През 1918 година, британският министър на външните работи лорд Джеймс Балфур казва: "Единственото, което ме интересува от Кавказ, това е ж. п. линията, по която нефтът от Баку го доставят в Батуми. Местните жители могат да се режат един друг на късчета - това мен не ме вълнува!"

Твърде малко се е променила геополитиката от времето на Първата световна война. Това е причината и в този район да няма мир, въпреки че се лансира строеж на нефтопровод от Баку в Джейхан - за това ще трябва да минат години, докато се осъществи. Когато нефтопроводът вече бъде факт, нефтът ще бъде насочен изключително и само за американския пазар.

Към днешна дата отношенията на Грузия с автономна република Аджария не са толкова прости, въпреки че Аджария за разлика от Южна Осетия и Абхазия никога не е обявявала независимост от Грузия. Медиите се надпреварват да описват демократично избрания президент на Грузия като опонент на лидера на Аджария - Аслан Абашидзе.

Близкият съратник на Михаил Саакашвили, бивш министър на отбраната Ираклий Окруашвили предупреди преди година, че президентът на Грузия има план да превземе Цхинвали. Окруашвили бе задържан веднага и обвинен в корупция, поръчани убийства и погроми, като бе вкаран в затвора. Срещу огромната сума от 6 милиона долара, внесена като гаранция, той излезе от ареста и замина зад граница. С малка операция, без големи загуби поясни точно преди година Окруашвили, държавният глава Михаил Саакашвили е възнамерявал да върне Южна Осетия в състава на Грузия - съобщи Окруашвили в телевизионно интервю, след което той е бил задържан и хвърлен в затвора. До освобождаването на Окруашвили се стигна, когато той, пак в телевизионно обръщение призна, че е оклеветил президента и че сторил това под натиска на Бадри Патаркацишвили?! Самият Патаркацишвили /лидер на опозицията, близък до Березовски и олигарх/ побягнал веднага в Лондон с частен самолет, изплашен от чутото.

В първото си интервю Окруашвили призна, че президентът Саакашвили е имал план да бъде убит водача на опозицията в Грузия Бадри Патаркацишвили, който по-късно действително почина при съмнителни обстоятелства в Лондон. От затвора, Окруашвили даде ново интервю, в което се разкая за казаното и бе освободен с марка за неотклонение, гаранция от 6 млн долара.
Водачът на опозицията Патаркацишвили почина в Лондон по неизяснени причини. Този който протежира и проправи път на Саакашвили към върха, премиерът на Грузия Зураб Жвания пък бе намерен мъртъв заедно с любовника си в някаква квартира...
Ирина Саришвили-Чантурия, съпруга на разстреляния от "терористи" на 3 декември 1994 година лидер на Национално-демократическата партия, Гия Чантурия също стана жертва на политическия терор в Грузия. Оказа се, че по Ирина Чантурия е била открита стрелба, съобщиха тогава средствата на масова информация и в резултат на нападението, тя е била ранена...
Защо давам тези примери? Защото те разкриват манталитета на действие на "демократично" избрания президент Михаил Саакашвили спрямо опонентите му.

Ноемврийската революция на розите беше един спектакъл, поставен от американците, което призна и сам президентът Саакашвили, като не пропуска да изтъква, че без американска помощ неговият преврат едва ли щеше да успее. Сам аджарийския Абашидзе, в дискусия с посланика на САЩ в Грузия, Ричард Майлс се убедил, че без одобрението на Белия дом нищо не се върши в Грузия.
Москва подписа примирието за спиране на военните действия и изтегляне на войските от районите на действия, подписа го и Грузия. След това стана ясно, че Грузия е подписала друг текст, различен от този, който е бил предложен на Москва, подготвен от президентите на Франция и Русия. Това съобщи руският министър на външните работи Сергей Лавров, цитиран от РИА Новости.
"Ние сме озадачени от факта, че документът подписан от Саакашвили се отличава от този, който бе съгласуван от президентите на Русия и Франция, така че този въпрос подлежи на уточняване по дипломатическите канали", посочи дипломатът Лавров пред журналисти, като уточни, че в документа, който бе подписан от грузинската страна напълно отсъства уводната част, в която се уточнява, че "приведените по-долу принципи се подкрепят от президентите на Русия и Франция и президентите на Русия и Франция призовават страните да подпишат този документ".

Вероятно това ще се превърне в прецедент в съвременната история на дипломацията, с начина, по който един държавен глава, като Саакашвили подходи към такъв сериозен акт, като примирието между страните, участнички в конфликта. 24 часа по-късно, обяснение за случилото се или коментар не последваха нито от страна на Вашингтон, нито от страна на Тбилиси или ЕС.
Още на третия ден от войната, САЩ обещаха в едно от заседанията на Съвета за сигурност да изготвят и внесат проекторезолюция за осъждане на действията на Русия. Вместо да поемат инициативата да съставят план като този на Саркози и Медведев за подписване на примирие между враждуващите страни в грузино-осетинския конфликт, Щатите демонстрираха ненужно и в тази организация любовта и привързаността си към грузинския президент.

От първия ден, в който започнаха военните действия в грузинско-осетинския конфликт дневният режим на Белия дом се промени и започна да включва ежедневно и задължително: обаждания от Саакашвили, уверения на Вашингтон пред грузинския държавен глава, че САЩ ще ги подкрепят в инвазията им в Южна Осетия и Абхазия, заплахи от Буш или Кондолиза Райс към Москва, че ако не спре противопоставянето на грузинските щения, ще бъде санкционирана, ще бъде изолирана, ще има неприятни последствия за двустранните отношения САЩ-Русия.

На непослушните кремълски ръководители размахваха пръст от Европейския съюз, от НАТО, от кандидатите за президенти на САЩ и от кой ли не още. Въпреки, че Москва подписа договора за примирие и спиране на огъня. Всъщност ето точките на това примирие:

1. Да не се прибягва до насилие.
2. Да бъдат прекратени окончателно враждебните действия.
3. Да се осигури свободен достъп за хуманитарна помощ.
4. Грузинските военни сили трябва да се изтеглят в базите си.
5. Руските военни сили трябва да се изтеглят до позициите, заемани от тях преди избухването на враждебните действия. До приемането на международен механизъм, руските миротворчески сили ще прилагат допълнителните мерки за сигурност.
6. Започване на международни преговори за решения по сигурността и стабилността в Абхазия и Южна Осетия.

Защо Белият дом е раздразнен? От решенията на президента Дмитрий Медведев ли - едва ли. Раздразнението идва от факта, че не териториалните претенции на Грузия са в дъното на грузинско-осетинската петдневна война, а неща далеч по-различни и сериозни. Като създаване на подходящ международен климат за безапелационно разполагане на американските оръжия за противоракетна отбрана в Полша. Вашингтон се устреми към пресичане на претенциите на Русия по разполагането на ПРО и на други места в Източна Европа и най-важната причина за раздразнението на Белия дом от сериозността, с която Кремъл подходи към пробема с Южна Осетия - това е слагане на ръка на суровини като нефт и газ от страна на Вашингтон в размирните райони.
Белият дом реши веднъж завинаги да скъса със зависимостта на Европа от руски газ, но начинът, по който започна това свое начинание бе твърде лошо подбран. Зле подбран се оказа и изпълнителят - Михаил Саакашвили, който като образец на демократично избран президент трябваше, според ЦРУ-медийната пропаганда във водещи западни медии, да бъде еталон за държавен глава, който се противопоставя на Русия.
Всичко като планове на хартия явно е било прекрасно, но в действителност реализацията бе тотален неуспех на Белия дом и ЦРУ.
Първоначалното заблуждение, че стремежът на Саакашвили да присъедини териториите на Южна Осетия и Абхазия е истинската цел на нападението в нощта на 7 срещу 8 август се оказа погрешно. Твърде вероятно е, САЩ да са обещали на Грузия като бонус присъединяването на тези територии, ако проведе военните действия според плановете на САЩ, но това е друг въпрос.
Изпълнителят на волята на Вашингтон обаче обърка конците и първоначалното критично отношение на западните държави към Русия се променяше с всеки изминал ден.

Обратът започна с посещението на Саркози в Москва, където президентът Медведев твърдо, но обосновано постави изискванията по едно бъдещо примирие. Твърде различно е протекло посещението на Саркози в Тбилиси и впечатленията му и тези на френския външен министър Кушнер от посетените бежански лагери, от разрушения Цхинвал, от размерите на хуманитарната катастрофа, която е видял с очите си.

И така: примирие между Грузия и Русия е налице, но дали то ще донесе мир и спокойствие в районите, засегнати от войната? Очакванията са: след подписаното примирие спорът да се пренесе в дипломатическите кръгове на западните държави и САЩ, а там нещата ще продължат дълго, с месеци може би. Очаквания има и да спрат провокациите на различни военни формирования, да се изтеглят руските войски, според договореното, а грузинските войски да се върнат на местата, където са се намирали преди конфликта.
Лесно ли бе на Москва да подпише веднага примирие? Примирието бе подписано независимо от това, че САЩ използваха масираната медийна световна кампания против Кремъл и разположиха своите ПРО в Полша.
Примирието бе подписано от Москва:

• Независимо, че на 13 август украинското ръководство предприе сериозен антируски ход, като президентът на Украйна Виктор Юшченко издаде указ, /в противоречие с базовото споразумение между Русия и Украйна за статута и условията за пребиваване на Черноморския флот на територията на Украйна от 1997 г., - бел. Л. М./, който претендира за едностранно регулиране на пребиваването на Черноморския флот на Руската Федерация на украинска територия;
• Независимо, че под формата на реализация на хуманитарен план, в Грузия пристигнаха първите американски военни - морска пехота и военна авиация, а в същото време САЩ заподозряха и обвиниха Русия в прехвърляне в Грузия на допълнителни подразделения;
• Независимо, че Съединените американски щати поискаха извънредно съвещание на министрите на външните работи на страните-членки на НАТО за обсъждане на ситуацията в Грузия;
• Независимо, че външните министри на ЕС постигнаха съгласие по време на извънредната си среща в Брюксел на 13 август за това, да изпратят свои наблюдатели, които да следят за спазването на примирието в Грузия. Освен това беше решено да се направи преоценка на отношенията с Русия след едноседмичните кръвопролития;
• Независимо, че САЩ заплашиха, че Конгресът може да поиска Русия да бъде лишена от домакинството на Олимпийските игри през 2014 г.;
• Независимо, че се чуха предложения Евросъюзът да предприеме твърди мерки за регулирането на конфликта и то към Кремъл. Преговорите за сътрудничеството с Русия да бъдат прекратени, като тя бъде изключена от Г8 и също така да бъде забранено приемането й в СТО, като бъде накарана да плати за нахлуването в Грузия;
• Независимо, че Русия непрекъснато бе обвинявана, че е бомбардирала пристанището в Поти, мостове, летища, които след време се оказваха здрави;
• Независимо, че руските войски бяха обвинени, че са използвали касетъчни бомби във войната, а това също бе категорично опровергано по-късно;

Президентът Дмитрий Медведев зададе на журналистите три въпроса:

1. Кой все пак е започнал военни действия в Южна Осетия - руските миротворци и войска или грузинската армия?
2. Искала ли е международната общност, "осетинците в Южна Осетия и абхазците в резултат на тази агресия просто да престанат да съществуват"?
3. Да се определя ли станалото като хуманитарна катастрофа или това касае само осетинците и Русия?

и поясни.: "Ако си отговорим на тези въпроси, много неща ще ни станат по-ясни".
Вярно е, че САЩ умело използваха безвремието около подписването на примирието и спирането на военните действия, за да изпълнят една от основните си цели на войната, която започна Саакашвили: започнаха разполагането на ПРО в Полша.
Вярно е и, че подготовката медиите в различни държави да настроят общественото мнение против Русия бе много добра, но затова пък не изтрая дълго.

Примирието в Осетия - войната, която няма да свърши

Войната струваше на Русия, по груби изчисления милиарди долари. По време на бойните действия в Южна Осетия, изходящият капиталов поток от Русия е бил в размер на 7 млрд. долара, предаде Интерфакс, като се позова на министъра на финансите на Русия Алексей Кудрин. "Шест млрд. долара в петък /8 август/ и един млрд. долара в понеделник /11 август/ - това е изтеглено като валута от Русия", заяви Кудрин.
Дали примирието означава мир и край на военния конфликт? Ще се реши ли бързо този проблем от дипломатите и държавниците от ЕС и САЩ? Русия подписа примирието, Грузия - също, въпреки, че в Тбилиси да премахнали част от текста, подписан в Москва. Под същия документ са се подписали и ръководителите на Абхазия и Южна Осетия, съобщи РИА Новости вчера.

След посещението на турския премиер Ердоган и срещата му с президента Дмитрий Медведев, след разговор на турския президент Абдуллах Гюл с руския му колега по телефона, Турция не пусна американски кораби в Черно море за изненада на САЩ, тъй като двете страни са близки в НАТО и на едни позиции по отношение на кюрдите. Изведнъж Турция отказа да пусне американски плавателни съдове, разбрала в Кремъл, че всъщност исторически и геополитически тя и Русия са силните държави в района.
Освен това Турция се включи в "Южен поток", което много разочарова Щатите, но когато става дума за природни богатства - приятелството отстъпва на заден план.

Дали България ще спази договорката и също ще се включи в "Южен поток", за Турция и Русия е все едно. Ако нашата страна не вземе участие в този проект, "Южен поток" ще мине направо през Гърция и родните ни политици единствено ще гледат как ни заобикаля газопроводът и отново ще дават акъл да страним от проекта, за да не сме зависими от Русия.
Неочаквана е и далечната цел, която отново застана на дневен ред и очаква своето разрешение: дали някои държавници на страни-членки от Европейския съюз трябва да се разграничат от Русия под американска диктовка и интереси, или нещата ще си останат непроменени.

След сключване на примирието нещата от петдневната война преминаха от бойното поле върху дипломатическите ходове и решения. Защо обаче наблюдатели на случващото се в районите на конфликта смятат и очакват нещата да се проточат? И дали това удължаване на започнатото по време на войната, ще продължи много?
Русия подкрепи официално идеята за изпращане на наблюдатели в Южна Осетия и Абхазия от ОССЕ и ЕС, докато Саакашвили поиска на глас от западните държави да накажат Русия за случилото се!
Русия гори, Русия руши, Русия не изтегля войските си - алармираха на всеки половин час от различни медии зад граница, повлияни от поведението и думите на президента Михаил Саакашвили.
"В зоната на грузинско-осетинския конфликт трябва спешно да се изпратят международни миротворчески сили", заяви външният министър на Франция Бернар Кушнер, цитиран от Грузия Онлайн.
Ситуацията в региона "продължава да предизвиква безпокойство", посочи министърът. Прекратяването на огъня остава неустойчиво. Трябва да продължим да оказваме необходимия дипломатически и политически натиск коментираха от френското министерство на външните работи.
Командващият руските сили около грузинския град Гори заяви, че руски миротворци са започнали да сменят редовните армейски части, окупирали по-рано града, предаде АФП.

"Руските войски започнаха да се изтеглят и на тяхно място пристигат руски миротворци," обясни пред АФП генерал Вячеслав Борисов. - Миротворците са там, а войските се изтеглят постепенно," е казал пред АФП, Борисов.
Мнозинството от германците са против участие на страната им в мирна мисия в Кавказ, написа германският вестник "Билд ам Зонтаг". В запитване на института за изследване на общественото мнение "Емнид" за изданието 56 на сто от анкетираните са отхвърлили подобен германски ангажимент, 37 на сто са били съгласни с него. Половината от запитаните освен това са на мнение, че Германия не трябва да участва във възстановяването на региона.
"Русия обмисля да върне балтийските си ядрени бойни глави за пръв път след края на Студената война", написа британският вестник "Сънди Таймс", позовавайки се на високопоставени военни източници.
Този ход, който идва в отговор на американските планове за разполагане на противоракетен щит в Европа, само ще увеличи и без това немалкото напрежение, предизвикано от достигането на руските войски на 20 мили от Тбилиси.
Дали САЩ ще спрат скоро да обвиняват Русия във всички смъртни грехове. Дали в Европейския съюз и НАТО са осъзнали, че като завоевател на територии в 21 век, Михаил Саакашвили им създава единствено проблеми и прави невъзможна защитата му пред Русия. По тези проблеми засега мненията в ЕС са поляризирани и трябва да се изчака да мине малко време, за да премине шока и външните министри на страните членки на ЕС да осъзнаят за какво иде реч. Още повече, че на политическата сцена в районите на Източна Европа Михаил Саакашвили, или както го наричат шегобийците в Тбилиси - Сабакашвили /нещо като кучи син - бел. Л. М./, увлича в безумията си Украйна и някои от бившите съветски републики.

"Грузия направи сериозни грешки в преценката на кризата с Русия, но реакцията на Москва е просто прекалена," каза френският външен министър Бернар Кушнер в интервю за френския седмичник "Журнал дьо диманш", предаде Ройтерс.
В същото време Кушнер заяви, че Европа трябва да поддържа контакт с Русия и изрази известно разбиране към руската позиция по отношение на скорошното споразумение на Полша със Съединените щати.
Френският външен министър Бернар Кушнер заяви, че "прекратяването на огъня е крехко", предаде АФП.
"Прекратяването на огъня е крехко, каквото е всяко прекратяване на огъня, но е абсолютно задължително да настояваме и да продължим дипломатическия и политически натиск. Заели сме се," добави френсият министър.
Федералната служба за сигурност на Русия /ФСБ/ обяви, че е арестувала зам.-шефа на управлението за външно разузнаване на Грузия. По данни на руските спецслужби, грузинският агент е трябвало да създаде в южната част на Русия бандитски формирования за оказване на въоръжено съпротивление на властите. Той също така е имал за задача да следи дейността на президента на Южна Осетия Едуард Кокойта, както и да събира данни за руските военни и Федералната служба за сигурност на Русия, да наблюдава движението на руските войски в Северен Кавказ и изучава социалнополитическата обстановка.

САЩ излязоха с предложение да бъде отказано на Русия да проведе следващата олимпиада. Очаква се Конгресът на САЩ да излезе със становище по внесеното предложение.
Абхазия и Южна Осетия ще поискат със сигурност своята независимост и уточняване на статута им като държави. САЩ и Грузия са категорични, че това "не подлежи на обсъждане", докато Русия вече декларира своята подкрепа и желание двете държави да имат правото да избират своето бъдеще.
Рано или късно Саакашвили ще трябва да напусне поста си, тъй като това, което сътвори е нечувано за действия на един държавен глава и няма оправдание. Москва бе категорична по този въпрос: "Човек, дал заповед за извършването на военни престъпления, в резултат на които загинаха хиляди души, не може да бъде считан от Русия за партньор", заяви министърът на външните работи Сергей Лавров. Така че колкото и да разговарят с грузинския президент Буш и Кондолиза Райс, те би трябвало вече да са разбрали, че в тази игра са заложили на куц кон и е крайно време да престанат да се вживяват в ролата на психоаналитици, а да принудят тихо протежето си Саакашвили да си събере багажа и да напусне поста. Защото няма логика нито НАТО, нито от ЕС да приемат в редиците си един неуравновесен човек, пък бил той и президент.
В петте дни на война и след това, в поведението на САЩ и някои западни държави прозря желанието им да скарат и направят непоносими отношенията на Дмитрий Медведев с бившия президент, сега примиер Владимир Путин. Съмнявам се нещо толкова елементарно като ход да успее, но времето ще покаже най-добре какво ще излезе от цялата тази, съшита с бели конци поредна авантюра на ЦРУ.
И нещо за идеята на Щатите да разположат своите ПРО в Полша и други страни от Източна Европа. Не зная дали е от умората или от предстоящия край на мандата, но едва ли в Белия дом са пропуснали да разгледат и анализират при симулации, възможността - Русия да отговори на американските ПРО със свои, във Владивосток. А от Владивосток - Западното крайбрежие на Щатите се вижда като на длан. Нима си струва риска да се дразни Кремъл с подобни недалновидни решения?

Не зная как провеждат симулации за евентуални реакции по свои бъдещи решения от ЦРУ, но съм наясно, че не е толкова еретична и невъзможна идеята Русия да се заеме и образува друга система за колективна сигурност - например в държави от Евразия, като в нея се включат освен Русия и Китай, Северна Корея, Индия и някои от мюсюлманските държави в Европа. Тогава как биха се чувствали Щатите? А НАТО и Европейския съюз? Един такъв съюз би обезсмислил присъствието на САЩ в Афганистан, както и претенциите към Иран.

"Не прави това, което не искаш да ти се връща" - казват старите хора, но дали някога сегашният обитател на Белия дом и държавният му секретар са чували тази поговорка?

Следва продължение