продължение от 19 май 2009 г.

На 12 юни т. г. Френският апелативен съд ще реши дали във Франция ще се проведе паралелен процес за убийството на българския студент Мартин Борилски. Това стана ясно вчера от изявление на френския адвокат на семейството на убития българин, Ерик Морен пред БНР.

Морен уточни, че при евентуален процес във Франция, подсъдимите вече ще бъдат трима, тъй като за съучастие в престъплението ще бъде привлечен и българинът Веселин Димитров, който е дал паспорта си с виза за престой във Франция на подсъдимите, за да могат да ги използват.

Както вече стана ясно от новините в последните дни, Върховният касационен съд - ВКС, върна за ново разглеждане делото за убийството на Мартин Борилски. Върховните съдии отмениха частта от решението на Апелативния съд във Велико Търново, в която подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков бяха признати за невинни по обвинение в убийство по особено жесток и мъчителен начин.

Подсъдимите, а не съдът, са ръководили делото за убийството на студента Мартин Борилски в Париж. Това бе впечатлението и на главния съдебен инспектор Ана Караиванова, която лично е проверила хода на процеса, след като двамата подсъдими Георги Желязков и Стоян Стоичков получиха оправдателни присъди.
Оневиняването на подсъдимите от Апелативния съд във Велико Търново предизвика острата реакция от страна на Франция, чийто посланик у нас, негово превъзходителство Етиен дьо Понсен изрази учудване и неразбиране. Реакцията на посланика дойде след като от години е ясно, че френските власти са предали на България утежняващи вината доказателства срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков. Оправдателната присъда бе произнесена близо 9 години след престъплението, като този период двамата подсъдими никога не са били задържани и изпращани в затвора.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет се самосезира по делото заради големия обществен интерес, но най-вече и заради острата позиция на Франция, която настояваше казусът да фигурира в последния доклад на Брюксел за правосъдие и вътрешния ред у нас.
Посочените от френските обвинители заподозрени в извършване на убийство по особено жесток начин, Георги Желязков, Стоян Стоичков бяха пуснати под гаранция срещу 2000 лева, а безпрецедентен колективен отвод си направиха прокурори и 11 варненски съдии от Варненския съд.

Един от абсурдите, който потресе френските съдебни власти по този случай бе, че в дългия период от девет години, бе налице и замразяване на разследването в Прокуратурата, заради приятелски отношения на бащата на единия подсъдим с бившия Главен прокурор, Никола Филчев.

Казусът "Борилски" стана причина на 28 януари 2003 година, по време на визитата си в София, френският вътрешен министър Никола Саркози тогава, директно да попита МВР-шефа Георги Петканов докъде е стигнало делото за убийството на българския студент. Чак след това се стигна до преразпределяне на делото в Шумен.
За българските магистрати, ангажирани със случая „Борилски" се оказа недостатъчно и неубедително както наличието на веществените доказателства, намерени на местопрестъплението, така и намерените у Желязков телефон на убития Мартин Борилски и негова кредитна карта.
След разпита на анонимния свидетел в Монпелие, който наведе френските криминалисти в много важна посока, френските криминалисти преминаха към търсене на самия Георги Желязков, името на когото бе споменато в разпита в Монпелие. Що се отнася до другия заподозрян от французите, Стоян Стоичков - Барона, официалната справка сочеше на този етап, че той дори не е излизал от България! В същото време, ден преди заминаването на Желязков и Стоичков за Франция, паспортът на В. Димитров е бил обявен за откраднат.

Разследващите във Франция установяват, че издирваният от тях Георги Желязков се връща в България 10 дни след убийството, със самолет и билет, купен в деня на заминаването му. Французите научават и, че няколко дни след завръщането си, Желязков напуска страната в посока Сърбия, с автомобил, за да се върне ден по-късно обратно.
Защо анонимният свидетел, когото французите разпитват в Монпелие се страхува да говори и иска защита? Младежът съобщава на разпитващите го френски криминалисти, че Георги Желязков е син на бившия зам.-началник на Варненското следствие, Борислав Желязков, който след като напуска службата си става един от най-влиятелните адвокати по наказателни дела във Варна. /Желязков е бил защитник на английския запалянко Майкъл Шийлдс, който бе съден за опит за убийство.-бел. Л. М./ Синът на бившия зам.-началник на варненското следствие, Георги е бил съден през 1990 за кражба на велосипед, но към датата на убийството на Борилски, той е с чисто съдебно минало, като реабилитиран по право.
С наличното техническо оборудване и внедрени технологии, французите установяват, че фабричният и-мей номер на изчезналия мобилен апарат на Мартин Борилски е бил засечен на територията на България на 3 август 2000 г., а три дни по-късно, на 6 август, същият апарат е бил използван със SIM-карта, принадлежаща на гражданина Георги Желязков.
Разследването установява категорично, че телефонът на Борилски е бил използван в Париж между 17 и 18 юли, и в Монпелие - на 19 юли между 10.39 и 17.56 ч. В нощта на 18 срещу 19 юли, часове след убийството на Мартин, Желязков е глобен във влака Париж - Монпелие, заминаващ от Лионска гара в 22.36 ч., тъй като пътувал без билет...
Аргумент за оправдаването на Желязков, години по-късно от българския съд е, че съдът свързва именно това нощно пътуване с показанията на някакъв съсед на Борилски, Паскал Муно, който свидетелства, че чул викове на френски "Не го прави!" във времето след полунощ на 19 юли 2000 г., т. е., когато е било сигурно, че подсъдимите са се намирали на друго място, във влака за Монпелие.

Интересен факт, който не бива да се пренебрегва е следният: Георги Желязков прекъсва следването си във Франция и то най-неочаквано, след датата на убийството на Мартин Борилски, и след заминаването си повече не се връща в тази държава.

Според Обвинителния акт на френския съдия-следовател Корин Гьоцмав и прецизните ДНК-експертизи, приложени като доказателства, Георги Желязков не само е нанесъл ударите по жертвата, но също така самият той е бил ранен по време на извършването на тези удари. ДНК на Желязков криминалистите откриват под ноктите на жертвата, елемент, свързан с травмите при отбраната. ДНК следи на варненеца, смесени със следи от жертвата, са открити в петна от кръв върху дръжката на вратата на банята и върху вътрешната част на вратата на стенен шкаф в дома на Борилски. Освен това ДНК на Желязков е открита и върху петна от кръв върху три от дрехите, намерени и иззети от мястото на престъплението - два панталона и блузон. Тези факти сриват категорично твърдението на Желязков, че за последен път видял Мартин два месеца преди убийството.

Българското „съдействие" по делото „Борилски"

Оказва се и че чутите от съседа Паскал Муно викове не идвали от етажа на Борилски в сградата, а някъде отвън, нещо, на което българският съд не „обръща" внимание.

Девет години след убийството „отказалия" се от следване във Франция, Георги Желязков завършва право във Варненския свободен университет и започва работа в кантората на баща си. Неговата приятелка работи в кантората на сестрата на министъра на държавната администрация, Николай Василев. Връзки с властта, спокойствие и съдебен комфорт - това е ежедневието на заподозрения в убийство Георги Желязков, пуснат срещу парична гаранция от едва 2000 лева.
Французите настояват за съдействие от българска страна, за да бъде открит Георги Желязков. Следствената поръчка е възложена на следователя от Националната следствена служба, Пламен Райчев. Върховна касационна прокуратура възлага на Райчев определени следствени действия, свързани с претърсване на дома на Желязков, за което са уведомени Варненската прокуратура и полиция.

Из филма на re:tv: „Всички, като разбраха къде ще бъде претърсването направо изпаднаха в шок - обяснява следователят Райчев пред камерата. - „Бащата на туй момче, всички нас ни е учил" - казват колеги на Желязков-баща. - Работили сме с него, съдиите също са негови ученици... просто това ще бъде голям шок за този човек!"
Доказателства при претърсването разбира се не са открити.

Шок ли е било за Борислав Желязков претърсването на дома му по подозрение за участие в убийство на неговия син?
Та нали именно бащата на Георги е бил съвсем наясно какво се е случило и за какво иде реч след като синът му се връща от Франция и прекъсва следването си? Нали именно бащата е звънял на анонимния свидетел, когото разпитват френските криминалисти в Монпелие, с настояване да изпрати пари на Георги, но на друго име? Нали точно анонимният свидетел споделя с криминалистите, че е много наплашен и че бил принуден да изключи мобилния си телефон, за да не вдига на непрекъснато звънящия Желязков-баща? Нали точно по време на изключването на телефона въпросният свидетел получава заплашителни съобщения от бащата на Георги Желязков?
Следователят Райчев споделя, че докато вървяли с французите, Желязков-младши и полицията по коридорите на Варненското следствие, му направило впечатление как младежът поздравявал непрекъснато, излизащи от стаите колеги на баща му „Чичо, еди-кой си, здравей!", „Лельо еди-коя си, здравей!" И как не - младежът минава покрай бившите подчинени на баща си...
Желязков-младши оставя впечатление на силно притеснен по време на разпита у следователя Райчев и френските му колеги. Той разказва, че е видял жертвата два месеца преди смъртта му и оттогава не го е виждал. Разпитаният изобщо не знае, че са засечени движението му след убийството, обажданията, които той е извършил преди убийството близо до дома на Мартин и след това - със своя СИМ-карта, от мобилния на жертвата... Младежът не си дава сметка, че е оставил следи под ноктите на жертвата, че негова кръв е на местопрестъплението, че по панталоните има епителни клетки с негова ДНК. Представите на Желязков-младши са свързани с българските начини за разследвания на криминални престъпления, които изключват прецизност, бърз ДНК-анализ, както и използването на високи технологии за комуникационни проучвания за телефонни разговори от улицата и с чужд, откраднат мобилен апарат. Българинът изобщо не допуска, че от справка от френските железници, френските криминалисти имат данни за неговото нощно пътуване до Монпелие и то часове след убийството.
Желязков е категоричен - видял е Мартин два месеца преди смъртта му, бил е в жилището му, много преди той да бъде умъртвен. В един момент разпитът прекъсва с искане за почивка и след това, когато френските разследващи настояват разпитът да продължи се оказва, че заподозреният е изчезнал безследно от сградата на Следствието.
Желязков дава противоречиви показания на разследващите българин следовател и френски съдия-следователи от показанията, дадени от другия заподозрян, Стоян Стоичков-Барона. Стоичков пък отрича категорично да е бил във Франция, разчитайки на факта, че на граничния контрол няма следи от негово преминаване. Барона също не знае, че на мястото на убийството също е оставил свои следи от ДНК, които френските криминалисти могат да установят без проблем.
Бащата на Желязков също е разпитан, но допуска неизбежна отбрана, въпреки че жертвата е открита с вързани на гърба ръце, и убита с 93 удара с нож за рязане на хартия, и премазано лице от гира.

По време на разпита на Желязков-младши е взета негова ДНК, каквато ДНК е взета и от Барона. Експертите са категорични - двата панталона, намерени на местопрестъплението, кръвта, намерена под ноктите на Борилски е на Желязков-младши. Възможността друг човек да е оставил тези следи според френските експерти е едно на 15 трилиона, заключението е, че възможността ДНК - профилът да е на друг, а не на Георги Желязков е 1:15 037 000 000 000., докато за втория подсъдим, Стоян Стоичков, съотношението е 1:236 400 000 000.
„Практически не е възможно други да са оставили следи в апартамент N 157 на ул. "Льокурб" 74 в Париж, опръскани като кланица в кръв. Следи имало и по панталоните на двамата, кръвта плискала по крачолите им, а не е капала", пишат в заключението си експертите на научната полиция към Криминалната бригада в Париж.
Материалите по делото вече са 60 тома. Френските съдебни лекари са преброили 93 прободни рани по тялото на Борилски - от 0.5 до 4 см всяка. По главата раните са 14, в шията -13, девет са по лицето, дълбока рана има върху брадичката и устата на Мартин Борилски. Лицето на жертвата просто е кълцано. Оръжието е метален нож за рязане на хартия. 10 са прободните рани в гърба, 20 в лявата част на гръдния кош, 5 в коремната област. Борилски се е отбранявал с ръце, преди да го вържат. Хващал ножа с длани, от което тях патолозите констатират 8 рани. „Смъртта е настъпила от кръвоизлив, вследствие на засягане на сънната артерия и яремната вена", пише в съдебната експертиза.
Един от разбилите вратата пожарникари припада от видяното на местопрестъплението!

След взетия ДНК от Желязков и направените сравнения с ДНК-следите от местопрестъплението, френските криминалисти са категорични, че в нощта на убийството, Георги Желязков е събул своя панталон и го е оставил в жилището на Мартин, като след това е обул панталон на жертвата и е напуснал жилището на убития...

Само прецизността и високия професионализъм и добросъвестност на криминалистите във Франция довеждат до първоначалното заключение, че двамата българи попадат сред заподозрените поради многобройните телефонни разговори, които водят в деня на убийството. Това разказва пред журналисти братът на жертвата Камен Борилски, който работи в Германия.
От уличен телефон в Париж, незапознатите с най-новите достижения за експертизи в криминалистиката на Франция, Желязков и Стоичков, многократно набирали номера на Борилски, звънили и на лелята на Георги в Монпелие, както и на домашния телефон на бащата на Желязков във Варна. Може би най-фаталната грешка, която правят Желязков и Стоичков, е, че прибират купения наскоро мобилен телефон на жертвата, като сменят СИМ-картата и по целия път обратно се обаждат от него, без да подозират, че и тези обаждания могат да се засекат, идентифицират и очертаят в маршрут.
Точно тези доказателства и прецизните, професионално направени изследвания на френските криминалисти категорично опровергават твърденията на двамата българи, че не са били в жилището на Борилски в нощта на убийството и че нямат нищо общо със случилото се.

Една от кредитните карти на убития е намерена във Варна, в един от подсъдимите констатират фреските криминалисти. Един от свидетелите - Николай Цаневски, студент в Ница и приятел на Мартин, твърди, че двамата обвиняеми имали финансови проблеми и взели около 12-20 хил. франка от друг техен колега - Ивайло Ганчев, след което му предложили в замяна на дълга да му предоставят фалшиви документи...

Българският вариант „Б" в разследването

При така събраните доказателства от френска страна, вместо да помогнат, българите минават към друг вариант на поведение. Делото „Борилски" изчезва и то след като е изискано от Върховна касационна прокуратура. По това време Главен прокурор е варненецът Никола Филчев, близък приятел на Желязков-баща, но в този момент никой от българите не се замисля върху възможността за конфликт на интереси. Тези понятия все още са непознати за България. Напразно следователят Райчев търси делото, напразно пише официално писмо до ВКП с искане то да бъде намерено. От своя страна, французите питат какво става с делото.

Френските власти очакват логично да бъде образувано дело от събраните от тях доказателства, питат и са в недоумение от забавянето и случващото се: като се започне с „изчезването" на Желязков-младши в дън земя и то по време на разпита, та до изчезването на делото за убийството на Мартин Борилски!

Французите пишат официални писма с питания какво става и защо се бавят нещата? Все пак те са разследвали с години, хвърлили много сили, познания, усърдие и средства в събирането на улики за разкриването на това тежко криминално престъпление. Ето защо и поведението на българските им колеги е необяснимо и абсурдно! Точно тогава, два от най-големите вестника „Льо монд" и „Фигаро" излизат с публикации за случая с „изчезналото" дело по убийството на Мартин Борилски в България!

Френският в. "Фигаро", в своя статия от 13 септември 2002 г. пише, как френските криминалисти тръгнали по следата на убийството, която ги отвела на 2500 км от Париж, на брега на Черно море. "Противно на техните очаквания, вместо да сложат белезници на предполагаемия убиец, той е пуснат. Предполагаемите убийци на българския студент вероятно се радват на тайнствено покровителство в страната си", заключава в. "Фигаро".
„Някои магистрати смятаха, че след като е убит българин, то френската страна няма да е толкова настоятелна в този процес!" - сподели преди няколко години мой източник от Националната следствена служба. - Нещата придобиха скандален оттенък, когато стана ясно, че реакцията на българската съдебна система е неадекватна и то след като, макар и по косвен начин - стана ясно, че е замесен човек от нейните среди. Това бе брилянтно разпъване на чадър над заподозрян в убийство, и то откровено институционално разпъване на чадър!"

След скандала във френската преса, която разкрива ужасяващи подробности по убийството и цитира събраните улики, умишленото протакане на делото в България и демонстрираното нежелание на българските съдебни власти случаят да бъде решен в нормални срокове, и в рамките на закона - на заподозрените - Георги Желязков и Стоян Стоичков е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража". Само че мярката трае едва броени часове и Варненският окръжен съд светкавично я заменя с гаранция от 2000 лв. на всеки от двамата заподозрени. На практика, заподозрените се оказват на свобода и реалните действия по делото намаляват с отдалечаване на случая във времето.
Неизпълнени съдебни поръчки за десети път отлагат процеса...
Осем години прокурори и съдии хвърлят отводи, а заподозрените в убийство се разхождат на свобода. По подсъдност, делото за жестокото убийство на 24-годишния Мартин трябваше да се гледа в Окръжния и след това в Апелативния съд във Варна като втора инстанция. Вместо това обаче, с разпореждане на ВКС, делото бе разпределено в Шуменския окръжен съд.
Причината са масовите отводи от страна на прокурорите и магистратите в морската столица. На 4 ноември 2002 г., с писмо до ВКП цялата варненска прокуратура дружно се отказа от участие в процеса. Постъпката им бе последвана и от отводи на 11 съдии.

Началото на процеса беше преди пет години, след като стартира на 22 февруари 2004 г. в Шумен. Поради тежестта на извършеното престъпление и обществения интерес той се разглежда от петчленен съдебен състав. Още в началото очаквано, делото внезапно зацикля и е отлагано цели осем поредни пъти. По време на процеса защитата на обвиняемите оспорва събраните от френските криминалисти доказателства, тъй като те противоречали на българския НПК.

След четиригодишна агония, най-после на 27 март 2008 г. Шуменският окръжен съд произнася дълго чаканата присъда. Обвиняемите Георги Желязков и Стоян Стоичков са напълно оправдани по повдигнатото им от прокуратурата обвинение. Въпреки че според френските криминалисти, уликите срещу заподозрените са достатъчни за съдебно решение, санкциониращо извършено от тях убийство. Папките по делото също са изпълнени с доказателствен материал. След произнесената присъда, съдията по делото Нели Братанова е избрана по-късно за председател на Шуменския окръжен съд!

Парадоксите в българската съдебна система

След „изгубването" на делото е констатирано, че липсват част от ДНК анализите, факт, който ще стане известен едва шест години по-късно, по време на съдебно заседание. Защитата на Желязков и Стоичков ще се позове именно на тази „липса", за да изгради своята защитна теза!
Според официална версия, докато делото се води „изчезнало", то събира прах на бюрото на прокурор от Върховна касационна прокуратура...
Следователят Пламен Райчев се оттегля от случая и делото е разпределно на две млади следователки от НСлС, които привличат като обвиняеми Желязков и Стоичков. При опит да бъдат разпитани, двамата обаче спират да дават обяснения пред разследващите, като твърдят, че уплашени, без да уточняват от какво или от кого. Явно в поведението им предстои промяна...
В края на 2002 година в България пристигат отново френски криминалисти и е разпоредено подслушване на телефоните на двамата заподозрени. Нито един доклад от това подслушване обаче, не е докладван на двете следователки. От МВР-Варна докладват в един момент, че на телефона на Стоичков е било получено анонимно обаждане на испански език, със заплаха да внимават какво говорят, за да не отидат при своя приятел Мартин!
Насрещна проверка обаче установява, че в БТК не е регистрирано подобно обаждане, а е налице единствено някакъв запис?

В практиката на съдебната система в България няма случай, в който абсолютно всички съдии и прокурори от един съд да си направят колективен отвод с мотив, че са в изключително близки отношения с родителите на подсъдим! Въпреки този колективен отвод, малко по-късно съдии от същия съд разглеждат и отхвърлят френско искане за екстрадиция на Георги Желязков. Такъв отказ е налице отново и през 2007 година, седем години след убийството!
Парадокс е и, че завършилият междувременно право Георги Желязков кара своя стаж във Варненския съд, същият съд, в който съдии са си направили колективен отвод да водят процес срещу него. Това е същият съд, който въпреки колективния отвод на съдии и прокурори е отказал на два пъти и екстрадиция на Георги Желязков във Франция.
Всичко се случва по човешки и колегиално.

С годините едни свидетели „забравят" подробности по случая, друга част от свидетелите, които са изключително важни за установяване на истината - не дават показания. Призовки се изпращат на свидетели във Франция малко преди срока на предстоящо провеждане на заседания, заседания се насрочват през необяснимо дълги периоди от време. Пет известни софийски и варненски адвокати са ангажирани със защитата на пуснатите срещу парична гаранция, подсъдими за особено жестоко убийство, Желязков и Стоичков.
Наблюдаващ прокурор се разболява, друг назначен обвинител дори не се явява дори при прочитането на оправдателната присъда, а изпраща своя заместник. Страхът и предпазливостта вземат връх в този случай пред смаяните френски следователи и криминалисти...

В продължението четете за обрата в така нареченото френско дело и какво доведе до оправдаването на двамата подсъдими за убийството на Мартин Борилски.