Tag:безработица

Мнозина западни анализатори посочват, че през отиващата си 2015, вместо обещаното от премиера Арсений Яценюк след подписването на Споразумението за асоциация с ЕС (през юни 2014) повишаване на жизненото равнище, Украйна е регистрирала рекордно за последните 15 години ниво на безработицата, съчетано с много сериозно намаляване на реалните работни заплати.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика
Предвид драстичния спад на курса на гривната, украинският внос поскъпна неколкократно, а минималното повишаване на заплатите, обещано от финансовото министерство през есента на 2015 така и си остана неизпълнено. В крайна сметка, вместо планирания от новите власти в Киев "икономически пробив", страната преживява икономически колапс. Реалните заплати в Украйна са намалели средно с 12%, докато инфлацията е надхвърлила 40%. През 2015 реалният БВП на страната падна с цели 15%. Тоест, предвид факта, че цените са нараснали средно с 40%, а заплатите са паднали с 12%, покупателната способност на населението е намаляла с цели 150%.

В същото време, напук на обещаното задълбочаване на сътрудничеството с ЕС, през 2015 украинският износ за Европа е намалял с 25%. И докато двукратното съкращаване на обема на търговията между Украйна и Русия бе очаквано, подобен спад в търговията с ЕС беше шокиращ за мнозина в страната. По данни на Държавната статистическа служба в Киев, през 2015 обемът на чуждестранните инвестиции в страната е намалял с 13%, в сравнение с "предреволюционната" 2013, което означава, че по времето на "диктатора" Янукович, Украйна очевидно е била по-интересна за западните инвеститори, отколкото при управлението на сегашния демократичен режим.

Впрочем, истината е, че през последните две години не само чуждестранният бизнес започна да изтегля капиталите си от страната, но и самите украински компании масово се ориентират към инвестиции в чужбина, тъй като не виждат сериозни перспективи на вътрешния пазар. В края на 2015 изтичането на капитали достигна 60 млрд. долара, при това до голяма степен именно заради прехвърлянето на капиталите на украинските компании извън страната. Наистина, мащабите на това бягство са малко по-скромни, отколкото през 2014, но да не забравяме, че тогава в страната се водеща машабна гражданска война, а компаниите, свързани с предишното управление, масово изтегляха капиталите си от нея.

Както е известно, през септември 2015 Украйна обяви "технически фалит", като престана да изплаща дълговете си, което засегна най-вече Русия. Въпреки това, украинските власти продължиха да твърдят, че страната няма да фалира и фактически. Резултатите обаче са ясни: Украйна окончателно загуби статута си на надежден партньор и вече трудно може да разчита на финансовата подкрепа на други държави. Средства за страната могат да дойдат единствено от МВФ, който се контролира от САЩ. Американците вече промениха устава на Фонда, така че той да може да продължи да субсидира и фактически рухналите икономики. От друга страна, рисковете, с които е свързана отпусканата от МВФ финансова помощ за кредитополучателите, са добре известни.

Повечето експерти посочват, че в момента в Украйна не просто липсва подходящ бизнес климат за потенциалните инвеститори, но и кредитирането е станало дотолкова неизгодно заради ръста на лихвените проценти, че физическите лица на практика вече не се и опитват да вземат заеми. Това, на свой ред, стимулира пазара на "сивото кредитиране" и води до ръст на мошеническите операции във финансовата сфера.

Най-острият проблем на Украйна обаче е гигантската корупция, като това беше официално признато дори и от САЩ. Сред заподозрените, че са забъркани в мащабни финансови афери, са премиерът Арсений Яценюк и бившият шеф на Службата за сигурност на Украйна Виктор Наливайченко, да не говорим, че президентът Петро Порошенки така и не се отказа от мултимилионния си бизнес, а напротив - откакто е на власт още повече увеличи личните си капитали.

За мащабите на корупционния проблем говори признанието на един от бившите съветници на украинския финансов министър, според който съществува цяла "сенчеста" държавна структура, която регулира механизмите на корупцията на най-високо ниво. Както е известно, сред уличените, че са прехвърлили голяма част от капиталите си в различни офшорни фирми, се оказаха шефът на президентската администрация Борис Ложкин и вътрешният министър Арсен Аваков. А след като дори подобни знакови фигури не вярват в добрите перспективи пред украинската икономика (да не говорим, че са забъркани в гигантски корупционни афери), такива перспективи очевидно не съществуват.

В същото време върху обикновените украинци са стоварва невероятно бреме. В страната беше осъществено безпрецедентно повишаване на тарифите, в резултат от което природният газ за битови нужди поскъпна средно с 300%. Така, плащането на таксите за поддръжка на жилищата стана непосилно за мнозина, което пък доведе до бум на продажбите на големи апартаменти, а паралелно нарасна и броят на самоубилите си заради невъзможност да си плащат сметките. Правителството продължава да купува газ от Русия, като го продава на гражданите с надценка от 70 долара за 1000 куб. м, реализирайки различни "сиви схеми", които носят на управляващите милиарди.

Всичко това се прави на фона на фактическото унищожаване на съществуващата система на здравеопазване и медицинско обслужване. От 1 януари 2016 държавата на практика ликвидира фонда за социални осигуровки по болест, съкращавайки до минимум отчисленията в него. Заплатите на лекарите и учителите отдавна са на нивото на жизнения минимум, затова дори онези, които съумяват някак си да оцелеят в държавния сектор, биват принудени да си търсят друга работа.

Неслучайна през декември 2015 Украйна беше разтърсена от масови протести на работещите във въгледобивната индустрия и аграрния сектор, които са от жизнено значение за икономиката на страната. Ситуацията в тях е критична, но властите не само  че продължават да бавят заплатите на миньорите, но и отмениха дотациите и данъчните облекчения в сектора. Наистина, засега стачките са по-скоро "предупредителни", но мнозина украински експерти прогнозират, че предстоят далеч по-мащабни вълнения.

В същото време дефицитът на украинския Пенсионен фонд вече надхвърли 110 млрд. гривни и то при положение, че правителството не изплаща пенсиите на украинските граждани, живеещи на териториите на Донецка и Луганска области, контролирани от бунтовниците. Въпреки това, опитите за продоволствена и енергийна блокада на Крим и Донбас, която да принуди населението на двата региона или да избята в зоните, контролирани от украинската армия, или да умре от глад, се провалиха. Украинските продукти бързо бяха заменени с руски, а енергийната блокада беше подложена на остри критики дори от западните съюзници на режима в Киев и в крайна сметка беше отменена.

Дори МВФ не успява да спаси Украйна от пълния провал

В появил се наскоро обширен анализ на германското специализирано издание Deutsche Wirtschafts Nachrichten (1) се посочва, че "независимо от големите усилия на Международния валутен фонд да реабилитира Украйна в очите на света, заплахата от хиперинфлация в украинската икономика се запазва и страната бързо върви към своя фалит".

Изданието акцентира върху факта, че по данни на украинската Национална банка, през 2015 инфлацията в страната е нараснала с над 44%, при положение, че през 2014 е била 24,9%, и прави извода, че "некадърната икономическа политика, корупцията и тлеещата гражданска война в източните провинции са изправили Украйна на ръба на държавния фалит".

Използвайки различни правни уловки, МВФ се опита да забави ерозията на украинската икономика. Както вече посочих по-горе, за да не допусне невъзможността на правителството в Киев да изплати дълга си към Русия да се превърне в дамоклев меч над главата му, МВФ набързо промени правилата си и вече може да отпуска заеми и на неплатежоспособни държави, като Украйна. Само през 2015 Киев получи около десет милиарда долара под формата на заеми от МВФ и други международни донори, без това да подобри по някакъв начин състоянието на украинската икономика.

В същото време, според президента на украинската Национална банка Валерия Гонтарьова, през 2016 Украйна разчита да получи още 8,87 млрд. долара от МВФ и други организации, като очакванията са МВФ да и отпусне 4,58 млрд. долара, ЕС - 1,55 млрд., САЩ - 1 млрд., Световната банка - 210 млн.,а други финансови източници - 1,53 млрд. долара.

Ако обаче девалвацията продължи да прогресира със сегашните темпове, скоро правителството в Киев ще изчерпа не само финансовите си кредити, но и своя кредит на доверие. В момента Украйна на практика съществува именно за сметка на кредитите, които идват от джобовете на европейските (включително българските) и американските данъкоплатци, макар че никой не ги е питал, дали са склонни да наливат парите си в бездънната икономическа "черна дупка" (и първата "провалена държава" на европейския континент), в каквато се и превърнала тази страна.

Както посочват в тази връзка експертите от Deutsche Wirtschafts Nachrichten: "На фона на катастрофалната икономическа ситуациа, перспективата за членството на Украйна в ЕС, за което не спира да говори правителството в Киев, търпи пълен провал. Подобно изпитание, като присъдиняването към Съюза, очевидно не е по силите нито на Украйна, нито на самия ЕС".

Бележки:

1. http://deutsche-wirtschafts-nachrichten.de/2015/12/29/44-prozent-wertverlust-ukraine-auf-dem-weg-in-die-hyperinflation/

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликти

 

Айфеловата кула, ПарижСветовните финансови пазари се сринаха през изминалата нощ. Това се случи след обявяването на резултатите от първия тур на президентските избори във Франция и падането на холандското правителство. Оповестяването на данните за производството също предизвика недоверието на инвеститорите.

Уолстрийт затвори с 0,8 на сто надолу. Германските борси се сринаха с 3,4 процента, френските - с 2,8 процента, а британските - с почти 2 процента. До тук се стигна след като френският президент Никола Саркози получи по-малка подкрепа от опонента си социалиста Франсоа Оланд.

Докато действащият държавен глава на Франция настояваше, че са необходими мерки за съкращения в глобален мащаб, то социалистът Оланд твърди, че само стимулиране на растежа е достатъчен за излизане от кризата.

Данни от експресно проучване, сочат, че производителността в Германия през април е достигнала най-ниското си ниво от 4 години насам. Испанската национална банка съобщи, че икономиката на страната се е свила с 0,4 на сто за първите три месеца на годината. С това страната вероятно се връща към рецесията, коментираха анализатори.

Париж, в очакване на балотажаС безпрецедентен вот от 22 април 2012 година френските избиратели поставиха на карта посоката на бъдещото развитие не само на Франция, но и на Европейския съюз!

С 28,63 на сто в своя подкрепа на първи тур от президентските избори във Франция, кандидатът на социалистите Франсоа Оланд изпревари настоящия президент Никола Саркози, който получи 27,08 на сто от гласовете, и отбеляза почти рекорден резултат за кандидат на левицата, коментира френският вестник „Монд”.

Кандидатът на националистите Марин льо Пен би рекордното представяне на баща си по време на президентските избори през 2002 година и получи 18,01 на сто подкрепа и третото място в резултатите от изборите от първия тур!

След вота, по време на пресконференцията си в неделя вечерта, Марин льо Пен заяви, че „каквото и да се случи през следващите две седмици, битката за Франция е в самото си начало”.

Националистката Марин льо Пен„Разбихме монопола на двете основни партии на банките, парите, международните фирми, примирението и безхаберието и извисихме повече от всякога надеждите на националните идеи”, посочи пред привържениците си Льо Пен.

Резултатът беше определен като безпрецедентен както за кандидата на левицата, така и за президента с изтичащ мандат, тъй като за първи път на президентски избори във Франция, действащ държавен глава губи вот.

Въпреки че разликата между Франсоа Оланд и Никола Саркози се оказа по-малка от първоначалните прогнози /28,63 на сто срещу 27,02 на сто/, анализатори и социолози подчертаха, че никога досега президент с изтичащ мандат не е бил изпреварван от съперника си на първия тур от президентските избори във Франция, коментира в. „Паризиен”.

Саркози и Оланд ще вземат участие в балотажа на 6 май. Те разполагат с две седмици, за да успеят да привлекат на своя страна поддръжниците на отпадналите кандидати. Решаващ за крайния резултат може да бъде телевизионният предизборен дуел между двамата, който ще се състои на 2 май.

в. Либерасион, след вотаПреди втория тур на президентските избори на 6 май социалистът Франсоа Оланд и действащият държавен глава Никола Саркози ще водят изключително яростен дебат, коментира германският вестник „Ханделсблат”.

За Саркози ще бъде още по-трудно да мобилизира своите поддръжници за решителния втори тур. Въпреки че резултатът все още не може да се прогнозира, най-вероятно новият президент на Франция ще бъде Франсоа Оланд.
Всички сондажи сочат засега Оланд за бъдещ президент на Франция и то с чувствителна преднина.

Париж - привидно спокоен, в очакване на балотажаСаркози изрази готовност да приеме гласовете на крайнодесните избиратели на Льо Пен.

Победа на Оланд ще обърка плановете на европейската финансова политика, тъй като социалистът обеща преди вота да преразгледа условията на бюджетния пакт, иницииран от Саркози и Меркел.


За сегашното статукво на ЕС проблемът е в това, че лидерът на френските социалисти, който спечели първия тур на президентските избори и се очаква да победи и на балотажа, обеща да преразгледа условията на бюджетния пакт, иницииран от Саркози и Меркел. Франсоа Оланд заяви по време на предизборната си кампания, че по принцип е против сегашната идеология за разрешаване на дълговата и финансовата криза в ЕС. Според него, страните в Европа не се нуждаят от „фискален терор”, а от стимулиране на икономическия ръст.

В същото време, ако Париж настина се откаже от подкрепата си за пакта, то Еврозоната ще бъде заплашена от нов етап на кризата, с непредсказуеми последици – преди всичко по психологически причини. Наличието на относително съгласие за бюджетния пакт би позволило да се успокоят пазарите, тъй като щеше да се създаде впечатление, че е намерен начин да се решат проблемите.

В момента Европа се бори с кризата в Еврозоната и от действащия президент Никола Саркози зависи успеха на бюджетния пакт – планът за затягане на финансовата дисциплина в страните, ползващи единната валута, който се смята едва ли не за последен шанс за спасяване на валутния съюз.

Десният Никола Саркози

Президентът на Франция, Никола СаркозиПрез 2007 година лидерът на партията „Съюз за народно движение” Никола Саркози буквално нахлу в Елисейския дворец като победи тогавашния лидер на социалистите Сеголен Роаял. Преди пет години Саркози беше подкрепен както от десни, така и от леви избиратели. „Всички повярваха в обещанията за радикални промени. Особено се хареса идеята „работи повече и печели повече” в рамките на програмата за увеличение на стандартната работна седмица.

В опит да повтори успеха си през 2007 година Саркози усили антиимигрантската реторика през последния месец, като призова за ограничаване на притока от чужденци и за намаляване на социалните помощи за имигрантите. Експерти смятат, това няма да проработи втори път.

В момента популярността на Никола Саркози е толкова ниска, че не е изключено на втория тур избирателите да се ръководят от принципа „да се гласува за всеки друг, но не и за Саркози” и да подкрепят неговия съперник Оланд. В загубата на действащия държавен глава са уверени не само социалистите, но и другите кандидати.

„Саркози ще загуби тези избори. След 2007 година той не изпълни множество обещания, а сега лъже избирателите, че за всичко е виновна финансовата криза и дава нови обещания…- предупреди казва представителят на „Националния фронт” Людовик де Дан.”.

Саркози вече стана първият действащ президент, който не печели първия тур на изборите. Ако загуби и втория, ще е първият президент от 1981 г. насам, който управлява само един мандат и единадесетият държавен ръководител в ЕС, паднал от власт по време на кризата.

Социалистът Франсоа Оланд

Социалистът Франсоа ОландАко Франсоа Оланд победи, Франция ще стане единствената голяма европейска страна начело със социалист /във Великобритания, Германия и Испания на власт са консерваторите, а в Италия начело е дясноцентристка коалиция/. Експертите са предпазливи в прогнозите си за резултатите от гласуването. Ръководителят на отдела за политически изследвания „Opinonway” Брюно Жанбар посочва, че това са най-непредсказуемите избори след 1981 година. Тогава страната за първи път бе оглавена от социалист – Франсоа Митеран, чиято реторика срещу финансовите магнати сега старателно се копира от Оланд.

При победа на балотажа, Оланд ще бъде вторият ляв президент в Петата република след Франсоа Митеран. "Моята крайна цел - и аз знам че ме гледат отвъд нашите граници - е да върна Европа на пътя на растежа и заетостта", заяви социалистът пред избирателите си в Тюл, югозпадна Франция.

Предоговаряне на фискалния пакт на Еврозоната и девет държави извън нея – а към рамките и санкциите за дълга и дефицита да бъдат прибавени клаузи, поощряващи растежа – това бе заявеното от Франсио Оланд в предизборната му кампания.

Опонентите и другите страни-членки на ЕС

Германският канцлер Ангела МеркелФранция, за разлика от Германия изгуби върховия си кредитен рейтинг заради влошени макроикономически показатели, а последвалият вот обоснова политически тази рискова промяна. За разлика от стабилната Германия на Меркел, Франция на Саркози се оказа далече по-радикализирана, тъй като крайните партии вляво и вдясно взеха една трета от гласовете на вота от 22 април.

Агенция Ройтерс коментира, че надпреварата на изборите за френски президент  била мотивирана предимно от това, че избирателите не харесват показния управленски стил на Саркози, както и неспособността му да се справи с безработицата, а не толкова от политическите му различия с опонента социалист Франсоа Оланд.

Социалистът Оланд обеща не толкова драстични бюджетни съкращения като Саркози. Той освен заяви, че възнамерява да обложи богатите с по-високи данъци, с които приходи да финансира създаването на нови работни места. Предложението е 75 на сто данъчна ставка на доходи над 1 млн. евро годишно.

Темите, върху които бе концентрирана кампанията на управляващия президент Никола Саркози, са оказаха категорично надясно в политическия спектър, като той акцентира върху сигурността, имиграцията и ислямът, с надежда да привлече част от електората на крайната десница.

Десният Саркози обеща да намали огромния бюджетен дефицит на страната и да наложи данъци на хората, които напускат страната заради високи данъци.

Вечерта в деня на вота, площадите на Париж се изпълниха с млади хора и емигранти, които скандираха в подкрепа на социалиста Оланд.

Саркози заплаши в навечерието на вота, че страната ще излезе от Шенгенската зона, ако останалите членове не ограничат имиграцията, изявление, което възмути останалите страни-членки на Евросъюза.

Един от основните аргументи на Саркози е, че неговият опонент няма представа от управление на държава. За разлика от действащия президент, който е работил на различни постове от регионално до правителствено ниво, Франсоа Оланд е типичен партиен функционер. Той е направил кариера в централния апарат на Социалистическата партия, в това число работейки с единствения президент социалист на Петата република до момента Франсоа Митеран.

Опозореният бивш директор на МВФ Доминик Строс-Кан гласува на първия тур на президентските избори във Франция, надпревара, за която се смяташе, че му е в „кърпа вързана” преди да бъде замесен в секс скандал в САЩ, предаде АФП.

Социологическите допитвания, преди шефът на МВФ да бъде арестуван по обвинение за изнасилване в хотел в Ню Йорк, показваха, че Строс-Кан ще победи президента Саркози. Делото срещу него беше прекратено, но му коства президентската номинация на социалистите.

Кандидатът на Зелените във Франция даде подкрепата си за Франсоа Оланд, докато Марин льо Пен обяви Националния фронт за „единствената опозиция” на левицата във Франция, след като събра рекордните над 17 на сто процента на първия тур.

„Саркози едва втори, но изненадата е Льо Пен” – написа „Ди Велт” след първия тур.

Оланд победи, но Льо Пен триумфира бе общата оценка на европейските издания за първия тур.

Отзвукът от вота разтърси не само Франция, но и други страни в ЕС - трусовете

Бъдещето на европейската интеграция зависи от това как ще се развият отношенията между лидерите на двете основни страни – Франция и Германия след вота за президент на Франция.

Германският канцлер Ангела Меркел изрази безпокойството си от силното представяне на крайнодясното на изборите във Франция. На първия тур на президентските избори лидерът на „Национален фронт” Марин льо Пен спечели 18 на сто от гласовете, предаде АФП.

„Този висок резултат е тревожен, но очакваме, че този проблем ще отзвучи на втория тур”, заяви говорителят на Меркел Георг Щрайтер.

Френските избори могат да доведат до край на алианса Меркози коментира изданието „Обзървър” след като бяха обявени резултатите от първия тур.

В същото време холандският премиер Мартин Рюте подаде оставката на своето правителство на кралица Беатрикс, след правителственото разцепление с крайно дясната „Партия на Свободата”.

На 23 април, премиерът на Холандия, Марк Рюте свика извънредна среща, след като крайнодесният лидер Херт Вилдерс, чиято партия осигуряваше парламентарна подкрепа на коалиционното правителство, напусна разговорите по пакета икономии. Вилдерс заяви, че управляваната от него формация отхвърля изискванията на ЕС и това ще доведе до предсрочни избори в Холандия.

Предстоят избори във финансово стабилната Германия, но дали Ангела Меркел ще ги спечели не е ясно. В Германия назряват сериозни конфликти, свързани с присъствието на излямисти в страната.

Група наречена „Истинската религия” раздаде 300 000 копия на Корана на „информационни центрове” в търговските райони. Въпросната група има намерение да раздаде 25 милиона екземпляра в немскоезичната Европа. Разузнавателните служби са нащрек, а политиците осъдиха плана. Печатница дори отмени сключения договор. „Общественият натиск е твърде голям”, обясниха от фирмата.

„Истинската религия” изповядва салафизъм – фундаменталистко разклонение на исляма. Нейният лидер Ибрахим Абу Наги е палестинец, живеещ с Кьолн, с нетолерантни възгледи и със стремеж да накара и другите да ги приемат – отбеляза „Икономист”. - Няма нищо лошо в това да се разпространяват религиозни текстове, каза депутатът християндемократ Гюнтер Крингс. Но според него, това „агресивно действие” смущава религиозния мир. Салафизмът ще замени „суверенитета на хората” с теократична държава, обяви вътрешният министър на Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер. Агенцията за вътрешно разузнаване наблюдава Абу Наги. Мнозинството от мюсюлманите се обявиха срещу превръщането на Корана в инструмент.

Нестабилната финансово и икономически Европа се тресе и от назряване на религиозни конфликти. Там, където е налице финансова стабилност в Еврозоната, идват религиозните различия, за които няма готовност те да бъдат приети толерантно.

В същото време, в държава като Холандия се наблюдава точно обратният процес – правителството бе принудено да прибегне до подкрепата на крайни националисти, за да оцелее. Тази стабилност се оказа не толкова дълготрайна и Кралството е пред предсрочни избори.

Ще наклони ли олевяваща Франция кораба на Брюксел, и как това ще се отрази на изборите в единствено стабилната Германия тепърва предстои да научим.

В същото време наливането на милиарди в Еврозоната досега не доведе до финансова стабилност на Гърция, Испания и Португалия.

Неминуемо е икономическата и финансова криза в ЕС да доведе до смяна на посоката на политиката в много страни-членки.

Победата на Оланд ще сложи край на съществуващата макар и относително европейска финансова стабилност. ЕС ще трябва тепърва да пренасочва политическите си приоритети, за да намали щетите на задаващата се поредна рецесия.

Даже и да победи на балотажа на 6 май, френският президент Никола Саркози може да остане самотен с европейските икономически и финансови проблеми, с растящата безработица и нестабилността на еврото, тъй като не е ясно в безспорно стабилната Германия дали Ангела Меркел ще бъде преизбрана на предстоящите избори. В последната година, недоволството от водената от нея политика вече е очевидно.

Евросъюзът се тресе от проблеми и е в очакване на предстоящите.

Нищо чудно да се стигне дотам десните в Брюксел да бъдат принудени да отстъпят водещата политическа роля на Евролевицата, което от своя страна нито ще намали безработицата, нито ще спре притокът от бежанци от Северна Африка, а още по-малко ще спре рецесията или стабилизира еврото.

Все по-осезаемо се усеща в Брюксел, че партньорството с Щатите далеч не води Евросъюза в добра посока.

Ислямът настъпва както в Европа, така и на Балканите. Турция търси своето място в границата на два континента: Европа и Азия, където се бори за лидерство с Израел.

Албания се стреми към възраждането на Велика Албания, без да се съобразява с границите на страните, към чиито територии има претенции.

Въпреки всичко изброено и случило се досега, навикът, че големите световни конфликти започват от Балканите, този път може и да не се повтори. Но... да изчакаме балотажа във Франция на 6 май като за начало.

 

Пак ни лъжат!

Финансовият министър обяснява как живеем по-евтино от миналата година и по-добре от 2009!Министърът на финансите замаза скандала с разкритията на Емил Димитров за митниците, с ялови обещания за мизерни увеличения на доходите. Той се появи в телевизия bTV часове след разкритията на Ревизоро, а на сутринта на 1 август се разпростря в оптимистично интервю!

Така чухме, че още през август, т. е. от днес, първи, предстояло да има с 20 на сто по-високи доходи за държавните служители! А колцина са на държавна служба от над седемте милиона българи? Това не се съобщава!

Инфлацията според Дянков щяла да бъде само 2 процента и по-малко от миналата година! Нима живеем по-евтино?

Или живеем само с два процента по-скъпо от миналата година, а доходите ни заради неистовите усилия на Дянков щели да бъдат по-добри от 2009 година?!

Заради ГЕРБ сме щели да живеем по-добре от 2009 година!

Дянков прави интервю в някаква зала, вместо в кабинета си! Да не би тойда е министърът със зоокът и куче за отглеждане в кабинета?!От интервюто научихме, че Дянков опитал да намали акцизите на горивата, но защо никой не е чул за тези негови усилия и кой го спря от това благородно дело, кой го плесна през ръцете – няма такъв човек и такива опити. В противен случай щяхме да чуем и премиерът щеше да ни проглуши ушите, за да намали омразата и недоволството от бруталните действия и решения на финансовия си министър!

Като един истински смелчага Дянков обяви, че може никога да не влезем в Еврозоната! А как искаше да влезем там! Как искаше!

В интервюто на Дянков ще прочетете, че той преизпълнявал бюджета, но на каква цена? На цената на крещяща безработица, на фалити, мизерия и недоимък?!

Или на цената на недостъпното за всички българи здравеопазване?

Три години Дянков гази Закона и не индексира пенсии и заплати, а сега седнал да разсъждава с 8 на сто ли да вдигне пенсиите, или по-високите пенсии с по-малко, а по-ниските с 8 на сто.

Не е ли чувал живеещият в държавна къща в Бояна финансов министър, че само токът току, що се вдигна с 13 и 16 на сто! Водата и природният газ – също скочиха!

Е как тогава инфлацията ще е 2 процента и трябва да повярваме, че живеем по-добре от 2009 година?

Дянков и покровителят му Бойко Борисов. Всичко, което върши Дянков е с благословията на премиераСамо пътуванията до Щатите и охраната и служебните автомобили да отчете в разходи, Дянков би трябвало да се засрами, ако е чувал за това усещане...

Безочието на финансовия министър взема връх, когато разсъждава, че в Гърция пенсиите паднали с 40 на сто, в Румъния с 18 на сто, а в Холандия с 15 на сто!

А какви са пенсиите и заплатите в Гърция, Холандия и Румъния? Колко пъти по-високи от българските са?

„Правим всичко възможно хората в края на този мандат да са по-добре не само от гледна точка на музеи, магистрали и инфраструктура, а и доходите им да са по-добри от тези, с които са свикнали в средата на 2009 година”, казва Дянков на интервюиращия го журналист.

Кой е по-добре от гледна точка на музеи, магистрали и инфраструктура, като една трета от българите живеят на границата на мизерията и даже през ум не им минава да влязат в музеи, или да подкарат коли на този драстично скъп бензин по магистралите!

В България 2-та милиона пенсионери не могат да се нахранят с пенсиите си, и много от тях са принудени да се отказват от лечение, а някакъв си самозабравил се бивш чиновник в Световната банка не се спира да бъде арогантен и безпардонен в изявленията си!

Защо не цепеше стотинката на две когато вдигна заплатите на министри и премиер и сега министър-председателят и бившата юрисконсулт от Плевен вземат 7000 лева!  Откъде ще тръгне икономиката да се развива при масовите фалити и невъзможността на фирми да плащат  кредитите си?

Дянков все още не се е разплатил с фирмите за свършена работа и им дължи около 300 милиона лева! Вече трета година! Кой би оцелял при това положение, щом държавата в лицето на финансовия министър лъже и не изпълнява задълженията си?

А ето и интервюто на Симеон Дянков:

Министърът на финансите Симеон Дянков в интервю за Би Ти Ви

Водещ Виктор Николаев: Сега към специалното интервю с финансовия министър Симеон Дянков за Би Ти Ви на тема заплати, пенсии, социални помощи и данъци. Освен обявеното снощи в нашите новини ново увеличение на пенсиите, вижте защо вицепремиерът се отказа от намаляването на данъка върху добавената стойност, нещо, което обещаваше многократно, включително и в това студио, и как той ще се противопостави на колегите си да не се изкушават в големи предизборни харчове в последната година от управлението на ГЕРБ. Интервюто е на Димитър Анестев:

Репортер Димитър Анестев: Казахте доходи, това ще е приоритет. В каква посока може да се помисли и да се осъществи такова увеличаване на доходите?

Симеон Дянков: Анализираме главно пенсиите. Защо главно пенсиите - защото с реформата в закона за държавния служител, който от тази седмица всъщност влиза вече окончателно в сила, и новия модел на заплащане ще се окаже, че заплатите в държавния сектор, в държавната администрация ще скочат някъде средно с около 20 процента още сега от август. Окончателните разчети ще ги имаме до десетина дни министерство по министерство, агенция по агенция. Но пак казвам, заплатите ще се окаже, че доста ще надскочат ръста на инфлацията в последните 3 години. Ръстът на инфлацията е някъде около 7-8 процента кумулативно за последните три, три години и половина, докато, както казах, заплащането в държавната администрация от август ще е скочило само на този скок с 20 процента, кумулативно някъде с 30-35 процента.

Репортер: Но главната цел е доходите да се увеличат с повече, отколкото е инфлацията.

С. Дянков: Да, реалните доходи да са увеличени. Помага донякъде това, че инфлацията последните 3 години, а и тази година е доста ниска. Между другото се чуха последните няколко дни доста коментари, че някак си заради зърно, заради електроенергия инфлацията тази година ще е висока. Не, определено инфлацията тази година ще е около 2 процента по-ниска от миналата година. Правим хората в края на този мандат да са по-добре не само от гледна точка на музеи, магистрали, опери и т.н., да имат повече инфраструктура такава - и културна, и иначе, а и доходите им да са по-високи от това, с което те са свикнали в средата на 2009 г. Оттук нататък на нас ни трябва ръст на икономиката - и българската, и европейската, за да може наистина да дръпнем по-рязко с увеличаване на доходите. В тази международна среда просто е много трудно да се види рязък скок на фона на това, което е било тук. В пенсиите този път няма само да се вдига минималната пенсия, както направихме от май тази година, а всички пенсии. Остава тук въпросът, и правим сега в момента разчети, дали е пропорционално, в смисъл на всички примерно с 8 процента, който е долу-горе ръстът на инфлация, или в по-горните категории с по-високи пенсии с ръста на инфлация, а в по-ниските категории с по-ниски пенсии малко повече, и вероятно, ние поне клоним към този вариант.

Репортер: Ще се намерят ли пари за 13-а пенсия или коледни добавки?

С. Дянков: Никога не съм бил привърженик на коледни добавки, защото те са нещо еднократно, не променя самия принцип на заплащането. Аз съм много по-голям привърженик на идеята да се вдигне, от следващата година става въпрос, пенсиите всичките да се вдигнат и с малко по-голям процент, отколкото иначе би било. С други думи дори и да има някакви допълнителни пари в този бюджет за пенсии, вместо да се дават като коледни надбавки наведнъж, просто да влязат като постоянен процент. По този начин от година на година ще печелят тези пенсионери, а няма просто наведнъж да кажат: ето, това беше, и след това пак искаме повече.

Репортер: Смятате ли, че пенсионерите ще останат доволни от това увеличение, което ще получат?

С. Дянков: Едва ли ще останат доволни, защото дори и, както аз бих искал, то да е над процента на инфлация, в смисъл да се каже реално: вие сега имате по-добър доход, отколкото сте имали 2009 година в средата, това ни е целта, винаги някак си има тези коментари - искаме още, искаме още, искаме още. Донякъде е естествено, защото България е тръгнала с доста ниски пенсии и ние трябва непрекъснато да дърпаме на фона на останалите и дори да се дават сравнения да се каже: Ама, вижте, ние увеличаваме пенсиите дори и в реални стойности, в Гърция паднаха с близо 40 процента, в Румъния паднаха с 25 процента, в Холандия паднаха с 15 процента. Тези сравнения не са важни за обикновения човек и донякъде аз го разбирам, за икономистите това е важно. Но на тях им се иска, дето се казва, да имат средното за Европа пенсии. Това няма как да стане в рамките на един мандат, но може да стане в рамките на два мандата.

Репортер: Можем ли да станем свидетели на намаляване на ДДС ставката? От началото на годината постоянно се обсъжда такава възможност.

С. Дянков: Имах такава идея и от гледна точка на по-високите приходи, които и тази година получаваме, и следващата година, поне такива са анализите, би могло наистина да свалим ДДС, но за моя изненада, признавам, политическата класа - и мнозинство в парламента, и опонентите ни в парламента - общо не искат това да стане. Не смятат, че намаляване на ДДС е добра политика. Вместо това препоръката е и на мнозинството от ГЕРБ да се фокусираме върху увеличаване на доходите.

Репортер: Догодина ви е четвъртата година от управлението на ГЕРБ, последната година. Вие ще сте в една доста...

С. Дянков: От този мандат.

Репортер: ...доста неблагоприятна позиция от гледна точка на това, че всички министри ще искат увеличаване на техните бюджети, вероятно всеки е предвидил някакви предизборни харчове, а пък вие в същото време трябва отново да се противопоставяте на техните огромни искания за харчове. Как би изглеждала догодина бюджетната година от тази гледна точка?

С. Дянков: Ние тази година започнахме по-рано бюджетната процедура и това е тенденция. Искам всяка година по-рано да се започва, точно за да има по-голяма предвидимост и по-рано да се знае кой какво иска, та първоначалните вече заявки от министерствата са дошли при нас. Няма изненади както тази година. Долу-горе всяко министерство иска да му се удвои бюджетът и за следващата година. Това няма да стане. Бюджетите на министерствата следващата година, отсега мога да им кажа, ще са същите, които са за тази година и които бяха за миналата година. В смисъл в номинално изражение няма да има увеличение на бюджетите в администрацията, което в реално отношение означава, че дори малко ще се намали заради инфлацията, която ще е някъде около два процента.

Сайтът „Хроники” пита: защо министър Симеон Дянков разговаря с репортера Димитър Анестев в някаква зала на Министерство на финансите, а не в кабинета си?

Да не би той да е кучегледачът със зоокът в кабинета си?

И отново питаме: кой плати за откраднатите 2 служебни автомобила на Дянков, имал ли е пълно Каско, както и защо му са на един Дянков четири служебни автомобила?

Все още чакаме отговор на въпроса колко струва налудничавото преместване на Агенция „Митници” в Русе и как премиерът Борисов позволява да се играе със съдбите на цели семейства!

 

Продължение от 26 март

Стоян Мавродиев, шеф на Комисията за финансов надзорСлед поредицата от критични оценки на председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, Стоян Мавродиев за предложените промени в Закона за Сребърния фонд, министърът на финансите Симеон Дянков изпрати в КФН служители на подопечната му Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, за да проверят как се разходват бюджетните средства там! Очаквано и елементарно.

От своя страна, Мавродиев не пусна инспекторите и отговори, че подопечната агенция на Дянков няма право да проверява независим орган, избран от Народното събрание, тъй като това е в правомощията на Сметната палата.

За гредата и сламката

На 25 януари тази година в печата бе публикувано интервю на председателя на Сметната палата, в което той изразява тревога поради продължаващи процеси на скрита приватизация, в резултат на която „изчезва” публична собственост – държавна и общинска.

Като примери шефът на Сметната палата, проф. Валери Димитров посочи и случаите на апортиране на общинска собственост в смесени търговски дружества, които не отчитат финансов резултат, не отчисляват дивиденти, в резултат на което общинската собственост изчезва, губи се. Също така назова случая с „изчезналите язовири” – държавна собственост, в резултат на подобни операции, за които базата данни също е изчезнала.”

И това е един малък пример на финансово-икономическото състояние на държавата, от както трета година върви мандатът на правитерството на ГЕРБ!

А цифрите са още по-точни:

Шестнадесет процента намаление на промишленото производство и 8 процента намаление на потреблението!

Безработицата. През 2008 г. тя е била 5,6 на сто, докато през 2011 г. вече е 11,2 на сто. Това са данните на Националния статистически институт, оглавен от няколко дни от бившия премиер Ренета Инджова.

Заетите лица са намалели с 400 хиляди. Промишленото производство е намаляло с 16 процента, а потреблението – с 8 на сто.

В мандата на предишното правителство /2005-2009 г./само повишението на пенсиите, което е изплатено е с над 10 милиарда повече от състоянието на пенсии и изплащане на третата година от мандата на кабинета „Борисов”. Причината е, че няма повишение на пенсиите, няма повишения на заплатите и всеки божи ден в държавата умират над 10 пенсионера, поради това че не могат да си платят лекарствата! Цифрата бе казана в българския парламент!

В същото време в Турция вместо стагнация е налице 5 процента икономически растеж! В Германия вече половин година се отчита една от най-ниските цифри на  безработица, които досега са имали.

България е на стабилен дефицит и финансовият министър Дянков вдига финансирането с държавни ценни книжа.

Държавните служители намаляха с 50 000, докато размерът на възнагражденията им си остана същият.

В Силистренския район безработицата в селата е много висока, като често съотношението между безработни и работещи е 10 към едно. Тоест, на 1300 безработни в едно село, има 130 работещи, което води до сигурна и трайна мизерия.

Симеон Дянков - министър на финанситеМинистър Дянков непрекъснато повтаря, че износът се е увеличил, но спестява признанието, че балансът между износа и вноса продължава да е отрицателен.

Отдавна вече не се говори за стимулиране на частния бизнес, за стимулиране на икономиката и то с конкретни мерки, тъй като сме свидетели на стагнация, фалити, което води сигурно до увеличаване на безработицата и липса на постъпления на данъци в бюджета.

При правителството на Сергей Станишев с около 6 милиарда намаля държавният дълг. Сегашното правителство, водено от финансовия „корифей” Дянков, увеличи външния дълг с два милиарда, след това с още два, изхарчи Резерва на здравната каса и сега посяга на Сребърния фонд и енергийния фонд за запълване на липсата на приходи в държавния бюджет!

Бойко Борисов, премиерВсъщност Вие трябва да ни благодарите, че успяхме да запазим стабилността на България и да не последва пътя, защото тя там щеше да отиде с Вашето управление, където отидоха половината европейски държави каза от парламентарната трибуна премиерът Бойко Борисов.

Ако това е стабилност – здраве му кажи!

Колцина помнят как проф. Анна-Мария Борисова бивш министър на здравеопазването каза, че Министерство на финансите не е изпълнило задължението си да изчисли клиничните пътеки? Минути след това признание в кулоарите на Министерския съвет тя бе уволнена от пъргаво върналия се при премиера Борисов Симеон Дянков!

Защо болниците натрупаха дългове? Защото премиерът не помни, как Симеон Дянков взе от здравния бюджет през 2010 400 милиона и ги прехвърли за следващата финансова 2011 година.

Зашо болниците натрупаха дългове? Защото министър Симеон Дянков заяви, че ще трябва да работят на 100 процента с бюджетни пари от 80 на сто!

Защо сменят поредния здравен министър – защото Симеон Дянков обяви, че здравна реформа няма да се прави до края на този мандат и тя не се случи.

Според разбиранията на Дянков пенсионна реформа е когато вдигаш годините за пенсии и замразиш за три години пенсиите като не ги индексираш!

За Симеон Дянков здравна реформа е да се закриват болници, да се съкращават отделения и лекари, и цената на нощно дежурство да е от 1,20 лв. на нощ!

Търсят се три милиарда за Дянков!

Българска народна банкаЕдин милиард бюджетен дефицит и близо 2 млрд. лв. външен дълг – как и откъде, на каква цена иска да ги осигури Симеон Дянков?

Преди всичко той отдавна трябваше да отчете приходите от приватизация на имоти в чужбина, на Булгартабак, от „Кремиковци”, и от всички досегашни и вече заложени държавни активи за продажба!

Това Симеон Дянков не направи, както остави без последствие и питането на опозицията в парламента къде са парите от Резерва на Здравния фонд.

Отговор на въпроса къде са парите от приватизация и защо не влязоха в Сребърния фонд както е по закон даде Божидар Данев, председател на БСК:

„Имаме една скрита национализация на доходността на фонда и може би целенасочено Управителният съвет на фонда ги е сложил на тази нискодоходна депозитна сметка в националната банка. Това не е прецедент, Законът за „Сребърния фонд” също беше заобиколен, след като се направи държавна компания за приватизационни процедури, така че средствата от приватизацията, които също трябваше да са за този фонд, за пенсионерите, бяха насочени отново към бюджета”, каза Божидар Данев.

Кой даде Симеон Дянков на прокуратурата за нарушаване на закона?

Къде изхарчи финансовият министър поне 4 милиарда, като част от оставените от предишното правителство налични парични средства? На това отговор също няма вече трета година мандат на кабинета „Борисов”.

Борисов заяви, че ще се вземат 20 процента от Сребърния фонд, необходими на Симеон Дянков, докато самият Дянков обяви, че ще се вземат 30 на сто от този фонд!

Симеон Дянков - философства за Сребърния фондНяма яснота, а още по-малко сигурност в приказките на Дянков, че пари от Сребърния фонд, инвестирани в държавни ценни книжа, ще доведат до приход в бюджета и така да бъде покрит този дефицит. Това даже не е сериозно да се слуша, камо ли да се изпълни!

Дали само 3 милиарда е сумата, необходима на Дянков, или размерът отново е посочен фриволно – без изчисления, прогнози и разчети?

За първи път във фискалния резерв са налице само двата задължителни фонда – фондът „Козлодуй” и Сребърният фонд, а това за международните финансови институции означава, че в България на практика свободни пари няма, както няма и план, който да покаже на света, че тези средства ще бъдат покрити и дефицитът ще бъде финансиран.

Според Симеон Дянков, който за първи път в живота си е министър на финансите, инвестиционният рейтинг на страната и макроикономическите й показатели досега дават възможност за пазарно финансиране както на местния, така и на международните капиталови пазари. И това било достатъчно основание България да се възползва и от тези две възможности, както и от една трета възможност!

Според виждането на финансовия министър, най-правилно било да има частично погасяване на държавния дълг с приходи от продажби на ненужни държавни активи, от така наречената приватизация.

Част от дълга да бъде покрита с краткосрочни държавни ценни книжа, със срок до три години. И една друга част да бъде покрита със средносрочни еврооблигации, със срок от пет, или седемгодишни облигации.

А как ще се изплатят тези облигации – как ще се гарантира приход за погасяване – това Дянков не говори, защото още не е мислил по въпроса!

Конкретните искания на министъра на финансите трябва да бъдат облечени с конкретни приходи и постъпления – да не говорим, че когато той приказва за ненужни държавни активи – това е твърде относително, тъй като от Дянковата камбанария и болниците се оказаха ненужни, и железниците се оказаха ненужни, и имотите в чужбина също!

Кой да обясни на този самозабравил се чиновник, че да се продават имоти по време на криза, когато цените падат, сделки – няма, и единственият начин да задържиш цената на едни активи не е да ги харчиш за дупки в бюджета и външен дълг, а да ги запазиш в недвижима собственост докато пазарът възвърне нормални цени, и сделките отново тръгнат нагоре!

Приходите в условия на продажби на всяка цена и паническо търсене на купувачи със сигурност са ниски и нереални. А говорим за продажби на държавни ценни активи, не за игри на частни лица на борсата, в казино или на еврофутбол!

Масовото инвестиране в държавни ценни книжа в никакъв случай не е гаранция за бързи и високи приходи, добри и сигурни перспективи за държавните финанси. То е по-скоро е риск и възможност за загуби, но кой да му каже на Дянков?

Кой спря министър Милен Велчев когато тръгна да преобръща външния дълг и ни навлече загуби в размер на 1 милиард?

Паническото продаване и инвестиране в бързи операции само ще насочи вниманието на международните икономически наблюдатели, които ще се замислят дали България е толкова стабилна, колкото говори финансовият й министър. Това със сигурност няма как да остане незабелязано и ще намали кредитния рейтинг на страната, досега качван и поддържан изкуствено с нетрадиционни, непазарни методи и механизми.

Да рискуваш пенсионния фонд на страната, да посегнеш на целеви енергиен фонд,  да приватизираш на всяка цена без елементарно понятие за приходи – е сигурен признак за рисково състояние на финансите на държавата и панически решения и действия.

Някой дава ли си сметка за това?

Във всички случаи това, което ще забележат международни кредитни агенции и институции и в много от тях ще се породи сигурно съмнение дали действително България е финансово стабилна и платежоспособна. А това със сигурност никакви задкулисни връзки и протекции няма да спасят и омаловажат.

Кой на кого извива ръцете...

Финансовото министерство коригира предложението си за промяна в управлението на парите от фонда за подпомагане на държавната пенсионна система, известен като Сребърния фонд, и вместо до 70 на сто от средствата му да се инвестират в държавни ценни книжа, бе предложено максималният размер да е до 30 на сто, първоначално, а до 70 на сто впоследствие. Това съобщи на 22 март сутринта финансовият министър Симеон Дянков, часове преди Тристранният съвет да обсъди предлаганите промени в закона за фонда.

Социалните партньори одобриха до 30 процента от активите на Сребърния фонд да бъдат инвестирани тази година в ДЦК, като във всяка следваща година процентът да расте с по 10 до достигане на 70 процента от парите, какъвто бе първоначалният вариант.

Така Сребърният фонд ще започне да плаща пенсии чак през 2028 година, а не през 2018-та, каквото беше първоначалното намерение, записано и в закона за фонда, което е доста обезпокоително.

Безпокойството идва от факта, че размерът на фонда досега е толкова минимален, че през 2018 г., когато ще може да се използват парите му за допълнение към парите за пенсии, той едва ли ще е в състояние да покрива едва половината от годишния дефицит на НОИ.

А кой може днес да твърди, че годишният дефицит на НОИ няма да се увеличи до критични размери при така водената финансова политика от страна на Симеон Дянков?

Пламен Димитров, президент на КНСБМиналата седмица Тристранката се събра за дебат относно посягането към Сребърния фонд.

"Инвестициите в ДЦК трябва да бъде лимитирани до процент, който да е разумен – например до 50 на сто, с изричното условие тези пари да останат в българската икономика и с тях да не се плащат задължения на страната навън", заяви преди заседанието президентът на КНСБ Пламен Димитров.

 

Президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев бе далече по-конкретен и рязък:

Константин Тренчев, президент на КТ "Познавайки психопрофила на човека Симеон Дянков – бел. Л. М./, който предлага тези промени, ние сме силно скептични, защото за времето, за което той управлява, той направи неща, за които и в Буркина Фасо нямаше да оцелее като финансов министър".

"Мен ме притесняват нещата в общия контекст на този човек", каза още Тренчев.

"Основният мотив на МФ за пренасочване на част от средствата от Сребърния фонд за закупуването на ДЦК е ниската доходоносност на пласирането на средствата от този фонд, но председател на УС на този фонд е Симеон Дянков т.е самият той е виновен за тази ниска доходност", заяви председателят на БСК Божидар Данев.

Председателят на АИКБ Васил Велев бе другият след шефа на КНСБ, който защити още по-пламенно промените, свързани със Сребърния фонд.

"С предлаганите промени се цели един много по-консервативен и безрисков профил на Сребърния фонд, намаляват се лимитите за инвестиции в акции и се увеличават инвестициите в облигации. Отпада ограничението за инвестиции в страната. България е единствената страна със Сребърен фонд, който има забрана да инвестира в местни финансови инструменти. Няма друг такъв случай, нито в ЕС, нито в света", каза още Велев, което е част от истината, но не цялата истина.

„Защо Дянков не събира държавните вземания?

Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ Той прави именно това - той умишлено не събира нищо, което може да се събере, и разчита единствено на свиване на колана. Нищо чудно крайната цел на Дянков да е да бъде съборен валутният борд, защото той е устойчив и силен, докато има резерв. Когато резервът се похарчи, следващата стъпка е отвързване на валутния курс, отиваме в плаващ курс и се връщаме в 1996-1997 г. Това коментира в предаването "Нещо повече" Димитър Манолов – вицепрезидент на КТ „Подкрепа” и зам.-председател на Надзорния съвет на НОИ.

„Парите от Сребърния фонд наистина стоят в БНБ, но сегашният закон също дава възможност за активно управление, което никой никога не е правил. Идеята беше част от тези средства да бъдат освободени така, че да раздвижат вътрешния пазар, т.е. известно е, че финансовите пазари могат да служат като източник за финансиране на икономиката на страната. Не се сещам коя икономика ще живне от това, че някой ще изкупува дълг с тях...”

Така ли ще стимулира икономиката министърът на финансите Симеон Дянков – като изкупува дълг с кредити?

Сребърният фонд ще се включи в изплащането на пенсиите чак през 2028 година, това е „резултатът” засега от обикалянето и интервютата на Симеон Дянков!

А има ли Дянков разчети с конкретни приходи колко ще е размерът на Сребърния фонд през 2028 година? Дали ще го е увеличил като „инвестира” държавни ценни книжа в него министърът на финансите?

Или Дянков ще е далече, никой няма да поеме наказателна отговорност за посягането на Сребърния фонд и ще се повтори поредната драма на безотговорност, в която нявма да има наказани.

Има ли разчети Дянков и за това колко ще има НОИ през 2028 година и какви пенсии ще получават тогава доживелите до пенсии български граждани?

Има ли разчети  Дянков за това какъв ще е размерът на фискалния резерв след неговите авантюри да се прави на финансов министър?

Кое е по-далновидно: да се изплаща външен дълг от Сребърния фонд, или да се инвестира в еврооблигации за същото?

Дали еврооблигациите са изгодна инвестиция след трусовете в Еврозоната – Дянков досега не е дал смислен отговор на този въпрос.

Сребърният фонд губи всяка година 40 млн лева каза министърът на финансите Симеон Дянков. Доколко вярно е това?

„Доходност на средствата от Сребърния фонд има и тя е над 200 млн. лв. Парите за тези години се съхраняват на нискорисков депозит в БНБ, но чрез операциите на централната банка те се увеличават, заяви Димитър Бранков, зам.-председател на Българска стопанска камара (БСК) пред телевизия България он ер. - Причината обаче средствата на фонда да не се увеличават е, че тези пари не се капитализират в Сребърния фонд, отиват в държавния бюджет, като част от средствата, които БНБ внася в бюджета.

„...Ако беше прието предложението 70 на сто от парите да се инвестират, това щеше да доведе до практическо намаляване на валутното обезпечение, на валутния борд и до намаляване на валутната маса в обръщение”, обясни Бранков.

Прогнозата на Бранков е, че при сегашния сценарий през 2028 година фондът едва ли ще разполага с много средства, за да се компенсира нарастване на пенсии, дори и за по-ограничен период.

Когато си използвал единствено нисколихвен депозит в БНБ, а не си използвал възможността да правиш такива депозити в други банки, при други лихвени проценти, в акции, в облигации, ти не може заради едно твое бездействие, защото ти си бил управляващ на този фонд, да кажеш, че този фонд е неефективен”, коментира депутат Емилия масларова от парламентарната трибуна.

Министърът на икономиката енергетиката и туризма Делян Добрев освободи от длъжност изпълнителния директор на Българския  енергиен холдинг Йордан Георгиев. На негово място ще бъде назначен досегашният управител на НЕК Михаил Андонов, съобщи пресцентърът на МИЕТ.

Мотив за освобождаването на Йордан Георгиев е нуждата от мениджър, който познава в детайли развитието на енергетиката в България.

Пита се кога започна министър Делян Добрев да отбира от енергетика, та да може да преценява правилно кой е добър и кой не става за шеф на Българския енергиен холдинг?

Или отново бе играно: партията реши, а защо не Симеон Дянков реши, за да се бърка по-безпроблемно в Енергийния фонд?

Държавата е национализирала дохода от Сребърния фонд и той няма да бъде за пенсионерите, а ще бъде разходван в бюджета - каза пред Радио „Фокус” Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара /БСК/.

Как тогава да сме спокойни, че министърът на финансите Симеон Дянков ще осигури възстановяване на този фонд в посоченото време?

На третата година от управлението на ГЕРБ и по-конкретно на Симеон Дянков, усещането, че все още има държава изчезва необратимо.

 
Седрик Дюран, авторът на коментараСедрик Дюран е професор в университета Париж-XIII, статията е публикувана в американското списание Jacobin, водещият глас на лявото в САЩ. Публикувана е на 16.07.15.
Настоящият превод е от сайта ГЛАСОВЕ, на Юлия Владимирова

От европейска перспектива финансовият колапс от 2008 г. беше прологът към широкомащабна и обхващаща целия континент криза. Финансовото пропукване в САЩ задейства сложна верига от неочаквани събития навсякъде из Стария континент, заразявайки всички сфери на обществения живот и водещи до радикално нови пейзажи, поразени от икономическа и политическа криза. Както Ада Колау, наскоро избраният кмет на Барселона и председателка на комисията на движението на „възмутените“ в Испания (Indignados*), силно вдъхновена от идеите на това движение, заяви: Никой няма да излезе непроменен от тази криза. Това, което ни очаква, е феодален хоризонт с остро повишаване на неравенствата, безпрецедентна концентрация на богатство, нови форми на несигурност за мнозинството от граждани. Или с други думи – демократична революция, където хиляди хора са отдадени на това, да променят края на филма.

Много е вероятно да стъпим именно на тази повратна историческа точка. Съкрушителната победа на „НЕ“ на 5 юли в гръцкия референдум показа, че народните класи искат спиране на десетилетната неолиберална европейска интеграция. Това подновяване, което френският социалист и политически активист Огюст Бланки нарича „фаза на раздвоението“, се провежда по средата на тектонични размествания, разклащащи континент, изпаднал в спиралата на враждебност и възмущение, невиждани от средата на миналия век.

Преди петнайсет години успешното пускане на единната валута подхрани вълна от „е(вро)уфория“ из цяла Европа. Лисабонската стратегия от 2000 г. обеща да направи Европейския съюз „най-конкурентната и динамична, базирана на ерудиция икономика в целия свят, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване. Ентусиасти определяха Съюза като „светлина в изпълнения с тревожност свят“. Марсел Гоше и Юрген Хабермас твърдяха, че новата европейска формула от гледна точка на наднационалното демократично управление и държавата на всеобщото благосъстояние ще служат като модел за всички нации по света.

Очакванията за проевропейските благополучия така и не се материализираха. Напротив: в цялата ретроспекция се появяват поредица от непрекъснати провали. Този регион изостава в сравнение с почти всеки друг регион в икономическия си растеж и преди, а и след кризата, докато през 2010 г. обръщането към политиката на строги икономии произведе страхотен икономически погром. Брутният вътрешен продукт не се е възвърнал още на нивото си преди кризата, като това може да бъде и една от най-тежките икономически кризи в най-новата ни история – превъзхождана само от катастрофалната капиталистическа реставрация в Русия от 90-те.

Ясно признание за ирелевантното икономическо управление през този период е трезвата оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както е показано по-долу в графиката, очакваното довеждане до първоначалната възвръщаемост е многократно забавено.

Икономически поглед към проекциите на еврото, направен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие

Безработицата се повиши през последната година с повече от 44 милиона безработни хора и хора, работещи под възможностите си в рамките на Европейския съюз. Това е не само болезнена лична драма за работниците и техните семейства, но също и грандиозна илюстрация на социална ирелевантност, отразена в гигантската икономическа криза, особено ако вземем предвид, че европейските работници са сред най-продуктивните в света.

Митът за вътрешноевропейското сближаване също се разбулва. През последните пет години привидното сближаване между страните се изпари, икономическата йерархия се преинсталира между германско-европейското ядро и периферията в духа на отмъщението. Докато Италия вече значително изостава от нивото си преди да приеме еврото по отношение на брутния си вътрешен продукт на глава от населението, други като Гърция, Испания и Португалия са се подхлъзнали в пълно социално отчаяние, с все по-големи слоеве от населението, които не могат да свържат двата края.

Трагичната ирония е, че цялото това страдание е напразно. Дългът в съотношенията на брутния вътрешен продукт се е увеличил въпреки политиката на икономии, а периферните държави и работническата им класа са заключени в безкраен цикъл от отработване на дълговете към финансовите пазари и суверенни кредитори. В същото време вътрешнотърговските дисбаланси в рамките на еврозоната се задържат, а по-суровата координация на неолибералните предписания от ЕС не предлага механизъм за решаване на съществените структурни проблеми на неравното развитие.

Неблагоприятните ветрове на икономическа депресия са превърнали европейското управление в машина за класова борба. Големият скок напред на интеграцията през последните няколко години е довел до постоянно намаляващия контрол на национално избраните парламенти над икономическата политика.

Заобикалянето на правилата, бюрократичният надзор от комисии и централни институции, внедряването на независими технократски тела, контролиращи фискалната политика, и разширяването компетенциите на Европейската централна банка са редуцирали полето на икономически политически опции от страна на националните правителства до подхода „един размер пасва на всички” от старомодния Вашингтонски консенсус от 90-те: консолидация, приватизация и либерализация.

Антинародните мерки в така наречената политика на остеритет и реформите в трудовите пазари са се сблъскали с огромна мобилизация в южните страни с магнитуд, невиждан десетилетия; с множество национални стачки и почти бунтовнически масови движения в Испания и Гърция. Когато установяването на националните правителства е ограничено, европейският център се обърна към авторитаризма: бюрократични преврати свалиха няколко премиери, а Европейската централна банка, водена от бившия шеф на „Голдман Сакс” Марио Драги, явно изнудва непокорните лидери.

Но в никой от случаите конфронтацията не е проявена с такава яснота, каквато я виждаме в случая с Гърция. В средата на юни в изявление главният икономист на Международния валутен фонд Оливие Бланшар заяви откровено: „Гръцките граждани чрез демократичен процес индикираха, че има реформи, които те не искат. Ние смятаме, че тези реформи са нужни”. При очевидно контрастиращи демократични избори и бюрократични неолиберални изисквания Бланшар просто повтаряше мантрата на европейските лидери, че няма никаква алтернатива на статуквото.

Дискусиите с Гърция са формален процес, изработен умишлено, за да развали левите енергии, които Гърция е създала, за да бъдат погребани всички перспективи за значими политически промени в Европа. Това е единственото обяснение за липсата на гъвкавост на кредиторите, въпреки че Ципрас премина всички червени линии на „Сириза” по отношение на пенсионните реформи, данъчната политика, приватизациите и либерализацията на пазара. Тази наказателна позиция беше направена кристално ясно в края на юни, когато Европейската централна банка активно подтикна към банкови тегления, предупреждавайки за „неконтролируема криза” и затваряне на спешните заеми в банковия сектор, което води до банкови ваканции и контрол върху капитала.

Липсата на гъвкавост към гръцкото правителство не е причинена единствено от безсрамна неолиберална политическа воля. Тук именно се разкрива много по-дълбок проблем за Европа, който е неспособността за маневри на този политически кораб. Основна част от проблема е размерът и усложнеността на Европейския съюз. Всъщност Европейският съюз е болезнено наслагване на твърдо постигнати компромиси в правила, които е почти невъзможно да бъдат заобиколени. Възможностите за вземане на решения на европейската система са екстремно тесни и привързани към повтарящите се политически баланси, като провеждането на радикална промяна е невъзможно да бъде видяно.

Още повече – европейската бюрокрация е доста малка, с трийсет хиляди държавни служители и бюджет с по-малко от 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Единствените резултати от политическата му сила е в това да заобикаля правилата и да натрупва процедури, с които да се запази европейският елит, макар това да води до хаотично управление на кризата в последните години.

На по-дълбоко ниво липсата на маневреност в ЕС е парадоксален резултат от пораженческите победи на транснационалния и финансов капитал през последните десетилетия. Тези победи доведоха до изграждането на институции като ЕС, фокусирани основно върху капиталови интереси като конкуренция, търговия и пари – докато трудовите и социалните проблеми са представени като различно „адаптиране” към европейската политическа сцена.

Следователно европейската проточленка може да бъде силна в насърчаването на интереса към финансово водения политически блок, но му липсва консенсусната част от хегемонията, която е необходима, за да се запазят различните общества и социални слоеве сплотени в неспокойни времена. Комбинацията от икономически и социални неуспехи, както и ограничената политическа маневреност са довели до намаляване на желанията за влизане в Европейския проект и реактивирането на центробежните сили в целия континент.

Европа е един от най-сложните политически пейзажи в света и нейната идиосинкретична смес от силни и противоречиви политически традиции – либерални, фашистки и комунистически, с многостепенно управление на държавата, демократични легитимации, енергични социални движения и противоречиви геополитически връзки – всички те кипят отново днес. В този контекст, независимо какво ще се случи, политическите вълнения в Гърция вече са повратна точка за Стария континент. Страната, която в началото на 80-те години служеше за пример на способността на Европа да осигурява солидна котва в либералната демокрация и социално-икономическата стабилност в поставторитарните режими сега, обратно, е символ на провал и разединение.

Опитът на „Сириза” да избяга от неолибералната клетка не беше посрещнат с нищо, освен със саботаж и злословене на правителствата на другите държави и европейски институции, оставяйки ги без алтернатива, а с „възможността” да се избере между капитулация или разрив. Центробежните сили също растат в резултат от избледняването на престижа на Брюксел. Великобритания настоява за преобръщане на интеграцията и заплашва, че ще напусне Съюза, засилвайки интереса си към САЩ. На източната граница окончателното разочарование в посока европейска интеграция оставя отворено полето за националистични енергии.

Това дава възможност да има възход на крайно десните партии като „Националния фронт” във Франция, но също така и за расистки дискурси в масовите медии – да вземем предвид една от последните изяви на журналиста Бертолд Зеевалд в един от най-консервативните германски вестници – „Ди Велт”, за етническата дисквалификация на Гърция от европейското членство. Припомняйки контекста на гръцката война за независимост през 20-те години на XIX в., той пише, че в това време „идеята, че гърците са потомци на Перикъл и Сократ, а не смесица между славяни, византийци и албанци, е издигната като обща вяра в Европа. Ето защо гърците се качват на кораба на Европейския съюз през 1980 г., а на последствията можем да се възхищаваме всеки ден”.

В същото време обаче признаците на обезсърчение на основните лидери са в изобилие. Принизена до сложни калкулации и лишена от всякакво политическо вдъхновение, Европа не подхранва нищо, освен ожесточение и негодувание. Отсъствието на солидарност изплува отново, когато главнокомандващите правителствата дебатираха кризата с мигрантите. Докато хиляди хора умираха във водите на Средиземно море, европейските лидери оскъдно се фокусираха върху военните нападения, а когато дискутираха разпределението между държавите на търсещите убежище, егоизмът беше очевиден, за да може Матео Ренци, залязващата италианска звезда на европейското център-ляво, да каже: „Ако това е вашата идея за Европа, можете да си я запазите”.

Последните проучвания в Испания и Великобритания потвърждават, че разочарованието в Европа се преобръща в намаляващите гласове за „екстремния център” в националните политически сфери. Така или иначе, тяхното идеологическо уеднаквяване се превръща в локални съюзи, дясното крило и лявото крило на центъра са тясно преплетени заедно в перманентна европейска голяма коалиция. В този процес така наречените социалдемократически партии плащат най-високата цена; откакто техните традиционни позиции на социално-икономически теми се стопиха в лицето на неолибералната догма, те загубиха основните си избирателни райони, без хората да намират вече причина да се гласува за тях, което води и до по-високи размери на въздържането да се появяват нови политически движения.

Вляво появата на нови политически движения е свързана в различните страни едновременно със структурни фактори като интензивност на остеритетни мерки и дебати, свързани с организацията на политическото поле. Но независимо от политическата си участ в краткосрочен план, на никого от това ново ляво няма да бъде позволено да забави или отложи дискусии по важни стратегически въпроси.

Две години преди да стане финансов министър на Гърция, в своите „Изповеди на един ексцентричен марксист” Янис Варуфакис одобри мисията за спасяване на европейския капитализъм от самия себе си. Битката в Гърция показва, че това може да се окаже по-голямо предизвикателство, отколкото всеки е очаквал.

Неравномерните и комбинирани динамики на развитие в европейската периферия подчертават нуждата от това левицата да се придвижи от отбранителна битка срещу политиките на строги икономии в позитивна програма на системни алтернативи. Гръцкият експеримент показва, че по този път няма друг избор, освен да се счупят неолибералните европейски институции и да се възвърне демократичният суверенитет с местните валути на страните.

Това е трудно предизвикателство, като се има предвид колко неохотни са хората, за да понесат преходните разходи на преминаването от една валута в друга, дори и ако бъдат убедени в ползите от подобен пробив в дългосрочен план. Да се формулира политика на предложения, гарантиращи на хората защитна мрежа по време на този преход, ще бъде от ключово значение за доближаването до нови изборни победи, започвайки с изборите в Испания тази есен. Там „Подемос” и нейните социални движения имат значителен шанс да спечелят. Както показа гръцкият опит, европейският елит може да бъде направо безмилостен. А наскоро един от лидерите на „Подемос” ме посъветва: „По-добре се подготви!”.

-------------------------------------------------

*Испанската лява партия „Подемос“ успя да привлече масово гласовете на „възмутените”, а в редиците й са много от поддръжниците му – зародило се през май 2011 г. за всеобща изненада, спонтанното движение на възмутените е подхранвано от недоволството и възмущението от кризата и от корупцията. Някои от членовете на това движение организираха символични палаткови лагери в продължение на няколко месеца на площад „Пуерта дел Сол” в центъра на Мадрид
 

“Не дай Боже – падаме на президентските избори – веднага на другия ден ще поискат предсрочни избори” – това каза премиерът Бойко Борисов пред българи в Прага, на среща в българското Посолство, предаде агенция “Фокус”.

По време на посещението си в Прага, българският министър-председател Бойко Борисов направи едно изявление, което трудно би се вписало в графата „нормални”. Потънал в тегобите си за оцеляване, борба за прехрана, невъзможност да се лекува – българинът напоследък не обръща кой знае какво внимание на приказките на Борисов, но направени навън, подобни изявления като нищо ще втрещят политици от други страни-членки на Европа. За какво иде реч:

„И ние искаме да направим пенсиите по 2000 евро на българските пенсионери и те го заслужават! Но веднага бюджетът ще отиде на червено, ще отидеме да се наредим за пари пред Международния валутен фонд!

Ми да направат пенсиите каквито са в България и след една-две години Европа ще тръгне нагоре! Това е рецептата – що за популизъм, що за ...което шества из Европа?!  Ами да бъдат любезни да си въведат подобни правила каквит си въвеждаме ние!”

За малцина от българите това Бойково изявление е изненада, тъй като досега, вече две години рушейки държавата, той съветваше да садим картофи, да гледаме овце, тъй като и той самият ритал със скъсани гуменки и филия с мас за ядене!

„Как няма работа! Ми примерно за овчари в момента ... и така се търси агнешко месо и овчо в цяла Европа, че просто... В зеленчукопроизводството, ...ама той нямал, защото бил IT- специалист! /Предавам дословно думите на Борисов – бел. Л. М./.”

„Понеже ме питате за картофите, ще Ви отговоря – моето семейство, откакто аз бях дете, до ден-днешен картофи не е купувало! Винаги сме си ги садили, копали, гледали, и не сме ходили в „Плод зеленчук” да си купиме!”

Най после Борисов измисли как да изравни българския стандарт, който е най-нисък в Европейския съюз с европейския!

Формулата на мъжа, който единствено с прочетената книга за Винету управлява държава, е, като не може да достигнем европейския стандарт ние, българите, защо пък европейците да не слязат до нашия, българския стандарт на живот!?

На държавите с дългови проблеми – Борисов измисли в движение как да се справят с тях! Като заживеят бедно и мизерно като нас, българите!

Реакцията на световните информационни агенции не закъсня:

Франс прес: „Някои държави, според премиера Борисов трябва да намалят пенсиите си до тези в България и тогава ще решат своите проблеми. Нека държавите да харчат само толкова, колкото печелят – никой не трябва да взема парите на данъкоплатците и да ги дава на недисциплинираните.

Борисов също така осъди изпитващите проблеми с дълга членове на Еврозоната, съветвайки ги да намалят заплати и пенсии до нивата в България.”

„Виртшафтсблат”: Борисов разкритикува държавите в Еврозоната, които имат проблеми с дълга.

„Радио Прага” акцентира на факта, че по време на разговорите Борисов е заявил, че има интерес ЧЕЗ да продължи да работи добре и за в бъдеще, въпреки че имало недоволство за високите цени на тока, който доставя дружеството до българите.

На следващия ден след посещението на Борисов в Прага, медиите в Чехия бяха лаконични, отбелязаха го с по няколко реда, тези, които изобщо го направиха, но думите на премиера на България за дисциплинирането на европейците така и не бяха отразени.

Другите два големи гафа, който направи министър-председателят ни в Прага започна със съобщението му, че имоти ще се конфискуват и без съдебно решение и предстои... забележете!?! – парламентът да приеме този закон!

Един премиер да заявява предварително какво  и как ще гласува парламентът, при положение, че всеки от 240-те депутати има мнение по приема на даден законопроект – това може да означава само едно – че Бойко Борисов е този, който ще каже какво да гласуват депутатите на управляващата му партия ГЕРБ?

Ще има конфискация на имущество без влязла в сила присъда! – обяви от Прага премиерът Бойко Борисов.

Месец и половина преди ваканцията на депутатите, малко преди летните отпуски – парламентът отхвърли предложението, или така нареченият закон „Попова”, носещ името на кандидатката за вицепрезидент Маргарита Попова. Аргументът на Попова беше, че Венецианската комисия нямала нищо против такъв закон за отнемане на имущество на граждани без съд и присъда докато много от европейските държави са резервирани от подобна американска практика. За цивилизована стара Европа, към която принадлежим и ние, българите, винаги, когато се преследват незаконно забогатели – трябва да има съдебно решение, влязло в сила, трябва да има съдебно жури, трябва да има прокурорско обвинение, трябва да има налице годни доказателства – за да се отнеме имущество законно, както прилича на една правова държава.

„Конфискация без съдебно решение - да, днес сме ние, няма опасност от нарушаване на демокрацията. А утре, ако са други? Да дойдат да ти вземат къщата, ако след две години съдът ти я върне, през това време тя се разрушила, кой ще ти я плати? В България да вземеш имота, къщата на някой, всички ще ти ръкопляскат, особено, ако е на съседа, ако е съседската, всички ще ти ръкопляскат... Има такава имоти, които безспорно ще бъдат взети, въпросът е, че това трябва да бъде цяла система”.

И тук идват въпросите: може ли един човек, па макар и премиер, заедно с председателката на парламента Цецка Цачева, председателката на парламентарната група на ГЕРБ – Искра Фидосова, като не пропускам разбира се и вътрешния министър Цветан Цветанов да решават кой имот е законен и кой – не?

От тези няколко набедени политици ли ще ни зависи имуществото, собствеността върху имуществото, което засега Конституцията ни гарантира?

Няма неприкосновеност на собствеността, няма гарантиране на тази неприкосновеност, няма прокуратура, която да решава въз основа на събрани доказателства – кое е в рамките на закона и кое – не.

По какво по същество се различава това, виждане на Борисов от методите на бандитите от зората на прехода, когато граждани бяха рекетирани, заплашвани и изнудвани, за да дадат имуществото си?

Какво ни чака тогава? Парламентът да гласува про форма проектозакон, който е в основата си – бандитски, мутренски, тъй като узаконява беззаконието спрямо редовите граждани. Но... забележете, кого ще засегне законът: не управляващи, не политици или партийци от силните на деня, не спонсори на властта, а обикновени граждани!

Така се случи след като Росен Плевнелиев летя с хеликоптер над скъпи квартали и нито един имот не бе разрушен или отнет – даже няма проверка на произхода на средствата, с които строят новобогаташите на прехода.

Нима някой посегна на къщата на самия Росен Плевнелиев, издигната на онази тънка морска ивица от брега, която е изключителна държавна собственост – т. е. спорно законно? Не, тя стои там, където е построена като паметник на неприкосновеността и никой няма да й посегне!

Нима някой посегна на хасиендите в колониално-разкошен стил – доколкото си спомням, багерите разрушиха рибарски селища, в които работеха и живееха хора, изкарващи си хляба с риболов!

Докъде ни докараха – дотам, Съветът по правата на човека на ООН настоя да осъдим антициганските протести – протести срещу действията на този в мнозинството си криминален контингент, чийто представители убиват, крадат, изнасилват продават децата си безнаказано!

Нямам нищо против циганите, които работят, пращат децата си на училище, плащат сметките си, но те са капка в морето на този етнос!

Къде беше Съветът по правата на човека, когато Франция и Италия, Холандия и Германия връщаха цигани от Румъния и България по родните им места, заради безконтролното джебчийство, проституция на жени и малки деца?

Нима Съветът по правата на човека толерира хора, които остават необразовани, осакатяват децата си, за да бъдат убедителни просяци и никога не плащат сметки, данъци и такси, и оцеляват от престъпленията, които извършват?

Шефът на предизборния щаб на ГЕРБ, вицепремиер и вътрешен министър в отпуск, Цветан Цветанов призова във вторник, на 4 октомври младите хора да си стоят в малките населени места, където са родени. Той разкри своите виждания за развитието на младежта и българското село по време на среща със симпатизанти в Полски Тръмбеш, роден град на певецът на МВР и близък приятел на министъра, Веселин Маринов.

Това изнесе сайтът Медияпул, като публикува още следното:

„Според Цветанов младите хора "като тези в Полски Тръмбеш" трябва да останат в малките населени места, а не да се насочват към големите градове или да търсят реализация в чужбина. По думите му, цитирани от агенция "Фокус, 300 000 българи живеят и работят в Испания и вместо да генерират брутен вътрешен продукт за собствената си страна, работейки за чужда /страна – бел.ред./”.

Какво се получава на практика: тук в държавата младите образовани с високи технилогии хора ги пращат да пасат овце, да гледат телета, агнета и да садят картофи! Учили за бъдещето – премиерът връща децата ни в миналото!

Дотук ни докара ГЕРБ.

Закриха болници, лекари и медицински сестри отидоха да изкарват хляба си в чужди държави, две години пенсии и заплати не се индексират в противоречие на действащото законодателство! Лечението вече е недостъпно за една трета от българите – хронично болни, пенсионери тежко болни деца, мъже и жени докато премиерът рита на футболното игрище, ползва фалкона си като такси, дава пари за спортни зали, които ще се ползват за елитарни цели, но не от редови младежи и деца.

Певци и шоупрограми събират пари за болни деца, за да получат своя шанс да пораснат и живеят излекувани. През това време премиерът играе на вързано, оплаква се от самота или се кара на сънародниците си!

400 милиона от здравеопазването миналата година бяха прехвърлени в бюджета на тази 2011 година, а министърът на финансите имаше нахалството да ни говори от парламентарната трибуна, че е дал 400 милиона повече за здраве!

За това трябва да благодарим единствено на ГЕРБ!

Автобуси ще заместят влакове, тъй като отпадат дестинации за жп превози. Къде, защо, това ли ще е „реформата” на Унищожителя на държавата ни Симеон Дянков – все още никой нищо не знае.

В Румъния подготвят стратегия влаковете да са на 2 часа, а у нас те са през 1-2 дни, въпреки че това е “най-зеленият” транспорт обяви шефът на транспортната федерация в КТ “Подкрепа” Розен Зарков.

Оказа се, че министърът на транспорта Московски не е наясно и къде са изчезнали 1000 вагона!?

Московски не е наясно и кои линии ще бъдат закрити – откакто стана министър този гений на транспорта явно е наясно единствено да си получава заплатата, да се вози в служебния автомобил и да дава пресконференции зе неща, за които няма никаква заслуга.

Същото важи с пълна сила и за заместника му, билетопродавача на австрийските авиолинии, и зам.-министър на транспорта Камен Кичев.

На 5 октомври в. „Труд” публикува покъртителен репортаж за едно момче инвалид, което е било принудено да пътува с инвалидната си количка цели седем часа в мръсния и миришещ товарен вагон на БДЖ, тъй като се оказало, че пътническите вагони нямали приспособления за превоз на хора с увреждания!

От 100 до 1000 лева да бъде глобяван всеки, който не си е платил дори и една здравна вноска, се предлага в проектозакон за правата и задълженията на пациентите. Това съобщи председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Десислава Атанасова, депутатката на ГЕРБ от Дулово, която едва ли си дава сметка за какво иде реч с този Проектозакон!

И тъй като в справката за нея от парламента биографични данни за упражнявана професия липсват, ще й поясня:

В България има над 2 милиона трайно безработни граждани – в тази група влизат хора, които гледат хронично и тежко болни деца или близки, хора, които няма как да си намерят работа, тъй като икономиката ни е със затихващи функции, земеделието – също и има някакви варианти за сезонна работа, но в определени селища на страната, които първо трябва да вземат квалифицирани местни жители, а след това да се обърнат към приходящите от други селища на България.

Другарката Атанасова от ГЕРБ не я мисля – тя е далече от тези житейски проблеми, осигурена й е служебна кола от парламента, има си безплатно зареждане с бензин, висока заплата и всичко необходимо, за да се подхранва вярата й в ГЕРБ, Цветанов и Борисов.

„Според сега действащото законодателство хората, които са с прекъснати здравноосигурителни права и искат да влязат отново в системата, трябва да си платят вноските за 36 месеца назад. Ако проектозаконът за правата и задълженията на пациентите бъде приет в този вариант, то те ще трябва да заплатят и глоба от 100 до 1000 лева”, обясни пред Дарик радио Атанасова, без да се интересува дали хората, които ще трябва да плащат здравни вноски назад и солени глоби имат какво да сложат на масата за ядене!

Кой да й каже на корефейката от Дулово, че ако човек има пари за здравни осигуровки, то няма да чака да го глобяват!

Кой да й каже на Дуловчанката от ГЕРБ, че хората нямат какво да работят, хората нямат пари за храна, ток, топло, хората нямат пари за лечение и са се отказали от много важни за нормалното съществуване услуги.

Кой да й каже на Атанасова, че от две три хранения, мнозинството българи от трайно безработните ядат малко, а вече и по един път на ден!

Две години след като ГЕРБ пое държавата живеем от зле, по-зле - всички възрасти, жени, деца, старци и мъже.

На половината мандат управлението на правителството на Борисов ни убива, рушейки държавата. А от този път връщане назад няма...


 
Лечението със сурови икономии, което бе наложено на Гърция и на еврозоната като цяло, е катастрофа: безработицата експлодира в еврозоната, докато намаля навън, в САЩ например. Победата на "Сириза" трябва да се използва като възможност за по-глобална промяна и да се преосмисли начина, по който е организирана еврозоната. Това коментира миналия понеделник Тома Пикети, автор на превърналата се в бестселър книга “Капиталът на ХХI век”, пред “Франс Ентер” след победата на “Сириза” на изборите в Гърция. Ето акцентите от неговия анализ.*
 Тома Пикети, автор на превърналата се в бестселър книга “Капиталът на ХХI век”

Победата на “Сириза”

“През 2012 г., при предишните гръцки избори, вече смятах, че е необходим шок от този тип. Лечението със сурови икономии, което бе наложено на Гърция и на еврозоната като цяло, е катастрофа: безработицата експлодира в еврозоната, докато намаля навън, в САЩ например”.

“Бе направен лош избор и Гърция, в частност, плати много тежка цена за него. Трябва да се използва тази възможност (победата на “Сириза” - б.ред.) за по-глобална промяна”.

Възможно ли е да бъде заличен гръцкият дълг?

“Това се случваше в историята всеки път, когато дългът достигаше това ниво (на Гърция - б.ред.). Такъв бе случаят с Германия след края на Втората световна война. Те се измъкнаха чрез смесица от преструктуриране, понякога много висока инфлация и предоговаряне”.

“Ако искате да изплатите 200% от брутния вътрешен продукт (БВП), са нужни 50, 60 г. без инфлация. Това не е реалистично, това никога не се е случвало в историята”.

“Нужно е преструктуриране на гръцкия дълг, но мисля, че трябва да се отиде по-нататък. Трябва да се преосмисли начина, по който е организирана еврозоната. Френското правителство трябва да изиграе централна роля”.

“Новият бюджетен договор, приет през 2012 г., организира политиката на сурови икономии. Време е Франсоа Оланд да признае, че това не проработи. Какво прави този договор? Той създава мишени на прекалено бързото намаление на дефицита. Не може да се избира ритъма, с който се намалява дефицита, независимо от икономическата конюнктура”.

“Освен това има система на управление, която не е демократична. Не може няколко страни да решават сами. Нужно е всяка страна да бъде представена в зависимост от населението си, ни повече, ни по-малко. Ако бяхме направили това преди, щяхме да имаме по-малко сурови икономии, повече растеж, по-малко безработица. Днес трябва да се възползваме от случая, за да преразгледаме това и да спрем да казваме, че не можем да променим договорите, докато го правим през цялото време”.

“В края на годината ще има избори в Испания и “Подемос” биха могли да получат резултат, сравним с този на “Сириза”.

“Трябва да разгледаме европейския проблем в неговата цялост, а не само да измисляме временни решения”.

Вещае ли победата на “Сириза” нова ориентация за Европа?

“Инициативата трябва да дойде най-напред от Франция, Италия и Испания. Тези страни, заедно с Гърция, трябва да поставят на масата нов проект за демократично преработване на еврозоната, например с общ данък за всички компании”.

“Дори Франция и Германия не успяват да накарат мултаницоналните компании, които правят сделки с Люксембург, да плащат данък. Как искате Гърция да успее?”

“Много сме лицемерни в исканията си към гърците и в отсъствието на сътрудничество с тях”.

Ще бъде ли заличаването на гръцкия дълг чиста загуба за данъкоплатците в еврозоната?

“Трябва да се погледне в перспектива. Първо, Гърция представлява 2% от БВП в еврозоната. Така че има 98% брутен вътрешен продукт, който не е гръцки. Второ, трябва да се намалят лихвените проценти по гръцкия дълг от 1% на 0%. През последните години направиха пари с гръцкия дълг: взеха на заем при 1%, за да им дадат на заем при 4 до 5% лихва. Спечелиха пари”.

“Имаме огромна отговорност за депресията на гръцкия БВП от 25% за пет години. Това е депресия от мащаба на кризата през 30-те г. на ХХ век във Франция или Великобритания”.

Политиката на сурови икономии “не послужи за нищо, от гледна точка на намаляването на дълга, точно обратното, тя потопи БВП, който е много нисък, и така увеличи тежестта на дълга”.

“Значителното намаляване на лихвените проценти и удължаването на гръцкия дълг ще облекчи дълга”.

“Проблемът е глобален. Нужен е общ фонд, в който да се вкарат всички държавни дългове, на всички европейски страни. Впоследствие този фонд ще емитира дълга с общ лихвен процент. Това би позволило на Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде много по-ефикасна спрямо инфлацията. Мерките, предприети от ЕЦБ преди няколко дни, ще позволяват ли да се възстанови инфлация от 2%? Това съвсем не е сигурно”.

“Докато имаме единна валута, но 18 държавни дългове, ще има и други финансови паники”.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Финансистът ще посегне на Сребърния фонд!

Министър Симеон Дянков продължи с измислиците си за финансова стабилност и в кулоарите на парламентаРедовна мисия на Международния валутен фонд бе у нас, като в рамките на мисията /2-9 май/ се очакваше да бъдат дискутирани основните краткосрочни и средно срочни макроикономически прогнози и допускания, политиките за осигуряване на икономически растеж, двигателите на икономическо възстановяване, резултатите от провежданите структурни реформи.

Това съвпадна с изслушването в парламента, на министъра на финансите Симеон Дянков, относно Национална програма за реформи. Изслушването бе поискано от депутатите от опозицията Пламен Орешарски и Корнелия Нинова.

На срещите с представителката на МВФ, Дянков се явил с верните си заместници: Боряна Пенчева и Владислав Горанов, както и експерти на Министерството на финансите, както и с представители на БНБ, бизнеса и неправителствения сектор.

Очаквано, заместник - министърът на финансите Боряна Пенчева е запознала експертите на МВФ с макроикономическите показатели на България, като е подчертала, че постигнатата финансова стабилност на страната е предпоставка за икономически растеж и правителството работи по няколко направления за постигането му.

Заключенията на МВФ са, че не всичко е розово, но от гледна точка на фискална, банкова и бюджетна политика България е сред малкото страни в Европейския съюз, които се справят добре. Това разказа финансовият министър Симеон Дянков в Народното събрание, заключенията от приключилата техническа визита на Международния валутен фонд.

„Растежът у нас продължава да забавя темпа си най-вече заради неблагоприятната външна среда” е констатирал доклад МВФ, който е бил подготвен по време на редовна мисия на Фонда в България, съобщи bTV.

„Именно усвояването на еврофондовете ще е от критично значение за поддържане на растежа сега и в бъдеще”, смятали от Фонда, което е растеж от получени пари от еврофондовете, а не от съживяване на производството, увеличено потребление, или данъци!

По-смелите структурни реформи за повишаването на икономически растеж трябва да са сред приоритетите за България е препоръчал Фонда при визитата си в София, което далеч не е е устойчивост и стабилност, а по-скоро препоръки за истински действия!

По доходи българите са на опашката в ЕС, каза в интервю тези дни комисар Кристалина Георгиева, а по заетост, също сме на едно от последните места.

Тогава за каква финансова стабилност и икономически растеж иде реч, след като безработицата ни е много висока, износът е намалял драстично и потреблението се е свило рисково? Къде точно се привижда растежа на Дянков и сие?

Предстои да бъде изтеглен нов външен заем, под формата на еврооблигации – това ли е „финансовата стабилност” на Дянков и Борисов?

А ето и някои от цитираните заключения на фонда в различни електронни медии:

Заради високата безработица страната ни трябвало да положи повече усилия за разширяване на програмите, свързани със заетостта и социалната защита. Тези програми могат да се финансират по линия на социалните фондове на ЕС или с мерки за вкарване на сивата икономика в обхвата на данъчната система, препоръчали от МВФ.

Борисов чете напечатаните изречения за констатациите на МВФНа премиера Борисов бе връчено за всеки случай да прочете пред журналисти някакъв текст, ако го попитат за изслушването на Дянков в парламента: „...знаете, че ни плашеха много, като дойде Фонда какво ще каже, ...Аз ще ви прочета какво казва Фонда: „Разумните и решителни политики, и силните буфери, осигуриха устойчивост на България по време на световната криза...

...Фискалната политика е в крак с плановете за постигане на заложената за 2012 година цел за фискален дефицит, заслужаващи поздравления резултати. Неотдавнашната пенсионна реформа ще донесе значителни икономии от 4 процента от Брутния вътрешен продукт. Предприети са действия за намаляване на допълнителните рискове на бюджета от страна на държавните предприятия в транспортния и енергийния сектор. Ще трябва да се търси и решение за увеличаващия се фискален натиск на разходите за здравеопазване и средносрочен аспект. Банковата система остава добре капитализирана, ликвидна, печеливша и с ефективен банков надзор”, похвали се премиерът... Това го казва МВФ” завърши Борисов.

Обективно и безпристрастно за политиката на Дянков

Депутат Корнелия Нинова чете унищожителни факти за политиката на Дянков"Данните за развитие на икономиката за миналата година и за първите месеци на тази са обезпокоителни. Те се разминават с вашите", заяви Корнелия Нинова от БСП, обръщайки се към финансовия министър Дянков, по време на разискванията в НС относно Национална програма за реформи.

Нинова изтъкна, че по данни на БНБ износът ни е намалял с 6 на сто за първите 2 месеца на годината. Вътрешното потребление също се е сринало с 6 на сто за първите 2 месеца на 2012.

„Няма никакви реформи в Програмата за реформи” – заяви Корнелия Нинова.

„Вашата прогноза за инвестиции за първите два месеца беше 185 милиона евро, а днес е едва 84 милиона евро. Според прогнозите България няма да достигне ръст от 1на сто. Строителството пада с 10 на сто, а индустриалното производство – с 5 на сто”, каза Нинова. По думите й правителството е похарчило около 6 милиарда евро, като около 4 милиарда евро са от Фискалния резерв.

Дянков чака да му дойде реда и да си каже думичките„До края на мандата сумата може да стигне 8 милиарда евро. Сега посягате и към Сребърния фонд – поставяте под въпрос финансовата стабилност на държавата”, посочи Корнелия Нинова.

Резерв на здравната каса вече не съществува, още миналата година правителството на Бойко Борисов го национализира, изтъкна червената депутатка. - Няма буфер, който да покрива разрастващите се задължения на болниците, изтъкна Нинова.

За 3 години управление на правителството на Бойко Борисов безработицата достигна 13 на сто, цитира Корнелия Нинова. Според нея, 90 000 младежи са безработни, 47 процента от българските домакинства са ограничили разходите си за храна и лекарства.

23 процента от домакинствата живеят с пари под прага на бедността, цитира Нинова в подкрепа на своите доводи за това, какво струва на обикновения български гражданин така развяваната „финансова стабилност”.

„...Философията ви за пенсионна реформа е "работи и умри", мрачно отбеляза Нинова, визирайки увеличението на годините на пенсионната възраст, замразените три години пенсии.

„Социалната политика е във фризера”, допълни тя от трибуната.

За управниците всичко е по мед и масло...

„България е сред страните с устойчив икономически растеж... Подобрява се благодарение на правителството жизнения стандарт”, обясни председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова. Тя се презастрахова в това свое твърдение, че ефектите от реформите се проявяват в средносрочен и дългосрочен план, а не веднага, и преобладаващото мнение е, че качеството на програмата е подобрено.

„Провокиран съм от изказването на Менда Стоянова, която едва ли не, твърди че правителството запазва мерките за подобряване на жизнения стандарт, заяви народният представител от ПГ на Коалиция за България Драгомир Стойнев по време на обсъждането. - От описанието на тези мерки, не е ясно какъв е ефектът от това, което е постигнато до сега. България напреднала ли е до 2012г. и какви са мерките по които е напреднала”, поясни депутатът.

„Основният провал на това правителство е в сферата на заетостта. Не можем да си позволим ноември месец да борим заетостта, това трябва да стане веднага. Националният план стимулира предлагането на труд, а ние трябва да стимулираме предприемачите да търсят”, заяви Стойнов.

Народният представител настоя, че трябва да има политика за насърчаване на раждаемостта, поради това че българското население застарява.

„Трябва да превърнем европейските фондове в стотици хиляди нови работни места, заяви от парламентарната трибуна съпредседателят на ПГ на Синята коалиция Мартин Димитров на разискванията. - Това реално можем да направим като български парламент, и ще има страхотен резултат. Хората, вместо да създават Брутен вътрешен продукт, стоят без работа. Въпросът е как от европейските фондове да направим стотици хиляди работни места...

... В тази една година от мандата на ГЕРБ - какво реално може да бъде направено? Г-н министър Дянков, правителството говори за намаляване на ставките на ДДС. Няма никаква възможност това да стане, това няма да можете да го направите до следващите избори, освен ако не постъпите като Сергей Станишев и не го направите в последния момент”, посочи Димитров.

„...Няма смисъл да местите агенции, да местите хора тук и там – идеята няма да бъде ефективна...” каза Мартин Димитров по идеята на Симеон Дянков да разпръсне държавната администрция из цялата страна.

450 000 съобщи Димитров като нови безработни, и тази цифра според него била в рамките на трите години мандат на управление на ГЕРБ.

„Или блъфираме с лихви, данъци и заплати, или правим импровизации”, каза Орешарски. Народният представител от Коалиция за България коментира и това, че администрациите ще бъдат местени в градове извън столицата. „Би било приемливо, ако ставаше дума за агенции, които не е важно къде работят, а не като се намесят НАП и митниците”, каза депутатът.

Независимият депутат Георги Терзийски заяви от парламентарната трибуна: „Няма да подкрепя проекта за решение, който предлага мнозинството от ГЕРБ. Нямам им доверие, защото българските граждани тънат в нищета. Не съм съгласен с проекта за Национална програма за реформи, защото тя разсипва икономиката. Вкарва се тенденция за реваншизъм”, каза още Терзийски.

Очаквано парламентарното мнозинство на ГЕРБ и независими не гласува Проектът за решение, внесен от народните представители от ПГ на Коалиция за България Корнелия Нинова и Пламен Орешарски.

Депутатите приеха проекта за решение на ПГ на ГЕРБ, представен от председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Проектът, гласи че се задължава правителството, при последваща актуализация, да докладва на Народното събрание преди всичко мерките за фискална политика, здравеопазване, административна норма, електронно правителство.

През куп за грош неизвестно докога...

„Всички държави-членки актуализират ежегодно своите национални програми за реформи, каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. - ... Националната програма за реформи не е краткосрочен план, а дългосрочен план за действие за постигане на заложените задачи в Стратегия 2020. Българската Националната програма за реформи предвижда по-голяма част – над 70 на сто да бъдат изпълнени към 2015 г., като работата е започнала по три-четвърти от тях”, допълни министър Дянков.

Това налага той да е министър на финансите втори мандат, което вече ще е фатално за страната!

Според Симеон Дянков, фискалната политика била в крак със заложената цел за фискален дефицит. „Пенсионната реформа ще донесе значителни икономии – 4 процента от Брутния вътрешен продукт. България е една от малкото страни в Европейския съюз, която засега се справя добре”, каза още Дянков от трибуната.

Аргументи против...словоблудството

„Приетото решение за Националната програма за реформи е изцяло несъстоятелно” каза в обяснение на отрицателен вот народният представител от ПГ на Коалиция за България, Георги Пирински той поясни, че няма и дума за това, което правят от мнозинството.

„С действията си, пет пари не давате за това, което е написано. Отчитате – осигуряване на стаж на младежите и трайното им приобщаване”, каза още Георги Пирински. Според него - има 1330 обучени и 1366 приобщени, което е повече от несериозно!

„Ако отворите „Гугъл”, ще видите, че е пълно с национални програми за реформи, а резултати няма. Няма кохезионност, достигане на доходите на Европейския съюз, подобряване на качеството на живот, няма радикална промяна в нито една от ключовите сфери. Как да се подкрепи това?”, попита Костов. Според него това означава да се подкрепи едно словоблудство.

„Отдавна сме изпразнили от съдържание много термини, включително този за реформите. Ако има реформи, след няколко месеца ще има ефект. Щом няма ефект, значи няма реформи”, заключи Иван Костов.

Дянков ще си прави каквото му скимне, докато разсипе държавата!

„В констатациите на МВФ ни хвалят за пенсионната реформа, за някои реформи в транспортния и енергийния сектор, но показват притеснения от липса на реформи в здравеопазването”, разказа финансовият министър, но констатациите така и не бяха публикувани на сайта на Министерство на финансите!

Дянков се похвали и разпространи прессъобщение за констатациите на редовната мисия за 2012 година на МВФ в България за състоянието на бюджетните, финансовите и банковите политики на държавата. Според него, в този коментар не се споменавали никакви притеснения за политиката на правителството относно Сребърния фонд!

Това че не споменаваш нещо не означава, че си съгласен с него – коментираха експерти икономисти.

„Като правителство и като МФ нашите позиции не са се променили, в момента законът за Сребърния фонд е в НС” – изтърси Дянков, въпреки че позиция на МВФ за посягане на Сребърния фонд досега не е публикувана никъде!

„...до месец-два ще тръгне и Законът за фонда, категоричен бе министърът.  - Каква ще бъде окончателната цифра - дали ще бъде 30 процента, както ние предлагаме или по-малка, за мен няма особено значение. Оказа се, че Дянков всеоще не уточнява какъв точно процент от Фонда ще се задели за купуване на ДЦК. - Принципът е, че както във всички останали европейски страни така и в България - Сребърният фонд може да се инвестира в държавни ценни книжа. Ние сме единствената държава, в която това е забранено - всъщност, чиста дискриминация срещу българските възможности, коментира той.

... предишният или настоящият закон позволява инвестирането в гръцки, португалски ценни книжа, в гръцки корпоративни ценни книжа и то до 70 процента, даде пример Дянков. –

... сега, ако аз искам, за радост- не искам, бих могъл 70 на сто от Сребърния фонд по сега действащия закон да го инвестирам в гръцки държавни ценни книжа, но не го правя, защото явно е глупава политика”, опита се да разсъждава министърът.

Симеон Дянков се похвали пред депутатите, че Бюджетната комисия го подкрепила за посягането на Сребърния фонд, което не е изненада, след като тази Комисия се оглавява от вярната на партия ГЕРБ, Менда Стоянова.

Забавен растеж, висока безработица и печеливши банки видя МВФ при визитата си в София. Това ли е „успехът” на Дянков и Борисов?

Каква е истината за ползването на Сребърния фонд от други държави в ЕС;

Защо посягането на Дянков към Сребърния фон е изградено на авантюризъм и лъжи;

Ще доведе ли тази авантюра до внасяне на вот за недоверие, четете утре!

 

04 април, 2011 г., 04:49 ч.

София, /Reuters/ - България е най-бедният член на Европейския и твърде бавно се възстановява от дълбоката рецесия, която е намалила доходите и е довела до нарастване на безработицата. Всички тези фактори удрят по популярността на дясноцентристкото правителство, което е на власт.

Чувствителното и рязко поскъпване на горивата и храните, заедно с предприетите икономии и отлагането на реформите подкопа доверието към управляващите, които все още държат властта здраво, благодарение подкрепата на националистическата партия „Атака”, пише Ройтерс в коментар на Цветелина Цолова, посветен на страната ни.

Агенцията представя в публикация от 4 април т. г. своите прогнози за политическите рискове пред България, както периодично анализира и състоянието на други държави.

Подкрепата за правителството

Подкрепата за ГЕРБ на Бойко Борисов започна да ерозира още след победата на изборите през 2009 г., падайки от 40 на сто до 24,4 на сто.

Предстоящите президентски и местни избори могат да променят баланса на силите.

Президентът-социалист Георги Първанов обяви плановете си за завръщане в активната политика и според анализаторите той може да се окаже предизвикателство за Борисов, чиито мандат изтича през 2013 г.

Кои са рисковете:

Колко подкрепа ще изгуби ГЕРБ заради икономическите трудности? Възможно е управляващите да бъдат поставени под нарастващ опозиционен натиск и вотове на недоверие в парламента.

Малко вероятно е политическата несигурност да повлияе върху лева, защото той е обвързан с еврото, но може да увеличи разходите по обслужването на държавния дълг на България и да повиши лихвите, при които страната си осигурява външните заеми.

Корупция, организирана престъпност

Корупцията и организираната престъпност все още са петно върху имиджа на балканската страна, и то 20 години след падането на комунистическия режим. Протекционизмът при сключването на бизнессделки отблъскват чуждите инвеститори и спъват икономическия растеж.

Германия и Франция принудиха Брюксел да отложи приемането на България и Румъния в Шенгенската зона заради опасенията за корупция в страната.

Способността на правителството да се справи с корупцията бе разколебана след като през януари в медиите изтекоха записи, в които лично министър-председателят Бойко Борисов предлага на собственик на пивоварна защита срещу митническа проверка.

Премиерът отрече да е извършил подобно нещо и заяви, че изтеклите записи са резултат от усилията на кабинета да прекъсне корупционните връзки между висшите нива на държавната власт и организираната престъпност.

Очакванията на Брюксел са правителството на Бойко Борисов да представи по-категорични резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, за да запази доверието на ЕС, да спечели доверието на инвеститорите и да подсигури влизането на страната в Шенгенското пространство", пише Ройтерс.

Дали правителството ще запази своята политическа воля да се бори срещу корупционните практики? В краткосрочен план това едва ли е в състояние да окаже влияние върху икономиката, но ще изпрати важен сигнал, че България става по-добро място за правене на бизнес.

Слабата икономика

Кабинетът предвижда икономически ръст от 3,6 на сто през тази година, след като увеличеният износ започна да изтегля бавно страната от рецесията през втората половина на 2010 г. Ръстът на тези процеси ще продължава да бъде по-бавен, тъй като бумът на недвижимите имоти от преди световната икономическа криза няма да се повтори.

Правителството замрази пенсиите и заплатите и оряза публичните разходи с 20 процента през 2010 г. и ще заяви, че ще продължи с тази политика, за да се справи със спада на търсенето.

Повече от 120 000 работници изгубиха работата си през изминалите две години. Безработицата през февруари е 9,8 на сто. Повече от една пета от населението живее с по-малко от 6,5 долара на ден. Броят на безработните младежи се удвои.

Въпреки кризата спешна е необходимостта от отлепване на икономическия растеж от дъното, засега растежът остава слаб, а от тук и данъчните приходи ще бъдат по-ниски от очакваното и вероятно по-високите социални разходи, ще затруднят кабинета “Борисов” в усилията му да намали наполовина бюджетния дефицит поне до 2.5 на сто.

Към първото тримесечие на 2011 година инфлацията нарасна до 5,2 на сто за година, като в края на февруари очаквания 0,5 процент за икономически ръст бе забавен, тъй като скокът в цените на храните и горивата придвижи бързо  покачването на световните цени.

Кои са рисковете:

Ще се сбъднат ли прогнозите на правителството за ръста на икономиката? Това би могло да увеличи разходите по обслужване на дълга и да затрудни включването на България в международните пазари.

Дали правителството ще отстъпи от своята фискална политика, за да запази имиджа си преди предстоящите президентски и местни избори?

Реформи, еврофондове

Кабинетът обеща да реформира здравеопазването, но реформата удари на камък след като лекари излязоха на протести срещу недофинансирането на системата и затварянето на болници.

Заплахи за масови протести пък удавиха реформата на пенсионната система.

Дали правителството ще успее да повиши усвояването на средства от еврофондовете?

Усвояването на европейските фондове върви по-добре през последната година, но въпреки това страната успява да усвои едва 10 процента от общо 7 млрд. евро евросредства, достъпни до 2013 г. Причините за тази липса на усвояемост на евросредства продължава да е мудна администрация и липса на добре подготвени проекти.

Провалът в това може да отблъсне чуждестранните инвеститори, да забави подобряването на инфраструктурата и да навреди на икономическото възстановяване.

Кои са рисковете:

Дали България ще продължи реформите или страховете на управляващите от евентуални протести ще забавят промените?

 

Във всички партии – на власт или в опозиция в момента кипи трескав труд и суматоха – избират се лица, подходящи за президент или местната власт.

Проблемите пред ГЕРБ са от няколко посоки:

  • от една страна трябва да удържи властта, като намали пасивите от управлението, икономическият застой и финансовата криза, съсредоточавайки парични ресурси за изборите, а не, за да се преодоляват ниските доходи, увеличаващата се безработица, фалитите, затъващото здравеопазване, проблемите с поетия ангажимент по Пакта за еврото и ненужното участие във войната в Либия;
  • от друга страна правителството предпочита да хвърли пари в изборната борба, което да осигури успех и изкарване на мандата на кабинета и парламента, вместо да реши гореизброените проблеми и по естествен път да си осигури победа в президентските и местните избори.

В същото време така наречената опозиция предизборно се държи доста неадекватно. Социалистическата партия е в задънена улица с нерешения си лидерски проблем, като Станишев е категоричен в намерението си да остане на поста. Въпреки усилията на Драгомир Стойнев, Янаки Стоилов, Мая Манолова, Корнелия Нинова и някои познати лица като Михаил Миков, Петър Димитров и Ангел Найденов – всичко сторено от тях по отношение на липсата на  правилна икономическа, социална, политика, всичко, което те изваждат на светло за здравеопазването, земеделието, външната политика, правосъдието и вътрешния ред и сигурност се обезсмисля и удря като в стена от присъствието на Станишев начело на партията.

Авторитетни личности като Любен Корнезов, Андрей Пантев са оставени в сянката на безпринципната политика на лидера на партията столетница.

Гражданството не чу категорично становище на “Позитано” за важни теми като спряното изплащане на ипотеките на десетки хиляди граждани, няма становище и по десетки хилядите измами на граждани, които губят жилищата си, работата си и са на улицата със семействата си.

Спорадичните въпроси в парламента, кратките седмични пресконференции на социалистическото ръководство са твърде далеч от избирателите на социалистическата партия.

Хора, доказани като авторитет като Любен Корнезов, хора харизматични като Костадин Паскалев, са извън обсега на действие на днешното ръководство на социалистическата партия като ненужни!

Акции като тази на Аню Ангелов за даване на въздушното пространство на България на Турция, акции като тази на министъра на външните работи на Николай Младенов срещу дипломатите остават необяснимо някъде встрани от интересите и действията на БСП.

Опозиционното поведение и говорене са са единствено за изборите месеци – те трябва да са постоянно действие срещу правителството, но Станишев явно е далеч от подобни схващания.

Няма лошо в това, той да стане баща в изборната година, но това е твърде лично е не върши работа на намиращата се в сериозна криза партия.

Необяснимо защо Станишев е прекъснал диалога и с президента Първанов, или ако съществува такъв, то той се водел някак задкулисно.

Източници от “Позитано” съобщиха за “Хроники”, че съществувал вариант самият Станишев да се кандидатира за президент, тъй като имал години, знаел чужди езици и имал добри контакти както в страната, така и в чужбина. Така по естествен начин Сергей Станишев разчитал да повтори случилото се с Георги Първанов, който навремето освободи лидеския пост, за да се кандидатира за президент. Този вариант, съобщиха нашите източници бил най-приемлив за Станишев, тъй като нямало да му се налага да губи лидерството на вътрешнопартийни избори, нещо, което той категорично отбягвал като вариант.

Странно е една партия като социалистическата да не използва грешките на правителството, за да се утвърди като опозиция и вземе сигурна победа на престоящите избори две в едно – коментираха пред “Хроники” социалисти врели и кипели във властта. Още повече, че ГЕРБ всекидневно давал поводи за силно опозиционно поведение на социалистите, докато те, под давление на Станишев си позволявали да се държат като разрешена опозиция.

За десните партии от опозиционното пространство изобщо не се налага засега да се говори: и СДС, и ДСБ отдавна са минали санитарния минимум за присъствие в парламента и както чест цитирам един приятел: хората на костов могат да правят конгресите си в телефонна кабина.

Политиците от СДС, водени от Мартин Димитров също са “удобна” опозиция за ГЕРБ – те винаги скачат със закъснение и в пълна липса на логика по проблеми, което са много далеч от тези на избирателите им.

Да се лежи на матрака на антикомунизма и говоренето за Държавна сигурност изобщо не носи дивиденти и не е продуктивно за десните. Да се говори против енергийните проекти, само защото са свързани с Русия – също не върши работа пред избирателите.

Да се избират безобидни теми като гафовете на земеделския министър, които да се хвърлят в пространството и след това да се забравят е типично за десните, но това им носи единствено вътрешнопартийно самодоволство, не и електорална подкрепа.

За Иван Костов, който добре разбира колко безпомощна е финансовата политика на правителството на ГЕРБ – няколко интервюта и мимолетни парламентарни изявления не вършат работа, защото изобщо не стигат до поддържниците на десните.

Няколко силни акции на десните партии като тези срещу високите цени за горивата, ниските доходи и непосилните цени на хранителните стоки – минават и заминават без да дадат резултат. С тези акции десните отчитат някакво присъствие и дотук!

Да се говори колко верни трябва да сме към НАТО и ЕС на хора, които гладуват, нямат пари за лечение, живеят в страх да не загубят покрива си даже не е цинично, защото почти никой не обръща внимание на дясното политическо пространство.

Политиците ни са в парламента, в коридорите на властта, докато тези, от които те ще очакват гласуване са изложени на грабежи, насилие, убийства, измами и треперят за работата си, за заминалите си деца в чужбина, за безпомощните възрастни родители, за липсата на болници, лекарства и пари за медицинска помощ.

Кой е виновен за неподходящия избор – обикновено се сочат самите избиратели и едно от последните социологически проучвания показва, че има основание за такъв отговор.

Хората са дали предпочитание за Меглена Кунева и Кристалина Георгиева като дорби кандидатури за президент?

И веднага идва въпросът: с какво точно Меглена Кунева е предпочитан избор: с това, че преговаря тайно с ЕС за влизането на българия в него? За това, че с нейни усилия и измамите на Гюнтер Ферхойген Брюксел спря АЕЦ “Козлодуй”, или за това, че жената политик, която не е известно да е направила нещо конкретно добро за България?

Що се отнася до Кристалина Георгиева – с какво тя допринесе за страната ни? С това, че натискаше властта да приемаме бежанци, с това, че непрекъснато заблуждава какъв добър финансист е Симеон Дянков – с какво точно тя е за предпочитане в една евентуална кандидатпрезидентска надпревара?

Явно все още не сме започнали да мислим...

Кое ще е трудното в предстоящите избори две в едно: правилният партиен избор на кандидати, или осигуряването на достатъчно гласове на избиратели?

Представете си само за кои лица се говори като за кандидати за президент в различните партии и ще си отговорите за какво безсилие иде реч в политическите сили:

ГЕРБ – Цецка Цачева или Йорданка Фандъкова, БСП – Сергей Станишев, Атака – Волен Сидеров, независим – Алексей Петров, НДСВ – Меглена Кунева, сини – Н. Михайлова – Нейнски, ДПС все още се е спряло на кандидат...

 

Симеон Дянков трябва да понесе санкции заради неплатените си здравни вноски, каза премиерът Бойко Борисов в Бургас, предаде радио „Фокус” - Бургас. По непотвърдена информация министър Дянков се оказа с прекъснати здравноосигурителни права, тъй като не бил плащал здравни вноски близо 9 години.

Министър-председателят Бойко Борисов каза, че това не е редно и изрази предположение, че министър Дянков ще си понесе санкциите и ще си ги плати веднага в брой.

Какво става в тази държава? Този, който гони гражданите да си плащат осигуровките, така както американската армия гонеше виетнамци, за да ги прави демократи - та този същият, назначен за министър на финансите сам не плашал осигуровки! И това ако не е скандал - здраве, му кажи!

И какви точно санкции ще ти понесе Дянков? Ще си плати с лихвите със задна дата, или ще го трудоустроят в портиер на Националната агенция по приходите?

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева съобщи тази сутрин в кулоарите на парламента, че няма да има анкетна комисия, която да проучи случая с разпространената стенограма от срещата на президента Георги Първанов и министъра на финансите Симеон Дянков. Това си го знаехме и без Цачева да ни отваря очите! Според Цачева, по Конституция и по действащия правилник за работата и дейността на Народното събрание не съществувала такава процедура.

Следващата стъпка е ПГ на ГЕРБ да предприеме предвидените в чл. 103 от Конституцията на България действия по внасяне на проект за решение за предсрочно прекратяване на правомощията на президента, обясни още Цачева.

Алинея първа от този член гласи, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това, се казва в конституцията.

След това Конституционният съд трябва в едномесечен срок за разгледа обвинението срещу президента и ако бъде установено, че той е извършил нарушение, правомощията му се прекратяват.

Ако се окажело, че Симеон Дянков е записван без неговото изрично съгласие. можело да бъде поискан импийчмънт. Това бе в основата на обвиненията на ГЕРБ спрямо държавния глава, въпреки че преди всяко свое изречение по време на разговора си с президента Симеон Дянков е натискал копчето, за да светне червената лампичка и чак тогава е започвал да говори... това откъдето и да го погледне човек не прилича на „записван без негово изрично съгласие”!

Явно, излизайки от президентството и след като бе огласена Стенограмата, Дянков отново е заблудил другарите си, като е заел позата на обидена гимназистка с твърдението, че видите ли – някой тайно го записвал, а той, бедният даже не предполагал!

От майка сме родени все пак, бе Дянков, нито един от нас не е жертва на аборт, за да ни пробутваш подобни истории!

Реално погледнато, нещата опряха до медицински заключения и най-добре бе да потърсим и мнението на психиатър ... Намерихме го при д-рът психиатър Николай Михайлов.

Нова телевизия, изживяваща се като най-„смелата” сред телевизиите с национален обхват неизвестно защо не пусна на сайта си видеозапис на разговора на Лора Крумова с д-ра психиатър Николай Михайлов и социолога Живко Георгиев, в който прозвучаха нелицеприятни квалификации за вицепремиера Симеон Дянков.

„Дянков е политически маргинал, лесен за шамаросване гастрольор на българската политическа сцена. Президентът се изкуши да покаже мощ, като стовари върху нещастния финансист цялото лукавство на своята администрация. Левицата в лицето на Първанов наби десницата в лицето на Дянков. На този етап символично.”

, това каза д-р Николай Михайлов...

Потърсих интервю на д-р Николай Михайлов по темата и го намерих в „Новините днес”, където той е разговарял с журналистката Павлина Живкова. Пускам разговора с малки съкращения:

Д-р Николай Михайлов: Първанов не показа сила, а насилие

- Формалният повод за избухването на скандала между Дянков и Първанов бе изявлението на финансовия министър, че „Първанов не е млад милионер“. Защо президентът този път реагира така остро?

- Намекът на Дянков, че Първанов не е млад, но може и да е милиардер е нещо средно между несръчна шега и политическа глупост. Не вярвам това да е комплот. Дянков е художествено завършен чиновник от Световната банка, природно протоколиран да се държи уставно и да чака периодични повишения. Борисов му действа развращаващо, обаче. Чувства се длъжен да бъде „варварин”, безцеремонен мъж с бицепс на езика /Комарницки/. Склонността му да имитира Борисов го превръща в рецидивист на неуместни остроумия. Произведе шедьоври на лошия вкус. Тази публична неадекватност, комбинирана със славата му на фанатично стиснат финансов министър, го прави удобна мишена за атакуване на управлението. Дянков е политически маргинал, лесен за шамаросване гастрольор на българската политическа сцена. Президентът се изкуши да покаже мощ, като стовари върху нещастния финансист цялото лукавство на своята администрация. Левицата в лицето на Първанов наби десницата в лицето на Дянков. На този етап символично.

- Какво има на втори план в този скандал?

- Първанов нанесе удар в стила на опозиционен лидер, на богатир на лявата идея. С бухалка и подслушвателно устройство. Класически подход. На втори план са корпоративните интереси, АЕЦ Белене, политиката и геополитиката.

- Ще има ли победител или и двете страни ще загубят?

- Чу се,че президентският екип предприел покушението срещу Дянков е празнувал резултата в "Син сити". Ако това е вярно, веселието ми се струва прибързано. Оттук нататък ще инкасират щети, нека имат търпение да ги дочакат. Акцията е реализирана като активно мероприятие и издава умора на Първанов да изобразява президент на всички българи. Нещо повече и по-лошо - операцията „Стенограма” превръща подозрението за склонност на президента да действа отмъстително и даже подло, в добре обосновано убеждение. Дянков е превърнат в жертва, в бито от хулигани момче. Това ще му събере известни симпатии, от нещо подобно на състрадание. Това, което показа Първанов не е сила, а насилие. Свидетели сме на неомутренска вълна, на реабилитация на директното действие и активните мероприятия. Дясното на Борисов и лявото на Първанов са феномени на политическа деградация, а не ново начало. Няма в тази работа Европа, а Балкански полуостров. Мръсната игра деморализира и натрупва омерзение. Първанов ще спечели от процедура за предсрочно отстраняване. Трябва да оставят стенограмата му при впечатлението за подлост на постъпката, без да правят опит да я превръщат в мотив за импичмънт, защото това е невъзможно. Тези, които ще настояват за предсрочно отстраняване ще работят за Първанов. Ако това е Костов, ще го прави съзнателно.

- Колко сериозен и дълбок е според вас сблъсъкът между Първанов и Борисов и какво може да е развитието му?

- Изглежда, че политическата поляризация, от тук нататък ще бъде олицетворявана от тези двама души. Станишев е дисквалифициран като опозиционен лидер. Сблъсъкът между президента и премиера залепва Костов за Борисов и прави неговата макиавелистка игра на „управляваща опозиция” невъзможно упражнение. Така до президентските избори. Но тъй като в българската политика всичко е по възхитителен начин безпринципно, не бива да се изключва и нов прилив на национално отговорно уважение между Първанов и Борисов. В перспективата на президентските избори Борисов няма интерес от изтощаващ сблъсък, но затова пък Първанов няма шанс извън този сблъсък. След тази стенограма, Първанов е лидер на национал-популистката левица със всички следствия, произтичащи от това патетично обстоятелство.

- Възможно ли е скандалът да се окаже начало на битката за наследник на Първанов, в която е възможно да участва и самият Борисов?

- Всичко зависи от развитието на кризата и от адекватността на управлението. Ако положението се влоши до социални напрежения, номинацията на Борисов ще се изтълкува като бягство. Ако Цветанов стане президент, в края на това управление Първанов ще има на мушката един отслабен, може би пародиен Борисов. Първанов ще развие мощна ляво-популистка реторика на ревизор на прехода и архитект на лявата държава. Ще иска да чете икономическите досиета на Костов,а Костов ще го нарича Гоце. Борисов отново ще бъде човекът от подземието, този път обогатен с управленски провал, ако ще има провал. Ще играят на ангели и демони, на гърба на амортизираната публика. Меглена Кунева ще изобразява европейска фея между персонажи на Кустурица. Населението ще се утешава с българското оперно чудо.

Други изявления на д-р Михайлов окончателно оформят картинката по казуса „Президент-правителство на ГЕРБ” и икономическата ситуация в страната. Намерхиме ги в сайта на „Гласове”, ето част от тях:

Вицепремиерът Цветанов явно е набрал много голяма инерция да го играе силен, настъпателен и безпощаден. Не пропуска момент да прави енергични изявления, изпълнени с категорични декларации за намерения и зле прикрити заплахи. Остро реагира той и след като беше огласена стенограмата от разговора между президента и финансовия министър. На въпрос дали се готвят да искат импийчмънт на президента, Цветанов не отговори конкретно, но заяви, че може и да се върви към избори, ако се наложи. Неразумно.

*           *           *

Изключително остра декларация по същия повод пусна управляващата партия ГЕРБ. Шефката на парламента Цецка Цачева пък изиска записите от срещата. Ако се окажело, че Симеон Дянков е записван без неговото изрично съгласие. можело да бъде поискан импийчмънт. Да се публикува разговор с Дянков - че това си е държавна измяна бе! Такава изцепка можеше да има някакъв положителен ефект през август-септември м. г., но сега, когато рейтингът на правителството върви надолу, а този на Симеон Дянков гони онзи на Волен Сидеров и Иван Костов, това настъпление е обречено на провал.

*           *           *

По-първите партийци в ГЕРБ пробват кризисен пиар в слаба позиция. Вече и в България има предостатъчно примери за безперспективността да се брани пробита политическа фигура, защото тя неминуемо повлича след себе си целия отбор. Естествено беше Георги Първанов да се възползва и да натрие нахалния нос на командирования от САЩ, почти всеки би се възползвал. Бойко Борисов не трябваше да урежда срещата, Симеон Дянков не трябваше да отива и да мрънка при президента.

*           *           *

С тази истерична акция само наливат вода в мелницата на президента и изчерпват и без друго неголемия си политически ресурс. Теоретически могат да предизвикат импийчмънт и да отстранят Първанов, но ще дойде Марин и това не им решава никакъв въпрос. Населението не е настроено на обичайния сеирджилък, цели големи социални групи стават все по-недоволни от политиките на властимащите, а върхът на кризисните явления в икономиката и обществото тепърва ще бъде достигнат.

*           *           *

Накрая премиерът отново ще избере да се договори с президента и всички ревящи срещу Първанов ще станат смешни. Вече се е случвало. Не им ли минава през главите на умниците от ГЕРБ и крепители в Народното събрание, че премиер и президент може още от началото са се договорили да изпържат нетърпимия вече гастрольор от Световната банка?

*           *           *

Назряха сериозните конфликти на различни социални прослойки и групи с управляващите. Изчерпа се търпението на бизнеса и синдикатите към правителството. Фирмите не само не са склонни да дадат 10% отстъпка за забавените плащания на държавата, но смятат и да си поискат сумите с лихвите. С отказа си да плаща задълженията си, с арогантния си натиск за тези отстъпки в полза на длъжника в лицето на държавата Борисов и Дянков напълно сриват напъните си да представят правителството като принципно и последователнно. Вече се виждат последствията във вид на свиваща се предприемаческа активност и фалити на фирми, съответно и на безработица реално около 15 на сто и гонеща според синдикатите 20 на сто. Последното число е критичното за социалното спокойствие в страната.

Масово брожение тръгна сред малки фирми и счетоводители заради указание на НАП, което ги задължава да плащат доста по-високи осигуровки от 1 януари 2010 г. Този подход на финансовия министър неизбежно ще вкара голям брой фирми в зоната на мрака или поне в сивия сегмент. Няма как Дянков да изтръска повече приходи от предишните по такива некоректни начини, които се използват от грабители като монополистите от електроразпределителните дружества и доставчиците на вода. Глупост след глупост прави този човек...

Докато сервираха зрелище на гражданството, в парламента партньорите „Атака” и ГЕРБ кръстосаха шпаги по закона за нотариусите. Зрънцето на раздора се оказа основателното искане на хората на Сидеров нотариусите да носят отговорност за законността на извършваните от тях сделки. Може би така, както е във Франция, където нотариусите носят имуществена, финансова и наказателна отговорност за некоректно сключени сделки.

Човек трябва да остави всичко и да следи непрекъснато какви ги вършат в парламента, в правителството и къде ли още не политиците...

Всичко е възможно – стига да си жив и да няма къде да бягаш!

 

Инфлационната спирала на цените на хранителните стоки, предстоящото безпрецедентно изслушване в Европарламента за подслушванията и коментар върху медиите по искането на Волен Сидеров за санкции на журналисти от БНР – самият анонс на редовната пресконференция на БСП показа, че за разлика от сините десни те са в час със случващото се в страната.

20 на сто е увеличението на цените, миналата седмица брашно, захар, домати, картофи, зеле – на стоки от първа необходимост посочи Станишев пред журналисти и уточни, че това безконтролно покачване на цените на хранителните стоки е съпроводено с все по-намаляващата покупателна способност на населението.

Очаква се увеличение на цената на свинското месо, ще има фалити и вероятно ще се мине към внос на месо за населението – предупреди лидерът на социалистите.

ДКЕВР съобщиха, че ще предстои увеличение на енергийните цени от юли месец, което ще повлече след себе си и още драстично поскъпване на живота.

Инфлационна спирала, масово обедняване на българите на фона на изявление на правителството, че до 2013 няма да има увеличение на заплати и пенсии – това са темите на деня обърнаха внимание социалистите.

Едновременно с изводите и заключенията за настоящото финансово, икономическо и социално положение в страната – хората на Станишев заявиха, че са подготвили пакет от мерки, които да преложат на управляващите от ГЕРБ.

Не сваляне на властта, а пакет от конкретни мерки за намаляване на инфлацията и икономическото, финансово стабилизиране на държавата, което пък от своя страна да подобри дълбоката социална криза, в която се намира мнозинството от българските граждани.

На пресконференцията на социалистите не намериха място темите от официозните новини като:

  • четирите шева на челото на премиера Борисов след футболен мач;
  • поредната катастрофа, предизвикана от кортежа на премиера;
  • раждането на третото дете на вицепремиера Цветанов.

Обедняването е драстично!

Една от най-важните мерки в пакета, който са изготвили експерти на социалистите е: компенсации на доходите на най-бедните – пенсии, увеличаване на сумите за социални плащания, увеличаване на енергийните помощти.

С конкретни мерки да се подпомогнат спешно най-нискодоходните групи от населението ще настояват от “Позитано” в парламента и обърнаха внимание, че вече трета година не може да бъде променена линията на бедност в страната.

В страната излизат повече капитали отколкото влизат, въпреки рекламните кампании на хора от правителството зад граница, че в България са най-ниски данъците.

След връщането на министър-председателя от Япония той обяви, че България ще изхранва света! Някой помни ли това?

“Обедняването е драстично” биха тревога социалистите – елементарни хранителни стоки се превръщат в луксозни по цени и недостъпни за голяма част от населението”, но едва ли можем да се надяваме хората на ГЕРБ да обърнат внимание на това.

Социалистите предлагат, по 50 лева за хората, които получават минимални пенсии, увеличаване на минималната средна работна заплата на 300 лева – за оставащите 9 месеца за годината, което ще струва на бюджета около 14 млн лева.

Друго предложение, което смятат да внесат хората на Станишев е увеличаване на месечните добавки за деца поне с 10 лева, което е крайно недостатъчно, но социалистите припомниха, че трета година тези добавки са замръзнали.

На ГЕРБ ще бъде предложена промяна в закона, с която да се увеличат помощите за деца и това да бъде гарантирано.

Друга мярка против драстичното обедняване е: пенсиите – да се увеличат с всички инфлационни индекси за периода на управление на ГЕРБ досега.

По отношение на енергийните помощи, социалистите предлагат 250 000 души да получат еднократна компенсация, което за оставащите девет месеца от тази година ще струва на бюджета 13-14 млн лева.

Нещата в страната се влошават драстично, предупредиха от “Позитано” и обърнаха внимание на управляващите, че малкият и среден бизнес се тресат от фалити, безработица, което пък от своя страна води до липса на данъци за бюджета.

В провинцията има очакване за организиране на социални протести, даже в Силистренско има и готовност.

Това правителство разсъждава макроикономически – финансовият министър Симеон Дянков каза: “Ще имаме нулев дефицит!” , а всички бяхме свидетели, че това не се случи.

Фискалната политика трябва да се разглежда в комплект със социалната, обърна внимание върху проблема депутатът от БСП, Драгомир Стойнев.

Налагането на Фискален борд, да каквото говори напоследък Дянков трябва да се съчетае със социален, и предложението да се огледа и съобрази с Конституцията – препоръча Стойнев и попита: “Тогава защо ще ни е финансов министър?”

От “Позитано” посочиха, че необходимите пари за предложенията им могат да се вземат и пренасочат от 128-те млн лева за административни разходи, които са дадени в повече в бюджета за 2011 година.

В случай, че не се отиде на промяна в бюджета – хората на Станишев предупредиха, че ще се мине към социални протести и те са готови да ги оглавят.

Протестите на тютюнопроизводителите

Тютюнопроизводителите – 41 900 на брой – дават около милиард постъпления за хазната, съобщиха нап ресконференцията на БСП.

Социалистите обърнаха внимание на факта, че има разрешение от Европейската комисия за национални доплащания за тютюнопроизводителите

“Управляващите съсипват един печеливш бранш – обранаха внимание върху факта хората на Станишев. -... Аргументът, че този бранш няма бъдеще е абсолютна лъжа. Необходимо е изработване на национална стратегия за тютюнопроизводството. Приеме ли се законопроектът, който мина вече на първо четене – ще настъпи хаос, предупредиха от “Позитано”.

“Правителството трябва да изплати 73 млн евро тази година, съобщиха социалистите, а за догодина тютюнопроизводителите имат право на още 50 млн евро.”

Тютюнопроизводителите показаха, че не бъдат ли изпълнени исканията им – ще протестират. Това, което те искат е съобразено с Брюксел, те не искат нещо незаконно.

Не е вярно, че Европа не произвежда тютюн, опровергаха тиражираните лъжи на властта от БСП, - тютюнопроизводството е и социален проблем и не бива да се пренебрегва от управляващите.

Мерки и още факти

Да спрат контрабандата по границите и да компенсират с тези пари намиращите се в дълбока социална криза слоеве от населението, предложиха хората на Станишев.

За първи път България ще бъде обсъждана в Европейския парламент по толкова негативен начин бе коментарът по повод дебата за подслушванията, който бе предизвикан от няколко български евродепутати. “Тази тема тепърва започва да се обсъжда в европейските институции” – предупредиха социалистите.

Ще се иска мониторинг за Европейската харта за правата на човека в европарламента по отношение на България. Темата ще продължи и на национално равнище.

На редовната пресконференция на БСП бе направен и коментар за едно явление: за втори път лидерът на “Атака” прави опит за директна цензура и иска уволнения на журналистката Лили Маринкова и смяна на директора на БНР.

Неприемливо е това, което прави лидерът на “Атака”, необходима е журналистическа солидарност, тъй като въпросът е принципен и утре може да се случи на други журналисти и медии.

 

*        *        *

Политиката е кратка история на безчестието – написа Любиша Георгиевски в своя “Речник на предразсъдъците” и обясни, че в началото политиката е била дейност в името на всеобщото благо.

После някой казал: “Целта оправдава средствата”. Сетне Клаузевиц*  заявил, че "войната е политика с други средства..."

Днес политиката не е цел, а начин за бързо забогатяване и садомазохистично удоволствие от и със властта. Днес нейните механизми са колкото тривиални, толкова и цинични, колкото и отворени, толкова и насилствени. Който им се противопостави се превръща в труп.

Дали ще свършиш земния си път естествено или ще се явиш пред Създателя от глад, недоимък и отчаяние – за политиците ни това е без значение.

Престъпленията не се облагат с данък –  това е утешение за обречените, които ще си отидат в мандата на този режим.

Мразя Станишев да е прав, но и това се случва...

------------------------------

*Клаузевиц - Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц, пруски генерал и военен теоретик. Известен е най-вече със своя военен трактат Vom Kriege /"За войната"/.

Участвал е във войните с Наполеонова Франция през 1806-07 и 1812-1815 година. В периода от 1812 до 1814 е на руска служба. От 1818 до 1830 година е директор на военната академия /Kriegsakademie/ в Берлин. На него принадлежи сентенцията "Войната е продължение на дипломацията с други средства", често опростено интерпретирана като оправдание за всяка военна интервенция.

Философът, есеист Любиша Георгиевски перефразира тази сентенция на Клаузевиц в есето си за политиката и политиците. /Бел. Л. М. и Уикипедия/

 

Сергей Станишев, лидер на БСП и временен шеф на ПЕСС просто око се вижда, че лидерът на червените търси уединение с Бог – нещо като онзи момент, когато умът се концентрира в сърцето. А сърцето на Сергей Станишев е развълнувано от предстоящия конгрес – от събитията, които предстоят!

Рожден ден и конгрес – почти се доближава до шейховете, от Близкия изток, при които рожденият ден им е национален празник на държавата!

При всекидневните гафове на властта – даже по няколко на ден, е лудост да се изслушва, да се мъдрува, да се мисли и да не се взема отношение!

Особено когато си втора политическа сила в държавата!

Правителството натиска банкерите по личен каприз на Дянков, правителството се гаври с пенсионерите и обещава да им увеличи пенсиите чак 2013 година! При галопираща инфлация и скокове на ток, парно и храна!

Вземат се рестриктивни мерки спрямо инвалидите, някои вече получават писма, без да са прегледани, че им се спират пенсиите и социалния статус на хора с увреждания!

Родители на деца с редки заболявания алармират за липса на пари и непосилна лична борба за спасение и оцеляване на децата им!

Мълчание, мълчание, подминаване на проблема от „Позитано”

Сергей Станишев, лидер на БСП и временен шеф на ПЕСОтдал се на себепознание, лидерът на социалистите за пореден път го съчетава с уединение, спокойствие и тишина – и то във време, когато страната е наводнена от хаоса на управниците, справянето с престъпността се свежда до най-елементарни внушения за усилена работа, и ката ден изникват нови и нови проблеми.

По Станишев можеш да си сверяваш календара – той се изказва само във вторник, и само в 14 часа на този ден! Да гори, да трещи, да залива – Сергей Дмитриевич чака редовната пресконференция и говори на журналистите, които по понятни причини не се скъсват да му задават въпроси!

Важното е Станишев да е спокоен

В петъчния ден на 27 януари, денят за парламентарен контрол, опозицията скочи на Симеон Дянков за самоволни вземане на решения и действия в ЕС, без да е взел мнението на депутатите!

В публикуваните части от стенограмата от парламента, подчертаното е мое.

ТРИСТА И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 27 януари 2012 г.

Открито в 9,04 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.

Дами и господа народни представители, съгласно приетата от нас Програма за работа на Народното събрание днес, следва да започнем с обсъждане и гласуване по:

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ДОГОВОРА ЗА СТАБИЛНОСТ, КООРДИНАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ.

....................

Управляващото мнозинство от ГЕРБ предлага на останалите депутати

РЕШЕНИЕ

за участието на Република България в

Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз Народното събрание

Манджата по това Решение са я „сготвили”: Николай Младенов, Симеон Дянков и Константин Димитров – кой от кой по бос в икономическите анализи и прогнози.

Мнозинството приема решението и чак тогава опозицията решава да го насоли!

Синята коалиция, по американски „подкрепена” и мотивирана гласува за това Решение.

И тогава започва интересен дебат, в който Искра Фидосова, също финансово „боса” скача по болшевишки и се кара с опозицията с аргумента „Ние имаме ангажименти и трябва да го подпишем”.

Ама дали е интерес на страната ни, дали не трябва да се размисли и коригира нещо в документа, дали България не трябва да постави свои виждания и изисквания – никой от ГЕРБ даже и не мисли в тази посока!

Ако досега сме страдали от мадам „Йес”, то тя бе заменена с правителство и президент „Йес”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.

Сега думата има господин Румен Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Много ми се ще преди да гласуваме все пак да бъдем наясно какво обсъждаме и какъв е истинският смисъл на това, което обсъждаме.

Добре е да знаем какво не е този договор, който ни се предлага днес, да утвърдим позицията на българското правителство за водене на преговорите.

Първо, този договор не решава дълговата криза в Европа. Тази дългова криза не е ефект от някакво случайно действие и тя не може да бъде решена с едно еднократно действие, колкото и да бъде умно то. По-скоро това, което ние ще приемем, има дългосрочен характер, средносрочен – в най-добрия случай, и в най-добрия начин на развитие.

Второ, този договор не възстановява икономическия растеж, той не предлага мерки срещу безработицата, не предлага абсолютно нищо за догонващото развитие на страни като България.

Трето, от този договор не става ясно как страните, които доведоха до кризата, по някакъв начин ще поемат отговорност за това, което са правили.

Четвърто, този договор не е сътворен от общностния ум. Напротив, той е създаден под диктовката на няколко държави, при това държави, които съвсем не бяха от отличниците, когато трябваше да се спазва фискалната дисциплина в Европа, при това държави, които в определен момент защитават собствените си интереси и интересите на собствените си банки в дадената ситуация.

Неслучайно и Европарламентът излезе със специална резолюция, която казва, че тези неща съвсем спокойно биха могли да бъдат решени на национално равнище.

Бих искал също така да кажа, че няма никакви преференции за държавите, които до момента са спазвали фискалната дисциплина, такива като България.

Много ми се ще всички вие правилно да разбирате и да сте наясно, че този договор не е безобиден за България.

Ние слушаме днес на няколко пъти, че видите ли България се присъединява – което тя отдавна прави. Добре би било да бъде вярно, но за съжаление не е.

От 2008 г. насам България не изпълнява критериите за 0,5% структурен дефицит. Нито една година не ги е изпълнила. Има даже години, в които ги превишава с пъти. Няма да ни помогне и възможността да ползваме двойното увеличение на този структурен дефицит от 0,5% той да бъде 1%, като страна с ниска финансова задлъжнялост. Лошата новина е, че и през 2012 г., и през 2013 г. България отново няма да изпълнява тези критерии.

Тези изчисления не са мои, те са изчисления на Института по пазарна икономика. Тоест, ние се присъединяваме към нещо, което не изпълняваме към настоящия момент. Това трябва да Ви бъде ясно на всички.

Второто, което трябва да бъде ясно на всички: този договор е свързан с директни финансови ангажименти за България – не от днес и не от утре, а от момента на влизане на България в Еврозоната.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Не е така.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Дали тогава ще трябва да участваме в набирането на 500 милиарда или на 1 трилион е втори въпрос, но ние трябва да поемем своята роля в това, или 200 милиарда за Международния валутен фонд, и там ще трябва да участваме.

ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Ние имаме ангажименти и трябва да го подпишем.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Така че е добре, когато говорим тези неща тук, да сме наясно с реалната ситуация.

Какво всъщност е този договор, което тук не се казва? Този договор е първата реална крачка към формиране на цялостна европейска икономическа и фискална политика. Който не го разбира, значи не знае за какво става дума и така, както каза госпожа Меркел: „За повече Европа”. Въпросът е: каква е позицията на Република България по цялата тази ситуация? Ние за повече Европа ли сме или пак за някакви „европи” с балкански уклон.

Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, балканските тарикатлъци, с които ние обикновено се опитваме да играем тези игри, са нещо изключително опасно. Точно на такава база, точно с такива тарикатлъци през 1999 г. господин Иван Костов подписа един меморандум, защото си мислеше, че ние после, като водим преговорите, ще се отървем. Не, не се отървахме. Спряхме си четирите блока в „Козлодуй”. Сега отново се опитваме да направим същото – присъединяваме се към Глава четвърта и Глава трета, защото си мислим, че, така да се каже, ни е в ръцете.

Първо, не е вярно и второ, не се присъединяваме към Глава четвърта, защото там може би щяло да има някакви ангажименти за България по данъчната ни политика.

Първо, господин министър Младенов току-що декларира, че никакви такива ангажименти няма да има – българското правителство се е преборило. Като няма да има такива ангажименти, защо ние бягаме точно от Глава четвърта, в която се решават проблемите на държави като България – изостанали в икономиката си, изостанали в доходната си политика, нуждаещи се от стимули за развитие? Защо ние бягаме точно от тази глава? Какъв ни е проблемът? Щели да ни увеличат данъците. Е, какви са преференциите за България от това, че имаме ниски данъци? Може би чуждестранните инвестиции в България се увеличават в последните години? Може би българският бизнес, понеже плаща ниски данъци, инвестира повече? Нито едното е вярно, нито другото е вярно. Ние обаче продължаваме да си играем някакви идеологеми и да се крием зад фрази и постулати, които едва ли са реално свързани с живота.

Простият въпрос обаче е: каква е стратегията и тактиката на българското правителство? Какво искаме да постигнем в тези преговори – не само за този договор, защото ще има още много договори. Какво искаме да постигнем – ускорено влизане в Еврозоната, или не толкова ускорено влизане в Еврозоната? Разберете, няма как да бъдем членове на Европейския съюз, да участваме в нещо, ама да участваме не съвсем и да не участваме точно в главата, която касае най-много нас, да избягаме от дискусията точно по това как ние ще догонваме Европа, от мерките, които трябва да настояваме да влязат в Глава четвърта.

Докато не намерим отговори на тези въпроси, аз не виждам нито една причина, поради която ние би трябвало с лека ръка да се присъединяваме към нещо, при това да се присъединяваме на принципа – почти. Почти бременни няма – или сме в Европейския съюз и играем по всички правила, или отново ще си изближем и солта, и ще си изядем боя, и накрая ще си платим и парите. Благодаря Ви за вниманието.

Денят преди дебата, канцлерът Меркел вече е разпространила писмо заедно с господин Саркози, в което искат координирана данъчна политика, което превръща дебата „След дъжд – качулка”.

България няма самочувствието на една Дания, която с референдум отказа да влезе в Еврозоната!

Пет години вече Германия и Франция правят опити да наложат централизация в ЕС, под предлог „за доброто” на гражданите и държавите в ЕС!

Предвижда се ако 12 страни от Еврозоната да могат да подпишат този пакт и дори и други да не се присъединят, той да започне да действа. Тоест, разединяването, което се случва в Европейския съюз, започва да става все по-силно, което изобщо не е цел на ЕС!

Без излишни емоции, но за сметка на това – професионално

В дебата се включва Пламен Орешарски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:... Следва господин Пламен Орешарски.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Моля за удължаване на времето.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължено е.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Дискутираме един проектодоговор, в чиято подготовка българската страна не е участвала. Неговата сърцевина е така нареченият Фискален пакт, който цели да въведе въздържащи мерки по отношение на склонността на редица европейски страни да задлъжняват.

Приносът на българското правителство, с цялата условност на термина „принос”, се сведе до избързване и представяне през миналата година на българска версия на фискални правила, носещи името на господин Дянков, и задействане на обичайните за ГЕРБ PR схеми. Тогава Ви предупреждавах, в това число и от тази трибуна, да изчакате европейския дебат по въпроса. Уви, нашите правила бяха инкорпорирани в Закона за устройството на държавния бюджет и беше подготвен текст за промяна на Конституцията.

Междувременно европейският дебат отиде доста по-напред и доста подобри, в интерес на истината, ключовото фискално правило за дефицита, така че то вече е доста по-различно от използваното правило в нашата версия. Добре стана, че у нас не бе обезпечено необходимото мнозинство за промяна в Конституцията, защото очевидно сега трябваше отново да правим такава.

Първият извод – ние не сме сред европейските лидери и не е нужно, дори е вредно, да бързаме преди тях.

Днес вероятно правителството няма полезни ходове и ще се присъедини към този договор. Още повече, вече споменах – единственото конкретно в този договор фискално правило – това за дефицита, вече е дефинирано значително по-приемливо, отчитащо икономическия цикъл.

Този договор обаче е напълно излишен. Казвам това, за да се предпазим от излишни илюзии. Защо? На първо място, той не решава нито един настоящ проблем, а в най-добрия случай – нещо, което е спорно – има превантивно действие в средносрочен и дългосрочен план за предпазване в бъдеще от ново свръхзадлъжняване.

Тези цели обаче могат да бъдат постигнати доста по-ефективно и чрез обичайния инструментариум на европейското законодателство, без извънредни и създаващи прецеденти междуправителствени договори, какъвто обсъждаме сега.

Второ, ако все пак е толкова спешен, един спешен междуправителствен договор би следвало да съдържа мерки за решаване на острите текущи проблеми на Еврозоната – доверието в европейските страни и Общността като цяло.

Специализираната публика очакваше в него да се говори за по-тясно сближаване и конкурентоспособност на европейските икономики, за по-адекватно монетарно действие, за общи погасителни фондове, за въвеждане на стабилизационни облигации, за мерки, стимулиращи растежа в проблемните страни и така нататък.

Вместо това, европейските лидери предпочитат да конкретизират фискални правила, които и понастоящем съществуват, и самите те не спазват. Ще поясня, че дълговете на Германия, Франция и Великобритания отчетливо надхвърлят Маастрихтския критерий от 60%. Един от най-достоверните критерии за оценка на политическото споразумение, наричано договор или накратко – Фискален пакт, е реакцията на инвеститорите. След оповестяване на основните идеи в този договор еврото загуби нова порция от своята стойност. Пазарите очакват последователна и силна реакция на кризата на доверие в Еврозоната, а не договорености с хоризонт 15-20 години.

Ето какво написаха „Стандарт енд Пуърс”, които премиерът много уважава, в комюникето си при свалянето на кредитния рейтинг на Франция и още осем страни от Еврозоната. (Реплика от министър-председателя господин Бойко Борисов.) И аз, между другото.

Цитирам: „Според нас политическото споразумение не предоставя допълнителни ресурси или оперативна гъвкавост в подкрепа на европейските спасителни операции или за разширяване на подкрепата на тези страни от Еврозоната, които са обект на засилен пазарен натиск. Вместо това, то се фокусира на едностранчив подход, акцентирайки на фискалните ограничения, без силна и последователна програма за повишаване потенциала за растеж на икономиките в Еврозоната.” Край на цитата.

Предвижда се договорът да влезе в сила от началото на следващата година – това са цели 11 месеца, през които най-вероятно ще бъдат лансирани нови инициативи и още по-вероятно – те ще заменят този договор. За илюстрация – проектът „Евро плюс” бе актуален само няколко месеца и бе заменен от настоящия договор.

В обобщение, най-доброто в настоящия договор е, че няма да навреди или, ако трябва да бъда точен, няма много да навреди. Той обаче не отговаря на актуалните проблеми на Еврозоната и истинските решения тепърва предстоят. Да се готвим за тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.

Думата иска вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! На 16 януари изпратих писмо до колегите си – министрите на финансите на другите държави от Европейския съюз, които не членуват в Еврозоната. В това писмо изложихме нашите виждания по три въпроса и поискахме съвместни действия на десетте страни извън Еврозоната, за да бъдат тези виждания отстоявани.

Първо, подкрепяме условията за засилено фискално управление, предвидени с Глава трета на този проектодоговор. Поддържаме записването на ясни правила за бюджетна дисциплина в националните законодателства на всяка страна – член на Европейския съюз.

Второ, поискахме от обсъжданията да падне Глава четвърта, докато не стане ясно какво означава „обща икономическа политика” и какво – „координация и сближаване в тази посока”. Изрично настояхме да няма препратки към пакта „Евро плюс”.

Трето, настоявахме държавите извън Валутния съюз да имат право на наблюдатели по време на срещите на върха на Еврозоната.

И трите въпроса са принципни. Отстоявахме ги при разговорите и преди това писмо. Доволни сме от постигнатото, защото нашите предложения бяха отразени в последващите текстове на проектодоговора.

На последната среща на Съвета на министрите на финансите – ЕКОФИН, този вторник подкрепихме идеята за наказателни процедури срещу страните, които не спазват бюджетната дисциплина. Поискахме подобна санкция да се въведе и за държавите с превишен външен и общ държавен дълг – нещо, което все още го няма в този проектодоговор.

Нека да обобщя. Преди една година тук започнахме разговорите по предложения от нас Пакт за финансова стабилност. Като резултат в Закона за устройството на държавния бюджет на Република България бяха записани граница за дефицита от 2% и ограничаване на държавните разходи до 40% от брутния вътрешен продукт. Спазихме тези условия и за миналата – 2011 г. Но от началото на тази година сме задължени това да го правим по закон. Искаме всички страни от Европейския съюз да въведат такива ясни правила за фискална дисциплина в националното си законодателство.

Няма да подкрепяме и няма да участваме в общи договорености, които предполагат в бъдеще хармонизиране на данъчните политики. Определянето на преките данъци е въпрос от национално естество и за България се решава със закони, приемани от нашето Народно събрание – от всички Вас.

Не сме страна по Европейския стабилизационен механизъм – няма да участваме в него. Припомням, че по сходен начин заявихме ясно виждане за неучастие на България в допълнителните програми към Международния валутен фонд. Това вече беше отчетено и процедурата там продължава без нас и няколко други държави извън Еврозоната.

По въпроса за бъдещото влизане на страната ни в Еврозоната има ясни критерии. Няма причина да плащаме авансово и такса вход – нещо, което Глава четвърта потенциално можеше да направи, но благодарение на нашите предложения вече не е така. По този начин не нарушаваме принципите за солидарност, защото солидарност означава, първо, да защитаваме интересите на българските граждани и, второ, да спазваме Общоевропейския договор от Маастрихт. Правим и двете. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Станишев взема думата и обяснява:

... много от икономистите, и не само те, много политически фигури в Европейския съюз са убедени, че се приема един документ, който по същество е по-скоро сътресение на въздуха, отколкото ефективен инструмент, който дава пътя за излизане на Европейския съюз от кризата – кризата, която е финансова, която е икономическа, която е социална, а в не малка степен вече и политическа...

Къде вижда той, лидерът на БСП причините за това: в преобладаващия брой десни правителства, както в ЕК, така и в Европарламента и обуславя взетите решения с този факт.

Дебалансирана политика, самоцелно орязване на разходите, без инвестиции, растеж,  справяне с безработицата.

Макроикономическата картина, ниския дефицит, ниския държавен дълг, който впрочем призна, че се дължи в огромна степен на предишни правителства, не решава нито един проблем – няма гаранции за намаляване на безработицата, икономически растеж, балансиран бюджет, мерки за излизане от кризата.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ):... по време на мандата на моето правителство България четири години изпълняваше сега въвежданите правила за структурен дефицит. Нещо повече, половината мандат имахме излишъци. Тогава десницата казваше: „За какво ги трупате тези излишъци във фискалния резерв?”. За да може след това ГЕРБ да ги харчи две години и половина. За това!

...................

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам само един факт да напомня: кризата в Европа дойде при мнозинство социалистически правителства. (Шум и възгласи от Коалиция за България.) В 2009 г. (ръкопляскания от ГЕРБ) от двадесет и седем държави – членки на Европейския съюз, четиринадесет имаха социалистически правителства. Социалистите доведоха кризата в Европа. (Реплики и възгласи от Коалиция за България.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И не само Гърция, която господин Костов спомена. Испания, Унгария, Португалия, Ирландия – социалист, социалист, социалист, социалист! Няма ги! И сега ги няма! Защо ги няма? – защото Вие доведохте кризата, Вие не се справихте! И сега десни правителства, като нашето правителство, изваждат Европа от тази криза. (Реплики от КБ.)

Така че аз Ви призовавам: надделейте тези проблеми, които социалистите докараха на Европа; работете като европеец, както ние работим, и заедно да помогнем на всички държави в Европа и на България за по-добро бъдеще. Благодаря. (Реплики и възгласи от Коалиция за България.)

В отговор Станишев иска лично обяснение, което Цачева му дава чак след почивката:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:...За процедура, господин Станишев.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Имам процедура по начина на водене, госпожо председател, защото преди малко Вие се държахте не като председател на Народното събрание, а като представител на правителството в Народното събрание.

Когато министър Дянков се обръща към мен и ми казва, и ме призовава: „Надделейте тези проблеми, които социалистите докараха на Европа, работете като европеец!”.

Аз съм доказал, че съм европеец, но ограмотете Вашия министър на финансите, който говори глупости.

По време на началото на кризата 14 премиери били социалисти – пълна глупост! Социалисти управляваха в Испания, Португалия, Словакия, Унгария, България и Словения в един етап от кризата. Говорим за 2008 – началото на 2009 г. В останалите страни управляваха десни правителства.

В това число господин Дянков три пъти повтори, че в Ирландия управлявал социалист. Там от десетилетия управляваше дясна партия и хората я изметоха.

Очевидно министърът на финансите има визионерски способности и говорейки за 14 премиери социалисти, говори за някакво бъдеще след тази и следващата година. Вероятно ще се сбъдне при тази политика, която прави десницата в Европа. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Външната политика се определя от Министерския съвет, но документът от ЕС е внесен в парламента не от правителството, а от трима народни представители на ГЕРБ.

Повтаря се ситуацията с преоформянето на въшния дълг на Милен Велчев, който в настоящия момент правителството иска да плаща със Сребърния фонд!

Повтаря се ситуацията със спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”...

В крайна сметка – документът е приет с гласовете на ГЕРБ и независими...

Защо припомням тази история от парламента?

Сергей Станишев, лидер на БСП и временен шеф на ПЕСПричината е, че Станишев се изправи да говори от трибуната като временно изпълняващ председател на ПЕС, а не като опозиционен лидер, който отстоява националните интереси и суверенитет.

В телевизия bTV Станишев даде интервю, в което въпреки предпазливостта си, изля болката си, че първа грижа за него е да си остане лидер на партията!

 

{edocs}sergej-1.doc,600,400,link{/edocs}

Сергей Дмитриевич не гледа интервюта, не обича да обсъжда бъдещото лидерство на партията на социалистите.

Партизанската рожба на Димитър Станишев заявява, че ще разреши да се кандидатира!

Това не го ли решаваха хората от партийните организации?

„Като влизаш в политиката наново, в нова роля, не като президент, няма как да имаш позата на президент... не съвсем печеливщо заявява Дмитриевич.

А преди влизането? Двата успешни мандата?

Георги Първанов, президентЗащо Станишев се страхува да ги спомене, да ги отчете – та нали те ще дадат положителен тласък на партията БСП?

47 на сто спечелени гласове на президентските избори,  но от колко гласували за кандидатпрезидентската двойка, Станишев?

Бившият президент е печелил и двата пъти с малко над два милиона гласове, а „печалбата” на БСП от последните избори за държавен глава са с половин милион по-малко гласували!

500 000 по-малко гласували за двойката на БСП, второ място – дали Станишев се гордее с този резултат и го отчита като печалба?

Толкова за „позата на президент” – която Станишев формулира позорно, изпадайки в дребнавост пред 2 млн зрители!

Втренчването в себе си и собственото си величие

Смятам, че съм научил много повече, отколкото преди 5 или 10 години.

Смятам, че днес мога да дам повече на моята партия и в качеството си на лидер на БСП.

Аз смятам, също така, че имаме много по-силна позиция и вътре в страната, и на вън, в това число чрез президентството ми на ПЕС, защото дава възможност нашият глас, на българските социалисти да бъде чут по-добре и в Европа, а и това, което правим като цялостна политика на европейската социалдемокрация за алтернативна политика по време на кризата, за защита на граждански права, на демокрация – това го постигаме по-добре сега.

Смятам, аз смятам, повече е научил, повече ще даде на партията в качеството си на лидер, но най вече от позицията на ... президентството на Партията на европейските социалисти!

Най вече от една временна позиция, на една ефимерна партия от чиновници със социалистически идеи!

А от позицията на управлявал премиер? Защо „забравя” Станишев тази позиция, все пак на нея той започна трудовия си стаж и обучение в изпълнителната власт!

Ех, Сергей, ех, Станишев, ех, временен президент на ПЕС – защо не си стоя мирно на столчето при бебе Дария, или при мама Дина!

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да си полезен на партията като лидер, за да победи тя в следващите парламентарни избори!

Опозицията не е място спокойно, където се правят регулярни седмични пресконференции, които имат ефекта на приспиването от Кашпировски!

Няма по-силна позиция в политиката от тази на опозицията – критикуваш при всеки случай на грешки от управляващите, критикуваш веднага, критикуваш силно и винаги имаш думата!

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-4-2011/1126-globalnata-kriza-i-zalezyt-na-pazarniq-fundamentalizym

Въпросът, с какво настоящата световна икономическа криза е еднаква и с какво различна от предишните и, как да се поучим от това, се повдига нееднократно на различни научни дискусии и в медиите. Анализът на най-важните общи и специфични характеристики на сегашната криза е нужен не за да робуваме на едни или други използвани преди решения, а за осъзнаване на механизмите на самоорганизация и управление на сложните макросистеми. А оттук и за разработване на реални сценарии за намаляване степента на несигурност в световната финансова система и в националните икономики.

Най-често, на анализ се подлага тезата, че днешната криза е глобална финансова криза, но почти не се изследва защо тя е системна, структурна криза, т.е. защо е криза на системата и структурата на функциониране и регулиране на икономиката. За разлика от глобалността, обхващаща преди всичко хоризонталната характеристика на кризата, системността набляга на нейната вертикална характеристика, без да загърбва степента на взаимосвързаност в световното пространство. От тази позиция, кризите в пазарното стопанство е необходимо да се анализират и като

Циклични и структурни кризи

В най-общ план източник и на единия, и на другия вид кризи е в производствения процес и по-точно във времевия разрив между постъпването на ресурсите  в производството  и крайното и пълно реализиране  и потребление - тяхно и на произведените чрез тях стоки. Тази концепция се изследва  най-подробно  от британския учен и носител на Нобелова награда  за  1972 Джон Хикс  във фундаменталния му труд „Стойност и капитал” [1]. При цикличната  криза съвкупното търсене спада, като известна част от незавършеното производство и произведените стоки  става излишна, в резултат на ендогенни ефекти и произволни флуктации и ендогенни за конкретните производства фактори. Ако банките са кредитирали реалния сектор по време  на подема, първоначалният удар при  спада се поема от тях. Разривът при тези кризи  е сравнително неголям  и предоставените средства от банките на фирмите,  в по-голямата си част, се възвръщат, в резултат на вземаните от тях мерки.

Цикличните кризи са постоянен спътник на пазарното стопанство. Продължителността на цикъла обикновено е до 6-10 години. Управлението на риска се базира на възможността данните за събитията от ежедневието и за иновациите, подобряващи човешката дейност и производството, да се подлагат на статистическа обработка и прогнозиране. Затова тези кризи успешно се преодоляват чрез координация в управлението и преразпределянето на рисковете между фирмите, търговските банки и застрахователните компании.

Структурната криза е  такова състояние на макроикономическата система, при което голяма част от заетите по времето на подема  средства от банките (а защо не и чрез лостове за финансиране на собствен капитал) не могат да бъдат върнати по време на следващата фаза, при съществуващото равнище на технологиите и разделението на труда – вътрешно и/или международно. Нужно е време за промяна в цялостната структура от възпроизводствени фактори. Първите удари в ситуацията също се поемат от кредитните институции и другите организации – финансови посредници и холдинги, които се озовават в недостиг на средства с всички опасности  за фалит, поемайки рисковете от реалната сфера.

Анализът показва, че за последните сто години може да се говори за три по-големи, структурни кризи и една – квазиструктурна. Процесите на промяна и последиците при всяка структурна криза са от  производствено-технологически, управленски и социален характер, придвижващи пазарната икономика напред. Налице са също политически последици и съществено преразпределение на пласментните пазари.

Разграниченията между цикличните и структурните кризи, което правя с оглед на по-задълбоченото вникване в същността на съвременната криза, не означава, че алгоритмите на циклите, на дългосрочните вълни (по Кондратиев) и на т.нар. финансови „балони”, не са свързани помежду си или не се допълват в реалността. „Действителността - пише Джордж Сорос, анализирайки рефлексивността на решенията във връзка със сегашната глобална криза – винаги е по-сложна от опозициите, които вкарваме в нея. Последната криза може да се сравни със стогодишна буря. Редица кризи доведоха до нея. Те мога да бъдат сравнени с пет- или десетгодишни бури. Регулаторните органи, които се справяха успешно с по-малките бури, не постигнаха подобен успех, когато приложиха същите методи за да се справят и със стогодишната буря”.[2, стр.53]

Първата структурна криза от по-ново време, която най-често се анализира от учените-икономисти, е от края на ХIХ и началото на ХХ век и обхваща водещите страни в света. По онова време, в основните  технологически центрове (Великобритания, Германия и САЩ)  започва криза, породена от пренатрупване на капитали,   нова техника и технологии в добивната и преработващата промишленост със съответните затруднения  в пласмента на продукцията. Тези отрасли получават бурен разцвет през периода на растежа. Задържането на продажбите значително забавя връщането на кредитите и процесите на започналия научно-технически прогрес в тези  сфери, представляващи база за развитието на цялата икономика. Действията на банките и фирмите са разпокъсани. За САЩ всичко приключва благополучно със започването на Първата световна война и след създаването  на Федералната резервна система (ФРС), в качеството на  централна банка на страната. Тя осъществява централизираната емисия на пари  и регулирането на кредитната политика, като по този начин поема върху себе си и икономическите рискове, породени от възпроизводствения процес и натрупани дотогава в децентрализираната банкова система. За европейските страни  кризата  завършва с политическия и икономически разгром на Германия, налагането  на сериозни контрибуции и прекрояването на политическото и икономическото  пространство в Европа и  света в интерес на страните- победителки.

В частично  уравновесените, в резултат от преразпределението на пазарите, икономики настъпва бурен растеж. Стимулирането на съвкупното вътрешно търсене в САЩ,  чрез ФРС и банките, изпреварва темповете на икономическия растеж.  Това свръхликвидно търсене се насочва  от държавата към фондовите  пазари  и недвижимостите, с оглед развитие на инициативата и подпомагане на домакинствата. Във все още непреминалата  в равновесно състояние структура на икономиката съществено се изменя делът на отделни отрасли в БВП, структурата на себестойността и доходите.  Същевременно се проявява и емпиричната закономерност, при всеки  подем,  отделни сектори и производства да се оказват свръхинвестирани. Прекалената свръхликвидност, създавана в банките, на базата на емисиите, и служеща за кредитно стимулиране, се превръща  в източник на  създаване на  финансови “балони”. През 1927, в САЩ, най-напред се пука балонът между търсенето и предлагането на недвижимости, а през 1929 – балонът на фондовите пазари. Така започва Голямата икономическа криза (Голямата депресия), която в икономическата литература се разглежда като класически пример за структурна икономическа криза.

Първоначално, кризата върви по т. нар. дефлационен сценарий, т. е. цените на стоките падат,  а  властите  не вземат никакви мерки за подпомагане на стопанските структури. Така спадът в икономическия растеж е в рамките на 1% месечно и до  края на 1932  съвкупният натрупан спад на американския БВП достига  35-40%, в сравнение с периода преди кризата [3]. Силно намалялото търсене и цени значително забавят връщането на старите дългове. През 1932, общият размер на неизплатените кредити достига 250% от БВП на САЩ [2, стр.123].

По това време механизмите на паричната политика  за предоставяне  средства на частните  структури са ограничени  до оборотно кредитиране.  Инвестициите не са предмет на банково кредитиране, а на борсови операции, без банково участие. За спасяване на икономиките  се утвърждават триединните принципи на управление на стопанството, лансирани от Джон Кейнс: инвестиции, заетост и пари [4]. Бюджетните програми съдействат  основно за реализирането на  инфраструктурни   работи, но малко средства достигат до частния предприемачески сектор за нови технологии и производства. След кризата, стимулиращо иновационната активност равновесие реално настъпва едва с разрушаването на технологическите центрове в Германия, Япония и, частично, Великобритания и преразпределението на пласментните им пазари. На практика, Втората  световна война прекроява политическото и икономическото пространство, разпада се британската колониална система и се установява господството на щатския долар, като световна валута.

Възходящият тренд на водещите, активно регулирани от държавата, пазарни икономики (с циклични кризи в отделни страни и региони) продължава до седемдесетте години на ХХ век, когато бележи началото си мащабната, наричана от мен квазиструктурна криза на капиталистическата икономика. Тя се характеризира със спад на ефективността на капитала, но с незначителни фалити. Някои автори я наричат криза на държавната форма на регулиране, защото с приетите тогава мерки против нея започва възходът на новата неолиберална форма на устройство на икономиката.

Кризата се разгръща постепенно от момента на поява на първите и симптоми, през 1966, когато нормата на печалбата в САЩ, Великобритания, Германия и Франция започва дълъг път на снижаване [5, рис.3.1]. С пълна сила кризата се проявява през 1973, когато е налице и спад, и инфлация, нарастваща с неконтролирани ускоряващи се темпове (стагфлация). Окончателното разпадане на Бретънуудската система разтърсва из основи международните валутни и финансови институции. Кризата продължава до самия край на 70-те години.

Този път властите виждат потенциала на ситуацията, който води към излизане от кризата, не толкова в прякото стимулиране на мащабното нарастване на частното търсене, колкото в постигането на много по-пълна мобилност на капитала чрез значително намаляване на държавното макроикономическо регулиране, в това число във финансовата сфера. В САЩ например, държавата се оттегля от активен контрол в такива регулирани преди сектори като транспорта, комуникациите и енергетиката, и си оставя правото да се намесва в стопанската дейност само за намаляване на инфлацията – не и за безработицата. Приватизират се голямо количество държавни услуги, снижава се данъчното бреме за бизнеса и състоятелните лица. Същевременно, значителни правителствени поръчки се насочват към информационните технологии и за отбранителни програми.

Прилагането на тези монетаристични принципи, издигнати от Милтън Фридман [6] съвпадат по време със завършването на фазата на формиране на ядрото от базови (радикални) иновации[1], свързани с микроелектрониката и програмното осигуряване. Това е ядрото на технологическия фундамент на новата вълна на дългосрочно развитие, наречена по-късно вълна на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). През 70-те и 80-те години, за ценните книжа на фирмите–новатори в тази област се формира търсене от много инвеститори в реалния сектор. Натрупаните частни капитали от предишните години на подем и средствата от правителствените поръчки, при условията на вече създаденото технологическо ядро от ключови иновации и производства, бързо формират нови възпроизводствени вериги, нови отрасли и пазари.

В началото на 1990 фирмите от реалния сектор в САЩ вече са усвоили основните вътрешни технологически ефекти, обрали са „каймака” от използването на базовите иновации на микроелектрониката и програмирането, постигайки ръст на производството и ефективността: чрез широко разпространение на информационните технологии (ИТ) са автоматизирани всички ключови процеси на функциониране на производствения капитал, осигурена е интегрирана автоматизация на финансовия контрол и операционната дейност, свързана с веригите на доставка и отношенията между доставчици и клиенти. След краха на икономиките на бившите социалистически страни възникналите нови пазари в тях стават изключително удобни ниши за по-нататъшно разгръщане на дългосрочната вълна на развитие и за прилагане принципите и методите на неолибералната политика в практиката на управлението. Секторите на реалните икономики в тези страни, с остатъците си от монополистически структури и държавно регулиране, дори при бързо реализиране на мащабни приватизационни програми не биха могли да постигнат ефективно и догонващо техническо превъоръжаване в съответствие с новата вълна в САЩ и водещите пазарни икономики, но във финансовата сфера либералните икономически теории намериха добра почва и функционирането на финансово-банковите системи на тези страни бързо бе подключено към глобализирането на финансите в световен мащаб.

Сегашната криза като „патова ситуация” между два технологични фундамента на развитие

Начало на настоящата икономическа криза даде спукването на балона на ипотечния пазар в САЩ през 2007, което взриви формиралия се към това време финансов супербалон, отразяващ несиметричността, от обществена гледна точка, на разделението на труда и създавания от него продукт във водещата в света американска икономика. Още от самото начало на кризата, базирайки се на виждането за нея като резултат преди всичко на „пазарен фундаментализъм”, подробно анализирах генезиса и нейните социално-икономически аспекти и прояви в американската, световната и българската икономика [8]. Не по-малко важно е обаче да се анализира съвременната криза и в материално-технически и научно-технологически аспект, отново изхождайки от понятието „пазарен фундаментализъм”, което големият финансист и успешен предприемач Джордж Сорос [2] използва, за да дефинира доминиращата рефлексивна политика на финансовите власти след 80-те години като политика, третираща пазарите в качеството на автокорективни и прилагаща изключително монетаристични методи за въздействие.

След 1990, развитието на американската икономика навлезе в информационната епоха: новият технологически фундамент на микроелектрониката и програмното осигуряване започна да доминира, ИКТ започнаха да проникват във всички нейни и на обществото пори, а равнището на информираност на отделния човек и компаниите достигна небивала висота. Ключовите технологии на новата вълна все повече се обвързваха със сферата на обращение и, преди всичко, с борсовите и финансовите услуги. Получавайки от държавата достатъчно кредитни ресурси, финансовите институции, на базата на все по-усъвършенстваното програмно осигуряване, започнаха все повече да прилагат схеми на изпреварващо финансиране. В тях като обезпечение на кредита се ползват още неполучени „очаквани доходи”. По правило, по тези кредити се залагат акции на компаниите-кредитополучатели, като стойността на акциите непосредствено се свързва с величината на очакваните доходи, а размерът на кредита зависи от равнището на капитализация на компаниите. Тези схеми позволяват на предприемачите да започват нови проекти и поемат нови рискове, без да чакат да се откупят старите проекти. Това помага за ускоряване темповете на НТП.

За да намалят финансовите си рискове, кредиторите прехвърляха все по-голяма част от кредитите си на други инвеститори чрез хеджиране на риска, най-вече чрез секюритизация на дълговете, т.е. чрез пускане и разместване на пазара на нови производни ценни книжа – деривати. Когато възможността за продажба и купуване от нови инвеститори се оценява като положителна, свързаните с даден проект финансови рискове се категоризират като приемливи, независимо от реалната ефективност на проекта. Всичко това доведе до рязко повишаване на интегралната икономическа неопределеност в ускореното реализиране на НТП. Но той, грубо казано, постоянно не успяваше да се откупи. Пораждаха се нови надежди за бъдещи доходи и се стимулираше изпреварваща динамика на дълговете спрямо реалния икономически ръст. Иновационният потенциал постепенно, но последователно се насочваше не към иновации, свързани с по-нататъшното проникване в структурата на материята и постигане на нови технологии с по-ниска енерго- и обща ресурсоемкост, а към такива, свързани с тънкостите на програмното осигуряване и със спекулативните ефекти от информационното превъзходство над конкурентите. Ориентирите за конкуренция в реалния сектор излязоха извън рамките на отрасловата иновационна политика – рационализация на производството, качество на продукцията и услугите, нови технологии за преработка на суровините и ресурсоспестяване.

Чрез информационно-комуникационните технологии за капитала в САЩ се създадоха подходящи условия да може, изпреварвайки конкурентите, бързо да сменя формата си, т.е. да успява в реално време да се превъплъщава от едни активи в други. Тази свръхмобилност стана конкурентно преимущество на американския капитал и му позволи своевременно да намира и използва всякакъв род възможности, в това число спекулативни, независимо от това къде възникват. Нещо повече – съвременните компютърни програми позволяват да се „проиграват” уникални сделки за покупко-продажба на инвестиционни инструменти и, изпреварвайки пазара, да се играе на моментната разлика между доходността от купуваните акции и лихвата по кредита, получен за тяхното купуване. Със специален софтуер „финансов робот” може денонощно легално да се сканира световната финансова система, търсейки евтини кредити в едни зони и изгодни финансови инструменти - в други. Търсенето на приемливи варианти в тази посока, на практика, започна да става с електронна скорост и да придобива глобален характер. В условията на глобализацията именно изпреварващото използване на съвременни ИКТ във финансовата сфера позволи на американската икономика да се специализира и силно да изпревари другите в този кръг от услуги, които предоставя както на собствения, така и на чуждестранния капитал. Това съществено повлия върху международното разделение на труда.

С помощта на внедряването на ИКТ, финансовият бизнес в САЩ и водещите западни икономики постигна максимални преимущества пред държавния регулационен механизъм. Още в началото на 2000-те години много експерти изразяваха становище, че широкото използване от банките на компютърни технологии за секюритизация на дълговете поражда специфичен, синергетичен ефект и информационна асиметрия, които могат да дискредитират и дори да сринат пазара на ценни книжа. Именно неконтролираното нарастване на дълговете и многократното прилагане, от финансовите власти, на монетарни или фискални стимули за моментното спасяване на финансовите институции, застрашени от фалити при текущите балони, станаха онези „критически технологии”, които, от една страна, осигуриха финансово-икономическото доминиране на Съединените щати, а от друга – доведоха до експлодиране на супербалона при сегашната криза.

Структурната деформация на американската икономика и общество в резултат от „пазарния фундаментализъм” и „монетаристичното яхане” на научно-техническите новости най-ясно личи от следните факти и показатели:

-                      Общият размер на неизплатените кредити в САЩ, през 2008, достигна 365% от БВП, като в тях не се включват широко употребяваните дериватни финансови инструменти (при 250%, през 1932) [2, стр123];

-                      Рязко се влоши съотношението между показателите за средния годишен ръст на печалбата и работната заплата в частния сектор: за периода 2000-2007 те са съответно 8,2% към 1%, докато за периода 1979-1990 те са 2,6% към 1,7% [9];

-                      Печалбата на финансовия сектор, в процент от общата печалба на всички американски корпорации, нарасна от 14%, през 1981, на 39% - през 2001 и на около 50%, през 2007 [8, стр.10];

-                      Дългът на домакинствата в проценти от разполагаемия личен доход нарасна от 66% през 1980, на 91,1%, през 2000 и на 128,8%, през 2007. При това годишният реален медианен доход на домакинствата, отразяващ деловата активност (а в известна степен и реалния потенциал за платежоспособно потребителско търсене), през 2007 спадна под нивото на 2000. [10];

-                      Стремително нарасна общата величина на американския дълг, който към 2008, превиши 50 трилиона долара, или 90% от световния БВП. Дългът на федералното правителство, за 2000-2008, нарасна от 5,7 до 10,7 трилиона долара. Основни държатели на американски държавни облигации, към началото на кризата, са Китай (653 млрд. долара), Япония (585 млрд. долара) и нефтоекспортиращите държави [11]. С това световните дебаланси от капиталови потоци достигнаха критични предели, отслабването на привлекателността на американския долар като резервна валута се засили и назря необходимостта от по-бързо развитие на вътрешното потребление на страните с капиталов излишък (преди всичко Китай).

В тази ситуация, мерките, които предприеха САЩ и повечето страни в света след 2007-2008, въпреки разнообразието им, естествено се насочиха, преди всичко, към масирана държавна парична интервенция във финансовите институции – банки, ипотечни агентства, застрахователни компании и други. Ако не беше осигурена такова мощна държавна подкрепа, финансово-банковата система в повечето страни по света отдавна щеше да се срине с още по-тежки последствия за нея от тези през 1929-1933. Световната финансова система обаче остана нестабилна в самата си същност, понеже е изградена, по думите на Джордж Сорос, „на базата на фалшивата предпоставка, че финансовите пазари спокойно могат да се ръководят сами” [2, стр. 129], т.е. без при решенията да се отчита изключителното неравновесие, в което се намира цялата социално-икономическа система. Затова считам, че е нужен модел на функциониране и регулиране на съвременната икономика, по-добре обвързващ финансите с реалното производство, което, за разлика от глобално организираните финанси, се развива преимуществено в национални възпроизводствени вериги и контури.

В момента в САЩ и водещите световни икономики усилено се формира ядрото от технологии и опитни производства на настъпващата нова дългосрочна вълна на развитие. Това ядро може да се сведе до нанотехнологиите, клетъчните технологии и методите на генното инженерство. Преминаването от първата фаза, формираща ядрото на новия технологически фундамент на производство, към втората фаза на бърз растеж и масово тиражиране на новостите, се очаква в периода след 2015, когато, според прогнозите на Научния фонд на САЩ, годишният оборот от такива базови иновации на пазара ще достигне 1-1,5 трилиона долара [12]. За широкото им прилагане трябва да се постигне и съответна готовност на социално-икономическата среда за формиране на нови високоефективни възпроизводствени вериги около тях. Постигането на такава готовност е може би най-сложното предизвикателство пред властите и мениджърите във всички страни в стремежа за устойчиво развитие на националните и световната икономика.

В множество изследвания на водещи световни учени – Герхард Менш, Дмитрий Львов, Сергей Глазьев и др. [7;13], дългите цикли на развитие се разглеждат под формата не на „късчета” от вълни, а на S-образна, или логистическа крива. Фактически, те описват траекторията на жизнения цикъл на технологическия фундамент на производството[2]. На завършващия етап на предишния технологически фундамент възниква нов, а преходът от един жизнен цикъл към друг се характеризира с „технологически пат”, тоест закономерна пауза в постъпателното развитие на икономиката, време за структурно преустройство. Сегашният „пат”, по същество, е на границата между фундамента от технологии на микроелектрониката и програмното осигуряване и този на нанотехнологиите, клетъчните технологии и методите на генното инженерство. Предишният фундамент се градеше на достиженията на микроелектрониката в управлението на материалните процеси на „микронно” равнище, а сегашният фундамент – на използването на посочените по-горе базови иновации, опериращи на равнището на една милиардна от метъра. На новото нано-равнище се създава възможност да се променя молекулярната структура на веществото, да му се придават целесъобразни нови свойства, да се прониква и променя клетъчната структура на организмите. Разликата между двата технологически фундамента на производството, по същество, е в дълбочинното проникване на технологиите в структурата на материята и мащабите на обработка на свързаната с това информация. От тук е различна и ролята им за ефективността и устойчивостта на процеса на развитие. Днес кризата на фондовите пазари, спадът на производството и ръстът на безработицата, на базата на конкретни статистически изследвания, могат да се идентифицират като типични прояви на депресия по модела на дългите вълни, при смяна на технологическия фундамент на производство [14].

Съвременната криза, наред с влошаването на инвестиционния климат и намаляване разпространението на неефективни иновации, спомага за преориентиране на инвестициите към реални и свързани с научно-техническите тенденции активи. Затова, в редица икономики по света (не само водещите) се наблюдава тясна взаимосвързаност на мерките за изход от депресията с такива по създаването и разширяването на елементи от новия технологически фундамент. Изпреварващото усвояване на ключови производства, свързани с нанотехнологиите, клетъчните технологии и методите на генното инженерство, ще даде възможност на иновативните икономики да получат интелектуална рента в глобален мащаб и за нейна сметка да финансират по-натъшното разширено възпроизводство на новия фундамент. В такива ситуации, за всяка страна е много важно ясно да формулира своя национална стратегия. Тя трябва да отразява реалните и възможности за ускорено развитие на гребена на новата дългосрочна вълна на икономически растеж, на базата, първо на бързото формиране на опитни производства, свързани с ключовите иновации, и второ - на модернизация на отраслите, които разпространяват технологическия фундамент и могат да се разглеждат като носещи производства на вълната.

Известният руски учен академик Сергей Глазьев [15] разглежда като такива  „носещи” производства информационно-комуникационния сектор, електронната, атомната и електротехническата промишленост, фармацевтичната промишленост, слънчевата енергетика, ракетно-космическата промишленост; авио- и приборостроенето, клетъчната медицина и други. Сред „носещите” в новата вълна, той включва и редица водещи отрасли от предишната вълна, като образованието, здравеопазването (чиято ефективност ще нарасне многократно с използването на клетъчни технологии и методи за диагностика на генетични болести), селското стопанство (използващо достиженията на молекулярната биология и генното инженерство), а също химико-метеорологическия комплекс, строителството, авто- и корабостроенето, които широко ще използват създаваните нови материали с предварително зададени свойства. Към всичко това бих добавил като по-общо приоритетно направление и „пълномащабните технологии в тези области”. Големият въпрос е без да повтаряме другите, какви ще бъдат нашите приоритетни технологии в тези области, какво ще правим ние, което не умеят другите?

Изходът

Системно погледнато, в световното стопанство има капитали за повишаване икономическата активност на основата на новия технологически фундамент. Нужно е обаче, от една страна, преобразуване на световната финансова система в посока към развитие и по-добро съчетаване на глобалните, регионалните и националните регулатори, а от друга - такова преустройство на националните финансово-банкови институции, което да ги направи способни да управляват финансовите си дебаланси с осигуряване на рационално равнище на спестявания и на инвестиционна активност. Такова преустройство не може да не доведе обаче до намаляване ръста на потребление и промяна в спестяванията и държавните разходи във водещата световна икономика – американската, с възможно изостряне на социалните конфликти и отслабване на геополитическите и амбиции. Така че изходът от глобалната криза, в значителна степен, зависи от това, доколко САЩ ще се окажат способни на такова преустройство.

Заплахите за устойчивостта и по-нататъшното развитие световната икономика, в това число на САЩ и другите водещи в икономическо отношение страни оказаха силно въздействие върху членовете на Г-20, които още през ноември 2008 приеха безпрецедентна за периода на „пазарния фундаментализъм” Декларация за финансовите пазари и световната икономика. Тя изразява общо желание страните да обединят своите усилия за коригиране действията на пазарните сили и засилване ролята на държавите в новите сфери на дейност, породени от научно-техническия прогрес. Ще бъде неточно да цитирам една или друга част от системно разработената „Декларация”, тъй като мога да изкривя нейното комплексно значение – важното е мерките да бъдат изпълнени. Без преувеличение може да се каже обаче, че появата на „Декларацията” и решенията от следващите срещи на Г-20 свидетелстват не толкова за отричане на либерализма от страна на прагматизма, колкото, че се поставя начало на развитието на нова икономическа парадигма на ХХI век. Изходен момент на набелязаното са устойчивостта на световното стопанство и стабилността на развитие на националните икономики като гаранция за правата и свободите на гражданите. Общонационалните интереси определят формата за реализиране на частните интереси. Колкото повече пазар, толкова повече е нужно регулиране от страна на държавите и толкова по-голяма е отговорността им за векторите на икономическо и социално развитие на страните и регионите.

Сложно е да се прогнозират конкретните промени, които постепенно следва да настъпват в духа на „Декларацията”, още повече, че с отслабване на някои от проявленията на кризата, неизбежно се засилва сблъсъкът на стопанската практика с „пазарните фундаменталисти”. Очертават се обаче няколко посоки на активност, които е важно да отбележим:

-           Обсъждат се мерки за преобразуване на международната валутна система, чрез разширяване на валутите, включени в специалните права на тираж, включително с китайския юан. Тези права ще позволят да се постигне целенасочено международно кредитиране в посоки, където кредитите са най-необходими, а богатите страни, които не се нуждаят от допълнителни резерви, да прехвърлят дялове на нуждаещите се страни. Същевременно, това би позволило на долара да възстанови частично позицията си на предпочитана резервна валута, а на китайската икономика – да продължи възхода си като нов двигател в ръста на световното потребление.

-           Активно се дискутира цялостното преобразуване на международната валутна система чрез въвеждане на наднационална световна резервна валута, под контрола на световната икономическа общност, като за преходна мярка се предлага система от няколко регионални резервни валути при съответна реорганизация на МВФ и Световната банка. Тази идея се поддържа както от лидери на редица страни (например Нурсултан Назарбаев), така и от много икономисти със световно име, в т.ч. Нобелови лауреати по икономика (напр. „бащата” на еврото Робърт Мъндел) [16]. Смятам, че сериозността и остротата на предлаганото цялостно преустройство все още не се осъзнава от всички като изключително сложен проблем на преразпределение на икономическата власт между страните-лидери и затова то е по-трудно осъществимо (особено чрез бърза реализация) при съществуващите разделения на труда и тенденции в научно-техническото развитие.

-           Предлага се установяване на по-ясни и прозрачни правила за регулиране на пазара на сложни (вторични) финансови инструменти със създаване на контролирани площадки, например под формата на клирингови палати, където да се осъществява борсова търговия. Това ще касае преди всичко пазара на кредитни суапи. Същевременно, често се обсъжда и необходимостта от въвеждането на допълнителни данъци за определени спекулативни сделки.

-           Обсъждат се мерки за намаляване на възможностите за изкуствено надуване и сваляне на цените на енергоносителите (нефт), чрез периодичното им преразглеждане и фиксиране въз основа на по-добро балансиране интересите на производители и потребители.

-           Създават се нови финансови инструменти или се предлага връщане към изпитани преди инструменти, на базата на усъвършенстван мониторинг върху предлагането на парични средства и върху достъпа до кредити, в зависимост от настъпващи промени в настроението на пазара и от потенциални дисбаланси.

-           Обсъжда се намаляване на универсалността и връщане към по-добра специализация в дейността на банките и другите финансови институции, например по-добро разграничаване между инвестиционните и търговските банки с отделяне на търговията със собствени инструменти на различни пазари.

-           Разширява се действието на различни регионални финансови инструменти в пространства, които са достатъчно еднородни и близки по развитие, от социално-стопанска гледна точка. В последно време тази специфична тенденция в процесите на глобализация се засилва. В момента, в света действат над 30 интеграционни групировки с различен формат и се реализират около 80 регионални търговски споразумения.

-           Предприемат се мерки за по-добро обвързване на бюджетно-фискалната политика с банково-паричната политика в регионално-национален аспект[3]. Свидетелство за това е активизирането на усилията и действията по въвеждането на правила за дългосрочна финансова устойчивост на равнище държави и регионални съюзи (под формата на „пактове”, „бордове” и т.н.). При съвременната нестабилност обаче, те могат да бъдат успешни само ако дават възможност както за по-добра бюджетна дисциплина, в годишен план, така и за нужните в дългосрочен план по-добър бизнес-климат и инвестиционна активност.

-           Разширяване на държавната подкрепа за актуални образователни програми, стимулиране на заетостта, подкрепа за пенсионните и здравно-осигурителните фондове и за гарантиране на влоговете. Внедряват се нови форми на контрол на обществото върху качеството и ефективността на програмното бюджетиране и проектния мениджмънт при провеждането на различните политики на властта в социалната област и екологията.

Разгледаните направления и пакети от мерки, в обсъждането на много от които имах възможността непосредствено да участвам на различни международни форуми, не изчерпват системното преобразуване, от което се нуждае функционирането и регулирането на пазарната икономика днес. По всяко от тях са необходими допълнителни изследвания и моделиране, особено в контекста на конкретните национални икономики.. Смятам обаче, че те добре разкриват логиката и насочеността на промяната, която днес се очертава в системата на пазарната икономика. Така както след Великата депресия пазарната икономика излезе от кризата чрез модела на държавно регулиране от позициите на дългосрочното научно-техническо и социално развитие, така на съвременния етап може да се очаква по-нататъшно развитие на този остарял модел съобразно новите реалности, като модел на регулируема пазарна икономика от глобално-регионален характер. С това, още веднъж би се потвърдила общата закономерност за спиралообразно развитие на човешкото общество, доказваща неизбежното остаряване и смяна на всеки основен модел на развитие с предшестващ го модел, но вече съобразен с новото историческо равнище.

 

Бележки:

1. След Йозеф Шумпетер, в икономическата наука базови (първични или радикални) иновации се наричат тези, които създават основите за появяване и образуване на нови отрасли, пазари и нови видове професии. Те откриват ново поле за човешката дейност [7].

2. Някои автори вместо понятието “фундамент” използват понятието “сектор”, но то не отразява достатъчно добре клъстерния характер на явлението и неговата роля като локомотив на растежа.

3. По-подробно за изкуството на баланса между двете политики [17]

 

Източници:

[1] John Hicks, Value and Capital, 1939;

[2] Джордж Сорос, „Лекциите на Сорос в Централноевропейския университет”, С., Сиела, 2010;

[3] М. Хазин, http: / worldcrisis.ru/crisis, 22.09.2010;

[4] John Keynes , The General Theory  of  Employment, Interest and Money, 1936;

[5] Dumenil, Gerard and Dominique Levy, Capital Resurgent: Roots of the Neoliberal Revolution. Cambridge and London: Harvard University Press, 2004;

[6] Milton Friedman,  “The Optimum Quantity of Money”, 1969  и др.;

[7] Й. Шумпетер, „Теория экономического развития”, М., изд. Прогресс, 1982;

[8] Р. Георгиев, „Кризата изисква системна промяна”, С., 2010;

[9] U.S. Bureau of Economics Analysis, 2008, таблица 1.14 и 1.1.4 (www.bea.gov);

[10] U.S. Bureau of Economics Analysis, 2008, таблица 2.1.; Federal Reserve System, таблица 2.100 (Бюро за икономически анализ www.bea.gov; Федерална Резервна система www.federalreserve.gov);

[11] www.vedomosti.ru - Электронное бизнес-издание совместно с "The Wall Street Journal" и "Financial Times", 19.11.2008;

[12] http://www.kapital-rus.ru/strateg_invest/element.php?ID=5863;

[13] С.Ю. Глазьев, „Теория дългосрочного технико-экономического развития”, М., ВлаДар, 1993;

[14] П.Ф. Андрукович, Долгосрочная и средносрочная динамика индекса Доу-Джоунса // Проблемьi прогнозирования, No.2, 2005;

[15] С.Ю.Глазьев, Мировой экономический кризис как процесс замещения доминирующих технологических укладов, сп. „Вопоросьi экономики”, No.3, 2009;

[16] Астанинский экономический форум I-IV, 2008-2011г. (www.aef.kz)

[17] Р.Георгиев, „Паричната политика като изкуство на баланса”, С., 2004

* Преподавател в СУ „Св.Кл.Охридски”, вицепрезидент на Международния съюз на икономистите (IUE)

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2011/1091-zakonomernostite-na-revoliucionniq-haos-posledicite-ot-sybitiqta-v-arabskiq-svqt-i-predizvikatelstvata-pred-bylgariq

Динамиката на събитията в Северна Африка и Близкия Изток е такава, че всеки анализ днес трябва да се допълва и коригира след броени седмици, а някои  прогнози трябва да се преформулират като свършен факт. Първоначалната изненада и недостиг на информация постепенно бе заменен с изобилие от репортажи, коментари и анализи от този регион на света. Изхождайки от това, смисълът на всеки опит за анализ на този етап би могъл да бъде в опита за обобщаване на оценките и изводите, за посочване на погрешните реакции и възможните сценарии на по–нататъшното развитие, както и за последствията, в геополитически план, и необходимата реална политика  в близко бъдеще, включително и на България.

Причини за събитията

Първоначалната реакция в света показа, че има наслоени твърде много предразсъдъци и погрешни представи, както и, че не познаваме в дълбочина развитието на региона, станал арена на протести, водещи до фундаментални бъдещи промени, но същевременно сме упоени от спокойствието на безсъвестното, но печелившо сътрудничество със стабилни на пръв поглед диктатури. Затова първите реакции бяха на страха от идването на власт (и застрашаване на енергийните доставки) на радикално ислямистки режими, т.е. на враждебни на европейската цивилизация сили. Действителните причини обаче, се оказаха (а за експертите винаги бяха) съвсем други:

-  Социално–икономически, а не религиозни;

-  Лишаване на народите от елементарни демократични права от диктатори, задържали се на власт няколко десетилетия (Либия– 42 години., Йемен–33, Египет– 30,  Тунис– 23, и т.н.) ;

-  Възмущение и недоволство от фалшифицирани и манипулирани избори (например в Египет и Йордания, през есента на 2010);

-  Демографски: постоянен, устойчив прираст на населението, значително превъзхождащ икономическия ръст (където е имало такъв) и, вследствие на това, безперспективност за развитие и живот на младите хора.

-  Безпрецедентно разрастване на корупцията и грабежа от управляващите прослойки;

-  Безспорното влияние на географски близкия регион на Европа, на постиженията на европейската демокрация и техническата цивилизация и  ролята на новите медии;

-  Неуспехите на неубедителната политика на Запада в района на Близкия Изток и продължилите дълги години военни действия в Ирак и Афганистан.

Разбирането за основната причина – социално-икономическата – изисква, като начало, един по-далечен поглед назад: развитието на региона изостана през последните 40 години, докато други страни, като източно азиатските например, междувременно го изпревариха. Освен това, тези страни останаха встрани и от развиващите се демократични и икономически процеси в Европа. Същевременно обаче, трябва да признаем наличието на културен ренесанс в арабските страни и формиране на нов елит, въпреки диктаторските режими.

След кризата през 2008, когато имаше протести в някои страни, нещата се влошиха, вместо да се подобрят. Спекулативно нарастваха цените на хранителните стоки, хората загубиха в кризата основния си капитал и собственост, безработицата непрекъснато растеше (през последните пет години в страните от Северна Африка и Близкия Изток имаше три увеличения на цените на хранителните стоки). Въпреки обобщените данни на ООН за 1 милиард гладуващи, тенденцията сочи, че броят на живеещите в екстремна бедност, до 2015, ще се удвои, вместо да намалее. На 12 август 2008 държавните ръководители от ЕС в Париж гласуваха 1,7 трилиона евро за стабилизация на банковата система. В същото време  беше съкратен бюджета на Програмата по прехранване и селско стопанство на ООН  с ½ – от 6 на 3 милиарда долара. Засегнати бяха страни като Йемен и други, които разчитаха на тези средства.  Само от юни 2010, 44 милиона души попаднаха в огромната маса на  екстремно бедните.  Фактът, че на всеки 5 секунди в света умира човек от глад, сякаш не съществуваше, особено за онези, които на Лондонската борса спекулативно изкупуваха суровини и вследствие на това рязко се вдигаха цени на хранителни стоки и продукти. А за страните от този регион пшеницата, захарта, царевицата, соята имат по–голямо значение.

Изненада ли бяха събитията от януари–февруари 2011?

Истината е, че имаше редица  предупредителни сигнали, които не бяха взети предвид:

-  Докладът на Програмата  по изхранване и селско стопанство към ООН предупреди още в началото на 2010, че 27 държави са в криза в сферата на осигуряването на населението, от която няма да могат да излязат без чужда помощ. Прогнозираше се, че през 2011 положението ще се влоши, особено в големите градски центрове с нарастваща концентрация на населението в развиващите се страни.

-  На американския президент Барак Обама беше връчен доклад за слабите арабски режими, между които и Египет, в който се предупреждаваше за неизбежни социално–икономически и политически сътресения.

- Още преди година Програмата за изхранване и селско стопанство сочеше, че 1/3та от населението в Йемен например, не се дохранва, а 7 милиона гладуват. През май 2010, в Женева, представителката на ООН  Емилия Газела предупреди, че „тези хора имат само три възможности: да въстанат, да се изселят или да умрат”.

- Още през септември 2010 в Мозамбик избухнаха вълнения, при които имаше убити и ранени в столицата Мапуто. Впрочем, от 2007 до 2009, включително, зачестилите бунтове в света, предизвикани от глад и  бедност и предвещаващи ефект на доминото, са над 60.

Първоначалните опити в коментари в Европа и САЩ да се търси някаква прилика между събитията в Северна Африка и Близкия Изток със събитията в Източна Европа отпреди 21 години бяха неверни и неоснователни именно поради горните  причини и поради коренно различната, идеологическа основа, на противоборство в нашите страни тогава.

Прибързано, повечето медии квалифицираха събитията като революции, докато в действителност ставаме свидетeли на „революционен хаос”. Разбира се, че това е началото на фундаментални промени, но революциите всъщност още не са се състояли и не във всички страни се очертават гаранции, че ще има успешни такива.

Втората заблуда, след въвеждането на понятието „революции”, е във формулировката „демократична вълна”. В някои случаи дори започналите като „демократични” протести, бяха овладени от  елити на национално или местно ниво, превърнали ги в инструмент за прокарване на властови и икономически интереси (например в Йемен).

Важен момент е, че събитията бяха предизвикани отвътре, а не отвън, както в Ирак и Афганистан. От друга страна обаче, до този момент не възникнаха някакви нови и значими партии и движения, които да се идентифицират като носители на революционни и демократични промени.

За характера на протестите е особено важно да отбележим, че те не съдържаха анти западни, анти израелски и религиозни лозунги. Отсъстваше чуждия виновник–„ционистите”, „американците”. Демонстрантите се бореха за себе си, за правата на всеки един, при това в повечето случаи не искаха да вземат властта, а по-скоро да окажат натиск върху правителствата да предприемат реформи.

Освен това, носителите на протеста в Либия се оказаха коренно различни от тези в Тунис и Египет, не само заради въоръженото насилие. Техният състав бе друг: очевидно, че образованите младежи, технически грамотните и свързаните с някакви европейски ценности нямаха това значение в Либия, което имаха подобни хора в Тунис и Египет. На площадите нямаше жени, а мъже с автомати.

Стихийни или планирани и режисирани събития

Въпреки че историята на арабския свят показва, че подобни „революции” рядко са спонтанни, а в повечето случаи зад тях стоят по–силни играчи, както се изрази един коментатор, съпоставянето на аргументите не свидетелства убедително за разиграван сценарий:

За планирани и предизвикани събития:

-  САЩ тайно са подкрепили планове за смяна на Хосни Мубарак, като са провели подготовка на египетски младежи още през 2008, като в тези планове се е посочвало дори и времето за това – 2011. Разкритията са от публикувани от „Уикилийкс” документи;

-  Преди повече от три години САЩ са сондирали, под формата на семинарни занятия, председатели на парламентарни комисии по външна политика и отбрана и заместник министри от 42 страни (общо 84 души) с въпроси, дали чрез външна намеса или подготовка на населението във всяка отделна страна могат да се премахнат диктаторските режими и да се утвърди демокрацията;

- Противно на коментарите за Египет, като приятелска, проамериканска страна, отношенията между Мубарак и Обама са били повече от хладни. Освен това, разбирането, което ще потвърди и всеки експерт, е било, че промените в Египет, които стояли на дневен ред от три години насам, ще окажат въздействие върху целия регион, т.е. страната е считана за ключов фактор в това отношение.

Против конспиративните теории за подготвен сценарий

- Събитията предизвикаха изключително рискова ситуация за целия регион и за ролята на САЩ и неговите съюзници, като Израел, което прави малко вероятна съпричастността им към тях.

- Застрашени бяха важни дипломатически и военни схеми на САЩ в региона. Последствията от такива размирици дават коз на един от основните противници на САЩ – Иран.

- Принудителната смяна на официалната позиция на САЩ към досегашните диктатори, подкрепяни от тях, и декларираната от Вашингтон подкрепа за демонстриращите маси, носи в себе си доказателство за двуличие, което още повече подронва спадащия авторитет на САЩ по света.

- Забавената реакция и колебливостта при вземането на решения свидетелства за изненада, а не за подготвен и стриктно проведен сценарий.

- Вярно е, че САЩ предоставяха дори софтуер на активисти от опозицията за прикриване на интернет–трафика и кодиране на информацията в мрежата, но за Иран, а не за Либия (впрочем дори това се оказа неуспешно – кодовете бяха разбити и опозиционерите изловени, да не говорим, че това е нещо като масов шпионаж, подривна дейност).  Египетските младежи бяха още на етап обучение в използване на Twitter и Facebook. Изглежда, че тази „играчка” избухна в ръцете на американците и не се знае тепърва още колко и какви вреди ще нанесе.

- Конспиративните теории, че е предизвикан хаос, за да последва военна намеса е неоснователна, защото, освен взривяването на стабилността в един регион с изключителна стратегическа важност,  Западът не може да си позволи откриване на нови фронтове и окончателна загуба на авторитет, след Ирак и Афганистан (при извършване на геноцид от Кадафи над либийското население и при санкция от ООН, разбира се, нещата биха придобили друга характеристика и ограничената военна сила обезпечаваща хуманитарни операции би била възможна).

След атентатите в САЩ на 11 септември 2001, конспиративните теории получиха своя разцвет. И за сегашните събития, на въпроса, защо им е на САЩ да предизвикват това се намериха най–невероятни отговори: Анатоли Васерман например обясни, че с блокирането на Суецкия канал, европейците ще са принудени да транспортират нефта, заобикаляйки Африка , което ще им излезе десетки пъти по–скъпо. Дестабилизацията ще окаже негативно влияние върху еврото и европейските ценни книжа, а доларът ще спечели. При крайни ситуации, като затварянето на Суецкия канал обаче, е спорно дали най-големия потърпевш ще е ЕС. Експерти твърдят, че ударът по Египет ще е несравнимо по–силен и по–бърз. Сергей Кугинян пък твърди, че с каскада от революции, подпомогнати от самите американци, се предизвиква радикална ислямизация и се създава липсващия противник на САЩ, както навремето СССР бе заменен с международния тероризъм. Третата теория е за някакъв финансово–икономически център, който няма нищо общо с правителствата на САЩ, Израел или друга сила, но подготвя света за периода след кризата с нова световна финансова система, също трудно може да се възприеме, не само защото за това не би попречила една Либия, един Тунис и т.н, но и защото отсега е трудно да се прогнозира, как ще излезе светът от кризата, кои ще са лидерите след една дузина избори, през 2012–2013, какъв ще е съставът на Г–8 и Г–20 и т.н.

Изводът от претеглянето на горните аргументи „за” и „против” е по–скоро „не, няма дълбоко конспиративни планове” и, ако евентуално е имало такива, те са били изпреварени от събитията или  е започнало въвеждането на елементи от същите, когато събитията са вече в ход.

Затова тук по–скоро трябва да си спомним за теорията на Нассим Николас Талеб относно труднопрогнозируемите събития, променящи радикално хода на нещата, но имащи напълно рационални обяснения, сякаш са били очаквани.

Очаквания, временни резултати и прогнози  – различия между страните

Добилата популярност фраза за „вълна от демонстрации” или „революции” подвежда непознаващия региона средностатистически европеец и създава погрешни очаквания. Протестите наистина могат да обхванат повечето страни, защото социално–икономическите условия са сходни. Но те едва ли могат да доведат до фундаментални промени навсякъде или още по–малко до еднакви резултати. Причината е колкото проста, толкова и сложна, защото трябва да се вземат различни реално съществуващи особености в страните. На първо място, монархиите, по принцип, предполагат по–голяма стабилност и възможности за  превантивни решения. Такива са Йордания и Мароко. Бахрейн прави изключение, но той пък получи категорична външна подкрепа. Носителите на промяната в Тунис се различават от хората в някои други страни. Тунизийците са по–подготвени в това отношение, на базата на по–доброто образование и по–голяма модерност. Там възникна понятието „фейсбук поколение”. Алжир пък има възможности да се справи не само заради богатството си на петрол, но и заради наличието на няколко центрове на властта, което позволява маневриране. Египет не може да осигури шансове на младото поколение, но ролята на армията му, под прекия контрол на  финансиращите я САЩ, нямаше да позволи рухването на страната. Либия наистина бе изненада, но различното при нея е не само в армията, значително по–малка и без външна подкрепа, която не можеше да осигури стабилност, а  и в това, че там не е имало партии, нямаше опозиция. Племенната структура и интереси в страната предопределят много по–различната борба за власт и влияние в страната. В резултат на тези различия се създадоха и различни дадености, а оттам и перспективи за промени и нестабилност в страните от региона.

Египет

Не беше трудно да се прогнозира, че военните в Египет ще овладеят ситуацията. Неяснотата и несигурността в прогнозата идват оттук нататък: дали те ще успеят да гарантират преход към истински демократични промени, или временно потушиха пожара за да овладеят и задържат цялата власт. Временната победа, т.е. отстраняването на президента Мубарак, не бе постигната толкова от протестиращите на площада в Кайро, колкото от задкулисните режисьори на събитията. Затова е възможно младите демонстранти да останат само с романтичния спомен за своите действия. Фактът, че човекът на ЦРУ и шеф на разузнаването Омар Сулейман, издигнат от Мубарак за вицепрезидент, не бе включен в последвалия ход на генералите за създаване на Висш военен съвет, което не е в съответствие с Конституцията,  и  отмяната на самата Конституция, показват, че в хода на събитията един сценарий бе заменен с друг. Генералите и офицерите в Египет произхождат от средната класа, което ги отличава от елита на Мубарак.  Те ненавиждат безцеремонното и цинично обогатяване на елита, но консерватизмът им подклажда в тях страха от промени. Същевременно, не искат да загубят собствените и на семействата си привилегии.  Погрешните и повърхностни коментари на Запад, преди военните да се явят в ролята на защитник на демонстриращите, отчитаха в най–добрия случай, че САЩ ежегодно финансират египетската армия с 1,3 млрд. долара, но не вземаха предвид, че тя самата, и по–точно генералите и висшите офицери, имат огромни икономически интереси. Те са преки участници в ключови сектори на египетската промишленост – водоснабдяване, циментова и строителна индустрия, производство на маслиново олио, хотелиерство и петролна промишленост. Печалбите им възлизат на милиарди и затова е сигурно, че освен интересите на обучавалите ги и финансиращи ги САЩ, ще защитават преди всичко своите интереси. И докато някои жестокости в началото, за които сигнализираха неправителствени организации, не предизвикаха критики, подновяването им след поемането на властта трябва ясно да е показало, че въобще не може да става дума за „неутрална” роля на армията или, че тя е гарант за демократичен преход, което ни се внушаваше непрекъснато от западните медии.

Очакванията обаче са за съществени промени в изборното законодателство, правото на свободно регистриране на партии, конституцията, в посока намаляване на безграничните доскоро права на президента. Ограниченията за участие на религиозни организации в политиката няма да отпаднат. Движението „Мюсюлмански братя”1 заяви още по време на вълненията, че няма да се бори за свой президент, а в парламентарните избори не разчита на повече от 30% от местата. „Братята” не криеха намеренията си да регистрират своя политическа партия, с която ще участват на изборите, очевидно симпатизирайки на т.н „турски модел” в политиката. В дългосрочен план и при такъв модел, „Мюсюлмански братя” ще ерозират ролята на армията. Освен това,  самото им участие във властта вече ще означава повече независимост от САЩ и антиизраелска политика. Опозиционните сили в Египет се нуждаят от време за да се организират след дългогодишното подтискане и преследване от режима. Затова ускорен процес на преход от страна на военните, но по техни критерии и норми, може да се окаже по–умна тактика, отколкото протакането, изострящо съпротивата на опозицията. Но щом военните ще посочат експертите, които ще пишат Конституцията, за каква народна воля можем да говорим, за каква революция? Събитията в Либия оставиха в сянка ставащото в Египет, което е още едно предимство за военните. Последните сблъсъци между християни и мюсюлмани в Кайро на 8 март 2011, при които загинаха 11 души и 45 бяха ранени и за които нямаше достатъчна информация, също предизвиква тревога за посоката, в която могат да се развият нещата там.

Проведеният през март 2011 референдум за промени в конституцията, със 77,2% от гласовете „за”, отвори пътя към избори, смяна на президента и ограничаване на правата му, но съвсем не премахна текстовете за шариата. През септември 2011 ще се проведат парламентарни избори, а 2 месеца по-късно и президентски. Новият парламент ще пише нова конституция. Отрезвяването на „революционерите” и опасенията, че само организираните сили, т.е. „Мюсюлманските братя” и Национал–демократичната партия,  разполагащи със свои мрежи в страната, ще вземат превес в краткия срок до предстоящите избори, характеризират политическите настроения. Въпреки насилието, упражнено от армията обаче, населението продължава да гласува доверие на висшето военно ръководство. То има шанс да наложи промените, без да загуби контрола.

Либия

Очерталият се кървав преход бе неизбежен, предвид посочените по–горе особености на страната. Както посочихме, опозицията в Либия не протестираше мирно, а съставът й не се доминираше от образована и интелигентна младеж. Водещото е племенната принадлежност и чувството за мъст. Но и залогът на Муамар Кадафи е много по–голям. Демонстрираната нелоялност на част от 40 000-та армия е присъща за либийците, за разлика от египтяните. Само че Кадафи разчиташе не толкова на армията си, колкото на специалните сили, добре обучени, добре въоръжени и безпределно верни на режима. Разбира се и на наемниците, които транспортираше по въздуха от няколко африкански държави. Цената, коят плаща народът е висока. Либия има добре подготвен, образован елит, но въпросът е, дали този малоброен елит и твърде малобройната средна градска класа въобще ще имат възможност да изплуват над хаоса, защото засега това не става.

Много показателно е, че се формираха съюзи или органи от различни опозиционни организации, като самообявилият се Национален съвет на страната. При това, те са  против външна намеса (или поне доскоро бяха, преди частите на режима да ги притиснат сериозно) за разлика от племената, застанали зад бившия правосъден министър Мустафа Мухамад. Както във военно–политическата област, така и в доставките на енергоносители Западът ще се сблъсква с трудности при осигуряване лоялността на определени кръгове, докато обстановката в страната не се стабилизира при едно ново правителство и ясни намерения за реформи.

Потвърди се обаче и очакването, че враждуващите от десетилетия племена ще се противопоставят едно на друго, а влияние в Либия имат над 30 по–големи клана15. Очерта се и сценарий, при който Либия се разпада на три части. В основата му беше стремежът за овладяване и поставяне под контрол  на нефтодобивните центрове в страната. Впрочем, ако Либия беше се разпаднала или се разпадне, за Запада ще е по–лесно да се договори с отделните й части като защити влиянието си и доставките на нефт. Но, ако племенната структура и интереси разделят либийския народ, ислямът - религията на почти всички либийци, може да бъде обединител, но едва ли е желателно за Запада на тази основа да се гради нова държава.

Степента на намеса в Либия и подпомагане на опозиционните сили със сигурност не зависи от загубата на доставките на петрол за Европа, защото Либия има едва 1–2% световен дял. Единствено геноцидът срещу либийския народ даде оправдателен повод за решението на Съвета за сигурност на ООН за намеса. В случая с Либия категорично отсъства доводът, че страната излъчва заплаха, какъвто бе изтъкван при вземане на решенията за намеса в Ирак и в Афганистан.

Идеята за създаване на въздушна зона забранена за полети се появи преди тази за военна намеса, с цел да се изолират либийските военновъздушни сили и им се попречи да атакуват обекти на опозиционните сили. Несъгласието на някои страни и експерти бе оправдано от гледна точка на това, че налагането на подобна въздушна зона е, по същество, военна операция, налага унищожаването на противовъздушната отбрана на Либия, предполага въздушен бой с либийски бойни самолети (страната притежава 260 бойни самолета, предимно руски МиГ и 600 зенитно-артилерийски системи, което е от голямо значение; на въоръжение имат руски зенитни ракетни комплекси “Стрела 1” и “Стрела 10”, както 24 пускови установки зенитно управляеми ракети), загуби на техника, жертви на хора. Немаловажен факт е, че съседни страни, като Тунис и Судан,  бяха против реализацията на такъв план. Но в края на втората седмица на март Арабската лига взе решение да се обърне към Съвета за сигурност на ООН с призив за налагане на такава зона, което бе успех за САЩ, Франция и Великобритания, оказвали натиск за това. Алжир и Сирия са се въздържаха, но нямаше нито едни глас против решението, което беше същинската изненада за организация като тази. Центърът за стратегическо и бюджетно планиране на САЩ изчисли, че за 6-месечно поддържане на такава зона ще са необходими 9 милиарда долара. При сегашното задълбочаване на кризата в САЩ и затрудненията на западноевропейските страни, от които ще се иска да участват, заслужаваше да се анализира, доколко това е приемливо.

Такива стъпки като зона за забрана на полети и военна интервенция  обаче, би трябвало да се предшестват от задълбочено обсъждане на целите, които Западът си поставя. Това би определило степента на ангажиране– от хуманитарна операция, въздушна зона, забранена за полети, до военна операция, при това, какъв вид военна операция – само въздушна или и навлизане на въоръжени сили на либийска територия. Паралелно с това би трябвало да се обсъдят рисковете за населението и за участващите в операцията. И най–вече – какво е съотношението между целите, ползите и рисковете. Политиците и държавниците не  показаха, че са направили това.

В известна степен до тези наши разсъждения се приближава изразеното (с голямо закъснение) от генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен зачитане на три принципа при вземането на решение за военна намеса: да има очевидна необходимост от действия на НАТО, да има ясни правни основания и да има твърда регионална поддръжка.

Въздушна операция не можеше да постигне отстраняването на Кадафи. В това се изразяваше безизходицата на международната общност, която беше принудена да защити определени демократични ценности, да не позволи по-нататъшното избиване на хората, съзнавайки, че крайният резултат най–вероятно няма да е желаният. Същевременно трябваше да се балансира между цената за постигане на политическите цели, рисковете, например от бежанските вълни към Европа, и обезпечаване на нефтените доставки.

Изненадваща за наблюдателите грешка на планиращите операцията беше непознаването на състава на опозицията, нейните истински цели, въоръжение и реални възможности. Това се отрази пагубно в последвалите събития. Потвърждението на американски генерали, че сред опозиционните сили има представители на терористичната организация Ал Кайда, естествено, внесе допълнително колебание и забави допълнително вземането на решение. Катастрофално слабата военна подготовка на бунтовниците пък предопредели серията от поражения и многобройните жертви. Западът пое риска да представя тези хора като борци за демокрация, без да дава гласност на изготвените от тях списъци на 7500 души от режима на Кадафи, набелязани за екзекутиране.

На този етап обаче, можеха да се прогнозират три сценария за развитие на обстановката:

-  Продължителна и унищожителна гражданска война, с уточнението, че понятието „продължителна” за Либия е относително– страната все пак е пустиня, а в урбанизираните центрове няма как да водиш скрити партизански действия, затова такава гражданска война по-скоро ще е унищожителна, но не безкрайна.

-  Външна намеса със санкция на Съвета за сигурност на ООН, започваща с въздушна операция за създаване на зона, забранена за полети и бързо овладяване на обстановката, ако резолюцията позволяваше преминаване към втори етап – наземна операция.  Макар че нямаше отговор на въпроса, какво ще се прави след намесата на Запада в Либия, на който трябваше предварително да се отговори.

-  Не се изключваше вариантът, след физическо отстраняване на Кадафи или оттеглянето му, неговите последователи, начело с един от синовете му (вероятно Сейф Ал Ислам) да предприемат опит за установяване временно управление и да осъществят някакви реформи, което може само да отложи агонията във времето. Отсъствието на единна опозиция обаче, която можеше и да се разпадне, улесняваше донякъде развитието на подобен сценарий.

Всъщност, сценариите можеха да бъдат само два: сравнително бързо възстановяване, без Кадафи и с провеждане на повърхностни реформи, или дълъг период на създаване на нова държава с опасност от продължителна гражданска война. При това, предупреждението на говорителя на Националния преходен съвет, че част от опозицията може да премине към екстремистите, тъй като се чувстват изоставени от Запада, не трябваше да се възприема като преувеличено,  и продиктувано от стремежа на Съвета за намеса на международната общност. Не е изключено новият режим, дори и след Кадафи, да функционира в условия на нестабилност и терористични актове.

С резолюция № 1973 на Съвета за сигурност от 17 март 2011, подкрепена от 10 държави, при 5 въздържали се (Русия, Китай, Индия, Бразилия и Германия), всъщност се даде по-широк мандат, отколкото създаването само на зона за забрана на полети, благодарение на формулировката за вземане на „всички необходими мерки” за защита на цивилното население. Резолюцията обаче изрично изключва навлизане на чужди сили в Либия. Създадената възможност за нанасяне на удари по въоръжените сили на страната влиза в противоречие със забраната ООН да се намесва в протичаща гражданска война, което поставя под съмнение и цялата резолюция. Стартиралата само два дни след приемането на резолюцията операция имаше и друга съществена слабост: липсваше убедителен общ план на страните, участващи в интервенцията.

С военната операция бяха поети определени рискове, като по-съществени измерения имаха не военните, а политическите.

Първият политически риск беше у либийците да се наложи усещането, че заменят вътрешния диктатор и опекун с външен. Благоприятна предпоставка за това е фактът, че американците и европейците не са особено желани там и има доста силни настроения срещу тях.

Свързан с това е и вторият политически риск, интервенцията отвън да бъде възприета и от други страни в региона като отнемане на „тяхната революция”.

Третата политическа заплаха, която възникна, са неизбежните цивилни жертви и разногласията, които ще възникнат вследствие на това.

Четвъртият политически риск е, че с една такава операция се легитимират заплахите на Муамар Кадафи, според който Западът иска да сложи ръка на петролните залежи и затова ще нападне Либия. Естествено, хората видяха потвърждение на неговите думи.

Задава се безпредметният, след свършен факт, въпрос, а какво друго можеше да предприеме международната общност? Във всички случаи, най-малко две неща: на първо място тотална блокада, осъществена на много по–ранен етап - икономическа, финансова, военна, която да не позволява на режима да продава петрола си и да се въоръжава с бойна техника от същите тези държави, които днес го обсипват с ракети и бомби. Второ, можеше поне по-рано да бъде изградена тази въздушна зона за забрана на полети, а не 24 часа преди силите на Кадафи да нападнат Бенгази. Дори военната опция беше твърде закъсняла. Вместо тези две опции, европейските страни започнаха да търсят контакти с опозицията и да я молят да възобнови петролните доставки (опозицията в Бенгази  се съгласи и възобнови доставките).

Всяка продължителна операция, всеки хаос дава плодородна почва и условия за терористичните организации, включително за Ал Кайда. Те във всички случаи ще се възползват и ако сблъсъците продължат нищо чудно Либия да се превърне в полигон на Ал Кайда, както това стана в други държави. Това не се случи в Египет, защото там армията много бързо изигра своята стабилизираща роля, докато либийската армия предизвика, до голяма степен, хаоса, позволявайки дори разграбване на военни складове, безконтролно въоръжаване на групи хора и т.н.

След приключването на  военната операция  ще бъдем изправени пред съпротива, организирана от две основни групировки. Едната ще обединява последователите на Кадафи, защото те няма как да изчезнат или всички да бъдат унищожени физически, нито пък да бъдат  убедени в  добрите намерения на Запада. Освен това, не знаем какъв е капацитетът на Кадафи да продължи да подхранва силите си с наемници от други африкански страни, както правеше досега по въздушен път. А втората е Ал Кайда, която вече заяви, че ще се възползва от ситуацията. В такъв случай Либия ще се превърне във втори Ирак, където дълго време ще трябва да се воюва с тези съпротивителни сили.

Когато влиянието на племенните структури е силно, когато лоялността към тях е по–силна отколкото към държавата, когато интересите към петролните находища и условията за огромна корупция са определящи, не може да има демокрация. Колкото по–рано някои среди в Европа и САЩ разберат това и предприемат компромиси, толкова по–добре. Тази особеност на опозицията обаче ще играе роля и при  други сценарий: независимо дали при победа на опозицията, или при оцеляването й, поне в източните провинции, след продължително поддържане на зоната за забрана на полети,  не се знае какво ще поискат  племената (най–вероятно разделяне на отделни републики)16. Дори и при третия вариант, т.е. ако Кадафи оцелее след военната намеса на Запада, колкото и малко вероятно да е това, вече ще му е много трудно (почти невъзможно) да постави под контрол цялата страна. Тоест, ще се очертае продължителна нестабилност.

Дори и да се запази в сегашните си граници, Либия ще трябва изцяло да се изгражда наново като държава, поради липсата на функциониращи институции, разпада на държавните структури и органи за сигурност и факта, че страната няма конституция. Силите, които ще се заемат с възстановяване на Либия обаче, ще се ръководят на първо място, от интересите си в преразпределението на ресурсите и едва на второ място – от създаването на основите на държавност, в съответствие с първостепенния си интерес.

Йемен

Тази страна е най–често посочвана като следващата, чиито режим ще рухне. Всъщност той почти  е рухнал, защото контролът върху по–голяма част от страната е изгубен (само 35% от територията се контролира пряко от правителството). Най–бедната страна в света внася 90% от хранителните стоки, затова този фактор също е от огромно значение. Всяко трето дете гладува, повече от половината възрастни са неграмотни, безработицата е над 40%, корупцията процъфтява, има инфлация, населението расте главоломно, враждебността между пламената също. Религиозна война се води в северните части на страната, а сепаратистки движения действат в южната част. Йемен е номер едно в света по брой на оръжията на глава от населението (по 4 огнестрелни оръжия на човек).

Особеното тук е, че в страната развива активна дейност Ал Кайда. Тя продължава да укрепва позициите си, благодарение на прииждащите от чужбина екстремисти. След като през януари 2009 „Ал Кайда в Саудитска Арабия” и „Ал Кайда в Йемен” се обединиха в „Ал Кайда на Арабския полуостров”, активността й доста нарасна.

Събитията в Йемен станаха пример за това, как, макар и предизвикани от младежи и граждански активисти, протестите бяха използвани от силните на деня, обединени в племенния съюз Хашид, които искат оттеглянето на Салих. Тоест, ставаме свидетели на борба за власт, а не за демокрация. Това повлече след себе си и смяна на позиции на висши военни, включително и генералът, командващ Източната дивизия, контролираща износа на нефт и газ в Южен Йемен.

Президентът на Йемен Абдала Салех потърси оправдание за протестите в намесата на външни сили, твърдейки, че Израел и САЩ са истинските организатори на народното въстание, също както либийският диктатор Кадафи обвини за бунтовете  Израел и Ал Кайда. Подобно на други държавни ръководители в обзетите от революционен хаос държави, и Салех, който заема президентския пост от 1978, обеща да не се кандидатира на изборите 2013 и  да започне реформи. Парламентарни избори, пак според неговите обещания, трябва да се проведат на 27 април 2011. Експерти виждат единствено два пътя за изход от катастрофалната ситуация: Приемане на страната за член на Съвета за сътрудничество на страните от залива и развиване на износа на газ (нефтените находища ще се изчерпат най–късно до 2020).

Бахрейн

Това е малка, но ключова страна, както за САЩ, така и за Саудитска Арабия. За САЩ, защото там се намира най–важният команден и комуникационен център, военноморската база на 5–и американски флот, осигуряваща постоянно дежурство на над 30 бойни кораби, а за Саудитска Арабия, защото е буфер и залог за големите саудитски опасения, шиитите (70% от населението на Бахрейн) да не бъдат използвани като „пета колона” от Иран. В протестите обаче не участваха само шиити, но и сунити. Крал Хамад обеща проверки, но два дни по-късно заповяда да се стреля. Разликата между Бахрейн и Либия обаче е, че тук срещу демонстрантите бяха използвани газ и гумени патрони, докато в Либия още отначало бяха използвани бойни патрони. Има една особеност и в армията: в нея не се допускат на служба шиити и в нея служат много граждани от Пакистан, Йемен, Йордания. Американската военна помощ за Бахрейн скочи от 8 млн долара, през 2009, на 20 млн., през 2010.

Управляващите обещаха някакви половинчати и поетапни реформи. Въпросът е, дали протестиращите са готови да възприемат такъв подход и доколко вярват в тях, защото въпреки някои кадрови промени в правителството, начело остава премиерът, управляващ с желязна ръка вече 40 години, а именно неговата оставка се искаше на демонстрациите. На 18 февруари 2011, от Саудитска Арабия дойде много важно изявление, което трябва да се има предвид: тя ще подкрепи безусловно съседен Бахрейн, ако трябва и с оръжие. Впрочем, има сведения, че при потушаването на вълненията са участвани специални сили от Саудитска Арабия. На 14 март пък дойде съобщението, че по искане на правителството на Бахрейн към Съвета за сътрудничество в Персийския залив, в страната вече са влезли първите 1000 военни от Саудитска Арабия и 500 полицаи от ОАЕ17. Това бе първата въоръжена намеса на чужди сили в страна от обхванатия от протести и бунтове регион. Искането за помощ отвън, спешната среща между командването на бахрейнската армия и командването на 5-и американски флот и обявеното извънредно положение за следващите три месеца, свидетелстват за наличието на големи опасения, но и за известна безпомощност.

Събитията в Бахрейн са пример за това, как методите на насилие и жестокост (проявени през февруари) водят до радикализиране на опозицията. Очертава се, че най–лошото за режима – надигане на шиитите, може да стане реалност. Навлизането на чужди военни части в Бахрейн може да доведе до обединяването на шиитските организации между които досега имаше чувствителни различия (Al Wefag, приемана за по-модерна, и радикалната Haq).

Най-важни обаче, са две неща: Първо, ставаме свидетели на стремежите на Саудитска Арабия и Иран за надмощие в региона. От Техеран се чуват закани на военните, че няма да оставят без последствия потъпкването на шиитския бунт. На второ място, военните сблъсъци и жертви в Бахрейн след евентуално повторно навлизане на чужди части, може да доведе до възпламеняване на конфликти и в други страни–членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (освен Бахрейн, нова са  Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Обединени Арабски емирства и Оман). В отговор на писмото на Иран до Съвета за сигурност на ООН с призив за спиране „избиването на гражданите на Бахрейн”, Съветът за сътрудничество в Персийския залив излезе със собствена декларация, в която призовава международната общност ООН да спрат иранската намеса и провокации в техните страни. Това потвърждава, че Съветът за сътрудничество на петте сунитски държави поема твърд курс към противопоставяне на Иран и че реално нараства опасността от шиитско–сунитски сблъсък (като негови огнища могат да бъдат не само Бахрейн, но Ливан, Йемен и други), с елементи на провокиране от подкрепящия ги Иран.

Саудитска Арабия

Това е страната, чието евентуално попадане в сегашния революционен водовъртеж би изправило на нокти целия свят. Освен с дела си в нефтените доставки, тя е от значение и като единствената държава способна да компенсира всяко отпадане на доставките от друга държава. Зависимостта на Запада от нефтените доставки на Саудитска Арабия ще го кара да подкрепя сегашния режим.

Първият полъх на протестите и в Саудитска Арабия накара регентът Абдула да обяви, че отпуска 36 милиарда долара за „повишаване на жизненото равнище” и за повишаване на заплатите с 15%, като от тях 10 милиарда са за социални нужди на младите хора – покупка на дом, развитие на бизнес и т.н. Това обаче може само временно да забави и отложи настъпващите в региона революционни промени.

Някои оптимистично настроени автори, като Мадауи ал-Рашид от Кралския колеж в Лондон, смятат, че „дори и Саудитска Арабия е узряла за промени”. Може би защото, въпреки богатствата си, режимът наистина не създава работни места за младите - почти 40% от саудитците между 20 и 24 години са безработни. При това, трябва да се има предвид, че две трети от населението е под 30 годишна възраст. А корупцията при военните сделки, семействеността в държавните институции и безнаказаността допълват разочароващата младото поколение картина3.

Във външен план, Саудитска Арабия е заобиколена от нестабилни страни – Ирак, Сирия, Либия, Йемен. Тя все повече остава сама сред досегашните прозападно ориентирани страни, срещу нарастващите предизвикателства пред регионалната й роля. Не е изключено в определен момент някои местни сили да обвинят лидерите на Саудитска Арабия в подкрепа на Израел и така да усилят „революционния натиск” върху управляващите.

Сирия

Протестите в странато избухнаха след тези в Бахрейн, но не бяха изненада, защото и тук е налице съчетание на социално-икономически причини, въпреки създадената по–силна средна класа, както и 40–годиишна диктатура и изключителната жестокост при потъпкване правата на гражданите. Езекутирани бяха дори военни, отказващи да стрелят срещу демонстрантите (например в пристанищния град Баняс). Едва в началото на април 2011, в протестите се  включиха студенти и преподаватели, а дотогава интелигенцията се въздържаше. В резултат правителството склони да отмени въведеното още през 1963 извънредно положение.

Най–важното, което трябва да се има предвид в оценката на събитията е, че Сирия има стратегическо значение за региона. Стремежът на умерените арабски страни и на САЩ е да прекратят подкрепата й за Иран и проиранските организации в Ливан и в Палестина. Сирия е значително по-мощна във военно отношение от Либия, затова, въпреки че тук имаше повече цивилни жертви без да са водени сражения, международната общност въобще не обсъжда евентуална хуманитарна операция.

Мароко

Страната е пример за монархия, на която Европа продължава да разчита, въпреки протестите в нея, останали, до голяма степен, премълчани от западните медии. На 20 февруари например, имаше демонстрации в 53 града в цялата страна, въпреки че безработицата е колкото в България. Там наблюдаваме привидна свобода на словото и въздържаност на полицията за пред чуждите медии, но същевременно посещения на агентите на специалните служби по домовете и оказване на натиск, по подобие на посещенията на ДАНС у нас, във връзка с подписката, организирана от РЗС, ограничаване на профсъюзната дейност и др. Мароко е единствената страна от Африканския континент получила специален статут от ЕС ("Statut Avancé"). През настоящата година се предвиждаше да се стигне до Споразумение за свободна търговия със Съюза.  От 2008 монархията е и привилегирован партньор на ЕС в политиката за сигурност и политиката към бежанците. Франция и Германия се конкурират в инвестициите и проектите в страната. Берлин например, залага на проекта „Desertec” за производство на предназначена за Европа електроенергия в Сахара, който ще възлезе на  милиарди евро.

Портът на Танжер (Tanger Med) ще се превърне в най-голямото дълбочинно пристанище за контейнери в Африка. От него ще се възползва френския концерн Рено, който, от 2012, ще произвежда по 170 000 коли, а от 2014 - по 400 000 коли, тип „Дачиа”. Както виждаме, залозите са големи и в името на това отношенията с Мароко се оценяват като „отлични”. На страната на демократите тези европейски страни ще застанат едва тогава, когато те успеят сами да свалят режима.

Оман

Когато научаваме за протести в Оман, където загинаха 6 души и се питаме, какво ще стане от тук нататък, трябва да си дадем сметка, че ставащото има само външна прилика с това в останалите страни. Да, султан Кабус управлява от 1970, Консултативният съвет от 89 души има само съвещателни функции и е забранено създаването на  партии, но през последните десетилетия в страната се проведе безпрецедентен процес на модернизация. Когато султанът идва на власт, в цялата страна има само три училища. През 2006, четири от всеки пет деца са можели да четат и пишат, а 97% от оманците са грамотни. За сравнение, в Египет те са около 70%. Оманското правителство влага ежегодно една четвърт от бюджета си в образование. Приходите от нефта очевидно се ползват ефективно. В страната няма нито един гладуващ. Хората обаче протестират за работни места и политически права. Макар да няма съмнение, че обещанията дадени им от султан Кабус, ще бъдат изпълнени, не е ясно, дали сметките му ще излязат верни. Той обеща на протестиращите да назначи 50 000 в държавната администрация и да изплаща по 280 евро на безработните, имащи диплома. Безработицата е 15%, а ежегодно 40 000 младежи се вливат в редиците на безработните. Султан Кабес изпревари колегите си от другите държави в региона и отрано разпозна идващите опасности. При него това се съчетава с умение за вижда реалните нужди на хората и бързи реакции. Затова е малко вероятно да очакваме силови промени, по подобие на други страни.

Радикалният ислям като фактор

Когато разглеждахме по–горе особеностите и новото в характера на тези предреволюционни действия не може да не ни прави впечатление, че сред исканията на протестиращите (свобода, демокрация, правова държава, работа, храна, премахване на насилието и корупцията) отсъстваше религиозният фактор. Следователно, тук не може да става дума  за ислямска революция, целяща създаване на религиозна държава.

От друга страна обаче, прибързаните изводи на някои политолози (например Оливие Рой8), че мюсюлманските революционни движения са „постислямистки”, както по целите, така и по проявлението си и едва ли не сме в началото на „реислямизация” на арабските общества, не са приемливи и не бива да ни заблуждават. Все още,  както сочи статистиката, 80% мюсюлманите в Египет желаят приемането на шериата.

Но ако става дума за радикализъм, трябва да подчертаем, че в египетското общество няма мнозинство за радикален ислям. Промените в страната дават надежда, че ще има промени в застиналата теология. А ставащото в Египет влияе върху целия арабски свят. Голямо значение ще има способността на теолозите да се преборят за един модерен ислям. Защото, преди събитията в Египет, те бяха прогонвани за критичното му интерпретиране, тоест не само политиката беше репресивна.

Организацията „Мюсюлмански братя”1, за която стана дума по-горе, наистина е доста умерена, в сравнение с афганистанските талибани или алжирските бунтовници от 90–те години. Те изрично подчертават, че не се борят за създаване на религиозна държава. Следва да се запитаме обаче, дали предпочитаният от тях „турски модел” е най–сполучливият. Очевидно не, ако анализираме какво се случва в нашата съседка. Интересно е, че докато американските експерти не вярват в „модерността” на „Мюсюлманските братя”, службите в Израел потвърждават, че организацията не представлява религиозна опасност. Това е особено показателно, имайки предвид, че „братята” не се отказват от идеята за премахването на Израел. Но трезвата оценка изисква да подчертаем, че ако те не станат част от властта, т.е. от силите, които ще изграждат новата държава, поведението им може да се обърне в агресия срещу бъдещия режим.

Налага се изводът, че би било наивно да отричаме бъдещо влияние на исляма върху политиката. Но колкото повече демокрация постигат промените, толкова по–малко ще е това влияние. Следователно, важно е, каква роля ще заеме, или ще бъде позволена, на по-радикалния ислям в страните от региона през постреволюциония период.

Отделен и по–задълбочен анализ е необходим за потенциала на младото поколение в страните от този регион. Досегашни изследвания безспорно показват, че младите хора, лишени от перспектива, са най-уязвими за влиянието на фундаменталистите. Днешните тенденции обаче сочат по-скоро друго. Израстващото по-образовано и модерно младо поколение вероятно скоро ще стигне до древната мъдрост, че това, което прави една страна богата, не са парите (в случая – привършващият петрол или престъпността), а знанието. И именно благодарение на знанието, техните страни  ще могат да тръгнат по пътя на просперитета.

Отношението на Ал Кайда към събитията

Може да се говори и за изненада в средите на терористите, които посрещнаха мълчаливо началото на протестите в Северна Африка. Официална декларация за събитията в Тунис се появи със закъснение, а за тези в Египет въобще нямаше такава, освен някои изказвания на отделни идеолози на джихада.  На 23 февруари 2011, „Северноафриканското крило на Ал Кайда” заклейми Кадафи и изрази солидарност с въстаналите срещу него. През втората седмица на март, либийски командир от Ал Кайда призова, вече конкретно, за „установяване на ислямско управление” в страната. Което е показателно, че когато протестите напуснат мирното си русло и една страна изпадне в хаос, се създават благоприятни условия за терористите.

Във връзка със събитията в Северна Африка и Близкия Изток се появи една логична теза (изразена например от норвежкия историк Бриняр Лияр), според която прогнозата е, че идват трудни времена за Ал Кайда, по отношение на позиционирането й спрямо сегашните протестни движения, които са ненасилствени, популярни, интерактивни и разполагащи с огромна човешка база. Някои очакват, че Ал Кайда ще има по–важна роля след революциите. По–вярно е обаче да се каже, че терористите ще използват всяко кризисно развитие, насилие, настъпване на хаос и липса на държавност за да се намесят и ги използват за своята кауза. Ако арабският свят бъде обхванат изцяло от ислямизация, това ще бъде представено, включително и от експертите, като поражение на Запада. А това ще е победа за „Ал Кайда”, следователно е в нейн интерес. Освен това, подобно развитие ще се отрази на развитието на ислямизацията и в съседни региони, например в Южна Русия. Обратното, колкото повече демократични условия се създават в страните от региона, толкодва по–малка е вероятността хората да се подадат на призивите на Ал Кайда и да посегнат към насилието. Евентуалното разочарование от „революциите” обаче, ще даде нови шансове и възможности на Ал Кайда. Подготовката на ислямистите за подобно развитие се разчита още сега в последните изявления на водачите на терористичната организация: „Не е достатъчно да се свалят диктаторите. Справедливост, свобода и независимост може да се постигнат с джихад и съпротива до установяването на ислямски режим.”

Името на Ал Кайда се използва, особено от либийския режим, за внушаване на страх у Запада от последствията след евентуалното му падане. Но, докато Кадафи говори, че неговите сили се сражават с Ал Кайда, либийски дипломат например твърди, че терористичната организация разчитала събитията в Либия да се развият по афганистанския вариант, където, след падането на режима, на власт дойдоха ектремистките талибани, които си служат и с терористични средства. Това е абсолютно некомпетентно, защото разликата е, че днешните протестиращи в арабския свят, с изключение на либийцитие, залагат на мирни средства, докато талибаните – на силовите методи, на които ги бяха обучили американците за борба срещу руснаците.

В същото време, склонността на населението в засегнатите от протестите страни да подкрепят организации, използващи силови средства, не бива да се подценява. Така например,  според допитване до населението в Египет, през декември 2010, 30% от египтяните симпатизират на „Хизбула”, а 49% – на ХАМАС. Впрочем, следва да се отчитат не само настроенията в тези страни, но и склонността на мюсюлманите в Европа към радикализъм: така 33% от турците в Германия са готови вършат насилия в името на исляма. Във Великобритания, 16% от мюсюлманите са готови на същата стъпка, посочва Алекс Алексиев, в лекцията си в Дипломатическия институт към българското Външно министерство. Статистиката на 42 предотвратени терористични актове в САЩ, при които всички атентатори са били родени в страната, е показателен сигнал за източника на истинската заплаха в американските градове, за разлика от заплахата за геополитически и икономически интереси в Близкия Изток.

Ролята на медиите

Използването на Twitter  и Facebook, като фактор за организиране и провеждане на демонстрациите2, беше надценено, Реалистичният извод е, че новите медии просто направиха това по-лесно. До събитията в Тунис и Египет щеше да се стигне и без използването на Twitter и Facebook. Когато управляващите блокираха интернет-мрежата, информацията се предаваше от уста на уста, жени се маскираха ато бременни за да пренесат материали през контролните пунктове и т.н. Това е безспорен факт, независимо, че групата във Facebook „Движение 6–ти април”, събрала 80 000 съмишленици в защита на малтретирания младеж Ахмад Махер, изигра своята мобилизираща роля на 25 януари 2011, в Кайро.

Телевизионният канал „Ал Джазира” с централа в Катар се оказа отново най–въздействащият фактор. Оценката за нея най–сполучливо и само в едно изречение дава професорът от Вашингтон Марк Линч: „Нейните предавания не предизвикаха сегашното развитие на събитията, но е почти невъзможно да си представим случилото се без Ал Джазира”. Информативна, спорно обективна, представяща различни мнения, защищаваща правата на демонстриращите, телевизията отразява събитията непрекъснато, има почти хипнотично въздействие върху зрителя, а милиони араби се чувстват наблюдатели „от първия ред”, както се изрази един арабски медиен експерт. Това се отразява и върху национални телевизии в други страни, които, по примера и, вече се осмеляват да пускат дискусионни предавания. Експерти подхвърлят, че истинското изпитание за „Ал Джазира” ще настъпи, ако искрите на революцията прескочат в Сирия, на която Катар симпатизира. Ако тогава „Ал Джазира” не застане на страната на протестиращите, тя ще загуби доверието на арабския свят за една секунда, твърди медийният експерт Кхадер Кхадер.

Обективното отразяването на събитията от световните медии, което е предпоставка за верни оценки, заемане на позиции и формиране на адекватна политика, беше проблем в Египет, където не можеше да се работи свободно. Забранени  бяха и предаванията на телевизия „Ал Джазира”. В Тунис се работеше значително по–лесно. В Либия пък имаше пред пълно затъмнение за това, къде и какво се случва. Тук станахме свидетели и на най-широката дезинформационна война. В туниския случай, първите реакции на западните медии закъсняха с цели две седмици, макар че имаше демонстрации и убити. В случая с Египет, медиите реагираха значително по-бързо. Остава обаче въпросът, защо световните медии напълно изпуснаха от вниманието си случващото се в тези страни през последните няколко години, защото събитията не възникнаха изведнъж от нищото.

Възможното разширяване на нестабилността в други страни и региони

Освен продоволствената криза и безработицата, страните от региона са застрашени и от криза за вода, която ще допринесе за дестабилизацията им. Алжир, Тунис, ОАЕ, Мароко, Ирак и Иран и сега страдат от недостиг на вода. В Йемен, на един жител се падат 200 куб.м вода, при граница на бедност от 1000 куб.м. вода годишно. В доклад за ЕС, представен от швейцарското Външно министерство, се твърди, че „в бъдеще най–важните геополитически ресурси в Близкия Изток ще са водата и петрола. Ситуацията е алармираща в седем страни, между които Турция, Ирак, Йордания, Палестинските територии и Израел” 4.

Защитата на принципа „държавата да ми служи, а не да ме ограбва и мачка” може да предизвика вълнения, бунтове и революции навсякъде по света, където се премине определена граница на търпимост. Което напомня за известната мисъл: „демокрацията е като въздуха, усещащ я, когато ти липсва.”

В Централна Азия напълно узрели за такива събития са Узбекистан , Таджикистан и Киргизстан. Разликата обаче е, че в тези страни протестите все повече преминават във въоръжена борба и евентуални бъдещи събития обещават кървави последици. Увеличаване на населението, бедността и безработицата, недостигът на ресурси, семейно-родствените кланове, окупирали националната икономика - това са все сходни показатели между Узбекистан, Таджикистан, от една страна, и Египет например, от друга.

Нестабилността в Пакистан отдавна е налице, а след наводненията през миналата година 11 милиона души бяха прогонени от родните им места. Голяма част от плодородните земи са неизползваеми. Растящите цени на хранителните стоки неизбежно ще предизвикат социални недоволства. Още два фактора правят изключително важна страната за сигурността в региона: талибанските групировки, които имат своите бази на пакистанска територия и оперират в Афганистан, и двойно нарастналият ядрен потенциал на Пакистан, както и контролът над него. Проблемът е, че Пакистан бе ислямизира и днес в него има по-малко жени, които пишат и четат, отколкото през 1947 например, припомни Алекс Алексиев в лекцията си в нашия Дипломатическия институт. 20 000 радикални медресета в Пакистан произвеждат десетки хиляди джихадисти.

Не е без значение какво отражение могат да имат събитията в региона върху израелско–палестинския конфликт. Справедлив е въпросът, какво ще се случи, ако палестинците изберат тактиката на невъоръжени масови действия срещу Израел. Същият въпрос задава и един израелски автор (Ури Авнери в анализа си от 28 февруари 2011): „Ако стотици хиляди палестинци един ден срутят стената? Ако половин милион палестинци или палестински бежанци в Ливан се насочат към северната граница на Израел пред работещите телевизионни камери на „Ал Джазира” и световните медии?”. А изводът му е, че „ако Израел не сключи мир, докато още може”, това все някога ще се случи. Мирът с палестинците става абсолютно необходим. Ако се освободим от емоцията на въпросния автор обаче, трябва да направим извода, че Израел може да се възползва от хаоса и дестабилизацията в региона и притиснат от заплахата за своята сигурност да предприеме силови мерки за  постигне на целите си, поставяйки света пред свършен факт.

В Ливан опасенията на Израел идват от подкрепяната от Иран и Сирия шиитска организация „Хизбула”. Въоръжени сблъсъци, инициирани от Израел или „Хизбула”, могат да доведат до разрастване на войната в целия регион. Израелците твърдят, че „Хизбула” е увеличила броя на ракетите си с обсег 30 км на 40 000 броя, както и че Иран и Сирия са й доставили ракети с обсег от 250 км. Проведено е било обучение в Сирия на представители на „Хизбула” с руски системи за ПВО. Ако това е вярно, Израел рискува да загуби сегашното си военно-оперативно превъзходство във въдздуха.

Избирането за премиер на Наджиб Микати, който е близък с президента на Сирия Башар ал–Асад и макар да не е член на „Хизбула”, е техен доверен човек, е още една причина за Израел да реагира превантивно със сила. Във вътрешен план нараства опасността от въоръжен сблъсък между сунитските привърженици на предишния ливански премиер Харири и шиитските активисти на „Хизбула”.

Страховете на Израел очевидно могат да предизвикат най–сериозните взривоопасни събития в региона. Изолацията му в света подсилва търсенията на защитни варианти. Проблемът се задълбочава от това, че събитията го завариха с държавно ръководство, което не показва способност да използване на съществуващите шансове. Първата му реакция бе да увеличи извънредно военния бюджет. Израел се опасява, че лидерите на арабските държави могат да пренасочат гнева на народите си срещу него. Вече е факт, че в пропаганден план събитията в Тунис и Египет бяха обяснени с подготовка и намеса от страна на Израел. Докато противниците му  са слаби, Израел ще бърза да утвърди и собствеността си върху новото находище на нефт в морето, което всъщност не му принадлежи, но ще има огромно значение за бъдещата енергийна независимост на страната. Призивите на автори, като Рами Хури от Американския университет в Бейрут, че „Израел трябва да приветства пробуждането” на страните от региона могат  да ни изглеждат днес също толкова наивно, колкото и горното твърдение, че мирът с палестинците става абсолютно необходим, но дали Израел няма да се окаже изправен пред нестандратна за досегашната си политика опция? При всички случаи, специалните му служби са доказали способността си да гледат и отвъд хоризонта.

Прогнозите на експертите са, че азиатският колос Китай също може да бъде застигнат от подобни събития, но далеч по-нататък във времето. Страхът на управляващите обаче, вече стана причина за непремерената им реакция при опита да се предотвратят демонстрации в 13 китайски града, предизвикани с призив в сайт от чужбина, което си беше очевиден опит за сондиране на подобна възможност. При изпреварващите действия на китайските служби обаче, се оказа, че някои от арестуваните дисиденти дори още не бяха чули за подготвяните протести.

На въпроса, дали и в Русия са възможни събития като тези в Северна Африка и Близкия Изток категоричен отговор даде лично президентът Медведев, като в думите му се съдържат поне два заслужаващи внимание момента. Така, той даде оценката, че обстановката в Близкия Изток и в арабския свят може да доведе до дезинтеграция на „гъсто населените държави” и идването на власт на фанатици, което да предизвика „пожари за десетилетия и по-нататъшно разпространение на екстремизма. Подобен сценарий е имало и за Русия, но той не може и няма да мине.” От това може да направим извода, на първо място, че руският президент е склонен да приеме конспиративната теория за наличието на предварителен сценарий и, на второ, че преувеличавайки шансовете на екстремистите днес, си служи с внушаване на  заплахи (подобно на лидерите на страните от засегнатите страни) за външна намеса.

Бившият руски президент Михаил Горбачов в изненадващо остро изказване обаче посочи, че „това политическо ръководство, което има Русия в момента, може лесно да повтори съдбата на правителството в Египет, при това в значително по-жестока форма.” Не става ясно обаче, дали подобно развитие би означавало поемане на властта от армията, защото така стана в Египет (засега временно).

Русия твърди, че не се опасява от оказване на външно влияние върху 20-милионното й мюсюлманско население. Така ли е обаче наистина? На първо място, това население не е имунизирано, особено ако в държавите от Близкия Изток нарастне ислямското влияние и се отключи факторът „ислямска солидарност”. На второ място, огнищата на истинска заплаха са радикалните уахабити, концентрирани в Татарстан и Башкортостан. Като сериозен симптом, че се подготвя нещо в средносрочен план, трябва да се оцени фактът, че редица ислямски духовници, завършили в Саудитска Арабия или в Египет и проповядващи крайно радикален ислям, масово се завръщат в тези райони5.

Позицията на Русия за ненамеса в Либия изрази премиерът Вл. Путин по време на  посещението си в Брюксел: „Да се отнасяме с уважение към онова, което става  и в никакъв случай да не се намесваме.”

В потока от информация за реакциите на западните страни останаха некоментирани фактите, че Русия губи много сделки в засегнатите от безредиците и бунтовете арабски държави, включително и на военната си индустрия, която изнасяше оръжия в този район за няколко милиарда долара (според шефа на „Рособоронекспорт” - 4 млрд долара) 14.

Реакциите, влиянието и двойнствената политика на Европа и САЩ

Първоначалните реакции на „арабските революции” и от двете страни на океана бяха белязани от изненада и неподготвеност. Дълго време отсъстваше единно послание на западните страни, което най-отчетливо се видя на ежегодната Европейската конференция за сигурност в Мюнхен, в началото на февруари 2011.

Очевидно стана неудобството в преодоляването на двойнствеността в политиката на западните страни към диктатурите от региона и търсещите справедливост демонстранти. Защото Западът помогна например на Бен Али в Тунис да си присвои местната икономика, на Кадафи в Либия да въоръжи специалните сили с оръжията, които сега използва срещу противниците си, и т.н. Освен това, половин тон злато на Бен Али и до днес се пази редом със златните резерви на САЩ във Форт Нокс.

От друга страна, ако Европа изоставеше протестиращите в Египет например, съществуваше опасността те да се радикализират. Тоест, тя бе длъжна да заяви подкрепа за демонстрантите. Пропуска се обаче фактът, че протестиращите в тези страни излязоха на площадите главно заради несправедливостите към тях, заради социално–икономическите проблеми, но и срещу дългогодишната подкрепа на западните страни за диктаторските режими. Защото въпросните диктатори са изнасяли ежегодно нелегално между 20 и 40 млрд. долара, от които 30% в швейцарски и 25% в английски банки. Приемайки тези средства, банките съдействаха на режимите да плащат за политически приятелства, да фалшифицират избори и т.н. В същото време, само 100 милиона долара са достатъчни за едногодишното лечение на 600 000 болни от СПИН.

След като либийският ръководител Кадафи използва оръжия срещу опозицията, въпросът с щедрите военни доставки от Запада за тези страни стана още по–болезнен. Разбира се, ставаше дума и за огромни печалби. Само през 2009 износът на оръжия от 27-те членки ЕС за Либия е възлязъл на 344 млн евро. Само Италия е издала лиценз за износ на самолети, хеликоптери и оръжия за 112 млн евро, Германия – за 53 млн евро, Франция – за 30,5 млн евро, а Великобритания – за 25 млн евро. През 2010, договорените но нереализирани доставки от Русия за Либия достигат 1,4 млрд евро.

Ако вълната на протестите достигне Саудитска Арабия и се употреби оръжие, вероятно ще си припомним за 60-милиардня проект, включващ 84 изтребители F-15 и хеликоптери „Апачи”, „Блек Хоук” и „Литъл бърд” от САЩ. На свой ред, от 2003 досега, правителството на Великобритания е увеличило 4 пъти броя на лицензиите за продажба на оръжие за Саудитска Арабия. Последното правителство в Лондон дори се намеси в британската правораздавателна система и спря разследването на корупционни сигнали при оръжейните сделки с Ер Риад.

Най–големите получатели на оръжие в региона са Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ, Ирак и Кувейт. При подобни на сегашните бунтове и въоръжени сблъсъци, се използват предимно леки стрелкови оръжия. За тях председателят на Лигата за човешки права в Белгия Беноя ван дер Меершен казва: „Леките оръжия убиват всяка година около 500 000 души в цял свят, като 90% от тях са цивилни.”

Западът продължи да демонстрира двоен морал и след като събитията в Северна Африка и Близкия Изток бяха в разгара си и официално беше обявена „подкрепа” за „демократичните революции”. В края на февруари се проведе голям международен панаир в Дубай, предназначен за клиенти от Средния Изток и Африка, на който се предлагаха последните постижения на техниката за подслушване, следене, блокиране на интернет, достъп  до компютърни дискове, следене на електронна поща, засичане на местонахождение на обект по GSM и т.н.Тоест инструмените, с които се държат под контрол демократичните движения - технологии, които вече бяха използвани в Иран и други страни.  По експертни данни, световният пазар на тази техника в момента се оценява на 100 млрд. евро. Германски експерт пък изчисли, че до 2018, само в Саудитска Арабия (където Берлин държи 10% от този пазар), обемът му ще нарастне на 90 млрд. долара. Повечето от фирмите, представени на изложението, имат свои филиали в страни като Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и др.

Военната операция в Либия се превърна в полигон за демонстрация и изпитване на нови въоръжения. Европейският концерн EADS например, беше изключително доволен от факта, че многоцелевият изтребител „Юрофайтър” за първи път влезе в реални бойни действия. Липсата на подобен опит досега се оказваше проблем в разговорите с потенциални клиенти, включително и с България. Използвано бе информационно и кибероръжие за парализипране на комуникациите и управлението на въоръжените сили на Кадафи.

Икономическите интереси на европейските страни и стратегическите интереси на САЩ се оказа определящи за поведението им. За САЩ, от изключителна важност беше запазването на стабилността на Египет, което е от значение за целия регион и за сигурността на Израел, като главен американски партньор. Инициативите на три страни  (Израел, Йордания, Саудитска Арабия и ОАЕ) пред американското правителство да намали натиска върху египетския режим, всъщност очерта и единствените му регионални съюзници. Впрочем, както предупреди преди време американският експерт по Близкия Изток Роберт Баер: „Западът трябва да си даде сметка, че всички негови съюзници вече не съществуват”.

Показателно е, че големите икономически интереси бяха в основата на активноста на най–високо държавно ниво в разгара на събитията и задълбочаването на нестабилността в региона. Така президентът на Германия посети Катар за да подкрепи печеливши сделки на немската индустрия, но бе принуден да съкрати визитите си в Кувейт и Бахрейн поради нестабилността там. В Мароко обаче посещенията бяха много активни.

Западни фирми могат да замразят за няколко години участието си в големи проекти, от което ще загубят. Само в Либия например, дъщерни фирми на BASF, RWE и Siemens са инвестирали милиарди, а някои проекти, като този за питейна вода, са най–големите в света7.

Западните разузнавателни служби, до голяма степен,  не можаха да се представят убедително пред своите правителства. Можеше да се очаква, че САЩ и Германия са по в час със събитията, защото имаха най–добрите информационни възможности в Египет. Не само заради агентурата на ЦРУ на високо ниво в египетската армия, а и защото германски експерти, повечето с минало във Веермахта, създадоха навремето египетското разузнаване и полиция, още след Втората световна война9. Качеството на докладите на американското разузнаване до президента обаче е било ниско, твърдят американски конгресмени. И наистина, след събитията в Северна Африка, Барак Обама изрази разочарование от специалните служби. В едни от последните им доклади дори се е твърдяло, че протестите няма да доведат до сваляне на местните режими. Израелското разузнаване като че ли реагира много по-бързо, което означава, че е имало и ресурсите за това. Израелски генерал не пропусна да се похвали, че навсякъде в региона са били задействани израелски разузнавателни групи, които да следят и информират за развитието на обстановката.

Освен разузнавателните служби, от значение е и дипломатическата активност в тези страни. Тук като че отново се прояви безсилието на американските дипломати от началото на миналото десетилетие в Афганистан, когато освен на приеми, в рамките на дипломатическия корпус, те нямаха никакви други контакти. В интерес на истината обаче, САЩ бяха пренесли акцента върху публичната дипломация, концентрирайки се върху обучение на младежи до 25 години и инструктирането им за работа с интернет.

Все пак има и по-лошо - докато посолствата на САЩ в Северна Африка бяха донякъде открити към опозиционни представители, френските дипломатически представителства се бяха напълно изолирили от тях.  За разлика от представителствата на САЩ и Франция  посолството на Германия в Кайро  показа изключителна компетентност и активност. Немските дипломати са провели срещи не само с представители на демонстриращите, но и на движението „Мюсюлмански братя”, което предизвикваше толкова въпросителни. Нещо повече, високопоставен немски дипломат е издействал спонсорство от представителства на немска фирма и банка (”Сименс” и „Комерцбанк”), с което е изкупил огромни количества медикаменти от аптеките, предоставяйки ги на протестиращите. Можем само със съжаление да си припомним за бедните контакти на нашите дипломати и пълната им пасивност и страх да предприемат действия, срещи и разговори, без изрично да им е наредено от София.

Освен разузнавателните служби и дипломацията, събитията показаха колко голямо значение имат неправителствените организации. Близката до германската СвДП фондация „Фридрих Науман” поддържаше от години връзки със сегашната опозиция в Египет. В Либия обаче, Кадафи не позволяваше откриването на представителства и осъществяване на дейността на западните фондации, което сега затруднява търсенето на контакти с нови партньори.

Комплексираното, в известна степен,  и белязано от собствени страхове поведение на европейците прозира и в следния момент от оперативните неодглеждания в политиката: Вместо да се захваща първо с блокиране на сметки на диктаторите и техните семейства и с издаване на заповеди за забрана на пътуванията им, както да се правят панически изявления за бежанците, които щяли да залеят Европа, трябваше да се влезе в положението на съседите на Либия, отчитайки, че работещите в либийски фирми 1,5 млн души, в опитите си да напуснат страната, ще създадат трудности главно на границата с Тунис и Египет - две съседки, които и без това си имат достатъчно проблеми със започналите в тях промени.

По-бързи и решителни реакции имаше едва след изостряне на ситуацията в Либия, но и след по-остри сблъсъци на мнения. Сред официалните реакции на международните организации, като ООН,  ЕС и НАТО, е важно да се отбележат въздържането на петте страни в Съвета за сигурност на ООН при приемане на резолюцията му за Либия, позицията на Русия за ненамеса в Либия, откроилото се несъгласие на редица западноевропейски страни с прибързаните действия и т.н. В същото време обаче, нямаше никакви противоречия при решенията за изключване на Либия от Комитета по правата на човека, при налагането на забрана за внос на оръжие и при призива за незабавно прекратяване на насилието. Но разнобоят бе демонстриран най-отчетливо в навечерието на срещата на министрите на външните работи на ЕС, на 10 март 2011. Франция, без да изчака заседанието, се обяви за подкрепа на едно от бунтовническите формирования (макар и самообявило са за национално), което бе неадекватна реакция, предвид на това, че ЕС подкрепя държави, а не партии или неясни формирования. Не може да не прави впечатление и фактът, че независимо от ясното становище, изразено от главния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в полза на военна намеса, страни–членки на алианса изразиха, в рамките на ЕС, коренно противоположно мнение, като за военна намеса се обявиха само Франция и Великобритания. Въздържането на Германия, което раздразни Вашингтон, се дължеше на комплекс от причини - конкуренцията с Франция, различната оценка на разузнаването, вътрешнополитически съображения и др. Турция пък премина през няколко етапа – от обидата, че първоначално не бе поканена от Франция, през блокирането на решения, до активни действия за позиционирането си като основен посредник в преговорите с либийската опозиция и с принос в хуманитарната операция. Франция обаче, сама се вкара в безизходна ситуация, защото всяко нейно следващо действие ще води до влошаване на положението й. По същество, спорните моменти се оформиха около начина за налагането на зоната, забранена на полети, средствата за постигане на крайните цели, дали да се преодоставят, или не, оръжия и военна техника на бунтовниците и т.н. Фактът, че само 6 от 28-те страни-членки на НАТО (Белгия, Канада, Дания, Франция, Норвегия и Великобритания) се включиха във военната операция бе достатъчно показателен. Обвиненията, че НАТО не се справя са само предвестник на предстоящи, в близко бъдеще, дебати за ефективността и рентабилността на алианса18. Всичко това оказа въздействие върху опозиционните сили и действията на силите на Кадафи, както и върху общественото мнение в западните страни.

Оттеглянето на САЩ от въздушната и военноморска военна операция срещу Либия може да доведе до въвличането на европейските страни в неизбежна наземна операция, а тогава противоречята между последните ще се разразят с още по–голяма сила.

Фундаментални въпроси, предизвикани от събитията

Процесите в Северна Африка и Близкия Изток активизираха водещите се вече дискусии по следните фундаментални въпроси, които изискват отделно и много по–задълбочено изследване:

-  Съвместими ли са ислямът и свободата, исляма и демокрацията?

-  Ще вземат ли инициатива и надмощие  радикалните ислямисти?

-  Ще се справят ли сами теолозите, преодолявайки днешните проблемите в исляма?

-  Ще се промени ли отношението на САЩ и Запада към мюсюлманите?

-  Възможен ли е  оздравителен ефект върху европейските общества, в средносрочен план, в резултат на промените в Северна Африка и Близкия Изток?

Ако се стигне до истинско модернизиране на мюсюлманския свят:

-  ще се промени коренно положението на мюсюлманите;

-  ще се намали миграцията към Европа;

-  ще се възстанови самочувствието на мюсюлманите.

Осъзнаването на факта, че диктаторските режими, до голяма степен, носят вината за формираните комплекси за малоценност у мюсюлманите и за гнева им срещу Запада, както и, че Западът носи вина за двуличието, с което проповядваше спазването на човешките права докато подпомагаше икономически и военно диктаторите, крие обновителна енергия за европейските общества и мюсюлманските емигранти сред тях10.

Регионални и геополитически последици

Предвид на това, че сме в началото на фундаментални промени в региона, може да се прогнозира, че през следващите години ще станем свидетели на продължителната му дестабилизация, с всички произтичащи от това последствия за сигурността, икономиката и политиката.

Повишаването на цените на суровините, което вече е факт, ще зависи от размера на „разлива” на революционния хаос, както и от това, дали той ще обхване и страни като Саудитска Арабия. Критичния праг за цената на един барел петрол е този, който беше достигнат 2008 – 147 долара за барел. Нива от 220 долара на барел могат да се очакват само, ако след срив и в Саудитска Арабия се стигне до блокиране на проливи и терористични актове срещу нефтопроводи. Ясно е, че това ще доведе до значително забавяне в развитието на световната икономика. Въпросът е, дали досегашното правило, че 10%-но увеличаване на цената на нефта води до 0,25%-но намаляване на глабалния икономически ръст, ще остане валидно, още повече, че някои страни ще бъдат по–засегнати от други.  В дългосрочен план обаче, ще се стигне до нови кризи и това беше ясно още преди събитията в Северна Африка и Близкия Изток, защото повечето източници се намират в нестабилни страни, а търсенето ще започне да превишава предлагането. Затова и преди кризата в този регион беше ясно, че трябва да се търсят решения, водещи към намаляване на зависимостта от нефтените доставки.

При евентуална крайна ситуация, като затваряне на Суецкия канал, чувствително би нараснала зависимостта на ЕС от доставките от Русия, която пък може би ще прокарва по–лесно интересите си в постсъветското пространство.

Събитията ще се отразят върху бъдещето на инфраструктурни проекти. Така например, реализацията на „Набуко” би изостанала още повече, ако следваме логиката, че при него се разчита на доставки от мюсюлмански страни.

Може да се очаква временно изтегляне на чужди инвеститори, като вече е факт насочването им към съседни, но по-стабилни страни.

Израел, който имаше мирни договори единствено с Египет и Йордания, ще бъде принуден, в условията на дестабилизация и засилващи се опасения, или да предприеме силови ходове, за което свидетелства извънредното увеличаване на военния бюджет, още в началото на събитията в Египет, или, в ускорен порядък, да постигне мир с палестинците.

Евентуалната опасност от разпалване на военни действия, които да обхванат целия регион, произтича не от военни действия, като тези в Либия, които могат да бъдат и капсулирани, а от възможен шиитско-сунитски сблъсък, провокиране на Иран, или война в Ливан и Палестина. Възможно е Израел да „накаже” Сирия, но също да удари и по ядрения потенциал на Иран.

Равновесието на силите в региона ще претърпи сериозни промени. Ролята на Иран и неговото влияние ще нарастват, а възможностите за въздействие върху него от Запада ще намаляват. „Иран е големият печеливш”, заяви американски експерт по региона.  Духовният лидер на Иран Али Хаменей пък открито заяви: „Влиянието на Израел и САЩ в региона отслабва и това дава историческа възможност на ислямските държави да станат по–силни.” Самочувствието на шиитите ще нараства (в Бахрейн, Кувейт, ОАЕ, Ирак, Сирия и Ливан), ролята на Саудитска Арабия ще отслабва.

Турция получава благоприятна възможност да продължи новата си политика спрямо мюсюлманските страни, търсейки утвърждаване на своята роля, в резултат на което ще действа с все по-високо самочувствие и все по-честоще отстоява на международните форуми позиции, различни от тези на Европа и САЩ.

Очакването Китай да се намеси в „голямата игра”13 противоречи на принципните положения на външната му политика, но той може да се намеси косвено, защото трябва да защити своите, преди всичко икономически, интереси. Имайки предвид, че през Ормузкия пролив се осъществяват голяма част от нефтените доставки за Китай, става ясно, че при изостряне на ситуацията, засягащо проливите, може да има последици и за Китай11. В стратегически план, продължителния икономически растеж и предимството на евтините китайски стоки може да бъде поставено под въпрос, ако новите държави, които ще бъдат изградени в Северна Африка и Близкия Изток, се превърнат в производител и изгоден износител на широк кръг продукти.

Отслабване на влиянието на САЩ и Европа в региона, което само усилва очакваното отслабване на това влияние, през следващите десетилетия, и в света, като цяло. Степента на нарушаване на баланса, поддържан от геополитическата ос САЩ – Израел – Египет - Саудитска Арабия, ще предопредели трудностите при преформулирането на американската политика. Една от предлаганите от американски експерти насоки е сближаването с Техеран, за да не се рискува загуба на влияние в Средния Изток. Такава промяна обаче би била трудна, имайки предвид, че неизбежното постигане на иранската амбиция за регионално надмощие се сблъсква с интересите на Запада за контрол на ресурсите в региона на всяка цена.

Силно затруднена може да се окаже борбата срещу тероризма. Така например, САЩ ползваха информация от египетското разузнаване, което разполага с по-широки разузнавателни възможности в някои територии, където американците трудно проникват със своя агентура (ивицата Газа, Судан и др.). Водещи офицери от германското разузнаване пък са имали дори общи с египетските агентурни източници в ислямисткия контингент. Независимо от сегашното оставане на терористичните организации на заден план, те, във всички случаи, ще се възползват в бъдеще от ситуацията в региона за да се намесят в протичащите процеси. Ако има продължителна гражданска война в Либия, или страната се разпадне, тя би се превърнала в притегателна точка за радикалните ислямисти, на което сме свидетели при толкова други „провалени” държави. Това пък, от своя страна, ще дестабилизира региона и ще увеличи потенциала на тероризма, застращаващ и развитите държави.

Ще възникне нова ситуация за някои, и без това буксуващи, инициативи, като тази на френския президент Саркози за Средиземноморски съюз, опираща се на подкрепата на вече бившите президенти на Египет и Тунис, а в икономически план под въпрос остава проектът за електроенергийна преносна мрежа, обхващаща Средиземноморския регион.

Можем да очакваме разместване на силите на влияние: Париж губи пред Берлин, а пред последния се разкриват нови шансове в Северна Африка. Някои европейски страни ще загубят някои свои партньори, а други ще спечелят нови, в рамките на една нова борба за влияние.

Очертава се императивна необходимост от формулиране на нова политика на ЕС към региона.

Набиращата сила групировка BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), която осъди военната операция в Либия, може да се превърне в нов център на световната политика и глобалната икономика.

България и събитията в Сеферна Африка и Близкия Изток

На настоящия етап се дискутират само две последствия за България - повишаването на цените на петрола и евентуална поява на бежански вълни. Всъщност, за страната ни се очертават последствия поне в още 5–6 направления.

Влиянието, което увеличаването на цените на петрола ще окаже върху Европа, неизбежно ще се отрази и в България като страна зависеща както от търговския обмен с европейските страни, така и от доставките на енергоносители.

В зависимост от разрастването на дестабилизацията в страните от Северна Африка и Близкия Изток и появата на бежански вълни, България ще бъде засегната и неизбежно ще се превърне не само в транзитна страна за тях, но и  в държава-приемник на определен брой граждани от страни, преживяващи революционна трансформация. Евентуалното въвеждане на по-строги критерии за опазване на европейските граници и отлагане на приемането ни в Шенген ще се превърне в ново предизвикателство за България. Защото нещата не се свеждат само до техническо осигуряване. В Европа отдавна не се практикува "линейният" граничен контрол, а се реализира стратегията на изнесения контрол и защита в страните на произход на заплахата и в транзитните страни. А за това е необходим кадрови капацитет и двустранни договорености.

Въвличане на страната ни в умиротворителни операции, като член на НАТО и ЕС (както предвижда Планът за евентуално решаване на израелско-палестинския конфликт) или в наблюдателски мисии (както се очертава в една ранна фаза на събитията в Либия).

Заделяне на средства в евентуален мащабен план на Запада за финансова подкрепа, а преди това за текущи хуманитарни операции.

Загуби за българската военна промишленост, която имаше клиенти сред арабските страни, и отказа на съответните поръчки ще и се отразят негативно заради и без това трудните условия на нейния бизнес. Цялата  и годишна продукция е за около 200–250 милиона долара, а с цивилната– общо над 400 млн долара.

Негативи от неизпълнението на договора с Египет за доставки на природен газ.

Загуби за туристическите фирми. Те обаче частично биха могли да бъдат компенсирани от пренасочване на туристи от Западна Европа  от арабските страни към Балканите, включително към България.

Останалият двустранен бизнес, колкото и малък да е той, в повечето случаи ще бъде прекратен или сведен до минимум поне през следващите няколко години. Това е становището и на големи европейски компании, които работеха в региона и то по значително по-големи проекти от нашите. В бъдеще обаче, регионът ще продължава да е инетересен за България. Водната криза например, позволява да се разширят доставките на български минерални води. Има шансове за завръщане на строителните ни фирми в страните от региона, където в миналото те се ползваха с висок авторитет.

Ако западните страни признаят за легитимен самообявилия се Национален съвет на Либия, начело с бившия правосъден министър, а нещата вече вървят натам,  България ще има проблем с присъединяването си към позицията на страните-членки на съюзите, в които членува (ЕС и НАТО, тъй като въпросното лице е свързано с мъченията на българските медици и получи министерския си пост на гърба на тяхното страдание.

Необходими действия и инициативи на българската страна

Необходимо е, на базата на приетата вече Концепция за национална сигурност, да се разработи Външнополитическа стратегия на страната, която да гарантира основните направления на външната ни политика, независимо от смяната на правителствата, като в нея Близкият Изток и Африка заемат подобващо място, в съответствие с перспективите им за развитие и нашите национални интереси.

Динамичното развитие на събитията и решенията на международната общност изискват България да има готови или изработва бързо ясни свои позиции. Не е достатъчно да правим това, което правят другите. Необходимо е ясно да кажем, защо се присъединяваме към определени санкции, дали подкрепяме или не военна намеса, дали сме готови да приемем повече от допустимия брой бежанци и т.н. Ако Външното ни министерство няма капацитетът за това, Министерският съвет може да създаде временен център за следене на обстановката и прогнозиране на промените в регионален и в геополитически план.

Ако се развие най-негативния вариант за широка ислямизация на Близкия Изток и се сбъдне прогнозата на един български професор (Владимир Чуков) за формиране на ос Израел - Балканите, като противовес на оста Турция - Арабския свят, България ще изпадне в твърде неизгодна ситуация, което ще затрудни развитието на пълноценни отношения с арабските страни.

България не трябва да изчаква и се присъединява към позициите на другите, а да иницира и подкрепи, в обсъжданията и споровете, една реалистична и перспективна политика на ЕС, изразяваща се в партньорство и отваряне на страните от Северна Африка и Близкия Изток, плюс мащабна международна финансова помощ за тяхното модернизиране.

Необходима е твърда политика за недопускане приемането на повече бежанци, отколкото имаме капацитет да подслоним и осигурим. Внимателно трябва да се преценят негативите, които могат да произтекат от „милитаризирането” на Frontex (изграждане на военно–цивилна гранична система) за възпрепятстване на бежанския поток, защото става дума не само за общата сума от 30 млн евро, но и за въвеждане на премахнат вече по Шенген контрол и създаване на централизирани структури в нарушение на Шенгенския граничен кодекс.

Известно компенсиране на загубите на отбранителната ни индустрия може да се постигне чрез по-голяма подкрепа на държавата за нея - ускоряване приемането на Стратегия за развитие на отбранителната индустрия през следващите 15 години, подкрепа за включването й в проекти на Европейската агенция по отбрана, увеличаване бюджета за научно-техническа и изследователска дейност и т.н.

При очертаващия се процес срещу Муамар Кадафи, ще бъде възможно предявяване на обвинения и във връзка с българските медицински сестри, за което ще трябва отново да се отворят делата и подготвят материалите за такова развитие.

Необходимо е  създаване на кадрови потенциал в дипломацията ни по страните от Северна Африка и Близкия Изток, който беше разпилян в периода на прехода. Днес не само че няма достатъчно експерти по Близкия Изток, но няма и хора с турски език и познавачи на страната, разбира се, за дипломатическите ни представителства в Турция. Както след 11 септември 2001 настъпиха промени в работата на разузнаватевлните служби, така и сега това ще се наложи и ще изисква и от България известни усилия. Те трябва да бъдат насочени в четири основни направления: повишаване ефективността на дейността им, включително възстановяване на предишни възможности в района на Близкия Изток, и подобряване на анализаторската дейност, активизиране на партньорските връзки и  подобряване на целевото финансиране чрез бюджетите им, особено в агентурния апарат и техническите му възможности.

Целесъобразно е България да се превърне отново в едно от местата в Европа за обучение на идващото ново поколение в арабските страни, като се възползваме в бъдеще от тях за едно по-конструктивно сътрудничество, отколкото с предишното поколение, минало през университети на България и заемало дори министерски постове в родината си, без политиците в София дори да знаят за това.

Бележки:

1. Движението „Мюсюлмански братя” е основано през 1928 и забранена през 1954. На изборите през 2000 печели 17 места в Парламента на Египет, а през 2005 – 88 места, което е и най–добрият му резултат. През 2008 „братята” се обявиха в подкрепа на Европейския парламент, когато той осъди режима на Мубарак за неспазване на човешките права.

2. Още по време на протестите в Иран, през лятото на 2009, опозиционните групи използваха Twitter, Facebook и силно разпространената в Иран Frienster.

3. Yes, It Could Happen Here Why Saudi Arabia is ripe for revolution. By Madawi al-Rasheed, February 28, 2011,  Foreign Policу

4. John Vidal, Öl kann man nicht trinken, Der Freitag, 23.02.2011

5. Александр Шустов, Египетский сценарий для СНГ, http://www.stoletie.ru/geopolitika/ jegipetskij_scenarij_dla_sng_2011-02-09.htm

6. Anja Hoffmann, Gegen den Absolutismus www.taz.de , 03.03. 2011

7. Дъщерната фирма на BASFWintershall, реализира в Либия инвестиции от 2 млрд. евро, което  е най–голямата петролна чуждестранна инвестиция. Дъщерната фирма на RWE – DEA, има концесии за добив на нефт и газ в област от 40 000 кв км. Siemens пък участва в либийски проект за водоснабдяване, който е най–големия в света за питейна вода.

8. Oliver Roy, „Paris hat viel Credit verloren”, http://www.nzz.ch/nachrichten/kultur/aktuell/paris_hat_viel_kredit_verloren_1.9749866.html

9. Влиянието на Германия върху репресивния апарат на Египет и разузнавателните му служби почива на исторически събития от времето след Втората световна война. Тогава офицери от Вермахта възстановяват не савмо армията и военната индустрия , но и полицията, разузнаването и пропагандния апарат на Египет. За целта германците са освободени от английски плен и остават в Египет. Ото Скорцени подбира над 100 съветници за подготовка и изграждане на египетския репресивния апарат. Работата им е съгласувана със САЩ. Продадено е и значително количество немско оръжие.

10. Thomas Hanke, Europa profitiert vom Islam, Handelsblatt, 24.02.2011

11. На изхода от Персийския залив се намира Ормузкият пролив, със 195 км дължина,  през който се осъществява една трета от световния експорт на нефт по море и голяма част от доставките на нефт за Китай.

12. На 25 февруари 2011, САЩ, Великобритания, Франция и Германия внасят проект на резолюция на Съвета за сигурност на ООН

13. Станислав Тарасов, Кой управлява „революционния хаос”, regnum.ru

14. Последните договорени количества въоръжение от Русия за Либия: 12 многоцелеви изтребителя Су–35, 42 танка Т–90, зенитноракетни комплекси, включително С–300, подводници „Кило”, морски мини, лекострелково оръжие и боеприпаси.

15. В Либия има 140 племена и големи фамилии. От тях 30 имат влияние в страната и региона Част от тях живеят в Тунис, Египет и дори Чад.

16. Преди Либия да извоюва независимостта си през 1951 e имало три автономни провинции: Триполитания, Фезан и Киренайка. Крал Идрис плаща скъпо за независимостта на страната, предоставяйки военни бази и право на експлоатация на нефтените и газови находища на САЩ и Великобритания. Истинска независимост Либия получава едва при Кадафи.

17. В Съвета за сътрудничество в Персийския залив членуват Бахрейн, Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Обединени арабски емирства и Оман.

18. Steven Metz, www.tnr.com , The New republic, 15.04.2011

--------------------------------------------------------------------------

* Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

 
Powered by Tags for Joomla