Продължение от 3 април

Някой ще намери за симптоматично, че датата на първите избори за евродепутати 20 май 2007 г. съвпада с датата, на която започва изселването на българите мюсюлмани в края на май 1989 година. Едва ли е търсена такава символика. Разликата между 1989 и 2007 година е съществена в развитието на промените на България.

Днес отново започна да се дискутира темата за това така нареченият възродителен процес да влезе в учебниците по история. Тези дни има и друго събитие, което предстои: предстои да започне работата на Комисията по разсекретяване на архива на бившата Държавна сигурност. Времето, когато лидерът на ДПС Ахмед Доган прокламираше, че "Досиетата трябва да се изгорят на един голям, хубав огън, на площада!" е в годините назад. Даже сподвижници на Доган едва ли помнят тази знаменателна фраза на лидера си. Всичко тече, всичко се променя...

Афиширалият се като потомък на османски аристократи от Родопите, депутат Ариф Агуш заяви в разговор с журналистката Валерия Касиян за електронната страница "Всеки ден" следното: "... при такива процеси като възродителния процес не е необходимо време за историческа ферментация. Те имат еднозначен прочит още на момента... Минали са около 20 години от изселването, а според историците трябва да минат 50 години, за да се интерпретира едно събитие...

... Но това не важи за събития като етническо прочистване, като Холокоста - те още на секундата са ясни. Има излезли много международни документи, които са осъдили процеса. Държавата се е отказала от него, отрекла го е официално. Няма решение на национален въпрос, който да иска смъртта на Емине и Джемиле - вземам пример от смъртните случаи от Барутин. Това не е решение, това е отчуждение, отчуждава се голяма група от хора по тоя начин. Затова мисля, че процесът трябва да бъде заклеймен и осъден, за да се получи единението на нацията - твърди Ариф Агуш. - ... ние искаме да затворим тази страница и мислим, че затварянето й става с влизането в учебниците по история... Отваряйки страницата за досиетата, ще излезе и механизмът на възродителния процес в тях. Така че нещата са вързани..."

До каква степен елитът на ДПС е свързан с така наречения възродителен процес, механизмът на възникване на нелегални групи, терористичните актове, прекъсването на естествения ход на събитията от 1984 до 1989 г., връщането на немалка част от заминалите за Турция в лятото на 1989 година, - темите около този процес са много и всяка една от тях трябва да бъде детайлно и обективно изяснена.

1992 година - парламентарна Анкетна комисия по сигналите за турцизиране на българите мюсюлмани събира редица документи по сигналите и тревогата на подателите се потвърждава. Аз заминах на място в Якоруда, за да говоря с хора, да потърся свидетелства за това така наречено турцизиране, тъй като Анкетната комисия бе получила документи, проверяваше верността им, но за всичко това се мълчеше. Срещнах се с тогавашната кметица на Якоруда, Найле Саллих, която каза следното: "- До 1972 г. са правени 5-6 пъти опити за смяна на имената тук. Последната смяна на имена беше на 19 май 1972 година. Тогава, преди тази дата имаше един поход, който беше предприет от турското население... - Турското население? - прекъснах я изненадана аз.

- Населението, изповядващо исляма и говорещо турски език - някак набързо ми отговаря Саллих и продължава разказа си. - Те тръгнаха да отидат в София, да се оплакват, че искат да ни сменят имената. Тогава ги посрещат при Бели извор и беше убит един човек, Осенски. После партийният секретар и милиционери отишли да агитират в Бунцево /село Бунцево, община Якоруда - бел. Л. М./ за доброволна смяна на имената. Говореше се, че са били нападнати с вили и брадви и тогава бе убит Георги Цинцев, бивш партизанин... /Убийството извършват несъгласните да си сменят имената. - бел моя/. Насилието ражда насилие - събеседничката ми спира за миг. - След време последва още едно убийство, на Емин Кафеджиев. Важното е, че нашето население можа да се съхрани тогава. Религията е по-силна тук, а моралът - също. Ето, във Велинград изглежда повече са ги насилвали, та са се обръщали и в домовете си на християнски имена. За разлика от нашите тук... Асимилацията е много силна - след името и религията ще се измени - Найле Саллих продължава разказа си. - Не знам какво тревожно има, че хората се самоопределят като турци!? После не знам откъде идва това помаци, но е много обидно. Тук християнското население не ни приема за българи... Някои знаят турски, някои не знаят - имаме затруднения с учителите. Заминават за Турция от нашите, нямат гаранции, че пак няма да им се посегне на името!"

В Анкетната Комисия, постъпва съчинение, писано от първолаче, по темата "България". В ученическата тетрадка прочетох дословно следното: "България, моето отечество е най-хубавата земя на света! Аз се гордея с моята хубава земя! Аз се гордея, че съм роден в нея! Гордея се и я обичам! Аз обичам Турция!"

Оставям този пример без коментар. Както без последствие останаха и другите факти за преименуване на улица "Бузлуджа" в "Осман паша". Започнало бе разпространението на версията, че българите не са били под турско робство пет века, а в земите на България е имало турско присъствие. /Тази теза през 1998 намери и своя връх, когато министърът на образованието, завършилият история Веселин Методиев /днес депутат от политическата сила на Иван Костов, Демократи за силна България - бел. Л. М./ предложи българските учебници по история да се пишат от българи и представители на Турция! - бел. мои./ Анкетната комисия по проверка на сигналите за турцизиране на част от българското население проведе редица разговори със свидетели, събра много документи за това явление.

От работата на комисията излязоха на бял свят и други факти:

• Така например на 20 април 1992 г., в 5 д клас в Якоруда, в час по немски език, учителката казва на учениците, че родината им е България и трябва да я обичат. Същата вечер, директорът на училището Юруков предупреждава тази учителка, че ако още веднъж повтори подобни твърдения, ще бъде уволнена!
• При определяне на народността на учениците, учителят Живко Сахатчиев разказва, че първоначално ученик донесъл декларация от родителите си, че е българин, а на следващия ден се появил с друга декларация, че е турчин!

Стигна се дотам, че зам.-министър на образованието Таня Костадинова /от кабинета на Любен Беров, избрана с гласовете на ДПС в парламента - бел. моя/, на съвещание в град Гоце Делчев издава устно разпореждане да се провежда политика на турско национално самоопределение на учащите се и за задължително изучаване на турски език в българските училища. Това според тази госпожа щяло да бъде условието един ден България да може да бъде приета в Европа!

Някои от учителите, смутени от заповедта, поискват писмено нареждане, но Костадинова им отговорила, че нейното устно разпореждане е достатъчно. Историята бе изнесена от мен още в 1992 година, но никой не се зае да провери случая. Беров все още беше на власт с хора на Доган в кабинета.

Зам.-министърката на образованието по това време бе съпруга на депутата от СДС Христо Иванов, много близък с лидера на ДПС Ахмед Доган. След няколко години Доган и Иванов се събраха в една парламентарна група...

Имаше и друг скандален случай, с един кмет, на име Юсуф Джуджо. Този кмет присъства и в доклада на Анкетната комисия, заради поправките, които бе извършвал в молбите за преименуване. В документите той бе прибавял турско-арабски окончания в имената на гражданите, като зачерквал характерните български наставки - -ов и -ев. Притиснат от сигналите на гражданите, чийто имена си беше позволил да променя, Джуджо излъга тогава в писма до Министерство на правосъдието /изх. - 04. 14 - 1 от 1 юли 1992 г./, че "гражданите доброволно и свободно са направили поправки по заявленията си"! Това също остана без последствие.

Хаосът в районите със население, изповядващо две религии - и християнска и мюсюлманска нямаше край. Проверката на Комисията от парламента в Якоруда установи, че именно общинското ръководство е факторът за източник на напрежение с политиката си на толериране на турцизиране и на немюсюлманите. Местен учител доказа пред Комисията, че в 1912 г. в Якоруда не е имало турци, тъй като фамилните имена в градския регистър на известни местни родове, са български.

"Българите мюсюлмани трябва да знаят турски, за да четат Корана, тъй като той не може да се преведе на български" заявяваха местни управници в Белица.

В Сатовча пък за тези, които не желаеха да променят имената си от български на турски започнаха уволнения и тормоз от страна на кмета и негови приближени.
1992 година, на националния празник 3 март, в много от общините на Софийска област не се издигна българският национален флаг, не бяха зачетени и държавните символи констатира парламентарната Комисия, извършваща проверка по сигналите за турцизиране.

Емисари на кмета Джуджо обикаляха домовете на българи мюсюлмани и ги заплашваха, че ако не се самоопределят като турци, ще бъдат покръстени с християнски свещеник като християни. "Наложително е, според Комисията, да се сезират висшите държавни органи за еднозначното решаване на проблема на народностния белег по езикова и религиозна принадлежност" - записаха в една от констатациите се членовете на парламентарната Анкетна комисия по сигналите за турцизиране." Стигна се до абсурда 400 души от Сатовча да заявяват, че ще се идентифицират като китайци и ще изпратят документ до китайското посолство в София, с искане да бъдат защитавани като китайски граждани. Кампания за целенасочена асимилация на българи и български граждани с мюсюлманско вероизповедание сочеха внесени документи според членове на Анкетната комисия.

В с. Вълкосел бе замразен строежът на училището, заради издигането на джамия. Свиване на българското културно присъствие и в същото време подпомагане на турцизирането на българи с мюсюлманска религиозна принадлежност - това са част от констатациите на анкетиращите в Софийска област парламентаристи. Имаше случай, в който мюфтийството в две села бе издало разпореждане да не се погребват български граждани /християни/, щом не са си сменили българските си имена!

В Сатовча на кмета Джуджо гостува Михаил Иванов - съветник по националните въпроси на президента Желю Желев. Самият Джуджо също отскачаше често до високите етажи на властта в София.

Анкетиращите констатираха, че местните управи в редица селища в Софийска област работят срещу българските институции и законност. Налице бе засилваща се тенденция на въздействие за турцизиране на духа и дейността на българския етнос с неговите устои: език, култура, образование. "Усложнена етническа ситуация" бе крайното заключение на Анкетната комисия - всичко констатирано и документирано бе прибрано в архива на парламента, за да бъде забравено. Забравено от най-високо, като се почне от държавния глава Желев и се стигне до изпълнителна, законодателна, съдебна и местна власт. Единствените, които не останаха безучастни към това, което се случваше в районите със смесено население бяха журналистите.

И какво друго можеше да се очаква, след като тогавашният президент Желю Желев в интервюта в чужбина, цитирани и в българските средства за масова информация говореше за "живеещо в България турско малцинство". Или пък твърдеше, че "В България са гарантирани избирателни права, право на пътуване, право на турско име и религиозни права на турското малцинство"!?

Защо държавният глава си затваряше очите, че българи мюсюлмани потърсиха идентичността си в турския етнос - едни доброволно, други, притиснати от обстоятелствата. Отговорът ще оставя на историците - нека те дадат свое обяснение дали този президент е бил винаги коректен към своите сънародници по етническия въпрос и развитието му след свалянето на Живков от власт.

И това ли ще влезе в учебниците?

Доган мълчи за обвързаността си със секретните служби още от момента, когато тя става известна. За обвързаността на лидера на ДПС се заговори на висок глас чак 9 години след свалянето на Живков от власт. Никой не проследи как веднъж вербуван от Първо главно управление, дали същият политик не е минал на наблюдение и разработка в други управления на Държавна сигурност, като Второ главно или Шесто управление. Никой не посмя да разкаже за "ареста" и "затворничеството" на Ахмед Доган. Никой след 10 ноември 1989 година не посмя да вземе мерки /в рамките на закона/ когато той заяви: "За своето съществуване, за своята сила и за постигнатите успехи, ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция, българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция". /12. юни 1990/. Или друго: "Аз съм български гражданин от турски произход, това означава, че по националност съм турчин".

Следва продължение