Продължение от 18 август
Водачът на радикалните интелектуалци Сун Ят-сен прави едно много интересно признание: "Добре организираните държави броят гласовете от избирателните урни. Лошо организираните държави броят телата на мъртвите по бойните полета." Сун открива, че в Китай, за да постигнеш нещо трябва да имаш армия, но Сун е живял в началото на миналия век. А по това време в Китай много се е говорило за световната революция. Когато комунистите в Кантон въстават, жителите не пожелали да ги последват и в рузелтат били избити много мирни граждани, както и повечето сътрудници на съветското консулство. По този повод, един от сътрудниците на Джугашвили, Бородин се връща възмутен в Москва и му казва: "Следващият път, когато китайците извикат "Да живее световната революция!", изпратете там ОГПУ". Сталин замълчава, но след време нарежда Бородин да бъде осъден на смърт. Човек трябва да знае кога и къде какво да казва.

В края на миналия век е било нормално да се разчита на армията, за да се постигне нещо, но в началото на 21 век - това навежда по-скоро на мисълта за зле организирана държава.
"Америка много я уважават в Грузия и между впрочем, това е бе една от причините, да тръгнем на нападение." Как след едно подобно изказване САЩ да бъдат щастливи, след като от години са прегърнали тезата на миротворци по всяка една точка от света? Няма как, но когато се заложил на любовта си на трудно дете, каквото се явява Саакашвили за Буш и Райс, няма накъде да се мърда. Изборът не е голям, още повече, че залогът опира до петрол, геополитика и косвено противопоставяне на Русия.

Вчера се случи така, че държавният секретар на САЩ, Кондолиза Райс, при пряко включване на канадската телевизия СВС, на въпрос защо е имало цензура по Фокс нюз, когато се е излъчвал разговор с осетинско момиче, разказващо за зверствата, вместо да отговори Райс - връзката прекъснала! А това е бил и отговорът, по-скоро, поуката - да не се задават неудобни въпроси на държавния секретар на САЩ.
Вчера не можа да се осъществи началото на размяна на военопленници, тъй като от Тбилиси решиха, че има нещо, което не е както трябва в списъците и бройката на пленените грузинци. А това на езика на дипломацията означава, че около размяната на военнопленници ще има предявени и още куп искания от страна на Грузия.

Как се работи с медиите или кой организира черният медиен PR срещу Русия?

Във вчерашния ден се проясни и този въпрос, за PR-успехите на грузинската страна срещу Кремъл. Оказа се, че главният "войник" на Грузия, PR-консултантът в информационната война бил не друг, а Патрик Уорм, сътрудник на съответната компания Aspect Consulting, принадлежаща на някой си Джеймс Хънт. Щаб-квартирата на въпросната компания се намирала в Брюксел, което я правело много удобна за сливането на правилната информация. Данните за тази история били публикувани от журналистите Волфганг Хансън и Матиас Карлсон в шведския вестник Aftonbladet.
Както се отбелязвало в статията, "Кой организира черната PR-атака срещу Русия, въпросният Патрик Уорм се стараел да не привлича внимание, седейки в хотел "Мариот Руставели" в центъра на Тбилиси, облечен в розова риза, и сандали, сред кълба цигарен дим. Оттам той "управлявал" западния фронт в информационната война срещу Русия, с лаптопа си. От сутрин до вечер Партик седял под простичката табела "Пресцентър на правителството" и изпращал съобщения до западните средства за масова информация.
"Част от парите по нашия последен договор трябваше да бъдат приведени когато започна войната, но сега касата ни е на минус, споделил Уорм с шведските журналисти, които го открили."

По данни на журналистите, в офис на втория етаж на някаква сладкарница в центъра на Брюксел работели десетина колеги на Патрик. Някои от тях в миналото били журналисти, други имали опит от работа в политически партии. Нито един от въпросните колеги не бил грузинец. Aspect Consulting работела за президента Саакашвили от ноември миналата година. В близкото минало сред клиентите на компанията били такива транснационални гиганти като Exon, Bridgestone и Akzo Nobel съобщавали шведските журналисти в статията си.
"На гол корем - чифте пищови" - би казал българинът на тази история...

Какво се случва, какво предстои

"ГЩ на РФ допуска, че ще има още провокации от страна на Грузия - това предупреди вчера представителят на РФ в НАТО, Дмитрий Рогозин. - Много от държавите, които водят сериозен политически диалог с Русия са наясно, че в Тбилиси те имат работа с един авантюрист. Те знаят, че началото на най-тежката криза бе дадено, когато Саакашвили даде заповед да се открие огън по мирния спящ град... И разбира се, абсюлютно неприемливо за нас е да се правят изказвания за това как Русия е употребила непропорционална сила - като че ли нищо друго не се е случило, а Грузия може да разчита на атлантическа перспектива - отбелязал Рогозин. - Ние нямаме намерение просто така да седим и да слушаме неща, които изобщо не съответстват на действителността". Според Рогозин, Западът допускал историческа грешка, забърквайки се в авантюристичната политика на Саакашвили, цел на която е, вътрешният конфликт с южноосетинците и абхазците да се превърне в международен.
Зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин е имал среща с военния аташе на САЩ с когото са били изяснени както редът на изтегляне на войски, така и продължаващата хуманитарна помощ, която се оказвала на засегнатите от войната райони. Присъстващият на срещата зам.-началник на ГЩ на ВС на РФ, Анатолий Ноговицин представил на американеца "повременен график" за това кога е започнала агресията, кога било прието решение за защита на миротворците, на какъв политически фон се е случило всичко, а също така и последствията, прогнозирани от руска страна, в случай, че не се бе намесила в конфликта.
Две години продължила акцията, под всички форми на бойна и оперативна подготовка за грузинската армия, за да се мине в подходящия момент към агресия в Южна Осетия - обяснил на пресконференция вчера Ноговицин и показал иззети топографски карти, на които ясно се виждали постовете на миротворците, разстановка на руските и грузински сили, както и обозначения на грузинска бойна техника за нанасяне на удар в подходящия момент.
В телефонен разговор между Медведев и Саркози ставало дума не за извеждане, а за отвод на руски войски, тънкост, на която първоначално никой не обърнал внимание, затова били критиките, че Русия не изтегля войските си, както е обещала!

Скандал разтърси вчера и Германия. Оказало се, че грузинският спецназ бил въоръжен с щурмови винтовки немско производство. За това съобщил първи канал на обществената германска телевизия, APD.
Оказало се, че телеканалът разполагал със снимки на грузински военнослужещи в Южна Осетия, с винтовки "Хеклер и Кох". При разследването на телеканала, министерството на икономиката и новите технологии уверило телевизията, че разрешение за експорт на този вид стрелково оръжие в Грузия, официално не е било издавано. От своя страна представители на концерна "Хеклер и Кох" отказали да коментират ситуацията и да дадат пояснение за това, как произведени от тях винтовки са се озовали в кризисния район!
Вчера руски сапьори са успели да разминират мост по жп линията Кутаиси-Тбилиси. Началникът на щаба на инженерните войски от Северо-кавказкия военен окръг, Бахтияр Набиев обяснил на журалисти, че заложеният заряд бил с голяма сила. Освен това, на 500 м от въпросния мост бил открит команден пункт, от който трябвало да бъде осъществен взрива с дистанционно устройство. В пункта били намерени и униформи, на която на английски били написани фамилиите на техните собственици - Багалишвили и Хизанишвили.

На едно от първите заседания на Съвета за сигурност, представителят на Русия, Виталий Чуркин зададе въпрос: "Това, което се случва в Южна Осетия - етническа чистка ли е или не? Съответства ли на понятието геноцид или не? А когато от 120 хидално население в първите часове загинат 2000 души мирно население - това геноцид ли е, или не?"

В статия на естонския "Posttimes" от 11 август, авторът Ахто Лобьякас написа "Вратата на Ада Саакашвили отвори със собствените си ръце. Военното нахлуване в Южна Осетия беше груба грешка".
Какъв бе Адът в Цхинвал? Една бивша столица, превърната в мъртъв град, с неприбрани трупове от улиците с дни, с полуоблечените старци, жени и деца, които се завръщат по домовете си без нищо, без документи, без дрехи, без каквото и да било. Само живи.
"Те влизаха в подземия, където се бяха скрили старци, деца и жени и на място ги разстрелваха" - разказва на журналиста Михаил Солодовников местен жител. Понякога грузинците са мятали гранати в подземията, разказват други осетинци. Разрушили са църквата, гробищата, а са православни - има убити свещеници. "В моргата непрекъснато докарваха трупове, а тя отдавна вече нямаше как да ги побере" разказват жители на Цхинвал.
И тогава започват да погребват близките си в дворовете на къщите си, тъй като гробища няма. А само руини с повалени и разтрошени паметници.
Защо Саакашвили извърши това в собствените си територии, със собственото си население, както твърдеше той за Южна Осетия и осетинците. Кои бяха враговете му сред старците, децата и жените? Къде точно видя той опасността - в църквите, в детските градини, в болниците, в домовете? Нима там имаше танкове или стреляха бетеери?

За любов се плаща

ИА Регнум обърна внимание миналата седмица на следното: как в обръщение към нацията по време на войната, президентът на Грузия Михаил Саакашвили заявил: "Русия искаше да ни обвини в геноцид, но на това никой не повярва. Днес целият свят счита нас за прави. Вчера кандидатът за президент Джон Маккейн каза, че той е грузинец, а такива неща просто така не се говорят.

Кандидатът за следващ президент на САЩ, Маккейн, с когото Саакашвили често си говори по телефона наистина каза: "Аз съм грузинец!", което на езика на предизборната пропаганда означава - подкрепяме ви, имате нашата поддръжка. Впоследствие от Associated Press стана ясно, че Маккейн е получил един милион долара, за да произнесе знаменателната фраза! Един милион от демократично избрания президент на Грузия. Не е ли това най-скъпо произнесената фраза напоследък?
Оказва се, че главният съветник по международните въпроси на кандидата за президент на САЩ, Джон Маккейн и негов бизнес-партньор, Ранди Шьонеман, за последните три и половина години е получил стотици хиляди долара от правителството на Грузия написа Associated Press. Агенцията назова лобистките сделки с правителството на Грузия, по които били получени съответно 200 000 и 800 000 долара. Е, тогава как да не възкликне човек "Аз съм грузинец!"

*   *   *

Репортаж на "Гардиън", в който Цхинвали бе наречен "адът на земята" и в който се описва как под прицела на снайперисти, рискувайки да попаднат под бомби или артилерийски снаряди, тичали жени с деца и полуоблечени старци впечатли много западните държави.

Неочаквано сходна с руската характеристика на действията на Тбилиси даде и експертът по Кавказ, Томас де Ваал в "Обзървър". "Да оставим всички геополитически съображения и да помислим за хората, които пострадаха най-много в този конфликт - етническите осетинци и грузинци. Струва ми се, че Саакашвили в много малка степен се интересува от живота на тези хора, независимо дали живеят на територията на Грузия или не. Иначе в нощта на 7 срещу 8 август нямаше да даде заповед да започне масиран артилерийски обстрел на Цхинвали, където практически няма нито един военен обект. Това бе вопиющо нарушение на международните хуманитарни норми - обобщава експертът в "Обзървър".

"Знаменит любител на риска" - така нарече същото издание Саакашвили и написа как се опитал да поръча на Запада поддръжка още през 2004 година. Де Ваал припомни, че заемащият тогава поста държавен секретар на САЩ, Колин Пауъл призовал Саакашвили да не погубва в реализация на своите цели целостта на Грузия. В същия смисъл речи произнесли тогава в Тбилиси и Джордж Буш и потенциалният му приемник, Джон Маккейн, като в същото време им били връчени ордени "Свети Георги", които са най-високите отличия в самата Грузия. Сега Буш се старае доколкото е възможно да си остане акуратен към грузинското си протеже, но въпреки това го прикани да спре огъня и му даде да разбере, че няма да победи във война срещу Русия.
Грузия се надяваше да разиграе картата на мълчаливата помощ на Запада, която карта тя все още нямаше у себе си. В резултат, Тбилиси сериозно провали репутацията си на надежден бъдещ член на НАТО.
Дали Саакашвили разчиташе на това, че олимпийските игри могат да му бъдат прикритие, или се надяваше на заетостта на Владимир Путин в Пекин - така и не стана ясно, но всички днес знаят, че броени часове преди агресията Саакашвили обяви примирие и веднага заповяда на войските си да нахлуят в Южна Осетия. Мнозинството страни членки на НАТО засега е скептично настроено, относно бъдещото членство на Грузия в Алианса, докато малцинството от страните членки продължава да твърди, че Грузия трябва да бъде приета час по-скоро, изтъквайки какви ли не аргументи срещу Русия.
Засега Щатите декларират, че приемат Гузия като най-надеждния свой партньор сред страните бивши съветски републики, но в същото време Белият дом не забравя, че няма да се справи с Иран без подкрепата на Русия. Ето защо е наивно да се очаква САЩ да прибегнат към каквото и да било военно вмешателство срещу Русия заради безумията на Саакашвили. Да се очаква САЩ да намесят НАТО в отношенията Грузия-Русия също е губене на време за Тбилиси и крещяща недалновинност на неговите ръководители.
Нещата далеч не опират до това дали Грузия или Южна Осетия е дала повече жертви. На масата на геополитическите кроежи, такова поляризирано становище не върши работа и не се приема от никого. Жертвите и хуманитарната катастрофа са работа на съответните международни организации и заинтересовани държави - ще се отчитат, ще се разследва, ще се повдигат обвинения.
Дали е била проведена етническа чистка в Грузия или в Южна Осетия също е оставено на съответните прокурорски проверки и съдилища.

Кой коя страна ще заеме, кой ще одобри и кой ще осъди Грузия или Русия в ЕС, НАТО и редица други международни организации също не е приоритет. Медиите на запад вече разбраха за какво иде реч, някои държавни глави и министри - също.
Главното е какво предстои оттук нататък и как ще завърши този уж притихнал конфликт, тъй като това е заложено в причините той да избухне. Дали ще получат независимост Абхазия и Южна Осетия, кога и на каква цена - това ще е един от крайъгълните камъни по пътя на мира, който поеха подписалите примирието Русия и отчасти Грузия.
Дали в един момент няма да избуят реваншистки настроения в управниците на Украйна срещу Москва, дали други бивши съветски републики ще последват Киев около бъдещето разширяване на НАТО?
Как ще продължи разполагането на ПРО в Източна Европа, по което Кремъл засега не дава индикации, че ще остави нещата така, без съответно противодействие.

Войната завърши, за да продължи с други средства в сключеното примирие. Сега е моментът Русия да оцени кой е приятел и кой - не. Сега е моментът и Грузия да размисли дали едни предсрочни президентски избори няма да й се отразят добре на доста компрометирания й образ пред Европа и света.
И всичко изброено дотук ще се осъществи върху паметта на убити мирни старци, жени, деца и воини. За тях политиците ще забравят скоро след като са изпратили поредната хуманитарна помощ.
Ирина Саришвили - Чантурия, съпруга на известния грузински политик Гия Чантурия, убит на 3 декември 1994 година /и който аз имах щастието да срещна за да разговарям с него, по време на една от командировките ми в Грузия - бел Л. М./, каза преди няколко години: "Саакашвили е глупак, който все още е екстаз..." След тези нейни думи по нея също стреляха в опит да я убият, но за разлика от съпруга си, тя оживя.

"Посланикът на САЩ, Ричард Майлс се държи по-зле и от втори секретар на ЦК" заяви Ирина Чантурия, обосновавайки се с факта, че Майлс се бърка открито във всичко и диктува на президента неговите стъпки, като че ли Грузия не е държава, а колония! Засега Ирина е все още жива, въпреки че такива думи не се прощават в Тбилиси...

Зад кулисите на хиляди убити, загинали, изгорени, смачкани от танковете на грузинския спецназ започна следващото действие от войната. Войната в сянката на мира.

Съученици на днешния грузински президент Саакашвили разказват как в училище той получил ролята на Гробаря в Шекспировия "Хамлет". Съдбата определи тази роля той да продължи да играе и в живота - след години, вече като държавен глава...