица... на практика из цялата страна.

Невъзможността на тези предприятия да работят нормално води до това те да не изпълняват задълженията си към доставчици и контрагенти, да не внасят данъци и осигуровки. Те технически се превръщат в потенциално нелоялни кредитополучатели и влизат в масивите на НКР именно като такива. Невъзможността на хората, работещи в тези предприятия, да получават навреме възнагражденията си води до тежки материални, социални и психологически проблеми за цели общности. Това се отнася в пълна сила и за икономическите партньори на пряко засегнатите предприятия – кризата се разраства спираловидно с всичките си последствия. Получават се преки и косвени загуби в целия икономически цикъл и потребление в населените места, където са ситуирани предприятията, и като краен ефект – до общ тежък и мащабен негативен удар за цялата национална икономика.

Недоверието на чуждите инвеститори в българската икономика, в България, като устойчив и предвидим партньор, е разклатено из основи за пореден път. Инвестиционният климат, крехък и все по-непредвидим в конкретни хоризонти, води единствено до цялостно стопяване на доверието към България като място за инвестиции. В крайна сметка, възстановяването на България като атрактивна дестинация за инвестиции ще коства много усилия и средства за много дълго време, а крайната цена със сигурност ще се вдигне в пъти.

Загубата на трудно извоювани пазари и невъзможността да се придвижи напред тяхното крехко движещо се разширяване все повече се превръщат от реалност в кошмарен факт. Във вътрешен план икономическият ефект се превръща в социална апатия и невъзвратима загуба на доверие в случая най-вече към БНБ, но и в държавните институции като цяло. В крайна сметка се наблюдава деструктивна тенденция за социалната спойка и развитието на обществото. Позитивната визия за просперитета на нацията се стопява. Разговорът за бъдещето България и социално-икономическо й развитие, който поначало не е налице, започва да липсва и дори като тема за разговор в дебата за обществените фундаменти.


 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене