Tag:бнб

Сградата на КТБДве години след отнемането на лиценза за банкова дейност на КТБ действията на държавните институции и регулатори, ролята им за фалита на банката и вината им старателно се укриват от обществото.
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ

Отказват ни достъп до истинските документи, в т.ч. до стенограмите, старателно прикривани (засекретени) от президента Плевнелиев.

Няма одит и нито едно дело по същество. Т.е. прокуратурата и магистратите изпълниха поръчката „да спасят България” от най-големите й врагове – нейните граждани.

Затова виновни няма. За да няма кого да съдим и Законът за отговорността на държавата да остане извън обсега на исковете ни.

Няма и анализ за претърпените досега загуби, нито прогноза за бъдещите загуби на цялото общество от делата, които се водят зад граница.

В замяна на това с избора на новите „стари” подуправители управителят на БНБ Д. Радев вероятно под въздействието на заинтересовани политически лица и олигарси /?/ даде индулгенции на лицата от БНБ, виновни за банковата криза в средата на 2014 г. и за фалирането на КТБ.

А единият от главните екзекутори на КТБ – Вл. Горанов, в интервю пред в-к „Капитал” от 11 ноември 2016 г. арогантно прехвърля вината за вторичното ограбване на кредиторите чрез целевото придобиване и прехвърляне на активи на банката, които биха формирали масата на несъстоятелността, първо на квесторите. На квесторите, които и крачка не правеха без санкцията на централните банкери. И на синдиците: „Първите синдици, които назначихме, ги търсехме да са с опит. Но те движеха процесите много бавно. Затова решихме да сложим хора, които не са с толкова връзки в София и толкова зависимости, за да може натискът и изкушението да бъдат намалени.

Всички необходими действия за защита, а тя може да бъде само съдебна, на масата на несъстоятелността са направени. Но докато траят тези решения, една група хора се опитват да вземат активите...”.

Междувременно прогнозата му за събраните от несъстоятелността средства пада от 30 % преди година до 10 % понастоящем. „...Ще стигнат евентуално 10%. За съжаление прогнозите, че в хода на несъстоятелността голяма част от реалните активи, свързани или придобити със средства на банката, ще бъдат отдалечени от нея и по този начин допълнително ще се затрудни да се допълни масата на несъстоятелността, се оказват реални. Къде виждам причината за това – първо, доста късно стартиралата несъстоятелност на банката. И второ – самите съдебни спорове са фактически сложни, а и знаем с каква скорост по принцип върви правораздаването при решаването на търговски спорове,” уточнява В.Горанов.

И освен това твърди, че не са му известни „... твърдения и факти, които да поставят под съмнение действията на синдика...”, с които да се запознае и да може да сезира управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, чийто председател е избран по негово предложение.

Каквото могъл, това направил, казва В. Горанов. Браво, Влади, браво Горанов!

Не бил знаел... Десетки са сигналите на НПО „Ние, Гражданите” до прокуратурата, Р. Миленков, председател на ФГВ, НАП. Останали без отговор и реакция.

На питанията по въпроси, свързани с ограбването на активите на КТБ, разходите на синдиците и т.н. получаваме отказ да ни се предостави информация поради това, че поставените интереси не представлявали обществен интерес.

А дали придворният адвокат на В. Горанов, следващ го при всяко ново назначение – МФ, Общинска банка, Г. Събев, понастоящем консултиращ ФГВ, не го е информирал?

Да видим какви са фактите:

  1. Факт е, че с преизбирането им на поста подуправители Д. Костов и К. Христов и получиха индулгенции за вината си за състоянието на банковата система в България и за фалита на КТБ., вместо да понесат отговорността за умишленото бездействие или вредните им действия по отношение на банковата система, не само спрямо КТБ.
  1. Факт е, че новият подуправител на БНБ Д. Костов излъга Народното събрание и обществото, че не е знаел за състоянието на банковата система през 2013 и 2014 г., и в частност тенденциите на развитие на българските банки, в т.ч. КТБ и ПИБ.
  1. Факт е, че непотърсената отговорност от управителя на БНБ и членовете на УС на БНБ, както и забавената оставка на И. Искров позволиха на „сплотения” екип на БНБ да укрие или фалшифицира документи, потвърждаващи обвиненията на премиера в оставка Б. Борисов, на редица граждани, организации, между които е и НПО „Ние, Гражданите” за вината на И. Искров, П. Чобанов и Пламен Орешарски за умишления фалит на КТБ.
  1. Факт е, че предоставянето на ликвидна подкрепа и държавна помощ на ПИБ е извършена в драстично нарушение на Закона за Българска народна банка и Закона за кредитните институции (ЗБНБ и ЗКИ). Невярна информация е подадена от УС на БНБ и в Европейската комисия.

Привеждаме последователно доказателства за всеки един от тези факти, които сме извели от различни документи и публикации.

Относно отговорността и вината на Д. Костов

В стенограмата и протокола от изслушването в Комисията по бюджет и финанси на НС на подуправителите на БНБ на 23.07.2015 г. и в последвалия доклад на Комисията по бюджет и финанси на Д. Костов заявява следното: /Приложения №№ 1 и 2 след текста/

На двата въпросите на Менда Стоянова

  • /1/ С кои от цитираните констатации на Временната парламентарна комисия за Корпоративна търговска банка, че събраните данни за необезпечени кредити доказват, че „не става дума за липса на професионализъм от страна на Надзора на Българската народна банка, а за пълна безотговорност и бездействие, улесняващо източване на банката“... Д Костов е съгласен...”,
и
  • /2/ По отношение представяне на надзорна информация в Управителния съвет на Българската народна банка – дали през последните години е имало доклади и анализи в Българската народна банка, предоставени на управителния съвет, показващи опасност от ликвидна криза и/или капиталови проблеми в Корпоративна търговска банка или в други банки; ако е имало такива, дали те са били взети под внимание от Управителния съвет и дали по отношение на тях са предприети мерки; дали досега управителят и подуправителите на Българската народна банка са имали достъп до надзорните данни от проверките на банките...

Д. Костов отговаря: „... По отношение на докладите и анализите, които се разглеждат в Управителния съвет на БНБ, това не е формално законово изискване, но е установена практика в Централната банка. Подуправителят ръководещ Управление „Банков надзор” да внася в Управителния съвет на БНБ за информация доклад за състоянието на банковата система. В тези доклади не се е съдържала каквато и да е негативна информация свързана с КТБ. Според тези доклади КТБ е отчитала нормални капиталови, ликвидни и финансови показатели в рамките на 12 надзорни регулации. Тези доклади за състоянието на банковата система внасяни в Управителния съвет на БНБ в предходните години са предоставени, както на органите на прокуратурата, така и на Сметната палата”...

В противоречие с това, което казва Костов, ще посочим само някои от изводите, направени от Управление „Банков надзор” под ръководството на Ц. Гунев за състоянието на банковата система към 31.12.2013 г. Докладът, с който разполагаме е разгледан от УС на БНБ на 07.03.2014 г. /Приложение № 3 след текста/

Извадки от доклада:

В раздел II.4 КАПАЦИТЕТ ЗА ПОСРЕЩАНЕ НА ЛИКВИДЕН НАТИСК на доклада се правят следните изводи:

„...В края на декември 2013 г. ликвидната позиция на банковата система и на повечето кредитни институции се запази на добро ниво.

- Последното тримесечие на 2013 г. се характеризираше със следните процеси: В структурата на активите и пасивите на банковия сектор продължи наблюдаваната от началото на годината тенденция към увеличение на относителния дял на пласментите (в актива) и намаление на привлечените средства от кредитни институции. В същото време бе отчетено поредното повишаване на ресурса от резиденти.

- Растежът на привлечените средства бе съпроводен с увеличение на ликвидните активи, при които обаче бе налице вътрешно преструктуриране. Спрямо предходното тримесечие нарасна приносът на местните институции за увеличението на основните депозити. Всички банки (с изключение на ..........) продължиха да спазват изискването за поне 20% покритие във всеки един момент на привлечените средства от институции, различни от кредитни, граждани и домакинства с ликвидни активи.

- Ликвидните активи през тримесечието нараснаха със 773 млн. лв. (4.0%). Намалението на паричните средства със 782 млн. лв. бе компенсирано от увеличение при всички останали компоненти. Значимият растеж на ликвидните активи под формата на средства по разплащателни сметки и междубанкови депозити до 7 дни доведе до промяна в структурата на активите за ликвидни цели. През четвъртото тримесечие депозитите от населението се увеличиха с 1.5 млрд. лв. спрямо 1.2 млрд. лв. за същия период на 2012 г. и средно около 1.3 млрд. лв. за четвъртите тримесечия през периода 2009 г. – 2011 г....

- ... Традиционно банките с преобладаващо българско участие поддържат съществено по-висок относителен дял на паричните средства в структурата на ликвидните си активи (61.5%) спрямо този на субсидиарите на банки от ЕС и гръцките банки. Делът на държаните от местните банки търгуеми ценни книжа, които отговарят на изискването за ликвидност, през настоящото тримесечие намаля за сметка на средствата по разплащателни сметки в банки и междубанковите депозити до 7 дни. ...

- Сумата на пасивите (изходящ поток) нарасна с по-нисък темп от периода юли-септември, с растеж от 1.0 млрд. лв. (1.4%) за четвъртото тримесечие. Спрямо края на септември 2013 г. близо половината от кредитните институции отчетоха намаление на изходящия поток по пасивите, от които най-съществено бе при ...... В годишен план сумата на пасивите нарасна с 3.1 млрд. лв. (4.4%) при растеж на ликвидните активи с 1.6 млрд. лв. (8.7%).

- Коефициентът на ликвидните активи се повиши до 27.07%, като това бе най-високата му стойност за последните 12 месеца. Стойностите на показателите на отделните банки за периода 2012–2013 г. разкриват, че уязвимостта на банките към ликвиден риск при част от тях се е изострила, нещо, което остава скрито на системно ниво: Най-съществено свиване на показателя за покритие на пасивите с ликвидни активи бе отчетено при местните банки – от 29.17% към 31.12.2012г. на 26.82% към 31.12.2013 г.

- Тревожно е, че КТБ и ПИБ, отличаващи се с експанзивна кредитна и депозитна политика, поддържат трайно най-ниските стойности на коефициентите за ликвидност в системата. Рискът при тях, а и при други банки от групата, произтича, от една страна, по линия на стабилността на привлечените средства (основно на тези от населението) при евентуална промяна на ценовата им политика, а от друга – какъв е потенциалът им за по-нататъшна експанзия на кредитния портфейл. Освен това размерът на ликвидните активи и на двете банки се сви в годишен план (по-чувствително при ПИБ), а в същото време сумата на пасивите (изходящ поток) нарасна съществено.“

На изслушването на кандидатите за подуправители на 23.07.2015 г. пред Комисията на НС по бюджет и финанси на въпроса на депутата Д. Търновалийски:

„... Господин Костов, казахте, че медийните публикации не са били насочвани към вас. Това не е ваш ресор. И вие няма как да знаете какво се случва в КТБ, защото не сте отговаряли за надзора. В крайна сметка Комисията, която проверява, излезе с доклад и там е записано, че доста сериозни суми са били прехвърляни, а това е във вашия ресор, банково управление. Не е ли било ясно за вас и от това не можеше ли да се направят изводи, че се случва нещо нередно. В крайна сметка като Управителен съвет и като член на този Управителен съвет да искате и повече информация, включително и в докладите от проверката в тази банка”.

Отговорът на Д. Костов е: „Това, което прави Управление „Банково”, оперира платежната система. Това, че в платежната система се виждат конкретните получатели и поводите, основанията за плащането, това не е вярно. Платежната система функционира, за да осигури сетълментът, това е техническият термин между институциите, доставчиците на платежни услуги, което те извършват в полза и за сметка на своите клиенти. Едната банка е доставчик на платежна услуга на наредителя на плащането, другата банка е доставчик на платежна услуга на получателя на плащането. В средата стои въпросната система рингс, която е за сетълмент в реално време. Това, което се вижда там, че от една банка отиват едни средства в друга банка. Това, което контролира Управление „Банково” с цел да осигури надеждност и стабилност на функционирането на системите, е всички банки да могат да изпълняват наредените към тях плащания и да поддържат съответни средства в своите си сметки. Когато те имат затруднение и не могат да изпълняват тези сметки, тогава има опцията за временно подпомагане при много ясно разписани правила. Срещу ценни книжа те могат да получават някакво краткосрочно финансиране. Когато вече нямат и ценни книжа, които да ги продадат и да си захранят сметките, тогава вече се включват другите режими на действие, както се случи с Корпоративна търговска банка. Така че в рамките на това, което се наблюдава и за което се носи отговорност в Управление „Банково” няма как да извадите заключение, че се вижда нещо, което да потвърждава по какъвто и да било начин, конкретните журналистически разследвания”...

Дали това е истината?

Ще покажем извадка от един от редовно изготвяните за Банково управление на БНБ вътрешни документи, изготвяни за г-н Д. Костов и Ко на базата на подадена от всяка банка информация и документи: „Динамика на основните парични, депозитни и кредитни показатели“, този от май 2013 г. /Приложение № 4/

......................................

І. Кредити на неправителствения сектор

През май 2013 г. кредитите, предоставени на неправителствения сектор, намаляват спрямо края на април 2013 г. с 0.1% (69.1 млн.лв.), като достигат 54.424 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.6% (338.1 млн.лв.).

  1. Сектор „Нефинансови предприятия” (S.11)3

През май 2013 г. размерът на кредитите намалява спрямо края на предходния месец с 0.2% (81.9 млн.лв.) като достига 34.918 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.9% (295.3 млн. лв.). Банките с основен принос за общото изменение са:

....

  1. Корпоративна търговска банка – увеличение със 134.5 млн. лв. – Частни нефинансови предприятия: увеличават се кредитите над 1 до 5 години в евро (26.8 млн. лв.), основно на Дивал 59 ЕООД (33 млн. лв.) и тези над 5 години в евро (98.5 млн. лв.), дължащо се на Акванада ЕООД (40.1 млн.лв.), Бургас мийт ЕООД (28 млн.лв.), Риск инженеринг АД (14.2 млн. лв.), Глас индъстри АД (9.4 млн. лв.) и Рубин инвест ЕАД (1 млн.лв.). През месеца е отпуснат кредит до 1 година в щатски долари (21.1 млн.лв.) на Нафтекс Петрол ЕООД, а е погасен краткосрочен кредит в левове (7.8 млн. лв.) на ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД;
  2. Първа инвестиционна банка – ръст с 59 млн. лв. – Частни нефинансови предприятия: нарастват овърдрафтът в левове (7 млн. лв.) и кредитите до 1 година в левове (38.6 млн. лв.).
  3. 2. Сектор „Финансови предприятия”

Депозитите на сектора нарастват с 2.1% (73.4 млн. лв.) през май 2013 г. спрямо април 2013 г. и са в размер на 3.620 млрд. лв. при 1.8% (78.1 млн.лв.) месечен спад през май 2012 г. Изменението основно се дължи на: /КТБ не фигурира сред споменатите банки/

....

3. Сектор „Домакинства и НТООД”

През май 2013 г. спрямо предходния месец, депозитите намаляват с 0.04% (12.4 млн. лв), като достигат 35.311 млрд. лв. През същия период на 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.7% (232 млн. лв). Изменението на депозитите през месеца се дължи основно на:

....

  1. Първа инвестиционна банка – намаление с 35.1 млн. лв. – понижават се депозитите с матуритет над 3 до 6 месеца в левове (12 млн. лв.) и в евро (9.1 млн. лв.) и депозитите с матуритет над 6 месеца до 1 година в левове (18.2 млн. лв.) и в евро (23.3 млн. лв.) в сектор Население. В същия сектор нарастват безсрочните депозити в евро (17.8 млн. лв.), както и депозитите над 2 години в левове (6.5 млн. лв.) и в евро (1.4 млн. лв.);

....

  1. Корпоративна търговска банка – повишение с 53.4 млн. лв. – сектор Население: увеличават се спестовните депозити в левове (63.7 млн. лв.) и в евро (27.6 млн. лв.). Намаляват депозитите в левове с матуритет над 1 ден до 1 месец (31.7 млн. лв.) и над 3 до 6 месеца (12.6 млн. лв.)...

Очевидна е неистината в отговора на Д. Костов, тъй като данните конкретно показват детайлна информация за размера на кредитите и дружествата кредитополучатели. Дружествата, споменати в раздел КТБ, са част от тези, които фигурират в доклада на Временната парламентарна комисия и в приложенията му като „Бушони”. За информация на незапознатите, такава информация всеки ден се подава от всички български банки.

С драстично нарушение на ЗБНБ, ЗКИ е свързано и предоставянето на ликвидна подкрепа и държавна помощ на ПИБ. Невярна информация е подадена от УС на БНБ и в Европейската комисия.

Както е известно през периода юни-ноември 2014 г. Първа инвестиционна банка получи временна финансова помощ от правителството на РБ чрез посредничеството на БНБ, предоставена със средства от търговските банки до одобряване на Споразумението за предоставяне на държавна помощ на банковата система от Европейската комисия и до разработването и одобряването на план за реструктуриране на ПИБ с ЕК, подписан на 31.10.2014 г.

В различни коментари, интервюта, а също и в хода на процедурата по изслушване на кандидатите за подуправители на БНБ през 2015 г. бяха зададени въпроси, свързани с обезпечението, предоставено от ПИБ АД срещу тази помощ от 1,28 млрд. лв. На тях са отговаряли както И. Искров – управител на БНБ, така и Д. Костов – подуправител на БНБ, пред Комисията по бюджет и финанси първо заседание от ноември 2015 г. и посоченото изслушване. Обществото, депутатите, политиците бяха информирани, че ПИБ АД, за разлика от КТБ, е разполагала с бързоликвидни активи под формата на ДЦК и злато на кюлчета, с които е обезпечила получената като държавна помощ сума.

Самото споразумение на ПИБ с ЕК (План за преструктуриране) обаче изрично описва вида и формата на обезпечението, предложено от ПИБ и прието от МФ и БНБ, а съответно, и от ЕК, а именно бъдещи вземания от клиенти с редовни кредитни експозиции на стойност 1,321 млрд. лв. Кредитният портфейл включва активи /вземания от големи, малки и средни предприятия/. /Приложение № 5/

С приемането на включеното и описано в Споразумението с ЕК обезпечение посочените лица са нарушили грубо ЗБНБ, а именно:

- Законовите изисквания за Договори за кредит между БНБ и български търговски банки, сключени на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за БНБ по реда на Наредба № 6 за кредитиране на банките в левове срещу обезпечение, сключени в периода по т. 2., която гласи: „При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, Българската народна банка може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване наличието на ликвиден риск се определят с наредба на Българската народна банка”

- Всъщност БНБ е вписала като залог бъдещи вземания от клиенти на ПИБ – кредитни експозиции, вместо безналични ДЦК, валути и ценни метали в полза на БНБ, в нарушение на Наредба № 6 на БНБ. Вероятно както заблудиха нас, така са заблудили и Европейската комисия по отношение на „бързоликвидните активи на ПИБ” в нарушение на собствената им нормативна уредба. Не изключваме вероятността подобен подход да е бил приложен и към още някои от споменатите от К. Христов други 14 банки с ликвидни проблеми в същия период на 2014 г.

Повдигнатият въпрос е особено важен в контекста на отговорите на управителя на БНБ И. Искров и Н. Кордовска на първото открито заседание на временната бюджет и финанси /Протокол 1 от 29.10.2014 г., Приложение № 6/

На въпрос на НПО „Ние, гражданите“ защо на КТБ не е отказана временна държавна помощ и какво по-различно е предложила ПИБ на МФ и БНБ Н. Кордовска отговаря:

„Що се отнася, споменахте за банки, които са обект на предоставена държавна подкрепа. Изключително е нездравословно и опасно да се спекулира с подобни внушения. Тъй като, ако сте запозната с комуникацията на Европейската комисия за отпускане на държавна помощ на кредитни институции, там има изключително строги изисквания, на които всяка банка, която кандидатства за такава подкрепа, трябва да отговаря. И задължителното условие е тя да докаже своята жизнеспособност, което означава, че има достатъчно способност да издължи, да възстанови тази дадена държавна подкрепа. И изпълнението при такава подкрепа се следи в продължение на три години от назначен, одобрен от Европейската комисия наблюдател, който през цялото това време докладва как се изпълняват ангажиментите поети от подобна банка към Комисията”.

В кулоарното продължение на разговора по тази тема И. Искров ни заяви, че ПИБ е притежавала бързоликвидни активи във вид на злато на кюлчета и ДЦК, за разлика от КТБ.

Самата Наредба № 6 за кредитиране на банките в левове срещу обезпечение е абсурдна, защото при ликвидни проблеми първият актив, който нормално банката продава, са притежаваните от нея ДЦК. От гледна точка на притежавания от КТБ кредитен портфейл, но наше мнение, евентуална държавна помощ би могла да бъде гарантирана от много по-качествени активи.

Възникват и още няколко въпроса:

  • С какви документи е разполагала Временната парламентарна комисия по казуса КТБ и действително ли тези документи са предоставени на следствието и прокуратурата?
  • От документите, с които разполагаме, а не само от посочените тук данни се вижда, че директорът на Управление „Банков надзор” Цв. Гунев и подчинените му специалисти добросъвестно са сигнализирали за потенциални рискове. С цел отстраняването на неудобен свидетел, сигнализирал за потенциален риск в банковата система, ли наложиха на подуправителя Гунев принудителната дълга отпуска и последвалото му освобождаване от поста подуправител на БНБ. Най-вероятно УС на БНБ се е отървал от единствения честен ръководител в БНБ, който е щял да провали плана им за срив на КТБ.
  • За обществото остава открит и въпросът за отговорността и вината на всички членове на предишния УС на БНБ, начело с неговия управител И. Искров. Защото от документите, които притежаваме, се налага все по-убедително изводът за вината на управителя на БНБ и на всички членове на УС на БНБ за срива на КТБ. Вината им за оказаната нелоялна от гл.т. на защитата на конкуренцията помощ на ПИБ, за дискриминирането и ограбването на десетки хиляди български и чуждестранни граждани поради неоказаната подкрепа, селективното отношение, неприлагането на оздравителна програма, назначаването на недеепособни квестори с цел изпълнение на поръчката за да се срине КТБ.

По всяка вероятност отговори на някои от посочените въпроси ще се намерят в укриваната от президента стенограма, чието разсекретяване ще поискаме от бъдещия президент г-н Р. Радев.

НПО „Ние, Гражданите” притежава достатъчно оригинални документи, които недвусмислено ще докажат вината на управителя и членовете на УС на БНБ и на други държавни институции за краха на КТБ и драстичното нарушаване на правата на собственост, правосъдие и защита на ограбените по вина на българските държавни институции граждани и фирми.

Но очевидно окончателните присъди ще може да вземе само независим съд, освободен от зависимостите си от настоящата олигархично-мафиотска политическа върхушка. Ще дочакаме виновните да не са на настоящите си длъжности и ще ги съдим когато нямат защитата на институцията си защото те са временно наемници, а ние, гражданите, сме държавата...

----------------------------------

Приложение № 1

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

-----------------------------------------------------------------------------

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

П Р О Т О К О Л

На 23 юли 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията. Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 40 минути /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Искам да ви уведомя, че господин Имамов и господин Главчев са на Председателски съвет за Конституцията. Специално ми се обадиха, за да ги считам за нашия кворум. Те оторизираха своите колеги да гласуват за тях.

Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на кандидатите за подуправители на

Българска народна банка.

2. Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г. – второ четене.

3. Законопроект за гарантиране на влоговете в банките,

№ 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г. – второ четене.

/Напомням, че го бяхме спрели, за да влезе законопроекта за възстановяване и преструктуриране и да вървят в комплект. Затова ги гледаме заедно./

4. Законопроект за изменение и допълнение на

Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 05.06.2015 г. – второ четене.

Има ли становища и предложения? Няма. Който е за този дневен ред, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред. Изслушване на кандидатите за подуправители на

Българска народна банка.

Процедура.

Приложение № 2

Комисия по бюджет и финанси

23/07/2015

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
П Р О Т О К О Л


На 23 юли 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 14 часа и 40 минути /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Искам да ви уведомя, че господин Имамов и господин Главчев са на Председателски съвет за Конституцията. Специално ми се обадиха, за да ги считам за нашия кворум. Те оторизираха своите колеги да гласуват за тях.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на кандидатите за подуправители на Българска народна банка.
2. Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г. – второ четене.
3. Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г. – второ четене.
/Напомням, че го бяхме спрели, за да влезе законопроекта за възстановяване и преструктуриране и да вървят в комплект. Затова ги гледаме заедно./
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 05.06.2015 г. – второ четене.
Има ли становища и предложения? Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Изслушване на кандидатите за подуправители на Българска народна банка.
Процедура.

Приложение № 3

С Ъ С Т О Я Н И Е Н А Б А Н К О В А Т А С И С Т Е М А

( Ч Е Т В Ъ Р Т О Т Р И М Е С Е Ч И Е Н А 2 0 1 3 Г О Д . )

У П Р А В Л Е Н И Е „ Б А Н К О В Н А Д З О Р

Д И Р Е К Ц И Я „ Н А Д З О Р Н И М А К Р О А Н А Л И З И И С Т Р А Т Е Г И И

Доклад за състоянието на банковата система (четвърто тримесечие на 2013 г.)

I Бизнес модел и рисков профил ....................................................................................5

I.1 Структурни промени в баланса на системата ..........................................................5

I.2 Водещи рискове пред банките и системата ...........................................................14

II Динамика и развитие на основните рискове пред системата ...................................24

II.1 Качество на активите...........................................................................................24

II.2 Въздействие върху доходността (способност на системата и банките да генерират доход от органични източници) ...........................................................................34

II.3 Способност на капитала да абсорбира шокове..................................................43

II.4 Капацитет за посрещане на ликвиден натиск ...................................................51

III Лицензии, разрешения и коригиращи надзорни действия .......................................61

III.1 Лицензии и разрешения .....................................................................................61

III.2 Коригиращи надзорни действия ........................................................................61

IV Макро-пруденциална политика по линия на банковия надзор въз основа на резултатите към на банките към декември 2013......................................................................62

Приложение №4

Динамика на основните парични, депозитни и кредитни показатели
Май 2013 г.

  1. Депозити на неправителствения сектор

През май 2013 г. спрямо април 2013 г. депозитите на неправителствения сектор нарастват с 0.4% (227.8 млн.лв.) и достигат 53.074 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те се повишават с 0.4% (201.8 млн.лв).

Графика 1

    1. Сектор Нефинансови предприятия (S.11)

През май 2013 г. спрямо април 2013 г. депозитите нарастват с 1.2% (166.8 млн.лв.) и достигат 14.143 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те се повишават с 0.3% (47.9 млн.лв). По-значителни изменения през отчетния месец има в следните банки:

  1. Сосиете Женерал Експресбанк – увеличение със 72.3 млн.лв. – през месеца нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (61.9 млн.лв.) и в евро (14 млн.лв.);
  2. Уникредит Булбанк – ръст с 52.7 млн.лв. – увеличават се овърнайт депозитите в левове (43.1 млн.лв.), основно на фирма от отрасъл Производство и разпределение на електрическа енергия и средствата по разплащателни сметки в левове (81.8 млн.лв.) на фирма от отрасъл Търговия. Намаляват депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (32.4 млн.лв.). Открити са нови депозити с матуритет над 1 ден до 1 месец в евро (25.3 млн.лв.), основно на фирма от отрасъл Строителство. Понижават се средствата по разплащателни сметки в евро (60.7 млн.лв.) на държавно предприятие от отрасъл Добивна промишленост;
  3. Райфайзенбанк България – повишение с 43.6 млн.лв. – през месеца се увеличават безсрочните депозити в левове (42.2 млн.лв.) и евро (13.2 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия. Намаляват депозитите с договорен матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (15.6 млн.лв.), а нарастват тези в евро (18.4 млн.лв.).
  4. Юробанк България – ръст с 35.7 млн.лв. – нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (20.1 млн.лв.) и депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (21.1 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия;
  5. Обединена българска банка – повишение с 31.5 млн.лв. – в сектор Частни нефинансови предприятия нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (18.1 млн.лв.) и в евро (11.1 млн.лв.). Намаляват депозитите в левовете с матуритет над 1 ден до 1 месец (20 млн.лв.) и нарастват тези с матуритет над 3 до 6 месеца (18.4 млн.лв.). През месеца намаляват депозитите в евро с матуритет над 1 ден до 1 месец (8.1 млн.лв.), а нарастват тези с матуритет над 6 месеца до 1 година (16.8 млн.лева);
  6. Банка Пиреос България – увеличение с 27.7 млн.лв. – нарастват овърнайт депозитите в левове (9.1 млн.лв.) и в евро (11.4 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия;
  7. Първа инвестиционна банкаповишение с 27.6 млн.лв. – през месеца е приет депозит с матуритет над 1 до 2 години в евро (27.5 млн.лв.) на фирма от отрасъл Търговия;
  8. Корпоративна търговска банка – понижение със 149.1 млн.лв. – падежират депозити в левове с матуритет над 6 месеца до 1 година на Държавна консолидационна компания ЕАД (186 млн.лв.) и на Български енергиен холдинг ЕАД (60 млн.лв.). Намаляват депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в щатски долари (66 млн.лв.), основно на държавно предприятие от отрасъл Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива и депозитите с матуритет над 1 до 3 месеца в щатски долари (37 млн.лв.) на фирма от отрасъл Транспорт. През месеца нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (99 млн.лв.) на Български енергиен холдинг ЕАД и в щатски долари (77 млн.лв.) на Булгаргаз ЕАД. В сектор Частни нефинансови предприятия нарастват средствата по разплащателни сметки в щатски долари (28.2 млн.лв.) на двама клиенти.

Приложение № 5

FIBANK RESTRUCTURING PLAN

EXECUTIVE SUMMARY

Difficulties faced by Fibank in 2014 result from external factors

Executive Summary

The difficulties encountered by Fibank were due to a number of external factors. These included the collapse and placement of Corporate Commercial Bank (CCB) under special supervision, which eroded trust in the Bulgarian banking sector, the subsequent criminal attacks against Fibank itself, and the unstable political situation in the country.

After the CCB collapse towards the end of June 2014, Fibank became the target of a criminally-organised attack triggered by false, malicious rumours spread through electronic media messages. Customers were manipulated to withdraw their money despite the fact that Fibank had good capital and liquidity positions. This development, combined with certain unreasonable public statements, created panic and loss of confidence among depositors, resulting in a run on the Bank on 27th June 2014. On that day alone Fibank paid out to customers an amount totalling BGN 788M. In the period of 20th June to 2nd July a total of BGN 1,416M was withdrawn.

The press release of the European Commission on 30th June 2014 IP/14/754 states that “the State aid provides the necessary and proportionate liquidity in the wake of external, non-bank related events.”

On 29th June 2014, The European Commission approved a liquidity support scheme for Bulgarian banks (incl. Fibank) as being compatible with EU State aid rules. The initial State support received by Fibank on 30th June 2014 amounted to BGN 1.2B with an annual interest rate of 2.2% and a maturity of five months. The support was collateralised by Fibank with a pledge of receivables from the Bank’s portfolio for the amount of BGN 1,321M. The receivables, all performing, are from Corporate, SME and Retail customers.

Fibank will repay BGN 300M by 28th November 2014, at which point the State aid facility will be extended for BGN

Приложение № 6

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________

ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 31 октомври 2014 г.

Открито в 9,01 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Процедура, господин Ципов.

КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера се проведе заседание на Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание и бе взето следното решение:

„Правилникът за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание става Проект на Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.

В срок до 5 ноември 2014 г., сряда, 18,00 ч. парламентарните групи и народните представители внасят предложения за изменение и допълнение по проекта по точка първа чрез Деловодството на Народното събрание до председателя на Временната комисия.

Граждани и организации могат да правят предложения за изменение и допълнение на проекта до Временната комисия в срока по точка втора.

Проектът с постъпилите предложения се публикува на сайта на Временната комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по точка втора.”

Уважаема госпожо Председател, правя процедура да поставите на гласуване срока за предложения за изменение и допълнение по Проекта за Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.

Уважаеми колеги, искам да направя още една процедура.

Точка първа от днешния дневен ред да бъде предавана по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.

По същество правите две процедурни предложения. Първото, свързано със срока, в който народните представители могат да правят предложения в процедурата по изработване на новия Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.

Подлагам на гласуване Вашето предложение този срок да бъде до 5 ноември 2014 г., 18,00 ч.

Моля режим на гласуване.

Гласували 197 народни представители: за 189, против 8, въздържали се няма.

Предложението е прието.

Сега поставям на гласуване второто процедурно предложение за пряко излъчване на дебата по точта първа от работата ни днес, а тя е обсъждане на:

ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПО ДОКЛАД НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНО БАНКА ОТНОСНО СЪБИТИЯТА И ПРЕДПРИЕТИТЕ ДЕЙСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД И ТЪРГОВСКА БАНКА „ВИКТОРИЯ” ЕАД.

Гласували 186 народни представители: за 184, против 1, въздържал се 1.

 
Явор Дачков, журналистПубликуваме втората част на интервюто с Илиан Зафиров, доскорошен изпълнителен директор на КТБ с любезното съдействие на сайта ГЛАСОВЕ
Първата част на интервюто можете да прочетете тук.

Каква беше реакцията на банковата общност по случая КТБ? Има ли развитие?

Още на 13 юни, в първите дни на интензивната атака, писмено уведомихме за нея Президента, Председателя на Народното събрание, Министър-председателя, Председателя на ДАНС, Главния прокурор, Управителя на БНБ и Управителния съвет на Асоциацията на банките в България.

Илиан Зафиров, доскорошен изпълнителен директор на КТБИмаше някаква реакция, но едва три дни по-късно от БНБ – за това как КТБ и цялата система са стабилни и ликвидни (което не беше лъжа, но много скоро след това Иван Искров подмени мнението си). Реакцията на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България се забави още повече, благодарение основно на Левон Хампарцумян. Стилян Вътев от ОББ също не беше на мнение, че Асоциацията трябва да ни защити в този момент. По-късно се видя защо – специалисти от ОББ, под претекст че окомплектоват досиета, разгледаха в детайли кредитния портфейл на КТБ и набелязаха по-интересните сделки за закупуване.

Левон Хампарцумян е ключова фигура в атаката срещу КТБ, и то не отсега. Не е случайно, че основният атакуващ през последните пет години – Иво Прокопиев, се финансира главно от Булбанк. Левон беше първият, който повдигна въпроса за парите на държавните предприятия – още през есента на 2008 година, в самото начало на финансовата криза. УС на Асоциацията, чийто член бях и тогава, беше извикан на поредна среща с УС на БНБ по текущи проблеми. Левон също беше извикан, макар че тогава не беше член на УС на Асоциацията, а поради факта, че е шеф на най-голямата банка. Изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, ме нападна пред всички защо парите на държавните дружества били концентрирани в КТБ. Дори Иван Искров тогава реагира и попита: „Левоне, ти от какво се оплакваш – при вас да не са малко!”. Дотогава този въпрос никой не го беше поставял. Едва няколко месеца по-късно изданията на „Икономедия” започнаха да тиражират въпроса и да облъчват обществото с формулата „пари-медии-власт”, докато я набият в главите на всички. Тази тактика на Гьобелс – една лъжа, повторена сто пъти, става истина, явно проработи и този път. Изпратиха даже сигнал до Европейската комисия за оказване на държавна помощ на КТБ. Доказа се, че и това е лъжа. Интересно е обаче, че Левон Хампарцумян беше първият, повдигнал този въпрос. Нищо странно няма в това, че Прокопиев стана Почетен консул на Канада веднага след него, придобивайки дипломатически имунитет, който към този момент явно му е бил необходим. Тогава течаха делата за незаконната концесия на „Каолин”.

Левон Хампарцумян беше и един от главните идеолози на прословутото постановление на правителството на Марин Райков за разпределението на парите на държавните предприятия. Тази концепция доведе до големи загуби за държавните предприятия и проблеми при управлението на средствата им. Те и без това бяха достатъчно декапитализирани благодарение на ходовете на Дянков да кърпи опоскания държавен бюджет на техен гръб.

Интересен е един факт, който се случи точно преди да се развихри с пълна сила атаката срещу КТБ. Както е известно, малко преди да влезе в ролята на палач на банката, БНБ даде разрешение да придобием клона на „Креди Агрикол” в България. Сделката беше финализирана на 12 юни 2014 година, ден преди началото на финала на координираната институционално-медийна атака срещу КТБ. „Уникредит” беше регистрационен агент на сделката, избран от „Креди Агрикол”, Париж. Поради това плащането на цената и прехвърлянето на акциите се състоя в Уникредит Булбанк, като бяхме настанени в заседателната зала на последния етаж. Цялата процедура се забави поради проблеми в счетоводната система на Булбанк. Към обяд пристигна Левон Хампарцумян (кабинетът му е до въпросната зала), видя ни и попита какво правим там. Беше забравил, че „Уникредит” е регистрационен агент по сделката. Пошегувах се, че сме купили току-що Булбанк и мисля да ребрандирам грозните им карти. Той не пое шегата, а предложи да се видим на кафе в кабинета му. Като седнахме, ме попита дали имаме нужда от помощ по отношение на Главна прокуратура. Тогава още нямаше индикации, че нещо ще се случи. Казах, че не разбирам за какво става въпрос, защото само са ни викали във връзка със сигнала на „Протестна мрежа”. Той отговори, че може да се влоши ситуацията, да се стигне до паника и големи тегления от клиенти на банката. Не виждах основание за подобни теории и му го казах. Левон сподели „съвет”: „Ако все пак се стигне до паника у вложителите, може да е по-добре БНБ да влезе в КТБ с квестори, за да се успокои обстановката”. На следващия ден започнаха атаките. Седмица по-късно влязоха квесторите. Техните действия не успокоиха обстановката и не оздравиха банката, но това е друга тема. Във всеки случай, Левон Хампарцумян е виден специалист по приватизационните процеси (все пак оглавяваше Агенцията по приватизация по време на най-големите им сделки) и сигурно са се допитали до него за съвет по проекта за „реприватизация” на активите, заложени в КТБ.

Що се отнася до отсъствието на реакция от останалите банки, по-голямата част от тях мълчат от страх да не им се случи същото, нещо като „мълчанието на агнетата”, а малката част мълчат в предвкусване на разпределението на благините – разпределение на кредитния портфейл и на гарантираните депозити в КТБ. Банките са единни само когато става въпрос за печалбата им.

Излезе информация за инвеститори в облигации на КТБ, които се готвят да съдят държавата. Какви ще бъдат последствията?

Банката издаде емисия облигации на стойност 150 милиона долара, които се търгуват на ирландската фондова борса в Дъблин. Те са закупени от големи инвестиционни банки и финансови дружества от САЩ, Великобритания, Швейцария, които не са свикнали с нашенските нрави и ще си търсят правата по съдебен ред. В нашата „кочинка” можем да бъдем мачкани от всеки, който държи бухалката, и никой да не реагира. В правовите държави не е така – частната собственост е свещена и неприкосновена. У нас това е само на хартия – в Конституцията. В една правова държава никой не би могъл даже да си помисли да атакува и най-малката финансова институция, още по-малко – банка от системно значение, клиентите на която формират над 10% от брутния вътрешен продукт.

Говори се за КТБ като за „банката на Василев”. Той е акционер, наистина голям акционер, но освен него има още стотици акционери, и то не само български физически и юридически лица. Имаме акционери от САЩ, Великобритания, Ирландия, Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, прибалтийските държави, Гърция. Голяма част от тях са огромни инвестиционни банки и фондове, които няма да са съгласни акциите им просто да се „изпарят” в небитието само защото това е изгодно на някого.

Султанът на Оман, чийто глас се чува много ясно в световната общност на инвеститорите, също не е, меко казано, особено доволен от действията срещу собствеността на суверенния фонд на Оман и презрителното и преднамерено грубо отношение към неговите представители от страна на официални български институции – БНБ и правителството на Орешарски. Даже един бивш заместник-министър на финансите от екипа на Чобанов нарече фонда „офшорка”, което показва не само дълбоко невежество, но и други качества, които не мисля да квалифицирам.

Някои експерти определиха предстоящите събития след обявяването на КТБ в несъстоятелност като „кражбата на века”.

Тепърва ще наблюдаваме предстоящите действия на институциите и икономическите групи зад тях по отношение на заложените в банката активи. Интригите и споровете по отношение на личността на синдика и съдията по несъстоятелността тепърва ще се вихрят. Защото синдикът разпределя благата, а над него е само съдията.

Много по-страшна е друга кражба – в особено големи размери. Група хора, организирайки и провеждайки атаката срещу КТБ, откраднаха бъдещето на десетки предприятия и резултатите от няколкогодишен труд, откраднаха поминъка на десетки хиляди работници и служители, откраднаха резултата от труда на стотици хиляди депозанти, тяхната сигурност и спокойствие, ликвидираха малкото останало доверие в институциите и държавата.

 
Бойко Борисов, премиерНа 27.06.2016 г. НПО „Ние, Гражданите” внесе в Министерския съвет писмо до премиера Бойко Борисов и членовете на Министерския съвет с исканията на членовете на организацията, които те желаят да представят на някое от предстоящите открити заседания на Министерския съвет на Република България.

Основанията за изслушване членовете на организацията извеждат от двугодишното мълчание по казуса КТБ, липсата на прозрачност по казуса, пълното игнориране и дискриминацията спрямо тази голяма група от ограбени български и чуждестранни граждани.

В писмото НПО „Ние, Гражданите” подчертават, че управляващите политически партии, начело с ГЕРБ, досега не само не са съдействали за разкриването на пълната истина за фалита на КТБ, но по всички начини, включително чрез активното съучастие на прокуратурата и политически натиск над магистрати, цензура и автоцензура, са допринесли за обгръщането на казуса с плътна завеса от мълчание, полуистини и лъжи, замазване на фактите и данните чрез поръчкови доклади и укрити доказателства. Подчертава се, че недопустимата намеса на прокуратурата в управлението на банката, блокирането с политически и други непозволени средства на гледането на дела срещу отнемането на банковия лиценз по същество са обусловили нарушаването на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, гарантиращи по признанието на ЕСПЧ от 02.06.2016 г. правото на всеки мирно да ползва собствеността си и справедлив съдебен процес.

„Ние, Гражданите” обвиняват държавните институции и техните ръководители за подлагането на голяма група от граждани и фирми на дискриминация:

Поради това, че са набедили вложителите в КТБ за печалбари и далавераджии и фактически са прехвърлили вината за фалита на КТБ върху тях;

Затова, че са прехвърлили отговорността за парите на хората и фирмите на самите вложители и са освободили от отговорност управителя на БНБ и членовете на УС на БНБ;

Затова, че не са поискали разследване и предварително наказателно производство срещу обявените от премиера за виновни за фалита на банката И. Искров, подуправителите на БНБ и експремиера Орешарски;

Затова, че са съгласували и позволили преизбирането от НС на виновните подуправители на БНБ;

Затова, че съвместно и солидарно с БНБ са заблудили ЕК и обществото за причините за банково-финансовата криза, а на една от банките в затруднение са отпуснали временна и държавна помощ в нарушение на ЗБНБ;

Затова, че са предложили и НС е гласувало целево и в полза на олигархично-политическата група, ограбила българските граждани, а не КТБ, промени в „най-добрите банкови закони” в Европа, които противоконституционно действат със задна дата в полза на истинските грабители и престъпници.

Затова, че повече от две години МС съзнателно игнорира всеки призив за прозрачност и справедливост, а прокуратурата игнорира всеки сигнал за пореден грабеж, извършван пред очите й с явното или мълчаливо съдействие на министъра на финансите и ФГВ, назначените от него синдици, шляещите се в банката и фонда посредници адвокати

Заради огромните паразитни разходи на квестори и синдици и придворните им консултанти юристи, чрез които се доограбва всеки стойностен актив.

НПО „Ние, Гражданите” обявяват, че са готови на крайни действия и решения именно поради арогантното поведение на българските държавни институции и правораздавателната система и последователните им усилия да игнорират проблемите и исканията на многобройната група на вложителите в КТБ, техните семейства, служители, семейства.

В. Ахундова

Съпредседател на

НПО „Ние, Гражданите”

ИСКАНИЯ НА НПО „НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ”

1. Пълна прозрачност и истината за КТБ чрез:

- Изпълнение на законовото задължение за одит на КТБ за 2014 и 2015 г.

- Предприемане на инициатива за обявяване и наказателно преследване на виновните за фалита на КТБ пред българското общество и подаване на сигнали от МС до прокуратурата срещу И. Искров и членовете на УС на БНБ до 2015 г., ексфинансовия министър П. Чобанов, КФН и Ст. Мавродиев и финансовото разузнаване на ДАНС, вкл. тогавашния директор Полина Кавръкова.

- Публикуване на пълния оригинален доклад на „Аликс Партнърс”, включително на български език и оригинал на английски език, включително възлагателния договор, техническото задание, ценовите параметри на договора и анексите към него.

2. Иницииране от МС на законодателни промени в ЗКИ, ЗБН, ЗБНБ и НК, гарантиращи:

- Въвеждането на възможност за съдебен контрол върху актовете по отнемане на лиценза на банка от пряко засегнатите лица. Към момента съгласно практиката, която силово са налага, такъв контрол няма, като формално съдебните инстанции твърдят, че само държавните органи в лицето на квестори и синдици могат да обжалват актовете на органите, които са ги назначили;

- Иницииране на наказателна бърза процедура за връщане на активите на КТБ в масата на несъстоятелността на банката, придобити при освобождаване на обезпечения, прехвърляния и т.н., независимо от броя прехвърляния към трети лица (разваляне на неизгодни прехвърлителни сделки);

- Изискване на наказателна и материална отговорност на квестори, синдици и ФГВ за виновната неефективна защита на интересите на кредиторите на банката поради невъзбрана на активи, допускане на придобивания и прехвърляния на активи на банката, вкл. и на длъжници на банката; за неправомерни и прекомерни разходи;

- Изискване на наказателна и материална отговорност за разходите по изплащане на гарантирани суми по преференциалните депозити, ограбването на 229 служители на КТБ, разрешението на БНБ по изключение ФГВ да извади от масата на несъстоятелността на банката над 59 млн. лв.;

- Прекратяване/недопускане на дискриминация на кредитори на банката от синдиците на банката и ФГВ и реално равно третиране на категориите длъжници, в т.ч. и чрез въвеждане на фигурата обществен съвет на кредиторите, който да наблюдава действията на синдиците в банките;

- Прецизиране (вкл. изменение) на законовите разпоредби, гарантиращи уеднаквяване на практиката по отношение на делата на кредитори по възражения относно статуса им на кредитори, реда на удовлетворяване и определяната държавна съдопроизводствена такса, т.е. законово гарантиране на прилагането на принципа на равенство на страните в гражданския процес.

НПО „Ние, Гражданите”

София

27.06.2016 г.

 

Финансовият министър Владислав Горанов знае много, но ще мълчиФалшиви и умишлено манипулирани данни на спецслужбите и МВР са предшествали удара срещу Корпоративна търговска банка. Те били изпратени на американските служби и Държавния департамент с уверението, че са автентични.

След задълбочени проверки американците установили по категоричен начин, че става дума за измама. Тя трябвало да аргументира атентата срещу КТБ. Това научи Фрог нюз от дипломатически източници, пожелали анонимност.

Основната теза във въпросните документи била посочване на източници от България, които уж финансирали терористични организации, включително и „Ислямска държава”. Под фалшивите данни и съчинени оперативни данни стояли подписите на високопоставени ченгета и дори на министър. Това заблудило първоначално американската страна, но силно разминаващите се твърдения с информацията на US службите събудили съмнения. Впоследствие те не само се доказали, но разкрили и пъкления замисъл по разбиването и последващото ограбване на активите на четвъртата банка у нас.

В заверата били ангажирани министри, висши прокурори, дансаджии и политици.

Очакват се в скоро време мащабни разкрития за колосалната измама, сравнима с национална измяна, рискуваща цялата финансова система на страната.

Фрог нюз разполага с имената на участниците в това огромно престъпление, както и на тези, които са подписали фалшивите „документи”.

Предполага се, че държавата ще започне задълбочено разследване на скандала. Известно е, че заговорът е реализиран по време на кабинета „Орешарски”, който бе съставен от ДПС и БСП. Това не е само национален, но и международен скандал, коментираха пред Фрог нюз дипломатическите източници, предоставили ни информация за наглото престъпление.

ВАЖНО! Фрог нюз ще ви държи в течение за развитието на скандала. Очаквайте смразяващи разкрития за задкулисни мръсни игри, в които са замесени  политици, магистрати и висши ченгета. Лятото наистина ще е горещо...

Бележка на Хроники. Да не забравяме и "светлата" диря, която остави така нареченият президент в ограбването на КТБ, като скри Стенограмата от среща на политически сили при него. На тази среща според Румен Гечев, депутат от БСП, е била поискана всеобща банкова гаранция, което е щяло да предшества повсеместен банков грабеж.

След време Гечев "загуби" интерес към Стенограмата и спря да пита за грабежа в КТБ, който бе улеснен от прокурори, депутати от ДПС, Управителния съвет на БНБ, начело с Иван Искров и прочие "герои" на тази афера.

 
Цветан Василев пред репортериНямах намерение да влизам в задочна полемика с членовете на Извънредната парламентарна комисия по случая „КТБ“. Предпочитах да дискутирам казуса с тях и затова направих предложение да бъда изслушан чрез моя адвокат. Страховете на комисията (особено на някои от членовете й!) от този директен сблъсък обаче не позволиха това да се случи.
Представям си какво щеше да ми отговори Йордан Цонев на въпроса дали е идвал при мене само да обсъжда закони? Дали пък не е искал от мен да назнача сина му в „пирамидалната“ си структура? Или пък – плати ли му Пеевски бленуваните 3 млн. лева, след като прехвърли на фирмата Вили Вист скритото си участие чрез офшорката в Трансстрой Бургас? А на новоизлюпения борец за етнически мир от тежка категория Чобанов – още ли обикаля като гладно куче гаража на „Берлин“ и вдигнаха ли му количеството и качеството на съдържанието на пликовете? Шегувам се, разбира се! Разговорът трябваше да е сериозен, но с извинение – при този състав на комисията и при политическата поръчка, която тя изпълняваше, едва ли щеше да се получи.

Очевидно е, че командитното дружество „Пеевски, Цацаров & Сие“ съвсем го е закъсало, след като е прибягнало до услугите на „авторитетната“ парламентарна комисия да му оправдава умишлените действия тип „деветосептемврийска експроприация“ при атаката срещу банката и срещу мене лично. Къса май е паметта на Главния прокурор и за това нека само да му напомня, че той като един истински политкомисар защитаваше скалъпените тези на своя партньор и ментор за престъпника Василев, както и за онези митични 206 млн. лева, отмъкнати от държавата и вложителите.

Точно заради тези неадекватни действия на органите на властта, сега на ход са Европейският съд за правата на човека и Европейските институции. Банката беше съборена с помощта на следствието и прокуратурата при престъпното бездействие на Централната банка и правителството на Орешарски. И колкото и да се опитвате да потулите истината, господин Главен прокурор и господин, надявам се, бивш Гуверньор на БНБ, тя ще изплува на повърхността!

I. По същество за „Пирамидата КТБ“

1. Преди всичко за неосведомените, банката съществува в този си вид от 2000 година. Не съм чувал досега нежизнеспособна структура да е просъществувала толкова време. За този период банката увеличи капитала си от 11 млн. лева на около 650 млн. лева. Около 190 млн. лева са от директни увеличения – цялата останала част от капитала е капитализирана печалба. Всъщност, искам да напомня, че банката в продължение на дълги години е имала най-добри резултати по показателя „възвръщаемост на капитала“, а само платеният данък печалба от банката „пирамида“ надхвърля 50 млн. лева. Очевидно това не интересува никого!

2. Дали е забравен фактът, че акционери в „пирамидата КТБ“ с над 40% кумулативно участие са Държавният Резервен Фонд на Султаната на Оман, инвестиционното подразделение ВТБ Капитал на втората по големина руска банка и застрахователният гигант Дженерали? Дали някой сериозно мислещ човек би допуснал, че тези институции са инвестирали в пирамида? За незапознатите ще кажа само, че процесът на дю дилиджънс на Оманския фонд продължи почти една година. Освен това, КТБ е единствената българска банка, емитирала успешно свои облигации на международния пазар. Опростенческо е да се мисли, че облигационерите са изкупили книжата на банката, без да прегледат обстойно надлежно подготвения проспект на КТБ, който отразява реалното й финансово състояние.

3. Не разбрах как точно съм източвал банката, след като тя за целия период е капитализирана с над 640 млн. лева и над 200 млн. подчинен срочен дълг. Разпределеният дивидент е в размер на 30 млн. лева. Практиката на пирамидите е съвсем различна. Очевидно е, че и тази „желязна“ логика на комисията куца. Между другото, тук е мястото да вметна, че платените данък печалба и данък дивидент от едноличната ми фирма „Бромак“ и от мен като физическо лице са близо 40 млн. лева. За разлика от някои депутати с данъчни декларации за 14 хил. лева годишен доход, които не отразяват реалното им благосъстояние, аз си плащам данъците. За сметка на това, аз и семейството ми сме обект на проверки, репресии и публично унижение от подчинените на г-н Пеевски НАП и КОНПИ, които не се свенят да надскачат закона. Трябва да се отбележи, че и двамата видни ръководители на тези институции – Бойко Атанасов и Пламен Георгиев – са лично назначени от „най-успелия“ млад мъж в държавата.

4. Когато говорим за фирми-бушони, секретарки и охранители (между другото всичките те „управлявани“ от доверените лица на командитно дружество „Пеевски, Цацаров & Сие“, а именно – събирателно дружество „Лазов, Кражби & Кo“), нека само да изредя част от активите, финансирани чрез това, което комисията нарича „фирми-бушони“:

77% от Виваком – по реални пазарни оценки и оферти преди 20.06.2014 година, а дори и след това, този дял от компанията е на стойност от около 500 млн. евро;
100% от НУРТС – съгласно оферти и реализирана печалба на година компанията е с минимална стойност 150 млн. евро;
97% от Петрол АД – по оценки и оферти минималната пазарна стойност на компанията е 300 млн. евро;
100% от Дунарит АД – при налични договори, годишната реализирана печалба и оборотния капитал на компанията, нейната минимална стойност е 100 млн. евро;
100% от Авионамс – придобиването на неработещата компания от държавата е струвало над 30 млн. евро. Благодарение на преструктурирането, получаването на необходимите лицензи и включването в международни консорциуми, компанията е жизнеспособна и цената й не е по-ниска от 35 млн. евро;
80% от Рубин Плевен – независимо от тежкото наследство след преструктурирането и постигнатите финансови резултати – минималната цена на този пакет би била 35 млн. евро, а заедно с оборотния капитал, предоставен като кредит – 50 млн. евро;
100% СФС Парачин – подобна ситуация, но при завършване на инвестиционния проект и реализиране на планираната годишна печалба, цена не по-малка от 120 млн. евро;
100% Корабостроителница Русе – налични оферти за 60 млн. евро;
Винарни Телиш и Кастра Рубра – изцяло финансирани от банката, с минимална пазарна стойност 50 млн. евро (плюс наличното вино на стойност 25 млн. евро);
Завод за хартия Костенец – инвестиции от страна на банката на стойност 50 млн. евро. Независимо от неадекватната политика на КЕВР, при планирана печалба от 6 млн. евро на година, реалната цена не би била по-ниска от 60 млн. евро;
Газоразпреносни и газоразпределителни компании CNG Марица и Метамодул – при инвестирани над 15 млн. евро и наличния потенциал, оценката не е по-ниска от вложените инвестиции;
Газова централа Хасково с участие на американски инвеститор – инвестирани над 20 млн. евро;
Недвижими имоти (в т.ч. хотели, хотелски комплекси, търговски паркове, имоти, вкл. ИПК „Родина“) – на стойност не по-малка от 350 млн. евро.

Сигурно бих могъл да продължа с този списък, но едва ли е необходимо. Само дотук стойността на активите, контролирани от КТБ е над 1,8 млрд. евро. Покриват ли те онези „бушони“, или не? Оставям отговора на този въпрос на непредубедените читатели!

II. Герои или престъпници на нашето време?

Бездействието на всички институции по време на специалния надзор и несъстоятелността на КТБ нагледно ни показа какво е планирано да се случи с изброените по-горе активи:

1. Под носа на квесторите и окуражаващото мълчание на дружеството по интереси „Пеевски, Цацаров & Сие“ тяхната марионетка и главно „острие“ Бисер Лазов окраде чрез фиктивни цесии и офшорки имущество на стойност над 50 млн. евро – например, сградата на Централата на КТБ на стойност минимум 20 млн. евро, имот между Равда и Обзор от 160 дка на първа линия с минимална цена 10 млн. евро, бившата сграда на София прес за минимум 10 млн. евро, други по-малки – за още почти толкова. Да не говорим за източването на инфраструктурна компания чрез фиктивни задължения.

Колко сигнала трябва да получите, господа от Прокуратурата, за да се задействате?

2. Аналогични са действията на един друг „велик“ инвеститор Александър Сталийски. Той получи пари от продажбата на студията си, изградени с европейски средства след дълго изнудване, организирано съвместно с неговите бизнес партньори Пеевски и Бареков (Дали не е време експертите от съответната програма да се задействат?). Квесторите обаче му позволиха да си ползва безвъзмездно заложените в банката студия. В същото време въпросните „герои-партньори“ крадат заложената техника като мародери.

Със „заслужено“ заработените пари (не му е за първи път в практиките с мене и въобще не става въпрос за изнудване) Александър Сталийски „овладя“ Рубин Плевен с помощта на крадеца Лазов и директора на компанията. Представете си – срещу изплащане на оборотния й капитал – и източи всички активи в контролирана от негови подставени лица фирма. Всичко това с мълчаливото съгласие на цялата описана дотук компания от блюстители на обществения интерес.

3. Да описвам ли как в името на обществения интерес се управлява Виваком от братя Велчеви? Или е необходимо да изяснявам защо компанията смени спонсорирания отбор с новия фаворит на тандема Пеевски-Сталийски? Да, трудно му е на безхарактерния Атанас Добрев, генерален директор на Виваком, да откаже исканото спонсорство от 6 млн. лева, така необходими за бюджета на синия отбор. В същото време същият този син отбор дължи на приписваната ми фирма „Билдинг ризорт“ повече от 1 милион лева чрез фирма, регистрирана от адвоката със съмнителна репутация, а вече и „собственик“ на Левски, Александър Ангелов. Не изключвам услужливият и крадлив доносник Лазов вече да ги е обезпечил с някоя цесия и да са чисти като ангели. Какъв им е проблемът, след като дружество „Пеевски, Цацаров & Сие“ бди за тяхното спокойствие? Както бди за комфорта на „собствениците“ на вестниците, дължащи над 40 млн. лева на „фирмите-бушони“ (тук пак можем да говорим за „перфектно“ защитения интерес на банката и компаниите от лицето Лазов). Случаят с вестник „Преса“ само доказва моята теза. Ще видим и как ще бди за спокойствието на Красимир Гергов, който лично и чрез свои фирми дължи над 30 милиона долара, пак надлежно необезпечени от Лазов и Александър Ангелов!

И понеже не виждам начин да се промени тази ситуация, призовавам г-н Премиера да се намеси решително за спиране на този безобразен пладнешки обир! След като пропусна да се запише в историята със спасяването на банката (ако е имал такива намерения), поне на практика да защити думите си, че целта му е да бъдат съхранени активите й. Дори и крадците да са негови бивши и настоящи приятели!

III. За двойните и тройните стандарти и късата памет

Не мога да не взема отношение и по темата за националната сигурност и активите, контролирани от банката. Всъщност, в тази част от прословутия доклад прозира и основният мотив за атаката срещу банката и мене – ня#КОЙ не е могъл да се примири със съществуването на силен и независим национален капитал.

Когато продаваха БТК на никому неизвестната Вива венчърс (публична тайна е кой стоеше зад нея), проблем за националната сигурност не съществуваше. Когато с некомпетентно управление Вива венчърс влоши състоянието на БТК и натрупа международни дългове, също нямаше проблем. Когато аз извадих БТК от ръцете на кредиторите като преструктурирах дълговете, възникна голям проблем! Когато акционерите на Петрол източваха компанията и тя системно дължеше на бюджета десетки милиони – проблем нямаше. Но когато компании, финансирани от КТБ, я придобиха, за да се спаси финансирането дотогава, проблем възникна веднага! Не беше проблем държавната фирма Дунарит да дължи пари, които никога не можеше да изплати. Но когато беше преструктурирана и обезпечена с поръчки за години напред – това вече стана проблем!

Да продължавам ли с примерите? Не смятам, защото нормално мислещите хора вече са разбрали. Реалният проблем наистина възникна след безумната атака и умишлено съсипване на КТБ! Атака, поръчана от тези, които ме рекетираха години наред! Същите тези, чиято наглост стигна връх през април-май 2014 година. Разбира се, засега следствието и прокуратурата замитат следите на рекетьора! Мислят, че са успели, но се лъжат! И те, и рекетьорът! И техните „асистенти“!

Интересен факт за широката публика е, че турският холдинг, направил официално предложение за откупуване на задълженията на КТБ към Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите преди няколко месеца, е получил странна „контраоферта“. Поискана му е била „комисиона“ в размер, който странно съвпада със сумата, за която ме рекетираха преди това. Може пък и прокуратурата да се заинтересува от случая? Холдингът беше умишлено отказан, защото никой май е нямал интерес от откупуване на задълженията на КТБ. Видимо е, че сценарият е друг и се следва методично.

Никой не бива да се заблуждава – КТБ е жертва на политическо съзаклятие, диктувано от низки комерсиални цели! И страх, неистов страх, че силен и неподвластен национален капитал би бил пречка за продажната политика на българските държавници. Въпреки че Станишев и Орешарски се правят на умрели лисици, те предоставиха цялата власт на Пеевски и ДПС на тепсия. И знаеха от начало докрай сценария за ликвидиране на банката и мен самия! Паметта на Искров вероятно е изтрила срещата му с Пеевски и лица от следствието и прокуратурата в офис, близо до известен столичен хотел, на която е обсъждана атаката срещу банката! Говори се, че още в началото на 2014 г. Йордан Цонев, известен като Ментата, е разработил сценарий, основан на данни от клиентската база на КТБ, с екип от експерти, включващ и хора от Централната банка, които са начертали прословутия план, предложен след това от Искров през юли 2014 година. Същият план, който, виждате ли, не се бил състоял поради отсъствие на политическа воля.

Каква, мислите, воля е липсвала? Не е било ясно как и кой ще дели „баницата“ КТБ! Какво от това, че законът, на който толкова много се позовават всички, е бил погазен?!

IV. Малко уроци по банкиране

За да изчерпя виждането си по изкривените и предубедени „изводи“ на комисията за „пирамидата КТБ“, ще взема отношение и по лихвената политика на банката. Преди всичко трябва да подчертая, че продуктът „Преференциален депозит“ работи повече от 10 години, при това перфектно. И той е разработен от специалистите в КТБ в резултат на задълбочено изследване на продуктите на конкуренцията, условията на пазара и психологическите особености на клиентите. Преференциалният депозит не е персонифициран депозит и затова опитите да бъдат търсени корупционни практики при определянето на лихвите на депозитите е само хвърляне на прах в очите на обществото.

Що се отнася до големите депозанти, не познавам нито една банка по света, която да не прилага персонален подход към клиентите си като им предлага комплекс от най-благоприятни условия при тяхното обслужване. В крайна сметка обаче, за управлението на една банка не е важен лихвеният процент по депозита на „Х“ или „У“, а „средната цена на олихвяващите се пасиви“ и в крайна сметка „нетният лихвен марж“. По тези показатели „пирамидата КТБ“ почти не се различава от останалите на пазара. Да не говорим за сериозното предимство от близо 1,5 лева (в някои случаи до 3 лева) по-ниски разходи на 100 лева обслужени активи в сравнение с тези на конкурентите, които прехвърлят разходите за своята неефективност на своите клиенти. Това може да не се връзва с тезата на ликвидаторите за пирамидата, но е факт. Иначе, едва ли през май 2014 година Moody’s щеше да потвърди дългосрочния инвестиционен рейтинг на банката!

При отварянето на „завесите“ на банката лъсна и една друга, повтаряна до втръсване лъжа от години – за така наречените държавни пари в КТБ. Независимо че Мартин Димитров продължава да ръси несъстоятелности, че средната цена на пасивите била балансирана от държавните пари! Така наречените държавни пари са в крайна сметка под 5% от активите на банката! Ако някой от тези „критици“ можеше да борави поне с простичкия показател „среднопретеглена аритметична“, щеше да разбере елементарната манипулация.

Завършвайки това свое излoжение, бих искал още веднъж да подчертая, че ще продължа да отстоявам истината за КТБ докрай заедно с моите незаслужено обвинени колеги! Няма да ме спрат нито репресиите, нито заканите, нито докладите на странно съюзилите се крепители на статуквото. Историята ще изобличи всички сценаристи на очернянето и умишленото съсипване на КТБ, както и лъжците, продали съвестта си (съмнително е, че имат такава!), за да им осигурят параван и пасаван!?

Цветан Василев
www.vassilev.bg

Публикувано от сайта Афера.бг

 
д-р на и. к. Вера Ахундова„НПО „Ние, Гражданите” отдавна прогнозира и очакваше завеждането на иск от страна на Оманския резервен фонд, което нееднократно е коментирано от нас в медиите и от екраните на новинарските блокове.“ Това казва в интервю за ТV7 съпредседателят на организацията Вера Ахундова и уточнява: „За първи път през август 2014 г. сме представили на обществото и на Министерството на финансите прогнозата си за очакваните краткосрочни и дългосрочни последици от фалита на КТБ, и в частност от съдебен спор със Султаната на Оман, особено като се има предвид, че през целия период на специален надзор над КТБ Оманският резервен фонд полагаше усилия да бъде допуснат да предприеме предвидените по ЗБН действия и като акционер да оздрави банката. Което не стана.“
Публикувано в сайта ГЛАСОВЕ

Въпросите:

  • Как ще коментирате изказването на министър Горанов, според което Оманският фонд е осъществил търговска инвестиция, изгубил е парите си и поради това няма никакви основания да съди държавата, за да си ги получи.

  • Какви действия са предприели членовете на „Ние, Гражданите” за защита на правата си и какво предстои да направите?

  • Забравиха ли политиците казуса КТБ, или считат, че всичко е отминало?

  • Как ще се движи бюджетният дефицит на България през следващите няколко години, след като Евростат включи предоставената на ПИБ държавна помощ във вид на заем и на ДФГВ кредитна гаранция за 2 млрд. лв., с което размерът му достигна 5,8% от БВП?

Отговорите:

През изминалите два-три дни медии, журналисти и политически лица коментират факта и евентуалните последствия от изхода на дело на Оманския фонд срещу България. Като цяло медиите съобщават без подробности за факта на завеждането на такъв иск в Международния арбитраж във Вашингтон, в чиято компетенция са дела, свързани с изпълнението или нарушаването на двустранни междудържавни споразумения за взаимно стимулиране и защита на чуждестранните инвестиции.

Чух и съвет към Горанов да се консултира с адвокатите на МФ какво да говори или не, тъй като държавни лица не би следвало да се произнасят или коментират дело срещу държавата им. Пак вчера (27. 10. 15 г.) с мнение излезе и Кольо Парамов, според когото Оманският фонд е водил няколко такива дела, подхожда изключително отговорно и професионално към подготовката им и не е губил нито едно от тях, т.е. максимално е защитил инвестициите и парите на оманските граждани.

Че това е така, подсказва, по наше мнение, и доста скромният размер на иска, посочван от различни източници – 150 млн. евро, което индикира за реалистичния подход на оманците при оценката на загубите им и липсата на апетит за „незаслужени” пари.

Очевидно е и това, че тази сума покрива инвестицията и част от загубите в чисто материален аспект. Как би решил арбитражът за моралните щети и как би ги квалифицирал, е отделен въпрос.

Само днес сутринта (28. 10. 15 г. – бел. ред.) чух мнението на двама икономисти в сутрешния блок на ТВ7. Румен Гечев изрази дълбоки съмнения относно аргументите и оптимизма на министър Горанов, но заяви, че като българин естествено би искал държавата ни да спечели такова дело.

Емил Хърсев заяви, че поддържа становището на Горанов, тъй като според него Оманският фонд е направил рискова инвестиция и е претърпял загуба на цялата инвестиция. Което по време на финансовата криза през 2007–2008 г. се било случило на хиляди инвеститори.

НПО „Ние, Гражданите” отдавна прогнозира и очакваше завеждането на иск от страна на Оманския резервен фонд, което нееднократно е коментирано от нас в медиите и от екраните на новинарските блокове. За първи път през август 2014 г. сме представили на обществото и на Министерството на финансите прогнозата си за очакваните краткосрочни и дългосрочни последици от фалита на КТБ, и в частност от съдебен спор със Султаната на Оман, особено като се има предвид, че през целия период на специален надзор над КТБ Оманският резервен фонд полагаше усилия да бъде допуснат да предприеме предвидените по ЗБН действия и като акционер да оздрави банката. Което не стана.

Като част от непосредствените щети за България още през 2014 г. сме посочили безвъзвратната загуба на 3,3–3,5 млрд.лв, изплатени като минимални гарантирани влогове плюс още не по-малко от 2,5 млрд. лв. плюс лихви за вложителите плюс още сумите за покриване на загубите на акционерите в размер най-малко на капитала им (около 650 млн. лв.) плюс загуби за 5–10 години от нереализирана печалба (дивиденти), плюс други щети, вреди и т.н., като сумата, която България ще плати като компенсации и обезщетение само на акционерите ще надхвърли 1 млрд. лв.

Директните загуби за България, т.е. за всички нас – българите, ще бъде от порядъка на 7 млрд. лв. Отделно перо са непреките загуби и ограбените досега от БНБ, квесторите, ФГВ, синдиците около 300 млн. лв. като трансформирани преференциални депозити, незаконни тегления на пари от КТБ от ФГВ, разходи по несъстоятелността на квестори и синдици...., чист грабеж на активи на банката, които чрез различни юридически техники значително са намалили масата на несъстоятелността, която би следвало да удовлетвори ФГВ и кредиторите на банката.

Като директни потърпевши и жертви на вина и бездействие на държавните институции членовете на НПО „Ние, Гражданите” наблюдаваме действията на Оманския фонд, чиито основания за завеждане на исковете за различни от нашите. Като българи не би трябвало да искаме Фондът да спечели, защото не сме врагове на себе си и България. Но като граждани, които търсят справедливост и защита на гарантираните ни по Конституция и Европейската харта човешки права, проявяваме пълно разбиране за действията и усилията им.

Още повече като се има предвид, че самият премиер на България заяви неколкократно, че за фалита на КТБ има конкретни виновници – пред А. Меркел в Германия, пред български медии, в интервю пред Нова ТВ преди няколко дни Б. Борисов нееднократно и директно назова Пл. Орешарски и П. Чобанов като преки виновници. Многократни са обвиненията му към И. Искров и УС на БНБ, чието освобождаване бе обещал на електората си веднага след изборите. Не че от това последваха действия на прокуратурата, не че ние можем да се възползваме от тези изявления на премиера на държавата ни. Но извън България всяка негова дума е пряко доказателство и може да се използва в съдебни процеси.

На въпроса ви кой какво е забравил мога да ви отговоря, че политиците се правят, че казус КТБ няма, че случаят е закрит. Но не и за нас. Което ми напомня, че при срещата на нашите членове с Бойко Борисов, Владислав Горанов, Стоян Мавродиев, при подписването на споразумение от четири точки за оздравяването на КТБ, Борисов е връчил изпълнението и документите, в т.ч. и нашите анализи и прогнози за цената на загубите от фалита и цената на оздравяването на банката, на Стоян Мавродиев, но още по време на течащата среща Владислав Горанов буквално е иззел (от ръцете и „пълномощията”) документите и решенията по КТБ от Борисов и Мавродиев.

А иначе нашите членове подадоха искове пред Съда на Европейския съюз в Люксембург и пред Европейския съд за човешки права в Страсбург около месец преди Оманският фонд да внесе своята искова жалба. Нашите аргументи са свързани с отказа на българската правозащитна система (ВАС, СГС) да ни допуснат да защитим правата си, с кухата формулировка „липса на правен интерес” и несъобразяване с европейски прецеденти по аналогични казуси, като по този начин изпълниха поръчката да не дадат ход на дело по същество, в което да стане ясно законно ли е отнет лицензът на КТБ.

Засега няма да обсъждаме в подробности мотивите и стъпките си за завеждане на иск срещу Европейската комисия и други инициативи, свързани с дискриминационното отношение на българските и европейските държавни институции спрямо вложителите на КТБ в сравнение с вложителите в 13 други банки и в други европейски страни, и за вината им за ненавременното, закъсняло транспониране в България на директивите за гарантиране на влогове и за оздравяване и преструктуриране на банки.

Що се отнася до Оманския фонд, Владислав Горанов сигурно би бил прав в преценката си за неоснователност на иска на Оманския фонд, ако беше третирал равностойно банките, и следователно чуждестранните инвеститори в КТБ, ПИБ и останалите 12 банки по информация на подуправителя К. Христов, на които в същия период на 2014 г. БНБ и държавата са оказали помощ. И ако към тези банки, и по-специално ПИБ, която в същата седмица беше неплатежоспособна, беше приложена същата, макар и незаконна методология за обезценяване на активите.

По отношение на държавния бюджет на България, в нашата прогноза за последиците от фалита на КТБ, направена през 2014 г., се позовахме на следните емпирично достигнати изводи и корелации:

  • посочихме, при положение че кредитният потфейл на КТБ представлява 7,75% от предоставените в страната банкови кредити, спадът на БВП би бил минимуум 1,8–2% през първите 12 месеца, -2,5% ще бъде през следващите 24 месеца при реални, а не фалшифицирани статистически данни и отчитане на включения в ръста на БВП реален размер на сивата икономика. Ефектът на банков фалит на системна банка и спадът на БВП траят поне две години.

Тъй като взаимовръзката между БВП и държавния бюджет е много тясна, може да се очаква, че бюджетът ще остане в доста продължителен период от време с дефицит над 3% от БВП – равнище над максималните допустими 3% съгласно Маастрихтските критерии. Като се има предвид, че с ускорените темпове на пряк грабеж и придобивания на наличните в КТБ средства и активи с псевдозаконни юридически похвати, с което масата на несъстоятелността се уврежда в огромни размери и с размах, то едва ли от 5 до 10% от задълженията на банката към кредиторите ще бъдат покрити.

А това означава, че ФГВ няма да върне в следващата година заетите от държавата средства или ако го направи, ще трябва да емитира ценни книжа за продажба или да вземе пряк заем от търговските банки, за да се издължи към държавата и това да доведе до подобряване на бюджетния дефицит. Планираните в проектобюджета на България за 2015 г. 2% бюджетен дефицит изглеждат нереално ниски, защото предполагат пълно изплащане на 2 млрд. лв. от ФГВ и 900 млн. лв. от ПИБ, но те не са заложени в този проект. И това е положението, без да обсъждам очакваното актуализиране на бюджета с 800 млн. нови разходи.

Механизмът на взаимовръзката „БВП – бюджетен дефицит” е много прост – при ръст на БВП се наблюдава ръст на заетостта, ръст на потреблението, ръст на платените данъци и следователно много по-малки средства за социални програми, здравно осигуряване и пособия за безработица. При декларирания ръст на икономиката на България за 2015 г. би следвало всичко това да е вярно и държавата да няма дефицит.

Обратно, при спад на потреблението фирмите започват да освобождават служители, увеличава се безработицата и тогава се включват автоматичните стабилизатори – намаляват приходите от данъци на фирми и лица и се увеличават средствата за социалните програми.

Бюджетният дефицит, естествено, е отрицателен. Горната формула сама ще насочи дори неикономистите в условията на кой сценарий се намира България и предизборни ли са посочените данни за ръст на БВП. А най-показателен е измереният спад на инвестициите – между 6% на чуждите инвестиции и 9% за вътрешните инвестиции към деветмесечието на 2015 спрямо същия период на 2014 г. Аналитично е доказано, че при спад от 1% на потреблението спадът в инвестициите варира между 6 и 8% на година.

 
Изпълняващата длъжността подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, Нели Кордовска е изтеглила спестяванията си от Корпоративна търговска банка ден преди да постави банката под специален надзор. Документи от банката показват, че Кордовска е изтеглила на каса над 64 хил. евро на 19 юни 2014 г. Това е само ден преди БНБ да постави банката под специален надзор.
Публикува се от сайта ГЛАСОВЕ
Изпълняващата длъжността подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, Нели Кордовска

По това време Кордовска вече е изпълняваща длъжността подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, тъй като титулярът по това време Цветан Гунев е отстранен от длъжност.

С други думи, един ден преди да реши да спре всички операции в КТБ, Кордовска се е наредила на опашка на касата на банката и е изтеглила всичките си спестявания.

При това е доста спорно да се каже дали операцията се е случила в рамките на обичайното работно време на банката, или специално за Кордовска касата е била приключена с удължено работно време.

Ако това не е пример за конфликт на интереси и за използване на служебно положение за търговия с вътрешна информация, какво ли трябва да е?

Кордовска, която в продължение на шест месеца отхвърля като несериозни всички предложения за спасяване на КТБ от акционери, инвеститори и държава.Същата Кордовска, след като е спасила собствените си спестявания от банката, в продължение на шест месеца остави хиляди депозанти в КТБ без достъп до личните им сметки.

Същата Кордовска, която е и член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете и като такъв ще има правото да определи синдик в КТБ.

А това значи, че веднъж спасила собствените си спестявания, тя ще може косвено да повлияе на изпълнението на активите на банката.

Ето как Кордовска изтегля парите си от застрашаващата я КТБ

Всъщност поведението на Кордовска показва нагледно прогнилата система за банков надзор в България. Система, която се влияе единствено от собствената си „добавената стойност“.

Но това поведение на Кордовска някак си е логично да доведе до интерес от прокуратурата. Звучи утопично, но все пак да попитам:

- Ще прояви ли прокуратурата интерес към Нели Кордовска в поне същия обем, както към предшественика й Цветан Гунев?

- Започнало ли е някакво разследване на дейността на Кордовска в посока на конфликт на интереси?

- Ако не е, планират ли подизпълнителите на Цацаров някакви действия в тази посока?

 
Един от десетките протести по умишленото източване на КТБПовече от година анализираме различни аспекти на аферата „КТБ” – обективни и предимно субективни фактори, довели до краха на банката, незаконни или полузаконни решения, оправдаващи едно или друго действие на БНБ, квестори, синдици, Фонда за гарантиране на влоговете. Непрекъснато отправяме питания, в т.ч. чрез депутати до Народното събрание, публикуваме наши анализи, в които интерпретираме решения и действия на синдици, ФГВБ, отправяме сигнали до Главна прокуратура. Чрез независимите медии дискутираме различни аспекти на тази драма, която по същество е безкръвен терористичен акт срещу 250 хиляди български граждани, над 7 хиляди с надгарантирани депозити, срещу стотици фирми и бизнеси, срещу икономиката и финансите на България.

Но уви, всичко изглежда безполезно. Най-отчаяната кауза в България се оказа тази, която е провъзгласена за основна в цивилизования свят и в името на която са се водили и се водят и днес войни – защита и зачитане на правата на европейските граждани. На европейските – да, на българските – не. Правото на защита срещу непозволено увреждане, на защита на собствеността и достойнството, правото на справедливост, правото на достъп до информация по въпроси, които засягат пряко моралните ценности и материалните интереси на гражданите, правото на живот, защото много от засегнатите от фалита на КТБ заболяха, някои вече починаха, трети, макар и единици, посегнаха на живота си.

Както неотдавна в свое интервю заяви депутатът от РБ Г. Караджов, „живеем в тежко информационно затъмнение по случая КТБ. От една страна, за да докажем измама, ни трябват доказателства. От друга страна, събирането на тези доказателства е умело забавено от компетентните длъжностни лица”.

Разликата между него и нас, между позицията на НПО „Ние, Гражданите” и партиите в коалиционния им блок, е в разнопосочността на разбирането за причините и последствията от този акт на държавните и регулаторните институции в страната, в противопоставянето по отношение на отказа от защита на интересите и правата на хиляди български граждани.

Иначе всички искаме прозрачност. Те – на думи, ние – на дело. От една страна, те подписаха с нас през лятото на 2014 г. меморандум, в който твърдо заявиха, че ще поддържат позиция за оздравяването на КТБ. Но направиха точно обратното, при това без доказателства, обуславящи внезапната промяна на позицията им. И сега, говорейки за прозрачност, те предварително са убедени, че доказателствата, с които се надяват да се сдобият чрез разсекретяването на доклада на „Аликс Партнърс” например, ще сипят вода в тяхната мелница, т.е. ще потвърдят тезите им.

Убеждението, което не почива на никакви реални факти освен на изводите от поръчковия, въздухарски доклад на комисията „Атанасова” - взети от нищото, недоказани заявления за пирамида, откраднати 6 млрд.лв. и т.н. Докога ще се търсят всякакви скъпоструващи способи за доказване на една изначално погрешна теза?

Как обаче бяха разпределени задачите между различните власти за потулването на насилственото фалиране на КТБ, ограбването на честните вложители (сивите пари, с малки изключения, навреме бяха напуснали банката) и потъпкването на правата им на собственост, на правосъдие и справедливост?

За предизборните обещания на всички политически партии през лятото и есента на 2014 г. е излишно да говорим – те всички обещаха прозрачност, незабавно освобождаване на гуверньора и останалите членове на управителния съвет на БНБ, търсене на отговорност от виновните за фалита на банката.

Практически всички присъстващи в парламента партии (без „Атака”, АБВ и Патриотичния фронт) подписаха с нас споразумения, меморандуми и други подобни документи, в които декларираха желанието си за незабавното оздравяване на КТБ, наказания за причинителите и виновните, справедливост за ограбените. До парламентарните избори, на които ние гласувахме за тях. И с това приключи цялата еуфория, за да срещнем стена от нежелание да се разнищи казусът КТБ и да се прикрие с всички възможни средства истината за него.

Законодателната власт разгледа казуса КТБ на заседание на Комисията за бюджет и финанси, даде указания на УС на БНБ да подготвят прогноза за възможните последици от фалита на КТБ върху икономиката на страната и два дни по-късно на парламентарно заседание отхвърли единствената сериозна оферта за оздравяването на банката, като прие на юнашко доверие обясненията на Иван Искров, на когото бяха гласували недоверие вече месеци наред.

Създадена бе временна парламентарна комисия за анализ на обстоятелствата, довели до кризата в КТБ и „обследване” на състоянието на банката в периода 2010 – 2014 г., която следваше да установи ролята и вината или бездействието на държавните институции и независимите регулатори за банковата криза. В състава на членовете на комисията преобладаваха хора без никакъв опит и познания в областта на финансите и банковото дело. Изключение бяха двама депутати с големи познания в тази сфера – Петър Чобанов и Йордан Цонев, директни участници в планирането и осъществяването на сценария за фалиране на банката и присвояване на активите й. Първият от тях също така е известен в Лондонското сити с „обещанието” си, че гарантира пълното изплащане на задълженията на КТБ към облигационерите.

Какъвто съставът на комисията, такива и изводите й – двеста страници с пълно препечатване на законите, регулиращи дейността на БНБ, ДАНС, КФН, правилниците и наредбите за приложението им, десетина страници от проверката на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с критични бележки по одитните доклади на КПМГ и десетина страници с предложения за законови промени.

В приложение – части от засекретените консултантски доклади, и по-точно приложенията за платежните операции на дружествата със специално предназначение, при разшифроването на които и най-добрите счетоводители, с които се консултирахме, изпаднаха в шок.

Констатирана беше тотална липса на системен подход; никой не е направил пълна инвентаризация и проследяване на операциите и предмета на плащанията; не е отразена фазата на изпълнение на финансираните проекти и на усвояване на кредитния ресурс; не е установено и описано местонахождението на финансираните обекти и обезпеченията, към първите по ред фирми със специално предназначение, управляващи проектите по предоставените инвестиционни заеми. Ако консултантските фирми бяха свършили професионално поне тази описателско-събираческа работа, да не говорим за истински одит (нищо че тяхната дейност беше обявена пред обществото и ЕК за одиторска), то съвестни квестори и синдици можеха да запорират всички активи на нередовните кредитополучатели в полза на банката и за удовлетворяване на кредиторите й. Нямаше да има и нужда от договор с „Аликс Партнърс”. Служителите на детективската агенция най-вероятно са подредили професионално събраната информация – нещо, което претендиращите за професионализъм счетоводители от одитните компании не направиха.

„На коляно” промениха няколко пъти Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), като по комунистически наложиха действието на новите разпоредби със задна дата. Разбира се, нито борещите се (само в парламента и то пред камерите и микрофоните) депутати, нито юристите от различните партии, нито послушният омбудсман помислиха да възразят пред Конституционния съд. Какво ли значеха за тях някакви си граждани и български фирми (над седем хиляди ограбени лица и фирми, болници, университети, застрахователни и инвестиционни компании...), при положение че до следващите парламентарни избори оставаха почти четири години!

Въпреки декларираното от всички политически сили недоверие те не освободиха от длъжност Иван Искров и престъпната му клика. До последно чакаха той да си подаде оставката, за да не се изтълкува предсрочното му освобождаване от парламента като признание на вина. Нещо повече – нов мандат за подуправители беше връчен на най-активните участници в сриването на КТБ. За да прикрият следи; да подправят, ако е необходимо, документи; да воюват до последно с досадните граждани, които по време на протестите през лятото и есента на 2014 г. не бяха удостоени нито веднъж с вниманието на И. Искров и компания; да дадат евентуални обяснения за противоречивите сигнали, които Искров подаваше практически по време на целия специален надзор.

На практика с това си поведение ексгуверньорът улесни по-нататъшното разграбване на банката чрез придобивания от ляво и дясно, както цинично се изрази самият той в прощалното си интервю. А това, че хора се разболяха, починаха, самоубиха се – голяма работа! Фалираха и фалират успешни фирми. А БНБ продължава да воюва с гражданите на юридическата арена. Така например по дело на член на нашата организация с иск за 4000 евро неуморимата „юрисконсултка” Нина Стоянова, наградена сега с подуправителско място, поиска 10 000 евро хонорар за наетия от БНБ външен юрист.

Никой от властимащите не предприе необходимите мерки да задължи УС на БНБ да изпълни разпорежданията на Парламента за представяне на прогнозни данни за последиците от срива на КТБ върху българската икономика: ръст, бюджетен дефицит, вътрешен и външен дълг, инвестиции, потребление, безработица, за период от до 5 години.

Какво направи изпълнителната власт, за да потули казуса КТБ?

Съвместно със съдебната власт не допусна да се гледат по същество делата, свързани с основанията за отнемане на лиценза на КТБ.

Позволи на министъра на финансите да упражнява непозволена намеса и да определя действията на „независимите” квестори и синдици по разграбването на активите и имуществото на КТБ във вреда на вложителите.

Не предложи законови промени в ЗБН, които след антидатирането на валидността на сключените договори за цесии и прихващанията на кредити срещу вложения да предвидят автоматично анулиране на прихващанията, започвайки от държавните предприятия. По този начин щеше да се намали корупционният и политическият натиск върху синдиците по отношение на продиктувания им „избор” кои прихващания да оспорват избирателно и кои не.

Не гарантира защита на правата на огромен брой български граждани, дискриминирани в собствената си държава, прилагайки двойни стандарти спрямо банките с ликвидни проблеми.

Не предложи законови промени в третирането на банковата тайна за фалирала банка, които да позволят публичното провеждане на всички продажби, оспорвания и оповестяването на условия на договори от интерес за кредиторите и обществото.

Особена важност придоби и съдебната власт в сгъстяването на димната завеса над казуса КТБ.

Първо, непремерените или поръчкови действия на прокуратурата предизвикаха банкова паника, довела до изчерпване на ликвидните налични средства на банката.

Второ, по време на обиските, които прокуратурата осъществи в банковите офиси, бяха иззети и впоследствие отразени като неоткриваеми или несъществуващи банкови досиета на десетки фирми, което формално даде възможност на квесторите да обезценят напълно редица активи на банката.

Трето, не даде ход или гласност на нито един от десетките сигнали срещу нарушения, незаконни действия на БНБ и квесторите, ограбването на банката чрез придобиване и прехвърляне на активи и обезпечения, чрез договаряне от квестори и синдици на нереално високи цени на услугите по граждански договори с консултанти, правни кантори и т.н.

Тези наши твърдения могат да бъдат подкрепени с официални копия на документи, някои от които не изискват никакъв коментар – определението на СГС, с което се разрешава обиск в офисите на банката и изземване на над 30 кредитни и фирмени досиета, които не са възстановени на КТБ; сигналите ни до прокуратурата, основаващи се на извлечения от Търговския регистър, договори за кредит, особени залози и т.н. В стопанската история на нова България няма друг подобен случай, при който прокурори с масирана полицейска охрана да щурмуват офиси на банка и да изземват документи без описи и приемо-предавателни протоколи, включваща описание и на броя на страниците в едно досие, макар че последни публикации в различни медии изискват такива действия да се проведат в други банки по следите на криминални действия с тяхно участие.

И все пак в създаването на постановката, подготовката на последователните действия по фалирането на КТБ, съзнателното дирижиране на всякакъв вид разследвания, нареждания до квестори и т.н. БНБ няма равна като качествен изпълнител на поръчки. Сега въз основа на редица доклади и нови документи извън тези, които непрекъснато сме анализирали и публикували, се налагат някои въпроси за ролята на БНБ в казуса КТБ:

- КОЙ нареди на Министъра на финансите тогава да не се оказва ликвидна подкрепа на КТБ?

- КОЙ нареди да се обезглави в пика на банковата криза управление „Банков надзор” на КТБ, за да се осигури гладко вземане на последващите решения за КТБ?

- КОЙ излъга, че държавната помощ за другата банка е дадена срещу залог на злато и ценни книжа?

- КОЙ от БНБ се е срещал поне три пъти с Главния прокурор в навечерието на атаката срещу банката?

- КОЙ измисли ликвидният проблем на КТБ да се превърне в капиталов?

- КОЙ посъветва прокуратурата да разследва опит за убийство, като доказателствата за това да се търсят в офисите на КТБ?

- КОЙ определи досиетата на над 30 фирми да бъдат иззети от прокуратурата?

- КОЙ отхвърли всички предложения за оздравяване на банката от нейните акционери?

- КОЙ и въз основа на какви и чии аргументи определи офертата на EPIC като жалко писъмце?

- КОЙ и с чие съгласие бе позволено манипулирането на народните представители чрез докладите на БНБ и дебатите в Комисията по бюджет и финанси по аферата КТБ?

- КОЙ нареди на „независимите” съдилища и магистрати да „опраскат” всички дела за установяване на законността на действията на БНБ по отнемането на лиценза на КТБ по формални причини и под претекста „да спасим държавата”, лансиран от Вл. Горанов при среща на избрани лица от изпълнителната власт и председателя на ВАС, няколко прокурори, съдии и следователи? На същата тази среща, състояла се през декември 2014 г., са присъствали и водещи депутати от ДПС.

- КОЙ в съдебно определение извести гражданското общество, че БНБ не е държавна институция? А дали е частна? Дали е държавна банка, ако не е държавна институция, при условие че оперира с държавни пари и дори издръжката си и печалбата си формира не със средства на управителите й, а чрез управлението на държавните средства?

- КОЙ създаде и на какви условия (в чия полза) се извършва пълзящата монополизация на банковия пазар в България?

- КОЙ избра „Делойт България” ЕООД като водеща фирма, която прибра само от поръчковите обезценки на активи на КТБ над 1 млн. лв. и оцени труда си на сума 260 евро за час?

- КОЙ разреши прилагането на неизползвана дотогава методология за обезценки на активите? По същата тази методология същата фирма ще обучава други оценителски фирми да проведат Преглед на активите на българските банки.

- КОЙ ни гарантира (тъй като Комисията за публичен надзор не ни гарантира такава сигурност), че тази методология не е дискриминационно приложена към КТБ?

- КОЙ нарече резултата от тази необвързваща консултантска услуга „одит? Кой продължава да манипулира обществото, медиите, ЕК, екипа на Сметната палата, че докладът за частична оценка на някои активи на КТБ е одитен доклад?

- КОЙ реши първоначалната обезценка от около 700 млн. лв. да прерасне на 4,2 млрд. лв. – КОЙ разреши финансовото състояние на КТБ да се влоши вследствие на специалния надзор и неадекватните решения на БНБ и квесторите да спрат всички операции?

- КОЙ от БНБ избра отново вездесъщата Силвия Пенева за оценка на активите на българските банки срещу „скромните” 304 млн. лв. и прецени, че „Делойт България” ЕООД е изпълнило задължителните условия на обществената поръчка на БНБ (например дружеството трябва да е участвало в оценката на активите на 132-те водещи най-големи европейски банки)?

- КОЙ си направи труда да изиска и оцени документите, които дават право на „Делойт България” да носи това наименование, след като фирмата майка (франчайзър) не поема никаква отговорност за действията на дъщерното си формирование в България? А и мизерната й гаранция за отговорност за щети и вреди не гарантира на българските фирми и банки сигурността, която „Делойт и Туш” гарантират във всяка една друга бяла страна.

- КОЙ прецени, че ако „Делойт и Туш” е участвала в оценката на активите на водещите европейски банки от еврозоната, това да дава право на едно от българските й дружества да претендира за опит в прилагането на разработената от „Оливър Уаймън” методология?

- КОЙ прецени опита на словенски, румънски и неизвестно какви други клонове на „Делойт и Туш” в обезценката на активите на водещите европейски банки и го призна за опит на „Делойт България”? И при самата обезценка на активите на КТБ методологията бе скалъпена от Н. Кордовска, Д.Костов и Силвия Пенева въз основа на „опита” на българския клон на „Уникредит Булбанк” АД при оценката на активите на банката майка „Уникредит” АД?

- КОЙ прецени, че Силвия Пенева, едноличен собственик на „Делойт България”, не е в конфликт на интереси, след като тя първа осребри участието си в „одита” на КТБ, като получи загубените си пари в КТБ чрез цесия с фирма от кръга на друга българска банка, чийто одитор е и понастоящем?

- КОЙ разпредели и между кого пазарния дял на умишлено компрометираната одитна компания КПМГ?

- Къде е одитираният баланс на КТБ за 2014 г. в съответствие с решението на ВАС по жалбата на Комисията по финансов надзор срещу синдиците на КТБ?

КОЙ ЩЕ НИ ДАДЕ ОТГОВОРИТЕ, КОИТО ВИЕ ОТ БНБ, ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА, ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ НИ ДЪЛЖИТЕ?

Колкото и непълен или критикуван за липсата на достатъчно опит и професионализъм да е одитният доклад на Сметната палата за БНБ, той поставя няколко въпроса. Първият от тях е свързан с компетентността и квалификацията на квесторите, които дори и според доста обтекаемите оценки на Сметната палата не са доказали (не са им били изискани документи за пригодност), че имат необходимата квалификация да изпълняват такава длъжност.

Това означава, че следва да бъдат обезсилени всички заповеди и решения на тези лица по управлението на КТБ в периода на специалния надзор. А за това пълна отговорност трябва да поеме БНБ. Пак според същия доклад членовете на УС на БНБ са приемали за сведение всеки доклад и информация на Управление „Банков надзор”, без критичен анализ, препоръки и решения да се парират определени негативни развития на банковата система.

Не са се запознавали, а и не са изисквали да се запознаят с анализите и конкретната информация в документите, публикувани за нуждите на управлението на банките и за вземане на решения от УС на БНБ по отношение на всекидневното развитие на кредитния и депозитния пазари. Твърдим, че информация за всяка сделка, плащане, кредит, фирма кредитополучател е бил получаван в БНБ в реално време, като тази практика е валидна и в настоящия момент и българските банки продължават всекидневно да подават специалните форми с параметрите на тези операции на Управление „Банково” на БНБ.

В тази връзка да се твърди, че гуверньорът и подуправителите не са знаели какво става в КТБ, е лъжа. Лъжа е и твърдението, че милиарди левове са дадени като кредити в последните два-три месеца преди затварянето на банката. Дори да беше истина, те пак щяха да си затворят очите и нямаше да го видят, нали?

Лъжа е и непрекъснато повтаряната мантра за стабилност на банковата система, като се започне от изявлението на И. Искров на 17.06.2014 г. Защото, каквито и практики да са били констатирани в КТБ, те могат да бъдат констатирани във всички банки – свързаност; необезпечени и/или безлихвени кредити; масово използване на дружества със специално предназначение за определени инвестиционни проекти; масово кадрово обезпечаване на тези дружества в рамките на 1–5 човека (над 50 % от създадените в България търговски дружества са такива); корупционни схеми при отпускане на кредити. Всъщност споменахме елементите, приети в доклада на комисията „Атанасова” за индикатори за грабеж и пирамидална структура, приложени от ръководството и собствениците на КТБ и „проспано” от Управление „Банков надзор” на БНБ!!!

Трудно е да си представим какво точно ще стане и как ще се развият действията на БНБ и държавните институции при спечелване на делата от вложителите и акционерите. А това положително ще стане.

Особено враждебни спрямо вложителите в КТБ следователно спрямо кредиторите на банката са действията на бандата на квесторите и синдиците. „Банда”, защото Ангелчев и Ко са от юридическата кантора на бившия квестор Лютов. Назначените от Лютов десетки свръхвисокоплатени, но не и свръхквалифицирани консултанти, продължили да работят и при синдиците, нанесоха директните удари върху КТБ, а сега – и върху масата на несъстоятелността на банката. За техните действия е писано и се води следствие, но ето и някои от най-драстичните решения, с които е приведен в действие сценарият на БНБ:

  • съставени и подписани са месечни и годишен баланс на КТБ (неодитирани), без квесторите да имат необходимата квалификация за това;
  • с поредица от „странни” заповеди за ненужна подмяна на софтуера на банката, антидатиране на документи, осигуряване на няколкомесечен последен счетоводен работен ден на КТБ преди и след отнемането на лиценза й, са осигурени условия за фалшифициране и изчезване на данни, досиета, сметки;
  • над 40-дневният период на пълно замразяване на всички възможности за минимално функциониране на банката, като например изплащането на кредитни вноски, доведе до огромни бъдещи загуби за кредиторите на банката, демотивиране на кредитополучателите, криминализиране на редица решения относно бъдещето на фирмите им;
  • неадекватното и престъпно решение да се дерегистрира КТБ по ДДС доведе до загуба на над 7 млн. лв. и насила направи НАП кредитор на банката;
  • подготвените и подадени на Фонда за гарантиране на влоговете списъци с получатели на минимално гарантираните суми са непълни, съдържат фалшиви депозанти, пълни са с примери на неточно и непълно изчисляване на изплатените от ФГВ суми по гаранционната схема;
  • особено увреждащо е незаконното решение, съгласувано с БНБ (Д. Костов и Н. Кордовска), да се променят лихвите по депозитите, с което преференциалните вложители се превърнаха в непреференциални, а ФГВ и кредиторите на КТБ загубиха над 100 млн. лв.;
  • подариха на съдебната система и „осиновените” от тях юристи огромни суми, тъй като ненужно и без съответстващо прихващане прехвърлиха суми по договори за цесия по уведомления, подадени след 06.11.2014 г., и веднага след това ги оспориха по съдебен ред. Минималният размер на получаваните от правните консултанти възнаграждения е 3% плюс ДДС върху размера на оспорваните суми.

В контекста на вече извършващите се промени и преди да започнат разследвания на дейността на синдиците (което ще се случи, по наше твърдо убеждение, предвид взетите от тях решения), и без да се задълбочаваме в изясняването на съвкупността от умишлените им вредоносни действия и решения и невежеството им, уведомяваме обществото и членовете си какво направиха те през последната половин година:

-   Подготвиха списък на кредиторите на банката, който е фалшив, неточен,  непълен и неработещ. Отдавна изтекоха и удължените законови срокове за публикуване на новия му вариант с приемане или отказ на възраженията на голяма част от кредиторите на банката.

  • Напълно неясна е картината по отношение на правото на вземане на ФГВБ от КТБ, по силата на изплатените гарантирани средства. Фондът получава правото да встъпи в дълга в момента, в който сумите са изтеглени от сметките на вложителите, а не с факта на превода на сумите в определените за изплащането им банки. По наша информация немалки суми, преди всичко на небългарските вложители и на българите със сметки в КТБ, но работещи и живеещи в трети страни, не са получили средствата си.
  • Нарушиха ЗБН не само като третират по различен начин Фонда за гарантиране на влоговете и останалите кредитори, но и като осигуриха условия за пренареждане на реда на удовлетворяване на кредиторите в полза на ФГВБ.
  • Нарушиха ЗБН, тъй като изтекоха всички законови срокове за публикуване на инвентаризация на активите на КТБ, което те не са направили.
  • Позволиха избирателното ограбване на банката в ущърб на кредиторите.
  • Подариха на новите си американски приятели 22 млн. долара за инвентаризация на плащанията, без да е върнат един лев в патримониума на КТБ, като направиха „огромен жест” към някои депутати – обещаха им да публикуват имената и позициите на кредитополучателите, които не са си погасили кредитите към КТБ. Е, нищо че те са известни от повече от година, че публикувахме имената на „именити” клиенти на КТБ – политически и свързани с тях лица, че посочихме размерите на непогасените и към настоящия момент огромни кредити на медийно-цигарената група. Абсурдът на това обещание на синдиците и „Аликс Партнърс” обаче се свързва по-скоро с други факти: първо, почти нито един кредит към КТБ не е погасен, като кредити в размер над 950 млн. лв. се считат, поне досега, за погасени по силата на прихванати влогове на цеденти – вложители в КТБ. Второ, други не могат да бъдат погасени поради настъпилата изискуемост на големи суми, които нормалните бизнесмени са договорили с банката да изплащат в течение на срока на действие на договорите им за кредит. Най-скандалното е, че синдиците на КТБ, УС на ФГВ и министърът на финансите вкараха горките разузнавачи в собствените си нечисти игри. За фирми от типа на посочената конфиденциални са не разкритите кражби, имената на грабителите, размерът на откритите и върнатите суми, подаването на открити крайни бенефициенти на заемни средства на колекторски фирми. Това е жива реклама за тях. Секретни са методите и инструментариумът, които прилагат и от които ние например не бихме се интересували, ако бяха осигурили връщането на отклонени суми или обезпечения в патримониума на банката.

Колкото повече навлизаме в скандалния казус КТБ, толкова по ясно се очертават главните изводи относно ВИНАТА НА ВИНОВНИТЕ ЗА УМИШЛЕНИЯ И ПРЕДНАМЕРЕН ФАЛИТ НА БАНКАТА И ОГРАБВАНЕТО НА НЕЙНИТЕ ВЛОЖИТЕЛИ. Имената на виновните лица и институции бяха обявени от лидера на ГЕРБ и министър-председател на България Б. Борисов нееднократно – Пламен Орешарски (министър-председател), Петър Чобанов (министър на финансите), Иван Искров и членовете на УС на БНБ (Българска народна банка). Същите виновници бяха посочени от представители на всички политически партии в страната.

Видът и качеството на приложените към КТБ методологии за обезценка бяха определени от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори като НЕ-ОДИТ, а обикновени консултантски услуги без гаранция за надеждност и спазване на етичните норми на гилдията.

ВИНА на държавните институции, БНБ и регулаторите бе вменена и от Народното събрание в доклада на временната парламентарна комисия. След одитния доклад на Сметната палата на БНБ ситуацията обобщи Менда Стоянова, председател на парламентарната комисия за бюджет и финанси. Най-общо казано:

ВИНА за фалита на банката имат БНБ и правителството на Пламен Орешарски, но виновни няма.

ОГРАБЕНИ има, но виновници, които да подлежат на съдебно наказателно преследване, няма.

СПЕЦИФИКАТА НА БЪЛГАРСКАТА НЕПЕРСОНАЛИЗИРАНА КОЛЕКТИВНА ОТГОВОРНОСТ (ПЪЛНА БЕЗОГТОВОРНОСТ) била в основата на тези взаимно изключващи се твърдения.

КОМПЕНСАЦИИ за ограбените, които през последните 25 години не са гласували за безотговорността на политическите лица, упълномощени да взимат решения за функционирането на държавата и нейните институции, няма.

Позицията на НПО „Ние, Гражданите” остава неизменно същата – ние искаме с документи и одитиран баланс да получим доказателства:

  • за законността на отнемането на лиценза на КТБ,
  • за законността на дискриминационно приложената методология за обезценяване на активите на само една банка в страната чрез незаконното прилагане на неоповестена и собственоръчно моделирана за нуждите на поръчителите на фалита на КТБ и на БНБ методология за оценка на качеството на активите на КТБ, с което очевидно се е целяло оневиняване на УС на БНБ пред обществото за изпълнението на криминалната поръчка да се доведе до счетоводен фалит четвъртата по големина, системна банка в България;
  • за „независимостта” на съдебната система, която изпълни поръчката на изпълнителната власт да не допусне гледане на делата по същество, т.е. да осуети получаването на отговор на горните въпроси. Вече писахме за предадената ни от наши членове информация за изказвания на Нина Стоянова за подсигурения от ДПС и негови видни представители „независим” Административен съд и прилагането на съгласуваната формула „липса на правен интерес”, с което създадоха нов прецедент в юридическата практика – до състезание в един правен процес допуснаха една и съща страна (БНБ и назначените от нея и отчитащи се пред нея квестори).

Развитието на драмата обаче води до неочаквани развръзки, въпреки че финалът й не се вижда. Преди повече от година публикувахме анализ на последиците от евентуален фалит на КТБ върху макроикономическите показатели, развитието на икономиката и в крайна сметка, върху стандарта на живот на българите.

Тъй като БНБ не подготви такъв анализ за нуждите на Парламента, ще го направим ние, като сравним в поредица от публикации прогнозата си с реалните параметри на икономиката през изминалата над една година от затварянето на КТБ.

----------------------------------------------------------

Като увод към предстоящите анализи ще припомним:

Прогнозирахме преки загуби, чиито реални параметри за края на 2015 г. ще анализираме в сравнение с прогнозата ни от лятото на 2014 г. в следваща публикация.

 

Лъжи в парламента, лъжи в медиите, манипулираха гражданството, за да не се върнат взетите милиарди от трезора

Иван Искров, гуверньор на БНБКТБ е с отнет лиценз!? Вложителите ще си получат парите чак през декември – засега. Това се случи след като квесторите на КТБ /едните квестори са консултанти – бел. Л. М./ са вкарали вчера след 16.30 ч. незаверен отчет на банката в БНБ. Скандалното в случая е, че на базата на този отчет на Управителния съвет на БНБ ще бъде предложено да бъде отнет лиценза на Корпоративна търговска банка, поради отрицателния капитал на банката.

Според два независими източника обаче деветмесечния отчет на КТБ за 2014 г., в който квесторите в банката са отразили обезценки на кредитния портфейл за 4.2 млрд. лв., не е заверен от одитор – отбеляза Мирослав Иванов /miroivanov.com/, а такива са нормативните изисквания. Причината е, че нито една от трите компании, които БНБ представяше упорито като новите одитори на КТТ – „Делойт Одит“, „АФА“ и „Ърнст и Янг България“ не е пожелала да разпише доклада.

Заседание на Управителния съвет на БНБПричината е, че техните мнения по обезценката на кредити, за които БНБ нагло излъга, че документите от Кей Пи Ем Джи и „Делойт Одит“, „АФА“ и „Ърнст и Янг България“ са одиторски доклади, не могат да бъдат използвани под никаква форма като „одит“. Това твърдение на БНБ бе десетки пъти опровергано от редица финансисти и експерти.

От друга страна, въпреки огромния институционален натиск над Кей Пи Ем Джи /така наречения първи одитор – бел. Л. М./ България да се откаже от доклада си за КТБ, компанията не е оттеглила мнението си.

Наглостта на ръководството на БНБ стигна дотам да потвърди, че за КТБ няма одиторски доклад и служебно смъкна капиталовата адекватност в банката с отмяна на вече одобрено решение за увеличение на капитала й.

„Обосновано заключение“, „биха били“, „биха могли“, „може да повлияят“.

Ако се чудите какво е това – това са аналитичните обосновки за отнемането на лиценза на КТБ, обявени от БНБ – пише Мирослав Иванов. В разтегливият документ няма и ред категорични изводи защо и как банката достигна до това положение. Но пък има цитирани десетки нищо незначещи европейски регламенти и директиви.

Стигна се дотам – Централна банка да отнеме лиценз на работеща банка след затваряне на трезора за четири месеца без да е налице коректен, заверен одит на банката!

Никой от назначените одитори „Делойт България”, „Ърнст енд Янг Одит” и „АФА“ не е пожелал да се подпише под счетоводните документи с обезценките.

На практика днес, на 6 ноември БНБ отнема лиценза, базирайки се на очаквания на квесторите в КТБ?!

За да изглежда картината по-драматична и убедителна и за да бъде хвърлена всичката вина за случващото се в КТБ на подуправителя на БНБ отговарящ за „Банков надзор“ Цветан Гунев, Иван Искров пробута в последния момент решение за служебно понижение на капитала на банкта. Това действие направи така, че капиталовата адекватност на трезора да замине в канала - един вид в банката не е имало нищо. Всичко е изнесено, изтекло, преточено и източено и прочие.

С писмо от 5 ноември 2014 г. квесторите на КТБ са уведомили БНБ, че след датата на поставянето на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. включително, в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия на обща стойност 1.2 млрд. лв., а волеизявленията за прихващане са на стойност 779 млн.  лева.

Така цифрата на общите вътрешни операции в банката достига умопомрачителната цифра от близо 2 млрд. лв. Но тя НЕ Е ОТРАЗЕНА в предадените в БНБ отчети на квесторите – обръща внимание на скандалното положение журналистът Иванов.

Документите на Искров биха могли да станат обвинение на Главна прокуратура за умишлено действие или бездействие с цел да бъде срината една банка.

Уви, в цялата страна не се намери политик, експерти, който да надигне глас по престъплението, което извършиха членовете на УС на БНБ! Що за страна сме,къде в друга заковона държава може да се допусне подобно престъпно поведение?

Сега, когато БНБ обяви, че отнема лиценза, ще запитам:

Къде е смелият Иван Костов, който щеше да обяви скандални данни и факти, свързани с КТБ в случай, че нещата тръгнат към фалиране на трезора?

Къде е гневът на Бойко Борисов, който се заканваше да уволни в още първия ден на парламента Иван Искров?

  • Някой зададе ли си въпроса с пари от КТБ дали не бе оздравена друга банка, близка до хората от ГЕРБ?
  • Някой зададе ли въпроса как БНБ помогна на друга банка, която бе обсадена от вложители, които теглеха парите си?
  • Някой попита ли какво накара Делян Пеевски да замине за Катар – дали искаше да носи куфарите на Метин Казак, когото скоростно назначиха за посланик в тази държава, или?

Катар е държава, в която Интерпол трудно би проверила банкови сметки на висши български политици...

Задачата да бъде фалирана КТБ се изпълняваше стриктно...

Имаше проблем и с друга банка, но БНБ постъпи с нея по друг начин – подкрепи я. Затова сега сме пред този резултат – първият одитен доклад не свърши работа и БНБ назначи втори одит, за крайните заключения на който специалисти смятат, че „одитът” е излязъл с съответните заключения, за да може да оправдае заявената още през юни месец дупка от 3 млрд и половина,

Група от хора имаха интерес да фалират КТБ – но имената им не може да се споменават, защото това може да предизвика съдебни процеси за клевета.

Делян Пеевски внесе с Йордан Цонев някакъв смешен проектозакон за разкриване на банковата тайна. Как щеше да помогне това за КТБ?

Банковата тайна се разкрива с решение на съда, нима цял парламент от 240 законодатели не бе наясно с това, та гласуваха и във Временната комисия по бюджет и финанси проекта на Пеевски-Цонев, а след това  повториха гласуването и в зала?

  • Как така 240 депутати гласуваха дружно и слушаха с трепет лъжите на Иван Искров, изречени от трибуната на парламента?
  • Как така след като българското законодателство не допуска политици да се месят в банкови дела, новоизбраните народни представители си позволиха дебатът в петъчния ден?
  • Защо изобщо се стигна до заседание на Временната комисия по бюджет и финанси на 29 октомври т. г. с Иван Искров, на която дневния ред включваше:

1. Разглеждане доклад на Българска народна банка, относно събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка“ АД и ТБ „Виктория“ ЕАД.

2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 454-01-25, внесен от Лютви Местан, Йордан Цонев и Делян Пеевски на 27.10.2014 г.

Продължението четете утре

-----------------------------------------------------------------

Бел. „Хроники”. От днес започваме да публикуваме Стенограмата от заседанието на Временната комисия по бюджет и финанси, която ясно показва увъртанията на Искров и как той и Йордан Цонев, некомпетентният Корман Исмаилов и прочие отбор юнациправят всичко възможно, давйки всичко от себе си, за да докарат банката до фалит.

Публикуването на Стенограмата ще стане в отделна публикация – бел. Л. М./

Стенограмата е нередактирана, експресна, дадена веднага след заседанието.

 
Продължение от 27 юни


Натиснете тук за увеличение
Оригиналното писмо за покана в Комисията за проучване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт
В годината на разследването за двата изнесени милиарда бе 1994, отзивите по публикацията бяха повече от странни: на 31 май същата година, с писмо /ВКК-1, 96/ бях извикана от членовете на Комисията по корупция при 36-тото Народно събрание. Ето какво пишеше в това писмо:
"Уважаема г-жо Манолова,
На основание чл. 88 и 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви каним на разговор с членовете на Временната анкетна комисия...на 7 юни 1994 от 14 часа в зала 412 на бул. Дондуков 2.
Бихме желали да разговаряме с Вас във връзка с публикуваните от Вас в медиите материали... В тези материали Вие посочвате, че разполагате и с доказателства, поради което молим да подкрепите Вашите обяснения с такива доказателства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Анна Караиванова/
СЕКРЕТАР: /Владислав Даскалов/"


Около това повикване в парламентарната Комисия ми се случи нещо доста любопитно: не знаех, че в редакцията е получено писмото покана от парламента, докато няколко дни преди датата на заседанието, в което трябваше да бъда изслушана ми позвъни секретарката на Комисията, за да потвърдя, дали ще се явя на посочената дата. Крайно изненадана, аз проверих дали секретарката на главния редактор Панайот Денев е чувала за такова писмо и покана от Народното събрание. В първия момент тя вдигна рамене и се направи на изненадана, но след по-малко от час намерих на бюрото си писмото от Комисията по корупция, подхвърлено там, неизвестно от кого!
На 7 юни 1994 година, в два часа следобяд се явих в Комисията по корупция, от стоящите вън двама депутати разбрах, че Комисията бе започнала разговор с Андрей Луканов. Пред вратата на същата Комисия чакаше Иван Костов. В този момент в коридора встрани забелязах проф. Тодор Вълчев, управителят на БНБ. Запътих се към него, тъй като усетих, че иска да ми каже нещо. Професорът ме покани в някаква стая, и затвори внимателно вратата:
- Знаете ли какви неприятности си имах, госпожо Манолова, с онази Ваша публикация за изнесените 2 милиарда долара?
- Но аз Ви цитирах по документи и без да споменавам името Ви, така, както Ви обещах - опитах се да обясня аз.
- В банката при мен дойде Андрей Луканов - продължи професорът. - Настоя аз да напиша и изпратя опровержение до редакцията, с настояване да се публикува!
- И какво стана?
- Обясних на господин Луканов, че не мога да сторя това, защото съм разбрал, че Вие имате копия на оригинални писма и банкови документи по случая с износа на двата милиарда.
- Как реагира на това Луканов? - нетърпеливо избързах аз да разбера резултата.
- Как? Беше много ядосан, чудеше се откъде са попаднали у Вас документите...
"Спомням си този случай - каза Иван Костов веднъж, когато го срещнах в парламента. - Точно той даде повод да бъде извършена ревизия на банката". Костов замълча и не продължи. "Резултатът от ревизията не е дошъл до Вас - отвърнах му аз, тъй като докладът е бил готов на 4 май 1993. Получил го е изпълнителният директор на БВТБ, Чавдар Кънчев! "Е, за това аз вече нямам вина!" вдигна тогава ръце Костов и отмина.

*  *  *

За пълна ревизия на всички плащания за периода януари-март 1990 настоява проф. Т. Вълчев в Докладна до Иван Костов. Костов се разпорежда ревизията да се извърши. Проверката за износа на тези два милиарда не довежда до нищо съществено. /През 1989 и през следващата 1990 България е с пасивен платежен баланс - потвърждаваха пред мен и банкови експерти, и документи от БНБ, и правителствената кореспонденция от този период, която имах възможност да проверя. Двата милиарда са отписани набързо - повечето от хората, с които успявах да се срещна и разговарям искаха анонимност при използване на изявленията им по скандалния случай. Ето по-интересното, до което успях да се добера:

Свидетелите
- Плащанията са към чужбина - поясни висш банков служител, добре запознат с историята. - В кои банки са били преведени милиардите - тук, в България го има само като информация. Отговор би могла да даде насрещна проверка, като се отиде до съответните банки в чужбина, като се проверят фирми там и тук. За целта са нужни много средства, много специалисти и време. Като пак няма да има гаранция, че ще се стигне до истината. Минали са 4 години от изчезването на двата милиарда - само проверката по нареждане на Костов като финансови министър е отнела към година. Не се правеше нищо по резултатите от констатациите. Пак година. Много време е, а това са прехвърляния, преводи, откриване и закриване на сметки и фирми - не вярвам да му се хване края - бе убеден събеседникът ми."

Друг банков експерт допълни картината, като още в началото изрази песимизъм относно намирането на тези два милиарда: "Пишете ги отишли тези близо два милиарда, не че са се изпарили, но за държавата като наличност вече няма да ги има. По време на обявяване на Мораториума се чу, че на Луканов като на премиер са били обещани по един милиард от Съюза и от ГДР. Тези пари впоследствие не ни бяха дадени."
Твърде любопитно бе и казаното от трети висш банков експерт: "Валутният резерв съществуваше само на книга, разберете! На практика са харчени пари, които всъщност сме нямали!"

В търсене на истината около това драматично събитие за съдбата на българската държава, попаднах на поверително писмо, което премиерът Андрей Луканов получава на 15 февруари 1990. Писмото е от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на БВТБ В. Ранков. С него те информират министър-председателя за тревожното състояние на задълженията на страната към момента. Двамата банкери правят предложение БВТБ, като носител на държавния дълг да преустанови плащанията по ползваните кредити от чужбина. Авторите на писмото предлагат също така да се възложи на Министерството на външноикономическите връзки да уведоми за бъдещия мораториум правителствата на страните, от които са ползвани, гарантирани от тях кредити за внос на инвестиционни и други стоки.
Да се водят преговори за договаряне на условията за разсрочване на плащанията по задълженията предлагаха Ранков и Драгневски на премиера Андрей Луканов и той предприе пътувания и срещи зад граница. В Париж и Москва Луканов преговаря с правителствени ръководители за нови кредити, нужни именно за погасяването на текущите плащания на България. За евентуален бъдещ, даже предстоящ мораториум не се обелваше все още и дума...
Каквото и да се казваше по случая - едно бе безспорно - 1 млрд и 723 милиона долара бяха напуснали реално страната!
С името си се съгласи да говори единствено началникът на управление на БВТБ г-н Диньо Кайраков, с което внесе допълнителна светлина по изчезването на американската валута:
"Банката посочва разход за стоки, а дали стоките са доставени - това нас не ни интересува и не е наша работа да го проследяваме. В този смисъл и сме извършили плащанията, а дали срещу нашите операции има действителни инвестиции, финансиране, кредитиране и стоки - това трудно може да се установи. Ревизията мина, там всичко е посочено, но вече две години мълчат и на нас нищо не са ни отговорили по този случай! Плащано е за внос и оборудване - поясни Кайраков - фуражни заводи, радомирските заводи - отдавна беше, смътно си спомням, за да бъда точен. Цели камари дадохме на ревизорите да проверяват".
Началникът на отдел "Ревизии" при БНБ Румен Симеонов пък контрира макар и задочно предишният ми събеседник: "Това, което разбирам, че са Ви отговорили, не го приемам за сериозно. Те /БВТБ -б.а./ имат Доклада на ревизията и по някои пунктове даже са ни отговорили. Докладът е връчен срещу разписка на 4 май 1993 на Чавдар Кънчев, изпълнителния директор на БВТБ".
На 4 май 1993 година правителството на Филип Димитров бе вече свалено и на власт бе кабинетът "Беров" с подкрепата на ДПС и БСП. За доклада на ревизорите нищо повече не се чу.

Проверка от Прокуратурата или действия по скандала след публикацията ми също не последваха, но затова пък година по-късно, един журналист от "Свободна Европа" /Георги Коритаров/ реши да си прави предаване по изнесеното от мен, канейки различни бивши премиери и величия. Вдигнах телефона и го наругах, като му казах, че е длъжен в името на елементарната колегиалност да цитира името ми и вестника, изнесъл пръв скандала, тъй като оригиналните документи по случая са в мен. За моя голяма изненада Коритаров дотърча в редакцията и ми нареди /първо чрез главния редактор, Иво Инджев, а след това и лично/ да му копирам и предам документите по случая! От уважение към читателите ще премълча какво му отговорих. Въпреки това, след доволно преседяване в кабинета на главния, Коритаров успя да пробута за печат във вестника интервюто си с Чудомир Александров /вицепремиер по време на правителството на Луканов/, по темата на разследването ми за изнесените близо два милиарда долара. На мен ми бе "позволено", от главния редактор Инджев, да направя малък коментар към интервюто! Ето по-същественото, изречено от Чудомир Александров в това интервю:
На въпроса как ще коментира публикувани документи, според които преди обявяване на мораториума по плащанията на външния дълг на България, от страната са изтекли близо 2 милиарда долара, Чудомир Александров отговори:
- Вижте, аз се отнасям с недоверие към извадки от протоколи, справки, стенограми и т. н. Трудно ми е да кажа, дали съм виждал тази Справка, трябва да се публикува целият документ. Не знам доколко е точен терминът изтичане. Вероятно са плащания, които сме имали да вършим. Износ на средства в такъв размер не би могъл да се осъществи...Правителството, когато се формира на 8 февруари 1990 г. завари наистина между 500 и 700 млн. долара.
- Добре, кого да попитаме за автентичността на тези публикувани в "Демокрация" документи според Вас? - запита "колегата" от "Свободна Европа.
- Питайте г-н Белчо Белчев /финансов министър тогава/... Много се спекулира с начина, по който стана мораториума. Аз не зная такъв документ, в който България да е обявила едностранно, че прекратява плащанията... Валутният резерв какъв е бил не ми е известно, тъй като тогава това беше от категориите на големите тайни... Дългът, който имаше по това време България не надхвърляше 400 млн. долара."
Баба ми казваше докато беше жива: не говори, като не знаеш! Но кой да каже на Чудомир Александров, че трябва да си мълчи като не е наясно с нищо? От казаното от Чудомир Александров пред Коритаров излизаше, че май не се е налагало да бъде свалян Тодор Живков заради натрупан външен дълг от над 10 милиарда... Странното бе друго, че един толкова високопоставен политик, който е бил не друго, а вицепремиер в правителството на Луканов, ту не знаеше точния размер на валутния резерв, ту пускаше на публиката някакви цифри. Както се прави в кръчма, на маса...
В крайна сметка по случая с изчезналите 1 млрд и 700 млн щатски долара удари гръм - във високите етажи на властта се усети някакво раздвижване и толкова. Документите по случая бяха пратени на Главна прокуратура два пъти - веднъж от мен, след излизане на материала и втори път от парламентарната Комисия по корупция. Резултатът бе нулев. Никой не пое нещата, никой не извърши прокурорска проверка - даже и след приключилата на 4 май 1993 ревизия на банката. Тодор Вълчев, Андрей Луканов, депутатите от Комисията за корупция се съгласиха, че е имало износ на такива пари и че след изчезването им са били спрени плащанията по външния дълг... Автентичността на документите разтревожи Луканов, стресира Вълчев, и създаде суматоха, но всичко свърши дотук.

Освен интервюто с Чудомир Александров, Коритаров покани в студиото на радио Свободна Европа на разговор самият Луканов, пред когото той се ви и извива. От ефира направо си се лееше мъзга. По едно време чух как все пак Андрей Луканов успя да вземе думата от Коритаров:
- Господин Коритаров, преди година, ако не греша, този случай бе изнесен в пресата за първи път от колежката Ви Люба Манолова, за което ме викаха и разпитваха и в Комисията по корупция към парламента...
- Ама, сега не говорим за това...опита се да го спре момчето от РСЕ.
- Точно за същото говорим, нека да се уважаваме - постави го най-изненадващо на място Луканов и продължи - та, аз не мога да не благодаря на Вашата колежка, че подходи много делово и документално по случая, като коментирайки мои изявления не каза, "Г-н Луканов излъга, а каза "Андрей Луканов говори на границата на лъжата!" Това е точното. Има лъжа, има и граници. Да говориш на границата на лъжата е далеч от това да лъжеш и аз съм доволен от една такава толерантност."
От неочакваната защита на Луканов Коритаров бе разбит - отиде му славата да открива вече открити неща - до края на предаването продължи да мрънка, увърта - абе, грозна работа!
Та във въпросното предаване тогава, Луканов разказа в радиоефира следното: "Моят уважаван колега, премиерът Димитър Попов неотдавна заяви - и аз съм сигурен, че това /износа на двата милиарда/ не е направено от злонамереност..., как той /Д. Попов - бел. а./ е наследил резерв от 50 милиона долара. Това са просто смешни цифри - възкликна Луканов по радиото. Резервът, който аз вече заварих като министър-председател беше равен на около 500 млн. долара плюс златото." Всъщност цифрата, която съобщи Луканов не бе точна сочеха документите, които бях намерила.
Няма да коментирам казаното от Андрей Луканов в радиопредаването. Интересното в случая бе това, че той отново не каза истината по изнесените пари зад граница, а копия от документите по плащанията бе получил и от Комисията по корупция, в заседание на която бе викан на 7 юни 1994, както стана дума по-горе...
Мораториумът
  • На 19 март при посещение в Москва, правителствена делегация на България, начело с премиера Луканов води разговори с молба за предоставяне на България на 1 милиард долара депозити, с оглед на излизане от ситуацията;
  • Мина седмица и пристигна вест от Съюза, че Горбачов отказва помощ;
  • На 23 март 1990 година Валутният резерв на държавата беше вече само 284 милиона долара;
  • Три дни по-късно, на 26 март се провежда среща при Андрей Луканов за валутното състояние на страната. Взето е било решение: БВТБ да подготви телекс до банките кредиторки за временно прекратяване на плащанията по кредитите, като се покриват само лихвите;
  • Според високопоставени правителствени служители, разговаряли с министри от кабинета Луканов, чуждестранни експерти от банка "Лазар Фрер" са направили следното заключение: "Размерът на финансовия недостиг и факторът време ни карат да направим извода, че алтернатива за разсрочване на дълга не съществува." Споменава се "разсрочване", а не "прекратяване на плащанията по дълга" - разликата е очевидна;
  • На 29 март 1990 кабинетът на Андрей Луканов обяви мораториум върху плащанията на външния дълг на България. Обявяването на мораториума по плащанията на външния дълг предизвика остра реакция на банките кредиторки. Като ответен жест бе прекратено финансирането на вноса на страната. "Не беше възможно да се предупредят предварително всички партньори" - призна по-късно Луканов и изтъкна, че е съществувала реална опасност да се изтеглят депозитите на нашите и чуждите банки.
Колкото до тази история и причината, поради която реших да я напиша, като погледнах назад и върнах лентата... Пред мен изникна силуетът на един непознат мъж. Той е обичал страната, в която се е родил и живял - тревожил се е за бъдещето й, без да е политик. След смъртта му бе ясно, че този човек напразно е сигнализирал за стопяването на Валутния държавен резерв. Когато се заех със случая, този мъж вече не бе между живите. Усещах смътно, че никой, няма да предприеме каквото и да било за издирване и връщане на тези пари. И все пак писах. Направих го може би заради този човек, в негова памет...

 

Какво се крие и какво не се изяснява около грабежа на КТБ?

Този документ бе публикуван на сайта "Гласове" и предоставен за публикация на сайта "Хроники"

Явор Дачков, журналистЯвор Дачков: Публикуваме доклад за икономическите последствия от кризата с КТБ, който получихме от временно отстраненото ръководство на банката. Той е изработен от Илиан Зафиров, изпълнителен директор, и група експерти от КТБ. Малки части от доклада се появиха в някои медии, но доминираната от влиянието на Делян Пеевски и Бойко Борисов медийна среда почти не пропуска гледната точка на досегашното ръководство на КТБ, нито дава достатъчно информация за информиран дебат по този скандал. Пропагандната теза за лошия Цветан Василев, който откраднал парите от собствената си банка, вече не може да бъде повод дори за ирония, защото с предстоящия фалит на банката ще пострадат не само вложителите й, а сериозна част от българската икономика. За съжаление основен генератор на лъжи около състоянието на КТБ е БНБ, и то най-вече в лицето на нейния шеф Иван Искров. Говоря за пропаганда, защото в разцвета и съответно порочните практики в КТБ участие вземаха и БНБ, и Делян Пеевски, и Бойко Борисов, и Ахмед Доган, и двете управления начело със социалистите. Наивно е да вярваме на днешната власт, която дори не иска да разпита Цветан Василев, нито да чуе друга гледна точка освен своята собствена. На дневен ред обаче отново е въпросът за последствията от евентуален фалит, който изглежда най-вероятният сценарий. Поради тази причина няма да се впускаме в детайлен анализ на конкретните вини на замесените лица. Струва ми се, че сега е по-важно да се знае какво следва, след като държавата не позволи на досегашните собственици да укрепят банката и прояви двоен стандарт, отказвайки подкрепа за КТБ, но подпомагайки ПИБ, и с действията си води банката на Цветан Василев към фалит. Самият Василев и досегашното ръководство на банката твърдят, че приказките за четиримилиардната дупка в банката са лъжа, и досега никой не ги е опровергал със сериозна информация и достоверна фактология. Същевременно никой не обяснява на вложителите, че дори онези, които имат депозит до сто хиляди евро, могат да не получат парите си при фалит, ако те са били на по-висок лихвен процент от нормалното, което е практика в КТБ. По-сериозен обаче е проблемът със средствата на държавните фирми, частните предприемачи от среден и по-едър калибър, което неизбежно ще се отрази негативно на икономиката на България, а приказките, че фалитът на водеща българска банка няма как да се отрази на останалите български банки, приемаме за част от пропагандата. Надявам се, че публикуването на доклада е само малка стъпка към задълбочаването на дискусията за КТБ, защото в този казус изкристализират всички пороци на българския преход.

Илиан Зафиров, бивш изпълнителен директор на КТБКризата около Корпоративна търговска банка (КТБ) се отразява на бизнесклимата изключително негативно. КТБ оперира с над 8 % от паричния ресурс на гражданите и на бизнеса. Дори формално погледнато, това е около една десета от икономиката на страната. В средносрочен и дългосрочен план неблагоприятният ефект в значителна степен надхвърля формалните цифри.
Редица проекти, които са в ход, рискуват да бъдат фатално забавени или изобщо да не бъдат изпълнени, в резултат на което изпълнителите им ще претърпят значителни загуби и принудени да плащат огромни неустойки. Това вече подлага на системен риск тези предприятия, както и цели сектори от националната икономика.
За някои браншове, като военнопромишления комплекс, КТБ на практика е единствената възможност за обслужване на сделки и щетите вече са налице, има и пропуснати ползи.

Ето едно кратко резюме за загубите за Военнопромишления комплекс (ВПК) от затваряне на КТБ.
Поради затваряне на банката ВПК няма да реализира сключени договори за износ на стойност над 1 млрд. лева, и то само за 2014 година. Впрочем някои приблизителни и съвсем елементарни изчисления говорят предостатъчно за размера на икономическия срив, следствие на невъзможността на КТБ продължително да е затворена и да не работи с клиентите си:
1. Общо загуба за икономиката 1 млрд. лева в това число:

- неизплатени възнаграждения на пряко ангажираните в сектора 300 млн. лева;

- загуби за доставчици на стоки и услуги на ВПК 500 млн. лева;

- загуба от неплатени данъци за бюджета 200 млн. лева.

2. Засегнатите лица са не по-малко от 90 – 100 хиляди.

Пряко засегнати работници и служители от ВПК, заедно с членовете на техните семейства, са около 40 хиляди човека. Към 10 хиляди души са служителите във ВПК сектора, които заедно с техните семейства стават около 30 – 40 хиляди.

Ето броя на служителите по предприятия:

„Аркус”      1500 човека

„ВМЗ”      2000 човека

„Дунарит”     600 човека

„Авионармс” 300 човека

„Арсенал”      5000 човека

„Черно море” 150 човека

„Кинтекс”      50 човека.

Служители на компании, доставчици на ВПК, заедно с членовете на техните семейства, са около 60 – 70 хиляди души. Тук изчислението е следното – 20 хиляди души са пряко заетите в този сектор, умножено с приблизителен коефициент малко над 3.
Голяма част от парите на държавните предприятия от Българския енергиен холдинг (БЕХ) остават блокирани в Корпоративна търговска банка (КТБ).

Това става ясно от справката на Министерството на икономиката и енергетиката за разпределението на средствата на подчинените му дружества с над 50 % държавно участие към 30 юни 2014 г. Данните се публикуват в изпълнение на правителствено постановление, прието от служебния кабинет с премиер Марин Райков, което забранява дружествата с преобладаващо държавно участие да държат повече от 25 % от нетната си експозиция в една банка и изисква от принципалите им публични отчети на всеки 3 месеца. От отчета към края на юни се вижда, че някои предприятия категорично не спазват изискванията.

Енергетиката

И без това намиращата се в криза държавна енергетика може да бъде блокирана откъм изплащане на заплати и обслужване на дейности поради замразените в банката ресурси. Цели 98,50 % от парите на „Булгаргаз” са в КТБ. Бившият директор на дружеството Димитър Гогов признаваше пред журналисти, че дружеството е взимало 60 млн. лв. кредит от КТБ, за да плаща доставките от „Газпром”.
„Дружеството има сметки в 7 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на постъпили плащания в началото на месец юни (нетната експозиция към началото на м. юни е 19,39 %) и на невъзможността за опериране със средства след поставяне на групата КТБ под специален надзор”, обясняват от „Булгаргаз”. От обясненията на държавното дружество не става ясно откъде са постъпили плащанията, като най-големият му длъжник е „Топлофикация – София”.

45,38 % от средствата на „Булгартрансгаз” са блокирани в КТБ, сочи още справката на МИЕ. „Дружеството има сметки в 5 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставянето на групата КТБ под особен надзор”, обясняват от „Булгартрансгаз”.

Непосредствено БЕХ държи 25,08 % от средствата си в КТБ към 30 юни и 25,60 % – в „УниКредит Булбанк”. Обяснението за надвишения процент, изискван по постановлението, е: „Дружеството има сметки в 6 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставянето на групата КТБ под особен надзор.

„Индустриална зона Варна запад” ЕАД има блокирани в КТБ 26,94 % от общите средства, а обяснението за нарушеното постановление е: „Дружеството има сметки в 5 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставяне на групата КТБ под особен надзор”.

„Електроенергиен системен оператор” ЕАД (ЕСО) се оказа най-примерното дружество – леко е надвишило допустимите 25 % в една банка, но няма концентрация на средства в КТБ. 26,76 % от парите на дружеството са в Централна кооперативна банка (ЦКБ), която е от групата на „Химимпорт”. Още 29,32 % са в „УниКредит Булбанк”, а 29,14 % – в „Експресбанк”.Останалите дружества под шапката на МИЕ не отчитат концентрация на средства в една банка. Няма яснота как е допуснато дружествата да имат повече от 25 % от средствата си в КТБ, не е ясно и какво ще се случи с блокираните пари на държавните предприятия. БФБ и „Бургас – Александруполис” също имат средства в КТБ.

Министерството на финансите (МФ) има само две дружества, които са оставили част от средствата си в КТБ, обясняват. Проблем има с концентрация на пари от страна на Българската фондова борса (БФБ), става ясно от справката в сайта на МФ. 25,16 % от парите й са в затворената КТБ, а още 13,04 % са в също поставената под специален надзор дъщерна на КТБ банка „Креди Агрикол България”.

„Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис БГ” ЕАД, която още по времето на експремиера Бойко Борисов е дадена за управление на МФ, също има блокирани пари в КТБ, но справката на МФ не дава яснота за размера на сумата дори в процентно отношение. Пояснява се само, че тя е „под 3 млн. лева и че няма концентрация”.

В тази ситуация пред служебния кабинет и следващото правителство може да се добави нов проблем към и без това оскъдната ликвидност в енергийния сектор.

Този проблем от краткосрочен поради блокираните сметки може да се превърне в дългосрочен при евентуален фалит на КТБ.

Както е известно, според Закона за гарантиране на влоговете държавата няма право на възстановяване на средствата при фалит на банка чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Той гарантира спестяванията само на физически и юридически лица в размер до 100 000 евро (196 000 лева), но при изричното условие, че договорите им с въпросната банка не предвиждат преференциални лихвени условия.

Една от причините държаните компании да избират услугите на КТБ на пръв поглед е изгодни лихвени условия. Пример е „Топлофикация – София”, чийто досегашен изпълнителен директор (преди това финансов) Стоян Цветанов остави 80 – 90 млн. лв. в КТБ и бе пратен в оставка, независимо че по този начин е „пестил” средства за дружеството. В АЕЦ „Козлодуй” например са инсталирани и банкомати на КТБ, която обслужваше от години държавната енергетика. Всъщност самият бизнес модел на КТБ, начинът й на работа с клиентите и подходът към техния бизнес е да се помага, анализира и извършва продуктов и пазарен пробив в полза на фирмите, с които банката е партньор.
В дебитни карти, издадени от КТБ, чрез които са се получавали работни заплати, пенсии и т.н., в момента има около 9 млн. лева. Те са блокирани и не могат да бъдат усвоявани от притежателите им. Тези средства са извадени от реалната икономика.

Различни организации, участващи по проекти, свързани европейско финансиране, които имат сметки в КТБ са в невъзможност да оперират с парите си. Това със сигурност блокира дейността на работата по проектите и в голяма вероятност ще донесе до санкции от страна на европейските структури, отговарящи за изпълнението по проектите. Със сигурност ще донесе и ущърб при евентуални бъдещи кандидатствания не само от засегнати в момента организации, но и от всяка българска организация, заради общата негативна нагласа, която се създава в момента.

Университети и учебни заведения имат 22 млн. лева по сметки в КТБ.

Болниците – 18 млн. във вид на депозити.

Общини имат около 110 млн. лева, с които не могат да оперират.

Общият кумулативен ефект влияе върху цялата национална икономика. Много от предприятията са ситуирани в различни краища на страната – Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Сопот, Търговище, Пловдив, Стара Загора, Марица... на практика из цялата страна.

Невъзможността на тези предприятия да работят нормално води до това те да не изпълняват задълженията си към доставчици и контрагенти, да не внасят данъци и осигуровки. Те технически се превръщат в потенциално нелоялни кредитополучатели и влизат в масивите на НКР именно като такива. Невъзможността на хората, работещи в тези предприятия, да получават навреме възнагражденията си води до тежки материални, социални и психологически проблеми за цели общности. Това се отнася в пълна сила и за икономическите партньори на пряко засегнатите предприятия – кризата се разраства спираловидно с всичките си последствия. Получават се преки и косвени загуби в целия икономически цикъл и потребление в населените места, където са ситуирани предприятията, и като краен ефект – до общ тежък и мащабен негативен удар за цялата национална икономика.

Недоверието на чуждите инвеститори в българската икономика, в България, като устойчив и предвидим партньор, е разклатено из основи за пореден път. Инвестиционният климат, крехък и все по-непредвидим в конкретни хоризонти, води единствено до цялостно стопяване на доверието към България като място за инвестиции. В крайна сметка, възстановяването на България като атрактивна дестинация за инвестиции ще коства много усилия и средства за много дълго време, а крайната цена със сигурност ще се вдигне в пъти.

Загубата на трудно извоювани пазари и невъзможността да се придвижи напред тяхното крехко движещо се разширяване все повече се превръщат от реалност в кошмарен факт. Във вътрешен план икономическият ефект се превръща в социална апатия и невъзвратима загуба на доверие в случая най-вече към БНБ, но и в държавните институции като цяло. В крайна сметка се наблюдава деструктивна тенденция за социалната спойка и развитието на обществото. Позитивната визия за просперитета на нацията се стопява. Разговорът за бъдещето България и социално-икономическо й развитие, който поначало не е налице, започва да липсва и дори като тема за разговор в дебата за обществените фундаменти.


 


Натиснете тук за увеличение
Решението за Никарагуа
На 10 ноември 1989 Тодор Живков се оттегля от поста си, но инерцията за даване на помощи на така наречените "братски" страни, в България, както и в Съветския съюз продължава. С Решение 191 от 21 декември 1989 година се утвърждават спогодби за предоставяне на стоков и паричен кредит на Никарагуа. Размерът на тези кредити липсва, както в самото решение, така и в други документи за помощи на "братски" държави.

На 12 септември 1990 премиер на България вече е Андрей Луканов и с Постановление №97 на Министерския съвет България става член в Международния валутен фонд /МВФ/, в Международната банка за възстановяване и развитие /МБВР/ и в прилежащите към нея организации. Няколко месеца по-късно, на 16 януари 1991 г., при управлението на премиера Димитър Попов е създадена Междуведомствена комисия за съгласуване управлението на външния дълг. В нея влизат: Мариана Тодорова /председател, но и зам.-министър на външноикономическите връзки/, Иван Гарвалов /първи зам.-министър на външните работи, Венцислав Антонов /икономически съветник на президента Ж. Желев/, Емил Хърсев /изп. директор с ранг на зам.-председател на БНБ, Чавдар Кънчев /зам.-председател на БВТБ/ и Светослав Гаврийски /началник управление в Министерство на финансите/. От всички тези водещи за момента икономисти на промяната след 10 ноември, 10 години по-късно, Гаврийски ще поеме БНБ, Чавдар Кънчев ще оглави БВТБ, а другите икономисти ще минат встрани от държавното управление на финансите. България ще надене ярема на Валутния борд и чак тогава ще започне стопяването на външния дълг. 10 години след 10 ноември 1989 година, страната ще остане на точката на замръзване по икономически и структурни реформи. Но това предстои...

"Не са изнасяни пари от България!" - коментира пред Би Би Си в биографичната книга за Максуел на Р. Дейвис и Огнян Дойнов, един друг, добре запознат в износа на държавни капитали в периода 1985 - 1989 година. Дойнов даже твърди /за разлика от Луканов/, че Максуел не е правил търговски сделки с България! "Смятам, че е невъзможно от някоя държава да се изнесат пари - продължава спомените си Дойнов. - А представяте ли си, че ако имаше не милиарди, а 200 000 долара изнесени, че това нямаше да се разбере и че нямаше да съдят 100 души?"
В същата биография на Роберт Максуел "Чуждо тяло" авторът, Ръсел Дейвис, говори за документ в три екземпляра с гриф "Строго секретно", където се давали инструкции на българските тайни служби "да координират и контролират движението на парите зад граница". Дейвис има предвид приходите в долари от новосъздадените секретни фирми, които е трябвало да бъдат внесени по сметки в западни банки. Тези сметки били под контрола, според автора, на българското Министерство на вътрешните работи.
Откъс от биографията излезе в английския "Гардиън" и като отзвук от това, бившият премиер на България Андрей Луканов бе толкова разгневен, че побърза да заяви във вестникарско интервю: "Няма нито една истина в писанията за Максуел!... Той беше партньор на България и това не е тайна. Затова го приемаше президентът Желев, преди това президентът Младенов, аз, като премиер, а и лидерът на опозицията Филип Димитров".
В същото интервю А. Луканов нарече басня твърдението, че в периода от 1 януари до 31 март 1990 година от страната ни са изтекли 2 милиарда долара от резерва. В следващите си признания Андрей Карлович, характерно по своему, витиевато допълва: "есента на 1989 имахме 1 млрд, а към март 1990 вече около 300 милиона". Както и това, че "вярно е, извършвали сме плащания, което могат да са равни на два милиарда, но те не бяха плащания, извършени от собствените средства на България".
Кое е вярно, и кое - не отговаря на истината: вече 18 години все се появява някое и друго "сензационно разследване", в което се твърди, че 1 млрд и 350 милиона долара са раздадени в куфарчета, или пък се излиза с версията, че 3 милиарда долара кредит България била дала на Либия! Твърдя, че България не е давала на Либия 3 милиарда долара кредит и че съществува случай с изчезнали близо два милиарда долара, но той е съвсем друг и няма нищо общо с държавата Либия!

Два милиарда долара изчезват в навечерието на мораториума, по плащанията на външния дълг. Тези два милиарда никой не потърси...

На историята до износа на 2-та милиарда долара попаднах ето как:
През 1994 година умира един мъж - Николай Савов Данчев, жител на българската столица София. В този момент едва ли някой от съгражданите му е подозирал, че от света си отива човек, който е знаел една голяма тайна. Тайна, свързана с износа на държавна валута зад граница, и то в размера на една пета от наследения от бившия диктатор Живков български външен дълг... За близките на починалия Николай Данчев не знам дали са били наясно с Тайната му, когато го изпращат в последния му път - самата аз така и не разбрах как бе починал този човек. Когато го потърсих по телефона в дома му, женски глас глухо ми съобщи за смъртта му, след което разговорът прекъсна.

Как продължава историята? Какво съдържаха документите по износа на двата милиарда долара?

В края на месец октомври 1991 българският финансов министър Иван Костов получава сигнал от гражданина, Николай Данчев, сигнал за стопяването на Валутния резерв на държавата! Авторът на писмото-сигнал описва, че има данни, как в края на 1990 г. главният счетоводител на банката Стефан Млъзев е бил задължен от бившия й председател да отпише 2 милиарда щатски долара /при курс 74 стотинки за долар/ от счетоводството на БНБ, но отказал и бил преназначен на друга длъжност.
Второто, за което сигнализира Никола Данчев, е, как във Враца било открито съкровище /злато, кюлчета, златни предмети и монети. Как откривателят бил награден, но му било забранено да говори. "В БНБ няма данни да е постъпвало това злато - пише Данчев. - То е ползувано от МВР или ЦК на БКП. Може да посочим имената на някои бивши служители на МВР, запознати със случая." По този втори сигнал на Данчев не се прави проверка...
Тук ще се върна малко назад, за да припомня какво е положението в България през 1990 г. в България.
Годината 1990 остава в съзнанието на българите с тъмните/ без ток/, мразовити, и гладни дни и нощи. В същата година, в края на месец март Андрей Луканов, в качеството си на премиер обявява мораториум по плащанията от страна на българската държава по външния дълг. Два месеца преди това съдбовно решение от държавата са изнесени 2 милиарда долара - в неизвестна посока и по още по-неизвестни причини...
След сигнала до Иван Костов от гражданина Николай Данчев е назначена проверка на служба "Вътрешен контрол" в БНБ, която да проучи по случая.
"Действително средствата на Валутния фонд на БНБ /Българска народна банка/, воден по сметка в БВТБ /Българска външнотърговска банка/ са били реално използвани за обслужване на външния дълг на страната до мораториума" - пише управителят на БНБ проф. Тодор Вълчев до финансовия министър Иван Костов. - "Извършените плащания обаче - признава професорът - не съответстват на целите, съгласно регламентирания статут на фонда. Налице е нарушение" - допълва Вълчев в обяснението си до Иван Костов.
Как се е стигнало до използването на два милиарда долара не "по предназначение"? Основание за използването на близо два милиарда щатски долара дава и Решението от заседание на Управителния съвет на БНБ, взето на 3 декември 1990 година. Близо девет месеца след като са извършени плащанията и са изнесени въпросните близо два милиарда!
В изпълнение на това Решение, УС на БНБ, председателят на БВТБ тогава изпраща писмо с данни, за да докаже плащанията, които са били извършени с въпросните близо два милиарда долара.
Ръководител служба "Вътрешен контрол" Яна Калъчева, докладва до Тодор Вълчев, управителя на БНБ следното:
Натиснете тук за увеличение
БВТБ пише до Централно управление на БНБ за приключване на салдото по сметка 325 003 3991 и дава отчет на сметките
"Установи се, че с банково бордеро №910500/ 31 декември 1990, с дата 21 януари, т. е. по време на годишното приключване на сметките на банката, е извършен превод от БВТБ със съдържание: "за приключване салдото по сметка 325 003 399-1... с левовата равностойност в размер на ... лева. Копие на бордерото прилагам към записката. От данните по бордерото се вижда, че в случая е извършено връщане на левовата равностойност на откупена от БНБ валута, а не, че са отписани 2 милиарда долара, както се твърди в сигнала. Основание за това действие на Външнотърговска банка е послужило решението на Управителния съвет на БНБ, взето с Протокол №83-Б от 3 декември 1990 г., копие от който прилагам..."

При срещи и разговори с банкови служители по разследването научих, че от БВТБ признават, че извършените плащания възлизат на 1 млрд и 723,8 милиона щатски долара. Основен източник за посрещане на тези валутни разходи /при пасивен платежен баланс на страната през 1989 и 1990 години - бел. Л. М./ са били средствата от Валутния фонд, както и частичното ново договаряне на краткосрочни финансови кредити.
След като се запознава с документите по случая, ръководителката на служба "Вътрешен контрол" Яна Калъчева признава, че са използвани 1 милиард и няколкостотин милиона долара от валутната сметка на БНБ, която се е намирала в БВТБ. С банково бордеро пък БВТБ изплаща левовата равностойност на използваната валута, по курс 74 стотинки за долар! На пръв поглед всичко е наред: имало е Решение на Управителния съвет на БНБ за въпросната операция /макар и с деветмесечно закъснение - бел. Л. М./. На това Решение главният счетоводител на БНБ, Ст. Млъзев се подписва с уточнение "Не съм съгласен". Не е съгласен и началникът на управление "Банков надзор" Владимир Владимиров.
Натиснете тук за увеличение
БНБ -Централно управление. Протокол №83-Б на заседанието от 3 декември 1990 година - първа и втора страница. При подписите ясно се вижда мнението "Не съм съгласен".
В точка 1.1. на Протокола от решението на БНБ е записано:
"Във връзка с използваната от БВТБ ефективно валута по Валутния фонд на БНБ... за плащания по външния дълг на държавата, преди установяване на мораториума, БВТБ да отрази тези плащания след доказването им и във валутната сметка на БНБ, като едновременно с това се възстанови левовата равностойност на валутата по курса към деня на взетите операции във валутата." Точно за тази точка 1.1. двама от служителите на БНБ подписват Протокола с "Не съм съгласен".
Основното съображение за предложението на БВТБ е обстоятелството, че "валутните средства, съответстващи на кредиторската им задлъжнялост към БНБ, са използвани за обслужване на външния дълг и плащанията на страната, но при тези плащания никога не е намаляван валутният източник, т. е. валутните фондове на БНБ, в резултат на което по баланса на БВТБ продължава да се отчита кредиторската й задлъжнялост към БНБ, която следва да бъде ликвидирана". Това също констатира Яна Калъчева и го докладва на Тодор Вълчев.
Ето какво сочеха данните от документи, които успях да намеря, за плащанията по валутния фонд на БНБ:
  • За Единния държавен план на страната за 1989 година - утвърдени валутни разходи в размер на 150 милиона валутни лева;
  • Извършени разходи, отчетени по специалната сметка в БВТБ - 144,0 млн валутни лева или това е правело 193, 4 млн. щ. д., по курса 100 щ. д. = 74,46 лева уточниха банкери;
  • За периода януари-март 1990 г. Българска външно-търговска банка /БВТБ/ изплаща на чуждестранни кредитори следните суми: инвестиционни кредити - 79,5 млн. щ. д., стокови кредити - 562,2 млн. щ. д., финансови кредити - 296,8 млн. щ. д., краткосрочни финансови кредити /депозити/ - 386,7 млн. щ. д., лихви по кредитите 205, 2 млн. щ. д. Общо по този параграф са похарчени 1 млрд 325,2 млрд долара, които с лихвите правеха 1 млрд и 530, 4 млн. щ. д.;
Натиснете тук за увеличение
Българска външнотърговска банка пише до БНБ за извършени плащания от средствата на Валутния фонд

Веднага изникват въпроси: на кои банки са дадени въпросните инвестиционни кредити, точно от България, и то в началото на 1990 година, когато страната е без ток, стоки и пари? Този период бе времето на празните магазини, на опашките и мизерията, на режима на тока, на купоните за храна и какво ли още не. Това бе времето на комунистическата власт, която започваше първоначално натрупване на капитала. Не става ясно и на кои фирми са били платени стокови кредити и за какви стоки? В каква валута, на какво основание и на кого точно ние, бедстващите българи в момент на дълбока криза сме отпуснали финансови кредити - кого сме кредитирали и то краткосрочно?
Спомням си изборите и агитките на социалистическата партия: на симпатизантите се раздаваха захар и тоалетна хартия, готвеше се голямото доразграбване и спечелването на изборите от 1990 година. Луканов поддържаше ниски цени, по магазините се пускаха стоки колкото да не измрем от глад. И в същото време управниците са раздавали кредити, инвестирали са и са купували стоки за стотици милиони долари...
"Основен източник за посрещане на тези валутни разходи, при пасивен платежен баланс на страната през 1989 и 1990, бяха средствата по Валутния фонд и частично ново договаряне на краткосрочни финансови кредити" - докладва на Тодор Вълчев Яна Калъчева.
Стефан Млъзев пише "не съм съгласен" по повод решеното закриване на Валутния фонд, тъй като го счита за неправомерно и противоречащо на статута на този фонд - т. е. ползването на средствата на фонда не отговаря на целите, за които са били презназначени. За да си мълчи Млъзев е преназначен на длъжност зам.-директор При Софийска търговска банка.
Извършени плащания, без да се намалява валутният източник. Продължава да се отчита кредитна задължнялост, която следва да бъде ликвидирана, при положение, че е внесена левова равностойност на плащанията. Нещо не както трябва има в цялата тази операция. Освен, че средства на Валутния фонд не са използвани по предназначение, и освен, че девет месеца след проведените операции, УС на БНБ взема Решение.
Извършени са плащания като са били използвани остатъците по сметките на Външно-търговската банка в чужди банки, независимо дали тези средства са били вложени от граждани, от фирми, както и от наличните средства по фондовете на БВТБ, включително и на Валутния фонд на БНБ. По баланса на БВТБ се е отчитало, че гражданите, фирмите и банките имат вложена валута, но на практика валутата я е нямало!
"При това положение - пише Тодор Вълчев до Иван Костов, възниква въпросът, какво би могло да се направи, с оглед да се установи конкретния състав на отделните плащания, при това целево. Считам, че това би могло да се постигне чрез извършване на пълна ревизия на всички плащания за периода януари-март 1990 г., през който период се стопява Валутният фонд на БНБ, всъщност Валутния резерв на страната."
Вълчев не изключва вероятността, че при една пълна ревизия би могло да се установят плащания за цели, извън посочените от БВТБ и неприсъщи на статута на Валутния фонд.

Следва продължение
 

Централата на КТБДни преди Коледа главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че одиторската компания "Делойт” започва експертиза по случая КТБ през януари месец 2015 година. Според него, този одит би могъл да помогне за проследяването на определени парични потоци, които отдавна са напуснали България и уточни, че тази експертиза е задължителна по всяко дело с такъв предмет.

Участието на „Делойт“ в подобна експертиза означава тежък конфликт на интереси, категорични са юристи, запознати с казуса.

Преди месец стана ясно, че управляващият съдружник на „Делойт” - България Силвия Пенева беше уличена в сериозен конфликт на интереси за времето, в което е била привлечена от квесторите на затворената вече КТБ да даде заключение за активите на банката и дали може да бъде оздравена или да бъде фалирана.

Faktor.bg публикува още на 19 ноември копия от скандални документи, /виж прикачените файлове/ които недвусмислено показват, че Силвия Пенева е била сред

големите и специални вложители в банката

Документите доказват, че Пенева е имала 2 562 941 лева и 15 стотинки на депозит в КТБ. В деня, в който банката е поставена под специален надзор - 20 юни и най-вероятно, разполагайки с вътрешна информация тя прави опит да прехвърли парите си в друг трезор и нарежда превод на цялата сума. По това време обаче КТБ вече не е ликвидна, не разполага с необходимите средства и затова преводът е отказан. На 30 юни наредената сумата е върната обратно по сметката й в КТБ.

Дни след това Пенева влиза като одитор в поставената под особен надзор банка и нито тя, нито управляваното от нея дружество съобщават за наличието на сериозен конфликт на интереси.

На 19 октомври Силвия Пенева подписва специалния доклад за състоянието на банката на Цветан Василев, който се представя като одит и именно въз основа на него се взима решението от БНБ за обявяването на КТБ във фалит.

На следващия ден – 20 октомври с молба с вх. № 9530 Пенева успява да цесира депозита си в КТБ.

В случая обаче не става дума за познатите схеми, при които вложителят губи между 20 до 40% от сумите си.

Управляващият съдружник в „Делойт" се оказва твърде специален клиент – тя успява да прибере всичките си 2 562 000 лева (1 330 411 евро и 43 евроцента), тоест, 100 процентово си спасява парите, а този факт е показателен дори и за най-непредубедените юристи и финансисти. Така цесионерът, който „откупува” парите на Пенева, получава печалба 0 лева, 0 стотинки, което само по себе си е твърде подозрително и навежда на мисълта за корупция и злоупотреба с влияние, защото няма принципна яснота защо дамата получава тази специална услуга.

Нарушение извършва не само Силвия Пенева, но и квесторите, които няма как да не са знаели, че един от одиторите има суми в трезора, който ще проверява.

Нещо повече, квесторът на КТБ Станислав Лютов, който е разрешил и осчетоводил особената цесията, на заседанието на временната бюджетна комисия в НС заяви категорично, че нито една цесия не е осчетоводявана, като забравя да спомене „казуса” Силвия Пенева, както и това, че точно тя е лицето изготвило доклада за състоянието на банката и е защитила с „аргументи“ КТБ да бъде обявена във фалит.

Наличието на конкретен (и никак не малък)

финансов интерес на одитора в КТБ

може да бъде използван в съда, за да бъде оспорен специалният доклад за КТБ, на базата на който банката пое към фалит.

След сигнал до Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори препоръча на етичната комисия към Института на дипломираните експерт-счетоводители да разгледа случая, за да установи има ли нарушение на етичните и професионални стандарти от страна на Силвия Пенева.

На 2 декември Етичната комисия с официално писмо до квесторите е поискала информация подала ли е Силвия Пенева декларация за конфликт на интереси.

Етичната комисия е поискала и Доклада за оценката на активите на КТБ, тъй като Пенева е един от тримата одитори, наети от квесторите на БНБ, изготвили и подписали документа, с който се предлага на КТБ да бъде отнет лицензът.

Комисията е поискала писмено обяснение и от Силвия Пенева, за да установи има ли нарушение на международните стандарти за работа на одиторите и на професионалната етика.

Финансови експерти коментираха, че изборът на главния прокурор именно „Делойт”, дори и да става дума за компанията-майка, а не българския клон, да прави съдебната експертиза е тежък конфликт на интереси и може да предизвика

съмнения за преднамереност

Междувременно се появи информация, че в "Делойт" е започнало вътрешно разследване на скандала с Пенева и тя временно е отстранена като управляващ съдружник. Опитите ни да потвърдим тази информация чрез "Делойт" България останаха без резултат, любезна служителка обясняваше неколкократно, че никой от мениджърите не е във фирмата, а такава информация, освен това не се давала по телефона.

Силвия Пенева, която в сайта на дружеството продължава да фигурира като управляващ съдружник, също не отговаряше на телефона си.

Случаят става още по-заплетен, след като адвокатите на КТБ оспориха в съда правомощията и състоятелността на действията на двамата квестори, поради липса на 5-годишен опит на ръководна длъжност в търговска банка.

 
Членовете на Управителния съвет на Българската народна банка са получили близо 1 млн. лева като възнаграждения и бонуси в годината на фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ).
Управителният съвет на БНБ, снимка: Сергей Антонов, OFFNews

През 2014 г. (КТБ бе поставена под специален надзор на 20 юни и повече не отвори врати) управителят, подуправителите и останалите членове на УС са получили общо 997 хил. лева, пише в отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация от OFFNews новият управител на БНБ Димитър Радев.

Тези възнаграждения са получени по времето, когато управител на БНБ беше Иван Искров, а Управителният съвет беше в състав: Иван Искров - управител; Калин Христов - подуправител, управление "Емисионно"; Димитър Костов - подуправител, управления "Банково" и "Фискални услуги"; Цветан Гунев - подуправител, управление "Банков надзор"; Стати Статев; Боряна Пенчева; Лена Русенова (от 13 юни 2014 г.) и Пенка Кратунова (до 12 юни 2014 г.).

Публикация на сайта ГЛАСОВЕ

 

Парламентът съществува формално – ГЕРБ изобщо не се съобразява с опозицията в Народното събрание – и управлява като режим, а не като правителство в парламентарна република

Продължение от 11 май

Как се реши и прокара зад гърба на парламента, синдикати и гражданство приемането на България в Евро+, как президентът Херман ван Ромпой каза, че се ангажираме с вноски на стотици милиони и няколко милиарда евро, заради това натискане България да е в пакта, а Борисов отрече, че ни чакат безумни плащания на вноски, и как ще спасяваме други държави – ние, най-бедните в ЕС!

Това е една мътна история, по която нещата се замазаха, в пресата бе отбелязано много малко и главно: се мълчи. Става дума за присъединяване на страната ни към Пакта Евро+, решение, които ще има непредвидими икономически и финансови последици за българите. Това Решение за присъединяване бе взето еднолично от премиера Борисов, в парламента се разгърнаха редовните словесени еквилибристики на Бойко Борисов на две заседания – а истински дебат така и не се състоя и не бе чут от нито един българин!

За какво иде реч: българският министър-председател си позволи най-скандално да пренебрегне народните представители и по взето лично от него и вероятно малък приближен кръг хора решение, което граничи със своеволие да подпише, че България се присъединява към Пакта Евро+! На заседание на правителството – Решението по присъединяването бе взето не в заседание, а на подпис...

След пет седмици очаквания и несъстоял се дебат – премиерът най-неочаквано са появи в парламента, дръпна една реч за това, колко е прав за едноличното си Решение по присъединяването на Пакта Евро+, а мнозинството послушно прие доводите му.

Дали се състоя дебат или не – така и не стана ясно. Чак след седмица от заседанието, когато сайтът на Народното събрание публикува стенограмата, вероятно ще се изясни точно какво се е случило в парламента. Прякото предаване по парламентарния канал от заседанието бе прекъснато без обяснения и гражданството бе оставено без да има възможност да чуе какво е е случило след речта на премиера Бойко Борисов – кой се е изказал, какво е казано по това скандално еднолично присъединяване – така и не бе дадена възможност да се чуе, въпреки че темата не представлява класифицирана информация...

И така, тръгваме по следите на събитията хронологично:

Ето как започна всичко по скандала с влизането на България в Пакта Евро+.   Министър-председателят Бойко Борисов се появи в парламента и уведоми народните представители, че отива в Брюксел и смята да присъедини страната ни към Пакта Евро+. /думите на Борисов цитирахме вчера в първата част на тази поредица – бел. Л. М./. Това съобщение на премиера Борисов бе изречено някак неочаквано, мимоходом, то бе по-скоро уведомление и няколко депутати от опозицията едва успяха да се включат с изказвания по проблема:

На 23 март, на заседание на Министерския съвет става ясно как е/не е прието Решението за присъединяване към Пакта Евро+:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

23 март 2011 г.

Заседанието започна в 10.25 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

===========================

Точка 34

Доклад относно одобряване на позицията на Република България за участие в редовното заседание на Европейския съвет, който ще се проведе на 24 и 25 март 2011 година в Брюксел

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на външните работи.

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми колеги, предлагам този доклад да се оттегли, защото след заседанието днес ми предстои среща с министър-председателя, министъра на финансите и управителя на централната банка, да го обсъдим, след което да го внесем отново на Министерски съвет.

БОЙКО БОРИСОВ: Желязков, имаме ли възможност приемането на тази точка да се направи в следобедните часове на подпис, защото искам да чуя и управителя на БНБ?

РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Да, можем да го направим.

БОЙКО БОРИСОВ: Искам да чуя мнението и на Иван Искров, и с министър Николай Младенов тогава да вземем категорично решение. Тази точка не се оттегля, а ще се гласува на подпис след съвещанието.

Запомнете тези думи на Борисов: “Ще се гласува на подпис след съвещанието...”

На 24 март, след задържането на така наречения банков обирджия в Сливен, премиерът Борисов се появи в парламента и ето какво се случи там:

Премиерът Бойко Борисов представи пред народните представители информация за Пакта за еврото, който ще бъде обсъждан на предстоящото заседание на Европейския съвет. В началото на изказването си премиерът съобщи, че е освободен и последният заложник от сградата на „Инвестбанк” в Сливен. Агенция “Фокус” публикува пълния текст на изказването на премиера.

Бойко Борисов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Просто понеже преди секунди завърши драмата в Сливен, ми докладваха, и последното момиче е пуснато и тъй като похитителят слуша Радио „Фокус”, сега, понеже го е страх да се предаде, да не го застрелят, ако ме чува, дал съм изрични указания, предаде ли се, така както законът повелява, дето се вика един шамар няма кой да му удари. Така че ако ме чува, да излезе, важното беше да освободи жените, така че сме поели пълен ангажимент в тази посока. Дано бъде така добър да се предаде жив и здрав.

Конституцията на Република България предвижда предварително информиране на Народното събрание и даване на отчет за предприетите от Министерски съвет действия само по отношение разработването и приемането на актове на Европейския съюз, изготвени от институции, участващи в законодателния процес на ЕС, Европейския парламент, Комисията и Съвета на ЕС. В тази връзка следва да се отбележи, че пактът за еврото, който ще бъде приет за обсъждане на предстоящото заседание на Европейския съвет, е по характера си политическо решение на политически орган, какъвто е Европейският съвет, а не законодателен акт на ЕС. Следователно министър-председателят няма задължение предварително да информира Народното събрание за позицията на Република България при обсъжданията в Европейския съвет. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда в член 113, алинея 2 единствено възможност за Народното събрание да провежда изслушване на министър-председателя относно представяне на позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет. В тази връзка следва да се има предвид, че няма задължение за министър-председателя да представи предварително пред парламента позицията на Република България за предстоящите заседания на Европейския съвет, а инициативата и преценката за провеждане на такова изслушване е на Народното събрание. Към момента няма внесено искане за изслушване по тези въпроси. Уважаеми дами и господа, с цялото си уважение към вас, знаете и по тази теми вече и на предишното питане дадох доста разяснения по въпроса. И повтарям, с днешното си идване заедно с финансовия министър и с външния министър, които и след това ще бъдат на ваше разположение, ако има нещо допълнително да се пита и аз самият това, което ще кажа, е да знаете за днешната ми позиция, която ще изразя пред Европейския съвет, да я чуете от нас тук, за да не се научава от медиите. И в същото време, ако има във времето, докато пътуваме, докато участваме там, мнения или нещо различно от това, което ще предложим, съответно да имаме готовност да го чуем. Затова и моите колеги са тук с мен. В Европейския съвет ще бъде разгледано и обсъдено политическото споразумение „Пакт за еврото +”. Очаква се държавите – членки на ЕС, да заявят позиции за неговата подкрепа.

Финансовата и икономическа криза през 2010 г. показа, че политическото управление на Европейския икономически валутен съюз има нужда от подобряване и заздравяване. Днес разбрахте, че и португалското правителство подаде оставка, тъй като актуализираният им бюджет не беше приет от португалския парламент. А вие знаете, актуализиран бюджет означава по-ниски разходи и по-малки приходи. Затова лидерите на страните от Еврозоната се споразумяха за „Пакта за еврото +”. Политическата договореност между държавите – членки на Еврозоната, и други страни от ЕС, които искат да се присъединят към еврото, целта е повече от координация на икономическите и финансови политики на страните членки, за да се повиши конкурентоспособността, заетостта и стабилността на публичните финанси. Според правителството на Република България не бива да остава извън този ключов процес на интеграцията в рамките на ЕС. Приемането на България в Еврозоната е дългосрочна цел, която ще осигури участието ни в процеса на вземане на важни за българските граждани решения. Става дума за икономическо управление и финансова стабилност за бъдещето на българското стопанство. Ако нашата страна подкрепи политическото споразумение „Пакт за еврото +”, България ще избегне опасните последствия от установяването на Европа на две скорости, от оставането встрани на общите интеграционни процеси в ЕС. От началото на европейския път на България ние винаги сме работили за това да приближим България в икономически план до богатите страни в ЕС, да наваксваме изоставането в жизнения стандарт, в конкурентоспособността на икономиката ни, да направим невъзможно безотговорното фискално поведение, да вкараме в строг ред публичните си финанси. Валутният борд беше спешна мярка, която беше наложена, за да се овладее хиперинфлацията, оставена от правителството на БСП и Виденов през 1996 и 1997 г. Днес обаче това не е достатъчно, България трябва да се впише в актуалните процеси в ЕС, част от които сме вече четири години. „Пактът за еврото +” е пътят България да се превърне в активен член на Европейската общност, на европейското икономическо семейство. Затова правителството реши, че Република България ще се присъедини към „Пакта за еврото +”. Час преди отпътуването ми за Брюксел съм тук пред вас, за да ви информирам и да обоснова пред вас защо взимаме това решение. Нашата подкрепа е принципна, като на държава, чието присъединяване към еврото предстои през следващите години. Част от нещата, които се предвиждат в политическата декларация на пакта, вече сме постигнали, а по другите имаме сходни виждания. България е сред страните с най-малък дълг в ЕС, въпреки кризата успяхме да не натоварим данъчно бизнеса и гражданите и към момента сме с най-ниските данъци в целия съюз. Българското правителство вече е подготвило национален план за финансова стабилност като част от общата си управленска стратегия. В него са залегнали мерките, които ще предложим в рамките на обсъжданията на „Пакт за еврото +”. А те са: повишаване на конкуренцията и ограничаване на влиянието на монополните структури, модернизиране на системите на образованието и науката, повече иновации, подобряване на регулаторна рамка и на бизнес среда, реформиране на пазара на труда, насочено към въвеждането на принципа на гъвкавост, съчетан със сигурност и поддържане на ниски данъчни ставки за труда, за да стимулираме заетостта. Осъществяване на пенсионна реформа, насочена към ограничаване на схемите за ранно пенсиониране и определяне на възрастта за пенсиониране съгласно продължителността на живота. Подобряване на фискалните рамки. По-добро и прозрачно управление на финансовия сектор.

По-голямата част от тези реформи и мерки вече са предприети от правителството. Искам да заявя и още нещо много важно. Времето, когато България казваше безкритично „да” на всичко, което се изискваше от нас, отмина. Ние ще отстояваме своите национални интереси ясно и категорично. Затова България ще дължи да запази своите конкурентни предимства. На първо място това са ни ниските данъци. Ще продължим да отстояваме независимостта на данъчната си политика и няма да допуснем пряко или косвено повишение на данъците. С това ще запазим привлекателността на България като място за инвестиции, както чуждестранни, така и български. Нашата цел е да повишим конкурентоспособността на българската икономика и да увеличаваме капацитета на България да догонва икономически другите страни – членки на ЕС. Трябва да сме наясно, че членството на България в Еврозоната няма да стане утре или другия месец, но присъединяването ни към политическата декларация за „Пакт за еврото +” е шанс, който ще направи възможността за бъдещото членство в Еврозоната реална. В противен случай аз съм убеден, че ако днеска ние не подкрепим този пакт, няма смисъл след това да отиваме и да кандидатстваме за Еврозоната. Днеска е моментът, в който се дават тези заявки. Политическата подкрепа, която ще заявим днес, ще осигури мястото ни в дискусиите и ще направи България част от решенията за завършването на общия европейски пазар и за бъдещите европейски икономически политики.

Уважаеми дами и господа, първата част, която прочетох, е становище на правната дирекция на Народното събрание, но повтарям, това е изключително важно политически. А днес много сме работили върху него, премерили сме и плюсовете, и минусите за това наше решение. И във финансовата, и във външнополитическата част. И аз съм убеден, че това е правилно решение. Разбира се, веднага след завършването на съвета по инициатива на Народното събрание съм готов отново да се явя и да ви информирам какво сме решили днес и утре в Брюксел. Благодаря за вниманието. Не приказвам много гладко, но това е заради кафетата, не е поради друга причина, да не ми изкарате и такова име. Благодаря ви.

Председател: Благодаря. Процедура.

Георги Пирински: Благодаря ви, уважаема госпожо председател, уважаеми г-н министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги. Г-н министър-председател, вие започнахте с процедурата, позовавайки се на това, че не предстои приемането на решения днес и утре със законодателен характер и се аргументирахте с пакта за стабилност като политическа декларация. Г-н министър-председател, аз вярвам, че вие знаете, че точка 1 от дневния ред на Европейския съвет не е само Пактът за стабилност, а е точка 1 – икономическа политика. И там са включени пет конкретни въпроса. Първият е приоритети на структурната и политиката за фискална консолидация, той също не е законодателен , вторият обаче е финализиране на решението за предложение за промяна на договора за функциониране на Европейския съюз. Това е пар ексаланс законодателен процес, въпрос. Третият въпрос е окончателно финализиране на шестте законодателни предложения на комисията във финансовата политика. Четвъртият е новият европейски механизъм за стабилност заедно със стабилизационния фонд. Петият въпрос е пактът за еврото. Следователно аз категорично не съм съгласен с вашата интерпретация, че нямате задължението другата седмица именно тук да се явите по силата на алинея 4-а от член 105-и на Конституцията и да дадете отчет за онова, което е извършила българската делегация на Европейския съвет.

Както сам съзнавате, тези въпроси са остро дискусионни, съобщенията са, че в Брюксел днес може да очаквате демонстрация, организирана от белгийските профсъюзи, където се очаква не по-малко от 15 хиляди души да участват и ще имате известни отклонения от маршрута, за да стигнете до залата на Европейския съвет. Приветствам готовността ви да се явите в Народното събрание, но не чакайте покана от Народното събрание. Имате задължението по Конституцията да внесете своя отчет. Предлагам, госпожо председател, изслушването на отчета или запознаването с отчета да бъде в режим най-малкото на изслушване, ако не на обсъждане с пълен обем време за тази процедура. Ето защо разчитам, г-н председателю, че ще внесете своя отчет още в началото на следващата седмица.

Председател: Благодаря, г-н Пирински. Както заяви министър-председателят г-н Борисов, той има готовност след приключване на срещата днес и утре в Брюксел да информира народните представители. Ако вие считате за нужно нещо да кажете допълнително...

Бойко Борисов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми г-н Пирински. Аз не случайно казах, че това е становище, което имам от правния отдел на парламента...

Председател: И то е само по отношение на пакта за еврото.

Бойко Борисов: Никога не съм имал претенции за корифей в правните въпроси, така че именно във връзка с вашия въпрос поисках да имам това становище, да ви информирам за това, което сме решили днес, и, разбира се, с удоволствие ще ви информирам и в следващите дни.

Георги Пирински: (...) се говори за отчет.

Бойко Борисов: Да, за отчет, в който ще ви кажа какво и как сме решили там. Живот и здраве, когато се прибера. А иначе аз съм убеден, че и протести да има, за да бъде Европа конкурентна на големите икономики в света, този пакт за стабилност трябва да влезе в сила. С протести нито ще изравним икономиките на Китай, на Индия, на Бразилия или на САЩ. Само с работа може да се постигне благоденствие. Благодаря ви.

И така, за да повдигнем завесата по темата, публикуваме онази част от двете стенограми от НС и заседанието на кабинета на ГЕРБ, когато е бил повдигнат въпросът за Пакта Евро+. Но за какво конкретно иде реч, ще цитирам коментара на икономиста Силвия Нешева в предаването на журналиста Велизар Енчев от 28 март, както и ще спомена, че след новината за личното решение на премиера Борисов за присъединяване на България към Пакта Евро+, от Синята коалиция,   икономисти, експерти и политици коментираха, че това присъединяване е едно ново загробване, падане на българския социален стандарт, и за страната ще има тежки финансови последици...

А ето как коментира в Дискусионно студио на телевизия СКАТ, икономистът Силвия Нешева това еднолично” вкарване на България в Пакта Евро +:

“В петък ние бяхме информирани от премиера Бойко Борисов, че ние ще се присъединим към Пакт Евро+. Пакт Евро + е едно ново споразумение, в което освен 17 страни-членки, които са в Еврозоната на ЕС, влизат и още 6 страни /България, Румъния, Дания, Литва, Латвия и Полша/. Европейският съвет заяви, че оставя отворена врата за неприсъединилите се Швеция, Великобритания, Чехия и Унгария/ да влязат, въпреки че те категорично заявиха, че няма да влязат!

Освен вноската от 300 милиона евро, България става гарант за 3 млрд евро и още толкова впоследствие, които също трябва да внесе. Това е една тежест, което ние българите ще поемем върху другите тежести /от високи цени, ниски заплати и пенсии, безработица - уточнението е на Л. М./...Обяснението е, че ние така гарантираме едно бъдеще, ако евентуално при нас се случи някаква финансова нестабилност... Най-лошото, което се случи е, че г-н Борисов и неговите сътрудници не го предложиха на обсъждане това споразумение, а това се представи като един свършен факт... Даже депутатите, когато той изчете това, което му бяха дали и не разбираше толкова – даже той си призна че не разбира, това, което чете, дори депутатите нямаха време да го осмислят, а само излезе в медиите, че Дянков и шефа на БНБ, Искров имат известни резерви...

Това е някаква задкулисна игра, която се разиграва пред нас, според мен, защото преди два месеца самият Дянков предложи някакъв пакт за стабилност , с антикризисни мерки, за излизане от бедността, то по-скоро е пакт за финансова НЕстабилност, в която предложи няколко доста драстични мерки. И този пакт беше подложен на обсъждане, и почти всички, даже СДС, което сега критикува този Пакт Евро+, и РЗС, и Атака го приеха, единствено БСП го подложи на коментар.

Г-н Дянков предложи в своя антикризисен план бюджетният дефицит да не надхвърля 3 процента – това означава да е по-малко от 3 на сто, 1,5-2, максимум 3, държавният дълг да не надхвърля 40 процента от БВП, преразпределителната роля на държавата да не надхвърля 37 процента от БВНП и съответно, когато се правят промени в данъчната система, да се гласуват с 2/3, т. е. с квалифицирано мнозинство, от парламента. Накратко, каво означава това:

Първо, бюджетният ни дефицит да бъде под 3 процента, за 2009 година той беше 3,8 процента, за 2010 година се очаква/данните не са излезли/ да бъде между 2,5 и 3 процента.

Т. е. ние трябва отново да се напъваме с някаква сврръхнепосилна данъчна дисциплина и с някакви рестрикции, за да държим този бюджетен дефицит под 3 процента. И още нещо – приемайки това със Закон, то ще бъде едно непосилно бреме и за следващите правителства, и ако следващото не е на ГЕРБ, това ще даде повод на Борисов да каже “Ето, те не се справят сега”. Това ще бъде един заложен подводен камък.

Другото, заложено в Пакта на дянков – държавният дълг да не надхвърля 40 на сто. Държавният дълг към януари беше 48 процента, докато на германия, Франция – държавният им дълг е над 60 процента, или малко под 60 процента. И ние трябва да се напъваме, да полагаме изъвсегашните усилия, още да стягаме коланите, за да поддържаме държавният дълг 40 процента.

Другото, което е още по-фрапантно и бе предложено от Дянков е преразпределителната роля на държавата да се ограничи до 37 на сто. Средната преразпределителна роля на държавата за ЕС е 50 процента. Т. е. това са разходи на държавата в бюджетната сфера... за Великобритания преразпределителната роля на държавата е 51 процента, за Швеция, за Дания – да не говорим, те достигат и до 57 процента. За Франция цифрата е 56 процента, значи, не стига дето сме най-бедни, ами трябва да положим свръхусилия, за да поддържаме 37 процента преразпределителна роля на държавата. Това означава съкращения на социални разходи в бюджетната сфера, спиране на ивестиции в държавата, а това дава отражение в здравеопазването, и образованието...

И искам да подчертая, че само като се спомена това нещо в Европа, всички синдикати се вдигнаха на протести, защото това означава по-малко социални придобивки.

Нашите синдикати или не разбират за какво става дума, или са подведени от заместничката на Дянков, г-жа Пенчева, която каза, че влизайки в Евро+ и приемайки Пакта на Дянков – ние ще станем по-устойчива, ще имаме по-висока производителност, заетост и така..едни хубави думи, от които всъщност не стана ясно, че това е един нов воденичен камък, финансов воденичен камък върху нашата шия...”

Защо Дянков го игра на несъгласен за Пакта Евро+, а пробутваше своя пакт за стабилност? Това е една плоска игра на финансиста, за да покаже и да ни убеди, че прави нещо си...

Защо правителството на Португалия подаде оставка – там кабинетът предложи бюджетният дефицит да е 2 на сто, и португалците видяха, че това ще е непосилно за тях и скочиха, което пък от своя странап ринуди правителството да си отиде...

Може би България е единствената страна не проведе дебат, никой не обясни как ще се отрази на страната ни уеднаквяването на данъчното законодателство на Европа с българското, как ще се отразят новите социални изисквания с приемането на Пакта Евро+.

Обвързването на трудовото възнаграждение с производителността на труда означава, че работодателите няма да имат мотивация да въвеждат нови производствени мощности. Заплащането ще си остане същото, въпреки че цените могат да растат.

Уеднаквяването на данъчното законодателство, координиране на данъчното облагане и въвеждането на една и съща данъчна ставка. Навремето бе въведен плоският данък, за да излезе сивата икономика на светло, но това не се случи – сивата икономика стана още по-сива, това не повиши и заплатите и всичко си остана, така както си беше.  Очакваните инвеститори не дойдоха, а напротив – последва отлив на инвеститори, и то в пъти. Сега, когато се задава уеднаквяване на данъчната ставка и българската се повоши – инвеститорите ще се махнат, даже вероятно ще го направят още щом са научили, че България се присъединява към Пакта Евро+...

Трябваше ли да се бърза за присъединяване към пакта Евро + и въвеждането на еврото в близко бъдеще?

Минималната пенсия в Австрия е 660 евро, а максималната е 2 500 евро. Дори за австрийците, приемането на еврото беше невероятен, икономически шок.

Какво тогава ни очаква, ако се приеме бързо еврото,

преди икономиката да е дръпнала, преди със съответните социални мерки да се гарантира един минимум?

Минималната пенсия дори не се доближава до минималната работна заплата от 247 лева, а всички знаем, че социалната пенсия е 140 лева. По селата получават едва 60-80 лева, не трябваше ли да се изчака?

Великобратиня не приема еврото на този етап, Унгария отказва да влезе в Пакта Евро+ и не иска да зависи в своята данъчна политика от Брюксел.

България е във валутен борд и това гарантира собствената ни валута, докато Румъния е без борд и там валуетата е по-колеблива.

Дания, Литва и Латвия се включват в пакта Евро+, защото са в чакалнята, в ЯРЕМ2, и те изпълняват критериите на ЕС и за тях не е проблем приемането на еврото.

Полша се включи в пакта Евро+, защото е сред двойкаджиите по макроикономически показатели, и там се разчита, ако банките фалират да има осигурена възможност за едно финансиране.

Българите са “отличници” защото се води една свръхрестриктивна финансова политика, за да може премиерът като се озове в Брюксел, да го потупат по рамото. А че сме с най-ниски доходи, че сме най-бедното население в ЕС, и по последни статистики и най-тъжното население в Европа.

Всъщност България плаща повече на ЕС, отколкото получава, а това изобщо не се вписва в логиката на положението ни и натиска от страна на премиера да влезем в Пакта Евро+.

Ето какво каза  Иван Костов за влизането в Пакта Евро+ в предаването “Денят започва” в БНТ на 30 март, два дни след коментара на Силвия Нешева и седмица след като премиерът Борисов уведоми парламента за намерението за вкара страната в този Пакт:

Водещ: Последен въпрос. Правилна ли е позицията на българското правителство да се присъедини към пакта за еврото?

Иван Костов: Не е правилна е позицията и единственият ми аргумент и той е много солиден, че тази позиция е взета въпреки негативното отношение, тоест отрицателния отговор на Централната банка и Министерство на финансите. Министър – председателят не може да вземе такова решение, ако позицията на Министерство на финансите и Централната банка е против. Това означава да не си дава сметка правителството и премиерът какво казва целият финансов сектор за рисковете пред влизането в пакта за евро. И в момента критиките съсипват от всякъде, но аз само от управленска гледна точка бих поставил въпроса. Огромен риск се поема да се тръгне срещу становището на Централната банка и Министерството на финансите. Всъщност кой е компетентния в страната по отношение на пакта за еврото, защото това не е пакт за еврото, а това е пакт за спасяване на страни, които нямат финансова дисциплина и се намират в еврозоната. България не е такава страна.

Водещ: Добре, благодаря ви за този коментар. Това беше лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов.

Не може най-бедната страна да плаща за грешките на другите,         така коментира приемът в пакта Евро+ депутатът Антон Кутев в интервю за радио “Фокус”:

Водещ: А, г-н Кутев, вашите възражения какви са срещу присъединяването на България към този пакт?

Антон Кутев: Пак ви казвам, присъединяването означава цяла серия мерки, едната от които, примерно, са ангажименти по отношение на данъчната политика на държавата, тоест, такъв пакт предвижда изравняване на данъчната политика на държавите, които да го подписали, което ще рече, че България, която, знаете, че имаме плосък данък, тоест, че имаме изключителни данъчни преференции за фирмите, които работят в България, трудничко може да остане по същия начин, нали, със същата данъчна политика, ако тя се присъедини към пакта. Всъщност, този пакт какво представлява – той представлява логика, богатите страни в Европейския съюз, които събират една огромна сума пари, около 700 милиарда, които да гарантират срещу провали финансовите системи на Европейския съюз. Тоест, Гърция, Португалия, Исландия, страните, които вече имаха проблеми. Тоест, какво се оказва – че най-бедната държава на Европейския съюз само, защото се е оказала в ситуацията да има стабилна финансова политика, сега трябва да започне да плаща за грешките на държави, които са се развивали безкрайно по-отдавна в европейското пространство. Тоест, това е, коeто е напълно недопустимо за нас.

Водещ: А дали чрез присъединяването ни към такъв пакт правителството не цели да даде и един знак на международната общност за стабилизиране на икономиката в България и излизането й вече на релсите на едно развитие към едни по-добри перспективи, дали не е пък това?

Антон Кутев: Такъв знак, за какъвто вие говорите, не може да даде. Това, което може да даде, е знак, за което и говореше министър-председателят през миналата седмица преди да тръгне за Брюксел, е знак за това, че ние имаме стабилна финансова система и че ние претендираме да влезем в еврозоната. Тоест, за това той беше прав, че ако ние сме тръгнали към еврозоната, ние е добре сега да приемем тези условия, колкото и тежки да са те. Само че условията, това е неговата мисъл, само че условията са прекалено тежки и аз твърдя, че той като министър-председател няма правото да взима нито едно от тези решения сам. Да, възможно е Народното събрание, в което така или иначе доминира ГЕРБ, да се събере и да реши, че в края на краищата тези условия са поносими за българите. Mинистър-председателят, поемайки ангажименти за над три милиарда евро инвестиции, бъдещи участия и гаранции на България, поемайки ангажименти за данъчната политика за оттук нататък, не за десетилетия, а завинаги, това са неща, не само за финансовата, за дефицити, за един куп неща, които са показатели в този случай, това са нещо, които просто не може да си позволи министър-председателят, защото той няма тези правомощия.

Следва продължение по темата

 
д-р на ик. н. Вера Ахундова, съпредседател на движението "Без независим одит на активите и пасивите истината за банката никога няма да стане ясна. Депутати от комисията са сред авторите и бенефициентите на схемата за ограбване. Всички знаем виновните за аферата, но няма конкретни имена, те са скрити зад институции", казва пред Faktor.bg председателят на неправителствената организация „Ние гражданите“, защитаваща интересите на измамените клиенти Вера Ахундова.
Мая Стоянова, Фактор, публикувано в сайта Гласове

- Г-жо Ахундова, преди два дни излезе докладът на парламентарната комисия за КТБ, казана ли е цялата истина за аферата?

- Като структура 1/3 от доклада съдържа описание на функциите и задълженията на независимите регулатори – БНБ, КФН, КПНРО, преписани от действащи закони и правилници за дейността им. Най-много по обем страници и подробности са посветени на КФН, преписан е без коментар отчетът, тоест оправданието им около казуса КТБ.

Около 10 страници са анонимен коментар на нарушения, свързани с дейността на „регистриран одитор или относно забелязани от него нарушения в банката” и бележки по отстраняването им. Едва на 71 стр. се говори за КТБ през 2013 г. Предполагам, че това са части от т.н. „скандален” доклад на комисията за надзор над регистрираните одитори, който бе разгледан на закрито заседание на парламентарна комисия. Вероятно „регистрираният” одитор е КPМG и въз основа на този доклад е било решавано дали да бъде отнет одиторският лиценз на дружеството. В крайна сметка на КPМG бе наложена глоба.

В страниците до 112 се разглежда ДАНС – структура и задачи на управленията – „Финансово разузнаване” и т.н. Посочени са и някои общи сигнали, които са подавали. Нито един от тях обаче не споменава КТБ.

По същество „казусът КТБ” започва от 112 стр., като на около двадесетина страници са показани резултатите по баланс на банката за периода 2009-2014 г. и буквално е препечатан многократно тиражираният доклад на квесторите, в който основен акцент са консултантските обезценки. Същият е известен и на обществото като доклад на БНБ, предшестващ отнемането на лиценза. Три пъти тиражираният доклад, преди да бъде възпроизведен и от временната комисия, завършва с отнемането на лиценза поради капиталова загуба от 4,22 млрд.лв. и отрицателен капитал. Останалите 10-15 страници са посветени на предложенията за законодателни промени в областта на дейността на независимите регулатори.

Описвам съдържанието на доклада, за да спестя време на тези ваши читатели, които не са го чели. Докладът не съдържа нищо ново и, разбира се, по никакъв начин не хвърля нова светлина върху въпросите, които интересуват обществото и вече повече от година остават без отговор. Вярна е единствено констатацията за вина на БНБ и ДАНС. Но това не означава нищо – в България никой не носи отговорност за колективна вина или бездействие. Докладът не служи за нищо и не оправдава времето и средствата, похарчени за написването му.

- Каква информация е прикрита или може би депутатите не са стигнали до нея?

- Липсва истината. Липсва основният документ, който би дал отговор на висящите въпроси – независим одит на активите и пасивите на КТБ въз основа на прилаганите във всички банки (освен КТБ, върху която експериментираха с неприета и неразработена методика) счетоводни стандарти, които биха гарантирали в достатъчна степен истинността, надеждността и достоверността на анализа, реалната стойност на активите, пасивите, обезпеченията.

Прикриват се целите на разрушаването на банката и основните виновници за фалита й, въпреки, че те са ясни – управителя на БНБ и всички членове на УС на БНБ, подуправителя на БНБ, отговарящ за банковия надзор, прокуратурата в лицето на взелите участие в екшъните магистрати, медиите на КОЙ, предизвикали банковата паника, политическите партии в 42-ия и 43-ия парламент в лицето на техните лидери, които поставиха егото си над интересите на държавата и на стотици хиляди хора, съдебната система в лицето на съдиите от ВАС, СГС, САС, отказали на хиляди граждани правосъдие и справедливост при изпълнението на дадената им поръчка да не допуснат независим одит на КТБ , и т.н. Тези хора имат имена и трябва да носят персонална наказателна отговорност за действията или бездействието си.

Докладът повтаря няколко мантри, за да ги набие в мозъците ни – пирамида, кражба на 4 милиарда лева, свързаност, кухи фирми, бушони, пощенски кутии, офшорни компании.

Категорична съм, че депутатите са имали информация относно КТБ. Някои от тях знаят пълната истина без одит и експертизи, тъй като са сред авторите и бенефициентите на схемата за ограбване. Повечето не знаят и не искат да знаят каква е истината, защото линията им на поведение се определя от партийните лидери. Въобще мислителите в парламента са малцинство.

- Пълен ли е списъкът на фирмите, получили милиони, правен ли е задълбочен анализ на отпуснатите кредити и дружества?

- Не съм ги броила, вероятно това са въпросните 117 фирми, за които се писа, че са дружества със специална цел (инвестиционни компании), за които от докладите на квесторите, консултантските фирми и БНБ се разбра, че са усвоили 3,5 млрд. лв. , които нямат договори за кредит или други съществени документи в кредитните си досиета и чиито кредити са обезценени до нула.

В тази връзка има няколко съществени неща, които гражданите с неикономическо образование не знаят, а и БНБ, квестори, комисията „Атанасова“ не им казват:

Банките в ЕС, САЩ и Япония могат да бъдат с различни профили и специализация – търговски, инвестиционни, експортно-импортни, за банкиране на дребно (retail bdnking), за управление на големи частни богатства, за което те предлагат набор от различни финансови операции.

В общи линии КТБ се е опитала да покрие липсата на всички тези елементи, и най-вече чрез инвестиционни компании, притежаващи дялове и акции в различни дружества, които финансира, да създаде възможности за реализация на разнообразни и доста разнородни инвестиционни проекти в промишленост, услуги, хотелиерство, винопроизводство, селско стопанство, енергетика и горива, недвижими имоти, строителство и т.н.

В този смисъл явлението инвестиционна компания остава неразбрано от квесторите/консултантите, БНБ и българското общество, затова ще срещнете всякакъв вид определения – бушон, пощенска кутия и т.н. Това, което, обаче, се премълчава, е защо средствата на КТБ, инвестирани под формата на кредити в тези компании за получили обезценка 100 % и защо не е направен по-детайлен и точен анализ на обезпеченията им? При положение, обаче, че не разследването на КТБ, а на действията на държавните институции са предмет на проучването в рамките на задачите на временната комисия, необяснимо остава защо са приложили едно към едно разработките на консултантите по дружества и защо безкритично приемат изразените в тях констатации за верни и методите за постигане на тези обезценки за верни? Неясно защо не изследват и действията или бездействията на НАП по казуса КТБ, защото най-точна информация за вида на придобитите активи с пари на банката и за залозите и обезщетенията към банката или инвестиционната компания би могла да бъде добита чрез ревизия на НАП. Тогава нямаше да има нужда от разследваща фирма, на която да плащат с нашите пари.

В анексите към доклада на временната комисия са приложени „мини кредитни досиета” и оценка на обезценката, направени от консултантите. Без коментар и анализ те просто са приложени. Никакво проучване не показва в какви предприятия, мощности, сгради, проекти са инвестирани кредитните ресурси, предоставени на компанията-майка; нито какви са реалните обезпечения. Защото в оригиналните материали, които ние притежаваме, се вижда ясно, че залозите на вземания са обезпечени с менителници и записи на заповед. Къде са те и защо нищо не се споменава за това?

Направих си труда, да прегледам по-подробно някои от фирмите, споменати в доклада – Акварике, Булит 2007 и др. Срещу тях стоят обезпечения с реални мощности, акции и дялове, стоки на склад, записи на заповед.

Нашето сдружение готви отделен анализ на тези данни, които явно се укриват от обществото.

Има и още нещо. Обезценка 100 % са получили активи (кредити) във фирми, които не са предоставили някаква информация или не са отговорили. Някои от тях съобщават, че кредитните им досиета и други документи са иззети от прокуратурата и следствието. В потвърждение на това мога да ви кажа, че, например, с Определение от 13.06.2014 г. на СГС - Наказателно отделение, 9 състав по наказателно дело №2579 от описа за 2014 г,. е разрешено претърсването и изземването на оригиналните кредитни досиета на 30 фирми, в т.ч. Корект фарм ООД, Алфа Кепитъл АД, Булит 2007 ЕООД, , Дивал 59 ЕООД, Инфраструктурна компания АД , Д С Дивелъпмънт АД, Ем стейт ООД, Афлек България ЕАД, ТЦ-ИМЕ-АД и ТЦ-ИМЕ ВЕСТ АД, Рубин индъстри ООД и много други. А ако си спомняте, прокуратурата не била влизала в помещения на КТБ. Иззетите кредитни досиета не са върнати, липсват оригиналните договори за кредит, кредитите на тези фирми са обезценени на 100 % поради липса на информация.

- Как си обяснявате факта, че за ролята на прокуратурата, на цялото ръководство на БНБ и на депутата Делян Пеевски няма и дума?

- В доклада с едно изречение пише, че прокуратурата не е обект на проучване от комисията. Вероятно не я смятат за държавна институция.

Нашето обяснение за използването на събирателното понятие БНБ за неадекватните действия, решения или бездействие на БНБ целят неперсонифицирането на виновните, защото отговорността е само персонална. Едно е премиерът да каже две имена в интервю, друго е в официален документ да запишеш тези имена като основни виновници. Ако го бяха направили, прокуратурата би могла да се самосезира и поне да започне предварително разследване и досъдебно производство, което да покаже има ли престъпление, доказателства за наказателно производство и т.н.

Що се отнася до Пеевски, самият анализ на присъствието на свързвани с неговия кръг компании, отпуснатите им кредити без обезпечения и т.н. фигурират във всички документи на банката. От разпечатките се вижда до кога задълженията им са били изплащани и кога изплащането е престанало. Обемът на кредитите за свързани с него фирми, поне по медийни публикации и според изказвания и документи, дискутирани в парламента, са за 700 млв..лв. Вероятно тези дружества не са обект на разследването, защото те като кредитополучатели вече не фигурират в КТБ – задълженията им са превъртени през цесии, а собствеността върху фирмите-кредитополучатели вероятно е променена. И въобще как точно си представяте, че специалистът по всякакви схеми и „персоналният адвокат” на Д. Пеевски, Йордан Цонев и бившият министър на финансите Чобанов - фигура, от която в нормалните държави би зависело в най-голяма степен предоставянето на държавна помощ на банка с ликвидни проблеми, биха позволили това. Мислите ли, че биха допуснали разнищването на началото на бизнес-конфликта Василев-Пеевски, бизнес-кръга на ДПС, руския газ, двойното увеличение на цената за строителството на газопровода през България, вероятно взетите комисионни и неполучените „планирани” печалби? Ние, като членове на гражданска организация присъствахме на първото заседание на комисията, зададохме първите неудобни въпроси и след това всички заседания на тази комисия бяха закрити.

- Става ли ясно всъщност КОЙ/КОИ са виновните за аферата?

- Всички ние ги знаем поименно, но те не са споменати като имена. Не можете да съдите за вина или бездействие институцията или сградата БНБ, нито ДАНС или КФН. Вината е персонална и комисията съзнателно не е назовала виновниците по име.

- Верни ли са твърденията, че КТБ е била просто банкомат на Цветан Василев?

- Опростенческо-вулгарни са и целят само едно – да стигнат до най-бедните и онеправдани слоеве на населението, което живее на ръба на оцеляването. С подобни вербални атаки се нагнетява омраза към успелите хора, подготвят се електоралните подходи към най-бедната и обгрижвана само преди избори част от населението ни.

- Трябваше ли комисията да разпита Цветан Василев и защо не са го направили?

- Аз бих го разпитала. Защото нямам опасения от разкрития, неудобни истини и зависимости. Вероятно се страхуват от истините, които рано или късно ще изплуват – за политическото решение за фалиране на банката, за зависимостта на редица политически и обществени личности от банките и бизнеса въобще, за нерегламентирани отношения на политици и бизнесмени с Василев и вероятно с други български банкери и бизнесмени.

- Вашето сдружение извади доста скандални факти и документи, взети ли са под внимание?

- Не. Няма нито дума по повдигнатите и анализирани от нас теми и въпроси. Това показва ясно отношението на политическия елит и правителствените институции към гражданските организации и въобще към мненията, които са различни от официалните.

- Преди дни сигнализирахте прокуратурата и НАП , че организирана група от лица и фирми придобива огромни активи на банката, за имоти на каква стойност става дума, кои са играчите, кой допуска това разграбване?

- Става въпрос за активи на стойност от около 1 млрд.лв. Извършва се посредством прехвърляне на активи (обезпечения, дялове, акции, недвижими имоти), придобити посредством цесии или с други документи от патримониума на КТБ, чиито следи се губят след многобройни прехвърляния от фирма на фирма, чиито акционери и собственици се сменят по няколко пъти.

Информация набираме от официални източници – търговския регистър на АПВ , регистъра на особените залози, нотаризираните сделки да прехвърляне на недвижима собственост. Забелязахме, че става въпрос за фирми, управлявани преди време от Бисер Лазов и хора около него, и за фирми, които в медиите свързват с кръга на ДПС. При обобщаването на информацията забелязахме повторение на фирми и имена, което ни наведе на мисълта за организирана група, която с действията си ощетява масата на несъстоятелността на КТБ, т.е. нашите членове. Затова сигнализирахме Фонда за гарантиране на влоговете, прокуратурата и НАП.

- Какъв ще бъде според нас ефектът от този доклад?

- Никакъв. Напразен труд и некачествена компилация на вече известни неща. По-интересна би била реакцията на юристите и институциите – държавни и независими одитори, на направените предложения за законодателни промени. Има и нещо друго – не забелязах в последните два дни да е реагирал някой от финансовите специалисти. Явно предпочитат да премълчат ниската оценка, която ще дават. Коментарите в публичното пространство поне до днес бяха правени само от политически лица – членове на комисията, които трябва да оправдаят „усилията и труда си” или да обяснят „особеното си мнение”.

 
Цветан Василев"Не знам дали все още има човек в България, който да не разбра, че КТБ АД беше атакувана умишлено с активното съдействие на редица държавни органи и институции, за да бъде доведена до изкуствен фалит. Основната цел беше да се разграбят най-апетитните активи на банката и да се стопят дълговете на определени компании и лица, близки до ДПС и ГЕРБ". Това пише в официалния си личен сайт банкерът Цветан Василев в публикация с днешна дата.

"Гласове" публикува изявлението на Цветан Василев без редакция:

Уважаеми дами и господа,

В предното си изявление Ви разказах как атаката беше подготвена от българското следствие и прокуратура. Не бива да се забравя обаче и недостойната и тенденциозна позиция на БНБ в целия този зловещ сценарий.

Преди всичко следва да стане ясно, че позицията на БНБ и особено на Иван Искров от самото начало е неадекватна и странно некомпетентна и свидетелства единствено за силни зависимости. В истинска правова държава, вместо да разиграват циркове и театрални импровизации в Извънредната парламентарна комисия, биха потърсили зависимостите на г-н Искров – например, от превърналата го в нищожество прокуратура. Дали случайно г-н Искров не е бил принуден да следва определени инструкции, за да не станат обществено достояние замразени разработки, свързани с него и с преводи към банка на остров, чиято централа е в Африка?! Или пък за друга забежка на гуверньора, забелязана от бдителните очи на тези, към които е „пришита“ прокуратурата. В нормална държава това би представлявало интерес за Извънредна парламентарна комисия, така както е представлявало интерес за онези, които контролират действията и фамозните изказвания на гуверньора.

Защото как по друг начин може да се обясни:

1. Отказът на БНБ да предостави ликвидна помощ на КТБ АД? Особено съпоставен с незабавното предоставяне на ликвидна помощ на ПИБ в същия период и то в доста по-голям размер от тази, поискана от КТБ АД! КТБ АД оцеля след 7-дневни масови тегления в брой и имаше нужда от около 500 милиона лева, за да преодолее ликвидната криза. ПИБ, за сметка на това, получи 1,2 милиарда лева, без одити и излишни въпроси от БНБ, веднага след като я поиска.

2. Разликата в позициите на г-н Искров от 17.06.2014 г. – датата на официалното изявление на Централната банка по повод на кризата в КТБ АД, инициирана от независимата прокуратура (независима, защото нищо не зависи от нея без одобрението на господарите й) и 20.06.2014 г. – деня, в който е издадено решението на Управителния съвет на БНБ за поставяне на КТБ АД под специален надзор?

3. Решението на БНБ от 22.06.2014 г. да постави под специален надзор Креди Агрикол България ЕАД (в момента преименувана на Банка „Виктория“ ЕАД), въпреки че тази банка не претърпя масови тегления?

4. Декларацията на БНБ от 22.06.2014 г., че ще одържави КТБ АД преди дори да е провела разговори с акционерите относно евентуална рекапитализация на банката, което е стандартна международна практика? Тук можем да включим и тенденциозното разиграване на акционерите и отказа на ръководството на БНБ да се срещне с тях с месеци!

5. Халюцинациите на гуверньора относно изнасяне на 200 милиона с чували посред бял ден в центъра на София, разкрити в култовото му изявление от 11.07.2014 г.?

6. Назначаване на квестори, които не отговарят на изискванията на Закона за кредитните институции и нямат опит и квалификация, за да заемат тези позиции?

7. Провеждането на фиктивен „одит“ на КТБ АД по стандарти, които не са прилагани никога нито в България, нито в Европейския съюз?

8. Комплексната политика по тенденциозно и умишлено влошаване на състоянието на КТБ АД по време на „специалния надзор“, който спокойно може да бъде преименуван на „унищожителен надзор“?

Цялостното поведение на БНБ след изкуствено причинената ликвидна криза в КТБ АД от театрал-майсторите на българската прокуратура е пример за това как в кратки срокове може да се ликвидира банка, която до вчера е работила добре!

Но нека обърнем внимание на някои малко известни факти от дейността на БНБ във връзка с умишленото съсипване на КТБ АД:

I. Крайно „специален“ специален надзор

Малко известен факт е, че Управителният съвет на БНБ е въвел най-тежките мерки на специалния надзор, предвидени в Закона за кредитните институции, без да отчете нито за момент особената ситуация, в която банката е поставена вследствие на показните акции на следствието и прокуратурата – то не бяха предотвратявания на „убийства“, масово нахлуване в офиси, арести, обвинения в присвояване преди приключване на разследването и т.н.

Неадекватните мерки на БНБ на практика са предопределили съдбата на КТБ АД. Несъмнено никой от БНБ не си е правил илюзии, че ще оздравява КТБ АД, защото такива явно са били инструкциите на #КОЙ или на Ня#КОЙ.

Какви са доказателствата за това:

1. Решенията на УС на БНБ не са мотивирани съгласно изискванията на чл. 151, ал. 2 от Закона за кредитните институции;

2. Наложените мерки са приложими при опасност от неплатежоспособност, докато КТБ АД към момента на поставянето й под специален надзор е в класическа ликвидна криза;

3. Мерките са възможно най-тежките, предвидени от Закона, и не дават никаква възможност на бившите вече управителни органи да съдействат на квесторите за оздравяването на КТБ АД;

4. Самите мерки не са нито диференцирани, нито насочени към оздравяване на банката. Пълната забрана на всички сделки на практика лишава клиентите на КТБ АД от възможност за обслужване на техните експозиции.

Защо всъщност се учудваме, след като 2 седмици след поставянето на КТБ АД под специален надзор Искров беше готов със своите предложения за разделяне на банката на добра и лоша, подкрепян от проекто-законодателния тандем Пеевски-Цонев (да ме прости Господ, но това си е чиста подигравка)?

II. Какво „свърши“ квестурата в КТБ АД?

Вече имах възможността да ги нарека „изнесено звено на следствието и прокуратурата“. Техните действия абсолютно потвърждават правилността на това определение, защото са отявлено насочени срещу интересите на вложителите и на самата банка.

Ето няколко примера:

1. Информация за активите и пасивите на КТБ АД се разнася безконтролно в пряко нарушение на правилото за банкова тайна;

2. „Защитените“ свидетели на Пеевски и прокуратурата се разхождат из банката, като че ли им е бащиния;

3. Клиентски досиета са изнасяни към следствието и връщани обратно в абсолютно нарушение на закона (да не забравяме, че през това време усилено се говореше за възстановяване на банката). Дали квесторите ще отрекат, че са им връщани досиета в насипно състояние без опис? Навярно – да! За голямо тяхно и на заблудените служители от следствието и прокуратурата съжаление, и за това има свидетели!

4. В същото време под благия и „компетентен“ поглед на същите тези квестори, следствие и прокуратура се вършат безобразия с активите на банката. Никой от тях не се интересува като какви се изживяват техният основен свидетел и неговите клакьори, та се разпореждат с имущество, което в никакъв случай не им принадлежи? Това май са Ви двойните стандарти, господа от прокуратурата и БНБ? Естествено, за голяма част от незаконните действия на тези лица, които са известни на мене и на моите адвокати, сме подали сигнали. Засега ни се показва, че принципът „гарван гарвану око не вади“ е основополагащ. Аз съм убеден обаче, че ще дойде ден, в който обществото ще се заинтересува от това!

5. Дали квесторите могат да дадат разумен отговор на въпроса защо упълномощеният от тях представител е гласувал „въздържал се“ на Общото събрание на акционерите на Булгартабак холдинг, очевидно срещу интересите на КТБ АД? #КОЙ Ви посъветва така, неуважаеми Лютов и Костадинчев? На кого се отчитахте Вие – на УС на БНБ, на прокуратурата или лично на Пеевски?

Знаете ли, че само от това Ваше действие/бездействие сте нанесли щета от около 30 милиона лева на банката, респективно на нейните кредитори? Подобни са случаите и с Рубин, Петрол, така наречените студия на „инвеститора“ Сталийски и много други. В същото време направихте всичко възможно заедно с вашите началници от Берлин и Монтевидео да попречите на нормалното съществуване на работещ бизнес с цел да докажете безумната им теза, че банката е „пирамида“.

6. Това, което квесторите не успяха да унищожат с бездарното си и слугинажно поведение, сега е предоставено в ръцете на следващите оръдия в ръцете на Пеевски – НАП и КЗК. И публиката ръкопляска! Дори „корифеи“ разсъждават как това е трябвало да стане по-рано! Кого мислите, че наказвате, господа? Мене?! Изпаднали сте в дълбока заблуда! Самонаказвате се, защото това е най-бързият начин да доунищожите това, което беше създадено и съхранено до 20.06.2014 г. И затова един прекрасен ден ще носите отговорност!

Очевидно е, че единственият начин да защитя моето име и достойнство, както и името и достойнството на моето семейство и моите колеги, е да отнеса проблема в Страсбург. И за да спра спекулациите за моите действия, още веднъж подчертавам, че със спечеленото ще създам фонд „Пострадали от действията на държавата в случая КТБ АД“.

В заключение бих искал да изтъкна, че държавата с мълчаливото съгласие на основните политически сили унищожи една от малкото банки, работещи за възстановяването на българската национална икономика. Сега същата тази държавна машина е на път да досмаже и бизнеса, финансиран от банката, за да не би случайно да се възползвам по някакъв начин от него.

Нямам съмнение кой ще е крайният потърпевш от тези безумия – суверенът, който гледа зрелището отблизо и си мисли, че това не го засяга. Надявам се в скоро време този суверен да се събуди от дълбокия си сън и да разбере, че днес му разказват приказката за „лошия и добрите“ само за да продължат да го държат в „будна“ кома.

14. 04. 2015 г.

 

Този, който е искал да изнесе пари от банката, явно не е успял..

Управителят на БНБ дава пресконференция, на която изрича доста спорни факти за КТББНБ ще удължи надзора над Корпоративна търговска банка и ще покани акционерите в нея дали могат да осигурят капитал. Това е решил Управителният съвет на Централната банка след Доклада на квесторите за състоянието на трезора стана ясно вчера, на 31 юли.

Според документа само за месец от банката са изтеглени 630 милиона лева, но банката е с висока капиталова адекватност, което означава, че тя не е източвана!

Финансовото състояние на КТБПрипомням, че на 21 юни банката беше поставена под особен надзор заради масово теглене на пари от клоновете й.

Към края на юни активите на банката са близо 7 милиарда лева, а това е с близо 741 млн лева по-малко от сумата към края на май.

Депозитите на граждани и фирми намаляват с 630 милиона лева, до сумата от 5 млрд 620 млн лева.

Според Доклада общата капиталова адекватност на банката е 10, 54 на сто, а това означава, че кредитите и депозитите в банката са обезпечени, тъй като според европейските стандарти този показател е 8 на сто.

До 10 септември изпълняващият длъжността подуправител, ръководещ Банков надзор трябва да внесе в Управителния съвет предложение за необходимото удължаване на срока на специалния надзор на КТБ АД. Това гласи Решението на БНБ.

С Решение от днес, 31 юли на практика отпада нуждата за осигуряване на ликвидност от страна на държавата, изплащане на депозитите в банката и съответно от актуализация на бюджета!

Същите одиторски фирми, които направиха първоначалната оценка ще могат да извършат цялостна оценка на активите на банката. Срокът за нея е 20 октомври.

Какво се оказа:

активите на КТБ са 6,9 млрд. лв., и това се посочва в прессъобщение на БНБ.

А ето и целия текст на прессъобщението на централната банка:

В изпълнение на изискването на чл. 121 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) квесторите на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) представиха Доклад за текущото състояние на банката. С доклада е представен неодитираният финансов отчет на банката към 30.06.2014 г.

Активите на банката са 6 896.2 млн. лева, което e със 741.4 млн. лева по-малко от сумата към 31.05.2014 г. Високо ликвидните активи са 144.3 млн. лева, като намалението спрямо края на предходния месец е 671.9 млн. лева. Портфейлът от ценни книжа е в размер на 776.9 млн. лева, а кредитният портфейл е в размер на 5265.6 млн. лева. Депозитите от граждани и предприятия към 30.06.2014 г. са 5620.4 млн. лева, като намалението спрямо края на май е 630.7 млн. лева. Финансовият резултат на банката към 30.06.2014 г. е загуба в размер на 65.3 млн. лв. и се дължи изцяло на начислените през месеца разходи за обезценки на кредитния портфейл. Същевременно квесторите отбелязват, че тези разходи за обезценки са определени по съществуващите в КТБ АД процедури за прилагане на вътрешните правила на банката, които не осигуряват пълно съответствие с изискванията на Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО).

На основата на неодитираните отчети общата капиталова адекватност на банката към 30.06.2014 г. е 10.54 на сто, а адекватността на капитала от първи ред – 7.86 на сто.

В доклада за текущото състояние на банката подробно са изброени действията на квесторите в изпълнение на определените им със закона задължения. Предприети са всички действия по текущото управление и контрол върху дейността на банката в условия на специален надзор. Осигурено е изпълнението на решенията на УС на Българска народна банка (БНБ) както по отношение на наложените ограничения върху дейността на банката, така и за намаляването на лихвите по депозити и сметки до средните пазарни нива. Осигурено е също така и спазването на задълженията към регулаторните органи.

Квесторите незабавно са предприели мерки за сигурност, сред които:

  • смяна на дружеството, осъществяващо физическа и техническа охрана към момента на налагане на надзора, с друго дружество.
  • Извършено е предаване и приемане на охраната на всички финансови центрове и офиси, както и всички други обекти на КТБ АД в цялата страна.
  • Изготвени са охранителни обследвания и са утвърдени планове за охрана на обектите и пропускателния режим.
  • Извършени са промени в пропускателния режим на помещенията, като е преустановен достъпът на бившите членове на УС и НС на банката, както и на свързани с тях лица и др.

Едновременно с това са предприети и адекватни действия за защита на интересите на банката както във взаимоотношенията с длъжниците, така и по отношение на кредиторите. Проведени са множество срещи с редица длъжници и кредитори за уточняване на взаимоотношенията в условията на надзорни ограничения върху дейността на банката.

В допълнение на регулярните задължения квесторите успешно са организирали заделянето на значителен човешки и материален ресурс за осигуряване на работата както на външните одитори, така и на правоохранителните органи.

Квесторите поставят като основен въпроса за необходимостта от определяне на надеждна оценка на кредитния и инвестиционния портфейли на банката, която да отговаря на текущото състояние на кредитополучателите и емитентите и да съответства на МСФО.

Вземайки предвид посоченото по-горе и в съответствие с действащите законови процедури по специалния надзор, предвиден в ЗКИ, Управителният съвет на Българската народна банка днес прие следните решения:

  • Приема Доклада за текущото състояние на „Корпоративна търговска банка“ АД, представен от квесторите в изпълнение на чл. 121 от ЗКИ.

На основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ издава следните задължителни предписания на квесторите на „Корпоративна търговска банка” АД:

  • Да създадат специален екип, който в срок до 15.09.2014 г. да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка и да подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите, включително и за предприемане на необходимите действия спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите задължения към банката;
  • Да сключат договор за правна помощ по прегледа на обезпеченията като част от процеса на окомплектоване и подготовка на кредитните досиета;
  • Да сключат допълнителни договори с одиторските фирми „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД за цялостна оценка на активите на банката, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г. на основата на резултатите по т. 2.1 и т. 2.2.
  • Да предложат на БНБ проект на покана към акционерите за заявяване на интерес и деклариране на възможност за осигуряване едновременно на капитал и ликвидна подкрепа за КТБ АД.
  • До 20.08.2014 г. да извършат промени във вътрешните правила и процедури за определяне на обезценките по кредитни експозиции с цел обезценките на експозиции със съществени нарушения в обслужването да се определят на индивидуална основа, с което да се постигне пълно съответствие с МСФО.

Квесторите да представят в БНБ информация за хода на изпълнение на направените препоръки в срок до 05.09.2014 г.

  • Възлага на изпълняващия длъжността подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“, до 10.09.2014 г. и в съответствие с описаните по-горе дейности на квесторите да внесе в УС на БНБ предложение за необходимото удължаване на срока на специалния надзор на КТБ АД.

Поради големия обществен интерес докладът на квесторите за текущото състояние на „Корпоративна търговска банка“ АД – без информацията, която може да представлява банкова и/или професионална тайна – е публикуван тук.

На днешното заседание на УС на БНБ, управителят информира за изпратеното на 25.07.2014 г. писмо до председателя на Европейския банков орган (ЕБО) с покана към ЕБО да извърши независим преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление "Банков надзор" в БНБ.

И какво се оказа пет седмици след пресконференцията на гуверньора Иван Искров?

  • Че банката е ликвидна,
  • Че няма да има нужда от актуализиран държавен бюджет, за да се вземат милиарди, както плашеха някои политици от ГЕРБ,
  • че кредитите и депозитите в банката са обезпечени?
  • Че банката е с висока капиталова адекватност и
  • че тя не е източвана!

По- вярното е, че тези, които са искали да я източат – не са успели да го направят!

На 21 юни банката беше поставена под особен надзор заради масово теглене на пари от клоновете й, но изтеглените пари за месец бяха в размер на 630 милиона лева. За сравнение ще припомня, че от друга банка бяха изтеглени за ден 800 милиона лева!

Сега срокът за цялостна проверка е удължен, но дотук нещата изглеждат като приказката „Празна Мара тъпан била”.

  • Ще понесе ли отговорност някой от БНБ за напрежението и хаоса, които бяха създадени след една пресконференция на гуверньора на БНБ?
  • Ще понесе ли някой отговорност за злепоставянето на банката?
  • Ще понесе ли някой отговорност за изнервянето на хилядите вложители от скандала с КТБ, който бе раздухан умело и услужливо в нечия полза?

Ако все още имаме действаща Прокуратура, то очаквам Главният прокурор да разпореди разследване на случая с КТБ.

 

д-р Вера Ахундова, един от дребните акционери в Корпоративна търговска банка и вложител с блокирани пари на фирмата си в нея. Лице е на Сдружението на дребните вложители в КТБ „Ние, гражданите/КРОСС/ - Г-жо Ахундова, делото по несъстоятелност на КТБ беше разпределено в Софийския апелативен съд в присъствието на медиите. И последва сигнал за бомба в Съдебната палата. Докога ще гърми бомбата КТБ?

- Няма готов модел, който да използваме, за да изчислим точно финансовите, икономическите и социалните последици. По простата причина, че никоя държава не допуска краха на системна банка, каквато е КТБ. Но емпиричните данни сочат, че последиците от фалита на системна банка се изживяват в период, не по-кратък от десет години. През втората и третата година от фалита негативният ефект се мултиплицира. Пак емпирично е доказано, че един процент спад в потреблението заради загубени пари води до спад в инвестициите от 6 до 8% на годишна база. Такъв спад следва да очакваме в България за тази година. Всъщност единственият фалит на системна банка е допуснат през 2009 г. в Нигерия. Но става дума за тежка криза в цялата им банкова система, която държавата овладява с радикални действия. Единствено Африбанк не е спасена в същия й вид, но не е и унищожена, както става с КТБ. Активите на нигерийската банка са прехвърлени в създадената още същия ден „Мейнстрийтбанк", за да се запазят интересите на всички вложители. А лошите кредити са прехвърлени към компанията - банка за лоши кредити „Асет Мениджмънт Ко". И въпреки че спестяванията са спасени, ефектът от фалити се чувства силно до 2015 година. БВП на региона, в който е била съсредоточена дейността й, не може да достигне средния за страната.
Схемата, за която говоря, беше приложена още по-успешно в кризата с португалската „Ешпириту Санту". Там над 4 млрд. евро бяха ползвани от акционерите за лични вложения и още толкова бяха ролвани през анголския клон на банката. Португалското правителство реши определените като лоши кредити да останат за сметка на акционерите, извади добрата част от активите и те работят безпроблемно до момента. Ангола на свой ред също реши да оздрави клона на своя територия, за да не пострадат клиентите й. Така че да повторя - възможно най-нерационалното решение е да се фалира системна банка. Допуска се фалит на малки банки, от които нищо не зависи - имаше такъв случай в Холандия преди десетина години, а сега наблюдаваме подобен подход и в Русия. Миналата година ЮАР реши да не допусне фалит на малка банка, защото реши, че психологически и пазарно е по-добре хората да вярват в банковата система и да продължат да потребяват. При това помощта не беше държавна, а я предоставиха другите банки. А по отношение на КТБ беше приложен типично българският подход - да биеш падналия и да ласкаеш онзи, който се възкачва. И още - няма значение, че се унищожава средната класа, нито че БВП на страната се срива с 10 процента.

- Какво ни казват всъщност списъците „КТБ" - били те „портиерски", или VIP?
- „Портиерските" дори не бих ги коментирала, защото те са средство за отклоняване на вниманието. Кой бил в банката, кой не бил - очевидно всички тези хора са ходили там за пари. Без да познавам в детайли дейността на КТБ - моята фирма е там обикновен вложител - очевидно Цветан Василев е давал пари не само на специални инвестиционни дружества. Давани са и пари за благородни каузи като спорт, църкви и други, от които е трудно да получиш директна облага. Всъщност списъци излизат поне от две години. Но след удара срещу КТБ ние се опитвахме да намерим кой е всъщност не VIP, a PIP - Political Important Persons. Това са хора от политиката, депутати, министри, участници в общинската власт, техни съпруги, деца, майки, бащи, любовници, снахи, зетьове. Тук е разликата между тези списъци и портиерските. Ако, да речем, Бойко Борисов отиде в КТБ, всички служители ще знаят кой е той. Но ако в банката отиде дъщерята, съпругата или майката на децата на такова лице, те едва ли ще бъдат разпознати като свързани с него по роднинска линия, ако не са пратени там с уговорката да си открият специална сметка. Поясненията в оповестения от нас списък за това кой кой е и на кого е роднина, са автентични.
Важните дати в този списък са две - 31 май и 20 юни 2014 година. Данните, свързани с последната, идват от предоставената на Фонда за гарантиране на влоговете информация в края на октомври. Тя е показателна. От 44 сметки на лица, свързани с ДПС, 19 са на фирми на Ирена Кръстева. Лицето Делян Пеевски има няколко сметки с по няколко хиляди лева, но не защото е беден. А защото целият този кръг е изтеглил планово и организирано 114 млн. лв. от общо 118 млн. лв. само за 20 дни. А от регистъра на обществените поръчки се вижда, че от 2012 до 2014 г. фирмите, свързвани с тези лица, са получили договори за 780 млн. лева. Дължимите от тях кредити към КТБ пък са над 700 млн. лева. Необслужването им, съчетано с масовото изтегляне на средства, е блокирало банката тотално. Де факто банката е управлявана не толкова от Цветан Василев, колкото от кръга „Пеевски", за чиято принадлежност към ДПС всеки интелигентен човек си прави изводи. Работила съм с много финансови експерти в последните години, предимно в чужбина. Всички те си имат мото - съдбата на една банка се решава не от вложителите, а от големите й кредитополучатели. Ако решат да не плащат, банката е обречена.

- Всички се питаме какво се случи с банката след затварянето й.
- Ние в нашето сдружение искаме да знаем защо прокуратурата мълчи, след като сме я сезирали примерно за абсолютно безпричинната смяна през август миналата година на основната операционна система на банката. Преди това старата система не е показала никакви проблеми и не е давала дефекти. Но БНБ е дала съгласие за инсталиране на друга. Наши членове ни дадоха информация от Централната банка за т. нар. „отворени прозорци" в затворената КТБ. Това значи, че от нея всеки месец се извършват плащания. Това продължава и в момента. Банката разполага с голяма ликвидност. Тя има повече от 400 млн. лв. кеш в трезорите й и държи над 800 млн. лв. в ДЦК - общо към 1,300 млрд. лева. В сигнала си до прокуратурата поискахме да бъде проверено извършват ли се плащания към облигационерите и одържавен ли е облигационният дълг на КТБ? Засега нямаме доказателства за това, но предполагаме, че се е случило, за да не възникнат репутационни затруднения при турнето на финансовия министър Владислав Горанов в Лондон за представяне на емисията от 3,1 млрд. евро. Това е направено според нас заради заканата на облигационерите в КТБ да създадат много проблеми за всяка следваща емисия на България. Притежаваме тяхна кореспонденция с Бойко Борисов и с Петър Чобанов, в която те негодуват, че са били излъгани. Още когато Чобанов е предлагал българските облигации в лондонското Сити, той им е обещал облигациите им в КТБ да бъдат изплатени до стотинка. Имаме и информация за извършени много на брой едновременни плащания в евро от КТБ преди великденските празници. А тази техника обичайно се прилага само при плащания по купони на облигации, защото всичките им притежатели трябва да си получат едновременно парите на падежа.

- Възможно ли е такова одържавяване да стане без изричен управленски акт и да не остави следи?
- Не, разбира се, стига управляващите да искат или поне да осигурят достъп до информацията. Трябва да се провери какво е положението с външния дълг и дали той не е нараснал с размера на платеното по облигациите. Тъй като ние нямаме достъп, а и трябва да пазим членовете си, поискахме от прокуратурата да провери операциите чрез системите за плащания SWIFT и TARGET 2. Искаме такава проверка и по друг повод - подсказват ни, че много от политически важните лица и бизнесмени са получили парите си от затворената банка в брой или по сметки в други банки. И вероятно при някоя от тези операции е допусната грешката средствата да са в евро. И понеже другата система за разплащания - RINGS, е под наблюдението на БНБ, системата, която преминава през Централната европейска банка, ще подскаже кой се е излъгал да си получи парите по еврова сметка, включително и в чужбина. При разговора ни с представители на Европейската комисия те почти се изпуснаха, че са открили такива данни.
Увереността и настойчивостта, с която ДПС настоява за разкриване на банковата тайна, за нас е показател, че този кръг е получил парите си и е извършена пълна корекция на кредитната или депозитната им история. Те не казват откога искат да бъде свалена банковата тайна. Но ако се окаже, че имат предвид датата на отнемане на лиценза - 6 ноември, за какво сваляне говорим? Масово са били манипулирани ръчно сумите по сметките, свързани с минимално гарантираните средства. Показахме на публиката заповед за създаване на специална комисия в КТБ, която да се занимава с преференциалните депозити, за които излезе информация, че са около 1000, и то след като БНБ намали служебно лихвите по тях до средните пазарни размери. Разминаването между нашите и на държавата суми за размера на гарантираните депозити и на реално изплатените за тях средства показва, че са изплатени големи суми на „кухи" депозанти. Това са реални лица, на които с подмяната на операционната система е създадена фалшива депозитна история с цел източване на банката. Отделно в затворената вече банка са сключвани граждански договори, по които са плащани баснословни хонорари - по 250 хил. лв. на месец, или 1000 лв. на час. Въз основа на консултантски договори са назначени 120 души, които да помагат на одиторските фирми, в които всъщност са работели. Тези хора са получавали само парите, без да вършат нищо. Работата е вършил персоналът на КТБ, без обаче да получава хонорари. Сред „консултантите" има лица с ЕГН от 1940 и 1941 г. с по 12 хил. лв. възнаграждение. Тъкмо работа за Владислав Горанов, който в предишния парламент като депутат каза, че не може да си издържа семейството. До края на декември бяха похарчени повече от 2 млн. лв. само за адвокати, без да е свършено нищо съществено. Куп лица и фирми са получавали пари за юридически услуги, без да се вясват в банката. Работят със синдиците по схемата „един синдик - един юрист" и обратното.

- Очаквате ли да се потвърдят прогнозите за избирателно атакуване на вражески прихващания и да бъдат подминавани "приятелските"?
- Някои странни обстоятелства ни накараха да се обърнем към председателя на гаранционния фонд Радослав Миленков с искане за тълкуване. Цесиите на държавните предприятия са около 25% от общата сума, или близо 250 млн. лева. И всички тези цесии са правени в затворен кръг между тях. А Горанов обяви, че ще бъдат атакувани 180 цесии на стойност няколко милиона лева. В тях са събрали вероятно някакви дребни суми, които само пречат и създават бюрократична работа. Това, което уврежда кардинално масата на несъстоятелността, са освободените въз основа на осчетоводените прихващания обезпечения. Но забележете, въпросните държавни кредитополучатели пък изобщо не са предоставяли обезпечения. Това за мен означава без капка съмнение, че става въпрос за кредити, отпускани под натиск, пък бил той и „приятелски". Коя нормална банка, в случая - КТБ, би дала необезпечени средства на „Мини Марица-изток - 2", ако някой не е звъннал на Цветан Василев, за да му обяснява колко е важно миньорите да слязат под земята? В случая не става въпрос за т. нар. проектно финансиране чрез SPV-дружества, което беше раздухано като основен способ за източване на банката. Защото при тях дори да има посредник, свързан с главния акционер, парите отиват за инвестиция в реална и печеливша дейност. А неоправданото наливане на средства в губещи държавни предприятия, които са отдавна в технически фалит и би трябвало да бъдат закрити, е чиста загуба за банката.
Да се върнем обаче на действията на прокуратурата при обиска в офисите на 20 дружества в сградата на КТБ. Взети са не копия, а оригинали на кредитни договори. Което се прави само при нужда от изготвяне на експертиза. В общия случай се изземват копия от документи. И какво се получава? Всяка една банка може да възстанови съдържанието на кредитните досиета - баланси, ревизии и прочее документи. Но не може да възстанови оригиналния договор за банков кредит. Представете си, че сте длъжник и банка ви каже: „Абе, знаеш ли, че сме изгубили договора за кредит - би ли ни донесъл твоя, за да му направим едно нотариално заверено копие за нас?" Е, кой длъжник ще изпусне такъв златен шанс да не плати, особено ако банката е фапирана! А помните ли как гуверньорът Иван Искров раздуха тезата на прокуратурата за липсата на кредитни досиета, което е и най-голямата му вина. Наливани са, значи някакви си пари, които мажоритарният собственик си е ползвал, както си иска. Всъщност всяка от SPV-веригите води до поне един или два реални и модерни обекта, повечето във високодоходни отрасли. Да, вярно е, че за обезпечения на тези кредити масово са заложени първите кредитополучатели по веригата. Но пък в тази връзка питаме: за какво ще ни е международна детективска компания? Всеки ревизор в НАП, който влезе в такава фирма - кредитополучател, и прегледа платежните нареждания и оборотните й ведомости, ще види къде са инвестирани парите. Оттам насетне е само въпрос на юридически процедури дължимото да бъде поискано и събрано.

- Не смятате ли, че много от цедентите вероятно ще бъдат измамени, или просто няма да вземат парите си от цесионерите? Масовото условие по договорите за цесии е за отложено плащане. И цесионерите, дори да не са недобросъвестни, имат право, защото не са сигурни, че прихващането ще бъде реализирано.
- Абсолютно сте прав, това е вторичният грабеж. По принцип нито един от цедентите не е получил досега нито стотинка, въпреки че има схеми и графици за осчетоводени прихващания. И най-вероятно нищо няма да бъде платено заради продължилото месеци наред нищоправене и след дозабърканата със спешно законодателство юридическа каша. Цесионерът има едно генерално правило, което е и първото му условие в договора за цесия: „Не искам да плащам два пъти." И точно заради това отказва да обезпечи по какъвто и да било начин цедента. Но тук пак стигаме до темата за „приятелските" и „вражеските" цесии. Сега много вложители в КТБ се отказват от договорите за цесии по изброените причини, защото прихващанията по тях са забавени и осчетоводени след отнемането на лиценза.
Но научихме, че от 22 април е започнало масово осчетоводяване на цесии със задна дата. И това продължава всекидневно и сега, въпреки че някои от договорите за цесия не са валидни - в тях има прекратително условие, че действието им изтича, ако не бъдат реализирани до определена дата. Вероятно затова ги осчетоводяват с вальор 6 ноември, което обаче е напълно антизаконно антидатиране. Всичко това обяснява отговора на министър Горанов на парламентарен въпрос тази седмица. От него става ясно, че Горанов изведнъж е станал голям привърженик на цисиите и прихващанията, държейки на тяхната необратимост.

- Ще бъдат ли показани консултантските доклади на одиторските фирми, въз основа на които беше направена 4-милиардната обезценка на активите?
- Явно нямат намерение да ги покажат. Комисията „Атанасова" е успяла да си издейства копие от докладите, но дори не знаем дали са им ги дали целите, или като сдъвкано резюме. Вероятно - не, защото самата комисия си поиска именно резюме. Може главният прокурор да разполага с докладите, но мълчи. Е, защо са му тогава тези доклади, които при това не може да бъдат използвани като доказателства съгласно клаузите в консултантските договори за изготвянето им. Та нали тези доклади са платени с нашите пари - имаме право да видим какво пише вътре. Как договарят от името на вложителите секретна клауза, щом като обещаха пълна прозрачност? И що за унижение е депутати от парламентарна анкетна комисия да четат докладите в стаичка с двама пазванти на вратата, без да имат поне лист и химикалка, за да си водят бележки?
Да не говорим за методиката, ползвана за обезценките - тя е в тестов период и може да влезе в сила едва от 2018 година. Прилагането й от БНБ, без да е ратифицирана и без да има правилник за приложението й, не би трябвало да има правна сила и правни последици. Но тя всъщност унищожи КТБ. При това оригиналната методика предвижда кредитният портфейл да бъде разпределен в шест групи, а те са ги свели до четири, като в трета и четвърта група са вкарали повечето фирми, и обезценката е пълна. Вземете завода „Рубин". Той е бил в трайно предфалитно състояние и „Булбанк" е продължавала девет пъти договора му за кредит, преди да го цедира на КТБ. Ами, вижте го сега след направената в него инвестиция. Предприятие - витрина, а те са му сложили тотална обезценка.
Извършеното граничи дори с абсурда, защото в договорите с одиторските фирми има изрична клауза, че те не правят оценка на активите. Но са направили обезценка! Върху списък от 40 фирми, които са им били спуснати, и им е казано точно какво се иска от тях. Апетитните предприятия са били предварително „напазарувани". Грабежът е заради спирането на големите енергийни проекти и заради относителното затягане на контрола по еврофондовете. Свежите пари намаляха и се прибягва до големи удари срещу банки, пенсионни фондове и до игри с бюджета.

- Вярвате ли в ползата от ангажиране на международна разследваща фирма, която да издири парите на КТБ?
- В работния доклад на Европейската комисия по мониторинга за дисбалансите във финансовата и банковата система се изисква независим международен одит на активите на КТБ. Това е нещо, от което те бягат като дявол от тамян, защото само така можем да разберем законно ли беше отнет лицензът й. Съдът отказа да го направи. Да, НАП може да направи много, но вместо това ревизира и тормози неудобни лица и фирми, които са загубили пари.
Тези международни издирвачи, които ще бъдат ангажирани, ще открият на книга пари, повечето от които може да открие и НАП. И какво от това, ако те не може или не трябва да бъдат събрани? Да речем, че стигнат до инвестиция от 100 млн. лв., която е в работещо предприятие. Какво ще спечели държавата, ако то печели и си плаща кредитите по утвърден погасителен план - ще търси начин да го съсипе ли? Но издирвачите ще кажат: открихме инвестиция за 100 милиона, дайте ни 10 милиона за свършеното. С такива и доста по-високи тарифи работят - спомнете си „Краун Ейджънтс". Но преговорите и договорите са поверителни. И ако бъде уговорено плащане върху намерените, а не върху върнатите средства, а те реално ще намерят 7 милиарда, това ще е подигравка с цялото общество. И трябва просто да затворим държавата.

- Реална и изпълнима ли беше офертата за спасяване на КТБ на консорциума между Оманския фонд, ЕПИК и „Джем Корп"?
- Да. Офертата предвиждаше очертаващата се капиталова дупка от 4,6 млрд. лв. да бъде покрита наполовина от консорциума и наполовина от държавата. А след шест месеца капиталът да бъде намален и всеки от акционерите да получи по-голямата част от вложеното. Идеята беше консорциумът да създаде свое собствено SPV, което да използва активите на предприятия като „Виваком", НУРТС, „Авионамс". Уговорката е била вероятно те да бъдат заложени, за да бъде набран кешовият капитал. А ключовата реплика на Искров във връзка с офертата беше: „А, ние ще дадем свежите пари, а те ще апортират активи, които са в патримониума на банката!"
Освен че това не е вярно, защото тези активи са извън нейния патримониум, той дори не коментира другите предложения - за разплащане с кредиторите и вложителите в банката от самата нея, без да бъде ангажиран Гаранционният фонд. А ето какво ни казаха от ЕПИК в прав текст: „Ние можем да минем и без участието на държавата, но искаме тя да участва като гаранция за оздравяване на банката.
И да вложи достатъчно сериозна сума, за да сме сигурни, че няма да ни удари след два-три месеца." Дори не беше необходимо държавата да дава парите кеш, достатъчно беше да даде банкова гаранция, за да спрат вложителите да теглят. А не беше необходимо и консорциумът да дава 2,3 милиарда, защото при държавна гаранция банката щеше да бъде стабилизирана с не повече от 1 млрд. лева.
Реакцията на Искров е измама на милиони българи в особено големи размери. И странното е, че до този момент никой не му вярваше, а изведнъж всички в управлението му повярваха. Хората от консорциума споделяха, че през цялото време са ги обвинявали за липсата на повече конкретика в офертата. Но БНБ така и не им е предоставила реални доклади и данни за състоянието на КТБ. Най-актуалното, което са им дали, е одиторският й доклад за 2013 г., а този за 2014 г. и досега не е показан. Бяха им отрязани всякакви възможности за дюдилиджънс, въз основа на който да направят реална икономическа оферта. Искров отсече, че ще разговаря с тях само ако сложат всичките 4,6 млрд. на масата. При това положение възможното обяснение е, че всичко е било предрешено.

- Не смятате ли, че сценарият се е развил донякъде в движение. В началото имаше и подозрения, че искат да вземат банката от Цветан Василев, а не да я съсипят.
- Не, защото можеха да я придобият чрез друга банка. БНБ можеше да използва законовата възможност да обезсили акциите на мажоритарните собственици и да продаде банката на друга финансова институция с банков лиценз. Целта е била придобиване на свързаните с КТБ активи и „амнистия" за някои едри кредитополучатели. Имам и своя, друга гледна точка защо се случи това. Защото банковият надзор у нас хал хабер си няма какво става в банките. И имам усещането, че това е трайна политика на държавата. Иван Искров и Нели Кордовска признаха, че реално в Управление „Банков надзор" работят 30 човека на щат при 1000 души персонал в БНБ. За мен е шокиращо, че обвиниха Славияна Данаилова, която е влязла на 8 юни, 2014 г. в КТБ, за да упражнява на място надзор, и е подавала всеки ден онлайн информация за операциите до Дирекция „Надзорно наблюдение на кредитните институции". Излиза, че са знаели какво става, но запушват устата на свидетели, като ги трансформират в обвиняеми. А като са знаели какво става, защо не разрешиха КТБ да ползва дори собствените си над 300 млн. лв. минимални резерви, които щяха да успокоят вложителите? В този период, който никак не е малък, банката се изправи три пъти срещу кризата, без да й бъде оказана помощ, и се справя два пъти сама. Последният удар е анонимката за разследването срещу шефа на надзора Цветан Гунев.

---------------------------------------------------------

Вера Ахундова е един от дребните акционери в Корпоративна търговска банка и вложител с блокирани пари на фирмата си в нея. Лице е на Сдружението на дребните вложители в КТБ „Ние, гражданите", обединяващо хора с депозити над гарантираните. Преди това Ахундова беше активен член на движението „КТБ alive". Преди дни тя и нейни сподвижници внесоха в Европейската комисия списък с 281 физически и юридически лица - вложители в банката. Общото между тях е, че са посочени в тези списъци като роднини на обвързани с властта и управлението представители на основните политически сили.

 

Днес, на 29 юли бе потвърдена информацията, че Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство срещу вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Той е разследван за изнасяне на класифицирана информация и огласяване на държавна тайна.

До този момент не е ясно какво конкретно е предмет на това разследване. Предположенията от няколко източници са, че от трибуната на парламента, министърът на финансите Симеон Дянков огласил данни от секретен договор между кабинета на тройната коалиция и БНБ.

Запознати с проверката съобщиха на „Хроники”, че досъдебното производство е било образувано още преди половин година. Информация за тази проверка на няколко пъти се промъкваше в медиите, но изцяло така и не бе огласена.

Презполага се, честава дума за секретен договор между правителството на Сергей Станишев и БНБ, който уреждал пари от фискалния резерв да бъдат насочени в частна българска банка.

Източници от „Коалиция за България” уточниха, че сигналът е бил подаден от техни хора и до този момент разследването се водело „срещу неизвестен извършител”. Зад тази формулировка било ясно, че извършителят е вероятно самият финансов министър, въпреки че изнесената информация нямало как да бъде достъпна до Дянков и по-скоро му била предоставена от друго лице.

До този момент прокурорите умували дали изнесената информация действително представлява държавна тайна, като за целта казусът бил даден на експерти и юристи за становище.

Софийският градски прокурор Николай Кокинов потвърди информацията за образуваното досъдебно производство след сигнал на БСП, но категорично отказа да обясни за каква секретна информация иде реч.

„Ако ви кажа каква е информацията, самият аз ще стана обект на следващото постановление за образуване на разследване на Градска прокуратура. Цялото дело е с гриф за сигурност. Самото постановление за образуване е с гриф за сигурност, тъй като в него са посочени секретни материали, секретната информация, която всъщност е поводът за това разследване и не мога да ги съобщя по разбираеми причини. Всички лица, които имат отношение към този случай, ще бъдат разпитани”, каза Кокинов, без да ги уточни персонално.

bTV научи, че въпросната информация се отнася за финансови отношения между частна и държавна банка, за които се е знаело само в Министерство на финансите. В края на миналата година тези отношения са станали достъпни до всички след изказване на финансовия министър Дянков, без съгласието на самите банки. Затова и сигналът в прокуратурата е подаден срещу конкретно лице.

„Сигналът е бил подаден срещу министъра на финансите”, допълни Кокинов.

„Преди половин година парламентарната група на „Коалиция за България” изпрати сигнал до Прокуратурата за министър Дянков, който съзнателно разгласи класифицирана информация за споразумение, секретно, сключено между правителството и БНБ, касаещо стабилността на банковата система – потвърди бившият премиер Сергей Станишев пред журналисти. -  След това излъга, че го е декласифицирал, след това то пристигна в парламента, в секретна секция.

По този сигнал няма никакво действие, затова не смятам, че Прокуратурата действа безпристрастно, а изпълнява полотическа поръчка и има двоен стандарт.”

„Това, което можем да кажем, е че след съдебната ваканция ще стане ясно всичко. Това е законовият срок, в който обвинението ще трябва да събере доказателствата дали финансовият министър Симеон Дянков е разгласил такава информация, или не. Това е законовия срок, с който разполага обвинението.

Въпреки опитите на bTV да се свърже с министър Дянков, от финансовото министерство са били категорични и са отказали какъвто и да било коментар по темата.

 

Парите се търкалят по пресконференциите - Искров енд закона

Предаването „Лице в лице”:

Цветан Василев: Не съм изнасял пари в чували!

Цветанка Ризова в разговор с Цветан Василев

След пресконференцията на управителя на БНБ, в предаването „Лице в лице” на bTV, водещата Цветанка Ризова направи ексклузивно интервю с Цветан Василев по телефона:

{edocs}nk2.doc,600,400,link{/edocs}

Веднага след интервюто на Цветанка Ризова с Цветан Василев, започна прелюбопитен разговор на водещата с Татяна Дончева и Румен Петков, който предавам дословно:

Татяна Дончева и Румен Петков за финансовата стабилност и проблемите в страната

11 Юли 2014 | 18:30 | БТВ, "Лице в лице"

Татяна Дончева, лидер на "Движение 21"; Румен Петков, член на Изпълнителния съвет на АБВ, в интервю за предаването "Лице в лице" на бТВ

Татяна Дончева и Румен Петков в студиото на

{edocs}nk3.doc,600,400,link{/edocs}

Кога лъже Иван Искров и кога казва истината в периода от 20 юни до 11 юли 2014 година?

Иван Искров управител на БНБ„Лицензът на Корпоративна търговска банка (КТБ) ще бъде отнет, банката ще бъде обявена в несъстоятелност, а всички депозити и сметки на граждани и фирми, с изключение на сметките на мажоритарния й собственик Цветан Василев, ще бъдат прехвърлени в намиращата се в много добро състояние нейна дъщерна банка "Креди Агрикол България", която пък ще бъде одържавена”. Това съобщи в петък управителят на БНБ Иван Искров, обявявайки резултатите от прегледа на независимите одитори.

  • Как така БНБ даде много добра оценка на БНБ на първата пресконференция за КТБ на 20 юни, а дни по-късно отне лиценза на банката и национализира дъщерната й Кредит Агрикол?

Представяйки резултатите от одита на КТБ на 11 юли, Искров заяви, че те говорят за "действия в КТБ, несъвместими с добрите практики".

"Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер Цветан Василев", каза Искров.

На крилете на поддръжката на политиците сценаристи, Искров излиза на пресконференцията, на която ще се отрече от собствените си думи

По думите му поради липса на информация одиторите не могат да преценят финансовото състояние на длъжниците, възможността им да обслужват кредитите си, наличието и качеството на обезпеченията.

Как при призната липса на информация Искров прецени, че е констатирана много голяма обвързаност между длъжниците на КТБ с мажоритарния собственик, Цветан Василев?

На 11 юли на пресконференцията на Иван Искров с подбрани журналисти от БНБ не казаха как са установили свързаността между фирмите, но според данните на одита около 40% от наличния кредитен портфейл в КТБ е генериран от юни миналата година насам. Именно за изтеклата една година липсвала информация за кредитите, клиентите и обезпеченията. През това време рязко се е влошил и контролът върху отпускането на кредити и ръст на кредитния портфейл.

Ще бъде осигурена "абсолютна ликвидна подкрепа" на "Креди Агрикол" (която ще бъде преименувана) от страна на нейния нов собственик - държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и БНБ.

"Колкото е необходимо – толкова", заяви Искров, без да назовава каквото и да е ориентировъчно число.

"Механизмите за това вече са разработени, в резултат от съвместната работа на ангажираните с този процес публични институции, в т.ч. БНБ и Министерството на финансите", увери той.

При главния прокурор вече е внесен и още един сигнал "поради съмнения за криминални действия на лица, свързани с банката". По данни на квесторите, обяви Искров, на 19 юни – само ден преди КТБ да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на банката 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро. "Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка", заяви шефът на БНБ.

Цветан Василев дръпнал 205 млн. лв. от КТБ ден преди да я затворят – стана ясно от пресконференцията на БНБ от 11 юли.

БНБ оповестиха още, че в дните 18, 19 и 20 юни са изтеглени от банката близо 1 млрд. лв.

Ръководството на БНБ не носело вина, с изключение на обвиняемия подуправител обясни Искров.

Накрая управителят на БНБ специално подчерта, че за създалата се ситуация не може да бъде търсена отговорност нито от него, нито от останалите членове на Управителния съвет, с изключение на подуправителя, който оглавява дирекция „Банков надзор”.

Василев и отстранените директори на КТБ обвиниха БНБ, че е отказала ликвидна подкрепа на банката, както и искането на акционерите й да намерят работещо решение

Кой има интерес от случващото се в КТБ, с явното съдействие на БНБ и управителя й Иван Искров? – запитаха те.

По всичко личи, че налице е конспиративен сценарий за разбиване на КТБ, който обслужва интересите на нейни длъжници, които не искат да си върнат кредитите, както и на хора, които искат да получат на безценица финансирани от банката активи.

След пресконференцията от 11 юли, на която стана ясно, че управителят на БНБ е променил мнението си на 180 градуса, бе разпространена информация, че Главният прокурор Сотир Цацаров е разпоредил незабавна проверка по сигнал на БНБ, съобщиха от Прокуратурата.

Главният прокурор обяви какво е свършил по казуса КТБI. По отношение на сигнал от 09.07.14 г. на г-н Иван Искров до г-н Сотир Цацаров

В късния следобед на 09.07.2014 г. /сряда/ управителят на БНБ е депозирал до главния прокурор сигнал, придружен с копия от множество документи. В сигнала се посочва, че предишния ден БНБ е уведомена от квесторите на „КТБ“ АД за извършено на 19.06.2014г. /ден преди квестурата и поставянето на КТБ АД под особен надзор/ неправомерно теглене от трезора на банката на необичайно големи суми:

  • 93 139 500 евро /деветдесет и три милиона сто тридесет и девет хиляди и петстотин евро/;
  • 23 657 575 лева /двадесет и три милиона шестотин петдесет и седем хиляди петстотин седемдесет и пет лева/;
  • 45 000 щатски долара /четиридесет и пет хиляди щатски долара/.

Общата левова равностойност на взетите в брой от трезора на банката пари е 205 887 223 /двеста и пет милиона осемстотин осемдесет и седем хиляди двеста двайсет и три лева/.

Получените от БНБ материали незабавно са приобщени към досъдебното производство, касаещо дейността на банковия надзор на БНБ по отношение на КТБ АД.

„Нашата позиция ще бъде детайлна и категорична, когато БНБ ни представи конкретен план, разписан с числа кое колко ще ни струва.” Това каза депутатът от Коалиция за България и зам.-председател на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм Румен Гечев по време на заседание на комисията по бюджет и финанси за извършения в КТБ одит, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

„Най-лесно е слабите хора да си хвърлят оставката.” Това каза пред журналисти Иван Искров, управител на Българска Народна Банка (БНБ), предаде репортер на Агенция „Фокус” .

На въпрос на журналиста Сашо Диков, как са откраднати 3.5 млрд. лева и дали знае управителят на БНБ как е станало така, че изведнъж над 205 млн. лв. могат да бъдат изнесени с чували, Иван Искров отговори: „Не е лесно, особено в тези дни. Нека да не се твърди, че са откраднати 3.5 млрд лева, защото няма такова нещо в доклада на одиторите. Не сме казвали това. Нали правите разлика между – има достатъчно данни, доказателства, документи в кредитното досие на базата, на което бих могъл да преценя в какво състояние е един кредит на еди-кой си и няма достатъчно документи, затова не мога да изразя мнение”. Искров припомни, че предстои разследване и не може да се говори за откраднати пари.

Искров не намери нито един пропуск от страна на БНБ , за да се стигне до тази ситуация. "Гордея се с това, което направи БНБ в една раздрусана политическа обстановка", каза той.

На многобройните въпроси на депутати от БСП, ГЕРБ и ДПС как БНБ е проспала тегленето на над 200 млн. лв. в един ден и натрупаните лоши кредити за над 3.5 млрд. лв., Иван Искров не можа да даде смислено обяснение. Прехвърли цялата отговорност към шефа на "Банков надзор" в БНБ Цветан Гунев, който в момента е разследван.

Три дни преди поставянето на КТБ под особен надзор, БНБ уведоми цялата общественост, че: "БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“.

От Корпоративна търговска банка публикуваха своята реакция на разкритията от 11 юли на Българската народна банка така:

{edocs}nk4.doc,600,400,link{/edocs}

Как се случи така, че на „лошата“ банка КТБ АД беше разрешена покупката на Креди Агрикол България ЕАД след обстойно изследване от страна на БНБ на актуалното й финансово състояние, и сделката беше финализирана един ден преди масираната атака срещу КТБ АД?

С изнесеното дотук питам: кога лъже управителят на БНб и кога казва истината?

Шефът на БНБ за себе си: „Не е възможно Иван Искров да изпълнява поръчки!”

Самият Искров коментира за себе си на брифинг в Народното събрание: Не е възможно Иван Искров да изпълнява поръчки. "Не се ли вижда от 10-годишната ми работа?! Няма да отговарям на човек, който ще трябва да дава отговори пред специализираните органи. Как си представяте, че ние ще търсим Бромак в чужбина, след като е изтеглил 200 млн.лв, за да се върне и да си оправи банката?!", каза управителят на БНБ.

"Някъде да видяхте лична оценка на Иван Искров, аз не виждам", продължи да недоумява той, говорейки за себе си в трето лице.

След медийните изяви на управителя на БНБ, Иван Искров останаха въпроси без отговор:

  • Как и защо на Иван Искров му се размина продажбата на печатницата на БНБ, която бе скандална и не в български интерес?
  • Как така гуверньор на Централна банка твърди, че 206 милиона евро, кеш, са изтеглени с разписка и в чували са били изнесени от КТБ с камион?
  • Как се теглят 1 млрд от банка и никой в БНБ не реагира?
  • КТБ не е фалирала – Не трябва да се притесняват вложителите в банката. Прекратени са операциите на банката и това може да създаде трудности на бизнеса, но банката не е фалирала, подчерта управителят на БНБ, Иван Искров. Това е важно да се знае, защото БНБ реагира бързо да се избегне фалит. Не трябва да се нагнетява напрежението. Така гуверньорът на Централната банка Иван Искров обясни на пресконференция решението на БНБ да постави КТБ под специален надзор.
  • Оманският фонд чрез офшорно дружество притежава 30.75% от акциите на КТБ.
  • „Оман има интерес към притежаване на европейска банка с лиценз. Затова оманци сигурно ще направят всичко необходимо за рекапитализацията на КТБ”, каза пред телевизията Стоян Денчев, ректор на Библиотекарския университет, а в зората на прехода един от близките сътрудници на президента на Мултигруп Илия Павлов. По това време Денчев бе и депутат от групата на ДПС и до днес се счита, че е в добри отношения с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Според него Оман би проявил гъвкавост, за да успее да рекапитализира банката и тя да заработи отново, но, разбира се, всичко зависело от условията.
  • Преди анонсирането на интереса на Оманския фонд към КТБ, изразено от Стоян Денчев, се заговори, че миноритарният акционер ВТБ, която държи 9.9% от акциите, може да рекапитализира банката, което обаче не се случи.
  • Всичко около КТБ започна с едно измислено, фалшиво обвинение за поръчково убийство. Трима души бяха задържани, но по-късно, поради липса на доказателства – пуснати. Прокуратурата се самоотрече от „поръчания” атентат срещу Пеевски! Главният прокурор на Републиката Сотир Цацаров се извини като че ли ставаше дума за настъпена гражданка в трамвая! Името на прокурора, поискал задържането на трима невинни граждани остана скрито!
  • Пеевски заяви, че Цветан Василев искал да стане премиер, но той му отказал съдействие?!? Какъв е Пеевски, че да зависи от него назначаването на премиер в държавата – никой не отговори на този въпрос, даже и партията му, ДПС.

"Никакви поръчки не изпълнявам. Иван Искров не е едноличен собственик на капитала на БНБ. Не взима еднолични решения". Така управителят на БНБ коментира изявлението на Цветан Василев, което банкерът направи от Виена в отворено писмо.

Управителят на БНБ поиска от журналистите да не отговаря на „твърдения на хора, които вероятно ще трябва скоро да отговарят на други органи и институции”.

Спирам дотук засега с припомняне на един интересен детайл от кариерата на Иван Искров

{edocs}nk1.doc,600,400,link{/edocs}

В следваща публикация четете:

  • Кои са вероятните сценаристи, които ще имат силата да пуснат в ход подобна банкова измама?
  • Кои са тези, които биха подкрепили случилото се с КТБ?

Моята версия е: задават се избори и са необходими пари и предизборна агитация – случаят с КТБ се оказа идеален за двете цели, които биха били в услуга единствено на политиците като така биха получили тяхната подкрепа в БНБ, прокуратурата и МВР.

  • Кои политически сили се възползваха от случилото се с КТБ – на първо място Делян Пеевски, депутат от ДПС, ГЕРБ чрез изказванията на лидера си Бойко Борисов и като подизпълнител на небосклона изплува „България без цензура” с Николай Бареков.

Разиграната сага бе подкрепена от правителството на БСП, но не и от някои депутати и партийни членове.

Ако имахме действащо законодателство, то апетитът би минал с яденето, но уви в България такива чудеса не се случват.

Кризата в жанра „банкова система и стабилност” възкреси както децата на лейтенант Шмидт, така и Паниковски.

Има ли случай в други страни, където да са били изтеглени авоарите на една стабилна банка по шокиращия начин, по който това се случи у нас? Няма.

Не зная как ще се развият събитията след източването на КТБ и недомаслените обяснения на гуверньора на БНБ, но едно е сигурно: заради неуморната си работа и изявления по стабилността на КТБ,, от което има полза човек на ДПС, а разбираемо и самата партия – в партийните среди на „Паниковски” нищо чудно воеводите да си отидат и главният герой на закани, заплахи да остане паднал, без репортери и светкавици и сам...

 

Финансирането на партиите и конфликтът Божков - Доган създаде скандал около смяната на шефа на Комисията по хазарта

БСП предпочете мира в коалицията пред законността. Това стана ясно, след като представителите на левицата, които членуват в Комисията по царските имоти са дали да се разбере, че са готови на голям компромис със законността, като намерят начин спорът по царските имоти да бъде решен в полза на лидера на НДСВ. Готово било предложение за закон проблемът с имотите да бъде уреден със закон, който щял да оправдае незаконното връщане на имоти. Подобен закон бил вече изготвен от царския депутат Борислав Ралчев и оставало само да бъде внесен за гласуване - а гласуването, както стана ясно било уговорено в името на бъдещата цялост на коалиционния кабинет. Никой в партията на социалистите не бил уведомен на партийно равнище за начина, по който предстояло да се разреши на Симеон да остане със скъпите имоти, никой не отчел и как подобна позиция на БСП ще се отрази на поддръжниците на тази партия. И най-накрая - лично лидерът на партията Станишев бил придуман да кандисат за тези имоти като коалиционен партньор, което от своя страна щяло да налее масло в огъня, както към самия премиер, така и към тоталното падане на рейтинга на социалистите, което било на път да се случи. Този компромис щял да свали и от подкрепата на президента, като свързан с БСП, но това е последното, което вълнувало в настоящия момент част от съпартийците на държавния глава.

Противоречивите виждания на министър-председателя Станишев

Ясен сигнал за това, колко грешки може да направи за единица управленско време един премиер е казаното от лидера на столетницата тези дни: "Медийните скандали в последните седмици изместват реалния дебат за ежедневието на хората, което не се отразява добре на развитието на страната", заяви премиерът Сергей Станишев. "Аз наблюдавам в последните седмици много внимателно медийната среда и постоянно имам усещането, че живеем в държава на скандали и всички ходят оцапани. И аз като гражданин на републиката никак не харесвам подобна среда. Същевременно важни неща, които се случват, които засягат реалния живот на хората, техния жизнен стандарт и икономическото развитие на страната, се пропускат", е мнението, изказано от Станишев в края на общественото обсъждане на Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата за периода 2006 - 2015 година. Всъщност скандалите са си реални, но явно Станишев не желае да се пише и дебатира по тях.

На фона на задкулисните вътрекоалиционни и вътрешно партийни ежби на всеки един от тристранната коалиция - новината за търкания по предстоящия избор на шеф на Комисията по хазарта, дойде логично и не предизвика трусовете, които се очакваха. Отдавна е известна враждата между лидера на ДПС и бизнесмена Васил Божков, даже починалия преди няколко месеца писател Христо Калчев пророкува скорошен летален изход за единия от двамата.

Следвай парите!

Какво доведе в ДПС Йордан Цонев - бивш член на парламентарното мнозинство /1997-2001/ на Обединените демократични сили, започнал от продажби на пици? Колекцията вратовръзки или колекцията закупени земи по Черноморието? Трети вариант - парите.

Какво крепи Емел Етем на вицепремиерския пост, въпреки гафовете й с различни ръководители на ведомства, като Пожарна, Държавен резерв, Червен кръст. Отговорът е - парите.

Какво накара Доган да се съгласи да влезе в коалиция за управление на страната с мандат на собственото му Движение? Отговорът е отново - парите по пред присъединителните фондове от ведомствата, в което бяха поставени министри от ДПС.

Кое кара Ахмед Доган да продължава да крепи мандата? Отговорът за пореден път е - парите. Парите, които предстои да влязат от Европа. Ето защо е един от следващите скандали в коалицията ще е гласуването на кандидати за евродепутати, защото от Брюксел ще е далеч по-удобно да се следи какви пари и в каква посока влизат от ЕС в страната.

Пореден скандал разтресе управляващата коалиция

след като червени и жълти се сдърпаха първо за ДДС, а след това и за енергийния закон, този път ябълката на раздора се яви изборът на шеф на Комисията по хазарт. По неофициално политическо споразумение този пост се падал на ДПС. С подкрепата на партията на Доган бе назначен предишният шеф на ведомството Георги Петров. По-късно той бе сменен от Методий Киров, фаворит на бившия финансов министър Милен Велчев. "Сега е наш ред. ДПС и НДСВ вече имаха свои хора на този пост", заявили червени депутати по време на дебата. Голяма част от социалистите смятат, че формулата 8:5:3, по която се разпределят постове в изпълнителната власт не важи за Комисията по хазарта. Засега посоченият фаворит на червените е говорителят на ЦИК Александър Александров, който неведнъж открито е заявявал желанието си да заеме шефското място в хазарта.

Запознати с търканията в коалицията потвърдиха, че от ДПС били бесни от факта, че никой не ги е питал и никой не е обсъждал с тях бъдещата кандидатура за смяна на шефа на Камисията по хазарта. Царските депутати също негодували, че тяхното мнение досега не е поискано, но поради компромиса, който бил на път да се приеме - имотите на царя да останат негови - едва ли щели да предявяват претенции и по оглавяването на хазарта.

Ето защо нямало знаци, че НДСВ ще се бърка в решенията за хазарта, а в същото време било сигурно, че ДПС едва ли щяло да се откаже точно от хазарта. По изнесените досега данни, подалите заявление за участие в конкурса били цяла дузина. Процедурата трябвало да приключи до 22 август, като петчленно жури трябвало да класира кандидатите по документи. В изискванията за поста били: юридическо образование, 6 години стаж в системата на хазарта и документ за юридическа правоспособност. Класираните на втори тур трябвало да представят концепция за повишаване ефективността на контрола в хазарта, а на третия тур от няколкото останали кандидатури, окончателният избор щял да стане след интервю. Дотук говорих за законния начин и правилата за осъществяване на избора на шеф на Комисията по хазарта - всъщност цялата тази изборно-конкурсна бутафория била за прах в очите, тъй като в сянка се очаквало да вървят други спорове за поста и окончателното решение щяло да дойде от трипартийната коалиция.

Васил Божков - необходимият противник

Преди няколко месеца, на 26 април т. г. цитираният от западни издания като най-богатият българин Васил Божков - Черепа бе извикан на разпит в 10-та териториална следствена служба, известна като Транспортното следствие. Президентът на "Нове холдинг" пристигна тогава пред следствието и обяви само, че е извикан по дело отпреди девет-десет години. Божков дойде на разпит с адвокат, който се оказа бившият заместник-министър на вътрешните работи във второто правителство на Иван Костов - Явор Хайтов. /Юристът бе заместник на Емануил Йорданов от квотата на коалиционния партньор на СДС - БЗНС - бел. Л. М./ От следствието тогава потвърдиха, че Васил Божков е дал показания по разследване срещу негов бодигард, който преди години е извършил побой в района на Централната гара. Бодигардът работел в обменно бюро, собственост на Божков. По-късно делото е било прекратено, но преди дни е било възобновено, уточниха източници от следствието. На любопитството на журналисти, които го очакваха пред Следствието и въпросите им по слуха за влошени отношения с лидера на ДПС, Васил Божков отрече да има конфликт с Ахмед Доган. "Познавам Ахмед Доган, но нямам взаимоотношения с него. "Здравей - Здрасти сме". Аз обаче познавам много хора, а още повече познават мен, коментира кратко и ясно президентът на "Нове Холдинг" пред репортерските микрофони.

Тогава веднага се намериха коментатори, които да твърдят, че привикването на Божков можело да се приеме като опит на институциите да отговорят на изискването на Европейската комисия за безкомпромисни действия срещу организираната престъпност, а Васил Божков бил сред няколкото крупни български бизнесмени, които са получили отказ за издаването на американска виза. И тук спирам, за да кажа, че Божков е имал късмет, че му е отказана американска виза. В последните години се наблюдава странна закономерност, върху която наскоро ми обърна внимание мой колега - всеки по-известен българин, който се запъти към САЩ, има отказ от виза или е американски гражданин - приключва жизнения си път скоропостижно. Така стана с Андрей Луканов, така се случи с Илия Павлов и Емил Кюлев, ето защо не е сигурно, че Божков не е извадил късмет с неиздадената виза!

Скандалът с оставката на Милен Велчев

Когато на 7 август 2003 година финансовият министър Милен Велчев изтъкна като основен мотив за оставката си недостатъчната подкрепа от страна на управляващото мнозинство, той не назова конкретни имена, но от официалното му обяснение стана ясно, че проблемите му са с ДПС заради бюджета и безмитните магазини, с хазартния бос Васил Божков - също за безмитната търговия и с МВР, че не е изчистило името му около яхтения скандал. След новината и готовността на Милен Велчев да си подаде оставката, някак в сянка остана, че лидерът на ДПС е отказал да подкрепи наложения от Милен Велчев управител на БНБ. Доган не желаел да допусне Велчев да контролира съществена част от разпределението на еврофондовете и отделно от това да държи цялата държава чрез бюджета, да има свой доверен човек начело на Централната банка. Всичко е интерес и пари.

А сегашният управител на БНБ, Иван Искров бе човек на Емил Кюлев, който от чиновник от провинциална банка стигна до член на Управителния съвет и изпълнителен директор на "Росексимбанк" АД, София /за периода 1999 г. до 14 май 2001 г. - бел. Л. М./. Именно Кюлев го направи политик и го вкара в Народното събрание, а малко преди да го убият - го постави за гуверньор на БНБ.

Следващият конфликт на Велчев с Доган бе по отношение на бюджета, където хората на Доган настояваха за развързване на кесията и повече субсидии. Според правителствени източници от жълтата централа, тогава ДПС са заплашили Симеон, че ще бламират правителството, ако Велчев внесе в парламента подготвената бюджетна макрорамка. В медиите изобщо не бе отворена приказка какво раздели и скара ДПС и НДСВ - отговорът е - парите и интересите, свързани с тях.

Всички разправии в НДСВ около Милен Велчев са свързани с ДПС, тъй като сам Симеон на четири очи беше дал на Доган своята подкрепа срещу предложенията на Велчев, а бламирането на идеите на Велчев в кабинета идваше не от друг, а от жълти министри, хора на Доган, като Панайотов, в известна степен Шулева, и Николай Василев. И това не бяха игри на вътрешно партийно противопоставяне - бяха опити на лидера на ДПС да наложи отново своите виждания и интереси, свързани с много пари.

Милен Велчев бе министърът, който имаше подкрепата на жълти депутати, които по-късно се отделиха в "Новото време". В един момент настъпи промяна на отношенията на министъра с "Новото време", посоката на която промяна се оказа - намерението му да закрие безмитните магазини. Групата "Новото време" се считаше за близка до Васил Божков- Черепа, който чрез фирмата си "Трансимпекс" държал 15 от общо 44-те безмитни магазина. В мотивите си за оставка тогава Велчев призна, че една от причините за това негово решение е липсата на подкрепа в парламента за затварянето на тези безмитни магазини. Тогава от ДПС бяха категорични, че ще гласуват против затварянето на магазините, където те имаха своите интереси чрез турския бизнесмен Суди Окзан. Сам депутатът от ДПС Юнал Тасим тогава заяви, че от затварянето на безмитните магазини държавният бюджет щял да бъде ощетен. Той се позова на данни на Асоциацията на безмитните оператори, че бюджетът ще загуби над 450 млн.евро от затварянето на магазините. Тасим коментира още, че според него е по-добре да се затегне митническия и граничния контрол. Натискът върху бившия финансов министър Велчев в дните около подаването на оставка бе огромен: освен Васил Божков, който имаше силно лоби сред монархистите, от искането на Милен Велчев бяха на път да понесат огромни загуби: фирмата "Б.М.К." на Веселин Балевски, бивш съветник по спорта на предишния премиер Иван Костов, "Кореком - Принцес" на Суди Озкан, "Братя Василеви" на председателят на Съюза на работодателите Васил Василев и други. Велчев бе принуден да отстъпи за известно време, като в този случай на конфликт за първи път, и единствен - ДПС и Васил Божков се оказаха от едната страна на барикадата.

Някой непрекъснато налива масло в огъня против Васил Божков

В края на 2005 г. в неофициален документ - нон пейпър, раздаден в Европарламента, се твърдеше, че в Брюксел е предаден списък на български престъпни босове, начело на който е бизнесменът Божков. От ЕК отрекоха за такъв списък. Името на Васил Божков бе замесено и около скандала в Комисията по хазарта, когато в края на миналата година шефът на Националната следствена служба Ангел Александров заяви по БНР, че тогавашният шеф на Държавната комисия по хазарта Методи Киров заплашил следователка от името на Божков. Тогава пресаташето на "Нове холдинг" Ирина Сарацинова заяви, че те не биха могли да контролират, нито пък носят отговорност, когато някой използва името на популярен човек, без дори да го познава.

МВР шефът Румен Петков отказа преди няколко месеца /когато Божков бе привикан в Следствието по някакво възобновено дело за свидетел- бл. Л. М./ да коментира дали вътрешното ведомство работи по други сигнали срещу Божков, но както е известно Румен Петков е министърът, който се ползва с протекциите на ДПС в настоящия кабинет и от него едва ли ще се чуе друго изявление по отношение на Васил Божков. Остава да чакаме 22 август, когато е крайният срок за обявяване на името на новия шеф на Комисията по хазарта. Дотогава няма да е безинтересно да наблюдаваме и лидера на ДПС и министрите му в кабинета и това, което се случва с империята на Васил Божков. Едно е сигурно: не всички в БСП са съгласни ДПС да оглави хазарта чрез доверен човек на Доган. Както и, че има хора в БСП, които държат на Васил Божков. Близките 40 дни ще дадат отговора кой ще надделее.
 

Някой си играе с огъня – задават се избори, на политиците трябват пари.

Иван Искров, управител на БНБМоже ли без закрилата на политици да изчезнат кредитни досиета от банка, пари кеш да се извозят в чували с камион незнайно къде, и управител на Национална банка да говори веднъж истина, веднъж - лъжа?

Възможно ли е да се говорят от политици небивалици за кражба на 206 млн пари в евро, кеш и никой да не реагира?

Всичко е възможно май, ако сме в България...

В началото бе пресконференцията на БНБ, на която бяха пуснати подбрани, „правилни” журналисти, които гарантирано нямаше да задават на бледото дете на банковата стабилност, Иван Искров неудобни въпроси. В търсенето на ангели без крила, в края на седмицата избухна нечуван скандал, какъвто нито една държава на земното кълбо не е сънувала!

Та въпросният управител на БНБ, Иван Искров се изправи пред „правилните” журналисти и прочете следното слово:

Уважаеми дами и господа,

На 18, 19 и 20 юни, след множество медийни публикации и странната според нас пресконференция на тогавашното ръководство на Корпоративна Търговска Банка, от същата банка бяха изтеглени суми за близо 1 милиард лева.

На 20 юни, петък, в 11.40 в БНБ бе получено искане от ръководството на Корпоративна Търговска Банка за поставяне на банката под специален надзор на основание на чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от Закона за кредитните институции.

Тъй като това не е широко известно и имаше неточни интерпретации в медиите относно първоначалните действия на централната банка, обръщаме внимание, че именно при такова искане Българската народна банка е длъжна по закон да наложи специален надзор. Което беше направено – първо при Корпоративна Търговска Банка, а после и при свързаната с нея Креди Агрикол-България.

Както знаете, и в двете банки от групата на Корпоративна Търговска Банка веднага бяха назначени квестори. На 25 юни в двете банки влязоха и независими одитори с цел да бъде направен преглед на активите и пасивите на банките в срок от десет работни дни, които изтекоха в сряда. Вчера, в четвъртък, докладите на одиторите бяха внесени в централната банка.

Заключенията от прегледа на одиторите в резюме са следните:

1. Резултатите по отношение на Креди Агрикол-България са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво.

2. Резултатите от прегледа на Корпоративна Търговска Банка говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев.

В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. За съжаление, тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.

Тези именно действия на длъжностни лица в Корпоративна Търговска Банка е възможно да доведат до съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони лева. Очевидно е, че миноритарните акционери в Корпоративна Търговска Банка също са жертва на тези злоупотреби.

Поради изброените причини, днес ще внесем доклада на одиторите за прегледа на активите и пасивите на Корпоративна Търговска Банка на вниманието на Главния прокурор на Р България.

В допълнение на казаното за състоянието на Корпоративна Търговска Банка и на основание на данните, предоставени ни от отделна проверка, извършена от самите квестори, на 9 юли 2014 г. с входящ номер 6199 вече внесохме при Главния прокурор още един сигнал поради съмнения за криминални действия на лица, свързани с банката. Конкретно - по данни на квесторите, на 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна Търговска Банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна Търговска Банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро. Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка. Прокуратурата на Република България може да разчита напълно на експертния потенциал на БНБ, за да стигне докрай в търсенето на цялата истина по този криминален случай.

По изложените дотук въпроси оставаме занапред да се произнася прокуратурата, за да не пречим на процесуално-следствените действия. Оттук нататък Българската народна банка съвместно с правителството се концентрираме върху преструктурирането и оздравяването на "добрата част" на Корпоративна Търговска Банка с оглед защита интереса на всички нейни вложители.

Какви действия ще бъдат предприети по отношение на Корпоративна Търговска Банка и Креди Агрикол-България оттук нататък?

Очевидно е, че не можем да пълним "каца без дъно", както казва мъдрия български народ и не можем да одържавим Корпоративна Търговска Банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката.

Бихме застрашили както дейността на Българската банка за развитие, така и значителна част публични ресурси и ресурси на БНБ.

Но целта остава непроменена! И тази цел е гражданите и фирмите да могат да разполагат с пълния размер на своите средства. Единственото изключение от това ще бъдат фирмите на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него лица и фирми.

Какъв е новият практически план за действие, вече обсъден между БНБ и правителството и подкрепен от основните парламентарно представени политически сили?

Той съдържа многобройни технически подробности, но накратко казано, мерките включват следните стъпки:

1. Одържавяване на Креди Агрикол – България ЕАД;

2. Прехвърляне на всички "добри" активи и пасивите на Корпоративна търговска банка в Креди Агрикол. Важно е да се знае, че тук попадат и всички депозити на гражданите и фирмите, за които това ще представлява само една правна и счетоводна операция, която по никакъв начин няма да засяга главното – всеки гражданин и всяка фирма ще разполагат със своите сметки, депозити и спестявания. Единственото изключение от това, подчертаваме, ще бъде мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него фирми и лица. Те няма да бъдат гарантирани от държавата и остават в КТБ;

3. Осигуряване на абсолютна ликвидна подкрепа на държавната Креди Агрикол /която ще бъде преименувана/ от страна на нейния нов собственик - държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и Българската народна банка. Колкото е необходимо – толкова. Механизмите за това вече са разработени, в резултат от съвместната работа на ангажираните с този процес публични институции, в т.ч. БНБ и Министерството на финансите;

4. Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност. Привилегировани кредитори на КТБ-в несъстоятелност – ще бъдат държавата в лицето на Министерството на финансите и Фонда за гарантиране на влоговете в банките;

5. Казаното дотук ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили.

Оттук нататък на ход са политиците!

Накрая, уважаеми дами и господа, даваме си ясна сметка, че към Българската народна банка има критики за дейността на Банков надзор в конкретния случай. Това обаче, което не е известно на широката публика искам да изясня днес - а то е: съгласно действащия от 1997 г. и в момента закон за Българската народна банка, законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията банков надзор на подуправител, ръководител на управление Банков надзор. Управителят и другите членове на Управителния съвет на централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор. Във връзка с това внасяме законови промени, с които ще поемем такива отговорности.

В заключение бих искал да споделя, че през изминалите няколко седмици Българската народна банка работи в пълен синхрон с държавния глава на Република България и други държавни институции, водени от разбирането, че банковата стабилност е първостепенно обществено благо. И вярваме, че ако някой се е съмнявал, вече всички са убедени, че това е безспорен факт.

Преструктурирането и оздравяването на тази кредитна институция е много важно както за ключови отрасли на икономиката, така и за големи български общини, болници, много компании и хиляди граждани. Всяко друго решение би било безотговорно и би довело до дългосрочни негативни социално-икономически и политически последици.

Отново подчертаваме, работим оздравената държавна банка да бъде отворена на 21 юли.

На ход са политиците!

Благодаря за вниманието.

Бисерите на Искров от това изявление биха могли да влязат в Книгата с рекорди на Гинес. Ето някои от тях, които хора с високо кръвно, със слаби нерви и сърца не бива да четат:

  • Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд лева общ кредитен портфейл;
  • Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев;
  • В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си;
  • Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв;
  • За съжаление, тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби;
  • Конкретно - по данни на квесторите, на 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна Търговска Банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна Търговска Банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро;
  • Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка;
  • Очевидно е, че не можем да пълним "каца без дъно", както казва мъдрия български народ и не можем да одържавим Корпоративна Търговска Банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката;
  • Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност;
  • Оттук нататък на ход са политиците!

В отговор банкерът Цветан Василев разпространи Отворено писмо, чийто пълен текст публикувам:

Цветан Василев, бизнесменУважаеми дами и господа,

Скъпи колеги,

От няколко месеца насам срещу мен е предприета масирана, целенасочена и изключително манипулативна кампания, която се пренесе и върху всичко, което се свързва с моето име. Основната цел на безпрецедентния натиск от медии, дирижирани от определени кръгове, е Корпоративна търговска банка АД. Връх на кампанията е днешната пресконференция на БНБ, която само доказва конспиративния сценарий за разбиване на доверието в банката и продажбата на безценица на финансираните чрез нея активи.

Изсмуканите от пръстите числа за огромни загуби на банката се разпространяват отдавна от лакеите на тези, които пожелаха да я унищожат. Не е ли странно, че единствените доводи, приведени от господин гуверньора, са липсата на досиета за оценката? Нима някой си мисли, че това е било възможно? Естествено е, че досиетата са в следствените органи.

Чия заповед изпълнявате Вие, господин гуверньор? Не е ли странно, че Вие не защитихте Вашия подуправител, когато беше обвинен, преди да бъдат събрани каквито и да било доказателства? Така ли защитавате независимостта на една от най-старите институции на демократичното общество в България?

Защо не допуснахте акционерите да намерят работещо бизнес решение за КТБ АД? Защо подминахте с лекота техните писмени и устни волеизявления? Смятате ли, господин гуверньор, че може да се държите по такъв арогантен начин с представители на държавен фонд на независима държава? Или може би обслужихте интересите на определен кръг от хора, заинтересовани от това да не изплатят своите задължения към банката? Или пък интересите на хора да овладеят на силно занижени цени основната част от активите, финансирани от КТБ АД.

Господин гуверньор,

Вие ме обвинихте, че съм изнесъл в брой огромна сума пари в деня преди поставянето на банката под особен надзор! Не стана ясно как и по какъв начин тези пари са взети и предадени ми, при положение че от 10.06.2014 г. аз не съм бил в България. Тъй като на всички стана ясно, че този сценарий е режисиран от определен кръг хора, рекетиращи мен и КТБ АД в продължение на години, държа да информирам обществеността, че съм дал нотариално заверени показания пред съдии от страни членки на Европейския съюз.

Размахването на недоказани и скалъпени обвинения, с помощта на смазани от страх и насилие хора, не е повод за самодоволство!

Уважаеми Клиенти на Корпоративна банка,

С тези специални редове се обръщам към Вас, за да Ви благодаря за доверието и да Ви уверя, че няма да позволя цената на разчистването на сметките с мен да бъде платена от Вас. Убеден съм, че скоро Вашите интереси ще бъдат защитени адекватно.

Що се отнася до институциите, които съдействаха и бездействаха, за да се случи всичко това – с тях ще си говорим в съда.

С уважение,

Цветан Василев

Теглене срещу разписка, в брой на евро, и изнасяне с чували в камион и самолет...

Два ареста, интервю на Цветан Василев в предаването на Цветанка Ризова „лицев лице”, смехотворни отговори на гуверньора Иван Искров в парламента – в търсенето на ангели в тази нечувана афера, смях и абсурдни изумително се сляха в едно...

За финал ще задам три въпроса

  • Как така в предаването „На светло” от 28 юни лидерът на ГЕРБ и депутат Бойко Борисов каза следното:

Бойко Борисов пред репортериБойко Борисов: ...една година аз ги предупреждавах, хора, тези ще фалират енергетиката, тя вече мина 3 млрд. дългове. Тези хора направиха така, че Здравната каса да е вече с половин милиард пасив. Ето ви три милиарда и половина. Те направиха да се вдигне безработицата, при тях се спряха еврофондовете, не се строи, не се прави нищо. Държавата в застой. Колко пъти им казах, още на 1 юни им казах, че тези ще фалират държавата... мога да изляза и да кажа на българите имаме 30-40 % шанс да се справим... Излиза Каролев и казва, да, бе, ама това нямало да стане, ние сме стабилни. Абе, 1 млрд. теглят вчера хората само, на кой вярват, че да са стабилни?

... Ако щат майки да реват, ако щат баби да плачат...

„Това, което говорих толкова време за държавата, се случва. Сега трябва да я спасяваме. Вече е нужно да се говори с МВФ - следващото управление, вероятно служебното правителство, да има мандат, с общ консенсус, да преговаря с фонда. И да можем да изтеглим 5-6 млрд. лева, за да има с какво да се разплащаме. Това каза след края на консултациите за предсрочните избори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

МВФ трябва да направи "експертиза, която да успокои държавата".

Призовах Тройната коалиция да смени веднага Орешарски и Чобанов. Защото като излязат да говорят за финансова стабилност, хората се втурват към банките, каза още Борисов и добави, че той няма да поеме тяхната вина.

Да изтеглим 5-6 милиарда, за да имаме с какво да се разплащаме!

Откъде знаеше на 27 юни Бойко Борисов, че ще са нужни 5-6 милиарда след като не бяха излезли резултатите от проверката на БНБ в КТБ?

Вторият въпрос е към Милен Велчев

Откъде знаеше, че се готви национализация на КТБ Бареков, както го заяви в предаването „Всяка неделя”?

Третият въпрос е към Николай Бареков

по повод негово изказване във „Всяка неделя”:

Кеворкян: Ако на 21 юли се окаже, че с КТБ всичко е наред?

Бареков: Не, с КТБ няма как да се окаже, че всичко е наред, защото тя, банката пострада много тежко.

Откъде седмица по-рано Бареков бе наясно, че КТБ е „пострадала много тежко”?

Още по темата очаквайте днес

  • ексклузивното интервю на Цветан Василев пред Цветанка Ризова,
  • разговор на Татяна Дончева и Румен Петков в студиото на „Лице в лице”,
  • и отговорът на КТБ по повод пресконференцията на Иван Искров.
  • Ще прочетете още кога лъже и кога казва истината Иван Искров и какво предложи той през 2001 година в парламента за банките?
 

Парите за здраве крепят фискалния дефицит?

Над милиард в Здравната каса, над милиард при премиера Борисов и въпреки това болници спускат кепенци, закриват се легла, закриват се цели лечебни заведения, лекари и друг медицински персонал са без възможност да лекуват, да плащат консумативи на фирми доставчици, да приемат за планово лечение!

И това здравният министър приема за нормално, а министърът на финансите нарича нереформирана здравна система!

Не един или два пъти депутати питаха в парламента защо не се превеждат пари на болниците, какво се случва. В същото време, с непрекрит цинизъм, министър Симеон Дянков крепят фискалния бюджетен дефицит, така че от Брюксел да са доволни. Тази политика на стъкмистика, на мизерно вегетиране на държавата се превърна в стил и метод за управление на страната в мандата на правителството на ГЕРБ.

Стигна се до абсурдното положение: пари за здраве да се внасят, а гражданите да не могат да постъпват в болница за операция или друго планово лечение.

Фискът се крепи на внесените от съвестни данъкоплатци здравни вноски! Както имаше една приказка: „Болен здрав носи!”

На поредното изслушване в парламента на министъра на финансите за парите за здраве и колапсът в болниците, отговорът бе, че болниците не са реформирани и затова не получават пари! Дянков изслуша зададените му от депутатите въпроси накуп, след коетон което на някои отговори полувинчато, над руги изобщо не даде смислен отговор, на трети – обеща да отговори в близко време, тъй като не бил подготвен?!

Най-показателно бе „пророчеството” на бившия министър на финансите Пламен Орешарски, който предрече, че след още няколко години фискалният резерв ще се състои само от здравни вноски.

Никакво впечатление не направи на народните представители, когато Хасан Адемов от ДПС заяви, че НЗОК би следвало да има само една централизирана сметка в БНБ, но от доклада на финансовия министър ставало ясно, че текущите бюджетни сметки се държат в търговски банки и попита какъв е размерът на приходите по месеци, както и какъв е размерът на средствата и така нареченият оперативен резерв.

Точно на това питане Адемов не получи отговор, с обяснението, че Дянков не бил подготвен!

Досега плащанията към болниците се бавеха с 2-3 месеца, след това забавените вноски се превеждаха на 60 процента по-малко, като бе обяснено, че така се налага.

До преди няколко години НЗОК имаше своя отделна партида в БНБ, но управлението на ГЕРБ и по-точно на Дянков, промени това и всичките пари влязоха в една обща сметка. Така хем не се превеждаха дължимите за здраве суми, хем тези пари се разходват според вижданията на самия финансов министър.

На 1 септември депутатите от Коалиция за България предложиха да се създаде Комисия за проверка на това, как се харчат парите на НЗОК. Предложението бе отхвърлено от ГЕРБ.

По време на дебата за създаването на Анкетната комисия, депутатът от Коалиция за България, Мая Манолова заяви: „Ще се лекува този, който си плаща” Болниците са пред фалит. Те са задължени на доставчици за консумативи, на банки на държавното обществено осигуряване. По думите й е същото положението в спешната помощ, психодиспансерите, центровете за хемодиализа, нередовно се плаща на аптеките и на джипитата.

Тя посочи, че трябва да се установи кой носи отговорност за решението 455 млн.лв. от парите на касата да не бъдат използвани по предназначение, а да бъдат изпратени в излишъка на БНБ. „Подобна стъпка може да стане само с решение на парламента”, заяви тя. От управляващото мнозинство никой не й обърна внимание.

На 2 септември премиерът Бойко Борисов обяви, че до десет дни службите ще разкрият как се източват парите за здраве. „Сега, може би след десетина дена ще им покажем точно как става, защото сега работим със службите по този въпрос и на вашите зрители ще им покажем точно как става източването“, каза Борисов пред bTV.

„Това, което работим с колегите е да докажем как капка по капка вир става. Ще покажем такива случаи. Те са фрапантни. Ние нямаме възможност всяка операция или всички прегледи да ги проверим сега дали са проведени. Ще покажем как операция на едно нещо се пише в документите като операция на апандисит, да речем, за да може да се вземат пари“, разясни Борисов.

В същото време правителството обяви, че е приело промени в Концепцията за преструктуриране на болниците. Премиерът Борисов пък на всеослушание нареди на финансовия министър Симеон Дянков да намери пари и да бъде платено на болниците.

Борисов обеща на лекарите, че тази година болниците ще получат не по-малко пари от миналата. Това стана ясно след срещата на министър-председателя с Обществения съвет в здравеопазването, в който влизат лекари, синдикати и пациентски организации.

Министър Симеон Дянков потвърди след срещата, че има ангажимента да направи това. Той обаче отказа да каже откъде ще вземе парите, като уточни само, че няма да се бърка в резерва на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). “Остава да се направят сметки точно какво е платено за миналата година и какво ще се плаща за тази година“, обясни Дянков.

10 дни оттогава – нито пари постъпват в болниците, нито ще им бъдат преведени необходимите суми.

Вместо пари – търсят под вола теле

Вместо да се преведат закъснелите и силно орязани плащания за вече извършена клинична дейност на болниците, здравният министър Анна-Мария Борисова обяви, че тепърва започвали нова ревизия и ново остойностяване на клиничните пътеки, при положение, че Дянков обяви началото на същото мероприятие преди година.

„Това, което ще направим е пълна ревизия на всички клинични пътеки. Пълна ревизия – относно заплащане, относно структура, относно това дали на дадена дейност мястото й е в болничната или извънболничната помощ, относно времетраенето и броя на процедурите в пътеката“, заяви Борисова. Според нея това щяло да отнеме „поне месец“. Остойностяването ще се прави съвместно с Министерството на финансите, синдикатите, здравната каса, лекарите. „Това е необходимо за нашата реформа, която ще влезе от първи януари догодина“, допълни Борисова.

Многопрофилната болница “Свети Иван Рилски” в Разград спря храната за повечето си пациенти заради икономи след орязването на бюджета й за август с една четвърт спрямо миналата година. По едно кисело мляко и три тестени закуски дневно в момента получават туберкулозно болните, психично болните и социално слабите пациенти. Спирането на храната в останалите болнични отделения се очаква да донесе около 20 000 лв икономии.

Здравното министерство, което не плати половината от дължимото на болниците за преминалите по спешност болни, призна, че им дължи пари и обяви, че ще затегне още повече режима за преминаване през лечебните заведения по спешност. „Подвеждат премиера с невярна информация за здравеопазването, както финансова, така и за други неща. Това каза пред Агенция “Фокус” президентът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев. По думите му премиерът е подвеждан за разпределението на средствата за здравеопазването и за „бомбастични заплати” в сектора. „Говори се, че еди кой си взимал 60 000 лв. Ами нека да му кажат името. Такива случаи се вадят от някъде и по този начин се обвинява цялото съсловие”, коментира Тренчев. Запитан кой подвежда премиера той отговори: „Други институции”.

Без хирургически конци, без основни консумативи, остър недостиг на персонал, катастрофална хигиена – и накрая пожар, който уби пет преждевременно родени бебета в Румъния, написа Асошиейтед прес в коментар за системите за здравеопазване в Румъния и България.

България, още една от бедните страни в ЕС, пациентите също често плащат за медицински консумативи, лекарства и за преференциално отношение в болниците.

„Типични форми на корупция в болниците са подкупите, за да се осигури приемане на лечение или за купуване на консумативи и лекарства. Уреждат се и дарения за болници, плаща се допълнително за лечение и операции", изтъква АП, като цитира местни наблюдатели на проблемите, свързани с корупцията.

Източник от асоциацията на българските медицински сестри съобщил за АП, че в болниците, където работят по-малко квалифицирани медицински сестри, смъртността е по-висока.

Болниците са принудени да работят вече по формулата „100 на сто пациенти с 50 процента бюджет“ се оказаха само част от по-мащабен план на реформаторската мисъл в здравеопазването. На фона на намалените средства на болниците държавата е започнала да плаща наполовина на лечебните заведения и за обслужваните от тях спешни случаи.

За капак при постоянните оплаквания на управляващите, че прекалено много хора влизат в болница без да има нужда от това, или заради пропуски на доболничната помощ, сега се подготвя намаление и на парите за профилактични прегледи.

В същото време заради спрените по финансови причини планови приеми и изследвания в болниците лекарите отчитат повишаване на спешните случаи и част от тях, които са били предотвратими преди няколко месеца, сега са с летален изход отбеляза журналистката Мартина Бозукова в сайта Mediapool.

Д-р Евгени Душков от КТ “Подкрепа“ обясни пред Mediapool, че от юли сумите на всички болници в страната, които държавата им превежда за преминалите по спешност пациенти, са намалени наполовина.

Душков даде пример с голяма столична болница, която за миналия месец е получила за спешни случаи, хемодиализа и ТЕЛК 192 000 лева при дължими 440 000 лева. Той посочи, че с този проблем се сблъскват всички болници, които приемат спешни случаи, включително “Пирогов“, на които държавата и НЗОК дължат милиони.

Според Душков спрените заради икономии планови приеми и животоспасяващи изследвания в съчетание с изострянето на някои състояния в жегите, е довело до увеличаване на спешните състояние с летален изход.

Личните лекари изпратиха писмо до здравния министър, с което искат предложените промени да бъдат мотивирани. Според джипитата те са в ущърб на пациента.

Общопрактикуващите лекари сигнализираха, че подготвените от здравното министерство промени в Наредбата за профилактичните прегледи свеждат до минимум безплатните изследвания, назначавани на пациентите.

Изследванията за холестерол и триглицериди, които сега се полагат на всеки здравноосигурен над 18 години всяка година, вече ще се правят на пет години. Пълната кръвна картина също ще се прави на пет години, а не всяка година, като освен това вместо сегашните 5.72 лева НЗОК ще плаща 2.75 лева.

Милионите от здравни вноски ще продължават да не отиват за здраве.

„Ако има лекарски протести - добре дошли са, но аз не виждам за какво, защото ние и в момента даваме над един милиард и 11 милиона лева за здравеопазване. Проблемът не е в парите, а в тяхното неправилно изразходване", казва премиерът и обяснява, че от 1 януари, когато реформата ще е завършила, всичко ще е тип-топ, само трябва да устискаме още няколко месеца.

Оставаме на вариант: осигурените, които нямат пари, няма да бъдат приети за лечение. Неосигурените пък по закон също нямат право на лечение.

В същото време премиерът говори за лекари, получаващи заплати от по 60 000, които никой не знае къде работят и изобщо има ли ги.

Спирам дотук и пускам разказа на една пациентка, която бе на лечение в столична болница, където липсваше риванол и памук!

Размисли на една болна

Дойде момент и аз като много мои връстници да постъпя за болнично лечение.
Направление - Първа градска болница. Всеки мислещ и критичен българин е запознат с проблемите на българското здравеопазване - недоимък на средства за прилично поддържане на болничните заведения и недостойно заплащане на здравните работници - лекари, сестри, лаборанти.

Всеки нов министър, отговарящ за здравето и живота на нацията, за нейното запазване и възпроизвеждане, дава обещания, че първо ще сложи ред в Здравната каса, ще вземе мерки за подобряване бита и стандарта на болниците и ще се справи с фармацевтичните фирми - вносители на лекарства. И съответно на техните високи цени.

Да, ама не. Цитирам потвърдената от живота фраза на известния журналист Петко Бочаров. Най-пресният ми пример е проф. Гайдарски. При него незаменимият фармацевтичен бос - съпругът на царското вице г-жа Арсенова, остана непокътнат и недосегаем. Без търг, без състезание. Нищо не се промени, освен че тази семейна двойка издигна вила с космическа форма и размери. Не мога да отмина и здравния министър Богоев. При неговото царуване лекарственият въпрос мина в ръцете на собствената му майка.

За какво здравеопазване говорим сега и за какви промени. Безспорно не градивни!

Връщам се към Първа градска болница. Постъпих в нея с определено чувство на страх. Още съм в началото на лечението си. Изумена съм от две неща, които събудиха у мен две различни усещания. На първо място от медицинския персонал. Това са висококвалифицирани 24-каратови лекари и друг медицински персонал. Всеотдайни, педантични, отговорни. Може да се каже на европейско равнище. Няма да пропусна имената на д-р Караиванова – старши лекар на Второ вътрешно отделение, и д-р Йончева, които са чест за българското здравеопазване. Сестринският състав е също перфектен. Млади, любезни, съпричастни сестри помагат на болните да се освободят от безпокойството, с което са постъпили.

Да останат в България при тези условия, според мен е саможертва. Не е лесно да се лекува при тежки битови условия. Това е второто нещо, което ме впечатли – липса на консумативи, на медикаменти, на модерна медицинска техника. Предполагам и при неравностойно заплащане. Официалното банално оправдание на управляващите е „няма пари", „лошо наследство".

А в същия момент на криза и без нужда се купуват стари изтребители. И за какво ли? В мирно време и при положение че сме член на НАТО?!

Обръщам се към управляващите:

„Господа политици, излезте от луксозните си возила, елате при болния и беден народ. Когато се разболеете, не тичайте във ВИП болниците и чужбина, а потърсете помощ в една обикновена българска болница. Опитайте храната, която се дава на електората, към когото се обръщате само на избори. И ако носите сърцата на българските възрожденци, мисля, че ще се засрамите от космическата пропаст между народ и т. нар. „елит".

Ако нещата не се променят, вие ще превърнете красивата ни родина в безкраен гробищен парк.

Създайте достойни условия на българските лекари, болници, народ, защото, ако няма промяна към добро, няма да има и народ, когото да управлявате!"

Галина Даскалова

 

Пореден фалстарт за Яне Янев ... той не е ли вече извън класацията?

Яне Янев, депутатАгенция КРОСС съобщи, че от партийката на Яне Янев се обявили срещу действията на шефа на БНБ, Иван Искров и председателя на комисията за финансов надзор, Стоян Мавродиев, тъй като били опасни за финансовата стабилност на страната!

Непресъхващ е ентусиазма на Янев да ни весели, защото ако Иван Искров от БНБ и шефа на КФН са опасни за финансовата стабилност, то под ударите на РЗС би следвало да попадне и Марио Драги, шефа на Европейската централна банка, който направи жалък и смешен министъра на финансите Симеон Дянков с исканите промени в Закона за Сребърния фонд!

Другия, който Янев не трябва да прескача и подминава е, и Менда Стоянова, депутат от управляващото мнозинство на ГЕРБ, тъй като тя, лично даде идеята да се пише до ЕЦБ и да се иска нейното становище!

Янев, защо не съдиш и подложиш на политически репресии всички, които са прозрели, че Симеон Дянков НЕ РАЗ-БИ-РА от финанси.

Симеон Дянков - министър на финанситеНа първо място аз, като автор на сайта „Хроники”, а след това да ги подкараш по домова книга: учени, експерти, депутатът Пламен Орешарски, доц Чавдар Николов, експертът от КТ „Подкрепа”, Мика Зайкова, председателят на НДСВ и бивш министър на труда и социалните грижи, Христина Христова и всичко що мърда и има гънки и работещо сиво вещество?

Едно признавам на Дянков, че винаги бута напред разни кукли на конци, които да му вършат мръсната работа и да се саморазправят с „враговете” му, и тези, които са разбрали, че не става за финансист на държава!

Още "съгрешили" за Списъка на Яне:

От СДС поискаха изслушване на Дянков за Сребърния фонд, там как ще процедираш, Яне, ще ги подкараш вкупом, или ще посочиш с пръст Мартин Димитров?

Или един друг случай с критика за Дянков,

за който писа сайтът Медиапул:

Иван Костов, лидер на ДСБ„Казано съвсем кратко, Европейската централна банка (ЕЦБ) ни казва, че България няма да може да въведе еврото. Ако тя счита, че използването на Сребърния фонд ще доведе до изкривяване на представата за доходността на българските 10-годишни ценни книги, това трябва да бъде съобразено”, заяви лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов. - ... За съжаление, Симеон Дянков се впусна да отговаря на ЕЦБ. Някои от аргументите, които той привежда, не са сериозни. Затова аз смятам, че трябва да се прекрати този спор, законът да се спре, да бъдат направени емисиите на държавни ценни книги и да не се раздухва повече случаят, защото вреди на авторитета на страната, заяви Иван Костов пред БНР. - Правителството трябва да се появи на открития пазар на ценни книги. И не в тези емисии, за които говори Дянков. Той трябва да реализира емисията на държавни ценни книги, да рефинансира дълга и тогава, с трезва мисъл, да се обсъди и съдбата на Сребърния фонд... ... Разбира се, може да стане лошо, ако министърът продължава да упорства. Не бива социалистите и ДПС да очакват, че България ще изпадне в несъстоятелност, защото не може да обслужи външния си дълг. Това няма как да се случи. Въпросът е, че ако сме загрижени за съдбата на страната си, няма да допуснем доходността на държавните ценни книги да скочи много високо, коментира лидерът на ДСБ.

Иван Костов коментира пред БНР, че сега не е подходящият момент да се приемат идеи за ново управление на Сребърния фонд, защото остава усещането, че те се вземат под натиска на необходимостта от осигуряване на средства за покриване на належащите разходи на правителството.

"Ако с пари от Фонда се купуват специални десетгодишни ДЦК, то те остават неликвидни и на практика парите от Фонда ще бъдат замразени и той губи предназначението си. Така се посяга сериозно и на фискалния резерв", предупреждават икономистите.

/Имената на въпросните икономисти Яне Янев може да си осигури, като се обърне към вицепремиера Цветан Цветанов. - бел. Л. М./

След провала на Яне да свали Бойко Борисов и преминаването му към ГЕРБ, след като конституционният съд се произнесе, че е бил председател на Временна комисия, която е незаконна, Янев се втурна с нови сили да върши дела за управляващите...

„Откога БНБ има законодателна инициатива и как така се разприказва Искров по теми, по които би следвало да има гробна тишина във финансовата система. РЗС знае и то от вътрешни хора в БНБ защо на Искров му се свидят тези 2,1 млрд. от Сребърния фонд сякаш са му бащиния. Всеки трезво мислещ икономист е наясно, че вариантите от къде могат да се вземат пари в тази ситуация са два: или от наличен вътрешен ресурс с 1.7 % лихва, или от международни банки с 8 % лихва” – опита се да впечатли гражданството Янев, въртейки се на грила на обслужващия персонал на властта.

„Що се касае за позицията на Стоян Мавродиев, там корупционните мотиви прозират от километри. Комисията за финансов надзор е превърната в Комисия за реализиране на маржове в частна полза, без надзор. Председателят на КФН по закон няма почти никакви правомощия, но за сметка на това си е сложил удобни марионетки, при очевиден конфликт на интереси, чрез които залага и печели! Обществото може би трудно ще разчете тези няколко изречения, но адресатите са наясно какво казва РЗС... заяви Янев и хвърли слушателите си в силен смут от неяснотата на твърденията си.

Но това е Яне – в едно предаване на Лора Крумова в Нова телевизия, на въпрос на водещата кога ще съобщи факти и имена – Яне отговори – „В петък!”

От тогава минаха много петъци, но Яне така и не каза обещаното...

Какво още каза Янев в защита на Симеон Дянков:

„... Искров, който умножава с 1.7 % годишно държаните при него средства от Сребърния фонд, очевидно воден от лобистки мотиви смята, че трябва преимуществено да се угажда на Европейската централна банка, като се въртят парите през нея. Последната, видимо недоволна, че няма да вземаме от финансираните от нея търговски банки, си позволява да критикува правителството на една суверенна държава... Тук е мястото да посочим, че ЕЦБ няма право под какъвто и да е предлог да се намесва във вътрешните работи на страна, която не е част от еврозоната”, се казва в позицията на РЗС, изпратена до медиите....

Ще спра Словото Янево, за да потретя:

ЯНЕ-Е-Е-Е,

ЕЦБ даде Становище за Сребърния фонд, защото Менда Стоянова го поиска! Менда Стоянова, не Искров, не Мавродиев, нито някой от БСП – поиска си го и призна за това пред твкамерите Менда Стоянова!

Хайде да се уважаваме, и да не се замеряме с глупави неистини! Все пак ЕЦБ не е РЗС да кара на самоинициативи и поръчки...

В позицията на РЗС, изпратена до медиите са категорични, че ще стигнат докрай в отстояването на тезата за фискална стабилност и пълна прозрачност на публичните финанси, дори да се получи късо съединение за някои политически бушони заемащи отговорни позиции в държавата!

Т. е. Яне пак ще уволнява!

След такова изстъпление, аз предлагам на политика, който играе главната роля в гротеската следното: да си избере още от сега телефонна кабина, в която партията му след парламентарните избори ще си прави конгресите и да си я закупи!

Хората нямат какво да ядат, оцеляват безработни и болни, спират децата си от училище, подложени са на кражби, нападения, насилие и убийства, а някакъв, пратен в парламента да защитава интересите им - седнал да се прави на пазител на властта!

 
„Управителния съвет на НПО „Ние, гражданите”, реши на последното си заседание да съдейства на депутатите и правителството да получават своевременна, актуална и достоверна информация за състоянието на активите, пасивите и други финансови неизвестни, свързани с КТБ, които не получават отговор от институциите, укриващи счетоводните и други документи.“ Това заяви пред ГЛАСОВЕ председателят на неправителствената организация Вера Ахундова.
Нямаше как големите протести да предотвратят големия грабеж

Предлагаме на читателите на ГЛАСОВЕ и заинтересованите институции целия текст на писмото на „Ние, гражданите“, тъй като в него се съдържат много интересни и конкретни данни, които в никакъв случай не бива да остават скрити.

Ето какво пише в писмото на "Ние, гражданите":

На първо място, публикуваме списък на държавните фирми и общините -клиенти на банката, които са имали открити  разплащателни и депозитни сметки, размера на салдата по депозитните и разплащателните сметки, вида на сметките и прилаганите лихви по тях.

Както е видно от приложения списък, разплащателните сметки са олихвявани с лихви от 0,10% до 1 %, а депозитите – с лихви между 2,5 % и 5,75 %.

Размерът на лихвите по депозитите е договарян между КТБ и съответния клиент въз основа на оферти, предоставяни по силата на разпореждане на кабинета Марин Райков за диверсификация на сметките на държавните и общински предприятия и този размер е бил съответно одобрен от управителните тела на депозантите и техните принципали /ресорните министри/ когато това се отнася до предприятията с държавна собственост или с над 51 % държавно участие.

Особен интерес предизвиква притежаването на корпоративни кредитни и дебитни карти от няколко дружества: АЕЦ „Козлодуй” – Виза класик; ТЕЦ „Марица Изток 2” ЕАД – 3 кредитни корпоративни карти – корпоративна златна карта  Виза голд и 2 корпоративни карти Виза електрон; Топлофикация Перник – 2 корпоративни карти Виза електрон и Топлофикация София – корпоративна златна карта Виза голд.

Информация за предназначението и целевото или не изразходване на средства по тези карти вероятно следва да бъде потърсена от директорите на тези дружества и разследващите органи.

На второ място, привличаме вниманието на депутатите и разследващите органи, че размерът на средствата по бюджетни и извънбюджетни сметки на държавни и общински институции към 30.06.2014 г. е бил 120,147 млн.лв., а към 30.09.2014 г. – 123,783  млн.лв. Подчертаваме, че сумата включва и средства по извънбюджетни сметки. От друга страна, размерът на блокираните в тяхна полза ДЦК към 30.09.3014 г. е 74 млн.лв., което ни кара отново да поставим въпросът на кои фирми и лица министърът на финансите е разплатил 112 млн.лв. , които били покрити с ДЦК...?

Трето, по повод на законността и валидността на договорите за цесии за над 850 млн.лв, осчетоводени преди датата на настъпване на неплатежоспособността на КТБ , ще отбележим следното:

В долната таблица са посочени някой от най-големите кредитополучатели в КТБ, които са сключили договори за цесия и съответните суми са прихванати във вече установения от СГС законен срок.

Кои са, обаче, особеностите и изводите, които се налагат при изследването на данните:

  1. В преобладаващия брой от случаите липсват обезпечения към КТБ. Това се отнася до три групи дружества.
  • Първата група с около 50 % от размера на кредитите са компании от групата на проектното финансиране. Като обезпечения в документите на КТБ масово фигурират бъдещи вземания. Останалите обезпечения вероятно са учредени в полза на конкретната фирма – кредитор, която е ползвала ресурс на КТБ. В повечето случаи става въпрос за дружества с конкретна инвестиционна и производствена цел, които се намират на територията на България.
  • Втората група на кредитополучатели без обезпечения са предприятията от военно-промишления комплекс. Получените от тях кредити са както с инвестиционна цел, така и с цел предекспортно кредитиране и откриване на гаранции за добро изпълнение. Сред тях са Дунарит АД, Аркус АД, Авионамс. Характерно за дейността на тези дружества е откриването на гаранция за добро изпълнение, което е било задължително условие на договорите за доставка. Тези куми са финансирани от КТБ.  Самото производство на специални стоки, оръжия, боеприпаси е било предшествано от откриването на неотменяеми акредитиви, срещу които КТБ е извършвала предекспортно кредитиране на производството. Очевидно е, че плащанията след изпълнение на договорите са постъпвали в КТБ и тези вземания са били достатъчно добро обезпечение за банката. Стана ясно, освен това, че с поставянето на банката под специален надзор има неизпълнени договори, недопостъпили над 500 млн.лв. от неизпълнени поръчки здо края на 2014 г.
  • В контекста на спецификата на производството и търговията със специални стоки е необходимо да се спомене, че в одита си за 2013 г. одитиращата КТБ КПМГ   е отбелязала 3,2 млрд.лв. обезпечения във вид на бъдещи вземания. Над 30 % от тях са щели да бъдат без никакво съмнение генерирани от военните предприятия. Одитът на КПМГ е бил приет и съответните обезпечения не са предизвикали забележки и препоръки от Банковия надзор на БНБ.
  • Най-интересни в контекста на особеностите на отношенията на КТБ с управляващите партии и коалиции са необезпечените кредити, дадени на държавни предприятия – Мини Марица Изток АД, ТЕЦ Марица Изток 2 АД, и др.  Първо, защото те по принцип имат достатъчно имущество и собственост за учредят залози и ипотеки в полза на КТБ, и, второ, защото на някои от тях поради тежкото им финансово положение нито една нормална банка не би дала заемен ресурс, освен ако за предоставянето му не е имало натиск от най-високо равнище.
  • Специална група формират кредитополучателите без никакви обезпечения, свързани с фирми, които според редица публикации са свързани с кръга ДПС /Водстрой 98 АД, Табак маркет, Промишлено строителство холдинг АД, Сиболе сървисес инк ЕООД, Глобал агро трейд ЕООД и др./,  както и с дружества от групата на Химимпорт холдинг. За специалното доверие между тях може да говорят само собствениците им и членовете на кредитния съвет на КТБ.
  1. Формално юридически погледнато, а и в контекста на изказването на министъра на финансите относно цесията на Вежди Рашидов, следва да се подчертае, че увреждане на масата на несъстоятелността би имало при две условия: при нереална оценка на активите на банката , което е факт, тъй като преобладаващата част от експертите финансисти и икономисти в България, не вярва и не е убедена в независимата експертиза на реалната стойност на активите на КТБ. Решение на този проблем би било възможно само ако се възложи независим международен одит на КТБ.  И второ, увреждане на масата на несъстоятелността би имало в случай, че изначално дружеството – кредитополучател е било предоставило на банката обезпечения – ипотеки, залози и др.

В случая на Вежди Рашидов такова обезпечение не е било предоставяно и прихващането на неговия депозит срещу задължения на Риск инженеринг формално не би следвало да увреди масата на несъстоятелността.

Таблицата показва, че в случаите, когато залози и обезпечения на кредитополучатели са били освободени след прихващанията, масата на несъстоятелността априори е увредена и такива сделки /с ”Партнер лизинг” АД, „Елит Петрол” АД,  Нафтекс Петрол АД, „Литекс комерс” АД, Русенска корабостроителница” АД, Промишлено строителство холдинг АД, „Литекс Мотърс” АД, „Водстрой 98” АД, „Техномаркет България” и др. следва да бъдат атакувани по съдебен път, като се търси не само отмяна на прихващанията, но и се атакуват  сделките за освобождаване и преучредяване на залози и ипотеки.

Дружество-кредитополучател Кредит от КТБ млн.лв. Обезпечение ипотека Обезпечение залог над нърг.преприятие Цесия Увредена ли е масата на несостоятелността
Партнер лизинг АД 133,0 Да Не Да Да
Глас индъстри АД 129,0 Не Не ? Не
Нафтекс Петрол АД 105,0 Да Не Да Да
Дунарит АД 92,0 Не Не Да Не
Литекс Мотърс АД 75,0 Не Да Да Да
Елит петрол АД 62,0 Да Да Да Да
Аркус АД

Гипс АД

ИПК Радина АД

Глобал Агротрейд ЕООД

Бългериан Еъруейз Груп АД

В и ВГД оранжерии Петрич ООД

Русенска корабостроителница АД

Водстрой 98 АД

Табак маркет

Рубин инвест АД

Промишлено строителство холдинг АД

Риск инженеринг-Д ЕООД

Авионамс

Химимпорт АД

ТЕЦ Марица Изток 2 АД

Техномаркет България

Риск инженеринг АД

Фининвест АД

Пиеро97 МА АД

Верграф Асет Мениджмънт АД

Мини Марица Изток АД

Литекс Комерс АД

Русенска корабостроителница Запад АД

Сиболе Сървисес Инк България ЕООД

57,0

48,4

49,1

46,0

45,7

43,0

41,0

34,7

34,4

30,6

27,8

21,3

18,6

18,2

17,5

15,8

15,7

12,3

11,5

9,8

8,4

5,9

40,8

27,8

Не

Не

Да

Не

Не

Не

Не

Да

Не

Не

Да

Не

Не

Не

Не

Не

Да

Да

Не

Не

Не

Да

Не

Не

Не

Да

Не

Не

Не

Да

Да

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Да

Не

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

?

Да

Да

Да

Да

Да

Не

Да

Да

Не

Не

Да

Да

Да

Не

Не

Да

Не

Не

Не

Не

Да

Не

Да

Да

Не

Не

Да

Да

Не


3. В контекста на гръмките заявления за защита на интересите на държавата и данъкоплатците очакваме правителството и, в частност, финансовият министър да подкрепят думите си с анулиране на всички договори за цесии и прихващания, сключени от държавните предприятия с държавни предприятия. Подчертаваме, че тези сделки бяха първите от този вид, сключени след поставянето на КТБ под специален надзор с изричното и изисквано по закон одобрение на съответния принципал /министър/. Най-фрапантните сред тях са:

БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ ЕАД - ЦЕДЕНТ:

  • 21 039 935 ЛВ. – осчетоводена в полза на Мини Марица Изток АД;
  • 4 256 244 евро – осчетоводена в полза на Мини Марица Изток АД
  • 172 159 лв – осчетоводена цесия

МИНИ МАРИЦА ИЗТОК АД – ЦЕСИОНЕР – осчетоводени цесии /с БЕХ и др.

БУЛГАРГАЗ ЕАД – 12 385437 лв. блокирани за цесия

КИНТЕКС ЕАД

АЕЦ КОЗЛОДУЙ ЕАД

АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ – блокирани 10 млн.лв. по нареждане на кредитен инспектор за цесия

ИНФРАСТРУКТУРНА КОМПАНИЯ АД /като акционер на общински и други дружества/:

  • 1 184 401 лв. осчетоводена цесия
  • 605 600 лв – осчетододена цесия
  • 65 000 евро – осчетоводена цесия
  • 185 000 лв – осчетоводена цесия
  • 6 792 608 лв – осчетоводена цесия
  • 11 367 лв – осчетоводена цесия

В заключение, припомняме на държавните институции, че:

  • Вложителите в КТБ с надгарантирани депозити, вложителите в КТБ с депозити до размера на гарантираните влогове, ощетени морално и материално от закъснението в изплащането на депозитите, техните семейства и близки, техните роднини и служители не СЧИТАТ, ЧЕ КТБ  НЕ ДЪЛЖИ КАКВИТО И ДА БИЛО СУМИ НА ДЪРЖАВНАТА ХАЗНА. Отпуснатите от бюджета заемни средства на частния ДФГВ са негов проблем. Фондът може да емитира облигации и да набере средствата, които дължи на държавата, Народното събрание може да промени още веднъж банковото законодателство и да увеличи вноската на търговските банки в ДФГВ, която все едно ние, вложителите, плащаме, или да наложи временно – за 3-5 години търговските банки в България да внасят в ДФГВ 30-50 % от огромните печалби, които правят от лихвения диференциал между депозитите и кредитите на фона на западащата икономика. Разбира се, и тези суми ще платим всички ние – данъкоплатците.
  • Не ни отговориха въз основа на каква оферта избраха Уникредит Булбанк АД да менажира сметката на КТБ и какво получава КТБ от това, че в Уникредит Булбанк АД понастоящем има над 20 млн-лв. в български лева и евро;
  • Какво получава КТБ от БНБ за това, че в момента в БНБ по сметката на КТБ за минимални задължителни резерви има над 51 млн.евро и над 85 млн.лв?

„Ние,Гражданите”

Съпредседатели

Вера Ахундова               Даниел Божилов



 
Нови разкрития за грабежа на КТБ! Въоръжете се с нерви и търпение
„Докладът на тримата одитори старателно се крие. Всички знаят, че съществува, но никой не го е виждал. Той е обявен за „следствена тайна“, за да не излезе наяве истината за него. Но тъй като той не може да служи за съдебно доказателство, нито за официален счетоводен документ - това изрично е записано в договорите с трите фирми - няма начин той да бъде и следствена тайна. Крие се, за да не се изнесе цялата истина.“ Това казва изпълнителният директор на КТБ Илиан Зафиров. Той и тримата му колеги разказват подробности за седмицата, в която започват игрите за ликвидирането на КТБ, и за това кои са режисьорите на един от най-скъпите спектакли от годините на прехода.
Явор Дачков и бившите изпълнителни директори на КТБ Илиан Зафиров, Орлин Русев, Александър Панталеев и Георги Христов (от ляво надясно)

- Да започнем с личния ви спомен за онази седмица през лятото на 2014 г., когато се оказа, че една от най-успешните банки била пирамида. Г-н Зафиров, какво си спомняте оттогава и какво се случи в този кратък откъс от време?

Илиан Зафиров: За доста кратко време, за броени дни всъщност, стартира една кампания, една атака срещу банката, която беше подета от мнозинството печатни медии, някои електронни издания и телевизии, с няколко информации, които се разминаваха с истината, но пък бяха доста атрактивни за широката публика. Постоянно се изнасяше, и то от официални институции, негативна информация, която предизвика напълно логична паника у вложителите.

И се започна доста сериозно теглене на средства от банката, защото около банката беше създадена една криминогенна обстановка. Тук е мястото да задам въпроса към националните медии – БТА, БНР, БНТ, защо позволиха да бъдат въвлечени в тази кампания, без да направят елементарна проверка, и тиражираха информация, която не отговаря на истината. Възникна паника, която заплаши финансовата стабилност на страната, националната сигурност. Нито един регулатор, включително и СЕМ, не се намеси за спирането на тази кампания.

- За какъв период от време и какви пари бяха изтеглени от банката?

Орлин Русев: Искам да кажа, че преди да започне добре планираната и реализирана атака срещу КТБ, банката е поддържала отлична ликвидност, изразяваща се в много добре структуриран портфейл от държавни ценни книжа - български и чуждестранни, еднодневни депозити, държани в германски и американски банки, но явно това не се оказа достатъчно при липса на подкрепа от Българска народна банка.

Да, ние поискахме такава подкрепа в средата на седмицата, след като започнаха тези тегления. Когато поисках тази помощ в размер на 300 млн. лв. - бях в Централната банка на среща с цялото ръководство - с Управителния съвет на БНБ, която категорично ми бе отказана. Но не това беше най-важното. Очаквахме, ако ни беше предоставена тази ликвидна помощ, тя да бъде огласена във всички медии. Това щеше да успокои хората и очаквахме по-скоро това - чисто психологическа подкрепа, а не толкова ликвидна, но това нещо не се случи.

Вместо това ръководството на БНБ поиска от мен да предам на г-н Цветан Василев да внесе до няколко дни милиард и половина лева, което според мен означаваше, че решението за затварянето на банката вече е било взето. Няма да коментирам искането, защото то бе, меко казано, обидно.

- С какви аргументи ви отказаха помощ на тази среща?

Орлин Русев: Аргументът, с който отказаха, беше, че на този етап Законът за Българската народна банка и Законът за валутния борд не им позволява да осигурят такава ликвидна подкрепа.

- След това стана факт за една друга банка, за която ЕК разреши да бъдат отпуснати средства. Но вие всички твърдите, че ако тогава беше отпусната тази помощ и беше огласена, нямаше да се стигне след това до кризата, която настъпи.

(Припомняме, че в изказването си на годишната конференция на COFACE, състояла се в София миналата седмица, Жан-Мари Деманж, ръководител на регионалната икономическа служба на Франция у нас, твърди, че Централната банка е трябвало да действа с КТБ така, както е постъпила с ПИБ – да предприеме много бързи действия и да отпусне нужните пари, бел.ред.)

Орлин Русев: Абсолютно сме убедени в това. И на финала на седмицата, както всички знаят, след като ни беше отказано, поискахме от БНБ да бъдем поставени под специален надзор и по този начин банката да бъде спасена.

- Поискали сте не защото е имало нужда от това, а защото ви е била отказана една подкрепа и не сте имали друг ход?

Орлин Русев: Като мина седмицата, стана ясно, че цялата ликвидност на банката ще бъде изтеглена, което представляваше сума от над 1.2 млрд. лв. Няма банка на света, която би издържала на такъв натиск - да бъдат изтеглени повече от 20% от привлечените средства.

Илиан Зафиров: Имаше две неприятни събития, които съвпаднаха с паниката и засилените тегления – наводняването на сървърното ни помещение във Варна – един от най-големите клонове, вследствие на което във Варна се образуваха опашки, услужливо заснети и отразени в редица медии. Но ако това събитие се дължеше на естествени и непредвидими причини – огромното количество валежи, залели половин Варна, то фактът, че четвъртък, 19.06.2014 г., е почивен ден в Австрия, откъдето се снабдявахме с касова наличност в чуждестранна валута, беше добре известен в професионалните среди, включително и в БНБ. Поради това заявените милиони евро и долари кеш пристигнаха в петък, 20.06.2014 г., късно вечерта. Банката вече беше поставена под специален надзор.

- С една дума, чували не са изнасяни, а са внасяни? Така ли излиза?!

Илиан Зафиров: Да, при това чувалите не са черни, а сини. Като онзи стар виц с компютрите и компотите. Не се знае дали при тази ситуация тяхната наличност на предния ден нямаше да е решаваща...

- Милиард и двеста милиона бяха изтеглени за десетина дни?

Орлин Русев: За около седмица. Единствената реакция от страна на БНБ беше техен служител да стои през цялото време в банката и да наблюдава на място как се стопява ликвидността на банката, като постоянно докладваше на Управителния съвет на БНБ за това. Освен това в БНБ има текуща информация за всички входящи и изходящи преводи, тъй като обобщават всички потоци на левови разплащания в страната и част от разплащанията към чужбина.

Илиан Зафиров: В БНБ имаха текуща информация и за това как разпродаваме високоликвидните си активи, включително и държавните ценни книжа, които биха могли да послужат за обезпечение при оказване на ликвидна подкрепа от БНБ. Водеха се разговори с нас, докато продадохме и последната ценна книга, след което разговорите спряха. По този начин БНБ имаше вече формално основание да откаже ликвидна подкрепа, която при подходящо огласяване щеше да пресече паниката. Аз лично търсих тогава няколко пъти Иван Искров, но той не отговаряше на директните ми обаждания, а секретарката му ме препращаше към Димитър Костов. Не че имаше ефект.

- Г-н Василев каза в интервюто, че са натискани конкретни хора и фирми по определен начин да си изтеглят парите. Имате ли потвърждение на това?

Илиан Зафиров: Да, имаме. Служители на големи наши клиенти, с дългогодишни отношения с нас, са споделили тогава с наши служители, че са били принудени да закрият фирмените сметки и да изтеглят средствата си. Създаваха се умишлено опашки на ПОС терминалите от картодържатели, които теглеха дребни суми – от по 20 и 50 лева. Разбирахме, че тези действия са злонамерени, но запазихме добрия тон и ги обслужвахме. Клоновете работеха с удължено работно време, докато се обслужи и последният клиент, влязъл в банката в рамките на работното време, вместо да затворим преждевременно – например в 15 часа.

- А след това, когато отпуснаха на ПИБ 1.2 млрд.,какво ви обясниха на вас? Вие тогава повторихте ли си искането?

Георги Христов: Ние по това време вече бяхме отстранени. След поставянето ни под специален надзор това, което очаквахме и бяхме готови за него, беше да окажем съдействие на квесторите за въвеждане в „кухнята” на банката. С тази цел в събота и неделя на 21 и 22 юни бяхме на работа, без някой да ни е карал или молил, като декларирахме през цялото време готовността си за съдействие. На 23 юни, понеделник, обаче охраната беше сменена и ни беше обяснено, че нямаме достъп в банката по заповед на квесторите.

Александър Панталеев: Мога да го кажа по-простичко. Квесторите влязоха в петък около обяд и в неделя вечерта издадоха заповед да не бъдат допускани управителният и надзорният съвет на банката в сградата. И когато отидохме в понеделник сутринта на работа, не бяхме допуснати въобще до сградата. Разбрахме, че дори на новоназначените охранители са били раздадени наши снимки формат А4, за да не би случайно някой да ни пропусне. Ако не беше толкова обидно, щеше даже да е смешно.

- Бяха двама квестори, доколкото си спомням. И те влизат в банката да я управляват, без да имат понятие от това?

Александър Панталеев: Да. Те не познаваха нито един клиент на банката, не са работили никога в търговска банка. Ясно е, че няма как да я оздравят.

- А на какъв принцип бяха избрани?

Георги Христов: Решение на БНБ. Правилата са, че те трябва да отговарят на изискванията за лицензиране като за член на управителен и надзорен съвет на банката. Да имат поне 5 години на ръководна длъжност.

Илиан Зафиров: По наше мнение и проверки квесторите – и първите, назначени от БНБ, и доскоро опериращите квестори, имат опит като синдици и ликвидатори, а не като мениджъри на работеща институция.

- Това подсказва, че намерението им е било да ви ликвидират, а не да ви оздравят.

Георги Христов: Фактът е, че на десетия ден почнаха да говорят за „здрава“ и „болна“ банка, без въобще да спазват закона, показва точно това.

- Коя беше „болната“ и коя „здравата“ банка?

Орлин Русев: Идеята беше „Виктория“ да е „здравата“ банка, а КТБ да бъде „болната“.

Илиан Зафиров: Според мен това е по-скоро въпрос на гледна точка, защото обявената за „болна“ Корпоративна търговска банка генерираше една сериозна печалба, докато „здравата“ произвеждаше загуба.

- Каква беше печалбата на КТБ за последните две-три години?

Орлин Русев: За 2013 г. – 70 млн. лв. Първото тримесечие – 14 млн. лв. Тя винаги е поддържала отлична ликвидност с показатели над регулаторно изискваните.

- Което означава, че не е имало индикации за проблеми. БНБ не излезе ли с публична информация, че банката е стабилна?

Александър Панталеев: Голямото масирано теглене започна в петък на 13 юни 2014 г. вследствие негативни съобщения в медиите, а в понеделник опашките вече бяха сериозни, във вторник нещата се усилиха и през цялото това време никой не оказа никаква подкрепа. За тези пет дни никой не се намеси, подкрепата бе едно скромно съобщение от БНБ на петия ден, във вторник. В такива ситуации реакцията трябва да бъде мълниеносна, на третия час, не на петия ден.

- Не помня кой беше, но някой от БНБ излезе и каза, че банката е стабилна.

Илиан Зафиров: Беше прессъобщение на БНБ, но това беше единственото, което Централната банка направи, за да подкрепи банката. Обясниха как БНБ следи целия банков сектор и не вижда поводи за тревога. Ако това звучи успокоително, казано след петдневна медийна атака, предизвикана банкова паника и опашки в цялата страна, здраве му кажи.

Орлин Русев: Ние наистина настоявахме за едно сериозно изявление. Всеки може да прочете какво казаха БНБ и правителството на Пламен Орешарски за една друга банка няколко дни по-късно – че БНБ стои зад въпросната банка с подкрепата на правителството.

Илиан Зафиров: Иронията на цялата ситуация с двойния стандарт е, че ние искахме да стабилизираме КТБ, за да продължи да работи, но това ни беше отказано, когато спасението беше напълно възможно и реално. А в другия случай (поне това, което излезе в медиите) собствениците са искали банкова ваканция, а бяха подкрепени и банката - стабилизирана. Не ме разбирайте погрешно – не искам нито една банка в страната да попадне в нашата ситуация. Възмутен съм от двойния стандарт, който се приложи.

- Сюжетът за банковата ваканция е много интересен, но искам сега да ми кажете за „моментната снимка“ на влизането на квесторите в банката. Какво завариха те и до какво не ви дадоха достъп да им помогнете и в какво би трябвало да се изрази тази помощ?

Илиан Зафиров: Първото нещо, което направиха, беше да запечатат абсолютно всичко – каси, трезори, помещения, което мен ме изуми. Събраха всички машини за унищожаване на хартия, за да не би да се унищожи някаква информация. За сметка на това после бяха унищожени доста неща, когато нас вече ни нямаше, но това е друга история...

- Но това е много интересна история. Значи квесторите са отишли, за да затворят банката и да направят съзнателен подбор на документацията? Чух, че част от нея е изтекла към конкурентни банки?

Георги Христов: Ами фактът, че имаше служители на конкурентни банки вътре в самата КТБ и те имаха свободен достъп до цялата документация, е достатъчно показателен.

- Това законно ли е?

Георги Христов: Не е законно. Разбира се, формата на допуска, която квесторите са създали, допускам, че може да е уредено с различни форми на заповеди и т.н. Но впечатението ми бе, че всяка длъжност бе дублирана с помощник на квесторите, а съвсем друг въпрос е колко е струвало това. Отношението към служителите на банката е било много остро и присъствието на много непознати хора в банката е било ясно изразено.

Илиан Зафиров: Ние изпратихме сигнал до Комисията за защита на конкуренцията за това нарушение. Оттам ни отговориха, че не виждат нищо нередно, и казаха, че са препратили въпроса към БНБ. Явно според тях е обичайна практика служители на конкурентна структура да имат достъп до най-чувствителната информация на една банка.

- Значи те не са пуснали екипа, който е ръководил банката, за да им помогне, а са вкарали хора от други банки, за да направят същото?

Илиан Зафиров: Ние изрично декларирахме готовност да подкрепим техните действия за оздравяване на банката, това също бе и в наш интерес.

Александър Панталеев: Ние посрещнахме хората от БНБ като колеги, абсолютно приятелски, като разчитахме, че те са пратени да оздравяват.

Георги Христов: Бяхме посрещнати в БНБ като колеги най-напред – много разбиращо и съпричастно  - на 20 юни, макар че предходните действия и бездействия колегата ги разказа. Изчакахме там да се подготви изявлението и решението банката да се постави под специален надзор и след това по указание на подуправителя Костов бяхме изведени през служебния вход, за да няма проблеми с медии, с вложители и т.н. Имахме доста голямо съчувствие и съдействие, очаквахме, че това отношение ще продължи, и отговорихме по същия начин. Работихме в събота и неделя, но за голямо наше учудване това отношение към нас приключи в понеделник.

- Тоест тогава вие не сте си давали докрай сметка, че това е акция за ликвидирането на банката и овладяването й, а сте мислели, че има добра воля тя да се стабилизира или нещо да се случи?

Орлин Русев: Ние, както каза и г-н Зафиров, подадохме искане за поставяне на банката „под специален надзор“ по една-единствена причина – изчерпване на краткосрочната ликвидност на банката вследствие на масовата паника, която бе постигната.

Александър Панталеев: Ние по закон сме задължени, след като преценим, че има опасност да спрем в бъдещ момент да изпълняваме платежни нареждания на клиентите, да го направим.

Георги Христов: Още повече че цялата процедура по „специален надзор“ е предвидена като оздравителна мярка, цялото същество на текстовете от този раздел е насочено единствено и само към оздравяване на банката, като там има и последващи законови разпоредби, които уреждат въпроса и казват кои могат да бъдат поканени за оздравяването – първо акционерите, после Фондът за гарантиране на влоговете, други инвеститори, проявили интерес, които получават разрешение при един облекчен режим от БНБ. Тоест все процедури, които стават под надзора на БНБ. А както казах малко по-рано, първата седмица имаше готови законодателни решения от депутати от ДПС за разделяне на банката на „добра“ и на „лоша“, твърдейки, че това е одобрено от всички политически партии, и след съгласуване с президента се вкара в Народното събрание, където две трети от парламентарните сили обаче отказаха да подкрепят този проект. Но в публичното пространство се размаха, че правителството и БНБ работят в тази посока.

- Тяхната версия, че са казали, че банката е стабилна, е, че не са имали информация, но след като са влезли квесторите, са открили „дупката“, която постепенно се разшири от 2 млрд. на 4 млрд. лв.

Илиан Зафиров: Първият доклад на квесторите, назначени от БНБ, който е все пак десет дена след влизането им, тоест имали са достатъчно време да се ориентират, се казва, че банката е в едно прекрасно състояние.

- В какво се изразява това добро състояние, какви са параметрите?

Илиан Зафиров: Въпреки огромните тегления, което означава, че се увеличава относителният дял на рисковите активи (кредитите), капиталовата адекватност на банката е положителна и над изискванията по базелските стандарти. Това означава, че банката е добре капитализирана и просто има ликвиден проблем. Нищо повече! И кредитният портфейл беше незначително влошен – ако не се лъжа, от 98% делът на редовните кредити беше паднал на 96%. При условие, че банката беше извадена от всички платежни системи и единственият начин на фирмите да погасяват вноски по кредити от стотици хиляди и милиони беше да влачат парите с чували. Пълен абсурд!

- Много важен акцент! Самите квестори са направили такава система, че хора, които имат падеж, да не могат да се разплатят по банков път, тоест по нормален начин.

Орлин Русев: Не само това. На тях им беше забранено да се разплатят със средства в друга валута дори от техни средства в банката. Не им беше дадена възможност да превалутират собствените си средства по техни сметки в КТБ и да погасят задълженията си, което означава просрочие за тези клиенти.

Илиан Зафиров: И това означава, че никоя друга банка няма да им отпусне кредит, защото тези просрочия се отразяват в Централния кредитен регистър и се виждат от всички банки.

- Да повторя дали съм разбрал правилно – преди кризата кредитите в банката са обслужвали 98%, седмицата след това теглене те са спаднали на 96%. И в първия доклад на квесторите се казва, че банката е възможно да бъде спасена. Какво се случи след това? Защо този доклад не бе взет предвид и как продължи атаката?

Георги Христов: Най-общо действията около началото на юли, тъй като не мина законодателната инициатива за специален закон за разделяне на банката на „добра“ и на „лоша“, бяха да се отиде към предписваните в закона за кредитните институции процедури. А именно: да се направи оценка на активите на дружеството, което беше възложено на оценителски фирми. Оценителски, те не са одиторски, макар да имат и одиторска дейност, но в този случай основно са консултантски фирми. Говоря основно за „Делойт и Туш“, „Ърнст енд Янг“ и българската одиторска фирма „Афа“, които след десет дни запознаване с наличните кредитни досиета и с други балансови позиции на банката, излязоха със становище, че нямат достатъчно време и документи, които да им дадат основание за такава консултантска услуга. След което това вече беше добре дошло, защото се започна с окомплектоване на досиета, вкараха се служители от други търговски банки, разшумя се в медиите, включително Управителят на БНБ излезе със становище, че „каца без дъно няма да пълним“ и ред други изявления, чиято единствена цел според нас бе да нагнети напрежение и да се каже – „сега ще видите какво ще излезе от това”.

- Те са недоволни от доклада на квесторите, намират други одитори, те казват, че нямат необходимата информация да дадат консултация, че сроковете са им малко и т.н. И въз основа на това констатират, че КТБ е „каца без дъно“.

Георги Христов: Към тази дата това бяха единствените аргументи...

Илиан Зафиров: Те бяха длъжни да направят оценка на активите на банката, а такава оценка не е правена изобщо. Правена е само оценка на части от кредитния портфейл по методика, спусната от квесторите, която никъде другаде не се прилага в света. Дадени са извадки от портфейлите и в общи линии задачката е сведена до „колко прави две и две“.

- Говорих с акционери на банката, които казаха, че противно на правилото на случаен принцип да се избират кредити, които да се проверяват, са спускани списъци („Гласове“ ги публикува) на определени фирми с определен бизнес. Всъщност целта е била да се извлече информация за тези фирми, а не да се докаже едно или друго май?

Илиан Зафиров: Ами твърде е вероятно, така изглежда.

Георги Христов: Най-същественото е, че за тази първоначална експертна оценка са платени над 1.25 млн. лв. първия път, след това за довършване на същинския оценителски „експертен доклад“ са доплатени още 1 млн. За сравнение одитът на банката, извършван от KPМG, одиторско предприятие, е струвал не повече 40-45 хиляди евро - със заверка, тоест той може да се ползва за съдебни и други цели.

- А консултация, която не може да се ползва за нищо, струва 2.5 млн.

Илиан Зафиров: Докладът за КТБ има подписи само на квесторите. Според договорите, които са сключили тези три фирми, информацията, която са произвели, не може да се ползва за счетоводни цели. Това автоматично означава, че на тази база оценка, преоценка и т.н. не може да се прави, и това, което е получено като резултат – 4.2 млрд. лв., не се базира на никаква официална и автентична информация. Самите те казват, че не може да служи за подобни цели, плюс че няма и доказателствена сила в съда.

Орлин Русев: Ние няма да престанем да питаме кои хора в БНБ наредиха на квесторите да осчетоводят не одитирани данни, а едно мнение. Тези доклади нямат за цел одит и въпреки това на база на тези данни бяха взети счетоводни операции, бяха начислени тези обезценки за над 4 млрд. лв., които широко се оповестиха като „дупка” и което послужи на финала да бъде отнет лицензът на банката.

Георги Христов: Да не говорим, че това става вече към дата 30 септември, където естественият ход на нещата беше вследствие спирането на всяка банкова дейност. Тоест създаването практически на невъзможност да се работи с клиенти и те да обслужват собствените си кредити поради принудата да носят пари в кеш с хиляди и милиони – макар че по закон е забранено да се носят в брой такива суми за погасяване на кредити. Това доведе до едно естествено влошаване на кредитния процес, което беше добре дошло за някои.

Орлин Русев: С приключване на 2014 г. относно счетоводната политика и пояснителни бележки за изминалата година, подписани от квесторите, се декларира, че през отчетния период не са извършвани преоценки на дълготрайни материални активи, както и промяна на амортизационната политика. Това е официален документ, който не е верен. Те са направили преоценки на дълготрайните материални активи, собственост на банката, което означава намалена стойност на всички офиси, сгради, техника. Но те декларират, че такова нещо не са извършвали.

Тази декларация е подадена на 13 ноември 2014 г. в 16.41 ч.

Дори квесторите не искат да застанат зад изфабрикуваните отчети. След подадени сигнали от медиите за съдържанието на публичната декларация, подписана от квесторите и подадена на 13 ноември в КФН, същата декларация беше подменена на 27 ноември с ново съдържание.

Декларацията, подадена на 27 ноември 2014 г., в 17.25 ч.

Маркираният текст на 1 стр. изнася невярна информация, която заблуждава потребителите на отчетите. В текста те оповестяват, че не са променили методите на оценка на активите на банката, което не отговаря на истината. Всеизвестно стана, че е променена методиката за оценка.

Вторият маркиран текст на 4 страница също дезинформира потребителите на отчетите как е извършена преоценка на имоти (на ДМА) на КТБ, което е видно от публикувания отчет за доходите (таблиците, които взехте предния път) на ред 2.5.2 и ред 2.5.2.1 е посочена сумата от 10 млн. и нещо, която представлява размера на извършената обезценка.

- Как си го обяснявате?

Илиан Зафиров: Ами трябва да се продадат тези имоти и ще се стъпи на тази оценка. Само стойността на сградите е намалена с 30%.

- Те още тогава явно са започнали да мислят какво да купуват и продават от материалната база.

Илиан Зафиров: Имайте предвид, че голяма част от офисите на банката са собствени, те са на централна позиция в големи населени места, така че това са сериозни имоти.

Александър Панталеев: Мога да допълня за влошаването на кредитния портфейл – можеше да се търсят и други решения. Имаше случаи, когато клиент без кредит дължи пари на друг, който има кредит, и просто трябва да се извърши плащане от една сметка в друга, за да може другият клиент да си погаси кредита. Дори тези вътрешни преводи бяха забранени. Това блокиране на дейността на банката доведе до просрочия на цели групи клиенти, до блокиране на бизнеса на цели отрасли.

Георги Христов: Въобще мярката за спиране на банковата дейност беше изключително сурова и крайна.

- Кога би трябвало да се предприеме подобна мярка?

Илиан Зафиров: При несъстоятелност, при тотален срив.

Георги Христов: Според мен БНБ и нейните експерти просто предписаха спиране на всички операции. Това е една от мерките, но не единствената.

Илиан Зафиров: Режимът на особен надзор не означава непременно да бъдат предписани всички мерки, които са възможни по закон. Те ги наложиха накуп, все едно на един болен от грип да му предпишеш десетина антибиотика. Може би трябва да се спомене, че квесторите не са толкова виновни. Те са действали в една тясна рамка, наложена от БНБ. Освен това те самите не са се самоизбрали, така че въпросът с квалификацията им отново трябва да търси отговор в БНБ.

- Да се върнем на това, че досега не е правена никаква оценка на активите на банката.

Илиан Зафиров: Правени са консултации върху извадки от кредитния портфейл - има ли документация или не. Реално голяма част от обезценките почиваха на едно писъмце от квесторите, с което те искаха отговор от кредитополучателите в рамките на десет дни да изпратят информация какви са били паричните им потоци за пет години назад и пет години напред.

И вътре имаше една декларация, която те трябваше да подпишат, че упълномощават банката да се разпореди с техните заложени активи по нейно собствено усмотрение. Ами представете си, че имате ипотечен кредит и получите от вашата банка едно такова писъмце - да опишете какво сте имали като пари – приходи и разходи, през последните пет години и какво очаквате като приходи и разходи в следващите пет години, а отгоре на всичкото да ги упълномощите да правят с вашия апартамент каквото си искат, как ще реагирате?

Александър Панталеев: Неполучаването от банката на тези документи е било основание да дадат своето мнение за обезценка на 100%.

Илиан Зафиров: Защото според тях информацията отпреди едно или две тримесечия, налична в кредитните досиета, не била достатъчно актуална.

- Гонката в казармата имаше по-ясни правила.

Георги Христов: По отношение на тази документация и информация по отношение на кредитните досиета. Такава е имало както първоначално - при сключване на договор за кредит, така и такава, каквато периодично се набира през отделни финансови периоди – отчет за приходите и разходите, съответната годишна данъчна декларация, данни, баланси и отчети, които се изготвят. Така че информацията, която е била налична към 31 март  2014 г. – първото приключило тримесечие, е била там и е била налична. Въпросът е, че когато след 30 юни започват да окомплектоват досиетата, там вече няма такава текуща информация. Но тя е в реда на управляване на кредитите – поисква се и се предоставя. И аз съм сигурен, че никой нямаше да откаже такава информация. Това е причината за т.нар. липса на финансова информация.

- Стигнахме до одиторите. Това е последният техен доклад, който по някакъв начин говори за тази банка, но той по никакъв начин не е изчерпателен и не може да се ползва за други цели. Има ли друг документ, който по някакъв начин дава яснота за банката?

Илиан Зафиров: Ако имаше нещо в ущърб на КТБ, те щяха да го извадят и да го размахат. Просто няма такова нещо. А и този доклад на тримата одитори е нещо като Светия Граал. Всички знаят, че съществува, но никой не знае къде се намира и не може да бъде видян, той е обявен за „следствена тайна“, за да не излезе наяве истината за него. „Следствена тайна“ означава да послужи на следствието. Но тъй като той не може да служи за съдебно доказателство, това изрично е записано в договорите с трите фирми, няма начин той да бъде и следствена тайна. Крие се, за да не се изнесе цялата истина. Между другото цялата тази атака, ажиотажът около банката, е резултат от стремежа на определени кръгове за преразпределение на територии, за преразпределение на бизнес, за повторна приватизация и т.н. Същият според мен е случаят с трите одиторски фирми, които се опитват да отнемат пазарния дял на KPМG, но те просто си режат клона, на който седят.

Това е атака срещу основите на финансови контролни механизми, това е атака срещу цялата финансова система, която е възможно да цели и атака на валутния борд, което е стара мечта на редица структури, изтеглили огромни кредити в лева и които искат да размият тези кредити в една хиперинфлация.

- Как може да стане това?

- Падането на валутния борд може да стане при решение на Народното събрание при силна атака срещу финансовата система на страната. Налице е  атака срещу Централната банка и в частност – срещу системата на банков надзор, срещу останалите контролни механизми – Комисията за финансов надзор; срещу принципите на външен и вътрешен одит, които също са факт в момента. Средите, атакуващи банката, сега целят компрометиране и разрушаване на всички структури, които през годините са наблюдавали банката и са й давали оценки за нивото на риск, защото здравите регулатори от своя страна са защита на финансовата стабилност. С отпадането на тези защити финансовата система вече много лесно може да бъде атакувана - вече няма кой да спре атакуващите. Популярен е примерът с Джордж Сорос, който с подобни схеми успя да срути финансите на цели държави.

- Какво беше отношението към вас на Централната банка, преди да станете „черната овца“? Имало е всяка година заверени одити. Какво показваха те?

Георги Христов: Одитите, направени от международни одитори, както и проверките, които са извършвани от БНБ, са регулярни. Както одитите, така и проверките от страна на Банков надзор се извършват на място, в самата банка. Освен това има дистанционен надзор като част от банковия надзор, който се извършва над всяка една банка, и той е ежедневен. Искам да подчертая, че Корпоративна търговска банка никога не е имала наказания за извършени нарушения.

- Не е ли това заради политическите връзки на Цветан Василев с политическата върхушка?

Орлин Русев: Няма такова нещо. Специално отношение не може да има, най-малкото защото тези екипи се променят всеки път. Такова нещо не може да бъде допуснато.

Илиан Зафиров: Две трети от състава на Банков надзор се извъртяха през годините да проверяват банката. Говоря за пряк контрол на място за това какво се случва в банката. Отделно е и ежедневният дистанционен надзор. На всеки две години се прави цялостна инспекция на всяка една банка, а междинно се правят множество тематични инспекции – за касовата дейност, за предотвратяване прането на пари, за кредитната дейност и т. н. Последната проверка – в средата на 2013 г., продължи над три месеца и засегна три четвърти от кредитния портфейл на банката, досие по досие, документ по документ. Не са констатирани съществени проблеми и пропуски, камо ли нарушения на закона. Същото беше и през 2010-2011 г. - констатациите за състоянието на банката тогава бяха изключително добри. Вярно, че имаше над десет забележки и препоръки за подобряване на дейността ни, но това само доказва, че служителите от Банков надзор наистина си вършат работата. Ако някой си мисли, че е имало някакво специално отношение към банката, това е просто абсурд. Факт е, че банката винаги е била оценявана изключително високо по отношение на управлението на активите, пасивите, ликвидността, ефективността и т. н.

- Тоест казвате, че ако е имало, както сега се твърди – източване, кухи фирми, преливане и т.н., това е щяло да се забележи и да бъде санкционирано?

Илиан Зафиров: Абсолютно. Те имаха достъп до счетоводните данни, имаха достъп до кредитните досиета. Какво повече?!

Александър Панталеев: Повечето от нас работеха в тази банка от 2000 г. За тези 14 години от страна на централната банка е имало проверки регулярно, проверки на място са правени почти всяка година. За тези 13-14 години банката не е била наказвана, а по принцип винаги, всяка една такава проверка завършва с някакви препоръки, които винаги са били изпълнявани стриктно от наша страна. И то няма как да не бъдат изпълнени, защото просто механизмът е такъв, че дори не се коментират, а препоръките се изпълняват безпрекословно.

- И после следващият доклад отразява това?

Георги Христов: Следващият доклад винаги започва с констатации по предходния – дали са изпълнени тези препоръки.

- Тоест тази изненада от една седмица не се базира на нищо от последните 15 години при непрекъснати проверки?

Илиан Зафиров: И не само това. Имаме още една проверка преди закупуване на банка „Виктория“, която е през май месец 2014 г., и тогава получихме разрешение да придобием тази банка в средата на същия месец.

- И заради това сте били подложени също на щателна проверка?

Илиан Зафиров: Разбира се. В края на м. май 2014 г. беше публикувано и становището на „Мудис“ (Moody's, една от трите най-големи агенции в света за определяне на кредитен рейтинг), където изрично казват, че банката е в прекрасно състояние, с висока степен на ликвидност и т.н. Не знам защо от следствието не са привлекли още и шефа на „Мудис“ под отговорност.

Орлин Русев: Банката е публично дружество от 2007 г. , което значи, че всичко се вижда, всичко е на показ.

Илиан Зафиров: През 2008 г., не много отдавна, протече един дю дилиджънс, тоест пълна проверка на състоянието на банката по искане на Оманския фонд. Той закупи 30% от акциите на банката в разгара на икономическата криза. Дю дилиджънсът беше направен от „Голдмън Сакс“ и лондонски адвокатски кантори, които оцениха състоянието на банката като много добро. Неслучайно акциите й бяха закупени по стойност значително над борсовите котировки.

- КТБ на Цветан Василев ли е? Какво е неговото влияние вътре и каква е вашата отговорност за функционирането на банката?

Илиан Зафиров: Цветан Василев е собственик като най-големия акционер, „Бромак”, но „Бромак” не е единственият акционер. Г-н Василев е и председател на Надзорния съвет, но по закон Надзорният съвет няма право да се меси в оперативната дейност на банката. Освен Цветан Василев банката има за акционери много други сериозни структури, като Държавния резервен фонд на Султаната на Оман, което е държавна структура, а категорично не е структура на ДПС, както съм чувал да разправят наред с другите басни. Даже един бивш зам.-министър на финансите си беше позволил да каже, че бил някаква люксембургска офшорка. Акционер е и ВТБ с 10%, тя също не е офшорка, със сигурност. В останалия списък на акционери има фирми, банки, граждани от 13 страни, членки на Европейския съюз, от САЩ, от Швейцария.

Банката е и над 200 000 клиенти, огромни за българските мащаби предприятия с техните операции, с техния персонал. Банката е нещо съвсем различно от своите акционери. Механизмите на контрол, които се прилагат, гарантират това разделение..

- Как реагираха другите акционери? Имате ли връзка с тях?

Илиан Зафиров: Оманският фонд първо се опита съвместно с „Бромак” да спаси банката още на първия етап от кризата. Не му беше дадена такава възможност. Това също е една интересна и обширна тема. Исковете им пред Върховния административен съд също бяха отхвърлени – и на тях им беше отказано правосъдие. Повечето акционери със сигурност ще си търсят правата в международните съдилища също като облигационерите по облигационния заем, депозантите, като всички несправедливо засегнати от тази ситуация.

- А случвало ли се е, примерно, Цветан Василев да ви каже да прехвърлите нещо от една на друга фирма и как може това да стане?

Георги Христов: Той не може да ни го каже, защото една фирма плаща на друга фирма по нареждане на управляващите тази фирма. Ние какво общо може да имаме с това?

- Подозрението е, че много кухи фирми са източили банката и такава публикация дори имаше скоро. Че тези активи не са никакви активи, а фирми на счетоводители, на роднини. Че те уж вземат кредит от банката, а той отива в джоба на главния акционер, така да се каже.

Георги Христов: Подобни обвинения би трябвало най-малкото да бъдат подплатени поне малко с някакви писмени доказателства. Защото всичко, за което говорим, включително т.нар. свързаност, тя има своите законодателни решения. А така да си говорим, че някакъв човек е т.нар. скрит собственик, е несериозно.

- Сещам се за кого говорите... А възможно ли е да се прави нещо в банката, без това да оставя някакви документални следи или те да бъдат заличени?

Орлин Русев: Няма как това да стане. В банката съществуват множество контролни механизми, за предотвратяване на „порочни” практики. А от друга страна, данните в ежедневните справки, подавани към  дистанционния надзор, се засичат помежду им в различни разрези, специално с цел да се хващат подобни опити и Банковият надзор няма как да не даде навреме сигнал. Доста често са се обаждали с въпроси за изясняване на един или друг аспект от предоставената информация.

Илиан Зафиров: Всяка банка води счетоводство по законовите изисквания. Срещу всеки дебит има кредит, т.е. когато едни пари излязат от едно място, те трябва да отидат някъде на друго място. Не могат просто да се изпарят.

А по повод на кухите фирми, които уж получавали кредити, последно четох една публикация, в която повечето от цитираните фирми никога не са били кредитополучатели, така че не е лошо някои хора да си прецизират информацията. Трябва да бъдем с повишено внимание към информация за депозанти, за кредитополучатели и т.н., защото тя се използва често и за предизборни цели, в полза на частни икономически интереси и т.н. Огромна част от тази информация или е невярна, или е манипулирана, или е някаква полуистина, използвана за нечии цели. Освен всичко друго цялата тази информация, която се изля като помия в определени медии, целеше създаване на криминален ореол около клиентите ни. Едва ли не, ако си клиент на банката, си престъпник. Стигна се дотам да се иска публично разкриване на цялата информация за клиентите заедно с данни, представляващи банкова тайна. Редица публични личности поискаха официално справки, че не са клиенти на КТБ, подобно на исканията към Комисията по досиетата.

- Как ще отговорите на твърдението, и това е убеждението у голяма част от хората, че банката е станала успешна заради държавните пари, които са наливани в нея, и защото политиците са си отглеждали тази банка, за да си правят чрез нея далавери. Така тя е станала банка №1 и когато политиците са се изпокарали помежду си, тя се е оказала една пирамида, която е рухнала.

Илиан Зафиров: Това твърдение е в публичното пространство от 2009 г., когато чуждестранните банки майки спряха евтиния ресурс, течащ към местните им поделения, и клоновете им започнаха да оглеждат за свободни средства на местния пазар, за да могат да продължат да съществуват.

Орлин Русев: Пет години това се налагаше като обществено мнение, прикривайки факта, че КТБ се е явявала на конкурси при всеки един случай, когато е привличала клиенти, още повече на държавни предприятия. Нито едно държавно предприятие не може да вземе такова решение без одобрението на своя принципал – обикновено министър. Всички банки са имали възможност да се включат. Понякога сме печелили ние, понякога – други банки. Ние сме се явявали и на конкурси и за кредитиране на тези предприятия – нещо, което никой не коментира. Не е удобно да се коментира, че на конкурсите за кредитиране на тези предприятия са се явявали по 2 до 3 банки, а по някой път и само ние, защото условията, поставени от предприятията, не са били особено атрактивни.

Илиан Зафиров: Кой ще иска да кредитира при 2% максимална годишна лихва например? И такива условия е имало при тези търгове, но който иска да обслужва определен бизнес, не може да търси само печалба във всичко и на всяка цена.

Орлин Русев: Никога в банката не е имало едни пари, които да са депозирани за вечни времена. Всяко едно предприятие всеки ден се разплаща, средствата не са постоянна величина.

- Това е представата на хората...

Георги Христов: Свободни парични средства от порядъка на милиони, които да седят по сметки на нула лихва, а ние да ги ползваме за кредити с високи лихви, е фолклор, който дори звучи смешно.

Темата за държавните предприятия е много дълга. Всичко, от което държавата вдигна ръце, го даде за приватизация. Един багер от „Марица Изток“ на който само ремонтът му струва 10-15 млн. евро, за да се направи, те правят обществена поръчка. На нея се явяват частни фирми и казват – „дай ми банкова гаранция”. И като спечели, казва – „дай ми сега да купя материалите и суровините”. И по този начин всъщност банката, кредитирайки частните доставчици, кредитира държавното предприятие. Накрая предприятието плаща, но през цялото време дотогава кой плаща ремонта? Банката.

Илиан Зафиров: Това беше кампания срещу КТБ. Говореше се за 60-70% от средствата на държавните предприятия, които са депозирани в банката. Но услужливо се пропускаше фактът, че става въпрос за 60% от средствата само на 15 държавни фирми предимно от отрасъл „Енергетика”, само 15. Да не говорим, че сме обслужвали цялостната им дейност, не само депозитите.

Всъщност в пресата ни атакуваха за първи път през 2009 г., но първата атака беше чисто персонална и това беше есента на 2008 г. на една среща между Управителния съвет на Асоциацията на банките и Управителния съвет на БНБ, където Левон Хампарцумян ме нападна директно, без повод и извън темата на разговора – „вие, каза, докога ще взимате парите на държавните предприятия”, той знаел по какви начини и т.н. Аз изумях и не знаех как да реагирам. Дори Искров, който присъстваше, му каза, че и в "Уникредит" имат достатъчно държавни средства и няма от какво да се оплаква. Проблемът беше, че по това време беше започнала кризата, банката майка беше им врътнала кранчето и бяха почнали да търсят ресурс.

Малко известен е фактът, че чрез една анонимка бяхме обвинени пред Генералния директорат по конкуренцията към Европейската комисия, че обслужваме предприятията благодарение на протекция от държавата, тоест като държавна помощ. И се стартира процедура за разследване на България за оказване на държавна помощ на КТБ. Предоставили сме пред Европейската комисия към 1000 страници доказателствен материал и всичко приключи с извода, че не е оказвана държавна помощ на банката, т.е. обслужването на държавните предприятия е било съвсем законно и на конкурентна основа. Реално ние никога не сме ги третирали отделно, а като всички останали клиенти.

Георги Христов: И тъй като обект на разследване беше самата държава България, бяхме уведомени от министъра на финансите, че делото е прекратено поради изчерпване на инициатива от жалбоподателя и непредставяне на повече доказателства. Тоест Брюксел беше преценил, че няма доказателства за процедура срещу България. Чест прави на сегашния министър на финансите, че не твърди, че е имало предполагаема държавна помощ. Но не му прави чест, че не спира тези, които говорят за това. Той беше част от тогавашния екип като зам.-министър и сме имали преписки, адресат на които е бил той - изпратихме съответната документация в Министерството на финансите с цел да осигурим защита на самата държава, защото в тази процедура ние бяхме трето заинтересовано лице. Санкциите щяха да бъдат срещу България. Това е огромна документация, която се събра за две години, толкова време тече разследването.

- Най-важният въпрос за мен, защото той засяга всички българи – е икономиката на България. Защото в КТБ има цели ключови, възлови отрасли, които са финансирани с помощта на банката, като военнопромишления комплекс, като енергетиката, много фирми от малкия и средния бизнес. Какво се случи с тях след този погром?

Александър Панталеев: Мога да кажа само една цифра. Стойността само на една поръчка за износ на специална продукция към определена държава, по получен в банката акредитив беше половин милиард долара. Тази продукция щеше да се произвежда в много български предприятия от военнопромишления комплекс. Едва ли може да се сметнат всички загуби и пропуснати ползи за българската икономика, но само данъчните постъпления в бюджета щяха да са към 400 млн лева.

Илиан Зафиров: И за да се завърти това производство, им трябваха само около 3 млн. лева кредит за стартирането му. Сделката щеше да стартира в началото на м. юли 2014 г.

- И всичко това отиде на боклука?

Александър Панталеев: За нашите клиенти, за българската държава – да. Поръчката отиде към предприятия в друга държава.

- Когато направихме интервюто с Цветан Василев, той спомена думата SPV и реакцията беше – ето, той се самоизобличи, това е бил механизмът, по който е източвана банката. Може ли да поясните какви са тези дружества, създадени със специална цел за някакъв проект, има ли възможност чрез тях да се източват средства?

Илиан Зафиров: Имаше реакции на тази тема точно като оная приказка за жирафа и шопа – „такова животно нема”. Като се изясни от редица водещи икономисти, че това е световна практика, се появиха и и други реакции – „абе, има едни SPV-та, но те са в Западна Европа и в Щатите. Българските SPV-та са едни други SPV-та и не са истински”.

- Какви са тези фирми и наистина ли чрез тях може да се източват пари?

Илиан Зафиров: SPV (special purpose vehicle), тоест фирма със специално предназначение. Какво е специалното предназначение на тази фирма - тя се създава, за да движи конкретен проект, за да може всички парични потоци, всички движения на средства да минават през нея и да се отчита ефектът. И естествено в тази фирма са ръководителите на този проект и ръководството на предприятието, което е обект на проекта. Дали ще е приватизационен проект, дали ще е осъвременяване на производство, всички средства са отивали там. Защото е известно, че нашето производство е изключително неефективно и са необходими огромни инвестиции, които, естествено, не се правят, и което води до внос поради по-ниска цена. И банката винаги се е стремяла да поддържа българската икономика, да осигурява ефективност, за да сме конкурентоспособни. Ние сме инвестирали в българската икономика и резултатите се виждат – предприятия, които са били на нулата, на загуби, са тръгнали нагоре.

- Това означава, че тези предприятия са ваши?

Георги Христов: Това означава единствено, че банката е финансирала тези предприятия. Собствеността е на тези, които са вписани в търговския регистър.

Илиан Зафиров: Тиражира се и информацията, че тези фирми нямали персонал. Колко души според вас трябва да движат един проект – 100, 200? Достатъчни са двама-трима, които да управляват проекта съвместно с ръковоството на съответното предприятие, към което е насочена инвестицията.

Георги Христов: Самата идея на холдинга е да работи с една фирма майка с ограничен експертен състав и с оперативни звена във всяка една от дъщерните компании. По определение холдингът е точно това – компания, която управлява дъщерни предприятия и според някои всеки холдинг е една куха фирма. И по тази логика мога да се сетя за поне 30-40 сериозни  холдинга в България, които имат не повече от по 10-15 души персонал и които не правят нищо повече от това да насочват финансовите потоци към дъщерните си компании.

Илиан Зафиров: И да контролират процесите. И относно приказките там за шофьори, чистачки и секретарки, които уж били персоналът на кухата фирма - те със сигурност не са били шофьори и чистачки. Някой от управителите, ако е бил асистент, може след това да се е издигнал. Заклеймяването на човек, че е бил такъв или онакъв в началото на кариерата си, е от един минал период и не говори добре за тия, които изливат подобна информация.

- Да поговорим за това, за което всички подозираме, че става дума – интереса към определени активи. Как могат те да бъдат приватизирани повторно и на каква горе-долу сума възлизат тези активи?

Илиан Зафиров: Има обезценени кредити между 80% и 100% от стойността им. Зад тези кредити стоят фирми, които имат съответни активи. В момента, в който кредитът се обяви за предсрочно изискуем, тези фирми нямат възможност да го погасят, защото им е спряно финансирането, врътнато им е кранчето за кислорода и те в момента са в коматозно състояние. Те няма как да върнат предсрочно изискуемите кредити, тъй като нямат средства да ги завъртят и да получат печалба, и техните активи ще бъдат разпродадени, ще бъде вкаран „удобен” за някого синдик и той ще се реши на кого да го продаде, стъпвайки на тази обезценка. Ще режат от тортата където и колкото решат. Тази схема е добре проиграна през последните 20 години.

- Кажете няколко думи за правната страна на въпроса – защо се твърди, че не бе допуснато да се гледа делото по същество?

Илиан Зафиров: Това е тотален отказ от правосъдие.

Георги Христов: Основният довод на правораздавателните органи, без изключение, беше, че акционерите на банката и изпълнителните директори и някои вложители нямат непосредствен правен интерес, който е обусловен от постановяване на решението на БНБ за отнемане на лиценза. Тоест, че с акта на отнемане на лиценза на банката не са засегнати права и интереси на акционерите.

- Които иначе имат пари в тази банка...

Георги Христов: Които имат пари, които имат очаквания за ликвидационен дял, които всяка година вместо да разпределят като дивидент печалбата си, са решавали да я реинвестират в банката.

Илиан Зафиров: Те и депозантите бяха обявени, че нямат правен интерес.

Георги Христов: По-склонен съм да приема строго юридическите доводи за депозантите, но по отношение на акционерите категорично не съм съгласен. Аз самият имам един малък брой акции в банката и не съм съгласен, защото юристът в мен говори за други неща. За съжаление нито един от съставите на Върховния административен съд нямаше куража да застане и да постанови противното. Един-единствен съдия написа аргументирано особено мнение, но там мнозинството надделя.

Орлин Русев: Ние искахме само едно – да бъде назначена счетоводно-съдебна експертиза, която да направи анализ на банката.

Александър Панталеев: Никой нищо друго не е искал.

Илиан Зафиров: Искаме да видим как е приложена дадената методика – правилна ли е или неправилна.

- А всъщност не се пишат мотиви за отказ, така ли?

Георги Христов: Пишат се. Мотивите са, че с обжалване на акта за отнемане на лиценза акционерното участие не е нарушено по никакъв начин, тъй като мажоритарните акционери, които бяха основните жалбоподатели, имали право да бъдат представлявани по делото за несъстоятелност. Тоест друг съд ще го гледа, няма да са те. По въпроса основателно или неоснователно е взет лицензът на тази банка, този въпрос въобще не беше разглеждан по същество.

- Срещу вас са предявени обвинения. Какви са те?

Илиан Зафиров: Срещу четиримата има повдигнати обвинения за безстопанственост. Това е, което можем да кажем засега, защото има ограничения предвид изискванията за опазване на следствена тайна

- Знаем, че двама от подуправителите са следствени. Възможно ли е Банков надзор да натаманява някакви неща без знанието на председателя Искров и въобще какво е разделението в самото ръководство на централната банка? Знаем, че има „лоши“ надзорници, като Гунев и Симеонов, и такива подуправители, като Костов и Калин Христов, които са извън медийното внимание. Как си го обяснявате?

Илиан Зафиров: Нека не коментираме тази тема, защото има елементи, които са следствена тайна.

Георги Христов: Публичното обявяване на обвиненията срещу Цветан Гунев беше част от медийната атака и засилиха паниката сред вложителите на КТБ.

Илиан Зафиров: Ако се върнем към оная инфарктна седмица, ние с наши усилия почти се бяхме справили със ситуацията. В сряда, на 18 юни следобед, в салона нямаше нито един клиент вече. Бяхме обявили дори удължаване на работното време, клиентите се бяха успокоили, видяха, че това е медийна кампания. И даже бяха започнали да оттеглят заявки за тегления в брой за четвъртък и петък. И вечерта по националното радио на база на анонимен сигнал излезе информация как Цветан Гунев фаворизирал една банка, ясно коя, и затова му били предявени обвинения. С половин уста от БНБ потвърдиха, че да, взел си е отпуск, за да не пречи на разследването. И в четвъртък, 19 юни 2014 г., опашките бяха се заформили от 7.30 ч. сутринта.

В допълнение към общата картина, един ваш колега в предаване по една телевизия каза, че имало изискване при последното назначаване на подуправителя, отговорен за банков надзор, да бъде съсипана Корпоративна търговска банка. В интерес на истината, всичките четирима кандидати се отказали да се съгласят с това условие.

- Като банкери как ще коментирате изявлението на главния прокурор, че Банков надзор е държава в държавата.

Илиан Зафиров: Членовете на УС на БНБ неслучайно се избират от Народното събрание с квалифицирано мнозинство, с изключение на тримата, избирани от Президента, като мандатът им е по-дълъг от парламентарния и президентския, за да няма доминиращо политическо влияние. Това е основен принцип не само в България и съвсем не означава, че банковият надзор е държава в държавата. Напротив, Управителният съвет на БНБ е колективен орган. Решенията, които се вземат за опазването на целостта и здравето на банковата система, се вземат съвместно от управителя и тримата подуправители. Имаме всъщност прецедент – през м. октомври ще бъдат вакантни три позиции – на управителя и на двама подуправители. Поради обявяване на КТБ в несъстоятелност обаче няма да мога да се кандидатирам за някой от овакантените постове (смее се).

-  Когато г-н Василев беше обявяван за банкер на годината, вие сте се виждали с колегите си от БНБ. Какви бяха отношенията ви тогава?

Илиан Зафиров: Виждали сме се редовно, не само по повод на наградите. Аз все пак изкарах два пълни мандата като член на УС на Асоциацията на банките в България и започнах трети мандат, което предполага доста чести срещи с УС на Централната банка. Отношенията ни бяха изключително колегиални и не сме имали проблеми в комуникациите. По време на кризата видимо се промени рязко единствено отношението на гуверньора.

- След като КТБ е частна банка, как ще коментирате думите на премиера, че с тези 4 млрд. ще оправи енергетиката, след това ще построи магистрала „Хемус“. И хората останаха с впечатление, че това са едни държавни пари, които вие сте откраднали, вместо да си строим магистрали.

Илиан Зафиров: Все пак трябва да се напомни че премиерът на няколко пъти публично обяви кого смята за виновен за кризата с КТБ. Също така е важно да се знае – бюджетните средства са гарантирани с държавни ценни книжа. Те са били изплатени на общините, болниците и т.н. Държавните предприятия си направиха цесии и си прибраха голяма част от средствата. Освен това средствата за изплащане на депозитите са осигурени от търговските банки, а не от бюджета – Фондът за гарантиране на влоговете набира средствата си от търговските банки. Част от средствата са заем от бюджета, но Фондът трябва да ги върне обратно с лихва.

- Никой не говори за това, че е добре парите на българската икономика да са в български банки.

Александър Панталеев: Българските банки са по-добре запознати с проблемите на българската икономика, отколкото чуждите банки, които наложиха повече едно потребителско и ипотечно кредитиране.

- Това хората наистина не го разбират – че вашата банка е била насочена към икономиката.

Илиан Зафиров: Централите на чуждестранните банки им спускат планове за печалби, които те трябва да покрият задължително. Защо паднаха лихвите по депозитите, а по кредитите стоят на същото равнище? Защото ги натискат да правят печалба и да изнасят национален доход. Централите на тези банки не се вълнуват особено от развитието на българската икономика.

- Това може ли да се върже, че ако един мениджър не го докара, няма да вземе бонуси?

Илиан Зафиров: Естествено.

------------------------------------------------------

Визитки на членовете на Управителния съвет на КТБ

Илиан Зафиров завършва ВИИ в София (сега УНСС), специалност „Международни икономически отношения”. Започва банковата си кариера през 1989 г. в Българска външнотърговска банка. До 2000 г. последователно е ръководил валутната дейност в Сирбанк, Централна кооперативна банка, ТБ България инвест. Постъпва в Корпоративна търговска банка АД през 2000 г., като оглавява валутната дейности, а година по-късно е назначен за прокурист. От 2003 г. е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Корпоративна търговска банка АД. В ресора му са валутните операции, кореспондентските отношения, информационните технологии, управление на риска, картови разплащания и корпоративните комуникации в КТБ АД. Илиан Зафиров е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ), както и лектор в Международния банков институт. Придобил е редица международни специализации. Владее отлично руски и английски език.

Орлин Русев завършва магистратура във ВШФКО към УНСС – София. Банковата си кариера стартира през 1993 г. в Централна кооперативна банка, като последователно е специалист и директор „Паричен пазар и ценни книжа”. От 1999 г. в продължение на една година е началник отдел “Левова наличност и пазари” в ТБ „България инвест” АД. През 2000 г. постъпва на работа в Корпоративна търговска банка АД като началник на управление “Левова наличност и ценни книжа”, а в периода 2002–2003 г. е неин прокурист. През юли 2003 г. Орлин Русев е назначен за изпълнителен директор на КТБ АД, а от 2005 г. е и председател на Управителния съвет на банката. Ресорно отговаря за ликвидността, сигурността, счетоводството, обслужването на клиенти и дейността, свързана със статистиката и банковите регулатори. Орлин Русев владее френски и английски език.

Георги Христов завършва с отличие право в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1994–1996 г. е стажант-съдия и адвокат в София. След това в продължение на четири години последователно е юрисконсулт и главен юрисконсулт в ТБ “Банка за земеделски кредит” АД, старши юрисконсулт в Централна кооперативна банка АД, юрисконсулт в ТБ „България инвест” АД и във „Фина-С”. През 2000 г. е назначен за началник на управление “Правно” в Корпоративна търговска банка АД, а от 2007 г. е неин прокурист. Ресорно отговаря за управление “Правно”, управление на персонала, секретариат и деловодство в КТБ АД.

Александър Панталеев е магистър по маркетинг и мениджмънт от УНСС. Има следдипломни квалификации и специализации в областта на международните счетоводни стандарти, управление на кредитни рискове, платежни системи и други. Започва кариерата си през 1995 г. като кредитен инспектор и специалист в дирекция „Инвестиционно кредитиране" в Централна кооперативна банка АД. През 2000 г. постъпва в Корпоративна търговска банка АД като кредитен инспектор, а от юни 2003 г. е началник на управление „Кредитиране" в банката. През декември 2009 г. Александър Панталеев е избран за неин прокурист От 2012 г. е част от Управителния съвет на банката. Владее английски език.

 
Адвокат Людмил Ангелов„6 ноември 2014 г., датата, която беше обявена от съда, че тогава КТБ е станала неплатежоспособна, е доста странна, това е възможно най-късната дата. Било е дадено твърде дълго време на квесторите, вместо да оздравят банката, да я погребат. Защото те са действали като погребални агенти.“ Това каза в интервю за „Гласове“ адвокат Людмил Ангелов, който заедно с адвокат Менко Менков защитава правата на един от най-големите акционери в КТБ - фирма „Бромак“ веднага след като съдът официално обяви фалита ѝ в сряда, 22 април.
Публикува се от сайта ГЛАСОВЕ

- Какво точно, на граждански език, означава обявяването в несъстоятелност на КТБ? Какво се случи днес, адвокат Ангелов?

- Това, което се случи днес, е, че без да се прави съдебен контрол – било пряко чрез Върховния административен съд, било косвено – банката бе обявена в несъстоятелност и оттук натам предстои осребряване на имуществото на банката.

Другото, което стана, е, че беше обявена дата на неплатежоспособността на банката - 6 ноември 2014 година. Това е доста странна дата, при положение че всички отчети, доклади, молбата на БНБ са към 30 септември. Но така. Първоначално, без да сме запознати с мотивите на цялото решение, тази най-късна възможна дата поражда следните първоначални коментари:

Първо, че оттук натам се дава възможност на синдиците да решават всичко. И вие ще видите какво имам предвид. Приятелските, „добрите“ ще бъдат оставени на мира. Неприятелските, лошите ще бъдат вкарани в съда.

Другият извод, който се налага, е, че излиза, че банката е била платежоспособна до тази дата и на тази дата е станала неплатежоспособна. От 20 юни 2014 г. до 6 ноември там действат квестори – първоначално едни, после идват други, техни екипи.

- Каква точно е ролята на тези квестори?

- По Закона за кредитните институции те имат предписани известни оздравителни мерки. Те са вкарани там като оздравители, не са вкарани там като погребални агенти.

Квесторите са действали там като погребални агенти и резултатът е този: 6 ноември като дата за обявяване на неплатежоспособност на банката.

- Тоест може да се каже, че действието или недействието на квесторите е предизвикало неплатежоспособността на КТБ?

- Може и така да се каже, да. След като никъде не видяхме в докладите на т. нар. консултантски фирми – които са правили частни счетоводни експертизи – нищо повече, не са годни за водене на счетоводни операции. Не се дават и на анкетна комисия в парламента, защото били строго секретни.

Общо взето излезе, че съдът постави БНБ извън над закона – българския и европейския, тъй като Законът за банковата несъстоятелност бил толкова специален, че изключвал приложението и на българските, и на европейските правни норми. В това число е предвидено, че право на жалба на това решение имат КТБ, БНБ и Прокуратурата. Другите, общо взето, седим на първия ред и ръкопляскаме.

- Значи оттук нататък вашият клиент  и вие, неговата защита, сте с вързани ръце?

- Да, в момента според действащото законодателство, прието, когато Иван Искров беше депутат, акционерите на банката не могат да направят нищо. Законът е направен така, че БНБ да бъде оставена извън всякакъв съдебен контрол.

- Някакъв неконтролиран от съда оазис…

- Именно. Оазис в траурната ни държава, доколкото има такава.

-  След като съдът обяви решението си, вие го нарекохте „изцяло неправилно, изцяло незаконосъобразно и противоконституционно“. Казахте, че то противоречи на българските закони и европейските регламенти. Бихте ли пояснили още малко?

- Това, което се случи днес (22 април – бел. авт.), показа не само съдебен, но и косвен контрол върху акта за вземане на решение за банката. И общо взето, по този начин се нанася силен удар върху градената през годините на прехода, с всичките ѝ условности и противоречия, правова държава в България.

Правовата държава беше срината из основи. Според нас отзвукът ще бъде негативен – международният, в европейската общност, юридически – навсякъде.

В крайна сметка това решение ни трасира ускорената магистрала към жалването на актовете пред европейските съдилища.

Отзвукът ще бъде много силен и това дава абсолютна несигурност за всяка една банкова инвестиция у нас, в България. Това дава и много лош знак за мисията на независимост и обективност на българския съд.

Налице е абсолютна липса на върховенство на закона. Тук видяхме, че законът не се спазва. Въртим се в омагьосан кръг. В крайна сметка съдът казва, че той не може да ревизира. Ние не искахме това от него, искахме да констатира нищожността или незаконосъобразността за отнемане на лиценза на КТБ. Ако съдът беше сторил това и беше приел нашите жалби, може би изводите щяха да бъдат други.

Излиза, че ако актът е нищожен, БНБ в момента черпи права по един нищожен акт.

- Казахте, че за вас се отваря магистрала да подавате жалби пред европейските съдилища. Това предстои непосредствено, така ли?

- Е, обмисляме го. Нека първо видим как ще се развият нещата. Може пък КТБ, БНБ или прокуратурата да решат да обжалват решението…

 

Цветан Гунев, бивш шеф на - Г-н Гунев, Вие се явихте пред парламентарната комисия за КТБ сам. Защо?

- Бях поканен от председателя на комисията г-жа Атанасова  да бъда изслушан на 7 април 2015-а, за което й благодаря на нея и на членовете на комисията..

- Вие се явихте и на предното заседание на комисията заедно с управителя и подуправителите на БНБ, но си тръгнахте. Защо?

- Бях информиран от БНБ, че съм поканен, но те пък бяха "забравили" да ме включат в списъка си. Влязох по друг начин, a си тръгнах,  защото очевидно не бях предвиден за изслушване. И беше по-добре за мен.

- Мислите ли, че комисията ще си свърши работата?

- Искрено и много се надявам. Оптимист съм, защото виждам, че има желание за това. Но им е необходима помощ в тази сложна материя и информация, без която не биха могли да направят реална оценка. Водихме много полезен диалог в откровен тон. Позволих си да дам някои съвети, които те приеха.

- Какви съвети?

- Например, че непременно трябва да се запознаят с

докладите на трите одиторски

от техните проверки. Те са много важни. Говоря за първоначалния доклад от десетдневните одити на КТБ и за доклада от последващите одити, продължили три месеца. Оказа се, че никой не ги е виждал, камо ли да ги е чел. Освен БНБ и прокуратурата, разбира се. А в тях има много специфични условия.

- Какво имате предвид под специфични условия в одиторските доклади?

- Едно от тях е, че така нареченият одит фактически е консултантска услуга, която по своята същност не представлява одит. Друго специфично условие е, че в докладите си одиторите не изразяват мнение или каквато и да е сигурност по счетоводни въпроси, финансови отчети и друга финансова информация. Третото е, че предложените приблизителни обезценки представляват приблизителни счетоводни оценки. Четвърто, в докладите изрично се казва, че те не са предназначени за използване като доказателство или друго експертно мнение в съдебни или други производства и други доста интересни специфики.

Тези доклади са оръжие

Това е все едно да бъде застрелян човек на мост и да падне в реката. И понеже нямаме оръжието, обявяваме, че се е удавил.

Друг важен документ е докладът на надзорната инспекция от 27 октомври 2014 година. Би бил интересен за тях поне един тримесечен доклад за банковата система, представян в УС на БНБ, докладите от целия надзорен преглед на банката, функциите и отговорностите на длъжностните лица в "Банков надзор", документите от заседанията на УС на БНБ в периода от 19 юни 2014 г. до отнемането на лиценза, стенограмата от срещата при президента.

И едно друго важно обстоятелство: констатациите на първите квестори в КТБ. Нали си спомняте, че имаше други квестори в първата седмица на драмата? После бяха сменени. Аз питам и друго нещо. Къде са останалите членове на УС на БНБ, които са от президентската квота. УС на БНБ е в състав от седем членове, като Кордовска не е член на УС. Защо няма изслушване и на тях?

- Сега има обвинения и срещу Румен Симеонов, и срещу Славяна Велева. Какво мислите за това?

- Мисля, че прокуратурата трябва да ги докаже. Но има напредък. Измина почти година от моето обвинение и чак сега прокурорите като че ли разбраха в кой период съм бил подуправител. Забелязва се известна логическа последователност в обвиненията на двамата, защото те са им повдигнати, след като прокуратурата вече е провела някакво разследване за КТБ. Докато аз например бях обвинен предварително даже преди всички други и мисля че знам защо.

- Защо?

- За да не преча, а и да бъда нарочен за виновен и да не се търси вина там където трябва.

- На кого да не пречите?

- Във всеки случай не на дирекция "Главно счетоводство" в БНБ.

- Май няма да кажете?

- То е ясно на кого. На тези, които ме убеждаваха, понякога доста напористо, да  стоя в неплатен отпуск почти шест месеца. Вие знаете това.

Представете си, да се повдигне обвинение на Министъра на транспорта заради бъдещ, не дай боже, инцидент в БДЖ например.

- Мислите, че е имало план?

- Стъпвайки на логиката и причинно-следствените връзки, да. Удря се банката, виновен е подуправителя  Гунев, и то предварително. Първият одит казва: липсват документи, за да се оценят кредити за 3.5 млрд. лв., задейства се планът „добра/лоша” банка с добри и лоши активи.

Аз бих ги нарекъл  "желани и нежелани" активи

като, разбира се, желаните активи щяха да са в лошата банка, за да бъдат обезценени. Щеше да си има виновен за "лошата" банка и спасители за "добрата". Според мен това беше сценарият за отварянето на банката на 22 юли 2014-а. Но този устрем бе спънат тогава. Такъв план не може да разчита на случайности и на случайни хора в него. Косвените жертви никой не ги брои, а те са много: вложители, облигационери, фирми, цялата БНБ и в частност "Банков надзор", КФН, ДАНС, бюджет и много други. И всичко това заради пари. А хората? Това може да се направи от хора, на които изобщо не им пука за другите. Е, струваше ли си?

- Как ще коментирате обвиненията, че за КТБ е характерна голямата концентрация на кредити?

- Големите експозиции се измерват към капитала. Но концентрационният риск, който е производен от големите експозиции, не е елемент от капиталовите изисквания. С други думи, регулаторен капитал за концентрационен риск не се изисква. Голямата експозиция не е механично сравнение с капитала на банката. Има техники за регулирането й, залегнали в нормативната уредба. Това е добре известно на професионалистите. Всички банки имат своите големи експозиции и собствени политики за управлението им. Специално за КТБ, да, тя беше банка с подчертана особеност в тази посока, произтичаща от бизнес модела й. Банката ежемесечно е докладвала индивидуални или групови експозиции над 10% от капитала, но никога не са надхвърляли лимита от 25% от капитала.

- Тези SPV-та, или дружества със специална инвестиционна цел изглеждат доста опасни. Всички ги сочат като основна причина за проблемите на банката?

- Нищо подобно. Това е световна практика и не е измислена у нас. В английската банкова система през 2014 г. са действали 1700 SPV-та. За сведение, Федералният резерв оперира някои дейности чрез 3 SPV-та. И у нас не е престъпление.

SPV-то е дружество, специално създадено

за да придобие определени финансови или материални активи. Те се създават с цел да се изолира финансовият риск и да не се излага цялата компания на риск. Когато банката участва като финансираща институция на SPV-то, се обезпечава с активите на придобитото дружество и съответно с дялове от самото SPV. По този начин се извършва контрол върху сделката, което е задължително в кредитния процес. По отношение на правната рамка погледнете Регламент 575/2013 чл.147 и чл.153.

- Има ли SPV-та сега в банките?

- Разбира се, че има. Цялото проектно финансиране се осъществява чрез SPV-та.

- Казват, че моделът на КТБ наблягал на инвестиционното банкиране...

- В България всички банки имат универсален лиценз. Каквото е написано в него, това могат да извършват. Въпрос на вътрешни правила и лимити е как ще бъдат структурирани активите на банките. И на пазарна стратегия. Това е елементарно. Как се управлява една банка е отговорност на нейното ръководство, респ. на собствениците.

- Какво мислите за сделката за 1 евро?

- Нищо. Не съм прочел и ред от официален документ, свързан с нея. Но си спомням за лятото на 2014 г., когато имаше план за спасяване на банката от страна на акционерите й и тази сума от 900 млн. евро се споменаваше. Може да е съвпадение. По този въпрос знаят повече в БНБ. Аз знам, че 2 млрд. лв. са си 2 млрд. лв. и колко добре би било да ги има при всяка ситуация, камо ли в тази.

- Обвиненията, че КТБ е давала прекомерно високи лихви по депозитите състоятелни ли са?

- Средната цена на ресурса през 2013-а в банката е бил 5.74 процента. Имало е депозитни продукти с по-висока лихва от порядъка на 7-8 процента. Те са били за по–дълги срокове, обичайно над една година и за по-крупни суми. Никой няма да плати 8% лихва за депозит от 1000 лв. с падеж  един месец. И това е обичайна практика. Всяка банка има своите специални продукти и клиенти. В последна сметка важен е нетният лихвен марж и да осигурява доход, който пък е източник за подкрепа на капитала. Нетният лихвен марж на КТБ преди драмата е около 1.5 процента.

- Как да се издирят парите на КТБ?

- А кой е казал, че пари липсват? Извършването на счетоводни операции на базата на консултантски договори съвсем не значи, че липсват пари. Но за проследяване на транзакции може да се започне от информационната система на банката и нещо важно и ново - системите за междубанкови разплащания в БНБ. Управление "Банково" има функцията на надзор на платежните системи. Всеки превод в страната или в чужбина, входящ или изходящ, минава оттам и се контролира.

Всекидневната ликвидност на всички банки

и на системата се наблюдава и контролира оттам. Дори "Банков надзор" няма тази информация. Оттам могат да се видят и конкретните причинители на ликвидната криза в банката.

- Има ли опасности пред банковата система?

- Вече не следя толкова отблизо нещата с банковия сектор, но да се повтори подобен сценарий като с КТБ перманентно е възможно. Банките са пълни с неработещи пари и това е опасно И то с пари от най-чувствителните източници, а именно граждани и фирми. Поддържането на свръхликвидност  заради страха от подобен удар е скъпо, а и няма много инструменти за това. Проблемът е, че икономиката изглежда и тази година ще е в застой. Знаете ли, че в момента 8-10 млд. лв. непрекъснато са извън банковата ни система? Други икономики оперират с тях. Доходоносните инвестиции са малко и не осигуряват желания доход. Не знам какво е нивото на необслужваните кредити сега, но мисля, че по отношение на капитала банките трябва да са устойчиви, защото успяхме да въведем изискванията на Директива 36 и Регламент 575 по отношение на капиталовите буфери през първата половина на 2014 година. За съжаление виждам и друг проблем. Той се корени в насаждането на мислене,

че банките с местни акционери са лоши  в сравнение с тези с чуждестранни акционери

Това е много опасно и, не дай боже, да се развива като тенденция. Няма различни правила за едните и за другите. А те са общоприетите европейски правила и това ги прави равнопоставени в бизнеса.

Друг риск е отново както през 2008-2011 г. гръцката политическа и финансова несигурност. Не бива да забравяме, че тези банки имат 25% пазарен дял.

- Коментирайте какво според Вас е състоянието на банковия надзор сега.

- Банковият надзор сега е в пълна разруха. Няма подуправител. Защо се бърза толкова много да бъда освободен? Какво промени това в "Банков надзор". Сам си отговорете. Нещо по-лошо, банките се страхуват от банковия надзор сега, тъй като не знаят как биха били оценявани в тази ситуация. Има опасност от прекален консерватизъм, подчинен на принципа "да си вържем гащите". А това не е обективно и ще причини вреди.

- Какво според Вас трябва да се направи с "Банков надзор", за да възвърне авторитета си?

- В общата функция на Централната банка функцията "Банков надзор" заема 80% като обществена значимост в условията на валутен борд. След като управителят и управителният съвет на БНБ заявиха, че нямат отговорности

по "Банков надзор", защо изобщо трябва да е в БНБ

При това положение аз бих действал хирургически. "Банков надзор" извън структурата на БНБ - по подобие на КФН и с пряк отчет пред Народното събрание, пълна смяна на ръководния персонал, срочни договори за всички служители, структурни промени, интензивна подмяна на кадрите. Вижте, ударът върху структурата, дейността и авторитета на "Банков надзор" е съкрушителен и трябва да се започне отново и начисто. За съжаление вредата не е причинена отвън.

- Все пак нали БНБ е независима институция?

- Само на книга. Независимост при вземане на решения най- ясно личи в условията на криза. Каква независимост има БНБ, когато няма никакви финансови инструменти да въздейства в критичен момент. Трябва да разчита на правителството и парламента. Това независимост ли е? Не. Но пък е удобно.

Интервюто е взето от сайта ГЛАСОВЕ

 

Какво трябва да знае потребителят за парите си?

Престъпна група фалира КТБ, Цацаров мълчи

На 17 юни БНБ пусна официално съобщение, в което се казва:

Иван Бакалов, журналист„…БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално.”
Поводът за това съобщение са започналите медийни атаки от вестниците на Пеевски срещу Корпоративна търговска банка. В резултат пред клоновете на банката се бяха наредили хора на опашка, които да си теглят парите.
Само три дни бяха нужни КТБ да рухне. Не три месеца, не месец, а три дни.
Главният прокурор Сотир ЦацаровНа 20 юни на обяд БНБ подстави КТБ под специален надзор. Шефът на БНБ Иван Искров обяви на пресконференция на обяд: "КТБ не е фалирала, всички операции са консервирани…” (каквото и да значи това). След три месеца банката щяла „да възстанови обслужването и извършването на операции”. Да, ама, след още 2 дни положението не изглежда толкова розово. Започнаха объркани и противоречиви съобщения как ще спасяват банката – ту като я национализират, ту като оставят акционерите да намерят капитали.

А само три дни по-рано БНБ съобщи, че „БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система” и няма нищо обезпокоително.
Въпросът е – щом с данните на БНБ стават такива фалити за три дни, какво е за другите банки? Имаме ли в действителност централна банка и тя въобще наясно ли е какво става в банковата система?
Финансистите знаят, че у нас има още поне 3 банки, които са в по-лошо състояние от КТБ.

Какво трябва да знае потребителят за парите си?

Иван Искров, шеф на БНБДа избягва банки, които дават най-високата лихва по депозити. Такива лихви са нереално високи и банката е рискова. Такива високи лихви, като в КТБ, дават още няколко банки, всеки може да провери кои са.

Въпрос на време е след КТБ да тръгнат и те.

Ставащото сега е начало на финансова криза, досега такава нямаше. Когато дойде ГЕРБ на власт, финансовият министър Дянков тръгна да се бори с рестрикции срещу финансова криза, каквато у нас още нямаше. Световната финансова криза у нас се отразяваше като свиване на износ, свиха се сделки с недвижими имоти вътре в страната, след това потреблението. А след мерките на Дянков започна много по-сериозна икономическата криза. Всеки го е усетил по джоба си. В бизнес средите са наясно колко бизнеси бяха спрени или напълно затворени, колко фирми са закрити.

Сега обаче идва и финансова криза.

Случката с КТБ ще повлече и други банки

Цветан Василев, бизнесменНакрая може да рухне валутният борд и да настъпи оздравителна инфлация. Да, инфлацията ще е оздравителна, защото някой трябва да плати сметката от фалирали банки.
Само в КТБ има към 5 млрд. депозити на физически лица. Не се знае точно колко. Но в отчета им за тримесечието общо депозитите са малко над 6 млрд. А фондът за гарантиране на влоговете е приблизително 2 млрд. лева. Тоест – той не може да покрие само депозитите в КТБ, какво остава, ако тръгнат и други банки.
В КТБ ще потънат държавни пари – сметки и депозити на най-големи държавни компании като АЕЦ „Козлодуй”, „Булгаргаз” и др. А парите на частни вложители по закон трябва да бъдат възстановени от държавата – влоговете до 100 хил. евро. Това означава, че чрез фалита на КТБ група хора извършват огромна кражба от държавата.

Група фирми, свързани с Пеевски, както обяви банкерът Василев, са спрели да си плащат кредитите към банката. Спрели са да плащат и кредитите за „Булгартабак”, съобщиха на пресконференция шефовете на КТБ.
Това е съпроводено с медийна атака срещу КТБ от вестниците на същият този Пеевски. Очевидно това е

организирана атака да се фалира банката

Какви са ползите? Който има да връща кредити на банката печели. Когато тя фалира, тези дългове може да се изкупят на 30-ина процента от реалната им стойност от фирми пак на същите хора, които са взели кредитите. Тоест, ако си взел 250 млн. кредит за да си купиш „Булгартабак”, като фалираш банката, ще си изкупиш дълга за 70-80 млн. И нека сега всеки си го представи, като умножи това по група фирми, а не само за един кредит.

Това може да се нарече Организирана престъпна група. Има го описано в Наказателния кодекс. Но няма прокуратура, която да го забележи, макар че ще й извади очите.
Делян Пеевски, депутат от ДПСНа прокуратурата вече й викат цацаратура. Бившият вътрешен министър Цветанов обвини на няколко пъти Цацаров, че е близък с Пеевски и изпълнява негови поръчки. Дали е така няма доказателства, но прокуратурата наистина върши работи в услуга на Пеевски. Арестува хора, които обвини в заговор за убийство на Пеевски. Съдът ги пусна, защото няма доказателства.
Прокуратурата започна разследване срещу зам.-шеф на БНБ, който е обвинен, че не прави проверки в КТБ – по сигнали. А тези сигнали са срещу Цветан Василев и идват очевидно от същите среди, от които са медийните атаки срещу банката.

На този фон мълчанието на прокуратурата по повод скандалните публикации в Австрия, че банкерът Василев е заплашен с убийство, е дребна подробност.

България потъва освен в политическа и във финансова криза, съзнателно предизвикана, при пълно съдействие на прокуратура, БНБ и медии, които лежерно се забавляват с борбата между Пеевски и Василев.

 
Начало Предишна 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla