Tag:барак обама

Министър Цветанов разходи до Щатите прокурорката от Шумен по делото „Килърите” и приятеля си Станимир Флоров, шеф на ГД БОП

Снимка за спомен с Джон Бренън, разпространена от Пресцентъра на МВРМинистърът на вътрешните работи и вицепремиер Цветан Цветанов замина спешно за САЩ, за да получи указания за продължаващото вече месеци разследване на взрива в Сарафово. Според Пресцентъра на МВР, Цветанов се е срещнал със специалния съветник на президента на САЩ по въпросите на контратероризма Джон Бренън и е разговарял с с директора на Сикрет сървис, Марк Съливан.

Според самия Цветанов и пресцентъра му, Джон Бренън е дал "висока оценка за хода на разследването, както и за активната и целенасочена дейност на разследващите органи". Цитатът на изказа, твърде много наподобява на начина на говорене на самия министър на вътрешните работи, който по стар навик сам си е диктувал репортаж за това как протича визитата.

Основното, което прави впечатление в съобщенията на Пресцентъра на МВР за това пътуване на Цветанов е твърдението, че самият президент Барак Обама бил поканил българският премиер на посещение през месец декември тази година?!

Факт, който според Цветанов и публикуваното от неговия Пресцентър, и звучи така: „В самият край на срещата Джон Бренън предаде покана на президента Обама към министър-председателя на България Бойко Борисов да се срещнат в Белия дом през месец декември 2012 г. Той специално подчерта, че това ще бъде една от първите срещи на президента Обама с чуждестранен ръководител след преизбирането му за президент.”

Снимка за албума на Цветанов - ръкостискане с шефа на Сикрет Сървиз - разпространена от Пресцентъра на МВРВ приповдигнат тон, Пресцентърът на МВР е публикувал още протоколни бисери, които са написани, за да възвеличаят силата и могъществото на Цветан Цветанов като министър на вътрешните работи: „Започна официалното работно посещение на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България Цветан Цветанов във Вашингтон. По време на посещението в САЩ се предвиждат поредица от срещи с ръководители на американските правоохранителни органи, с които ще бъдат обсъждани въпроси на двустранното сътрудничество в правоохранителната област... По време на срещата продължила необичайните един час и 45 минути министър Цветанов запозна Дж. Бренън с постигнатото от българското правителството в противодействието на организираната престъпност, корупцията и наркотрафика, както и с няколко знакови дела срещу организираната престъпност. От американска страна беше заявено, че усилията които се полагат от българското правителство и българските  правоохранителни органи високо се оценяват в САЩ... Цветанов и Бренън обсъдиха конкретни въпроси, свързани с разследването на терористичния акт в Бургас. Беше постигнато взаимно съгласие, че в съвременния глобален свят нито една държава по света не е застрахована срещу подобен тип престъпно деяние. В тази връзка Джон Бренън изрази много висока оценка за хода на разследването, както и за активната и целенасочена дейност на разследващите органи...”

Според Цветанов и неговия Пресцентър, по време на визитата в САЩ Бренън казал още: „Вашата лидерска роля, г-н Цветанов, е ясно видима за нас и правоохранителните и разузнавателни органи на Съединените щати са Ви благодарни за това, което правите“.

Но да се върна към големия протоколен гаф, който сътвори това посещение и по-точно, лично министър Цветан Цветанов – през главата на Държавния департамент, през главата на Министерство на външните работи, през главата и на двете посолства – българското във Вашингтон и американското в София, покана на най-високо ниво е била отправена чрез Бренън през Цветан Цветанов до българския премиер, Бойко Борисов!

Такъв безпрецедентен протоколен гаф досега не бяхме чували, но доживяхме и това, дипломатическа новина да научаваме от сайта на Министерство на вътрешните работи!

"Това ще бъде една от първите срещи на президента Обама с чуждестранен ръководител след преизбирането му за президент", е заявил Джон Бренън пред Цветанов, който от своя страна го е продиктувал на своя Пресцентър, за да го научи целокупния български народ!

На 7 ноември т. г., непосредствено след преизбирането на Барак Обама за президент, посланикът на САЩ в България Марси Рийс заяви, че все още е твърде рано да се обсъждат следващите външнополитически инициативи на администрацията на новоизбрания президент Барак Обама. Т. е. тя призна недвусмислено, че за двустранни срещи между САЩ и Белия дом все още е рано да се говори, като изтъкна, че за подобни визити даже не се работи все още!

А ето какво публикува в. „Сега” по този повод: „Съобщението за предстоящата визита на Борисов вчера внесе смут и от двете страни на океана, тъй като не е спазен протоколът, по който става организиране на официално посещение. На въпрос на "Сега" за кога е планирано посещението на българския премиер във Вашингтон зам.-говорителката на Съвета по национална сигурност в Белия дом Кейтлин Хейдън заяви: "За момента нямаме официално съобщение". От американското посолство в София отказаха да коментират съобщението на МВР. "Не коментираме програмата на президента Барак Обама", обясниха от щатската мисия.

Окръжният прокурор на Шумен, Ася Петрова, която се разходи до САЩ с министър ЦветановТепърва предстои да научим дали действително предстои такова посещение в САЩ на Борисов, или Цветанов за пореден път се е пренапънал да се хареса на своя лидер след поредицата от гафове, които сътвори той като министър напоследък.

Другият конфузен момент от тази визита е явната благодарност, която е оказал министър Цветанов на прокурорката Ася Петрова от Шумен, като я заведе в Щатите! Ася Петрова е прокурорът, който поиска доживотни присъди по делото „Килърите”, а това е геройство, което явно се и награждава от Цветанов!

Да вярваме ли на Цветан Цветанов?

Да не забравяме, че на 16 ноември т. г. по време на пресконференцията на премиера Бойко Борисов и Цветан Цветанов с Генералния секретар на Интерпол, Роберт Ноубъл се получи следната конфузна ситуация: Ноубъл бе запитан от репортера на Радио К2 Деница Гацинска, дали знае от какво не са били доволни евроатлантическите ни партньори, та Алексей Петров е бил отстранен от спецслужбите по решение на министър Цветанов. Ноубъл силно се затрудни да отговори на този въпрос като показа, че не го разбира и чува за първи път подобно нещо!

В търсене на истината коя партньорска служба е наредила България да арестува Алексей Петров, се получи интересен и безпрецедентен "отговор" на вицепремиера Цветанов и на Генералния секретар на Интерпол Роберт Ноубъл в присъствието на премиера Бойко Борисов.

Ето точно какво запита репортерката от Радио К2 Робърт Ноубъл и Цветан Цветанов:

Генералният секретар на Интерпол, който така и не разбра защо Алексей Петров е бил нарочен от евроатлантическите партньори на Цветанов. Явно Интерпол не е сред тях- Господин Ноубъл, искал ли е официално писмено и с какъв документ, Интерпол от България, на Алексей Петров, офицер на оперативното внедряване от ДАНС да му бъде отнет достъпа до класифицирана информация и неговото арестуване?

- Господин Цветанов, цитирам Ваше изказване от Перник: „...За да се възстанови доверието в българските служби, всички евроатлантически партньори поставяха условие пред правителството Алексей Петров да няма възможност да работи с класифицирана информация. Кажете кои партньорски служби поискаха това и с какви официални документи разполагате?"

Всички знаем и сме чували неведнъж, твърденията на вътрешния министър, че арестът на Алексей Петров е бил извършен, за да се угоди на западни служби и евроатлантическите партньори. И това бяха действията, които предприе българското правителство", твърдеше пред журналисти министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.

Досега никой не бе чул кои евроатлантически партньори са поставили условие Алексей Петров да не работи с класифицирана информация, затова пък месеци наред съдът, държи без повод Петров в ареста без причина, въпреки многобройните искания да бъде изменена мярката му за неотклонение!

„Това е човек с огромно влияние, с огромна власт, подкрепен от много политически формации, коментираше наляво и надясно министър Цветанов с уточнението, че представители на партии са били „в много близки, ама много, много близки отношения с Алексей Петров", без да спомене имена на политически формации или конкретни политици.

А ето и отговора на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов по темата, отговор, който бе даден след неловко мълчание стъписване:

- Аз смятам, че самите действия, които предприе българското правителство - кадрови, структурни, в сектора за сигурност, даде възможност България в момента да е една от уважаваните държави като партньор, в борбата с тежката, трансгранична, организирана престъпност. Ъ-ъ-ъ-, разбира се, че това, което съм казал е на база и реалните резултати, които днес имаме в борбата срещу тежката организирана престъпност. Така че надали въпроса Ви е много уместен, но за мене, удовлетвореност в работата на полицейските структури и доверието, което имаме сред нашите евроатлантически партньори през последните три години ... Самият факт, че в България пристигнаха представители на всички агенции на Съединените щати, министри, директори на специални служби от Европа, директорът на Европол, сега директорът на Интерпол,/Ноубъл е Генерален секретар - не директор - бел. Л. М./означава оценка за реално свършената работа от съвместната работа с партньорите. това е, което мога да Ви кажа и мисля, че е напълно достатъчно. Благодаря Ви.

Радио К2: А може ли господин Ноубъл да отговори?

- Аз не Ви разбрах въпроса, да Ви кажа честно - бе отговорът на Ноубъл.

Бойко Борисов: Ако няма други въпроси...

Радио К2: Господин Ноубъл, понеже не ми разбрахте въпроса, затова ще го повторя още един път - Искал ли е официално, писмено и с какъв документ Интерпол, от България - на Алексей Петров, офицер на оперативното внедряване от ДАНС, да му бъде отнет достъпа до класифицирана информация и неговото арестуване? Очаквам Вашия отговор, благодаря.

Ноубъл: Отново учтиво казвам, че не Ви разбрах въпроса и нямам отговор на него.

Радио К2: да Ви разбирам, че няма такова искане и такъв документ ли?

Намесва се "колега", верен на правителството на ГЕРБ със съвет: Извинете, поискайте си, индивидуално интервю!

Коя партньорска служба е наредила България да арестува Алексей Петров, така и не стана ясно - репортерката на Радио К2 бе оставена без отговор, като Ноубъл открито призна, че не разбира за какво го питат.

{saudioplayer}Vaprosi161112.mp3{/saudioplayer}

В същото време Цветан Цветанов хвърли няколко дежурни изречения от торбата с клишета, но пояснение така и не се чу!

На 16 ноември всички репортери в Гранитна зала на Министерския съвет чуха от Ноубъл в предаването на Канал 3 на живо, че той не е наясно с такава интерпретация. Станахме свидетели как човекът, оглавяващ Интерпол се озова в небрано лозе за случая с „Алексей Петров”, за който явно нищо не беше чул до този момент!

Това конфузно положение не бе отразено в нито една медия, освен в Радио К2 и "сега в "Хроники", въпреки че българският премиер се бие в гърдите, че медиите у нас имат свобода!

Идването на Ноубъл в България бе като поправителен за Цветанов, който на 5 ноември на Световната среща в Рим трябваше да чуе, че Интерпол отчита липса на напредък в разследването на атентата в Бургас, въпреки общите усилия на много държави.

Какъв е изводът от визитата на Цветанов  в САЩ?

Протоколна снимка на прокурор Ася Петрова, Цветан Цветанов, посланик Елена Поптодорова и Съливан и Станимир Флоров от визитата на  шефа на МВР в САЩСлед натрупаните гафове по оправданието на подсъдимите в делото „Цонев, Тенчо Попов Сантиров”,  след тълкувателното решение на Върховния касационен съд, че този, който не си е свършил работата по закон и на практика е позволил на "братята" да избягат, не е в съдебната власт.

След скандалните разкрития на Алтернативната парламентарна комисия по случая с убийството на Мирослава и единствения свидетел, Стойчо от Перник, Цветанов явно търси оневиняващи делата му похвати, като един от тях бе повторната среща при посещението на Генералния секретар на Интерпол Ноубъл в България.

Другият случай изискващ оневиняване за Цветанов бе пълният провал на налагането на скандалната кандидатура на Венета Марковска за конституционен съдия, като той побърза да замине в Щатите и оттам да съобщи, че е уредил едва ли не визита на премиера Борисов при Барак Обама!

Всяка визита свършва рано или късно и Цветанов ще трябва да се върне в България, за да отговаря в парламента за скандала с парашутистите в село Коиловци, който скандал е тема за присмех на френските медии вече две седмици.

Накрая ще обърна внимание и върху нещо немаловажно: прокуратурата все още не е към изпълнителната власт. Тогава каква е причината окръжния прокурор на Шумен Ася Петрова да бъде водена зад океана, след като в двете съобщения на Пресцентъра на МВР няма и дума за нейни срещи и разговори в Щатите!

Да не би тя да му е избрала този път ръкавелите от Сикрет сървиз, с които Цветанов така обича да се разхожда и парадира!

 

Вашингтон направи ново раздаване на картите

Тиери МейсанВоенната ситуация в Сирия се измени кардинално, може да се счита, че в стратегически план войната вече е завършена. Свободната сирийска армия (ССА) загуби народната поддръжка, контрастите продължават да пристигат, но доставките на пари и оръжия се прекратяват – значителна част от международната подкрепа е прекратена. Съединените щати решиха да обърнат страницата и да поднесат ССА в жертва.

Обратното броене вече започна. След като новата администрация на Обама бъде утвърдена в конгреса, тя ще представи нов план за поддръжка на мира в Сирия пред Съвета за сигурност на ООН. Макар, че юридически президентът Обама приема мандата от самия себе си, неговата предишна администрация е упълномощена да решава само текущи въпроси и не може да взема значими решения. В разгара на кампанията за президентските избори, когато Барак Обама не вземаше политически решения, неговите сътрудници провалиха Женевския договор. След своето преизбиране обаче, той проведе голяма чистка в органите на властта. Както и е било замислено, генерал Дейвид Петреъс, архитекта на войната срещу Сирия, падна в капана, който му бяха заложили и бе принуден да подаде оставка. Както е било също замислено, ръководителите от НАТО и ПРО, изказващи се против споразумение с Русия, бяха подложени на разследвания по деля, свързани с корупция, и бяха принудени да замълчат. Както е било замислено, държавният секретар Хилари Клинтън бе елиминирана от играта. Изненадва само начинът на отстраняването й: в резултат на сериозно нарушение на здравето й, тя изпада в кома.

Що се отнася до ООН, тук  също има развитие на събитията. През септември Отделът за операции по поддържане на мира подписа протокол с Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). През октомври в Казахстан под контрола на въпросния отдел на ООН бяха проведени маневри на ОДКС по разгръщането на „сини каски” в Сирия. През декември се състоя среща на военни представители на постоянните членове на Съвета за сигурност на която беше представен план за разгръщането на тези сили. И макар, че французите и англичаните бяха против това решение, те бяха принудени да се подчинят на американската воля.

И това е, защото превъзходството сега е на страната на сирийското правителство. Военната ситуация се измени кардинално. Французите даже престанаха да си спомнят за „освободени зони”, които те се готвеха да управляват под мандата на ООН. Тези зони непрестанно се топят, а там където все още съществуват, се намират в ръцете на салафитите, с които не е много лесно да се контактува. Подразделенията на ССА получиха заповед да напуснат местата на дислокацията си и да се групират около столицата, за да се пристъпи към последен щурм. Метежниците се надяваха да поведат палестинските въстаници, основно сунити, срещу мултиконфесиалния режим в Дамаск, аналогично, както поддръжниците на Харири в Ливан се опитаха да вдигнат палестинските сунити в лагера Нахр ел Баред срещу шиитите от Хизбула. Както и в Ливан, този план не успя, защото палестинците добре знаят кои са им приятелите и кой на практика се бори за освобождаването на тяхната територия. В частност, в неотдавнашната 8-дневна война против Газа, най-добрата помощ беше иранското и сирийско оръжие, докато монархиите от залива не си мръднаха и пръста.

Няколко човека от Хамас, верни на Халед Мешаал и финансирани от Катар, отвориха вратите на лагера Ярмук на бойци от Фронта за подкрепа на войните от Изтока (сирийско-ливански клон на Ал Кайда), също свързан с Катар. Те воюваха главно срещу Народния фронт за освобождение на Палестина. Сирийското правителство поиска от 180-те хиляди човека живеещи в лагера да напуснат колкото може по-бързо тези места и им предложи временно убежище в хотели, училища и лицеи в Дамаск. Някои предпочетоха да се изселят в Ливан. На следващия ден Свободната сирийска армия (ССА) обстреля лагера с тежка артилерия и установи там свой контрол. 14 палестински организации подписаха впоследствие съглашение с което обявиха лагера за „неутрална зона”. Метежниците от ССА набързо се изтеглиха и възобновиха военните действия против Сирия в съседното село, а гражданските лица се върнаха в своите домове или по-скоро в руини, които останаха от тях.

Но в стратегически план войната е завършена: ССА загуби народната поддръжка и тя няма никакви шансове да я получи отново. Европейците все още си мислят, че могат да сменят режима, като подкупят висши офицери и провокират държавен преврат, но те знаят, че ССА няма да им помогне в това. Метежници все още продължават да пристигат, но доставката на пари и оръжие са прекратени. Значителна част от международната поддръжка е спряна, тъй като на бойното поле не се виждат никакви резултати. Същото се случва със звездите: някоя от тях отдавна вече е угаснала, но светлината от нея още пътува към нас.

Съединените щати решиха да обърнат страницата и да принесат ССА в жертва. Те й дават нелепи инструкции, които водят метежниците на сигурна смърт. Само пред последния месец техните жертви надхвърлиха 10000 човека. Едновременно с това във Вашингтон Националния съвет по разузнаване цинично заявява, че в близко бъдеще с „международния джихадизъм ще бъде приключено”. Така че и пред другите съюзници на САЩ е на дневен ред въпросът, а не предполага ли новото раздаване на картите и тяхното принасяне в жертва?

Материалът е публикуван във в. „Десант“

 

В наши дни – милиционерските постановки продължиха, докато Бойко Борисов осъзнае, че трябва да пусне властта

Провокаротката Даниела ПеловскаВ понеделник, на 18 февруари на министър-председателя Бойко Борисов бе „пробутана” една псевдопредставителка на протестиращите срещу високите цени на тока, парното, водата, ниските доходи и ширещата се безработица.

Някой играеше ва банк и бе протегнал ръка към властта след предсрочно предизвикани парламентарни избори.

Преди тази постановка се бе появило така нареченото досие „Буда”. То бе последвано от редица целенасочени активни мероприятия в типично физкултурно-милиционерски стил, които доведоха до проливане на кръв и полицейско насилие!

Досието "Буда"

Бойко Борисов обяснява поредния сценарий, но не съобщава автора муДокументи от досие, отново с изпращач – МВР, отново без никой да разпореди проверка как е било подхвърлено на един сайт. Изобщо не отварям дума за съдържанието на въпросния набор от документи, който излезе в някакъв сайт и уличи не друг, а министър-председателя, първоначално като информатор на ЦС БОП, а след това като оперативно интересно лице, свързано с криминалния контингент.

Досието "Буда" се появи досущ като появилите се СРС-ета на разговори за така наречения Мишо Бирата в началото на управлението на правителството на Борисов. От СРС-етата научихме, че премиерът лично е наредил на шефа на "Митници" да прекратят проверката на фирмата на въпросния Михаил Михов!

Схемата на скандала със СРС-ета беше:

  • Да се очаква обяснение от премиера защо е нарушил закона;
  • Да се спори в медиите, близки до Цветан Цветанов вярно ли е, или не казаното в записаните разговори;
  • Спореше се манипулирани ли са записите...

Борисов първоначално мълчеше, след това даде някакви тъпи обяснения и чак след месеци време призна, че действително е разпоредил да се прекрати проверката на Мишо Бирата!

Какво не се случи около тази история със СРС-ета: за пореден път никой не попита откъде, защо и с каква цел се пускат тези записи, кой е записвал министър-председателя – съответно не дочакахме и Борисов да се подаде оставката от скандала!

А налице имахме скандално подслушване, скандални, противозаконни разпореждания и то от най-високото място на изпълнителната власт, дадени лично от министър-председателя!

Това бе първото сериозно „кръвопускане” на имиджа на човека, заемащ поста на премиер, след като вече се бяхме запознали с Доклада на „Конгрешънъл Куотърли”, бяхме чули и чели грамите на бивши американски посланици – с две думи казано, бяхме наясно както с криминалноо му минало, така и с факта, че Някъде в Белия дом са приели Борисов да е техният човек, преглътнали са миналото му и разчитат на него!

Като теглим чертата какво последва от този скандал със СРС-ета, които се оказаха автентични и неманипулирани: бизнесменът Михаил Михов почина някак странно и на още по-странно място. В хотела на един от аверите на премиера, Валентин Златев в Правец и то от някакво сърдечно неразположение.

След време почина и съпругата на Михаил Михов и никой не се върна към този скандал, докато след месеци чак самият Борисов не призна в интервю, че историята и записите са истински, но показа, че на него, не му пука!

Последва досието „Буда”, по което се вадеха бавно документи отново уличавайки Бойко Борисов. Отново никой не разпореди проверка кой, откъде и с каква цел извади „Буда” при положение, че едва ли имаше грамотен български гражданин, който да се усъмни в съдържанието му и внушението, че българският премиер е бил в топла връзка с криминалния контингент.

Шефът на ГД БОП, Станимир ФлоровДискусията около това досие бе „поета” от послушните на властта медии – бивши лица, свързани с бившите разузнаване, контраразузнаване спореха с журналисти и привърженици на премиера по достоверността на тези документи. Край на споровете поставиха изявления на шефа на ГД БОП Станимир Флоров, който заяви в пряк текст, че изнесените документи били автентични, но не водели до съпричастност, т. е. липсвало съгласие от самия Бойко Борисов да сътрудничи на звеното за борба с организираната престъпност!

Последва нова порция документи по досието "Буда" с разкрития, че всъщност Борисов е бил по-скоро оперативно интересно лице заради връзките му с криминални структури!

Вече нямаше съмнение, че се действа целенасочено против българския премиер и то с документи, които го уличаваха и пред неговите партньори от Европейската комисия за миналото му.

Документите нямаше как да излязат от друго място освен от МВР, но защо Борисов не поиска да се провери появата и подхвърлянето им? Защо прие да бъде сврян някъде в ъгъла с тези документи, вместо с вдигната глава да стане и да излезе от властта? Поне докато трае проверката по изваждането на досието "Буда"?

Нито проверка, нито оставка - това бе ефектът, който не обезсърчи врага на Борисов от МВР и той продължи по набелязаната си първоначална посока.

Защо бяха пуснати документите за „Буда”?

Борисов гледа в тавана докато Цветанов прави своето изявление за ХизбуллаОбяснението трябваше да търсим в събитието, които е предстояло, и което се случи след раздухването на скандала „Буда – а то беше: едноличното обявяване от министъра на вътрешните работи, че „Хизбулла” като организация, която стои зад атентата! Обявяването бе извършено през главата на президента, парламента, правителството и премиера Борисов!

Реакциите по това скандално своеволие бяха хаотични: президентът се разграничи от Цветанов, Главният прокурор се разграничи от Цветанов, премиерът мълчеше показателно!

Часове след тези реакции станахме свидетели как:

  • президентът Плевнелиев подкрепи вътрешния министър и обяви, че прокурор е разрешил на Цветан Цветанов да обяви своето обосновано предположение за съпричастност на "Хизбулла" в атентата!;
  • Главният прокурор замаза позицията си;
  • премиерът потвърди и то от Брюксел, където бе служебно, че е разрешил на Цветанов да каже за "Хизбулла"?!
Унизително и брутално!
Всъщност всички говореха на границата на лъжата - никой не обърна внимание, че президентът бе скандално опроверган от премиера?!Малко по-късно пък премиерът бе опроверган от прокурор!? Търсеният институционален хаос бе налице.

Истината бе, че никой не бе оторизирал Цветанов за това скандално изявление, а другата още по-печална истина бе, че всички гореизброени около скандала с обявяването на "Хизбулла" се показаха твърде ЗАВИСИМИ от Цветанов, от САЩ, от Израел?!

Борисов "забрави", че бе декларирал, че без доказателства, българското правителство няма да сочи виновник за атентата на летище Сарафово!

След заседанието на КСНС, всички говореха един през друг, не се слушаха, опровергаваха се, но бяха единни в едно: да дадат своя принос в полза на Цветан Цветанов, и на позициите на САЩ и Израел за "Хизбулла"?!

За първи път на участниците в заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност не бе раздаден Доклад и то бе проведено „по Цветан Цветановски”! По милиционерски, до самото изявление!

Доволни бяха Израел и САЩ – президентът, премиерът и депутатите, особено от опозицията бяха шокирани от подобно своеволие!

Но нима случващото се не бе точно своеволие, подобно на своеволието при една показателно интересна командировка на Цветан Цветанов в Щатите преди това заседание на КСНС. По време на това посещение вътрешният министър престоя близо три седмици в тази държава?

Като „промоция” бе уредено от американските приятели на Цветанов и Бойко Борисов да замине с няколко министри за Вашингтон, за да се замажат нещата около егото на премиера!

Барак Обама прие в Овалния кабинет премиера Бойко БорисовПосещението бе неочаквано и за Барак Обама, но той го отигра рутинно, въпреки че все още не бе положил клетва за втория си президентски мандат!

На Борисов бе отделено малко време с американския президент след което го заведоха на посещение до аквариум за акули?!

 

След това посещение започнаха да се наслагват и истинските главоболия за българския премиер: от една страна вицепремиерът и министър на финансите, Симеон Дянков, който водеше политика на изпразване на фискалния резерв, довеждане до мизерия в болници, за оръжейници, за пенсионери, за безработни, както и за малък и среден бизнес, /доколкото все още ги имаше – бел. Л. М./и кой ли не надигаше глава от рестрикциите на финансиста Симеон Дянков!

Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите в оставкаАрогантен, безпардонен, некомпетентен, той си правеше каквото си иска в държавата, а това неминуемо щеше да доведе до недоволство!

По улиците излязоха пенсионери, безработни, студенти и заляха новините със скандални искания за оставка!

Борисов уволни Дянков и натовари с неговите задължения двама от министрите си: Томислав Дончев и Лиляна Павлова – хора, работещи извън светлините на прожекторите.

Тази стъпка на Борисов далеч не показваше, че той мисли да се оттегли от властта! Точно тези нови кадрови решения провокираха натискът върху премиера да се увеличи.

И тогава тук дойде тънкият момент: на 20 февруари сутринта най-неочаквано Борисов подаде оставка и оставката на правителството!

Борисов обяви, че няма да си подава оставката!Това се случи след като на 18 февруари министър-председателят обяви, че няма да си подава оставката, но уволнява дясната си ръка – министър Симеон Дянков, както и шефа на ДКЕВР.

Това се случи и след като пак Борисов обяви, че ще назначи хора от кабинета, които да поемат задълженията и функциите на Дянков.

Едно е сигурно, така постъпва човек, който е решен да остане и изкара мандата си. Така не постъпва човек, който на другия ден ще хвърли своята оставка и тази на правителството.

Какво се бе случило в нощта между двете дати 20 срещу 21 февруари?

Накратко казано – случило се бе поредното милиционерско активно мероприятие и полицейско насилие!

Аз твърдя, че това не беше случайно, още повече, че протести вървяха поне две седмици, без да има полицейско насилие.

Шествието в почит на АпостолаВечерта на 19 февруари, денят на една трагична годишниина от обесването на Васил Левски, протестиращите над 100 000 в 35 града на страната бяха оградени от полиция, жандармерия, военни машини! Демонстрантите бяха бити с палки по главите до кръв, по тях се мятаха камъни от внедрени провокатори – резултатът бе: десетки ранени и задържани.  И... задържаните, се оказаха криминално проявени?!

Криминално проявени за грабежи, наркотици и какво ли още не.

Мъж с разбита глава от полицейска палкаБорисов се оказа в ролята на министър-председателя, който бе окървавил исканията на хората за хляб, работа, достоен живот, възможност за лечение и плащане на сметките!

Това бе реалността на 19 срещу 20 февруари в късните вечерни часове! Имаше бити от полицията протестиращи от всички възрасти, имаше кръв по улици и площади, а това за България вече бе в повече!

Проля се кръв от полицейско насилие срещу протестиращи цивилни гражданиТова брутално полицейско насилие бе извършено, за да принуди премиера Борисов да си даде оставката и тази на правителството! И той я даде – уж в името на гражданския мир и спокойствие. Но истината е, че с последователни действия и провокирани скандали той бе свален! Свален от власт и то не от друг, а от заместника му в партията и правителството – вицепремиерът и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов!

На 20 февруари в парламента министър-председателят на България обяви:

Борисов обяви, че се оттегля от властта„... Аз няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хора... Нито искам да виждам кръв по улиците. Нито искам да виждам полицаите на България, които ги имам не като колеги, а като братя, да се бият с когото и да е било...”

Ето цялото му слово в парламента:

{edocs}uvolnenije.doc,600,400,link{/edocs}

Полицейско насилие върху протестиращБорисов осъзна, че няма полезен ход и че е вкаран в нещо, което оттук нататък само ще го злепоставя все повече. На изпроводяк, неговият най-„близък” приятел и съратник, вътрешният министър Цветан Цветанов не пропусна да го удари отново като обяви, че протестиращите са окървавили протеста като са нападнали полицаи?!

За капак му пробутаха една фалшива патица – някаква уж представителка на протестиращите, която отиде в Мраморната зала на МС и го изложи по всички правила на класическото излагане! Даниела Пеловска, милионерка в зелено от град Добрич, на която дъщеря й работи като гл. архитект в столичната община "Изгрев", а синът й се оказал - юрисконсулт в Столична голяма община!

Тази жена ли бе протестираща, тази жена ли бе гладна и не можеше да си плаща тока, парното и водата?!

Борисов се оказа в ролята на Буда, който си е напазарувал поп Кръстьо?! Фалшивата „представителка” на протестиращите даже не пропусна да агитира за ГЕРБ!

Видно бе за български и чужди медии, че в типично милиционерско-мутренски стил властта даде да се разбере, че е готова на всичко, но да не се стига до предсрочни избори!

Медиите бяха свидетели на следното: след като премиерът се кри от протестиращите над 100 000 души в цялата страна, след като уволни Симеон Дянков, но го скри от прокуратурата и народния гняв, като капак на всичко - Бойко Борисов се появи в Министерския съвет и даде пресконференция!

Той ритал футбол, докато държавата се тресеше от протести!Държавата се тресеше от гражданското недоволство, а Борисов призна, че е ритал футбол докато е траел Националния протест, тъй като бил в почивен ден?!

“Не съм се крил. В събота бях в Нова телевизия, а неделя е почивен ден и ритах футбол… Почвате вече да прекалявате... какво искате! Просто вече ставате нахални”!

След тази нагла демонстрация, Борисов заяви, че няма да подаде оставка, а ще се “бори” докрай срещу Станишев и Доган?!

Така се стигна до нощта на 19 срещу 20 февруари, Нощта, в която на Борисов бе направено предложение, на което да не може да откаже!

 

Дивият каратист се оказва май фикция?!

Бареков съобщава за офшорки на Бойко БорисовБившият журналист Николай Бареков разказа предБареков в щастливите си години Росен Петров, че също бившият премиер Бойко Борисов имал офшорка. Е, и?

Засегнат Борисов държа една доста фриволна реч пред актива на ПП ГЕРБ от Велико Търново, в която чухме следното:

"1994 година една четвърт съм имал в офшорна компания, която... тогава всички правеха. 1994 година. Не е работила изобщо. Аз бях забравил. И до ден-днешен... Понеже се обадих, 4-5 години не се бяхме чували, на Цветелина, викам: "Абе ти помниш ли такова чудо?"

Борисов обяснява, че това с офшорките не е точто такаКадрите бяха излъчени една сутрин по ТВ7. "Изобщо, ако някой ме познава, 1994 година - див каратист, какво разбирам от офшорна компания, от бизнес и от финанси", добавя той.

С едно съществено изключение Борисов е прав той не разбира от много работи сред които офшорни компании, бизнес и от финанси...

Истината е, че сайтът „Хроники” написа преди време за премиера Борисов следното и то докато той си беше пъхнал в малкия си джоб държавата :

„Той е изключително ефективен световен лидер. Също така искам да вметна, че той има черен колан по карате, така че трябва да бъдем много внимателни...”. Това бяха точните думи на американския президент Барак Обама, покрай една твърде измъчено организирана среща с Борисов.

/Всъщност това с черния колан се оказа не толкова сигурно, тъй като треньорът по карате, Цончо Колев преди време опроверга тази биографична „легенда” за Борисов. Тогава никой не му поиска обяснение, а ставаше дума за министър-председателя на държавата!

Треньорът Цончо КолевСамият Цончо Колев е бил старши инструктор в антитерористичния отряд на „червените барети“. Участвал е в антитерористични акции за спасяване на заложници. От повече от двадесет години работи в САЩ. Бил е консултант по бойна и физическа подготовка на отрядите SWAT в няколко градски полицейски управления.

Цончо Колев притежава шести дан по карате, пети дан по джудо и джиу джицу, експерт е по Mixed Marshal Arts (MMA). Основател е на стила Real Catch в ММА. Той е дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате. Бил е неколкократен шампион на България по джудо и треньор на младежките национални отбори.

От единадесет години е кондиционен треньор на Бернар Хопкинс – световен шампион по бокс в полутежка категория, известен като „Екзекуторът“. Работил е и с друг световен шампион – Глен Джонсън, както и с още именити състезатели в САЩ.

Ето какво още публикува преди време „Хроники” като пояснения на същия Цончо Колев:

„По указание на един вече пенсиониран полковник Генчо Зарев от МВР, той е бил препоръчан на Цончо Колев „да се помогне на едно момче от Пожарната да направи отбор”. Борисов започва да тренира шотокан карате и това прави няколко месеца с още едно момче, прави отбор – той не става каратист, той става охрана на Тодор Живков...

Каква стана тя...

Бойко Борисов като Главен секретар на МВРОказа се, че българският премиер е човек, който се описва като каратист, без да е бил състезател по карате, а е бил единствено методист /администратор/ на отбор по карате, както и помощник-треньор на треньора по карате Цончо Колев. – бел. Л. М./.

Става Главен секретар на МВР, без да има един ден като полицай – правят го и генерал.

Става и кмет на столицата, без да има икономическо или юридическо образование.

Накрая му „подаряват” държавата – с реклама, с избори, със силно медийно присъствие.

Той ръководеше тази държава, без да знае какво е суверенитет.

Той не разсъждава – той изпълнява!

Бил е член на БКП и заради това членство е напуснал МВР след приетото деполитизиране. Това не му пречи днес да е яростен антикомунист, нещо, което никой в държавата не го вълнува реално.

Номерът с „дивия каратист” се оказва по-скоро някакъв филм, в който се вкара този път пред партийния актив Борисов...

Всеки си има една малка Япония – казваше големият български кинооператор Димо Коларов.

Японията на порасналото момче от Банкя този път се оказа фикцията „див каратист”...

 

Електронното издание abcnews.go.com/

На 2 май, сутринта, в престрелка, екип на американски спецчасти  в Исламабад бе убит Осама бин Ладен, съобщи агенция Ройтерс. Така е бил поставен край на 10-годишния световен “лов” на мозъка на атентата от 11 септември.

Катарската телевизия "Ал Джазира" съобщава, че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

Сайтът на "Ал Джазира"

Тълпи от хора се събраха пред Белия дом след новината за смъртта на бин Ладен.

“Извършена бе една справедливост” – обяви американският президент Барак Обама в специално обръщание към нацията смъртта на неуловимия лидер на Ислямското движение Ал Кайда, автор на редица смъртоносни терористични актове по света, съобщи Ройтерс.

Според Обама, смъртта на бин Ладен и нещо изключително като събитие, тъй като представлява повратен момент в световната история, както за мрежата от негови бойци, разпръснати по света, така и за събитията в Афганистан.

Източник, запознат с операцията на спецчастите е потвърдил смъртта на бин Ладен и съобщил, че лидерът на Ал Кайда е бил прострелян в главата.

По-късно смъртта на терорист №1 е била потвърдена и от длъжностни лица в Пакистан.

С ликуване и национални знамена във Вашингтон и Ню Йорк посрещнаха новината американците. Като най-значима победа, постижение на американската нация, определи случилото се в обръщението си Обама.

"Осама бин Ладен не беше мюсюлмански лидер и САЩ никога не са водили война с исляма. Ликвидирането му трябва да бъде радост за всички, които вярват в мира", е заявил президентът Барак Обама.

Веднага след новината, последвалото покачване на долара и снижението на цените на суровия петрол, политически анализатори отблязаха, че събитието ще даде голям политически тласък на рейтинга на президента Обама преди изборите през 2012 година.

Пакистанските власти официално не коментираха новината и запазиха мълчание, но въпреки това от американска страна бе съобщено, че Пакинстан е помогнал на ЦРУ да локализира обекта?!

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан тъй като Исламабад реагира остро на въздушни атаки в западната част на страната и арестува служител на ЦРУ, който уби двама пакистанци по-рано т. г.

По този повод Обама уточни, че при операцията не са били убити американски граждани, тъй като частите са били инструктирани да внимават и избягват цивилни жертви.

Американски представители казаха, че са уведомили пакистанските власти за атаката срещу Бин Ладен едва след края на операцията.

Независимо от това Обама каза, че Пакистан е помогнал на Вашингтон да стигне до Осама бин Ладен, и подчерта, че е важно, че Исламабад продължава да сътрудничи в борбата с терористите.

Противоречивите изявления на Обама навеждат на мисълта, че за пореден път ни се съобщава нещо, което не се е случило точно така. Получава се така, че хем пакистанските власти са били уведомени за операцията на ЦРУ след края й, хем Обама заяви, че Пакистан е помогнал на Щатите да стигнат до лидера на Ал Кайда!

При операцията, срещу бин Ладен, траяла общо 40 минути, са били убити трима възрастни мъже, включително и син на бин Ладен. Двама от мъжете са били куриери на Бин Ладен, а за третия се смята, че е синът му. Убита е била и една жена, която е била използвана като щит от мъжете, предадоха Ассошиейтед прес, abc.news и Би Би Си.

Кристиян Аманпур чете новината по abc.news

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан .

Според Катарската телевизия "Ал Джазира", че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

При нападението е пострадал и един хеликоптер, поради появил се механичен проблем. Екипажът на машината незабавно е бил евакуиран на безопасно място.

Операцията срещу бин Ладен е била наблюдавана в реално време, на монитор, в конферентна зала в централата Лангли, Вирджиния от новия директор на ЦРУ, Леон Панета и други висши представители на американското външно разузнаване предаде АФП.

Четири години проследяване на един от доверените куриери на Осама бин Ладен са локализирали местоположението на лидера на Ал Кайда – триетажен имот, в селището Аботабад, на 30 мили северно от столицата Исламабад, отличаващ се от другите в района, до който води черен път. Имотът бил поне 8 пъти по-голям от другите в района, като бил обграден със стени, обвити с бодлива тел за допълнителна сигурност и непрекосновеност на лицата, намиращи се в него. Достъпът е бил контролиран чрез два контролирани по сигурността входа.

Осама бин Ладен не е имал интернет в имота или прокаран телефон, за да не бъде лесно локализиран.

Съобщението за смъртта на лидера на Ал Кайда отлепи долара от тригодишното дъно, на което се намираше, а цената на суровия петрол падна. Въпреки видимия “резултат” по борсите, анализатори предупредиха, че отражението на новината за смъртта на бин Ладен върху пазарите ще бъде краткотрайно.

Представител на американската админстрация е съобщил, че в петък, на 29 април президентът Обама е дал окончателната заповед за начало на операцията.

Израел определи смъртта на терорист №1 за “огромен триумф” на Вашингтон и неговите съюзници.

Други експерти като Рик Нелсън от Центъра за стратегически и международни изследвания засега са далеч по-предпазливи като припомнят, че Ал Кайда има филиали по целия свят и не е известно какво ще последва.

Индия заяви своята загриженост от факта, че убийството се е случило в Пакистан, тъй като в тази държава терористи от различни организации имат убежища в тази държава е съобщило министерството на вътрешните работи в Ню Делхи.

За идентифициране на трупа на убития ще се направят проверки с ДНК тестове, както и се очаква да бъдат приложени тестове за разпознаване на лицето, предаде Ройтерс.

В 10.30 часа българско време CNN съобщи, че Осама бин Ладен е бил погребан  на неназовано място в морето. Според мюсюлманската традиция, това трябва да стане 24 часа след смъртта. Тъй като не бе оповестен точният час на убийството, не може и да бъде преценено спазени ли са ислямските традиции за погребение.

Защо спецслужбите са избързали да погребат убития – това е загадка, която едва ли ще получи своя отговор.

Сайтът News. bg съобщи, че Държавният департамент на САЩ е предупредил всички граждани на страната за съществуващата опасност, която ги заплашва след ликвидирането на бин Ладен.

Американските власти се опасяват от проявяване на насилие спрямо американските граждани и туристи и затова призоваха всички американци да бъдат с повишено внимание и внимателно да следят новините.

Срокът на действие на предупреждението изтича на 1 август 2011 година.

Дипломатическите представителства на САЩ може да бъдат поставени под временна закрила във връзка със заплахата от антиамерикански атаки.

Дейността на американските посолства на местата с повишен риск ще продължи, но съществува възможност те да бъдат затворени временно или да преустановят предоставянето на услуги на гражданите, за да се обезпечи безопасността им. В тези обстоятелства американските посолства и консулства ще правят всичко възможно да предоставят екстремна помощ на американските граждани.

Часове по-късно, президентът на САЩ Барак Обама съобщи на извънредна пресконференция в Белия дом, че тялото на убития бин Ладен е било открито от американски войници, предаде Ройтерс.

Източник от Белия дом съобщи пред "Скай нюз", че при акцията са загинали един от синовете на Осама, куриер на Бин Ладен, брат на куриера и една жена.

По-късно и NBC потвърди, че при операцията са задържани две от съпругите на Бин Ладен и шест негови деца. 54-годишният Осама има общо 19 деца.

Тялото на Осама бин Ладен е било взето от американските войници и закарано в Афганистан. Пет часа след изявлението на президента Барак Обама, CNN съобщи, че "бин Ладен е погребан в Арабско море съгласно ислямските закони и традиции", като идентификацията на Осама е станала по чертите на лицето. Анализ на ДНК предстои да се прави, но резултатите ще бъдат ясни през следващите дни са съобщенията по този факт.

Доколко сигурна е идентификацията на убития бин Ладен е твърде неясно, още повече необяснимо е защо толкова са бързали американците да хвърлят тялото на Осама в морето, при положение, че ислямската традиция повелява погребение да се извършва 24 часа след настъпване на смъртта.

Затова пък радостта на Щатите бе помрачена от засилване на сигурността на посолствата на САЩ по света, както и извънредните мерки за сигурност, които трябва да предприемат съюзниците в Афганистанската война, тъй като се очаква Ал Кайда да отвърне на удара!

Сайтът Медияпул публикува следното:

“Обама предупреди, че Ал Каида ще продължи да атакува САЩ.

Държавният департамент на САЩ издаде глобално предупреждение към всички американски граждани за повишен риск от антиамериканско насилие предвид скорошната контратерористична дейност в Пакистан.

От Държавния департамент посочиха, че очакват вълна от насилие след ликвидирането на терорист номер едно.

Интерпол също призова да бъдат предприети засилени мерки за сигурност, тъй като смъртта на Осама бин Ладен може да доведе до атаки на отмъщение по цял свят, съобщи Франс прес.

Генералният секретар на Интерпол Роналд Нобъл призова за "допълнителна бдителност” на службите за сигурност заради повишен риск от атаки на Ал Кайда или на групировки, свързани с международната терористична мрежа, след смъртта на бин Ладен.

Очакванията са Осама да бъде наследен на най-високия пост в Ал Каида от родения в Египет хирург Айман ал-Зауахири, който досега бе втори човек в организацията.”

 

Някой помни ли днес кореспондентката на CBS, Лара Лоугън, която правителството на Щатите „изостави” след изнасилванията на площад в Кайро, като покри с петдневно информационно затъмнение случилото се?

Арабската пролет „докара” ислямисти на власт, военните също са там.

Мохамед Мурси, новоизбраният президент на ЕгипетЦяла година пълни площади с протестиращи, революция, която американската пропаганда нарече „Арабска” не донесоха очаквания резултат за Запада и САЩ в Египет. Наблюдатели твърдят, че в Египет ще се налага модел на турския вариант, след като за президент бе избран един радикален ислямист, Мохамед Мурси. Ербакан бе радикален ислямист, по-радикален дори от Ердоган.

 

Военните в така наречения Висш военен съвет преди броени дни ограничиха функциите на новоизбрания президент Мурси и разпуснаха парламента, но определено имат едно на ум доколко и доколко могат да разчитат на неговите действия.

Площад Тахрир отново е пъленКато продължение на опасенията на военните, президентът Мурси заяви първоначално, че ще спази всички международни договори, но не минаха и няколко дни и той започна да говори, че ще преразгледа договора с Израел!

А това е Кемпдейвидския договор, подписан през март 1979 година. / Според този Договор, Синайският полуостров се връща на Египет и Ивицата Газа остава под израелски контрол, като се предвижда да бъде включена в бъдеща палестинска държава. Договорът също позволява на еврейските кораби да минават свободно през Суецкия канал и признава Тиранският проток и заливът Акаба за международни водни пътища. – бел. Л. М./.

Защо е важен този договор, защото с редица споразумения бе направен опит да се потуши дълго тлеещия арабско-израелски конфликт и точно египетската „част” от тези споразумения Мурси заяви, че е готов да преразгледа?!

Да не забравяме, че египетския президент Ануар Садат, един от радетелите на Договора от Кемп Дейвид бе застрелян на 6 октомври 1981 година от военни, членуващи в Египетски ислямски джихад!

В първата си реч след встъпването си в длъжност като държавен глава на Египет, Мохамед Мурси изпрати завоалирано успокояващо послание към Израел, като в същото време изрази подкрепа към „легитимните права” на палестинците, коментира израелският вестник „Аарец”.

Израелският премиер Бенямин Нетанаху изпрати писмо на новият президент на Египет Мохамед Мурси, призовавайки го да подкрепи мирния договор между двете страни, предаде АФП. Писмото „подчертава желанието на Израел да продължи сътрудничеството и да се укрепи мира”, съобщи пожелал анонимност вестник. Според вестник „Аарец”, писмото е било предадено на Мурси чрез израелското посолство в Кайро. Според изданието писмото „поздравява Мурси за избирането му, предлага сътрудничество с новото правителство в Кайро и изразява надежда, че и двете страни ще съблюдават египетско-израелския мирен договор”.

С избора на Мохамед Мурси за президент на Египет бе установен режим, подобен на този Анкара, но в далече по-радикален ислямистки вариант. Това ли бе целта на САЩ и Запада – да се установи ислямистки режим, този на Мюсюлманските братя?

В Тунис се установи в резултат от Арабската пролет парламент, мнозинството, в който са предимно ислямисти.

В Либия режимът далеч не е по-различен, но Запада и САЩ мълчат изтощени от военните конфликти в Северна Африка.

В Йемен президентът си подаде оставката и избяга в Саудитска Арабия. Не е ясно кой ръководи тази страна в момента и какво точно се случва там.

Някакъв елит свали президента на Египет, Хосни Мубарак, след цяла година безредици и „революция” туризмът на Египет рухна, икономиката – също. От Саудитска Арабия се вкарват пари, оръжие за бунтовниците.

Мюсюлманските братя и военните ще създадат Конституцията и цялото законодателство на страната, военните ще продължат да контролират средствата, които идват от САЩ. От новия резидент нищо не зависи, още преди да встъпи в длъжност и положи клетва – той вече нямаше думата и бе по-скоро една марионетка на Запада.

За всяко негово решение – военните могат да му сложат вето. Рухнала икономика и възход на радикалния ислям – това ли целяха Запада и САЩ?

Закъснялата новина на CBS за насилието над Лара ЛоуганВ желанието нещата в Египет да стигнат докрай, Белият дом пренебрегна видна своя гражданка и я принесе курбан на така наречената Арабска пролет. А Щатите са известни с това, че защитават своите граждани, но в случая постъпиха нелогично...

Скандалната статия на Ричард Коен във Помните ли Лара Лоуган, кореспондентката на CBS, която беше най-брутално изнасилена на площад Тахрир от неизвестен брой протестиращи и по чудо бе спасена от озверелите насилници?

Една статия на Ричард Коен във „Вашингтон Поуст” зададе редица въпроси по този случай, които така и останаха без отговор. А точно в липсата на отговор са нещата, които се случваха около едва започващата Арабска пролет и събитията, които последваха.

Ето какво бе впечатлило журналиста от „Вашингтон Поуст” и как въпросите му увиснаха във въздуха без каквато и да било реакция от страна на други американски медии:

Си Ен Ен със Коен обръща внимание на факта, че Лара Лоуган е била изнасилена на 11 февруари 2011 година, тя бе една от водещите и авторитетни кореспондентки на CBS в предаването “60 минути”, но самата телевизия необяснимо защо запази мълчание цели пет дни и кри трагичния инцидент!

Пет дни освен телевизията, която Лара Лаугън представляваше в редица арабски страни, и таблоидите „Ню Йорк Дейли нюз и Ню Йорк Поуст” мълчаха за случилото се с Лоуган/New York Daily News и New York Post/ обръща внимание Коен.

Тук не става дума за неприкосновеност на личния живот, а до задължението на медиите да информират американската общественост – пише Коен. Дали е от незнание – едва ли.

Какво се случва с Лоуган?

Тълпата на Тахрир я напада и отделя от бодигардовете и екипа й, след което тя е насилена от неизвестен брой мъже, като околните крещят „Еврейка! Еврейка!”, влачат я по земята, след което разкъсват дрехите й и я насилват!

Съвсем случайно някой съобщава на местни жени и войници какво се случва, и те пробиват сцената на този брутален акт, стигат до Лоуган и я измъкват от насилниците.

Тълпата на Тахрир, която афишира, че иска установяване на демокрация, „забравя” за какво е на площада става съучастник в един ужасен инцидент и година по-късно нито САЩ, нито CBS, нито който е да било иска насилниците да бъдат наказани! Те даже не са заловени?!

Междувременно, след бруталното сексуално насилие на Тахрир, Лара Лоуган е върната спешно във Вашингтон и хоспитализирана.

Медиите в Щатите проявяват едно необяснимо петдневно мълчание или  незаинтересованост, твърде неприсъщи за четвъртата власт.

Президентът на САЩ Обама съветва Лоуган да се възстанови и върне към работата си?!Белия дом и президентът Барак Обама също запазват мълчание пет дни, а след като новината е извадена на светло – Обама призовава Лоуган да се възстанови и върне на работа час по-скоро?!

Няма да коментирам дали точно това е следвало Обама да говори на една млада жена, която докато е била в ръцете на насилниците на площада в Кайро двегодишният й син и съпругът й са я чакала в дома им във Вашингтон – въпрос на преценка и държавни интереси.

Далеч съм от мисълта да коментирам как се преодолява такова насилие, не смятам и че е лесно да се коментира широко в медиите преживяването на едно брутално насилие и на площада, пред тълпа крещящи мъже – само преживялата го Лара Лоуган знае какво й коства преживяното.

Лара Лоуган е родена в Южна Африка и е основен кореспондент на CBS от 2006 година за страните в Северна Африка. Нейните репортажи в „60 минути” и вечерните новини на телевизията са познати както от зоната на Ирак и Афганистан, така и от други арабски държави.

Случилото се с Лара Лоуган на площад Тахрир и последвалото петдневно мълчание от страна на редица американски медии и Белия дом показа, че за Щатите е било по-важно протестите да продължат докато начело на Египет застане удобен на официален Вашингтон президент.

Ето защо едно насилие, макар и върху една уважавана журналистка не е трябвало да попречи на имиджа на протестиращите и те да не бъдат „компрометирани” с издевателството, на което е била подложена Лоуган!

Затова CBS мълчи, мълчи и проправителствения „Ню Йорк таймс”, мълчат авторитетни издания в Америка цели пет дни!

Затова, в името на бъдещите промени в Египет, насилието над Лоуган остава на заден план и след извършването му не са потърсени насилниците, за да бъдат съдени!

А те са повече от известни, след като бруталния инцидент се е случил на площада!

Нито една международна журналистическа организация не издава и звук на възмущение от бруталното насилие над кореспондентката Лара Лоуган!

Самата Лоуган излиза след лечение от болницата и е привидно овладяна, но на каква цена - това е известно само на нея и близките й.

Щатите са в криза. Единственият начин да спасят икономиката си е да водят войни – така е вече десетилетия.

Американецът иска да може да си плаща заемите, да има работа и възможност да осигуровки.

Милионите, изразходвани за обществено здравеопазване, водят до инфлация. ...Милиардите, изразходвани за въоръжаване, ще смъкнат инфлацията - пише Кърт Вонегът в „Безотечественик.”

Какво е пред циничното „оправдание” за смъкването на инфлацията в Щатите едно брутално насилие върху „някаква” кореспондентка? Явно нещо не толкова съществено за авторите на Арабската пролет...

Друга работа е, че крайният резултат в Египет не е очакваният... за Запада и САЩ!

 

Случайно научихме, че Таки вече не се издирва!

Министър Цветан Цветанов при КарбовскиСъбота, 9 ноември, вицепремиерът Цветан Цветанов гостува при Мартин Карбовски в предаването „Директно”:

Водещ: Най-дългата и най-спешната визита - Цветанов и Борисов при Барак Обама. Какво правихте цяла седмица в Америка?

Цветан Цветанов: Аз бях две седмици в Америка на планирано работно посещение, което го правя всяка година, откакто съм станал министър на вътрешните работи.

Водещ: Нищо чрезвичайно нямаше този път, така ли?

Цветан Цветанов: Не. Посещението, моето, беше планирано поне от три месеца и просто бяхме се договорили с партньорите да бъде след изборите, защото преди изборите бяха доста ангажирани.

Водещ: Какво правихте?

Цветан Цветанов: Срещи с всичките директори на правоохранителните агенции, срещи в Държавния департамент с ресорните представители, които отговарят за правоохранителната дейност и, разбира се, в Конгреса и в Сената. И мога да кажа, че посещението мина изключително успешно от гледна точка на доверието, което вече е изградено през последните три години с нашите партньори.

=========================

Водещ: Има много спекулации, че сте извикани в САЩ, за да ви размахват пръст, за да се обяснявате едва ли не с премиера. Имаше нещо, което ви критикуваха вас.

Цветан Цветанов: Чух много спекулации в тази посока и интерпретации, разбира се. Аз мога да кажа, че всяка година, от 2009 година, когато станах вицепремиер и министър на вътрешните работи, това беше първата ми покана за посещение в САЩ. Партньорите искаха да изградим доверие и да отворим партньорството на принципна основа. Защото знаете, че към тогавашния момент нямахме тази възможност, а и нямаха партньорите това доверие, което е необходимо, за да бъдат толкова отворени. 2009 година първото ми посещение беше, за да поискам кредит на доверие, да обясним какво ще правим и ако те имат възможност, нека да ни помогнат.

Водещ: Твърдите ли, че до този момент те не са имали кредит на доверие към нашите служби и МВР?

Цветан Цветанов: Вие как си представяте да имат доверие на министър, който му е отнета визата впоследствие и на висш представител в ДАНС като Алексей Петров, който всички сериозни европейски партньори и евроатлантически партньори знаят кой е той и няма как да работи с тях по определени операции, които са свързани с трансграничната организирана престъпност.

Водещ: Взаимодействието е било блокирано, това казвате, от преди 2009 година.

Цветан Цветанов: Мога да кажа, че посещенията, които са правени в САЩ, не са били на такова ниво, каквото имаме през последните четири години с ежегодните си работни посещения, които правя там. Защото самият факт, че през 2010-та, 2011-та, 2012 година в България успяха да дойдат Молър – директорът на ФБР, Съливан – директорът на „Сикрет сървис”, Линхард – директорът на ДЕА, за да открием офиса на ДЕА, 85-тия в света, и то в условията на стагнация в бюджетите на всяка една правоохранителна агенция по целия свят, като започнем и с Петреас – бившият директор на ЦРУ, Пенета – по-предишният директор на ЦРУ, Джанет Наполитано – секретарят по вътрешна сигурност на САЩ, трябва да ви кажа, че това са много ясни сигнали за сътрудничеството, партньорството и лидерството, което има България в региона и което се отчита от нашите партньори.

===========================

Водещ: Това означава ли, че американците примерно, да се върнем на американците, че те са доволни от работата със службите, но категорично искат да променят работата на нашия съд. Може ли така да говорим?

Цветан Цветанов: Аз ще ви кажа какво сме направили заедно с американците по някои от операциите. В началото на годината, януари месец, беше реализирана операция „Феникс”. Тя беше с Норвегия, България, но започна от Норвегия и от България, впоследствие Германия, Европол, ДЕА, бяха задържани 1200 килограма кокаин на Карибите. Впоследствие мога да ви дам случая с Испания – три тона кокаин – ДЕА, България, Великобритания и Испания с кораба. След това, 10 дни по-късно имаше две яхти, които бяха с британски флаг, които бяха собственост на българи, които са нормални строителни работници във Великобритания, които се водят като собственици на тези яхти, бяха задържани с 500 кг кокаин. Общо говорим 21 човека, които бяха екипажа на кораба и четирима човека, които бяха екипажа на двете яхти. Ето това сме направили. И трябва да ви кажа, че доверието, което сме изградили не само със САЩ, но аз искам да върна доверието, което сме изградили и с европейските ни партньори.

В предаването „Нека говорят”, в интервю на Бойко Борисов става дума за визитата в САЩ на Цветан Цветанов и Бойко Борисов:

Бойко Борисов, премиер„...вие видяхте, че министър Цветанов направи едно изключително посещение в САЩ при тях, и във Великобритания, и в Брюксел...

... Както вътрешният министър свърши много работа в Щатите и във Великобритания, и в Брюксел, така и Дянков свърши много работа по финансовата стабилност на България.

В понеделник сутринта Цветан Цветанов даде поредното си интервю след завръщането си от Щатите в предаването „Тази сутрин”, с водещи Анна Цолова и Виктор Николаев:

Водещите Анна Цолова и Виктор Николаев

Водеща: За САЩ. Колко време изкарахте там?

Цветан Цветанов: Две седмици.

Водеща: Много дълго посещение. Включително и в тези две седмици и премиерът отиде на среща с американския президент. Защо толкова време бяхте там? Има ли ли сте между другото толкова дълго посещение по работа от България?

Цветанов - обяснява как редовно пътувал и оставал в Щатите по седмицаЦветан Цветанов: От 2009 година правя ежегодни посещения в САЩ. Те са работни. Те са винаги били от порядъка на шест до осем дни. Този път бяха две седмици. Трябваше да се прибера в събота, останах два дни поради пристигането на премиера и участието ми в срещата с президента Обама...

... Водещ: За това попитах какво поискаха те, какво ние поискахме и какъв ни е интересът?

Цветан Цветанов: Мога да кажа, че в последните години България се очерта като регионален лидер в много секторни политики. Аз ще ви дам за пример правоохранителната област, където ние действително сме един лидер в общите усилия на всички държави по света, обединявайки се за борба с тежката организирана престъпност, трансграничната организирана престъпност и да следим внимателно процесите, които се случват в нашите региони...

==========================

... Водещ: Какво ние тук, нещо да наблюдаваме какво става в Гърция?

Цветан Цветанов: Не какво става. Трябва да има сигурност и трябва да има политики, които да бъдат за региона. Аз ще ви дам за пример това, което се направи тази година в правоохранителната област. Април месец беше открит 85 офис на ДЕА в света. Това означава…

Нито Борисов, нито Цветанов дават смислен отговор за какво е живял две седмици в Щатите вътрешният министър и то на наша издръжка.

Две седмици – това са командировъчни, това са разходи за храна, спане и всичко е от джоба на мизерстващия български данъкоплатец.

Трябва да има сигурност, трябва да има политики – това изобщо не е смислен отговор, а някаква абракадабра, и тъпотия, общи клишета, мъгла...

Версии на тема защо Цветанов живя в Щатите цели две седмици с нашите пари:

  • За да разказва по телевизиите какви акции са проведени с ДЕА на територията на България;
  • За да оплюва за пореден път съда;
  • За да разсъждава на тема „Взрива в Сарафово”;
  • За да повтори след завръщането си всичко известно дотук за изчезналите братя Галеви, за делата „Октопод” и „Килърите”;
  • За да научим, че прокурорката по делото „Килърите” е едва ли не наградена с пътуване отвъд океана.

Да започнем с „наградата” на прокурорката Ася Петрова:

Цветан Цветанов: Но за „Килърите” и „Октопода” мисля, че е хубаво да поговорим.

Водещ: Да, за „Килърите” става дума. Прокурорът по делото „Килъри” е бил в делегацията в Щатите, това вярно ли е?

Цветан Цветанов: Точно така, да. Ася Петрова.

Водещ: Защо?

Цветанов подкрепя прокурор Ася Петрова - сн. ГласовеЦветан Цветанов: Ами това е решение по поканата, която имахме за делегацията, която беше за САЩ. Бях заедно с директора на ГДБОП Станимир Флоров и окръжния прокурор на Шумен Ася Петрова. Трябва да ви кажа, че в лицето на окръжния прокурор на Шумен изградихме един невероятен екип относно разследването, което продължи над осем месеца и съдебния процес, който тече над година и половина.

Водещ: Не ми казахте какво прави прокурорката по „Килърите” в Щатите.

Цветан Цветанов: Ами част от темите, които дискутираме в САЩ, са свързани с организираната престъпност и това, което България прави в момента относно тежките групи за поръчкови убийства, рекет, изнудване и всички останали престъпления, които са предмет на извършване на територията на страната.

================

Нека да бъде като оценка за добре свършена работа в служебните си задължения. В тази посока не смятам, че това е нещо, което трябва да бъде акцент в разговора или въпроси, които да се задават по тази тема – каза Цветанов на Карбовски.

Т. е. дадена й е оценка за „добре свършена работа” /от кого, кога не е ясно/, но за нейното присъствие не е редно да се пита по време на интервюта!

Тук му е мястото да запитам: абе, дали пък тази прокурорка не работи на обществени начала и без заплата, та я развеждат по паралели и меридиани само за това, че е изпълнила служебните си задължения?!

В този ред на мисли, ако прокурор Ася Петрова е заведена в Щатите за награда, то защо тогава Станимир Флоров беше също  придружител на Цветанов? Заради неясната смърт на единствения свидетел на убийството на Мирослава от Перник, Стойчо ли?

Според Цветанов, за изчезването на братя Галеви било виновно свободното придвижване на лица в рамките на ЕС...

За Христофорос Аманатидис – Таки:

Водещ: Ще пуснем рекламите и ще продължим след това за „Октопод” и въпроса защо няма да ни върнат Таки, също седи този въпрос.

Защо Таки няма да ни го върнат? Тук спряхме.

Цветан Цветанов: Защото Таки не е вече в този режим, в който беше като задържан. И в момента е освободен.

Водещ: Освободен?

Цветан Цветанов: Да. И, доколкото знам, вече не е в Дубай.

Водещ: И го изпуснахте.

Цветан Цветанов: Не, че сме го изпуснали. Просто няма спогодба между Дубай и България, за да се предават подобни лица.

Според Цветанов, Таки бе арестуван, но „Хроники”, позовавайки се на достоверен източник съобщи, че всъщност Таки е отишъл до офиса на Интерпол в Дубай и сам се е предал след като е научил, че е попаднал в бюлетина за издирване на Интерпол!

От този ден нататъка започнаха интерпретации, че Таки ще бъде върнат всеки момент, че ще бъде върнат до два месеца и най-сетне чухме признанието на Цветанов, че Таки вече не е задържан... и за да не падне по гръб, вътрешният министър пусна версия, че не го връщали защото сме нямали спогодба!

А истината е, че срещу Таки нямаше събрани никакви доказателства, освен приказките на Цветанов по телевизиите, нямаше повдигнато обвинение и по тази причина Таки бе пуснат, махнаха го от бюлетина на Интерпол, и си замина от Дубай, по живо, по здраво!

Дотук някой разбра ли, защо Цветанов отиде и живя две седмици в Щатите?

Едва ли.

Що се отнася до взрива в Сарафово – чухме какви ли не противоречия и небивалици

Борисов употреби атентата в Сарафово с някаква девета версия за това как се е озовал при Обама: „Когато се обади да поднесе съболезнования на България за терористичния атентат в Сарафово, тогава се уговорихме веднага след изборите да се видим. И просто той даде три дати – 3 декември, 17 декември, на 17 декември имаме смесено заседание с гръцкото правителство и мисля, че 20 януари. Считате ли, че съм длъжен на някого да обяснявам защо съм приел 3-ти, а не 17-ти или 20-ти, на някои анализатори, в кавички, които се изявяват?”

Считаме, защото пътувате с нашите пари, господин премиер...

Всъщност по темата „Сарафово” бяхме свидетели на големи разминавания между Цветанов и Борисов:

Премиерът Бойко Борисов обяви от Царево, че имал много забележки към работата на евроатлантическите служби, ангажирани с разследването на атентата.

"Знаем кои хора къде са пребивавали, знаем с кого са свързани и знаем връзките им с този, който се е самоубил, да не кажа убит или по техническа грешка. За да можем да кажем нещо повече от това трябва да се установи самоличността на взривилия се, трябва да се знае кой е този човек. Това казах и на президента Обама, че към службите от атлантическата общност имам големи забележки", посочи Борисов, цитиран от Агенция "Фокус".

В същото време Цветанов пееше съвсем друга песен: „Изказах огромна благодарност на колегите от агенциите на САЩ, защото на втория час след терористичния акт те бяха на място заедно с мен и колегите в Сарафово. Тяхната помощ беше изключително ценна, защото ние се нуждаехме от бързи насрещни проверки на всички данни, свързани с извършения терористичен акт...”

Българските разследващи щели да обявят резултати от разследването на атентата в бургаското летище "Сарафово" от юли т.г. през януари догодина, обяви вътрешният министър по време на свое посещение в Брюксел, цитиран от БТА.

„...Това най-вероятно щяло да стане по време неформално заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред в Ирландия,” уточни МВР шефът.

"Разчитаме много на информационния обмен и на експертизите на нашите евроатлантически партньори. Великобритания има сериозен опит в разследването на терористични нападения, като атаката в метрото в Лондон от 2005 г.", отбеляза Цветанов ден преди да кацне в Брюксел от британската столица.

И какво излиза? Единият се оказа недоволен от службите от атлантическата общност, другият пък щял да говори през януари и за по-ефектно този път – от Ирландия!

А защо не от къщата в село Шума на пресконференция?

Досега Цветанов твърдеше, че в първия час след взрива нашите служби заработили рамо до рамо с колегите си от евлоатлантическите агенции. Пет месеца по-късно научихме, че Борисов не е доволен точно от тези агенции!?

Премиерът каза, че атентаторът и неговите помощници са влизали в България със своята истинска самоличност, но са я променяли тук, на наша територия, и с фалшива самоличност са наемали апартаменти, хотели и коли, и след това са напускали страната отново с истинската си самоличност.

В същото време Цветанов не спря да повтаря и размахва фалшивата лична карта на атентатора, с която той влязъл в България?!

И двамата обичат да говорят, и двамата не се чуват какво казва другият, и така се получават изненади и разминавания!

И все пак: защо Цветанов живя две седмици в Щатите? Има ли кой да ни обясни разбираемо, защото иде реч за харчене на нашите пари от данъци.

 

В последните дни представителите на Белия дом работят в две посоки по отношение на Южна Корея, като и двете провокират мира и реакцията на официален Пхенян да се защити, като употреби оръжие! Предстоят преговори за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, в които ще участват и Китай и Северна Корея. Държавният секретар Хилъри Клинтън пристигна за форума, с намерение да убеди Китай да наложи натиск върху комунистическия си съюзник Северна Корея да играе по свирката на официален Вашингтон. Цел, която изглежда трудно постижима, предвид традицията, дипломатическия манталитет и разбиранията на официален Пекин.

Военни маневри и санкции – двете посоки, в които върви външно-политическия екип на президента Обама с нищо не допринасят за стабилизиране на мира в този район, а освен това пренебрегват изявлението на ООН от 9 юли т. г. по инцидента с южнокорейската корвета, която бе ударена от торпедо и остави на дъното 46 моряци.

Планираните съвместни военноморски учения на Южна Корея и САЩ са заплаха за световния мир, предупреди представител на Пхенян в навечерието на преговорите за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, които ще се състоят във виетнамската столица Ханой, предаде АФП.

„Подобни маневри поставят под огромна заплаха не само мира и сигурността на Корейския полуостров, но и световните мир и сигурност”, коментира Ри Тон Ир, говорител на севернокорейската делегация на срещата в Ханой.

Какво търсят САЩ в Корея и какво преследват целите им Санкции, военни учения, посещения на високо равнище на представители на Белия дом в демилитаризираната зона на Корейския полуостров – и всичко това е малък списък с „инициативи” на „миротворците” на американския президент Барак Обама в Далечния изток. „Инициативи”, които Белия дом прокарва въпреки позицията на Съвета за сигурност на ООН по инцидента с южнокорейската корвета, която бе ударена от торпедо и потъна в края на март, повличайки на дъното 46 моряци.

Защо официален Вашингтон показва мускули на Русия, Китай и Северна Корея след като нажежената обстановка след потапянето на южнокорейската корвета затихна и получи своята международна оценка на високо равнище – това тепърва предстои да научим.

Днес, 21 юли, ИТАР-ТАСС предаде, че държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и министърът на отбраната на страната Робърт Гейтс са посетили  демилитаризираната зона, която разделя Корейския полуостров по 38-я паралел. Това посещение се тълкува еднозначно от междунардните наблюдатели, а именно, че се оценява като знак, демонстрация на подкрепа от страна на официален Вашингтон за отбранителната политика на Южна Корея, и за по-нататъшно укрепване на военния алианс между Вашингтон и Сеул. Така на практика Щатите показаха, че вземат страната на народа на Южна Корея, а Пхенян ще трябва да разчете посланието на Белия дом единствено като натиск за промяна на военния си курс и поемане към преговори с Юга.

В същото време, докато хората от екипа на американския президент Барак Обама размахват тоягата и моркова на официален Пхенян, държавният секретар Хилъри Клинтън обяви, че САЩ ще наложат нови санкции по отношение на Северна Корея, след потъването на южнокорейския военен кораб.

Възпиране на ядреното производство и въоръжаване, но на коя от двете Кореи?

AFP предаде, че Клинтън е обявила, че с мерките, които смятат да предприемат Щатите към Северна Корея целят „да бъде засилена нашата способност да предотвратим ядреното разпространение от страна на Северна Корея и да възспрем контрабандата извършвана от тях, която им помага да намерят финансиране за техните програми за въоръжаване”.

Преди два дни, на срещата на външните министри на АСЕАН / Асоциацията на страните от Югоизточна Азия/ Южна Корея поиска да бъде осъдена Северна Корея за торпедната атака довела до потъването на южнокорейската корвета през март и загубата на 46 моряци. На срещата на АСЕАН участваха представители на САЩ, Китай и Европейския съюз, и бе предложено, и прието от всички 10 страни членки  /Мианмар, Лаос, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней, Сингапур и Индонезия – бел. Л. М./ изявление, че АСЕАН иска свободен от ядрено оръжие Корейски полуостров бе отправен призив за подновяване на шестстранните мирни преговори „колкото е възможно по-рано”.

КНДР продължава и до този момент да отрича да е замесена в инцидента и заплашва с ответни действия в случай на санкции.

Миналата седмица официален Вашингтон бе разтревожен от статия в The New York Times, където бе публикуван коментар за намеренията на Южна Корея да преработва и използва повторно ядрено гориво.

Южна Корея, се посочваше във въпросната статия, която няма никакви петролни запаси, произвежда 40 на сто от електричеството си от атомни централи, а мястото за съхраняване на радиоактивното използвано ядрено гориво е на привършване. По тази причина южнокорейското правителство възнамерява да преработва използваните материали, като така ще си осигури гориво от ново поколение за атомни реактори, произвеждащи повече радиоактивен материал, отколкото е заложен в него, и ще намали отпадъците на склад.

И официален Сеул и официален Вашингтон са наясно, че на Южна Корея бе забранено да извършва такава дейност, според споразумение със САЩ от 1974 г. Плутоният, който се получава при преработката на използвано гориво може да се използва за атомни реактори, за което Южна Корея настоява, че е единствената й цел, но също може да се използва за направата на атомни бомби, както направи Северна Корея.

В деня на излизането на публикацията в The New York Times, армията на Северна Корея осъществи първите преговори с ръководеното от САЩ командване на ООН след потапянето на боен кораб на Южна Корея. Двете страни обсъдиха потъването на корветата „Чхонан” до погранично корейско селце в Жълто море.

Южна Корея, САЩ и други държави, позовавайки се на данните от многонационално разследване, обвиниха Севера за торпилирането на корветата, при което загинаха 46 моряци.

В същото време Пхенян яростно отрече да носи вина за инцидента и заплашва с военен отговор, ако бъдат направени опити да бъде наказан.

Израелският вестник „Yedioth Ahronoth” изнесе на електронната си страница, че армията на Северна Корея отново е поискала да проведе собствено разследване на потъването на южнокорейския военен кораб през март. По време на разговорите севернокорейската страна е настояла нейни експерти да бъдат допуснати до мястото на инцидента и да проверят резултатите от разследването, което сочело, че корабът е бил потопен от севернокорейско торпедо.

Срещата на севернокорейски военни и представители на военното командване на САЩ, в рамките на преговорите и разследването по потъването на южнокорейската корвета „Чхонан”, се проведе в град Пханмунджон, в демилитаризираната зона на границата между КНДР и Република Корея, предаде РИА Новости. Предложението за провеждане на срещата бе отправено на 9 юли от КНДР. Американската страна бе представена от полковник Кърт Тейлър, а севернокорейската от полковник Пак Ки-юн.

Подробности от срещата не бяха съобщени, но както е известно, на нея е била обсъждана подготовката за по-нататъшни преговори на ниво генерали.

Тук трябва да припомня, че севернокорейски представители седнаха на масата на преговори с американците, след като бяха поискали два дни по-рано отлагане на разговорите „по административни причини”.

Съветът за сигурност прие балансиран документ за инцидента с „Чхонан”

Съветът за сигурност на ООН осъди потъването на южнокорейския военен кораб, но не обвини директно Северна Корея за атаката, за което настояваха Сеул и Вашингтон.

В текста, одобрен от всички 15 членове на Съвета за сигурност на ООН, бе осъдена атаката, довела до потъването на кораба „Чхонан” в Жълто море. Подчертано бе, че подобни враждебни действия срещу Южна Корея не трябва да се повтарят, а също така бе отбелязано, че властите в Сеул са запазили сдържаност след случилото се.

Документът бе приет по различен начин от такива страни като Китай, Русия и от друга страна – Южна Корея. Китай изрази надежда, че изявлението на Съвета за сигурност на ООН по повод потъването на южнокорейската корвета „Чхонан” ще позволи затварянето на проблема и ще ускори възобновяването на шестстранните преговори за мира на Корейския полуостров.

Русия от своя страна изрази задоволство от позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, предаде ИТАР-ТАСС .

„Съветът за сигурност на ООН прие балансиран и консенсусен документ след продължителни и трудни преговори. Отразени са позициите на всички заинтересовани страни”, заяви говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко.

Южна Корея приветства позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на военния кораб „Чхонан” и призова Северна Корея да се въздържа от подобни провокации и да признае вината си за атаката, предаде AFP.

Преди официалното излизане на документа от СС на ООН, в. „Telegraph” пусна информация, че Съветът за сигурност на ООН ще осъди „нападението, предизвикало потапянето” на южнокорейския кораб Чонан, без да обвинява пряко Северна Корея за инцидента. 24 часа по-късно прогнозата на изданието бе факт, с изключение на „осъждането” на Северан Корея от Съвета за сигурност, което е твърде съществен факт.

На 9 юли т. г. Южна Корея обяви, че ще осъществи планирано военноморско учение със САЩ в Жълто море, за да отблъсне „провокацията” на Северна Корея, въпреки силните протести от страна на Китай. Предишния ден Китай предупреди САЩ и Южна Корея да не провеждат маневрите в близост до нейни води и ги призова да не изострят напрежението на Корейския полуостров, предаде AFP.

Сеул и Вашингтон решиха да проведат ученията, въпреки съпротивата на Китай. Ученията бяха планирани като демонстрация на сила след потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, за който инцидент Южна Корея обвини КНДР.

Първоначално се планираше ученията да се проведат през миналия месец в Жълто море, но бяха отложени за след решението на Съвета за сигурност на ООН за инцидента. В свое изявление Съветът за сигурност осъди атаката, но не обвини директно Северна Корея, което не бе прието добре от САЩ и Южна Корея, след което бе пренебрегнато и тълкувано от официален Вашингтон и Сеул както им изнася.

Китай поиска от САЩ и Южна Корея да не създават заплаха за безопасността на Пекин и да не нагнетяват обстановката в региона, заяви днес официалният представител на Министерството на външните работи на Китай Цин Ган.

„Нееднократно сме говорили за това, че сме категорично против това чуждестранни военни сили да извършват учения в Жълто море и да създават заплаха за сигурността на Китай. Надяваме се, че всички страни ще успеят да запазят хладнокръвие и да избегнат ескалация на напрежението в региона” - заяви говорителят на традиционния брифинг на МВнР на Китай.

По-рано на среща с чуждестранни журналисти директорът на Китайския институт за международни проблеми Цюй Сян отбеляза, че ежегодните военни учения на САЩ и Южна Корея се отразяват негативно на ситуацията в региона. В отговор на въпрос как възнамерява да действа Китай в случай на провеждане на учения, експертът заяви, че това ще зависи от това къде ще бъдат разположени чуждестранните плавателни съдове.

На 20 юли ударна група на ВМС на САЩ, начело с атомния самолетоносач „Джордж Вашингтон”, се насочи към бреговете на Южна Корея. Новината бе потвърдена от   Пенгагона, предаде ИТАР-ТАСС.

Очакванията са мащабните военноморски учения между САЩ и Южна Корея да започнат в неделя, 25 юли, в Японско море, предаде АФП, позовавайки се на съобщение на воденото от САЩ командване на ООН.

В ученията ще вземат участие около 20 кораба, 200 самолета и 8000 военнослужещи. Посочва се, че ученията от 25 до 28 юли целят да покажат, че двете страни са готови да отразят всяка евентуална заплаха от страна на Северна Корея.

Тук трябва да припомня, че въпреки настояването на официален Сеул, САЩ не върнаха името на Северна Корея в Списъка на държавите, спонсориращи тероризма, тъй като засега не били достатъчно основания за това. А липсата на „достатъчно основания” се появи, когато Съветът за сигурност излезе с изявление по инцидента с южнокорейската подводница.

Не е ясно още какъв ще е практическият резултат от посещението на Хилъри Клинтън в демилитаризираната зона на Корейския полуостров, но тя е уведомена в подробности, че пресата в Северна Корея написа преди две седмици: „В момента е „невъзможно да се предвиди, в какъв момент САЩ планират да нанесат ядрен удар срещу народната република”, което от своя страна е накарало Северна Корея да се възползва от своето законно право на създаване на сили за ядрено възпиране в отговор на „реална военна заплаха от страна на САЩ”.

През миналия 20 век, САЩ имаха горчив опит с Корейската война, когато Белия дом не успя да употреби ядрено оръжие заради силния натиск от страна на Съветския съюз. В резултат на войната загина много цивилно население /3,6 млн – бел. Л. М./, разрушени бяха редица градове. Тогава останаха двете Кореи – Южна и Северна, разделени от влиянието на САЩ и Съветския съюз.

За всяка една от така наречените Велики сили, корейският полуостров представлява стратегически и геополитически интерес, затова и всеки конфликт, или инцидент привлича намесата на големи държави като Китай, Русия и САЩ.

В първата си телевизионна изява преди няколко дни кубинският лидер Фидел Кастро обяви, че обвинява Вашингтон, че тайно е потопил южнокорейския кораб „Чхонан” в опит да разпалят враждебността между двете Кореи.

Разбира се подобно изявление трябва да бъде подкрепено със солидни доказателства, най вече заради сериозността на обвиненията. Кастро такива доказателства не цитира. В същото време кубинският лидер „пропусна” да коментира един от последните доклади на правозащитната организация „Амнести интернешънъл”, цитиран от BBC за Северна Корея, в който докумеунт твърди, че здравеопазването на Северна Корея е в много окаяно състояние и тъне в пълна разруха. На фона на действително безплатното и добре уредено здравеопазване в Куба, за което говори в един от документалните си филми и режисьорът Майкъл Мур.

BBC цитира, че Пхенян не може да осигури елементарна здравна помощ на жителите на страната. Хирургични операции се извършват без упойка, използват се нестерилизирани спринцовки и инструменти, върлуват епидемии, причинени от недохранване. Масово разпространена е туберкулозата заради липсата на храна.

Според доклада, който се основава на разкази на 40 севернокорейци, напуснали родината си в периода между 2004 и 2009 г., болниците почти не функционират. В проучването на "Амнести" са участвали и здравни работници, които са работили със севернокорейци.

Пхенян твърди, че осигурява безплатно здравеопазване на 23-милионното си население. Избягалите от страната обаче разказват, че в последните 20 години хората са принудени да си плащат за всички здравни услуги. Северна Корея харчи годишно по по-малко от 1 долар на човек за здравеопазване, показват данните на Световната здравна организация. Повечето хора са изключително бедни, за да плащат за лечението си, се казва също в доклада на "Амнести интернешънъл". Лошата хигиена в здравните заведения и липсата на медикаменти застрашават живота на много хора, предупреждават от правозащитната организацията. Пациентите са принудени да продават цигари, храна и алкохол, за да бъдат лекувани.

"Севернокорейците се нуждаят от спешна медицинска и продоволствена помощ, но тя не трябва да бъде използвана като футболна топка от страните донори", казва Катрин Бабър от "Амнести интернешънъл".

Преживяното преди 20 години даде отговор на въпроса колко струва скъпото въоръжаване на една страна с комунистически режим. Преживяха го и гражданите в бившия Съветски съюз, които трябваше да се редят на километрични опашки за елементарни храни и стоки.

Днес и двете Кореи имат възможност за производство на ядрено оръжие, а конфликт помежду им в никакъв случая няма да намали напрежението и опасността от ядрена война. Ето защо присъствието и интригите на високопоставени служители от Белия дом при един инцидент между Пхенян и Сеул само приближават възпламеняването на ядрената искра, нещо, от което целият свят може да се окаже необратимо застрашен.

Кому е нужно на 25 юли САЩ и Южна Корея да проведат военни учения с толкова масирано присъствие на кораби, самолети и военнослужещи?

Как ще спечели мирът от тези престоящи събития, в непосредствена близост до Северна Корея?

Какво търсят САЩ в тази част от света, след като десетилетия две изкуствено разделени държави трябва да бъдат място за сигурност, за да стане възможно един ден Корея да бъде една.

Малко ли изстрадаха десетилетия толкова поколения корейци от раздялата, невъзможността да бъдат с близките си и комунизма, който им бе наложен по независещи от тях обстоятелства?

 

altЗащо повечето български медии скриха, че САЩ са "признали" украинския сепаратистки регион Донбас още през 1959 г.?

САЩ са "признали" украинския сепаратистки регион Донбас още през 1959 г., публикува в. "Московский комсомолец". Това се е случило с публичен закон номер Германският канцлер Ангела Меркел и американският президент Барак Обама86-90 от 17 юли 1959 г., приет от Сената и Камарата на представителите в рамките на Седмицата на поробените народи, цитира вестникът съобщение на канадското издание "Глобал рисърч". Журналистите публикуват документ-резолюция, подновяван в Щатите всяка година от 16 години насам, уточнява руският всекидневник. Седмицата на поробените народи бе обявена в САЩ през 1953 г., за да привлече вниманието на американците към проблема с народите, контролирани от комунистически режими, предаде БТА.

Московский комсомолецПрез 1959 г. Конгресът на САЩ направи Седмицата официална, а президентът Дуайт Айзенхауер й придаде сила на закон, напомня "Московский комсомолец". Днешен Донбас е наречен в документа "страна Казакия" и се споменава отделно и от Русия, и от Украйна, изтъква вестникът. "Глобал рисърч" пояснява: "Казакия е американски геополитически термин, описващ региона, където са живели казаците в бивша Русия и в Съветския съюз". Изданието уточнява, че "Казакия" включва териториите на провъзгласените Донецка и Луганска народни републики в днешна сепаратистка Източна Украйна, а също и Запорожка област.

"Империалистическата политика на комунистическа Русия чрез пряка и косвена агресия е поробила и отнела националната независимост на Полша, Унгария, Литва, Украйна, Чехословакия, Латвия, Естония, Белорусия, Румъния, Източна Германия, България, континентален Китай, Армения. Азербайджан, Грузия, Северна Корея, Албания, Идел-Урал (мюсюлманска държава, просъществувала от 1917 до 1918 г. в днешен Татарстан по време на руската гражданска война, б. р.),Тибет, Казакия, Туркестан (средноазиатски исторически регион, б. р.), Северен Виетнам и други", се казва в документа, пише изданието.

Украйна и "Казакия" фигурират в резолюцията като отделни страни и народи

Според документа, "и двете нации имат право на съществуване", пише "Глобал рисърч", цитиран от "Московский комсомолец". САЩ "трябва по съответния официален начин ясно да покажат на тези народи историческия факт, че народът на Съединените щати споделя копненията им отново да добият свобода и независимост", се казва в закона. Тази година документът по традиция пак бе подновен, явно без да се вниква в същината му, пише ежедневникът "Московский комсомолец".

Земляческата организация от САЩ, Конгрес на руските американци от години настоява да бъде отменен или поне променен законът, провъзгласяващ руския народ за "поробител" на други нации. След забраната на руската компартия през 1991 г. конгресменът Рорабакър предложи документът да бъде преразгледан, но срещна крайно силна съпротива от страна на украинската общност в САЩ, поради което предложението не бе подкрепено от Конгреса, добавя руският вестник.

Признанието на територията на днешните ДНР и ЛНР за независима от Украйна се е случило още през 1959 година, когато Сенатът и Конгресът приемат Резолюция за Седмицата на поробените нации

РИА НовостиСензационната новина съобщи на 10 август канадското издание на Global Research, цитирано от РИА Новости. Изданието подчерта, че  Резолюцията, известна също така като Закона 86-90 от 17 юли 1959 г., ежегодно се е препотвърждавала през последните 56 години. В текста й се посочвало изрично, че става дума за т. нар. Казакия, в територията на която са включени Донбас и Запорожката област на Украйна.

В документа Украйна и Казакия били позиционирани като отделни страни, а тяхното население - като отделни народи, "подчинени на политиката на комунистическа Русия".

Английското издание Според тази резолюция и двете нации имат право на съществуване, отбелязва Global Research, като подчертава, че и през тази година документът отново е бил официално препотвърден. Седмицата на поробените нации по традиция се проведе отново в края на юли тази година. В своето изказване по този повод президентът на САЩ Барак Обама заяви: "Призовавам народа на Съединените щати да потвърди нашата дълбока привързаност към всички правителства и народи, предани на свободата, достойнството и равните възможности за всички", припомня изданието RT.

Логично възникват въпросите:

  • Защо САЩ и ЕС извиваха ръцете на Русия със санкции за нещо, което отдавна самите политици в Сената и Конгреса са признали?
  • Защо в ЕС никой от лидерите на държавите-членки не бе уведомен за това десетилетно признание;
  • Как ще се измъкнат сега политиците от Вашингтон и Брюксел от конфузната ситуация, която показа колко са първични в решенията и послушанието си пред Белия дом?
  • Как родните политици ще обяснят на българските граждани, че са се хванали на грешното хоро и са ги направили смешни и жалки и САЩ и ЕС?
  • След тази публикация на "Глобал рисърч" май ще се окаже, че санкции трябва да има за Украйна, за Брюксел, за Щатите, но не и за Русия;

Къде са президентът ни, лидерите на политическите партии да си посипят главите с пепел и да престанат да коленичат и слугуват на ЕС и САЩ?

Няма да има посипване на глави с пепел защото за подобен жест се иска достойнство и мъжество.

Едва ли български политик ще признае, че всички вкупом са станали жертви на нескопосаната американска пропаганда и нейното европейско отражение...

Нима Щатите си признаха, че $1 млн. от ЦРУ са отишли в ръцете на "Ал Кайда"?

Нима някой от родните политици или европейските им „учители” реагира, когато Барак Обама призна: ние бяхме посредници при смяната на властта в Украйна?

Стигна се дотам, Вашингтон да заплаши Москва с нови санкции, ако не спре да подкрепя сепаратистите в Източна Украйна?!

Даже авторитетното издание "Вашингтон пост" написа: Антиамериканската треска в Русия надхвърля тази от съветската епоха.

Някой реагира ли на съобщението, че в батальона "Азов" воюват нацисти?

Антируската истерия стигна дотам, българският президент Росен Плевнелиев да откаже на поканата от Москва за парада на 9 май?!

Пишман дисидентът Лех Валенса поиска ядрени ракети срещу Русия?!

Един британски журналист написа: В Украйна Европа създаде Франкенщайн и се уплаши.

От началото на кризата в Украйна Западът въвежда санкции четири пъти. Първите две вълни последваха след присъединяването на Крим, третата – след катастрофата на малайзийския „Боинг“, макар тогава да не бе започнало още разследването

Официалните лица от преговорите в Минск за УкрайнаЧетвъртата вълна от санкции е още по-нелогична, тъй като точно в този момент бе започнал диалогът между Порошенко и Путин.

Наскоро френски депутати посетиха Москва и подкрепиха присъединяването на Крим към Русия.

„Всички ние смятаме, че Крим е част от Русия“, подчерта членът на делегацията Никола Дюик. По неговите думи, руският президент е защитил православното население на полуострова от гражданска война. Ако Крим не се бе присъединил към Русия, то там щеше да има борба с екстремисти, такива като Петро Порошенко, счита френският депутат.

„Част от нас смятат, че Крим отдавна е съставна част от Русия. Това се обяснява с исторически предпоставки и е свързано с мнението на населението на Крим и всички цивилизационни ценности, които то изповядва, както и с културата. Към тази позиция се придържам аз, и другите депутати, влизащи в моята делегация“, заяви Тиери Мариани, ръководителят на делегацията френски депутати пред руски журналисти.

Владимир Чижов, посланик на РФ в ЕСГеографското разположение на ПРО на САЩ в Европа говори, че целта й не е Иран, коментира посланикът на РФ в ЕС, Владимир Чижов в интервю за Sputnik, предаде РИА Новости.

„Фактът, че сделката с Иран сега стана реалност, макар да е необходимо нейното изпълнение от всички страни, всъщност снема първоначалната причина за създаване на европейска система за ПРО“, заяви Чижов.

Той припомни, че президентът на САЩ Барак Обама през 2009 г. публично е заявил, че ако иранската ядрена програма бъде урегулирана, то задачата за създаване на европейски сегмент за противоракетна отбрана ще отпадне.

„Днес ние чуваме от Вашингтон друго нещо“, отбеляза руският дипломат.

„Това бе публично изказване, не юридически обвързващо изявление, но самите географски контури на тази система, включваща разполагането на елементи от европейска ПРО в страни като Полша и Румъния, в силата на своята география показват, че Иран може и да не е истинската цел“, добави той.

Темата за разгръщането на американската система за ПРО в Европа под предлог за защита от заплаха от страна на Иран е един от най-сериозните проблеми в отношенията между САЩ и Русия през последните години. САЩ твърдят, че ПРО не е насочена срещу Русия, но отказват да дадат юридически гаранции за това.

Явно е, че Щатите са имали план за разполагане на ПРО в Европа, но също така е необяснимо, защо съветниците на Обама в Белия дом, не са намерили друга, по-убедителна причина за това разполагане.

Истината е, че Щатите не за първи път в международната дипломация се изложиха, действайки урбулешката. Така наречената заместник-държавен секретар на САЩ, Виктория Нюланд, която се прочу с фразата „Майната й на Европа”, заяви най-арогантно че САЩ са готови да засилят натиска над Русия в случай на ескалация на конфликта в Донбас

Като че ли няма прегласуване на Закон номер 86-90 от 17 юли 1959 г., приет от Сената и Камарата на представителите в рамките на Седмицата на поробените народи – закон, който и досега всяка година се прегласува, признавайки независимостта на Донбас и Луганск!

Конфликтът в Донбас ескалира заради агресията на Украйна, и не е необходимо Нюланд да търси причини за натиск в Русия вместо в официален Киев. Все пак не сме идиоти!

Каква излезе тя накрая с независимостта на Донбас и Луганск – Крадецът вика: „Дръжте крадеца!”

 

Дотук бяхме с експериментите за бежанци и интеграция!

Германският канцлер АнгелаМеркел и колегата й Франсоа Оланд преди вълната от бежанци да залее ЕвропаГерманският канцлер Ангела Меркел, френският й колега – Франсоа Оланд, всички от тъпото европейско висше чиновничество са пътници и са на дузпата! Бежанци заливат Стария континент, Щатите, които уредиха това преселение в Европа с цел дестабилизация сега се правят на умрели лисици.

 

Самият Барак Обама за кой ли път прояви типичната си наглост като заяви: европейските нации да поемат всяка своя „справедлив дял“ от бежанците, предаде преди ден AFP! А че цялата криза с нахлуващите на Стария континент мигранти бе породена от напъните на САЩ да докопат ресурсите на Близкия изток – това вече и децата го знаят. Лошото е друго, че вече е късно, твърде късно за вайкане и някакви смехотворни непрекъснати срещи и заседания в Брюксел – кризата с мигрантите не чука на вратата, тя я изби и нахлува неудържимо във всички посоки.

Меркел следи какво говори ОландДокато европейските лидери лъскаха слугински имиджа на американския президент и демонстрираха средновековна агресия да бомбардировки и натиск за смяна на законното правителство на Башар Асад, докато Меркел, Оланд и Дейвид Камерън си играеха на санкции срещу Русия – Обама изплете кошницата си да удари смъртоносно Европа и европейската икономика и валута, като ги дестабилизира с вълни от мигранти.

„Пазим надеждно границите си” заяви тази сутрин в Би Ти Ви премиерът Бойко Борисов. Като е толкова надеждно защо тогава той призна, че се страхува от случващото се и прииждащата вълна от мигранти към България?

Един час, в култово интервю пред Антон Хекимян Борисов мина през темите за Брюксел, бежанците, недоразумението за исканата „Гореща точка” от германия канцлер Ангела Меркел, коментира страховете на хората и сподели, че него също го е страх от случващото се.

Бойко Борисов в интервюто в Антон ХекимянВ това интервю, което трябва да се изучава от децата и подрастващите и слуша внимателно от родителите им, всяка дума бе култова, хит за позакърнялото откъм интерес медийно пространство. Ако Тодор Живков можеше да стане от гроба, то със сигурност би притаил дъх, за да слуша и се учи колко е дръпнал неговия бивш бодигард в политиката с популизма и непосредствеността в изказа.

Борисов призна правилната политика на унгарския премиер Виктор Орбан към мигрантите и така наречените бежанци, част от медиите бяха определени като бухалки.

Ето част от интервюто с премиера Борисов за проблема с бежанците:

{edocs}bejanzi1.doc,600,400,link{/edocs}

Когато става дума за бежанските вълни и мигрантските напъни не мога да не спомена следното:

Центърът за кризи на НАТО у нас активиран като военен орган на алианса. По този проблем се мълчи.

Преди време премиерът Бойко Борисов каза: Няма да прекратим договора със САЩ за военните бази у нас.

Не на демокрацията, ние искаме исляма!Германия започна да потапя лодките на трафикантите на бежанци, а как ги разпознава отдалече – не е ясно?

От добре пазената ни граница се случи така, че 60 нелегални емигранти бяха арестувани при акция в София. По късно тази цифра стана пет пъти по-висока.

Гърция започна да струпва войски по границата с Албания заради трафиканти на оръжие.

"Амнести" отбеляза: Това е най-тежката бежанска криза от Втората световна война.

Половината британци не искат бежанци. В същото време следва да отбележа, че Кралство Дания и Великобритания имат в договорите за присъединяване към ЕС клаузи, които им дават сигурен суверенитет както на държавата, така и при вземане на решения.

Мигранти в бой с унгарската полицияУнгарската полиция използва сълзотворен газУдавеното сирийско дете, което морето изхвърли на брега срещу бежанци, Унгария построи ограда с мрежи, започна строителство на четири метра висока ограда от тухли.

Министърът на отбраната на Унгария подаде оставка заради бежанците.

Унгарският премиер Виктор Орбан отиде в Брюксел и заяви на височайшите еврочиновници, че проблемът с бежанците е германски и е редно Германия да се справи с него. Освен това Орбан изтъкна, че няма намерение да превръща Унгария в бежански център на Европа.

До дни ЕС започва разселване на 120 000 бежанци.

Но... 4 държави от ЕС са против квотите. А те ще поемат ли бежанци щом са против квотите - не е ясно?

Очаква се десант на имигранти у нас откъм Черно море.

България ще трябва да приеме 4 пъти повече бежанци.

Мигрантите, или така наречените бежанци, от които едва няколко процента са сирийци не търпят прегради и огражденияСкоро в Турция ще има 20 милиона араби, африканци и азиатци мюсюлмани готови да щурмуват българската граница по суша и море. Те къде ще се дянат и накъде ще се насочат, защото е ясно, че няма как да останат в Турция.

Как ще се справят Европа, САЩ и Русия, след като САЩ разполагат 20 атомни бомби в Германия? На какво разчитат Меркел, Оланд и Камерън, на какво разчитат Юнкер, Могерини и... Борисов?

Москва ясно заяви, че не се занимава със смяна на режими и не води тайни преговори за Сирия.

Владимир Путин, руски президентРуският президент Владимир Путин недвусмислено каза, че Русия ще продължи да предоставя военна помощ на Асад, а днес, на 25 септември допълни: „Да, трябва да се спаси Асад!”

Франция обмисля сваляне на санкциите, наложени на Русия, докато нашите дипломати шикалкавят и увъртат, като твърдят, че не можем сами да вземем решение за сваляне на санкциите на Москва. А защо тогава Даниел Митов се спотайва вместо да последва Оланд и заяви, че е време санкциите да паднат?

Вместо правителството да предприеме нещо конкретно, то се ослушва какво ще се чуе от господарската стая и чак тогава да се изтъпани някой и да се направи на велик политик. В това време две министерства спорят къде България да изнася оръжие, въпреки че експертът по национална сигурност Славчо Велков заяви, че частни български фирми изнасят оръжие и на двете воюващи страни.

Премиерът Борисов обяаснява за милиардите, които са отишли за циганитеВсичко от редовите данъкоплатци вече са обръгнали на политически лакърдии и партийно-правителствена логорея. Това е вероятно причината, да чуем от устата на Бойко Борисов „Милиарди харчим да държим ромите в България, изригна Борисов в Брюксел” – никой да не реагира и се запита като как се харчат милиарди и откъде се вземат след като липсват в Закона за бюджета. Или къде  се дават пари за циганите след като в Гърмен ясно чухме, че освен бутане на незаконните къщи и отказът на циганите да отидат в апартаменти – милиарди не се видяха за решаване на циганските проблеми, свързани с интеграцията, безработицата, неучещите деца от този етнос, увеличаващата се криминогенна рискова обстановка в райони, населени с цигани и българи.

Как ще стане по-сигурна България на фона на бежанските вълни, които сега започват и тепърва, с развалянето на времето предстои да се разгърнат? С наличието на американски бази, с наличието на американско тежко въоръжение, или със слугинската позиция, заета от висши родни политици спрямо ЕС и САЩ?

Мигранти, които се молят на АллахСловакия не желае натовски бази на своя територия, съобщи една медия.

Унгария обяви извънредно положение в 2 области заради бежанците.

Хиляди напират да влязат от Сърбия в Унгария.

Европа е заплашена от бунт на бежанците. Как тогава ние, в България ще минем леко и няма да бъдем засегнати? Дава ли си сметка някой от правителството за това?

  • В интервюто на премиера Бойко Борисов бяха засегнати и други теми, като издръжката на социална пенсия: пенсионер, куче, бежанец и затворник,
  • грешките на Прехода,
  • неосъдените политици от последните 25 години,
  • безсилието на правосъдието, предстоящите промени в Конституцията,
  • представата на Борисов за правосъдие,
  • медии и зложелатели на второто правителство на ГЕРБ,
  • карикатурите за Борисов,
  • пречиствателните станции и фекалиите в морето по време на туристическия сезон,
  • коя магистрала ще „ни” пусне премиерът,
  • и дали се яде асфалтът,
  • отричането на Борисов, че е казал, че „българите са лош материал”,
  • за басовете на Борисов с Москов,
  • за тениса, за ЦСКА,
  • за кучетата, и лошото куче, което изяло пауните на Доган,
  • за онкоболните и скъпата апаратура,
  • за учителите,
  • нова версия за вдигането на тока, което свали Борисов от власт,
  • за далаверите с горивата,
  • за вечноразвалящият се правителствен самолет,
  • на какво залага в тениса Бойко Борисов, пие ли и прочие...

Очаквайте казаното от Борисов по гореизброените теми утре.

 
Пакистански военни източници, цитирани през 2005 от Asia Times, потвърждават, че иракските бунтовници, описвани от тях като "привърженици на бившата партия БААС", вербувани и подготвяни от "Ал Кайда в Ирак" под ръководството на Абу Мусаб ас-Заркауи, се снабдяват от САЩ с произведено в Пакистан оръжие.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2016/1915-kak-zapadat-sazdade-qislyamska-darzhavaq

Преди време, на една своя пресконференция в Пентагона, председателят на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ Мартин Демпси определи "Ислямска държава" (ИД) като "организация с апокалиптична стратегическа визия за "края на света", която ще ни се наложи да разгромим с течение на времето". На свой ред, американският президент Обама още през 2014 заяви, че са необходими военни действия за да бъде спряно разпространението на "раковия тумор" на ИД, като призова за разширяването на въздушните удари в Ирак и Сирия, както и за нови мерки за въоръжаването и подготовката на иракските и кюрдските сухопътни части. "Единственият начин да бъде нанесено поражение на ислямистите е да отстояваме твърдо позициите си и да изпратим много ясен сигнал на света, че страна, като нашата, не може да бъде сплашена от тези варвари и убийци" - заяви британският премиер Дейвид Камерън.

В този хор на възмущението обаче, липсва каквото и да било признание за ключовата роля на тайната американска и британска регионална военна и разузнавателна стратегия за подкрепа и дори директно финансиране на същите тези опасни ислямистки бойци в Ирак, Сирия и други места, които след това се откъснаха от Ал Кайда и създадоха Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), известна днес просто като Ислямска държава (ИД)

Истината е, че поне от 2003 насам британските и американските власти тайно или открито координираха пряката и косвената подкрепа за свързаните с Ал Кайда ислямистки терористични групировки в Близкия Изток и Северна Африка. Тази необмислена докрай стратегия е резултат от все още силното влияние на неоконсервативната идеология, чиято движеща сила са отдавнашните, макар и често противоречиви, стремежи за контрол над регионалните енергийни ресурси, защитата на Израел и (в рамките на реализацията на тези цели) прекрояването на картата на т.нар. Голям Близък Изток.

Днес, въпреки че Пентагонът отрича наличието на американско военно присъствие и твърденията на Обама, че няма да допусне "нова иракска война", местните кюрдски източници в средите на военните и специалните служби потвърждават, че специалните сили на САЩ и Германия "вече са тук и ни помагат при отразяването на атаките на ислямистите, както и в настъпателните ни операции". Още в самото си начало, американските въздушни удари срещу позициите на ИД се съпровождаха от разузнавателни полети на британските ВВС над региона и доставките на британско оръжие на кюрдските сили "пешмерга".

Концепцията "разделяй и владей" в Ирак

Както отбеляза още през 2007 един консултант на американското правителство, "ние не искаме салафитите просто да спрат бомбените си атентати, защото нямаме нищо против ако тези атентати са насочени срещу Хизбула, срещу иракския шиитски лидер Моктада ал-Садр, срещу Иран или срещу сирийците, ако те продължават да работят с Хизбула и Иран".

В началото на интервенцията и окупацията на Ирак през 2003 САЩ тайно доставяха оръжие на свързаните с Ал Кайда бунтовници, докато в същото време официално подкрепяха формиращата се нова иракска администрация, доминирана от шиитите.

Пакистански военни източници, цитирани през 2005 от Asia Times, потвърждават, че иракските бунтовници, описвани от тях като "привърженици на бившата партия БААС", вербувани и подготвяни от "Ал Кайда в Ирак" под ръководството на Абу Мусаб ас-Заркауи, се снабдяват от САЩ с произведено в Пакистан оръжие. Тези доставки включват автоматични пушки, гранатомети, боеприпаси, ракети и друго леко въоръжение. На свой ред, висш пакистански военен посочва пред Сайед Салим Шахзад (шеф на бюрото на Times в Исламабад, чието убийство през 2011 според New Yorker е извършено от пакистанското междуведомствено разузнаване ISI), че това оръжие "не може да е било предназначено за иракските сили за сигурност, защото въоръжението за тях се доставя директно от САЩ". Тоест, според пакистанците, САЩ още тогава са водели двойна игра за да не допуснат възникването в Ирак на мощно религиозно движение, контролирано от местните шиитски аятоласи и от Иран.

Впрочем, това не е единственият начин, по който американската стратегия е подпомагала възхода на Ас-Заркауи - приближен на Бин Ладен и плод на същата екстремистка идеология, която по-късно породи и Ислямска държава.

Така, според един малко известен доклад от ноември 2005, озаглавен "Как да разединим враговете си" и изготвен от Томас Хенриксен от Института Хувър по поръчка на Университета на обедините сили със специално предназначение на САЩ (JSOU) и неговия Отдел за стратегически изследвания, Ирак в периода след американската интервенция, "се е превърнал в опитно поле за реализация на стратегия за разпалване на вражда между противниците на САЩ и насъскването им един срещу друг".

Така, докато антибунтовническите действия, от една страна, изискваха от американските сили "да подобрят тежките, да не кажем бедствени, условия на живот на местното население", с цел да бъдат спечелени умовете и сърцата на иракчаните, "обратната страна на монетата е именно тази стратегия, която не се дискутира и не изисква никакви усилия за привличането на онези, които се оказват под кръстосания огън на бунтовниците и на антибунтовническите сили. Тази "обратна страна" на антибунтовническия медал цели да стимулира разцепление в редовете на противника и да провокира смъртоносни сблъсъци между различните бунтовнически организации".

С други думи, американската армия трябваше да се стреми към публична легитимност, оказвайки традиционната социална помощ на иракското население, но паралелно с това да лиши от легитимност местните си противници, разпалвайки междуособици и насилие между самите бунтовници, макар да беше ясно, че това, на свой ред, увеличава неимоверно броя на невинните цивилни, "оказали се под кръстосан огън". Идеята на тази стратегия беше, че тайно направляваното от американските специални служби насилие не само ще отслаби противниците на САЩ, провокирайки междуособици в техните редове, но и ще настрои населението срещу тях.

В конкретния случай, "врагът" бяха джихадистите, привържениците на партията БААС, както и мирните последователи на суфизма, които бяха мнозинство, но, подобно на радикалите, се обявяваха против американското военно присъствие и затова трябваше да бъдат притиснати. В тази връзка, в доклада на Хенриксен се цитират събитията от края на 2004 във Фалуджа, където "американските специалисти по психологическа война (PSYOP)" си поставят задачата "да накарат бунтовниците да се сражават помежду си". Колко и да е парадоксално, това включва практическото прокарване на идеологията на Заркауи, в името на по-късното и унищожаване: "Експертите по психологическа война изготвиха програми за използването в американски интерес на смъртоносната активност на Ас-Заркауи - включително разпространявайки различни материали, целящи да ерозират имиджа му на народен герои" и поощрявайки враждата между различните бунтовнически групировки. "Максимално използвайки отвращението и враждебността на населението на Фалуджа към джихадистите на Заркауи, Обединената тактическа група за психологическа война направи всичко възможно за да провокира разрив между сунитските групировки".

Въпреки това обаче, както посочва американският разследващ журналист Дар Джамейл, широко разпространените в хода на тази кампания твърдения, свързваши ръста на броя на терористите камикадзе с личността на Ас-Заркауи, не са подкрепени от необходимите доказателства. Според Джамейл, освен от анонимни източници в средите на американското разузнаване, тези твърдения не получават потвърждение отникъде другаде.

От друга страна, операцията на американските военни във Фалудджа, причина за която станаха именно твърденията, че бойците на Ас-Заркауи са "окупирали" града и в чиито ход бяха използвани фосфорни и касетъчни бомби и бяха осъществени безпорядъчни въздушни удари унищожили 36 хиляди от общо 50-те хиляди къщи във Фалуджа и причинили смъртта на над хиляда цивилни граждани и бягството на 300 хиляди жители на града, вместо да накарат местното население да намрази Ас-Заркауи, само увеличи още повече омразата на тези хора към САЩ и техните съюзници. И до днес Фалуджа продължава да е отрязана от останалия Ирак, по-голямата част от инфраструктурата на града не функционира, а жителите му дълги години бяха подлагани на конфесионална дискриминация и преследвания от страна на военизираните шиитски милиции, подкрепяни от правителството в Багдад. "В резултат от това - посочва британският Guardian - днес хилядите загубили близките си и бездомни жители на Фалуджа вече имат нова причина да ненавиждат американците". Ето как окупацията на Ирак създаде подходящата почва, в която от семената на наследството на Ас-Заркауи израсна чудовищният Франкенщайн, известен днес като Ислямска държава.

Финансирането на Ал Кайда в Сирия

Изтеклата в медиите електронна кореспонденция на частната разузнавателна и аналитична агенция Stratfor, включително записите на срещите между нейни експерти и чиновници от Пентагона, потвърждава, че още през 2011 специалните части на САЩ и Великобритания са били ангажирани с обучаване на силите на сирийската опозиция с цел провокиране "отвътре" на  колапса на режима на Асад.

Оттогава насам ролята на държавите от Персийския зали, а именно на Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства и Йордания, както и на Турция, която е член на НАТО - в официалното и неофициално финансиране и координиране на най-радикалните и жестоки елементи в средите на сирийските бунтовници, осъществявано под ръководството на американското военно разузнаване, не е тайна за никого. В същото време все повече се налага мнението, че финансирането на екстремистите в бунтовническото движение, свързани с Ал Кайда, е било огромна и прискърбна грешка. Реалността е съвършено различна. Укрепването на потенциала на ислямистките групировки вътре в Сирийската свободна армия (ССА) беше неизбежен резултат от тази стратегия.

В стремежа си да свали полковник Кадафи в Либия, НАТО предварително обедини силите си с бунтовниците свързани с един от филиалите на Ал Кайда - т.нар. Ислямска група за борба. Възникналият в резултат от това нов либийски режим, подкрепян от САЩ, на свой ред установи тесни контакти с водачите на ССА в Истанбул за организирането на канали за финансиране и снабдяване с тежко въоръжение на сирийските бунтовници. Междувременно, Държавният департамент дори нае свързана с Ал Кайда либийски въоръжена групировка да охранява американското посолство в Бенгази, макар че именно близки до нея екстремисти убиха посланика на САЩ в страната през 2012.

През 2013 телевизия CNN потвърди, че редица сътрудници на ЦРУ, работещи в посолството в Бенгази, са били накарани да преминат през допълнително проверки пред детектор на лъжата, за да се изясни, дали наистина са осъществили тайна операция по прехвърлянето на ракети "земя-въздух" от Либия, през Турция, за сирийските бунтовници.

Както е известно, последните разполагат с Център за оперативно управление в турския мегаполис Истанбул, а военните доставки от Саудитска Арабия и Катар са били доставяни от турското разузнаване на границата със Сирия за окомплектоване на частите на въоръжената сирийска опозиция. Освен това, служители на ЦРУ, заедно с военнослужещи от израелските и йорданските специални части, са обучавали бунтовниците от ССА в района на йорданско-сирийската граница, включително как да използват противотанково и зенитно въоръжение. Други съобщения в медиите сочат, че в тези секретни програми са били ангажирани и британски и френски военни.

В крайна сметка обаче, обучаваните от тях бойци се вляха директно в редовете на Ислямска държава (както посочва един от командирите на организацията Абу Юсеф: "повечето от хората на ССА, обучавани от западните инструктори, масово се присъединяват към нас").

На свой ред, англоезичното списание The National, което излиза в Абу Даби, потвърждава съществуването на друг център за оперативно управление на действията на сирийската опозиция в йорданската столица Аман, "комплектован от западни и арабски офицери", който "снабдява отрядите на Свободната сирийска амия с бронирани коли, снайперско оборудване, минохвъргачки, тежко автоматично и стрелково оръжие и боеприпаси". Източници в редовете на самите бунтовници и опозицията описват този оръжеен канал като "добре организирана операция, осъществявана под ръководството на високопоставени военни от 14 държави, включително САЩ, техни европейски съюзници и страни от Залива, като именно последните осигуряват основната материално-техническа и финансова подкрпа на бунтовническите групировки".

Разбира се, източниците от ССА, цитирани от The National, всячески отричат, че с този контролен център са свързани и групировки, които са филиали на Ал Кайда или пък, че те получават от него някаква подкрепа, включително под формата на въоръжение. Много е трудно да им повярваме обаче, предви факта, че "доставяното от саудитците и катарците" оръжие, се изпраща през йорданска територия именно към предпочитаните от тях групировки, т.е. към джихадистите.

Секретните данни за военната помощ, оказвана на Саудитска Арабия и Катар от американските им съюзници, които бяха изнесени преди време от New York Times, показват, че "по-голямата част от оръжието, изпращано по молба на тези две държави за бунтовниците в Сирия, попада в ръцете на непримиримите ислямски джихадисти, а не на по-светските опозиционни групировки, които Западът твърди, че подкрепя".

За да избегнем каквито и да било съмнения относно мащабите на цялата тази тайна военна помощ, координирана от САЩ и предоставяна на свързаните с Ал Кайда групировки вътре в ССА, можем да цитираме интернет сайта на израелското военно разузнаване Debkafile (поддържан от двама опити експерти, които преди това, в течение на 23 години, коментираха случващото се в Близкия Изток за британския Economist), според който: "Турция осигурява на силите на сирийските бунтовници, включително на свързания с Ал Кайда Фронт Ан-Нусра свободно преминаване през своята територия за да могат да атакуват северозападния крайбрежен район на Сирия около Латакия".

През август 2014 Debkafile съобщи, че "САЩ, Йордания и Израел, без излишен шум подкрепят около 30 сирийски бунтовнически формации, някои от които наскоро "поставиха под контрол сирийската част на граничния преход Кунейтра, който е единствения транзитен пункт между израелската и сирийската част на Голанските възвишения". В същото време, израелският сайт посочва, че "във всички тези групировки са проникнали елементи от Ал Кайда, което не пречи на Израел да им оказва ограничена подкрепа под формата на медицинска помощ, оръжие, разузнавателни данни и продоволствие".

Посочва се, че тези израелски действия са в рамките на системата за подкрепа на бунтовническите групировки, сражаващи се в Южна Сирия, в която участват и САЩ и Йордания. Усилията им се координират от оперативния пункт, създаден през 2013 от Пентагона в Аман. Американските, йордански и израелски офицери, които го ръководят, решават на съвместни съвещания, кои бунтовнически групировки следва да получат подкрепа от специалните тренировъчни лагери, създадени за сирийските бунтовници в Йордания, както и кои да получат оръжие. При това и трите правителства са съвършено наясно, че въпреки всичките им предпазни мерки част от оказваната от тях военна помощ попада в ръцете на сирийския филиал на Ал Кайда - Джабхат ан-Нусра, който е сред основните стълбове на съпротивата срещу Асад. Нито Вашингтон, нито Йерусалим, нито Аман обаче са склонни открито да признаят, че въоръжават филиала на Ал Кайда в Южна Сирия.

Впрочем, подобна подкрепа се оказва и на самата Ислямска държава. Както е известно, макар че тази групировка възникна първоначално в Ирак през октомври 2006, през 2013 тя вече беше разширила значително сферата си на действие в Сирия, работейки съвместно с Ан-Нусра до февруари 2014, когато между Ал Кайда и ИД настъпи формален разрив. Според повечето експерти обаче, макар че този разрив е бил реален, той не е чак толкова сериозен, както би ни се искало, а по-скоро отразява чисто тактическите различия между двете организации, които продължават да изповядват едни и същи идеи.

Официално, финансовата подкрепа на американското правителство за ССА върви през базираната във Вашингтон Сирийска група за подкрепа (Syrian Support Group - SSG), регистрирана през април 2012. SSG разполага с лиценз от Министерството на финансите на САЩ за "износ, реекспорт, продажба или доставки на финансови, комуникационни, логистични и други услуги (които по принцип са забранени с Президентски указ 13582) за Сирийската свободна армия".

В средата на 2013 администрацията на Обама увеличи подкрепата си за бунтовниците в рамките на нов засекретен президентски указ, който промени дотогавашната и политика, ограничаваща пряката американска помощ единствено до изпращането на несмъртоносно оборудване. Разбира се, и този указ касаеше само снабдяването с оръжие на "доказано умерените" сили в ССА.

Проблемът обаче е, че механизмите, които би трябвало да блокират попадането на американско оръжие в ръцете на екстремистите, никога не са работили. Така, през 2014, изданието Mother Jones, посочва, че правителството на САЩ "не може да контролира ефективно, дали американските доставки не са обект на корупция или пък, дали не попадат в ръцете на екстремистите", както и, че прекалено се "доверява на посредниците си". Разчита се например, на писани на ръка разписки от военните командири на бунтовниците, че са получили изпратеното им оръжие, или пък на данните от службите на регионалните американски съюзници - т.е. на същите тези държави, които подкрепят ислямистите, свързани с Ал Кайда и Ислямска държава.

На този фон, обявеното през септември 2013 решение на единайсет големи бунтовнически групировки да се дистанцират от ръководството на "умерената" опозиция и да се обединят к Ал Кайда, беше съвсем закономерно.

По данни на Сирийската група за подкрепа, до 15% от бойците на сирийската съпротива са ислямисти, свързани с Ал Кайда или чрез групировката Джабхат ан-Нусра, или чрез обособилата се от нея Ислямска държава. В частни разговори обаче, високопоставени служители на Пентагона посочват, че "над 50% от ССА са радикални ислямисти”.

Следвайте парите

В повечето медийни анализи, появили се след като силите на ИД овладяха по-голямата част от Северен и Централен Ирак през лятото на 2014, групировката беше представяна като най-свръхефективната и самофинансираща се терористична организация в света, успяла да се структурира и консолидира изключително благодарение мащабното разграбване на иракските банки и приходите от петролните продажби на черния пазар. Истината обаче е, че подобна теза се основава на съмнителни източници и пренебрегва редица стряскащи детайли.

Така например, високопоставен служител на американското разузнаване споделя пред кореспондента на Guardian Мартин Чулов, че попадналите през 2014 в ръцете на службите на САЩ над 160 компютърни флашки са разкрили съвършено неизвестна информация за финансирането на ИД. Според него: "Още преди да завземат Мосул активите на ислямистите са достигнали 875 милиона долара, заграбени най-вече от петролните находища в Източна Сирия в края на 2012. След това, те добавиха към тях още 1,5 млрд. долара, конфискувани от мосулските банки, както и от други места". Тоест, въпросният източник от американското разузнаване също се опитва да прокарва тезата, че "ислямистите се самофинансират, а зад гърба им не стоят никакви държавни структури, просто защото те не се нуждаят от помощта им".

Друг британски вестник - Telegraph, също акцентира върху това, че "заграбените от ИД от банките в Мосул около половин милиарда долара я правят най-богатата терористична групировка в света", като добавя, че в тази сума не влизат откраднатите златни кюлчета, както и милионите, заграбени от "други банки в региона".

Така историята за смайващата поредица от банкови грабежи, осъществени от бойците на ИД се превърна в любима тема на световните медии, но в крайна сметка се оказва дезинформация. Високопоставени иракски официални лица, както и редица банкери, потвърждават, че банките в Ирак, включително тези в Мосул, от които ИД уж е конфискувала 430 млн. долара, всъщност не са били атакувани, продължават да работят, а за сигурността им отговарят наетите от техните собственици частни охранителни компании.

Кой стои в основата на тази дезинформационна кампания? Сред основните и източници е починалият през ноември 2015 иракски опозиционен политик Ахмед Чалаби, същият, който от името на своята партия Иракски национален конгрес навремето пусна и усилено разпространяваше фалшивата информация, че Саддам Хюсеин разполага с оръжие за масово унищожение и поддържа връзки с Ал Кайда.

Известно е, че през юни 2014 Чалаби имаше продължителна среща с тогавашния американски посланик в Багдад Робърт Бийкрофт, както и с Брет Макгърк - по онова време помощник на държавния секретар за Ирак и Иран, а днес -  специален пратеник към оглавяваната от САЩ международна коалиция срещу ИД. Впрочем, в предходните месеци Чалаби многократно се срещаше с Бийкрофт, включително и в дома си в иракската столица.

Следвайте петрола

Но макар вече да е ясно, че ИД е получавала и вероятно продължава да получава огромни финансови средства от различни донори в държавите от Залива, предвид факта, че мнозина от бойците на организацията преди това са се сражавали в редовете на по-традиционните и свързани с Ал Кайда групировки, като Джабхат ан-Нусра например, Ислямска държава успешно използва и контрола си върху част от сирийските и иракски петролни находища за да осигури необходимите и финансови средства.

През януари 2014 New York Times коментира, че "бунтовниците ислямисти и екстремистките групировки са поставили под контрол сирийските петролни и газови ресурси, увеличавайки богатството на Ислямска държава в Ирак и Леванта - ИДИЛ, както и на Фронта Ан-Нусра, като и двете организации са филиали на Ал Кайда". Свързаните с Ал Кайда бунтовници "поставиха под свой контрол петролните и газовите находища в северната и източната част на страната, докато умерените бунтовнически формации, подкрепяни от Запада, както изглежда не участват активно в контрабандната търговия с петрол, най-вече защото не контролират находищата му".

В същото време Западът оказваше директна подкрепа на тези ислямистки групировки, включително на усилията им да възобновят експлоатацията на овладените от тях петролни находища в Сирия. През април 2013 например, британският Times посочва, че бунтовниците от Ал Кайда са овладели ключови региони в Сирия, като "присъствието на Ан-Нусра се усеща най-силно в Алепо, където този филиал на Ал Кайда, съвместно с другите бунтовнически групировки, включително ИДИЛ, е създало "шариатска комисия", контролираща полицията, както и ислямски съд. Освен това бойците на Ал Кайда контролират електростанциите и снабдяват хлебарниците в града с брашно, за да могат да работят. Те са овладели петролните находища в провинциите Деир ес-Зор и Ал-Хасеке и вече печелят от суровия петрол, който добиват там".

Мъглата на медийния ажиотаж прикрива смущаващия факт, че тези петролни и продоволствени операции на бунтовниците от Ал Кайда в Алепо всъщност се подкрепят - пряко и косвено - от САЩ и ЕС. Washington Post например, съобщава за финансирани изцяло от американското правителство тайни доставки на хранителни продукти и друга помощ за нуждаещите се жители на Алепо, разпределяна от активисти на Джабхат ан-Нусра, която самите САЩ са включили в списъка на терористичните организации.

Показателно е също, че точно когато беше потвърден контролът на Ал Кайда над основните сирийски петролни райони - Дейр ес-Зор и Ал-Хасеке - ЕС гласува за смекчаване на петролното ембарто срещу Сирия, позволявайки продажбата на петрол от въпросните, контролирани от ислямистите находища, на международните пазари. В резултат от това, европейските компании получиха разрешение да купуват суров петрол и петролни продукти от контролираните от Ал Кайда, находища, макар че формално тези сделки трябваше предварително да бъдат одобрени от Сирийската национална коалиция. При това, заради повредената инфраструктура, петролът трябваше да се превозва с камиони в Турция, където се намират най-близките петролнопреработвателни заводи. "Логичен резултат от това безумно решение е, че Европа на практика пое финансирането на Ал Кайда" - заяви по този повод Джошуа Ландис, екперт по близкоизточните проблеми в Университета на Оклахома.

Само два месеца по-късно бившият сътрудник на Сирийската група за подкрепа във Вашингтон Дейвид Фалт публикува част от имейлите на групата, потвърждаваши, че тя буквално е обсебена от идеята да действа като посредник при сключването на "потресаващи" петролни сделки, осъществявани формално от името на Сирийската свободна армия и касаещи петролните находища, контролирани от бунтовниците (т.е. от Ал Кайда). Според Фалт: "Мисълта, че могат да получат стотици милиони долари от продажбата на петрол, до такава степен доминираше в работата на ръководителите на Сирийската група за подкрепа, че те на практика престанаха да обръщат внимание на развитието на конфликта в страната", което се отнася, в частност, за директора на СГП Браян Нийл Сойърс, който преди това работеше в Оперативния отдел на НАТО. Целта бе да се осигурят финансовите средства за бунтовниците от продажбата на сирийския петрол.

Мълчаливото съучастие в петролната контрабанда, осъществявана от ИД

Въпреки, че бойците на Ал Кайда започнаха масово да се присъдиняват към Ислямска държава петролният износ за черния пазар, както и експортната инфраструктура, създадена от ислямистките групировки в Сирия, продължава да функционира с пълна сила, при това с мълчаливата подкрепа на регионалните и западните държави.

Според Али Едибоглу, депутат в турския парламент от граничната със Сирия провинция Хатай, ИД продава по-голямата част от петрола си, добит Сирия или в района на Мосул, в Ирак, през Турция, с мълчаливото съгласие на властите в Анкара: "За целта са прокарани тръбопроводи от селата в близост до турската граница в Хатай. Аналогични тръбопроводи има и в турските гранични вилаети Килис, Урфа и Газиантеп. Ислямистите изнасят петрол в Турция и го превръщат в пари. С примитивни технологии, те преработват добития петрол в зоните до турската граница и след това го продават чрез турски компании. Смята се, че това им осигурява 800 млн. долара годишно". Едибоглу подчертава, че мащабите на тази и други подобни операции на ислямистите говорят, че в тях са ангажирани и турски официални лица. "Многобройни бойци от Европа, Русия, азиатските държави и Чечения, отиват в Сирия и Ирак, като преминават през турска територия. Има информация, че поне хиляда турски граждани са ангажирани в трафика на чуждестранни джихадисти за Сирия и Ирак. Твърди се също, че в това е забъркана и Националната разузнавателно служба (MIT). Действително, няма как всичко това да се случва без знанието на MIT".

Съществуват многобройни свидетелства, че властите в Иракски Кюрдистан също си затварят очите за контрабандата на петрол от Ислямска държава. Още през юли 2014 представители на иракското правителство съобщиха, че ИД е започнала да продава петрол, добит в северната провинция Салах ад Дин. Според правителствен чиновник в Багдад, "кюрдските сили пешмерга първоначално прекратиха продажбата на петрол, но след това позволиха на цистерните да превозват петрол към Турция".

Депутатът от Коалицията за правова държава в иракския Парламент Алия Насиф също обвини кюрдското регионално правителство, че участва в тайната петролна търговия съвместно с ИД: "Случващото се демонстрира мащабите на гигантския таен заговор срещу Ирак с участието на кюрдски политици. Незаконната продажба на иракски петрол от ИД или някой друг, въобще не бива да ни учудва". Макар че кюрдските власти в Ербил категорично отхвърлят тези обвинения, излизащият в Лондон на арабски вестник Asharq Al-Awsat цитира информирани правителствени източници, според които суровият петрол от зоните, контролирани от ИД, "се продава на кюрдски търговци в граничните райони с Иран и Сирия, като после част от него се пласира чак в Пакистан за половината от реалната си цена".

Още през август 2014 иракското Министерство на петрола официално предупреди, че при всички петролни доставки, които не са санкционирани от Багдад, вероятно става дума за суров петрол от находищата контролирани от ИД". Според експерта от Центъра Брукингс в Доха Луай ал-Хатиб: "Държави като Турция си затварят очите за петролната контрабанда, осъществявана от Ислямска държава, затова е необходим по-силен международен натиск за затварянето на черните пазари в Южна Турция". Впрочем, дори и след като в края на 2015 руският президент Путин директно обвини турските управляващи, че търгуват с петрола на ИД, такъв натиск не се упражнява и анализаторите както извън, така и в самата Турция, посочват, че Анкара съзнателно съдейства за финансовия просперитет на ИД, защото предпочита бунтовниците пред Асад. Според бившия иракски министър на петрола Исам ал-Джалаби: "Турция печели най-много от контрабандната търговия с петрола на ИД". Той подчертава, че в нея са ангажирани и търговски и петролни компании, тъй като ниските цени позволяват на държавите, улесняващи контрабандата, да си гарантират огромни печалби.

Кой купува петрол от ислямистите

През август 2014 на тексаското крайбрежие на Мексиканския залив акостира танкер натоварен с повече от милион барела суров петрол от Иракски Кюрдистан. Превозваният от него петрол е бил преработен в кюрдската автономна зона, след което е транзитиран по изградения наскоро тръбопровод до турското средиземноморско пристанище Джейхан, където петролът е бил натоварен на танкера и изпратен за САЩ. Усилията на правителството в Багдад да предотврати сделката с този петрол, която е в разрез с иракското законодателство, бяха игнорани от американския съд.

Месец по-късно, тогавашният посланик на ЕС в Ирак Яна Хибаскова заяви през Комисията по външна политика на Европейския парламент, че "няколко държави от ЕС купуват петрол от екстремистката организация Ислямска държава, която тероризира обширни райони от Ирак и Сирия". Въпреки настояванията на членовете на комисията обаче, тя отказа да уточни, точно кои страни има предвид".

Третата крайна точка за суровия петрол от зоните, контролирани от ИД, преминал предварителна преработка в Иракски Кюрдистан и транзитиран оттам за турското пристанище Джейхан, е израелският средиземноморски порт Ашкелон. Това едва ли е изненада за някого. Още през 2014 Reuters съобщи, че израелските и американските нефтопреработвателни заводи редовно купуват и внасят спорния петрол от регионалното правителство на Иракски Кюрдистан.

Междувременно, докато този триъгълник на тайния петролен трафик, в който суровият петрол на ИД играе ключова роля, все повече излиза от сянката, Анкара открито настоява пред САЩ да предприемат официални стъпки за премахването на всички препятствия пред продажбата на кюрдския петрол (а това значи и на петрола от зоните, контролирани от ИД) на световните пазари. Впрочем, смята се, че през миналата 2015  от Иракски Кюрдистан за Турция са изнасяни до 1 млн. барела петрол дневно, по съществуващия тръбопровод.

Сред множеството петролногазови компании, работещи в столицата на Иракски Кюрдистан Ербил, са ExxonMobil и Chevron, на които местните власти са възложили проучването на потенциалните нови петролни находища в региона. Неслучайно Стив Коул коментира в New Yorker, че въздушните удари на Обама и доставките на оръжие директно на кюрдите, а не на правителството в Багдад, на практика означават, че "САЩ са поели защитата на необявената официално Кюрдска петролна държава, за чието ключово геополитическо значение - като дългосрочен неруски доставчик на петрол и газ за Европа например, не е прието да се говори открито". В момента кюрдите са си поставили задачата да "увеличат четирикратно" експортните си възможности, докато в същото време САЩ изглеждат все по-склонни да легализират напълно износа на кюрдски петрол, макар че това ще има много сериозни последици за териториалната цялост на Ирак.

Разбира се, заради активизирането на действията против ИД от страна на Русия и Запада, сега кюрдското правителство в Ербил е започнало да предприема някакви избирателни мерки срещу петролната контрабанда на Ислямска държава, но истината е, че те на практика вече са безполезни.

Новата карта на региона

Третата иракска война тече с пълна сила, а заедно с нея възкръснаха и отдавнашните планове на американските неоконсерватори за разделянето на Ирак на три части по етнически и религиозен принцип.

Чиновниците в Белия дом вече смятат, че борбата срещу "Ислямска държава" в региона ше се проточи с години и със сигурност ще продължи и след края на втория мандат на президента Обама. Всъщност тази концепция за "дългата война" се корени в идеите, лансирани още през юли 2002 от вече покойния анализатор на RAND Corporation Лоран Муравиц в изказването му пред Комисията по отбранителна политика на Пентагона, по покана на тогавашния и председател Ричард Пърл. В своята презентация, Муравиц определя Ирак като "тактическата ос", с чиято помощ може да бъде трансформиран целия Голям Близък Изток.

На свой ред, бившият редактор за Близкия Изток на британския Guardian Браян Уитакър посочва, че стратегията на Пърл и RAND Corporation всъщност е вдъхновена от един документ (A Clean Break: A New Strategy for Securing the Realm), публикуван още през 1996 от израелския Институт за перспективни стратегически и политически изследвания, чиито автор е самият Пърл, заедно с други неоконсерватори, заели водещи постове в администрацията на Буш след 11 септември 2001.

В този програмен документ се лансира стратегия, която поразително напомня за хаоса, заливаш в момента Близкия Изток в резултат от експанзията на Ислямска държава. В него се прогнозира, че Израел ще преформатира "стратегическото си обкръжение", като на първо време постигне свалянето на Саддам Хюсеин, а "Йордания и Турция ще формират ос съвместно с Израел, за да отслабят и маргинализират Сирия". Тази ос ще се опита да ерозира влиянието на Иран, Сирия и Ливан чрез "отлъчването" на техните шиитски общности. За да постигне успех в рамките на тази стратегия, на Израел се препоръчва да спечели подкрепата на САЩ за реализацията и, което би могло да стане като "Бенямин Нетаняху използва за целта един познат на американците политически език, максимално напомнящ този по време на студената война".

Планът на Пърл и RAND Corporation заляга в основата на стратегията па отношение на Ирак, възприета от администрацията на Буш-младши малко преди войната през 2003. Според частната аналитична и разузнавателна компания Stratfor, в края на 2002 тогавашният вицепрезидент Дик Чейни и зам. държавният секретар по отбраната Пол Уолфовиц са лансирали план, според който централната част на Ирак, населена предимно със сунити трябва да се присъедини към Йордания, а северните кюрдски региони да станат автономна държава, отделяйки се от доминирания от шиитите Южен Ирак. Както твърдят от Stratfor, стратегическите предимства на този план за разделянето на Ирак са фокусирани около американския контрол над петролните находища в страната:

"След ликвидирането на Ирак като суверенна държава, ще изчезнат и опасенията, че някой ден на власт в Багдад може да дойде антиамерикански настроено правителство, тъй като столицата вече ще бъде в Аман (Йордания). Сегашните и потенциалните геополитически противници на САЩ - Иран, Саудитска Арабия и Сирия - ще бъдат изолирани един от друг, а голяма част от територията между тях ще се контролира от проамерикански сили. Не по-малко важно е, че това ще позволи на Вашингтон да оправдае дългосрочното си значително военно присъствие в региона с необходимостта да бъде защитена младата нова държава, поискала гаранции за безопасността си от САЩ, както и да обезпечи сигурността на петролните пазари и доставки. На свой ред, това ще позволи на Съединените щати да поставят под пряк контрол иракския петрол, така че в случай на конфликт с Рияд, да могат да заменят с него саудитските енергоносители".

Експанзията на "Ислямска държава" стана предлог за развитието на основните контури на този сценарий, като САЩ и британците разчитат да възстановят дългосрочното си военно присъствие в Ирак.

През 2006 наследникът на Чейни Джо Байдън също подкрепи "мекото разделяне" на Ирак по етнорелигиозен признак - позиция, която според съавтора на "Плана Байдън" за Ирак Лелси Гълб от Съвета за международни отношение (CFR), е "единственото решение" на сегашната криза в региона.

Тази стратегия отново "изплува" - пак благодарение на RAND Corporation - в един доклад, финансиран от Командването за подготовка на кадри и научни изследвания на армията на САЩ (United States Army Training and Doctrine Command - TRADOC) и посветен на спецификата на водене на "продължителни войни". Сред лансираните в него стратегии, е и сценарият, озаглавен "Разделяй и владей", който залага на "използването на съществуващите проблеми между различните салафитско-джихадистки групировки за настройването им една срещу друга така, че енергията им да бъде изразходвана във вътрешнии конфликти".

Паралелно с това в доклада се предлага САЩ да провокират конфликт между джихадистите-салафити и шиитските групировки, посредством "подкрепата за традиционните сунитски режими, като начин за сдържането на иранската мощ и влияние в Близкия Изток и Персийския залив".

По един или друг начин този план вече се реализира. Както заяви преди време израелският външен министър Авигдор Либерман пред държавния секретар на САЩ Джон Кери: "Ирак се разпада пред очите ни и създаването на независима кюрдска държава вече изглежда неизбежно".

Възходът на Ислямска държава не е просто пряка последица от плановете на неоконсерваторите и тяхната крайно рискована стратегия, залагаща на тайните операции и използването на близките до Ал Кайда терористи като инструмент за влияние върху местното население. Той на свой ред се оказва подходящ предлог за началото на нова епоха на безкрайни войни и очертава перспективата за продължително военни присъствие, под егидата на САЩ, в богатия на енергоносители регион на Персийския залив и връщането към опасното имперско изкушение за промяна на конфигурацията в един значително по-широк регион.

----------------------------------------------------

* Авторът е известен британски експерт по международна сигурност, консултант на Военната академия в Сандхърт, британското Външно министерство и Държавния департамент на САЩ

 

Пророческа публикация в британския вестник „Индипендънт” повдигна завесата за случващото се в Афганистан, което никой вече не иска да коментира официално на глас в Щатите. На 8 юли „Индипендънт” написа: Афганистан: Вече е война на Америка. И като че ли пророкува днешно съобщение на Ройтерс, в което се казва следното: войник от афганистанската армия е разстрелял трима британски пехотинци, като според местните въоръжени сили, инцидентът е станал по време на съвместно патрулиране на войници от НАТО и афганистанци в провинция Гилменд.

Трагедията с поредните разстреляни войници идва след скандалите с генерал Стенли Маккристъл, който отправи забележки към администрацията в Белия дом. Забележките бяха приети като обидни и неуместни, а генерал Маккристъл бе сменен с друг генерал - Дейвид Петреъс. За разлика от предшественика си генерал Петреъс се е научил да говори правилно, което му гарантира дълъг стаж на поста на сваления от длъжност Маккристъл – главнокомандващ международните сили в Афганистан.

Генералските скандали обаче не свършиха дотук. Номинираният за шеф на Централното командване на САЩ генерал Джеймс Матис провокира нов скандал с изказването си, че е „забавление да стреляш по хора” в Афганистан! Въпреки че Матис е направил изявлението си преди пет години и в него са визирани талибаните, които тормозели жените, които не ходят изцяло забулени – думите му са факт, който няма как да бъде прикрит. Още повече, че продължението на скандалното изявление е: „Дяволски кеф е да стреляш по такива типове, на които не е останало мъжко достойнство"...

В мюсюлманския свят вече се разпространява видео с думите на генерала, като изглежда поводът да се извади на светло този скандал е, че генерал Матис бе номиниран от министъра на отбраната Робърт Гейтс, да оглави Централното командване на мястото на генерал Дейвид Петреъс, който пое поста на генерал Стенли Маккристъл. Предстои кандидатурата на Матис да бъде утвърдена от Сената. Гейтс е цитиран от вестника да коментира, че генерал Матис е направил изявлението преди пет години и оттогава си е извадил поука.

В дискусията, която тръгна след скандалното изказване и номинацията на генерал Матис, колеги на Матис се опитват да го оправдаят, че генералът е имал в предвид талибаните, а не афганистанците и мюсюлманите като цяло.

Едно е да уволняваш и правиш кадрови промени, а съвсем друго и далеч по-сериозно е да се шири корупция, да се правят милиарди от войната, които да се изнасят извън страната, докато се пролива кръв.

Преди седмица, „Таймс” коментира съобщението на АФП, че през последните три години, от летището в Кабул са били изнесени 4,2 млрд долара кеш. Тогава АФП свърза разкритието с корупцията в страната.

Ето защо „Индипендънт” от 8 юли бе много точен, като написа: „Тежки и болезнени са времената за британските войски в безмилостния конфликт в Афганистан” и цитира мрачна статистика: броят на загиналите военнослужещи е достигнал 312, като до края на конфликта, който засега не е ясен във времето – очакванията са за по-голяма цифра жертви.

„Индипендънт” припомни, че преди време британските войски бяха изтеглени от Сангин, където загинаха 99 британски военни, /една трета от всички дадени до тогава жертви/и контролът бе поет от американските военни части.

При смяната на властта на „Даунинг стрийт” съществуваха известни съмнения относно позицията, която ще заеме кабинетът на Дейвид Камерън – сега вече е ясно, че изтегляне преди 2014-2015 за британските части едва ли ще има.

Преди месец българският контингент от 530 бе увеличен до над 600 души. Колко струва участието на България в тази война, на която не се вижда края, и чиято цел и стратегия определят други фактори – не е уточнено още. Факт е обаче, че има държави, които прецениха, че трябва да изтеглят войските си и го направиха.

Ще припомня само един пример на държавническо отношение към проблема „Афганистан”: На 12 юни полският премиер Доналд Туск заяви, че неговата страна ще поиска от НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан. Полският премиер заяви във Варшава, че на насрочената за ноември тази година среща на върха на НАТО в Лисабон, Полша ще предложи на НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан.

Да не пренебрегваме факта, че американският президент Барак Обама обяви по време на предизборната си кампания, че има намерение да започне изтегляне на войските от Афганистан през юли 2011 г., стъпка, за която бе подложен на остри критики от републиканците в Сената.

Същия ден изпълняващият длъжността на полски президент и председател на Долната камара на парламента, Бронислав Коморовски заяви, че участието на полските войски във войната в Ирак и в Афганистан е голяма грешка.

В средата на месец април тази година пакистанският генерал Хамид Гюл предупреди, че България трябва да изтегли войниците си от Афганистан, защото следващата година ще бъде кървава. На Гюл може да се вярва, защото той е смятан за създател на талибаните и преди да се обяви срещу САЩ, е работил с ЦРУ.

Ако някой запита министъра на отбраната на България за ценностите, които защитават българските войници в Афганистан, единственото, което може да чуем от него като отговор е, че сме длъжни да бъдем до съюзниците си от НАТО...

 

Най-бедната страна-членка на Европейския съюз прати самолет да извозва бежанци от Либия, тъй като еврокомисарката Кристалина Георгиева се обадила на премиера Бойко Борисов!

По думите на еврокомисар Георгиева, ЕС е изпратил в района 4 кораба и 16 самолета.

„Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, категорична е Кристалина Георгиева.

"Ще има ислямски джихад под носа ви, в Средиземноморието", предупреди либийският лидер Муамар Кадафи. - "Хората на Бин Ладен ще дойдат и ще почнат да искат откупи...” Той добави, че неговото правителство "се справя добре", въпреки въоръжената борба с опозицията и предупреди, че ако бъде свален от власт, бреговете на Европа ще бъдат залети от имигранти.

Какво се оказва: целият ЕС изпраща четири самолета, а бедна, мизерстваща България праща един самолет в района!?

Самолет на България Еър се включи в хуманитарна мисия в помощ на бежанците от Либия, съобщиха от Министерство на външните работи (МВнР) още в събота на 5 февруари.

Очаква се самолетът да транспортира около 400 египтяни от летището в град Джерба, Тунис до столицата на Египет – Кайро. Планът е самолетът Еърбъс 319 с 140 места на борда да направи 4 курса между двете страни. Първият полет ще се осъществи в събота вечерта, а в неделя ще има още три.  Два полета е извършил до момента българският самолет, който се включи в хуманитарната мисия на ЕС за транспортирането на хилядите бежанци на либийско-тунизийската граница, съобщи в Русе министърът на външните работи Николай Младенов. 50 на сто от разходите на полетите се покриват от ЕК, останалата част - от бюджета на страната ни, който бил за хуманитарна помощ и развитие, обясни министър Младенов, пред Дарик радио.

Истината е, че с чужда пита еврокомисар Георгиева помен прави. Страната ни е затънала в изключително тежка финансова и икономическа криза, безработица, фалити – 2/3 от населението мизерства, или живее на границата на бедността, а ние извозваме бежанци с пари от бюджета!

Решение на Министерския съвет за това – няма, решението е еднолично, на премиера Борисов след като лично е бил помолен за самолет!

Другата страна на тази мътна история е още по-неясна: оказва се, че в Европейската комисия нямат и най-малка представа какво се случва в държавата на Кадафи!

Самата Кристалина Георгиева призна: „Проблемът за нас, от хуманитарна гледна точка, е, че не можем да стигнем до вътрешността на страната. Има голямо информационно затъмнение, а от разказите на хората много трудно можем да добием представа за ситуацията. Без достъп на Червения кръст, които имат мандат да получават информация, ние трудно ще научим как стоят нещата”, посочи още българският еврокомисар.

Няма нищо по-хуманно и милосърдно български самолет да спасява хора, но това да се върши за смекта на бюджета, премиерът безпардонно само да ни уведомява какво е решил, министърът на външните работи да му приглася като ехо в подобни решения – някак не върви!

Да се праща хуманитарна помощ чрез Червен кръст е едно в подобни размирни райони, но както научихме от еврокомисар Георгиева – в ЕК даже нямат информация от Либия поради информационно затъмнение!

Още повече, че тя като еврокомисар по бедствия и прочие хуманитарни дейности си позволява да коментира политически какво трябва да се случи с режима на Кадафи и как!

Думите на Кристалина Георгиева: „Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, прилягат на Катрин Аштън, но не и на нея!

Два американски военно-транспортни самолета транспортираха група египетски бежанци от Тунис за Кайро, които са избягали от безредиците в съседна Либия, съобщи Държавният департамент на САЩ, цитиран от АФП.

Да не би отново да изпълняваме някаква американска поръчка, пошепната на ухо и по тази причина да се бързаше толкова със самолета?

Русия, Испания и Италия изпратиха хуманитарна помощ за Либия,

Самата еврокомисар по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева предупреди, че Европа трябва да очаква нови вълни от имигранти заради ситуацията в Либия. Комисар Георгиева посети района на тунизийско-либийската граница, за да се запознае на място със ситуацията с бежанците. Там завари около 165 000 души са напуснали Либия. Близо половината от тях са египтяни.

По време на посещението си в района на тунизийско-либийската граница еврокомисар Кристалина Герогиева обяви, че ЕК ще увеличи финансовата си помощ за бежанците от 10 милиона на 30 милиона евро. Освен това тя призова страните от ЕС да помогнат за справяне с наплива от бежанци, съобщи германският вестник „Зюддойче цайтунг”.

В Либия се води гражданска война, и ситуацията е много сложна. Докато към държавата на Кадафи са отправени хуманитарни помощи и спасителни мисии, се засилва и съсредоточаването на военни сили в района.

Ситуацията край бреговете на Либия много напомня развитието на събитията преди нахлуването на американските войски в Ирак. Тогава към Персийския залив бяха насочени огромни по качество и количество бойни сили на САЩ и Великобритания. И Багдад падна няколко денонощия по-късно. А съдбата на иракския диктатор Садам Хюсейн, без съмнение, е добре известна на Муамар Кадафи, пише „Российская газета”.

Последните няколко дни към района на Средиземно море плават самолетоносачи, ескадрени миноносци и крайцери с хиляди пехотинци на борда. Но на въпроса какво те ще правят край либийските брегове, в момента никой не може да отговори. Няма съмнение, че дори и президентът на САЩ Барак Обама засега не знае какви заповеди да даде.

От една страна, всички са съгласни, че Кадафи трябва да бъде спрян. Да се убиват хиляди граждани на страната в началото на ХІХ век е недопустимо. От друга страна, как той да бъде спрян? Настъплението на опозицията към либийската столица се препъна. Дори контролираните от Кадафи войски преминаха в контранастъпление.

Sky News показа спътникови снимки от бежанските лагери с уточнението, че “бежанци” не е точната дума за хората, тъй като много от тях са принудени да избягат заради насилието от собствената си родина, търсейки убежище другаде.

Сателитни снимки, публикувани на сайта на британiкия канал Sky news показват тълпи от хора, в полето, чиято единствена храна е хлябът, полето е тоалетна, одеялата са малко, а повечето са прекарали на открито и нощите, когато температурите рязко падат. Има хора в тези лагери прекарали повече от пет дни и са отчаяни. Това е положението по тунизийско-либийската граница.

Над 100 000 души са преминали границата през последните две седмици, съобщава Sky News. Най-големите групи са египтяни, а след това са цифрите на граждани на Бангладеш и Китай.

Заради струпването на тълпи от бягащи хора на тунизийско-либийската граница – Русия е пратила помощ в Тунис за тези компактни групи от бежанци.

Другата страна на медала

Единственото вярно нещо по отношение на Кадафи е, че той лесно няма да се предаде, ако изобщо се стигне до такава процедура.

Днес, на 6 март либийският лидер Муамар Кадафи заяви в интервю за френския седмичник „Журнал дьо диманш”, че би желал ООН или Африканският съюз да разследват безредиците в Либия.


„Бих искал в Либия да пристигне разследваща комисия на ООН или Африканския съюз. Ние ще се погрижим тази комисия да работи в страната безпрепятствено”, посочи либийският лидер.

Кадафи също така подчерта, че би предпочел Франция да координира и води разследването.

Докато ЕС се чуди как да овладее хуманитарната криза с бежанците, лоялните Муамар Кадафи сили си върнаха контрола върху градовете Раслануф, Мисрата и Тобрук, се посочва в съобщение на либийската държавна телевизия, цитирано от АФП.

Мисрата, върху който силите верни на Кадафи си върнаха контрола е третият по големина град, който още в края на минала седмица въстаниците срещу режима бяха завзели. Мисрата е и ключов петролен град, от който няма как Кадафи да се откаже!

Режимът на Муамар Кадафи поиска Съветът за сигурност на ООН да оттегли санкциите срещу либийския лидер, заради действията на властите срещу антиправителствените протести. В писмо на либийската страна се казва, че само е използвана „минимална” сила срещу опозиционните демонстранти и още, че правителството е „изненадано” от приетите миналата седмица санкции.

Либия настоява забраната за пътувания и замразяването на активите срещу Кадафи и неговите приближени „да бъдат отменени до установяване на истината”.

Писмото с дата 2 март е изпратено до Съвета за сигурност на ООН от Муса Мохамед Куса, ръководител на либийския Народен комитет за външни отношения и се явява първата официална реакция предадена на ООН, предаде АФП.

И докато Кадафи твърди, че се води война срещу тероризма в държавата му, ЕС далеч не е единен по ситуацията в тази страна.

Италианският вътрешен министър призова САЩ да се сдържат по отношение на ситуацията в Либия и да оставят Европа да се справи с либийската криза, предава АФП, позовавайки се на италианска медия. Според думите на Роберто Марони кризата в Либия крие риск от пораждане на ислямски фундаментализъм.

"Срутването на тези държави може да породи управления, подкрепяни от ислямски фудндаментализъм, с риск от внедряване на "Ал Кайда.", подчерта той Марони

"Трябва да сме сигурни, че Либия не се превръща в новия Афганистан, а американците ще направят добре, ако се успокоят.", заяви Марони по време на среща на анти-имигрантската партия Северна Лига, на която е член.

"Ние сме тук, Европа е тук, и е най-добре ние да се погрижим за нещата.", добави той.

Военната намеса в Либия, където от три седмици режимът провежда кървави операции срещу опозиционната съпротива, ще има „негативни последици”. Това заяви френският министър на външните работи Ален Жюпе по време на посещението си в египетската столица Кайро, цитиран от АФП.

„Франция, както и много от партньорските й страни, не подкрепят западната военна намеса в Либия, тъй като подобно действие ще има изцяло негативни последици”, заяви Жюпе по време на пресконференция в Кайро. „В случай че сраженията станат още по-смъртоносни, трябва да сме подготвени за действие, и затова приехме установяването на зона в Либия, забранена за полети”, уточни Жюпе.

В събота, на 5 март, френският външен министър Ален Жюпе заяви, че Франция иска резолюция от Съвета за сигурност на ООН за влизане в сила на зона без полети в Либия, предава АФП.

„Ние работим в Ню Йорк с британците, за да получим резолюция на Съвета за сигурност за влизане в сила на въздушна зона без полети за избягване на бомбардировки.”, заяви Жюпе в Бордо.

Великобритания, Германия и Франция затвориха посолствата си в Либия от съображения за сигурност.

Извънредна среща на външните министри на ЕС ще се проведе на 10 март в Брюксел, съобщи върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън. Министрите ще обсъдят ситуацията в Либия.

На 11 март, ще се проведе и извънредна среща на лидерите на ЕС заради ситуацията в Либия.

Не без значение е фактът, че евентуална военна намеса в Либия би имала катастрофални последици, съобщи Анадолската агенция.

Турският държавен министър по европейските въпроси Егемен Багъш посочи, че преди всичко решение на ситуацията трябва да бъде търсено с дипломатически методи.

„Светът трябва да се поучи от това, което се случи в Ирак. Най-доброто нещо за Либия е да се спре кръвопролитието. Компромис може да бъде постигнат чрез преговори”, казва турският министър в интервю за португалския вестник „Диарио де нотисиаш”.

Междувременно САЩ продължават от обсъждат със съюзниците си, включително и със страните от НАТО, възможностите за намеса в ситуацията в Либия, съобщи говорителят на Държавния департамент Филип Кроули.

„И както досега внимателно следим ситуацията в Либия и ни е известно, че сблъсъците между поддръжниците на Кадафи и опозицията продължават. САЩ продължават да правят оценка на начините, по които международната общност би могла да повлияе на ситуацията в Либия”.

В тази обстановка България да мери сили с целия ЕС в хуманитарни мисии, докато се тресе от икономическа и финансова криза, да подкрепя позицията на САЩ, която далеч не е единна за Брюксел е меко казано недалновидно, да не употребявам по-груби квалификации.

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпълнява служебните си задължения в ЕК, аргументът на премиера Борисов, че 15 000 египтяни били на границата с Либия, в невъзможност да пресекат границата е едно. Съвсем друго е, че поне 10 пъти повече българи бедстват в невъзможност да се изхранват, да се лекуват, да работят, да прехранват семействата си.

Едно е да бяха пратени храни, лекарства и одеяла, а далеч по-различно е да се харчат пари на данъкоплатците по еднолично решение на премиера!

Министърът на културата Вежди Рашидов награди еврокомисар Кристалина Георгиева с най-престижното отличие на Министерството на културата „Златен век”.

И защо? Да не би да е преписала Паисиевата история, а ние да не знаем? Какъв точно й е приносът на еврокомисарката към българската култура – след като тя работи в Европейската комисия по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи?

Управниците често ни повтарят, че са горди, че Кристалина Георгиева е еврокомисар на годината. А тя дали се е сетила да се гордее с родината си, или отдавна я е забравила?

Това че ни натриса Стоичков няма как да е принос на Георгиева за страната.

Или като кара премиера да се мери с 27-те богати европейски страни-членки като праща самолет за бежанци в Северна Африка.

Дали еврокомисарката си дава сметка, че половината пари за тези полети на български самолет са от бюджета на бедната ни мизерстваща държава?

 

Някой лъже, всички мажат за визитата на Бойко Борисов в Щатите. Посланик Марси Рийс също бе въвлечена в драмата, наречена "Визита на пожар в Белия дом"

Премиерът Борисов е щастлив и благодари на президента на САЩ, ОбамаКолкото и да им е неприятно на някои в България, президентът Обама няма нито една забележка към България, отбеляза типично хапливо премиерът Бойко Борисов след като прекара с него 40 минути.

Американският президент Барак Обама нямал никакви забележки към нашата страна?! –

Да не би да сме на родителска среща вместо на визита на български премиер при президента на САЩ?

„Трудно е да се изведе новина освен чутите похвали и суперлативи”– призна Константин Караджов, специалният пратеник на bTV във Щатите.

Протоколно ръкостискане в Белия домТогава защо трябваше да се хабят толкова репортерите, като събитията от посещението на българския министър-председател са две: 40 минути с Барак Обама в Овалния кабинет и отскачане до Аквариума с акулите в Балтимор!

"Най-важното е, че България е един от първостепенните и най-добри партньори на САЩ във всяка една област - и във външната политика, и в общите идеали, и в енергийната сфера, във военната сфера, в политическата сфера, културата", изтъкна Бойко Борисов в оценката си за разговорите в Белия дом.

За по-пълна представа за тази визита публикуваме със съкращения интервюто на Борисов с официозния журналист Николай Бареков по ТВ 7, интервю, в което Бареков задава на премиера отговори:

{edocs}bb-barekov-usa.doc,600,400,link{/edocs}

За начало, да изчистим въпроса, който витаеше дни преди тази визита, а той е: имаше ли покана от Обама за Борисов, или всичко бе организирано на пожар?

Във Вашингтон Борисов, вече се бе отпуснал и не пропусна да се заяжда на дребно с политически опоненти и репортери:

Срещата Обама-Борисов от видеото на сайта на Белия дом"К’во ще напишете сега, не знам", обърна се към пътуващите с него български журналисти в САЩ след срещата си с американския президент Барак Обама премиерът Борисов, като им дръпна една поучителна реч.

"Специално за тези, които писаха, нали, че ще се видиме с Обама друг път, да им кажа друг път да не пишат нещо, преди да знаят. Те си знаят кои са, платените медии. Просто с молба, преди да се правят свободни съчинения, да питате и тогава да се каже, а не да се дезинформира обществото. Хич не ми е приятно да чувам информации, които изобщо не кореспондират с истината, а в същото време да се говори за коректност помежду ни", коментира Борисов.

"Думите "похвалиха и сърдечен прием" са нещо нормално за отношенията, които има България през годините със Съединените щати. Говоря за трите години наше управление. Защото ако си припомните вътрешни министри на предишното правителство нямаха визи за Съединените щати. Не трябва да се забравят тези неща, защото паметта им е къса. Иначе повтарям, дори и ако щете срещата беше уговорена, три дати имахме - 3-ти декември, 17-ти декември, края на януари. Срещата с Обама за нас не е новина, но аз разбирам, особено тези медии, на които ги лишихме от спонсорите им, като махнахме посредниците за доставка на газ и други с корпоративни интереси. За нас това не е новина, че ще има среща с президента Обама. По-важно е какви са резултатите от тези срещи, по-важно е дългосрочното партньорство и затова като събитие по никакъв начин не сме го афиширали. Просто ги гледах, надсмивах им се и си мълчах. Защото това е, знам им користните интереси на тези, които го правеха. Но сега те се излагат, не се излагаме ние", каза премиерът в интервю за ТВ 7 и Николай Бареков от Вашингтон.

Да сте чували дата, наречена „края на януари” – чухме я май за първи път от самия Борисов.

Срещата за него не била новина – ех, ако беше и вярно – друго щеше да е! Да не говоря, че като е нямало новина, защо тогава е трябвало да се бие път зад океана на премиер, делегация, репортери...

Забрави ли премиерът ни как журналисти питаха слисани от отвъдокеанските медийни изяви на Цветан Цветанов ще има ли визата за Борисов в САЩ или не?

Цветанов обяви пръв, че ще има среща „Обама-Борисов”, докато посолствата на двете страни мълчаха.

Тогава Министерският съвет се видя в небрано лозе и поясни твърде странно:

„Щом Цветанов е казал, среща Обама-Борисов ще има...”

Нейно Превъзходителство Рийс съобщава, че не се предвиждат посещения на високо равнищеТака ли се гради и пази авторитета на премиера, като се твърди в прав тест, че в държавата се случва това, което Цветанов казва и определя?!

На 7 ноември т. г. посланик Марси Рийс даде пресконференция в американското посолство по случай преизбирането на Барак Обама за втори мандат. На нея тя отбеляза, че е рано да се говори дали може да се очаква скоро посещение на българския президент или премиер в Белия дом, но заяви, че вече са проведени редица срещи на високо равнище между български и американски представители, и изрази надежда те да продължат и занапред.

Чуйте изказването на Рийс и превода на български:

Посланик Рийс се самоопровергава20 дни по-късно в първото си телевизионно интервю след пристигането си в България, Рийс се самоопроверга като каза: „Срещата Обама-Борисов е инициирана от американската страна”...

Да беше изречено от Джеймс Уролик, щях да разбера конфузията и объркването на Нейно Превъзходителство посланик Рийс, но да се самоопровергаваш – това май не е присъщо на опитните дипломати, за какъвто ни бе представена Рийс след връчването на акредитивните й писма.

Вечерна работна среща в Овалния кабинет на Белия дом, между българския министър-председател и американския президент Барак Обама – вечерна за България, предвид часовата разлика между двете страни.

„Днешното посещение е работно и се организира в спешен порядък за по-малко от две седмици, по инициатива на американския президент – съобщи на живо в ефир Константин Караджов. – Пресслужбата на Белия дом обяви и приоритетите в разговорите: ролята на България в НАТО и приносът за стабилизиращата мисия в Афганистан.

Премиерът Борисов се опита да опровергае как е заминал на работна визита, като подчерта, че това посещение е било договорено още лятото /докато посланик в София беше Джеймс Уорлик. – бел. Л. М./.

Според версията на Борисов, след взрива на летището в Сарафово, Барак Обама му се обадил по телефона и предвидил да има такова посещение...

Борисов обясни на 3 декември на пресконференцията в българското посолство във Вашингтон - разказа Караджов, че това посещение не било по спешност и не било по повикване, а даже имало три възможни дати за среща между двамата, но те са избрали най-ранната, с обяснението, че /т. е. 3 декември – бел. Л. М./, Цветанов така и така е в командировка в Щатите и да не се връща до България?!?

Подобно обяснение може да мине в детската градина, но не и в разговор с що годе интелигентни граждани!

Борисов каза още на въпросната пресконференция на 3 декември, че и на българската, и на американската страна им било пределно ясно кои са атентаторите, но тъй като липсвали определени брънки в разследването като доказателства, такова обвинение не би издържало пред съда.

По този начин беше формулирана всъщност новината е, че няма новина – уточни Караджов. – Едно такова решение на България да посочи Хизбулла и Иран за терористични организации, би означавало те да бъдат признати за такива на ниво ЕС и да влезем в голямата политика.”

Барак Обама бил подготвен много добре за срещата с българския премиер и се пошегувал, че Бойко Борисов има черен колан по карате...съобщи Константин Караджов.

„Той е изключително ефективен световен лидер. Също така искам да вметна, че той има черен колан по карате, така че трябва да бъдем много внимателни...” са точните думи на Обама.

/Всъщност това с черния колан не е съвсем сигурно, тъй като Цончо Колев преди време опроверга тази биографична „легенда” за Борисов. Тогава никой не му поиска обяснение, а ставаше дума за министър-председателя на държавата!

Цончо КолевЦончо Колев е бил старши инструктор в антитерористичния отряд на „червените барети“. Участвал е в антитерористични акции за спасяване на заложници. От повече от двадесет години работи в САЩ. Бил е консултант по бойна и физическа подготовка на отрядите SWAT в няколко градски полицейски управления.

Цончо Колев притежава шести дан по карате, пети дан по джудо и джиу джицу, експерт е по Mixed Marshal Arts (MMA). Основател е на стила Real Catch в ММА. Той е дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате. Бил е неколкократен шампион на България по джудо и треньор на младежките национални отбори.

От единадесет години е кондиционен треньор на Бернар Хопкинс – световен шампион по бокс в полутежка категория, известен като „Екзекуторът“. Работил е и с друг световен шампион – Глен Джонсън, както и с още именити състезатели в САЩ.

Ето какво публикува преди време „Хроники” като пояснения на същия Цончо Колев:

„По указание на един вече пенсиониран полковник Генчо Зарев от МВР, той е бил препоръчан на Цончо Колев „да се помогне на едно момче от Пожарната да направи отбор”. Борисов започва да тренира шотокан карате и това прави няколко месеца с още едно момче, прави отбор – той не става каратист, той става охрана на Тодор Живков...

...Човек, който се описва като каратист, без да е бил състезател по карате, а е бил единствено методист /администратор/ на отбор по карате, както и помощник-треньор на треньора по карате Цончо Колев.” –бел. Л. М./

Това изявление на въпросния Цончо Колев, явно не е достигнало до Обама.

А сега какво се случи във Вашингтон по Протокол:

Орелът от кристал - дар от ОбамаПреди срещата българският премиер подари на президентът Обама копие от златната маска на тракийския владетел Терес, а Обама върна жеста като подари на Борисов кристален орел.

/Тук не мога да не спомена следното: според дипломатически източник на „Хроники”, подаръците, които си разменят двама държавни ръководители на високо равнище трябва да са равностойни: т. е. малка и най-бедна в ЕС България не може да дарява копие от златна маска на владетел от древността, което би било лош вкус.

В същото време, могъщата САЩ да „връща” жеста с кристален орел, изработен от известния американски дизайнер на стъкло Ханс Годо Фрабел от щата Джорджия.

Ще уточня, че копието на златната маска на тракийския владетел Терес и изработката му е безценна, тъй като за времето показва наличието на една добре развита, технологична цивилизация.

Единственото положително в подаряването на маската на Терес бе, че така бе направена реклама на археологическите съкровища, които се откриват непрекъснато по нашите земи. Силно се съмнявам, че някой около Борисов е гонил подобна цел... – бел. Л. М./.

Борисов оправя венеца, който ще положи на Мемориала на Незнайния воинБългарският премиер Бойко Борисов започна еднодневното си работно посещение във Вашингтон с поднасянето на  венец на гроба на Незнайния воин на Арлингтънското национално гробище, разположено на южния бряг на река Потомак, в близост до Пентагона.

 

 

Българската делегация напуска Арлингтънското гробищеВ чест на българския министър-председател церемонията се състоя с пълни военни почести, предаде БТА. Неин домакин бе генерал-майор Майкъл Ленингтън, командващ военен окръг Вашингтон. След отекването на 11 топовни салюта и изпълнението на националните химни на България и САЩ, Бойко Борисов поднесе венец на Мемориала на Незнайния войн. Арлингтънското национално гробище, разположено близо до Пентагона, е най-святото военно гробище в страната. Тук са погребани над 300 хиляди души, от редници до генерали и президенти, стотици ветерани от всички американски войни от Революцията насам. В "Арлингтън" почиват и тленните останки на част от жертвите от полет 77, врязал се в Пентагона на 11 септември 2001 година. В парцел 60 са гробовете на неколкостотин американски военни, паднали в конфликтите в Ирак и Афганистан.

Според БТА топовните салюти били 11, докато за bTV са прозвучали 19 салюта.

Министерският съвет на Република България публикува пълният текст на словото на Барак Обама в Овалния кабинет.

Срещата на министър-председателя Бойко Борисов и президента Барак Обама се проведе в Овалния офис на Белия дом

Ето линка към сайта на Белия дом, където може да се чуе на английски разговорът на Обама с Борисов.

На разговора са присъствали посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на отбраната Аню Ангелов. От американска страна сред присъстващите бяха посланикът на САЩ в България Марси Рийс, заместник-държавният секретар Уилям Бърнс и Джон Бренън, съветник на президента по въпросите на вътрешната сигурност и контратероризма.

{edocs}slovo-obama.doc,600,400,link{/edocs}

„Приветствам с добре дошъл в Белия дом министър-председателя Бойко Борисов. Още от самото начало искам да потвърдя, че България е изключителен съюзник на САЩ. Очевидно нашите две страни се свързват с много здрави връзки, включително и в моя роден град Чикаго, където има голяма българска общност," заяви според видеозаписа  от сайта на Белия дом, държавният глава на САЩ Обама, като благодари за българския принос в Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан.

Борисов побърза да се пошегува, като определи  Чикаго като "един български град в САЩ" заради 150-те хиляди наши сънародници, които живеят там.

След срещата двамата са направили изявления:

„България се доказа като изключителен съюзник в НАТО. Премиерът е много ефективен лидер на световната сцена. Благодаря му за усърдното разследване на трагичния терористичен акт, при който бяха убити израелски граждани. Службите си сътрудничат да открият извършителите”, заяви Барак Обама.

"Бих искал да благодаря на българския премиер за усилията на българските власти за разследване на кървавия атентат и да похваля работата на нашите общи екипи", заяви Обама.

Борисов е информирал Обама за разследването на атентата в Бургас от юли тази година, при който загинаха петима израелски туристи и българският им шофьор. Oт българска страна обаче в аванс съобщиха, че все още разследването няма достатъчно доказателства кой стои зад атаката.

"И той знае, и аз знам кои са" – са думите, които е изрекъл Борисов пред репортери.

„Няколко месеца вече най-могъщите служби не могат да го изкарат. Затова и президентът Обама изрично още веднъж подчерта, че се солидаризира с моето становище, че трябва да се поработи още. Колкото и да им е неприятно в България - нито една забележка няма от президента Обама към България, нито една”, увери от своя страна Борисов.

Бойко Борисов е заявил, че е невероятно как за един извършител може да има визуални и ДНК данни, а все още да не е заловен.

"Президентът Обама обеща, че американските специални служби ще заработят по-интензивно, за да имаме по-твърди доказателства срещу поръчителя и извършителя на атентата в Сарафово. И той знае, и аз знам кои са, но Обама се съгласи с мен, че за пред съда трябват твърди доказателства", каза българският премиер, цитиран от trud.bg.

София на този етап официално не споделя версията на Израел, подкрепяна от САЩ и Великобритания, че зад терористичния акт стоят Иран и Хизбула стана ясно от новините след срещата Обама-Борисов.

Премиерът поканил Обама на следващата среща на лидерите на Централна и Източна Европа, която да е в София, "след като бием на изборите".

Човек като чете информациите за тази еднодневна визита остава с впечатление, че не предстои акция по сваляне на сирийския президент Башар Асад.

Според записите от Белия дом, се оказва, че Обама и Борисов са си хортували непринудено весело, като че ли всичко в Близкия изток върви по мед и масло и не предстоят военни конфликти там, които може да прераснат в нещо плашещо голямо.

Нима двамата държавници смятат, че нито един българин няма да си зададе въпроса: защо не бяха огласени истинските причини и теми, по които са говорили те.

България била стабилна – стабилна като висока смъртност и брой на самоубийства, стабилна като увеличаване на безработицата, стабилна като най-бедната в Европейския съюз. Не е ли цинично да се говори за стабилност при тези обстоятелства, след три години управление на ГЕРБ?

Тук ще завърша темата засега като цитирам три грузински тоста:

„Да пием за това, да не ни се налага да общуваме с хора, недостойни за нас!”

„Да пием за това – да не забравяме, че човещината не може да бъде заменена с власт!”

„Да пием за чувството за мярка!”

 

Участието на България в Афганистан, шистовия газ за Шеврон са в дъното на причините, които накараха избрания за втори мандат американски президент Барак Обама да склони да приеме българския премиер Бойко Борисов

Борисов и Цветанов поздравиха ПП ГЕРБ с шестгодишнината от Вашингтон! А можеше да го направят от Тадж махал или от египетските пирамиди!Борисов и Цветанов са поздравили от Вашингтон ПП ГЕРБ с шестата й годишнина – разпространиха агенции и телевизии новината! А можеше да го направят и от Северния полюс, или по време на втори скок на Баумгартнер от ръба на Космоса!

Избран, но не и положил още клетва Барак Обама ще приеме за кратко българския премиер Бойко Борисов в Белия дом. Причините за този изкопчан с огромни усилия прием е, че компанията „Шеврон” вече е загубила търпение и очаква час по-скоро да бъде вменено на Борисов, че мораториума за шистов газ трябва час по-скоро да отпадне и да започне проучване и добив.

Другата причина за приемането на Борисов от Обама е, че България трябва да бъде заставена в никакъв случай да се подвежда от Франция и Гърция и да изтегля военния си контингент от тази страна!

Обама и екипът му за втория мандатСмехотворния комплимент, че „България била водеща страна в НАТО”, цитиран от Пресцентъра на МВР не само, че не отговаря на истината, но и крие реална опасност САЩ да искат от страната ни още пари, или още сделки за изкупуване на втора и трета ръка въоръжение!

Съобщенията в навечерието на срещата Обама-Борисов, че американският президент щял да поиска да му бъде докладвано докъде е стигнало разследването на взрива в летище Сарафово, въпреки че това разследване не е приключило още.

Да не припомням, че България все пак не е един от щатите на Америка, та да бъде привикван министър-председателят й зад океана, за да дава едва ли не отчет по неприключило следствие!

По подобен начин стои въпросът и с проявения американски интерес към съдебната реформа, който логично би следвало да идва от ЕС, но не и от Щатите!

Защо Цветанов живя две седмици в Щатите и все още няма да се завръща?

Снимка на дясно с посланик Уйлям Браунфийлд за албума на ЦветановС езиково обучение ли е зает вицепремиерът, или задСнимка на дясно с главния прокурор и министър на правосъдието, Ерик Холдър проточилото му се извън всякакви протоколи гостуване стои бъдещето на ГЕРБ и кой ще е начело на държавата?

Започналото преди две седмици официално-работно посещение на Цветан Цветанов продължава безпрецедентно дълго, и бащата на три деца, и горд собственик на шест апартамента и къща в село Шума остана във Вашингтон и за пристигането на премиера Бойко Борисов в САЩ!

Първоначално на гражданството бе поднесена блудкавата оперета: Борисов заминава при Обама, след което съобщението бе оставено дни наред без последствие и най-верните официозни медии и журналисти се чудеха защо Пресцентърът на Цветанов съобщава за бъдещата визита, след като имаме и Външно министерство например?

Снимка със специалния съветник на Обама, Джон Бренън за албума на Цветанов - на лявоС огромни усилия на родни и американски институции най-после бе потвърдено, че Борисов все пак ще се види с Обама и това се очаква да се случи на 3 декември!

Тук ще припомня, че през април 2010 г. американският президент имаше възможност да се види и снима с българския премиер в американското посолство в Прага. Срещата им бе в рамките на официалната вечеря на Обама с лидери от Централна и Източна Европа.

Защо Цветанов остана толкова дълго в Щатите, за да попълни фотоалбума си наСнимка на дясно със сенатор Джоузеф Либерман „голям” политик, или за да подготви почвата за бъдещето на самия Борисов след изборите – това така и тепърва ще научаваме.

Повече от две седмици Пресцентърът на МВР публикува снимки на своя министър, в които той е обърнат ту на ляво, ту на дясно при срещите си:

  • със сенатори,
  • с директора на ФБР,
  • с Джон Бренън, специален съветник на президента Обама по въпросите на контратероризма,
  • с ръководителите на всички правоохранателни агенции на САЩ,
  • с Джанет Наполитано – секретар на Департамента за вътрешна сигурност,
  • с главния прокурор и министър на правосъдието на САЩ Ерик Холдър,
  • със специалния съветник на президента и координатор по киберсигурност на САЩ Майкъл Даниел,
  • с помощник държавния секретар по наркотиците и правоохраната Уилям Браунфийлд,
  • с помощник държавния секретар и директор на Бюрото за дипломатическа сигурност на САЩ Ерик Бозуел,
  • с координатора по въпросите на контратероризма Даниел Бенджамин,
  • с директора на „Сикрет Сървис”, Майкъл Съливан,
  • срещи в Държавния департамент на САЩ, с водещи експерти от Държавния департамент в тази област,
  • с Алън Бързин помощник секретар по вътрешната сигурност на САЩ и главен дипломатически служител на Департамента
  • с командващия Службата за специални разследвания към ВВС на САЩ генерал Кевин Якобсен
  • с директора на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ Мишел Лионхарт
  • със заместник-директорът на ДЕА Томас Харигън,
  • с директора по операциите Джеймс Капра,
  • Цветанов посети Международната асоциация на полицейските ръководители
  • Министърът участва в кръгла маса организирана от „Джърман Маршал Фонд” на тема: „Регионална и глобална сигурност: Ролята на България в борбата с организираната престъпност и тероризма“
  • с конгресмен Ричард Нийл – съпредседател от Демократическата партия на САЩ на Групата за приятелство с България в Конгреса,
  • с конгресмен Джо Уилсън – съпредседател от Републиканската партия на САЩ,
  • Посещения в Дирекцията за специални операции на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ (DEA) и на Националния целеви център към департамента за вътрешна сигурност на САЩ.

„Ако Цветанов реши да се снима с всички сенатори, съдии и прокурори, то ще сколаса да се върне в родината направо за изборите догодина” – коментираха дипломати от кариерата.

„Вашата лидерска роля, г-н Цветанов, е ясно видима за нас и правоохранителните, и разузнавателни органи на Съединените щати са Ви благодарни за това, което правите“, казал Джон Бренън.

Явно до Бренън не е достигнала информацията, свързана със смъртта на Мирослава от Перник и смъртта на главния свидетел Стойчо в присъствието на антитерористи от ГД БОП.

Оказва се, че в Белия дом вероятно не са и чували за приземилите се без проблеми френски парашутисти в мерата на село Коиловци, и тупаникът, който им хвърлиха няколко от селяните там! Ако бяха обърнали внимание от американското посолство на българската и най вече на френската преса за този скандален случай, то в администрацията на Обама щяха да се превиват от смях в и без това скучното им, лишено от емоции ежедневие, уравновесено и гладко от Протокола там!

Така Цветановите покровители щяха да научат, че борбата с организираната престъпност на протежето им се изразява в това, всеки, който иска, да може да кацне с парашут, преминавайки българската граница със професионално оборудване за разузнаване! А на въпросите на гражданството, от висотата на поста си на министър на вътрешните работи, Цветанов ще обяснява, че това били туристи, любители на екстремни спортове!

Явно Бренън не е наясно с факта, че Цветанов е сложил ръка на основни места в съдебната система, или че вътрешният министър не можа да обясни внезапното си забогатяване с шест апартамента.

Ако такъв министър като Цветанов бе на високия пост в Щатите и се държеше по подобен начин, да прави каквото му дойде на ум, и да говори каквото му скимне от трибуната в парламента – то той още в първата година от управлението на ГЕРБ щеше да е извън борда на политиката!

За първи път в световната дипломация се провежда официално работно посещение на министър на другия край на света, което безпрецедентно продължава трета седмица!

Едно посещение или е официално, или е работно, но никога не е - официално работно – коментираха за „Хроники” дипломатически източници смехотворната ситуация около това пребиваване на Цветанов отвъд океана.

Що се отнася до проведените до сега и изброени по-горе срещи на Цветан Цветанов, но и най-обикновен чиновник от държавната администрация да цъфне в България например, все ще се намерят хора, които всеки ден да го водят на различни срещи и мероприятия!

Другият абсурден момент от това пребиваване на вътрешния министър в Щатите е този, че при неприключило следствие за взрива на летище Сарафово бе обявено от американска страна, че той, а и Борисов ще отговарят докъде са стигнали разследващите и какво са открили.

Няма такъв случай, освен в една страна от колониален тип, за каквато представят България висшите ни политици, да търчиш и да докладваш докъде си стигнал в такова сериозно разследване! Още повече, че страната ни е член на Европейския съюз!

Шегобийци оправдават дългото пребиваване на Цветанов в САЩ, като начин да учи интензивно и на живо английски език, но ако това е така, то идва въпросът - защо министърът не си взе неплатен отпуск и да замине на частно посещение със заем от тъста или тъща си, а не с двама придружители да стои и живее в Щатите вече трета седмица на сметка на данъкоплатците!

Други граждани с чувство за хумор отбелязаха, че вероятно Цветанов е гост на бившия посланик на САЩ, Джеймс Уорлик, а колко продължава едно гости между близки приятели – това няма отговор в държавния дипломатически протокол!

Ако говорим сериозно – на фона на четиричасовото посещение на Хилари Клинтън, сегашната визита на Цветанов си е без прецедент и показва, че зад дългия срок на това пребиваване има други скрити причини.

Една такава причина би могла да бъде начален период от плановата подготовка на Цветан Цветанов да застане начело на следващото правителство. Фактът, че Цветанов остава в Щатите и след пристигането на премиера Борисов би могъл да означава, че е твърде възможно в негово присъствие на Борисов да му бъдат съобщени от американска страна нелицеприятни новини за неговото собствено, политическо бъдеще.

Източници от ГЕРБ твърдят, че следващият премиер едва ли ще е отново Бойко Борисов, но оставането на премиера все още във властта засега било важно, тъй като без него, ПП ГЕРБ можела да загуби предстоящия парламентарен вот!

Какво даде самочувствие на Цветан Цветанов, за да отиде остане за толкова дълго в САЩ?

На първо място е фактът, че МВР-министърът контролира вече изцяло Държавната комисия по сигурността на информацията и взе един от най-големите лостове за кадруване по най-високите етажи на властта.

"Новият председател на ДКСИ е с богат професионален опит в работата с дела", побърза да обяви веднага след избирането на доверен нему човек вътрешният министър Цветан Цветанов. С какви дела, кога, къде – министърът не намери да нужно да обясни. Така той даде да се разбере, че вече се чувства господар и на всички тайни, както и на раздаването на достъпа до тях, а това е момент, който американското посолство няма как да е пропуснало...

Лаишкото сърфиране на Цветан Цветанов в международните отношения го направи „герой” на медиите в България, след като още в първия ден на официалното работното си гостуване в САЩ той съобщи, че е получил устна покана от президента Обама до премиера Борисов да гостува в Белия дом още в началото на декември!

На другия ден стана ясно, че подобно гостуване не фигурира в програмата на Обама, но че можело да се случи, ако не през декември, със сигурност през януари или февруари. Официалните американски институции се престориха, че нищо не знаят по въпроса, но нашето Външно министерство и Министерският съвет увериха журналистите, че работата е опечена и само трябва да запазят търпение.

Едва ли има човек, който в рамките на сериозното ще повярва

как Обама устно кани някакъв премиер от Балканите! Къде, при какви обстоятелства – как си го е представил това Цветанов - да не би Обама да е подхвърлил разминавайки се с МВР-министъра ни из коридорите на Белия дом, че кани Борисов на визита!?

Много точно коментира Светослав Терзиев от в. „Сега” създадената от Цветанов конфузна ситуация около тази „покана”:

„Обърнете внимание: по думите на Цветанов президентът Обама поканил Борисов да бъде един от първите му гости в Белия дом след преизбирането му за втори мандат. Което означава, че първата му мисъл след изтощителната избирателна кампания била как да поправи грешката си от първия мандат и да започне начисто втория чрез приятелски жест към Борисов. Затова нямало да чака дори официалното си повторно встъпване в длъжност през януари, а горял от нетърпение да види Борисов у дома си още през декември...”

Прецизно Терзиев пояснява следното около тази покана:

В съобщение "за незабавна разгласа" от прессекретаря на Белия дом, състоящо се от три изречения се казва следното:

"Президентът Обама ще приеме /ще бъде домакин на/ министър-председателя Бойко Борисов в Белия дом в понеделник, 3 декември. Президентът приветства възможността да обсъдят широк спектър от двустранни и регионални въпроси на среща в Овалния кабинет, включително и водещата роля на България в НАТО и ценния й принос за Международните сили за сигурност в Афганистан /ИСАФ/. Президентът очаква да получи последна информация относно разследването на България за терористичното нападение в Бургас на 18 юли 2012 г. и нейната продължаваща работа за върховенство на закона и за реформи в съдебната система."

„Липсата на изрично посочване, че Обама кани Борисов, означава най-малкото, че посещението няма да бъде официално, а работно, и че ще бъде фокусирано върху определен кръг въпроси "от взаимен интерес", подчертава Светослав Терзиев.

Силно впечатление прави формулировката за "водещата роля на България в НАТО", което ако не беше смешно, си е направо жалко!

Твърде вероятно е, САЩ да измъкнат обещание от Борисов, че няма да изтегляме войските си от Афганистан, така както сториха Гърция, Франция, които  приключиха бойната си мисия в Афганистан, като изтеглиха последните си военнослужещи.

Германия също обяви, че ще намали значително броя на своите войници в Афганистан през следващата година, а ЕС блокира 20 милиона евро от помощта си за Афганистан заради липсата на реформи – на фона на такава обстановка, България ще бъде задължена да държи в Афганистан военния си контингент.

Факт е, че още в края на предишния мандат на Обама, САЩ показаха, че се опитват да наситят международната коалиция в Афганистан с колкото се може повече държави участници, като по този начин и за тяхна сметка намалят своите загуби.

Какво предстои след като Борисов вече във Вашингтон, тепърва ще чуем и видим, лошото е, че Щатите нямат намерение да оправят проблема с визите за българи и продължават да създават пречки в заминаването им отвъд океана.

България е страна, която благодарение на своите политици е в твърде неравностойно положение спрямо Щатите като партньор и това определено пречи на днешните ни управници, които забравят, че първо сме страна-членка на ЕС, а след това идва членството в НАТО и близостта със САЩ.

По-вярно и точно би било да кажа, че заради САЩ, в смесените райони на страната ни ще продължи да се разпорежда Турция.

Заради сметките и интересите на Белия дом сме принудени да търпим лаици в най-висшите етажи на властта като Цветанов и сие, така както изтърпяхме техния посланик, Джеймс Уорлик.

Защо Борисов замина в САЩ – дали няма да ни бъде наредено, т. е. сведено до знание, че трябва да останем в Афганистан, независимо коя държава изтегля контингента си оттам!

Дали в това посещение Борисов няма да чуе, че е време да се оттегли в заслужен отдих и да отстъпи поста си в следващия мандат на човек, избран и одобрен от белия дом, дори това да е Цветан Цветанов?

В дните, в които Цветанов замина, за да поживее в САЩ,

той даде интервю от Вашингтон за Дойче Веле, като съобщи, че "Извършителите на атентата в Бургас не са граждани на България и не живеят в България. Знаем колко и кои са атентаторите в Бургас. Имаме предположения кой стои зад акта, на определен етап ще го оповестим".

"Разбира се, че част от разговорите, които водих с колегите от Съединените щати, бяха свързани с разследването по терористичния акт в Сарафово. Изказах огромна благодарност на колегите от агенциите на САЩ, защото на втория час след терористичния акт те бяха на място заедно с мен и колегите в Сарафово. Тяхната помощ беше изключително ценна, защото ние се нуждаехме от бързи насрещни проверки на всички данни, свързани с извършения терористичен акт", каза Цветанов.

"Разследването тече и в момента и без партньорство, то няма как да се осъществи. България получи ценна помощ от САЩ във връзка с разследването на атентата в Бургас"...

... Мога да кажа, че разследването тече в много добри темпове, имаме определен напредък, всичко това се споделя и с нашите евроатлантически партньори, и мога да кажа, че имаме вече и яснота относно лицата - колко са били участвалите в този терористичен акт лица. Разбира се, имаме и предположения вече изведени на база на всичко това, което сме събрали към настоящия момент като доказателства, и за това кой би могъл да стои зад този терористичен акт. Но това са теми, които разбира се на един определен етап ще бъдат оповестени.”

Известно е и на децата в България, че без евроатлантически партньори не минава изказване на Цветанов, даже преди броени дни чухме как тъпо той замете въпрос на журналистка от Радио К2 на пресконференцията с шефа на Интерпол Ноубъл.

В тази посоча ще обърна внимание на читателите на „Хроники” върху следното:

По всичко личи, че от делото „Октопод” нищо няма да излезе, въпреки че главният обвиняем го държат в следствения арест вече месеци наред – без да има основание за това.

Осем от свидетелите по делото са заличени, тъй като нямали връзка с обвиненията срещу Алексей Петров! В същото време, шефът на Интерпол не знаеше, че някакви, цитирани от Цветан Цветанов евроатлантически партньори искали Алексей Петров да бъде задържан, обвинен и със спрян достъп до класифицирана информация!

Убедена съм, че и други от тези любими на Цветанов партньори също не са чували за такъв случай и искане за санкции от тяхна страна...

Цветанов замина, за да си поживее в Щатите, но все някога ще се върне, тъй като тук го чакат дечица, апартаменти, тъст и тъща.

Все някога ще дойде денят, в който ще бъде разгадано дали изобщо някоя чужда спецслужба е предявила претенции пред Цветанов по отношение на Алексей Петров.

Няма как Петров непрекъснато да стои в ареста, няма как и делото да върви непрекъснато бавно, докато арестантът предаде Богу дух – все някога нещо, което е започнало свършва.

Все някога свършват лъжи, свършва лошо, непрофесионално пребиваване във властта - никой и нещо не е вечно!

Иcтинcкият xapaктep нa нeщaтa e винaги cкpит. За мандата на ГЕРБ например научихме, че вcичкo, кoeтo зaпoчвa дoбpe - cвъpшвa злe. В това отношение даже преминахме в последната година и на друг по-висш етап, в който вcичкo, кoeтo зaпoчвa злe - cвъpшвa oщe пo-злe.

Очаквайте още новини от Вашингтон, дотогава помислете - кой командирова Цветанов в чужбина - премиерът Бойко Борисов...

Така че и той ще трябва да обясни по каква причина разреши на вицепремиера си да поживее известно време в Щатите...

 

Заседание на ръководството на НАТОРусия ли ни заплашва или ние заплашваме Русия?

Решението Черна гора да бъде поканена да стане 29-тия член на НАТО закономерно беше прието в Москва като провокация, потвърждаваща руските опасения относно експанзионистичните стремежи на Запада, включително на Балканите. За Вашингтон обаче, тази стъпка не е проява на враждебност към Русия, защото, както посочи държавният секретар на САЩ Джон Кери: "НАТО е отбранителен съюз, който съществува вече почти 70 години и не е насочен против Руската Федерация".

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Нека се опитаме да разберем, защо тъкмо сега НАТО взе това решение, което още повече изостря отношенията му с Москва. Нима за висшето ръководство на Северноатлантическия алианс присъединяването на тази малка балканска държава е по-важно от запазването на отношенията с руснаците, които са толкова необходими за успешната борба срещу Ислямска държава, определена наскоро от самия Обама като "нашия общ враг"? Още повече, че Черна гора от десет години насам е в списъка на чакащите, а общественото мнение в страната съвсем не е единно по този въпрос, въпреки мощната пропагандна кампания за присъединяване към НАТО, осъществявана от правителството (с пари, получени от алианса), в която са ангажирани голям брой известни местни актьори, певци и спортисти.

Решението на НАТО беше обявено в момент, когато отношенията между Русия и Запада са силно изострени. Само допреди две седмици свалянето на руския бомбардировач от Турция (която е член на НАТО) можеше да провокира верижна реакция и само благодарение на отговорното поведение на Кремъл беше избегната опасна международна криза.

Последвалото посещение на френския президент Оланд в Москва означаваше признаване на ролята, която Русия играе в борбата срещу Ислямска държава в Сирия, както и готовността на Запада да координира усилията си с Кремъл.

Сега обаче, решението на НАТО може да провокира ново разцепление. Създава се впечатление, че някой на Запад с всички сили се стреми да се противопостави на политиката за отслабване на напрежението в отношенията с Москва.

Преди няколко дни, в интервю, публикувано едновременно в няколко водещи западни издания, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг (т.е. човекът, който организира и цялата операция с поканата за Черна гора) отправи остри обвинения срещу Русия, квилифицирайки я като заплаха за сигурността на цяла Европа заради нейната агресивна политика в Украйна и присъединяването на Крим, както и заради военната и свръхактивност, "достигнала равнище, непознато от края на студената война насам".

Русия ли ни заплашва или ние заплашваме Русия?

Дали обаче сме сигурни, че образът на агресивната Русия и на Северноатлантическия алианс, който уж се старае да защити съюзниците си от "източната мечка", отговаря на реалността? Или това е по-скоро оправдание за западния експанзионизъм, осъществяван под егидата на Вашингтон? Истината е, че анализът на сегашната ситуация в Европа води до съвсем други изводи, а именно, че Западът обкръжава Русия, на което руснаците реагират, опитвайки се да защитят своето жизнено пространство. Украинската криза също може да се разглежда именно в този ракурс.

Илюстрира го и военният потенциал на страните: така военният капацитет на Русия се равнява на едва 20% от този на бившия Съветски съюз, докато през последните 20 години НАТО сериозно усили своите настъпателни (пардон, отбранителни) възможности, поглъщайки държавите от някогашния Варшавски пакт, както и някои неутрални държави.

Що се отнася до военните инвестиции, разходите на САЩ осем пъти надхвърлят тези на Русия. По данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), през миналата 2014 държавите от НАТО са инвестирали в отбраната си 800 млрд. долара, докато Русия е отделила за целта едва 70 милиарда.

За да осъзнаем целият идиотизъм на западния подход, е достатъчно да погледнем една статия, публикувана преди няколко месеца в La Stampa, в която се твърди едновременно, че Русия се готви да започне война в Европа и, че военният и потенциал е наполовината на този на НАТО. Тоест, излиза, че Москва просто се готви да се самоубие.

Ако Русия наистина може някъде да се конкурира с НАТО, това е само в ядрената сфера, доколкото руснаците разполагат (както впрочем и САЩ) с т.нар. "триада", т.е. с ядрен арсенал, който може да бъде използван на трите възможни театри на военни действия - по суша, във въздуха и по море.

Пределното напрежение

През миналата 2014 станахме свидетели на своеобразен връх на напрежението в отношенията между Москва и Вашингтон от времето на студената война насам. Украинската криза даде на САЩ и съюзниците им повод за мащабно разполагане на свои военни в Източна Европа (в Полша и Румъния), както и в балтийските държави.

В последния годишен доклад на НАТО се посочва, че през 2014 алиансът е прихванал 400 руски самолети (четири пъти повече, отколкото през 2013) край своите източни граници.

На свой ред Русия обяви, че е прихванала над 200 самолети на НАТО само в района на Балтийско и Баренцово (на границата с Арктика и Норвегия) морета. 140 от тях са били американски, а останалите - германски, канадски, португалски, датски и дори шведски (макар че Швеция не е член на НАТО, тя действа в региона от името на алианса).

Към това следва да добавим прихващането на 460 британски и френски самолети AWACS в района на Украйна и Черно море, както и край границите на Русия и Беларус (срещу само 20 през 2013).

И двете страни проведоха мащабни военни учения. Така, през март 2015 Русия организира внушителни военни учения с участието на 80 хиляди военни, 65 бойни кораби, 220 самолети и 316 подводници край арктическите си брегове (Колския полуостров), границите с Полша и Литва, в Крим и Черно море. НАТО отговори на това, провеждайки през октомври 2015 ученията Trident Juncture 2015, в които участваха 36 000 военнослужещи на пакта от 37 държави (28 членки на НАТО и 9 страни партньори). Целта на ученията беше да се провери готовността на силите за бързо реагиране при евентуално нападение срещу един от партньорите на пакта от изток (по една случайност, този партньор е един, единствен!).

Кой разпалва напрежението?

Както отбеляза наскоро един от най-влиятелните стратегически анализатори в Европа Йън Кърнс (директор на организацията “Европейска мрежа за лидерство” - б.р.): "Нито една от страните не го казва открито, но руската армия се готви за сблъсък с НАТО, а НАТО се подготвя за сблъсък с Русия".

Всичко случващо се обаче не отговаря на интересите на Европа, а вероятно и на интересите на Русия. Точно обратното, Европа и Русия са заинтересовани да формират общо пространство на сигурност и интеграция. Много от проблемите, с които се сблъскват руснаците и европейците (тероризма, икономическа криза, енергийните въпроси и ситуацията в Близкия Изток) са общи за двете страни.

Кой тогава раздухва напрежението? Кой иска да откъсне Москва от Европа? Кой съдейства за разпалването на конфликта? Вероятно във Вашингтон най-добре могат да отговорят на тези въпроси.

------------------------------------------------

* Авторът е анализатор на Il Giornale

 

В тържествената си годишна реч пред Конгреса "За състоянието на Съюза", американският президент Барак Обама обяви, че САЩ ще изтеглят войските си от Ирак до края на месец август 2010 г. и се очаква да започнат изтеглянето на бойните си подразделения от Афганистан през юли 2011 г.

„Тази война свърши и нашите войници се връщат у дома" бяха точните думи на Обама пред Конгреса. Така едно от предизборните обещания на Обама е на път да бъде изпълнено.

Няколко дни преди тази реч на американския президент в. „Ню Йорк Таймс” написа: „Избиването на талибански бойци няма да бъде достатъчно. Ако има някаква надежда да бъдат разгромени бунтовниците, афганистанското правителство ще трябва да убеди голям брой бойци да свалят оръжието...”

Докато световните информационни агенции разпространяваха новината за речта на Обама, в БНТ, новоизбраният министър на отбраната Аню Ангелов направи следното изказване:

„... в момента нашият фронт е в Афганистан – не толкова в Косово, не толкова в Босна, преди всичко в Афганистан. Много хора задават въпроса, защо сме там, аз ще оставя наистина на политиците да обяснят защо сме там. Искам обаче да поставя така въпроса – че хората, които са там, отиват да изпълнят своя дълг. Те не отиват само за пари, както много хора си мислят, виждате по различни страници на вестници, че едва ли не отиват само за пари, да се върнат, да си купят половин панелка и т.н. ...”

От кога един министър на отбраната няма обеснение какво търсят български войници в чужда държава? Какъв дълг изпълняват в тази страна българските бойци, освен дълга да нахрянат семйствата си, с цената на живота си?

Няма да сравнявам равнището на Барак Обама и Аню Ангелов, новият така наречен министър на отбраната. Нито ще започвам спор доколко е необходимо в условия на тежка финансова криза, България да дава пари за едно НАТО-вска авантюра, само защото не трябвало да се делим от другите страни-членки на НАТО!

Какво се случи на Франция и Саркози след като те обявиха, че повече няма да изпращат войници в Афганистан? Нищо.

Франция се обяви и против войната в Ирак и сега французите са добре дошли в тази държава, докато ние загубихме над два милиарда от невърнатия си външен дълг от Ирак!

Какво се случи когато италианският премиер Силвио Берлускони заяви на Джордж Буш, че ще изтегли войските си от Ирак? Нищо не се случи.

"Канада няма да продължи мисията си в Афганистан, дори ако президентът на САЩ Барак Обама я помоли за това”, заяви говорителят на канадския премиер Стивън Харпър, цитиран от Асошиейтед прес. И какво се случи след това на Канада? Отново нищо.

Само тези три примера са достатъчни за да оборя нашият нов министър на отбраната, но както се казва – къде е Вашингтон, къде е Париж, а къде – Хасково!

За какво е учил въпросният генерал толкова години след дипломата за инженерство по радиоелектроника, за какво е завършил – завършил Военната академия „Г. С. Раковски”, Военната академия на Генералния щаб в Москва, курс за офицери в Колежа на НАТО в Рим? За какво е бил аташе по отбраната в Кралство Великобритания и Северна Ирландия, след като е тръгнал на 67 години тепърва да си играе на политик?

Надявам се поне, че генералът не е приел поста на министър с ясното съзнание, че ще работи за собствена кариера, а че ще даде всичко от себе си за интересите на българското общество!

В този дух на размисъл, новини и факти, ще се върна малко назад в годините и ще припомня на генерал Ангелов едни не толкова достойни за България събития:

Преди няколко години, президентът Георги Първанов хвърли поредния орден "Стара планина" на вятъра, когато награди с най-високото българско отличие бившият държавен секретар на Джордж Буш, Кондолиза Райс. Същата Райс, която не само, че не оправи проблема с визите, както очакваха мнозина българи, но и се оказа, че е забравила, че идва в България за втори път, и че вече е била на посещение у нас! Толкова незначителни сме за някакви висша чиновничка от администрацията на Белия дом, че даже не си ни спомня!

На церемонията по връчването на най-високия български орден, Райс отбеляза, че е изключително доволна, че е успяла да изиграе роля за решаването на "този кошмар, който изживяха българските медици и палестинския лекар". В какво се е състояла тази спасителна роля на Райс за медиците ни, така и не стана ясно.

"За САЩ е важно участието в разрешаването на подобни хуманитарни казуси", заяви държавният секретар на САЩ, като удобно "пропусна" спомена за двамата обезглавени български шофьори в Ирак, по спасяването на които от Белия дом не си мръднаха пръста. Райс "пропусна" и факта, как ни бяха извити ръцете да получим едва няколкостотин милиона от иракския външен дълг, вместо полагащите ни се над 2 милиарда долара.

Като говорим за този дълг, ще припомня, че другият партньор на САЩ на Балканите, Турция, получи дълга си във вид на петрол, който продаде и осребри добре тези дълго време замразени пари.

Сервилността на политиците ни при посещението на Кондолиза Райс, Буш, Клинтън бяха безгранични и унизителни. За сравнение ще припомня как държавният секретар на САЩ, Кондолиза Райс бе възпрепятствана да отиде в Ливан. "Кондолиза Райс не е добре дошла в Ливан, преди да има прекратяване на огъня" заявиха по този повод премиерът на Ливан, Фуад Синиора и други официални представители на ливанските власти, цитирани от Ройтерс.

Преди време вицепрезидентът на САЩ, Джо Байдън призна, че НАТО не печели войната в Афганистан! Ние, като страна, участник в конфликта пращаме войници и мълчим, за да не вземе да се обиди някой от Големите братя!

Кога ще доживеем родните политици да се държат достойно, а не сервилно? Кога ще доживеем политиците ни да казват истината, а не манипулирани измислици на чужда пропаганда?

В годините на престой в Белия Дом на Джордж Буш, почти не се споменаваше фактът, че Бен Ладен е влязъл в историята през далечната 1979 като партизанин, работещ с ЦРУ, в защита на Афганистан от нахлуващите съветски войски. Без значение дали е бил антикомунист или е надделяло желанието му да няма неверници в ислямския свят. Години наред бе известно, но не се говореше за това, че именно Бен Ладен е предупредил саудитския крал, че Саддам Хюсеин ще нападне Кувейт.

Чувал ли е генерал Ангелов за времето, когато в Белия дом никой не искаше да си спомня за "Ю Ес Ей Тудей" и изказването на един американски боен командир в Афганистан от 11 ноември 2001 г.? Изказване, в което боецът призна, че залавянето на Осама бен Ладен не е било сред мисиите на операция "Трайна буря". Намери се и сътрудник на генерал Франк, който допълни ни в клин, ни в ръкав: "Ако утре сутринта някой ни каже, че Осама е мъртъв, това не означава, че сме приключили с Афганистан".

Нищо не е само черно, и само бяло

Докога ще продължи демонизирането на исляма като сатанински терористичен култ, или ще доживеем времето, когато ще се постигне някакъв що годе приемлив баланс в замяната на Осама с вече мъртвия Саддам и Ирак, който бе разрушен? Само времето може да даде смислен отговор.

Америка енергично подкрепяше Саддам Хюсеин във войната срещу Иран. "Войната е вариант, при който няма печеливши, а всички са губещи" припомни Гор Видал, но никой от администрацията в Белия дом не пожела да го чуе.

Един друг мит за противопоставянето на Израел на Иран също звучеше години наред твърде еднозначно. Истината бе, че Израел бе използван за канал, по който се извършваха тайни доставки на оръжие на Иран, факт, който навремето "Лос Анджелис Таймс" и "Чикаго трибюн" през месеците април и май на 1986 година не спестиха на американското правителство.

В момента бившият британски премиер Тони Блеър се явява пред Комисията „Чилкот” и дава обяснения за за въвличането на Обединеното кралство във войната в Ирак. Бившият премиер Блеър е разпитван от специалната комисия, оглавявана от сър Джон Чилкот, заради съмнения, че е подвел парламента за причините за въвличане на страната във войната в Ирак.

Британската преса отбеляза, че много след като инвазията в Ирак е била факт, бившият британски външен министър Джак Стро предупредил през 2002 г. със секретно писмо премиера Тони Блеър, че законността на бъдещата военна операция в Ирак е съмнителна, съобщи в. "Сънди таймс". Писмото на Джак Стро ще бъде ключово веществено доказателство в разследването на комисията "Чилкот" за участието на Великобритания в конфликта в Ирак.

По повод явяването на Блеър пред Комисията „Чилкот”, в. „Уолтстрийт джърнал” написа, че Блеър е обещал помощ за войната в Ирак много преди избухването й, като гарантирал пред Щатите бъдещата подкрепа на Великобритания.

Според допитване на института YouGov, 52 на сто от анкетираните 2033 британци смятали, че Блеър ги е "подвел нарочно" с твърденията за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак, които така и не бяха открити.

Великобритания приключи военното си участие в Ирак през юли 2009 г. Конфликтът предизвика бурни обществени протести, след като в хода на войната загинаха 179 британски военнослужещи.

Та думата ми бе, че от същия този Ирак, в който така и не бяха открити оръжия за масово унищожение, днешният президент на Щатите Барак Обама изтегля американските войски.

В България – новият военен министър подкара мандата си с приказката - „С чужда пита – помен...” и седна да ни убеждава, че няма значение, че сме в криза, и харчим пари за една чужда война в Афганистан. Важното било да не се делим от НАТО!

 
Публикацията е взета от Агенция КРОСС,

Стивън Коен, известен американски историк, специалист по СССР и Русия.  От 1998 г. преподава в университета в Ню Йорк. Член е на американския Съвет по външна политикаСтивън Коен е известен американски историк, специалист по СССР и Русия. Роден е през 1938 г. в щата Кентъки. Известен е както в руските, така и в американските кръгове. Преди началото на перестройката в СССР го наричат „антикомунист". Основна тема на неговите трудове е развитието на Съветска Русия след Октомврийската революция от 1917 г., а също така отношенията със Съединените Щати. В своите изследвания Коен предрича перестройката. Бил е съветник на президента Дж. Буш - старши. Смята се за приятел на Михаил Горбачов. От 1998 г. преподава в университета в Ню Йорк. Член е на американския Съвет по външна политика.

Какво мислите за тези, които ви считат за апологет на Путин?
За тези, които ме охулват, отговорът ми е двузначен. Реалността е такава, че аз съм единственият американски патриот измежду хората, които ме нападат. Аз съм патриот на американската национална сигурност. Докато не започна всичко това, Путин беше нашият най-добър потенциален партньор в света по отношение на националната сигурност на САЩ. Ще цитирам изречение от една статия, която аз написах преди много години: "Американската национална сигурност, както и преди, преминава през Москва".
Но проблемът е в това, че ако някой каже за Русия това, което мисли, трябва да е готов за обиди от страна на други хора. Обикновено в пощата си получавам писма от рода на "Колко ви плаща Кремъл?". Повярвайте ми, недостатъчно.

А преди наричали ли са ви апологет на Путин?
Аз вече съм преминавал през това, защото съм стар, а това се е случвало по време на "студената война". Тогава се водеше спор, какви са оптималните подходи към СССР. Трябва ли да работим над "разведряването", както тогава това се наричаше, тоест, да се създават области на сътрудничество, които ще смекчат конфликтите, за да не употребява никой ядрено оръжие.
Ние стигнахме до руската граница при Буш, защото прибалтийските републики станаха членки на НАТО. След това през 2008 г. имахме епизода с Грузия, защото ние там преминахме зад червената черта. Преминахме я и в Украйна. Не разбирам защо хората не виждат това. Ако в продължение на 20 години развиваш военен съюз, който има политически компоненти, включващ система за ПРО, неправителствени организации, получаващи държавни пари и дълбоко проникнали в руската политика, а също така развиващ идеята за революции по границите с Русия, то с времето ти задължително ще стигнеш до червената линия. И тя, за разлика от Обама, ще започне да противодейства на това.
За тези хора Украйна винаги е била бленувана награда. Те искаха да я получат и стигнаха твърде далеч. Всеки легитимен в страната си руски лидер би бил принуден да стори същото, което сега прави Путин. Той би започнал да противодейства.

Вие казахте, че Обама трябваше да демонстрира своята "благодарност към Путин", като посети Олимпиадата. Защо?
Това не е основната идея, но е нещо, на което ме е учила майка ми: когато някой прави добро за теб, то недей да плюваш в лицето му. Нима всички забравиха 11 септември и Бостън? Аз писах, че Обама би трябвало да отиде за един ден в Сочи, да застане редом с Путин в момент, когато терористите заплашваха да взривят Олимпиадата, да покаже, че са рамо до рамо в борбата с международния тероризъм. Това би бил фантастичен пример за лидерство, но Обама просто се гърчеше като змия по въпроса с гейовете и не можа да постъпи по този начин.
А сега ме обвиняват в това, че съм против гейовете. Аз казвам, че ни е нужен единен фронт за борба с международния тероризъм, който яростно напада Русия и два пъти удари по нас, последния път в Бостън, а те си знаят само едно: "Той е против гейовете". Що за разговор е това? Това са безотговорни хора. Тяхното поведение не е патриотично, защото не е по американски на хората да се лепят такива етикети.
Ако те смятат за мъдра политиката действията по разширяването на НАТО на Изток от Берлин, ако те нарушават даденото на Горбачов обещание, че НАТО няма да мръдне нито на сантиметър на Изток, а още повече - плътно до руската граница, то нека обяснят защо това е толкова мъдра политика. Но те никога няма да ви кажат истината, защото истината е в това, че те искат да лишат Русия от всичките ? сили и средства за гарантиране на нейната национална сигурност.
Украйна - това е трофей, но те отидоха прекалено далеч, и сега ние се озовахме в изключително опасна ситуация -най-лошата за целия ви живот. А ако вие имате деца и внуци, то на тях ще им се наложи да изживеят последствията от случващото се днес. И вината за това е на Белия дом, конгреса и Европейския съюз.
Путин не започна пръв. Той не е искал така да се случи. Никак не го е искал. И сега той действа в отговор. Аз не съм единствения, който е убеден в това, но сега просто говоря от свое име.
Те имат идеолози от типа на Майкъл Макфол, назначени на длъжност във външнополитическо ведомство. Той е идеолог, а не дипломат. Ако ще назначавате такива хора на основни дипломатически постове, и ако ще давате такива препоръки на президента...
Знаете ли какво каза Хилари Клинтън? Тя сравни Путин с Хитлер. И тази жена иска да е президент на САЩ. Колко приятни ще са разговорите между тях, ако я изберат.
Но как могат да се водят преговори с Хитлер? А след това тя заяви, разбира се, че трябва да се свали напрежението и да се започнат преговори. Ако е така, не го наричай Хитлер. Ако не можеш да поставиш всичките неща по местата им, не трябва да се стремиш към президентството.
Дори Обама заяви, че Путин се държи като някое лошо дете, което плюва в час. Не е достойно за президент на САЩ да приказва такива неща.
Не мога да се сетя поне за един, който да е говорил така за съветските ръководители. Ние не обичахме Брежнев, защото не ни харесваше неговата политическа система, но в това нямаше нищо лично. Никсън и Брежнев се разбираха просто чудесно. Те изпитваха симпатии един към друг.
Путин, между другото, е най-последователният ръководител през ХХІ век (последователен не означава добър или лош). Той управлява вече 14 години. Той се извисява над всички останали. Единственият, който може да му прави компания, това е Меркел.
Последните три американски президента бяха неудачници във външната политика, те подпалиха войни. Може да се каже, че тук присъства някакъв елемент на завист: Путин много успешно представлява интересите на своята страна, а нашите президенти всичко развалят. Провалените войни следват една след друга.
Именно така, между другото, мислят руснаците. Аз бях в Русия през декември, и ме попитаха: защо, защо те така се нахвърлят върху Путин? Те какво, завиждат ли му? На мен ми се наложи да направя пауза и да се замисля. Не знам. Може би е точно така.
Но тук има един важен момент. При демокрацията от кризите се излиза посредством диалог. А в нашата страна няма никакъв диалог. Има само такива хора, които твърдят, че Путин бълнува. И къде е новината тук? Той какво, наистина ли бълнува? Не. Бълнуват тези, които го наричат Хитлер. Ако той е Хитлер, то имаме Мюнхен. А ако в момента това е Мюнхен, то утре на нас ще ни се наложи да започнем война, нали така? Те мислят ли поне крачка напред? Не.
Те се озоваха в менгемето на този безумен синдром и заявяват, че ние в живота си не сме виждали по-злобен човек от Путин. Но единственото сторено от него, с което ги е обидил, е това, че изправи Русия на крака. Ние обичахме Елцин, защото той беше вечно пиян и с всичко се съгласяваше. И ето, че в Русия се появи трезвен човек, защитаващ интересите, независимо дали ги възприема правилно, или не. Именно така трябва да постъпват нашите национални лидери. А дипломатите трябва да мислят и с всичко това да се справят.

Вие казвате, че Путин защитава националните интереси - били правилни те или не. Но изключва ли това действия от страна на САЩ, ако САЩ решат, че тези интереси са неправилни?
Може ли Русия въобще да няма някакви легитимни национални интереси на собствените си граници? Работата е там, че съществува невярното предположение, че като че ли тя няма такива интереси, дори в Крим. Но ако се тръгне от тази позиция, то принципно това няма да доведе до нищо, защото всяка държава, дори и най-малката - а особено велика държава - има такива интереси.
Затова аз използвам следната аналогия, макар че тя не е идеална. Да речем, утре Русия внезапно започне да демонстрира своята мощ - политическа и икономическа - в Канада, точно до нашата граница, както и в Мексико. Ние какво, дали в този случай просто ще кажем: "Както и да е, всеки народ има право да решава своята бъдеща съдба"?.
Затворници от ГуантанамоНо ако ние заявяваме, че Русия трябва да се махне от Крим, което само по себе си е нелепо, то какво ще кажете за Гуантанамо? Това е доведен до абсурд двоен стандарт. Аз не знам, защо те така смятат: защото са глупави, защото са лъжливи или просто защото са се объркали.
Моята основна теза се състои в това, че не Путин, а ние се изхитрихме да преместим границата на новата "студена война" надалеч от Берлин, където не беше безопасно. Ние я преместихме точно до границите на Русия. Може това и да не е Желязната завеса, но Берлин беше разделен 45 години. А сега ние преместваме тази граница направо на територията на разцепената Украйна. А Украйна е разцепена от Бог и от историята, но не и от Путин.

Прочетено в Newsweek
(отпечатано със съкращения)

 

Той обича Щатите, президентът им, а ние трябва да го търпим до края на мандата му на държавен глава

Така нареченият президент29 август, 2013, учения в Шабла между военни формирования на Сърбия и България. Пред репортери така нареченият президент показа, че нищо не е научил по география, поне за Балканите, където е страната на която е държавен глава:

„... Различните видове въоръжени сили показаха своето бойно майсторство и поразиха целите – заяви Росен Асенов. – Изключително съм впечатлен от бързината и скоростта, на която бяхме свидетели. /бързината и скоростта почти се припокриват и е редно да се употреби множествено число – т. е. не на която, а на които бяхме свидетели – бел. Л. М./. Също така специално благодаря на нашите генерали и войници за братството и приятелството, което демонстрираха. /същият случай на несъгласуваност, цитиран по-горе – бел. Л. М./в регионален аспект, защото всички трябва да си даваме сметката, че само регионално можем да гарантираме своята сигурност. Тук беше началникът на щаба на на армията на Република Сръбска, офицери, генерали, както и наблюдатели от няколко държави. Впечатлен съм, това е правилният път, тези войници днес демонстрираха своите умения с истинско приятелство и много добър синхрон.

Предадох своите специални поздрави на президента на Сърбия и президента на Словения. Имаше техни високо представителство тук и си пожелахме, че на следващите учения ще бъдем заедно...

Уточнение

Според пресцентъра на държавния глава, президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев е присъствал на деня за високопоставени гости на съвместното учение с войски за реални действия и стрелби от формирования за ПВО на Въоръжените сили на Република България и Република Сърбия „ШАБЛА 2013” в четвъртък, 29 август 2013 г.,

Тогава откъде Росен Асенов взе Република Сръбска?

Република Сръбска /на сръбски: Република Српска или Republika Srpska/ е една от трите съставни части на Босна и Херцеговина. Възниква в хода на войната в бившата югорепублика и е утвърдена с Дейтънското споразумение. От 1998 г. официално седалище на Република Сръбска е град Баня Лука.

Когато е изрекъл Република Сръбска, съпругът на Юлиана Плевнелиева е имал в предвид Република Сърбия, което е съвсем различно нещо...

Република Сърбия (на сръбски: Република Србија или Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг - с Република Македония и Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

Не е ли чел пресата този гражданин, не е ли чул за Босна и Херцеговина в рамките на която е Република Сръбска, която пък няма нищо общо с Република Сърбия?!

Тук спирам да занимавам читателите с грамотността на Плевнелиев и цитирам едни негови мисли:

„Използването на химически оръжия от когото и да било, където и да било, по какъвто и да било повод е недопустимо! Това е нечовешки акт и престъпление срещу човечеството!”

При откриването на учебната година във Военната академия "Георги Раковски" държавният глава подчерта, че позицията му по отношение на кризата в Сирия съвпада изцяло с позицията на американския президент Барак Обама.

Така нареченият президент на България изнася слово във военната академияВ Сирия бяха използвани химически оръжия срещу мирни граждани....извършено е престъпление срещу човечеството, виновните трябва да бъдат посочени и наказани...” Каза го така нареченият президент Росен Асенов Плевнелиев.

Престъплението е използване на химическо оръжие в Дамаск и смъртта на няколко хиляди цивилни граждани на Сирия.

"Вие видяхте президента Обама, който излезе отпред и каза на цялата нация: няма значение кой е президентът, няма значение кой е тук вътре в Белия дом, но ако ние заставаме зад определени ценности и определена кауза, ние трябва да покажем, че и сме готови да ги защитаваме. Същевременно е добре да има дебат в Конгреса, за да се търси широката легитимност на взетото решение. Така че моята позиция съвпадна буквално на 100% с позициите на такива световни лидери", заяви Плевнелиев, който не може да се насити да цитира своя идол.

Какво трябва да знаем оттук нататък: и той се равнява/Росен Асенов-бел. Л.М./ със световните лидери, и той мислел като американския президент Барак Обама...

На гражданина Асенов явно не му стигна да се мери със световните лидери, та си удари още една хвалба колко е велик по време на посещението си в Рилската обител:

„Моето посещение в Рилския манастир със сигурност е и доказателство за принадлежност към християнските ценности, за хуманност и толерантност, за която толкова много искам България да бъде символ в регионален и световен мащаб, а не на конюнктурен реваншизъм и отрицание”, каза още президентът.

Пази, Боже, сляпо да прогледа! е написал Щастливеца.

Байдън и ОбамаСенатор Джоузеф Байдън, който стана вицепрезидент на не толкова опитния Барак Обама, цитира изследване на Военноморската изследователска лаборатория, според което около 100 000 души в гъсто населен район ще загина за 30 минути в случай, че една-единствена натоварена с хлор 90-тонна цистерна бъде пробита!

Това е същият Байдън, който е съучастник в решението за бомбардировки на НАТО през 1999 година. Байдън многократно е подчертавал сътрудничеството на България в борбата с тероризма и помощта й с временно настаняване на американски военен персонал на път за Афганистан и откриването на въздушното й пространство за американските полети за Централна Азия.

От политиката на коя държава се възхищава Росен Асенов?

Изгорено от напалм детеХимически оръжия, напалм, противопехотни мини, обеднен уран, касетъчни бомби – тези оръжия са били употребени неведнъж от САЩ и страните-членки на НАТО в различни точки на света – тогава никой не се възмущаваше, не говореше за престъпления срещу човечеството и за това как ще бъдат наказани виновните.

Противопехотните мини – САЩ държи все още на тях

САЩ отказаха да подпишат Международната конвенция, забраняваща използването на противопехотни мини, съобщиха агенциите. Говорителят на Държавния департамент Йън Кели заяви: „Решихме политиката ни по отношение на противопехотните мини да остане в сила”, посочи той. По думите на Кели, ако САЩ подпишат договора, няма да бъдат в състояние да осигурят нуждите на националната си отбрана и да изпълнят ангажиментите си към сигурността на съюзниците си.

Обедненият уран от юговойните увеличи в пъти раковите заболявания

Бомбардировките с обеднен уран над СърбияНа 10 януари 2010 година Италия постави въпроса НАТО да прекрати използването на оръжия с обеднен уран, докато Алиансът се увери, че няма връзка между него и случаите на левкемия сред военнослужещи, които са били изложени на тяхното влияние.

Седмица по-късно въоръжените сили на САЩ показаха, че изобщо нямат намерение да се откажат от основните си боеприпаси с обеднен уран, употребявани за поразяване на бронирана техника, съобщи говорителят на Пентагона Кенет Бейкън.

Снаряди с обеднен уран са използвани на Балканите по време на военни действия през 1999 година в Косово, както и в Босна през 1994-95 година, призна Бейкън. По повод коментарите в Европа за "Балкански синдром" ,говорителят на американското отбранително ведомство за пореден път декларира, че Пентагонът не разполага с научно обосновани данни, че обедненият уран може да причини левкемия?!

В Ирак САЩ бомбардираха с обеднен уран различни обекти. Същото повториха и във войните на запад от страната ни, в територията на бивша Югославия. Неслучайно заболяванията от рак след тази война се увеличиха в пъти както на сръбска, така и на българска територия.

Американските въоръжени сили са използвали по грешка боеприпаси с обеднен уран при учения на територията на Германия, призна говорителят на командването на американските сили в Европа Михаел Балдерман. Той посочи, че през 1987 г. са били изстреляни снаряди с обеднен уран. През 1988 г. пък се запалил танк, чиито снаряди също съдържали обеднен уран. И в двата случая боеприпасите с обеднен уран били заредени в оръжията поради невнимание бе обяснението от американска страна.

Колко са жертвите от касетъчните бомби на САЩ?

На 25 март 2003 година американски бойни самолети са бомбардирали с касетъчни бомби жилищни квартали в град Басра, съобщи телевизия "Ал Джазира". Цяла нощ градът бе подложен на артилерийски обстрел от страна на американски и британски военни части.

Касетъчните боеприпаси се употребяват най-често срещу жива сила и бронирани машини. Според "Хендикап интернешънъл", в различни части на света има 440 000 000 неизбухнали касетъчни боеприпаси, които застрашават близо 400 000 000 души. Най-засегнатите от това явление страни са Афганистан, Камбоджа, Ирак, Лаос и Виетнам, с които САЩ воюваха.

Напалмът и бойните отровни вещества – за десетки години отровиха земята на Виетнам

Напалм във ВиетнамНапалмът се използва в авиационни бомби, снаряди, в преносими или механизирани огнехвъргачки и запалителни патрони, за поражение на жива сила, техника и създаване на пожари. За първи път се използва от САЩ във Втората световна война от 1942 година, във войната против Корея 1950—1953, и особено широко се използва от САЩ във войната във Виетнам 1964—1973 година. Използван е и в Ирак през 2005.

На 7 януари 2011 година руската служба за разузнаване (ГРУ) бе представила на премиера Владимир Путин таен доклад за причините за мистериозната масова смърт на птици и риби в САЩ, в който се свързваше явлението със загадъчната смърт на американския експерт по биологическите и химически оръжия Джон Уилър.

Случилото се бе изнесено от изданието European Union Times.

Според изданието, Джон Уилър заплашил, че ще разкрие, че САЩ тайно разполагат със забранен отровен газ, който е причинил смъртта на хиляди птици и риби в Арканзас седмица по-рано.

Самият Джон Уилър е бивш офицер от американската армия, работил за трима републикански президенти, борил се за изграждането на мемориал на загиналите във Виетнам.

Той е бил министър на отбраната на САЩ, а освен това е бил и автор на изследване за ефективността на биологическите оръжия, според което американската армия е по-добре да не ги използва.

Авторите на Доклада до Владимир Путин свързали мъртвите птици със смъртта на Уилър, още повече че руските разузнавачи предполагали, че с Уилър са се разправили спецслужбите, тъй като той се е готвел да разкрие тайни тестове с отровния боен газ фосген. 63 000 тона от фосгена били останали в американската армия след войната в Ирак.

European Union Times цитира американски доклади, според които близо 4000 птици са загинали и са били отстранени от служители със специални костюми и противогази. Според друг доклад, смъртта на птиците е причинена от "травма в гръдната област и кръвоизливи в тялото, причинили обилни вътрешни кръвоизливи", което според експертите от ГРУ отговаря на симптомите на отравяне с фосген.

Великият Харолд Пинтър„Америка е кръвожадно животно!” – заяви проф. драматург Харолд Пинтър, носител на Нобелова награда за мир.

Пинтър бе безпощаден към американския президент Буш по време на неговия мандат: "Буш и неговата клика се готвят да контролират целия свят и естествените му богатства. И постигат целта си с убиване на хора."

Нобелистът по литература Пинтър наричаше президента Буш - "престъпен каруцар". "Да се тероризират другите е дългогодишна американска традиция", бе казал Пинтър през октомври 2002 г. Всеизвестна бе подканата на Пинтър към американския президент да прокара сандвича си с чесън, с чаша иракска кръв!

Радиационните нива в Ирак бяха ужасяващо високи. Раждаха се бебета без мозък, без очи, без гениталии. А от ушите, устата или анусите - когато ги имаха - изтичаше само кръв…

Същият Буш младши се хранеше сред древните златни съкровища от древната история в българските земи, намиращи се в Националния музей в Бояна. Докато бе гост в нашата страна и в изявление за телевизията Буш заяви, че е вярно, че сме дали човешки жертви в Ирак, но пък сме спечелили за приятел Щатите!

Британският драматург Харолд Пинтър бе безпощаден към американската президентска администрация и политиката, която водят тя и правителството на Великобритания. При получаването на почетна степен от Университета в Торино Пинтър заяви:

"... кошмарът на американската истерия, невежество, наглост, тъпотия и яростна войнственост: най-могъщата нация, която светът познава, на практика обяви война на останалия свят."

Пинтър заяви още в знаменателната си реч: "Ако не сте с нас, сте против нас" - заяви президентът Джордж Буш. "Ние няма да допуснем най-лошите оръжия на света да останат в ръцете на най-лошите световни лидери." Съвсем вярно. Виж в огледалото, драги. За теб става дума. В момента Съединените щати разработват модерна система от "оръжия за масово поразяване" и са готови да ги използват, където намерят за добре. Те имат повече от тях, отколкото целия останал свят. Те загърбиха международните споразумения за химическите и биологични оръжия, отказаха да допуснат инспекции на техните фабрики. Лицемерието зад публичните им декларации и техните действия е почти смехотворно.

Съединените щати смятат, че загиналите 3000 души в Ню Йорк са единствените, които имат значение Пинтър има в предвид въздушните удари от 11 септември - бел. Л. М./. Те са американски жертви. Другите загинали са нереални, абстрактни, без значение.

Загиналите 3000 души в Афганистан никога не се споменават. Не се споменават и стотиците хиляди иракски деца, усмъртени в резултат на санкциите на Съединените щати и Англия, които ги лишиха от животоспасяващи лекарства.

Не се споменава и въздействието на обеднения уран, използван от Съединените щати във войната в Залива.

Не се споменават и 200,000 загинали в Източен Тимор през 1975, постижение на индонезийското правителство тогава, но вдъхновено и подкрепено от Съединените щати. Не се чува нито дума за 500,000 жестоко избити в Гватемала, за избитите в Чили, Ел Салвадор, Никарагуа, Уругвай, Аржентина, Хаити - деяния, поддържани и финансирани от Съединените щати.

Случилото се в Ню Йорк беше предвидимо и неизбежно. То беше ответен удар срещу постоянните и систематични прояви на държавен тероризъм от страна на Америка в течение на много години, във всички части на света.

Във Великобритания, сега предупреждават обществото да бъде "нащрек" и да се готви за евентуални терористични действия. Самият език е абсурден. Как точно обществото да бъде "нащрек" - въобще възможно ли е това? Всеки да диша през шал, за да се предпази от отровен газ?

И все пак терористични действия са напълно вероятни, неизбежен резултат от срамната и низка сервилност на нашия министър-председател пред Съединените щати. Твърди се, че напоследък е била предотвратена терористична атака с отровен газ в лондонското метро.

Но някой друг ден такава атака може наистина да се състои. Хиляди ученици пътуват с метрото всеки ден. Ако станат жертви на атака с отровен газ, отговорността за смъртта им ще легне изцяло върху раменете на нашия министър-председател. Няма нужда да казвам, че той не пътува с метрото.

Планираната война срещу Ирак е фактически план за преднамереното убийство на хиляди цивилни, за да бъдат, очевидно, те спасени от техния диктатор.

Америка и Великобритания следват курс, който може да доведе единствено до ескалация на насилието в целия свят и накрая до катастрофа. Повече от ясно е, обаче, че Америка изгаря от нетърпение да нападне Ирак.

Аз смятам, че те ще го направят не само, за да си осигурят контрол над иракския петрол, но също така защото американското правителство е кръвожаден звяр. Бомбите са неговият единствен речник. Знаем, че мнозина американци са потресени от позицията на своето правителство, но очевидно са безпомощни.

Ако Европа не намери у себе си достатъчно солидарност, интелект, кураж и воля да се противопостави на американската мощ, тя самата ще заслужи оценката на Александър Херцен: "Ние не сме лекарите. Ние сме болестта."

Това бе позицията на Харолд Пинтър, известен британски драматург. Така е и сега.

Ирак бе срам и позор за нас, българите - дадохме човешки жертви. След тази война в Ирак изобщо не настъпи мир...

Защо не говорим за тази Америка, Плевнелиев? Нейният президент ли искате да следвате с участие във военна авантюра в Сирия? Барак Обама ли е примерът за държавник – той, който получи Нобелова награда за мир, а дрънка оръжие и заплашва една суверенна държава като Сирия!

По-лесно ще е, Плевнелиев, да вземете пистолет и да отидете и застреляте в упор някои от бъдещите цивилни жертви на американската авиация.

Стреляйте, вместо да ги оставите да чакат ударите и мъчителната смърт...

Стреляйте, докато не са откъснали ръцете, главите и краката им, стреляйте, докато не са плувнали в кръв децата им, нали искате да се харесате на Обама?!

Стреляйте, какво като не знаете коя държава къде се намира и как се казва?

Всичко що започва с кич, завършва с кръв – написа Любиша Георгиевски. А той едва ли бе чувал за Росен Плевнелиев.

 
Странното животно „Ислямски неолиберализъм” се легитимира в стратегията за управляемия хаос

Прогнозата ми отпреди година, че
  • „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
  • интегрирайки се в
  • „Неоосманската доктрина” на Турция
  • и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
  • „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта (Мюсюлмански братя)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта

(Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те бяха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…

 
Умерената опозиция няма почти никакво влияние в Сирия и е безпомощна срещу ИДИЛ и фракциите, обвървзани с Ал-Кайда като Джабхат ан-Нусра. Ако САЩ искат да свалят Башар ал-Асад, то те най-вероятно вече мислят как да използват сирийския клон на Ал-Кайда
Публикация от alterinformation.wordpress.com
Разрушенията в Сирия се увеличават с напредването на войските на ИД

Сложния план на американския президент Барак Обама как да се справи с ИДИЛ включва де факто съюз с Иран в Ирак и създаването на „трета сила“ – нова „умерена“ Свободна сирийска армия, която да се бие срещу Ал-Кайда и ИДИЛ.

Малкото сътрудничещи си със САЩ групи във Северна Сирия бяха тотално разгромени от  Джабхат ан-Нусра, считана за сирийския клон на Ал-Кайда. Тази седмица останките от групата на ал-Хамза бяха окончателно разгромени в Алепо и бяха принудени да се саморазпуснат. Но най-интересното е, че както често се случва, част от бойците са се присъединили към Ал-Кайда, взимайки с тях доставеното им от САЩ противотанково оръжие от типа T.O.W. Като включим и полученото обучение в тайните лагери на ЦРУ става очевиден един от начините по които американските оръжия и бойци, обучени от тях попадат в редиците на терористите.

„Умерените“ в Сирия се изчерпаха и САЩ повече няма с кой да се съюзява, освен ако не започне да сътрудничи с джихадистите, както правеше през 1980-те, когато ЦРУ обучаваше и въоръжаваше афганистанските муджахидини и техния лидер Осама Бин Ладен, за да се бият срещу официален Афганистан и Съветите. След това обаче техния собствен „Франкенщайн“ се обърна срещу самите тях.

{youtube}vilY_pwVZjA{/youtube}

Десетилетие по-късно, през 1990-те, САЩ отново използваше Ал-Кайда, когато разиграваха идеята за газопровод през Афганистан от Туркменистан.

Сред цивилните жертви има много жени и децаСъщевременно Джабхат ан-Нусра явно се опитва да се легитимира и да скъса с джихадисткото си реноме, доколкото това въобще е възможно с оглед на състава на бойците в групировката. Джабхат ан-Нусра обмислят да скъсат връзките си с Ал-Кайда. Очевидно е, че тази стъпка е наредена от спонсорите им от Залива.

Екстремистките групировки в Сирия са не по-малко брутални от самата Ал-Кайда…

Ще дойде денят, в който за Вашингтон вече ще бъде твърде неустоима идеята да използват бойците от Джабхат ан-Нусра, а миналото им в прегръдката на Ал-Кайда ще бъде забравено набързо.

САЩ ще се превърнат в съюзници на новото поколение на собствената им креатура Ал-Кайда.

 
Статуята на свободатаДълги десетилетия положението на свръхдържава беше определяща характеристика на американската специфика. Глобалното превъзходства на САЩ започна да се утвърждава след Втората световна война, когато Вашингтон пое отговорността да се противопостави на съветската експанзия по цялата територия на планетата, както и да води борба срещу широк спектър нови международни заплахи. Както гордо декларира генерал Колин Пауъл в последните дни на Съветската империя: "Трябва да сложим на вратата си табелка с надпис: "Тук живее Свръхдържавата", без значение, какво правят Съветите, дори ако наистина са решили да се изтеглят от Източна Европа".
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика"

Ако анализираме внимателно случващото се в света напоследък, няма как да не стигнем до извода, че САЩ вече са залязваща свръхдържава. Както в Европа, така и в Азия, различни честолюбиви сили демонстрират мускули, игнорирайки диктата на Вашингтон или противопоставяйки му се активно. Русия например отказва да ограничи подкрепата за сепаратистите в Украйна. Китай пък няма никакво намерение да спре изграждането на военни бази в Южнокитайско море. Саудитска Арабия и Израел не желаят да подкрепят ядрената сделка с Иран, за чието постигане САЩ изиграха ключова роля, а групировката "Ислямска държава" отказва да капитулира пред американската военна мощ. Как би следвало да реагира една залязваща свръхдържава, сблъсквайки се с подобно пренебрежение?

Не преувеличавам. Дълги десетилетия положението на свръхдържава беше определяща характеристика на американската специфика. Глобалното превъзходство на САЩ започна да се утвърждава след Втората световна война, когато Вашингтон пое отговорността да се противопостави на съветската експанзия по цялата територия на планетата, както и да води борба срещу широк спектър нови международни заплахи. Както гордо декларира генерал Колин Пауъл в последните дни на Съветската империя: "Трябва да сложим на вратата си табелка с надпис: "Тук живее Свръхдържавата", без значение, какво правят Съветите, дори ако наистина са решили да се изтеглят от Източна Европа".

Бумерангът на имперското свръхнапрежение

По време на Студената война, влиятелните стратези във Вашингтон предполагаха, че в света винаги ще съществуват две свръхдържави, постоянно оспорващи си глобалната доминация. Непосредствено след съвършено неочаквания за тях колапс на Съветския съюз обаче, те започнаха да лансират идеята за света в който доминира една, единствена свръхдържава (своеобразен "Рим на река Потомак"). В съответствие с тази нова визия, администрацията на Джордж Буш-старши одобри дългосрочен план, целящ новият статут на САЩ да бъде съхранен колкото се може по-дълго, т.е. до безкрайност. Във въпросния документ, озаглавен "Ръководство по планиране на отбраната през 1994-1999 финансови години", се посочва: "Най-важната ни цел е да предотвратим появата на нов съперник на територията на бившия Съветски съюз или другаде, който да представлява за САЩ заплаха, сходна със съветската в миналото".

Синът на Буш-старши и тогавашен губернатор на Тексас лансира сходна визия за глобалните рамки на Pax Americana, издигайки кандидатурата си на президентските избори през 1999. Той заяви пред пред кадетите от военния колеж Citadel в Чарлстън, че ако бъде избран негова основна цел ще е "да се възползваме от огромната възможност, каквато досега са имали само няколко нации в историята и да проектираме сегашния модел на световно устройство в далечното бъдеще. Имаме историческия шанс да реализираме американско мирно влияние не само в целия свят, но и за дълги години напред".

Както е известно, в интерпретацията на Буш-младши, "разширяването на мира" се трансформира във военната интервенция в Ирак и разпалването на опустошителни регионални конфликти, продължаващи да се разширяват и задълбочават и до днес. Но дори и след като всичко това започна, той не се съмняваше - както не се съмнява и сега (независимо, че дори беглата рестроспекция на случилото се не му дава никакви основания да мисли така), че това е била необходимата цена за да могат САЩ да удържат толкова превъзнасяния си статут на единствената в света свръхдържава.

Както признават днес мнозина водещи анализатори, проблемът е, че стратегията целяща гарантирането на всяка цена на американското глобално превъзходство за вечни времена, неминуемо беше обречена да доведе до това, което известният историк и професор от Йейл Пол Кенеди описва в класическата си книга "Възходът и упадъкът на великите сили", с термина "имперско свръхнапрежение". Както съвсем точно посочва Кенеди още през 1987, то неизбежно ще възникне в ситуация, когато "сумарните глобални интереси и ангажименти на САЩ се окажат далеч по-мащабни, отколкото са възможностите на страната да ги реализира едновременно".

Днес Вашингтон на практика е изправен именно пред тази дилема. Любопитно е обаче, колко бързо това "свръхнапрежение на силите" погълна страната, която само допреди десетина години беше рекламирана като "първата хипердържава" на планетата - статут, пораждащ в САЩ още по-голям възторг, отколкото този на "свръхдържава". Това обаче беше преди провала на Буш-младши в Ирак и другите погрешни стъпки, които изправиха САЩ пред съсипания от войната Близък Изток с изтощена армия и изчерпани ресурси. В същото време, основните регионални държави, като Китай, Индия, Русия, Иран, Саудитска Арабия и Турция градяха своите икономики, укрепваха военните си възможности и, виждайки слабостта, провокирана от имперското свърхнапрежение, започнаха да отправят открити предизвикателства към американската доминация в много части на света. Сегашната администрация на Обама, по един или друг начин, се опитва да им отговори във всички тези региони, като сред тях са Украйна, Сирия, Ирак, Йемен и Южнокитайско море, но - както се оказва - просто не разполага с достатъчно сили да попречи на случващото се.

Въпреки това, т.е. въпреки поредицата провали, никой от елитите във Вашингтон (сенаторите Ранд Пол и Бърни Сандърс са просто изключения, потвърждаващи правилото) изглежда не иска да приеме САЩ да се откажат от ролята си на свръхдържава или поне малко да я ограничат. Президентът Обама, който очевидно напълно осъзнава стратегическите ограничения пред страната, е типичен пример за нежеланието да се откажем от идеята си за глобално превъзходство. "САЩ са и ще продължат да бъдат единствената незаменима нация - обяви той пред кадетите от Уестпойнт през май 2014 - така беше през миналия век, така ще е и през сегашния".

Как обаче можем да намерим допирна точка между реалността на "свръхнапрежението" на хипердържавата и нейния упадък с непоколебимата и привързаност към глобалното превъзходство?

Първият от двата подхода към този проблем, възприети от Вашингтон, много прилича на ходене по въже. Той включва постоянното жонглиране с американските възможности и ангажименти при наличието на ограничени ресурси (предимно военни), които непрекъснато и без особена полза биват прехвърляни от едно място на друго, в отговор на избухващите тук и там кризи, макар и да се правят опити за избягването на мащабно и продължително въвличане. Това на практика представлява доктрината, която реализира сегашната администрация и която бихме могли да наречем "доктрината на Обама".

Така например, след като бе направен изводът, че Китай се е възползвал от сложното положение на САЩ в Ирак и Афганистан за да прокарва стратегическите си интереси в Югоизточна Азия, Обама и основните му съветници решиха да ограничат американското присъствие в Близкия Изток, освобождавайки ресурси за укрепване на позициите в западната част на Тихоокеанския регион. Обявявайки през 2011 за това изместване на основните американски интереси - първоначално определяйки го като "обръщане към Азия", а впоследствие като "балансиране", президентът демонстрира завидно жонгльорско майсторство. "След десетилетието, в което водихме две войни, които ни излязоха скъпо и доведоха до много човешки и материални жертви, САЩ прехвърлят вниманието си към обширния потенциал на Азиатско-Тихоокеанския регион - заяви тогава Обама през австралийския парламент - И тъй като приключваме досегашните войни, наредих на екипа си, отговарящ за националната сигурност, да разглеждат като най-голям приоритет нашето присъствие и мисиите ни в Азиатско-Тихоокеанския регион. В резултат от това, пренасочването на отбранителните разходи на САЩ няма да стане - повтарям, няма да стане - за сметка на Азиатско-Тихоокеанския регион".

След това обаче, през юни 2014 възкръсналата групировка "Ислямска държава" започна настъпление в Ирак, чиято подготвена от САЩ армия се разпадна, губейки четири ключови градове на Север. Последваха скандалните видеозаписи с обезглавяването на американски заложници, както и нарастващата заплаха за подкрепяния от Вашингтон режим в Багдад. Това принуди Обама да направи поредния завой, този път като изпрати хиляди американски съветници в Ирак и ангажира американските военновъздушни сили, залагайки основите на още един голям конфликт.

В същото време президентът е подложен на критики от републиканците, твърдящи, че той не полага достатъчно усилия в Ирак (и Сирия) и, в същото време, обвиняващи го, че не прави необходимото за "обръщането към Азия". На практика, понеже жонгльорството на Обама не удовлетворява никого, продължавайки да бъде ангажиран и в Ирак, и в Тихия океан, той се оказа в сложна ситуация, отчаяно търсейки начин за да се противопостави ефективно на Владимир Путин в Украйна, на Башар ал-Асад в Сирия, на бунтовниците "хуси" в Йемен, на многобройните въоръжени групировки оспорващи си властта в разпадналата се Либия и т.н.

Партията на пълното отричане

Очевидно, пред лицето на непрекъснато нарастващите заплахи "жонглирането" се оказва нежизноспособна стратегия. Рано или късно тази система ще се разпадне. Но колкото и рисковано да е въпросното "жонглиране", то все пак не е толкова опасно, като другия стратегически отговор на Вашингтон на упадъка на американската свръхдържава, а именно пълното му отричане.

За онези, които се придържат към подобно мнение, не се руши глобалната доминация на САЩ, а само тяхната воля, т.е. желанието им да действат достатъчно решително. Според тях, ако Вашингтон възприеме един по-твърд тон и размаха една "по-голяма тояга", всички проблеми ще се решат от самосебе си. Разбира се този подход би могъл да сработи само, ако САЩ действително са готови и способни да подкрепят заплахите си с реална сила или "да реагират достатъчно твърдо", както се изразяват някои.

Сред най-шумните привърженици на тази политика е Джон Маккейн, председател на Комисията по въоръжените сили на Сената и постоянен критик на президента Обама. През март 2014, в колонката си в New York Times Маккейн твърди, че "От пет години насам на американците се внушава, че "войните затихват" и, че можем да отстъпим, без да навредим особено на своите интереси и ценности. Това обаче подсилва усещането на останалите, че САЩ са слаби, а за хора, като господин Путин например, слабостта е съблазнителна". Според Маккейн, единственият начин да се попречи на агресивното поведение на Русия и другите американски съперници e "да възродим вярата в САЩ като глобален лидер". Освен всичко друго, това означава въоръжаването на украинците и на сирийска ислямистка опозиция, укрепване присъствието на НАТО в Източна Европа, решаването на "големия стратегически проблем, какъвто представлява Иран" и "по-устойчива" роля (т.е. повече сухопътни войски на по-голяма територия) във войната срещу "Ислямска държава".

На първо място обаче, това означава желание за използването на военна сила. "Когато нашите идеали, нашите интереси, нашите съюзници и ние, самите сме застрашени от агресивни режими или яростни фанатици - заяви Маккейн през ноември 2014 - това, което е от значение, са средствата, надеждността и глобалният обхват на американската твърда сила".

Сходен, а в някои случаи и още по-войнствен подход демонстрират редица от претендентите да бъдат издигнати за кандидат президент от Републиканската партия, отново с изключение на Ранд Пол. Така, на провелите се наскоро първични избори на републиканците в Южна Каролина (т.нар. "Среща на свободата") отделните съперници се надпреварваха да демонстрират подкрепата си за използването на "твърда сила" от САЩ. Сенаторът от Флорида Марко Рубио например събра много аплодисменти с обещанието си да превърне САЩ в "най-силната военна държава на планетата" (макар че тя и сега е такава). На свой ред, губернаторът на Уисконсин обра овациите на присъстващите, след като се закле да издигне до качествено ново ниво борбата срещу тероризма: "Искам Америка да има лидер, който да е готов да влезе в битка с тях, още преди те да са ни нападнали".

Благодарение на тази почти истерична атмосфера, по време на президентската кампания през 2016 очевидно ще доминират призивите за увеличаване на военните разходи, по-твърда позиция по отношение на Москва и Пекин и разширяване на американското военно присъствие в Близкия Изток. Независимо от личните възгледи на кандидатите, дори Хилари Клинтън, която се очертава като кандидата на Демократическата партия, ще бъде принудена да демонстрира своята непоколебимост, заемайки същата позиция. С други думи, можем да очакваме, че който и да влезе в Белия дом през януари 2017, ще използва "още по-голяма тояга" в един още по-нестабилен свят. В резултат, въпреки провалите и загубите от военните намеси през последните петнайсетина години, вероятно ще станем свидетели на една още по-интервенционистка външна политика и още по-силен стремеж за използването на военна сила от САЩ.

Колкото и правилна да изглежда тази политика за Джон Маккейн и увеличаващата се група на ястребите в Конгреса, тя несъмнено ще се окаже истинско бедствие за Америка. Всеки, който си въобразява, че може да върне времето назад, към 2002, когато мощта на САЩ беше достигнала върха си, а нахлуването в Ирак още не беше изтощило американските финанси и енергия, несъмнено бърка и то много. Днес Китай е много по-силен, отколкото беше преди 13 години, Русия до голяма степен се възстанови от спада, последвал края на студената война, Иран замени САЩ като ключов външен играч в Ирак, а другите държави вече разполагат с много повече свобода на действие в съвременния нестабилен свят. В подобни уславия, агресивната демонстрация на мускули от страна на Вашингтон вероятно ще доведе Америка до катастрофа и унижение.

Време е да спрем да се преструваме

Затова нека се върнем към първия въпрос: какво следва да прави една залязваща свръхдържава, изправена пред толкова сложни проблеми?

Навсякъде, освен във Вашингтон, очевидният отговор би бил - да прекрати да се прави на това, което не е. Първата стъпка на една възможна програма за възстановяването на САЩ от имперското свръхнапрягане на силите, трябва да е стане признаването на факта, че американската мощ е ограничена, а глобалното управление е непостижима илюзия. Освен това ще ни се наложи да признаем очевидната реалност: искаме или не, но САЩ са принудени да си поделят планетата с цяла група други водещи държави - нито една от тях не е толкова могъща, колкото сме ние, но не е и толкова слаба, че да отстъпи пред заплахата за американска военна интервенция. След като започне да оценява по-реалистично американската мощ, на Вашингтон ще се наложи да се концентрира върху това, как точно да съществува съвместно с тези държави (включително с Русия, Китай и Иран), преодолявайки проблемите в отношенията си с тях, без да се допусне разпалването на все по-разрушителни и остри регионални противоречия.

Ако стратегическото жонглиране и масовото отричане на съществуващите реалности не бяха толкова дълбоко вкоренени в съзнанието американския политически елит, реализацията на подобна макар и трудна стратегия нямаше да е невъзможно. Между другото, още през 2010 професорът по национална сигурност в Тексаския университет за държавно управление Кристофър Лейн посочи в една своя статия в American Conservative, че САЩ вече не са в състояние да запазят статута си на глобална свръхдържава и "вместо принудителната корекция на досегашната им политика да бъде наложена от някоя голяма криза, те следва да действат превантивно, променяйки позицията си постепенно, но методично". Лейн и мнозина други смятат, че това ще бъде свързано с намаляване на военните ангажименти в чужбина (включително в Близкия Изток), отказ от разполагането на военни части по цялата територия на планетата, съкращаване на военните разходи, по-голямо доверие към съюзниците, ръст на вътрешното финансиране и възстановяване на рушащата се инфраструктура, както и преодоляване на сегашното обществено разделение.

За да се случи поне нещо от това обаче, американският политически елит следва първо да се откаже от претенциите си, че САЩ продължават да са единствената глобална свръхдържава, което може да се окаже прекалено горчив хап за сегашната американска психика (както и за политическите амбиции на някои кандидат-президенти от Републиканската партия). Защото вече е ясно, че ако не го направи, ще станем свидетели на поредните хаотични задгранични военни авантюри и, рано или късно - но в много по-лоши условия - американците ще се сблъскат лице в лице с реалността.

-------------------------------------------------

* Професор в Хемпшир колидж, Амхърст, САЩ

 

Белият дом потвърди автентичността на записа!

Кадър от изтритото видео от интернет на екзекуцията на журналиста Стивън СотлофВидео с екзекуцията на още един американски журналист, държан в плен от групировката "Ислямска държава на Ирак и Левант", се появи в интернет, съобщи вчера, на 2 септември агенция Ройтерс, като уточни, че става дума за Стивън Сотлоф.

Веднага след съобщението Белият дом излезе с заявление, че достоверността на видеозаписа все още не може да бъде потвърдена.

По-рано в интернет се беше появил видеозапис на екзекуцията в Ирак на американския журналист Джеймс Фоули, пленен през 2012 година Сирия. Екстремистите тогава обещаха да убият и Сотлоф, изчезнал в Либия през август 2013 година и изпълниха зловещото си обещание.

Видеото с екзекуцията на американския журналист Стивън Сотлоф е озаглавено "Второ съобщение до Америка" и е било качено в ислямистки сайтове в интернет. Само няколко часа след качването му обаче, то е заличено от глобалната мрежа. Сотлоф е вторият американски журналист, обезглавен от "Ислямска държава" само за две седмици, след Джеймс Фоули. Стивън се появява в кадър и във видеото с екзекуцията на Фоули.

Началото на видеозаписа, в което Барак Обама държи речВ началото на видеозаписа се вижда американският президент Барак Обама, който държи реч от миналия месец за въздушните удари, които американска военно-въздушни сили нанася на "Ислямска държава". След това камерата показва Сотлоф, облечен в оранжев гащеризон и с нож опрян в гърлото му. Сотлоф е на колене пред екзекутора си и заявява, че „заплаща цената“ на американската инвазия.

Сотлоф беше отвлечен от  терористите в Сирия преди малко повече от година. Той е работел като журналист на свободна практика за "Тайм" и "Форин полиси". Миналата седмица майка му отправи емоционален апел към похитителите му и техния водач Абу Бакр ал Бакдади.

Официалният представител на държавния департамент на САЩ Джен Псаки изрази подкрепа към семейството на журналиста.

Последните секунди живот на Стивън СотлофОтговаряйки на молба да съобщи колко американски граждани се намират в ръцете на терористичната групировка „Ислямска държава”, тя отказа да предостави конкретни данни, ограничавайки се във формулировката „няколко”.

След обезглавяването на Сотоф, маскираният екзекутор отправя заплахи и по адрес на британски заложник на „Ислямска държава“, идентифициран като Дейвид Хейнс, съобщи Ройтерс.

Във видеото ИД отправя предупреждение към правителствата да се оттеглят от пагубния съюз с Америка, допълва агенцията.

Бележка на "Хроники". Някой помни ли днес кореспондентката на CBS, Лара Лоугън, която правителството на Щатите „изостави” след изнасилванията на площад в Кайро, като покри с петдневно информационно затъмнение случилото се? "Хроники" писа за тази драма, но темата не бе подхваната за дискусия - като че ли не се бе случило нищо?!

Помните ли Лара Лоуган, кореспондентката на CBS, която беше най-брутално изнасилена на площад Тахрир от неизвестен брой протестиращи и по чудо бе спасена от озверелите насилници?

Една статия на Ричард Коен във „Вашингтон Поуст” зададе редица въпроси по този случай, които така и останаха без отговор. А точно в липсата на отговор са нещата, които се случваха около едва започващата Арабска пролет и събитията, които последваха.

Статията на Ричард Коен във

Ето какво бе впечатлило журналиста от „Вашингтон Поуст” и как въпросите му увиснаха във въздуха без каквато и да било реакция от страна на други американски медии.

Коен обърна внимание на факта, че Лара Лоуган е била изнасилена на 11 февруари 2011 година, тя бе една от водещите и авторитетни кореспондентки на CBS в предаването “60 минути”, но самата телевизия необяснимо защо запази мълчание цели пет дни и кри трагичния инцидент!

Пет дни освен телевизията, която Лара Лоугън представляваше в редица арабски страни, и таблоидите „Ню Йорк Дейли нюз и Ню Йорк Поуст” мълчаха за случилото се с Лоуган/New York Daily News и New York Post/ обърна внимание Коен.

Тук не става дума за неприкосновеност на личния живот, а до задължението на медиите да информират американската общественост – написа Коен. Дали бе от незнание – едва ли.

Какво се случи с Лоуган?

Тълпата на Тахрир я е нападнала и отделила от бодигардовете и екипа й, след което тя е насилена от неизвестен брой мъже, като околните крещят „Еврейка! Еврейка!”, влачат я по земята, след което разкъсват дрехите й и я насилват!

Съвсем случайно някой съобщава на местни жени и войници какво се случва, и те пробиват сцената на този брутален акт, стигат до Лоуган и я измъкват от насилниците.

Тълпата на Тахрир, която афишира, че иска установяване на демокрация, „забравя” за какво е на площада става съучастник в един ужасен инцидент и година по-късно нито САЩ, нито CBS, нито който е да било иска насилниците да бъдат наказани! Те даже не са заловени?!

Междувременно, след бруталното сексуално насилие на Тахрир, Лара Лоуган е върната спешно във Вашингтон и хоспитализирана.

Медиите в Щатите проявиха едно необяснимо петдневно мълчание или  незаинтересованост, твърде неприсъщи за четвъртата власт.

Президентът на САЩ Обама съветва Лоуган да се възстанови и върне към работата си?!Белия дом и президентът Барак Обама също запазиха мълчание пет дни, а след като новината е извадена на светло – Обама призовава Лоуган да се възстанови и върне на работа час по-скоро?!

Няма да коментирам дали точно това е следвало Обама да говори на една млада жена, която докато е била в ръцете на насилниците на площада в Кайро двегодишният й син и съпругът й са я чакала в дома им във Вашингтон – въпрос на преценка и държавни интереси е вероятно.

Далеч съм от мисълта да коментирам как се преодолява такова насилие, не смятам и че е лесно да се коментира широко в медиите преживяването на едно брутално насилие и на площада, пред тълпа крещящи мъже – само преживялата го Лара Лоуган знае какво й коства преживяното за момента и до края на живота й.

Лара Лоуган е родена в Южна Африка и е основен кореспондент на CBS от 2006 година за страните в Северна Африка. Нейните репортажи в „60 минути” и вечерните новини на телевизията са познати както от зоната на Ирак и Афганистан, така и от други арабски държави.

Случилото се с Лара Лоуган на площад Тахрир и последвалото петдневно мълчание от страна на редица американски медии и Белия дом показа, че за Щатите е било по-важно протестите да продължат докато начело на Египет застане удобен на официален Вашингтон президент, а не насилието над една американска журналистка!

Това мерзко насилие върху една уважавана журналистка не е трябвало да попречи на имиджа на протестиращите и те да не бъдат „компрометирани” с издевателството, на което е била подложена Лоуган!

Затова CBS мълчеше, мълча и проправителственият „Ню Йорк таймс”, мълчаха авторитетни издания в Америка цели пет дни!

Затова, в името на бъдещите промени в Египет, насилието над Лоуган остана на заден план и след извършването му не са потърсени насилниците, за да бъдат съдени!

А те са повече от известни, след като бруталния инцидент се бе случил на площада!

Нито една международна журналистическа организация не издаде и звук на възмущение от бруталното насилие над кореспондентката на CBS Лара Лоуган!

Самата Лоуган излезе след лечение от болницата и бе привидно овладяна, но на каква цена - това остана известно само на нея и близките й...

Нима цената на нечия сбъркана политика струва жестоко многократно насилие или обезглавяване на журналисти?

Щатите са в криза. Единственият начин да спасят икономиката си е да водят войни – така е вече десетилетия.

Американецът иска да може да си плаща заемите, да има работа и възможност да осигуровки.

Милионите, изразходвани за обществено здравеопазване, водят до инфлация. ...Милиардите, изразходвани за въоръжаване, ще смъкнат инфлацията - пише Кърт Вонегът в „Безотечественик.”

Какво е пред циничното „оправдание” за смъкването на инфлацията в Щатите едно брутално насилие върху „някаква” кореспондентка? Явно нещо не толкова съществено за авторите на Арабската пролет и бъдещата инвазия в Близкия изток...

 
Писателят Салман Рушди“Ислямска държава” разбива изкуствените колониални граници, разрушава страни като Ирак, чиито фракции бяха удържани единствено при бруталното управление на един тиран. Да, авантюрата на Буш там - толкова зле замислена - допринесе за сегашната ситуация. Но голямата историческа грешка, чиято цена плащаме днес, се корени в западната подкрепа за Саудитска Арабия. Преди тази династия да се превърне в голямата господарка на петрола на планетата, уахабизмът беше само една микроскопична секта, лишена от най-малко влияние. Но нейното колосално богатство й позволи да разпространява поколения наред в целия свят своя възглед за исляма. И ето че нейната фанатична вяра се превърна в световна религиозна норма." В интервю за френския "Експрес" писателят Салман Рушди обръща поглед назад към изтеклия четвърт век, разсъждава за характера на “Ислямска държава”, критикува геополитическите лутания на Запада, но говори също за литература, въображение и вдъхновение.
Филип Кост, lexpress.fr, публикувано в сайта Гласове, превод на Галя Дачкова

- В САЩ се разрази полемика, след като престижният американски Пен клуб реши да присъди най-високото си отличие на в. “Шарли Ебдо”. Около 200 автори, отказващи да заемат критична позиция спрямо исляма, подписаха петиция срещу връчването на наградата “Смелост и свобода на словото” на “Шарли Ебдо” и я разпространиха по време на тържеството, която вие ръководехте на 5 май. Провали ли се събитието заради това неочаквано оспорване?

- Да не преувеличаваме този протест: говорим за 200 писатели, подписали петицията, от общо 5000 членове на Пен клуба. Така че това е малък брой. Жерар Биар и Жан-Батист Торе, които пристигнаха в Ню Йорк, за да представят каузата на “Шарли Ебдо” на галавечерята, бяха посрещнати с голям ентузиазъм от мнозинството от присъстващите писатели.

Помолих писателя Ален Мабанку да им връчи наградата “Смелост и свобода на изразяването”. Тъй като съм живял в различни култури, изпитвам лична симпатия към този талантлив френско-конгоански писател, който живее в Калифорния, и бях трогнат от текста, който той публикува в “Експрес” като твърд отговор на новината за бойкота; ето защо го помолих да го повтори на английски на тържеството Признателен съм също на президента на “SOS расизъм” Доминик Сопо, който държеше да дойде в Ню Йорк, за да защити паметта на убитите карикатуристи и да сложи край на несправедливите обвинения, на които беше обект.

- Значи случаят е приключил?

- Той ще остави следи и дълбоки разделения в литературния свят. Аз лично бях искрено шокиран от тези протести, изразени от писатели, които в по-голямата си част, са мои близки приятели. Майкъл Ондатджи, Питър Кери, Хуно Диас, Майкъл Кънингам! Хора, за които никога не съм си представял, че могат да имат подобно поведение. Изпратих писмо на един от тях, главния подстрекател в този случай, Тежу Коул, защото той бе написал призива за бойкота. Той ми отговори със странно писмо: “Скъпи Салман, скъпи братко, всичко, което знаем, го научих по твоите стъпки…” и други подобни глупости. Но отговорът му съдържаше най-вече погрешни твърдения: Тежу ме уверяваше, че никога не би заел тази позиция срещу “Сатанински строфи”, защото в моя случай ставало дума за обвинение в богохулство, докато в случая с “Шарли Ебдо” - за предполагаемия расизъм на изданието спрямо мюсюлманското малцинство.

Не, написах аз, тези хора бяха екзекутирани, защото техните думи бяха възприети като богохулство. Това е същото нещо. Тогава изпитах чувството, че ако атаките срещу “Сатанински строфи” се бяха случили днес, тези хора нямаше да ме защитят и щяха да използват същите аргументи срещу мен, обвинявайки ме, че съм обидил едно етническо и културно малцинство.

Аз съм шокиран, че може така да се опетнява паметта на мъртвите, като се изопачават техните думи. Онези, които са чели “Шарли Ебдо”, каквото и да е мнението им за карикатурите, могат само да констатират, че то е всичко друго, но не и расистко и застана твърдо срещу “Националния фронт”.

Що се отнася до предполагаемата им “мания да се обижда ислямът”, тя не издържа: “Монд” забеляза, че само седем от техните 523 корици за десет години са посветени на исляма. Останалите се отнасят до папата, Израел, “Националния фронт” и какво ли още не - от Саркози до френския расизъм и управляващия елит. Всъщност този въпрос, самото съдържание на вестника, е без значение, защото свободата на словото включва да се защитава и изразяването на мнение, което не споделяме. Тези хора, нека да го припомним, бяха убити, защото рисуваха.

- Промени ли се нещо в манталитета от времето на “Сатанински строфи” досега?

- Повече от 25 г. след “Сатанински строфи” изглежда, че сме извлекли погрешни поуки. Вместо да заключим, че трябва да се противопоставяваме на атаките срещу свободата на словото, повярвахме, че трябва да ги успокояваме чрез компромиси и доброволно отричане.

- Защо?

- Можем да съжаляваме за завръщането на политически коректното в интелектуалните среди. Но това, за което никой не говори, е страхът. Ако не убиваха хора в този момент, ако бомбите и калашниците не говореха днес, дебатът би бил различен. Страхът се прикрива като респект.

Ливан, 1989 г., демонстрация срещу "Сатанински строфи"

- През 1989 г. някои също ви изоставиха…

- Някои може да кажат, че съм си го търсел, че е трябвало сам да се оправям. Но тези атаки идваха по-скоро отдясно, от обкръжението на Маргарет Тачър и официалните консервативни среди. Днес те идват от левицата.

- Авторите, които се изправиха срещу “Шарли Ебдо”, заговориха за френската колониална арогантност и за лошото й отношение към мюсюлманското малцинство.

- Наистина трябва да си сляп, за да не забележиш социално-икономическите проблеми, несправедливостите и расизма, които понася това малцинство във Франция, но трябва също да признаем, че голяма част от тази общност все по-често избира лаицизма. Мюсюлманите се възприемат по-скоро като светски французи, отколкото като вярващи.

Защо тогава искат непременно да ги описват в чисто религиозни термини, както моллите обичат да правят? Джордж Пакър от “Ню Йоркър” прекара много време във френските предградия след нападението срещу “Шарли Ебдо” и ми каза, че никога не е чул тези младежи да използват по-радикални думи от писателката Франсин Проуз, една от протестиращите от Пен клуба. Наистина на тях не им пука за този седмичник, който излизаше в 20-хиляден тираж, а тези, които го критикуват днес, се вдъхновяват от класическото чувство за вина на белите от левицата.

- Какво трябва да кажем?

- Има отказ да се разберат две неща. От една страна, ние живеем в най-мрачния период, който някога съм виждал. Това, което става в момента с “Ислямска държава”, е от огромно значение за бъдещето на света. От друга страна, екстремизмът представлява колкото атака срещу западния свят, толкова и срещу самите мюсюлмани.

Най-напред това е вземане на властта, опит да се наложи една клоняща към фашизъм диктатура вътре в самия ислямски свят. Кои бяха първите жертви на аятоласите в Иран или на талибаните? Кой страда днес в Ирак? Това са преди всичко мюсюлмани, които избиват други мюсюлмани. Намираме се в благоприятна обстановка, за да обвиняваме в престъпления американските дронове, но срещу всяка от тези ракети стоят хиляди нападения или атентати, извършени от джихадистите срещу хора и джамии.

По времето на “Сатанински строфи” привържениците на аятоласите заплашваха най-напред, в Лондон или на други места онези, които не одобряваха фатвата срещу мен. Което означава, че да се атакуват екстремистите, не означава да се атакува мюсюлманската общност. Трябва да знаем за какво се борим. Пак повтарям, да се борим срещу екстремизма не означава да се борим срещу исляма. Точно обратното. Това означава да го защитим.

- Как си обяснявате възхода на “Ислямска държава”?

- Забелязвам, че това движение не е наистина арабско. То обединява лица, дошли от Чечения, Австралия, от целия свят. Писах доста преди сегашните събития в Близкия изток, че религиозният радикализъм излъчва нещо като “блясък”. Предложете “Калашников” и черна униформа на един младеж, който няма и стотинка, няма работа, отчаян, че един ден ще може да създаде семейство, и изведнъж вие ще дадете власт на онзи, който се чувства уязвим и в неравностойно положение. Но към това чувство за несправедливост се прибавят речите, изпълнени с омраза, които държат в радикалните джамии. Казано по-просто, това всемогъщество е подходящо и за психопати. Много от тези доброволци отиват там само заради желанието да убиват.

- Как си обяснявате изключителното насилие, прославата на жестокостта?

- Разликата с времето на фатвата е в появата на социалните мрежи, в тяхната бързина на предаване на информацията, в тяхната експертна употреба, което подклажда блясъка и свръхвъзбудата. Преди всичко, те пораждат страх. Целта е да наберат сила чрез ужаса. Мисля си за “Чумата” на Камю или “Носорог” на Йонеско. Книги, които със сигурност говорят за друг тоталитаризъм, но описват същата инфекция на духа.

- Можем ли да обвиняваме Запада?

- “Ислямска държава” разбива изкуствените колониални граници, разрушава страни като Ирак, чиито фракции бяха удържани единствено при бруталното управление на един тиран. Да, авантюрата на Буш там - толкова зле замислена - допринесе за сегашната ситуация. Но голямата историческа грешка, чиято цена плащаме днес, се корени в западната подкрепа за Саудитска Арабия. Преди тази династия да се превърне в голямата господарка на петрола на планетата, уахабизмът беше само една микроскопична секта, лишена от най-малко влияние. Но нейното колосално богатство й позволи да разпространява поколения наред в целия свят своя възглед за исляма. И ето че нейната фанатична вяра се превърна в световна религиозна норма. Когато виждам, че американският президент прекъсва посещението си в Тадж Махал, за да се присъедини към западните лидери, стекли се в Рияд заради смъртта на принца, бих искал да припомня, че тези хора не са наши приятели, те са източникът на отровата.

Барак Обама, 27 януари 2015 г., Рияд, след погребението на принц Абдула

- Предвещаваше ли фетвата от 1989 г. днешния екстремизъм?

- В “Мемоарите” си писах, че случаят със “Сатанински строфи” беше първата нота от тази музика. А днес слушаме мъртвешката симфония. Връщам се също към образа на “Птиците” на Хичкок. Когато само една птица кацне на перваза на прозореца, никой не й обръща особено внимание. Но когато се напълни небето и те нападнат, си спомняме за тази първа птица предвестник. На 11 септември 2001 г. живеех в САЩ и ден след атентатите интелектуалци ми казаха, че най-накрая са разбрали какво ми се е случило през 1989 г. Наистина ли? Трябваше ли да преминем през това терористично бедствие?

- Никой ли не видя какво се задава?

- През 1989 г. се опитаха да маргинализират това, което ми се случи, описвайки моята съдба като изключение, а не като пример. Защитниците ми надигнаха глас, че нито един писател никога не е бил третиран по този начин и затова трябва да ме подкрепят. Моите противници твърдяха, че писанията ми заслужават толкова силно порицание, че не заслужават да бъдат защитени в името на свободата на словото.

И от едната, и от другата страна моят случай се разглеждаше като “отделен”. Така да бъде. Нито един известен англоезичен писател не е преживял това на Запад, но тези насилия срещу автори стават навсякъде, в Иран, Турция, Либия, Пакистан, Нигерия, Саудитска Арабия, Египет, както се случи с Нагиб Махфуз. Да се критикуват тези сили не означава да се критикува ислямът. Запазването на мълчание не е в полза на мюсюлманите.

- Какво трябва да се направи?

- Да се сложи край на това табу на предполагаемата “ислямофобия”. Пак повтарям. Защо не можем да обсъждаме исляма? Възможно е хората да бъдат уважавани, да бъдат предпазвани от нетолерантност, като същевременно изразяваме скептицизма си спрямо техните идеи, дори яростно ги критикуваме.

- Досега говорим само за джихадизъм, но не и за писателя Рушди…

- Защото се появи случаят “Шарли Ебдо”. Но честно казано, не обичам да говоря по тези въпроси, да критикувам така добрите и лошите. Предвид моята история, често ми задават този тип въпроси. Но аз не съм политически анализатор, а писател на въображението. “Сатанински строфи” изкриви представата, която човек може да си изгради за мен като човек на изкуството. Превърнах се в отправна точка по въпросите за исляма, докато, с изключение на “Сатанински строфи” с една малка част от книгата, никога не съм гледал на себе си като на писател по религиозни теми.

Бях отгледан в семейство, което не практикуваше вярата. Майка ми е малко по-вярваща, най-вече след смъртта на баща ми. И живеех в Бомбай, най-светския град по онова време в Индия, който днес е станал много по-сектантски с конфликтите между мюсюлмани и индуси. По времето на сватбата си моите родители живеели в Делхи, откъдето е родом семейството на баща ми, а след разделянето на Индия те решили, както 100 млн. мюсюлмани, да не ходят в Пакистан, защото поради липсата на достатъчно вяра се чувствали преди всичко индийци. Но те напуснали Делхи, прекалено опасен заради сблъсъците между общностите, за да се установят в Бомбай, където цареше толерантност, хармония, за която съм запазил идиличен спомен.

Лондон, 8 февруари 2015 г., демонстрация срещу "Шарли Ебдо"

- Днес е рядкост един известен мюсюлманин да се обявява толкова открито за светски човек.

- Това беше нещо обичайно за моето поколение, през 60-те и 70-те г. Много градове, като Бейрут, Техеран или Дамаск, които днес са огнища на големи конфликти, бяха отворени, изтънчени и мултикултурни. В живота си видях тези места да се затварят и единственият мотив за оптимизъм, който ми остана, е следният: ако една такава промяна е могла да се случи през живота на един човек, тя несъмнено може бързо да бъде преобърната.

- Такъв оптимист ли сте?

- Не съм залитал много по марксизма, но ми харесва онова, което е казал Грамши - че е нужен песимизъм на интелекта и оптимизъм на волята.

Кой можеше да повярва, година преди да се случи, в падането на колосалното комунистическо здание? Хитлер не е бил непобедим, при условие че се приемат огромните жертви, нужни за неговото поражение. Учих история в младостта си и открих нейната способност да изненадва. Нищо не е неизбежно, всичко може да бъде заличено много бързо. Мъдростта не е да бъдеш песимист или оптимист, а да наблюдаваш, да знаеш кои са нашите ценности и да не отстъпваш от тях. Защото тази култура на свободата не е била изградена лесно. Французите добре го знаят, защото значително са допринесли за нея. Без Просвещението нямаше да има нито Томас Пейн, нито Декларацията за независимост, нито онази статуя на пристанището на Ню Йорк.

- Носи ли писателят този пламък на свободата? Това ли е неговата роля?

- Не зная каква е неговата роля и не съм от онези, които искат да му припишат някаква роля. Една от радостите на литературата е, че тя носи в себе си своята обосновка. Тя не е тук, за да дава уроци. Не харесвам книгите, които проповядват, произведенията на изкуството, които носят послания. Ролята на фикцията е да създава въображаеми светове, които читателите обичат да обитават и които ги карат да се замислят за собствения си живот. Целта на изкуството е дълбока. Сол Белоу е казал, че изкуството води към корените на човешката природа. Нашата роля е да изследваме какво представлява човешкото същество, индивидуално и колективно, и как живее на теза земя.

Случайностите в моя живот ми позволиха да пиша за неща, които днес са в сърцевината на човечеството: въпроса за имиграцията, за сблъсъка на културите, национални разкази и истории, които, подобно на онази за палестинците и израелците, претендират за едно и също земно пространство.

Половината от живота си съм живял на Запад, другата половина - на Изток, и тези случайности в живота ми позволиха да разположа разказите си в толкова различни места, като Сан Франциско и Исламабад. Завиждам на онези писатели, които са прекарали цялото си съществуване на едно и също място, дълбоко вкоренени автори като Фокнър, който успя да създаде монументална творба около десетте улици в Оксфорд (Мисисипи). Но моята съдба бе различна и като дар аз получих тези многобройни перспективи.

Освен това светът се промени. Някога местата бяха отдалечени едно от друго. Вижте Джейн Остин, която описва през 1812 г. своя свят в “Гордост и предразсъдъци”, без да изпитва нито за миг нуждата да спомене войната, която се води по онова време срещу Наполеон. Войниците от английската армия се появяват в книгата й само като симпатични фигуранти, поканени на прием. Към географската преграда се добавя друга, между личната и публичната сфера. Писателите можеха да разкажат за личния живот, без да вземат под внимание външните събития, да не говорим за международните, в степента, в която те не засягаха всекидневието. Днес всичко се сблъсква, пресича и писателят се пита как да пише за този нов свят. Да помислим за 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. В този ден историята на Ню Йорк и тази на арабския свят станаха… едно и също нещо. Вече не можеш да разбереш историята на града, без да познаваш онази, която е тласнала тези самолети. Онези сблъсъци сега се случват всекидневно.

- Усещат ли ги писателите?

- Американската литература често е била повлияна от имиграцията, в частност от еврейската и италианската. Но в САЩ едно поколение писатели носи сега цял един свят от нови творби, които възраждат романа и го правят по-космополитен. Мисля си за Джумпа Лахири и нейната Индия, за Июн Ли и нейните китайски корени, за Хуно Диас, който е от доминикански произход. Без да забравям Нам Ле, виетнамо-австралиец, и Халед Хосейни, роден в Афганистан и израснал тук.

- В “Мемоарите” си, когато говорите за времето на “Сатанински строфи”, разказвате за себе си като за човек, чийто възглед за света е бил разрушен. Какъв беше той и в какво се превърна?

- Един възглед за света се състои от тази тъкан от връзки с местата, културите, приятелите, към които сме привързани. Тези връзки различават разума от лудостта, където всичко се превръща в лишен от смисъл пачуърк. Най-болезненото за мен бе да видя хората, за които съм писал и които съм описвал, мюсюлманите от Лондон например, да демонстрират срещу мен. Това разруши образа, който имах за мястото си в света, и ми беше нужно дълго време, за да преоткрия равновесието си. Това, което ми се случи, днес се случва на всеки един.

Планетата се превърна в странно място след края на Студената война през 1989 г. с последвалата фрагментация, източник на войни в една дотогава стабилна Европа, и нови движения в сърцето на исляма. Освен това ритъмът на технологичната промяна, на света на информацията дестабилизира хората и ги накара да се затворят в места, които им дават увереност, като религията и нейните вечни истини.

Питате ме за визията ми за света… Живях през 60-те г., епоха, в която се вярваше, че завинаги е пречупена властта на религията, когато се осмиваше самата идея за евентуалното й завръщане в центъра на световната сцена. И признавам, че съм изумен от този обрат на Историята.

Той не е единственият. През 1989 г. страдах много, че съм осъден на полумрак и нелегалност в момента, в който светът изглеждаше, че се просветлява. Това беше необикновена година в Историята. Въпреки тъжната съдба на Тянанмън, все още премахнат като неудобен от паметта на китайците, падането на комунизма отваряше надеждите за свобода. И резултатът ме безпокои: съветската империя отстъпи място на микрофашизми, на ислямистка нетърпимост…

- Вярвахте ли в сближаването между Индия и Пакистан?

- Тези две страни винаги са се наранявали. В замяна на това, аз съм разтревожен и разочарован от сектантския уклон на Индия. Принадлежа към презряното поколение на привържениците на лаицизма, това на Неру, и политиканската употреба на религиозните разцепления ме кара да се тревожа за публичните свободи на гражданите на Индия. В замяна на това се случват интересни неща от литературна гледна точка.

- Донякъде благодарение на вас. Нови индийски писатели тръгват по вашите стъпки.

- “Среднощни деца” отвори пътя. Но е учудваща тази литературна различност. Има еротични автори, писатели на научна фантастика или на криминалета и на процъфтяваща фикция. Литературната сцена се разшири извънредно много, условие за нейното очевидно здраве. Но в пакистанската литература отскоро има сходно движение, с млади, трийсетина- или четирийсетина годишни автори с голям талант, като Мохамед Ханиф, Камила Шамси, Надим Аслам. Противно на индийските автори, които загърбват социалните въпроси и предпочитат интимността, те решително засягат публичната сфера, защото тя е вездесъща, неизбежна при тях, и се изправят по различен и вълнуващ начин с проблемите на своята родина.

- Как започва литературният разцвет?

- Не зная, въпрос на шанс… През 70-те и 80-те г. в Лондон ние принадлежахме към една група, която описваха като необикновен момент в английската литература, с Мартин Еймис, Иън Макюън, Кадзуо Ишигуро, Анджела Картър, Джанет Уинтърсън, Брус Чатуин или Джулиан Барнс. Но ние нямахме чувството, че създаваме движение. Нямахме манифест, за разлика от сюрреалистите, нито общ проект. Между нас не цареше задължително хармония, но ние откликвахме на желанието на читателите за нов тип писане, радикален и изпълнен с въображение, който късаше с условностите на следвоенната английска литература.

Впрочем аз имам чувството, че днес ние се връщаме към тази конвенционална натуралистична литература. Аз, от моя страна, се чувствам по-близо до прибягването към въображението на автор като Ласло Краснахоркай, който е лауреат тази година на престижната награда “Мен Букър Интернешънъл”, отколкото до автофикцията на Карл Уве Кнаусгаард например. Следващият ми роман, който излиза през септември в САЩ, нарушава тези норми. Той е изключително сюрреалистичен, гениите завладяват Ню Йорк. Но за 40 г. като писател, разбрах, че литературата също отговаря на модата. Вкусовете се променят и ние не можем нищо да направим. Трябва да продължим, както най-добре умеем.

- Вие внасяте въображение, но също и културна смесица. Това ли е вашата особеност?

- Горд съм, че нося удоволствие на западните и източните читатели, които правят леко различни прочити. Вече не гледам на себе си като на писател от дадена страна, а като на писател на града. Повече се идентифицирам с градовете, най-вече с Ню Йорк, Лондон или Бомбай, където съм прекарал живота си. С идеята и идеала за града.

- Значи гениите завладяват Ню Йорк, Уолстрийт?

- Да, всичко това. Казвам ви това, което разказах на издателя си, когато му предложих тази нова книга, чието заглавие “Две години, осем месеца и двадесет и осем нощи”, прави едно различно преброяване на “Хиляда и една нощ”: след като прекарах толкова години при писането на мемоарите си в “Джоузеф Антон” старателно да описвам истината, ми омръзна и реших да премина на противоположната страна, напълно въображаема, в чест на приказките, които слушах в детството си. Техният свят е магичен, изпълнен с лудост, но той почива върху доста реалното и достоверно всекидневие на града, на улиците и пазарите. В магическия реализъм реализмът е също толкова важен, колкото и магията.

Фантастичното е интересно само защото възниква от реалното и го обгръща. Като книгите, които четях някога, животинските басни от “Панчатантра”, “Хиляда и една нощ” или тази прекрасна творба от Кашмир, “Катха Сарит Сагара” (“Океанът от теченията на историята”), пълна със забавни, лоши, секси приказки, където религията почти напълно отсъства.

В тази човешка комедия героите са потънали в двуличие, преструвки и престъпни дела. Те спят с жените на другите и Бог не присъства във всичко това. Ето защо се опитаха, както в Египет, да забранят “Хиляда и една нощ” в навечерието на Арабската пролет. Тези приказки не се харесват на пуританите, защото преливат от истини за човешката природа. Искам да се върна към тази традиции, да черпя от това наследство, за да говоря за реалното и настоящето.

11 септември 2001 г. "В този ден историята на Ню Йорк и тази на арабския свят станаха… едно и също нещо".

- Можехте да се изкушите, както много други интелектуалци, от културния релативизъм, компромиса спрямо ценностите. Как го избегнахте?

- Това е голямата опасност в наши дни. Навлязохме в ера на смесицата, на срещите и смесването на културите. Мултикултурализъм, който прославям в книгите си и който е факт. Планетата се глобализира и нищо не може да я “деглобализира”. Нищо не може да “демултикултурализира” нашите изкуства, храна, всекидневие. Но културният релативизъм е деградирал израз, злият брат близнак на мултикултурализма.

Отхвърлям идеята, че в името на традициите на своята страна по произход някой иска да наруши ценности, които смятам за универсални, да приеме гениталното осакатяване на жените, дискриминацията или убийството на хомосексуалисти в мюсюлманските страни. Не може да бъде приета екзекуцията на писатели, които не се харесват тук или там, отклонение, към което, знаете, аз не съм благосклонен (смях). В това отношение са по-твърди към тези принципи във Франция, отколкото в Англия. Може би защото е по-лесно да знаеш какво означава да си французин.

- Смесването на културите може да бъде и болезнено. Вие сте го описали като писател и сте го преживели лично.

- В шумотевицата около “Сатанински строфи” бе забравено главното. Ако първите ми книги се отнасяха преди всичко до света на Изтока, който бях напуснал, Индия и Пакистан, “Строфите” засягаха проблематиката на имигранта, на идентичността и културната асимилация. Сблъсъкът между предишния живот и съществуването на Запад.

Аз лично, въпреки привилегированата си среда, познах съдбата на имигранта, жертва на расистки предразсъдъци, чумав, по време на учението си в един пансион в град Ръгби. До степен да намразя Англия и да умолявам баща си да ми позволи по-скоро да продължа висшето си образование в един от прекрасните университети в Бомбай, отколкото да продължа по неговите стъпки в Кеймбридж. Но той ме убеди. За щастие, защото студентските ми години бяха щастливи. Какво щастие бе да си студент през 60-те г.! Освен това “Бийтълс” откриха Индия. Изведнъж родната ми страна стана много готина.

- Вие сте уважаван и ценен от пресата автор, но онези, които ви критикуват, го правят с изумителна ожесточеност.

- Мемоарите ми, “Джоузеф Антон”, бяха оценени от огромното мнозинство от журналистите, но имах правото и на ужасни атаки, на фалшиви и лъжливи думи за моите идеи и работа. Един критик може да си създаде име, наранявайки много известен автор. Не зная дали ме упрекват за относителната ми известност, но аз не съм нито Мадона, нито Майли Сайръс и моето име ми позволява, в най-добрия случай, да си запазя маса в ресторант.

- Може би ви упрекват за видимия блясък в живота ви?

- Факт е, че се ожених за много хубава жена. Каква наглост! С какво право? Откъдето и комични статии със заглавие “Красавицата и звярът” в таблоидите, които само завистта може да обясни. Но моят живот е много обикновен. Разхождам се свободно в Ню Йорк, където понякога ме разпознават, от доста време без особена охрана, и когато не пътувам за конференции, прекарвам по-голямата част от времето си в писане у дома.

- Страдате ли от вниманието към “Сатанински строфи”?

- Това е стара история. Всеки ден говоря с хора, които са били деца, когато излезе този роман. Това беше четвъртата ми книга, а сега съм на 13-ата. Радвам се все пак, че с течение на времето цялата тази врява бе преодоляна, за да се заинтересуват най-сетне от същността на книгата, която се изучава във всички университети.

И като добър познавач на историята на исляма, много по-добър от днешните радикали, аз казвах, че Мохамед е познал съмнението и изкушението и че този опит, както при всички пророци, е допринесъл за неговото израстване. След това се насочих към други неща. Моят приятел Мартин Еймис каза веднъж, че нашата единствена амбиция е да оставим след себе си обикновена етажерка с книги. Аз ще оставя такава. Докато стане това, искам само едно нещо, да продължавам да бъда, доколкото е възможно, човекът на изкуството, който искам да бъда.

 

Анди Грийнбърг, сп. „Форбс: „Борисов е сенчест, квартален здравеняк, замесен в съмнителни дейности”!

Бойко Борисов, премиерНякой усърдно работи за истината за миналото на българския премиер да излезе на светло и все не успява. То не беше разследването в „Конгрешънъл Куотърли”, то не бяха изявления на американския посланик Джон Байърли, то не бяха изобличаващи статии в немската преса за премиера на България Бойко Борисов! Всичко беше с ефекта на фойерверките – светваше на хоризонта и бързо изгасваше!

Статията на Джеф Стайн в

Тъкмо с усилията на евроатлантическите си покровители Бойко Борисов си осигури да не го орезилява европейският парламент и от САЩ дойде вест за нови разкрития!

Журналистът Анди Грийнбърг, водещ репортер в списание „Форбс” е написал в своята книга „Машината, която убива тайни”: „България е пленник на корупцията и мафията, а Борисов е сенчест квартален здравеняк, замесен в съмнителни дейности”.

В продължение на десетина страници, Грийнбърг отделя място за миналото на премиера Борисов и в каква страна е превърнал България.

Току що премина интервюто на Борисов пред Евронюз, в което той отговори на журналиста   от световната медия Ханс фон дер Брели, за миналото си по следния начин:

Интервюто на Борисов пред Еуронюз„Евронюз”: Предвид факта, че преходът в България е доста труден, миналото ви може да изглежда колоритно. Познавате ли лично хора, замесени в организираната престъпност?

Бойко Борисов: Миналото ми е безупречно. Това са измислици на Станишев и неговите социалистически приятели. В нито един ден, в нито едно мое действие не липсва прозрачност по отношение на българите. Не завися от никого.

В Европарламента въпросът за миналото на Борисов изобщо не влезе за разглеждане, тъй като процедурата бе възпрепятствана от европейските либерали и консерватори, които гласуваха против тази точка да я има в дневния ред на комисията Антимафия, въпреки че имаше вече взето решение за това през лятото на тази година!

Има ли врагове българският премиер?

На 14 септември т.г. по време на парламентарния контрол, министър-председателят Бойко Борисов даде едно меко казано смехотворно обяснение за това кой се е возил на правителствения самолет:

ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! На 16 август тази година зададох въпрос към министър-председателя какви са законовите основания за извършване на полета на правителствения самолет по маршрута София – Варна, с който футболистите на „Чавдар” – Етрополе и „Витоша” – Бистрица, са били превозени за приятелски мач между двата отбора с участието на господин Бойко Борисов и Емил Димитров – народен представител от ГЕРБ? Отправих въпроса към министър-председателя, защото чрез подписа си, по неговите собствени думи, той удостоверява и разрешава всеки полет на правителствения Авиоотряд 28. По такъв начин министър-председателят носи и отговорност за провежданата политика на летателната дейност на Авиоотряд 28.

Въпросът ми беше върнат с мотив, че Авиоотряд 28 е юридическо лице към Министерския съвет. По този повод, госпожо председател, отправям и моя процедурен въпрос: ако този, който носи отговорност за полетите на Авиоотряд 28, не трябва да отговори на този въпрос, към кой министър от правителството трябва да бъде отправен този въпрос, като се има предвид, че Авиоотряд 28 няма лиценз за търговска дейност и Авиоотряд 28 ежегодно се финансира от републиканския бюджет с 8 млн. лв. за своята дейност, а републиканският бюджет се гласува от всички нас – народните представители?

Завършвайки, се обръщам към Вас, господин министър-председател: Вие грубо нарушихте закона, призовавам Ви да се извините на българските граждани, защото не е морално да изискваме от българските граждани да спазват закона, когато този закон се нарушава от министър-председателя. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не съм го нарушил. Ние сме си платили за това – за нискотарифен самолет. Какъв правителствен самолет е това? – Втора ръка, нискотарифен самолет.

ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Нарушен е. Госпожа Цачева не допусна да Ви задам въпроса, за да Ви кажа къде е нарушението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз зададох въпроса за летящите „Бистришки тигри” с формулировката дали е целесъобразно и законосъобразно да се извършва подобен полет на отбори от втора и трета дивизия.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А от първа може.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Даже вчера някои колеги, които са в ръководството на отбори от първа дивизия, попитаха може ли техните отбори да летят.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Може, ако пуснат писмо.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Този отговор беше върнат, въпреки че в Устройствения правилник на авиоотряда пише, че директорът на авиоотряда се назначава и уволнява от министър-председателя и е на пряко подчинение на министър-председателя.

Дълбочинният извод, до който е достигнала госпожа Цачева, че авиоотрядът е юридическо лице, което е различно от правителството, може да бъде приложен във всяко едно държавно дружество. Например министърът на енергетиката няма нужда да отговаря за него, защото това е юридическо лице, различно от министерството. Министърът на транспорта няма нужда да отговаря за БДЖ, защото това е юридическо лице, различно от министерството.

Въпросът беше защо не е допуснат тук този въпрос? Защо не е допуснат министър-председателят да отговори на този въпрос?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Е, как ще се крие? Тук е министър-председателят.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Вие го задавате три пъти.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Даже министър-председателят не се крие, а го крие председателят на парламента. (Оживление.) Защото всъщност неприятният извод от тази история е един и той беше формулиран от моя колега Иван Иванов. Тази история какво ни показва? В тази държава има едни закони за едни хора, които трябва да ги спазват, които ние можем в случая да наречем балами. И има едни други, които можем да наречем тарикати, за които законите не важат. Кои са тарикатите в тази държава определя един – министър-председателят, който е със статут на старши тарикат. (Реплики от ГЕРБ.)

Госпожо председател на Събранието, призовавам Ви… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Курумбашев.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Призовавам Ви да допуснете този въпрос и да дадете възможност…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви отнема думата.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: … на министър-председателя…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дадох Ви сигнал за това. Благодаря Ви.

(Народният представител Петър Курумбашев продължава да говори при изключени микрофони.)

Защо този отговор е смехотворен:

Основният проблем около "футболните" полети на отряда е свързан с лиценза, който Авиоотряд 28 притежава.

Институцията притежава сертификат за изпълнение на специализирани авиационни услуги и няма право да извършва търговски полети.

Устройственият правилник на Авиоотряд 28 допуска при одобрена заявка от което и да е било министерство или ведомство всеки да има право да използва правителствените самолети с едно условие – да се плати 30 на сто надценка върху направените от институцията разходи.

Полети срещу заплащане се приема като търговска дейност, нещо на което Авиоотрядът няма право, тъй като не е регистриран по Търговския закон.

Правителственият авиоотряд е на пряко подчинение на министър-председателя и с неговата благословия отрядът може да изпълнява какъвто и да е полет, което и се случва непрекъснато.

В Правилника е записано, че приходите на отряда се формират от държавната субсидия, от собствени приходи и други приходи от дейността. Казано е за какво се ползват средствата от бюджета, но никъде не пише за какво се ползват и как се разпределят средствата от собствените приходи.

Какъв правителствен самолет е това? – Втора ръка, нискотарифен самолет – каза Борисов от трибуната на парламента. - Република България следва логиката и структурата на Стратегията за национална сигурност, като отчита динамиката и тенденциите на рисковете и заплахите в актуалната среда за сигурност.

За разлика от Вас, ние сме достатъчно критични към всичко, което забележим, и след това отстраняваме. (Реплика от КБ.)

Естествено – иначе нямаше да купите два нискотарифни, втора ръка „Еърбъс”-и, които да наречете правителствени самолети и след това да се чудим какво да ги правим! Както и до ден-днешен се чудим какво да ги правим! (Реплика от народния представител Румен Овчаров.)

Затова ги даваме да се возят – който ги поиска, просто да не стоят на земята! (Оживление, смях от КБ.) Иначе трябва да пратим пилотите да летят с други компании, защото не могат да наберат часове...

Той се грижел, видиш ли за летателните часове на пилотите и затова раздавал самолета наляво и надясно! Каква грижа, каква съобразителност!

По повод ползването на правителствения самолет като такси, премиерът бе категоричен: „Да, пътували са. С писмо от футболния съюз сме си платили, както всички футболни клубове плащат, когато пътуват с него. Не виждам нищо лошо. Аз съм го давал поне 20 пъти да пътуват други отбори и не знам кое е тенденциозното в това. За "Левски" защо не питате? За "ЦСКА" защо не питате? Какъв по-различен отбор са "Бистрица"? Те не са ли момчета, какви са?"

Според устройствения правилник на Авиотряд 28, той е "авиационен оператор за изпълнение на полети със специално предназначение и полети за нуждите на министерства и ведомства".

Според закона за гражданското въздухоплаване, полети със специално предназначение са тези за превоз и обслужване на: президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, вицепрезидента , чуждестранни и държавни ръководители и лица, включени в състава на делегацията, придружаващите ги екипи, охрана и техните багажи.

Авиопревозвачът по закон може да получава пари единствено от първостепенни разпоредители с бюджетни средства, каквито футболните отбори и БФС не са.

Депутатът Михаил Миков припомни случаите, в които от партията му са отправили парламентарни питания защо вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков ползва в летния си отпуск превоз с хеликоптер на автоотряда.

Отговор на питанията не е последвал.

Заради малкото летателни часове сега се налагало пилоти на авиоотряда да летят с частните авиокомпании "България Ер" и "Ер Виа", за да имат поне по 300 часа годишно каквито са изискванията, т. е. не е задължително да пътува кой ли не с правителствения самолет, за да имат двамата пилоти от правителствения Авиоотряд необходимите часове.

Преди 10-тина дни стана ясно, че Авиоотряд "28" е летял до Варна с футболисти на 28 юли, а заявката за полета от Българския футболен съюз (БФС) е от 1 август!

Полетът с футболистите е заявен като празен /без пътници/, след което има задраскване в задачата за полет и е обявен като обикновен, какъвто Авиоотряд "28" не може да изпълнява, изнесе Медияпул.

От друг документ -  летателен дневник, издаден от капитана след изпълнението на полета, става ясно, че той е записан като правителствен! Какво им е правителственото на „Бистришките тигри”, може ли да обясни някой от първите политици в държавата?

Едва ли може да обясни, но по-вярното е, че никой няма да дава обяснение! Това е вярното – това правителство е арогантно и не смята, че трябва да се отчита за нарушения на Закона.

Арогантността се чу когато премиерът Бойко Борисов коментира тази новина: "Аз се радвам, че тези хора просто няма с какво да се занимават друго, не могат да ни намерят никакъв друг кусур".

Въпросът след всичко изнесено дотук е кой на кого е враг и кой кого унижава.

Бойко Борисов, премиер„Как осигурявам моята сигурност - това си е моя работа”, обяви премиерът Бойко Борисов в събота в севлиевското село Ловнидол в отговор на журналистически въпрос относно ползването на военни самолети.

Борисов бе провокиран от разкритие на жуналиста Никола Лалов от Медияпул, че парите от полетите 2 пъти с огромния военен самолет ”Спартан” и 12 пъти хеликпотерите ”Кугър” за посещения из различни места в страната ощетявали парите, предвидени за подготовката на военните летци.

Борисов обясни, че правителството ще възстанови тези пари, ”когато му дойде времето”. Според премиера, с действията си той не е ощетил данъкоплатците?!

За ползването на военните самолети Борисов излезе отново с тезата за часовете за изискуемия нальот, който трябва да прелетят летците годишно.

”Ако не съм летял с тях, те (военните самолети и хеликоптери – бел. Л. М.) щяха да ги излетят във въздуха, щото трябва да натрупат тези часове", каза Борисов.

Милиони, милиони, милиарди ние сме спестили на държавата. Десетки тонове наркотици сме задържали през последните месеци и как ще си осигурявам преминаването, защото виждате, че аз всеки ден съм в някой град или село, и трасетата, по които преминавам, как си ги осигурявам или кога ги прелитам и по какъв начин, на никой не считам за нужно от моите врагове да ги уведомявам предварително", добави той.

Милиони и милиарди спестил – как, като три години бяха замразени пенсиите и заплатите?

В САЩ, от които се учат днешните ни управляващи къде, с какво и как пътува президентът определя Сикрет сървиз, а не той самостоятелно и еднолично.

„Не считам за нужно да уведомявам моите врагове” – представяте ли си Барак Обама да говори с този език и тон в Сената?

„Ще платим когато му дойде времето” дали Обама, Камерън, или Меркел биха посмели да си позволят да кажат такова нещо публично? Кажат ли го, което е твърде съмнително, ще трябва да слязат от политическата сцена! Такива са правилата на поведение и език на тези държавници в страните им.

На 7 октомври 2011 година от парламентарната трибуна чухме следното:

„Госпожа Нинова, по начина, по който ми говорите, с цялото ми уважение към този парламент, към вас като народни представители, макар че аз не съм никакъв, само премиер – малък, някакъв, а Вие – депутат, страхотен (ръкопляскания от ГЕРБ), но няма да ми говорите така! Ама, няма да ми говорите! Може да се карате на мъжа си, на любовника, а на мен няма да ми говорите така!”

Каза го премиерът Бойко Борисов в българския парламент.

А Барак Обама дали ще си позволи в американския Сенат да говори по този начин на някоя от сенаторите?

Едва ли.

Прав ли е журналистът от сп. „Форбс” за написаното: „Борисов е сенчест, квартален здравеняк, замесен в съмнителни дейности”!

Дали пък Борисов не е враг на самия себе си?

 

Публикува се от сайта БГНЕС

Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Бюканън е автор на книгата Въпреки че "Биби" Нетаняху спечели изборите миналата седмица, постоянна сенатска подкомисия за разследване все още работи по въпроса дали Държавният департамент е финансирал тайни усилия за неговата загуба.

Според сведения ведомството е пратило 350 000 долара на американската неправителствена организация /НПО/ с името OneVoice. Тя има в Израел дъщерна фирма - Victory 15, която помагала на американски оперативни работници Биби да бъде свален.

Ако сега тайно наливаме пари в свободните избори на приятелски страни, за да сваляме лидери, които не се харесват на президента Барак Обама, американците имат право да знаят защо използваме тактики от времето на Студената война срещу демокрации. След Втората световна война Том Брейдън, моят вече починал колега от предаването по Си Ен Ен "Crossfire", доставяше пари от ЦРУ на демократичните партии в Европа, застрашени от финансираните от Москва комунистически партии. Но това беше правено в битка със сталинизма, когато западното оцеляване беше в опасност по време на Студената война, която приключи през 1991 г.

Надяваме се, че след като се вгледа в OneVoice и V15, Сенатът ще разшири разследването си по един по-широк въпрос: Използват ли САЩ НПО, за да събарят режими по света? И ако да, кой решава кои режими могат да бъдат сваляни?

Това, което придава спешност на тези въпроси, е настоящата криза, в която Москва придвижва ракети към Европа и изпраща подводници и бомбардировачи да изпробват отбраната на НАТО. Америка твърди, че анексирането на Крим от Владимир Путин и подкрепата му за проруските бунтовници в Украйна е причината за надигащата се буря в отношенията Русия-НАТО.

Действия на Путин в Украйна не бяха предприемани до свалянето от власт на демократично избрания проруски режим в Киев, при един преврат, в който Москва твърди, че американската ръка е ясно видима. Не само Джон Макейн подстрекаваше тълпите на киевския площад "Майдан" да свалят от власт режима, но го направи и помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд. В един прихванат разговор с посланика ни в Киев Нюланд определи човека, който предпочитаме, когато президентът Виктор Янукович бъде свален. И когато Янукович избяга в Москва след убийствата на "Майдан"-а, Арсений Яценюк беше на власт. Нюланд също така разкри, че САЩ са похарчили 5 млрд. долара от 1991 г. , за да преориентират Украйна към Запада.

И сега довеждането на Украйна в ЕС и НАТО може да се окаже за Нюланд & ко. голям скок напред към свобода и развитие.

Но на Русия това й изглежда като подриване на славянска нация, с която тя има близки връзки от столетия, защото би поставило Украйна в икономически съюз и военен алианс насочени срещу Москва. А ако НАТО залитне към военен сблъсък с Русия, корените на конфликта биха били проследими до преврата в Киев, за който руснаците са убедени, че е мръсна работа на американците. Ако САЩ имат участие в този преврат, американският народ трябва да знае това и Сенатът трябва да открие дали Нюланд&ко използват НПО, за да подпалят отново Студената война, на която край сложи Роналд Рейгън /1981-1989г./. И ако сега използваме НПО като фасада за тайни операции за сваляне на режими, ние поставяме всички НПО в чужбина под подозрение и опасност. Никога досега към Америка не е било гледано с по-голямо недоверие и омраза. И сред причините е, че на нас се гледа като постоянно предявяващи претенции към правителства, които не отговарят на нашите стандарти за демокрация, и безкрайно се намесваме във вътрешните работи на нации, които не ни заплашват.

В тази нова ера отбраното общество на американската външна политика се похвали с "цветни" революции, които то помогна да бъдат подбудени в Белград, Киев, Тбилиси. През 2003 г. помогнахме да бъде свален режимът на Едуард Шеварднадзе с "розова революция", която доведе на власт Михаил Саакашвили. А Саакашвили почти ни въвлече в конфронтация с Русия през 2008 г., когато той нападна Южна Осетия и уби руски миротворци.

И какви бяха нашите жизненоважни интереси в тази малка нация в Кавказ, родно място на Сталин, за да бъде оправдан този риск?

Не само Москва е гневна от американската намеса във вътрешните й работи и в тези на съседни страни. Египетският президент Абдел Фатах ал Сиси изгони от страната членове на американски НПО. Пекин е убеден, че американски НПО стоят зад уличните блокади в Хонконг по подобие на "Окупирай Уолстрийт".

Ако всичко това е истина, тези действия на САЩ пораждат фундаментален въпрос:

Каква е най-основната цел на американската външна политика?

Това защитата на жизненоважните интереси и на националната сигурност ли е? Или трябва да се обединим с Джордж Уокър Буш по позицията, че "Оцеляването на свободата" в Америка "зависи от успеха на свободата в другите страни"?

Ако е така, то нашата мисия е утопична – и безкрайна.

Ако сме убедени, че нашата свобода не е сигурна, докато целият свят не е демократичен, то тогава не можем да си починем, докато не станем свидетели на свалянето на сегашните режими в Русия, Китай, Северна Корея, Виетнам, Иран, Сирия, Саудитска Арабия, Египет, Беларус, в повечето арабски и африкански страни, както и във Венецуела и в Куба.

Ако това е нашата цел, републиката ни ще загине, опитвайки се да я постигне. /БГНЕС

--------------

Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?". Статията му е публикувана в "The American Conservative".
 

/КРОСС/ Американците трябва да кажат „не" на бъдещите войни..

Оригинал на публикацията: Washington's Foolish Foreign Policy: American People Must Say No To More Wars

Дейвид Камерън, Барак Обама, и Росен ПлевнелиевВъншната политика на САЩ се ръководи от глупаци. Какъв друг извод може да се направи от исканията на двете партии САЩ да се намесват във всички конфликти в целия свят, независимо от последиците? Не е важно колко катастрофален може да се окаже резултатът от подобна намеса - военното лоби настоява, че това е разумно. А всички проблеми, които възникват в процеса, се обясняват само с недостатъчните усилия: задействахме прекалено малко военни, убихме прекалено малко чужденци, бомбардирахме прекалено малко страни, прекалено малко години воювахме, прекалено малко долари похарчихме.

Сега, когато в Близкия изток избухват все нови и нови конфликти, зловещите постижения на привържениците на интервенцията предизвикват все повече смут. Въпреки това такива безсъвестни привърженици на непрекратяващата се война като сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Греъм продължават да настояват за военна намеса, независимо от страните и обстоятелствата. Те например оглавиха група неоконсерватори, които искат да започне война срещу Либия две години след срещата им с Муамар Кадафи в Триполи, по време на която обсъждаха доставките на американска помощ като награда за борбата на либийския режим с тероризма.

Ан-Мари Слотер, една от привърженичките на войната в Либия, неотдавна се обяви в защита на своите действия, след като в туитър я нарекоха подпалвач на войната. Във „Файненшъл Таймс" беше публикувана нейна статия под заглавие „Защо противниците на военната намеса в Либия сгрешиха".

Дори след това намесата във вътрешните работи на Либия не престана да изглежда глупаво, тъй като в Либия имаше конфликт, от който САЩ не можаха да извлекат никаква полза. Днес средиземноморските приключения на Вашингтон изглеждат доста по-малко успешни. Този опит обаче изобщо не е повлиял на неговата убеденост от необходимостта да се бомбардират, да се нахлува и да се окупират други държави.

Между другото Саманта Пауър - една от главните сирени на войната в администрацията на Обама, вероятно все пак изпитва някакво смущение. Неотдавна тя призова обществеността да не позволява постоянните неуспехи да застават на пътя на бъдещите войни: „Струва ми се, че сега прекалено често повтарят: „Вижте до какво води вашата намеса"... Трябва да бъдем внимателни и да не преувеличаваме упреците." Или с други думи - точно заради това, че политиката на непрекъсната война досега е била изключително неуспешна, хората не трябва да се отнасят прекалено скептично към военния вариант на решаване на международните проблеми в бъдеще.

Струва ми се, че и на президента Барак Обама също му е малко неудобно за своето поведение. Този лауреат на Нобеловата награда за мир демонстрира същата военна активност като своя предшественик, по адрес на когото постоянно звучеше критика. Обама повиши военните разходи в по-голямата част от своето президентско управление, два пъти увеличи числеността на американския контингент в Афганистан, инициира интензивни военни кампании с участието на безпилотни самолети в Пакистан и Йемен, влезе във война срещу Либия, планира да атакува Сирия заради химическото й оръжие и въвлече страната си във война срещу Ислямската държава в Ирак и Сирия.

Между другото, президентът Обама беше избран заради онази негова реч от 2002 г., в която той се обяви срещу нахлуването в Ирак. През 2013 г. той призна, че „аз съм избран, за да сложа край на войните, а не да ги започвам". Изглежда, че е искал да убеди в това самия себе си: „Последните четири години и половина аз се опитвах да правя всичко възможно, за да намаля нашата зависимост от военната сила."

Вашингтон отдавна е столица, където миналият опит няма значение. Повечето влиятелни политически експерти постоянно, а понякога демонстративно грешат. И всяка година представят нови прогнози. Които отново не се оправдават.

Същото е и със специалистите по външната политика. Двупартийният консенсус се заключава в постоянна интервенция. Между партиите обаче съществуват някои разногласия - кой именно трябва да получи помощта и колко. Кой е най-добрият начин за намеса в работите на друга държава. Трябва ли военните стъпки да бъдат едностранни или многостранни.

От време на време възникват сериозни спорове по повод същността на конфликта, както беше в случая с Ирак. Тези разногласия обаче на практика винаги имат партиен характер. Ако президентът Бил Клинтън беше предложил да нахлуят в Ирак, повечето демократи в Конгреса биха дали своето съгласие за това. И повечето републиканци, обявяващи се срещу действията на Америка на Балканите, биха подкрепили тази война, ако в този момент президент беше Джордж Буш-младши.

По злободневните въпроси тези две партии обикновено се стараят да се надвикват, когато става дума за безразсъдни интервенции. Обявете се срещу Русия по украинския въпрос! Бомбардирайте Сирия заради нейното химическо оръжие! Атакувайте Ислямска държава, която заплашва близкоизточните страни! Свалете Кадафи, след като той сключи ядрена сделка със Запада! Нахлуйте в Ирак, за да „пресушите блатото"! Окупирайте Афганистан, за да донесете демокрация в Централна Азия! Атакувайте Сърбия, за да преначертаете границите на Балканите!

Между другото, Чичо Сам доказа, че има дар, противоположен на дара на Мидас. Всичко, до което се докосне, се превръща в хаос. Когато Вашингтон се намеси, ситуацията неминуемо се влошава.

На Балканите смениха едни етнически чистки с други етнически чистки. Те предизвикаха Русия в Грузия и в Украйна. В Сомалия Америка не можа да направи нищо с настъпилия там хаос. В Афганистан САЩ унищожиха организацията „Талибан", но прекараха там 13 години в неуспешни опити да преобразят тази страна. Нахлуването в Ирак заради унищожаването на несъществуващото оръжие за масово поразяване струваше живота на 4500 американци и 200 хил. иракчани, то разруши иракското общество, развърза ръцете на радикалните елементи, които по-късно положиха основите на Ислямската държава, като по този начин бяха укрепени позициите на Иран. Бомбените удари по Либия продължиха гражданската война, в която загинаха хиляди хора, доведоха до разпространение на оръжия в целия регион, провокираха продължителна борба за власт в изкуствено създадената държава и убежище за убийците от ИДИЛ. Проамериканското правителство на Йемен беше свалено, въпреки редовната помощ на САЩ, което доведе до прекратяване на програмата за сътрудничество в областта на борбата с тероризма, увеличи влиянието на Иран и приближи началото на гражданска война. Единствен очевиден резултат от новата война на Вашингтон срещу Ислямската държава е ръстът на хората, желаещи да се присъединят към редиците на джихадистите.

Работата не е само в това, че на практика всички бомбардировъчни кампании, нахлувания, окупации и други форми на намеса влошават ситуацията - всъщност всяко ново нахлуване е опит да се решат проблеми, възникнали в резултат на предишни стъпки на САЩ. И всяка нова американска военна стъпка обикновено и почти гарантирано води до нови проблеми, кризи и катастрофи. А те на свой ред довеждат до нови призиви за начало на войни, удари с безпилотни самолети, окупации, бомбардировъчни кампании, оказване на хуманитарна помощ, нахлувания, дипломатически натиск и други форми на намеса.

Между другото, специалистите в областта на външната политика почти никога не признават, че резултатите са отрицателни. Въпреки че войната в Ирак доведе до ужас обикновените американци, само малцина неоконсерватори признаха, че нещо не е станало както трябва или че в плана е имало някакви недостатъци. Слотер далеч не е единственият привърженик на войната, който игнорира последиците от продължителната катастрофа в Либия. В отговор на критиката за неговата подкрепа за либийската кампания сенаторът Марко Рубио отговори, че всичко е щяло да завърши добре, ако САЩ са действали решително и енергично.

Мнозинството представители на официален Вашингтон просто приемат гледната точка на Саманта Пауър: „Няма от какво да се безпокоя." Възможно е да са били допуснати една или две грешки, но въпреки това не бивало да се преувеличават уроците, които дадоха на САЩ поредицата неуспехи. Нито един отговорен политик не иска да признае, че един или друг проблем на друга държава не засяга САЩ. Нито един уважаващ себе си жител на американската столица не признава, че съществуват такива проблеми, които Вашингтон не е способен да реши. Нито един патриот, свято вярващ в американската изключителност, никога няма да се съгласи, че в американското правителство има нещо, което не трябва да се натрапва на други държави.

Учените изкарват кариерите си в спорове за великата стратегия. Да се разработят обаче принципите на външната политика изобщо не е толкова сложно. Елитът на Вашингтон, разбира се, може да спори за детайлите, но той искрено вярва, че американците трябва да правят всичко - да участват във всяка война, да преправят всяко общество, да се намесват във всеки конфликт, да унищожават всички врагове, да решават всички проблеми и да игнорират всякаква критика. За съжаление, както показаха последните две десетилетия, такъв подход води до неминуема катастрофа.

Съществува обаче доста проста алтернатива. И президентът вече говори за това: „Не бива да правим глупости!" За съжаление, самият той не успя да последва собствената си препоръка. Вашингтон наистина трябва да престане да върши глупости.

Но, както писах по-горе, външната политика на САЩ се ръководи от глупаци. И само американският народ може да промени това. Той трябва да започне да избира такива лидери, които не желаят да вършат глупости. Само тогава Вашингтон ще сложи край на безкрайния цикъл нахлуване - катастрофа, нахлуване - катастрофа./ inosmi.ru

 

Прокуратурата отказа да образува дело срещу тъстовете на Цветанов! И с право: Цветанов е това, кой смее да проверява него или родата на жена му!

Това да не би да е Доминик Строс-Кан, когото заради някаква объркана камериерка го вкараха в затвора и око им не мигна!

Тъстовете на Цветанов са това, а не чичото на президента Барак Омаба, когото хванаха, че кара пиян, а освен това стана ясно и че, живеел в САЩ нелегално!

Припомням, че на 24 август, Омар Онянго Обама бе задържан в щата Масачузетс след като неговият автомобил „Мицубиши” едва не се блъсна в патрулна кола на полицията. Оказа се, че концентрацията на алкохол в кръвта на 67-годишния мъж почти двойно превишаваше разрешената от законите в щата. При извършената проверка се изясни, че Омар Онянго Обама няма право да живее на територията на САЩ.

Не го разбирам това, какви ги върши Обама – да не се погрижи за чичо си? Да го остави без американско гражданство, да не му осигури поне един приличен живот, и не Онянго Обама да кара сам колата си, а шофьор да го кара, като толкова обича да се забавлява!

На българска територия подобно съобщение първо – не би излязло в пресата, и, второ – няма как да се случи, ако пипнат някого добре наквасен, с фамилията Обама!

У нас, подобно съобщение за арест и задържане би прозвучало като виц!

В пъти повече време „проверяваха” тъста и тъщата на Цветанов – ако сравним: Националния дворец на културата го претупаха далеч по-бързо данъчните!

Прокуратурата не откри данни тъстът и тъщата на министър Цветан Цветанов да са укривали данъци и отказа да образува досъдебно производство срещу Стефанка и Васил Георгиеви, предаде БНР.

Ревизията на Стефанка и Васил Георгиеви бе наредена преди  осем месеца, още в началото на годината. Георгиеви – т. е. тъста и тъщата заявили, че не желаят подробности от нея да бъдат огласявани? Като се позова на това и на данъчната тайна зам.-градският прокурор Божидар Джамбазов отказа повече информация по случая.

Първоначално проверката бе в ръцете на зам.-грасдкия прокурор Роман Василев, но след като Цветанов го награди с пистолет за Празника на полицията, той се оттегли от проверката и тя бе продължена от неговият колега Бисер Кирилов. Същият,  който се подписа под отказа да бъде образувано дело срещу височайшите родственици.

Как се стигна до това „хуманно” дело?

През м. февруари 2011 г. НАП потвърди, че при проверката, извършена на самия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов се натъкнали на дарение от около 130 000 лева, което родителите на Цветановата съпруга дали на дъщеря си!

Проблемът дойе не от факта на това кралско дарение, а от факта, че доходите и спестяванията на двамата родители пенсионери не са достатъчни, за да си позволят без пролем подобен жест и да покрият останалите си разходи!

Последвалата данъчна ревизия на тъста и тъщата на Цветанов се точи твърде дълго и в дълбока тайна. След като приключи, материалите се озоваха на бюрото на прокурора, а крайният резултат бе – отказ от дело!

Откъде са имали тези пари двамата родители пенсионери, как са ги оправдали ще остане тайна, поне в близките 50 години, както бе засекретено и убийството на президента Кенеди.

Оттук след отказа за огласяване на източника на приходите на двамата пенсионери, Цветанови родственици по женска линия, секретно и твърде неясно ще остане и „подпомагането” на личните спестявания на МВР министъра от даряването на тези 130 000 лева на дъщерята и зетя Цветанов, за да може да си купят два нови и твърде скъпи апартамента в район „Изгрев”.

Към секретността, която благодарение на височайшето партийно и служебно положение на вътрешния министър, обви неясните приходи на тъста и тъщата се прибави логично и още една, дълбоко пазена тайна – кого бе консултирал Цветан Цветанов като експерт, за да получи 14000, 7 000 и 19 000 лева...

Ами ако е консултирал хора, работещи на ръба на закона?

Интерерсно е и друго: зам.-градският прокурор Борислав Джамбазов обяви, че прокуратурата ОТКАЗВА да образува дело след проверката на двамата пенсионери, защото при продължилата около пет месеца ревизия на НАП не е открила никакви нередности в данъчната история на семейството.

Така неяснотите стават две: от една страна тъстът и тъщата на Цветанов не желаят да се огласяват данни от проверката, а от друга проверяващите от НАП не открили никакви нередности!

Тогава защо всичко се пази в най-строга тайна? Все пак в Република България е регламентирано кое представвява класифицирана информация и държавна тайна – има даже цял списък! Има и Закон за защита на класифицираната информация!

Ето какво е записано в този Закон:

Глава трета.

ВИДОВЕ КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ И НИВА НА КЛАСИФИКАЦИЯ

Раздел I.

Класифицирана информация

Чл. 25. Държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

Чл. 26. (1) Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес.

(2) Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон.

(3) Ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационната единица. Редът и начинът за обявяване на списъка се определят в правилника за прилагане на закона.

Тук спирам и питам: държавна тайна, ли е информацията за произхода на дарението, което е получил Цветан Цветанов от тъста и тъщата си, или служебна?

Да не би да е свързана с националната сигурност?

Винаги ще се намери някой, който да ме опровергае с довода, че въпросната информация за произхода на 130 000 лева пенсионерски пари, дадени в дарение на съпругата на българския министър на вътрешните работи е лична информация, НО...

Лична би била, ако я бяха дарили на съсед, семеен приятел, но когато тази шестцифрена сума се озовава при един действащ министър – иде реч за обществена информация, която би следвало да се огласи!

Каква е поуката от тази история?

Поуката е, че далеч по-добре би било да си тъст или тъща на българския министър на вътрешните работи в България, а не чичо на американския президент – Барак Обама!

 
Американски войници проверяват за миниДнес те се сражават в Югозападна Азия, както и в южноамериканските джунгли. Отвличат хора от домовете им в Магреб и влизат в престрелки с тежковъоръжени бунтовници в района на Африканския Рог. Патрулират в огромната зона между Карибско море и Тихия океан. Осъществяват операции в смазващата жега на близкоизточните пустини и при минусовите температури на крайния европейски Север. Администрацията на Обама води тайна война на цялата територия на планетата, чиито истински мащаби все още остават неясни.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2015/1757-globalnata-tayna-voyna-na-amerika

От 11 септември 2011 насам, американските специални части набъбнаха по всички възможни параметри, като започнем от числеността и свършим с бюджета им. Но най-показателно е експоненциалното нарастване на разполагането на тези части по целия свят. В момента те присъстват на територията на 70% от държавите по света, което за пореден път показва мащабите на тайната война, която се води навсякъде - от Латинска Америка до най-затънтените части на Афганистан и от съвместните военни учения с африканските съюзници на САЩ до информационните атаки, осъществявани в киберпространството.

Според докладите, в "периода на застой", т.е. по време на управлението на президента Буш-младши, части за специални операции са били разположени в около шейсет различни държави по света. През 2010 броят на държавите, където има такова присъствие, е нараснал до седемдесет и пет (по данни на Карън де Йънг и Грег Джафи от Washington Post). Година по-късно, говорителят на американските Сили за специални операции (SOCOM) полковник Тим Най заяви, че се планира присъствието на части на SOCOM в 120 страни, чиито брой днес е още по-голям.

Американски части в поредната чужда държаваТака, според майор Робърт Бокхолт от PR-отдела на SOCOM, през 2013 елитни специални части на САЩ са били разположени в 134 държави, пръснати по цялата територия на планетата. Този впечатляващ ръст от цели 123% при управлението на президента Обама демонстрира, как - наред с конвенционалните методи за водене на война, кампаниите на ЦРУ, залагащи на безпилотните летателни апарати, т.нар. "обществена дипломация" и мащабния електронен шпионаж, САЩ се ангажират с още една значима и развиваща се форма на демонстрация на сила извън техните граници. Тъй като са предимно тайни, повечето от тези операции се осъществяват от най-елитните военни части на Америка далеч от любопитните погледи, вниманието на медиите и всеки друг страничен наблюдател, което обаче повишава шансовете за непредвидени поврати и катастрофални последици.

Разширяването на SOCOM

Миг от афганистанската войнаСъздаденото през 1987 Командване на Силите за специални операции на САЩ (SOCOM), демонстрира стабилно развитие в периода след 11 септември 2011. Според някои данни, в края на миналата 2014 числеността на SOCOM e достигнала 72 хиляди души, срещу едва 33 хиляди, през 2001. Финансирането му също нараства в геометрична прогресия, като началният му бюджет от 2,3 млрд. долара, през 2001, достигна 6,9 млрд. през 2013 (като добавим допълнителното финансиране цифрата набъбва до 10,4 млрд. долара). Рязко нараства и броят на разположените извън границите на САЩ служители на SOCOM - от 4900, през 2001, до 11500, през 2013.

Едно публикувано наскоро проучване, базиращо се на правителствени документи със свободен достъп и съобщения в медиите, показва, че в периода 2012-2013 американски сили за специални операции са били разположени или въвлечени във военни операции на територията на 106 различни държави по света. В същото време, въпреки официално направеното от мен запитване, Командването на SOCOM отказа да ми предостави точна статистика за общия брой на страните, където са дислоцирани "специални оперативни агенти" - зелени барети и рейнджъри, "морски котки" и командоси от Delta Force, специализирани екипажи на хеликоптери и катери, както и цивилен персонал. Както ми обясни споменатият по-горе майор Бокхолт, "не разполагаме с експресни данни за това и ще ни отнеме много време за да можем да ви отговорим достатъчно точно". Все пак, в навечерието на появата на настоящата статия, той най-сетне благоволи да отговори на въпроса, който му зададох още през ноември 2014, посочвайки, че "през финансовата 2013 части на американските сили за специални операции са се намирали на територията на 134 държави по света".

Специални операции във всяка точка на планетата

Специална операция на американски частиПрез миналата 2014 шефът на SOCOM адмирал Уйлям Макрейвън обясни, как точно си представя глобализацията на специалните операции. В обръщението си към Комисията по въоръжените сили на Конгреса, той заяви: "Командването на SOCOM усъвършенства глобалната си мрежа от специални части, за да подкрепя нашите междуведомствени и международни партньори с цел повишаване на информираността им за възникващите заплахи и възможности. Тази мрежа позволява да поддържаме неголямо, но постоянно присъствие в особено важните точки и облекчава воденето на бойни действия навсякъде, където е необходимо или уместно".

Но, макар това "присъствие" да не е голямо, сферата на действие и влиянието на присъствието на тези специални части е тема, изискваща специално внимание. 12%-овият ръст на броя на държавите, където са разположени те (от 120 до 134), през сравнително краткия период, откакто Макрейвън пое командването на SOCOM, е илюстрация за желанието му да разположи свои сили във всяка точка на планетата. Командването на SOCOM отказва да уточни, къде точно се намират негови части, под предлог, че това може да провокира негативната реакция на приелите ги правителства и да застраши безопасността на американските войници, но дори и онова, което знаем със сигурност, дава известна представа за истинските мащаби на операциите, осъществявани от SOCOM.

Така например, през април и май 2013, американски специални части се включиха във военните учения в Джибути, Малави и на Сейшелските острови (Индийския океан). През юни с.г. "морски котки" на САЩ се присъединиха към иракските, йорданските, либийските и други съюзни военни части от "Големия Близък Изток" при осъществяването на симулации на военни действия в залива Акаба (Йордания). Месец па-късно, американски зелени барети пристигнаха в Тринидад и Тобаго за съвместни тактически учения на малки военни отряди. През август 2013 зелените барети и хондураски военни моряци отработваха обезвреждане на мини, а през септември специални части на САЩ, заедно с елитни военни подразделения от държавите членки на АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, в която участват Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней, Виетнам, Лаос, Мянма и Камбоджа) и с участието на специални части от Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Русия, се включиха във финансираното от Индонезия и САЩ антитерористично учение в района на Сентула (западната част на остров Ява).

През октомври с. г. елитни военни части на САЩ осъществиха разузнавателно-диверсионни рейдове в Либия и Сомалия, отвличайки от тези страни неколцина заподозрени, че са терористи, при това в хода на тези операции "морските котки" са убили военнослужещи от въпросните държави при изтеглянето си. През ноември 2013 части на SOCOM осъществиха хуманитарна акция на Филипините, подпомагайки пострадалите от тайфуна "Хаян". Месец по-късно членове на "специалната оперативна група 352" участваха в учения съвместно със 130 авиационни техници и пилоти и шест самолети, провели се в една военновъздушна база във Великобритания. Пак тогава, няколко американски "морски котки" бяха ранени, осъществявайки тайна военна операция в Южен Судан. Следващата 2014 беше посрещната от зелените барети с военна операция, осъществена на 1 януари, съвместно с елитни афганистански части, в района на Кандахар.

Според командването на SOCOM обаче, дори дислокацията на негови части в 134 различни държави по света не е достатъчно за да се "реагира адекватно на всички рискове". Затова през ноември 2013 то обяви плановете си да намери потенциални партньори в IT-сектора, които да са в състояние "да създават и развиват нови уебсайтове, предназначени за чуждестранната аудитория", под ръководството на т.нар. Транснационална мрежова инициатива, която също е част от SOCOM. Предвижда се, тези "приспособени" уебсайтове да станат част от вече съществуващата глобална мрежа от десетки пропагандни интернет-страници, които на пръв поглед представляват съвсем легитимни новинарски агенции, но на практика се управляват от различни военни ведомства, като сред тях са такива интернет-издания като CentralAsiaOnline.com, sabahionline.com (чиято целева аудитория е Сомалия), сайтът Al-Shorfa.com, предназначен за Централна Азия или пък Infosurhoy.com, който визира Латинска Америка.

Активността на SOCOM в киберпространството намира израз и в усилията му, целящи установяването на максимално тесни контакти (и, съответно, гарантиране на необходимата подкрепа) с управленските структури в самите САЩ. „Поддържаме връзки с всяка институция във Вашингтон – като започнем с ЦРУ и свършим с ФБР и Агенцията за национална сигурност, включително националната Агенция на геопространствено разузнаване и Агенцията за военно разузнаване“ – заяви командващият SOCOM адмирал Макрейвън по време на миналогодишната кръгла маса в Центъра „Удроу Уилсън“ в американската столица. В доклада си той изброи 38 департаменти и агенции, с които SOCOM поддържа особено тесни контакти.

Възможните нежелани последици

Макар че мнозина от избирателите, гласували за първи път за Обама през 2008, го смятаха за „кандидат на антивоенния лагер“, на практика той се оказа твърде войнствен върховен главнокомандващ. Така, докато администрацията му следеше изтеглянето на американските части от Ирак (процес, който в дипломатически план беше подготвен още от Буш-младши) и съкращаването на военното присъствие в Афганистан (след мащабния ръст на американската военна активност в тази страна), президентът се ангажира с нарастването на американското военно присъствие в Африка, подновяването на активността в Латинска Америка и трудните преговори за възстановяване на баланса, т.е. за т.нар. „азиатска ос“ (макар това засега да не е довело до значими резултати).

Паралелно с това Белият дом пое курс към експоненциално разширяване на американската „безпилотна война“. Така, според едно проучване на Бюрото за журналистически разследвания в Лондон, докато Буш-младши е инициирал 51 удара с безпилотни летателни апарати, при управлението на Обама броят им вече надхвърля 330. Само през последната година САЩ бяха ангажирани с военни операции в Афганистан, Либия, Пакистан, Сомалия и Йемен.

От друга страна, разобличенията на бившия служител на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън демонстрираха невероятния размах и глобалния обхват на електронното следене, осъществявано от САЩ при управлението на Обама. Междувременно, зад кулисите, американските специални части бяха разположени на територията на два пъти повече държави, отколкото в края на президентския мандат на Буш-младши.

През последните години обаче, непредвидените последици от военните операции на САЩ провокираха възмущение и недоволство, рязко повишавайки напрежението в цели региони. Повече от десет години след триумфа на Америка и седем години след толкова рекламирания подем, „новият“ Ирак, създаден от Вашингтон, отново е в пламъци. Страната, в която преди интервенцията на САЩ нямаше присъствие на Ал Кайда и чието правителство беше настроено против враговете на Америка в Техеран, сега се контролира от централно правителство, съчувстващо на Иран, а в редица иракски градове се веят флаговете на Ал Кайда и Ислямска държава.

Една от последните военни намеси на САЩ, изиграла решаваща роля за свалянето и убийството на либийския диктатор Кадафи, тласна съседната държава Мали (подкрепяна от Вашингтон като бастион срещу местния тероризъм) по низходящата спирала: там станахме свидетели на държавен преврат, осъществен от офицер, преминал подготовка в САЩ, което в крайна сметка доведе до кървавото терористично нападение срещу алжирски газопреработвателен завод и до формирането на истинска терористична диаспора в региона.

Друг пример е днешен Судан – държавата, която на практика се крепеше от САЩ, доколкото те дълги години я подкрепяха в икономическо и военно отношение (въпреки  масовото използване на деца-войници от местните управляващи), използвайки я като тайна база за своите специални сили, сега се разпада на части в резултат от несекващото насилие, трансформирало се с перманентна гражданска война.

По време на управлението си Обама положи много усилия за да разшири използването на елитните тактически сили на Пентагона за постигане на стратегическите цели на САЩ. Но тъй като специалните операции се провеждат в пълна секретност, обикновените американци едва ли имат представа, къде биват изпращани техните военни сили, какви точно задачи изпълняват и какви последици биха могли да се очакват в крайна сметка. Както посочва полковникът от резерва на американската армия и професор по международни отношения в Бостънския университет Ендрю Басевич, активното използване на специалните части по време на управлението на Обама значително е намалило отчетността на Департамента по обраната, укрепило е „имперския модел“ на президентско управление и е подготвило почвата за воденето на безкрайна война. Според него: „прехвърлянето на все повече военни функции към специалните части прекъсва и без това слабата връзка между войната и политиката и войната започва да се води заради самата война“.

Секретните операции, осъществявани от специалните части, демонстрират опасната тенденция да водят до непреднамерени, непредвидени и нерядко катастрофални последици. Жителите на Ню Йорк няма скоро да забравят крайния резултат от нелегалната подкрепа, оказвана от САЩ на ислямистите в Афганистан, по време на борбата им със Съветския съюз през 80-те години: трагедията от 11 септември („Черният четвъртък“). Странно е обаче, че онези, които се намираха в другата атакувана тогава точка – в Пентагона – не си извлякоха никакви поуки от тези събития. Дори и в наши дни, т.е. повече от тринайсет години след интервенцията в Афганистан и десет години, откакто Вашингтон започна да осъществява операции под прикритие в съседен Пакистан, САЩ все още търпят негативните последици от онзи епизод от студената война: така например безпилотните летателни апарати на ЦРУ днес нанасят ракетни удари срещу „мрежата Хакани“ – същата която през 80-години Управлението снабдяваше с ракети „Стингър“.

След като нямат ясна представа, къде специалните части осъществяват операциите си, както и какви точно са тези операции, обикновените американци трудно могат да разпознаят последиците и вредата от все по-мащабните тайни войни, които Америка води на цялата територия на планетата. Но, ако историята ни учи на нещо, то е, че тези последици ще бъдат осезаеми, а вероятно и трагични – от Югозападна Азия до Магреб, от Централна Азия до Централна Африка, а в крайна сметка и в самите Съединени щати.

В лансираната от него стратегия SOCOM 2020 адмирал Макрейвън утвърждава глобалното присъствие на американските специални части, като средство за „демонстрация на сила, гарантиране на стабилността и предотвратяване на конфликтите“. Истината обаче е, че през миналата 2014 (както и през предходните години) действията на командваните от него Сили за специални операции доведоха по-скоро до точно обратните резултати в цели 134 държави по света.

Специални операции във всяка точка на планетата

През миналата 2014 шефът на SOCOM адмирал Уйлям Макрейвън обясни, как точно си представя глобализацията на специалните операции. В обръщението си към Комисията по въоръжените сили на Конгреса, той заяви: "Командването на SOCOM усъвършенства глобалната си мрежа от специални части, за да подкрепя нашите междуведомствени и международни партньори с цел повишаване на информираността им за възникващите заплахи и възможности. Тази мрежа позволява да поддържаме неголямо, но постоянно присъствие в особено важните точки и облекчава воденето на бойни действия навсякъде, където е необходимо или уместно".

Но, макар това "присъствие" да не е голямо, сферата на действие и влиянието на присъствието на тези специални части е тема, изискваща специално внимание. 12%-овият ръст на броя на държавите, където са разположени те (от 120 до 134), през сравнително краткия период, откакто Макрейвън пое командването на SOCOM, е илюстрация за желанието му да разположи свои сили във всяка точка на планетата. Командването на SOCOM отказва да уточни, къде точно се намират негови части, под предлог, че това може да провокира негативната реакция на приелите ги правителства и да застраши безопасността на американските войници, но дори и онова, което знаем със сигурност, дава известна представа за истинските мащаби на операциите, осъществявани от SOCOM.

Така например, през април и май 2013, американски специални части се включиха във военните учения в Джибути, Малави и на Сейшелските острови (Индийския океан). През юни с.г. "морски котки" на САЩ се присъединиха към иракските, йорданските, либийските и други съюзни военни части от "Големия Близък Изток" при осъществяването на симулации на военни действия в залива Акаба (Йордания). Месец па-късно, американски зелени барети пристигнаха в Тринидат и Тобего за съвместни тактически учения на малки военни отряди. През август 2013 зелените барети и хондураски военни моряци отработваха обезвреждане на мини, а през септември специални части на САЩ, заедно с елитни военни подразделения от държавите членки на АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, в която участват Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней, Виетнам, Лаос, Мянма и Камбоджа) и с участието на специални части от Австралия, Нова Зелания, Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Русия, се включиха във финансираното от Индонезия и САЩ антитерористично учение в района на Сентула (западната част на остров Ява).

През октомври с.г. елитни военни часто на САЩ осъществиха разузнавателно-диверсионни рейдове в Либия и Сомалия, отвличайки от тези страни неколцина заподозрени, че са терористи, при това в хода на тези операции "морските котки" са убили военнослужещи от въпросните държави при изтеглянето си. През ноември 2013 части на SOCOM осъществиха хуманитарна акция на Филипините, подпомагайки пострадалите от тайфуна "Хаян". Месец по-късно членове на "специалната оперативна група 352" участваха в учения съвместно със 130 авиационни техници и пилоти и шест самолети, провели се в една военновъздушна база във Великобритания. Пак тогава, няколко американски "морски котки" бяха ранени, осъществявайки тайна военна операция в Южен Судан. Следващата 2014 беше посрещната от зелените барети с военна операция, осъществена на 1 януари, съвместно с елитни афганистански части, в района на Кандахар.

Според командването на SOCOM обаче, дори дислокацията на негови части в 134 различни държави по света не е достатъчно за да се "реагира адекватно на всички рискове". Затова през ноември 2013 то обяви плановете си да намери потенциални партньори в IT-сектора, които да са в състояние "да създават и развиват нови уебсайтове, предназначени за чуждестранната аудитория", под ръководството на т.нар. Транснационална мрежова инициатива, която също е част от SOCOM. Предвижда се, тези "приспособени" уебсайтове да станат част от вече съществуващата глобална мрежа от десетки пропагандни интернет-страници, които на пръв поглед представляват съвсем легитимни новинарски агенции, но на практика се управляват от различни военни ведомства, като сред тях са такива интернет-издания като CentralAsiaOnline.com, sabahionline.com (чиято целева аудитория е Сомалия), сайтът Al-Shorfa.com, предназначен за Централна Азия или пък Infosurhoy.com, който визира Латинска Америка.

Активността на SOCOM в киберпространството намира израз и в усилията му, целящи установяването на максимално тесни контакти (и, съответно, гарантиране на необходимата подкрепа) с управленските структури в самите САЩ. „Поддържаме връзки с всяка институция във Вашингтон – като започнем с ЦРУ и свършим с ФБР и Агенцията за национална сигурност, включително националната Агенция на геопространствено разузнаване и Агенцията за военно разузнаване“ – заяви командващият SOCOM адмирал Макрейвън по време на миналогодишната кръгла маса в Центъра „Удроу Уилсън“ в американската столица. В доклада си той изброи 38 департаменти и агенции, с които SOCOM поддържа особено тесни контакти.

Възможните нежелани последици

Макар че мнозина от избирателите, гласували за първи път за Обама през 2008, го смятаха за „кандидат на антивоенния лагер“, на практика той се оказа твърде войнствен върховен главнокомандващ. Така, докато администрацията му следеше изтеглянето на американските части от Ирак (процес, който в дипломатически план беше подготвен още от Буш-младши) и съкращаването на военното присъствие в Афганистан (след мащабния ръст на американската военна активност в тази страна), президентът се ангажира с нарастването на американското военно присъствие в Африка, подновяването на активността в Латинска Америка и трудните преговори за възстановяване на баланса, т.е. за т.нар. „азиатска ос“ (макар това засега да не е довело до значими резултати).

Паралелно с това Белият дом пое курс към експоненциално разширяване на американската „безпилотна война“. Така, според едно проучване на Бюрото за журналистически разследвания в Лондон, докато Буш-младши е инициирал 51 удара с безпилотни летателни апарати, при управлението на Обама броят им вече надхвърля 330. Само през последната година САЩ бяха ангажирани с военни операции в Афганистан, Либия, Пакистан, Сомалия и Йемен.

От друга страна, разобличенията на бившия служител на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън демонстрираха невероятния размах и глобалния обхват на електронното следене, осъществявано от САЩ при управлението на Обама. Междувременно, зад кулисите, американските специални части бяха разположени на територията на два пъти повече държави, отколкото в края на президентския мандат на Буш-младши.

През последните години обаче, непредвидените последици от военните операции на САЩ провокираха възмущение и недоволство, рязко повишавайки напрежението в цели региони. Повече от десет години след триумфа на Америка и седем години след толкова рекламирания подем, „новият“ Ирак, създаден от Вашингтон, отново е в пламъци. Страната, в която преди интервенцията на САЩ нямаше присъствие на Ал Кайда и чието правителство беше настроено против враговете на Америка в Техеран, сега се контролира от централно правителство, съчувстващо на Иран, а в редица иракски градове се веят флаговете на Ал Кайда и Ислямска държава.

Една от последните военни намеси на САЩ, изиграла решаваща роля за свалянето и убийството на либийския диктатор Кадафи, тласна съседната държава Мали (подкрепяна от Вашингтон като бастион срещу местния тероризъм) по низходящата спирала: там станахме свидетели на държавен преврат, осъществен от офицер, преминал подготовка в САЩ, което в крайна сметка доведе до кървавото терористично нападение срещу алжирски газопреработвателен завод и до формирането на истинска терористична диаспора в региона.

Друг пример е днешен Судан – държавата, която на практика се крепеше от САЩ, доколкото те дълги години я подкрепяха в икономическо и военно отношение (въпреки  масовото използване на деца-войници от местните управляващи), използвайки я като тайна база за своите специални сили, сега се разпада на части в резултат от несекващото насилие, трансформирало се с перманентна гражданска война.

По време на управлението си Обама положи много усилия за да разшири използването на елитните тактически сили на Пентагона за постигане на стратегическите цели на САЩ. Но тъй като специалните операции се провеждат в пълна секретност, обикновените американци едва ли имат представа, къде биват изпращани техните военни сили, какви точно задачи изпълняват и какви последици биха могли да се очакват в крайна сметка. Както посочва полковникът от резерва на американската армия и професор по международни отношения в Бостънския университет Ендрю Басевич, активното използване на специалните части по време на управлението на Обама значително е намалило отчетността на Департамента по обраната, укрепило е „имперския модел“ на президентско управление и е подготвило почвата за воденето на безкрайна война. Според него: „прехвърлянето на все повече военни функции към специалните части прекъсва и без това слабата връзка между войната и политиката и войната започва да се води заради самата война“.

Секретните операции, осъществявани от специалните части, демонстрират опасната тенденция да водят до непреднамерени, непредвидени и нерядко катастрофални последици. Жителите на Ню Йорк няма скоро да забравят крайния резултат от нелегалната подкрепа, оказвана от САЩ на ислямистите в Афганистан, по време на борбата им със Съветския съюз през 80-те години: трагедията от 11 септември („Черният четвъртък“). Странно е обаче, че онези, които се намираха в другата атакувана тогава точка – в Пентагона – не си извлякоха никакви поуки от тези събития. Дори и в наши дни, т.е. повече от тринайсет години след интервенцията в Афганистан и десет години, откакто Вашингтон започна да осъществява операции под прикритие в съседен Пакистан, САЩ все още търпят негативните последици от онзи епизод от студената война: така например безпилотните летателни апарати на ЦРУ днес нанасят ракетни удари срещу „мрежата Хакани“ – същата която през 80-години Управлението снабдяваше с ракети „Стингър“.

След като нямат ясна представа, къде специалните части осъществяват операциите си, както и какви точно са тези операции, обикновените американци трудно могат да разпознаят последиците и вредата от все по-мащабните тайни войни, които Америка води на цялата територия на планетата. Но, ако историята ни учи на нещо, то е, че тези последици ще бъдат осезаеми, а вероятно и трагични – от Югозападна Азия до Магреб, от Централна Азия до Централна Африка, а в крайна сметка и в самите Съединени щати.

В лансираната от него стратегия SOCOM 2020 адмирал Макрейвън утвърждава глобалното присъствие на американските специални части, като средство за „демонстрация на сила, гарантиране на стабилността и предотвратяване на конфликтите“. Истината обаче е, че през миналата 2014 (както и през предходните години) действията на командваните от него Сили за специални операции доведоха по-скоро до точно обратните резултати в цели 134 държави по света.

------------------------------------------------------

* Авторът е американски геополитически анализатор, автор на пет книги за военните кампании и военната стратегия на САЩ

 
Много държавни лидери отхвърлиха поканата на Владимир Путин да присъстват на церемонията на 9 май за Победата на съюзниците над нацистите. Бившият дипломат и руски писател Владимир Федоровски изразява съжаление за тази позиция.
Ан-Лор Дебекер, Фигаро, препечатан от сайта ГЛАСОВЕ
Владимир Федоровски е руски писател от украински произход, който днес е най-издаваният във Франция. Дипломат, той изигра активна роля за падането на комунизма, бе двигател на перестройката, а след това и говорител на една от първите руски демократични партии. Федоровски е автор на множество книги за митологизираната Русия.

- Много държавни глави отхвърлиха поканата на Владимир Путин да присъстват на церемонията за края на Втората световна война на 9 май, като сред тях са Франсоа Оланд, Дейвид Камерън и Барак Обама. От Европейския съюз се очакваха само гръцкият министър-председател и кипърският президент. Какво мислите за бойкота на това събитие от бившите съюзници?

- Решението, взето от западните страни по повод церемонията за Победата на съюзниците и края на Втората световна война - която руснаците наричат Отечествената война - е достойно за съжаление.

Отсъствието на западните страни показва известно объркване в тяхното възприятие за Русия: те смесват руския народ с Путин. Тази позиция впрочем бе илюстрирана от последната реч на президента на САЩ пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк миналия септември. Тогава Барак Обама изобличи заплахите към световния мир и сигурност. Сред тях “руската агресия” - а не Путин - присъстваше на второ място, след вируса Ебола… и преди “Ислямска позиция”.

Втората световна война ни научи обаче, че трябва да имаме приоритети. Поставянето едва на трето място на “Ислямска държава” е тревожно: най-напред срещу ислямския тероризъм трябва да се борим, и то заедно с Русия, която е незаменим съюзник в тази борба.

- Има ли опасност за отношенията между Русия и Запада след 9 май 2015 г.?

- Днес има опасност от исторически разрив между Русия и Запада. Тази ситуация е точно обратната на онази по времето на Петър Велики, който промени Русия по западен модел и се съюзи с различни европейски страни, за да се бори срещу Османската империя.

Руснаците са ужасно обидени от отсъствието на Запада. То се възприема не като неодобрение за политиката, водена от Путин, а като оскърбление към самия руски народ. През ХХ век той бе народ мъченик: 26 млн. мъртви в борбата срещу нацизма, 25 млн. жертви на комунизма, без да говорим за катастрофалния посткомунистически период. И в съвестта на този народ мъченик съществува един фундамент, който надхвърля всички разцепления (про-Путин, про-Украйна…): неговият принос в унищожаването на нацизма. Така че отсъствието на западните държавни лидери от церемонията за едно събитие, което е в самото сърце на руската история, се изживява като обида.

Съществува впрочем едно ужасно несъответствие при оценката на жертвите на Втората световна война: Русия е дала 26 млн. жертви. Изглежда обаче, че цената на човешкия живот не е една и съща, в зависимост от страната: като че ли една американска жертва има по-голяма тежест от една руска жертва… Това създава усещането, че се опитват да омаловажат ролята на Русия в изхода на Втората световна война.

Така че това отсъствие няма да благоприятства “отслабването на ескалацията” в украинския конфликт.

- Бил сте дипломат. Какво бихте посъветвали западните страни като поведение спрямо честването в Русия?

- Тези страни трябва да направят разграничение между Путин и руснаците, вчера и днес. Те трябваше да отдадат почит на този народ троен мъченик, което можеше да стане по различни начини. Ангела Меркел, например, намери добър компромис: германският канцлер не присъства на празненствата на 9 май, но ще отиде в Москва на 10-ти, за да постави цветя на Гроба на незнайния войн, заедно с Путин.

Прилагането на санкции срещу Русия не е правилната стратегия: това означава да бъде наказан народа, а трябва да се отбележи, че санкциите не помрачават популярността на нейния президент, чието одобрение надхвърли 80 процента. Точно обратното, трябва да се води дипломация на “отслабване на ескалацията” и да се преговаря: военният път нищо няма да реши.

Напрежението, което съществува между Запада и Русия, е още по-вредно, защото тласка Путин към военен и икономически съюз с Китай. Присъствието на китайци на церемонията на 9 май е символ на руската стратегическа преориентация към Азия, смятана за континента на бъдещето.

Съжалявам за липсата на познание за психологията на руския народ сред западните дипломати. Тази вечна душа на Русия се опитвам да предам в новата си книга: любовните писма на великите руснаци са ключ към разбирането на тази цивилизация. Обама трябва да (пре)прочете Толстой: когато поставиш под натиск руския народ, той реагира!

Родината на Достоевски и Толстой не е враг на Запада. Врагът е другаде: това е “Ислямска държава”.

Превод от френски: Галя Дачкова

 
Начало Предишна 4 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla