Tag:барак обама

altЗащо повечето български медии скриха, че САЩ са "признали" украинския сепаратистки регион Донбас още през 1959 г.?

САЩ са "признали" украинския сепаратистки регион Донбас още през 1959 г., публикува в. "Московский комсомолец". Това се е случило с публичен закон номер Германският канцлер Ангела Меркел и американският президент Барак Обама86-90 от 17 юли 1959 г., приет от Сената и Камарата на представителите в рамките на Седмицата на поробените народи, цитира вестникът съобщение на канадското издание "Глобал рисърч". Журналистите публикуват документ-резолюция, подновяван в Щатите всяка година от 16 години насам, уточнява руският всекидневник. Седмицата на поробените народи бе обявена в САЩ през 1953 г., за да привлече вниманието на американците към проблема с народите, контролирани от комунистически режими, предаде БТА.

Московский комсомолецПрез 1959 г. Конгресът на САЩ направи Седмицата официална, а президентът Дуайт Айзенхауер й придаде сила на закон, напомня "Московский комсомолец". Днешен Донбас е наречен в документа "страна Казакия" и се споменава отделно и от Русия, и от Украйна, изтъква вестникът. "Глобал рисърч" пояснява: "Казакия е американски геополитически термин, описващ региона, където са живели казаците в бивша Русия и в Съветския съюз". Изданието уточнява, че "Казакия" включва териториите на провъзгласените Донецка и Луганска народни републики в днешна сепаратистка Източна Украйна, а също и Запорожка област.

"Империалистическата политика на комунистическа Русия чрез пряка и косвена агресия е поробила и отнела националната независимост на Полша, Унгария, Литва, Украйна, Чехословакия, Латвия, Естония, Белорусия, Румъния, Източна Германия, България, континентален Китай, Армения. Азербайджан, Грузия, Северна Корея, Албания, Идел-Урал (мюсюлманска държава, просъществувала от 1917 до 1918 г. в днешен Татарстан по време на руската гражданска война, б. р.),Тибет, Казакия, Туркестан (средноазиатски исторически регион, б. р.), Северен Виетнам и други", се казва в документа, пише изданието.

Украйна и "Казакия" фигурират в резолюцията като отделни страни и народи

Според документа, "и двете нации имат право на съществуване", пише "Глобал рисърч", цитиран от "Московский комсомолец". САЩ "трябва по съответния официален начин ясно да покажат на тези народи историческия факт, че народът на Съединените щати споделя копненията им отново да добият свобода и независимост", се казва в закона. Тази година документът по традиция пак бе подновен, явно без да се вниква в същината му, пише ежедневникът "Московский комсомолец".

Земляческата организация от САЩ, Конгрес на руските американци от години настоява да бъде отменен или поне променен законът, провъзгласяващ руския народ за "поробител" на други нации. След забраната на руската компартия през 1991 г. конгресменът Рорабакър предложи документът да бъде преразгледан, но срещна крайно силна съпротива от страна на украинската общност в САЩ, поради което предложението не бе подкрепено от Конгреса, добавя руският вестник.

Признанието на територията на днешните ДНР и ЛНР за независима от Украйна се е случило още през 1959 година, когато Сенатът и Конгресът приемат Резолюция за Седмицата на поробените нации

РИА НовостиСензационната новина съобщи на 10 август канадското издание на Global Research, цитирано от РИА Новости. Изданието подчерта, че  Резолюцията, известна също така като Закона 86-90 от 17 юли 1959 г., ежегодно се е препотвърждавала през последните 56 години. В текста й се посочвало изрично, че става дума за т. нар. Казакия, в територията на която са включени Донбас и Запорожката област на Украйна.

В документа Украйна и Казакия били позиционирани като отделни страни, а тяхното население - като отделни народи, "подчинени на политиката на комунистическа Русия".

Английското издание Според тази резолюция и двете нации имат право на съществуване, отбелязва Global Research, като подчертава, че и през тази година документът отново е бил официално препотвърден. Седмицата на поробените нации по традиция се проведе отново в края на юли тази година. В своето изказване по този повод президентът на САЩ Барак Обама заяви: "Призовавам народа на Съединените щати да потвърди нашата дълбока привързаност към всички правителства и народи, предани на свободата, достойнството и равните възможности за всички", припомня изданието RT.

Логично възникват въпросите:

  • Защо САЩ и ЕС извиваха ръцете на Русия със санкции за нещо, което отдавна самите политици в Сената и Конгреса са признали?
  • Защо в ЕС никой от лидерите на държавите-членки не бе уведомен за това десетилетно признание;
  • Как ще се измъкнат сега политиците от Вашингтон и Брюксел от конфузната ситуация, която показа колко са първични в решенията и послушанието си пред Белия дом?
  • Как родните политици ще обяснят на българските граждани, че са се хванали на грешното хоро и са ги направили смешни и жалки и САЩ и ЕС?
  • След тази публикация на "Глобал рисърч" май ще се окаже, че санкции трябва да има за Украйна, за Брюксел, за Щатите, но не и за Русия;

Къде са президентът ни, лидерите на политическите партии да си посипят главите с пепел и да престанат да коленичат и слугуват на ЕС и САЩ?

Няма да има посипване на глави с пепел защото за подобен жест се иска достойнство и мъжество.

Едва ли български политик ще признае, че всички вкупом са станали жертви на нескопосаната американска пропаганда и нейното европейско отражение...

Нима Щатите си признаха, че $1 млн. от ЦРУ са отишли в ръцете на "Ал Кайда"?

Нима някой от родните политици или европейските им „учители” реагира, когато Барак Обама призна: ние бяхме посредници при смяната на властта в Украйна?

Стигна се дотам, Вашингтон да заплаши Москва с нови санкции, ако не спре да подкрепя сепаратистите в Източна Украйна?!

Даже авторитетното издание "Вашингтон пост" написа: Антиамериканската треска в Русия надхвърля тази от съветската епоха.

Някой реагира ли на съобщението, че в батальона "Азов" воюват нацисти?

Антируската истерия стигна дотам, българският президент Росен Плевнелиев да откаже на поканата от Москва за парада на 9 май?!

Пишман дисидентът Лех Валенса поиска ядрени ракети срещу Русия?!

Един британски журналист написа: В Украйна Европа създаде Франкенщайн и се уплаши.

От началото на кризата в Украйна Западът въвежда санкции четири пъти. Първите две вълни последваха след присъединяването на Крим, третата – след катастрофата на малайзийския „Боинг“, макар тогава да не бе започнало още разследването

Официалните лица от преговорите в Минск за УкрайнаЧетвъртата вълна от санкции е още по-нелогична, тъй като точно в този момент бе започнал диалогът между Порошенко и Путин.

Наскоро френски депутати посетиха Москва и подкрепиха присъединяването на Крим към Русия.

„Всички ние смятаме, че Крим е част от Русия“, подчерта членът на делегацията Никола Дюик. По неговите думи, руският президент е защитил православното население на полуострова от гражданска война. Ако Крим не се бе присъединил към Русия, то там щеше да има борба с екстремисти, такива като Петро Порошенко, счита френският депутат.

„Част от нас смятат, че Крим отдавна е съставна част от Русия. Това се обяснява с исторически предпоставки и е свързано с мнението на населението на Крим и всички цивилизационни ценности, които то изповядва, както и с културата. Към тази позиция се придържам аз, и другите депутати, влизащи в моята делегация“, заяви Тиери Мариани, ръководителят на делегацията френски депутати пред руски журналисти.

Владимир Чижов, посланик на РФ в ЕСГеографското разположение на ПРО на САЩ в Европа говори, че целта й не е Иран, коментира посланикът на РФ в ЕС, Владимир Чижов в интервю за Sputnik, предаде РИА Новости.

„Фактът, че сделката с Иран сега стана реалност, макар да е необходимо нейното изпълнение от всички страни, всъщност снема първоначалната причина за създаване на европейска система за ПРО“, заяви Чижов.

Той припомни, че президентът на САЩ Барак Обама през 2009 г. публично е заявил, че ако иранската ядрена програма бъде урегулирана, то задачата за създаване на европейски сегмент за противоракетна отбрана ще отпадне.

„Днес ние чуваме от Вашингтон друго нещо“, отбеляза руският дипломат.

„Това бе публично изказване, не юридически обвързващо изявление, но самите географски контури на тази система, включваща разполагането на елементи от европейска ПРО в страни като Полша и Румъния, в силата на своята география показват, че Иран може и да не е истинската цел“, добави той.

Темата за разгръщането на американската система за ПРО в Европа под предлог за защита от заплаха от страна на Иран е един от най-сериозните проблеми в отношенията между САЩ и Русия през последните години. САЩ твърдят, че ПРО не е насочена срещу Русия, но отказват да дадат юридически гаранции за това.

Явно е, че Щатите са имали план за разполагане на ПРО в Европа, но също така е необяснимо, защо съветниците на Обама в Белия дом, не са намерили друга, по-убедителна причина за това разполагане.

Истината е, че Щатите не за първи път в международната дипломация се изложиха, действайки урбулешката. Така наречената заместник-държавен секретар на САЩ, Виктория Нюланд, която се прочу с фразата „Майната й на Европа”, заяви най-арогантно че САЩ са готови да засилят натиска над Русия в случай на ескалация на конфликта в Донбас

Като че ли няма прегласуване на Закон номер 86-90 от 17 юли 1959 г., приет от Сената и Камарата на представителите в рамките на Седмицата на поробените народи – закон, който и досега всяка година се прегласува, признавайки независимостта на Донбас и Луганск!

Конфликтът в Донбас ескалира заради агресията на Украйна, и не е необходимо Нюланд да търси причини за натиск в Русия вместо в официален Киев. Все пак не сме идиоти!

Каква излезе тя накрая с независимостта на Донбас и Луганск – Крадецът вика: „Дръжте крадеца!”

 

Дотук бяхме с експериментите за бежанци и интеграция!

Германският канцлер АнгелаМеркел и колегата й Франсоа Оланд преди вълната от бежанци да залее ЕвропаГерманският канцлер Ангела Меркел, френският й колега – Франсоа Оланд, всички от тъпото европейско висше чиновничество са пътници и са на дузпата! Бежанци заливат Стария континент, Щатите, които уредиха това преселение в Европа с цел дестабилизация сега се правят на умрели лисици.

 

Самият Барак Обама за кой ли път прояви типичната си наглост като заяви: европейските нации да поемат всяка своя „справедлив дял“ от бежанците, предаде преди ден AFP! А че цялата криза с нахлуващите на Стария континент мигранти бе породена от напъните на САЩ да докопат ресурсите на Близкия изток – това вече и децата го знаят. Лошото е друго, че вече е късно, твърде късно за вайкане и някакви смехотворни непрекъснати срещи и заседания в Брюксел – кризата с мигрантите не чука на вратата, тя я изби и нахлува неудържимо във всички посоки.

Меркел следи какво говори ОландДокато европейските лидери лъскаха слугински имиджа на американския президент и демонстрираха средновековна агресия да бомбардировки и натиск за смяна на законното правителство на Башар Асад, докато Меркел, Оланд и Дейвид Камерън си играеха на санкции срещу Русия – Обама изплете кошницата си да удари смъртоносно Европа и европейската икономика и валута, като ги дестабилизира с вълни от мигранти.

„Пазим надеждно границите си” заяви тази сутрин в Би Ти Ви премиерът Бойко Борисов. Като е толкова надеждно защо тогава той призна, че се страхува от случващото се и прииждащата вълна от мигранти към България?

Един час, в култово интервю пред Антон Хекимян Борисов мина през темите за Брюксел, бежанците, недоразумението за исканата „Гореща точка” от германия канцлер Ангела Меркел, коментира страховете на хората и сподели, че него също го е страх от случващото се.

Бойко Борисов в интервюто в Антон ХекимянВ това интервю, което трябва да се изучава от децата и подрастващите и слуша внимателно от родителите им, всяка дума бе култова, хит за позакърнялото откъм интерес медийно пространство. Ако Тодор Живков можеше да стане от гроба, то със сигурност би притаил дъх, за да слуша и се учи колко е дръпнал неговия бивш бодигард в политиката с популизма и непосредствеността в изказа.

Борисов призна правилната политика на унгарския премиер Виктор Орбан към мигрантите и така наречените бежанци, част от медиите бяха определени като бухалки.

Ето част от интервюто с премиера Борисов за проблема с бежанците:

{edocs}bejanzi1.doc,600,400,link{/edocs}

Когато става дума за бежанските вълни и мигрантските напъни не мога да не спомена следното:

Центърът за кризи на НАТО у нас активиран като военен орган на алианса. По този проблем се мълчи.

Преди време премиерът Бойко Борисов каза: Няма да прекратим договора със САЩ за военните бази у нас.

Не на демокрацията, ние искаме исляма!Германия започна да потапя лодките на трафикантите на бежанци, а как ги разпознава отдалече – не е ясно?

От добре пазената ни граница се случи така, че 60 нелегални емигранти бяха арестувани при акция в София. По късно тази цифра стана пет пъти по-висока.

Гърция започна да струпва войски по границата с Албания заради трафиканти на оръжие.

"Амнести" отбеляза: Това е най-тежката бежанска криза от Втората световна война.

Половината британци не искат бежанци. В същото време следва да отбележа, че Кралство Дания и Великобритания имат в договорите за присъединяване към ЕС клаузи, които им дават сигурен суверенитет както на държавата, така и при вземане на решения.

Мигранти в бой с унгарската полицияУнгарската полиция използва сълзотворен газУдавеното сирийско дете, което морето изхвърли на брега срещу бежанци, Унгария построи ограда с мрежи, започна строителство на четири метра висока ограда от тухли.

Министърът на отбраната на Унгария подаде оставка заради бежанците.

Унгарският премиер Виктор Орбан отиде в Брюксел и заяви на височайшите еврочиновници, че проблемът с бежанците е германски и е редно Германия да се справи с него. Освен това Орбан изтъкна, че няма намерение да превръща Унгария в бежански център на Европа.

До дни ЕС започва разселване на 120 000 бежанци.

Но... 4 държави от ЕС са против квотите. А те ще поемат ли бежанци щом са против квотите - не е ясно?

Очаква се десант на имигранти у нас откъм Черно море.

България ще трябва да приеме 4 пъти повече бежанци.

Мигрантите, или така наречените бежанци, от които едва няколко процента са сирийци не търпят прегради и огражденияСкоро в Турция ще има 20 милиона араби, африканци и азиатци мюсюлмани готови да щурмуват българската граница по суша и море. Те къде ще се дянат и накъде ще се насочат, защото е ясно, че няма как да останат в Турция.

Как ще се справят Европа, САЩ и Русия, след като САЩ разполагат 20 атомни бомби в Германия? На какво разчитат Меркел, Оланд и Камерън, на какво разчитат Юнкер, Могерини и... Борисов?

Москва ясно заяви, че не се занимава със смяна на режими и не води тайни преговори за Сирия.

Владимир Путин, руски президентРуският президент Владимир Путин недвусмислено каза, че Русия ще продължи да предоставя военна помощ на Асад, а днес, на 25 септември допълни: „Да, трябва да се спаси Асад!”

Франция обмисля сваляне на санкциите, наложени на Русия, докато нашите дипломати шикалкавят и увъртат, като твърдят, че не можем сами да вземем решение за сваляне на санкциите на Москва. А защо тогава Даниел Митов се спотайва вместо да последва Оланд и заяви, че е време санкциите да паднат?

Вместо правителството да предприеме нещо конкретно, то се ослушва какво ще се чуе от господарската стая и чак тогава да се изтъпани някой и да се направи на велик политик. В това време две министерства спорят къде България да изнася оръжие, въпреки че експертът по национална сигурност Славчо Велков заяви, че частни български фирми изнасят оръжие и на двете воюващи страни.

Премиерът Борисов обяаснява за милиардите, които са отишли за циганитеВсичко от редовите данъкоплатци вече са обръгнали на политически лакърдии и партийно-правителствена логорея. Това е вероятно причината, да чуем от устата на Бойко Борисов „Милиарди харчим да държим ромите в България, изригна Борисов в Брюксел” – никой да не реагира и се запита като как се харчат милиарди и откъде се вземат след като липсват в Закона за бюджета. Или къде  се дават пари за циганите след като в Гърмен ясно чухме, че освен бутане на незаконните къщи и отказът на циганите да отидат в апартаменти – милиарди не се видяха за решаване на циганските проблеми, свързани с интеграцията, безработицата, неучещите деца от този етнос, увеличаващата се криминогенна рискова обстановка в райони, населени с цигани и българи.

Как ще стане по-сигурна България на фона на бежанските вълни, които сега започват и тепърва, с развалянето на времето предстои да се разгърнат? С наличието на американски бази, с наличието на американско тежко въоръжение, или със слугинската позиция, заета от висши родни политици спрямо ЕС и САЩ?

Мигранти, които се молят на АллахСловакия не желае натовски бази на своя територия, съобщи една медия.

Унгария обяви извънредно положение в 2 области заради бежанците.

Хиляди напират да влязат от Сърбия в Унгария.

Европа е заплашена от бунт на бежанците. Как тогава ние, в България ще минем леко и няма да бъдем засегнати? Дава ли си сметка някой от правителството за това?

  • В интервюто на премиера Бойко Борисов бяха засегнати и други теми, като издръжката на социална пенсия: пенсионер, куче, бежанец и затворник,
  • грешките на Прехода,
  • неосъдените политици от последните 25 години,
  • безсилието на правосъдието, предстоящите промени в Конституцията,
  • представата на Борисов за правосъдие,
  • медии и зложелатели на второто правителство на ГЕРБ,
  • карикатурите за Борисов,
  • пречиствателните станции и фекалиите в морето по време на туристическия сезон,
  • коя магистрала ще „ни” пусне премиерът,
  • и дали се яде асфалтът,
  • отричането на Борисов, че е казал, че „българите са лош материал”,
  • за басовете на Борисов с Москов,
  • за тениса, за ЦСКА,
  • за кучетата, и лошото куче, което изяло пауните на Доган,
  • за онкоболните и скъпата апаратура,
  • за учителите,
  • нова версия за вдигането на тока, което свали Борисов от власт,
  • за далаверите с горивата,
  • за вечноразвалящият се правителствен самолет,
  • на какво залага в тениса Бойко Борисов, пие ли и прочие...

Очаквайте казаното от Борисов по гореизброените теми утре.

 

Пророческа публикация в британския вестник „Индипендънт” повдигна завесата за случващото се в Афганистан, което никой вече не иска да коментира официално на глас в Щатите. На 8 юли „Индипендънт” написа: Афганистан: Вече е война на Америка. И като че ли пророкува днешно съобщение на Ройтерс, в което се казва следното: войник от афганистанската армия е разстрелял трима британски пехотинци, като според местните въоръжени сили, инцидентът е станал по време на съвместно патрулиране на войници от НАТО и афганистанци в провинция Гилменд.

Трагедията с поредните разстреляни войници идва след скандалите с генерал Стенли Маккристъл, който отправи забележки към администрацията в Белия дом. Забележките бяха приети като обидни и неуместни, а генерал Маккристъл бе сменен с друг генерал - Дейвид Петреъс. За разлика от предшественика си генерал Петреъс се е научил да говори правилно, което му гарантира дълъг стаж на поста на сваления от длъжност Маккристъл – главнокомандващ международните сили в Афганистан.

Генералските скандали обаче не свършиха дотук. Номинираният за шеф на Централното командване на САЩ генерал Джеймс Матис провокира нов скандал с изказването си, че е „забавление да стреляш по хора” в Афганистан! Въпреки че Матис е направил изявлението си преди пет години и в него са визирани талибаните, които тормозели жените, които не ходят изцяло забулени – думите му са факт, който няма как да бъде прикрит. Още повече, че продължението на скандалното изявление е: „Дяволски кеф е да стреляш по такива типове, на които не е останало мъжко достойнство"...

В мюсюлманския свят вече се разпространява видео с думите на генерала, като изглежда поводът да се извади на светло този скандал е, че генерал Матис бе номиниран от министъра на отбраната Робърт Гейтс, да оглави Централното командване на мястото на генерал Дейвид Петреъс, който пое поста на генерал Стенли Маккристъл. Предстои кандидатурата на Матис да бъде утвърдена от Сената. Гейтс е цитиран от вестника да коментира, че генерал Матис е направил изявлението преди пет години и оттогава си е извадил поука.

В дискусията, която тръгна след скандалното изказване и номинацията на генерал Матис, колеги на Матис се опитват да го оправдаят, че генералът е имал в предвид талибаните, а не афганистанците и мюсюлманите като цяло.

Едно е да уволняваш и правиш кадрови промени, а съвсем друго и далеч по-сериозно е да се шири корупция, да се правят милиарди от войната, които да се изнасят извън страната, докато се пролива кръв.

Преди седмица, „Таймс” коментира съобщението на АФП, че през последните три години, от летището в Кабул са били изнесени 4,2 млрд долара кеш. Тогава АФП свърза разкритието с корупцията в страната.

Ето защо „Индипендънт” от 8 юли бе много точен, като написа: „Тежки и болезнени са времената за британските войски в безмилостния конфликт в Афганистан” и цитира мрачна статистика: броят на загиналите военнослужещи е достигнал 312, като до края на конфликта, който засега не е ясен във времето – очакванията са за по-голяма цифра жертви.

„Индипендънт” припомни, че преди време британските войски бяха изтеглени от Сангин, където загинаха 99 британски военни, /една трета от всички дадени до тогава жертви/и контролът бе поет от американските военни части.

При смяната на властта на „Даунинг стрийт” съществуваха известни съмнения относно позицията, която ще заеме кабинетът на Дейвид Камерън – сега вече е ясно, че изтегляне преди 2014-2015 за британските части едва ли ще има.

Преди месец българският контингент от 530 бе увеличен до над 600 души. Колко струва участието на България в тази война, на която не се вижда края, и чиято цел и стратегия определят други фактори – не е уточнено още. Факт е обаче, че има държави, които прецениха, че трябва да изтеглят войските си и го направиха.

Ще припомня само един пример на държавническо отношение към проблема „Афганистан”: На 12 юни полският премиер Доналд Туск заяви, че неговата страна ще поиска от НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан. Полският премиер заяви във Варшава, че на насрочената за ноември тази година среща на върха на НАТО в Лисабон, Полша ще предложи на НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан.

Да не пренебрегваме факта, че американският президент Барак Обама обяви по време на предизборната си кампания, че има намерение да започне изтегляне на войските от Афганистан през юли 2011 г., стъпка, за която бе подложен на остри критики от републиканците в Сената.

Същия ден изпълняващият длъжността на полски президент и председател на Долната камара на парламента, Бронислав Коморовски заяви, че участието на полските войски във войната в Ирак и в Афганистан е голяма грешка.

В средата на месец април тази година пакистанският генерал Хамид Гюл предупреди, че България трябва да изтегли войниците си от Афганистан, защото следващата година ще бъде кървава. На Гюл може да се вярва, защото той е смятан за създател на талибаните и преди да се обяви срещу САЩ, е работил с ЦРУ.

Ако някой запита министъра на отбраната на България за ценностите, които защитават българските войници в Афганистан, единственото, което може да чуем от него като отговор е, че сме длъжни да бъдем до съюзниците си от НАТО...

 

Най-бедната страна-членка на Европейския съюз прати самолет да извозва бежанци от Либия, тъй като еврокомисарката Кристалина Георгиева се обадила на премиера Бойко Борисов!

По думите на еврокомисар Георгиева, ЕС е изпратил в района 4 кораба и 16 самолета.

„Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, категорична е Кристалина Георгиева.

"Ще има ислямски джихад под носа ви, в Средиземноморието", предупреди либийският лидер Муамар Кадафи. - "Хората на Бин Ладен ще дойдат и ще почнат да искат откупи...” Той добави, че неговото правителство "се справя добре", въпреки въоръжената борба с опозицията и предупреди, че ако бъде свален от власт, бреговете на Европа ще бъдат залети от имигранти.

Какво се оказва: целият ЕС изпраща четири самолета, а бедна, мизерстваща България праща един самолет в района!?

Самолет на България Еър се включи в хуманитарна мисия в помощ на бежанците от Либия, съобщиха от Министерство на външните работи (МВнР) още в събота на 5 февруари.

Очаква се самолетът да транспортира около 400 египтяни от летището в град Джерба, Тунис до столицата на Египет – Кайро. Планът е самолетът Еърбъс 319 с 140 места на борда да направи 4 курса между двете страни. Първият полет ще се осъществи в събота вечерта, а в неделя ще има още три.  Два полета е извършил до момента българският самолет, който се включи в хуманитарната мисия на ЕС за транспортирането на хилядите бежанци на либийско-тунизийската граница, съобщи в Русе министърът на външните работи Николай Младенов. 50 на сто от разходите на полетите се покриват от ЕК, останалата част - от бюджета на страната ни, който бил за хуманитарна помощ и развитие, обясни министър Младенов, пред Дарик радио.

Истината е, че с чужда пита еврокомисар Георгиева помен прави. Страната ни е затънала в изключително тежка финансова и икономическа криза, безработица, фалити – 2/3 от населението мизерства, или живее на границата на бедността, а ние извозваме бежанци с пари от бюджета!

Решение на Министерския съвет за това – няма, решението е еднолично, на премиера Борисов след като лично е бил помолен за самолет!

Другата страна на тази мътна история е още по-неясна: оказва се, че в Европейската комисия нямат и най-малка представа какво се случва в държавата на Кадафи!

Самата Кристалина Георгиева призна: „Проблемът за нас, от хуманитарна гледна точка, е, че не можем да стигнем до вътрешността на страната. Има голямо информационно затъмнение, а от разказите на хората много трудно можем да добием представа за ситуацията. Без достъп на Червения кръст, които имат мандат да получават информация, ние трудно ще научим как стоят нещата”, посочи още българският еврокомисар.

Няма нищо по-хуманно и милосърдно български самолет да спасява хора, но това да се върши за смекта на бюджета, премиерът безпардонно само да ни уведомява какво е решил, министърът на външните работи да му приглася като ехо в подобни решения – някак не върви!

Да се праща хуманитарна помощ чрез Червен кръст е едно в подобни размирни райони, но както научихме от еврокомисар Георгиева – в ЕК даже нямат информация от Либия поради информационно затъмнение!

Още повече, че тя като еврокомисар по бедствия и прочие хуманитарни дейности си позволява да коментира политически какво трябва да се случи с режима на Кадафи и как!

Думите на Кристалина Георгиева: „Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, прилягат на Катрин Аштън, но не и на нея!

Два американски военно-транспортни самолета транспортираха група египетски бежанци от Тунис за Кайро, които са избягали от безредиците в съседна Либия, съобщи Държавният департамент на САЩ, цитиран от АФП.

Да не би отново да изпълняваме някаква американска поръчка, пошепната на ухо и по тази причина да се бързаше толкова със самолета?

Русия, Испания и Италия изпратиха хуманитарна помощ за Либия,

Самата еврокомисар по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева предупреди, че Европа трябва да очаква нови вълни от имигранти заради ситуацията в Либия. Комисар Георгиева посети района на тунизийско-либийската граница, за да се запознае на място със ситуацията с бежанците. Там завари около 165 000 души са напуснали Либия. Близо половината от тях са египтяни.

По време на посещението си в района на тунизийско-либийската граница еврокомисар Кристалина Герогиева обяви, че ЕК ще увеличи финансовата си помощ за бежанците от 10 милиона на 30 милиона евро. Освен това тя призова страните от ЕС да помогнат за справяне с наплива от бежанци, съобщи германският вестник „Зюддойче цайтунг”.

В Либия се води гражданска война, и ситуацията е много сложна. Докато към държавата на Кадафи са отправени хуманитарни помощи и спасителни мисии, се засилва и съсредоточаването на военни сили в района.

Ситуацията край бреговете на Либия много напомня развитието на събитията преди нахлуването на американските войски в Ирак. Тогава към Персийския залив бяха насочени огромни по качество и количество бойни сили на САЩ и Великобритания. И Багдад падна няколко денонощия по-късно. А съдбата на иракския диктатор Садам Хюсейн, без съмнение, е добре известна на Муамар Кадафи, пише „Российская газета”.

Последните няколко дни към района на Средиземно море плават самолетоносачи, ескадрени миноносци и крайцери с хиляди пехотинци на борда. Но на въпроса какво те ще правят край либийските брегове, в момента никой не може да отговори. Няма съмнение, че дори и президентът на САЩ Барак Обама засега не знае какви заповеди да даде.

От една страна, всички са съгласни, че Кадафи трябва да бъде спрян. Да се убиват хиляди граждани на страната в началото на ХІХ век е недопустимо. От друга страна, как той да бъде спрян? Настъплението на опозицията към либийската столица се препъна. Дори контролираните от Кадафи войски преминаха в контранастъпление.

Sky News показа спътникови снимки от бежанските лагери с уточнението, че “бежанци” не е точната дума за хората, тъй като много от тях са принудени да избягат заради насилието от собствената си родина, търсейки убежище другаде.

Сателитни снимки, публикувани на сайта на британiкия канал Sky news показват тълпи от хора, в полето, чиято единствена храна е хлябът, полето е тоалетна, одеялата са малко, а повечето са прекарали на открито и нощите, когато температурите рязко падат. Има хора в тези лагери прекарали повече от пет дни и са отчаяни. Това е положението по тунизийско-либийската граница.

Над 100 000 души са преминали границата през последните две седмици, съобщава Sky News. Най-големите групи са египтяни, а след това са цифрите на граждани на Бангладеш и Китай.

Заради струпването на тълпи от бягащи хора на тунизийско-либийската граница – Русия е пратила помощ в Тунис за тези компактни групи от бежанци.

Другата страна на медала

Единственото вярно нещо по отношение на Кадафи е, че той лесно няма да се предаде, ако изобщо се стигне до такава процедура.

Днес, на 6 март либийският лидер Муамар Кадафи заяви в интервю за френския седмичник „Журнал дьо диманш”, че би желал ООН или Африканският съюз да разследват безредиците в Либия.


„Бих искал в Либия да пристигне разследваща комисия на ООН или Африканския съюз. Ние ще се погрижим тази комисия да работи в страната безпрепятствено”, посочи либийският лидер.

Кадафи също така подчерта, че би предпочел Франция да координира и води разследването.

Докато ЕС се чуди как да овладее хуманитарната криза с бежанците, лоялните Муамар Кадафи сили си върнаха контрола върху градовете Раслануф, Мисрата и Тобрук, се посочва в съобщение на либийската държавна телевизия, цитирано от АФП.

Мисрата, върху който силите верни на Кадафи си върнаха контрола е третият по големина град, който още в края на минала седмица въстаниците срещу режима бяха завзели. Мисрата е и ключов петролен град, от който няма как Кадафи да се откаже!

Режимът на Муамар Кадафи поиска Съветът за сигурност на ООН да оттегли санкциите срещу либийския лидер, заради действията на властите срещу антиправителствените протести. В писмо на либийската страна се казва, че само е използвана „минимална” сила срещу опозиционните демонстранти и още, че правителството е „изненадано” от приетите миналата седмица санкции.

Либия настоява забраната за пътувания и замразяването на активите срещу Кадафи и неговите приближени „да бъдат отменени до установяване на истината”.

Писмото с дата 2 март е изпратено до Съвета за сигурност на ООН от Муса Мохамед Куса, ръководител на либийския Народен комитет за външни отношения и се явява първата официална реакция предадена на ООН, предаде АФП.

И докато Кадафи твърди, че се води война срещу тероризма в държавата му, ЕС далеч не е единен по ситуацията в тази страна.

Италианският вътрешен министър призова САЩ да се сдържат по отношение на ситуацията в Либия и да оставят Европа да се справи с либийската криза, предава АФП, позовавайки се на италианска медия. Според думите на Роберто Марони кризата в Либия крие риск от пораждане на ислямски фундаментализъм.

"Срутването на тези държави може да породи управления, подкрепяни от ислямски фудндаментализъм, с риск от внедряване на "Ал Кайда.", подчерта той Марони

"Трябва да сме сигурни, че Либия не се превръща в новия Афганистан, а американците ще направят добре, ако се успокоят.", заяви Марони по време на среща на анти-имигрантската партия Северна Лига, на която е член.

"Ние сме тук, Европа е тук, и е най-добре ние да се погрижим за нещата.", добави той.

Военната намеса в Либия, където от три седмици режимът провежда кървави операции срещу опозиционната съпротива, ще има „негативни последици”. Това заяви френският министър на външните работи Ален Жюпе по време на посещението си в египетската столица Кайро, цитиран от АФП.

„Франция, както и много от партньорските й страни, не подкрепят западната военна намеса в Либия, тъй като подобно действие ще има изцяло негативни последици”, заяви Жюпе по време на пресконференция в Кайро. „В случай че сраженията станат още по-смъртоносни, трябва да сме подготвени за действие, и затова приехме установяването на зона в Либия, забранена за полети”, уточни Жюпе.

В събота, на 5 март, френският външен министър Ален Жюпе заяви, че Франция иска резолюция от Съвета за сигурност на ООН за влизане в сила на зона без полети в Либия, предава АФП.

„Ние работим в Ню Йорк с британците, за да получим резолюция на Съвета за сигурност за влизане в сила на въздушна зона без полети за избягване на бомбардировки.”, заяви Жюпе в Бордо.

Великобритания, Германия и Франция затвориха посолствата си в Либия от съображения за сигурност.

Извънредна среща на външните министри на ЕС ще се проведе на 10 март в Брюксел, съобщи върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън. Министрите ще обсъдят ситуацията в Либия.

На 11 март, ще се проведе и извънредна среща на лидерите на ЕС заради ситуацията в Либия.

Не без значение е фактът, че евентуална военна намеса в Либия би имала катастрофални последици, съобщи Анадолската агенция.

Турският държавен министър по европейските въпроси Егемен Багъш посочи, че преди всичко решение на ситуацията трябва да бъде търсено с дипломатически методи.

„Светът трябва да се поучи от това, което се случи в Ирак. Най-доброто нещо за Либия е да се спре кръвопролитието. Компромис може да бъде постигнат чрез преговори”, казва турският министър в интервю за португалския вестник „Диарио де нотисиаш”.

Междувременно САЩ продължават от обсъждат със съюзниците си, включително и със страните от НАТО, възможностите за намеса в ситуацията в Либия, съобщи говорителят на Държавния департамент Филип Кроули.

„И както досега внимателно следим ситуацията в Либия и ни е известно, че сблъсъците между поддръжниците на Кадафи и опозицията продължават. САЩ продължават да правят оценка на начините, по които международната общност би могла да повлияе на ситуацията в Либия”.

В тази обстановка България да мери сили с целия ЕС в хуманитарни мисии, докато се тресе от икономическа и финансова криза, да подкрепя позицията на САЩ, която далеч не е единна за Брюксел е меко казано недалновидно, да не употребявам по-груби квалификации.

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпълнява служебните си задължения в ЕК, аргументът на премиера Борисов, че 15 000 египтяни били на границата с Либия, в невъзможност да пресекат границата е едно. Съвсем друго е, че поне 10 пъти повече българи бедстват в невъзможност да се изхранват, да се лекуват, да работят, да прехранват семействата си.

Едно е да бяха пратени храни, лекарства и одеяла, а далеч по-различно е да се харчат пари на данъкоплатците по еднолично решение на премиера!

Министърът на културата Вежди Рашидов награди еврокомисар Кристалина Георгиева с най-престижното отличие на Министерството на културата „Златен век”.

И защо? Да не би да е преписала Паисиевата история, а ние да не знаем? Какъв точно й е приносът на еврокомисарката към българската култура – след като тя работи в Европейската комисия по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи?

Управниците често ни повтарят, че са горди, че Кристалина Георгиева е еврокомисар на годината. А тя дали се е сетила да се гордее с родината си, или отдавна я е забравила?

Това че ни натриса Стоичков няма как да е принос на Георгиева за страната.

Или като кара премиера да се мери с 27-те богати европейски страни-членки като праща самолет за бежанци в Северна Африка.

Дали еврокомисарката си дава сметка, че половината пари за тези полети на български самолет са от бюджета на бедната ни мизерстваща държава?

 

Някой лъже, всички мажат за визитата на Бойко Борисов в Щатите. Посланик Марси Рийс също бе въвлечена в драмата, наречена "Визита на пожар в Белия дом"

Премиерът Борисов е щастлив и благодари на президента на САЩ, ОбамаКолкото и да им е неприятно на някои в България, президентът Обама няма нито една забележка към България, отбеляза типично хапливо премиерът Бойко Борисов след като прекара с него 40 минути.

Американският президент Барак Обама нямал никакви забележки към нашата страна?! –

Да не би да сме на родителска среща вместо на визита на български премиер при президента на САЩ?

„Трудно е да се изведе новина освен чутите похвали и суперлативи”– призна Константин Караджов, специалният пратеник на bTV във Щатите.

Протоколно ръкостискане в Белия домТогава защо трябваше да се хабят толкова репортерите, като събитията от посещението на българския министър-председател са две: 40 минути с Барак Обама в Овалния кабинет и отскачане до Аквариума с акулите в Балтимор!

"Най-важното е, че България е един от първостепенните и най-добри партньори на САЩ във всяка една област - и във външната политика, и в общите идеали, и в енергийната сфера, във военната сфера, в политическата сфера, културата", изтъкна Бойко Борисов в оценката си за разговорите в Белия дом.

За по-пълна представа за тази визита публикуваме със съкращения интервюто на Борисов с официозния журналист Николай Бареков по ТВ 7, интервю, в което Бареков задава на премиера отговори:

{edocs}bb-barekov-usa.doc,600,400,link{/edocs}

За начало, да изчистим въпроса, който витаеше дни преди тази визита, а той е: имаше ли покана от Обама за Борисов, или всичко бе организирано на пожар?

Във Вашингтон Борисов, вече се бе отпуснал и не пропусна да се заяжда на дребно с политически опоненти и репортери:

Срещата Обама-Борисов от видеото на сайта на Белия дом"К’во ще напишете сега, не знам", обърна се към пътуващите с него български журналисти в САЩ след срещата си с американския президент Барак Обама премиерът Борисов, като им дръпна една поучителна реч.

"Специално за тези, които писаха, нали, че ще се видиме с Обама друг път, да им кажа друг път да не пишат нещо, преди да знаят. Те си знаят кои са, платените медии. Просто с молба, преди да се правят свободни съчинения, да питате и тогава да се каже, а не да се дезинформира обществото. Хич не ми е приятно да чувам информации, които изобщо не кореспондират с истината, а в същото време да се говори за коректност помежду ни", коментира Борисов.

"Думите "похвалиха и сърдечен прием" са нещо нормално за отношенията, които има България през годините със Съединените щати. Говоря за трите години наше управление. Защото ако си припомните вътрешни министри на предишното правителство нямаха визи за Съединените щати. Не трябва да се забравят тези неща, защото паметта им е къса. Иначе повтарям, дори и ако щете срещата беше уговорена, три дати имахме - 3-ти декември, 17-ти декември, края на януари. Срещата с Обама за нас не е новина, но аз разбирам, особено тези медии, на които ги лишихме от спонсорите им, като махнахме посредниците за доставка на газ и други с корпоративни интереси. За нас това не е новина, че ще има среща с президента Обама. По-важно е какви са резултатите от тези срещи, по-важно е дългосрочното партньорство и затова като събитие по никакъв начин не сме го афиширали. Просто ги гледах, надсмивах им се и си мълчах. Защото това е, знам им користните интереси на тези, които го правеха. Но сега те се излагат, не се излагаме ние", каза премиерът в интервю за ТВ 7 и Николай Бареков от Вашингтон.

Да сте чували дата, наречена „края на януари” – чухме я май за първи път от самия Борисов.

Срещата за него не била новина – ех, ако беше и вярно – друго щеше да е! Да не говоря, че като е нямало новина, защо тогава е трябвало да се бие път зад океана на премиер, делегация, репортери...

Забрави ли премиерът ни как журналисти питаха слисани от отвъдокеанските медийни изяви на Цветан Цветанов ще има ли визата за Борисов в САЩ или не?

Цветанов обяви пръв, че ще има среща „Обама-Борисов”, докато посолствата на двете страни мълчаха.

Тогава Министерският съвет се видя в небрано лозе и поясни твърде странно:

„Щом Цветанов е казал, среща Обама-Борисов ще има...”

Нейно Превъзходителство Рийс съобщава, че не се предвиждат посещения на високо равнищеТака ли се гради и пази авторитета на премиера, като се твърди в прав тест, че в държавата се случва това, което Цветанов казва и определя?!

На 7 ноември т. г. посланик Марси Рийс даде пресконференция в американското посолство по случай преизбирането на Барак Обама за втори мандат. На нея тя отбеляза, че е рано да се говори дали може да се очаква скоро посещение на българския президент или премиер в Белия дом, но заяви, че вече са проведени редица срещи на високо равнище между български и американски представители, и изрази надежда те да продължат и занапред.

Чуйте изказването на Рийс и превода на български:

Посланик Рийс се самоопровергава20 дни по-късно в първото си телевизионно интервю след пристигането си в България, Рийс се самоопроверга като каза: „Срещата Обама-Борисов е инициирана от американската страна”...

Да беше изречено от Джеймс Уролик, щях да разбера конфузията и объркването на Нейно Превъзходителство посланик Рийс, но да се самоопровергаваш – това май не е присъщо на опитните дипломати, за какъвто ни бе представена Рийс след връчването на акредитивните й писма.

Вечерна работна среща в Овалния кабинет на Белия дом, между българския министър-председател и американския президент Барак Обама – вечерна за България, предвид часовата разлика между двете страни.

„Днешното посещение е работно и се организира в спешен порядък за по-малко от две седмици, по инициатива на американския президент – съобщи на живо в ефир Константин Караджов. – Пресслужбата на Белия дом обяви и приоритетите в разговорите: ролята на България в НАТО и приносът за стабилизиращата мисия в Афганистан.

Премиерът Борисов се опита да опровергае как е заминал на работна визита, като подчерта, че това посещение е било договорено още лятото /докато посланик в София беше Джеймс Уорлик. – бел. Л. М./.

Според версията на Борисов, след взрива на летището в Сарафово, Барак Обама му се обадил по телефона и предвидил да има такова посещение...

Борисов обясни на 3 декември на пресконференцията в българското посолство във Вашингтон - разказа Караджов, че това посещение не било по спешност и не било по повикване, а даже имало три възможни дати за среща между двамата, но те са избрали най-ранната, с обяснението, че /т. е. 3 декември – бел. Л. М./, Цветанов така и така е в командировка в Щатите и да не се връща до България?!?

Подобно обяснение може да мине в детската градина, но не и в разговор с що годе интелигентни граждани!

Борисов каза още на въпросната пресконференция на 3 декември, че и на българската, и на американската страна им било пределно ясно кои са атентаторите, но тъй като липсвали определени брънки в разследването като доказателства, такова обвинение не би издържало пред съда.

По този начин беше формулирана всъщност новината е, че няма новина – уточни Караджов. – Едно такова решение на България да посочи Хизбулла и Иран за терористични организации, би означавало те да бъдат признати за такива на ниво ЕС и да влезем в голямата политика.”

Барак Обама бил подготвен много добре за срещата с българския премиер и се пошегувал, че Бойко Борисов има черен колан по карате...съобщи Константин Караджов.

„Той е изключително ефективен световен лидер. Също така искам да вметна, че той има черен колан по карате, така че трябва да бъдем много внимателни...” са точните думи на Обама.

/Всъщност това с черния колан не е съвсем сигурно, тъй като Цончо Колев преди време опроверга тази биографична „легенда” за Борисов. Тогава никой не му поиска обяснение, а ставаше дума за министър-председателя на държавата!

Цончо КолевЦончо Колев е бил старши инструктор в антитерористичния отряд на „червените барети“. Участвал е в антитерористични акции за спасяване на заложници. От повече от двадесет години работи в САЩ. Бил е консултант по бойна и физическа подготовка на отрядите SWAT в няколко градски полицейски управления.

Цончо Колев притежава шести дан по карате, пети дан по джудо и джиу джицу, експерт е по Mixed Marshal Arts (MMA). Основател е на стила Real Catch в ММА. Той е дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате. Бил е неколкократен шампион на България по джудо и треньор на младежките национални отбори.

От единадесет години е кондиционен треньор на Бернар Хопкинс – световен шампион по бокс в полутежка категория, известен като „Екзекуторът“. Работил е и с друг световен шампион – Глен Джонсън, както и с още именити състезатели в САЩ.

Ето какво публикува преди време „Хроники” като пояснения на същия Цончо Колев:

„По указание на един вече пенсиониран полковник Генчо Зарев от МВР, той е бил препоръчан на Цончо Колев „да се помогне на едно момче от Пожарната да направи отбор”. Борисов започва да тренира шотокан карате и това прави няколко месеца с още едно момче, прави отбор – той не става каратист, той става охрана на Тодор Живков...

...Човек, който се описва като каратист, без да е бил състезател по карате, а е бил единствено методист /администратор/ на отбор по карате, както и помощник-треньор на треньора по карате Цончо Колев.” –бел. Л. М./

Това изявление на въпросния Цончо Колев, явно не е достигнало до Обама.

А сега какво се случи във Вашингтон по Протокол:

Орелът от кристал - дар от ОбамаПреди срещата българският премиер подари на президентът Обама копие от златната маска на тракийския владетел Терес, а Обама върна жеста като подари на Борисов кристален орел.

/Тук не мога да не спомена следното: според дипломатически източник на „Хроники”, подаръците, които си разменят двама държавни ръководители на високо равнище трябва да са равностойни: т. е. малка и най-бедна в ЕС България не може да дарява копие от златна маска на владетел от древността, което би било лош вкус.

В същото време, могъщата САЩ да „връща” жеста с кристален орел, изработен от известния американски дизайнер на стъкло Ханс Годо Фрабел от щата Джорджия.

Ще уточня, че копието на златната маска на тракийския владетел Терес и изработката му е безценна, тъй като за времето показва наличието на една добре развита, технологична цивилизация.

Единственото положително в подаряването на маската на Терес бе, че така бе направена реклама на археологическите съкровища, които се откриват непрекъснато по нашите земи. Силно се съмнявам, че някой около Борисов е гонил подобна цел... – бел. Л. М./.

Борисов оправя венеца, който ще положи на Мемориала на Незнайния воинБългарският премиер Бойко Борисов започна еднодневното си работно посещение във Вашингтон с поднасянето на  венец на гроба на Незнайния воин на Арлингтънското национално гробище, разположено на южния бряг на река Потомак, в близост до Пентагона.

 

 

Българската делегация напуска Арлингтънското гробищеВ чест на българския министър-председател церемонията се състоя с пълни военни почести, предаде БТА. Неин домакин бе генерал-майор Майкъл Ленингтън, командващ военен окръг Вашингтон. След отекването на 11 топовни салюта и изпълнението на националните химни на България и САЩ, Бойко Борисов поднесе венец на Мемориала на Незнайния войн. Арлингтънското национално гробище, разположено близо до Пентагона, е най-святото военно гробище в страната. Тук са погребани над 300 хиляди души, от редници до генерали и президенти, стотици ветерани от всички американски войни от Революцията насам. В "Арлингтън" почиват и тленните останки на част от жертвите от полет 77, врязал се в Пентагона на 11 септември 2001 година. В парцел 60 са гробовете на неколкостотин американски военни, паднали в конфликтите в Ирак и Афганистан.

Според БТА топовните салюти били 11, докато за bTV са прозвучали 19 салюта.

Министерският съвет на Република България публикува пълният текст на словото на Барак Обама в Овалния кабинет.

Срещата на министър-председателя Бойко Борисов и президента Барак Обама се проведе в Овалния офис на Белия дом

Ето линка към сайта на Белия дом, където може да се чуе на английски разговорът на Обама с Борисов.

На разговора са присъствали посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на отбраната Аню Ангелов. От американска страна сред присъстващите бяха посланикът на САЩ в България Марси Рийс, заместник-държавният секретар Уилям Бърнс и Джон Бренън, съветник на президента по въпросите на вътрешната сигурност и контратероризма.

{edocs}slovo-obama.doc,600,400,link{/edocs}

„Приветствам с добре дошъл в Белия дом министър-председателя Бойко Борисов. Още от самото начало искам да потвърдя, че България е изключителен съюзник на САЩ. Очевидно нашите две страни се свързват с много здрави връзки, включително и в моя роден град Чикаго, където има голяма българска общност," заяви според видеозаписа  от сайта на Белия дом, държавният глава на САЩ Обама, като благодари за българския принос в Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан.

Борисов побърза да се пошегува, като определи  Чикаго като "един български град в САЩ" заради 150-те хиляди наши сънародници, които живеят там.

След срещата двамата са направили изявления:

„България се доказа като изключителен съюзник в НАТО. Премиерът е много ефективен лидер на световната сцена. Благодаря му за усърдното разследване на трагичния терористичен акт, при който бяха убити израелски граждани. Службите си сътрудничат да открият извършителите”, заяви Барак Обама.

"Бих искал да благодаря на българския премиер за усилията на българските власти за разследване на кървавия атентат и да похваля работата на нашите общи екипи", заяви Обама.

Борисов е информирал Обама за разследването на атентата в Бургас от юли тази година, при който загинаха петима израелски туристи и българският им шофьор. Oт българска страна обаче в аванс съобщиха, че все още разследването няма достатъчно доказателства кой стои зад атаката.

"И той знае, и аз знам кои са" – са думите, които е изрекъл Борисов пред репортери.

„Няколко месеца вече най-могъщите служби не могат да го изкарат. Затова и президентът Обама изрично още веднъж подчерта, че се солидаризира с моето становище, че трябва да се поработи още. Колкото и да им е неприятно в България - нито една забележка няма от президента Обама към България, нито една”, увери от своя страна Борисов.

Бойко Борисов е заявил, че е невероятно как за един извършител може да има визуални и ДНК данни, а все още да не е заловен.

"Президентът Обама обеща, че американските специални служби ще заработят по-интензивно, за да имаме по-твърди доказателства срещу поръчителя и извършителя на атентата в Сарафово. И той знае, и аз знам кои са, но Обама се съгласи с мен, че за пред съда трябват твърди доказателства", каза българският премиер, цитиран от trud.bg.

София на този етап официално не споделя версията на Израел, подкрепяна от САЩ и Великобритания, че зад терористичния акт стоят Иран и Хизбула стана ясно от новините след срещата Обама-Борисов.

Премиерът поканил Обама на следващата среща на лидерите на Централна и Източна Европа, която да е в София, "след като бием на изборите".

Човек като чете информациите за тази еднодневна визита остава с впечатление, че не предстои акция по сваляне на сирийския президент Башар Асад.

Според записите от Белия дом, се оказва, че Обама и Борисов са си хортували непринудено весело, като че ли всичко в Близкия изток върви по мед и масло и не предстоят военни конфликти там, които може да прераснат в нещо плашещо голямо.

Нима двамата държавници смятат, че нито един българин няма да си зададе въпроса: защо не бяха огласени истинските причини и теми, по които са говорили те.

България била стабилна – стабилна като висока смъртност и брой на самоубийства, стабилна като увеличаване на безработицата, стабилна като най-бедната в Европейския съюз. Не е ли цинично да се говори за стабилност при тези обстоятелства, след три години управление на ГЕРБ?

Тук ще завърша темата засега като цитирам три грузински тоста:

„Да пием за това, да не ни се налага да общуваме с хора, недостойни за нас!”

„Да пием за това – да не забравяме, че човещината не може да бъде заменена с власт!”

„Да пием за чувството за мярка!”

 
Статуята на свободатаДълги десетилетия положението на свръхдържава беше определяща характеристика на американската специфика. Глобалното превъзходства на САЩ започна да се утвърждава след Втората световна война, когато Вашингтон пое отговорността да се противопостави на съветската експанзия по цялата територия на планетата, както и да води борба срещу широк спектър нови международни заплахи. Както гордо декларира генерал Колин Пауъл в последните дни на Съветската империя: "Трябва да сложим на вратата си табелка с надпис: "Тук живее Свръхдържавата", без значение, какво правят Съветите, дори ако наистина са решили да се изтеглят от Източна Европа".
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика"

Ако анализираме внимателно случващото се в света напоследък, няма как да не стигнем до извода, че САЩ вече са залязваща свръхдържава. Както в Европа, така и в Азия, различни честолюбиви сили демонстрират мускули, игнорирайки диктата на Вашингтон или противопоставяйки му се активно. Русия например отказва да ограничи подкрепата за сепаратистите в Украйна. Китай пък няма никакво намерение да спре изграждането на военни бази в Южнокитайско море. Саудитска Арабия и Израел не желаят да подкрепят ядрената сделка с Иран, за чието постигане САЩ изиграха ключова роля, а групировката "Ислямска държава" отказва да капитулира пред американската военна мощ. Как би следвало да реагира една залязваща свръхдържава, сблъсквайки се с подобно пренебрежение?

Не преувеличавам. Дълги десетилетия положението на свръхдържава беше определяща характеристика на американската специфика. Глобалното превъзходство на САЩ започна да се утвърждава след Втората световна война, когато Вашингтон пое отговорността да се противопостави на съветската експанзия по цялата територия на планетата, както и да води борба срещу широк спектър нови международни заплахи. Както гордо декларира генерал Колин Пауъл в последните дни на Съветската империя: "Трябва да сложим на вратата си табелка с надпис: "Тук живее Свръхдържавата", без значение, какво правят Съветите, дори ако наистина са решили да се изтеглят от Източна Европа".

Бумерангът на имперското свръхнапрежение

По време на Студената война, влиятелните стратези във Вашингтон предполагаха, че в света винаги ще съществуват две свръхдържави, постоянно оспорващи си глобалната доминация. Непосредствено след съвършено неочаквания за тях колапс на Съветския съюз обаче, те започнаха да лансират идеята за света в който доминира една, единствена свръхдържава (своеобразен "Рим на река Потомак"). В съответствие с тази нова визия, администрацията на Джордж Буш-старши одобри дългосрочен план, целящ новият статут на САЩ да бъде съхранен колкото се може по-дълго, т.е. до безкрайност. Във въпросния документ, озаглавен "Ръководство по планиране на отбраната през 1994-1999 финансови години", се посочва: "Най-важната ни цел е да предотвратим появата на нов съперник на територията на бившия Съветски съюз или другаде, който да представлява за САЩ заплаха, сходна със съветската в миналото".

Синът на Буш-старши и тогавашен губернатор на Тексас лансира сходна визия за глобалните рамки на Pax Americana, издигайки кандидатурата си на президентските избори през 1999. Той заяви пред пред кадетите от военния колеж Citadel в Чарлстън, че ако бъде избран негова основна цел ще е "да се възползваме от огромната възможност, каквато досега са имали само няколко нации в историята и да проектираме сегашния модел на световно устройство в далечното бъдеще. Имаме историческия шанс да реализираме американско мирно влияние не само в целия свят, но и за дълги години напред".

Както е известно, в интерпретацията на Буш-младши, "разширяването на мира" се трансформира във военната интервенция в Ирак и разпалването на опустошителни регионални конфликти, продължаващи да се разширяват и задълбочават и до днес. Но дори и след като всичко това започна, той не се съмняваше - както не се съмнява и сега (независимо, че дори беглата рестроспекция на случилото се не му дава никакви основания да мисли така), че това е била необходимата цена за да могат САЩ да удържат толкова превъзнасяния си статут на единствената в света свръхдържава.

Както признават днес мнозина водещи анализатори, проблемът е, че стратегията целяща гарантирането на всяка цена на американското глобално превъзходство за вечни времена, неминуемо беше обречена да доведе до това, което известният историк и професор от Йейл Пол Кенеди описва в класическата си книга "Възходът и упадъкът на великите сили", с термина "имперско свръхнапрежение". Както съвсем точно посочва Кенеди още през 1987, то неизбежно ще възникне в ситуация, когато "сумарните глобални интереси и ангажименти на САЩ се окажат далеч по-мащабни, отколкото са възможностите на страната да ги реализира едновременно".

Днес Вашингтон на практика е изправен именно пред тази дилема. Любопитно е обаче, колко бързо това "свръхнапрежение на силите" погълна страната, която само допреди десетина години беше рекламирана като "първата хипердържава" на планетата - статут, пораждащ в САЩ още по-голям възторг, отколкото този на "свръхдържава". Това обаче беше преди провала на Буш-младши в Ирак и другите погрешни стъпки, които изправиха САЩ пред съсипания от войната Близък Изток с изтощена армия и изчерпани ресурси. В същото време, основните регионални държави, като Китай, Индия, Русия, Иран, Саудитска Арабия и Турция градяха своите икономики, укрепваха военните си възможности и, виждайки слабостта, провокирана от имперското свърхнапрежение, започнаха да отправят открити предизвикателства към американската доминация в много части на света. Сегашната администрация на Обама, по един или друг начин, се опитва да им отговори във всички тези региони, като сред тях са Украйна, Сирия, Ирак, Йемен и Южнокитайско море, но - както се оказва - просто не разполага с достатъчно сили да попречи на случващото се.

Въпреки това, т.е. въпреки поредицата провали, никой от елитите във Вашингтон (сенаторите Ранд Пол и Бърни Сандърс са просто изключения, потвърждаващи правилото) изглежда не иска да приеме САЩ да се откажат от ролята си на свръхдържава или поне малко да я ограничат. Президентът Обама, който очевидно напълно осъзнава стратегическите ограничения пред страната, е типичен пример за нежеланието да се откажем от идеята си за глобално превъзходство. "САЩ са и ще продължат да бъдат единствената незаменима нация - обяви той пред кадетите от Уестпойнт през май 2014 - така беше през миналия век, така ще е и през сегашния".

Как обаче можем да намерим допирна точка между реалността на "свръхнапрежението" на хипердържавата и нейния упадък с непоколебимата и привързаност към глобалното превъзходство?

Първият от двата подхода към този проблем, възприети от Вашингтон, много прилича на ходене по въже. Той включва постоянното жонглиране с американските възможности и ангажименти при наличието на ограничени ресурси (предимно военни), които непрекъснато и без особена полза биват прехвърляни от едно място на друго, в отговор на избухващите тук и там кризи, макар и да се правят опити за избягването на мащабно и продължително въвличане. Това на практика представлява доктрината, която реализира сегашната администрация и която бихме могли да наречем "доктрината на Обама".

Така например, след като бе направен изводът, че Китай се е възползвал от сложното положение на САЩ в Ирак и Афганистан за да прокарва стратегическите си интереси в Югоизточна Азия, Обама и основните му съветници решиха да ограничат американското присъствие в Близкия Изток, освобождавайки ресурси за укрепване на позициите в западната част на Тихоокеанския регион. Обявявайки през 2011 за това изместване на основните американски интереси - първоначално определяйки го като "обръщане към Азия", а впоследствие като "балансиране", президентът демонстрира завидно жонгльорско майсторство. "След десетилетието, в което водихме две войни, които ни излязоха скъпо и доведоха до много човешки и материални жертви, САЩ прехвърлят вниманието си към обширния потенциал на Азиатско-Тихоокеанския регион - заяви тогава Обама през австралийския парламент - И тъй като приключваме досегашните войни, наредих на екипа си, отговарящ за националната сигурност, да разглеждат като най-голям приоритет нашето присъствие и мисиите ни в Азиатско-Тихоокеанския регион. В резултат от това, пренасочването на отбранителните разходи на САЩ няма да стане - повтарям, няма да стане - за сметка на Азиатско-Тихоокеанския регион".

След това обаче, през юни 2014 възкръсналата групировка "Ислямска държава" започна настъпление в Ирак, чиято подготвена от САЩ армия се разпадна, губейки четири ключови градове на Север. Последваха скандалните видеозаписи с обезглавяването на американски заложници, както и нарастващата заплаха за подкрепяния от Вашингтон режим в Багдад. Това принуди Обама да направи поредния завой, този път като изпрати хиляди американски съветници в Ирак и ангажира американските военновъздушни сили, залагайки основите на още един голям конфликт.

В същото време президентът е подложен на критики от републиканците, твърдящи, че той не полага достатъчно усилия в Ирак (и Сирия) и, в същото време, обвиняващи го, че не прави необходимото за "обръщането към Азия". На практика, понеже жонгльорството на Обама не удовлетворява никого, продължавайки да бъде ангажиран и в Ирак, и в Тихия океан, той се оказа в сложна ситуация, отчаяно търсейки начин за да се противопостави ефективно на Владимир Путин в Украйна, на Башар ал-Асад в Сирия, на бунтовниците "хуси" в Йемен, на многобройните въоръжени групировки оспорващи си властта в разпадналата се Либия и т.н.

Партията на пълното отричане

Очевидно, пред лицето на непрекъснато нарастващите заплахи "жонглирането" се оказва нежизноспособна стратегия. Рано или късно тази система ще се разпадне. Но колкото и рисковано да е въпросното "жонглиране", то все пак не е толкова опасно, като другия стратегически отговор на Вашингтон на упадъка на американската свръхдържава, а именно пълното му отричане.

За онези, които се придържат към подобно мнение, не се руши глобалната доминация на САЩ, а само тяхната воля, т.е. желанието им да действат достатъчно решително. Според тях, ако Вашингтон възприеме един по-твърд тон и размаха една "по-голяма тояга", всички проблеми ще се решат от самосебе си. Разбира се този подход би могъл да сработи само, ако САЩ действително са готови и способни да подкрепят заплахите си с реална сила или "да реагират достатъчно твърдо", както се изразяват някои.

Сред най-шумните привърженици на тази политика е Джон Маккейн, председател на Комисията по въоръжените сили на Сената и постоянен критик на президента Обама. През март 2014, в колонката си в New York Times Маккейн твърди, че "От пет години насам на американците се внушава, че "войните затихват" и, че можем да отстъпим, без да навредим особено на своите интереси и ценности. Това обаче подсилва усещането на останалите, че САЩ са слаби, а за хора, като господин Путин например, слабостта е съблазнителна". Според Маккейн, единственият начин да се попречи на агресивното поведение на Русия и другите американски съперници e "да възродим вярата в САЩ като глобален лидер". Освен всичко друго, това означава въоръжаването на украинците и на сирийска ислямистка опозиция, укрепване присъствието на НАТО в Източна Европа, решаването на "големия стратегически проблем, какъвто представлява Иран" и "по-устойчива" роля (т.е. повече сухопътни войски на по-голяма територия) във войната срещу "Ислямска държава".

На първо място обаче, това означава желание за използването на военна сила. "Когато нашите идеали, нашите интереси, нашите съюзници и ние, самите сме застрашени от агресивни режими или яростни фанатици - заяви Маккейн през ноември 2014 - това, което е от значение, са средствата, надеждността и глобалният обхват на американската твърда сила".

Сходен, а в някои случаи и още по-войнствен подход демонстрират редица от претендентите да бъдат издигнати за кандидат президент от Републиканската партия, отново с изключение на Ранд Пол. Така, на провелите се наскоро първични избори на републиканците в Южна Каролина (т.нар. "Среща на свободата") отделните съперници се надпреварваха да демонстрират подкрепата си за използването на "твърда сила" от САЩ. Сенаторът от Флорида Марко Рубио например събра много аплодисменти с обещанието си да превърне САЩ в "най-силната военна държава на планетата" (макар че тя и сега е такава). На свой ред, губернаторът на Уисконсин обра овациите на присъстващите, след като се закле да издигне до качествено ново ниво борбата срещу тероризма: "Искам Америка да има лидер, който да е готов да влезе в битка с тях, още преди те да са ни нападнали".

Благодарение на тази почти истерична атмосфера, по време на президентската кампания през 2016 очевидно ще доминират призивите за увеличаване на военните разходи, по-твърда позиция по отношение на Москва и Пекин и разширяване на американското военно присъствие в Близкия Изток. Независимо от личните възгледи на кандидатите, дори Хилари Клинтън, която се очертава като кандидата на Демократическата партия, ще бъде принудена да демонстрира своята непоколебимост, заемайки същата позиция. С други думи, можем да очакваме, че който и да влезе в Белия дом през януари 2017, ще използва "още по-голяма тояга" в един още по-нестабилен свят. В резултат, въпреки провалите и загубите от военните намеси през последните петнайсетина години, вероятно ще станем свидетели на една още по-интервенционистка външна политика и още по-силен стремеж за използването на военна сила от САЩ.

Колкото и правилна да изглежда тази политика за Джон Маккейн и увеличаващата се група на ястребите в Конгреса, тя несъмнено ще се окаже истинско бедствие за Америка. Всеки, който си въобразява, че може да върне времето назад, към 2002, когато мощта на САЩ беше достигнала върха си, а нахлуването в Ирак още не беше изтощило американските финанси и енергия, несъмнено бърка и то много. Днес Китай е много по-силен, отколкото беше преди 13 години, Русия до голяма степен се възстанови от спада, последвал края на студената война, Иран замени САЩ като ключов външен играч в Ирак, а другите държави вече разполагат с много повече свобода на действие в съвременния нестабилен свят. В подобни уславия, агресивната демонстрация на мускули от страна на Вашингтон вероятно ще доведе Америка до катастрофа и унижение.

Време е да спрем да се преструваме

Затова нека се върнем към първия въпрос: какво следва да прави една залязваща свръхдържава, изправена пред толкова сложни проблеми?

Навсякъде, освен във Вашингтон, очевидният отговор би бил - да прекрати да се прави на това, което не е. Първата стъпка на една възможна програма за възстановяването на САЩ от имперското свръхнапрягане на силите, трябва да е стане признаването на факта, че американската мощ е ограничена, а глобалното управление е непостижима илюзия. Освен това ще ни се наложи да признаем очевидната реалност: искаме или не, но САЩ са принудени да си поделят планетата с цяла група други водещи държави - нито една от тях не е толкова могъща, колкото сме ние, но не е и толкова слаба, че да отстъпи пред заплахата за американска военна интервенция. След като започне да оценява по-реалистично американската мощ, на Вашингтон ще се наложи да се концентрира върху това, как точно да съществува съвместно с тези държави (включително с Русия, Китай и Иран), преодолявайки проблемите в отношенията си с тях, без да се допусне разпалването на все по-разрушителни и остри регионални противоречия.

Ако стратегическото жонглиране и масовото отричане на съществуващите реалности не бяха толкова дълбоко вкоренени в съзнанието американския политически елит, реализацията на подобна макар и трудна стратегия нямаше да е невъзможно. Между другото, още през 2010 професорът по национална сигурност в Тексаския университет за държавно управление Кристофър Лейн посочи в една своя статия в American Conservative, че САЩ вече не са в състояние да запазят статута си на глобална свръхдържава и "вместо принудителната корекция на досегашната им политика да бъде наложена от някоя голяма криза, те следва да действат превантивно, променяйки позицията си постепенно, но методично". Лейн и мнозина други смятат, че това ще бъде свързано с намаляване на военните ангажименти в чужбина (включително в Близкия Изток), отказ от разполагането на военни части по цялата територия на планетата, съкращаване на военните разходи, по-голямо доверие към съюзниците, ръст на вътрешното финансиране и възстановяване на рушащата се инфраструктура, както и преодоляване на сегашното обществено разделение.

За да се случи поне нещо от това обаче, американският политически елит следва първо да се откаже от претенциите си, че САЩ продължават да са единствената глобална свръхдържава, което може да се окаже прекалено горчив хап за сегашната американска психика (както и за политическите амбиции на някои кандидат-президенти от Републиканската партия). Защото вече е ясно, че ако не го направи, ще станем свидетели на поредните хаотични задгранични военни авантюри и, рано или късно - но в много по-лоши условия - американците ще се сблъскат лице в лице с реалността.

-------------------------------------------------

* Професор в Хемпшир колидж, Амхърст, САЩ

 

Участието на България в Афганистан, шистовия газ за Шеврон са в дъното на причините, които накараха избрания за втори мандат американски президент Барак Обама да склони да приеме българския премиер Бойко Борисов

Борисов и Цветанов поздравиха ПП ГЕРБ с шестгодишнината от Вашингтон! А можеше да го направят от Тадж махал или от египетските пирамиди!Борисов и Цветанов са поздравили от Вашингтон ПП ГЕРБ с шестата й годишнина – разпространиха агенции и телевизии новината! А можеше да го направят и от Северния полюс, или по време на втори скок на Баумгартнер от ръба на Космоса!

Избран, но не и положил още клетва Барак Обама ще приеме за кратко българския премиер Бойко Борисов в Белия дом. Причините за този изкопчан с огромни усилия прием е, че компанията „Шеврон” вече е загубила търпение и очаква час по-скоро да бъде вменено на Борисов, че мораториума за шистов газ трябва час по-скоро да отпадне и да започне проучване и добив.

Другата причина за приемането на Борисов от Обама е, че България трябва да бъде заставена в никакъв случай да се подвежда от Франция и Гърция и да изтегля военния си контингент от тази страна!

Обама и екипът му за втория мандатСмехотворния комплимент, че „България била водеща страна в НАТО”, цитиран от Пресцентъра на МВР не само, че не отговаря на истината, но и крие реална опасност САЩ да искат от страната ни още пари, или още сделки за изкупуване на втора и трета ръка въоръжение!

Съобщенията в навечерието на срещата Обама-Борисов, че американският президент щял да поиска да му бъде докладвано докъде е стигнало разследването на взрива в летище Сарафово, въпреки че това разследване не е приключило още.

Да не припомням, че България все пак не е един от щатите на Америка, та да бъде привикван министър-председателят й зад океана, за да дава едва ли не отчет по неприключило следствие!

По подобен начин стои въпросът и с проявения американски интерес към съдебната реформа, който логично би следвало да идва от ЕС, но не и от Щатите!

Защо Цветанов живя две седмици в Щатите и все още няма да се завръща?

Снимка на дясно с посланик Уйлям Браунфийлд за албума на ЦветановС езиково обучение ли е зает вицепремиерът, или задСнимка на дясно с главния прокурор и министър на правосъдието, Ерик Холдър проточилото му се извън всякакви протоколи гостуване стои бъдещето на ГЕРБ и кой ще е начело на държавата?

Започналото преди две седмици официално-работно посещение на Цветан Цветанов продължава безпрецедентно дълго, и бащата на три деца, и горд собственик на шест апартамента и къща в село Шума остана във Вашингтон и за пристигането на премиера Бойко Борисов в САЩ!

Първоначално на гражданството бе поднесена блудкавата оперета: Борисов заминава при Обама, след което съобщението бе оставено дни наред без последствие и най-верните официозни медии и журналисти се чудеха защо Пресцентърът на Цветанов съобщава за бъдещата визита, след като имаме и Външно министерство например?

Снимка със специалния съветник на Обама, Джон Бренън за албума на Цветанов - на лявоС огромни усилия на родни и американски институции най-после бе потвърдено, че Борисов все пак ще се види с Обама и това се очаква да се случи на 3 декември!

Тук ще припомня, че през април 2010 г. американският президент имаше възможност да се види и снима с българския премиер в американското посолство в Прага. Срещата им бе в рамките на официалната вечеря на Обама с лидери от Централна и Източна Европа.

Защо Цветанов остана толкова дълго в Щатите, за да попълни фотоалбума си наСнимка на дясно със сенатор Джоузеф Либерман „голям” политик, или за да подготви почвата за бъдещето на самия Борисов след изборите – това така и тепърва ще научаваме.

Повече от две седмици Пресцентърът на МВР публикува снимки на своя министър, в които той е обърнат ту на ляво, ту на дясно при срещите си:

  • със сенатори,
  • с директора на ФБР,
  • с Джон Бренън, специален съветник на президента Обама по въпросите на контратероризма,
  • с ръководителите на всички правоохранателни агенции на САЩ,
  • с Джанет Наполитано – секретар на Департамента за вътрешна сигурност,
  • с главния прокурор и министър на правосъдието на САЩ Ерик Холдър,
  • със специалния съветник на президента и координатор по киберсигурност на САЩ Майкъл Даниел,
  • с помощник държавния секретар по наркотиците и правоохраната Уилям Браунфийлд,
  • с помощник държавния секретар и директор на Бюрото за дипломатическа сигурност на САЩ Ерик Бозуел,
  • с координатора по въпросите на контратероризма Даниел Бенджамин,
  • с директора на „Сикрет Сървис”, Майкъл Съливан,
  • срещи в Държавния департамент на САЩ, с водещи експерти от Държавния департамент в тази област,
  • с Алън Бързин помощник секретар по вътрешната сигурност на САЩ и главен дипломатически служител на Департамента
  • с командващия Службата за специални разследвания към ВВС на САЩ генерал Кевин Якобсен
  • с директора на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ Мишел Лионхарт
  • със заместник-директорът на ДЕА Томас Харигън,
  • с директора по операциите Джеймс Капра,
  • Цветанов посети Международната асоциация на полицейските ръководители
  • Министърът участва в кръгла маса организирана от „Джърман Маршал Фонд” на тема: „Регионална и глобална сигурност: Ролята на България в борбата с организираната престъпност и тероризма“
  • с конгресмен Ричард Нийл – съпредседател от Демократическата партия на САЩ на Групата за приятелство с България в Конгреса,
  • с конгресмен Джо Уилсън – съпредседател от Републиканската партия на САЩ,
  • Посещения в Дирекцията за специални операции на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ (DEA) и на Националния целеви център към департамента за вътрешна сигурност на САЩ.

„Ако Цветанов реши да се снима с всички сенатори, съдии и прокурори, то ще сколаса да се върне в родината направо за изборите догодина” – коментираха дипломати от кариерата.

„Вашата лидерска роля, г-н Цветанов, е ясно видима за нас и правоохранителните, и разузнавателни органи на Съединените щати са Ви благодарни за това, което правите“, казал Джон Бренън.

Явно до Бренън не е достигнала информацията, свързана със смъртта на Мирослава от Перник и смъртта на главния свидетел Стойчо в присъствието на антитерористи от ГД БОП.

Оказва се, че в Белия дом вероятно не са и чували за приземилите се без проблеми френски парашутисти в мерата на село Коиловци, и тупаникът, който им хвърлиха няколко от селяните там! Ако бяха обърнали внимание от американското посолство на българската и най вече на френската преса за този скандален случай, то в администрацията на Обама щяха да се превиват от смях в и без това скучното им, лишено от емоции ежедневие, уравновесено и гладко от Протокола там!

Така Цветановите покровители щяха да научат, че борбата с организираната престъпност на протежето им се изразява в това, всеки, който иска, да може да кацне с парашут, преминавайки българската граница със професионално оборудване за разузнаване! А на въпросите на гражданството, от висотата на поста си на министър на вътрешните работи, Цветанов ще обяснява, че това били туристи, любители на екстремни спортове!

Явно Бренън не е наясно с факта, че Цветанов е сложил ръка на основни места в съдебната система, или че вътрешният министър не можа да обясни внезапното си забогатяване с шест апартамента.

Ако такъв министър като Цветанов бе на високия пост в Щатите и се държеше по подобен начин, да прави каквото му дойде на ум, и да говори каквото му скимне от трибуната в парламента – то той още в първата година от управлението на ГЕРБ щеше да е извън борда на политиката!

За първи път в световната дипломация се провежда официално работно посещение на министър на другия край на света, което безпрецедентно продължава трета седмица!

Едно посещение или е официално, или е работно, но никога не е - официално работно – коментираха за „Хроники” дипломатически източници смехотворната ситуация около това пребиваване на Цветанов отвъд океана.

Що се отнася до проведените до сега и изброени по-горе срещи на Цветан Цветанов, но и най-обикновен чиновник от държавната администрация да цъфне в България например, все ще се намерят хора, които всеки ден да го водят на различни срещи и мероприятия!

Другият абсурден момент от това пребиваване на вътрешния министър в Щатите е този, че при неприключило следствие за взрива на летище Сарафово бе обявено от американска страна, че той, а и Борисов ще отговарят докъде са стигнали разследващите и какво са открили.

Няма такъв случай, освен в една страна от колониален тип, за каквато представят България висшите ни политици, да търчиш и да докладваш докъде си стигнал в такова сериозно разследване! Още повече, че страната ни е член на Европейския съюз!

Шегобийци оправдават дългото пребиваване на Цветанов в САЩ, като начин да учи интензивно и на живо английски език, но ако това е така, то идва въпросът - защо министърът не си взе неплатен отпуск и да замине на частно посещение със заем от тъста или тъща си, а не с двама придружители да стои и живее в Щатите вече трета седмица на сметка на данъкоплатците!

Други граждани с чувство за хумор отбелязаха, че вероятно Цветанов е гост на бившия посланик на САЩ, Джеймс Уорлик, а колко продължава едно гости между близки приятели – това няма отговор в държавния дипломатически протокол!

Ако говорим сериозно – на фона на четиричасовото посещение на Хилари Клинтън, сегашната визита на Цветанов си е без прецедент и показва, че зад дългия срок на това пребиваване има други скрити причини.

Една такава причина би могла да бъде начален период от плановата подготовка на Цветан Цветанов да застане начело на следващото правителство. Фактът, че Цветанов остава в Щатите и след пристигането на премиера Борисов би могъл да означава, че е твърде възможно в негово присъствие на Борисов да му бъдат съобщени от американска страна нелицеприятни новини за неговото собствено, политическо бъдеще.

Източници от ГЕРБ твърдят, че следващият премиер едва ли ще е отново Бойко Борисов, но оставането на премиера все още във властта засега било важно, тъй като без него, ПП ГЕРБ можела да загуби предстоящия парламентарен вот!

Какво даде самочувствие на Цветан Цветанов, за да отиде остане за толкова дълго в САЩ?

На първо място е фактът, че МВР-министърът контролира вече изцяло Държавната комисия по сигурността на информацията и взе един от най-големите лостове за кадруване по най-високите етажи на властта.

"Новият председател на ДКСИ е с богат професионален опит в работата с дела", побърза да обяви веднага след избирането на доверен нему човек вътрешният министър Цветан Цветанов. С какви дела, кога, къде – министърът не намери да нужно да обясни. Така той даде да се разбере, че вече се чувства господар и на всички тайни, както и на раздаването на достъпа до тях, а това е момент, който американското посолство няма как да е пропуснало...

Лаишкото сърфиране на Цветан Цветанов в международните отношения го направи „герой” на медиите в България, след като още в първия ден на официалното работното си гостуване в САЩ той съобщи, че е получил устна покана от президента Обама до премиера Борисов да гостува в Белия дом още в началото на декември!

На другия ден стана ясно, че подобно гостуване не фигурира в програмата на Обама, но че можело да се случи, ако не през декември, със сигурност през януари или февруари. Официалните американски институции се престориха, че нищо не знаят по въпроса, но нашето Външно министерство и Министерският съвет увериха журналистите, че работата е опечена и само трябва да запазят търпение.

Едва ли има човек, който в рамките на сериозното ще повярва

как Обама устно кани някакъв премиер от Балканите! Къде, при какви обстоятелства – как си го е представил това Цветанов - да не би Обама да е подхвърлил разминавайки се с МВР-министъра ни из коридорите на Белия дом, че кани Борисов на визита!?

Много точно коментира Светослав Терзиев от в. „Сега” създадената от Цветанов конфузна ситуация около тази „покана”:

„Обърнете внимание: по думите на Цветанов президентът Обама поканил Борисов да бъде един от първите му гости в Белия дом след преизбирането му за втори мандат. Което означава, че първата му мисъл след изтощителната избирателна кампания била как да поправи грешката си от първия мандат и да започне начисто втория чрез приятелски жест към Борисов. Затова нямало да чака дори официалното си повторно встъпване в длъжност през януари, а горял от нетърпение да види Борисов у дома си още през декември...”

Прецизно Терзиев пояснява следното около тази покана:

В съобщение "за незабавна разгласа" от прессекретаря на Белия дом, състоящо се от три изречения се казва следното:

"Президентът Обама ще приеме /ще бъде домакин на/ министър-председателя Бойко Борисов в Белия дом в понеделник, 3 декември. Президентът приветства възможността да обсъдят широк спектър от двустранни и регионални въпроси на среща в Овалния кабинет, включително и водещата роля на България в НАТО и ценния й принос за Международните сили за сигурност в Афганистан /ИСАФ/. Президентът очаква да получи последна информация относно разследването на България за терористичното нападение в Бургас на 18 юли 2012 г. и нейната продължаваща работа за върховенство на закона и за реформи в съдебната система."

„Липсата на изрично посочване, че Обама кани Борисов, означава най-малкото, че посещението няма да бъде официално, а работно, и че ще бъде фокусирано върху определен кръг въпроси "от взаимен интерес", подчертава Светослав Терзиев.

Силно впечатление прави формулировката за "водещата роля на България в НАТО", което ако не беше смешно, си е направо жалко!

Твърде вероятно е, САЩ да измъкнат обещание от Борисов, че няма да изтегляме войските си от Афганистан, така както сториха Гърция, Франция, които  приключиха бойната си мисия в Афганистан, като изтеглиха последните си военнослужещи.

Германия също обяви, че ще намали значително броя на своите войници в Афганистан през следващата година, а ЕС блокира 20 милиона евро от помощта си за Афганистан заради липсата на реформи – на фона на такава обстановка, България ще бъде задължена да държи в Афганистан военния си контингент.

Факт е, че още в края на предишния мандат на Обама, САЩ показаха, че се опитват да наситят международната коалиция в Афганистан с колкото се може повече държави участници, като по този начин и за тяхна сметка намалят своите загуби.

Какво предстои след като Борисов вече във Вашингтон, тепърва ще чуем и видим, лошото е, че Щатите нямат намерение да оправят проблема с визите за българи и продължават да създават пречки в заминаването им отвъд океана.

България е страна, която благодарение на своите политици е в твърде неравностойно положение спрямо Щатите като партньор и това определено пречи на днешните ни управници, които забравят, че първо сме страна-членка на ЕС, а след това идва членството в НАТО и близостта със САЩ.

По-вярно и точно би било да кажа, че заради САЩ, в смесените райони на страната ни ще продължи да се разпорежда Турция.

Заради сметките и интересите на Белия дом сме принудени да търпим лаици в най-висшите етажи на властта като Цветанов и сие, така както изтърпяхме техния посланик, Джеймс Уорлик.

Защо Борисов замина в САЩ – дали няма да ни бъде наредено, т. е. сведено до знание, че трябва да останем в Афганистан, независимо коя държава изтегля контингента си оттам!

Дали в това посещение Борисов няма да чуе, че е време да се оттегли в заслужен отдих и да отстъпи поста си в следващия мандат на човек, избран и одобрен от белия дом, дори това да е Цветан Цветанов?

В дните, в които Цветанов замина, за да поживее в САЩ,

той даде интервю от Вашингтон за Дойче Веле, като съобщи, че "Извършителите на атентата в Бургас не са граждани на България и не живеят в България. Знаем колко и кои са атентаторите в Бургас. Имаме предположения кой стои зад акта, на определен етап ще го оповестим".

"Разбира се, че част от разговорите, които водих с колегите от Съединените щати, бяха свързани с разследването по терористичния акт в Сарафово. Изказах огромна благодарност на колегите от агенциите на САЩ, защото на втория час след терористичния акт те бяха на място заедно с мен и колегите в Сарафово. Тяхната помощ беше изключително ценна, защото ние се нуждаехме от бързи насрещни проверки на всички данни, свързани с извършения терористичен акт", каза Цветанов.

"Разследването тече и в момента и без партньорство, то няма как да се осъществи. България получи ценна помощ от САЩ във връзка с разследването на атентата в Бургас"...

... Мога да кажа, че разследването тече в много добри темпове, имаме определен напредък, всичко това се споделя и с нашите евроатлантически партньори, и мога да кажа, че имаме вече и яснота относно лицата - колко са били участвалите в този терористичен акт лица. Разбира се, имаме и предположения вече изведени на база на всичко това, което сме събрали към настоящия момент като доказателства, и за това кой би могъл да стои зад този терористичен акт. Но това са теми, които разбира се на един определен етап ще бъдат оповестени.”

Известно е и на децата в България, че без евроатлантически партньори не минава изказване на Цветанов, даже преди броени дни чухме как тъпо той замете въпрос на журналистка от Радио К2 на пресконференцията с шефа на Интерпол Ноубъл.

В тази посоча ще обърна внимание на читателите на „Хроники” върху следното:

По всичко личи, че от делото „Октопод” нищо няма да излезе, въпреки че главният обвиняем го държат в следствения арест вече месеци наред – без да има основание за това.

Осем от свидетелите по делото са заличени, тъй като нямали връзка с обвиненията срещу Алексей Петров! В същото време, шефът на Интерпол не знаеше, че някакви, цитирани от Цветан Цветанов евроатлантически партньори искали Алексей Петров да бъде задържан, обвинен и със спрян достъп до класифицирана информация!

Убедена съм, че и други от тези любими на Цветанов партньори също не са чували за такъв случай и искане за санкции от тяхна страна...

Цветанов замина, за да си поживее в Щатите, но все някога ще се върне, тъй като тук го чакат дечица, апартаменти, тъст и тъща.

Все някога ще дойде денят, в който ще бъде разгадано дали изобщо някоя чужда спецслужба е предявила претенции пред Цветанов по отношение на Алексей Петров.

Няма как Петров непрекъснато да стои в ареста, няма как и делото да върви непрекъснато бавно, докато арестантът предаде Богу дух – все някога нещо, което е започнало свършва.

Все някога свършват лъжи, свършва лошо, непрофесионално пребиваване във властта - никой и нещо не е вечно!

Иcтинcкият xapaктep нa нeщaтa e винaги cкpит. За мандата на ГЕРБ например научихме, че вcичкo, кoeтo зaпoчвa дoбpe - cвъpшвa злe. В това отношение даже преминахме в последната година и на друг по-висш етап, в който вcичкo, кoeтo зaпoчвa злe - cвъpшвa oщe пo-злe.

Очаквайте още новини от Вашингтон, дотогава помислете - кой командирова Цветанов в чужбина - премиерът Бойко Борисов...

Така че и той ще трябва да обясни по каква причина разреши на вицепремиера си да поживее известно време в Щатите...

 

В тържествената си годишна реч пред Конгреса "За състоянието на Съюза", американският президент Барак Обама обяви, че САЩ ще изтеглят войските си от Ирак до края на месец август 2010 г. и се очаква да започнат изтеглянето на бойните си подразделения от Афганистан през юли 2011 г.

„Тази война свърши и нашите войници се връщат у дома" бяха точните думи на Обама пред Конгреса. Така едно от предизборните обещания на Обама е на път да бъде изпълнено.

Няколко дни преди тази реч на американския президент в. „Ню Йорк Таймс” написа: „Избиването на талибански бойци няма да бъде достатъчно. Ако има някаква надежда да бъдат разгромени бунтовниците, афганистанското правителство ще трябва да убеди голям брой бойци да свалят оръжието...”

Докато световните информационни агенции разпространяваха новината за речта на Обама, в БНТ, новоизбраният министър на отбраната Аню Ангелов направи следното изказване:

„... в момента нашият фронт е в Афганистан – не толкова в Косово, не толкова в Босна, преди всичко в Афганистан. Много хора задават въпроса, защо сме там, аз ще оставя наистина на политиците да обяснят защо сме там. Искам обаче да поставя така въпроса – че хората, които са там, отиват да изпълнят своя дълг. Те не отиват само за пари, както много хора си мислят, виждате по различни страници на вестници, че едва ли не отиват само за пари, да се върнат, да си купят половин панелка и т.н. ...”

От кога един министър на отбраната няма обеснение какво търсят български войници в чужда държава? Какъв дълг изпълняват в тази страна българските бойци, освен дълга да нахрянат семйствата си, с цената на живота си?

Няма да сравнявам равнището на Барак Обама и Аню Ангелов, новият така наречен министър на отбраната. Нито ще започвам спор доколко е необходимо в условия на тежка финансова криза, България да дава пари за едно НАТО-вска авантюра, само защото не трябвало да се делим от другите страни-членки на НАТО!

Какво се случи на Франция и Саркози след като те обявиха, че повече няма да изпращат войници в Афганистан? Нищо.

Франция се обяви и против войната в Ирак и сега французите са добре дошли в тази държава, докато ние загубихме над два милиарда от невърнатия си външен дълг от Ирак!

Какво се случи когато италианският премиер Силвио Берлускони заяви на Джордж Буш, че ще изтегли войските си от Ирак? Нищо не се случи.

"Канада няма да продължи мисията си в Афганистан, дори ако президентът на САЩ Барак Обама я помоли за това”, заяви говорителят на канадския премиер Стивън Харпър, цитиран от Асошиейтед прес. И какво се случи след това на Канада? Отново нищо.

Само тези три примера са достатъчни за да оборя нашият нов министър на отбраната, но както се казва – къде е Вашингтон, къде е Париж, а къде – Хасково!

За какво е учил въпросният генерал толкова години след дипломата за инженерство по радиоелектроника, за какво е завършил – завършил Военната академия „Г. С. Раковски”, Военната академия на Генералния щаб в Москва, курс за офицери в Колежа на НАТО в Рим? За какво е бил аташе по отбраната в Кралство Великобритания и Северна Ирландия, след като е тръгнал на 67 години тепърва да си играе на политик?

Надявам се поне, че генералът не е приел поста на министър с ясното съзнание, че ще работи за собствена кариера, а че ще даде всичко от себе си за интересите на българското общество!

В този дух на размисъл, новини и факти, ще се върна малко назад в годините и ще припомня на генерал Ангелов едни не толкова достойни за България събития:

Преди няколко години, президентът Георги Първанов хвърли поредния орден "Стара планина" на вятъра, когато награди с най-високото българско отличие бившият държавен секретар на Джордж Буш, Кондолиза Райс. Същата Райс, която не само, че не оправи проблема с визите, както очакваха мнозина българи, но и се оказа, че е забравила, че идва в България за втори път, и че вече е била на посещение у нас! Толкова незначителни сме за някакви висша чиновничка от администрацията на Белия дом, че даже не си ни спомня!

На церемонията по връчването на най-високия български орден, Райс отбеляза, че е изключително доволна, че е успяла да изиграе роля за решаването на "този кошмар, който изживяха българските медици и палестинския лекар". В какво се е състояла тази спасителна роля на Райс за медиците ни, така и не стана ясно.

"За САЩ е важно участието в разрешаването на подобни хуманитарни казуси", заяви държавният секретар на САЩ, като удобно "пропусна" спомена за двамата обезглавени български шофьори в Ирак, по спасяването на които от Белия дом не си мръднаха пръста. Райс "пропусна" и факта, как ни бяха извити ръцете да получим едва няколкостотин милиона от иракския външен дълг, вместо полагащите ни се над 2 милиарда долара.

Като говорим за този дълг, ще припомня, че другият партньор на САЩ на Балканите, Турция, получи дълга си във вид на петрол, който продаде и осребри добре тези дълго време замразени пари.

Сервилността на политиците ни при посещението на Кондолиза Райс, Буш, Клинтън бяха безгранични и унизителни. За сравнение ще припомня как държавният секретар на САЩ, Кондолиза Райс бе възпрепятствана да отиде в Ливан. "Кондолиза Райс не е добре дошла в Ливан, преди да има прекратяване на огъня" заявиха по този повод премиерът на Ливан, Фуад Синиора и други официални представители на ливанските власти, цитирани от Ройтерс.

Преди време вицепрезидентът на САЩ, Джо Байдън призна, че НАТО не печели войната в Афганистан! Ние, като страна, участник в конфликта пращаме войници и мълчим, за да не вземе да се обиди някой от Големите братя!

Кога ще доживеем родните политици да се държат достойно, а не сервилно? Кога ще доживеем политиците ни да казват истината, а не манипулирани измислици на чужда пропаганда?

В годините на престой в Белия Дом на Джордж Буш, почти не се споменаваше фактът, че Бен Ладен е влязъл в историята през далечната 1979 като партизанин, работещ с ЦРУ, в защита на Афганистан от нахлуващите съветски войски. Без значение дали е бил антикомунист или е надделяло желанието му да няма неверници в ислямския свят. Години наред бе известно, но не се говореше за това, че именно Бен Ладен е предупредил саудитския крал, че Саддам Хюсеин ще нападне Кувейт.

Чувал ли е генерал Ангелов за времето, когато в Белия дом никой не искаше да си спомня за "Ю Ес Ей Тудей" и изказването на един американски боен командир в Афганистан от 11 ноември 2001 г.? Изказване, в което боецът призна, че залавянето на Осама бен Ладен не е било сред мисиите на операция "Трайна буря". Намери се и сътрудник на генерал Франк, който допълни ни в клин, ни в ръкав: "Ако утре сутринта някой ни каже, че Осама е мъртъв, това не означава, че сме приключили с Афганистан".

Нищо не е само черно, и само бяло

Докога ще продължи демонизирането на исляма като сатанински терористичен култ, или ще доживеем времето, когато ще се постигне някакъв що годе приемлив баланс в замяната на Осама с вече мъртвия Саддам и Ирак, който бе разрушен? Само времето може да даде смислен отговор.

Америка енергично подкрепяше Саддам Хюсеин във войната срещу Иран. "Войната е вариант, при който няма печеливши, а всички са губещи" припомни Гор Видал, но никой от администрацията в Белия дом не пожела да го чуе.

Един друг мит за противопоставянето на Израел на Иран също звучеше години наред твърде еднозначно. Истината бе, че Израел бе използван за канал, по който се извършваха тайни доставки на оръжие на Иран, факт, който навремето "Лос Анджелис Таймс" и "Чикаго трибюн" през месеците април и май на 1986 година не спестиха на американското правителство.

В момента бившият британски премиер Тони Блеър се явява пред Комисията „Чилкот” и дава обяснения за за въвличането на Обединеното кралство във войната в Ирак. Бившият премиер Блеър е разпитван от специалната комисия, оглавявана от сър Джон Чилкот, заради съмнения, че е подвел парламента за причините за въвличане на страната във войната в Ирак.

Британската преса отбеляза, че много след като инвазията в Ирак е била факт, бившият британски външен министър Джак Стро предупредил през 2002 г. със секретно писмо премиера Тони Блеър, че законността на бъдещата военна операция в Ирак е съмнителна, съобщи в. "Сънди таймс". Писмото на Джак Стро ще бъде ключово веществено доказателство в разследването на комисията "Чилкот" за участието на Великобритания в конфликта в Ирак.

По повод явяването на Блеър пред Комисията „Чилкот”, в. „Уолтстрийт джърнал” написа, че Блеър е обещал помощ за войната в Ирак много преди избухването й, като гарантирал пред Щатите бъдещата подкрепа на Великобритания.

Според допитване на института YouGov, 52 на сто от анкетираните 2033 британци смятали, че Блеър ги е "подвел нарочно" с твърденията за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак, които така и не бяха открити.

Великобритания приключи военното си участие в Ирак през юли 2009 г. Конфликтът предизвика бурни обществени протести, след като в хода на войната загинаха 179 британски военнослужещи.

Та думата ми бе, че от същия този Ирак, в който така и не бяха открити оръжия за масово унищожение, днешният президент на Щатите Барак Обама изтегля американските войски.

В България – новият военен министър подкара мандата си с приказката - „С чужда пита – помен...” и седна да ни убеждава, че няма значение, че сме в криза, и харчим пари за една чужда война в Афганистан. Важното било да не се делим от НАТО!

 
Публикацията е взета от Агенция КРОСС,

Стивън Коен, известен американски историк, специалист по СССР и Русия.  От 1998 г. преподава в университета в Ню Йорк. Член е на американския Съвет по външна политикаСтивън Коен е известен американски историк, специалист по СССР и Русия. Роден е през 1938 г. в щата Кентъки. Известен е както в руските, така и в американските кръгове. Преди началото на перестройката в СССР го наричат „антикомунист". Основна тема на неговите трудове е развитието на Съветска Русия след Октомврийската революция от 1917 г., а също така отношенията със Съединените Щати. В своите изследвания Коен предрича перестройката. Бил е съветник на президента Дж. Буш - старши. Смята се за приятел на Михаил Горбачов. От 1998 г. преподава в университета в Ню Йорк. Член е на американския Съвет по външна политика.

Какво мислите за тези, които ви считат за апологет на Путин?
За тези, които ме охулват, отговорът ми е двузначен. Реалността е такава, че аз съм единственият американски патриот измежду хората, които ме нападат. Аз съм патриот на американската национална сигурност. Докато не започна всичко това, Путин беше нашият най-добър потенциален партньор в света по отношение на националната сигурност на САЩ. Ще цитирам изречение от една статия, която аз написах преди много години: "Американската национална сигурност, както и преди, преминава през Москва".
Но проблемът е в това, че ако някой каже за Русия това, което мисли, трябва да е готов за обиди от страна на други хора. Обикновено в пощата си получавам писма от рода на "Колко ви плаща Кремъл?". Повярвайте ми, недостатъчно.

А преди наричали ли са ви апологет на Путин?
Аз вече съм преминавал през това, защото съм стар, а това се е случвало по време на "студената война". Тогава се водеше спор, какви са оптималните подходи към СССР. Трябва ли да работим над "разведряването", както тогава това се наричаше, тоест, да се създават области на сътрудничество, които ще смекчат конфликтите, за да не употребява никой ядрено оръжие.
Ние стигнахме до руската граница при Буш, защото прибалтийските републики станаха членки на НАТО. След това през 2008 г. имахме епизода с Грузия, защото ние там преминахме зад червената черта. Преминахме я и в Украйна. Не разбирам защо хората не виждат това. Ако в продължение на 20 години развиваш военен съюз, който има политически компоненти, включващ система за ПРО, неправителствени организации, получаващи държавни пари и дълбоко проникнали в руската политика, а също така развиващ идеята за революции по границите с Русия, то с времето ти задължително ще стигнеш до червената линия. И тя, за разлика от Обама, ще започне да противодейства на това.
За тези хора Украйна винаги е била бленувана награда. Те искаха да я получат и стигнаха твърде далеч. Всеки легитимен в страната си руски лидер би бил принуден да стори същото, което сега прави Путин. Той би започнал да противодейства.

Вие казахте, че Обама трябваше да демонстрира своята "благодарност към Путин", като посети Олимпиадата. Защо?
Това не е основната идея, но е нещо, на което ме е учила майка ми: когато някой прави добро за теб, то недей да плюваш в лицето му. Нима всички забравиха 11 септември и Бостън? Аз писах, че Обама би трябвало да отиде за един ден в Сочи, да застане редом с Путин в момент, когато терористите заплашваха да взривят Олимпиадата, да покаже, че са рамо до рамо в борбата с международния тероризъм. Това би бил фантастичен пример за лидерство, но Обама просто се гърчеше като змия по въпроса с гейовете и не можа да постъпи по този начин.
А сега ме обвиняват в това, че съм против гейовете. Аз казвам, че ни е нужен единен фронт за борба с международния тероризъм, който яростно напада Русия и два пъти удари по нас, последния път в Бостън, а те си знаят само едно: "Той е против гейовете". Що за разговор е това? Това са безотговорни хора. Тяхното поведение не е патриотично, защото не е по американски на хората да се лепят такива етикети.
Ако те смятат за мъдра политиката действията по разширяването на НАТО на Изток от Берлин, ако те нарушават даденото на Горбачов обещание, че НАТО няма да мръдне нито на сантиметър на Изток, а още повече - плътно до руската граница, то нека обяснят защо това е толкова мъдра политика. Но те никога няма да ви кажат истината, защото истината е в това, че те искат да лишат Русия от всичките ? сили и средства за гарантиране на нейната национална сигурност.
Украйна - това е трофей, но те отидоха прекалено далеч, и сега ние се озовахме в изключително опасна ситуация -най-лошата за целия ви живот. А ако вие имате деца и внуци, то на тях ще им се наложи да изживеят последствията от случващото се днес. И вината за това е на Белия дом, конгреса и Европейския съюз.
Путин не започна пръв. Той не е искал така да се случи. Никак не го е искал. И сега той действа в отговор. Аз не съм единствения, който е убеден в това, но сега просто говоря от свое име.
Те имат идеолози от типа на Майкъл Макфол, назначени на длъжност във външнополитическо ведомство. Той е идеолог, а не дипломат. Ако ще назначавате такива хора на основни дипломатически постове, и ако ще давате такива препоръки на президента...
Знаете ли какво каза Хилари Клинтън? Тя сравни Путин с Хитлер. И тази жена иска да е президент на САЩ. Колко приятни ще са разговорите между тях, ако я изберат.
Но как могат да се водят преговори с Хитлер? А след това тя заяви, разбира се, че трябва да се свали напрежението и да се започнат преговори. Ако е така, не го наричай Хитлер. Ако не можеш да поставиш всичките неща по местата им, не трябва да се стремиш към президентството.
Дори Обама заяви, че Путин се държи като някое лошо дете, което плюва в час. Не е достойно за президент на САЩ да приказва такива неща.
Не мога да се сетя поне за един, който да е говорил така за съветските ръководители. Ние не обичахме Брежнев, защото не ни харесваше неговата политическа система, но в това нямаше нищо лично. Никсън и Брежнев се разбираха просто чудесно. Те изпитваха симпатии един към друг.
Путин, между другото, е най-последователният ръководител през ХХІ век (последователен не означава добър или лош). Той управлява вече 14 години. Той се извисява над всички останали. Единственият, който може да му прави компания, това е Меркел.
Последните три американски президента бяха неудачници във външната политика, те подпалиха войни. Може да се каже, че тук присъства някакъв елемент на завист: Путин много успешно представлява интересите на своята страна, а нашите президенти всичко развалят. Провалените войни следват една след друга.
Именно така, между другото, мислят руснаците. Аз бях в Русия през декември, и ме попитаха: защо, защо те така се нахвърлят върху Путин? Те какво, завиждат ли му? На мен ми се наложи да направя пауза и да се замисля. Не знам. Може би е точно така.
Но тук има един важен момент. При демокрацията от кризите се излиза посредством диалог. А в нашата страна няма никакъв диалог. Има само такива хора, които твърдят, че Путин бълнува. И къде е новината тук? Той какво, наистина ли бълнува? Не. Бълнуват тези, които го наричат Хитлер. Ако той е Хитлер, то имаме Мюнхен. А ако в момента това е Мюнхен, то утре на нас ще ни се наложи да започнем война, нали така? Те мислят ли поне крачка напред? Не.
Те се озоваха в менгемето на този безумен синдром и заявяват, че ние в живота си не сме виждали по-злобен човек от Путин. Но единственото сторено от него, с което ги е обидил, е това, че изправи Русия на крака. Ние обичахме Елцин, защото той беше вечно пиян и с всичко се съгласяваше. И ето, че в Русия се появи трезвен човек, защитаващ интересите, независимо дали ги възприема правилно, или не. Именно така трябва да постъпват нашите национални лидери. А дипломатите трябва да мислят и с всичко това да се справят.

Вие казвате, че Путин защитава националните интереси - били правилни те или не. Но изключва ли това действия от страна на САЩ, ако САЩ решат, че тези интереси са неправилни?
Може ли Русия въобще да няма някакви легитимни национални интереси на собствените си граници? Работата е там, че съществува невярното предположение, че като че ли тя няма такива интереси, дори в Крим. Но ако се тръгне от тази позиция, то принципно това няма да доведе до нищо, защото всяка държава, дори и най-малката - а особено велика държава - има такива интереси.
Затова аз използвам следната аналогия, макар че тя не е идеална. Да речем, утре Русия внезапно започне да демонстрира своята мощ - политическа и икономическа - в Канада, точно до нашата граница, както и в Мексико. Ние какво, дали в този случай просто ще кажем: "Както и да е, всеки народ има право да решава своята бъдеща съдба"?.
Затворници от ГуантанамоНо ако ние заявяваме, че Русия трябва да се махне от Крим, което само по себе си е нелепо, то какво ще кажете за Гуантанамо? Това е доведен до абсурд двоен стандарт. Аз не знам, защо те така смятат: защото са глупави, защото са лъжливи или просто защото са се объркали.
Моята основна теза се състои в това, че не Путин, а ние се изхитрихме да преместим границата на новата "студена война" надалеч от Берлин, където не беше безопасно. Ние я преместихме точно до границите на Русия. Може това и да не е Желязната завеса, но Берлин беше разделен 45 години. А сега ние преместваме тази граница направо на територията на разцепената Украйна. А Украйна е разцепена от Бог и от историята, но не и от Путин.

Прочетено в Newsweek
(отпечатано със съкращения)

 

Той обича Щатите, президентът им, а ние трябва да го търпим до края на мандата му на държавен глава

Така нареченият президент29 август, 2013, учения в Шабла между военни формирования на Сърбия и България. Пред репортери така нареченият президент показа, че нищо не е научил по география, поне за Балканите, където е страната на която е държавен глава:

„... Различните видове въоръжени сили показаха своето бойно майсторство и поразиха целите – заяви Росен Асенов. – Изключително съм впечатлен от бързината и скоростта, на която бяхме свидетели. /бързината и скоростта почти се припокриват и е редно да се употреби множествено число – т. е. не на която, а на които бяхме свидетели – бел. Л. М./. Също така специално благодаря на нашите генерали и войници за братството и приятелството, което демонстрираха. /същият случай на несъгласуваност, цитиран по-горе – бел. Л. М./в регионален аспект, защото всички трябва да си даваме сметката, че само регионално можем да гарантираме своята сигурност. Тук беше началникът на щаба на на армията на Република Сръбска, офицери, генерали, както и наблюдатели от няколко държави. Впечатлен съм, това е правилният път, тези войници днес демонстрираха своите умения с истинско приятелство и много добър синхрон.

Предадох своите специални поздрави на президента на Сърбия и президента на Словения. Имаше техни високо представителство тук и си пожелахме, че на следващите учения ще бъдем заедно...

Уточнение

Според пресцентъра на държавния глава, президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев е присъствал на деня за високопоставени гости на съвместното учение с войски за реални действия и стрелби от формирования за ПВО на Въоръжените сили на Република България и Република Сърбия „ШАБЛА 2013” в четвъртък, 29 август 2013 г.,

Тогава откъде Росен Асенов взе Република Сръбска?

Република Сръбска /на сръбски: Република Српска или Republika Srpska/ е една от трите съставни части на Босна и Херцеговина. Възниква в хода на войната в бившата югорепублика и е утвърдена с Дейтънското споразумение. От 1998 г. официално седалище на Република Сръбска е град Баня Лука.

Когато е изрекъл Република Сръбска, съпругът на Юлиана Плевнелиева е имал в предвид Република Сърбия, което е съвсем различно нещо...

Република Сърбия (на сръбски: Република Србија или Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг - с Република Македония и Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

Не е ли чел пресата този гражданин, не е ли чул за Босна и Херцеговина в рамките на която е Република Сръбска, която пък няма нищо общо с Република Сърбия?!

Тук спирам да занимавам читателите с грамотността на Плевнелиев и цитирам едни негови мисли:

„Използването на химически оръжия от когото и да било, където и да било, по какъвто и да било повод е недопустимо! Това е нечовешки акт и престъпление срещу човечеството!”

При откриването на учебната година във Военната академия "Георги Раковски" държавният глава подчерта, че позицията му по отношение на кризата в Сирия съвпада изцяло с позицията на американския президент Барак Обама.

Така нареченият президент на България изнася слово във военната академияВ Сирия бяха използвани химически оръжия срещу мирни граждани....извършено е престъпление срещу човечеството, виновните трябва да бъдат посочени и наказани...” Каза го така нареченият президент Росен Асенов Плевнелиев.

Престъплението е използване на химическо оръжие в Дамаск и смъртта на няколко хиляди цивилни граждани на Сирия.

"Вие видяхте президента Обама, който излезе отпред и каза на цялата нация: няма значение кой е президентът, няма значение кой е тук вътре в Белия дом, но ако ние заставаме зад определени ценности и определена кауза, ние трябва да покажем, че и сме готови да ги защитаваме. Същевременно е добре да има дебат в Конгреса, за да се търси широката легитимност на взетото решение. Така че моята позиция съвпадна буквално на 100% с позициите на такива световни лидери", заяви Плевнелиев, който не може да се насити да цитира своя идол.

Какво трябва да знаем оттук нататък: и той се равнява/Росен Асенов-бел. Л.М./ със световните лидери, и той мислел като американския президент Барак Обама...

На гражданина Асенов явно не му стигна да се мери със световните лидери, та си удари още една хвалба колко е велик по време на посещението си в Рилската обител:

„Моето посещение в Рилския манастир със сигурност е и доказателство за принадлежност към християнските ценности, за хуманност и толерантност, за която толкова много искам България да бъде символ в регионален и световен мащаб, а не на конюнктурен реваншизъм и отрицание”, каза още президентът.

Пази, Боже, сляпо да прогледа! е написал Щастливеца.

Байдън и ОбамаСенатор Джоузеф Байдън, който стана вицепрезидент на не толкова опитния Барак Обама, цитира изследване на Военноморската изследователска лаборатория, според което около 100 000 души в гъсто населен район ще загина за 30 минути в случай, че една-единствена натоварена с хлор 90-тонна цистерна бъде пробита!

Това е същият Байдън, който е съучастник в решението за бомбардировки на НАТО през 1999 година. Байдън многократно е подчертавал сътрудничеството на България в борбата с тероризма и помощта й с временно настаняване на американски военен персонал на път за Афганистан и откриването на въздушното й пространство за американските полети за Централна Азия.

От политиката на коя държава се възхищава Росен Асенов?

Изгорено от напалм детеХимически оръжия, напалм, противопехотни мини, обеднен уран, касетъчни бомби – тези оръжия са били употребени неведнъж от САЩ и страните-членки на НАТО в различни точки на света – тогава никой не се възмущаваше, не говореше за престъпления срещу човечеството и за това как ще бъдат наказани виновните.

Противопехотните мини – САЩ държи все още на тях

САЩ отказаха да подпишат Международната конвенция, забраняваща използването на противопехотни мини, съобщиха агенциите. Говорителят на Държавния департамент Йън Кели заяви: „Решихме политиката ни по отношение на противопехотните мини да остане в сила”, посочи той. По думите на Кели, ако САЩ подпишат договора, няма да бъдат в състояние да осигурят нуждите на националната си отбрана и да изпълнят ангажиментите си към сигурността на съюзниците си.

Обедненият уран от юговойните увеличи в пъти раковите заболявания

Бомбардировките с обеднен уран над СърбияНа 10 януари 2010 година Италия постави въпроса НАТО да прекрати използването на оръжия с обеднен уран, докато Алиансът се увери, че няма връзка между него и случаите на левкемия сред военнослужещи, които са били изложени на тяхното влияние.

Седмица по-късно въоръжените сили на САЩ показаха, че изобщо нямат намерение да се откажат от основните си боеприпаси с обеднен уран, употребявани за поразяване на бронирана техника, съобщи говорителят на Пентагона Кенет Бейкън.

Снаряди с обеднен уран са използвани на Балканите по време на военни действия през 1999 година в Косово, както и в Босна през 1994-95 година, призна Бейкън. По повод коментарите в Европа за "Балкански синдром" ,говорителят на американското отбранително ведомство за пореден път декларира, че Пентагонът не разполага с научно обосновани данни, че обедненият уран може да причини левкемия?!

В Ирак САЩ бомбардираха с обеднен уран различни обекти. Същото повториха и във войните на запад от страната ни, в територията на бивша Югославия. Неслучайно заболяванията от рак след тази война се увеличиха в пъти както на сръбска, така и на българска територия.

Американските въоръжени сили са използвали по грешка боеприпаси с обеднен уран при учения на територията на Германия, призна говорителят на командването на американските сили в Европа Михаел Балдерман. Той посочи, че през 1987 г. са били изстреляни снаряди с обеднен уран. През 1988 г. пък се запалил танк, чиито снаряди също съдържали обеднен уран. И в двата случая боеприпасите с обеднен уран били заредени в оръжията поради невнимание бе обяснението от американска страна.

Колко са жертвите от касетъчните бомби на САЩ?

На 25 март 2003 година американски бойни самолети са бомбардирали с касетъчни бомби жилищни квартали в град Басра, съобщи телевизия "Ал Джазира". Цяла нощ градът бе подложен на артилерийски обстрел от страна на американски и британски военни части.

Касетъчните боеприпаси се употребяват най-често срещу жива сила и бронирани машини. Според "Хендикап интернешънъл", в различни части на света има 440 000 000 неизбухнали касетъчни боеприпаси, които застрашават близо 400 000 000 души. Най-засегнатите от това явление страни са Афганистан, Камбоджа, Ирак, Лаос и Виетнам, с които САЩ воюваха.

Напалмът и бойните отровни вещества – за десетки години отровиха земята на Виетнам

Напалм във ВиетнамНапалмът се използва в авиационни бомби, снаряди, в преносими или механизирани огнехвъргачки и запалителни патрони, за поражение на жива сила, техника и създаване на пожари. За първи път се използва от САЩ във Втората световна война от 1942 година, във войната против Корея 1950—1953, и особено широко се използва от САЩ във войната във Виетнам 1964—1973 година. Използван е и в Ирак през 2005.

На 7 януари 2011 година руската служба за разузнаване (ГРУ) бе представила на премиера Владимир Путин таен доклад за причините за мистериозната масова смърт на птици и риби в САЩ, в който се свързваше явлението със загадъчната смърт на американския експерт по биологическите и химически оръжия Джон Уилър.

Случилото се бе изнесено от изданието European Union Times.

Според изданието, Джон Уилър заплашил, че ще разкрие, че САЩ тайно разполагат със забранен отровен газ, който е причинил смъртта на хиляди птици и риби в Арканзас седмица по-рано.

Самият Джон Уилър е бивш офицер от американската армия, работил за трима републикански президенти, борил се за изграждането на мемориал на загиналите във Виетнам.

Той е бил министър на отбраната на САЩ, а освен това е бил и автор на изследване за ефективността на биологическите оръжия, според което американската армия е по-добре да не ги използва.

Авторите на Доклада до Владимир Путин свързали мъртвите птици със смъртта на Уилър, още повече че руските разузнавачи предполагали, че с Уилър са се разправили спецслужбите, тъй като той се е готвел да разкрие тайни тестове с отровния боен газ фосген. 63 000 тона от фосгена били останали в американската армия след войната в Ирак.

European Union Times цитира американски доклади, според които близо 4000 птици са загинали и са били отстранени от служители със специални костюми и противогази. Според друг доклад, смъртта на птиците е причинена от "травма в гръдната област и кръвоизливи в тялото, причинили обилни вътрешни кръвоизливи", което според експертите от ГРУ отговаря на симптомите на отравяне с фосген.

Великият Харолд Пинтър„Америка е кръвожадно животно!” – заяви проф. драматург Харолд Пинтър, носител на Нобелова награда за мир.

Пинтър бе безпощаден към американския президент Буш по време на неговия мандат: "Буш и неговата клика се готвят да контролират целия свят и естествените му богатства. И постигат целта си с убиване на хора."

Нобелистът по литература Пинтър наричаше президента Буш - "престъпен каруцар". "Да се тероризират другите е дългогодишна американска традиция", бе казал Пинтър през октомври 2002 г. Всеизвестна бе подканата на Пинтър към американския президент да прокара сандвича си с чесън, с чаша иракска кръв!

Радиационните нива в Ирак бяха ужасяващо високи. Раждаха се бебета без мозък, без очи, без гениталии. А от ушите, устата или анусите - когато ги имаха - изтичаше само кръв…

Същият Буш младши се хранеше сред древните златни съкровища от древната история в българските земи, намиращи се в Националния музей в Бояна. Докато бе гост в нашата страна и в изявление за телевизията Буш заяви, че е вярно, че сме дали човешки жертви в Ирак, но пък сме спечелили за приятел Щатите!

Британският драматург Харолд Пинтър бе безпощаден към американската президентска администрация и политиката, която водят тя и правителството на Великобритания. При получаването на почетна степен от Университета в Торино Пинтър заяви:

"... кошмарът на американската истерия, невежество, наглост, тъпотия и яростна войнственост: най-могъщата нация, която светът познава, на практика обяви война на останалия свят."

Пинтър заяви още в знаменателната си реч: "Ако не сте с нас, сте против нас" - заяви президентът Джордж Буш. "Ние няма да допуснем най-лошите оръжия на света да останат в ръцете на най-лошите световни лидери." Съвсем вярно. Виж в огледалото, драги. За теб става дума. В момента Съединените щати разработват модерна система от "оръжия за масово поразяване" и са готови да ги използват, където намерят за добре. Те имат повече от тях, отколкото целия останал свят. Те загърбиха международните споразумения за химическите и биологични оръжия, отказаха да допуснат инспекции на техните фабрики. Лицемерието зад публичните им декларации и техните действия е почти смехотворно.

Съединените щати смятат, че загиналите 3000 души в Ню Йорк са единствените, които имат значение Пинтър има в предвид въздушните удари от 11 септември - бел. Л. М./. Те са американски жертви. Другите загинали са нереални, абстрактни, без значение.

Загиналите 3000 души в Афганистан никога не се споменават. Не се споменават и стотиците хиляди иракски деца, усмъртени в резултат на санкциите на Съединените щати и Англия, които ги лишиха от животоспасяващи лекарства.

Не се споменава и въздействието на обеднения уран, използван от Съединените щати във войната в Залива.

Не се споменават и 200,000 загинали в Източен Тимор през 1975, постижение на индонезийското правителство тогава, но вдъхновено и подкрепено от Съединените щати. Не се чува нито дума за 500,000 жестоко избити в Гватемала, за избитите в Чили, Ел Салвадор, Никарагуа, Уругвай, Аржентина, Хаити - деяния, поддържани и финансирани от Съединените щати.

Случилото се в Ню Йорк беше предвидимо и неизбежно. То беше ответен удар срещу постоянните и систематични прояви на държавен тероризъм от страна на Америка в течение на много години, във всички части на света.

Във Великобритания, сега предупреждават обществото да бъде "нащрек" и да се готви за евентуални терористични действия. Самият език е абсурден. Как точно обществото да бъде "нащрек" - въобще възможно ли е това? Всеки да диша през шал, за да се предпази от отровен газ?

И все пак терористични действия са напълно вероятни, неизбежен резултат от срамната и низка сервилност на нашия министър-председател пред Съединените щати. Твърди се, че напоследък е била предотвратена терористична атака с отровен газ в лондонското метро.

Но някой друг ден такава атака може наистина да се състои. Хиляди ученици пътуват с метрото всеки ден. Ако станат жертви на атака с отровен газ, отговорността за смъртта им ще легне изцяло върху раменете на нашия министър-председател. Няма нужда да казвам, че той не пътува с метрото.

Планираната война срещу Ирак е фактически план за преднамереното убийство на хиляди цивилни, за да бъдат, очевидно, те спасени от техния диктатор.

Америка и Великобритания следват курс, който може да доведе единствено до ескалация на насилието в целия свят и накрая до катастрофа. Повече от ясно е, обаче, че Америка изгаря от нетърпение да нападне Ирак.

Аз смятам, че те ще го направят не само, за да си осигурят контрол над иракския петрол, но също така защото американското правителство е кръвожаден звяр. Бомбите са неговият единствен речник. Знаем, че мнозина американци са потресени от позицията на своето правителство, но очевидно са безпомощни.

Ако Европа не намери у себе си достатъчно солидарност, интелект, кураж и воля да се противопостави на американската мощ, тя самата ще заслужи оценката на Александър Херцен: "Ние не сме лекарите. Ние сме болестта."

Това бе позицията на Харолд Пинтър, известен британски драматург. Така е и сега.

Ирак бе срам и позор за нас, българите - дадохме човешки жертви. След тази война в Ирак изобщо не настъпи мир...

Защо не говорим за тази Америка, Плевнелиев? Нейният президент ли искате да следвате с участие във военна авантюра в Сирия? Барак Обама ли е примерът за държавник – той, който получи Нобелова награда за мир, а дрънка оръжие и заплашва една суверенна държава като Сирия!

По-лесно ще е, Плевнелиев, да вземете пистолет и да отидете и застреляте в упор някои от бъдещите цивилни жертви на американската авиация.

Стреляйте, вместо да ги оставите да чакат ударите и мъчителната смърт...

Стреляйте, докато не са откъснали ръцете, главите и краката им, стреляйте, докато не са плувнали в кръв децата им, нали искате да се харесате на Обама?!

Стреляйте, какво като не знаете коя държава къде се намира и как се казва?

Всичко що започва с кич, завършва с кръв – написа Любиша Георгиевски. А той едва ли бе чувал за Росен Плевнелиев.

 
Странното животно „Ислямски неолиберализъм” се легитимира в стратегията за управляемия хаос

Прогнозата ми отпреди година, че
  • „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
  • интегрирайки се в
  • „Неоосманската доктрина” на Турция
  • и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
  • „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта (Мюсюлмански братя)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта

(Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те бяха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…

 
Умерената опозиция няма почти никакво влияние в Сирия и е безпомощна срещу ИДИЛ и фракциите, обвървзани с Ал-Кайда като Джабхат ан-Нусра. Ако САЩ искат да свалят Башар ал-Асад, то те най-вероятно вече мислят как да използват сирийския клон на Ал-Кайда
Публикация от alterinformation.wordpress.com
Разрушенията в Сирия се увеличават с напредването на войските на ИД

Сложния план на американския президент Барак Обама как да се справи с ИДИЛ включва де факто съюз с Иран в Ирак и създаването на „трета сила“ – нова „умерена“ Свободна сирийска армия, която да се бие срещу Ал-Кайда и ИДИЛ.

Малкото сътрудничещи си със САЩ групи във Северна Сирия бяха тотално разгромени от  Джабхат ан-Нусра, считана за сирийския клон на Ал-Кайда. Тази седмица останките от групата на ал-Хамза бяха окончателно разгромени в Алепо и бяха принудени да се саморазпуснат. Но най-интересното е, че както често се случва, част от бойците са се присъединили към Ал-Кайда, взимайки с тях доставеното им от САЩ противотанково оръжие от типа T.O.W. Като включим и полученото обучение в тайните лагери на ЦРУ става очевиден един от начините по които американските оръжия и бойци, обучени от тях попадат в редиците на терористите.

„Умерените“ в Сирия се изчерпаха и САЩ повече няма с кой да се съюзява, освен ако не започне да сътрудничи с джихадистите, както правеше през 1980-те, когато ЦРУ обучаваше и въоръжаваше афганистанските муджахидини и техния лидер Осама Бин Ладен, за да се бият срещу официален Афганистан и Съветите. След това обаче техния собствен „Франкенщайн“ се обърна срещу самите тях.

{youtube}vilY_pwVZjA{/youtube}

Десетилетие по-късно, през 1990-те, САЩ отново използваше Ал-Кайда, когато разиграваха идеята за газопровод през Афганистан от Туркменистан.

Сред цивилните жертви има много жени и децаСъщевременно Джабхат ан-Нусра явно се опитва да се легитимира и да скъса с джихадисткото си реноме, доколкото това въобще е възможно с оглед на състава на бойците в групировката. Джабхат ан-Нусра обмислят да скъсат връзките си с Ал-Кайда. Очевидно е, че тази стъпка е наредена от спонсорите им от Залива.

Екстремистките групировки в Сирия са не по-малко брутални от самата Ал-Кайда…

Ще дойде денят, в който за Вашингтон вече ще бъде твърде неустоима идеята да използват бойците от Джабхат ан-Нусра, а миналото им в прегръдката на Ал-Кайда ще бъде забравено набързо.

САЩ ще се превърнат в съюзници на новото поколение на собствената им креатура Ал-Кайда.

 
Писателят Салман Рушди“Ислямска държава” разбива изкуствените колониални граници, разрушава страни като Ирак, чиито фракции бяха удържани единствено при бруталното управление на един тиран. Да, авантюрата на Буш там - толкова зле замислена - допринесе за сегашната ситуация. Но голямата историческа грешка, чиято цена плащаме днес, се корени в западната подкрепа за Саудитска Арабия. Преди тази династия да се превърне в голямата господарка на петрола на планетата, уахабизмът беше само една микроскопична секта, лишена от най-малко влияние. Но нейното колосално богатство й позволи да разпространява поколения наред в целия свят своя възглед за исляма. И ето че нейната фанатична вяра се превърна в световна религиозна норма." В интервю за френския "Експрес" писателят Салман Рушди обръща поглед назад към изтеклия четвърт век, разсъждава за характера на “Ислямска държава”, критикува геополитическите лутания на Запада, но говори също за литература, въображение и вдъхновение.
Филип Кост, lexpress.fr, публикувано в сайта Гласове, превод на Галя Дачкова

- В САЩ се разрази полемика, след като престижният американски Пен клуб реши да присъди най-високото си отличие на в. “Шарли Ебдо”. Около 200 автори, отказващи да заемат критична позиция спрямо исляма, подписаха петиция срещу връчването на наградата “Смелост и свобода на словото” на “Шарли Ебдо” и я разпространиха по време на тържеството, която вие ръководехте на 5 май. Провали ли се събитието заради това неочаквано оспорване?

- Да не преувеличаваме този протест: говорим за 200 писатели, подписали петицията, от общо 5000 членове на Пен клуба. Така че това е малък брой. Жерар Биар и Жан-Батист Торе, които пристигнаха в Ню Йорк, за да представят каузата на “Шарли Ебдо” на галавечерята, бяха посрещнати с голям ентузиазъм от мнозинството от присъстващите писатели.

Помолих писателя Ален Мабанку да им връчи наградата “Смелост и свобода на изразяването”. Тъй като съм живял в различни култури, изпитвам лична симпатия към този талантлив френско-конгоански писател, който живее в Калифорния, и бях трогнат от текста, който той публикува в “Експрес” като твърд отговор на новината за бойкота; ето защо го помолих да го повтори на английски на тържеството Признателен съм също на президента на “SOS расизъм” Доминик Сопо, който държеше да дойде в Ню Йорк, за да защити паметта на убитите карикатуристи и да сложи край на несправедливите обвинения, на които беше обект.

- Значи случаят е приключил?

- Той ще остави следи и дълбоки разделения в литературния свят. Аз лично бях искрено шокиран от тези протести, изразени от писатели, които в по-голямата си част, са мои близки приятели. Майкъл Ондатджи, Питър Кери, Хуно Диас, Майкъл Кънингам! Хора, за които никога не съм си представял, че могат да имат подобно поведение. Изпратих писмо на един от тях, главния подстрекател в този случай, Тежу Коул, защото той бе написал призива за бойкота. Той ми отговори със странно писмо: “Скъпи Салман, скъпи братко, всичко, което знаем, го научих по твоите стъпки…” и други подобни глупости. Но отговорът му съдържаше най-вече погрешни твърдения: Тежу ме уверяваше, че никога не би заел тази позиция срещу “Сатанински строфи”, защото в моя случай ставало дума за обвинение в богохулство, докато в случая с “Шарли Ебдо” - за предполагаемия расизъм на изданието спрямо мюсюлманското малцинство.

Не, написах аз, тези хора бяха екзекутирани, защото техните думи бяха възприети като богохулство. Това е същото нещо. Тогава изпитах чувството, че ако атаките срещу “Сатанински строфи” се бяха случили днес, тези хора нямаше да ме защитят и щяха да използват същите аргументи срещу мен, обвинявайки ме, че съм обидил едно етническо и културно малцинство.

Аз съм шокиран, че може така да се опетнява паметта на мъртвите, като се изопачават техните думи. Онези, които са чели “Шарли Ебдо”, каквото и да е мнението им за карикатурите, могат само да констатират, че то е всичко друго, но не и расистко и застана твърдо срещу “Националния фронт”.

Що се отнася до предполагаемата им “мания да се обижда ислямът”, тя не издържа: “Монд” забеляза, че само седем от техните 523 корици за десет години са посветени на исляма. Останалите се отнасят до папата, Израел, “Националния фронт” и какво ли още не - от Саркози до френския расизъм и управляващия елит. Всъщност този въпрос, самото съдържание на вестника, е без значение, защото свободата на словото включва да се защитава и изразяването на мнение, което не споделяме. Тези хора, нека да го припомним, бяха убити, защото рисуваха.

- Промени ли се нещо в манталитета от времето на “Сатанински строфи” досега?

- Повече от 25 г. след “Сатанински строфи” изглежда, че сме извлекли погрешни поуки. Вместо да заключим, че трябва да се противопоставяваме на атаките срещу свободата на словото, повярвахме, че трябва да ги успокояваме чрез компромиси и доброволно отричане.

- Защо?

- Можем да съжаляваме за завръщането на политически коректното в интелектуалните среди. Но това, за което никой не говори, е страхът. Ако не убиваха хора в този момент, ако бомбите и калашниците не говореха днес, дебатът би бил различен. Страхът се прикрива като респект.

Ливан, 1989 г., демонстрация срещу "Сатанински строфи"

- През 1989 г. някои също ви изоставиха…

- Някои може да кажат, че съм си го търсел, че е трябвало сам да се оправям. Но тези атаки идваха по-скоро отдясно, от обкръжението на Маргарет Тачър и официалните консервативни среди. Днес те идват от левицата.

- Авторите, които се изправиха срещу “Шарли Ебдо”, заговориха за френската колониална арогантност и за лошото й отношение към мюсюлманското малцинство.

- Наистина трябва да си сляп, за да не забележиш социално-икономическите проблеми, несправедливостите и расизма, които понася това малцинство във Франция, но трябва също да признаем, че голяма част от тази общност все по-често избира лаицизма. Мюсюлманите се възприемат по-скоро като светски французи, отколкото като вярващи.

Защо тогава искат непременно да ги описват в чисто религиозни термини, както моллите обичат да правят? Джордж Пакър от “Ню Йоркър” прекара много време във френските предградия след нападението срещу “Шарли Ебдо” и ми каза, че никога не е чул тези младежи да използват по-радикални думи от писателката Франсин Проуз, една от протестиращите от Пен клуба. Наистина на тях не им пука за този седмичник, който излизаше в 20-хиляден тираж, а тези, които го критикуват днес, се вдъхновяват от класическото чувство за вина на белите от левицата.

- Какво трябва да кажем?

- Има отказ да се разберат две неща. От една страна, ние живеем в най-мрачния период, който някога съм виждал. Това, което става в момента с “Ислямска държава”, е от огромно значение за бъдещето на света. От друга страна, екстремизмът представлява колкото атака срещу западния свят, толкова и срещу самите мюсюлмани.

Най-напред това е вземане на властта, опит да се наложи една клоняща към фашизъм диктатура вътре в самия ислямски свят. Кои бяха първите жертви на аятоласите в Иран или на талибаните? Кой страда днес в Ирак? Това са преди всичко мюсюлмани, които избиват други мюсюлмани. Намираме се в благоприятна обстановка, за да обвиняваме в престъпления американските дронове, но срещу всяка от тези ракети стоят хиляди нападения или атентати, извършени от джихадистите срещу хора и джамии.

По времето на “Сатанински строфи” привържениците на аятоласите заплашваха най-напред, в Лондон или на други места онези, които не одобряваха фатвата срещу мен. Което означава, че да се атакуват екстремистите, не означава да се атакува мюсюлманската общност. Трябва да знаем за какво се борим. Пак повтарям, да се борим срещу екстремизма не означава да се борим срещу исляма. Точно обратното. Това означава да го защитим.

- Как си обяснявате възхода на “Ислямска държава”?

- Забелязвам, че това движение не е наистина арабско. То обединява лица, дошли от Чечения, Австралия, от целия свят. Писах доста преди сегашните събития в Близкия изток, че религиозният радикализъм излъчва нещо като “блясък”. Предложете “Калашников” и черна униформа на един младеж, който няма и стотинка, няма работа, отчаян, че един ден ще може да създаде семейство, и изведнъж вие ще дадете власт на онзи, който се чувства уязвим и в неравностойно положение. Но към това чувство за несправедливост се прибавят речите, изпълнени с омраза, които държат в радикалните джамии. Казано по-просто, това всемогъщество е подходящо и за психопати. Много от тези доброволци отиват там само заради желанието да убиват.

- Как си обяснявате изключителното насилие, прославата на жестокостта?

- Разликата с времето на фатвата е в появата на социалните мрежи, в тяхната бързина на предаване на информацията, в тяхната експертна употреба, което подклажда блясъка и свръхвъзбудата. Преди всичко, те пораждат страх. Целта е да наберат сила чрез ужаса. Мисля си за “Чумата” на Камю или “Носорог” на Йонеско. Книги, които със сигурност говорят за друг тоталитаризъм, но описват същата инфекция на духа.

- Можем ли да обвиняваме Запада?

- “Ислямска държава” разбива изкуствените колониални граници, разрушава страни като Ирак, чиито фракции бяха удържани единствено при бруталното управление на един тиран. Да, авантюрата на Буш там - толкова зле замислена - допринесе за сегашната ситуация. Но голямата историческа грешка, чиято цена плащаме днес, се корени в западната подкрепа за Саудитска Арабия. Преди тази династия да се превърне в голямата господарка на петрола на планетата, уахабизмът беше само една микроскопична секта, лишена от най-малко влияние. Но нейното колосално богатство й позволи да разпространява поколения наред в целия свят своя възглед за исляма. И ето че нейната фанатична вяра се превърна в световна религиозна норма. Когато виждам, че американският президент прекъсва посещението си в Тадж Махал, за да се присъедини към западните лидери, стекли се в Рияд заради смъртта на принца, бих искал да припомня, че тези хора не са наши приятели, те са източникът на отровата.

Барак Обама, 27 януари 2015 г., Рияд, след погребението на принц Абдула

- Предвещаваше ли фетвата от 1989 г. днешния екстремизъм?

- В “Мемоарите” си писах, че случаят със “Сатанински строфи” беше първата нота от тази музика. А днес слушаме мъртвешката симфония. Връщам се също към образа на “Птиците” на Хичкок. Когато само една птица кацне на перваза на прозореца, никой не й обръща особено внимание. Но когато се напълни небето и те нападнат, си спомняме за тази първа птица предвестник. На 11 септември 2001 г. живеех в САЩ и ден след атентатите интелектуалци ми казаха, че най-накрая са разбрали какво ми се е случило през 1989 г. Наистина ли? Трябваше ли да преминем през това терористично бедствие?

- Никой ли не видя какво се задава?

- През 1989 г. се опитаха да маргинализират това, което ми се случи, описвайки моята съдба като изключение, а не като пример. Защитниците ми надигнаха глас, че нито един писател никога не е бил третиран по този начин и затова трябва да ме подкрепят. Моите противници твърдяха, че писанията ми заслужават толкова силно порицание, че не заслужават да бъдат защитени в името на свободата на словото.

И от едната, и от другата страна моят случай се разглеждаше като “отделен”. Така да бъде. Нито един известен англоезичен писател не е преживял това на Запад, но тези насилия срещу автори стават навсякъде, в Иран, Турция, Либия, Пакистан, Нигерия, Саудитска Арабия, Египет, както се случи с Нагиб Махфуз. Да се критикуват тези сили не означава да се критикува ислямът. Запазването на мълчание не е в полза на мюсюлманите.

- Какво трябва да се направи?

- Да се сложи край на това табу на предполагаемата “ислямофобия”. Пак повтарям. Защо не можем да обсъждаме исляма? Възможно е хората да бъдат уважавани, да бъдат предпазвани от нетолерантност, като същевременно изразяваме скептицизма си спрямо техните идеи, дори яростно ги критикуваме.

- Досега говорим само за джихадизъм, но не и за писателя Рушди…

- Защото се появи случаят “Шарли Ебдо”. Но честно казано, не обичам да говоря по тези въпроси, да критикувам така добрите и лошите. Предвид моята история, често ми задават този тип въпроси. Но аз не съм политически анализатор, а писател на въображението. “Сатанински строфи” изкриви представата, която човек може да си изгради за мен като човек на изкуството. Превърнах се в отправна точка по въпросите за исляма, докато, с изключение на “Сатанински строфи” с една малка част от книгата, никога не съм гледал на себе си като на писател по религиозни теми.

Бях отгледан в семейство, което не практикуваше вярата. Майка ми е малко по-вярваща, най-вече след смъртта на баща ми. И живеех в Бомбай, най-светския град по онова време в Индия, който днес е станал много по-сектантски с конфликтите между мюсюлмани и индуси. По времето на сватбата си моите родители живеели в Делхи, откъдето е родом семейството на баща ми, а след разделянето на Индия те решили, както 100 млн. мюсюлмани, да не ходят в Пакистан, защото поради липсата на достатъчно вяра се чувствали преди всичко индийци. Но те напуснали Делхи, прекалено опасен заради сблъсъците между общностите, за да се установят в Бомбай, където цареше толерантност, хармония, за която съм запазил идиличен спомен.

Лондон, 8 февруари 2015 г., демонстрация срещу "Шарли Ебдо"

- Днес е рядкост един известен мюсюлманин да се обявява толкова открито за светски човек.

- Това беше нещо обичайно за моето поколение, през 60-те и 70-те г. Много градове, като Бейрут, Техеран или Дамаск, които днес са огнища на големи конфликти, бяха отворени, изтънчени и мултикултурни. В живота си видях тези места да се затварят и единственият мотив за оптимизъм, който ми остана, е следният: ако една такава промяна е могла да се случи през живота на един човек, тя несъмнено може бързо да бъде преобърната.

- Такъв оптимист ли сте?

- Не съм залитал много по марксизма, но ми харесва онова, което е казал Грамши - че е нужен песимизъм на интелекта и оптимизъм на волята.

Кой можеше да повярва, година преди да се случи, в падането на колосалното комунистическо здание? Хитлер не е бил непобедим, при условие че се приемат огромните жертви, нужни за неговото поражение. Учих история в младостта си и открих нейната способност да изненадва. Нищо не е неизбежно, всичко може да бъде заличено много бързо. Мъдростта не е да бъдеш песимист или оптимист, а да наблюдаваш, да знаеш кои са нашите ценности и да не отстъпваш от тях. Защото тази култура на свободата не е била изградена лесно. Французите добре го знаят, защото значително са допринесли за нея. Без Просвещението нямаше да има нито Томас Пейн, нито Декларацията за независимост, нито онази статуя на пристанището на Ню Йорк.

- Носи ли писателят този пламък на свободата? Това ли е неговата роля?

- Не зная каква е неговата роля и не съм от онези, които искат да му припишат някаква роля. Една от радостите на литературата е, че тя носи в себе си своята обосновка. Тя не е тук, за да дава уроци. Не харесвам книгите, които проповядват, произведенията на изкуството, които носят послания. Ролята на фикцията е да създава въображаеми светове, които читателите обичат да обитават и които ги карат да се замислят за собствения си живот. Целта на изкуството е дълбока. Сол Белоу е казал, че изкуството води към корените на човешката природа. Нашата роля е да изследваме какво представлява човешкото същество, индивидуално и колективно, и как живее на теза земя.

Случайностите в моя живот ми позволиха да пиша за неща, които днес са в сърцевината на човечеството: въпроса за имиграцията, за сблъсъка на културите, национални разкази и истории, които, подобно на онази за палестинците и израелците, претендират за едно и също земно пространство.

Половината от живота си съм живял на Запад, другата половина - на Изток, и тези случайности в живота ми позволиха да разположа разказите си в толкова различни места, като Сан Франциско и Исламабад. Завиждам на онези писатели, които са прекарали цялото си съществуване на едно и също място, дълбоко вкоренени автори като Фокнър, който успя да създаде монументална творба около десетте улици в Оксфорд (Мисисипи). Но моята съдба бе различна и като дар аз получих тези многобройни перспективи.

Освен това светът се промени. Някога местата бяха отдалечени едно от друго. Вижте Джейн Остин, която описва през 1812 г. своя свят в “Гордост и предразсъдъци”, без да изпитва нито за миг нуждата да спомене войната, която се води по онова време срещу Наполеон. Войниците от английската армия се появяват в книгата й само като симпатични фигуранти, поканени на прием. Към географската преграда се добавя друга, между личната и публичната сфера. Писателите можеха да разкажат за личния живот, без да вземат под внимание външните събития, да не говорим за международните, в степента, в която те не засягаха всекидневието. Днес всичко се сблъсква, пресича и писателят се пита как да пише за този нов свят. Да помислим за 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. В този ден историята на Ню Йорк и тази на арабския свят станаха… едно и също нещо. Вече не можеш да разбереш историята на града, без да познаваш онази, която е тласнала тези самолети. Онези сблъсъци сега се случват всекидневно.

- Усещат ли ги писателите?

- Американската литература често е била повлияна от имиграцията, в частност от еврейската и италианската. Но в САЩ едно поколение писатели носи сега цял един свят от нови творби, които възраждат романа и го правят по-космополитен. Мисля си за Джумпа Лахири и нейната Индия, за Июн Ли и нейните китайски корени, за Хуно Диас, който е от доминикански произход. Без да забравям Нам Ле, виетнамо-австралиец, и Халед Хосейни, роден в Афганистан и израснал тук.

- В “Мемоарите” си, когато говорите за времето на “Сатанински строфи”, разказвате за себе си като за човек, чийто възглед за света е бил разрушен. Какъв беше той и в какво се превърна?

- Един възглед за света се състои от тази тъкан от връзки с местата, културите, приятелите, към които сме привързани. Тези връзки различават разума от лудостта, където всичко се превръща в лишен от смисъл пачуърк. Най-болезненото за мен бе да видя хората, за които съм писал и които съм описвал, мюсюлманите от Лондон например, да демонстрират срещу мен. Това разруши образа, който имах за мястото си в света, и ми беше нужно дълго време, за да преоткрия равновесието си. Това, което ми се случи, днес се случва на всеки един.

Планетата се превърна в странно място след края на Студената война през 1989 г. с последвалата фрагментация, източник на войни в една дотогава стабилна Европа, и нови движения в сърцето на исляма. Освен това ритъмът на технологичната промяна, на света на информацията дестабилизира хората и ги накара да се затворят в места, които им дават увереност, като религията и нейните вечни истини.

Питате ме за визията ми за света… Живях през 60-те г., епоха, в която се вярваше, че завинаги е пречупена властта на религията, когато се осмиваше самата идея за евентуалното й завръщане в центъра на световната сцена. И признавам, че съм изумен от този обрат на Историята.

Той не е единственият. През 1989 г. страдах много, че съм осъден на полумрак и нелегалност в момента, в който светът изглеждаше, че се просветлява. Това беше необикновена година в Историята. Въпреки тъжната съдба на Тянанмън, все още премахнат като неудобен от паметта на китайците, падането на комунизма отваряше надеждите за свобода. И резултатът ме безпокои: съветската империя отстъпи място на микрофашизми, на ислямистка нетърпимост…

- Вярвахте ли в сближаването между Индия и Пакистан?

- Тези две страни винаги са се наранявали. В замяна на това, аз съм разтревожен и разочарован от сектантския уклон на Индия. Принадлежа към презряното поколение на привържениците на лаицизма, това на Неру, и политиканската употреба на религиозните разцепления ме кара да се тревожа за публичните свободи на гражданите на Индия. В замяна на това се случват интересни неща от литературна гледна точка.

- Донякъде благодарение на вас. Нови индийски писатели тръгват по вашите стъпки.

- “Среднощни деца” отвори пътя. Но е учудваща тази литературна различност. Има еротични автори, писатели на научна фантастика или на криминалета и на процъфтяваща фикция. Литературната сцена се разшири извънредно много, условие за нейното очевидно здраве. Но в пакистанската литература отскоро има сходно движение, с млади, трийсетина- или четирийсетина годишни автори с голям талант, като Мохамед Ханиф, Камила Шамси, Надим Аслам. Противно на индийските автори, които загърбват социалните въпроси и предпочитат интимността, те решително засягат публичната сфера, защото тя е вездесъща, неизбежна при тях, и се изправят по различен и вълнуващ начин с проблемите на своята родина.

- Как започва литературният разцвет?

- Не зная, въпрос на шанс… През 70-те и 80-те г. в Лондон ние принадлежахме към една група, която описваха като необикновен момент в английската литература, с Мартин Еймис, Иън Макюън, Кадзуо Ишигуро, Анджела Картър, Джанет Уинтърсън, Брус Чатуин или Джулиан Барнс. Но ние нямахме чувството, че създаваме движение. Нямахме манифест, за разлика от сюрреалистите, нито общ проект. Между нас не цареше задължително хармония, но ние откликвахме на желанието на читателите за нов тип писане, радикален и изпълнен с въображение, който късаше с условностите на следвоенната английска литература.

Впрочем аз имам чувството, че днес ние се връщаме към тази конвенционална натуралистична литература. Аз, от моя страна, се чувствам по-близо до прибягването към въображението на автор като Ласло Краснахоркай, който е лауреат тази година на престижната награда “Мен Букър Интернешънъл”, отколкото до автофикцията на Карл Уве Кнаусгаард например. Следващият ми роман, който излиза през септември в САЩ, нарушава тези норми. Той е изключително сюрреалистичен, гениите завладяват Ню Йорк. Но за 40 г. като писател, разбрах, че литературата също отговаря на модата. Вкусовете се променят и ние не можем нищо да направим. Трябва да продължим, както най-добре умеем.

- Вие внасяте въображение, но също и културна смесица. Това ли е вашата особеност?

- Горд съм, че нося удоволствие на западните и източните читатели, които правят леко различни прочити. Вече не гледам на себе си като на писател от дадена страна, а като на писател на града. Повече се идентифицирам с градовете, най-вече с Ню Йорк, Лондон или Бомбай, където съм прекарал живота си. С идеята и идеала за града.

- Значи гениите завладяват Ню Йорк, Уолстрийт?

- Да, всичко това. Казвам ви това, което разказах на издателя си, когато му предложих тази нова книга, чието заглавие “Две години, осем месеца и двадесет и осем нощи”, прави едно различно преброяване на “Хиляда и една нощ”: след като прекарах толкова години при писането на мемоарите си в “Джоузеф Антон” старателно да описвам истината, ми омръзна и реших да премина на противоположната страна, напълно въображаема, в чест на приказките, които слушах в детството си. Техният свят е магичен, изпълнен с лудост, но той почива върху доста реалното и достоверно всекидневие на града, на улиците и пазарите. В магическия реализъм реализмът е също толкова важен, колкото и магията.

Фантастичното е интересно само защото възниква от реалното и го обгръща. Като книгите, които четях някога, животинските басни от “Панчатантра”, “Хиляда и една нощ” или тази прекрасна творба от Кашмир, “Катха Сарит Сагара” (“Океанът от теченията на историята”), пълна със забавни, лоши, секси приказки, където религията почти напълно отсъства.

В тази човешка комедия героите са потънали в двуличие, преструвки и престъпни дела. Те спят с жените на другите и Бог не присъства във всичко това. Ето защо се опитаха, както в Египет, да забранят “Хиляда и една нощ” в навечерието на Арабската пролет. Тези приказки не се харесват на пуританите, защото преливат от истини за човешката природа. Искам да се върна към тази традиции, да черпя от това наследство, за да говоря за реалното и настоящето.

11 септември 2001 г. "В този ден историята на Ню Йорк и тази на арабския свят станаха… едно и също нещо".

- Можехте да се изкушите, както много други интелектуалци, от културния релативизъм, компромиса спрямо ценностите. Как го избегнахте?

- Това е голямата опасност в наши дни. Навлязохме в ера на смесицата, на срещите и смесването на културите. Мултикултурализъм, който прославям в книгите си и който е факт. Планетата се глобализира и нищо не може да я “деглобализира”. Нищо не може да “демултикултурализира” нашите изкуства, храна, всекидневие. Но културният релативизъм е деградирал израз, злият брат близнак на мултикултурализма.

Отхвърлям идеята, че в името на традициите на своята страна по произход някой иска да наруши ценности, които смятам за универсални, да приеме гениталното осакатяване на жените, дискриминацията или убийството на хомосексуалисти в мюсюлманските страни. Не може да бъде приета екзекуцията на писатели, които не се харесват тук или там, отклонение, към което, знаете, аз не съм благосклонен (смях). В това отношение са по-твърди към тези принципи във Франция, отколкото в Англия. Може би защото е по-лесно да знаеш какво означава да си французин.

- Смесването на културите може да бъде и болезнено. Вие сте го описали като писател и сте го преживели лично.

- В шумотевицата около “Сатанински строфи” бе забравено главното. Ако първите ми книги се отнасяха преди всичко до света на Изтока, който бях напуснал, Индия и Пакистан, “Строфите” засягаха проблематиката на имигранта, на идентичността и културната асимилация. Сблъсъкът между предишния живот и съществуването на Запад.

Аз лично, въпреки привилегированата си среда, познах съдбата на имигранта, жертва на расистки предразсъдъци, чумав, по време на учението си в един пансион в град Ръгби. До степен да намразя Англия и да умолявам баща си да ми позволи по-скоро да продължа висшето си образование в един от прекрасните университети в Бомбай, отколкото да продължа по неговите стъпки в Кеймбридж. Но той ме убеди. За щастие, защото студентските ми години бяха щастливи. Какво щастие бе да си студент през 60-те г.! Освен това “Бийтълс” откриха Индия. Изведнъж родната ми страна стана много готина.

- Вие сте уважаван и ценен от пресата автор, но онези, които ви критикуват, го правят с изумителна ожесточеност.

- Мемоарите ми, “Джоузеф Антон”, бяха оценени от огромното мнозинство от журналистите, но имах правото и на ужасни атаки, на фалшиви и лъжливи думи за моите идеи и работа. Един критик може да си създаде име, наранявайки много известен автор. Не зная дали ме упрекват за относителната ми известност, но аз не съм нито Мадона, нито Майли Сайръс и моето име ми позволява, в най-добрия случай, да си запазя маса в ресторант.

- Може би ви упрекват за видимия блясък в живота ви?

- Факт е, че се ожених за много хубава жена. Каква наглост! С какво право? Откъдето и комични статии със заглавие “Красавицата и звярът” в таблоидите, които само завистта може да обясни. Но моят живот е много обикновен. Разхождам се свободно в Ню Йорк, където понякога ме разпознават, от доста време без особена охрана, и когато не пътувам за конференции, прекарвам по-голямата част от времето си в писане у дома.

- Страдате ли от вниманието към “Сатанински строфи”?

- Това е стара история. Всеки ден говоря с хора, които са били деца, когато излезе този роман. Това беше четвъртата ми книга, а сега съм на 13-ата. Радвам се все пак, че с течение на времето цялата тази врява бе преодоляна, за да се заинтересуват най-сетне от същността на книгата, която се изучава във всички университети.

И като добър познавач на историята на исляма, много по-добър от днешните радикали, аз казвах, че Мохамед е познал съмнението и изкушението и че този опит, както при всички пророци, е допринесъл за неговото израстване. След това се насочих към други неща. Моят приятел Мартин Еймис каза веднъж, че нашата единствена амбиция е да оставим след себе си обикновена етажерка с книги. Аз ще оставя такава. Докато стане това, искам само едно нещо, да продължавам да бъда, доколкото е възможно, човекът на изкуството, който искам да бъда.

 

Белият дом потвърди автентичността на записа!

Кадър от изтритото видео от интернет на екзекуцията на журналиста Стивън СотлофВидео с екзекуцията на още един американски журналист, държан в плен от групировката "Ислямска държава на Ирак и Левант", се появи в интернет, съобщи вчера, на 2 септември агенция Ройтерс, като уточни, че става дума за Стивън Сотлоф.

Веднага след съобщението Белият дом излезе с заявление, че достоверността на видеозаписа все още не може да бъде потвърдена.

По-рано в интернет се беше появил видеозапис на екзекуцията в Ирак на американския журналист Джеймс Фоули, пленен през 2012 година Сирия. Екстремистите тогава обещаха да убият и Сотлоф, изчезнал в Либия през август 2013 година и изпълниха зловещото си обещание.

Видеото с екзекуцията на американския журналист Стивън Сотлоф е озаглавено "Второ съобщение до Америка" и е било качено в ислямистки сайтове в интернет. Само няколко часа след качването му обаче, то е заличено от глобалната мрежа. Сотлоф е вторият американски журналист, обезглавен от "Ислямска държава" само за две седмици, след Джеймс Фоули. Стивън се появява в кадър и във видеото с екзекуцията на Фоули.

Началото на видеозаписа, в което Барак Обама държи речВ началото на видеозаписа се вижда американският президент Барак Обама, който държи реч от миналия месец за въздушните удари, които американска военно-въздушни сили нанася на "Ислямска държава". След това камерата показва Сотлоф, облечен в оранжев гащеризон и с нож опрян в гърлото му. Сотлоф е на колене пред екзекутора си и заявява, че „заплаща цената“ на американската инвазия.

Сотлоф беше отвлечен от  терористите в Сирия преди малко повече от година. Той е работел като журналист на свободна практика за "Тайм" и "Форин полиси". Миналата седмица майка му отправи емоционален апел към похитителите му и техния водач Абу Бакр ал Бакдади.

Официалният представител на държавния департамент на САЩ Джен Псаки изрази подкрепа към семейството на журналиста.

Последните секунди живот на Стивън СотлофОтговаряйки на молба да съобщи колко американски граждани се намират в ръцете на терористичната групировка „Ислямска държава”, тя отказа да предостави конкретни данни, ограничавайки се във формулировката „няколко”.

След обезглавяването на Сотоф, маскираният екзекутор отправя заплахи и по адрес на британски заложник на „Ислямска държава“, идентифициран като Дейвид Хейнс, съобщи Ройтерс.

Във видеото ИД отправя предупреждение към правителствата да се оттеглят от пагубния съюз с Америка, допълва агенцията.

Бележка на "Хроники". Някой помни ли днес кореспондентката на CBS, Лара Лоугън, която правителството на Щатите „изостави” след изнасилванията на площад в Кайро, като покри с петдневно информационно затъмнение случилото се? "Хроники" писа за тази драма, но темата не бе подхваната за дискусия - като че ли не се бе случило нищо?!

Помните ли Лара Лоуган, кореспондентката на CBS, която беше най-брутално изнасилена на площад Тахрир от неизвестен брой протестиращи и по чудо бе спасена от озверелите насилници?

Една статия на Ричард Коен във „Вашингтон Поуст” зададе редица въпроси по този случай, които така и останаха без отговор. А точно в липсата на отговор са нещата, които се случваха около едва започващата Арабска пролет и събитията, които последваха.

Статията на Ричард Коен във

Ето какво бе впечатлило журналиста от „Вашингтон Поуст” и как въпросите му увиснаха във въздуха без каквато и да било реакция от страна на други американски медии.

Коен обърна внимание на факта, че Лара Лоуган е била изнасилена на 11 февруари 2011 година, тя бе една от водещите и авторитетни кореспондентки на CBS в предаването “60 минути”, но самата телевизия необяснимо защо запази мълчание цели пет дни и кри трагичния инцидент!

Пет дни освен телевизията, която Лара Лоугън представляваше в редица арабски страни, и таблоидите „Ню Йорк Дейли нюз и Ню Йорк Поуст” мълчаха за случилото се с Лоуган/New York Daily News и New York Post/ обърна внимание Коен.

Тук не става дума за неприкосновеност на личния живот, а до задължението на медиите да информират американската общественост – написа Коен. Дали бе от незнание – едва ли.

Какво се случи с Лоуган?

Тълпата на Тахрир я е нападнала и отделила от бодигардовете и екипа й, след което тя е насилена от неизвестен брой мъже, като околните крещят „Еврейка! Еврейка!”, влачат я по земята, след което разкъсват дрехите й и я насилват!

Съвсем случайно някой съобщава на местни жени и войници какво се случва, и те пробиват сцената на този брутален акт, стигат до Лоуган и я измъкват от насилниците.

Тълпата на Тахрир, която афишира, че иска установяване на демокрация, „забравя” за какво е на площада става съучастник в един ужасен инцидент и година по-късно нито САЩ, нито CBS, нито който е да било иска насилниците да бъдат наказани! Те даже не са заловени?!

Междувременно, след бруталното сексуално насилие на Тахрир, Лара Лоуган е върната спешно във Вашингтон и хоспитализирана.

Медиите в Щатите проявиха едно необяснимо петдневно мълчание или  незаинтересованост, твърде неприсъщи за четвъртата власт.

Президентът на САЩ Обама съветва Лоуган да се възстанови и върне към работата си?!Белия дом и президентът Барак Обама също запазиха мълчание пет дни, а след като новината е извадена на светло – Обама призовава Лоуган да се възстанови и върне на работа час по-скоро?!

Няма да коментирам дали точно това е следвало Обама да говори на една млада жена, която докато е била в ръцете на насилниците на площада в Кайро двегодишният й син и съпругът й са я чакала в дома им във Вашингтон – въпрос на преценка и държавни интереси е вероятно.

Далеч съм от мисълта да коментирам как се преодолява такова насилие, не смятам и че е лесно да се коментира широко в медиите преживяването на едно брутално насилие и на площада, пред тълпа крещящи мъже – само преживялата го Лара Лоуган знае какво й коства преживяното за момента и до края на живота й.

Лара Лоуган е родена в Южна Африка и е основен кореспондент на CBS от 2006 година за страните в Северна Африка. Нейните репортажи в „60 минути” и вечерните новини на телевизията са познати както от зоната на Ирак и Афганистан, така и от други арабски държави.

Случилото се с Лара Лоуган на площад Тахрир и последвалото петдневно мълчание от страна на редица американски медии и Белия дом показа, че за Щатите е било по-важно протестите да продължат докато начело на Египет застане удобен на официален Вашингтон президент, а не насилието над една американска журналистка!

Това мерзко насилие върху една уважавана журналистка не е трябвало да попречи на имиджа на протестиращите и те да не бъдат „компрометирани” с издевателството, на което е била подложена Лоуган!

Затова CBS мълчеше, мълча и проправителственият „Ню Йорк таймс”, мълчаха авторитетни издания в Америка цели пет дни!

Затова, в името на бъдещите промени в Египет, насилието над Лоуган остана на заден план и след извършването му не са потърсени насилниците, за да бъдат съдени!

А те са повече от известни, след като бруталния инцидент се бе случил на площада!

Нито една международна журналистическа организация не издаде и звук на възмущение от бруталното насилие над кореспондентката на CBS Лара Лоуган!

Самата Лоуган излезе след лечение от болницата и бе привидно овладяна, но на каква цена - това остана известно само на нея и близките й...

Нима цената на нечия сбъркана политика струва жестоко многократно насилие или обезглавяване на журналисти?

Щатите са в криза. Единственият начин да спасят икономиката си е да водят войни – така е вече десетилетия.

Американецът иска да може да си плаща заемите, да има работа и възможност да осигуровки.

Милионите, изразходвани за обществено здравеопазване, водят до инфлация. ...Милиардите, изразходвани за въоръжаване, ще смъкнат инфлацията - пише Кърт Вонегът в „Безотечественик.”

Какво е пред циничното „оправдание” за смъкването на инфлацията в Щатите едно брутално насилие върху „някаква” кореспондентка? Явно нещо не толкова съществено за авторите на Арабската пролет и бъдещата инвазия в Близкия изток...

 
Американски войници проверяват за миниДнес те се сражават в Югозападна Азия, както и в южноамериканските джунгли. Отвличат хора от домовете им в Магреб и влизат в престрелки с тежковъоръжени бунтовници в района на Африканския Рог. Патрулират в огромната зона между Карибско море и Тихия океан. Осъществяват операции в смазващата жега на близкоизточните пустини и при минусовите температури на крайния европейски Север. Администрацията на Обама води тайна война на цялата територия на планетата, чиито истински мащаби все още остават неясни.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2015/1757-globalnata-tayna-voyna-na-amerika

От 11 септември 2011 насам, американските специални части набъбнаха по всички възможни параметри, като започнем от числеността и свършим с бюджета им. Но най-показателно е експоненциалното нарастване на разполагането на тези части по целия свят. В момента те присъстват на територията на 70% от държавите по света, което за пореден път показва мащабите на тайната война, която се води навсякъде - от Латинска Америка до най-затънтените части на Афганистан и от съвместните военни учения с африканските съюзници на САЩ до информационните атаки, осъществявани в киберпространството.

Според докладите, в "периода на застой", т.е. по време на управлението на президента Буш-младши, части за специални операции са били разположени в около шейсет различни държави по света. През 2010 броят на държавите, където има такова присъствие, е нараснал до седемдесет и пет (по данни на Карън де Йънг и Грег Джафи от Washington Post). Година по-късно, говорителят на американските Сили за специални операции (SOCOM) полковник Тим Най заяви, че се планира присъствието на части на SOCOM в 120 страни, чиито брой днес е още по-голям.

Американски части в поредната чужда държаваТака, според майор Робърт Бокхолт от PR-отдела на SOCOM, през 2013 елитни специални части на САЩ са били разположени в 134 държави, пръснати по цялата територия на планетата. Този впечатляващ ръст от цели 123% при управлението на президента Обама демонстрира, как - наред с конвенционалните методи за водене на война, кампаниите на ЦРУ, залагащи на безпилотните летателни апарати, т.нар. "обществена дипломация" и мащабния електронен шпионаж, САЩ се ангажират с още една значима и развиваща се форма на демонстрация на сила извън техните граници. Тъй като са предимно тайни, повечето от тези операции се осъществяват от най-елитните военни части на Америка далеч от любопитните погледи, вниманието на медиите и всеки друг страничен наблюдател, което обаче повишава шансовете за непредвидени поврати и катастрофални последици.

Разширяването на SOCOM

Миг от афганистанската войнаСъздаденото през 1987 Командване на Силите за специални операции на САЩ (SOCOM), демонстрира стабилно развитие в периода след 11 септември 2011. Според някои данни, в края на миналата 2014 числеността на SOCOM e достигнала 72 хиляди души, срещу едва 33 хиляди, през 2001. Финансирането му също нараства в геометрична прогресия, като началният му бюджет от 2,3 млрд. долара, през 2001, достигна 6,9 млрд. през 2013 (като добавим допълнителното финансиране цифрата набъбва до 10,4 млрд. долара). Рязко нараства и броят на разположените извън границите на САЩ служители на SOCOM - от 4900, през 2001, до 11500, през 2013.

Едно публикувано наскоро проучване, базиращо се на правителствени документи със свободен достъп и съобщения в медиите, показва, че в периода 2012-2013 американски сили за специални операции са били разположени или въвлечени във военни операции на територията на 106 различни държави по света. В същото време, въпреки официално направеното от мен запитване, Командването на SOCOM отказа да ми предостави точна статистика за общия брой на страните, където са дислоцирани "специални оперативни агенти" - зелени барети и рейнджъри, "морски котки" и командоси от Delta Force, специализирани екипажи на хеликоптери и катери, както и цивилен персонал. Както ми обясни споменатият по-горе майор Бокхолт, "не разполагаме с експресни данни за това и ще ни отнеме много време за да можем да ви отговорим достатъчно точно". Все пак, в навечерието на появата на настоящата статия, той най-сетне благоволи да отговори на въпроса, който му зададох още през ноември 2014, посочвайки, че "през финансовата 2013 части на американските сили за специални операции са се намирали на територията на 134 държави по света".

Специални операции във всяка точка на планетата

Специална операция на американски частиПрез миналата 2014 шефът на SOCOM адмирал Уйлям Макрейвън обясни, как точно си представя глобализацията на специалните операции. В обръщението си към Комисията по въоръжените сили на Конгреса, той заяви: "Командването на SOCOM усъвършенства глобалната си мрежа от специални части, за да подкрепя нашите междуведомствени и международни партньори с цел повишаване на информираността им за възникващите заплахи и възможности. Тази мрежа позволява да поддържаме неголямо, но постоянно присъствие в особено важните точки и облекчава воденето на бойни действия навсякъде, където е необходимо или уместно".

Но, макар това "присъствие" да не е голямо, сферата на действие и влиянието на присъствието на тези специални части е тема, изискваща специално внимание. 12%-овият ръст на броя на държавите, където са разположени те (от 120 до 134), през сравнително краткия период, откакто Макрейвън пое командването на SOCOM, е илюстрация за желанието му да разположи свои сили във всяка точка на планетата. Командването на SOCOM отказва да уточни, къде точно се намират негови части, под предлог, че това може да провокира негативната реакция на приелите ги правителства и да застраши безопасността на американските войници, но дори и онова, което знаем със сигурност, дава известна представа за истинските мащаби на операциите, осъществявани от SOCOM.

Така например, през април и май 2013, американски специални части се включиха във военните учения в Джибути, Малави и на Сейшелските острови (Индийския океан). През юни с.г. "морски котки" на САЩ се присъединиха към иракските, йорданските, либийските и други съюзни военни части от "Големия Близък Изток" при осъществяването на симулации на военни действия в залива Акаба (Йордания). Месец па-късно, американски зелени барети пристигнаха в Тринидад и Тобаго за съвместни тактически учения на малки военни отряди. През август 2013 зелените барети и хондураски военни моряци отработваха обезвреждане на мини, а през септември специални части на САЩ, заедно с елитни военни подразделения от държавите членки на АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, в която участват Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней, Виетнам, Лаос, Мянма и Камбоджа) и с участието на специални части от Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Русия, се включиха във финансираното от Индонезия и САЩ антитерористично учение в района на Сентула (западната част на остров Ява).

През октомври с. г. елитни военни части на САЩ осъществиха разузнавателно-диверсионни рейдове в Либия и Сомалия, отвличайки от тези страни неколцина заподозрени, че са терористи, при това в хода на тези операции "морските котки" са убили военнослужещи от въпросните държави при изтеглянето си. През ноември 2013 части на SOCOM осъществиха хуманитарна акция на Филипините, подпомагайки пострадалите от тайфуна "Хаян". Месец по-късно членове на "специалната оперативна група 352" участваха в учения съвместно със 130 авиационни техници и пилоти и шест самолети, провели се в една военновъздушна база във Великобритания. Пак тогава, няколко американски "морски котки" бяха ранени, осъществявайки тайна военна операция в Южен Судан. Следващата 2014 беше посрещната от зелените барети с военна операция, осъществена на 1 януари, съвместно с елитни афганистански части, в района на Кандахар.

Според командването на SOCOM обаче, дори дислокацията на негови части в 134 различни държави по света не е достатъчно за да се "реагира адекватно на всички рискове". Затова през ноември 2013 то обяви плановете си да намери потенциални партньори в IT-сектора, които да са в състояние "да създават и развиват нови уебсайтове, предназначени за чуждестранната аудитория", под ръководството на т.нар. Транснационална мрежова инициатива, която също е част от SOCOM. Предвижда се, тези "приспособени" уебсайтове да станат част от вече съществуващата глобална мрежа от десетки пропагандни интернет-страници, които на пръв поглед представляват съвсем легитимни новинарски агенции, но на практика се управляват от различни военни ведомства, като сред тях са такива интернет-издания като CentralAsiaOnline.com, sabahionline.com (чиято целева аудитория е Сомалия), сайтът Al-Shorfa.com, предназначен за Централна Азия или пък Infosurhoy.com, който визира Латинска Америка.

Активността на SOCOM в киберпространството намира израз и в усилията му, целящи установяването на максимално тесни контакти (и, съответно, гарантиране на необходимата подкрепа) с управленските структури в самите САЩ. „Поддържаме връзки с всяка институция във Вашингтон – като започнем с ЦРУ и свършим с ФБР и Агенцията за национална сигурност, включително националната Агенция на геопространствено разузнаване и Агенцията за военно разузнаване“ – заяви командващият SOCOM адмирал Макрейвън по време на миналогодишната кръгла маса в Центъра „Удроу Уилсън“ в американската столица. В доклада си той изброи 38 департаменти и агенции, с които SOCOM поддържа особено тесни контакти.

Възможните нежелани последици

Макар че мнозина от избирателите, гласували за първи път за Обама през 2008, го смятаха за „кандидат на антивоенния лагер“, на практика той се оказа твърде войнствен върховен главнокомандващ. Така, докато администрацията му следеше изтеглянето на американските части от Ирак (процес, който в дипломатически план беше подготвен още от Буш-младши) и съкращаването на военното присъствие в Афганистан (след мащабния ръст на американската военна активност в тази страна), президентът се ангажира с нарастването на американското военно присъствие в Африка, подновяването на активността в Латинска Америка и трудните преговори за възстановяване на баланса, т.е. за т.нар. „азиатска ос“ (макар това засега да не е довело до значими резултати).

Паралелно с това Белият дом пое курс към експоненциално разширяване на американската „безпилотна война“. Така, според едно проучване на Бюрото за журналистически разследвания в Лондон, докато Буш-младши е инициирал 51 удара с безпилотни летателни апарати, при управлението на Обама броят им вече надхвърля 330. Само през последната година САЩ бяха ангажирани с военни операции в Афганистан, Либия, Пакистан, Сомалия и Йемен.

От друга страна, разобличенията на бившия служител на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън демонстрираха невероятния размах и глобалния обхват на електронното следене, осъществявано от САЩ при управлението на Обама. Междувременно, зад кулисите, американските специални части бяха разположени на територията на два пъти повече държави, отколкото в края на президентския мандат на Буш-младши.

През последните години обаче, непредвидените последици от военните операции на САЩ провокираха възмущение и недоволство, рязко повишавайки напрежението в цели региони. Повече от десет години след триумфа на Америка и седем години след толкова рекламирания подем, „новият“ Ирак, създаден от Вашингтон, отново е в пламъци. Страната, в която преди интервенцията на САЩ нямаше присъствие на Ал Кайда и чието правителство беше настроено против враговете на Америка в Техеран, сега се контролира от централно правителство, съчувстващо на Иран, а в редица иракски градове се веят флаговете на Ал Кайда и Ислямска държава.

Една от последните военни намеси на САЩ, изиграла решаваща роля за свалянето и убийството на либийския диктатор Кадафи, тласна съседната държава Мали (подкрепяна от Вашингтон като бастион срещу местния тероризъм) по низходящата спирала: там станахме свидетели на държавен преврат, осъществен от офицер, преминал подготовка в САЩ, което в крайна сметка доведе до кървавото терористично нападение срещу алжирски газопреработвателен завод и до формирането на истинска терористична диаспора в региона.

Друг пример е днешен Судан – държавата, която на практика се крепеше от САЩ, доколкото те дълги години я подкрепяха в икономическо и военно отношение (въпреки  масовото използване на деца-войници от местните управляващи), използвайки я като тайна база за своите специални сили, сега се разпада на части в резултат от несекващото насилие, трансформирало се с перманентна гражданска война.

По време на управлението си Обама положи много усилия за да разшири използването на елитните тактически сили на Пентагона за постигане на стратегическите цели на САЩ. Но тъй като специалните операции се провеждат в пълна секретност, обикновените американци едва ли имат представа, къде биват изпращани техните военни сили, какви точно задачи изпълняват и какви последици биха могли да се очакват в крайна сметка. Както посочва полковникът от резерва на американската армия и професор по международни отношения в Бостънския университет Ендрю Басевич, активното използване на специалните части по време на управлението на Обама значително е намалило отчетността на Департамента по обраната, укрепило е „имперския модел“ на президентско управление и е подготвило почвата за воденето на безкрайна война. Според него: „прехвърлянето на все повече военни функции към специалните части прекъсва и без това слабата връзка между войната и политиката и войната започва да се води заради самата война“.

Секретните операции, осъществявани от специалните части, демонстрират опасната тенденция да водят до непреднамерени, непредвидени и нерядко катастрофални последици. Жителите на Ню Йорк няма скоро да забравят крайния резултат от нелегалната подкрепа, оказвана от САЩ на ислямистите в Афганистан, по време на борбата им със Съветския съюз през 80-те години: трагедията от 11 септември („Черният четвъртък“). Странно е обаче, че онези, които се намираха в другата атакувана тогава точка – в Пентагона – не си извлякоха никакви поуки от тези събития. Дори и в наши дни, т.е. повече от тринайсет години след интервенцията в Афганистан и десет години, откакто Вашингтон започна да осъществява операции под прикритие в съседен Пакистан, САЩ все още търпят негативните последици от онзи епизод от студената война: така например безпилотните летателни апарати на ЦРУ днес нанасят ракетни удари срещу „мрежата Хакани“ – същата която през 80-години Управлението снабдяваше с ракети „Стингър“.

След като нямат ясна представа, къде специалните части осъществяват операциите си, както и какви точно са тези операции, обикновените американци трудно могат да разпознаят последиците и вредата от все по-мащабните тайни войни, които Америка води на цялата територия на планетата. Но, ако историята ни учи на нещо, то е, че тези последици ще бъдат осезаеми, а вероятно и трагични – от Югозападна Азия до Магреб, от Централна Азия до Централна Африка, а в крайна сметка и в самите Съединени щати.

В лансираната от него стратегия SOCOM 2020 адмирал Макрейвън утвърждава глобалното присъствие на американските специални части, като средство за „демонстрация на сила, гарантиране на стабилността и предотвратяване на конфликтите“. Истината обаче е, че през миналата 2014 (както и през предходните години) действията на командваните от него Сили за специални операции доведоха по-скоро до точно обратните резултати в цели 134 държави по света.

Специални операции във всяка точка на планетата

През миналата 2014 шефът на SOCOM адмирал Уйлям Макрейвън обясни, как точно си представя глобализацията на специалните операции. В обръщението си към Комисията по въоръжените сили на Конгреса, той заяви: "Командването на SOCOM усъвършенства глобалната си мрежа от специални части, за да подкрепя нашите междуведомствени и международни партньори с цел повишаване на информираността им за възникващите заплахи и възможности. Тази мрежа позволява да поддържаме неголямо, но постоянно присъствие в особено важните точки и облекчава воденето на бойни действия навсякъде, където е необходимо или уместно".

Но, макар това "присъствие" да не е голямо, сферата на действие и влиянието на присъствието на тези специални части е тема, изискваща специално внимание. 12%-овият ръст на броя на държавите, където са разположени те (от 120 до 134), през сравнително краткия период, откакто Макрейвън пое командването на SOCOM, е илюстрация за желанието му да разположи свои сили във всяка точка на планетата. Командването на SOCOM отказва да уточни, къде точно се намират негови части, под предлог, че това може да провокира негативната реакция на приелите ги правителства и да застраши безопасността на американските войници, но дори и онова, което знаем със сигурност, дава известна представа за истинските мащаби на операциите, осъществявани от SOCOM.

Така например, през април и май 2013, американски специални части се включиха във военните учения в Джибути, Малави и на Сейшелските острови (Индийския океан). През юни с.г. "морски котки" на САЩ се присъединиха към иракските, йорданските, либийските и други съюзни военни части от "Големия Близък Изток" при осъществяването на симулации на военни действия в залива Акаба (Йордания). Месец па-късно, американски зелени барети пристигнаха в Тринидат и Тобего за съвместни тактически учения на малки военни отряди. През август 2013 зелените барети и хондураски военни моряци отработваха обезвреждане на мини, а през септември специални части на САЩ, заедно с елитни военни подразделения от държавите членки на АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, в която участват Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней, Виетнам, Лаос, Мянма и Камбоджа) и с участието на специални части от Австралия, Нова Зелания, Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Русия, се включиха във финансираното от Индонезия и САЩ антитерористично учение в района на Сентула (западната част на остров Ява).

През октомври с.г. елитни военни часто на САЩ осъществиха разузнавателно-диверсионни рейдове в Либия и Сомалия, отвличайки от тези страни неколцина заподозрени, че са терористи, при това в хода на тези операции "морските котки" са убили военнослужещи от въпросните държави при изтеглянето си. През ноември 2013 части на SOCOM осъществиха хуманитарна акция на Филипините, подпомагайки пострадалите от тайфуна "Хаян". Месец по-късно членове на "специалната оперативна група 352" участваха в учения съвместно със 130 авиационни техници и пилоти и шест самолети, провели се в една военновъздушна база във Великобритания. Пак тогава, няколко американски "морски котки" бяха ранени, осъществявайки тайна военна операция в Южен Судан. Следващата 2014 беше посрещната от зелените барети с военна операция, осъществена на 1 януари, съвместно с елитни афганистански части, в района на Кандахар.

Според командването на SOCOM обаче, дори дислокацията на негови части в 134 различни държави по света не е достатъчно за да се "реагира адекватно на всички рискове". Затова през ноември 2013 то обяви плановете си да намери потенциални партньори в IT-сектора, които да са в състояние "да създават и развиват нови уебсайтове, предназначени за чуждестранната аудитория", под ръководството на т.нар. Транснационална мрежова инициатива, която също е част от SOCOM. Предвижда се, тези "приспособени" уебсайтове да станат част от вече съществуващата глобална мрежа от десетки пропагандни интернет-страници, които на пръв поглед представляват съвсем легитимни новинарски агенции, но на практика се управляват от различни военни ведомства, като сред тях са такива интернет-издания като CentralAsiaOnline.com, sabahionline.com (чиято целева аудитория е Сомалия), сайтът Al-Shorfa.com, предназначен за Централна Азия или пък Infosurhoy.com, който визира Латинска Америка.

Активността на SOCOM в киберпространството намира израз и в усилията му, целящи установяването на максимално тесни контакти (и, съответно, гарантиране на необходимата подкрепа) с управленските структури в самите САЩ. „Поддържаме връзки с всяка институция във Вашингтон – като започнем с ЦРУ и свършим с ФБР и Агенцията за национална сигурност, включително националната Агенция на геопространствено разузнаване и Агенцията за военно разузнаване“ – заяви командващият SOCOM адмирал Макрейвън по време на миналогодишната кръгла маса в Центъра „Удроу Уилсън“ в американската столица. В доклада си той изброи 38 департаменти и агенции, с които SOCOM поддържа особено тесни контакти.

Възможните нежелани последици

Макар че мнозина от избирателите, гласували за първи път за Обама през 2008, го смятаха за „кандидат на антивоенния лагер“, на практика той се оказа твърде войнствен върховен главнокомандващ. Така, докато администрацията му следеше изтеглянето на американските части от Ирак (процес, който в дипломатически план беше подготвен още от Буш-младши) и съкращаването на военното присъствие в Афганистан (след мащабния ръст на американската военна активност в тази страна), президентът се ангажира с нарастването на американското военно присъствие в Африка, подновяването на активността в Латинска Америка и трудните преговори за възстановяване на баланса, т.е. за т.нар. „азиатска ос“ (макар това засега да не е довело до значими резултати).

Паралелно с това Белият дом пое курс към експоненциално разширяване на американската „безпилотна война“. Така, според едно проучване на Бюрото за журналистически разследвания в Лондон, докато Буш-младши е инициирал 51 удара с безпилотни летателни апарати, при управлението на Обама броят им вече надхвърля 330. Само през последната година САЩ бяха ангажирани с военни операции в Афганистан, Либия, Пакистан, Сомалия и Йемен.

От друга страна, разобличенията на бившия служител на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън демонстрираха невероятния размах и глобалния обхват на електронното следене, осъществявано от САЩ при управлението на Обама. Междувременно, зад кулисите, американските специални части бяха разположени на територията на два пъти повече държави, отколкото в края на президентския мандат на Буш-младши.

През последните години обаче, непредвидените последици от военните операции на САЩ провокираха възмущение и недоволство, рязко повишавайки напрежението в цели региони. Повече от десет години след триумфа на Америка и седем години след толкова рекламирания подем, „новият“ Ирак, създаден от Вашингтон, отново е в пламъци. Страната, в която преди интервенцията на САЩ нямаше присъствие на Ал Кайда и чието правителство беше настроено против враговете на Америка в Техеран, сега се контролира от централно правителство, съчувстващо на Иран, а в редица иракски градове се веят флаговете на Ал Кайда и Ислямска държава.

Една от последните военни намеси на САЩ, изиграла решаваща роля за свалянето и убийството на либийския диктатор Кадафи, тласна съседната държава Мали (подкрепяна от Вашингтон като бастион срещу местния тероризъм) по низходящата спирала: там станахме свидетели на държавен преврат, осъществен от офицер, преминал подготовка в САЩ, което в крайна сметка доведе до кървавото терористично нападение срещу алжирски газопреработвателен завод и до формирането на истинска терористична диаспора в региона.

Друг пример е днешен Судан – държавата, която на практика се крепеше от САЩ, доколкото те дълги години я подкрепяха в икономическо и военно отношение (въпреки  масовото използване на деца-войници от местните управляващи), използвайки я като тайна база за своите специални сили, сега се разпада на части в резултат от несекващото насилие, трансформирало се с перманентна гражданска война.

По време на управлението си Обама положи много усилия за да разшири използването на елитните тактически сили на Пентагона за постигане на стратегическите цели на САЩ. Но тъй като специалните операции се провеждат в пълна секретност, обикновените американци едва ли имат представа, къде биват изпращани техните военни сили, какви точно задачи изпълняват и какви последици биха могли да се очакват в крайна сметка. Както посочва полковникът от резерва на американската армия и професор по международни отношения в Бостънския университет Ендрю Басевич, активното използване на специалните части по време на управлението на Обама значително е намалило отчетността на Департамента по обраната, укрепило е „имперския модел“ на президентско управление и е подготвило почвата за воденето на безкрайна война. Според него: „прехвърлянето на все повече военни функции към специалните части прекъсва и без това слабата връзка между войната и политиката и войната започва да се води заради самата война“.

Секретните операции, осъществявани от специалните части, демонстрират опасната тенденция да водят до непреднамерени, непредвидени и нерядко катастрофални последици. Жителите на Ню Йорк няма скоро да забравят крайния резултат от нелегалната подкрепа, оказвана от САЩ на ислямистите в Афганистан, по време на борбата им със Съветския съюз през 80-те години: трагедията от 11 септември („Черният четвъртък“). Странно е обаче, че онези, които се намираха в другата атакувана тогава точка – в Пентагона – не си извлякоха никакви поуки от тези събития. Дори и в наши дни, т.е. повече от тринайсет години след интервенцията в Афганистан и десет години, откакто Вашингтон започна да осъществява операции под прикритие в съседен Пакистан, САЩ все още търпят негативните последици от онзи епизод от студената война: така например безпилотните летателни апарати на ЦРУ днес нанасят ракетни удари срещу „мрежата Хакани“ – същата която през 80-години Управлението снабдяваше с ракети „Стингър“.

След като нямат ясна представа, къде специалните части осъществяват операциите си, както и какви точно са тези операции, обикновените американци трудно могат да разпознаят последиците и вредата от все по-мащабните тайни войни, които Америка води на цялата територия на планетата. Но, ако историята ни учи на нещо, то е, че тези последици ще бъдат осезаеми, а вероятно и трагични – от Югозападна Азия до Магреб, от Централна Азия до Централна Африка, а в крайна сметка и в самите Съединени щати.

В лансираната от него стратегия SOCOM 2020 адмирал Макрейвън утвърждава глобалното присъствие на американските специални части, като средство за „демонстрация на сила, гарантиране на стабилността и предотвратяване на конфликтите“. Истината обаче е, че през миналата 2014 (както и през предходните години) действията на командваните от него Сили за специални операции доведоха по-скоро до точно обратните резултати в цели 134 държави по света.

------------------------------------------------------

* Авторът е американски геополитически анализатор, автор на пет книги за военните кампании и военната стратегия на САЩ

 

Анди Грийнбърг, сп. „Форбс: „Борисов е сенчест, квартален здравеняк, замесен в съмнителни дейности”!

Бойко Борисов, премиерНякой усърдно работи за истината за миналото на българския премиер да излезе на светло и все не успява. То не беше разследването в „Конгрешънъл Куотърли”, то не бяха изявления на американския посланик Джон Байърли, то не бяха изобличаващи статии в немската преса за премиера на България Бойко Борисов! Всичко беше с ефекта на фойерверките – светваше на хоризонта и бързо изгасваше!

Статията на Джеф Стайн в

Тъкмо с усилията на евроатлантическите си покровители Бойко Борисов си осигури да не го орезилява европейският парламент и от САЩ дойде вест за нови разкрития!

Журналистът Анди Грийнбърг, водещ репортер в списание „Форбс” е написал в своята книга „Машината, която убива тайни”: „България е пленник на корупцията и мафията, а Борисов е сенчест квартален здравеняк, замесен в съмнителни дейности”.

В продължение на десетина страници, Грийнбърг отделя място за миналото на премиера Борисов и в каква страна е превърнал България.

Току що премина интервюто на Борисов пред Евронюз, в което той отговори на журналиста   от световната медия Ханс фон дер Брели, за миналото си по следния начин:

Интервюто на Борисов пред Еуронюз„Евронюз”: Предвид факта, че преходът в България е доста труден, миналото ви може да изглежда колоритно. Познавате ли лично хора, замесени в организираната престъпност?

Бойко Борисов: Миналото ми е безупречно. Това са измислици на Станишев и неговите социалистически приятели. В нито един ден, в нито едно мое действие не липсва прозрачност по отношение на българите. Не завися от никого.

В Европарламента въпросът за миналото на Борисов изобщо не влезе за разглеждане, тъй като процедурата бе възпрепятствана от европейските либерали и консерватори, които гласуваха против тази точка да я има в дневния ред на комисията Антимафия, въпреки че имаше вече взето решение за това през лятото на тази година!

Има ли врагове българският премиер?

На 14 септември т.г. по време на парламентарния контрол, министър-председателят Бойко Борисов даде едно меко казано смехотворно обяснение за това кой се е возил на правителствения самолет:

ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! На 16 август тази година зададох въпрос към министър-председателя какви са законовите основания за извършване на полета на правителствения самолет по маршрута София – Варна, с който футболистите на „Чавдар” – Етрополе и „Витоша” – Бистрица, са били превозени за приятелски мач между двата отбора с участието на господин Бойко Борисов и Емил Димитров – народен представител от ГЕРБ? Отправих въпроса към министър-председателя, защото чрез подписа си, по неговите собствени думи, той удостоверява и разрешава всеки полет на правителствения Авиоотряд 28. По такъв начин министър-председателят носи и отговорност за провежданата политика на летателната дейност на Авиоотряд 28.

Въпросът ми беше върнат с мотив, че Авиоотряд 28 е юридическо лице към Министерския съвет. По този повод, госпожо председател, отправям и моя процедурен въпрос: ако този, който носи отговорност за полетите на Авиоотряд 28, не трябва да отговори на този въпрос, към кой министър от правителството трябва да бъде отправен този въпрос, като се има предвид, че Авиоотряд 28 няма лиценз за търговска дейност и Авиоотряд 28 ежегодно се финансира от републиканския бюджет с 8 млн. лв. за своята дейност, а републиканският бюджет се гласува от всички нас – народните представители?

Завършвайки, се обръщам към Вас, господин министър-председател: Вие грубо нарушихте закона, призовавам Ви да се извините на българските граждани, защото не е морално да изискваме от българските граждани да спазват закона, когато този закон се нарушава от министър-председателя. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не съм го нарушил. Ние сме си платили за това – за нискотарифен самолет. Какъв правителствен самолет е това? – Втора ръка, нискотарифен самолет.

ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Нарушен е. Госпожа Цачева не допусна да Ви задам въпроса, за да Ви кажа къде е нарушението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз зададох въпроса за летящите „Бистришки тигри” с формулировката дали е целесъобразно и законосъобразно да се извършва подобен полет на отбори от втора и трета дивизия.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А от първа може.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Даже вчера някои колеги, които са в ръководството на отбори от първа дивизия, попитаха може ли техните отбори да летят.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Може, ако пуснат писмо.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Този отговор беше върнат, въпреки че в Устройствения правилник на авиоотряда пише, че директорът на авиоотряда се назначава и уволнява от министър-председателя и е на пряко подчинение на министър-председателя.

Дълбочинният извод, до който е достигнала госпожа Цачева, че авиоотрядът е юридическо лице, което е различно от правителството, може да бъде приложен във всяко едно държавно дружество. Например министърът на енергетиката няма нужда да отговаря за него, защото това е юридическо лице, различно от министерството. Министърът на транспорта няма нужда да отговаря за БДЖ, защото това е юридическо лице, различно от министерството.

Въпросът беше защо не е допуснат тук този въпрос? Защо не е допуснат министър-председателят да отговори на този въпрос?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Е, как ще се крие? Тук е министър-председателят.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Вие го задавате три пъти.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Даже министър-председателят не се крие, а го крие председателят на парламента. (Оживление.) Защото всъщност неприятният извод от тази история е един и той беше формулиран от моя колега Иван Иванов. Тази история какво ни показва? В тази държава има едни закони за едни хора, които трябва да ги спазват, които ние можем в случая да наречем балами. И има едни други, които можем да наречем тарикати, за които законите не важат. Кои са тарикатите в тази държава определя един – министър-председателят, който е със статут на старши тарикат. (Реплики от ГЕРБ.)

Госпожо председател на Събранието, призовавам Ви… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Курумбашев.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Призовавам Ви да допуснете този въпрос и да дадете възможност…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви отнема думата.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: … на министър-председателя…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дадох Ви сигнал за това. Благодаря Ви.

(Народният представител Петър Курумбашев продължава да говори при изключени микрофони.)

Защо този отговор е смехотворен:

Основният проблем около "футболните" полети на отряда е свързан с лиценза, който Авиоотряд 28 притежава.

Институцията притежава сертификат за изпълнение на специализирани авиационни услуги и няма право да извършва търговски полети.

Устройственият правилник на Авиоотряд 28 допуска при одобрена заявка от което и да е било министерство или ведомство всеки да има право да използва правителствените самолети с едно условие – да се плати 30 на сто надценка върху направените от институцията разходи.

Полети срещу заплащане се приема като търговска дейност, нещо на което Авиоотрядът няма право, тъй като не е регистриран по Търговския закон.

Правителственият авиоотряд е на пряко подчинение на министър-председателя и с неговата благословия отрядът може да изпълнява какъвто и да е полет, което и се случва непрекъснато.

В Правилника е записано, че приходите на отряда се формират от държавната субсидия, от собствени приходи и други приходи от дейността. Казано е за какво се ползват средствата от бюджета, но никъде не пише за какво се ползват и как се разпределят средствата от собствените приходи.

Какъв правителствен самолет е това? – Втора ръка, нискотарифен самолет – каза Борисов от трибуната на парламента. - Република България следва логиката и структурата на Стратегията за национална сигурност, като отчита динамиката и тенденциите на рисковете и заплахите в актуалната среда за сигурност.

За разлика от Вас, ние сме достатъчно критични към всичко, което забележим, и след това отстраняваме. (Реплика от КБ.)

Естествено – иначе нямаше да купите два нискотарифни, втора ръка „Еърбъс”-и, които да наречете правителствени самолети и след това да се чудим какво да ги правим! Както и до ден-днешен се чудим какво да ги правим! (Реплика от народния представител Румен Овчаров.)

Затова ги даваме да се возят – който ги поиска, просто да не стоят на земята! (Оживление, смях от КБ.) Иначе трябва да пратим пилотите да летят с други компании, защото не могат да наберат часове...

Той се грижел, видиш ли за летателните часове на пилотите и затова раздавал самолета наляво и надясно! Каква грижа, каква съобразителност!

По повод ползването на правителствения самолет като такси, премиерът бе категоричен: „Да, пътували са. С писмо от футболния съюз сме си платили, както всички футболни клубове плащат, когато пътуват с него. Не виждам нищо лошо. Аз съм го давал поне 20 пъти да пътуват други отбори и не знам кое е тенденциозното в това. За "Левски" защо не питате? За "ЦСКА" защо не питате? Какъв по-различен отбор са "Бистрица"? Те не са ли момчета, какви са?"

Според устройствения правилник на Авиотряд 28, той е "авиационен оператор за изпълнение на полети със специално предназначение и полети за нуждите на министерства и ведомства".

Според закона за гражданското въздухоплаване, полети със специално предназначение са тези за превоз и обслужване на: президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, вицепрезидента , чуждестранни и държавни ръководители и лица, включени в състава на делегацията, придружаващите ги екипи, охрана и техните багажи.

Авиопревозвачът по закон може да получава пари единствено от първостепенни разпоредители с бюджетни средства, каквито футболните отбори и БФС не са.

Депутатът Михаил Миков припомни случаите, в които от партията му са отправили парламентарни питания защо вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков ползва в летния си отпуск превоз с хеликоптер на автоотряда.

Отговор на питанията не е последвал.

Заради малкото летателни часове сега се налагало пилоти на авиоотряда да летят с частните авиокомпании "България Ер" и "Ер Виа", за да имат поне по 300 часа годишно каквито са изискванията, т. е. не е задължително да пътува кой ли не с правителствения самолет, за да имат двамата пилоти от правителствения Авиоотряд необходимите часове.

Преди 10-тина дни стана ясно, че Авиоотряд "28" е летял до Варна с футболисти на 28 юли, а заявката за полета от Българския футболен съюз (БФС) е от 1 август!

Полетът с футболистите е заявен като празен /без пътници/, след което има задраскване в задачата за полет и е обявен като обикновен, какъвто Авиоотряд "28" не може да изпълнява, изнесе Медияпул.

От друг документ -  летателен дневник, издаден от капитана след изпълнението на полета, става ясно, че той е записан като правителствен! Какво им е правителственото на „Бистришките тигри”, може ли да обясни някой от първите политици в държавата?

Едва ли може да обясни, но по-вярното е, че никой няма да дава обяснение! Това е вярното – това правителство е арогантно и не смята, че трябва да се отчита за нарушения на Закона.

Арогантността се чу когато премиерът Бойко Борисов коментира тази новина: "Аз се радвам, че тези хора просто няма с какво да се занимават друго, не могат да ни намерят никакъв друг кусур".

Въпросът след всичко изнесено дотук е кой на кого е враг и кой кого унижава.

Бойко Борисов, премиер„Как осигурявам моята сигурност - това си е моя работа”, обяви премиерът Бойко Борисов в събота в севлиевското село Ловнидол в отговор на журналистически въпрос относно ползването на военни самолети.

Борисов бе провокиран от разкритие на жуналиста Никола Лалов от Медияпул, че парите от полетите 2 пъти с огромния военен самолет ”Спартан” и 12 пъти хеликпотерите ”Кугър” за посещения из различни места в страната ощетявали парите, предвидени за подготовката на военните летци.

Борисов обясни, че правителството ще възстанови тези пари, ”когато му дойде времето”. Според премиера, с действията си той не е ощетил данъкоплатците?!

За ползването на военните самолети Борисов излезе отново с тезата за часовете за изискуемия нальот, който трябва да прелетят летците годишно.

”Ако не съм летял с тях, те (военните самолети и хеликоптери – бел. Л. М.) щяха да ги излетят във въздуха, щото трябва да натрупат тези часове", каза Борисов.

Милиони, милиони, милиарди ние сме спестили на държавата. Десетки тонове наркотици сме задържали през последните месеци и как ще си осигурявам преминаването, защото виждате, че аз всеки ден съм в някой град или село, и трасетата, по които преминавам, как си ги осигурявам или кога ги прелитам и по какъв начин, на никой не считам за нужно от моите врагове да ги уведомявам предварително", добави той.

Милиони и милиарди спестил – как, като три години бяха замразени пенсиите и заплатите?

В САЩ, от които се учат днешните ни управляващи къде, с какво и как пътува президентът определя Сикрет сървиз, а не той самостоятелно и еднолично.

„Не считам за нужно да уведомявам моите врагове” – представяте ли си Барак Обама да говори с този език и тон в Сената?

„Ще платим когато му дойде времето” дали Обама, Камерън, или Меркел биха посмели да си позволят да кажат такова нещо публично? Кажат ли го, което е твърде съмнително, ще трябва да слязат от политическата сцена! Такива са правилата на поведение и език на тези държавници в страните им.

На 7 октомври 2011 година от парламентарната трибуна чухме следното:

„Госпожа Нинова, по начина, по който ми говорите, с цялото ми уважение към този парламент, към вас като народни представители, макар че аз не съм никакъв, само премиер – малък, някакъв, а Вие – депутат, страхотен (ръкопляскания от ГЕРБ), но няма да ми говорите така! Ама, няма да ми говорите! Може да се карате на мъжа си, на любовника, а на мен няма да ми говорите така!”

Каза го премиерът Бойко Борисов в българския парламент.

А Барак Обама дали ще си позволи в американския Сенат да говори по този начин на някоя от сенаторите?

Едва ли.

Прав ли е журналистът от сп. „Форбс” за написаното: „Борисов е сенчест, квартален здравеняк, замесен в съмнителни дейности”!

Дали пък Борисов не е враг на самия себе си?

 

Публикува се от сайта БГНЕС

Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Бюканън е автор на книгата Въпреки че "Биби" Нетаняху спечели изборите миналата седмица, постоянна сенатска подкомисия за разследване все още работи по въпроса дали Държавният департамент е финансирал тайни усилия за неговата загуба.

Според сведения ведомството е пратило 350 000 долара на американската неправителствена организация /НПО/ с името OneVoice. Тя има в Израел дъщерна фирма - Victory 15, която помагала на американски оперативни работници Биби да бъде свален.

Ако сега тайно наливаме пари в свободните избори на приятелски страни, за да сваляме лидери, които не се харесват на президента Барак Обама, американците имат право да знаят защо използваме тактики от времето на Студената война срещу демокрации. След Втората световна война Том Брейдън, моят вече починал колега от предаването по Си Ен Ен "Crossfire", доставяше пари от ЦРУ на демократичните партии в Европа, застрашени от финансираните от Москва комунистически партии. Но това беше правено в битка със сталинизма, когато западното оцеляване беше в опасност по време на Студената война, която приключи през 1991 г.

Надяваме се, че след като се вгледа в OneVoice и V15, Сенатът ще разшири разследването си по един по-широк въпрос: Използват ли САЩ НПО, за да събарят режими по света? И ако да, кой решава кои режими могат да бъдат сваляни?

Това, което придава спешност на тези въпроси, е настоящата криза, в която Москва придвижва ракети към Европа и изпраща подводници и бомбардировачи да изпробват отбраната на НАТО. Америка твърди, че анексирането на Крим от Владимир Путин и подкрепата му за проруските бунтовници в Украйна е причината за надигащата се буря в отношенията Русия-НАТО.

Действия на Путин в Украйна не бяха предприемани до свалянето от власт на демократично избрания проруски режим в Киев, при един преврат, в който Москва твърди, че американската ръка е ясно видима. Не само Джон Макейн подстрекаваше тълпите на киевския площад "Майдан" да свалят от власт режима, но го направи и помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд. В един прихванат разговор с посланика ни в Киев Нюланд определи човека, който предпочитаме, когато президентът Виктор Янукович бъде свален. И когато Янукович избяга в Москва след убийствата на "Майдан"-а, Арсений Яценюк беше на власт. Нюланд също така разкри, че САЩ са похарчили 5 млрд. долара от 1991 г. , за да преориентират Украйна към Запада.

И сега довеждането на Украйна в ЕС и НАТО може да се окаже за Нюланд & ко. голям скок напред към свобода и развитие.

Но на Русия това й изглежда като подриване на славянска нация, с която тя има близки връзки от столетия, защото би поставило Украйна в икономически съюз и военен алианс насочени срещу Москва. А ако НАТО залитне към военен сблъсък с Русия, корените на конфликта биха били проследими до преврата в Киев, за който руснаците са убедени, че е мръсна работа на американците. Ако САЩ имат участие в този преврат, американският народ трябва да знае това и Сенатът трябва да открие дали Нюланд&ко използват НПО, за да подпалят отново Студената война, на която край сложи Роналд Рейгън /1981-1989г./. И ако сега използваме НПО като фасада за тайни операции за сваляне на режими, ние поставяме всички НПО в чужбина под подозрение и опасност. Никога досега към Америка не е било гледано с по-голямо недоверие и омраза. И сред причините е, че на нас се гледа като постоянно предявяващи претенции към правителства, които не отговарят на нашите стандарти за демокрация, и безкрайно се намесваме във вътрешните работи на нации, които не ни заплашват.

В тази нова ера отбраното общество на американската външна политика се похвали с "цветни" революции, които то помогна да бъдат подбудени в Белград, Киев, Тбилиси. През 2003 г. помогнахме да бъде свален режимът на Едуард Шеварднадзе с "розова революция", която доведе на власт Михаил Саакашвили. А Саакашвили почти ни въвлече в конфронтация с Русия през 2008 г., когато той нападна Южна Осетия и уби руски миротворци.

И какви бяха нашите жизненоважни интереси в тази малка нация в Кавказ, родно място на Сталин, за да бъде оправдан този риск?

Не само Москва е гневна от американската намеса във вътрешните й работи и в тези на съседни страни. Египетският президент Абдел Фатах ал Сиси изгони от страната членове на американски НПО. Пекин е убеден, че американски НПО стоят зад уличните блокади в Хонконг по подобие на "Окупирай Уолстрийт".

Ако всичко това е истина, тези действия на САЩ пораждат фундаментален въпрос:

Каква е най-основната цел на американската външна политика?

Това защитата на жизненоважните интереси и на националната сигурност ли е? Или трябва да се обединим с Джордж Уокър Буш по позицията, че "Оцеляването на свободата" в Америка "зависи от успеха на свободата в другите страни"?

Ако е така, то нашата мисия е утопична – и безкрайна.

Ако сме убедени, че нашата свобода не е сигурна, докато целият свят не е демократичен, то тогава не можем да си починем, докато не станем свидетели на свалянето на сегашните режими в Русия, Китай, Северна Корея, Виетнам, Иран, Сирия, Саудитска Арабия, Египет, Беларус, в повечето арабски и африкански страни, както и във Венецуела и в Куба.

Ако това е нашата цел, републиката ни ще загине, опитвайки се да я постигне. /БГНЕС

--------------

Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?". Статията му е публикувана в "The American Conservative".
 

/КРОСС/ Американците трябва да кажат „не" на бъдещите войни..

Оригинал на публикацията: Washington's Foolish Foreign Policy: American People Must Say No To More Wars

Дейвид Камерън, Барак Обама, и Росен ПлевнелиевВъншната политика на САЩ се ръководи от глупаци. Какъв друг извод може да се направи от исканията на двете партии САЩ да се намесват във всички конфликти в целия свят, независимо от последиците? Не е важно колко катастрофален може да се окаже резултатът от подобна намеса - военното лоби настоява, че това е разумно. А всички проблеми, които възникват в процеса, се обясняват само с недостатъчните усилия: задействахме прекалено малко военни, убихме прекалено малко чужденци, бомбардирахме прекалено малко страни, прекалено малко години воювахме, прекалено малко долари похарчихме.

Сега, когато в Близкия изток избухват все нови и нови конфликти, зловещите постижения на привържениците на интервенцията предизвикват все повече смут. Въпреки това такива безсъвестни привърженици на непрекратяващата се война като сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Греъм продължават да настояват за военна намеса, независимо от страните и обстоятелствата. Те например оглавиха група неоконсерватори, които искат да започне война срещу Либия две години след срещата им с Муамар Кадафи в Триполи, по време на която обсъждаха доставките на американска помощ като награда за борбата на либийския режим с тероризма.

Ан-Мари Слотер, една от привърженичките на войната в Либия, неотдавна се обяви в защита на своите действия, след като в туитър я нарекоха подпалвач на войната. Във „Файненшъл Таймс" беше публикувана нейна статия под заглавие „Защо противниците на военната намеса в Либия сгрешиха".

Дори след това намесата във вътрешните работи на Либия не престана да изглежда глупаво, тъй като в Либия имаше конфликт, от който САЩ не можаха да извлекат никаква полза. Днес средиземноморските приключения на Вашингтон изглеждат доста по-малко успешни. Този опит обаче изобщо не е повлиял на неговата убеденост от необходимостта да се бомбардират, да се нахлува и да се окупират други държави.

Между другото Саманта Пауър - една от главните сирени на войната в администрацията на Обама, вероятно все пак изпитва някакво смущение. Неотдавна тя призова обществеността да не позволява постоянните неуспехи да застават на пътя на бъдещите войни: „Струва ми се, че сега прекалено често повтарят: „Вижте до какво води вашата намеса"... Трябва да бъдем внимателни и да не преувеличаваме упреците." Или с други думи - точно заради това, че политиката на непрекъсната война досега е била изключително неуспешна, хората не трябва да се отнасят прекалено скептично към военния вариант на решаване на международните проблеми в бъдеще.

Струва ми се, че и на президента Барак Обама също му е малко неудобно за своето поведение. Този лауреат на Нобеловата награда за мир демонстрира същата военна активност като своя предшественик, по адрес на когото постоянно звучеше критика. Обама повиши военните разходи в по-голямата част от своето президентско управление, два пъти увеличи числеността на американския контингент в Афганистан, инициира интензивни военни кампании с участието на безпилотни самолети в Пакистан и Йемен, влезе във война срещу Либия, планира да атакува Сирия заради химическото й оръжие и въвлече страната си във война срещу Ислямската държава в Ирак и Сирия.

Между другото, президентът Обама беше избран заради онази негова реч от 2002 г., в която той се обяви срещу нахлуването в Ирак. През 2013 г. той призна, че „аз съм избран, за да сложа край на войните, а не да ги започвам". Изглежда, че е искал да убеди в това самия себе си: „Последните четири години и половина аз се опитвах да правя всичко възможно, за да намаля нашата зависимост от военната сила."

Вашингтон отдавна е столица, където миналият опит няма значение. Повечето влиятелни политически експерти постоянно, а понякога демонстративно грешат. И всяка година представят нови прогнози. Които отново не се оправдават.

Същото е и със специалистите по външната политика. Двупартийният консенсус се заключава в постоянна интервенция. Между партиите обаче съществуват някои разногласия - кой именно трябва да получи помощта и колко. Кой е най-добрият начин за намеса в работите на друга държава. Трябва ли военните стъпки да бъдат едностранни или многостранни.

От време на време възникват сериозни спорове по повод същността на конфликта, както беше в случая с Ирак. Тези разногласия обаче на практика винаги имат партиен характер. Ако президентът Бил Клинтън беше предложил да нахлуят в Ирак, повечето демократи в Конгреса биха дали своето съгласие за това. И повечето републиканци, обявяващи се срещу действията на Америка на Балканите, биха подкрепили тази война, ако в този момент президент беше Джордж Буш-младши.

По злободневните въпроси тези две партии обикновено се стараят да се надвикват, когато става дума за безразсъдни интервенции. Обявете се срещу Русия по украинския въпрос! Бомбардирайте Сирия заради нейното химическо оръжие! Атакувайте Ислямска държава, която заплашва близкоизточните страни! Свалете Кадафи, след като той сключи ядрена сделка със Запада! Нахлуйте в Ирак, за да „пресушите блатото"! Окупирайте Афганистан, за да донесете демокрация в Централна Азия! Атакувайте Сърбия, за да преначертаете границите на Балканите!

Между другото, Чичо Сам доказа, че има дар, противоположен на дара на Мидас. Всичко, до което се докосне, се превръща в хаос. Когато Вашингтон се намеси, ситуацията неминуемо се влошава.

На Балканите смениха едни етнически чистки с други етнически чистки. Те предизвикаха Русия в Грузия и в Украйна. В Сомалия Америка не можа да направи нищо с настъпилия там хаос. В Афганистан САЩ унищожиха организацията „Талибан", но прекараха там 13 години в неуспешни опити да преобразят тази страна. Нахлуването в Ирак заради унищожаването на несъществуващото оръжие за масово поразяване струваше живота на 4500 американци и 200 хил. иракчани, то разруши иракското общество, развърза ръцете на радикалните елементи, които по-късно положиха основите на Ислямската държава, като по този начин бяха укрепени позициите на Иран. Бомбените удари по Либия продължиха гражданската война, в която загинаха хиляди хора, доведоха до разпространение на оръжия в целия регион, провокираха продължителна борба за власт в изкуствено създадената държава и убежище за убийците от ИДИЛ. Проамериканското правителство на Йемен беше свалено, въпреки редовната помощ на САЩ, което доведе до прекратяване на програмата за сътрудничество в областта на борбата с тероризма, увеличи влиянието на Иран и приближи началото на гражданска война. Единствен очевиден резултат от новата война на Вашингтон срещу Ислямската държава е ръстът на хората, желаещи да се присъединят към редиците на джихадистите.

Работата не е само в това, че на практика всички бомбардировъчни кампании, нахлувания, окупации и други форми на намеса влошават ситуацията - всъщност всяко ново нахлуване е опит да се решат проблеми, възникнали в резултат на предишни стъпки на САЩ. И всяка нова американска военна стъпка обикновено и почти гарантирано води до нови проблеми, кризи и катастрофи. А те на свой ред довеждат до нови призиви за начало на войни, удари с безпилотни самолети, окупации, бомбардировъчни кампании, оказване на хуманитарна помощ, нахлувания, дипломатически натиск и други форми на намеса.

Между другото, специалистите в областта на външната политика почти никога не признават, че резултатите са отрицателни. Въпреки че войната в Ирак доведе до ужас обикновените американци, само малцина неоконсерватори признаха, че нещо не е станало както трябва или че в плана е имало някакви недостатъци. Слотер далеч не е единственият привърженик на войната, който игнорира последиците от продължителната катастрофа в Либия. В отговор на критиката за неговата подкрепа за либийската кампания сенаторът Марко Рубио отговори, че всичко е щяло да завърши добре, ако САЩ са действали решително и енергично.

Мнозинството представители на официален Вашингтон просто приемат гледната точка на Саманта Пауър: „Няма от какво да се безпокоя." Възможно е да са били допуснати една или две грешки, но въпреки това не бивало да се преувеличават уроците, които дадоха на САЩ поредицата неуспехи. Нито един отговорен политик не иска да признае, че един или друг проблем на друга държава не засяга САЩ. Нито един уважаващ себе си жител на американската столица не признава, че съществуват такива проблеми, които Вашингтон не е способен да реши. Нито един патриот, свято вярващ в американската изключителност, никога няма да се съгласи, че в американското правителство има нещо, което не трябва да се натрапва на други държави.

Учените изкарват кариерите си в спорове за великата стратегия. Да се разработят обаче принципите на външната политика изобщо не е толкова сложно. Елитът на Вашингтон, разбира се, може да спори за детайлите, но той искрено вярва, че американците трябва да правят всичко - да участват във всяка война, да преправят всяко общество, да се намесват във всеки конфликт, да унищожават всички врагове, да решават всички проблеми и да игнорират всякаква критика. За съжаление, както показаха последните две десетилетия, такъв подход води до неминуема катастрофа.

Съществува обаче доста проста алтернатива. И президентът вече говори за това: „Не бива да правим глупости!" За съжаление, самият той не успя да последва собствената си препоръка. Вашингтон наистина трябва да престане да върши глупости.

Но, както писах по-горе, външната политика на САЩ се ръководи от глупаци. И само американският народ може да промени това. Той трябва да започне да избира такива лидери, които не желаят да вършат глупости. Само тогава Вашингтон ще сложи край на безкрайния цикъл нахлуване - катастрофа, нахлуване - катастрофа./ inosmi.ru

 
Много държавни лидери отхвърлиха поканата на Владимир Путин да присъстват на церемонията на 9 май за Победата на съюзниците над нацистите. Бившият дипломат и руски писател Владимир Федоровски изразява съжаление за тази позиция.
Ан-Лор Дебекер, Фигаро, препечатан от сайта ГЛАСОВЕ
Владимир Федоровски е руски писател от украински произход, който днес е най-издаваният във Франция. Дипломат, той изигра активна роля за падането на комунизма, бе двигател на перестройката, а след това и говорител на една от първите руски демократични партии. Федоровски е автор на множество книги за митологизираната Русия.

- Много държавни глави отхвърлиха поканата на Владимир Путин да присъстват на церемонията за края на Втората световна война на 9 май, като сред тях са Франсоа Оланд, Дейвид Камерън и Барак Обама. От Европейския съюз се очакваха само гръцкият министър-председател и кипърският президент. Какво мислите за бойкота на това събитие от бившите съюзници?

- Решението, взето от западните страни по повод церемонията за Победата на съюзниците и края на Втората световна война - която руснаците наричат Отечествената война - е достойно за съжаление.

Отсъствието на западните страни показва известно объркване в тяхното възприятие за Русия: те смесват руския народ с Путин. Тази позиция впрочем бе илюстрирана от последната реч на президента на САЩ пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк миналия септември. Тогава Барак Обама изобличи заплахите към световния мир и сигурност. Сред тях “руската агресия” - а не Путин - присъстваше на второ място, след вируса Ебола… и преди “Ислямска позиция”.

Втората световна война ни научи обаче, че трябва да имаме приоритети. Поставянето едва на трето място на “Ислямска държава” е тревожно: най-напред срещу ислямския тероризъм трябва да се борим, и то заедно с Русия, която е незаменим съюзник в тази борба.

- Има ли опасност за отношенията между Русия и Запада след 9 май 2015 г.?

- Днес има опасност от исторически разрив между Русия и Запада. Тази ситуация е точно обратната на онази по времето на Петър Велики, който промени Русия по западен модел и се съюзи с различни европейски страни, за да се бори срещу Османската империя.

Руснаците са ужасно обидени от отсъствието на Запада. То се възприема не като неодобрение за политиката, водена от Путин, а като оскърбление към самия руски народ. През ХХ век той бе народ мъченик: 26 млн. мъртви в борбата срещу нацизма, 25 млн. жертви на комунизма, без да говорим за катастрофалния посткомунистически период. И в съвестта на този народ мъченик съществува един фундамент, който надхвърля всички разцепления (про-Путин, про-Украйна…): неговият принос в унищожаването на нацизма. Така че отсъствието на западните държавни лидери от церемонията за едно събитие, което е в самото сърце на руската история, се изживява като обида.

Съществува впрочем едно ужасно несъответствие при оценката на жертвите на Втората световна война: Русия е дала 26 млн. жертви. Изглежда обаче, че цената на човешкия живот не е една и съща, в зависимост от страната: като че ли една американска жертва има по-голяма тежест от една руска жертва… Това създава усещането, че се опитват да омаловажат ролята на Русия в изхода на Втората световна война.

Така че това отсъствие няма да благоприятства “отслабването на ескалацията” в украинския конфликт.

- Бил сте дипломат. Какво бихте посъветвали западните страни като поведение спрямо честването в Русия?

- Тези страни трябва да направят разграничение между Путин и руснаците, вчера и днес. Те трябваше да отдадат почит на този народ троен мъченик, което можеше да стане по различни начини. Ангела Меркел, например, намери добър компромис: германският канцлер не присъства на празненствата на 9 май, но ще отиде в Москва на 10-ти, за да постави цветя на Гроба на незнайния войн, заедно с Путин.

Прилагането на санкции срещу Русия не е правилната стратегия: това означава да бъде наказан народа, а трябва да се отбележи, че санкциите не помрачават популярността на нейния президент, чието одобрение надхвърли 80 процента. Точно обратното, трябва да се води дипломация на “отслабване на ескалацията” и да се преговаря: военният път нищо няма да реши.

Напрежението, което съществува между Запада и Русия, е още по-вредно, защото тласка Путин към военен и икономически съюз с Китай. Присъствието на китайци на церемонията на 9 май е символ на руската стратегическа преориентация към Азия, смятана за континента на бъдещето.

Съжалявам за липсата на познание за психологията на руския народ сред западните дипломати. Тази вечна душа на Русия се опитвам да предам в новата си книга: любовните писма на великите руснаци са ключ към разбирането на тази цивилизация. Обама трябва да (пре)прочете Толстой: когато поставиш под натиск руския народ, той реагира!

Родината на Достоевски и Толстой не е враг на Запада. Врагът е другаде: това е “Ислямска държава”.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Прокуратурата отказа да образува дело срещу тъстовете на Цветанов! И с право: Цветанов е това, кой смее да проверява него или родата на жена му!

Това да не би да е Доминик Строс-Кан, когото заради някаква объркана камериерка го вкараха в затвора и око им не мигна!

Тъстовете на Цветанов са това, а не чичото на президента Барак Омаба, когото хванаха, че кара пиян, а освен това стана ясно и че, живеел в САЩ нелегално!

Припомням, че на 24 август, Омар Онянго Обама бе задържан в щата Масачузетс след като неговият автомобил „Мицубиши” едва не се блъсна в патрулна кола на полицията. Оказа се, че концентрацията на алкохол в кръвта на 67-годишния мъж почти двойно превишаваше разрешената от законите в щата. При извършената проверка се изясни, че Омар Онянго Обама няма право да живее на територията на САЩ.

Не го разбирам това, какви ги върши Обама – да не се погрижи за чичо си? Да го остави без американско гражданство, да не му осигури поне един приличен живот, и не Онянго Обама да кара сам колата си, а шофьор да го кара, като толкова обича да се забавлява!

На българска територия подобно съобщение първо – не би излязло в пресата, и, второ – няма как да се случи, ако пипнат някого добре наквасен, с фамилията Обама!

У нас, подобно съобщение за арест и задържане би прозвучало като виц!

В пъти повече време „проверяваха” тъста и тъщата на Цветанов – ако сравним: Националния дворец на културата го претупаха далеч по-бързо данъчните!

Прокуратурата не откри данни тъстът и тъщата на министър Цветан Цветанов да са укривали данъци и отказа да образува досъдебно производство срещу Стефанка и Васил Георгиеви, предаде БНР.

Ревизията на Стефанка и Васил Георгиеви бе наредена преди  осем месеца, още в началото на годината. Георгиеви – т. е. тъста и тъщата заявили, че не желаят подробности от нея да бъдат огласявани? Като се позова на това и на данъчната тайна зам.-градският прокурор Божидар Джамбазов отказа повече информация по случая.

Първоначално проверката бе в ръцете на зам.-грасдкия прокурор Роман Василев, но след като Цветанов го награди с пистолет за Празника на полицията, той се оттегли от проверката и тя бе продължена от неговият колега Бисер Кирилов. Същият,  който се подписа под отказа да бъде образувано дело срещу височайшите родственици.

Как се стигна до това „хуманно” дело?

През м. февруари 2011 г. НАП потвърди, че при проверката, извършена на самия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов се натъкнали на дарение от около 130 000 лева, което родителите на Цветановата съпруга дали на дъщеря си!

Проблемът дойе не от факта на това кралско дарение, а от факта, че доходите и спестяванията на двамата родители пенсионери не са достатъчни, за да си позволят без пролем подобен жест и да покрият останалите си разходи!

Последвалата данъчна ревизия на тъста и тъщата на Цветанов се точи твърде дълго и в дълбока тайна. След като приключи, материалите се озоваха на бюрото на прокурора, а крайният резултат бе – отказ от дело!

Откъде са имали тези пари двамата родители пенсионери, как са ги оправдали ще остане тайна, поне в близките 50 години, както бе засекретено и убийството на президента Кенеди.

Оттук след отказа за огласяване на източника на приходите на двамата пенсионери, Цветанови родственици по женска линия, секретно и твърде неясно ще остане и „подпомагането” на личните спестявания на МВР министъра от даряването на тези 130 000 лева на дъщерята и зетя Цветанов, за да може да си купят два нови и твърде скъпи апартамента в район „Изгрев”.

Към секретността, която благодарение на височайшето партийно и служебно положение на вътрешния министър, обви неясните приходи на тъста и тъщата се прибави логично и още една, дълбоко пазена тайна – кого бе консултирал Цветан Цветанов като експерт, за да получи 14000, 7 000 и 19 000 лева...

Ами ако е консултирал хора, работещи на ръба на закона?

Интерерсно е и друго: зам.-градският прокурор Борислав Джамбазов обяви, че прокуратурата ОТКАЗВА да образува дело след проверката на двамата пенсионери, защото при продължилата около пет месеца ревизия на НАП не е открила никакви нередности в данъчната история на семейството.

Така неяснотите стават две: от една страна тъстът и тъщата на Цветанов не желаят да се огласяват данни от проверката, а от друга проверяващите от НАП не открили никакви нередности!

Тогава защо всичко се пази в най-строга тайна? Все пак в Република България е регламентирано кое представвява класифицирана информация и държавна тайна – има даже цял списък! Има и Закон за защита на класифицираната информация!

Ето какво е записано в този Закон:

Глава трета.

ВИДОВЕ КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ И НИВА НА КЛАСИФИКАЦИЯ

Раздел I.

Класифицирана информация

Чл. 25. Държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

Чл. 26. (1) Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес.

(2) Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон.

(3) Ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационната единица. Редът и начинът за обявяване на списъка се определят в правилника за прилагане на закона.

Тук спирам и питам: държавна тайна, ли е информацията за произхода на дарението, което е получил Цветан Цветанов от тъста и тъщата си, или служебна?

Да не би да е свързана с националната сигурност?

Винаги ще се намери някой, който да ме опровергае с довода, че въпросната информация за произхода на 130 000 лева пенсионерски пари, дадени в дарение на съпругата на българския министър на вътрешните работи е лична информация, НО...

Лична би била, ако я бяха дарили на съсед, семеен приятел, но когато тази шестцифрена сума се озовава при един действащ министър – иде реч за обществена информация, която би следвало да се огласи!

Каква е поуката от тази история?

Поуката е, че далеч по-добре би било да си тъст или тъща на българския министър на вътрешните работи в България, а не чичо на американския президент – Барак Обама!

 

Дали Обама, Клинтън и марксистката, баронеса Аштън ще покажат видеоклипа на Пуси Райът, сниман в Биологичния музей на близките си?

Музикантите на Скандална акция на няколко девойки в Московския православен храм Катедралата на Христос Спасител ги отведе до съда, където получиха присъди от по две години затвор.

Мария Алехина, Надежда Толоконникова и Екатерина Самулевич бяха осъдени на две години трудов лагер заради хулиганство.

Какъв беше скандалът: девойките, нахлузили маски на главите си, подобни на маските на Светата Инквизиция на Римо-католическата църква се кълчеха като клоуни в православния храм, с някакви стихове и крясъци на музикален фон против Путин!

Дали тази клоунада, дали този смехотворен скандал, родил се в някой пияна главица е политически?

Клоунадата на руските панкаркиВсеки, който има и най-малко познания за религия, тутакси би отличил маските на тези момичета като неприсъщи за православната църква. Т. е. акцията на така наречените „Пуси Райът” бе насочена срещу православието!

Против политика, президента Владимир Путин можеш да недоволстваш като опозиция на площада, но да го правиш в православна църква, кълчейки се от амвона, с някакви маски на Светата Инквизиция си е откъдето и да го погледне човек – акция срещу православието!

Клоунадата на групата и на Червения площад!Няма практика в религиозен храм да се протестира политически и това бе меко казано едно тъпо извращение на платилите за виковете на така наречените пънкарки!

До този момент никой не обърна внимание, че маските на тези момичета са взаимствани от римо-католическата Света Инквизиция, което едва ли е случайно.

Неслучаен е и един друг момент – родното православие си зарови главите в пясъка и се направи на ни чул, ни видял за този скандал и чалгахулиганщина, развихрила се в храма на православни братя на българската православна църква!

Къде бе Българската православна църква да везме отношение по поругаването на храма Христос Спасител?

Готвещият се за патриарх митрополит Николай – подхвана сурогатното майчинство и жителството без брак, а скандалът с „Пуси Райът” щеше да му извади очите!

Не за първи път родните отци обръщат гръб на свои православни братя, въпреки че когато в Страсбург излязоха с присъда и голяма сума за плащане от така наречения алтернативен Синод, тъкмо руски богослови пристигнаха с юристи, за да търсят начин как да се обжалва тази присъда! Сайтът „Хроники” бе една от малкото медии отбелязала това важно за църквата и държавата ни събитие!

Сеирът е характерна черта за родните митрополити и патриарх – в това отношение те имат непоклатима традиция и правят всичко възможно да не я нарушават!

Иисус влиза в Йерусалим на магаре!Но ако Спасителя е влязъл в Йерусалим на магаре и с една риза на гърба си, то неговите така наречени наместници са мно-о-о-о-ого далече от това!

Митрополит Николай е далече от отказа от всичко скъпо и прескъпо – часовниците му са: ролекс, Вашерон Константен за хилядарки в евро и Фредерик Констант, както и бутикови ръкавели със скъпоценни камъни. Обзавеждането му е прескъпо, вози се на луксозни S-класа автомобили...

Колкото и да се правят на умрели лисици, управниците ни са наясно, че неотдавна бе поставена отново плоча в памет на Васил Левски в църквата Св. Петка. Никой обаче не се запита кой премахна предишната плоча и я изхвърли....

Ръчицата на дядо Николай - скъпо часовниче, бутикови ръкавели Името му е  митрополит Николай – и позорното си дело той извърши когато бе Знеполски епископ!

Та този поп, докато бе Знеполски епископ, със скандал свали и извади паметната плоча на Апостола от църквата „Света Петка Самарджийска”, и то под претекст, че не бил светец, а по-скоро престъпник!

Не мина много време от това злодеяние и същият поп вече се оправдаваше за кощунството с паметта на Апостола от много по-„различна” позиция пред в. „Сега”, а именно, че плочата била свалена от църковното настоятелство и неговия председател, а не по негово нареждане. "Доколкото знам, плочата е била на свети Васил Левски, т. е Апостолът е бил канонизиран за светец, а той е само национален герой", коментира духовникът. Той обясни, че би разрешил махането й, ако Левски е бил изобразен с ореол, т. е. като светец!

И от този човек ли очакваме да защити православието? По отношение на Пуси Райът” митрополит Николай бе на мнението на Мадона – тя охули руското правосъдие, а Николай си замълча!

Марксистката баронеса Катрин АштънЦелят Запад тръгна да хули руското правосъдие за присъдите, то не беше американският президент Барак Обама, то не беше марксистката баронеса Катрин Аштън, то не беше шведският външен министър Карл Билд, то не бе говорителката на Външното министерство на България, Весела Чернева!

Ще започна отзад напред:

Разочаровани сме от непропорционалната по тежест присъда срещу Надежда Толоконикова, Мария Альохина и Екатерина Самусевич от руската група „Pussy Riot”. Изкуството търси провокация, но това не може да бъде повод за наказателна репресия. Свободата на изразяване е основна ценност на демократичните общества.

Държавният секретар Хилари Клинтън с дъщеря сиПрезидентът Барак Обама е разочарован от присъдите от две години затвор, произнесени от руския съд срещу трите пънкарки от "Пуси Райът" заради протеста им срещу президента Владимир Путин, съобщи говорител на Белия дом, цитиран от Асошиейтед прес.

"Съединените щати са разочаровани от решението на съда, включително от несъразмерните присъди", каза говорителят Джон Ърнест. Макар за някои поведението на групата да е било обидно, правителството на президента Обама изпитва сериозни тревоги от начина, по който руското правосъдие се отнесе към младите жени, посочи Ърнест, цитиран от АП.

Германската канцлерка Ангела Меркел заклейми присъдите от две години затвор, произнесени срещу пънкарките, признати за виновни в хулиганство и подбуждане на религиозна омраза, предаде ДПА.

"Тази несъразмерно строга присъда е несъвместима с европейските ценности - демокрацията и върховенството на закона, към които Русия е обвързана с членството си в Съвета на Европа", заяви канцлерката, цитирана от ДПА.

„Динамично гражданско общество и политически активни граждани са нужни за модернизирането на Русия и не са заплаха за страната”, каза германският канцлер и добави, че е следила процеса с безпокойство.

Говорителят на руското външно министерство Александър Лукашевич отговори, че в наказателния кодекс на Федерална република Германия за престъпления срещу религията и вярата съществува наказание затвор до три години.

Певицата Мадона призова на своя сайт всички, които обичат свободата, да осъдят решението на съда, а Русия да освободи „Пуси райът“.

ДСБ стана първата политическа сила у нас, която изрази позиция срещу присъдите на музикантките от групата Pussy Riot.

Те изпратиха на 18 август писмо до посолството на Русия, адресирано до президента Владимир Путин.

Ето какво пише в позицията:

Г-н Президент, Възмутени сме от абсолютно несправедливите присъди над момичетата от Pussy Riot. Те са зле прикрита политическа репресия заради политическия им протест. Макар по необичаен начин и на смущаващо място те Ви показаха, впрочем както показват хиляди други руски граждани, че не желаят да ги управлявате. Това е свобода на изказа, която е изконно гражданско право.

Мотивирането на присъдите им като почит към Православието, като „хулиганство и предизвикване на религиозна омраза” не може да скрие Вашето срамно и дребнаво лично отмъщение. Присъдите се мъчат да всяват страх чрез погазване на основни граждански права. Убедени сме, че това е обречено на провал.

Последната политическа репресия увеличава пропастта между демократичните стандарти на живот, на хуманно и толерантно управление,  и руския феномен, все повече приличащ на „култа към личността на вожда“ от времето на комунизма. Не случайно заслужихте общо порицание и негодувание.

Като членове на българска демократична партия се отнасяме с уважение към християнските ценности и към гражданското право на свободно политическо действие на всички.

И този Иван Костов влиза в православен храм, кръсти се, говори за демократични стандарти и ценности, за християнски ценности, въпреки, че жена му бивша партийна секретарка говореше за свети Мина в женски род, наричайки го Света Мина!

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън заяви, че големи въпросителни са надвиснали над руската съдебна система, след като съд в Москва осъди на две години затвор трите участнички в пънк групата „Пуси райът”, организирали протест срещу президента Владимир Путин, предаде АФП.

Бившата марксистка превърната в баронеса се изказа в подкрепа на трите рускини!

Всичко, вървеше гладко, докато в българския печат не се появи писмото на Светльо Витков, което ми върна вярата, че все още има нормално мислещи хора в България!

Ето писмото:

Светльо Витков - мъжът, който достойно защити православието Пу си Ходорковски, пу си Путин, Пуси Райът …и пу си мене! Да, аз съм човекът, който пее мръсни песни и псува, който понякога пие, и понякога се бие! Неблагочестив, но директен! Единственият българин, подведен под отговорност за порнография заради нецензурни текстове и то по времето на г-н Костов, който сега е върл застъпник на Пуситата ;) )) Да, аз съм от групата, която беше бита и арестувана заедно с публиката във Варна и не съм забравил нищо от това! Затова не ми излизайте с номера за „свободата на словото”, защото вие не сте го яли!

Да се плюнчиш пред монитора е едно, да станеш и да заявиш позиция и да я отстояваш – съвсем различно! С един коментар, изразявайки мнение, без политически да изчакам, да разбера, мнозинството как е настроено, предизвиках толкова злоба и омраза, че ако не ми е забавно, трябваше да ми е тъжно!

На злобарите ще кажа, че не съм виновен за тяхната Незадоволеност и Нереализираност!

Коментирах акта, а сега относно присъдите на Пуситата!

Смятам, че 2 години ефективна присъда, наистина е Прекалено, но законът си е закон и ако някой не му харесва да търси начин да го промени! Всяка държава има своите закони и морални правила, които не са валидни за другите! Суверенитетът е право на всяка държава, без значение на околните дали им хресва или не!

Осъждам поругаването на църквата от руските момичета, защото това е подигравка с религията, заради която днес не нося Фес! Ха, има рима!

В момента не коментирам някои служители на църквата!

Всяко стадо има мърша, но в мършата няма стадо!

Православието е толерантна религия и самия факт, че някой може да влезе в църква с маска и да се гаври с вярата на християните е неоспоримо доказателство.

Ето и един примерен сценарий:

Българска група влиза в джамия и почва да свири революционни песни! Не успяват да се изнесат и ги потрошват от бой, полицията едвам ги спасява! Следващият момент над половин милион мюсулмани живеещи в, и извън България, пощуряват и искат строго наказание за погаврилите се с тяхната религия. И сега въпрос, Колко години ще получат музикантите, според Българското законодателство? И колко ще трябва да се извиняваме за нанесената на мюсулманите обида във, а и извън България?

Относно Путин! Не съм човек, който има право да коментира политиката му както и тази на Русия, защото живея в страна, в която няма никаква национална политика! Който има глава ще знае, че на последните избори в Русия, печели „Единна Русия” на Путин, следван от Комунистическата партия! За кой са Пуситата след като искат Путин да се маха?

За тези, които ме обявиха за „червена бабичка” и уважават „свободата на словото” мога да им пожелая – Fornication Under Crown of the King! Защото като любители на „свободното слово” зная, че ще ме разберат! :)

Просто си отворете очите и вместо да скачате в морална защита на няколко девойки, за нещо, което по никакъв начин не ви касае пряко, се огледайте къде и как живеете!

Или е по-безопасно да се скача от място и да се лае през плет?

Нима решихме проблемите в страната си, за да даваме акъл на другите!

Боли ме гъза за някакви лигли, които се правят на пънкари, а след година ще са милионерки, докато аз лично не знам как ще оцелея в България!

Тези хитрини за отклоняване на внимание от истинските проблеми, чрез създаване на „шум” в „медийното пространство” да ги пробутват на почитателите на Азиско, Криско и Дриско!

Скачайте за глупости и гледайте натам, докато тук ни го набиват!

Ох, колко грубо!

Нали?

Ама боли!

Тия Нен Амен!

Светльо Витков

Във форумите се появиха веднага протести срещу Светльо Витков и неговата позиция, изразена в писмото му! Един вестник даже написа заглавие „Народът срещу Светльо Витков!”

Що за идиотщина - да се намери един читав българин, да се намери мъж с достойнство, който да каже, че е поругана вярата му и други българи - да вземат да скочат срещу него?!

Паметника на Съветската армия бе окичен с качулки като тези, на „Пуси Райът” като подкрепа на техни български привърженици!

Неграмотността на провелите акцията ги направи смешни, тъй като качулките са на Светата римска Инквизиция, но кой да научи тези поддръжници на руските пънкарки каква глупост внушават?! че Светата Инквизиция съди Червената армия може би?!

Не знам докъде щеше да стигне истерията по тази така наречена група, ако не беше дошъл денят, който даде отговори на много въпроси!

На 25 август обаче се появиха снимки и видеоклип за порнооргии с участието на едната „девойка” от „Пуси Райът”!

Информация за това пусна в. Труд, а търсене в интернет показа за какво иде реч!

Надя Толоконникова се появи в порно клипче с друга авангардна протестна група в Русия - "Война", в което клипче тя, бременна в деветия месец прави секс в присъствието на други четири двойки, които също не „скучаят”!

Четири дни след това е...., Толоконникова ражда, пише в. Гардиан!

Руската преса пък съобщи две месеца след раждането на това бебе, че то, момиченцето на „протестиращата” Толоконникова паднало от масата, на която било оставяно за часове и получило мозъчна травма!

/За сведение на привържениците на „Пуси Райът” в САЩ такава майка ще отиде светкавично в затвора, а детето й ще бъде отнето завинаги! – бел. Л. М./.

Порното е било заснето в Московския биологически музей и се вихри под надпис „Е... за наследника Мечо!”. Това порно както твърдят участници в него е било насочено против бившия президент Дмитрий Медведев и е снимано преди изборите за президент в Русия!

Уважението към читателите на този сайт ме възспира да пусна видеоклипа с участието на бременната Надя Толоконникова, но който желая, може да го отвори тук!

Снимки на руските пънкарки и протеста им срещу Медведев може да видите тук,

Благочестивата съпруга на американския президент /протестант/, Барак Обама - Мишел с дечицатаИ веднага бих попитала: ще пуска ли всяка вечер Мишел Обама видеоклипчето от Музея, за да знаят дечицата й кого защитава татко им?

Ще пусне ли Хилари Клинтън видеоклипа на дъщеря си, за да я научи какви са демократичните ценности, отстоявани от Щатите?

Предлагам и на Иван Костов да уплътни на съпругата си Елена вечерните часове със снимки или видеоклипчето от Музея.

За Катрин Аштън, нямам думи, ако й изпратя снимките и видеоклипа, свързани с протестите на „Пуси Райът”, ще вземе да се обиди или ще получи някои средна душевна травма!

На Весела Чернева и нейният началник Николай Младенов клипчето може да бъде полезно в по-нататъшното им отстояване на европейските ценности!

Предлагам на МВнР да разработи серия от подобни сцени като тази в Московския биологичен музей и да ги проведе едновременно в джамията на Халите, в Синагогата и методистката църква в София!

Може и пред храмовете да се проведат сцените - за повече публика...

Защо не – нали се глобализираме, бе другарю Младенов?

Ако Николай Младенов не се съгласи, ще взема да си помисля, че порното не е израз на свободата на словото!

 

Западните държави членки на Европейския съюз вече не са толкова единни във верността си към САЩ и следването на нейните заповеди

Наемници от чужди държави в УкрайнаАмериканският президент Барак Обама предприе най-сложния и дълъг път да сваля руския президент Владимир Путин. Освен това Обама реши да приключи със стабилността на еврото и да го срине. Това бяха европейските задачи на Обама, с които той реши с един хаос да улучи поне една торба зайци: да получи най сетне стратегическа територия под носа на Русия, да дестабилизира Русия, да използва НАТО и европейските държави, за да му свършат работата, да прекъсне снабдяването на Европа с руски газ.

Дали тази авантюристична стратегия на официален Вашингтон ще заздрави позициите на Обама, или ще го срине преди края на мандата – това сме на път да научим.

Площадът на Майдана, след стрелбите на снайперисти и палежитеЗащо трябваше да мине цяла година, за да чуем признанието от Барак Обама: ние бяхме посредници при смяната на властта в Украйна? Американският президент открито призна в интервю за телевизия CNN ролята на САЩ в държавния преврат, станал в Украйна през февруари 2014 година. Кратко и ясно.

В същото интервю, цитирано в радио Гласът на Русия, Обама каза, че реалният военен конфликт между САЩ и Русия няма да бъде мъдро решение, но заплаши с „предприемане на военни мерки за защита на съюзниците“.

И действително, докато в Минск вървяха часове наред трудни преговори между Русия, Германия, Франция и украинския президент Порошенко, в Щатите приеха законно отпускане на 1 млрд долара за оръжие на Украйна.

Според американския президент, Вашингтон „се занимава с укрепване по границата с Русия на онези страни, които влизат в състава на НАТО“. Обама разказа в интервюто за по-нататъшните планове на Белия дом: „Ще се придържаме към този курс – засилване на натиска върху Русия и укрепване на Украйна“.

Военният експерт и бивш шеф на израелската секретна служба Яков КедмиВоенният експерт и бивш шеф на израелската секретна служба Яков Кедми, в интервю за Russia Today, коментира заявлението на Барак Обама. Той изтъкна, че Вашингтон повече не се притеснява в изразяването на своите намерения и опитите за смяна на едни или други неугодни власти по целия свят. „През последно време те абсолютно спокойно говорят и го вършат почти открито“ – каза Кедми.

Що се отнася до Украйна, според Кедми, смяната на властта там не бе самоцел. Целта беше да се отслаби Русия, смятана от САЩ за една от заплахите за своята световна хегемония:

- Китай и Русия за тях са сериозна опасност, защото не дават да съществуват тяхната бъдеща военно-политическа и икономическа хегемония. И затова те целят да избият това най-слабо, според тях, звено – т.е. Русия.

В същото време, докато Долната камара на Конгреса на САЩ представи законопроект за 1 милиард долара военна помощ за Киев, Вашингтон заплаши Москва с нови санкции, ако не спре да подкрепя сепаратистите в Източна Украйна?!

Капитолия въ ВашингтонДокато Обама се опитва всячески да дестабилизира Европа чрез военния конфликт в Украйна, за пръв път от 1921 година насам Съветът за външни отношения на САЩ (Council on Foreign Relations) поиска официално от американския президент да уволни съветниците си и да му бъдат назначени служебни - по равен брой от двете водещи партии, за да бъде поправен хаосът, който Обама сътвори на международната арена и да бъдат предотвратени още усложнения до края на мандатът му...

Тиери МейсанС просто око се вижда, че кризата, обхванала американският държавен апарат директно застрашава оцеляването на Империята като световен лидер. Това вече не е просто единично мнение на експерти и анализатори като Тиери Мейсан, това е тема, разтърсваща най-високите етажи в американската власт.

Стигна се до момент, в който почетния президент на Съвета за външни отношения поиска официално оставките на главните съветници в администрацията на Барак Обама. Този път сблъсъкът е отвъд обичайния: „републиканци срещу демократи", не само републиканците критикуват Барак Обама, съюзници на САЩ, анализатори и експерти недоумяват как е възможно настоящия американски президент да сътвори толкова хаос, действайки неориентирано и без ясна визия на места като Сирия и в Украйна...

Тиери Мейсан е френски интелектуалец, основател на независимото издание „Voltaire Net“, автор на няколко книги и колумнист във френски, английски и руски ежедневници, публикува в сайта alterinformation.wordpress.com следните свои наблюдения:

„Залогът е ясен – хегемонията на САЩ и НАТО.

От няколко месеца насам наблюдавам с особен интерес странната тенденция: Вашингтон няма конкретна външна политика. Има две фракции, които си опонират и успоредно прокарват своите си политики във външните дела на Съединените щати.

Войници на САЩ на позицияТова е най-очевидно по отношение на Сирия, където Белия дом първоначално организира Даеш с цел провеждането на етническото прочистване в Ирак, след това оглави международна коалиция срещу терористичната организация, а в същото време, без дори да се опитват да го скрият, ЦРУ продължават да ги подкрепят. Това противоречие се появи и в официален Париж и неговите служби, прехвърляйки се от САЩ към някои от съюзниците им.

Чък Хейгъл, министър на отбранатаКогато Чък Хейгъл поиска писмен отговор вярно ли е това той не просто не получи такъв, той беше уволнен.

Хаосът скоро се разпространи и в НАТО, алиансът някога създаден да се противопоставя на СССР и продължил съществуването си с единствената цел да воюва срещу днешна Русия, когато турския президент Реджеп Таип Ердоган и руския Владимир Владимирович Путин подписаха големи икономически споразумения.

Почетния президент на Съвета за външни отношения Лесли Гелб наруши мълчанието. Той заяви, че „администрацията на Обама е лишена от елементарни инстинкти, нужни за адекватна преценка относно въпросите, касаещи националната сигурност на САЩ.“

стигайки по-далеч в искането си

„Барак Обама да уволни старши съветниците си и да назначи нови.“

За по-наблюдателните и запознати това е тънък момент. От създаването си през 1921 година Съвета за външни отношения на САЩ не е поемал подобна остра позиция. Но сега това се случва, защото всички виждат, че с безхаберната си външна политика администрацията на Барак Обама води САЩ към пълен провал.

Защо не става дума за „републиканци срещу демократи“?

Единственото мъдро решение е на американския президент спешно да се предостави помощ, за да се избегнат допълнителните провали и усложнения до края на мандатът му. Лесли Гелб предлага нещо много умно – новите съветници на Барак Обама да са по четирима демократи и четирима републиканци.

От демократите – Томаск Пикеринг (бивш посланик на САЩ в ООН), Уинстон Лорд (бивши асистент на Хенри Кисинджър), Франк Уиснър (неофициален шеф на ЦРУ и доведен баща на Николас Саркози) и Мишел Флориноу (президент на Център за нова американска сигурност).

От републиканците – Робърт Зоелик (бивш директор на Световна банка), Ричарт Армитаж (бивш асистент на Колин Пауъл), Робърт Кирмит (евентуален следващ директор на Световна банка) и Ричърд Бърт (бивш преговарящ по договора за намаляване на ядрените оръжия между САЩ и СССР).

И най-важното. От Съвета за външни отношения предлагат „четиримата мъдреци“ да съставят съвсем нова стратегия и да се опитат да поправят сътворения от Обама хаос във външната политика на САЩ.

„Четиримата мъдреци“, разбира се са: Збигнев Бжежински, Джеймс Бейкър, Брент Скоуфорт и Хенри Кисинджър.

Очевидно е, че мнозина нямат търпение Барак Обама най-накрая да си отиде.

Така мечтите на американския президент за втори мандат полека-лека се изпаряват. Разбира се, в повечето български медии катаклизмите във Вашингтон останаха извън интереса им. Съобщено бе мимоходом и без обяснения за уволнението на Чък Хейгъл и толкова.

От месеци наред в телевизии и печатни издания надделява русофобската интерпретация на събитията в Украйна.

Дебалцево, разположението на силитеСайтът alterinformation.wordpress.com пусна статия, според която 25% от личния състав (около 2,200 души) на украинската армия, която бе обкръжена в Дебалцево се е състоял от военнослужещи от държави-членки на НАТО и чуждестранни наемници.

Темата с факти участваше в предавания на телевизия Алфа и това явно е станало повод да се поиска спирането й от властимащите.

Сайтът alterinformation.wordpress.com се позовава на The Strategic Culture Foundation, където бяха обяснени совалките на Кери в Украйна, и пътуванията на Меркел и Оланд до Киев.

Държавният секретар Джон Кери и украинският президент Петро Порошенко„Първо Джон Кери пристигна в Киев, предлагайки летална военна помощ на Петро Порошенко, знаейки, че ако падне Дебалцево сепаратистите ще консолидират контрола си върху Източна Украйна и ще обтегнат западния фронт на бойните действия още по-застрашително – по направление Днепропетровск” - отбеляза alterinformation.wordpress.com.

Превземането на ДебалцевоТози пореден провал на украинската армия е причината, поради която западните лидери занервничиха и започнаха дипломатическите совалки. Затова и Киев прие набързо в град Дебалцево да се отворят два хуманитарни коридора, по които мирното население да бъде евакуирано. Вместо да помагат на мирното население да се евакуира обаче Киев беше ангажиран с извозването в Дебалцево на боеприпаси и военнослужещи на украинската армия и НАТО. Всичко това се случи в периода 6-7 Февруари.

Все по-напредващите на запад сепаратисти и скандалът, който щеше да избухне, ако бъде разкрит броя на военнослужещите на НАТО и чуждите наемници, биещи се срещу тях, принудиха френския президент Франсоа Оланд и немския канцлер Ангела Меркел да посетят Киев в деня, в който на визита беше американския държавен секретар Джон Кери, а на другия ден да кацнат в Москва и да предложат на Владимир Путин ново мирно споразумение за приключване на войната в Украйна. Те предложиха на самопровъзгласените Донецка и Луганска народни републики да бъде предоставена по-широка автономия в рамките на украинската държава, а сепаратистите да запазят териториите, които се намират под техен контрол до момента.

Вицепрезидентът Джо БайдънЗа нещастие немския и френския лидер не можаха да се договорят окончателно с руския президент. Те просто нямаха достатъчно време. Още на 7 Февруари по заповед на вицепрезидентът на САЩ, Джо Байдън ВСУ спешно предприеха ново контранастъпление  с една единствена цел – да отблокират жп.прелеза на Дебалцево и заклещените бойци на НАТО в града. Затова не трябва да ни очудва, че на 9 Февруари Върховната рада на Украйна официално поиска от САЩ да им бъде доставено оръжие, а мирният план на Оланд и Меркел едва ли ще се случи.

Чуждестранни наемници се бият на страната на украинската армия още от 2014 година. През месец март на изминалата година стана ясно, че поне 300 наемници от частната армия на САЩ (финансирана от Държавния департамент), прочула се злощастно в Ирак и Афганистан – „Блекуотър“ са изпратени в Донецк.

Колкото до изпращането на оръжие,

германският канцлер Ангела Меркел заяви във вторник, че нейното правителство не подкрепя въоръжаването на Украйна със „смъртоносни, летални оръжия“ в борбата срещу сепаратистите.

Военният коментатор Александър Голц изрази мнение пред руското издание „Независимая газета“, че Украйна няма да може да използва оръжията, от които се нуждае, без хиляди американски инструктори.

„Можете да си представите реакцията на Русия, в чиито очи това ще представлява разполагане на НАТО по нашите граници“, написа той.

„Доставките на оръжия за Киев ще се превърне в катализатор за най-лошото развитие на събитията – Украйна ще бъде разрушена при разорителна война в Европа, която САЩ ще помогнат да бъде разпалена, съобщава американското издание The American Conservative. Градейки своята външна политика, САЩ не трябва да мислят като „свръхдържава“, а като нормална държава, посочва изданието

Какво още се крие от българските граждани

Товарният кораб „Yasar Abi“От Бургас към украинското пристанище „Октябрск“ в гр. Николаев под Панамски флаг тръгна Товарният кораб „Yasar Abi“.

Пристанище „Октябрск“ е специализиран порт за транзит на въоръжение и боеприпаси.

В кораба е натоварен смъртоносен товар – 680 тона различни боеприпаси от НАТО-вски страни. Практически Киев не разполага в момента със свои боеприпаси.

На 3 януари т.г. „Yasar Abi“ е посетил грузинския порт Поти, където се намира военно-морската база на Грузия, а от 20 януари 2015 година се товареше на док в Бургас.

В момента пълният с боеприпаси кораб бърза на помощ на разбитата украинска армия, за да може тя да продължи да унищожава своето собствено население.

„САЩ превръщат Украйна в европейски „Афганистан“,

Патрик Бюкенъннаписа Патрик Бюкенън в в American Conservative, съветник на двама американски президенти – Рейгън и Никсън и кандидат за президент на САЩ от Републиканската партия.

Бюкенън задава въпроса: „Как в такъв случай следва да реагираме ние, американците? Да изпратим свои инструктори и да се сражаваме на страната на украинското правителство, докато въоръженото противопоставяне се изостря, а броят на убитите и ранените нараства непрекъснато? А може би трябва да изпратим военните си кораби в Черно море? Мислим ли за последиците, след като навремето не помислихме, какво ще се случи, когато решихме да свалим Саддам Хюсеин, Кадафи и Мубарак?

Америка никога не е имала жизнено важни интереси в Крим или Донбас заради които си струва да се забърква във въоръжен конфликт с Русия. Освен това, нямаме възможност за пряка военна намеса и изтласкване на руската армия без съответната подготовка за по-сериозно военно противопоставяне и възможните разрушения в Украйна.

Какво биха си помислили Айзенхауер, Кенеди, Никсън или Рейгън за американския президент, който рискува да влезе във въоръжен конфликт с ядрената свръхдържава Русия заради две области в Югоизточна Украйна, управлявани от Москва още от времето на Екатерина II?

Всичко, което се случва днес в Украйна, е трагедия и катастрофа. И ние също сме виновни, че подкрепихме държавия преврат на киевския Майдан, в резултат от който беше свалено законно избраното проруско правителство на тази страна.

Съществува обаче опасност от още по-страшна катастрофа, ако позволим да бъдем пряко въвлечени в украинската гражданска война. На първо място, изглежда почти сигурно, че ако не ние самите, то нашите съюзници са обречени на поражение. На второ място, ако изтласкаме Русия от Европа и я отдалечим още повече от Запада, няма да и оставим никакъв друг избор, освен да задълбочава отношенията си с намиращия се във възход Китай.

Другата линия за дестабилизация на еврото и Русия бе петролът.

Барак Обама се срещна с новия крал на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз ас СаудБарак Обама се срещна с новия крал на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз ас Сауд. Кралят е уверил президента на САЩ, че Саудитска Арабия няма да промени позицията си на световния енергиен пазар. След тази среща и уверенията, че страната му ще запази същите обеми на производство, световните цени на петрола се понижиха.

Няколко дни по-късно Саудитска Арабия опита да притисне руския президент Владимир Путин да оттегли подкрепата си за сирийския президент Башар Асад, ползвайки доминиращата си позиция на световния пазар на петрол и пораженията, които понася руското управление от ниските цени на суровината, написа New York Times, позовавайки се на дипломатически и разузнавателни източници.

Съкращаване на добива на петрол и съответно по-високи цени на световния пазар е било предложението на Саудитска Арабия. Путин от своя страна нееднократно демонстрира, че предпочита Русия да понесе икономически загуби, отколкото да промени външнополитическия си курс.

Русия е сред най-големите поддръжници на Сирия, като години наред продава въоръжение на Дамаск за борба с ислямистките групировки в страната, предоставя и обучение, резервни части и поддръжка. Саудитска Арабия от своя страна е де факто лидерът на пералния картел ОПЕК и има най-голямо влияние върху цените. Отказът на Рияд да намали добива си е сред основните причини за задържането на петрола под 60 долара за барел. След посещение на саудитския външен министър Сауд ал-Файсал в Кремъл през ноември 2014 година, руският му колега Сергей Лавров отхвърли възможността цената на петрола да се определя чрез политически натиск и заяви, че тя трябва да зависи от търсенето и предлагането.

САЩ също търпи загуби и се наложи да се откаже от много от находищата на шистов газ при сегашните ниски цени.

Русия в момента страда от липса на средства, а и се намира в дипломатическа изолация заради санкциите, последвали анексирането на Крим и намесата в Източна Украйна, но въпреки това Путин остава сред важните играчи в Близкия изток. Мнозина експерти са на мнение, че Путин засега не е готов да оттегли подкрепата си за Асад.

Самият Асад засега също няма намерения да напуска поста си, а дори и това да се случи, той ще продължава да се радва на подкрепата на Иран. Помощта на Техеран е сред основните фактори, които позволяват на Асад да се задържи на власт дори и след години борба срещу ислямистките групи в страната.

Германският канцлер Ангела Меркел при американския президент Барак ОбамаПреди преговорите на „нормандската четворка” в Минск, германският канцлер Ангела Меркел отпътува за Вашингтон, където разговаря с американския президент Барак Обама.

Телефонен разговор е имало и на Петро Порошенко с Барак Обама след подписване на минските споразумения.

Дали след подписването на Споразуменията Минск 2 лидерите на Германия и Франция ще започнат да осъзнават, че са употребени в плановете на САЩ срещу Русия.

Дано скоро се осъзнае и версията, че официален Вашингтон се опитва да дестабилизира еврото, за да вдигне долара и го стабилизира. Остава в Брюксел да прозрат, че играят чужда игра в Украйна с цел укрепване на НАТО и рухването на Русия. Русия не е Сърбия, която бе притисната да отстъпи Косово, зад нея са Китай, Индия,Иран, Турция, природните ресурси, ядрените оръжия.

Цената за тази американска авантюра плаща Европа, еврото ще пада, дестабилизирано, докато в официален Киев слушат и се водят по акъла на Белия дом.

Ако това е новото разбиране за евроатлантически ценности –след дължи години война в сърцето на най-стария континент и стотици хиляди жертви, разрушения, НАТО ще спечели, САЩ ще спечелят, Обама ще се стабилизира, а тук в Европа една дългогодишна скъпоплатена пропаганда, и манипулации ще тласнат ЕС към неговия безславен край.

И още нещо: от Косово е тръгнало масово изселване на албанци. Над 100 000 албанци са се изселили от Косово, предаде македонското електронно издание МКД. Според изданието властите в Прищина вече започнали да прилагат мерките за спиране на масовото изселване на албанците от Косово през Унгария към страни от ЕС.

ЕС изрази загриженост заради увеличаващият се брой на граждани на Косово, които нелегално влизат на територията на Съюза, предаде македонското електронно издание Република. Според последните информации през последните два месеца от Косово са заминали над 50 000 души. Ситуацията е особено тревожна за Унгария, Германия, Франция и Австрия, където отиват повечето емигранти от Косово. Информациите от ЕС говорели, че от Косово влизали повече нелегални емигранти, отколкото от Сирия и Афганистан заедно.

Маделин Олбрайт много си хареса Хашим Тачи и това реши съдбата на КосовоНали Мадлин Олбрайт твърдеше, че въпросното Косово е стабилна държава, тогава защо албанците го напускат масово? Не напускат сърби. То не са останали и кой знае колко сърби в Косово...

Косово бе създадена без референдум, без желанието на местното население, като изкуствена държава и в нарушение на международното право. Целта беше САЩ и НАТО да ударят Сърбия, като я раздробят.

Никой не разследва престъпленията на АОК, никой не разследва трафика на човешки органи от Косово, въпреки, че данни за това имаше в изобилие. Важното бе проамериканската държава да бъде оставена на спокойствие – тогава защо днес албанското население я напуска? Явно нещо в американската геополитическа „архитектура” на Балканите се оказа погрешно. Но зад това „погрешно” стоят десетки хиляди жертви, разрушения разбити семейства трагедии – никой не търси отговорност от една Велика сила. Тя по презумпция е права и непогрешима.

Горните редове са една моя версия. Времето ще покаже дали съм била права. И все пак, ако всичко дотук води към моята версия – съгласете се, че това е най-сложния път за Барак Обама да свали Владимир Путин и стабилизира долара, защото къде остават в тази схема Брюксел и еврото?!

 

Предвестниците на Ислямска държава разполагаха със западно оръжиеВ заключителната Декларация на срещата в Нюпорт се съдържа изискването членовете на алианса да изразходват за отбрана поне 2% от своя БВП, като поне 20% от тези средства следва да отиват за покупка на нови въоръжения.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-6-2014/1694-sreshtata-v-nyuport-i-prevrashtaneto-na-rusiya-ot-strategicheski-partnyor-v-protivnik-na-nato

Поредна операция на НАТО в чужда държаваПовечето анализатори оценяват резултатите от провелата се в началото на септември среща на НАТО в уелския град Нюпорт като противоречиви. Въпреки очакванията на мнозина, "украинският въпрос" не беше единствения, и дори не беше основния на срещата, въпреки усилията на САЩ, Полша и балтийските постсъветски държави да го поставят в центъра на разискванията. Всъщност, украинската тема действително беше сред водещите, но нямаше как да засенчи случващото се в Близкия Изток. Още повече, че когато става дума за "глобалната отговорност" на НАТО, изглежда очевидно, че борбата с т.нар. Ислямска държава е по-важна от гледна точка на европейската сигурност, отколкото случващото се в Украйна, макар че тази страна е част от Европа.

Не се оправдаха докрай и очакванията на Варшава, Талин и Букурещ по отношение на създаването на сили за бързо реагиране за Източна Европа. Така, по време на посещението си в Естония, непосредствено преди срещата в Нюпорт, президентът на САЩ Барак Обама обяви, че НАТО ще разшири патрулирането във въздушното пространства на Прибалтика, а в самата Естония, на ротационен принцип, може да бъде разположено допълнително поделение на американските ВВС. На самата среща пък беше решено, че на територията на източноевропейските членове на Пакта ще бъде изградена допълнителна военна инфраструктура на НАТО и ще се складират запаси от въоръжение, военна техника и боеприпаси, а също ще се провеждат съвместни учения за "отразяване на евентуална руска агресия", но няма да се създават постоянни военни бази на НАТО (последното решение беше постигнато под силния натиск на германския канцлер Ангела Меркел).

В заключителната декларация на срещата се съдържа изискването членовете на алианса да изразходват за отбрана поне 2% от своя БВП, като поне 20% от тези средства следва да отиват за покупка на нови въоръжения. Истината обаче е, че това изискване съществува от поне десет години, но се изпълнява само от САЩ, Великобритания, Гърция и Естония. При това, в декларацията то не се поставя ултимативно, а се посочва, че онези държави, които не го изпълняват, следва да се опитат да постигнат необходимите параметри през следващите десет години.

Като цяло, в изказванията на официалните лица от НАТО и представителите на ключовите държави в него се акцентираше върху това, че пактът е готов да защити всеки свой член, т.е., че балтийските държави например могат да са спокойни за суверенитета и териториалната си цялост. По отношение на Украйна бяха направени много окуражителни за Киев обещания, включително за увеличаване броя на съветниците от НАТО, както и за сътрудничество в сферата на логистиката, комуникациите, военната медицина и дори за доставката на бронирани жилетки и друго военно снаряжение. Не беше взето обаче, толкова чаканото от Киев решение за доставката на тежко въоръжение за Украйна (въпреки, че след срещата в Нюпорт украинският президент Порошенко обяви, че все пак е получил някакви обещания за подобни доставки). Официално беше обявено само, че НАТО отпуска на страната 15 млн. евро за модернизацията на въоръжените и сили.

Какво реално получи Украйна

Впрочем, нека се опитаме да анализираме по-подробно, на какво точно може да разчита Киев в резултат от срещата в Нюпорт. На първо място, на финансова помощ. НАТО взе решение за създаването на четири тръстови фонда, които ще отпускат целева помощ на Украйна. Според заместник ръководителя на Президентската администрация на страната Валерий Чалий: "Става дума за това, че трябва да укрепим въоръжените си сили... НАТО изглежда решена да увеличи помощта за Украйна, особено за реформирането на сектора на сигурността и изграждането на истинска украинска армия, която беше разрушена и сега се възстановява. В НАТО са наясно, че онези, които защитават териториалната цялост на страната в Донбас, се сражават и за сигурността на Европа и света". Смята се, че въпросните фондове, ще се ангажират с усъвършенстване на логистиката, системата на командване и комуникации и организацията на киберзащитата на Украйна. Доколко обаче ще помогне за това сумата от 15 млн. долара, обещана от НАТО за реализацията на тези цели? Според украинския президент Порошенко, само всеки отделен ден от т.нар. "антитерористична операция" на украинската армия срещу бунтовниците в Донбас е струвал на страната по 5 млн. долара. Впрочем, според американския посланик в Киев Джефри Пайет, САЩ ще отпуснат на страната още 60 млн. долара.

На второ място е въпросът за доставките на оръжие за Украйна. Както вече споменах по-горе, страната не може да разчита на такива доставки от НАТО, което директно беше заявено от генералния секретар на пакта Андерс Фог Расмусен. Както обяви в Нюпорт президентът Порошенко обаче, възможно е въоръжение, включително и свръхточни оръжия, да бъдат доставени на Украйна от отделни членове на НАТО. На въпроса, зададен му от ВВС, кои точно са те, Порошенко отговори, че "това е строго конфиденциална информация". Впрочем, тайната беше разкрита само няколко дни по-късно, на 7 септември, когато скандално известният президентски съветник, водач на партията "Блокът на Петро Порошенко" и бивш външен министър Юрий Луценко обяви, че на срещата в Нюпорт е било постигнато споразумение за изпращането на западни военни съветници, както и на оръжие от САЩ, Франция, Италия, Полша и Норвегия. Думите му провокираха сериозен дипломатически скандал, като всички споменати от него държави (с изключение на Франция, която отказа всякакви коментари), публично и категорично опровергаха тази информация.

На трето място е въпросът за перспективите за членството на Украйна в НАТО. В Нюпорт по този въпрос не бе казано почти нищо. Ръководството на Пакта се задоволи с най-обши изявления, от които става ясно, че Украйна първо ще трябва да осъществи всички необходими реформи, а след това украинският народ следва сам да реши дали иска страната му да стане част от НАТО. Впрочем, Расмусен все пак обеща, че алиансът ще се противопостави на всички опити на Русия да блокира присъединяването на Украйна.

В крайна сметка, в НАТО очевидно не са склонни да разглеждат сериозно въпроса за членството на Украйна в пакта, независимо от оценените от редица западни анализатори като "откровено безотговорни" изявления на украинския премиер Арсений Яценюк по този въпрос.

Що се отнася до отношението на пакта към руския план за постигане на мир в Украйна, в Нюпорт генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, макар и с известни условности, заяви, че го подкрепя, подчертайвайки обаче, че тепърва трябва да се види, дали той ще се изпълнява, особено от страна на Русия и бунтовниците в Източна Украйна.
Впрочем, на срещата в Нюпорт беше официално представен и новият генерален секретар на НАТО и бивш норвежки премиер Йенс Столтенберг. Това даде повод на норвежките политолози за пореден път да припомнят, как в началото на 2000-те редица западни медии обвиняваха Солтенберг, че в началния период на кариерата си е бил сътрудник на КГБ и въз основа на това дори прогнозираха, че поемайки поста той може би ще смекчи позицията на НАТО към Русия.

Засега обаче, тази позиция изглежда откровено конфронтационна. На първо място, основните участници на срещата в Нюпорт, включително Обама и Расмусен, отправиха остри обвинения срещу Москва, че е предприела военна намеса в Донбас, без да цитират никакви доказателства за това. Тепърва предстои да видим, дали тази твърда реторика не е просто своеобразна компенсация за липсата на твърди действия от страна на НАТО.

На второ място, САЩ, упражниха изключително силен натиск върху френския президент Франсоа Оланд, принуждавайки го да обяви, че доставката на първия десантен кораб "Мистрал" за Русия ще бъде отложена до разрешаването на украинската криза. Оланд дълго се съпротивляваше, ясно съзнавайки, че отказът от договора с Москва не само ще означава заплащането на огромни неустойки, но и ще провокира недоволството на френския бизнес и работниците в корабостроителниците, укрепвайки позициите на политическите му опоненти от традиционната десница и Националния фронт.

Въпреки това, най-отявлените привърженици на възприемането на твърда линия по отношение на Москва във Вашингтон не останаха особено доволни от срещата в Нюпорт. За това говорят заглавията в редица близки до тях американски медии: "Нима НАТО е загубила волята и мощта си?", "НАТО се бои от руските заплахи" или "Изоставената Украйна", в които президентът Обама за пореден път беше обвинен, че е "слаб и нерешителен" пред руснаците.

Всичко това даде основание на някои анализатори да заключат, че форматът на НАТО става все по-неуправляем за САЩ като за Вашингтон става все по-трудно да прокарва чрез структурите на блока изгодни за себе си решения, имайки предвид все по-голямото разминаване между американските и европейските интереси. В това отношение Украйна се оказа своеобразен лакмус, което разбира се не означава, че САЩ ще се откажат от намесата си в тази страна, особено предвид силния натиск върху президента Обама от страна на републиканците.

Ето защо изглежда твърде вероятно САЩ да потърсят други формати за намесата си в Украйна, действайки съвместно с онези членове на НАТО, които се изявяват като най-твърди техни съюзници, както и с някои постсъветски държави извън пакта, като например Грузия и Молдова. Не бива да се подминава и "ислямисткия фактор", който вероятно ще се използва срещу Москва в Крим, Кавказ и на други места. Очевидно е, че САЩ ще положат всички усилия за да не допуснат нарастване на руското влияние в Украйна. Това може да има сериозни последици, включително и за сегашния украински президент Порошенко, заради решението му да приеме предложението за прекратяване на сраженията в източната част на страната. Разбира се, той го направи не по собствено желание, а едва когато се убеди, че военната победа срещу бунтовниците в Донбас е невъзможна, поне на този етап. В същото време значителна част от украинското общество, под влияние на пропагандата през последната половин година, както и на първоначалните военни успехи през юли и август, не е склонна да приеме военното поражение на украинската армия и търси обяснение за него в "предателството на управляващата върхушка". А до какво могат да доведат подобни настроения, особено ако се подкрепят и отвън, вече видяхме в началото на 2014. Подобно развитие също би могло да се окаже сред последиците от срещата на НАТО в Нюпорт.

Прекалено амбициозните военни планове на НАТО

На срещата на НАТО в Нюпорт бяха приети и редица превантивни военни мерки, гарантиращи сигурността на участниците в пакта от Източна Европа, като при евентуална руска агресия (която повечето експерти смятат за крайно малко вероятна) те ще могат да разчитат на военната подкрепа на НАТО, включително ускорено разгръщане на сили за бързо реагиране, създаване на складове с боеприпаси, оръжие и военна техника и разполагане, на ротационен принцип, на около 600 войници на НАТО в държавите от северния фланг на алианса. Освен това беше фиксиран ангажиментът на всяка страна-членка да повиши дела на отделяните от нея средства за отбрана до 2% от своя БВП, като 20% от тях ще отиват за техническо обезпечаване и инвестиции. Става дума за старото изискване, на което Вашингтон много държеше още по време на студената война. По онова време, както и днес, се използваше изразът "колективна отговорност", като нейното разпределение трябва да намали финансовото бреме на САЩ и да прехвърли върху европейците по-значителна част от военните разходи на НАТО. Така, малко преди да напусне поста държавен секретар по отбраната на САЩ  Робърт Гейтс заяви през 2011 пред Съвета на НАТО, че ако по време на студената война страната му е поемала 50% от военните разходи на пакта, след 1990 тази цифра е нараснала до 75%. Тогава той открито заплаши, че Конгресът и американската общественост могат да престанат да плащат вместо партньорите си от алианса. В чисто пропаганден план, това беше нелош ход, който обаче в крайна сметка се оказа неуспешен. Европейските държави действително започнаха да намаляват военните си бюджети след 1990, тъй като основният противник на НАТО, в лицето на СССР и Варшавския пакт, вече не съществуваше. В същото време обаче, повишаването на дела на САЩ във финансирането на алианса не се дължеше толкова на съкращаването на разходите за отбрана в Европа, колкото на големия ръст на бюджета на Пентагона, особено между 2000 и 2008. В тази връзка, германският военен експерт Тео Зомер посочва в Die Zeit, че докато през 2000 армията на САЩ е наброявала 1,274 млн. души, а военният им бюджет е бил 280 млрд. долара (3,1% от БВП), през 2008 числеността на армията е нараснала до 1,563 млн. души, а военния бюджет - до 712 млрд. долара (4,9% от БВП). Причината естествено бяха водените от президента Джордж Буш войни, както и прекалената милитаризация и обзелата Вашингтон мания по отношение на сигурността, които доведоха до финансовия дисбаланс в НАТО.

Наистина оттогава насам САЩ съкратиха военния си бюджет до 618 млрд. долара (3,8% от БВП), но към тях трябва да се прибавят и разходите за гарантиране на националната сигурност (59 млрд. долара), за специалните служби (55 млрд.) и за развитието на ядреното оръжие (17 млрд. долара през 2011, отпускани по линия на Департамента по енергетиката), както и останалите свързани с отбраната бюджетни пера на други институции (7 млрд. долара през 2011), и за осигуряване на ветераните (140 млрд.). Така, общата сума на разходите за отбрана скача на 900 млрд. долара.

Според Тео Зомер: "Това е истинско безумие. Барак Обама въобще не се опита да намали тези разходи. Нито гърците, нито турците, британците или французите могат да бъдат пример за Германия в това отношение. Франция и Великобритания отделят за отбраната си повече средства от нас най-вече заради ядреното си оръжие, т.е. водени от стратегически интереси. Турция го прави, защото в течение на десетилетия водеше война с кюрдите. Гърците пък, защото се боят от турците (които също са членове на НАТО!). Германия предпочита вместо това да развива икономиката си. Възможно е 1,3% от БВП да изглеждат малко за финансиране на отбраната. Но при отбранителен бюджет от 48,8 млрд. долара, те са съпоставими с бюджета на Япония (48,6 млрд.) и Индия (47,4 млрд.), т.е. не бива да се крием зад ядрените държави Великобритания (57,9 млрд.) и Франция (61,2 млрд.). Формалното вдигане на летвата е погрешен подход. По-правилно би било първо да си изясним, какво не ни достига, а след това да решим, съвместно с партньорите си, как да разпределим разходите. За какво са ни тези пари? Това е въпросът. Европейците трябва най-сетне да се ориентират към "умна отбрана" или, което би било по-добре, към развитието на европейска армия въз основа на обща политика в сферата на отбраната и сигурността".

Както споменах, в Нюпорт партньорите от НАТО се споразумяха за десетгодишен преходен период, в рамките на който, да преминат към отделяне на 2% от своя БВП за нуждите на отбраната. Ако дотогава някоя страна не е постигнала това ниво, по отношение на нея ще може да се използва чл.5 от устава на алианса, т.е. в случай на агресия от страна на трети държави, тя ще може да разчита на военната му подкрепа. Това се отнася най-вече за държавите, които твърдят, че са най-застрашени: Литва (0,8% от БВП за военни нужди), Латвия (0,9%) и Полша (1,8%).

С други думи, американците се стремят да накарат европейците да поемат значителна част от военните разходи на НАТО, паралелно с това отслабвайки основния си конкурент в лицето на ЕС, като го вкарват в икономическа конфронтация с Русия.

Русия - новият стратегически противник на НАТО?

Големият извод, който правят повечето експерти от последната среща на пакта обаче е, че Русия очевидно вече не е стратегически партньор на пакта, а започва да се разглежда като негов стратегически противник. Наистина, представители на държавите-членки на НАТО подкрепиха мирния план на Путин за Украйна, но основният лайтмотив на срещата е, че "руснаците отново са пред портите на Европа" и това налага да бъдат увеличени постоянните контингенти на пакта в източната част на континента. Както изглежда, след като военните кампании на НАТО в Афганистан, Либия и Африканския Рог приключват или вече са приключили, алиансът се ориентира към нови военни проекти, възраждайки за целта някогашното си противопостовяне на Москва.

Както е известно, историята на разширяването на пакта на изток стартира дълго преди присъединяването към него на Полша, Унгария и Чехия, през март 1999. Още през 1994 президентът Клинтън подписа документ, определил за дълги години напред стратегията на САЩ и НАТО, като в него се посочва, че "когато жизнените интереси на американската нация са поставени на карта, използването на сила от наша страна ще бъде решително и, ако се налага, едностранно". През същата година самолети на НАТО за първи път бомбардираха територията на обхванатата от гражданска война бивша Югославия, което бе първата военна операция на алианса след разпадането на Съветската империя и разпускането на Варшавския пакт, противопоставянето на който дълги десетилетия се смяташе за историческа мисия на Организацията на Северноатлантическия договор.

Пет години по-късно към НАТО се присъединиха доскорошните съветски сателити Полша, Унгария и Чехия, а алиансът осъществи нови бомбардировки на остатъчна Югославия. Формално, това стана в рамките на операцията за прекратяване на сръбските репресии срещу албанското население в Косово, но на практика означаваше отказ от принципа за неприсъединяване, формулиран именно в Белград по време на студената война. Продължилите два месеца и половина бомбардировки окончателно демонстрираха, че НАТО не е склонна да толерира съществуването в Европа на "неприсъединили" се или неутрални държави.

Още тогава Кремъл нямаше никакви съмнения, че стартиралият процес на разширяване на Северноатлантическия алианс на изток, в крайна сметка, е насочен срещу Русия. Включително и, защото всички нови членове на алианса от бившия Варшавски пакт, доминиран от Москва, се опитваха да утвърдят своята нова национална идентичност, акцентирайки върху антируските си позиции.

Впрочем, тревогата на руснаците става разбираема дори след бегъл поглед върху картата на разширяването на НАТО. Пет години след присъединяването на Полша, Унгария и Чехия към пакта, те бяха последвани от Словения, Словакия, Румъния, България, Латвия, Литва и Естония, а след още пет - от Албания и Хърватска.

През 2007, на годишната конференция по сигурността в Мюнхен, Владимир Путин за първи път официално предупреди ръководството на НАТО, че Русия няма да наблюдава спокойно по-нататъшното приближаване на алианса към границите и. Отговорът на пакта не закъсня и той не беше този, на който вероятно са разчитали в Кремъл. На следващата среща на НАТО в Букурещ през 2008 за първи път беше поставен въпросът за присъединяването на Украйна и Грузия към пакта. Както посочи в тази връзка бившият шеф (1992-1999) на израелската специална служба "Натив" Яков Кедми: "Както самото съществуване на НАТО, така и разширяването му към Русия, да не говорим за опитите за присъединяване към пакта на държавите, които доскоро бяха част от Съветския съюз, с пълно основание се разглежда от военното и политическо ръководство в Москва като заплаха и като опит за създаването на още по-голяма заплаха за Русия. Така например, когато се дискутира присъединяването на Грузия към НАТО, то няма никакъв друг смисъл, освен ерозията на руските позиции. Защото в Черноморският басейн пактът има трима други членове: Румъния, България и Турция. В качеството си на член на НАТО, Турция е безкрайно по-ефективна за алианса, отколкото би била малката Грузия. Тоест, интеграцията на последната в НАТО би била отровено антируски ход".

Москва нееднократно предупреждаваше, че присъединяването на постсъветските държави рано или късно ще провокира кръвопролитие. И, ако в случая с Грузия, войната през август 2008 беше резултат от погрешната оценка на тогавашните управляващи в Тбилиси, че подкрепата на НАТО ще им позволи да си върнат откъсналите се от страната още в началото на 90-те бивши автономни републики Абхазия и Южна Осетия, без да се опасяват от намесата на Русия, то в Украйна въоръжените сблъсъци бяха породени от нежеланието на част от украинското население да се примири с идването на власт в Киев на хора, обявяващи, че сред основните им цели е присъединяването на страната към НАТО и прекъсване на традиционните тесни връзки с Русия. Според бившия ръководител на военното разузнаване на Чехия (2001-2002) Андор Шандор: "Смисълът на всички разговори на последната среща на НАТО в Нюпорт беше да се демонстрира на новите членове на пакта, че той ги защитава. Но, ако анализирате разположението на частите на НАТО, ще видите, че те на практика защитават само онези държави, които първи се присъединиха към алианса. Новите членове не се чувстват защитени и наистина се опасяват, че могат да станат жертва на "грузинския сценарий". Аз обаче не мисля така. Убеден съм, че това, което се случва в момента, е резултат от факта, че към всички други заплахи за Русия от страна на НАТО сега се добавя и Украйна. Това не бива да се премълчава. Затова въобще не бях учуден, че руската реакция беше такава".

Както е известно, успехът в евентуална война с една ядрена държава, каквато е Русия, ако въобще е възможен, зависи от нанасянето на мълниеносен удар едновременно по всички главни центрове за управление на държавата и нейните въоръжени сили. Тоест, приближаването на НАТО до руските граници се приема в Москва като опасно не толкова заради по-голямата дълбочина на руската територия, която може да стане обект на възможна ядрена атака, колкото заради силно намаляващото време за вземане на решение от Кремъл. В подобна ситуация всеки нов военен обект, създаден в близост до руските граници, автоматично се превръща в потенциална цел на руските (ядрени) ракети. Затова не е случайно, че докато политиците в редица източноевропейски (и особено постсъветски) държави подкрепиха едва ли не с възторг предстоящото разширяване на военното присъствие на НАТО на тяхна територия, местните висши военни се отнасят към него твърде сдържано. Така според един от видните военни теоретици в Латвия и бивш ректор на Военната академия за отбрана бригаден генерал Карлис Креслинш: "Проблемът е следният - ако съществуват две противопоставящи се страни, както беше с НАТО и Варшавския пакт, е ясно, че ракетите се насочват срещу военните бази и системите за противоракетна отбрана на противника - това е аксиома. Днес обаче сме в ситуация на "сдържане", а това означава, че следва да сме изключително внимателни за да не провокираме ответна реакция от страна на възможния противник. Има и друг важен момент - НАТО гарантира на Русия, че при разширяването на пакта в Източна Европа няма да се създават бази на територията на новите му членове. Разбира се, имайки предвид, че руснаците допуснаха определени нарушения, например по отношение на Крим, НАТО би могла да се откаже от тези обещания. Не мисля обаче, че моментът е подходящ да се отказваме от тези споразумения".

Тоест, разумът диктува да се избягва откритата конфронтация с Москва. Въпреки това, на срещата на НАТО в Нюпорт Русия беше обявена за агресор, за защитата от който е необходимо максималното сплотяване на членовете на алианса, без оглед на националните интереси на Франция (която иска да продаде десантните си кораби "Мистрал" на руснаците), на загубите на Германия, или на опасенията на цяла Европа, че може да бъде лишена от руските енергоносители през идващата зима. Както посочва в тази връзка военният анализатор на белградския вестник "Политика" Александър Лазански: "Истината е, че американците продължават да използват НАТО съобразно класическата формулировка от времето на създаването на алианса: "да се запазят американските позиции в Европа, Германия да продължи да бъде под контрол, а Русия да си остане извън Европа". Именно това беше смисълът от появата на НАТО преди 65 години и той очевидно не се е променил".

В същото време обаче, независимо от войнствената реторика на участниците в срещата в Нюпорт, ключовите измежду тях са съвършено наясно, че поне на този етап възможностите за разширяване на НАТО на изток са изчерпани. Последното развитие на събитията демонстрира и на най-големите "ястреби", че всяка следваща стъпка в тази посока ще доведе до директен сблъсък с Русия, за какъвто никой не е готов. Въпреки това, както посочва бившият сътрудник на Агенцията за национална сигурност на САЩ Уейн Медсън: "Те не възнамеряват да спрат и сега се ориентират към въвличане в своята сфера на влияние на неутралните европейски държави като Швеция, Финландия и Австрия, както и на постюгославските държави като Босна и Херцеговина, Черна гора и Македония. Интересно, къде биха решили да се спрат? В момента в ръководството на НАТО се спори, дали да не бъде променен чл.10 от Хартата на алианса, като се премахне ограничаващото действията му име "Северноатлантически". Защото Грузия или Украйна например, са твърде далеч от Северния Атлантик. Затова мнозина смятат, че този член следва да бъде премахнат, което би позволило присъединяването към пакта на Бразилия, ЮАР, Индия, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Тайланд и Мексико. Както е известно, НАТО вече сключи договор с Колумбия, така че е напълно възможно алиансът скоро да се трансформира в глобална организация, доминирана от САЩ".

След срещата на върха на НАТО в Нюпорт в медиите, включително в българските, се появиха доста коментари, че тя  е била своеобразен "пробив" за алианса, който отдавна се е превърнал в политически клуб по интереси, лишен от необходимата обединяваща мотивация. Действително, украинската криза и светкавичната операция по връщането на Крим в състава на Руската Федерация, очевидно вдъхновиха стратезите на НАТО, припомняйки им, че това е на първо място военен блок, за членството в който трябва да се плаща - нещо, което повечето участници (с изключение на САЩ) удобно бяха забравили през последните години. В същото време, не бива да забравяме, че демонстрациите на единство пред лицето на "новия стар враг" в лицето на Русия (съпътствани от войнствени изявления и декларации за създаването на "сили за бързо реагиране" на пакта) бяха характерни само за първия ден от срещата в Нюпорт. Вторият ден премина в закрити за медиите преговори относно това, как следва да се води борбата с реалните предизвикателства пред хегемонията на НАТО. Според някои анализатори, водещите държави от пакта са се обединили около идеята, че докато източноевропейците ще трябва да се задоволят със засиленото американско военновъздушно присъствие на своя територия, реалните играчи ще концентрират усилията си за да не допуснат укрепването на икономическите връзки между Русия, Китай и Индия, които потенциално са в състояние да превърнат двайсетгодишният "източен поход" на НАТО в безмислено и изключително скъпо предприятие.

Доколко реален е рискът от война между НАТО и Русия

В същото време обаче, редица експерти смятат, че плановете на НАТО за създаването на "сили за бързо реагиране", в комбинация с намерението на Кремъл, на свой ред, да обяви алианса за стратегически противник на Русия, могат непроизволно да провокират открит въоръжен сблъсък между тях.

Както вече споменах, в началото на септември 2014 президентът на САЩ Барак Обама посети Естония, която е член на НАТО, а една трета от населението и са етнически руснаци. Завръщайки се в родината си, Обама декларира, че занапред няма да бъдат толерирани евентуални опити на Москва да дестабилизира съседните и държави под предлог "да защити правата на своите сънародници там". Освен това той обеща да изпрати в прибалтийските постсъветски държави повече американски войници и самолети, които вероятно ще бъдат разположени в естонската военновъздушна база Амари.

Макар тези мерки да изглеждат, до голяма степен, символични, на практика, те ще доведат до разполагането на значително количество американски части на "предната" линия между НАТО и Русия. Което пък означава, че в случай на евентуална конфронтация те ще бъдат първите, върху които ще се стовари руския удар. Повечето експерти твърдят, че това се налага за да бъдат успокоени някои от руските съседи - членове на алианса, разтревожени от твърдите методи на Москва в защита рускоезичното население в Украйна.

Самите руснаци обаче смятат, че разполагането на американските части ще бъде в нарушение на Основополагащия акт между Русия и НАТО от 1997, в който се подчертава, че Москва и пактът не се смятат за противници и НАТО поема ангажимента да не разполага значителни военни части на територията на новите членове на алианса, граничещи с Русия. Както посочва в тази връзка руският военен експерт Виктор Литовкин, "през последните няколко години САЩ и НАТО се отказаха от много от тези договорености и Москва трябва да реагира по някакъв начин на това. САЩ продължават да спонсорират антиправителствените "цветни революции" в постсъветското пространство, а частите на НАТО се разполагат все по-близо до границите ни".

Най-вероятният отговор на Кремъл ще бъде радикалната промяна на официалната руска военна политика, като в нейните рамки НАТО занапред също ще се разглежда като противник. Ще последва предислокация на войски и авиация от вътрешните райони на Русия към Европа. Освен това руснаците могат да разположат повече ракети с малък радиус на действие "Искандер", както и други настъпателни въоръжения в своя балтийски анклав Калининград. Именно руската военна доктрина е документът, определящ, кого Москва смята за потенциален противник, кои са бъдещите и стратегически проблеми и какви методи възнамеряват да използват силите за сигурност за да отразят евентуални противникови атаки, или - при нужда - да водят пълномащабна война. Обновената за последно през 2010 доктрина апелира за увеличаване на военните разходи. Освен това тя разглежда възможността враждебно настроени към Русия държави да предприемат опити за смяна на режимите в някои съседни постсъветски държави, например в Украйна, както и евентуално решение на НАТО да увеличи военното си присъствие в близост до руските граници, но не дефинира пакта като руски противник.

В началото на октомври заместник секретарят на руския Съвет за сигурност Михаил Попов обеща, че новата версия на доктрината ще бъде готова до края на 2014 и намекна, че основната промяна в нея ще бъде свързана с отношението на Русия към НАТО, предвид "новата експанзия на САЩ и съюзниците им на Изток". Според Попов: "Смятаме, че определящ фактор в отношенията ни с НАТО ще си остане неприемането от руска страна на плановете за прехвърляне на военна инфраструктура на алианса в близост до границите ни, включително чрез ново разширяване на блока".

На свой ред, президентът на Института за стратегически оценка в Москва Александър Коновалов посочва, че: "Всички се възползват от ситуацията за да я ескалират. Така постсъветските балтийски държави настояват за разполагане на части на НАТО на своя територия. Те смятат, че дори ако броят им е символичен, те ще бъдат гаранция за незабавната намеса на пакта при евентуално руско нападение. САЩ пък искат НАТО да стане по-силна, а европейските им съюзници да изразходват повече средства за отбрана, затова тази ситуация е изгодна за Вашингтон. Впрочем, същото се отнася и за руските националисти, защото потвърждава тезата им за агресивните намерения на НАТО". Според него: "привържениците на твърдия курс във всички тези държави печелят от кризата и я използват за да променят реалностите, които доскоро се смятаха за неизменни. Дори ако украинската криза внезапно приключи още утре, светът след края и ще бъде съвършено различен".

Редица експерти пък смятат, че в момента динамиката на студената война забавя оборотите си и основната опасност е, че сегашната разгорещена реторика и символичните жестове могат да доведат до катастрофа в съвсем близко бъдеще.

Следващите стъпки на НАТО по източното направление

Вашингтон, който няма сериозни финансови сделки с Москва във военната сфера, се опитва да попречи на реализацията на вече сключените (или планирани) договори за доставка на въоръжения между Русия, от една страна, и ЕС и Украйна - от друга. В случая с Европа става дума за изграждането от германската компания "Рейнметал" на тренировъчен център на руските сухопътни войски в полигона край град Мулино, на стойност 100 млн. долара. Както разбира се, за доставката на два френски десантни кораба "Мистрал" за руските ВМС (първият от които трябваше да пристигне през октомври, но президентът Оланд стопира изпращането му), на стойност 1,3 млрд. долара. С други думи, нежеланието на НАТО и САЩ да водят конструктивен диалог с Русия за разрешаването на украинската криза, освен всичко друго, е и опит да бъдат лишени руските въоръжени сили от възможността да се сдобият с някои нови видове военна техника, с каквито не разполагат в момента.

По отношение на Украйна пък става дума за провала на доставките на различна военна продукция, например на самонасочващи се глави за управляеми ракети "въздух-въздух" Р-73, предназначени за руските военновъздушни сили и произвеждани от киевския завод "Арсенал". Както и за преорентирането на украинската армия към закупуване на нова военна техника (включително самолети и танкове) от западните и съседи, които са членове на НАТО. С това се решават едновременно две задачи: на първо място Украйна затъва още по-дълбоко в дългове, тъй като въпросното оръжие се заплаща със заеми, отпуснати на страната с гаранциите на САЩ. На второ място, Полша, Румъния и Унгария се освобождават от остарялото си оръжие и могат да модернизират своите арсенали.

В същото време, както вече споменах по-горе, намерението на НАТО да създаде свои бази в различни държави от Източна Европа, за което редица медии съобщиха още през март 2014, започна да придобива реални измерения с решението взето в Нюпорт, като според някои германски издания такива бази ще бъдат изградени в Полша, Румъния, Естония, Латвия и Литва. Полското пристанище Щецин, където има щаб на алианса, пък може да се превърне в транзитен пункт за бъдещите сили за бързо реагиране на НАТО (NATO Response Force). Командни пунктове на пакта ще се появят и в балтийските постсъветски държави.

Според британския Financial Times, паралелно с това, Великобритания и още шест държави (Дания, Латвия, Естония, Литва, Норвегия и Холандия) ще формират нови сили за бързо реагиране на НАТО. Както твърди генералния секретар на пакта, те "ще включват няколко хиляди военнослужещи готови за бързо разгръщане", а също въздушни, морски и сухопътни части.

Освен това, експертите смятат, че във връзка с украинската криза и с цел да продължи да упражнява натиск върху Москва, НАТО би могла да предприеме следните, изброени по-долу стъпки:

Да прекрати реализацията на програмите по линия на Съвета Русия-НАТО, включително да премахне цялата тази институция. Както е известно, след замразяването "на всички равнища" (през април 2014 по време на срещата на външните министри на държавите от НАТО в Брюксел) на военното сътрудничество с Русия, контакти в тази сфера се допускат единствено на ниво посланици.

Да увеличи военното присъствие в Арктика на въоръжените сили на САЩ, Норвегия и Канада, която първа предприе твърди мерки против Русия, отменяйки през март 2014 всички предварително планирани двустранни мероприятия и демонстративно изгонвайки от страната деветима руски военни, обучаващи се в различни канадски университети.

Да разположи части на силите за бързо реагиране на територията на Швеция и Финландия, чиито правителства от март 2014 насам обсъждат възможността за присъединяването си към НАТО.

Да принуди Чехия и Словакия, чието ръководство обяви през март 2014, че "не вижда необходимост от усилване на военното присъствие на НАТО в Европа", да си сътрудничат по-тясно с алианса.

Да активизира усилията за разполагане на елементи на европейската система за противоракетна отбрана в Полша, чиито министър на отбраната Томаш Симоняк, още през март заяви, че "Вашингтон трябва да увеличи военното си присъствие в Европа и Полша" и да обсъди перспективите за създаването на постоянна централна американска военна база в тази страна.

Да разшири присъствието на алианса в района на Балтийско и Черно море, където то и без това бързо нараства от февруари 2014 насам. При това НАТО нерядко използва корабите си в Черно море в нарушение на конвенцията от Монтрьо, според която присъствието на кораби от нечерноморските държави не бива да продължава повече от три седмици. На практика, за първи път от грузинско-руската война през 2008 тук започна да се формира военноморска групировка на НАТО, включваща есминци, разузнавателни и спасителни кораби на военноморските сили на САЩ и Франция (Donald Cook, Dupuy de Lome, Duplex, Alize, USS Taylor, Ross, Commandant Birot и други). Според руското министерство на отбраната, появата в Черно море на американски кораби като Donald Cook, който разполага с противоракетна система Aegis, е илюстрация за стремежа на САЩ "максимално да доближат до територията на Русия морския компонент на системата си за ПРО". През април 2014 пък, Андерс Фог Расмусен обяви, че "корабите на алианса ще бъдат насочвани към Балтийско море, Източното Средиземноморие и навсякъде, където се налага". Според него: "занапред ще имаме повече самолети във въздуха, повече кораби в морето и по-голяма готовност на сушата".

Официално да разположи сухопътни войски и тежко въоръжение в Литва (тежка бронирана техника на алианса се появи, за първи път от 20 години насам, в района на Гайжюнай, където е разположена основната част от литовската армия Гаюй) и евентуално в Естония, чиито министерства на отбраната настояват за трайно присъствие на НАТО в Балтийския регион под предлог, че се нуждаят от защита от Русия. Възможно е също да бъде разширена базата на американските ВВС в Естония, за което спомена и Барак Обама при посещението си на 4 септември, както и да бъде изградено военно пристанище в Латвия, което да може да приеме хиляда военни от НАТО. Според кмета на Вентспилс Аайвар Лембергс, това би се отразило "положително на общинския бюджет".

НАТО може да разшири военното си сътрудничество с постсъветските държави от Южен Кавказ и Централна Азия, където през май в столицата на Узбекистан официално беше открито представителство на Северноатлантическия алианс. В края на март пък Комитетът за партньорство на НАТО прие списък от „практически мерки за развитие на отношенията“ с Азербайджан, Армения и Молдова. Предполага се ангажирането им в проектите на алианса Smart Defencе за закупуване на оръжие и обединяване и специализация на военния потенциал. Пример за такъв успешно осъществен проект е организираният от държавите от НАТО съвместен мониторинг на Балтийското въздушно пространство. В Азербайджан се планира да се акцентира върху кибернетичната и енергийната сигурност, а в Армения – върху подготовката на военни кадри.

Северноатлантическият алианс може да съхрани и реанимира кордона от „лимитрофни държави“, т.е. групата ГУАМ, включваща Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова, като противовес на Русия и нейните проекти за създаване на Митнически съюз и Евразийска интеграция. На срещата на НАТО в Нюпорт беше решено, че алиансът ще създаде в Грузия тренировъчна база, където „ще се подготвят военни както от страните-членки, така и от партньорите на НАТО“, и ще окаже на Грузия „подкрепа за закупуване и доставяне на отбранителни въоръжения“. Паралелно с това, както посочва американският анализатор Рик Розоф, пактът подготвя за участие в своите операции и военнослужещи от Грузия, на която ръководството му обеща членство още на срещата Будапеща през 2008.

Накрая, пактът може да разшири присъствието си в Румъния, която вече се съгласи да приеме бойни самолети на НАТО, както и в Молдова, а също да провокира ескалацията на противопоставянето на Приднестровието, включително против руския миротворчески контингент там. За тази цел в Кишинеу вече ще има комисар за връзките с алианса. Обсъжда се и участието на Молдова в силите за бързо реагиране на НАТО. В края на юли 2014 едновременно се появиха съобщения, че в Молдова и Украйна са пристигнали американски военни - офицери и сержанти. Според ръководството на молдовската Социалдемократическа партия, това означава, че САЩ са преминали към активната фаза на проекта си за подготовка на армията на страната за евентуална война с Русия, "съвместно с американците и украинците".

Възможната реакция на Москва

На този фон изглежда естествено, че действията на НАТО значително ще ускорят реализацията на руските намерения за формирането на регионален военен алианс с членовете на Митническия съюз (който от 1 януари 2015 ще се трансформира в Евразийски), Китай и вероятно дори Иран. Както е известно, т.нар. Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) в момента включва Китай, Киргизстан, Казахстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан. Наскоро тези страни подновиха дискусията за евентуалното и разширяване. На провелата се през септември 2014  годишна среща на ШОС в Душанбе беше решено през юли 2015 в организацията да бъдат приети Индия и Пакистан (заради все още съществуващите санкции временно се отлага присъединяването на Иран). Както е известно, в момента Афганистан, Индия, Пакистан, Иран и Монголия са със статут на наблюдатели в ШОС.

Пак през септември ШОС проведе най-големите досега съвместни военни учения на страните-участнички. Техните мащаби показват, че организацията, която досега концентрираше усилията си върху икономическото и политическо сътрудничество в Централна Азия, е на път да добави към тях и военния компонент. Седем хиляди войници от петте членки на ШОС участваха в провелото се в Китай мащабно военно учение "Мирна мисия 2014"

Според авторитетния британски експерт по Русия Александър Клаксън: "Подновените усилия на НАТО за създаването на нови бази в Източна Европа, изглежда ще ускорят трансформацията на ШОС в пълномащабен военен съюз. Потенциалното противопоставяне между него и Северноатлантическия алианс пък ще провокира много сериозно напрежение и връщане към манталитета от времето на студената война".

С обявяването на Русия, вместо за стратегически партньор (както беше досега), за стратегически противник на НАТО, бързото намиране на решение на сегашната криза в отношенията между Москва и Запада става невъзможно. Възстановяването на комуникацията между тях обаче все още е постижимо. Очевидно е, че е от взаимен интерес двете страни да си сътрудничат по такива ключови и за двете въпроси, като борбата с международния тероризъм, неразпространението на ядрените оръжия, космическите изследвания, борбата с киберпрестъпността, намиране на съвместно решение за прекратяване на насилието в Близкия Изток и решаване на проблема с климатичните промени. Тези въпроси трябва да бъдат използвани за възстановяване на доверието между Русия и Запада. Създаването на нови бази на НАТО в Източна Европа обаче ще пресече всякаква възможност за диалог и ще постави началото на нов продължителен период на остро противопоставяне между Изтока и Запада. Подобно развитие със сигурност няма да е от полза за никого.

----------------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 

Ситуацията структурно е аналогична на либийската, но противоречията са верски, а не племенни

И тъкмо в това е мъчнотията.. Както може да се види и на приложената карта, Сирия не е монолитна, а интегрална държава и общество, в което живеят близо половин дузина вери и секти и както може да се очаква – доста нетърпими помежду си.

По този начин отново демографията, подобно на либийската, прави Сирия трудна за управление страна. Данните не блестят с точност, но се приема, че от 22-милионното население на Сирия около три четвърти са сунити, включително по-голямата част от кюрдското малцинство на североизток. Като се има предвид пиперливостта съпровождаща традиционно темата за сектите е ясно защо Сирия предпазливо избягва публикуването на статистически данни по верските въпроси, което прави трудна оценката доколко е нараснала алевитската общност в страната, например. По груби сметки от различни източници може да се приеме, че алевитското малцинство наброява около милион и половина души, което прави около 7% от населението. Преценката за останалата несунитската мюсюлманска общност, съставена основно от шиити и исмаилити се върти около 13%. Християните от няколко разновидности, включително православни и маронити, съставляват приблизително 10% от населението. Обитаващите основно планинските райони друзи са 3%.

Черешката върху тортата на този религиозен Вавилон поставя фактът, че от около пет десетилетият управлението на Сирия е в ръцете на алевитите, сектанско малцинство, приемано в исляма еднакво враждебно и от шиити и от сунити. На всичкото отгоре, сирийските алевити са традиционно селско население, стоящо доста ниско в социалната йерархия на обществото тук. И независимо от факта, че държат управлението вече половин век, това не им е помогнало особено много да се придвижат нагоре по стълбичката, поне за частично изравняване със държащите бизнеса и търговията градски сунити. Поради което, през цялото управление на партията БААС, респективно клана на Асад – президентите – бащата Хафез ал Асад и сега сина Башар ал Асад се спрягат сложни социално-йерархични алгоритми за поддържане на някакъв интегритет в тази взривна религиозна смес. От една страна е дихотомията „всички останали срещу сунитете”. От друга – странни упражнения по дислокация в армията, като парадно са запазени постовете на някои сунитски генерали, но целия оперативен команден състав е от алевити и така нататък.

На фона на тази рамка е ясно, че една искрица отвън и може да лумне пожар! Да ви припомня какво изскочи от торбата с американски чудеса наскоро: „Вашингтон пост“ съобщи, позовавайки се на изтекли в УикиЛийкс класифицирани документи, че Америка тайно подкрепя сирийската опозиция. Държавният департамент финансира сирийски групи и телевизионни програми, които са против режима на Асад.

Американски дипломатически грами разкриват, че Държавният департамент е отпуснал най-малко 6 милиона долара на групировка с името Движение за справедливост и развитие – група сирийски изгнаници, които живеят в Лондон, пише „Вашингтон пост“.
Значението на този ход е очевидно: президентът Обама подкрепя, също като своя предшественик Джордж Буш, смяната на режима в Сирия. Смяна на режима може да бъде, но може и да не бъде в интерес за Америка….

На всичкото отгоре и тук здраво мъти водата една личност, която подобно на Барак Обама има сериозни проблеми с преизбирането си на президентския пост, а цената за предизборната му кампания плаща цял свят. Да, говоря за поредния френски наполеончо – Никола Саркози. И този факт е повече от отвратителен. Започвам да си мисля, че това е истинска епидемия сред западните т.нар. „лидери”, които са готови да пожертват живота на десетки хиляди души, да разрушат блага за милиарди, за да удовлетворят личните си егоистични интереси. Демокрация и гражданско общество в западните метрополии ли? Грънци!

Естествено под свиреп френски и английски натиск ЕС наложи санкции и оръжейно ембарго срещу Сирия, които вече влязоха в сила.

На този етап единствено Русия проявява мъдрост и провежда възпираща политика. Русия отхвърли призивите за специална среща на Съвета за сигурност на ООН за Сирия, за да бъдат осъдени гоненията срещу протестиращите в страната. Руската страна отбеляза, че опозицията също прибягва до насилствени методи. Русия помогна за блокирането миналия месец на опит на Съвета за сигурност да приеме изявление, осъждащо насилието. Както видяхме при Либия с това се почна…
Като се има предвид, че за разлика от Либия, Сирия седи върху бурето с барута – със съседи като Израел, Ливан и Турция, руската позиция заслужава повече от аплодисменти.

 

И кой се готви за наближаващите президентски избори в САЩ без оглед на средствата, с откровени лъжи и манипулации, разчитайки на късата памет на хората в Америка и по света

В предаването „60 минути” на телевизия Си Би Ес Обама каза за операцията с хеликоптери срещу имението на Бин Ладен, че това са били „най-дългите 40 минути в живота” му с изключение може би на времето, когато една от дъщерите му била болна от менингит като бебе.

Наблюдавайки операцията на „морските тюлени” от „кризисната” стая в Белия дом, Обама и най-високопоставените му помощници сякаш усещали физически стрелбата и експлозиите и разбрали, когато единият от хеликоптерите кацнал непредвидено.

„Но не можехме да получим ясна информация за това, което се случва в комплекса”, посочи той. Обама призна, че се е притеснявал много по време на операцията с кодово име „Джеронимо”, но „не си е загубил съня” от мисълта, че Бин Ладен може да бъде убит. „Ако някой се съмнява, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябва да отиде на лекар”, каза той. Обсъждайки своята роля, той каза, че решението да заповяда операцията е било много трудно отчасти защото не се е знаело със сигурност дали Бин Ладен е бил в къщата, а също и поради рисковете за „тюлените”. „Но в крайна сметка имах огромно доверие в способностите на нашите момчета да извършат мисията и усещах, че над рисковете надделява възможността да пипнем най-после нашия човек”, подчерта президентът на САЩ.

Почти по същото време, когато Обама, вдъхновен от собственото си красноречие намигаше съзаклятнически на американците с изтъркани каламбури, че ако някой се бил съмнявал, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябвало да отиде на лекар, швейцарският министър на отбраната Уели Маурер каза в интервю за в. „Зонтаг”, че не е работа на американския президент Барак Обама лично и на живо по телевизията да съобщава за смъртта на Осама бин Ладен. „За мен е проблемно президент да обявява такава новина. Правейки това, той се поставя на същото равнище като терориста”, заяви министърът. „Това наистина превръща бин Ладен в мъченик”, добави Уели Маурер, според когото смъртта на водача на „Ал Кайда“ е трябвало да бъде оповестена от говорител или писмено. Маурер смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама, но поставя на едно и също ниво една терористична организация и президента на най-могъщата държава в света.

От цялата тази краварска история останах с гъделичкащото усещане, че някой се прави на голям умник и някой някого се опитва да прави на глупак. Но веднага трябва да кажа, че не е задължително умникът да се казва Обама. Поне не в този случай и не на този континент. Защото, така както е тръгнало сигурно някой ден ще ги стигнем американците по наивност и изпрани мозъци, но това няма да е днес със сигурност.

Така че в никакъв случай не ще пропусна възможността да направя един бърз семантико-лингвистичен анализ на бараковия изтъркан каламбур за съдбата, съмнението и лекаря.
Нека за минута-две оставим настрана въпросът кой точно е Осама бин Ладен и се спрем на доста тривиалното на пръв поглед и също на пръв поглед невъзбуждащо възражения твърдение, че един терорист заслужава съдбата си, като под това се има предвид – да бъде измъкнат посред нощ от леглото и пред погледа и под писъците на 12-годишната му дъщеря да му пръснат мозъка, гръмвайки го в окото.

Да, може би на маса, на две ракии, преминали вече изцяло на политиката (освен ако някой не е отворил торбата с казармените истории), аз и вие можем в екзалтирана възмута примерно от трите хиляди жертви в световния търговски център да треснем по масата с юмрук – демек, що не пратят тюлените да му светят маслото на тоя терористичен грозник…

Можем ли?

Можем.

А може ли Барак на маса, на две ракии да удари с юмрук по масата?

Не, не може.

Не може, защото първо, той вероятно не пие ракия (освен, ако Боко вместо рунтава каракачанка не му е проводил две шишета скоросмъртница), второ, защото неговата маса е в Белия дом и трето, защото Белият дом е резиденцията на американските президенти, а самият Барак, не е просто Барак, а президентът на Съединените американски щати г-н Барак Обама.

Това е, просто и ясно. Другото би било всичко друго, но не и демокрация. И тогава, г-н Барак Обама щеше да е Негово Величество Барак І, император на Задокеанската империя…

Но понеже всички, и най-вече самият Обама непрекъснато се плюнчат на тема демокрацията като основна ценност на западната цивилизация, то не може на две ракии на овалната маса в Белия дома, Обама да удари по масата и да прати тюлените да пръснат мозъка на Осама, защото основната ценност в самата демокрация като такава е върховенството на закона, изразено още в римското право в знаменитата правна сентенция:

Невинен до доказване на противното,

което разбира се бива установено единствено и само от справедлив съд със съдебни заседатели, обвинители и защитници, а не от тюлени, обществено мнение или дори от президента на САЩ.

И тук стигаме до малък, но съществен парадокс. Президент Обама не е нито съд, нито апелативна инстанция, но си е позволил да се превърне и в първото и във второто. Позволил си е да се превърне накрая и в палач.

Ние пък от своя страна стигаме до тихичък, но съществен въпрос – къде остана демокрацията?
Къде са западните ценности.

Какво се случи на всеобщата харта за правата на човека?

Нещата добиват особено неприятна воня, ако се вслушаме в заключението на швейцарския министър Маурер, който смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама. Нещо, на което много наблюдатели, включително моя милост обърнаха внимание още в първите минути след изявлението на Обама за убийството на Осама. Нещо повече, зададохме въпросът защо след като местонахождението на саудитецът е било известно още от 2008 г. едва сега американците го нападнаха? Ето, затова е добре да се вслушаме в думите на швейцарския министър, защото те обясняват кристално ясно за какво иде реч. Швейцарците ги знаят тия работи, те затова са швейцарци, а не незнам си какви.

От всичките тези анализи и обяснения обаче, не ни става ни с грам по-леко, защото наученото е повече от горчиво. То е отровно, това, което научаваме: американският президент публично се похвали, че е заповядал и лично наблюдавал убийството на човек без съд и присъда; тази заповед, според авторитетното швейцарско мнение цели не толкова нуждите на американското национална сигурност, колкото удовлетворяване на лични интереси на самия Обама, сиреч преизбирането му за президент.

Има и още едно малко, но остро препъни-камъче, на което не мога да не се спра вниманието ви, па макар и само с няколко изречения. И това е още по-голямата лъжа, повторена в последната седмица многократно от американския президент. Лъжата, че Осама бин Ладен е главният виновник за терористичната атака срещу световния търговски център. Фактите за това са много, т.е. липсата на факти. Цялата световна говорилня по темата се крепи на една-единствена видеокасета с изключително лошо качество и много съмнителна хронологически бъркотия. В същото време, същата тази касета очевидно не е оставила у разследващите екипи на ФБР нужното впечатление, защото години след атентатите в Ню Йорк, ФБР продължава да обвинява на сайта си за най-търсените престъпници Осама бин Ладен за всякакви други грехове, но не и за събарянето на кулите, вижте копието от сайта на ФБР, където всеки може да отиде и да прочете, че „Осама бин Ладен е търсен във връзка с атентатите срещу посолствата на САЩ в Дар ес Салам, Танзания и Найорби, Кения на 7 август 1998 г. … В допълнение, бин Ладен е заподозрян за терористични атаки по целия свят.” И нито дума за атентатите срещу Световния търговски център или Пентагона…

Впрочем на сайта пък на Си Ен Ен, с дата 16 септември 2001, също може да се види в интернет, е публикувана декларация на самия бин Ладен, в която той отрича каквото и да било участие в подготовката и осъществяването на атентатите от 11 септември! Защо ли, при положение, че всяка наказателна операция на терористите винаги е предназначена не толкова и само да причини физически щети, колкото да вдигне шум и паника в публичното пространство и да сплашва правителства и народи!..

Вероятно защото бившият агент на ЦРУ (има ли „бивши” шпиони!?) достатъчно добре познава тайните на господарите си и отлично знае кой и защо организира 11 септември.
От мен толкова, останалото е тъжен размисъл за това, кой трябва да отиде на лекар…

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2014/1669-noviyat-triagalnik-na-velikite-sili-kitay-i-rusiya-sreshtu-sasht

Честването на 70 годишнината от десанта в НормандияНовите силни течения в глобалната геополитика, на практика, обезмислиха щателната сценография, стояща зад последното посещение на президента Барак Обама в Европа, във връзка с отбелязването на 70-годишнината от десанта на съюзниците в Нормандия и формирането на нов западен алианс, в отговор на руската намеса в Украйна. Докато Обама демонстрираше твърдост в Полша, опитвайки се да ободри уязвимите източноевропейски членове на НАТО, руският президент Владимир Путин с щастлива усмивка гостуваше на западноевропейските си приятели, които продължават да купуват от него огромни количества природен газ.

Президентът на Франция Франсоа Оланд не само покани Путин на обед, но и отказа да отмени сделката на стойност 1,6 млрд. долара за доставката на военни кораби на Москва. Докато Путин и Оланд обядваха в комфортната обстановка на Елисейския дворец, руските специални части продължиха да оказват дискретна подкрепа на проруските бунтовници в Източна Украйна, овладели ключови центрове в граничната зона и опитващи се да създадат сухопътен коридор между Русия и новоприсъединената и провинция Крим, където е базиран руският Черноморски флот.

Китайците, намиращи се на югоизточния фланг на Русия, не пропуснаха да се възползват от това разцепление в редовете на НАТО. Всички въпроси, които биха могли да възникнат в Пекин във връзка с руската намеса в Украйна, бяха оставени на заден план в съвместната декларация, която направиха в Шанхай китайският президент Си Цзинпин и Путин. Освен това, в енергийната сфера двете страни подписаха мащабно споразумение за 400 млрд. долара, окончателно оформяйки стратегическия съюз помежду си, на който Пекин и Москва отреждат ролята на противовес на Запада.

Замъкът Белвил, в който френският президент Франсоа Оланд даде закуска за световните лидери, дошли за честванетоДокато Обама говореше в Европа за вероломството на Русия и необходимостта от укрепване на НАТО, Пекин отбеляза 25-годишнината от потушаването на продемократичните демонстрации на площад Тянанмън като на практика изцяло отстрани от обществения живот в страната т.нар. "вътрешна опозиция". Докато Путин участваше в отбелязването на Деня на десанта в Нормандия, един високопоставен китайски генерал заяви на провеждащата се по същото време конференция по въпросите на регионалната сигурност в Азия, че бездействието на САЩ в Украйна е очевиден симптом за стратегическата "еректилна дисфункция" на Америка.

"Постепенното ограничаване на войните, особено там, където не се очертава ясно изразена победа, е деликатна работа", освен това е много трудно "да не дадеш знак на останалите, че не просто излизаш от войната, но и се отказваш от по-широките си международни ангажименти" - посочи бившият американски държавен секретар по отбраната Робърт Гейтс на последната си лекция в Съвета за международни отношения. Навремето, това се оказа по силите на бившия президент Ричард Никсън и държавния му секретар Хенри Кисинджър. След Виетнам, когато САЩ бяха уязвими, те съумяха да разцепят комунистическия блок с помощта на смелия си дипломатически пробив в отношенията с Китай. "Отношенията ни със Съветите и с китайците бяха по-добри, отколкото тези между тях самите - напомни Гейтс, който е смятан за протеже на Кисинджър - днес обаче не разполагаме с такива възможности".

Действително, Москва и Пекин отхвърлиха агресивната, както те самите смятат, докрина за насилствената смяна на управляващите режими и налагане на демокрацията, възприета от САЩ след терористичните нападения от 11 септември. След изтеглянето на американците от Ирак и Афганистан, както и в резултат от неспособността ни да действаме по-смело в Сирия и Украйна, китайците усетиха, че имат възможност открито да се противопоставят на влиянието на САЩ. Това определя от подтекста на силовите стъпки на Путин за удържането на Украйна в стратегическата сфера на руското влияние, като буфер срещу Запада, както и агресивните действия на Китай, заявил правата си върху спорните острови и въздушното пространство в редица прилежащи му зони.

Незаменима ли е Америка?

В последната си реч във Военната академия в Уест Пойнт Обама посочи редица убедително звучащи аргументи за това, че САЩ продължават твърдо да стоят на върха в световната йерархия. Американската армия няма равни, икономиката ни си остава най-голямата в света, а новите технологии за сондаж внезапно направиха осъществима отдавнашната цел САЩ да станат енергийно независими и, както посочи Обама, от Европа до Азия "ние сме в центъра на алианси, нямащи равни в историята на народите".

"Това означава, че Съединените щати са и си остават незаменима нация - продължи президентът, използвайки една характеристика на американската държава, която за първи път бе вкарана в употреба от администрацията на Клинтън през 90-те, т.е. в еднополюсната епоха след студената война - Така беше в миналото и ще продължи да бъде и в бъдеще".

Обама е прав, твърдейки, че в редица случаи слуховете за упадъка на Америка са силно преувеличени. В последната си книга "Америка, новите сили и разликата в потенциалите между съперничеството и сдържането" Брюс Джоунс отбелязва, че от 20-те основни икономики в света, 15 са на държави-съюзници на САЩ. Важно е и това, че потенциалните държави-претенденти, често обозначавани като BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай Южна Африка) и опитващи да си извоюват по-ключови позиции на световната сцена, се сблъскват с дилемата, че техният икономически възход и просперитета им зависят от стабилността на световния ред, гарант за който е американската мощ. Затова те не могат успешно да оспорват лидерската роля на САЩ, без при това да навредят на собствените си интереси.

"Смятам, че администрацията на Обама има основания да играе в перспектива, признавайки, че когато става дума за решаване на проблема за възхода на държавите от BRICS, дори и най-могъщата страна в света следва да взема трудни решения, кога точно да се изявява като лидер и върху какво да концентрира усилията и енергията си - отбелязва в едно скорошно интервю Джоунс, който е и старши научен сътрудник в Института Брукингс - В същото време е важно да подчертаем, че единственият действен фактор, ограничаващ разпалването на регионалното съперничество и конфликтите в Европа, Азия и Близкия Изток, продължава да е американската военна мощ и готовността за използването и".

Съдейки по всичко, Путин наистина вярва, че разпадането на бившата съветска империя е било "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век". Той отхвърля откритото разширяване на западните военни и икономически алианси (НАТО и ЕС), както и стратегическата цел на САЩ за "обединена и свободна Европа", която да подкрепи този процес. Той се обяви против действията на САЩ засягащи руските съюзици и очерта червената линия по отношение активността на Запада, която, както смята, е насочена към обкръжаването на страната му в "сферата на специалните интереси на Русия" в постсъветското пространство. С действията си в Грузия през 2008 и анексията на Крим през 2014 Путин демонстрира готовността си да използва военна сила за защитата на тези червени линии.

"Путин е уникален сред най-влиятелните лидери в Кремъл след Йосиф Сталин, защото дори не му се налага да се съобразява в мнението на някакво Политбюро (както беше по времето на комунизма) - твърди Строуб Талбът, който отговаряше за американско-руските отношения през 90-те, когато заемаше ключов пост в Държавния департамент по времето на Клинтън - в резултат от което най-голямата страна на планетата се опитва да осъществява териториална експанзия и да следва националистическа доктрина, при това тя е сред двете основни държави, притежаващи ядрено оръжие. Според Талбът, който днес е президент на Института Брукингс, "това ни връща към геополитиката, довела до двете световни войни през ХХ век, нарушили стабилността, съществувала в края на ХІХ век".

Надигащият се Китай

Докато Русия отхвърля световният ред, доминиран от САЩ, Китай го поставя под съмнение в качеството си на стремително възходяща нова сила, претендираща за по-голямо внимание в международните отношения. Благодарение на устойчивия си и бърз икономически растеж, Китай измести Япония като втората най-голяма икономика в света, като до края на настоящото десетилетие може да измести и САЩ. Пекин във все по-голяма степен използва тази мощ в прилежащите зони, декларирайки правата си върху спорните острови в Южно- и Източнокитайско морета, разширявайки зоната на противовъздушната си отбрана и протестирайки против американското военно присъствие в Азия.

По време на миналогодишното си посещение в Китай, председателят на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ генерал Мартин Демпси лично потвърди трудностите пред поддържането на устойчив ред в Азиатско-Тихоокеанския регион в момент, когато Пекин открито протестира срещу налаганите му ограничения. При последния ни разговор, Демпси ми сподели следното: "Когато се срещнах с колегите си от китайските въоръжени сили, те ми казаха "нека започнем начисто да градим новите си отношения". Аз обаче им възразих, че това няма как да стане бързо и лесно. Като начало, не бива да забравяме, че САЩ поддържат стратегически алианси с Южна Корея, Япония, Австралия и Филипините. Затова казах на китайците, "нали няма да искате да игнорираме тези отношения?". Всъщност, ако го направим, китайците вероятно наистина щяха да ни обикнат". Според Демпси, "САЩ нямат друг избор, освен да се опитат да разрешат тези объркани отношения и противоречивата ситуация с териториалните спорове в Азиатско-Тихоокеанския регион, съвместно с Китай, чиято роля в международните отношения нараства, и неговите лидери, които вероятно смятат, че гласът им все още не се чува достатъчно при формирането на новия ред в региона".

Китайско-руският алианс

В моментите от периода след Студената война, когато в отношенията между Изтока и Запада възникваше по-сериозно напрежение, Москва и Пекин периодично лансираха идеята за стратегическото си партньорство като противовес на доминирания от САЩ трансатлантическия алианс. Това се прояви най-ясно по време на косовската кампания на НАТО през 1999 против руския съюзник Сърбия, сред епизодите в която беше и случайната бомбардировка на китайското посолство в Белград; в навечерието на нахлуването в Ирак, против което се обявяваха и Москва, и Пекин, както и в хода на сегашните кризи в Украйна и Южнокитайско море, довели до подписването, преди няколко месеца, на енергийния пакт между Русия и Китай.

За формирането на стабилен стратегически алианс между Китай и Русия доскоро пречеха такива естествени препятствия, като собствените им териториални спорове в Сибир, сериозният дисбаланс в търговията между Русия и Европа и Китай и САЩ, от една страна и тази между руснаците и китайците, от друга, както и стратегическата дихотомия между една ревизионистично настроена държава, целяща преразглеждането на сегашния, доминиран от САЩ, световен ред, и възходящата нова суперсила, стремяща се да подчини света на собствената си доминация.

Според директора на проекта "Бъдещето на дипломацията" на Харвардския институт за държавно управление и бивш високопоставен сътрудник на Държавния департамент Никълъс Бърнс: "през доминирания от глобализацията ХХІ век основните държави, като САЩ, Русия, Китай и ЕС, са свързани помежду си с плътно интегрирана мрежа от взаимни икономически интереси. Той смята, че Русия скоро ще разбере, че на практика, не може да се "разведе" с Европа, а пък възходящата сила Китай ще осъзнае, че най-важните за нея отношения са тези със САЩ.

Сегашните кризи в Украйна и Източнокитайско море, довели до силното сближаване между Русия и Китай, разкриват една възможна фундаментална слабост на този алианс - и едната, и другата криза, накараха руските съседи в Европа и китайските - в Азия, да търсят стратегическо партньорство със САЩ и да укрепват военния си потенциал.

"Струва ми се, че енергийната сделка между Русия и Китай не води толкова до формирането на мощна геополитическа опозиция на САЩ, а по-скоро тласка съседите на двете държави в обятията на американците - твърди бившият американски посланик в Москва и заместник на държавния секретар по политическите въпроси Томас Пикеринг - Ето защо продължавам да смятам, че геостратегическите позиции на САЩ по отношение на Русия и Китай си остават силни".

Въпреки тези естествени предимства обаче, самият факт, че търсещата реванш Русия и надигащият се Китай откриха обща кауза в противопоставянето си на единствената световна суперсила САЩ, е тревожно събитие, особено предвид умората от войните и съкращенията във Вашингтон. Да не забравяме, че дори последвалата провала във Виетнам стъпка на Никсън към сближаване с Китай, не успя да предотврати близкоизточната криза от 1973, в резултат от която САЩ и СССР едва не се оказаха участници (от двете страни на фронта) в арабско-израелската война.

Колко дълго ще просъществува руско-китайската ос

Както посочва президентът на Центъра за национални интереси Дмитри Саймс: "Администрацията на Обама, може би е права, че геополитическият съюз между Русия и Китай няма да трае дълго, но следва да ни тревожи фактът, че и Москва, и Пекин реагират по сходен начин на съчетанието между (както вероятно им се струва) американските провокации и задълбочаващата се слабост на САЩ”. В тази връзка той посочва, че в навечерието на Втората световна война западните политици и анализатори с основания са прогнозирали, че алиансът между комунистическия Съветски съюз и нацистка Германия е малко вероятен и нежизнеспособен. Те наистина се оказват прави, тъй като този съюз се запазва по-малко от две години. Само че през този кратък период Германия завоюва Полша и окупира Франция, създавайки една съвършено различна реалност. По същия начин дори и да се окаже краткотраен китайско-руският съюз - ако САЩ не му обърнат подобаващото се внимание, може да създаде огромни проблеми за сегашната американска глобална доминация.

---------------------------------------------------------------

* Авторът е американски геополитически анализатор, автор на две книги за военната  мощ на САЩ

 

Политиката е мръсна дума, народите са овчедушни, медиите проституират, а светът е бардак в който командват юмрукът и ножът

Тук ще прочетете три различни информации, които добиха публичност през последната седмица. Те са за различни хора, за различни места по света, но и трите ме наведоха на една и съща мисъл – Политиката е мръсна дума, народите са овчедушни, медиите проституират, а светът е бардак в който командват юмрукът и ножът.
Да поразсъждаваме заедно върху това. Ето я и първата информация:

Осама – убит пред очите на дъщеря си
Осама бин Ладен е бил убит пред очите на 12-годишната си дъщеря, твърдят пакистански вестници, цитирани от ДПА. Тя е единственият човек, потвърдил смъртта на лидера на „Ал Кайда“ след изявлението на американския президент Барак Обама, че американски военни са убили мозъка на атентатите от 11 септември при операция в Аботабад, на 60 км североизточно от столицата Исламабад. Вестник „Нюз“ цитира официални източници, според които дъщерята на Бин Ладен „потвърди, че баща й е бил заловен жив и застрелян от специалните части на САЩ през първите няколко минути от среднощната операция“. Това твърдение противоречи на американското уверение, че американските морски пехотинци са се опитали да заловят жив Бин Ладен, но са го убили, след като той оказал съпротива, отбелязва ДПА.

Светът приветства убийството на Осама Бин Ладен
(Това е заглавие на друга информация по темата!)

И така, светът, нашият свят приветства убийството като такова. Приветства убийството на бащата пред очите на 12-годишната му дъщеря.
Оппа! Какво стана? Повреда в телевизора!? Къде е онзи глас, дето бръщолевеше допреди малко за ценностите на цивилизацията? И другият, дето му пригласяше за висшето достижение на човечеството – западната демокрация? За правото на всеки да получи честно и независимо правораздаване? Къде сте дърдорковци за демокрация, защо млъкнахте? Защо не искате да ми обясните, как така хамериканците, хем от 2009-та знаели къде е Осама, хем се размърдаха да го гръмнат чак през 2011-та? Дали друга една публикация озаглавена „Осама преизбра Обама (за президент 2012 – бел.моя ВФ)” не обяснява американската ленивост? И още един последен въпрос по казуса – Обама, възседнал световната медийна проституция за пълни идиоти ли ни взема с брадата лъжа, че мозъка на атентатите от 11 септември е Осама? Та то не се случи толкова отдавна и ние не сме забравили, а и архивите са живи – Осама Бин Ладен няма нищо общо с атентатите от 11 септември! Влизаш в интернет и за минути вадиш купища информация и анализи, които са категорични – саудитът е точно толкова изумен от случилото се с кулите-близнаци, колкото и всеки нормален жител на планетата…

Удар на НАТО уби син и внуци на Кадафи
При въздушния удар по Триполи в събота загинаха един от синовете на Кадафи – Сейф ал Араб (на 29 години) и трима от внуците му – Сейф (на 2 годинки), син на Мохамад Кадафи, Картахена (на 2 годинки), дъщеря на Анибал Кадафи, и Мастура (на 4 месеца), дъщеря на Айша Кадафи. Убити бяха и техни приятели и съседи.
Сейф ал Араб, студент в Мюнхенския технически университет, имаше съвсем ограничена роля в структурата на властта в Триполи, посочва Ройтерс.
„Това, на което сме свидетели, е законът на джунглата. Сега вече е ясно на всеки, че това, което се случва в Либия, няма нищо общо със защита на цивилните. Това е директен опит да бъде убит лидерът на страната“, каза либийски говорител.
От НАТО заявиха само, че са ударили по „командно-контролна сграда“, но настояха, че всички цели на алианса са военни и свързани със противодействие на систематичните атаки срещу цивилното либийско население от страна на силите на Кадафи.
Франс прес съобщава, че Бенгази, крепост на либийските бунтовници, е бил огласен от изстрели на радост след новината за убийството на сина на Кадафи. „Толкова са доволни, че Кадафи е загубил сина си при въздушен удар, че стрелят от радост“, заявил говорителят на Преходния съвет (политическия орган на бунтовниците) Ахмед Омар Бани.
Пак убийства, пак стожерите на западната демокрация, сипят ракети върху жилищни квартали, за да „защитят цивилните”. И убиват. И не се извиняват, а дебелооко твърдят, че са ударили по „командно-контролна сграда”, само дето една дузина съвсем цивилни, какъвто без съмнение е студентът в мюнхенската политехника Сейф ал Араб и други близки на Кадафи са убити. Западните демократи пазели цивилните, същите тези „цивилни”, които цяла канонада са направили с автоматично оръжие в Бенгази „от радост след новината за убийството на сина на Кадафи”.

Боже на боговете, какви „цивилни” си имаш ти! И какви военни! И какви християни!
Шеста заповед (пардон, Пета за католика Саркози!): Не убивай!
Цивилизация на убийството. Демокрация на убийството. Кажете дърдорковци за демокрация, кажете ми за Шестата заповед? Това ли е – изсипваш един ескадрон каубои посред нощ и набързо без съд и присъда гръмват нечий баща в окото, грабват го и трупа в океана… Пращаш ескадрон железни птици, засипват с огън и жупел нечий син и после беж у дома… Едно уиски? Двойно? За блестящо свършеното човеколюбиво и богоугодно дело? Прозит! Още едно? Още думи? Нямам думи. Бездумен съм. Безсловесен…

Джулиан Асанж:
Фейсбук, Гугъл, Яху са шпионски инструменти на американското разузнаване

заяви в телевизионно интервю шефа на УикиЛийкс. „Фейсбук в частност е най-добрата шпионска машина изобретявана някога. В тази мрежа ние имаме най-представителната база данни в света за хората, техните връзки, техните имена, адреси, техните комуникации един с друг, за техните роднини. И цялата тази информация се намира в САЩ, напълно достъпна за американското разузнаване. Фейсбук, Гугъл, Яху – са все американски организации и имат интерфейси с американското разузнаване. Това не е въпрос на проучвания или мнения, те просто разработиха тези интерфейси специално за целта. Ясно е, че е много скъпо да се вадят записите един по един и затова всеки по света трябва да разбере, че всеки път, когато добави приятел в страницата си във Фейсбук, той върши безплатно работа за изграждането на световната база данни на американските шпионски ведомства.

 

Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог…(Трета заповед). Тъй и тъй вече я погазих и пак ще възкликна – свети небеса! Каква йезуитщина, не стига, че ти правят хипер-досие с майчиното мляко и номера на обувките, ами те и карат сам да си го попълваш! В какъв свят живеем.
Напоследък често се питам дали братята Уашовски са съзнавали гениалността на делото си, когато създаваха филма „Матрицата”. И дали човеците на свой ред осъзнават, че този филм е откровение, не за някакво необозримо бъдеще, не за някакво друго време и място, а за Тук и Сега! Защото кажете ми с какво се различава виртуалната реалност от „Матрицата” спрямо ентусиазираната медийна реалност, която т.н. „четвърта власт” денонощно извайва с думи звук и образ, оплитайки в манипулативните си мрежи мат`ряла-електората-консуматорите, помагайки угоднически на политическият боклук да възседне всенародните тълпи и да ги язди, да ги язди.
Някога един мъдрец беше казал „Дайте ми достатъчно дълъг лост и аз ще повдигна земята!”. Днес, всеки печен келеш от пиара ще ви каже „Дайте ми достатъчно голям бюджет и аз ще ви спечеля изборите, където си пожелаете и когато си пожелаете!”. А където мат`рялът непокорства – убивай! Шестата заповед? Кво ти пука! Заповедите са затова – да се нарушават.
В един интернетски форум нейзнайна душа непокварена беше написала: „Ако убиеш един си убиец. Ако убиеш 1000 – герой! Е…кажете, че тази цивилизация не е примитивна!!!”
 

Едва дочакал да съмне посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, който се изживява и като генералгубернатор е цъфнал най-неочаквано при министъра на икономиката Трайчо Трайков съобщи Българското национално радио днес.

„Какво стана с диверсификацията? Разнообразяването на източниците за доставка на суровина е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за региона" изнервено попитал Уорлик министър Трайков. Причината за душевните изблици на посланика е завършилата среща на премиера Бойко Борисов с първия вицепремиер Виктор Зубков по енергийните проблеми и проекти между двете страни, на която среща двамата държавни мъже разрешиха редица от въпросителните и проблемите. Явно това е втресло Уорлик, за да си изпусне нервите и да се впусне да споделя опасенията си, че българският министър-председател Борисов току виж намерил стратегически инвеститор за строежа на АЕЦ „Белене”, пренебрегвайки предупрежденията на Уорлик за икономическа необоснованост на проекта.

Какво му влиза в работата на Уорлик българската национална сигурност и сигурността на региона – не е ясно. Явно посланикът е „забравил”, че в същия този регион САЩ изсипа бомби върху територията на бивша Югославия, без и пет пари да дава, че войната и убийствата също се нареждат сред понятието за нарушена сигерност.

Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставя дипломатичното поведение и влиза в ролята на портиер на ЦРУ, си позволил, според БНР да припомня и набляга на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Точно тук Уорлик си поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”!

"Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се повишила с 30 на сто и дали няма през следващите 5 или 6 години да поскъпне още. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни", допълнил Уорлик.

Разбирам един Херман ван Ромпой да се интересува от енергийните споразумения между Русия и България, след като сме страна-членка на Европейския съюз, но такова нещо не се случи.

Отново бе играна старата пиеса: Големият задокеански брат иска сметка за всяко действие и решение на българското правителство. По-рано предшествениците на Уорлик поне бяха дискретни и никога не показваха така явно, че се имат за господари на страната ни и че пет пари не дават за суверенитета и националното ни достойнство.

Кое изкара този път извън нерви Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов:  "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток". Като капак на всичко Русия и България се договориха и по Пътната карта за строителството на АЕЦ "Белене", което вече явно му е дошло в повече на г-н Уорлик.

Посланикът на Щатите си позволи да обяснява, че за него сключените енергийни споразумения с Русия са тайни, но българското общество имало право да знае какво точно са се договорили двете страни.

Въпросът е: откога Уорлик взе да се изживява и като „българското общество”, та да говори от негово име.

Нима държавните договори в Щатите се огласяват пред тамошното общество?

Досега Уорлик се изживяваше като генералгубернатор и си позволяваше да се меси и диктува на правителството как да си върши работата. Явно вече има нов момент в драмата: посланикът на Щатите вече не крие и „ревността си” от Русия при междуправителствени контакти на двете държави.

Има една поговорка: „На всяка манджа мерудия”, та и с Уорлик нещата са същите от първия миг, в който стъпи на българска земя.

Ето защо е време да попитам: защо Обама не си вземе Мерудията и да си я върне в родината зад океана, а тук да прати нещо, по-читаво, което да се съобразява и действа в рамките на доброто възпитание?

Любимият ми американски писател Кърт Вонегът казваше: „Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен”.

Или ако перефразирам Вонегът ми идва една друга негова мисъл: „Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.”

 

Трима американски сенатори пристигнаха в София, за да притиснат на място управляващите проектът „Южен поток” да бъде спрян!

Пламен Орешарски съобщава за временното замразяване на проекта В правилата на йерархията в политиката, премиерът Пламен Орешарски изобщо не беше длъжен да ги приема, тъй като не са му равнище. Що се отнася до така наречения президент Плевнелиев, той извика телевизията, за да снима срещите му с конгресмените! Като знаем, че Плевнелиев се среща с всичко, което идва от Щатите и се радва като дете, това изобщо не впечатли никого...

На следващия ден близки до ГЕРБ медии се надпреварваха да обясняват колко унизително е било това, под погледите на конгресмените на чужда държава, която даже не е член на Европейския съюз, министър-председателят Орешарски изрича, че спира проекта „Южен поток”?!

Апропо, много бързо забравихме как един посланик, наречен Джеймс Уорлик ходеше и на заседанията на правителството на ГЕРБ, но нейсе!

Министърът на икономиката и енергетиката, Драгомир СтойневБългария не се отказва от плановете за строителство на тръбопровода „Южен поток” за доставки на руски газ в Европа и смята проекта на „Газпром” за необратим, съобщи Reuters, позовавайки се на изказване на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който в момента бе на посещение в Китай.

"За една година изпълних своята задача и придвижих проекта „Южен поток” на ново ниво. Вече никой не поставя под въпрос реализацията му и необходимостта от проекта. Това се казва в позиция на икономическия и енергиен министър Драгомир Стойнев, разпространена от ведомството му.

В написаното Стойнев посочи, че „благодарение на усилията ми” има консолидирана позиция „за” проекта на министрите на енергетиката, през които минава трасето – Унгария, Австрия, Хърватска, Словения, Италия.. Комисарят Йотингер чрез тази обща позиция бе ангажиран да преговаря с руската страна не дали, а как да се реализира проекта. Това беше ефективният ход - обща позиция „за” „Южен поток” и отстояването му чрез ЕК.

В изявление министърът посочи, че той е уверен че „Южен поток” ще бъде построен, когато споровете по структурирането му като европейски проект бъдат изяснени.

„Ако гледаме на ситуацията стратегически и без емоции – проектът „Южен поток” изглежда по-скоро необратим, което е важното и за Европа, и за България. В момента споровете са концентрирани върху това как точно да бъде реализиран този европейски проект. Убеден съм, че те ще намерят своето решение, включително и в широк политически контекст”, каза Стойнев.

Училият за пожарникар Бойко Борисов си позволи да нарича по пресконференции министър Стойнев „пощальон”.

Дали причината в тези тъпи нападки не се крие в биографията на Стойнев, в която четем:

1997-1999 г. - диплом за общообразователно университетско обучение по икономика и мениджмънт от университета Сержи-Понтуаз, Франция

2000-2001 г. - бакалавър по икономика от университета Париж Х Нантер, Франция

2001-2002 г. - магистър по икономика от Университета Париж 1 Пантеон - Сорбона, Франция

2007 г. - специализация по модернизация на държавната администрация на персоналния мениджмънт във Федералната академия по публична администрация, Германия

2007 г. - специализация по разработване и оценка на обществени политики във Висшето училище по публична администрация, Франция

2011 г. - специализация по глобално икономическо сътрудничество и възстановяване към Департамента за държавния бюджет за образование и културни дейности, САЩ.

Дали тези част от биографията на Драгомир Стойнев не дразни училият в Симеоново, който даже не знае чужди езици?

Посланик Марси Райс прекали с натиска да ни съветва срещу РусияДен-два преди сцената със сенаторите, посланичката на САЩ Марси Райс си позволи да заплаши, че който работи с Русия ще бъде санкциониран!

Как тогава да не се състои горепосочената сценка с тримата сенатори? – И три чистачки от Белия дом да бяха дошли, президентът ни щеше да ги приеме с полупоклон и типичната си усмивка, и пак щяхме да чуем, че работата по „Южен поток” се замразява!

След като позволихме да бъде издигнат паметник на американските летци, които в края на Втората световна война бомбардираха София и изтрепаха маса цивилни граждани, защо да не ни сервират и сценката с изявлението на премиера Пламен Орешарски под зоркия поглед на щатските сенатори?

Ами да запретва ръкави Райс и да санкционира тенисистката Шарапова и българската гордост Григор Димитров, затова, че са влюбени, или да се развърти на родна почва и вкара в трудово общежитие присъствалите на последния концерт на „Любе” в София...

Без да сме поредният американски щат трима сенатори си позволиха да дойдат и сведат по знание и изпълнение спирането на проекта „Южен поток”.

А къде беше Брюксел през това време? Да не би марксистката превърнала се в баронеса Катрин Аштън да е била заета с прическата си, която все не се получава добре?

Очакван ли беше този щатски десант?

Естествено, след като преди броени дни САЩ наредиха на ЕС да прекъсне получаването на газ от Русия. Това бе съпътствано със съобщението, че Щатите могли да изместят Русия и да снабдяват Европа с втечнен газ, който ще се пренася с танкери, само че трябвало да се изградят подходящи за целта терминали, например по  българското Черноморие.

Какво би означавало това за България, която разчита на бюджетни постъпления от туризъм? Целият бряг да бъде осеян с такива терминали, а както е известно – българският бряг на Черно море е курорт до курорта от начало до край – от Дунав до Странджа!

И ако сега в някои участъци водата на българския бряг на Черно море е кафява заради фекалиите, то нищо чудно след време към кафявото да се прибави и мирис на газ...

Да получаваме американски газ?

Американският президент Барак Обама, който нарежда Европа да спре доставките на газ от РусияА през какво сме получили от американците последните 25 години: ковчезите на нашите войници в Афганистан и арогантно афиширано бъркане и диктат във вътрешните работи на държавата!

Дали танкерите от САЩ ще доставят и продават по-евтин газ от Русия след като ще трябва да пресекат океана суровината и да преминават през Босфора? Със сигурност – не.


Борисов, не сме късопаметни!

Борисов и Путин, на когото бе дарено кученце„Южен поток” беше превърнат в поредното унижение за страната след „Бургас-Александруполис” и АЕЦ „Белене”. Това каза за Агенция „Фокус” председателят на ПП ГЕРБ Бойко Борисов, който е на едноседмично посещение във Вашингтон. „Още преди половин – една година казах, че те ще съсипят и този проект. Некадърност, некомпетентност, корумпираност – това са ми обясненията. И като резултат от всичко това – унижение за българската нация, за България – по цял свят да ни разнасят, че имаме такова правителство, което лъже и Брюксел, лъже и Москва, лъже и Вашингтон, лъже и българския народ. Вие виждате неадекватните изказвания на енергийния министър, който се превърна в един пощальон до отделните столици и това, че няма никаква координация между Министерството на икономиката и енергетиката и съответно т.нар. „министър-председател”, заяви Борисов.

Да си припомним кой лъже и кой е неадекватен от времето на мандата на ГЕРБ и най вече кой подписа договора с Владимир Путин:

Съвместната пресконференция на Борисов с ПутинПри посещението на Владимир Путин през 2010 година беше подписан с българския премиер Бойко Борисов договор за “Южен поток” с клаузи, които нарушават европейските изисквания за недопускане на монопол. споразумение за газопровода „Южен поток”. Точно тези клаузи сега размахват от ГЕРБ в Брюксел, надявайки се хората да са забравили чий е подписът. Точно този договор Газпром не иска да промени.

Всъщност какво подписа Борисов с Путин - споразумението за създаване на съвместно предприятие за изграждането на българския участък от газопровода "Южен поток".

Веднага след пристигането си руският премиер Владимир Путин се срещна в София с българския си колега Бойко Борисов. На същия ден най-сетне бяха подписани и документите за създаване на съвместно предприятие за тръбопровода „Южен поток”, след като това се очакваше от повече от година.

Владимир Путин получи като подарък в София новородена каракачанска овчарка на име Йорго. Буквално в замяна на това българските власти поискаха от руския премиер по-евтин газ и АЕЦ. Но основната тема, както се и предполагаше, беше „Южен поток”, коментира в-к „Российская газета”.

Повтарям за Борисов и сие:

В присъствието на премиерите на двете страни „Газпром” и „Българският енергиен холдинг” подписаха споразумение за създаването на съвместно предприятие, което ще се заеме с подготовката, финансирането, строителството и експлоатацията на българския участък от тръбопровода „Южен поток”. Ръководителят на „Газпром” Алексей Милер коментира, че договорът е от голямо значение, защото България „ще бъде първата страна, където „Южен поток” ще премине след морската си част”.

„Радвам се, че след година на колебания и търсене на нови параметри получихме реална възможност да започнем активна работа по тези енергийни проекти”, заяви българският премиер Бойко Борисов.

„Днес България получава от руската страна неголямо количество газ за около 600 млн. евро или долара, не помня със сигурност. А ако осъществим проекта „Южен поток”, България ще получава само заради това, че тръбата лежи на нейна територия, почти 2,5 млрд. Тези средства ще могат да бъдат използвани за това, до крайния потребител да бъде доставян газ на по-ниски цени”, коментира на пресконференцията Путин.

Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставяше дипломатичното поведение и влизаше в ролята на портиер на ЦРУ, си бе позволил, пред БНР да припомня и набляга нервно на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Уорлик си бе поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”!

Кое изкара извън нерви посланик Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов:  "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток".

Що се отнася до твърдението, че правителството на Орешарски е неадекватно, ще припомня един комичен момент от управлението на ГЕРБ:

На заседание на правителството на 14 юли 2010 г., министърът на финансите Симеон Дянков обърка проекта  като нарече „Бургас-Александруполис” газопровод, вместо петролопровод, въпреки че този проект по настояване на самия Дянков бе преминал към Министерството на финансите?!

Импровизиращият, Симеон Дянков, който хал хабер си нямаше от финансиСИМЕОН ДЯНКОВ: Знаете, че с предишно Постановление на Министерски съвет проекта Бургас-Александруполис премина към Министерството на финансите. Вече юридически всичко е организирано и за да има самостоятелно юридическо лице предлагаме увеличение на първоначалния капитал с още 150 хил.лева, това са акции по сто лева номинал. Така че вече да може напълно самостоятелно да представя България и нашите интереси в проектната компания „Транс-Балкан Пайплайн” и за в бъдеще каквито теми излязат по този газопровод.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 21.

Друг интересен момент за пълната съпричастност на ГЕРБ към проекта „Южен поток” чухме от самия Бойко Борисов за първата година от управлението на ГЕРБ, дадено на 09 юли 2010 по БНТ, в предаването „Панорама”.

Бившият премиер Бойко БорисовБойко Борисов: Два милиарда, над два милиарда и затова, когато с американския посланик е говорил и Трайков, а и аз говорех, за нашата бедна държава не е безразлично дали ще потънат в земята няколко милиарда лева. Това е по АЕЦ „Белене” и затова са толкова тежки, трудни преговорите и ситуацията мисля, че е ясна. Що се касае по „Южен поток”, там имаше един основен проблем. Знаете, че в момента има тръби, които са 100 процента българска собственост и по тях се транизитира газът за Турция и Гърция. По договора с „Южен поток” те трябваше да останат настрани, а съответно цялото количество газ да минава по новите тръби, които обаче са 50:50 собственост на Русия и България. Това, което г-н Зубков, дори на пресконференцията аз няколко пъти го попитах, за да го потвърди и пред българските медии, каза, че са съгласни и се надявам сега, когато дойде вицепрезидентът на „Газпром” г-н Медведев, в четвъртък ще бъде тук на преговори, този четвъртък, който идва, ще подпишем пътна карта, съответно „Булгаргаз” и „Газпром”, в която ще остане да се транзитира толкова газ, колкото до момента по старите тръби, където България печели между 100 и 105 млн. долара, разликата ще минава вече нагоре по новите тръби, където ще разделим печалбата 50:50. Няма да се ползват около 90 км старите тръби по простата причина, че новият газопровод ще излезе някъде на Провадия и всъщност сега това, което е като отсечка от 90 км, което идва от Румъния, просто няма да я има. И още едно важно нещо, в договора по „Южен поток” е записано до 31 млрд. куб. м газ, да транзитира „Южен поток”, а руснаците искат да транзитираме 63 млрд., което, разбира се, ние го приемаме с голямо удоволствие, защото ще получим двойно повече транзитни такси.

Борисов явно не различаваше разливите от сонда от танкер, тренспортиращ петрол:

Борисов: ...на няколко пъти казвам: Путин ме разбира по-добре заради  това, че съм твърд в преговорите, отколкото тези в България, които казват: ама  той замрази "Белене" или спира "Южен поток", или затвори Бургас-Александруполис.  Дори вицепремиерът Зубков каза: и най-малката опасност да има за екологията в  Бургаския регион, не правим проекта. А тук ме натискат да го правя. Българите от  БСП, от ДПС. Те ме карат да правя проекта.

==================

Бойко Борисов: ... ние работим активно по проектите, към които имаме интерес като държава в тях, преструктурирарни, така че да са в полза на България. Руската страна го разбира. По „Бургас – Александруполис” чакаме международната екологична оценка, защото е видно, че след Мексиканския залив това е изключително опасно да се направи такъв петролопровод в нашия най-красив край на България, където е основният туризъм.

... Прогнозираният „апокалипсис” по проекта за петролопровода „се отлагаше”, тъй като, както писа „Хроники”: в Мексиканския залив разливът беше от сонда и трудно бе овладян, докато при „Бургас-Александруполис” /който ще бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море – бел. Л. М./. ставаше дума за петролопровод, при който притокът на петрол може да бъде прекъснат с едно завъртане на кранчето.

Ето как обясняваше ползите от договора с Путин Борисов в навечерието на неговото пристигане:

Премиерът Бойко Борисов„На 13 в събота /ноември 2010 г. бел. Л. М./ е неработен ден и той ще дойде, за да си поговорим хубаво – за „Белене”, за „Южен поток” и всички теми, които са важни. Русия е естествен пазар за България. Защо сме го забравили? Вие знаете ли колко минерална вода харчи Москва за година – милиони бутилки. Защо да не пият наша вода?”, запита Борисов. Той обясни, че иска да вдигне стокообменът на България и Русия до нива от годините, когато двете страни са работили добре.

През 2015 г. ще потекат първите количества природен газ по газопровода „Южен поток” за Европа, това заяви и председателят на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер след среща в Министерски съвет, съобщи тогава БНР.

Очакваше се да бъде подписано споразумение за предпроектното проучване на българския участък от „Южен поток”, а през ноември 2010 г. да бъде създадена съвместната българо-руска компания, свързана с реализацията на проекта за газопровода „Южен поток”.

Очакването се превърна в реалност...

В мандата на ГЕРБ чухме още: „Постигнат е сериозен прогрес за ускоряване на работата за създаване на съвместно българо-руско предприятие за българския участък на газопровода „Южен поток” - каза го председателят на УС на „Газпром” Алексей Милер след като разговаря с премиера Бойко Борисов в Министерски съвет.

На срещите „Газпром” – българско правителство бе обсъдено ускоряването на реализацията на проекта, което според руската страна е била и основната цел на посещението.

15 октомври 2010 г.. Очакваше се България да поиска от председателя на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер, който пристигна в страната за преговори ново намаление на цената на природния газ в уточняване на договорите за доставка на синьо гориво, и по-нататъшно съгласуване по проекта „Южен поток”, където нещата са доведени до работа по пътната карта, както и съгласуване на проектозаданието за предпроектно проучване.

Номерата на Румъния

Трасето не мина през Румъния, а бе приет по-скъпият вариант да минеп рез БългарияРумъния внасяше газ единствено от Русия чрез газопровод през Украйна и Молдова. В средата на лятото от "Газпром" съобщиха, че планират да закрият тръбата след като изградят "Южен поток".

Преминаването на „Южен поток” през България оскъпяваше проекта, но руският газов гигант пренебрегна това обстоятелство и не спря да преговаря със страната ни.

Уорлик, който бе отзован по-рано от БългарияЗа никого не бе тайна, че по време на мандата на ГЕРБ под влияние на САЩ и техния посланик в София – Джеймс Уорлик правителството си правеше оглушки по съвместните енергийни проекти с Русия. Срещу това София получаваше потупване по рамото, някакви неясни приказки за експлоатация на шистов газ от американска компания – при положение, че нито има находище, нито е съобщена цената, която във всички случаи щеше да е в пъти по-висока от тази на природния газ от Русия.

В този смисъл и нищо чудно един ден сметките на някои от управляващите от ГЕРБ да излезеха криви, България да изпусне влака за „Южен поток” и да си осигури плащане на неустойки като накрая се окаже, че от бивш енергиен център на Балканите се е озовала на дъното със скъпо платена енергийна зависимост и внос на ток, газ и други енергоресурси.

В тази посока бе и прогнозата на руския енергиен експерт, която излезе на сайта Regnum.

"България може да се сблъска с енергиен колапс" е заглавието на публикацията, в която руският енергиен експерт Сергей Кондратиев коментира енергийното поводение на страната ни.

„Независимая газета” припомни, че след като е бил разрешен проблемът с Турция по отношение на проекта, се обострил проблем с България, където през юли 2009 година дошло на власт ново правителство, което заплашило да скъса всички договорености, сключени от предшествениците му с Москва по енергийните въпроси. За да се достигне до съгласие да се върне към реализацията на проекта „Южен поток” дадено през юли 2010 година, българският премиер Бойко Борисов, Москва е била принудена да направи компромиси, в това число и намаление на цената на доставяния природен газ за крайния български потребител, както и транзит на газа в Турция и Гърция, като се използват елементи от старата газотранспортна система на България.

... „Южен поток” е газът, който отива към Западна Европа и само получаваш за инвестиция от около 400, даже по малко, милиона долара. – обясняваше Бойко Борисов. - Общата инвестиция е 835 млн. долара за България и Русия. След това докато сме живи за Западна България и много поколения, разбира се, след нас ще получават транзитни такси от този газ. Няма нищо общо едното с другото.

Още в мандата на ГЕРБ Брюксел отказа да обяви “Южен поток“ за приоритетен.

Това бе предложението на премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу, газопроводът да стане приоритетен за общността.

„Газовият проект "Южен поток" не може да стане приоритетен за Европейския съюз”, заяви още тогава Марлене Холцнер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.

Еврокомисарят по енергетика Гюнтер ЙотингерПри свое посещение в Киев на 28 юли, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че ЕК "е заинтересована от по- рентабилен бизнес проект", какъвто е според ЕК „Набуко”, а не от "Южен поток".

В изявления пред руски медии Йотингер заявяваше изрично, че "Южен поток" не се вписва в интереса на ЕС за директен достъп до каспийски газ, какъвто има при газопровода "Набуко". Но „Набуко” така и не се състоя...В едни момент стана ясно, че няма кой да пълни тръбата му с газ!

„Комерсант”написа още в 2010 г., че след като властта в София се сменила и управлението на страната било поето от Бойко Борисов, отношението на София към "Южен поток" рязко се сменило. Новият премиер, /за когото изданието не пропусна да уточни в текста под снимката, че е бивш телохранител – бел. Л. М./, замразил всички съвместни енергийни проекти с Москва и пратил в прокуратурата договорите за доставка на газ.

Какво се случи в тези договори – провери ли ги прокуратурата, или тъй като не намериха за какво да се хванат – ГЕРБ потулиха случая.

Изпратеният във Вашингтон в неделя, на 9 юни Борисов не спря да говори против правителството, обвинявайки го за действия, които ГЕРБ бе извършил докато управляваше начело с Бойко Борисов:

За съжаление един проект, който има и ОВОС, който действително можеше да донесе и работни места, да се направи така, че да се завъртят оборотите в икономиката, и в същото време да е изгоден и за цяла Европа, и за България, беше превърнат в поредното унижение за страната след „Бургас-Александруполис”, АЕЦ „Белене”. Затова незабавно да извадят, ако има подписан договор, защото, доколкото знам, Орешарски излъгал Брюксел, че няма такъв договор, и съответно да видим има ли клаузи за наказания в този договор”, добави Бойко Борисов.

А защо преди разговорите си с Владимир Путин преди четири години Борисов не поиска тези договори, а се яви на срещата с него неподготвен?

Ясно и високо трябва да се заяви: ГЕРБ провалиха и „Бургас-Александруполис” и подписаха договорите за „Южен поток”

– тогава кой лъже непрекъснато?

Така нареченият президент Росен Плевнелиев прие сенаторите, въпреки че по протокол те са твърде ниско в йерархиятаСтранно е друго – защо развиващият логорея срещу правителството така наречен президент Росен Плевнелиев, премиерът Пламен Орешарски, депутатът от БСП Таско Ерменков, Илияна Йотова и нито един друг от „Позитано” не посмя да спомене, че това за което от ГЕРБ викат най-силно всъщност са договорености, подписани от ...ГЕРБ?!

Има и други аргументи, съшити с бели конци от САЩ и ЕС:

Спирайки строителството на газопровода „Южен поток”, Европа жертва своите икономически интереси заради геополитически цели, коментира редакторът на Business News Europe Бен Арис в интервю за руската телевизия RT.

„Руският газ е най-евтиният енергоносител от всички достъпни за Европейския съюз, и от това трябва да се използва. Алтернативните източници, като втечнения природен газ, който може да се доставя в Европа по море, е много по-скъп. От друга страна, това е въпрос на геополитика. Европа не иска изцяло да зависи от руския газ, и значи от политическа гледна точка Брюксел е против този проект”, казва Арис.

Съвременните политически реалности за Европейския съюз са такива, че го принуждават да прави геополитически избор, последствията от който ще нанесат щети на европейската икономика” допълва Арис.

Борисов е във Вашингтон с преводача и антуража си. За да го върнат на власт приятелите му от САЩ пратиха в България в същото време трима свои сенатори и наредиха на посланичката си Райс да се държи нападателно.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1651-turtsiya-i-novata-blizkoiztochna-strategiya-na-sasht

Митинг на площад Турската политика в Близкия Изток продължава да изглежда неясна. Както е известно, на провелата на 11 септември среща в саудитската пристанище Джеда на външните министри на САЩ, Ирак, Турция, Египет, Йордания, Ливан и монархиите от Персийския залив, беше декларирано намерение да бъде "изкоренена" групировката Ислямска държава (ИД). Малко преди това, на съвещание в Анкара под ръководството на премиера Ахмет Давутоглу пък бе решено, че Турция няма да участва в сухопътни или военни операции срещу ИД в Ирак. В същото време турците заявиха, че ще предоставят разузнавателни данни и ще окажат логистична подкрепа на формиращата се под егидата на Вашингтон коалиция. Параметрите на тази подкрепа обаче не също станаха ясни. Именно за да ги изяснят, веднага след срещата в Джеда, в Анкара се появиха държавният секретар на САЩ Джон Кери и секретарят по отбраната Чък Хейгъл. След разговора им с Ердоган обаче, пресслужбата на турския президент се ограничи само със съобщението, че сътрудничеството между двете страни в борбата с терористичните организации в Близкия Изток ще продължи. В същото време предоставянето от турските специални служби на разузнавателна информация за движението на войските на ИД в Ирак и Сирия, не е кой знае колко значим жест към Вашингтон. Той се нуждае най-вече от военновъздушната база Инджирлик в турската провинция Адана, която засега може да се използва само за доставката на хуманитарни стоки в Северен Ирак, но не и за осъществяване на военни удари срещу позициите на ИД. Тоест, донякъде се повтаря ситуацията от 2003, когато Турция не позволи на САЩ да използват територията и за вече подготвеното нахлуване на 60-хилядна американска армия в Ирак от север.

Както е известно, доскоро Анкара не демонстрираше особено желание за реално противопоставяне на джихадистите от т.нар. Ислямска държава в Сирия и Леванта (ИДИЛ), известна днес просто като Ислямска държава (ИД). От една страна, между турските ислямисти и тези от ИД съществува известна идейна близост, но основната причина за това пасивно поведение беше, че ИД се сражаваше с режима на Башар Асад (когото турският президент Ердоган смята за свой личен враг), както и срещу кюрдите в Сирия и Ирак, които традиционно се определят от Анкара за "стратегическа заплаха". Освен това подобна политика позволяваше на някои турски компании да печелят от петрола, доставян им на дъмпингови цени от контролираните от ИД находища в Ирак и Сирия. Да не забравяме и, че турските специални служби се опитваха да използват джихадистите като инструмент на регионалната политика на страната, включително помагайки им да укрепят структурите си в Египет. Между другото, това обяснява и защо турското правителство успя безпроблемно да освободи пленените служители на своето консулство в Мосул, след като градът беше превзет от бойците на ИД.

За повечето експерти е ясно, че лансирайки плана си за борба срещу ИД не само на територията на Ирак, но и на тази на Сирия, която всъщност си остава основната цел на Вашингтон, Обама започва много рискована игра. Развитието на ситуацията в региона е изключително неясно, затова всяка стратегия неизбежно ще търпи корекции. В тази връзка ще припомня, че първоначално Обама категорично отхвърляше възможността за изпращане на сухопътни части в Ирак, докато сега това вече не се изключва. През следващите седмици САЩ могат да подсилят специалните си части в Северен Ирак, които официално присъстват там като инструктори на иракската армия и кюрдските отряди "пешмерга". В същото време, американците планират в битката с ИД да бъдат хвърлени все още боеспособните части, с които разполага Багдад. Всичко останало обаче, включително окончателния състав на коалицията и приноса на всеки от участниците в нея, остава неясно.

Тук е мястото да напомня, че Турция не се е отказала от плановете си за създаване на буферна зона и зона забранена за полети в граничните с нея райони на Сирия. Според някои съобщения в медиите, турците отново са повдигнали въпроса за въвеждането на ограничен турски военен контингент в Сирия, който да отдели силите на умерената въоръжена опозиция, с които Анкара продължава да поддържа тесни контакти, от радикалите от ИД и "Джебхат ан-Нусра". САЩ обаче не са склонни да го подкрепят.

Проблемът за Вашингтон е, че не разполага с реален инструмент за осъществяване на натиск върху Турция за привличането и към военните операции срещу ИД, включително и използвайки за целта базата Инджирлик. Затова САЩ предпочетоха да ограничат разговорите с Турция, докато не получат (както разчитат) санкцията за Съвета за сигурност на ООН за военна операция в Ирак. Впрочем, турските лидери също са изправени пред сериозни проблеми. От две години насам те разполагат с разрешението на парламента за осъществяване на военна операция на сирийска територия, но той вече изтича и през ноември ще трябва да бъде подновен за пореден път. Така или иначе, но в Близкия Изток Турция е "блокирана" от САЩ, които и позволяват само такива действия, които са в техен интерес. Винаги когато Анкара се опитва да излезе от този порочен кръг, това води до открит сблъсък с Вашингтон. Направеното наскоро признание на президента Ердоган, че отдавна не си говори пряко с Обама беше знаково за напрежението, съществуващо между двете столици.

Впрочем, на 20 октомври Ердоган все пак осъществи пряка телефонна връзка с Обама, като според съобщението от Белия дом двамата са обсъждали възможността за "продължаване на тясното сътрудничество в борбата срещу ИД", като американският президент е изразил признателността си към Турция за това, че е "приела на своя територия милион и половина бежанци от Сирия, включително и десетки хиляди от района на Кобани".

Мнозина анализатори смятат, че само силният американски натиск и обещанието на Вашингтон, че ще помогне на Анкара за свалянето на Асад, биха могли да обяснят обявената от президента Ердоган готовност за по-решителни мерки срещу ИД. Вероятно в Анкара разчитат, че ударите срещу ислямистите ще създадат условия за предприемане на военни действия от турската армия срещу частите на Асад, като тези действия бъдат подкрепени в Южна Сирия от Саудитска Арабия и другите монархии от Залива, които отдавна се стремят да свалят доминирания от алауитите режим в Дамаск и са склонни да използват и всички възможни средства за това. Тоест, кампанията на САЩ срещу джихадистите от ИД може да се превърне в прикритие за активни военни действия на Турция, които да доведат до анексирането на част от сирийската територия, както и до установяването на подкрепяна от арабските монархии от Залива сунитска диктатура в Дамаск.

В тази връзка, отново ще напомня, че макар Турция формално да се присъедини към коалицията за борба с джихадистите, тя моментално влезе в спор със САЩ относно нейната стратегия и избора на основните цели. На свой ред, американците акцентират най-вече върху възможността военновъздушната база на САЩ Инджирлик да се използва за осъществяване на въздушни удари по позициите на ИД и Ирак и Сирия. Досега, въпреки твърденията на редица американски официални лица, Анкара отрича да е дала съгласие за това. В същото време обаче, говорителят на Белия дом Джош Ърнест съобщи, че в момента в Турция се намира група експерти от Пентагона, които са ангажирани с "прехвърлянето на поетите от Анкара ангажименти в чисто практическа и оперативна плоскост".

Сред въпросните ангажименти се споменават съгласието на Турция да предостави свои бази за подготовка на бойци на сирийската опозиция, участие в усилията за пресичане на финансовите постъпления за ИД и борба срещу контрабандата на петрол, осъществявана от ислямистите. Нещо повече, Вашингтон смята на необходимо да бъдат подкрепени сирийските и иракски кюрди в борбата им срещу ИДИЛ. И, ако последните отдавна получават сериозна военно-техническа помощ от САЩ и някои негови западноевропейски съюзници, тази за кюрдите в Сирия едва сега започва да се осъществява. Така или иначе, но Анкара очевидно бива лишена от правото на инициатива по отношение на кюрдите в Ирак и Сирия и се оказва заложник на една ситуация, от която все по-трудно може да се измъкне.

Неслучайно преди няколко дни турският министър по европейските въпроси Волкан Бозкир сравни сегашната ситуация в Близкия Изток с шахматна дъска, на която вече са разположени всички фигури. Така, в борбата си срещу ИДИЛ Вашингтон открито подкрепя Багдад и, по чисто тактически съображения, засега не бърза с отстраняването на режима на Асад в Дамаск (макар че това продължава да е негова цел). В същото време, Техеран, който все още си остава противник на Вашингтон, също подкрепя Багдад и Дамаск в борбата им с ИД. На свой ред, Анкара, която доскоро залагаше на иракските кюрди, влоши отношенията си с Багдад и не успя да използва ИД срещу Дамаск. Вместо това, в момента ИД воюва най-вече със сирийските и иракските кюрди. Всичко това води до потенциалната поява на своеобразен "кюрдски пояс" между Турция и арабския свят. При това иракските кюрди отдавна разчитат на подкрепата на САЩ, а сирийските кюрди вече не виждат в западните държави пречка за създаването на собствена автономия в Сирия. Това развитие принуждава Турция на премине в глуха отбрана, тъй като САЩ се стремят да я вкарат във въоръжен конфликт при съвършено неприемливи за нея условия и при доста мъгляви перспективи. Както съобщи наскоро турският вестник "Хюриет", кметът на Диарбекир Осман Байдемир е очертал цяла програма за бъдещи действия, в резултат от които турските кюрди да получат автономия, като тази в Иракски Кюрдистан и Сирия. Според него, този процес трябва да се съпровожда с премахването на турските гранични пунктове с Иран, Ирак, Сирия, Армения и Йордания, както и със създаването на обща административна и политическа система за всички населени с кюрди територии. Ето защо за Турция, за която подобно развитие е истински кошмар, ИД на практика не е противник, а по-скоро съюзник, който може да окаже сдържащо влияние върху практическата реализация на очертаните по-горе геополитически тенденции. Тоест, битката с ИД стимулира развитието на нови процеси в региона, в рамките на които, както се твърди в един коментар на турския вестник "Милиет", Турция се оказва притисната в "менгемето на политиката на глобалните играчи", бива лишена от възможности за маневриране и закъснява с реакцията си на бързо променящата се регионална стратегия на САЩ. Ето защо може да се предполага, че последният телефонен разговор между Ердоган и Обама е бил доста труден. В така очертаната геополитическа "шахматна партия" в региона, Турция или ще бъде принудена да направи поредните си ходове под силен външен натиск, или пък ще се опита да реализира нови и нестандартни сценарии - например да се откаже от свалянето на сегашния сирийски режим и да потърси сближаване с него (както и с Иран), опитвайки по този начин да се справи с непрекъснато нарастващата "кюрдска опасност". Подобно нещо обаче едва ли е възможно в условията на формиращата се под ръководството на САЩ нова "антитерористична коалиция" и продължаващата реализация на стратегическия американски проект за прекрояване на границите в т.нар. "Голям Близък Изток".

В тази връзка е твърде показателно, че основни съюзници на САЩ срещу ИД са именно режимите, които наскоро (по време на речта си в Харвардския университет) американският вицепрезидент Джо Байдън определи като "най-големия проблем в Сирия", признавайки, че Турция, Саудитска Арабия и петролните княжества са инвестирали "стотици милиони долари и десетки хиляди тонове въоръжение в организациите, декларирали готовност да се сражават с армията на Асад", включително джихадистите от "Джабхат ан-Нусра" и другите филиали на Ал Кайда. Вместо да наложат санкции на Турция, Саудитска Арабия или Катар заради решаващата им подкрепа за терористите от ИД и търговията с изнасяния от тях петрол (в която са участвали редица турски компании, като Delta Rubis, Gulf Petrol, Star Pet, Bayegan Grup, FTZ, Power Trans и Kizil Grup), Белият дом сега ги убеждава да влязат в новата антитерористична коалиция, което на практика означава, че им дава възможност да продължат да дестабилизират целия регион.

Горчивата истина е, че под прикритието на военната операция срещу създадената с тяхна помощ ИД, САЩ и арабските монархии (Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Йордания и Бахрейн) на практика започват нова мащабна война, в резултат от което целият Близък Изток се оказва на ръба на катастрофата. Защото евентуални бомбардировки срещу цивилни или контролирани от сирийската армия обекти, да не говорим за осъществяването на сухопътна операция на територията на Сирия, без съгласието на режима в Дамаск или санкциите на Съвета на сигурност на ООН, биха означавали открита агресия с непредсказуеми и необратими последици за целия регион. Включително и за Турция, която все повече се ангажира с този американски сценарий.

-----------------------------------------------------

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите

 
Начало Предишна 4 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla
Анкета

Съгласни ли сте правителството да даде милиарди за въоръжаване, тъй като сме член на НАТО?

(4 votes)

0%
100%
0%
0%