Продължение от 15 ноември 2006 година

Шефът на Управлението за безопасност и охрана, генерал Кашев си отиде преждевременно, като в неговия случай бе изчезнала една тетрадка от касата му. Последваха го генерал Стоян Савов, полицаят Петър Бонев и съпругата му следователят Янко Димов, офицерът от българското бюро на Интерпол Свилен Панайотов, следователят Александър Пейчев. Последва ги подп. Еленко Лазаров, офицер от РДВР-Пазарджик, който бе намерен прострелян в главата. Обяснение за жестокия му край търсиха в годините, в които е работил в Държавна сигурност, която служба Лазаров напуснал по собствено желание.

Днес, близо 12 години след трагедията в ж. к. "Белите брези" имаме налице скалъпени версии от висши полицаи, някакъв вял съдебен процес, престъпления по служба на бившия министър на вътрешните работи от времето на убийството - Виктор Михайлов, неясното поведение на главния секретар, Коста Богацевски по изпращането на двете барети като охрана в "Белите брези", нарушилият съществени служебни инструкции шеф на поделението на баретите, Красимир Петров и още, и още доказана престъпна небрежност, довела до смъртта на двама от елитните командоси.

Накратко двете барети, подп. Марин Чанев и Георги Георгиев са били извикани от Красимир Петров, и им е наредено да се подготвят в цивилни дрехи за акция. В тази устна заповед има противоречия, тъй като участието на барети в акция предполага да са в униформи, с предпазни жилетки, с план за съответната акция и най-вече да тръгнат на участие, след подписана заповед на министъра на вътрешните работи. Тук за първи път е скъсана нишката в тази трагедия, тъй като от разговори със служители на МВР установих, че МВР-министър Михайлов не е издавал писмена заповед за използване на баретите. В няколко интервюта по случая Михайлов заяви, веднъж, че сядал и започвал да пише заповедта, но оставил Богацевски да я довърши, втори път, че издал устна заповед, третата версия бе, че преотстъпил управлението на МВР на главния секретар Богацевски поради напускане на столицата.

След тези съчинени версии на министъра дойде и признанието на самия Богацевски, че е изпратил по устна заповед двете барети на акция да охраняват и пазят гърба на двамата висши полицаи Ботьо Ботев и Григор Вълков.

Дотук във всяка една правова държава министърът, главният секретар и шефът на поделението на баретите щяха да бъдат подведени под отговорност за съучастие в убийство. Прокуратурата на въоръжените сили обаче не подвежда нито един от тримата началници.

Как се стига до необходимостта двете барети да бъдат изпратени да пазят пред апартамента на един от собствениците на казино "Севастопол", Иван Иванов? Три дни по-рано, на 11 януари 1994 г. в ж. к. "Дружба" избухва улична престрелка, при която е убит 18 годишен младеж от Пазарджик, а друг негов съгражданин е прострелян с три куршума в гърба. Като ответна реакция, от минаващ "Нисан" е открит огън по казино "Севастопол", което се намира на една от най-оживените столични улици, "Раковски". В ръката е прострелян Младен Михалев-Маджо, който разказал, че случайно се разхождал пред казиното.

Така се стига до височайшето решение на МВР-шефове Иво Карамански да бъде задържан, тъй като бил сочен за основен двигател в престрелките по улиците на столицата. Карамански е извикан в Министерството на вътрешните работи, където е задържан, а междувременно пред блока на неговия съдружник от казиното, Иван Иванов са изпратени полицаи за охрана, а в апартамента на самия Иванов пристигат полицаите полк. Ботьо Ботев и Григор Вълков, за да преговарят с бившия полицай Иванов за съдействие, да озапти хората на Карамански след ареста му. Точно тези двама полицаи са изпратени да охраняват в цивилни дрехи двамата елитни командоси - Марин Чанев и Георги Георгиев, задача, твърде странна, предвид служебното им положение и задълженията, които произтичали от него.

До трагедията се стига, като неизвестен човек: жена, момче или мъж /според версиите на полицаите, стояли като охрана пред блока - бел. Л. М./ им съобщава, че в блока са се качили някакви съмнителни мъже. Патрулиращите пред блока полицаи, които не са били уведомени за присъствието и задачата на баретите пред вратата на апартамента на Иван Иванов, се втурват във входа, качват се на асансьора, слизат не точно на етажа на жилището на Иванов, чува се щракане на автоматично оръжие, докато се изкачват по стълбите. Тогава загасва осветлението на стълбището и полицаите стрелят, чули-недочули, че срещу тях са също полицаи. Когато третата барета, Христо Билев, намираща се по-горе на стълбищната площадка извиква: "Не стреляйте, аз съм полицай!" двамата му колеги вече лежат в локви кръв пред апартамента на Иванов. Някой отваря вратата след като затихва всичко, двама излизат и прескачат труповете на Чанев и Георгиев и напускат мястото на престъплението. Тези двама са последвани от други двама, които също напускат местопрестъплението, газейки кръвта на баретите. В същото време от балкона на Иван Иванов политат пистолети, тъй като в жилището са се намирали двама от бодигардовете на Карамански, които не са наясно какво точно е станало, но затова пък били наясно, че ще дойдат разследващи екипи и не трябва да намират нерегистрирано оръжие у тях.

Марин Чанев също е извиква: "Полиция!", но автоматичните откоси на качилите се полицаи заглушават този негов вик.

Застрашен ли е бил Иво Карамански?

Всъщност Карамански е прибран в ареста, за да не бъде убит, потвърдиха запознати с неговото минало от средите на МВР. Карамански се е върнал от Чехия, където е имало дело срещу него. В България обвиненията отпадат, Карамански е на свобода, но причината за всичко това е една-единствена: така нареченият Кръстник е бил информатор на полицията и като такъв бил много ценен за полицаите. Т. е. не Карамански е бил застрашен, а той и хората му застрашавали реда и спокойствието в столицата, тъй като имали навика да ходят и стрелят безнаказано.

На делото по трагедията в ж. к. "Белите брези", един от виновните за убийството на двамата командоси, МВР-министърът обяснява каквото му дойде и се държи доста безпардонно към журналистите. Цинизмът на министър Михайлов стига дотам, че на делото той се провиква: "Айде стига бе, вие ме накарахте да повтарям като малоумен едни и същи работи две години!" Не по-малко арогантен е главният секретар на МВР от времето на трагедията, Богацевски, който заявява: "Задавайте си въпросите сами и си отговарайте. Нищо няма да ви кажа!" Гротескно звучат думите и на "големия" полицай Ботьо Ботев: "Отидохме при Иван Иванов, за да успокоим приятелите на Карамански".

При баретите има едно правило: или убиват, или ги убиват

Ето защо е непростимо шефът на поделението, Красимир Петров да праща барети в бойна акция, /независимо, че след убийствата задачата е наречена охранителна акция - бел. Л. М./без да им даде време да сложат предпазните жилетки, без да облекат задължителните си униформи за акция, без да ги уведоми за наличието на мястото на задачата им и на полицаи от Бюрото за борба с масовите безредици. Към необяснимите факти, че барети се изпращат цивилни и за охранители, се прибавят и: намерено петно от барут на вратата на Иван Иванов, което сочело, че вратата е била леко открехната и вероятно е имало стрелба и отвътре.

Охраняващите пред блока полицаи не са били уведомени от началника си за изпратените барети в блока на Иван Иванов. Самите барети също не са заели, че долу има радиокола и полицаи от Специализираното поделение за борба с масовите безредици /СПБМБ/, тъй като докато се сменяли екипите на полицаите от БМБ командосите влезли във входа и не видели патрулиращите техни колеги. Да се праща заместник-командир на поделението на баретите, какъвто е подполк. Марин Чанев на такава задача е повече от странно, но никой не си прави труда да обясни защо е решено това и от кого. Когато тръгнах по следите на документите, изпратили елитните комадоси на явна смърт се натъкнах на заповед на Виктор Михайлов, с която се нарежда да се подсили охраната на някои столични обекти, включително и телевизията. В тази заповед домът на Иван Иванов не бе вписан.

След убийствата на Чанев и Георгиев, намиращите се в дома на Иван Иванов Ботьо Ботев и Григор Вълков напускат мястото на трагедията, като Ботев извежда и двама от бодигардовете на Карамански и им съдейства да напуснат страната през западната граница. Всички тези действия са непростими от гледна точка на наказателно-процесуалния кодекс и служебните задължения на висшите полицаи, но никой не обърна внимание на тези детайли.

По време на следствието непрекъснато се пускаха слухове, че фатални недоразумения са причина за трагедията в "Белите брези". Недоразуменията всъщност са много, но дали са случайни? Първото разминаване идва когато сменящите се екипи на СПБМБ пред блока на Иван Иванов не се засичат с влизащите във входа барети, отправящи се да охраняват на площадката пред апартамента на съдружника на Карамански.

Недоразумение е и фактът, че нито баретите, нито полицаите са уведомени от началниците си за наличието на другия екип около жилището на Иван Иванов. На 16-а писта, която записва разговорите на патрулите в Центъра няма нищо записано. Изчезването на този запис напомня на един от полицаите от СПБМБ, че същото се било случило и в нощта на пожара на партийния дом.

Друго несъответствие е и фактът, че Чанев и Георгиев не са били на работа в нощта на 14 януари, а са били извикани за предстоящата задача. По съвпадение Георги Георгиев е бил с приятеля си следователя Александър Пейчев и двамата с него празнували нещо, когато го извикват за акцията.

Неизяснено остана в годините и обстоятелството как на горната площадка, където е бил позициониран третият командос, Христо Билев е имало кръв, която не е била негова, въпреки че от простреляния му крак имало силно кървене.

Необяснимо защо след стрелбата, Иван Иванов, който е бивш полицай, излиза с кофа и парцал и започва да мие следите от кръвта пред апартамента си. Долу пред блока, докато отцепва района след убийствата, старшина Димитър Илиев от Специализираното поделение на БМБ чува как шефът на поделението на баретите Красимир Петров, който е дошъл току що пита: "Какво правят тук мойте?"

Така стигаме до една основна причина, която според приятели и колеги на Чанев и Георгиев ги е превърнала в мишени. Това е обстоятелството, че в поделението на баретите във Враня са влизали непрекъснато камиони с контрабандни акцизни стоки, разхождали са се свободно хора, свързани с тези товари. Това обстоятелство възмущавало Марин Чанев и той неведнъж изразявал несъгласие с присъствието на тези стоки и товари пред Красимир Петров, тъй като нерегламентираното присъствие и влизане в поделението разсекретявало самите командоси. Точно това несъгласие и възмущение обтегнало отношенията между двамата преди трагедията, потвърдиха колеги на двете жертви.

В годините след трагедията делото по убийствата в ж. к. "Белите брези" се прехвърляше от една прокуратура в друга, виновниците за случилото се, бяха посочени за свидетели. На погребението на Марин Чанев и Георги Георгиев всички барети дойдоха с униформи без никой да им нареди и застанаха на входа на Ритуалната зала и не допуснаха дошлите МВР-началници да влязат вътре и присъстват на поклонението. Тази демонстрация показа, че другите командоси са събрали две и две и са били наясно, че изпращането на техните приятели и колеги като охрана не е било нито законно, а още по-малко пък случайно. След погребението не мина много и 105 барети напуснаха поделението в знак на протест срещу извършеното с Чанев и Георгиев от МВР-началството.

Днес бившият министър на вътрешните работи Виктор Михайлов е скъпо платен адвокат по наказателни дела на лица от другата страна на барикадата. Коста Богацевски - също. Бившият шеф на Специализирания отряд за борба с тероризма, подполк. Красимир Петров в годините след трагедията се издигна и е вече е шеф на служба "Гранична полиция". Ботьо Ботев оплеска още няколко случая и бе пенсиониран. Иво Карамански е мъртъв, а бившите барети, напуснали поделението във Враня създадоха охранителна фирма. В годините след трагедията в "Белите брези" виновните началници за смъртта на Марин Чанев и Георги Георгиев неколкократно се стараеха да очернят барети, не простили как са били унизени и върнати от командосите, за да не участват в погребението на Чанев и Георгиев.

Така убийствата на двама командоси мина в графата "други убийства и самоубийства". Утре четете продължение