Tag:бнт

Здравният министър Петър Москов дава пресконференция за ваксините, в която говори на границата на лъжатаАгенти на ДАНС влязоха в БНТ на 23 декември 2015 г. и взеха неизлъченото журналистическо разследване за ваксините на журналистката Валя Ахчиева. Това е станало със специално писмо на шефа на родното ФБР Димитър Георгиев до Изпълнителния директор на телевизията Вяра Анкова, научи Фрог нюз от прокуратурата.
Публикация в сайта ГЛАСОВЕ

Тези действия са били направени по искане на Върховна касационна прокуратура, която започна да разплита истината за скандалните ваксини. Фрог нюз първи алармира, за това, че у нас са пристигнали като дарение от Турция 100 000 ваксини срещу хепатит В -„Еувакс”, в които има недопустимо голямо количество живак. Журналистката Валя Ахчиева направи разследване за начина, по който са внесени у нас други 100 000 дози от петвалентната ваксина „Пентаксим”, дошли също като дарение от Турция, заедно с „Еувакс”. Първата част от него беше излъчена по БНТ преди около месец. Служителите на ДАНС са взели днес втората част, която трябваше да бъде излъчена на 17 декември т. г. Тя касае вече износа на БЦЖ ваксини срещу туберкулоза от България за Турция, също дарение от МЗ на България към МЗ на Турция.

От БНТ се оправдаха, че „Открито” с Валя Ахчиева е било свалено заради друго предаване -"БНТ Такси в Европа", посветено на актуалната по същото време съдебна реформа и борбата с корупцията. От прокуратурата съобщиха, че журналистката веднага е подала сигнал до тях с фактите, които е разкрила, за да защити петимата свидетели в разследването си. Те са служители в държавната фирма „Бул Био”, която е под шапката на здравното министерство. Те са свидетелствали за съставяне на неистински документ във фирмата. След като разследването не беше излъчено, хората попаднали в рискова ситуация. Във фирмата започнали да ги притискат и да ги заплашват, научи Фрог от прокуратурата. За да секне по-нататъшният натиск върху хората, Ахчиева подала сигнал до прокуратурата. Зам. главният прокурор Ася Петрова е предала случая на ВКП. Часове след подадения сигнал е образувана прокурорска преписка в „Първи отдел” на ВКП, който се занимава с корупция по високите етажи на властта. Наблюдаващият прокурор е разпоредил петимата свидетели от разследването да бъдат незабавно разпитани. Те вече са дали показания. Наредено е да се изискат и записите от БНТ, за да послужат за установяване на истината. Държавните обвинители са си поставили задача да разберат дали има злоупотреба с власт в МЗ, след като под натиск управителят на фирмата „Бул Био” д-р Димитров е бил принуден да подпише договор за дарение. Той се изразява в това, че „Бул Био” дава половин милион лева на МЗ за 5 млн. ваксини, които България дарява на Турция. Прокуратурата трябва да установи има ли документно престъпление съставяне на неистински документ, с който вече е заминала една партида от ваксините за южната ни съседка, излагайки на риск новородените бебета там.

Както ви информирахме, Фрог алармира прокуратурата и ДАНС за вноса на скандалната ваксина „Еувакс” веднага след като публикува разследването си. По сигнала на медията ни във Върховна административна прокуратура веднага започна проверка. Вчера обаче по преценка на ВКП материалите по сигнала на Фрог са били изискани и приобщени към останалите, касаещи петвалентната ваксина „Пентаксим” и тази срещу туберкулоза, станали предмет на разследването на Валя Ахчиева. Магистратите от ВКП са преценили, че материалите по вноса и износа на ваксините трябва да се обединят, за да се стигне до обективната истина.

Многократните опити на екипа ни да се доберем до здравния министър Петър Москов, за да го попитаме за ваксините, удариха на камък. Преди ден в сайта „Клуб Z” Москов реши да даде своята гледна точка чрез писмо. В него се казва, че скандалът с имунизациите е политическа атака, както и че ваксината "Еувакс" е безопасна и не е предназначена за имунизационния календар в България. Всички документи, с които разполагаме и публикувахме, сочат точно обратното. Фрог ще продължи да ви информира за разследването на прокуратурата за вноса и износа на ваксините.

 
Валя Ахчиева, журналист от БНТБългарската национална телевизия няма да излъчи разследване на Валя Ахчиева за ваксините, които Министерството на здравеопазването дари на Турция.
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ

Разследването трябваше да се излъчи в 21 часа в четвъртък, но вместо това в 20.50 часа беше излъчен игрален филм, а веднага след това - в 22.30 часа, "БНТ такси" с тема съдебната реформа.

Именно с обяснението, че темата е ексклузивна и трябва да се излъчи възможно най-скоро, предаването "Открито" на Валя Ахчиева няма да бъде излъчено.

В четвъртък трябва да бъде излъчена втората част на разследване за нарушения при получаването на ваксините, които правителството ни размени с Турция - България получи дарение от 100 000 броя от 5-валентната ваксина "Пентаксим" и дари на Турция 5 млн. броя ваксини БЦЖ. Документът за това е подписан на 16 юни тази година.

В първата част на разследването Ахчиева разкрива няколко съществени нарушения, които доказват, че внесените от Турция ваксини нямат разрешение за употреба в България, тъй като не са преминали проверка по европейските стандарти. Такова разрешение има само един от компонентните на 5-валентната ваксина.

Не е спазена и нито една процедура, по която ваксините могат законно да бъдат получени от българската страна. Ваксините са получени от Министерството на здравеопазването като дарение от Министерството на здравеопазването на Турция, макар че по закон дарение може да се получи само през БЧК или ако се подпише допълнително споразумение за получаване на лекарство от страна извън Европейския съюз.

Изпълнителната агенция за лекарствата също не е разрешила получаването на ваксината "Пентаксим". Агенцията е уведомила министерството, че няма възражения за вноса само на компонента, който притежава сертификат от европейска лаборатория.

Втората част на разследването на Ахчиева пък е за ваксините, които даряваме на Турция - 5 млн. дози БЦЖ.

Въпреки че документът за размяната на ваксини е подписан в средата на юни, още на 13 май на производителя на ваксината "Бул Био НЦЗПБ" ЕООД, който е под шапката на Министерството на здравеопазването, е наредено да произведе 4,2 млн. бройки от имунизацията, като е обяснено, че те са необходими за нуждите на България.

На 28 май обаче Министерският съвет приема предложението на здравния министър Петър Москов за даряване на Турция на 5 млн. дози от ваксината.

Във втората част на разследването изнасям притеснителни данни за това как точно е станало дарението, в това число и че има извършено престъпление - има фалшификация на документ, а директорът на "Бул Био" Любомир Димитров е подписал под натиск документа за дарението, разказа пред OFFNews Валя Ахчиева.

Разследването е направено по информация на източници от "Бул Био", а в предаването е включено и интервю със здравния министър Петър Москов.

Обяснението, което Ахчиева получава от БНТ, е само, че предаването няма да се излъчи, тъй като темата за съдебната реформа трябва да се излъчи спешно. Нова дата за излъчване на разследването не е посочена.

С неизлъчването или забавянето на този материал се излагат на риск служителите от "Бул Био". Те могат да бъдат притиснати или уплашени. Има риск от това да бъдат смачкани свидетелите, хората, помогнали да се разкрие истината, които трябва да бъдат защитени, каза още Валя Ахчиева.

След като е толкова важно да се излъчи предаването за съдебната реформа, защо не го излъчат още днес, когато бяха приети промените в Конституцията, чуди се тя.

Поискахме коментар и от БНТ. Не успяхме да се свържем с директора на БНТ Вяра Анкова, но зададохме въпросите си на дирекцията за връзки с обществеността.

Ето какво ни отговориха оттам:

"Открито с Валя Ахчиева" не е свалено. Заради силния обществен интерес и актуалността на темата за съдебната реформа, БНТ ще излъчи утре вечерта от 22:30 часа премиерно първия епизод от БНТ Такси в Европа. Предаването е свързано с актуалната ситуация в България и разглежда въпросите за съдебната реформа и борбата с корупцията. В него зрителите ще видят и интервю с еврокомисаря по правосъдието Вера Юрова, в което тя говори за очакванията от съдебната реформа и в България. Проектът БНТ Такси в Европа се реализира по проекта FACE EP на Европейския парламент. Предаването „Открито с Валя Ахчиева” ще бъде излъчено през м. януари, веднага след края на празничната програма.

Статията е публикувана на адрес: http://offnews.bg/news/Medii_73/BNT-spria-predavaneto-na-Valia-Ahchieva-s-razsledvaneto-za-vaksinite_608644.html

 

Щом той е премиер – хората в правителството са добри. Това е логиката на министър-председателя Бойко Борисов, изложена в разговора в студиото на „Дарик радио” на 13 петък сутринта.

„Просто ние имаме променен имидж като държава. И нека да стиснем зъби да мине тази криза. Представете си да беше това правителство във времето на излишъците. Аз щях да я залея с асфалт тази държава. И въпреки всичко ще го направим. Въпреки всичко ще го направим!” … каза още Борисов.

„Догодина ние трябва да сме в Шенген!” – постави целта на кабинета Борисов.

Какво каза премиерът за властта, бъдещето и управлението на държавата?

Какво каза за здравеопазването премиерът Борисов:

„Ако искат да стачкуват – да стачкуват, ако искат да ни свалят – да ни свалят...

45 процента повече пари сме дали за здравеопазване.

500 000 са се увеличили болните...”

{edocs}borisov-bnt-2.doc,600,400,link{/edocs}

Преди пет седмици, големият икономист, проф. Димитър Иванов от Лондон пусна с група икономисти тревожно писмо, наречено:

Опасното продължаване на икономическата криза и рисковете и предизвикателствата пред които е изправена финансовата и банковата система на България

6 Юли 2010 г.

Кабинет на

Президента на Република България

ТУК

ПИСМО

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -

Г-н Георги ПЪРВАНОВ

Относно: Опасното продължаване на икономическата криза и рисковете

и предизвикателствата пред които е изправена финансовата и

банковата система на България

 

Уважаеми Г-н Президент,

Обръщаме се с тревога към Вас, тъй като никога досега социално- икономическата и финансова ситуация на нашата страна не е била толкова катастрофално опасна, колкото днес. Опасният ход на този процес се виждаше от години и за това предупреждавахме в статии, анализи, доклади и интервюта. Предупреждаваха и много други външни и вътрешни анализатори. Самият Вие, разбирайки идващият колапс на българската икономика поехте инициативата и на няколко пъти организирахте национални дебати с експерти, с икономисти, финансисти, стопански дейци. Но, от последния национален форум, посветен на темата "България - накъде след кризата" през януари 2010 г. изминаха вече над 6 месеца, но нищо от страна на изпълнителната власт не се случи.

България продължава да върви надолу. Към последните двадесет сложни, противоречиви, "илюзионистки" години, разцепили страната на две Българии, днес се е прибавила и кризата, и всичко това, тежката реалност пред милиони български граждани просто няма как да не сложи край на институционалните алибита; край на фалшивите идеологически "фактури" и програми.

Дошло е крайно време, на този разпад да бъде сложен край; да бъде спасена икономиката на страната; да бъде конструиран един нов икономически и социален модел; да бъде осигурено бъдещето на децата на България.

Целият свят, лидерите на всички страни са в търсене на фундаментални решения за своите икономики и за бъдещето на своите народи. Само ние стоим и оглеждаме собствената си сянка. На срещата на Г-20 в Торонто преди седмица, световните лидери се обединиха около идеите да възвърнат устойчивостта на публичните финанси в средносрочен период и да продължат работата по финансовото и

икономическо възстановяване на своите икономики и по необходимите регулативни реформи. Както знаете, всички потвърдиха своята воля да подпомогнат максимално стимулирането на един устойчив и силен икономически растеж.

Всичко това няма как да не поставя остро въпроса за съдбата на България, за състоянието и бъдещето на българската икономика и социална система, за ролята на България както в новия геополитически хаос, така и в един свят комплексно интегриран, в една взаимнозависима световна икономика, в която се обменят, експортират и проникват както най-доброто, така и най-лошото.

Не можем да избягаме от отговорите на тези въпроси. Не можем да останем един изолиран, но и непрекъснато смаляващ се остров на опасното безгрижие.

Няма как да си затворим очите за това, че днес в 2010 г. България не разполага нито с компетентна изпълнителна власт и администрация, нито с ефективна система за вземане на публични, обществени и държавни решения, нито с една истински правова Държава, нито с конкурентна икономика.

Всичко това са абсолютно необходими условия, за да можем да се адаптираме успешно към новите и опасни геополитически размествания, към икономическите шокове и към един нов, много по-рисков свят, т.е. - към всичко това, което поне засега през първите десет години композира травмата на 21-я век. Импровизацията в действията на правителството по отношение на противодействието на икономическата криза и цялостната ни икономическа и финансова политика създава впечатлението, че управляващите не са способни да се справят с тези най-трудни предизвикателства стоящи пред България. А именно във времена като сега, доверието в потенцията на институциите е същностно важно. За огромно разочарование, във възможно най-трудния и драматичен следвоенен период за България, ние се оказахме с правителство и политическа система неспособни да вземат дългосрочни и фундаментални решения, отнасящи се до развитието на страната.

Уважаеми Г-н Президент,

Вие знаете много добре, че България се намира в третата година на една невиждана по своята сила, мащаби и дълбочина икономическа и финансова криза. Криза световна, но и криза вътрешна, наша собствена; подготвена, "сготвена" и поднесена на българските граждани от страна на серия български правителства управлявали страната по един некадърен, безотговорен начин.

Днес, с една безработица наближаваща 10%, с един бюджетен дефицит от минимум 5%, без конкурентни производства и сектори, и с една огромна, бихме казали рекордна задлъжнялост на публичния сектор, на частния сектор (фирмена и междуфирмена) и на сектора на домакинствата, икономиката на България е тотално обезкървена и ние се намираме в състояние да ипотекираме още повече бъдещето на нашите деца.

Изправен пред тази мрачна картина, както Вие, така и всеки български гражданин би очаквал, политиците, правителството и ковачите на икономическата политика да разберат, че не са направили достатъчно, за да стимулират икономическото възстановяване. Но не: през последните месеци сме само свидетели на розови обещания и ортодоксална бюджетна политика, отдавна отречена, както от историята и грешките направени през 30-те години на миналия век, така и от икономическите учебници.

Нищо не беше направено реално, за да се подобри качеството на българското образование. Нищо не беше направено за болниците и за болничните заведения, където опашките от болни продължават. Нищо не беше направено, за да се освободят фирмите, които днес затварят своят бизнес в едно вече силно обезпокояващо темпо. Нищо не беше направено за българските граждани, за да им се възвърне вкусът към труда и към предприемачеството, а на чуждите инвеститори - желанието да инвестират в България. Нищо не беше направено за тези вече може би над 1 милион български граждани, които са изключени от света на труда, от прогреса на цивилизацията, от радостите на живота. Нищо не беше направено, за да се постави Държавата на своето място, за да се спре преследването и заплашването на хората, и тя и нейните институции да започнат коректното изпълнение на своите конституционни и официални държавни функции, без да се занимават с това, което не би следвало да ги интересува.

С огромно разочарование, искаме да споделим, че както с мерките приложени от предишното правителство, така и сега, освен популистката реторика и очевидната икономическа некомпетентност, нищо ефективно и реално не бе направено, за да може скоростта и тежестта на ударите на кризата да бъдат намалени.

Държим категорично да отбележим, че последните данни на Националния Статистически Институт не поддържат тезата на правителството за умерено и бавно възстановяване на икономическата активност у нас.

Картината става ясна от следните показатели:

Растеж на БВП. Според данните на НСИ в раздела "Ключови Показатели за България - последна актуализация към 30 юни 2010 г." БВП за първото тримесечие на 2010 г. бележи негативен ръст спрямо същия показател за първото тримесечие на 2009 г. Даже, за да бъде "повишен" ръстът на БВП, националната статистика на два пъти калкулира работещите в сферата на държавната администрация - веднъж като включени в "общите държавни разходи" и втори път като ги добавя към "общия личен доход". Нещо много по-важно, възможните "мотори" на икономическия растеж са загаснали, а правителството не може да идентифицира, нито да задвижи нови такива източници. Не се вижда също така откъде ще се появи и една по-голяма покупателна способност, която да задвижи търсенето и респ. растежа - на фона на сегашната политика на замразяване на доходите. Ако тази ситуация продължава, то за следващите минимум 3-5 години даже и ситуацията в световната икономика да се подобри малко, то България ще бъде обречена на анемичен икономически растеж, причиняващ огромни икономически трудности и социални страдания на милиони българи. Този въпрос - се нуждае от изключително сериозен анализ.

Негативен е и ръстът на един друг показател, който характеризира силата на потребителското търсене: "продажбите в търговията на дребно". Високата и увеличаваща се безработица, замразеният ръст на доходите, намаленото с над 30%

благосъстояние на домакинствата и скъпият кредит - продължават да играят силно депресираща роля върху потребителското търсене.

Брутообразуването в основен капитал през първото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на предходната година намалява в реално изражение с 14.9%.

Безработицата се е увеличила твърде много на годишна база (с близо над 3.9 пункта към края на месец май 2010 г.). Значително и твърде тревожно е и намаляването през същия период в сравнение с 2009 г. на броят на заетите лица - с над 255,000, а на коефициентът на заетост с над 3.4 пункта. Някои анализатори твърдят, че безработицата отразява закъснели структурни промени в икономиката ни или други фактори, не поддаващи се на лесна корекция. Нашето мнение, е, че високата безработица и особено намаляването на броя на заетите у нас е фундаментална причина от факта, че икономиката ни произвежда драматично под своя капацитет.

За разлика от редица неточни оценки, продължава спадът на темпа на годишния прираст на кредитите на нефинансовите предприятия и домакинствата в сравнение с 2009 г.

Пак според официалните данни на националната статистика, днес в 2010 г. произведеният БВП на човек от населението в щатски долари е 1,316.00 долара, което е по- малко от същата величина през декември 1989 г., която бе 1,675.00 щатски долара БВП на човек.

Няма никакви стабилизирани индикатори за устойчиво възстановяване на икономиката ни, вътрешно-икономическият живот почти е замрял, перспективите за намаляване на безработицата и за увеличаване на заетостта са изключително малки. Финансовите условия в страната продължават да бъдат изключително слаб, бихме казали вече отсъстващ фактор за стимулиране на икономически растеж.

Малкият и слаб капиталов пазар у нас поради огромната крехкост на цените на акции е замрял продължително. Възможните инвеститори - външни и вътрешни са все по-негативно настроени да осигурят фондове за едни по-сериозни дългосрочни проекти, тъй като са несигурни в траекторията на българското икономическо развитие. Отлагат се вече и по-малки средносрочни и краткосрочни инвестиционни проекти. Основната част от даже така наречения "голям" български бизнес изпитват огромни сътресения на бизнеса, затварят се производства и се замразяват фирми, както и вече започна тревожно да се наблюдава процес на "бягство" на капитал от страната.

Нашето мнение, е че това поведение в икономически и финансов план, за съжаление отговаря на факта, че както бизнесът, така и секторът на българските домакинства, поради своята огромна задлъжнялост (междуфирмена и лична) не са позиционирани, за да могат на фона на вакуум на активна антикризисна икономическа политика - да подпомогнат икономическото възстановяване. Този проблем сам по себе си има нужда от сериозна професионална дискусия.

Идеите, мерките и усилията да бъде възпряна икономическата криза и намалени щетите нанасяни от нея засега са посредствени, конфликтни и повърхностни. Пътят на всяка една икономика след криза; на всяка една социална система, зависи най-вече от това дали едно ново равновесие между пазар, публичен сектор и участници в икономиката може да се установи, за да може процесът на финансово и социално

лекуване да бъде поддържан съобразно възприетата терапия и процедура; както и дали поставената диагноза и предписаната терапия са действително правилните.

Такава ситуация днес в страната липсва.

Нещо повече, със засилването на кризата се засилва и политическото напрежение, взаимните обвинения, институционалните и политическите скандали и гражданските протести. Обществото е в остър конфликт.

Предложените от изпълнителната власт два пакета от антикризисни мерки засега не изиграха никаква възпираща кризата роля. Не бяха, и продължават да не са решени, а някъде са даже недокоснати такива ключови въпроси на българския тип криза, а именно, че имаме: криза на задлъжнялостта; на свръхкредитирането, и на платежоспособността. Поради тази неясна за управляващите философия на разбирането на за българския характер на кризата, не става ясно как, чрез прилагане на предложените два комплекса от мерки - ще се стигне до основното: да се стимулира способността на свръх задлъжнялата ни реална вътрешна икономика да заработи отново?

По този въпрос правителството мълчи.

Нещо повече, то очевидно не разбира (видно по характера и типа предписани мерки), че в основата на българската икономическа криза - е криза на микроикономиката, на реалния сектор, и от тази криза на микроикономиката - след минимум три години люшкания в икономическата политика - днес вече достигаме до криза в макроикономиката на страната, във финансовата система, в системата на кредитиране; криза на растежа и на заетостта. И че, лечението трябва да започне от сферата на микроикономиката, защото макроикономиката следва микроикономиката.

Очевидното намерение на изпълнителната власт да фокусира своето внимание върху политиката на икономии и затягане нa коланите и да всява страх от възможна инфлация на фона на едни исторически (след 2000 г.) неравноправни равнища на безработица и заетост - не само не носи никакъв успех.

Замразяването на заплати, на социални услуги, свиването на разходите за образование, фундаментални и научно-приложни изследвания, за култура и за същностни публични услуги - ускорява и засилва ударите на кризата, тласка по-бързо към фалити и закривания на производства и бизнеси, редуцира заетостта, започва да стимулира отливът на капитал от страната. Засилва се вероятността от повторение на рецесията особено в идващия след лятото период, а временните "изригвания" на някои икономически показатели като експорт и темп на растежа на БВП не са нищо друго освен нормални протуберанси на една изключително крехка, отслабнала и гърчеща се болна икономика.

Искаме да подчертаем, че тези временни "изригвания" се дължат на повишения към април 2010 г. в сравнение с първото тримесечие на 2009 г. средно с над 5.7% индекс на цените на производител. В редица отрасли, като добивна промишленост, преработваща, химическа и др. това повишение е между 9 и 24%.

Така, че в това се "крие" ентуасиазмът на финансовия министър за повишения износ на стоки. Налице е фактически спад на износа, който спад, финансовия министър

"третира" като повишение заради ценовия фактор. Търговското ни салдо продължава да е отрицателно и по този начин да влияе негативно върху платежоспособността на икономиката ни.

Кризата в реалната икономика засилва своите удари спрямо стандарта на живот и покупателната способност на българските граждани и техните домакинства.

Според последните актуализирани данни на НСИ в частта за Общ Доход на домакинствата по източници на доходи за първото тримесечие на 2009 и 2010 г., ясно се вижда откроената тенденция за все по-нарастващ дял сред източниците на общ доход на българските домакинства на такива елементи, като: "обезщетения за безработни" - които нарастват в структурата на дохода; "социални помощи"; "регулярни трансфери от други домакинства" и др, които свидетелстват за силното отслабване на покупателната способност на българските граждани.

Силно манипулирана е и информацията за повишения доход на българина през последните 5-6 години. Даже и официалните данни на Националния Статистически Институт трудно могат да скрият фактът, че при изчисляването на т.нареченият Лаекен индикатор на бедността, увеличеният медианен разполагаем доход средно на месец между 2004 г. и декември 2009 г. от 237.03 лв. на 384.37 лв. с над 80 % - е плод на увеличения за същия период индекс на потребителските цени (респ. инфлацията) с 140.9%, което е коригирало в известен план заплати и пенсии. Реалното увеличение на медианно разполагаемия доход към края на 2009 г. на база 2004 г. всъщност е не повече от 19.3 процента. Днес, в условията на криза, поради фактът, че много работни места са се превърнали във временни, може да се каже, че медианният разполагаем доход пада още надолу. Като вземем предвид и идващите повишения на цените на енергийните ресурси, топливо, ток, бензин и др. то можем да си представим реалната доходна средна картина в страната.

Изключително объркани са целите и значението на икономическата и фискалната политика на правителството, ако въобще може да се говори за консистентно поведение и реализация на мерки, които формират дефиницията за категорията политика.

Не е въобще ясно каква е връзката между усилията да се балансира бюджетът и целите на развитието на публичния сектор?

Как балансирането на бюджета и свиването на разходите ще помогне да се постигне по-висока заетост и по-малка безработица?

Как свиването на разходите - ще стимулира растежа?

Как ще се предпазим по този начин от бъдещи рецесии?

Отговорите на тази въпроси, ако ги потърсим в действията на изпълнителната власт - не могат да са в интерес на развитието и обновяването на България. Напротив, ние смятаме, че опитите да се балансира бюджетът особено при сегашната ситуация на силно депресирано търсене ще доведат до още по- голямо редуциране на стопанската активност за следващите минимум две до три години, ще засилят безработицата и ще разрушат още повече нашия производствен капацитет.

Ако продължи следването на една политика на свиване на разходите, която без съмнение ще остави незахранени производствените мощности в икономиката ни, резултатът ще бъде свиване и разрушаване на този производствен капацитет и загуба на реален, а не само на финансов капитал. И нека да напомним, това сега се случва на фона на един период от най-малко 15-17 години държавно неглижиране на българската индустрия и липса на дългосрочна политика на стимулиране и развитие на тази индустрия.

Колкото се намалява повече производствения ни капацитет, толкова намаляват и възможностите на държавата чрез публичните разходи да подхрани агрегираното търсене без да надхвърли лимита на разходи, зад който би била причинена една по-висока инфлация.

Г-н Президент,

разбирате, че подобна политика не може да бъде наречена устойчива.

Нещо повече, политиката на силно свиване на разходите - в условията на рецесия и депресирано търсене - е фискално безотговорна и особено опасна, тъй като тя не само редуцира в комплексен план фискалната устойчивост, но и също пречи на постигането на по-голяма заетост, както и на редица други национални обществени цели.

Всички те - като реформата в образованието; обновяването и развитието на модерна инфраструктура; създаването на алтернативни енергийни източници, осъществяване на реформата в здравеопазването, защитата на нашата природна среда, модернизацията на българската армия и сферата на националната сигурност, и много други национални публични цели, изискват без съмнение по-големи държавни разходи, за да бъдат реализирани. Закъсняла в своето социално- икономическо развитие България; с най-нисък стандарт на живота сред другите страни-членки на ЕС - няма право да копира и използва икономически политики на свиване на разходите, характерни за много по-богати и развити икономики. Те стигат до необходимостта от политика на строга фискална дисциплина и рязане на редица публични и социални разходи - след десетилетия прилагана политика на welfare; на повишаване на благоденствието на своите граждани. За съжаление, това не може да се каже за България.

Необходимо е да се търси друго, нетрадиционно решение. Икономическите трендове - фискални, търговски, регулативни, монетарни - никога не се обръщат, докато предимство се дава на незабавните проблеми пред значимите дългосрочни проблеми.

Ние сме убедени, че на структурата и възможностите за растеж на икономиката следва да се отдаде първостепенно значение.

Критично важно е да бъде разбрано, че изборът на момент, както и скоростта и силата на консолидация на публичните финанси и сметки трябва да следва нуждите на глобалната икономика; да е съобразена с възможностите и слабостите на търсенето от страна на частния сектор и сектора на домакинствата; да е в унисон с националните особености на икономиката ни. Така че, намирането на рационален баланс между политиката на свиване на разходите и политиката на стимулиране на растежа - особено в публичния сектор, трябва да бъде много точно и внимателно преценено.

Държим да отбележим с възможно най-голяма прецизност и разбиране на изключителната политическа чувствителност към този въпрос, че валутният борд точно в този период, както и на фона на европейската дългова и валутна криза, създава

големи проблеми пред възможната антикризисна политика, която България би следвало да реализира. В момента, при действието на валутния борд, България по същество не се различава от ситуацията в която изпаднаха редица страни-членки на еврозоната, като Гърция, Испания, Португалия, Италия, Ирландия и др. суверенни икономики с несуверенна валута.

Поради тази причина - със завързани ръце и с пълна невъзможност да отразят кризисните и неравновесни процеси и дебаланси в световната, в европейската и в техните собствени икономики. Валутният Борд прави така, че левът като национална валута, но фиксиран по стойност и с редица условия към еврото - всъщност не е суверенна валута, с която ние да разполагаме и да действаме съобразно модерната теория на парите.

При една гъвкава система на обменен курс на българския лев, и когато държавните разходи надхвърлят приходите, възможният дефицит няма нужда да бъде редуциран само и единствено чрез увеличаване на данъчните постъпления, свиване на разходите и чрез заеми; т.е. само и единствено - чрез по-нататъшно обедняване на икономиката и нейните граждани. След като суверенната парична единица на страната не е обвързана с някакъв фиксиран курс или златен стандарт, парите необходими за държавни разходи зависят изцяло от икономическата политика на правителството и Централната Банка. Едно суверенно правителство разполагащо със суверенна валута (а не както в случая с еврозоната или при страните възприели фиксирани курсове - валутни бордове) е винаги платежоспособно (освен, ако не реши по политически причини да не е). Този въпрос, пак подчертаваме, въпреки неговата "свещенна имунност" заслужава най-малкото да бъде дискутиран между сериозни експерти и то без никакви политически и популистки емоции.

Един положителен, силен и устойчив темп на икономически растеж може да се формира само върху основата на балансирано външно и вътрешно търсене. За съжаление, значими слабости продължават да съществуват в икономиките на нашите традиционни търговски партньори от ЕС, и от други търговски зони, с които имаме развити икономически взаимоотношения. В този смисъл, трудно можем в един период на 1-2 години да очакваме тласък от тази посока.

Продължава и даже се засилва несигурността по отношение стабилността на българската банкова система; транспарентността на банковите баланси; засилва се делът на т.нар. "лоши", необслужвани заеми, които при потребителските кредити вече надхвърлят 15%; при жилищните 13.5%, а при лизинговите надхвърлят 19% от всички раздадени кредити. Държим да подчертаем, че това са равнища непознати например при американската банкова криза, където равнищата на необслужвани кредити почти не надхвърли 6-6.5%.

За да се разбере в каква реално ситуация е днес българската банкова система и накъде ще върви в краткосрочен и в средносрочен план, ние смятаме, че четири условия следва да се анализират и проконтролират, с оглед на това да се определи жизнеспособността на българската банкова система да участва активно във възстановяването на икономиката ни и да подкрепя този процес:

Първо, Както в развитите икономики по света и в Европа, така и у нас, реалната кондиция на банковата система ще може в действителност да повлияе на капацитета за заемане. Заради това е необходимо да се проведе национален здравословен тест

(по списък от критерии) на всички банки в страната. Както Ви е известно, подобна процедура бе проведена в САЩ, и в Европа, където резултатите ще излязат до края на юли т.г.

Второ, България закъснява с подобряването на банковата и финансова регулативна обкръжава среда, съгласно предписанията на Г-20, и на ЕС. В почти всички страни, в които се намират централите на банките - майки представени у нас, вече функционират нови изключително строги регулативни механизми. В този смисъл - е налице конфликт между регулативната банкова среда у нас и регулативните механизми, на които се подчиняват банките-майки. Така или иначе, новият регулативен механизъм и среда, които ще бъдат създадени ще повлияят едновременно върху капацитета и доверието на банките да кредитират бизнеса и потребителите.

Трето, финансовото състояние на заемополучателите ще предопредели техния капацитет да извършват своите разплащания по поетите задължения, както и техния апетит за увеличаване на съществуващия и тежащия им дълг. Според това условие, ситуацията у нас изглежда твърде тежка.

Налице е вече драматично огромна междуфирмена задлъжнялост, която заедно със задълженията на нефинансови организации и домакинства надхвърля вече по наши собствени изчисления 139-140 % от БВП на страната и то по най-оптимистични данни. Тази огромна задлъжнялост тежи като воденичен камък над възможностите ни за икономическо развитие, а динамиката и структурата на този дълг стават вече действително неустойчиви.

Даже гледайки само на данните от официалната статистика, не е трудно да се види един сравнително реалистичен сценарий при който потребителското търсене ще продължи да бъде депресирано още доста дълго време. Както подчертахме и по- горе, чистото благосъстояние на българските домакинства за трите години на кризата се срина с над 30%. При 15 % - официални "лоши" заеми, очевидно е, че минимум 25 % от всички дължащи жилищни кредити се намират под "водата" по отношение на пропорцията между сегашната девалвирана стойност на техните жилища и сумата на взетите заеми. Още много са изправени пред редуциране на техните доходи. Нека да не забравяме, че освен официалната пълна безработица, имаме една група от около минимум 6.5% от всички заети, които са на само ограничен половин работен ден. В този смисъл, и на фона на високите лихви по взетите заеми, делът по обслужването на жилищните и потребителските кредити в общия доход на домакинствата нараства.

И, четвърто, силата на икономиката и темпът на нейното възстановяване ще повлияе върху способността да се дават кредити, както и върху желанието да се вземат такива.

Когато говорим за слабостите на банковата ни система, бихме искали да обърнем максимално внимание върху следните очевидни слабости, които сега доминират:

Висок лихвен риск

След въвеждането на Закона за потребителският кредит банките вече могат едностранно да променят размера и начина на изчисляване на лихвените условия по отпуснатите от тях кредити, т.нар. „референтен лихвен процент", който поставя клиентите в клопка и в пълна зависимост от банката. Плаващите лихви увеличават

лихвените рискове и утежняват както кредитните портфейли на банките, така и финансовото положение на длъжника. Страхът в мениджърите на българските банки от закриване на техните клонове от страна на банките - майки е огромен и той също играе роля за поддържането на високите лихвени проценти. Новият регулативен механизъм, който следва да се формира трябва да отстрани тази очевидна несправедливост и риск към двете страни.

Ръст на „лошите кредити"

Както отбелязахме по-горе, техният размер вече надхвърля 15%-16% от общия размер на раздадените кредити. Ръстът на тези кредити само за година е над 200%. Този ръст основно се дължи на влошената платежоспособност на клиентите, но и на силното спадане на цените на активите, били те недвижими имоти, земя, жилища или бизнеси. Тенденцията е към още по-голямо увеличаване като по прогнозни данни на БНБ през втората половина на 2010 г. ще бъде регистриран пик на необслужваните кредити като е възможно да се премине и критичната психологическа граница от 18-19%.

Друга причина е фактът, че от м. март БНБ промени методиката за класифициране на заемите, вкл. и лошите кредити. До края на февруари за необслужвани се считаха заемите, които не са погасявани над 3 месеца. От месец март за такива се считат заемите с просрочие над 6 месеца. С други думи, статистиката все още не отразява промяната и картината изглежда доста по- благоприятна от всъщност реалната, т.е. необслужваните заеми са в пъти повече от това, което се изнася като статистически данни.

Най-рано след юли 2010 г. ще може да се даде по-точна преценка, но дори и при сегашните нива тенденцията е тревожна, защото поставя вече под сериозен риск кредитните портфейли на банките! Става дума за това, че даже банките да "компенсират" така наречените "лоши" заеми с "прибиране" на заложено имущество, цените на тези активи-имущество са вече с над 33- 35% по-долу, от това, което банките са оценили при отпускането на кредита. С други думи - загубите от "лошите" кредити няма и не могат да бъдат компенсирани.

От друга страна, не е пресилено да се твърди, че „лошите кредити" са законен начин за източване на търговските банки!

Усъвършенстването на регулативната рамка и механизъм в банковата ни система следва да въведе много по-стриктен контрол и критерии на раздаване на кредити.

Пренасочване на паричните ресурси към банките - майки

Пренасочването се прави, заобикаляйки правилата и лицензионните режими на БНБ. В условията на ликвидна криза в Гърция, поделенията на гръцките банки в България непрекъснато прехвърлят средства, индиректно: ценни пратки, покупко- продажба на ценни книжа, инвестиционно злато, финансиране на инвестиционни проекти на гръцкия бизнес в България и др.

Промяна на дяловете на банковия пазар

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

В момента ние нямаме стратегия и визия какво да правим с българската банкова система и най-вече как да направим така, че да засилим присъствието и делът на чисто български банки у нас.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Държим да информираме, че при евентуално преструктуриране и разместване на собствеността в българската банкова система - се очаква активно навлизане на турски банкови капитали в България. Последното е следствие на факта, че производственият сектор в Турция е сравнително по-слабо засегнат от световната криза, произведената промишлена, селскостопанска и индустриална продукция е със сравнително ниска себестойност, а в политически аспект държавата е извън ЕС, следователно не се влияе директно от флуктуациите в курса на еврото.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Има и балканска тенденция турските банки да изкупуват клоновете на фалиралите или предстоящите да фалират гръцки банки - турски банкови покупки ще има и в Румъния, Сърбия, Македония. Необходимо е формирането на ясна стратегия за консолидация и реформи на банковата ни система.

Депозитна война

Банките се надпреварват да предлагат на клиентите си по-високи лихви по влоговете и депозитите, за да привлекат по-големи свободни парични ресурси, но никой не обяснява на клиентите, че промоционалните оферти не са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете тъй като те се водят със специални

условия!

Такси, комисионни, тарифи

Увеличените такси по банковите операции, вкл. операции с дебитни и кредитни карти, имат отрицателен социален ефект и водят до допълнително ограбване на населението, което е с намаляваща ликвидност и платежеспособност.

Стабилност на Валутния Борд

Извън коментарът, който направихме по-горе за валутния борд, държим да подчертаем, че при запазване на сегашната ситуация, „харченето" на средствата във фискалния резерв е „сечене" на клона, на който седим. Средствата в резерва са формулата - гарант на Валутния борд и необходимо зло за регулярното изплащане на лихвите по българския външен дълг.

В по-широк аспект, подобни нерегулирани слабости и рискове се открояват и във финансовата ни система. По-важните от тях са следните:

Увеличена контрабанда и митнически измами

Ръстът в контрабандата и митническите измами от началото на 2010 г. еднозначно показва, че не увеличените акцизи и митнически такси (от април 2010 г.) са причина за намаляващите приходи, а преразпределението на черния пазар и на контролиращите го лица, заедно със занижения контрол. Реформата в митниците не е реализирана до момента, общата събираемост на митническите бюра спада! За първото тримесечие на годината са събрани едва 17% от планираните годишни приходи.

Високи акцизи на цигарите, алкохолните изделия и горивата

Увеличеният акциз на цигарите до 24.5% и въвеждането на регистрация на продавачите им по Закона за ДДС доведе до спад в приходите от тютюневия акциз с 15% спрямо миналата година. По неофициални данни ежедневно в България се разпределят 4 контейнера с нелегални, фалшиви, необложени с данъци цигари, които струват прибл. 3 млн. лв. На годишна база, става въпрос за 7 млрд. къса контрабандни цигари. Твърде вероятно е причина за увеличената контрабанда да е нов политически чадър над контрабандните канали.

Спад в бюджетните приходи

Дължи се на спад във: вноса, акцизи, ДДС от внос и мита, както и от слабите данъчни постъпления от преки данъци. Поставя в риск изпълнението на бюджета и налага актуализации. Изключително сериозен и стоящ на прага ни е въпросът за промяната на нашата данъчна система и за преминаване към система на прогресивно данъчно облагане. Този въпрос не може да се отлага на фона на очертаващата се ситуация на следващи години с хроничен бюджетен дефицит.

Бюджетен дефицит

Сегашният бюджетен дефицит е резултат от комбинация от фактори. Те включват следните: Първо, дефицитът е следствие от нереалистичния бюджет за 2010 г., защитен в края на 2009 г. Второ, налице е отдавна, от около 10 години един "скрит" бюджетен дефицит; дебаланс между данъчните приходи и правителствените разходи, който се отразява върху качеството и ефективността на функциониране на публичния сектор. Както много пъти се подчертавали - налице е у нас съзнателно провеждана политика на "закъсняло" инвестиране в публичния сектор. Ясно е, че тя не би могла да се прилага вечно. Трето, острото намаляване на данъчните приходи през настоящата година в следствие на рецесията и по-високите и неконтролируеми "политически" раздавани разходи свързани с текущите икономически, социални и политически условия в страната.

Фактически, налице е сложен конфликт между следваната сляпо от финансовия министър ортодоксална и остаряла политика на свиване на разходи и желанието на управляващата партия да усмири раждащото се социално недоволство и да го 'задоволи" временно до предстоящите местни и президентски избори през следващата година.

Второстепенна причина е неправилното бюджетиране и сериозният пропуск на Министерството на финансите да включи в бюджета през 2010 г. плащанията по т.нар. „изскачащи анекси" по стари договори. Международна практика е правителствата да

сключват дългосрочни държавни договори, чийто период не съвпада с мандата на съответното правителство. Но плащанията по тези договори се включват в план-бюджета за съответната бюджетна година съгласно погасителния план на дадения договор. В България това не беше направено поради непознаване на българската

бюджетна практика!

Бихме искали да подчертаем, също, че структурата и траекторията на този сегашен дефицит (след актуализацията на бюджета) са такива, че задължително догодина България ще се окаже пред същия ако ли не и пред още по-дълбок бюджетен дефицит.

Много важно е да се подчертае, че бюджетният дефицит от 4.8 % - не е израз на използването на този дефицит като инструмент за фискално стимулиране.

Той е израз на некомпетентното финансово управление на правителството и в този смисъл той ще доведе до редуциране на националните спестявания, до повишаване на лихвените проценти, до по-голямо заемане от чужбина и до по-малко вътрешни инвестиции. Голяма част от изкопаната дупка в бюджета покрива минали задължения. И то не такива, които са според счетоводните изисквания на Евростат неутрални, а такива, които директно отиват в "дупката".

Въобще нито е вярно, нито икономически издържано е обяснението на финансовия министър, че гръцката криза е отворила бюджетния дефицит. Трябва да се знае, че бюджетните резултати са винаги ендогенозни, вътрешно генерирани в съответната икономика.

Философията на този вид дефицит, както и на политиката на свиване на разходите и затягане на фискалната дисциплина е тотално грешно формирана. Тя разчита на това, че частният сектор и домакинствата сами ще се възстановят и ще се превърнат в двигатели на растеж. Но това е погрешно, особено за България, поради фактът, който вече на няколко пъти подчертаваме - огромната задлъжнялост на тези сектори.

Държим да подчертаем, че не може да съществува фискална устойчивост вън и независимо от реалната икономика, от отделните й сектори. Не можете да искате да сте фискално устойчив, за сметка на живота или бъдещето на децата ви!

Правилата за фискална дисциплина са абсолютно безсмислени или чисто идеологически, ако те са откъснати, или не са обвързани с логиката, проблемите и динамиката на реалната икономика. В този смисъл едно истинско фискално отговорно правителство цели винаги да максимализира потенциалът на всички граждани на страната, а не само да произведе един имитиращ на хартия стегнат бюджет.

Така, че с тази политика, правителството стимулира една свръх опасна спирала, при която редуцирането на публичните разходи ще отслаби още повече икономиката ни и ще накара фирмите още повече да свият своите разходи, производство и социални програми. Не бива да се съмняваме даже, че това ще се случи.

Регресия и колапс на регионалната икономика

Този въпрос е изключително важен. А бюджетните упражнения и вариации на правителството, не само че го подминават, но и го задълбочават. Проблемът е, че ние имаме в България вече хронично продължаваща регресия на икономиката и бизнеса в

регионите и по места - водеща до колапс на социално-икономическия и културен живот в българската провинция.

Налице е един двоен проблем - на свръхзадлъжнялост и на липса на достатъчни инвестиции, както и на източници на такива. Това, което прави правителството е да направи още по-трудно икономическото развитие на българските територии и провинция. Ампутацията с 15 % на субсидиите е убийство.

Източване на ДДС

ДДС измамите продължават да се извършват поради занижения контрол от страна на МФ и Финансовото разузнаване (ДАНС), както и заради протекциите на висши държавни чиновници, които получават процент от ДДС измамите.

Неусвояване на средствата от европейските фондове

Евро фондовете могат да осигурят допълнителна ликвидност и да обезпечат намаленото финансиране следствие на редукциите в бюджетните трансфери и субсидии към разпоредителите с бюджетни кредити. Но само при положение, че има добри, качествени проекти и висок административен капацитет, който стои зад тях. В областта на качественото обновяване на административния капацитет на основните държавни структури - закъснението вече е съдбоносно.

Пране на пари и други финансови престъпления

Въпреки, че „Финансовото разузнаване" е част от структурата на ДАНС, то продължава да не работи. Вероятно има политическа протекция над това статукво.

Финансовото разузнаване не противодейства на: финансовите престъпления на ислямските фондации на територията на България, прането на пари чрез активното и ударно строителство на молове, хотели, ски съоръжения и др.; източване на банкови ресурси; измами и др.

Уважаеми Г-н Президент,

Световната криза все още продължава. Трябва да сме внимателни към различните оценки и анализи за нея. Тъй като паниката в цял свят се засилва и никой не знае какво ще се случи в световната икономика в следващите една - две години, то някои анализатори, особено такива свързани с различни публични институции се опитват да успокоят общественото мнение. Но, пак подчертаваме, заплахите са твърде реални. Миналата седмица списъкът на американските банки фалирали само от началото на тази година достигна 83 на брой (съгласно съобщението на Федералната Корпорация за Застраховане на Депозитите в САЩ - FDIC). Така нареченият - Неофициален списък на проблемните банки - вече съдържа 781 банки към 18 юли 2010 г.

Кризата прерасна в криза на държавните дългове; криза на цели национални икономики, в Европа - на един цял континент. Златото достигна рекордни висоти; акциите по световните борси продължават да се срутват; държавните и общински облигационни заеми не могат да бъдат обслужвани; еврозоната е пред разпукване.

Разпуква се дълговата, макроикономическата "фасада" на много солидни досега икономики, като Испания, Португалия, Италия, Ирландия, Великобритания, САЩ, Япония и редица други. Евентуалното спиране на плащанията по дълговите задължения от страна на големи държави поставя пред реална заплаха глобалната кредитна система. Всъщност това, което се случи е, че кризата навлезе в своя следваща фаза - фазата на разрушаване на капитала на цели държави. Бихме казали, че в исторически аспект погледнато, това вече е едно повторение на Великата Депресия. Така, че нека да не се лъжем по танца на медийните и икономически мажоретки. Икономическите новини продължават да бъдат изключително лоши.

Дълговата и валутна криза, в която влезе Европа е разпалена от редица икономически фактори, като страхът от фалит на Гърция, ниски темпове на растеж и дефицити в цяла Южна Европа, огромни слабости на банковите системи в почти всички страни- членки на Еврозоната, и най-вече от липсата на логична обвръзка на различни по своя статус икономики в една обща валутна зона.

Но има и един друг аспект, който става все по-фундаментално важен: липсата на доверие в националните институции и в институциите на ЕС и на еврозоната, както и в хората, които ги ръководят. Всички тези външни за България фактори - всъщност по много директен начин се съотнасят и към възможностите ни и избора на политика за икономическо възстановяване.

Европейската криза на държавните дългове не само разруши стабилността на финансовите пазари. Тя демонстрира и продължава да демонстрира колко далече Европа, европейските икономики, а и светът - стоят от постигане на едно устойчиво равновесие. Мерките по трансформирането на задълженията на частния сектор в задължения на публичния сектор може би в ефективен план "закупиха" време, но сами за себе си - те не осигуриха нито стабилност, нито просперитет в един средносрочен период.

Заради дълговата криза на редица държави, почти едновременно, правителствата в света се люшнаха от политика на фискално стимулиране към прилагането на политика на фискално затягане, към масивно орязване на редица държавни разходи, към силни редукции на помощите за безработни, към намаляване на социални програми и пенсии. В САЩ, където лобито на "адвокатите" на политиката на фискално стимулиране е много силно, вълната от настроения бе също обърната към политика на силно затягане на фискалната дисциплина.

Както писа миналият месец (в броя си от 8 юни 2010 г.) престижният New York Times: "...в момент, когато много икономисти предупреждават, че икономическото възстановяване на Америка най-вероятно ще бъде силно забавено от една продължителна и висока безработица и бавен растеж, президентът Обама открива, че инструментите, които му бяха достъпни през миналата година - един голям икономически стимулационен пакет и действия отстрана на Федералната банка на САЩ - сега са политически неприемливи".

Бихме искали да подчертаем, че за нас, големият извод от всичко това е, че независимо дали бюджетните дефицити ще бъдат намалени или не, тази политика без съмнение ще доведе до изключителни икономически и социални затруднения и ще предизвика може би и втора рецесия, тъй като ясно е, че с нея търсенето, респ. растежът няма как да бъде стимулиран.

Така че според нас - светът се движи към един дълъг период на хронична рецесия.

В това се състои противоречието и сложността на ситуацията. Неразбиране, че централният икономически проблем - не са бюджетните дефицити, а неадекватното търсене (използваме термина употребяван от Кейнс), причините за което са многобройни и комплексни, национални и международни.

Налице е вече не само дълбока икономическа криза; налице е и криза на политическите решения; на политическите виждания за справяне с кризата.

И все пак, за да сме докрай прецизни, трябва да отбележим, че политиката на затягане на фискалната дисциплина идва в Америка и в Западна Европа след като от края на 2008 и през цялата 2009 година масивни финансови инжекции бяха направени в публичните сектори на тези икономики, както и в техните банкови системи.

У нас това въобще не се случи. Така, че място за сравнение или за фалшиви аналогии въобще няма.

Уважаеми Г-н Президент,

На този етап и при тази политика на правителството, икономическото възстановяване на българската икономика не е възможно, въпреки всекидневните заклинания на правителството. То не е възможно по редица обективни причини, повечето от които изложихме по-горе. Тук ще споменем някои други фактори:

Секторът на жилищните имоти продължава да е в състояние на свободно падане. Последствията от това са абсолютно ясни и тежки. Депресираните цени на жилища и имоти ще продължат от своя страна да дърпат потреблението надолу и докато търсенето, респ. инвестициите в строителството като цяло не се възстановят, то този процес ще блокира цялата икономика.

Потребителите не разходват достатъчно. Както посочихме данните на националната статистика, индивидуалното потребление (то спада с над 5.7% спрямо първото тримесечие на 2009 г.) и потребителският кредит продължават да спадат, въпреки наличието на някои временни "изригвания". Това е добре за изчистване на кредитния рейтинг на домакинствата, но твърде лошо за агрегираното търсене в национален аспект. Потреблението у нас представлява над 2/3 от икономиката (76.7% от произведения БВП). Когато 2/3 от вашето тяло са болни, трудно е да казвате, че се подобрявате.

Въпреки усилията на правителството, безработицата е "залепнала" около 9-9.5%, като обезкуражените и дългосрочно безработни се увеличават на дневна база. Нещо повече, не се вижда и никакъв логичен нов мотор на растежа, който да задвижи бумът на нови работни места.

България не предприе никакви мерки за фискално стимулиране на публичния сектор и на регионалната икономика.

Европейската криза влияе и ще продължи да влияе много зле върху евентуалното възстановяване на българската икономика. Причините са няколко и тук ще изброим следните:

Първо, нашата близост до Гърция кара инвеститорите да се отнасят с повишено внимание и даже и недоверие спрямо всякакви инвестиционни проекти в България. Правителството не прави нищо, за да разсее тези съмнения.

Второ, всички чужди банки представени у нас имат големи експозиции към ценни дългови книжа в засегнатите от дълговата криза европейски икономики, като: Гърция, Испания, Португалия, Италия, Ирландия. Най-засегнати от рискова експозиция на техните порфейли например в гръцки държавни (суверенни) облигации са Сосиете Женерал и Уникредит Груп. Това задължително кара тези банки да преоценяват своето присъствие на други пазари.

Трето, българският експорт ще пострада при процеса на свиване на европейския портфейл в следствие на приетите в почти всички развити страни програми на свиване на разходите.

Четвърто, валутните и дългови "земетръсни" клатения в Европа и в Америка очевидно се отразяват твърде силно и върху фондовите инвеститори. Това от своя страна също ако не затваря, то поне забавя процеса на навлизане на чужди, а и на наши фондови инвеститори в дяловете на фирми у нас.

България днес е на кръстопът и фундаментално важни решения следва да бъдат формирани и реализирани.

Фискална корекция и дисциплина на разходване на държавни средства е необходима, но тя не може да се превръща във фокус на политиката на правителството за икономическо възстановяване.

Ако Вие ни попитате какво предлагаме като конкретни мерки и то още днес, ние бихме могли да предложим следното.

Дойде времето, когато трябва да сложим край на клатушкащия се безславно кораб на българската икономика.

Възстановяването на икономиката следва да започне незабавно.

Да започне от решаването на проблемите свързани със задлъжнялостта на частния сектор и сектора на домакинствата; да премине към освобождаването на кредитните канали и редукцията на дългосрочните лихвени проценти по кредитите, и по този начин да размрази вътрешните инвестиции. Такава политика може да стане ефективна в течение само на няколко месеца и ние придаваме огромно значение на това.

Разбира се, в едно Писмо не можем да бъдем твърде детайлизирани и прецизни по отношение на отделните стъпки и мерки. Нашата цел е с това Писмо да обърнем внимание върху фактът, че икономиката и българските граждани повече не могат да чакат.

Ясно е, както и самият Вие заявихте на Форумът през януари 2010 г., че икономиката на България се нуждае от дългосрочно нацелени и комплексни модерни реформи, съобразени и с нашата национална стратегия за развитието ни до 2020 г. и със Стратегия 2020 на ЕС.

Предизвикателствата пред нас са изключително сложни и тежки: колапсирал от години публичен сектор, представляващ обективно (поради хроничната липса на инвестиции и реформи там!) един мощен генератор на бъдещи бюджетни дефицити; един дисфункционален трудов пазар; силно дефлаирал балон на цените на собствености, недвижими имоти и други активи; все по-отварящ се фискален дефицит; слаб и изключително задлъжнял частен сектор и сектор на домакинствата; хронично анемичен растеж на производителността на труда; изоставена на самотек индустрия с все по-намаляваща конкурентоспособност; и банкова система пълна с "джобове" от слабости, нерегулирани взаимоотношения, изкуствени отчети, опасен ръст на лошите кредити, ясен тренд на дефлация на банковите портфейли.

Необходимо са силни, растежо-стимулиращи, дългосрочни и устойчиви структурни реформи.

Според нас, едно силно и устойчива икономическо възраждане на България не може да бъде в ръцете на съдбата.

То е в нашите ръце; в ръцете на българската икономическа и стопанска мисъл; в ръцете на бизнеса и предприемачите, в ръцете на тези, които имат куражът, волята, знанията, опитът и мъдростта да коват една друга фискална, регулативна, търговска и монетарна политика.

Изпращайки Ви това Писмо, ние вярваме, че настоящата посока на икономическата политика на българското правителство много скоро ще се види от всички, че е неустойчива, неудържима и рискована за страната.

Времето вече става същностна, критично важна величина. Необходимо е час по-скоро една нова, ясна и принципна, национална, експертна програма за алтернативна икономическа политика; програма решаваща въпросите за излизането на България от кризата и конструираща един нов модел на икономическо, финансово и социално развитие.

Това изисква един спешен експертен разговор и откровен дебат върху причините, грешките и отговорностите за досегашната икономическа политика, както и върху последващите рискове от засилване на кризата и евентуална дезинтеграция на еврозоната.

Трябва да сменим икономическата политика. И да сложим край на по-нататъшния икономически, социален и колапс на България преди живота на още повече български граждани да бъде засегнат драматично

В очакване на Вашата реакция, оставаме с уважение,

Ваши:

Проф. д-р Димитър М. Иванов, Рачо Петров, Проф. д-р Кръстьо Петков, Проф. Боян Дуранкев, доц. Димитър Стефанов, доц. Петя Шопова, Духомир Минев, Д-р Николай Радулов.

Следват подписи!

Сайтът „Хроники” дава трибуна на това писмо, като контрапункт на казаното от премиера Бойко Борисов. Единствената медия, която се поинтересува от документа беше bTV, където в предаването „Сеизмограф”, водещата Светла Петрова разговаря с професора.

 

Вчера СЕМ и неговият шеф Георги Лозанов показаха характер и принципност при гласуването и в открито и честно противоборство, Вяра Анкова победи с пет гласа срещу два за Кулезич и тя ще е новият генерален директор на Българска национална телевизия. Опонентката й – Люба Кулезич отпадна.

Защо се стигна до този резултат в гласуването? Причините са много, една от тях бе, че Анкова има в биографията си: нормално изкачване в професионалната йерархия – репортер, редактор, водещ в новините, спациализация по журналистика в Уисконсин, спечен конкурс за специализация по журналистика в CNN,  стрингер на CNN от България, в програмата "World report", специализация по журналистика в ББС, кореспондент на БНТ в Атина и директор на Дирекция "Информация" в телевизията, където продължаваше да работи и в момента. Зад кандидатурата й за поста генерален директор застава коалиция "Гражданско участие - устойчиво развитие" от 13 неправителствени организации от страната.

В биографичните данни на опонетката й, Люба Кулезич от последното, дадено от нея интервю в жълт вестник е посочено: коментатор в „Здравей, България!”, водещ в „Станция Нова”, бивш коментаровъв в. „Уикенд”. Към това ще допълня и работата й като кинокритик преди 10 ноември 1989 г. в БНТ и изпълнение на партийни функции в първичната партийна организация на БКП в тази медия.

Няма да търся причина защо Кулезич е допуснала издание, което я интервюира да пуска толкова оскъдни биографични данни за професионалната й реализация, тъй като това е неин личен проблем.

„Не съм учила за мениджър, аз съм такава по дух”, каза Кулезич, въпреки че с професионална квилификация и опит „по дух”, а не реално телевизия не се управлява.

„Срамно е БНТ да пуска лятна схема, че и удължена. Никоя обществена телевизия в Европа няма такава...”

Толерантна и диалогична Вяра Анкова коментира опонентите си по следния начин:

„Гледах представянето на почти всички кандидати, с изключение на г-н Главчев и на г-н Бешков. За мен най-силно беше представянето на Люба Кулезич. Тя имаше визия в концепцията си и анализ за изграждане на съвременна телевизия...”

Срещу това, само седмица по-рано, самата Кулезич каза много в разговор в жълт седмичник по бъдещия конкурс, БНТ, бившите си колеги там и своите виждания...

И все пак, защо Кулезич предопредели резултата от битката за БНТ

Не е смешно нито е за виц, но фактът, че една бивша телевизионна чиновничка и набедена кинокритичка като Люба Кулезич се бе запътила да оглави Българска национална телевизия бе в състояние да изправи на нокти доста от колегите в тази обществена електронна медия. И те щяха бъдат прави, тъй като не ставаше дума за нова версия на играта „Динозаври останаха непокрити от пясъците на времето”, а за неща далеч по-сериозни.

Вчера мнозина си задаваха въпроса: защо Кулезич изгуби битката за шефския пост в БНТ  така безславно. Отговорът бе в самата кандидат за генерален директор и нейните приказки, коментари и внушения, с които тя чувствително изгуби по точки.

Напоследък избягвах да се занимавам с гражданката Л. Кулезич поради стремежа си да запазя хигиена на духа, още повече, че стисках здраво зъби на коментарите й за „Бялото слънце на пустинята” и за българските филми на големия режисьор Людмил Кирков, които са отдавна в родната класика. Да се върна към темата „Кулезич” ме наведе въпросното интервю на това лице от женски пол, върху което ми обърнаха внимание мои близки приятели. Интервю, дадено във въпросния жълт седмичник, разгърнато на две страници от отрочето на партийните хасковски функционери от близкото минало Кулезич.

В това интервю, въпросната гражданка, която в момента се изхранва от малкия екран на една доста позападнала откъм предавания напоследък медия, сама си заложи капан, като обяви, че изборът й за шеф на БНТ ще е тест за СЕМ и самият Георги Лозанов! Т. е., ако не бъде избрана тя да оглави БНТ, то тогава вероятно ще трябва да си мислим, че СЕМ и Лозанов не са изкарали теста „Кулезич”, нарушавайки „инстинкта за самосъхранение по отношение на зачитането на кадърните хора”. Което пък от своя страна трябва да означава, че Кулезич се приема и определя за „кадърна в професията”?

Отдавна не се впечатлявам от нахалната настъпателна арогантност на въпросната кандидат за шеф на БНТ, още от времето, когато тя си остреше перото в драматични моменти от здравословното състояние на съпругата на държавния глава, заливайки страниците на жълтата преса с необяснима неприязън.

Този път ме изненадаха други неща в позицията на Кулезич по отношение на колегите в БНТ. Не съм почитателка на Уляна Пръмова, не приемам и всичко, което излъчва БНТ за 100 процента като високостойностно, но да наричаш БНТ, където си си вяла байряка под крилото на БКП: „изхабена държанка” и „второразредна медия”, „лишена от въображение и творчески хъс”, да определяш работещите в БНТ единствено като „връзкари”, „безмозъчни храненици край опосканата държавна ясла”, „мъртви души”, „мързеливи получатели на мизерни заплати”, „с „провинциална пресметливост, която винаги води до блатото”, да твърдиш, че в тази електронна медия е налице „безпомощност”, „малодушие”, „елементарно интересчийство”. Тя, Кулезич, която се прехранва със снобско-високопарните си маниерни коментари в телевизия, бъкаща със силиконови момичета, чалга, псевдовеселби, врачки, куриозни типажи, плампала и полуграмотни шутове – точно тя, тръгна да размахва оферта за кандидат за шеф на БНТ, като й приписв точно тези характеристики! Тя, която „прогони” доказани и кадърни журналистки като Дияна Найденова и Надя Чолакова от скучно протяжното съботно предаване на конкурентна телевизия на БНТ, тя, която не се уморява да громи абсолютно всичко, създадено преди 1989 година в родното филмопроизводство, за да прибавя нови щрихи към измисления си портрет на чисто нова журналистка, Кулезич, която би следвало да приемаме, че се е родила на 10 ноември 1989 година – внезапно тръгна не да прочисти, а да очисти обществената БНТ, налагайки собствената си кандидатура за шеф?

Ще си призная с ръка на сърце, че не гледам никога неделното предаване на Димитър Цонев, когото уважавах като четящ новините. Както ще си призная, че гледам „Референдум”, „С вас е Васа”, „Панорама”, сутрешния блок, новинарските емисии... Да се слагат всички продукции на БТН, под един знаменател, да се пренебрегват излъчваните български филми, да се пренебрегва  излъчването на филми на автори от Балканите и Европа за сметка на шестващите предимно американски заглавия в другите телевизии, да се пренебрегват всички предавания с български привкус – аз лично не приемам за меродавно и почтено.

А Ето и коментарът, който даде Георги Лозанов за двете кандидатури за шеф на БНТ – Вяра Анкова и Люба Кулезич: „И двете се приближават заради персоналния си ангажимент към медията, което е важен ресурс за правенето на медия в момента...”

„При Кулезич е програма на страстен артистичен одит на БНТ, който показва дефицитите и дефектите там, където ги има.“, „...има дефицити - концепцията на Люба страда от импресионистичност. Има и хиперболизации - не ми допадна абсолютното отрицание на програмата на БНТ в момента, дори по отношение на новините”, което според Лозанов не било докрай обективно.

За Кулезич Лозанов допълни още: „Не съм съгласен с отрицателното й отношение към новините. Мисля, че БНТ поддържа една добра информационна плътност и обективност и иронизирането им от страна на Кулезич е неоснователно. Аз признавам новините на Вяра, а Люба – не ”, обобщи Лозанов.

След края на гласуването Люба Кулезич, която присъстваше на анализите на СЕМ, заяви, че не е обидена и че няма крайно отрицателно отношение към новините на БНТ. „Аз съм добър драматург и развръзката ми беше ясна. Ако статуквото е справедливо, то значи и този конкурс е справедлив”, каза с усмивка тя и пожела успех на отсъстващата Анкова с присъщата си хаплива ирония. Това принуди шефа на СЕМ да признае: „Ех, Люба, не си станала по-добра след този конкурс, а така се надявах”, след което двамата с Кулезич се разсмяха.

Единственото, което непременно се налага да се цитира като лично признание на Кулезич от последното й, „жълто” интервю е следното:

„Умът ми е буден и трезв като на столетница”. Този цитат ме изкушава да се върна към онази стара мъдрост, която казваше, че „Някои остаряват като катедрали, а други като ...”

Кулезич, ти си знаеш като какво.

 

„Часът на татко” с МВР-министъра завърши с хорце

Цветан Цветанов, вътрешен министър с маркова ризка дава интервю и по време на отпуска си!Българската обществена телевизия БНТ в рамките на едно интервю, изби рибата с демонстрация на сервилност, правилни въпроси, слагачество и плонжове пред вицепремиера в правителството, Цветан Цветанов.

Придворната журналистика набира скорост - идат избори!

Тъкмо си бяхме починали от неразбираемото, неясно, неграмотно говорене на министъра на вътрешните работи и телевизията, която се издържа от нашите пари на данъкоплатци направи най-унизителния реверанс в историята на родната журналистика с разговор, който удари всички първи места в класациите.

Поучително е да се чуе и види това интервю:

{edocs}rasgovor-zv1.doc,600,400,link{/edocs}

Той е многодетен баща на три щерки и обяснява сътрудничеството с партньорските служби по осигуряване на националната сигурност под възхитения поглед на дъщеря сиОт силното слънце ли, от непоносимата жега ли това лято, нечий тревожно объркан ум в БНТ се бе престарал да демонстрира на ранобудните българи докъде може да падне журналистиката и колко дълго може да се удря в дъното.

Бащата на три момичета, училият за даскал по физическо вицепремиер и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов бе настанен на ливада под чадър с най-голямата си щерка, за да даде „квалифицирани” съвети на водещата Жени Марчева за децата в семейството. От време на време Марчева се обръщаше към дъщерята на Цветанов – Гергана, която водещата наричаше свойски Гери, като я питаше има ли си приятел, закъснява ли вечер, страхува ли се след взрива на летище Сарафово и прочие „жизненоважни” въпроси.

Най-голямата Цветанова гордост вече учи в чужбина и говори развален българскиЦветановата щерка демонстрира завиден развален български език, като обясни, че от Италианския лицей вече е прехвърлена да учи в чужбина, много добре прекарва лятото. Чухме, че момчетата около нея вероятно ги е страх от баща й, вероятно ще учи нещо, свързано с политически науки, но може и икономика.

На по-голямата част от зададените й въпроси отговаряше татко й, като ни обясни на колко години е всяка една от дъщерите му и че присъстващата Гергана била отговорна и никога не била ограничавана.

В това непреходно интервю чухме, че в Евксиноград Цветанов нахлул с микробус приятели /?!?/, десет човека, без да се усети този министър, че сметката за поддръжка на тази резиденция я плаща данъкоплатецът.

Друго си е татко вътрешен министър да щипне щерка си по бузката пред 2 милиона телезрителиЧухме, че с четири жени той си живеел добре /имаше в предвид трите си щерки и майка им-бел. Л. М./, че водеща във възпитанието във фамилията била жена му, че другата му щерка била тарикат, или как забравили най-малката в микробуса. От малкия екран говорещият лошо български министър ни даде „ценни” съвети за училището, за семейството, колко важно е да се роди детето здраво, и как трябва да се стараем да ги „възпитаваме” като добри граждани?!?

Не се мина и без професионални теми, като бе засегната тази с взрива на летише Сарафово. Тук Цветанов не пропусна да ни повтори, „полагаме максимални усилия не само да установим самоличността на атентатора от летище „Сарафово”, но и да установим всичко около самия терористичен акт, че ударът е подготвян извън пределите на страната, спомена и себе си като се назова „официалните власти”.

Основното беше: „Полагаме максимални усилия всички да спим спокойно”, и че щял да се въздържи от точното споменаване на предполагаемите извършители!

Водещата Жени Марчева не може да скрие възхищението си от министъра!Тук Цветанов не пропусна да спомене любимото си сътрудничество с „партньорските служби, как „това е една основна цел за всички служби и винаги има пълна солидарност в стигането до край..., как сме щели да получим помощ, която бихме могли да получим в дългосрочен план от Великобритания от съвместна работа... /словоредът и съгласуването в изреченията е оригиналното на Цветанов – бел. Л. М./.

По разкриването чухме, че „обществото да бъдем по-бдителни, защото винаги във всяко едно престъпление всеки може да допринесе за неговото разкриване – било то с пряк очевидец, ако е станал на извършването на това престъпление...

... искам да благодаря на всички тези, които действително проявиха своята гражданска активност и на всички тези, които към настоящия момент дори са разпитани като свидетели във връзка с последствията от тежкия терористичен акт и преди това лицето, което беше забелязано на територията на страната.Тук Цветанов охули Цветлин Йовчев, бившия шеф на ДАНС, настоящ началник на кабинета на президента, че не било редно точно той да го критикува за пробив в сигурността, защото бил начело на ДАНС и най-малко било некоректно точно той да го критикува!?

Всъщност критиката преди Йовчев дойде от самия Плевнелиев, но Цветанов удобно прехвърли нападките си срещу Йовчев, за чието уволнение вероятно той има личен принос...

Според вътрешния министър няма пробив в националната сигурност - кой смее да му противоречи...Цветанов говори за парламентарния контрол на ДАНС, но „пропусна” да обясни защо той никога не се е явил в Комисията за вътрешна сигурност, когато са го канили. Последното бе повод в парламента Цветанов да избухне и тропа по банката, като един Хрушчов, а председателката на парламента Цецка Цачева да прекъсне заседанието, за да го успокои?!?

Изявлението на вътрешния министър на Германия, че няма да бъдем приети в Шенген, той определи като неофициална позиция?!? Лошото е, че германският му колега повтори своето твърдение...

Едно хорце с ансамбъл След като изтормози зрителите с омазаните с лиги въпроси, водещата предложи да завършат с ансамбъл „Българе”, като за по-жизнеутвърждаващо министърът на вътрешните работи се хвана на хорцето?!

Пропуснах как водещата разговора Марчева каза, че можело да осигурят и бавачка за най-малката щерка на Цветанов докато си хортуват под чадърчето!

Като гледах тази соцГЕРБ-овска идилия, се запитах: а кого би довел със себе си премиерът Бойко Борисов на такова интервю – може би някои от кучетата му каракачанки? Известно е, че дъщеря му е в Щатите и не е наличност за подобна смехотворна пропаганда...

Запитах се и защо отрочетата на Цветанов и Борисов са зад граница, след като ГЕРБ направи българското образование една мечта?!

Колко ли късат от залъка си двамата първи в ГЕРБ след като издържат децата си в чужбина?!

Цветанов искал дъщерите му да бъдат щастливи – а нашите деца? Те как да живеят, като бензина в колите си го сипваме от джоба си, а не ползваме държавен?!

Как да са щастливи нашите деца, които от три години управление на ГЕРБ не ходят на почивка?

И още: цял свят ни разбра, че нямаме система за сигурност на туристите против терористични нападения, как Цветанов отново си изкриви приказката да ни заблуждава, че полагали усилия да спим спокойно? Всъщност точния израз беше: полагаме максимални усилия всички да спим спокойно...Те спят спокойно, но на наш гръб и за сметка на нашите нерви и изтънели джобове!

Питам се: след като БНТ е искала да създаде семейна идилична обстановка за разговора с вътрешния министър, защо не отиде в някой от шестте му апартамента или в къщата му в село Шума?

Поучително е да се проследи това интервю с Цветан Цветанов – престоят избори и кой знае какво още ни чака, и какво ще ни причини обществената телевизия?!

Боже, пази това, което е останало от страната ни, от такива политици и журналисти ще се опитаме да се пазим сами!

Какво ли не сме видели и преживели 47 години с компартията, но трите години на управление на ГЕРБ разбиха и най-смелите ни представи за диктат и еднолична власт!

Това е. Изтрийте немирната сълза.

Не е смешно.

Послепис. Препоръчва се на членовете на ПП ГЕРБ да докладват своевременно за тази публикация, с оглед стягане на партийните редици и бъдещия вот за парламент догодина.

 

Два независими източника съобщиха за сайта „Хроники”, че се твърде вероятно, следващият генерален директор на БНТ ще се казва Венелина Гочева, настоящ главен редактор на в. „24 часа”.

От месеци вече е известно, че състоянието на медийните мастодонти е критично и под повърхността на известни медии кипят разрушителни процеси. Така например прехвалената групировка на още по-прехваления Иво Прокопиев, търпи финансови затруднения. Това е причината вече на два пъти заплатите на работещите във вестниците „Дневник” и „Капитал” да са обект на намаление – веднъж с 10 процента и втори път с още 30 на сто. Парадиращият с успехите си като бизнесмен Прокопиев /председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – бел. Л. М./ държи журналистите си на заплати на равнище от 2001 година, въпреки, че оттогава досега са настъпили големи изменения на финансовата конюнктура в държавата.

Хора, които познават Прокопиев са наясно, че той е готов да остави на улицата и без прехрана десетки журналисти в името на това, да влезе в политиката на бял кон, с цел заемане на висок пост във властта.

/Лично аз, помня Иво Прокопиев с червени бузи и живи очички от годините преди 10 ноември, когато някой го бе депозирал във в. „Народна младеж”, за да учи занаят. Къде се озова от вестника Прокопиев не е ясно. В официално тиражираната му биография този период от седене в „Народна младеж” липсва и се пропуска. Неясно остава и от едно преседяване в редакцията на младежкото издание на ЦК на ДКМС дали Прокопиев не се взе насериозно и дали не реши, че е усвоил журналистиката, но засега ще оставя тази тема за друг път – бел. Л. М./.

Тук ще задам и въпроса: на каква Конфедерация е председател Прокопиев от последните години, след като работодателите са притиснати вече 10 месеца до стената от експериментите на финансовия министър Симеон Дянков и за какви индустриалци в България иде реч? Явно преседяването на Прокопиев в тази странна структура е необходимо, за да се легитимира той пред гражданството с шефското място и оглавяването на една структура със сериозно наименование.

И тук въпросът е: как защитава Прокопиев правата на работодателите, които от две години вече не си получават парите от Дянков за вече свършена работа, и защо се бави изплащането на ДДС на фирми – пак от Дянков. При такива проблеми има ли смисъл да питам дали Прокопиев се вълнува от съдбата на журналистите в подопечните му издания, и то журналисти съвсем не случайни, а професионалисти с утвърдени имена?

Но да преминем към немската ВАЦ и проблемите, които тя се готви да създаде на двата големи ежедневника: „24 часа” и „Труд”.

С рекламите, които поместват на страниците си тези вестници, ВАЦ печели добре и за криза трудно би могло да се говори. Въпросът е: какво се случва с тези печалби за ВАЦ и дали действително тя се изнася от страната, както писа седмичникът „Десант” на 7 май т. г.

ВАЦ е в криза, „Дневник” спира, публикация, който никой не си направи труда да опровергае.

Източници от ВАЦ потвърдиха, че собственикът е водил разговори с двамата главни редактори Венелина Гочева и Тошо Тошев за наложителното съкращаване на разходите и евентуално закриване на единия ежедневник, потвърдиха наши източници от двете издания. Реакцията от ефекта на този разговор е била различна в „Труд” и в „24 часа”: Тошев е показал известна нервност по време на големите планьорки, а Гочева засилила контактите си с властимащите, за да обезпечи бъдещето си като евентуален шеф на БНТ, или в ролята на президент на бъдещата Българска радио-телевизионна корпорация, създадена от сливането на БНТ и БНР. Да не пропусна да припомня, че Гочева бе кореспондент на в. „Народна младеж” във Велико Търново преди 10 ноември и възходът й съвпадна със свалянето на Тодор Живков и потъването на парите на ТНТМ и ЦК на ДКМС, които никой не прояви интерес да потърси в следващите 20 години на преход.

От парламентарната група на ГЕРБ съобщиха за „Хроники” че Гочева не била чужда на идеята за новия пост в най-голямата обществена електронна медия и даже показала, че принципно е съгласна да я поеме като генерален директор. В същото време Венелина Гочева не спирала да търси категорично потвърждение от министър-председателя за своя бъдещ пост – независимо дали той ще е като шеф на БНТ или като президент на обединените БНР и БНТ.

Обединението на БНТ и БНР било идея като антикризисна мярка, но след избора на Валери Тодоров за шеф на Националното радио, властимащите показали, че не са чужди на идеята да изберат и шеф на телевизията, а замисълът за обединение на радио и телевизия да оставят за по-късно.

От двата вестника, които издава ВАЦ – „24 часа” и „Труд” немските шефове били склонни да оставят поне единия, и засега предимство се давало на „Труд”, което не означавало, че он лайн изданията и на двата вестника няма да продължат и че няма да се намери добър предлог главният редактор на „Труд”, Тошо Тошев да бъде пратен в пенсия с една добра сума.

Он лайн изданията, които Иво Прокопиев лансира за своите вестници изядоха тиражите на хартиените издания, а оттам доведоха до големи загуби самият Прокопиев.

Източници от обкръжението на самия Прокопиев съобщиха за „Хроники” че, скритите конфликти на Прокопиев с близкия до премиера, Красимир Гергов засега отреждали не толкова добро място в класацията на предпочитаните от правителството издания и бизнесмени. Самият Прокопиев, подобно на Венелина Гочева бил готов да жертва хартиените си издания още тази есен за сметка на оцеляването на някои от он лайн изданията си.

Освен това Прокопиев се ползвал с добросърдечни отношения с работещи в посолството на САЩ високопоставени дипломати, което го предпазвало от тотално изчезване от бизнес и медийния хоризонт.

Дали Иво Прокопиев ще закрие хартиените си издания и ще остави на улицата работещите в тях журналисти, или ще остави на работа само някои от тях, за да крепи он лайн изданията си, които да напомнят, че него все още го има във вътрешно политическото пространство – е въпрос на време.

Както е въпрос на време и кой висок пост ще е следващото работно място на главния редактор на в. „24 часа”, Венелина Гочева, която ако не друго, успя да се утвърди в последните 20 години в номенклатурата на прехода.

Ще оцелеят ли от бурята на кризисното наместване на вътрешнополитическите и икономически пластове издания като „24 часа, „Труд” и „Дневник”, колко журналисти ги очаква безработна есен – това също се узнаем в близко време.

Ще се доверя на коментара на един колега, който каза за бившата ми колежка Венелина Гочева наскоро следното: „Тя от телевизия не разбира, от радио – също, но е наясно с това как трябва да се държи с високопоставени политици на власт, което е напълно достатъчно. Колцина са журналистите, които са готови заради собствения си интерес и сигурна, добре платена работа да преклонят глава и венцехвалят хората от властта?”

 

“ Ние не пикаем във вашите пепелници,

затова, моля, не хвърляйте фасове

в нашите писоари.”

Кърт Вонегът

„Бог да ви поживи, мистър Роузуотър!”

Като за начало ще попитам: „Кой щат на Америка сме”? Трудно ще се намери някой да успее да даде смислен отгорор...

Да си дойдем на думата. За пореден път амбасадорът на Щатите, който продължава да го играе генералгубернатор в собствената ни родина се разгърна, в национален ефир с всичка сила.

Преди да пристъпя към „събитието” ще задам няколко въпроса:

  • Как си представя Уляна Пръмова американският посланик в Анкара да се появи по турска телевизия и да започне да съветва Ердоган, да не правят ортаклък с Русия в енергетиката?
  • Или как си представя посланикът на САЩ в Белград да съветва Борис Тадич за енергийните проекти на Сърбия, като му налага мнението на Белия дом?
  • А в състояние ли е да си представи Пръмова как американският посланик в Германия отива в тамошна телевизия и започва да дава напътствия на Меркел?

И в трите случая въпросните господа биха били изритани с шутове от държавата!

Става дума за суверенни държави, каквато ние явно не сме...

А дали Елена Поптодорова би отишла да притиска Обама да не налага санкции на Иран? Или пък да седне да настоява пред Хилъри Клинтън да бъдат изведени индианците от резерватите?

Тук му е мястото на един цитат от интервю на Кърт Вонегът в списание Плейбой”:

На въпрос: Кой е прицелът за перото на сатирика днес?

Вонегът отговаря: Тъпанарите.

А ние уважаваме и ценим Вонегът... И често го цитираме, особено на американци.

Какво се случи в предаването „Денят започва” днес...

В началото на разговора, водещият Марин Маринов обясни как български младеж, Петър Владимиров Димитров, влязъл в американското посолство за интервю за студентска бригада в 13 часа, на 12 май, след което приятели, и негови близки казват, че повече не са го виждали!

Не е художествена измислица, а факт! Така започна интервюто на Марин Маринов, в БНТ днес, на 19 май с американския посланик, изживяващ се като генералгубернатор на поредния щат на САЩ, България. Името му е: Джеймс Уорлик. Мирно, за почееест!

/Та когато премиерът Борисов е зает, на малкия екран в последно време го замества американският посланик, за да запознае гражданството с поредните тезиси за развитие на щата България.

В началото на разговора Уорлик благодари, че е поканен, въпреки, че в този правителствен мандат, се явява в националната телевизия вече „по право”. Да не се лъжем и да не си прави някой илюзии, че сме страна-членка на Европейския съюз! В Брюксел може да си мислят така, но това, както казваше баба, си е техен проблем. – бел. Л. М./.

Оказва се, че младежът Петър Владимиров влязъл на 12 май в посолството и според камерите на посолството, напуснал сградата! Ами да беше донесъл видеозаписа, бе Уорлик! Че да повярваме, въпреки, че на компютър без проблем може да се изфабрикува и че Фидел Кастро им е напуснал посолството!

Питаме Уорлик: ако действително Владимиров го е напуснал, тогава защо цяла седмица близките на изчезналото момче го търсят и не го намират?

„Имаме негова снимка на изхода на посолството” – потвърди Уорлик.

Абе, Уорлик! Снимка може да ти монтира всеки малчуган от обикновено българско училище! Или интернет клуб. Хайде, холан!

Цитирам този случай, за да е ясно – как някъде влизаш и после уверяват близките ти, че имат снимка как си излязъл, но тебе те няма! Няма!

Това между другото...

А сега за 25-минутното интервю на генералгубернатора на щата България, Джеймс Уорлик по националната телевизия:

Водещ: В студиото сме с Негово превъзходителство посланика на САЩ у нас Джеймс Уорлик. Добро утро. Здравейте. Благодаря ви, че приехте поканата ни. Енергетика, евентуален интерес от американска страна към големите енергийни проекти у нас. Възможни американски инвестиции в условията на икономическа и финансова криза в световен мащаб. Състояние на съдебната система, има ли промяна? Това като рамка на разговора, като теми, които бих желал, така, да засегнем с вас. В началото искам да ви попитам обаче за един друг случай. Българското общество е доста, така, доста чувствително във връзка с изчезнали хора, защото не е единствен случай. Български младеж, Петър Владимиров Димитров, след интервю за студентска бригада в САЩ в американското посолство в София, влиза в посолството в 13.00 часа на 12 май, след което приятели, близки негови казват, че не са го виждали. За вас този случай ясен ли е?

Джеймс Уорлик: /превод/ На първо място отново да ви благодаря, че ме поканихте пак във вашата програма и се радвам да говоря с вас и пред вашата аудитория. Но по отношение на изчезналото момче ние сме много притеснени. Той, да, дойде за интервю в посолството и ние имаме заснети кадри на нашите камери, че е напуснал сградата. Оттам насетне не сме сигурни какво се е случило с него. Ние продължаваме да сътрудничим, да общуваме със семейството и каквато помощ можем да предоставим, ще го направим.

Водещ: Тоест излязъл е през същото място, откъдето е влязъл. Ясно е, че това е той, безспорно.

Дж. Уорлик: Това, което знаем, е, че имаме негова снимка на нашите камери на изхода, затова знаем, че е напуснал сградата на посолството, но оттам нататък нямаме как да знаем какво се е случило с него.

Водещ: Добре, има ли интерес от американска страна към големите енергийни проекти в страната и през българска територия - "Набуко", АЕЦ "Белене", евентуално седми блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Дж. Уорлик: Да, ние имаме силен интерес за инвестиции в енергийния сектор в България и има американски фирми, които вече инвестират във връзка с енергия от вятъра, а също така има интереси за инвестиции към соларна енергия. В тези области Америка има много модерни технологии и аз съм сигурен, че американските компании ще търсят и други такива области. Но също така имат интерес и в много други сектори, не само енергетиката.

Водещ: Възможно ли е американска компания да стане например доставчик на ядрено гориво за бъдещата АЕЦ "Белене"?

Дж. Уорлик: Да, възможно е. Има стъпки, които трябва да бъдат предприети не само за евентуалното снабдяване на "Белене", но също така и с оглед "Козлодуй". Ние вярваме, че е от полза за диверсификацията на енергийните източници, ако България разгледа опциите за осигуряване на различни доставчици на енергия, включително и на този сектор.

Водещ: А според Вас трябва ли да бъде обвързано, логично ли е да се обвърже лицензирането и доставката на американско ядрено гориво със строежа примерно на седми блок на АЕЦ "Козлодуй", трябва ли да вървят в пакет?

Дж. Уорлик: Смятам, че трябва да се разглежда въпросът стъпка по стъпка. Има стъпки, които могат да бъдат предприети от българското правителство, да видят дали алтернативни горива могат да се използват за ядрените централи и ние окуражаваме българското правителство да търсят алтернативни източници на такова гориво. И всъщност разбираме, че министърът на икономиката и енергетиката се интересува силно от този въпрос и ще продължи да го анализира. Що се отнася до бъдещо строителство, свързано с "Козлодуй" или "Белене", тук вече става дума за нещо, което ще бъде правено в бъдеще. Има все още решения, които трябва да бъдат взети от страна на българското правителство.

Водещ: Според вас, понеже тече дебат дали е необходима или не АЕЦ

"Белене", строителството й, има различни оценки. Според една това е гьол или езеро за шарани, не знам на английски как ще прозвучи това. Според други е проект номер едно в Европа. Вашето мнение какво е? Необходима ли е АЕЦ "Белене" за България, според вас?

Дж. Уорлик: По отношение на "Белене", както за всички енергийни проекти в България, този проект трябва да се анализира на базата на своята икономическа обосновка и дали е разумен проект. И ако икономически има смисъл, тогава трябва да се реализира този проект. Но също така трябва да се анализира с оглед осигуряване на енергийна сигурност. Решенията, които се вземат сега за "Белене" и по отношение на енергийните проекти, ще се отразят на бъдещето на енергийния сектор в България и решенията са изключително важни, защото залогът е много висок. Както съм казал и преди, изключително важно е за България да разнообрази енергийните си източници. Това е валидно за всички страни, също така и за САЩ, не само за България. САЩ не трябва да са зависими изцяло и единствено от Близкия изток за доставките на петрол. И по същият начин и България не трябва да е зависима само от един източник или от една страна за своите енергийни доставки. Ние насърчаваме българското правителство да разглежда опциите за разнообразяване на енергийните източници. Аз съм се изказвал редица пъти пъти по въпроса. Има, съществуват алтернативи, включително и за снабдяване с газ, и трябва да се анализират внимателно. Има и възможности за реализиране на проекти с Гърция, Турция, Румъния и дори и със Сърбия. И това всичко са варианти, които трябва внимателно да се обмислят и решения да бъдат взети, за да може да се осигури диверсификацията на източниците. Това е важно за България и за региона.

Водещ: В чисто геополитически план този проект, АЕЦ "Белене", както и други - "Южен поток", Бургас - Александруполис, противоречат ли на интересите на САЩ в региона? Тревожи ли ви руската активност в тази област тук?

Дж. Уорлик: Не, тук не става дума за Русия. Всъщност, ние искаме България да има добро сътрудничество и силни взаимоотношения с Русия и включително и в енергетиката. И това също е свързано с въпроса за осигуряване на разнообразие на енергийните източници, за да може България да не разчита само на един източник. Но вижте, съвсем ясно е, че България ще е зависима от Русия по отношение осигуряване на енергия за дълъг период от време занапред. Това, което обсъждаме в момента, е да се изгради едно бъдеще, когато има разнообразие на енергийните източници и на разумни решения в тази област, и смятам, че българското правителство е съгласно с това.

Водещ: Не би ви притеснило евентуално отпускането на 2 милиарда евро от руска страна, инвестирането в тази централа? Защото е ясно, че е проблем финансирането на централата. Това не би ви притеснило, така, чисто геополитически пак говорим?

Дж. Уорлик: Това трябва да се прецени. Всеки проект, включително и "Белене", трябва да бъде оценен на базата на неговите положителни параметри. Това включва да се оценят разходите, свързани с него, и съответно положителният резултат от този проект. Това, което бих добавил по темата за "Белене", е, че аз разбирам, че българското правителство търси чуждестранни инвеститори за проекта. Не знам дали това е атрактивен проект за инвестиции, но понастоящем не съществуват потенциални инвеститори, които да са заявили интерес. И аз бих казал, че не става дума за икономически изгоден проект, поне не на този етап.

Водещ: Според вас не е изгоден проектът?

Дж. Уорлик: Не, просто казвам, че фактът, че не е привлякъл чуждестранни инвеститори, намеква за това, но това може да се промени в бъдеще, разбира се.

Водещ: Добре, сега като заключение по тази тема ще загуби ли България, ако не се реализират тези проекти - "Белене", "Южен поток", Бургас - Александруполис, или?

Дж. Уорлик: Това, което България трябва да направи, е да разработи един план за енергетиката за своето бъдеще. Трябва да има стратегически поглед и насока накъде ще върви в бъдеще и конкретен план как да се реализират тези стратегически решения. Понастоящем има много идеи, които съществуват, свързани със снабдяването с газ, алтернативна енергетика и т.н., но няма конкретен план, който да е налице, и затова насърчаваме правителството да разгледа опцията за разработването на конкретен план за начина, по който ще действа занапред. Това е важен въпрос за България и правителството не трябва да изключва ядрена енергетика като опция и нито "Белене", но трябва да се разработи разумен план. И за да се постигне това, разбира се, трябва да има експерти. Българското правителство трябва да може да разчита на истински експерти, на които да може да разчита както за техни икономически и финансови анализи, и енергиен анализ. Но също така е много важно да се осигури прозрачност по отношение на такъв вид проекти. Много проекти за съжаление в областта са били разработвани, договори са били сключвани зад закрити врата, но всъщност трябва да има прозрачност, договорите трябва да са публични, българите трябва да знаят колко ще струва, какви инвестиции ще се правят. Затова моето послание е да се разработи план, да се гарантира, че... разнообразие на енергийните източници и да има публичност по отношение на тези проекти и плановете, свързани с тях.

Водещ: Г-н Уорлик, преди повече от месец вие направихте много категорична констатация, че над съдебната система у нас виси облакът на Красьо Черния. Разсеяха ли се през това време, през този един месец, облаците или... над правосъдието или още повече се сгъстиха?

Дж. Уорлик: Все още остават въпроси, свързани със съдебната система. Но нека на първо място да кажа, че преобладаващата част от съдиите са честни, добре квалифицирани за своята позиция професионалисти, съдии. Но фактът е, че има и корумпирани съдии. Но въпросът не е дали има такива, а как ще се справите с тях, и това е въпросът, пред който е изправена България понастоящем - как ще се справите с корумпираните съдии. И как ще осигурите тези съдии да са достатъчно квалифицирани за позициите, които заемат. И в тази именно насока трябва да се реализира реформата, защото всички искат да видят на тези позиции да има добре квалифицирани и честни съдии и това съставлява основата и устоите на правовата държава. И се радвам, че и понастоящем тече много ползотворен дебат във връзка със съдебната реформа.

Водещ: Според вас в състояние ли е съдебната система сама да се изчисти от този проблем или, образно казано, някой отвън трябва да издуха облаците от съдебната система?

Дж. Уорлик: Не. Това е въпрос, пред който са изправени толкова много страни. България не е уникална в тази насока, свързана с реформи в съдебната система, случвало се е и в САЩ, и на други места в Европа. И аз съм уверен, че българското правителство и българският народ ще предприемат необходимите крачки, за да може да се осигури една съдебна система, която защитава правата на гражданите и която осигурява възтържествуване на правосъдието.

Водещ: Под вятър отвън имам предвид изпълнителната власт, идеята да се проверяват висшите магистрати от службите, от Държавната агенция за национална сигурност, примерно като достъп за класифицирана информация. Тема, по която в съдебната власт е много чувствителна. Според вас това добра идея ли е - изпълнителната власт да проверява кадрите на съдебната, или това ще наруши нейната независимост?

Дж. Уорлик: Да, смятам, че това е много чувствителен въпрос тук, особено с оглед миналото на България, и българското правителство е това, което трябва да вземе... в тази насока. Но смятам, че съдебната система трябва да е абсолютно независима и не може да бъде повлиявана от изпълнителната власт или други сили. Една независима съдебна система означава, че тя може да взима независими, справедливи решения. И каквито и да е мерки да са необходими за осигуряване наличието на честни съдии и осигуряване на правосъдие, тогава такъв вид реформи трябва да настъпят в България.

Водещ: Евентуална намеса или кадруване от изпълнителната власт би създала рискове от злоупотреба, така ви разбирам?

Дж. Уорлик: Това, което трябва да разбирате, е, че трябва да има две конкретни стъпки. Що се отнася до тези съдии, за които има доказателства, че са участвали в корупционни схеми, трябва да бъдат изправени пред съда, за да се разбере дали са виновни или не. Също така трябва да има система, чрез която да се гарантира, че новите съдии, които биват назначавани, са добре квалифицирани и честни. Аз не знам конкретика относно кои са механизмите, които най-добре ще функционират в България, но това са две стъпки, които ще гарантират, че системата... съдебната система ще функционира добре за в бъдеще.

Водещ: А според вас какво да се прави със съдиите, които формално не са нарушили закона, но определено имат проблем с морала? Имам предвид последния, така, с вашата терминология да се изразя, облак, облак от Приморско - роднини на висши съдии, които са получили право срещу символични цени да строят. След това някои от тях са разглеждали дела на общината, която е давала тези терени. Един е продал имот, построен по този начин, на бизнесмен, чието дело е гледал. Формално те не са нарушили закона, но по отношение на морала явно има проблем.

Дж. Уорлик: Всеки случай е различен и трябва да бъде разглеждан на базата на фактите. Ако тези дела трябва да влязат в съдебна зала, тогава трябва да бъдат представени пред съдия, но в тези случаи бих казал, че наистина имам изключително уважение към г-н Пенчев, защото знам, че той прави всичко, което му е по силите, в полза на страната. И има и други, които разглеждат съдебната система от един свеж поглед, и смятам, че това е много важно за страната, защото няма едно-единствено решение, една-единствена рецепта, която за една нощ да създаде съдебна система в България, която да е перфектна. Това, което е необходимо е продължителни усилия за справяне с проблемите. И необходимо е да се поставят етични стандарти за съдиите и да се гарантира, че всички съдии ще спазват тези етични правила. Но както казах, това не може да стане бързо. Трябва да има продължителни усилия в продължителен период от време.

Водещ: Специализиран съд необходим ли е според вас за разглеждане на особено тежки дела, свързани с организирана престъпност?

Дж. Уорлик: Ние смятаме, че специализираните съдилища са един много полезен инструмент. Виждали сме създаването им в други страни и смятаме, че биха функционирали добре и тук. Фактът е, че има проблем с организираната престъпност и корупцията, и това, разбира се, са много сложни дела, случаи, които изискват специализирани познания. Не всички съдии имат тези специфични познания, за да могат да разглеждат тези дела и да осигурят правосъдие. Затова решение евентуално е да се създаде такъв вид съд и смятам, че това е разумно решение. Знам, че съществуват и разговори относно създаване на специализирани състави, а не конкретен специализиран съд, това също е опция. Но това, което сме видели, където има такива способи в страни, които е трябвало да се справят с такива проблеми като организирана престъпност и корупция, там се е доказало, че такъв вид способи са полезни.

Водещ: Противниците на тази идея за специализирани съдилища изтъкват като аргумент съмненията, че всъщност целта е извънреден съд, маскиран под друго име. Според едно от схващанията по-добре е да има специализирани състави към съществуващите съдилища, защото специализираният съд ще действа по същите закони, със същите доказателства, със същите свидетели, които биха се явили пред специализиран състав на действащ съд. Има ли рискове?

Дж. Уорлик: Разбира се, че съществуват рискове. Съдилищата трябва да бъдат създадени по такъв начин, че да гарантират гражданските права. Ние никъде не искаме да видим, че невинни хора са осъдени неправомерно, ние искаме обаче, разбира се, и да има правосъдие. И затова трябва да се обърне голямо внимание на начина, по който ще се организират съдилищата в България. Смятам, че този вид способи могат да се приложат в България, но един такъв специализиран съд трябва много гладко да може да се вмести в съдебната система, която съществува в България.

Водещ: Наблюдавате ли българските митници? Имате ли мнение за това как те се справят с противодействието на контрабандата?

Дж. Уорлик: Агенция "Митници" трябва наистина ефективно да работи тук, в България. Знам, че понастоящем има дискусия относно ръководството на агенцията. Мисля, че това, което всички искат да видят, е тази агенция да функционира ефективно, честно. Трябва да бъде реформирана, за да може да бъде максимално ефективна, и трябва да може да намали нарушенията, особено свързано с цигари, алкохол и други области. Ясно е, че трябва да се събират необходимите приходи, свързани с тези продукти, и смятам, че това е от интерес за всички страни.

Водещ: Това е безспорно, но два цитата ще ви кажа: Българските митници работят добре, но контрабандните цигари влизат през Румъния и заливат пазара в България. Това е от премиера Бойко Борисов в разговор пред сутрешния блок на БНТ. Митниците не са в състояние да направят това, което очаква държавата - това пък са думи на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. Очевидно няма как и двете твърдения да са верни. Кое от двете е вярно според вас?

Дж. Уорлик: Много е трудно за мен да знам какво точно се случва вътре в агенцията и системата. Но това, което знам, е, че държавата понастоящем има нужда да събере своите приходи, това, което й е дължимо, и затова аз знам, че агенцията трябва да работи максимално ефективно. Българското правителство трябва да предприеме необходимите мерки, за да осигури, че приходите се събират и че агенция "Митници" работи ефективно.

Водещ: Трябва да се повиши ефективността й, така разбирам.

Дж. Уорлик: Винаги може да се увеличи ефективността на която и да било

агенция или институция.

Водещ: Да ви питам смятате ли за нормално почти половината от парите на държавата да са концентрирани в една и съща банка, която при това е доста малък сегмент от пазара? Става въпрос на другите потребители. Може ли това да се случи в САЩ например?

Дж. Уорлик: Нямам подробна информация относно това къде българската държава слага своите пари. Но бих искал да кажа, че наистина е изненадващо, че повече от 50 процента от доходите, приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна. Затова се надявам най-малкото, че правителството ще задава въпроси, ще разгледа въпроса защо точно тази банка в сравнение с по-големите банки е избрана, за да може да гарантира, че процесът, свързан с това, е абсолютно прозрачен и че нещата се правят съобразно законодателството в страната. Но аз бих се съгласил с вас, че е изненадващо, че една такава малка банка контролира толкова голям процент от парите на страната.

Водещ: Това поражда съмнение за възможни зависимости, нали така?

Дж. Уорлик: Да, наистина смятам... всъщност това, че най-вече повдига въпроса защо Корпоративна банка има такъв голям процент. Наистина не вярвам, че нещо нелегално е направено, но определено се повдига въпросът... въпроси, които трябва да бъдат разгледани от съответните власти.

Водещ: За финал бихте ли характеризирали дейността на кабинета в икономическата и във финансовата сфера, как ви се струва тя? Тече дебат дали трябва да се използва фискалният резерв. Добре ли е да се използват натрупаните бели пари за черни дни или това крие рискове? Вашето мнение.

Дж. Уорлик: Аз смятам, че премиерът взе едно много разумно решение преди няколко седмици, като реши да не се увеличава данък добавена стойност. Но може би още по-важно е, че взе решение да се предприемат необходимите структурни реформи, за да се направи България по-силна в области като образование, здравеопазване, в областта на пенсиите. Това са области, където България трябва да е по-ефективна, защото това е от полза за България и за българските граждани. И смятам обаче наистина, че винаги е по-лесно да се направи едно изказване по тази тема, отколкото реални реформи, а той предприема и конкретни мерки. Никога не може да има реална реформа без жертви. И възможно е да е налице и стратегически поглед, визия относно защо трябва да се реализират тези реформи. Но това са неща, които ще се случват в дългосрочен план. Виждали сме такива стъпки да бъдат... предприемат и в други страни. Ние от наша страна имаме готовността да помагаме, доколкото ни е възможно, на българското правителство и подкрепяме българското правителство по тези важни въпроси.

Водещ: Много благодаря за това интервю, г-н Уорлик. Посланикът на САЩ беше гост в нашето студио.

След тази задокеанска логорея на въпросния Уорлик, единственото, което мога да кажа е, че България си има правителство, има си парламент, има си и държавен глава! И не е работа на един чужд посланик да си пъха носа в българските работи. Въпрос на уважение, приличие и възпитание е, все пак!

Ако пък правителството, парламентът и държавният глава чувстват някаква слабост при вземане на решения, в държавата има и добри експерти, които могат да съветват и да дават становище.

Колкото до пъхането на носа в чужди дела – подобно поведение, каквото демонстрира Уорлик подхожда повече на портиера, а не на посланика.

“Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.” Написал го е пак великия Вонегът.

 
Публикуваме мнението на професор Кръстьо Петков със съдействието и съгласието на автора й, тъй като с нея даваме трибуна  една аргументирана професионално позиция. В българския печат подобни мнения са рядкост.

След предаването по БНТ "Референдум" получих десетки обаждания по телефона и писма от зрители. Темата: "За или против Фискален борд /чрез промени в конституцията/" очевидно раздвижи духовете сред експерти, политици, граждани. Екипът, в който участвах, заедно с Проф. Боян Дуранкев и д-р Любомир Христов, отстояваше позиция против Дянковия Борд; отборът на пазарните фундаменталисти: Ганев, Ангелов, Богданов бяха твърдо "за", в т.ч. и за промени в основния закон.
а другия ден министър Дянков се срещна с президента на България Георги Първанов и получи категоричен отказ за подкрепа на екстравагантната инициатива. Негативна беше и реакцията на група експерти и депутати от БСП. Часове след това г-н Дянков заяви, че отлага предложението си за периода след изборите през есента. Тоест- за неопределено време.
Може ли този акт да се третира като победа на разума и икономическата логика? Според мен, да!Ще се обоснова защо...

Не е тайна, че лобито на неолибералната школа е изключително силно и активно в България. То се създаде още в началото на прехода, чрез финансираните от Джордж Сорос експертни мрежи /структури от типа "Тинк-тенк"/. Участниците в прехода от политическия елит, синдикатите и бизнеса, гражданските организации неведнъж са яли попарата на пазарните фундаменталисти.Да не говорим за гражданите и домакинствата, средния и малкия бизнес, превърнати в опитни зайчета на непрекъснати монетарни експерименти.

Отначало ролята на лобистите беше главно коригираща и просветителска-трябваше да лансират идеи, проекти и анализи, подпомагащи трансформацията на постсоциалистическата икономика на пазарна основа. Както се видя, тази войнствена кохорта от млади или идейно пребоядисани експерти пропагандираха един /според тях безалтернативен/ модел на пазарно стопанство- неолибералната ортодоксия. Шокова приватизация и форсирана либерализация на цените, тотална дерегулация на трудовия пазар, слаба/малка държава и неограничена свобода на бизнеса, крайно ниски/символични данъци и осигурителни вноски-това е част от инструментариума на ултра-неолибералните анализатори и лобисти, действащи на българска почва.

Ако инициативите им се изчерпваха само с пропагандна дейност, бедата щеше да е пренебрежимо малка. Но пазарните фундаменталисти и техните ментори, ползвайки се от подкрепата и на МФИ, проявиха завиден управленско-политически апетит. Те инициираха нови политически проекти /по-късно трансформирани в партии/, работеха върху проекто-закони, съветваха пряко премиери и министри.Фактът, че съветваха и леви/социалистически правителства, и либерали, и христяндемократи може да звучи странно, но е верен /той заслужава отделно внимание и по-пространен политологичен анализ/.

После дойде време и за тотална експанзия в медиите. Отначало- като гост-коментатори с алтернативни и екстравагантни възгледи; после, след като олигархичните и корпоративни кръгове в България придобиха контрол върху водещите медии,пазарните фундаменталисти се превърнаха в директни проповедници на абсолютно свободния пазар и в гневни/агресивни критици на всички специалисти, които се осмеляваха да заемат критична позиция спрямо експериментите на МВФ и Световната банка в източноевропейската икономическа зона.

Тази еволюция на момчетата от "люпилнята на Сорос" /заимствам израза от статия в един национален всекидневник/ може да се проследи в детайли в книгата на Достена Лаверн "Експерти на прехода". Никак не е случайно, че нейната публикация от 2010 г., изчерпана буквално за месеци, се превърна в обект на некоректно охулване от засегнатите персони /някои от тях, за съжаление, си позволиха да изкажат обидни квалификации за самия автор-явен признак, че са били засегнати на "болното място"/.

След това кратко въведение ще се върна към въпросния дебат. За онези, които са свикнали да възприемат аналитично позициите на един или друг специалист / което означава- да видят и неговия институционален бекграунд / вероятно е станало ясно още в началото, че целият екип на пазарните фундаменталисти изпълняваше ролята на колективен говорител и пропагандатор на министър Дянков В хода на дискусията обаче се разбра /след един точен "изстрел": въпрос на Любомир Христов към Богданов/, че идеята за Фискален борд е възникнала първоначално в лагера на неолибералните лобисти; после- по незнайни канали, е била припозната от неуморния експериментатор Дянков; от тази трансформация печелят и двете страни: лобистите, защото са успяли да внушат една фундаменталистка идея на човек, облечен във власт /което си е постижение за всеки посветен на дълга мисионер/; Дянков, защото получава шанс да се изяви отново като първопроходец и отличник на десния финансов фронт в Европа /това пък е неговата мания, формирана още докато е бил дребен, пътуващ мисионер на СБ/.

Затова смятам, че оттеглянето на законопроекта за Фискален борд е победа на разума над ирационалното мислене и поведение.Разбира се, заслуга за поражението, което претърпяха Дянкови компания, имат и няколко други институции и организации- синдикатите и президентът, ДСБ и ДПС /заели категорачна позиция против проекта в последния момент/, икономисти от академичните среди...

Победата е още по-значима, като се има предвид, че внесеният законопроект на практика преследваше и промяна в политическото устройство на държавата - елиминиране на инициативите и функциите на изпълнителната власт и общините при проектирането и изпълнението на данъчни политики. В условия на криза подобна промяна е крайно опасна!

В политическия и парламентарния дебат винаги е възможно една идея, претърпяла неуспех, да бъде възродена отново. Така е и с въпросния проект за Фискален борд. Посветените в европейските процедурни и политически маневри знаят, че подобен Борд е свързан пряко с друг стратегически проект: Пакт "Евро плюс", в който България, чрез своя премиер, вече е дала предварително /и прибързано/ съгласие да участва. Независимо, че нашата страна не е член на Еврозоната!!! Независимо и от унизителните условия за присъединяване към въпросния дискриминационен Пакт /по този въпрос вече писах неколкократно в Блога/.

Затова темата за финансовата стабилизация- с или без промени в конституцията, като национална политика или като задължение на бедните и периферни страни към големите/богатите държави в клуба "ЕС", ще продължи да е актуална още месеци наред.

---------------
ПП. Част от колегите, реагирали на предаването "Референдум" по БНТ, ми обърнаха внимание върху факта, че резултатите от мнението на т.нар. голямо жури са манипулирани. Как? Чрез задаване на подвеждащи, неточни или чисто сугестивни въпроси.
С това се повдига още една голяма тема-за коректността на данните, когато се ползват методи за сондиране на общественото мнение /било при електорални изследвания, при текущи сондажи или при оценки на словесни двубои от типа "Референдум"/.
Въздържам се постфактум да коментирам тази част от споменатото телевизионно предаване /вместо това публикувам извадки от писма, които получих от проф. Иван Ангелов и от Никола Ников-експерт от Русе/.
Не мога да отмина с мълчание обаче факта, че вместо Голямото жури да беше питано за фискалния борд, иницииран от Дянков, въпросите се отнасяха до това-искат или не финансова стабилност телевизионните зрители. Отделно стои проблемът за информираността на масовата публика относно стратегическите варианти за постигане на финансова стабилност, процедурите за конституционни промени, фискалните политики и прочее. Финансовото образование по начало е крайно ниско сред гражданите, които не се занимават специално с тази материя.

* * *

Извадка от писмото на проф. Иван Ангелов:

"Направи ми впечатление грозната манипулация с показването на мнението на голямото жури. В началото болшинството от около 70-75% беше в подкрепа на въпроса:Подкрепяте ли поддържането на финансова стабилност? Това беше нормален отговор. При второто му показване в края към него бяха добавени и думите "чрез включване в конституцията" с приблизително същите отговори. Това обаче са съвсем различни неща. Не знам защо не реагирахте?"

Извадка от писмото на Никола Ников:

"За това / има се предвид манипулацията с резултатите от допитването до Голямото жури-КП/ спомогна твърде много съдържанието на поставените въпроси, едната част от които не отговаряше на същността на проблема и объркваше зрителите, а другата част насочваше в погрешна посока дебатите.

Вижте как абсурдно звучат въпросите:

1. Смятате ли, че с промени в Конституцията трябва да се гарантира финансовата дисциплина в държавата?

2. Какво гарантира пактът за финансова стабилност – ниски данъци и по-ниски лихви по кредитите или замразени доходи и пречка за реформи на правителствата в бъдеще?

Тези въпроси отразяват ли политическата същност на инициативата на министър Дянков, онази политическа същност, която е свързана с тиха и законово регламентирана промяна на конституционно установения политически режим в Република България?

Пактът за финансова стабилност, предлаган от Симеон Дянков като вечен данъчен статут в Република България, възпроизвежда в масов мащаб имуществено разслоение в страната и несправедливо разпределение на националното богатство, на произведения национален продукт, което се явява главна причина за възникване на обществено икономическите и политическите кризи: справка – Голямата Депресия в САЩ и причините за нея. С този Пакт страната ни се обрича на перманентна криза, от която няма измъкване с политически средства – олигархията винаги ще може да купи 81 народни представители, щом сега купува 161!"


 

„Не искам адвокатите на "Мултигруп” да защитават бъдещето на страната. Не искам адвокатите, които защитават организираната престъпност да определят бъдещето на страната, защото те не защитават страната, а лични, конюнктурни интереси. От някъде трябва да се започне. Да заложим на отличници и на хора, които не са обвързани с организираната престъпност”, заяви министър Цветанов.

Кръгла маса за специализираните съдилища. След време децата ще учат в училище степените на развитие на промени в съдебната система от времето на мандата на „Отличниците” от ГЕРБ: специалиризани съдилища, извънредни училища, трибунали.

Нещо като трите степени на брака: влизаш чист, след това си пречистен и накрая – очистен... Шегувам се, ако е позволено още.

Вицепремиерът Цветан Цветанов защити идеята за съдилища, в които да работят най-добрите, преминали по идея, всички цедки за морал и компетентност. Забележете: „най-добрите, преминали по идея, всички цедки за морал, и компетентност”! Ще ги отсява вероятно МВР? Или кварталната организация на ГЕРБ? Или данъчните, с квитанция за платени данъци!

Цедки за морал? Всички? Ами дефинирайте „морал” според кабинета, моля! За да не стават инфекции като президентската стенограма, моля!

Ето, на сириеца от Гуантанамо му поискахте „да „притежава семейни ценности” и той пристигна със „семейните си ценности! Иначе нямаше да мине през граничната бразда... Къде ще го приемаме без семейни ценности? Пък и крайно време е да се фиксира разтегливостта на понятието „семейни ценности” с тест, който включва поне:

  • Редовно проследяване на централните новинарски емисии, но само на правилните телевизии;
  • Конспектиране на личния живот и развитие на лицата в „Big Brother family”;
  • Проиграване на живо на отделни епизоди от шоуто в семейството и по училищата. Шоу, което горещо се препоръчва от новия шеф на СЕМ, Георги Лозанов с прозрението: „Воайорството в „Big Brother family” е вид психотерапия”;
  • Видеозаписи на ключови интервюта с изявления на премиер, вицепремиери и американския посланик;
  • И прочие, и прочие...

Ама че на Кръглата маса се изказал адвокат корифей на наказателното право – е, и?

Да я чуем:

"Обстоятелството, че МВР е провело Н- на брой акции, което трябва да е рутинната му работа, не може да обоснове създаването на специализирани съдилища”, смята председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска.

„Тези специализирани съдилища трябва да бъдат за "отличници", но и за хора, които са необременени и необвързани с всичко, което се случваше през последните 20 години”, поясни министър Цветанов проблема със създаването на специализирани съдилища и закова: "Днес ние берем плодовете на една импотентна съдебна система"!

„Необременени” и „необвързани” според Цветанов ще рече: без досег с БКП, хора от върховете на БКП и Държавна сигурност!

Слушайте и записвайте - „На четири очи”, вицепремиерът и министър Цветанов:

„... има едно лице, което е много актуално в последните няколко месеца – Николай Велков, който беше част от задържаните по 'Октопод'-а, който беше в една килия заедно с братята Дамбовци, където вървяха едни хубави СРС-та, в които се говореше за близки връзки с даден висш магистрат и т.н."

„Едно, което, който, където, които” – слагаш ги в едно изречение и мисълта тече ли тече... като водите на река Глазне, които съсипаха хотелите в Банско...

"В съдебната система има зависимости на съдии, на прокурори, на следователи. Каквито зависимости има и в системата на МВР. И аз смятам, че с отдел 'Вътрешна сигурност' на МВР ние работим в тази посока... Зависимостите са икономически, свързани са и с наркотици. Свързани са и с други сексуални ориентации", поясни МВР-министър Цветанов.

Абе, тези, с други сексуални ориентации, не ги ли пращаха по едно време в лагери? Кога беше това?

„Цедки за морал” – дали пропускат тези цедки „други сексуални ориентации”? Ами ако е така, тогава никакви контакти с кметовете на Берлин и Париж! И документите на ООН да заминават в килера...

А ето и отговора на една все още недисциплинирана юристка, в момента лидер на „Движение 21”,  която освен това е и бивш депутат от левицата, прокурор, че и свиреща на цигулка... Моля Ви!

Тя даде отговор по всички теми на деня като специализирани съдилища, акции на МВР, и прочие, и прочие...

Мястото е БНТ, предаването: „Денят започва”, а водещ е Марин Маринов:

Водещ: Добро утро, г-жо Дончева, здравейте.

Татяна Дончева: Добър ден.

Водещ: Продължаваме там, където приключихме с Ана Караиванова преди осем, за специализирания съд си говорихме с нея освен за всичко друго, за доверието в съдебната система, за това как може да се възстанови, трябва ли съдебен ДАНС, както предлага, така, работно заглавие на един орган, което го предлага Константин Пенчев. "Който е против създаването на специализиран съд, не иска държавата да бъде по-силна от организираната престъпност" - това е един цитат на Цветан Цветанов. Който е срещу специализирания съд, общо взето, е срещу борбата срещу организираната престъпност. Така ли е?

Т. Дончева: Това примитивно разбиране, който е с нас и против нас, е прокарвано винаги, когато някой не може да даде аргументи. Темата за специализираните съдилища е актуална и се вади, за да се постигне по-качествено правосъдие в някаква област. Само че на 8-милионна страна, където има 28 териториални общности обособени и създадени определени традиции за това къде хората да търсят правно обслужване, от прости граждански административни дела до наказателни или други тежки, въпросът не може да се решава така примитивно, по физкултурнически, стани - легни. Ние направихме специализирани административни съдилища. аправихме ги първоначално по идея да бъдат на 6 места. След това надделя разбирането, че всяка област ще си тегли към себе си, и станаха 28. Така сега имаме едно специализирано административно правораздаване, уж по-високо квалифицирано, а същевременно огромната част от тези 28 съдилища, значи говорим, с изключение на 3-4 съда, работят при много ниско натоварване за много високи заплати.

Водещ: Тоест това е било грешка, така ли, административните съдилища?

Т. Дончева: Тоест това като финансови възможности на държавата, като организационни, като сградни, това нещо е допълнителни затруднения за един минимален ефект, който не може да си оправдае парите. Може ли да се направят трудови съдилища или съдилища по несъстоятелност? Може, ако се зацикля в един момент в трудови спорове за уволнения и те станат много, държавата може да си позволи такова нещо. Преди години имаше проблем с делата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Но въпросът е от какво имаме нужда. Според мен, на първо място, от съдилища, свързани с непълнолетните. Защото сегашното младо поколение е тежко, расте в много нездравословна среда, расте много самотно, много лишено от възможности за нормален социален живот. Те не са научени заедно да се организират, заедно да правят нещо, това им личи на свръхагресията в училище. Очевидно там се налага една друга наказателна политика, която да е съчетана с труда на много педагози, психолози. Въобще да има представа държавата как изгражда младото си поколение, с какви ценности, с какви нагласи.

Водещ: Да. Ако има специализиран, специализиран съд...

Т. Дончева: Но, но...

Водещ: ...да върви натам, това ли казвате? Защото според Цветан Цветанов по-добре е да има специализиран съд с организирана престъпност да се бори.

Т. Дончева: Но, но, но... Така ли? Колко дела има Цветан Цветанов за организирана престъпност? Вие освен делото на Маргините в Софийския градски съд и делото на Митьо Очите в Бургас...

Водещ: Той го дава като пример, дава ги като пример точно тези две дела, да.

Т. Дончева: ...чували ли сте за други дела? Всичко друго е мерки за неотклонение, не са вкарали нито едно дело. Колко дела мислите, че ще вкарат? Аз си направих труда да поискам справка за националната статистика, която казва колко дела е имало за миналата, за по-миналата година. Ами, извинете, но аз мисля, че те са под 100. Може ли за под 100 дела да си направиш специализиран съд? В момента в градския съд на София, който е най-тежкият съд, най-натовареният и с най-голям състав, има 30 наказателни съдии от 115.

Водещ: Добре, разбрах... да.

Т. Дончева: Какво значи това, по колко дела на съд? По колко дела на съдия годишно се падат? Извинявайте, но такава ниска натовареност не е имало никога.

Водещ: Аргументите са, че са много тежки тези дела, че се иска специализиран... специализация на...

Т. Дончева: Не, не, ето, погледнете делото на Маргините.

Водещ: Така.

Т. Дончева: Четири години защо въртят на празни обороти и защо е това смехотворно протичане на процеса? Защото, когато имаш афиф, казано на стар български, свидетели, т.е. сухиндолски, кошаревски и други, които, ако ги разпиташ 3 пъти, дават 33 варианта на показания, и няма нормален съд, който да реши какво точно да приеме, твоето дело върви трудно. Ако искаш да си признават, също няма да стане. Това, което...

Водещ: Тоест, ако е специализиран съдът, със същите свидетели...

Т. Дончева: Да ви кажа в най-общи линии аргументите. Има прекалено малко дела за такова нещо. Има прекалено малко натовареност на съдиите в ключовите, наказателните съдии, говоря, в ключовите големи съдилища, които биха гледали такава организирана престъпност и където тя се среща. Това са София, Пловдив, Варна, Бургас, евентуално Русе. Има... никакво оправдание няма да направиш в един и същи клон на правото два съда, защото върху наказателното право трябва да направиш два съда. Кога ще гледаш едно убийство в специализирания съд и кога в нормалния? Кога едно дело, което ще започне, да речем, за организирана престъпна група, впоследствие доказателствата няма да издържат и ще ги сведат до телесни повреди, отвличания, рекет, престъпления по служба и нещо друго, ще ходи в другия съд? Защо променяш цялата подсъдност? Защо искаш да направиш ВИП съд с ВИП съдии, с ВИП заплати за ВИП персони?

Водещ: Защо, защо според Вас?

Т. Дончева: Ами, защото няма...

Водещ: Вашето обяснение какво е?

Т. Дончева: ...защото не разбираш. Защото смяташ, че всичкото е пиар и като направим някакви поредни шумни акции, нещо ще спечелиш. Следващо нещо, защо след като ние би трябвало, сега като има политическа воля, за няколко години горе-долу да приберем проблема до нормалния, ти искаш да ни отвориш битовия проблем да правим нов съд? Това означава сграда, щатове, битови проблеми и т.н. Не ви ли прави впечатление, че в София 20 години не може да се намери сграда за районния съд? Всичките ли преди това не са имали воля? После, какво ви говори, че вътрешното министерство натиска за определени мерки? Правосъдното министерство вчера представя стратегия и там такива съдилища не се предвиждат. И казвам накрая...

Водещ: Дебат се предвижда.

Т. Дончева: И казвам накрая, и казвам накрая, но не на последно място - има много сериозни опасения, че полицейщината се развихря до това да поиска да си има съд, на който да поръчва дела и резултати, без значение на доказателствата. Това, от което има нужда в момента, е, вместо да се занимаваме с глупости и нови щатове, нови административни звена, като иска някой административен ръководител, да си направи отделения, за което има и съвети от чужди експерти, които са поканени, да си направи отделение от, така, по топ съдии, в нарушение малко на принципа на случайно разпределяне на делата, и да започнат да си ги гледат. Натовареността на съдиите абсолютно позволява това да стане в рамките на сегашната система - да отворят публичните процеси, да натискат за едни много нормални срокове. До шест месеца всякакви видове банди, групи и т.н., за които има шумни акции, би трябвало да са приключени и внесени с обвинителен акт.

Водещ: Опасенията Ви са, че става въпрос за идея за извънреден съд, само че маскиран под друго име, така ли, така ли да го обобщим?

Т. Дончева: Да, за трибунали откровени.

Водещ: Това се съмнявате...

Т. Дончева: За трибунали откровени. И понеже нямат аргументи, те обикновено си служат с нападки и с подобни мантри - който не е за специализиран съд, е за организираната престъпност. Хайде де! Откъде накъде?

Водещ: То Ви връща, нали, не само Вас, но и Ваши колеги, които са против този специализиран съд, връща Ви към поправките "Ванко 1", към "Мултигруп"...

Т. Дончева: Да се разберем, да се разберем с Цецко Цветанов по следния начин. Аз му благодаря, че най-накрая взе да обясни на целокупната общественост, че аз не съм вносител, нито автор на поправките "Ванко 1".

Водещ: Той се поправи, да, каза, че...

Т. Дончева: Защото... не, той не само се поправи, те много хора две години, три години го повтаряха, без значение, че това не е вярно. Но няма адвокат на "Мултигруп", адвокат на "Лукойл" и адвокат на Цецо Цветанов, има адвокат на свободна практика. Адвокатите затова са адвокати, те имат определен статут - срещу заплащане да извършват определена дейност. Ако тази дейност е противоречаща на закона, за това има съд. Ако Цветанов твърди, че аз съм извършила нещо в качеството на адвокат, което противоречи на закона, моля. В противен случай останалите неща са просто обяснения на някакви примитивни недоучени хора. Те не могат да касаят обществеността. Могат ли вносителите на поправката "Ванко 1" и всяка друга спорна поправка да се произнасят по този въпрос? Могат всички хора, имащи отношение към правосъдието. Вижте, Цветан Цветанов, това, че е вицепремиер, е стечение на обстоятелства. Това е човек, завършил спортно училище, където не знам да са формирани интелектуалците на нацията, след това ВИФ и е започнал работа като старшин

шофьор в ИКТ на МВР, което значи Институт за компютърни технологии. Той няма нито ден, той няма нито ден...

Водещ: Вижте сега, той...

Т. Дончева: ...той няма нито ден оперативен стаж, нито ден, минал в практически опит в борба с престъпност. Ако смята, че носенето на чантата на Бойко Борисов от 2001 до 2005 е такъв опит, съжалявам много. Той, ако... обаче, тъй като той има властта и тази властова позиция, аз и никой от моите колеги не му оспорва правото да се произнася. Той се намира...

Водещ: Има вот на народа, в смисъл имаше избори, ГЕРБ получи мнозинство, създаде правителство, сега какъв...

Т. Дончева: Точно така, точно така, и се намира на това място, където това му е работата, поради което ние не оспорваме неговото право той да има всякакви идеи. Само че ние искаме от него, както мисля, би трябвало и целокупната българска общественост да поиска, аргументи, когато предлагаш една или друга идея. И не нападки, а сериозни аргументи, и освен политическа воля, разбирана като блъскане на глава в стената, да има начин, по който това става. Вчера Министерството на правосъдието представи стратегията за правосъдието в парламента, общо взето, тя е много прилична, разбира се, и много амбициозна. Не може да стане в рамките на този мандат. Но там има много хубави неща, които си заслужава да бъдат и продължени, и приемственост да има в това. Но аз не мисля, че тонът, в който говори Цветанов, който беше, така - адвокатите са престъпници, неправителствените организации са им помагачи, а съдиите част от организираната престъпност, е нещо, което е коректно, нормално, приличащо на поста му и на мястото му.

Водещ: Как се справя правителството в противодействието на престъпността? Питам Ви не като юрист, а като политик.

Т. Дончева: А, вижте, правителството се справя трудно, за да не кажа не се справя, по следните причини. И ще ви дам примери. МВР прави безконечни акции, за първите две вие знаехте какви са поне, срещу кого са и можехте да ги, така, по-конкретно да ги разказвате.

Водещ: За "Наглите" ли говорите?

Т. Дончева: За "Наглите" и за "Октопод"-ите.

Водещ: За "Октопод"-а, да.

Т. Дончева: Да. Оттам нататък започнаха да плющят едни акции, които вие не знаете срещу кого са, нито кой се арестува, нито колко часа се държи, нито как това приключва. Например между тях имаше една акция "Лапачите", тя се оказа по един случай за точене на ДДС, който е образуван като дело септември и от септември до март няма никакви действия по назначаване на проста счетоводна експертиза, за да се установи наистина има ли ДДС недължимо, получено от лицата. Започват с тези арести, които нали разбирате, че не могат да докажат нито че има, нито че няма ДДС. Разбира се, че съдът ги е пуснал на следващия ден с мерки за неотклонение подписки, защото, след като делото е образувано, то шест-осем месеца няма никакво движение.

Водещ: Е няма специализиран съд, който да разглежда такива дела.

Т. Дончева: Така ли? Аз ви давам пример с прословутото дело на "Наглите", по което няма българин, който с ръка на сърце да каже, че иска да бъдат отвличани хора в България.

Водещ: Е, не спряха ли отвличанията? В смисъл това не може ли да се отчете като позитив между другото?

Т. Дончева: Тези хора, които са арестувани, са просто маргинали, технически изпълнители. Че не може да се стигне до поръчителите, е ясно поради начина на разследване. Но и това не е голяма беля, и това е успех. Аз съм съгласна с това. Има някакви заловени хора, те са свързани с тези отвличания. Добре. Към Нова година, декември месец, мисля, гледахме багери, трупове погребани, по телевизията и... и ако няма нищо друго, поне имаше два трупа, имаше един, който ги посочи и каза, че те са убити.

Водещ: Да, спомнят си зрителите, да...

Т. Дончева: Или двама. Добре, сега сме май, нормалното дело, нормалното тежко дело трябва да приключи максимум за шест месеца, за да има ефективност това, което се събира като доказателства. Възприятия на свидетели...

Водещ: Вашият извод какъв е от това?

Т. Дончева: Те сега миналата седмица обясниха, че след 5 месеца ще има обвинителен акт, защото сега са уточнили обвинения. Вижте, няма никакъв проблем повдигането на обвинение и предявяването на разследване да стане дори в един и същи ден. Какво има да се прави по делото? Ако те смятат, че двамата души, хванати във връзка с труповете, няма да спрат да си прехвърлят топката един на друг и да твърдят, че другият е убиецът, това няма да стане. Това нещо трябва час по-скоро да се вкара в съда и те не могат да чакат съд.

Водещ: Мозъците и поръчителите са на свобода, казвате. Това го заявихте още зимата в едно интервю.

Т. Дончева: Мозъците и поръчителите не само... те няма да стигнат до тях. Не може тези маргинали да знаят кого да нападнат, първо. Хайде, Киро Киров е личност, която, има табели, билбордове, може да кажете, че той е богат човек, но там има и отвличания на деца на хора, които не знаете, че са богати. Кой дава тази информация? После, противодействието на специализираните части на МВР при предаването на откупите изисква други познания, друга информираност и друго техническо ниво. Просто тези лица са изпълнители на определени технически неща във връзка с операцията.

Водещ: Защо страната е залята от контрабандни цигари, стоки? Контрабандните канали, които действат, същите ли са, или?

Т. Дончева: Изключително проста причина. Симеон Дянков качи акциза на цигарите на 6,8 мисля, драстично, от 4 на 6,8. Когато направиш такова драстично качване на акциза, винаги потича контрабанда. Давам ви прост житейски пример. Не може цигарите ви "Виктори" да ви струват в будката пред вас 5 лева, а на фришопа лев и 50. Разбира се, че всеки иска да пуши контрабандни цигари, но аз преди, преди една година...

Водещ: Е, те влизали през Констанца, правят ги в Китай и във...

Т. Дончева: Откъдето си искат, откъдето си искат, ще влизат.

Водещ: Това казва премиерът, не на фришопа. Да, както и да е.

Т. Дончева: Дейността в митниците е икономическа дейност. Тя не става само с това да преследваш хора, да ги арестуваш, да ги тормозиш и да ги заключваш.

Водещ: Това старите контрабандни канали ли са или...

Т. Дончева: Абе, това са глупости.

Водещ: Или нови са се появили?

Т. Дончева: Това са глупости. Трябва да има икономически климат в България, който прави, общо взето, безсмислена операцията по това да вкарвате цигари. В момента контрабандни цигари вкарват с панери, с щайги хората през митническите пунктове и пет домата отгоре. Това може да ви го кажат хората по митниците, които работят по границите, по гранична и по всякаква друга полиция. Това е проблемът.

Водещ: Е, тук май ще се съгласите с Цветанов, че митниците не се справят, защото той това каза в нашето студио...

Т. Дончева: Нищо подобно, ама, ама глупости...

Водещ: ...и затова се налагал следмитнически контрол, защото митниците не се справят.

Т. Дончева: Глупости. Вижте, вижте, в МВР поначало има една малка част хора, които провиждат престъпници във всички движещи се по улиците хора. Затова там има Институт по психология и затова служителите на МВР се подлагат периодично на психопрегледи. Казвам това без грам ирония, защото тази работа прави и една професионална деформация.

Водещ: Съветвате човека, за когото си говорим, да иде на преглед, така ли да Ви разбирам, в Института по психология?

Т. Дончева: Съветвам човека, съветвам човека да спазва правилата на управление, които изискват ресорният вицепремиер Дянков да отговаря за ресорите, които са му подчинени, а Цветан Цветанов да се съсредоточи върху ресорите, за които отговаря той и които ние не знаем, нали?

Водещ: Добре. Трябва да приключваме. За финал да Ви питам смущаващ ли е за Вас, притеснителен ли е фактът, че почти половината от държавните пари са в една и съща банка концентрирани? Това свидетелство ли е за една Ваша теза за бизнес връзките между предишно и настоящо управление, зависимост или...

Т. Дончева: Не смущаващи, потресаващи, потресаващи.

Водещ: Защо е така?

Т. Дончева: Това означава, че държавата е взела една банка на отглеждане, осиновила я е, наляла е в нея един изключително голям финансов ресурс, вие ми кажете срещу какво, и тези хора притежават две трети от медийния пазар и две трети от системата за разпространение. Каква свобода на словото, какви пет лева?

Водещ: Това дете не е ли наследено, което е осиновено?

Т. Дончева: Не, не, не, не. Това е нещо, което започна при царя, много добре си живееше в тройната коалиция, сега си живее още по-добре.

Водещ: Аз това Ви питам, да...

Т. Дончева: Благодарение на едни и същи бизнес връзки, икономико-политически, и аз мисля, че ако говорим за истински промени, които, все едно, трябва да направим в един, надявам се, недалечен ден. Миналия ден слушах една пресконференция на един от задържаните по "Октопод"-а, известен с прозвище Дамбовеца, който каза една знакова фраза - омръзна ми да има хора, които с единия крак са в бизнеса, а с другия в политиката. Или си в бизнеса с правилата там, или си в политиката с правилата там. Но тази работа, в която ще има бизнесмени преференцирани, които ще диктуват политически процеси, които ще диктуват медийни процеси, които на практика ще формират общественото мнение по точно определен примитивен начин в своя полза, вече трябва да се преустанови.

Водещ: Е, какво излиза от това? Ако наистина искаме да има промяна в България, истинска промяна, трябва да се смени бизнес елитът, така ли?

Т. Дончева: Няма да правите нищо насилствено. Среда, правовата държава и върховенството на закона са най-голямата антикризисна мярка, а не безконечни полицейски акции с арестувани за по два часа, за по три дни и за по без присъди.

Водещ: Добре. Много Ви благодаря за този разговор. Татяна Дончева беше наш гост. Надявам се, така, времето ни бързо мина, но надявам се следващия път проблеми в трафика да не попречат на реда на предаването.

 

Преди векове, цар Иван Асен вдигал данъците на населението, колчем се зададе сватба в двореца, а този владетел правел много сватби...

В наши дни – измислят данъци, такси и какво ли не вече две години заради министъра на финансите Симеон Дянков, човек, който за първи път в живота си състави държавен бюджет! Към липсата на професионален опит на лицето Дянков се прибави и друг утежняващ фактор – избори – местни и за президент!

Това вече ни постави в твърде трудна ситуация: замразиха пенсии и заплати за години напред, вдигнаха новоизмислени такси и плащания, а като капак на всичко: инфлацията хвъркна нагоре – при безработицата и цените и се оказа, че спирачките не работят!

Разгърна се сценарий на задълбочаващ се дефицит, съчетан с топене на фискалния резерв – това намираме написано черно на бяло в доклад на Индъстри уоч, за макрорисковете в Европа и България до 2012 г., цитиран от БГЕНС.

Наскоро МВФ предупреди: За да излезе България от кризата, трябват реформи и по-добри закони, но кой да го направи? Законите са в ръцете на провинциален нотариус и току що проходил юрист, вкаран в парламента на основата на авторитета на баща си.

Реформи няма как да се правят и след като министърът на финансите Симеон Дянков  не е наясно какво иска, как го иска, но затова пък говори с лексиката на партизанското правителство след 1994 година! В другия случай, когато Дянков е наясно какво иска, тогава се започват едни уволнения чрез ръката на Бойко Борисов – дете в майка плаче!

Индъстри Уоч е изследователска и консултантска компания, която специализира в монисторинг и анализ на макроикономическата динамика, политическия риск и бизнессредата в България, като предлага основа за по-добри инвестиционни решения.

Ето дословно какво написа Индъстри уоч в последния си доклад, изводи и констатации, което са в унисон с тези на Международния валутен фонд, че правителството трябва повиши размера на фискалния резерв, като ускори приватизацията и увеличи емисиите на държавен дълг. В края на март размерът на резерва бе 4.7 млрд. лв. при 6 млрд. лв. в края на 2010 г.

Защо бяха похарчени два милиарда за няколко месеца, как се харчи оставения на лично разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов един милиард – никой не смята за нужно да обясни на гражданството.

Препоръките на МВФ са за пенсионна и здравна реформа, подобряване на образованието и специални програми за повишаване на квалификацията, така че работниците да отговарят на нуждите на бизнеса заяви на пресконфереция ръководителят на мисията на фонда за България и Румъния Катрина Пърфилд.

А ето и самият доклад:

Европейският съюз е основният търговски партньор на България и затова българската индустрия следва развитието на пазара в Европа. В края на 2010 г. започна постепенно възстановяване на БВП на България, но то се определя най-вече от експортно-ориентираните сектори. Сега най-важният въпрос е дали Европа върви по-стабилен път на възстановяване или предстои нова рецесия, т.нар. “второ дъно” на кризата в ЕС, както и в САЩ.

Инвестициите и кредита към частния сектор продължават да стагнират в Европа. Към това трябва да прибавим, че правителствата от ЕС добавиха над 2 трилиона евро към държавния дълг под формата на директни субсидии за банки и финансови стимули. Свиване на фискалните стимули може да върне обратно в рецесия европейската индустрия, а оттам би се свило търсенето за българските износители.

В случай на продължение на дълговата криза в Европа ще има нови сътресения във финансовия сектор. Ако това се случи, апетитът на чуждестранните индивидуални и институционални инвеститори към инвестиции в Източна Европа ще намалее.

В България подобрението на бюджетната позиция е знак за възможна стабилизация на фискалната политика и ограничаване на политическия риск, като и риска от потенциална промяна на паричния режим. Все пак трябва да се има предвид, че правителството е твърде зависимо от инфлационната динамика (която е извън неговия контрол), за да осигури изпълнение на приходите си. До момента правителството реже основно капиталови разходи, но това е възможно да не е достатъчно, за да се постигне бюджетен баланс. Задават се избори, които ще увеличат натиска за повече текущи разходи. Затова все още не изключваме сценарий на задълбочаване на дефицита и оттам на стопяване на фискалния резерв.

Основната причина за спада на инвестициите в България са замръзналия приток чужди капитали. Преките чуждестранни инвестиции се свиха от 9 млрд. евро през 2007 г. до 1.6 млрд. евро през 12-те месеца до март 2011 г. ПЧИ все още са положителни, но банките нетно погасяват външните си задължения поради свитото търсене на вътрешен кредит. Спадът на чуждите инвестиции обяснява защо въпреки бързия растеж в експортно-ориентираните сектори общата икономическа активност се увеличава скромно с 0-1% годишно.

Какво се получава? Докато Симеон Дянков се рее в мечтите си за собствено, неотразимо величие и се е впуснал да променя Конституцията, за да наложи Пакт за финансова стабилност, Индъстри уоч предупреждава, че фискалният резерв може да се стопи, а това е твърде вероятно да се случи на фона на задълбочаване на бюджетния дефицит.

Какви ги говореше в седмичната „Панорама” самият Дянков:

{edocs}simeon-iwatch-1.doc,600,400,link{/edocs}

Според него, Пактът за финансова стабилност, който все още не е приет от парламента се радвал вече на адмирации в белгийската столица:

„Мои колеги и финансови министри, и не само финансови министри, ме поздравяват като ходя в Брюксел за тази стъпка на правителството...”

Коя стъпка като парламентът не е гласувал още този Пакт – не е ясно. И кои са тези, които го подкрепят в Брюксел поименно? Та в мнозинството страни-членки на Европейския съюз пенсионерите имат един задължителен минимум за достойно съществуване и не ги показват по телевизията как вечерят с картофи...

Защо бюджетния дефицит трябва да се вкарва в Конституцията според Дянков?

Това е гаранция за бъдещето, за бъдещето на всички българи, и какво по-добро време това да стане факт от времето, в което сме излезли току-що от най-тежката финансова криза в последните 60 години в Европа.

Последно: излезли ли сме от кризата току що, защо Дянков го твърди?

За какво гарантирано бъдеще иде реч според министъра на финансите – та нали за да стигнат българите до бъдещето трябва днес да могат да се трудят, да се хранят и да имат достъп до здравеопазване?

Да се влага в саниране на сгради, вместо да се инвестира в строеж на атомна централа вижда Дянков енергийната независимост. Само, че това е твърде виртуално, разположено далеч във времето и не носи производство на електроенергия. А електроенергията като се произведе има и за икономиката, и за населението, и за износ и продажба, което не е малко.

64 на сто от българите са за довършване на АЕЦ „Белене”, но Дянков не е и защо? Защото е съвместен проект с Русия!

... Европа като цяло е зависима от... е много зависима от Русия в областта на газа, нали. Почти всички европейски държави главно използват руски газ. В областта на петрола положението е почти същото, главно от Русия са. Така че енергията, електроенергията е мястото, където една държава... и България може да помисли какви са ни на нас другите възможности и какво можем да направим.

А защо Дянков не се съсредоточи върху доставяне на газ, петрол и електроенергия от Щатите по въздушен път, а защо не и по дъното на океана? И това свое „откритие” да го лицензира за Европа, за да я окъсне от влиянието на Кремъл? Влияние ли е да доставяш природен газ, петрол и произвеждаш електроенергия?

А да се дава предимство за търсене на шистов газ на американска компания без да те е еня за екологичните последици – какво е влияние, вредителство, или злонамерено умишлено нанасяне на щети, вследствие на високо служебно положение?

Има си даже текст в Наказателния кодекс за подобни недомислици - но кой ти ще съди точно Дянков?

Дали ще доживеем деня, в който ще се появява реклама "Дянков е опасен за Вашето здраве, съдба и оцеляване?"

 

Купуване на мачове * Сбъднати мечти * Борислав Михайлов не е този който виждате и чувате * Унижението на обществената телевизия – кой и защо я стъпка в калта? * Пародия ли бе краят на първенството или началото на края на романтичния период?

Защо всичко утихна след финала и ощетената БНТ „забрави” за недоволството си от кражбата на излъчване на финала?

Методи Манченко, БНТНа 23 май 2012 година, в сутрешния блок на БНТ бе излъчен един прелюбопитен разговор между Методи Манченко и адвоката на БНТ, Станислав Иванов. Темата: Кой има право да излъчва двубоя Лудогорец – ЦСКА?

На 23 май сутринта, водещата Жени Марчева се опита да разплете казуса по време на разговора...

Всъщност имаше ли заплитане на казуса, след като БНТ има изключителни права да излъчва мачовете от АРФГ през сезон 2011-2012 година?

Какво се случи и коя бе невидимата ръка, която уреди друга телевизия да открадне и излъчи финала на футболното първенство?

Имаше ли ощетени, освен зрителите на БНТ, тъй като тази телевизия е с най-голямо покритие и, за да бъде гледана, не се налага да се плаща такса за кабелно излъчване?

Съгласно Договора, който има БНТ, тя притежава правото да реши кой мач да излъчва и в случая – решението на БНТ бе да излъчи мача Лудогорец – ЦСКА.

Как се краде излъчване на футболен финал?

Всичко започва с едно писмо, в което другата страна по Договора с БНТ я уведомява, че се променя часът на излъчване на срещата от 17.45 на 20 часа, което е в пълно противоречие с разпоредбите на договора, тъй като такава промяна не може да се извършва без съгласието на БНТ!

С това писмо БНТ е информирана, че камерите й няма да бъдат допуснати на стадиона и БНТ няма да има право да вземе интервюта с треньора и състезателите след мача!

Защо промяната на часа на срещата е била свързана с недопускане на камерите на БНТ на стадиона – никой не обясни!

Камерите са в Разград, репортерите – също и имат готовност да излъчват финала на футболното първенство, както е по Договор!

Стотици хиляди лева е неустойката по договора с БНТ, които фирмата на Валентин Михов SV - RSA трябва да плати за смяната на часа на мача без съгласието на БНТ и недопускането на техниката й на стадион „Лудогорец Арена".

Срещата е кулминацията на сезона, това е срещата, която определя шампиона на страната.

От фирмата на Валентин Михов са изтъкнали като довод за „промените” – закъсняло плащане от страна на БНТ. В писмото до БНТ се изтъква „неизпълнение на задълженията по договора” но не се уточнява какво точно е това неизпълнение на задължения от страна на БНТ!

Финалът Лудогорец-ЦСКАПри недопускане на екипа на БНТ да отрази двубоя, обществената медия ще търси неустойки в размер на стотици хиляди лева. Всъщност има право да търси неустойки, а дали ще го направи е Божа работа...

Въпреки договорката и многократните опити на представители на БНТ да се свържат с Валентин Михов, той така и не вдига телефона си на 23 май, сутринта!

В разговор с представители на БНТ по-рано, Михов е потвърдил, че няма да върне часа на мача, независимо от неустойката, с която е заплашен.

Към 23 май, БНТ не е спряла плащанията си към фирмата на Михов, а по-скоро са били забавени вноски, поради липса на съответни преводи от Министерство на финансите!

БНТ е обществена телевизия на бюджетна издръжка и принципалът, институцията, която следва да й превежда пари е МФ!

Към 23 май все още в БНТ не е получена поредната вноска, но крайният срок на плащане е седмица по-късно – така че и неплащането няма как да е мотив за забрана за излъчване на финала на футболното първенство!

Адвокатът на БНТ съобщи, че Валентин Михов е получил гаранции от министъра на финансите, че сумата за 30 май ще бъде преведена.

Имаше ли умисъл в тази откровена кражба на финала, имаше ли интерес на друга медия към излъчването на този финал – толерираше ли някой кражбата и кой позволи да се краде от българска обществена телевизия – това тепърва би следвало да стане ясно.

Кирил Домусчиев, безапелационно и твърдо уреди отборът му да вземе две титлиКакви бяха мотивите на Валентин Михов да отритне БНТ за сметка на друга телевизия с не толкова голямо покритие на излъчване, която на всичкото отгоре изискваше и заплащане на кабелен оператор!

Българската национална телевизия е под чадъра на Европейския телекомуникационен съюз, заедно с ВВС, RAI, Первый канал и ARD, но това е подробност от пейзажа, която не интересува никого от мъжете в БФС и държавата.

Представя ли си някой как от гореизброените телевизии в европейски държави някой взема предстоящ футболен финал и го харизва на частна медия, до която не всички зрители имат достъп?

Предстои плащане от страна на БНТ за излъчване на Европейското първенство по футбол, на предстоящата Олимпиада в Лондон и това са стотици хиляди евро да милиони лева, за да могат по-голям брой зрители да бъдат съпричастни на тези спортни събития!

Мечтата на Кирил ДомусчиевНа 23 май сутринта, репортерът Антония Близнакова от БНТ съобщи от Разград, че домакините на стадиона са получили писмо от ръководството на едноименния отбор – камерите и репортерите на БНТ да не бъдат допускани на стадиона!

Ограничени са били възможностите за БНТ да излъчва интервюта след края на мача Лудогорец-ЦСКА.

Дали „Лудогорец” ще вземе след Купата и шампионската титла, след като отборът започна тази сезон 2011-2012 от мястото си в дивизията и показа как с много пари, амбиции и лично приятелство на собственика Кирил Домусчиев с премиера на България – Бойко Борисов е на прага да дублира титли!

Прецедент, какъвто някои колеги казаха в един от репортажите, че е имало единствено в Зимбабве!

Докато в деня преди мача финал арогантността на домакините на Лудогорец надделя над смутеното поведение и неловки приказки от страна на различни представители на БНТ.

Унизително бе, да слушам как Методи Манченко се молеше на 23 май сутринта на Валентин Михов: „Вальо, ако ме чуваш, вдигни телефона!” Михов остана със затворен телефон за БНТ и слушатели, и зрители.

Надеждите на Манченко разумът да надделее изглеждаха доста нелепо на фона на безпардонността на другата страна, предпочела да хариже футболния финал на телевизията на властта – тв7!

Интересно е, че месец по-рано от деня 23 май, на пресконференция, самият Валентин Михов потвърди перфектните отношения на фирмата му с БНТ?!

За реакцията на Манчеко народът е измислил израза: „Дете наивно, ти живота не познаваш!”

Интересно и неизвестно бе и че Спортно-техническата комисия към Българският футболен съюз бе излязла с решение, че мачът ще се предава от друга телевизия!

Нито юридически издържано, нито в интерес на мнозинството български зрители.

Тогава какво очакваха от БНТ, след като и БФС предаде четата с това решение?

Нима в този Футболен съюз не са наясно с Договора между компанията на Валентин Михов и БНТ, та въпросната комисия си позволи да излиза с такова решение?

Странно е да припомня как бившият вратар Борислав Михайлов отвърна на поканата на Христо Стоичков за среща: „Аз съм президент, а той е треньор!”

Е, и?

Нима тази длъжност е направила Михайлов по-интелигентен, а пък ние да не сме забелязали?

Или може би е минал в някаква аристократична каста?

Навремето, когато баща ми ме водеше по мачове като приятел на Гунди, помня как публиката викаше, че някои голове ти ги вкарват от Халите!

След това, слава Богу се оправи на вратата, но никой не ти връчи златната обувка, или Златна врата.

Всеки ден не е Великден...

Христо Стоичков"Чаках ги достатъчно време да се наиграят. Виждате, след 11 мача, аз мълчах, нищо не казах. За подигравката с българския футбол, с футболистите, треньорите... защо ги няма феновете, защо мачове не се играят...", попита Стоичков в предаването на Росен Петров „Нека говорят”.

Аз гледам хората в очите. Нямаше ли проблеми с мачове, със съдийството в Стара Загора, Монтана, Бургас и къде ли не? Нещата са толкова много загрубели. Затова най-официално каня Боби Михайлов на дебат с детектора на лъжата, да не се крие като мишка от тамян. Аз ще му задам три простички въпроса: Дали той като президент на БФС е участвал в манипулиране на резултати от мачове на националния отбор? Участвал ли е в тото схеми на българското футболно първенство? Упражнявал ли е натиск върху съдиите за изход от определени мачове?”

"Христо Стоичков не влиза в схеми и няма да влезе. За разлика от други" - заяви категорично старши-треньорът на "Литекс". - Не става въпрос дали искам да оглавя футболния съюз....”

В предаването на Росен Петров, Стоичков има доблестта да се извини за казаното от него за България и българите, като подчерта, че много обича родината си.

Не всеки би го сторил...

Стюарди с палки на стадиона в РазградНа 23 май, БНТ бе ритана, унижавана от Футболен съюз, от фирма на Валентин Михов, от някакви самозабравили се домакини от Разград и... като никога, премиерът не се намеси?!

В договора за телевизионните права между националната медия и фирмата на Валентин Михов изрично е казано, че БНТ има първи избор за мач от всеки кръг. Съвсем естествено за 30-ия кръг изборът падна върху решителния сблъсък за титлата в Разград.

Според този договор, всяка промяна на деня или часа на провеждане на съответната среща трябва да бъде съгласувана с националната медия. Без подобно съгласие спортно-техническата комисия на БФС взе решение да смени часа двубоя "Лудогорец" - ЦСКА от 17:45 на 20.00 часа. Още по-скандалното бе, че в решението на комисията се съобщава, че мачът ще бъде излъчен по друга телевизия в разрез с подписания договор. Мотивът на Валентин Михов е закъсняло плащане от страна на БНТ, което се оказа и невярно...

Три греди за ЦСКА, отстранен треньор Стойчо Младенов по време на мача, заради това, че задал логичен въпрос на страничния съдия, малшанс за червените психически превес на домакините от Разград на финала, недопуснати фенове на стадиона и то със законно закупени билети, бой на стюардите по фенове на ЦСКА с палки под благосклония поглед на полицията – финалът се изроди в някакво мутренско-силово веселие.

Сбъдна се детската мечта на приятеля на премиера - да се класира за европейските турнириСобственикът на „Лудогорец”, Кирил Домусчиев интелигентно отбеляза в коментар след мача: „Битият бит - ...” ще оставя на читателите да си завършат поговорката.

„Не може само „Лудогорец” да губи, а другите отбори да печелят от нищо мачове...То има Господ...”

„... Селекция, довършване на някои ремонтни работи по стадиона, цял месец не искам да говоря за мачове...” – обясни Домусчиев.

„България докато не си вдигне нивото на клубния футбол...”

{youtube}iyH3hx3L7k8{/youtube}

Да изгради един еталон на футбола, за да видят и другите клубове... редеше като в приказка Домусчиев бъдещето на този спорт.

{youtube}wtAJOScbw4M{/youtube}

Имало Господ – да не би Домусчиев да има в предвид приятеля си премиера Борисов?

Трябва ли да се изненадваме, че собственикът на ЦСКА не беше на стадиона за футболния финал? Нима бе наясно как ще завърши срещата?

Самохвалството – което не става с пари, става с много пари

Рекорден брой зрители - над 1 милион и 500 хиляди души са гледали двубоя за шампионската титла между Лудогорец и ЦСКА, предаван пряко по ТV7, отбеляза на сайта си медията. TV7 отбеляза изключително силен финал на Виктория футболно първенство, показвали пийпълметричните данни, похвалиха се от тв7.

Битото момче, фен на ЦСКА, с разкървавено лицеБитите фенове на ЦСКА, недопуснатите на стадиона останаха извън медийното внимание, с изключение на Канал3.

Милион и половина българи са гледали по ТВ7 шампионския мач, което е рекорд за младата, но прогресираща телевизия хвалиха се сами от медията.

ТV7 е най-гледаният канал в страната сред младите зрители е другото самохвалство!

Ами като откраднеш готов финал за футболното първенство – как няма да те гледат? Непонятно остава само как за ден, зрителите от страната си платиха таксата за кабелна телевизията, за да бъдат включени веднага и да гледат тв7.

Необяснимо защо, вездесъщият шеф на БФС, Борислав Михайлов не се извини на феновете на ЦСКА и БНТ за кървавия финал на футболното първенство и откраднатото излъчване.

Всъщност - обяснимо е, защото, за да се извиниш за такива огромни гафове трябва да имаш мъжеството да го сториш. Явно при Михайлов мъжество липсва, което тутакси ме навежда на мисълта, че щом не се чувства виновен и още не си е дал оставката - той е съпричастен на случилото се. Т. е. той е съучастник!

Никой не е женен на поста си - Михайлов пък най-малко. така че рано или късно ще му видим гърба и ще се наложи някъде другаде да си играе на велик и недостижим...

Трябва ли да се изненадваме тогава, че когато един български футболен запалянко обича качествената и красива игра – гледа Английското първенство, или италианското, испанското?

Трябва ли да се изненадваме, че в Перник ЦСКА игра твърде странно с Миньор?

Трябва ли да се изненадваме, че Веско Маринов бе в самолета за Мюнхен преди финала на шампионската Лига?

Полски Тръмбеш, Полски Тръмбеш, но като ти порасне работата и топлите връзки с властта – летиш из Европа да гледаш качествен футбол!

Патриоти – душа дават..., както е казал Поетът, но не свойта душа, братя, а душата на народа!

 

Старите хора казват: ако вали дъжд, когато някой умре, той не е искал да си отива! Спомних си за тази мъдрост докато гледах 5 часовото, всенародно и спонтанно поклонение пред тленните останки на Иван Славков – Батето, на което хиляди граждани спонтанно дойдоха и се редиха под дъжда, за да кажат последно сбогом на един голям човек, какъвто беше Батето.

Благодарение на новинарската телевизия Канал 3 и водещият информационно-публицистичния блок Сашо Диков, десетки хиляди зрители от столицата и страната можаха да присъстват на прякото предаване от гражданското поклонение пред Батето. Самият Сашо успя да направи десетки кратки интервюта с част от опечалените, сред които бяха артисти, певци, лекари, адвокати, спортисти, политици, интелектуалци,  журналисти, като ще цитирам някои от имената: Даниела Кънева, Валентин Михов, Иван Вуцов, Йорданка Христова, Любев Корнезов, Янаки Стоилов, Стефан Данаилов, Румен Петков, Красимир Райдовски, Весела Лечева, Анахид Тачева, Мария Янакиева, Вежди Рашидов /който подчерта, че е дошъл като приятел/, държавният глава Георги Първанов, Тодор Батков, Алис Крайчева, Борислав Михайлов, Андрей Слабаков, Стефан Димитров – и това бе малка част от личностите, дошли за последно сбогом.

Ако някой отчиташе дошлите личности на поклонението от различни поколения щеше да има цифрата на гражданското общество – това, което 20 години социолози и политици търсят и все не виждат. Този човек, бе достоен за президент заради патриотизма и националното си самочувствие, и то избираем, но досегът до властта не бе неговата стихия, на широкоскроен, всеопрощаващ и раздаващ се и влюбен в живота и хората човек.

Журналист и бохем, спортист и интелектуалец, международен олимпийски деятел Батето даваше път на малките екран на културата, на българското кино, на българския театър, на съвременната, доколкото бе възможно тогава публицистика. Той направи българската телевизия европейска – с техника и професионализъм на кадрите, и то в години, когато България бе в общността на социалистическите държави и на подобно явление от Кремъл не гледаха толкова благосклонно. Жест на преклонение пред безспорния му принос би било БНТ да спусне черен флаг в знак на признателност пред създаденото от него.

Уви, сградата на Сан Стефано остана даже без некролог, да не отварям дума, че Вяра Анкова, ни припомни, че макар и на поста генерален директор, си остана с манталитета на обикновена говорителка на следобедни новини.

Професионалистите, на които Батето даде възможност да работят за БНТ все още са имена, въпреки десетилетията на хаос и духовен упадък. Не всички, на които Славков бе дал възможност да работят и се развиват като телевизионери намериха достойнство у себе си, за да дойдат и почетат паметта му! Въпрос на личен избор...

На поклонението на Иван Славков освен Вежди Рашидов и Св. Нейков, други представители на управляващите не се забелязаха - може би защото фалконът няма къде да кацне, или хеликоптерите бяха заети за премиера Борисов и партийния му антураж.

Но както казваше мъдрата ми баба – обслужващият персонал, като се издигне в йерархията много високо, забравя хората, които са му давали хляб! Малките хора, затова са малки, защото не успяват да оценят досега си с големите личности.

Привилегия бе да познаваш Иван Славков, награда – да общуваш с него, мъдър и лъчезарен, добър и всеотдаен, човек, който не правеше разлика между богати и бедни, хора от властта и такива извън нея, готов винаги да помогне в беда и да оцени таланта.

Тъмна сянка върху тъжното събития хвърли обидното отношение на ръководството на Българска национална телевизия, което не само, че не сложи една черна лентичка на екрана, но и така нареченият му генерален директор Вяра Анкова не уважи паметта е един телевизионер с главно Т, този, който бе един от най-добрите генерални директори...

Сбогом, Бате, ще ни липсваш много. Да е светъл пътят ти...

 

Днешното изслушване на министъра на финансите Симеон Дянков за антикризисните мерки на правителството бе включено на пряко предаване по БНТ и БНР. Това решиха депутатите по предложение на Искра Фидосова, съобщи Агенция „Фокус”. Причината е, че в същото време бе обявена пресконференция на държавния глава и неговите думи трябваше да бъдат заглушени от вицепремиера Дянков. Човекът, който осем месеца проспа, че в държавата има договори за 2, 160 млрд, необезпечени като заплащане. Човекът, който направи бюджет без да отдели в него средства за антикризисни мерки, човекът, който излъга Европа, че България е с най-ниския бюджетен дефицит и само след месец стана ясно, че дефицитът е бил поне 10 пъти по-голям – този човек използва йезуитски депутатите от мнозинството, за да бъде предаван пряко по БНР и БНТ! Всъщност Дянков си поиска пряко излъчване за неговото четене на антикризисните мерки, които му написаха синдикати и работодатели!

С чужда пита – помен прави - казва народът. Написаха му домашното, и той поиска цял народ да го слуша!

Парламентът гласува, но БНР и БНТ излъчиха пресконференцията на държавния глава! Оставям темата без коментар и минавам към дебатите по мотивите за отстраняване на президента.

Читателите на сайта „Хроники” са интелигентни и затова ще публикувам най-съществаната част от прозвучалите изказвания от парламентарната трибуна по исканото отстраняване на президента. Изводите оставям на тях:

От мухата – слон или какво казаха вносителите на мотивите и опонентите им

Ето по-съществените цитати на народните избраници от несъстоялото се мнозинство:

"Атакувайки министър Дянков и министър Цветанов, президентът ясно осъзнава, че атакува цялото правителство. Подобна атака не е водена нито към правителството на Сакскобургготски, нито към правителството на Станишев", коментира съпредседателят  на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. - Пред журналисти в кулоарите на парламента депутатът на Бойко Борисов каза: „Това са неща, които явно са маниери в политиката. Точно затова винаги съм се отвращавал от някои действия на политици. Тук обаче вие само можете да направите една връзка, която сутринта ми подсказаха ваши колеги – „президентът - тайните служби - Яне Янев - Алексей Петров - ДАНС”. Може би там някъде се крие разковничето - защо г-н Янев го няма днес. Притеснява ме едно и би трябвало цялата гражданска общественост да го притеснява и то е, че не дай си Боже, все още, ако тези, които управляваха 20 години държавата скрити, това са бившите структури на Държавна сигурност, чрез този акт показват, че отново управляват държавата. Това ще е лошо”, обясни Велчев.

„Трябва ли да напомня думите на Овчаров на техния пленум, на който каза - „Създадохме РЗС и направихме грешка”? Вие сега направете сметка дали сега Шесто не се връща обратно... Не бих искал да съм на мястото на президента и да давам обяснения, че 155 народни представители са против или за снемане на доверието от него. Това е един морален акт. Ако бях на негово място щях да си тръгна”, каза още Велчев.

Като главнокомандващ на българската армия президентът Георги Първанов е разпродал паметници на културата. Това заяви от парламентарната трибуна съпредседателят на ГЕРБ Красимир Велчев, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

По думите му има много неща, които трябва да се завършат като разследване и обвинения срещу Първанов. Той добави, че трябва да им се обърне внимание, а да не се оставят така.

Гласувайте за отстраняването на Георги Първанов. С тези думи председателят на ПГ на "Атака" Волен Сидеров се обърна към председателя на БСП Сергей Станишев от парламентарната трибуна, предаде репортер на Агенция “Фокус”. „Вашият президент ви предаде, затова и вие така слабо го защитавате тук. Този човек ви предаде и вас като партия. Той направи най-голямата интрига във вашата партия срещу вас г-н Станишев. Прокара разделителната фигура във вашата партия и вкара марионетката си Румен Петков”, коментира Сидеров.

Депутатът се извини на слушателите и зрителите на БНТ и БНР „за това мъчение, което са преживели, защото е наистина мъчение да слушаш каканиженето на бившите управляващи”. „Вие откраднахте, не „Атака”. Вашите опити да дискредитирате партия „Атака”, която не е корумпирана, могат да говорят само едно, че действията на службите са правилни”, заяви Сидеров. Трябва да има все повече осъдени ваши министри, заместник-министри и министър-председатели, защото само така може да ви се затвори устата, заяви той.

СДС ясно заявява, че за нас основният мотив е скриването от страна на президента на неговата принадлежност към Държавна сигурност /ДС/, от което всичко е следствие, добави Мартин Димитров от Синята коалиция. Той уточни, че всякакво определяне, че това отстраняване е заради отношението на президента към правителството категорично не съвпада с тяхната позиция.

От парламентарна зала бе изгонен социалистът депутат Антон Кутев. Кутев поиска лично обяснение от лидера на "Атака" Волен Сидеров, след негово изказване, от което се обидил, "че социалистите са деца и внуци на тези, които са убивали хората в комунистическите концлагери".

"Не може Волен Сидеров да нарече мен и моите роднини убийци и аз да нямам право на реплика на това. Може ли именно Сидеров да се окаже моралният съдник? Човекът, който замерваше с кюфтета стюардесите в немския самолет, човекът, който е известен с магистрала "Тракия" и с това, че бие къде който срещне, човекът, който изнудваше след това Павел Чернев, за да го покрие. Съжалявам, но моите предшественици са Филип Кутев, художничката Надежда Кутева, Елена Кутева - професор в консерваторията. Това не може да свърши така. Това е потъпкване на демокрацията, което рано или късно ще доведе до диктатура. За сега все още е мека, просто защото Бойко Борисов не може да стигне до тежка диктатура. Той ще падне от власт преди да е въвел тежката диктатура", каза още Кутев, цитиран от "Фокус".

„За нас няма съмнение, че такова нарушение е извършено. Това заяви от парламентарната трибуна, по време на дебатите за искането за импийчмънт на президента, депутатът от ГЕРБ Тодор Димитров

Димитров отправи редица въпроси, на които трябва да се даде отговор по време на дебата. Сред тях са: Равнопоставено ли е президентството с останалите държавни органи на управление и техните администрации? Нормално ли е взаимодействието между институциите? Има ли изземване на компетентности на президента в нарушение на Конституцията? Използва ли властта президента за лични цели?

„За първи път в българската история е внесено такова искане в парламента, коментира Димитров. Неоспорим е фактът, че 162 народни представители подкрепят искането за отстраняване на президента, което сочи най-малкото недоверие на депутатите към президентската институция, допълни депутатът от ГЕРБ.

„Искането за отстраняването на президента е изключително сериозна работа и затова не можем да премълчим или да подминем с усмивка това свободно съчинение, наречено мотиви”, обърна внимание на колегите си депутати Любен Корнезов от БПС. Той определи мотивите като опасни, тъй като икономическата криза лесно можела да се превърне в политическа.

„Президентът е обвинен че е нарушил 12 текста от Конституцията. „Конституцията не е готварска книга, че всеки да се рови в нея и да търси, каквото му е угодно. Това са юридически абсурди”, възмути се Корнезов от парламентарната трибуна.

По думите му - има правило в древността, че това, което не забранено, е разрешено. Абсурдно е да се забрани на президента да публикува стенограмата. Няма нарушение на чл. 32 от българската Конституция, заяви Корнезов.

Георги Марков е казал, че мотивите съдържат т.нар „кандидат-студентски бисери”. Това искане с тези мотиви е неоснователно - подчерта Корнезов, според Агенция „Фокус”.

„Един президент може да наруши Конституцията преди всичко с актовете - указите, които той издава – пояснил Корнезов, който бе преди време съдия в Конституционния съд. - Президентът Първанов е издал 303 указа, които са напълно неоспорими. В обвинителните мотиви се твърди, че срещата с министър Дянков има личен характер, но това не е така, защото преди срещата Дянков е чакан от над 30 журналисти, срещата се провежда в официалната зала, а Дянков е натиснал копчето само на 2 метра от стенографа.

„Има едно вярно изречение във вашите мотиви и то е „Симеон Дянков е символ на това управление”, отбеляза депутатът от БСП, Корнезов. - Дръжте си символа. Аз съм сигурен, че тук ще се намерят народни представители, които да купят еднопосочен билет на Симеон Дянков, заяви Корнезов и уточни:

„Днес не ни трябват битки, войни между институциите. На нас ни трябва битка срещу кризата... Не е адекватно поведението на вицепремиера Дянков в шоуто, който внуши позорни обстоятелства, което е престъпление по Наказателния кодекс. Този, който нарушава, извършва правонарушение, иска сега отстраняването на президента. Народът е казал „Крадецът вика – Дръжте крадеца” – така обърна внимание върху несъстоятелността на мотивите и искането за отстраняване Любен Корнезов.

Дянков е институция, Дянков е правителството – който не го е осъзнал – за негова сметка си е.

Президентът се е изказвал критично и срещу правителството на Сакскобургготски, и срещу правителството на Станишев, но ако някой неиска да види и чуе това – то означава, че президентът не е критикувал никого другиго освен правителството на ГЕРБ.

„В Конституцията има забрани – никой не може да бъде записван без неговото знание или чрез изричното му съгласие”. Несъстоятелен и несериозен е аргументът, че Симеон Дянков е знаел, че натискайки бутона, е записван, отбеляза депутатът от ГЕРБ Павел Димитров в отговор на Корнезов.

„Истинските мотиви са политически и те бяха казани открито от министър-председателя на страната г-н Борисов”, коментира мотивите за отстраняване на президента бившият премиер и настоящ депутат, Сергей Станишев. „Президентът се опитал да критикува стълба, символа на управление бих добави и слънчицето на премиера – Симеон Дянков, каза той по време на дебата в парламента.

„Щом един президент може да бъде свален за това, какво остава за обикновените граждани – лекарите, фермерите, съдиите и пр. Жалкото обаче е, че аз не си измислям, а просто цитирам ежедневието на този кабинет”, каза Станишев.

„Направо си приемете Закон за защита на държавата. Не случайно вашият лидер лансира тази идея преди месеци. Променете и Конституцията и запишете, че България се управлява от Цветанов, Борисов и Дянков...”

Депутатът от ПГ на „Атака” Станислав Станилов каза: „Президентът може да си отиде с този импийчмънт. Може и да не си отиде. Той ще си отиде обаче завинаги от политическата сцена”. „...Той никога няма да се появи повече на политическата сцена, защото се държа като предател на собствения си народ”, коментира Станилов.

Иван Костов, лидер на ДСБ заяви по време на дебата: „... президентът Първанов се представи като алтернатива на политическата власт. Като истински сътрудник на Държавна сигурност, той е записал Дянков... Дянков никога не е казвал, че Първанов е млад милиардер”, подчерта Костов и определи това твърдение като „пълни глупости”. "Причината да се води този дебат е самият Първанов – Гоце”, допълни Костов.

Депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев заяви по време на дебата: „Говорейки за единството на нацията възникват въпроси по отношение на г-н Първанов, както и по отношение на БСП. Къде беше президентът Първанов, когато на България бяха спрени еврофондове за над 1.8 млрд. лв., от които 800 млн. лв. безвъзвратно загубени? Къде беше президентът Първанов, когато се подписа т.нар. „Голям шлем”? Знаем, че го договаряше в пиано-бар „Синатра”. Къде е записът от пиано-бар „Синатра”? Нали това би трябвало да бъде разговор по официални държавни дела”, посочи Мавродиев. По думите му, когато са се потопили милиарди левове в поляната наречена „Белене” президентът не е коментирал икономическия ефект и ползите за данъкоплатците. Депутатът попита къде е бил президентът при проекта „Цанков камък”, когато са били платени 60 млн. евро за инфлационни добавки...”

Проведените дебати трябва да се изучават в училищата – така реално учениците ще научат как в парламента се губи скъпо парламентарно време, платено от джоба на гражданството. Ще научат и как се защитават интересите на избирателите, как се мисли за тяхното настояще и бъдеще.

Парламентът гласува с „за” 103 гласа, 8 „против” и 5 „въздържали се” Дянков да звучи по националното радио и Националната телевизия. В ефира звуча и бе гледан президентът от пресконференцията, която даде.

 
Powered by Tags for Joomla