Tag:андрей луканов

Николай ДобревНа днешния ден се навършват девет години, от както ни напусна Николай Добрев. Политикът от Партията на социалистите, който днес щеше да се чувства като дисидент в нея.

Приживе Добрев бе против разсекретяването на архива на Държавна сигурност. От трибуната на 36-ото народно събрание той каза: "Никоя държава не разкрива агентурата си!"
Пред Втората общопартийна конференция на БСП Добрев призова да има консенсус по най-ключовите проблеми за България.

За него борбата с престъпността не беше фикция или действие, изпразнено от съдържание. Той бе наясно, че престъпност има и в бухалките и в белите якички, но водещо за него бе, че обществото иска сигурност. Още преди 12 години Николай Добрев бе категоричен, че МВР не трябва да работи за икономически групировки и политически сили.

Днес като че ли времето е спряло и това, за което Добрев работеше все още е обществен проблем.
Неразкрити поръчкови убийства /Луканов, Цветан Цветанов, Ламбо Кючуков, Васил Илиев и още много други - бел. Л. М./, корупцията в системата на МВР и то по високите етажи, подслушването и следенето на политици, изтичане на информация към икономическите групировки - всичко си е както тогава, че и по-лошо.


Припомням виждането на Добрев в следния разговор, проведен два месеца след връщането на управленския мандат:



Българската мафия не е по-слаба от Коза Ностра

27 март 1997 г., интервю на Маргарита Енчева, в."Новинар"

- Г-н Добрев, как оценявате дейността на служебното правителство от позицията на бивш министър и номиниран за премиер?
- Не са много положителните и оптимистичните оценки. Първо, то беше създадено от Б-отбора. СДС има по-добри играчи. В голяма част от членовете на кабинета не доминират управленските качества, а комисарството. Според мен правителството работи в условията на полупрозрачност.
Всички българи мислят, че сме сключили споразумение с МВФ. Нищо подобно. Споразумението е за някаква хуманитарна помощ. Преговорите за банковата стабилизация, за структурната реформа на предприятията, привеждането на българския лев към съответната друга парична единица, подкрепата на бюджета - всичко това се прави след изборите, най-рано през месец юни.
Спомняте си през януари и февруари какви бунтове бяха, какви вълнения, какви критики към БСП, че сме обезкостили с цените собствените си избиратели. Ние за миналата година направихме инфлация 306 процента, служебното правителство за един месец направи по индекса на цените 370 процента. Ние цяла година се "трудихме" и не можахме да достигнем това, което те за един месец успяха. Т. е. според мен правителството повече имитира промяна, имитира, че може повече, отколкото са реалните му възможности в действителност. Мисля, че горните аргументи не могат да се оспорят и подкрепят казаното от мен.

- Успя ли вашият приемник Богомил Бонев да отреже опашката на гущера?
- Самата постановка за гущера е грешна. Тя какво предвижда: бяхме бандити, станахме почтени, покрай нас се върти нашата опашка, която продължава да рекетира, дайте да я отрежем и ставаме добри. Който е нарушавал закона, независимо дали е опашката или главата, щом като е в сроковете на давност, определени от Наказателния кодекс, трябва да носи отговорност. Т. е., ако искаме да се борим с престъпността, трябва да се борим със закононарушителите - бивши, настоящи и бъдещи, а не само срещу тяхната опашка.

- Все пак българската мафия не е италианската или руската. Толкова ли е безсилно силовото министерство пред нея?
- Трябва да се знае структурата на интернационалната престъпност в България. По определени показатели българската мафия не е по-лоша и по-слаба от Коза Ностра. Не искам да говоря за руската.
Авантюризъм е да сменяш всички регионални директори на РДВР и после да очакваш резултати. Кадровата смяна не е самоцел, тя е средство, с което се цели да сложим по-добър или най-малкото, равен по качества. Сега се връщат хора, излезли от системата. Те не познават промените и оперативната обстановка, новото законодателство, новите характеристики на престъпността. Отидоха си тези, които имат най-добри резултати в сферата на икономическата и масовата престъпност. На тяхно място дойдоха хора, които нямат самочувствие за тези постове. Смени - да, непрофесионалистите да си отидат - да, но когато се сменят всички с лично предани или политически лоялни хора, поразиите ги понасят другите. Просто отслабва се системата.

- Свързваха личността ви със СИК като най-толерирана групировка по ваше време. Вярно ли е, че сега тя ще финансира кампанията на БСП?
- Никога не сме били партия, която си е финансирала изборната кампания отвън, за разлика от някои други. Разчитаме на нашите избиратели, макар че някои се опитват да криминализират управлението ни. Не сме партия, която да е вземала страха на тази или онази групировка. Еднакво воювахме с всяка от тях. Не можем и не бива, моралът не ни позволява да вземем пари от рискова групировка. Преди няколко дни обявихме акция "1000 лева". Вярно е, че нашите хора са бедни, че това допълнително ще ги затрудни, но разчитаме на финансиране от нашите членове и симпатизанти.

- Основният ви политически опонент СДС е сигурен в изхода от изборите и вече не крие намеренията си за местни избори наесен. В какъв случай те са възможни?
- Този, който иска да владее всички власти, първо, не може да се нарече демократ. Второ, този, който иска да доминира във всички власти, не може да води национално отговорна политика. Той е за някаква партийно оцветена, кастово ориентирана система за управление. Всички зрели политици на този етап, независимо от пристрастията си, казват, че страната е пред върховно изпитание. Тежките дни са напред и да се излезе от кризата са необходими усилията на всички политически сили. За която и да е политическа партия е непосилно да изведе сама България от кризата. Всъщност сега на практика виждаме обратното. Това означава, че нашите основни опоненти не искат да извеждат България, а целят нещо друго. Макар че аз се съмнявам в резултата от предсрочните парламентарни избори. Поне не смятам, че ще е този, на който се надяват те. Защото, за да се насрочат местни избори наесен, трябва да се промени конституцията, а желаещите за това в бъдещия парламент трябва да са блокиращо мнозинство.

- Защо отказахте да се кандидатирате от родния си град?
- Не съм отказал. Смятам, че листата в Благоевградски регион се оглавява от един от най-доказаните и интелигентни български политици - Георги Пирински.

- Как ще коментирате изказването на Красимир Премянов, че БСП е изхвърлила от листите си най-кадърните си кадри?
- Не съм чул такова изказване на Премянов. Ако е казал такова нещо, то е неоснователно."



Бележка на редактора. Не всичко, които твърди Добрев се сбъдва. Не всичко, които признава за финансирането на партията му е така. БСП, както останалите големи политически сили се финансираше от източници, които щяха да имат протекции при евентуално бъдещо управление.
Девет години по-късно времето доказа, че политиците не желаят да се освети това партийно финансиране - така се стигна и до откритото навлизане на хора от сенчестия бизнес в политиката.



 

Отворено писмо

до Кристина Патрашкова,

изпълнителен директор и главен редактор на в. „Галерия”

 

Всяко издание има право да избира темите си и да отстоява позициите си.

Всяко уважаващо името си издание подписва текстовете, които пуска на страниците си.

Всяка медия, която претендира да е професионална, цитира колеги журналисти като се позовава на името им и изданието в което е излязъл взетия чужд текст.

Това са част от законите на професията журналист, които каквото и да е времето – ги спазват. Нарича се въпрос на себеуважение и професионализъм.

Сайтът „Хроники” задължително цитира имената на авторите, част от публикациите, които цитира, както и показва публикациите, в изданията, на които се позовава.

Факсимиле от в.Галерия в което ясно се вижда как е преписвано

На 13 декември т. г. „Хроники” публикува разследване със заглавие: „Очаква се МВР-министър Цветанов да сложи ръка на съда” на своята първа страница.

Три дни по-късно, на 16 декември в. „Галерия” изплагиатства дословно публикацията на „Хроники” със съкращения, като някои от фактите са препечатани на принципа Copy-Paste.

Крадците на публикации и чужд труд от в.„Галерия” са имали наглостта да копират без изменения някои азбаци и факти, а на други места са променяли набързо думи и словосъчетания. Така се е стигнало до абсурдни твърдения от рода на това, че съпругът на героинята на публикацията от „Хроники” заемал най-високоплатената държавна служба, бидейки зам.-генерален директор на „Ръководство на въздушното движение”!

По-нататък в откраднатото от „Хроники” и съкратено  разследване плагиатът от в.„Галерия отново изтърсва великата глупост, че „най-скъпо платеният” се разписвал срещу десетки хиляди лева заплата!

В опитите за преиначаване на крадения текст галеристът-плагиат е стигнал дотам, че е цитирал факт, който бе известен единствено на „Хроники” и ограничен кръг близки на героинята на публикацията, съдията от Наказателна колегия, Владимира Янева Янева -  Манолева. Става дума за посещението на семейството в Рим, в състава на делегицията на премиера Бойко Борисов, където Янева-Манолева само влязла при папата, докато съпругът й – не.

И още нещо, ако действително галеристът-плагиат наистина бе контактувал с близки на фамилия Манолеви, то той нямаше да измисли версията, че те „гравитирали” към близкия кръг на вицепремиера Цветанов, тъй като това не е вярно. Манолев рита често футбол с Цветанов, което е доста повече от една гола, измислена, и съшита с бели конци от плагиатското въображение на „автора” от в. „Галерия” - „гравитация”.

След като читатели ме информираха за кражбата на в.„Галерия”, звънях и говорих два пъти с Кристина Патрашкова (главен редактор на въпросната медия), за да искам обяснение за случилото се.

Първия път чух мрънкане и оправдание, че не знаела кой го е направил, защото не се занимавала точно с този брой!

Обещанието на Патрашкова да провери и ме уведоми как се е случило плагиатството като ми позвъни – тя не изпълни.

При второто ми позвъняване – отговорът отново бе мрънкане и обещание за проверка...

Трети път нямам навика да звъня на някого, който явно няма доблестта да си признае и да поеме отговорност за случилото се. Ето защо реших да разкажа тази история, защото да се краде от колега и да се ползва чужд труд е най-малкото мерзко и е далеч от професионалната етика.

В същия брой на в.„Галерия”, с голяма изненада прочетох „откровенията” на Кристина Патрашкова на втора и трета страница, как колегите от гилдията не приемали вестника й и само няколко души от тях се „престрашили” да са съпричастни към позицията на изданието.

Рецидив

Не за първи път работещ във в. „Галерия” си позволява да краде текст! Силно казано пишещият там Валентин Бояджиев навремето открадна от сайта Хроники илюстрации на Смъртния акт на Иван Тодоров- Горуня и предсмъртното му писмо! Ведно с текста под нея!

Кражбата на факсимилето на смъртния акт на Горуня от Валентин Бояджиев бе извършена по времето когато същия работеше за в.Уикенд. Датата на кражбата е в броя от 27 септември – 3 октомври 2008 година, факсимилета от които може да видите по-долу.

{edocs}Gorunq_Weekend.pdf,600,400,link{/edocs}

Самият документ (смъртният акт на Горуня) излезе във в. „Демокрация” на 8 април 1993 година, под заглавие "Горуня е починал в "Пирогов” - и то след като го получих лично предишния ден, издаден официално от община „Красно село” на 7 април 1993 година!

Откраднатото факсимиле на копието на смъртния акт на Горуня бе цитирано 13 години по-късно, на 12 октомври 2006 година в сайта „Хроники”, в разследване на смъртта на Горуня! И две години по-късно, и 15 години след издаването му, този смъртен акт бе публикуван в работещия тогава в „Уикенд” Валентин Бояджиев!

6.За партията и живота на един Луканов
5.За партията и живота на един Луканов
4.За партията и живота на един Луканов

Явно кражбата на снимката на смъртният акт, Валентин Бояджиев не му бе достатъчна и той открадна и част от публикуваното от мен предсмъртно писмо на Горуня и също го пусна в в.„Уикенд”.

Предсмъртното писмо бях получила лично от сина на Горуня, Тодор Тодоров през 1993 година, когато правех своето разследване и тогава публикувах първа  истината за смъртта на баща му!

{gallery}gorunq{/gallery}

Аз, като единствена представителка на сайтът „Хроники”, смятам, че винаги съм била коректна и обективна и съм поколението журналисти, което се топи все повече и повече.

Смятах че Кристина Патрашкова, е също от това поколение и съм изненадана, че точно тя си позволи да пренебрегне труда на свой колега, след като е бил плагиатстван от издание в което тя е изпълнителен директор и главен редактор!

 

Един главен редактор трябва да знае, какво се пише във вестника му, а не да оправдава кражбата мълчаливо...

 

Явно идат избори, щом започнаха да вадят стари муцуни на хоризонта и то в чисто нови телевизионни предавания, за да ни губят времето с небивалици...

След дългите месеци без работа, след отстраняването й от Нова телевизия, стартира новото предаване на Лора Крумова, „Тази сутрин” в телевизия bTV. Ново предаване, което неизвестно по какви програмни причини премести „Отпечатъци” на Мира Баджева в твърде ранния за неделния ден час – 8 часа!

За малко ще се отклоня от темата на старта на „Тази неделя” с един втръснал вече факт – журналист да си присвоява и хвали с постиженията на свои колеги предшественици в известно издание...

Този път това бе главният редактор на в. „168 часа” Николай Пенчев, според когото от 10 години седмичникът бил на върха на журналистическите разследвания и скандали!

Слава Богу Мира Баджева го спря в устрема да се хвали с чужди постижения и му напомни, че в. „168 часа” бе издание на Петьо Блъсков и екипа му блестящи журналисти, като една Радостина Константинова, която наскоро загубихме!

Преди 20 години точно този седмичник бе в дъното на скандалите с властите, сменящи се през годините на преход – СДС, БСП, и прочие, състоящи се от „вечните” политици на този период.

Така, както другият часови вестник, ежедневникът „24 часа” също рожба на Блъсков и екипа му громеше пишман-политиците в различни партийни окраски.

Да се зачертават тези факти и да се твърди, че историята на часовите вестници е започнала от Венелина Гочева и Николай Пенчев е тъпо и комплексарско, но какво да се прави като всеки пише непрекъснато собствената си биография на чужди лаври и я редактира според обстоятелствата, в сянката на актуалните за момента политици!

В интерес на истината и най-новата история на професията журналист е редно да се знае кой, кога, как, колко и прочие, тъй като обратното – да се гримираш с чужди цветове, води до водевилни изцепки, които не са в полза на новите господари на тези издания!

Да се върна към старта на предаването „Тази неделя”

Както си му е редът, преди предаването „Тази неделя” логично вървя реклама, която обещаваше нови формати и теми. Уви, това не се случи, тъй като Лора Крумова, видимо, без полагаемото се за професионалните й възможности самочувствие, тръгна с фалстарт, вадейки неизвестно по чия тъпа идея записан разговор със Спас Русев, необяснимо рекламно представяне на кадърното дете на Ивайло Караньотов и Аня Пенчева в мотоциклетизма и раздумка с Денис Ершов, бизнесмен, който отдавна е зад борда на новините в държавата.

Идеята да се представи Ал Бано с древната история за трагедията, при която загуби детето си също дозакла старта на „Тази неделя”, тъй като италианецът днес може да пее хитовете си, които в сегашно време разчувстват втората и третата възраст, но не и младата аудитория.

Що се отнася до Ангел Караньотов - Ачо, който е и брат на журналистиката Петя Дикова – представянето му би било по-скоро достойно за семейната видеотека от спомени, и нищо повече. Казвам го с най-добри пожелания, на фона на огромните усилия на син и татко Караньотови да намерят заслужено място в челните класации в мотоциклетизма. Но нищо певече. По-интересен като екранно присъствие в случая бе Ивайло Караньотов като емоционален събеседник, даже мимолетно появилата се в кадър актриса Аня Пенчева, но не и юношата мотоциклетист – откровено и по своему искрен, но и в същото време нямащ какво да каже.

Кой пробута и предложи Спас Русев за събеседник на Лора Крумова, след като е известно, че той по-скоро би следвало да говори на живо пред прокурор, а не на запис в телевизионно предаване – най-малко заради бурното си, достойно за филмов сценарий на прехода битие.

Случаят с яхтата в Монако и снимките направени на присъстващите на палубата развалиха навремето отношенията на Симеон Сакскобургготски и тогавашния Главен секретар Бойко Борисов. В дъното на този конфликт, който Борисов бе принуден да преглътне бе присъствието на Милен Велчев, близък на сина на Симеон Борисов и съпричастен по огромни загуби за държавата около операции по външния дълг и приватизацията на БТК – загуби, които се измерват в милиарди.

Както не е ясно защо Бойко Борисов „изпуска” сделката с външния дълг и приватизацията на БТК, нанесли огромни щети на държавата, когато говори за търсене на отговорност и прокуратура, така ще остане неясно и кой пробута на Лора Крумова Спас Русев за събеседник за новото й предаване.

Няма начин това да е нейна лична идея, тъй като докато работеше в Нова телевизия, тя нито за миг не показа интерес към тези години и лица от прехода, които го превърнаха в тъп водевил за историята на страната.

Изкушен за тези години беше по-скоро колегата й за известно време в предаването „Здравей, България” – Георги Коритаров, даже другият й колега – Милен Цветков, но нещата спират дотук.

Срамно бе журналисти като Цветков и Крумова да бъдат освободени от Нова телевизия и телевизията да се превърне, благодарение на сестрата на Георги Лозанов във все по-негледаем канал, но това е пазарната икономика в медиите – има върхове, има и дъно.

Към фалстарта на „Тази неделя” трябва да прибавя и наименованието на рубриките: „Faceтук”, „Бекстейдж”, „RocknRolla”, решение, което може да предизвика единствено недоумение...

Още малко за така неречения Спас Русев

Човекът който осигури един роял за митинга на СДС, бе възнаграден с длъжността зам.-директор на Агенцията за чуждестраннна помощ – след което сухо мляко от тази чуждестранна помощ се появи в...Африка, а пари от продадени помощи от Агенцията бяха внесени в Банката на Атанас Тилев – БЗК, където се трудела съпругата на Русев!

Заминаването в Лондон оттърва Спас Русев от разследване на Агенцията за чуждестранна помощ – в столицата на Великобритания Русев наблегнал на учението и мълчанието, с чии пари – човекът още мълчи. Както не обелва и дума за познанството си с Андрей Луканов.

„Като грешка отчитам, че заведох Иван Тодоров на среща с Бойко Борисов. С него обаче не бяхме чак толкова близки. Почти мога да кажа, че няма човек, когото да не познавам. Доктора обаче не бих го сложил сред приятелите си", коментира Спас Русев в тв-предаването "Тази неделя".

Иван Тодоров-Доктора, брата на Милен Велчев - Георги и Спас Русев бяха съседи в скъп лондонски квартал.

Т. е. опитът на Спас Русев да твърди, че не бил толкова близък с Доктора е смехотворен. Така както смешно е мълчанието му за съпричастност в яхтения скандал и снимките, които бяха на път да свалят Бойко Борисов от властта.

Факти от близкото минало и казаното в записаното интервю със Спас Русев говорят, че той също вече е към категорията на пишещите си непрекъснато биографията.

Сравнение с казаното от Русев в записа за предаването и събития от началото на прехода доказват, че събеседникът на Лора Крумова не заслужаваше уважението й да го покани за пръв гост в първото си предаване, тъй като са налице сериозни „бели петна” и разминавания във фактите.

Спас Русев живее днес в известната къща на Стефан Савов на ул. Врабча”, боядисана днес в натрапващо се червено, разтяга локуми за познанство с короновани особи и успешен бизнес...

Как? В Страната на чудесата един перничанин, работил като закупчик в „Концертна дирекция” и изхвърчал до собственик във фирма, посредник на АЧП се озовава в Лондон и то по времето на Андрей Луканов, как в Лондон той вече е с безупречна биография и познанство с Иван Станчов и сина на Сакскобургготски – Кирил. Как скандалът го свързва с взрива на мерцедеса на Иван Тодоров – Доктора, в чийто багажник намират снимки от яхта в Монако на които са министри и добре облечени бизнесмени, сред които контрабандист №1 за тогава Доктора. Същият, който Русев е запознал с Бойко Борисов!

Кошуков и Спас Русев мълчаха като партизани в мътилката около убийството на Доктора.

Доктора показа един нов етап от сенчестата икономика - краят на групировките и началото отделни лица да поемат дейността извън закона, опитите за узаконяване на сенчестия бизнес. Единствено непроменени останаха задължителните връзки, познанства и участие на хора от властта и политици с протекции и закрила, които се плащаха добре.

От зам.-директор на АЧП Русев се озовава в Лондон, да учи английски език с някаква стипендия. Според него: „Дойдох в Англия, защото Иван Станчов ме покани да уча в един колеж. Още бях млад, нямах висше образование и приех…" Според други версии, стипендията за бъдещото учене на Русев е от Банка за земеделски кредит, където тогава е работела съпругата му. Всички версии вървят щом става дума за Спас Русев, но къде е прокуратурата след като е имало злоупотреби в АЧП? Къде е бил Луканов?

Яхта под наем, поканени министри и бизнесмени, Формула 1, слънце, и някакъв лош човек снима компанията на яхтата и то докато играе карти...

Следва взрив в мерцедес на контрабандист, убит е шофьорът му, снимките от яхтата излизат на дневна светлина – скандал, заплахи във властта, насочени към днешния премиер...

Пак питам: кой пробута на Лора Крумова Спас Русев и защо? За да напомни някой нещо на премиера за други възможности в политиката и опасност от евентуални остри завои...

Или - това бе капан за нищо неподозиращата Крумова и пак напомняне към премиера Борисов...

Водевил, с вкус на тъпа интрига – така ли трябваше да започне един кадърен журналист като Лора Крумова „прохождането си” в bTV?

 

Не убийството на прокурора Николай Колев, а убийството на Андрей Луканов е делото, от което ще трябва да се тръгне, за да се отговори на много въпроси след ареста на Алексей Петров. Причина за това е, че от принципен в отряда на баретите, Алексей Петров се промени с годините, изкачвайки се нагоре в йерархията на специалните служби.

Малцина ще се сетят днес, че Андрей Луканов бе охраняван от бивши барети, на които имаше голямо доверие. Другият факт около този разстрел е, че преди да бъде елиминиран и то показно, лично Луканов настоява охранителят му Чунгата, от бившите барети да се оттегли и да го остави сам. Така още в Плевен, където Луканов е за последен път преди смъртта си, е без охраната на бившата барета. В София – той също е без охрана!

Отново ще припомня, че бившите барети от антитерористичния отряд напуснаха в знак на протест поделението във Враня и създадоха свой Съюз. Точно тези бивиши барети не допуснаха виновниците за двойния разстрел в кв. „Белите брези” – министър Виктор Михайлов и антуража му до погребението на своите другари: Марин Чанев и Георги Георгиев.

Днес малцина ще върнат лентата на събитията толкова назад, за да свържат охранителната фирма на бившите барети, Алексей Петров и допуснатия гаф с убийството на Андрей Луканов.

Факт е, че след като Луканов бе убит нито една от неговите верни барети не пророни и дума за това убийство и как Луканов е аргументирал искането си, да бъде оставен без охраната на бившите барети. Персонално Алексей Петров също не е казал нищо по темата и до ден-днешен, което най-малкото е странно.

Почти два дни преди смъртта си, Андрей Луканов е в Плевен и проверява нагласите там за издигането на кандидатурата на Георги Пирински за президент. Луканов е бил наясно и не е скрил от хората в града, сподели мой източник от Плевен, че правителството на Жан Виденов си отива преди края на мандата. С тази убеденост, че без смяна на Виденов няма да се размине, Андрей Луканов си тръгва от Плевен.

На следващия ден Луканов е имал среща с американския посланик Ейвис Боулън във връзка с предстоящото му пътуване за Щатите. В САЩ Луканов е планирал да остане повече от месец, сподели моят плевенски източник.

За смяната на Виденов Луканов е разговарял с Николай Добрев. Освен това, от показанията на бившия шеф на плевенския завод "Електрон" Петьо Пенков по делото за убийството на Андрей Луканов се разбра, че през септември 1996 г. бившият премиер се изказал против членството на България в НАТО и определил Иван Костов и Стефан Софиянски като "разумни хора".

Чуждите служби – месят ли се в българската политика?

Едва ли някой ще направи днес и връзка с едни други събития: как навремето лично Луканов ходатайствал пред бившия съветски външен министър Едуард Шеварднадзе - американският държавен секретар Джеймс Бейкър да дойде у нас. В резултат на тази визита, Андрей Луканов закрива само за няколко дни външнотехническото разузнаване.

Малцина са посветени на факта, че Андрей Луканов се е познавал лично с Павел Тренев, свързан с изчезването на 6 млн долара на Майкъл Чорни.

Освен това Луканов бе политик, който контактуваше свободно както с руските, така и с американските и израелските специални служби. По този повод вървеше слух, че руснаците не били доволни от това и даже се опитвали да го подслушват. Да не говоря за бързината, с която руския посланик Авдеев пристигна на мястото на разстрела на бившия премиер! Само за някакви 15 минути!

Този „интерес” на руския посланик слез разстрела вероятно е бил продиктуван и от отстраняването на Луканов от „Топенерджи” и влизането в дружеството на хора на Илия Павлов.

Два дни преди убийството, се провежда среща в „Шератон” на Луканов с бивш резидент на западна разузнавателна централа, който го предупредил в прав текст, че се готви убийството му и то в най-скоро време! Доброжелателят предупредил Луканов, че най-добре за оцеляването му било да замине за по-дълго време зад граница, съвет, на който Луканов не обърнал необходимото сериозно внимание.

Кирил Цочев, вицепремиер на Жан Виденов припомни преди време как е бил изумен, че Андрей Луканов, зад гърба му регистрирал „Топенерджи”, а Жан Виденов попитал руския посланик Авдеев, дали може да поканят и вицепремиера Кирил Цочев на свой разговор!

Малко предистория

На 8 май 1993 година, малко след полунощ в Бургас пристига танкерът "Панега", нает от фирма "Стартс", известна като контрагент на близкия до Андрей Луканов Марк Рич в България. Митничари проверяват танкера и той се отправя към "Атия", където разтоварва около 3 000 тона гориво.

Налице се оказа подписан договор между "Стартс" и капитан първи ранг Иван Нанков, шеф на "Атия". Договор не е бил одобрен от Генщаба на българската армия. Името на въпросния капитан бе замесено и около аферата с кораба "Вати", плаващ под хондураски флаг. "Вати" бе разтоварил нелегално в "Атия" 70 тона вносни цигари марлборо и кинг. Офицерът бе уволнен от министъра на отбраната Валентин Александров заедно с петима офицери.

Когато отново избухна скандал, свързан с база "Атия", хора от Генералния щаб се опитаха да увъртат, че горивото в "Атия" не било контрабанден внос, а даден за временно съхранение в базата. Вярно е, че към датата на скандала с горивото на "Стартс" действаше наредба на министъра на отбраната, съгласно която в базите на БА се разрешава съхранение на горива на държавни и частни фирми, стига да има проведен конкурс и сключен договор за това”.

Марк Рич, контрабанда след свалянето на Живков от власт, закриване на външнотърговските дружества и Министерство на външната търговия, познанство с Павел Тренев, енергийни интереси, прекрояване на вътрешно-политическата карта на държавата, регистрация на ДПС извън закона- дълъг е списъкът на делата, които държеше в свои ръце и под свой контрол Андрей Луканов.

Към това неизбежно ще се наложи да прибавя и връзките му с чужди разузвателни служби, с политици от висок ранг зад граница...

И пак казвам: не зная колко години хората на Алексей Петров охраняваха Андрей Луканов. Не е ясно и дали са подозирали какво му се готви. Но каквото и да е: ако някой иска да намери отговор на всички въпросителни около личността на Алексей Петров, ще се наложи да се върне още в онези години на създаване на Съюза на бившите барети, времето, когато бивши барети охраняваха Андрей Луканов, та чак до неговата неизяснена смърт.

Помните ли кой обвиняваше Иван Драшков и защо?

Един от най-яростните му критици бе не друг, а Алексей Петров. В онези дни, когато всички сили на ДАНС бяха насочени, за да ударят Драшков, аз направих връзката, че това са не други, а хората, които са близо до Майкъл Чорни, когото НСС прогони от страната, именно и с усилията на Драшков и колегите му.

Защо се връщам към тези събития? Причината е, че критиците на Драшков, днес са критици и на неговите врагове в ДАНС – Алексей Петров и сие. Човек като слуша и гледа понякога се чуди на повратливостта на някои политици...

Та, в зората на демокрацията, един превод на 2 млн долара от сметка в Американ Експрес, Виена, влиза в сметка на търговската банка "Биохим" в София. Преводът е бил извършен от името на фирма Феста ООД, Варна, като парите са от общата сума, получена от измамата на група лица, руски граждани, които прибират пари за недоставена стока в милиони от клиенти. Сред лицата бе името на Майкъл Чорни, а парите, преди да се озоват в България минават през Виена, през сметка на името на родения в Разград, Димитър Димитров - Митко Шашмата. Същият, чиято американска виза е била издадена с протекциите на самия Чорни.

Американската страна, която първа сигнализира за подобна връзка допуска, че декларираната цел на превода на тези 2 милиона е била покупка на петрол от Феста, но дали това се осъществява - данни така и не постъпват.

Около тези събития стана дума за богатството на двамата братя Чорни - Лев и Майкъл, чието богатство се натрупва при приватизацията на производството на алуминий в Русия, от което братята придобиват 60 на сто.

В годините на възход на Майкъл Чорни, немският журналист, от Дойче Веле, наблегна на факта, че двамата братя са били свързани със Солнцевската групировка и нейния бос Сергей Михайлов - Михас. За тази своя връзка Майкъл Чорни заявява в свое интервю за "Дарик радио", че вероятно става дума за друг човек, а не за него, колкото до познанството му със сенчестия бос Вячеслав Иванков - Япончик, Чорни заявява, че го знае от книжките на писателя Христо Калчев!

Тук идва ред и на една друга история:

Отношенията между България и империята "ЮКОС" се изострят от 2000 г., когато със заповед на шефа на Националната служба "Сигурност" от страната са изгонени Денис Ершов и Майкъл Чорни. Ершов е собственик на "Юкос Петролиум Лондон". Компания, която притежава 75 на сто от "Юкос Петролиум България" с по-късно име, "Нафтекс Петролиум България", както и на "Нафтекс груп" - Виена. Смята се, че пряко или косвено участие в "Юкос петролиум" е имал и Чорни.

Дни преди Агенцията за приватизация да реши възникналите проблеми около продажбата на "Петрол", местата между основните конкуренти отново са размемени. Причината за поредното разместване е изненадващото пристигане на руския зам. министър на горивата и енергетиката Сергей Чижов. Той каца в София за няколко часа, за да съобщи, че "Роснефт" ще кандидатства за "Петрол" чрез варненската "Юкос петролиум".

Изборът на варненската "Юкос петролиум" имаше логично обяснение. Фирмата бе една от пощенските кутии, през които минаха парите на руския бизнесмен Майкъл Чорни, използвани от приятелския кръг "Орион" за създаването на Българска промишлена и земеделска банка. Въпреки това обаче тя не изпадна в немилост след краха на банката и смяната на властта от червени на сини. "Юкос" поема контрола върху Международната ортодоксална банка "Св. Никола", което се случи с решителната подкрепа на БНБ и по непотвърдени данни с парите на Чорни. Появи се финансова институция, назована "Нефтинвест".

Имат ли пръст западни спецслужби в ареста на Алексей Петров?

Натрапчивото отричане ме навежда на мисълта, че с подобни служби са проведени консултации при пътуванията на премиера Бойко Борисов зад граница. Едва ли посещението на Борисов в Израел е било само заради Стената на плача – да не забравяме, че именно от Мосад бяха експертите, които пристигнаха преди месеци в България, за да се срещнат с Яне Янев, лидер на РЗС, политическата сила, близка до задържания днес Алексей Петров.

Надявам се, че никой не очаква днес някоя западна разузнавателна или контраразузнавателна служба да излезе и потвърди, чрез посланика си, че е била дадена зелена светлина за акцията срещу Алексей Петров!

Кога се промени Алексей Петров – кога стана внезапно много богат и от какво?

Не завиждам на разследващия екип за работата, която му предстои.
 

Днес се навършват десет години от убийството на министър-председателя Андрей Луканов. Този текст бе написан пет години след този позорен разстрел. Нищо не се е променило.

/или как тръгнахме по Пътя на обречеността/

На 2 октомври 1996 пред дома си е убит Андрей Луканов. Едно убийство, което, колкото повече се отдалечава във времето, толкова повече като че ли създава усещане, че е извършено след мълчаливото съгласие на различни сили от спектъра на след десетоноемврийския политически елит, икономически групировки, влиятелни кръгове от чужди държави. Консенсусно убийство.

Всички в страната и в чужбина първоначално са потресени от дъното на душата си, но това е една смърт, която накара и мнозина да въздъхнат с облекчение.

Времето и събитията, последвали убийството доказаха, че Съгласните за отстраняването на Луканов са влезли в неговия последен може би капан. Бащата на българската перестройка отнесе със себе си много тайни, но най-вече тайните от изнесените зад граница пари.

Пет години след неговата смърт в България тече закъсняла, но и усилена приватизация на държавни предприятия, на всяка цена - пари отвън под формата на инвестиции по тази процедура НЕ ИДВАТ. Поне не така, както вероятно е било запланувано.

Този, който бе в състояние да върне капиталите на държавата или да пренасочи раздадените на доверени хора вътре в страната не е между живите. С Луканов си отиде като че ли и надеждата изнесеното да изпълни перестроечната си задача. Остава ни само валутният борд - да върти на празни обороти, докато производство, износ, стопанска дейност берат душа. Това е.

2 октомври 2001 година

 
Продължение от 27 юни


Натиснете тук за увеличение
Оригиналното писмо за покана в Комисията за проучване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт
В годината на разследването за двата изнесени милиарда бе 1994, отзивите по публикацията бяха повече от странни: на 31 май същата година, с писмо /ВКК-1, 96/ бях извикана от членовете на Комисията по корупция при 36-тото Народно събрание. Ето какво пишеше в това писмо:
"Уважаема г-жо Манолова,
На основание чл. 88 и 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви каним на разговор с членовете на Временната анкетна комисия...на 7 юни 1994 от 14 часа в зала 412 на бул. Дондуков 2.
Бихме желали да разговаряме с Вас във връзка с публикуваните от Вас в медиите материали... В тези материали Вие посочвате, че разполагате и с доказателства, поради което молим да подкрепите Вашите обяснения с такива доказателства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Анна Караиванова/
СЕКРЕТАР: /Владислав Даскалов/"


Около това повикване в парламентарната Комисия ми се случи нещо доста любопитно: не знаех, че в редакцията е получено писмото покана от парламента, докато няколко дни преди датата на заседанието, в което трябваше да бъда изслушана ми позвъни секретарката на Комисията, за да потвърдя, дали ще се явя на посочената дата. Крайно изненадана, аз проверих дали секретарката на главния редактор Панайот Денев е чувала за такова писмо и покана от Народното събрание. В първия момент тя вдигна рамене и се направи на изненадана, но след по-малко от час намерих на бюрото си писмото от Комисията по корупция, подхвърлено там, неизвестно от кого!
На 7 юни 1994 година, в два часа следобяд се явих в Комисията по корупция, от стоящите вън двама депутати разбрах, че Комисията бе започнала разговор с Андрей Луканов. Пред вратата на същата Комисия чакаше Иван Костов. В този момент в коридора встрани забелязах проф. Тодор Вълчев, управителят на БНБ. Запътих се към него, тъй като усетих, че иска да ми каже нещо. Професорът ме покани в някаква стая, и затвори внимателно вратата:
- Знаете ли какви неприятности си имах, госпожо Манолова, с онази Ваша публикация за изнесените 2 милиарда долара?
- Но аз Ви цитирах по документи и без да споменавам името Ви, така, както Ви обещах - опитах се да обясня аз.
- В банката при мен дойде Андрей Луканов - продължи професорът. - Настоя аз да напиша и изпратя опровержение до редакцията, с настояване да се публикува!
- И какво стана?
- Обясних на господин Луканов, че не мога да сторя това, защото съм разбрал, че Вие имате копия на оригинални писма и банкови документи по случая с износа на двата милиарда.
- Как реагира на това Луканов? - нетърпеливо избързах аз да разбера резултата.
- Как? Беше много ядосан, чудеше се откъде са попаднали у Вас документите...
"Спомням си този случай - каза Иван Костов веднъж, когато го срещнах в парламента. - Точно той даде повод да бъде извършена ревизия на банката". Костов замълча и не продължи. "Резултатът от ревизията не е дошъл до Вас - отвърнах му аз, тъй като докладът е бил готов на 4 май 1993. Получил го е изпълнителният директор на БВТБ, Чавдар Кънчев! "Е, за това аз вече нямам вина!" вдигна тогава ръце Костов и отмина.

*  *  *

За пълна ревизия на всички плащания за периода януари-март 1990 настоява проф. Т. Вълчев в Докладна до Иван Костов. Костов се разпорежда ревизията да се извърши. Проверката за износа на тези два милиарда не довежда до нищо съществено. /През 1989 и през следващата 1990 България е с пасивен платежен баланс - потвърждаваха пред мен и банкови експерти, и документи от БНБ, и правителствената кореспонденция от този период, която имах възможност да проверя. Двата милиарда са отписани набързо - повечето от хората, с които успявах да се срещна и разговарям искаха анонимност при използване на изявленията им по скандалния случай. Ето по-интересното, до което успях да се добера:

Свидетелите
- Плащанията са към чужбина - поясни висш банков служител, добре запознат с историята. - В кои банки са били преведени милиардите - тук, в България го има само като информация. Отговор би могла да даде насрещна проверка, като се отиде до съответните банки в чужбина, като се проверят фирми там и тук. За целта са нужни много средства, много специалисти и време. Като пак няма да има гаранция, че ще се стигне до истината. Минали са 4 години от изчезването на двата милиарда - само проверката по нареждане на Костов като финансови министър е отнела към година. Не се правеше нищо по резултатите от констатациите. Пак година. Много време е, а това са прехвърляния, преводи, откриване и закриване на сметки и фирми - не вярвам да му се хване края - бе убеден събеседникът ми."

Друг банков експерт допълни картината, като още в началото изрази песимизъм относно намирането на тези два милиарда: "Пишете ги отишли тези близо два милиарда, не че са се изпарили, но за държавата като наличност вече няма да ги има. По време на обявяване на Мораториума се чу, че на Луканов като на премиер са били обещани по един милиард от Съюза и от ГДР. Тези пари впоследствие не ни бяха дадени."
Твърде любопитно бе и казаното от трети висш банков експерт: "Валутният резерв съществуваше само на книга, разберете! На практика са харчени пари, които всъщност сме нямали!"

В търсене на истината около това драматично събитие за съдбата на българската държава, попаднах на поверително писмо, което премиерът Андрей Луканов получава на 15 февруари 1990. Писмото е от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на БВТБ В. Ранков. С него те информират министър-председателя за тревожното състояние на задълженията на страната към момента. Двамата банкери правят предложение БВТБ, като носител на държавния дълг да преустанови плащанията по ползваните кредити от чужбина. Авторите на писмото предлагат също така да се възложи на Министерството на външноикономическите връзки да уведоми за бъдещия мораториум правителствата на страните, от които са ползвани, гарантирани от тях кредити за внос на инвестиционни и други стоки.
Да се водят преговори за договаряне на условията за разсрочване на плащанията по задълженията предлагаха Ранков и Драгневски на премиера Андрей Луканов и той предприе пътувания и срещи зад граница. В Париж и Москва Луканов преговаря с правителствени ръководители за нови кредити, нужни именно за погасяването на текущите плащания на България. За евентуален бъдещ, даже предстоящ мораториум не се обелваше все още и дума...
Каквото и да се казваше по случая - едно бе безспорно - 1 млрд и 723 милиона долара бяха напуснали реално страната!
С името си се съгласи да говори единствено началникът на управление на БВТБ г-н Диньо Кайраков, с което внесе допълнителна светлина по изчезването на американската валута:
"Банката посочва разход за стоки, а дали стоките са доставени - това нас не ни интересува и не е наша работа да го проследяваме. В този смисъл и сме извършили плащанията, а дали срещу нашите операции има действителни инвестиции, финансиране, кредитиране и стоки - това трудно може да се установи. Ревизията мина, там всичко е посочено, но вече две години мълчат и на нас нищо не са ни отговорили по този случай! Плащано е за внос и оборудване - поясни Кайраков - фуражни заводи, радомирските заводи - отдавна беше, смътно си спомням, за да бъда точен. Цели камари дадохме на ревизорите да проверяват".
Началникът на отдел "Ревизии" при БНБ Румен Симеонов пък контрира макар и задочно предишният ми събеседник: "Това, което разбирам, че са Ви отговорили, не го приемам за сериозно. Те /БВТБ -б.а./ имат Доклада на ревизията и по някои пунктове даже са ни отговорили. Докладът е връчен срещу разписка на 4 май 1993 на Чавдар Кънчев, изпълнителния директор на БВТБ".
На 4 май 1993 година правителството на Филип Димитров бе вече свалено и на власт бе кабинетът "Беров" с подкрепата на ДПС и БСП. За доклада на ревизорите нищо повече не се чу.

Проверка от Прокуратурата или действия по скандала след публикацията ми също не последваха, но затова пък година по-късно, един журналист от "Свободна Европа" /Георги Коритаров/ реши да си прави предаване по изнесеното от мен, канейки различни бивши премиери и величия. Вдигнах телефона и го наругах, като му казах, че е длъжен в името на елементарната колегиалност да цитира името ми и вестника, изнесъл пръв скандала, тъй като оригиналните документи по случая са в мен. За моя голяма изненада Коритаров дотърча в редакцията и ми нареди /първо чрез главния редактор, Иво Инджев, а след това и лично/ да му копирам и предам документите по случая! От уважение към читателите ще премълча какво му отговорих. Въпреки това, след доволно преседяване в кабинета на главния, Коритаров успя да пробута за печат във вестника интервюто си с Чудомир Александров /вицепремиер по време на правителството на Луканов/, по темата на разследването ми за изнесените близо два милиарда долара. На мен ми бе "позволено", от главния редактор Инджев, да направя малък коментар към интервюто! Ето по-същественото, изречено от Чудомир Александров в това интервю:
На въпроса как ще коментира публикувани документи, според които преди обявяване на мораториума по плащанията на външния дълг на България, от страната са изтекли близо 2 милиарда долара, Чудомир Александров отговори:
- Вижте, аз се отнасям с недоверие към извадки от протоколи, справки, стенограми и т. н. Трудно ми е да кажа, дали съм виждал тази Справка, трябва да се публикува целият документ. Не знам доколко е точен терминът изтичане. Вероятно са плащания, които сме имали да вършим. Износ на средства в такъв размер не би могъл да се осъществи...Правителството, когато се формира на 8 февруари 1990 г. завари наистина между 500 и 700 млн. долара.
- Добре, кого да попитаме за автентичността на тези публикувани в "Демокрация" документи според Вас? - запита "колегата" от "Свободна Европа.
- Питайте г-н Белчо Белчев /финансов министър тогава/... Много се спекулира с начина, по който стана мораториума. Аз не зная такъв документ, в който България да е обявила едностранно, че прекратява плащанията... Валутният резерв какъв е бил не ми е известно, тъй като тогава това беше от категориите на големите тайни... Дългът, който имаше по това време България не надхвърляше 400 млн. долара."
Баба ми казваше докато беше жива: не говори, като не знаеш! Но кой да каже на Чудомир Александров, че трябва да си мълчи като не е наясно с нищо? От казаното от Чудомир Александров пред Коритаров излизаше, че май не се е налагало да бъде свалян Тодор Живков заради натрупан външен дълг от над 10 милиарда... Странното бе друго, че един толкова високопоставен политик, който е бил не друго, а вицепремиер в правителството на Луканов, ту не знаеше точния размер на валутния резерв, ту пускаше на публиката някакви цифри. Както се прави в кръчма, на маса...
В крайна сметка по случая с изчезналите 1 млрд и 700 млн щатски долара удари гръм - във високите етажи на властта се усети някакво раздвижване и толкова. Документите по случая бяха пратени на Главна прокуратура два пъти - веднъж от мен, след излизане на материала и втори път от парламентарната Комисия по корупция. Резултатът бе нулев. Никой не пое нещата, никой не извърши прокурорска проверка - даже и след приключилата на 4 май 1993 ревизия на банката. Тодор Вълчев, Андрей Луканов, депутатите от Комисията за корупция се съгласиха, че е имало износ на такива пари и че след изчезването им са били спрени плащанията по външния дълг... Автентичността на документите разтревожи Луканов, стресира Вълчев, и създаде суматоха, но всичко свърши дотук.

Освен интервюто с Чудомир Александров, Коритаров покани в студиото на радио Свободна Европа на разговор самият Луканов, пред когото той се ви и извива. От ефира направо си се лееше мъзга. По едно време чух как все пак Андрей Луканов успя да вземе думата от Коритаров:
- Господин Коритаров, преди година, ако не греша, този случай бе изнесен в пресата за първи път от колежката Ви Люба Манолова, за което ме викаха и разпитваха и в Комисията по корупция към парламента...
- Ама, сега не говорим за това...опита се да го спре момчето от РСЕ.
- Точно за същото говорим, нека да се уважаваме - постави го най-изненадващо на място Луканов и продължи - та, аз не мога да не благодаря на Вашата колежка, че подходи много делово и документално по случая, като коментирайки мои изявления не каза, "Г-н Луканов излъга, а каза "Андрей Луканов говори на границата на лъжата!" Това е точното. Има лъжа, има и граници. Да говориш на границата на лъжата е далеч от това да лъжеш и аз съм доволен от една такава толерантност."
От неочакваната защита на Луканов Коритаров бе разбит - отиде му славата да открива вече открити неща - до края на предаването продължи да мрънка, увърта - абе, грозна работа!
Та във въпросното предаване тогава, Луканов разказа в радиоефира следното: "Моят уважаван колега, премиерът Димитър Попов неотдавна заяви - и аз съм сигурен, че това /износа на двата милиарда/ не е направено от злонамереност..., как той /Д. Попов - бел. а./ е наследил резерв от 50 милиона долара. Това са просто смешни цифри - възкликна Луканов по радиото. Резервът, който аз вече заварих като министър-председател беше равен на около 500 млн. долара плюс златото." Всъщност цифрата, която съобщи Луканов не бе точна сочеха документите, които бях намерила.
Няма да коментирам казаното от Андрей Луканов в радиопредаването. Интересното в случая бе това, че той отново не каза истината по изнесените пари зад граница, а копия от документите по плащанията бе получил и от Комисията по корупция, в заседание на която бе викан на 7 юни 1994, както стана дума по-горе...
Мораториумът
  • На 19 март при посещение в Москва, правителствена делегация на България, начело с премиера Луканов води разговори с молба за предоставяне на България на 1 милиард долара депозити, с оглед на излизане от ситуацията;
  • Мина седмица и пристигна вест от Съюза, че Горбачов отказва помощ;
  • На 23 март 1990 година Валутният резерв на държавата беше вече само 284 милиона долара;
  • Три дни по-късно, на 26 март се провежда среща при Андрей Луканов за валутното състояние на страната. Взето е било решение: БВТБ да подготви телекс до банките кредиторки за временно прекратяване на плащанията по кредитите, като се покриват само лихвите;
  • Според високопоставени правителствени служители, разговаряли с министри от кабинета Луканов, чуждестранни експерти от банка "Лазар Фрер" са направили следното заключение: "Размерът на финансовия недостиг и факторът време ни карат да направим извода, че алтернатива за разсрочване на дълга не съществува." Споменава се "разсрочване", а не "прекратяване на плащанията по дълга" - разликата е очевидна;
  • На 29 март 1990 кабинетът на Андрей Луканов обяви мораториум върху плащанията на външния дълг на България. Обявяването на мораториума по плащанията на външния дълг предизвика остра реакция на банките кредиторки. Като ответен жест бе прекратено финансирането на вноса на страната. "Не беше възможно да се предупредят предварително всички партньори" - призна по-късно Луканов и изтъкна, че е съществувала реална опасност да се изтеглят депозитите на нашите и чуждите банки.
Колкото до тази история и причината, поради която реших да я напиша, като погледнах назад и върнах лентата... Пред мен изникна силуетът на един непознат мъж. Той е обичал страната, в която се е родил и живял - тревожил се е за бъдещето й, без да е политик. След смъртта му бе ясно, че този човек напразно е сигнализирал за стопяването на Валутния държавен резерв. Когато се заех със случая, този мъж вече не бе между живите. Усещах смътно, че никой, няма да предприеме каквото и да било за издирване и връщане на тези пари. И все пак писах. Направих го може би заради този човек, в негова памет...

 


Натиснете тук за увеличение
Решението за Никарагуа
На 10 ноември 1989 Тодор Живков се оттегля от поста си, но инерцията за даване на помощи на така наречените "братски" страни, в България, както и в Съветския съюз продължава. С Решение 191 от 21 декември 1989 година се утвърждават спогодби за предоставяне на стоков и паричен кредит на Никарагуа. Размерът на тези кредити липсва, както в самото решение, така и в други документи за помощи на "братски" държави.

На 12 септември 1990 премиер на България вече е Андрей Луканов и с Постановление №97 на Министерския съвет България става член в Международния валутен фонд /МВФ/, в Международната банка за възстановяване и развитие /МБВР/ и в прилежащите към нея организации. Няколко месеца по-късно, на 16 януари 1991 г., при управлението на премиера Димитър Попов е създадена Междуведомствена комисия за съгласуване управлението на външния дълг. В нея влизат: Мариана Тодорова /председател, но и зам.-министър на външноикономическите връзки/, Иван Гарвалов /първи зам.-министър на външните работи, Венцислав Антонов /икономически съветник на президента Ж. Желев/, Емил Хърсев /изп. директор с ранг на зам.-председател на БНБ, Чавдар Кънчев /зам.-председател на БВТБ/ и Светослав Гаврийски /началник управление в Министерство на финансите/. От всички тези водещи за момента икономисти на промяната след 10 ноември, 10 години по-късно, Гаврийски ще поеме БНБ, Чавдар Кънчев ще оглави БВТБ, а другите икономисти ще минат встрани от държавното управление на финансите. България ще надене ярема на Валутния борд и чак тогава ще започне стопяването на външния дълг. 10 години след 10 ноември 1989 година, страната ще остане на точката на замръзване по икономически и структурни реформи. Но това предстои...

"Не са изнасяни пари от България!" - коментира пред Би Би Си в биографичната книга за Максуел на Р. Дейвис и Огнян Дойнов, един друг, добре запознат в износа на държавни капитали в периода 1985 - 1989 година. Дойнов даже твърди /за разлика от Луканов/, че Максуел не е правил търговски сделки с България! "Смятам, че е невъзможно от някоя държава да се изнесат пари - продължава спомените си Дойнов. - А представяте ли си, че ако имаше не милиарди, а 200 000 долара изнесени, че това нямаше да се разбере и че нямаше да съдят 100 души?"
В същата биография на Роберт Максуел "Чуждо тяло" авторът, Ръсел Дейвис, говори за документ в три екземпляра с гриф "Строго секретно", където се давали инструкции на българските тайни служби "да координират и контролират движението на парите зад граница". Дейвис има предвид приходите в долари от новосъздадените секретни фирми, които е трябвало да бъдат внесени по сметки в западни банки. Тези сметки били под контрола, според автора, на българското Министерство на вътрешните работи.
Откъс от биографията излезе в английския "Гардиън" и като отзвук от това, бившият премиер на България Андрей Луканов бе толкова разгневен, че побърза да заяви във вестникарско интервю: "Няма нито една истина в писанията за Максуел!... Той беше партньор на България и това не е тайна. Затова го приемаше президентът Желев, преди това президентът Младенов, аз, като премиер, а и лидерът на опозицията Филип Димитров".
В същото интервю А. Луканов нарече басня твърдението, че в периода от 1 януари до 31 март 1990 година от страната ни са изтекли 2 милиарда долара от резерва. В следващите си признания Андрей Карлович, характерно по своему, витиевато допълва: "есента на 1989 имахме 1 млрд, а към март 1990 вече около 300 милиона". Както и това, че "вярно е, извършвали сме плащания, което могат да са равни на два милиарда, но те не бяха плащания, извършени от собствените средства на България".
Кое е вярно, и кое - не отговаря на истината: вече 18 години все се появява някое и друго "сензационно разследване", в което се твърди, че 1 млрд и 350 милиона долара са раздадени в куфарчета, или пък се излиза с версията, че 3 милиарда долара кредит България била дала на Либия! Твърдя, че България не е давала на Либия 3 милиарда долара кредит и че съществува случай с изчезнали близо два милиарда долара, но той е съвсем друг и няма нищо общо с държавата Либия!

Два милиарда долара изчезват в навечерието на мораториума, по плащанията на външния дълг. Тези два милиарда никой не потърси...

На историята до износа на 2-та милиарда долара попаднах ето как:
През 1994 година умира един мъж - Николай Савов Данчев, жител на българската столица София. В този момент едва ли някой от съгражданите му е подозирал, че от света си отива човек, който е знаел една голяма тайна. Тайна, свързана с износа на държавна валута зад граница, и то в размера на една пета от наследения от бившия диктатор Живков български външен дълг... За близките на починалия Николай Данчев не знам дали са били наясно с Тайната му, когато го изпращат в последния му път - самата аз така и не разбрах как бе починал този човек. Когато го потърсих по телефона в дома му, женски глас глухо ми съобщи за смъртта му, след което разговорът прекъсна.

Как продължава историята? Какво съдържаха документите по износа на двата милиарда долара?

В края на месец октомври 1991 българският финансов министър Иван Костов получава сигнал от гражданина, Николай Данчев, сигнал за стопяването на Валутния резерв на държавата! Авторът на писмото-сигнал описва, че има данни, как в края на 1990 г. главният счетоводител на банката Стефан Млъзев е бил задължен от бившия й председател да отпише 2 милиарда щатски долара /при курс 74 стотинки за долар/ от счетоводството на БНБ, но отказал и бил преназначен на друга длъжност.
Второто, за което сигнализира Никола Данчев, е, как във Враца било открито съкровище /злато, кюлчета, златни предмети и монети. Как откривателят бил награден, но му било забранено да говори. "В БНБ няма данни да е постъпвало това злато - пише Данчев. - То е ползувано от МВР или ЦК на БКП. Може да посочим имената на някои бивши служители на МВР, запознати със случая." По този втори сигнал на Данчев не се прави проверка...
Тук ще се върна малко назад, за да припомня какво е положението в България през 1990 г. в България.
Годината 1990 остава в съзнанието на българите с тъмните/ без ток/, мразовити, и гладни дни и нощи. В същата година, в края на месец март Андрей Луканов, в качеството си на премиер обявява мораториум по плащанията от страна на българската държава по външния дълг. Два месеца преди това съдбовно решение от държавата са изнесени 2 милиарда долара - в неизвестна посока и по още по-неизвестни причини...
След сигнала до Иван Костов от гражданина Николай Данчев е назначена проверка на служба "Вътрешен контрол" в БНБ, която да проучи по случая.
"Действително средствата на Валутния фонд на БНБ /Българска народна банка/, воден по сметка в БВТБ /Българска външнотърговска банка/ са били реално използвани за обслужване на външния дълг на страната до мораториума" - пише управителят на БНБ проф. Тодор Вълчев до финансовия министър Иван Костов. - "Извършените плащания обаче - признава професорът - не съответстват на целите, съгласно регламентирания статут на фонда. Налице е нарушение" - допълва Вълчев в обяснението си до Иван Костов.
Как се е стигнало до използването на два милиарда долара не "по предназначение"? Основание за използването на близо два милиарда щатски долара дава и Решението от заседание на Управителния съвет на БНБ, взето на 3 декември 1990 година. Близо девет месеца след като са извършени плащанията и са изнесени въпросните близо два милиарда!
В изпълнение на това Решение, УС на БНБ, председателят на БВТБ тогава изпраща писмо с данни, за да докаже плащанията, които са били извършени с въпросните близо два милиарда долара.
Ръководител служба "Вътрешен контрол" Яна Калъчева, докладва до Тодор Вълчев, управителя на БНБ следното:
Натиснете тук за увеличение
БВТБ пише до Централно управление на БНБ за приключване на салдото по сметка 325 003 3991 и дава отчет на сметките
"Установи се, че с банково бордеро №910500/ 31 декември 1990, с дата 21 януари, т. е. по време на годишното приключване на сметките на банката, е извършен превод от БВТБ със съдържание: "за приключване салдото по сметка 325 003 399-1... с левовата равностойност в размер на ... лева. Копие на бордерото прилагам към записката. От данните по бордерото се вижда, че в случая е извършено връщане на левовата равностойност на откупена от БНБ валута, а не, че са отписани 2 милиарда долара, както се твърди в сигнала. Основание за това действие на Външнотърговска банка е послужило решението на Управителния съвет на БНБ, взето с Протокол №83-Б от 3 декември 1990 г., копие от който прилагам..."

При срещи и разговори с банкови служители по разследването научих, че от БВТБ признават, че извършените плащания възлизат на 1 млрд и 723,8 милиона щатски долара. Основен източник за посрещане на тези валутни разходи /при пасивен платежен баланс на страната през 1989 и 1990 години - бел. Л. М./ са били средствата от Валутния фонд, както и частичното ново договаряне на краткосрочни финансови кредити.
След като се запознава с документите по случая, ръководителката на служба "Вътрешен контрол" Яна Калъчева признава, че са използвани 1 милиард и няколкостотин милиона долара от валутната сметка на БНБ, която се е намирала в БВТБ. С банково бордеро пък БВТБ изплаща левовата равностойност на използваната валута, по курс 74 стотинки за долар! На пръв поглед всичко е наред: имало е Решение на Управителния съвет на БНБ за въпросната операция /макар и с деветмесечно закъснение - бел. Л. М./. На това Решение главният счетоводител на БНБ, Ст. Млъзев се подписва с уточнение "Не съм съгласен". Не е съгласен и началникът на управление "Банков надзор" Владимир Владимиров.
Натиснете тук за увеличение
БНБ -Централно управление. Протокол №83-Б на заседанието от 3 декември 1990 година - първа и втора страница. При подписите ясно се вижда мнението "Не съм съгласен".
В точка 1.1. на Протокола от решението на БНБ е записано:
"Във връзка с използваната от БВТБ ефективно валута по Валутния фонд на БНБ... за плащания по външния дълг на държавата, преди установяване на мораториума, БВТБ да отрази тези плащания след доказването им и във валутната сметка на БНБ, като едновременно с това се възстанови левовата равностойност на валутата по курса към деня на взетите операции във валутата." Точно за тази точка 1.1. двама от служителите на БНБ подписват Протокола с "Не съм съгласен".
Основното съображение за предложението на БВТБ е обстоятелството, че "валутните средства, съответстващи на кредиторската им задлъжнялост към БНБ, са използвани за обслужване на външния дълг и плащанията на страната, но при тези плащания никога не е намаляван валутният източник, т. е. валутните фондове на БНБ, в резултат на което по баланса на БВТБ продължава да се отчита кредиторската й задлъжнялост към БНБ, която следва да бъде ликвидирана". Това също констатира Яна Калъчева и го докладва на Тодор Вълчев.
Ето какво сочеха данните от документи, които успях да намеря, за плащанията по валутния фонд на БНБ:
  • За Единния държавен план на страната за 1989 година - утвърдени валутни разходи в размер на 150 милиона валутни лева;
  • Извършени разходи, отчетени по специалната сметка в БВТБ - 144,0 млн валутни лева или това е правело 193, 4 млн. щ. д., по курса 100 щ. д. = 74,46 лева уточниха банкери;
  • За периода януари-март 1990 г. Българска външно-търговска банка /БВТБ/ изплаща на чуждестранни кредитори следните суми: инвестиционни кредити - 79,5 млн. щ. д., стокови кредити - 562,2 млн. щ. д., финансови кредити - 296,8 млн. щ. д., краткосрочни финансови кредити /депозити/ - 386,7 млн. щ. д., лихви по кредитите 205, 2 млн. щ. д. Общо по този параграф са похарчени 1 млрд 325,2 млрд долара, които с лихвите правеха 1 млрд и 530, 4 млн. щ. д.;
Натиснете тук за увеличение
Българска външнотърговска банка пише до БНБ за извършени плащания от средствата на Валутния фонд

Веднага изникват въпроси: на кои банки са дадени въпросните инвестиционни кредити, точно от България, и то в началото на 1990 година, когато страната е без ток, стоки и пари? Този период бе времето на празните магазини, на опашките и мизерията, на режима на тока, на купоните за храна и какво ли още не. Това бе времето на комунистическата власт, която започваше първоначално натрупване на капитала. Не става ясно и на кои фирми са били платени стокови кредити и за какви стоки? В каква валута, на какво основание и на кого точно ние, бедстващите българи в момент на дълбока криза сме отпуснали финансови кредити - кого сме кредитирали и то краткосрочно?
Спомням си изборите и агитките на социалистическата партия: на симпатизантите се раздаваха захар и тоалетна хартия, готвеше се голямото доразграбване и спечелването на изборите от 1990 година. Луканов поддържаше ниски цени, по магазините се пускаха стоки колкото да не измрем от глад. И в същото време управниците са раздавали кредити, инвестирали са и са купували стоки за стотици милиони долари...
"Основен източник за посрещане на тези валутни разходи, при пасивен платежен баланс на страната през 1989 и 1990, бяха средствата по Валутния фонд и частично ново договаряне на краткосрочни финансови кредити" - докладва на Тодор Вълчев Яна Калъчева.
Стефан Млъзев пише "не съм съгласен" по повод решеното закриване на Валутния фонд, тъй като го счита за неправомерно и противоречащо на статута на този фонд - т. е. ползването на средствата на фонда не отговаря на целите, за които са били презназначени. За да си мълчи Млъзев е преназначен на длъжност зам.-директор При Софийска търговска банка.
Извършени плащания, без да се намалява валутният източник. Продължава да се отчита кредитна задължнялост, която следва да бъде ликвидирана, при положение, че е внесена левова равностойност на плащанията. Нещо не както трябва има в цялата тази операция. Освен, че средства на Валутния фонд не са използвани по предназначение, и освен, че девет месеца след проведените операции, УС на БНБ взема Решение.
Извършени са плащания като са били използвани остатъците по сметките на Външно-търговската банка в чужди банки, независимо дали тези средства са били вложени от граждани, от фирми, както и от наличните средства по фондовете на БВТБ, включително и на Валутния фонд на БНБ. По баланса на БВТБ се е отчитало, че гражданите, фирмите и банките имат вложена валута, но на практика валутата я е нямало!
"При това положение - пише Тодор Вълчев до Иван Костов, възниква въпросът, какво би могло да се направи, с оглед да се установи конкретния състав на отделните плащания, при това целево. Считам, че това би могло да се постигне чрез извършване на пълна ревизия на всички плащания за периода януари-март 1990 г., през който период се стопява Валутният фонд на БНБ, всъщност Валутния резерв на страната."
Вълчев не изключва вероятността, че при една пълна ревизия би могло да се установят плащания за цели, извън посочените от БВТБ и неприсъщи на статута на Валутния фонд.

Следва продължение
 

Не убийството на прокурора Николай Колев, а убийството на Андрей Луканов е делото, от което ще трябва да се тръгне, за да се отговори на много въпроси след ареста на Алексей Петров. Причина за това е, че от принципен в отряда на баретите, Алексей Петров се промени с годините, изкачвайки се нагоре в йерархията на специалните служби.

Малцина ще се сетят днес, че Андрей Луканов бе охраняван от бивши барети, на които имаше голямо доверие. Другият факт около този разстрел е, че преди да бъде елиминиран и то показно, лично Луканов настоява охранителят му Чунгата, от бившите барети да се оттегли и да го остави сам. Така още в Плевен, където Луканов е за последен път преди смъртта си, е без охраната на бившата барета. В София – той също е без охрана!

Отново ще припомня, че бившите барети от антитерористичния отряд напуснаха в знак на протест поделението във Враня и създадоха свой Съюз. Точно тези бивиши барети не допуснаха виновниците за двойния разстрел в кв. „Белите брези” – министър Виктор Михайлов и антуража му до погребението на своите другари: Марин Чанев и Георги Георгиев.

Днес малцина ще върнат лентата на събитията толкова назад, за да свържат охранителната фирма на бившите барети, Алексей Петров и допуснатия гаф с убийството на Андрей Луканов.

Факт е, че след като Луканов бе убит нито една от неговите верни барети не пророни и дума за това убийство и как Луканов е аргументирал искането си, да бъде оставен без охраната на бившите барети. Персонално Алексей Петров също не е казал нищо по темата и до ден-днешен, което най-малкото е странно.

Почти два дни преди смъртта си, Андрей Луканов е в Плевен и проверява нагласите там за издигането на кандидатурата на Георги Пирински за президент. Луканов е бил наясно и не е скрил от хората в града, сподели мой източник от Плевен, че правителството на Жан Виденов си отива преди края на мандата. С тази убеденост, че без смяна на Виденов няма да се размине, Андрей Луканов си тръгва от Плевен.

На следващия ден Луканов е имал среща с американския посланик Ейвис Боулън във връзка с предстоящото му пътуване за Щатите. В САЩ Луканов е планирал да остане повече от месец, сподели моят плевенски източник.

За смяната на Виденов Луканов е разговарял с Николай Добрев. Освен това, от показанията на бившия шеф на плевенския завод "Електрон" Петьо Пенков по делото за убийството на Андрей Луканов се разбра, че през септември 1996 г. бившият премиер се изказал против членството на България в НАТО и определил Иван Костов и Стефан Софиянски като "разумни хора".

Чуждите служби – месят ли се в българската политика?

Едва ли някой ще направи днес и връзка с едни други събития: как навремето лично Луканов ходатайствал пред бившия съветски външен министър Едуард Шеварднадзе - американският държавен секретар Джеймс Бейкър да дойде у нас. В резултат на тази визита, Андрей Луканов закрива само за няколко дни външнотехническото разузнаване.

Малцина са посветени на факта, че Андрей Луканов се е познавал лично с Павел Тренев, свързан с изчезването на 6 млн долара на Майкъл Чорни.

Освен това Луканов бе политик, който контактуваше свободно както с руските, така и с американските и израелските специални служби. По този повод вървеше слух, че руснаците не били доволни от това и даже се опитвали да го подслушват. Да не говоря за бързината, с която руския посланик Авдеев пристигна на мястото на разстрела на бившия премиер! Само за някакви 15 минути!

Този „интерес” на руския посланик слез разстрела вероятно е бил продиктуван и от отстраняването на Луканов от „Топенерджи” и влизането в дружеството на хора на Илия Павлов.

Два дни преди убийството, се провежда среща в „Шератон” на Луканов с бивш резидент на западна разузнавателна централа, който го предупредил в прав текст, че се готви убийството му и то в най-скоро време! Доброжелателят предупредил Луканов, че най-добре за оцеляването му било да замине за по-дълго време зад граница, съвет, на който Луканов не обърнал необходимото сериозно внимание.

Кирил Цочев, вицепремиер на Жан Виденов припомни преди време как е бил изумен, че Андрей Луканов, зад гърба му регистрирал „Топенерджи”, а Жан Виденов попитал руския посланик Авдеев, дали може да поканят и вицепремиера Кирил Цочев на свой разговор!

Малко предистория

На 8 май 1993 година, малко след полунощ в Бургас пристига танкерът "Панега", нает от фирма "Стартс", известна като контрагент на близкия до Андрей Луканов Марк Рич в България. Митничари проверяват танкера и той се отправя към "Атия", където разтоварва около 3 000 тона гориво.

Налице се оказа подписан договор между "Стартс" и капитан първи ранг Иван Нанков, шеф на "Атия". Договор не е бил одобрен от Генщаба на българската армия. Името на въпросния капитан бе замесено и около аферата с кораба "Вати", плаващ под хондураски флаг. "Вати" бе разтоварил нелегално в "Атия" 70 тона вносни цигари марлборо и кинг. Офицерът бе уволнен от министъра на отбраната Валентин Александров заедно с петима офицери.

Когато отново избухна скандал, свързан с база "Атия", хора от Генералния щаб се опитаха да увъртат, че горивото в "Атия" не било контрабанден внос, а даден за временно съхранение в базата. Вярно е, че към датата на скандала с горивото на "Стартс" действаше наредба на министъра на отбраната, съгласно която в базите на БА се разрешава съхранение на горива на държавни и частни фирми, стига да има проведен конкурс и сключен договор за това”.

Марк Рич, контрабанда след свалянето на Живков от власт, закриване на външнотърговските дружества и Министерство на външната търговия, познанство с Павел Тренев, енергийни интереси, прекрояване на вътрешно-политическата карта на държавата, регистрация на ДПС извън закона- дълъг е списъкът на делата, които държеше в свои ръце и под свой контрол Андрей Луканов.

Към това неизбежно ще се наложи да прибавя и връзките му с чужди разузвателни служби, с политици от висок ранг зад граница...

И пак казвам: не зная колко години хората на Алексей Петров охраняваха Андрей Луканов. Не е ясно и дали са подозирали какво му се готви. Но каквото и да е: ако някой иска да намери отговор на всички въпросителни около личността на Алексей Петров, ще се наложи да се върне още в онези години на създаване на Съюза на бившите барети, времето, когато бивши барети охраняваха Андрей Луканов, та чак до неговата неизяснена смърт.

Помните ли кой обвиняваше Иван Драшков и защо?

Един от най-яростните му критици бе не друг, а Алексей Петров. В онези дни, когато всички сили на ДАНС бяха насочени, за да ударят Драшков, аз направих връзката, че това са не други, а хората, които са близо до Майкъл Чорни, когото НСС прогони от страната, именно и с усилията на Драшков и колегите му.

Защо се връщам към тези събития? Причината е, че критиците на Драшков, днес са критици и на неговите врагове в ДАНС – Алексей Петров и сие. Човек като слуша и гледа понякога се чуди на повратливостта на някои политици...

Та, в зората на демокрацията, един превод на 2 млн долара от сметка в Американ Експрес, Виена, влиза в сметка на търговската банка "Биохим" в София. Преводът е бил извършен от името на фирма Феста ООД, Варна, като парите са от общата сума, получена от измамата на група лица, руски граждани, които прибират пари за недоставена стока в милиони от клиенти. Сред лицата бе името на Майкъл Чорни, а парите, преди да се озоват в България минават през Виена, през сметка на името на родения в Разград, Димитър Димитров - Митко Шашмата. Същият, чиято американска виза е била издадена с протекциите на самия Чорни.

Американската страна, която първа сигнализира за подобна връзка допуска, че декларираната цел на превода на тези 2 милиона е била покупка на петрол от Феста, но дали това се осъществява - данни така и не постъпват.

Около тези събития стана дума за богатството на двамата братя Чорни - Лев и Майкъл, чието богатство се натрупва при приватизацията на производството на алуминий в Русия, от което братята придобиват 60 на сто.

В годините на възход на Майкъл Чорни, немският журналист, от Дойче Веле, наблегна на факта, че двамата братя са били свързани със Солнцевската групировка и нейния бос Сергей Михайлов - Михас. За тази своя връзка Майкъл Чорни заявява в свое интервю за "Дарик радио", че вероятно става дума за друг човек, а не за него, колкото до познанството му със сенчестия бос Вячеслав Иванков - Япончик, Чорни заявява, че го знае от книжките на писателя Христо Калчев!

Тук идва ред и на една друга история:

Отношенията между България и империята "ЮКОС" се изострят от 2000 г., когато със заповед на шефа на Националната служба "Сигурност" от страната са изгонени Денис Ершов и Майкъл Чорни. Ершов е собственик на "Юкос Петролиум Лондон". Компания, която притежава 75 на сто от "Юкос Петролиум България" с по-късно име, "Нафтекс Петролиум България", както и на "Нафтекс груп" - Виена. Смята се, че пряко или косвено участие в "Юкос петролиум" е имал и Чорни.

Дни преди Агенцията за приватизация да реши възникналите проблеми около продажбата на "Петрол", местата между основните конкуренти отново са размемени. Причината за поредното разместване е изненадващото пристигане на руския зам. министър на горивата и енергетиката Сергей Чижов. Той каца в София за няколко часа, за да съобщи, че "Роснефт" ще кандидатства за "Петрол" чрез варненската "Юкос петролиум".

Изборът на варненската "Юкос петролиум" имаше логично обяснение. Фирмата бе една от пощенските кутии, през които минаха парите на руския бизнесмен Майкъл Чорни, използвани от приятелския кръг "Орион" за създаването на Българска промишлена и земеделска банка. Въпреки това обаче тя не изпадна в немилост след краха на банката и смяната на властта от червени на сини. "Юкос" поема контрола върху Международната ортодоксална банка "Св. Никола", което се случи с решителната подкрепа на БНБ и по непотвърдени данни с парите на Чорни. Появи се финансова институция, назована "Нефтинвест".

Имат ли пръст западни спецслужби в ареста на Алексей Петров?

Натрапчивото отричане ме навежда на мисълта, че с подобни служби са проведени консултации при пътуванията на премиера Бойко Борисов зад граница. Едва ли посещението на Борисов в Израел е било само заради Стената на плача – да не забравяме, че именно от Мосад бяха експертите, които пристигнаха преди месеци в България, за да се срещнат с Яне Янев, лидер на РЗС, политическата сила, близка до задържания днес Алексей Петров.

Надявам се, че никой не очаква днес някоя западна разузнавателна или контраразузнавателна служба да излезе и потвърди, чрез посланика си, че е била дадена зелена светлина за акцията срещу Алексей Петров!

Кога се промени Алексей Петров – кога стана внезапно много богат и от какво?

Не завиждам на разследващия екип за работата, която му предстои...

 

Защо все още се премълчават факти от Жан Виденов, Петър Стоянов, Иван Костов за годините 1996-1997?

Водещият на Много се изприказва за събитията от най-близката история и по-точно за периода в годините 1996-1997. Приказките ескалираха в полуистини едва когато Николай Добрев си отиде – защо? Всеки един от преодолелите „амнезията” на тези събития си има причина.

Много въпросителни останаха без отговор, а в същото време се замазват от манипулации – защо? Защото и днес все още участници в тези събития имат основателни причини да не изричат цялата истина.

Лошото в това явление е, че и никой не задава въпроси, на които трябва да чуем отговора...

Мнозина все още си имат причини да се правят на интересни и да мълчат, да не разрушават илюзорната представа, която изградиха в гражданството особено след смъртта на един от най-основните участници – Николай Добрев.

Жан Виденов, бивш премиер- Каква е ролята на Костов в тъй нареченото предателство на Добрев. Или Костов беше един статист, който изчака реда си? – пита Кеворк Кеворкян бившия премиер Жан Виденов в предаването „Всяка неделя”.

- Имаше договорка тогава – отвръща Виденов. Той /Добрев – бел. Л. М./ доста рискува. Защото резултатите от икономическата криза не бяха много ясни – всичко можеше да стане. Но стремежът му към властта го тласкаше да вземе всичко, което може, тогаз. А-а-а-а мойте хора на „Позитано” искаха от него гаранции, че няма да ги пипа. И ги получиха...

Този откъс от интервюто на Кеворкян във „Всяка неделя” от 7 октомври 2012 г. казва и не доизказва много.

Първото, за което никой не говори колчем стане дума за събитията 1996-97 е разделянето на периода на две: преди убийството на Андрей Луканов и след него. В тази светлина излизат наяве много истини, които Виденов премълчава.

Имало е договорка, имало е договорка между Добрев и Костов – това се повтаря като мантра, но дали защото е удобно и замазва истини?

Тежкото мълчание на Жан Виденов

„Човекът на честта и морала” както нарича Виденов неговият началник кабинет – Кр. Райдовски пропуска важни факти от този драматичен за страната ни период.

Виденов не говори с дати.

Виденов мълчи за скандала, който е имал в края на лятото с Андрей Луканов.

Виденов мълчи за Доклада за състоянието на банките, който е изчетен от Николай Добрев на закрито заседание на Министерския съвет.

Виденов мълчи за това как уж стремящия се към властта Добрев го е помолил да изчака и да не го прави министър на вътрешните работи. Предложението на Жан Виденов сварва семейството на Добрев на път за клетвата на сина му Кирил.

Виденов иска час по-скоро да маха Любомир Начев от поста му след скандала, който осветли Севда Шишманова.

С изненада Добреви чуват от радиото, че министър на вътрешните работи става Николай Добрев!

Виденов не е изчакал и не се е съобразил с молбата на Добрев и го обявява за министър!

Виденов мълчи, че Луканов е искал да го махне от премиерския пост и да направи министър-председател Кръстьо Петков.

Виденов говори на границата на лъжата, когато казва, че Добрев се е стремил към властта.

Всъщност истината е, че още Андрей Луканов мисли сериозно да запази властта на БСП, като бъде сменен премиерът Жан Виденов.

На 2 октомври 1996 г. Луканов е убит и това преобръща хода на събитията и скоростта, с която се развиват.

На конгреса на БСП Жан Виденов излиза с версията, че в страната няма криза, и всичко е вървяло по време на мандата все едно нищо не се случва. А то се случва: Предложено е председателят на партията да бъде сменен с Георги Първанов и Виденов да си остане премиер.

Тогава излиза Добрев и изрича цялата истина за хала на икономиката, банките – това го има в Стенограмите на този конгрес.

След няколко дни Виденов подава оставка и от двата поста? И от председател на партията, и от премиер и изненадва съпартийците си!

Къде дотук е борбата на Николай Добрев за власт?

На извънредното заседание на парламента на 28 декември, когато депутатите трябва да приемат оставката на правителството на Жан Виденов, Стефан Савов казва:

„...Отново повтарям, ние смятаме за виновен не само Жан Виденов и неговия екип, а смятаме за виновни онези, които го издигнаха и, които до последния момент на конгреса го поддържаха. Добре, че уважаемият господин Николай Добрев се намеси нещо, преобърна конгреса, не знам какво стана, обаче така или иначе някакви промени не станаха. Промени, обаче не в политиката...

ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, господин премиер, уважаеми министри! Днес отново сме свидетели как несериозно се отнасяме към, може би, най-сериозният въпрос, който касае страната - оставка на изпълнителната власт.

Аз лично не можах да разбера от премиера защо си дава оставката и сега трябва да разбирам това нещо от лидерите на опозицията.

Затова, аз бих искал да чуя тук господин премиерът защо подава оставката и на цялото правителство. Какво не им достигна на тях - политическа култура ли, отговорност ли е, идеи ли е, партията ли му пречеше, той ли пречеше на партията?

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Каква процедура е това?

ПЕТКО ИЛИЕВ: Моята процедура, господин премиер, е целият български народ и всички депутати да чуем мотивирано защо си подавате оставката. Какво не Ви достигна? Какво нямахте?

Вие тук излязохте и казахте: "Аз си подавам оставката. Ще работя за бъдещето на България." и т.н. Досега какво правихте? Искаме мотивирано подаване на оставка. Защо? Защо си подавате оставката, за да знаем ние как да гласуваме. Това искаме, господин премиер, а не ала-бала приказки тук и "подавам си оставката". Това е отговорен момент. За да чуе народът, за да знаем тук всички народни представители от опозицията, от управляващите, как да подходим към този въпрос - отговорно, за разлика от вас. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на опозицията).

Оставката е приета.

Даже документацията на парламента е объркана за тези дни. Според нея на 10 януари се провеждат три извънредни заседания на парламента за дебат по оставката на Виденов и приемане на Декларация за национално съгласие:

Първо заседание от 11.24 часа до 11.30 часа;

Второ заседание от 17.40 до 18.50 часа;

Трето заседание от 9 до 11.25 часа.

Към днешна дата Виденов твърди, че е предложил Николай Добрев за лидер на БСП и премиер, но близките на Добрев нямат спомен на конгреса Виденов да го е предлагал за премиер!

Все пак двете оставки на Виденов изненадват „Позитано”? Ако са били предложени на конгреса на БСП дали щеше да има изненади?

Или другата версия – в случай, че Виденов го е предложил за премиер на конгреса, то тогава защо днес, след смъртта на Добрев Виденов твърди, че Николай Добрев се е стремял към властта?

Коя от двете версии е вярната – документите на конгреса на БСП единствено могат да разкрият.

Както пак тези документи могат да покажат, че според Виденов всичко е било гладко в държавата и това вбесява Добрев, който скача и казва, че кризата в страната е безпрецедентна!

Така стигам до следния ключов въпрос: как възникна кризата с банките, и как с магическа пръчка тя бе преодоляна. Дали е истина, че пари в стотици милиони са изнесени от страната в навечерието на 1996 година, за да си даде оставката Виденов?

Дали е истина фактът, че без вливане на стотици милиони няма как да е била преодоляна кризата с долара?

За тези ключови факти Жан Виденов мълчи вече 17 години!

Мълчи и Иван Костов, мълчат всички водещи икономисти...

Кой предизвика изкуствена инфлация, и кой и как я „преодоля – днес 17 години по-късно всички мълчат.

Ето какво още каза Виденов пред Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя”:

- Предложих Николай Добрев за партиен лидер и премиер, защото той беше най-силната личност в управляващата партия... Трябваше силна персона, подкрепена персона, която да води страната в тези тежки времена. Той се уплаши. И след това предаде... А имаше готов сценарий – да остана партиен председател, да нося сърцето на Данко, пред феновете си в партийната членска маса, а някой послушник да е премиер. Колко време би издържала една такава схема, те самите сценаристи не се запитаха. А може би си правеха сметка, втори път да стана изкупителна жертва...”

Хиперинфлацията, нежеланието на Луканов докато е още жив Виденов да продължи да е премиер, зърнената криза, състоянието на банките, Виденов ги е изтрил от спомените си. За Виденов Добрев е предател, въпреки че и той, и съпартийците му прекрасно си дават сметка, че още едно правителство на БСП ще доведе до хаос, граждански стълкновения и забрана на партията...

Виденов топи Добрев, Добрев се отнася към него с респект, отнася се коректно към него – трудно ще сложиш тук знак за равенство в етиката на отношенията.

Виденов не отива на поклонението на Николай Добрев, въпреки че всички политици от „Позитано” са там.

На поклонението на Луканов е там, но на това на Добрев - не смее да отиде.

Добрев е съжалявал за съгласието си да го номинират за премиер...

Къде тук е стремежът на Николай Добрев към върха на властта, за който постоянно намеква Виденов?

Виденов отказва да носи* сърцето на Данко, но поставя съпартиеца си Николай Добрев на амбразурата. Като Матросов.

Юлий МосковСпоред един разговор във „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян с Юлий Москов, Москов сподели, че на 5 януари 12997 година той самият се е обадил на Евгени Узунов. Узунов споделил, че Добрев не искал да бъде номиниран за министър-председател на България!

Дали това е същият Добрев, за когото Виденов разказа пред Кеворкян, че се стремял към властта?!

Според Москов, Евгени Узунов го помолил да отиде и убеди Добрев да се съгласи за тази номинация. Към 17 часа Добрев вече бил склонен да бъде премиер в едно следващо правителство на БСП, но поставил условие до вечерта да се срещне с Иван Костов за разговор?!

Иван Костов от своя страна също поставил условия:

Добрев да отиде сам на въпросната среща и да го доведе сам главния редактор на в. „Стандарт”;

  • Срещата да бъде в 19 часа и до тогава да не се знае къде ще е срещата;
  • Да няма охранители, партийни другари да не съпровождат Добрев.
  • Никой в СДС или БСП не знае за тази среща.

На хотела на „Копитото”, където Москов закарва Добрев са съпругата на Иван Костов и съпругата на Красимир Стойчев.

Иван Костов, кандидат за премиер след оставката на Жан ВиденовШест срещи „Добрев-Костов” – за съдържанието на разговорите знаели двамата, тъй като срещите се провеждат на 4 очи. Днес Добрев не е сред живите, Костов може да каже всичко, но мълчи. Говорят негови хора, като Юлий Москов.

Добрев настоява: да не се допуснат граждански безредици, да се преодолее икономическата криза, да не се закачат хора от партията на „Позитано”.

Въпреки това на 10 януари около парламента започват безредици...

Около 22 часа вечерта, немският посланик Мецгер се обажда на Добрев и иска да се дръпнат хеликоптерите и се изпразнят пожарните. Добрев опонира, че се бъде разрушен парламента, на което Мецгер отговаря: „Утре ще ви построим нов”.

Ейвис Боулън, посланик на САЩ предупреждава Николай Добрев, че друго социалистическо правителство би установило „полицейски социализъм”.

Предателство или мъжество е постъпката на Николай Добрев с връщането на мандата?

Сделка ли са разговорите на Николай Добрев с Иван Костов или нещо нормално?

Тайнствената конспиративност на тези срещи не е ли опит на някои лица да се превърнат в значими за годините на прехода?

Истината е, че смелост за тези драматични дни от най-новата ни история някои люде добиха след смъртта на Николай Добрев.

Друга истина е, че едни са събитията преди убийството на Андрей Луканов, други след неговата екзекуция.

Дали щяха да бъдат различни събитията от края на 1996-началото на 1997 година ако Луканов беше жив?

Твърдо да.

Ако Андрей Луканов бе жив щеше ли Иван Костов да е премиер, а един Муравей Радев – министър на финансите? Никой не задава този въпрос.

Костов добива смелост за разговори с Добрев след смъртта на Андрей Луканов. Тогава вижда своя шанс да влезе отново във властта, но не като министър на финансите, какъвто е бил два пъти, а като премиер.

Дали е истина версията, че Луканов е бил убит, за да не търси парите от Пенсионния фонд, раздадени на неслучайни хора от БСП?

Очаквайте следващата публикация за още неизвестни и нежелани истини от края на 1996-1997 година.

 

Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. От 2006 година има авторски сайт - “Хроники”, lubamanolova.info, който има над 400 000 посещения до момента.

- Госпожо Манолова, в последните месеци депутатът Яне Янев непрекъснато осведомява обществото за някакви далавери? Някои го определят като пощенска кутия... Какво е вашето мнение?

- Естествено, че някой му я подава информацията на Яне Янев, в противен случай той би бил човекът ДАНС, човекът ФБР, а чак такъв феномен не ми прилича да е този индивид. По-интересен е въпросът кой му я подава и защо се подава в такъв избирателен вид? Защо нищо не му подадоха за сделката на кабинета и Ирена Кръстева, няма нищо за разсипаната съдебна система, за това, че беше разрушено следствието като години преди това следователите бяха оставени със закон да бездействат...

- А откъде според вас идват поръчките на Яне Янев?

- Депутатът Яне Янев мълча, мълча, мълча в парламента и изведнъж разви такава страхотна „дейност” ума да ти вземе! Моето мнение е, че той изпълнява поръчка! Предполагам и чия поръчка изпълнява!

- Поръчката от партийна централа ли е?

- Не, не е от партийна централа, свързана е с една личност с много пари... Бизнесмен с мно-о-о-го пари! Много богатите като този човек, имат и съответните връзки в партийните политически среди... Янев е не само пощенска кутия, той е един изпълнител, той е и реквизит в една много слаба пиеса. Трябва да гледаме само какво ще стане от „разкритията” му – всичко ще се види...

- За кого работи този бизнесмен?

- Има много добри контакти с една от партиите в тройната коалиция! На най-високото равнище!

- Какво може да предположим? Че обещават на Янев да влезе отново в парламента?

- Парите могат всичко – дори да направят един Яне Янев политик!

- А защо избраха точно него?

- Много е изпълнителен и послушен човекът. През 1997 година той ходеше на три стъпки след Мозер – беше нейна сянка. Това, което правят чрез Янев в момента е да ангажират вниманието на хората и да не се обръща внимание на резултатите от сегашното управление.

- Разкритията за Мургина бяха много впечатляващи, не смятате ли, че имаше полза?

- Нищо няма да се случи с Мургина! Просто временно е отстранена, това не значи, че нещо ще й се случи, или че ще й бъде потърсена някаква отговорност. Всеки здравомислещ човек е наясно, че

Мургина знае много, за мнозина...

- А за аферата с изчезналите 10 т цирконий?

- Думичката цирконий аз лично я знам и съм я срещала във връзка с фалиралата в началото на 2000 г. Балканска универсална банка и един завърнал се изгнаник през август 2005 година, когато БСП спечели властта - Васко Нинов, бивш пиколо от Новотел “Европа”, който мина границата под “чуждо име и вънкашност чужда”, както е казал поетът, защото го търсеше Интерпол. Та той беше споменал около вземането на лиценза за банката си за цирконий. Когато го подпряха сериозно да каже какво му осигурява лиценза в БНБ, се оказа, че двата обявени от него изумруда са на границата и не могат да влезат, защото са с „неясен” произход, а “цирконият” се оказа оградна тел, която се намери в касата на една госпожа, член на неговия Надзорен съвет... Смехории.

- Как ще коментирате атаките срещу Бойко Борисов, свързани със Сретен Йосич?


- Бойко Борисов беше двигателят на задържането на Сретен Йоцич. Когато е говорил за протекции, с които се е ползвал, Сретен Йоцич е споменал, според сръбската преса освен Бойко Борисов и Николай Гигов, но икой не говори за Николай Гигов. Защо?

Защото това е човек, който е участвал в много от сделките с оръжие, свързани с хора от предишния и от сегашния кабинет – затова се спира само до Бойко Борисов! А Гигов се пропуска...

- Какво мислите за самоубийството на началника на кабинета на Доган - Ахмед Емин?

- Мехмед Реджеб, първият началник на кабинета на Ахмед Доган, каза две изречения в студиото на Нова телевизия и предаването „Здравей, България!”: „Причината за случилото се с Ахмед Емин е известна на ДАНС” и „Доган е бил на косъм от смъртта, преди да проехти фаталният изстрел в главата на Емин”. В тези две изречения е всичко. Каза го Реджеб и всички вкупом млъкнаха. Защо? Защото. Тук бих попитала: Защо никой не обясни за какво става дума? Бих попитала и спасил ли е лидера си Емин със своята смърт? Кой е искал да отстрани Доган и защо? Кой заплашва живота на лидера на ДПС, че непрекъснато го охраняват?

Защо изчезна с месеци Доган след тази смърт?

Защо не каже Яне Янев, който „знае” всичко, защо се охранява толкова Ахмед Доган? Защо никой не отговори защо толкова време не е премахната заплахата за живота на лидера на ДПС? Защо не е решен този проблем? Защо Доган не идва в парламента, пък все го избират за депутат?

- Защо ДАНС не реагира на твърденията на Мехмед Реджеб?

- ДАНС е една удобна институция. Не се знае те какво вършат и това, което вършат, реално досега няма кой да го провери. Преди време там се изсипаха няколко депутати без да имат право на това...

Напъните и цялата работа около ДАНС беше да се закрият спецслужбите,

да се изземат от президента и да се дадат в ръчичките на изпълнителната власт.
Малцина си спомнят, че при една автомобилна катастрофа преди няколко години зам.-министърът на земеделието Нихат Зия беше ранен и изпадна в кома. Според твърдения в печата на волана е бил шефът на финансовото разузнаване Васил Киров. Някой да е чул за последствия? Съдят ли Киров за тази катастрофа?

- Кои политици сгафиха по време на българския преход?

- Всички.

- Правителството на Виденов ли беше най-калпавото правителство?

- Защо точно Виденов? Виденов не го месете. Виденов направи много грешки – това е вярно, но Виденов си подаде сам оставката. И тук аз бих искала да попитам – след като изкуствено беше предизвикана инфлацията по времето на Виденов как така изведнъж след това инфлацията беше „овладяна”? С какви механизми? Това е някакъв феномен! Правителството на Виденов не беше свалено, той сам си подаде оставката. Не мога да разбера защо непрекъснато повтаряме, че Виденов бил свален?... Колцина премиери сами имат доблестта да се оттеглят от властта? Защо никой не говори за управлението на Любен Беров? То също нанесе много вреди на държавата...

- Виденов си отиде под натиска на народното недоволство...

- Не, моля ви се! Когато започнаха синдикалните протести от средата на м. декември 1996-та година, защото всичко започна така и тогава - Йордан Соколов, Васил Гоцев, Александър Божков казваха: „А-а-а, това са синдикални протести – ние не се месим!” След това изведнъж Надежда Михайлова се включи в първите редици на недоволстващите синдикално лекари, учители, интелигенцията – всички, които бяха доведени до просешка тояга... но нещата започват много преди това – свидетел съм, случваха се пред очите ми. В края на 1995 година Петър Стоянов беше изпратен в Лондон да научи английски, защото го готвеха за президент и на “Позитано” някои червени политици бяха съгласни – да има син президент и Виденов да продължи да си управлява или да се мине на вариант – коалиционно правителство...

През 1996 година, в средата на лятото, по неизвестни причини, аз и 6 мои колеги бяхме уволнени от в. ”Демокрация” и то по време, когато Иван Костов беше в Америка – така става обикновено. Надежда Михайлова си позволи да каже, че съм ченге. След това проф. Розалия Ликова с още една възрастна интелектуалка беше отишла да ме защитава при Костов и той попитал секретарката си:

„Какви са тези баби? Я, да се махат!”

- Каква беше причината за уволнението?


- Не мога да кажа. Или мога да кажа, че пишехме против правителството на Виденов, а от червената централа бяха поискали медийно спокойствие от Костов. Невен Копанданова, тогавашната главна редакторка, креатура на ЦК на БКП, се скри в кабинета си. Митко Цонев прати екип от БНТ да заснеме новината и да има коментар, но тя не отключи! Представяте ли си какъв цирк се разигра?

- Никой ли нищо не ви каза?


- Преди това Иван Костов ме извика на стълбите на СДС, където явно не е имало микрофони и ми каза:

„Не е времето сега да се сваля Виденов!”

Събитията след това показаха, че действително не е било време да се сваля Виденов – поне в сметките на някои псевдодемократи и по тази причина не беше удобно да се пише против правителството на Виденов, в което член беше Николай Добрев. А Николай Добрев и Иван Костов са се срещали през това време и са си говорели за коалиционен кабинет. Владимир Манолов от НСС мисля, че се споменаваше в едно издание, им е съдействал да се виждат... Моето обяснение е, че е имало някаква уговорка между двамата. На 2 октомври 1996 година бе убит Луканов...

След това Костов замина за Будапеща, срещна се със Сорос и с “Отворено общество”, върна се окрилен и започва да работи само за себе си. Костов престана да се вижда с Добрев, престанаха всички тези разговори...

Николай Добрев бе безкрайно разочарован, разбра, че е излъган – това беше голям стрес за него и той се разболя... Но друго интересно имаше в моето уволнение – спомням си, че 111 депутати се бяха подписали в наша защита, срещу уволнението ни и в „Красно село”, в една зала се състоя много любопитно събрание на депутатите и ръководството на СДС, барабар с бъдещия президент Стоянов. Тогава Светослав Лучников, Бог да го прости, стана и каза: върнете журналистите! В президиума на събранието бяха се наредили Костов, Стоянов, Михайлова, но само пред Костов имаше микрофон! Това бе характерно за периода на Костов в СДС. Стана Петър Стоянов и каза: „Ако ги върнете, ще ми провалите предизборната кампания! Ако върнете Люба Манолова – ще ми провалите... и така нататък... А, аз това лице не го познавах отблизо, за Стоянов говоря... По време на вътрешните избори за излъчване за кандидат за президент в СДС. Стоянов се състезаваше с Александър Йорданов и Асен Агов мисля. Тогава той беше дошъл в редакцията и на въпроса ми да пиша ли кой е баща му, се ядоса и каза: антикомунист, само това ще пишете! А той се е страхувал някой да не се сети, че атко му, като областен управител беше пратил полицията да бие селяните в Цалапица!

После се сетих...

Та стана Лучников тогава, на това събрание и каза: не стига, че от нищо те правим президент, ами...
Така си беше. Кой познаваше добре тогава Стоянов – някакъв си бракоразводен пловдивски адвокат, зам.-министър на правосъдието? Почти никой. Я попитайте на улицата дали някой познава зам.-министри от това или други правителства – хората не ги знаят... Та Стоянов се беше взел много насериозно и за да го опознаят хората, 10 месеца му правиха предизборна кампания за президент. По американски образец. Първо имаше вътрешнопартиен избор в СДС, след това Стоянов се изправи срещу Желев, което си беше предизвестен успех след гафовете на Желев към сините... И чак към октомври 1996 беше истинското гласуване за него. Социалистите услужливо тогава подадоха Маразов за кандидат-президент, когото пък никой не пожела да избере... Това беше тяхното рамо към избора на Стоянов.

- Искате да кажете, че по това време се е уговаряло коалиционно правителство между БСП и СДС?!.. С премиер кой?

- Доколкото знам говорено е било с Кръстьо Петков, въпреки че той отрича...

- По вашата логика защо съдейства Добрев за връщането на мандата след събитията през 1997 година?

- А какво да направи? Желю Желев започна да протака и да не дава мандата след обявената оставка на Виденов, тогава той си отмъсти на СДС с това изчакване. Чак Петър Стоянов като дойде като президент се договориха нещата да вървят напред...

- Имало ли е периоди, в които сте се страхувала за живота си?

- До 1996 година имаше две влизания с взлом в къщата ми.

Имала съм и неприятни обаждания по телефона. За последното обаждане с установен телефонен източник, прокуратурата 3 пъти започваше разследване в продължение на няколко години и все искаха отново и отново да давам показания. Накрая им казах да си гледат работата... Това е нашата родна прокуратура в действие!

Колкото до въпроса ви за заплахите: по-страшно е да оставиш един човек без прехрана, както ми уредиха сините другари на Иван Костов с уволнението, но аз се мобилизирах, имам много качествени приятели. Седнах и написах книгата си за външния дълг, която се изчерпа за пет дни! Според тогавашна класация на списание „Тема” даже бяха я поставили начело на търсените книги. Хората искат да знаят за случилото се в последните 20 години и годините преди това. А аз го написах документално и с факти и свидетелства. Сега вече и Богдана Лазарова седна да пише и прави предавания по написаното от мен за каналите на Държавна сигурност, и един бивш колега, Христо Христов писа по същите теми, преписвайки директно от дело №4... Документацията ми е автентична, от времето на управлението на Живков и малко след това, и не ми я подаваха услужливо от архивирани папки.

Едно е да ти плащат от „Отворено общество”, а далеч по-различно да ровиш и търсиш сам. Платената журналистика някак олеква в моите очи. Говорят колеги за свобода на словото – един приятел каза: Ти имаш лукса да пишеш каквото мислиш в сайта си!” колцина от колегите имат тази възможност?

- Как виждате бъдещето на вестниците?

- Ще останат много малко след изборите. От тези, които купи Ирен Кръстева повечето ще бъдат закрити, уви. Някои ще продължат като он лайн издания. Много от колегите ще се озоват на улицата, а това е много лошо, и то в условия на криза.

 
Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”, от който е уволнена по заповед на Иван Костов. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. Втората част на книгата за периода 1990-1997 година се подготвя за печат. Автор е на документален филм за гражданската война в Грузия, излъчен по БНТ 1992 г..

От 2006 година има авторски сайт- “Хроники”, който има над 400 000 посещения до момента. Партьор е с различни медии, които публикуват нейни статии или части от тях.


Какво остана неизказано около скандала с Румен Петков г-жо  Манолова?

Останаха много неизяснени нища. Както бяха налице и много причини за скандали около пребиваването на Румен Петков на поста министър на вътрешните работи. Самият Петков влезе в изборите за парламент в края на лятото на 2005 със скандално незавършени проверки  в Плевен. Не отварям дума замесването му в аферата “Акрам”, където се споменаваше неговото име заедно с това на Андрей Луканов, Стефан Косев, Димитър Йончев, Ивелин Николов и прочие не случайни имена. Нещата около това криминално източване на банки замряха и виновни останаха не всички, които бяха посочени и цитирани от медиите, и самия Акрам. Другите скандали, с които Петков встъпи в длъжност бяха с плевенски адрес и  касаеха кметуването му. Тези скандали, по които имаше и проверки услужливо бяха приключени и самият Петков беше удобно оневинен. Що се отнася до скандалите довели до оставката му, те бяха с продължителност от няколко месеца и не един или два. За някои скандала с Румен Петков започна с оставката на Главния секретар на МВР Илия Илиев, когото всъщност самият Петков постави на този пост. Неизказано остана защо и кога Илиев загуби доверието на министъра си, какво целеше с оставката, освен да запази собствената си кожа. Неизказано остана и как офицерът Тодор Димов от Разград първоначално твърдеше, едни скандални факти, а след разговор с Румен Петков на четири очи получи амнезия  и спря да твърди каквото и да било, като хвърли вината на журналистите, че те не са го били разбрали правилно! Какво се случи в разговора на Димов с Петков – това е много интересно, защото най-лесно е да се допусне, че е направена сделка мълчание срещу бъдещо оневиняване. Но гласно никой не поясни как така се изтриват от паметта, изречени в ефир на живо думи на сериозен МВР- служител! Неизяснено остана и доколко и по каква конкретна причина следващият Главен секретар Валентин Петров си бе направил труда да отиде до провинцията в почивни дни и да иска документацията по случая “Куйович”. Това също хвърли негативна отсянка върху имиджа на Петков като министър, но не се превърна в причина той да даде смислено обяснение за поведението и нездравия интерес на своя нов Главен секретар. Неясно остана и пътуването на министрите Румен Петков, Асен Гагаузов, Веселин Близнаков и сие в Монако. На чия сметка бе този воаяж - подадената след няколко месечно изчакване оставка на Румен Петков остави без отговор този въпрос.  Неясно остана и защо Прокуратурата не започна проверка по провала на Румен Петков в акцията му срещу шефа на Български червен кръст Христо Григоров. Не се задълбавам изобщо в мотивите на Петков да заема подобна позиция. Неясно остана и защо шефът на Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция”, Владимир Иванов се отчете и обяви, че напуска поста си. При напускането си Иванов съобщи, че няма никакви конфликти с ръководството на МВР и се пенсионира по лични причини. Ще се доверя на изтъкнатата от Иванов причина за пенсионирането, но според източници на Mediapool, Иванов си тръгна покрай скандалите в превърналия се в актуален напоследък Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", чието финансиране бе спряно от Брюксел след ареста на двамата му служители и разкритията за конфликт на интереси, свързани с  директора Веселин Георгиев. В оглавяваната от Иванов дирекция, според сайта Mediapool постъпила информация за злоупотреби във фонда, която не била предадена по съответния ред на висшестоящото началство, което станало причина за поисканата му оставка. Сайтът твърдеше, че Иванов не бил освободен веднага от поста си, както бившия главен секретар на МВР Илия Илиев, а по каналния ред с предизвестие, за да му се "затвори устата" преди вота на недоверие към правителството заради корупцията в управлението, коментираха запознати с методите в МВР в подобни ситуации. Друг неизяснен случай е този с фалшифицираните данни. Под заглавие “Румъния и България са заплашени от санкции” австрийският Ди Пресе отбеляза, че двете най-нови страни-членки на Европейския съюз са предприели твърде малко срещу корупцията и организираната престъпност. Като източник на раздразнение бе изтъкнато от изданието и предоставянето на частично фалшифицирани данни на Брюксел. “В сферата на организираната престъпност данните на София не отразяват реалното положение”, заяви говорителят на Комисията Марк Грей. “Показателите се подобряват, но не виждаме те да съответстват на ситуацията на място”, каза още той.

Кой бе подал фалшиви данни, къде беше министър Петков в тази конфузна ситуация – това също остана неясно след оставката му.

Неясно остана и по каква причина Петков обвини бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов, че време на управлението на кабинета “Костов”, че НСС се отличавала с "активна и брутална работа срещу нашите най-близки партньори – държавите-членки на НАТО и ЕС".

Неясно остана и доколко министър Румен Петков е бил запознат с броя на издадените паспорти на Куйович, след като даже издаването само на един документ за самоличност на този чужд гражданин представляваше нарушение на закона и бе насочено против националната сигурност.

Неясно остана и защо веднага след ареста на зам.-директора на ГДБОП Иван Иванов Главният секретар, доверено лице на министър Петков се озова в Главна прокуратура? Какво искаше да научи, отговор на кои въпроси бе пратен да получи?

Неизяснено остана и защо Румен Петков побърза да уволни задържаният Иван Иванов и да се разграничи от него? Нима всичко, което се бе случвало в ГДБОП не е било известно на министъра?

Неясно остана и дали Петков е знаел за вноса на фалшиви бандероли за фирми производителки на алкохол, внос, който бе ощетил държавата с 170 милиона. Още повече, че споменаваните фирми се сочеха и като спонсориращи социалистите.

Неясно остана и защо Главният секретар на МВР говореше за разработка за внос на 4 тона хероин, а бяха хванати само 60 килограма? Знаел ли е Петков за тези четири тона бъдещ внос, и наясно ли беше той със заловените само 60 килограма наркотик? И още нещо, което е много важно: когато в една страна влизат 60 кг вместо очаквани 4 тона хероин, това предполага две версии, че или хората по веригата са били предупредени от вътрешен човек в МВР, или пак вследствие на предупреждение са пренасочили пратката за транзитно преминаване от друго място и по друго време.

В този смисъл и твърдението на Главния секретар Илия Илиев “Ние спряхме канала” може да мине на Женския пазар или в детската градина, но в сериозен контекст не звучи добре.

Около оставката на Румен Петков остана неясно и какви разногласия и от какво естество са имали Илиев и следващия Главен секретар Валентин Петров?

Около оставката на Румен Петков остана неясно и има ли връзка министърът с първоначалния арест и последващото пускане на Илия Илиев от ареста. С кое от двете събития бе свързан Петков и как.

Много интересно бе и неизясненото внезапно излизане в отпуск на Валентин Петров, както и каква бе причината премиерът Станишев изведнъж да поиска Доклад от МВР-министъра за последните 18 години на специалните служби. Нито Петков бе в час по толкова специфични проблеми, нито дадения от Станишев срок, за изготвянето на подобен Доклад, бе реален.

Около оставката на Румен Петков остана неясно и защо много приказливият Ваньо Танов изведнъж млъкна? Имаше ли Румен Петков заслуга и намеса в това замлъкване?

Няма отговор и по каква причина една сутрин рано в интервю за Агенция “Фокус” Румен Петков даде интервю, с което “освети” името на агента на ДАНС. Кой подведе Петков  да даде това интервю?

Неясно е засега и кой пусна разработките в кутиите на депутата Атанас Атанасов? Кой бе в дъното на удара срещу Румен Петков? Човек от партията или човек от бившите служби, играещ в нечия политическа полза?

Разбра ли Румен Петков кой изнасяше разговори записани със СРС и защо – това също остана без отговор.

Неясно е все още и защо бе застрелян точно по време, когато се очакваше оставка от Румен Петков хроникьорът на мутрите Георги Илиев. Имаше ли връзка този разстрел с подтика за оставка?

Неясно остана след снемането на Петков от поста министър защо той докато оглавяваше МВР не криеше поддръжката си на Младен Михалев – Маджо? Връзката Маджо – Румен Петков на лична основа ли беше, на основа партийно спонсориране или по някаква неизвестна причина?

Неизяснен остана и фактът защо Румен Петков отиде на среща с братя Галеви? Защо се движеше с четири коли охрана като министър?

И най-накрая: наясно ли беше Румен Петков като министър дали в МВР има одобрение на неговата политика или не. На кого служеше Петков с всички изброени свои неизяснени действия?

Много от казаното дотук ще си остане без отговор. Поне на първо време.

Излезе ли извън контрол използването на СРС-та в последно време, според Вас?

Използването на Специални разузнавателни средства е регламентирано със Закон. Употребата им – също. В последните месеци се пуснаха много СРС-та във вид на разпечатки, но това са стари неща. Поне от гледна точка на добиването им. Що се отнася до контрола и споровете върху използването на СРС-та, то едно трябва да е категорично ясно: СРС-та са специфично добита информация и използването й в нарушение на Закона води до големи политически сътресения в държавата. Не съм сигурна, че е работа на политици от изпълнителната власт да слагат ръка върху контрола по използването на СРС-та. Утре ще дойде друга изпълнителна власт и тази, която е уредила нормативно СРС-та да се използват под нечий политически контрол – ще си ближе раните и ще съжалява за промените, които са направени. Контрола върху специалните разузнавателни средства си е работа на самите специални служби – в случая ДАНС, НРС и прочие. Ако те не контролират, а използват определени СРС, това ще означава, че са политически зависими и са далеч от професионализма и интересите на националната сигурност.

Що се отнася до това дали е излязло от контрол използването на СРС – отговорът ми е положителен, като държа да уточня, че това е нарушение на закона и се върши с политически цели.

Друг въпрос е, че ако не бяха се появили записаните разговори със замесването на Иван Иванов, то обществото нямаше да е наясно какво се случва в ГДБОП, респективно МВР.

СРС не е оръжие – поне не би следвало да бъде. Но когато твърдя това имам в предвид една демократична държава с работещи съдебна система и спазване на съществуващите закони. Не ми е приятно да го изрека, но България все още е далеч от това понятие за държава. Аргументът на някои политици, че видите ли приемът ни в ЕС говори, че сме демократична държава с действащо законодателство не издържа на действително случващите се събития.
 
Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”, от който е уволнена по заповед на Иван Костов. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. Втората част на книгата за периода 1990-1997 година се подготвя за печат. Автор е на документален филм за гражданската война в Грузия, излъчен по БНТ 1992 година. От 2006 година има авторски сайт - “Хроники”, който има над 400 000 посещения до момента. Партьор е с различни медии, които публикуват нейни статии или части от тях.

Ако трябва с няколко думи да опишете българския преход кои биха били те?

Труден период, с умишлено и дълго време не приемани закони, с умишлено не работещи ефективно прокуратура и съд. Време, в което бе заложено комунистическата номенклатура да поеме икономическите лостове в държавата – което се и случи. Друг въпрос е колко загуби от това самата държава и доколко законно бе извършено това.

Факт е, че по време на българския преход се случи и първоначалното натрупване на капитали и то в не случайни хора. Всичко това даде един криминален цвят и характер на българския преход, откъдето и дойдоха големият брой убийства, умишлени фалити на работещи и печеливши  държавни икономически структури.

Трудно бе да се откъсне България икономически от Съветския съюз и членството си в Съвета за икономическа взаимопомощ. Но Горбачов, с арогантното си решение разплащането между страните членки да става във валута, улесни това откъсване на страната ни от СИВ и самия разпад на тази икономическа общност.

България се откъсна и от Варшавския договор, което обаче се изтълкува и прие погрешно от дузина висшестоящи политици и те се обърнаха на 180 градуса, към САЩ, от които нямаше какво реално да получим освен потупване по рамото от време на време.

Но най-страшното за мен от изминалия български преход си остава настаняването на бездуховността в обществото. Разрушени бяха изконни ценности в областта на културата, образованието, възпитанието на младото поколение. Днес учителят е подложен на унижение от своите ученици. Лекарят гледа джоба и финансовите възможности, а не диагнозата на пациента. Младите интелигентни хора дръпнаха към други държави, където рискуваха да започнат от нулата, но да заживеят в свят на законност и порядък, в свят на нормално заплащане на труда. От там те едва ли ще се върнат, най- малко от призивите на един Станишев.

Българинът вече няма уважение към по-възрастните и нуждаещите се, няма милосърдие, няма желание да се труди и с труд да изкарва прехраната си. Израства едно объркано и в по-голямата си част жестоко поколение, което е недотам грамотно, но затова пък с амбиции за просперитет. Поколения вече не четат, заливани са с американски филми, имаше отстъпление и от театъра, оперното и изобразителното изкуство станаха приоритет на елитарна част от българите. Но елитарната част от интелигенцията не се покри реално с финансово стабилната част и оттук също изникнаха маса противоречия.

В България сериозно са разклатени моралните устои на нацията и ако една икономика рано или късно се вдига на крака, то моралните и духовни ценности на една нация трудно се връщат и възстановяват. Още повече, когато цели поколения израснаха с изкривени представи за добро и зло, за красиво и пошло.

Как гледате на политиката ?

На политиката гледам като на необходимото зло, но и на терен в който няма място за аматьори, печалбари и комплексирани хора с амбиции, надхвърлящи реалните им възможности и интелектуален багаж.

Второто уточнение, което правя е, за да подчертая колко много има да се наваксва, да се учи, да се прочиства така наречения политически елит. Елит се създава с години и традиции, а у нас нямаше нито време, нито традиции. В началото на прехода налице бяха единствено един гол ентусиазъм, нежелание  на стари кадри да напуснат сцената и нахлуване на не случайно избрани, даже подставени лица.

В политиката ми липсват добрите експерти, които работят за една национална кауза за просперитет, а не за лично облагодетелстване както е сега. Но постигането на това е въпрос на много години труд и учение, на много грешки и на много преглътнати неуспехи. Реално в българската политика се броят на пръсти личностите, които са там заради интересите на България. Абсурдно звучи, но на такива хора засега не се гледа с добро око от останалото мнозинство, така наречени политици.

Какво беше и в какво се превърна СДС?

СДС беше един всеобщ народен ентусиазъм, едно движение на различни политически сили от миналото и настоящето, но създадено и контролирано от хора от Българската комунистическа партия. Зная, че мнозина ще се засегнат от този мой отговор, но с думите си съм далеч от мисълта да  твърдя, че всичко е било конспирация, или че всички са били в играта, ако мога така да се изразя.

Спомнете си първият митинг на 18 ноември 1989 година. На него се говореше срещу Живков, но не и срещу комунизма. Той бе поръчан и организиран от вътрешнопартийната опозиция на БКП, та от трибуната Радой Ралин четеше някакво послание и още помня думите на Радой: “Другарю Младенов”, и така нататъка... нямахме истинска опозиция, повечето от дисидентите ни бяха одобрени от Луканов и негови хора, марксисти, антиживковисти, за които изключването от редиците на БКП бе огромна лична драма.

Луканов държеше хора от СДС в ръцете си и когато те тръгнеха да стават самостоятелни – се появиха досиета! Елементарно.

Така че за много българи СДС беше надежда за друг, различен живот – дали това се осъществи – времето показа, че надеждите на повечето привърженици на СДС бяха излъгани. И от слабото управление на правителството на СДС, и от внедрени хора, които работеха против синята идея. Имаше личности в СДС, но те бяха изтикани от други политици. В същото време, когато Иван Костов пое СДС, той направи нещо, което на пръв поглед бе добро, но впоследствие разруши синята магия. Той подчини СДС на себе си и си създаде синя партия, в която имаха място, хора, послушни и хора безлични, за да има Костов думата. Това единоначалие, тази авторитарност съсипа СДС и Костов, и отломките едва ли някога ще се обединят като единна политическа сила вдясно. Тук не мога да отрека, че Костов е добър икономически експерт, но в 1996 у него надделя амбицията да стане лидер и премиер.

Фалшът на един Петър Стоянов го задържа само един мандат за президент и впоследствие го игнорира от политическата сцена. Същото се случи и с Надежда Михайлова – едно е да превеждаш добре, а съвсем друго да те бива за политик от голям ранг.

А какво е ДПС и в какво ще се превърне според Вас?


ДПС тръгна с фалстарт и бабуване от много посоки – от страна на Луканов, от страна на Турция, от страна на САЩ и Великобритания. Характерното за ДПС е да не се замесва в скандали и да не се стига до там Движението да търпи негативи, даже, когато скандалите са свързани с действия или бездействия на негови членове. Доган бе политически партньор на много правителства и рамо на избора на всички президенти след Петър Младенов. Това той инкасираше много добре в годините, в полза на ДПС. Независимо, че винаги политическата сила на която партнираше, по-късно биваше предадена от него и губеше. Това е характерното за ДПС и Доган.

Реално Движението за права и свободи е политическа сила, създадена на етническа основа, но едва идеята ДПС да се обвърже с европейските либерали го измъкна и легитимира пред Европа в друга светлина.

За разлика от много мои колеги, аз не твърдя че Доган е голям политик, защото по моите разбирания големият политик е почтеният политик, работещ за националните интереси на държавата.

Това, което прави в момента ДПС е да укрепне политически и икономически. Работи се на тъмно и малцина са наясно какво се случва с и около ДПС. Това също е една от характеристиките на Движението – конфиденциалността на вътрешно партийните назначения и икономическите апетити на партийния елит на Движението – не толкова в личен план, колкото в полза на самата политическа сила.

Доган е голям политик с това, че мълчи, че прави изявления, когато той реши. Тази страна в неговото поведение му носи много точки, защото в никакъв случай не може да се каже, че той омръзва на избирателите или пък, че той говори по всякакви поводи. Доган печели с мълчанието си.

Не винаги, когато проговори той е толкова печеливш. Спомнете си как в една “Панорама” лидерът на ДПС обяви, че напуска политиката! Той направи ефектно изказване, но след това изобщо не напусна политиката. Да не говорим, че и никой не попита защо ги наговори такива в “Панорама”.
Доган плаща добре за вярност в ДПС, той иска срещу това работа и лоялност и ги получава. Доган готви ново поколение политици за Движението, които ще бъдат пуснати в обръщение в подходящия момент.

Доган отминава всичко, което е неудобно и насочено срещу него с мълчание. Той печели от неизвестността около Движението и мълчанието по плановете на елита му за бъдеща реализация.

Доган е уязвим в едно: икономическите му амбиции да сложи ръка на туризма, силовите структури в държавата и да бъде балансьор в което и да е правителство. Но как да се отиграе тази негова слабост, на другите политици все още не е ясно как точно трябва да се осъществи.


ГЕРБ се очертава, като новият хегемон на политически небосклон у нас. Как гледате на тази партия и лидерът и?

Хегемон е силно казано. ГЕРБ има осезаемо присъствие в политиката, което далеч не е за пренебрегване. И то преди негови хора да се влезли в парламента. Това, което работи против ГЕРБ е загубата на инерция, повторението на модела партия с един лидер и без популярни и реализирали се личности. Тази слабост на ГЕРБ ще изиграе лоша услуга при следващите избори, той като представителите му няма да са известни и утвърдени с делата си хора.

В този смисъл мога да твърдя, че ГЕРБ повтаря модела НДСВ, но в никакъв случай не бих сравнила Бойко Борисов със Симеон. Тук е налице една амбициозна, отворена за идеи личност, която говори това, което хората очакват да чуят. Борисов отликва там, където има проблем, или е на път да се появи, както бе в случая с АЕЦ “Козлодуй”, “Кремиковци” и прочие подобни.

В същото време той се дистанцира вероятно в името на една професионална лоялност от скандалите в МВР. А когато разбра, че неговият човек генерал Танов губи мярката, овреме го дръпна от сцената.

Покрай качествата си и правилните ходове Борисов има и слаби места и моменти като всеки човек. Такива са мълчанието му по отношение на поведението на Симеон около претенциите му за имоти. Това мълчание е обяснимо, защото като Главен секретар на МВР от мандата на НДСВ Борисов е в известна степен уязвим. Той получи с това присъствие във властта добър старт в политиката, но и стана уязвим от близостта си със Симеон и хората около него.

Друга слабост на Борисов са съветниците му – един Георги Ангелов, който твърди, че разбира от икономика, е капан за бъдещето на Борисов и ГЕРБ, тъй като засега Ангелов е полезен единствено да себе си и комплексите си на голям икономически експерт. А точно от това Борисов и ГЕРБ нямат нужда.

Бойко Борисов се държа и твърде витиевато около гласуването от общината по въпроса за арменския геноцид, с което загуби гласовете на много хора.

Друг слабост на Борисов е пълната му вяра в САЩ, което не кореспондира винаги с националните интереси на страната. Дали ще преодолее това Борисов времето ще покаже, но образът му на безкомпромисен политик, и политик, който е вечно на пулса на събитията може да повехне, ако Борисов овреме не подбере внимателно хората около себе си.


Как виждате  Георги Първанов и каква е ролята му днес?

Засега Георги Първанов е един залязващ политик в кариерата, тъй като след края на втория му мандат в Президентството, за него няма полезен ход в реалната политика. Все пак Първанов не е Путин.

Да не забравяме, че историкът Първанов претърпя странна метаморфоза – от член на ОКЗНИ /Общонароден комитет за защита на националните интереси/, той се превърна в симпатизант и поддръжник на ДПС. Това се помни и не се оценява положително.

Положителен и силен момент за Първанов бе отстояваната от него позиция да останат спецслужбите към институцията на Президентството, но нещо го пречупи и накара да се откаже от вижданията си.

Що се отнася до ролята му днес, по важните и актуални проблеми Първанов не винаги взема навреме отношение, или ако го направи, то позицията му не се приема добре. Така бе в случая с децата сираци, така е по изнесените случаи с насилие върху деца сираци. Първанов мълчи за рекета върху населението от страна на енергийните дружества. Първанов мълчи и ширещата се корупция и бързото забогатяване на политици. Първанов мълчи за лошото здравеопазване, за непосилните за оцеляване цени на живота. Това мълчание има причини, но резултатът не е в полза на държавния глава. Все пак той се ашифира като социалният президент!

Наясно съм с обстоятелството, че е деликатно да кажеш, както вече се случи на съпартиеца си Сергей Станишев, че греши като поставя в бордовете свои хора, но това ли е съществената грешка на Станишев? Не е ли по-важна грешката на Станишев да обвинява Европа за българските управленски гафове и провали? Не е ли по-важно щом отваря уста да говори, президентът Първанов да бъде по-конкретен и по-критичен – не само към Станишев , но и към Доган и Симеон? Вярно е, че влиянието върху Тримата другари не е вече в ръцете и силите на държавния глава, но това не може да става повод той да говори, за да каже нещо си, когато страната е ударила дъното.

Да отваря дума за радикална промяна на модела в държавата президентът, без да бъде конкретен, е нещо, което той можеше и да ни спести засега, тъй като какъв ще е политическия модел в момента не стои на дневен ред. Това е все едно на гладуващите сираци да се подаряват играчки... Контрапродуктивно е.

Каква е прогнозата ви за следващия политически сезон в България?

Ще започна с нещо неочаквано – в следващия политически сезон много неща ще са различни. Големите политически сили отсега се “снабдяват” със свои медии, информационни агенции, телевизии, ако щете, тъй като това е далеч по-рационално и удобно за тях, за да въздействат върху избирателите.

Все още не съществува сигурност, че в рамките на този мандат няма да има предсрочни избори. Това все още го поставям под въпрос. Стремежът на политическите лидери засега е да афишират самостоятелно участие на бъдещите парламентарни избори, но за да се осъществи това се изисква време и много практическа работа. В този ред на мисли, изобщо не е сигурно, че една предизборна кампания, начената година по-рано ще донесе добър резултат на дадена политическа сила, както разчитат социалистите.

На бъдещите избори ще се яви и ГЕРБ, но в зависимост от времето и събитията до кампанията е трудно да се прецени дали ГЕРБ ще може да разчита на сегашното си влияние. Времето за ГЕРБ е нож с две остриета: то им дава възможност да постигнат още много но и ги изправя пред реалната опасност да загубят от досега спечеленото доверие.

В същото време, в следващия политически сезон много от известните партии ще слязат от сцената, поради слаб изборен резултат. Сред тях на първо място бих поставила НДСВ и отцепниците БНД.

Съществуват и партии от опозицията, които трудно ще минат бариерата за влизане в парламента. Известни личности, също няма да успеят да попаднат в следващия парламент, тъй като няма с коя партия да се явят на избори.

Финансовите възможности на партиите са единственият спасителен пояс за следващите избори според стратезите им. С много пари политическите им анализатори търсят засега начини да осигурят победа на предстоящия вот, но дали ще намерят правилната формула за това – все още е под въпрос.

В следващите избори много от досегашните политици ще отпаднат от политическата сцена. В БСП има тенденция за подмладяване на политическите личности, в ДПС също се работи усилено по банката кадри, като на съвсем нови лица се дава възможност да вземат още образователни дипломи и то в европейски колежи и университети.

В НДСВ всичко започва и свършва със Симеон, неговите лични интереси, и амбиции, а това е фатално за оцеляването на една политическа сила.

Бойко Борисов е скритият коз на царедворците, но едно обединение с жълтите ще донесе единствено негативи на генерала.


Какви книги четете? Имате ли любим автор?


Обичам предимно мемоарната и аналитична литература. Литературата – прогноза, литературата - история. Харесвам Шекспир, Чърчил, Хенри Кисинджър, Дмитрий Волкогонов, драматургът Харолд Пинтър, Кърт Вонегът, Гор Видал, Гари Ка, Пол Джонсън, Самюъл Хънтингтън, чета Бжежински, но не мога да твърдя, че след “Извън контрол” все още го харесвам толкова. Чета с интерес Евгения Албац, Станислав Говорухин, Игор Бунич, арабистът Чуков, Булгаков, Бердяев, Владимир Буковски, Валентин Распутин, Чехов, Илф и Петров, Михаил Жванецки, Василий Шукшин, Достоевски. С удоволствие чета и препрочитам пиесите и разказите на Йордан Радичков, всичко на Станислав Стратиев, стиховете на Петко Братинов, това, което пишеше Димитър Яръмов, стиховете на Иван Радоев, комедиите на Бранислав Нушич, Ярослав Хашек.

Да не забравя и Дейвид Балдачи, Роберт Лъдлъм, Фредерик Форсайт, цялата художествена класика – българска, руска и чужда. Наскоро открих като публицист и то много интересен – Любиша Георгиевски. Удоволствие е да откриваш нов, интересен автор. Интересен за моите разбирания и очаквания. Обичах да чета кратките готварски рецепти, очерците на моя приятел Цаньо Сърнев, обичах да чета Серафим Северняк, за когото малцина от днешните млади журналисти са чували. А бате Серо, както го наричахме ние ценеше доброто слово. Уви и двамата вече не са между нас.

Обичам да чета списанието на  The Economist – “intelligent life”, което спечели голямата награда за издание, на току що приключилия медиен фестивал в Албена. Не приемам мълчанието на колегията по тази напълно заслужена награда. Това е едно умно списвано и много добро списание, каквото липсваше на нашия пазар. Не приемам никой да не отдели и ред за качествата на това списание, което е явление в нашия периодичен печат – това не кореспондира с представите ми за колегиална етика. Другото списание, което също чета и се радвам, че вече е на пазара е и “L Europeo”. Това са две много добри попадения в морето от лековати и бляскави, жълти издания, които не ти дават нищо.
Любими са ми всички изброени автори, които мога да чета и препрочитам непрекъснато. Не мога да назова само един любим автор. Сигурно, като изброявам горните имена съм пропуснала някого.
 
Powered by Tags for Joomla