Продължение от 20 декември

В австрийския парламент минават дебати, парламентарно питане и парламентарно разследване по случая с износа на заразени кръвни продукти за страни в Азия и развиващи се държави. Депутатът Херберт Хаупт е човекът, който е наясно с това какви медикаменти на основата на кръвна плазма са били изнесени от Австрия за Либия. Той е наясно и с имената на австрийските фирми, либийските контрагенти и длъжностни лица, които са вътре в този случай.

Използвана ли е тази информация по време на делото срещу медиците от българските власти, макар и конфиденциално, на високо равнище - това се опитах да разбера от различни източници в България, които са били пряко ангажирани със случая с медиците.
"Зная, че имаше заседание на Комисията по здравеопазване в парламента и обявиха, че заседанието ще е закрито и всички външни лица бяха помолени да напуснат - заяви моят първи източник, който пожела да бъде спестено името му. - Колкото до случая със заразената кръв - това се знаеше, но както виждаш не бе оповестено официално и се мълчеше."

Спомените на един от пряко замесените в защитата на сестрите от тогава бяха все още ясни: "Спомням си, че адвокат Ялнъзов май спомена пред съда за този внос в Бенгази на заразена кръв, но никой не му обърна внимание. Все пак и в България и в Либия официално не се говореше за това. Тогава как можеше да се очаква, че някой ще обърне внимание на тези факти?
Друг въпрос е, че след намесата и ангажимента на професорите Колици и Монтание, те взеха от заразените деца проби от кръвта и с много мощен компютър и уникална технология установиха, че вирусът, който те носят е стар, какъвто е имало през 1997 година. Време, в което медицинските сестри изобщо не са били в Либия... Вярно е, че ако този внос в Бенгази бе оповестен можеше да има по-кратко дело. Но, и в България и в Либия имаше висшестоящи интереси Виенският скандал да не се разчуе.
После, не трябва да се забравя, че скандалът можеше да бъде голям, а голям скандал никой не пожела да допусне. Спомням си в Либия идваше Соломон Паси и се прегръщаше непрекъснато със Сейф Ал Ислам и повтаряше, че ще натовари на фалкона /правителственият самолет, с който Паси е пътувал до Либия и обратно..- бел. Л. М./сестрите и ще ги върне в България!
Мисля че, и Паси и Сейф ал Ислам знаеха за вноса на заразена кръв, но за това не се говореше на висок глас!"

На 23 февруари 2007 в българските медии бе съобщено, че шефът на Националната разузнавателна служба /НРС/, ген. Кирчо Киров ще чете доклад пред Комисията по вътрешна сигурност в Народното събрание. Този път по въпроса какво е направило българското разузнаване през 1999 г., когато бяха задържани българските медицински сестри в Либия. Ще припомня, че междувременно Киров влезе в задочен конфликт с бившия шеф на службата Димо Гяуров за това дали разузнаването е предоставяло достатъчно количество и надеждна информация на държавното ръководство за кризата с медиците в Либия.
"Спекулация е, че имам вина за медиците!" - каза Надежда Михайлова в студиото на Нова телевизия, като поясни: "Очевидно е, че процесът е политически и може да бъде решен с политически средства. Смятам за грешка отказа на правителството на Симеон Сакскобургготски да го оцени като политически процес. Колкото до това дали изпитвам вина - имаше сериозна спекулация. Казваха, че в МВнР сме знаели, но сме премълчали обстоятелствата около арестуването на медиците. Аз само ще кажа, че българското външно министерство по времето на нашето правителство успя да освободи 20-ина души, които също така бяха задържани. Разбира се, ще дойде ден, когато всички обстоятелства ще бъдат ясни. Не бих искала да изпреварвам нещата, защото най-важното в момента е хората да се завърнат живи и здрави в България. Но идеята за премълчаването е спекулативна. Докладите на специалните служби достигат до премиера, президента и председателя на Народното събрание. Така че, дори да се приеме формално, че Външно министерство е премълчало, някак си не е логично и президентът, и премиерът и председателят на парламента, да не са знаели. Някак странно не се коментира това, каква част от информацията не е стигнала до трите ключови институции в държавата. Но ще дойде време, когато това ще бъде коментирано и доста неща ще станат ясни..."
За какво време говори Надежда Михайлова? За какви неща, които ще станат ясни споменава тя? Защо този процес да е политически и да бъде решен с политически средства след като в Либия на деянието гледат като на криминално?
Дали Михайлова е знаела от посланик Кирил Калев за Виенския скандал? Дали Димо Гяуров е знаел за скандала? Искана ли е в подходяща форма информация от австрийското правителство за износа на австрийски фирми за Бенгази? Това ли ще стане ясно един ден? Щом досега не е станало ясно, т. е. оповестено на гражданството, то е напълно ясно друго, че информация от Австрия е имало, но по други пътища и като така получена, тя не е била употребена в подходяща форма пред австрийската държава.
Официално получена информация от Австрия означаваше признание за нещо, което е злепоставяло самата австрийска страна, а това е бил достатъчен аргумент българската страна да не коментира случая с износа на заразена кръв.
Либийците са си внесли сами заразените продукти, и то в този внос са взели участие отговорни длъжностни лица от политическата йерархия на Джамахирията. Това е безспорен факт. Но липсата на официално притежавана информация по Виенския скандал е вързала ръцете на българските институции - парламент, изпълнителна власт, разузнаване. Т. е. не е имало никаква възможност да се коментира фактът, че лица от обкръжението на Кадафи са били съпричастни със скандалния внос.
Оттук отпада като неизползваема и възможността за стабилни аргументи и реален натиск в преговорния формат - САЩ, ЕС, Великобритания. Т. е. вързаните ръце на българските институции лишават от възможност сестрите да получат един много по-кратък процес, оневиняване и освобождаване.
Така се стига до абсурда, в момент, когато в Бенгази е внесена заразена кръв и се стига до трагедията със заразяване на над 400 деца, в момент, когато пред съда са изправени български медицински сестри с много тежки обвинения за участие в подобно деяние - да не може да се реагира адекватно на самия процес. Австрия официално не се ангажира сериозно и отговорно с възникналия проблем. Тя е страна-членка на ЕС, председателства го в момент, когато българките получават смъртни присъди. Лентата не може да бъде върната назад - поради висши съображения за безпрепятствено приемане на България в същия ЕС! Абсурдно е някой да се надява, че неприет кандидат-член за ЕС ще си позволи да обвини държава, която е вече в ЕС в такъв скандал!

Ако слезем на равнище свидетели - от българска страна са били наясно, че австрийският депутат едва ли ще се съгласи да свидетелства за скандала. Че либийският д-р Абдел Фатех Мохамед Бария също ще предпочете да не се обявява срещу Джамахирията заради сигурността и живота си, както и този на семейството му.
Същото важи и за ръководителя на Бюрото на Арабската лига - проф. Самир Хазза, както и за проф. Ханс Курц от австрийското Министерство на здравеопазването.

Политическите държавни интереси правят понякога човека малък, беззащитен.
2006 г. България очаква майския доклад на Европейската комисия по бъдещото си членство в ЕС... Виена не предприема никакви явни действия по своя инициатива, за да подпомогне усилията на българската държава в спасяването на медицинските сестри, тъй като съпричастността й към проблема е деликатна и престижът й трябва да остане ненакърним. Въпреки че в парламента на Австрия е имало разследване, въпреки че политически в самата държава реакцията е била адекватна и в рамките на закона. И въпреки че не държавата, а частна фирма стои в дъното на въпросния скандален износ на кръвни продукти, но нещата трябва да останат в рамките на самата държава и да не минават границите й.
Остава израелската лаборатория, преработила кръвта в кръвни продукти и предупредила съответната фирма за наличие на зараза.
Тук нещата са повече от странни. Израел мълчи и не реагира, въпреки обвиненията на Кадафи за някакъв заговор на МОССАД. Израелската страна е наясно, че крадецът вика "Дръжте крадеца!" и решава да запази мълчание, още повече, че си е изпълнила дълга да сигнализира за заразата.
И точно тогава се намира форма и възможност данните за Виенския скандал да достигнат на високо в ЕС. От ЕС преценяват и оценяват толерантността на българската страна да не се вдига шум срещу една страна-членка на съюза и поемат ангажимент да решат казуса с медицинските сестри. Така се стига до тихата дипломация, и проточването на процеса с години, както и до международни усилия и натиск срещу Кадафи да бъдат пуснати българките тъй като са невинни за СПИН-заразяването.
Либийският дълг към България, който бе в размер на 56 600 000 долара, е внесен в Международния фонд "Бенгази". България показва, че е съпричастна със съдбата на заразените деца, въпреки че не носи вина за това.

Каква е била реакцията на Външно министерство по случая? За целта написах писмо до говорителя на МВнР, Димитър Цанчев. Eто писмото и неговият отговор.

Уважаеми, господин Цaнчев,
Името ми е Люба Манолова и съм журналистка, автор на сайта: lubamanolova.info. Обръщам се към Вас с въпроси относно мое разследване, което ще излезе на сайта ми. Става дума за времето, в което министър на външните работи е била Надежда Михайлова, а посланик на Република България в Австрия - Кирил Калев.
Темата на разследването ми е извършен внос на заразени кръвни продукти от Австрия в Либия, Бенгази. По случая са правени парламентарни питания и е воден дебат в австрийския парламент, тъй като износът на заразени кръвни продукти за държави от Африка и Азия е предизвикал скандал в Австрия. И този скандал не представлява тайна за гражданите на Австрия.
Името на депутата в парламента, който е бил свързан с дебата и парламентарните питания е магистър Херберт Хаупт.
Скандалът около питанията и дебатите е факт, и българският посланик по това време, Кирил Калев е бил наясно с проблема. Никъде обаче не срещнах данни за реакция от негова страна. Предполагам, че ако е съществувала такава реакция, то тя се съдържа в документални данни, намиращи се в МВнР.
Въпреки че не намерих данни за каквито и да било действия от страна на посланик Калев по Виенския скандал, бях много изненадана, че случаят не бе оповестен в нашата страна и по-късно, по време, когато усилията да бъдат спасени медиците ни от страна на изпълнителната власт и администрацията на държавния глава бяха неимоверно големи.
В същото време научих, че в парламентарната Комисия по здравеопазване са били проведени закрити заседания по казуса "Либия".
Въпросът ми е: защо този скандал не бе огласен и липсваше официална реакция и позиция, с оглед решаване на проблема с осъдените на смърт три пъти българи?
Отговорите и обясненията, които получавам, допитвайки се до различни хора в разузнаването, парламента, Министерство на здравеопазването е, че решението на случая от българска страна е било политическо. Господин Цaнчев,
Моля да ми отговорите каква е била реакцията на МВнР по скандала във Виена и защо той бе прикрит от нашите власти?
Очаквам Вашето пояснение и по това, какво означава "политическо решение на проблема с медиците"?

17 декември 2007 г.
Люба Манолова

По-късно, в разговор с господин Цанчев, той поясни: "Госпожо Манолова, аз не мога нищо да Ви кажа... Министерството на външните работи няма отношение към проблема. Всички аспекти по случая са изяснени. Аз не мога да приема Вашата теза и да давам пояснения за някакви Ваши хипотези...тази насока на събитията, ... Вие искате да коментирам Ваши хипотези?
Не всяка Ваша констатация е свършен факт, все пак имаше Междуведомствена комисия, която е преценила обстоятелствата и си е свършила работата.
Не мога да коментирам скандал в друг парламент! Не мога да коментирам действията на някаква чужда частна фирма. Защо трябва да коментирам думите на други хора?"

Официално от българска страна, от Тел Авив не са били поискани резултатите от лабораторните изследвания на заразената австрийска кръвна плазма, за да могат да бъдат на разположение на българските адвокати, които да ги използват по тяхна преценка при евентуално лошо развитие на процеса. Неизвестни длъжностни лица от висшата българска политическа йерархия преценяват, че не се налага да се пита нито Австрия, нито Израел за скандалния случай. Тези лица са свързани с две правителства - това на Иван Костов, при президент Петър Стоянов и шеф на Разузнаването - Димо Гяуров, и това на Симеон Сакскобургготски - с външен министър Соломон Паси и хора от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, от Комисията по здравеопазване.
Не очаквам някой от българските политици да прочете публикацията и да си посипе главата с пепел. Те, същите тези политици много точно успяха да излязат от ситуацията с медиците ни, след намесата на ЕС, Великобритания и САЩ. Друг въпрос е колко струваше това на медицинските сестри и техните семейства...

Голямата политика и малките хора! Колко незначителни сме в един момент пред глобалните стратегии и замисли на политиците!

Дяволите се делят на пропаднали ангели и издигнали се хора - каза навремето Станислав Лец.