Tag:барозу

"Аз съм най-силен в момента!" - кой е най-силният, като за начало вижте и чуйте Невидяното и Нечуваното:

{edocs}press-b.b-2011.doc,600,400,link{/edocs}

http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/razgovori-gosti/story/1971444067-Boyko_Borisov_Az_sam_naysilen_v_momenta.html

Страховити са гримасите на времето – яви се Спасител, пише история, прави революция, строи, както не се е строило 30 години назад, държи високо знамето на режима, а вражески настроената опозиция нехае за храбростта Му, нахално го критикува, търси му сметка, безобразничи припомняйки Му вредата от Неговата полуинтелигентност.

Както пееше един младеж „Този Рай води в Ада!”

Довчера слушахме, че сме като кучетата на премиера Борисов, днес песента е друга – оприличават българите на свине, които искали да се върнат в „кочинката” и там да си квичат!

Според Негово Превъзходителство Борисов, както го нарече митрополит Домeтиан той дал пари да построи и ремонтира Пернишкия театър, Русенската опера, филхармонията... Извинете! Филхармонията май не се ремонтираше, а се слушаше...на концерт.

Любимата опера на Превъзходителството се оказа концерт на филхармонията, в антракта на който - бегаш да гледаш „Челси” – „Тотнъм”! Това е любимата Му опера!

Крайно време е да го запомним докато все още се чува квичене...

Хубаво му е на Превъзходителството при кака – седи си на топло, разказва, и пише историята, а от стената го гледат другите „каки”: Хилъри, Меркел, Дилма – Бог наспорил на каки за Бойко Б., за други пропуснал.

Репортерка припомня как някакви записали телефонен разговор, а гласът на единия го докарвал досущ като на Превъзходителството! Та в записите, гласът, който прилича на Бойковия и другия, на шефа на митниците, за Мишо Бирата хортуват... Бирата пък взе, че се спомина внезапно малко след като излязоха записите, и то не къде да е, а в Правец!

„Измислен скандал и по никакъв начин не се отрази” обяснява Бойко Б. и допълва – „Въобще не се интересувам, не ми е интересно да го коментирам...”.

Ето, Станишев не са го освирквали – ама това е, защото не е строил спортни зали, „нямаше зала, където да го видят, за да го освиркат”! Пишман да стане човек, че строи и прави добро, като строи зали!

Затова и в парламента не им ходи, когато им скимне на депутатите от опозицията да го викат – какво е това, да го откъсват от работата, за да им слуша глупостите и да му губят времето ли да ходи там?!

На Него на главата му гьолове, жабурняци за милиони, а те тръгнали да Го освиркват – където се появи – свиркат, та се късат! Какво е това? Черна неблагодарност – Той оставил личния си живот – няма време да се усмихне, дето се казва от рязане на ленти и мачове, а отсреща – никаква благодарност за това! Зад всяка лента по една магистрала и пречиствателна станция стои, а те тръгнали да го освиркват!

По-рано около Японския не можеше да мине човек, на групи вървяха по София, а сега – няма престъпност! И това ли не забелязват?

Това Маджо, това Румен Николов – Пашата – познавал ги от спорта, а сега ще го изядат за това! Даже Пашата не го познавал, май били само съдружници... Е, и?

Тръгнали едни американски посланици да пишат за него разни работи – важното е какво казва сегашният амбасадор от Щатите Уорлик, а той мълчи, значи такива неща не са се случвали!

Това със свиркането е някаква нова мода, като модата да се палят коли, както каза Цветанов! И с това ли трябва да се занимава?!

Верно, едно време Борисов казваше: „...политиците и изобщо политиката е като „лайно в целофан”, сега обаче палачинката се обърна и Превъзходителството не мисли да произнася такива неща, по-скоро обяснява, че „зависи от продукта” – явно продуктът не е ...това, миризливото, а нещо ново, историческо!

Времето е такова – връщаш се назад, като вадиш да плащаш, а иначе напред си запълнил календара до 2013 – по-запълнен е от този на Монсерат Кабайе, дего се казва!

Най-добър е. Той е най-добър - затова всички го нападат, и всички искат да водят дебат с него, но Той търси за съвет само Барозу! На друг няма доверие. На какъв език са си говорили с португалеца – само те си знаят! И на това ще завидят – на едно обикновено партийно-международно щастие!

В партията Той е мъжът, ако беше станал президент, съпартийците Му щяха да се изпокарат в партията, и държавата да се срути – а той на държавата се е обрекъл!

Русия ли? Там протестират, защото няма свобода на медиите – у нас всеки го напада, всеки си има медия! Като дадат в Русия свобода на медиите – ще се разбере и дали са честни изборите – не всяка държава разполага с Цецо, за да е честен вотът! А Цецо е уникален – МВР и избори – желязна спойка, и не дава отклонения.

Важното е да не забравя човек какво е казал Господ: „Обичай враговете си!”, а Бойко Б. ги обича! Ех, как ги обича само.... Няма политически опонент, който да не е усетил Бойковата обич! Едни се развеждат от тази обич, други – бягат от парламентарните си групи, трети – я да не задълбаваме...

Човек като му се изпълни мечтата – обича и за другите остава! Ето Той изпълни своята мечта – да стане генерал и сега залива, дави всичко що се изпречи с обич...

Друга работа е, че някои се объркват от обич и правят глупости – ама и за това ли да им носи отговорност?

Ето, народът знае, че е обичан: 3,5 милиарда лева „за имунизации, и за какво ли не...” му дава.

Раковоболните с химиотерапията все си протестират, а след това се вижда, че цяла година за всичко си е имало пари!

Кака Му изборява в кои специалности няма да останат лекари специалисти: патологоанатоми, анестезиолози, неонатолози, а Той се заслушва в думите й: „Я ми го напиши на едно листче и ми го дай да поразпитам” казва Той сговорчиво. Така стават добрите дела – чуваш, дават ти листче, поразпитваш...

Не е лесно, определено не е лесно...

Ето, губиш на тенис и навеждаш засрамено глава, вървиш към колата, броиш плочките до колата и изчезваш! „Щом си загубил, не ти е мястото там...”

Това с мястото само за тенисът става, да не вземе да се обърка някой!

Едно е тенисът с Борис Бекер, друго – футболът в Бистрица... На корта все ще вземе да се появи Мануела Малеева и да заговори на Бекер на английски – обидно е! Той стигна до под кривата круша с английския, а те си говорят: „Камон, камон!”/„Come on, come on” – бел. Л. М./ Така ли се прави!

Като биеш на корта, можеш да говориш всичко, а като паднеш – вървиш и броиш плочките с наведена глава до колата...

„...е, Робърт де Ниро, на 67 години е станал баща... ние няма да изкараме до 67 години на власт...”

Децата, като им направиш магистралите – за всички деца ще е добре!

Ще напишат ли специалисти някога „История на болестта за мандат 2009-2013”,  или всичко опира до користолюбието на Мушамената опозиция?

Дали романът „Винету” е бил изчетен до края, или всичко, които ни се случва, ще мине след години в раздела „Какво съдържаше целофанът в условията на световна криза и финансова рецесия”?

За простосмъртните обяснявам, че участваме на живо в пиеската „Как нервни хора от Балканите не разрешиха на пожарникар с генералски лампази да умре и го оставиха във властта...”

Ентусиаст се оказа Превъзходителството, не че се стремеше към приказно богатство, в условията на капитала и спекулантите – какво ли не се случва! Как да остави държавата на хора с нестабилен мироглед, изнежени, ползващи чужди езици, повърхностни, които няма да оценят величието на стореното от Него самия?

Сега ще се хванат с изречението: „Прасето като го махнеш от кочината, то си обича, квичи, иска да се върне там да си стои”...

Имали са българите в историята си свинар за цар, защо историята да не се повтори, па макар и в рамките на Европейския съюз?

 

На 9 август, кандидатката за президент Меглена Кунева, на въпрос на кандидат избирател, за връзката между нея и АЕЦ “Козлодуй”, “Белене” и назначаването й във френската банка “Париба”, отговори: "Няма такава връзка. В моя сайт много скоро ще има специална секция, условно наречена “Лъжи и истини”. Там ще видите всичко".

По-късно Кунева добави, че е имала разрешение от Еврокомисията да участва в обществения борд на “Париба”...

Какъв е поводът за това изявление на Кунева и доколко истина съдържа то?

Преди 15 месеца, организацията за борба с политическата корупция „Транспъранси интерешънъл” разкритикува назначението на Меглена Кунева и други трима бивши еврокомисари на "доходни позиции" в частния сектор.

Съобщението за този скандал дойде с новината от Агенция Ройтерс, че акционерите на френската банка „Париба” са гласували назначението на Меглена Кунева като член на борда на банката.

Уточнявам, че банка „Париба” е френска и приватизацията й през 1987 се свързва с името на Жак Ширак, докато е кмет в Париж.

По време на предприсъединителните преговори на България за приемане в ЕС, водени от Кунева, Ширак е вече президент на Франция. Името му се свързваше тогава с лобирането на френски интереси при строителството на Атомна централа в Румъния – една от големите причини да се оказва натиск за последвалото затваряне на българската АЕЦ „Козлодуй”.

През 2007 година Ширак бе обвинен в злоупотреба със средства от времето, когато е бил кмет на Париж.

В същото време, докато се водеха преговорите за присъединяване към ЕС, Кунева ревниво пазеше в тайна от българите условията, при които България ще бъде приета за страна-членка на Евросъюза. Останалите български политици, също криеха тези условия, докато в един момент стана ясно, че България се е „съгласила” да затвори АЕЦ „Козлодуй” като започне с първите четири блока.

Кой е бил питан за това, Кунева да обещае затварянето на атомната централа и до днес не е ясно. В същото време се проясни фактът, че никой от политиците ни не е спрял Кунева за съгласието по това условие...

Никой от политиците ни не поиска преговорите, които води Кунева да бъдат прозрачни, а не да се водят на тъмно!

Един вестник, наречен „Строго секретно” обърна внимание на скандалния факт, че в случая със затварянето на АЕЦ „Козлодуй”, Кунева и сие са в НАРУШЕНИЕ НА ВИЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ, РАТИФИЦИРАНА ОЩЕ В КРАЯ НА 20 ВЕК!

Какво имам в предвид:

В Част пета на Виенската конвенция, назована

НЕДЕЙСТВИТЕЛН0СТ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ

Раздел I.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

.........................................................................................................

е записано:

Член 49

Измама

Ако държавата е подведена да сключи договор под влияние на измамно поведение на друга участвуваща в преговорите държава, тя може да се позовава на измамата като основание за недействителност на своето съгласие да се обвърже с договора.

Точно този текст, прави недействително сключеното от Кунева „съгласие” за затваряне на АЕЦ „Козлодуй”, тъй като един професор, председател на Световния съвет на ядрените работници, Анре Майсьо разкри, че България е отстъпила пред шантажа на еврокомисаря по разширяването и заместник на Барозу, Гюнтер Ферхойген, като е допуснала неизвестни технически експерти да дават мнение на ЕК за състоянието на централата, „експерти”, които в Световния съвет на ядрените работници никой не познавал! „В Световния съвет на ядрените работници членуват 1.4 млн. работници от 26 държави в целия свят и всички са единодушни, че АЕЦ "Козлодуй" е безопасна”, бе категоричен още през 2002 година Майсьо.

Проф. Майсьо уточни, че е имало „скрити обстоятелства” около това решение, като на първо място постави „измамната позиция на г-н Ферхойген в писмо от 26.09.2000 г., в което еврокомисарят представя лъжлив цитат от доклада на ВЕИРА от март 1999 г., според който "въз основа на наличните сведения, съществуващите и предстоящите програми за подобряване на ядрената сигурност, не могат да доведат тези реактори до приемливо за Западна Европа равнище".

Оказа се, че истинският текст в Доклада, според професор Майсьо обаче гласял: "тези централи /АЕЦ "Козлодуй/ като всички реактори тип ВВЕР 440, представляват същностно характеристики на сигурността, които надвишават тези на повечето в западните централи", т. е. точно обратното по смисъл на твърдението на Ферхойген.

Ще припомня, че Майсьо категорично заяви, че всички доклади на Световната агенция за ядрена енергия категорично противоречат на заявеното от г-н Ферхойген!

Измамна позиция, шантаж, лъжлив цитат от Доклада, който представя „Козлодуй” като ненадеждна по отношение на сигурността – и въз основа на тези представени от Ферхойген данни – ЕК притиска България да затвори Атомната си централа, като условие за влизане в Европейския съюз?

От това по-голямо нарушение на член 49 от Виенската конвенция, здраве му кажи!

ЕС се позова на гласуването в българския парламент, като очевидно призна, че щом затварянето е направено по българска воля, то може да бъде променено по българска воля.

Някои политици днес трябва да говорят от затвора!

Любен Беров; Иван Костов и Надежда Михайлова; Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси и Миглена Кунева. Това са лицата, на които страната ни дължи удоволствието да "хлътне" с милиарди левове и да продължи да е на дъното по отношение на енергетиката!

Ако през 1992 г. модернизирането на старите ВВЕР е изглеждало почти невъзможно /което донякъде обяснява решенията на правителството Беров/, след това започва истински абсурд. Извършено е пълно модернизиране на малките блокове, на цена 750 млн. долара и чак швейцарци идват да копират опит.

На този фон две основни събития закриват сметката на атомната ни централа и на печалбата за страната ни:

  • "Меморандумът" на Надежда Михайлова с Гюнтер Ферхойген от 1999 г., подписан само на английски от външната ни министърка и онзи същия бивш еврокомисар, който през 2006 г. публично бе обвинен в Европейския парламент в корупционни практики спрямо цели правителства!
  • Предсрочното затваряне на глава "Енергетика", с поетия незаконно ангажимент за това в края на 2006 г. от дуета Кунева-Паси.

Точно Кунева бе тази, която Кунева стигна до абсурда да обяви, че 5 и 6 реактор били построени с европейски пари, понеже ЕС нямал намерение да ни остави на тъмно! За справка на същата, ще припомня, че големите реактори в Първа атомна няма как да се били построени с европейски пари, тъй като са създадени, съответно до 1988 и 1991 г.!

Кой и кога точно измисли, че влизането ни в съюза трябвало да се обвърже с АЕЦ "Козлодуй"? Не беше ли именно Кунева тази, която днес има наглостта /ще използвам често употребявана дума на премиера Борисов/, да заблуждава и говори на границата на лъжата за приноса си към затварянето на АЕЦ „Козлодуй”??

Каква е вината на Иван Костов за АЕЦ-а?

Юли 1997 г. Приет е т.нар. План 2000 за разширяването на ЕС. Той повтаря подхода на Г-7 от 1992 г. В него е предвидено затваряне на ВВЕР-440 в нашата АЕЦ "в момента, в който бъдат осигурени други, точно определени енергийни източници" - 1 и 2 блок следва да се затворят през 2001 г., а 3 и 4 - през 2001-2002 г.

Септември 1998 г. Кабинетът на Иван Костов приема дългосрочна енергийна стратегия на България, която предвижда първите два блока на "Козлодуй" да се затворят през 2005 г., а вторите - след 2010 г.

12 март 1999 г. Парламентът одобрява енергийната стратегия.

4 ноември 1999 г. Парламентът гласува мандат на Иван Костов да договори с ЕС приемливи срокове за затваряне на реакторите и компенсации за загубите ни. Костов публично твърди, че няма да се поддадем на диктата на ЕС.

29 ноември 1999 г. Външният министър Надежда Михайлова и комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген внезапно подписват т.нар. Меморандум за разбирателство /на английски еузик/, в който България се ангажира да затвори първите два реактора през 2002 г. и в същия срок да договори затварянето на следващите два, което да не е по-късно от 2008-2010 г. Записано е обаче, че според Европейската комисия затварянето ще стане най-късно 2006 г. и компенсациите са 200 млн. евро. Пълното закриване само на един реактор според експерти струва над 300 млн. евро.

2000 г. България сключва три заема за затваряне на малките реактори.

Как недоучилият, така наречен цар сложи кръст на българската енергетика

22 януари 2002 г. Премиерът Симеон Сакскобургготски след среща с гръцкия премиер Костас Симитис, еднолично му обеищава, като заявява, че България ще затвори 3 и 4 блок през 2006 г.!

28 март 2002 г. След бурни дебати парламентът ратифицира споразумението с ЕБВР за извеждане от експлоатация на малките блокове. Депутатите от левицата напускат залата и не гласуват.

10 юни 2002 г. Петте синдиката в АЕЦ "Козлодуй" и Световният съвет на ядрените работници внасят в Европейския институционален съд в Люксембург иск срещу условието на ЕК за затваряне на 1 и 2 блок. Съдът констатира, че няма никакво решение на ЕК за затваряне на малките реактори в "Козлодуй".

Юни 2002 г. Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) проверява реакторите на АЕЦ "Козлодуй" и удостоверява, че 3 и 4 блок са модернизирани, отговарят на всички международни изисквания за безопасна експлоатация и могат да бъдат ползвани от България, докато са й нужни.

1 септември 2002 г. Външният министър Соломон Паси тайно праща "нонпейпър" в ЕК, че България ще затвори предсрочно реакторите ВВЕР 440.

26 септември 2002 г. Кабинетът на Саскобургготски приема решение 1 и 2 блок да се затворят през 2003 г., а 3 и 4 - през 2006 г.

На народа се обяснява, че се чака партньорска проверка след затварянето на глава "Енергетика" и преди окончателното завършване на преговорите за присъединяване. Публично се обяснява, че проверката може да спаси реакторите, ако докаже, че са безопасни.

Всъщност договорената проверка е за изясняване степента на готовност на закриването (това става известно по-късно).

Решението на МС е обжалвано във ВАС от 11 депутати от Коалиция за България.

1 октомври 2002 г. Кабинетът гласува повторно решението си.

2 октомври 2002 г. Парламентът гласува решение, че 3 и 4 блок може да бъдат затворени едва след приемането на България в ЕС.

28 октомври 2002 г. Депутати от Европарламента посещават АЕЦ "Козлодуй". Препоръчват да бъде направена исканата от България партньорска проверка и признават резултатите от проверката на МААЕ от юни 2002 г.

18 ноември 2002 г. Кабинетът на Сакскоургготски затваря набързо преговорната глава "Енергетика" с ангажимент да затвори 3 и 4 блок през 2006 г. Въпреки предстоящата партньорска проверка. Меглена Кунева се хвали, че бързо е затворена и глава "Други", в която би могло да се запише "гъвкав режим" за малките реактори. Президентът Първанов не е уведомен за това решение и го научава минути преди срещата си с Романо Проди, с когото е трябвало да говори и за спасяването на реакторите.

25 ноември 2002 г. Коалиция за България внася вот на недоверие към правителството заради АЕЦ "Козлодуй" с мотив, че то е взело решението си от 18 ноември, нарушавайки решението на парламента от 2 октомври.

19 декември 2002 г. Кабинетът на Сакскобургготски взема решение да закрие 1 и 2 реактор на 31 декември.

31 декември 2002 г. Спират работа 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй".

9 януари 2003 г. Тричленен състав на Върховният административен съд отменя решението на МС от 1 октомври 2002 г. за затварянето на 3 и 4 блок през 2006 г. като противоречащо на решението на парламента.

28 март 2003 г. Петчленен състав на ВАС окончателно отменя въпросното решение на МС.

2-13 юни 2003 г. Световната асоциация на организациите, експлоатиращи АЕЦ (ВАНО), прави партньорска проверка в АЕЦ "Козлодуй". Екипът е от представители на САЩ, Русия, Франция и Япония.

На 5 септември 2003 г. е публикуван докладът на групата: блокове 3 и 4 на "Козлодуй" покриват всички международни стандарти за безопасна експлоатация.

17-18 ноември 2003 г. в АЕЦ "Козлодуй" се прави още една проверка от експерти на Групата по атомните въпроси и ядрената безопасност към ЕС. Централата е безопасна, изпълнени са всички препоръки от предишни години, заявява шефът на проверката Антонио Мадона след приключването й.

17-24 април 2005 г. Гражданският комитет за защита на "Козлодуй" организира подписка в цялата страна срещу закриването на 3 и 4 блок. В парламента са внесени 566 435 подписа. Те "изчезват" и не са използвани като аргумент от българското правителство.

На 28 март 2002 година, в парламента най-неочаквано е предложено да бъде приет ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ОТНОСНО ДЕЙНОСТИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ФОНД "КОЗЛОДУЙ" ЗА ПОДПОМАГАНЕ ИЗВЕЖДАНЕТО ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ.

Ето част от стенограмата на това заседание:

{edocs}stenogr-aez1.doc,600,400,link{/edocs}

Докладчикът Веселин Близнаков се позовава на „последователната” политика на правителството на Иван Костов за окончателно затваряне на „Козлодуй”. Цялата стенограма можете да видите тук:

Като вижда, че дебатът е предварително предрешен депутатът Любен Корнезов обявява: „В знак на протест Коалиция за България напуска пленарната зала.”

В отсъствие на депутатите на социалистическата партия, царедворците си изчитат Проекта за Закон, който ще осигури затваряне на Атомната централа и си го гласуват...

На какво разчита Кунева?

На късата памет на българите е отговорът. Ето защо тук ще припомням всички стъпки и нейни действия, за да стане ясно, че тя е главната виновница по съсипването на ядрената българска енергетика:

Едва ли някой помни какво каза бившата еврокомисар Миглена Кунева за съдбата на АЕЦ "Козлодуй", но аудиозаписите са живи. Ето какво запазиха те:

Разговорът бе на Емилиян Лилов с министъра на европейската интергация, Миглена Кунева и председателя на Агенцията за атомно регулиране Емил Вапирев по съдбата на АЕЦ "Козлодуй". Проведен на 18 ноември 2002 г., в студиото на радио "Свободна Европа". Докато Вапирев в студиото бе лаконичен, че "...проверката на АЕЦ "Козлодуй" е политически, а не технически проблем" /става дума за назначаване на бъдеща партньорска проверка - бел. Л. М./, Кунева отговари: "...ние не бихме могли да ангажираме 15-те страни, ако те не са се съгласили на тази проверка".

Т. е. от Брюксел могат да ни извиват ръцете, а тук, в България политиците ни ще се подчиняват!

Месец декември 2005 г., стенографските протоколи за запазили една любопитна дискусия по съдбата на АЕЦ "Козлодуй", по време на която депутатът Минчо Христов се обръща към министър Кунева с остри въпроси и нападки. Ето част от тях:

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: ...Следва питане към министър Кунева, отправено от народния представител Минчо Христов относно развитието на евроинтеграционния процес в България.

Имате думата, господин Христов, за да отправите своето питане – в рамките на 3 минути, моля.

МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Вие сте единственият министър, който запази старото си работно място в днешното правителство. Предполагам, че Съветът на тристранната коалиция, както и премиерът Станишев са оценили подобаващо Вашия принос в евроинтеграционните процеси.

Бързането на предишното правителство да затваря преговорни глави и приемането на всички условия на Европейския съюз Ви спечелиха името “мадам “Йес” – човек, който винаги казва “да”. Дори един румънски премиер констатира, че Вашият екип “буквално си е свалил гащите пред емисарите от Европейския съюз”.

Не мога да подмина и резултатите от тези договорености. Според мен, госпожо Кунева, Вие и Вашият бивш колега господин Соломон Паси, както и господин Симеон Кобургготски трябва да отговаряте за закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”.

Това обаче не е само мое мнение. Вашият сегашен коалиционен партньор господин Любен Корнезов публично призна, че господин Паси трябва да влезе в затвора по чл. 103 и чл. 282 от Наказателния кодекс – общо между 11 и 23 години затвор, заради затварянето на глава “Енергетика”.

През м. февруари 2004 г. Вие съветвате: “Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото”. На друго място Вие казвате: “Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ “Козлодуй”, защото ядрената енергетика няма перспектива”.

Няма да коментирам тук тези Ваши думи, само ще кажа, че на фона на препоръките на Евросъюза да се търси по-гъвкав подход за закриването на трети и четвърти блок тези думи ми звучат цинично.

Нямам отговор и защо заблуждавахте, че нещо зависи от така наречената партньорска проверка и че “нищо не е договорено, докато всичко не е договорено”. Нямам отговор и защо, след като един неизвестен чиновник фалшифицира доклада на партньорската проверка, добавяйки, че трети и четвърти блок не могат да бъдат модернизирани, Вие, госпожо Кунева, и Вашите представители в Брюксел не реагирахте и не защитихте интересите на българския народ и българската държава.

Моят въпрос към Вас е: защитават ли се днес тези интереси? Съществува ли опасност да бъде задействана така наречената отлагателна клауза за приемането ни в Европейския съюз? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.

Имате думата за отговор на отправеното питане, госпожо министър.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Христов, има голямо раздвоение в стила на Вашия въпрос. В първата си част, във Вашата прелюдия-обяснение към въпроса, което междупрочем няма нищо общо със самия въпрос, всъщност Вие не искате България да влезе в Европейския съюз, защото този Европейски съюз не Ви харесва.

От Вашия въпрос става ясно, че на Вас не Ви харесват правилата на Европейския съюз, защото на тези правила България е казала “да”. Казала е “да” по същия начин, по който са го казали всички 25 страни досега. Аз съжалявам, че моите експерти не са успели, макар че поне Ви бяха обяснили, че няма Министерство по евроинтеграцията и още няколко други грешки, които бяхте направили в опита си да зададете въпроса, но изглежда не сте стигнали дотам да разберете какво означава регламент, какво означава директива и какво означава една страна да иска да се присъедини към Европейския съюз.

==========================================

Искате да говорим за Козлодуй – нямам нищо против това, имате право да задавате своя въпрос, но може би е хубаво това да се направи в някакъв друг публичен форум. Има достатъчно много такива, на които аз отговарям на въпроси.

Какво е можело България да направи е трябвало да се запитаме 1993 г., когато сме подписвали Гаранционното споразумение тук, в този парламент междупрочем е ратифицирано, и когато всъщност сме казали в това Гаранционно споразумение, че малките блокове не са безопасни. Това е написано черно на бяло в Гаранционното споразумение.

1998 година има меморандум, който изважда пред скоби въпросите, които не са свързани с директиви. Единствено по директиви и регламенти се преговаря. По това е преговарял и нашият екип.

По въпроса за ядрената енергетика. Вие цитирахте абсолютно некоректно тази статия. Ще Ви помоля там, където се казва, че ядрената енергетика няма бъдеще и цитирате мен, да ми дадете цялата статия, за да можем публично да прочетем точно тази част, която Ви е възмутила. Точно обратното – един от малкото български политици съм, който е разговарял със Зелените. Високо Ви препоръчвам в Европейския парламент да разговаряте със Зелените и да се опитате да ги убедите в нашите български тези. Разговаряла съм в Австрия, разговаряла съм в Германия, в Швеция, в Дания, за да мога да обясня перспективите пред българската енергетика. Нееднократно съм казвала, че ядрената енергетика е част от решението на енергийните проблеми в България и имам удоволствието още веднъж да кажа това пред вас. Междупрочем това е и политиката на НДСВ. Неслучайно директорът на ядрената електроцентрала “Козлодуй” е член на нашата парламентарна група.

По въпроса за предпазната клауза. Да, предпазната клауза може да бъде задействана. Тогава може би ще се очаква за една година, ако 3 и 4 блок продължат да работят в тази година, когато не сме членове на Европейския съюз, ние да получим тези милиарди, които Вие твърдите, че се получават от работата на централата всяка година.

Наистина е жалко, че в парламента не говорите помежду си. Бихте могли от директора на централата да получите много добра информация за това какви са намеренията и на НДСВ, и на парламентарното мнозинство да развива ядрената енергетика. Ако това ще успокои Вашия патриотизъм, искам да Ви кажа, че аз принадлежа към тези хора, които са гласували “за” и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата “Белене”.

Смятам да използвам и за в бъдеще резултатите от партньорската проверка, защото за да се появи сега текстът за гъвкаво решение в доклада на Джефри ван Орден, уверявам Ви, този текст се дължи на партньорската проверка, която моят преговорен екип успя да извоюва. Това за първи път се е случило в историята на Петото разширяване. Нито Словакия, нито Литва са имали такава възможност. Хубаво е това също да не се забравя.

Ще ви кажа още няколко думи за предпазната клауза. Ако всички страни единодушно подкрепят отлагането, предложено от Европейската комисия, ако България е неготова в редица области, то това може да се случи. Това е за предпазната клауза за една година отлагане, така наречената “суперпредпазна клауза”. Има още три, които са свързани с общата предпазна клауза, клаузата “Вътрешен пазар” и “Правосъдие и вътрешен ред”.

Налагането или не на тази клауза е въпрос на решение от всички страни членки, включително на такива страни като Австрия например, които знаете, че имат специфично отношение по повод на ядрената енергетика. Австрия е следващото председателство.

Господин Христов, аз разширих своя отговор, защото Вие не искахте да ми зададете въпроса за предпазната клауза, а за “Козлодуй”. Затова моят отговор е също толкова непропорционален, колкото беше непропорционално и Вашето питане. Говорих по-малко за предпазната клауза и повече за “Козлодуй”.

==============================================

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Кунева.

Господин Христов, имате право на два уточняващи въпроса към министър Кунева. Заповядайте.

МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо министър! Тук не става дума за никаква политизация, за никакъв патриотизъм, тук става дума за елементарните интереси на всички български граждани и на българската държава – закриването на АЕЦ "Козлодуй". Няма да Ви казвам разбирам или не нещо от Европейския съюз – аз съм доцент по политология и преподавам в Университета "Политика на Европейския съюз". Мисля че не това е основното, което тук трябва да разискваме.

Тук са имената на изключително известни ядрени специалисти: Кенет Брокман, Андре Маисьо, Питър Хаук, които ясно и категорично заявяват, че ядрената ни централа може да работи безпроблемно до 2030 г. според тях.

Вие сте министър на евроинтеграцията, госпожо. В този смисъл съвсем коректно бих искал да Ви попитам няколко неща.

Наскоро бе приет докладът на Комисията по външна политика на Европарламента, в който се призовава Европейската комисия, цитирам: "за един по-гъвкав подход при затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". С оглед предстоящата енергийна криза много европейски правителства преразглеждат своята политика към атомната енергетика. Дори Германия, дори Зелените, госпожо Кунева, започват вече да преразглеждат своята позиция.

Вие добре знаете, че 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" имат действащ лиценз до 2011 и 2013 г. съответно.

Като министър какво бихте направила Вие за запазването на тези мощности, особено като се има предвид изключително благоприятната международна обстановка?

Ще Ви попитам и нещо друго, тъй като премиерът не ми отговори – какво е Вашето лично отношение към изявлението на председателя по външна политика на Европейския парламент господин Брок, според който планираното за 1 януари 2007 г. приемане на България в Европейския съюз трябва да бъде поставено под въпрос, ако се докаже, че на територията на България е имало тайни затвори на ЦРУ?

========================

Аз не съм против Европейския съюз, госпожо Кунева, и Вие добре го знаете. Аз съм против влизането в Европейския съюз по този начин – без 3 и 4 блок, и сериозно казвам – без 1 и 2 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Те трябва да бъдат защитени.

Ще Ви цитирам нещо, госпожо министър: “Не може хората, които доведоха България до тази ситуация, които на практика отказаха да защитават националните интереси, да се занимават със защитата на тези интереси. Мисля, че тези хора оттук нататък нямат право да водят преговорите с Еврокомисията. Става дума за Соломон Паси и Меглена Кунева”, край на цитата.

Това не са мои думи. Това са думи на господин Румен Овчаров, естествено преди да стане Ваш колега и коалиционен партньор. Според мен тези думи са доста точни и уместни. Жалко, че господин Овчаров се отказа от тях и днес позицията му е друга.

Наистина е жалко, че той се отметна и от други свои думи, казани на 10 януари 2003 г., а именно: “Необходим е референдум за АЕЦ “Козлодуй”, заяви той. И още: “Не е редно политическите сили да говорят едно, парламентът да приема друго, а министър Паси да си приказва и да подписва нещо трето.”.

Това мисля, че се отнася и до Вас, госпожо министър. Ако трябва да бъда искрен, това се отнася и до самия господин Овчаров.

Само преди месеци господин Овчаров беше за отварянето на Глава “Енергетика” и предоговаряне на закриването на 3 и 4 блок. Днес той вече е против. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Кунева не отговаря на цитираните имена от депутата Минчо Христов на: Кенет Брокман, Андре Маисьо, Питър Хаук, които ясно и категорично заявяват, че ядрената ни централа може да работи безпроблемно до 2030 г.

Кунева подминава с мълчание и коментара на собствените й думи:

“Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото” и  “Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ “Козлодуй”, защото ядрената енергетика няма перспектива”.

Тя е „забравила” и твърдението си 2005 година, в български вестник, когато тя призна: "Във Виена щяха да ме разкъсат за АЕЦ "Козлодуй"!

Всъщност Кунева мълчи и за Гюнтер Ферхойген, който излъга, че ЕС настоява да се затвори АЕЦ-а и това бе признато не от някой на пазара в София, а от Романо Проди, и то официално!

Миглена Кунева, която в 2011 година тръгна да става президент на българите, пренебрегна декларираното от професор като Андре Майсьо, който е президент на Световния съвет на ядрените работници /WONUC/, в който членуват 100 хил. експерти от атомните централи. Майсьо е и доктор на физическите науки, и в прав текст заяви: "Навремето писах на Романо Проди, за да му кажа, че тогавашният еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген е излъгал. Писмото ми беше публикувано в интернет и стоя там година и половина. Никой не ме обвини в клевета, защото казах истината. Ферхойген излъга, той е фалшифицирал заключението на доклада, за да изтръгне от българския парламент решение за затваряне на Трети и Четвърти блок. Сега ЕС се опира на гласуването на българския парламент, за да иска затварянето на реакторите..."

Проф. Майсьо заяви още: "Припомням, че големият страх, голямата грешка беше, че ако не бъде затворена централата, България няма да влезе в Европа. Казвал съм го - България ще бъде в Европа, каквото и да се случи, защото Европа се нуждае от вас на Балканите."

Това също бе удобно пренебрегнато от Кунева!

И тук ще цитирам едно ключово изявление на бившата преговаряща Кунева: "ако 2002 г. не бяхме приключили преговорите по глава "Енергетика", нямаше да станем член на ЕС през 2007 г.,".

Е, кой си затваряше очите и ушите удобно и заплашваше, че влизането в ЕС ще стане след затварянето на „Козлодуй”?

Още за псевдопатриотизма на Кунева, за личния й интерес и принос България да е на колене в енергийно и икономическо отношение - очаквайте в следващите дни, за да стане ясно, че отново силно се опитват да ни лъжат!

 

Едно съобщение за конфликт на интереси, в който се споменава името на бившия еврокомисар Меглена Кунева ме върна към една болна тема за българите – голямата измама, свързана със спирането на АЕЦ „Козлодуй”, присъединяването на България към Европейския съюз, както и личният „принос” на еврокомисаря по разширавянето Гюнтер Ферхойген.

Налице е откровено нарушаване на Виенската конвенция, която България е ратифицирала още миналия век.

Ето историята:

Вчера "Трансперънси интернешънъл" разкритикува назначението на Меглена Кунева и други трима бивши еврокомисари на "доходни позиции" в частния сектор.

Съобщението дойде с новината от Ройтерс, че акционерите на френската банка „Париба”

гласуваха назначението на Меглена Кунева като член на борда на банката. Банка „Париба” е френска и приватизацията й през 1987 се свързва с името на Жак Ширак, докато е кмет в Париж.

По време на предприсъединителните преговори на България за приемане в ЕС, водени от Кунева, Ширак е вече президент на Франция. Името му се свързва тогава с лобирането на френски интереси при строителството на Атомна централа в Румъния – една от големите причини да се оказва натиск за последвалото затваряне на АЕЦ „Козлодуй”.

Тук започват и любопитните детайли от тази невероятна история: 2007 година Ширак е обвинен в злоупотреба със средства от времето, когато е бил кмет на Париж.

По време на воденето на преговорите за присъединяване към ЕС, Кунева ревниво пазеше в тайна от българите условията, при които България ще бъде приета за страна-членка на Евросъюза. Останалите политици, също криеха тези условия, докато в един момент стана ясно, че България се е „съгласила” да затвори АЕЦ „Козлодуй” като започне с първите четири блока.

Кой е бил питан за това, Кунева да обещае затварянето на атомната централа и до днес не е ясно. В същото време се проясни фактът, че никой от политиците ни не е спрял Кунева за съгласието по това условие...

Какъв е механизмът по вземане на това лошо на България решение – с годините събитията започват да се проясняват.

В последния си брой месечното издание „Строго секретно” припомня, че в случая „АЕЦ „Козлодуй” е нарушена Виенската конвенция. За какво иде реч?

В Част пета на Виенската конвенция, назована

НЕДЕЙСТВИТЕЛН0СТ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ

Раздел I.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

.........................................................................................................

е записано:

Член 49

Измама

Ако държавата е подведена да сключи договор под влияние на измамно поведение на друга участвуваща в преговорите държава, тя може да се позовава на измамата като основание за недействителност на своето съгласие да се обвърже с договора.

Точно този текст, прави недействително сключеното от Кунева „съгласие” за затваряне на АЕЦ „Козлодуй”, тъй като един професор, председател на Световния съвет на ядрените работници,

Анре Майсьо разкри, че България е отстъпила пред шантажа на еврокомисаря по разширяването и заместник на Барозу, Гюнтер Ферхойген, като е допуснала неизвестни технически експерти да дават мнение на ЕК за състоянието на централата, „експерти”, които в Световния съвет на ядрените работници никой не познавал! „В Световния съвет на ядрените работници членуват 1.4 млн. работници от 26 държави в целия свят и всички са единодушни, че АЕЦ "Козлодуй" е безопасна”, бе категоричен още през 2002 година Майсьо.

Проф. Майсьо уточни, че е имало „скрити обстоятелства” около това решение, като на първо място постави „измамната позиция на г-н Ферхойген в писмо от 26.09.2000 г., в което еврокомисарят представя лъжлив цитат от доклада на ВЕИРА от март 1999 г., според който "въз основа на наличните сведения, съществуващите и предстоящите програми за подобряване на ядрената сигурност, не могат да доведат тези реактори до приемливо за Западна Европа равнище".

Истинският текст в Доклада, според професор Майсьо обаче гласял: "тези централи /АЕЦ "Козлодуй/ като всички реактори тип ВВЕР 440, представляват същностно характеристики на сигурността, които надвишават тези на повечето в западните централи", т. е. точно обратното по смисъл на твърдението на Ферхойген.

Ще припомня, че Майсьо категорично заяви, че всички доклади на Световната агенция за ядрена енергия категорично противоречат на заявеното от г-н Ферхойген!

Измамна позиция, шантаж, лъжлив цитат от Доклада, който представя „Козлодуй” като ненадеждна по отношение на сигурността – и въз основа на тези представени от Ферхойген данни – ЕК притиска България да затвори Атомната си централа, като условие за влизане в Европейския съюз?

От това по-голямо нарушение на член 49 от Виенската конвенция, здраве му кажи!

ЕС се позова на гласуването в българския парламент, като очевидно призна, че щом затварянето е направено по българска воля, то може да бъде променено по българска воля.

Какво направи още проф. Майсьо за българската централа в Козлодуй:

"Навремето писах на Романо Проди, за да му кажа, че тогавашният еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген е излъгал. Писмото ми беше публикувано в интернет и стоя там година и половина. Никой не ме обвини в клевета, защото казах истината. Ферхойген излъга, той е фалшифицирал заключението на доклада, за да изтръгне от българския парламент решение за затваряне на Трети и Четвърти блок. Сега ЕС се опира на гласуването на българския парламент, за да иска затварянето на реакторите..."

Тук трябва даизясня, че в дъното на построяването на Атомната централа в Румъния стоят френски интереси, а това е централа, която е много близо до планината Вранча. В същото време, за да могат румънците да пласират своя ток и то на добри цени – едно затваряне на „Козлодуй” им осигуряваше още по-големи печалби.

Днес бившият еврокомисар Меглена Кунева е в борда на френската банка „Париба”. Тя е назначена с протекциите на Барозу в ЕС. Тук ще припомня, че Гюнтер Ферхойген бе заместник на Барозу и навремето е дал фалшив доклад за безопасността на „Козлодуй”! Вследствие на тази измама, българският парламент е поставен пред свършения факт да избере: ЕС или атомна енергетика; загуби по 1 млрд евро на година, или скъп ток поради невъзможност да се построи другата Атомна централа „Белене”.

Днес в условия на тежка икономическа и финансова криза, България губи по 1 млрд евро най-малко от неизнесен ток годишно, заради затварянето на АЕЦ „Козлодуй”.

Меглена Кунева ще получава солидна сума от френска банка като член на борда й. Същата банка, „Париба” бе посочена като гарант при приватизацията на Електроразпределителните дружества от друг енергиен „корифей” и бивш министър на енергетиката, Милко Ковачев. Същият, заедно с енергийния „експерт”, Веселин Близнаков ходи в командировка в канадската „Канду”, която строи с френски протекции атомната централа в Румъния! Защо и каква работа имаха тези двамата в „канду” така и остана загадка.

До ден днешен Главна прокуратура не е проверила какво правеха в Канада двамата царедворци във фирма, конкурент и заинтересована от затварянето на българската АЕЦ”Козлодуй”.

След като изтече мандата му, Ковачев работи в софийския офис на „Париба”, а по-късно бе преместен в Лондонския й офис! Защо, в името на благодарност за какво?

На вниманието на Главния прокурор Борис Велчев

По времето на преговорите за присъединяване на България към ЕС, се оформя един кръг „Анти-Козлодуй”, в който влизат: Меглена Кунева, Милко Ковачев, Веселин Близнаков, Гюнтер Ферхойген, човек на днешния председател на ЕК, Барозу.

Всеки един от този кръг е достоен да се превърне в следствен по далаверата: отстояване на френските интереси чрез загробване на българската енергетика. Тук са налице свидетелствата на проф. Майсьо, машинациите на Кунева, лъжливия доклад на Ферхойген, командировките до конкуриращата „Козлодуй”, „Канду” и личните интереси на Милко Ковачев във френската банка „Париба” около ЕРП-тата, тук са всички депутати, които работиха против интересите на България по затварянето на Първата атомна централа, за да печели румънската атомна централа.

Всички те, както и Соломон Паси, Надежда Михайлова и Огнян Герджиков носят с действията си загуби на България по 1 млрд евро годишно – ето поле за акция на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, акция, която разравяйки това блато от корупция и лични интереси в ущърб на националните, може да донесе доста присъди на високопоставени български чиновници и тогава нека Кушлев да се пуска да отнема имущество...

Един невзрачен бивш еврокомисар ни направи за смях и се подигра с националните ни интереси, като принуди българските политици да клекнат по едно безумие – лишаване на страната от собствена Атомна централа.

Нарушен е член 49 от Виенската конвенция, която България е ратифицирала още по времето на Тодор Живков. Тази ратификация не е отменена. Ето защо, като се позоват на една голяма измама и подвеждане на държавата да сключи договор под влияние на друг субект, участващ в преговорите, държавата ни, може да се позове на измамата като основание за „недействителност на своето съгласие да се обвърже с договор.

Има ли мъже в родната политика, които ще посмеят да се позоват на Виенската конвенция по отношение на затварянето на „Козлодуй”?

 

Има ли смисъл да започвам с вица, че Меглена Кунева – момичето на Барозу мадам „yes” – или както стана известна в битността си на еврокомисар, не избрала за кандидат за неин вицепрезидент Даниел Вълчев, защото бил по-красив и по-суетен от нея?

Важното в цялата тази кандидатпрезидентска плява, която ни залива Кунева да бъде прогонена от българската политическа сцена, барабар с мераците си. Причини за това – дал Господ, а що се отнася до Кунева – ние, българите разполагаме единствено с причини, и то много, за да й видим гърба.

Ще припомня едно съвсем скорошно изказване на евродепутата Слави Бинев в Канал 3, когато той, в разговор с колегата Сашо Диков разказа нещо изумително: как в празната зала на Европейския парламент били само Кунева и Николай Младенов и разговаряли помежду си... на английски! Даже ударенията в имената си те слагали съгласно чуждия език:

Чуйте видеофайла от този разговор, който така и не беше публикуван никъде.

Причините: след края на разговора – ще бъдете наясно.

Слави Бинев разкри нови черти от лицето Кунева в този разговор:

Меглена Кунева би била един прекрасен президент за себе си, само за себе си, и само за себе си, даже не знам дали и за своето семейство. е един само за себе си. Тя е един маркетингов продукт и само, който не е работил се нея – може да има добро мнение за нея... Тя имаше едно високомерно отношение към всякакви други българи... Тя е единственият вариант, който би ме накарал да мисля кой е по-лошия вариант за президент – Бойко Борисов или Меглена Кунева... Тя за мене би била най-лошият избор след Бойко Борисов за България... Тя не ни зачиташе нас за хора, европейските депутати – българи...

Преди няколко седмици EurActiv написа коментар под заглавие „Момичето на Барозу се кандидатира за президент”.

Авторът, Георги Готев представя Кунева с нейните заклинания: че известността й като човек с опит и контакти в Брюксел може да й даде решаващо предимство в бъдещата кампания и евентуален президентски мандат.

Кунева влезе в номинациите за президентските избори с една лъжа: че е кандидат на гражданите”! Кой граждани, тези, които тя насади на пачи яйца с водените преговори с ЕС на тъмно, или гражданите, за които единственият й реален принос засега е, че се уреди с добра заплата от Брюксел.

Или гражданите, които лиши от работеща, модерна атомна централа и с това нанесе на икономиката на страната им – щети в милиарди.

Кои граждани представлява Кунева – тези, върху чиято съдба тя изгради имидж, членство в Управителния съвет на френска банка, и които лъга, че защитава като потребители?

Снахата на Живковия земеделски министър Иван Пръмов предвидливо загърби ударилата дъното по рейтинг царска партия и се дистанцира от нея – за да не губи по точки.

Източници, които поискаха анонимност съобщиха за „Хроники”, че лошото настроение на Бойко Борисов в последния месец имало две причини: ултиматум да не се кандидатира за президент на предстоящите избори и – да не напада персонално Кунева.

Да не забравяме какъв горчив залък е това за Борисов, който категорично не подкрепи Кунева за втори мандат като еврокомисар.

Задкулисни информатори от „Позитано” заяви за „Хроники”, че социалистическата партия ще подкрепи Кунева и няма да я напада в кампанията, а при евентуален балотаж – ще предостави гласовете си за нейната кандидатура.

Станишев потвърди тази информация и на 12 юли по време на редовната пресконференция говори със суперлативи за Кунева като кандидат за президент...

„Хроники” отдавна внимателно следи всички действия на Кунева, които са меко казано, насочени последователно и неотклонно ПРОТИВ националните интереси на страната ни.

Всяко действие на Кунева, всеки следващ пост носеше единствено беди на българите и дивиденти на самата нея.

Едни от най-скандалните нейни действия са свързани със спирането на АЕЦ „Козлодуй” като добре работеща и надеждна централа и пряката й работа като главен преговарящ по отделните глави с Европейския съюз.

Само заради тези две причини, в друга държава Кунева би била съдена, осъдена и изхвърлена на бунището на политиката.

Към тези две скандални дейности на Кунева ще прибавя и третата – тази, свързана с битността й на еврокомисар за правата на потребителите.

Кое е скандалното тук: ще отмина смехотворния й принос, че да сигнализира за нередностите в китайските играчки, говоренето й, колко силно да се слуша музика, закъснялото предупреждение, че ни мамят банкерите оставиха някаква значима следа в съзнанието на българите или представляват съществен принос за страната.

Същественото в случая е, че Кунева не поиска от българския парламент да обмисли и гласува наказателни текстове и промени в НК и НПК, които да гарантират действителна защита в случаи, когато се нарушават правата на потребителите и това им струва пари и нерви.

В този смисъл и дейността й на еврокомисар бе по-скоро бледа и с пожелателен характер, но пък й осигури добра заплата.

Или накратко казано: тя не свърши НИ-ЩО!

Високомерието на Кунева не е нещо ново – Момичето на Барозу, както я нарече един европейски вестник отдавна има високо самочувствие, обратно пропорционално на интелекта и морални и етични ценности, които притежава. Кариеризмът, болната амбиция за някои може да са качества, но когато те носят беди и щети на една държава – то логично те трябва да бъдат разгледани в съдебната зала.

Ще започна „представянето” на стъпките на Кунева до включването й в кандидатпрезидентската кампания, а изводите ще оставя на читателите на „Хроники”:

Гаврата с българските депутати и народ – преговори на тъмно

Стенографските протоколи са запазили как Кунева се подигра на българите, като ги лиши от възможността да знаят какво ни очаква в Европейския съюз по отделните глави.

Няма европейска държава, която да не е знаела какво се преговаря, какво се приема при разглеждането на отделните глави от Присъединителния договор!

Една Полша води дебати за земеделието си, други държави проведоха референдуми по главите и условията за членство в ЕС – единствено българските граждани бяха държани на тъмно от това какво преговаря еднолично Кунева!

Нито парламент, нито политически партии знаеха какво се случва при преговорите, които води Кунева! На никого не бе дадена думата – така нареченият цар, учил неизвестно какво, за да оглави държавата и се присвои земи и имоти показа в деня на ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, че за него българите са някаква тълпа, която няма думата.

Ето част от Стенограмите от парламента от деня преди ратификацията и от деня, в който бе извършена самата ратификация:

СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

София, вторник, 10 май 2005 г.

Открито в 14,01 ч.

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседанието.

Колеги, искам да ви уведомя, че във връзка с утрешната ратификация на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз преди малко се състоя Председателски съвет и искам да ви кажа до какви заключения стигнахме.

Най-напред бих искал на основание чл. 43, ал. 5 да предложа извънредна точка в днешния дневен ред - Уточняване на процедурни въпроси, свързани с утрешната ратификация.

Моля да подкрепите включването на една извънредна точка в дневния ред.

====================

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.

Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Присъединявам се към становището на господин Соколов.

Това, което ние ще гласуваме в самия край на нашето присъствие в Тридесет и деветото Народно събрание е може би най-важният акт. Има нещо тревожно обаче. Така както беше воден преговорния процес – изключително тайно, непрозрачно, без обществен дебат, като се вземе предвид, че България е първата и единствена европейска държава, в която преговорният процес не беше подложен на обществен дебат, а напротив, стигна се дотам, че подробностите, същината на преговорния процес управляващите отказаха да предоставят дори на парламента – всичко това засилва тревогата в обществото. В обществото вече наистина има едно смущение поради това, че липсва информация и конкретни данни за това какво е договорено, какви ангажименти са поети, на какви квоти са се съгласили нашите управляващи.

Аз тук отново няма да повтарям определението, което нашите управляващи получиха от някои висши румънски представители, от някои представители в Европейския съюз. Това е изключително недостойно и хвърля срам не само върху управляващото мнозинство, а и върху целия парламент.

Аз моля и си позволявам да изразя своя остър протест от начина, по който се предлага да се гласува покорно онова, което ние не знаем. Това е най-отговорното гласуване! Но какви са мотивите управляващите да предложат да няма дебат, да има нарушение на правилника, както спомена господин Соколов? Какви са мотивите да се оставят само по 10 мин. – толкова, колкото всяка една парламентарна група, както очаквате, да произнесе елейните си слова, да няма дебат тук, макар че цяла България ще слуша сега? Какви са мотивите на управляващите да предложат този необичаен час пак в разрез с правилника? Какво означава това министър-председателят и министрите да имат ангажименти?

Аз питам кой си позволява да пренебрегне най-висшата институция в България – парламента, да я застави да се съобрази с работното време на изпълнителната власт?

Аз моля да получим убедителни аргументи защо се променя часа и отново настоявам да се даде възможност този най-важен акт да бъде дебатиран. Иначе ще излезе вярно притеснението сред нашето общество, че набързо са затворени главите и че управляващите са водили преговори от позицията не на защита на националните интереси, а на националното предателство!

Аз очаквам, господин председател, да се вслушате в това, което казвам. Това е позиция на целия парламент с изключение на управляващите. Нека да си дадем сметка, че това наистина е най-важният акт и нямаме право така както е воден преговорният процес – натъмно, да гласуваме този най-важен акт сега. Обществото няма да ни прости това.

Какво означава това да имаме само 10 минути? Какво можем да кажем ние за 10 мин. по цялата огромна материя, която ние не познаваме, нашето общество не познава? (Шум и реплики в залата.)

Не са глупости! По същество моля да се промени системата, която управляващите предлагат, да имаме възможност така както по всички най-важни закони с оглед правилника, да дебатираме по 30 мин. така както се полага.

И още нещо – имам още едно възражение и завършвам. Вие сте оставили 5 мин. за изказване на независимите народни представители. В тази категория има народни представители с различни становища. От една парламентарна група ще излезе един човек и ще даде мнението на парламентарната група, но независимите народни представители имат различни позиции и становища, така че моля поне това време поне на две да се раздели. Благодаря.

Думите на Стела Банкова остават глас в пустиня. Никой не я подкрепя, никой не смее да се присъедини към казаното от нея...

Най-значимият законодателен акт в най-новата история на страната, се извършва от висшия законодателен орган – Народното събрание с апломб и без да е известно какво се ратифицира!

Подчертаното в словото на Симеон Борисов е мое.

===================

ЧЕТИРИСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 11 май 2005 г.

Открито в 8,01 ч.

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа народни представители, министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа!

Съобразно приетата вчера програма за работата на Народното събрание за тази седмица откривам днешното ни заседание с дълбокото убеждение, че то ще остане като бележита дата в историята на българския парламент.

Първа точка от тази програма е:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИРЛАНДИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, РЕПУБЛИКА МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ (ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ) И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ПРОТОКОЛА ОТНОСНО УСЛОВИЯТА И ДОГОВОРЕНОСТИТЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА РУМЪНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, АКТА ОТНОСНО УСЛОВИЯТА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ И ПРОМЕНИТЕ В УЧРЕДИТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ ПО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

Ратифицирането на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, предвидено като т. 1 в нашия дневен ред е най-значимият законодателен акт, който парламентът на демократична България е призван да приеме след гласуването на Конституцията на Република България през 1991 г. Този договор регламентира европейското бъдеще на България.

Радваме се, че законопроектът за ратифициране се обсъжда в Деня на Св. св. Кирил и Методий, чиято творба въз основа на специална декларация, приложена към Договора за присъединяване, се превръща в една от трите азбуки, които ще се използват официално в Европейския съюз. (Ръкопляскания. Всички стават прави. В залата влиза хор “Космически гласове”, който изпълнява Химна на Република България. Ръкопляскания.)

Процедурата по обсъждането и гласуването на Законопроекта за ратифициране на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз бе уточнена на вчерашното заседание на Народното събрание.

Пристъпвайки към нейното прилагане, давам думата на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски като вносител на законопроекта.

Заповядайте, господин премиер. (Ръкопляскания.)

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, господин президент, Ваше Светейшество, господин главен мюфтия, уважаеми дами и господа народни представители, министри, Ваши Превъзходителства!

Съгласно Конституцията на Република България внасям за ратифициране от Народното събрание Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, подписан на 25 април т.г.

Госпожи и господа народни представители, днес вие не само ще вземете поредното парламентарно решение. Днес вие ще покажете волята си на политици, които са отговорни за своите действия и за бъдещото на страната ни!

В многобройните страници на договора има не само цифри и факти. Там са резултатите от упорития труд на експерти, дипломати, институции, на много хора. Тези страници са защитеният национален интерес и ключът към модерното ни европейско бъдеще! Това е една постигната цел на България, един изпълнен ангажимент пред нашите сънародници.

Вие знаете, че винаги съм поставял националните приоритети над всичко, затова оттук искам да благодаря на онези, които осъзнаха исторически важния момент за Родината и поставиха нейното бъдеще по-високо от партийния интерес.

Сега повече отвсякога е важно да сме сплотени около крайната цел – пълноправното ни членство. Намираме се в етап, в който всичко зависи от самите нас, от нашите усилия и воля за успех, ето защо трябва да посветим останалото време до 2007 г. само на едно – продължаване на започнатите реформи.

Всички ние сме нетърпеливи да усетим в ежедневието си ползите от приобщаването ни към европейското семейство, затова нека максимално да използваме всяка минута, всеки ден оттук нататък, за да постигнем тази цел!

Ние показахме на нашите европейски партньори и най-вече на себе си, че можем да успяваме и че България е държава, изградена върху европейските принципи и стандарти. Постигнатото трябва да ни дава самочувствие и да ни мотивира още по-силно да продължим работата си.

Тук, в парламента, са събрани представители на различни политически сили, всяка от които има своите съмишленици в европейските структури. Нека в името на общата цел всички ние да вървим заедно и да работим за доброто на България! Считам, че нашите сънародници очакват от всички ни именно това, а не разединение и пренасяне на вътрешната предизборна и политическа надпревара извън пределите на страната ни и в ущърб на националния ни интерес.

Уважаеми госпожи и господа! Казвал съм тук и друг път, че България е в светлината на прожекторите и е наблюдавана от всички европейски институции. Такива са правилата за страните-кандидатки. Наша е отговорността обаче за това какъв образ си изграждаме пред останалите държави. Наша е отговорността!

Искрено вярвам, че преодолените трудности и постигнатите успехи още повече ще ни сплотят, за да работим за изграждането на една модерна и просперираща Родина! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

================

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: .....

Заповядайте, госпожо Банкова. (Шум и реплики в залата.)

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, категорично подкрепям процеса на евроинтеграция, подкрепям усилията България да бъде достоен и равноправен член на Европейския съюз. Гласувах обаче “против”, защото не мога да приема чл. 30 от договора, който цитирам: “България се обвързва с окончателното спиране на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г.”.

Не приемам непрозрачния начин, по който бяха водени преговорите с Европейския съюз. България е единствената страна сред кандидатките за членство, в която нямаше обществен дебат, не се проведе референдум, обществото и парламентът не получиха информация за ангажиментите, които поехме. Всъщност, гласувах не против евроинтеграцията като процес, а защото не приемам предателството спрямо АЕЦ “Козлодуй”. Според най-добрите ядрени специалисти в Европа реакторите в Козлодуй са напълно безопасни и могат да работят пълноценно до 2035 г. Партньорската проверка, която правителството прикри, също потвърди изправността на реакторите. Оказа се, че българското правителство не е депозирало в Европейския съюз искане за удължаване на сроковете за експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Можем да гадаем дали кабинетът не е осребрил капитулантската си позиция по отношение на АЕЦ “Козлодуй”.

Длъжна съм да повторя обаче, че от затварянето на тези реактори България ще загуби над 9 млрд. долара. За тези огромни загуби Европейският съюз ни компенсира само с 210 млн. евро. Аз не мога да приема това. Не мога да се съглася с милиардите загуби за България.

Считам, че българският парламент трябва да защитава българските национални интереси, а не интересите на чужди държави и корпорации. Българските национални интереси трябва да стоят над всичко! Благодаря.

......................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Кирилов.

Не виждам желаещи за реплика.

Заповядайте за изказване, господин Арабаджиев.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.

Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, като оставям настрана процедурните несъобразности, при които се предлага вземането на това решение, аз искам на свой ред сериозно да възразя срещу един негов елемент – това е обсъждането на Закона за ратификация на присъединителния договор да бъде сведено до декларативни изказвания от 10 минути от името на парламентарните групи.

Сериозният аргумент срещу това предложение, както и господин Лютфи имаше нужда от сериозни аргументи, се съдържа и това е очевидно, той е саморазбиращ се в значимостта на ратификационния акт, който се очаква да приеме утре Народното събрание, значението на този ратификационен закон само по себе си и значението на договора, който подлежи на ратификация. Едва ли има смисъл да се убеждаваме, че не само с оглед на неговите размери като количество, но особено неговото значение, и това, че той в най-голяма степен ще въздейства върху всеки и върху всичко в нашия обществен живот, икономически живот и дейност на институциите. Едва ли има смисъл да си доказваме едни на други, че всичко това има нужда от по-голямо отговаряне, особено когато става дума това да стане пред цялото българско общество.

В този смисъл, господин Илчев, не става дума за равнището на маслеността в млякото, а в още по-малка степен става дума за гроздовата ракия и шкембе чорбата. Става дума за присъединяването ни към Европейската конституция, става дума за напасване на нашето общество към един функциониращ механизъм с различни сериозни юридически измерения, някои от които започват да действат веднага, за други трябва да се готвим в периода до датата на ефективното встъпване. Това не става с изказвания от по пет минути.

Онзи ден и във Временната комисия, която се явява водеща по повод на този ратификационен закон, имаше опит да свърши това също за пет минути.

Пак ще кажа, не става дума за нещо, което може да бъде продадено на българската общественост като черна кутия, но не черна кутия като записвачка в самолетите, а в онова значение на това понятие, което знаем, че прави нещо, че дава някакъв резултат, но не знаем какво има вътре и как функционира.

Ние нямаме право да продаваме Договора за присъединяване на България към Европейския съюз като черна кутия, дори обвита в жълта панделка. Длъжни сме да говорим за този договор пред българската общественост и това в най-голяма степен сме длъжни да направим, когато го ратифицираме. Това е форма на съгласие, това е израз на нашия парламентаризъм, а не това, което пише в чл. 1, ал. 2 на Конституцията. В Конституцията може да пише всичко. Но ако ние пренебрегваме и ако смятаме по примера на господин Казак, че да увеличаваш парламентарния контрол е нарушение на правилника, значи сме далеч от разбирането за парламентаризъм. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.

=============================

Изводите и коментарите от изнесеното по-горе оставям на читателите на „Хроники”.
 

Продължават волните съчетания на кабинета „Борисов”. Един ден след изборите, очакваната визита на премиера на Кралство Холандия, Марк Рутте бе отложена, въпреки че сам Борисов е авторът на тази покана?! За това съобщи Никола Лалов в сайта Медиапул, позовавайки се на "Финансиеле дагблад".

Според автора Улко Йонкер, българското правителство в последната минута отменило планирано посещение на холандския премиер в София, Марк Рутте, за която промяна говорителят на холандското правителство предполага, че е заради провеждането на втория тур на президентските избори на 30 октомври.

Твърде скандалното в случая е, припомня изданието "Финансиеле дагблад" е, че става дума за планирано посещение, по покана на българската страна!

Говорителят на българското министерство на външните работи обаче е заявил, че причина за отлагането на посещението е „предстоящият много сериозен дебат за българския бюджет 2012”.

Подобна „отмяна” се приема за твърде лош тон в международната дипломация, която изданието определя като „необичайна” и се случва в момент, когато има твърде много напрежение между двете държави във връзка с холандското вето по приема на България и Румъния в свободната зона Шенген.

Изданието посочва също така и факта, че в току що завършилата среща на високо равнище на ЕС, подновените опити от страна на българския и румънски премиери за смекчаване на позицията на Финландия и Холандия били блокирани и ударили на камък. Нещо, за което официозните медии в България не обелиха и дума!

На въпросната среща на върха в ЕС проблемът с приема на двете балкански държави изобщо не бил разискван, тъй като било обърнато внимание на дълговата криза в Евросъюза. Това дало повод и на президента на ЕС, Херман ван Ромпой да заяви, че вероятно въпросът с разширяването на Шенгенското пространство може да влезе в дневния ред на Европейския съвет на 9 декември.

В същото време Хага отново потвърдила, че това късо във времето отлагане няма кой знае какъв смисъл, тъй като нищо до този момент не се е променила позицията на Холандия за оставането на Румъния и България извън Шенген.

Още през месец септември, българският министър на външните работи Николай Младенов заяви, че Холандия е отказала какъвто и да било диалог по темата „Шенген”. Тогава поканата към Българя за парламентарно изслушване в ЕП бе оттеглено, което Младенов определи като „непонятно” и прецедент в ЕС.

Според Европейската комисия, България и Румъния отговарят на всички изисквания за Шенген. "Това е въпрос на справедливост, че те се присъединят", каза Барозу преди две седмици, след среща с българския министър-председател Борисов.

Обявилият се категорично срещу членството ни в Шенген холандски министър на емиграцията Герд Леерс може да разчиства лични сметки с България. Такава версия беше лансирана от някои български електронни издания, близки до правителството, които припомниха неприятностите на Леерс около покупката на вила на българското Черноморие като ги нарекоха „афера”.

Междувременно холандският посланик у нас Карел ван Кестерен потвърди след среща с кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев, че Холандия застава на пътя ни към Шенген, като главните мотиви, които бяха споменати бяха: борбата с корупцията и съдебната реформа.

Председателят на финландския парламент Еро Хейнялуома каза преди две седмици, че доскоро позицията на страната му била близка с тази на Германия и Франция. Сега тези две държави били за поетапно влизане в Шенген изтъква изданието "Финансиеле дагблад" – първоначално включване на български и румънски летища – март 2012 г., в системата Шенген без проверки по вътрешните граници, а по-късно – юли 2012 г., включване на гранични пунктове от двете държави.

Журналистът Никола Лалов от сайта”Медияпул” подчертава в публикацията си от 31 октомври, че посещението на холандския премиер бе официално оповестено от премиера Бойко Борисов преди две седмици на съвместната пресконференция в София с президента на Европейската комисия /ЕК/ Жозе Мануел Барозу. Тогава Борисов заяви, че холандският премиер е поканен в страната, за да може да се убеди в подготвеността ни за членство в Шенген.

Ще припомня, че Холандия и Финландия официално се обявиха срещу членството на България и Румъния в Шенгенското пространство заради слабите резултати в борбата с организираната престъпност.

Отмяната на визитата не бе обявена официално от българските институции пише Лалов, коментирайки, че „не е ясно защо премиерът е поканил холандския си колега, при положение че разговорите за бюджета не могат да бъдат приети като изненада.”

Холандското издание "Финансиеле дагблад" коментира днес, на 31 октомври, че в момента Холандия и България не са в много добри отношения заради въпроса с разширяването на зоната за свободно пътуване и това датира от септември месец т. г.

Твърде смехотворно и нелепо звучи на фона на влошените двустранни отношения между двете страни и то по такъв принципен въпрос като приема на България в Шенген, че не е имало никакви възражения от холандска страна за отмяната на посещението! Изявлението на дилетантите от ведомството на така наречения ни външен министър Младенов, цитирани от Лалов гласи:

„Посещението на холандския премиер не е отменено, а отложено. Надяваме се то да се състои скоро, преди края на годината. Визитата е била отложена, защото е била предвидена за днес, а днес е дебатът в Министерския съвет по бюджета. За да може това посещение да се състои както трябва и да може да му бъде отделено цялото внимание, предложението на българската страна беше то да се отложи", е заявила говорителят на МВнР Весела Чернева.

Според Чернева, смисълът на такива посещения, когато става дума за страни-членки, чиито лидери се виждат често в рамките на ЕС, е те да излъчат силно послание за двустранните отношения, а в момента няма нужната обстановка за това!

Т. е. премиерът Борисов се среща САМО с колеги, които са съгласни с него и са готови да работят за неговата кауза?!

В случая Весела Чернева, която се прочу с безпардонността и липсата на каквато и за било елементарна подготовка по международно право, твърде удобно пропуска един факт, а той е, че на току що преминалата среща на върха на Съвета на Европа, Холандия и Финландия са дали ясен и недвусмислен знак, че България е все още далече от Шенген.

Междувременно Финландия конкретизира позицията си с коментар, че ще изчака поредния мониторингов доклад на ЕК, който ще се появи декември месец за да установи дали има някакъв напредък за двете балкански държави в борбата с корупцията и организираната престъпност преди да промени своята позиция по разширяването на Шенген.

На фона на така развилите се събития по проблема с приема на България в Шенген и липсата на каквато и да било информация в най-тиражните български печатни и електронни медии – отказът на Борисов да се срещне с колегата си Мартин Рутте е голям политически гаф за България.

Резилът от отклонената визита на холандския премиер носи и така нареченият външен министър Николай Младенов, който е приел за единствена своя цел борбата с призраците на Държавна сигурност и несъществуващия  вече в българската дипломация комунизъм!

За пореден път питам: няма ли кой да му каже на Бойко Борисов, какво означават принципите и негласните правила на дипломацията, та да не ставаме за резил?

 

Ще започна с един действителен случай, от Живково време, който звучи като виц...

В издателство "Народна младеж" се разказваше следната история, прочетена в даден за печат роман...

Епизод: двамата партизани се грееха край огъня. По едно време по-младият въздъхна и рече на другия: "Ех, веднъж да дойде девети септември...

Така горе долу ще се развие и вотът на 23 октомври 2011 година сочат десетки факти - уволнения, финансови проверки, умишлено непревеждане на пари за общини, в които кандидати за кмет са представители на политически сили, различни от управляващата ГЕРБ. При това положение какво можем да очакваме след като в избирателните комисии също са добре подбрани кандидати, а транспортирането на урните с бюлетините ще се повери на верни хора от МВР.

Клиширан език, декларации, лозунги, вяли или махленски дебати, погрешно еманципирани партийни креатури, заучени фрази, безсмислено циркулиране из родината, липса на разискване на най-важните национални проблеми, свързани с националната сигурност, социална и икономическа криза, култура. Това съпътства предизборните дебати на кандидатите за президенти, които вървят из някои телевизии с национален обхват.

Медиите, необичайно, се оказаха политически субекти в предизборната битка, игнорирайки повечето от кандидатите, в полза на посочени от социолози двама или трима кандидати за президенти.

Местните избори също бяха изтикани в ъгъла, за да се даде приоритет на президентските, въпреки, че редът за важност в политическия театър е обратния.

Популизъм, манипулации и лъжи – това съпътства така наречената предизборна кампания, което постави в неравностойно положение непоканените кандидати за поста на държавен глава и така нямаше възможност да се чуят различни гледни точки и платформи – нещо, което категорично липсваше в организираните предизборни дебати.

Като капак на всичко, 10 дни преди датата на вота, в София се довлякоха еврокомисари, членове и партийци на ЕНП, за да си направят уж партийно сборище.

Управляващата партия ГЕРБ, която демонстрира, че не иска влияние на предизборния дебат в парламента и твърде неконституционно го разпусна във ваканция, си позволи да се отърка о един такъв висш еврочиновник като председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, даде думата на друг еврокомисар като Левандовски, на друг като Йежи Бузек и други подобни, предизборни, рекламни партенки.

Председателката на парламента Цецка Цачева, която изигра твърде по-комсомолски възмущение от „ползването” на парламентарната трибуна за предизборни цели, прие с отворени обятия идването на еврочиновниците, на партийното Политбюро на ЕНП по време на предизборна кампания!

На единствено насроченото заседание, тя се развика без причина на депутата от БСП Мая Манолова и изгони от трибуната лидера на Атака Волен Сидеров като използва повода с острите му реплики по отношение на кандидата на ГЕРБ, Росен Плевнелиев, за да закрие заседанието!

Така на практика нямаше парламентарен контрол, нямаше и не се чуха и критики към министри от правителството. Както е тръгнало – нищо чудно да дойде ден, когато парламентът да се свиква само, когато има за гласуване Закони, както беше това по времето на Тодор Живков.

Глас в пустиня остана изявлението на лидера на БСП, Сергей Станишев: „Има Конституция, където пише, че парламентът е постоянно действащ орган. Има правилник, където е написано кога НС излиза във ваканция”.

Няма да коментирам тук, че присъствието на Жозе Мануел Барозу и съпартийците му от ЕНП бе твърде лош тон в хода на предизборната кампания в страната ни.

Явно Барозу предпочете да си даде почивка от напрежението в Брюксел, където протестиращи изпълниха улиците на белгийската столица в знак на протест срещу финансовата криза като хвърляха обувки по борсата! Но как можем да очакваме добър тон от един Барозу, който от маоист е извървял пътя до десен политик?

Взривът на автомобила, който кара журналистът Сашо Диков „освежи” някак тъпата предизборна кампания, която тече в страната, управлявана от режима на ГЕРБ. Той бе заложен като дъвка, която да промени малко вкуса от идиотизмите на кандидати за поста на държавния глава.

Пуснаха се три версии за този атентат:

  • Взривът е дело на екстремисти, свързани с опозицията, което твърде напомня на поговорката: ”Крадецът вика „Дръжте крадеца!”;
  • Взривът е дело на футболни фенове и;
  • Взривът е опит да се дестабилизира властта.

Естествено, че всеки здравомислещ човек няма да приеме нито една от тези версии, тъй като опозицията на режима на ГЕРБ е твърде слаба, за да предприеме подобен акт.

От друга страна, футболните фенове отдавна са на прицел за „необходими грешници” в представите на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов и това е твърде удобна версия да разследване.

И пак ще цитирам Цветан Цветанов: „Свързвам взрива с лица, които мислят, че експлозията може да бъде полезно средство в предизборната кампания”, заяви той пред агенция „Фокус”.

Любопитни бяха и изявленията на премиера Бойко Борисов, който заяви веднъж: „Взривът не е срещу мен, а срещу правителството” и втори път – че и той и Шефът на Канал 3 знаят, кой е авторът на взрива.

Абсурно е да се твърди и то от един премиер, че служебният автомобил на журналист е правителството!

Във всяка една нормална държава, след подобно изявление, че някой е изрекъл гласно, че знае кой е автор на атентат срещу журналист – би било последвано от привикване в Прокуратурата за разпит и обяснение.

Но това би се случило САМО в нормална държава, а у нас вече две години сме свидетели как се говори като на пазара в Банкя.

Има няколко сигурно момента в този взрив:

  • Той не бе поставен, за да убие журналистът Сашо Диков, тъй като това би било прекалено и ненужно;
  • Той не е бил поставен и за да бъде разкрит, тъй като както пиша моята уважавана колежка Ани Заркова: тези, от които зависи разкриването на извършителите и поръчителите на взрива на служебния автомобил на Сашо Диков не искат и не могат да свършат работа по разкриването на авторите на това престъпление.

Т. е. връщаме се отново на моята теза, че взривът не е бил поставен, за да бъде разкрит авторът му. Така както не бяха разкрити авторите и поръчителите на взрива на автомобила на Петьо Блъсков, вследствие на което съпругата му роди два часа по-късно.

Така както няма осъдени за лиснатата киселина в очите на Ани Заркова, така, както няма заловени извършители за взрива в дома на журналиста Васил Иванов, взрива в редакцията на в. „Галерия”...

Какво се случва с дъвките - те губят аромата си и ги хвърлят на боклука.

Ето защо не се съмнявам, че взривът на служебния автомобил на Сашо Диков се появи, когато гражданството вече бе изключително много отегчено от липсата на сблъсък в предизборната кампания, от липсата на личности /с едно-две изключения/и тази липса бе изместена от сблъсък на партиите, липса на предизборни платформи. Това обстоятелство неимоверно много утежни обстановката и имаше опасност гражданството да изгуби всякакъв интерес от предизборната кампания. Тогава дойде трагедията в Катуница, тогава дойде и взривът на колата на Сашо Диков...

 

Те са най-добрите, в пъти, а ние какво сме?

„Голяма лудост е да искаш само ти да си мъдър” е казал мъдрецът Ла Рошфуко, който ако имаше лошата участ да е наш съвременник щяха тутакси да го проверят службите, данъчните и кой знае какво още можеше да си навлече със своите мъдрости. Защото само се замислете за миг: ако се хванем на въдицата на френския писател Франсоа дьо Ларошфуко и му повярваме, че „Суетата, срамът и особено темпераментът са често причина за храбростта на мъжете...” не ни остава нищо друго освен да седнем и да чакаме „МВР-филм” и спецчастите да нахлуят и да ни закопчаят – с ръце отзад на пода...

Но стига черни мисли! Денят 7 септември започна с поредното обзорно интервю на премиера, в което затвърдихме знанията си, че това правителство е в пъти по-добро от предишните, че то Ни плаща дългове, оставени от предишни кабинети, че приятелят на премиера Борисов – Хосе Мария Аснар, с когото си гледат заедно мачове - дошел на гости...

Това не е ли същият Аснар, когото днешният президент на Венесуела Уго Чавес обвини при посещението си в Испания /23 наември 2003 г. – бел. Л. М./, че е поддържал преврата срещу него заедно със САЩ? А след това обвинение министърът на отбраната на Испания, Мигел Анхел Моратиньос потвърди тези обвинения и принуди цялата народна партия на Аснар да настоява следващият премиер Сапатеро да ги опровергае и отхвърли?

Като приятел на САЩ, Аснар няма как да не е знаел за този преврат...

Та, думата ми бе, че такъв мил човек долетял на гости на нашия премиер Борисов, въпреки че в момента е Господин Никой в голямата политика и му е останало само благоволението на САЩ и подаянието да чете лекции в някое американско учебно заведение...

Но да се върна към интервюто на премиера, от което научихме, че благодарение на ГЕРБ и лично на Човекът от Банкя, ние българите си живеем най-добре в Европа напремиер. Най-ниски данъци имаме и това не бива да се забравя!

Затова нека гръцкият премиер Папандреу си сменя министрите въпреки икономическата криза и тежките реформи, провеждани съгласно споразумението с Европейския съюз и Международния валутен фонд!

Тук никой не се кани да сменя министри! Даже компания като ЧЕЗ отпусна 41 млн дивидент на властта, при положение, че никога не са правили това! А сега за внасяне на дивидент ще трябва да се готвят и останалите електроразпределетелни дружества! Каквато им беше приватизацията, такъв им е и дивидентът – никаква полза за държавата! Вярно е, че по време на тази приватизация Борисов беше Главен секретар на МВР, но както припомни генерал Ат. Атанасов, по това време Бойко Борисов е казвал :”Аз съм много малък!”

Така че да се търси вина за мълчанието по тази твърде неизгодна приватизация си е чисто губене на време!

Както се казва: замълча си като малък, за да стане голям!

Най-ниските данъци е припевът на това правителство, Но...

Как с най-ниски данъци хората живеят по-зле?

Какво като са най-ниски данъците, след като десетки хиляди семейства остават на улицата от ипотекираните си имоти и невъзможността да обслужват кредитите си, било поради безработица, било поради измами?

Какво като са най-ниски данъците, след като армията на безработните гони милион? Не включваме циганите...

Какво като са най-ниски данъците след като болниците закриват легла, не  приемат пациенти и нямат пари за лекарства, дългове към фирми и заплати?

Един милиард и сто милиона са на разположение на премиера за неотложни плащания.

Над един милиард би трябвало да има в Резерва на Здравната каса – тогава защо се закриват болници, а още не закритите тънат в мизерия и са спрели работа?

„Една Ирина има всеки” – помните ли тази песен?

Според сайта Bulgaria news. Bg и министър Симеон Дянков си има една Ирина, която се води съветник, и на която не се отказва нищо!

Тогава не ни остава нищо друго освен да спасим поне здравеопазването с призив: „Ирина, искай, пари за здравеопазване поне!”

Едно е да ти разказват интервю, друго е да си го прочетеш – така, че най-добре е всеки сам да си остане насаме с последното интервю на Борисов! Като го чуе:

и като го прочете:

{edocs}boiko-7-09.doc,600,400,link{/edocs}

Що се отнася до Боб /както галено го нарече премиерът Борисов/ Зелик и защо цял президент на Световната банка се нае да поема настойничество на правителството „Борисов” в писмо до Барозу, очаквайте подробности по-късно!

И да завършим с Ларошфуко, спокойни, че това няма да му се отрази по никакъв начин: „Съвършена доблест е човек да прави без свидетели това, което би бил способен да прави пред всички хора.”

Е, не всеки може да бъде съвършен, но си струва поне да се опита!

 

Европейските „народни” партийци от ГЕРБ дойдоха в българската столица, за да ударят едно мощно предизборно рамо на управниците на кабинета „Борисов”, като проведат изнесено заседание на ЕНП в София!

Както се казва и Барозу си докараха, за да излязат сметките на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов партията му да спечели вота за местна власт и президент!

Изненадващо на партийното сборище на ЕНП не са поканени така наречените поръчители на ГЕРБ за влизане в тази партия - Иван Костов и Мартин Димитров!

Изненадващо и тук пристигна еврокомисарят Кристалина Георгиева, въпреки че в момента в страната няма никакво природно бедствие или авария!

Още по-изненадващо кандидатът за президент на ГЕРБ, Росен Плевнелиев ще присъства на партийното сборище, въпреки че даже не е член на партия ГЕРБ!

След като на 12 октомври Европейският парламент бе притиснат да заседава по вече гласувания казус за приема на България и Румъния в Шенген – на 13 октомври европейските депутати гласуваха за втори път резолюция в подкрепа на този вече категорично отхвърлен прием – двете балкански държави да влязат в Шенгенското пространство.

В навечерието на това гласуване, премиерът Борисов предприе визита с почти целия си кабинет до Букурещ за разговори по проблема. От тази визита ще запомним поредната тъпа шега на премиера:

"С Емил Бок /премиерът на Румъния/ се шегувахме че българският и румънският национален отбор по футбол не са много добре. Аз му казах, че те лесно могат да се оправят като вдигнем бюджетните дефицити, такива каквито са в Италия, Испания, Португалия и Англия". Това коментира премиерът Бойко Борисов в Букурещ, където в сряда се провежда общо заседание на българското и румънското правителство.

"Намерихме доста сериозна връзка между бюджетните дефицити, дълга и футболните първенства", заяви Борисов в началото на пленарните разговори между двете делегации.

Така в прилив на поредното си „остроумие”, Борисов се подигра на големите главоболия на Еврозоната, което бе доста ненавременно и дебелашко...

"Надявам се Европа да толерира такива държави, които са дисциплинирани и изпълняват поетите ангажименти пред ЕС", посочи още българският премиер, цитиран от сайта Медияпул.

"Настояваме за коректно решение относно присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Подготвени сме за влизане и това беше потвърдено от Европейския парламент и от Европейския съвет”, заяви Емил Бок след приключване на съвместното заседание, цитиран от пресслужбата на българското правителство.

Бойко Борисов обясни от своя страна, че по темата за членството на България и Румъния се чувства спокоен, тъй като и двете държави пазят добре своите външни граници.

"Европа е спокойна, защото и България, и Румъния пазят перфектно шенгенската граница. Апелирам и други държави от шенгенското пространство така добре да си пазят границите както ние", заяви Борисов.

„България е стабилна държава... Тя е най-добрата граница на Шенген” - обяви премиерът Борисов, в прилив на самореклама.

През септември присъединяването на двете балкански държави бе блокирано от Холандия и Финландия заради слабите резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

България и Румъния бяха отхвърлени от Шенгенското пространство поради опасенията за неспособността на двете най-нови страни-членки от ЕС да се борят с незаконната имиграция, пише френският вестник „Либерасион”.

„Позицията ни е ясна – в момента не гледаме благосклонно на ново присъединяване. Това, което искаме да избегнем, е взимането на решение, за което по-късно ще съжаляваме, тъй като по този въпрос връщане назад няма”, заяви след отхвърлянето холандският министър на имиграцията Херд Леерс.

Финландия подкрепи холандската позиция и заяви, че страната е против влизането на София и Букурещ в Шенген.

Финландия и Холандия официално обявиха, че не смятат да преразгледат позициите си преди доклада на ЕК за напредъка на двете балкански страни в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Министрите на правосъдието и вътрешните работи на страните от ЕС не успяха да се договорят за присъединяването на България и Румъния в Шенгенското пространство, коментира тогава в. „Коммерсант”. Против се обявиха Холандия и Финландия, опасявайки се от наплив на престъпници към територията на двете страни.

В европарламента обаче се чуха и други гласове, съобщи Медияпул. Италианският евродепутат Мария Бизото, най-неочаквано заяви, че ако България се присъедини към Шенген, това ще означава, че на сухопътната и морската граница на Европа ще застане организираната престъпност.

Тя съобщи, че е на мнение, че присъединяването на България и Румъния означава отваряне на вратите на ЕС за организираната престъпност и корупцията.

Откъде дойде това изявление на евродепутат Мария Бизото?

Преди няколко дни, на 10 октомври, папа Бенедикт XVI призова за обединен фронт срещу италианската мафия в Калабрия. Папата беше на посещение в южния италиански регион, където заяви пред 50 хиляди вярващи, че разбира, че Калабрия лежи на несигурна основа „не само в геологичен план“.

„Това е земя, където безработицата е притеснителна, където отвратителни престъпления често разкъсват тъканта на обществото“, заяви той. Папата призова местните жители да се откажат от личните си интереси в името на общото благо.

Освен за обществена борба, папата призова вярващите и за връщане към християнските ценности.

Миналата година министър Цветанов скри Доклада за връзките на българската мафия с италианската Ндрангета – така наречената калабрийска мафия, написан от Националната дирекция за борба с организираната престъпност на Италия!?

В годишния Доклад на италианската Националната дирекция за борба с организираната престъпност, България бе посочена като значимо направление в наркотрафика на калабрийската Ндрангета!

По този доклад, който обхваща периода от идването на ГЕРБ на власт /1 юли 2009 до 30 юни 2010 г. /, съдържа 1100 страници и тотално опроверга широко прокламираната по света и у нас ефективност на работата на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов с организираната престъпност като недвусмислено показа, че една неподплатена с действия “политическа воля” не стига за постигане на истински резултати.

Калабрийската мафия е свързана с българската!

Под подобни заглавия в столицата на Италия, Рим излязоха с публикации по-големите издания.

Италиански медии цитираха извадки от годишния доклад на Националната дирекция за борба с организираната престъпност, в който България е посочена като значимо направление в наркотрафика на Калабрийската ндрангета.

Единствен сайтът „Хроники” публикува съдържанието на самия Доклад, както и коментарите в италианската преса по него. Само една телевизия, СКАТ, цитира в свое предаване това разкритие на „Хроники”, докато в същото време Цветанов мълчеше, медиите на властта – също...

Припомням този важен документ, за да обясня защо една евродепутатка направи нелицеприятно и неочаквано изказване в Европарламента за българското „справяне”...

Накрая ще завърша със следното: няма държава, в която силовият министър да е шеф на предизборен щаб.

Няма държава в света, в която докато МВР-министърът ръководи изборите на управляващите, да казва предварително: „Готови сме да се поздравим с победа след 23 октомври!” Т. е. още преди гласуването Той, бащата на три деца от една майка /цитат на Цветанов - бел. Л. М./е готов с победата?!

Дали пък да не са се „намерили” изчезналите 11 000 предизборни урни?

Не съм чула някога и шефът на ФБР да се е занимавал с партийното провеждане на избори в САЩ и то от тази партия, което в момента управлява.

Целта на ГЕРБ на 23 октомври е да достигне болшевишкия лозунг: „Вся власть советом!”, което в превод на гербовски би следвало да е: „Цялата власт на полицията, мизерията и мутрите!”

Що се отнася до Барозу, когото разкараха като цирков мечок до неприетата в Шенген София – ако имаше малко усещане, не би дошъл в страна, в която се води предизборна кампания на властимащите, макар че те се явяват и партийни членове на неговата ЕНП.

Но, за да не е тъжен Цветанов в навечерието на служебната изборна победа, и Барозу му докараха на крака, както съобщи една телевизия, и второ гласуване на Европарламента за Шенген направиха... Ако трябва и Мадона ще осигурят за шоу на ГЕРБ на „Цариградско шосе”....

Колко му е!

Ех, Жозе, Ех Мануел, ех, Барозу! Точно в София ли намери да провеждаш европартийното си сборище! Добре, че българинът, доведен до оцеляване и унизителна мизерия е евроскептичен...

 

Изпълнителната власт в Република България се отчита на законодателната власт в парламента. Не казвам нищо ново. Често от парламентарната трибуна се чува как при приемане на даден закон се иска разрешение да бъде поканен съответния министър, председател на съд, прокурор... И чак след това разрешение поканеният влиза в залата с народните представители.

Това обстоятелство явно не е известно на министър-председателя на България, Бойко Борисов, щом на 2 септември, в пленарно заседание си позволи да се държи от парламентарната трибуна като господар, домакин на депутатите, а не като представител на изпълнителната власт, който е в залата, за да представи на народните представители Доклад относно участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз пред първото полугодие на 2010 г. и приоритетите на страната ни по време на белгийското председателство на съюза през втората половина на 2010 г.

На 2 септември, след като премиерът Борисов представи Доклада на депутатите, представители на различните парламентарни групи излязоха и се изказаха по чутото. Тогава се случи нещо, което показа, че Бойко Борисов не е наясно, че е гост в парламента, и не е на „своя” територия както би бил в Министерския съвет например...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ... Няма други евродепутати, направили предварителна заявка за изказване. Все пак, ако някой желае думата от другите парламентарни групи? Няма желаещи.

Сега следва отговорът на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Съжалявам, че не давате думата и на министрите, защото тук се чуха доста, бих казал, лъжи и можем да ги оборим веднага с факти и цифри, но ще се спра на това, което господин Станишев каза, че дебатът трябва да бъде в Народното събрание и че Стратегията 2020 трябва да бъде в Народното събрание.

Помолих да ми покажат тоалетната, вие се измъкнахте цялата група, пиехте кафе и пушехте цигари по кафетата. (Бурна реакция в опозицията.) Един нямаше тука! Като се върнах след две минути, нямаше един в парламента да слуша другите ви колеги какво говорят по Стратегия 2020. Кажи, Масларова?! (Смях и оживление.) Нещо дъвчеш и ми обясняваш, не те разбирам? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Дъвчеш дъвката и не те разбирам, не мога да чуя какво казваш!

Искам да кажа на своя колега предшественик – господин Станишев. Ние с цялото си уважение дойдохме заедно с колегите да говорим, да отговорим, да дебатираме по Стратегията. Вие в момента, в който излязох, нямаше нито един депутат от БСП повече да слуша. Не ви ли интересува другите депутати какво говорят, какво казват, какви са техните виждания, след като искате дебат? Или искате дебат, аз да дойда, за да може да се изкажете, да ви снимат по телевизията и после да си отидете в кафето, да си пиете кафе?! Така че с вашето несериозно отношение, вие провокирате ние да не търсим дебат с вас. (Реплики от КБ.)

„Помолих да ми покажат тоалетната”, Дъвчеш, Масларова!” – са обръщения, които Борисов като премиер не би следвало да си позволява и на стадиона, камо ли в българския парламент, но кой да му каже на Борисов?

Нима има случай депутат да е влизал в заседание на кабинета на „Дондуков” и си е позволявал да споделя как е ходил до тоалетната, или пък се е обръщал към министър на „ти” със забележка „Дъвчеш!”?

Ако това се бе случило в залата за заседанияна правителството – вероятно охраната първо не би пуснала депутата, второ, за прекъсване на заседание на правителството щеше да настане суматоха и да извикат охраната и трето – такъв депутат би предизвикал скандал и биха го завели на лекар!

Не е имало случай и в други европейски държави премиер да си позволява подобно поведение в национален парламент, да говори на „ти” от трибуната на депутат и да разказва как е ходил до тоалетната...

Тогава как се приема за „нормално” Бойко Борисов да си позволява подобно поведение в парламента и никой да не се впечатлява? Нито председателят на парламента, нито дори който и да било депутат от опозицията?

Изпълнителната власт и партийната – едно ли са?

Изпълнителната власт, чийто върховен представител е министър-председателят Бойко Борисов прие Хосе Мария Аснар, гощава го, и всичко бе за сметка на бюджета.

В какво качество пристигна Хосе Мария Аснар? Тук вероятно трябва да кажа, че премиерът Борисов много се хвали с гостуването на Аснар, даже ни припомни, че Аснар е изкарал два мандата във властта. Само „пропусна” един факт: че след двата мандата на Аснар в Испания, Сапатеро вече кара трети мандат и испанците не искат и да чуят за Аснар!

Дарик радио съобщи по следния начин идването на Аснар в България: „Почетният председател на Народната Партия (Испания) Хосе Мария Аснар пристига на посещение в България по покана на българския премиер Бойко Борисов. Аснар идва за участие във форума „Ролята на дясното управление за справяне с последствията от световната финансова и икономическа криза".

Откъдето и да го чете човек почетен председател на партия посещава лидер на друго, подобна партия – с една реч: партийно посещение. Но някой да е чул, че ГЕРБ е поел госта и разноските му.

Вярно е, в този управленски мандат – партия и държава се сливат непрекъснато в едно, както бе по време на управлението на БКП и Живков. Вероятно това е причината и премиерът да приема почетен председател на партия.

Това бе причината и Аснар да одобри икономическите мерки на кабинета, да обяви, че създаването на специализиран съд в България ще има голямо значение. Тук причините вече са две: от една страна Аснар е момчето на Америка в Испания, както е и българският му колега Бойко Борисов. А както е известно, САЩ, чрез тукашния си посланик Джеймс Уорлик неведнъж си позволиха да настояват за въвеждането на специализиран съд.

И отново напомням: физическото лице Хосе Мария Аснар подкрепи правителството на ГЕРБ и като почетен председател на сродна на ГЕРБ партия. Т. е. като партиен господин Никой.

Що се отнася до специализирания съд: Аснар е забравил, че е на посещение в суверенна държава, за да се бърка в законодателството ни.

Вярно е, че премиерът и вицепремиерът му непрекъснато целят съдебната власт с най-различни нескопосани изявления. Последното на Борисов е: „Обещах на българския избирател Доган да е подсъдим.” Като че ли съдът е под негова юрисдикция и щом той е обещал – Доган ще бъде подсъдим!

Премиерът Бойко Борисов покани Аснар „да го съветва за еврофондовете”. Като се има в предвид професионалната подготовка на премиера, то съвсем сигурно той има нужда от съвети по усвояването на еврофондовете, но нима Борисов пряко се занимава с еврофондовете, та си докара и съветник?

Това не прилича ли на случая, в който Станишев канеше Доминик дьо Вилпен да го съветва за управлението на страната, но Вилпен не дойде, защото в момента имаше съдебен процес срещу него във Франция.

И нещо друго: Аснар щял да съветва Борисов за еврофондовете, както преди време бе съобщено и че Световната банка също щяла да помага за усвояването на еврофондовете!

Тук е време да попитам: България правителство на Световната банка ли има, или е страна-членка на Европейския съюз?

Из последното интервю на Борисов по bTV:

Бойко Борисов: Момент само да кажа. Хора от типа на Боб Зелик, президент на групата на Световната банка, дойде и даде оценка, пишейки писмо на г-н Барозу за това, което сме направили. Нека имаме предвид защо ги дразни и Синята и червената коалиция нашето управление, защото положителна перспектива дават всички кредитни агенции, най-големите в света, на България. Такива оценки...”

Припомням:

На 10 август 2010 г. президентът на Световната банка Робърт Зелик /Същият, когото премиерът Борисов нарича Боб – бел. Л. М./ посети България. При това гостуване стана ясно, че експерти на Световната банка ще ни подпомагат в отделни области. Колко ще бъдат те, ще зависи от конкретните проекти и реалните технически нужди, обясни Зелик. От думите му стана ясно, че експерти ще има в областта на правосъдието, а специален консултант от Великобритания ще помага на усилията в областта на енергетиката.

По време на гостуването на Зелик освен, че бе уредено СБ да източи милиони за експертни услуги, бе огласено, че президентът на СБ е написал и писмо до Барозу с хвалебствия за правителството на Бойко Борисов!

Както се казва: за милионите, които СБ ще пипне от еврофондовете чрез някакви експерти, колко му е да седне Зелик като Ваня и да напише до Дядо на село /известното разказче от читанките – бел. Л. М./?

„Бях истински впечатлен от бързината, с която министър-председателят Бойко Борисов и неговото правителство осъществяват реформите.Премиерът на България се стреми да засили ефективността на съдебната система, а неговият екип се е съсредоточил върху това да се демонстрират конкретни икономически резултати от реформата на местно ниво.” Това пише президентът на Световната банка Робърт Зелик в специално писмо, адресирано до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, за впечатленията, които е придобил по време на посещението си в България в първата половина на август т.г, съобщиха за Агенция “Фокус” от Европейската комисия.

В писмото си Робърт Зелик изтъква още, че „българското правителство признава собствените си институционални ограничения, които възпрепятстват оползотворяването на Европейските фондове.”

Според президента на Световната банка „министър-председателят Борисов определя ускореното усвояване на Европейските фондове и по-ефикасното и прозрачно усвояване на публичните ресурси като най-важните фактори в подкрепа на така необходимото икономическо възстановяване на страната.”

В писмото си до председателя на Европейската комисия президентът на световната банка отбелязва готовността на ръководената от него институция за „приспособяване на съществуващата заемна програма, за да се подпомогне България в използването на предимствата от членството в Европейския съюз.”

Робърт Зелик отбелязва още, че „като първа стъпка е предвидено незабавното преструктуриране на проектите на Световната банка в областта на транспорта и общинската инфраструктура, за да се увеличи подкрепата за подготовката, изпълнението и отпускането на средства по проектите, финансирани от европейските фондове.”

Логично следват въпросите:

  • Ревизор ли е Роберт Зелик на Европейския съюз, та дава писмена оценка на българското правителство?
  • Има ли друг случай в международната политика, президент на СБ да оценява премиер на дадена държавата като абитуриент на матура?
  • Защо Кристалина Георгиева заряза преките си задължения в Брюксел по бедствия и аварии и хукна да ни убеждава, че това, което прави българското правителство за усвояването на еврофондовете, е много разумно?
  • Кой е посмял да се усъмни в качествата и действията на правителството „Борисов” та се стигна дотам, чрез сложна комбинация – писмо на президента на СБ до Барозу да научаваме какви прекрасни министри ни ръководят?

Вярно е, че еврокомисар Кристалина Георгиева побърза да разясни номера с писмото до Барозу така: „Писмото на президента на Световната банка е в контекста на отношения, които са се изградили в годините между ЕК и банката. Във връзка с предложението за сътрудничество между Световната банка и Европейската комисия по отношение на България еврокомисарят каза: „Това е практика, която съществува и в други страни, където комисията и Световната банка обединяват усилията си, за да поддържат инвестиционната политика на дадено правителство, както в нови страни-членки, примерно – Полша, Румъния, така и в много трети страни – там, където комисията и Световната банка работят по проблемите на развитието...”

С една дума: смете се и пейте, че президентът на СБ ни хвали правителството!

10 милиарда еврофондове – това е сумата,

с която България разполага за усвояване – при това положение Зелик можеше да спретне и Ода на радостта в бели стихове, затова, че ще намазват от парите чрез експерти.

Вярно, че при така съдаващите се обстоятелства, никой от ЕС няма да посмее да обвини България в корупция при усвояването на еврофондовете, тъй като това ще е всеедно да обвини Световната банка в корупция! ! И това е било отчетено като факт от хора около премиера Борисов.

Вярно е също така и това, че Димчо Михалевски от Коалиция за България, бивш зам.-министър на регионалното развитие, заяви, че България може да загуби 404 млн. евро по програма ИСПА заради изоставането с проектите, най-вече за ВиК проекти.
Вярно е и, че се водят преговори с ЕК за удължаване на срока за приключване на част от проектите по ИСПА до края на 2011 и за Дунав мост ІІ до 2012 г.

Десет от най-скъпите европроекти се поемат от чужди експерти. Цената не се съобщава.

А ето какво е мнението по идеята за наемане на чужди експерти по усвояване на еврофондовете на евродепутата от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов в интервю за Агенция „Фокус”:

Това отношение е проява на безсилие. Наблюдавайки целия процес, аз смятам, че бе погрешно освобождаването (по политически или други причини) на експертите от средното ниво на администрацията, които бяха навлезли в проблемите с усвояването на европейските средства. В момента в някои от екипите вече липсват опитни професионалисти. Затова привличането на чужди консултанти е проява на отчаяние. Това е ход, който създава впечатление за безизходица. Вместо да се търсят и тренират собствени кадри, и да се търсят онези, които вече не са в администрацията, а са в различни банкови, финансови и консултантски институции, се прибягва до наемането на чужди експерти, което надали е най-добрият ход...

..................

Разбира се, че преодоляването на изоставането трябва да се стимулира, защото ние всъщност изоставаме в усвояването на европейските средства. Даже в сравнение с предишното правителство, в сравнение с другите страни, ние изоставаме и то много явно особено по големите проекти, за които сега се търси чужда експертна помощ. Въпросът е колко ще ни струва това?

Как ще изглеждат договорите на евроекспертите,

какво ще е заплащането им, кой ще поеме разходите за настаняване и храна, дневни? А самолетните билети, наемите, колите и секретарките?

Вече имаме класическия пример със живеенето на Симеон Дянков в Бояна, за което никой не казва колко струва на данъкоплатците.

Да не припомням, че същият Дянков си позволи да ругае здравеопазването, да не му дава нужните и полагаемите се пари, и то след като в „Пирогов” спасиха сина му след злополука. Да не припомням и че самият министър на финансите - Дянков не си беше платил здравните осигуровки!

За тегобите с чужди експерти припомни и журналистката Румяна Денчева във в. „Труд”:

ПОМНИТЕ ли "Краун Ейджънтс"? Едни високоплатени английски консултанти, които обещаваха да сътворят чудеса по българските митници.

Доведоха ги, заедно със семействата им, във вили и къщи в Бояна и Лозенец, назначихме им чуждоезични секретарки, плащахме им самолетни билети до родните места.

Дойдоха хората, поседяха, погледаха, направиха дълбоко засекретени неща, които засягали националната ни сигурност.

И си отидоха. С около 90 милиона лева по-богати за сметка на хазната ни. Колко повече влезе в нея от усилията им?! Тайна... национална сигурност.

Дали намаляха течовете, кражбите, каналите, вакханалиите по митниците ни? Не. Всички са си по местата. И тия, дето заобикалят бариерата като пътен знак, и ония, дето отвътре им правят логистиката. Единственото сигурно е, че им платихме. За съвети, доклади, папки и кой ли знае още за какво.

Тия дни казват, че е ред да дойдат у нас едни други консултанти. Пак висококвалифицирани, пак с опит и от чужбина, този път от Световната банка. На тях ще поверим да менажират големите инфраструкурни проекти, които се финансират не само с левчета, но с евро. Примерно, те ще управляват строежи на магистрали, жп отсечки, пречиствателни станции и заводи за боклук. Гостите щели да ни измият лицето пред Брюксел, и оттам, вместо да капе, ще потече река от евра....

Питахме защо ги каним. Ами защото: “Вие да познавате български мениджър, който да управлява проекти за половин милиард”? Това попита, вместо да ни отговори евроминистър Томислав Дончев. Вярно, по-вероятно е да няма такива български мениджъри. Няма и да има, ако все каним някой отвън. Но това е друга тема.

Та, възнаграждението на всеки от чаканите топ експерти било стотици евро на ден. Сега ще преговаряме с Брюксел да им плащаме ли хонорарите с парите за техническа помощ, които се полагат по всяка оперативна програма.

Апропо, отговори ли Барозу на писмото на Зелик? Май нищо не се чу по въпроса...

Днес е 9 септември.

Европейската комисия, Европейска инвестиционна банка и Световната банка ще решат на 17 септември в Брюксел кога и при какви условия ще изпратят международни експерти да поемат големите инфраструктурни проекти у нас.

Ще им бъдат поверени 10-15 от най-скъпите проекти по оперативните програми "Транспорт" и "Околна среда". Става въпрос за магистралите "Струма", "Марица", железопътните отсечки в програмата за транспорт, софийския завод за боклук и т.н. Магистрала "Тракия" отпада от списъка, защото изпълнението й вече е започнало.

Всъщност точно с еврофондовете и европроектите в момента нещата не са никак розови. Забавените ИСПА проекти неизбежно ще се оскъпят.

България очаква удължаване на сроковете за някои от проектите, което ще спаси страната от загуба на европейското финансиране за тях, но просрочването означава оскъпяване, което най-вероятно ще се поеме от бюджета. Това се случи с магистрала "Люлин", чиято цена се увеличи с 50 млн. евро спрямо първоначално договорената. Оскъпяването е за сметка на държавния бюджет. Забавянето с две години на "Дунав мост ІІ" вече се отразява на цената – испанската ФСС претендира за 70 млн. евро отгоре. Част от финансовите им искания ще бъдат уважени, както стана с "Люлин", призна министър Томислав Дончев.

Оскъпяване ще има и за забавените жп проекти по ИСПА – ремонт на отсечките Пловдив – Първомай и Първомай – Свиленград. Първата се ремонтира от гръцката 'Терна", а втората от италианската "Асталди" – тя изостава критично. Към края на 2008 г. проектът все още нямаше издадено строително разрешително.

Хосе Мария Аснар е бил някога ревизор. Дали пък не беше по-добре да бъде нает като ревизор на Дянков, вместо да му се дават грешни пари по усвояването на еврофондовете?

Един ден се се изучава в училищата как 20 години след като е бил свален Тодор Живков, правителство на партия ГЕРБ е сляло в едно законодателна, изпълнителна и съдебна власт, опитвайки се да им диктува действията им.

И понеже често чуваме, че кабинетът „борисов” бил най-добрият: тогава защо като е най-добър повтаря грешки от минали власти?

Да събира в едно Пожарна и Гражданска защита, както мечтаеше Емел Етем?

Да прехвърля следствието в МВР, както беше по Живково време?

Да диктува на съд, прокуратура кой да бъде подсъдим и кой задържан?

 

По-унизителен, по-слаб, чиновнически, по–обиден документ не съм чела – става дума за Доклада на ЕК за България!

Чаках Главният прокурор Борис Велчев да проговори за Доклада на еврокомисарите, чух в деня на излизането на документа какво изрече Бойко Борисов, чух го и в предаването „Тази сутрин” – прегледах още веднъж документа и ето какво имам да кажа на така наречения президент на Европейската комисия – г-н Жозе Мануел Барозу:

Какво лъха от Доклада на който премиерът Бойко Борисов толкова се радва, че го разнася и сяда да чете непрекъснато където свари:

Всъщност Докладът на Европейската комисия на 2011 година за България, е ниска проба чиновническо изпълнение, лъхащо на жив популизъм;

  • с много ниско равнище на написване;
  • рестриктивен;
  • презумира се, че някой е разбойник без да е доказано по съдебен път;
  • препоръчва се гражданска конфискация за отнемане на незаконно придобито имущество – нещо, както във времето на комунизма беше отнемането на нетрудови доходи;
  • внушава се, че нямат значение доказателствата – трябва да има присъди;
  • прокарва се и друго внушение, че оправдателните присъди трябва да се протестират! Явно, европейските чиновници не са наясно със ситуацията в България и например с факта, че председателят на Върховния касационен съд няма разпоредителни функции и няма право да се намесва във вътрешното убеждение на съдиите и при решаване на конкретни дела;
  • Вашите еврокомисари явно не са уведомени, че в България има разделение на властите;
  • Защо се говори само за осъдителни присъди, а не се говори за спазване на човешки права?
  • Защо се внушава от ЕК, че засилващата се наказателна репресия срещу гражданите е условие да бъдем харесвани от Европа;
  • Защо презумпцията за невиновност трябва задължително да бъде подменена с презумпция за виновност, само за да впечатлим Европа;
  • с Доклада еврокомисарите се опитват да наложат тяхното виждане за морал на държава, населена от аборигени, за каквато явно вземат България;

Необяснимо е защо еврокомисарите не са анализирали практиката на Европейския съд в Страсбург, за да научат повече за положението в България.

Представете си ЕК да изпрати такъв Доклад за вмешателство и с указания на френските, или немските магистрати – уверявам Ви, че още същия ден Вие, г-н Барозу ще съжалявате, че Сте се родил! Във Франция министърът на правосъдието си позволи да извика един прокурор на разговор и веднага улиците бяха заляти от протести! А всъщност ставаше дума действително само за разговор.

Господин Барозу,

Защо Еврокомисията падна дотам да си позволява да нарежда на българските магистрати? Да ги унижава? Нима авторите на Доклада не са запознати с оставките на съдии, в знак на протест на назначения на хора близки до вътрешния министър? Или са пропуснали новината, че Висшият адвокатски съвет излезе с протест срещу този министър, преквалифицирал се за такъв, с образование за физкултурник?

Нима авторите на писмото не са чували или чели, че:

  • „С поведението си вътрешният министър Цветан Цветанов излага на риск независимостта на съдебната система и сериозно нарушава върховенството на закона.” И това го установи мисията на Европейската асоциация на съдиите (ЕАС), които бяха в София в края на януари 2011 година.

ЕАС бе сезирана от Съюза на съдиите в България заради серията от изявленията на Цветанов, който в продължение на над година критикува съдебни решения, а малко преди посещението на европейските съдии си позволи най-безцеремонно еднолично "осъди" пред парламента лекарите от Горна Оряховица като ги обвини в убийство на дете, което впоследствие се оказа недоносен, мъртвороден плод?

Докладът на ЕАС бе предаден на Европейската комисия, Съвета на Европа и Венецианската комисия, тъй като изводите в него показваха сериозността на ситуацията в България.

Международната делегация в България бе водена лично от председателя на Европейската асоциация на съдиите Герхард Райснер - австрийски съдия. Докладът бе изготвен след проучване на публичните изказвания на вътрешния министър, ситуацията в България и серия от срещи с ангажирани по темата високопоставени служители.

  • „Нереалистичните очаквания за тежки присъди и предположенията и дори обвиненията на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов за корупция и липса на компетентност от страна на съдиите излагат на риск независимостта на съдебната система и сериозно нарушават върховенството на закона”. Това бе основният извод на още една авторитетна организация - Международната асоциация на съдиите /МАС/, чиито представители оцениха независимостта на магистратите в България.

През 2010 година изявленията на Цветанов срещу съда и коментарите му за решенията по конкретни дела ескалираха. Международната асоциация на съдиите направи извод, че изказванията на Цветанов идват на фона на ниско качество на полицейското разследване.

Представители на световната общност на съдиите и експерти, бяха разговаряли с хора от МВР, вследствие на което са стигнали до изводите, че полицията е работила под приемливите стандарти!

И това ли не знаят еврокомисарите, изготвили Доклада?

  • Че няколко часа след появата на Становището на МАС, специалният докладчик на ООН за независимостта на магистратите и адвокатите Габриела Кнаул, която също изследва състоянието на българската съдебна система - огласи заключенията си, че независимостта на съдебната система е изложена на риск заради постоянните изказвания на вътрешния министър Цветан Цветанов, в които се създават нереалистичните очаквания за тежки присъди.

Представителят на ООН и Международната съдийска организация отделно и независимо един от друг са достигнали до едни и същи изводи за независимостта на съдебната система в България, а именно, че:

Съдилищата отнасят негативите за прекалено дългите разследвания на полицията и прокуратурата и са жертва на натиск от страна на представители на властта да не зачетат презумпцията за невинност.

"Видях голямо забавяне в досъдебната фаза (разследването, водено от прокуратурата и МВР – бел. ред,), но не и в съдебната” - заяви Кнаул. Тя посочи, че е станала свидетел на погрешни схващания, които могат да провалят съдебната реформа у нас.

Според докладчика на ООН се стига до там, че обществеността е склонна да търси вина у съдиите за закъснения при разследването на престъпления, с което те нямат нищо общо.

Габриела Кнаул отдели специално внимание на презумпцията за невиновност. "Особено важно е да подчертаем значимостта на тези права аз България, тъй като ми попадна информация в медиите, в която официални представители на институциите публично изразяват своето становище за вината на определени лица, преди дори да е започнало съдебно производство срещу тях, с което се оказва ненужен натиск на съда да не зачете презумпцията за липса на вина до доказване на противното", пише докладчикът на ООН.

Нима Еврокомисията пренебрегва ООН, защо не взе в предвид мнението на Международната асоциация на съдиите, Европейската асоциация на съдиите при изготвянето на Доклада?

Къде в Доклада е написано за полицейското насилие, за големия скандал с подслушването, по което имаме в крайна сметка един внезапно починал и експертиза от водеща Френска лаборатория с извод, че няма намеса в записите на разговорите!

Какво ни казват еврокомисарите с този Доклад – че ако един човек не различава пудра захар от обикновена, може да бъде арестуван за наркотици?

Как така еврокомисарите не са впечатлени от факта, че управляващата партия издига за кметове хора, с по няколко висящи дела и то за престъпления по служба?

Защо в Доклада няма нито едно име за полицейско насилие, за корумпирани полицаи, защо липсва името на вътрешния министър като генератор на всички гафове спрямо съдии и прокурори?

Защо еврокомисарите не са отбелязали как от изпратени двама задържани от Европол – на летище София самолетът кацна с един?

Защо няма дума за ширещата се контрабанда? За отплаването на арестувани кораби от български пристанища?

Защо като България е толкова добре с вътрешната сигурност Холандия, Франция и Германия се опъват и не я искат в Шенген? Въпреки натиска от американското лоби в ЕС?

Защо говорителят Марк Грей говори за даренията, които МВР получава, а в доклада те и името на вътрешния министър, който ги одобри изобщо не са споменати по няколко пъти, както се повтарят и визират Главния Прокурор и председателя на Върховния съд?

Защо еврокомисарите, автори на Доклада за България не са впечатлени от начина по който задържат хора у нас, с насочено оръжие в главите им, със стресирани малки деца и с счупена глава на напълно невинно момиче?

Защо еврокомисарите не са впечатлени от квалификацията и опита на назначените хора на Цветанов за председател на Върховния административен съд и Софийски градски съд?

Защо авторите на Доклада са подминали скандалите с оставки на авторитетни магистрати с мълчание?

Защо са подминали с мълчание произнасянето на присъди от трибуната на парламента от министъра на вътрешните работи за хора, арестувани и задържани брутално?

Защо са подминали с мълчание произнасянето на присъди за хора, които даже не са разследвани пак от този министър?

Защо еврокомисарите приемат за нормално нарушаването на два основни принципа в Конституцията – презумпцията за невиновност до доказване на противното и това, че никой не може да бъде унижаван публично.

Да не би Докладът на еврокомисарите да е писан в България, господин Барозу? Защото точно това ми идва наум като чета това ниско интелигентно, и пак ще повторя ниска проба четиво, което ни отменя Конституцията и суверенитета като държава?

Прекалено възпитани и интелигентни са българският Главен прокурор и председателят на Върховния съд, за да Ви кажат, господин Барозу, че Докладът на ЕК е изключително слаб, унизителен и обиден за българските юристи, прокурори, съдии, адвокати и граждани.

Кой е Бойко Борисов, днешният премиер на България?

Човек, който се описва като каратист, без да е бил състезател по карате, а е бил единствено методист /администратор/ на отбор по карате, както и помощник-треньор на треньора по карате Цончо Колев.

По указание на един вече пенсиониран полковник Генчо Зарев от МВР, той е бил препоръчан на Цончо Колев „да се помогне на едно момче от Пожарната да направи отбор”. Борисов започва да тренира шотокан карате и това прави няколко месеца с още едно момче, прави отбор – той не става каратист, той става охрана на Тодор Живков.

Става Главен секретар на МВР, без да има един ден като полицай – правят го и генерал.

Става и кмет на столицата, без да има икономическо или юридическо образование.

Накрая му „подаряват” държавата – с реклама, с избори, със силно медийно присъствие.

Той ръководи тази държава, без да знае какво е суверенитет, няма усещане за свобода – затова за него написаното в Евродоклада той приема като заповед, план график за изпълнение!

Той не разсъждава – той изпълнява!

Бил е член на БКП, но днес е яростен антикомунист, нещо, което никой в държавата не го вълнува.

Ако е вярно, че е бил в групировката СИК, то тогава братята Маргини би следвало да са му били началници... Но днес Маргините са обявени за престъпници, а той ръководи държавата.

Накратко казано, еврокомисарите се отнасят в Доклада с нас, българите така, както се отнася Бойко Борисов с нас, гражданите на държавата, която управлява. Унизително, безцеремонно, арогантно.

Само че аз, господин Барозу, и много интелигентни българи мислят като мен и не приемаме, да бъдем унижавани с такъв документ, излязъл точно от ЕК!

Вярно е, че премиерът ни първосигнално приема всичко и е готов да ни подложи на указаните препоръки за изпълнение, но това ще доведе единствено до увеличаване на евроскептицизма, от което ЕС едва ли в този момент на икономическа и финансова нестабилност се нуждае!

Господин Барозу,

Докладът на ЕК ни връща към комунизма, там, откъдето 20 години се мъчим да се откъснем!

С този Доклад, ЕК, чийто президент Сте Вие давате в ръцете на правителството аргумент за репресии, каквито очаквам в най-близко време да последват!

Ето интервюто, което той даде след като Докладът бе оповестен и с което интервю той ни показа какво следва да очакваме:

{edocs}ek-doclad-1.doc,600,400,link{/edocs}

Господин Барозу,

Много българи емигрират, още повече от вече заминалите - не искат да се връщат в родината. не искам еврокомисари с някакви непремерени препоръки за изземване на имущество да ни върнат в ерата на болшевизма!

Ние българите след повече от 20 години ние, българите сме наясно, че имущество няма да се изземва от хора, забогатели неправомерно, а по-скоро ще се удрят политически противници и несъгласни с режима.

Господин Барозу,

Не искам да бъде принудена да търся чуждо гражданство, само защото родината ми, чрез еврокомисарите и правителството, което те подкрепят ни връщат към комунизма!

Люба Манолова

 

Брюксел за първи път призна, че българите в активна възраст са най-бедните граждани в Европейския съюз. Близо 42 на сто от българите имат материални затруднения, което е пет пъти повече от средното за Евросъюза. От тази статистика произтичат препоръки за борба с бедността със срок до 2012-а година.

За това никой от управляващите не даде обяснение в централните информационни емисии, за това малцина научиха и то главно от електронните страници на редица информационни издания в интернет.

Отбелязано е също, че условията на живот у нас са се влошили, и че безработицата е нараснала, като прогнозата е, че тя едва ли скоро ще падне до нивата отпреди кризата.

Предвидимостта на бюджетното планиране трябва да се подобри, като оптимистичните сценарии за ръст на разходите могат да изложат на риск фискалната ни позиция в бъдеще отбелязват от Брюксел, което директно срутва говоренето на финансовия министър Симеон Дянков.

За първи път в свой официален доклад Брюксел признава, че възрастните българи са най-болните граждани в ЕС.

За първи път ЕК признава, че българските деца, заедно с връстниците си от Румъния са най-необразованите.

Европейският съюз определи рисковете за публичните финанси в България като „средни" и препоръча на страната ни серия мерки за укрепване на финансовата стабилност и увеличаване на икономическия растеж. Те включват пенсионна и образователна реформа, както и подобряване на административния капацитет и контролните дейности.

Грабеж, масово обедняване и нерегламентирано олекване на хазната – това е състоянието, в което се намира България 20 години след като живее според друга Конституция.

Първоначално зададените проекти за магистрала “Люлин“ не са спазени, фактурирани са строителни дейности, чиято стойност всъщност е по-ниска, а цената на шосето е завишена необосновано. Това се казва в одит на Европейската сметна палата.

Одиторите са препоръчали европейското финансиране на магистралата в размер на 111 337 500 евро да бъде орязано с 20 на сто заради констатираните нередности.

С други думи, държавата може да отнесе сурова глоба от над 22 млн. евро. Ако това се случи, цената на магистралата, договорена първоначално за 148.45 млн. евро, впоследствие “актуализирана“ заради претенции на строителите на 191.47 млн. евро, ще скочи на над 213 млн. евро или 11.23 млн. евро на километър.

"Има констатации на Европейската сметна палата, но финансова корекция на цената на магистрала “Люлин“ няма", заяви Николина Николова, член на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура“. Източници от Министерски съвет твърдят, че България води активни преговори за отпадане на суровата санкция, която в най-лошия случай ще бъде намалена наполовина – на 10 млн. евро. И при този вариант цената на “Люлин“ ще надхвърли 200 млн. евро и ще се превърне в най-скъпата магистрала в историята на България.

Какви са констатациите по магистрала „Люлин”?

Първоначално зададените проекти не са били спазени. Не са били фактурирани коректно строителните дейности и са били фактурирани суми, много по-високи от реалните.

От констатациите на Европейската сметна палата става ясно още, че: тези 19 километра отсечка, която прави „Люлин” първата изцяло завършена магистрала в България, са най-скъпите километри в Европа!

„В 21 век за първи път ние даваме разрешение за ползване на магистрала” – похвали се премиер министър Бойко Борисов.

„Препоръчваме европейското финансиране в размер на 111 337 500 евро, да бъде орязано с 20 на сто заради констатираните нередности – заявяват одиторите от ЕС.

Следващият удар по магистралните хвалби на Борисов и Плевналиев дойде отново от Европейския съюз.

Съгласно писмо от Главна дирекция "Вътрешен пазар и услуги" на Европейската комисия, свързано със строителството на Лот 2 и Лот 3 на АМ "Тракия", получено в НАПИ, агенцията трябва да уведоми Комисията за позицията си по въпросите, зададени в писмото.

Службите на ЕК се обръщат към агенцията с искане да не се подписват договори по процедурите и да не се предприемат каквито и да било други действия, свързани с процедурите, които биха поставили Комисията пред свършен факт, пише в съобщението на НАПИ.

Обръщението е предвид "индикации за възможни нарушения на правото на Общността в процедурите по възлагане на поръчките и високата разчетна стойност на проектите, както и с цел да се избегнат усложнения, дължащи се на възможни нарушения в бъдещата процедура".

Огромният гаф – „Фискален резерв – магистрали”

И тук му е мястото да припомня едно своеволие на премиера Борисов за което научихме от самия него. Премиерът Бойко Борисов призна, че правителството харчи пари от резерва, за да не спира изпълнението на проекти по европейските програми, но после щяло да ги възстанови.

А къде в тази бъркотия е парламентът?

ГЕРБ е намалил фискалния резерв от 8.2 млрд. лева на 4.5 млрд. лева за две години, според данни, изнесени от „Коалиция за България”.

Ето го и изказването на Борисов по темата:

„Много искам да помоля, с цялото си уважение към някои опозиционни лидери, които се докачат много, когато говорят на тема фискален резерв, да им напомня, защото може би навремето, когато те са били премиери, не са имали време да четат. Затова ще им повторя, че по европейските програми, селските райони, метрото, магистрала "Тракия", давам пари, взимаме от резерва и след три месеца - Брюксел ни връща парите. Само за последните дни имаме над половин милиард върнати обратно във фискалния резерв, които сме разплатили, за да не спират строежите в София и в България. Така че им обяснявам, може би не са прочели, че по принцип така се процедира, когото има европейски проекти и когато работиш по европейските програми и фондове”, каза Борисов.

Искрен Пенчев, индивидуален инвеститор и главен анализатор на Trend Watch Bulgaria - автор на www.marketsinside.com. „Аргументи” обясни преди време:

Фискалният резерв представлява спестените пари от обществото, които правителството решава да не харчи. Към днешна дата във Фискалния резерв можем да открием 1.12 милиарда лева към Републиканския бюджет (това са парите, с които правителството реално може да оперира), 1.760 милиарда са по сметка на Сребърния фонд (създаден, за да гарантира пенсионната система), а останалите средства се падат на няколко извънбюджетни фонда (Национален фонд към Министерството на финансите, Фонд “Земеделие”), НОИ и други бюджети.

Ето и останалото от анализа на Пенчев:

{edocs}fisk-1.doc,600,400,link{/edocs}

Доклад констатация на Съвета на икономическите и финансови министри, в който се дава оценка за първия икономически семестър на дадена държава-членка на ЕС препоръчва за България:

„40 на сто са с ниска езикова и математическа грамотност” – което идва от циганското малцинство.

„Ръстът на заплатите в България трябва да бъде обвързан с производителността на труда” – препоръчка този Доклад.

И още едно изпреварващо самохвалство на Борисов бе изяснено от Брюксел – това за изграждането на Завода за боклук – ето думите на Борисов, а след това е официалната позиция на Брюксел:

"Имам подписан договор за съфинансиране от Европейската народна банка. Заводът за отпадъци е изцяло консултиран с ЕК", изтъкна Борисов в отговор на питане от „Коалиция за България”.

Да не забравяме, че на местните избори през 2007 г., Борисов обеща заводът да е готов през 2007 г., на следващите избори обеща същото за 2011 г.

По време на парламентарния контрол Борисов разкри, че "от ЕК казват - не може да си направите най-скъпия завод, защото сте най-бедни. И затова се води спор сега, но 185 млн. евро са много пари за тях".

Каква обаче е истината от Брюксел за този завод:

Стенограмата от парламента от 10 декември 2010 дава най-точно фактите:

{edocs}bokluk1.doc,600,400,link{/edocs}

За финал ще завърша с една официална информация:

Премиерът Бойко Борисов благодари на Европейската комисия за доброто отношение към България. Борисов заяви, че Европейската комисия може много по-добре да преговаря по различни проблеми и да постига резултати, които са изгодни за страните-членки. Благодарих за решението на ЕК, да ни финансират ТНТ мрежата, завода за боклук, удължаването на Дунав мост ІІ, каза министър-председателят.

Коментарът оставям на читателите на „Хроники” с една добавка:

"Ще уволня Бойко Борисов"! това четяха столичани на няколко билборда в столицата, които след броени часове "изчезнаха".

Под съобщението нямаше автор и все още не е ясно чия е инициативата за  неочакваната акция. Билбордовете се появиха само няколко дни след акцията „Един ден без Бойко Борисов“, която беше организирана във Фейсбук и зад която застанаха над 30 000 души и десетки медии.

Инициативата за уволнението на Бойко Борисов продължава в мрежата. След буквално разкъсване на билбордовете с надпис: „Ще уволня Бойко Борисов“, инициативата намери своето продължение на интренет сайт с адрес: www.uvolnenie.org.

Кампанията се развива и с небивала скорост в социалната мрежа Facebook. подобно на "спонтанните" кампании в редица държави от Северна Африка. вярно е, че в някои от тези държави бе работил Симеон Дянков, а след това избухнаха протести заради съсипана икономика, но у нас той все още не е досъсипал икономиката и финансите. Както се казва може и да постигне повече...

Само че България не е държава от северна Африка.

И нещата се случват по по-различен начин.

Започна се с "Ден без Бойко Борисов".

След това се появиха билбордовете с "Ще уволня Бойко Борисов", които часове по-късно общински служители свалиха, катерейки се по стълбовете като пияни боцмани.

Последва интернетстраница с гласуване "Ще уволня Бойко Борисов", където гласуването набира десетки хиляди.

Кой, къде и как сбърка като се започне с политиците и се завърши с журналистите - това тепърва ще се коментира.

Неоспорим обаче е един факт: българите научават какво се случва в страната им от Брюксел! И това, което идва напоследък като новини - далеч не е добро.

 

 

 

 

Кое е по-важно – да ни обича Барозу, или да не сме бедни?

Референдумът – предизвестената загуба за БСП в годината на парламентарен вот и подарък за управляващите от ГЕРБ

Николай Младенов, външен министърВъпросът, с който бе събрана подписката от 500 000 души беше „Трябва ли да се построи „Белене”?”

Въпросът на БСП беше ясен и конкретен, нещо, което предварителните проучвания сочеха, че се подкрепя от повечето българи.

Реално, както посочи социологът Андрей Райчев този въпрос беше следният: „Трябва ли да допуснем Русия да строи ядрена централа в България, на територията на ЕС”.

ГЕРБ използва парламентарното си мнозинство и промени въпроса с друг „Трябва ли да се развива ядрена енергетика със строеж на нова централа?”

Според изявление на президента Плевнелиев, това можело да се случи като се дострои американска централа в Козлодуй, т.е. на въпроса - трябва ли Русия да строи атомна централа в Белене, отговорът вече е да, Америка може да построи в Козлодуй?!

Сергей Станишев, лидерът на БСП и шеф на ПЕСПромяната на въпроса беше отличен повод на социалистите да сигнализират в Брюксел, че се нарушават правата на половин милион население като се потъпква волята му с промяна на въпроса за бъдещ национален референдум.

Станишев се изплаши и от „Позитано” оставиха променения от ГЕРБ въпрос за допитването, което със сигурност ще откаже мнозина поддръжници на проекта „Белене” да се откажат и да не гласуват?!

Не може една първа опозиционна политическа сила да подминава промяната на въпроса за национално допитване и вместо „Може ли Русия да построи” да се пуска референдум с питане „Да, САЩ могат да построят”!

В този смисъл година на парламентарните избори започва с една отвратителна манипулация, която опозицията в лицето на Сергей Станишев прие! По-голям подарък от опозиция за управляващи не бях чувала да се прави в навечерието на избори!

Вместо при прокурора – кандидати за парламента!

Сигурно влизане в парламента сочат социолозите за Меглена Кунева – иди, че не си мисли, че за рейтинг се плаща, а за по-висок рейтинг – се плаща повече!

15-та минута от разговора на министъра на външните работи Николай Младенов в студиото на предаването „Факторът „Кошлуков”:

15:14 минута

... когато беше изключително тежкия разговор за „Козлодуй”, разговор, който за България беше фундаментален/става дума за преговорния процес, който Меглена Кунева водеше на тъмно – бел. Л. М./, защото „Козлодуй” и закриването на малките реактори на „Козлодуй” никога не е било изискване на част от изискванията на Европейския съюз за присъединяването. То се превърна в част от изискванията на ЕС когато най-образно казано каза: „Вижте, вие този ангажимент сте го поели и не сте го изпълнили. След като поеме една страна един ангажимент – тя трябва да го изпълни...”

За 20 секунди Младенов изрече в ефир една Голяма истина, но тъй като членовете на правителството на ГЕРБ не са с по-различни виждания от Кунева, нито един от тях, даже храбрият Бойко Борисов не е поискал все още от Главна прокуратура да провери кой, персонално е поел ангажимента за спиране на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй”, с което е нанесъл огромни щети за българската икономика.

Европейският съюз не е искал от България по време на преговорния процес да затворим малките блокове на Първа атомна, а Някой, представляващ България е предложил това предателско за националните интереси затваряне!

Меглена КуневаМалцина помнят как организацията за борба с политическата корупция „Транспъранси интерешънъл” разкритикува назначението на Меглена Кунева и други трима бивши еврокомисари на "доходни позиции" в частния сектор.

Съобщението за този скандал дойде с новината от Агенция Ройтерс, че акционерите на френската банка „Париба” са гласували назначението на Миглена Кунева като член на борда на банката.

Ще припомня, че банка „Париба” е френска и приватизацията й през 1987 се свързваше с името на Жак Ширак, докато е кмет в Париж.

По време на предприсъединителните преговори на България за приемане в ЕС, водени от Кунева, Ширак е вече президент на Франция. Името му се свързваше тогава с лобирането на френски интереси при строителството на Атомна централа в Румъния – една от големите причини да се оказва натиск за последвалото затваряне на българската АЕЦ „Козлодуй”.

През 2007 година Ширак бе обвинен в злоупотреба със средства от времето, когато е бил кмет на Париж.

В същото време, докато се водеха преговорите за присъединяване към ЕС, Кунева ревниво пазеше в тайна от българите условията, при които България ще бъде приета за страна-членка на Евросъюза. Останалите български политици, също криеха тези условия, докато в един момент стана ясно, че България се е „съгласила” да затвори АЕЦ „Козлодуй” като започне с първите четири блока.

Кой е бил питан за това, Кунева да обещае затварянето на блокове от атомната централа в Козлодуй и до днес не е ясно. В същото време се проясни фактът, че никой от политиците ни не е спрял Кунева за съгласието по това условие...

Никой от политиците ни не поиска преговорите, които води Кунева да бъдат прозрачни, а не да се водят на тъмно! Всички мълчаха!

Един вестник, наречен „Строго секретно” обърна внимание на скандалния факт, че в случая със затварянето на АЕЦ „Козлодуй”, Кунева и сие са в НАРУШЕНИЕ НА ВИЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ, РАТИФИЦИРАНА ОЩЕ В КРАЯ НА 20 ВЕК!

Какво имам в предвид:

В Част пета на Виенската конвенция, назована

НЕДЕЙСТВИТЕЛН0СТ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ

Раздел I.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

.........................................................................................................

е записано:

Член 49

Измама

Ако държавата е подведена да сключи договор под влияние на измамно поведение на друга участвуваща в преговорите държава, тя може да се позовава на измамата като основание за недействителност на своето съгласие да се обвърже с договора.

Точно този текст, прави недействително сключеното от Кунева „съгласие” за затваряне на АЕЦ „Козлодуй”, тъй като един професор, председател на Световния съвет на ядрените работници, Анре Майсьо разкри, че България е отстъпила пред шантажа на еврокомисаря по разширяването и заместник на Барозу, Гюнтер Ферхойген, като е допуснала неизвестни технически експерти да дават мнение на ЕК за състоянието на централата, „експерти”, които в Световния съвет на ядрените работници никой не познавал! „В Световния съвет на ядрените работници членуват 1.4 млн. работници от 26 държави в целия свят и всички са единодушни, че АЕЦ "Козлодуй" е безопасна”, бе категоричен още през 2002 година Майсьо.

Проф. Майсьо уточни, че е имало „скрити обстоятелства” около това решение, като на първо място постави „измамната позиция на г-н Ферхойген в писмо от 26.09.2000 г., в което еврокомисарят представя лъжлив цитат от доклада на ВЕИРА от март 1999 г., според който "въз основа на наличните сведения, съществуващите и предстоящите програми за подобряване на ядрената сигурност, не могат да доведат тези реактори до приемливо за Западна Европа равнище".

Оказа се, че истинският текст в Доклада, според професор Майсьо обаче гласял: "тези централи /АЕЦ "Козлодуй/ като всички реактори тип ВВЕР 440, представляват същностно характеристики на сигурността, които надвишават тези на повечето в западните централи", т. е. точно обратното по смисъл на твърдението на Ферхойген.

Ще припомня, че проф. Майсьо категорично заяви, че всички доклади на Световната агенция за ядрена енергия категорично противоречат на заявеното от г-н Ферхойген!

Измамна позиция, шантаж, лъжлив цитат от Доклада, който представя АЕЦ „Козлодуй” като ненадеждна по отношение на сигурността – и въз основа на тези представени от Ферхойген данни – ЕК притиска България да затвори Атомната си централа, като условие за влизане в Европейския съюз?

От това по-голямо нарушение на член 49 от Виенската конвенция, здраве му кажи!

ЕС се позова на гласуването в българския парламент, като очевидно призна, че щом затварянето е направено по българска воля, то може да бъде променено по българска воля.

Някои политици днес трябва да говорят от затвора!

Любен Беров; Иван Костов и Надежда Михайлова; Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси и Миглена Кунева. Това са лицата, на които страната ни дължи удоволствието да "хлътне" с милиарди левове и да продължи да е на дъното по отношение на енергетиката!

Кунева подминава с мълчание и коментара на собствените й думи:

“Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото” и  “Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ “Козлодуй”, защото ядрената енергетика няма перспектива”.

Тя е „забравила” и твърдението си 2005 година, в български вестник, когато тя призна: "Във Виена щяха да ме разкъсат за АЕЦ "Козлодуй"!

Всъщност Кунева мълчи и за Гюнтер Ферхойген, който излъга, че ЕС настоява да се затвори АЕЦ-а и това бе признато не от някой на пазара в София, а от Романо Проди, и то официално!

Миглена Кунева, която в 2011 година тръгна да става президент на българите, пренебрегна декларираното от професор като Андре Майсьо, който е президент на Световния съвет на ядрените работници /WONUC/, в който членуват 100 хил. експерти от атомните централи. Майсьо е и доктор на физическите науки, и в прав текст заяви: "Навремето писах на Романо Проди, за да му кажа, че тогавашният еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген е излъгал. Писмото ми беше публикувано в интернет и стоя там година и половина. Никой не ме обвини в клевета, защото казах истината. Ферхойген излъга, той е фалшифицирал заключението на доклада, за да изтръгне от българския парламент решение за затваряне на Трети и Четвърти блок. Сега ЕС се опира на гласуването на българския парламент, за да иска затварянето на реакторите..."

По време на парламентарно питане за проучването и добива на шистов газ премиерът Борисов, явно незапознат с Виенската конвенция заявява:

Премиерът Борисов в парламентаМИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да пуснем от първи до четвърти? (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Не че не искам... (Шум и реплики.) ... Невъзможни неща.

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Страх Ви е?


МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да, страх ме е. В момента, в който издам заповед да пуснат от първи до четвърти реактор, всички тук знаят, ще ни изгонят от Европейския съюз. Веднага. (Шум и реплики.) Е, няма да споря с Вас.

Днес Кунева отново се извъртя за проекта на другата Атомна централа – „Белене”:

„Дори политиците нямат достатъчно аргументи за изграждането на АЕЦ "Белене". заяви тя като председател на "Движение България на гражданите" пред БНТ.

"Това не е жизнеспособен проект, защото нямаме стратегически инвеститор и абсолютно никаква яснота по него", коментира Кунева.

Тя посочи, че е важно да се знае дали инвеститорът има дълъг опит в енергетиката и дали разполага с модерна апаратура.

За инвеститор с модерна апаратура може да говори човек, който има представа от атомна енергетика колкото моето куче Хараламби от молекулярни технологии, защото инвестициите са едно, а оборудването – нещо съвсем различно.

Явно към днешна дата Кандидатката за победа на парламентарните избори 2013 е забравила цитираните от мен по-горе свои думи: “Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото” и  “Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ “Козлодуй”, защото ядрената енергетика няма перспектива”.

Нека на забравяме, че Барозу харесва Кунева и това даде повод да я наричан „момичето на Барозу”! Е, против нея ли ще посмеят да тръгнат от ГЕРБ?!

Ще дойде време когато и в България ще излитат от политическата сцена креатури на едни или други чужди интереси!

Дали?

 

Интервю на премиера Бойко Борисов пред bTV в предаването „Тази сутрин”

Репортер: Премиерът Бойко Борисов изгледа изслушването в Европейския парламент. Остана доволен, без да е изненадан от резултата.

Бойко Борисов: Тук е въпрос на психика. И на реакции.

Репортер: Какво си мислите, сбъркахте ли при предишния си избор или просто беше стечение на обстоятелствата?

Бойко Борисов: Не, не съм сбъркал, просто бяха създадени такива условия, че нашият кандидат беше поставен в много тежка ситуация. Месеци наред преди това се водеше кампания срещу нея. И тя не издържа.

Репортер: Чувахте ли се с нея скоро?

Бойко Борисов: Надявам се да се възстанови от това, което й беше причинено. Животът не свършва с един невзет изпит.

Репортер: Напоследък двама души, които вие сте поканили за ваши съветници, единят за министър без портфейл, след дебат между политическите сили, в един момент се оттеглиха. Това е плод на какво?

Бойко Борисов: Първо, дайте да започнем с Илиян Михов. Световен капацитет, безспорен. Всеки, който би се упражнявал по неговото име да му види публикациите, да му види рефератите. Въпросът кога да дойде е само моя работа и аз преценявам кога да го направя. Що се касае до г-н Парамов, то е много елементарно. Особено по спорни теми на мен ми трябва дебат. И то ми трябват инакомислещи от хората в правителството, за да е възможно да стане спор, да мога да слушам. И аз не виждам никаква драма в това на половин щат да имаш такъв човек. Благодаря му, че подаде оставка, за да не им даваме среда да се изказват. Всичко, което пречи на работата или става генератор да ми се източва енергия и целеустременост от важните теми, които сме си поставили, аз го махам веднага. За да няма дебат по него.

Репортер: Вашият подход е – имате различни кандидатури, различни личности и ги пускате. Който издържи, издържи.

Бойко Борисов: Това е тактика във всички големи компании или отбори в света. Никой не купува 11 футболисти. Купуват по 26, 27, 30 футболисти и то по двама или трима на един пост. Има хора, които никога няма да надскочат пределите на България като знания, умения и авторитет и това ги дразни.

Репортер: Вие с чуждите езици как се справяте на този етап?

Бойко Борисов: Справям се прекрасно, защото, виждате практиката в Европейския парламент е всеки си говори на неговия език. Така че изобщо не се усеща необходимост да знаеш чужд език. Разбира се, аз си комуникирам прекрасно с хърватите, с македонците, руснаците, което пък не могат да правят другите. Да имаш какво да кажеш. Ако имаш какво да кажеш, както и Ердоган ме разбра, както и Меркел ме разбра, и Саркози ме разбра, и Берлускони ме разбра, и Ромпуй ме разбра, и г-н Барозу ме разбра, става лесно.

Репортер: Трябва да благодарите на преводачите защото вероятно си давате сметка какъв дебат предизвика вашата реч в Германия и реплики от типа „шменти капели”.

Бойко Борисов: Има неща, които няма как да бъдат обяснени. Това, което убягна от вас, защото виждам, че това ви е впечатлило, беше, че на тази среща беше и един много поставен министър в оставка от социалистите. И аз бях принуден, всъщност поставих си го него за цел и си дебатирах изцяло с него. Мисля, че нямаше тема, по която да може да ме обори.

Репортер: Не че омаловажавам посланията ви, но просто истината е, че вие сте труден за превеждане и ви сравняват с Тодор Живков и неговия изказ. Вие как гледате на това?

Бойко Борисов: С кой ли не са ме сравнявали. Аз истински съжалявам, че не слушах майка ми, Бог да я прости, в това отношение, която ме беше записала на френски си спомням, плащаше в ония бедни времена такси да ходя частно да уча. Аз ходех да ритам топка. Ако имах време сега, макар че можете да направите експеримент, в колата имам една кутия. На нея съм си написал на листчета глаголи, думи изречения.

Репортер: На английски?

Бойко Борисов: На английски. И си запаметявам и наизустявам.

Репортер: Например?

Бойко Борисов: Много. Сега ще е смешно още повече да казвам, но така, като се говори бавно, разбирам какво казват. Или най-малкото веднага ми се наострят ушите. Но за тези, които биха искали да чуя, да им кажа. Чуя ли “Congratulation, Borisov”, не слушам нататък. И това го помня още, знам в МВР особено като шефовете на други служби идваха и казваха за дадена операция “Congratulation, general”, знам, че нататък няма какво да слушам.

Репортер: Изненадан ли сте, че Юри Галев е общински съветник от „Атака”?

Бойко Борисов: Мога да кажа, че съм изненадан, защото обикновено се подбират общински съветници. Някой път обаче печеленето на избори или на гласове на всяка цена, за да се постигне по-добър резултат от политическите партии впоследствие ни изиграва и тези лоши шеги.

Репортер: Случаят с Юри Галев показва ли по някакъв начин това, за което много се говори, че хора, които са криминално проявени, имат влияние в различни групировки и метаморфозите на групировките, са пряко ангажирани в предизборни кампании, подпомагат политически партии и след това получават в замяна я общински места, я нещо друго.

Бойко Борисов: Безспорно е, че всеки гледа да се легитимира и да изчисти образа си и всичко, което има. В ГЕРБ ние сме се старали и неслучайно нашите са най-евтините кампании, предизборни. Доказано в пъти, в пъти, пъти най-евтино. Защото по никакъв начин не сме си го позволили да го правим. Преди и при нас са идвали. Емисари, всички, отвсякъде. Това, което чух от Волен Сидеров е, че той се разграничи от този избор.

Репортер: Смятате ли, че е възможно, чисто теоретично, че да е знаел?

Бойко Борисов: В ГЕРБ имаме това предимство пред другите партии, че и аз, и Цветанов, Нунев, Иван Петров, Танов, Румен Миланов, хора, които са депутати или министри, прекрасно познават контингента. И това нямаше как да се случи. Волен Сидеров може и да не е знаел просто. Питате ме, не ми е работа да им се меся в работата на която и да е партия. И аз никога не го правя.

Репортер: Смятате ли вие лично, сега вече мина известно време от разкритията по „Наглите”, мислите ли, че това е организацията, или че има още едно ниво, което става недосегаемо по обективни причини?

Бойко Борисов: Ваши бяха и няколко седмици преди това репортажите, които правехте и гледах предаването. Вие видяхте, че почти при всички отвличания или магистрални грабежи извършителите много ехидно питат: защо не дойде Бойко да ви помогне? Е, помогнах им. Добре им помогнах. Разбира се, така си правя могъщи врагове защото те го приемат лично, а то не е. Те действат малко като клетките на Ал Кайда. По този начин те си комуникират помежду си. Те се знаят. И тук дали го има този общ център или го няма, според мен е дискусионен. Защото може в дадени неща да са координирани, други не.

Репортер: Вече познавате добре реалностите като министър-председател. Погледът ви е отвисоко и в много широк диапазон.

Бойко Борисов: Не знам дали по-добре познавам реалностите от времето, когато бях главен секретар. Така че, това, че е по-високо не значи, че виждаш по-добре. Може и обратното, виждаш по-малки неща.

 

Безпрецедентни публични разходи и пълна мъгла за размера на бюджетния дефицит – това на първо време се натрапва най-фрапиращо, като неясни очертания в мъглата на информациите, които министър Симеон Дянков свежда до гражданството. Колко милиарда му са необходими на Дянков, за да стане бюджетният дефицит поносим и не скандален, никой не е чул все още. Всеки ден се хвърлят в публичното пространство различни цифри, което говори от една страна за сигурен хаос във финансовото състояние на държавата, а от друга – за още по-хаотични виждания на министъра на финансите как да се стигне до приемливи варианти за антикризисни мерки на правителството.

Всичко написано дотук се гарнира и с подхвърлените идеи на Дянков, които той дава, и с които той,  твърде недобросъвестно „захранва” премиерските медийни изяви.

Какъв е проблемът колко е тежък, налагат ли се крути мерки, или нещата могат да се решат с далеч по-поносими решения - това правителството досега не е обяснило. Вместо това, гражданството се заглавиква с исторически сериал на управленски грешки и недобросъвестност на предходното правителство, което в никакъв случай не може да се определи като далновидно, а още по-малко, като конструктивно като подход към очевидната криза, която в момента тресе държавата.

В момента България е с 18 милиарда валутен резерв – за масата на широките пари и размера на фискалния резерв трудно може да се говори с конкретика, поради твърде противоречивите данни, които съобщава Дянков.

Правителството трябва да направи няколко прости неща: първото от тях е да съкрати публичните разходи като първа и най-важна антикризисна мярка, В Бюджет 2010 са предвидени 42, 5 процента от брутния вътрешен продукт /БВП/да бъдат преразпределени за публични разходи, заедно с вноската за Европейския съюз. Без тази вноска – цифрата е около 41, 5 процента. Става въпрос за повече от милиард и половина повече пари, за публични разходи, което в условията на криза и приказки как няма никакви пари - е безпрецедентно висока цифра. За сравнение с цифрата от мандата на Тройната коалиция за 2008 година е 39 процента, което е 3 процентна разлика – милиард и половина повече разходи в абсолютен размер.

Това е най-важната мярка, а не да се търси увеличаване на приходите чрез увеличаване на данъци и други осигуровки.

Всяко увеличаване на данъците е ПРО-кризисна мярка, а всяко съкращаване на публичните разходи е АНТИ-кризисна мярка. Знае го всеки учил икономика.

Най-важното е първо да се изясни колко голям проблемът с бюджетният дефицит – информация, която поради увъртанията на финансовия министър и говоренето му на границата на лъжата никой не е чул все още.

В момента в България има голям риск да се тръгне по гръцкия път на развитие ни плашат ежедневно от правителството. В същото време всяка преценка, че кризата в Европа или САЩ е приключила не почива на никакъв конкретен анализ, сочат икономически експерти, които консултират сайта „Хроники”.

Преди месеци в „Хроники” излезе горчива прогноза, че както вървят финансите на държавата, управлявани от Симеон Дянков – нищо чудно да се стигне до варианта: „Гасете лампите! Последният да затвори държавата!”

На фона на нестихващата икономическа и финансова криза сме принудени да слушаме от министъра на финансите Дянков несъстоятелни прогнози, че видите ли, кризата ще приключи до май, или кризата си отивала в края на 2010 година! Що за нахалство и обидно безотговорно поведение към интелигентността на българите е да се замърсява публичното медийно пространство с подобни неистини? Преглътнахме онагледяването на бюджет 2010 с пица, като че ли не журналисти и икономисти стояха на пресконференцията в залата на Министерския съвет, а малките дечица на Дянков!

От тогава продължават да ни облъчват с подобни примери – като се започне от лъжата, че сме имали най-ниския бюджетен дефицит в края на 2009, та се стигне до сегашните скандални изпълнения да се прокарват антикризисни мерки на тъмно, като че ли сме западнала държава от Латинска Америка, а не страна-членка на ЕС!

Да не казвам, че в близките няколко години, изгледи кризата да приключи не се виждат. В Доклада на Жозе Мануел Дурау Барозу от 11 февруари т. г., много ясно са очертани мащабите на кризата, като е дадено и определение – безпрецедентна.

В този Доклад се изтъква, че промишленото производство в Европа е върнато на равнище 1990 година, а публичните разходи са върнати на равнище – 30 години назад.

Какво имаме днес?

Липса на какъвто и да било политически консенсус, за излизане от кризата, а сама която и да било политическа сила трудно би се справила с настоящето положение в икономиката и финансите. В интерес на истината ще добавя, и че нито една политическа сила извън управляващата ГЕРБ, все още не е дала сигнал, че би могла да се заеме с управлението на страната и да продължи мандата на този кабинет.

Да се потърси консенсус с други партии, синдикати, работодатели, в името на това, да се излезе от кризата, далеч не е признание за тотално несправяне на кабинета със сегашното положение в страната. Търсенето на общ политически консенсус би показало по-скоро желание за добросъвестно управление в името на националните интереси.

Единствено с осемсемесечни обвинения, само с припомняния за грабежи и недобросъвестно управление – от криза не се излиза. Има ли престъпления при предишни правителства – работа на Прокуратурата е да установи, а не всяка вечер вицепремиери и министри да водят рубрики по темата в различни телевизии. От голи констатации, или действителни документни разкрития – нито кризата ще се реши, нито гражданството ще намери работа и храна – крайно време е това да се осъзнае от сега управляващите. Пиша го съвсем добронамерено и прагматично.

Вторият голям минус на настоящето правителство е, че допусна Симеон Дянков да пробута  в парламента за приемане - Бюджет 2010, без да има в него заложени антикризисни мерки!

Бюджетът, с тази 42, 5 преразпределителна функция залага всъщност най-високата ПРО-кризисна, проциклична мярка във финансите на държавата. Оттук и причината в края на януари, не беше минал още февруари, да настъпи паника – от страна с „похвално” нисък бюджетен дефицит – България се оказа в най-тежката финансова и икономическа криза за последните десетилетия.

Експерти предупредиха, че да се правят изводи за резултатите от събираемостта е твърде рано! След само един месец от новата 2010 година, в условията на Бюджет 2010! Резултати за ръста на събираемостта се виждат реално след края на първото тримесечие – т. е. в началото на април.

Единственото обяснение за паниката и приказките на премиера Борисов, че никога България не е била толкова зле е, че министър Дянков му внуши, тези мрачни краски и то без аргументи и обяснения как точно се стигна до толкова ниска събираемост и големи липси в хазната.

Казано по друг начин: лъснаха нечии голи зад..ци и то не толкова нечии, а конкретни голи зад..ци, с адрес – Министерство на финансите.

Баба ми, очевидно мъдра жена имаше една приказка: Накъдето и да се въртиш, задникът ти винаги е отзад и трябва да се внимава!

Защо се стигна до паника, след като в парламента, Законът за Бюджет 2010 бе приет без опоненти на първо четене? Причините са прости: липса на интерес у опозицията, грешно заложени приходи, грешно заложени и изчислени разходи, и оттук грешно заложени политики за правителството – всичко това автоматично се превърна в капан за кабинета.

Другото определение за Дянковия Бюджет 2010 е: да си направиш сметката без кръчмаря.

От заложения капан, следващата крачка доведе до: паника, искания за вдигане на осигуровки и данъци, мерки за рязане на заплати, увеличание на ДДС – на практика Духът от бутилката бе изпуснат. Бюджет 2010 се оказа грешно съставен и нереално изчислен. А това задължително доведе до спадане на доверието към кабинета на инвеститори, гражданство, различни социални групи, синдикати. Когато една държава изпусне Бюджета от контрол – никой не й вярва, спират се реформите в пенсионната система, в здравеопазването, спряна е административната реформа. В първите месеци на годината дефицитът се вдигна бързо, и това доведе до стрес на пазарите, икономиката се срива, и... стигаме до рецесия. Ходът надолу води към рецесия – рязането е път към рецесия: намаляването на заплатите, вдигането на осигуровки и данъци – посоката е надолу, към рецесията.

В случай че не се изпълни бюджетът в приходната част, каквато реалност вече се прояснява на хоризонта, се отива към рязане на разходната част – замразяване или намаляване на пенсии, заплати социални помощи...

Мерките, които се предлагат от правителството са панически, тъй като се мисли единствено – от кого да вземем, кого да натиснем, а не се мисли как да се увеличат приходите.

Кога е правилно да се направи актуализация на Бюджета? Шефката на парламентарната бюджетна комисия, Менда Стоянова заяви преди седмица, че още е рано да се пипа и да се прави актуализация на Бюджет 2010. Увеличаването на данъците, комбинирано с рязане на заплати – по всички учебници е ПРО-кризисна мярка, която Дянков би трябвало да знае. А ако е пропуснал тази лекция – Иван Костов може да му обясни за какво иде реч.

Един Списък броди из държавата

– Списъкът, който извади вицепрезидентът на „Подкрепа”, списък от министерството на Симеон Дянков – списък, от който Дянковите хора веднага се отрекоха.

Мерките в Списъка бяха ужасяващи... Сайтът „Хроники” пусна този Списък за своите читатели:

Премиерът гладува, работи ден и нощ, събота и неделя...

Димитър Манолов потвърди, автентичността  и принадлежността на документа към екипа на Дянков и обясни огласяването на Списъка с убеждението, че ако си беше замълчал – е съществувала опасност този списък да се превърне в реалност.

Човекът, който извади тайния Работен списък с обсъждани мерки от Министерство на финансите, човекът, който безпощадно клеймеше в медиите финансовата политика на правителството и лично на министър Симеон Дянков – този човек бе „прибран” от медийни изяви и вече цяла седмица го няма никакъв, въпреки че точно сега текат дискусиите в Тристранната комисия между синдикати, работодатели и власт.

Защо скриха Димитър Манолов, след като управляващите поголовно отрекоха че „изтеклите” мерки от Списъка не били техни? Защо замълчаха от кабинета на ГЕРБ след като зам.-министърът на финансите Ани Михайлова призна, че това бил работен вариант, който се обсъждал в министерството? Защо Иван Костов нарече „саботаж” изнесената информация, но след като стана ясно, че написаното е достоверно – замълча?

Кой са авторите на Списъка с мерки и блъф ли е той?

„Както се работи напоследък, ако си бях замълчал, това нещо щеше да стане официално предложение, абсолютно съм убеден – призна в предаването „Отпечатъци” на bTV синдикалистът Манолов. – Саботьорите са на друго място, саботьори са онези, в чийто глави се въртят подобни идиотщини. Това е някой от онази безумна шайка, които наричат себе си независими, икономиси, учени... Понеже тези момчета, никога в живота си не са изкарали два лева с труд – те са адски удобни за такива неща...

... Значи – антикризисни мерки няма. Такова нещо не се вижда. Единственото, което се вижда е опитите за ограничаване на разходите, което в нашия вариант може да се окаже ПРО-кризисна мярка – по начина, по който се прави разбира се. И оттука нататъка рязането няма да е рязане на живо месо, а рязане на жизненоважни органи... Ако в Гърция се спори за това дали държавните служители да имат 14-та заплата или не, в този пакет от мерки се видя, че се предлага нашите държавни служители да вземат девет заплати!”

Божидар Данев:

„ Вече осем месеца няма нито една антикризисна мярка от страна на правителството... За разлика от всички европейски правителства, включително и правителството на САЩ, където негативите от кризата се поеха до голяма степен от държавата и се подпомогна финансово, както банковия сектор, така и структуроопределящи производства – у нас се случи точно обратното. Не само негативите се прехвърлиха изцяло на бизнеса и незаетите.., не само държавата не помогна, а ускори кризата...”

Управляващи и опозиция в предаването „Референдум” на БНТ:

„Надявам се ситуацията да не се промени до степен, в която да се наложи да правим промени в данъците, каза Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ и председател на Комисията по бюджет и финанси в НС.

Мартин Димитров, съпредседател на ПГ на Синята коалиция, обвини предишното правителство, че е изхарчило бюджетния излишък, вместо той да отиде в Сребърния фонд. „Сега са много тежки времена и е много важно да има ясна визия какво правим”, обясни Димитров.

„Все още няма криза на потреблението, в България няма финансова криза, защото всеки, който твърди обратното, трябва да каже колко банки са фалирали и колко пари похарчи държавата, за да спасява банки, подчерта Пламен Орешарски, депутат от ПГ на Коалиция за България и финансов министър в правителството на Сергей Станишев. Говорим за последици от глобалната криза и вляние върху нашата икономика, допълни той.

След появата на Списъка от МФ...

Премиерът Бойко Борисов каза:

„За майчинството – това на кого му е хрумнало не знам. Но аз, ако някой пише във вестниците си това, което му диктуват, и аз след това да излизам и да го коментирам – това няма да го бъде. Искам да кажа на българските пенсионери, че от първия ден, в който дойдох, с 900 млн. повече пари давам за пенсионерите. Даваме повече пари за образование, за култура, най–много на пенсионерите... Аз просто не мога да разбера защо продължават да изпреварват събитията със слухове"...

Слуховете се оказаха истина...

А ето част от разговора на Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ „Подкрепа” и Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара.

Разговорът се е състоял на 21 март, в БНР, предаването „Неделя 150” с водещ, журналистката Лили Маринкова

Водеща: Господата Димитър Манолов, вицепрезидент на Конфедерация по труда „Подкрепа” и Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара след една доста изморителна в разноезичието си седмица и, разбира се, с очакванията си за не по-малко трудна в следващите дни...

... Може ли да поясните смисъла на разговорите ви вчера и това, към което се придвижвате? Има ли нещо, което, да кажем, ви обединява или разделя? Слушаме ви. г-н Манолов най-напред.

Димитър Манолов: Това, което направихме вчера, просто е едно продължение от нещо, което бяхме почнали по-назад, по инициатива на работодателите. Тоест идеята да предложим на правителството един пакет от спешни мерки, които трябва да се предприемат, защото да се ограничават разходи е една част от стратегията за излизане от кризата, обаче не се ли увеличат приходите, всичкото това пет пари не струва... вече сме готови и днеска вероятно ще представим на вицепремиера един пакет от мерки, за които повече може да говори г-н Данев, ако иска.

Водеща: Добре, слушаме ви, г-н Данев.

Божидар Данев: Какво мога да кажа? Ние сме се договорили днеска в 1 часа да направим пресконференция, предварително да не даваме решенията си. Решенията са 4 пакета от мерки, свързани с допълнително приходи за фиска, намаление на разходите на фиска, свързани с пазара на труда, с някакви иновативни решения, тъй като виждаме, че правителството изостава със своите мерки...

...................

... Ето министърът вчера излиза, другият министър, премиер-министър Цветанов излиза и казва „няма да намаляваме заплатите, нормално всичко, най-малкото е нормално”. Да, за сметка на бюджета, на може би на министерствата, е нормално, ако могат да се запазят заплатите, но с тази дискриминация, която съществува вече 20 години, наследена от всички правителства, и тази демагогия да не се плащат личните вноски, а да се превеждат директно от бюджета на заетите в икономиката, независимо кой работодател, дали е държавата, дали частен бизнес, всеки да си праща личните вноски и осигурителни вноски, също има един разнобой, който го виждаме...

......................

Само две цифри ще ви кажа. може ли две цифри да съобщя?

Водеща: Да, кажете.

Божидар Данев: България, която жизнено се нуждае от чуждестранни инвестиции, миналата година, месец януари е имала 360 милиона евро. Този януари имаме едни 52 милиона евро. Така че при тази криза, когато /.../ всички инвеститори, ако им сложим една допълнителна такава ограничителна мярка, тоест, когато почнем да променяме дори временно или невременно, особено това постоянно напрежение, че могат да се сменят нещата, създава недоверие в чуждестранния инвеститор, който отново подчертавам е жизнено необходим за една страна с остарели технологии и с необходимост да промени нещата. Подобни изрази, че са разбойници работодателите...

Димитър Манолов: За съжаление е факт.

Божидар Данев: ... тези работодатели осигуряват хляба на 2.5 милиона граждани в страната и такива приказки, може да има такива хора, но една голяма част от тези инвеститори са и чуждестранни инвеститори с добри положения и с добър образ в целия свят, така че грубо е да се говори, мисля, че са разбойници били работодателите.

Димитър Манолов: Сигурно и мутрите са почтени бизнесмени.

Водеща: Г-н Манолов...

Божидар Данев: В края на краищата по Конституция всеки гражданин на Републиката може да стане работодател, но той трябва да поеме риска и трябва да има уменията да работи, а не само да говори.

Димитър Манолов: Затова наричат и бизнесмените мутри...

..............

... Разбира се, че г-н Данев като цяло е прав, но ние знаем, че една лъжица с катран разваля кацата с мед и това е проблемът, защото ние в България наричаме мутрите бизнесмени и се правим, че не знаем те какво вършат и ако мислите, че тези, които идват тука с парите да наливат, не ги знаят тези неща и не ги отчитат в главите си, мисля, че дълбоко ще сгрешим. Това изглежда дребно на пръв поглед, но има значение и според мене много по-голямо от плоския данък и нивата на осигуровките...

Божидар Данев: Аз искам да отговоря. Мисля, че не е нормално да правя реципрочни изявления за качеството, да кажа, на българския работник, за това колко, да кажем, каква култура има, да не казвам по какъв начин, примерно качете се в такситата да видите каква е чистотата на такситата или дали са обръснати и дали са учтиви, дали стават да ви вземат багажа. Това е нивото на българския работник.

............

Водеща: ... на въпроса, свързан с облагането на по-богатите с подходящи мерки. Кажете какво мислите за това. Г-н Данев?

Божидар Данев: Първо искам да кажа, не става дума за облагане на по-богатите. Извинете за грешната фразеология, която се употребява. Става дума за хората, които имат по-големи доходи, хората, които имат по-голямо образование, хората, които имат по-голяма квалификация и печелят повече, имат по-големи доходи. Думата „богати” е малко от речника да не кажа на определени политици, които си отидоха. Така че подобно нещо, отново казвам, тъй като България се смяташе, че е страна данъчен рай, променяме изцяло образа на България пред целия свят. Отново подчертавам, в този момент България не трябва да прави такива опасни движения, защото всяко опасно движение ще бъде наказано в международен план.

Димитър Манолов: Г-жо Маринкова, България отдавана се сочи с пръст по отношение на това, че сме данъчен район, защото данъчните райове, извинявам се тази дума няма подходящо множествено число, ужасно много не са на почит в ЕС, ама ужасно много. И там се води целенасочена борба срещу т. нар. данъчни райове, защото това е дъмпинг по отношение на общия пазар...

....................

Водеща: Чуйте сега този цитат, става дума за следното...

Димитър Манолов: Един човек, колкото и да е умен, колкото и да е предприемчив, той има потребност от точно толкова калории или сходни количества, колкото един човек, който с двете си ръце примерно може да цепи дърва. И в този смисъл съществува това, което се нарича солидарност в обществото, за да има все пак от тези, които имат повече, да бъде преместено към тези, които имат по-малко, защото е известно, че и едните, и другите живеят с едно и също. Или горе-долу да кажем.

..................

Божидар Данев: Това нещо много ми прилича на социализъм, това, което ми се говори. Да изравним всички, да сме солидарни всички, да ядем всички еднакво, но някои да бъдат по-равни.

Димитър Манолов: Не, не, не, в никакъв случай...

Божидар Данев: В края на краищата всеки човек има различни изисквания за живота. Един се храни с вилица и нож, друг се храни само с лъжица. Извинете, един обича да ходи само с дънки, друг обича да ходи с костюми. Така че това са въпрос на изисквания, въпрос на култура. Един обича да чета книги и купува книги, а другият въобще не купува книги, а гледа само телевизия. Или отива на футбол да гледа... Така че не трябва да приравняваме това, интересът, че нацията има богатството на различни хора, на различни личности, и тези различни хора имат различно чувство към риска и различно чувство да бъдат предприемчиви. А без предприемчиви хора ние няма да имаме просперитет.

Димитър Манолов: Нека да го кажем така. Един човек, който днеска получава 10 хиляди лева, спокойно би могъл да преживее и с осем, без сериозно да му пострадат битът, културата, ще може пак да си купува каквито си иска книги и ще се чувства твърде добре. Обаче в ситуацията, в която се намираме в това общество трябва всеки да дава каквото може. Защото този с 240 лева вече няма откъде да даде повече. Нали така?

.....................

Водеща: А как ще накарате правителството да плаща на частния бизнес?

Божидар Данев: Как да плаща?

Водеща: Това, което държавата дължи на частния бизнес.

Божидар Данев: Ами ние сме предложили един цял пакет от мерки. Първо откъде да вземе пари, фискът откъде да вземе пари, за да ги плати. Ние предлагаме няколко решения за това нещо откъде да се намерят парите, как да се плати на бизнеса, как да се завърти икономиката. Защото икономиката в момента работи на ниски обороти, поради една от големите причини, че държавата не е първокласен платец, че държавата е некоректна, не спазва финансовата дисциплина и действа заразително и останалият бизнес да не спазва финансовата дисциплина – да не плаща и на работници, да няма потребление, да не влиза ДДС в приходната част на бюджета. И това е то. Завърта се, по нискосходящата спирала се върви. Ние влизаме в капана на двойния дефицит...

.................................

... дефицит по текущата сметка и дефицит по търговската сметка. Така че ако не се вземат бързи мерки, не знам накъде ще отиде икономиката. Както виждате, и...

Димитър Манолов: Ще ми позволите обаче едно нещо, което е изключително важно и което сега ще кажа за първи път и което днеска се чу и на други места. Историята със заменките. В заменките стоят 3 млрд. евро. И това, за което ние ще бъдем осъдени от съда в Люксембург, не е защото сме направили заменките, а защото не сме си потърсили разликата между действителната стойност на заменките и тази, на която те са били извършени. Ние за това ще бъдем осъдени. И тука се мучи и се казва от нас ще вземат милиард и половина. Разбирате ли? Значи ние отсега си казваме ние тия пари няма да ги търсим. Там има 3 млрд. евро, в заменките. И ако там бъде възстановена пазарната правда, да го нарекат така най-общо, то това би било един много сериозен източник на доходи. Разбира се, давам си сметка, че няма как да бъдат взети всичките тези 3 млрд., защо не си ги потърси държавата там, защо не продадоха емисиите от протокола в Киото. Седят, мълчат и не отговорят. Не може да стане, поне това да кажат. Седят и мълчат, никакви коментари. 120 млн. има в емисиите от парникови газове. Ние веднага пипаме там, където ни е най-лесно, тези, които не могат да ни избягат...

.......................

... държавните служители, работниците и бизнеса, разбира се.

Божидар Данев: (...) но ние от година и половина алармираме за правата от Киото защо не се продават, поставихме въпроси и пред новото правителство защо не публикуват, както е законово изискуемо, списъка на тези хора, които са направили замените, да излязат на светло, законът го изисква, а го няма този регистър. Така че ние в това отношение с г-н Манолов сме единни. Нека да излязат тези неща, нека да се продадат правата от Киото, ето вече осем месеца и това правителство, въпреки че януари г-жа Караджова каза, че ще ги продадат, но какво става...

................

... И не е само това, редица други неща бяхме предложили, още преди 6 месеца предложихме продажба на миноритарните дялове, сега г-н Дянков казва, че ок, ще стане продажбата на миноритарните дялове... има достатъчно резерви, с които фискът може да бъде напълнен, приходната част да расте и бюджетът да се разплати с бизнеса да завърти икономиката...

................

... Димитър Манолов: По това, което днеска ще предложим на правителството по целия този пакет. А иначе не ми се правят политически оценки, защото от гледна точка на традиционните ни виждания за политика, това, което се случва напоследък, е твърде различно и странно. И за мен е необяснимо и някак си не мога да разбера защо едни министри се месят в ресора на други, защо един министър си мисли, че може да управлява всички системи, на какво отгоре, защо може да говори от името на цялото правителство, при положение, че други негови колеги управляват едни или други сектори, дори без да ги попита, без да потърси тяхното мнение, аз лично не бих постъпил така. На какво мисля аз, си е моя работа, аз не съм вицепремиер и няма и да стана...

Рано е за финал...

На 16 март, 2010 г. бяхме на прага да избухне грандиозен скандал между синдикатите от КТ "Подкрепа" и правителството, след като вицепрезидентът на организацията Димитър Манолов извади наяве Списък с проекторешения за 31 нови мерки, които кабинетът "Борисов" е бил на път обяви за справяне с кризата.

Разкритието за "чудовищните", по думите на Манолов, мерки на властта синдикалистът направи в ефира на радио K2.

Ето какво каза Манолов в радиоефира преди 40 дни:

"Историята е ужасяваща. По мои канали се сдобих с този пакет от мерки. Вътре има чудовищни неща, от които ще ви настръхнат косите":

  • Облагане с данъци на всички пенсии;
  • Принудителна неплатена отпуска за всички бюджетни служители веднъж в годината;
  • Намаляване до минимум на полагаемия допълнителен платен отпуск за ненормирано работно време;
  • Намаляване на срока, за който ще се получава обезщетение за бременност и раждане от 410 календарни дни на 225.

"Направо треперя като ги чета тези глупости. Ужасяващи са! Това нещо ни праща в специфична ситуация - няма кой да приеме тази идиотщина. Всички тези мерки са ориентирани към най-ниските доходни групи от населението. Там е всичко, както винаги нали. Тези с дебелите задници никой не ги пипа, тях трябва да ги завиваме с памук", продължи емоционално Манолов по радиото... - В момента имаме заседание и това няма как да не попадне в полезрението ни. Няма нито една мярка, която да стимулира производството и икономиката. Всичко е свързано с взимане и ограничение. Ще се граби от бременни и пенсионери. И разбира се служителите от бюджетната сфера", допълни той.

Манолов добави, че споделеното от него е част от чернова, придобита по неофициален ред, но със сигурност тя е от Министерството на финансите.

"Може и да не е окончателен вариант, но в ръцете ми има 31 антикризисни мерки и явно те ни очакват", завърши синдикалистът.

Къде изчезна Димитър Манолов и защо го няма в медиите вече цяла седмица, и то в момент, когато върви обсъждането на антикризисни мерки между правителство, синдикати и работодатели?

Отговорът е ясен.

Преговаря се с удобни, полуглухи, полуслепи и бързо съгласяващи се социални партньори. Особено ако виновникът няма аргументи, освен че държи в ръцете си властта..

 

Премиерът ще номинира Кристалина Георгиева за еврокомисар и е уведомил за това председателя на Европейската комисия Жозе Монуел Дурау Барозу. Георгиева в момента е вицепрезидент на Световната банка. Барозу от своя страна е приветствал бързата реакция на правителството и обещал, че в най-скоро време ще се срещне с новата кандидат за еврокомисар.

Бързата реакция на българския премиер всъщност е съществуващият план Б, за който от кабинета отричаха досега. Източник от парламента съобщи за сайта „Хроники”, че казусът „Румяна Желева” е предизвикал полемики и различия в позицията на самата ЕНП, на която тя е десети зам.-председател. Именно това е довело до оттеглянето на Желева от всички постове.

Тя го направи след като е станало ясно, че Комисията по развитие на Европарламента няма да я одобри и с писмото до премиера, което е било готово предварително, тя изпревари нов позор за България да я отхвърлят евродепутатите, а не тя да вземе сама дълго очакваното решение да се оттегли.

Нощни телефонни разговори, съгласувания и совалки след като Комисията по развитие не постигна консенсус и не взе решение, а обяви, че ще заседава още веднъж днес сутринта, стоят в дъното на оттеглянето на българската външен министър Желева, съобщи наш източник от МВнР.

Засега не е ясно дали Борисов е говорил с Кристалина Георгиева за тази номинация, но се предполага, че го е направил, тъй като втори гаф с български кандидат за комисар правителството на ГЕРБ едва ли ще допусне.

Как се стигна до оттеглянето на Румяна Желева?

Часове ни деляха от отговор на въпроса: ще бъде ли Румяна Желева следващият български комисар, или не. Докато координаторите на политическите групи на Комисията по развитие на Европейския парламент заседаваха при закрити врата, в Страсбург тази сутрин, и се очакваше тяхното решение за съдбата на българския кандидат, Желева сама реши казуса с лошото си представяне, като се оттегли сама, преди да е излязло тяхното решение.

Събитията дотук показваха ясно, че заради Желева, Европейската народна партия няма полезен ход преди гласуването на 26 януари.

Снощи в Европарламента се случиха две противоречиви събития по казуса: излезе Становището на Правния отдел на Европейския парламент по това, дали Румяна Желева е в конфликт на интереси при подаването на декларацията си за съответствие с Етичния кодекс на европейските комисари.

Правната служба на ЕП, която бе сезирана заради обвинения във финансова непрозрачност на попълнената декларация на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева, отказа да вземе отношение по казуса и го върна обратно на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, предаде АФП.

„Правната служба на Европейския парламент не разполага със средствата да установи истинността и точността на внесената от г-жа Желева декларация” бе Становището на юристите от снощи, което агенциите разпространиха.

"Председателят на ЕК е този, който трябва да провери истинността на декларацията за имущество и конфликт на интереси на г-жа Желева" – така юристите от тази Правна служба си измиха ръцете и повториха жеста на Барозу.

В рамките на очакванията, Европейската народна партия прие това връщане на казуса отново към Барозу, като „оневиняване” на Желева, каквото всъщност липсва в изготвения документ до евродепутатите. Другото което ЕНП даде да се разбере, бе, че няма констатирани нередности в декларацията на Желева, както и че няма да допусне повторно препитване на българската кандидат за еврокомисар и, че едва ли не, опонентите на Желева ще се наложи да й се извинят заради нападките към нея по време и след изслушването й.

По-късно, в 18 часа брюкселско време се проведе заседанието на координаторите на политическите групи на Комисията по развитие на Европейския парламент, които трябваше да решат какво писмо ще напишат по повод изслушването на Желева и нейната компетентност, и подготовка като бъдещ комисар до конференцията на президентите на парламентарни групи в Европарламента. Заседанието свърши с резултат, че координаторите нямат решение и не са постигнали консенсус за крайната си оценка за компетентността на българския кандидат да поеме поста комисар по хуманитарната помощ и реакция при кризи. Това бе и причината днес да се повтори подобно заседание, от което със сигурност вече ще трябва да се чуе вече конкретно решение за съдбата на Желева.

Комисията трябваше да реши чрез вот, дали да подкрепи българския кандидат като член на Комисията и по този начин на целия й състав на ЕК, или да поиска смяната на Желева. Процедурата в ЕК изисква координаторите да излязат с единодушно решение и тъй като такова не бе постигнато снощи, се е стигнало до вот.

В Комисията по развитие, която заседаваше тази сутрин има 30 евродепутати - 10 от ЕНП, 8 социалисти, 5 либерали, 3 зелени, 2 консерватори, 1 крайно ляв и 1 независим. Само социалистите и зелените са достатъчни, за да се окажат хората от ЕНП малцинство, коментира наш източник от Европарламента. Източникът ни уточни, че в Комисията по развитие няма да бъде обсъждана декларацията на Желева, а нейната компетентност и подготовка. Другото, което научихме от ЕП бе, че при либералите имало известно колебание по гласуването, заради тяхната кандидатка Нели Круз, която предстои да бъде изслушана повторно.

„Справедливо или не общото впечатление от представянето на българския кандидат е като за бедствие” отбеляза днес изданието "New Europe" и за втори път подкани Желева да се оттегли сама.

Оживената медийна и дипломатическа дискусия след изслушванията на кандидата за еврокомисар на България влоши още повече и без това незавидното й представяне, ниската й компетентност и лошата й подготовка за изслушването в Европарламента. Сгъстяването на облаците над Желева обхвана логично и авторитета на българския премиер, който се зае да я брани без да си даде сметка, че върши нещо изключително вредно и погрешно. По-логичния и приемлив вариант бе Бойко Борисов да смени кандидата на правителството, тъй като със сигурност от тук нататък щеше става по-зле, а не по-добре за България.

Какво имахме от вчера: две събития, свързани с Румяна Желева: отказа на Правната служба да излезе със становище и преценка по казуса Желева, прехвърляйки го на Барозу и липсата на консенсус на Комисията по развитие, където заседаващите не успяха да се споразумеят за оценката на изслушването на Желева в ЕП от миналата седмица. Това наложи днес още веднъж координаторите от тази Комисия повторно да се съберат и решават.

Безумието да се защитава загубена кауза

Общоизвестен факт е, че в съда печели този, който задава правилните въпроси. Формулировката „дали Румяна Желева е в конфликт на интереси” бе удобна на нейните защитници, тъй като отговорът, според индулгенцията на българското Министерство на правосъдието бе, че Румяна Желева „не е била длъжна да подава Декларация и в този смисъл не е в конфликт на интереси”.

Доколко трябва да се вярва на юридическата компетентност на министъра на правосъдието Маргарита Попова по този проблем е спорен въпрос и даже предизвиква спонтанно веселие, тъй като още е пресен споменът как Попова тръгна да съди себе си, т. е. министерството, което ръководи, по един казус с обществени поръчки. Явно партийните усилия на министъра на правосъдието да бъде идеологически правоверна са замъглили напоследък нейната компетентност, в която досега никой не се е съмнявал.

„Не е била длъжна да подава Декларация и в този смисъл не е в конфликт на интереси”. Тази формулировка бе съобщена редом със загърбване на факта, че Румяна Желева е записала неверни данни по своето положение и проблемът: има ли ли фирма, или не.

До днес бе ясно, че не е важно и съществено дали кандидатът за еврокомисар Румяна Желева е била длъжна да попълва Декларация за конфликт на интереси – позорното бе, че попълнената декларация от нея е със спорно откъм истинността на фактите съдържание, и че Желева е въпиющо некомпетентна и зле подготвена по ресорите, за които ще трябва да отговаря в Европейската комисия.

Неприятен факт, който не може да се забрави или преглътне е, че като десети зам.-председател на Европейската народна партия Желева си позволи това поведение и подобно слабо, некомпетентно представяне на изслушването в Европейския парламент.

Оттук нататък за ЕНП нямаше полезен ход: ако я защити попада под ударите на другите партии в ЕП и показва, че скандалът, който се разрази и в европейските медии не я интересува.

Ако ЕНП намереше начин да отстрани Румяна Желева с мотив – гореизборените причини, то бе ясно, че ще трябва да я свали и от поста на зам.-председател в ЕНП, макар и десети на партията, което пък определено бе лошо за имиджа на евродесните.

Тази неловка ситуация, в която изпадна ЕНП, безспорно щеше се прехвърли върху българското правителство и българските политически партии, които са нейни членове.

В последните 12 часа стана ясно, че в ЕНП все още има трезви глави, които не крият недоволството си, че българите не намериха цяла седмица възможност да махнат тотално провалилия се на изслушването в Европарламента български кандидат за комисар.

Стигна се дотам, доктор Петер Вайлеман, директор на европейския офис на фондация „Конрад Аденауер” да коментира пред агенция „Фокус”, че в случая с Желева е било допуснато вътрешни въпроси, касаещи политиката в България, да излязат на европейско ниво.

„Трябва да се направи разлика между вътрешните въпроси и когато става дума за европейско ниво. Разбира се, има спекулации, но не би трябвало вътрешни въпроси да повлияят на гласуването”, заяви доктор Вайлеман пред Агенцията.

Според Вайлеман, ако еврокомисар прегази човек или извърши друго престъпно деяние в страната си и отлети в Брюксел, то на територията на ЕС, еврокомисарят ще е чист откъм правонарушение, тъй като сгазеният човек е останал в България, и то като вътрешен проблем. Вътрешен проблем, който не може да бъде пренасян в европейските структури! Това се опитваха да ни убедят Маргарита Попова и Вайлеман.

Ако се приеме несъстоятелността на тезите на министър Маргарита Попова и Петер Вайлеман, то това би означавало, че не е било редно да бъде съден депутатът Владимир Кузов за педофилия, след като тази му дейност е била негова лична,  и извън рамките на парламента.

По подобен начин би следвало да се отнесат навремето правоохранителните органи като оставят Цветелин Кънчев в Народното събрание, а не заради някакви лични, извънпарламентарни деяния, да му отнемат депутатския имунитет и да бъде съден.

Няма да коментирам изявленията на Джоузеф Дол от ЕНП, който се хвърли като един Матросов на амбразурата на нападките и критиките срещу българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева. И все пак, когато в една страна членка на Европейския съюз бъдещ еврокомисар попълва или само се подписва на Декларация с невярно съдържание – това вече не е вътрешен въпрос, а европейски скандал. Вътрешен български проблем, а не въпрос би било, ако България не беше член на ЕС. Но когато страната ни членува в ЕС, вътрешните й проблеми, предизвикани от кандидат за еврокомисар се превръщат в европейски проблеми. Поне такава е елементарната логика на събитията.

Не може в родината си един еврокомисар да върши попълва документ с невярно съдържание, а заминавайки в Брюксел с въпросния документ - този факт да бъде изтрит като несъществуващ!

Становището на Правната служба на Европейския парламент оневинява Румяна Желева, съобщиха от Европейската народна партия /ЕНП/ и обявиха, че няма да оттеглят кандидатурата й и че тя ще стане еврокомисар, предаде БНР снощи късно. „Румяна Желева не трябва да се оттегля, няма план Б, ще я защитаваме докрай и тя ще стане еврокомисар” това заяви лидерът на ЕНП Джоузеф Дол след приключилото снощи заседание на парламентарната група на партията.

Снощи се проведе заседанието на координаторите на Комисията по развитие на Европейския парламент, които трябваше да решат какво писмо ще напишат по повод изслушването на Желева. Този документ трябваше да е готов до конференцията на президентите на парламентарни групи в Европарламента.

Интересно разследване на Атанас Чобанов публикувано вчера в Mediapool показа, че външният министър и български кандидат за еврокомисар Румяна Желева все още се води управител на фирмата "Етко – Шнайдерс" ООД и към 18 януари. Това сочело актуалното състояние на дружеството, с което сайтът разполагал.

http://www.atanas.fr/articles/categories/politics/229-jeleva-ek

Преди седмица Правната служба на Европейския парламент оневини Румяна Желева, заявявайки, че в качеството си на кандидат за еврокомисар тя не е нарушила правилата за финансова прозрачност на ЕС. Това, на което Правната служба тогава не даде отговор бе, влиза ли в правилата за финансова прозрачност на ЕС, кандидат за еврокомисар да се подписва върху Декларация, попълнена невярно.

И още нещо много съществено: според българското законодателство Румяна Желева няма право да бъде министър на външните работи, след като все още се води управител на фирма. Така е по закон, а не по Правилника на парламента – подчертавам закон и Правилник на парламента, защото министърът на правосъдието Маргарита Попова не е сигурно дали Правилникът има законова сила. Българският външен министър е вписана като управител на фирма на 1 ноември 1999 г. и до този момент няма регистрирана промяна в това състояние. Според регистъра, фирмата се "действаща".

Как ще завърши сагата „Български кандидат за еврокомисар” бе цяла седмица под въпрос. Даже Комисията по развитие на Европейския парламент днес да бе одобрила Желева за еврокомисар, на 26 януари престоеше гласуване  в Европарламента и със сигурност ЕНП, най-голямата партия нямаше да има мнозинство.

Самата Желева бе губеща още от мига, в който приключи изслуването й на 12 януари. Оттогава се превърна в губеща и България, която щеше да се наложи да отстъпи за известно време в желанието си да извоюва авторитет в ЕС, тъй като правителството й се бе доверило на една свърхамбициозна жена в кариерата, със слаби възможности, знания и компетентност.

Въпросът бе: струва ли си?

Другият въпрос е: Румята Желева ще трябва да си потърси друго професионално поприще, на това досега тя вече няма място.

В последната минута стана ясно, че премиерът не е приел оставката на Румяна Желева като министър на външните работи! Остава да се помисли как след събитията от последната седмица, Желева ще може да бъде успешен допломат №1.

Няма как.

 

„Всяка наша стъпка, свързана с газ, ток, ще бъде със санкция на Европейския съюз” заяви премиерът Бойко Борисов днес, като даде да се разбере, че така са се разбрали с еврокомисаря по енергетика, Гюнтер Йотингер. И да рече човек, че това е от днес – категорично, не. Тази линия на поведение лидерът на ГЕРБ и министър-председател следва откакто пое изпълнителната власт в държавата.

Днес на 2 март стана ясно, че снощи премиерът е разговарял с еврокомисаря по енергетиката Йотингер. Думите на еврокомисаря са били, че и в Германия, и в Европа не се толерира правителство, което ревизира договори на предишните!

„Тези, които казват – „Затворете проекта „Белене”!,” това е първият пасив, каза премиерът. По думите му - политическата приемственост в случая е важна, за да се знае, че когато дойде инвеститор в България, следващото правителство ще спазва предишните договорености.

На пресконференцията след срещата на българския премиер и еврокомисаря за енергетиката Гюнтер Йотингер е било съобщено, че Йотингер лично е поел ангажимент да се търсят частни европейски инвеститори за строежа на АЕЦ „Белене”...

„Относно енергийната сигурност, с ЕК всеки един детайл ще бъде обсъждан с нашите партньори и ще се действа само ако това е в обща европейска полза”, заяви Борисов. Установихме контакт ежеседмично, ежедневно.

Интересен момент от новините от срещата с еврокомисаря по енергетика бе, че според Йотингер предстои взимането на важни решения за газовата инфраструктура в самата Еврокомисия.

Друг интересен момент от двустранните разговори Борисов-Йотингер от днес бе, че пак според комисаря, проектът "Южен поток" имал подкрепа от Европейската комисия /ЕК/, само ако отговаря на европейските критерии за сигурност! В същото време Йотингер признал, че "Южен поток" е от съществено значение, тъй като повишавал капацитетите на внос на природен газ в ЕС.

В същото време, проектът „Набуко” като по-различен и нов, включвал нови области на доставки, подсилвал снабдяването и диверсификацията по отношение на вноса и най вече увеличавал независимостта на Европа по доставката на енергия. Йотингер признал, че очакванията са: източник на газ за „Набуко” ще бъде целият Каспийски регион, Азербайджан, Туркменистан, страните от Средния изток.

„„Набуко” ще бъде и може да бъде реализиран в случай, че се стигне до една ситуация, в която всички печелят”, заяви изненадващо еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер по време на визитата си в София.

Какво е „Белене”: изхарчени над 1 млрд. евро, подписани договори за доставки, евентуални бъдещи неустойки в размер на 800 милиона евро. Това са наличностите, които ако България се откаже от проекта минават в пасив.

Удължаване на живота на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй” ще поиска кабинетът в близките дни, както и да се започнат процедурите по изграждането на Седми блок – заяви премиерът Борисов.

„Имаме осигурено финансиране за „Набуко”” – призна българският министър-председател, но „Набуко” все пак трябва да бъде подсигурен с газ...

И тук вече идват въпросите: как така има пари за „Набуко”, за който засега няма осигурена газ, а за „Белене” – няма нито стотинка?

Как така е осигурено финансирането на Горна Арда, а за „Белене”, където ни заплашва плащане на неустойки – няма?

Как България все още живее с убеждението, че ще участва в „Южен поток”, след като не е казано нищо конкретно на Русия, Турция, Италия, Гърция, Сърбия, Франция? Едно е да си мислят нещо политиците, а съвсем друго – да работят за осъществяването му.

И още нещо: ще продължат ли и в новата Еврокомисия политиците ни да се навеждат пред еврокомисарите за всяка стъпка? Ще се налага ли за всяко решение да се пита Брюксел? Нима сменихме Кремъл с Брюксел и Вашингтон?

 

Какво сме ние?

Защо са ни национални празници, защо имаме химн и национален трибагреник? Нация ли сме или поданици разкрачени между САЩ и Европейския съюз? Територията ли е определяща, за да бъдат една външна политика и национална икономика самостоятелна?

Всички тези въпроси се появиха, след като министър-председателят Бойко Борисов се срещна с еврокомисаря по енергийната политика, Гюнтер Йотингер. Тази среща доизясни окончателно много въпроси по енергийното бъдеще на България, но и ни показа, че политиците ни отреждат място в крилото на прислугата в рамките на Европейския съюз, докато някои еврокомисари държат да разговарят с нас равнопоставено.

Преди пет дни така нареченият лидер на СДС М. Димитров поиска правителството да не предприема нищо по подписаните междудържавни договори за енергийни проекти с Русия, докато не бъде представена Енергийна стратегия на България в парламента.

Всъщност Енергийна стратегия вече има, и тя е на Европейския съюз – а защо един депутат като Мартин Димитров няма представа за това – само той може да си отговори.

"Ние сме за европейско, а не за руско или друго развитие на България" – беше казал новият премиер на Република България, Бойко Борисов след завръщането си от Брюксел в началото на месец септември м. г..

"Аз не съм водил никога различна политика, и името на ГЕРБ е Граждани за европейско развитие на България, не за руско, не за някакво друго", посочи премиерът в допълнение, че при срещите си с руския премиер Владимир Путин не е давал обяснение за разговорите, които води с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. Вярваме му, но кое наложи обратното? Борисов да дава обяснения на португалеца еврочиновник за разговорите с Путин?

Българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че ще прати документите за съвместните енергийни проекти с Русия в Брюксел, "за да чуем становището на европейските ни партньори". Да сте чували премиерът на Великобритания, Гордън Браун, френският президент Никола Саркози или канцлера Ангела Меркел да питат като слаби ученици ЕК за всяка своя стъпка? Няма и да чуете, защото във Великобритания, Германия, Франция и прочие суверенни държави членки на Европейския съюз политическите им лидери не съгласуват стъпките си с Барозу, а с народа, който управляват. Нали не сме женени за Жозе Мануел все пак, нали изборите бяха за български политически партии, а не за някакъв еврочиновник, който едва бе избран да кара втори мандат начело на ЕК?

 

България, уви, не е Франция!

Ще припомня, че на пресконференция с журналисти в първия ден от официалното му посещение във Франция миналата година, премиерът Бойко Борисов поясни, че за АЕЦ „Белене” е потърсил от Саркози и варианти за инвестиции, и гаранции за бъдещата атомна централа:

„Така или иначе има хвърлени пари, има похарчени пари и ние не можеме с лека ръка да го задраскаме. И затова именно ние търсим европейски партньори и да го финансират и да гарантират сигурността на тази централа, защото може да се случи така, че ние да построиме нещо с огромни лишения и ако намериме финансиране и след това да дойде същото тук, което дойде преди няколко години – спрете 3 и 4 реактор...”

И какво се случи във Франция докато борисов бе на официално посещение там? Никола Саркози изслуша искането за участие във финасирането на проекта „АЕЦ „Белене”, но с изслушването започна и свърши всичко...

Затова пък на въпросното официално посещение във Франция на българския премиер, Саркози не пропусна да изпее рефрена за „задължителното ни откъсване от Русия”!

Та по време на това посещение, Никола Саркози попита българския премиер без заобикалки: „По какъв начин вие се отделяте от Русия, когато вече няма Варшавски договор?” Питане, на което отговорът не е задължителен, още повече, че задаването на подобен въпрос е в разрез с елементарните правила на дипломацията и етиката в международните отношение при две равнопоставени държави...

„За съжаление аз съм премиер от два месеца – се оправда на събеседника си българският премиер Борисов. - Но така или иначе има хвърлени пари и ние не можем с лесна ръка да го задраскаме. Затова търсим европейски партньори, които и да финансират, и да гарантират сигурността на тази централа”.

България и Франция са равнопоставени страни-членки на Европейския съюз. Поне така е според подписания Договор за присъединяване, в който няма нито буква за това, че България ще бъде третирана в Евросъюза, съобразно близкото си комунистическо минало и според големината на територията си – например.

Така докато от една страна френският президент ни намекваше най-безпардонно, че трябва час по-скоро да се отдалечим колкото може повече от Русия и влиянието й – разбирай, икономическите съвместни проекти – така от друга страна Саркози пусна към Кремъл големи френски енергийни компании, за да сондират почвата за близко икономическо партньорство!

В резултат, Франция се присъедини към „Южен поток”, докато в България управниците шикалкавеха и мълчаха.

Следващият резултат дойде и днес, на 2 март, когато руската компания „Газпром” и френската GDF Suez подписаха Меморандум за включването на GDF Suez в проекта за газопровод „Северен поток”.

Внимавай с кого дружиш!

В продължение на пет дни така наречените партньори в парламента на ГЕРБ от Синята коалиция, в комплект с министъра на финансите от правителството на ГЕРБ дадоха всички възможни знаци, че незабавно трябва да се скъсат всякакви възможности за съвместни руско-български проекти, и най вече трите, подписани вече от предишното правителство!

Достатъчно бе, американският посланик, някой си Дж. Уоруик да даде знак за русофобска атака и верните му придворни от дясното политическо пространство, свиха лапички и заповтаряха колко жизненоважно е да забравим и оставим икономическото и енергийно сътрудничество с Русия в историята!

Оставени извън политиката бивши царедворци и други цветове бивши политици, ни замесиха успешно в скандал с разполагане на ПРО на българска територия, докато след настойчиво питане от страна на Русия стана ясно, че Щатите бият отбой, а официален Вашингтон обяви, че не е договарял изобщо със София подобно начинание. Така версиите за задължително присъединяване към американския щит в знак на солидарност към НАТО се разпаднаха като несъстоятелни...

В Европа кризата се оттегля бавно и мъчително, в нашата страна министърът на финансите „премести” прогнозата си за край на кризата с цели 6 месеца. В момент, когато винопроизводителите търсят път към загубените в годините на прехода руски пазари. В момент, когато Русия е на път да дръпне килимчето по отношение на съхраняването на отработилото ядрено гориво, а руските инвестиции се стопиха като ланския сняг, в момент, в който в туризма ни видимо няма вече наплив на руски туристи, които предпочитат да летуват в съседните на страната ни, Турция и Гърция...

На този фон: неизживени комплекси за величие в политиката на десни депутати, създадоха сериозни предпоставки за това да загубим Русия като партньор... нещо, което нито Германия, нито Франция, нито Великобритания си позволяват.

Енергийната ни политика била равна на руските интереси? Вятър и мъгла! Като не искат бизнес с Русия политиците ни, руснаците без проблем ще отклонят тръбите на "Южен поток", ще си приберат неустойките по отказания "Белене", ще се смразим с Гърция заради "Бургас-Александруполис" и - няма енергийна политика с българите, има пари за руснаците! Тогава къде и чий ще е интересът от тези американски напъни за интриги в Европейския съюз?

Политиците ни сами избраха да ни мачка Европа

Днес премиерът Борисов каза, че ако е бил в управлението на държавата преди време, е нямало да бъдат затворени 3 и 4 реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Работим за удължаване на живота на 5 и 6 блок, но това ще се случи само ако ни позволят, и не е завинаги. Затова е важно да започнат процедурите за 7 и 8 реактор в „Козлодуй”.

Според Доклада на ООН за глобалното затопляне е посочено, че най-чистата и щадяща природата енергия е ядрената. Това бе повод и много страни да активизират своите ядрени програми.

България няма Енергийна стратегия, но Европейският съюз – има. Има я черно на бяло. Документът е озаглавен "Нова енергийна стратегия на ЕС", приета на 10 януари 2007 г., т. е. 10 дни след влизането на България в ЕС.

В Приложение №1 към тази Стратегия от 7 март 2007 г. се отменят всички разпоредби, касаещи ядрената енергетика в тези 27 страни, членки на ЕС. Ето какво се казва в т.11, абзац 1:

"Европейският съвет потвърждава, че всяка държава-членка на ЕС, може да развива своята ядрена енергетика така, както намери за добре, без да иска никакво разрешение от ЕК, стига да се спазват изискванията за безопасност, съхраняване на РАО".

Това е точката, която от 7 март 2008 година ни даде право да си отворим спрените блокове на централата в Козлодуй. Още помним как един от виновниците за затварянето на блоковете, Соломон Паси изпадна в истерия, когато видя, че парламентът ще гласува за пускането на блоковете и започна да говори, че ще се доставя енергия от Северния полюс и от Космоса.

Едва ли някога ще се разплете аферата „Спиране на Козлодуй”. Брюксел трудно ще понесе такъв скандал, ако тази афера се разплете, още повече, че в нея дейно участие имат Гюнтер Ферхойген, М. Кунева и прочие не случайни имена. В нея, според канадски депутат, са разиграни 40 милиона долара. Румънската централа, която струва 2 милиарда, бе дадена с договор-гаранция от французите, че ще се изплати с продажбата на ток, а комисионните на французите бяха определени на 10 процента от тази сума.

Това е истината, не искат да отворят блоковете и се оправдават, че ще се наруши Договора, че ще получим санкции. Нека ни покажат на базата на какъв документ България ще получи санкции.

Президентът на Световната ядрена асоциация, Джон Рич ни предупреди: "Отворете си централата, защото ще загубите 11 милиарда евро!" Зам.-председателят на Европарламента Гонзалес определи затварянето на Козлодуй така: "Това е престъпление!" С него беше проф. Робер, директор по ядрена безопасност в МААЕ-Виена, единствената организация, която има право да каже, дали някоя централа трябва да се затвори. Та проф. Робер каза: "Не пипайте реакторите!"

Проф. Андре Майсьо, президентът на Световният съвет на ядрените оператори написа в писмото си до Симеон Сакскобургготски и Милко Ковачев: "Затварянето на "Козлодуй" ще бъде политическо и икономическо престъпление срещу българския народ".

Председателят на Енергийната комисия към миналия европарламент заяви: "Докладът на ЕК за "АЕЦ Козлодуй" е антибългарски".

Джефри ван Орден, дойде в България да ни поздрави за членството в ЕС, каза дословно: "Вие сте блато на алигатори... не мога да понеса, че вие сами съсипахте едно прекрасно предприятие, наречено "АЕЦ Козлодуй"...”

През 2008 година, президентът на Световната ядрена асоциация Джон Рич заяви пред bTV:

"Производството на електроенергия в рамките на територията на България е суверенно право и отговорност и ако международните стандарти са изпълнени, страната трябва да изпълни отговорностите си най-напред спрямо собствения си народ."

Нима това не са уважавани люде? Нима думите им са лъжа или са продиктувани от някакви игри? Защо отвън, чужденци трябва да ни отварят очите за нещо, за което родните политици си правят оглушки?

Реакторите  на 3 и 4 блок в "Козлодуй" са "ВВЕР 440". Такива реактори има в Финландия - 2, в Унгария - 4, в Чехия - 4, Словакия - 4.

Всички преговори, които води енергийният министър Трайчо Трайков, за проекта АЕЦ „Белене” и доставките на газ да бъдат публични, поискаха от СДС. Това каза на пресконференция след редовно заседание на НИС на Съюза на демократичните сили /СДС/ председателят на партията Мартин Димитров, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

От СДС поставиха няколко въпроса – дали има някакво обвързване между АЕЦ „Белене” и новите преговори за доставка на газ. Според сините такова обвързване не трябва да има. Димитров заяви, че от партията искат преговорите, които води министър Трайчо Трайков, да бъдат публични и да е ясно преди подписването какви са новите условия за доставка на природен газ.

С кого води в момента преговори министър Трайков и на Димитров едва ли е ясно, но нали трябва нещо да се подхвърля на журналистите? От каква точно позиция Димитров и Иван Костов смятат, че могат да имат право на диктат, и изисквания, право на натиск? От позицията на два партийки в един файтон хора може би? Или от позицията на СДС, което има нещастието да се сдобие с лидер, който забрави да го регистрира в съда?

"Наследили сме раболепие, гарнирано с коварство" - заяви в едно свое интервю историкът Андрей Пантев. Разбира се поводът за тези думи беше друг, но определението приляга точно на картината на отношенията Синя коалиция-ГЕРБ.

България е страна, която има няколко национални празника. Един от тях е утре. И съдбата ни поднесе неочакван подарък – еврокомисар да дойде и да ни даде безплатен урок по суверенитет и отстояване на национално достойнство!

 

Търговската верига ”Кауфланд” вече е проявила интерес към имот на БАН, съобщи в понеделник председателят на Общото събрание на академията, проф. Стефан Воденичаров. В БАН се получило писмо от фирмата, от което ставало ясно, че веригата проявява интерес за купуването на терен, намиращ се на ул. ”Шипченски проход” 67 в столицата, собственост на Института по металознание.

Чистата печалба от застрояване на терените на БАН на ІV и VIII километър на бул. “Цариградско шосе” се изчислява на над 1 милиард евро.

Имотите на БАН на 4-ти и 8-ми километър в столицата се оценяват на около 2 млрд. лева.

Промяна в градоустройствения план на София, съчетана със съкращаване на учени с постижения, международни открития и признание, съкращения и механично сливане на институти, научни звена, лаборатории, отделни  звена от БАН, оцелели от тайфуна „Игнатов – Дянков” – това е началото на пътя, след което вече бившите институти на БАН ще бъдат пришити към университетите.

В университетите ще се прави наука – е новото мото на ликвидаторите на родната академия на науките. Само че в университетите се обучават студенти и излизат като млади специалисти, без нито минута опит, рутина, стаж. Тези довчера обучавани  млади хора ли ще правят наука – може би докато изучават самата наука, или как точно?

Не мога да се съглася със заблудата на академик Никола Съботинов, че се прави реформа в БАН. В БАН се поставя началото на края на тази уважавана по света и в България институция. Това е истината. Реформа се прави с доказани опити, експерименти, които са проведени и отчетени като успешни, а не с някакви случайни действия в движение, със заграбване на терени, имоти, специализирано оборудване и драстични уволнения.

Т. е. реформа не се прави без точна посока, цел и с пари. Реформа не се прави, без да си сигурен в крайния резултат. У нас така наречената „реформа” в БАН се изразява в тотална ликвидация и приватизация на всичко собственост на Академията, което е годно и има стойност.

20 години досега изтичаха мозъци на запад и на изток, - отсега нататък ще се паразуват на едро патенти, изследвания, открития и ноу хау, които нямат цена. Т. е. избореното даже няма да се пазарува, а направо и откровено ще се приватизира, отнеме и мине в собственост на все още неясни икономически, специализирани субекти или държави.

„Целим да се повиши ефективността на нашите научни изследвания – обясни акад. Съботинов. - Второ, да се повиши ролята на БАН като национален изследователски център, който оказва важна роля за икономическото и духовното развитие на страната. Искаме да променим образа на БАН в обществото като една добре организирана структура от европейски тип”.

С кое действие точно на правителството и на двамата министри – Сергей Игнатов – на образованието и Симеон Дянков – на финансите, ще се повиши ефективността на научните изследвания на БАН? Може би с поголовното уволнение на учени в пенсионна възраст и още по-поголовното назначаване на млади хора с ниски заплати? А времето за придобиване на опит, практическа подготовка, теоретична подготовка, знания и умения – някой направил ли е сметка колко години ще отидат за повишаване на квалификацията на новоназначените млади учени?

Някой направил ли е сметка и докато тези млади учени израснат в науката кой ще работи на мястото на съкратените със замах професори, д-ри на науките, академици? Естествено, че никой не губи време да прави такава сметка поради една-единствена причина: защото според Симеон Дянков, известен приватизатор на академии в световен мащаб  - България няма нужда от наука.

„Така е по света” – разказа сладкодумно Дянков в едно от десетките си интервюта как се приватизира наука. Всъщност светът за приватизатора на наука, Дянков се свежда до Грузия и Словения. Това му е целият свят на финансиста, от който е „придобил” опит да прави приватизация на академии на науките.

Ще бъде ли БАН изследователски център според плана на ликвидаторите Игнатов и Дянков? Отговорът е – не. Оттук нататък е лесно: закриват БАН или оставят някои негови структури на доизживяване, поднасят на тепсия със синя панделка патенти, изобретения, открития и изследвания на все още неизвестни лица и - всички са доволни.

Изтичането на мозъци спира, тъй като ноу хау-то големи компании, агенции и държави го придобиват даром като бонус от властването на Симеон Дянков. Вече няма да се харчат пари за мозъци, съответно без наука – българският данъкоплатец и икономика направо се качват на клона и минават на банани и замеряне с кокосови орехи.

Една държава, на която си теглил ножа на образованието, здравеопазването и науката – първо се обезлюдава, а след това постепенно се връща в развитието си с години назад.

Една държава, в която съдебната власт не функционира нормално вече две десетилетия, една държава, в която си закрил умишлено енергетиката, поставил си на колене икономиката - престава да бъде държава и се превръща в територия. Територия с щитове за противоракетна отбрана, територия за американски бази, територия, свободна за осъществяването на кристалната детска мечта на селянина Жозе Мануел Барозу да сее и отглежда ГМО.

Оттук нататък тази държава е с отмиращи функции и върху населението й, без проблем, големи фармацевтични компании провеждат изпитания срещу жълти стотинки за бъдещи свои медикаменти.

В българската държава инвестициите са във вид на суми, изпращани от избягали зад граница българи до останали техни близки.

Два съвета за национална сигурност има в държавата ни, но нито едно заседание не се е провело досега за опасността от ликвидацията на науката. За по-развити държави, науката е приоритет и въпрос на национална сигурност: за Дянкова България науката е спестено перо от бюджета, и хвалби, че сме успели с бюджетния дефицит! Така както Дянков „успя” с дефицита преди Коледа, чрез неплатените стотици милиони на здравеопазването, с неплатените милиард и половина на фирми, извършвали строителна дейност. Закачиха ни на почетната дъска в ЕС чрез измама и предизвестената обреченост на лекари, медицински сестри, болници и пациенти – да мизерстват без заплати, да съществуват без да работят ефективно.

Ако някой от учените ни смята все още, че ликвидацията на БАН ще се размине – то той е останал в романтичното време на своята идеалистична младост. Българската наука от мандата на египтолога и министър по назначение Сергей Игнатов и финансиста Симеон Дянков е в ролята на изоставено в сиропиталище дете. В по-ранните му години го тормозят с глад, лишения, унижения, а като порасне – на входа го чакат педофилите и сутеньорите.

От тук нататък родната наука е имоти, терени, ценни патенти, открития, изобретения и сгради – отиваш и грабиш с пълни шепи, в името на неясни господари. Милиарди евро губи държавата – милиарди печелят тези, които чакат на входа на БАН.

В последните месеци се уверих, че е страшно някой да замени Монтана с Вашингтон и да се върне пак, за да съсипе цяла нация. Страшно е от височината на дебелите книги за пясъците около египетските пирамиди и хрониките за Нефертити, да го удариш на грабеж с право на избор, решения и прочие...

Провинциализмът не е страшен, провинциализмът в душата на човек е опасен, защото се прикрива с неизживени комплекси, нанасяне на обиди и раздаване на квалификации на цели професионални съсловия.

Щастливецът го е написал: „Пази, Боже, сляпо да прогледа!”

 

„Да не се цепим от другите държави” – с това мото, напомнящо стадния принцип на обществено поведение тръгна управляващото мнозинство към темата „Гуантанамо”. По всичко личи, че депутатите от ГЕРБ са готови да ни изненадат с решение България да приеме един или двама затворници от Гуантанамо. А за нашия „случай” формулата, която са измислили умниците от властта е: достоен човек, изповядващ семейни ценности. Че такива хора ли са държали американците в Гуантанамо без присъда?

Заседанията на парламентарната комисия по този въпрос са закрити, въпреки че бе съобщено, че затворникът от Гуантанамо ще е на свобода у нас, а не в българско общежитие за лишени от свобода.

Джордж Буш-младши, президентът на Щатите, който не се отличаваше с особена интелигентност създаде затвора в Гуантанамо. Следващият президент Обама го закрива с молба приятелски държави да си вземат по някой и друг затворник от там. Като че ли не става дума за хора, лежали с години без присъди, а за коледни пуйки!

Каквито и доклади да са написани, каквито и проверки да са направени по темата: „кого да избере България”, едно е сигурно: от стотици затворени там като терористи, едва десетина бяха изправени пред съд. Другите стотици стояха там с години, без присъда, без повдигнато обвинение, без права...

Та точно от тези хора, милосърдното ни правителство е на път да си вземе затворници – един или двама. Да доведе в България хора, лежали с години без присъди! Дали някой може да се закълне, че няма да възникне проблем със свободно разхождащият се бивш затворник от Гуантанамо след като е загубил напразно години от живота си? Дали няма да е озлобен срещу американците, или срещу техните български клакьори? Къде е гаранцията за това? Естествено гаранция – няма.

И докато Обама хвърля луди пари за обезопасяване и изграждане на мерки за сигурност в друг затвор, в който да премести останалите невзети от Гуантанамо, политиците ни великодушно обявиха, че човекът от Гуантанамо, който пристигне в България ще е на свобода. И не само това – ами и семейството му ще пристигне да живее с него, барабар с децата!

Агенция „Фокус” разпространи информация от Агенция Франс прес, в която пишеше:

„Близо 20 на сто от затворниците, освободени от Гуантанамо, може да са се върнали на бойното поле”. Това се посочва в писмо, изпратено от Джон Бренан, съветник по въпросите на борбата срещу тероризма на американския президент Барак Обама, до председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, предаде АФП.

За 9,6 на сто от бившите затворници от Гуантанамо със сигурност е потвърдено, че са се върнали към екстремистка дейност. За останалите 10,4 на сто американските разузнавателни служби имат сериозни подозрения, пише в писмото на Бренан.

Някои от бившите затворници от Гуантанамо са се присъединили към групировката „Ал Кайда на Арабския полуостров”, базирана в Йемен, която пое отговорността за неуспешния опит за атентат срещу американски пътнически самолет на Коледа.

Ашколсун! - му казват на такова решение нашите съседи от Турция. Защо да страдаме, че никога не сме усещали какво е Ал Кайда, като тя може да цъфне и у нас? Човекът е стоял без присъда в затвора в Гуантанамо, но дали е невинен, или е бил само безкрайно търпелив в броенето на годините зад решетките?

Озовал се на свобода тук, в България, какво би предприел като чуе и осъзнае, че българският политик след майка си най-много обича Големия брат зад океана?

Чудя се, дали някой в коридорите на властта се е размислил за това как би реагирал човекът от Гуантанамо със семейните ценности, като види и чуе, че българите гледат предимно американски филми, че са пуснали на своя територия американска база и пращат свои войници в американски военни конфликти.

В момент, когато управниците ни се щурат как да не изгубят повече от 3 млн евро от Брюксел за лошо свършена или несвършена работа – в момент, когато кризата ни е стиснала за гушата и всеки ден десетки хиляди излизат на улицата, безработни, политиците ни подслоняват бивш затворник, който американците са държали с години зад решетките.

В момент, когато една Латвия, също предстои да вземе затворник от Гуантанамо, и обявява, че чужденецът ще живее там на свобода, но под контрола на спецслужбите, родни политици ни пускат димки, че човекът, който идва, имал съпруга и 6 деца и бил достоен. Нищо против, но нали политическите ни умници не ни говорят за чорбаджи Марко от „Под игото”, а на съвременен бивш затворник, който е бил зад решетките без присъда, само с подозрения в тероризъм.

Никой не сип рави труда да говори с психолози и да разбере, че човек, който е прекарал повече от 4 години в затвора, има промяна на личността, предизвикана от различни фактори.

“Разглежданите до момента две лица не са създавали абсолютно никакви проблеми, докато са били в Гуантанамо”, заяви вътрешният министър Цветан Цветанов.

Ако всичко, свързано с тези затворници е вярно, то това означава, че демократична Америка е държала под ключ невинни, без обвинения, ей така, за всеки случай!

Покрай всички приказки, които се изприказваха чухме и че правителството нямало притеснения за затворника, въпреки че винаги съществувал минимален риск.

Ама колко минимален е този риск – малко ли, повече ли, в каква степен, никой не говори с цифри, аргументи и факти. Изявленията са като на Женския пазар!

Имало Доклад, изготвен на база анализи и минимизиране на риска въз основа на определени сведения – нямам нищо против професионализма на хората от ДАНС, автори на Доклада, но да не забравяме, че даваме подслон на хора, които от съображения за сигурност не могат да се завърнат по родните места! А фразата „съображения за сигурност” предполага много и все сериозни аргументи!

Получава се следната ситуация: едни виновни – други – плащат! И да речеш, че някой ни е натиснал, не! Ние сами се вкарваме в тази ситуация, само и само, „за да не се делим от другите” и най вече, за да засвидетелстваме вярност и преданост към официален Вашингтон! А там както е известно работят хора, които даже не са наясно къде и какво точно е България!

“Има европейска и натовска солидарност. Както ние искаме за всяко нещо подкрепа от нашите евроатлантически партньори, така президентът Обама иска сега от всички нас”, заяви министър-председателят Бойко Борисов в коментар по темата „затворник от Гуантанамо”.

Има европейска солидарност, прав е премиерът, но не и за България. Ето трета седмица гърците са ни хлопнали граничите пунктове и български шофьори мръзнат като Малката кибритопродавачка, губейки десетки хиляди евро от блокадата. Но кой го е еня? Най-малко Барозу.

Вчера той недвусмислено обяви, че България и Гърция трябва сами да си решат проблема с граничните блокади! Вместо да покани Папандреу и да поиска от него гърците час по-скоро да отворят границата с България, и да спазват европейското законодателство! Но с Гърция от Брюксел така не говорят – еврокомисарите и шефът им правят мили очи на Атина и пет пари не дават за воплите на управниците ни! Това е горчивата истина от очакванията Еврокомисията да си свърши работата с конфликта на граничната бразда с Гърция!

Ще имаме ли сигурност в държавата, след като приемем бивш затворник от Гуантанамо със семейството му? Оказа се, че премиерът ни водил по проблема разговори в Брюксел, тъй като много държави вече приели бивши затворници от Гуантанамо.

Отговорът на министър-председателя Борисов бе следния: “Така че, ако ставаме цел, ставаме всички държави”, коментира той.

Ако нещата се уреждаха с разговори и повторение на действия, вече извършени от други държави – политиката щеше да е най-леката и приятна работа!

Номерът с „Всички го правят, що и ние да не го направим” отдавна не е кой знае какво дипломатично решение. Дали не сме като в онази приказка: „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”?

Все пак още помним как се водеха тежки дискусии при бомбардировките над бивша Югославия, как ни обясняваха учени, че ако обедненият уран е засегнал земи, то те ще са от  Североизточна България, а не в Брюксел, Страсбург или Париж.

Помним и как докато в парламента ни уверяваха, че за всяко прелитане над България ще се взема разрешение от депутатите, така самолетите си летяха без разрешение, гласуване и контрол, сипеха бомбите си, ползвайки небето ни.

Отдавна не сме парламентарна република, май. Решението за изпращане на нови попълнения за Афганистан го взе кабинетът, а не парламентът. Сега и по приемането на затворник от Гуантанамо се задава подобна ситуация, сам министър Цветанов го призна: „...“като една демократична държава, ние искаме все пак парламентът да е информиран, да е запознат с всички действия, които предприема правителството за такива стратегически решения”.

Стратегически решения? Парламентът да е информиран? Че то можеше и от пресата да научат депутатите за затворника, на който ще даваме подслон!

А колко ще струва това начинание и кой ще плати? Засега никой от управниците ни не смята за необходимо да признае.

Както никой от тях не дава отчет и колко струва, до стотинка, авантюрата ни в Афганистан и не задължителното ни присъствие там.

Как го беше написал Ларошфуко? „Би трябвало да се учудваме, че все още можем да се учудваме”.

 

Двама кандидати за европейски комисари – една цел биха спретнали плакат по Живково време, ако тогава се бе случила сагата – български кандидат за еврокомисар. Сага, довела до втори дубъл в изслушването и забавяне на одобрението на Еврокомисията.

В днешно време нещата се случват различно: в наше време кандидатът за еврокомисар Румяна Желева показа стройни крака, па де дьо, сокове и прихващане с балетиста Месечков, демонстрира ни как се танцува румба и след това изчезна, за да се готви сама за изслушването за еврокомисар. Когато наближи датата, Желева извади бялото марково костюмче, почисти много марковите очила и отлетя за Европейския парламент, където я очакваше изслушването, с мотото от пазарната икономика: „Опаковката продава стоката”.

Винаги съм се възхищавала на провинциалния хъс на някои след десетоноемврийски политици, които са готови да импровизират, да надскочат боя си и да компенсират некомпетентност и незнание с ефектно и свободно водене на диалог – само и само, за да вървят нагоре по чиновническата йерархия. Едно е да спретнеш комплоти срещу двама посланици, за да бъдат уволнени, а далеч по-различно е да се изказваш компетентно.

Нямаше кой да завърти глобуса и да види къде се намира Аденският залив, къде се намират някои конфликтни зони в света, нямаше кой да прочете и опресни английския си, не се намериха сили и време да се прекрати фирмено участие, за да е попълнена коректно декларацията за конфликт на интереси.

Румяна Желева каза, че ще преговаря по кризата в Аденския залив, но очевидно не се сети, че иде реч за Сомалия, а там правителство няма. Желева предложи да обучава изнасилените жени, които са над 1 милиона в Конго, което предизвика учудване и нездраво оживление. Думите й бяха:

„По много интересната тема за сексуалното насилие над жените в Конго, като жена мога да ви уверя, че ще съм много ангажирана с темата. Защото не можем да позволим в 21 век сексуалното насилие да се използва като оръжие по време на война. И съм готова да вложа усилията си на оперативно ниво, да съм по-активна в защитата на жените”.

„Ще отида в Конго като жена” е крилатата фраза, която със сигурност ще влезе в европейския фолклор по изслушванията на кандидати за еврокомисари. Проблемът бе, че да отидеш като жена в държава, в която предимно и масово изнасилват жени – си е чиста проба хвърляне с главата надолу в пропастта на липсващата интелигентност.

Да си активна в страна, където жените само ги изнасилват – какво трябваше да означава този отговор, какво следваше да се очаква?

Желева предложи и да бъдат използвани талибаните като инструмент за доставяне на хуманитарна помощ в Афганистан, което предизвика усмивки, защото Обама преди два месеца се бе произнесъл за талибаните.

На обвиненията с няколкомесечна давност, че има некоректни данни в бизнесинтересите на съпруга й и нея самата, българския кандидат за еврокомисар отказа да коментира „слухове в пресата за личния й живот” и отбеляза, че обвиненията срещу нея и нейния съпруг са безпочвени.

Най-лесно се оборват безпочвени слухове – това Желева не счете за нужно да свърши. Вместо убедителен, компетентен отговор, Румяна Желева покани евродепутатите, да й гостуват и да се уверят на място верни ли са слуховете за нея и съпруга й, или – не!

Неграмотност – георграфска и политическа, липса на елементарна дипломатичност и познание на Протокола в ЕС – това е краткия изказ по „компетентността” на Румяна Желева, която тя демонстрира в Европейския парламент по време на изслушването й като български кандидат за еврокомисар.

Преди изслушването, на въпрос дали е посещавала международни мисии в горещи точки на света, което ще й се налага като еврокомисар по реакциите при кризи, Румяна Желева призна, че е ходила в държави в Близкия Изток. Къде по-точно, я попитаха медиите. И чуха отговора: "В Грузия и Египет".

Ще уточня, че Грузия е в Кавказкия регион, а Египет – в Северна Африка – поне според картата на света и глобуса. Предмети, които Желева можеше да си закупи вместо грим, фон дьо тен, маркови аксесоари или да ги поразгледа поне.

Стигна се дотам цялата европейска преса да гърми с дни за липсата на компетентност и елементарни виждания за ресора, който очакваше Желева като еврокомисар, а в същото време Барозу и някакъв друг партиен член на ЕНП да повтарят като слаби ученици, че с декларацията на българския кандидат за еврокомисар няма проблеми!

В този смисъл и компетентността на Желева в Еврокомисията би била подходяща за работа на рецепцията, каквато тя е вършила като млада на къмпинг.

„Трябва Румяна Желева да направи някакъв сериозен гаф, за да не получи одобрението на ЕП” – заяви евродепутатът Евгени Кирилов. Е, тя го направи този огромен гаф и то без усилие!

Очаквайки враждебни въпроси, Желева си беше приготвила някои отговори, които прочете, но те не бяха достатъчно ясни, за да убедят присъстващите, че насреща си имат човек с познания, професионализъм и компетентност. Някои от въпросите изглежда не бяха разбрани от нея и доведоха до отговори, които бяха сходни, но не на място.

На 3 февруари т. г. пред европейските депутати се яви втори български кандидат за еврокомисар – Кристалина Георгиева. Жена, облечена ненатрапчиво или лъскаво, жена, която показа и успя безапелационно да убеди евродепутатите, че е на изслушването, за да свърши работата си добре, а не за да разходи маркова дрешка и очилца.

Кристалина Георгиева, се оказа прагматична, компетентна и човек с позиция, и виждане за работа в определения й ресор. Тя запретна ръкави, и попиля каквито и да било съмнения у евродепутатите с отговорите си, предизвиквайки неколкократно бурни аплодисменти.

Едва ли евродепутатите, тази най-представителна отломка на висшето брюкселско чиновничество, са очаквали да чуят и то от българка думите: „Трябва да използваме отношенията си с Израел за оказване на натиск за подобряване на ситуацията в Ивицата Газа”. Досега натиск на Израел си позволяваха САЩ и други големи държави...

„Имаме нужда от единен европейски подход за Ивицата Газа”, заяви Георгиева. “Нашите хуманитарни работници имат изключително ограничен достъп. През последните години 20-25 на сто. Имаме нужда от списък със стоките с двойно предназначение, които могат, и които не могат да се внасят в Газа, за да няма подобни проблеми в бъдеще”, обясни още българката, с които думи тя даде на изслушващите я да разберат, че имат срещу себе си сериозен кандидат за еврокомисар. Човек компетентен, не случаен и безспорен професионалист.

Кулминация предизвика мига, когато, в отговор на зададен въпрос как ще постъпи, когато работата й като изразител на гласа на тези, които не могат да бъдат чути, и й се наложи да се противопостави на ЕС, Кристалина Георгиева без да изчаква заяви: „Готова съм да се боря срещу интересите на Европейския съюз, за да защитя портфейла си”. Възторгът преля в поредните аплодисменти. До този момент, представител на малка държава, не си бе позволявал подобни изявления и адмирациите бяха очаквани.

Усилена работа за по-добра координация в ЕС, както и между хуманитарните, и военните звена. “Ще защитавам хуманитарното и международното право. Ще надигам глас, когато се убиват хуманитарни работници и затворници”, увери евродепутатите Кристалина Георгиева и декларира ангажимента си да осъществи разпоредбите на Лисабонския договор за създаване Европейски хуманитарен доброволчески корпус.

Относно Судан и Етиопия, като получатели на хуманитарна помощ, Георгиева заяви: „имаме инструменти за оказване на натиск над правителствата”.

Хуманитарната помощ не трябва да взема под внимание политическата ситуация и трябва да се внимава тази помощ да не бъде присвоена от правителствата – бе позицията на Георгиева. „Хуманитарните работници предпочитат да действат без военните, защото това поставя под въпрос безпристрастността им” бяха точните думи на българския кандидат за еврокомисар, при отговора на питането на евродепутат.

Европейският депутат от групата на социалистите и демократите в ЕП Майкъл Кашман заяви, че няма нужда да задава въпроси на кандидата за еврокомисар Кристалина Георгиева, тъй като по време на изслушването й пред Европейския парламент се е убедил във високата й квалификация и интелект, предаде пратеникът на Агенция „Фокус”.

„Мисля, че е най-добре възможно най-скоро да преминем към процедурата по одобряване на кандидатурата Ви”, допълни британецът.

И Кристалин Георгиева бе одобрена буквално часове след изслушването й...

Едно е румба, стаж на рецепция в къмпинг и преподаване в 169-тия по влияние университет в Магдебург, Германия, а далеч по-различно е да чуеш, и бъдеш убеден в ясната позиция за работа по ресора, за който ще отговаряш като еврокомисар.

С изслушването на Георгиева Европейският парламент постави началото на професионалното отношение пред чиновническата бюрокрация. Силната лична позиция хвърли камък в блатото и измести мълчанието, и подмолните игри, и договорки от бъдещия дневен ред.

“Вашето спокойствие и вашата класа ми допадат много. Надявам се и в бъдеще да работим заедно”. С тези думи се обърна към Георгиева зам.-председателката на Комсията по развитие Ива Заничи. Нямаше мъчителни разговори с председателя на фракцията на християндемократите в Европарламента Джоузеф Дол, нямаше разговори с Барозу, мълчение, нищоправене и мъчително изчакване във вид на рекет - Европейската народна партия да помогне за провалилия се кандидат за еврокомисар!

„Който познава хората, е просветен. Който познава себе си, е мъдър. Който побеждава другите, е силен. Който побеждава себе си, е могъщ. Който знае достатъчно, е богат. Който действува упорито, е волеви” написал го е Лао Дзъ, древнокитайски философ от около 6 век преди новата ера.

 

Кандидатурата на Румяна Желева е оттеглена! Очаква се тя да се оттегли и от поста външен министър, съобщиха европейски електронни медии. Минути по-късно след като научихме за новината, стана ясно от източник на МВнР, че в писмо до премиера Бойко Борисов, Желева е обяснила следното:

„Моля да приемете оставката ми от всички позиции, заемани от мен, за да можете да предприемете необходимото за оттеглянето на кандидатурата ми за български еврокомисар”.

Пълният текст на писмото, което Агенция „Фокус” пусна гласи:

„Уважаеми господин Министър-председател,

Моля да приемете оставката ми от всички позиции, заемани от мен, за да можете да предприемете необходимото за оттеглянето на кандидатурата ми за български еврокомисар.

След като правните отдели на Европейската комисия и Европейския парламент излязоха със становища, потвърждаващи както липсата на конфликт на интереси и така и верността на декларирарните от мен данни за финансов интерес, мога да заявя, че смятам за опровергани публично отправените ми по време на изслушването в Европейския парламент тежки обвинения, в това число и в лъжа.

От 2007 година насам всички мои декларации, подадени в качеството ми на евродепутат, кандидат за еврокомисар от България, както и данъкоплатец, са публични. Всички детайли от моята професионална кариера са известни. В този смисъл всеки, който е имал интерес, е могъл да узнае всички подробности за мен, както и да сезира компететнтните органи на Р България, в случай на съмнение за нарушение.

Предвид провеждащата се вече три месеца кампания срещу мен, съпътстваща от самото начало официалното представяне на моята кандидатура за еврокомисар от България и целяща пълното ми дискредитиране, желанието ми беше единствено да се опровергаят внушенията в пресата и директните обвинения в нарушения на законите на Р България и Кода за поведение на ЕК. На правните отдели на ЕК и ЕП, както и на българското министерство на правосъдието, съм предоставила всички документи, свързани с мои участия във фирми и организации без изключение и предприетите от мен действия за прекратяване на участието ми в тях, така че приемам заслужено оневиняването на моята личност.

С горчивина трябва да отбележа, че дискусията по повод отправените ми обвинения в лъжа и наличие на конфликт на интереси доминираше изслушването на 12 януари в Комисията по развитие. Изслушването в ЕП е един - според мен – дълбоко демократичен способ да се провери подготовката на кандидадтите. На 19 януари Комисията по развитие трябва да се събере отново и да гласува оценката за моето представяне по време на излушването. Предвид преднамереността на голямата част от членовете на тази комисия по време на самото излушване, директните обвинения, отправени ми в залата, както и месеци преди това в пресата от представители на групата на Зелените, на Либералите и на Социалистите в ЕП и небезпристрастното водене на заседанието от страна на председателката г-жа Жоли, си позволявам да изразя своите съмнения относно предстоящия вот.

Твърденията за моята некомпетентност бяха разпространявани месеци преди изслушването на 12 януари, а след самото изслушване почиваха на внушения, налагани чрез непозволени средства като „неофициално становище”, „предварителна оценка” и т.н.

Не се надявам на безпристрастно отношение и обективна оценка и в този смисъл предоставям възможност на министър-председателя г-н Боросов да предложи на г-н Барозу друг кандидат от България.

Благодаря на всички от България, които в два поредни избора за членове на Европейския парламент дадоха гласа си за мен и които ме подкрепяха в тези трудни месеци и дни. Изразявам своята най-дълбока признателност към политическото семейство на ЕНП, към парламентарната група на християндемократите в ЕП и лично към нейния председател Ж. Даул за непоколебимата им подкрепа за мен и за борбата им за справедливост в конкретния случай.”

„Българският кандидат за новата Европейска комисия се оттегли – стъпка, която може да отложи започването на работа на новия 27-членен екип, предаде Би Би Си, като допълни, че сега българската държава ще трябва дап редложи друг кандидат.

Съобщението за оттеглянето на Румяна Желева дойде от източник на АФП от Европейската народна партия, където Джоузеф Дол съобщил за решението на Желева.

Министърът на външните работи на България Румяна Желева е оттеглила кандидатурата си за еврокомисар по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарна помощ и реакцията при кризи, съобщи кореспондентът на испанския вестник  „Ел Мундо” от Брюксел и припомни, че по-рано социалистите поискаха от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да потърси друг кандидат, който да представлява България, ако не иска да застраши целия си нов екип.

Българката беше критикувана за предполагаемото си участие в съмнителни бизнес дела.

Кандидатурата на Румяна Желева за поста еврокомисар е оттеглена, оповести и пресслужбата на Европейския парламент, а по-късно за това съобщи на електронната си страница и авторитетното издание „Ню Юръп”.

Оттеглянето на българския кандидат за еврокомвисар дойде в момент когато Комисията по развитие в ЕП се подготвяше да отхвърли Желева при гласуването, насрочено за днес. С оттеглянето си Желева изпревари това решение и така спаси авторитета на българския премиер и държава.

Вчера Борисов подготви българското гражданство за оттеглянето й, когато заяви, че „е притеснен относно здравето на Румяна Желева”.

Известно бе, че е твърде възможно Комисията по развитие да отхвърли Румяна Желева като бъдещ кандидат за комисар, и този път ходът на Желева, явно предварително съгласуван с министър-председателя Борисов бе изигран правилно и навреме.

Както казва народът: По-добре късно отколкото никога...

 

Българският премиер започва да изнервя Европейския съюз и по-точно Жозе Мануел Дурау Барозу с това, че не реагира адекватно на лошото представяне на българската кандидат за еврокомисар – Румяна Желева. Това съобщи за сайта „Хроники” наш източник от Брюксел, който работи там от няколко години.

Получава се абсурдна ситуация - Барозу очаква Борисов да оттегли канидатурата на Желева, докато Борисов от своя страна пък чака как ще се произнесе самият Барозу за съдбата на Желева. Мнозина от евродепутатите очакваха след скандалното изслушване на Желева, тя сама да подаде оставката си, или премиерът и правителството да я оттеглят  като кандидат и да я покрият – коментира нашият източник. – Това не се случи и Барозу продължава да си къса нервите в това ялово очакване – България да изтегли Желева и да предложи друга кандидатура. Вместо това, в София, съпартийци на Желева, хора от парламента и правителството се хвърлиха да защитават провала й, вместо да замълчат пред позорните факти.

По-добре би било за България министър-председателят Бойко Борисов да подмени Желева, като я свали и от поста й на външен министър, тъй като от 12 януари нататък, тя трудно ще се вписва и работи нормално в дипломатическите среди - съобщи нашият източник, предавайки настроенията в белгийската столица.

Само бърз и правилен ход от българска страна би туширал поне за момента разразилия се скандал, от който негативите се трупат върху имиджа на държавата и нейния премиер. Ако Борисов реагира преди Барозу, това ще свали от плещите на португалеца отговорността да вземе трудно решение за кандидат, който сам е подкрепил и в Брюксел тази стъпка  на българския премиер ще бъде оценена по достойнство. От друга страна, по европейските стандарти, не е прието правителства на страни-членки да оставят в ръцете на висши еврочиновници да им вършат работата по замитане на следите от даден скандал.

Вярно е, че с една подобна трудна стъпка Борисов ще признае своята грешка за номинацията, което в ЕП ще се оцени. Българският министър-председател не трябва да забравя, че той първи номинира Желева, а след това Барозу му се довери и я защити.

В случай, че Барозу реагира на създадената кризисна ситуация, негативите от представянето на Румяна Желева остават за страната й и ще се наредят до  досегашните представи  за България, свързани с корупцията, липсата на борба с организираната престъпност и кражбите по еврофондовете.

Случаят с българския кандидат за еврокомисар раздели Европейския парламент по политически групи и хвърли сянка върху подкрепата за целия нов екип на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, коментира АФП.

"Срам", "пълен провал", "отчайваща некомпетентност" бяха преобладаващите оценки на европейски медии и наблюдатели за представянето на Желева.

Италианската агенция "Апком", цитирана от БТА, посочва, че българската кандидатура е застрашена от вероятността да бъде отхвърлена.

След края на изслушването, по време на заседание при закрити врата, състояло се късно вечерта, координаторите на различните парламентарни групи в комисията по развитието решиха да поискат нещо като двойна гаранция във връзка с Желева от председателя на новата ЕК Жозе Барозу и от юридическата служба към ЕП.

"Заплаха за екипа на Барозу", "Бъдещият български комисар трепери за мястото си", "Българска размяна на удари", "Съмнителни участия във фирми" - са част от заглавията, с които австрийските ежедневници информират за изслушване на Румяна Желева в ЕП. Според френския "Фигаро" Желева е слабото звено в новия екип на Барозу.

"Сега Жозе Мануел Барозу трябва да я защити или да се отърве от нея", е цитиран да казва Ендрю Дъф, "диригента на изслушванията в Европейския парламент".

Сайтът ЕurActive съобщи, че след "провала" на българския кандидат за еврокомисар източници от ЕП са заявили, че в интерес на всички е случаят да бъде приключен бързо и са призовали България да предложи друг кандидат в най-кратки срокове.

И на децата стана ясно, че всички чужди издания, които не спестиха критиките си към Желева не работят на „Позитано” и на „Врабча” – т. е. чуждите издания не са социалисти, а още по-малко пък от хората на Симеон. Оттук и отговорът на въпроса: капан или липса на компетентност вече е лесен и ясен.

В момент когато изслушванията на кандидатите за нови еврокомисари са в разгара си социалдемократите в Европейския парламент заплашиха, че няма да одобрят новия състав на Европейската комисия, ако председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу продължи да подкрепя българския кандидат Румяна Желева.

Дясноцентристката група в Европейския парламент започна офанзива срещу един от левите кандидат-комисари, като успоредно с това защити собствения си спорен кандидат от България, коментира електронното издание „ИЮ Обзървър”.

Политическият раздор може да забави плановете следващата Европейска комисия да е функционираща още на 1 февруари.

В центъра на спора е Румяна Желева, българският кандидат за комисар по хуманитарната помощ. Желева беше обвинена, че е излъгала за финансовите си интереси по време на бурните дебати на 12 януари. В момента правните служби на европарламента разследват финансовите декларации на кандидат-комисаря.

Лидерът на социалистите Мартин Шулц е изпратил писмо до председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, „за да го информира за много сериозните съмнения на групата относно българския кандидат”, съобщи говорителят на Шулц.

"Надявам се, че правното положение около г-жа Желева ще се изясни възможно най-бързо, така че номинираният български комисар да бъде оценен по достойнство", заяви в сряда председателят на групата на ЕНП в ЕП Джоузеф Дол.

На Дол разчита и българският премиер Борисов, но в същото време е готов да се раздели с Румяна Желева. Въпросът е как ще го направи: като негово решение, което би означавало признание за грешка, или като нейно решение – за което вече май е късно.

Барозу няма вид на мазохист, нито пък досега ни е дал сигнал, че си пада по мъченията. Премиерът Бойко Борисов също е човек, който знае как да излезе чист от дадена ситуация. Кой от тях ще реагира пръв, защото реакция на Борисов след като Барозу му съобщи, че нищо не може да спаси Желева ще е равна на провал.

И още: след като Желева се провали като еврокомисар, как ще остане външен министър?

 

Премиерът ще номинира Кристалина Георгиева за еврокомисар и е уведомил за това председателя на Европейската комисия Жозе Монуел Дурау Барозу. Георгиева в момента е вицепрезидент на Световната банка. Барозу от своя страна е приветствал бързата реакция на правителството и обещал, че в най-скоро време ще се срещне с новата кандидат за еврокомисар.

Бързата реакция на българския премиер всъщност е съществуващият план Б, за който от кабинета отричаха досега. Източник от парламента съобщи за сайта „Хроники”, че казусът „Румяна Желева” е предизвикал полемики и различия в позицията на самата ЕНП, на която тя е десети зам.-председател. Именно това е довело до оттеглянето на Желева от всички постове.

Тя го направи след като е станало ясно, че Комисията по развитие на Европарламента няма да я одобри и с писмото до премиера, което е било готово предварително, тя изпревари нов позор за България да я отхвърлят евродепутатите, а не тя да вземе сама дълго очакваното решение да се оттегли.

Нощни телефонни разговори, съгласувания и совалки след като Комисията по развитие не постигна консенсус и не взе решение, а обяви, че ще заседава още веднъж днес сутринта, стоят в дъното на оттеглянето на българската външен министър Желева, съобщи наш източник от МВнР.

Засега не е ясно дали Борисов е говорил с Кристалина Георгиева за тази номинация, но се предполага, че го е направил, тъй като втори гаф с български кандидат за комисар правителството на ГЕРБ едва ли ще допусне.

Как се стигна до оттеглянето на Румяна Желева?

Часове ни деляха от отговор на въпроса: ще бъде ли Румяна Желева следващият български комисар, или не. Докато координаторите на политическите групи на Комисията по развитие на Европейския парламент заседаваха при закрити врата, в Страсбург тази сутрин, и се очакваше тяхното решение за съдбата на българския кандидат, Желева сама реши казуса с лошото си представяне, като се оттегли сама, преди да е излязло тяхното решение.

Събитията дотук показваха ясно, че заради Желева, Европейската народна партия няма полезен ход преди гласуването на 26 януари.

Снощи в Европарламента се случиха две противоречиви събития по казуса: излезе Становището на Правния отдел на Европейския парламент по това, дали Румяна Желева е в конфликт на интереси при подаването на декларацията си за съответствие с Етичния кодекс на европейските комисари.

Правната служба на ЕП, която бе сезирана заради обвинения във финансова непрозрачност на попълнената декларация на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева, отказа да вземе отношение по казуса и го върна обратно на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, предаде АФП.

„Правната служба на Европейския парламент не разполага със средствата да установи истинността и точността на внесената от г-жа Желева декларация” бе Становището на юристите от снощи, което агенциите разпространиха.

"Председателят на ЕК е този, който трябва да провери истинността на декларацията за имущество и конфликт на интереси на г-жа Желева" – така юристите от тази Правна служба си измиха ръцете и повториха жеста на Барозу.

В рамките на очакванията, Европейската народна партия прие това връщане на казуса отново към Барозу, като „оневиняване” на Желева, каквото всъщност липсва в изготвения документ до евродепутатите. Другото което ЕНП даде да се разбере, бе, че няма констатирани нередности в декларацията на Желева, както и че няма да допусне повторно препитване на българската кандидат за еврокомисар и, че едва ли не, опонентите на Желева ще се наложи да й се извинят заради нападките към нея по време и след изслушването й.

По-късно, в 18 часа брюкселско време се проведе заседанието на координаторите на политическите групи на Комисията по развитие на Европейския парламент, които трябваше да решат какво писмо ще напишат по повод изслушването на Желева и нейната компетентност, и подготовка като бъдещ комисар до конференцията на президентите на парламентарни групи в Европарламента. Заседанието свърши с резултат, че координаторите нямат решение и не са постигнали консенсус за крайната си оценка за компетентността на българския кандидат да поеме поста комисар по хуманитарната помощ и реакция при кризи. Това бе и причината днес да се повтори подобно заседание, от което със сигурност вече ще трябва да се чуе вече конкретно решение за съдбата на Желева.

Комисията трябваше да реши чрез вот, дали да подкрепи българския кандидат като член на Комисията и по този начин на целия й състав на ЕК, или да поиска смяната на Желева. Процедурата в ЕК изисква координаторите да излязат с единодушно решение и тъй като такова не бе постигнато снощи, се е стигнало до вот.

В Комисията по развитие, която заседаваше тази сутрин има 30 евродепутати - 10 от ЕНП, 8 социалисти, 5 либерали, 3 зелени, 2 консерватори, 1 крайно ляв и 1 независим. Само социалистите и зелените са достатъчни, за да се окажат хората от ЕНП малцинство, коментира наш източник от Европарламента. Източникът ни уточни, че в Комисията по развитие няма да бъде обсъждана декларацията на Желева, а нейната компетентност и подготовка. Другото, което научихме от ЕП бе, че при либералите имало известно колебание по гласуването, заради тяхната кандидатка Нели Круз, която предстои да бъде изслушана повторно.

„Справедливо или не общото впечатление от представянето на българския кандидат е като за бедствие” отбеляза днес изданието "New Europe" и за втори път подкани Желева да се оттегли сама.

Оживената медийна и дипломатическа дискусия след изслушванията на кандидата за еврокомисар на България влоши още повече и без това незавидното й представяне, ниската й компетентност и лошата й подготовка за изслушването в Европарламента. Сгъстяването на облаците над Желева обхвана логично и авторитета на българския премиер, който се зае да я брани без да си даде сметка, че върши нещо изключително вредно и погрешно. По-логичния и приемлив вариант бе Бойко Борисов да смени кандидата на правителството, тъй като със сигурност от тук нататък щеше става по-зле, а не по-добре за България.

Какво имахме от вчера: две събития, свързани с Румяна Желева: отказа на Правната служба да излезе със становище и преценка по казуса Желева, прехвърляйки го на Барозу и липсата на консенсус на Комисията по развитие, където заседаващите не успяха да се споразумеят за оценката на изслушването на Желева в ЕП от миналата седмица. Това наложи днес още веднъж координаторите от тази Комисия повторно да се съберат и решават.

Безумието да се защитава загубена кауза

Общоизвестен факт е, че в съда печели този, който задава правилните въпроси. Формулировката „дали Румяна Желева е в конфликт на интереси” бе удобна на нейните защитници, тъй като отговорът, според индулгенцията на българското Министерство на правосъдието бе, че Румяна Желева „не е била длъжна да подава Декларация и в този смисъл не е в конфликт на интереси”.

Доколко трябва да се вярва на юридическата компетентност на министъра на правосъдието Маргарита Попова по този проблем е спорен въпрос и даже предизвиква спонтанно веселие, тъй като още е пресен споменът как Попова тръгна да съди себе си, т. е. министерството, което ръководи, по един казус с обществени поръчки. Явно партийните усилия на министъра на правосъдието да бъде идеологически правоверна са замъглили напоследък нейната компетентност, в която досега никой не се е съмнявал.

„Не е била длъжна да подава Декларация и в този смисъл не е в конфликт на интереси”. Тази формулировка бе съобщена редом със загърбване на факта, че Румяна Желева е записала неверни данни по своето положение и проблемът: има ли ли фирма, или не.

До днес бе ясно, че не е важно и съществено дали кандидатът за еврокомисар Румяна Желева е била длъжна да попълва Декларация за конфликт на интереси – позорното бе, че попълнената декларация от нея е със спорно откъм истинността на фактите съдържание, и че Желева е въпиющо некомпетентна и зле подготвена по ресорите, за които ще трябва да отговаря в Европейската комисия.

Неприятен факт, който не може да се забрави или преглътне е, че като десети зам.-председател на Европейската народна партия Желева си позволи това поведение и подобно слабо, некомпетентно представяне на изслушването в Европейския парламент.

Оттук нататък за ЕНП нямаше полезен ход: ако я защити попада под ударите на другите партии в ЕП и показва, че скандалът, който се разрази и в европейските медии не я интересува.

Ако ЕНП намереше начин да отстрани Румяна Желева с мотив – гореизборените причини, то бе ясно, че ще трябва да я свали и от поста на зам.-председател в ЕНП, макар и десети на партията, което пък определено бе лошо за имиджа на евродесните.

Тази неловка ситуация, в която изпадна ЕНП, безспорно щеше се прехвърли върху българското правителство и българските политически партии, които са нейни членове.

В последните 12 часа стана ясно, че в ЕНП все още има трезви глави, които не крият недоволството си, че българите не намериха цяла седмица възможност да махнат тотално провалилия се на изслушването в Европарламента български кандидат за комисар.

Стигна се дотам, доктор Петер Вайлеман, директор на европейския офис на фондация „Конрад Аденауер” да коментира пред агенция „Фокус”, че в случая с Желева е било допуснато вътрешни въпроси, касаещи политиката в България, да излязат на европейско ниво.

„Трябва да се направи разлика между вътрешните въпроси и когато става дума за европейско ниво. Разбира се, има спекулации, но не би трябвало вътрешни въпроси да повлияят на гласуването”, заяви доктор Вайлеман пред Агенцията.

Според Вайлеман, ако еврокомисар прегази човек или извърши друго престъпно деяние в страната си и отлети в Брюксел, то на територията на ЕС, еврокомисарят ще е чист откъм правонарушение, тъй като сгазеният човек е останал в България, и то като вътрешен проблем. Вътрешен проблем, който не може да бъде пренасян в европейските структури! Това се опитваха да ни убедят Маргарита Попова и Вайлеман.

Ако се приеме несъстоятелността на тезите на министър Маргарита Попова и Петер Вайлеман, то това би означавало, че не е било редно да бъде съден депутатът Владимир Кузов за педофилия, след като тази му дейност е била негова лична,  и извън рамките на парламента.

По подобен начин би следвало да се отнесат навремето правоохранителните органи като оставят Цветелин Кънчев в Народното събрание, а не заради някакви лични, извънпарламентарни деяния, да му отнемат депутатския имунитет и да бъде съден.

Няма да коментирам изявленията на Джоузеф Дол от ЕНП, който се хвърли като един Матросов на амбразурата на нападките и критиките срещу българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева. И все пак, когато в една страна членка на Европейския съюз бъдещ еврокомисар попълва или само се подписва на Декларация с невярно съдържание – това вече не е вътрешен въпрос, а европейски скандал. Вътрешен български проблем, а не въпрос би било, ако България не беше член на ЕС. Но когато страната ни членува в ЕС, вътрешните й проблеми, предизвикани от кандидат за еврокомисар се превръщат в европейски проблеми. Поне такава е елементарната логика на събитията.

Не може в родината си един еврокомисар да върши попълва документ с невярно съдържание, а заминавайки в Брюксел с въпросния документ - този факт да бъде изтрит като несъществуващ!

Становището на Правната служба на Европейския парламент оневинява Румяна Желева, съобщиха от Европейската народна партия /ЕНП/ и обявиха, че няма да оттеглят кандидатурата й и че тя ще стане еврокомисар, предаде БНР снощи късно. „Румяна Желева не трябва да се оттегля, няма план Б, ще я защитаваме докрай и тя ще стане еврокомисар” това заяви лидерът на ЕНП Джоузеф Дол след приключилото снощи заседание на парламентарната група на партията.

Снощи се проведе заседанието на координаторите на Комисията по развитие на Европейския парламент, които трябваше да решат какво писмо ще напишат по повод изслушването на Желева. Този документ трябваше да е готов до конференцията на президентите на парламентарни групи в Европарламента.

Интересно разследване на Атанас Чобанов публикувано вчера в Mediapool показа, че външният министър и български кандидат за еврокомисар Румяна Желева все още се води управител на фирмата "Етко – Шнайдерс" ООД и към 18 януари. Това сочело актуалното състояние на дружеството, с което сайтът разполагал.

http://www.atanas.fr/articles/categories/politics/229-jeleva-ek

Преди седмица Правната служба на Европейския парламент оневини Румяна Желева, заявявайки, че в качеството си на кандидат за еврокомисар тя не е нарушила правилата за финансова прозрачност на ЕС. Това, на което Правната служба тогава не даде отговор бе, влиза ли в правилата за финансова прозрачност на ЕС, кандидат за еврокомисар да се подписва върху Декларация, попълнена невярно.

И още нещо много съществено: според българското законодателство Румяна Желева няма право да бъде министър на външните работи, след като все още се води управител на фирма. Така е по закон, а не по Правилника на парламента – подчертавам закон и Правилник на парламента, защото министърът на правосъдието Маргарита Попова не е сигурно дали Правилникът има законова сила. Българският външен министър е вписана като управител на фирма на 1 ноември 1999 г. и до този момент няма регистрирана промяна в това състояние. Според регистъра, фирмата се "действаща".

Как ще завърши сагата „Български кандидат за еврокомисар” бе цяла седмица под въпрос. Даже Комисията по развитие на Европейския парламент днес да бе одобрила Желева за еврокомисар, на 26 януари престоеше гласуване  в Европарламента и със сигурност ЕНП, най-голямата партия нямаше да има мнозинство.

Самата Желева бе губеща още от мига, в който приключи изслуването й на 12 януари. Оттогава се превърна в губеща и България, която щеше да се наложи да отстъпи за известно време в желанието си да извоюва авторитет в ЕС, тъй като правителството й се бе доверило на една свърхамбициозна жена в кариерата, със слаби възможности, знания и компетентност.

Въпросът бе: струва ли си?

Другият въпрос е: Румята Желева ще трябва да си потърси друго професионално поприще, на това досега тя вече няма място.

В последната минута стана ясно, че премиерът не е приел оставката на Румяна Желева като министър на външните работи! Остава да се помисли как след събитията от последната седмица, Желева ще може да бъде успешен допломат №1.

Няма как.

 

„Разчитам г-жа Желева да е направила това, което законът повелява, ако не е - няма да получи моята подкрепа” – това заяви в сутрешното предване на БНТ, премиерът Бойко Борисов. Крачка назад ли прави министър-председателят по отношение на Румяна Желева? Ще излезе ли отново на бял свят прозрението на социалога Живко Георгиев, че премиерът Борисов печели, когато прави крачка назад?

„До този момент единственото, което сме се разбрали с колегите от Брюксел, е да изчакаме юристите да се произнесат по казуса дали има конфликт на интереси. Самата Румяна Желева счита, че няма конфликт на интереси... Надявам се, че тя си е проверила нещата, заяви още Борисов. „Аз съм изпратил там човек, който считам, че е компетентен и може да се справи с тези задачи”, коментира още той. На въпрос, ако не е направила това, той каза, че ако не е, то ще си понесе отговорността. „Няма да получи моята подкрепа”, добави той.

 

Какво още каза по БНТ българският министър-председател:

„...Самата г-жа Желева счита, че няма конфликт на интереси. Аз не съм юрист, така че ще изчакам колегите в Брюксел да се произнесат... Аз пак напомням, че аз г-жа Желева я взех като професор, който преподава на студенти в Магдебургския университет в Германия.

Водещ: А ако е нарушила закона? Начинът, по който беше атакувана, преди още да започне изслушването, и то от България. Защото нека да напомним, още следобеда БСП започна да дава пресконференции, да обяснява колко лош е кандидатът. Което не им прави чест, разбира се, но това си е БСП, НДСВ пак...

Бойко Борисов: Те в случая разпнаха България, не нея. Разбира се, това уязвява и мен, и правителството, и държавата безспорно. Аз самият дори не мога да допусна, че г-жа Желева и била евродепутат, след това външен министър, толкова пъти са подавани декларации. Знам, че конфликт в истинския смисъл на думата, да е изкарала пари или да е направила нещо с тези фирми няма. И все съм си мислил и продължавам да мисля, разбира се, че юристите, които са й попълвали декларациите, са ги попълвали така, както трябва... Вижте, начинът, по който беше ударена, преди да започне изслушването и ако и гледате стенограмата, тя на няколко пъти молеше да я питат по същество, да спрат с личните нападки. Те, преди да й зададат един въпрос, свързан с нея, направиха всичко възможно да я извадят от равновесие. И те я извадиха, те успяха. Още следобед БСП с пресконференциите си, с публикациите в чуждата преса, които всички знаем, че има начини да излезе една публикация в чуждата преса...

Водещ: Какво следва, г-н премиер, кога имате следващ разговор? Сигурно тече усилена комуникация с Барозу, какво следва?

Бойко Борисов: Не, никаква комуникация няма. По простата причина мисля, че, снощи да, с Джоузеф Дол се чухме. Той каза просто това е нормално, затова има изпити, затова има комисии, затова се пишат оценки, затова сме го създали прослушването в Европейския парламент. То не е формално, в Европейския парламент не правят формални неща. Едни кандидати се представят по-добре, други по-слабо...

Водещ: Нали има вписване там с дати?

Бойко Борисов: Влязъл закон, невлязъл закон, вписване с дати. И аз в края на краищата разчитам г-жа Желева да е направила това, което законът повелява.

Водещ: А ако не е?

Бойко Борисов: Аз се считам ясен.

Водещ: Какво казахте? Ако не е?

Бойко Борисов: Ако не е, ще понесе своята отговорност.

Водещ: Т.е. няма да получи подкрепата на ЕНП?

Бойко Борисов: Не, тя няма да получи моята подкрепа. По простота причина, че аз отговарям за нейните качества, за това, че съм я представил там и да има политическа воля зад нея. Оттам нататък всичко е нейна сметка. Ако тя се е съгласила да отиде еврокомисар, трябва да си подготви документите.”

„Политически тя е мъртва - независимо дали ще оцелее като комисар, или не.” Така европейски дипломат е оценил перспективите на външния министър Румяна Желева след драматичното й препитване в комисията по развитие на Европарламента. Евродипломатът е цитиран от Веселин Желев, спец. Пратеник на в. „Труд”.

От тази посока идва и логичният въпрос: още ли е министър на външните работи Румяна Желева?

В България политическата смърт на даден политик обикновено настъпва не когато трябва, а или с физическата му смърт, или след поредица скандали. В случая поредицата скандали е налице и следващият въпрос е: кой ще прояви по-голям инстинкт за самосъхранение – Жозе Мануел Дурао Барозу или Бойко Борисов?

Истината е, че след това представяне Румяна Желева още при слизането си от самолета трябваше да връчи оставката си на премиера. Въпрос на достойнство е и въпрос на чест. Още повече, че ехото на скандала от нейното изслушване оттеква вече върху имиджа на страната й, а не само върху нейния – просто, защото тя в момента е без какъвто и да било имидж за Европейския парламент. Изтрита е – както като показана компетентност, така и като начин на представяне при изслушването й за еврокомисар.

Капан или липса на компетентност

заличава в момента Румяна Желева от възможността да е свързана с европерспективите на България?

В България може и да мине номера с некоректно попълнена декларация, но в Европа?

„Не се занимава с това дружество”, „няма участие”, „не са изкарвани пари” за Брюксел не означава спазен Закон за конфликт на интереси. Законът повелява името на Желева да липсва в Търговския регистър и в системата ДАКСИ.

Румяна Желева не отговори достатъчно изчерпателно или задоволително на нито един наш въпрос. Това гласи заключението на координаторите на политическите групи в комисията по развитие към ЕП.

Изключително силна е критиката към кандидата ни за еврокомисар и относно географските познания. Според координаторите, Желева не знае местоположението на важни обекти, а и нямала конкретни идеи за "горещите точки".

В оценката е записано още, че външният министър е нямал конкретни идеи за Афганистан, Конго, Судан и Газа – изнесе actualno.com.

Припомняме, че през декември Румяна Желева направи нелепа грешка след като в отговор на уточняващ въпрос кои страни е посещавала, тя заяви: "Била съм в Близкия изток – в Грузия и Египет". /Египет е в Африка, а Грузия е в Кавказкия регион/.

"Еврокомисарка без квалификация: вреда за имиджа на България" - под това заглавие Die Welt помести редакционен коментар от Щефани Болцен, която наскоро публикува анализ за Желева, озаглавен "Гангстерска невеста за ЕК?", съобщи Дойче веле, цитиран от АСН.

„Проблемът не е каква фирма е притежавала Румяна Желева и колко пари е получила от нейната продажба. Решаващият въпрос е съвсем друг: как може правителствен ръководител на държава от Европейския съюз да изпраща в Брюксел кандидатка, която явно не е квалифицирана за висша длъжност в Брюксел” – продължава Болцен в днешния си коментар.

Истината, която съпартийците на Желева не искат да видят е, че при изслушването в Европейския парламент, българската кандидат за еврокомисар се оказа и с твърде повърхностна професионална квалификация за съответния еврокомисарски пост. На въпроса за конкретни конфликтни региони в света, Желева отговори с указанието, че в близко време щяла да отиде там и че детайлните въпроси и без това били материал за по-нисши чиновници.

Стигна се дотам, Групата на социалистите в Европейския парламент да заяви, че ще настоява официално пред Жозе Мануел Барозу да поиска от България да номинира друг кандидат за еврокомисар на мястото на Румяна Желева, заяви за румънското електронно издание Зиаре.ком румънският евродепутат Корина Крецу. „Освен проблемите за конфликта на интереси и декларацията за имотно състояние, ясно е, че няма необходимата квалификация за този пост", заяви Корина Крецу.

Имало други много по-трагични кандидати, заяви премиерът Борисов, в нескопосан опит да защити своето партийно протеже. Възможно е, но тези кандидати не представляват България, а своите държави, е отговорът на подобна плоска защита.

В 21.00 часа снощи, в ЕП се проведе закрито заседание на координаторите на политическите групи в Комисията по развитие, която изслуша Желева. Те трябваше да решат как да подходят към обвиненията за конфликт на интереси и нарушаване на закона, които бяха многократно отправени към българския кандидат-комисар и да оценят изслушването й, съобщи БНР.

Капан или липса на компетентност бе в дъното на причините за провала на Румяна Желева на изслушването в Европарламента в Брюксел?

Десетминутното си встъпление тя произнесе на английски и немски, но при въпроса за декларацията на интересите, премина на български, издавайки смущението си. Английският беше грапав, с повтарящи се запъвания и правоговорни грешки – коментира Веселин Желев за „Труд”.

Според правилата на ЕС евродепутатите могат да имат участия във фирми, но са длъжни да ги декларират. Желева не даде ясен отговор, а предложи на препитващите я депутати папка с документи от български държавни органи, които според нея удостоверяват, че не е извършила нищо нередно. Тя не отговори и дали е продала фирмата, обяснявайки: "Тя е декларирана като компания, която не е работила и не е била активна на пазара."

"Елате в България да се запознаете с моя съпруг, да посетите града, където живея, да се уверите, че няма нищо, което може да предизвика вашите тревоги." Ръководещата прослушването френска евродепутатка от Зелените Ева Жоли първо прие предложение на Желева да разпространи между депутатите въпросната папка, но после спря това, защото германският колега, християндемократ Вернер Ланген се противопостави, изтъквайки, че документите са предоставени само на немски и български.

Това, че отиването на Желева в Брюксел неподготвена си беше чист туризъм едва ли подлежи на съмнение. Но да кани за туризъм и евродепутати – това вече надхвърли и най-смелите представи на евродепутатите като вариант за отговор на бъдещ еврокомисар.

Защо не е споменала позицията си на ръководител на фирма за периода 2008 – 2009 г., попита европейски депутат.

„Мислите ли, че сте достатъчно прозрачна”, поинтересува се друг евродепутат, от Зелените.

Като част от обясненията си Желева обвини българската евродепутатка от либералите Антония Първанова, че е разпространила невярна информация за нейното фирмено участие, и че я е злепоставила с писмо до председателя на Еврокомисията Жозе Барозу. Това отпуши бутилката и духът на скандала излезе и зомбира цялата зала.

Първанова от своя страна поиска думата и обясни, че е било поискано от нея да предостави информация.

„Това, което каза тук г-жа Желева, не е вярно. Ако погледнете официалните документи, които тя е представила пред тази институция, ще видите, че се казва, че тя е била активна в компанията от 2001-2003 г., а след това от 2006 до 2007 г., което не е вярно. Тя е била мениджър на компанията от 14 юни 2006 г. до 9 април 2009 г. В България съществуват закони, които казват, че в такива случаи се нарушават правилата и депутатът не може да поема своята функция. При това тази компания е била продадена, но всъщност е била преименувана, а 60 на сто от акциите са собственост на г-жа Желева. Това са официални данни, които бяха анализирани от „Файненшъл таймс” днес и които са обявени. Затова не смятам, че съм направила нещо лошо, а само предадох тази информация до ЕК, за да избегнем неприятности в бъдеще”, заявила Антония Първанова.

На питанията за конкретни бъдещи инициативи на Желева за защита на хуманитарните работници, на човешките права, на тези на жените в бедстващи региони, за работата с бежанци, за глобалното затопляне и климатичните промени, българската кандидат за еврокомисар обеща да отиде навсякъде, където има кризи - при пиратите в Сомалия, в Газа, Афганистан, Зимбабве, Конго. Желева не предложи конкретни инициативи, с които Европейската комисия би била полезна за решаване на конфликтите в тези тежки региони.

"Що се отнася до Конго, аз като жена ще бъда много активна по този въпрос", отговори тя на въпрос какво да направи Еврокомисията за защита на жените там от сексуално насилие.

За сигурността на хуманитарните работници тя предложи "допълнително обучение тук и там". Италианският евродепутат Давид Сасоли репликира, че не е доволен.

Шведската "зелена" евродепутатка Исабела Льовен запита защо България не дава хуманитарна помощ на страдащите по света, а Желева обясни, че самата тя е направила такова звено във външното министерство. На повечето конкретни въпроси как би реагирала на кризи в отделни страни Желева даваше общи отговори и си служеше с шаблонни фрази, коментира Светослав Терзиев във „Сега”.

Самото изслушване може да се проследи на:

http://wm.streampower.be/ep/archive/ep-channel02_20100112_002.wmv

и http://www.europarltv.europa.eu/ParliamentLive.aspx

Кои са против Желева?

Ще започна с чуждестранните издания, които бяха единодушни в оценките си за Румяна Желева.

В Европейския парламент има съмнения към кандидатката за еврокомисар от България Румяна Желева. Ще бъдат поискани разяснения от юридическата служба на европарламента и от Европейската комисия за обвиненията срещу Желева в нередности, съобщиха евродепутати, цитирани от Франс прес.

Българският кандидат за еврокомисар Румяна Желева се провали на изслушването в Европейския парламент вчера, като не успя да се противопостави на обвиненията в конфликт на интереси и даде разочароващи отговори на политическите въпроси, коментира електронното издание „Еурактив”.

Трима кандидати за еврокомисари не издържаха своя изпит в Европейския парламент – Румяна Желева /България/, Оли Рен /Финландия/ и Алгирдас Шемета /Литва/, коментира белгийският в. „Де Стандаард” .

Българският кандидат за еврокомисар Румяна Желева трябваше да се изправи пред неловки въпроси относно предполагаемите връзки на съпруга й с мафията, коментира полският в. „Газета виборча”.

Кандидатът за еврокомисар от България Румяна Желева бе посрещната от неприятни въпроси по време на изслушването си пред Европейския парламент, написа австрийският в. „Ди Пресе”. От самото начало един от евродепутатите поиска от Желева, която получи от Барозу ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи, да узнае, дали тя е разкрила изцяло своите бизнес дейности.

Бъдещето на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева е под съмнение, след като евродепутатите взеха решение да питат председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, дали тя е излъгала за своя фирма, коментира електронното издание „ИЮ Обзървър”.

Кандидатът за европейски комисар за хуманитарна помощ стана първият човек, номиниран от ЕС, който се сблъска със затруднения по време на изслушванията в Европейския парламент, като критици я обвиниха, че не е декларирала всичките си материални интереси, написа в-к „Ню Йорк таймс”.

Българският политически опонент на Желева, Антония Първанова, заяви по време на изслушването, че изявленията на Желева пред парламента „не отговарят на истината”.

Размяната на реплики хвърля сянка върху номинацията на Желева за поста комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Изслушването на кандидатите за еврокомисари вчера изпадна в хаос, след като външният министър на България се опита да опровергае твърденията, че тя не е била достатъчно честна в декларацията си за своята бизнес дейност, отбеляза изданието „Айриш таймс”.

Румяна Желева, кандидат за поста еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи, каза, че тя е продала своя дял в консултантска фирма и вече не е свързана с нея.

Зелените и либералите в Европейския парламент, въпреки това, заявиха, че официалните архиви в България сочат обратното. Изправена пред въпроси за хуманитарната ситуация в редица горещи точки на света, повърхностните в някои случаи отговори на Желева също станаха повод за критики от страна на евродепутатите.

Българският кандидат за еврокомисар Румяна Желева не успя да опровергае обвиненията, че тя е „слабото звено” в новия състав на Европейската комисия, получил името Барозу ІІ, отбеляза белгийското издание „Юропиън войс”.

Либералите, социалистите и „Зелените” в Европейския парламент са изключително предпазливи спрямо кандидата на България за еврокомисар, Румяна Желева, съобщи телевизия „ЕвроНюз”.

„Има слухове около Желева относно финансовите интереси на нейното семейство в България, бих искала тя да ги опровергае. Надявам се, че тя е предоставила на Барозу всичките възможни неща, които са необходими да се установи дали слуховете за финансовите интереси се базират на реалността или са само идеи на някой, който не подкрепя Желева”, каза Ребека Хармс, съпредседател на Групата на зелените в Европейския парламент, помолена да коментира българския кандидат.

Противоречивият кандидат на България за поста на еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция Румяна Желева отхвърли обвинения за нередности в нейния личен живот, казвайки, че тя няма нищо за криене, съобщи „Монстърс енд Критикс”.

Номинирана за длъжност, която включва отговор на кризи, Желева не успя да покаже компетентност дори по основните елементи на контролирането на кризи, или дори общуването, коментираха повечето европейски специализирани издания.

Българският кандидат за еврокомисар Румяна Желева се провали на изслушването в Европейския парламент вчера, като не успя да се противопостави на обвиненията в конфликт на интереси и даде разочароващи отговори на политическите въпроси, коментира електронното издание „Еурактив”. Нейното оттегляне от новия екип на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу може да бъде обявено по-късно.

Възникналите съмнения около един от кандидатите заплашват да се стигне до институционална криза в Европейската комисия. Парламентът в Брюксел се опитва да намери решение след бурното изслушване на българския кандидат Румяна Желева и появилите се съмнения, че тя ще получи поста на еврокомисар, съобщи телевизия „Евронюз”.

Говори отлично немски език, има докторантура по социология от университета в Магдебург, и е заемала няколко преподавателски позиции. Но анализаторите бяха скептични за способността й да бъде външен министър. Така представи Желева АФП.

Критиките в Европарламента

„Тя не ни убеди в своите знания за ресора. Нейните отговори не бяха уместни. Критериите за оценката на кандидатите са компетентност, специфични знания за бъдещото портфолио и чисто финансово минало… Желева не бе убедителна”, заяви евродепутатът Ханес Свобода, заместник председател на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП.

Заключението на парламентарната комисия „Развитие” не е официално, но изразява настроението, което съществува след изслушването на Румяна Желева, предаде кореспондентът на БНТ. Вътре има няколко акцента. Според депутатите от тази комисия - Румяна Желева е показала липса на яснота и не е била подготвена да отговори детайлно на въпроси, явно бидейки не добре подготвена, пишат депутатите. Румяна Желева е казала, че е в синхрон с българските закони и е декларирала, че няма какво да крие, но не е отговорила на конкретни въпроси за фирми, в които има участие и за дати.

Що се отнася до самия ресор, депутатите казват, че нито един от въпросите, зададени от нашите членове, не получиха отговор – достатъчен и задоволителен, както и че повторни въпроси, свързвани с конкретни ангажименти като Афганистан, Газа, Конго и Судан не са получили отговор.

„Изглежда тя не знаеше къде географски се намират някои конфликтни зони, например Аденския залив”, цитира кореспондентът на БНТ. Като цяло оценката на Румяна Желева не е добре.

Координаторът на социалистите в Комисията по развитие Тайс Берман информира за изслушването на Румяна Желева и подчерта неспособността й да се защити адекватно по отношение на проблема за декларацията за финансовите интереси. "Вместо да признае, че е пропуснала обявяването на недействащата си фирма, тя се опита да заблуди евродепутатите. По-голям е проблемът обаче с нейната пълна некомпетентност и неспособността й да отговори адекватно на нито един от зададените въпроси" - каза той.

След като бизнесът на съпруга й Красимир Желев стана обект на внимание в български и германски медии, миналата седмица Желева се закани да заведе дело срещу немския в."Ди Велт" във връзка с неласкателна статия. Дело все още не е заведено.

„Няма да коментирам самото изслушване, тъй като вече казах каквото имам относно зададените ми въпроси”, коментира Желева.

„Струва ми се, че сме дошли да обсъждаме важни въпроси за реакции при кризи, за това как да помогнем на хората. Аз съм тук, защото няма какво да крия, така че смятат, че няма за какво да говоря. От 2007 г. съм публична личност и съм декларирала всичко, което трябва да декларирам. Всички слухове и съмнения, и казани неща за моя съпруг, са измислица и може да се съсредоточим върху по-важните неща”, посочи Румяна Желева.

Какво искаше да покаже Желева с тези думи, че е над закона, че е над интереса за достоверност на декларациите й, или че евродепутатите я разпитват неправилно?

В България тя демонстративно избягваше журналистите и техните въпроси относно представянето си. Не беше ли политикът човек, който трябва да застава с открито лице пред хората?

Колко бе в политиката Желева? Малко и кратко. По-дълго продължи танцът й с балетистът Месечков по телевизията. Но дипломацията е едно, а румбата – съвсем друго.

Бумерангът с уволнените посланици ли се върна, за да отнесе главата на Желева, или й бе даден ясен знак, че ще е добре да смени професията си и да се върне към социологията и преподаването?

Европарламентът е политическа организация и в него бизнесът, липсата на знания, поведение и шикалкавенето нямат място. Едно е да мислиш, че може да правиш нещо, друго е да го вършиш компетентно, трето е да имаш умението да реагираш адекватно, а четвърто и пето е да имаш достойнство и чест.


 

 

Денят на изслушването на българския министър на външните работи и десети зам.-председател на Европейската народна партия, Румяна Желева се превърна в неочаквана Голгота за нея, бъдещето й, и срам на родината й, Република България. Тричасовото изслушване на Желева според нейни съпартийци в ГЕРБ, бе капан за нея, скроен от недоброжелатели на българската й партия. 24 часа ще се наложи да чакаме, за да узнаем какво е решението за Румяна Желева – одобрена ли е, или не. Засега е ясно, че българската кандидатка за поста еврокомисар получава 1,5 точки от 5 за представянето си.

Предварително

Българската кандидатка за еврокомисар Румяна Желева може да има проблеми при изслушването в Европарламента, признаха лидери на групи в него дни преди 12 януари. Това предупреждание остана без последствия.

Няколко дни преди самото изслушване на Румяна Желева, АЛДЕ предупреди, че гласуването на новата Еврокомисия може да се отложи и забави заради българската кандидатка Румяна Желева. АЛДЕ е всъщност Съюза на европейските либерали и демократи, към които пренадлежи и българката Антония Първанова.

Европейският депутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиaн Вигенин, който е и от БСП призова още преди изслушването Румяна Желева да даде отговори на всички слухове за бизнеса й и този на съпруга й, нещо, което кандидаткомисарката не направи.

Лидерът на “Зелените” в ЕП, Даниел Кон-Бендит се позова на публикации и открити обвинения в медии от Европа и България, според които, при приемането на поста на външен министър, Румяна Желева подала декларация с невярно съдържание по конфликт на интереси.

“Не знам дали е така, но това може да застраши избирането й”, заяви Кон-Бендит, който е известен като отявлен опонент на шефа на Еврокомисията Жозе Барозу и на десноцентристката му Европейска народна партия /ЕНП/. А Румяна Желева, в навечерието на изслушването бе избрана за неин 10-ти зам.-председател. Говорейки за Желева, лидерът на Зелените, Бендит поиска “цялата информация преди изслушванията, за да подготвим въпросите си”. Такава информация не бе дадена.

Парламентарният лидер на ЕНП Жозеф Дол видя „нечестни атаки и завист” в нападките срещу Желева.

Дни преди изслушването на Желева в Европарламента бе разпространен анонимен материал за нея и съпруга й.

Вместо да даде ясни и смислени отговори, Желева се оплака в редица интервюта, че срещу нея се води компроматна кампания, но така и не преведе никакви аргументи.

Другото, което Желева стори, бе да увери Барозу, че декларацията й за конфликт на интереси е изцяло в съзвучие с Етичния кодекс. И толкова – нито документи, нито други доводи в полза на нейната истина по слуховете за нея и съпруга й.

Не съм се родила като политик, не искам и да умра като такъв”, заяви Румяна Желева пред в. “Ди Велт”, същият „Ди Велт, който излезе с публикация “Гангстерска снаха за Европейската комисия?”.

„Мадам Аштън има три качества: тя е социалист, англичанка е, и е жена” – така обобщи избора на английската баронеса за външен евроминистър, френският президент Никола Саркози. Но Катрин Аштън се дистанцира от миналото си. Аштън също се представи криво-ляво, и изданията към нея бяха по-меки, по ред причини.

Ден преди изслушването в Европейския парламента на номинираната за еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи, Румяна Желева, нейната кандидатура остана една от най-спорните и несигурни в предложения състава на комисията. За това съобщиха много информационни агенции и повечето европейски издания в навечерието на тричасовото изслушване на българската кандидатка.

Мълчанието й по предварителните обвинения даде повод и на в. "Айриш таймс", който написа, че Желева е смятана за най-слабото звено в новата комисия заради публикуваните в българския и германския печат твърдения за съмнителни бизнес връзки на нейния съпруг. Твърдения, които Желева не е опровергала конкретно и категорично с документи.

„Който обвинява Желева, да даде доказателства” – заяви Барозу по повод назряващия скандал от медиите, и опасността той да премине в Европарламента, и то в деня на изслушването.

Към така наречените „доказателства” Желева подходи доста фриволно: в деня на изслушването тя раздаде някакви документи на български и немски език, но това се стори твърде неубедително на евродепутатите. Всъщност Желева нямаше как да опровергае фактите, че според „Държавен вестник”, системата ДАКСИ и Търговския регистър тя е била в конфликт на интереси докато е била еврокомисар.

Така след тричасово, изслушване и много въпроси, българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева от 5 възможни, получи 1,5 точки на 12 януари, в късния следобед.

От препитаните досега 10 кандидати за евродепутати Румяна Желева е изложена на най-голям риск да бъде отхвърлена от Европарламента коментира в. „Сега”. Компетентен източник в Брюксел, пожелал анонимност, казал за "Сега", че българското правителство има вече резервен вариант за друг кандидат и това вероятно ще е сегашният военен министър Николай Младенов, който също бе евродепутат. Въпросът трябва да се реши до края на идната седмица, тъй като гласуването на ЕП за състава на Еврокомисията трябва да стане анблок и е предвидено за 26 януари.

Завърналият се от Израел и Палестина премиер Бойко Борисов бе категоричен: „Аз мисля, че решението на Европейската комисия за г-жа Желева ще бъде в нейна полза... Ще изчакаме решението на комисията. Аз вчера разговарях с много колеги от Европейската народна партия, които считат, че тя се представи добре. Бих се обърнал към колегите от БСП и НДСВ - на жените не се правят такива работи", бяха думите на Борисов в кулоарите на парламента, където той отиде, за да държи слово за новата сесия.

"Нека да благодаря на БСП за подривната дейност. Те винаги са били добри в тази посока. Вчера направиха изявление в България, принесоха го в Брюксел”, каза още премиерът Борисов. - Според евродепутати, с които говорил Борисов, Желева била вкарана в капан и реагирала емоционално.

Той не бил проверявал дали тя е била в конфликт на интереси и каза, че не вижда какъв е проблемът, след като обсъжданата фирма "Глобал консулт" не е работила. По отношение на сегашната работа на Желева, Борисов заяви, че не е забелязал тя да е в конфликт на интереси.

Ако конфликтът на интереси се забелязваше с просто око, ако не работещата фирма, в която Желева не била отписана не е конфликт на интереси, то сигурно и при обиските на „Наглите” ДНК-то се е търкаляло по земята!

Днес пред "Труд" евродепутатът Ивайло Калфин твърди, че Желева е назначила кума си Калин Рогачев за зам-директор на АДИС. Същият Рогачев, който беше зам.-министър на регионалното развитие в предишното правителство, и който имал  общ бизнес с Желева. Според Калфин новата главна счетоводителка на АДИС също била роднина на Желева.

Скандалът изслушване

Депутати от Комисията по развитие в Европейския парламент отправиха въпроси към българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева във връзка с нейната декларация за конфликт на интереси, защо не е споменала позицията си на ръководител на фирма за периода 2008 – 2009 г.

„Аз никога не коментирам слухове, които се появяват в пресата и факти, свързани с личния ми живот”. Това каза по време на изслушването си в Европейския парламент българският кандидат за еврокомисар Румяна Желева, на отправен въпрос на европейски депутат дали в нейната декларация за конфликт на интереси има пропуснати неща.

„Струва ми се, че сме дошли да обсъждаме важни въпроси за реакции при кризи, за това как да помогнем на хората. Аз съм тук, защото няма какво да крия, така че смятам, че няма за какво да говоря. От 2007 г. съм публична личност и съм декларирала всичко, което трябва да декларирам. Всички слухове и съмнения, и казани неща за моя съпруг, са измислица и може да се съсредоточим върху по-важните неща”, призова евродепутатите Румяна Желева вместо да даде смислени обяснения.

Личният принос на Антония Първанова в изслушването

Атакувана с въпроси от евродепутати от различни групи в Европарламента, Желева отрече, че е укривала свои финансови интереси.

Тя призова събралите се евродепутати да погледнат приложените от нея документи. „Ще видите пределно ясно, че българското законодателство е спазено”, подчерта тя и призова парламентаристите да се концентрират върху по-важното: дали тя отговаря на изискванията за поста в Европейската комисия.

Документите обаче бяха на български и немски...

На въпрос: защо тя не е декларирала своята дейност като менажер на компанията „Глоубъл консулт” през периода 2006 – 2009 г. Желава отговори доста уклончиво и неясно: „Бих искала да ви уверя, че съм декларирала всичко, което имам да декларирам”. Тази отговор не само, че не бе задоволителен , но и предизвика шум в залата.

„Ако съм направила нещо грешно, българските власти биха го разкрили преди много време”, каза пред евродепутатите Румяна Желева.

Само че има една малка подробност: в България победителите и управниците не ги съдят, а още по-малко пък разследват. И след като парламентът прие поправки в Закона за нотариусите, заради Искра Фидосиева, след като министър Трайчо Трайков сам определи, че не е в конфликт на интереси по отношение на бившото си място на работа, на бившата си фирма, която спечели важен търг – то какво трябваше да очакват в Европарламента да отговори Румяна Желева?

Да каже пред 300 депутати в Европарламента, че „Държавен вестник” е излъгал, или, че Търговският регистър е провокирал бъдещото й изслушване като са публикували данни, които я поставят в конфликт на интереси? Кой ще се хване на тази въдица, все пак в Брюксел не заседават идиоти.

Желева трябва да е благодарна, че й се разминаха въпроси, свързани с бизнеспартньорството й с Мирчо Петков, наричан Мирчо Циганина, който източи Държавния резерв и в дома на когото откриха чували с лични данни на български граждани. За това Желева трябва да е благодарна.

Докато течеше изслушването на Желева, някои евродепутати разпространиха документи относно работата на българския кандидат в „Глоубъл Консулт”, които не присъстват в декларацията й от 2007 г.

Желева, бе разпитана от сънародничката си Антония Първанова, която тя по-късно обвини на пресконференция в разпространяването на слухове.

„Няма да говоря за слухове, говоря за официални документи”, контрира Първанова, която по-късно уточни, че има в пред вид Търговския регистър и „Държавен вестник”.

„Румяна Желева трябваше да  си даде сметка,  че фактите сочат ясно дали действително е подала декларация с неверни данни. Тя можеше просто да се извини за тази своя неточност” - това каза пред Нова тв евродепутатката от НДСВ Антония Първанова, която бе основно действащо лице по време на инфарктното изслушване от 12 януари.

Казват, че е лош тон да се решават вътрешни проблеми пред света. Уви, България отново попадна в подобна ситуация с изслушването на кандидата си за евродепутат Румяна Желева.

”Представянето на Румяна Желева по същество беше на необходимото ниво” коментира председателят на парламента Цецка Цачева. За един бивш общински юристконсулт може скандала по изслушването на Желева да е „по същество на необходимото ниво”, но това може да важи за община „Плевен” , а не за Европарламента в Брюксел.

Не е ли време да се скъса с демократичната традиция, завършили езикова гимназия да стават дипломати, че и премиери? Много теми за размисъл даде тричасовото изслушване на Румяна Желева на 12 януари. И ако нещата не се преоценят, България тепърва ще преживява дни като 12 януари 2010 година.

Само личните проблеми на Румяна Желева ли бяха в дъното на неуспешното й представяне пред Европарламента? Кой постави капан на Желева? Кой е виновен за скандала?
Четете утре списъка с виновниците за капана и скандала, както и последното развитие на събитията.

 
Гърците, които били най-зле в Европа, вземали 8 пъти по-високи заплати! Хак им е за високите заплати, затова стоят по улиците и полицията ги гони с водни струи и газ?!
Как да не ги бият след като не разбират, че при този студ, полицията се чуди как да ги прибере по домовете им – да не настинат?
Някакъв германски политолог, Мартин Вайс седнал да твърди, че София трябвало да обърне внимание на бедността – що не си коментира Германия този Вайс: там са недоволни от бедността, тук кой е чул или видял недоволство? Българинът може и да е недоволен, може и да няма пари за здравни осигуровки, може и да е безработен, но това изобщо не се вижда, а още по-малко пък чува!

Нищо не се случва в полза на българина

Тогава защо да излиза по улиците и да протестира гражданството – избраниците в парламента ще си гласуват каквото им скимне и с улични протести, и без улични протести!
Така улиците в България са тихи, от време на време идват я синдикати, я трактори, я блокират влаковете – но това е само от време на време. Минават дни и всичко стихва и си продължава по старому или според Дянковите тезиси за продължителност на живота.
Минималните осигурителни прагове на над 2 млн. българи се вдигат – то май синдикатите и опозицията искаха максималните да се вдигнат, но нали все нещо се вдига – дали ще е по желанието на синдикатите или по волята на депутатите – кого го интересува!
Българинът проверява готово ли е зелето за Коледа и Нова година – в магазините, яйце да хвърлиш – няма къде да падне от пазаруващи... Е, как да се вържат в Брюксел, че сме най-бедни – явно има какво да се изтисква още, но и за това Дянков ще се погрижи.
Като рекох яйца, та се сетих, че политбюрото на еврокомисарите в Брюксел решило от първи януари 2012 в магазините да се продават яйца от свободни кокошки, а не снасяни в клетки!
Който изпуснел носачка и тя снасяла в клетката си – комисарското политбюро решило да се продават тези яйца на преработвателните предприятия в хранително-вкусовата промишленост!
Т. е. ако нямаш яйца за вечеря не посягаш на снесени в клетка, а ги събираш и заминаваш в преработвателното предприятие да им ги продадеш! Дали така точно ще се случи с баба, дядо и стринка от махалата, които нямат пари за една инжекция, камо ли да носят всяко снесено в клетка яйце, докато е прясно и отговаря на критериите на комисарското политбюро – някъде си!
Ех, комисари, комисари барозуви – на коя планета живеете и като поставяте изисквания – с коя точно част от тялото си мислите?
Като чета тези указания – ми идва наум, че далеч по-вкусно, макар и мимолетно е човек да врътне главиците на носачките, да ги ощави и оскубе, вместо да си създава главоболия!  
За Рождество Христово а-ха да зарадват гражданството с неочакван подарък: даже премиерът Бойко Борисов се закани, че ще уволни вицето си Симеон Дянков заради непремерени приказки и на края - нищо!

Да проследим хронологично тази драма във властта:

На 29 декември 2011 година, в разговор с Виктор Николаев, Симеон Дянков този титан на реформите и премиер в сянка, заяви в прав текст с обичайната си арогантна безпардонност:
Симеон Дянков: Не, във висшето образование всяка година, дори в тежките предишни две-три години ние вкарваме прогресивно повече пари и там парите ще се увеличават. Но там самата система трябва да се промени. Първо да се отдели това кой решава какво да учат децата от кой води финансите на университетите. Защото като цяло, те не са добре управлявани финансите в университетите...
Някой замисли ли се, че „чичко” Дянков искал да решава „...какво да учат децата” и че това изобщо не е негова работа? Министърът на образованието Сергей Игнатов се направи, че не е чул думите Дянкови – интелектуалците се измориха да следят палавите изказвания на така наречения финансист и по тази причина, той си говори като на две-три ракии...

Онкоболните се оплаквали напразно,
защото имало пари за тях?! Абе, ако това интервю на Дянков не се излъчваше на живо – бих попитала, тоя да не се боде, че ги плещи такива от висотата на министерския си пост?!
{edocs}b.boi-3.doc,600,400,link{/edocs}
Кой лекуващ лекар ще тръгне да прави пресконференции и да твърди, че нямало пари за раково болните му пациенти – това няма как да се случи!
Що се отнася до обърканите представи на Дянков, че държавата нямало как да дава пари на общините – че в Закона за държавния бюджет си е записано – от Републиканския бюджет се отделят общинските бюджети – другото е от сферата на бълнуванията...
А ето и онази част от интервюто с Дянков, която, а-ха да го качи на самолета за Щатите с еднопосочен билети бе на път да зарадва целокупното българско гражданство:
Водещ: С кого ви е най-трудно да се разберете и това, все пак се преодолява заради присъствието на Бойко Борисов като премиер?
Симеон Дянков:
С министър Мирослав Найденов и това се преодолява. От време-на време разбира се и с други министри, но най-много с министъра на земеделието.
Водещ: Не харесвате ли неговите инициативи? Сега, в последно време - за суджука, за ракията предстои, преди това лютеницата?
Симеон Дянков
: Инициативите са добри, но доскоро, напоследък в последните два месеца и с другия министър, с който обикновено съм имал дрязги - Тотю Младенов, особено при Тотю Младенов има огромна промяна. Той внезапно може би...
Водещ: Стана тигър.
Симеон Дянков: ...стана тигър, както каза премиерът, внезапно разбра, че това е правителство център-дясно и трябва да се държи като министър в център дясно. И Тотю Младенов наистина се държи така. С Миро Найденов сме имали във времето доста дрязги и то винаги по теми - трябва да се затяга дисциплината иначе страдат всички накрая.
Водещ: Трябва ли... Той между другото казва, когато има някакво напрежение между вас - премиерът е този, от който приемам аз оценки - само дето не довършва - Дянков да си гледа работата. Това аз го тълкувам.
Симеон Дянков: Въпрос на време е, според мен, да спре да ги казва тези неща.
Тези откровения Дянкови вбесиха Бойко Борисов:
„Ако си е позволил наистина да дава оценка на министър Найденов, той ще си отиде преди него. Ние цяла година обираме негативите на финансовото министерство и на Симеон Дянков, а министър Найденов се справя прекрасно. Оценката ми за всички министри е прекрасна“. Това заяви пред журналисти премиерът Бойко Борисов по повод изказването на финансовия министър Симеон Дянков.

Дянков е ГЕРБ и Борисов и премиерът в сянка!

Борисов обясни, че „оценки за министрите могат да дават само той и Изпълнителната комисия на ГЕРБ”, и защити Найденов, като каза, че парите, които е усвоило Министерството на земеделието и фонд „Земеделие" са с 55 на сто повече от предишната година.
След това премиерът добави: „В земеделието влязоха милиарди, докато не мога да кажа същото за Министерството на финансите. Истински се надявам да не е казал такава глупост, защото много бързо ще се оправя с него, ако е казал подобно нещо през главата ми“.
...Аз се надявам, че той /Дянков – бел. Л. М./ме е чул вчера какво съм казал. И ако още един път се наложи да му обяснявам думите си...
Вижданията на Дянков за здравеопазването му донесоха второ предупреждение за уволнение – явно и Борисов бе „пропуснал” „мъдростите” на финансиста за образованието...
Докато Дянков изчакваше в мълчание да мине „санитарния” минимум дни без показване в новините и мълчание, Борисов рязко направи кръгом и удари на отстъпление.
За миг Борисов се беше „отнесъл” и забрави, че уволнението на Дянков не го решава той, а американският посланик Уорлик!
Самият Уорлик пък току що беше дал висока оценка на министъра на финансите в телевизията на Бареков на 9 декември 2011 г.:
{edocs}b.boi-2.doc,600,400,link{/edocs}
След толкова хвалби, как един премиер, па макар и Бойко Борисов ще "посмее" да уволни финансовия министър Дянков?
Няма как...
Поне да не беше давал излишни надежди на гражданството с гнева си и заканите си, но кой да му каже на Борисов?
Няма кой.
Всъщност Дянков се остана на поста, даже на самата Нова година Борисов го похвали /?!?/ като заяви за новия вестник на Тошо Тошев: „...няма конфликт между министрите му Симеон Дянков и Мирослав Найденов...”.
Премиерът наблегна на твърдението, че един от "пилоните върху, които стъпвам" е "финансовата и икономическа сигурност, за която отговаря Дянков".
Кой да стачкува като всичко си е предопределено? Кого да бият тогава полицаи като улиците са тихи?
И нафтата, и газа, и тока поскъпнаха предколедно, гражданска отговорност ще се вдига, а улиците си останаха тихи - полицията си почива след поредните запалени коли...

Никой не протестира, никой не излиза да бие протестиращи

-  България е „стабилна”, толкова стабилна, колкото е стабилно едно гробище – ни звук, ни стон – мъртвите не усещат нищо, те не чуват, не виждат не изпитват болка и не им трябва бюджет.
Тези, които трябва да си отидат също са тихи – не протестират, не създават проблеми – така се осигурява стабилност и на бюджета, и на държавата.

Не сме съвсем като другите!
Кабинетът подарил коледно 60 млн. лв. на офшорки. Брюксел бил сезиран за държавна помощ с позволяването на строежи в защитени зони – е, и?
На чиновниците в белгийската столица едва ли им е до това, какво се случва в малка България...
От телевизора съобщиха току що, че сме изнасяли оръжие за бунтовниците в Сирия – но не сме контрабандисти, тъй като НАТО ни редило този износ!
Най-важното в България е, че това, което не успява да свърши правителството – го урежда времето, напълно безплатно!
Да вземем избрания за президент Росен Плевнелиев – миналата година той призна, че не е политик, докато още в първите часове на Новата 2012 рече, че вече е политик! За една вечеря разстояние Преродената ирландска пастирка както сам обяви за себе си Плевнелиев, се превърна от бивш регионален министър - в политик!
Развива се човекът, само да спре да говори дълго и скучно ако може и това с децата му, които тичали по тревата боси, което повтаря с повод и без повод– също ако може да спре! Зима е, нека си тичат засега в къщи, поне докато се стопли – за след това – ще видим!
Това с босото тичане по тревата казват социолози било трик на Плевнелиев, с който искал да приобщи тичащи боси ромчета с президентските деца!
Та покрай това тичане на босо май изпуснаха разузнаването и Министерският съвет го пое под крилото си. Така било в други държави!
Ей това българинът не иска да го проумее: за заплати и пенсии сме уникални и не се мерим с другите държави, а за разузнаването – сме се изравнили и уеднаквили с други държави - да е в изпълнителната власт!
В други държави пращат една линейка при катастрофа – за загинали и ранени, у нас пращат втора линейка – за екипа на първата, ако около местопроизшествието е имало цигани, които са си „поговорили” с медиците до кръв!
Не ви ли напомня казаното по-горе героя на Станислав Стратиев – Паскал в „Окончателна диагноза”?
{edocs}b.boi-1.doc,600,400,link{/edocs}
България била стабилна страна – с ниски данъци, висока смъртност и начело в класацията по самоубийства, твърдят от коридорите на властта.
В България не бият, защото няма кого. Никой не излиза на улиците, никой не надига глас за работа, срещу бедността – известно е, че от това полза няма, тогава защо да си създават ядове гражданството вместо да удари три ракии за отскок?
До ракиите Дянков все още не се е докопал, за да ги обложи...

 
Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
http://geopolitica.eu/actualno/1166-bylgarskata-peshka-v-evropeiskite-energiini-igri

Макар с гордост да отбелязваме, че България e третия по големина износител на електроенергия в ЕС (след Франция и Чехия), оказа се, че бяха достатъчни само четири дни стачка в Мини Марица Изток за да спрем всякакъв износ на ток за чужбина, а поне според министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, ако стачката беше продължила още няколко дни, това би поставило под въпрос и нормалното електроснабдяване в страната. Тоест, стачката беше поредното доказателство, че България прогресивно губи позиции на европейския енергиен пазар и, ако тенденцията се запази, е на път да се превърне от износител в потребител на вносна електроенергия. А сред причините да се стигне дотук е негативната или най-малкото двусмислена позиция към редица големи енергийни проекти, чиято реализация трябваше да ни направи „регионален енергиен център” (или поне така си въобразявахме доскоро).

Спекулациите за съдбата на АЕЦ Белене

На първо място сред тях е проектът за АЕЦ Белене, чиято съдба продължава да е неясна, макар за пореден път да чухме уверенията на премиера Борисов, че в рамките на следващите няколко седмици ще се изясни, дали централата все пак ще се строи, като това ще зависи от преценката за нейната ефективност и безопасност.

Въпросът за безопасността на една атомна електроцентрала действително е изключително важен, само че, както показват заключенията от проведените „стрес-тестове”, поръчани от ЕС след тежката авария в японската атомна електроцентрала „Фукушима 1”, и съществуващата АЕЦ Козлодуй, и площадката на бъдещата АЕЦ Белене са абсолютно безопасни и могат да издържат на всякакви природни бедствия, а също да не допуснат изтичането на радиоактивни вещества при евентуална тежка авария.

Така, от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) бяха категорични, че площадката на АЕЦ "Белене" може и трябва да бъде използвана за строителството на атомна електроцентрала и убедено отхвърлиха внушенията, че районът е сеизмичен и може да се стигне до тежки аварии. Според директора на козлодуйската АЕЦ Сергей Цочев, с АЯР никога не е бил обсъждан въпросът за строителството на нов реактор в централата, затова и по време на тестовете не е проведено изпитание за изграждането на нов реактор в АЕЦ Козлодуй

Тестовете обаче показват, че и АЕЦ Козлодуй, и намираща се все още в проектна фаза АЕЦ Белене биха издържали най-силното възможно в нашия район земетресение. Впрочем, освен за издръжливост при земетресения, стрес тестовете доказаха и устойчивостта на реакторите при наводнения. Те сочат например, че при внезапно скъсване на хидросъоръжението "Железни врата" на границата между Румъния и Сърбия максимално възможното повишаване нивото на река Дунав е 32 метра, докато нивото на площадката на АЕЦ "Козлодуй" е 35 метра над морското равнище, т.е. тя не може да бъде залята. Тестовете доказват също, че сега действащата българска ядрена централа има необходимата устойчивост на съоръженията при загуба на електрозахранване, както и достатъчна готовност за управление на тежки аварии.

Тоест, въпросът за безопасността, на практика, не стои, затова нека разгледаме проблема за ефективността на АЕЦ Белене. Както заяви преди няколко дни, в интервю за в-к „Класа” шефът на Българския атомен форум Богомил Манчев, европейски инвеститор е готов да инвестира до 51% от българската част на проекта за втората ни атомна електроцентрала. По-късно премиерът Борисов съобщи, че финландската компания „Фортум” е поискала да купи 20%-ов дял от АЕЦ „Белене”. Според него, интерес е обявила и френската компания „Алтран технолоджи“, макар все още да няма яснота какво може да бъде участието и в проекта (според Манчев, става дума за 10%). Ако това се окаже вярно, то би отстранило всички препятствия през изграждането на втората атомна електроцентрала. Освен, разбира се, ако тези препятствия не са свързани нито със сигурността, нито с ефективността на централата, а имат чисто политически характер. Според редица авторитетни български и чуждестранни експерти, върху България се оказва силен натиск от Брюксел (а вероятно и от Вашингтон) да спре изграждането на АЕЦ Белене по една единствена причина – че то ще стане с руски технологии и, вероятно, с руски пари.

Тоест, в момента единственият проблем на втората българска атомна електроцентрала е политически, а от гледна точна на безопасността и ефективността, експертните анализи сочат, че изграждането и определено има смисъл. Към същото мнение, впрочем, се придържат и представителите на британската банка HSBC, която е консултант на проекта.

Забавянето може да обезмисли проекта за АЕЦ Белене

И така, става ясно, че проектът за втората българска атомна електроцентрала е рентабилен и ефективен. Впрочем, тъкмо това е и причината руснаците да демонстрират готовност да инвестират в него. Само че колкото повече се бавят практическите стъпки по реализацията на проекта, толкова по-голяма е вероятността, че ще настъпи момент, когато рентабилността му вече няма да е гарантирана.

Навремето, когато беше даден старт на проекта, той изпреварваше сходните проекти на съседните ни държави с три до пет години. Имайки предвид обаче, как се развиват работите в румънската АЕЦ Черна вода (чиито трети и четвърти реактор следва да влязат в действие през 2015), както и фактът, че Турция се готви да изгради, до 2023, цели три АЕЦ (включително, както смятат някои, в Инеада, на 12 км от границата с България, докато другите две са в Аккую - с руски технологии, и край Синоп – с японски), може да настъпи момент, когато икономическата ефективност на инвестициите в българския проект вече няма да е толкова очевидна.

Ако управляващите най-сетне престанат да протакат реализацията на проекта за АЕЦ Белене, тя все още има шанс да бъде първата нова централа в региона, при това в период, когато на пазара има голям дефицит на електроенергия. Ако обаче нещата се забавят още няколко години, това вече няма да е така.

На второ място, по отношение на АЕЦ Белене има много висока степен на готовност за реализацията и, тъй като руската страна (както подчертава и шефът на „Росатом” Сергей Кириенко) не е спирала производството на необходимото оборудване, което в основни линии е готово, също както и съответната документация. При това е много важно, че разходите са направени по старите цени, т.е. изграждането на централата ще ни излезе много по-евтино, отколкото ако се прави нов проект. В този смисъл, пред АЕЦ Белене има две възможности – или готовото оборудване остава запазено за българския проект и тогава правителството следва да го плати, или пък договорът може да бъде анулиран, като руснаците ще продадат същото оборудване на други потребители по новите цени. Ако обаче някой ден българската страна отново реши, че все пак се нуждае от това оборудване, то ще бъде произведено отново, само че по нови и най-вероятно, доста по високи цени. Засега, докато все още са валидни старите срокове и старите цени, проектът действително е много рентабилен. Както посочва в тази връзка Кириенко, „готов съм да се обзаложа, че толкова изгодно предложение, като нашето, България няма вече да получи от никого другиго”.

Има ли жизнеспособна алтернатива

За това, как може да приключи евентуален опит за отказ от всички досегашни споразумения с Москва за изграждането на АЕЦ Белене и възлагане на строежа и на други компании, показва случващото се в Литва, където, след закриването на АЕЦ Игналина (на 31 декември 2009), страната се оказа в пълна зависимост от руските газови доставки. При това, както стана ясно съвсем наскоро от изявлението на Жозе Барозу, ЕС няма намерение да покрие всички разходи за извеждане от експлоатация на централата, въпреки че то беше сред условията за приемане на Литва в Съюза.

На първо място сред мерките, които правителството във Вилнюс реши да предприеме за преодоляване на енергийната си зависимост от Москва, фигурира ускореното изграждане на новата Висагинска атомна електроцентрала, която ще бъде разположена в близост до досегашната. Проектът за нея се разработва поне от десетина години, като в него първоначално участваха три енергийни компании (литовската Lietuvos energija, естонската Eesti energia и латвийската Latvenergo), а по-късно към тях се присъедини и полската Pge (Polska grupa energetyczna). През декември миналата година обаче, шефът на Pge Томаш Задрога внезапно заяви, че поляците се отказват от проекта заради „неприемливите на този етап условия”. Както признават шефът на проекта Римантаск Виткус, както и стратегическите инвеститори от японската компания Hitachi-General Еlectric, това не просто ги е изненадало неприятно, но поставя под въпрос и бъдещето на новата АЕЦ.

Атомните електроцентрали в Европа

Атомните електроцентрали в Европа

Колко би ни струвал отказът от атомна енергетика?

Едва ли малобройните, но доста гласовити противници на атомната енергетика у нас и, в частност, на изграждането на АЕЦ Белене, са наясно, какво би ни струвал евентуалният отказ от нея. Можем да добием обаче, известна престава за това, ако видим прогнозите за енергийното бъдеще на Германия, която, както е известно, реши да се откаже постепенно от своята ядрена енергетика. Според члена на Съвета на директорите на немския гигант Сименс Михаел Зюс, който отговаря за енергийните технологии в компанията, до 2030, това ще струва над 1,7 трилиона евро, което се равнява на две трети от годишния БВП на най-мощната европейска икономика. Зюс твърди, че тази оценка се базира на очакваното повишаване стойността на електроенергията заради планираното от германските власти рязко увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници. Разходите биха намалели до 1,4 трлн. евро, само ако правителството в Берлин допусне по-широкото използване на природен газ за производство на електроенергия, подчертава членът на Директорския борд на Сименс. А заключението му е, че „Германия винаги е изпълнявала целите, поставени пред нейната индустрия. Но, ако новата енергийна стратегия се провали, това би нанесло тежък удар по авторитета на страната ни като високоразвита индустриална нация”.

По отношение на България, чиито възможности са безкрайно по-малки от германските, евентуално решение да се откаже от проектите си в сферата на ядрената енергетика (т.е. от АЕЦ Белене), да не говорим, за АЕЦ Козлодуй, би било равносилно на самоубийство.

---------------------------------------------------------

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1134-zalezyt-na-evropa-i-krahyt-na-ideqta-za-vytreshniq-evrokolonializym

През последните месеци вниманието на почти всички икономически анализатори е приковано към развитието на ситуацията със задълбочаващите се дългови кризи в Еврозоната. И, ако първоначално ставаше дума само за загубата на кредитоспособност и финансовата дестабилизация на периферни държави от ЕС (Гърция, Португалия и Ирландия), след това проблемът с бюджетните кризи и непосилното дългово бреме се стовари и върху ключови държави-членки на валутния съюз – Испания и Италия. Впрочем, още от самото начало, за мнозинството здравомислещи експерти беше ясно, че огромното бреме на държавните дългови задължения, формирали се през 90-те и 2000-те години, коeто силно нарасна заради кризата от 2008-2010, рано или късно ще удари бюджетните системи на европейските икономики, за повечето от които този удар вероятно ще се окаже смъртоносен.

Неясните перспективи за преодоляване на дълговата криза

За високата степен на неопределеност относно перспективите за преодоляване на дълговата криза в Европа и съхраняването на Европейския валутно-икономически съюз в сегашния му вид свидетелства мащабното бягство на едрия финансов капитал от дълговите книжа на „евробанкрутите”. Най-нагледна илюстрация е поредната спирала  на нарастване доходността на държавните книжа на страните от печално известната група PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания). Така, в края на септември годишната доходност на двегодишните гръцки дългови облигации надхвърли 70%, като за пореден път се доближи до абсолютния си исторически връх от 76,7%, постигнат на 13 септември. При това, дори в средата на август тази доходност не надхвърляше 35%, а през май-юни рядко надминаваше 25%.

Почти аналогична е ситуацията с десетгодишните португалски облигации, чиято годишна доходност (стимулирана от негативните слухове за неизбежния фалит на Гърция) за пореден път надхвърли 10%, достигайки 12%. Това също е своеобразен връх, ако изключим периода между 6 и 18 юли 2011, когато бягството на горещите пари и на институционалните инвеститори провокира скок на доходността до 13,2%.

Не по-добре стоят нещата в Испания и Италия, които, за разлика от периферните страни от Еврозоната, не са просто формални членове на Валутния съюз и маргинални участници в европейските политически процеси, а ключови и системообразуващи звена в процеса на европейската интеграция.

Съвършено неочаквана се оказа и смяната на ролите в тази двойка – така, ако до есента на 2011 традиционно се смяташе, че най-слабото звено сред големите икономики на Стария континент е Испания, изоставаща по своя БВП на глава от населението и по редица други важни показатели от развитите европейски държави с 20-25%, сега най-голямата неяснота е свързана с Италия. При това, самата Италия е третата по-големина икономика в Еврозоната и се смята за крайъгълен камък на самата идея за евроинтеграцията. Така, доходността на десетгодишните италиански дългови облигации скочи до 5,6% годишно, което е само малко по-ниско от рекордното ниво от 6,19%, фиксирано в началото на август 2011. Вълната от песимизъм породена от „охлаждането” на италианската икономика и неспиращата политическа криза, трансформирала се в прикрита битка между различните местни елити, само задълбочават и без това твърде сложната ситуация с назряващата дългова криза. Именно тази негативна вълна по отношение на италианската икономика, наред с изключително тежкото дългово бреме (124% от БВП) и непрозрачните баланси на местните банки, които са сред най-големите кредитори на намиращите се на ръба на фалита Гърция и Португалия, съдействаха за бягството на спекулативния капитал от италианските дългови книжа. В резултат от това, за първи път от много години, доходността на италианските държавни дългови книжа надхвърли тази на държавните облигации на Испания, чиято икономика традиционно се разглеждаше като „туристически и селскостопански придатък” към ЕС.

На този фон се забелязва известен (и съдейки по всичко краткосрочен) ръст на оптимизма на големите институционални инвеститори към испанските дългови книжа. За това, освен всичко друго, свидетелства непрекъснатия спад на доходността на десетгодишните облигации (от 5,4% до 5% само за последната седмица на септември).

Трябва да е ясно обаче, че структурните проблеми в испанската икономика въобще не са изчезнали: 20%-на безработица (от две години насам тя се колебае между 18% и 24% и то по официални данни), свиване на индустриалното производство и товарния транзит, спад на капиталовите инвестиции, стагнация на пазара на недвижими имоти и забавяне на товарооборота на дребно.

На този фон никак не е случайно, че в началото на октомври авторитетната кредитна агенция Fitch свали кредитния рейтинг Испания и Италия, като този на Италия бе понижен от AA- до A+, докато испанския с цели две степени (от AA+ на AA-). При това, агенцията дава негативна прогноза за развитието и на двете икономики.

Горе долу същата ситуация се създаде и в Ирландия, чиито дългови проблеми за известно време бяха забравени на фона на усилващия се спад в световната икономика и растящата нестабилност на глобалната валутно-финансова система. До голяма степен заради рязко нарасналия поток от негативни новини от САЩ и Еврозоната, както и от набиращото сили охлаждане на китайската икономика, спекулативният финансов капитал временно забрави за Ирландия, която по редица обективни показатели се отличава в позитивна посока не само от Гърция и Португалия, а дори от Испания и Италия. В тази връзка, доходността на десетгодишните ирландски дългови книжа спадна от рекордните 14%, в средата на юли, до 8,25%, в края на септември.

С подобна свръхвисока стойност на лихвените проценти, по принцип, не би могла да се справи нито една нормална държава, дори в условията на бурен икономически растеж и индустриален разцвет. Да не говорим пък за онези от печално известната група PIIGS, изпаднали в състояние на перманентна бюджетна, финансова и общоикономическа криза, съпроводена от свиване на производствената активност, драстичен спад на индустриалното производство и намаляване на потребителските разходи.

Хроничната неплатежоспособност също е характерна за практически всички държави от PIIGS. Така, гръцкият държавен дълг надхвърли 255 млрд. евро, т.е. 159% от нейния БВП. При лихвен процент от 15-20% това означава, че само за обслужване на текущите си задължения по лихвите, гръцката икономика би трябвало да демонстрира годишен ръст от 22-30%, като цялата създавана от нея добавена стойност отива за плащането на лихвите по заемите. Само че нито в близка, нито в далечна перспектива Гърция няма никакъв шанс да постигне подобен ръст. Истината е, че в близко бъдеще страната едва ли ще успее да преодолее рецесионното свиване на икономиката си. Нека напомня, че вече над три години, там се наблюдава спад на БВП с 1,9 до 5%, като през първото тримесечие на 2011 той беше 5,5%.

Аналогична ситуация се очертава и в Португалия, чиито държавен дълг вече достигна 94% от БВП, а лихвите по него са над 10%. При това положение, за да остане държавата платежоспособна и да се извършват елементарни плащания по лихвите без привличането на външно финансиране, португалската икономика би трябвало да демонстрира годишен растеж от 9-10%. Само че през първата половина на 2011, вместо ръст е налице икономически спад с 1%.

Малко по-добра изглежда ситуацията в Ирландия, чието дългово бреме, през първото тримесечие на 2011, надхвърли 102% от БВП, а средният лихвен процент се колебае около 7,5%. При това положение, икономиката на страната би трябвало да нараства със 7,7% годишно за да може Ирландия да плаща лихвите по заемите си без да иска нови заеми, което само би увеличило дълговото и бреме. В същото време обаче, през миналата 2010 спадът в икономиката надхвърли 0,7%, а през първото тримесечие на 2011 беше фиксиран незабележим ръст от 0,1%.

На свой ред, Испания може да се похвали със сравнително по-добра ситуация по отношение на дълговото бреме, тъй като държавният и дълг не надвишава 65,2% от БВП, като надхвърля само с 5,2% максимално допустимото ниво, препоръчано от Пакта за стабилност и растеж. При текуща стойност на лихвите по заемите от 5,5%, Испания може да си позволи лукса да обслужва дълговите си задължения, стига да постигне икономически растеж от 3,58%. В момента обаче, темповете на този растеж не надхвърлят 0,7-0,8% (за първото полугодие на 2011).

Началото на края на сегашния модел на финансовия капитализъм

Много по-лошо обаче е положението на Италия, която при това е третата по големина икономика в Еврозоната и крайъгълен камък на целия проект за европейска интеграция. Нивото на дълговото бреме вече надхвърли 125% от БВП и става все по-непосилно за бюджетната система и икономиката, като цяло. При сегашния лихвен процент на капиталовия пазар от 5,5%, растежът на италианския БВП би трябвало да е поне 6,8% годишно. Всъщност, през първото тримесечие на 2011, той достигна едва 0,8% и продължава непрекъснато да намалява.

В подобна ситуация, Гърция вече е, де факто, в състояние на фалит. Тя по принцип не може, а и няма да може в обозримо бъдеще да плати и дори да обслужва задълженията си по кредитите. Това се дължи както на прекалено голямото дългово бреме (150% от БВП), така и на крайно едностранчивата структура на икономиката, която на практика не произвежда нищо и не предлага никаква конкурентоспособна продукция на европейския пазар. При това, туризмът, хотелиерският и ресторантьорски бизнес, както и селското стопанство са ориентирани изцяло за удовлетворяване търсенето на туристите, което се свива буквално пред очите ни.

Обективно погледнато, малко по-добра е ситуацията в Испания, която въпреки едностранчивата структура на икономиката си, свиването на деловата и инвестиционна активност и продължаващото свиване на балона на пазара на недвижими имоти, съумя да избегне необмисленото разширяване на бюджетния си дефицит и увеличаване на дълговото бреме (65% от БВП).

Що се отнася до Португалия, Ирландия и Италия, общо за всички тях е твърде тежкото дългово бреме (95% от БВП и повече), застрашаващо тяхната кредитоспособност и влияещо отрицателно на икономическия им растеж. Но, ако Ирландия и Италия съумяват да демонстрират, макар и несъществен, икономически растеж (0,7-1% годишно), Португалия вече повече от година страда от усилващо се свиване на икономическата активност, спад в индустрията и понижаване нивото на потребителското търсене.

Съвършено очевидно е, че Гърция, по принцип, не е способна да се справи с обслужването на дълговото бреме, с което успя да се натовари през последните 20 години. Чисто теоретични шансове да минимизира отрицателните последици от дълговата криза и да избегне фалита има Португалия, нивото на чието дългово бреме е под 95% от БВП, а икономическият и спад е надхвърля 1%.

Най-голяма опасност представлява задълбочаването на кризата в Италия, която е третата по големина икономика в Еврозоната, както и най-големия длъжник в рамките на Еврозоната (1,8 трлн. евро). При положение, че „горещият” спекулативен капитал успее да дестабилизира ситуацията на пазара на държавните дългови книжа на Италия и да провокира повече или по-малко съществен ръст на доходността им (над 6-7% годишно), е напълно възможно появата на поредната вълна на паника на финансовия пазар, обезценяване на италианските облигации и дестабилизиране икономиката на страната.

Ако обаче на ръба на фалита се окаже Италия, която е сред най-големите спонсори на ЕС и стълб на Еврозоната, съдбата и вероятно ще последва и втората икономика в Еврозоната – френската – чието дългово бреме е 85% от БВП. Заплахата от фалит на втората (след Германия) по важност икономика в Еврозоната незабавно ще провокира мащабно бягство на капитали от Европа, обезценяване на еврото, дестабилизация на финансовите пазари, свиване на кредитирането, хаос в икономическите отношения и рецесия, на чиито фон кризата от 2008-2009 ще изглежда като лека пертурбация.

На фона на усилващата се неопределеност както по отношение на цялата световна икономика, оказала се на ръба на нова кризисна вълна, така и на постепенно рушащата се международна валутно-финансова система, основаваща се на хегемонията на долара и неговата неконтролируема емисия в интерес на малка група свръхмощни финансови институции, спекулативният капитал се ориентира към търсене на прословутите „защитни” активи. Друг въпрос е, че въобще не е ясно, кои активи, по принцип, биха могли да се причислят към категорията на „защитните” и какви инструменти и пазари са в състояние да гарантират дори не увеличаването на инвестирания капитал, а поне оцеляването на спестяванията. В тази връзка няма как да не споменем понижаването на суверенния кредитен рейтинг на САЩ (както и на Федералния резерв и свързаните с него финансови институции), което ознаменува началото на края на съществуващия модел на финансовия капитализъм, базиращ се на неограничената и неконтролирана от никого емисия на долари. С други думи, беше нанесен удар по фундамента на целия съществуващ модел на икономическия растеж и глобалната финансова система, първично захранвана от Федералния резерв на САЩ и най-приближените до него банки.

Разбира се, в близка перспектива не може да се очаква никакъв колапс на САЩ и на долара. Само че светът, в който живеем, вече никога няма да е онзи, който познаваме днес. Вече бе даден първоначалния тласък на процеса на необратими структурни промени в световната икономика и валутно-финансова система и, както изглежда, нито изкуственото нагнетяване на хаос в Близкия Изток, нито провокирането на военно-политическа нестабилност, нито ерозията на системата на международното право няма да помогнат на финансовия капитал от Уолстрийт да спре този процес.

Основата на конструкцията на дълговата пирамида на долара започва да се клати и поради мащабите на назрелите структурни диспропорции и дълбочината на противоречията в глобалната икономика неизбежността на процеса става все по-очевидна. В краткосрочен период обаче, се очертава парадоксална ситуация, когато, в условията на нарастващ хаос на финансовия пазар, едрият финансов капитал и частните инвеститори продължават да изтеглят средствата си от развиващите се държави и суровинните пазари, влагайки ги в дългови книжа на американската хазна. На този фон, станахме свидетели на рязък скок на курса на облигациите на Федералната хазна, съпроводен от също толкова рязък спад на доходността им.

Така, само за периода от януари до края на септември 2011, доходността на едномесечните и шестмесечните облигации падна от 0,15% и 0,19%, съответно, до 0% и 0,04%. В резултат от бягството на „качествените” инвеститори пък, доходността на две и петгодишните дългови книжа падна от 0,71% и 2,14% до 0,16% и 0,798%, съответно.

Специално внимание заслужава фактът, че толкова ниско ниво на доходност на „безрисковите” дългови книжа на американската хазна не бяха фиксирани дори в навечерието на старта на втория етап на „количественото смекчаване” през есента на 2010. Толкова мащабен приток на капитали в краткосрочните и средносрочни американски дългови книжа не се наблюдаваше дори в разгара на кризата през 2008-2009, когато едрият финансов капитал екстрено трябваше да осъществи „репатриация” на печалбите и капиталите си от развиващите се суровинни пазари.

При това, само при най-дългосрочните дългови книжа не бяха достигнати нови исторически минимуми на доходността. В момента, доходността на 30-годишните бонове на Федералната хазна надхвърля 3,03%, докато в активната фаза на кризата от 18 декември беше паднала до 2,53%, т.е. под доходността на 20-годишните дългови книжа (2,86%).

Напълно е възможно, със старта на прословутата програма „Operation Twist”, Федералният резерв и най-големите инвестиционни и търговски банки да възнамеряват изкуствено да понижат дългосрочните лихвени проценти, намалявайки инвестиционната привлекателност на вложенията в „безрискови” държавни облигации. Това би им позволило да принудят инвеститорите да преразгледат инвестиционните си стратегии и, къде доброволно, къде по принуда, да започват да влагат средства в рискови активи: фондовия и стоково-суровинния пазари. Иначе казано, става дума за старта на поредната леко модифицирана версия на стратегията за „принудително инвестиране”, когато отрицателните (отчитайки инфлацията) реални доходности стават характерни вече и за десетгодишните и трийсетгодишните облигации на Департамента по финансите на САЩ и инвеститорите просто ще бъдат принудени да търсят нови обекти за влагане на капиталите си. Тоест, налице е поредният опит на Федералния резерв и най-големите финансови институции да принудят институционалните инвеститори, корпорациите и редовите американски граждани да влагат средствата си на фондовия пазар.

На практика, аналогична ситуация се очертава в Европа, където в последно убежище за трескаво търсещият гаранции за съхраняването си капитал са се превърнали държавните дългови книжа на Германия. И дори набиращото скорост свиване на деловата и потребителската активност, които практически навсякъде се съпровождат и от свиване на производството и капиталовите инвестиции, не могат да лишат Германия от имиджа и на „спокойно пристанище”.

За това говори и непрекъснатият (от април 2011) спад на доходността на германските ценни книжа – от 3,5% в средата на април до 1,67%, в края на септември. За мащабите на нестабилността на европейския дългов пазар и степента на недоверие на инвеститорите към възможностите на Европейската централна банка и „еврократите” говори и фактът, че дори в разгара на финансово-икономическата криза, през зимата на 2008-2009, не се наблюдаваше толкова масово изтичане на капитали към т.нар. „защитни активи”.

Минималните нива на доходност в активната фаза на кризата през 2008 едва достигаше 3% (на 23 декември), а в разгара на първата вълна на дълговата криза в Еврозоната, доходността падна до 2,14%. Никога досега обаче, не беше фиксирано толкова мащабно бягство на капитали от рисковите активи и толкова голяма неопределеност относно перспективите пред европейския валутен съюз и самата идея за европейската интеграция.

Съвсем друг въпрос е, че сама по себе си европейската интеграция, на практика, имаше „колониален” характер, доколкото резултатът от нея беше загубата на икономически, а напоследък и на политически суверенитет. Разширяването на географските граници на Еврозоната се съпровождаше от стремително разрушаване на държавните граници и премахване на всички ограничения пред движението на капиталите, стоките, услугите и информацията в интерес на едрия транснационален капитал и глобалните финансови институции.

Без да влизам в подробности, ще кажа само, че резултат от ускореното и необмислено премахване на бариерите и ограниченията пред глобалните монополи стана изкупуването на най-големите индустриални предприятия от чуждестранните транснационални корпорации (ТНК), фалита на конкуриращият се с тях малък и среден бизнес, както и поставянето под контрол на финансовата и банкова система на държавите от Централна и Източна Европа.

В тази връзка не бива да се учудваме, че стартиралата в средата на 90-те години вълна на деиндустриализация на икономиката и деградация на производствените отношения доведе до повсеместно и стремително намаляване на конкурентоспособността на икономиките от Европейската периферия, която загуби пазарите за пласмент на своята продукция. Най-нагледно за това свидетелстват катастрофалните промени в системата на външноикономическите отношения на страните от региона. Ако в началото на 90-те мнозинството от тях (Словакия, Унгария, Чехия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Югославия и т.н.) можеха да се похвалят с доста съществен профицит по сметката на текущите операции и външната си търговия, още в средата и края на 2000-те той беше заменен със също толкова устойчив и хроничен дефицит.

Всъщност, случващото се с държавите от т.нар. група PIIGS за пореден път демонстрира отчайващата нееднородност на Еврозоната и прекалено голямата диференциация между съставните и части по показателите на социално-икономическото им развитие.

Гръцкият случай

Най-тежката ситуация възникна в икономиката на Гърция, която не стига че страда от перманентна бюджетна криза, плътно граничеща с обявяването и във фалит, но и е жертва на мащабен икономически крах. Разбира, нещата нямаше да са чак толкова трагични, ако негативните тенденции имаха временен и краткосрочен характер. Само че, доколкото може да се съди от случващото се през последната година, спадът само се усилва, постепенно преминавайки в пълномащабна рецесия.

Набива се на очи, преди всичко, отчайващият спад на БВП до 5,5%, през първото тримесечие на 2011, докато през предишното тримесечие този спад не надхвърляше 4,8%, а през третото тримесечие на 2010 спадът на икономическата активност беше от порядъка на 3,7%. Дори през кризисната 2009, правителството на страната съумя да удържи икономическия спад в границите на 1,9-2,5%, което не беше никак лош резултат, на фона на 8-9%-ния спад на руската икономика например.

Не по-малко силен спад се наблюдава в индустриалното производство на Гърция, който само през периода април-юли 2011 надхвърли 13% (на годишна база) и, както изглежда, не възнамерява да спира дотук. Дори гордостта на гръцкото правителство от рязкото понижаване темповете на спада на продукцията в индустриалния сектор до 2,8% (през юли) не поражда никакъв оптимизъм, тъй като то беше обусловено не от ръста на деловата активност, а от ефекта на ниската база: така, през юли 2010 беше фиксирано рязко усилване на спада в индустриалния сектор – до 8,6%, в сравнение с 4,5% - през юни, и 2,1% - през август.

За крайно тежката ситуация в производствения сектор свидетелстват резултатите от една анкета сред гръцките стокопроизводители, които вече две години подред говорят за перманентното влошаване на деловия климат и свиването на производството. Така, индексът на деловата активност в индустриалния сектор упорито не може да надхвърли психологически важната бариера от 50%, като още от зимата на 2010 се колебае в диапазона 42-48%.

Не вдъхва никакъв оптимизъм и неочакваното ускоряване на темповете на свиване на стокооборота на дребно, отразяващо влошаването на общата ситуация с доходите на гръцките семейства и спада на потребителската активност. Ако през април 2011 спадът в обема на продажбите в мрежите за търговия на дребно не надхвърляше 8,8%, още в края на юни той надмина и най-песимистичните прогнози, достигайки 11,4%.

На фона на безработицата, колебаеща се между 12,5% и 14%, и изключително дълбокото социално-икономическо разслоение в обществото, един толкова силен икономически спад само ще задълбочи и без това изключително сериозните проблеми. Ще напомня, че нивото на доходите на 10-те процента най-богати гръцки граждани е 33 пъти по-високо от това на 10-те процента най-бедни. Между другото, почти същата диференциация в доходите имаше и в Русия в разгара на „либералните реформи” от средата на 90-те години, довели до разгрома на руската икономика, деградация на индустрията и ерозия на системите на социално, пенсионно и здравно осигуряване.

На фона на толкова силното свиване на икономическата активност и спад на жизненото равнище на населението, нямаше как да не се случи и прогнозираното намаляване на разходите на гръцките семейства. Наред със същественото понижаване цените на редица ключови видове суровинни и продоволствени стоки, това доведе до понижаване на инфлационния натиск върху икономиката. Така, ако през януари 2011 годишните темпове на нарастване на потребителските цени надхвърляха 5,2%, още през май те паднаха до 3,3%, а в края на август стигнаха 1,7%. Няма да е коректно обаче, ако не посочим приноса на ефекта на ниската база за намаляването на цените: ако през февруари 2010 ръстът на цените беше от порядъка на 2,8%, още през април той надхвърли 4,8%, а в края на юли достигна 5,5%

Наред с посочените по-горе макроикономически индикатори, свидетелстващи за мащабния спад на икономическата активност в Гърция, си струва да спомена и катастрофалния спад на кредитирането в частния и сектор и домакинствата от страна на банките. Така, ако през януари 2010 ръстът на отпуснатите кредити надхвърляше 7,2%, а през октомври същата година беше 7,1%, през по-голямата част на 2011 темповете на нарастването им едва достига 1,2-1,5% (на годишна база). Това голямо свиване на кредитната активност на гръцките банки беше обусловено както от ефекта на завишената база, така и (което е и най-важното) от рязкото влошаване на ситуацията в икономиката и индустрията на Гърция, което драстично ограничи възможностите за кредитиране на предприятията и населението.

Както вече споменах по-горе, самият процес на европейската интеграция, до голяма степен, имаше колониален характер, тъй като се съпровождаше от изкупуването на местните производители и банки от най-големите европейски ТНК и финансови институции. Поставяйки си като основна цел разширяване мащабите на бизнеса и експанзия на новите пласментни пазари, транснационалният индустриален и финансов капитал последователно изкупуваше най-рентабилните предприятия и целенасочено „фалираше” своите реални и потенциални конкуренти. Закономерен резултат от неконтролируемото премахване на всички ограничения пред движението на чуждестранния капитал стана мащабната деиндустриализация на икономиките на държавите от Централна и Източна Европа и деградацията на индустриалния им комплекс, който престана да играе самостоятелна роля, превръщайки се в придатък, ангажиран предимно с монтажа на най-малко наукоемките компоненти за западноевропейските корпорации.

Впрочем, последвалата разпродажба на ключовите индустриални предприятия и банковата система на тези страни на глобалните монополи и загубата на икономическия им суверенитет не беше неочаквано. Нещо повече, пряка последица от неконтролируемия приток на чуждестранните капитали, ориентирал се към ликвидирането на националните стокопроизводители, стана стремителният спад на конкурентоспособността на продукцията и услугите, предлагани от централно и източноевропейските държави.

Гръцкият пример е съвсем нагледно доказателство за това: само за 2010 отрицателното салдо по сметката на текущите операции надхвърли 22,2 млрд. евро. Несъмнено, за някоя голяма държава, като Русия например, подобна цифра не би изглеждала съществена. За Гърция обаче, чиито годишен БВП за 2010 едва надхвърли 265 млрд. евро, тази сума е много сериозна, тъй като надвишава 8,37% от БВП. През първите седем месеца на 2011, натрупаният дефицит по текущите операции надхвърли 13,2 млрд. евро като до края на годината спокойно може да достигне 21,2 млрд. евро, т.е. 8,4% от БВП.

Португалският случай

Горе долу същата ситуация се оформя и в Португалия, чиято икономика вече влезе в стадий на рецесия и през второто тримесечие на 2011 е регистрирала спад от над 0,9% (на годишна база), след като през първото тримесечие спадът беше 0,7%. Не по-различно е състоянието на промишленото производство, което регистрира спад от 4,5% през юли, срещу „само” 2,9% месец по-рано.

Закономерен резултат от свиването на икономическата и производствена активност стана резкият спад в нивото на заетост и понижаване доходите на населението. За това свидетелства скокът на безработицата от 10,1%, през последното тримесечие на 2009, до 11,4, за същия период на 2010 и 12,1% в средата на 2011. Паралелно с това е налице хронична неспособност на португалското правителство да реши проблеми с мощното изтичане на чуждестранна валута, породено от прекалено високия хроничен дефицит по сметката на текущите операции. През 2010 съвкупното отрицателно салдо от външната търговия със стоки и услуги, както и превода на факторните доходи (плащания по лихви, ренти, дивиденти и т.н.) и заплащане труда на имигрантите надхвърли 17 млрд. евро, т.е. над 9,9% от БВП. През първите седем месеца на 2011 се наблюдава незначително забавяне на темповете на нарастване на дефицита до 15%. Това, разбира се, подобрява донякъде ситуацията с изтичането на капитали, но по никакъв начин не може да промени едностранния и негативен за Португалия характер на нейните външноикономически отношения, нито „колониалния” характер на системата на разделение на труда в рамките на ЕС.

За степента на ефективност на антикризисната политика на европейските икономически институции, наред с вече посочените факти, свидетелства и продължаващият вече над година и половина непрекъснат спад на индекса на деловото доверие: от 0,1%, през юни 2010, до -1,3%, през февруари 2011, и -2,4%, в края на август. Още по-релефно се очертава неадекватността на антикризисните мерки през призмата на потребителските настроения, които са сред най-добрите макроикономически индикатори, тъй като най-ясно и точно фиксират промените в обкръжаващата ни действителност. Така, прословутият индекс на потребителско доверие само за последната година и половина се срина от – 34,4%, през февруари 2010, до – 44,9%, през ноември същата година и до – 49,1%, през август 2011.

На фона на свиването на деловата и потребителска активност, съпроводени от съкращаване на потребителските разходи, се осъществи известен спад на инфлационния натиск върху португалската икономика. Така, в края на август 2011, ръстът на потребителските цени беше от порядъка на 2,9%, т.е. доста по-малък от този през април (4,1%) и май (3,8%). Следва обаче да сме наясно, че ключовият фактор за понижаването на ценовия натиск върху икономиката не беше провеждането на активна и обмислена икономическа и антимонополна политика, а просто понижаването на цените на вносните суровини: петрол, газ, метали, продоволствие е т.н.

Испанският случай

Малко по-добра е ситуацията в Испания, която традиционно се смята за главния „стълб” и надежда на всички по-слаборазвити членки на Еврозоната по отношение отстояването на икономическите и политически интереси на европейската периферия. Въпреки отдавна съществуващите многобройни структурни фондове и фондове за изравняване социално-икономическото положение на по-слабо развитите държави, практиката сочи, че техните средства и възможности бяха използвани не за комплексното развитие на индустрията и стимулиране научно-техническия потенциал на въпросните членки на ЕС, а за баналното „кърпене на дупките” в техните бюджети с цел изкуствено повишаване жизненото равнище на жителите на европейската периферия.

В самата Испания, ситуацията в икономиката и финансите също не изглежда особено оптимистична. Испанският БВП с голяма мъка се измъкна от зоната на спада, но само след три месеца отново се насочи натам. Така, ако през последното тримесечие на 2009 икономическата активност падна с 3,1%, през второто тримесечие на 2010 спадът беше само 0,1%, а през първото тримесечие на 2011 дори беше фиксиран ръст от 0,8%. Съвсем скоро обаче стана ясно, че този подем на икономическата активност най-вероятно е имал краткосрочен характер и е бил обусловен от ефекта на ниската база: така, през второто тримесечие на 2011 ръстът на БВП спадна до 0,7% (на годишна база).

Усилва се спадът в индустриалния сектор, който в края на юли демонстрира срив на произведената продукция с 2,8%, след спада от 2%, през юни, и от 1,6%, през април. При това опасен е не самият спад на индустриалното производство, какъвто може да има дори в една устойчиво развиваща се икономика, а непрекъснато нарастващите (поне от половин година насам) темпове на свиване на производствената активност, имайки предвид, че през ноември 2010 индустриалното производство нарасна с 2,3%, а през януари 2011 – с над 3,8%. Толкова мащабно свиване на деловата активност в испанския индустриален сектор не бе фиксирано от кризисната зима 2008-2009, когато цялата световна икономика, както и тази на Еврозоната, демонстрираха изключително мощно дефлационно свиване.

На този фон, още по-негативно е влиянието на продължаващото от февруари 2011 насам непрекъснато понижаване на индекса на деловата активност в производствения сектор на испанската икономика. При това се набива на очи мащабът на влошаването на икономическите настроения на испанските стокопроизводители: така, ако през февруари 2011 индексът РМІ надхвърляше 52,1%, още през май той падна под психологически важната бариера от 50%, достигайки 48,2%, а в края на август беше 45,3%.

Доказателство, колко тежка е всъщност ситуацията в икономиката е и големият срив в продажбите на дребно, отразяващ общата несигурност и неопределеност на домакинствата както по отношение на собствените им социално-икономически перспективи, така на тези пред Испания, като цяло. В края на август спадът в стокооборота на дребно надхвърли 4,4%, срещу 3,9% месец по-рано. Разбира се, това е по-малко от спада със 7%, през юни 2011, или от срива с 8,6%, през март, но е много повече от ръста с 2,1%, през март 2010 и с 0,8%, през юни с.г.

Отчайваща си остава ситуацията на пазара на труда, който не само че не може да се оправи от кризата през 2008-2009, но и продължава да се срива. Въпреки правителствената пропаганда за „качествено подобряване на ситуацията” и „стабилизиране на трудовия пазар”, нивото на безработицата продължава да е изключително високо. Само през второто тримесечие на 2011 безработицата беше 20,9%, което е доста над 18,8%, фиксирани през четвъртото тримесечие на кризисната 2009 и 20%, през второто тримесечие на 2010.

Предвид постоянния спад в индустрията и свиването на икономическата активност не е чудно, че пазарът на труда е състояние на хронична криза, а нивото на безработицата е подобно на това в слаборазвитите държави от Африка и Югоизточна Азия.

Единственото, което поражда известен оптимизъм у икономистите, е същественото понижаване на дефицита по сметките на текущите операции, което испанските власти успяха да постигнат благодарение същественото намаляване вноса на чуждестранни стоки и услуги. Така, ако през март 2011, по сметката на текущите операции имаше дефицит от 6,5 млрд. евро, още през май той намаля до 3,5 млрд. евро, а през юни дори беше регистрирано положително салдо от 2,27 млрд. евро. В тази връзка ще напомня, че за последен път Испания фиксира профицит във външната си търговия през април 2010 (5,2 млрд. евро).

Италианският случай

Не по-добре стоят нещата в Италия, която, за разлика от Гърция, Португалия и Ирландия, е сред най-големите икономики на Еврозоната и, на практика, е един от стълбовете на идеята за европейската интеграция. Ще напомня, че именно Италия, наред с Германия, Франция и държавите от Бенелюкс, беше в основата на идеята за общоевропейския валутно-икономически съюз и участва в подписването на Римския договор (1957) и тези за Евратом (1958) и Европейската общност за въглища и стомана (1951).

Само че дори и „стълбовете” на евроинтеграцията напоследък се сблъскват с много сериозни проблеми. Най-много се набива на очи усилващият се спад на темповете на икономически растеж от 1,5%, през четвъртото тримесечие на 2010, до 1%, през първото, и 0,8%, през второто тримесечие на 2011. При това, през второто тримесечие на 2010 годишният ръст на БВП беше над 1,3%, а през третото не падаше под 1,1%.

Не внушава оптимизъм и усилващото се от август 2010 насам свиване на индустриалното производство. Така, ако през август 2010 производството на стоки и услуги в индустриалния сектор нарастваше с 9,5% (на годишна база), още през декември този ръст падна до 5,4%, през май 2011 едва достигна 1,8%, а в края на юли – 1,6%. При това нещата не опират до ефекта на високата база: така през юли 2010 ръстът на производствената активност беше само 4,8%, при 8,2% през предния месец и 9,5%, през август. Нещата тук опират до натрупалите се в италианската икономика дисбаланси и противоречия и до структурата на самата икономика, която се оказва неадекватна на вътрешното платежоспособно търсене. Прекалената ориентация към пазара на недвижими имоти, туризма и търговията, които обслужват най-вече търсенето на туристите и чуждестранните инвеститори, доведе до деградация на икономическите отношения, деиндустриализация на икономиката и спад на конкурентоспособността на италианските стокопроизводители както на вътрешноевропейския, така и на световния пазар.

Не по-малко обезкуражаващ е сривът в темповете на нарастване на поръчките в индустриалния сектор от 17,4%, през декември 2010, до 21,2%, през март 2011, 13,6% – през май, и 6,5% - през юли. При това, през август 2010 ръстът на поръчките все още надхвърляше 32,4%, а през май същата година не падаше под 26,6%.

Горе долу същата е и ситуацията в сегмента на продажбите на готова продукция и полуфабрикати в индустрията: така, ако през август 2010 ръстът на продажбите надхвърляше 13,5%, а през април 2011 дори надвиши 14,2%, още през май той падна до 10,8%, а в края на юли едва стигна до 7,7%.

За дълбочината на кризата в италианската икономика и свиващата се предприемаческа активност нагледно свидетелства рязкото влошаване на деловия климат в страната и сриващата се вяра на италианските компании в светлите перспективи пред стопанството на страната. Само в периода от март до септември 2011, индексът на деловото доверие падна от 103,8 до 94,5 пункта, което беше най-лошият показател от март 2010 насам.

Сходна е и ситуацията с настроенията на потребителите, където е фиксирано още по-мащабно влошаване, като италианските домакинства все по-малко са склонни да вярват на твърденията на управляващите за „подобряване на икономическата ситуация” и „скорошно преодоляване на кризисните явления”. За това свидетелства стремителният спад на индекса на потребителското доверие от 109,1 пункта, през декември 2010, до 106,5, през май 2011 и 98,5, през септември 2011. Известен оптимизъм породи понижаването на дефицита на италианския търговски баланс от 6,5 млрд. евро, през януари 2011, до 3,7 млрд. евро, през април, и 1,8 млрд евро, през юни. Нещо повече, през юли, Италия, за първи път от две и половина години насам, успя да постигне положително салдо от 1,4 млрд. евро.

Не бива обаче да свързваме значителното подобряване на външнотърговския баланс с някакви съществени промени в икономическата ситуация в страната и ръста на конкурентоспособността на италианските стоки на външния пазар. Въпреки постигнатия профицит във външната си търговия, Италия продължава да страда от хроничен дефицит в търговията с държавите извън ЕС. Така през август 2011 този дефицит беше 2,3 млрд. евро, при 3 млрд. евро, през април, и 1,5 млрд. евро, през май.

С други думи, въпреки 5%-то обезценяване на еврото (от 1,48 до 1,42 долара за евро) спрямо долара в периода май-август 2011, което трябваше да повиши конкурентоспособността на италианските стоки както на вътрешния, така и на външния пазар, не се получи адекватно по мащабите си снижаване на външнотърговския дефицит с държавите извън ЕС.

Някои изводи

И така, ситуацията в повечето държави от европейската „периферия” продължава да е изключително тежка и се характеризира с повишена нестабилност. През последните месеци се появяват все повече потвърждения от статистиката за това, че свиването на деловата и инвестиционната активност, съкращаването на промишленото производство, влошаването на ситуацията на трудовия пазар и спадът на потребителските разходи въобще нямат краткосрочен и временен характер, а постепенно прерастват в мащабна икономическа рецесия.

При това, към отдавна назрелите структурни проблеми в световната икономика и изкривяванията в международната валутно-финансова система се прибавят и вътрешните дисбаланси в рамките на самата Европа.

Моделът на европейската интеграция, реализиран от първата половина на 50-те години на ХХ век насам, постепенно се трансформира от идея за създаване на единно икономическо пространство на територията на страни с повече или по-малко съпоставими нива на социално-икономическо развитие и научно-технически потенциал в своята пълна противоположност. Приблизително от средата на 70-те години насам разширяването на Европейския съюз в Централна, Южна и Източна Европа започна да придобива все по-ясно изразен „колониален” характер, реализирайки се в интерес на големите европейски ТНК и глобалния финансов капитал.

В условията на налаганата либерализация на външноикономическите отношения и премахване на ограниченията пред трансграничното движение на капитали, стоки, услуги и информация, глобалните западни монополи получиха възможност, на практика, без всякакви пречки да се сдобият с най-рентабилните предприятия и да поставят под контрол ключовите отрасли на държавите от Централна и Източна Европа. Паралелно с това, течеше процес на целенасочен фалит не само на отделни предприятия, а и на цели икономически сектори, конкуриращи се със западните ТНК и представляващи заплаха за монополното положение и печалбите им.

Едновременно с това беше осъществено преминаването на банковата система на повечето държави от Централна и Източна Европа под контрола на глобалния финансов капитал, в резултат от което делът на нерезидентите в банковата система на държави като Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, България и много други нарасна до 75-95%. Както показа кризата от 2008-2009, ако все пак е възможно постигането на взаимно приемливо споразумение с националния капитал и банки (колкото и големи и влиятелни да са те), с представителите на транснационалния капитал това се оказва практически невъзможно. При вземането на едни или други ключови решения, те ще се ръководят, на първо място, от интересите на своите метрополии, където са разположени основните центрове на икономическата им активност, поставяйки на последно място социално-икономическите приоритети на другите държави. При това положение, ефективността на антикризисната икономическа и индустриална политика, както и на антимонополното регулиране и валутния контрол, осъществяван от последните, намалява поне с порядък.

Докато процесът на евроинтеграцията продължава да има ярко изразен колониален характер, т.е. да се основава на едностранната експлоатация на по-слабо развитите страни в ЕС от едрия индустриален и финансов капитал на икономически развитите държави-членки, не може да се говори за никакъв пълноценен валутен съюз на територията на ЕС.

Докато съществува системата на съзнателно и целенасочено консервиране на икономическата, научно-техническата и производствената изостаналост на страните от периферията на Европа в интерес на глобалните ТНК и западните монополи, кризата в Европа ще има перманентен характер. И никакви фондове за финансова стабилност и обеми на емисиите на Европейската централна банка няма да помогнат за преодоляването на това фундаментално противоречие. Тоест, става дума за изключително дълбок разрив вътре в самата идея за европейската интеграция, поставящ цели държави и региони на Централна и Източна Европа в зависимост от решенията на най-големите западноевропейски корпорации и транснационалните банки, паразитиращи върху изкуствено поддържаната бедност, технологична изостаналост и икономическа неразвитост на европейската периферия.

В условията, когато група икономически и технологично развити държави-метрополии експлоатира по-малко развити страни-сателити, удържайки ги в състояние на изкуствена изостаналост, по принцип е невъзможно да се постигне създаването на жизнеспособно и самодостатъчно обединение. Израждането на проекта за европейската интеграция в своеобразен „вътрешноевропейски колониализъм” , не може да осигури устойчиво икономическо развитие, нито да разреши назрелите проблеми в Еврозоната, които могат да провалят и самата идея за евроинтеграцията.

В случая няма особено значение, дали представителите на транснационалния капитал и отстояващите интересите им „еврократи” ще съумеят, в крайна сметка, да се споразумеят с представителите на националните власти относно разширяването на средствата на Фонда за финансова стабилност. Не е от значение също, дали в крайна сметка, финансовите кръгове и паричните институции ще се ориентират към поредната неограничена емисия на евро, заливайки финансовите пазари с ликвидност. Не е важно дори, ще успеят ли представителите на глобалната управляваща класа, спонсорирани от транснационалния финансов и индустриален капитал, да прокара идеята за създаването на общоевропейско Финансово министерство, окончателно лишавайки страните-членки на Еврозоната от икономическия им суверенитет.

Важното е, че проектът за европейската интеграция, основан на принципа на колониалната експлоатация на по-малко развитите страни от транснационалните компании и банки, по самата си същност, е обречен на провал. Във вида, в който се реализира в момента, той е неспособен не само да реши отдавна назрелите и излезли от контрол структурни проблеми и дълбоките противоречия в сферите на социално-икономическото развитие, междуетническите и междурелигиозни отношения, а и със самия факт на съществуването си поражда все нови и по-мащабни проблеми, водещи до още по-голямата ерозия на общественото съзнание, деградация на икономическите отношения, архаизация на производствените отношения и примитивизация на управленската култура.

Обективните комерсиални интереси на едрия международен финансов и индустриален капитал, ориентиран към извоюване на монополни позиции на пазара и постигане на максимално възможната печалба и власт, изкривиха самата същност на първоначалната идея за европейската интеграция. Вместо комплексно развитие на икономическия, научно-техническия и производствения потенциал на всички държави-членки на ЕС, „еврокрацията”, спонсорирана от международни финансов капитал, деградира до там, да прокарва експлоатацията на периферните държави от ЕС и да налага изкуствената консервация на тяхната икономическа и научно-технологична изостаналост. В този смисъл епохата на „вътрешния евроколониализъм” демонстрира органично присъща и нежизнеспособност и неадекватност при решаването на всички задачи, които не са свързани с извличането на монополистична рента от експлоатацията на по-слабо развитите европейски държави. Затова ми се струва, че е обречена да отиде в историята, като поредния неуспешен опит за преразпределение на света в полза на управляващите политически и финансови кръгове.

Въпросът е само, колко още кризи ще трябва да преживеем и колко още жертви трябва да бъдат дадени докато националните елити на държавите-членки на Еврозоната не осъзнаят недостатъците и вредата от сегашния модел на евроинтеграция и се решат да преразгледат основните принципи и подходи към интеграционните процеси. Съдейки по всички, представителите на едрия транснационален капитал и наднационалното ръководство на ЕС все още разполага с известен запас от сили, които могат да се окажат достатъчно за да хвърлят Европа, а заедно с нея и света, в бездната на нова, още по-опасна криза.

* Старши анализатор в Инвестиционна компания „Риком-Тръст”

 
Powered by Tags for Joomla