Съдебната власт ще получи 13-а заплата с решение на правителството. Това бе дискутирано в продължение цял ден, като до крайния резултат се стигна след поредица от случки. Ето ги в хронологичен порядък: днес сутринта, в 10 часа, на сайта на Министерство на финансите, министър Симеон Дянков най-демонстративно пусна писмо, с което даде на магистратите да разберат, че няма да видят коледните си премии и нагледно показа, че у него са, и хляба, и ножа. Т. е. някаква независима съдебна власт няма да му се опре и ще я отвее като бръмбар сламка.

След писмото на Дянков най-неочаквано се заредиха съвещания, суматоха, търчане насам и натам на министър-председателя Бойко Борисов, Главен прокурор, министър на правосъдието, представители на Висшия съдебен съвет, председатели на съдилища, шефове на Прокуратура, министър на вътрешните работи и разбира се, виновникът за суматохата: Симеон Дянков. За решаване беше поставен въпросът за допълнително материално стимулиране в съдебната система. След което бе разпространено съобщението, че с решение на правителството, магистратите ще получат отнетата им 13 заплата.

Съобщено бе също така, че Министерският съвет ще гарантира финансовата независимост на съдебната система... Нещо, което всъщност се урежда от все още действащата Конституция на Република България, както и от няколко Решения на Конституционния съд, едно от което бе коментирано в публикация на сайта „Хроники”

- 1. Колко пъти министър Симеон Дянков наруши Конституцията?

Тук е мястото е времето да припомня на магистратите, че не Министерският съвет гарантира финансовата независимост на съдебната система, а това е гарантирано както от действащата Конституция, така и с поредица от Решения на Конституционния съд, едно от които е публикувано в цитираното по-горе разследване.

Не без значение за самочувствието на българина е проблемът и защо нито един от магистратите не поиска да бъде заведено дело срещу Симеон Дянков за „престъпление по служба” във връзка със спрените пари на съдебната власт. Това е необяснимо, както е необяснимо и защо, и докога една независима съдебна власт ще позволява член на изпълнителната власт да й се качва на главата и да си прави каквото му скимне. Магистратите и премиерът Бойко Борисов не трябва да забравят, че за наблюдателите на страните-членки на Европейския съюз впечатлението от цялата тази история е, че магистрати и финансов министър се карат за пари за премии. И никой от тези наблюдатели не е разбрал, че българският финансов министър всъщност е нарушил Конституцията и няколко Решения на Конституционния съд, като отряза парите на служителите на Темида. Това трябваше да се покаже и свърши от магистратите, а не да бъде разнасян премиерът Бойко Борисов като петиция от съвещание, на съвещание, само защото са му пробутали за министър на финансите, някакъв безпардонен гражданин, който е решил да показва мускули пред съдии, прокурори и следователи.

Има си Конституция, има и няколко решения на Конституционния съд по проблема с финансовата независимост на съдебната власт. Това, което трябваше да бъде свършено бе, да се привика Дянков и да му се спретне прокурорска проверка за „престъпление по служба” във връзка с нарушаване на Конституцията. Нищо сложно, само, че не се намери кой да го направи...

А казано на прост език: егати държавата, щом някакъв си Дянков е повече от цялата съдебна власт, взета събирателно! Така перефразиран, известният вопъл на вицепремиера от близкото минало, Нейчо Неев, звучи правилно, но с малката разлика, че от едната страна на тепиха е Световната банка, а от другата – Конституцията на суверенна Република България. По тази логика, щом Световната банка ни е пратила министър на финансите, то вероятно не бива да се изненадваме, че въпросното лице, ни третира като жители на Тамбукту?

Защо досега никой не се възмути от това, че

единствен от българските министри, Симеон Дянков, си позволява най-безцеремонно да живее със семейството си в Бояна, там, където не му се полага. От началото на мандата на ГЕРБ, всички скандали със сегашното правителство тръгват от действие или еднолично решение на Симеон Дянков. Заради Дянков министър-председателят не може да си изпълнява преките задължения, тъй като непрекъснато е принуден да обяснява по съвещания с различни отраслови организации, защо са им били забавени парите с повече от месец. Преди повече от месец в печата бе пусната публикация за „лукса” на РВД, след което Дянков „изтръска” от предприятието над 100 милиона. Друга публикация, за това, че държавата не дава и стотинка от бюджета си за РВД не излезе. Не се появи и ред за това, че няколко служители от РВД си отидоха от инфаркт твърде млади, недоживели до пенсия...

Ако Борисов е бил критикуван за нещо по време на своя мандат, това е заради своеволията и арогантността на финансиста си... Всички политически сили са наясно, че никой освен лидера на ГЕРБ не пое тежестта да изведе държавата от кризата.

Впечатляващо бе, че Дянков си позволи публично да обиди цялата академична общност, да обижда бизнесмените в Ловеч, наричайки един от тях „дървен философ”. Е как тогава да се изненадваме, че въпросният недосегаем държавен чиновник така взе акъла на магистратите, че те приеха правителството „да гарантира финансовата независимост на съдебната власт – нещо, което е гарантирано по Конституция и с няколко Решения на Конституционния съд?

Вярно е, че Дянков се появи от Световната банка, както е вярно и това, че да се спори с избора на тази институция звучи приблизително като една известна шега:

„Колко е две по две?

Колкото каже Ватикана.”

„Никога една параноя не е напълно безпочвена“, казал навремето Зигмунд Фройд, и тъй като в основата на всяка мъдрост е търпението – цели професионални съсловия, цяла ужнезависима съдебна власт, хиляди социално слаби и инвалиди, строители търпят, търпят, но както се казва и мъдростта си има граници...