ВАЦ-овска фотосесия и словесни стрели за Станишев в двата вестника (24 часа и Труд) на групировката ошашкаха нищо неподозиращите граждани. Този път ВАЦ надмина придворните писатели и поети от вековете със славословия по премиерта Сергей Станишев. Вярно, че вчера имаше годишнина, откакто комунистите си запалиха Партийния дом, вярно, че имаше годишнина и откакто добре подбрани изпълнители легнаха пред фонтанчето на опушената сграда в палатков лагер, наречен Градът на истината, то като погледне човек - всеки ден от календара е история от безумията на така наречения демократичен преход. Но да посветиш цели страници от вестника си на неизживяното детство на едно партизанско чедо, оглавило по случайно стечение на обстоятелствата ръководството на държавата - това надмина и най-смелите очаквания на много търпеливия български данъкоплатец и читател...

Под заглавия: "Пазете рокерите!", "Рокерско нахъсване", "Рокер №1", "Станишев даде газ" двата ВАЦ-ови вестника "удавиха" информациите за годишнината на героите на Шипка, хайдушките песни на Петрова нива по случай годишнината от Илинденско-Преображенското въстание" и поклона на гроба на Хаджи Димитър.
Новите хайдути на партията столетница, днес - рокери, искат законови промени и равни права с тези на пешеходците. 120 000 лева глътна съборът във Велико Търново, 120 000 бяха дадени с лека ръка, за да дефилира в жегата за кой ли път министър-председателя на Републиката с якето, подарено му от залязващия американски президент, Джордж Буш. Добре, че държавния глава на Щатите не подари на Станишев наполеонки или бански, та да гледаме тогава наистина партийно шоу. И билети щяхме да си купим!

Докато италианският премиер Силвио Берлускони наниза любовни песни в диск, тук в сърцето на Балканите, червени диджеи да пъплят по склоновете на Бузлуджа. Партийните специалисти замениха стегнатото дупе на Азис и полуголите девойки в червено, с ръмженето на мотори, и захиленото личице на Станишев. Но какво ли не са готови да правят партийците, само и само, за да зарибят някоя и друга заблудена, електорална душа за членство! Ако на младини Берлускони е бил певец на туристически кораб, то в същото време Станишев е ходел прав под масата на родителя си шумкар. Разликата е оттук до връх Лхотце...

В новите си дрехи - партията е гола - но няма дете, което да го извика. В "хубава си, моя горо" вече няма хайдути закрилници, а кебапчета и диджеи. Поетът не пее песни за Станишев, а многотиражни вестници снимат и издигат в небесата якето от Буш, барабар с премиера, който го е навлякъл. Гробът на Хаджи Димитър прие поклона на 100 души едва, а героите на Шипка, оставили кости, за да я има България - бяха забравени от властта. Такова е времето, такава е Голата истина за столетницата - кръв и кости пред олтара на родината не са на мода. Който не е вдянал - го репресират. Вече не вдяват гнили конци от шаечна правда, а червени конци за партийна свила и гайтани.

На властта вече не стига - да каже нявга народът каквото и да било. Народът ще си трае, тъй като за премиера - има яке от Буш, а за електората - вибратор за след изборите. Всъщност властта не се интересува от този народ. Иначе как щяха да хвърлят 120 000 лева само, за да дефилира премиер в кожено рокерско яке по хълмовете на историята. Да си поставят якето от Буш в Новия музей на революционното движение, да го осветят загадъчно за екскурзоводки на партията и да ни оставят на мира. Със 120 000 лева можеха да излекуват едно тежко болно дете, че да порасне, и живее по-дълго, вместо да обгазяват родината с мотори и трясък...
Заради такива недоразумения като младите, най-младите, старите и не толкова старите в соцпартията, българите отиват зад граница и не искат да се връщат в родината. Разбраха, че светлото бъдеще не е въпрос на време, а на разстояние, както писа класика Стратиев. Човек веднъж живее и трябва да е стар или луд, за да прекара живота си със Сергей Станишев, неосъществения монарх и другарят им - Ахмед Доган...

Като чуе българинът от чедото на Николай Добрев, че "избирателите решавали как да изглежда управлението на страната", или, че "членството в една партия било въпрос на идеи, а не на престиж" се хващат за главата и продават мило и драго, за да се изселят от родината.
Доживяхме не съединението да прави силата, а силата на парите - съединението.
Доживяхме миналото да е ненужно - настоящето - историческо, а бъдещето светло, само за политици партийци и семействата им.
Вярно е, че власите се давели на края на Дунава, но нямахме късмет като българи да се давим поне от другия край - откъм Виена.
Казват, че вече сме свободни, но освен свободни цени, свободни съчинения на голобради политици и свободно поведение на управници - другаде свобода не ти се търси.

Сръбски сатирик казвал - свободният човек мислел каквото искал и ядял каквото има. Сложно е, тъй като с мислене вече не се храни човек, а с пари, с много пари. Мина времето, когато депутатите гладуваха - днес партийното агне от много майки суче. Благодарим за такава свобода!

Не стига, че му гледахме изпровизациите на Станишев да ръководи държава, ами вчера, да вземе едно бивше бургаско крупие да ни заплаши, че Сергей Дмитриевич можел да управлява още един мандат!

Е, кой ще трае подобно нещо? И хората с психични отклонения няма да издържат! Ако не спре цялата тази червена Дисниленд бутафория - ще осъмнем в деня, в който последният българин ще загаси тока, ще пусне химна и ще напусне страната...
Това е.