Tag:агресия

Сергей Караганов, съветник на руския президентРусия никога повече няма да воюва на своя земя
"Ние искаме да станем център на голяма Евразия, към която ще принадлежи и континентът Европа", обяснява геополитикът Сергей Караганов
64-годишният Сергей Караганов е декан на Факултета по световна икономика и световна политика, почетен председател на Съвета по външна и отбранителна политика, личен съветник на руския президент Владимир Путин. По повод първата среща Русия – НАТО, която се провежда от две години насам авторитетното германско списание „Шпигел” публикува интервю с руския геополитик.
Източник БЛИЦ и Епицентър
- Сергей Александрович, НАТО планира да разшири дейността си в източноевропейския регион...
- Още преди 8 години говорех за ситуация, близка до война.
- Имате предвид момента, когато започна войната с Грузия?
- Още тогава доверието между двете големи противоборстващи страни беше близко до нула. Русия едва започваше процеса на превъоръжаване и от тогава ситуацията в сферата на доверието само се влошаваше. Ние предупреждавахме НАТО да не доближава границите на Украйна. За щастие Русия успя да спре придвижването на НАТО в това направление. Но пропагандата, която се вихри сега, много напомня ситуацията на война.
- В този смисъл вие имате предвид и Русия?
- Руските медии са доста по-скромни в сравнение с натовските. За нас най-важното е да се чувстваме защитени и да сме готови към всичко. Заради това понякога и нашите медии преувеличават. Но същото правят и западните, като ни упрекват, че сме агресивни. Ситуацията напомня тази, която бе през 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
- Припомняте за разполагането на съветските ракети със среден обсег и реакцията на американците на тези действия?
- На практика тогава Съветският съюз вече беше рухнал отвътре, но независимо от това реши да разположи тези ракети, давайки началото на абсолютно ненужна криза. Същото сега прави Западът. Вие успокоявате такива страни като Полша, Литва и Латвия с това, че разполагате там ракетни комплекси. Но това с нищо няма да им помогне, това е провокация. Ако започне пълномащабна криза, тези оръжия ще бъдат първите, които ние ще унищожим. Русия никога повече няма да воюва на своя територия!
- Тоест, Русия ще напада? Ще изпреварва и върви напред?
- Разберете, че сега ситуацията е съвършено друга с новите оръжия. Ситуацията е много по-лоша отколкото преди 30-40 години.
- Президентът Путин си опитва да убеди своя народ, че Европа едва ли не планира нападение срещу Русия. Но това е абсурд? Не сте ли и вие на това мнение?
- Разбира се, това е малко преувеличено. Но американците открито говорят, че санкциите срещу Русия целят смяна на властта в Русия. Това е открита агресия и ние трябва да реагираме.
- Неотдавна президентският съвет, който вие оглавявате, публикува открит доклад, в който вие често подчертавате, че единствения възможен път за Русия е възвръщането на предишната й мощ. Идеята е разбираема, но какви са конкретните предложения?
- На първо място ние се стремим да предотвратим по-нататъшната дестабилизация на света. Ние искаме статут на велика държава и ще си го върнем. Ние просто не можем да се откажем от това – 300 години са оставили следа в гените ни. Ние искаме да станем център на голяма Евразия, място където да царят мир и сътрудничество. Към тази Евразия ще принадлежи и континентът Европа.
- Но европейците сега нямат доверие на Русия, не разбират нейната политика, смятат я за странна. Целите на вашето ръководство в Москва са неразбираеми.
- Вие също трябва да разберете, че доверието ни към вас сега е равно на 0. След всичките разочарования това е естествено. Ние правим сега нещо като тактични предупреждения. Целта е да осъзнаете, че сме много по-умни, по-смели и по-решителни, отколкото предполагате.
- Нас обаче силно и неприятно ни изненада вашия подход към военните действия в Сирия. Там някак си не действаме заедно, но в известен смисъл си сътрудничим. Но вие вкарахте там свои войски без дори да ни уведомите. Така доверие не се прави...
- Това беше много силна, прекрасна крачка на моето ръководство. Ние действаме на принципа, че във военната област сме по-силни. Руснаците може и да не са толкова силни в икономиката, в изкуството на водене на преговори, но за сметка на това са прекрасни воини. А в Европа политическата система не издържа предизвикателствата на времето. Още не успявате да се настроите към новите предизвикателства. Вие сте прекалено приземени. Вашият канцлер каза неотдавна, че нашият президент се е откъснал от реалността. Но пък вие сте прекалено реални.
- Не е трудно да се забележи, че напоследък Русия активно се радва на нашите неуспехи. Особено на проблема с бежанците. Защо го правите?
- Да, много мои колеги често се надсмиват над проблемите ви, но аз винаги им правя забележки, че не трябва да са високомерни. А вие как си го представяте? Европейският елит искаше конфронтация с нас и си я получи. Затова няма да помагаме на Европа, нищо че можем лесно да го сторим по въпроса с бежанците - в смисъл, че можем да действаме 10 пъти по ефикасно, отколкото вие европейците. Но вместо това вие се опитвате да си сътрудничите с Турция. Това е срам за вас. А ние ще се придържаме към твърдата си линия и то с успех.
- Постоянно говорите, че сте разочаровани от Европа и от това, което става там. Но нали сами до неотдавна искахте да бъдете там. Или искате да видите Европа от времето на Аденауер и Шарл дьо Гол и сега сте учудени от промяната?
- Не ме разсмивайте – нали и повечето европейци искат именно оная Европа, а не съвременната. В близките десетилетия сегашната Европа явно няма да е пример за нас.
- Във вашия доклад на няколко пъти се споменава, че употребата на оръжие е „очевидна и правилна мярка в случай, ако са засегнати интересите на държавата”. Имате предвид Украйна ли?
- Да, несъмнено. А освен това и когато близо до държавата ни се съсредоточават големи сили на противника.
- Значи струпването на войски на НАТО в балтийските страни е точно такъв случай?
- Идеята, че ние сме готови да започнем конфронтация, е идиотизъм. Защо НАТО трупа войски там, кажете защо? Вие представяте ли си какво ще се случи с тези войски, ако наистина започне открита конфронтация? Това е някаква ваша символична помощ за балтийските страни, нищо повече. Ако НАТО започне агресия към страна с такъв ядрен потенциал като нашата – вие ще бъдете наказани!
- Има планове да се съживи диалога Русия – НАТО. Май вие не приемате сериозно подобна идея?
- Подобни срещи са нелегитимни. Освен това НАТО постепенно се превърна в нещо съвсем друго. Вие започнахте като съюз на демократични държави, които целят да се защитават. Но постепенно това се превърна в идея за постоянно разширяване. Тогава, когато ни беше нужен диалог - през 2008 и 2014 г., вие не ни дадохте шанс за този диалог.
- Нека да си припомним... Намеквате за Грузия и Украйна? Да разбираемо е. А ще ни обясните ли защо във вашия доклад постоянно се срещат такива термини като "чест", "доблест", "смелост", "достойнство"... Това политическа лексика ли е?
- Това са неща, които действително имат ценност за руските хора. В света на Путин, в моя свят, просто не можем да си представим, че може да има такива публични гаври и мърсувания с жени.
- Намеквате за злополучната Рождественска нощ в Кьолн?
- Ако в Русия подобни мъже се бяха опитали да направят нещо подобно, сигурно щяха да бъдат убити на място. Грешката е в това, че и немците, и руснаците загубиха много време в търсенето на някакви универсални ценности, без да вникнат за какво става дума. По съветско време ние търсихме социализма. Вашето търсене на демокрация сега много напомня на търсенето на социализма.
- Къде виждате грешки в руската външна политика през последните години?
- В това, че в близкото минало нямахме никаква ясна политика към най-близките ни съседи - постсъветските страни. Единственото, което правехме, е да субсидираме и подкупваме елитите им. А тези пари частично се крадяха и от двете страни. И както показа конфликтът в Украйна, така е невъзможно да бъде избегната глобална криза. Втората ни грешка е, че твърде дълго се занимавахме с отстраняването на грешките от 90-те години.
- Последен въпрос. Има ли шанс Русия в близко време да започне да търси пътища за сътрудничество?
- Директни и открити признания, че ние не сме прави, няма никакъв смисъл да очаквате, тъй като ние сме прави. На този етап Русия се превърна в мощна азиатско-европейска държава. Аз бях един от тези, които посочиха пътя за развитие на страната ни изток като верен. Единственото, което мога да кажа сега е, че в този момент си струва до известна степен да се обърнем и към Европа.
 

Заседание на ръководството на НАТОРусия ли ни заплашва или ние заплашваме Русия?

Решението Черна гора да бъде поканена да стане 29-тия член на НАТО закономерно беше прието в Москва като провокация, потвърждаваща руските опасения относно експанзионистичните стремежи на Запада, включително на Балканите. За Вашингтон обаче, тази стъпка не е проява на враждебност към Русия, защото, както посочи държавният секретар на САЩ Джон Кери: "НАТО е отбранителен съюз, който съществува вече почти 70 години и не е насочен против Руската Федерация".

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Нека се опитаме да разберем, защо тъкмо сега НАТО взе това решение, което още повече изостря отношенията му с Москва. Нима за висшето ръководство на Северноатлантическия алианс присъединяването на тази малка балканска държава е по-важно от запазването на отношенията с руснаците, които са толкова необходими за успешната борба срещу Ислямска държава, определена наскоро от самия Обама като "нашия общ враг"? Още повече, че Черна гора от десет години насам е в списъка на чакащите, а общественото мнение в страната съвсем не е единно по този въпрос, въпреки мощната пропагандна кампания за присъединяване към НАТО, осъществявана от правителството (с пари, получени от алианса), в която са ангажирани голям брой известни местни актьори, певци и спортисти.

Решението на НАТО беше обявено в момент, когато отношенията между Русия и Запада са силно изострени. Само допреди две седмици свалянето на руския бомбардировач от Турция (която е член на НАТО) можеше да провокира верижна реакция и само благодарение на отговорното поведение на Кремъл беше избегната опасна международна криза.

Последвалото посещение на френския президент Оланд в Москва означаваше признаване на ролята, която Русия играе в борбата срещу Ислямска държава в Сирия, както и готовността на Запада да координира усилията си с Кремъл.

Сега обаче, решението на НАТО може да провокира ново разцепление. Създава се впечатление, че някой на Запад с всички сили се стреми да се противопостави на политиката за отслабване на напрежението в отношенията с Москва.

Преди няколко дни, в интервю, публикувано едновременно в няколко водещи западни издания, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг (т.е. човекът, който организира и цялата операция с поканата за Черна гора) отправи остри обвинения срещу Русия, квилифицирайки я като заплаха за сигурността на цяла Европа заради нейната агресивна политика в Украйна и присъединяването на Крим, както и заради военната и свръхактивност, "достигнала равнище, непознато от края на студената война насам".

Русия ли ни заплашва или ние заплашваме Русия?

Дали обаче сме сигурни, че образът на агресивната Русия и на Северноатлантическия алианс, който уж се старае да защити съюзниците си от "източната мечка", отговаря на реалността? Или това е по-скоро оправдание за западния експанзионизъм, осъществяван под егидата на Вашингтон? Истината е, че анализът на сегашната ситуация в Европа води до съвсем други изводи, а именно, че Западът обкръжава Русия, на което руснаците реагират, опитвайки се да защитят своето жизнено пространство. Украинската криза също може да се разглежда именно в този ракурс.

Илюстрира го и военният потенциал на страните: така военният капацитет на Русия се равнява на едва 20% от този на бившия Съветски съюз, докато през последните 20 години НАТО сериозно усили своите настъпателни (пардон, отбранителни) възможности, поглъщайки държавите от някогашния Варшавски пакт, както и някои неутрални държави.

Що се отнася до военните инвестиции, разходите на САЩ осем пъти надхвърлят тези на Русия. По данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), през миналата 2014 държавите от НАТО са инвестирали в отбраната си 800 млрд. долара, докато Русия е отделила за целта едва 70 милиарда.

За да осъзнаем целият идиотизъм на западния подход, е достатъчно да погледнем една статия, публикувана преди няколко месеца в La Stampa, в която се твърди едновременно, че Русия се готви да започне война в Европа и, че военният и потенциал е наполовината на този на НАТО. Тоест, излиза, че Москва просто се готви да се самоубие.

Ако Русия наистина може някъде да се конкурира с НАТО, това е само в ядрената сфера, доколкото руснаците разполагат (както впрочем и САЩ) с т.нар. "триада", т.е. с ядрен арсенал, който може да бъде използван на трите възможни театри на военни действия - по суша, във въздуха и по море.

Пределното напрежение

През миналата 2014 станахме свидетели на своеобразен връх на напрежението в отношенията между Москва и Вашингтон от времето на студената война насам. Украинската криза даде на САЩ и съюзниците им повод за мащабно разполагане на свои военни в Източна Европа (в Полша и Румъния), както и в балтийските държави.

В последния годишен доклад на НАТО се посочва, че през 2014 алиансът е прихванал 400 руски самолети (четири пъти повече, отколкото през 2013) край своите източни граници.

На свой ред Русия обяви, че е прихванала над 200 самолети на НАТО само в района на Балтийско и Баренцово (на границата с Арктика и Норвегия) морета. 140 от тях са били американски, а останалите - германски, канадски, португалски, датски и дори шведски (макар че Швеция не е член на НАТО, тя действа в региона от името на алианса).

Към това следва да добавим прихващането на 460 британски и френски самолети AWACS в района на Украйна и Черно море, както и край границите на Русия и Беларус (срещу само 20 през 2013).

И двете страни проведоха мащабни военни учения. Така, през март 2015 Русия организира внушителни военни учения с участието на 80 хиляди военни, 65 бойни кораби, 220 самолети и 316 подводници край арктическите си брегове (Колския полуостров), границите с Полша и Литва, в Крим и Черно море. НАТО отговори на това, провеждайки през октомври 2015 ученията Trident Juncture 2015, в които участваха 36 000 военнослужещи на пакта от 37 държави (28 членки на НАТО и 9 страни партньори). Целта на ученията беше да се провери готовността на силите за бързо реагиране при евентуално нападение срещу един от партньорите на пакта от изток (по една случайност, този партньор е един, единствен!).

Кой разпалва напрежението?

Както отбеляза наскоро един от най-влиятелните стратегически анализатори в Европа Йън Кърнс (директор на организацията “Европейска мрежа за лидерство” - б.р.): "Нито една от страните не го казва открито, но руската армия се готви за сблъсък с НАТО, а НАТО се подготвя за сблъсък с Русия".

Всичко случващо се обаче не отговаря на интересите на Европа, а вероятно и на интересите на Русия. Точно обратното, Европа и Русия са заинтересовани да формират общо пространство на сигурност и интеграция. Много от проблемите, с които се сблъскват руснаците и европейците (тероризма, икономическа криза, енергийните въпроси и ситуацията в Близкия Изток) са общи за двете страни.

Кой тогава раздухва напрежението? Кой иска да откъсне Москва от Европа? Кой съдейства за разпалването на конфликта? Вероятно във Вашингтон най-добре могат да отговорят на тези въпроси.

------------------------------------------------

* Авторът е анализатор на Il Giornale

 
Богатите на планетата нямат интерес да се избиват взаимно, по-коварно е да се воюва с посредници, казва известният историк
Препечатва се от в. Дума

"Ако българският народ не разбира какво му се случва,

значи няма ум за една 14-годишна девица"

"Нека маститите анализатори пресметнат колко пъти Русия е нападала

и колко пъти е нападана"

Професор Андрей Пантев, историк- Професоре, ти беше сред онези четирима депутати, които навремето гласуваха срещу влизането на България в НАТО. Сега - 10 години по-късно, как оценяваш присъствието на България в Алианса?
- Оценявам самото съществуване на НАТО като неоснователно и безпричинно, доколкото няма заплаха от мащаба на НАТО - сиреч от Варшавския договор, който отдавна не съществува - която да предполага такава гигантска функция, мащаби, разходи и проявления. Аз категорично не виждам някъде, където НАТО се е намесила, да е станало по-добре - от демокрацията до икономиката. И намирам, че в крайна сметка това изостри, а не притъпи напрежението по света.
- Като наблюдаваш това, което в момента става, имаш ли усещането за опасност от глобална война, имам предвид не само студена война?
- Не, смятам, че не може да има глобална война, защото икономиката на богатите по планетата е толкова преплетена, че те нямат интерес от такова пряко взаимно изтребление. Примерно, американските милиардери едва ли имат интерес да убиват руските олигарси и обратно. Много по-фарисейско, по-коварно и по-вероятно като перспектива е да се воюва с посредници, облечени в някаква идеологическа идиотска мантия, като че ли досега само идеологиите са причинявали конфликти. Нали най-големият бич уж беше комунизмът, защо светът стана по-лош след неговото рухване? Или както казваше един мой вече покоен приятел: казваха, че при комунизма жените ще бъдат общи, сега се оказва, че след комунизма те са още по-общи.
- Много често у нас се говори, че при конфликти ние винаги сме заставали на неправилната страна. Как така при един русофилски народ като цяло, какъвто е българският народ, властта застава срещу Русия - ние сме за санкции, ние ще ставаме център на НАТО за бързо реагиране, подкрепяме всички искания на САЩ и Евросъюза...
- Не само това. В момента, ако кажеш кой е изгонил турците от България, ти си неприличен и яростен русофил. Има такава отвратителна идеологизация, че някои казват: "Уважавам Достоевски, ама не уважавам Путин", като че ли Достоевски има потребност от българско признание. Не всички имат такава култура и не всички имат доблест. Смятам, че Русия отново не е разбрана, няма поука от никаква историческа ретроспекция. Те не могат да разберат, и това е от времето на монголските походи и походите на рицарите, че руснакът може всичко да понесе, освен унижението на чуждо управление. Така става и при Наполеон, когато Наполеон казва "вие не сте вече крепостни", така става и при всичките тези опити по-късно, в Кримската война и пр. Никакъв урок не е изведен от ирационалното поведение на руснаците, което обаче е изпълнено с достойнство. И на Нюрнбергския процес се обсъжда тази тема - имали са всички сведения колко имат, какво могат, с какви сили разполагат, и въпреки това онова чувство, заради което белогвардейците тръгват с Хитлер срещу Сталин, мисля, че още не е осмислено. А една история, която не е осмислена, тя още не е наука.
- Всъщност в момента единствен реален факт, с който се обосновава яростно насажданата теза за "агресията на Русия", е присъединяването на Крим. Т.е. анексирала била, заграбила била чужда територия.
- Нашите мастити русофоби защо не помислят, че ще честваме отново, през септември, кръгла годишнина от Съединението. Ами какво е съотношението между българското и небългарското население в Източна Румелия и какво е съотношението между руското и неруското население в Крим. Ако вървим по етнически показател, то тогава Източна Румелия е много по-анексирана, отколкото Крим сега. Но тук трябва да кажем на нашите читатели, че независимо дали е болшевишка, княжеска, царска, имперска, Русия винаги е била обект на един външен натиск. Това обяснява защо руснаците в повечето случаи, с изключение на културния контекст, гледат с недоверие на останалия свят. Защото Кримската война е индикация на коварството на Запада, който нахлува в Русия, след като самата Русия е помогнала на Австрия и на Германия да потушат унгарското въстание през 1848 г.         
Защо маститите анализатори не направят сметка за едно съотношение в исторически план - колко пъти Русия е нападала и колко пъти Русия е нападана. В крайна сметка, в повечето случаи, когато Русия е нападала, то е било, за да освободи балканските християни. Във всички други случаи всяка военна акция на Русия е била в отговор, а не предприета от нея.
- Тези дни прочетох една твоя мисъл - че при война първо умира истината. Имаш предвид едностранчивата пропаганда, която особено в случая с Украйна не пропуска реалните факти, а пропуска само удобни инсинуации и внушения?
- Единственото нещо, което можем да кажем със сигурност, е, че първа жертва на войната става истината. Факт е, че при сегашното противопоставяне руснаците са много по-умерени в разпространяването на данни за ужасяващите жестокости и от двете страни. Но в случая това не е толкова важно. Много активна е в момента войната... да я наречем медийна, пропагандна. И понеже няма идеологическа мантия, няма друга причина, затова Западът разпространява, че в Русия идва сталинизмът, че Путин е новият диктатор, цар и прочее. Цялата работа е, че онази дума, която се отнася за Русия и отчасти за Америка, е необятност. Тя все още буди апетити. Вижда се, че много общи неща има и в руската, и в западната икономика. Имаше предположение, че ако имаше американски сгради в бивша Югославия, американците не биха я бомбардирали. Но ето, американците са си извлекли урока от войната в Ирак и във Виетнам по-рано - те вече не употребяват сухопътни сили и собствени войници.
- Но употребяват чужди сили и страни - например една Украйна, която в крайна сметка разсипаха.
- Нали знаеш лафа, че американците ще се бият с Русия до последния украинец? Това е кощунство. И като политически метод, и като морална аргументация.
- Но вече въвличат и нас в този конфликт. Ето, току-що НАТО одобри създаването на команден център в България, говорят за хиляди войници за бързо реагиране, които щели да ни защитават. Българският народ разбира ли, според теб, какво му се случва? Мнозина анализатори казват, че не разбира.
- Е, как да не разбира, като може да превключи всякакво копче на радио, на телевизор, на компютър? Как да не разбира примерно, че 40 души са изгорени в Одеса, двама от които, казват, са етнически българи? Как да не разбира как се потули работата с малайзийския самолет над Украйна? Ами ако не разбира, значи той няма ум за една 14-годишна девица!
- Според теб каква е разликата между патриотизъм и патриотарство?
- Патриотарството е професия. Патриотизмът е свещено чувство, което няма нищо общо с хонорарни карти, със субсидии и с предложения за министерски кресла.
- Как мислиш, в тази ситуация лява партия като БСП какво трябва да предприеме?
- Трябва да предприеме ярката демонстрация, че вече няма да обяснява действията си със съюзнически и коалиционни ангажименти. И трябва да покаже, че е по-добре да остане не на първите места, отколкото да загуби своя облик на партия ако не на бедните, то поне не на богатството.

 

Еврокомисар Щефан ФюлеПубликува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1396-obrechenite-opiti-za-sazhivyavane-na-programata-qiztochno-partnyorstvoq

Напоследък, редица високопоставени представители на отделни държави-членки на ЕС коментират със зле прикрито раздразнение прекалено голямото (според тях) значение, което Европейската служба за външна дейност (ЕЕАS) продължава да придава на проекта "Източно партньорство" (1), под влияние най-вече на еврокомисаря по въпросите на разширяването и европейската политика за съседство Щефан Фюле. Прекалено напористият и на моменти "агресивен" стил, демонстриран от Фюле в усилията му да съживи амбициозния, но очевидно сблъскващ се с много сериозни проблеми проект, поражда критики в немалко държави от ЕС. Твърди се дори, че еврокомисарят, на практика, е "узурпирал" част от правомощията на върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, като в редица случаи си позволява да действа самостоятелно, без да съгласува действията си с нея.

Европейският съюз и държавите-партньори

Повишената активност на Фюле в рамките на програмата "Източно партньорство" (посещенията в страните-участнички и срещите с техните лидери, както и изказванията на различни международни форуми), изпъква на фона на работата на колегите му еврокомисари, които са ангажирани с реализацията на отделни програми в рамките на партньорството, като Карл де Гухт или Гюнтер Йотингер например. В резултат от това, през главата на Катрин Аштън и в очевиден ущърб на редица други, не по-малко важни направления във външната политика на ЕС, като отношенията с Китай, Русия или държавите от Северна Африка например, вниманието на Съюза, както и значителни финансови средства, се насочват към програмата "Източно партньорство". Съществуването на подобен дисбаланс във външната политика е в очевиден разрез с интересите на ЕС.

 Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин АштънНа този фон не е чудно, че на заседанията на Комисията на постоянните представители на ЕС (COREPER), при обсъждането на въпросите, свързани с реализацията на програмата "Източно партньорство", все по-често могат да се чуят скептични оценки за намеренията на чешкия еврокомисар от страна на редица представите на "старите" държави-членки, които открито изразяват съмненията си относно резултатите от неговата активност в Източна Европа. Така, френските и италиански представители обвиняват Фюле, че в своята активност се ръководи единствено от интересите на ограничена група държави от Централна и Източна Европа и Балтика, които разчитат да дадат нов тласък на проекта за "Източното партньорство". Напоследък обаче тази активност все повече се свежда до усилия да се оправдае съществуването на "Източното партньорство" и останалите "интеграционни" инициативи на ЕС. В тази връзка мнозина анализатори акцентират върху нереалистичния характер на политиката за изкуствено интегриране в обединена Европа на постсъветските държави, които очевидно не са съзрели за подобна интеграция нито икономически, нито дори ментално.

Редица експерти изразяват силни съмнения относно това, доколко е целесъобразно, в условията на сегашната финансово-икономическа криза, да се инвестират толкова сериозни ресурси за прокарването на прекалено скъпата и лишена от ясна крайна цел "обща политика" на ЕС в постсъветското пространство. Те смятат, че сблъсквайки се с кризата на суверенните дългове на държавите-членки, Съюзът не е в състояние да поддържа тяхното стабилно развитие. Тоест, налице е криза на самата доктрина за разширяването на ЕС, като е много вероятно този процес да бъде "замразен" за продължителен период от време.

Мъглявите европейски перспективи пред Украйна

Неслучайно все повече държави-членки на ЕС демонстрират очевидна липса на политическа воля за подкрепа на по-нататъшното му разширяване в източна посока. Така, според директора на представителството на Европейската комисия във Варшава Ева Синовец, в обозрима перспектива Брюксел има да решава толкова важни политически и икономически задачи, че на техния фон значението на програмата "Източно партньорство" придобива откровено маргинален характер.

Въпреки това, лобистите на "Източното партньорство" от постсоциалистическите централноевропейски и балтийски държави, с активната подкрепа на еврокомисаря Щефан Фюле, продължават да разчитат да използват тази програма за прокарването на собствените си геополитически интереси, в очевиден ущърб на на реализацията на плановете на водещите държави от ЕС за финансиране на приоритетното за тях средиземноморско направление.

В тази връзка, перспективите за европейската интеграция на Украйна, особено предвид липсата на сериозен напредък по скандалния случай с изпратения в затвора бивш премиер на страната Юлия Тимошенско, както и проблемите в сферата на човешките права, като цяло, остават твърде мъгляви. Властите в Киев, на практика, саботират изпълнението на поетите от тях ангажименти пред Брюксел. Въпреки това обаче, евробюрократите, начело с Фюле, продължават да лобират за отделянето от националните бюджети на държавите от еврозоната на сериозни финансови средства в подкрепа на проекта "Източно партньорство". Между другото, само финансирането на двустранното взаимодействие с Украйна в периода 2011-2013 се равнява на близо половин милиард евро (2).

В този контекст, особено скандално звучи твърдението на един от водещите украински политици Петро Симоненко, който през април 2013 обяви на специална пресконференция, че основната част от средствата, отпуснати в периода 2009-2012 на Украйна в рамките на програмата "Източно партньорство" (над два милиарда долара) се били присвоени от местните и европейските чиновници. Според него, това е станало по следната схема: парите са били отпускани на "близки до еврочиновниците фондации за развитие на демокрацията", след което са били "поделяни с местни неправителствени организации". В тази връзка, Симоненко поиска започването на парламентарно разследване и предложи Европейската комисия "да прекрати отпускането на средства за различни програми, целящи насилствената евроинтеграция на Украйна". Той се изказа скептично за перспективите на този процес, като посочи, че приоритет на страната би трябвало да бъде присъединяването и към Митническия и Евразийския съюз, формиращи се около Русия.

Молдова - голямото разочарование на Брюксел

В най-голямото разочарование на програмата "Източно партньорство" обаче се превръща Молдова, на която Брюксел доскоро възлагаше големи надежди и дори рекламираше тази страна като "лидер на Източното партньорство". Дълбоката политическа криза, в която се намира Молдова и която очевидно има дългосрочен характер, прави невъзможно формирането в близко бъдеще на "проевропейска" управляваща коалиция в Кишинеу. Липсват предпоставки и за появата на нова политическа сила, аналогична на разпадналия се "Алианс за европейска интеграция".

При последното посещение на Щефан Фюле в Молдова през втората половина на май 2013, еврокомисарят сам можа да се убеди, че случващото се в страната е в очевиден разрез с европейските норми и принципи. Така, въпреки усилията му да убеди президента Николае Тимофти и лидера на Либерално демократическата партия и бивш премиер Владимир Филат да работят за независимостта на съдебната власт, която не може да е подчинена на политическите сили, и двамата защитиха приетия с гласовете на комунистите и либералните демократи пакет от закони, даващи възможност на парламента да отзовава конституционните съдии, подчиняващи на правителството Националния център за борба с корупцията, повишаващи избирателния праг и предоставящи редица допълнителни правомощия на временния премиер и действащото правителство. В отговор, Венецианската комисия на Съвета на Европа, а след нея и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, както и самият еврокомисар Фюле, заявиха, че тези решения противоречат на европейските правни норми и на конституцията на самата Молдова и предупредиха властите в Кишинеу, че тръгвайки по този път страната няма да може да реализира "европейските си стремежи". На свой ред, съветникът на румънския президент Юлиян Кифу заяви, че "пътят на Молдова към ЕС окончателно беше компрометиран от фундаменталните атаки срещу правовата държава". Румънският евродепутат Кристиан Преда пък констатира, че Молдова вече не може да се смята за "държава-модел" на програмата "Източно партньорство", тъй като с последните си решения е нарушила европейския дневен ред, в резултат от което "вече дори намесата на Букурещ не може да поправи нещата".

На този фон, продължаващите усилия на еврокомисаря Фюле да "поправи непоправимото" се обясняват от бившия посланик на Молдова в ООН и в Съвета на Европа Алексей Тулбуре по следния начин: "Европейските чиновници се опитват да спасят собствения си имидж. Източното партньорство се оказа огромен провал на политиката на ЕС в Източна Европа. Брюксел не съумя да постигне нищо в рамките на тази програма, неслучайно всички държави, освен Молдова, на практика се отказаха от нея - Украйна, Беларус, Азербайджан, Грузия и Армения. Тя очевидно не е нужна на никого. В единствената държава, която все още се опитва да осъществява някакво сътрудничество с Брюксел в рамките на тази програма - Молдова, управляват сили, които, под лозунга за евроинтеграция, рушат последните остатъци от демокрацията и законността в страната".

Очевидно е, че повечето държави, участващи в програмата "Източно партньорство", са затънали в безкрайния си преход от авторитаризъм към демокрация. Сред сериозните проблеми в тези страни са тясното преплитане между политическата власт и бизнеса, което не позволява да се говори за реалното съществуване на пазарна икономика в тях. Това, на свой ред, обезсмисля всички приказки за евентуалната им европейска интеграция.

Бележки:

1. Интеграционната програма "Източно партньорство" на ЕС стартира през 2009, като в нея участват Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.

2. При създаването на "Източното партньорство" през 2009, ЕС отдели за реализацията на програмата 600 млн. евро, но от 2010 до 2013 общата сума на средствата, предназначени за източноевропейските партньори на Съюза нарасна до 2,9 млрд. евро.

* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа

 
Powered by Tags for Joomla