"Войната е естествено продължение на политиката, но и политиката е продължение на войната". Казал го е пруският генерал и военен теоретик, Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц. Премиерът ни Сергей Станишев днес ще бъде в Брюксел, за да се включи в извънредната среща на високо равнище, посветена на конфликта в Южна Осетия и отношенията на Европейския съюз с Русия. Ще се направя, че съм забравила какви ги говореха родните ни политици от властта и опозицията по този казус, няма да коментирам колко боси и неподготвени те се втурнаха да угодничат на САЩ и Запада, само и само да покажат, че са правоверни и са по католици от папата! Към днешна дата - всички родни многознайковци трябва да си лепнат по едно тиксо на устите и да мълчат, защото нещата се обърнаха и всяко тяхно умозаключение по горещата тема "Кавказ" би прозвучало единствено нелепо.

Къде е грузинският посланик, който лъжеше наляво и надясно каквото му дойде по казуса "Кавказ"? Къде е Главният секретар на МВнР Димитър Цанчев, който също се бе присъединил към хора на клакьорите на войната и агресията? Къде е опозицията ни, която раздаваше съвети като на промоция? Нещо се позагубиха напоследък от ефира и медиите.

Къде са медиите, които хвалеха убийствата на хора и заклеймяваха Русия, която спря войната? Малцина от колегите застанаха обективно и писаха компетентно по темата "Кавказ", ще спомена само трезвите и обективни анализи на Емил Спахийски и други колеги от в. "Сега", ще спомена и сайта "afera.bg, които измиха срама от лицето на гилдията и ще предупредя, че може и да пропускам публикации на някои колеги. Но, пак ще кажа, това бе капка в морето...

Каква позиция ще заеме Станишев днес в Брюксел? Естествено, че позицията на мнозинството. А тя в ЕС вече е различна от тази от първите дни на войната, т. е. Станишев можеше и да не троши пари за път, а да гласува от София с типичното "да" за политическата ни класа.

Ще последват ли политиците на Запада медиите?

В интервю за германския вестник "Westdeutsche Allgemeine Zeitung", министър-председателят на Люксембург, Жан-Клод Юнкер заяви, че смята за недопустимо да се правят опити за изолация на Русия във връзка с конфликта в Кавказ. Точно и ясно. Юнкер допълни в същия вестник, че на откриващото се днес извънредно заседание в Брюксел, страните-членки трябва да настояват Москва да изпълни съглашенията за прекратяване на огъня, постигнати с посредничеството на френския президент Никола Саркози. Да се срива диалогът с Русия, Юнкер счита за недопустимо, става ясно от интервюто му във вестника.

Как ще излезе ЕС от така създалата се ситуация? Източници от Брюксел на телеканала "Вести" са потвърдили, че страните-членки на 27-те държави ще осъдят действията на Русия по признаването на Южна Осетия и Абхазия, като в същото време няма да се стигне до налагане на санкции. Така според източниците и вълкът ще е сит и агнето - цяло. Страните-членки няма да се изложат с първоначалната си, прибързана реакция по казуса от първите дни на войната, а ще действат на принципа - "топъл душ - студен душ".
Да подкрепят териториалната цялост на Грузия и в същото време да отказват на президента Саакашвили да присъства на форума, да се въздържат от санкции спрямо Русия, и в същото време да отложат за по-късен етап евентуални преговори на ЕС с Русия за ново съглашение и стратегическо партньорство - вариантите за лавиране по трудния "казус" тепърва предстоят и ще покажат, че дипломацията е изкуство на невъзможното.
РИА Новости съобщи в последните часове, че на днешната среща в Брюксел Грузия ще бъде представена от премиера Владимир Гурнгеидзе и министъра на външните работи, Ека Ткешелашвили. Инициативата на Полша и някои прибалтийски държави да бъде поканен самият Саакашвили бе блокирана от Франция, а това вече е знак, че дните на президента са преброени.

Едностранна оценка или балансирана единна позиция по отношение на Русия ще има след извънредното заседание в Брюксел - това отсега е трудно да се гадае.
В неделя, докато президентът Дмитрий Медведев води разговори по телефона последователно с италианския премиер Силвио Белускони, с френския президент Никола Саркози - държавният глава на САЩ, Джордж Буш, зает с пораженията от урагана "Густав", успя единствено да каже: "Действията на Русия само засилват напрежението и усложняват дипломатическите преговори".
Нищо чудно на днешното извънредно заседание в Брюксел, заетостта на Буш да даде възможност на някои европейски лидери, след като е спрян натискът на Щатите, да заемат позиция и решения, без американска опека.

"Добре да помислят политиците" призоваха и бизнесмени от Европа, след като американските им колеги от най-мощните компании в Щатите вече написаха писмо до Буш, с искане да се внимава в отношенията с Русия. Само немските компании, вложили инвестиции в Русия са 5000 - припомни председателят на Източния комитет по икономика в Германия, Клаус Манголд. Да се действа конструктивно, за да не се разруши с необмислени действия, постигнатото за последните пет години, настояха германските бизнесмени. А с бизнеса политиката няма как да не се съобразява. Без пари - политика -няма.

"Във Вашингтон никой не вдигна телефона" - написа "Spiegel". - Аз много исках да вярвам на грузинците, въпреки че усещах, че не може да им се вярва - коментира дипломатът Юрий Попов пред автора на публикацията, Матиас Шеп. - Оказва се, че седмица преди кървавата нощ на 7 срещу 8 август, Попов долетял в Тбилиси, където неговият грузински партньор, държавният министър по реинтеграцията, Темури Якобашвили го уверил, че Грузия няма никога да употреби сила. На 2 агуст, Попов летял назад, до Москва...
В нощта на 7 август, по-малко от денонощие, даже часове до началото на войната, в нула часа и 40 минути, Попов долита в Тбилиси и отново се среща с Якобашвили, дипломатите се съгласяват на тристранна среща: Грузия, Южна Осетия, Русия, на която не е било писано да се състои... Следва пътуване до Цхинвали, но малко след това градът е подложен на удари... стреляли с гаубици и гранатомети, пръскали се снаряди, минимум 30 осетинци загиват в първите минути на нападението... От този момент нататък, Попов практически не се отделя от телефона...
Докато пътува, за да води преговори и търси начин за посредничество, Попов се натъква непрекъснато на грузински колони от бетеери, гаубици, катюши, камиони с войници и офицери. По телефона Попов пита своя колега Якобашвили "Какво означава това?" Грузинецът го успокоява, че президентът Саакашвили държи на думата си, и в случая ставало дума "да се удържат южноосетинците от това да вършат глупости".

Каквито и разногласия да съществували с грузинската страна - всички демонстрирали единодушно, че "Употребата на сила е табу".
Друг руски дипломат, който също участва в публикацията в "Spiegel", Григорий Карасин получава тревожни съобщения от посланика си за особени поръчения, какъвто е Попов. Съобщения, че конфликтите са на път да прераснат във война!
Карасин разказва пред "Spiegel", как е потърсил колегата си от Вашингтон, помощник държавният секретар, Дан Фрийд, който също обещал да направи опит да успокои ситуацията...
От този миг нататък, от американската столица спират да вдигат телефона, въпреки че там работният ден все още не е приключил, разказва Карасин.
Стоял ли е Вашингтон зад грузинската акция срещу Южна Осетия? Това би било сериозно обвинение, но затова пък месеци наред от Белия дом давали сигнали на Саакашвили, че може да разчита на тях.
Посланикът за особени поръчения, Юрий Попов допълва колегата си: "Как тази операция, която е била готвена дълго време би могла да остане незабелязана за американските военни специалисти, които са се намирали на грузинска територия"?
Попов се среща още веднъж с Якобашвили, на 12 август и на тази среща грузинецът го поглежда в очите и му заявява: "Юрий, аз винаги съм ти казвал истината"...

В четвъртък миналата седмица, "The Wall Street Journal" публикува анализа "Силната Русия и слабата Европа" на Бернар-Анри Леви, публикация, в която Леви коментира действията на Кремъл като руска екскурзия, чийто последствия трябва добре да се осмислят. Леви говори за употреба на груба сила и жестокост от страна на Русия спрямо Грузия, той интерпретира случилото се не като агресия на Грузия в Южна Осетия и Абхазия, а по-скоро като нахлуване на Русия в Грузия като завоевател, Леви пише за геноцид и безчинства на руската армия спрямо грузинското население! От руските войски спрямо грузинското население! Тук бих запитала този яростен стороник на правдата и защитник на човешките права: как от руската агресия над грузинци, най-много жертви накрая се оказаха от страна на Южна Осетия? Думите на Леви ми напомнят един коментар от далечното минало за футболна среща на ЦДНА с испанци май / да ме простят жертвите от войната!/. Та коментарът по радиото беше следният: "Колев на Якимов, Якимов на Колев, удар на Суарес - гол!"
В абсурдните си твърдения Леви стига дотам да заяви, че няма да се учуди, ако следващата по ред за агресивността на Кремъл ще е Украйна, а защо не и Полша. Но пак казвам, не трябва да забравяме, че "The Wall Street Journal" е американско издание, а не европейско!

Ако президентът Буш чете само щатски медии, то тогава няма защо да се изненадваме на тона му и на странната му позиция спрямо Русия.
Че събитията в Кавказ, от началото на месец август тази година станаха повод и свидетелстват за повратен момент в международните отношения, в това вече никой не се съмнява. В същото време доста смехотворно звучат прогнозите на някои наблюдатели и анализатори, че е налице нова Студена война.
Засега едно е безспорно: едностранното господство на САЩ от последните години вече е в миналото, новият световен ред на Буш-баща вече е история. Почти 20 години Русия беше натоварена предимно от събития от тоталитарното си минало, докато Китай дръпна напред и се превърна в икономически гигант. В този период САЩ и някои техни сътрудници от Европа, в рамките на военния Алианс НАТО, без да дават сметка на когото и да било, използваха в цитирания период своята сила и мощ, присвоявайки си правото да нахлуват във все нови и нови държави и да ги окупират, без да се съобразяват с международното право или които и да било международни институции.
Напоследък неминуемо се прави паралел между случилото се с отделянето на Косово от суверенна Сърбия, привъзгласяването му в държава и последните събития от Южна Осетия. Едно е сигурно: в позицията си спрямо Южна Осетия, Русия стои далеч по-твърдо и убедително, тъй като нейните миротворци, признати от международната общност бяха атакувани от грузинската армия. Сравнена със ситуацията около атаките на НАТО през 1999 г. в Косово, когато голяма част от проведената етническа чистка се състоя след началото на нападението, осъществено под ръководството на САЩ - действията на Кремъл са твърде различни и несъпоставими.
Това трябва страните-членки от Европейския съюз да не забравят, когато седнат на масата за дискусия по казуса "Кавказ" днес в Брюксел. Ръководителите на 27-те страни-членки на ЕС не бива да пренебрегват факта, че САЩ донесоха смърт и разрушения в Близкия изток, в Афганистан и Пакистан, игнорирайки международното право и ООН.
Не бива да се пренебрегва и че още в началото на 1990 Пентагона предупреждаваше, че няма да допусне възникване на друг глобален съперник и някой, който да оспори икономическото им лидерство. Това време отмина. Днес на сцената излиза Китай, с икономическото си чудо, излиза Русия, много балансирана и трезва в дипломатическите си позиции и вътрешнополитическа стабилност - днес сме далече от времето, когато при Борис Елцин, Русия бе въвлечена в орбитата на Щатите, а Западът прие с "разбиране" разстрела пред парламента в Москва и манипулациите на изборите за руски президент. Избори, които Елцин "спечели". Днешната ситуация в геополитически план е коренно различна.

"Да погледнем с други очи на Русия" призова историкът Ролан Юро от страниците на "Фигаро". - За поддържането на мира в света не съществува друг способ, освен сдържаността, твърди Юро. - Невероятният егоцентризъм на западните демократи им попречи да поставят себе си на мястото на Русия, за да могат да разберат, как тази държава успя да преживее събитията от последните 20 години. На първо място дойде съкращението на територията й, въпреки че трябва да се радваме, че Централна Европа се освободи от комунистическото господство. След разпада на Съветския съюз, заеманата от Русия територия стана по-малка и от онази, в границите на които тя беше по условията на Берст-Литовския мир от 1918 година...
След това дойдоха униженията, по време на войните в бивша Югославия от страна на САЩ и Европа, в грубо нарушение на международното право по отношение на сърбите, традиционни приятели на Русия, съчетани с подкрепа на албанците-мюсюлмани. Подобна политика се вписва и в логиката за предоставяне от САЩ в ролята на привилегирован партньор на Турция, която успоредно с това има най-малко основание да се назовава европейска държава."
Към външните опасности за Русия, Юро причислява НАТО, като военен алианс насочен срещу Русия, който същевременно настоява да присъедини и Украйна, и Грузия. "Как е възможно това Русия да не възприема като опасност?" пита Юро. Как разполагането на ПРО и установки в Полша може да не утвърди у руснаците чувството за опасност? Или желанието на Запада да се стигне до принудително заобикаляне на руската територия от черноморския нефтопровод?
Обратното, в случай, че се приеме, че Русия представлява опасност за самата себе си, то тогава как ще трябва да се тълкува решението на САЩ едностранно да денонсира Договора за противоракетна отбрана, Договора за за съкращение на стратегическите оръжия, сключени с бившия Съветски съюз? Като се прибави към това и традиционното отрицателно отношение, които демонстрират някои средства за масова информация на западните държави - то тогава става ясно, че демокрацията далеч не може да се приема като безупречна. А опасността за Русия далеч не идва от самата нея.
Юро е историк и подходът му към днешните събития не е травмиран от субективността на други анализатори и политически наблюдатели, на които подготовката по история е твърде повърхностна.
Тенденцията прозападните партии в Украйна и Грузия да се приемат като демократични, а проруските - за авторитарни навежда на мисълта, че моралните принципи, които категоризират това положение са доста изкривени.
Твърде възможно е да се приема навлизането на руски войски в Грузия за нарушение на международното право, но тогава как трябва да се тълкуват бомбардировките на Запада над Белград, пита Ролан Юро?

"Разривът с Русия може да навреди на базите на НАТО в Афганистан", предупреди руският посланик в тази страна Замир Кабулов.
Днешната криза е на път да се превърне в повратен момент в международните отношения, обърна внимание на политиците Уйлям Пфаф. Пфаф изяснява на дипломатите и лидерите на държави, от страниците на "The International Herald Tribune", че неловкото положение, в което се озоваха западните държави е в резултат не на руските действия в Южна Осетия, а на недомислиците на Саакашвили.
Знаели ли са наблюдателите на ОССЕ за подготвяната агресия на Грузия? Дали е безопасно външният министър на Великобритания, Дейвид Милибанд да си "играе" с огъня? Защо санкции против Русия ще бъдат скъпи и неизгодни за държавите от Запада, четете утре!

Както и: дали може да се говори за Трета световна война? Защо Саакашвили нарече колегата си Юшченко "парцал"? Защо Сорос предрича световна икономическа криза - всичко това следва.
"Войната свърши, страхувайте се от мира!" заяви Юрий Богомолов пред РИА Новости, но преди това - днес очакваме какво ще се случи в Брюксел.

Следва продължение...