И не смесвайте истината с лъжата,
И не скривайте истината, когато /я/ знаете.
Корана, Сура 2. Ал-Бакара

Продължение от 4 април

Още отсега мога да изброя фактите и документите, които ще липсват в учебниците, ако темата за така наречения възродителен процес влезе за изучаване. Причините за липсите, които ще изброя са свързани с политическата обстановка в страната. В липсите ще са: документите от върховете на комунистическата партия, както и лицата, замесени в този процес, ще липсват и и свидетелства за процеса преди изселването на българските мюсюлмани - процес, в който се продаваха жилища, стопяваха се по неизвестни причини спестовни влогове на заминаващи за Турция. Ще липсват документите по турцизирането и Анкетната парламентарна комисия работила по тези сигнали през 1992 година. Ето защо ще изброя за пореден път бъдещите липси от учебниците, за да стигнат до читатели на тази електронна страница от страната и редовни читатели в 48 държави в чужбина, както и да намиращите се в момента извън страната български мюсюлмани.

Документите по възродителния процес

На 29 декември 1989 година, на пленум на ЦК на БКП се чува следното изявление: "...няма официален документ, от който да се види кой е взел това решение" /решението за преименуването и начините, по които то да се извърши - бел. Л. М./ - това изрича не друг, а Александър Лилов /настоящ депутат - бел. Л. М./ пред актива от съпартийци. В залата цари гробно мълчание.

И все пак архивите са запазили:

• Тезиси за работата на партията сред турското население - 4 октомври 1958 г.;
• Постановление на Министерския съвет № 82 от 1961 г. за организиране на курсове по изучаване на български език от турското население;
• Политбюро на ЦК на БКП утвърждава мероприятие за борба против турчеенето на цигани, татари и българи мохамедани - годината е 1962;
• Решение на БКП "За по-нататъшното подобряване на работата сред турското население и пълното му приобщаване към българския народ в борбата за социализъм и комунизъм" от 25 февруари 1969 г.;
• на 17 юли 1970 г. ЦК на БКП приема решение за работата сред българомохамеданите и приемане на български имена от тях;
• 10 конгрес на БКП и Програмата му от 1971;
• Февруарски пленум на ЦК на БКП / с Доклад на Ал. Лилов и решение за идейно-политическо приобщаване на българските турци към делото на социализма и комунизма - бел. а./;
• 1975 г. към ЦК на БКП и извън него се създават работни групи за изработване на нова концепция за работа сред българските мюсюлмани. /Ще спра за малко, за да напомня на Александър Лилов, че според патрона му Живков и речта му на срещата на Секретариата на ЦК на БКП с редколегията на в. "Йени ъшък" от 3 юли 1970 г., "...под асимилация - позволете ми тази шега - разбираме изчезване на народностна група, нейното превръщане в друго качество...българската нация постепенно се превръща в комунистическа нация". /избрани съчинения на Т. Ж./
• В края на 1981 и началото на 1982 в Държавния съвет по проблема за укрепване на вътрешнонационалното единство работи група с участието на видни представители на науката и литературата, но трудът така и не се приема от Държавния съвет;
• 1983 г. Живков възлага на Милко Балев, Стоян Михайлов и Илчо Димитров да подготвят нова концепция за българските турци, като им дава и свои "Съображения", в които сам той посочва, че не е добре политиката спрямо българските турци да се свързва с тезата за "българския родов корен";
• 1984 г., месец май - ПБ на ЦК на БКП приема решение за "По-нататъшното сплотяване и приобщаване на българските турци към делото на социализма, към политиката на БКП". За смяна на имената не става и дума.
• Юли 1984, в тесен кръг, в Бояна се провежда среща върху решението, тезисите и доклад на Георги Атанасов по проблемите;
• 18 януари 1985 г., ЦК на БКП изпраща материал до висшия ешелон на държавното управление материал "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който открито се говори за смяна на имената на потомците на насилствено помохамеданчените в миналото българи от Смолянско, Пазарджишко, Благоевградско и други райони на страната. В документа за първи път се споменава и понятието "възродителен процес", в смисъл на избистряне и укрепване на българското национално съзнание.
• Към 14 януари 1985 са променени имената на 310 000 души от Хасковски, Кърджалийски, Силистренски, Старозагорски, Бургарски, Благоевградски и Пазарджишки окръзи съобщава статистика в ЦК на БКП и се уточнява, че процесът ще продължи в други окръзи на страната.
• На 18 януари 1985 г. Г. Атанасов изнася доклад на среща с първите секретари на ОК на БКП. На същата среща има изказване и лично от Т. Живков.
• Месец по-късно, на пленум на ЦК на БКП /12 и 13. 02./ отново е дадена информация от Г. Атанасов.
• На високо официално държавно-партийно равнище се поддържа тезата, че замяната на имената български мюсюлмани от турско-арабски с български е преминало сравнително спокойно. Сблъсъците с милицията в Бенковски, в Момчилград не се цитират - впечатлението, на фона на информационното затъмнение, трябва да бъде, че процедурата е протекла спонтанно и доброволно.
• Съществуват материали на ЦК на БКП по възродителния процес с изх. номер 299/ 4. 10. 1985 г.
• Съставена е Справка по някои въпроси на мюсюлманските изповедания в България - 7. 02 . 1986 г. Десет месеца по-късно е написан и Доклад за състоянието и развитието на възродителния процес, който е обсъден във висшия партиен комунистически елит на 21 октомври с. г.
• Следва Доклад на Чудомир Александров от 4 март 1987 г. по проблемите и задачите за "По-нататъшното развитие на възродителния процес".
• Две години по-късно излиза и Решение "А" под номер 69 от 11 април 1989 г. на ПБ на ЦК на БКП, с което се приема Решение за по-нататъшното единение на българската социалистическа нация. Направени са бележки от Т. Живков и други участници в заседанието.
• От 6 юни с. 1989 г. има протокол от заседание на ПБ на ЦК на БКП.

Спирам дотук с изреждането на партийни заседания, решения и документи, за да опресня залинялата памет на един от вечните корифеи на БКП идеологията, Ал. Лилов, днешен депутат. Тезата за връзка между преименуването и Голямата екскурзия като негова последица се лансира още в Доклад на Александър Лилов пред пленум на ЦК на БКП на 29 декември 1989 година. Грубата намеса при смяната на имената и прилагането на силови методи, според акад. Николай Тодоров, са причина за появата и раздухването на масова психоза и изселническа вълна. Тези версии, както и твърденията на отделни учени и политици, че изселването на български турци са били държавна политика на етническо прочистване са удобни за времето, в което се лансират, а именно два месеца след смяната на Живков. /Тогава никому не минава през ума, че изселване от България на български мюсюламани предстои и ще има и в годините на демокрация, като тенденцията ту ще се засилва, ту ще отслабва. Това явление, 10-12 години след свалянето на Живков от власт е може би един от силните аргументи на противниците на механичното свързване на преименуване и изселване. Днес именно става ясно, че и да се спазват правата и свободите на българските мюсюлмани, то те, изправени пред безизходицата на безработица и липса на поминък все ще гледат спасително на юг./

*    *    *    *

Според цифрите, от заминалите 340 000 през лятото на 1989 г. - 120 000 се връщат още същата есен. Завръщат се с българските си имена и с тези имена започват да търсят правата си в България.

След изявлението на Живков и призива му за отваряне на границата с Турция, трудно може да се говори за насилствено изгонване и етнически геноцид. Ограниченията в пътуването на тези български граждани /за разлика от останалите/ падат, факт, който дори трима британци /Алфред Томас, Бари Стийл и Ричард Балф/, членове на Европарламента отбелязват своевременно в "Гардиън".

Истината е, че в районите с компактно мюсюлманско население обикалят групи със специални поръчения, които агитират в полза на изселническата психоза. За тези, които не се поддават, следват заплахи за тормоз, насилие и наказания - пожари, убийства. Така българите мюсюлмани се озовават между чука и наковалнята: свои /по религия/ ги натискат и заплашват, държавата /чрез местни представители на властта/ пуска указание на ПБ на ЦК на БКП за ускорено и масово изселване на колкото се може повече мюсюлмани.

"Допускано е насилие и беззаконие, има употреба на оръжие, жертви, терористични актове, осъдени и въдворени в Белене" - цитира откъс от доклада на Ал. Лилов пред пленума от края на декември 1989 г. Бончо Асенов. "МВР е извършвало насилия и беззакония, а армията за нейна чест и щастие на партията не е взела участие в нито един случай на тази кампания" - тръби Лилов. Така МВР и армия са противопоставени, вината за възродителния процес е хвърлена върху МВР, а партията излиза перестроечно, гъвкаво чиста и оневинена от тези драматични събития, като сълза. Оказва се, че Живковото МВР и ДС са си били независими, силни, та даже и партията не успявала да ги озапти? Живков е току що сменен и на дневен ред са партийните, а не националните интереси.

Стига се дотам, един корифеите идеолози на комунистите Стоян Михайлов да твърди, че възродителният процес за него е бил изненада! /Възрожденският процес в България, стр. 268/.
"От столетия в България живеят български граждани, говорещи турски, с мюсюлманско вероизповедание - заявява във Виена през януари 1990 тогавашният министър на външните работи на Турция Месут Йълмаз. /В. "Отечествен фронт", 15 01 1990/ След задължителната смяна на имената обаче, точно в тези български граждани се появява духът на етническо малцинство. Според законите в Турция, създаването на малцинство е престъпление. Забраната там се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства.

Документи и свидетелства от 70-те и 80-те години на миналия, 20 век сочат отделни етапи в провеждане на кампанията по смяна на имената на част от българските граждани. И въпреки, че Александър Лилов /един от идеолозите на комунистическата партия/ твърди, че Политбюро не е било уведомено - това се опровергава от най-различни източници. Не е възможно Лилов да не е знаел, че е бил създаден Съвет по координация на работата по възродителния процес, формирование, в което влизат: секретарите на ЦК. Създаден е бил и специален отдел на ЦК, със завеждащ Любомир Шопов /син на зам.-министъра на МВР, генерал Григор Шопов/. Изключено е Лилов да не е чувал за заканите /в стенограми, а и според свидетелства на дипломати/ на живковия външен министър Петър Младенов, според които хора, които не възприемат правилно възродителния процес - нямат място в Министерството на външните работи.
В партийната пропаганда на действията на държавата по промяна на етноса на част от българското население се включват: отдел "Пропаганда и агитация", където начело със Стоян Михайлов се изработва специален бюлетин за цялата страна. Академията на науките пък изгражда Координационен съвет от учени за научна разработка на редица проблеми на възродителния процес. С въпросния съвет държат връзка идеологът на БКП Стоян Михайлов, а по-късно и самият МВР-министър Димитър Стоянов. Липсват обаче каквито и да било следи от отчетния доклад на МВР по провеждането и осъществяването на този процес в различни краища на държавата.

Един ден в редакцията на в. "Демокрация" ме потърси от пропуска някаква жена. Тя съобщи, че ми оставя част от архива на Комитета за българите в чужбина - купчини от документи, в които все още нямах представа какво ще открия. Но една от големите изненади в този подарък бе оригинален документ указание, издаден от ЦК на БКП под - 01 33-3 от 31 март 1987 година, с гриф "ПОВЕРИТЕЛНО!", с адрес: Павел Матев /тогавашен председател на Комитета за българите в чужбина - КБЧ - бел. мои./. На първата страница на този документ, /който и до днес е при мен, в архива ми е в оригинал/ е записано: "Изпращаме Ви за сведение и изпълнение, утвърдените от Комисията по външнополитическите въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП - Мероприятия за външнопропагандна дейност по възродителния процес". И по-нататък се чете: за "антибългарска кампания на империализма", империалистическите сили, които са искали да дестабилизират и дискредитират социализма...

Следва продължение