Tag:албания

Факторите, които подкрепиха ислямизациятаОперацията периодично мени наименованието си – от ”Зелен диамант” става ”Мюсюлманска дъга”, после за благозвучие е наречена ”Зелени Балкани”

Ислямизацията на Балканите не е конспирация, а стратегия, ръководена от Вашингтон и Анкара. Целта е изграждането на ислямистки огнища, ръководени от САЩ и Турция, като втората е определена за бъдещ лидер на Балканите в американските секретни доклади, изтекли в WikiLeaks. Всъщност планът за раздробяването на нашата страна и откъсването на територии от нея, които да бъдат присъединени към Гърция и Турция, първоначално е разработен в ЦРУ. Наречен е „Зеленият диамант“ и предвижда и разсичане на православната общност в региона чрез създаването на Ислямски пояс, обхващащ Босна, Санджак, Косово, Македония, Кърджали, Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия.

Операцията периодично мени наименованието си – от „Зелен диамант“ става „Мюсюлманска дъга“, после за благозвучие и за да прикрият истинските й цели, е наречена „Зелени Балкани“. Което изглежда съвсем мирно, че дори и екологично.

Но целта остава една и съща – превземането на територия, която да свърже единствената ислямска страна в Европа – Албания, с Турция.

След краха на социализма в Европа за американците този план постепенно става излишен. Но не и за турските служби, които са участвали в разработката му, както и за управляващите кръгове в тази страна, сред които мечтата за присъединяването на Дунавския вилает е още жива.

Примерите са буквално пред нас. Първа беше Босна. В републиките от Югославия навлязоха вкарани няколко хиляди муджахидини и провокираха войната със сърбите. Когато това стана факт, под благовидния повод за правата на човека сърбите в ескалираща прогресия бяха изкарани престъпници, а световната медийна машина се зае усилено да представя албанците като мирни жертви на геноцид. И нито дума за зверствата и убийствата, извършени от албанците.

Всички знаем как завърши това в Сърбия – НАТО ги бомбардира през 1999 г.

После дойде редът на Косово и Македония. Когато бе дадена автономията на тази сръбска област, бежанците от нея бяха над 350 000 (между които и 120 албанци, което е парадоксално – албанци да бягат от албанци!). И изселилите се казаха следното: „Не албанците завоюваха Косово, ние им го продадохме.“

Схемата е проста – през 90-те години на миналия век масово се изкупуваха земя и имоти в тази област, и то на цени поне три пъти по-високи от нормалните. Сръбският селянин тогава си правеше следната проста сметка: „С тези пари мога да си купя апартамент в Белград и да осигуря децата си.“ И… продаваше… На мястото на сърбите се заселваха албанци и така техният етнически елемент в един момент надмина по брой сръбския. После вече се появи Армията за освобождение на Косово и се подеха исканията за автономия. Поддържани между другото много категорично от Турция и САЩ.

В Македония сценарият бе малко по-различен, макар и там да се изкупуваха масово земи.

Армията за национално освобождение (АНО) най-неочаквано започна да се бори за правата на албанското малцинство, и то при положение че то бе толкова интегрирано както никой друг – петима министри, зам.-шеф на Генералния щаб, вицепремиер, зам-шеф на полицията и т.н. После направиха гражданската война. Започнаха да избиват полицаи и когато македонската държава изпрати най-накрая срещу тях армията, САЩ ги обвиниха, че нарушават правата на албанците и ги изкараха борци за свобода.

След това САЩ буквално изнудиха Македония да приеме мирен план, който гарантира квоти във властта на албанските партии. Така фактически Македония се превърна във федеративна държава – с два официални езика и всичко друго по две.

Някой да не се заблуди от факта, че Косово и Западна Македония не бяха присъединени към Албания и че въобще не се говори за това? То няма как и да стане, защото тогава би се разкрил истинският смисъл на операцията „Ислямска дъга“, а това би довело и до съответното решително българско противодействие.

Такъв сценарий се подготвя и за България, която, както по всичко личи, е следващата спирка на радикалния ислям. Вече усилено се работи в районите на Кърджали, Хасково, Лудогорието, Североизтока и Якоруда. По няколко начина.

Първият е класическият – този с изкупуването на земите. Вторият е икономическият – прави се всичко възможно всяко производство в тези райони да бъде закрито. Когато това стане, младите сами почват да се изселват и на тяхно място се настаняват турски семейства. Старите остават все пак, но пък те измират…

Ето така тихо, но неотклонно се работи за промяна на етническия състав на цели области в нашата Родина. Знае се и какво следва – искания за повече права на малцинствата, после – автономия.

Пресен е и примерът в Каблешково, където човек от сирийски произход продава земя и 17 къщи на кувейтски граждани уж да прекарвали те лятото на хладинка… Интересно защо тези така богати хора не си купуват имоти в Швейцария, където би им било много по-комфортно включително и от чисто климатична гледна точка?..

Сега има нова фаза на инвазията и тя е съвсем видима – бежанската вълна, която ни е заляла напоследък. Както добре се знае, това не са само сирийци, но и граждани на други ислямски държави от Северна Африка и Близкия изток. Какво търсят те тук, след като стана ясно, че България е бедна страна, с лошо работещо правителство и не може да им осигури никакво бъдеще? И не е ли това Петата колона на исляма, която трябва отвътре да подготви присъединяването на цели български области към „Ислямската дъга".

______________________________

Публикация на сайта alterinformation.wordpress.com. Използвани източници: в-к „Десант“, архив

 

Бойко Борисов го игра закупчик на битум в Тирана?!

Борисов е в стихията си - всички балкански държави ги иска в ЕС и НАТО„България може да закупи толкова битум за пътищата и магистралите от Албания, колкото Албания може да ни предложи...Толкова ни трябва, колкото имате. Толкова можем да вземем, колкото ни предложите!”

Домакинът му Сали Бериша го надцакал като заявил, че могат да задоволят доставките за цяла Европа! “Разполагаме с такива количества, които могат да покрият всички евентуални пътища в Европа”, пояснил Сали Бериша.

Вместо компаниите, които строят магистралите и техните закупчици да говорят подобни приказки, и да уточняват количества и доставки, нашият премиер запретнал ръкави и се втурнал да върши работа, която не му е... работа!

Сали бериша надцака колегата си Борисов с реални резултати - регистрация на фирма - половин час и струва 1 евро!За да не остане и капка съмнение в Бериша, че Борисов е по-вещ в строителството на пътища – той похвалил качеството на битуминозните пясъци, като изтъкнал, че албанският и канадският пясъци били най-добрите според италиански институт!

Балканите имат нужда от транспортни коридори, единодушни са били двамата премиери. Те са си обещали европейският транспортен коридор номер 8, който свързва албанското пристанище Дуръс през Скопие – София и Бургас с Черно море, най-после да бъде построен.

“Нека, първо с него, да си направим път до нас, коридор номер 8, после да го изнасят”, не пропуснал да се пошегува премиерът Бойко Борисов пред Бериша.

“В това отношение, ако ние заедно с Европейската комисия подготвим един добър проект за коридор номер 8 в частта Албания – Македония – България, комбиниран със “Струма” и “Марица”, действително ще имаме една работеща инфраструктурна система на Балканите, която да отвежда във всички посоки жп товарите и автомобилният трафик”, обобщил балканската магистрална карта на мечтите си българският премиер.

Ненапразно шегобийци във форумите са го кръстили Асфалт паша, съобщи в предаването си журналистът Велизар Енчев!

Борисов слуша на бизнесфорумаКато привършил с битума, Борисов се заел в вкарването на балкански държави в Европейския съюз и НАТО, като докато изброявал кандидатите, които смятал да ощастливи споменал Македония, Сърбия, Албания и Косово, въпреки че Косово все още не се е утвърдила като държава, /макар че България побърза с признанието – бел. Л. М./.

“Докладът на Европейската комисия и оценката за Албания са добри, за което Албания заслужава подкрепа... Винаги сме твърдели, че на Балканите всички държави трябва да станат членове на НАТО и на ЕС – и България, и Албания, и Македония, и Косово, и Сърбия” е точният цитат на българския премиер.

Визитата започна с мъжка прегръдкаНима Борисов не е чувал от своя вицепремиер Цветанов, че в Косово се кръстосват, наркоканали и трафик на хора, нима не е чул, че по време на войната, в Косово е бил засилен трафика на човешки органи, за което докладчикът на Съвета на Европа Дик Марти проведе разследване, и изнесе Доклад? Не е ли чувал Борисов, че сред отвлечените за трафик на органи е имало и българи – мъже и жени, не знае ли, че бившият прокурор в Международния съд в Хага, Карла дел Понте написа скандална, документална книга по темата?!

И на фона на тези данни и неясен международен статут – Борисов тръгна да вкарва точно Косово в ЕС и НАТО?!

А що се отнася до споменатото желание да предложи за членство в НАТО и ЕС Македония – няма как Борисов да не е чул, че всеки божи ден от тази страна се сипят нападки върху България и то тежки и обидни?!

И стигаме до най-необяснимото в това посещение на премиера Борисов в Албания – той и шестима министри, барабар с правилните журналисти и преводач са летели с два военно-транспортни самолета „Спартан”, не с един, а с два, тъй като правителственият самолет, който Борисов често ползва като такси в страната, бил зает с посещението на президента Росен Плевнелиев в държавата Израел?!

Премиерът Бойко Борисов освен услугите на правителствения авиоотряд ползва редовно и военновъздушните сили, за да смогне на натоварената си програма, а някой води ли сметка колко ни струва това на нас, редовите българи?

Голяма била бизнесделегацията, придружаваща премиера в Албания – тя и в Катар беше голяма, но това не попречи да се нароят десетки гафове и две уволнения след това...

За какво е бил вторият самолет „Спартан”, след като премиерът може физически да лети само с един?! А всеки от самолетите „Спартан” разполага с 27 места, докато по пейките, без седалките се побират 80 души!

Твърде скъпи машини са самолетите „Спартан”, за да се ползват по този начин!

Заразен от манията за величие на турския премиер Ердоган, Бойко Борисов е начертал като цел евроатлантическата интеграция на всички държави от региона и бързото довършване на стратегическите инфраструктурни проекти пред България, Албания и съседните държави.

Албанският му колега, Сали Бериша изтъкнал факта, че в Албания фирма се регистрира за 30 минути и само 1 евро, а всички обществени поръчки се провеждат по електронен път. Похвалил се е и с огромен ръст на туризма през последните години, 440 изграждащи се водноелектрически централи и подписани концесии за тях на стойност над 3 милиарда евро.

И това при положение, че населението на Албания е 4 милиона и 200 000, почти повече от половината българско население!

Но къде ти Борисов ще знае, че съседът му по резиденция в Бояна Симеон Дянков е въвел убийствени такси, че фирма с по-малко от 5 000 лева не може да се регистрира и то за близо месец!

Няма как премиерът ни да знае, че вместо икономика, Дянков пълни хазната от такси в съда, агенции, общини и дере на живо редовия данъкоплатец!

В коя държава ако човек продаде гарсониера в курортно селище за 12 000 евро, го облагат със съдебни такси и данъци за не по-малко от 5 000 лева?!

Откъде Борисов ще е наясно, че таксите на административните услуги са скочили толкова, че за една страница формат А4, на която компютър разпечатва налична информация от базата данни на което и да е ведомство – гражданинът плаща 80 лева! За страница и натискане на клавиш на компютъра!

И още нещо за сведение на министър-председателя ни Борисов: НАТО официално покани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008. На 1 април година по-късно - 2009 г. двете страни официално се присъединиха към Алианса.

Или трябва да приемем, че Борисов е говорил на едро?!

Защо и в чия полза управлява еднолично министър-председателят Бойко Борисов?

Четох днес в международните новини как премиерът на Великобритания Дейвид Камерън е защитил пред Камарата на общините позицията на страната си относно важните теми от дневния ред на последния Европейски съвет.

"Великобритания няма да бъде част от банковия съюз. Британските банки ще бъдат контролирани от "Банк ъф Инглънд", а не от Европейската централна банка. Британските данъкоплатци няма да спасяват банки от Еврозоната” е заявил в английския парламент Камерън.

Премиерът на Великобритания е уверил депутатите, че ще наложи вето на всички опити за увеличаване на бюджета на ЕС на следващата среща на върха в края на ноември. Лондон ще се противопостави категорично на такива действия.

"Повече правомощия за Брюксел във финансовия сектор са неприемливи за нас, ще защитавам тезата за фискални и бюджетни ограничения", е завършил обръщението си към Камарата на общините Дейвид Камерън.

Човек се размечтава премиер да му е Камерън, а не най-добрия футболист, бивш пожарникар, Главен секретар и кмет, Бойко Борисов!

А не Европейската комисия да пише лош Доклад за Турция, а ние да обявяваме, че ще искаме да бъде приета в ЕС?!

Къде сме ние?

Думите и поведението на премиера Борисов напомнят по-скоро разговор на стадиона докато запалянковци люпят семки, но не мога да си представя, че българският министър-председател, ще се опъне на ЕС за каквото и да било – да не говорим пък по такава важна тема!

От страната ни излизат единствено дебелашки изявления и послания в международните посещения на политиците ни, но не и такива, които да покажат, че сме суверенна държава и не винаги ще сме съгласни с ЕС!

По време на посещението на президента Росен Плевнелиев в държавата Израел, той е заявил дословно: "Българските институции работят ефективно, денонощно и няма да се успокоим докато не намерим виновните за атентата в Бургас и тези, които стоят зад тях, и ги изправим пред съда”.

Не е смешно, тъжно е, че един държавен глава си позволява да говори на едро при посещение в чужда държава! Институциите ни не работят нито ефективно, нито денонощно – и това Плевнелиев прекрасно го знае, поне ако е средно интелигентен на какъвто дава вид.

Гафовете по това престъпление бяха десетки и дни наред пълнеха сайтове и печатни медии /с изключение на проправителствените – бел. Л. М./.

Какво си въобразява Плевнелиев, че в Израел политиците са бавноразвиващи се и не са наясно с разсипаното национално следствие, с диктата на вътрешния министър върху органите на предварителното производство?!

Колко пъти Плевнелиев обеща, че „до седмици” ще приключи следствието” и си навлече белята един чиновник като Цветан Цветанов да го опровергава публично?!

„Кризата дава шансове за страни със стабилна програма като България” обяви Плевнелиев на среща с баварския бизнес.

Обидно е, при положение, че България сред трите първи страни по бедност в Европа, а Световната банка обяви, че става по-трудно да се прави бизнес!

За каква стабилна програма, за какви шансове бълнува държавният глава – да не би да има в предвид своята програма и дадения му в кризата един милион за разноски?!

От Борисов вече чухме угодническо-нагаждаческото: „Поскарах се малко на държавите, които само искат пари от Германия, а в същото време не си привеждат бюджетите и дефицитите в съответствие с Маастрихтските критерии”.

Какво трябва да си помислят неговите колеги в ЕНП и прочие – че имаме премиер, който като дете сигурно е вдигал ръка, за да каже на другарката, че си е решил задачката пръв?!

„България ще изпълнява стриктно това, което НАТО реши във връзка със Сирия”- каза премиерът Бойко Борисов на пресконференция в Министерски съвет, по същия начин Борисов обяви, че в евентуален турско-сирийски военен конфликт, България ще е на страната на Турция?!

Фактът, че страната ни е в НАТО далеч не означава, че трябва да изпълняваме безпрекословно решенията му, тъй като сме суверенна държава.

Близкия изток не е футболното игрище в Бистрица, където Борисов рита с Тигрите и винаги побеждава.

Няма ли кой да разясни на Бойко Борисов, че Турция излъга за провокацията със сваления си самолет?

Няма ли кой да обясни на премиера ни, че така наречената сирийска опозиция са хора от кол и въже – ал каидисти, крайни ислямисти, а не обикновени граждани на тази държава?

Няма ли кой да разясни на Борисов, че е вредно да се доверява на Реджеп Ердоган за всичко?

Няма ли кой да разясни на министър-председателя ни, че Турция се стреми да възвърне границите на бившата Османска империя?

Чий политик е Борисов – на Анкара или на София?

Защо досега четвърта година вече той не поиска турското правителство да върне парите на Тракийските бежанци?

Управленският мандат не е да говорим на едро, да пътуваш както си щеш, да си безцеремонен и арогантен, и да ядеш на корем като живееш както си искаш на чужда сметка! Тази на данъкоплатците?

„Най-важно е на Балканите да спрем да се вглеждаме в миналото” каза премиерът Бойко Борисов на откриването на среща на бизнеса между български и албански бизнесмени в Тирана.

Кой да му каже, че без минало няма бъдеще?!

 
доц. Иво Христов, политолог„Специалистите по „цветни революции“ са се изнесли в Скопие. Тук се работи по принципа на геополитическото взривяване. И каква е причината за всичко това? Ами, разбира се, „Турски поток“. Македония в момента ще играе тази роля, която играе България в опитите да бъде дестабилизирана Русия, в частност нейният проект за износ на газ в западно направление. Кой знае защо едновременно с размириците в Скопие пристигна висш американски държавен чиновник в Гърция, който предлага контравариант на „Турски поток“. Тоест въпросът е да сринете цялата линия, като дестабилизирате Македония, защото „Турски поток“ не може да мине отникъде“. Така политологът Иво Христов коментира пред „Гласове“ последните събития в Македония, мълчанието на Европейския съюз и стратегическите цели на Америка.

- Изненадаха ли ви размириците в Македония? Има две линии – едната е антикорупционна, другата е майданска, протестърска. Третата е много по-сериозна – Армията за национално освобождение (АНО), предимно с военни сили от Косово, атакува, има и жертви. Може ли този конфликт да се разрасне и от какво е породен той?

- Вие споменахте двете страни от една и съща линия. Тези, които провокират конфликта в Македония, работят със своята клиентела по двете направления – косовската – защото добре знаете, че поне от началото на 90-те г. „албанският фактор“ е взет на въоръжение от Държавния департамент за контрол на Балканите. А който контролира албанците с тяхната експанзия – демографска и т. н., той поставя в шах само с един ход на албанската пешка няколко държави – Черна гора, Сърбия, Македония, Гърция, индиректно и България. Така че тук няма никаква изненада, няма две линии – става въпрос за абсолютно комбинирано усилие.

От друга страна, дочувам, че специалистите по „цветни революции“ вече са се изнесли в Скопие да организират „народни протести“, но бързам да кажа и трето. Дума да няма, че режимът на Груевски е един типичен балкански авторитарен режим. Но ако перифразирам думите на Георги Димитров – то къде клиентелата на Балканите не е дива и варварска? Така че какво може да се каже повече по този въпрос!

- Нека припомним какъв беше конкретният повод за размириците.

- Конкретният повод беше убийството на протестиращ срещу правителството на Груевски заради инсинуациите срещу лидера на опозицията Зоран Заев, който е изправен пред две алтернативи – или да влезе в затвора по обвинение в корупция, или да повдигне въпроса с подслушването от страна на властта и вследствие на което се стигна до сблъсъци. Нищо ново, все едно че говорим за България в момента. Но въпросът е, че тези сблъсъци станаха много бързо, внезапно, с огромно ожесточение и ескалираха. Сходствата с киевския почерк или този от площад „Тахрир“ са повече от очевидни, явно се работи по един и същ наръчник.

Веднага бързам да кажа, че в Македония съществуват огромни обективни причини за социален, политически и всякакъв друг взрив. Но такива причини съществуват и в Албания, в Украйна, в Босна, съществуват и в България. В зависимост дали този режим е клиентела на геополитическия център или не – тези демографски, политически, икономически или всякакви други напрежения могат да бъдат нивелирани по някакъв начин, или напротив – да бъдат взривени. Тук се работи по принципа на геополитическото взривяване. И каква е причината за всичко това? Ами, разбира се, „Турски поток“.

Македония в момента ще играе тази роля, която играе България в опитите да бъде дестабилизирана Русия, в частност нейния проект за износ на газ в западно направление. Кой знае защо едновременно с размириците в Скопие пристигна висш американски държавен чиновник в Гърция, който предлага контравариант на „Турски поток“. Тоест въпросът е да сринете цялата линия, като дестабилизирате Македония, защото „Турски поток“ не може да мине отникъде. По същия начин не беше нужно да дестабилизирате Унгария или Сърбия, беше нужно да дестабилизирате България, което беше сагата, наречена „протести“, от последните три години.

- А има ли някакъв намек към Сърбия, защото видяхме сближаване между Сърбия и Русия?

- Така е. От една страна, режимът на Груевски се ползва с неявната подкрепа на Белград – Македония все още не е еманципирала се страна от света, няма какво да се лъжем. Просто на македонска територия се сблъскват сръбско-руският фактор и американско-албанският съответно. Те работят за своите клиентели на терена. А какви са интересите на т.нар. македонци, това е последното нещо, което вълнува някого, както и интересите на българите, разбира се, или някой друг. Целта е невралгичната точка Македония да бъде взривена, за да не може „Южен поток“ да мине оттам и така да се обезсмисли целият проект.

- Това дългосрочна политика на Америка на Балканите ли е, или е приоритет на една от управляващите партии? Обикновено когато дойдат на власт демократите, се случват такива работи.

- Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. За мен беше изненада това, което известният руски журналист Леонтиев заяви преди известно време – че е взето окончателно решение по руския въпрос – Русия да бъде срината. Но както знаете, англосаксонците никога не воюват челно, те винаги използват „тактиката на анакондата“ – постепенно пресичане на всички кръвоносни системи, които могат да захранват руския военен и политически организъм, с последващо взривяване отвътре и след това транжиране на жертвата. Справка – Югославия от 90-те години. Очевидно такъв сценарий се готви и за Русия. И очевидно Русия сега може да се противопоставя на този сценарий, търсейки алианс с Китай и Индия и естествено, в собствената си икономика и общество.

Дали това е решение на част от американския елит, или всъщност става дума за общо геополитическо решение – тук могат само да спекулират. Съществуват две версии. Едната е, че кръговете, гравитиращи около Демократическата партия, т. нар. ястреби, са по-скоро инициаторите на т. нар. окончателно решаване на руския въпрос. Но аз не споделям и някои розови надежди на част от руските коментатори, както и от моя български колега Валентин Вацев, че като дойдат републиканците на власт, те ще влязат в руслото на реалполитиката и тогава ще се стигне до уталожване на проблема. Не. Ликвидирането на Русия като геополитически фактор е за запазване на еднополюсния свят и на статуса на Америка като такава. Но Америка не може да бъде такава, ако Русия продължи да се движи към геополитическа еманципация.

- Има ли пряка заплаха за България от това, че при съседите започват размирици?

- Да, има. Първо, нашите американски ментори нямат никакво доверие в сега управляващата клика, въпреки че тя изпълнява даже това, което не й е поискано. Но те й нямат доверие, защото това е именно клика, клиентела, която също така може и да ги предаде. Поради това според мен тук ще се разиграе сложна комбинация от външен натиск и вътрешно дестабилизиране, за да бъде контролирана територията точково. Всеки знае, че Македония е болезнен въпрос за България, дори след 70 г. уталожване на т. нар македонски въпрос. Образно казано, три и половина милиона българско население има своите корени там и това е важен въпрос за България – в момента латентен, но той може да се взриви във всеки един момент.

Второ, размирици в Македония, които очевидно ще преминат по системата гражданска плюс етническа война или нагнетяване на напрежение в по-мекия случай, които неминуемо ще рефлектират в бежански вълни, пряко или косвено ангажиране на България с развиващото се в Македония. Което означава, че България постепенно ще бъде засмукана в една нарастваща криза на дестабилизация.

- Направи ми впечатление, че Европейският съюз не реагира адекватно. За българската реакция да не говорим.

- Все пак нека говорим за съществуващи неща...

- Европейският съюз очевидно има проблем. Защо това не стана първа новина в европейските медии и не предизвика реакция?

- Защото няма Европейски съюз, прощавайте, че го казвам директно. Но когато нещата опрат до реален конфликт, реален сблъсък, кой отиде в Минск? Лидерите на двете единствени държави, които могат да вземат някакви решения – Германия и Франция. Европейският проект е изпята песен. Дали той ще се гърчи в една друга форма, дали ще съществува в някаква проформа или в концентрични или други кръгове, той приключи като проект. Той изпълни добре своята роля за усвояване на източното пространство след падането на комунизма и опря до жизнения, геополитически лимес на Русия. Европейският съюз изпълняваше ролята на момче за мръсни поръчки и в трите случая – говоря за Югославия, за Украйна, предполага се, и за Западните Балкани.

- А според вас реалистична ли е идеята за „велика Албания“ в рамките на този Европейски съюз?

- Албанският фактор е също толкова дестабилизиращ и се използват автентични проблеми, както, да речем, по същия начин се използват в Украйна. Използват се, ще прощавате за неполиткоректния израз, албанският примитивизъм и демографският бум там. Този народ се намира всъщност там, където българите са се намирали в средата на ХIХ век, в детството на своето раждане като нация с всички произтичащи от това последици. Някой някъде правилно е преценил аналитично, че тази малка регионална бомба може да бъде използвана по предназначение в голямата геополитическа игра.

- Мой приятел по повод на тези конфликти ми изпрати снимка на една огромна американска база до Македония и до Сърбия.

- Това е най-голямата база в Европа. Твърдят, че погледната от космоса, тя е единственото голямо осветено петно в центъра на Балканите.

Най-голямата база на Балканите

- Тоест имат важна стратегическа цел и я използват.

- Точно така.

- Каква е вашата оценка за деветомайския парад в Москва? Коя от двете гледни точки споделяте - Путин беше изолиран или Путин демонстрира увереност и сила?

- Аз не знам кой кого изолира, след като видях две трети от човечеството на Червения площад. Техните представители бяха там, справка – президентите на Китай и Индия – половината от населението на земята. Това, че „грандиозната“ сила България не беше представена, е добре – все пак това беше празник. Но онова, което ме порази и буквално ме хвана за гърлото, не бяха дефилиращите войски или техника, беше оная особена синергия - внучетата на победителите от войната и останалите живи техни дядовци и баби, които, хванати ръка за ръка, стояха и гледаха парада. Това показва, че този народ никога няма да падне на колене, независимо от собствените му управници или геополитическите предизвикателства.

- Отношението към Русия се разделя по прочита на нейното минало. Хората не могат да приемат, че диктатор като Сталин, освен че е избил 20 млн. руснаци, се явява и като победител в тази война. Как може да се събере всичко това в едно и защо ние не можем като руснаците да отделяме едното от другото?

- Сложно е. Нека го кажем така – дали е избил 20 млн. руснаци, е най-малкото спорно (не се опитвам да омаловажавам чистките или жертвите на ГУЛаг), но едностранните черно-бели картини са много примитивни. Нещата трябва да се гледат комплексно и с оглед на историческия контекст.

Ще кажа нещо, което може да прозвучи кошмарно за нашите нежни евроатлантически уши: ако не беше сталинският режим, сега Русия щеше да бъде победена страна и тор за „избраната“ раса. Нито един друг режим не можеше да мобилизира руския потенциал, за да се справи с това. Цената беше чудовищна и кървава, но не може да бъде отделена от сталинската система, която беше създадена. Да, с чудовищни средства, с кървави средства, но това е насилие, което е концентрирано в рамките на 15-20 години.

Това, което казва Чърчил, а го цитира куцо и сакато, без да го е чело, е, че той е заварил една страна с дървеното рало, а я оставя с атомната бомба, а по-късно и с космическите изследвания. И това се дължи на сталинския режим. А такива скокове в историята не могат да станат безкръвно. Ако това е насилие, компресирано в рамките на 15-20 г., какво е онова, голямото насилие, което се нарича експанзия на световния западен проект и капитализъм и е разтегнат в рамките на 500 години? И някак си геноцидът и насилието не личат. Но то е същото.

 

Сърбия винаги е виновна, България е лоша, а за албанците в така наречената Македония или добро, или нищо

Вътрешният министър на Македония, Гордана ЯнкулоскаМинистърът на вътрешните работи на Македония Гордана Янкулоска съобщи на 1 май, че убийците на петимата рибари край язовира на село Смилковци са арестувани. В хода на разследването са задържани близо 20 души, радикални ислямисти. Според Янкуловска те са действали на територията на Пакистан и Афганистан на страната на талибаните, участвали са и в атаки срещу силите на НАТО.

Голямо количество оръжие отри македонската полиция при арестуването на заподозрените за убийството на петимата рибари край Скопие, предаде електронното издание на македонския вестник ”Дневник”. Според източници от МВР - у арестуваните били открити автоматична пушка, взривно устройство, четири пистолета, муниции, пълнители, десет униформи, маски, радиовръзки, десетина хиляди евро и компютри. Акцията на полицията "Монструм" се е провела на няколко места в скопските квартали Шуто оризари, Чаир, Ченто.

МВР на Македония показа нов видеоматериал от операция „Монструм”, при която бяха арестувани предполагаемите извършители на петорното убийство край Скопие по Великден. На записа се вижда оръжието, открито у арестуваните, както и албански символи и надписи УЧК.

Ще припомня, че УЧК е съкращение от албанското название на Армията за освобождение на Косово, както и Армията за национално освобождение – инициатор на въоръжения конфликт в Македония през 2001 г.

Убийствата

Смъртта на жертвите, четири от които момчета на възраст между 18 и 20 години, предизвика бурни протести заради подозренията за етнически мотив.

Жертвите на петкратното убийство край Скопие от 14 април били случайно избрани, а целта на екзекуторите била разпространяване на страх и несигурност сред населението в Македония – съобщиха от МВР на Македония.

Между диктата и страха

Твърде зле прозвуча еврокомисарят по разширяване Щефан Фюле, когато призова за запазване на спокойствието в Македония, като изтъкна, че е особено важно всички да се въздържат от посочване на убийците.

Канал 5 с изказването на Фюле на първа страница

Асошиейтед прес промени националността на петимата рибари, убити край Скопие, съобщи Канал 5. Според македонската телевизия, агенцията по неясни причини е направила тази грешка, в деня, в който е получила наградата „Пулицър”. „Освен конфузията, която се създаде сред македонците и албанците в диаспората, фалшивата новина увеличи страха сред македонската общественост, че убийството на петимата рибари е част от някакъв международен заговор и предизвика емоционална болка у семействата на убитите”, коментира Канал 5.

Седмица след жестокото убийство на петимата рибари край Скопие все още нямаше изявление на лидерите на албанските партии в Македония, писа македонският вестник “Дневник”. Изданието посочи, че Али Ахмети, Мендух Тачи и Руфи Османи не са дали никакво изявление, а неотдавна след убийството на двамата албанци в Гостивар са били част от протестите и са посетили семействата на жертвите.

Албанският премиер Сали Бериша осъди петкратното убийство край Скопие, написа македонският ”Утрински весник”.

„Имаме контакти с македонските власти. Убийството на петимата рибари е престъпление. Неприемливо е обаче намерението за колективно обвинение. Извършителите на убийството трябва да бъдат открити и наказани”, заяви Бериша. По думите му мира и стабилността на Македония са от национално значение за албанците.

Косовският премиер Хашим Тачи призова гражданите на Македония да покажат мъдрост, зрялост и толерантност, след петкратното убийство край Скопие, съобщи македонският вестник “Вечер”. Тачи призова гражданите на Македония да не се подават на провокациите на онези, които искат дестабилизация на страната.

Албанският премиер Бамир Топи, който е на посещение в Скопие, побърза да обвини Сърбия, че изпраща злонамерени послания във връзка с убийството на петимата рибари край Скопие,

Къде се случиха събитията, които ни карат да се замислим

alt– на запад от българската граница, в БЮРМ, или Бившата югославска република Македония.

На 12 април, в навечерието на Великден, петима граждани на Македония бяха разстреляни в упор с три различни оръжия, край малък язовир – четирима младежи и по-възрастен мъж, вероятно свидетел на разстрела на четиримата.

Ултиматумът на неизвестната армияНеизвестна досега Армия за освобождение на окупираните албански земи /АООЗ/ от Косово даде ултиматум на македонското правителство до две седмици да се оттегли от „окупираните и колонизираните албански земи”, в противен случай - ще нападне македонските полицейски и военни структури.

Ултиматумът предаде електронното издание Плюс инфо, като се позова на портала на албански език, Порталб. В съобщението от групировката, издадено след спешно заседание на Генералния щаб на АООЗ в Митровица се посочваше, че в БЮРМ всеки ден се нарушават правата на албанците. Блокирани са албански села и никой от корумпираните политици в етническа Албания не реагира.

„Предупреждаваме просръбското правителство на Никола Груевски, че има срок от две седмици да се оттегли от окупираните албански земи”, се казваше в изпратеното съобщение.

„Ние няма да седим със скръстени ръце, а ще отвърнем на огъня с огън – пише в съобщението на АООЗ, ще отмъстим за нашите братя – око за око.”

„...когато в окупираната етническа Албания се извършват неправди с местното, албанско население, когато албанци биват убивани в терористични актове – албанските политици /членовете на АООЗ явно имат в предвид етническите албанци в македонското правителство-бел. Л. Б./, избират мълчанието и игнорирането на такива събития...”

"В нашата страна всеки ден се нарушават правата на албанците. Правителството на Груевски, изповядва сърбофилска идеология и атакува невинни албанци. Много албански селища са блокирани от славянските македонци и никой от корумпираните политици в Албания не реагира на това, тъй като те са се продали и са предатели на родината” – отбелязва генералния щаб на Армията в Съобщението си.

Авторите на въпросния документ нападат и Гърция, като наричат гърците шовинисти, които според тях живеели на албанска територия като колонизатори.

Членовете на АДДЗ обещават да работят за обединението на Албания, след като повече от едно десетилетие албанците са запазили мира на Балканите, жертвайки свободата, но обищават скоро това да се промени!

Две седмици дадоха авторите на Съобщението на правителството /без да се уточнява кое-бел. Л. М./, за „да се установи контрол в земите на Северна Митровица, или в противен случай ще има атаки срещу сръбските паралелни структури на цялата територия на Косово."

Македонският вътрешен министър Гордана Янкуловска предупреди, че има опасност от нов междуетнически конфликт, който може да бъде предизвикан от убийствата на петима македонци, предаде ИТАР-ТАСС.

Телата на четирима младежи и по-възрастен мъж бяха открити в района на Железарското езеро, близо до столицата Скопие. Ръцете на четири от жертвите са били завързани, а телата са били наредени едно върху друго до изоставен автомобил. Петата жертва бе открита на около 100 метра от останалите. Петорното убийство предизвика притеснения от възраждане на етническия конфликт между македонското население и етническото албанско малцинство в страната, както бе през 2001 г.

В знак на протест заради страшното клане жителите от околните села поставиха барикади и настояха за незабавно откриване на убийците. Полицейското присъствие в района бе засилено.

Първоначалните предположения бяха, че деянието е извършено от няколко души.

Не се съобщаваше какви са мотивите за престъплението, но жертвите бяха определени като православни и че са застреляни от албанци. Убийците са използвали открадната кола, с фалшиви регистрационни номера съобщиха разследващите. Първоначално разпространените предположения на полицията бяха, че убийците са напуснали Македония веднага след престъплението според македонския в. „Дневник”.

За разкриване на убийствата спешно е бил създаден Щаб, състоящ се най-малко от 100 души специалисти и експерти – кои чужди специални служби са били привлечени за сътрудничество МВР на Македония не бе уточнено.

Два дни след погребението, 1000 души се събраха на протестно шествие в Скопие, за което нямаше разрешение от полицията. То беше организирано чрез социалните мрежи.

Според информация на агенция „Ройтерс", пред парламента младежите излязоха и със запалени свещи в памет на разстреляните, скандирайки националистически, антиалбански лозунги. Полицейски спецчасти се опитаха да прекратят акцията, но протестиращите са започнали да хвърлят камъни и различни предмети по полицаите.

Сблъсъци между протестиращи и полиция попречиха на младежите да преминат моста „Гоце Делчев”, тъй като намиращия се наблизо битпазар бил населен предимно с етнически албанци.

„Опитът показва, че на Балканите такива сериозни неща винаги се случват с помощта на чужди служби, които са враждебно настроени към определена държава или, най-малкото, играят двойна роля – заяви Дарко Яневски във в. „Нова Македония.

А бъдещето?

„Македония трябва сама да си решава проблемите. Не съм оптимист за нейното бъдеще. Това каза в предаването „Неделя по три” на Българската национална телевизия Красимир Узунов, президент на Информационна агенция „Фокус”.

„Това е - кантонизиране, федерализация, последващо разделяне след конфедерация. Кантонизацията приключи през февруари 2001 година, с гражданската война, която в Скопие не искат да наричат така. Ако сме приключили периода на кантонизиране, сега вървим към федерализация” – коментира той.

Федерализацията ще дойде, защото в предишното управление на Никола Груевски, когато Демократичният съюз за интеграция е имал 18 депутати, те са поставили въпроса – в двата кантона да се инвестира общо, парите да стигат заедно, и колкото се инвестира в източния, толкова да се инвестира и в западния кантон. Месец преди изборите – четири албански партии поставиха общи искания, независимо кой ще влезе в парламента. Това означава, че има една хомогенна позиция – коментира той.

„Защо говоря за конфедерация – 1996 година, когато се запознах с Арбен Джафери, той ми каза, че бъдещето на тази държава е да има два парламента – парламент, който се избира пряко, и парламент на националностите” – добави Узунов.

„Трябва да се занимаваме с това, което се случва на Западните Балкани. За съжаление България има една – не искам да кажа импотентна, но доста незаинтересована позиция към това, което става на запад от нас. Освен откритите източници, на нас започва да ни липсва оперативната информация, защото т.нар. специални служби са в невероятна криза. Липсват ни познания, липсва ни анализа, който може да покаже накъде ще вървят нещата на запад от нас”, коментира Красимир Узунов.

Албанската мафия подготвя война в Македония, съобщи сръбският вестник ”Курир”, като се позова на неназовани източници от разузнаването. Според изданието, по този начин престъпниците искали да подсигурят пазар на наркотици и да осъществят своята идея за Велика Албания. Експерти коментирали, че убийството на петимата рибари край Скопие било само увод в по-голям въоръжен конфликт, който би могъл да започне скоро.

Януш Бугайски от Al Jazeera Balkans излезе със своя версия за трагедията:

„Топлата пролет заплашва да се превърне в още по-топло лято, тъй като напрежението в Македония расте след убийството в стил екзекуция на петима невъоръжени македонци. Поредицата от инциденти с насилие, които се случиха тази година, изглеждат като преднамерени провокации с цел да се дестабилизира страната, като се предизвика открит сблъсък между славяните и албанците.

Но кой би имал най-голяма полза от македонската катастрофа? Спекулациите във връзка с извършителите и планиралите междуетническото насилие се увеличават, но досега няма твърди доказателства кои са виновниците.

„Откриването на заподозрените за убийството на петимата рибари край скопското село Смилковци отговори на въпроса, който е актуален през последните няколко години: Дали в Македония влизат радикални структури, които изкривяват картината за традиционния ислям”, коментира на 2 май македонският вестник “Дневник”. Изданието посочва, че редица световни медии досега са писали, че в Македония се разпространява радикален ислям. Преди две години американското списание „Уикли стандарт” свърза нападението на атентатор самоубиец в Швеция, със запалването на мюсюлманския храм Арабати-баба теке в Тетово. Храмът е център на суфитите и беше цел на нападение от страна на уахабитите, които имат влияние върху Ислямската религиозна общност в Македония. Британския „Съндей таймс” от своя страна писа, че уахабитите контролират четири джамии в Македония.

„Тук има свързване на две неща – екстремизъм, свързан с косовските събития и религиозен фанатизъм. Редица експерти досега предупреждаваха, че има екстремистки и фундаметналистки групи, които действат в Скопския, Кумановския и Липковския регион”, заявил бившият вътрешен министър Павле Трайянов, чиято партия Демократичен съюз е част от управляващата коалиция в Македония.

Албанците в Македония няма да приемат колективна отговорност за убийството на петимата рибари от Скопие заявиха от управляващия Демократичен съюз за интеграция /ДСИ/, написа на 2 май македонският ”Утрински весник”. Според говорителя на ДСИ Буяр Османи, албанците са били заинтересовани повече от който и да е за решаване на престъплението.

„Албанците не могат да приемат отговорност за убийство на деца – престъпление което не се среща досега в тяхната история”, заявил Османи.

„Всички се надяваме, че МВР има аргументи сериозно да подкрепи информации за радикалния ислям и задържаните при операция „Монструм”, каза в интервю за Агенция “Фокус” журналистът Бранко Героски, главен редактор в македонския вестник „Фокус” и анализатор в портала „Плусинфо”.

По думите на Героски – след операцията и задържането на 20 души, от една страна има успокоение в обществото, че виновните за петорното убийство ще бъдат наказани. „От друга страна, има определено безпокойство, тъй като според министъра на вътрешните работи Гордана Янкуловска - става дума за група, която е действала от позициите на ислямския радикализъм, което е първи случай в Македония”, каза Героски.

В отговор, вътрешният министър Янкулоска заяви: „МВР има материални доказателства за всички арестувани и твърди, че те са извършителите за делата, за които се обвиняват”. Тя допълни, че имената на преките извършители на убийството ще бъдат съобщени след разпита при съдия следовател.

„МВР си свърши работата, на ред е съдът”,

заяви Гордана Янкуловска.

„Прокуратурата в Македония повдигна вчера обвинение в тероризъм срещу петима души, двама от които се издирват и вероятно са избягали в Косово, съобщи тя, цитирана от агенциите. - Те са заподозрени в жестокото убийство на петимата македонци на 12 април край столицата Скопие. Задържаните трима заподозрени са обвинени в тероризъм, съучастничество в тероризъм и незаконно притежаване на оръжие. Двама от обвинените, за които са предполага, че са извършили убийството, са съответно на 30 и 20 години. Те са жители на Скопие. Останалите са на 21 и 17 години. Срещу други десет лица е повдигнато обвинение, че са помагали и прикривали извършителите на убийството. За тях е поискан по-кратък срок на задържане”.

Министър Янкуловска повтори, че всички задържани са радикални ислямисти.

Ислямизмът настъпва

молитва на ислямистиУправляващият либийски Преходен национален съвет отмени член от закона за политическите партии, с който се забраняват политическите формации, основани на религиозна, племенна или расова идеология, предаде АФП на 2 май.

Египетските салафити ще подкрепят на предстоящите в края на май президентски избори един от бившите лидери на движението „Мюсюлмански братя” Абдел Монейм Абу ал Футух. Решението е било взето в събота, след гласуване в съвета на старейшините на организацията "Ад Даава ас Салафия" /Салафитски призив/, обединяваща последователите на най-радикалното движение в исляма, предаде ИТАР-ТАСС на 29 април.

До издигането на кандидатурата му, 60-годишният Абдел Монейм Абу ал Футух е заемал втория по значение пост в движението „Мюсюлмански братя”, но решението му да се кандидатира се размина с позицията на ръководството на движението, което зае позиция, че няма да издига свой кандидат за президент.

На българска територия...

Активисти на ПП ГЕРБ в област Кърджали бяха сред гостите на Третия редовен конгрес на младежката организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието /АК/ в Турция, който се проведе от 26 до 30 април в столицата Анкара, съобщи ГЕРБ на своя сайт.

Турският премиер ЕрдоганВ дните на форума Ервин Хасан и Наим Наим осъществиха контакти с централното ръководство на младежката структура, присъстваха на официална закуска с министъра по европейските въпроси Егемен Багъш в централата на партията и на вечеря, дадена от кмета на Анкара Мелих Гьокчек. Партията на справедливостта и развитието на Ердоган възвръща ислямистите във властта, като сеотдалечава от заветите на Кемал Ататюрк, радетелят на светска турска държава.

За тази партия и младежките и структури е от особено значение да се прониква в политическите структури на съседни балкански държави и да се създават контакти с бъдещи политици.

„Над 1 000 делегати от всички краища на страната, близо 50 000 симпатизанти и млади политици от 50 държави се включиха в работата на конгреса, на който Партията на справедливостта и развитието избра за нов младежки лидер Зафер Чубукчу и гласува нов централен съвет”, разказаха младите членове на ГЕРБ - Наим Наим и Ервин Хасан. По думите им, кулминацията на форума е била речта на премиера Ердоган, която е фокусирала вниманието в продължение на час и половина. Министър-председателят на Турция, който е основател и лидер на управляващата партия е похвалил блестящата кадрова политика на младежката структура, високото ниво на подготовка на нейните членове и стройната организация на работа.

ГЕРБ-ерите разказали, че на конгреса са имали възможност да се срещнат и разговарят с млади политици от балканските държави, Европа, Азия, Африка и Америка, които са споделили с тях положителните си оценки за стабилността на България и нейния европейски път на развитие.

Преди две седмици авторитетното издание „Икономист” публикува следното:

„...Група наречена „Истинската религия” раздаде 300 000 копия на Корана на „информационни центрове” в търговските райони. Тя иска да раздаде 25 милиона екземпляра в немскоезичната Европа. Разузнавателните служби са нащрек, а политиците осъдиха плана. Печатница дори отмени сключения договор. „Общественият натиск е твърде голям”, обясниха от фирмата...

... Критиците посочват, че проблемът не е в подаръка, а в този, който то дава. „Истинската религия” изповядва салафизъм – фундаменталистко разклонение на исляма. Нейният лидер Ибрахим Абу Наги е палестинец, живеещ с Кьолн, с нетолерантни възгледи и със стремеж да накара и другите да ги приемат. Прокуратурата в Кьолн искаше да го обвини за насаждане на насилие срещу християните и евреите, но не можа да докаже нищо по-лошо, освен твърденията, че те ще свършат в ада. Делото бе прекратено през януари...

... Салафизмът ще замени „суверенитета на хората” с теократична държава, обяви вътрешният министър на Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер. Агенцията за вътрешно разузнаване наблюдава Абу Наги. Мнозинството от мюсюлманите се обявиха срещу превръщането на Корана в инструмент...

... Арид Ука, който уби двама американски войници през миналата година, е имал контакти в интернет с групи, подобни на тази на Абу Наги. Когато избухна спорът заради раздаването на копията на Корана, поддръжниците на инициативата публикуваха видеозапис, в който се проклинат критикуващите журналисти, които са наречени „маймуни и прасета”.

Фундаменталистите са доволни от смяната на вниманието от техните идеи към техните права. „Къде е религиозната свобода? Къде е вашата демокрация”? Тези въпроси се задават във видеозапис, публикуван на уебсайта на „Истинската религия”...”

Държавният министър за ЕС Егемен Багъш заяви по време на посещението си в Швейцария, че отрича твърденията за арменския геноцид.

"Сега съм в Швейцария и открито заявявам, че няма арменски геноцид. Ако искат нека да ме арестуват" - каза Багъш.

По време на разговор с журналисти на Багъш му бе припомнено, че по-рано Швейцария е приела закон подобен на този приет от френския сенат и криминализиращ отричането на арменските твърдения за събитията от 1915та година.

Политически удобно може би е да се флиртува с ислямисти политици, но не винаги тези контакти свършват благоприятно за политици от друга религия е показала историята.

Никой не е застрахован религиозните различия да прераснат в политическа агресия за власт.

Македония е свеж пример за това.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1332-novite-izmereniya-na-afganistanskata-narkoekspanziya

Маково поле в АфганистанПо данни на ООН, през миналата 2012 площите, засети с опиумен мак в Афганистан, са нараснали с 18%, което означава, че през 2013 производството на наркотици и, съответно, наркотрафикът от тази страна към Централна Азия, Русия и Европа също ще нарасне значително. На този фон, особено тревожно звучат периодично появяващите се твърдения, че в афганистанския наркотрафик, тайно от командването, участват и членове на военния контингент на НАТО в страната. Така, в началото на февруари 2013, в интервю за телевизионния канал „Россия”, руският външен министър Сергей Лавров, заяви, че също е получил сведения, потвърждаващи това. В тази връзка той посочи, че „ние не просто фиксираме тези данни, но и се стараем да ги изясним в детайли. Когато информацията за участието на когото и да било в наркотрафика се потвърждава, ние се стремим да решаваме проблемите директно и честно, а не се опитваме да ги замитаме под килима”. В същото време той посочи, че: „Международните сили все още се намират в Афганистан и поне се опитват да правят нещо против тази заплаха. И макар че това не им се отдава особено, без тях щеше да е много по-зле. Ако те не бяха там, наркотрафикът би нараснал още повече, а терористичната вълна щеше да прелее през афганистанската граница в Централна Азия и оттам към нас, особено към Северен Кавказ”. Както е известно обаче, корпусът на НАТО ще остане в Афганистан само до 2014, което поражда множество мрачни прогнози за онова, което ще последва изтеглянето му оттам.

Афганистанската наркозаплаха

АфганистанциСветът влезе в ХХІ век, обременен от множество неразрешени проблеми с глобални измерения. Сред тях са наркоманията и наркотрафикът. В далеч не пълния списък на заплахите, които носи на човечеството нелегалният наркотрафик, са: финансирането на тероризма и екстремизма, корупцията, прането на пари, разпространението на СПИН и други болести. Междувременно, през дванайсетте години на военното присъствие на САЩ и НАТО в страната, Афганистан окончателно се превърна в най-голямата в света наркодържава, където се произвеждат 93% от всички "опиумни наркотици" на планетата. При това, както посочват експертите по борба с наркотрафика, "ситуацията не е никак оптимистична, тъй като добивите на суров опиум непрекъснато нарастват". От влизането на чуждестранния военен контингент в страната, обемът на тези добиви е нараснал поне три пъти. По данни на американските и руските специални служби, през 2010 общата площ на насажденията с опиумен мак е достигнала 193 хиляди хектара, от които е добит 8200 тона суров опиум, достатъчен за производството на 820 тона хероин.

През последните десет години производството на наркотици в Афганистан е нараснало 40 пъти. Смята се, че само за една година от тази страна към територията на Русия се прехвърлят по 549 тона наркотици в опиумния им еквивалент, а към Европа - 711 тона. Афганистан с основание се смята за един от световните монополисти на пазара за наркотици. Десетилетията непрекъсната война съвършено разориха страната. Унищожената икономика, политическият хаос и липсата на нормална работа, превърнаха отглеждането на опиумен мак в единствената възможност за препитание на стотици хиляди афганистански селяни.

Гигантският наркотрафик от Афганистан създава огромен потенциал за дестабилизация на ситуацията в съседните региони - Централна Азия, Русия и Китай, а косвено - и в Европа. Освен това той се е превърнал в генератор на огнища на нестабилност и екстремизъм дори и в доста отдалечени от епицентъра на наркопроизводството зони. Така например, с приходи от наркотрафика се финансиран сепаратистите, осъществяващи терористични действия в Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай.

Впрочем, афганистанският наркобизнес съдейства за възхода и забогатяването на екстремистките и престъпни групировки и в самообявилата се (през 2008) за независима държава бивша сръбска област Косово, която до голяма степен се е превърнала в разпределителен "хъб" за афганистанските наркотици на европейския пазар.

Талибани в АфганистанС началото, пред 12 години, на антитерористичната операция на САЩ в Афганистан се появи надежда, че тя ще ограничи и наркоекспанзията, осъществявана от негова територия. Тя обаче не се оправда. Именно след падането на режима на талибаните, отглеждането на опиумен мак достигна небивали размери на цялата територия на страната. В същото време, съобщенията за разкриване и ликвидиране на складове с наркотични вещества и нарколаборатории напоследък силно намаляха.

Опитите на правителството в Кабул и на редица международни организации да стимулират преориентацията на афганистанските фермери към отглеждането на алтернативни на опиумния мак селскостопански култури, включително чрез изплащането на парични компенсации за всеки хектар унищожени макови насаждения, не оправдаха очакванията. Както посочват редица експерти, размерът на въпросната компенсация е значително по-малък от реалните приходи, които носи продажбата на отглеждания опиум. Така, оказва се, че отглеждането на опиумен мак е 30 пъти по-печелившо, отколкото на пшеница и 40 пъти - от отглеждането на памук. Опитите за принудително унищожаване на опиумните насаждения пък се сблъскват със съпротивата (включително и въоръжена) на местните фермери.

Дванайсетгодишната фактическа окупация на Афганистан от силите на международната коалиция (в която участва и България) не помогна за ограничаване на производството и износа на наркотици. В резултат от това, година преди изтеглянето на чуждестранните части, ситуацията в тази сфера е по-лоша от всякога, което се отразява особено силно в Централна Азия, но също и в Русия и Европа. Горчивата истина е, че присъствието на силите на коалицията не само че не оказва влияние върху наркотрафика от Афганистан, но и отделни участници в нея опитват да се включат в този трафик. Така немалко американски военни, заминаващи в отпуск в родината си, биват засичани от службите за сигурност, че пренасят със себе си наркотици.

В същото време командването на американските части в Афганистан декларира, че борбата с наркотиците не е сред задачите му, и то въпреки че опиумните полета често се разположени в непосредствена близост до базите на НАТО и се простират на десетки километри. Сред причините за подобно поведение е стремежът да не се дразни допълнително местното население. Според американските стратези, ако бъде предприета масова кампания за унищожаването на маковите насаждения, това би лишило местните фермери от всичките им доходи и би довело до масовото им преминаване на страната на бунтовниците-талибани. В същото време, американските военни често предпочитат да стимулират местните си съюзници като гледат през пръсти на участието им в наркобизнеса. Резултатите от тази политика са налице. Днес производството и трафикът на наркотици оказва все по-сериозно негативно въздействие върху държавите от региона (и далеч отвъд него). Заради бедността и безработицата голяма част от местното население постепенно бива ангажирано в наркотрафика, а приходите от него често отиват у криминалните и религиозно-екстремистки групировки и стимулират корупцията в държавните структури. Впрочем, афганистанската наркоекспанзия вече застрашава и самия генетичен фонд на народите, населяващи съседните държави.

Афганистанският наркотрафик към Европа и балканския „златен триъгълник”

Поне от десет години насам редица европейски експерти по нелегалния наркотрафик предупреждават, че в Западните Балкани се е формирал своеобразен нов "златен триъгълник", включващ Албания, Косово и Македония. Става дума за доставката на суров опиум от Афганистан в страните от "триъгълника" (и най-вече в Косово), където той се преработва и се прехвърля към потребителите от Западна и Източна Европа. Анализаторите на Интерпол неведнъж посочваха, че хероинът, конфискуван от албанските дилъри, действащи в различни части на Европа, има афганистански произход. По оперативни данни на британските специални служби, косовската наркомафия контролира почти целия европейски хероинов пазар, а европейските криминални групировки са капитулирали под натиска на косоварите. Така, според канадския детектив Стюарт Келок, който преди това е ръководил едно от поделенията на полицията на UNMIK в Прищина, косовските мафиоти разпространяват хероин из цяла Европа. В същото време, Келок обвинява американските дипломати в Косово, че са препятствали залавянето на известни албански наркодилъри.

На свой ред, сръбският журналист Милован Дрецун цитира доклади на UNMIK (първият от които е N HZ 576, от 12.10.2003), в които се посочва, че "един от наркоканалите започва в Афганистан, минава през Турция, Македония, Косово и Албания и стига до Италия. В тази верига участват Ал Кайда и Движението Талибан". Според сръбския вестник "Блиц" пък, най-опасният мафиотски клан в Албания е фамилията Кула, която контролира наркотрафика от Турция, контрабандира оръжие и имигранти в Италия. Трафикът на оръжие и наркотици е главният бизнес и на фамилията Абази, а кланът Борици, освен в наркотрафика, държи първото място в проституцията заедно с италиански престъпни групи. В групата на Брокай пък са бивши политици и бивши служители на тайната служба на комунистическия режим “Сигурими”. Дейността на тази група обхваща наркотиците, оръжието и проституцията. Тези фамилии са организирали престъпни мрежи на мафиотските фамилии на косовските албанци, най-силни сред които са клановете Келменде, Шабани, Лука. Дилърите на албанските мафиотски фамилии от Косово месечно контрабандират 4-6 тона хероин, а стойността на дрогата за година е 2 милиарда долара. “65% от цялото количество дрога на различните пазари в цял свят минават през Косово, а на европейския пазар 90 % от хероина се контрабандира през Косово”, се казва в доклад на сръбската полиция за организираната престъпност в Косово.

Заключение

Транснационалният характер на афганистанския наркотрафик представлява много сериозна заплаха за стабилността и сигурността както на съседните държави, така и за тези в Европа, а и за САЩ. Това императивно изисква обединяването на усилията на всички заинтересовани от пресичането на търговията с наркотици и съгласуване на действията им на всички равнища, като се започне с вземането на политически решения и се свърши с практическата реализация на постигнатите споразумения. В същото време, наличният потенциал за сътрудничество за усилване на граничния контрол и осъществяването на мерки по пресичането на нелегалните транзитни потоци, не се използва пълноценно. Това очевидно налага предприемането на много по-мащабни съвместни действия с цел пречупване на сегашната негативна тенденция и постигане на прелом в борбата с производството и трафика на наркотици.

-------------------------------------------

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите

 

На личния сайт на така наречения лидер на СДС, Мартин Димитров има изказване, което публикувам дословно, защото в него народният избраник говори на границата на лъжата. И така:

На 26 февруари т. г. в парламента, Мартин Димитров направи следното изказване:

ИЗКАЗВАНЕ*

на Мартин Димитров – съпредседател на Синята коалиция

Като председател на СДС и съпредседател на Синята коалиция поисках това изслушване, защото през последните седмици става нещо опасно.

Кой ли не дойде от Русия да настоява за строителството на „Белене"?  Въпросът е защо Русия настоява толкова много? И по-важното къде е интересът на България, който трябва да защитим?

Тук не става дума за строежа на някакво бунгало – тогава изобщо нямаше да губим ценното време на министъра. Става дума за капан, който ще ни струва 20 милиарда лева. Затова, г-н министър, днес сте тук. СДС вече веднъж спря "Белене" през 1990 г. и бяхме прави.

Преговорите се водят някъде по коридорите на Министерския съвет и на президентството. Някъде в тъмните ъгли на Кремъл и Дондуков 1 и 2. Това е недопустимо. Мястото на тези разговори е в българското Народно събрание. Трябва да има ясна позиция на българското правителство?

Г-н Министър,

Вие имате заслуга затова, че стана ясно, че проектът не е 3-4 млрд. евро, както твърдеше тройната коалиция, а по-скоро над 10 млрд. евро. Това са страшно много пари за бюджета на България. Това е огромен проект, който ще оказва влияние на българската държава и икономика през следващите 30-40 години. И защо започвате проект от такъв мащаб без да е готова енергийната стратегия или и тази стратегия ще замете много реалности, за да обоснове строителството на АЕЦ ,,Белене" т. е. наново към копчето ще шием балтон ?

Най-важният въпрос е защо ни е „Белене"? Защо?

1. Не е доказана нуждата от нова АЕЦ – напротив сега страната има значителен излишък от електрогенериращи мощности. Енергоемкостта (потребление на електороенергия за единица БВП) за България е около 4 пъти по-висока от средното за ЕС.

2. Загубите при пренос на електроенергия за България са от два до три пъти по-високи в сравнение с Германия или Италия. Има възможност за огромно спестяване.

3. Не смятате ли, че с тези 2 млрд. евро участие Русия иска да направи процесът необратим и „Белене" да не може да бъде спрян? Въобще как може да се продължава този проект без да е ясно кой ще го финансира като цяло. Това е все едно да тръгнеш да строиш мост, като имаш пари само за телените мрежи.

4. След като България изпълни критериите на ЕС за възобновяеми енергийни източници, ще има достатъчно мощности дори и да изнася ток? И не само това! Ако редуцираме загубите, които енергийният отрасъл реализира ежегодно по цялата верига на производство, пренос и разпределение, може да разполагаме с допълнителна енергия, колкото би произвел един хилядник всяка година  и то при вече изхвърлени емисии или радиоактивни отпадъци. Ако осигурим второ захранване на страната с газ и домакинствата вместо електричество започнат да използват газ, това ще освободи електроенергия равняваща се приблизително на една трета от годишното производство на електроенергия в България. Да обясня на неспециалистите: електроенергията, ползвана в нашите домове преминава през около шест трансформации от мястото на производство до домовете, което прави тази енергия с коефициент на ефективност под 20 процента. Да строим нови производствени мощности при тази очевадна неефективност и не овладените загуби е все едно ,,Софийска вода" да не сменя спуканите  водопроводни  тръби, а да тръгне да строи нов язовир.

5. Колко ще струва токът от „Белене"? На този въпрос трябва да се отговори сега, защото има невероятни обществени заблуди.

6. Няма сигурен пазар. Има обща идея – Балканите. Да не се окаже, че няма купувачи. Кой може да прогнозира конюнктурата на пазара след 10 години, когато евентуално централата ще е готова? В коя посока ще изнасяме? Има ли сериозни предварителни договаряния, за да се построят електропроводи в съответните посоки. Ток с маркуч не бихме могли да доставяме. Тази инфраструктура струва скъпо и калкулирана ли е в цената на АЕЦ ,,Белене"? Калкулирани ли са разходите за осигуряване необходимата резервна мощност, което да гарантира технологичната устойчивост на системата? Появата на такава голяма мощност веднага изменя съотношението на натовареност и може да постави други централи (с  наше гориво) в неикономичен режим на работа. И още и още!

7. Кой е по-евтиният вариант – нови един или два блока в Козлодуй или изцяло нова централа в Белене?

8. Защо не инвестирате тези 20 милиарда лева в намаляване на загубите или по-малка сума в българската икономика – попитахте ли бизнеса дали не може да спасите хиляди фирми и стотици хиляди работни места, ако се откажете от тази скъпа авантюра?

9.  Защо работите по проекта АЕЦ Белене без лицензиран технически проект, без финансова обосновка за рентабилност, без актуална оценка за въздействие върху околната среда, с подменена сеизмична оценка? Без осигурено финансиране е направена поръчка за изработване на реакторите.

10. Защо тръгвате да изграждате нов ядрен обект без да сте решили въпроса за съхранението на радиоактивните отпадъци даже за АЕЦ Козлодуй? Защо поставяте България в тройна зависимост от Русия – веднъж сме зависими от Русия за свежото ядрено гориво; втори път сме зависими от Русия, защото тръгвате да строите по съветска технология; трети път сме зависими от Русия, защото няма къде другаде да отидат радиоактивните отпадъци. Защо не казвате колко стотици милиони ще ни струва това?

ГЕРБ обеща преди изборите финансова ревизия на обекта АЕЦ Белене? Всички знаем, че енергийният октопод вече изхарчи 1 милиард от парите на данъкоплатците. Направихте ли такава ревизия, какви са резултатите, предадохте ли нещо на прокуратурата?

СДС настоява да наложите мораториум върху строежа на АЕЦ Белене до приемането на нова Енергийна стратегия на република България.

И нещо последно:

Проектът „Белене" може да се окаже най-бързият начин за връщане на БСП и ДПС на власт. Има опасност да задълбочи кризата, да създаде голям бюджетен дефицит и да доведе до гръцки сценарии за българската икономика.

Шикалкавенето за „Белене” няма как да свали това правителство, още повече че БСП, в лицето на Румен Овчаров си прави оглушки по дебата за централата, а ДПс е против, тъй като русия строи Атомна централа в Турция.

Дали Русия ще продължи да губи време с пари за централата, или на руснаците ще им писне и вместо да дават два милиарда, ще си приберат същата сума като неустойки, без да си създават главоболия с брътвежите на платени американски клакьори?

Нямало къде да се съхранява отработилото ядрено гориво – а ако се построят два блока в „Козлодуй”, както предлагат тъмно- и светлосини политици – къде ще се съхранява това ядрено гориво?

Щели сме да бъдем Троянския кон на Русия в ЕС.

На Русия не й е необходимо да има Троянски кон в ЕС – ЕС и САЩ в момента се борят за подобряване на отношенията си с Кремъл.

Дали ще носи премиерът политическа отговорност ако започне строежът на „Белене”? В България нито един политик не носи политическа отговорност – даже и тези, които говорят и вършат глупости и вредят на националните интереси. А строежът на „Белене” не е вреда на българските интереси.

--------------------------------

* Подчертаванията в изказването са мои.

Никой не искал да има нещо общо в руски инвестиции.

Да отиде Мартин Димитров на собствени разноски и да повтори това свое твърдение пред Берлускони или Ердоган, пък тогава да види какво ще последва.

В петък, 26 февруари, в стилистиката на времето от преди Априлския пленум Димитров, за която има документи, Мартин Димитров се опита да стресне залата с изрази от рода на: „капан”, „преговори, водени в тъмните коридори на „Дондуков” 1 и 2”, „безумна авантюра”, „енергиен октопод”, „Ако го имаше АЕЦ „Белене”, сега електроенергията щеше да е по-скъпа” и други подобни.

Не съм чула някой досега да има точни разчети за това, точно колко ще струва строителството на Втора Атомна, но пред очите ни непрекъснато се размахват внушителни цифри, от сорта на 20 милиарда!

Що се отнася до версиите на М. Димитров, че всички балкански държави щели да си строят атомни централи, тук той пропусна нещо, че атомната централа на Турция например ще я строи не друг, а Русия и от това в Анкара никой не прави въпрос.

Всъщност чепикът на Мартин Димитров го стяга по друга причина: обади се в интервю новото американско Превъзходителство, Уоруик да не се обвързва България чак толкова с Русия и сред десните настана суматоха! Два дни след като Уоруик произнесе „безценния” си съвет – Мартин Димитров скочи, като че ли са му пуснали ток и яхна самоотвержено темата „Белене”, с настояването да нямаме нищо общо с Русия в този проект!

Да сме правели ток от слънце и вятър – ами, хайде, бе Димитров, осмисли битието си, спри руската газ от ТЕЦ-а, спри тока от вредния за СДС „Козлодуй” и давай на слънце и вятър! Както се казва: и CNN може да ти пратят за репортаж, без Кристиян Аманпур, но все ще намреят някой портиер за тази цел!

Помним, Димитров, как преди време и „Южен поток” ти пречеше:

„... новият подход, който трябва да бъде прилаган за всеки един такъв проект, е да се виждат разходите, ползите и да се преценява дали България има полза” – философства Димитров за бъдещите енергийни проекти и по-специално за „Южен поток”. - Моето лично мнение е, че по този проект, точно „Южен поток”, много трудно ще бъде намерено финансиране. И също така много трудно ще бъдат осигурени количествата, необходими за неговото осъществяване”.

Всички знаем, че този проект е с участие Русия-Италия 50 на 50 и от България се изискваше само да предостави територия за да минат тръбите! Докато се туткаме за „Южен поток” към него се присъединиха и Франция, Румъния, Сърбия, и като погледне човек – май може и да се разминем с проекта, докато все още управниците ни се чудят и маят.

За да запълнят гузното мълчание по подписаните три енергийни проекта между Русия и България, управниците раздиплят всеки ден какви ли не димки. Една от тях е за инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Всъщност съществуващата енергийна мрежа може да издържи не повече от 1800 МВ нови мощности от възобновяеми източници /ВЕИ/ като вятър, слънце, биомаса и др., а налице са заявени инвестиционни намерения за инсталиране на 11 хиляди мегавата – къде и как ще се известират тези инвестиции за 11 000 МВ, след като мрежата поема 11 пъти по-малко нови мощности - никой не признава.

Предстои да стартира проектът за изграждането на хидрокаскадата "Горна Арда", като бъдещата инвестиция се оценява на 500 млн евро за три язовира от хидрокаскадата. С оглед тежкото финансово състояние на НЕК, държавата вероятно ще намали дела си в "Горна Арда" само до апортната вноска с терените за трите язовира: "Мадан“, Сърница“ и “Ардино“. Вероятно. Земите обаче попадат в територията на европейската екологична мрежа "НАТУРА-2000"... И да не забравяме, че в този случай, лично министър Трайчо Трайков има интерес бившите му работодатели от австрийския консорциум на ЕВН да намажат от проекта „Горна Арда”!

Властта е наясно, че ни изхвърлиха от „Южен поток”! Наясно е и че „Бургас-Александруполис” може да не се строи, а сега шикалкавим и за АЕЦ „Белене”.

Страната ни трябвало да се съсредоточи върху реализацията на подкрепяния от Запада газопровод "Набуко", защото той предлагал истинска диверсификация на доставките, и върху нефтопровода АМБО, тъй като “Бургас-Александруполис криел екоопасности.

Всъщност всички размахват „Набуко” като алтернатива, но никой не казва кога ще влезе в експлоатация този проект, което е най-важното за момента. Кой ще пълни тръбата на „Набуко”, има ли разрешителни и кога започва строежът му – това са все въпроси, които нямат отговор, а енергийната обезпеченост е фактор, който не чака.

Турция се съгласи на реализацията на „Южен поток” в замяна на участие на Русия в строителството на петролопровода Самсун-Джейхан.

Руските преговарящи направиха всичко, за да регистрират не толкова участие на Русия в Самсун-Джейхан, а преди всичко участие на Турция в „Южен поток” – в замяна на България, коментираха редица руски и чужди издания. Според „Комерсант”, вицепремиерът Игор Сечин е получил съгласието на Турция, „Южен поток” да заобиколи България.

Иван Костов определи като глупост тезите, че ако България иска да участва в „Южен поток”, трябва да „преглътне” АЕЦ „Белене”.

„Управляващите са внимателни по отношение на енергийните проекти – не са екстремисти, не са крайни и търсят решения, опитват да намерят защита на българския интерес”, каза още той.

Иван Костов отприщи цял порой откровения след като стана известно, че България е изключена от проекта „Южен поток”, а проектът „Бургас-Александруполис” няма да се строи. Ето едно от тях, което прозвуча доста странно от устата на един бивш асистент по политикономия на социализма:

„Какви са тези глупости? Ние българи ли сме? Докога в студио на българска национална телевизия ще се коментира руски интерес?”

В българската политика има приемственост. Отношението на Тройната коалиция към ядрената енергетика се прехвърли и пое от кабинета „Борисов”. Така докато правителството на Станишев, Доган и величеството хвърляше прах в очите на данъкоплатците с парламентарно гласуване за повторно пускане на „АЕЦ „Козлодуй”, секретна заповед от София нареди да се извади свежото гориво от Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", като на служителите било наредено да касетите да се извадят под строга тайна.

Стенограмите още пазят как Соломон Паси твърдеше в парламента, че Първа атомна е гнездо на Ал Кайда. Днес Мартин Димитров ни заговори за трабанти и съветска технология, за високотехнологични атомни централи в Румъния и скрита сеизмична оценка на „Белене”.

Всъщност истината е точно обратната: по сеизмичността – планината Вранча е 10 пъти по-близо до сеизмично опасния район, но както е известно, никой не спря строителството на румънските атомни централи.

Румънските атомни централи се оказаха опасни с постоянното изтичане на радиоактивност.

„АЕЦ "Черна вода" е опасна, милиони хора може да умрат” написа в. Ромъния либера.  Енергийни експерти предупредиха, че пускането в експлоатация на новия реактор на атомната централа “Черна вода” в Румъния застрашава националната сигурност, но властите отрекоха тези твърдения. След проверки на чужди специалисти, проектът на Втори блок на централата претърпя 160 промени, а Трети блок не получи лиценз. В оценката за безопасност на експертите бе записано, че във Втори блок са монтирани стари части от 80-те години, които не са съхранявани съгласно процедурите. Факт, който би могъл да предизвика експлозия, подобна на тази в Чернобил, но двойно по-опасна за населението.

Друг експерт уточни, че не са взети предвид: съмнителното качество на реакторите Канду 6 и фактът, че Румъния е страна на земетресения. Реакторите първоначално са били произведени за Канада, но такива не се монтират там от 97-ма година.

Тревожна се оказа хипотезата за Черна вода и на експерта инженер, Еуджен Захиу, който предупреди за пукнатини, големи колкото юмрук при двата реактора.

“В обвивка номер 1, в която функционира ядреният реактор, бетонният корпус е напукан, защото е използван бетон, препоръчан от канадците, сигнализира Захиу. - Проверка през февруари-март 1991 година на Националната агенция за атомна енергия във Виена е констатирала, че не е спазен първоначално одобреният проект. “Под реактори 1 и 2 има пукнатини, колкото юмрук, които са били запълнени с бетон и са смалени до 5-7 мм”, пише инженерът.

Друг експерт, Валериан Команеску уточнява: „През 1988-89 г. сигнализирах, че апаратурата за радиозащита е несъответстваща”. Команеску е подчертал в заключението си, че не е взето предвид и че петте ядрени реактора са обградени, при критичен радиус по-малък от 30 км, от около 100 000 жители. Последиците са, че в Констанца хиляди пациенти имат ракови образувания, а много деца се раждат с малформации. Точна статистика никога не е обявявана публично, защото е “конфиденциална”, според чиновник от кметството в Черна вода.

Спирам дотук с оборване на твърденията на Мартин Димитров за „безопасността” на румънските атомни централи.

http://e-vestnik.bg/1076

Що се отнася до бъдещи строежи на атомни централи на Балканите – Черна гора скочи срещу строежа на Атомна централа в Албания. Македония няма пари за централа, а турската ще я строи Русия. Сърбия също ще строи собствена Атомна централа..

Ще се озовем ли от три стола във въздуха?

Истината, която министър Трайчо Трайков не изрича, а другият министър, Симеон Дянков крие, е че от Нова година спира Първи блок на ТЕЦ „Варна” заради вредни емисии. И това става след писмо, получено вече от Европейския съюз!

Следва спирането на Втори блок на ТЕЦ „Варна”, по същата причина, заради неизградената сероочистваща инсталация.

Предстои спирането на ТЕЦ „Бобов дол”, където така нареченият Христо Ковачки не направил нищо...

Ще има ли пазар произведения от АЕЦ „Белене” ток? Отговорът се съдържа в горните редове.

На какви цени ще е този ток: на такива, каквито изчислят компетентни хора, а не Мартин Димитров.

Ще припомня и друго:

България може да загуби над 36 млн евро по програма ИСПА, отпуснати за изграждането на сероочистващи инсталации на блоковете V и VІ на държавната ТЕЦ “Марица Изток 2“, защото спечелилият поръчката италианско-китайски консорциум е декларирал в офертата си неверни данни. Това потвърди министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, след като ден по-рано Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ и Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ направи проверка в централата и иззе документацията по проведената през 2008 г. процедура.

Защо не се явиха инвеститори за „Белене”?

Години наред Американската компания Уестингхауз беше лидер в адрената енергетика. За голямо съжаление тя претърпя серозни неуспехи и загуби. Ядреното гориво, произведено от Уестингхауз вече не се счита за добро и компанията се разори, и беше препродадена два пъти през последните 10 години. Чехите и финланците се отказаха да купуват гориво от Уестингхауз.

Канадската Канду не произвежда надеждни реактори...

Дали ще падне правителството ако се тръгне към строителство на „Белене”? По-вероятно е, СДС никога да не влезе в изпълнителната власт, отколкото едно финансово обезпечено строителство да събори кабинета.

Каква е мечтата на българските политици: Русия да извади милиардите за строителството на „Белене”, срещу нищо насреща, да построи централата и да ни се извини, подарявайки ни я безвъзмездно!

Само че Москва отдавна е дръпнала килимчето и преди десетилетия спря с обгрижването на България. Изборът е наш: дали да изгубим два милиарда и да нямаме нищо, или да преговаряме с опазване на българските интереси, и да имаме централа.

Що се отнася до продажбите на ток: когато се прострои „Белене” - тогава Мартин Димитров едва ли ще е още в политиката, затова ще му го кажа сега: България почти няма производство за износ. Двата милиарда, които получаваше от износ на ток от „Козлодуй” вече са минало. Днес финансистите ни разчитат за бюджета на двата милиарда от емигрантите, които изпращат пари на близките си...

Туризмът запада, а след агресивното приемане на измененията на Закона за ГМО – едва ли някой ще тръгне за България на туризъм и почивка! До днес, един таратор и шопска салата бяха достатъчни англичани да купят имоти и се заселят тук трайно. След въвеждането на ГМО в земеделието, англичаните ще си останат в родината, тъй като и там ядат месо и зеленчуци с вкус на рекламни брошури и пластмаса.

Не вярвам още дълго Москва да продължи да търпи капризите на София и така наречените политици от светло- и тъмносиньото вдясно. Наближава моментът, в който Кремъл ще се откаже от сагата „Белене” и ще си поиска неустойките с лихви.

Ще се сбъдне прогнозата на този сайт, дадена в края на миналата година: нито един от енергийните проекти с Русия няма да види бял свят, а нас ще ни опънат да плащаме неустойки за американската привързаност на измислени политици.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2011/1158-turskite-geopoliticheski-perspektivi

Сергия със захаросани плодове в ИстанбулТеорията на игрите често се използва в политологията: докато играем, решаваме определени въпроси - въображението ни може да генерира проблеми, които е невъзможно да изложим писмено, и, в същото време, използвайки въображението си, можем да развиваме такива направления, които няма как да се реализират в ежедневния реален живот.

За да разберем правилно картата на Евразия, следва да анализираме разположените на нея стратегически пунктове - единият от тях е Босфорът, а другият Гибралтар: първият е като поема и представлява гореща геополитическа точка, подобно на страната която го контролира; вторият пък е „студен”, също като британската ефективност. Тук ще анализирам „горещата” точка, защото именно тя е стратегическия изход на всички държави от Черноморския регион (включително и Румъния) към свободния свят.

Джамия, ИстанбулНо тъй като разсъждаваме в рамките на теорията наМустафа Кемал Ататюрк, бащата на нацията игрите, нека си представим, че управляваме тази страна, т.е. че настоящият текст представлява стратегия за развитие на турската мощ. В основата на този подход са три вътрешни елемента на турската държава, както и един външен по отношение на Анкара, който ще разгледам отделно. Конкретните елементи, позволяващи на всеки специалист по международни отношения да изглежда „компетентен по отношение на турското досие” и касаещи вътрешната политика, са географското положение, населението и религията на тази държава (или по-точно, напрежението, свързано с ролята на религията в турското общество). Всеки дискурс, базиращ се на тези теми, няма как да не използва познатите имена и концепции: Мустафа Кемал Ататюрк, Босфорът, Проливите, светското общество, армията, ислямизма, тероризма и, задължително – кюрдският въпрос.

Външният елемент пък е свързан с надеждата или желанието (по-нататък ще се опитам по-точно да дефинирам характера му) на турската държава за интеграция в Европейския съюз.

Разбира се, съвсем нямам намерение да свеждам Турция само до споменатите по-горе проблеми (които задължително участват в общата формула на основанията на всеки адекватен анализ на турската държава). Следва да имаме предвид и редица други аргументи, на които по-рядко се обръща внимание, тъй като се смята, че времето на някои от тях вече е отминало.

Какво представлява Турция

Турският премиер Ердоган под портрета на АтатюркТурция е държава, която се вписва в негативната историческа логика. Както е известно, европейската историография смята империите за историческа даденост и необходимост на времето, когато развитието на човешкото общество не е било мирно, но ги класифицира (и, в крайна сметка, ги изучава) във връзка с основното направление на тяхното развитие: с едно единствено изключение (1), за „позитивни империи” се приемат онези, които се развиват от Запад на Изток (империята на Александър, Римската империя, Империя на Каролингите, Свещената Римска империя, империята на Наполеон и т.н.). От тази гледна точка, Османската империя (също както и Персийска) е „негативна империя”.

Всъщност, турската държава възниква като продължение на битките в Азия, т.е. на една борба, вдъхновена в по-малка степен от религията и в по-голяма – от елементарните материални интереси: при това въздействието, оказано от тази държава, не се ограничава само с финансовата циркулация или, най-общо казано, с цялото онова наследство, което може да бъде оценено с пари в рамките на съответното пространство, а съдържа и религиозен елемент.

Тоест, съществуването на турската държава се реализира (и следва да се разбира) в две форми:

  • В исляма. Тъй като политическият и военен режим, доминиращ над Мека, придобива и духовната и морална власт на Халифата, претенциите на Истанбул за лидерство в мюсюлманския свят (реализирано чрез военното завоюване на ключови зони от политико-религиозното пространство на Пророка) следва да се разбира и в имагологичен аспект. Именно в такъв аспект например, трябва да се интерпретира задължението на султана лично да атакува, начело на войските си, Багдад – градът, смятан за основния конкурент на Истанбул в борбата за доминация в мюсюлманското пространство (с изключение на Арабския полуостров).

  • В същото време, присъствието на турците в Константинопол означава за християнския свят началото на нов спор за това, кой доминира в него: дали католическият Рим (с център Ватикана), дали православният Рим (с център Константинопол) или някакъв нов Рим, който да наследи ролята на бившата столица на гръцката Империя. Затова падането на Византия означава влизането в тази борба на нова столица – Москва. От което пък произтича важна последица за целия Черноморски басейн – превъзходството на Москва в християнския (православния) свят е резултат от излизането от изолираното и положение в огромната Руска равнина и прилежащите степи и въвличането и в глобалните проблеми.

На практика, Турция започва систематично да участва в европейските дела през ХVІ век, когато Франция, стремейки се да разполага с противовес на своите съседи, сключва съюз със султана. При това обаче, ролята на турската държава е ясна още от момента, в който турците проникват в Мала Азия – за „старицата Европа” те винаги са били парии. Дори по време на двете световни войни съюзът с Турция не се оценява по достойнство от европейците, макар че от геополитическа гледна точка присъствието на Анкара в единия или другия лагер изглежда необходимо.

Това отношение намира най-яркия си израз след края на Първата световна война, когато настъплението на гръцката армия (опитваща се да реализира проекта „Мегали Идея” на Колетис и Венизелос), с цел пълното завоюване на Мала Азия, бива подкрепено (или, най-малкото, на него се гледа със симпатия) от великите европейски държави. И само героизмът на турската армия води до това, че Проливите остават под пълния контрол на Анкара.

След Втората световна война, геополитическата ситуация се усложнява в невъобразима степен (2), като вместо Великобритания (великата морска държава, която, през ХІХ-ХХ век, цели да постави под контрол само ключовите точки на планетата (3), следвайки принципа non multa, sed multum”, т.е. „качество, а не количество”), с глобално превъзходство се сдобиват две държави. Откакто световният силов баланс започва да се определя единствено от отношенията между САЩ и Съветския съюз, Турция придобива първостепенни позиции в своята зона, но в Анкара (или по-точно в редовете на турската армия) американското влияние става решаващо и чак до разпадането на комунистическата система (да си припомним настъпателните планове на бившия Варшавски пакт) между Вашингтон и Турция съществува стратегически алианс (независимо от някои кризисни периоди, породени от отделни проблеми).

1989 върна свободата на значителна част от планетата, съдействайки и за препозиционирането на политическите сили (или по-точно – на държавите, като единствените реални играчи на световната политическа сцена).

Какво представлява пространството, в което се намира Турция? Нека се опитаме да формулираме отговора на този въпрос от гледната точка на потенциалния лидер на турската държава, още повече, че подобно упражнение е полезно за всеки специалист по международни отношения. В зависимост от получените резултати, всеки читател може да си направи съответните изводи, да лансира нови варианти и хипотези.

Уравнението, което ще се опитаме да представим, се нюансира в няколко основни направления, в зависимост от географското пространство, към което ще насочим погледа си. Впрочем, не по-малко вярно е и, че по тези направления към самата Анкара са насочени много погледи, внимателно следящи вземаните от нея решения.

Друга специфична характеристика на Турция е свързана с богатото и етнолингвистично наследство: за разлика от повечето държави по света, в които компактни маси сънародници живеят само в съседните страни, етнографското пространство на тюркофонията е много по-обширно, включвайки цяла Централна Азия (4), с изключение на таджиките, които са ираноезични. По-долу ще се опитам да анализирам последиците от този феномен.

Европейското направление

Срещатие на президента Гюл с канцлера Ангела Меркел са протоколно любезни и вътрешно напрегнатиПървото направление на нашия анализ е Европа, така както я възприемат много турски граждани, обявяващи се за присъединяване към ЕС и, в същото време, настроени антиислямистски (5) (като антиислямистската позиция доминира в техните съждения и, най-често определя резултата от самия процес). В рамките на този синтез, ще използвам концепцията за „близката чужбина”, заимствана от руските геополитици.

Към „близката чужбина” на Турция на европейския континент спадат онези територии, на които по времето на Османската империя са съществували специфичните форми на държавна и правно-административна организация, известни като „пашалъци”. От тях обаче ще изключа територията на днешна Унгария, макар че в продължение на почти 150 години, след 1541, Буда също е център на османски пашалък.

В рамките на тези територии, за разположените на тях държави е характерна прекалената крехкост и нестабилност (с три неравнопоставени изключения, в лицето на Гърция, България и Хърватия (6)). Така, в Албания корупцията тотално е ерозирала държавните институции. Гърция пък беше много сериозно ударена от сегашната финансово-икономическа криза.

Албания поставя два проблема пред Анкара: първият е свързан с това, че по време на управлението на социалиста Фатос Нано (премиер през 1991, 1997-1998 и 2002-2005) и партията му Гърция, за дълъг период от време, почти изцяло контролираше албанската държава. По това направление гръцкото присъствие стана квази-монополистично във всички области на икономиката (7), доколкото тя реално функционира в Албания.

Гърция тотално блокира Албания, не и давайки шанс за икономическо утвърждаване (така например древният път Виа Игнатия, от Дуръс до Солун беше реанимиран с европейски пари, но магистралата, тръгваща от Солун, свършва на няколко километра от гръцко-албанската граница). Сред най-тежките удари, които Гърция нанесе на Албания, беше този по туристическата и индустрия.

Съзнавайки това, Анкара трябваше да се нагърби с ролята на защитник на Албания, което и стори, като по времето, когато скандалът с финансовите пирамиди, разтърсил из основи страната, достигна апогея си и прерасна в гражданска война (през 1997), изпрати сериозен турски военен контингент (в рамките на ръководената от Италия операция Алба, под егидата на ООН). Той гарантира съществуването на държавата, намираща се на ръба на разпада. Стратегическата албанска позиция по отношение контрола над Адриатика не може да се пренебрегва и турското политическо и военно ръководство е съвсем наясно с това.

Всички тези действия помогнаха за стабилизирането на Албания, позволявайки на страната да се заеме със специфични действия, насочени в крайна сметка към създаване на „Велика Албания”. Справедливи са и твърденията на някои експерти, че появата на турските военни на албанска територия е била инспирирана от САЩ. Всеки потенциален турски лидер ще бъде принуден да приеме тази реалност и да продължи и по-нататък да покровителства Албания, за да не позволи на Гърция да стане единствения господар на Балканския юг (още повече, че Атина вече не може ефективно да играе позитивна роля в еврозоната).

лидерът на ДПС, Ахмед Доган с нелегитичния мюфтияНесъмнено е, че натискът на Анкара както върху Тирана, така и (в още по-голяма степен) върху Атина затрудни очертаващата се дезинтеграция на македонската държава, възникнала след разпадането на Югославия, през 1991. За същата цел, впрочем, беше активирана и партията на турското малцинство в България (ДПС). Както е известно, Македония е буферна държава между Сърбия (а вече и Косово) и Гърция по вардарската стратегическа линия, както и между Българи и Албания, по линията Изток-Запад. По принцип, нито един от старите съседи на македонската държава не държи на съществуването и, макар и по различни причини. Единствените и покровители бяха България, действаща директно (8), и оставащата в сянка Турция, стремяща се да не допусне експанзията на Гърция по вардарското направление. Всеки бъдещ турски лидер ще продължи да следва същата политика, понеже друга алтернатива в тази зона просто няма. Поддържането на баланса е полезно както за малките балкански държави, така и за присъединяването на Анкара към ЕС, тъй като при подобно развитие ще е необходимо до се гарантира много по-голяма сигурност за пътните и железопътни комуникации.

В турската „близка чужбина” влиза и Сърбия – държава, която вече не означава почти нищо на картата на Европа. Изгубеният излаз на море сложи кръст на всички претенции за силна сръбска политика в региона.

Все пак, в тази част на Европейския континент има две страни, представляващи проблем за Турция: България и Гърция, които са членки на НАТО и ЕС, освен това и двете са православни държави и бивши турски владения. Тук анализът ни следва да се опре най-вече на демографската перспектива: става дума за България - страна преживяваща изключително дълбока демографска криза Партията на етническите турци (ДПС), която на последните парламентарни избори през 2009 получи 14,5% от гласовете, се изявява като балансиращ фактор, участвайки в различни коалиции и превръщайки се в най-стабилно присъстващата на българската политическата сцена формация. Нещо повече, етническите турци контролират значителна част от българския държавен бюджет, само че „отвътре”, т.е. посредством партията си. Това се отнася и за процеса на усвояване на брюкселските еврофондове, където присъствието на български политици от турски произход също е забележимо.

По отношение на България, за турското ръководство е достатъчно само да поддържа добрите отношения между двата основни етноса, тъй като демографският срив засяга по-скоро българите, отколкото турците. Нещо повече, възможният бърз икономически растеж в България, след края на кризата, ще привлече в страната много етнически турци от самата Турция, което още повече ще усложни ситуацията и ще разшири възможностите на Анкара да упражнява влияние върху северната си съседка.

За разлика от България, Гърция е смята за вечния противник на Турция, затова срещу нея по всяко време могат да бъдат предприети съответните действия (така например, във военните академии на двете държави първата лекция традиционно е посветена на техните вечни врагове, като Гърция, или съответно Турция, винаги биват посочвани първи). Споровете между Анкара и Атина са многобройни – от проблема за гръцките острови в близост до турското крайбрежие, до този за Кипър или за континенталния шелф (богат на енергоносители). Тези аргументи (както и споменатите преди това) ни карат да предположим, че турската политика спрямо Гърция (освен по някои маловажни въпроси) няма да се промени.

„Далечната чужбина” на Турция включва държавите-членки на ЕС, където живеят компактни маси турски имигранти. Основната сред тях е Германия (до 4 млн. етнически турци), следвана от Франция (600 хил.), Холандия (500 хил.) и Швейцария (120 хил.).

Различията между турските общност в тези страни са големи: в Германия и особено на територията на бившата ГДР, турските общности са многобройни, а криминалната полиция се сблъсква със сериозни проблеми, опитвайки се да контролира зоните, населени предимно с турци (нивото на престъпност сред турците тук е доста по-високо, отколкото сред турските общности в другите европейски страни). Още през 2002 турското малцинство в Германия успя да вкара един депутат в Бундестага, макар и не от свое име, а чрез листата на една от големите партии.

В Холандия и Швейцария, турското малцинство се интегрира доста по-успешно и там криминалните прояви, като тези в Германия, са по-скоро изключение. Въпреки това, именно в Швейцария възникна острият проблем с минаретата на местните мюсюлмански джамии, който доведе до референдум за забраната им, съобразно процедурите, установени от швейцарската Конституция.

Всеки бъдещ турски лидер ще се старае да развива сътрудничеството между службите за сигурност на Анкара и Берлин, тъй като подкрепата на големия германски играч може да промени баланса и да позволи присъединяването на Турция към ЕС (9), макар че сигналите, които напоследък дава Германия по този въпрос са по-скоро негативни. Освен това, всеки турски лидер вероятно би се опитал да промени основното направление на турската миграция – в посока обратно към Турция. В същото време, доколкото асимилацията на турците в Швейцария и Холандия се осъществява по-успешно, добрите отношения с тези държави също следва да бъда съхранени.

Източното направление

БосфораОт друга страна, сериозен проблем за Турция представляват и източните и граници (тук няма да разглеждам кюрдския проблем, защото ще се спра на него при анализа на турската вътрешна политика). Геополитическият пейзаж в тази зона може да бъде анализиран по три основни поднаправления:

  • Юг (Югоизток) – тук, на първо място, следва да споменем Израел, както и Сирия. Следователно можем да включим и палестинския и йорданския проблеми;

  • Изток – тук се включват, преди всичко, турската позиция към Ирак и Иран, както и към постсъветските мюсюлмански републики;

  • Север (Североизток) – в това пространство ще анализираме ситуацията в Кавказ и Черноморския регион.

Южното поднаправление

Първото стратегическо направление доскоро беше белязано с доста здравия съюз (включително и военен) с Израел. И, въпреки че напоследък между двете страни възникнаха сериозни проблеми, включително тези, свързани с турския кораб, безуспешно опитал се да навлезе в израелски териториални води на път към Газа, като операцията по задържането му завърши с гибелта на няколко души (през 2010), а през август 2011 Анкара експулсира израелския посланик и обяви, че суспендира всичките си военни споразумения с еврейската държава, на макроравнище, тази геополитическа линия не бива да се смята за напълно изчерпана. От фундаментално значение в случая е позицията на Вашингтон, тъй като нито една от тези две страни не може да се смята за напълно независима от великата атлантическа сила. А тя не е заинтересована от пълното скъсване между двете държави. Както е известно, с посредничеството на САЩ, преди време между тях беше сключено споразумение за износ на вода от Турция за Израел, провокирало недоволството на Сирия, която по този начин бе лишена от част от ресурсите на реките Тигър и Ефрат.

По отношение на Сирия, доскоро за Анкара беше много важно да не дразни местния баасистки режим, тъй той представлява своеобразна преграда пред инфилтрацията на ислямските радикали на турска територия: падането му би означавало, че Турция остава единствената преграда пред проникването на ислямизма, което, предвид вътрешните и проблеми, значително би усложнило ситуацията, въпреки 680-те хиляди войници, с които Анкара разполага в региона (между 1990 и 2004 числеността на турската армия нарасна със 100 хил. души).

В този смисъл следва да се тълкува и посещението, което сирийският президент Башар Асад направи в Турция през 2007: стремежът към стабилност на двете държави е по-силен от различията между тях (още повече, че и двете са светски по своите основи, макар и да се ръководят от различни доктрини).

Южното направление означава и симпатия към Палестина от страна на турското общество, но управляващите в Анкара не би трябвало да и позволят да се превърне в доминираща социална ориентация (макар че тъкмо такива настроения се наблюдават напоследък у лидерите на Партията на справедливостта и развитието), защото това незабавно би провокирало критика от някои други страни, във връзка с арменския геноцид през Първата световна война. Впрочем, макар че през 2010 беше налице известно намаляване на напрежението в арменско-турските отношения, основният проблем е твърде дълбок за да бъде разрешен. Междувременно, се появиха съобщения, че турското правителство възнамерява да компенсира изострените отношения с Израел и известното влошаване на отношенията със Сирия (заради турските критики към режима на Асад, породени от появата на голям брой сирийски бежанци в граничните райони на Турция) като се опита да установи стратегическо партньорство с Египет. Както е известно, на 12 септември 2011, премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган посети Кайро и подписа там договор за дипломатическо, икономическо и военно сътрудничество между двете страни.

Нови проблеми в региона породи декларацията на американския президент Барак Обама от 19 май 2001, в която той подкрепи създаването на палестинска държава в границите от 1967, провокирайки определено недоволство в Тел Авив. При всички случаи обаче, не бива да изключваме, че при евентуално поражение на Обама на изборите през 2012, можем да станем свидетели на позитивна промяна в турско-израелските отношения.

Северното поднаправление

На север (североизток) от Турция се намират Черно море и Кавказ, където основен проблем е етническата раздробеност на региона. В момента, Турция е най-мощната опора за консолидирането на демокрацията в него, но следва да имаме предвид някои особености.

Азербайджан e много близък до Турция в езиково отношение, но не и по религия (повечето от местните мюсюлмани са шиити, като следва да се има предвид и влиянието на Москва, посредством атеизма, налаган в продължение на 70 години, последиците от което се усещат и днес). От друга страна, наличието на значителни петролни запаси означава, че към Азербайджан постоянно е приковано вниманието на много държави, което не позволява на Анкара да утвърди пълната си доминация.

Освен това, в съседен Иран живеят поне 16 милиона етнически азери (самият Азербайджан има само 8 млн. души население), което прави контрола над него предмет на спор между двете големи регионални сили (чиито единствени точки на съприкосновение в момента са кюрдския проблем и максималното използване на изгодната ситуация, създала се в Ирак).

В контекста на този спор, Иран се нуждае от държава, която да се подкрепя и да зависи от него, създавайки по този начин проблеми на Турция. Очевидно е, че Грузия е неподходяща за тази роля, тъй като Тбилиси в никакъв случай не би искал да има лоши отношения с Анкара, затова остава Армения – страна, ползваща се с подкрепата на три големи сили, като две от тях традиционно присъстват в региона и се стремят да създадат противовес на Турция в Кавказ. Става дума, на първо място, за Иран, а едва след това за Русия (впрочем, целите, поради които Москва подкрепя Ереван са многобройни и това е само една от тях).

Третата държава, подкрепяща Армения, са САЩ - до голяма степен заради влиянието на арменското лоби във Вашингтон (между другото, арменското законодателство, до голяма степен, е повлияно от американското). Оттук възниква и един общ проблем за Турция и Армения: доколко те могат да разчитат на признателността на САЩ, след като Вашингтон подкрепя и двете държави и не е склонен да фаворизира едната за сметка на другата.

Не бива да забравяме също, че Русия подкрепя и Турция (макар и най-вече за да могат заедно да блокират Черно море), и Армения (най-верния руски съюзник в Кавказ). Тогава каква е максималната полза, която би могла да извлече Турция в тази сложна игра?

Най-важно за Анкара е да си осигури пряк достъп до каспийския петрол, но за да го постигне и е необходима истинска обща граница с Азербайджан (най-късият преход, през Нагорни Карабах, е и най-желаната турска цел). В противен случай, азербайджанският петрол би трябвало да минава през Иран (но отношенията между Баку и Техеран не са на висота), или през Грузия (както става сега, чрез тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан).

Затова ключът към отношенията между Турция и Иран е тъкмо този азербайджански анклав, намиращ се под арменски контрол: Анкара би сторила всичко за да получи граница и територия, достигаща без прекъсване до Каспийско море и оттам – към тюркоезичните постсъветски републики от Централна Азия. Подобно турско стратегическо придвижване обаче, е нежелателно както за Техеран, така и за Москва.

Логическо следствие от това е, че както Русия, така и Иран ще направят всичко за да блокират прекия път на Анкара към Каспийско море и именно в този смисъл следва да се интерпретират споразуменията между двете държави. Повтарям, пълното турско-арменско помирение все още е невъзможно, с всички последици, произтичащи от това. В този смисъл следва да се интерпретират и съобщенията в турските медии, че без съгласието на Туркменистан – държавата, притежаваща ключов излаз на Каспийско море, проектът „Набуко” още от самото начало е обречен на провал.

Взаимоотношенията в тази зона, очертават още един проблем – пространството на постсъветските мюсюлмански републики. На практика, тук се сблъскват четири държави, всяка от които има специфичен подход към проблема, оказвайки фундаментално влияние върху въпросното пространство: Русия (видимият покровител), Саудитска Арабия (финансираща религията), Турция (етнолингвистичният покровител) и Иран (изпълняващ ролята на преграда). Всеки играч в зоната модерира политиката и, изхождайки от собствените си интереси, но само Анкара представлява реален полюс, тъй като разполага с икономическа мощ, подкрепена както от лингвистичната общност, така и от либералното и отношение към исляма.

Причините за това са следните. Русия например не е мюсюлманска държава, т.е. не е част от „дома на исляма”. Ролята и (която, на практика, беше ерозирана с течение на годините) се основава най-вече на два фактора: демографското съотношение между Русия и Централна Азия и фактът, че заради бедността, възцарила се непосредствено след 1990 (когато мнозинството държави от централноазиатския регион престанаха да получават дотации от федералния център), нарасна броят на неграмотните както по отношение на родния език, така и (в още по-голяма степен) на руския.

Що се отнася до Саудитска Арабия, тя е религиозен спонсор на региона, но религията не те спасява от глада. Освен това, вариантът на исляма, прокарван от Ер Риад (и изискващ изключително строго спазване догмите на Корана) не е особено привлекателен за хора, свикнали в продължение на 70 години с атеистичната пропаганда, чиито следи и днес са достатъчно ясни в съзнанието им.

Иран пък би могъл да извлече определена изгода от общата си граница с много от страните в региона, но да не забравяме, че той е шиитска държава, чиито език се говори само в Таджикистан – държава, която постоянно се намира под бдителния поглед на Узбекистан, тъй като на територията и са разположени ключови водоизточници (изключително важни за монокултурната „памучна” икономика на Ферганската долина и за останалата част от узбекистанската територия). Диспропорцията между възможностите на Узбекистан и Таджикистан не дава особени надежди на Иран, който при това напоследък демонстрира известно безразличие към Централна Азия, тъй като е много по-заинтересован от случващото се в Ирак и Близкия Изток, като цяло.

За разлика от всички тях, Турция разполага с редица предимства: тя е своеобразен „етнолингвистичен покровител” на зоната, тъй като във всички държави в нея (с изключение на Таджикистан) се говорят тюркски езици. Освен това тя е ислямска държава (управлявана през последните десетина години от умерено ислямистко правителство), но не прекалено ислямизирана, което се приема по-добре от обикновените хора (особено заради това, че в началото на 90-те Турция повече залагаше на религиозната карта в региона, но след като не постигна успех, беше принудена да промени тактиката си). Освен това турците могат да се похвалят с най-стабилната икономика в региона. Всичко това ни дава основание да заключим, че в бъдеще Турция може да се окаже най-важния играч в него.

Източното поднаправление

ПалестинаПо-горе вече споменах, че отношенията на Турция с Иран са от ключово значение за нея по отношение на източното направление на турската геополитика. Крахът на арабския фактор в тази зона (разгромът на Ирак, влошените позиции на Египет и Сирия) оставя на тези две държави, които много спечелиха от военните операции, стартирани от САЩ през 2003, само един единствен път – този на сътрудничеството.

Именно от тази гледна точка следва да се разглеждат всички контакти между Анкара и Техеран: обединява ги не само този общ въпрос (нестабилността в региона допълнително увеличава важността му), но и проблемът с кюрдите – един народ, имал лошия късмет (за самия него, или за петролните находища е трудно да се каже) да се засели преди хиляди години в този спорен регион. Затова всеки опит на кюрдите да провъзгласят своя независима държава рискува моментално да ги постави във военните клещи на Анкара (доказала, че не изпитва никакви колебания, когато трябва да защити националните си интереси) и Техеран (принуден непрекъснато да усъвършенства военния си потенциал в очакване на неспокойни времена). Тоест, дори и ако на иракска територия възникне квазинезависима кюрдска държава, тя няма никакъв шанс да бъде призната от съседите си.

Позицията на Турция и Иран и развиващият се геополитически контекст ни кара да вярваме, че формирането на здрав таен съюз между тях е само въпрос на време, важен е само моментът, когато това споразумение ще стане „обществена тайна”.

Накрая, що се отнася до вътрешната и политика, Турция е държава, успешно съумяла да реши много проблеми, ерозирали мощта и в миналото (особено след оздравяването на националната валута), което я изведе на първо място в икономиката на региона, а и сегашната глобална икономическа криза не се отрази кой знае колко на страната.

По-голямата твърдост, която придадоха през последните години на турските действия Ахмет Давутоглу и Реджеп Тайип Ердоган, я превърна в истински регионален лидер, особено предвид сериозните проблеми с които се сблъскват другите мюсюлмански страни, както и, че на фона на турските успехи другите регионални държави не демонстрират особена енергия.

Несъмнено, към турската държава ще бъде привлечено геополитическото внимание на много страни по света и тъкмо поради това смятам, че турското членство в ЕС в крайна сметка може да се окаже полезно за Съюза.

Бележки:

1. Тове изключение е Византийската империя на Юстиниян, тъй като непосредствено след него започват мощните атаки на преселващите се народи срещу Империята, в резултат от които, в началото на VІІ век, император Фока изоставя отбранителната линия по Дунав, позволявайки по този начин масираното нахлуване на славяните.

2. При това се надяваме, че от този момент нататък всичко ще се стабилизира «за вечни времена».

3. Добре известна е дипломатическата твърдост, с която Лондон защитава ключовата позиция на Гибралтар, независимо от испанските претенции.

4. Относно реалното пространство на Централна Азиа, виж: J.P Roux – Asia Centrale , ed. Semne , Bucuresti, 2007 и P. Karam – Revenirea islamului in fostul imperiu rus . Allah dupa Lenin , ed. Scripta, Bucuresti , 1998 .

5. По този въпрос се водят достатъчно ожесточени спорове в академичните среди, като емоциите твърде често подменят спокойствието на обоснованото и структурирано решение.

6. Румъния не влиза в списъка, тъй като, юридически, не е била в това положение, т.е. не е била турски пашалък.

7. Както е известно, най-високите тарифи за мобилна връзка са в Албания, което се обяснява с това, че на местния пазар действат само две гръцки фирми, които са си го поделили.

8. Македонският език е почти идентичен с българския.

9. Макар че френските му партньори, начело със Саркози, активно се обявяват против тази идея.

10. A. Lapidot – Firilla: Turkey s search for a „third option” and its impact on relations with U.S. and Israe l// Turkish Policy Quarterly , nr.1/2005 (spring) , pg. 167.

----------------------------------------------------

* Авторът е преподавател Националната школа за политически науки и държавно управление в Букурещ, Румъния

 
Powered by Tags for Joomla