4. Раната Косово - как да бъде излекувана

Всички бързат с признаването на независимо Косово - никой не мисли за последиците * Двойните стандарти на САЩ спрямо нормативните актове за правата на човека

Продължение от 13 януари

Динамичната промяна около ситуацията в Косово даде повод вчера Сърбия да поиска да бъде свикано извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. По този повод руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва не възнамерява да прибягва до санкции в случай, че Косово обяви едностранна независимост, предаде АФП. "Прибягването до санкции срещу Косово и страните, които признаят независимостта, не е сред средствата на политическо действие, на които Москва разчита", каза Лавров след среща с представители на Европейския съюз в Словения. Лавров обаче добави, че признаването на едностранно провъзгласена независимост на Косово ще е грешка.

Преди руския дипломат №1 да направи своето изявление по казуса "Косово", посланикът на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов съобщи, че ще има отрицателни последици за отношенията на Русия със страните, които признаят независимостта на Косово. "Това се отнася преди всичко до ЕС, в който няма консенсус по въпроса. Естествено, ще има отрицателни последици за страните, които признаят Косово. Какви - не искам да кажа", заявява Чижов в интервю за виенския вестник "Пресе. "Не бихме имали нищо против да се изпрати мисия на ЕС, но тя трябва да се основава на решение на Съвета за сигурност на ООН", подчерта пред вестника Чижов.

"Приехме решение правителството още утре предварително да анулира всички актове за едностранно провъзгласяване на тази фалшива държава на територията на Сърбия. Няма да допуснем нито час да съществува такова творение", каза премиерът Воислав Кощуница.
Каква готовност имат сърбите в Косово след едностранното признаване и какво трябва да очакваме? В последните няколко дни стана ясно, че полицията в Република Сръбска е нащрек за евентуални вълнения. Босненските сърби са твърдо против независимо Косово и предупреждават, че и те може да започнат кампания за отделяне от Босна, ако автономията им бъде застрашена, отбеляза Ройтерс.
Белград и лидерите на сърбите в Косово заявиха категорично, че няма да признаят независимостта на южната сръбска провинция, населена с албанско мнозинство.

"Няма да приемем независимостта. Ще продължим да живеем в Сърбия с нашите собствени институции", предупреди и един от влиятелните водачи на сърбите в Косово Милан Иванович.
По продължение на административната граница на Сърбия, където живеят 40 хиляди от общо стоте хиляди сърби в Косово, и сръбските анклави на практика се управляват от паралелна администрация, подкрепяна от Белград /общински съвети, полицаи, съдии и т.н./.
Посланието на Тадич, Кощуница и председателят на парламента Оливер Дулич към сърбите да останат по домовете си дава някаква плаха надежда, че официалната сробска валст няма намерение да прибягва до насилие, и че мнозинството от сърбите, живеещи в провинцията няма да си тръгнат, ако не се инспирират конфликти. Но дали това, което ще е обстановка в началото след признаването ще продължи и по-късно? Близките години показват, че е твърде възможно след като мине признаването в Косово да възникнат конфликти между сърби и албанци.

Мнозина се опасяват от тенденция на прогонване на сърбите от албанците, но повечето от сърбите са с намерение да останат, ако не ги нападат след като бъде обявена едностранно независимост. Дали след обявяването на независимост на Косово може да се очаква и други провинции в различни европейски държави да се отцепят, включително на територията на бившия СССР? Твърде е възможно да се случи и този вариант, но той реално засяга държави като Испания, Белгия, Румъния - да не говорим за компактните маси от няколкомилионно население на различни етноси в Щатите, като китайци, афроамериканци, поляци, италианци, ирландци, латиноамериканци и прочие общности. Претенции за независимост ще затруднят в голяма степен и ЕС и САЩ, които засега се афишират за най-големите поддръжници на едностранното признаване на независимо Косово.
Разделение и отделяне на отделни територии в сръбската провинция, повсеместно насилие или предизвикване на военни конфликти, масово заминаване на сърбите, икономическа блокада от страна на Сърбия - това са сценариите, очаквани в Прищина. Всички те са неблагоприятни, но явно този факт не безспокои лидерите на Косово като Тачи в устрема му да създаде поредната албанска държава на Балканите.

Днес се очаква кабинетът в Сърбия трябва да приеме решение за анулиране на признаването на независимост. Съдържанието на Плана за действие на сръбското правителство след едностранното обявяване на независимост на Косово засега не е известен. Известно е съдържанието на Резолюцията, която прие сръбският парламент, в която се казва, че Сърбия ще преразгледа дипломатическите си и други отношения с държавите, които признаят тази независимост.
Вчера станаизвестно, че няколко страни от Европейския съюз са предупредили ръководството на косовските албанци, че ще отложат признаването на косовската държавност, ако парламентът в Прищина обяви независимост в неделя, изнесе австрийският вестник "Дер Щандарт", като се позова на високопоставени дипломатически източници от Брюксел. Дипломатите допускат първоначално да бъде обявена Декларация за намерения, а след това да бъде приета и Декларация за обявяване на независимост. Разликата в двата документа може да бъде породена от това, че все още не са готови Конституцията на Косово и други основни закони. В същото време експерти вече коментираха, че това постепенно приемане на Декларации ще бъде в състояние да въведе плавно и не рязко новия статут на Косово, което също би могло да бъде вариант за сегашната администрация на премиера Хашим Тачи.
В публикацията на австрийското издание се посочва и че "няколко държави от ЕС като Германия, Холандия и Испания са съобщили на ръководството в Прищина намерението си да отложат признаването, ако декларацията за независимост бъде приета още в неделя", тъй като страните от ЕС "искали първо да изчакат да се успокои ситуацията в Сърбия".

Американската агенция за стратегически прогнози "Стратфор" обяви вчера, че България ще бъде чувствително засегната от евентуални мерки на Белград срещу страните, които признаят независимо Косово. Ситуация, твърде позната от годините, в които севодеха войни в бивша Югославия.
Агенцията допуска, че е възможно Сърбия да отреже два европейски пътни коридора - единият, река Дунав, като водна връзка между Централна и Югоизточна Европа, и вторият - магистралата, което свързва Гърция с Европа. Според наблюденията на "Стратфор" се очаквало едно подобно действие на сръбската държава не само да блокира сръбската икономика, но и да засегне и другите балкански държави като България, и Гърция се посочва в прогнозите на "Стратфор".
Събитията около наближаващото едностранно обявяване на независимост на Косово, станаха повод държавен секретар Кондолиза Райс да заяви пред комисия в Конгреса следното: "Знам, че това ще е един извънредно труден период за сърбите", каза тя. - "Това, което САЩ ще направят, е да протегнат ръка и да им кажат, че резолюцията за статута на Косово ще позволи на Сърбия да върви напред". Подкрепа в търговския обмен и кономическа поддръжка обеща Райс на сърбите и ги посъветва да заложат не на миналото, а на бъдещето. По същия начин би могло Тадич или Кощуница да се изправят пред сръбския парламент и да посъветват оттам САЩ да пуснат индианците от резерватите и да им дадат възможност най-после да си направят своя държава! Но бруталността на американските политици е несъпоставима към начина на поведение на който и да било европейски политик.

"Прави това, което би могъл да понесеш" - съветват старите хора и са прави. Много от бедствията в Европа от последните години на миналия век и първите години на този са се случили и случват само защото САЩ продължават да определят начина на съществуване и развитие на други държави и народи. Нещо, което Щатите никога не биха приели като съвет или натиск за самите себе си.
Така докато Хашим Тачи и хората около него повтарят всеки ден как ще има заря, знаме и филхармонията ще свири Одата на радостта, Белград призова да се проведе спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН във връзка с изключително заплашителната ситуация в провинциите Косово и Метохия. В последните приготовления за незаконно провъзгласяване на декларация за независимост, Сърбия вижда принципно нарушение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, което ще постави под заплаха международния мир и сигурност, се казва в писмото на сръбския представител в ООН Еремович, цитирано от РИА Новости. През последната година, обявяването на независимостта на Косово се отлагаше три пъти, заради настойчивото искане на Москва да продължат усилията по намирането на компромис.
Очевидно Русия не може да спре процеса по обявяването на независимост от Косово, но блокира признаването й в ООН, тъй като е постоянен член на Съвета за сигурност. От своя страна САЩ и държави членки на ЕС са готови да признаят независимостта на Косово, даже след като е известно, че това бъде направено едностранно.

Вчера Томас Власек от Центъра за европейска реформа в Лондон обясни, че косовското ръководство, в тясно сътрудничество с ООН е разработило политика на "стандарти преди статута", която гарантира, че правителството ще спазва международните стандарти - като защита на малцинствата.
И тук се налага да припомня че повече от половин век външната политика на САЩ в областта на правата на човека е изпълнена с принципни противоречия и е лишена от последователност. През 1945 година се създаде ООН, но американският Конгрес не ратифицира нито един важен договор по развитието на демократичната общност. Впоследствие присъединяването на САЩ към някои от договорите, засягащи главно правата на човека, бе съпътствано с твърде много резерви, декларации и условности, което ги изпразваше от съдържание.

Според така наречената "Доктрина Торнбърг" интересите на САЩ имат приоритет пред утвърдените на тази основа универсални международни норми. В международноправен аспект се получи едно продължаващо във времето абсурдно положение: държавата, която е с най-големи претенции за налагане на принципите на демокрацията в чужди страни, за гарантиране на правата на човека и основните свободи за зачитане на върховенството на закона, и суверенното право на равенство на народите - всъщност е поела и приела най-малко задължения и отговорности за тяхното осъществяване на собствената си територия!
Налице е крещящо игнориране на международни правни документи за сметка на предимство на вътрешноамерикански нормативни актове.
В американската Конституция има текст, който постановява, че сключваните от името на САЩ договори, ведно с действащата Конституция и приетите на нейна основа закони, преставляват върховно законодателство в страната. Така на практика са налице действащи, но несъвместими с нормите на международното право, федерални и щатски закони.
Историци и експерти по международно право, запознати с историята на американското законодателство припомнят, че по време на мандата на президента Дуайт Айзенхауер, държавният секретар Джон Фостър Дълес декларирал, че САЩ нямат намерение да стават страна по нормативните актове на ООН за правата на човека!

Чак по времето на президента Кенеди са представени за ратификация в американския Конгрес договори, от които през 1967 година е била получена надлежна санкция единствено по Конвенцията за премахване на робството.
11 години чакаха внесени от един друг американски президент, Джими Картър подписани от него международни договори, сред които бе и Конвенцията против геноцида. Показателно е как при ратификацията на тази Конвенция Сенатът отбелязва резерва, според която нищо в нея не може да изисква приемане на закон или мерки в противоречие с Конституцията. Което означава че никой международен договор не може да бъде с приоритет, както и че не може да се допуска наказание за геноцид от Международен съд спрямо САЩ, каквато възможност се предвижда в самата Конвенция.
Чак през 1992 година в САЩ е ратифициран подписаният 20 години по-рано Пакт за граждански и политически права. Две години по-късно, през 1994 г. САЩ ратифицират Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация с резерви по два нейни текста. И отново относно подсъдността при спорове в Международен съд се отбелязани резерви, че тази разпоредба не трябва да се приема, че се отнася и до САЩ.

Много дълъг е списъкът на подписани е нератифицирани международни договори от САЩ, да не говорим, че и след евентуална ратифиация, вътрешното американско законодателство винаги намира начин да изключи възможност за санкции и подсъдност при нарушение на въпросните международни актове, отнасящи се до правата на човека.

Тези факти обясняват поведението на САЩ към други държави при инспирирани военни конфликти и последиците от тях, свързани с унищожение на компактни групи население.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови