Tag:барак обама

Пророческа публикация в британския вестник „Индипендънт” повдигна завесата за случващото се в Афганистан, което никой вече не иска да коментира официално на глас в Щатите. На 8 юли „Индипендънт” написа: Афганистан: Вече е война на Америка. И като че ли пророкува днешно съобщение на Ройтерс, в което се казва следното: войник от афганистанската армия е разстрелял трима британски пехотинци, като според местните въоръжени сили, инцидентът е станал по време на съвместно патрулиране на войници от НАТО и афганистанци в провинция Гилменд.

Трагедията с поредните разстреляни войници идва след скандалите с генерал Стенли Маккристъл, който отправи забележки към администрацията в Белия дом. Забележките бяха приети като обидни и неуместни, а генерал Маккристъл бе сменен с друг генерал - Дейвид Петреъс. За разлика от предшественика си генерал Петреъс се е научил да говори правилно, което му гарантира дълъг стаж на поста на сваления от длъжност Маккристъл – главнокомандващ международните сили в Афганистан.

Генералските скандали обаче не свършиха дотук. Номинираният за шеф на Централното командване на САЩ генерал Джеймс Матис провокира нов скандал с изказването си, че е „забавление да стреляш по хора” в Афганистан! Въпреки че Матис е направил изявлението си преди пет години и в него са визирани талибаните, които тормозели жените, които не ходят изцяло забулени – думите му са факт, който няма как да бъде прикрит. Още повече, че продължението на скандалното изявление е: „Дяволски кеф е да стреляш по такива типове, на които не е останало мъжко достойнство"...

В мюсюлманския свят вече се разпространява видео с думите на генерала, като изглежда поводът да се извади на светло този скандал е, че генерал Матис бе номиниран от министъра на отбраната Робърт Гейтс, да оглави Централното командване на мястото на генерал Дейвид Петреъс, който пое поста на генерал Стенли Маккристъл. Предстои кандидатурата на Матис да бъде утвърдена от Сената. Гейтс е цитиран от вестника да коментира, че генерал Матис е направил изявлението преди пет години и оттогава си е извадил поука.

В дискусията, която тръгна след скандалното изказване и номинацията на генерал Матис, колеги на Матис се опитват да го оправдаят, че генералът е имал в предвид талибаните, а не афганистанците и мюсюлманите като цяло.

Едно е да уволняваш и правиш кадрови промени, а съвсем друго и далеч по-сериозно е да се шири корупция, да се правят милиарди от войната, които да се изнасят извън страната, докато се пролива кръв.

Преди седмица, „Таймс” коментира съобщението на АФП, че през последните три години, от летището в Кабул са били изнесени 4,2 млрд долара кеш. Тогава АФП свърза разкритието с корупцията в страната.

Ето защо „Индипендънт” от 8 юли бе много точен, като написа: „Тежки и болезнени са времената за британските войски в безмилостния конфликт в Афганистан” и цитира мрачна статистика: броят на загиналите военнослужещи е достигнал 312, като до края на конфликта, който засега не е ясен във времето – очакванията са за по-голяма цифра жертви.

„Индипендънт” припомни, че преди време британските войски бяха изтеглени от Сангин, където загинаха 99 британски военни, /една трета от всички дадени до тогава жертви/и контролът бе поет от американските военни части.

При смяната на властта на „Даунинг стрийт” съществуваха известни съмнения относно позицията, която ще заеме кабинетът на Дейвид Камерън – сега вече е ясно, че изтегляне преди 2014-2015 за британските части едва ли ще има.

Преди месец българският контингент от 530 бе увеличен до над 600 души. Колко струва участието на България в тази война, на която не се вижда края, и чиято цел и стратегия определят други фактори – не е уточнено още. Факт е обаче, че има държави, които прецениха, че трябва да изтеглят войските си и го направиха.

Ще припомня само един пример на държавническо отношение към проблема „Афганистан”: На 12 юни полският премиер Доналд Туск заяви, че неговата страна ще поиска от НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан. Полският премиер заяви във Варшава, че на насрочената за ноември тази година среща на върха на НАТО в Лисабон, Полша ще предложи на НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан.

Да не пренебрегваме факта, че американският президент Барак Обама обяви по време на предизборната си кампания, че има намерение да започне изтегляне на войските от Афганистан през юли 2011 г., стъпка, за която бе подложен на остри критики от републиканците в Сената.

Същия ден изпълняващият длъжността на полски президент и председател на Долната камара на парламента, Бронислав Коморовски заяви, че участието на полските войски във войната в Ирак и в Афганистан е голяма грешка.

В средата на месец април тази година пакистанският генерал Хамид Гюл предупреди, че България трябва да изтегли войниците си от Афганистан, защото следващата година ще бъде кървава. На Гюл може да се вярва, защото той е смятан за създател на талибаните и преди да се обяви срещу САЩ, е работил с ЦРУ.

Ако някой запита министъра на отбраната на България за ценностите, които защитават българските войници в Афганистан, единственото, което може да чуем от него като отговор е, че сме длъжни да бъдем до съюзниците си от НАТО...

 

Най-бедната страна-членка на Европейския съюз прати самолет да извозва бежанци от Либия, тъй като еврокомисарката Кристалина Георгиева се обадила на премиера Бойко Борисов!

По думите на еврокомисар Георгиева, ЕС е изпратил в района 4 кораба и 16 самолета.

„Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, категорична е Кристалина Георгиева.

"Ще има ислямски джихад под носа ви, в Средиземноморието", предупреди либийският лидер Муамар Кадафи. - "Хората на Бин Ладен ще дойдат и ще почнат да искат откупи...” Той добави, че неговото правителство "се справя добре", въпреки въоръжената борба с опозицията и предупреди, че ако бъде свален от власт, бреговете на Европа ще бъдат залети от имигранти.

Какво се оказва: целият ЕС изпраща четири самолета, а бедна, мизерстваща България праща един самолет в района!?

Самолет на България Еър се включи в хуманитарна мисия в помощ на бежанците от Либия, съобщиха от Министерство на външните работи (МВнР) още в събота на 5 февруари.

Очаква се самолетът да транспортира около 400 египтяни от летището в град Джерба, Тунис до столицата на Египет – Кайро. Планът е самолетът Еърбъс 319 с 140 места на борда да направи 4 курса между двете страни. Първият полет ще се осъществи в събота вечерта, а в неделя ще има още три.  Два полета е извършил до момента българският самолет, който се включи в хуманитарната мисия на ЕС за транспортирането на хилядите бежанци на либийско-тунизийската граница, съобщи в Русе министърът на външните работи Николай Младенов. 50 на сто от разходите на полетите се покриват от ЕК, останалата част - от бюджета на страната ни, който бил за хуманитарна помощ и развитие, обясни министър Младенов, пред Дарик радио.

Истината е, че с чужда пита еврокомисар Георгиева помен прави. Страната ни е затънала в изключително тежка финансова и икономическа криза, безработица, фалити – 2/3 от населението мизерства, или живее на границата на бедността, а ние извозваме бежанци с пари от бюджета!

Решение на Министерския съвет за това – няма, решението е еднолично, на премиера Борисов след като лично е бил помолен за самолет!

Другата страна на тази мътна история е още по-неясна: оказва се, че в Европейската комисия нямат и най-малка представа какво се случва в държавата на Кадафи!

Самата Кристалина Георгиева призна: „Проблемът за нас, от хуманитарна гледна точка, е, че не можем да стигнем до вътрешността на страната. Има голямо информационно затъмнение, а от разказите на хората много трудно можем да добием представа за ситуацията. Без достъп на Червения кръст, които имат мандат да получават информация, ние трудно ще научим как стоят нещата”, посочи още българският еврокомисар.

Няма нищо по-хуманно и милосърдно български самолет да спасява хора, но това да се върши за смекта на бюджета, премиерът безпардонно само да ни уведомява какво е решил, министърът на външните работи да му приглася като ехо в подобни решения – някак не върви!

Да се праща хуманитарна помощ чрез Червен кръст е едно в подобни размирни райони, но както научихме от еврокомисар Георгиева – в ЕК даже нямат информация от Либия поради информационно затъмнение!

Още повече, че тя като еврокомисар по бедствия и прочие хуманитарни дейности си позволява да коментира политически какво трябва да се случи с режима на Кадафи и как!

Думите на Кристалина Георгиева: „Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, прилягат на Катрин Аштън, но не и на нея!

Два американски военно-транспортни самолета транспортираха група египетски бежанци от Тунис за Кайро, които са избягали от безредиците в съседна Либия, съобщи Държавният департамент на САЩ, цитиран от АФП.

Да не би отново да изпълняваме някаква американска поръчка, пошепната на ухо и по тази причина да се бързаше толкова със самолета?

Русия, Испания и Италия изпратиха хуманитарна помощ за Либия,

Самата еврокомисар по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева предупреди, че Европа трябва да очаква нови вълни от имигранти заради ситуацията в Либия. Комисар Георгиева посети района на тунизийско-либийската граница, за да се запознае на място със ситуацията с бежанците. Там завари около 165 000 души са напуснали Либия. Близо половината от тях са египтяни.

По време на посещението си в района на тунизийско-либийската граница еврокомисар Кристалина Герогиева обяви, че ЕК ще увеличи финансовата си помощ за бежанците от 10 милиона на 30 милиона евро. Освен това тя призова страните от ЕС да помогнат за справяне с наплива от бежанци, съобщи германският вестник „Зюддойче цайтунг”.

В Либия се води гражданска война, и ситуацията е много сложна. Докато към държавата на Кадафи са отправени хуманитарни помощи и спасителни мисии, се засилва и съсредоточаването на военни сили в района.

Ситуацията край бреговете на Либия много напомня развитието на събитията преди нахлуването на американските войски в Ирак. Тогава към Персийския залив бяха насочени огромни по качество и количество бойни сили на САЩ и Великобритания. И Багдад падна няколко денонощия по-късно. А съдбата на иракския диктатор Садам Хюсейн, без съмнение, е добре известна на Муамар Кадафи, пише „Российская газета”.

Последните няколко дни към района на Средиземно море плават самолетоносачи, ескадрени миноносци и крайцери с хиляди пехотинци на борда. Но на въпроса какво те ще правят край либийските брегове, в момента никой не може да отговори. Няма съмнение, че дори и президентът на САЩ Барак Обама засега не знае какви заповеди да даде.

От една страна, всички са съгласни, че Кадафи трябва да бъде спрян. Да се убиват хиляди граждани на страната в началото на ХІХ век е недопустимо. От друга страна, как той да бъде спрян? Настъплението на опозицията към либийската столица се препъна. Дори контролираните от Кадафи войски преминаха в контранастъпление.

Sky News показа спътникови снимки от бежанските лагери с уточнението, че “бежанци” не е точната дума за хората, тъй като много от тях са принудени да избягат заради насилието от собствената си родина, търсейки убежище другаде.

Сателитни снимки, публикувани на сайта на британiкия канал Sky news показват тълпи от хора, в полето, чиято единствена храна е хлябът, полето е тоалетна, одеялата са малко, а повечето са прекарали на открито и нощите, когато температурите рязко падат. Има хора в тези лагери прекарали повече от пет дни и са отчаяни. Това е положението по тунизийско-либийската граница.

Над 100 000 души са преминали границата през последните две седмици, съобщава Sky News. Най-големите групи са египтяни, а след това са цифрите на граждани на Бангладеш и Китай.

Заради струпването на тълпи от бягащи хора на тунизийско-либийската граница – Русия е пратила помощ в Тунис за тези компактни групи от бежанци.

Другата страна на медала

Единственото вярно нещо по отношение на Кадафи е, че той лесно няма да се предаде, ако изобщо се стигне до такава процедура.

Днес, на 6 март либийският лидер Муамар Кадафи заяви в интервю за френския седмичник „Журнал дьо диманш”, че би желал ООН или Африканският съюз да разследват безредиците в Либия.


„Бих искал в Либия да пристигне разследваща комисия на ООН или Африканския съюз. Ние ще се погрижим тази комисия да работи в страната безпрепятствено”, посочи либийският лидер.

Кадафи също така подчерта, че би предпочел Франция да координира и води разследването.

Докато ЕС се чуди как да овладее хуманитарната криза с бежанците, лоялните Муамар Кадафи сили си върнаха контрола върху градовете Раслануф, Мисрата и Тобрук, се посочва в съобщение на либийската държавна телевизия, цитирано от АФП.

Мисрата, върху който силите верни на Кадафи си върнаха контрола е третият по големина град, който още в края на минала седмица въстаниците срещу режима бяха завзели. Мисрата е и ключов петролен град, от който няма как Кадафи да се откаже!

Режимът на Муамар Кадафи поиска Съветът за сигурност на ООН да оттегли санкциите срещу либийския лидер, заради действията на властите срещу антиправителствените протести. В писмо на либийската страна се казва, че само е използвана „минимална” сила срещу опозиционните демонстранти и още, че правителството е „изненадано” от приетите миналата седмица санкции.

Либия настоява забраната за пътувания и замразяването на активите срещу Кадафи и неговите приближени „да бъдат отменени до установяване на истината”.

Писмото с дата 2 март е изпратено до Съвета за сигурност на ООН от Муса Мохамед Куса, ръководител на либийския Народен комитет за външни отношения и се явява първата официална реакция предадена на ООН, предаде АФП.

И докато Кадафи твърди, че се води война срещу тероризма в държавата му, ЕС далеч не е единен по ситуацията в тази страна.

Италианският вътрешен министър призова САЩ да се сдържат по отношение на ситуацията в Либия и да оставят Европа да се справи с либийската криза, предава АФП, позовавайки се на италианска медия. Според думите на Роберто Марони кризата в Либия крие риск от пораждане на ислямски фундаментализъм.

"Срутването на тези държави може да породи управления, подкрепяни от ислямски фудндаментализъм, с риск от внедряване на "Ал Кайда.", подчерта той Марони

"Трябва да сме сигурни, че Либия не се превръща в новия Афганистан, а американците ще направят добре, ако се успокоят.", заяви Марони по време на среща на анти-имигрантската партия Северна Лига, на която е член.

"Ние сме тук, Европа е тук, и е най-добре ние да се погрижим за нещата.", добави той.

Военната намеса в Либия, където от три седмици режимът провежда кървави операции срещу опозиционната съпротива, ще има „негативни последици”. Това заяви френският министър на външните работи Ален Жюпе по време на посещението си в египетската столица Кайро, цитиран от АФП.

„Франция, както и много от партньорските й страни, не подкрепят западната военна намеса в Либия, тъй като подобно действие ще има изцяло негативни последици”, заяви Жюпе по време на пресконференция в Кайро. „В случай че сраженията станат още по-смъртоносни, трябва да сме подготвени за действие, и затова приехме установяването на зона в Либия, забранена за полети”, уточни Жюпе.

В събота, на 5 март, френският външен министър Ален Жюпе заяви, че Франция иска резолюция от Съвета за сигурност на ООН за влизане в сила на зона без полети в Либия, предава АФП.

„Ние работим в Ню Йорк с британците, за да получим резолюция на Съвета за сигурност за влизане в сила на въздушна зона без полети за избягване на бомбардировки.”, заяви Жюпе в Бордо.

Великобритания, Германия и Франция затвориха посолствата си в Либия от съображения за сигурност.

Извънредна среща на външните министри на ЕС ще се проведе на 10 март в Брюксел, съобщи върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън. Министрите ще обсъдят ситуацията в Либия.

На 11 март, ще се проведе и извънредна среща на лидерите на ЕС заради ситуацията в Либия.

Не без значение е фактът, че евентуална военна намеса в Либия би имала катастрофални последици, съобщи Анадолската агенция.

Турският държавен министър по европейските въпроси Егемен Багъш посочи, че преди всичко решение на ситуацията трябва да бъде търсено с дипломатически методи.

„Светът трябва да се поучи от това, което се случи в Ирак. Най-доброто нещо за Либия е да се спре кръвопролитието. Компромис може да бъде постигнат чрез преговори”, казва турският министър в интервю за португалския вестник „Диарио де нотисиаш”.

Междувременно САЩ продължават от обсъждат със съюзниците си, включително и със страните от НАТО, възможностите за намеса в ситуацията в Либия, съобщи говорителят на Държавния департамент Филип Кроули.

„И както досега внимателно следим ситуацията в Либия и ни е известно, че сблъсъците между поддръжниците на Кадафи и опозицията продължават. САЩ продължават да правят оценка на начините, по които международната общност би могла да повлияе на ситуацията в Либия”.

В тази обстановка България да мери сили с целия ЕС в хуманитарни мисии, докато се тресе от икономическа и финансова криза, да подкрепя позицията на САЩ, която далеч не е единна за Брюксел е меко казано недалновидно, да не употребявам по-груби квалификации.

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпълнява служебните си задължения в ЕК, аргументът на премиера Борисов, че 15 000 египтяни били на границата с Либия, в невъзможност да пресекат границата е едно. Съвсем друго е, че поне 10 пъти повече българи бедстват в невъзможност да се изхранват, да се лекуват, да работят, да прехранват семействата си.

Едно е да бяха пратени храни, лекарства и одеяла, а далеч по-различно е да се харчат пари на данъкоплатците по еднолично решение на премиера!

Министърът на културата Вежди Рашидов награди еврокомисар Кристалина Георгиева с най-престижното отличие на Министерството на културата „Златен век”.

И защо? Да не би да е преписала Паисиевата история, а ние да не знаем? Какъв точно й е приносът на еврокомисарката към българската култура – след като тя работи в Европейската комисия по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи?

Управниците често ни повтарят, че са горди, че Кристалина Георгиева е еврокомисар на годината. А тя дали се е сетила да се гордее с родината си, или отдавна я е забравила?

Това че ни натриса Стоичков няма как да е принос на Георгиева за страната.

Или като кара премиера да се мери с 27-те богати европейски страни-членки като праща самолет за бежанци в Северна Африка.

Дали еврокомисарката си дава сметка, че половината пари за тези полети на български самолет са от бюджета на бедната ни мизерстваща държава?

 

Някой лъже, всички мажат за визитата на Бойко Борисов в Щатите. Посланик Марси Рийс също бе въвлечена в драмата, наречена "Визита на пожар в Белия дом"

Премиерът Борисов е щастлив и благодари на президента на САЩ, ОбамаКолкото и да им е неприятно на някои в България, президентът Обама няма нито една забележка към България, отбеляза типично хапливо премиерът Бойко Борисов след като прекара с него 40 минути.

Американският президент Барак Обама нямал никакви забележки към нашата страна?! –

Да не би да сме на родителска среща вместо на визита на български премиер при президента на САЩ?

„Трудно е да се изведе новина освен чутите похвали и суперлативи”– призна Константин Караджов, специалният пратеник на bTV във Щатите.

Протоколно ръкостискане в Белия домТогава защо трябваше да се хабят толкова репортерите, като събитията от посещението на българския министър-председател са две: 40 минути с Барак Обама в Овалния кабинет и отскачане до Аквариума с акулите в Балтимор!

"Най-важното е, че България е един от първостепенните и най-добри партньори на САЩ във всяка една област - и във външната политика, и в общите идеали, и в енергийната сфера, във военната сфера, в политическата сфера, културата", изтъкна Бойко Борисов в оценката си за разговорите в Белия дом.

За по-пълна представа за тази визита публикуваме със съкращения интервюто на Борисов с официозния журналист Николай Бареков по ТВ 7, интервю, в което Бареков задава на премиера отговори:

{edocs}bb-barekov-usa.doc,600,400,link{/edocs}

За начало, да изчистим въпроса, който витаеше дни преди тази визита, а той е: имаше ли покана от Обама за Борисов, или всичко бе организирано на пожар?

Във Вашингтон Борисов, вече се бе отпуснал и не пропусна да се заяжда на дребно с политически опоненти и репортери:

Срещата Обама-Борисов от видеото на сайта на Белия дом"К’во ще напишете сега, не знам", обърна се към пътуващите с него български журналисти в САЩ след срещата си с американския президент Барак Обама премиерът Борисов, като им дръпна една поучителна реч.

"Специално за тези, които писаха, нали, че ще се видиме с Обама друг път, да им кажа друг път да не пишат нещо, преди да знаят. Те си знаят кои са, платените медии. Просто с молба, преди да се правят свободни съчинения, да питате и тогава да се каже, а не да се дезинформира обществото. Хич не ми е приятно да чувам информации, които изобщо не кореспондират с истината, а в същото време да се говори за коректност помежду ни", коментира Борисов.

"Думите "похвалиха и сърдечен прием" са нещо нормално за отношенията, които има България през годините със Съединените щати. Говоря за трите години наше управление. Защото ако си припомните вътрешни министри на предишното правителство нямаха визи за Съединените щати. Не трябва да се забравят тези неща, защото паметта им е къса. Иначе повтарям, дори и ако щете срещата беше уговорена, три дати имахме - 3-ти декември, 17-ти декември, края на януари. Срещата с Обама за нас не е новина, но аз разбирам, особено тези медии, на които ги лишихме от спонсорите им, като махнахме посредниците за доставка на газ и други с корпоративни интереси. За нас това не е новина, че ще има среща с президента Обама. По-важно е какви са резултатите от тези срещи, по-важно е дългосрочното партньорство и затова като събитие по никакъв начин не сме го афиширали. Просто ги гледах, надсмивах им се и си мълчах. Защото това е, знам им користните интереси на тези, които го правеха. Но сега те се излагат, не се излагаме ние", каза премиерът в интервю за ТВ 7 и Николай Бареков от Вашингтон.

Да сте чували дата, наречена „края на януари” – чухме я май за първи път от самия Борисов.

Срещата за него не била новина – ех, ако беше и вярно – друго щеше да е! Да не говоря, че като е нямало новина, защо тогава е трябвало да се бие път зад океана на премиер, делегация, репортери...

Забрави ли премиерът ни как журналисти питаха слисани от отвъдокеанските медийни изяви на Цветан Цветанов ще има ли визата за Борисов в САЩ или не?

Цветанов обяви пръв, че ще има среща „Обама-Борисов”, докато посолствата на двете страни мълчаха.

Тогава Министерският съвет се видя в небрано лозе и поясни твърде странно:

„Щом Цветанов е казал, среща Обама-Борисов ще има...”

Нейно Превъзходителство Рийс съобщава, че не се предвиждат посещения на високо равнищеТака ли се гради и пази авторитета на премиера, като се твърди в прав тест, че в държавата се случва това, което Цветанов казва и определя?!

На 7 ноември т. г. посланик Марси Рийс даде пресконференция в американското посолство по случай преизбирането на Барак Обама за втори мандат. На нея тя отбеляза, че е рано да се говори дали може да се очаква скоро посещение на българския президент или премиер в Белия дом, но заяви, че вече са проведени редица срещи на високо равнище между български и американски представители, и изрази надежда те да продължат и занапред.

Чуйте изказването на Рийс и превода на български:

Посланик Рийс се самоопровергава20 дни по-късно в първото си телевизионно интервю след пристигането си в България, Рийс се самоопроверга като каза: „Срещата Обама-Борисов е инициирана от американската страна”...

Да беше изречено от Джеймс Уролик, щях да разбера конфузията и объркването на Нейно Превъзходителство посланик Рийс, но да се самоопровергаваш – това май не е присъщо на опитните дипломати, за какъвто ни бе представена Рийс след връчването на акредитивните й писма.

Вечерна работна среща в Овалния кабинет на Белия дом, между българския министър-председател и американския президент Барак Обама – вечерна за България, предвид часовата разлика между двете страни.

„Днешното посещение е работно и се организира в спешен порядък за по-малко от две седмици, по инициатива на американския президент – съобщи на живо в ефир Константин Караджов. – Пресслужбата на Белия дом обяви и приоритетите в разговорите: ролята на България в НАТО и приносът за стабилизиращата мисия в Афганистан.

Премиерът Борисов се опита да опровергае как е заминал на работна визита, като подчерта, че това посещение е било договорено още лятото /докато посланик в София беше Джеймс Уорлик. – бел. Л. М./.

Според версията на Борисов, след взрива на летището в Сарафово, Барак Обама му се обадил по телефона и предвидил да има такова посещение...

Борисов обясни на 3 декември на пресконференцията в българското посолство във Вашингтон - разказа Караджов, че това посещение не било по спешност и не било по повикване, а даже имало три възможни дати за среща между двамата, но те са избрали най-ранната, с обяснението, че /т. е. 3 декември – бел. Л. М./, Цветанов така и така е в командировка в Щатите и да не се връща до България?!?

Подобно обяснение може да мине в детската градина, но не и в разговор с що годе интелигентни граждани!

Борисов каза още на въпросната пресконференция на 3 декември, че и на българската, и на американската страна им било пределно ясно кои са атентаторите, но тъй като липсвали определени брънки в разследването като доказателства, такова обвинение не би издържало пред съда.

По този начин беше формулирана всъщност новината е, че няма новина – уточни Караджов. – Едно такова решение на България да посочи Хизбулла и Иран за терористични организации, би означавало те да бъдат признати за такива на ниво ЕС и да влезем в голямата политика.”

Барак Обама бил подготвен много добре за срещата с българския премиер и се пошегувал, че Бойко Борисов има черен колан по карате...съобщи Константин Караджов.

„Той е изключително ефективен световен лидер. Също така искам да вметна, че той има черен колан по карате, така че трябва да бъдем много внимателни...” са точните думи на Обама.

/Всъщност това с черния колан не е съвсем сигурно, тъй като Цончо Колев преди време опроверга тази биографична „легенда” за Борисов. Тогава никой не му поиска обяснение, а ставаше дума за министър-председателя на държавата!

Цончо КолевЦончо Колев е бил старши инструктор в антитерористичния отряд на „червените барети“. Участвал е в антитерористични акции за спасяване на заложници. От повече от двадесет години работи в САЩ. Бил е консултант по бойна и физическа подготовка на отрядите SWAT в няколко градски полицейски управления.

Цончо Колев притежава шести дан по карате, пети дан по джудо и джиу джицу, експерт е по Mixed Marshal Arts (MMA). Основател е на стила Real Catch в ММА. Той е дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате. Бил е неколкократен шампион на България по джудо и треньор на младежките национални отбори.

От единадесет години е кондиционен треньор на Бернар Хопкинс – световен шампион по бокс в полутежка категория, известен като „Екзекуторът“. Работил е и с друг световен шампион – Глен Джонсън, както и с още именити състезатели в САЩ.

Ето какво публикува преди време „Хроники” като пояснения на същия Цончо Колев:

„По указание на един вече пенсиониран полковник Генчо Зарев от МВР, той е бил препоръчан на Цончо Колев „да се помогне на едно момче от Пожарната да направи отбор”. Борисов започва да тренира шотокан карате и това прави няколко месеца с още едно момче, прави отбор – той не става каратист, той става охрана на Тодор Живков...

...Човек, който се описва като каратист, без да е бил състезател по карате, а е бил единствено методист /администратор/ на отбор по карате, както и помощник-треньор на треньора по карате Цончо Колев.” –бел. Л. М./

Това изявление на въпросния Цончо Колев, явно не е достигнало до Обама.

А сега какво се случи във Вашингтон по Протокол:

Орелът от кристал - дар от ОбамаПреди срещата българският премиер подари на президентът Обама копие от златната маска на тракийския владетел Терес, а Обама върна жеста като подари на Борисов кристален орел.

/Тук не мога да не спомена следното: според дипломатически източник на „Хроники”, подаръците, които си разменят двама държавни ръководители на високо равнище трябва да са равностойни: т. е. малка и най-бедна в ЕС България не може да дарява копие от златна маска на владетел от древността, което би било лош вкус.

В същото време, могъщата САЩ да „връща” жеста с кристален орел, изработен от известния американски дизайнер на стъкло Ханс Годо Фрабел от щата Джорджия.

Ще уточня, че копието на златната маска на тракийския владетел Терес и изработката му е безценна, тъй като за времето показва наличието на една добре развита, технологична цивилизация.

Единственото положително в подаряването на маската на Терес бе, че така бе направена реклама на археологическите съкровища, които се откриват непрекъснато по нашите земи. Силно се съмнявам, че някой около Борисов е гонил подобна цел... – бел. Л. М./.

Борисов оправя венеца, който ще положи на Мемориала на Незнайния воинБългарският премиер Бойко Борисов започна еднодневното си работно посещение във Вашингтон с поднасянето на  венец на гроба на Незнайния воин на Арлингтънското национално гробище, разположено на южния бряг на река Потомак, в близост до Пентагона.

 

 

Българската делегация напуска Арлингтънското гробищеВ чест на българския министър-председател церемонията се състоя с пълни военни почести, предаде БТА. Неин домакин бе генерал-майор Майкъл Ленингтън, командващ военен окръг Вашингтон. След отекването на 11 топовни салюта и изпълнението на националните химни на България и САЩ, Бойко Борисов поднесе венец на Мемориала на Незнайния войн. Арлингтънското национално гробище, разположено близо до Пентагона, е най-святото военно гробище в страната. Тук са погребани над 300 хиляди души, от редници до генерали и президенти, стотици ветерани от всички американски войни от Революцията насам. В "Арлингтън" почиват и тленните останки на част от жертвите от полет 77, врязал се в Пентагона на 11 септември 2001 година. В парцел 60 са гробовете на неколкостотин американски военни, паднали в конфликтите в Ирак и Афганистан.

Според БТА топовните салюти били 11, докато за bTV са прозвучали 19 салюта.

Министерският съвет на Република България публикува пълният текст на словото на Барак Обама в Овалния кабинет.

Срещата на министър-председателя Бойко Борисов и президента Барак Обама се проведе в Овалния офис на Белия дом

Ето линка към сайта на Белия дом, където може да се чуе на английски разговорът на Обама с Борисов.

На разговора са присъствали посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на отбраната Аню Ангелов. От американска страна сред присъстващите бяха посланикът на САЩ в България Марси Рийс, заместник-държавният секретар Уилям Бърнс и Джон Бренън, съветник на президента по въпросите на вътрешната сигурност и контратероризма.

{edocs}slovo-obama.doc,600,400,link{/edocs}

„Приветствам с добре дошъл в Белия дом министър-председателя Бойко Борисов. Още от самото начало искам да потвърдя, че България е изключителен съюзник на САЩ. Очевидно нашите две страни се свързват с много здрави връзки, включително и в моя роден град Чикаго, където има голяма българска общност," заяви според видеозаписа  от сайта на Белия дом, държавният глава на САЩ Обама, като благодари за българския принос в Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан.

Борисов побърза да се пошегува, като определи  Чикаго като "един български град в САЩ" заради 150-те хиляди наши сънародници, които живеят там.

След срещата двамата са направили изявления:

„България се доказа като изключителен съюзник в НАТО. Премиерът е много ефективен лидер на световната сцена. Благодаря му за усърдното разследване на трагичния терористичен акт, при който бяха убити израелски граждани. Службите си сътрудничат да открият извършителите”, заяви Барак Обама.

"Бих искал да благодаря на българския премиер за усилията на българските власти за разследване на кървавия атентат и да похваля работата на нашите общи екипи", заяви Обама.

Борисов е информирал Обама за разследването на атентата в Бургас от юли тази година, при който загинаха петима израелски туристи и българският им шофьор. Oт българска страна обаче в аванс съобщиха, че все още разследването няма достатъчно доказателства кой стои зад атаката.

"И той знае, и аз знам кои са" – са думите, които е изрекъл Борисов пред репортери.

„Няколко месеца вече най-могъщите служби не могат да го изкарат. Затова и президентът Обама изрично още веднъж подчерта, че се солидаризира с моето становище, че трябва да се поработи още. Колкото и да им е неприятно в България - нито една забележка няма от президента Обама към България, нито една”, увери от своя страна Борисов.

Бойко Борисов е заявил, че е невероятно как за един извършител може да има визуални и ДНК данни, а все още да не е заловен.

"Президентът Обама обеща, че американските специални служби ще заработят по-интензивно, за да имаме по-твърди доказателства срещу поръчителя и извършителя на атентата в Сарафово. И той знае, и аз знам кои са, но Обама се съгласи с мен, че за пред съда трябват твърди доказателства", каза българският премиер, цитиран от trud.bg.

София на този етап официално не споделя версията на Израел, подкрепяна от САЩ и Великобритания, че зад терористичния акт стоят Иран и Хизбула стана ясно от новините след срещата Обама-Борисов.

Премиерът поканил Обама на следващата среща на лидерите на Централна и Източна Европа, която да е в София, "след като бием на изборите".

Човек като чете информациите за тази еднодневна визита остава с впечатление, че не предстои акция по сваляне на сирийския президент Башар Асад.

Според записите от Белия дом, се оказва, че Обама и Борисов са си хортували непринудено весело, като че ли всичко в Близкия изток върви по мед и масло и не предстоят военни конфликти там, които може да прераснат в нещо плашещо голямо.

Нима двамата държавници смятат, че нито един българин няма да си зададе въпроса: защо не бяха огласени истинските причини и теми, по които са говорили те.

България била стабилна – стабилна като висока смъртност и брой на самоубийства, стабилна като увеличаване на безработицата, стабилна като най-бедната в Европейския съюз. Не е ли цинично да се говори за стабилност при тези обстоятелства, след три години управление на ГЕРБ?

Тук ще завърша темата засега като цитирам три грузински тоста:

„Да пием за това, да не ни се налага да общуваме с хора, недостойни за нас!”

„Да пием за това – да не забравяме, че човещината не може да бъде заменена с власт!”

„Да пием за чувството за мярка!”

 

В тържествената си годишна реч пред Конгреса "За състоянието на Съюза", американският президент Барак Обама обяви, че САЩ ще изтеглят войските си от Ирак до края на месец август 2010 г. и се очаква да започнат изтеглянето на бойните си подразделения от Афганистан през юли 2011 г.

„Тази война свърши и нашите войници се връщат у дома" бяха точните думи на Обама пред Конгреса. Така едно от предизборните обещания на Обама е на път да бъде изпълнено.

Няколко дни преди тази реч на американския президент в. „Ню Йорк Таймс” написа: „Избиването на талибански бойци няма да бъде достатъчно. Ако има някаква надежда да бъдат разгромени бунтовниците, афганистанското правителство ще трябва да убеди голям брой бойци да свалят оръжието...”

Докато световните информационни агенции разпространяваха новината за речта на Обама, в БНТ, новоизбраният министър на отбраната Аню Ангелов направи следното изказване:

„... в момента нашият фронт е в Афганистан – не толкова в Косово, не толкова в Босна, преди всичко в Афганистан. Много хора задават въпроса, защо сме там, аз ще оставя наистина на политиците да обяснят защо сме там. Искам обаче да поставя така въпроса – че хората, които са там, отиват да изпълнят своя дълг. Те не отиват само за пари, както много хора си мислят, виждате по различни страници на вестници, че едва ли не отиват само за пари, да се върнат, да си купят половин панелка и т.н. ...”

От кога един министър на отбраната няма обеснение какво търсят български войници в чужда държава? Какъв дълг изпълняват в тази страна българските бойци, освен дълга да нахрянат семйствата си, с цената на живота си?

Няма да сравнявам равнището на Барак Обама и Аню Ангелов, новият така наречен министър на отбраната. Нито ще започвам спор доколко е необходимо в условия на тежка финансова криза, България да дава пари за едно НАТО-вска авантюра, само защото не трябвало да се делим от другите страни-членки на НАТО!

Какво се случи на Франция и Саркози след като те обявиха, че повече няма да изпращат войници в Афганистан? Нищо.

Франция се обяви и против войната в Ирак и сега французите са добре дошли в тази държава, докато ние загубихме над два милиарда от невърнатия си външен дълг от Ирак!

Какво се случи когато италианският премиер Силвио Берлускони заяви на Джордж Буш, че ще изтегли войските си от Ирак? Нищо не се случи.

"Канада няма да продължи мисията си в Афганистан, дори ако президентът на САЩ Барак Обама я помоли за това”, заяви говорителят на канадския премиер Стивън Харпър, цитиран от Асошиейтед прес. И какво се случи след това на Канада? Отново нищо.

Само тези три примера са достатъчни за да оборя нашият нов министър на отбраната, но както се казва – къде е Вашингтон, къде е Париж, а къде – Хасково!

За какво е учил въпросният генерал толкова години след дипломата за инженерство по радиоелектроника, за какво е завършил – завършил Военната академия „Г. С. Раковски”, Военната академия на Генералния щаб в Москва, курс за офицери в Колежа на НАТО в Рим? За какво е бил аташе по отбраната в Кралство Великобритания и Северна Ирландия, след като е тръгнал на 67 години тепърва да си играе на политик?

Надявам се поне, че генералът не е приел поста на министър с ясното съзнание, че ще работи за собствена кариера, а че ще даде всичко от себе си за интересите на българското общество!

В този дух на размисъл, новини и факти, ще се върна малко назад в годините и ще припомня на генерал Ангелов едни не толкова достойни за България събития:

Преди няколко години, президентът Георги Първанов хвърли поредния орден "Стара планина" на вятъра, когато награди с най-високото българско отличие бившият държавен секретар на Джордж Буш, Кондолиза Райс. Същата Райс, която не само, че не оправи проблема с визите, както очакваха мнозина българи, но и се оказа, че е забравила, че идва в България за втори път, и че вече е била на посещение у нас! Толкова незначителни сме за някакви висша чиновничка от администрацията на Белия дом, че даже не си ни спомня!

На церемонията по връчването на най-високия български орден, Райс отбеляза, че е изключително доволна, че е успяла да изиграе роля за решаването на "този кошмар, който изживяха българските медици и палестинския лекар". В какво се е състояла тази спасителна роля на Райс за медиците ни, така и не стана ясно.

"За САЩ е важно участието в разрешаването на подобни хуманитарни казуси", заяви държавният секретар на САЩ, като удобно "пропусна" спомена за двамата обезглавени български шофьори в Ирак, по спасяването на които от Белия дом не си мръднаха пръста. Райс "пропусна" и факта, как ни бяха извити ръцете да получим едва няколкостотин милиона от иракския външен дълг, вместо полагащите ни се над 2 милиарда долара.

Като говорим за този дълг, ще припомня, че другият партньор на САЩ на Балканите, Турция, получи дълга си във вид на петрол, който продаде и осребри добре тези дълго време замразени пари.

Сервилността на политиците ни при посещението на Кондолиза Райс, Буш, Клинтън бяха безгранични и унизителни. За сравнение ще припомня как държавният секретар на САЩ, Кондолиза Райс бе възпрепятствана да отиде в Ливан. "Кондолиза Райс не е добре дошла в Ливан, преди да има прекратяване на огъня" заявиха по този повод премиерът на Ливан, Фуад Синиора и други официални представители на ливанските власти, цитирани от Ройтерс.

Преди време вицепрезидентът на САЩ, Джо Байдън призна, че НАТО не печели войната в Афганистан! Ние, като страна, участник в конфликта пращаме войници и мълчим, за да не вземе да се обиди някой от Големите братя!

Кога ще доживеем родните политици да се държат достойно, а не сервилно? Кога ще доживеем политиците ни да казват истината, а не манипулирани измислици на чужда пропаганда?

В годините на престой в Белия Дом на Джордж Буш, почти не се споменаваше фактът, че Бен Ладен е влязъл в историята през далечната 1979 като партизанин, работещ с ЦРУ, в защита на Афганистан от нахлуващите съветски войски. Без значение дали е бил антикомунист или е надделяло желанието му да няма неверници в ислямския свят. Години наред бе известно, но не се говореше за това, че именно Бен Ладен е предупредил саудитския крал, че Саддам Хюсеин ще нападне Кувейт.

Чувал ли е генерал Ангелов за времето, когато в Белия дом никой не искаше да си спомня за "Ю Ес Ей Тудей" и изказването на един американски боен командир в Афганистан от 11 ноември 2001 г.? Изказване, в което боецът призна, че залавянето на Осама бен Ладен не е било сред мисиите на операция "Трайна буря". Намери се и сътрудник на генерал Франк, който допълни ни в клин, ни в ръкав: "Ако утре сутринта някой ни каже, че Осама е мъртъв, това не означава, че сме приключили с Афганистан".

Нищо не е само черно, и само бяло

Докога ще продължи демонизирането на исляма като сатанински терористичен култ, или ще доживеем времето, когато ще се постигне някакъв що годе приемлив баланс в замяната на Осама с вече мъртвия Саддам и Ирак, който бе разрушен? Само времето може да даде смислен отговор.

Америка енергично подкрепяше Саддам Хюсеин във войната срещу Иран. "Войната е вариант, при който няма печеливши, а всички са губещи" припомни Гор Видал, но никой от администрацията в Белия дом не пожела да го чуе.

Един друг мит за противопоставянето на Израел на Иран също звучеше години наред твърде еднозначно. Истината бе, че Израел бе използван за канал, по който се извършваха тайни доставки на оръжие на Иран, факт, който навремето "Лос Анджелис Таймс" и "Чикаго трибюн" през месеците април и май на 1986 година не спестиха на американското правителство.

В момента бившият британски премиер Тони Блеър се явява пред Комисията „Чилкот” и дава обяснения за за въвличането на Обединеното кралство във войната в Ирак. Бившият премиер Блеър е разпитван от специалната комисия, оглавявана от сър Джон Чилкот, заради съмнения, че е подвел парламента за причините за въвличане на страната във войната в Ирак.

Британската преса отбеляза, че много след като инвазията в Ирак е била факт, бившият британски външен министър Джак Стро предупредил през 2002 г. със секретно писмо премиера Тони Блеър, че законността на бъдещата военна операция в Ирак е съмнителна, съобщи в. "Сънди таймс". Писмото на Джак Стро ще бъде ключово веществено доказателство в разследването на комисията "Чилкот" за участието на Великобритания в конфликта в Ирак.

По повод явяването на Блеър пред Комисията „Чилкот”, в. „Уолтстрийт джърнал” написа, че Блеър е обещал помощ за войната в Ирак много преди избухването й, като гарантирал пред Щатите бъдещата подкрепа на Великобритания.

Според допитване на института YouGov, 52 на сто от анкетираните 2033 британци смятали, че Блеър ги е "подвел нарочно" с твърденията за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак, които така и не бяха открити.

Великобритания приключи военното си участие в Ирак през юли 2009 г. Конфликтът предизвика бурни обществени протести, след като в хода на войната загинаха 179 британски военнослужещи.

Та думата ми бе, че от същия този Ирак, в който така и не бяха открити оръжия за масово унищожение, днешният президент на Щатите Барак Обама изтегля американските войски.

В България – новият военен министър подкара мандата си с приказката - „С чужда пита – помен...” и седна да ни убеждава, че няма значение, че сме в криза, и харчим пари за една чужда война в Афганистан. Важното било да не се делим от НАТО!

 

Участието на България в Афганистан, шистовия газ за Шеврон са в дъното на причините, които накараха избрания за втори мандат американски президент Барак Обама да склони да приеме българския премиер Бойко Борисов

Борисов и Цветанов поздравиха ПП ГЕРБ с шестгодишнината от Вашингтон! А можеше да го направят от Тадж махал или от египетските пирамиди!Борисов и Цветанов са поздравили от Вашингтон ПП ГЕРБ с шестата й годишнина – разпространиха агенции и телевизии новината! А можеше да го направят и от Северния полюс, или по време на втори скок на Баумгартнер от ръба на Космоса!

Избран, но не и положил още клетва Барак Обама ще приеме за кратко българския премиер Бойко Борисов в Белия дом. Причините за този изкопчан с огромни усилия прием е, че компанията „Шеврон” вече е загубила търпение и очаква час по-скоро да бъде вменено на Борисов, че мораториума за шистов газ трябва час по-скоро да отпадне и да започне проучване и добив.

Другата причина за приемането на Борисов от Обама е, че България трябва да бъде заставена в никакъв случай да се подвежда от Франция и Гърция и да изтегля военния си контингент от тази страна!

Обама и екипът му за втория мандатСмехотворния комплимент, че „България била водеща страна в НАТО”, цитиран от Пресцентъра на МВР не само, че не отговаря на истината, но и крие реална опасност САЩ да искат от страната ни още пари, или още сделки за изкупуване на втора и трета ръка въоръжение!

Съобщенията в навечерието на срещата Обама-Борисов, че американският президент щял да поиска да му бъде докладвано докъде е стигнало разследването на взрива в летище Сарафово, въпреки че това разследване не е приключило още.

Да не припомням, че България все пак не е един от щатите на Америка, та да бъде привикван министър-председателят й зад океана, за да дава едва ли не отчет по неприключило следствие!

По подобен начин стои въпросът и с проявения американски интерес към съдебната реформа, който логично би следвало да идва от ЕС, но не и от Щатите!

Защо Цветанов живя две седмици в Щатите и все още няма да се завръща?

Снимка на дясно с посланик Уйлям Браунфийлд за албума на ЦветановС езиково обучение ли е зает вицепремиерът, или задСнимка на дясно с главния прокурор и министър на правосъдието, Ерик Холдър проточилото му се извън всякакви протоколи гостуване стои бъдещето на ГЕРБ и кой ще е начело на държавата?

Започналото преди две седмици официално-работно посещение на Цветан Цветанов продължава безпрецедентно дълго, и бащата на три деца, и горд собственик на шест апартамента и къща в село Шума остана във Вашингтон и за пристигането на премиера Бойко Борисов в САЩ!

Първоначално на гражданството бе поднесена блудкавата оперета: Борисов заминава при Обама, след което съобщението бе оставено дни наред без последствие и най-верните официозни медии и журналисти се чудеха защо Пресцентърът на Цветанов съобщава за бъдещата визита, след като имаме и Външно министерство например?

Снимка със специалния съветник на Обама, Джон Бренън за албума на Цветанов - на лявоС огромни усилия на родни и американски институции най-после бе потвърдено, че Борисов все пак ще се види с Обама и това се очаква да се случи на 3 декември!

Тук ще припомня, че през април 2010 г. американският президент имаше възможност да се види и снима с българския премиер в американското посолство в Прага. Срещата им бе в рамките на официалната вечеря на Обама с лидери от Централна и Източна Европа.

Защо Цветанов остана толкова дълго в Щатите, за да попълни фотоалбума си наСнимка на дясно със сенатор Джоузеф Либерман „голям” политик, или за да подготви почвата за бъдещето на самия Борисов след изборите – това така и тепърва ще научаваме.

Повече от две седмици Пресцентърът на МВР публикува снимки на своя министър, в които той е обърнат ту на ляво, ту на дясно при срещите си:

  • със сенатори,
  • с директора на ФБР,
  • с Джон Бренън, специален съветник на президента Обама по въпросите на контратероризма,
  • с ръководителите на всички правоохранателни агенции на САЩ,
  • с Джанет Наполитано – секретар на Департамента за вътрешна сигурност,
  • с главния прокурор и министър на правосъдието на САЩ Ерик Холдър,
  • със специалния съветник на президента и координатор по киберсигурност на САЩ Майкъл Даниел,
  • с помощник държавния секретар по наркотиците и правоохраната Уилям Браунфийлд,
  • с помощник държавния секретар и директор на Бюрото за дипломатическа сигурност на САЩ Ерик Бозуел,
  • с координатора по въпросите на контратероризма Даниел Бенджамин,
  • с директора на „Сикрет Сървис”, Майкъл Съливан,
  • срещи в Държавния департамент на САЩ, с водещи експерти от Държавния департамент в тази област,
  • с Алън Бързин помощник секретар по вътрешната сигурност на САЩ и главен дипломатически служител на Департамента
  • с командващия Службата за специални разследвания към ВВС на САЩ генерал Кевин Якобсен
  • с директора на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ Мишел Лионхарт
  • със заместник-директорът на ДЕА Томас Харигън,
  • с директора по операциите Джеймс Капра,
  • Цветанов посети Международната асоциация на полицейските ръководители
  • Министърът участва в кръгла маса организирана от „Джърман Маршал Фонд” на тема: „Регионална и глобална сигурност: Ролята на България в борбата с организираната престъпност и тероризма“
  • с конгресмен Ричард Нийл – съпредседател от Демократическата партия на САЩ на Групата за приятелство с България в Конгреса,
  • с конгресмен Джо Уилсън – съпредседател от Републиканската партия на САЩ,
  • Посещения в Дирекцията за специални операции на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ (DEA) и на Националния целеви център към департамента за вътрешна сигурност на САЩ.

„Ако Цветанов реши да се снима с всички сенатори, съдии и прокурори, то ще сколаса да се върне в родината направо за изборите догодина” – коментираха дипломати от кариерата.

„Вашата лидерска роля, г-н Цветанов, е ясно видима за нас и правоохранителните, и разузнавателни органи на Съединените щати са Ви благодарни за това, което правите“, казал Джон Бренън.

Явно до Бренън не е достигнала информацията, свързана със смъртта на Мирослава от Перник и смъртта на главния свидетел Стойчо в присъствието на антитерористи от ГД БОП.

Оказва се, че в Белия дом вероятно не са и чували за приземилите се без проблеми френски парашутисти в мерата на село Коиловци, и тупаникът, който им хвърлиха няколко от селяните там! Ако бяха обърнали внимание от американското посолство на българската и най вече на френската преса за този скандален случай, то в администрацията на Обама щяха да се превиват от смях в и без това скучното им, лишено от емоции ежедневие, уравновесено и гладко от Протокола там!

Така Цветановите покровители щяха да научат, че борбата с организираната престъпност на протежето им се изразява в това, всеки, който иска, да може да кацне с парашут, преминавайки българската граница със професионално оборудване за разузнаване! А на въпросите на гражданството, от висотата на поста си на министър на вътрешните работи, Цветанов ще обяснява, че това били туристи, любители на екстремни спортове!

Явно Бренън не е наясно с факта, че Цветанов е сложил ръка на основни места в съдебната система, или че вътрешният министър не можа да обясни внезапното си забогатяване с шест апартамента.

Ако такъв министър като Цветанов бе на високия пост в Щатите и се държеше по подобен начин, да прави каквото му дойде на ум, и да говори каквото му скимне от трибуната в парламента – то той още в първата година от управлението на ГЕРБ щеше да е извън борда на политиката!

За първи път в световната дипломация се провежда официално работно посещение на министър на другия край на света, което безпрецедентно продължава трета седмица!

Едно посещение или е официално, или е работно, но никога не е - официално работно – коментираха за „Хроники” дипломатически източници смехотворната ситуация около това пребиваване на Цветанов отвъд океана.

Що се отнася до проведените до сега и изброени по-горе срещи на Цветан Цветанов, но и най-обикновен чиновник от държавната администрация да цъфне в България например, все ще се намерят хора, които всеки ден да го водят на различни срещи и мероприятия!

Другият абсурден момент от това пребиваване на вътрешния министър в Щатите е този, че при неприключило следствие за взрива на летище Сарафово бе обявено от американска страна, че той, а и Борисов ще отговарят докъде са стигнали разследващите и какво са открили.

Няма такъв случай, освен в една страна от колониален тип, за каквато представят България висшите ни политици, да търчиш и да докладваш докъде си стигнал в такова сериозно разследване! Още повече, че страната ни е член на Европейския съюз!

Шегобийци оправдават дългото пребиваване на Цветанов в САЩ, като начин да учи интензивно и на живо английски език, но ако това е така, то идва въпросът - защо министърът не си взе неплатен отпуск и да замине на частно посещение със заем от тъста или тъща си, а не с двама придружители да стои и живее в Щатите вече трета седмица на сметка на данъкоплатците!

Други граждани с чувство за хумор отбелязаха, че вероятно Цветанов е гост на бившия посланик на САЩ, Джеймс Уорлик, а колко продължава едно гости между близки приятели – това няма отговор в държавния дипломатически протокол!

Ако говорим сериозно – на фона на четиричасовото посещение на Хилари Клинтън, сегашната визита на Цветанов си е без прецедент и показва, че зад дългия срок на това пребиваване има други скрити причини.

Една такава причина би могла да бъде начален период от плановата подготовка на Цветан Цветанов да застане начело на следващото правителство. Фактът, че Цветанов остава в Щатите и след пристигането на премиера Борисов би могъл да означава, че е твърде възможно в негово присъствие на Борисов да му бъдат съобщени от американска страна нелицеприятни новини за неговото собствено, политическо бъдеще.

Източници от ГЕРБ твърдят, че следващият премиер едва ли ще е отново Бойко Борисов, но оставането на премиера все още във властта засега било важно, тъй като без него, ПП ГЕРБ можела да загуби предстоящия парламентарен вот!

Какво даде самочувствие на Цветан Цветанов, за да отиде остане за толкова дълго в САЩ?

На първо място е фактът, че МВР-министърът контролира вече изцяло Държавната комисия по сигурността на информацията и взе един от най-големите лостове за кадруване по най-високите етажи на властта.

"Новият председател на ДКСИ е с богат професионален опит в работата с дела", побърза да обяви веднага след избирането на доверен нему човек вътрешният министър Цветан Цветанов. С какви дела, кога, къде – министърът не намери да нужно да обясни. Така той даде да се разбере, че вече се чувства господар и на всички тайни, както и на раздаването на достъпа до тях, а това е момент, който американското посолство няма как да е пропуснало...

Лаишкото сърфиране на Цветан Цветанов в международните отношения го направи „герой” на медиите в България, след като още в първия ден на официалното работното си гостуване в САЩ той съобщи, че е получил устна покана от президента Обама до премиера Борисов да гостува в Белия дом още в началото на декември!

На другия ден стана ясно, че подобно гостуване не фигурира в програмата на Обама, но че можело да се случи, ако не през декември, със сигурност през януари или февруари. Официалните американски институции се престориха, че нищо не знаят по въпроса, но нашето Външно министерство и Министерският съвет увериха журналистите, че работата е опечена и само трябва да запазят търпение.

Едва ли има човек, който в рамките на сериозното ще повярва

как Обама устно кани някакъв премиер от Балканите! Къде, при какви обстоятелства – как си го е представил това Цветанов - да не би Обама да е подхвърлил разминавайки се с МВР-министъра ни из коридорите на Белия дом, че кани Борисов на визита!?

Много точно коментира Светослав Терзиев от в. „Сега” създадената от Цветанов конфузна ситуация около тази „покана”:

„Обърнете внимание: по думите на Цветанов президентът Обама поканил Борисов да бъде един от първите му гости в Белия дом след преизбирането му за втори мандат. Което означава, че първата му мисъл след изтощителната избирателна кампания била как да поправи грешката си от първия мандат и да започне начисто втория чрез приятелски жест към Борисов. Затова нямало да чака дори официалното си повторно встъпване в длъжност през януари, а горял от нетърпение да види Борисов у дома си още през декември...”

Прецизно Терзиев пояснява следното около тази покана:

В съобщение "за незабавна разгласа" от прессекретаря на Белия дом, състоящо се от три изречения се казва следното:

"Президентът Обама ще приеме /ще бъде домакин на/ министър-председателя Бойко Борисов в Белия дом в понеделник, 3 декември. Президентът приветства възможността да обсъдят широк спектър от двустранни и регионални въпроси на среща в Овалния кабинет, включително и водещата роля на България в НАТО и ценния й принос за Международните сили за сигурност в Афганистан /ИСАФ/. Президентът очаква да получи последна информация относно разследването на България за терористичното нападение в Бургас на 18 юли 2012 г. и нейната продължаваща работа за върховенство на закона и за реформи в съдебната система."

„Липсата на изрично посочване, че Обама кани Борисов, означава най-малкото, че посещението няма да бъде официално, а работно, и че ще бъде фокусирано върху определен кръг въпроси "от взаимен интерес", подчертава Светослав Терзиев.

Силно впечатление прави формулировката за "водещата роля на България в НАТО", което ако не беше смешно, си е направо жалко!

Твърде вероятно е, САЩ да измъкнат обещание от Борисов, че няма да изтегляме войските си от Афганистан, така както сториха Гърция, Франция, които  приключиха бойната си мисия в Афганистан, като изтеглиха последните си военнослужещи.

Германия също обяви, че ще намали значително броя на своите войници в Афганистан през следващата година, а ЕС блокира 20 милиона евро от помощта си за Афганистан заради липсата на реформи – на фона на такава обстановка, България ще бъде задължена да държи в Афганистан военния си контингент.

Факт е, че още в края на предишния мандат на Обама, САЩ показаха, че се опитват да наситят международната коалиция в Афганистан с колкото се може повече държави участници, като по този начин и за тяхна сметка намалят своите загуби.

Какво предстои след като Борисов вече във Вашингтон, тепърва ще чуем и видим, лошото е, че Щатите нямат намерение да оправят проблема с визите за българи и продължават да създават пречки в заминаването им отвъд океана.

България е страна, която благодарение на своите политици е в твърде неравностойно положение спрямо Щатите като партньор и това определено пречи на днешните ни управници, които забравят, че първо сме страна-членка на ЕС, а след това идва членството в НАТО и близостта със САЩ.

По-вярно и точно би било да кажа, че заради САЩ, в смесените райони на страната ни ще продължи да се разпорежда Турция.

Заради сметките и интересите на Белия дом сме принудени да търпим лаици в най-висшите етажи на властта като Цветанов и сие, така както изтърпяхме техния посланик, Джеймс Уорлик.

Защо Борисов замина в САЩ – дали няма да ни бъде наредено, т. е. сведено до знание, че трябва да останем в Афганистан, независимо коя държава изтегля контингента си оттам!

Дали в това посещение Борисов няма да чуе, че е време да се оттегли в заслужен отдих и да отстъпи поста си в следващия мандат на човек, избран и одобрен от белия дом, дори това да е Цветан Цветанов?

В дните, в които Цветанов замина, за да поживее в САЩ,

той даде интервю от Вашингтон за Дойче Веле, като съобщи, че "Извършителите на атентата в Бургас не са граждани на България и не живеят в България. Знаем колко и кои са атентаторите в Бургас. Имаме предположения кой стои зад акта, на определен етап ще го оповестим".

"Разбира се, че част от разговорите, които водих с колегите от Съединените щати, бяха свързани с разследването по терористичния акт в Сарафово. Изказах огромна благодарност на колегите от агенциите на САЩ, защото на втория час след терористичния акт те бяха на място заедно с мен и колегите в Сарафово. Тяхната помощ беше изключително ценна, защото ние се нуждаехме от бързи насрещни проверки на всички данни, свързани с извършения терористичен акт", каза Цветанов.

"Разследването тече и в момента и без партньорство, то няма как да се осъществи. България получи ценна помощ от САЩ във връзка с разследването на атентата в Бургас"...

... Мога да кажа, че разследването тече в много добри темпове, имаме определен напредък, всичко това се споделя и с нашите евроатлантически партньори, и мога да кажа, че имаме вече и яснота относно лицата - колко са били участвалите в този терористичен акт лица. Разбира се, имаме и предположения вече изведени на база на всичко това, което сме събрали към настоящия момент като доказателства, и за това кой би могъл да стои зад този терористичен акт. Но това са теми, които разбира се на един определен етап ще бъдат оповестени.”

Известно е и на децата в България, че без евроатлантически партньори не минава изказване на Цветанов, даже преди броени дни чухме как тъпо той замете въпрос на журналистка от Радио К2 на пресконференцията с шефа на Интерпол Ноубъл.

В тази посоча ще обърна внимание на читателите на „Хроники” върху следното:

По всичко личи, че от делото „Октопод” нищо няма да излезе, въпреки че главният обвиняем го държат в следствения арест вече месеци наред – без да има основание за това.

Осем от свидетелите по делото са заличени, тъй като нямали връзка с обвиненията срещу Алексей Петров! В същото време, шефът на Интерпол не знаеше, че някакви, цитирани от Цветан Цветанов евроатлантически партньори искали Алексей Петров да бъде задържан, обвинен и със спрян достъп до класифицирана информация!

Убедена съм, че и други от тези любими на Цветанов партньори също не са чували за такъв случай и искане за санкции от тяхна страна...

Цветанов замина, за да си поживее в Щатите, но все някога ще се върне, тъй като тук го чакат дечица, апартаменти, тъст и тъща.

Все някога ще дойде денят, в който ще бъде разгадано дали изобщо някоя чужда спецслужба е предявила претенции пред Цветанов по отношение на Алексей Петров.

Няма как Петров непрекъснато да стои в ареста, няма как и делото да върви непрекъснато бавно, докато арестантът предаде Богу дух – все някога нещо, което е започнало свършва.

Все някога свършват лъжи, свършва лошо, непрофесионално пребиваване във властта - никой и нещо не е вечно!

Иcтинcкият xapaктep нa нeщaтa e винaги cкpит. За мандата на ГЕРБ например научихме, че вcичкo, кoeтo зaпoчвa дoбpe - cвъpшвa злe. В това отношение даже преминахме в последната година и на друг по-висш етап, в който вcичкo, кoeтo зaпoчвa злe - cвъpшвa oщe пo-злe.

Очаквайте още новини от Вашингтон, дотогава помислете - кой командирова Цветанов в чужбина - премиерът Бойко Борисов...

Така че и той ще трябва да обясни по каква причина разреши на вицепремиера си да поживее известно време в Щатите...

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-4-2013/1467-stivan-koenadministratsiyata-na-obama-dopusna-grubi-greshki-po-otnoshenie-na-rusiya

проф. Стивън КОЕНИзвестният американски историк и специалист по Съветския съюз и Русия Стивън Коен е роден през 1938. Завършва икономика и публична политика в Университета на Индиана, а докторската си дисертация защитава в Колумбийския университет. Коен е съветник на американския президент Джордж Буш-старши и член на изключително авторитетния Съвет по международна политика (CFR).

В края на 70-те Стивън Коен прогнозира промените в Съветския съюз, настъпили в хода на т.нар. „преустройство” през 80-те. Днес той преподава „История на Русия след 1917” в Ню Йоркския университет. Автор е на редица книги, по известни от които са: „Преосмисляйки съветския опит: политиката и историята след 1917”, „Провалът на кръстоносния поход на САЩ и трагедията на посткомунистическа Русия” и „Бухарин и болшевишката революция: политическа биография”. Съпругата му Катрин ван ден Хювел е главен редактор на известното списание The Nation.

Интервюто с професор Стивън Коен публикуваме с любезното съдействие на Terra America.

- Господин Коен, какви според Вас са причините за промяната в отношенията между Русия и САЩ при управлението на президентите Буш-младши и Путин (първите му два мандата)? Както е известно, в началото тези отношения бяха почти приятелски, а после се влошиха до такава степен, че някои експерти дори започнаха да ги определят като „малка студена война”.

- Отговорът на въпроса ви е сложен, по няколко причини. На първо място, защото историците невинаги осъзнават разликата между субективните и обективните фактори. На второ място, вие очевидно смятате, че историята на това влошаване в руско-американските отношения започва някъде от 2003. Това е важно и донякъде е вярно – през 2001 и 2002 действително изглеждаше, че отношенията между двете страни могат да бъдат добри, но след това те силно се влошиха. Само че началото на това влошаване не трябва да се търси през 2003, нито дори през 2001, а още през 90-те години на миналия век. Американците трудно могат да го разберат. За разлика от тях обаче, руснаците разсъждават исторически – може би, защото имат толкова „страшна” история. Американците традиционно са склонни да мислят, че „историята е започнала вчера”, докато руснаците винаги разсъждават, че всяка история започва дълго преди да се случат конкретните събития – понякога дори много преди тях.

Затова, ако се опитваме да разберем, защо, повече от двайсет години след разпадането на Съветския съюз, американско-руските отношение отново започнаха да напомнят за студената война, ще се наложи да си припомним, какво се случи през предишните десетина години. Сред поуките от онези събития е разбирането, че „новата студена война” действително е възможна. Аз вероятно бях първият, който лансира тази теза на Запад. Започнах да пиша по темата в списание "Нейшън" още в началото на 90-те години, а след това многократно го коментирах и по различни телевизии. Тогава, през първото десетилетие на новия век, мнозина спореха с мен, дори държавният секретар Кондолиза Райс публично заяви, че не съм прав. Аргументите на онези, които твърдят, че нова студена война е невъзможна, обикновено се свеждат до следното: на първо място, Русия отдавна вече не е световна сила, каквато беше Съветският съюз, а на второ – днес между САЩ и Русия вече не съществува идеологическо противопоставяне.

Всъщност, и двата аргумента са погрешни. Те са погрешни, както от гледна точка на фактите, така и на историческата логика. Ще го разберем, ако се замислим, какво точно означава „студена война” между две държави. Да вземем например тази между Москва и Вашингтон – първата студена война между тях започва след 1917, като от 1918 до 1933 САЩ въобще не поддържат дипломатически отношения със Съветска Русия. Какво може да бъде „по-студено” от това? След това Рузвелт установява дипломатически отношения със СССР и може да се каже, че от този момент между двете страни започва период на „затопляне”.

Смисълът на този пример е да покажем, че съществуват няколко разновидности на студената война. Първата студена война между Москва и Вашингтон през ХХ век не е съпроводена от надпревара във въоръжаването и не засяга други държави – Съветска Русия поддържа търговски отношения с Германия, Великобритания и дори с Франция. Тази първа студена война много силно се отличава от студената война през 50-те години на ХХ век.

От всичко това можем да направим заключение, че студената война представлява тип отношения, при които конфликтът става по-важен от сътрудничеството, като надпреварата във въоръжаването може да стане част от нея, но това не е задължително. Между другото, без оглед на това, дали искаме да ги определяме като „студена война”, руско-американските отношения от края на 2008 например, притежаваха подобни характеристики.

Връщайки се към вашия въпрос, ще напомня, че става дума за американската политика към постсъветска Русия през последните над двайсет години. Както е известно, съществуват различни позиции относно това, кога точно настъпва краят на студената война. Когато Рейгън напуска президентския пост, през януари 1989, пише в дневника си: „сложихме край на студената война”. Тоест, той вярва, че студената война е била прекратена от него и от Горбачов. Буш-старши и Горбачов пък официално обявяват края на студената война след срещата си в Малта през декември 1989. Напомням всичко това, за да подчертая, че политическите лидери на Америка и Русия смятат, че студената война е прекратена две години преди разпадането на Съветския съюз. След краха на СССР обаче, позицията на американците се променя и, когато Клинтън идва на власт през 1993, започва да провежда спрямо Москва политика, базираща се на тезата, че Русия е загубила студената война. Тук не става дума само за дълбоко погрешна интерпретация на историята, а за фалшиво твърдение, оказало и продължаващо да оказва огромно влияние върху вземането на политическите решения в Америка.

Ако приемем, че в студената война има победена страна, а именно – Русия, това означава, че САЩ могат да се държат с нея като държава-победител, т.е. че имат повече права от Русия, която е длъжна да приеме унизителното си положение и да подчини интересите си на тези на Америка, а Москва да се съобразява със съветите на Вашингтон в своята външна и вътрешна политика. В политиката на Клинтън към постсъветска Русия могат да се изтъкнат четири основни компоненти, които и днес, двайсет години по-късно, представляват основния проблем в диалога между двете държави.

Първият компонент на тази политика е експанзията на НАТО. Прието е да се смята, че тя започва едва по времето на Буш-младши, но това не е вярно. Още администрацията на Клинтън работи в тази посока, така че този процес продължава вече двайсет години. Ще напомня, че системата за противоракетна отбрана също е сред проектите на НАТО.

Вторият принцип на американската политика към Русия може да се характеризира с понятието „избирателно сътрудничество”. То много често беше използвано от Хилари Клинтън, а сегашният посланик на САЩ в Москва Майкъл Макфол го употреби, опитвайки се да осмисли близкото минало на Русия. Какво означаваше понятието „избирателно сътрудничество” през 90-те години и какъв е днешният му смисъл? То означава, че Москва трябва да се съгласи да направи много сериозни отстъпки пред САЩ, докато те не са готови да направят никакви отстъпки пред нея. С други думи, диалогът между двете страни очевидно не е равнопоставен. Можем да посочим маса примери, свидетелстващи за този аспект на американската политика към Русия.

Третият компонент на тази политика е „прокарването на демокрацията”. Хиляди американци се отправиха към Русия (с помощта на федералното правителство и на различни частни фондации) за да демонстрират нагледно на постсъветска Русия, как да се превърне в капиталистическа и демократична държава. Американците буквално заляха Русия, прониквайки дори в администрацията на Елцин – хора като Джефри Сакс например, имаха собствени кабинети в различни руски министерства. Те пишеха закони за страната, при това не само в сферата на финансовата политика, но и на образованието. На практика, бяхме свидетели на мащабна инвазия в Русия и опит на САЩ да трансформират посткомунистическа Русия, така както смятаха за необходимо и за нея, и за себе си.

Четвъртият компонент беше игнорирането на интересите на руската национална сигурност. В продължение на двайсет години Америка не се съобразяваше с тях. Вашингтон не смяташе за нужно да попита Москва „Съгласни ли сте с това? Не застрашава ли то националната ви сигурност? Не е ли проблем за вас?”. Разбира се, всичко започна с вече споменатата експанзия на НАТО. Последва нахлуването на САЩ в Ирак и събитията, станали известни като „арабската пролет”, а след това – войната в Либия. Най-ярката проява на философията на този подход стана разполагането на системата за противоракетна отбрана в Европа.

В очите на Москва всичко това изглежда по един и същи начин – Америка предприема действия, отговарящи изключително на интересите на собствената и сигурност, отделен въпрос е, колко широки са тези интереси и доколко разумна е подобна политика. Именно това е основния и естествен подход на Вашингтон към всички преговори с Москва от 90-те години насам. Смятам, че именно той породи всички проблеми в отношенията между двете страни.

Нещо повече, според мен, войната с Грузия през август 2008 беше (макар и косвено) американско-руска война. САЩ създадоха грузинската армия, а американските военни съветници съпровождаха придвижването на грузинските части. Тоест, това беше класически конфликт в рамките на една студена война – не истинска война, защото американците и руснаците не стреляха един в друг. Но руснаците стреляха по грузинците, а грузинците стреляха по тях. Това беше изключително опасен момент. Почти двайсет години след краха на Съветския съюз, това бе ярко доказателство, че определени процеси в отношенията между Русия и САЩ се развиват съвършено неправилно.

Как обаче САЩ интерпретират тази ситуация? Как Америка обяснява, защо днес, двайсет години след разпадането на СССР, когато нашите две страни би трябвало да са партньори, отношенията между Русия и Америка изведнъж толкова заприличаха на нова студена война, дори ако не искаме да ги определяме по този начин? На практика, единственият отговор на този въпрос, който дават във Вашингтон – без значение в коя медия и кой точно го казва – анализатор, журналист, политик или чиновник – е „за всичко е виновен Путин”, или „нещата тръгнаха на зле при Путин”. С други думи, влошаването на отношенията между Русия и САЩ се представя като „следствие от политиката, която Путин провежда в страната и извън нея”.

Подобен отговор обаче, тотално зачерква от историята предишните десет години – от 1993 до 2003. Когато всичко това действително започна – по времето на Елцин и Клинтън – никой дори не беше чувал за Путин. Ето защо обвиненията срещу Путин водят до две неща – зачеркват от историята 90-те години, т.е. периода, когато започна всичко, и снемат всяка отговорност за случващото се от САЩ. Затова версията, че всичко ще се промени, когато Путин се оттегли, е съвършено погрешна, това е нежизнеспособно в аналитичен план твърдение.

Бихте ли коментирал ключовите събития от последния период – войната в Афганистан, войната в Ирак, т.нар. „цветни революции” и войната в Южна Осетия. Как се отразиха те върху отношенията между Русия и САЩ?

-  Ако се замислим и осъзнаем, че цялата история съвсем не започна през 2003, всяко от тези събития може да бъде анализирано в правилния контекст. Да започнем например, от 2001, когато, на 11 септември, САЩ бяха атакувани от терористи. Смятам че това събитие е най-важното в цялата верига, защото именно случилото се след него и това, как действаше Америка, породиха впоследствие у Москва усещането, че Русия е била предадена. На 11 септември 2001, новият руски президент Путин се оказа първия държавен глава, обадил се по телефона на Буш. За този период със сигурност знаем две неща. Първото са думите, които той е казал на Буш: „Джордж, ние сме с вас. Готови сме да направим всичко за да ви помогнем”. Второто е, че когато няколко месеца по-късно започна войната в Афганистан, Русия много помогна на Америка, буквално спасявайки живота на стотици американски войници. Днес тази история е почти забравена, но е важно да помним, че Путин предостави . на САЩ авиация, превъзходната разузнавателна мрежа, останала на руснаците след изтеглянето им от Афганистан, както и помощта на т.нар. „Северен алианс” – коалиция, подкрепяна от Русия още от 90-те години. Тоест, в тази война Москва помогна на Вашингтон повече, отколкото която и да било държава от НАТО.

В Америка приеха това като нещо нормално. Помня, че тогава ме бяха поканили, заедно с Робърт Лангфорд, в едно телевизионно шоу и той каза следното, изразявайки мнението на мнозина американци: „Всичко това е много впечатляващо. Напомня ми за зараждането на съюза между СССР и САЩ в началото на Втората световна война. Всичко отлично се нарежда и вече ще бъдем партньори с руснаците”. Отговорих му: „Почакайте, днес сме наясно само, че Путин направи много за САЩ. Но от 90-те години насам, в отношенията ни има един проблем, който се казва „избирателно сътрудничество”. Как Буш ще се реваншира на Путин? Защото партньорството означава взаимна подкрепа. Двама души не могат да се смятат за партньори, ако единият дава всичко на другия, а той не прави абсолютно нищо за него. Това вече не е партньорство, а нещо съвсем друго”.

Какво обаче се случи след нападението от 11 септември и войната в Афганистан? Путин разчиташе, че между двете държави ще бъдат установени истински партньорски отношения и ще успее да разреши създадения от Елцин проблем. Само че се случи точно обратното. През следващите две години Буш разшири още повече зоната на НАТО, която плътно се доближи до руските граници. Освен това той денонсира споразумението за противоракетната отбрана, което беше в основата на ядрената безопасност на Русия. Припомняйки си това, и Путин, а впоследствие и Медведев нямаше как да се удържат и да не използват думата "предателство".

В крайна сметка, Путин стигна до извода, че политическите принципи на САЩ от 90-   те години, отреждащи на страната му подчинено, спрямо Америка, положение, продължават да са в сила и, че при новия президент, т.е. десет години по-късно, Русия няма шанс да стане равноправен партньор на САЩ. Руският лидер беше категорично против военната интервенция в Ирак и американците го знаеха. Според него, нямаше никакви доказателства, че Саддам Хюсеин действително разполага с оръжия за масово унищожаване (тук е мястото да напомня, че руското разузнаване в Близкия Изток по нищо не отстъпва на американското). На второ място, Путин смяташе, че конфликтът ще дестабилизира целия близкоизточен регион. Русия също разполага с ракетно оръжие, освен това на територията и живеят около 20 млн. мюсюлмани. След началото на войната в Ирак нарасна потенциалната заплаха за Русия в Северен Кавказ, в Чечения. Руският лидер категорично не искаше да допусне подобно развитие, но САЩ не се съобразиха с мнението му и нападнаха Ирак.

- Да се върнем към въпроса за другите събития, разделили Русия и Америка - терористичното нападение в Беслан, т.нар. "цветни революции", войната в Южна Осетия и т.н.

- Ако си припомните публикациите за терористичното нападение в Беслан в западните медии, ще видите, че само няколко дни след трагедията те започнаха да обвиняват за нея не друг, а президента Путин. Твърдеше се например, че операцията за освобождаване на заложниците е била осъществена неправилно, вместо да се използва момента и да бъде заявено, че Русия, подобно на САЩ преди това, е станала жертва на терористично нападение и, че двете страни имат общ враг - терористите. Процесът на демонизацията на Путин отиде твърде далеч. Затова, когато руският президент отмени преките избори за губернатори в Русия, беше обвинен, че се е "възползвал" от ситуацията. Истината е, че корените на проблема с губернаторите могат да се открият още през 90-те години, когато въпросните губернатори, без значение дали бяха избрани или назначени, се оказаха толкова корумпирани, толкова много крадяха и не се съобразяваха със законите, приети в Москва, че възникнаха сериозни съмнения, дали Русия ще успее да оцелее като единна държава. Затова лично аз смятам, че решението на Путин да назначава губернаторите за да гарантира лоялността им към централната власт в Москва беше разумно.

- Как бихте характеризирал политиката на "презареждане" в отношенията с Русия, прокламирана от президента Обама? Какво се промени с идването му в Белия дом?

- Още веднъж ще повторя, че американската политика спрямо Русия от 90-те години на миналия век твърде малко се е променила до днес. При това тя има надпартиен характер. Буш просто реши да продължи да я следва, същото прави днес и Обама. Защо обаче сегашният американски президент реши да преразгледа политическите си тези? За това има както субективни, така и обективни причини. Като цяло, идеята за "презареждането" беше лансирана от Джо Байдън, който предложи на Обама да я използва по време на първата си предизборна кампания. Той обяви, че руско-американските отношения вървят към задълбочаваща се криза и това следва да се промени.

Струва ми се, че войната в Грузия през 2008 беше своеобразен шок за американската политическа класа. На практика, за първи път от Карибската криза насам, се заговори за използване на ядрено оръжие. Твърдеше се, че вицепрезидентът Чейни е препоръчал изпращането на американски ракетни установки в Грузия. Говореше се също, че руснаците вече са прекарали през тунела и са разположили свои ракети (макар и без ядрени заряди) в Южна Осетия. И макар че това бяха само разговори за евентуална ядрена конфронтация, самият факт беше многозначителен и означаваше две неша. На първо място, че отношенията между Русия и САЩ действително са се влошили. А на второ, че са се влошили дотолкова, че двете страни сериозно са обмисляли използването на ядрено оръжие. Не забравяйте, че тези събития бяха пряко свързани с разширяването на НАТО и т.нар. "цветни революции, които, сами по себе си, нямаха никакви политически последици за Русия, но все пак представляваха известна заплаха за нея. Ако "цветните революции" се бяха оказали успешни, Грузия и Украйна щяха да станат членове на НАТО. Всъщност, само германското противопоставяне стопира опитите за ускореното им интегриране в пакта.

В тази връзка ви предлагам да си представите нещо, което за нас, американците изглежда като чиста фантастика. Преставете си например, че събуждайки се един прекрасен ден, открием, че в Канада и Мексико са разположени огромни руски военни бази. Вероятно само няколко часа по-късно би стартирала процедура по импийчмънт на президента на САЩ. В същото време обаче, ние, самите смятаме, че можем да постъпваме по подобен начин към Русия. Приемахме за съвсем нормално да създадем военни бази на НАТО в Украйна и Грузия. Именно така виждаха нещата в Москва и тъкмо това беше главната причина за войната в Грузия. Не е правилно всички тези събития да се изваждат от историческия контекст. Юшченко непрекъснато повтаряше, че Украйна трябва да стане член на НАТО, т.е. в очите на Москва това беше съвсем реална заплаха, още повече, че Вашингтон открито подкрепяше украинската интеграция. Нещата опираха до самата логика на разширяването на НАТО в сърцето на постсъветското пространство. Балтийските държави вече бяха влезли в НАТО, така че защо разширяването да не продължи с присъединяването на Украйна и Грузия към пакта?

Малко преди да почине, Джордж Кенън заяви, че разширяването на НАТО е било най-голямата грешка в американската политика след разпадането на Съветския съюз. Джордж беше прав и днес виждаме последиците от тази грешка. Но, да се върнем към темата за "презареждането". Шокът от случилото се по време на войната в Южна Осетия, накара мнозина да осъзнаят необходимостта от промени. Освен това, всички отлично разбираха, че сътрудничеството с Русия е изключително необходимо, предвид продължаващите войни в Ирак и Афганистан. Както и, че Иран се е превърнал в огромен проблем и всички преговори без руско участие са обречени на провал.

Що се отнася до Афганистан, вече беше станало ясно, че пътищата през Пакистан са ненадеждни и американците се нуждаят от помощта на руснаците за да гарантират доставките за своите военни части. Само че администрацията на Обама възприе изключително погрешен подход по въпроса за взаимодействието с Русия и сама развали всичко.

На първо място, Белият дом реши, че вече си е гарантирал руската подкрепа, макар мнозина от нас, експертите да му казвахме, че това е нонсенс. Нещата бяха задвижени съвместно с Медведев. По онова време всички говореха за двамата млади президенти, които могат да ползват Twitter, а Путин беше представян като "лошото момче" в тази компания, като мнозина не подбираха особено квалификациите по негов адрес. Държавният секретар Клинтън например си позволи веднъж да обиди Путин, заявявайки, че "няма душа". Отговорът на самия Путин беше: "затова пък имам мозък". Блестящ отговор, поне според мен.

Нещо повече, Макфол и Клинтън публично се държаха така, сякаш Путин е останал някъде далеч в миналото, а Медведев е бъдещето на Русия. Тоест, цялата политика на "презареждане" придоби прекалено личностен характер. Вместо да превърнат установяването на партньорски отношения между двете държави в основна цел на двустранната политика на Вашингтон и Москва, този процес се представяше като базиращ се на личното приятелство между Обама и Медведев. Смятам, че това беше голяма грешка.

На второ място - и това е изключително важно - по думите на Макфол, "презареждането" беше пример за "избирателно сътрудничество". Впрочем, Макфол започна да използва този израз по отношение на политиката на "презареждане" още докато беше част от администрацията в Белия дом. Той заяви, че САЩ няма да дадат на Русия, това, което иска, а само ще се възползват от помощта и за постигането на собствените си цели. С други думи, целта на "презареждането" беше получаването на помощ от руснаците по иранския въпрос и в Афганистан. По този начин, принципът, че с Москва може да се постъпва несправедливо, който определяше американския курс към Русия през 90-те, беше заложен и в политиката на "презареждане".

На какво разчиташе Москва от това "презареждане"? Тя разчиташе да бъде сложен край на разширяването на НАТО, но тази цел не бе осъществена. Тя искаше да постигне компромис със САЩ по въпроса за разполагането на ракетни установки в Чехия и Полша, което също не се случи. На трето място, Москва искаше да бъде прекратено агресивнотго прокарване на демокрацията в Русия. Вече споменах, че всички тези особености на американското поведение по отношение на Москва се коренят в началото на 90-те години, когато на власт в САЩ беше администрацията на Клинтън. Истината е, че тъкмо това е типичната линия на поведение на Америка, която Москва не може да разбере. Разширяването на НАТО продължи, не бе постигнат компромис по въпросите за раполагането на системата за ПРО, а това, което продължава да върши Макфол (вече като посланик на САЩ в Москва) е "да налага с всички средства демокрацията" в Русия.

Тоест, "презареждането", още от самото начало, беше обречено на провал, то не засегна основите на американската политика към Русия, която се провежда от разпадането на Съветския съюз насам, вече 22 години. Не можем да разчитаме да се промени нещо в отношенията между двете страни, докато не се промени тази американска политика.

- Как виждате бъдещето на руско-американските отношения в светлината на такива събития, като приемането на т.нар. "Закон Магнитски" и ответните мерки на Москва, като забраната за осиновяване на руски деца от американци и финансовите санкции срещу някои неправителствени организации, спонсорирани отвън?

- Лично аз съм настроен доста песимистично. През по-голямата част от дългия си живот не съм бил привърженик на руско-американското "приятелство", тъй като САЩ въобще не са "приятели" на Русия, т.е. не могат да бъдат неин приятелски настроен партньор, особено когато става дума за сериозни проблеми. Често изглеждаше, че приятелството между двете страни е постижимо, но всеки път надеждите се оказваха илюзорни.

Според мен, основната причина за това е американската политика към Русия. В собствената ми страна подобно обяснение се приема като "непатриотично". Самият аз се смятам за американски патриот, но в същото време съм учен и историк, занимавам се с анализи. И това, което казвам, е резултат от изводите, направени от мен в резултат от внимателния анализ на историята и политиката през последните двайсет години.

Възможно е негативната ми оценка за бъдещето да е свързана с това, че в цяла Америка има само неколцина човека, които са в състояние да влияят върху формирането на общественото мнение, или, ако искате, на обществената мода, в необходимата посока. Надявам се да разбирате, какво имам предвид под обществено мнение: ние се появяваме по телевизията, радиото или в медиите и се опитваме да се борим за формулирането и провеждането на нова американска политика спрямо Русия. Така например, през февруари 2013 публикувах във "Вашингтон поуст" статия, озаглавена "Как Обама може да провокира още една студена война", в която анализирам възможните промени на американската политика. При това не бива да забравяме, че "Вашингтон поуст" е издание, което по-активно от другите провежда политиката, способна да доведе до нова студена война, но то все пак публикува статията ми, като алтернативно мнение. За съжаление обаче, нашата малка група от експерти, опитващи се променят американската политика към Русия, не може да направи почти нищо.

Що се отнася до т.нар. "Закон Магнитски", следва откровено да признаем, че той е идиотски. Той е изцяло нелигитимен и не съдържа никакви обосновани правни процедури. Той е по-лоши дори от прословутата поправка Джексън-Ваник. Това, което направи руската Държавна дума по отношение на сираците обаче, беше също толкова идиотска постъпка. Тя само влоши ситуацията за двете страни, което можеше да се предвиди. Редица експерти предупреждаваха конгресмените, че ако приемат "Закона Магнитски", руснаците просто напук ще предприемат някакви ответни действия и ситуацията ще се усложни и за двете държави. Никой обаче не се вслуша в думите им.

Песимизмът ми е породен и от това, че в САЩ темата за историческите взаимоотношения с Русия на практика не се обсъжда, което пък означава, че не можем да очакваме и някакви промени на световната сцена. Освен това не виждам сред днешните ограничени лидери на Демократическата или Републиканската партии някой, който да може да реализира на практика подобна нова политика.

Възможно е обаче, някои неща в днешна Москва да са се променили. Политиката на Путин за "деофшоризация" (самият той дефинира курса си с този английски термин, вероятно защото няма руски еквивалент) въобще не беше разбрана в САЩ и послужи като повод за поредни нападки от страна на Вашингтон. Този нов курс на Путин следва да се разглежда като реакция на същите онези събития от вече далечните 90-те години на миналия век. Както вече споменах, по онова време Вашингтон се ползваше със значително политическо влияние в Русия, а голяма част от руските капитали (включително откраднатите) бяха прехвърлени в офшорните зони.

Преди пет или шест години тогавашният зам. ръководител на руската президентска администрация Владислав Сурков заяви, че "нашият политически елит представлянва своеобразна офшорна аристокрация и бъдещето на Русия изисква национализацията на руските политически и икономически елити". Тоест, виждате, че тази идея се лансира във висшите управленски среди на страната от доста години насам.

При положение, че висшите руски чиновници влагаха всичките си пари в чужбина, пращаха там семействата си, а американските политически организации и банки играеха неестествено важна роля в живота на Русия, нещата стояха именно по начина, за който говори Сурков: "Русия беше на ръба да загуби своя сувернитет". Именно в тази връзка той лансира навремето и термина "суверенна демокрация".

Аз самият не знам, дали терминът "суверенна демокрация" може да се противопоставя на "демокрацията", в традиционната и интерпретация, но със сигурност знам, какво имаше предвид Сурков. Той заяви, че ако Русия иска да бъде демократична държава, върху нея следва да могат да влияят само собствените и традиции, лидери и организации. "Западът не може да играе значима роля в нашата политическа система" - подчертаваше той. Тази идея скоро ще стане на десет години и днес Путин я реализира под формата на "деофшоризацията". За мен, това е единствения възможен път за развитието на съвременна Русия.

Днес в Русия се води активна дискусия относно капиталите в руския Стабилизационен фонд. В него има милиарди долари, като практически всички тези пари са под формата на ценни книжа на американската хазна, които не носят никакви доходи (аз самият имам няколко такива облигации, които ми носят около 2% годишно, което е срамно).

Спорът между експертите се върти около това, дали в този фонд не са съсредоточени прекалено много средства, както и, дали трябва да бъдат върнати в Русия капиталите на руските бизнесмени, намиращи се в чужди банки, за да се инвестират в руската икономика. Именно тези два въпроса представляват същността на "деофшоризацията".

Но, при положение, че част от бюджетните средства на руския държавен апарат се намират в офшорните зони, а друга част - в ценни книжа на американската хазна, как може да се иска от олигарсите да изтеглят средствата си от офшорните зони? Затова става все по-очевидно, че е необходима незабавна промяна на икономическия курс на страната, както се вижда и от публикуваните наскоро доклади по темата на експерти като Руслан Гринберг и Сергей Глазев. Не знам нищо за Елвира Набиулина, която беше назначена през април 2013 за ръководител на руската Централна банка. Сигурен съм обаче, че онзи, който я е назначил е наясно, че ако реши да обяви нов икономически курс тя ще го реализира. Независимо от репутацията и - либерална или нелиберална - тя работи в тази структура от много години и, ако бъде дадено указание за промяна на икономическия курс на страната, тя ще го изпълни като шеф на Централната банка.

Причината да смятам, че политиката на "деофшоризация" ще окаже влияние върху международните отношения е, че в САЩ въобще не можаха да разберат същността на този феномен, възникнал в резултат от хода на историческите събития в Русия, а не в резултат от личното решение на "диктатора Путин", както смятат повечето американци.

В Америка не разбират проблемите на Русия, не разбират историята и съвременната ситуация в страната. Впрочем, по времето на Брежнев и в определен период от управлението на Горбачов, също липсваше разбиране за руските проблеми. Имаше обаче една американска институция, където бяха съвсем наясно с тях - ЦРУ. При това нямам предвид шпионите на Управлението, защото то се занимава и с много други неща, включително с анализи. Именно там работеха група хора, изучаващи Русия през целия си живот - те получаваха огромна информация, анализираха я и след това пишеха доклади. Последните, естествено, бяха засекретени, но по времето на Брежнев имаше кратък период, в който някои от тях станаха публично достояние. Така стана ясно, колко много умни и информирани експерти има в тези среди, способни да правят изключително прецизни анализи и да дават политически препоръки, които по-късно бяха използвани от американските политици. Нямам представа, дали и днес в ЦРУ има подобен отдел, но в момента не виждам нито една организация, която да е в състояние да окаже влияние върху американската политика към Русия и това е много лоша новина. Самият аз съм песисимист относно бъдещето на отношенията между Русия и САЩ. Защото дори и ние, експертите, които ще продължим да се борим и да се опитваме да окажем някакво влияние върху американската политика към Русия, разяснявайки в медиите нашите позиции, не сме сигурни в успеха на собствените си усилия.

 
Странното животно „Ислямски неолиберализъм” се легитимира в стратегията за управляемия хаос

Прогнозата ми отпреди година, че
  • „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
  • интегрирайки се в
  • „Неоосманската доктрина” на Турция
  • и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
  • „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта (Мюсюлмански братя)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта

(Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те бяха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…

 

Той обича Щатите, президентът им, а ние трябва да го търпим до края на мандата му на държавен глава

Така нареченият президент29 август, 2013, учения в Шабла между военни формирования на Сърбия и България. Пред репортери така нареченият президент показа, че нищо не е научил по география, поне за Балканите, където е страната на която е държавен глава:

„... Различните видове въоръжени сили показаха своето бойно майсторство и поразиха целите – заяви Росен Асенов. – Изключително съм впечатлен от бързината и скоростта, на която бяхме свидетели. /бързината и скоростта почти се припокриват и е редно да се употреби множествено число – т. е. не на която, а на които бяхме свидетели – бел. Л. М./. Също така специално благодаря на нашите генерали и войници за братството и приятелството, което демонстрираха. /същият случай на несъгласуваност, цитиран по-горе – бел. Л. М./в регионален аспект, защото всички трябва да си даваме сметката, че само регионално можем да гарантираме своята сигурност. Тук беше началникът на щаба на на армията на Република Сръбска, офицери, генерали, както и наблюдатели от няколко държави. Впечатлен съм, това е правилният път, тези войници днес демонстрираха своите умения с истинско приятелство и много добър синхрон.

Предадох своите специални поздрави на президента на Сърбия и президента на Словения. Имаше техни високо представителство тук и си пожелахме, че на следващите учения ще бъдем заедно...

Уточнение

Според пресцентъра на държавния глава, президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев е присъствал на деня за високопоставени гости на съвместното учение с войски за реални действия и стрелби от формирования за ПВО на Въоръжените сили на Република България и Република Сърбия „ШАБЛА 2013” в четвъртък, 29 август 2013 г.,

Тогава откъде Росен Асенов взе Република Сръбска?

Република Сръбска /на сръбски: Република Српска или Republika Srpska/ е една от трите съставни части на Босна и Херцеговина. Възниква в хода на войната в бившата югорепублика и е утвърдена с Дейтънското споразумение. От 1998 г. официално седалище на Република Сръбска е град Баня Лука.

Когато е изрекъл Република Сръбска, съпругът на Юлиана Плевнелиева е имал в предвид Република Сърбия, което е съвсем различно нещо...

Република Сърбия (на сръбски: Република Србија или Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг - с Република Македония и Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

Не е ли чел пресата този гражданин, не е ли чул за Босна и Херцеговина в рамките на която е Република Сръбска, която пък няма нищо общо с Република Сърбия?!

Тук спирам да занимавам читателите с грамотността на Плевнелиев и цитирам едни негови мисли:

„Използването на химически оръжия от когото и да било, където и да било, по какъвто и да било повод е недопустимо! Това е нечовешки акт и престъпление срещу човечеството!”

При откриването на учебната година във Военната академия "Георги Раковски" държавният глава подчерта, че позицията му по отношение на кризата в Сирия съвпада изцяло с позицията на американския президент Барак Обама.

Така нареченият президент на България изнася слово във военната академияВ Сирия бяха използвани химически оръжия срещу мирни граждани....извършено е престъпление срещу човечеството, виновните трябва да бъдат посочени и наказани...” Каза го така нареченият президент Росен Асенов Плевнелиев.

Престъплението е използване на химическо оръжие в Дамаск и смъртта на няколко хиляди цивилни граждани на Сирия.

"Вие видяхте президента Обама, който излезе отпред и каза на цялата нация: няма значение кой е президентът, няма значение кой е тук вътре в Белия дом, но ако ние заставаме зад определени ценности и определена кауза, ние трябва да покажем, че и сме готови да ги защитаваме. Същевременно е добре да има дебат в Конгреса, за да се търси широката легитимност на взетото решение. Така че моята позиция съвпадна буквално на 100% с позициите на такива световни лидери", заяви Плевнелиев, който не може да се насити да цитира своя идол.

Какво трябва да знаем оттук нататък: и той се равнява/Росен Асенов-бел. Л.М./ със световните лидери, и той мислел като американския президент Барак Обама...

На гражданина Асенов явно не му стигна да се мери със световните лидери, та си удари още една хвалба колко е велик по време на посещението си в Рилската обител:

„Моето посещение в Рилския манастир със сигурност е и доказателство за принадлежност към християнските ценности, за хуманност и толерантност, за която толкова много искам България да бъде символ в регионален и световен мащаб, а не на конюнктурен реваншизъм и отрицание”, каза още президентът.

Пази, Боже, сляпо да прогледа! е написал Щастливеца.

Байдън и ОбамаСенатор Джоузеф Байдън, който стана вицепрезидент на не толкова опитния Барак Обама, цитира изследване на Военноморската изследователска лаборатория, според което около 100 000 души в гъсто населен район ще загина за 30 минути в случай, че една-единствена натоварена с хлор 90-тонна цистерна бъде пробита!

Това е същият Байдън, който е съучастник в решението за бомбардировки на НАТО през 1999 година. Байдън многократно е подчертавал сътрудничеството на България в борбата с тероризма и помощта й с временно настаняване на американски военен персонал на път за Афганистан и откриването на въздушното й пространство за американските полети за Централна Азия.

От политиката на коя държава се възхищава Росен Асенов?

Изгорено от напалм детеХимически оръжия, напалм, противопехотни мини, обеднен уран, касетъчни бомби – тези оръжия са били употребени неведнъж от САЩ и страните-членки на НАТО в различни точки на света – тогава никой не се възмущаваше, не говореше за престъпления срещу човечеството и за това как ще бъдат наказани виновните.

Противопехотните мини – САЩ държи все още на тях

САЩ отказаха да подпишат Международната конвенция, забраняваща използването на противопехотни мини, съобщиха агенциите. Говорителят на Държавния департамент Йън Кели заяви: „Решихме политиката ни по отношение на противопехотните мини да остане в сила”, посочи той. По думите на Кели, ако САЩ подпишат договора, няма да бъдат в състояние да осигурят нуждите на националната си отбрана и да изпълнят ангажиментите си към сигурността на съюзниците си.

Обедненият уран от юговойните увеличи в пъти раковите заболявания

Бомбардировките с обеднен уран над СърбияНа 10 януари 2010 година Италия постави въпроса НАТО да прекрати използването на оръжия с обеднен уран, докато Алиансът се увери, че няма връзка между него и случаите на левкемия сред военнослужещи, които са били изложени на тяхното влияние.

Седмица по-късно въоръжените сили на САЩ показаха, че изобщо нямат намерение да се откажат от основните си боеприпаси с обеднен уран, употребявани за поразяване на бронирана техника, съобщи говорителят на Пентагона Кенет Бейкън.

Снаряди с обеднен уран са използвани на Балканите по време на военни действия през 1999 година в Косово, както и в Босна през 1994-95 година, призна Бейкън. По повод коментарите в Европа за "Балкански синдром" ,говорителят на американското отбранително ведомство за пореден път декларира, че Пентагонът не разполага с научно обосновани данни, че обедненият уран може да причини левкемия?!

В Ирак САЩ бомбардираха с обеднен уран различни обекти. Същото повториха и във войните на запад от страната ни, в територията на бивша Югославия. Неслучайно заболяванията от рак след тази война се увеличиха в пъти както на сръбска, така и на българска територия.

Американските въоръжени сили са използвали по грешка боеприпаси с обеднен уран при учения на територията на Германия, призна говорителят на командването на американските сили в Европа Михаел Балдерман. Той посочи, че през 1987 г. са били изстреляни снаряди с обеднен уран. През 1988 г. пък се запалил танк, чиито снаряди също съдържали обеднен уран. И в двата случая боеприпасите с обеднен уран били заредени в оръжията поради невнимание бе обяснението от американска страна.

Колко са жертвите от касетъчните бомби на САЩ?

На 25 март 2003 година американски бойни самолети са бомбардирали с касетъчни бомби жилищни квартали в град Басра, съобщи телевизия "Ал Джазира". Цяла нощ градът бе подложен на артилерийски обстрел от страна на американски и британски военни части.

Касетъчните боеприпаси се употребяват най-често срещу жива сила и бронирани машини. Според "Хендикап интернешънъл", в различни части на света има 440 000 000 неизбухнали касетъчни боеприпаси, които застрашават близо 400 000 000 души. Най-засегнатите от това явление страни са Афганистан, Камбоджа, Ирак, Лаос и Виетнам, с които САЩ воюваха.

Напалмът и бойните отровни вещества – за десетки години отровиха земята на Виетнам

Напалм във ВиетнамНапалмът се използва в авиационни бомби, снаряди, в преносими или механизирани огнехвъргачки и запалителни патрони, за поражение на жива сила, техника и създаване на пожари. За първи път се използва от САЩ във Втората световна война от 1942 година, във войната против Корея 1950—1953, и особено широко се използва от САЩ във войната във Виетнам 1964—1973 година. Използван е и в Ирак през 2005.

На 7 януари 2011 година руската служба за разузнаване (ГРУ) бе представила на премиера Владимир Путин таен доклад за причините за мистериозната масова смърт на птици и риби в САЩ, в който се свързваше явлението със загадъчната смърт на американския експерт по биологическите и химически оръжия Джон Уилър.

Случилото се бе изнесено от изданието European Union Times.

Според изданието, Джон Уилър заплашил, че ще разкрие, че САЩ тайно разполагат със забранен отровен газ, който е причинил смъртта на хиляди птици и риби в Арканзас седмица по-рано.

Самият Джон Уилър е бивш офицер от американската армия, работил за трима републикански президенти, борил се за изграждането на мемориал на загиналите във Виетнам.

Той е бил министър на отбраната на САЩ, а освен това е бил и автор на изследване за ефективността на биологическите оръжия, според което американската армия е по-добре да не ги използва.

Авторите на Доклада до Владимир Путин свързали мъртвите птици със смъртта на Уилър, още повече че руските разузнавачи предполагали, че с Уилър са се разправили спецслужбите, тъй като той се е готвел да разкрие тайни тестове с отровния боен газ фосген. 63 000 тона от фосгена били останали в американската армия след войната в Ирак.

European Union Times цитира американски доклади, според които близо 4000 птици са загинали и са били отстранени от служители със специални костюми и противогази. Според друг доклад, смъртта на птиците е причинена от "травма в гръдната област и кръвоизливи в тялото, причинили обилни вътрешни кръвоизливи", което според експертите от ГРУ отговаря на симптомите на отравяне с фосген.

Великият Харолд Пинтър„Америка е кръвожадно животно!” – заяви проф. драматург Харолд Пинтър, носител на Нобелова награда за мир.

Пинтър бе безпощаден към американския президент Буш по време на неговия мандат: "Буш и неговата клика се готвят да контролират целия свят и естествените му богатства. И постигат целта си с убиване на хора."

Нобелистът по литература Пинтър наричаше президента Буш - "престъпен каруцар". "Да се тероризират другите е дългогодишна американска традиция", бе казал Пинтър през октомври 2002 г. Всеизвестна бе подканата на Пинтър към американския президент да прокара сандвича си с чесън, с чаша иракска кръв!

Радиационните нива в Ирак бяха ужасяващо високи. Раждаха се бебета без мозък, без очи, без гениталии. А от ушите, устата или анусите - когато ги имаха - изтичаше само кръв…

Същият Буш младши се хранеше сред древните златни съкровища от древната история в българските земи, намиращи се в Националния музей в Бояна. Докато бе гост в нашата страна и в изявление за телевизията Буш заяви, че е вярно, че сме дали човешки жертви в Ирак, но пък сме спечелили за приятел Щатите!

Британският драматург Харолд Пинтър бе безпощаден към американската президентска администрация и политиката, която водят тя и правителството на Великобритания. При получаването на почетна степен от Университета в Торино Пинтър заяви:

"... кошмарът на американската истерия, невежество, наглост, тъпотия и яростна войнственост: най-могъщата нация, която светът познава, на практика обяви война на останалия свят."

Пинтър заяви още в знаменателната си реч: "Ако не сте с нас, сте против нас" - заяви президентът Джордж Буш. "Ние няма да допуснем най-лошите оръжия на света да останат в ръцете на най-лошите световни лидери." Съвсем вярно. Виж в огледалото, драги. За теб става дума. В момента Съединените щати разработват модерна система от "оръжия за масово поразяване" и са готови да ги използват, където намерят за добре. Те имат повече от тях, отколкото целия останал свят. Те загърбиха международните споразумения за химическите и биологични оръжия, отказаха да допуснат инспекции на техните фабрики. Лицемерието зад публичните им декларации и техните действия е почти смехотворно.

Съединените щати смятат, че загиналите 3000 души в Ню Йорк са единствените, които имат значение Пинтър има в предвид въздушните удари от 11 септември - бел. Л. М./. Те са американски жертви. Другите загинали са нереални, абстрактни, без значение.

Загиналите 3000 души в Афганистан никога не се споменават. Не се споменават и стотиците хиляди иракски деца, усмъртени в резултат на санкциите на Съединените щати и Англия, които ги лишиха от животоспасяващи лекарства.

Не се споменава и въздействието на обеднения уран, използван от Съединените щати във войната в Залива.

Не се споменават и 200,000 загинали в Източен Тимор през 1975, постижение на индонезийското правителство тогава, но вдъхновено и подкрепено от Съединените щати. Не се чува нито дума за 500,000 жестоко избити в Гватемала, за избитите в Чили, Ел Салвадор, Никарагуа, Уругвай, Аржентина, Хаити - деяния, поддържани и финансирани от Съединените щати.

Случилото се в Ню Йорк беше предвидимо и неизбежно. То беше ответен удар срещу постоянните и систематични прояви на държавен тероризъм от страна на Америка в течение на много години, във всички части на света.

Във Великобритания, сега предупреждават обществото да бъде "нащрек" и да се готви за евентуални терористични действия. Самият език е абсурден. Как точно обществото да бъде "нащрек" - въобще възможно ли е това? Всеки да диша през шал, за да се предпази от отровен газ?

И все пак терористични действия са напълно вероятни, неизбежен резултат от срамната и низка сервилност на нашия министър-председател пред Съединените щати. Твърди се, че напоследък е била предотвратена терористична атака с отровен газ в лондонското метро.

Но някой друг ден такава атака може наистина да се състои. Хиляди ученици пътуват с метрото всеки ден. Ако станат жертви на атака с отровен газ, отговорността за смъртта им ще легне изцяло върху раменете на нашия министър-председател. Няма нужда да казвам, че той не пътува с метрото.

Планираната война срещу Ирак е фактически план за преднамереното убийство на хиляди цивилни, за да бъдат, очевидно, те спасени от техния диктатор.

Америка и Великобритания следват курс, който може да доведе единствено до ескалация на насилието в целия свят и накрая до катастрофа. Повече от ясно е, обаче, че Америка изгаря от нетърпение да нападне Ирак.

Аз смятам, че те ще го направят не само, за да си осигурят контрол над иракския петрол, но също така защото американското правителство е кръвожаден звяр. Бомбите са неговият единствен речник. Знаем, че мнозина американци са потресени от позицията на своето правителство, но очевидно са безпомощни.

Ако Европа не намери у себе си достатъчно солидарност, интелект, кураж и воля да се противопостави на американската мощ, тя самата ще заслужи оценката на Александър Херцен: "Ние не сме лекарите. Ние сме болестта."

Това бе позицията на Харолд Пинтър, известен британски драматург. Така е и сега.

Ирак бе срам и позор за нас, българите - дадохме човешки жертви. След тази война в Ирак изобщо не настъпи мир...

Защо не говорим за тази Америка, Плевнелиев? Нейният президент ли искате да следвате с участие във военна авантюра в Сирия? Барак Обама ли е примерът за държавник – той, който получи Нобелова награда за мир, а дрънка оръжие и заплашва една суверенна държава като Сирия!

По-лесно ще е, Плевнелиев, да вземете пистолет и да отидете и застреляте в упор някои от бъдещите цивилни жертви на американската авиация.

Стреляйте, вместо да ги оставите да чакат ударите и мъчителната смърт...

Стреляйте, докато не са откъснали ръцете, главите и краката им, стреляйте, докато не са плувнали в кръв децата им, нали искате да се харесате на Обама?!

Стреляйте, какво като не знаете коя държава къде се намира и как се казва?

Всичко що започва с кич, завършва с кръв – написа Любиша Георгиевски. А той едва ли бе чувал за Росен Плевнелиев.

 

Трима американски сенатори пристигнаха в София, за да притиснат на място управляващите проектът „Южен поток” да бъде спрян!

Пламен Орешарски съобщава за временното замразяване на проекта В правилата на йерархията в политиката, премиерът Пламен Орешарски изобщо не беше длъжен да ги приема, тъй като не са му равнище. Що се отнася до така наречения президент Плевнелиев, той извика телевизията, за да снима срещите му с конгресмените! Като знаем, че Плевнелиев се среща с всичко, което идва от Щатите и се радва като дете, това изобщо не впечатли никого...

На следващия ден близки до ГЕРБ медии се надпреварваха да обясняват колко унизително е било това, под погледите на конгресмените на чужда държава, която даже не е член на Европейския съюз, министър-председателят Орешарски изрича, че спира проекта „Южен поток”?!

Апропо, много бързо забравихме как един посланик, наречен Джеймс Уорлик ходеше и на заседанията на правителството на ГЕРБ, но нейсе!

Министърът на икономиката и енергетиката, Драгомир СтойневБългария не се отказва от плановете за строителство на тръбопровода „Южен поток” за доставки на руски газ в Европа и смята проекта на „Газпром” за необратим, съобщи Reuters, позовавайки се на изказване на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който в момента бе на посещение в Китай.

"За една година изпълних своята задача и придвижих проекта „Южен поток” на ново ниво. Вече никой не поставя под въпрос реализацията му и необходимостта от проекта. Това се казва в позиция на икономическия и енергиен министър Драгомир Стойнев, разпространена от ведомството му.

В написаното Стойнев посочи, че „благодарение на усилията ми” има консолидирана позиция „за” проекта на министрите на енергетиката, през които минава трасето – Унгария, Австрия, Хърватска, Словения, Италия.. Комисарят Йотингер чрез тази обща позиция бе ангажиран да преговаря с руската страна не дали, а как да се реализира проекта. Това беше ефективният ход - обща позиция „за” „Южен поток” и отстояването му чрез ЕК.

В изявление министърът посочи, че той е уверен че „Южен поток” ще бъде построен, когато споровете по структурирането му като европейски проект бъдат изяснени.

„Ако гледаме на ситуацията стратегически и без емоции – проектът „Южен поток” изглежда по-скоро необратим, което е важното и за Европа, и за България. В момента споровете са концентрирани върху това как точно да бъде реализиран този европейски проект. Убеден съм, че те ще намерят своето решение, включително и в широк политически контекст”, каза Стойнев.

Училият за пожарникар Бойко Борисов си позволи да нарича по пресконференции министър Стойнев „пощальон”.

Дали причината в тези тъпи нападки не се крие в биографията на Стойнев, в която четем:

1997-1999 г. - диплом за общообразователно университетско обучение по икономика и мениджмънт от университета Сержи-Понтуаз, Франция

2000-2001 г. - бакалавър по икономика от университета Париж Х Нантер, Франция

2001-2002 г. - магистър по икономика от Университета Париж 1 Пантеон - Сорбона, Франция

2007 г. - специализация по модернизация на държавната администрация на персоналния мениджмънт във Федералната академия по публична администрация, Германия

2007 г. - специализация по разработване и оценка на обществени политики във Висшето училище по публична администрация, Франция

2011 г. - специализация по глобално икономическо сътрудничество и възстановяване към Департамента за държавния бюджет за образование и културни дейности, САЩ.

Дали тези част от биографията на Драгомир Стойнев не дразни училият в Симеоново, който даже не знае чужди езици?

Посланик Марси Райс прекали с натиска да ни съветва срещу РусияДен-два преди сцената със сенаторите, посланичката на САЩ Марси Райс си позволи да заплаши, че който работи с Русия ще бъде санкциониран!

Как тогава да не се състои горепосочената сценка с тримата сенатори? – И три чистачки от Белия дом да бяха дошли, президентът ни щеше да ги приеме с полупоклон и типичната си усмивка, и пак щяхме да чуем, че работата по „Южен поток” се замразява!

След като позволихме да бъде издигнат паметник на американските летци, които в края на Втората световна война бомбардираха София и изтрепаха маса цивилни граждани, защо да не ни сервират и сценката с изявлението на премиера Пламен Орешарски под зоркия поглед на щатските сенатори?

Ами да запретва ръкави Райс и да санкционира тенисистката Шарапова и българската гордост Григор Димитров, затова, че са влюбени, или да се развърти на родна почва и вкара в трудово общежитие присъствалите на последния концерт на „Любе” в София...

Без да сме поредният американски щат трима сенатори си позволиха да дойдат и сведат по знание и изпълнение спирането на проекта „Южен поток”.

А къде беше Брюксел през това време? Да не би марксистката превърнала се в баронеса Катрин Аштън да е била заета с прическата си, която все не се получава добре?

Очакван ли беше този щатски десант?

Естествено, след като преди броени дни САЩ наредиха на ЕС да прекъсне получаването на газ от Русия. Това бе съпътствано със съобщението, че Щатите могли да изместят Русия и да снабдяват Европа с втечнен газ, който ще се пренася с танкери, само че трябвало да се изградят подходящи за целта терминали, например по  българското Черноморие.

Какво би означавало това за България, която разчита на бюджетни постъпления от туризъм? Целият бряг да бъде осеян с такива терминали, а както е известно – българският бряг на Черно море е курорт до курорта от начало до край – от Дунав до Странджа!

И ако сега в някои участъци водата на българския бряг на Черно море е кафява заради фекалиите, то нищо чудно след време към кафявото да се прибави и мирис на газ...

Да получаваме американски газ?

Американският президент Барак Обама, който нарежда Европа да спре доставките на газ от РусияА през какво сме получили от американците последните 25 години: ковчезите на нашите войници в Афганистан и арогантно афиширано бъркане и диктат във вътрешните работи на държавата!

Дали танкерите от САЩ ще доставят и продават по-евтин газ от Русия след като ще трябва да пресекат океана суровината и да преминават през Босфора? Със сигурност – не.


Борисов, не сме късопаметни!

Борисов и Путин, на когото бе дарено кученце„Южен поток” беше превърнат в поредното унижение за страната след „Бургас-Александруполис” и АЕЦ „Белене”. Това каза за Агенция „Фокус” председателят на ПП ГЕРБ Бойко Борисов, който е на едноседмично посещение във Вашингтон. „Още преди половин – една година казах, че те ще съсипят и този проект. Некадърност, некомпетентност, корумпираност – това са ми обясненията. И като резултат от всичко това – унижение за българската нация, за България – по цял свят да ни разнасят, че имаме такова правителство, което лъже и Брюксел, лъже и Москва, лъже и Вашингтон, лъже и българския народ. Вие виждате неадекватните изказвания на енергийния министър, който се превърна в един пощальон до отделните столици и това, че няма никаква координация между Министерството на икономиката и енергетиката и съответно т.нар. „министър-председател”, заяви Борисов.

Да си припомним кой лъже и кой е неадекватен от времето на мандата на ГЕРБ и най вече кой подписа договора с Владимир Путин:

Съвместната пресконференция на Борисов с ПутинПри посещението на Владимир Путин през 2010 година беше подписан с българския премиер Бойко Борисов договор за “Южен поток” с клаузи, които нарушават европейските изисквания за недопускане на монопол. споразумение за газопровода „Южен поток”. Точно тези клаузи сега размахват от ГЕРБ в Брюксел, надявайки се хората да са забравили чий е подписът. Точно този договор Газпром не иска да промени.

Всъщност какво подписа Борисов с Путин - споразумението за създаване на съвместно предприятие за изграждането на българския участък от газопровода "Южен поток".

Веднага след пристигането си руският премиер Владимир Путин се срещна в София с българския си колега Бойко Борисов. На същия ден най-сетне бяха подписани и документите за създаване на съвместно предприятие за тръбопровода „Южен поток”, след като това се очакваше от повече от година.

Владимир Путин получи като подарък в София новородена каракачанска овчарка на име Йорго. Буквално в замяна на това българските власти поискаха от руския премиер по-евтин газ и АЕЦ. Но основната тема, както се и предполагаше, беше „Южен поток”, коментира в-к „Российская газета”.

Повтарям за Борисов и сие:

В присъствието на премиерите на двете страни „Газпром” и „Българският енергиен холдинг” подписаха споразумение за създаването на съвместно предприятие, което ще се заеме с подготовката, финансирането, строителството и експлоатацията на българския участък от тръбопровода „Южен поток”. Ръководителят на „Газпром” Алексей Милер коментира, че договорът е от голямо значение, защото България „ще бъде първата страна, където „Южен поток” ще премине след морската си част”.

„Радвам се, че след година на колебания и търсене на нови параметри получихме реална възможност да започнем активна работа по тези енергийни проекти”, заяви българският премиер Бойко Борисов.

„Днес България получава от руската страна неголямо количество газ за около 600 млн. евро или долара, не помня със сигурност. А ако осъществим проекта „Южен поток”, България ще получава само заради това, че тръбата лежи на нейна територия, почти 2,5 млрд. Тези средства ще могат да бъдат използвани за това, до крайния потребител да бъде доставян газ на по-ниски цени”, коментира на пресконференцията Путин.

Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставяше дипломатичното поведение и влизаше в ролята на портиер на ЦРУ, си бе позволил, пред БНР да припомня и набляга нервно на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Уорлик си бе поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”!

Кое изкара извън нерви посланик Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов:  "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток".

Що се отнася до твърдението, че правителството на Орешарски е неадекватно, ще припомня един комичен момент от управлението на ГЕРБ:

На заседание на правителството на 14 юли 2010 г., министърът на финансите Симеон Дянков обърка проекта  като нарече „Бургас-Александруполис” газопровод, вместо петролопровод, въпреки че този проект по настояване на самия Дянков бе преминал към Министерството на финансите?!

Импровизиращият, Симеон Дянков, който хал хабер си нямаше от финансиСИМЕОН ДЯНКОВ: Знаете, че с предишно Постановление на Министерски съвет проекта Бургас-Александруполис премина към Министерството на финансите. Вече юридически всичко е организирано и за да има самостоятелно юридическо лице предлагаме увеличение на първоначалния капитал с още 150 хил.лева, това са акции по сто лева номинал. Така че вече да може напълно самостоятелно да представя България и нашите интереси в проектната компания „Транс-Балкан Пайплайн” и за в бъдеще каквито теми излязат по този газопровод.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 21.

Друг интересен момент за пълната съпричастност на ГЕРБ към проекта „Южен поток” чухме от самия Бойко Борисов за първата година от управлението на ГЕРБ, дадено на 09 юли 2010 по БНТ, в предаването „Панорама”.

Бившият премиер Бойко БорисовБойко Борисов: Два милиарда, над два милиарда и затова, когато с американския посланик е говорил и Трайков, а и аз говорех, за нашата бедна държава не е безразлично дали ще потънат в земята няколко милиарда лева. Това е по АЕЦ „Белене” и затова са толкова тежки, трудни преговорите и ситуацията мисля, че е ясна. Що се касае по „Южен поток”, там имаше един основен проблем. Знаете, че в момента има тръби, които са 100 процента българска собственост и по тях се транизитира газът за Турция и Гърция. По договора с „Южен поток” те трябваше да останат настрани, а съответно цялото количество газ да минава по новите тръби, които обаче са 50:50 собственост на Русия и България. Това, което г-н Зубков, дори на пресконференцията аз няколко пъти го попитах, за да го потвърди и пред българските медии, каза, че са съгласни и се надявам сега, когато дойде вицепрезидентът на „Газпром” г-н Медведев, в четвъртък ще бъде тук на преговори, този четвъртък, който идва, ще подпишем пътна карта, съответно „Булгаргаз” и „Газпром”, в която ще остане да се транзитира толкова газ, колкото до момента по старите тръби, където България печели между 100 и 105 млн. долара, разликата ще минава вече нагоре по новите тръби, където ще разделим печалбата 50:50. Няма да се ползват около 90 км старите тръби по простата причина, че новият газопровод ще излезе някъде на Провадия и всъщност сега това, което е като отсечка от 90 км, което идва от Румъния, просто няма да я има. И още едно важно нещо, в договора по „Южен поток” е записано до 31 млрд. куб. м газ, да транзитира „Южен поток”, а руснаците искат да транзитираме 63 млрд., което, разбира се, ние го приемаме с голямо удоволствие, защото ще получим двойно повече транзитни такси.

Борисов явно не различаваше разливите от сонда от танкер, тренспортиращ петрол:

Борисов: ...на няколко пъти казвам: Путин ме разбира по-добре заради  това, че съм твърд в преговорите, отколкото тези в България, които казват: ама  той замрази "Белене" или спира "Южен поток", или затвори Бургас-Александруполис.  Дори вицепремиерът Зубков каза: и най-малката опасност да има за екологията в  Бургаския регион, не правим проекта. А тук ме натискат да го правя. Българите от  БСП, от ДПС. Те ме карат да правя проекта.

==================

Бойко Борисов: ... ние работим активно по проектите, към които имаме интерес като държава в тях, преструктурирарни, така че да са в полза на България. Руската страна го разбира. По „Бургас – Александруполис” чакаме международната екологична оценка, защото е видно, че след Мексиканския залив това е изключително опасно да се направи такъв петролопровод в нашия най-красив край на България, където е основният туризъм.

... Прогнозираният „апокалипсис” по проекта за петролопровода „се отлагаше”, тъй като, както писа „Хроники”: в Мексиканския залив разливът беше от сонда и трудно бе овладян, докато при „Бургас-Александруполис” /който ще бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море – бел. Л. М./. ставаше дума за петролопровод, при който притокът на петрол може да бъде прекъснат с едно завъртане на кранчето.

Ето как обясняваше ползите от договора с Путин Борисов в навечерието на неговото пристигане:

Премиерът Бойко Борисов„На 13 в събота /ноември 2010 г. бел. Л. М./ е неработен ден и той ще дойде, за да си поговорим хубаво – за „Белене”, за „Южен поток” и всички теми, които са важни. Русия е естествен пазар за България. Защо сме го забравили? Вие знаете ли колко минерална вода харчи Москва за година – милиони бутилки. Защо да не пият наша вода?”, запита Борисов. Той обясни, че иска да вдигне стокообменът на България и Русия до нива от годините, когато двете страни са работили добре.

През 2015 г. ще потекат първите количества природен газ по газопровода „Южен поток” за Европа, това заяви и председателят на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер след среща в Министерски съвет, съобщи тогава БНР.

Очакваше се да бъде подписано споразумение за предпроектното проучване на българския участък от „Южен поток”, а през ноември 2010 г. да бъде създадена съвместната българо-руска компания, свързана с реализацията на проекта за газопровода „Южен поток”.

Очакването се превърна в реалност...

В мандата на ГЕРБ чухме още: „Постигнат е сериозен прогрес за ускоряване на работата за създаване на съвместно българо-руско предприятие за българския участък на газопровода „Южен поток” - каза го председателят на УС на „Газпром” Алексей Милер след като разговаря с премиера Бойко Борисов в Министерски съвет.

На срещите „Газпром” – българско правителство бе обсъдено ускоряването на реализацията на проекта, което според руската страна е била и основната цел на посещението.

15 октомври 2010 г.. Очакваше се България да поиска от председателя на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер, който пристигна в страната за преговори ново намаление на цената на природния газ в уточняване на договорите за доставка на синьо гориво, и по-нататъшно съгласуване по проекта „Южен поток”, където нещата са доведени до работа по пътната карта, както и съгласуване на проектозаданието за предпроектно проучване.

Номерата на Румъния

Трасето не мина през Румъния, а бе приет по-скъпият вариант да минеп рез БългарияРумъния внасяше газ единствено от Русия чрез газопровод през Украйна и Молдова. В средата на лятото от "Газпром" съобщиха, че планират да закрият тръбата след като изградят "Южен поток".

Преминаването на „Южен поток” през България оскъпяваше проекта, но руският газов гигант пренебрегна това обстоятелство и не спря да преговаря със страната ни.

Уорлик, който бе отзован по-рано от БългарияЗа никого не бе тайна, че по време на мандата на ГЕРБ под влияние на САЩ и техния посланик в София – Джеймс Уорлик правителството си правеше оглушки по съвместните енергийни проекти с Русия. Срещу това София получаваше потупване по рамото, някакви неясни приказки за експлоатация на шистов газ от американска компания – при положение, че нито има находище, нито е съобщена цената, която във всички случаи щеше да е в пъти по-висока от тази на природния газ от Русия.

В този смисъл и нищо чудно един ден сметките на някои от управляващите от ГЕРБ да излезеха криви, България да изпусне влака за „Южен поток” и да си осигури плащане на неустойки като накрая се окаже, че от бивш енергиен център на Балканите се е озовала на дъното със скъпо платена енергийна зависимост и внос на ток, газ и други енергоресурси.

В тази посока бе и прогнозата на руския енергиен експерт, която излезе на сайта Regnum.

"България може да се сблъска с енергиен колапс" е заглавието на публикацията, в която руският енергиен експерт Сергей Кондратиев коментира енергийното поводение на страната ни.

„Независимая газета” припомни, че след като е бил разрешен проблемът с Турция по отношение на проекта, се обострил проблем с България, където през юли 2009 година дошло на власт ново правителство, което заплашило да скъса всички договорености, сключени от предшествениците му с Москва по енергийните въпроси. За да се достигне до съгласие да се върне към реализацията на проекта „Южен поток” дадено през юли 2010 година, българският премиер Бойко Борисов, Москва е била принудена да направи компромиси, в това число и намаление на цената на доставяния природен газ за крайния български потребител, както и транзит на газа в Турция и Гърция, като се използват елементи от старата газотранспортна система на България.

... „Южен поток” е газът, който отива към Западна Европа и само получаваш за инвестиция от около 400, даже по малко, милиона долара. – обясняваше Бойко Борисов. - Общата инвестиция е 835 млн. долара за България и Русия. След това докато сме живи за Западна България и много поколения, разбира се, след нас ще получават транзитни такси от този газ. Няма нищо общо едното с другото.

Още в мандата на ГЕРБ Брюксел отказа да обяви “Южен поток“ за приоритетен.

Това бе предложението на премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу, газопроводът да стане приоритетен за общността.

„Газовият проект "Южен поток" не може да стане приоритетен за Европейския съюз”, заяви още тогава Марлене Холцнер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.

Еврокомисарят по енергетика Гюнтер ЙотингерПри свое посещение в Киев на 28 юли, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че ЕК "е заинтересована от по- рентабилен бизнес проект", какъвто е според ЕК „Набуко”, а не от "Южен поток".

В изявления пред руски медии Йотингер заявяваше изрично, че "Южен поток" не се вписва в интереса на ЕС за директен достъп до каспийски газ, какъвто има при газопровода "Набуко". Но „Набуко” така и не се състоя...В едни момент стана ясно, че няма кой да пълни тръбата му с газ!

„Комерсант”написа още в 2010 г., че след като властта в София се сменила и управлението на страната било поето от Бойко Борисов, отношението на София към "Южен поток" рязко се сменило. Новият премиер, /за когото изданието не пропусна да уточни в текста под снимката, че е бивш телохранител – бел. Л. М./, замразил всички съвместни енергийни проекти с Москва и пратил в прокуратурата договорите за доставка на газ.

Какво се случи в тези договори – провери ли ги прокуратурата, или тъй като не намериха за какво да се хванат – ГЕРБ потулиха случая.

Изпратеният във Вашингтон в неделя, на 9 юни Борисов не спря да говори против правителството, обвинявайки го за действия, които ГЕРБ бе извършил докато управляваше начело с Бойко Борисов:

За съжаление един проект, който има и ОВОС, който действително можеше да донесе и работни места, да се направи така, че да се завъртят оборотите в икономиката, и в същото време да е изгоден и за цяла Европа, и за България, беше превърнат в поредното унижение за страната след „Бургас-Александруполис”, АЕЦ „Белене”. Затова незабавно да извадят, ако има подписан договор, защото, доколкото знам, Орешарски излъгал Брюксел, че няма такъв договор, и съответно да видим има ли клаузи за наказания в този договор”, добави Бойко Борисов.

А защо преди разговорите си с Владимир Путин преди четири години Борисов не поиска тези договори, а се яви на срещата с него неподготвен?

Ясно и високо трябва да се заяви: ГЕРБ провалиха и „Бургас-Александруполис” и подписаха договорите за „Южен поток”

– тогава кой лъже непрекъснато?

Така нареченият президент Росен Плевнелиев прие сенаторите, въпреки че по протокол те са твърде ниско в йерархиятаСтранно е друго – защо развиващият логорея срещу правителството така наречен президент Росен Плевнелиев, премиерът Пламен Орешарски, депутатът от БСП Таско Ерменков, Илияна Йотова и нито един друг от „Позитано” не посмя да спомене, че това за което от ГЕРБ викат най-силно всъщност са договорености, подписани от ...ГЕРБ?!

Има и други аргументи, съшити с бели конци от САЩ и ЕС:

Спирайки строителството на газопровода „Южен поток”, Европа жертва своите икономически интереси заради геополитически цели, коментира редакторът на Business News Europe Бен Арис в интервю за руската телевизия RT.

„Руският газ е най-евтиният енергоносител от всички достъпни за Европейския съюз, и от това трябва да се използва. Алтернативните източници, като втечнения природен газ, който може да се доставя в Европа по море, е много по-скъп. От друга страна, това е въпрос на геополитика. Европа не иска изцяло да зависи от руския газ, и значи от политическа гледна точка Брюксел е против този проект”, казва Арис.

Съвременните политически реалности за Европейския съюз са такива, че го принуждават да прави геополитически избор, последствията от който ще нанесат щети на европейската икономика” допълва Арис.

Борисов е във Вашингтон с преводача и антуража си. За да го върнат на власт приятелите му от САЩ пратиха в България в същото време трима свои сенатори и наредиха на посланичката си Райс да се държи нападателно.

 

Анди Грийнбърг, сп. „Форбс: „Борисов е сенчест, квартален здравеняк, замесен в съмнителни дейности”!

Бойко Борисов, премиерНякой усърдно работи за истината за миналото на българския премиер да излезе на светло и все не успява. То не беше разследването в „Конгрешънъл Куотърли”, то не бяха изявления на американския посланик Джон Байърли, то не бяха изобличаващи статии в немската преса за премиера на България Бойко Борисов! Всичко беше с ефекта на фойерверките – светваше на хоризонта и бързо изгасваше!

Статията на Джеф Стайн в

Тъкмо с усилията на евроатлантическите си покровители Бойко Борисов си осигури да не го орезилява европейският парламент и от САЩ дойде вест за нови разкрития!

Журналистът Анди Грийнбърг, водещ репортер в списание „Форбс” е написал в своята книга „Машината, която убива тайни”: „България е пленник на корупцията и мафията, а Борисов е сенчест квартален здравеняк, замесен в съмнителни дейности”.

В продължение на десетина страници, Грийнбърг отделя място за миналото на премиера Борисов и в каква страна е превърнал България.

Току що премина интервюто на Борисов пред Евронюз, в което той отговори на журналиста   от световната медия Ханс фон дер Брели, за миналото си по следния начин:

Интервюто на Борисов пред Еуронюз„Евронюз”: Предвид факта, че преходът в България е доста труден, миналото ви може да изглежда колоритно. Познавате ли лично хора, замесени в организираната престъпност?

Бойко Борисов: Миналото ми е безупречно. Това са измислици на Станишев и неговите социалистически приятели. В нито един ден, в нито едно мое действие не липсва прозрачност по отношение на българите. Не завися от никого.

В Европарламента въпросът за миналото на Борисов изобщо не влезе за разглеждане, тъй като процедурата бе възпрепятствана от европейските либерали и консерватори, които гласуваха против тази точка да я има в дневния ред на комисията Антимафия, въпреки че имаше вече взето решение за това през лятото на тази година!

Има ли врагове българският премиер?

На 14 септември т.г. по време на парламентарния контрол, министър-председателят Бойко Борисов даде едно меко казано смехотворно обяснение за това кой се е возил на правителствения самолет:

ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! На 16 август тази година зададох въпрос към министър-председателя какви са законовите основания за извършване на полета на правителствения самолет по маршрута София – Варна, с който футболистите на „Чавдар” – Етрополе и „Витоша” – Бистрица, са били превозени за приятелски мач между двата отбора с участието на господин Бойко Борисов и Емил Димитров – народен представител от ГЕРБ? Отправих въпроса към министър-председателя, защото чрез подписа си, по неговите собствени думи, той удостоверява и разрешава всеки полет на правителствения Авиоотряд 28. По такъв начин министър-председателят носи и отговорност за провежданата политика на летателната дейност на Авиоотряд 28.

Въпросът ми беше върнат с мотив, че Авиоотряд 28 е юридическо лице към Министерския съвет. По този повод, госпожо председател, отправям и моя процедурен въпрос: ако този, който носи отговорност за полетите на Авиоотряд 28, не трябва да отговори на този въпрос, към кой министър от правителството трябва да бъде отправен този въпрос, като се има предвид, че Авиоотряд 28 няма лиценз за търговска дейност и Авиоотряд 28 ежегодно се финансира от републиканския бюджет с 8 млн. лв. за своята дейност, а републиканският бюджет се гласува от всички нас – народните представители?

Завършвайки, се обръщам към Вас, господин министър-председател: Вие грубо нарушихте закона, призовавам Ви да се извините на българските граждани, защото не е морално да изискваме от българските граждани да спазват закона, когато този закон се нарушава от министър-председателя. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не съм го нарушил. Ние сме си платили за това – за нискотарифен самолет. Какъв правителствен самолет е това? – Втора ръка, нискотарифен самолет.

ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Нарушен е. Госпожа Цачева не допусна да Ви задам въпроса, за да Ви кажа къде е нарушението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз зададох въпроса за летящите „Бистришки тигри” с формулировката дали е целесъобразно и законосъобразно да се извършва подобен полет на отбори от втора и трета дивизия.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А от първа може.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Даже вчера някои колеги, които са в ръководството на отбори от първа дивизия, попитаха може ли техните отбори да летят.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Може, ако пуснат писмо.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Този отговор беше върнат, въпреки че в Устройствения правилник на авиоотряда пише, че директорът на авиоотряда се назначава и уволнява от министър-председателя и е на пряко подчинение на министър-председателя.

Дълбочинният извод, до който е достигнала госпожа Цачева, че авиоотрядът е юридическо лице, което е различно от правителството, може да бъде приложен във всяко едно държавно дружество. Например министърът на енергетиката няма нужда да отговаря за него, защото това е юридическо лице, различно от министерството. Министърът на транспорта няма нужда да отговаря за БДЖ, защото това е юридическо лице, различно от министерството.

Въпросът беше защо не е допуснат тук този въпрос? Защо не е допуснат министър-председателят да отговори на този въпрос?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Е, как ще се крие? Тук е министър-председателят.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Вие го задавате три пъти.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Даже министър-председателят не се крие, а го крие председателят на парламента. (Оживление.) Защото всъщност неприятният извод от тази история е един и той беше формулиран от моя колега Иван Иванов. Тази история какво ни показва? В тази държава има едни закони за едни хора, които трябва да ги спазват, които ние можем в случая да наречем балами. И има едни други, които можем да наречем тарикати, за които законите не важат. Кои са тарикатите в тази държава определя един – министър-председателят, който е със статут на старши тарикат. (Реплики от ГЕРБ.)

Госпожо председател на Събранието, призовавам Ви… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Курумбашев.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Призовавам Ви да допуснете този въпрос и да дадете възможност…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви отнема думата.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: … на министър-председателя…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дадох Ви сигнал за това. Благодаря Ви.

(Народният представител Петър Курумбашев продължава да говори при изключени микрофони.)

Защо този отговор е смехотворен:

Основният проблем около "футболните" полети на отряда е свързан с лиценза, който Авиоотряд 28 притежава.

Институцията притежава сертификат за изпълнение на специализирани авиационни услуги и няма право да извършва търговски полети.

Устройственият правилник на Авиоотряд 28 допуска при одобрена заявка от което и да е било министерство или ведомство всеки да има право да използва правителствените самолети с едно условие – да се плати 30 на сто надценка върху направените от институцията разходи.

Полети срещу заплащане се приема като търговска дейност, нещо на което Авиоотрядът няма право, тъй като не е регистриран по Търговския закон.

Правителственият авиоотряд е на пряко подчинение на министър-председателя и с неговата благословия отрядът може да изпълнява какъвто и да е полет, което и се случва непрекъснато.

В Правилника е записано, че приходите на отряда се формират от държавната субсидия, от собствени приходи и други приходи от дейността. Казано е за какво се ползват средствата от бюджета, но никъде не пише за какво се ползват и как се разпределят средствата от собствените приходи.

Какъв правителствен самолет е това? – Втора ръка, нискотарифен самолет – каза Борисов от трибуната на парламента. - Република България следва логиката и структурата на Стратегията за национална сигурност, като отчита динамиката и тенденциите на рисковете и заплахите в актуалната среда за сигурност.

За разлика от Вас, ние сме достатъчно критични към всичко, което забележим, и след това отстраняваме. (Реплика от КБ.)

Естествено – иначе нямаше да купите два нискотарифни, втора ръка „Еърбъс”-и, които да наречете правителствени самолети и след това да се чудим какво да ги правим! Както и до ден-днешен се чудим какво да ги правим! (Реплика от народния представител Румен Овчаров.)

Затова ги даваме да се возят – който ги поиска, просто да не стоят на земята! (Оживление, смях от КБ.) Иначе трябва да пратим пилотите да летят с други компании, защото не могат да наберат часове...

Той се грижел, видиш ли за летателните часове на пилотите и затова раздавал самолета наляво и надясно! Каква грижа, каква съобразителност!

По повод ползването на правителствения самолет като такси, премиерът бе категоричен: „Да, пътували са. С писмо от футболния съюз сме си платили, както всички футболни клубове плащат, когато пътуват с него. Не виждам нищо лошо. Аз съм го давал поне 20 пъти да пътуват други отбори и не знам кое е тенденциозното в това. За "Левски" защо не питате? За "ЦСКА" защо не питате? Какъв по-различен отбор са "Бистрица"? Те не са ли момчета, какви са?"

Според устройствения правилник на Авиотряд 28, той е "авиационен оператор за изпълнение на полети със специално предназначение и полети за нуждите на министерства и ведомства".

Според закона за гражданското въздухоплаване, полети със специално предназначение са тези за превоз и обслужване на: президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, вицепрезидента , чуждестранни и държавни ръководители и лица, включени в състава на делегацията, придружаващите ги екипи, охрана и техните багажи.

Авиопревозвачът по закон може да получава пари единствено от първостепенни разпоредители с бюджетни средства, каквито футболните отбори и БФС не са.

Депутатът Михаил Миков припомни случаите, в които от партията му са отправили парламентарни питания защо вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков ползва в летния си отпуск превоз с хеликоптер на автоотряда.

Отговор на питанията не е последвал.

Заради малкото летателни часове сега се налагало пилоти на авиоотряда да летят с частните авиокомпании "България Ер" и "Ер Виа", за да имат поне по 300 часа годишно каквито са изискванията, т. е. не е задължително да пътува кой ли не с правителствения самолет, за да имат двамата пилоти от правителствения Авиоотряд необходимите часове.

Преди 10-тина дни стана ясно, че Авиоотряд "28" е летял до Варна с футболисти на 28 юли, а заявката за полета от Българския футболен съюз (БФС) е от 1 август!

Полетът с футболистите е заявен като празен /без пътници/, след което има задраскване в задачата за полет и е обявен като обикновен, какъвто Авиоотряд "28" не може да изпълнява, изнесе Медияпул.

От друг документ -  летателен дневник, издаден от капитана след изпълнението на полета, става ясно, че той е записан като правителствен! Какво им е правителственото на „Бистришките тигри”, може ли да обясни някой от първите политици в държавата?

Едва ли може да обясни, но по-вярното е, че никой няма да дава обяснение! Това е вярното – това правителство е арогантно и не смята, че трябва да се отчита за нарушения на Закона.

Арогантността се чу когато премиерът Бойко Борисов коментира тази новина: "Аз се радвам, че тези хора просто няма с какво да се занимават друго, не могат да ни намерят никакъв друг кусур".

Въпросът след всичко изнесено дотук е кой на кого е враг и кой кого унижава.

Бойко Борисов, премиер„Как осигурявам моята сигурност - това си е моя работа”, обяви премиерът Бойко Борисов в събота в севлиевското село Ловнидол в отговор на журналистически въпрос относно ползването на военни самолети.

Борисов бе провокиран от разкритие на жуналиста Никола Лалов от Медияпул, че парите от полетите 2 пъти с огромния военен самолет ”Спартан” и 12 пъти хеликпотерите ”Кугър” за посещения из различни места в страната ощетявали парите, предвидени за подготовката на военните летци.

Борисов обясни, че правителството ще възстанови тези пари, ”когато му дойде времето”. Според премиера, с действията си той не е ощетил данъкоплатците?!

За ползването на военните самолети Борисов излезе отново с тезата за часовете за изискуемия нальот, който трябва да прелетят летците годишно.

”Ако не съм летял с тях, те (военните самолети и хеликоптери – бел. Л. М.) щяха да ги излетят във въздуха, щото трябва да натрупат тези часове", каза Борисов.

Милиони, милиони, милиарди ние сме спестили на държавата. Десетки тонове наркотици сме задържали през последните месеци и как ще си осигурявам преминаването, защото виждате, че аз всеки ден съм в някой град или село, и трасетата, по които преминавам, как си ги осигурявам или кога ги прелитам и по какъв начин, на никой не считам за нужно от моите врагове да ги уведомявам предварително", добави той.

Милиони и милиарди спестил – как, като три години бяха замразени пенсиите и заплатите?

В САЩ, от които се учат днешните ни управляващи къде, с какво и как пътува президентът определя Сикрет сървиз, а не той самостоятелно и еднолично.

„Не считам за нужно да уведомявам моите врагове” – представяте ли си Барак Обама да говори с този език и тон в Сената?

„Ще платим когато му дойде времето” дали Обама, Камерън, или Меркел биха посмели да си позволят да кажат такова нещо публично? Кажат ли го, което е твърде съмнително, ще трябва да слязат от политическата сцена! Такива са правилата на поведение и език на тези държавници в страните им.

На 7 октомври 2011 година от парламентарната трибуна чухме следното:

„Госпожа Нинова, по начина, по който ми говорите, с цялото ми уважение към този парламент, към вас като народни представители, макар че аз не съм никакъв, само премиер – малък, някакъв, а Вие – депутат, страхотен (ръкопляскания от ГЕРБ), но няма да ми говорите така! Ама, няма да ми говорите! Може да се карате на мъжа си, на любовника, а на мен няма да ми говорите така!”

Каза го премиерът Бойко Борисов в българския парламент.

А Барак Обама дали ще си позволи в американския Сенат да говори по този начин на някоя от сенаторите?

Едва ли.

Прав ли е журналистът от сп. „Форбс” за написаното: „Борисов е сенчест, квартален здравеняк, замесен в съмнителни дейности”!

Дали пък Борисов не е враг на самия себе си?

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1333-amerikanskata-sistema-za-pro-ne-mozhe-da-zashtiti-efektivno-sasht

Несигурното ПРО, което американците не разположиха в Румъния и ПолшаСпоред експерти на американския Конгрес, в сегашния си вид, американската система за противоракетна отбрана (ПРО) в Европа е неефективно и изключително скъпа. Те смятат, че на този етап Пентагонът няма технологични възможности да я превърне в истински "щит" срещу потенциална иранска ракетна атака, а именно това беше основната цел за създаването и. Агенция Associated Press, цитирайки данни, съобщени на секретно съвещание на Управлението за отчетността на правителството на САЩ, твърди, че според специалистите от управлението, Румъния не е най-подходящото място за разполагане на ракетите, а системата, която следва да се разположи в Полша, се нуждае от сериозна модификация.

В същото време, те за първи път признават и, че сегашната конфигурация на системата за ПРО в Европа, на практика, потвърждава опасенията на Русия, че противоракетните комплекси целят ерозията на собствения й ядрен потенциал. Така, експертите посочват, че разполагането на елементи от системата на кораби в Северно море означава, че те са насочени не срещу иранските, а именно срещу руските балистични ракети.

Впрочем, редица експерти извън Америка също смятат, че тъй наречената система за ПРО въобще не защитава територията на САЩ. В самите Съединени щати липсва истинска противоракетна система, ако не броим за такава корабните системи, но те по принцип не са предназначени за защита на американския континент.

Редица западноевропейски и руски експерти посочват, че в момента липсва технологична основа за ефективното решаване на задачата за изграждането на система за противоракетна отбрана на САЩ. Според тях, може да се говори само за частична защита (в рамките на максимум 50% - 70%), която е донякъде приемлива за конвенционални ракети, но е съвършено неприемлива, когато става дума за ядрени ракети, тъй като целта в този случай е да не се допусне нито една ракета да достигне територията на Съединените щати. Това обаче се оказва невъзможно.

Обама държи речОт друга страна обаче, именно финансирането на подобни "неразрешими задачи" често дава тласък за появата на качествено нови технологии. И след като противоракетната отбрана обхваща огромен диапазон от проблеми, това означава, че в някои технологични сфери такъв пробив наистина е възможен. Имайки предвид, че САЩ си поставят за цел да доминират в света именно в сферата на челните технологии, системата за ПРО представлява много съществен принос към това, което прави американския бизнес в тази сфера. Ето защо не може да се очаква, че САЩ ще се откажат от реализацията на програмата си за ПРО, още повече, че републиканците, разполагащи с мнозинство в Конгреса, продължават да оказват сериозен натиск върху администрацията на президента Обама в тази посока.

Но, въпреки, че първият и вторият етап от изграждането на системата за ПРО, по принцип, не биха могли да застрашат сериозно Русия (тъй като на теория те са насочени против ракети със среден и малък радиус на действие, каквито руснаците не притежават), третият етап от реализацията на тази програма може да доведе до появата на прехващачи, способни да поразяват и стратегическите ракети на Москва, макар че и те трудно ще могат да догонят вече изстреляни руски ракети.

Независимо, че американската система за ПРО едва ли ще навреди на стратегическата стабилност на Русия, тъй като реализацията и е насочена най-вече към усвояването на нови свръхмодерни технологии, за Москва продължава да е изключително важно да установи такъв модел на взаимодействие с Вашингтон, който да изключва каквито и да било изненади, т.е. появата на нови технологии, действително способни да застрашат сигурността на Русия. Това означава, че руснаците се нуждаят от определена предсказуемост и гаранции, че няма да се сблъскат в перспектива с подобно негативно за тях развитие. И, ако не получат такива гаранции от САЩ, са в правото си да търсят други начини (включително и военни) за да защитят своята сигурност.

-----------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 

Прокуратурата отказа да образува дело срещу тъстовете на Цветанов! И с право: Цветанов е това, кой смее да проверява него или родата на жена му!

Това да не би да е Доминик Строс-Кан, когото заради някаква объркана камериерка го вкараха в затвора и око им не мигна!

Тъстовете на Цветанов са това, а не чичото на президента Барак Омаба, когото хванаха, че кара пиян, а освен това стана ясно и че, живеел в САЩ нелегално!

Припомням, че на 24 август, Омар Онянго Обама бе задържан в щата Масачузетс след като неговият автомобил „Мицубиши” едва не се блъсна в патрулна кола на полицията. Оказа се, че концентрацията на алкохол в кръвта на 67-годишния мъж почти двойно превишаваше разрешената от законите в щата. При извършената проверка се изясни, че Омар Онянго Обама няма право да живее на територията на САЩ.

Не го разбирам това, какви ги върши Обама – да не се погрижи за чичо си? Да го остави без американско гражданство, да не му осигури поне един приличен живот, и не Онянго Обама да кара сам колата си, а шофьор да го кара, като толкова обича да се забавлява!

На българска територия подобно съобщение първо – не би излязло в пресата, и, второ – няма как да се случи, ако пипнат някого добре наквасен, с фамилията Обама!

У нас, подобно съобщение за арест и задържане би прозвучало като виц!

В пъти повече време „проверяваха” тъста и тъщата на Цветанов – ако сравним: Националния дворец на културата го претупаха далеч по-бързо данъчните!

Прокуратурата не откри данни тъстът и тъщата на министър Цветан Цветанов да са укривали данъци и отказа да образува досъдебно производство срещу Стефанка и Васил Георгиеви, предаде БНР.

Ревизията на Стефанка и Васил Георгиеви бе наредена преди  осем месеца, още в началото на годината. Георгиеви – т. е. тъста и тъщата заявили, че не желаят подробности от нея да бъдат огласявани? Като се позова на това и на данъчната тайна зам.-градският прокурор Божидар Джамбазов отказа повече информация по случая.

Първоначално проверката бе в ръцете на зам.-грасдкия прокурор Роман Василев, но след като Цветанов го награди с пистолет за Празника на полицията, той се оттегли от проверката и тя бе продължена от неговият колега Бисер Кирилов. Същият,  който се подписа под отказа да бъде образувано дело срещу височайшите родственици.

Как се стигна до това „хуманно” дело?

През м. февруари 2011 г. НАП потвърди, че при проверката, извършена на самия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов се натъкнали на дарение от около 130 000 лева, което родителите на Цветановата съпруга дали на дъщеря си!

Проблемът дойе не от факта на това кралско дарение, а от факта, че доходите и спестяванията на двамата родители пенсионери не са достатъчни, за да си позволят без пролем подобен жест и да покрият останалите си разходи!

Последвалата данъчна ревизия на тъста и тъщата на Цветанов се точи твърде дълго и в дълбока тайна. След като приключи, материалите се озоваха на бюрото на прокурора, а крайният резултат бе – отказ от дело!

Откъде са имали тези пари двамата родители пенсионери, как са ги оправдали ще остане тайна, поне в близките 50 години, както бе засекретено и убийството на президента Кенеди.

Оттук след отказа за огласяване на източника на приходите на двамата пенсионери, Цветанови родственици по женска линия, секретно и твърде неясно ще остане и „подпомагането” на личните спестявания на МВР министъра от даряването на тези 130 000 лева на дъщерята и зетя Цветанов, за да може да си купят два нови и твърде скъпи апартамента в район „Изгрев”.

Към секретността, която благодарение на височайшето партийно и служебно положение на вътрешния министър, обви неясните приходи на тъста и тъщата се прибави логично и още една, дълбоко пазена тайна – кого бе консултирал Цветан Цветанов като експерт, за да получи 14000, 7 000 и 19 000 лева...

Ами ако е консултирал хора, работещи на ръба на закона?

Интерерсно е и друго: зам.-градският прокурор Борислав Джамбазов обяви, че прокуратурата ОТКАЗВА да образува дело след проверката на двамата пенсионери, защото при продължилата около пет месеца ревизия на НАП не е открила никакви нередности в данъчната история на семейството.

Така неяснотите стават две: от една страна тъстът и тъщата на Цветанов не желаят да се огласяват данни от проверката, а от друга проверяващите от НАП не открили никакви нередности!

Тогава защо всичко се пази в най-строга тайна? Все пак в Република България е регламентирано кое представвява класифицирана информация и държавна тайна – има даже цял списък! Има и Закон за защита на класифицираната информация!

Ето какво е записано в този Закон:

Глава трета.

ВИДОВЕ КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ И НИВА НА КЛАСИФИКАЦИЯ

Раздел I.

Класифицирана информация

Чл. 25. Държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

Чл. 26. (1) Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес.

(2) Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон.

(3) Ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационната единица. Редът и начинът за обявяване на списъка се определят в правилника за прилагане на закона.

Тук спирам и питам: държавна тайна, ли е информацията за произхода на дарението, което е получил Цветан Цветанов от тъста и тъщата си, или служебна?

Да не би да е свързана с националната сигурност?

Винаги ще се намери някой, който да ме опровергае с довода, че въпросната информация за произхода на 130 000 лева пенсионерски пари, дадени в дарение на съпругата на българския министър на вътрешните работи е лична информация, НО...

Лична би била, ако я бяха дарили на съсед, семеен приятел, но когато тази шестцифрена сума се озовава при един действащ министър – иде реч за обществена информация, която би следвало да се огласи!

Каква е поуката от тази история?

Поуката е, че далеч по-добре би било да си тъст или тъща на българския министър на вътрешните работи в България, а не чичо на американския президент – Барак Обама!

 

Дали Обама, Клинтън и марксистката, баронеса Аштън ще покажат видеоклипа на Пуси Райът, сниман в Биологичния музей на близките си?

Музикантите на Скандална акция на няколко девойки в Московския православен храм Катедралата на Христос Спасител ги отведе до съда, където получиха присъди от по две години затвор.

Мария Алехина, Надежда Толоконникова и Екатерина Самулевич бяха осъдени на две години трудов лагер заради хулиганство.

Какъв беше скандалът: девойките, нахлузили маски на главите си, подобни на маските на Светата Инквизиция на Римо-католическата църква се кълчеха като клоуни в православния храм, с някакви стихове и крясъци на музикален фон против Путин!

Дали тази клоунада, дали този смехотворен скандал, родил се в някой пияна главица е политически?

Клоунадата на руските панкаркиВсеки, който има и най-малко познания за религия, тутакси би отличил маските на тези момичета като неприсъщи за православната църква. Т. е. акцията на така наречените „Пуси Райът” бе насочена срещу православието!

Против политика, президента Владимир Путин можеш да недоволстваш като опозиция на площада, но да го правиш в православна църква, кълчейки се от амвона, с някакви маски на Светата Инквизиция си е откъдето и да го погледне човек – акция срещу православието!

Клоунадата на групата и на Червения площад!Няма практика в религиозен храм да се протестира политически и това бе меко казано едно тъпо извращение на платилите за виковете на така наречените пънкарки!

До този момент никой не обърна внимание, че маските на тези момичета са взаимствани от римо-католическата Света Инквизиция, което едва ли е случайно.

Неслучаен е и един друг момент – родното православие си зарови главите в пясъка и се направи на ни чул, ни видял за този скандал и чалгахулиганщина, развихрила се в храма на православни братя на българската православна църква!

Къде бе Българската православна църква да везме отношение по поругаването на храма Христос Спасител?

Готвещият се за патриарх митрополит Николай – подхвана сурогатното майчинство и жителството без брак, а скандалът с „Пуси Райът” щеше да му извади очите!

Не за първи път родните отци обръщат гръб на свои православни братя, въпреки че когато в Страсбург излязоха с присъда и голяма сума за плащане от така наречения алтернативен Синод, тъкмо руски богослови пристигнаха с юристи, за да търсят начин как да се обжалва тази присъда! Сайтът „Хроники” бе една от малкото медии отбелязала това важно за църквата и държавата ни събитие!

Сеирът е характерна черта за родните митрополити и патриарх – в това отношение те имат непоклатима традиция и правят всичко възможно да не я нарушават!

Иисус влиза в Йерусалим на магаре!Но ако Спасителя е влязъл в Йерусалим на магаре и с една риза на гърба си, то неговите така наречени наместници са мно-о-о-о-ого далече от това!

Митрополит Николай е далече от отказа от всичко скъпо и прескъпо – часовниците му са: ролекс, Вашерон Константен за хилядарки в евро и Фредерик Констант, както и бутикови ръкавели със скъпоценни камъни. Обзавеждането му е прескъпо, вози се на луксозни S-класа автомобили...

Колкото и да се правят на умрели лисици, управниците ни са наясно, че неотдавна бе поставена отново плоча в памет на Васил Левски в църквата Св. Петка. Никой обаче не се запита кой премахна предишната плоча и я изхвърли....

Ръчицата на дядо Николай - скъпо часовниче, бутикови ръкавели Името му е  митрополит Николай – и позорното си дело той извърши когато бе Знеполски епископ!

Та този поп, докато бе Знеполски епископ, със скандал свали и извади паметната плоча на Апостола от църквата „Света Петка Самарджийска”, и то под претекст, че не бил светец, а по-скоро престъпник!

Не мина много време от това злодеяние и същият поп вече се оправдаваше за кощунството с паметта на Апостола от много по-„различна” позиция пред в. „Сега”, а именно, че плочата била свалена от църковното настоятелство и неговия председател, а не по негово нареждане. "Доколкото знам, плочата е била на свети Васил Левски, т. е Апостолът е бил канонизиран за светец, а той е само национален герой", коментира духовникът. Той обясни, че би разрешил махането й, ако Левски е бил изобразен с ореол, т. е. като светец!

И от този човек ли очакваме да защити православието? По отношение на Пуси Райът” митрополит Николай бе на мнението на Мадона – тя охули руското правосъдие, а Николай си замълча!

Марксистката баронеса Катрин АштънЦелят Запад тръгна да хули руското правосъдие за присъдите, то не беше американският президент Барак Обама, то не беше марксистката баронеса Катрин Аштън, то не беше шведският външен министър Карл Билд, то не бе говорителката на Външното министерство на България, Весела Чернева!

Ще започна отзад напред:

Разочаровани сме от непропорционалната по тежест присъда срещу Надежда Толоконикова, Мария Альохина и Екатерина Самусевич от руската група „Pussy Riot”. Изкуството търси провокация, но това не може да бъде повод за наказателна репресия. Свободата на изразяване е основна ценност на демократичните общества.

Държавният секретар Хилари Клинтън с дъщеря сиПрезидентът Барак Обама е разочарован от присъдите от две години затвор, произнесени от руския съд срещу трите пънкарки от "Пуси Райът" заради протеста им срещу президента Владимир Путин, съобщи говорител на Белия дом, цитиран от Асошиейтед прес.

"Съединените щати са разочаровани от решението на съда, включително от несъразмерните присъди", каза говорителят Джон Ърнест. Макар за някои поведението на групата да е било обидно, правителството на президента Обама изпитва сериозни тревоги от начина, по който руското правосъдие се отнесе към младите жени, посочи Ърнест, цитиран от АП.

Германската канцлерка Ангела Меркел заклейми присъдите от две години затвор, произнесени срещу пънкарките, признати за виновни в хулиганство и подбуждане на религиозна омраза, предаде ДПА.

"Тази несъразмерно строга присъда е несъвместима с европейските ценности - демокрацията и върховенството на закона, към които Русия е обвързана с членството си в Съвета на Европа", заяви канцлерката, цитирана от ДПА.

„Динамично гражданско общество и политически активни граждани са нужни за модернизирането на Русия и не са заплаха за страната”, каза германският канцлер и добави, че е следила процеса с безпокойство.

Говорителят на руското външно министерство Александър Лукашевич отговори, че в наказателния кодекс на Федерална република Германия за престъпления срещу религията и вярата съществува наказание затвор до три години.

Певицата Мадона призова на своя сайт всички, които обичат свободата, да осъдят решението на съда, а Русия да освободи „Пуси райът“.

ДСБ стана първата политическа сила у нас, която изрази позиция срещу присъдите на музикантките от групата Pussy Riot.

Те изпратиха на 18 август писмо до посолството на Русия, адресирано до президента Владимир Путин.

Ето какво пише в позицията:

Г-н Президент, Възмутени сме от абсолютно несправедливите присъди над момичетата от Pussy Riot. Те са зле прикрита политическа репресия заради политическия им протест. Макар по необичаен начин и на смущаващо място те Ви показаха, впрочем както показват хиляди други руски граждани, че не желаят да ги управлявате. Това е свобода на изказа, която е изконно гражданско право.

Мотивирането на присъдите им като почит към Православието, като „хулиганство и предизвикване на религиозна омраза” не може да скрие Вашето срамно и дребнаво лично отмъщение. Присъдите се мъчат да всяват страх чрез погазване на основни граждански права. Убедени сме, че това е обречено на провал.

Последната политическа репресия увеличава пропастта между демократичните стандарти на живот, на хуманно и толерантно управление,  и руския феномен, все повече приличащ на „култа към личността на вожда“ от времето на комунизма. Не случайно заслужихте общо порицание и негодувание.

Като членове на българска демократична партия се отнасяме с уважение към християнските ценности и към гражданското право на свободно политическо действие на всички.

И този Иван Костов влиза в православен храм, кръсти се, говори за демократични стандарти и ценности, за християнски ценности, въпреки, че жена му бивша партийна секретарка говореше за свети Мина в женски род, наричайки го Света Мина!

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън заяви, че големи въпросителни са надвиснали над руската съдебна система, след като съд в Москва осъди на две години затвор трите участнички в пънк групата „Пуси райът”, организирали протест срещу президента Владимир Путин, предаде АФП.

Бившата марксистка превърната в баронеса се изказа в подкрепа на трите рускини!

Всичко, вървеше гладко, докато в българския печат не се появи писмото на Светльо Витков, което ми върна вярата, че все още има нормално мислещи хора в България!

Ето писмото:

Светльо Витков - мъжът, който достойно защити православието Пу си Ходорковски, пу си Путин, Пуси Райът …и пу си мене! Да, аз съм човекът, който пее мръсни песни и псува, който понякога пие, и понякога се бие! Неблагочестив, но директен! Единственият българин, подведен под отговорност за порнография заради нецензурни текстове и то по времето на г-н Костов, който сега е върл застъпник на Пуситата ;) )) Да, аз съм от групата, която беше бита и арестувана заедно с публиката във Варна и не съм забравил нищо от това! Затова не ми излизайте с номера за „свободата на словото”, защото вие не сте го яли!

Да се плюнчиш пред монитора е едно, да станеш и да заявиш позиция и да я отстояваш – съвсем различно! С един коментар, изразявайки мнение, без политически да изчакам, да разбера, мнозинството как е настроено, предизвиках толкова злоба и омраза, че ако не ми е забавно, трябваше да ми е тъжно!

На злобарите ще кажа, че не съм виновен за тяхната Незадоволеност и Нереализираност!

Коментирах акта, а сега относно присъдите на Пуситата!

Смятам, че 2 години ефективна присъда, наистина е Прекалено, но законът си е закон и ако някой не му харесва да търси начин да го промени! Всяка държава има своите закони и морални правила, които не са валидни за другите! Суверенитетът е право на всяка държава, без значение на околните дали им хресва или не!

Осъждам поругаването на църквата от руските момичета, защото това е подигравка с религията, заради която днес не нося Фес! Ха, има рима!

В момента не коментирам някои служители на църквата!

Всяко стадо има мърша, но в мършата няма стадо!

Православието е толерантна религия и самия факт, че някой може да влезе в църква с маска и да се гаври с вярата на християните е неоспоримо доказателство.

Ето и един примерен сценарий:

Българска група влиза в джамия и почва да свири революционни песни! Не успяват да се изнесат и ги потрошват от бой, полицията едвам ги спасява! Следващият момент над половин милион мюсулмани живеещи в, и извън България, пощуряват и искат строго наказание за погаврилите се с тяхната религия. И сега въпрос, Колко години ще получат музикантите, според Българското законодателство? И колко ще трябва да се извиняваме за нанесената на мюсулманите обида във, а и извън България?

Относно Путин! Не съм човек, който има право да коментира политиката му както и тази на Русия, защото живея в страна, в която няма никаква национална политика! Който има глава ще знае, че на последните избори в Русия, печели „Единна Русия” на Путин, следван от Комунистическата партия! За кой са Пуситата след като искат Путин да се маха?

За тези, които ме обявиха за „червена бабичка” и уважават „свободата на словото” мога да им пожелая – Fornication Under Crown of the King! Защото като любители на „свободното слово” зная, че ще ме разберат! :)

Просто си отворете очите и вместо да скачате в морална защита на няколко девойки, за нещо, което по никакъв начин не ви касае пряко, се огледайте къде и как живеете!

Или е по-безопасно да се скача от място и да се лае през плет?

Нима решихме проблемите в страната си, за да даваме акъл на другите!

Боли ме гъза за някакви лигли, които се правят на пънкари, а след година ще са милионерки, докато аз лично не знам как ще оцелея в България!

Тези хитрини за отклоняване на внимание от истинските проблеми, чрез създаване на „шум” в „медийното пространство” да ги пробутват на почитателите на Азиско, Криско и Дриско!

Скачайте за глупости и гледайте натам, докато тук ни го набиват!

Ох, колко грубо!

Нали?

Ама боли!

Тия Нен Амен!

Светльо Витков

Във форумите се появиха веднага протести срещу Светльо Витков и неговата позиция, изразена в писмото му! Един вестник даже написа заглавие „Народът срещу Светльо Витков!”

Що за идиотщина - да се намери един читав българин, да се намери мъж с достойнство, който да каже, че е поругана вярата му и други българи - да вземат да скочат срещу него?!

Паметника на Съветската армия бе окичен с качулки като тези, на „Пуси Райът” като подкрепа на техни български привърженици!

Неграмотността на провелите акцията ги направи смешни, тъй като качулките са на Светата римска Инквизиция, но кой да научи тези поддръжници на руските пънкарки каква глупост внушават?! че Светата Инквизиция съди Червената армия може би?!

Не знам докъде щеше да стигне истерията по тази така наречена група, ако не беше дошъл денят, който даде отговори на много въпроси!

На 25 август обаче се появиха снимки и видеоклип за порнооргии с участието на едната „девойка” от „Пуси Райът”!

Информация за това пусна в. Труд, а търсене в интернет показа за какво иде реч!

Надя Толоконникова се появи в порно клипче с друга авангардна протестна група в Русия - "Война", в което клипче тя, бременна в деветия месец прави секс в присъствието на други четири двойки, които също не „скучаят”!

Четири дни след това е...., Толоконникова ражда, пише в. Гардиан!

Руската преса пък съобщи две месеца след раждането на това бебе, че то, момиченцето на „протестиращата” Толоконникова паднало от масата, на която било оставяно за часове и получило мозъчна травма!

/За сведение на привържениците на „Пуси Райът” в САЩ такава майка ще отиде светкавично в затвора, а детето й ще бъде отнето завинаги! – бел. Л. М./.

Порното е било заснето в Московския биологически музей и се вихри под надпис „Е... за наследника Мечо!”. Това порно както твърдят участници в него е било насочено против бившия президент Дмитрий Медведев и е снимано преди изборите за президент в Русия!

Уважението към читателите на този сайт ме възспира да пусна видеоклипа с участието на бременната Надя Толоконникова, но който желая, може да го отвори тук!

Снимки на руските пънкарки и протеста им срещу Медведев може да видите тук,

Благочестивата съпруга на американския президент /протестант/, Барак Обама - Мишел с дечицатаИ веднага бих попитала: ще пуска ли всяка вечер Мишел Обама видеоклипчето от Музея, за да знаят дечицата й кого защитава татко им?

Ще пусне ли Хилари Клинтън видеоклипа на дъщеря си, за да я научи какви са демократичните ценности, отстоявани от Щатите?

Предлагам и на Иван Костов да уплътни на съпругата си Елена вечерните часове със снимки или видеоклипчето от Музея.

За Катрин Аштън, нямам думи, ако й изпратя снимките и видеоклипа, свързани с протестите на „Пуси Райът”, ще вземе да се обиди или ще получи някои средна душевна травма!

На Весела Чернева и нейният началник Николай Младенов клипчето може да бъде полезно в по-нататъшното им отстояване на европейските ценности!

Предлагам на МВнР да разработи серия от подобни сцени като тази в Московския биологичен музей и да ги проведе едновременно в джамията на Халите, в Синагогата и методистката църква в София!

Може и пред храмовете да се проведат сцените - за повече публика...

Защо не – нали се глобализираме, бе другарю Младенов?

Ако Николай Младенов не се съгласи, ще взема да си помисля, че порното не е израз на свободата на словото!

 

Ситуацията структурно е аналогична на либийската, но противоречията са верски, а не племенни

И тъкмо в това е мъчнотията.. Както може да се види и на приложената карта, Сирия не е монолитна, а интегрална държава и общество, в което живеят близо половин дузина вери и секти и както може да се очаква – доста нетърпими помежду си.

По този начин отново демографията, подобно на либийската, прави Сирия трудна за управление страна. Данните не блестят с точност, но се приема, че от 22-милионното население на Сирия около три четвърти са сунити, включително по-голямата част от кюрдското малцинство на североизток. Като се има предвид пиперливостта съпровождаща традиционно темата за сектите е ясно защо Сирия предпазливо избягва публикуването на статистически данни по верските въпроси, което прави трудна оценката доколко е нараснала алевитската общност в страната, например. По груби сметки от различни източници може да се приеме, че алевитското малцинство наброява около милион и половина души, което прави около 7% от населението. Преценката за останалата несунитската мюсюлманска общност, съставена основно от шиити и исмаилити се върти около 13%. Християните от няколко разновидности, включително православни и маронити, съставляват приблизително 10% от населението. Обитаващите основно планинските райони друзи са 3%.

Черешката върху тортата на този религиозен Вавилон поставя фактът, че от около пет десетилетият управлението на Сирия е в ръцете на алевитите, сектанско малцинство, приемано в исляма еднакво враждебно и от шиити и от сунити. На всичкото отгоре, сирийските алевити са традиционно селско население, стоящо доста ниско в социалната йерархия на обществото тук. И независимо от факта, че държат управлението вече половин век, това не им е помогнало особено много да се придвижат нагоре по стълбичката, поне за частично изравняване със държащите бизнеса и търговията градски сунити. Поради което, през цялото управление на партията БААС, респективно клана на Асад – президентите – бащата Хафез ал Асад и сега сина Башар ал Асад се спрягат сложни социално-йерархични алгоритми за поддържане на някакъв интегритет в тази взривна религиозна смес. От една страна е дихотомията „всички останали срещу сунитете”. От друга – странни упражнения по дислокация в армията, като парадно са запазени постовете на някои сунитски генерали, но целия оперативен команден състав е от алевити и така нататък.

На фона на тази рамка е ясно, че една искрица отвън и може да лумне пожар! Да ви припомня какво изскочи от торбата с американски чудеса наскоро: „Вашингтон пост“ съобщи, позовавайки се на изтекли в УикиЛийкс класифицирани документи, че Америка тайно подкрепя сирийската опозиция. Държавният департамент финансира сирийски групи и телевизионни програми, които са против режима на Асад.

Американски дипломатически грами разкриват, че Държавният департамент е отпуснал най-малко 6 милиона долара на групировка с името Движение за справедливост и развитие – група сирийски изгнаници, които живеят в Лондон, пише „Вашингтон пост“.
Значението на този ход е очевидно: президентът Обама подкрепя, също като своя предшественик Джордж Буш, смяната на режима в Сирия. Смяна на режима може да бъде, но може и да не бъде в интерес за Америка….

На всичкото отгоре и тук здраво мъти водата една личност, която подобно на Барак Обама има сериозни проблеми с преизбирането си на президентския пост, а цената за предизборната му кампания плаща цял свят. Да, говоря за поредния френски наполеончо – Никола Саркози. И този факт е повече от отвратителен. Започвам да си мисля, че това е истинска епидемия сред западните т.нар. „лидери”, които са готови да пожертват живота на десетки хиляди души, да разрушат блага за милиарди, за да удовлетворят личните си егоистични интереси. Демокрация и гражданско общество в западните метрополии ли? Грънци!

Естествено под свиреп френски и английски натиск ЕС наложи санкции и оръжейно ембарго срещу Сирия, които вече влязоха в сила.

На този етап единствено Русия проявява мъдрост и провежда възпираща политика. Русия отхвърли призивите за специална среща на Съвета за сигурност на ООН за Сирия, за да бъдат осъдени гоненията срещу протестиращите в страната. Руската страна отбеляза, че опозицията също прибягва до насилствени методи. Русия помогна за блокирането миналия месец на опит на Съвета за сигурност да приеме изявление, осъждащо насилието. Както видяхме при Либия с това се почна…
Като се има предвид, че за разлика от Либия, Сирия седи върху бурето с барута – със съседи като Израел, Ливан и Турция, руската позиция заслужава повече от аплодисменти.

 

И кой се готви за наближаващите президентски избори в САЩ без оглед на средствата, с откровени лъжи и манипулации, разчитайки на късата памет на хората в Америка и по света

В предаването „60 минути” на телевизия Си Би Ес Обама каза за операцията с хеликоптери срещу имението на Бин Ладен, че това са били „най-дългите 40 минути в живота” му с изключение може би на времето, когато една от дъщерите му била болна от менингит като бебе.

Наблюдавайки операцията на „морските тюлени” от „кризисната” стая в Белия дом, Обама и най-високопоставените му помощници сякаш усещали физически стрелбата и експлозиите и разбрали, когато единият от хеликоптерите кацнал непредвидено.

„Но не можехме да получим ясна информация за това, което се случва в комплекса”, посочи той. Обама призна, че се е притеснявал много по време на операцията с кодово име „Джеронимо”, но „не си е загубил съня” от мисълта, че Бин Ладен може да бъде убит. „Ако някой се съмнява, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябва да отиде на лекар”, каза той. Обсъждайки своята роля, той каза, че решението да заповяда операцията е било много трудно отчасти защото не се е знаело със сигурност дали Бин Ладен е бил в къщата, а също и поради рисковете за „тюлените”. „Но в крайна сметка имах огромно доверие в способностите на нашите момчета да извършат мисията и усещах, че над рисковете надделява възможността да пипнем най-после нашия човек”, подчерта президентът на САЩ.

Почти по същото време, когато Обама, вдъхновен от собственото си красноречие намигаше съзаклятнически на американците с изтъркани каламбури, че ако някой се бил съмнявал, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябвало да отиде на лекар, швейцарският министър на отбраната Уели Маурер каза в интервю за в. „Зонтаг”, че не е работа на американския президент Барак Обама лично и на живо по телевизията да съобщава за смъртта на Осама бин Ладен. „За мен е проблемно президент да обявява такава новина. Правейки това, той се поставя на същото равнище като терориста”, заяви министърът. „Това наистина превръща бин Ладен в мъченик”, добави Уели Маурер, според когото смъртта на водача на „Ал Кайда“ е трябвало да бъде оповестена от говорител или писмено. Маурер смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама, но поставя на едно и също ниво една терористична организация и президента на най-могъщата държава в света.

От цялата тази краварска история останах с гъделичкащото усещане, че някой се прави на голям умник и някой някого се опитва да прави на глупак. Но веднага трябва да кажа, че не е задължително умникът да се казва Обама. Поне не в този случай и не на този континент. Защото, така както е тръгнало сигурно някой ден ще ги стигнем американците по наивност и изпрани мозъци, но това няма да е днес със сигурност.

Така че в никакъв случай не ще пропусна възможността да направя един бърз семантико-лингвистичен анализ на бараковия изтъркан каламбур за съдбата, съмнението и лекаря.
Нека за минута-две оставим настрана въпросът кой точно е Осама бин Ладен и се спрем на доста тривиалното на пръв поглед и също на пръв поглед невъзбуждащо възражения твърдение, че един терорист заслужава съдбата си, като под това се има предвид – да бъде измъкнат посред нощ от леглото и пред погледа и под писъците на 12-годишната му дъщеря да му пръснат мозъка, гръмвайки го в окото.

Да, може би на маса, на две ракии, преминали вече изцяло на политиката (освен ако някой не е отворил торбата с казармените истории), аз и вие можем в екзалтирана възмута примерно от трите хиляди жертви в световния търговски център да треснем по масата с юмрук – демек, що не пратят тюлените да му светят маслото на тоя терористичен грозник…

Можем ли?

Можем.

А може ли Барак на маса, на две ракии да удари с юмрук по масата?

Не, не може.

Не може, защото първо, той вероятно не пие ракия (освен, ако Боко вместо рунтава каракачанка не му е проводил две шишета скоросмъртница), второ, защото неговата маса е в Белия дом и трето, защото Белият дом е резиденцията на американските президенти, а самият Барак, не е просто Барак, а президентът на Съединените американски щати г-н Барак Обама.

Това е, просто и ясно. Другото би било всичко друго, но не и демокрация. И тогава, г-н Барак Обама щеше да е Негово Величество Барак І, император на Задокеанската империя…

Но понеже всички, и най-вече самият Обама непрекъснато се плюнчат на тема демокрацията като основна ценност на западната цивилизация, то не може на две ракии на овалната маса в Белия дома, Обама да удари по масата и да прати тюлените да пръснат мозъка на Осама, защото основната ценност в самата демокрация като такава е върховенството на закона, изразено още в римското право в знаменитата правна сентенция:

Невинен до доказване на противното,

което разбира се бива установено единствено и само от справедлив съд със съдебни заседатели, обвинители и защитници, а не от тюлени, обществено мнение или дори от президента на САЩ.

И тук стигаме до малък, но съществен парадокс. Президент Обама не е нито съд, нито апелативна инстанция, но си е позволил да се превърне и в първото и във второто. Позволил си е да се превърне накрая и в палач.

Ние пък от своя страна стигаме до тихичък, но съществен въпрос – къде остана демокрацията?
Къде са западните ценности.

Какво се случи на всеобщата харта за правата на човека?

Нещата добиват особено неприятна воня, ако се вслушаме в заключението на швейцарския министър Маурер, който смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама. Нещо, на което много наблюдатели, включително моя милост обърнаха внимание още в първите минути след изявлението на Обама за убийството на Осама. Нещо повече, зададохме въпросът защо след като местонахождението на саудитецът е било известно още от 2008 г. едва сега американците го нападнаха? Ето, затова е добре да се вслушаме в думите на швейцарския министър, защото те обясняват кристално ясно за какво иде реч. Швейцарците ги знаят тия работи, те затова са швейцарци, а не незнам си какви.

От всичките тези анализи и обяснения обаче, не ни става ни с грам по-леко, защото наученото е повече от горчиво. То е отровно, това, което научаваме: американският президент публично се похвали, че е заповядал и лично наблюдавал убийството на човек без съд и присъда; тази заповед, според авторитетното швейцарско мнение цели не толкова нуждите на американското национална сигурност, колкото удовлетворяване на лични интереси на самия Обама, сиреч преизбирането му за президент.

Има и още едно малко, но остро препъни-камъче, на което не мога да не се спра вниманието ви, па макар и само с няколко изречения. И това е още по-голямата лъжа, повторена в последната седмица многократно от американския президент. Лъжата, че Осама бин Ладен е главният виновник за терористичната атака срещу световния търговски център. Фактите за това са много, т.е. липсата на факти. Цялата световна говорилня по темата се крепи на една-единствена видеокасета с изключително лошо качество и много съмнителна хронологически бъркотия. В същото време, същата тази касета очевидно не е оставила у разследващите екипи на ФБР нужното впечатление, защото години след атентатите в Ню Йорк, ФБР продължава да обвинява на сайта си за най-търсените престъпници Осама бин Ладен за всякакви други грехове, но не и за събарянето на кулите, вижте копието от сайта на ФБР, където всеки може да отиде и да прочете, че „Осама бин Ладен е търсен във връзка с атентатите срещу посолствата на САЩ в Дар ес Салам, Танзания и Найорби, Кения на 7 август 1998 г. … В допълнение, бин Ладен е заподозрян за терористични атаки по целия свят.” И нито дума за атентатите срещу Световния търговски център или Пентагона…

Впрочем на сайта пък на Си Ен Ен, с дата 16 септември 2001, също може да се види в интернет, е публикувана декларация на самия бин Ладен, в която той отрича каквото и да било участие в подготовката и осъществяването на атентатите от 11 септември! Защо ли, при положение, че всяка наказателна операция на терористите винаги е предназначена не толкова и само да причини физически щети, колкото да вдигне шум и паника в публичното пространство и да сплашва правителства и народи!..

Вероятно защото бившият агент на ЦРУ (има ли „бивши” шпиони!?) достатъчно добре познава тайните на господарите си и отлично знае кой и защо организира 11 септември.
От мен толкова, останалото е тъжен размисъл за това, кой трябва да отиде на лекар…

 

Политиката е мръсна дума, народите са овчедушни, медиите проституират, а светът е бардак в който командват юмрукът и ножът

Тук ще прочетете три различни информации, които добиха публичност през последната седмица. Те са за различни хора, за различни места по света, но и трите ме наведоха на една и съща мисъл – Политиката е мръсна дума, народите са овчедушни, медиите проституират, а светът е бардак в който командват юмрукът и ножът.
Да поразсъждаваме заедно върху това. Ето я и първата информация:

Осама – убит пред очите на дъщеря си
Осама бин Ладен е бил убит пред очите на 12-годишната си дъщеря, твърдят пакистански вестници, цитирани от ДПА. Тя е единственият човек, потвърдил смъртта на лидера на „Ал Кайда“ след изявлението на американския президент Барак Обама, че американски военни са убили мозъка на атентатите от 11 септември при операция в Аботабад, на 60 км североизточно от столицата Исламабад. Вестник „Нюз“ цитира официални източници, според които дъщерята на Бин Ладен „потвърди, че баща й е бил заловен жив и застрелян от специалните части на САЩ през първите няколко минути от среднощната операция“. Това твърдение противоречи на американското уверение, че американските морски пехотинци са се опитали да заловят жив Бин Ладен, но са го убили, след като той оказал съпротива, отбелязва ДПА.

Светът приветства убийството на Осама Бин Ладен
(Това е заглавие на друга информация по темата!)

И така, светът, нашият свят приветства убийството като такова. Приветства убийството на бащата пред очите на 12-годишната му дъщеря.
Оппа! Какво стана? Повреда в телевизора!? Къде е онзи глас, дето бръщолевеше допреди малко за ценностите на цивилизацията? И другият, дето му пригласяше за висшето достижение на човечеството – западната демокрация? За правото на всеки да получи честно и независимо правораздаване? Къде сте дърдорковци за демокрация, защо млъкнахте? Защо не искате да ми обясните, как така хамериканците, хем от 2009-та знаели къде е Осама, хем се размърдаха да го гръмнат чак през 2011-та? Дали друга една публикация озаглавена „Осама преизбра Обама (за президент 2012 – бел.моя ВФ)” не обяснява американската ленивост? И още един последен въпрос по казуса – Обама, възседнал световната медийна проституция за пълни идиоти ли ни взема с брадата лъжа, че мозъка на атентатите от 11 септември е Осама? Та то не се случи толкова отдавна и ние не сме забравили, а и архивите са живи – Осама Бин Ладен няма нищо общо с атентатите от 11 септември! Влизаш в интернет и за минути вадиш купища информация и анализи, които са категорични – саудитът е точно толкова изумен от случилото се с кулите-близнаци, колкото и всеки нормален жител на планетата…

Удар на НАТО уби син и внуци на Кадафи
При въздушния удар по Триполи в събота загинаха един от синовете на Кадафи – Сейф ал Араб (на 29 години) и трима от внуците му – Сейф (на 2 годинки), син на Мохамад Кадафи, Картахена (на 2 годинки), дъщеря на Анибал Кадафи, и Мастура (на 4 месеца), дъщеря на Айша Кадафи. Убити бяха и техни приятели и съседи.
Сейф ал Араб, студент в Мюнхенския технически университет, имаше съвсем ограничена роля в структурата на властта в Триполи, посочва Ройтерс.
„Това, на което сме свидетели, е законът на джунглата. Сега вече е ясно на всеки, че това, което се случва в Либия, няма нищо общо със защита на цивилните. Това е директен опит да бъде убит лидерът на страната“, каза либийски говорител.
От НАТО заявиха само, че са ударили по „командно-контролна сграда“, но настояха, че всички цели на алианса са военни и свързани със противодействие на систематичните атаки срещу цивилното либийско население от страна на силите на Кадафи.
Франс прес съобщава, че Бенгази, крепост на либийските бунтовници, е бил огласен от изстрели на радост след новината за убийството на сина на Кадафи. „Толкова са доволни, че Кадафи е загубил сина си при въздушен удар, че стрелят от радост“, заявил говорителят на Преходния съвет (политическия орган на бунтовниците) Ахмед Омар Бани.
Пак убийства, пак стожерите на западната демокрация, сипят ракети върху жилищни квартали, за да „защитят цивилните”. И убиват. И не се извиняват, а дебелооко твърдят, че са ударили по „командно-контролна сграда”, само дето една дузина съвсем цивилни, какъвто без съмнение е студентът в мюнхенската политехника Сейф ал Араб и други близки на Кадафи са убити. Западните демократи пазели цивилните, същите тези „цивилни”, които цяла канонада са направили с автоматично оръжие в Бенгази „от радост след новината за убийството на сина на Кадафи”.

Боже на боговете, какви „цивилни” си имаш ти! И какви военни! И какви християни!
Шеста заповед (пардон, Пета за католика Саркози!): Не убивай!
Цивилизация на убийството. Демокрация на убийството. Кажете дърдорковци за демокрация, кажете ми за Шестата заповед? Това ли е – изсипваш един ескадрон каубои посред нощ и набързо без съд и присъда гръмват нечий баща в окото, грабват го и трупа в океана… Пращаш ескадрон железни птици, засипват с огън и жупел нечий син и после беж у дома… Едно уиски? Двойно? За блестящо свършеното човеколюбиво и богоугодно дело? Прозит! Още едно? Още думи? Нямам думи. Бездумен съм. Безсловесен…

Джулиан Асанж:
Фейсбук, Гугъл, Яху са шпионски инструменти на американското разузнаване

заяви в телевизионно интервю шефа на УикиЛийкс. „Фейсбук в частност е най-добрата шпионска машина изобретявана някога. В тази мрежа ние имаме най-представителната база данни в света за хората, техните връзки, техните имена, адреси, техните комуникации един с друг, за техните роднини. И цялата тази информация се намира в САЩ, напълно достъпна за американското разузнаване. Фейсбук, Гугъл, Яху – са все американски организации и имат интерфейси с американското разузнаване. Това не е въпрос на проучвания или мнения, те просто разработиха тези интерфейси специално за целта. Ясно е, че е много скъпо да се вадят записите един по един и затова всеки по света трябва да разбере, че всеки път, когато добави приятел в страницата си във Фейсбук, той върши безплатно работа за изграждането на световната база данни на американските шпионски ведомства.

 

Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог…(Трета заповед). Тъй и тъй вече я погазих и пак ще възкликна – свети небеса! Каква йезуитщина, не стига, че ти правят хипер-досие с майчиното мляко и номера на обувките, ами те и карат сам да си го попълваш! В какъв свят живеем.
Напоследък често се питам дали братята Уашовски са съзнавали гениалността на делото си, когато създаваха филма „Матрицата”. И дали човеците на свой ред осъзнават, че този филм е откровение, не за някакво необозримо бъдеще, не за някакво друго време и място, а за Тук и Сега! Защото кажете ми с какво се различава виртуалната реалност от „Матрицата” спрямо ентусиазираната медийна реалност, която т.н. „четвърта власт” денонощно извайва с думи звук и образ, оплитайки в манипулативните си мрежи мат`ряла-електората-консуматорите, помагайки угоднически на политическият боклук да възседне всенародните тълпи и да ги язди, да ги язди.
Някога един мъдрец беше казал „Дайте ми достатъчно дълъг лост и аз ще повдигна земята!”. Днес, всеки печен келеш от пиара ще ви каже „Дайте ми достатъчно голям бюджет и аз ще ви спечеля изборите, където си пожелаете и когато си пожелаете!”. А където мат`рялът непокорства – убивай! Шестата заповед? Кво ти пука! Заповедите са затова – да се нарушават.
В един интернетски форум нейзнайна душа непокварена беше написала: „Ако убиеш един си убиец. Ако убиеш 1000 – герой! Е…кажете, че тази цивилизация не е примитивна!!!”
 

Едва дочакал да съмне посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, който се изживява и като генералгубернатор е цъфнал най-неочаквано при министъра на икономиката Трайчо Трайков съобщи Българското национално радио днес.

„Какво стана с диверсификацията? Разнообразяването на източниците за доставка на суровина е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за региона" изнервено попитал Уорлик министър Трайков. Причината за душевните изблици на посланика е завършилата среща на премиера Бойко Борисов с първия вицепремиер Виктор Зубков по енергийните проблеми и проекти между двете страни, на която среща двамата държавни мъже разрешиха редица от въпросителните и проблемите. Явно това е втресло Уорлик, за да си изпусне нервите и да се впусне да споделя опасенията си, че българският министър-председател Борисов току виж намерил стратегически инвеститор за строежа на АЕЦ „Белене”, пренебрегвайки предупрежденията на Уорлик за икономическа необоснованост на проекта.

Какво му влиза в работата на Уорлик българската национална сигурност и сигурността на региона – не е ясно. Явно посланикът е „забравил”, че в същия този регион САЩ изсипа бомби върху територията на бивша Югославия, без и пет пари да дава, че войната и убийствата също се нареждат сред понятието за нарушена сигерност.

Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставя дипломатичното поведение и влиза в ролята на портиер на ЦРУ, си позволил, според БНР да припомня и набляга на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Точно тук Уорлик си поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”!

"Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се повишила с 30 на сто и дали няма през следващите 5 или 6 години да поскъпне още. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни", допълнил Уорлик.

Разбирам един Херман ван Ромпой да се интересува от енергийните споразумения между Русия и България, след като сме страна-членка на Европейския съюз, но такова нещо не се случи.

Отново бе играна старата пиеса: Големият задокеански брат иска сметка за всяко действие и решение на българското правителство. По-рано предшествениците на Уорлик поне бяха дискретни и никога не показваха така явно, че се имат за господари на страната ни и че пет пари не дават за суверенитета и националното ни достойнство.

Кое изкара този път извън нерви Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов:  "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток". Като капак на всичко Русия и България се договориха и по Пътната карта за строителството на АЕЦ "Белене", което вече явно му е дошло в повече на г-н Уорлик.

Посланикът на Щатите си позволи да обяснява, че за него сключените енергийни споразумения с Русия са тайни, но българското общество имало право да знае какво точно са се договорили двете страни.

Въпросът е: откога Уорлик взе да се изживява и като „българското общество”, та да говори от негово име.

Нима държавните договори в Щатите се огласяват пред тамошното общество?

Досега Уорлик се изживяваше като генералгубернатор и си позволяваше да се меси и диктува на правителството как да си върши работата. Явно вече има нов момент в драмата: посланикът на Щатите вече не крие и „ревността си” от Русия при междуправителствени контакти на двете държави.

Има една поговорка: „На всяка манджа мерудия”, та и с Уорлик нещата са същите от първия миг, в който стъпи на българска земя.

Ето защо е време да попитам: защо Обама не си вземе Мерудията и да си я върне в родината зад океана, а тук да прати нещо, по-читаво, което да се съобразява и действа в рамките на доброто възпитание?

Любимият ми американски писател Кърт Вонегът казваше: „Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен”.

Или ако перефразирам Вонегът ми идва една друга негова мисъл: „Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.”

 

Как се дере котка, как се фабрикуват „цивилни”жертви и има ли място за класическата западна демокрация в изпепелената от Томахоуци страна!

Когато говорим за Либия, ние всъщност мислим за България. Когато настървено подкрепяме убийството на Кадафи, ние несъзнателно изразяваме комплексите си на томително дълго мачкан народ, който не е могъл да убие своите сатрапи и се вливаме в едно глобално риалити шоу, където първосигналните ни инстинкти биват удовлетворени. Убиването на Кадафи е психологически оргазъм, виртуалното ни отмъщение към националните ни мъчители; това е причината дори да не се замислим чудовище ли е наистина Кадафи за либийците, откъде черпим информация за него, кой ни я поднася, какво цели с това анонимният „информатор”. Защото всичко това няма никакво значение в случая. Нас не ни интересува Кадафи, нито Либия, нас ни интересува България, собственото ни дередже и кой ни докара до него. Чрез ритуалното убиване на Кадафи ние просто изживяваме национален духовен онанизъм и поне за кратко, поне символично получаваме жадуваното отмъщение. Майната му на Кадафи, нас ни боли от сметките за тока, за парното, от златните картофи, от липсата на бъдеще за децата ни, от бавното социално умъртвяването на нашите старци, от откраднатия ни живот и поругания ни шанс за щастие…

Тук обаче аз ще ви говоря за Кадафи, ще си говорим за Либия и либийците, ще раздираме бляскавите завеси на това всъщност абсолютно фалшиво риалити шоу, което американски притежаваните световни медии са ни спретнали по поръчка на управителите на света. А вие няма да си позволявате инерцията на зомбирано плямпане в стил „Дърдорковци за демокрация”. Вие ще оставите настрана всичките си предразсъдъци и окървавени чувства, за да размишляваме заедно върху известните и неизвестните факти и всеки един от тях ще поставим под съмнение. Накрая може би все пак ще успеем да сглобим пъзела, който силните на света с целия си потенциал, а той е огромен, ни пречат да наредим, за да не видим зловещия цинизъм на матрицата, в която са ни поставили. От нас не се иска нищо друго, освен да мислим с главите си и да изплюем натъпканите услужливо в устата ни клишета.

В статията си отпреди няколко дни по същата тема ви цитирах културолога Владислав Тодоров, който заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло”.
Това размишление на един много умен българин, който между другото преподава в Пенсилванския университет, бих ви посъветвал да го прочетете още няколко пъти много внимателно, защото тези няколко реда изчерпателно обясняват цивилизованото варварство на Запада в региона на Близкия изток, а и не само там. И особено важно – защо цялото говорене на западната пропаганда по отношение на Кадафи и Либия е безсрамна фалшификация. Аз ще ви го кажа само в един ред – в полуфеодална Либия не може да се трансплантира демокрация – абсурдно е! Полуфеодална Либия има жизнена потребност от Кадафи – без него (или друг подобен на него) страната ще се разпадне на племенен принцип и ще престане да съществува (за радост на мазния корпоративен интерес).

Тук ще ви представя съвсем кратки фрагменти от статиите на двама западни журналисти, които правят за смях пропагандните напъни на метрополиите чрез прости факти и аргументи:

Либия, където се одираха котките от Дебора Бил
…Либия, чрез държавната си компания НОК (NOC – National oil corporation), има договорна система, различна от всички други, използвани в останалия свят. Споразумението ЕПСА (EPSA), което много компании подписваха в Либия, не предвижда лицензни такси, разделяне на оперативните разходи, други такси: нищо от всичко това. Много по-просто е, правителството прибира своя дял от брутната продукция. Компаниите поемат сами производствените разходи, не плащат такси, нито права и разделят с Либия продукцията. Но не си мислете, че се дели петдесет на петдесет, нищо подобно…

Уикилийкс с някои секретни документи=
23/07/2008: С ново споразумение, делът от продукцията на европейския консорциум (този, който работи в района на Марзук, б.а.) падна от 25% на 13%. Репсол, ОМВ, Тотал и Сага петролеум последваха други големи играчи в Либия и се подчиниха на натиска на НОК, подписвайки новото споразумение ЕПСА 4, което предвижда значително намаляване на дяла на международните компании. И ако някой се съмнява, ето ви на тепсия още един документ, в който се оплакват точно от твърдостта на НОК, и по-специално от автократичното управление на директора Шукри Ганем, Който, само миналата година обяви, че иска да разшири проблематичното споразумение Епса 4 и към компаниите, които досега са ползвали традиционните концесии. „По много начини може да се одере една котка”, отбелязва Ганем.

Не толкова подписаните задушаващи договори, колкото тази метафора не успяват да преглътнат международните компании. Ето ги и последствията…

Фокусът с Либия от Мигел Мартинес
Ако добре съм разбрал, нещата стоят така: Либия има правителство. Никога не съм гледал с особена симпатия на това правителство, защото зная некрасиви истории на имигранти, минали през тази страна, и защото при всички положения едно правителство след 40 години започва да се разваля. Като преводач, освен това, често ми се случва да се докосвам до хора, които работят в Либия, и съм събрал достатъчно оплаквания върху облика на тази капризна и непредвидима администрация.
Но тези мои емоционални съображения нямат нищо общо със законността. Правителството на Либия е безспорно легитимно в най-чистия смисъл. Може да издава паспорти, признати от другите държави, а най-яркият представител на страната – който по странен начин не заема никаква правителствена длъжност – се посреща с усмивки и ръкостискания от чуждите държавни глави. Сред които се нарежда не само Берлускони, но и Обама и Саркози…

…Не само аз нямам представа кои са бунтовниците: такава представа си нямат и всички журналисти, макар че ги изкарват герои. Въпреки всичко две предположения изглеждат доста приемливи: бунтовниците принадлежат на някои традиционни племена, недоволни от преразпределението на петролните печалби; и второ, явно изразяват силната неприязън на голяма част от населението срещу имигрантите от Черната Африка: факт е, че въстанието бе придружено от поредица кървави убийства на имигранти. Бунтът обаче срещна, поне така изглежда, враждебността на по-голямата част от страната и със сигурност нейните военни сили, и само за няколко дни претърпя няколко решителни поражения….

И точно тук, както ми се струва, се крие целият фокус.

В Либия всъщност противоречието не е – както е в Тунис, Йемен, Бахрейн или Египет – между въоръжените сили от една страна и маса от мирни манифестанти от друга. В Либия бунтовниците имат оръжия, танкове и даже един изтребител, който с гордост показаха веднага след налагането на Свободна от полети зона. Но тъй като не принадлежат към редовната войска, могат да бъдат определяни като „цивилни”, макар че са обучавани от чуждестранни войници (британски)…
(Превод Даниела Пенкова  - тук и тук можете да прочетете целите статии)

И така да обобщим телеграфно:
• Демокрацията е неприложима в страни като Либия на този етап на развитието им.
• Няма значение какъв е Кадафи за нас, за либийците той е стожер на либийската държавност.
• Кадафи смачка до нечувано ниски нива печалбите на петролните гиганти, „одирайки котката” до кокал.
• Вследствие, личната гвардия на петробароните – западните президенти и премиери спретнаха под фалшив флаг наказателна операция.
• Всички хленчения за нещастни цивилни жертви на Кадафи, идващи от средите на „Дърдорковци за демокрация” са напълно безпредметни – армията на Кадафи воюва срещу въоръжени бунтовници.
• Цивилните жертви, вече над 60 са благодарение на ракетните и самолетни атаки на коалицията на западните петролни демокрации.
• Либийците правят живи вериги в защита на Кадафи, не защото някой с пушка ги заставя, а защото:
- БВП на глава от населението е $11,852 !
- Образованието и здравеопазването са безплатни, има повече висшисти на глава от населението отколкото в България.
- Електроенергията и водата са безплатни…

Спирам дотук. Мислете с главите си.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/component/content/article/51-broi4-2012/1293-otvyd-mita-za-nezamenimiq-dolar

Към хаотичната външна политика на Хилари Клинтън се прибави и огромната безработица. Бившият вече Държавен секретар Клинтън се веселиПродължаващите в САЩ дискусии за характера на сегашната финансово-икономическа криза, показват, че участниците в тях сякаш са от различни вселени. Докато едните говорят за фундаментални системни недостатъци, други продължават да възхваляват достойнствата на „свободната демокрация и пазара”. Докато едните предупреждават за очертаващо се „дългово цунами”, другите подкрепят „отговорната политика на правителството”, печатащо пари и харчещо огромни средства за защитата на „американските интереси” по света. Едните виждат опасни белези за надигащ се тоталитаризъм, докато другите говорят за „оправдани мерки за гарантиране на вътрешната сигурност”. Едните прогнозират девалвация на долара, другите твърдо вярват в неговата сила и дълговечност. Като цяло, тази ситуация се обуславя от факта, че средностатическият американски гражданин, страдащ от предубедеността си в своята нормалност и вегетиращ в света на измислената статистика, просто не е в състояние да приеме истината, дори ако тя е очевидна. Все едно да се опитваш да обясниш, какво означава „цветно” на някой, който е сляп по рождение.

Американциите са особено склонни да игнорират фактите, ерозиращи погрешните им представи. Нашата култура преживя една доста благодатна за Америка епоха, която разбира се не беше безоблачна, но поне, за достатъчно продължителен период от време, не станахме свидетели на някакви масови трагедии. В резултат от това, в обществото ни се утвърди съвършено необоснованото очакване за спокойствие и просперитет, което пък провокира у американците ленивост и апатия. Продължава да се раздува балонът на инертния цинизъм, за радост на елитите, опитващи се да съхранят сегашното статукво. Дори най-поразителните истини трудно пробиват силовото поле, изтъкано от двуличие и страх.

Джордж Сорос - сторонникът на обезцененото евро, което трябва да държи американския долар на повърхносттаВ предишни свои анализи прогнозирах опасните и бързо развиващи се последици от бъдещите икономически събития, които могат да станат факт още до края на 2012, включително риска от излизане на някои периферни държави от ЕС, конфликтът между политиката на икономии и на стимулиране на производството, които прокарват, съответно, Германия и Франция, развитието на двустранните отношения между Китай и редица други държави, загубили вярата си в американския долар (в края на май например, Пекин и Токио се споразумяха да не използват долара в търговията помежду си), както и вероятното обявяване, от Федералния резерв на САЩ, на т.нар. QE3 (т.е. поредното изкупуване на обезценени държавни облигации с допълнително емитирани за тази цел долари – б.р.). Всичко това бързо ни доближава до момента, в който доларът ще престане да изпълнява ролята на световна резервна валута.

В отговор на тези свои прогнози, получих немалко писма (включително и изключително критични), чиито автори изразяваха съмнение, че съществува и най-малката възможност за замяната на долара като резервна валута.

Въпросът несъмнено е изключително важен. Как би могъл да бъде заменен доларът? Всъщност, дори и беглият анализ би бил достатъчен за да открием отговора на този въпрос, но за някои начинаещи финансови скептици, това вероятно е прекалено трудна задача. Затова мисията на т.нар. „алтернативни анализатори”, към които причислявам и себе си, е да направят очевидното още по-очевидно.

Спокойно пристанище ли е доларът?

Обама обеща през втория си мандат да намали безработицата и стабилизира икономиката на странатаКолективното умопомрачение, на което сме свидетели, се корени в натрупалите се през годините предубеждения. За някои доларът е олицетворение на Америка, а крахът му би означавал провала на САЩ, на американската нация, като цяло, и на принадлежащите към нея, в частност, доколкото животът им се определя от решенията на правителството във Вашингтон. Ето защо, защитата на „честта на долара” се превръща в патриотичен дълг, повеляващ да се отхвърля априори всяка информация, свидетелстваща за наближаващия му крах.

Някои инвеститори са се хванали за долара, като удавник за сламка, виждайки в него сигурно пристанище, в което спестяванията им ще бъдат защитени от въздействията на кризата. Само че недостатъците на долара няма да изчезнат, само защото мнозинството търговски инвеститори ги игнорират, демонстрирайки опасна наивност.

Всъщност, съществува един, единствен фактор, предпазващ долара от неминуема имплозия и това е статутът му на световна резервна валута. Ако загуби този статут, доларът моментално ще загуби и цялата си ценност. Обременен от огромния и неизплатим дълг на САЩ, той безгрижно се е разположил върху бомба със закъснител, в очакване на момента, когато детонаторът и ще се задейства.

Страшната истина е, че доларът запазва привлекателността си докато чуждестранните инвеститори продължават да вярват, че ние (т.е. американските данъкоплатци) ще изплатим дълговете, които продължаваме да трупаме (благодарение безотговорната политика на хазната), и при това ще съумеем да избегнем хиперинфлацията. В момента, в който разберат, че изкупуването на долари и американски ценни книжа не е инвестиция, а по-скоро вид хазарт, те веднага ще избягат от „казиното”. Междувременно, и през 2012 Конгресът и изпълнителната власт ще продължат да „дискутират” възможността за поредно повишаване „тавана” на дълговете, който вече надхвърли 100% от БВП на САЩ.

Барак Обама обяви, че повишаването на дълговия таван е „нормална” практика, към която, отвреме навреме, са прибягвали и повечето му предшественици. Само че, когато през 2006, Джордж Буш-младши реши да повиши лимита на държавния дълг, Обама твърдеше нещо съвсем друго: „Самият факт, че ни се налага да дискутираме възможността за повишаване на дълговия таван на САЩ, е признак за очертаваща се загуба на глобалното лидерство на Америка. Признак, че американското правителство не може да плаща собствените си сметки. Вместо съкращаването на дефицита, както предлагат някои, сегашната администрация и нейните съюзници от Конгреса свеждат фискалната си политика до ежегодното повишаване на дълговия таван с над 600 млн. долара в течение на следващите пет години. Този непрекъснато нарастващ дълг ни отслабва вътрешно и външно. Запазването на американското лидерство изисква „доларът да спре дотук”. Вместо това, управляващите във Вашингтон прехвърлят бремето на трудните решения върху плещите на нашите деца и внуци. Днес Америка се сблъсква с проблема за изплащането на дълговете и загубата на глобалното си лидерство. Мисля че американците заслужават нещо по-добро”.

Лично аз съм съгласен с тези думи на Обама. Много лошо е обаче, когато човек променя реториката си, в зависимост от конюнктурните си лични интереси. Защото днес Обама твърди, че повишаването на тавана на дълга не е мярка, гарантираща новите правителствени разходи, а инструмент за изплащане на натрупаните дългове. Което просто не е вярно. Президентът отлично знае (както впрочем и мнозина членове на Конгреса), че докато правителството има възможност да повишава дълговия таван, когато си поиска, управляващите ще могат енергично и безогледно да повишават разходите си. Това е все едно да връчиш на някого кредитна карта без какъвто и да било лимит. За повечето хора подобно изкушение би било непреодолимо. Затова със 100%-тна вероятност можем да прогнозираме, че американските държавни разходи никога няма да бъдат наистина съкратени, а държавният ни дълг ще продължи да се повишава, докато сами не разрушим всичко, което сме постигнали.

Как подобна ситуация успя да просъществува толкова дълго? Нашата частна централна банка създаде механизъм, работещ с хартиена (т.е. необезпечена с нищо реално) валута, неподвластна на каквито и да било икономически механизми и ограничения. В момента Федералният резерв е най-големият държател на американски дългове. Той създава свой собствен капитал, като буквално прави пари от въздуха. Така се оказва, че доларът се опира на самия себе си. Един затворен орган, който никога не е бил подлаган на истински одит, конвертира пари в неограничени дългове с хартиени гаранции. Как би оценил всеки адекватен инвеститор подобна мошеническа икономическа схема?

Основният проблем на долара е, че разчита най-вече на собствения си имидж, а не на някакво материално покритие или твърда икономическа основа. Тоест, той по нищо не се отличава от която и да било хартиена валута, с всички присъщи и недостатъци.

Колкото и да е странно, но стойността на долара не се измерва с неговата вътрешна или историческа покупателна способност, а с относителната му покупателна способност, в сравнение с другите сриващи се хартиени валути. Контрааргументът, който се използва най-често срещу онези, които критикуват гибелния път на долара, е, че на фона на кризата в Европа американският долар представлява своеобразно „тихо пристанище”. Хората, които твърдят това, пропускат факта, че миграцията на спестяванията от долари към евро и обратното е съвършено несъществена от гледна точка на оцеляването както на американската, така и на европейската валута. И двете валути са в упадък, ясно доказателство за което е нарастващият инфлационен натиск от двете страни на Атлантика. Попитайте който и да било потребител в Гърция, Испания, Франция или Великобритания, как са се променяли цените в магазините през последните четири години и той ще ви отговори същото, което и всеки американски потребител – цените са нараснали. Затова има смисъл да сравняваме долара не с еврото или йената, а с нещо по-практично, например с долара от миналото.

През 1972, когато Никсън ликвидира онова, което е останало от златния стандарт, една нова кола е струвала средно 4500 долара. По същото време, една средноголяма къща струва 40 000 долара. Цената на галон бензин е 36 цента, а на хляба – 25 цента. Лекарската визита пък е излизала 25 долара. Разбира се, заплатите са били по-ниски, но много по-бързо и адекватно са реагирали на промените в цените. Днес разривът между ръста на заплатите и инфлацията изглежда непреодолим и средното американско семейство просто не успява да следва кривата на ценовия ръст.

Историческият обзор на покупателната способност на долара свидетелства, че да инвестираш в него за да запазиш спестяванията си не е най-доброто решение. Благодарение на усилията по спасяването на икономическите удавници и монетизацията на дълговете посредством количественото им облекчаване (Quantative Easing - QE), девалвацията на долара беше рязко ускорена и днес Федералният резерв е готов за последния разрушителен и вече обявен публично етап от QE, който, поне според мен, ще нанесе окончателен и смъртоносен удар по долара. В тази връзка, естествено възниква въпросът, защо тогава другите страни продължават да купуват долари?

Добре дошли на доларовото бунище

Сред любимите ми аргументи в защита на долара е твърдението, че никоя чужда държава няма да дръзне да посегне срещу него, защото всички са прекалено зависими от търговията с Америка. Затова, отговаряйки на горния въпрос, ще си позволя да отбележа, че на практика редица държави, спокойно и без да вдигат излишен шум, вече се отказват от долара като инструмент в международната търговия.

Китай и останалите държави от БРИКС открито призовават за отказ от долара в международната търговияНа онези, които упорито твърдят, че светът никога няма да се откаже от долара, ще отговоря, че ако погледнат по-внимателно ще видят, че мнозина вече са се отказали от него. От 2010 насам, Китай, заедно с останалите държави от БРИКС, постепенно изместват долара, като основна търговска единица, сключвайки двустранни споразумение помежду си. Китайците подписаха подобно споразумение първо с Русия, а след това с целия търговски блок АСЕАН, както и с много други пазари, включително с Япония. Впрочем, Китай се подготвяше за това още от 2005, когато за първи път бяха емитирани държавни облигации в юани. Тогава ги възприеха като нещо екзотично, още повече, че Китай разполагаше със значителен обем от „излишни” спестявания и хазната нямаше защо да затъва в дългове. От днешна гледна точка, този ход придобива много по-различен смисъл. Днес Китай и държавите от БРИКС открито призовават за отказ от долара в международната търговия.

Глобалното разпространение на юана и преориентирането на китайската икономика към намаляване на зависимостта и от износа (особено на Запад), чрез увеличаване на вътрешното потребление, позволи на китайците да се освободят от пълната си зависимост от американския пазар. Разбира се, евентуален крах на американската икономика със сигурност би засегнал и Китай. При всички случаи обаче, китайската икономика би устояла при подобно развитие.

Межу другото, още през 2008 предупреждавах за подобно развитие на събитията, вследствие на което бях подложен на жестока критика от т.нар. „нормални” икономисти (както отляво, така и отдясно) и кейнсианци, твърдящи, че това е невъзможно. Днес вече е общоизвестно, че основните ни кредитори усилено „диверсифицират” валутните си резерви, отдалечавайки се от долара, въпреки че големите медии и онези, които им вярват, продължават да твърдят, че това уж не застрашава американската икономика.

Следва са сме наясно, че за упадъка на долара помага не само непрекъснатата работа на „печатницата за пари” на Федералния резерв (макар че това си е истински кошмар), а и прогресивно увеличаващата се загуба на доверие в американската валута. Истината е, че за ликвидирането на долара е напълно достатъчно да се появят обосновани съмнения за неговата жизнеспособност.

Какъв е изводът? Крахът на долара не е „теория”, а вече стартирал процес, който се развива в реално време и се проявява в конкретните действия на същите онези държави, които доскоро купуваха огромни количества американски дългови книжа. Отслабването и изчезването на долара е просто въпрос на време и всичко сочи, че той ще загуби статута си на резервна валута в съвсем близко бъдеще.

С какво може да бъде заменен доларът?

Следващият ми любим аргумент в защита на долара е твърдението, че „не съществува валута, способна за заеме мястото на долара, ако той рухне”. На първо място, този аргумент се базира на доста наивното предположение, че доларът няма как да рухне, ако няма валута, която да го замени. Не знам, кой го е измислил, но истината е, че доларът лесно може да рухне и без да дочака появата на адекватен заместител. Икономическите закони не се съобразяват с логиката и вижданията на едни или други инфантилни икономисти.

Въпреки това (което трябва да се знае) такъв заместител има и той вече е заел стартова позиция. Международният валутен фонд открито призовава за „пенсионирането” на долара през следващите няколко години и замяната му с т.нар. „специални права на тираж” (Special Drawing Right - SDR). SDR представляват безналични международни резервни активи в рамките на МВФ, създадени в началото на 70-те години за да заменят златото като основно средство в глобалната търговия. Днес SDR са се трансформирали във валутна кошница, призната от почти всички държави в света и са основния претендент за мястото на долара, като резервна валута. И това не е само на теория. Това е суровата реалност. Онези, които твърдят, че SDR не представляват „реални пари”, трябва да убедят в това американските пощи например, защото там ползват таблици, в които разходите се изчисляват именно в SDR.

И така, днес, когато знаем, че доларът вече има с какво да бъде заменен, следващият очевиден въпрос е, защо му е на глобалния елит да ликвидира един толкова полезен финансов инструмент, като американския долар? Защо му е да убива кокошката, която снася „златни яйца”? Хората, които поставят този въпрос, са неспособни да погледнат отвъд рамките на поднесената им наготово икономическа картина. Всъщност, хартиените пари не са важни за глобалните банкери. За тях това е просто консуматив, нещо като змийската кожа, която змията сменя, докато расте.

Същността е, че апологетите на глобализацията отчаяно се стремят към установяването на единна световна валута.А доларът, макар и да е продукт на Централната банка, все още представлява полунационална парична единица. И в този смисъл е пречка по пътя към налагането на глобална валута. Струва ми се, че днешната ситуация е твърде подходяща (поне от гледна точка на глобалистите) – доларът върви към дъното, а МВФ вече разполага с нова спасителна рецепта за хартиена валута в лицето на SDR. Убеден съм също, че сляпата вяра в дългия живот на долара се основава, в голямата си част, на откровени заблуди. Нещата не опират до лични възгледи или желания, а до това, че валутите с толкова слаби позиции се обречени да бъдат заменени. Налице са достатъчно доказателства, че тук не може да става дума за случайност. Процесът е управляем и цели постигането на основните цели на т.нар. глобалисти: пълната централизация на света под ръководството на глобално правителство, контролиращо международната парична система.

Тоест, доларът се оказва просто поредното стъпало в еволюцията към един още по-порочен идеал. Времето му изтича, и това въобще не се крие, за това се говори открито и то се случва пред очите ни. Като скоростта на развитие на събитията зависи от това, колко бързо ще нарастват съмненията, провокирани от действията на американското правителство и централната банка. Съмненията в американската валута са зловещо предзнаменование не само за инвеститорите, а и за цялото общество.

Америка са колебае, застанала на ръба на пропастта. Скептиците могат да критикуват и да не приемат подобно твърдение, но икономическата ситуацията в страната не отговаря на надеждите им. Можем да я сравним с огън, който, след като е бил оставен без надзор, е породил огромен пожар и след като е изгорил всичко, се задъхва в тежкия дим, сред царящите наоколо ужас и хаос.

---------------------------------------------

* Авторът е американски икономически анализатор, президент на Alternative Market Project

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2012/1270-istinskiq-problem-v-amerikansko-izraelskite-otnosheniq

Израелският премиер Бенямин НетаняхуВ двустранните отношения на САЩ с различните държави по света вероятно няма други, които да се наблюдават толкова внимателно и да пораждат толкова коментари, като тези с Израел. Американско-израелските отношения са обект на безброй анализи. При това, както привържениците, така и противниците им зорко следят и най-малките признаци за напрежение или влошаване, които карат първите да страдат, а вторите да се радват. Докато при управлението на президента Буш-младши развитието на тези отношения не пораждаше кой знае какви емоции, имайки предвид постоянната и почти безкритична подкрепа на Белия дом за Израел, това на президента Обама даде достатъчно възможности на анализаторите да спекулират за проблемите между Вашингтон и правителството на Бенямин Нетаняху. Досега, характерът на този спор беше изцяло предсказуем – от едната страна в него са онези, които критикуват президента Обама заради предполагаемото му нежелание да продължи да подкрепя безусловно Израел (1), от другата – тези, които подкрепят произраелската политика на американския президент (2).

Барак Обама, президент на САЩИ двете страни обаче, фокусират вниманието си в погрешна посока. Истинският дебат не е за това, дали Обама е достатъчно произраелски настроен. Истинският дебат би трябвало да се води по въпроса, доколко днешните американски и израелски интереси в Близкия Изток съвпадат? Или, казано по-простичко, фундаменталният проблем в отношенията между САЩ и Израел не е свързан с отделни личности, колкото и важни да са те, а с прогресивно раздалечаващите се интереси на двете държави.

Хорът на критиците на Обама

За мнозина израелци и американци, подкрепящи Израел, причината за появилите се през последните години разногласия е проста: президентът Обама в действителност не е произраелски настроен, или поне не толкова, колкото биха искали дясно ориентираните израелски и американски евреи, както и повечето републиканци в САЩ. За тях, да си „произраелски настроен” означава безкритично да подкрепяш всяко израелско правителство. Това понятие не включва опитите да се внуши на Израел, кое е по-добро за страната или пък да се оказва някакъв натиск върху него – все неща, които президентът Обама си позволява да прави. От тази тесногръда гледна точка, Обама със сигурност не е „произраелски настроен”, само че това се отнася и за много американски евреи, както и за немалко израелци, които също не са склонни сляпо да подкрепят правителството на Нетаняху.

Истината обаче е, че не само дясно ориентираните американски и израелски евреи поставят под въпрос произраелските чувства на Обама. В Израел и сред американската еврейска общност е широко разпространено мнението, че президентът Обама не е емоционално и инстинктивно „произраелски настроен”, каквито бяха предшествениците му (и особено президентите Буш-младши и Клинтън). Макар че се признава подкрепата, която Обама отвреме навреме оказва на Израел (например в ООН (3), или когато израелското посолство в Кайро беше обсадено от демонстранти), той не се смята за „истински приятел” на еврейската държава. Колкото и неоснователно да е това схващане, то се затвърждава, въпреки искрени усилия на президента Обама и неговите привърженици да го оборят. В определени кръгове на американската еврейска общност твърдението, че Обама инстинктивно („в червата си”) не е добре настроен към Израел (4), се е превърнало в клише.

ИзраелТова убеждение, че Обама не е искрено произраелски настроен е и резултат от постоянните усилия на републиканците да привлекат еврейските избиратели и спонсори. Подобно поведение винаги е било характерно за републиканците, но с влизането на Обама в Белия дом то получи нов тласък. Както изглежда републиканците смятат, че този път, за разлика от преди, когато по-голямата част от избирателите-евреи предпочитаха да гласуват за Демократическата партия, сега те ще се отдръпнат от нея и ще гласуват за републиканския кандидат. Въпреки че подобен сценарий е малко вероятен (независимо от изненадващата победа на републиканците по време на изборите за Конгрес в населения предимно с евреи 9-ти район на Ню Йорк, където преди това печелеше демократът Антъни Уайнър) (5), той продължава да изкушава републиканците, надяващи се да превърнат въпроса за отношението на Обама към Израел в инструмент за привличане на повече избиратели за президентската надпревара в края на 2012. Тоест, непрекъснатите критики срещу „израелската политика” на Обама от страна на републиканските политици и коментатори, се базират не на обективен анализ, а на изборни съображения.

Всъщност, критиките към подхода на Обама в отношенията с Израел не само са тенденциозни (и донякъде неискрени), но и са доста избирателни. Твърдението, че Обама е „хвърлил Израел под колелата на автобуса” (по думите на Мит Ромни) се опровергава от факта, че връзките между САЩ и Израел в отбранителната сфера,на практика, се задълбочиха при управлението на Обама (6). Това разбира се не означава, че начинът, по който Обама развиваше отношенията с Израел е безупречен. Несъмнено, президентът и някои членове на администрацията му допуснаха редица тактически грешки, част от които им струваха доста скъпо. Така например, Обама не посети нито веднъж Израел, нито пък се обърна директно към израелската общественост, макар че отправи подобни обръщения към мюсюлюлманската и арабската общности в Анкара, през април 2009, Кайро, през юни 2009 и в Държавния департамент, през май 2010. Но, макар че администрацията му има вина за недостатъчно доброто управление на двустранните отношения, тя не може да бъде обвинена, че е намалила американската помощ за Израел, както твърдят мнозина нейни критици.

Но, ако президентът Обама не бива да бъде обвиняван за възникналото по време на мандата му напрежение между САЩ и Израел, тогава кой е виновен за това? Според някои анализатори, причината е в сблъсъка между двама много различни политически лидери – Обама и Нетаняху (7). Двамата наистина идват от силно различаващи се политически лагери – Обама е либерал, а Нетаняху е консерватор, а и в личен план не изглежда, че те изпитват особено доверие един към друг (8). Липсата на персонални симпатии помежду им си пролича доста ясно при срещите им в Белия дом, особено през май 2011, когато Нетаняху си позволи публично, пред очите на журналистите, да поучава слушащият го с каменно изражение Обама , след като предния ден президентът беше заявил в Държавния департамент, че границите на бъдещата палестинска държава следва да се съобразят с очертаната през 1967 „Зелена линия”, като се договори взаимен обмен на територии.

Но, въпреки че личните отношения между лидерите със сигурност се отразяват и върху тези между техните държави (пример за което бяха близките отношения между президента Буш-младши и британския премиер Блеър), те не могат да обяснят напрежението в американско-израелските отношения при управлението на Обама. В крайна сметка, това напрежение не е само между Обама и Нетаняху. То е много по-широко и има по-дълбоки корени, т.е. не опира единствено до личностния сблъсък между двамата лидери. Истината е, че в основата му са различните стратегическите перспективи. И само ако осъзнаем това, можем да разберем и какъв точно е проблемът в американско-израелските отношения днес.

Общи интереси, различни стратегически перспективи

Преди повече от век, британският премиер лорд Палмерстън изрича прочутата фраза „държавите нямат постоянни приятели и съюзници, а само постоянни интереси” и оттогава тя е залегнала в основите на реалистичния подход към международните отношения. Когато става дума за американско-израелските отношения обаче, е налице тенденция тази доказана истина да бъде игнорирана. Вместо това, американските и израелски официални лица неуморно ни внушават, както направи и президентът Обама в посланието си до конференцията на Американско-израелския комитет по обществените въпроси (АІРАС), на 22 май 2011, че: „връзките между САЩ и Израел са нерушими” (9). Макар че тези думи сигурно са стоплили сърцата на привържениците на неформалния съюз между двете държави, те не отчитат фундаменталния факт, че САЩ и Израел се ръководят, преди всичко, от националните си интереси, а не от взаимната си привързаност, и тъкмо тези интереси, в крайна сметка, определят и характера на взаимоотношенията им. Колкото повече съвпадат те, толкова по-силна ще е и връзката между двете страни.

Стената разделяща Палестина от другите израелски земиРазбира се, те и днес продължават да имат много общи интереси в Близкия Изток. И двете се противопоставят на иранската ядрена програма и биха искали да ерозират влиянието на Техеран в региона; и двете се противопоставят на разпространението на балистичните ракети и оръжията за масово унищожение; и двете искат да спрат ислямисткия тероризъм (независимо дали този на Ал Кайда, ХАМАС, Хизбула или други джихадистки групи); и двете подкрепят прозападните режими в региона (като йорданския например) и държат на стабилността в него. По принцип, и двете биха искали да се намери мирно решение на арабско-израелския конфликт, на принципа „два народа, две държави” (т.е. еврейска и палестинска държава) и „нормализация” на отношенията между арабския свят и Израел.

На хартия, или на думи, всичко изглежда наред. Нещата обаче се променят, когато тези широки цели трябва да се трансформират в реална политика и да се реши, кои от тях следва да се приоритизират. Твърде често се оказва, че САЩ и Израел имат различни приоритети и следват различни стратегии. С други думи, не става дума толкова, че двете държави, на практика, искат различни неща, а че се разминават относно начините за постигането им. Както ясно посочва анализаторът на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Хаим Малка, в доклада си за бъдещето на американско-израелския съюз: „начините, по които САЩ и Израел се опитват да реагират на общите предизвикателства, все повече се различават” (10).

Този проблем допълнително се усложнява от факта, че различният подход на американците и израелците към общите предизвикателства все повече се възприема от всяка от страните, като вреден за собствените и интереси. Така, докато американските чиновници обясняват, че Израел не се интересува достатъчно от интересите на САЩ и, че действията му често са неприемливи за Вашингтон, израелците критикуват „наивната” дипломация на Америка в Близкия Изток и вредните последици от нея за еврейската държава. С други думи, всяка от двете страни вярва, че политиката на другата ерозира националните и интереси (11). На този фон, напрежението в сегашните американско-израелски отношения едва ли трябва да ни учудва.

В по-широк план, правителството на Нетаняху възприема сегашната стратегия на САЩ в Близкия Изток като плаха и късогледа. То смята, че тя създава впечатление за слабост на Америка у регионалните и противници (и, най-вече Иран), не е достатъчно съгласувана с регионалните и съюзници (като Израел и Саудитска Арабия) и създава условия за появата на вакуум, който може да бъде запълнен от външни сили (в частност, от Русия и Китай). Всичко това е заплаха за Израел. И обратното, в очите на администрацията на Обама, в момента Израел въобще не разполага с ясна стратегия. Според американците, тази стратегия е блокирала някъде между отричането и пренебрежението – отричането на дългосрочните тенденции, които биха могли да превърнат страната в недемократична държава, и пренебрежението към всеки опит за натиск върху Израел, дори ако той се оказва с добри намерения. Като най-близък (ако не и единствен) израелски съюзник, за САЩ това не е никак добре, тъй като именно те са принудени да плащат дипломатическата цена за упоритостта на еврейската държава.

Наред с изброените дотук причини, съществуват три важни въпроси, по които САЩ и Израел имат различни стратегически визии и които са основния фактор за напрежението в двустранните отношения през последните години: израелско палестинският конфликт, иранската ядрена програма и т.нар. „арабска пролет”. В основата на споровете между двете страни е фундаменталното разминаване между начините, по които двете държави възнамеряват да преследват целите си, колко важни са тези цели и какви точно са те.

Различните стратегии: Израелско-палестинският конфликт

Всъщност, САЩ и Израел имат консенсус по много от аспектите на израелско-палестинския конфликт – за желания резултат, за необходимостта от преки двустранни преговори между участниците с цел да се намери взаимно приемливо решение и за невъзможността да се преговаря с ХАМАС, но между тях съществуват и редица сериозни разминавания. Най-очевидното е за израелските селища на Западния бряг и в Източен Йерусалим, които отдавна са обект на несъгласие между израелското и американското правителства. Всяка предишна американска администрация се противопоставяше на строежа на нови израелските селища (някои по-остро от други, като например тази на Буш-младши) и всяко израелско правителство отказваше да спре тези строежи (макар че някои ги забавяха, докато други ги ускоряваха).

Тоест, няма нищо ново в постоянните критики на администрацията на Обама срещу изграждането на селища от правителството на Нетаняху, освен може би, че са по-силни и недвусмислени (да си припомним гневната реакция на Белия дом, когато Израел обяви плановете си да строи нови сгради за евреите в Източен Йерусалим, точно по време на посещението на вицепрезидента Джо Байдън в страната, през март 2010). Както посочва в тази връзка бившият шеф на кабинета на Обама Рам Еманюел:”САЩ вече повече от двайсет години следват една и съща политика по този въпрос, разликата е, че ние ясно я декларираме, вместо да я шепнем, както правеха някои преди нас” (12).

Ако администрацията на Обама все пак се различава от предшествениците си в подхода по този въпрос, което е свързано със значението, което тя му придава. Това не се дължи на липсата на произраелски чуства у президента Обама или неговия екип, а че администрацията на президента, както и мнозина експерти в и извън правителството, съзнават, че строежът на нови селища в окупираните територии е ключов въпрос с огромно влияние върху израелско-палестинския мирен процес. Вместо да гледат на продължаващото разширяване на израелските селища като на досаден проблем, САЩ вече осъзнават значението на въпроса за палестинците, както и, че това е най-голямата пречка за постигането на прогрес в мирния процес (13). Въпреки че в миналото палестинците бяха склонни да преговарят с Израел, независимо от продължаващото изграждане на селища, днес вече не са съгласни да го правят, виждайки как експанзията на израелските селища буквално „изяжда” земята на бъдещата Палестинска държава. Докато палестинците ставаха все по-непоколебими в противопоставянето си на строежа на израелски селища на тяхна територия, администрацията на Обама, на свой ред, засилваше натиска си върху Израел да прекрати строежите. Така, скоро след като пое властта, администрацията на президента поиска от израелското правителство да замрази строителството. Както обяснява в тази връзка професор Шаи Фелдман: „Съзнавайки, че палестинската страна няма никакво доверие на новото израелско правителство, доминирано от партията Ликуд, администрацията на Обама стигна до извода, че е необходимо да се направи драматична стъпка към изграждане на такова доверие, което би подобрило условията за предложените мирни преговори. И след като в центъра на палестинското недоверие към Израел е продължаващото разширяване на израелските селища в окупираните територии – нещо, което палестинците смятат за несъвместимо с мирните преговори и края на израелската окупация на палестинските земи, беше естествено САЩ да натиснат Израел да замрази строителството” (14).

Докато администрацията на Обама вярва, че прекратяването на изграждането на нови израелски селища ще увеличи шансовете за успех на мирния процес, правителството на Нетаняху е убедено, че строежът на селища не се отразява сериозно върху хода на палестинско-израелските отношения. То посочва, че в миналото са се водили мирни преговори, при това успешно, независимо, че изграждането на израелски селища е продължавало. Според него, настояването на палестинците строежите да бъдат напълно замразени е само „димна завеса”, целяща да се избегне воденето на преговори по същество с Израел. Тоест въпросът е, доколко изграждането на селищата наистина е от значение (реално или символично) за перспективите за постигане на мир между евреи и палестинци.

Но, докато разминаването между САЩ и Израел по този въпрос достатъчно широко се освещава от медиите, много по-малко внимание се обръща на далеч по-важното и фундаментално разминаване относно ролята, която израелско-палестинският конфликт играе в по-широката динамика на Близкия Изток. Дали конфликтът радикализира арабското и мюсюлманското обществено мнение? Дали той затруднява умерените режими в желанието им да следват прозападна политика? За мнозина, принадлежащи към американския елит в сферите на дипломацията и сигурността, отговорът и на двата въпроса е твърдо „да” (15). Тезата за „връзката” между арабско-израелския конфликт и други въпроси, които са от интерес за САЩ в Близкия Изток, днес се споделя от мнозина сегашни и бивши американски правителствени служители (демократи и републиканци), както и от експертите по Близкия Изток.

Тази „връзка” не означава (както понякога се твърди), че мирът между араби и израелци е лекарство за всичките проблеми в региона. Тя означава просто, че постигането му би помогнало на САЩ да се справят с другите регионални проблеми – например би улеснило сдържането на Иран, тъй като ще отслаби позициите на сателитите му Хизбула и ХАМАС и ще направи по-лесна мобилизацията на арабите-сунити срещу Техеран, т.е. ще съдейства за подобряване на цялостната атмосфера в региона. В САЩ е налице нарастващ консенсус, че израелско-палестинският конфликт вреди на американските интереси в Близкия Изток, макар че повечето политици не са склонни да го кажат на глас, по чисто електорални съображения. Той обаче беше огласен достатъчно ясно от генерал Дейвид Петреъс, тогава шеф на Централното командване на САЩ (а днес директор на ЦРУ) в доклада му пред Комитета за въоръжените сили на Сената от март 2010, където той посочва, че: „Израелско-палестинският конфликт съдейства за формирането на антиамерикански чувства заради фаворизирането на Израел от САЩ. Гневът на арабите, породен от нерешения палестински проблем, ограничава мащабите и дълбочината на американските партньорства с правителствата и народите в региона и ерозира легитимността на умерените режими в арабския свят. Междувременно, Ал Кайда и други екстремистки групировки използват този гняв за да разширят подкрепата си. Освен това, продължаващият конфликт разширява влиянието на Иран в арабския свят, чрез сателитите му – ливанските Хизбула и ХАМАС” (16).

Администрацията на Обама споделя тази визия и вярва, че разрешаването на израелско-палестинския конфликт би било най-големия принос за регионалната стабилност. Впрочем, други американски администрации също бяха наясно с това, но никой не го декларира толкова ясно и открито. Членовете на кабинета на Обама просто казаха публично това, което предшествениците им дискутираха неофициално. Още като кандидат президент Обама открито говореше за връзката между израелско-палестинския конфликт и другите интереси на САЩ в Близкия Изток, посочвайки в едно интервю, че „този постоянен сблъсък (израелско-палестинският конфликт – б.а.) вреди на цялата ни външна политика. Липсата на решение за този проблем се използва като оправдание от антиамерикански настроените войнствени джихадисти за да извършват непростимите си действия, т.е. в наш национален интерес е да го решим…” (17). Той не промени тона си и след като стана президент, обявявайки например, че: „липсата на мир между палестинци и израелци е пречка за всички останали сфери на задълбочаващо се сътрудничество, както и за гарантирането на по-голяма сигурност за хората от региона, а и за САЩ” (18). Макар че Обама вероятно смята създаването на палестинска държава за морално оправдано, за него е много по-важно, че то представлява стратегическа необходимост за самите САЩ.

Въпреки че Израел също подкрепя създаването на Палестинска държава (19), най-малкото на теория, той не е много склонен това да се случи скоро. Премиерът Нетаняху официално одобри решението за двете държави (в широко дискутираната си реч в Университета Бар-Илан, през юни 2009) (20), но гледа на него без всякакъв ентусиазъм (21). Той не направи почти нищо за прокарването му и със сигурност няма да промени това си поведение. Както изглежда, Нетаняху вярва, че макар създаването на Палестинска държава да е от дългосрочен интерес за Израел, то не е в негов интерес в краткосрочна перспектива, имайки предвид риска новата държава да попадне под управлението на ХАМАС, т.е. в иранската сфера на влияние (22). За него и за мнозина други от военния елит и специалните служби на Израел, създаването на Палестинска държава е опасна игра и Нетаняху инстинктивно иска да играе предпазливо, т.е. за време. Тази израелска политика на постоянно отлагане поражда нарастващо раздразнение у администрацията на Обама (23).

Но дори Израел да искаше да действа по-бързо и смело за реализацията на решението за двете държави, както го кара администрацията на Обама, той няма да приеме американската теза, че разрешаването на израелско-палестинския конфликт ще има огромно позитивно въздействие върху целия Близък Изток. Истината е, че мнозина израелци смятат, че конфликтът им с палестинците всъщност е последица от проблемите на региона, а не причина за тях. Освен това те отхвърлят тази идея, тъй като смятат, че тя означава, че Израел, поне частично, е отговорен за проблемите в Близкия Изток, т.е. индиректно и за тези на Америка в региона.

Колкото повече САЩ се убеждават, че действително има пряка връзка между арабско-израелския конфликт и гарантирането на другите американски стратегически интереси в Близкия Изток (и дори отвъд региона), толкова по-силен ще става натискът на Вашингтон, включително върху Израел, за разрешаване на конфликта, но паралелно с това ще нараства и съпротивата на израелския елит срещу това. Което няма как да не задълбочи напрежението в американско-израелските отношения, без значение кой управлява в двете държави.

Различните приоритети: иранската ядрена програма

Както Израел, така и САЩ искат едно и също по отношение на двата основни проблема в Близкия Изток – израелско-палестинския конфликт и иранската ядрена програма, а именно създаване на отделна Палестинска държава и прекратяване ядрената активност на Техеран. Те обаче драматично се разминават по начина, по който подреждат приоритетите си. Така, Израел поставя на първо място заплахата от Иран, а не конфликта си с палестинците (който, според мнозина израелци може да бъде управляван). И обратното, за САЩ, иранската ядрена програма (макар да е сериозно предизвикателство), не представлява такава заплаха, каквато е за Израел, а прекратяването и не е нито толкова спешно, нито толкова важно.

За израелците, Иран се е превърнал в постоянна заплаха. Почти всички го смятат за най-големия враг и най-сериозната заплаха. Няма нужда да казвам, че тази представа не е неоснователна, имайки предвид иранската подкрепа за ХАМАС и Хизбула, арсеналът на Техеран от балистични ракети и продължаващата му ядрена програма, чиято крайна цел, както се предполага, е създаването на ядрено оръжие.Тъй като тревогата в израелското общество нарасна през последните години (отчасти заради апокалиптичните предупреждения на редица водещи израелски политици, които дори събудиха призрака на Холокоста, сравнявайки Иран с нацистка Германия, а президента Махмуд Ахмадинеджад с Адолф Хитлер (24)), иранската заплаха засенчи всички други предизвикателства пред националната сигурност на Израел, включително конфликта с арабите. Съществува обществен консенсус, че появата на ядрен Иран ще представлява безпрецедентна, дори екзистенциална заплаха за еврейската държава (25). Затова повечето израелци подкрепят нанасянето на едностранен удар срещу иранските ядрени инсталации, ако санкциите и дипломацията не успеят да убедят иранците да прекратят ядрената си програма, макар че са раздвоени, дали Израел следва да осъществи тази атака незабавно (26).

Без значение, колко често и патетично членовете на администрацията на Обама призовават да бъде попречено на Иран да се сдобие с ядрени оръжия и намекват, че ако се наложи може да се използва военна сила срещу него, фактът е, че САЩ не са толкова застрашени или притеснени от иранската ядрена програма, колкото е Израел. Нещата опират и до географията, САЩ са много по-далеч от Иран, отколкото Израел и са много по-могъщи от него. Иранските ракети не могат да достигнат САЩ, пък дори и да можеха, не са в състояние да ги засегнат сериозно. Затова Съединените щати и Израел фундаментално се различават по начина, по който възприемат иранската заплаха. За САЩ, Иран несъмнено е стратегически кошмар, който може да даде мощен тласък на ядреното разпространение в региона, минирайки глобалните усилия за неразпространение, но в никакъв случай не представлява непосредствена заплаха за съществуването на Америка, каквато е за Израел. САЩ могат да съществуват съвместно с един ядрен Иран, ограничавайки се само със сдържането му (както действаха спрямо Съветския съюз през студената война). Израел обаче не може да си го позволи, или поне така си мисли. Както отбеляза наскоро израелският вицепремиер Силван Шалом: „Израел не може да живее с мисълта, че група луди, като иранския режим, ще решават дали да унищожат еврейската държава или не” (27).

Тоест, това, което реално разделя Израел от САЩ, когато става дума за иранската ядрена програма, не са различаващите се разузнавателни данни на двете държави за това, колко близо е Иран до създаването на ядрени оръжия, или коя точно е „червената линия”, чието прекрачване ще изисква военна атака срещу иранските ядрени обекти, както често твърдят медиите (28), а различните им преценки за това, дали наистина се налага и доколко си струва подобна атака. За САЩ и Израел цената и ползата от открита военна акция срещу Иран, силно се различават. Имайки предвид, че израелците смятат Иран за екзистенциалната заплаха, подобна акция, в крайна сметка, би си струвала от тяхна гледна точка, независимо, колко рискована и скъпа би могла да бъде. Това обаче със сигурност не се отнася за САЩ (една прикрита военна кампания е нещо друго) (29). То обяснява и опасенията на Вашингтон, че Израел може да реши да атакува Иран без предварителното одобрение на САЩ, както и постоянните усилия на администрация на Обама да увери Израел, че Америка ще гарантира сигурността му (тук е мястото да напомня, че въпреки толкова често декларираната му подкрепа за Израел, президентът Буш-младши отказа да даде зелена светлина за военна атака срещу иранските ядрени мощности, когато тогавашния израелски премиер Йехуд Олмерт го помоли за това през 2008 (30)).

Американските уверения обаче, не успокояват особено израелските страхове, свързани с Иран, и тревогата, че САЩ биха могли да се примирят с появата на ядрен Иран само и само да не допуснат нова война в Близкия Изток. Всичко това увеличава подозренията на израелците, че САЩ няма да поискат да атакуват иранските ядрени обекти, нито ще позволят на Израел да го стори, а от друга страна задълбочава тревогата на американците, че някой ден Израел ще нападне Иран без да предупреди Вашингтон – още една причина за напрежението в американско-израелските отношения.

Различните цели: „арабската пролет”

При управлението на президента Обама отдавна съществуващите противоречия относно ключовото значение на израелско-арабския конфликт и непосредствения характер на иранската ядрена заплаха, бяха в основата на напрежението в американско-израелските отношения. След това, през 2011, започна т.нар. „арабска пролет”. Революциите и бунтовете, разтърсили арабския свят, довели до падането на редица режими и променили близкоизточната политика, бяха оценени по различен начин от САЩ и Израел (поне повечето от тях). След като винаги досега подкрепяха един и същи отбор в арабския свят – този на прозападно настроените автокрации (и, най-вече Хосни Мубарак в Египет и Хашемитската династия в Йордания), за първи път САЩ и Израел, вече не залагат на едни и същи политици.

Казано по-простичко, Израел би искал оцеляването на управляващите арабски автокрации (макар и по-скоро от страх), докато САЩ се обявиха (макар със закъснение, колебливо и много избирателно) в подкрепа на бунтуващите се арабски маси, настояващи за справедливост и промяна. Разликата в отношението на САЩ и Израел към „арабската пролет” си пролича особено в случая с Египет, където администрацията на Обама подкрепи свалянето на президента Мубарак и демократичния преход в страната, докато правителството на Нетаняху открито подкрепяше Мубарак и заменилия го военен съвет. Впрочем, различията между двете страни се проявиха и в отношението им към бунтовете в Сирия, които САЩ подкрепят, докато Израел изглежда дълбоко раздвоен в отношението си към тях (макар че не харесват Асад, израелците се боят от възникването на хаос и перманентно нестабилност в Сирия) (31).

Така, „арабската пролет” задълбочи различията между американската и израелската стратегии в Близкия Изток. Въпреки че САЩ и Израел традиционно подкрепяха запазването на статуквото в региона, днес това вече не е така, след като администрацията на Обама подкрепи (в различна степен) бунтовниците в целия регион от Тунис, на Запад, до Йемен, на Изток. И тук, както и в отношението към иранската заплаха, географското положение се оказва критично важен фактор. За израелците, арабската пролет не е далечно събитие, каквото е за американците, а нещо, случващо се в непосредствена близост и дори преливащо през границите им. Опасността от появата на яростно антиизраелски (и дори антисемитски) ислямистки правителства, дошли на власт чрез демократични избори, е реална и непосредствена и може да има катастрофални последици за израелската национална сигурност, особено ако доминираното от „Мюсюлманските братя” правителство в Кайро реши да анулира египетско-израелските мирен договор.

Тоест, макар че „арабската пролет”, на практика, доведе до един по-демократичен арабски свят, Израел може да се окаже големия губещ от това, най-малкото в краткосрочна перспектива. При положение, че арабското обществено мнение е силно антиизраелско и про-палестинско, фактът че занапред то ще оказва много по-голямо въздействие върху външната политика на арабските държави, няма как да не повлияе върху отношението им към Израел и израелско-арабския конфликт. Публично декларираната враждебното и неофициално осъществяваното сътрудничество, което от много години насам характеризираше взаимоотношенията на немалко арабски режими с Израел, сега ще се променят.Разбира се, това не означава задължително, че Израел ще се окаже забъркан в нови конфликти с арабските държави, но със сигурност може да направи по-трудна за него ситуацията в региона, най-малкото докато продължава да окупира палестински и арабски земи.

Докато Израел се опасява, че ще пострада от демократизирането на арабския свят, САЩ се надяват са спечелят от това. Независимо, дали тази надежда е обоснована или не, именно тя определя действията на администрацията на Обама. В Белия дом очевидно вярват, че ако Вашингтон публично подкрепи свободата и демокрацията в арабския свят, вместо да се опитва да съхрани регионалната стабилност и съществуващия ред, може да спечели симпатиите на арабските маси. И дори те да не станат по-проамерикански, биха могли да се превърнат в „по-малко антиамерикански” настроени, ако САЩ решат да застанат „на правилната страна в историята”.

Идеята да бъде подкрепена арабската демокрация и да бъдат спечелени сърцата и умовете на арабите залага на дълбоко вкоренения оптимизъм и вярата в демокрацията на американците. Израелските евреи, напротив, са свикнали да смятат арабите за „органично враждебни” към Израел, а политическите промени в арабския и мюсюлманския свят – за потенциално опасни за собствената им сигурност – примерът с иранската революция от 1979 винаги е в съзнанието им. Така, докато американците и правителството на САЩ залагат на победата на демократичните сили в Близкия Изток и разширяването на „арабската пролет”, израелците се опасяват от най-лошото (32).

Дори ако демократизацията на региона доведе на власт ислямистки правителства – както вече стана в Тунис, Либия и, особено, в Египет, САЩ изглеждат готови да се съобразят и приемат този неизбежен резултат, докато израелците не. Американските политици изглежда са осъзнали, че не всички ислямистки движения са еднакви и някои разполагат с огромна обществена подкрепа. И че си струва да се работи с онези от тях, които са склонни да се съобразяват с правилата на демокрацията и да уважават правата на жените и немюсюлманските малцинства. Във всеки случай, САЩ нямат кой знае какъв избор, освен да се ангажират с тях, имайки предвид огромната обществена подкрепа, с която те разполагат (въпреки колебливия подход на администрацията на Обама към „Мюсюлманските братя” в Египет, доминиращи в местния парламент). От друга страна, за Израел, ислямистите не заслужават доверие, колкото и „демократични” да се опитват да изглеждат. Затова не бива да се допусне те да поемат властта в страните си.

Впрочем, САЩ и Израел не само гледат с различни очи на арабските бунтове, които преобръщат регионалния ред с главата надолу. Всяка от двете страни разглежда реакцията на другата на случващото се като „проблематична”, в най-добрия случай. Така, подкрепата на администрацията на Обама за арабските бунтове, особено в Египет, се оценява от Израел като „наивна” и дори „безразсъдна” (33). И обратното, в Белия дом, както и сред някои американски анализатори, „щраусовата” реакция на Израел на тези събития поражда раздразнение и дори гняв (34). И в този случай, поведението на двете държави и напрежението което то поражда, са резултат повече от разминаващите се национални интереси на САЩ и Израел, отколкото от различията между техните лидери.

Необходимата промяна в дискусията по основните проблеми

Отношенията между САЩ и Израел винаги са имали върхове и спадове, преминавали са през кризисни моменти и периодично нарастване на напрежението. В този смисъл последните четири години, когато в двете страни управляват Обама и Нетаняху, не са изключение. Макар че за някои е политически изгодно и психологически удобно да хвърлят вината за всички възникнали проблеми в двустранните отношения върху президента Обама или неговата администрация, това не ни помага да разберем истинските причини за тези проблеми през последните години.

Вместо да спорим, дали Обама, дълбоко в себе си, е „про- или антиизраелски настроен”, би трябвало да фокусираме вниманието си върху американските и израелските интереси и да се запитаме, доколко те се припокриват на практика. Не е едно и също, дали Израел представлява стратегическа ценност или бреме за САЩ, както си мислят някои. Това е безмислен спор, който твърде често конфронтира защитниците на Израел, с техните противници и не води доникъде. Вместо да разискваме въпроса, дали съюзът с Израел помага или вреди на САЩ, би трябвало да анализираме сферите, в които двете страни се разминават, и се опитаме да разберем дали в тези сфери може да се постигне някакъв компромис или поне противоречията да бъдат притъпени. С други думи, трябва да се ангажираме в постоянна дискусия за реалните интереси на САЩ и Израел и как те биха могли да се сближат, а не само да дефинираме тези интереси или да търсим отговор на въпроса, как те се нарушават и от кого.

Като две държави с много различни размери, разположени в много различни зони на света и разполагащи с много различни възможности /едната е глобална суперсила, а другата регионална сила/, можем да очакваме, че САЩ и Израел няма да имат консенсус по всички въпроси и понякога ще преследват различни цели. Колкото по-бързо осъзнаем този факт, толкова по-скоро ще сме готови да стартираме една по-продуктивна дискусия за американско-израелските отношения. Имайки предвид, че в тези отношения ще продължат да възникват проблеми и напрежение, независимо кой ще бъде избран за президент на САЩ през ноември, е от голяма значение да можем да започнем тази дискусия. Без нея, неразбирателството и дори омразата между двете страни ще продължат да нарастват и постепенно ще отровят американско-израелските отношения. И ако искаме да ги запазим добри, отчаяно се нуждаем от по-честен и открит (и по-малко партийно политизиран) подход по този въпрос.

Бележки:

1. Виж например, Dan Senor, ‘‘Why Obama Is Losing the Jewish Vote,’’ The Wall Street Journal, September 14, 2011, http://online.wsj.com/article/SB10001424053111904353504576568710341742174.html.

2. Например, Natasha Mozgovaya, ‘‘Obama campaign does not shy from his record on Israel,’’ Ha’aretz, September 5, 2011, http://www.haaretz.com/blogs/focus-u-s-a/obama-campaign-does-not-shy-from-his-record-on-israel-1.382720.

3. Администрацията на Обама неколкократно подкрепяше Израел, особено по отношение на Доклада Голдстоун, обвиняващ Израел в извършването на военни престъпления по време на операцията в Газа през 2008-2009; когато наложи вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща изграждането на израелски селища в окупираните територии; и когато разкритикува и заплаши с вето молбата на Палестинската автономия да стане член на ООН.

4. Виж например, James D. Besser, ‘‘Strategic Ties And Obama’s Kishkes,’’ The Jewish Week, November 30, 2010, http://www.thejewishweek.com/news/international/strategic_ties_and_obamas_kishkes.

5. За „проблема с евреите” на Обама по време на президенттската му кампания през 2012, виж John Heilemann, ‘‘The Tsuris,’’ New YorkMagazine, September 18, 2011, http://nymag.com/news/politics/israel-2011-9/; and Laura Meckler, ‘‘Jewish Donors Warn Obama on Israel,’’ The Wall Street Journal, May 19, 2011, http://online.wsj.com/article/SB100014240527487035091045763316 61918527154.html.

6. Charles Levinson, ‘‘U.S., Israel Build Military Cooperation,’’ The Wall Street Journal, August 14, 2010, http://online.wsj.com/article/SB10001424052748703321004575427272550050504.html.

7. Aaron David Miller, ‘‘Bibi and Barack,’’ Los Angeles Times, January 2, 2012, http://articles.latimes.com/2012/jan/02/opinion/la-oe-miller-bibi-barack-20120102.

8. Президентът Обама показа, че не харесва премиера Нетаняху, когато, без да иска, включи микрофона, докато говореше с френския президент Саркози на срещата на Г-20, през ноември 2011, и думите му бяха чути от присъстващите журналисти. Виж ‘‘Sarkozy calls Netanyahu ‘liar’ in remarks to Obama,’’ The Financial Times, November 8, 2011, http://www.ft.com/cms/s/0/3af99210-0a2d-11e1-85ca-00144feabdc0.html#axzz1hIcXZaCs.

9. ‘‘Remarks by the President at the AIPAC Policy Conference 2011,’’ The White House, May 22, 2011, http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2011/05/22/remarkspresident-aipac-policy-conference-2011.

10. Haim Malka, Crossroads: The Future of the U.S.-Israel Strategic Partnership (Washington, D.C.: Center for Strategic and International Studies, 2011), p. 56, http://csis.org/files/ publication/110908_Malka_CrossroadsUSIsrael_Web.pdf.

11. Ibid., p. XVIII.

12. Цитирано в Heilemann, ‘‘The Tsuris.’’

13. Президентът Обама ясно изрази виждането си в интервю за телевизия Фокс Нюз: „Продължаващото изграждане на селища не съдейства за сигурността на Израел. Мисля дори, че то затруднява постигането на мир със съседите му… то дразни палестинците по начин, който може да свърши зле. Цитирано в ‘‘Israel defies US on settlements,’’ The Financial Times, November 18, 2009, http://www.ft.com/intl/ cms/s/0/46b47ff0-d39f-11de-8caf-00144feabdc0.html#axzz1hIcXZaCs.

14. Shai Feldman, ‘‘Beyond September: Lessons from Failed Mideast Diplomacy,’’ Middle East Brief no. 54, Crown Center for Middle East Studies, August 2011, http://www.brandeis.edu/crown/publications/meb/MEB54.pdf.

15. Malka, Crossroads, p. 66.

16. ‘‘Statement of General David H. Petraeus, U.S. Army Commander, U.S. Central Command, before the Senate Armed Services Committee on the posture of U.S. Central Command,’’ March 16, 2010, http://armed-services.senate.gov/statemnt/2010/03%20March/Petraeus%2003-16-10.pdf.

17. Цитирано в Jeffrey Goldberg, ‘‘Obama on Zionism and Hamas,’’ The Atlantic, May 12, 2008, http://www.theatlantic.com/international/archive/2008/05/obama-on-zionism-andhamas/8318/.

18. ‘‘Remarks by President Obama and President Abbas of the Palestinian Authority in Press Availability,’’ The White House, May 28, 2009, http://www.whitehouse.gov/the-press-office/remarks-president-obama-and-president-abbas-palestinian-authoritypress-availabilit.

19. Официалната платформа на Партията Ликуд (която доминира в сегашната управляваща коалиция) проължава обаче да се противопоставя на създаването на Палестинска държава. Виж http://www.knesset.gov.il/elections/knesset15/elikud_m.htm.

20. Виж ‘‘Full text of Netanyahu’s foreign policy speech at Bar Ilan,’’ Ha’aretz, June 14, 2009, http://www.haaretz.com/news/full-text-of-netanyahu-s-foreign-policy-speech-atbar-ilan-1.277922.

21. Нещо повече, според Натаняху, Палестинската квазидържава следва да има ограничен суверенитет и да включва само сектора Газа и около 50-60% от Западния бряг, което е много по-малко, отколкото претендират палестинците.

22. Повечето израелски евреи споделят това схващане.Проучване от септември 2011 показва, че 54% от тях вярват, че незабавното създаване на Палестинска държава не е в интерес на Израел. Виж ‘‘The Peace Index: September 2011,’’ The Israel Democracy Institute, http://www.peaceindex.org/indexMonthEng.aspx?num_232&monthname_September.

23. Виж Thom Shanker, ‘‘Defense Chief Says Israel Must Mend Arab Ties,’’ The New York Times, December 2, 2011, http://www.nytimes.com/2011/12/ 03/world/middleeast/panetta-says-israel-must-mend-ties-with-arab-neighbors.html.

24. В своя реч от 2006, преди за втори път да стане премиер, Нетаняху направи пряка аналогия между Иран и нацистка Германия, обявявайки, че „отново сме през 1938, а Иран е Германия, която се опитва да се снабди с ядрено оръжие”. Освен това, той обвини иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, че готви нов Холокост. Виж, Peter Hirschberg, ‘‘Netanyahu: It’s 1938 and Iran is Germany; Ahmadinejad is preparing another Holocaust,’’ Ha’aretz, November 14, 2006, http://www.haaretz.com/news/netanyahu-it-s-1938-and-iran-is-germanyahmadinejad-is-preparing-another-holocaust-1.205137. По-наскоро, в речта си на церемонията в Музея на Холокоста в Яд Вашем, през януари 2011, Нетаняху заяви, че „ние, евреите не можем да пренебрегнем уроците от Холокоста, защото те са актуални и днес. Нови потисници отричат Холокоска и призовават за унищожаването ни. Иран и сателитите му – Хизбула и Хамас, презовават за унищожаването на еврейската държава и открито работят за това… Иран дори се въоръжава с ядрени оръжия за да постигне тази цел и светът досега не го е спрял. Заплахата за съществуването и бъдещето ни не е само теоретична”. Виж, ‘‘PM Netanyahu’s Address at the National Ceremony Opening the Holocaust and Heroism Remembrance Day at Yad Vashem,’’ January 5, 2011, http://www.pmo.gov.il/PMOEng/Communication/PMSpeaks/speechshoa010511.htm.

25. Според анкета, проведена през февруари 2007, 82% от израелските евреи смятат, че един ядрен Иран би представлявал екзистенциална заплаха за Израел. Виж ‘‘The Peace Index: February2007,’’ The Israel Democracy Institute, http://www.peaceindex.org/indexMonthEng. aspx?num_5&monthname_February. Налице е обаче известно разминаване между израелския политически и военен елит за това, дали разполагащият с ядрено оръжие Иран действително ще представлява екзистенциална заплаха за Израел. Така например, шефът на Мосад Тамир Пардо не споделя това мнение. Barak Ravid, ‘‘Mossad chief: Nuclear Iran not necessarily existential threat to Israel,’’ Ha’aretz, December 29, 2011, http://www.haaretz.com/print-edition/news/mossad-chief-nucleariran-not-necessarily-existential-threat-to-israel-1.404227; see also Dalia Dassa Kay, ‘‘Do Israelis Really Want to Bomb Iran?’’ Foreign Policy.com, January 11, 2012, http://mideast.foreignpolicy.com/posts/2012/01/12/do_israelis_really_want_to_bomb_iran.

26. В анкета, проведена през март 2009, 54% от израелците искат Израел да бомбардира иранските ядрени обекти, ако международната общност не успее да попречи на иранците да създадат ядрени оръжия. Виж, http://truman.huji.ac.il/poll-view.asp?id_257. В по-нова анкета от ноември 2011, 41% от израелците подкрепят незабавна атака срещу иранските ядрени обекти, а 39% са против. Виж ‘‘Haaretz poll: Israelis evenly split over attacking Iran,’’ Ha’aretz, November 3, 2011, http://www.haaretz.com/print-edition/news/haaretz-poll-israelis-evenly-split-over-attacking-iran-1.393378.

27. James Reynolds, ‘‘Israel’s fears of a nuclear Iran,’’ January 20, 2012, BBC News, http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-16655995.

28. Виж например, Avi Issacharoff and Amos Harel, ‘‘Israel and U.S. at odds over timetables and red lines for Iran,’’ Ha’aretz, January 15, 2012, http://www.haaretz.com/print-edition/news/israel-and-u-s-at-odds-over-timetables-and-red-lines-for-iran-1.407346.

29. САЩ и Израел се подозират от мнозина, че вече реализират (поотделно или заедно) секретна военна и разузнавателно кампания с цел да саботират и провалят иранската ядрена програма. За „тайната война” на Америка срещу Иран, виж David E. Sanger, ‘‘America’s Deadly Dynamics With Iran,’’ The New York Times, November 5, 2011, http://www.nytimes.com/2011/11/06/sunday-review/the-secret-war-with-iran.html?page wanted_all; Eli Lake, ‘‘Operation Sabotage,’’ The New Republic, July 14, 2010, http://www.tnr.com/article/world/75952/operation-sabotage; и Seymour Hersh, ‘‘Preparing the Battlefield,’’ The New Yorker, July 7, 2008, http://www.newyorker.com/reporting/ 2008/07/07/080707fa_fact_hersh. On Israel’s see, Ronen Bergman, The Secret War with Iran (Free Press, 2011).

30. Jonathan Steele, ‘‘Israel asked US for green light to bomb nuclear sites in Iran,’’ The Guardian, September 25, 2008, http://www.guardian.co.uk/world/2008/sep/25/iran.israelandthepalestinians1. Фактът, че администрацията на Буш отказва да снабди Изрел с бомби, способни да унищожават подземни бункери, които биха могли да се използват за нападение срещу иранските ядрени мощности, показва, че тя е била против подобна израелска атака. Виж Thom Shanker, ‘‘U.S. Quietly Supplies Israel With Bunker-Busting Bombs,’’ The New York Times, September 23, 2011, http://www.nytimes.com/2011/09/24/world/us-quietly-supplies-israel-with-bunkerbusting-bombs.html.

31. За подробен аналази на израелската визия относно „арабската пролет”, виж Daniel Byman, ‘‘Israel’s Pessimistic View of the Arab Spring,’’ The Washington Quarterly 34, no. 3 (Summer 2011), http://twq.com/11summer/docs/11summer_Byman.pdf.

32. В проведената през ноември 2011 анкета за това, как промените в арабския свят ще се отразят на Израел, 68,5% от израелските евреи посочват, че стратегическата ситуация, в която се намира страната им, се е влошила в резултат от тези събития, Виж ‘‘The Peace Index: November 2011,’’ The Israel Democracy Institute, http://www.peaceindex.org/indexMonthEng.aspx?num_237&monthname_November.

33. Някои в Израел дори обвиниха Обама за свалянето на Мубарак, драматично обявявайки, че Обама е „загубил Египет”. Виж Amy Teibel, ‘‘Barack Obama’s Egypt Response Slammed in Israel,’’ Associated Press, February 3, 2011, http://www. huffingtonpost.com/2011/02/03/egypt-protests-barack-oba_n_817992.html. More recently, Израелският Съвет за национална сигурност разкритикува поведението на администрацията на Обама по отношение възхода на „Мюсюлманските братя” в Египет, обявявайки го за „наивно”, и изрази надежда, че Обама ще заеме по-твърда позиция. Виж Shlomo Cesana, ‘‘National Security Council: Obama naive on Muslim Brotherhood,’’ Israel Hayom, January 3, 2012, http://www.israelhayom.com/site/newsletter_article.php?id_2481.

34. Виж Shanker, ‘‘Defense Chief Says Israel Must Mend Arab Ties’’; and Thomas L. Friedman, ‘‘The Arab Awakening and Israel,’’ The New York Times, November 29, 2011, http://www.nytimes.com/2011/11/30/opinion/israel-and-the-arab-awakening.html.

-------------------------------------------------------------------------

* Авторът е доцент в Градския университет на Ню Йорк и анализатор на Уошингтън Куотърли

 

“ Ние не пикаем във вашите пепелници,

затова, моля, не хвърляйте фасове

в нашите писоари.”

Кърт Вонегът

„Бог да ви поживи, мистър Роузуотър!”

Като за начало ще попитам: „Кой щат на Америка сме”? Трудно ще се намери някой да успее да даде смислен отгорор...

Да си дойдем на думата. За пореден път амбасадорът на Щатите, който продължава да го играе генералгубернатор в собствената ни родина се разгърна, в национален ефир с всичка сила.

Преди да пристъпя към „събитието” ще задам няколко въпроса:

  • Как си представя Уляна Пръмова американският посланик в Анкара да се появи по турска телевизия и да започне да съветва Ердоган, да не правят ортаклък с Русия в енергетиката?
  • Или как си представя посланикът на САЩ в Белград да съветва Борис Тадич за енергийните проекти на Сърбия, като му налага мнението на Белия дом?
  • А в състояние ли е да си представи Пръмова как американският посланик в Германия отива в тамошна телевизия и започва да дава напътствия на Меркел?

И в трите случая въпросните господа биха били изритани с шутове от държавата!

Става дума за суверенни държави, каквато ние явно не сме...

А дали Елена Поптодорова би отишла да притиска Обама да не налага санкции на Иран? Или пък да седне да настоява пред Хилъри Клинтън да бъдат изведени индианците от резерватите?

Тук му е мястото на един цитат от интервю на Кърт Вонегът в списание Плейбой”:

На въпрос: Кой е прицелът за перото на сатирика днес?

Вонегът отговаря: Тъпанарите.

А ние уважаваме и ценим Вонегът... И често го цитираме, особено на американци.

Какво се случи в предаването „Денят започва” днес...

В началото на разговора, водещият Марин Маринов обясни как български младеж, Петър Владимиров Димитров, влязъл в американското посолство за интервю за студентска бригада в 13 часа, на 12 май, след което приятели, и негови близки казват, че повече не са го виждали!

Не е художествена измислица, а факт! Така започна интервюто на Марин Маринов, в БНТ днес, на 19 май с американския посланик, изживяващ се като генералгубернатор на поредния щат на САЩ, България. Името му е: Джеймс Уорлик. Мирно, за почееест!

/Та когато премиерът Борисов е зает, на малкия екран в последно време го замества американският посланик, за да запознае гражданството с поредните тезиси за развитие на щата България.

В началото на разговора Уорлик благодари, че е поканен, въпреки, че в този правителствен мандат, се явява в националната телевизия вече „по право”. Да не се лъжем и да не си прави някой илюзии, че сме страна-членка на Европейския съюз! В Брюксел може да си мислят така, но това, както казваше баба, си е техен проблем. – бел. Л. М./.

Оказва се, че младежът Петър Владимиров влязъл на 12 май в посолството и според камерите на посолството, напуснал сградата! Ами да беше донесъл видеозаписа, бе Уорлик! Че да повярваме, въпреки, че на компютър без проблем може да се изфабрикува и че Фидел Кастро им е напуснал посолството!

Питаме Уорлик: ако действително Владимиров го е напуснал, тогава защо цяла седмица близките на изчезналото момче го търсят и не го намират?

„Имаме негова снимка на изхода на посолството” – потвърди Уорлик.

Абе, Уорлик! Снимка може да ти монтира всеки малчуган от обикновено българско училище! Или интернет клуб. Хайде, холан!

Цитирам този случай, за да е ясно – как някъде влизаш и после уверяват близките ти, че имат снимка как си излязъл, но тебе те няма! Няма!

Това между другото...

А сега за 25-минутното интервю на генералгубернатора на щата България, Джеймс Уорлик по националната телевизия:

Водещ: В студиото сме с Негово превъзходителство посланика на САЩ у нас Джеймс Уорлик. Добро утро. Здравейте. Благодаря ви, че приехте поканата ни. Енергетика, евентуален интерес от американска страна към големите енергийни проекти у нас. Възможни американски инвестиции в условията на икономическа и финансова криза в световен мащаб. Състояние на съдебната система, има ли промяна? Това като рамка на разговора, като теми, които бих желал, така, да засегнем с вас. В началото искам да ви попитам обаче за един друг случай. Българското общество е доста, така, доста чувствително във връзка с изчезнали хора, защото не е единствен случай. Български младеж, Петър Владимиров Димитров, след интервю за студентска бригада в САЩ в американското посолство в София, влиза в посолството в 13.00 часа на 12 май, след което приятели, близки негови казват, че не са го виждали. За вас този случай ясен ли е?

Джеймс Уорлик: /превод/ На първо място отново да ви благодаря, че ме поканихте пак във вашата програма и се радвам да говоря с вас и пред вашата аудитория. Но по отношение на изчезналото момче ние сме много притеснени. Той, да, дойде за интервю в посолството и ние имаме заснети кадри на нашите камери, че е напуснал сградата. Оттам насетне не сме сигурни какво се е случило с него. Ние продължаваме да сътрудничим, да общуваме със семейството и каквато помощ можем да предоставим, ще го направим.

Водещ: Тоест излязъл е през същото място, откъдето е влязъл. Ясно е, че това е той, безспорно.

Дж. Уорлик: Това, което знаем, е, че имаме негова снимка на нашите камери на изхода, затова знаем, че е напуснал сградата на посолството, но оттам нататък нямаме как да знаем какво се е случило с него.

Водещ: Добре, има ли интерес от американска страна към големите енергийни проекти в страната и през българска територия - "Набуко", АЕЦ "Белене", евентуално седми блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Дж. Уорлик: Да, ние имаме силен интерес за инвестиции в енергийния сектор в България и има американски фирми, които вече инвестират във връзка с енергия от вятъра, а също така има интереси за инвестиции към соларна енергия. В тези области Америка има много модерни технологии и аз съм сигурен, че американските компании ще търсят и други такива области. Но също така имат интерес и в много други сектори, не само енергетиката.

Водещ: Възможно ли е американска компания да стане например доставчик на ядрено гориво за бъдещата АЕЦ "Белене"?

Дж. Уорлик: Да, възможно е. Има стъпки, които трябва да бъдат предприети не само за евентуалното снабдяване на "Белене", но също така и с оглед "Козлодуй". Ние вярваме, че е от полза за диверсификацията на енергийните източници, ако България разгледа опциите за осигуряване на различни доставчици на енергия, включително и на този сектор.

Водещ: А според Вас трябва ли да бъде обвързано, логично ли е да се обвърже лицензирането и доставката на американско ядрено гориво със строежа примерно на седми блок на АЕЦ "Козлодуй", трябва ли да вървят в пакет?

Дж. Уорлик: Смятам, че трябва да се разглежда въпросът стъпка по стъпка. Има стъпки, които могат да бъдат предприети от българското правителство, да видят дали алтернативни горива могат да се използват за ядрените централи и ние окуражаваме българското правителство да търсят алтернативни източници на такова гориво. И всъщност разбираме, че министърът на икономиката и енергетиката се интересува силно от този въпрос и ще продължи да го анализира. Що се отнася до бъдещо строителство, свързано с "Козлодуй" или "Белене", тук вече става дума за нещо, което ще бъде правено в бъдеще. Има все още решения, които трябва да бъдат взети от страна на българското правителство.

Водещ: Според вас, понеже тече дебат дали е необходима или не АЕЦ

"Белене", строителството й, има различни оценки. Според една това е гьол или езеро за шарани, не знам на английски как ще прозвучи това. Според други е проект номер едно в Европа. Вашето мнение какво е? Необходима ли е АЕЦ "Белене" за България, според вас?

Дж. Уорлик: По отношение на "Белене", както за всички енергийни проекти в България, този проект трябва да се анализира на базата на своята икономическа обосновка и дали е разумен проект. И ако икономически има смисъл, тогава трябва да се реализира този проект. Но също така трябва да се анализира с оглед осигуряване на енергийна сигурност. Решенията, които се вземат сега за "Белене" и по отношение на енергийните проекти, ще се отразят на бъдещето на енергийния сектор в България и решенията са изключително важни, защото залогът е много висок. Както съм казал и преди, изключително важно е за България да разнообрази енергийните си източници. Това е валидно за всички страни, също така и за САЩ, не само за България. САЩ не трябва да са зависими изцяло и единствено от Близкия изток за доставките на петрол. И по същият начин и България не трябва да е зависима само от един източник или от една страна за своите енергийни доставки. Ние насърчаваме българското правителство да разглежда опциите за разнообразяване на енергийните източници. Аз съм се изказвал редица пъти пъти по въпроса. Има, съществуват алтернативи, включително и за снабдяване с газ, и трябва да се анализират внимателно. Има и възможности за реализиране на проекти с Гърция, Турция, Румъния и дори и със Сърбия. И това всичко са варианти, които трябва внимателно да се обмислят и решения да бъдат взети, за да може да се осигури диверсификацията на източниците. Това е важно за България и за региона.

Водещ: В чисто геополитически план този проект, АЕЦ "Белене", както и други - "Южен поток", Бургас - Александруполис, противоречат ли на интересите на САЩ в региона? Тревожи ли ви руската активност в тази област тук?

Дж. Уорлик: Не, тук не става дума за Русия. Всъщност, ние искаме България да има добро сътрудничество и силни взаимоотношения с Русия и включително и в енергетиката. И това също е свързано с въпроса за осигуряване на разнообразие на енергийните източници, за да може България да не разчита само на един източник. Но вижте, съвсем ясно е, че България ще е зависима от Русия по отношение осигуряване на енергия за дълъг период от време занапред. Това, което обсъждаме в момента, е да се изгради едно бъдеще, когато има разнообразие на енергийните източници и на разумни решения в тази област, и смятам, че българското правителство е съгласно с това.

Водещ: Не би ви притеснило евентуално отпускането на 2 милиарда евро от руска страна, инвестирането в тази централа? Защото е ясно, че е проблем финансирането на централата. Това не би ви притеснило, така, чисто геополитически пак говорим?

Дж. Уорлик: Това трябва да се прецени. Всеки проект, включително и "Белене", трябва да бъде оценен на базата на неговите положителни параметри. Това включва да се оценят разходите, свързани с него, и съответно положителният резултат от този проект. Това, което бих добавил по темата за "Белене", е, че аз разбирам, че българското правителство търси чуждестранни инвеститори за проекта. Не знам дали това е атрактивен проект за инвестиции, но понастоящем не съществуват потенциални инвеститори, които да са заявили интерес. И аз бих казал, че не става дума за икономически изгоден проект, поне не на този етап.

Водещ: Според вас не е изгоден проектът?

Дж. Уорлик: Не, просто казвам, че фактът, че не е привлякъл чуждестранни инвеститори, намеква за това, но това може да се промени в бъдеще, разбира се.

Водещ: Добре, сега като заключение по тази тема ще загуби ли България, ако не се реализират тези проекти - "Белене", "Южен поток", Бургас - Александруполис, или?

Дж. Уорлик: Това, което България трябва да направи, е да разработи един план за енергетиката за своето бъдеще. Трябва да има стратегически поглед и насока накъде ще върви в бъдеще и конкретен план как да се реализират тези стратегически решения. Понастоящем има много идеи, които съществуват, свързани със снабдяването с газ, алтернативна енергетика и т.н., но няма конкретен план, който да е налице, и затова насърчаваме правителството да разгледа опцията за разработването на конкретен план за начина, по който ще действа занапред. Това е важен въпрос за България и правителството не трябва да изключва ядрена енергетика като опция и нито "Белене", но трябва да се разработи разумен план. И за да се постигне това, разбира се, трябва да има експерти. Българското правителство трябва да може да разчита на истински експерти, на които да може да разчита както за техни икономически и финансови анализи, и енергиен анализ. Но също така е много важно да се осигури прозрачност по отношение на такъв вид проекти. Много проекти за съжаление в областта са били разработвани, договори са били сключвани зад закрити врата, но всъщност трябва да има прозрачност, договорите трябва да са публични, българите трябва да знаят колко ще струва, какви инвестиции ще се правят. Затова моето послание е да се разработи план, да се гарантира, че... разнообразие на енергийните източници и да има публичност по отношение на тези проекти и плановете, свързани с тях.

Водещ: Г-н Уорлик, преди повече от месец вие направихте много категорична констатация, че над съдебната система у нас виси облакът на Красьо Черния. Разсеяха ли се през това време, през този един месец, облаците или... над правосъдието или още повече се сгъстиха?

Дж. Уорлик: Все още остават въпроси, свързани със съдебната система. Но нека на първо място да кажа, че преобладаващата част от съдиите са честни, добре квалифицирани за своята позиция професионалисти, съдии. Но фактът е, че има и корумпирани съдии. Но въпросът не е дали има такива, а как ще се справите с тях, и това е въпросът, пред който е изправена България понастоящем - как ще се справите с корумпираните съдии. И как ще осигурите тези съдии да са достатъчно квалифицирани за позициите, които заемат. И в тази именно насока трябва да се реализира реформата, защото всички искат да видят на тези позиции да има добре квалифицирани и честни съдии и това съставлява основата и устоите на правовата държава. И се радвам, че и понастоящем тече много ползотворен дебат във връзка със съдебната реформа.

Водещ: Според вас в състояние ли е съдебната система сама да се изчисти от този проблем или, образно казано, някой отвън трябва да издуха облаците от съдебната система?

Дж. Уорлик: Не. Това е въпрос, пред който са изправени толкова много страни. България не е уникална в тази насока, свързана с реформи в съдебната система, случвало се е и в САЩ, и на други места в Европа. И аз съм уверен, че българското правителство и българският народ ще предприемат необходимите крачки, за да може да се осигури една съдебна система, която защитава правата на гражданите и която осигурява възтържествуване на правосъдието.

Водещ: Под вятър отвън имам предвид изпълнителната власт, идеята да се проверяват висшите магистрати от службите, от Държавната агенция за национална сигурност, примерно като достъп за класифицирана информация. Тема, по която в съдебната власт е много чувствителна. Според вас това добра идея ли е - изпълнителната власт да проверява кадрите на съдебната, или това ще наруши нейната независимост?

Дж. Уорлик: Да, смятам, че това е много чувствителен въпрос тук, особено с оглед миналото на България, и българското правителство е това, което трябва да вземе... в тази насока. Но смятам, че съдебната система трябва да е абсолютно независима и не може да бъде повлиявана от изпълнителната власт или други сили. Една независима съдебна система означава, че тя може да взима независими, справедливи решения. И каквито и да е мерки да са необходими за осигуряване наличието на честни съдии и осигуряване на правосъдие, тогава такъв вид реформи трябва да настъпят в България.

Водещ: Евентуална намеса или кадруване от изпълнителната власт би създала рискове от злоупотреба, така ви разбирам?

Дж. Уорлик: Това, което трябва да разбирате, е, че трябва да има две конкретни стъпки. Що се отнася до тези съдии, за които има доказателства, че са участвали в корупционни схеми, трябва да бъдат изправени пред съда, за да се разбере дали са виновни или не. Също така трябва да има система, чрез която да се гарантира, че новите съдии, които биват назначавани, са добре квалифицирани и честни. Аз не знам конкретика относно кои са механизмите, които най-добре ще функционират в България, но това са две стъпки, които ще гарантират, че системата... съдебната система ще функционира добре за в бъдеще.

Водещ: А според вас какво да се прави със съдиите, които формално не са нарушили закона, но определено имат проблем с морала? Имам предвид последния, така, с вашата терминология да се изразя, облак, облак от Приморско - роднини на висши съдии, които са получили право срещу символични цени да строят. След това някои от тях са разглеждали дела на общината, която е давала тези терени. Един е продал имот, построен по този начин, на бизнесмен, чието дело е гледал. Формално те не са нарушили закона, но по отношение на морала явно има проблем.

Дж. Уорлик: Всеки случай е различен и трябва да бъде разглеждан на базата на фактите. Ако тези дела трябва да влязат в съдебна зала, тогава трябва да бъдат представени пред съдия, но в тези случаи бих казал, че наистина имам изключително уважение към г-н Пенчев, защото знам, че той прави всичко, което му е по силите, в полза на страната. И има и други, които разглеждат съдебната система от един свеж поглед, и смятам, че това е много важно за страната, защото няма едно-единствено решение, една-единствена рецепта, която за една нощ да създаде съдебна система в България, която да е перфектна. Това, което е необходимо е продължителни усилия за справяне с проблемите. И необходимо е да се поставят етични стандарти за съдиите и да се гарантира, че всички съдии ще спазват тези етични правила. Но както казах, това не може да стане бързо. Трябва да има продължителни усилия в продължителен период от време.

Водещ: Специализиран съд необходим ли е според вас за разглеждане на особено тежки дела, свързани с организирана престъпност?

Дж. Уорлик: Ние смятаме, че специализираните съдилища са един много полезен инструмент. Виждали сме създаването им в други страни и смятаме, че биха функционирали добре и тук. Фактът е, че има проблем с организираната престъпност и корупцията, и това, разбира се, са много сложни дела, случаи, които изискват специализирани познания. Не всички съдии имат тези специфични познания, за да могат да разглеждат тези дела и да осигурят правосъдие. Затова решение евентуално е да се създаде такъв вид съд и смятам, че това е разумно решение. Знам, че съществуват и разговори относно създаване на специализирани състави, а не конкретен специализиран съд, това също е опция. Но това, което сме видели, където има такива способи в страни, които е трябвало да се справят с такива проблеми като организирана престъпност и корупция, там се е доказало, че такъв вид способи са полезни.

Водещ: Противниците на тази идея за специализирани съдилища изтъкват като аргумент съмненията, че всъщност целта е извънреден съд, маскиран под друго име. Според едно от схващанията по-добре е да има специализирани състави към съществуващите съдилища, защото специализираният съд ще действа по същите закони, със същите доказателства, със същите свидетели, които биха се явили пред специализиран състав на действащ съд. Има ли рискове?

Дж. Уорлик: Разбира се, че съществуват рискове. Съдилищата трябва да бъдат създадени по такъв начин, че да гарантират гражданските права. Ние никъде не искаме да видим, че невинни хора са осъдени неправомерно, ние искаме обаче, разбира се, и да има правосъдие. И затова трябва да се обърне голямо внимание на начина, по който ще се организират съдилищата в България. Смятам, че този вид способи могат да се приложат в България, но един такъв специализиран съд трябва много гладко да може да се вмести в съдебната система, която съществува в България.

Водещ: Наблюдавате ли българските митници? Имате ли мнение за това как те се справят с противодействието на контрабандата?

Дж. Уорлик: Агенция "Митници" трябва наистина ефективно да работи тук, в България. Знам, че понастоящем има дискусия относно ръководството на агенцията. Мисля, че това, което всички искат да видят, е тази агенция да функционира ефективно, честно. Трябва да бъде реформирана, за да може да бъде максимално ефективна, и трябва да може да намали нарушенията, особено свързано с цигари, алкохол и други области. Ясно е, че трябва да се събират необходимите приходи, свързани с тези продукти, и смятам, че това е от интерес за всички страни.

Водещ: Това е безспорно, но два цитата ще ви кажа: Българските митници работят добре, но контрабандните цигари влизат през Румъния и заливат пазара в България. Това е от премиера Бойко Борисов в разговор пред сутрешния блок на БНТ. Митниците не са в състояние да направят това, което очаква държавата - това пък са думи на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. Очевидно няма как и двете твърдения да са верни. Кое от двете е вярно според вас?

Дж. Уорлик: Много е трудно за мен да знам какво точно се случва вътре в агенцията и системата. Но това, което знам, е, че държавата понастоящем има нужда да събере своите приходи, това, което й е дължимо, и затова аз знам, че агенцията трябва да работи максимално ефективно. Българското правителство трябва да предприеме необходимите мерки, за да осигури, че приходите се събират и че агенция "Митници" работи ефективно.

Водещ: Трябва да се повиши ефективността й, така разбирам.

Дж. Уорлик: Винаги може да се увеличи ефективността на която и да било

агенция или институция.

Водещ: Да ви питам смятате ли за нормално почти половината от парите на държавата да са концентрирани в една и съща банка, която при това е доста малък сегмент от пазара? Става въпрос на другите потребители. Може ли това да се случи в САЩ например?

Дж. Уорлик: Нямам подробна информация относно това къде българската държава слага своите пари. Но бих искал да кажа, че наистина е изненадващо, че повече от 50 процента от доходите, приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна. Затова се надявам най-малкото, че правителството ще задава въпроси, ще разгледа въпроса защо точно тази банка в сравнение с по-големите банки е избрана, за да може да гарантира, че процесът, свързан с това, е абсолютно прозрачен и че нещата се правят съобразно законодателството в страната. Но аз бих се съгласил с вас, че е изненадващо, че една такава малка банка контролира толкова голям процент от парите на страната.

Водещ: Това поражда съмнение за възможни зависимости, нали така?

Дж. Уорлик: Да, наистина смятам... всъщност това, че най-вече повдига въпроса защо Корпоративна банка има такъв голям процент. Наистина не вярвам, че нещо нелегално е направено, но определено се повдига въпросът... въпроси, които трябва да бъдат разгледани от съответните власти.

Водещ: За финал бихте ли характеризирали дейността на кабинета в икономическата и във финансовата сфера, как ви се струва тя? Тече дебат дали трябва да се използва фискалният резерв. Добре ли е да се използват натрупаните бели пари за черни дни или това крие рискове? Вашето мнение.

Дж. Уорлик: Аз смятам, че премиерът взе едно много разумно решение преди няколко седмици, като реши да не се увеличава данък добавена стойност. Но може би още по-важно е, че взе решение да се предприемат необходимите структурни реформи, за да се направи България по-силна в области като образование, здравеопазване, в областта на пенсиите. Това са области, където България трябва да е по-ефективна, защото това е от полза за България и за българските граждани. И смятам обаче наистина, че винаги е по-лесно да се направи едно изказване по тази тема, отколкото реални реформи, а той предприема и конкретни мерки. Никога не може да има реална реформа без жертви. И възможно е да е налице и стратегически поглед, визия относно защо трябва да се реализират тези реформи. Но това са неща, които ще се случват в дългосрочен план. Виждали сме такива стъпки да бъдат... предприемат и в други страни. Ние от наша страна имаме готовността да помагаме, доколкото ни е възможно, на българското правителство и подкрепяме българското правителство по тези важни въпроси.

Водещ: Много благодаря за това интервю, г-н Уорлик. Посланикът на САЩ беше гост в нашето студио.

След тази задокеанска логорея на въпросния Уорлик, единственото, което мога да кажа е, че България си има правителство, има си парламент, има си и държавен глава! И не е работа на един чужд посланик да си пъха носа в българските работи. Въпрос на уважение, приличие и възпитание е, все пак!

Ако пък правителството, парламентът и държавният глава чувстват някаква слабост при вземане на решения, в държавата има и добри експерти, които могат да съветват и да дават становище.

Колкото до пъхането на носа в чужди дела – подобно поведение, каквото демонстрира Уорлик подхожда повече на портиера, а не на посланика.

“Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.” Написал го е пак великия Вонегът.

 

Как ще се върне президентът от САЩ като обеща да пътува само на запад?

Българският президент бе посрещнат на летището в Чикаго от някакъв чиновник!От бившия комсомолец от Благоевград Росен Плевнелиев – Васко да Гама едва ли ще излезе, още повече, че каквото е имало да се открива по земното кълбо, вече е открито...

Държавният глава ще присъства на срещата на върха на НАТО на 20 и 21 май.

След първото заседание на страните-членки на НАТО в Чикаго, българският президент и външният министър Николай Младенов потвърдиха една новина:

„За нас също така е важно, че обявихме междинната способност на системата за противоракетната отбрана. България подкрепя тази инициатива и ще работи за нейното финализиране на територията на всички държави, които участват в програмата”, отбеляза държавният глава.

Няма кой да махне усмивката на Плевнелиев и да го убеди да се държи сериозно, както го изисква протоколътВ речта си на срещата на върха Плевнелиев зави, че България подкрепя инициативата за интелигентна отбрана. „Това означава, че всяка една от държавите в региона трябва да се научи да специализира, но и заедно да бъдат по-силни”, обясни държавният глава.

„100 процента от територията на България е покрита от първата фаза на противоракетната отбрана (ПРО) на НАТО, заяви министърът на външните работи Николай Младенов след първата сесия на срещата на върха на алианса в Чикаго. „В 17.05 часа (1.05 часа българско време) точно обявихме, че първият етап на противоракетната отбрана на НАТО за европейската територия на алианса вече действа. Политическите решения, които бяха взети преди две години в Лисабон, вече са операционализирани в реални измерения. На този първи етап страните, които участват в рамките на европейския континент са Турция, Румъния, Италия, Испания, Полша, които със своите способности и със своите територии позволяват реално цялата територия на България да бъде защитена от нова заплаха, която може да се появи от регионите на нестабилност”, обясни външният министър.

Кой кога и на какво основание взе решение българска територия да бъде покрита с ПРО – така и не стана ясно.

Само четири европейски държави – Румъния, Италия, Испания и Полша са предоставили своята територия за разполагане на ПРО. Турция, от която едва 3 процента са европейска територия също участва в тази инициатива.

Поредното интервю от Плевнелиев, Младенов го наблюдава доста изтощен от логореята муПолитическите решения, които бяха взети преди две години в Лисабон, вече са операционализирани в реални измерения, рече външният министър Младенов. Да не би българският парламент да се е преместил в Лисабон да решава, или са го закрили, поради факта, че други решават за България в португалската столица?

Далеч съм от пуберитетния възторг на държавния ни глава, че Барак Обама му казал преди началото на срещата на върха: „Справяте се много добре. Последните данни, които имам са блестящи. Пожелавам ви успех”.

Причината за това е проста: едно потупване по рамото на Обама и седмична разходка в Щатите на държавния глава струва доста на българските данъколтаци, които тънат в мизерия и се борят за оцеляване! Това ли означава американското „добре се справяте?”

Ами да го поканим президента Обама в едно средностатическо безработно от три години българско семейство, да се храни веднъж на ден и да го видим колко ще издържи доволният от успехите ни президент на САЩ!

Народът е казал, че ситият на гладния не вярва, но да се говори така за България, в която само шепа хора живеят нормално е повече от цинизъм!

Тъпа интрига против Оланд развърза отново езика на българския президент:

Както е известно, щом спечели изборите, френският президент Франсоа Оланд заяви, че ще спази обещанието си и ще изтегли френските войски от Афганистан.

Президентът не спира да говори и да обяснява какви късметлии сме, че членуваме в НАТОПо този повод, Плевнелиев заяви, че в първата сесия на срещата на НАТО не е обсъждана позицията на Франция за по-ранното си изтегляне от Афганистан. Той подчерта, че няма промяна в плана за изтегляне на българския контингент. „Нашата позиция е много ясно комуникирана по всички нива. Ние сме прозрачен и търсен партньор. Ние не изненадваме неприятно нашите съюзници, напротив те могат да знаят и да бъдат сигурни, че когато кажем нещо, ще го изпълним. Ако искаме да променим нашата стратегия по какъвто и да било начин, първите, които ще разберат за нея, са не само българските граждани, но и нашите партньори.”

Колцина от българските граждани са чули за покриване на 100 процента от българската територия с ПРО? Дали е в състояние превъзбуденият от чикагския въздух Плевнелиев да отговори на този въпрос? Да не отварям дума за това, че е твърде лош тон, да даваш сигнал към ръководството на една организация като Алианса, че дадена страна-членка е изненадала неприятно съюзниците!

България е търсен и желан партньор, защото още преди от НАТО или САЩ да са отворил уста, родните политици вече са съгласни!

Приехме основните моменти за това къде иска да бъде НАТО през 2020 г., каза президентът Росен Плевнелиев след първата сесия на срещата на върха на алианса в Чикаго. Държавният глава обясни, че на първата сесия е била приета декларацията за способностите на НАТО, както и докладът за отбранителните способности на алианса.

Дали има нещо, свързано с Алианса, което Плевнелиев и Младенов да не са приели?

Цинизмът „Либия”

От летището започна да говори Плевнелиев и не е спрял, освен когато си е лягал да спиВ деня след първото заседание на срещата на върха на НАТО, Росен Плевнелиев е държал реч пред журналисти и е подчертал, че е важно да се работи заедно за партньорство с държавите. Освен това българският държавен глава е заявил: „Видяхте колко успешно си партнираме и в Афганистан, и в операциите в Либия, но все пак НАТО и 28-те членки трябва да се фокусират върху собствените си възможности. Именно това е програмата НАТО 2020”, обясни Плевнелиев.

В какво се изрази „успешното” партньорство в Либия: - при въздушните удари на НАТО в Либия миналата година са били убити 72 цивилни, съобщи международната организация за защита на човешките права Хюмън райтс уоч, цитирана от Ройтерс.

Организацията обвини Алианса, че отказва да обяви истинския размер на "страничните щети", нанесени по време на кампанията за сваляне на бившия либийски диктатор Муамар Кадафи.

В доклад на Хюмън райтс уоч, основаващ се на разследване на бомбардирани обекти, извършено преди и след края на бунта в Либия, се посочва, че сред цивилните жертви има 20 жени и 24 деца.

Организацията призова НАТО да изплати компенсации на цивилните жертви и да разследва някои от нападенията на натовски самолети, при които вероятно са били допуснати нарушения на официално дадения мандат на военната коалиция, сформирана с решение на Съвета за сигурност на ООН.

"Разрешени са нападения само срещу военни обекти. Все още без отговор остават въпросите, свързани с редица инциденти, при които не е ясно какви са били бомбардираните от НАТО обекти", заявил пред журналисти Фред Ейбрахам, специален съветник на Хюмън райтс уоч и един от основните автори на доклада.

За сравнение ще цитирам ответната страна: според НАТО, операцията в Либия, която приключи на 31 октомври миналата година, е била изключително успешна и е доказателство за способността съюзниците в Алианса да действат координирано в рамките на ограничена кампания.

Самолети на Алианса извършиха 26 хиляди полета, в това число 9600 бойни мисии и унищожиха 5900 обекта. Пак според оценките на експерти от Алианса, "операцията в Либия бе извършена с безпрецедентно високо внимание и прецизност и отговаряше на норми, които надхвърлят изискванията на международното хуманитарно право".

НАТО реагира на доклада на Хюмън райтс уоч с твърдението, че "бе направено всичко възможно да се намали рискът за цивилното население, но в условията на сложна военна кампания този риск никога не може да бъде сведен до нула", посочва Ройтерс.

Загрижеността, която предизвиква броят на цивилните жертви при нападенията на НАТО в Либия, може да ограничи възможностите на Алианса да участва в бъдещи операции извън територията на страните членки.

„Истината е, че войните на бъдещето, дай Боже да не се случват, но те със сигурност предопределят възможностите на държавите да се координират и да се кооперират, включително и на бойното поле – коментира Плевнелиев вещо бъдещето. - Със сигурност световната финансова и икономическа криза няма да попречи на твърдата решимост на държавите-членки да изграждат своите отбранителни способности в един бързо променящ се свят”, подчерта президентът.

Някой ще каже ли колко ще ни струва продължаващият престой в Афганистан?

България ще бъде полезна с инструктори, които могат да дадат ценен опит на държавата Афганистан в изграждането на нейните отбранителни способности, каза Плевнелиев. Още не е уточнено колко български инструктори и как ще участват в Афганистан след 2014 г. „Силите на държавите на НАТО, както и на държавите-партньори в Афганистан, ще се оттеглят съгласно графиците, които са приети. България има своята стратегия и тя е приета от Народното събрание. Не предвиждаме да има каквито и да било промени в този график”, каза Плевнелиев. „В момента афганистанските сили са вече 180 000. Трябва да се увеличат до около 330 000. Това ще струва пари. Около 4 милиарда долара е предварителният бюджет на годишна база. Всяка една от държавите ще участва съобразно възможностите си, като това вече е договорено, за да се подкрепят афганистанските сили за сигурност след 2014 г. За България е една абсолютно разумна сума, която не бих могъл още да уточня, но в рамките на конференцията ще стане окончателно ясна”, посочи президентът.

Ще попитам по друг начин: колко е „разумната” сума за престоя ни в Афганистан?

И разумна за кого е тя: за безработните, за децата с редки заболявания, които не се включени в Здравната каса, разумна за празната ни хазна, за вечно развалящият се апарат за лъчелечение, или разумна за Росен Плевнелиев, който с няколкото си луксозни къщи си е надживял на масрафа и е много далеч от живота на редовия българин?!

„Участието на България в Афганистан е голям успех”, подчерта държавният глава и изрази съжаление за жертвите, които страната ни даде в тази мисия.

А за цивилните жертви, убити невинни при бомбардировките на НАТО? И това ли е „голям” успех за България? За тях няма ли президентско съжаление?

Официалното откриване на срещата на върха на ръководителите на страните-членки на Алианса започна с възпоменателна военна церемония в памет на загиналите в мисии на НАТО...

А възпоменателна церемония за жените и децата, които бяха убити от самолети на НАТО? За тях нямаше възпоминание...

Такава не бе предвидена.

"Ние трябва да сме много благодарни, защото печелим много. В момента над 30 държави имат балистични ракети. Много от тези държави не са членки на НАТО. Всяка една от тях може да сложи в балистичните ракети каквото си пожелае – химически оръжия и какво ли още не”, поясни президентът Росен Плевнелиев.

Аз лично - не мога да намеря причина да съм благодарна, не виждам и какво печеля от разполагането на ПРО...

Как бяха представени отделните ръководители на страни-членки на Алианса на американския президент и генералния секретар на НАТО, Андерс Фог Расмусен за снимка: двамата стояха на една сцена и отстрани им пускаха един по един държавните ръководители. Първи бе Франсоа Оланд, който бе протоколно сдържан.

След него се появи Росен Плевнелиев, който твърде дълго се здрависва с Обама, като държеше да му каже нещо на английски преди снимката, за което се наложи да се вдигне на пръсти...

Плевнелиев на пръсти обяснява нещо на Обама, който очаква само да ги щракнат на фото. Расмусен отстрани се забавлява

За какво точно трябва да сме благодарни и на кого, след като ще си плащаме?

И ще бъдем застрашени, но както твърди държавният ни глава - защитени...

Какво печелим с разполагането на ПРО на българска територия?

Противоракетният щит ще се командва от базата Рамщайн в Германия и засега се сочи като негова цена около 200 милиона евро.

Любопитно е какво написа „Икономист” по въпроса:

"...В продължение на 20 години НАТО ухажваше Кремъл, но с разочароващ резултат. Многократно Алиансът уверяваше, че не приема Русия като заплаха и дори се отказа да разположи ядрени оръжия в страните, които някога са били част от Съветската империя. Всъщност, толкова ревностно се стремеше НАТО да не обиди Русия, че през първите няколко години след присъединяването на новите си членове през 2004 година, Алиансът не правеше никакви планове в тяхна защита.

И въпреки това, поведението на Русия спрямо НАТО става все по-лошо. Началникът на генералния щаб на руската армия Николай Макаров наскоро открито заговори за удар срещу бъдещите американски противоракетни съоръжения в Полша и Румъния. Съвсем демонстративно Русия проведе военни тренировки по границата си с балтийските страни, които са и най-уязвимите членове на НАТО. Завърналият се в Кремъл Владимир Путин отново се озъби на Запада. Той няма да присъства на срещата на НАТО, която ще се проведе в Чикаго следващата седмица /както и на срещата на Г8, въпреки че за негова угода домакините преместиха разговорите на осемте страни от Чикаго в Кемп Дейвид/...

... Какво трябва да бъде направено? Никой не се противопоставя публично на сегашното положение. Но зад кулисите някои виждат сделка – Вашингтон спира да се пречка на Русия в Европа, в замяна на това Кремъл отстъпва по теми, които са важни за САЩ, като например новото споразумение за ядрените оръжия. Това може да изисква от САЩ пълна промяна в плановете им за противоракетна защита, както и да се откажат от базите в страни от бившия СССР.

Противоракетната отбрана, която САЩ създават в Европа, след пет-шест години може да наруши стабилността в този регион и да представлява заплаха за сигурността на Русия, заяви началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили Николай Макаров пред журналисти в Брюксел след края на заседанието на Съвета Русия-НАТО от края на април, предаде РИА Новости.

„Създаваната противоракетна отбрана след 2017-2018 г. може да наруши стабилността в Европа и да представлява заплаха за сигурността на Русия”, подчерта Макаров.

За да се демонстрира какво влияние е оказала кризата на въоръжените сили на страните от НАТО, често се споменава само едно число. Министърът на отбраната на САЩ Леон Панета го назова по време на Мюхненската конференция по сигурността, провела се през февруари. Пентагонът ще икономиса 487 млрд. евро. Това е почти 70 процента от военния бюджет на Русия, който за 2011 г. бе 71 млрд. долара.

Разработките в сферата на хиперзвуковото оръжие, които САЩ могат да завършат до 2015 г., представляват особена опасност за Русия, заяви пред журналисти руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, цитиран от РИА Новости.

„Апробираните до настоящия момент в САЩ напредничави решения им отварят перспективата за преминаване от демонстрационни прототипи към създаването на бойна многофункционална ракета до 2015-2018 г.”, посочи Рогозин. Той подчерта, че тези разработки представляват „особена опасност от гледна точка на отбранителната способност на Русия”.

Русия и САЩ – двете суперсили работят в интерес на сигурността си, и сигурността на останалите държави в Европа и света.

Владимир Путин не замина за Чикаго, а изпрати там високопоставен представител на руското външно министерство, който се очакваше да вземе участие в специалната среща за Афганистан, която ще се състои като част от предстоящата среща на НАТО в Чикаго, макар доскоро в Москва да не бързаха да приемат предложението на натовците.

За Чикаго се очакваше да замине директорът на втори департамент „Азия” в МВнР, специалният представител на руския президент за Афганистан Замир Кабулов, твърдеше информиран източник на в. „Комерсант” в навечерието на срещата.

Що се отнася до срещата на Г8, за там замина руският премиер Дмитрий Медведев.

Първото посещение в чужбина през новия президентски мандат Владимир Путин вероятно ще е следващия месец в Китай, след като бе решено да пропусне срещата на Г8 в САЩ, предаде АФП. Визитата на 5-7 юни ще включва разговори с китайския президент Ху Цзинтао и участие в срещата на Шанхайската организация за сътрудничество - ШОС.

Посещението в САЩ трябваше да включва и „разчупващ леда” разговор с президента Барак Обама, но от Кремъл обявиха, че Путин ще е твърде зает със „довършителните щрихи” по съставянето на новото правителство.

В отговор на разполагането на НАТО-вските ПРО, Русия разположи в Калининград ракети „Искандер” от най-ново високотехнологично ниво за своя защита.

Къде е България в тази игра на нерви, която на всичкото отгоре струва немалко милиони? Засега е покрита територията на страната ни на 100 процента с ПРО – добре, че все пак го научихме, макар и от Чикаго!

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1226-uzbekistan-gerionalen-syiuznik-na-sasht-ili-pyrvata-mishena-na-bydeshta-centralnoaziatska-prolet

Узбекистан - Пътят на коприната, между Изтока и ЗападаПерипетиите около несъстоялото сеАмериканският президент, Барак Обама посещение на президента на Узбекистан Ислам Каримов в Чикаго (по време на срещата на НАТО, през май 2012), отново насочиха вниманието на анализаторите към бъдещето на тази централноазиатска държава и отношението на Вашингтон към управляващия там елит. В навечерието на срещата на върха на НАТО, узбекистанският лидер положи героични усилия да накара президента Обама да се срещне с него на четири очи, за да се опита да го убеди в стратегическата роля, която страната му играе в Централна Азия, включително от гледна точка на американските интереси в региона.

Самарканд - град, запазил миналотоКакто е известно, през Узбекистан минава т.нар. „Северна разпределителна мрежа” (Northern Distribution Network - NDN), включваща редица въздушни, шосейни и железопътни връзки в Централна Азия, по които от доста време насам минават основната част от доставките за частите на НАТО в Афганистан. Каримов очевидно разчиташе на това за да се опита да поправи силно влошения имидж на своя режим, който много правозащитни (и най-вече американски) организации представят като „един от най-репресивните в света”.

Ислам Каримов, президент на Узбекистан не се тревожи от изолация след като в страна има залежи на злато, природен газ и се отглежда памукЗа целта бяха задействани всички лостове, с коитоПрезидентът Каримов имаше добри отношения с Джордж Буш-син Ташкент разполага, включително влиятелната Американско-узбекистанска търговска камара, чиито председател Каролин Лам нарече наскоро Узбекистан „икономически проспериращ, политически стабилен и стратегически важен партньор на САЩ”. Между другото, в камарата членуват такива индустриални гиганти като Локхийд Мартин, Боинг, Сикорски и Дженерал Илектрик. Впрочем, в навечерието на срещата в Чикаго, узбекистанските власти дори намекнаха, че ако Каримов не получи лична аудиенция от Обама, Ташкент може да постави под въпрос бъдещия транзит по мрежата NDN, включително по време на предстоящото (през 2014) изтегляне на частите и военната техника на НАТО от Афганистан. След като далеч по-удобния маршрут през територията на Пакистан продължава да бъде затворен за САЩ и НАТО, мрежата NDN остава единствената реална възможност за сравнително безопасното им изтегляне от обхванатия от гражданска война Афганистан, където съпротивата на бунтовниците талибани става все по-активна. Именно това накара ръководството на пакта да подпише (през ноември 2011) специален протокол с правителството в Ташкент, който трябваше да гарантира изтеглянето на частите на НАТО по мрежата NDN.

Президентът Каримов на среща с руския президент, Владимир ПутинВъпреки всичко това обаче, срещата между Обама иУзбекският президент с председателя на Европейската комисия, Жозе-Мануел Дурау Барозу Каримов така и не се състоя. Нещо повече, виждайки, че усилията му няма да се увенчаят с успех, узбекистанският лидер предпочете въобще да не се появява в Чикаго, като вместо това изпрати там своя външен министър (впрочем, по същия начин постъпиха и другите централноазиатски лидери, поканени да присъстват на срещата на върха на НАТО, на 21-22 май 2012).

Очевидно, сред причините за отказа на Обама да приеме Каримов е изключително негативният имидж, с който се ползва узбекистанският лидер в САЩ. Така, според експерта по човешките права за централноазиатския регион на „Хюман Райтс Уотч”, Стив Свердлоу: „подобно на канцлера Ангела Меркел, Обама трябва да покаже съвсем ясно на Каримов, че няма да го приеме, преди страната му да започне да спазва човешките права, да бъдат освободени арестуваните журналисти и опозиционни политици и да се позволи на чуждестранните и местни неправителствени организации да се регистрират и да действат официално в страната. Не бива да се допусне Каримов да се възползва от авторитета на американския президент за да подобри отчайващия имидж на Узбекистан в сферата на човешките права и да се представи като зрял и мъдър държавник пред света”. Впрочем, Свердлоу дори съветва Белия дом „да използва силната зависимост на режима на Каримов от военното присъствие на НАТО в Северен Афганистан и огромните средства, които получава от трафика на продоволствие и техника по NDN, за да го накара да се отнася с по-голямо уважение към човешките права”.

Разбира се, както посочва Том Малиновски в статията си в списание „Форейн Полиси”, „едва ли трябва да се изненадваме, ако Обама в крайна сметка реши да постави интересите на стоте хиляди американски войници в Афганистан над тези на узбекистанските дисиденти”. Фактът обаче, че въпреки очевидно важното стратегическо значение на Узбекистан за афганистанската стратегия на САЩ, президентът отказа да се поддаде на натиска и да се срещне на четири очи с Каримов, означава, че в плановете за САЩ по отношение на тази страна очевидно не влиза легитимирането на нейния несменяем от 1990 насам държавен глава.

Впрочем, да не забравяме, че Обама беше подложен на силен натиск от определени среди в собствената си партия да не приема Каримов, като за целта беше предоставена широка трибуна на противниците на узбекистанския режим, един от които – поетът-дисидент Юсуф Джума дори официално поиска от американския президент да нареди ареста на Каримов, ако той все пак се появи в САЩ. В тази връзка си струва да напомня и, че през ноември 2011 американските власти отказаха да допуснат в страната смятаната за потенциален наследник на баща си Гюлнара Каримова, която трябваше да участва в Световната седмица на модата в Ню Йорк.

И все пак, какви са бъдещите планове на САЩ по отношение на Узбекистан? Логично е да предположим, че Вашингтон няма да предприема активни действия срещу режима на Каримов, най-малкото докато не приключи изтеглянето на частите на НАТО от Афганистан (дотогава американците разчитат да постигнат някакво споразумение с т.нар. „умерено крило” на Движението Талибан). А след това? Според някои анализатори, можем да очакваме, че след 2014 в Централна Азия може да бъде разигран сценарий, сходен с този на т.нар. „арабска пролет”, като сред първите мишени в региона ще се окажат местните „авторитарни режими”, какъвто е и този на Каримов. Като доказателство за това се посочват засилващите се напоследък обвинения на някои издания и активисти на Националният фонд за демокрация (National Endowment for Democracy - американска неправителствена организация, която активно подкрепяше и подкрепя бунтовете в арабския свят през 2011-2012), че режимът на Каримов репресира местните ислямстки активисти. Твърди се например, че „всяка година узбекистанските власти връщат на роднините им телата на поне 200 ислямисти, умрели в затворите, като повечето от тях са били подложени там на различни изтезания”. От което пък може да се заключи, че също както в Тунис, Египет, Либия и.r Йемен, авторитарните режими в Централна Азия могат да бъдат заменени от местните ислямисти, ползващи се с активната подкрепа на афганистанските талибани. Като сред първите „мишени” на евентуална „централноазиатска пролет” може да окаже именно „диктаторът” Ислам Каримов. Отказът на Обама да се срещне с него, въпреки гигантските усилия положени от узбекистанското лоби във Вашингтон, е ясен знак в подкрепа на подобна хипотеза.

-------------------------------------------

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1178

ПалестинаКакто е известно, САЩ и в миналото са предприемали опити за създаването на палестинска държава, затова, анализирайки тези опити в техния достатъчно широк диапазон, можем да отбележим, че независимо от различните подходи на Вашингтон към решаването на този проблем, американците винаги са били наясно, че създаването на палестинска държава е най-ефективното решение на проблемите пред САЩ в региона. В същото време, не решаването на този въпрос е фактор както на американската, така и на арабската политика.

Предишните опити за разрешаване на проблема

През предишния период на по-сериозни опити за разрешаване на палестинския проблем (1998-2000), които бяха предприети от администрацията на Бил Клинтън, на практика, беше разработен американско-израелски план за създаването на палестинска държава. Тя трябваше да представлява разпокъсано държавно образувание, разделено на четири обособени части, без да включва Йерусалим и без да разполага с каквито и да било сериозни водни източници и материална база за съществуването си. Американците и израелците залагаха на това, че палестинците постепенно ще се приспособят към пространството, включено в границите на автономията и с фактически оформилите се васални отношения с Израел.

Стената на плачаВъпросната „държава” включваше три анклава на Западния бряг и сектора Газа, в които живеят над 3,4 млн. души от общо 4,2 млн., живеещи на цялата територия на Палестина – т.е. в Израел и в автономията. Американско-израелските планове предполагаха и връщането в Палестина на не повече от 50 хиляди палестински бежанци, в рамките на определен период от време. Основните източници но вода, т.е. Тивериадското езеро и другите водоизточници, оставаха под контрола на Израел. Предвиждаше се палестинската държава да няма правото да разполага с пълноценни въоръжени сили, а само с въоръжена гвардия. На територията на предполагаемата палестинска държава не можеха да се заселват по-значително количество бежанци. В резултат от това, Палестинската държава би се оказала обречена на икономическа, а след това и на политическа интеграция с Израел, а населението и щеше да продължи да изпълнява ролята на източник на работна ръка за израелската държава. Освен това, арабският и ислямският свят биха загубили интереса си към нея, в качеството и на авангард, отстояващ мюсюлманските интереси в Йерусалим.

Ивицата ГазаСегашната администрация на Барак Обама, в която присъстват доста от хората на Клинтън, които няма как да бъдат подозирани в антипатия към Израел, вече е на финалната права на процеса по създаването на арабска държава в Палестина. Във всеки случай, водачите на палестинската автономия и мнозина други палестински политици, както впрочем и Израел, никога досега не са изглеждали толкова сигурни в тези намерения на САЩ. Впрочем, въпросните намерения бяха декларирани и от Джордж Буш-младши през 2001, непосредствено след влизането му в Белия дом. Предложението на Буш за създаване на „временна” или „преходна” палестинска държава дори бе изтълкувано навремето като опит за промяна в политиката на САЩ, в посока към нейната активизация и отказ от предишните „изолационистки” намерения на републиканската администрация. В същото време, това предложение потвърждаваше обявеният преди това от Белия дом курс към максимално дезангажиране от решаването на регионалните конфликти, ако те пряко не касаят американската национална сигурност. Въпреки че е доста трудно да вместим политиката на държава като САЩ в някакви тесни концептуални рамки, както и, че Съединените щати трябва активно да участват в световната и регионална политика, независимо от това коя е управляващата партия, все пак администрацията на Буш-младши поне първоначално показваше принципно отношение към външнополитическата стилистика, опитвайки се демонстрира традиционния републикански изолационизъм по много регионални проблеми. Следвайки този подход, САЩ се отказаха от концептуалните постановки на администрацията на Клинтън, т.е. отказаха се да станат активен участник в процеса на урегулиране, поемайки на практика цялата отговорност за резултатите от него. Вместо това Вашингтон даде възможност на Израел и палестинците сами да стигнат до някакво споразумение в резултат от продължителната и непродуктивна въоръжена конфронтация и ограничавайки американското участие до минимум.

Този подход трябваше да „освободи” САЩ от отговорността за развиващите се процеси, което пък да намали напрежението между Вашингтон и арабските държави. Предложенията на Буш-младши за „временната” палестинска държава целяха и създаването на по-благоприятни условия за бъдещата война с Ирак. Съзнавайки несъвместимостта на временните формати с политическата сложност на палестинския и иракския проблеми, САЩ не разглеждаха палестинския проблем, като ключов ограничител в реализацията на операцията им срещу Ирак. В случая, Вашингтон целеше създаването на нов политически фон, позволяващ въвличането на мнозинството арабски страни, европейските държави и Русия в съвършено безперспективния, нереалистичен процес на урегулиране, който обаче трябваше поне частично да намали напрежението в региона и враждебността на арабите към САЩ.

Тези подходи напълно устройваха Израел, който, на практика, получи възможност да продължи реализацията на плановете на Ариел Шарон в Палестина, свеждащи се до максимално ограничаване мощта на въоръжените палестински формации и тяхната инфраструктура, стимулиране масовата емиграция на палестинците и, в крайна сметка, склоняването на палестинската общност към сътрудничество с Израел. Неслучайно, предложението на Буш-младши беше предварително съгласувано с Шарон, а лансирането му стана възможно едва след като САЩ потвърдиха гаранциите си за сигурността и запазване военно-техническото превъзходство на Израел в региона. Това предложение показваше, че Вашингтон продължава да не гледа по един и същи начин на отношенията си със Израел и на тези с арабските държави и смята Израел за свой приоритетен геостратегически партньор в Близкия Изток.

След известното объркване, настъпило в еврейската общност в САЩ след трагичните събития от 11 септември, тя отново мобилизира значителните си лобистки възможности и изигра важна роля за приемането на въпросното решение от Буш-младши. Освен това, президентът не искаше да влиза в безпричинна конфронтация с еврейската общност, помнейки че навремето това имаше негативни последици за политическата кариера на баща му – президентът Буш-старши. И все пак, не еврейското лоби изигра основната роля за инициативата на Белия дом по палестинския въпрос, а ред други причини. Въпросното предложение на Буш-младши доста преди това и достатъчно детайлно беше осмислено и анализирано от водещите аналитични и изследователски центрове в САЩ и не представляваше някакъв принципно нов и оригинален подход.

По същество, цялата политика на администрацията на Буш-младши през 2001-2002 беше насочена към реализацията именно на този подход. По-нататъшната американска политика, на практика, способства за забавянето на процеса на палестинското урегулиране, но след като вече бяха преминати всички възможни етапи, на президента Барак Обама се наложи да довършва несвършената от предшествениците му работа.

Защо Обама иска палестинска държава

Несъмнено политиката на Обама използва вече натрупания опит по урегулирането на палестинския проблем на администрациите на Клинтън и Буш-младши. Обама и американските демократи, като цяло, са напълно наясно, че създаването на палестинска държава с приемливи граници, територии и на приемливи политически условия е единствения изход от създалата се ситуация, която може да доведе до катастрофа в отношенията между САЩ и ислямския свят. При това, най-радикално настроени за бързото решаване на палестинския проблем са не толкова арабите, колкото съвсем други държави, които имат определени трудности в отношенията си с арабския свят, т.е. Иран, Пакистан и Турция. От времето на Никсън и Кисинджър (чиято политика доведе до помиряването на Египет и Йордания с Израел, като Тел Авив се съгласи на сериозни – най-вече териториални, отстъпки към Кайро) насам, САЩ за първи път оказват толкова силен натиск върху еврейската държава, особено по въпроса за изграждането на нови израелски селища, чието решаване е сред най-важните предварителни условия за създаването на палестинска държава. Следва да отбележим, че мнозина приятели на Израел и САЩ, представляващи влиятелни обществени групи и организации, включващи привърженици както на Демократическата, така и на Републиканската пария, заемат по палестинско-израелски проблем позиция, предполагаща значителни отстъпки от страна на Израел и създаването на палестинска държава.

Известно време изглеждаше, че политиката на Барак Обама се базира на стремежа проблемът да се реши, без да се отчитат интересите на онези, които традиционно се ползват с подкрепата на американските лобита, и затова е обречена на провал. Впрочем, възможно е тя наистина да бъде провалена, или заради действията на Израел, или пък на арабите и техните партньори, но истината е, че сегашната американска администрация е по-твърдо настроена от предшествениците относно необходимостта проблемът най-сетне да бъде решен. При това, не си струва да търсим в палестинската политика на Обама аналогии с политическите подходи на Клинтън или на Буш-младши, защото такива просто няма. САЩ са твърдо настроени да решат проблема и да създадат палестинска държава. От друга страна, на власт в Израел са ако не радикално, то умерено консервативни, по отношение на външната политика, сили. Съчетанието между двама такива политици, като Бенямин Нетаняху и Авигдор Либерман, въплъщава позицията на израелските „реалисти”, които са убедени, че този процес няма да гарантира мирното съществуване на Израел. Тези сили не са склонни да допуснат нито спирането на процеса на колонизация на Палестина от еврейските заселници, нито създаването на пълноценна палестинска държава. Израел обаче може да избегне последиците от палестинската политика на Обама само по два начина – или в резултат на война (при това, на мащабна война), която радикално да промени етническата карта на Палестина, или вследствие смяната на властта във Вашингтон.

На свой ред, администрацията на Обама вероятно смята, че в резултат от промените в хода на т.нар. „арабска пролет” (особено ако, след либийския, падне и режимът в Сирия) САЩ са постигнали оптималните рамки във взаимодействието си с арабските държави и по-нататъшното сближаване с тях едва ли е възможно. В момента, единственият сериозен проблем за Вашингтон в региона си остава Иран. В същото време, самата идея за евентуална атака срещу Иран изключва възможността за сериозно понижаване градуса на напрежението в Близкия Изток, не е реално да се разчита и, че арабските държави биха склонили да сътрудничат със САЩ за реализацията подобна операция. Навремето те направиха максимално възможното, като се отказаха да участват в антииракската коалиция, но в същото време не подкрепиха и Ирак, т.е. на практика одобриха намерението на САЩ да осъществят военна интервенция срещу тази страна. Евентуални допълнителни отстъпки от страна на САЩ към арабските държави, без решаването на палестинския проблем, изглеждат безсмислени и само отслабват позициите на Израел. Тоест, това не само че не открива пред американците някакви нови стратегически перспективи, но и вреди на военно-политическия потенциал на Израел, води до дестабилизирането на израелското общество и до ръст на антиамериканските настроения в страната, както и в цялата еврейска диаспора по света. Затова, за да могат да продължат да подкрепят Израел и занапред и, в същото време, да решат проблемите си с арабите, Съединените щати трябва да създадат някаква палестинска държава и, както се надяват във Вашингтон, по този начин да сложат точка на проблема.

Както е известно, през цялото управление на предишната американска администрация, водещите аналитични и изследователски центрове в САЩ, както и мнозина видни политолози и наблюдатели в американските и европейски медии, се отнасяха доста скептично към ползата от подобни инициативи. В момента обаче, водещите американски партньори несъмнено подкрепят курса на Обама, макар да не демонстрират особен ентусиазъм по този повод. Междувременно, американската администрация проведе достатъчно широки консултации с европейските държави и Русия, опитвайки да си осигури безусловната им подкрепа и, в общи линии, действително я получи, макар че не всички сили в Европа са заинтересовани от урегулирането на палестинския проблем на всяка цена и под каквато и да е форма.

Заключение

В основата на предложението на Обама е концептуалната постановка за принципната невъзможност за осъществяване на диалог или установяване на отношения с организации, държави и политици, изповядващи или практикуващи, екстремизъм, радикализъм и тероризъм. А имайки предвид огромния потенциал от екстремизъм в Близкия Изток, пред САЩ стои трудната задача този потенциал постепенно да бъде намален и в крайна сметка ликвидиран. Американците се сблъскаха с проблемите, породени от екстремизма и радикализма в Афганистан, което беше важен урок за тях, демонстрирайки опасността и безперспективността на сътрудничеството с политически движения и режими, разполагащи с независими от Западната общност източници на финанси и въоръжение. Затова борбата с тези явления придобива огромно значение за САЩ. На този фон, дори толкова сложни и мащабни проблеми, като палестинския, придобиват съвършено локален, частен характер. Именно това, т.е. локализацията на подобни проблеми, които не са свързани пряко с проблемите на националната сигурност на САЩ, е една от задачите на американската външна политика. Нещо повече, Вашингтон се опитва, поне донякъде, да прехвърли част от бремето на отговорността за този тип проблеми на европейските си съюзници и на арабските държави. Идеалният вариант за САЩ би бил максималното локализиране на палестинския проблем и свеждането му до нивото на израелско-палестинските отношения, на фона на съвършено безсмислените, при това положение, действия и ангажираност на европейците, арабите и, може би, на Русия.

---------------------------------------------------------------

* Авторът е ръководител на Аналитичния център „Кавказ” в Ереван, Армения

 

Американският президент Барак Обама покани гости в чужда къща, в отсъствието на домакините. Така най-кратко може да се формулира срещата от 8 април в Прага.

Много се изписа за срещата на американския президент Барак Обама с лидери на държави от Централна и Източна Европа в Прага от 8 април т. г.. Почти навсякъде бе пропуснато едно немаловажно събитие: литовският президент и бивш еврокомисар Далия Грибаускайте отказа на Обама да отиде в Прага се срещне с него!

Ще припомня, че в Литва /население малко над 3,7 млн-бел. Л. М./в началото на годината имаше скандал с външния министър - Вигаудас Ушаскас, който се оттегли от поста си, след възникнало остро противоречие между него и президента - Грибаускайте за това, дали страната е държала политически затворници в таен затвор на ЦРУ. За скандала съобщи в края на януари т. г. Euobserver.

Историята със скандала за затвори на ЦРУ на територията на Литва започна през декември, когато по време на парламентарно изслушване се установи, че националните тайни служби са управлявали затвори заедно с ЦРУ, от 2002 г. до 2006 г. Въпреки това, разследването не установи дали наистина са държани затворници или единствено са съществували сградите. Остана хъсът на Грибаускайте да чисти името на Литва от не толкова законни вмешателства на САЩ в държавата, на която е начело.

Та тази жена, президент на Литва си позволи, за разлика от други свои колеги, да откаже на американския президент да се срещне с него в Прага! Литовските политолози не повярваха на ушите си, някой допуснаха, че става дума за първоаприлска шега – но след първоначалния стрес стана ясно, че грешката е вярна и че Грибаускайте няма да отиде на срещата с Обама, тъй като не желае да се среща с Обама в тарапаната с другите ръководители на държави от Централна и Източна Европа, тъй като е под нейното достойнство. По-скоро Грибаускайте би приела лична среща с Обама, а не като част от организираната от Белия дом масовка, и то в името на уважението, което нейната държава заслужава. В крайна  сметка стана ясно, че такова е разбирането на Грибаускайте за уважението, което една държава като САЩ дължи на Литва.

ИА Регнум призна в свой коментар по повод отхвърлената покана, че досега е било много трудно някой само да си представи, че една малка държава като Литва, ще се осмели да отхвърли покана от президента на една от най-могъщите държави в света, държава, която е и верен партньор на родината на Грибаускайте.

След този скандален отказ да отиде на срещата в Прага, анализатори на дипломатическите събития около Белия дом прогнозираха, че дълго време Грибаускайте няма да получи покана за визита във Вашингтон, щом личното желание на Обама да се срещне с нея, й е прозвучало като унижение и тя изпратила на груповото мероприятие в Прага да я замести премиера на Литва, Андрюс Кубилиус, като се включи в масовката.

Същата карта Грибаускайте изигра и по повод поканата за честването на 9 май в Москва, като  подсказа на хората на президента на Русия, че при отправена покана за лична официална визита, тя непременно ще присъства на тържествата в Москва. Нещо, на което руснаците не противоречиха и уредили, още повече, че Медведев „пропусна” честването на 20 –годишнината от независимостта на Литва на 11 март т. г.

Експретите по дипламатически събития прогнозират, че САЩ непременно „ще отмъстят” на Литва, било то с финото й игнориране в рамките на ЕС и НАТО, било то с някакъв вид изолация. Не е възможно президент Грибаускайте да не си е дала сметка какво ще последва оттук нататък, но явно резултатът от всички „за” и „против” не я е спрял да откаже на Обама.

Честно казано – за американския президен Барак Обама, на 8 април вечерта бе по-важно какви новини идват от Киргизстан, където САЩ имат военна база, а не какво сервират на вечерята му с лидерите на десетина източноевропейски държави, които той на конвейер прие набързо.

Какво е могъл да каже в определените му две минути българският премиер Бойко Борисов на президента Барак Обама?

Две минути за хората от администрацията на Белия дом може да са много, но за един протоколен разговор между ръководители на две суверенни държави – дали е достатъчно?

Та в рамките на тези две минути: Обама препоръчал да му се прокара телефонна връзка с българския премиер, представена му е била старата/нова посланик Елена Поптодорова, благодарил на премиера Борисов за това, че ще приемем затворник от Гуантанамо, а премиерът Борисов пък имал време да оцени, че „Обама добре познава България. По темите, по които говорихме, показа, че познава нещата от региона в детайли”...

Всичко това да се развие в рамките на две минути, си и било направо като разминаване” в коридора на Обама и Борисов!

Това е причината да започна анализа си с отказа на литовския президент, Далия Грибаускайте да отиде на срещата с Обама в Прага. Направила го е, за да не е част от масовката, направила го е, за да покаже, че в политиката малките държави не трябва да се пренебрегват, и че уважението към една страна не се съизмерва с големината на територията й.

На Обама не му върви с европейските жени-лидери на държави. Нека си спомним как германският канцлер Ангела Меркел, веднага след като спечели изборите обяви три важни приоритета в политиката си: намаляване на безработицата, увеличаване на производството и премахване на американските бази от територията на Германия. Това беше обещала, това и изпълнява сега.

Не сравнявам тези две жени с мъжете лидери в Централна и Източна Европа, но все пак: нека, що се отнася до нас, като малка балканска държава, добре разположена стратегически на пътя Азия-Европа, нека да запазим достойнство, /поне това, което ни е останало-бел. Л. М./ при такива срещи и да не се радваме като малки деца, че президентът на Америка ни стиснал ръка и обелил две думи с нас!

Както премиерът на България потвърди, че нашата страна трябва да е активната по въпросите за създаване на противоракетна отбрана, така е странно, че не му направи впечатление, на него и на външния министър Николай Младенов, че на тази среща в сърцето на Европа, сред поканените не са Херман ван Ромпой, президентът на Европейския съвет и Катрин Аштън, върховен представител за външната политика на ЕС. Въпреки че ставаше дума американския президент, който се среща с държави-членки на Европейския съюз. /Друг въпрос е, че преди месеци Бойко Борисов говореше една за ПРО, а сега чухме друго, но за това ще стане дума някой друг ден.-бел. Л.М./.

В Прага не беше и генералният секретар на НАТО, Андерс Фог Расмусен? А НАТО е по-свързано с ПРО, отколкото САЩ. Поне досега беше така.

От всичко казано дотук вече е време за запитам: що щеше един президент на държава отвъд океана, в сърцето на Европа да си върши своя работа и да кани на среща държавни лидери на страни от Централна и Източна Европа, и страни членки на ЕС, за да им снема своите указания за разполагане на ПРО на територията на Стария континент. Защо Обама проведе тази среща в отсъствието на висши ръководители на ЕС и НАТО?

Утешителна награда е, че на вечерята в Прага, премиерът Борисов е попитал за Афганистан: какво следва за общата сигурност, ако в Афганистан НАТО изгуби войната по същия начин, както Съветският съюз, и се изтегли оттам?

Ето точните му думи: „... за Афганистан тревогата на всички е, че след като Съветският съюз загуби войната, вече години наред гинат войници на НАТО от всички държави. Резултат не се вижда...

... Общото мнение е, че трябва да се строи инфраструктура, болници, училища. „Да бъдат изпратени инструктори за полиция и армия, а не само войници. За да може, когато си тръгнат войските на НАТО, местното самоуправление да е факт. Има горчив опит с Ирак. Много са проблемите, всяка една държава участва, всички ние декларирахме солидарност, че участваме там – но аз зададох този въпрос – докога това ще го правим? Години наред – 5 – 10 – 20? Местното население усеща ли, че има шанс да се подобри положението след войната, или чака просто тя да свърши. И както си замина Съветският съюз, да си замине и НАТО.”

Естествено отговор не е последвал, тъй като в дипломацията може да питаш нещо и да не получиш отговор, а само разбиращ поглед и мълчание.

Другата тема, покоято е говорил премиерът Борисов пред останалите лидери е била Иран.

„Иран вече произвежда и има 20 на на сто обогатен уран, който става за ядрено оръжие; отказва да пусне проверки. В целия свят вече има единно мнение, което става все по-консолидирано – че това ще продължи като темп и като стратегия - да произведат ядрено оръжие....

...Ако се говори изобщо за ПРО, то ние трябва да сме активната страна. Защото в момента - не искам да говоря - но България, включително и централите ни, нямат никаква защита. Не знам дали знаете - хубаво е да не знаете. НАТО трябва да съумее да защити териториите на всички свои членки”, е заявил Борисов и допълнил: за да бъдем защитени и ние.

За разлика от популистите в България, които, като се каже Противоракетна отбрана, си представят – оръжие за нападение, то е точно обратното. Ако продължат с този темп, ако сега ракетите им летят на 1200 километра, могат да направят на по-голямо разстояние. Както президентът Обама каза – надпреварата в това въоръжаване вече е явна. Ние трябва да мислим за следващите години” – обясни Борисов.

Съгласие по доста теми далеч не означава еднакво мислене. Още повече, когато иде реч за спор, за производство на оръжие и за натиск за налагане на санкции.

Не знам кой е внушил на премиера Борисов, че българите бъркат ПРО с оръжие, а не са наясно, че това са съоръжения за противоракетна отбрана, та да го говори на журналистите.

И още нещо: напоследък съседна Турция демонстрира подкрепата си за Иран и се обяви против каквито и да било санкции. Как ще се отрази новата позиция на премиера Борисов на турската подкрепа за Иран?

Обама използва присъствието на ръководителите на държавите от Източна и Централна Европа, за да изтъкне, че е изпълнил обещанието си за разоръжаване. Остава само да уточни от коя година са оръжията, които предстои да бъдат унищожени – да не би да са от ерата на Хрушчов и Кенеди, както се промъкна в някои чуждестрании елекронни медии? Ако оръжията са от тези години, то в никакъв случай не би могло да се говори за ефективно ограничаване на стратегически нападателни оръжия.

На 8 април в двореца Храдчани, и в американската резиденция в Прага пиле не можеше да прехвръкне, без да го спрат отговарящите за сигурността на американския президент.

А ако погледнем в по-лежерен план вечерята с Обама: премиерът Борисов обяви, че отива гладен и след това чинно докладва на журналисти менюто от вечерята: „Много хубаво беше менюто. Имаше и първо, и второ, и трето, даже две втори имаше. Имаше и пържола, и риба. Питателно беше...”

Поне да не го мислим.

 

ДЪЛГЪТ

Барак Обама често и  с ентусиазъм говори, че трябва да се правят жертви, вероятно има  предвид, че останалият свят трябва да прави  жертви, за да се поддържа високия жизнен стандарт на янките

дълг на САЩ

Ситуацията с все по-затъващата във финансовото тресавище Америка неочаквано, но логично се пренесе и върху символа на американския дълг – Часовника на дълга в Ню Йорк. През 2008 г., когато дългът прекрачи бариерата от 10 трилиона, се оказа, че на електронното табло няма място за още една цифра и светещият знак на долара отпред бе премахнат, за да застане там единицата...

А ето го и он-лайн часовника показващ чудовищния американски дълг към момента:


Главният ревизор на САЩ Дейвид Уокър, човек известен с независимостта си, направи интересен паралел между заника на Римската империя и ситуацията в Съединените американски щати в последните години. „Ние наблюдаваме смущаващи съвпадения... Все по-ниски морални стойности и политически комфорт в страната, свръхсамоувереност и свръхпредставена армия в чужди държави, както и финансова безотговорност на централното правителство. ”

Ще ви призная  откровено – зарадвах се, че в  тази страна, в голяма степен лишена от собствена история, има поне един човек, който внимателно е чел  световната история, което разбира се, му позволява да направи очевидните изводи. И да се замисли върху простата историческа диалектика – абсолютно всяка империя в развитието на земната цивилизация има своя възход, зенит и упадък.

федерален дълг на САЩ

Тъжното за американската  гордост е, че подобни гласове започват все по-отчетливо да се чуват в момент, в който, струва ми се, е вече доста късно. Щатите достигнаха до онова състояние на съществуване, при което никакви палеативни мерки не могат да закърпят положението. „Ясно е за всеки, който си е направил труда да помисли, че икономика, която харчи повече, отколкото произвежда, е в упадък... Една нация купува неща, които не може да си позволи и от които няма нужда, с пари които няма” –  това не го казвам аз, а Бил Бонър, автор на нашумялата книга „Империя на дълга”.

Без да подценявам ни най-малко изключителните възможности  на американската икономика и  особено предприемчивостта и  енергичността на предните поколения  американци, ще си позволя да отбележа, че през последните 50-60 години, американците, при около 20% дял от световния брутен продукт, си позволяваха да харчат двойно повече. Откъде взимаха парите ли? Ами нали се сещате – назаем... От целия свят. Как ли? И това е близко до ума – като наложиха по имперски на света собствената си валута – долара. Но ако същият този долар в началото на петдесетте все още имаше пълно златно покритие, както отбелязва проф. Антал Факете от San Francisco School of Economics, то през 1971 г. президентът Никсън се принуждава да откаже гаранциите и това е началото на края. Централната банка на САЩ, Федералният резерв, който всъщност е... частна банка, пусна печатарската машина и заля света с необезпечени зелени хартийки. Резултатът е безпрецедентен – през 2008 година 1 долар е обезпечен едва до 4 цента! В момента дори и с по-малко.

Като се има  предвид, че американската икономика, респективно БВП на САЩ в разрез представлява основно 70% услуги, реалното покритие на дълга няма как да надхвърли 30%. Същият професор отбелязва умопомрачителния факт, че пределната производителност на американския дълг още преди няколко години пада под $1 (един), а понастоящем е вече отрицателна величина.

След грандиозното сриване на ипотечната пирамида в  щатите през 2008 г. и приемането на „спасителния план”, съгласно който американския данъкоплатец ще налее в тази каца без дъно 700 млрд. долара, външният дълг главоломно подскочи и за няколко месеца достигна 11.2 трилиона долара, а до края на година със сигурност ще премине и границата от 12 трилиона. Потрошен е и рекорда от 1954 г., когато обаче нещата са логични и обясними – страната все още изплащаше задълженията си, натрупани през Втората световна война.

структура на  американския дългДа се върнем обаче на изпуснатия по инерция шаблон „американския данъкоплатец”. А дали всъщност американският данъкоплатец е този, който в момента спасява оялите се от бонуси американски банки и нерентабилното производство на американските автомобилостроители? Едва ли, ще кажете вие и ще сте напълно прави. Цялата изложена дотук схема на благоденствието на Съединените американски щати в последните 5 – 6 десетилетия се гради, както вече установихме, като минимум наполовина на изсмуквания чрез долара и дълговите инструменти световен продукт, например на милионите работници от вътрешен Китай, които все още преживяват с по-малко от два долара на ден. Забележете какво е развитието на нещата с «Крайслер» – корпорация, фалирала отвсякъде, получава светкавична, но недостатъчна инжекция от федералното правителство, само и единствено да издържи още няколко дни, докато подпише спасителния договор с ... «Фиат»! Зная, че тук неволно и напълно справедливо ви се изтръгва възклицанието: „С чужда пита, помен правят! ”. Така е, и ако не съм употребил популярната поговорка досега, то е, защото историята на САЩ във втората половина на двайсти век и до наши дни е текст, в който на всеки параграф ти иде да я пришиеш.

Питър Шиф, президент  на „Euro Pacific Capital” заявява по този повод: „Барак Обама често говори пред американски аудитории за жертви (включително и в речта по повод встъпването си като президент)... Само че това, за което говори той всъщност, е че другите страни, финансиращи голяма част от американския държавен дълг, преди всичко – Китай, Япони и Саудитска Арабия, са длъжни да бъдат готови „да се принесат в жертва”. В обозримо бъдеще те са длъжни да финансират американския годишен дефицит в обеми от порядъка на няколко трилиона долара”.


(Първа публикация на статията е в седмичника в. „Десант„, май 2009)

 

Учения на войските на АлиансаПубликува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1196-dvaiset-i-petata-sreshta-na-vyrha-na-nato-v-chikago

 

Две години след приемането на новата Стратегическа концепция в Лисабон, държавните и правителствени глави на страните-членки на Северноатлантическия договор ще се срещнат в родния град на Американския президент Барак Обама –Чикаго.

Няма по-подходящо място от Чикаго за провеждането на тази среща. Ако се приеме за вярно твърдението, че топосите влияят върху нагласите на обществата, изборът на Чикаго не е случаен. Духът на прагматичност и рационалност, излъчван от този мегаполис, неминуемо ще остави отпечатък върху очакваните конструктивни резултати. Още повече, че подготовката на тази среща продължава почти цяла година.

След Лисабон НАТО ще трябва да направи оценка на осъществените политики и приоритети през последните две години и да определи динамиката, с която се реализират насоките на новата Стратегическа концепция.

Основната цел на срещата ще бъде определянето на прагматичните подходи при осъществяване мисията на НАТО за защита на общочовешките ценности и принципите на демокрацията. Стратегическата задача е не само съхраняването на силата и способностите на Алианса, но и да се осигури тяхното нарастване, като се инвестира политически, военен и икономически потенциал.

Операция на НАТО в АфганистанПрез 2020 НАТО трябва да е в състояние да отговаря на пълния спектър от мисии и задачи за реагиране на новите предизвикателства към сигурността. Пактът трябва да има готовност в кратък срок да генерира сили за сложни съвместни операции, с висока прецизност на ударното въздействие. Това означава, че са необходими гъвкави, бързо разгръщащи се сили, с точно съчетание на военни способности1.

Осъществяването на тази визия в практиката е немислимо без укрепването на трансатлантическата връзка – основна тема в дискусиите по време на срещата.

Кое е новото? Фокусът, върху който ще бъде съсредоточен дебатът, е изразен от генералния секретар на НАТО с термина „ребалансиране“2 на трансатлантическите отношения. Преди срещата е твърде рисковано да се правят прогнози относно крайния резултат в търсенето на „ребаланс“, но във всички случаи вече се консолидира политическа воля за намирането на равнопоставеност и възобновяване на равновесието при споделянето на отговорностите в трансатлантическите отношения.

Операциите на НАТО в Афганистан, Либия и Косово са най-категоричното доказателство за нарастващите способности на европейските страни в ръководство на операциите на НАТО. Опита от тези операции показва наличието на огромен потенциал, с помощта на който европейските страни могат да споделят водещата роля в рамките на Атлантическата общност.

Втората тематична област, около която ще се проведат дебатите на срещата на върха на НАТО в Чикаго, ще бъде реалното осъществяване на приоритетите, очертани в Стратегическата концепция на Алианса, приета на 19 ноември 2010 в Лисабон.

Водеща тема от тази област е колективната отбрана. Неминуемо, тя също ще бъде поставена под знака на способността на Алианса да защитава всяка страна-членка и да осигури необходимите способности за ядрено възпиране. Определено въздействие върху изхода от дебатите по тази тема ще окажат предизвикателствата, породени от извършеното през последните 13 години разширение на Съюза. Дебатите по темата имат пряко отражение върху организационна структура на Алианса и всички компоненти, свързани с осигуряването на неговата оперативна ефективност.

Факт е, че съществуващата инфраструктура на Алианса вече не отговаря на териториалния обхват на неговите отговорности. Този дисбаланс следва да намери решение, защото новоприетите страни-членки, въпреки направените значителни усилия от тяхна страна, продължават да използват неадекватни на съвременните рискове и заплахи технологии и военно оборудване. Този проблем все повече се задълбочава поради наличието на остатъчни запаси от въоръжение и техника, и ограничените възможности за придобиването на нови. На срещата на Върха се очертава реалната възможност да се намери решение в рамките на политиката на регионалното сътрудничество и коопериране. Т.е. изнасяне на част от инфраструктурата на НАТО там, където са концентрирани реалните проблеми, свързани с придобиването на необходимите съвместни способности. Това е вероятно единственият подход, чрез който може да се укрепи сплотеността на Съюза и да се получи необходимата за следващото десетилетие кохерентност.

Дебатите по тази тема вероятно ще бъдат ключови, защото постигането на общо съгласие за подобен подход неминуемо ще бъде посрещнато с аргументи, целящи да запазят съществуващото статукво. На запазването на статуквото едва ли ще е възможно, защото реалното изграждане на способностите на Съюза е пряко свързано с изпълнението на втория приоритет от Стратегическата концепция – сигурност чрез управление на кризи.

Изправена пред неопределеността на процесите в глобализиращия се свят, НАТО не може да си позволи да разединява усилията и ресурсите си. Затова дискусиите по време на Срещата ще бъдат обединени под придобилата популярност тема за „интелигентната отбрана“.

По своята същност, „интелигентната отбрана“ е оперативна политическа стратегия за осъществяване основните приоритети на НАТО, приети в Лисабонската Стратегическа концепция.

Основната цел на тази стратегия е да се икономизира целият процес на придобиване и поддържане на способности, както и на бързото освобождаване от ненужните. През последните 20 години се извършиха значителни съкращения на въоръжените сили. Страните-членки фокусираха вниманието си върху процеса на съкращаването и преодоляване на последствията от него. Стратегията за „интелигентната отбрана“предлага подход, чрез който да се търсят рационални решения при придобиването и поддръжката на способности, покриващи целия спектър от мисии и задачи на Алианса.

Три са ключовите понятия, чрез които се осъществява тази стратегия: приоритизация, специализация и сътрудничество.

Приоритетите ще се определят в зависимост от вече постигнатото съгласие за критичните ангажименти на НАТО определени в Стратегическата концепция.

Специализацията ще бъде моделирана чрез общия процес на отбранително планиране, като точно се определят насоките за специализация, съобразно нуждите на НАТО или конкретната страна членка.

Съществено внимание ще бъде отделено и на една от водещите практически инициативи, чрез която ще се реализира на практика идеята за „интелигентната отбрана“.

Въведеното в публичното пространство словосъчетание - „свързаните сили“3, по своята същност, е практико-приложна инициатива, имаща конкретната задача да повиши ефективността и ефикасността при осъществяване на мисии и операции от многонационални съвместни сили. Инициативата ще бъде реализирана чрез три ключови области на сътрудничество, както между страните-членки на НАТО, така и с партньорите: разширяване на програмите за обучение и подготовка; нарастване интензитета на ученията, особено на силите за отговор на НАТО; и по-добро използване на технологиите.

Предизвикателство при осъществяването на стратегията за „интелигентната отбрана“ са различните форми на сътрудничество, особено при реализацията на скъпоструващи проекти за придобиване и поддържане на необходимите способности.

От изказванията на генералния секретар на НАТО може да се направи допускането, че както в комюникето така и в политическата декларация, които ще се приемат в Чикаго, ще бъдат декларирани различните форми на това сътрудничество:

- между страните-членки, включително и с възможности за сътрудничество със страни-партньори;

- регионално сътрудничество;

- сътрудничество и взаимодействие между НАТО и ЕС.

Специално внимание в политическите документи на Срещата на върха ще бъде отделено на сътрудничеството с индустрията. Конкретиката на този аспект е провокирана не само от стремежа за икономии, но и от необходимостта да се решат сложните проблеми при ангажирането на местните индустрии в процеса на поддръжката на способностите на Алианса в дългосрочен план.

В подкрепа на този политически процес, в НАТО вече са конституирани няколко работни групи, имащи задачата да идентифицират потенциалните перспективни международни проекти в областите: необходими способности и организация на силите; придобиване на въоръжение, техника и оборудване;операции и поддръжка; подготовка на силите; иновации.

В хода на подготовката на Срещата на върха в Чикаго, вниманието на специалистите е насочено към определяне на групи от способности, които, след приемането на политическата декларация, да послужат за изходна платформа при реалното осъществяване на съвместни проекти.

Специалистите смятат, че особено внимание ще бъде отделяно на следните групи от способности:

- разузнаване, наблюдение и разпознаване;

- поддръжка на войските и силите4;

- обучение и полева натренираност;

- защита на войските и силите;

- ефективното и прецизно поразяване;

- противоракетна отбрана

Другата област от дебати по време на срещата на Върха в Чикаго ще бъде сътрудничеството за поддържането на международната сигурност.

Операция на АлиансаСъставна част от тази област са партньорствата. НАТО партнира с повече от 40 страни от целя свят. На срещата на върха се очаква да присъстват повече от 30 страни-партньори. Това е сериозен международен кредит на доверие към Съюза. Той вероятно ще бъде използван рационално при осъществяването на начертаната в Лисабон пътна карта за Афганистан. Предоставянето на отговорността за сигурността на местните сили и функционирането на държавните институции след изтеглянето на силите на НАТО от Афганистан, е тема с която ще се ангажират всички участници, защото този процес не касае само НАТО, а цялата международна общност. Трудно може да се прогнозира конкретиката, но съсредоточаването на усилията за подготовката на местните сили и институции да поемат отговорността за своята си сигурност е единствения възможен изход.

Темата за разширението на НАТО няма да бъде централна. По думите на Генералния секретар, в комюникето и декларацията ще бъде включен текст, който недвусмислено ще потвърди политиката на отворените врати на Съюза.

В Чикаго не се предвижда среща във формат НАТО – Русия. Темите, предмет на обсъждане в този формат ще се дискутират на срещата на министрите на външните работи на 19 април 2012.

На срещата на върха на НАТО ясно се очертава тенденцията държавните и правителствените ръководители на страните-членки да търсят решения за нова, мрежова форма на консолидация на съюза в отговор на нарастващата му роля за глобалната сигурност.

„Алианс, чиито членове са решени да работят заедно безпроблемно, ефективно и ефикасно. Алианс, който е в състояние да отговори на пълната гама от променящите се предизвикателства пред сигурността. И съюз, който е дори по здраво свързан със страни и организации по целия свят“ - заяви Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен пред Брюкселския форум на 23 март 2012.

Предизвикателство пред анализаторите е да се разпознаят в процеса на подготовката на страните-членки за срещата на Върха на НАТО в Чикаго българските подходи и позиции. В ограничените публични изяви по темата, се вижда, че България5 участва във вече съществуващи значими многонационални инициативи като:

- Програмата за осигуряване на способности за стратегически въздушни превози (Strategic Airlift Capability-SAC C-17)м

- Програмата за Съюзно земно наблюдение (Allied Ground Surveillance-AGS);

- Тя е и сред страните, работещи за създаването на Група на държавите, експлоатиращи самолети С-27J „Спартан” (C-27J Spartan User Group).

България вече взе решение да приеме ролята на водеща нация по един проект - за ролята на жените на ръководни длъжности в сигурността и отбраната (“Senior Female Leaders in Security and Defense Conference” (FSLD)), като важен елемент на изграждането на способности.

Друг значим в национален контекст, но и с важно регионално измерение, проект е свързан с амбицията на България да създаде Център за усъвършенстване в областта на управлението на кризи и оказване на помощ при бедствия (Centres of Excellence on Crisis Management & Disaster Relief). Вече е подготвен проект на концепция за развитие на центъра и се работи по Работната програма за 2012.

В изказването си на конференцията „Интелигентна отбрана – присъединяване и споделяне: Източноевропейски поглед за многонационални и иновативни подходи при развитие на способности“, състояла се на 2-3 април 2012 в София, българският президент анонсира идеята за регионални срещи на държавните и правителствени ръководители от Югоизточна Европа, на които да се разработят и приемат политическите рамки за приоритетите, специализацията и сътрудничеството при осъществяването на съвместните проекти в рамките на инициативата за интелигентната отбрана на НАТО.

Това изказване на президента Плевнелиев предполага съвършено нов подход при провеждането на външнополитическите приоритети на България, включително и в контекстна на вече заявената от него програма „Българя 2020“. Сериозно предизвикателство ще бъде създаването на междуинституционална и междуведомствена практика за съвместно осъществяване на тази инициатива. Едно от възможните решения е разкриването на специален офис за отбранително сътрудничество, чрез който да се подготвят решенията, свързани с реализацията на съвместните инициативи, като в национален така и в регионален план. Такава идея вече се обсъжда на няколко форума, проведени в София, като осъществяването и е въпрос на административен подход. Твърде е възможно реализирането на подобна идея да стане именно след срещата на Върха на НАТО в Чикаго, като реално доказателство за желанието на България да бъде водеща страна в съвместните усилия на страните от Югоизточна Европа за гарантиране на сигурността в този регион.

----------------------------------------------------------------------------

* Председател на „Джордж Маршал – България“

1 Лекция на Генералния секретар на НАТО АндерсФогРасмусенпред Брюкселския форум на тема: „НАТО 2020 – споделено лидерство, споделено бъдеще“, 23 март. 2012. http://www.nato.int/cps/en/natolive/opinions_85443.htm

2 Пак там.

3 На английски понятието е изразено със словосъчетанието „connected forces“. В превод на български то следва да се разбира не само като физическо обединение и/или съвместно използване между/на военни формирования от различни страни. Става въпрос за формиране на единна военна култура, основаваща се на общ понятиен апарат, единни стандарти, единна система за командване и контрол.

4 В рамките на този пакет от способности Генералният секретар на НАТО говори за придобиването на способности от страните-членки на ЕС за зареждане на самолети във въздуха. Виж интервюто на сайта: http://www.nato.int/cps/en/natolive/opinions_85443.htm

5 Електронно списание „Проблеми на сигурността и реформа в сектора за сигурност“,год. 8, кн. 19, 2012 г. стр. 2-3. http://www.gcmarshall.bg/security/index_bg.shtml

 

Трите поправки в Наказателно-процесуалния кодекс: за въвеждане на фигурата на „резервен защитник”, за повдигане на обвинения и издаване на осъдителна присъда само по специални разузнавателни средства и свидетелски показания на неизвестен за защитата свидетел, с тайнствена самоличност са оспорени от президентско вето. Точно тези поправки станаха повод опозицията да напусне залата по време на пленарното заседание в знак на протест по въвеждането им.

Стенограма от дискусията по поправките може да прочетете в:

Превръща ли се България в полицейска държава?

В своя декларация, Общото събрание на адвокатурата остро протестираха срещу "абсолютно неприемливите предложения" на Министерството на правосъдието още след първото четене на поправките.

Адвокатската общност протестира срещу вкарването на фигурата на "резервния защитник", възможността да се постановяват присъди въз основа на тайни доказателства и премахването на правото на обвиняемия да поиска вкарване на делото в съда, ако разследването продължи повече от две години.

Повече правомощия за прокуратурата, сред които е възможността да протестира решенията за връщане на делото за доразследване – това ли измислиха за свое оправдание депутатите по афишираната борба с оранизираната престъпност?

Предложените и приети поправки от управляващото мнозинство в парламента ще създадат възможност за издаване на множество осъдителни решения срещу България на Съда по правата на човека. Ясно е и на студентите по право.

Извинението на управляващото мнозинство, че поправките били заради препоръките на Европейската комисия и имали за цел да се преодолеят бавността и формализмът в досъдебното производство – не издържаха пред адвокатската общност.

В мотивите на ветото президентът обърна внимание на факта, че поправката в НПК, която вкарва фигурата на "запасен“ защитник "противоречи на чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, прокламиращ, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право “да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор”.

Днес 10-20 на сто от специалните разузнавателни средства влизат като доказателства в съда. Преди 7-8 години се използваха едва между 2 и 3 процента. От днес нататък всеки трябва да внимава, тъй като само от подслушване, проследяване и невъзможността да разбереш кой около теб е служител под прикритие – може да си докараш с лекота обвинение и присъда. Даже неуместна шега по телефона може да даде повод на полиция и прокуратура, да я превърне в основание за задържане и предявяване на обвинение!

Какво се случва в правния мир? Приемане на поправки, за да може органите от доразследването да имат възможност да работят по-ефективно в борбата срещу бандитите, или самоцелни промени в НПК, за да се дадат повече права на МВР и обвинението?

В заседание, при приемане на така наречените поправки в НПК, се оказа, че са били отменени текстове, приети от комисията на Съвета на Европа.

„Осъждане с тайни доказателства и показания на анонимни свидетели” – на кого напомня това? На онзи период от най-новата история, когато Ленин и Сталин вкарваха в концентрационни лагери невинни? Нима, вървейки напред, летим назад със страшна сила?

В коя държава министърът на вътрешните работи ще оправдае полицаи, съдени за убийство на гражданин при задържане и това ще остане без последствия за министъра?

Директорът на Европол Роб Уейнрайт поздрави вчера, на 7 април вътрешния министър Цветан Цветанов за работата му! Дали господин Уейнрайт е осъзнал на какво ръкопляска? На арест с опряно дуло на пистолет в тила? На производство на видеоклипчета от арести и обиски, които след това се оказва, че са били прах в очите на гражданството?

Директорът Уейнрайт изрази задоволство от постигнатите резултати в общите усилия в борбата с организираната престъпност – само че замълча дали е налице поне един краен резултат с осъдителна присъда.

Оказва се, че с думите и поведението си директорът на Европол изпадна в дълбоко противоречие с Европейската конвенция за защита правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, както и с позицията в присъдите на съда в Страсбург!

Важното е, че изявленията на шефа на Европол огряха душата на Цветанов! Правомерни или не, да му е комфортно на министъра поне!

Другият еталон за борба с организираната престъпност – САЩ също търпи критики, които такива влюбени в тази дръжава като премиера и МВР-министъра едва ли осъзнават.

Преди три години, големият американски актьор, Робърт Редфорд алармира: „Много съм загрижен за страната си и като режисьор се чувствам длъжен да правя филми, които да карат хората да се замислят за някои неща – най-вече за това какви сме и дали можем да се променим. Моралът в САЩ е почти изчезнал. Лъжата е неизменна част от политиката. Сплашването се е превърнало в стратегия на държавниците, а това не е здравословно... Единственият ми проблем е, че обичам Америка – призна актьорът. - Обичам я толкова много, че не мога да гледам какво правят с нея разни хора”.

Наскроро прочетох интересно признание:

„Ние наблюдаваме смущаващи съвпадения… Все по-ниски морални стойности и политически комфорт в страната, свръхсамоувереност и свръхпредставена армия в чужди държави, както и финансова безотговорност на централното правителство. ” Признание, което без проблем би могло да се отнесе към България, но в случая това се оказаха думи на Главния ревизор на САЩ Дейвид Уокър, човек известен с независимостта си, който направи интересен паралел между заника на Римската империя и ситуацията в Съединените американски щати от последните години.

/Цитатът е от Валентин Фъртунов, и е от неговия сайт с геополитически анализи - http://valentinfortunov.com/. Фъртунов е журналист, писател и издател, а сайтът му си заслужава да се чете, тъй като е още една позиция в морето от еднакви публицистични сайтове. – бел. Л. М./.

Тази вечер българският премиер Бойко Борисов ще се срещне в Прага със свои колеги и американския президент Барак Обама. Това, за което девет месеца Борисов ни надува главите – харчовете в повече и безогледно, всъщност е традиционен стил на Белия дом, но българският министър-председател едва ли ще седне да разкритикува Обама за западането на икономиката на САЩ.

Подслушване и ПОДСЛУШВАНЕ

Преди две години, Секретен доклад, изготвен от експерти на шест страни-членки на ЕС, предложи създаването на антитерористичен пакт с Вашингтон. Целта бе Пактът да включва обмяна на информация между разузнавателните органи на 27 държави-членки на ЕС.

Докладът бе изготвен от вътрешните и правосъдните министри на Германия, Франция, Швеция, Португали, Словения и Чехия, и бе изготвен в името на отстояване на необходимостта от по-силна връзка между ЕС и САЩ, за да се подобри борбата с тероризма, съобщи тогава „Гардиън”.

У нас се вдигна шум около законодателните текстове за правото на МВР да следи интернет. Днес сме с приети поправки в НПК, които узаконяват подслушването в много по-широк периметър. Никой не протестира вече за поправките, които също узаконяват подслушването. Само президентът наложи вето със съответните мотиви.

Дали ще мине ветото, по кого ще се равняват управниците ни – по ЕС или по САЩ, това предстои да разберем.

Станислев Лец бе написал: „Човекът не е самотен. Та нали все някой го наглежда!”

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-6-2011/1185-obama-i-globalnata-dyga-na-nestabilnost

АфганистанСлучващото се напоследък ни кара да затаим дъх. Налице е целенасочената дестабилизация на това, което Джордж Буш-младши често обозначаваше като „глобалната дъга на нестабилност”. В нея влизат около 97 държави, най-вече представители на т.нар. „световен Юг”, по-голямата част от които представляват петролното сърце на планетата. Поразително голям брой от тези държави са обхванати от безредици и хаос и всяка от тях – от Афганистан и Алжир, до Йемен и Замбия, са обект както на открита, така и на прикрита намеса от страна на Вашингтон, независимо дали под формата на откровена военна намеса или на т.нар. „мирно урегулиране”.

Разполагането на войски по цялата планета е само част от тази стратегия: Пентагонът и американските разузнавателни служби вече осъществяват тайни операции с използването на специални части, извършват шпионски действия и атаки с безпилотни летателни апарати, изграждат бази и тайни военни затвори, подготвят, въоръжават и финансират местните сили за сигурност и са ангажирани с маса други военни действия, включително участие в пълномащабни войни. Тоест, когато разсъждаваме за въпросната „дъга на нестабилност”, следва да сме наясно, че в нея едва ли има държава, в която САЩ да не се месят по един или друг начин.

Пактът на дъгата на нестабилност

„Свободата идва в Близкия Изток – заяви в една своя реч президентът на САЩ – Надеждата за освобождение вече достигна множество столици от Кабул до Багдад, Бейрут и т.н. Бавно но сигурно ние, американците помагаме за прехода на Големия Близък Изток от днешната дъга на нестабилност към бъдещата дъга на свободата”.

И така, регионът върви към „дъга на свободата”. Нормално е да си помислите, че става дума за откъс от речта на президента Барак Обама, посветена на т.нар. „арабска пролет”, в която той декларира, че „политиката на САЩ ще бъде в подкрепа на прехода към демокрация”. Всъщност, цитатът е от реч на неговия предшественик Буш-младши. Така тайното става явно, а фразата „дъга на нестабилност” се оказва реторичен израз на визията за света на предишния президент и неговите неоконсервативни съветници.

Джордж Буш-младши, президент на САЩМечтата на САЩ по времето на Буш беше постиганeто на военна доминация по тази дъга, до голяма степен покриваща ключовите региони от Северна Африка до китайската граница, известни напоследък като Големия Близък Изток, а понякога и едно далеч по-голямо пространство – от Латинска Америка до Югоизточна Азия. Същата фраза се използва и при управлението на Обама и то именно, когато става дума за евентуалната употреба на военна сила от САЩ, което пък показва, че в това отношение сегашният ни държавен глава гледа да не изостава от предшественика си.

Освен че се ангажира във все по-голям брой войни в държавите от „дъгата”, Белият дом следи и за разполагането в региона на все по-голям брой представители на специалните части, доставка или нарастване на продажбите на определени видове оръжие там, ускоряване на изграждането и разширяването на американските военни бази, както и подготовката на значителната част от местните въоръжени сили и снабдяването им с военна техника. Документите на Пентагона, както и достъпните източници на информация показват, че по тази дъга няма нито една държава, в която военните и разузнавателните служби на САЩ да не демонстрират повишена активност. Всичко това поставя въпроса за ключовата роля на Америка за нарастващата неустойчивост и дестабилизацията на региона.

Пренасищането на дъгата

Имайки предвид, огромното внимание, което администрацията на Буш-младши отделяше на „дъгата на нестабилност”, едва ли е учудващо, че именно тя започна войните в Афганистан и Ирак и, паралелно с това, нанесе удари по три други държави от „дъгата” – Йемен, Пакистан и Сомалия. Не бива да ни шокира и фактът, че пак тя разположи елитни военни сили и специални части на ЦРУ по цялото протежение на „дъгата”.

В книгата си „Доктрината на единия процент” (The One Percent Doctrine), известният американски журналист Рон Съскинд анализира стратегията на ЦРУ /известна като „глобалната кризисна матрица”/, която започна да се реализира след 11 септември 2001 в рамките на „подробно разработените операции срещу терористите в близо 80 страни по света”. Горе долу по същото време, тогавашният държавен секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд обяви, че САЩ са предприели „голям брой разнопосочни усилия, които вероятно ще засегнат около 60 държави”. Действително, в края на ерата Буш, Пентагонът вече беше разположил американски специални части в 60 държави по света.

Истината обаче е, че именно сегашната администрация на Обама съумя много по-мащабно да реализира тази концепция, разширявайки обхвата и в региона. Така, през миналата 2010, „Вашингтон Поуст” съобщи, че САЩ са разположили свои специални части в 75 държави по света – от Южна Америка до Централна Азия.

На свой ред, говорителят на Командването на силите за специални операции на САЩ полковник Тим Най сподели наскоро с мен, че в момента американските елитни части са ангажирани ежедневно в около 70 държави, като до края на 2011 броят на въпросните държави ще нарасне до 120. Тези сили са заети с най-различни мисии – от рейнджърите, участващи в сраженията с бунтовниците в Афганистан, до „морските тюлени”, ликвидирали Осама бин Ладен в Пакистан, и инструкторите от армията, флота, въздушните сили и морската пехота, действащи под Командването на силите за специални операции буквално на цялата територия на планетата – от Доминиканската република до Йемен.

През последните години Съединените щати участваха във военни действия в шест от държавите, които са част от „дъгата на нестабилност”: Афганистан, Ирак, Либия, Пакистан, Сомалия и Йемен. Американски военен персонал е разположен в редица други държави от „дъгата”, включително в Алжир, Бахрейн, Джибути, Египет, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Мароко, Оман, Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Тунис и ОАЕ. В някои от тези страни, като  Афганистан, Бахрейн, Джибути, Ирак, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ, са разположени и ключови военни бази на САЩ, а както твърдят някои медии, ЦРУ изгражда някъде в региона секретна база за безпилотни летателни апарати, които ще бъдат използвани в бойните действия в Йемен и Сомалия. За същите цели Управлението използва наличната инфраструктура в Джибути, Етиопия и ОАЕ и осъществява операции от тайна база в Сомалия, където набира местни агенти и провежда антитерористична подготовка на регионалните си партньори.

Освен собствените си военни усилия, администрацията на Обама прокарва и мащабни оръжейни сделки с различни държави от целия Близък Изток, разположени в зоната на „дъгата”, включително Бахрейн, Египет, Ирак, Йордания, Кувейт, Мароко, Саудитска Арабия, Тунис, ОАЕ и Йемен. Тя подготвя и въоръжава местните си военни партньори по линия на различни международни военни и тренировъчни програми, реализирани под егидата на Държавния департамент и Пентагона.

През миналата 2010, подготовка в рамките на подобни програми преминаха над 7000 „студенти” от 130 държави. „Акцентираме обаче върху Близкия Изток и Африка, защото сме наясно, че терористичната заплаха ще нараства, както и че уязвимите страни от тези два региона са отлична мишена за терористите” – заяви наскоро мениджърът на една от тези програми /Regional Defense Counterterrorism Fellowship Program/ Кей Джъдкинс.

Според редица документи на Пентагона /публикувани през 2011, включително от Уикилийкс/, днес САЩ разполагат с персонал – понякога става дума за символично присъствие, а друг път за значителни контингенти, разположен в 76 държави, които обикновено се причисляват към „дъгата на нестабилност”.

Независимо че арестът, в началото на 2011, на трийсетината членове на предполагаема шпионска организация на ЦРУ в Иран /както и предишните арести на хора, набедени за американски шпиони/ би могъл да се сметне за чисто пропагандна акция на режима в Техеран, преследваща определени вътрешнополитически цели, съмненията, че САЩ осъществяват тайни операции, включително срещу Иран, остават. Впрочем, съвсем наскоро „Уолстрийт Джърнъл” публикува данни за серия от подобни операции на ирано-иракската граница, осъществени от американските военни, и прогнозира бъдещи операции на ЦРУ, целящи пресичане контрабандата на иранско оръжие в Ирак.

Всичко това навежда на мисълта, че вероятно няма нито една държава, разположена по „дъгата на нестабилност”, в която САЩ да не разполагат с военна база, с разузнавателен персонал, или поне със свои агенти, които продават там оръжие, осъществяват тайни операции или участват във военни действия.

Дъгата на историята

През 2009, непосредствено след като Обама зае президентския пост, тогавашният директор на Националното разузнаване Денис Блеър даде брифинг в сенатската Комисия по разузнаването. Акцентирайки върху „дъгата на нестабилност”, той очерта ситуацията в света по следния начин: „В огромния регион от Близкия Изток до Южна Африка са концентрирани много от проблемите, пред които САЩ са изправени през ХХІ век”.

Оттогава насам, администрацията на Обама и американските военни предпочитат да избягват израза „дъга на нестабилност”, също както и отъждествяваното с Буш-младши клише за „глобалната война срещу терора”, като вместо тях използват по-обтекаеми и неопределени формулировки.

Така например, в речта си на ежегодния симпозиум на Националната асоциация на отбранителната индустрия, посветена на специалните операции и конфликтите с ниска интензивност, провела се през февруари 2011, тогавашният шеф на Командването на силите за специални операции  на САЩ (USSOCOM) адмирал Ерик Олсън, акцентира върху смътния образ на „тъмния” свят. Олсън, в частност, заяви, че до 11 септември 2001 „осветените части на планетата”, т.е. индустриалните държави от глобалния Север, се смятаха за нейните ключови региони. Оттогава насам обаче, 51 държави (почти всички от които са разположени по „дъгата на нестабилност”) придобиват по-важно значение. „Стратегическият ни център – обясни в тази връзка адмирал Олсън – се измести значително по на юг, разбира се най-вече в представите на аналитичната общност и хората, занимаващи се със специални операции, защото именно те са ангажирани със заплахите, генерирани от „тъмните зони” на планетата”.

Съвсем наскоро в Школата за фундаментални международни изследвания „Пол Нитце” във Вашингтон, помощникът на президента по вътрешна сигурност и антитероризъм Джон О’Бренън очерта лансираната от Обама нова национална стратегия за борба с тероризма. В доклада си той отдели специално внимание на реализацията на мисията в „пакистанско-афганистанския регион” и акцентира върху „специфичните региони, включително т.нар. периферия, като например Йемен, Сомалия, Ирак и Магреб”. При това О’Бренън изрично настоява, че „това не изисква воденето на „глобална” война”. Действително, въпреки терминологията, използвана по времето на Буш, подобна война не се водеше. Така например, макар че планирането на атаките от 11 септември беше извършено в Германия, а терористът Ричард Рейд, опитал се няколко месеца по-късно да взриви самолет с експлозив, скрит в обувките му, е роден в Обединеното кралство, развитите западни нации никога не са били сред американските мишени. Освен това „дъгата” никога не е покривала целия Юг, принадлежащите към който държави се смятат за крайно нестабилни по самата си природа, а проблемите им могат да бъдат решени по пътя на външната военна намеса.

Изграждането на „дъгата на нестабилност”

През последните десетина години стана очевидно, че американските операции в зоната на „дъгата на нестабилност”, сами по себе си, имат дестабилизиращ характер. Така, в продължение на дълги години Вашингтон използваше военната помощ, дипломатическия натиск и откритата военна намеса за да ерозира позициите на правителството на Пакистан, стимулирайки противопоставянето между отделните фракции в неговите военни и разузнавателни служби, което само укрепи антиамериканските настроения сред местното население /според последните социологически проучвания, само 12 на сто от пакистанците се отнасят положително към САЩ/.

Към многобройните недобре обмислени и още по-зле реализирани усилия на Вашингтон в тази страна следва да причислим и полутайната война, водена с помощта на безпилотни летателни апарати в граничните с Афганистан племенни територии, включително нанасянето на стотици ракетни удари и големите жертви сред цивилното население, което само допълнително поляризира общественото мнение. Впрочем, последните анкети сочат, че 97% от пакистанците се отнасят крайно негативно към действията на ЦРУ в страната им.

В Йемен, дългогодишната подкрепа /под формата на финансова помощ, организиране на военни учения и доставка на оръжие, периодични въздушни удари или атаки с безпилотни летателни апарати/ за местния диктатор Али Абдула Салех, доведе до формирането на особени отношения между САЩ и йеменския военен елит, оглавяван от негови роднини. През 2011 командваните от тях специални части се превърнаха в основния инструмент за репресии срещу йеменските борци за свобода – именно те избиваха демонстранти и арестуваха офицери, отказали да стрелят срещу мирни граждани.

Едва ли е учудващ фактът, че още преди в Йемен да възникне сегашния властови вакуум /след атентата, довел до раняването на президента Салех/, анкетите сред йеменските граждани показваха нещо невероятно – 99% от анкетираните се отнасят с неодобрение към връзките на американското правителство с ислямския свят, а само 4 процента демонстрират „частично одобрение” към сътрудничеството на Салех с Вашингтон.

Вместо да ограничат операциите си в Йемен обаче, САЩ – напротив, удвоиха броя им. С подкрепата на саудитските разузнавателни служби, ЦРУ изпращаше местни агенти, както и смъртоносните си безпилотни летателни апарати срещу бунтовниците ислямисти. На свой ред, американските военни продължиха нанасянето на въздушни удари, както и да изпращат все повече инструктори за работа с местните въоръжени сили, а пък американските командоси – нерядко заедно с йеменските си съюзници – се ангажираха в очевидно незаконни тайни операции.

Всички тези усилия подготвиха почвата за ръста на антиамериканските настроения и задълбочаването на политическата нестабилност, както и за нанасянето на евентуални ответни удари. Така, през миналата 2010, при атака с безпилотен летателен апарат на САЩ, случайно беше убит синът на един от йеменските племенни вождове шейх Али ал-Шабани /Джабра ар-Шабани/. За отмъщение, шейхът нареди да бъде атакуван един от най-големите тръбопроводи, минаващи през територията на страната, в резултат от което правителството с Сана загуби много милиони долари. В същото време, Ал-Шабани поиска от президента Салех да прекрати подкрепата си за американските въздушни удари. В началото на 2011 пък, продължителните усилия на САЩ в подкрепа на онова, което Вашингтон нарича „регионална стабилност” /посредством военни съюзи, оказване на финансова подкрепа, военна подготовка и оръжейни доставки/, претърпяха сериозен провал във връзка с появата на мощни народни движения, довели до свалянето на подкрепяните от Вашингтон диктатори в Тунис и Египет.

Впрочем, подобни масови протести против сътрудничещите си със САЩ и въоръжавани от тях авторитарни режими избухнаха и в Бахрейн, Ирак, Йордания, Кувейт, Мароко, Оман, Саудитска Арабия и ОАЕ. Затова едва ли е учудващо, че на въпроса от една скорошна анкета, дали Обама е оправдал очакванията, породени от прословутата му реч в Кайро, в която той призова за „ново начало в отношенията между САЩ и мюсюлманския свят”, само 4% от египтяните отговарят положително /между другото, така мислят едва 6% от йорданците и само 1% от ливанците/.

Друго социологическо проучване, проведено наскоро от агенция Zogby в шест арабски държави /Египет, Йордания, Ливан, Мароко, Саудитска Арабия и ОАЕ/, показва, че Обама, чиито предшественик Буш-младши успя с политиката си да вдигне градуса на антиамериканските настроения в мюсюлманския свят до небивали висоти, вместо да ги смекчи, още повече ги е изострил. Неслучайно, днес голямото мнозинство от арабите във всяка държава от региона са убедени, че САЩ нямат никакъв принос за мира и стабилността в арабския свят.

Нарастването на нестабилността в света

Разбира се, американската намеса в зоната на т.нар. „дъга на нестабилност” не е нещо ново. Дори ако оставим настрана сегашните военни конфликти, няма как да забравим, че през изминалите сто години САЩ осъществиха военни интервенции по цялата територия на „глобалния Юг”: в Камбоджа, Конго, Куба, Доминиканската република, Салвадор, Египет, Гранада, Гватемала, Хаити, Хондурас, Ирак, Кувейт, Лаос, Ливан, Либия, Панама, Филипините, Мексико, Никарагуа, Сомалия, Тайланд и Виетнам. На свой ред, ЦРУ осъществяваше тайни операции в много от тези страни, както и в Афганистан, Алжир, Чили, Еквадор, Индонезия, Иран и Сирия /и това е само малка част от списъка/.

Подобно на Джордж Буш преди него, Барак Обама очевидно се е вторачил в „неосветената част на света”, търсейки именно там корените на глобалната нестабилност и източника на постоянни заплахи за САЩ. И отговорът му на това предизвикателство е разполагането на американски военни части в колкото се може повече точки на света с цел притъпяване проявите на нестабилност, оказване подкрепа на съюзниците и защита на американските граждани.

Въпреки ясния урок от 11 септември, а именно, че военните интервенции в чужбина водят до ответни удари вътре в страната, той продължи да провежда политика на военна намеса, макар че, както показват последните социологически анкети, мнозинството американци не споделят идеите на президента за това, как САЩ следва да действат в чужбина. Така например, 75 на сто от избирателите подкрепят тезата, че „САЩ не бива да използват своята мощ във военни действия извън техните граници, освен ако това не е жизненоважно за собствените им интереси”. Освен това, голямото мнозинство американци са против ангажирането в Афганистан, Ирак, Пакистан, Саудитска Арабия и много други държави, разположени в зоната на „дъгата на нестабилност”, дори ако въпросните страни са обект на нападение на други сили.

След десетилетията на открита и тайна намеса на САЩ в различни държави от „дъгата на нестабилност” и последните десет години на постоянни войни с американско участие, мнозинството от въпросните държави продължават да са бедни, недостатъчно развити и, вероятно, дори още по-нестабилни. През 2011, списание Foreign Policy и неправителствената организация Peace Foundation поставиха в челната десетка на списъка на т.нар. „провалили се държави” (своеобразна класация на най-нестабилните страни на планетата) двете страни, в които бяха осъществени най-големите американски военни интервенции – Афганистан и Ирак. Пакистан и Йемен са на 12-то и 13-то място, а пък Сомалия /където САЩ осъществиха военни интервенции както по времето на Бил Клинтън, през 90-те, така и на Буш – през 2000, а също и при управлението на Обама/ има съмнителната чест да заема първото място.

Всички дебати относно /въоръжените/ „усилия по държавното строителство” в региона ни водят до извода, че десетилетието на „държавно разрушаване” /защото това е по-точния термин в случая/ ще приключи едва, когато народите от страните, разположени в зоната на „дъгата на нестабилност”, съумеят да вземат бъдещето си в своите собствени ръце.

Както сочат последните социологически проучвания в различни държави от зоната на „дъгата”, народите от глобалния Юг очевидно смятат, че САЩ по-скоро провокират или подкрепят нестабилността, отколкото работят за преодоляването и. Обективните оценки на анализаторите също подкрепят това мнение. Многобройните народни бунтове срещу авторитарни режими, доскорошни съюзници на САЩ, на които станахме свидетели напоследък, също са доказателство в подкрепа на тази теза.

На фона на нарастващото нежелание на американците, страната им да се ангажира със защитата на държавите от „дъгата на нестабилност” и предвид ясните признаци, че военните интервенции на САЩ не водят до по-голяма стабилност, както и предвид дълбоката финансова криза, поразила самата Америка, остава само да видим какви аргументи ще се опита да намери администрацията на Обама за да оправдае провеждането на провалилата се политика, която очевидно само усилва нестабилността в света и подлага на все по-голям риск сигурността на американските граждани.

----------------------------------------------------------------

* Авторът е известен американски историк и външнополитически анализатор на Института „Нейшън” и на „Eйша Таймс”. Последната му книга е озаглавена „Аргументи за изтеглянето на САЩ от Афганистан”.

 

Франко Баталя, журналист от сп. Il Giornale, снимка - сп. СлаваПубликува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1195-bumyt-na-atomnite-elektrocentrali

Година след трагедията във Фукушима можем да направим няколко важни извода. Станаха ясни, най-малкото, две неща. На първо място, че за случилото се във Фукушима, както и за това в Чернобил, преди повече от четвърт век, медиите са изнесли огромно количество фалшива информация, а истината е, че атомните електроцентрали не само са безопасни, но са и супербезопасни. Не напук на Фукушима и Чернобил, а благодарение на тях. Знам, че след подобно твърдение у читателите ще възникнат множество въпроси, чиито отговори не са им ясни и тъкмо поради това те пораждат страх у тях.

И така, наистина ли трябва да се страхуваме или, обратното, да се успокоим? Ще изложа само някои факти. В последния доклад на японската Агенция за ядрена сигурност се посочва, че: „не са забелязани никакви вредни последици за здравето на хората, подложени на радиоактивно излъчване по време на аварията в атомната електроцентрала”. Тоест, породилото толкова страхове и дори ужас изтичане на радиоактивност не е причинила ничия смърт, никой не е бил ранен, никой не се е разболял. Чиста нула. Ако пък ви интересуват цифрите, радиоактивното излъчване във Фукушима е достигнало 18 милиона кюри, докато в Чернобил то е било 380 милиона кюри. Но дори и в Чернобил радиоактивното излъчване през последните 25 години не е предизвикало смъртта на хора от околните райони. Никой не е бил ранен, никой не се е разболял. Отново нула.

Междувременно, през последните 25 години след катастрофата в Чернобил Украйна е изградила 9 нови атомни реактора, като общият им брой в момента е 15, и не е променила плановете си за въвеждането в експлоатация на още 22 реактора през следващите 20 години. Не изостава и Беларус, която през октомври миналата година подписа договор с Русия за изграждането на два нови реактора. На свой ред, след катастрофата във Фукушима, японският премиер Йосихико Нода заяви че е „необходимо отново да спечелим доверието на населението към производството на атомна енергия”.

Това означава, че Япония не си и помисля да отмени програмата за изграждането на 17 нови ядрени реактора през следващите двайсет години. Нещо повече, на 29 септември 2011 тя подписа договор с Виетнам за изграждането на втория от общо четирите реактори, които виетнамците възнамеряват да въведат в експлоатация до 2025. През февруари 2012, от 144 административни окръзи и 20 префектури, разположени в радиус 30 километра около атомните реактори във Фукушима, които все още са изключени след земетресението, само 23 се обявиха против повторното им пускане, докато останалите го подкрепиха.

От друга страна, и в останалата част от света хората се държат по същия начин. Така, президентът на САЩ Барак Обама удължи с двайсет години срока на експлоатация на 68 от 104-те американски ядрени реактора, през февруари 2012 одобри изграждането на два нови реактора, а през септември 2011 сключи договор с Русия относно подкрепата „за развитието на атомната енергия, използвана за граждански цели”. Няколко дни по-късно руснаците включиха към своята електроснабдителна мрежа 33-тия си ядрен реактор.

На 5 октомври 2011 финландското правителство взе решение за разполагането на седмия поред за страната ядрен реактор (във Финландия действат 4 ядрени реактора, приключва изграждането на петия, който трябва да влезе в експлоатация през 2013, а строителството на другите два ще стартира, съответно, през 2012 и 2014). През миналата 2011 в света са били въведени в експлоатация шест ядрени реактора, от тях един в Иран (строителството му стартира преди седем години). Пак тогава Аржентина завърши изграждането на третия си атомен реактор, чието строителство започна през 2006. През февруари 2012 пък, Южна Корея включи в своята електроразпределителна мрежа два нови ядрени реактора.

Италия и Германия не са част от този общ хор. Показателно е обаче, че ние, италианците строим в чужбина това, което забраняваме да се строи на наша територия. Така, през октомври 2011 компанията Ansaldo стана партньор на британците в производството на компоненти за новите ядрени реактори от които Великобритания се нуждае. Германия пък, която закри 8 от своите 17 ядрени реактора, водена от ирационалния страх, залял страната след аварията във Фукушима, беше принудена да одобри енергиен план, предвиждащ въвеждането в експлоатация на нова ТЕЦ, работеща с въглища /т.е. изключително неекологична/, с мощност 23 гигавата до 2020, както и вноса на електроенергия, произведена от руските АЕЦ.
На 27 февруари 2012 Русия стартира изграждането на нова атомна електроцентрала „Балтик 1”, която се намира не чак толкова далеч от Германия. Тя ще произвежда електроенергия, предназначена за износ на немския пазар. Тоест, последният парадокс на недоверието към атомните електроцентрали и, че в резултат от него ще бъде изградена поредната АЕЦ (без да броим новите неекологични ТЕЦ-ове, работещи с въглища).

Втората поука от случилото се във Фукушима и Чернобил е, че светът може да бъде тероризиран и без да се налага използването на оръжие и бомби. Защото, на практика, от всеки 100 организации, твърдящи, че се борят за защита на околната среда, 99 се занимават с това да терориризат, по един или друг начин, обществото. Затова нека се опитаме да стоим по-далеч от тях, да ги изолираме и да поискаме да бъде сложен край на шантажа, който осъществяват спрямо нас т.нар. „продавачи на страх”

---------------------------------------------------------------------

* Авторът е анализатор на италианското списание Il Giornale

 
Начало Предишна 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla
 Изготвяне на технически паспорти/обследване на сгради