продължение от 20 май 2009 г.
Ще се измъкнат ли безнаказано, оправданите за убийството на Мартин Борилски двама негови съграждани? Ще успее ли българската съдебна система поне в този случай да се държи по европейски, пренебрегвайки шуробаджанащината, магистратските своеволия и корупцията? Или ще чакаме паралелният процес, който предстои да направят французите по това жестоко престъпление, за да довършат урока си по работеща съдебна система.

„Обезпокоява ме една епидемия, която се получава напоследък сред българските съдии - епидемия за отвод", заяви Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд /ВАС/ в предаването „Денят започва" по БНТ. Точно такава епидемия съпровожда и безкрайните отлагания, с години, на делото за смъртта на българина Мартин Борилски във Франция. В случая отводите са не само на съдии, но и на прокурори. Странното обаче е, че въпреки отводите, съдът, в който се правят те, решава, един от подсъдимите за това жестоко убийство да не бъде екстрадиран във Франция!
Другият странен факт свързан с отводите и същия съд е, че подсъдимият, когото съдиите не пускат да бъде екстрадиран, кара стажа си след като завършва право точно при тях!

Софийска районна прокуратура изготви доклад за дейността си. Информация от този Доклад изтече в медиите, които стана повод Главният прокурор на Републиката, Борис Велчев да изрази своето недоволство от това. Изтичането на информация е характерно за разсипаната българска съдебна система - информация изтича от МВР към медиите, информация изтича и от Прокуратура, специални служби, заседания на парламентарни комисии. Едва ли някой се съмнява, че изтичането на информация е свързано с ширещата се корупция в съдебната система, един от факторите, който я блокира и прави неработеща. И тук стигам до следващата слабост на родното правосъдие - дали е надеждна защитата на свидетели по определени дела.
Заради изтичане на информация, единственият защитен свидетел по делото срещу Златко Баретата е бил разкрит. Това призна лицето, условно наречено Георги, в интервю за „Нова телевизия".
След задържането на Златомир Иванов, въпросният свидетел Георги решава да приеме предложението на прокуратурата да свидетелства за поръчкови убийства на знакови фигури в подземния свят и да влезе в програмата за защита на свидетелите. Според свидетеля, показанията му засягали освен поръчкови убийства на знакови фигури в подземния свят, ставало дума и за поръчителство, извършители, оръжие и други данни.
И точно след подобни показания информация за него изтича и свидетелят е разкрит!

„В България да си защитен свидетел е само термин и държавата по никакъв начин не може да те защити", обяснява Георги пред сайта bgВЕСТИ.com. - Спрямо мен беше взета една единствена мярка - смяна на местоживеене. Хората на Баретата ме намериха и ми се обаждаха да ми кажат, че ще избият фамилията ми до девето коляно. Стана ясно, че се знае къде съм, срещу кого давам показания, даже и какви са ми показанията", споделя свидетелят.
Скандалът е голям, но тъй като се случва в България, той едва размърдва пластовете в Министерство на правосъдието и Главна прокуратура. Оказва се, че свидетелят е бил настанен в хотел, но без физическа охрана, и там научил, че вече не е анонимен. След като самоличността и местонахождението му били разкрити, свидетелят е получил заплахи за живота си, затова сам се е отказал от програмата за защита на свидетелите, в която бил включен.
Защитеният свидетел би трябвало да е анонимен и да фигурира само като номер без име в следственото дело срещу Златомир Иванов -Баретата за престъпна група, извършила поръчкови убийства и разпространяваща наркотици, обясниха източници от Прокуратурата. Нищо чудно защитеният свидетел действително да е бил анонимен и да е фигурирал само като номер без име и така да е бил разкрит на заинтересованите лица. Това стеснява много кръгът от заподозрени и ако от Прокуратурата се заемат с разследване на осветяването на този свидетел - изобщо няма да им е трудно даоткрият виновния.
Как е разкрита самоличността на така нареченият защитен свидетел, Георги, дал толкова важни показания срещу Златко Баретата и защо не е охраняван, въпреки заплахите за живота му, разследващите отказаха да коментират. Главният прокурор обеща да провери дали има изтичане на информация - нещо, което е ясно и без той да го обещава!
Далеч по-нелепо и смешно бе изказването на министъра на правосъдието, Миглена Тачева, която, вместо да се скрие от журналистите поне докато трае проверката, си позволи да говори назидателно на събралите се репортери, като им поясни, че програмата за защита на свидетели не се коментирала!
Отводи на съдии и прокурори, спиране на дело от движение, изтичане на информация, осветяване на защитен свидетел - всички тези скандални „качества" на родната съдебна система съществуват и едва ли ще бъдат преборени скоро. Изборих ги телеграфно, защото в делото по убийството на 24-годишния българин Мартин Борилски тези скандални явления са ежедневие, а един от ключовите свидетели по това дело, дал показания пред френските криминалисти в Монпелие не скрил, че се страхува да говори, тъй като бащата на присъствалия в жилището на жертвата по времето на убийството, Георги Желязков, бил много влиятелен в средите на Следствието и Прокуратурата във Варна!
Свидетелят от Монпелие, който се страхува да говори, казва и защо. Това е първата брънка от събития и абсурди в делото „Борилски". След това започват да се трупат факти и действия, в които неслучайни, могъщи люде, магистрати се хвърлят на амбразурата да попречат да се стигне до правосъдие, независимо, че става дума за убийство, извършено по особено жесток начин, а не за обир на „Плод-зеленчук"!

Свършват ли си французите работата?

„Подсъдимите, а не съдът, са ръководили делото за убийството на студента Мартин Борилски в Париж". До този извод стига Главният съдебен инспектор Ана Караиванова, която лично е проверила хода на процеса, при който до този момент двамата подсъдими Георги Желязков и Стоян Стоичков получават оправдателни присъди.
Оневиняването им от Апелативния съд във Велико Търново през декември предизвика острата реакция от страна на Франция, чийто посланик у нас Етиен дьо Понсен прие оправдателните присъди с голямо учудване и неразбиране. Този финал на делото дойде, след като френските власти предадоха на България утежняващи вината доказателства срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков, като: косми, намерени в двете ръце на убития, дънки и панталони с кръв по тях. Взет бе и материал изпод ноктите на жертвата.

Извършеното във Франция прецизно разследване установи, че следите върху веществените доказателства съвпадат с ДНК-профилите на варненците Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, изолирани от тяхна слюнка в България.
У Георги Желязков по-късно бе намерена кредитна карта на жертвата. Желязков и Стоичков попадат сред заподозрените заради телефонни разговори, водени в деня на убийството. От един и същи уличен телефон в Париж, многократно са набирани номера на жертвата, търсена е лелята на Желязков в Монпелие, звъняно е и на домашния телефон на Желязков-баща във Варна.
Френските криминалисти установяват, че след убийството двамата българи са се изкъпали в банята в жилището на убития. Желязков оставил там панталона си и си тръгнал с панталон на Борилски, взет от гардероба му. По-късно панталонът е намерен във Варна. Взет е и купеният наскоро мобилен телефон на жертвата. На взетия мобилен телефон на убития вече Борилски, двамата сменили СИМ-картата и по целия път звънят от него, без да знаят, че обажданията могат да се идентифицират и с уникалния номер на апарата.
Всичко това е доказано от следствието във Франция. Според френските разследващи и според българската Национална следствена служба, доказателствата са напълно достатъчни двамата да получат осъдителни присъди и тук идва голямото НО...

Обратът в случая „Борилски" - след седем години „амнезия"

Седем години делото се влачи и разтакава. Едва в едно от последните заседания по делото, след седем години мълчание, Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона получават просветление и „проговарят" за „събитията" около убийството! Те признават, че са били във Франция, по думите им, вечерта на убийството. Признават, че са имали среща с Мартин пред кантората, в която той работи. Разказват, че оттам, с такси отишли до дома на Борилски, пред който ги чакали двама едри французи, облечени с костюми. Петимата се качили в квартирата на Борилски.

Петимата - това е цифрата на присъствалите, вечерта на убийството в апартамента на жертвата.
Спирам тук, за да изнеса някои факти, на които Шуменският и Великотърновският апелативен съд не обръщат внимание
В един момент петима мъже се намират в стая в жилището на Борилски и двама от тях нанасят побой на Мартин. Шуменският окръжен съд записва, че докато по-ниският непознат французин нанасял 10-15 удара с нож на Борилски и дълбоко порязал Желязков, другият седял, пушел и четял.
За Шуменския съд - побойникът е единият непознат. Съдът във Велико Търново представя свое, ново виждане за тази конфликтна ситуация - "в един момент петима души са били в стаята на пострадалия и две неизвестни лица са нанасяли побой". Нападателите от един стават двама, при това и двамата, ангажирани пряко в нападението върху Борилски и подсъдимите...
Налице е тежко противоречие в мотивите.
Очевиден е стремежът на въззивния съд да хиперболизира заплахата, за която говорят подсъдимите, променяйки "в движение" позицията си за броя на нападателите и съотношението на силите между тях и нападнатите. По този начин Апелативният съд допуска и още едно противоречие. На стр.17 от решението той отбелязва, че "лицето и ръцете на Мартин са целите в кръв" и " в тази конфликтна ситуация двамата подсъдими разбираемо, шокирани и уплашени напускат квартирата".
На следващите стр. 18 и стр.19 може да се прочете, че "няма нанесени травми върху пострадалия в жизнено важни органи", обстановката "резултативно се е успокоила" и "еднозначният извод, който следва да се направи, е, че подсъдимите са оставили пострадалия и двамата нападатели след един побой, но не толкова тежък и с рани, които не само, че са повърхностни, но не са и смъртоносни." Станалото в квартирата на Борилски според съда е шокирало до паника подсъдимите, но в същото време не ги е обезпокоило! Този логически парадокс няма обяснение в мотивите на обжалваното решение, поради което в тях не могат да се открият обстоятелствата, които съдът намира за установени.
Цитирам тези извадки от Решението на Върховния касационен съд, за да илюстрирам само два от противоречивите и абсурдни изводи, които присъстват в мотивите към решенията на Шуменския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд по делото „Борилски".

Според Окръжния съд в Шумен и закъснялата със седем години памет на двамата подсъдими - Желязков и Стоичков:
Мартин Борилски дошъл към 20.45 часа на въпросната среща. Подсъдимите искали да се почерпят някъде набързо, за да имат време да хванат влака за Монпелие. Решили това да стане близо до жилището на пострадалия. Качили се в такси, в което неизвестно защо и срещу какво Мартин Борилски предоставил мобилния си телефон "Ериксон" /доста скъп - бел. Л.М./ на Желязков и то без да изтрие или прехвърли данните за служебни телефонни контакти в другия си мобилен апарат. Пред входа на блока подсъдимите видели, че двама мъже се насочват към тях. Мартин Борилски казал, че трябва да им даде нещо. Подсъдимите пожелали да изчакат, но Мартин настоял да се качат. Подсъдимите влезли в жилището и видели, че единият от непознатите седи, пуши и чете от разтворена папка, а другият и Борилски са прави. Желязков отворил гардероба, за да си вземе якето, неизвестно кога очакачено там, и тогава чул седналият мъж да казва на френски на Борилски, че е закъснял и не му дава всички документи, за които са платени много пари. Борилски отговорил, че бърза, а има и приятели на гости, и предложил да се видят на другия ден, за да се уточнят. Тогава същият мъж казал :"Няма утре, сега връщай парите". В този момент Желязков усетил, че някой го блъска в гръб и залитнал. Когато се обърнал, видял, че това е Борилски, ударен от по-ниския мъж, който държал нож. /Тъп нож е за рязане на хартия - с такъв нож никой, тръгнал да убива не се въоръжава предварително - бел. Л. М./.
С ножа, по-ниският непознат французин замахвал към главата на Борилски и му нанасял удари, а той се опитвал да се предпази с ръце. Желязков бил ударен с юмрук в гърдите, но успял да се приближи и хванал ножа с ръка, при което усетил парване. Нападателят го съборил по гръб, а Борилски паднал върху него. Намесил се и Стоичков, който помогнал на Желязков и Борилски да станат, а през това време нападателят продължил да нанася удари на пострадалия с ножа. Подсъдимите възприели не по-малко от 10-15 удари срещу Мартин Борилски. Тогава другият непознат казал на френски: "Спрете, достатъчно, ще се намери решение", при което нападателят преустановил боя. Двамата непознати наредили на подсъдимите да се измият, преоблекат и да се махнат бързо. Заплашили ги, че ако разкажат на някого, ще ги намерят и убият. Борилски и Желязков влезли в банята. Там Мартин казал, че ще се оправи с непознатите и няма нищо страшно. Желязков превързал порязания си пръст. Двамата със С. Стоичков се преоблекли, а съблечените дрехи оставили в жилището на Борилски. Побързали да излязат, като Стоичков се отправил към асансьора, а Желязков тръгнал по стълбите. Поели към гарата пеша. По пътя Желязков сменил превръзката на кървящия пръст и казал на Стоичков за заканата. /Въпреки че няколко реда по-горе съдът записва как двамата непознати французи заплашили двамата напускащи жилището на Мартин! - бел. Л. М./.
Желязков се сетил едва при пристигането, че е забравил да извади картата на Борилски от мобилния телефон и да вземе зарядното устройство. На следващия ден - 19. 07. 2000 г., той звънил на Борилски четири пъти, но не успял да се свърже...

Съдиите в Шумен и Велико Търново не изискват да се уточни:

• Кога Желязков пъха кредитната карта на Мартин в сваления по-късно панталон от себе си - това не става ясно. Кога и защо му я е взел?
• Твърденията на подсъдимите са хем, че "лицето и ръцете на Мартин са целите в кръв", хем, че "няма нанесени травми върху пострадалия в жизнено важни органи"!
• Не е изследвано и финансовото положение на подсъдимите след деня на убийството, 18.07.2000 г., за което има многобройни доказателства. Финансовото положение не е съпоставено с данните от местопрестъплението, показващи, че джобовете на сакото на Борилски са претърсвани, а кредитната му карта е намерена в задния джоб на окървавения панталон на Желязков.

Вместо това въззивният съд априорно изключва възможността подсъдимите да са имали мотив за убийството на Борилски с аргументи извън правото, като се е позовал на репутацията на учебното заведение, в което са учили.
Защитата на двамата подсъдими твърди, че липсва установен мотив у подсъдимите за извършване на убийството. Тук отношение има изясняването на причината защо двамата подсъдими се връщат в Париж. Двете съдебни инстанции в Шумен и Велико Търново безкритично приемат обяснението на Желязков и Стоичков, че това се е налагало, за да може спешно Желязков да получи заем от свидетелката Н. Съдът не съпоставя тези обяснения с показанията на въпросната свидетелка, нито с показанията на друга свидетелка, която заявила, че предния ден е заела пари на подсъдимия Желязков по молба на баща му, за да може синът му да се върне в България! Т. е. заем е бил даден преди заминаването в Париж и твърдението на Желязков, че причината е да получаване на бъдещ заем - не отговаря на истината.
Никой не обръща внимание на това противоречие.

Ето някои от основните твърдения на защитата:

• Доказателствата по делото са проверени относно тяхната достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост, което е позволило на инстанциите по същество да формират вътрешното си убеждение по предвидения в закона ред;
• Експертните заключения подкрепят мотивите на съда /да бъдат оневинени Желязков и Стоичков - бел. Л. М./;
• Обясненията на подсъдимите не са опровергани с нито едно доказателство и няма основание за отхвърляне на достоверността им, поради което, оставените в жилището дрехи и следите от ДНК не установяват обвинението по несъмнен начин.

Защитниците на двамата подсъдими пледират в подкрепа на оправдателните присъди. Подсъдимите не се явяват и не изразяват становища в лична защита.

Необяснимо защо Окръжният съд в Шумен включва във веществените доказателства, по искане на защитата и съобщение за някакво обаждане, което е било до единия от подсъдимите, и в което обаждане мъжки глас, на испански заплашил двамата да си мълчат, за да не „отидат на гости при Мартин", не скрил изненадата си, че не са задържани! Съдът използва това доказателство, въпреки че е било установено от БТК, че такова обаждане не е имало, и че вместо звукозапис било налице единствено писмено документиране на обаждането. Съобщено бе, че по случая започва разследване от Военна прокуратура.
Подсъдимите по делото - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, бяха оправдани от първите две инстанции - Шуменския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд. Върховният касационен съд върна на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане делото за убийството на Мартин Борилски, съобщи БТА.
В решението си Шуменският окръжен съд три пъти е посочил различни часове на напускане на квартирата на Борилски в Париж от двамата подсъдими. Това изтъкна прокурор Атанас Гебрев във ВКС и настоя за връщане на процеса.
В решенията си двете инстанции са пропуснали факти и са изопачили други, каза прокурор Гебрев. Оказа се, че ДНК анализите на кръвта и космите, намерени в дома и под ноктите на жертвата Мартин Борилски, съвпада с ДНК на Желязков, а пробите на Стоичков - с тези от други предмети в стаята на убития. Френският защитник Ерик Морен, който представлява майката на жертвата, не скри, че е изненадан, че тези експертизи не са взети под внимание при двете дела, водени у нас.
След заседанието на ВКС стана ясно още и че съдиите от Шуменския съд и този във Велико Търново са направили различни тълкувания на показанията на съседката Мария Бури - веднъж, че подсъдимите не били при Мартин в момента на убийството, втори път - че се борили с убиеца, заедно с него.

Българските съдии не проявяват интерес и защо двамата подсъдими закъсняват седем години с просветлението, че други двама непознати мъже също били в жилището на Мартин и точно те вероятно са го убили. Съдиите от Шумен и Велико Търново не се интересуват и как хем българите били прогонени от французите от жилището на жертвата, хем имали време да се преоблекат и измият?
Родните магистрати пропускат и факта, че двамата българи имат време да се преоблекат преди бягството от жилището му, но нямат време да уведомят, макар и анонимно уведомили полицията за случилото се. Не се обаждат и на близките на приятеля си.
Пропуснато е и да се уточни как френските криминалисти получават ДНК-следи от двамата българи, а от французите, останали в апартамента с Мартин, не се намира нито една улика.

Нима френските разследващи са се стремили да изолират единствено ДНК на Желязков и Стоичков от местопрестъплението? И работили толкова прецизно, че да пренебрегнат ДНК-следи от другите двама, а да оставят за делото само ДНК-следи на Желязков и Стоичков?

По време на двукратното съдебно оневиняване на Георги Желязков и Стоичков, съдиите в Шумен и Велико Търново не търсят обяснение защо Георги Желязков се връща внезапно и окончателно в България, като оставя свои вещи, дрехи и книги в чуждата държава, и никога вече не заминава във Франция? Версията на защитата е, че той не успял да се адаптира в чуждата държава. Но да хукнеш да се връщаш, оставяйки основни лични вещи, такова бягство далеч не навежда на мисълта, че е поради неуспешна адаптация или силна носталгия!

Никой не търси отговор на въпроса и защо Георги Желязков бяга от Националната следствена служба в почивката на разпита, след като е невинен?

Следва продължение