Tag:борис велчев

Едно очакват в Европа от българските политици и магистрати - в родината - се върши точно обратното * Със сегашните политици промени в съдебната власт едва ли ще настъпят

"Борбата на България с корупцията и организираната престъпност не може да се пришпорва", заяви главният прокурор Борис Велчев преди има-няма седмица, като подчерта, че обвинения срещу хора във властта ще има до края на годината. Как си го представя това Главният прокурор не е ясно. На какво разчита - на времето до Нова година, или на късмета, след като бе засипан от знаци, че неговото виждане за реформи и професионална работа във ведомството му ще се диктува от политическите централи и отделни политически сили, а не от буквата на закона и прегрешенията на хора от властта. Но човек поне има право да помечтае...

В интервю за агенция Ройтерс Велчев призова за търпение от страна на Европейския съюз и огорчените българи и заяви, че политици и прокурори са сред лицата, които се разследват от екипа му.

"Скоростта не е най-важното нещо. Този кабинет се опитва да върши добра работа. Би било по-бързо, ако живеехме в тоталитарна държава, но сега трябва да защитаваме човешките права", каза още Велчев. От интервюто на обвинител №1 така и не стана ясно какво общо има Прокуратурата с работата на кабинета, но събитията около тези откровения на Велчев дадоха да се разбере, че връзката на ведомството на Велчев с управниците е топла и непрекъсната.

В Брюксел вече опознаха номерата на някои членове на кабинета, за други следят отблизо как ще приключат. Истината е, че и в белгийската столица не са много наясно как да се справят с корупцията сред високопоставените чиновници в ЕС, тъй като скандали и там не липсват. Съществува голяма вероятност, в случай, че Брюксел прецени, че страната ни изостава, може да откаже да признава решенията на българските съдилища и да намали финансовата помощ за България. Не са един и два случаите, в които политици показаха, че те диктуват и ще диктуват кой ще бъде обвиняван и пратен на съд и кой ще ръководи следствието.

Според седмичника "Политика", юридическото лоби в БСП /М. Миков, Т. Дончева/ вече било готово с идеята да замени сегашния шеф на Следствието Ангел Александров с тяхната креатура Бойко Рашков. Но тук има една малка подробност: Рашков не е човекът, за когото във Висшият съдебен съвет /ВСС/ ще гласуват отново да оглави НСлС, а ВСС все още не е на подчинение на "Позитано" и на парламентарната група на БСП. Получил червен повей, самият Рашков настъпи доста безогледно и партийно непремерено шефа си Ангел Александров като каза: "Скандалът е много неприятен. Не помня да е имало такъв скандал някога или поне по времето, когато аз бях директор на следствието. Детайлите тепърва ще се изясняват", каза Рашков. Не си струва да се връщам към времето, когато Рашков е бил шеф и да припомням какво се е случвало в Следствието, но е вярно, че по това "негово" време, обвинение срещу зам.-председател на ВС на БСП едва ли някой щеше да посмее да повдигне.

От друга страна, Рашков трябва да е наясно, че колегите му от Следствието едва ли ще погледнат днес с добро око на евентуална наказателна акция от страна на социалистическата партия, които ще означава само едно: обвинения срещу социалисти или свързани с БСП хора и фирми няма да се повдигат. Доста европейски звучи, нали?

Самото лутане на Главния прокурор Борис Велчев около скандала "Овчаров" и призивът му да покани експерти от Европейската комисия, които да проследят хода на прокурорските действия, за да се уверят европейските партньори, че няма да се позволи да бъде повлияно с политически мотиви на проверката, бе доста излагащо за достойнството на институцията, която Велчев бе избран да ръководи.Още по-неприятно бе, когато и премиерът се присъедини към призива на Борис Велчев да заемат прокурорите ни позиция на изоставащи и лоши ученици и да тичат за най-малкото нещо да докладват на учителката.

В кривото огледало на предразсъдъците бе и изявлението на президента Георги Първанов "Цялата разправия е доста неприятна и обидна за държавата"... Вместо да даде кураж на обвинителите, бившият лидер на БСП не успя да излезе от рамките на партийните си схващания за скрито-покрито, което не бе прието от Европа добре и бе отминато с многозначително мълчание. С подобни позиции на Главен прокурор и президент още дълго ще стоим в блатото на прикритата корупция и злоупотреба със служебно положение от страна на високопоставени политици.

Другият случай, в който политиците дадоха на Главния прокурор да разбере, бе, когато стана ясно, че парламентът отказа да свали имунитета на депутата от Коалиция за България" Тома Томов. В средата на месец февруари Прокуратурата обяви пред журналисти, че ще разследва бившия районен прокурор на града Тома Томов, тъй като срещу него имало събрани доказателства за препятстване на правосъдието в случаи на митнически нарушения, за корупция и за деяния от престъпен характер, според Главния прокурор, Борис Велчев. Томов се съгласи на доброволно снемане на имунитета му, който бе поискан от главния прокурор. Но това доброволно снемане на имунитета, Томов обяви ей така, за да каже колко е невинен, а след това внезапно забрави, какво е обещал и си остана в парламента.

"При всички избори в страната срещу мен започва атака, и тази вече е върхът", каза лидерът на "Рома", Томов, като поясни, че атаката срещу него била политическа и етническа, намеквайки за циганския си произход. Единственото, което "пропусна" да уточни Томов бе дали възприема Борис Велчев като политик или като прокурор, поддаващ се на влияние и натиск на политици. Веднага след като новината за искане на имунитета на Томов бе разпространена, депутатът обеща до седмица да разбере откъде идва тази атака, но три месеца по-късно той забрави и това свое обещание и заложи на думите на мъдреца, че това, което не можеш да си го представиш, можеш поне да си го купиш.

Междувременно депутатът от ДСБ и шеф на Националната служба за сигурност /НСС/ до 2001 г. Атанас Атанасов обяви, че е дал материалите, по които се повдига обвинението срещу Томов още през 1998 - 1999 г. на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, но явно материалите са били задържани. Така покрай разследването на този депутат стана ясно, че един настоящ посланик на България и бивш главен прокурор има да дава обяснение защо от 1999 година до края на мандата му не е била придвижена проверката срещу лидера на циганската организация "Рома", Тома Томов. Друг въпрос е, че и Атанасов си мълча дълго време за предадените материали за Томов и не набеди Филчев, тъй като той бе предложен за поста от Иван Костов.

В крайна сметка, в резултат на искането на Борис Велчев, парламентът създаде Временна комисия, за проучване на материалите, станали причина да се иска имунитетът на депутата Томов от Главния прокурор. Заседанията на Временната комисия бе обявено, че ще бъдат закрити, защото материалите, които депутатите щели да разглеждат, представлявали следствена тайна съобщи в парламента председателят й Борислав Българинов /БНС/.

Месец по-късно дойде и поредното унижение за Главна прокуратура, когато същият Борислав Българинов обяви, че няма достатъчно доказателства за свалянето на имунитета на депутата от Коалиция за България Тома Томов. Българинов допълни още, че в хода на проверката от страна на комисията станало ясно, че спрямо депутата от Коалиция за България са били използвани специални разузнавателни средства, но обяви, че не се знае по каква причина са били използвани те. Според председателя на Временната комисия в случая с лидера на циганите, днешен депутат ставало дума за прекаляване с власт от страна на органите, които били разпоредили СРС-тата. Така вместо да предложат снемане на имунитета на Томов, колегите му препоръчаха на Прокуратурата да се заеме с разрешаване на въпроса с употребата на СРС-та!

Председателят на комисията и народен представител от БНС Борислав Българинов не пропусна да заяви, че Прокуратурата се опитва да оказва натиск върху парламента за свалянето на имунитета на Томов, но всъщност нямало достатъчно доказателства за такова решение.

"Имах желание да започне разследване, но щом решението на парламента е такова ще се съобразим с него", коментира пред "Монитор" главният прокурор Борис Велчев, без да се спира на безпочвените обвинения за оказан натиск върху депутатите. Велчев отмина с мълчание и обвиненията по неправомерното използване на СРС-та по Томов. "Редно е съдът да се произнесе дали Томов има вина или не по обвиненията" - коментираха юристи скандала, който спретнаха депутатите, но никой не обърна внимание на казаното.

Главният прокурор Борис Велчев е противник на идеята всички усилия да бъдат съсредоточени в борбата с корупцията по високите етажи на властта, защото, по думите му, тя не е основният проблем. "Не бива да подценяваме на т.нар. дребна корупция, защото търпимостта към нея създава хранителна среда за политическата корупция", често обича да казва главният прокурор.
Ще дам пример и за друг гаф в Прокуратурата, който също би оставил комисари и депутати в ЕС с отворени уста: при слуха за задаваща се проверка в районната прокуратура в Кубрат, Районният прокурор Вячеслав Николов излязъл в безсрочни болнични, докато уреди напускането си. Между временно в кабинета на Николов са били намерени 3000 залежали преписки, но това не попречило напусналият поста си да прибере полагаемите му се 42 000 лева, които държавата дава при напускане. Така Николов хем се измъкнал от проверката, хем прибрал и парите от държавата, които дисциплинарно уволнените прокурори нямат право да получат.

Според народната представителка Татяна Дончева, Главният прокурор Борис Велчев пипал доста меко, но тази оценка бе, за да има едно наум Велчев, да бъде държан в напрежение и да не забравя, че все пак е зависим от политиците. Покрай скандала "Овчаров" Велчев бе привикан от депутатите на закрито заседание, за да чуе обясненията му. Прокуратурата бе посетена и от министър-председателя в един почивен, неработен ден, като при това посещение той получи възможност да се запознае с материалите по делото по скандала. Дали това може да се приеме като редно - няма да коментирам, но подобни малки случки даваха знак, че политиците ще са тези, които ще решат съдбата на проверката по скандала "Овчаров".
Знак, че Прокуратурата дава заден ход по скандала "Овчаров" и че нещата ще се решат не в рамките на проверката, а на "Позитано" даде Борис Велчев, който каза преди 10 дни, че скандалът между институциите в държавата е основан на думи.
"...няма да обвиним никого...на основата на репутацията му, без да имаме доказателства", сподели още Главният прокурор.

"Нито двамата главни герои, нито останалите замесени в скандала и разпитвани по два и по три пъти - следователките Зоя Иванова и Татяна Шарланджиева, изпълнителният директор на "Булгартабак" Христо Лачев, и уволнените заместник-министри Корнелия Нинова и Делян Пеевски, не са подплатили празните си медийни обвинения за подкупи, за изнудване и заплахи с документи или каквито и да е било други доказателства съобщи в интервю за "Дарик" радио заместник-главният прокурор Камен Ситнилски, като по този начин се присъедини към началника си. - "...Проверката се базира на базата на показания, на устни доказателства, без документи, няма документи и ще я приключим следващата седмица, след като анализираме събраното... със сигурност ще можем да кажем дали ще приключи проверката с или без образуване на производство, след като се анализира проверката, данните от проверката. И, разбира се, проверяващите ще излязат с постановление. Дали ще бъде за отказ или ще бъде за образуване на нещо с категоричност на този етап не може да се твърди изобщо. След анализа - да." Това заяви по радиото Камен Ситнилски, като продължение на казаното от Главния прокурор Борис Велчев.

А подслушаните разговори, които са документирани и от които тръгна скандалът - за тях Ситнилски си замълча силно. А показанията на участниците, които са дадени под клетва и са документирани - и това ли е нищо?

Всъщност няма смисъл да се задават въпроси. Когато една политическа партийна централа, съгласува с коалиционните си партньори в управлението на държавата даден проблем - става излишно да се пита дали скандал, който е оттекнал в ЕС ще има обвинителен акт внесен в съда.Още по-излишно е да се пита и кой ще си отиде и откъде. На тази електронна страница вече бяха направени прогнозите, че има вариант едновременно с Овчаров да бъде пожертван и шефа на Следствието - за баланс. В близките дни ще стане ясно дали прогнозата е правилна или ще се стигне до козметични промени във властта и партията на социалистите.
Все пак Прокуратурата е в положението на вятъра, който няма откъде да знае накъде трябва да духа. А големите фигури в политиката са най-често като каменни - тежки, непоклатими, неразрушими и лесно оказващи натиск. Поне в българската политика е така.

България се присъедини към Европейския съюз през януари 2007 г., но е наблюдавана зорко от Европейската комисия заради бавно вървящите реформи в областта на съдебната система и провала при справянето с престъпленията и корупцията, коментира "Франс прес". Представете си какви коментари ще има в чуждата преса след замазването на скандала, след като стане ясно, че морето на равнодушието може да бъде доста бурно.

 

/Обновена в 15:51 часа/

Обраха от склад на летището 320 кг злато, платина и сребро за над 14 милиона лева! Как се изнасят 320 кг злато, сребро и платина - не е вестник-два, а стотици килограми - нито да го носиш на ръка, нито да го скриеш във вътрешния джоб!

"Митничарите имат частична вина" каза го шефът на "Митници", генерал Ваньо Танов в сайта Mediapool, което освен, че не е вярно е и безумно като твърдение. Човек или е виновен - или не е виновен. Частичното си е само в мислите на титана на коментарите - Танов.

Все едно да кажеш, че някой е частично тъп. Как ще те съди после. За "частично" законодателят не е предвидил вариант в наказателното право!

А другият вариант за вината в случая с откраднатото злато от склада на митницата на летище "София" е - член 110, ал 5 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, който трябва да се чете ката ден от парашутистите в родната борба с организираната престъпност!

Вместо да си играят на разпити с детектор на лъжата, да разпитват митничари за обира от склада на летище „София”, далеч по-лесно и просто би било чиновниците на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов да бяха отворили и прочели Наказателно-процесуалния кодекс, в който ясно е записано:

Глава дванадесета. ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Видове веществени доказателства

Чл. 109. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

Описване, фотографиране и прилагане на веществени доказателства към делото

Чл. 110. (1) Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани.

(2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.

(3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.

(4) Веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.

(5) Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.

Пазене на веществените доказателства

Чл. 111. (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

(3) Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването й еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(4) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на правоимащите, от които са отнети, с разрешение на прокурора се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.

(5) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство при условията и по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби.

Т. е. според член 110, ал 5, Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.

Т. е. нито в склад с камери, нито в склад без охранителни камери, нито където и да било на друго място!

Ако може да ме разберат министър Цветанов и така наречения генерал Ваньо Танов, какво им казвам - тексът в НПК е императивен! Няма „вратички”, няма никакъв вариант за каквото и да било „друго” съхранение на откраднатите злато, сребро и платина! И най-малко съществува възможност ценните метали да се натъпчат в склад до помещение с контрабандни цигари някъде на летището, в митницата!

Мога да допусна една репортерка от телевизия с национален обхват или национално радио да не си е направила справката в НПК за режима на съхранение на веществени доказателства, мога да допусна да се търсят само факти и никой да не задава въпроси, но един министър на вътрешните работи, че и вицепремиер, какъвто се явява Цветан Цветанов, един генерал и шеф на „Митници” да не са наясно със огромния гаф на случилото се и да ходят и ръсят врели-некипели – ей това не го разбирам!

Вярно е, че физкултурниците не ги учат на НПК и като така не трябва да очакваме, учил за треньор да е наясно с юридическите Цветан Цветанов да бъде компетентен по темата, но в такива случаи се мълчи. Силно и трайно!

Лесно е да си във властта и да ходиш като цветарка от телевизия в радио и да говориш колко зле са съдиите, но ако беше употребил това време да отвори и прочете НПК-то, Цветанов нямаше да изпада в смешно положение!

Има определени насоки при разследването на обира в митнически склад на Летище София, от където бяха откраднати над 300 кг сребро, 1 кг платина и 2 кг злато, съобщи пред Дарик вътрешният министър Цветан Цветанов. /Килограмите на ценните метали във всяка една медия са различни - бел. Л. М./

За какви насоки говори вицепремиерът, за какво подлагат на детектор на лъжата митничари, като е ясно като таблицата за умножение, че има само два варианта за случилото се /освен вопиющата некомпетентност на управниците/: нехайство и тенденциозност.

Действано е в противоречие с действащата законова уредба, в случая – казвам го не аз, а НПК! Така стигаме до въпроса: кой е разпоредил веществените доказателства, конфискувани по операция „Леярите” да се съхраняват, не където и както указва законът, в случая – НПК!

И оттук: кой се е разпоредил златото, платината и среброто „да се съхраняват” в митнически склад, за да изчезнат от там, а след това да разпитват митничари с детектор на лъжата!

Нали не си играят с този Детектор?

Къде е смелият ни Главен прокурор, къде е говорителката му, които обичат да се изказват пред камера, защо мълчат по случая?

И още нещо

Чл. 111. (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.

Това означава ли, че наказателното производство по полицейска акция „Леярите” е приключено или прибрано, докато се намерят веществените доказателства, които се „изпариха” от склада на митницата на летището?

В 19 часа в неделя някой деактивирал митническия СОТ в митническия склад на летище „София”, в който се съхраняват иззети наркотици, злато, сребро и платина. Изнесено е 306 кг сребро, 2 кг платина и 16 килограма злато, които са иззети по операция „Леярите”!

„Срязана е тази мрежа, за да се излезе в този коридор, а там е въпросният склад, който се охранява, на СОТ... Пробита е дупка, след това е срязана мрежа, след това е складът. Трябва да се мине през един склад, през втори”,обясни шефът на Агенция Митници Ваньо Танов. По думите му няма друга охранителна система.

„Те са разчитали на това, че този склад, в края на краищата охранява МВР -изтърсва Ваньо Танов пред репортерката на bTV.

Добре, бе Танов! Добре, че ни отвори очите, че без твоите думи бяхме като самуиловите войници!

„По СОТ-а няма интервенции, просто е набран кодът и е  проникнато в помещението”, каза Антонио Ангелов, началник отдел "Криминална полиция" в СДВР. Той потвърди, че от там, от където крадците са влезли, няма нито една охранителна камера.

„Контролът е бил доста занижен. не се записва кой влиза, кой излиза”, каза Ангелов. За да стигнат до металната черна врата, обирджиите трябва да са минали през бариерата и друга метална врата, която би трябвало да се заключва с катинар.

Кой е виновен за обира – този, който не е съхранил веществените доказателства, съгласно режима по НПК, или този, който е набрал кода и си е взел златото, среброто и платината?

Май, и началник отдел "Криминална полиция" в СДВР, според bTV, Антонио Ангелов не е чувал за НПК...

Тогава каква задържана Бианка, какви пет лева?

Снощи една телевизия в шоуто си ни проглуши ушите с "ареста" на Бианка Илич, а за обира  на 320 кг злато мълчание - ни звук, ни стон! Пуснали някакви сценаристи Бианка, облечена като за нощта на Вси светии да задава въпроси на президента Първанов! Че бива ли така? Да я бяха издокарали с нещо по-оскъдно, та да хване окото!

И пернишките полицаи - видели, че някой се мотае около кортежа на президента с перелина, т. е. нерегламентирано и хоп! Взели я и я отвели за справка и легитимация! Голяма тема - всеобхватна, не й се вижда краят! Само дето никой не се развълнува от това отвеждане...

Що не пуснаха Бианка, когато у нас беше онзи симпатяга Леон Панета – да се разлети с крилата си над него?

Или когато дойде шефът на Европол? А, за да удряш президента и охраната му – не е нещо голямо да пуснеш Бианка!

Размазал й се гримът – ами да съди телевизията полицията в Перник, НСО и всички, които не са пазили грима на Бианка!

Ами ако НСО вземе, че съди Нова телевизия, за лъжа, тъй като едва ли са издали заповед пернишките полицаи да задържат обърканото девойче!

Нали искат да са като САЩ власт и иванчовци и андрейчовци? Що не се поинтересуват дали покрай Барак Обама пускат Бианка и после ди правят предавания против Обама?

Не грим, приятелите на премиера ни от Сикрет сървиз, нямаше да оставят и спомен от Бианка и костюмчето й!

Има си режим на охрана – с правила и изисквания. В тях няма бианки, иванчовци, адреевчета...

Нямало къде са си сложи Бианка документа за самоличност – ами да търси някоя дупка и да го крие, или да си залепи личната карта на голо за такива случаи! И да не забравя, че макар и „лична”, личната й карта е собственост на държавата!

Те и хората на кметицата Йорданка Фандъкова глобяват за липса на документи за самоличност, в телевизията на иванчовците и адрейчовците ги имат тези репортажи... Да си направят справката.

И не само глобяват, ами учителката по руски – извинете, кметицата Фандъкова, иска да ни глобява за кучешки акита – ако кучето ти, да речем се е спряло пред чуждо ако. Глобяват те, иди, доказвай, че не е от твоето куче! Няма такава лаборатория, която да ти разпознае чие е акото, до което е застанал любимецът ти! Като със стандарта продуктите „Стара планина” е...

Имало соя в месото, но в България няма лаборатория, която да го докаже!

Това е положението!

Така че слагайте се на властта момченца, но не по такъв левашки и смешен начин!

„Има лоши качества, които създават големи таланти!” е казал Ларошфуко.

Това вече обяснява огромния талант на двете момчета в нова тв. В условията на демокрация махнаха казармата, махнаха и партенките, освен ако някой не се изкуши да го играе партенка на властта, но опитите по създаване на таланти продължават...


 

"Законите са незаконни... Работата е да не се работи."
Станислав Стратиев,
Из "Последен кръг над кукувиче гнездо"

Разстреляната Йорданка Запрянова, майка на убитият преди година Константин Дишлиев е изпъдила охранителя си, но не е съобщила за това на прокуратурата. Това заяви вчера за електронната страница "Хроники" източник от полицията, запознат с делото. Изтеклата информация била свързана с казаното от Запрянова в предишните разпити на досъдебното производство. Три са източниците, откъдето е могло да се появят данни за показанията на Запрянова. Прокуратурата, съда или някой от адвокатите на Брандо - от тези три източника единствено е било възможно да "изтече" какво е казала Запрянова, докато беше жива, на разпитите - бе категоричен източникът ми.

Запрянова бе открита с 6 куршума в главата в дома си в столичния квартал "Лозенец" във вторник - ден преди да даде показания пред съдия. Тя е трябвало да разкрие връзката между трафика на кокаина на Брендо и последващото изпиране на парите от наркотика. Запрянова е разказала пред прокурори за връзките между Брендо и Дишлиев. За да не бъде притискана, а и за да не се отметне впоследствие от показанията си, било решено тя да ги повтори и пред съдия. Това е бил начинът думите й като свидетел да могат да бъдат използвани по време на процеса в съдебна зала. Заплахата, че майката на покойния Константин Дишлиев може да продължи с неудобните си разкрития е накарала замесените лица да вземат бързи и твърди мерки по отношение, както на Запрянова, така и на съпруга й, който работел зад граница /по данни на близки, в Норвегия, като музикант - бел. Л. М./. За бащата на Дишлиев, този разстрел е бил предупреждение да не приказва и какво може да му се случи, ако продължи започнатите разкрития от съпругата си.

"Дълбоко се съмнявам, че прокурорът, разпитвал Запрянова, е споделил за това", заяви зам.-шефът на Софийската градска прокуратура Николай Кокинов според в. "Стандарт" - Разследващи пък си спомнили, че имали големи проблеми с представители на съда, докато получат разрешение да подслушват Брендо преди броени месеци.

Според запознати, Запрянова е съобщила на прокурорите, че е била заплашвана и че се е страхувала за себе си. Тя обаче не е подавала жалба.

Убийството на майката на покойния Константин Дишлиев е било извършено поне два дни преди да бъде намерен трупът й, което означавало, че заплахата от разкриване на уличаващи факти е била оценена като особено голяма. Убийците са действали мигновено, в промеждутъка между последния работен ден - петък, и неделя вечер или понеделник сутринта", разказали разследващи за "Стандарт".

Изтекла информация е причината за разстрела на Запрянова заяви по този повод и Главният прокурор Борис Велчев пред медии, веднага след поръчковия разстрел. Самият Велчев, /който вчера имаше рожден ден и навърши 45 години - бел. Л. М./ бил потресен как искана от него Справка се е появила по-късно като публикация в тиражен всекидневник, споделиха за "Хроники" хора от Прокуратурата.
Последните събития в полиция, следствие и прокуратура показват, че ако от "Софийска вода" течовете са 60 на сто, то сигурно е, че от органите на досъдебното производство пробивите образуват буйна река, коментират вече два дни запознати. От корумпирани служители в прокуратурата или съда, които позволиха да изтече информация за разпити, загина свидетелка, което автоматично се превърна в прецедент. Случилото се със Запрянова показа, че корупцията може и да убива, а това вече дава ясен знак за сериозността на развитието на корупционните процеси и равнищата до които те са достигнали. Незаглъхнал още скандалът с разстрела на свидетелката Йорданка Запрянова и нов скандал разтресе гражданството - уволнена бе следователка по делото "Топлофикация", като от Националната следствена служба /НслС/ първоначално спестиха причините за това уволнение, въпреки че бе обявено, че Шарланджиева е била предложена от шефа на Следствието Александров за дисциплинарно уволнение. "Шарланджиева е допускала груби нарушения в хода на разследването, което се установява по един безспорен начин. Фактите, които се установени по проверката обаче били класифицирана информация", заяви Ангел Александров. Това бе началото...

Всъщност класифицираната информация, за която спомена шефът на Следствието Александров е била използване на специални разузнавателни средства /СРС/, мероприятие от СОТИ, което не би могло да се случи без знанието на Румен Петков.
"Става дума за много пари в делото за "Топлофикация" - поясни вчера източник от Прокуратурата, пожелал анонимност. - Усетиха, че нещата излизат извън контрол, а става дума за много пари и заинтересованите замесени се раздвижиха. Освен това, напоследък Румен Овчаров бил твърде неспокоен, особено когато се споменавала фирма "Фронтиер" и името на живеещият в Лондон Красимир Георгиев."

Партийни интриги на "Позитано" станаха причина за скандала в следствието

"Случващото се в следствието около "Топлофикация е поредният рунд на другарско ритане по кокалчетата при социалистите" най-неочаквано заяви мой източник от "Позитано". - Единственият начин да бъде отстранен от върховете на БСП Овчаров, е да лъсне истината около многото пари в "Топлофикация" и Румен Петков е използвал възможността за това."

Какво точно е използвал Румен Петков, като е знаел за подслушването на следователката по делото и на "Позитано" може да се гадае, още повече, че в случая Петков е запазил тайната на използване на СРС съвсем професионално. А събраните доказателства със СРС показвали ясно, че поведението следователката Татяна Шарланджиева и контактите й с хора, чийто имена са замесени по делото, са били далеч от разбирането за професионализъм, етика и лоялност към институцията, за която Шарланджиева е работила.

Дали са предлагани на Шарланджиева пари за услуги, дали са уточнявани и обещавани суми, след като тя не е била в близки или родствени отношения със замесените в далаверите на Валентин Димитров - това тепърва ще стане ясно в наказателното производство, което ще бъде образувано. Засега е сигурно едно: по Шарланджиева има налице сигурни доказателства за нерегламентирани връзки с лица, замесени в делото, по което е работела.

Досега на натиск от много високо място в политиката по делото за "Топлофикация" е бил подложен и шефът на Следствието, Ангел Александров, но нищо не се е чуло - разказаха запознати с това хора от прокуратурата.

Когато гръм удари...

Ден след като гръмна скандалът с дисциплинарното отстраняване на Шарланджиева и най-неочаквано събитията взеха неочакван обрат. В мотивите по исканото освобождаване на Шарланджиева пред Висшия съдебен съвет е било изтъкнато, че в мотивите си Александров посочва, че Шарланджиева е поддържала нерегламентирани контакти с близки до обвиняемия бивш шеф на дружеството Валентин Димитров и е снабдявала с информация хора, заинтересовани от хода на делото. Това ясно и категорично присъства в събраните доказателства със СРС и в написаното от самия Александров до ВСС. "Радвам се, че директорът на Национална следствена служба Ангел Александров е реагирал бързо и адекватно, след като е получил такава информация", посочи прокурорът по делото Борислав Джамбазов.

"Неприятно е да знаеш, че имаш предател в четата, но това са обективните реалности каза за Агенция "Фокус" градският прокурор Николай Кокинов, по повод искането за дисциплинарно уволнение на следователя Татяна Шарланджиева... Смятам, че колегите навреме са открили тези проблеми в нашата къщичка и са реагирали адекватно и своевременно", заяви още Кокинов, като допълни: Заели сме единствената правилна и достойна позиция", посочи той пред журналисти.

"От месеци съм обект на натиск от страна на директора на НСлС г-н Ангел Александров. Въпреки това съм потресена от това, докъде стигна той. Не съм се подавала и няма да се подам на опити за изнудване. Нямам и никакво намерение да пълня черни каси с парите на "Булгартабак". Това се каза в изявление на зам.-министъра на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова, изпратено до медиите. Нинова е бивша колежка на отстранената следователка Т. Шарланджиева.

Следователката Татяна Шарланджиева заяви на пресконференция, че не е изнасяла информация по делото "Топлофикация", предаде репортер на Агенция "Фокус". "С Корнелия Нинова съм приятелка от `95 година. Г-н Ангел Александров ме караше да й звъня и да се срещам с нея, за да й искам документи, които доказват нарушения на изпълнителния директор на "Булгартабак" Христо Лачев с оглед отстраняването му.

Какво пропуснаха да коментират медиите

Предложената за отстраняване следователка Татяна Шарланджиева е била шеф на Районна следствена служба в столицата преди да бъде взета на работа в НСлС. Запознати с дейността й там разказаха, че когато се случило изчезването и убийството на малкия Пепи, Шарланджиева не изпратила веднага следователи на местопрестъплението, а се задоволила да гледа случващото се по телевизията. Що се отнася до привличането й на работа в НСлС, то било лична заслуга на самия Ангел Александров.

Вчера стана ясно и, че шефката на Шарланджиева, Зоя Иванова, първоначално подала оставката си във ВСС. След като минала през ВСС, Иванова най-неочаквано се обърна на 180 градуса и с подчинената й Шарланджиева дадоха пресконференция против Александров, в която основното бе колко са невинни и тормозени двете.
"След подаването на оставката, Иванова е получила знак от високо място, че трябва да се удари Александров и затова тя тръгна на варианта да напада и дава изявления, което е форма на защита" - коментира пред мен прокурор от Столична прокуратура. Форма на защита срещу задаващото се наказателно производство - дали това бе най-правилният ход, който трябваше да предприемат двете следователки, за които в Следствието е известно, че били личен подбор на самия Александров - това ще се изяснява тепърва.

Що се отнася до обвиненията на Шарланджиева и Иванова, за това, че Александров им е оказвал натиск, тъй като лобирал в интерес на ДПС за "Булгартабак" - подобна версия звучи доста неправдоподобно. Известно е, че "Булгартабак" е отдавна под влиянието на ДПС и да се говори за това, че някой би лобирал отново в интерес на хората на Доган в този холдинг не издържа на логиката. Да използва свои подчинени за уреждане на сериозни интереси на политици - за един магистрат като Александров, също звучи повече от абсурдно! Както е тръгнало, обвиняем по задаващото се дисциплинарно производство срещу следовател в делото "Топлофикация" е на път да стане самият шеф на Следствието Ангел Александров! За това са се втурнали в телевизионни предавания двете следователки Шарланджиева и Иванова, както и приятелката и тяхна бивша колежка - зам.-министър Корнелия Нинова. "Поведението на двете жени е антилогично, човек би следвало да си зададе въпроса какъв залог седи срещу това поведение - заяви в сутрешното предаване на Би Ти Ви, шефът на националното следствие, Ангел Александров. - За съжаление, преди години ние предрекохме подобни събития... Абе как няма реакция в тази държава за случващото се след цяла година разследване по "Топлофикация" - попита шефът на НСлС, Александров. Оказа се, че между Валентин Димитров и Красимир Димитров има пряка връзка. От краткото телевизионно интервю на Александров стана ясно, че е бил заплашван физически по разследването по делото "Топлофикация" от човек, който смятал, че притежава държавата, и че не за първи път се спекулира с познанството му с лидера на ДПС, Ахмед Доган.

В предаването на Нова телевизия "Коритаров live" от разговора с двете следователки стана ясно, че те не са усещали месеци наред натиск от страна на Александров, но извод, че е имало натиск от страна на шефа им, Шарланджиева и Иванова направили за първи път чак на пресконференцията пред журналисти! Доказателства за разговори на следователките с Александров няма. Твърденията на зам.-министър Корнелия Нинова не са доказателства - заключи Георги Коритаров в интервюто си с двете жени. Оказа се, че е редно да се обвинява Александров без доказателства, а да се коментират обвиненията срещу Шарланджиева, при налични разговори, записани със СРС се оказа редно и нормално. Както е нормално, че Шарланджиева все още не е запозната до какво са достигнали хората, разпоредили СРС и по тази причина тя така спокойно говори по пресконференции и интервюта. Събраните доказателства срещу Шарланджиева ще станат ясни при завеждане на бъдещото наказателно производство, което е въпрос на време. Засега е сигурно едно: в защита на Шарланджиева тръгна необмислено нейната началничка Зоя Иванова, като за целта бе привлечена и зам.-министър Корнелия Нинова - бивша колежка и приятелка. "Нещата са дебели - равнището е много високо, а и парите са много" - потвърди наученото по-рано моят източник. Къде са парите от празните сейфове в Пощенска банка - това също тепърва ще има да се разяснява, както и кой е свързан с това мистериозно изчезване.

Вие всъщност защо дойдохте? - попита водещият Георги Коритаров двете следователки, които бяха доста объркани и говореха неясно и без факти.

Вярно е, че най-добрата защита е нападението. "Какво като потъваме. И Венеция потъва" - написа в знаменития си "Последен кръг над кукувиче гнездо" Станислав Стратиев.


 
Добрата и сигурна вест от Либия бе, че петте български медицински сестри няма да бъдат екзекутирани. И с това засега май се изчерпват добрите новини.
Оттук нататък следва най-трудното, най-дългото, мъчително очакване, което ще е следващото тежко изпитание без краен срок.

Какво съдържа споразумението на семействата на заразените със СПИН либийски деца, има ли то секретна част, кой го подписа от ответната страна и къде е мястото на българската държава в това Споразумение, какъв е нейният ангажимент? Оказва се, че тук са натрупани повече неясноти, отколкото където и да било в други документи по случая. И всяка неяснота или тайна от този документ е капан, преграда за следващи стъпки по спасяването на петте медицински сестри, наши сънароднички и палестинския лекар Ашраф.

Не кой е платил парите на семействата на заразените със СПИН деца, и не какъв е размерът на тази сума е най-важното. Важно ще се окаже дали няма да има още парични претенции от страна на Либия и в какъв размер ще бъдат те в хода на следващите стъпки по връщането на българките в родината.

И да коментираме, платената сума от над 400 милиона долара и последвалата замяна на смъртното наказание с доживотен затвор, и да не коментираме този казус, истината е, че всъщност Кадафи откупи укрепването си във властта с изплащането на тези суми в Джамахирията, като стабилизира авторитета си в очите на Европа и света.

Оттук нататък започват трудностите, най-непреодолимата от които ще е борбата с времето. Франция и други европейски държави, членки на ЕС дадоха знак и са категорични, че само освобождаването на българките може да стане повод за нормализиране на отношенията им с Либия. Предстои Никола Саркози да посети Либия, въпреки че все още няма насрочена дата, като по време на тази визита той ще се срещне с Муамар Кадафи. На тази среща неминуемо ще стане дума за по-нататъшните бързи мерки по завръщането на българките в родината, но това все още предстои във времето.
Евродепутатът Джефри ван Орден беше много остър след замяната на смъртните присъди, като заяви, че приема това, като подигравка с усилията на Европейския съюз по случая.
Засега либийските власти не са показали, че бързат да приключат случая с медиците ни и след произнасянето на Висшия им съдебен съвет запазиха мълчание.

Обнадеждаващо е, че европейски лидери, правителствени и държавни ръководители, посланици са ангажирани с делото в Либия и чакат крайната развръзка. В същото време твърде зле прозвучаха новите волни изявления на зам.-министъра на външните работи, Феим Чаушев, който се изцепи в медийното пространство с твърдението, че българките могат да бъдат помилвани от президента още на летището при завръщането им!

Какво имаме оттук нататък? Засега налице е само молба за трансфер във връзка с Договора за правна помощ между двете държави - България и Либия. Срок за отговор на тази молба няма. Затова пък има висящи дела срещу сестрите ни, които автоматично ги задържат в Джамахирията. Либийският външен министър Мохамед Шалкам каза, че преговорите за евентуална депортация ще се състоят в "законовите рамки и политически контекст" между двете страни. "В замяна на трансфера, трябва да се вземе предвид подобряването на състоянието на заразените деца и техните семейства", заяви още Шалкам.

Трансферът далеч не предполага помилване и отпадане на доживотния затвор за осъдените сестри. Връщайки се в родината, те продължават да бъдат осъдени на доживотен затвор. Дали има възможност за помилване според Спогодбата, и дали либийската страна няма да шикалкави и отлага във времето окончателното решаване на казуса - яснота за това няма и едва ли ще бъде получена скоро.

Либийската страна не може да постави условие за по-нататъшното изпълнение на доживотните присъди, заяви натовареният с юридическите тънкости по трансфера проф. Антон Гергинов. Реално трансферът може да бъде осъществен след приключване на висящите дела срещу петте медицински сестри и лекарят Ашраф. И тук пак времето е основното, с което ще трябва да се воюва. Според клаузите на двустранния Договор, ако Либия се съгласи да трансферира медиците у нас, страната ни трябва да поеме гаранции по осигуряването на тяхно присъствие заради продължаващите производства.

България трябва да има и готов вариант за реакция и действия, в случай, че Либия поиска още парични обезщетения.
Договорът между България и Либия е ратифициран с указ от 1984 г. и влиза в сила с обнародването му през 1985 г. В него е записано, че гражданите на двете страни имат еднакви права на защита и такива в съдилищата. При отказ за трансфер на лица съответната страна трябва да посочи причината за отказа. Изпълнението на молбата за правна помощ може да бъде отказано, ако засяга суверенитета, сигурността, обществения ред или е в противоречие с основните принципи на законодателството на помолената страна.

Предаване може да се откаже, ако срещу лицето има няколко дела и дори и само едно от тях да не е приключило. Възможно е временно завръщане в родната страна, но лицето трябва да бъде връщано за процеса.
В цялата схема по решаване на казуса, не трябва да се забравя, че в България има производство срещу мъчителите на медицинските сестри - дали то ще продължи, ще поиска ли Джамахирията то да бъде прекратено - това все още можем да гадаем.

"Съгласно либийското законодателство, изтърпяното досега лишаване от свобода важи единствено по големия процес, който всъщност приключи - заяви юристът проф. Александър Джеров. - По другите процеси все още няма решение и ако допуснем теоретически, че по някой от тях са осъдени, тези присъди би трябвало тепърва да се изтърпяват, поясни проф. Джеров.
Кадафи не може да се намесва по решаването на останалите висящи дела.

Ясно е, че може да бъде оказан натиск на мъчителите да оттеглят исковете си, но дали ще се намери кой в Либия да им окаже натиск и дали те ще се откажат от претенциите си - това е въпрос на време и очакване.
Ще бъде ли обвързано със случая "Меграхи" трансферирането на българките - това също е вариант, но твърде далечен и още по-неясен.
Час след решението на ВСС Държавният департамент на САЩ обяви, че не е удовлетворен и размаха пръст на Либия. Шефът на ЕК Барозу и председателят на Европарламента се възмутиха публично. Но САЩ възстановява дипломатическите си отношения с Джамахирията, Щатите имат вече договори с либийската държава за големи суми - това също не бива да се забравя. И ако от Държавния департамент размахаха пръст на Кадафи, то това бе по-скоро в една надпревара с Европейския съюз.

Родните политици, юристи и магистрати са твърде смутени от факта, че в Спогодбата няма текст за "доживотен затвор", тъй като към годината, в която е подписвана и влязла в действие, подобна присъда в България не е имало.

"Аз ще представя на либийския си колега молба за изпълнение на доживотните присъди в България" - поясни вчера Главният прокурор Борис Велчев, като наблегна на факта, че всъщност осъществяването на това завръщане и сроковете по него са много болезнен и деликатен въпрос.
И липсата на прецедент е прецедент, господа родни магистрати, нека да продължат усилията за спасение на българките.

Смърт няма да има за петте българки и палестинския лекар Ашраф. Започва най-трудната, най-дългата борба за тяхното оцеляване, което ще е мъчително и с неизвестен срок във времето. Сили и търпение - това е единствената алтернатива за българките, въпреки, че няма основание да мислим, че те все още имат сили и търпение след мъченията и 8 години, прекарани в затвора на Джамахирията.

 

Много ще плащаме и дълго за недаловидното решение да се спре една безопасна и построена и добре работеща атомна централа* Изборът на Кунева за еврокомисар е фаталният завършек и гаранция за неуспех централата да не оцелее

Продължава от 25 октомври

София. Няма да има нарушения в енергийния баланс на страната след спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Йордан Димов на пресконференция, предаде репортер на Агенция "Фокус" преди ден. Нямало да има - нека да запомним казаното от този заместник-министър, въпреси, че той не носи отговорност за думите си и затова използва добре това свое предимство - да говори без да се интересува, че казаното от него не е вярно. Ще има нарушения и в енергийния и във финансовия баланс на държавата след спирането на 3-и и 4- блок на АЕЦ "Козлодуй" - и това го твърдя не аз, а дузина енергийни експерти и европейски депутати. Но Димов е едно, а някакви си световни и европейски енергийни експерти - съвсем друго - те не са висши държавни чиновници, т. е. думата им не струва пукната пара пред доводите на родните управници.

Станахме за подигравка на северната ни съседка - Румъния

България да се включи в изграждането на три реактора на румънската АЕЦ "Черна вода" предложи румънското издание "Адевърул". Румъния изпитва сериозни финансови затруднения при изграждането на третия реактор и смята да продаде правата за строежа на последните два от общо петте блока. Авторът на тази идея припомня, че намерението на България да построи АЕЦ "Белене" се сблъсква със съпротива от страна на еколозите. Статията е озаглавена "Черна вода - Белене" - втори мост на дружбата" и припомня примера с ВЕЦ "Железни врата", изградена в сътрудничество между Румъния и Сърбия. Вестник "Адевърул" набляга на "непромененият манталитет в Румъния и България", и твърди че "националистическото високомерие все още е твърде силно". Изданието предлага да се даде добър тон пред Брюксел, тон за помирение и сътрудничество. Няма да влизам в спор с колегите от "Адевърул", но в добрия тон би било и обратното - румънците да не ритат срещу АЕЦ "Козлодуй" и "Белене", пък да си строят каквото са решили.

Ударът с ТЕЦ-овете

Наложеното от 1 септември ембарго върху износа на украински въглища и невъзможността на транспорта на руската суровина през територията и пристанищата на страната, която влезе в конфликт с Москва след газовата война от началото на годината, са блокирали в момента доставките на въглища за ТЕЦ-овете във Варна и в Русе. Това стана ясно тези дни след среща на зам.-министъра на икономиката и енергетиката Йордан Димов с ръководството на ТЕЦ "Варна". В момента руските и украинските доставчици на антрацитни висококалорични въглища, за каквито са проектирани двете електроцентрали, са спрени. ТЕЦ "Варна" е базовата електроцентрала, осигуряваща зимните месеци и пазарният й дял ще се разшири след спирането на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" - така е развил набързо и теоретично бъдещето зам.-министърът Йордан Димов. Предстои да се обсъди обезпечаване на потреблението, на работещите с местни въглища ТЕЦ "Русе-Запад" и ТЕЦ "Бобов дол" - като вариант за готовността им да покрият липсите през зимния сезон. Покрай ембаргото с руските и украински въглища стана ясно и, че се търси вариант за покриване на доставките с виетнамски въглища - което ще оскъпи твърде много произвежданата електроенергия, но това изобщо не е в приоритетите на зам.-министър Димов - да му мисли сега и за ценообразуване.

Няма смисъл да споменавам, че цените на въглищата от "Марица Изток" и мини "Бобов дол" са още по-високи от вносните, но затова пък въглищата са по-нискокалорични и нещата са на път да вземат критичен поврат. Толкова за това дали ще има нарушаване на енергийния баланс или предстои критично нарушаване и на енергийния и на финансовия баланс след спирането на АЕЦ "Козлодуй".

И все пак Европа немее пред глупостта да се вземат решения за бъдеща бедност

Докладът на Европейския парламент за присъединяването на България към Европейския съюз поздравява България за нивото на безопасност на атомната ни централа. Някой да е чувал за това? Едва ли, то остана в папките и документите.

Решение № 164 на Върховния административен съд, Пето отделение, от 9 януари 2003 г. отмени Решение № 641 на Министерския съвет от 2002 г. в частта по т. 1, с която е одобрена допълнителна информация към позицията за преговори по Глава четиринадесета "Енергетика" по бъдещия договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Според нея /Глава четиринадесета "Енергетика" - бел . Л. М./ страната приема общата позиция на Европейския съюз относно извеждането от експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" и се ангажира те да бъдат изведени от експлоатация, което е нещо различно от затварянето през 2006 г. Решението е потвърдено от петчленен състав на Върховния административен съд с негово Решение № 3044 от 28 март 2003 г.

Този ангажимент на предходното правителство е отменен от съда като незаконосъобразно негово решение и е потвърден като задължение на Република България с последващ акт на Народното събрание, а именно със Закона за ратифицирането на Договора между държавите-членки на Европейския съюз и Република България и на Румъния за тяхното присъединяване към Съюза. Обнародвано е в "Държавен вестник", бр. 40 от 2005 г.

С този закон е ратифициран и Протоколът относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз. Съгласно чл. 31, България се обвързва окончателно с извеждането от експлоатация на 3 и 4 блок през 2006 г. и последващото приключване на този процес. Колко много решения, колко малко мисъл от страна на политиците за бъдещето на България!

Какво ни говорят цифрите?

"Европа ни даде значителни компенсации" - заяви в парламента премиерът Сергей Станишев в отговор на парламентарно питане на депутатите Минчо Христов и Стела Банкова за затварянето на АЕЦ "Козлодуй".

Значителните компенсации се заключават в 210 млн. евро, като загубите за България ще бъдат 11 млрд. долара! Наясно ли е Станишев с това?

През м. април т.г. министърът на енергетиката Румен Овчаров заяви, че БСП ще започне преговори с всички страни-членки на Европейския съюз и ще отвори отново Глава "Енергетика" с цел, удължаване живота на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Това не се случи - кой попречи и защо? Дали защото българският избор за еврокомисар Меглена Кунева заяви, че не е необходимо да се преговаря за АЕЦ "Козлодуй", защото "ядрената енергетика няма перспектива"? Но след това нейно излияние никой не чу Овчаров и Кунева да спорят по проблема - не се очаква и да има такъв спор. Според Сергей Станишев компенсациите за спирането на 3-и 4 -и блок на АЕЦ "Козлодуй" ще са 510 милиона евро - спорът и изчисленията по тази сума все още са открити и неокончателни.

Що се отнася до Миглена Кунева: за АЕЦ "Козлодуй" ядрената енерегетика в България няма перспектива, но за непостроената "Белене" - има - така ли? Каква е разликата? Вероятно разликата е във факта, че едната централа е вече построена, безопасна и работи, като докарва над милиард евро печалба за държавата, а "Белене" не работи, защото не е построена, т. е. не работи и не само че скоро няма да имаме печалба от нея, а предстоят загуби в милиарди евро по построяването й, по спирането на "Козлодуй"... Толкова по перспективата на Кунева. Засега единствено нейната лична перспектива е факт - отива еврокомисар, а за нашата - тя изобщо не влиза в интересите й.

Въпроси без отговор

Президентът Първанов изпрати писмо до европейски лидери за обсъждане на проект по съдбата на АЕЦ "Козлодуй" - изпрати ли го всъщност или само имаше намерение? Защото нищо не се чу за отговор от европейските лидери по такова писмо.

Затова пък се чу как в навечерието на второто гласуване за избора му за държавен глава, същият Първанов каза, че Кунева е един от най-достойните дипломати и като така е достойна и за еврокомисар. А ние - ние, българите за какво сме достойни, в очите на президента? Достойни само да го преизберем и да приемаме всичко, което той казва - колкото и противоречиво да е то? Тогава да не се чудят социолозите и политолозите, че хората не гласуват на президентските избори - те не виждат за кого да го направят, а в такъв случай - не се гласува.

В предприсъединителния договор с ЕС пише, че трябва да затворим 3 и 4 блок на 31 декември т.г. Пише, защото така са го поискали българските политици, а не Европа. Т. е. Европа е написала, това, което българските политици са поискали и решили, написала е това, за което са настоявали българските политици - тогава?

15 на сто от бюджета ни се формира от АЕЦ "Козлодуй". Европреговарящата ни министърка Меглена Кунева, която ще е и бъдещият български еврокомисар - не обели и дума за тези 15 на сто - откъде ще се покрият загубите по тях след затварянето на АЕЦ. Кунева отговаряше за затварянето, а не за покриване на някакви си 15 на сто от бюджета. През ноември 2002 г. тя каза: "Затваряме 3 и 4 блок на АЕЦ, независимо какво ще покаже партньорската проверка." А в изказване през юни 2004 г. - два месеца след гласуването на доклада, Соломон Паси казва: "Ще затворим "Козлодуй", защото това е гнездо на Ал Кайда." При това положение за АЕЦ "Козлодуй" шансът е повече от минимален. За 15-те на сто от бюджета, които няма да има откъде да се покрият - също няма шанс.

В една от предишните части на този материал споменах за статия на Даниел Панчев, член на Движение Български Великден, студент по икономика и стопанско управление в София - статия интересна и много добре и сериозно аргументирана. Ето какво отбелязва този студент:

"За твърденията, че цените на електроенергията няма да се повишат след затварянето на 3 и 4 блок искам само да припомня, че така се говореше и преди година. Управниците тогава убеждаваха българския народ, че след закриването на 1 и 2 блок цената няма да се повиши. Всички видяхме какво се получи - над 35 на сто скок на цените на електроенергия /Блокове 1 и 2 произвеждаха най - евтината електроенергия - бел. на Д. П./. Ще цитирам и мнението на председателя на Българският енергиен форум Иван Хиновски, който заяви: "Може би в първоначалния период от време няма да има пряко тежнение върху цената, но рано или късно това нещо ще се отрази. Т. е. при един реален баланс на приходи и разходи в системата сигурно ще се налагат корекции и на цените".

Ядрената енергетика дава 44 на сто от цялото електропроизводство /справка Управленска програма на правителството - бел. Д. П./. След като изчезнат 1760 мегавата мощности страната ще внася ток, вероятно от Румъния, тъй като нямаме заместващи такива. Румъния ще изнася електричество, като дългосрочно предстои да то прави и за България.

Загуби от спирането на 1-и и 2-и блок

Неизползвано ядрено гориво на стойност 10 млн. 350 хил. лв. Непроизведена електроенергия /за която нямаше да има и една стотинка допълнителни разходи/ - 1 300 млн. кВтч., т.е. нанесени преки щети на стойност над 130 млн. лв.
Комплексната загуба от 1-и и 2-и блок - над 1 млрд. долара.

Сметките за изменение на цените са повече. Резултатът е, че след спиране на 1-и 2-и блок, цената на АЕЦ Козлодуй става сравнима с тази на ТЕЦ "Марица Изток" 2 и 3, а след спиране на 3-и и 4-и блок, по - висока от тази на ТЕЦ "Варна"."

"Със спирането, евентуално, на 3-и и 4-и блок, както се готви този погром, токът ще скочи 3 пъти - каза в тв-предаване бившият депутат Веселин Бончев и попита: кой хранителен продукт не се произвежда с ток?" Бончев припомни: "Защо през 2004-та година на най-високо равнище отиде делегация в Канада, водена от енергийния министър Милко Ковачев, от Веселин Близнаков, който беше на енергийната комисия, сега е военен министър, и други високопоставени лица? Отидоха да разговарят с компанията, която доставя реакторите за Румъния. Всеки умен човек може да си представи за какво е говорено там...

....най-наглото е и най-жестокото е, че прибалтийски държави, които станаха членове на Европейския съюз, Латвия, която има една централа "Игналина", която е точно чернобилски тип, нея не я затвориха, въпреки, че тя вече е член на ЕС. Това показва, че е работено от българи срещу България."

Куркулас ни припомни как гърците се отблагодаряват за оказана помощ

Бончев припомни как преди две години, когато започна олимпиадата в Гърция, гърците не си разчели точно потреблението на ток и ако не е била АЕЦ "Козлодуй" да усили капацитета на реакторите, олимпиадата е щяла да бъде провалена. Дали някой от българските политици обърна внимание? Поне ръководителят на делегацията на ЕК Димитрис Куркулас можеше да се сети за този жест от България към Гърция, жест, който след 2007 няма да може да бъде повторен. Случи се точно обратното - при посещението си след септемврийския Доклад по присъединяването, Куркулас специално подчерта, че са нужни усилия и за извеждането от експлоатация и окончателното демонтиране на 1- до 4- блок на АЕЦ "Козлодуй" според поетите ангажименти. "България може да не получи предвидените 4.3 млрд. евро. от структурните фондове на ЕС за периода 2007-2009 година" припомни Куркулас след излизане на Доклада по присъединяването. Тогава на какво се разчита? Няма на какво. Историята ни дава много примери на отстояване на гръцките интереси и какво ни е струвало то. Все пак е история и по нея едва ли някой ще тръгне да спори.

След всичко казано дотук е ясно, че налице е лоби, което работи в последните години против България, лоби, което има интерес да бъдат затворени българските реактори и да бъдат пуснати румънските реактори. А румънските реактори са канадски тип. Такъв тип реактори има само в Румъния, извън Канада, в Южна Корея и в Индия. През 2004 година днешният министър на отбраната Веселин Близнаков твърдеше, че АЕЦ "Белене" ще бъде пусната 2007-ма година. Остават 67 дни до 1 януари 2007-ма година - ще бъде ли пусната "Белене" или само ще спрем АЕЦ "Козлодуй"? Отговорът е повече от ясен - загубите и отстояването на чужди интереси от български управници - също.

Главният прокурор Борис Велчев мълчи. Той уви се различава твърде малко от предшественика си - не гони политици за действията им против държавните интереси. Гони провинциялни прокурори - колкото да се чува някакъв шум от дейност.

 

Читатели допълниха темата за РВД - този Остров на съкровищата за всяка власт *Докато Прокуратурата мълчи, Станишев отиде на крака до РВД и летището, за да покаже своята подкрепа на началниците там

Вчера, на 13 септември моя колежка от в. "Политика" ми съобщи, че парламентарната комисия по корупция се е заела със случващото се в РВД и фактите, които изнесох в разследването си по темата. Информацията потвърдиха и двама мои източници от Народното събрание. Нещо е на път да се раздвижи...

По време на публикуването на отделните части на разследването за РВД на тази електронна страница, получих десетки мнения по темата от участници в събитията в РВД и от запознати с проблемите на това държавно предприятие. Някои от мненията бяха с имена, други получих анонимно, но след проверка, мога да потвърдя, че изнесеното в тях бе истина.

Ще започна с едно мнение, в което прочетох следното: "Поздравявам Ви за статията. Всичко, което Сте написали е вярно... При нужда мога да потвърдя всичко, което сте написали." Следваха адрес и телефони за връзка.

Друго писмо по разследването съобщаваше: "Материалите, които сте публикували за РВД са много интересни и в голямата си част верни. Сега Ви предлагам един друг поглед върху нещата:

Управителят на комплекса в Банско - Фурнаджиев има частен хотел до парка. Интересно дали дава пари за пране на бельото, за подмяна на чаршафи, кърпи и т.н., за покупка на хигиенни материали? Защо хотела на Фурнаджиев бе създаден по времето на строителството на новите къщи в комплекса на РВД.

Дъщерята на въпросният Фурнаджиев - Мария, работи също в РВД, а синът е Атанас Фурнаджиев от "Мото Пфое". Та на неговата жена бащата, е Миро Хлебарката от РВД. Има ли връзка триото: Фурнажиев-баща, Фурнажиев-син и Карл-Хайнц Пфое? С какво име се слави Фурнаджиев-баща в Банско? Защо служителите от комплекса треперят от Фурнажиев?" Все въпроси, на които засега нямам отговор."


Тук правя уточнение, че писмата публикувам без данните за податели, тъй като конфиденциалността на източниците ми, за мен, като автор е много важна.

"Здравейте,
Нещата, които чета тук няма как да проверя на друго място. Затова ги приемам така представени. Дано това не е истина, защото прави България смешна и жалка държавица. Иначе казано, сайта на г-жа Манолова е едно от местата, където проверявам същността на събитията в България.


Желая Ви успех!" бе още също писмо по разследването за РВД.

"Всичко е истина!", "Евалла", бяха кратки някои от отзивите. Докато един от тях бе сериозен и допълни темата: "Напълно Ви подкрепям, всичко публикувано от Вас е самата истина, няма лошо, че разни хора си назначили хората на работа. Въпросът е дали те могат да работят качествено или не стават за нищо, както сина на А. АТАНАСОВА /депутат от НДСВ - бел. Л.М./. Имате ли представа че получава немалка заплата, а не върши никаква работа и никoй не смее да го накаже или смъмри дори."

И още няколко писма:
"Като участник във финалния търг, когато бе одобрена Аления ... Въпреки изнесените подробности много срамни неща се премълчават и днес. Дано стигнете и до тях. Например - защо бе елиминиран "Мартин-Локхийд" без отваряне на офертата......Този център вече едва ли е нужен някому... Но ще се вложат още много пари..... С уважение..."

"Прочетох всичко... пазете се, създавате си много врагове, за които не подозирате!"

Ще спра с писмата, защото съдържанието им бе еднакво с това на публикуваните тук. И тъй като вече трети месец в страната се говори единствено за най-голямата разкрита афера, тази на "Топлофикация - София АД", ще си позволя да пусна едно сравнение, което също получих в пощата си, след публикуването на разследването за РВД.

Прилики и отлики в двете афери
1. Питане в Народното събрание на 18.01.2002. "…Аз само искам нещо да Ви напомня. Договорът, който е подписан с "Аления", е подписан от господин Цветан Дилов, струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил заместник директор. Как се казва сега директорът на РВД? …" Сегашният шеф на РВД смени много правителства, но той, също като задържаният в момента шеф на "Топлофикация" е несменяем.

2. Изказване след завършване на парламентарното разследване на РВД през 2002г. на министър Мутафчиев: "Защо да го сменяваме г-н Дилов, та той е толкова удобен?" Не бе уточнено за какво е удобен.

3. Изказване на министъра на транспорта и съобщенията, Петър Мутафчиев пред синдикатите на РВД, през месец май 2006. "Гордея се с изказванията си за Дилов пред НС. Няма да сменявам Дилов под натиск. Дилов има да си довърши работата."

Какво има да си довърши? Може би да сключи някой друг договор без търг с определена фирма, за изграждане на кула или за поредна модернизация на радарите с "Аления-Маркони" пак без търг? Наистина за подобни действия генералният директор Цветан Дилов се оказа незаменим и удобен. Никой не вярва, че от прокуратурата ще тръгнат да го разследват за 100 млн. или за 150 млн. щети.

4. Интересно против какво всъщност се обявява министър Мутафчиев. Против източването и съсипването на РВД, или против това да се прави от други министри.

Приликите
1. Всичко започва от едни добри намерения. Редовите служители имат нужда от масажи /за Топлофикация/ и активни почивки /за РВД/. Само те ли ги използват обаче или активните почивки за сметка на РВД ползват и висши държавни чиновници от всякакъв калибър: от секретарка, през депутати и говорители, та до министри, братовчеди и други подобни.

2. "Топлофикация" купува почивна база "Здравец", РВД разполага с почивни бази в Банско, на морето - "Локомотив" и въпреки това пръска милиони, за да наеме хотели като "Копитото" на Витоша и "Морска звезда" на брега на морето...

3. Шефът на "Топлофикация" имал резиденция в почивна база "Здравец", шефът на РВД има VIP апартамент в почивната база в Банско.

4. И на "Топлофикация" и на РВД са правени проверки, с цел прикриване на престъпления.

5. И в "Топлофикация" и в РВД има джакузита, джетове, джипове, яхти и други подобни.

6. И в "Топлофикация" и в РВД от 10 години се сменяват бордове, но директорите остават.

7. И в "Топлофикация" и в РВД директорите са в отлични отношения с министри, зам.- министри, депутати.

8. И в "Топлофикация" и в РВД директорите стават привърженици на тези партии, които идват на власт.

9. И в "Топлофикация" и в РВД работещите искат да не се източват и съсипват предприятията им, но няма кой да ги чуе.

10. И в "Топлофикация" и в РВД процесите отиват към съсипване. "Топлофикация" към обявяване в несъстоятелност, а РВД към обслужване на самолети само в зоната на летищата, поради факта, че потроши десетки милиони долари, но не подмени 20 годишните си радари и не успя да изгради конкурентно способен център за управление на полети.

Единствените разлики засега между "Топлофикация" и РВД са, че не са открити банкови сметки на шефовете на РВД в западни банки. Но такива не са и търсени.

След публикуването на разследването за РВД единствените, които се развълнуваха се оказаха работещите служители в това предприятие, служители в министерството на транспорта и съобщенията и служители в Главна въздухоплавателна инспекция.

Прокуратурата, в лицето на Главния прокурор Борис Велчев за пореден път обърна гръб на фактите за безстопанственост, източване и щети в милиони за едно държавно предприятие. Сам Велчев подчерта, че не му е известно в БСП да има корумпирани министри. Явно на Велчев му е известно само това, което той желае да му е известно. Засега в сметките за разследване на ведомството му не влиза РВД.

В същото време премиерът Станишев отиде на крака да открие новото летище заедно с министъра. Към тях в радостното събитие се присъедини и генералният директор на РВД, Цветан Дилов. Все пак радост е - България да пусне новото си летище. От друга страна - се задават избори и в парламента приеха, че спонсорите на партии могат да наливат пари колкото им душа иска. А РВД е богато предприятие и неведнъж се е притичало на помощ на политици.

Живеем във време, когато отношението към парите се промени и човек не получава пари заради труда си, а за да се направят повече пари. Например в политиката. Ето защо няма да има разследване и няма да се търси вина в РВД. Тъжно и вярно.
 

Не питам защо главният прокурор Борис Велчев мълчи, след като Прокуратурата е част от съдебната система и отговаря за досъдебното производство, а в момента съдът се тресе от обвиненията и нападките на МВР, и лично на  премиера.

Не питам дали гласуваните набързо промени в Закона за културното наследство имат връзка с мълчанието на Велчев. С поредното ритуално измиване на ръцете, без да е Пилат Понтийски.

Парламентът удължи срока за идентификация и регистрация на движими културни ценности - а както е известно Велчев е колекционер и тези промени няма как да не го вълнуват лично и силно.

Не питам защо министърът на вътрешните работи ката ден разказва СРС-ета от малкия екран или радио с национален обхват, за да ни убеди колко самоотвержено се бори с организираната престъпност. Някой да му образува проверка за това? Единствената полза от всекидневното му неколкократно явяване, е човек да си пие под час лекарствата щом го зърне.

Не питам защо Прокуратурата образува досъдебно производство срещу „неизвестен извършител” за издаване на държавна тайна и съобщаване на секретна информация. Всички знаем, че Симеон Дянков го направи от трибуната на парламента и сигналът на социалистите за това деяние беше срещу него – тогава защо Дянков да е „неизвестен извършител”? Или докато установяват кой е известният „неизвестен извършител”, хората ще трябва да си мислят, че Прокуратурата нещо върши? Това откъдето и да го погледне човек си е предизвестен нулев резултат и още по-предизвестено нулево внасяне на Обвинителен акт в съда...

Не питам защо зам.-главният прокурор Бойко Найденов си говори където свари как имало оперативна информация за мокра поръчка за премиера. Такива неща разнасят ли се по улиците? Толкова ли е лесно?

Някой да е чул в друга държава зам.-главен прокурор да си говори по новините как някой искал да застреля американския президент, като че ли съобщава числата от тотото? Или в новини в Гърция, Франция, Великобритания да се тръби, че имало мокри поръчки срещу кралица, премиери или президенти?

Твърдо – никой не е чул или видял.

Бойко Найденов не върши случайни неща – той се самоопредели с това изявление на коя страна е. На страната на силните на деня, както обикновено. Тогава има ли смисъл да питам каквото и да било?

Закони се променят, мандати – свършват, а чупките в кръста и посоката им наместват нещата по местата им.

Не питам защо зам.-главният прокурор Бойко Найденов бе лично предпочитание, избор и назначение на бившия главен прокурор Никола Филчев...

Както не питам и защо малко преди да изтече мандатът му Филчев отстрани от поста на градски прокурор на София Бойко Найденов и командирова на негово място Камен Ситнилски.

Не питам защо Бойко Найденов побърза да си вземе седмица болничен и обясни, че Висшият съдебен съвет е този, който решава подобни кадрови рокади.

Казват, че по Конституция съдебната власт била независима и всякаква намеса и натиск върху нея са противоконституционно деяние. Вярно е, но какво от това? Кой се интересува от Конституцията?

Не питам защо и с какви пари ще превеждат на английски доказателствата по делото за двете акции гордост на Цветанов – казват, че са били 13 тома!

Не питам и има ли друга държава, чийто премиер да  праща на ФБР и Европол да оценяват събрани доказателства и решение на съда по мерки за неотклонение.

Не питам защо съдът реши да освободи задържаните по акция „Килърите”, както не питам дали акциите в САЩ носят название „Убийците”. Явно министър Цветанов иска да ни покаже колко обича анлгийския език, обича го даже повече от българския... дали го владее добре – това е друга тема.

Та, не питам защо съдът не уважи доказателствата по „Килърите” – съдия Лада Паунова /автор на книга за организираната престъпна група – бел. Л. М./ го каза точно и ясно: „Законът ни казва кои са годните доказателства”.

Освен ако МВР-министърът иска той да е закона и той да казва кои доказателства стават, и кои – не.

А защо не при арест да се чете направо присъда? Така доказателствата ще отпаднат като препъникамък за предварителното производство. Тогава няма да се търсят преводачи, няма да се пращат материали на ФБР и Европол...

 

Господин министър-председател,

Федералното бюро за разследване  или ФБР, /Federal Bureau of Investigation, FBI – бел. Л. М./ е федерална полицейска сила и разузнавателна агенция, която е основният разследващ орган на Министерството на правосъдието на САЩ.

На Министерство на правосъдието на САЩ, а не на Република България, освен ако вече не сме станали поредния щат на Съединените американски щати – без да знаем.

Глава 28 от действащия Наказателен кодекс /U.S. Code/, параграф 533, който ѝ легитимира пълни правомощия да разкрива престъпления срещу Съединените щати и други федерални закони, дават на ФБР правомощие и отговорност да разследват специфични престъпления.

Но престъпления срещу САЩ, а не в България.

Понастоящем ФБР разследва нарушения в над 200 категории на т. нар. федерални престъпления, но няма правомощия да се произнася по решения на българския Апелативен съд по мерки за неотклонение.

Тогава като как ще се пращат на ФБР преведени на английски, събрани от МВР доказателства по дела, които трябваше да произведат от Цветан Цветанов я един нашенски Джовани Фалконе, я един - Антонио ди Пиетро. Откога вътрешните досъдебни производства и мерки за неотклонение са в прерогативите на една институция като американското ФБР?

Да не би това да е някакъв нов брюкселски повей в борбата с организираната престъпност? Ама САЩ не са член на Европейския съюз все пак...

И да не забравяме, че Фалконе се бореше срещу Томазо Бушета и други подобни, а в България полицията се бори срещу съдиите и техните решения...

 

Европол, господин министър-председател,

е полицейска агенция на Европейския съюз и координира дейността на полицейските служби на европейските държави в предотвратяването и борбата им с тежката международна организирана престъпност.

Сред приоритетите на Европол са: борбата с тероризма, превенция на нелегалната търговия с оръжие, борба с наркотрафика, детската порнография и прането на пари.

В кой точно от така изброените приоритети попадат трите съдии, които определиха мерки за неотклонение на задържаните по операция „Килърите” – подписка. Къде е тук тероризмът, къде е превенцията на нелегалната търговия с оръжие, къде е борбата с наркотрафика, какво общо има детската порнография и прането на пари?

Не питам, гаосподин премиер, кой Ви, посъветва да формулирате заканата си, че ще изпращате на ФБР и Европол превеждащите се вече на английски материали, с доказателства по „Килърите”.

Който и да е той – подхлъзнал Ви е и Ви е пратил за зелен хайвер.

Господа управляващи,

Питам, каква е целта на гнева и заканите ви към съдиите, след като бяха пуснати с мярка за неотклонение „подписка”, задържаните по „Килърите”?

Да сплашите съдиите? Да ги направите по-сговорчиви, за да отговарят решенията им на очакванията ви?

С каква цел размахвате парламента, който трябвало да се постарае да направи законодателни промени относно съдебната власт?

Може ли всички съдии да бъдат освободени, уволнениили подменени?

Ще стигнат ли кадрите от Симеоново, за да заемат съдийските места и да отсъждат по желание на изпълнителната власт? Очевидно няма да стигнат.

Тогава какво следва?

Не питам какво следва – времето ще покаже...

 

Защо ще сменят предсрочно състава на Висшия съдебен съвет * Изнудването и спекулациите като форма на междупартийни отношения. * Кой ще разчисти залежалите дела? * Схемите с финансирането през фондации * Редно ли е да се подслушват прокурори и полицаи, да се следят за нарушения и от кого? Всички ли в България са равни пред закона, както повелява Конституцията?


Продължение от 7 юли 2006 година
Работен проект за нов Закон за съдебната власт /ЗСВ/ ще замени действащия в момента, който е от 1994 г. и досега е променян 30 пъти. Това стана ясно миналата седмица, в момент, когато се очакваше Висшият съдебен съвет да се произнесе по исканията на Главния прокурор Борис Велчев за санкции на уличени в бавени, спиране и прекратяване на дела прокурори. Съставът на ВСС и неговата структура ще бъдат сменени наесен, което ще е знак коя от политическите сили от управляващата коалиция е надделяла в налагане на влияние в третата власт. Във време, когато се очаква да приключим с изпълнение на критериите на ЕС, политиците все още не са се отказали да демонстрират влияние и възможности по оказването на давление върху третата власт в България – съдебната. Специална комисия да следи да не се бавят дела е предложението на работната група, което отново вкарва в задънена улица проблемите на съдебната власт. След огромния натиск да се намалят броят и правомощията на следователите в състава на ВСС – в работния вариант за нов Закон за съдебната власт /ЗСВ/, броят на следователите ще бъде намален от двама – на един. Защо се бърза с промените и приемането на нов Закон за съдебната власт, а оттам и на промяна в състава на ВСС преди да е изтекъл мандата му? Всъщност това се прави от политически интереси, като около състава на ВСС политици от различни политически сили ще мерят мускули – колкото до оправданието за бързото налагане на тези промени, причината е, че политиците искат да си измият ръцете като Пилат Понтийски и този път оправданието им е - очакваният доклад на Европейската комисия и критиките, на които беше подложен настоящият ВСС за кадровата си политика от Европа. Тук ще припомня, че 11 от 25-те членове на ВСС се избират от парламента, съдиите имат шест места, а прокурорите мога да предложат четирима свои представители. Ето защо пуснатите в медиите версии, че от промяната във ВСС интерес ще има Главният прокурор Борис Велчев – няма как да се приемат за достоверни и на сериозно. Вярно е, че обвинителите, които сега са членове на ВСС: Христо Манчев, Митьо Марков и Цеко Йорданов / в парламентарната квота на ВСС е и Николай Ганчев – бел. Л. М./ бяха от най-близкото обкръжение на бившият главен прокурор, Никола Филчев и сега работата им е обект на проверки. Също така е вярно, че малкият брой на прокурори в състава на ВСС в никакъв случай не е в състояние да окаже каквото и да било решаващо давление върху решения, които ВСС трябва да взема по отношение на Прокуратурата. Другата версия, която се лансира е, че едно увеличение на прокурорската квота /което се приема и предполага, че е логично след намаляването на квотата на следователите – бел. Л. М./би била в интерес на Борис Велчев и ще работи за засилване на неговото влияние. Тук трябва да обърна внимание върху следното: на сегашния главен прокурор не му беше необходимо засилено влияние във ВСС, той и без такова влияние разпореди ревизии и проверки във ведомството, което пое от Филчев.

Следващата стъпка, която трябва да бъде преодоляна, за да може да се осъществи без проблеми промяна на състава на ВСС е промяна в Конституцията, тъй като мандатът на ВСС е пет години и едно преждевременно прекратяване на този мандат би било противоконституционно. Разбираемо е бързането да се промени ЗСВ преди да е променена Конституцията, даже има предложения, вместо промени в Основния закон, които физически няма как да се осъществят, да се мине с питане и различни упражнения, но подобни действия биха били безсмислени и биха отнели няколко месеца. "Нямам никакви причини да страдам, че ще се разделим с част от членовете на ВСС. Но мисля, че е много по-важно да се спазва конституцията и да се намерят законодателни механизми съветът да се прочисти от такива членове, които го позорят", обясни председателят на Съюза на съдиите Нели Куцкова, в коментар пред журналисти.

Съществен момент в работния проект за нов ЗСВ беше виждането следствието да премине към Прокуратурата, като си запази сегашния статут на самостоятелно звено в съдебната власт. Обсъждан бе и вариант и то да е на пряко подчинение на главния прокурор Борис Велчев, а директорът му да стане негов заместник. Подобно предложение никога не би било прието, тъй като поддръжниците на тоталното закриване на следствието все още имат думата и не употребиха толкова усилия да смачкат това звено, за да приемат сега – то да засили позициите на Главния прокурор Борис Велчев. Затлачените дела, чийто брой надхвърля няколко десетки хиляди чакат своето приключване. От друга страна полицията все още не е готова с окончателното комплектоване на дознателския апарат /не говоря даже за това дали дознателите ще имат професионалното умение да заменят следователите – бел. Л. М./, но явно сегашното състояние на нещата не тревожи никого, щом предстои да се вземат решения, които са против логиката и очакванията на ЕС - съдебната власт най-после да заработи ефективно. Вярно е, че от края на април т. г. дознателите вече поеха своите функции, но също така е вярно, че все още има и много незаети работни места в обявената предварително бройка за места в дознанието.

В този смисъл няма да е пресилено ако кажа, че още преди провеждането на президентските избори – политическите сили ще си дадат поредната среща за доказване на влияние, за спекулации и рекет към останалите субекти от вътрешнополитическия живот в страната. Активността на Главния прокурор Борис Велчев, която не е на думи, както бяхме свикнали да наблюдаваме досега, явно започва да дразни определени кръгове от организираната престъпност, свързана с висшите етажи на властта и магистратурата. Съобщението за промяна на състава на ВСС, преди изтичането на мандата е първият сигнал за възможност властимащите да уредят своите краткосрочни и по-дългосрочни интереси на влияние в съдебната власт. В България и децата са наясно, че независимостта на съдебната власт всъщност представлява недосегаемост за закононарушения и политическа зависимост. Това е предизвикателството, което ще трябва да преодолява тепърва Борис Велчев – а случилото се с прокурорите Николай Ганчев и Люлин Матев показа, че нещата са много сериозни и тепърва ще се разбира докъде са стигнали.

В края на месец август ще стане ясно и докъде се простират изнудването и спекулациите като форма на междупартийни отношения. Според заявеното от самия Борис Велчев в края на месец август ще има повече яснота по възможността да са били образувани преписки и проверки по политическа поръчка и в партиен интерес. Така, както се разбра, че по указание са били спирани, бавени и прекратявани дела в Прокуратурата.

Няма да е лесно да се накажат за съмнителни от гледна точка на морала и служебното положение прокурори, единият от които е бригаден генерал и заместник председател на Асоциацията на прокурорите в България, член ВСС от квотата на парламента, ръководител на отдел “Военни престъпления” във ВКП, известен в прокуратурата като един от най-близките до бившия главен прокурор Никола Филчев. Няма да е лесно да се наложат санкции, когато другият уличен прокурор е бивш заместник на бившия главен прокурор и член на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България, а третият, е шеф на отдел “Следствен” към Върховна касационна прокуратура и също член на ЕС на АПБ, като прокурор в Окръжна прокуратура в град Русе. Колкото и разговори да има засечени, колкото и факти да се изнасят.

На моменти в годините на миналия мандат прокуратурата напомняше на сцена, достойна за перото на Шекспир

Убийства, самоубийства, следене, подслушване, заплахи. Ще припомня на главния прокурор как на 28 февруари 2000 г., бе открита в апартамента си (на ул. "Хайдушка гора" в столичния квартал "Стрелбище") зверски заклана с девет удара със сатър, ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Ще припомня и как година по-късно, на 31 май 2001 г. в Ямбол се разигра полицейски екшън, като надвечер, в местната винарна "Стара изба 1924" се изсипаха 60 тежковъоръжени командоси. Няколко часа във винарната и "прилежащата" й конна база бе извършен обиск, какъвто в Ямбол не помнят. Заварените десетина-петнайсет човека са натръшкани на земята, някои от тях са оковани с белезници. Официалното обяснение е, че се търсят оръжие, боеприпаси и наркотици. След близо 4-часов тараш нищо от търсеното не е открито. Няколко дни преди ямболския "десант", Върховният административен съд възстановява на работа скандалния прокурор и бивш доверен човек на Филчев - Николай Колев. Веднага след акцията той е привлечен като обвиняем за убийството на адвокатката. Работодател на адвокатката е бил Орлин Аврамов, а след ареста, по потник, намерен в пералнята на същия Орлин Аврамов е установено някакво зацапване, като капка кръв от убитата. Орлин Аврамов е арестуван като основен заподозрян. В края на февруари 2001 г. към делото е "приобщен" като свидетел прокурорът от ВКП Руско Карагогов.

На 29 октомври 2001 г. се чу, че главният прокурор Никола Филчев лично е занесъл в Словакия искане за екстрадицията на Пламен Калайджиев, който вече е бил обвинен за убийството на ямболската адвокатка. Той е съпруг на Димитрина Калайджиева, бивша секретарка на Николай Колев. По това време вече Калайджиеви са напуснали България и са отпътували към Лондон. Делото за убийството на Надежда Георгиева е първото, което влиза в съда по искане на един от обвиняемите. През юни 2003 г. Орлин Аврамов се възползва от току-що приетия текст от НПК, че ако от повдигане на обвинението са изтекли повече от две години, обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда. Съпругата на Николай Колев – Нанка Колева, също прокурор, отказва да свидетелства. Очаква се като свидетели да бъдат разпитани още висшите прокурори Малена Филипова и Николай Ганчев. Подсъдимата Димитрина Калайджиева обаче продължава да си е в Лондон и даже е в процедура по получаване на британско гражданство. Макар от това дело при закрити врати да няма отговор за причината за прокурорска война между бившите приятели Николай Колев и Никола Филчев, не е получен отговор и дали причината за убийството не е изказване на адвокатката, че притежава в компютъра си изобличаващи данни за висши прокурори. С тези факти са били запознати членовете на ВСС след убийството на прокурора Николай Колев, който за едни беше жертва, за други – играч, за трети – враг и днес е мъртъв.

Припомням фрагменти от тази кървава история, за да стане ясно пред какво е изправен новият Главен прокурор – Борис Велчев. С последствията на такива сенки от миналата ще трябва да се справя Велчев. С твърденията, като тези, на бившия секретар на МВР, Бойко Борисов, че русенският окръжен прокурор, Люлин Матев е "адвокат на крадци". Причина за това, бе, че Матев почти веднага бе пуснал първите задържани при акцията за арести на хора с висящи дела, с обяснението, че те били направили кокошкарски кражби. По телевизията тогава генералът съобщи, че 8-9 кражби били нищо. “Не коментирам, професионална оценка на работата ми може да прави само главният прокурор”, отсече в отговор тогава окръжният обвинител от Русе пред вестник "Сега".

Или случаят от тази зима, с разследването на трима души от Русе и двама от Бургас за измами с големи количества дизелово гориво. Сделката е разкрита още през 2004 година, като сред заподозрените са богат бизнесмен и двама русенски политици. Става дума за продажба на 107 т леко корабно гориво, за което не се плаща акциз. От офисите на повече от 10 фирми и бензиностанции в Русе са иззети стотици папки с документи, които уличават престъпна група от 11 души в крупна измама с над 100 тона леко корабно гориво, продадено като дизел, както и 25 тона фалшив бензин А-92 и А-95. В дъното на аферата стоят хора от обкръжението на бившия лидер на СИК в града Илиян Пенев, по-известен като Мацола /този, с когото са засечени телефонни разговори на прокурора Николай Ганчев, обявени в края на миналата седмица – бел. Л. М./. Още 2004 г. МВР обявява, че "бандата има близки отношения с полиция, прокуратура и съд и е навлязла вече в местния общински съвет за собствените си престъпни цели". Година и половина след началото, скандалната афера излиза от русенското следствие със смехотворното обвинение за измама с мерки и теглилки, за което се предвижда затвор до 2 години или пробация. Само от задържаните количества контрабандно гориво по време на полицейската акция държавата е щяла да загуби 70 000 лв. Единствената по-едра фигура сред обвинените е Цветан Стефанов, известен като Цецо Гербера. общински съветник от СДС от 2001 г. Заедно с него е обвинен и шефът на офиса на "Европетрол", един от шофьорите на цистерни и петият е пълномощника на бургаската фирма "Бургас бункер", която е трябвало да изнесе горивото. Схемата е класическа - фирмата дава нефт за преработка на ишлеме на "Нефтохим", след което изтегля количествата произведени бензини и леко корабно гориво, за да ги изнесе извън страната за зареждане на кораби. Вместо това фирмата продава горивата на русенска фирма, която ги натоварва на цистерни и ги доставя на бензиностанции в града край Дунав. Сред документите, които откриват полицаите има договори за зареждане на кораби в открито море, митнически декларации за износ и дори документ на контролен орган, че количеството е натоварено на кораби и отплавало. Така чрез фиктивен износ е избегнато плащането на акцизи и ДДС за горивото, установяват разследващите.

Така от една връзка на прокурор с бос на местна структура излизат хора, свързани със СДС, в засечените разговори по телефона се споменават имената на двама лидери от ДПС – Ахмед Доган и Касим Дал, като хора, които биха могли да окажат давление за кадрово решение в Прокуратурата.

Ще припомня и случая с “Хлебна май” – Русе, за което дело в. “Банкер” написа, че е обречено на безсмъртие, тъй като след дълги митарства бе върнато отново на Русенската окръжна прокуратура, която в срок от 30 дни трябваше да реши какво точно да прави - дали да внесе в съда стария обвинителен акт, или да прекрати наказателното преследване срещу силно оределия отбор на подсъдимите. А поводът, поради който случаят "Хлебна мая" се озова там, откъдето тръгна преди осем години, е абсурден - един от томовете по делото бе изчезнал по пътя му между Великотърновския апелативен съд и Върховния касационен съд. Път, който "глътва" точно... две години и шест-седем месеца. В “Хлебна мая” се разиграва познат сценарий – шеф, /уволнен от Филип Димитров, върнат от Жан Виденов, сближил се с местни хора от СДС и “Подкрепа – бел. Л. М./ тегли 25 млн стари лева, обръща ги в долари в началото на лятото на 1997 г. Следват фалшиви фактури, с които са осчетоводени аванси, издавани от двама еднолични търговци срещу 10-процентна комисионна от фактурираната стойност. По време на разследването е установено, че те никога не са притежавали стоките, описани в издадените от тях насрещни фактури, нито пък са доставяли нещо в "Хлебна мая" ЕАД. Доказано бе още, че парите на "Хлебна мая" са отишли за покупка на битова техника, килими, пердета, сервизи, кафе-машини, които са пръснати не само из апартаментите на основните участници в престъпната схема, но и в русенската централа на СДС и в тамошния офис на КТ "Подкрепа". Нищо ново под слънцето.

И трагичният финал: на 24 септември 1997 г. Русенската окръжна прокуратура образува следствено дело за източването на "Хлебна мая". В деня, в който Кръстан Радев изчезва от Русе в деня, в който тогавашният окръжен прокурор на Русе - Люлин Матев, подписва постановлението за ареста на шефа на “Хлебна мая”, той изчезва от Русе, за да бъде открит три по-късно - на 27 септември, в стаята си в столичния Парк-хотел "Москва" - мъртъв, с рана от пистолет в слепоочието. Следва съдебна сага по обвинение, което дава възможност за кокошкарски присъди и обжалвания, години, в които делото се разхожда по съдебни инстанции, връща се в Русенската окръжна прокуратура... Междувременно на летище София са прибрани и други трима от замесените в далаверите на „Хлебна мая“, при пристигането им с полет от Париж, след едноседмична командировка в Лос Анджелис. Двама от задържаните са местен лидер на СДС и координатор на сините. След разразилите се скандални публикации по случая от ръководството на СДС най-после изключват от редиците си, двамата набедени.

И накрая, приключвайки с припомнянето на част от професионалната биография на Люлин Матев ще се върна на още един, този път романтичен епизод. Става дума за изявлението му по повод издаването на негова книга тази пролет, в което той казва: "Русе винаги е бил интересен град от гледна точка на престъпността". Книгата на Матев се нарича “Кошмарът след престъплението”, а думите на Матев за престъпниците са наистина вълнуващи: "Русе имаше много разнообразна престъпност и интелигентни престъпници". Даден е пример с група ученици - отличници от Музикалното училище, които, вдъхновени от филм, решават да крадат коли и се возят с тях. След години, съдбата среща г-н Матев още веднъж с изтърпяващите вече наказание русенци в Ловешкия затвор, те свирят в оркестъра на мястото за изтърпяване на наказания. При почерпка, вечерта за него и колегите му е изпълнен "Вечерный звон".

Двамата прокурори май избързаха с изявленията си

показа разговор с колегата им Бойко Найденов, ръководител на Отдела срещу корупцията в предаването “Седмицата” на Дарик радио. Найденов потвърди, че проверката продължава и не е приключила. “Няма основание за наказателно преследване на прокурорите Николай Ганчев и Люлин Матев, съобщи Катя Антонова, завеждащ сектор "Противодействие на корупцията" във Върховна касационна прокуратура /ВКП/. За 16-те папки с документи, уличаващи Ганчев и Матев за връзка с ръководител на организирана престъпна група бе съобщено, че не може да се наложи и дисциплинарно наказание, тъй като е изтекъл срокът на давност - една година след разработката, обясни Антонова. Това като че ли успокои преждевременно Ганчев и Матев и те се отдадоха на обяснения и квалификации – което едва ли е здравословно за професионалната им кариера.

“Шефът на антимафиотите Ваньо Танов ни топи, защото ни мрази”, казаха разследваните обвинители. Телефонните разговори, което уличават двамата прокурори са събрани със специални разузнавателни средства от полицията. Не чувствам никаква морална тежест, категорично обяви прокурор Ганчев. Пускането на тези 16 папки е тъпо милиционерско мероприятие, коментира засегнатият и отсече: "Ангели няма в нито една власт. И да има някаква корупция в съдебната система, тя е вторична". Люлин Матев също стовари цялата вина върху шефа на антимафиотите Ваньо Танов: “Той не ме харесва, защото не съм послушен прокурор и не вървя по гайдата му и допълни, че Танов дописвал и нагласявал стенограмите от разговорите. Ганчев пък попита: "Ако през 2004 г. са съществували материали срещу мен, защо не са предадени на г-н Филчев? Той поиска всички папки от МВР за корумпирани магистрати".

“Аз пък съм от местните бандити- казва в записаните разговори самият Илиян Пенев, когото прокурорът Ганчев умилително нарича “Мацолини”! Човек чете и се пита: защо трябва да се занимаваме с италианската преса и публикуваните там разговори на Виторио Емануеле с бизнесмена Паоло Чарини, след като ние сме си има прекрасна родна продукция! “Близки сме по линия на спорта” обявява Ганчев за познанството си с Мацола. В спортната близост обаче влиза: уреждане на нещо с шефа на митницата, назначаване на удобен човек в ДСК, подсигуряване на кола с шофьор за каране на адвокат на задържан, усилия на Доган и Касим Дал за да може Люлин Матев да се задържи на поста си, като окръжен прокурор в Русе, търсене на шеф на съд, за да се оправи приятел.

С годините се променят и престъпленията

Ако до вчера е било удар да се мине през границата без да е отбелязано в митническите документи, то днес пари се изкарват далеч по-рафинирано. Едно от местата, където най-добре може да се проследи механизмът на сиво финансиране е набавянето на средства за политическите партии. Ако главният прокурор си позволи да провери как се финансират партиите, то неминуемо ще бъде набучен на щиковете на политиците с вопли, че е налице политическа саморазправа. А случаят с финансирането на фондаците “Демокрация” и “Бъдеще за България” така и останаха неизяснени - въпреки че безспорно бе доказано, че пари са давали и губещи държавни фирми и предприятия, че е имало трансфери от чужбина. По същия начин в мъгла стои проблемът и с финансирането на БСП – около която изгоряха нейни активисти в аферата “Акрам”. Тук на тази електронна страница бе даден пример и със завръщането на издирван от Интерпол банкер, в чийто хотел, столичният “Родина” дълго време отсядаше министърът на вътрешните работи, Румен Петков, заместник на Сергей Станишев и отговарящ за финансирането на БСП. От чужбина и по разработени схеми за източване вътре в държавата се оказа, че се финансира и ДПС, а НДСВ – не отстъпи на другите партии, след като гръмна скандалът “Савой” и подозренията, че жълт министър е осигурявал финанси за издания, които са благосклонни към монархистите. Истината е, че докато не се приеме закон и партиите не започнат да обнародват финансирането си ще продължават икономическите престъпления в тази сфера. Известно е, че за “Сапио” се чака години, докато изтече срокът и престъплението мине под чадъра на давността, за да се покрият над 400 милиона лева, не влезли в бюджета пари, от времето, когато курсът на долара бе 18 лева! Не е известно обаче как през 1996 г. лидерът на СДС, Иван Костов заминава /в деня на предварителните избори за определяне на кандидата за президент на опозицията/ в Будапеща, /в качеството си на бъдещ премиер на България/, за да договори с Джордж Сорос заем от 25 милиона долара за зърно. Връзката между милиардера и лидера на СДС осъществява Георги Прохаски /човек, който в бъдещия кабинет ще направи светкавична политико-икономическа кариера/. Признанията на Прохаски са поместени във в. “24 часа” от 18 април 1997 г.. Заемът е безлихвен, едногодишен – не е ясно дали е закупено зърно с тези пари, или дали е върнат. Истината , че срещу милионите за зърно, които както се оказва впоследствие, че не са необходими, Иван Костов даде гаранция на Сорос, че синьото правителство ще следва икономическите му препоръки.

След драматичните събития от първите месеци на 1997 г.,само кюстендилецът Валери Ненов си призна във в. “24 часа”, че е дал пари за януари 97. Другите спонсори предпочетоха да запазят мълчание.

След това пътуване на Иван Костов и вземането на властта от сините, Джордж Сорос действително упражняваше свое влияние върху развитието на България. Държава срещу 25 милиона долара? За доларите не се чу и дума, но затова пък СДС се замогна, току що правеният луксозен ремонт в централата на “Раковски” 134 бе разбит и повторен с нови, много по-скъпи материали. След ремонта офисите бяха обзаведени с мебели и техника от водещи западни фирми. За изборна агитация в дните на пролетта на 1997 г. не се жалеха средства, както се приемаха и спонсорства в зимата на 97 година. Лидерите на СДС се облякоха в скъпи маркови дрехи, колите, които караха за партийни мероприятия също бяха скъпи. Но на една партия парите никога не са й достатъчни – за предизборната кампания 2001 година сините използваха автомобили, командировки и средства на изпълнителната власт, в която пребиваваха. И това се повтаря с всяка партия, взела властта...

Дали ще успее Главният прокурор Борис Велчев да разчисти Авгиевите обори на Прокуратурата – сам, едва ли ще се справи. Веднага бързам да кажа, че нещата в правораздаването са толкова гнили, че за да се върне прилагането на Законите, ще трябва да се води тежка битка – и с навиците, и с хората, работещи там, с политиците, уредили си безнаказаност, и с полицията, която не винаги работи в екип с Прокуратурата, а следва свои цели и посоки. Засега ще затворя това разследване, докато излязат резултатите от проверките по образуването на поръчкови дела и най вече, докато се случи следващото събитие във ведомството на бившия главен прокурор Никола Филчев.
 

Властта потъна в самодоволство от поредния Доклад на Европейската комисия. Най-добрият Доклад, го нарече Главният прокурор на Републиката, Борис Велчев и изтъкна, че свършеното от специалното звено в прокуратурата за борба с организираната престъпност е оценена положително.

И този път, при четвъртия мониторингов Доклад е спазена традицията той да е по-положителен от предишния.

Истината е, че еврокомисарите са забелязали, че резултатите не съответстват на усилията. В Доклада ЕК отправя две критики, свързани с работата на съдебната система: магистратите не са достатъчно активни в делата за организирана престъпност и корупция; все още не всички съдилища качват в интернет-страниците си решения и присъди. Във връзка с организираната престъпност ЕК пише, че са налице са много обвинения, а присъдите се броят на пръсти.

Ако се заслушаме в изявленията на управниците и някои магистрати и полицаи, Докладът на Европейската комисия за България е положителен, много положителен, толкова много, най-положителен, че няма накъде. Старанието на европейските чиновници в Годишния Доклад да отбележат напредъка в областта на правосъдието и вътрешните работи е надминало мечтите на българския премиер.

ЕК е отчела, че има политическа воля за промени и за борба с корупцията, за съдебна реформа, но... резултатите са малко.

„Трябва да се гордеем с факта, че за първи път в такъв доклад виждаме трите основни послания - силната политическа воля и политическата решимост, устрема за реформи и подобряването на комуникацията между България и Брюксел– заяви председателят на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на еврофондовете Моника Панайотова. - ЕК очертава качествено новия подход за правене на политика, факта, че съумяваме още на етап идея обсъждането да бъде съгласувано с комисията, да се използва необходимата експертиза от ЕК. За първи път имаме доклад, в който няма показател по който да не се отчете напредък, което наистина е мотивиращ фактор за правителството. Това трябва да увеличи готовността ни да изпълним препоръките. Този доклад трябва да бъде мотивиращ фактор. Не трябва да се възприема механизма за оценка и сътрудничество като наказателна процедура, а като мотиватор, като средство, с което ЕС подпомага държавата ни да върви в правилната посока. Ако продължаваме да работим със същата скорост, политическа воля и да реализираме реформи, съм оптимист, че и следващия доклад ще бъде положителен за България”.

Почти като коментари след поредния конгрес на БКП...

Факт е, че МВР, полиция и Прокуратура МВР и Прокуратурата не представят достатъчно качествен доказателствен материал по делата са в дълг към обществото и очакванията му за справяне с престъпността. Едно е да арестуваш, друго е да внесеш Обвинителен акт с годни доказателства в съда, а трето и четвърто е тези усилия да прераснат в присъда. Ако положителната оценка на ЕК за правосъдието е за пуснатите на свобода задържани при шумни акции – то ЕК има право да дава положителна оценка за родното правосъдие.

В поредния Доклад  на ЕК за България се посочва необходимостта от повишаване на капацитета и на МВР, и на Прокуратурата. Критика към изпълнението на стратегията за борба с корупцията, остри констатации по отношение на капацитета на МВР, констатации, че с направените промени в МВР се разшири съставът, но това не доведе до подобряване на подготовката на кадрите в него.

Основният извод от Доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка е - да, има воля, но резултатите са малко.

В тази посока Докладът е реалистичен, тъй като са очертани заедно с волята и малкото резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, продължава критиката към съдебната система, Прокуратурата, има и критични бележки към полицията.

Агенция “Фокус” публикува пълния текст на Доклада на комисията до Европейския парламент и до Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка.

{edocs}doklad-ekom.doc,600,400,link{/edocs}

От Висшия съдебен съвет пък побързаха да съобщят, че някои от препоръките вече се изпълняват!

Главният прокурор Борис Велчев заяви по повод Доклада: „Въпреки, че работата на звеното с евроизмамите се оценява положително, има препоръки за разследване в по-широк контекст на тези престъпления, да се анализират действията на лица от държавната администрация и да се потърсят връзки на така наречените „белите якички” с организираната престъпност. Тези препоръки са основателни. Това звено бавно, но устойчиво трупа опит, и се надяваме следващата година да можем да демонстрираме своя капацитет и опит за едни по-мащабни разследвания”, коментира главният прокурор.

Главният прокурор Борис Велчев намира за основателна и препоръката на ЕК в Доклада прокурорите по-често да образуват досъдебни производства, вместо да се правят продължителни проверки. Според него в тази посока се работи и сега, като към прокурорите в страната са правени препоръки да не се колебаят да образуват досъдебни производства дори и да се наложи да ги прекратят на по-късен етап.

„Би било несправедливо да не признаем, че това е най-добрият доклад, който сме получавали в последните години. Той продължава да бъде достатъчно критичен, но е ярко доказателство, че механизмът за проверка и сътрудничество, на който България е подложена, дава своите резултати. Днес правителството има основания да се гордее с този доклад, коментира Велчев като оцени личната заслуга на премиера Бойко Борисов, вътрешният министър Цветанов и правосъдния министър Маргарита Попова.

/Бурни и продължителни ръкопляскания, както пишеше едно време в „Работническо дело”/

Премиерът Бойко Борисов, който отскочи до Рим за да оправи една буквена грешка върху паметник, а след това отлетя за Виена на работно посещение заяви от града на Щраус, че е останал приятно изненадан, че по време на срещата му днес австрийският канцлер вече бил прочел Резюмето на Доклада за България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешните работи. Борисов го е информирал, че в България вече има обвинения срещу бивши министри, заместник-министри, кметове, които са на различни етапи.

По отношение на Доклада на ЕК Борисов каза, че особено важно е, че е отчетена политическата воля, която българското правителство демонстрира в борбата с корупцията и организираната престъпност. За нас е особено важно, че годишния доклад и мерките по него бяха свързани с приемането на България догодина в Шенген, каза премиерът.

Тук няма да споря с министър-председателя: българското правителство наистина демонстрира политическа воля за борба с корупцията, вместо оторизираните за това ведомства и служители да се борят с нея.

На въпрос за преодоляването на бюджетния дефицит в България Борисов обяви, е за 2011 г. страната ще се постарае да бъде с под 3 на сто бюджетен дефицит.

МВР-министърът Цветан Цветанов не пропусна случая да затвори очи през критиките на еврочиновниците към МВР и Прокуратурата, но затова пък удари в гръб съда: „Днес съдебната система не отговаря на потребностите на обществото, на потребностите на държавата като една страна членка на ЕС...

... Надявам, че поне всички представители от съдебната система ще прочетат много внимателно доклада, ще си направят изводи, а ако имат възможността да се запознаят и с гражданите – потърпевши от извършването на престъпленията и това, което се получава като справедливост от присъдите, които издават, мисля че действително може да имаме една по-ефективна съдебна система”.

А истината е, че в Доклада на ЕК е отбелязано: „България е постигнала важни резултати в реформата на съдебната система и борбата с корупцията”. Някой да е прочел МВР в извода за важните резултати в реформата?

Не е Коледа, нито някой е стоял под хмела, за да се сбъднат мечтите му, но еврокочиновниците са ударили едно рамо на България, правосъдието й и вътрешните работи. Защо пък не!

Вместо да заработят истински в усилията по справянето с организираната престъпност, сега, след този Доклад, облян със захарния сироп на поощрителен PR, ще пусне мъгла над несвършеното.

 

На вниманието на министър-председателя Бойко Борисов

Кой управлява държавата? Правителството? Не.

Бойко Борисов – също не.

България е република с парламентарно управление.

Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията.

Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Обяснявам за премиера и някои от министрите му:

Суверенитет -

Мъжки род, употребява се само в мъжки род и единствено число.

Означава:

1. Право на върховна власт.

2. Независимост от чужда власт.

Из "Конституция на Република България"

Глава първа

Основни начала

Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.

(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.

Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

...........................

Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

..........................................................

Чл. 11 (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

.......................................

Чл. 84. Народното събрание:

................................................................

6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;

Работодател на министър-председателя е Народното събрание и той се отчита пред него, а не депутатите му дължат сметка или дават отчет.

Не е работа на министър-председателя да определя или коментира действията на депутатите, на тях сметка може да им търсят избирателите.

В деня на гласуване на вота на недоверие, премиерът Бойко Борисов се възмути от трибуната, че депутатите от ПГ на ДПС и на Синята коалиция напуснаха залата, след като народните представители гласуваха и не приеха вота на недоверие към правителството. Той също най-демонстративно си тръгна, след като на предишни вотове изобщо не се бе вясвал в парламента. Депутатът Михаил Миков го убеди да се върне в залата, и тъй като на балкона имаше някакви европейски чиновници, Борисов се направи на обиден, но се върна!

Правителството на Бойко Борисов очаквано оцеля и при третия вот на недоверие, а Борисов обяви, че ще се кандидатира за втори мандат като министър-председател. Слеуд гласуването той се изправи на трибуната и изигра ролята на сговорчивия, меко критикуващ, премиер – нещо, което напоследък не му се беше случвало. Причината за това бе, че заседанието се предава по радиото и телевизията и освен гражданите, то се наблюдаваше и от дипломати от посолства на страни-членки на Европейския съюз.

"Какво е това поведение – за две години веднъж да дойдеш в парламента за пет минути, да те снимат и да си отидеш", попита премиерът и допълни, че ГЕРБ не се нуждае от гласовете на ДПС на президентските избори, както се нуждаели левицата и сините.

"Аз считам, че е цинично, и благодаря на вашата Парламентарна група, г-н Станишев, че вие останахте", обърна се към лидера на БСП премиерът. „Ахмед Доган за какво дойде, да се подпише първи за вота и после да стане и да тръгне.”

Бойко Борисов каза по повод идването на Ахмед Доган в парламента: "Това ли е събитието в една държава - че един депутат е дошъл на работа?". Министър-председателят призова представителите на медиите да отидат и да питат тези, които са говорели за Конституция, за спазване, за правов ред "да ви обяснят, защото ние сме всеки ден тук".

„Следващият път, когато правите вот, аз няма да дойда!”, закани се премиерът на депутатите, като че ли конституционно са равнопоставени и каквото е задължена да прави едната страна в лицето на изпълнителната власт, това трябва да върши и другата – представена от депутатите!

Премиерът подложи на критика и лидера на ДСБ Иван Костов, че постъпил с ГЕРБ както навремето с НДСВ, като я тласнал да направи коалиция с БСП и ДПС.

По-нататък в речта си  той благодари на независимите депутати от "различни партии", които подкрепили правителството му. Не бе забравена и "Атака" и "принципната" подкрепа на хората на Волен Сидеров.

Тук му е мястото да припомня една невероятно неграмотна от гледна точка на Конституцията реч, по отношение на Главния прокурор и председателя на Върховния съд. Ето това изявление, което гъмжи от грешки и юридически безумни твърдения, на които всеки студент първа година право би се веселил.

Подчертаното е мое.

Много би ми се искало, парламентът да попита, защо след като ние помолихме няколко пъти, на лични срещи, главният прокурор и председателя на ВКС по дела, по които ОЛАФ е разследвал, дал е всичките данни, в държави от Европейския съюз са получили присъди – тук това не пожелахте да го направите!

Да ги повикате тези хора и да ги попитате: Защо? – тогава ще разбера, че това е конструктивно.

Данни от ОЛАФ не означава доказателства. А доказателства - не винаги се покрива с "годни доказателства".

Какво казва законодателят:

  • Парламентът не може да търси сметка на Главния прокурор за това дали по определени дела е имало осъдителни присъди или не.
  • ОЛАФ е дал данни, а не доказателства.
  • Присъди не издават Главният прокурор и предсидателят на Върховния касационен съд, а съдиите по делото.
  • Съдиите, прокурорите и следователите се ползват с имунитета на народните представители и не могат да бъдат привиквани от депутатите, за да им се търси сметка!

Продължение на изявлението на Борисов:

"...Когато там / в доклада на ЕК – бел. Л. М./ са посочени примери, които вие прекрасно знаете, питате за кадрови назначения, еми, най-важните длъжности в съдебната система – с цялото ми уважение, не искам да коментирам качествата, защото те са добри хора, но факта, че двамата президентски съветници – единият е шеф на прокуратурата, другият – шеф на ВКС. Ми, айде да говориме за назначенията от „а” до „я” и тогава аз ще го разбера. Има теми, по които знаете, че ще се съгласиме и ние, и вие, и можеме да ги направиме! Ма що само половината от тях казахте, или част, която ви е изгодна...

Член 129

(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране...

Т. е. президентът няма никакъв пръст в назначаването на двама свои съветници на други длъжности, особено ако единият от тях е в момента на назначението конституционен съдия!

В същото време, съдията от СГС Владимира Янева, семейна приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов бе предложена от членовете на ВСС Костадинка Наумова, Петър Стоянов, Стефан Петров, Мая Кипринска и Цони Цонев.

И тук, Стефан Петров, председател на Комисията за конфликт на интереси, и едновременно с това в един по-ранен етап – лично предложил Янева за поста шеф на СГС, си позволи да обяви, че при Янева няма конфликт на интереси!!! И то преди тя да бъде проверена за такъв конфликт!?

А кое беше другото безпринципно назначение на човек на Цветан Цветанов: за председател на върховния административен съд бе предложен и избран Георги Колев, със завършено юридическо образование в Симеоново и без да има и и ден опит в административното правораздаване.

Янева бе наказана след назначението си и с влезе в неврологично отделение за лечение – така тя започна стажа си като председател на най-големия съд в страната!

Продължение на изявлението на Борисов:

Това, което нас ни касае като правителство, на първо време, е че продължава политическата воля и иксаме да го направиме, и ето, това е оценено, и и ето сега ви казвам - искаме да го направиме...

Дайте да накараме ВСС, което не сме го избрали ние – не сме. Дайте да накараме ВСС, дайте да накараме, прокуратурата, полицията, съда – всички, защото в Доклада пише България – там не съ-ъ-ъ.. и това, че е конкретен вече, е само хубаво. Защото ни дава възможност на ..., защото и аз със радост ще участвам в подобен формат, ако ме поканите – съда, прокуратурата, правителството, и ни сложите пред вас, и ни зададете точките в докладите! Например, Борисов, Вие какво ще направите като председател на ГЕРБ за приемането на закона за конфискуването на имуществото, придобито по престъпен начин.

Защото и вашата партия не го подкрепи – само че в препоръките го има! Тогава ние трябва да кажеме всичко – ако ще приемаме такъв закон и го иска Брюксел – да го приемаме, ако – не, да отговориме, че парламентът с тези, тези, тези неща не иска да го направи!

Това е конструктивно, госпожа Нинова опозиция и кабинет, когато касае европейски въпроси! А не да вадите данни, които сега Дончев ще излезе и ще ви Каже, че не е така, както преди малко го казахте!

Чуйте видеофайла на това изказване:

  • Няма как парламентът да повика прокуратура, съд, полиция и премиер да отидат в парламента и да им поиска да направят нещо;
  • Няма как парламентът да задава точките от Доклада на прокуратура, съд, полиция;
  • Няма законова причина парламентът /законодателната власт в държавата/ да попита и иска сметка на премиера: Вие какво ще направите като председател на ГЕРБ за приемането на закона за конфискуването на имуществото, придобито по престъпен начин. Най-малкото, защото това не е негова работа. Той нищо не прави за приемане на даден закон – законът се приема от парламента;
  • Няма законово основание изпълнителната власт да казва: ако ще приемаме такъв закон и го иска Брюксел – да го приемаме!
  • Брюксел не може да иска и казва какъв закон да се приема в една държава, освен тези, които се променят в съответствие с европейското законодателство и се превръщат част от българското;
  • Не може и да се дава отчет на Брюксел какви закони приема или не парламентът в една суверенна страна-членка;
  • Не може да се ходи и да се клевети в ЕК дали някой иска да се приемат дадени закони, а тези, които не искат - да се клеветят пред Брюксел.

На 27 юли сутринта, в твпредаване на тв7, Бойко Борисов отново повтори в по-различен вариант критиките си към депутати от парламента:

Водещ: Как да няма? Това са опоненти, врагове смъртни, а вчера бяха срещу вас?

Бойко Борисов: Първо, аз се надявам да не загубим време, защото ми се иска послания да изпратим към хората. Защото в най-тежката финансова и икономическа криза, в която виждате, че банкрутират държави, колоси започват да се клатят, империи ...

Водещ: Америка ще фалира всеки момент.

Бойко Борисов: Да се занимаваме с това хора на прехода, 22 години в политиката- е унизително дори за мен, а и за държавата. Представяте ли си в Бундестага да е...

Водещ: Хелмут Кол?

Бойко Борисов:... да се радват, че един депутат в продължение на две години е отишъл за първи път на работа.

Водещ: Не са се радвали. Отразяването на новината не е радост.

Бойко Борисов: Най-голямата новина беше, че г-н Доган е отишъл на работа за две години.

Водещ: Това вече е новина, но не е радост. Може да е тъжна новина.

Бойко Борисов: Просто тя е гротескна, не е тъжна. Аз винаги съм казвал, г-н Великов прочете няколко извадки от „Работническо дело” от 1989-1990 година, когато вече е съществувало СДС като партия, г-н Костов какво е писал и сега точно се повтаря сценарият...

... Даже не могат и да ме ядосат. Видяхте,че в понеделник те дори не можаха да си съберат кворум опозицията. Не знам дали българските граждани разбраха какво стана. След като ГЕРБ не се регистрира в НС, тези, които искат да свалят ГЕРБ, не могат дори да започнат събранието, не могат да започнат заседанието. Ако бяхме постъпвали така, просто нямаше да има вот. Наложи се аз да отида, да ги помоля колегите да се регистрират, за да могат да се изприказват. Защото всичкото това, което беше вчера, да се изприказват...

От думите на Борисов става ясно, че той е подметнал на депутата Великов да цитира "Работническо дело"!

Дебатите по вота премиерът на страната определя с израза: "да се изприказват".

Оставям на читателите на сайта да си направят изводите от казаното по-горе.

 

По-унизителен, по-слаб, чиновнически, по–обиден документ не съм чела – става дума за Доклада на ЕК за България!

Чаках Главният прокурор Борис Велчев да проговори за Доклада на еврокомисарите, чух в деня на излизането на документа какво изрече Бойко Борисов, чух го и в предаването „Тази сутрин” – прегледах още веднъж документа и ето какво имам да кажа на така наречения президент на Европейската комисия – г-н Жозе Мануел Барозу:

Какво лъха от Доклада на който премиерът Бойко Борисов толкова се радва, че го разнася и сяда да чете непрекъснато където свари:

Всъщност Докладът на Европейската комисия на 2011 година за България, е ниска проба чиновническо изпълнение, лъхащо на жив популизъм;

  • с много ниско равнище на написване;
  • рестриктивен;
  • презумира се, че някой е разбойник без да е доказано по съдебен път;
  • препоръчва се гражданска конфискация за отнемане на незаконно придобито имущество – нещо, както във времето на комунизма беше отнемането на нетрудови доходи;
  • внушава се, че нямат значение доказателствата – трябва да има присъди;
  • прокарва се и друго внушение, че оправдателните присъди трябва да се протестират! Явно, европейските чиновници не са наясно със ситуацията в България и например с факта, че председателят на Върховния касационен съд няма разпоредителни функции и няма право да се намесва във вътрешното убеждение на съдиите и при решаване на конкретни дела;
  • Вашите еврокомисари явно не са уведомени, че в България има разделение на властите;
  • Защо се говори само за осъдителни присъди, а не се говори за спазване на човешки права?
  • Защо се внушава от ЕК, че засилващата се наказателна репресия срещу гражданите е условие да бъдем харесвани от Европа;
  • Защо презумпцията за невиновност трябва задължително да бъде подменена с презумпция за виновност, само за да впечатлим Европа;
  • с Доклада еврокомисарите се опитват да наложат тяхното виждане за морал на държава, населена от аборигени, за каквато явно вземат България;

Необяснимо е защо еврокомисарите не са анализирали практиката на Европейския съд в Страсбург, за да научат повече за положението в България.

Представете си ЕК да изпрати такъв Доклад за вмешателство и с указания на френските, или немските магистрати – уверявам Ви, че още същия ден Вие, г-н Барозу ще съжалявате, че Сте се родил! Във Франция министърът на правосъдието си позволи да извика един прокурор на разговор и веднага улиците бяха заляти от протести! А всъщност ставаше дума действително само за разговор.

Господин Барозу,

Защо Еврокомисията падна дотам да си позволява да нарежда на българските магистрати? Да ги унижава? Нима авторите на Доклада не са запознати с оставките на съдии, в знак на протест на назначения на хора близки до вътрешния министър? Или са пропуснали новината, че Висшият адвокатски съвет излезе с протест срещу този министър, преквалифицирал се за такъв, с образование за физкултурник?

Нима авторите на писмото не са чували или чели, че:

  • „С поведението си вътрешният министър Цветан Цветанов излага на риск независимостта на съдебната система и сериозно нарушава върховенството на закона.” И това го установи мисията на Европейската асоциация на съдиите (ЕАС), които бяха в София в края на януари 2011 година.

ЕАС бе сезирана от Съюза на съдиите в България заради серията от изявленията на Цветанов, който в продължение на над година критикува съдебни решения, а малко преди посещението на европейските съдии си позволи най-безцеремонно еднолично "осъди" пред парламента лекарите от Горна Оряховица като ги обвини в убийство на дете, което впоследствие се оказа недоносен, мъртвороден плод?

Докладът на ЕАС бе предаден на Европейската комисия, Съвета на Европа и Венецианската комисия, тъй като изводите в него показваха сериозността на ситуацията в България.

Международната делегация в България бе водена лично от председателя на Европейската асоциация на съдиите Герхард Райснер - австрийски съдия. Докладът бе изготвен след проучване на публичните изказвания на вътрешния министър, ситуацията в България и серия от срещи с ангажирани по темата високопоставени служители.

  • „Нереалистичните очаквания за тежки присъди и предположенията и дори обвиненията на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов за корупция и липса на компетентност от страна на съдиите излагат на риск независимостта на съдебната система и сериозно нарушават върховенството на закона”. Това бе основният извод на още една авторитетна организация - Международната асоциация на съдиите /МАС/, чиито представители оцениха независимостта на магистратите в България.

През 2010 година изявленията на Цветанов срещу съда и коментарите му за решенията по конкретни дела ескалираха. Международната асоциация на съдиите направи извод, че изказванията на Цветанов идват на фона на ниско качество на полицейското разследване.

Представители на световната общност на съдиите и експерти, бяха разговаряли с хора от МВР, вследствие на което са стигнали до изводите, че полицията е работила под приемливите стандарти!

И това ли не знаят еврокомисарите, изготвили Доклада?

  • Че няколко часа след появата на Становището на МАС, специалният докладчик на ООН за независимостта на магистратите и адвокатите Габриела Кнаул, която също изследва състоянието на българската съдебна система - огласи заключенията си, че независимостта на съдебната система е изложена на риск заради постоянните изказвания на вътрешния министър Цветан Цветанов, в които се създават нереалистичните очаквания за тежки присъди.

Представителят на ООН и Международната съдийска организация отделно и независимо един от друг са достигнали до едни и същи изводи за независимостта на съдебната система в България, а именно, че:

Съдилищата отнасят негативите за прекалено дългите разследвания на полицията и прокуратурата и са жертва на натиск от страна на представители на властта да не зачетат презумпцията за невинност.

"Видях голямо забавяне в досъдебната фаза (разследването, водено от прокуратурата и МВР – бел. ред,), но не и в съдебната” - заяви Кнаул. Тя посочи, че е станала свидетел на погрешни схващания, които могат да провалят съдебната реформа у нас.

Според докладчика на ООН се стига до там, че обществеността е склонна да търси вина у съдиите за закъснения при разследването на престъпления, с което те нямат нищо общо.

Габриела Кнаул отдели специално внимание на презумпцията за невиновност. "Особено важно е да подчертаем значимостта на тези права аз България, тъй като ми попадна информация в медиите, в която официални представители на институциите публично изразяват своето становище за вината на определени лица, преди дори да е започнало съдебно производство срещу тях, с което се оказва ненужен натиск на съда да не зачете презумпцията за липса на вина до доказване на противното", пише докладчикът на ООН.

Нима Еврокомисията пренебрегва ООН, защо не взе в предвид мнението на Международната асоциация на съдиите, Европейската асоциация на съдиите при изготвянето на Доклада?

Къде в Доклада е написано за полицейското насилие, за големия скандал с подслушването, по което имаме в крайна сметка един внезапно починал и експертиза от водеща Френска лаборатория с извод, че няма намеса в записите на разговорите!

Какво ни казват еврокомисарите с този Доклад – че ако един човек не различава пудра захар от обикновена, може да бъде арестуван за наркотици?

Как така еврокомисарите не са впечатлени от факта, че управляващата партия издига за кметове хора, с по няколко висящи дела и то за престъпления по служба?

Защо в Доклада няма нито едно име за полицейско насилие, за корумпирани полицаи, защо липсва името на вътрешния министър като генератор на всички гафове спрямо съдии и прокурори?

Защо еврокомисарите не са отбелязали как от изпратени двама задържани от Европол – на летище София самолетът кацна с един?

Защо няма дума за ширещата се контрабанда? За отплаването на арестувани кораби от български пристанища?

Защо като България е толкова добре с вътрешната сигурност Холандия, Франция и Германия се опъват и не я искат в Шенген? Въпреки натиска от американското лоби в ЕС?

Защо говорителят Марк Грей говори за даренията, които МВР получава, а в доклада те и името на вътрешния министър, който ги одобри изобщо не са споменати по няколко пъти, както се повтарят и визират Главния Прокурор и председателя на Върховния съд?

Защо еврокомисарите, автори на Доклада за България не са впечатлени от начина по който задържат хора у нас, с насочено оръжие в главите им, със стресирани малки деца и с счупена глава на напълно невинно момиче?

Защо еврокомисарите не са впечатлени от квалификацията и опита на назначените хора на Цветанов за председател на Върховния административен съд и Софийски градски съд?

Защо авторите на Доклада са подминали скандалите с оставки на авторитетни магистрати с мълчание?

Защо са подминали с мълчание произнасянето на присъди от трибуната на парламента от министъра на вътрешните работи за хора, арестувани и задържани брутално?

Защо са подминали с мълчание произнасянето на присъди за хора, които даже не са разследвани пак от този министър?

Защо еврокомисарите приемат за нормално нарушаването на два основни принципа в Конституцията – презумпцията за невиновност до доказване на противното и това, че никой не може да бъде унижаван публично.

Да не би Докладът на еврокомисарите да е писан в България, господин Барозу? Защото точно това ми идва наум като чета това ниско интелигентно, и пак ще повторя ниска проба четиво, което ни отменя Конституцията и суверенитета като държава?

Прекалено възпитани и интелигентни са българският Главен прокурор и председателят на Върховния съд, за да Ви кажат, господин Барозу, че Докладът на ЕК е изключително слаб, унизителен и обиден за българските юристи, прокурори, съдии, адвокати и граждани.

Кой е Бойко Борисов, днешният премиер на България?

Човек, който се описва като каратист, без да е бил състезател по карате, а е бил единствено методист /администратор/ на отбор по карате, както и помощник-треньор на треньора по карате Цончо Колев.

По указание на един вече пенсиониран полковник Генчо Зарев от МВР, той е бил препоръчан на Цончо Колев „да се помогне на едно момче от Пожарната да направи отбор”. Борисов започва да тренира шотокан карате и това прави няколко месеца с още едно момче, прави отбор – той не става каратист, той става охрана на Тодор Живков.

Става Главен секретар на МВР, без да има един ден като полицай – правят го и генерал.

Става и кмет на столицата, без да има икономическо или юридическо образование.

Накрая му „подаряват” държавата – с реклама, с избори, със силно медийно присъствие.

Той ръководи тази държава, без да знае какво е суверенитет, няма усещане за свобода – затова за него написаното в Евродоклада той приема като заповед, план график за изпълнение!

Той не разсъждава – той изпълнява!

Бил е член на БКП, но днес е яростен антикомунист, нещо, което никой в държавата не го вълнува.

Ако е вярно, че е бил в групировката СИК, то тогава братята Маргини би следвало да са му били началници... Но днес Маргините са обявени за престъпници, а той ръководи държавата.

Накратко казано, еврокомисарите се отнасят в Доклада с нас, българите така, както се отнася Бойко Борисов с нас, гражданите на държавата, която управлява. Унизително, безцеремонно, арогантно.

Само че аз, господин Барозу, и много интелигентни българи мислят като мен и не приемаме, да бъдем унижавани с такъв документ, излязъл точно от ЕК!

Вярно е, че премиерът ни първосигнално приема всичко и е готов да ни подложи на указаните препоръки за изпълнение, но това ще доведе единствено до увеличаване на евроскептицизма, от което ЕС едва ли в този момент на икономическа и финансова нестабилност се нуждае!

Господин Барозу,

Докладът на ЕК ни връща към комунизма, там, откъдето 20 години се мъчим да се откъснем!

С този Доклад, ЕК, чийто президент Сте Вие давате в ръцете на правителството аргумент за репресии, каквито очаквам в най-близко време да последват!

Ето интервюто, което той даде след като Докладът бе оповестен и с което интервю той ни показа какво следва да очакваме:

{edocs}ek-doclad-1.doc,600,400,link{/edocs}

Господин Барозу,

Много българи емигрират, още повече от вече заминалите - не искат да се връщат в родината. не искам еврокомисари с някакви непремерени препоръки за изземване на имущество да ни върнат в ерата на болшевизма!

Ние българите след повече от 20 години ние, българите сме наясно, че имущество няма да се изземва от хора, забогатели неправомерно, а по-скоро ще се удрят политически противници и несъгласни с режима.

Господин Барозу,

Не искам да бъде принудена да търся чуждо гражданство, само защото родината ми, чрез еврокомисарите и правителството, което те подкрепят ни връщат към комунизма!

Люба Манолова

 

"Рушенето на съда руши държавността каза една от двете съдийки, членове на Висшия съдебен съвет на 9 юни, Капка Костова. Съдии Галина Захарова и Капка Костова свикаха пресконференция след като ВСС прие оставките им, на която заявиха, че „избори като този, на председателя на Софийски градски съд и други подобни, предходни не дават никакъв шанс на професионалистите в системата”. Двете съдийки назоваха другите избори и имената, които са били избрани по „неясни принципи” на тях.

Припомням, че Капка Костова депозира оставка като член на Висшия съдебен съвет, с оглед възстановяването й на заеманата длъжност – съдия във ВКС. Оставка подаде и Галина Захарова, която заяви, че иска да бъде възстановена на заеманата преди избора й за член на ВСС длъжност - съдия в Софийски апелативен съд.

„Няма политически нюанс в оставките ни” - заявиха на тази пресконференция съдиите Капка Костова и Галина Захарова.

Капка Костова каза, че при избора на председател на Софийския градски съд не е била приета единствената разпознаваема и професионална кандидатура. Според нея, „Изборите, които се правят за административни ръководители в съдебната система, не дават никакъв шанс на професионализма и оставят усещане за предрешеност”, а това е тревожен сигнал, че ако "мислиш по различен начин от този, който се смята за правилен, не бива да го изразяваш, най-малкото, защото това би могло да бъде отчетено в някаква ситуация".

В поредица от избори, обясни Галина Захарова, се предпочита кандидат и това се мотивира с общи нищо незначещи фрази. Като такива тя посочи: "силен характер", "познавам го отдавна", "добър човек", "добър професионалист". С подобни фрази се мотивира определен избор за сметка на друг, който е обоснован с факти, цифри и статистика, разкри Захарова пред репортерите на пресконференцията.

На 19 май 2011 г. министърът на вътрешните работи за пореден път поиска оставките на целия Висш съдебен съвет.

Висшият съдебен съвет няма основание да подава оставка - така говорителят на Съвета, Анелия Мингова коментира призива на вътрешния министър Цветан Цветанов за оставки, предизвикан от поредния тогава скандал, с имоти на магистрати.

След поредните две оставки на магистрати и преди заседанието на ВСС, което трябваше да ги приеме или отхвърли, членовете на Съвета изразиха лични мнения по случилото се:

„Смущава ме подписката в защита на Цанова”, заяви Цони Цонев, председател на Етичната комисия към ВСС, като допълни, че това е опит да се окаже косвен натиск върху членовете на ВСС.

Различно мнение изрази в случая министърът на правосъдието Маргарита Попова: „Скандалите показват, че няма доверие в съдебните институции” – бе коментарът й след заседанието на Висшия съдебен съвет.

В същото време Главният прокурор Борис Велчев бе категоричен: „Каквито и да са мотивите, оставките на Галина Захарова и Капка Костова са голяма загуба за Висшия съдебен съвет. Той ще загуби много от своя професионален и морален капацитет”.

Председателят на Върховния касационен съд, проф. Лазар Груев, преди заседанието на ВСС заяви: „Всяка оставка е достоен и личен акт.”

Случващото се в съдебната система бе тема и на коментари от страна на членове на управляващите.

Вечер – Борисов, сутрин – пак Борисов

Вечерта на 8 юни, репортерът на bTV, Миролюба Бенатова седна, облечена в черно в градината на резиденция „Бояна”, за да зададе своите въпроси по актуални теми от деня на така наречения премиер, Бойко Борисов, като една от темите бе напрежението в съдебната власт:

Репортер: Затваряме темата за президентските избори. Криза в съдебната система. Днес две оставки във Висшия съдебен съвет на съдиите - Капка Костова и Галя Захарова, които в своите мотиви за оставки казват, че има риск за върховенството на закона и държавността и че има безпринципно кадруване, като посочват пресен пример – изборът на председател на Софийски градски съд. Една кандидатура, която беше, всъщност по-известна стана с това, че госпожата е приятелка на вътрешния министър.

Бойко Борисов: Ами ей това се казва наглост. Висшият съдебен съвет две години вече работи без абсолютно никаква политическа намеса от политическа партия ГЕРБ. Тези съдии, прокурори и всички, които са там във ВСС, са изцяло избрани по квотен принцип от Тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ. Даже с цялото ми уважение към Лазар Груев, преди няколко дни, защото той започна темата за избора, аз искам да го питам как беше избран той? Нима той не беше съветник на Първанов и единствен кандидат? Що за наглост е това вече? Ми другият съветник на президента Първанов Борис Велчев стана главен прокурор. И всичките тези мълчаха като неми. Сега целият Конституционен съд е изцяло конструиран пак от Тройната коалиция. И не мине ден, два, те излизат с решение срещу правителството. И в същото време, за последно, всички доклади на Европейската комисия казват, че най-лошото и слабо звено във всички звена в държавата е съдебната система. Е питам, що за наглост е това?

Репортер: Ако разбирам правилно вашите примери, които вие давате, тоест вие смятате, че така и така всичко е разпределено и на ГЕРБ нещо му се полага като влияние.

Бойко Борисов: Не, нищо не му се полага. Един избор има досега. И защото пък тази госпожа била позната с Цветанов, тя не трябва да имала кариера. Ами другите как бяха избрани? Хайде и последният съветник на Първанов да го направим шеф и на Софийския съд, за да е доволен Лазар Груев?

Репортер: Но съдиите, които днес подават оставка, те не са съветвали господин Първанов.

Бойко Борисов: Не, аз не съветвам никой. Само давам примери как са избирани досега.

Репортер: Да разбирам, че според вас няма проблем, няма риск за върховенството на закона, пак цитирам, и за държавността, и за независимата съдебна власт?

Бойко Борисов: Имах огромен проблем с кадрите на Тройната коалиция, защото те толкова години управляват съдебната система и това, докъдето я доведоха, е до мониторинг от Брюксел. Така че нито съм се месил, нито имам намерение да се меся. Винаги изказванията и отношението ми към съдиите и към съдебната система е било да си избират най-добрите кадри. Така че те са си избрали това ръководство и ние не случайно не сменихме никой във Висшия съдебен съвет. Те са си избрани тези хора. Значи, когато е от президента Първанов, близките му, не познатите, съветниците му – тези хора мълчат като неми. Но тази госпожа, която е от 15 години съдийка, преди това е била прокурор, се познава с Цветанов, нямала право да стане шеф на съда. Я да си спомним Пенгезов, я да си спомним какви кадри назначиха те в съдебната система. Не ги ли е срам?

Репортер: Аз ви питам за днешния ден, но ще приключим с тази тема.

Сутринта на следващия ден, 9 юни, Бойко Борисов проговори от стената в студиото на „Здравей, България!” в интервю с водещия Евгени Генчев:

Водещ: Проблемите и скандалите в съдебната система. Знаете, че много съдии напуснаха, включително Душана Здравкова, която добре познавате. Тя каза, че е пречупен гръбнакът на съдебната система. Това нейно изказване беше по повод едно последно назначение – на Владимира Янева, за председател на Софийския градски съд. Вас персонално притеснява ли ви това, което се появи като информация и всъщност което беше потвърдено, че тя е в близки отношения и приятелски с вътрешния министър Цветан Цветанов?

Бойко Борисов: Значи, ако е с вътрешния министър в приятелски отношения, е лошо, а ако е съветник на президента Първанов е добре? И тогава всички съдии си мълчат. Защото за тези години в президентска власт почти всичките съветници на президента Първанов отидоха или във Висшия съдебен съвет (ВСС), или взеха най-важните постове в държавата, или отидоха в Конституционния съд. Що за наглост? Не стига, че ГЕРБ трябва да бъде похвален, че за две години не направи никакви промени във ВСС, който изцяло е конструиран от БСП, ДПС и НДСВ – никакви промени. Нещо повече, ние преди няколко дни заявихме, че и сега в този ВСС оставяме на другите парламентарни партии да си изпратят те представители във висшия съвет, за да не се месим там. Що за наглост? Разбира се, държа да кажа, че не коментирам дали хората, които е изпратил Първанов, са добри или лоши. Но и госпожа...

Водещ: Владимира Янева се казва.

Бойко Борисов: Янева казахте, нали? Да, Владимира Янева, защото тя не е моя позната, но от това, което прочетох, това е 15-годишен съдия. Три години била прокурор преди това. Откъде накъде, затова, че се познава с Цветанов, няма да има право на своя кариера? И това е за първи път от две години някой, който бил познат с министъра, забележете, и то вътрешния, се приема за нещо лошо.

Водещ: Който критикува съдебната система. Който много остро критикува съдебната система.

Бойко Борисов: Ами коя е най-неуважаваната система? Понеже преди малко много точно /.../ пъти цитирахте социологическите агенции. Коя е най-неодобряваната система в България?

Водещ: Коя е най-неодобряваната система в България?

Бойко Борисов: Ще ми отговорите ли?

Водещ: Вие кажете.

Бойко Борисов: Ами нали сте чели рейтингите? Или вие само четохте до ГЕРБ?

Водещ: За съдебната... Не, моля ви, не до ГЕРБ. Прочетох ви резултатите на останалите.

Бойко Борисов: Не го ли четохте цялото социологическо изследване?

Водещ: Защото...

Бойко Борисов: Не, само имам един въпрос. Не го ли дочетохте цялото социологическо изследване?

Водещ: Прочетох го цялото социологическо изследване, обаче...

Бойко Борисов: Е там пише.

Водещ: ... нали не очакваме цялото предаване да премине в социологически изследвания? Добре...

Бойко Борисов: А, е там пише, че полицията е най-одобряваната институция, а най-неодобряваната е съдебната система. И втори въпрос, риторичен при това. Защо имаме мониторинг, на какво имаме мониторинг от Брюксел?

Водещ: На правосъдие и вътрешен ред имаме мониторинг.

Бойко Борисов: Ами в съдебната система.

Водещ: И аз все пак, последен въпрос.

Бойко Борисов: Ами да. Защото това не е направено.

Водещ: Владимира Янева ще оправи ли Софийския градски съд, според вас, за да нямаме вече мониторинг?

Бойко Борисов: Тя е административен началник. Аз се надявам, че тя с работата си ще докаже колко прозрачна и колко отговорна съдийка е. Надявам се.

Водещ: Аз се надявам на същото. Благодаря ви.

Бойко Борисов: Да. А оттук нататък Лазар Груев да си спомни как беше назначен той за председател. Дали имаше други изобщо да се явят конкуренти на конкурса. И от кой беше излъчен – президента.

Водещ: Благодаря ви за този разговор, господин премиер.

Бойко Борисов: Защо тогава всичките тези съдии не говореха?

Водещ: Трябва да приключваме. Благодаря ви за този разговор. Успешен ден ви желая.

Преди заседанието на Висшия съдебен съвет, на което трябваше да се обсъдят двете оставки на съдийките Костова и Захариева, запитан как ще коментира казаното от Бойко Борисов, проф. Груев обясни, че „цивилизованият тон стои в основата на държавността” и отказа да коментира конкретно думите на Бойко Борисов или който и да е от съдебната власт.

Като председател на ВКС за мен лично държавността е по-важна от собственото ми его”, заяви председателят на ВКС Лазар Груев по повод думите на премиера Бойко Борисов изречени във вечерното интервю по bTV, че той е назначен във ВКС, защото е бил съветник на президента Първанов, предаде репортер на БГНЕС.

„Не съм слушал думите на Борисов. Ако той иска да сподели нещо с мен, е добре да го направи пряко, а не по телевизията” - така главният прокурор коментира изявлението на Борисов, че е бил съветник на президента и затова бил избран да заеме постта.

Човекът от стената...

По време на сутрешния разговор в Нова телевизия, Борисов се опита с груб тон и фамилиарности, под формата на закани, да респектира и вземе страха на водещия Евгени Генчев, но нещо не му се получи... Докато говореше с премиера Борисов, Генчев беше овладян и тонът и заканите пусна покрай ушите си!

По средата на управленския си мандат, главата на правителството вече е Човекът от стената, Той е живият портрет – само дето не всички се стряскат от тона му! И докато режисьорът на bTV постави по време на интервюто на Борисов с Бенатова един романтичен акцент между него и репортерката, в Нова телевизия, постановката с разговора на Борисов беше още по-въздействаща!

И така: в продължение на два дни, така нареченият и получил мандат като премиер Бойко Борисов си позволява да се кара на журналистите, и да употребява думата „наглост”, да им говори назидателно, да ги заплашва с мълчание и ултиматуми, в случай, че му зададат неправилен въпрос!

Това поведение вече сеп ревръща в рецидив, и този път поводът беше изборът на председател на Софийския градски съд на семейната приятелка на МВР-министъра Цветан Цветанов – Владимира Янева – Манолева. Тъпото в това обвинение за „наглост”, хвърлено в пространството бе това, че Борисов го придружи с обиди, лъжи и лошо изигран театър!

Не става от Борисов артист – крайно време е пресаташето му го обясни внимателно вече!

С цялото ми уважение към институцията Министерски съвет, ще попитам: нима гледалият прасета и кокошки в детството си, и ритал в филия мас в ръка Бойко Борисов не е чул, че Янева няма 15 години стаж, а само 8, четири от които по майчинство? Та това го чу целокупното гражданство – как така единствено той не го чу?!

Не само Янева-Манолева, а и съпругът й,Илия...

Неизвестно, но и интересно в този случай е, че не само вътрешният министър Цветан Цветанов, но и Борисов прекрасно познава съпруга на Янева-Манолева – Илия Манолев, който с „подходящо” образование на физкултурник и още по-подходящ стаж като учител по физическо и 9 години в „Гранична полиция” днес взема „в пъти” по-голяма заплата от Борисов на твърде отговорния пост в ДП РВД – като зам.-генерален директор по административната дейност.

Със същия Манолев, с Главния счетоводител на ДП РВД, Венци Марков и още един познайник, наричан в медиите Котарака, не веднъж и дваж Бойко Борисов е играл карти...в което няма нищо лошо разбира се.

/Като слушаме непрекъснато за професионализъм при подбора на кадрите на ГЕРБ/ ще уточня, че въпросният Венци Марков, досущ като Манолев бе избран на поста си в ДП РВД заради професионалните си качества. Преди Марков да отиде в РВД, според неопровергана публикация от в. „Банкер” е изпълнявал изключително трудната и отговорна дейност – да вдига и сваля бариерата на летището!- бел. Л. М./

Тук му е мястото и да запитам: не беше ли Борисов премиерът, който преди време вдигна доста запомнящ се скандал като заповяда най-високата заплата в държавата да е неговата, и всички други заплати да са под нея по размер?

В тази връзка ще съобщя, че приятелят, уреден от Цветанов, Илия Манолев, съпругът на новата председателка на Софийски градски съд получава всеки месец в пъти повече от Борисов? Как приема това премиерът Борисов?

Бойко Борисов много добре познава както Илия Манолев, така и неговата съпруга Владимира Янева-Манолева, разбунила съдебната система в държавата с назначението си – председател на Софийски градски съд. Ето защо изумява паузата, която направи докато говореше с Евгени Генчев, за да се „сети” за името на съдия Янева-Манолева.

Тук ще припомня и още един факт, изнесен само в „Хроники” – Бойко Борисов взе в придружаващата делегация, която пътува до Рим и Владимира Янева-Манолева, когато тръгна на посещение при папата. Във Ватикана съдия Янева-Манолева даже е влязла при Светия отец, за разлика от някои други членове на делегацията.

Затова питам, защо Бойко Борисов се прави на ударен, че не познава протежето на Цветанов, и че не е чувал за него или мъжа му!

От казаното дотук става ясно, че министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов се погрижи „по телепатия” , не само за новия пост на съдия Владимира Янева-Манолева, уреди и съпруга й, Илия Манолев с много добре платения пост на заместник-генерален директор на ДП Ръководство на въздушното движение, въпреки че човекът е учил за физкултурник!

Защо след избора на Владимира Янева-Манолева за председател на едно от най-големите съдилища се появиха публикации за нейната професионална дейност като съдия?

Защото смущава краткият й стаж като действащ съдия, смущават фактите, изнесени за делото на „Софийски имоти”, забавянето му и придобиването на апартаменти от хора близки на Янева-Манолева. А и тя вече е под светлините на прожекторите, под които застана доброволно.

Смущават фактите, изнесени от сайта „Хроники”:

Смущават изнесените от журналистката Доротея Дачкова във в. Сега” и неопровергани факти за това, че съдия Янева-Манолева е дала условна присъда за отвличане,

както и тригодишна условна присъда по дело за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда.

Дачкова издирва и едно дело на Янева-Манолева за притежание и разпространение на наркотици, където уредена сделка е осигурила условна шестмесечна присъда за призналия се за виновен.

Разследващата журналистка Дачкова обърна внимание и на факта, как преди дни "Капитал" публикува решение на ВКС, с което е била отменена наложена от Янева присъда, тъй като в мотивите към нея тя е копирала част от аргументите си по съвсем различно дело. Съдиите посочват, че подобни противоречия, които се дължат на технически причини, говорят за неуважение към страните и не вдъхват респект.

Тук спирам засега с изложението на всичко случило се около избора на новия председател на СГС, семейна приятелка на министъра на вътрешните работи - Владимира  Янева-Манолева и как нейният съпруг Илия Манолев по същите причини бе уреден с добра и високо платена служба.

Засега, тъй като преди време Агенция Ройтерс обърна внимание, че един от рисковете пред българското правителство е шуробаджанащината, която се вихри по време на управлението на ГЕРБ.

Отричането на случващите се събития в България от управниците от партия ГЕРБ не ги прави несъществуващи. Поне за посланиците на Европейския съюз.

 
Бойко БорисовСамо ден след встъпването на новия български президент в длъжност, сини и червени депутати поискаха оставката на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов заради полицейското насилие в Мировяне, при което маскирани и въоръжени полицаи нахлуха в жилището на семейство, като счупили вратата, удряли мъжа, едната от дъщерите извадили по
бельо навън – и всичко това, заради пет кутии ментови цигари без бандерол!
22-ма души маскирани, с оръжия и викове се нахвърлят върху семейство, бият, чупят и намират 5 кутии ментови цигари без бандерол! Че циганките само от едната страна на столичния Женски пазар всеки ден носят поне по 50-80 кутии такива цигарени кутии!
Да бяха отишли да вземат от ГД БОП от Женския пазар още цигари - та поне "намерената" цифра да се бе получила по-внушителна и да не се излагат - 22 души за 5 кутии с цигари - по 1 кутия на 4 антимафиоти кажи-речи се пада!

Два дена вече, никой не чу – имало ли е прокурорска заповед за това нахлуване, защо служители от МВР за кой ли път са влизали, викали, били граждани и всичко това с насочено оръжие!

Да не би да сме в Ирак, в Сирия, в Афганистан, та никой не е сигурен в собствената си безопасност, щом маскирани с оръжие могат да насочат оръжие във всеки един момент към главите ни и то без да сме научили за причината за тази агресия?

Цветан Цветанов, вътрешен министърПредвидливо министър-председателят Бойко Борисов поиска оставки в МВР, въпреки, че не е негова работа да го прави, след като има вътрешен министър!

Борисов поиска оставките с традиционното си обаждане по телевизията, което е от познатите ни популистки изявления!
Не телевизионни обръщения, а въпросът с оставки да се реши в правителството и в МВР е редното в случая с пребитото семейство от с. Мировяне!
Цветанов побърза да се изкаже по темата в Агенция „Фокус”, с тридневно закъснение:

„...действията при операцията в Мировяне е трябвало да бъдат проведени по друг начин.
Може би в този случай е трябвало да действат с явно присъствие, но не по този начин.
Това, което колегите са направили, е че действително са превишили, по всяка вероятност, правата си. Смятаме, че в провеждането на подобна операция може би явно действията трябва да бъдат по доста по-друг начин проведени”
, каза министърът.

„По всяка вероятност”,
„...може би действията трябва да бъдат по доста по-друг начин проведени” – в събота Цветанов говорил за Мировяне с Борисов, съобщи „Фокус”. Е, и?
Няма ли полицейска бруталност, Цветанов, или вероятно има?!

Какво ни топли, че двамата са си говорили?

Я са говорили, я – не! Някой чу ли, Борисов да иска оставки след разговора им в събота? А чака до понеделник премиерът взе да се включва по телевизиите?

Отново ни хвърлят прах в очите с шикалкавене, отново ще хвърчат заради медийния шум глави от ниско районно равнище – е, и?

Цветан Цветанов, вътрешен министърЦветанов обиди нашата интелигентност като обеща контрол, проверка, координация, планиране, национално съвещание – е, и?
Очакването е да му видим гърба, а не заради това, че владее партията ГЕРБ и организира изборите така, че ГЕРБ да спечели – да се налага да го търпим каквото и да се случи в страната.
Другото, което Цветанов ни развява под носа са плоски игрички и тъпи оправдания.

Борисов говори уникално
– заяви посланикът на САЩ, Уорлик, само че в държавата може да се намерят и други, които говорят уникално, и даже по-възпитано, по-интелигентно, по толерантно, по-подобаващо на политик от европейски тип.
А Уорлик щом си харесва Борисовото говорене – да си го вземе в посолството и ще му се наслуша!

Оставка на Цветанов няма да има!

Така наречената опозиция побърза да повтори искането на Борисов след побоя в Мировяне, но се прицели в поста на вътрешния министър Цветан Цветанов, с ясното съзнание, че такава оставка няма да има!
Откога така наречената опозиция в парламента свири в същата гама с премиера Борисов – да се възмущава от почупена къща и бито семейство заедно с него, докато в същото време подмина неразкритото убийство на 17-годишната Мирослава от Перник?
Правилният отговор на този въпрос е: по традиция. Известно е, че българската опозицията е ялова и често приглася на премиера и управниците.

Забравиха ли така наречените опозиционни депутати как при подобна критична ситуация за поста на Цветан Цветанов преди време, неговият отговор бе: „Моята оставка не стои на дневен ред и е въпрос на разговори!”

Т. е. ще се рекетираме, ще се пазарим ако се наложи в правителството и ГЕРБ, но аз съм последният, който ще си отиде преди края на мандата!
По-скоро Борисов ще си отиде, отколкото Цветанов да бъде изхвърлен от правителството са убедени повечето български граждани!
Да си отива Цветанов, каквото и да стори, а не както вече бе обявено да се изтипоса утре сутрин и да ни губи времето и нервите с тъпи обяснения!

По-добре е да мълчиш разумно, отколкото да говориш глупаво
, е прозрял Сир, но българският министър на вътрешните работи не го е чел.

 

Човекът, който преди месеци изрече сакралната фраза: „Доган е бил на косъм от смъртта!” Мехмед Реджеб, бивш началник на политическия кабинет на Ахмед Доган е бил хванат да шофира пиян в столицата и без книжка в момент, когато колата му минала на червено, и едва не отнесла друг автомобил! Това съобщи PRO.BG тази сутрин.

Реджеб е бил спрян от патрул на КАТ и е бил закаран в болница, за да даде кръвна проба, след като дрегерът отчел 1, 44 промила алкохол в кръвта. При задържането му, човекът на Доган размахал пред полицаите пропуск от парламента и ги запитал знаят ли що е то Народно събрание, след което им предложил да ги почерпи с баклава.

Оказва се, че това не е първото провинение на Реджеб, и че той е имал вече случай с отнета шофьорска книжка, пак заради алкохол.

На бившия началник на политическия кабинет на Ахмед Доган е бил съставен акт за административно нарушение. Тепърва пробата ще покаже колко точно е бил алкохолът в кръвта му.

Ще припомня, че Реджеб  е бивш заместник-шеф в Комисията по досиетата „Андреев” и в Комисията по сигурността на информацията.

Името на Мехмед Реджеб се появи в медиите след като в дома на лидера на ДПС, Ахмед Доган бе намерен мъртъв следващият началник на кабинета – Ахмед Емин. Тогава бе пуснат Реджеб да даде пространни интервюта в телевизии, и в. „24 часа”.

Покрай сензационните факти, около намерения мъртъв Емин бяха изпуснати важни подробности. Тогава никой не се опита да разгадае, защо на 17 октомври, последният ден от живота му, Ахмед Емин не се е качил в сарая на Доган сам, а дотам го е закарало момче от младежката организация на ДПС със служебна кола. Никой не се впечатли от факта, че Емин наредил на шофьора да не вкарва автомобила в двора, а да чака пред външната порта, тъй като щял да свърши бързо. Да свърши какво? Всъщност, влизайки в сарая Емин забравя за оставения да чака отвън шофьор...

Сензационното твърдение на Мехмед Реджеб, че „Доган е бил на косъм от смъртта” бе допълнено и от друг близък до ДПС човек. Йордан Йорданов, бивш ръководител на бизнес информационния център на партията, каза тогава: „Имало е политически заговор да физическото отстраняване на лидера на ДПС Ахмед Доган" – твърдение доста сериозно, след като се хвърля срещу политици. Но и по тези думи нищо не се чу след като приключи разследването на смъртта на Ахмед Емин.

Йорданов обясни в началото на миналата година, че според него физическият извършител на убийството на Доган е трябвало да бъде началникът на кабинета му, Ахмед Емин.

„След самоубийството на Емин се чух по телефона с Доган и той също не изключва тази версия”, съобщи Йорданов. - Емин винаги е бил близо до Доган, а същия ден, когато се самоуби, е отстранил всички около него... Той беше човекът, през когото минаваха всички контакти и срещи на Доган, той беше пряката връзка, дори и министри и депутати уреждаха визитите си през него”, твърдеше Йорданов. Според него било умен ход етнически турчин да е физическият извършител на убийството на Доган, защото в такъв случай няма да има дестабилизация в страната, от която никой няма интерес.

"Ахмед Доган има съмнения, че самоубилият се началник на кабинета му Ахмед Емин е искал да го убие", заяви и журналистката Валерия Велева по Нова телевизия, която единствена бе допусната в сараите на лидера на ДПС да направи интервю с него.

Според Велева или според тези, с които тя е говорила, нещата във фаталния ден се били случили така: Емин написал предсмъртното писмо още в 12:30 часа в централата на ДПС. Оттам тръгва за Боянските сараи, като упорито отказва да вземе в колата си една от секретарките. След това Емин отива в дома на Доган и започва да чака за среща. Към 16 часа идва земеделският министър Валери Цветанов. Емин продължава да чака с написано писмо в джоба, минават часове и вместо да дочака срещата с Доган, Емин променя плана си, слиза в прземния етаж и се самоубива! Възможно е да се е случило точно това, което Велева обясни пред зрителите на Нова телевизия, но да замениш убийство със самоубийство? Това е промяна, за която като че ли няма логично обяснение, освен ако първоначалния план за убийство не е бил разкрит и извръшителят в шок не е направил точно обратното.

Няма обяснение факта как един съвестен служител и човек като Ахмед Емин оставя кола с шофьор да го чака и изобщо забравя за това?

"Гледайте да се справяте. Там не го притеснявайте. Тук има достатъчно работа около него" - казва Емин на земеделския министър Валери Цветанов. Като какъв е бил толкова грижовен Емин: като грижовен бъдещ убиец на лидера си, или като грижовен бъдещ самоубиец в дома му?

"Доган е бил на косъм от смъртта"- бе категоричен бившият началник на кабинета на Доган, Мефмед Реджеб. Що се отнася до Емин, то той отнесе тайната за случилото се в гроба.

"Емин е бил обект на разработка"- заяви във в. "24 часа" Мехмед Реджеб. Това е класифицирана информация, но никой не възропта срещу Реджеб по изнасянето й.

Както и в последния случай – кара пиян, без книжка и не е задържан, въпреки, че представлява опасност на другите участници в движението. За Реджеб явно спирането му от КАТ не е проблем. Защо? Защото е близък до ДПС? Защото знае тайни, които трябва да си останат неразкрити?

"Всички трагични събития се отразяват върху имиджа на страната, когато Европейската комисия ни наблюдава под лупа", заяви пред БНР тогава вицепремиерът Меглена Плугчиева относно мистериозната смърт на Ахмед Емин, началник на кабинета на лидера на ДПС Ахмед Доган.

Имаше ли от какво да се възмути Европейския съюз? Имаше и възмущението на ЕС трябваше да бъде в необяснимите събития, последвали след трагедията в сараите на Доган.

  • Кой може да си позволи привилегии в разследването след като в дома му е намерен мъртъв от огнестрелна рана човек?
  • Кой може да си позволи да бъде пазен от неудобни въпроси, от съмнения за съпричастност при манипулиране на обстоятелствата по неясно настъпила смърт в дома му?
  • Кой може да дада указания на прокуратурата да извади предсмъртното писмо на обявен за самоубил се в дома му служител?
  • Кой може да си позволи да настоява да се огласи текста на това "предсмъртно писмо"? Да огласи, че е бил запознат със съдържанието му?

Един човек и името му е Ахмед Доган.

Нима бе редно човекът, в чийто дом е намерен мъртъв негов служител да бъде запознат със съдържанието на намерения в сакото на жертвата бележник с предсмъртно писмо? А следствената тайна? Доган даже не си направи труда да скрие, че му се докладва как върви разследването.

"Само наблюдаващият прокурор трябва да прецени - дали изнасянето на съдържанието на писмото на Ахмед Емин е повлияло на разследването”. Това каза главният прокурор Борис Велчев в отговор на въпрос - дали изнасянето на тази информация е повод за предварителна проверка и искане за сваляне на имунитета на Ахмед Доган поради разгласяване на следствена тайна. Велчев посочи, че не той е човекът, който може да направи тази оценка!

От чисто юридическа гледна точка - материали се разпространяват само с разрешението на прокурора. "Не знам дали на Ахмед Доган е дадено разрешение за изнасяне на информация от писмото и кой му е дал текста" - каза Велчев.

Щом Главният прокурор не знае как се ползват материали от предварително производство – тогава кой трябва да знае това? Собственикът на месарницата зад ъгъла ли?

Ето защо очаквам случаят с Реджеб може да бъде изтрит от полицейските хроники и провинилият се бивш началник на политическия кабинет на Доган, Мехмед Реджеб няма да бъде разследван и даден на съд.

В България законите не са за хората от властта – па макар били те и бивши?

Дали председателят на парламента ще отнеме пропуска на Реджеб след този инцидент? Това остава да научим в близко време...

 

Най-после се появи междинният Доклад на Европейската комисия, едни бяха доволни, други – използваха случая, да пофилософстват. Трети, като министър-председателя обявиха: съдебната система да се реформира сама!

А четвърти, като министърът на правосъдието изпадна за пореден път в абсурдна ситуация, като предложи да се направи питане до Конситуционния съд по казус ...по който този съд вече е излизал с Решение! Като си спомня как същата правосъден министър тръгна да съди министерството, на което е начело – спокойно мога да напиша, че всичко е възможно!

Но да карам поред:

Какво прави впечатление в Доклада – на всеки един – различни неща. В началото на документа е записано:

„България предприе редица важни инициативи, които показват воля за реформи” са записали еврокомисарите. – но в продължението на този ивод нещата вече не са така жизнеутвърждаващи:

„Въпреки че достойнствата на тези инициативи могат да се преценят само след като те доведат до конкретни резултати, тези действия все пак сочат, че все по-ясно се признава необходимостта от съществени и далновидни реформи”.

Т. е. започвате добре, но след това от почнатото не се случват присъди.

„Похвално е също така, че повече дела за корупция по високите етажи се следят в рамките на мониторинга на съдебната практика, но въпреки това някои важни дела все още протичат неоправдано бавно...

... Въпреки че напоследък се докладва за редица нови разследвания и повдигнати обвинения за корупция по високите етажи на властта и организирана престъпност, забавянето при важни дела продължава, а от средата на 2009 г. не е произнесена нито една присъда по знаково дело.”

Доклад на ЕК за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка

Европейската комисия представи междинния доклад за България по механизма за проверка и сътрудничество.

Представителството на Комисията в България разпространи доклада.

Настоящият доклад отчита факта, че през последните шест месеца България предприе редица важни инициативи, които показват воля за реформи. Въпреки че достойнствата на тези инициативи могат да се преценят само след като те доведат до конкретни резултати, тези действия все пак сочат, че все по-ясно се признава необходимостта от съществени и далновидни реформи. Същевременно докладът се спира на все още лошите резултати по отношение на съдебната система и функциите ѝ да разследва, преследва и съди за корупция по високите етажи на властта и организирана престъпност.

В сферата на съдебната реформа България предвижда подобрения в Наказателно-процесуалния кодекс, за да съкрати и оптимизира ефективността на следствието и съдебното производство. През последните шест месеца в България продължиха проверките на съдилища и прокуратури и те доведоха до многобройни препоръки и нарастващ брой дисциплинарни производства срещу магистрати. От средата на 2009 г. насам, в отговор на препоръки на Комисията, България предприе най-вече мерки за повишаване на обективността при годишното атестиране на магистратите. Резултатите от тези мерки обаче все още не могат да бъдат оценени. Похвално е също така, че повече дела за корупция по високите етажи се следят в рамките на мониторинга на съдебната практика, но въпреки това някои важни дела все още протичат неоправдано бавно. През втората половина на 2009 г. репутацията на съдебната система бе подкопана от подозрения за тежка корупция при назначения на висши длъжности и тези случаи трябва да бъдат задълбочено проучени.

Що се отнася до борбата с корупцията и организираната престъпност, България възнамерява да бъде по-ефективна в конфискуването на имущество, придобито от престъпна дейност, като прилага конфискацията към по-широк кръг лица, свързани с престъпния свят, освен в случаите когато законният произход на имуществото може да бъде доказан. България взе решение също така да укрепи структурите на прокуратурата със създаването на съвместни екипи за разследване на корупция и организирана престъпност. Освен това България предприе структурна реформа на Националната агенция за приходите и агенция „Митници“ и започна работа по всеобхватна стратегия за борба срещу корупцията и организираната престъпност. Въпреки че напоследък се докладва за редица нови разследвания и повдигнати обвинения за корупция по високите етажи на властта и организирана престъпност, забавянето при важни дела продължава, а от средата на 2009 г. не е произнесена нито една присъда по знаково дело. През януари 2010 г. бе извършено още едно улично убийство, свързано с организираната престъпност.

Комисията призовава България да активизира още повече усилията си за реформи, за да постигне конкретни, измерими и съществени резултати. Реформите, препоръчани от Комисията през юли 2009 г., следва да се превърнат в национален приоритет и да бъдат предприети в повече области, за да се постигне пълно реформиране на съдебната власт. България следва да продължи усилията си за реформиране на наказателните процедури и за по-категорични действия за конфискуване на имущество. Освен това България трябва да укрепи капацитета на съдебната власт, за да покаже конкретни резултати при знакови дела.2010-03-24

Комисията ще продължи да подкрепя България в това начинание и до лятото на тази година ще представи следващата си подробна оценка на напредъка.

В рамките на механизма за сътрудничество и проверка за България бяха зададени следните показатели:

1. Приемане на изменения в Конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

2. Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Граждански процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на Наказателно-процесуалния кодекс и Административно-процесуалния кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.

3. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел повишаване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.

4. Провеждане на професионални и безпристрастни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище и докладване за тях. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.

5. Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление.

6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области.

Както вече отбелязах, написаното в Доклада даде повод днес на министъра на правосъдието Маргарита Попова и Главния прокурор Борис Велчев да поемат инициативата, като повдигнат въпроса: Какви структурни промени могат да бъдат извършени от Обикновено Народно събрание, като за целта поискат от парламента да бъде отправено питане до Конституционния съд.

Нямам обяснение защо Борис Велчев трябваше да чака Доклада на ЕК, за да „прозре”, че съдебната ни система не е реформирана и това е непрекъснат повод за критика.

Аз лично нямам спомен за подобни събития, днес Велчев наблегна на факта, че с всеки един свой Доклад пред парламента предлагал реформи в съдебната система.

„”Ние можем да бъдем инициатори на тази реформа и да направим предложенията, които смятаме за необходими. Аз също съм го правил многократно с всеки един доклад, който изнасям в Народното събрание”, посочва Велчев в репортаж на сайта „Всеки ден” по темата. Ще оставя за малко Велчев и Попова, за да припомня конкретното Решение на Конституционния съд, който преди седем години се произнесе по казуса:

РЕШЕНИЕ № 3

от 10 април 2003 г.

по конституционно дело № 22 от 2002 г., съдия докладчик Васил Гоцев

(Обн., ДВ, бр. 36 от 18.04.2003 г.)

Конституционният съд в състав: председател - Румен Янков, и членове: Георги Марков, Димитър Гочев, Неделчо Беронов, Маргарита Златарева, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Живан Белчев, Пенка Томчева, Лазар Груев, при участието на секретар-протоколиста Росица Топалова разгледа в закрито заседание на 10 април 2003 г. конституционно дело № 22 от 2002 г., докладвано от съдията Васил Гоцев.

I

Делото е образувано на 26 октомври 2002 г. по искане на главния прокурор за тълкуване разпоредбите на чл. 158, т. 3 от Конституцията в частта й “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”. Поискано е във връзка с тълкуването да се даде отговор на въпросите:

1. Какво означава изразът “формата на държавно устройство и на държавно управление”.

2. Кога са налице “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”. По-конкретно извършват ли се “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”:

а) когато се премахва някой от основните елементи на установената от Конституцията държавна система, т.е. някой конституционно установен държавен орган (например премахва се институтът на президента, вицепрезидента, Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, съдилищата, прокуратурата, следствените органи, органите на местно самоуправление, Конституционния съд и др.);

б) когато се променя конституционната система на държавата чрез преместване на даден конституционно установен орган от една част в друга част на държавната власт (например Конституционният съд, съдилищата, прокуратурата и следствените органи се преместват в законодателната или изпълнителната власт или Конституционният съд се премества в съдебната власт);

в) когато се променят конституционните принципи на взаимоотношенията между конституционните органи на държавата, т.е. променя се установеният от Конституцията баланс между различните власти и конституционни органи в държавата; в частност - когато се променят в Конституцията учредителният орган или редът за конституиране на даден конституционно установен орган (например предвижда се, че Народното събрание избира президента, че правителството разпуска парламента, че държавният глава назначава правителството, че парламентът или правителството предлагат или назначават председателя на Конституционния съд, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор);

г) когато се променят конституционните правомощия на конституционните държавни органи; в частност - когато се променя определеният от Конституцията мандат на даден конституционен орган, което в някои случаи води до предсрочно прекратяване на мандата (например предвижда се, че Народното събрание, президентът, Министерският съвет, Висшият съдебен съвет, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, органите на местно самоуправление, конституционните съдии се сменят всяка година).

Отделно се прави запитване подлежи ли на контрол за конституционност по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията от страна на Конституционния съд закон за изменение или допълнение на Конституцията, приет от обикновено Народно събрание в нарушение на чл. 158, т. 3 от Конституцията.

С определение от 26 ноември 2002 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на главния прокурор за тълкуване на чл. 158, т. 3 от Конституцията в частта й “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление” относно поставените тълкувателни питания.

Допуснат е до тълкуване и чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 153 от Конституцията дали подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд закон за изменение или допълнение на Конституцията, приет от обикновено Народно събрание.

Поставянето на този въпрос от искателя е по същество искане за тълкуване на чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 153 и 155 от Конституцията.

С оглед характера на искането Конституционният съд е конституирал със същото определение като заинтересовани страни по делото: Народното събрание, Президента на Република България, Министерския съвет, министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховният административен съд, Националната следствена служба.

II

В искането главният прокурор е изложил мнението си по всеки един от посочените въпроси.

Според него чрез нормата на чл. 158, т. 3 от Конституцията Великото Народно събрание е изразило волята си, че установената конституционна система на държавата съставлява нейния конституционен модел, който не може да се променя от обикновено Народно събрание. От това прави извода, че изразът “формата на държавно устройство и на държавно управление” не се свежда само до териториално устройство, унитарна или федеративна държава и монархия или република. Той смята, че този израз има много по-богато съдържание, което означава “конституционния модел”, установената от Конституцията система на държавата, включващи основните институции и връзката и взаимодействието между тях. Въз основа на тези съждения главният прокурор поддържа, че промяна на съществуващата конституционна система е налице, когато се изменя конституционната уредба на отношенията между различните държавни органи, когато се променя редът за конституирането им и когато се ограничават или разширяват техните правомощия или се прекратява предсрочно определен им от Конституцията мандат.

В искането се казва, че разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията предвижда Конституционният съд да упражнява контрол за конституционност и върху закон за изменение или допълнение на Конституцията.

III

Съобразно дадената им от Конституционния съд възможност от конституираните като заинтересовани страни становища са представили само Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на външните работи, министърът на вътрешните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Върховният касационен съд.

Според Министерския съвет разбирането на главния прокурор относно съдържанието на “форма на държавно устройство и на държавно управление” води до обозначаване цялостния модел на държавата, установен от Конституцията. Тълкуване в този смисъл, се казва в становището на Министерския съвет, би разширило необосновано вложеното от конституционния законодател съдържание на текста. С него се обозначавало само унитарността на държавата и това, че е парламентарна република. То се допълвало от конституционните принципи на държавността - народния суверенитет, правовата държава и разделението на властите. Смята се, че е невъзможно да се даде универсален отговор кога една промяна в институциите, техните функции и статут е в компетентност на обикновено Народно събрание.

Министерският съвет смята, че законите за изменението и допълнението на Конституцията са различни от останалите закони и не подлежат на контрол от Конституционния съд.

Министърът на правосъдието е заявил, че не споделя разбиранията на главния прокурор, изразени в искането му до Конституционния съд. Казва, че държавното устройство се определя от чл. 2, ал. 1 от Конституцията, според който България е “единна държава с местно самоуправление”, а държавното управление - от чл. 1, ал. 1 от Конституцията, който я определя като парламентарна република.

Според министъра на правосъдието поради това, че условията и редът за приемане на закон за изменение и допълнение на Конституцията са различни от тези на останалите закони, този закон “не следва да се нарежда наравно с обикновените закони”. Поради това той не подлежал на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.

И министърът на външните работи смята, че главният прокурор необосновано разширява обема на понятието “форма на държавно устройство и на държавно управление”. Формата на държавно устройство се определяло от това, дали държавата е унитарна, федеративна или с автономни образувания.

Относно формата на държавно управление министърът на външните работи приема, че отправна точка в тази насока е чл. 1, ал. 1 от Конституцията, който определя България като парламентарна република. Това се доразвивало и изпълвало със съдържание от конституционните принципи на държавността - народен суверенитет, правова държава, разделение на властите.

Тълкуване на чл. 158, т. 3 от Конституцията могло да се даде не общо, а във връзка с конкретни други конституционни разпоредби.

Закон за изменение и допълнение на Конституцията според становището на министъра поради своя особен характер не подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.

В становището си министърът на вътрешните работи не споделя поначало тезата на главния прокурор. Понятието “форма на държавно устройство и на държавно управление” не следвало да се тълкува разширително. Въпросите на взаимодействието между конституционно установените държавни органи били винаги от компетенцията на обикновено Народно събрание. Той смята, че при премахване или преместване на един държавен орган трябва да се преценява “дали се засяга по някакъв начин характерът на държавното управление или държавното устройство”.

В становището се приема, че закон за изменение и допълнение на Конституцията не подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството поначало възразява срещу мнението на главния прокурор. Приема, че изразът “форма на държавно устройство и на държавно управление” обхваща “онези конституционни разпоредби, които определят българската държава като унитарна парламентарна република, въвеждат основните конституционни принципи, които обуславят такъв тип държава, установяват основните държавни органи, които характеризират държавата като единна парламентарна република (т.е. не всички държавни органи, а само тези, без наличието на които една държава не би могла да се определи като единна парламентарна република) и съответно създават гаранциите за функционирането й”. Заедно с това се казва, че парламентарната форма на управление се основава на принципите на народния суверенитет, разделението на властите, политическия плурализъм и законността. Съществени промени на основната характеристика, които отграничават парламентарната република от останалите форми на държавно управление, води до промяна на формата на държавно устройство и на държавно управление, което според министъра трябва да е в компетенциите на Велико Народно събрание.

Акцентира върху това, че органите, които определят държавата като единна парламентарна република по “правомощия и структура отразяват принципа на разделение на властите”.

Промяна във формата на държавно управление според становището ще има и когато “организационна промяна ще доведе до промяна на баланса между властите, установени от Конституцията”. Казано е, че така би било не когато се засягат само механизмите за осигуряване на баланса между властите, а като се нарушава самият принцип. Промяната на правомощия на конституционно установен орган води до промяна формата на държавно управление, ако с нея се наруши принципът на народния суверенитет, на разделението на властите, засегнат се основни правомощия на държавните органи, които характеризират установената форма на държавата, или им се отменят правомощия, което би довело на практика до нефункционирането им.

И според министъра на регионалното развитие и благоустройството поради особения ред и условия за приемане на закон за изменение и допълнение на Конституцията, той не е обикновен, а особен закон и затова не подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.

Върховният касационен съд изцяло приема съображенията, изложени в искането за тълкуване. Според него формата на държавно устройство и на държавно управление не се изчерпва в чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от Конституцията, че България е република и унитарна държава с парламентарно управление, макар тези норми да са основополагащи. Към понятието според становището са относими и редица други разпоредби. Това са всички конституционни текстове, които уреждат статута на конституционно установените органи, техните правомощия и взаимоотношенията между тях.

Върховният касационен съд смята, че закон за изменение и допълнение на Конституцията подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.

Останалите конституирани като заинтересувани страни не са дали становище.

IV

Конституционният съд обсъди доводите и съображенията, развити в искането и в представените становища на заинтересованите страни, и прие следното:

А. По искането за тълкуване на чл. 158, т. 3 от Конституцията в частта й “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление” във връзка с поставените тълкувателни питания.

1. Относно какво означава изразът “формата на държавно устройство и на държавно управление”

По време на един исторически момент за страната, при който се сменя една обществено-политическа система с друга, по общо съгласие на всички съществуващи по това време политически сили се свика Седмото Велико Народно събрание. То бе натоварено да създаде Конституцията на новата демократична държава, която да изгради нейните институции и да създаде начина за формирането им, да определи дейностите и правомощията на нейните основни органи, взаимоотношенията и баланса между тях, да установи принципите, които определят формата на новото държавно устройство и държавно управление. Създателите на Конституцията са имали стремежа да установят трайни демократични конституционни институции, които чрез действията си да утвърдят една нова по своята същност и организация държава, да гарантират необратимостта на демократичния процес и невъзможността той да бъде нарушаван. С тази цел са установени основните конституционни институции - Народно събрание, президент, вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт. Тяхното особено място в държавната йерархия е посочено и в тълкувателно решение № 14 от 1995 г. по к.д. № 23 от 1995 г. на Конституционния съд (ДВ, бр. 85 от 1995 г.), което прогласява ненакърнимостта на материалните предпоставки за осъществяване на дейността им. Структурата, тяхното място в държавната йерархия, начина на формиране, основните правомощия и баланса между тях, определени от Великото Народно събрание, са гаранция за развитието на демократичния процес при осъществяване принципите за народния суверенитет (чл. 1, ал. 2 от Конституцията), политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1 и 2 от Конституцията), разделението на властите (чл. 8 от Конституцията), правовата държава (чл. 4 от Конституцията) и независимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията).

За разлика от конституционното регламентиране на тези основни органи уредбата на органите на местно самоуправление, която е дала Конституцията, е по-гъвкава. Член 135, ал. 1, изр. 1 от нея сочи, че територията на републиката се дели на общини и области. Но веднага следващата ал. 2 дава възможност със закон да бъдат създавани и други административно-териториални единици и органи на самоуправление. Оттук може да се направи изводът, че конституционният законодател не е смятал, че структурата на местно самоуправление трябва да бъде непроменима.

От протоколите на Комисията по изработване проект за Конституция и на пленарните заседания във Великото Народно събрание се вижда, че пред народните представители е стоял въпросът дали да се даде една по-широка възможност за промяна на Конституцията от обикновено Народно събрание при определен режим или не. Поради историческия момент и сложната политическа обстановка, при която тя е била приета, надделяло е виждането основните принципи, органи и балансът между тях да не могат да бъдат променяни от едно обикновено Народно събрание. Предоставено е право само на Велико Народно събрание да може да изменя това, върху което е изградена държавата от Седмото Велико Народно събрание.

Желанието на народните представители е било да се съхранят непоклатимо основните конституционни институции и балансът между тях.

Извън това обаче глава девета от Конституцията е създала ред и условия за нейната промяна от обикновено Народно събрание, като в чл. 158 е посочила кои въпроси са извън неговите правомощия.

Оживени са били разискванията в Комисията по изработване на Конституцията и в пленарната зала относно приетата формулировка в чл. 158, т. 3 от Конституцията “формата на държавно устройство и на държавно управление”, които могат да се променят само от Велико Народно събрание. Никакви колебания не е имало, че то трябва да решава въпросите за територията, дали държавата да е унитарна или федеративна, както и дали да е монархия, президентска или парламентарна република. Тези въпроси са смятани несъмнено част от формата на нейното устройство и управление. Не е било безспорно обаче, че само те съставляват формата на държавно устройство и на държавно управление. До единомислие не се е стигнало при приемането на текста. Както се вижда от становищата на конституираните заинтересовани страни по това дело, също така съществува известно различие между някои от тях.

Разлика относно съдържанието на изразите “форма на държавно устройство” и на “държавно управление” съществува и в доктрината. Политолози, теоретици на правото и конституционалисти от различни школи го определят на основата на различни критерии. Според някои “формата на държавно устройство” е териториалното пространство и дали държавата е унитарна или федеративна република, а “формата на държавно управление” включва системата на държавни органи, които определят характера на държавата, начина на образуването им и взаимоотношенията между тях. Други поддържат също, че формата на държавно устройство е територията и дали държавата е унитарна или федеративна, но формата на държавно управление е само дали е налице монархия, президентска или парламентарна република.

При тълкуването на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се вземе предвид волята, която народните представители са имали, като са прогласили в преамбюла към нея своята решимост да създадат демократична, правова и социална държава. Великото Народно събрание е направило това с изграждането на институции, на които е възложило точно определени функции и правомощия при спазване на принципите за народния суверенитет (чл. 1, ал. 2 от Конституцията), политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1 и 2 от Конституцията), разделението на властите (чл. 8 от Конституцията), правовата държава (чл. 4 от Конституцията), независимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията). Определеният от Конституцията ред за формиране на основните конституционни институции, мястото им в държавната йерархия и специфичната за всяка от тях дейност установяват необходимия и желан баланс помежду им.

Преходното време и особената политическа обстановка, при които работи Седмото Велико Народно събрание, са мотивирали представителите на народа в него да създадат стабилна държава с основни институции и техни основни правомощия, които да не могат да бъдат изменяни при всяка значителна промяна на парламентарното мнозинство. За това в чл. 158 от Конституцията е посочено, че нова Конституция и най-важните промени в действащата са в прерогативите само на Велико Народно събрание. А създадените от нея върховни институции, мястото, формирането и структурата на техните органи, както и предоставените им основни правомощия и установеният между тях баланс са основата на държавата и не би трябвало да може да се променят при лесно изменящата се политическа и парламентарна обстановка в годините на прехода.

Конституционният съд смята, че е опасно тези идеи, които родиха Конституцията на Република България, да могат да бъдат пренебрегнати с промени в нея от едно дори внушително мнозинство на обикновено Народно събрание. При различна политическа обстановка и преценка за моментна целесъобразност това би дало възможност на всяко достатъчно голямо мнозинство да прави конституционни промени, които едно следващо мнозинство в друго Народно събрание да ревизира.

Според Конституционния съд под “форма на държавно устройство” следва да се разбира територията на една държава, дали тя е унитарна или федеративна и допуска ли автономни териториални образувания. Формата на държавно устройство по чл. 158, т. 3 от Конституцията се определя от целостта на териториалното пространство на Република България и нейната неприкосновеност (чл. 2, ал. 2 от Конституцията) и от това, че тя е единна държава с местно самоуправление и не се допускат автономни териториални образувания (чл. 2, ал. 1 от Конституцията).

Формата на държавно управление по чл. 158, т. 3 от Конституцията се определя според Конституционния съд на основата на чл. 1, ал. 1 от Конституцията от това дали държавата е монархия, президентска или парламентарна република и от основните конституционни принципи, върху които тя е изградена - народен суверенитет (чл. 1, ал. 2 от Конституцията), политически плурализъм (чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията), разделение на властите (чл. 8 от Конституцията), правова държава (чл. 4 от Конституцията), независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията). Въз основа на тези принципи конституционният законодател в редица текстове на Конституцията е доразвил и изпълнил със съдържание парламентарната форма на управление, като е създал основните конституционни органи и е определил техните основни правомощия. Парламентарното управление се осъществява чрез системата на основните конституционни органи, от тяхното структуриране, начина на образуването им, статута, мандата и установения между тях баланс - Народно събрание, президент и вицепрезидент, Конституционен съд и Министерски съвет.

Макар и самостоятелна власт, извън законодателната и изпълнителната съгласно принципа за разделение на властите, съдебната власт и нейните органи (глава шеста от Конституцията) са неразривно свързани с парламентарната форма на управление и са неотменим неин елемент. Органите на съдебната власт контролират актовете на изпълнителната власт в посока на тяхната законосъобразност. Същото е и във връзка със защитата правата на гражданите и с публичните функции на наказателното правосъдие. Управлението на парламентарната държава със създадените от нея закони би било безсмислено, ако липсва съдебна система, осигуряваща точното им прилагане.

Правосъдие могат да осъществяват само органи на съдебната власт. Ако такива функции бъдат възложени на органи от други власти, това ще съставлява промяна във формата на управление на държавата.

Парламентарното управление на една република се характеризира и от възложените с Конституцията дейности и основни правомощия на посочените конституционни органи и от баланса в правомощията, които имат и контрола върху тях.

Ако конституционният законодател смяташе, че формата на държавно устройство и на държавно управление се определят единствено от чл. 1, ал. 1 и чл. 2 от Конституцията, той щеше да посочи в чл. 158, ал. 3 от нея именно тези разпоредби, а не да даде общата формулировка с израза “форма на държавно устройство и на държавно управление”. В останалите точки на чл. 158 от Конституцията законодателят е подходил точно така. Посочил е конкретно кои членове от нея не могат да бъдат променяни от обикновено Народно събрание.

2. Относно кога са налице “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”

Приетата от Конституцията възможност да бъде изменяна от обикновено Народно събрание изключва засягането на основите на държавата и принципите, на които е изградена нейната организация. Промяна в тях може да направи само Велико Народно събрание. Случаите са изброени в чл. 158 от Конституцията.

Промените в територията на държавата, преминаването от единна държава с местно самоуправление към федеративна форма или създаването на автономни териториални образувания (чл. 2 от Конституцията) е промяна във формата на държавно устройство по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията.

Заменянето на парламентарната република с президентска или с монархия е промяна в установената от чл. 1, ал. 1 на Конституцията форма на управление. Премахването, сливането, преминаването на някой от основните конституционни органи към друг или заменяне с друг, както и създаването на нови основни конституционни органи е също така промяна във формата на държавно управление. Така е и при промени в структурирането, начина на образуването, статута и мандата на основните органи и установения между тях баланс.

Променя се формата на държавно управление и при промяна на възложените им от Конституцията дейности или ако им се отнемат някои основни правомощия, каквото е например правото на отлагателно вето, което президентът има (чл. 101 от Конституцията) или правото на Конституционния съд да дава задължително тълкуване на Конституцията (чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията).

Това би довело до невъзможност да се гарантира върховенството на основния закон и до нарушаване на основния конституционен принцип, че България е правова държава.

Във всички тези случаи има промяна в установената с чл. 1, ал. 1 от Конституцията форма на държавно управление, защото управлението на парламентарната република се осъществява именно от създадените основни конституционни органи и от определената им структура, статут и основни правомощия, които са съобразени с принципите, върху които е изградена държавата.

Ако по хипотеза президентската институция се придаде към Народното събрание като някакъв негов орган, премахне се институтът на вицепрезидента, както и ако органи на съдебната власт преминат към Министерския съвет, това несъмнено ще промени коренно формата на държавно управление. Същото е и ако Конституционният съд се превърне в консултативен орган към Народното събрание.

Неразривно свързано с формата на държавно управление, която би се променила, е и ако се променят структурата, формирането и функциите на звената от съдебната система и статутът на нейните органи, включително висшите конституционно установени длъжности. Така ще е например при сливане на Върховния касационен съд с Върховния административен съд. Промяна е също така, ако например председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд или главният прокурор се избират от Народното събрание или се назначават от неговия председател или от Министерския съвет, а съдиите, прокурорите и следователите се назначават, преместват, повишават или уволняват не от Висшия съдебен съвет, а от друг орган.

Различна ще е формата на държавно управление, ако съдебната власт се подчини на изпълнителната, защото това ще измени баланса между трите власти, ще наруши изискването за тяхното разделение (чл. 8 от Конституцията) и за независимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията). Промяна ще има и в случай, че Върховният касационен или Върховният административен съд поемат дейностите на Конституционния съд, който е извън съдебната система. Същото ще е и ако президентът, конституционните съдии или висшите конституционно установени длъжности в съдебната власт запазват постовете си пожизнено, както и ако се отмени или измени броят на мандатите им или тяхното времетраене. Така е и при промяна на броя на народните представители или на някой друг основен конституционен орган, както и при промяна на срока на легислатурата на Народното събрание. Такива промени не са в правомощията на обикновено Народно събрание.

Установеното от Конституцията място на всеки от основните органи, които бяха посочени, промените при тяхното структуриране и на конституционно установените условия, на които трябва да отговарят, са определени от волята на конституционния законодател да се създаде една последователно демократична по своя характер държава, изградена върху принципите за народния суверенитет, политически плурализъм, разделение на властите, правова държава и независимост на съдебната власт.

Установената с Конституцията форма на държавно управление няма да е същата, ако например обявяването на война и сключването на мир (чл. 84, т. 2 от Конституцията) станат правомощие на президента или на Министерския съвет, както и ако се предоставят на президента, на Народното събрание или на Министерския съвет функции, които сега принадлежат на един от тези органи. Това ще наруши конституционния баланс, с което се осигурява изискването на чл.8 от Конституцията за разделение на властите.

Недопустимо е обикновено Народно събрание да направи промяна в определените от Конституцията организация, функции и статут на основните конституционни органи, които осъществяват държавното управление, както и в баланса между тях.

Формата на държавното управление няма да бъде обаче променена, ако се създаде нов конституционен орган, който не е основен и създаването му не влияе върху баланса между останалите органи и основните конституционни принципи. Такъв би бил например общественият защитник (омбудсманът).

Не е промяна във формата на държавно управление също така въвеждането на мандат за някои от ръководителите на съдебни, прокурорски или следствени органи, за които досега няма. Така е, защото, като не е определил за тях мандат конституционният законодател и не им е дал статут с мандат, който да характеризира формата на държавно управление, статутът им може да бъде променян с въвеждане на мандат.

Формата на държавно управление също така не ще се промени, ако несменяемостта на магистратите, която осигурява тяхната независимост, се ограничи до случаи, при които действията им станат обективно несъвместими със служебното им положение и са пречка за изпълнение на професионалните им задължения. Това не само няма да наруши принципите за разделение на властите и за независимост на съдебната власт, но ще укрепи и издигне авторитета на съдебната система.

Ограничаването на имунитета на народните представители и на магистратите само до действията във връзка с изпълнение на техните функции също така не представлява промяна във формата на държавно управление, защото то не засяга структурирането на институциите и положението им в държавата. Такива промени нито влияят на основните принципи, върху които тя е изградена, нито нарушават разпоредбите на чл. 8 от Конституцията за разделение на властите, нито независимостта на съдебната власт.

Не представлява промяна във формата на държавно управление и възлагането на нови функции на някои от основните конституционни органи, когато това няма да накърни баланса между институциите и няма да засегне някой от основните конституционни принципи, като политически плурализъм (чл. 11, ал. 1 и 2 от Конституцията), разделението на властите (чл. 8 от Конституцията), правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и независимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията). Така би било например, ако се даде законодателна инициатива на президента или ако Конституционният съд може да бъде сезиран и от отделни граждани.

Предстоящата интеграция на Република България в Северноатлантическия алианс и в Европейския съюз ще наложат възлагане на нови функции на някои от съществуващите основни конституционни органи. При запазване принципите, върху които е изградена държавата, на баланса между институциите, това няма да промени формата на държавно управление.

Б. Относно тълкуването на чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 153 и чл. 155 от Конституцията

Съгласно чл. 153 от Конституцията “Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, които са правомощие на Велико Народно събрание.” Във власт на последното са предоставени най-важните въпроси по държавната уредба, изброени в чл. 158 от Конституцията. Изменението и допълнението на Конституцията от обикновено Народно събрание става със закон при определена и утежнена процедура и квалифицирано мнозинство съгласно чл. 154 и 155 от нея. До изменението й от обикновеното Народно събрание тя действа в пълния си обем. Затова и законът за изменение и допълнение на Конституцията трябва да е съобразен с разпоредбите й, преди да бъде изменявана или допълвана. Това означава най-напред, че промените не могат да засягат материята, посочени в чл. 158 от нея, която е в правомощията на Велико Народно събрание. При промяна на Конституцията от обикновено Народно събрание трябва също така задължително да се спази процедурата за инициатива на предложението, за нейното разискване и приемане, установена в чл. 154 и 155 от Конституцията.

След като законът за изменение и допълнение на Конституцията е закон приет, макар и при специална процедура и условия от Народното събрание, той подлежи на конституционен контрол от Конституционния съд. При липса на такъв контрол се рискува всяко Народно събрание да може да изменя Конституцията, без да спазва предвидения от чл. 154 и 155 от нея ред за това, както и в нарушение на чл. 153 от Конституцията да засегне въпроси, които са в компетентност на Велико Народно събрание. При разискванията по приемане на Конституцията във Великото Народно събрание по този въпрос не е имало никакви съмнения и колебания. Контролът обхваща както проверка, дали материята, до която се отнася, отговаря на чл. 153 от Конституцията и не са засегнати правомощия на Велико Народно събрание, посочени в чл. 158 от нея, така и проверка дали процедурата по приемането на закона е съобразена с изискванията на чл. 153 и 154 от Конституцията. При несъответствие на закона с правомощията на Народното събрание относно материята, до която се отнася изменението или допълнението, както и при неспазване на установената процедура за промени в Конституцията, приетият закон е неконституционосъобразен. Извън този контрол обаче остава и Конституционният съд не може да се занимава с това, дали промените, които съгласно чл. 153 от Конституцията са в правомощията на обикновено Народно събрание, отговарят на разпоредбите на действащата преди промяната Конституция.

Поради така изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд

РЕШИ:

1. Териториалната цялост и установеният от Конституцията унитарен характер на държавата с местно самоуправление при недопускане на автономни териториални образувания съставляват формата на държавно устройство по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията.

2. Формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и изградената от Великото Народно събрание чрез редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции - Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им.

Във формата на държавно управление се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата - народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.

3. Закон за изменение и допълнение на Конституцията, приет от обикновено Народно събрание, подлежи на общо основание на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от нея относно това, дали при неговото внасяне, разглеждане и приемане е спазен редът, установен в чл. 154 и 155 от Конституцията, и дали в съответствие с чл. 153 от нея промяната не засяга въпроси от изключителна компетентност на Велико Народно събрание (чл. 158 от Конституцията).

Съдията Румен Янков е подписал с особено мнение решението изцяло, а съдията Пенка Томчева с особено мнение в частите от решението и мотивите, с които е прието разширено тълкуване на чл. 158, т. 3 от Конституцията.

Председател: Румен Янков

 

Тежки процесуални грешки открил в разследването за смъртта на Ахмед Емин премиерът Бойко Борисов. Преди да цитирам тези споменати от премиера грешки, ще уточня, че Софийска градска прокуратура възложи случая на Столична следствена служба.

Историята се повтори: случая с възлагане на разследване на смъртта на Ахмед Емин твърде много наподобава на този, с разследването на смъртта на Илия Павлов. Какво имам в предвид?

"Убийството е измислено и поръчано навън" - каза адвокатът Тодор Батков след като снайперист застреля президента на “MG”, но тези, от които зависеше не обърнаха внимание на думите му. Главният прокурор, тогава, Никола Филчев сметна, че делото за убийството на Илия Павлов не е кой знае колко сложно и от толкова голям обществен интерес и го възложи на Столичната следствена служба, която трябваше да събере процесуално годни доказателства от САЩ, Русия, Великобритания, Хърватска, Босна, Германия, Русия и Молдова /част от държавите, в които Илия Павлов е имал някакъв бизнес/.

Не бе ясно и друго - защо главният прокурор прати една от най-скандалните поръчкови екзекуции в най-новата история на България за разследване в службата, която през последните пет-шест /че и повече/ години не бе разкрила нито едно подобно престъпление?

И не на последно място - за разкриване на това убийство и поради мащабите с които бе работила жертвата, бе необходим следовател или група следователи, с изключително разностранна подготовка и интереси, бе необходимо съдействие от Върховна касационна прокуратура, през която минаваха международните поръчки за правна помощ от чужди полицейски и съдебни органи, като резултатите от тях трябваше да са годни да бъдат използвани като доказателства пред съда. Нужно бе и съдействие от спецслужителите на НРС, работещите по големи мокри поръчки в НСБОП, Агенцията за финансово разузнаване и най вече специалист по банкови дела, който да има представа как се движат големи, необясними банкови преводи. Ето защо бе очаквано и никой не се изненада, когато тримата следователи от ССлС завършиха делото с мнение за спиране - както при повечето случаи на разследване на поръчкови убийства.

В случая със смъртта на Ахмед Емин нещата се повториха. Разследването бе възложено на същата ССлС, като не бе сигурно, откъде точно, кой и по каква причина е замислил Емин да бъде елеминиран. Дали изобщо е бил елиминиран, или му е било внушено да опре дулото на пистолета до слепоочието си и да натисне спусъка.

Около тази смърт, въпреки спирането на следствието със заключение за самоубийство – останаха да витаят много въпроси без отговор.

И ето, днес в Пловдив, премиерът Бойко Борисов заговори за това, че в процеса на разследване на смъртта на Ахмед Емин служителите са „допуснали тежки процесуални грешки и небрежност”. Борисов допълни, че не иска да се намесва в работата на прокуратурата, но според него по случая трябва да се направи вътрешна проверка.

"Аз като полицай съм силно озадачен от начина, по който е извършено това разследване", коментира Борисов. Той призна, че няма обяснение за проявената небрежност при извършване на разследването. Освен това, Борисов подчерта, че се съмнява в „стечението на обстоятелствата”, както и че няма обяснение за липсата на интерес към основни източници на информация. Според Медияпул, премиерът уточнил че не са разпитвани някои свидетели, а в събирането на доказателства е имало необясними пропуски.

В изявлението си днес Бойко Борисов обърнал внимание, че така и не бе изяснено защо в намереното при странни обстоятелства и време писмо на Ахмед Емин се съдържа следното предупреждение: „“Всичко това, което става, е един чудовищен сценарий за връщането на България на равнището на 1989 г.”

Какво е имал в предвид Емин с това твърдение, кого е предупредил и за какво – следователите от Столичната следствена служба така и не разкриха.

Не бе изяснено по време на следствието и какво е накарало Емин да зареже писането на бъдеща реч на Доган и да отиде в Бояна, да смени ежедневното си облекло с официален костюм и да слезе в банята в приземието, където по-късно бе открит мъртъв.

Не бе изяснено и защо Емин е произвел изстрел с дясната ръка според следователите, при положение, че е бил левичар.

По пистолета не бяха открити отпечатъци, тъй като дръжката му била от специално изработена материя, по която не оставали следи.

Окончателното решение за възобновяване на делото за разследване на тази смърт се очаква да вземе Главния прокурор Борис Велчев и то след като отново му се изпрати документацията по проверката.

Вижте как се развиха събитията след тази смърт в някои публикации от сайта:

Смъртта на Емин - най-бързото "разследване"...

Смърт в сарай - мълвата не винаги греши

"Няма да умре България без Ахмед Доган!"

Традиция ли е смъртта в ДПС?

Емин бил камикадзето жертва за свалянето на Доган?

Всички сме виновни за смъртта на Емин?

А защо се самоуби Ахмед Емин?

Помни смъртта, Догане! Помни смъртта на Емин...

Доган на косъм от смъртта, но Емин е мъртъв...

1. Защо изчезна Ахмед Доган?

2. Защо изчезна Ахмед Доган?

3.Защо изчезна Ахмед Доган?

4.Защо изчезна Ахмед Доган?

 

 

 

„Кураж трябва, за да се обвинят поръчителите на убийството на прокурора Колев!” заяви шефът на Градска прокуратура Николай Кокинов, когото за „кураж” съпровождат от известно време с автоматчици и брониран автомобил.

Ако не му стига куражът на Кокинов, ако му се вижда и слаба охраната – да върви да му гасят въглен и да му баят за страх!

Все пак ако той, с тази охрана, с действащо законодателство, със следователи и висше ръководство на МВР зад гърба си – трепери от страх и събира кураж – какво остава за свидетелите, които се явяват по разследването след полицейската акция „Октопод”?

Какво остава за защитените свидетели, който Кокинов или някой негов колега вика на разпит в съда, за да установи, че въпреки нахлупената качулка, предишния ден високотиражни вестници вече са оповестили името на съответния защитен свидетел, цвета на очите и косите му! За тези свидетели защитата се е изпарила в мига, в който имената им са се появили на страниците на пресата. Както се казва – една застреляна Йорданка Запрянова стига! /Й. Запрянова, бе майката на убития Константин Дишлиев бе защитен свидетел по делото срещу Брендо и преди деня, в който трябваше да бъде разпитана в съда я намериха студена и застреляна с шест куршума – бел. Л. М./.

Вече стана дума, че вдовицата на застреляния на улицата прокурор Николай Колев – Нанка Колева, също прокурор, отдавна твърди, че зад убийството на съпруга й стоят бившият първи обвинител Никола Филчев и Алексей Петров. Същото нещо повториха Едвин Сугарев, а и Николай Колев-Босия.

Метнал вишневочервената пелерина на обвинител, днес Кокинов изкоментира, че не може да се прави сравнение между показанията на Нанка Колева и Едвин Сугарев и тези на Иво Илчев, който свидетелства срещу Маргините пък се отказа.

"Ако наблюдаващият прокурор има да повдигне обвинения /по показанията на Нанка Колева и Едвин Сугарев – бел. Л. М.), ще го направи. Прокурорът трябва да може да защити тезата си в съдебната зала", коментира Кокинов за Дарик радио.

Кокинов припомни, че Филчев е бил разпитван преди години по това дело, но дали Алексей Петров е давал тогава показания, градският обвинител не можа да се сети.

Преди близо три месеца всичко, което се случва от една седмица вече имаше генерална репетиция. Тогава интервюта даваха на килограм: Алексей Петров, Велин Хаджолов, бивш шеф на отдел “Специални операции” - ОСА на ДАНС, Рашо Заяков – бивш шеф на контраразузнаването в ДАНС, Яне Янев и най вече Стефан Гамизов – ах, Гамизов!

Логореята бе заразила и Яне Янев, когото нищо не можеше да спре – с единия пръст обвиняваше сутрин, с друг- по обяд, а вечер размахваше документи с цяла ръка и онзи блясък в очите, типичен за района на град Сандански!

Да не отварям дума за Татяна Дончева, която отвори кошера с пчелите още през лятото на 2008, отивайки в ДАНС в разрез със законните й правомощия на депутат. Тогава Дончева и още шестима народни избраници седнаха и проведоха разпит с привикване на служители на Агенцията и строго изискване на документи с класифицирана информация!

Това припомням по повод на днешните интервюта и коментари на Дончева, че едни мутри, се биели с други мутри! Хайде да помним кога какво кой казва!

Имал ли е вина Сергей Станишев за случващото се в ДАНС, от времето на Петко Сертов? Имал ли е информация младежът какво всъщност се случва в създадената от него лично Агенция? Станишев е знаел прекрасно, че при всички събития в ДАНС до Сертов е не друг, а Алексей Петров! И какво е сторил?

Нищо разбира се...

Това навежда на мисълта, че Станишев днес откровено и от сърце ни прави на луди. За идиоти ни взема и градският прокурор Николай Кокинов, и този над него – Борис Велчев. Те всички са без алиби за мерки по безобразията, които са били инспирирани в ДАНС по време на Сертов и Алексей Петров!

Да не говорим за Яне Янев, който днес скача най-високо от ареста на Алексей Петров...

Нищо ново под слънцето. Това, което се случва днес бе пророкувано и описано подробно още на 28 октомври 2009 година!

Преди три месеца и половина, след дълго мълчание, при Николай Бареков – също бивш водещ в предаването на bTV, „Тази сутрин” седна обвинявания във всички възможни грехове – Иван Драшков. Казаното пред Бареков от тогава – бе като гръм, чието ехо сега, след ареста на Алексей Петров се връща. Ето разговора с Драшков с известни съкращения:

Иван Драшков за доклада на ДАНС

28 октомври 2009 | 09:19 | бТВ, „Тази сутрин”

Иван Драшков, бивш зам.-председател на ДАНС

Водещ: Добро утро от „На БарЕкадата”. Две са главните действащи лица в големите скандали, които разтърсват държавата през последните месеци. Тези скандали са свързани с дейността на Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС). Едно от тези две фигури тази сутрин гостува при нас и това е генерал Иван Драшков. Заповядайте, генерале, при на нас „На БарЕкадата”. Казвам Ви добро утро.

Иван Драшков: Добро утро.

Водещ: Заповядайте. Просто не мога да повярвам, че дочаках това Ваше гостуване при нас. Каня Ви от близо една година. Защо чак сега решихте да проговорите?

Иван Драшков: Г-н Бареков, имах желание по-рано да поговоря във Вашето студио, но аз имам един принцип – след като към мен, в продължение на една година бяха отправяни тонове клевети, упреци, инсинуации, манипулации, за съжаление, голяма част от тях стартираха тук, от Вашето студио, за което към Вас нямам никакви претенции – Вие сте професионален журналист и си вършите работата. Аз реших първо да изчакам компетентните държавни институции да си кажат мнението, за да не излезе, че аз се явявам по телевизията, за да защитавам някакви свои интереси или да се оправдавам. Никога през живота си не съм имал навик да се оправдавам. Виден народен депутат ме обвини в държавна измяна, пране на пари, покровителстване на олигархични кръгове, покровителстване на кръговете на ДПС, на различни кръгове от Русия, Африка, Латинска Америка и т. н. Бях така добър шест месеца да се явявам в прокуратурата да давам обяснение, да пиша обяснения, след което прокуратурата приключи със заключение, че няма нищо вярно за това, което се твърди.

След това беше започната кампания срещу бизнеса на сина ми. Той също беше обвинен във връзка с всички известни знакови фигури в нашата страна. За съжаление, тази атака беше инспирирана от ръководството и под личната редакция на ръководство на ДАНС, което мен страшно много ме обиди. Национална агенция по приходите /НАП/ извърши проверка, пълна ревизия на фирмите на сина ми – не установи абсолютно никакво нарушение.

След това стоически изчаках мнението на Комисията за контрол на ДАНС, за да се разбере, че лъжата на бившето ръководство на ДАНС тиражираше една година, че аз съм разпоредил „Галерия”, че аз съм подписал подслушването на журналисти. И тази лъжа излезе – разбра се, че „Галерия” е разпоредена от бившия председател Сертов, че той е подписал подслушването на журналистите и накрая изчаках Върховният административен съд да постанови решение, че аз съм освободен незаконосъобразно като зам.-председател на ДАНС. И тъй като сега повече няма за какво да се оправдавам, аз приех да гостувам във Вашето предаване и съм готов да отговарям на Вашите въпроси.

Водещ: Наистина са много въпросите. Предлагам да започнем с въпросите във връзка с Доклада. Първо по самия Доклад. После по начина, по който този доклад се появи сега в публичното пространство. Вие ли сте авторът на въпросния доклад, който циркулира от няколко дена вече в медиите?

Иван Драшков: Сега, искам да започна с една уговорка – нито ще потвърдя, нито ще отрека факта, че това, което се тиражира в медиите, в сайтове, то не е Доклад, а справка, която...

Водещ: Справка, да.

Иван Драшков: ... аз съм писал, тъй като, ако това нещо го направя, аз ще издам класифицирана информация. Втората ми уговорка с Вас е да не коментираме конкретни данни, вътре от Доклада, защото не мога нито да потвърдя, нито да отрека. Това пак касае класифицирана информация. Но...

Водещ: Потвърждавам за тази уговорка.

Иван Драшков: Да.

Водещ: Като говорихме да дойдете тука, Вие казахте, че условието, което поставяте, е да не Ви питам или пък, че Вие няма да отговаряте на въпроси, от които може да издадете класифицирана информация...

Иван Драшков: Така е. Това е мое задължение. Аз съм подписал декларация. Плюс това аз съм дисциплиниран служител и не мога да си позволя да злоупотребявам с това нещо, но истината е, че аз когато сдавах поста заместник-председател на ДАНС на 10 октомври миналата година, след като бях освободен с решение на МС, подписах справка до министър-председателя, до президента, до председателя на НС и до Главния прокурор с конкретно съдържание. Целта на тази Справка беше да опиша факти, събития, причини, които доведоха до едно безобразно състояние, до един безобразен стил и метод на работа, който за съжаление някъде от края на май миналата година започна и трайно се настани като практика в ДАНС.

Водещ: Кой персонализираше този стил на работа? Кои бяха хората, които в ДАНС го въведоха...?

Иван Драшков: Вижте, това е комплексен подход. Още след като се образува ДАНС в началото на 2008 година, тъй като бившата структура НСС беше основното оперативно звено в ДАНС, ние в продължение на пет-шест месеца буквално се съсипахме от работа да се занимаваме със скандалите в МВР, с известния случай „Иван Иванов”, по-късно с известния случай с дисковете и т. н., и т. н. Непосредствено с това започнахме да се занимаваме, да доказваме на Европейската комисия, която беше дошла в България за мониторинговия доклад, колко много работа сме свършили и колко България е напреднала в тази насока. Денонощно от сутрин до вечер структурите на бившата НСС работиха от 7 до 12 часа. За съжаление аз впоследствие разбрах, че докато ние сме работили, някои служители на ДАНС са използвали това време, за да фабрикуват компромати срещу мене, срещу някои мои бивши заместници с цел бъдещото наше отстраняване от службата.

Водещ: Каква беше ролята за това на Стефан Гамизов?

Иван Драшков: Вижте, ролята на Стефан Гамизов е много значима в някои случаи и много периферна в други случаи. Неговата роля е, че той запали фитила със своето интервю, което го даде във вестник, мисля, че „Труд” беше тогава, едно абсолютно неиздържано интервю, едно интервю, което първо визира косвено мене, но аз разбрах, че той после неофициално е споменал и моето име. Оттам-нататък вече взаимовръзките леко полека се разкриха и аз разбрах по-късно, че той е в една престъпна комбина и престъпно съдружие с моя бивш ръководител Сертов и целта е по този начин, който се наложи този стил в България, да се създаде скандал, независимо с каква информация, за да може конкретното лице, което е цел на скандала, да бъде отстранено или да му бъде направена друга...

Водещ: Казвате престъпно съдружие между Гамизов и Сертов, каква е била цента на това съдружие? Каква цел са си поставили те двамата и кои други са били вътре в тази организация?

Иван Драшков: Вижте, не мога да Ви давам подробности по това нещо, но целта беше аз да бъда омаскарен, също така и моите хора, за да може да се даде гласност в обществото, да се инспирират скандали, да се получи една нетърпимост и да се каже това са лошите, другите са добри и лошите трябва да си отидат. И както видяхте, това нещо бавно и сигурно се постигна.

Водещ: Вярно ли е, че ДАНС е била използвана като политическа полиция, вярно ли е, че ДАНС е била използвана като организация за постигане на политически цели като примерно запазване на властта в държавата на всяка цена и доколко нещата не са се изродили до там, че вместо политиците да управляват ДАНС или Станишев да управлява ДАНС, накрая ДАНС му е дърпала конците на него?

Иван Драшков: Вижте, аз конкретни данни за политически поръчки в ДАНС не мога да цитирам, но искам да кажа какво се случи след края на май миналата година в ДАНС. Започна един пълен хаос. Г-н Сертов буквално абдикира от задълженията си да администрира ръководството на ДАНС. Той не извърши до последния момент най-важното си задължение – да разпише функции по управление на двамата заместник-председатели. Това бяхме аз и г-н Николов, който мисля, че напусна по собствено желание преди известно време. В ДАНС се създаде един уникален хаос. Всеки започна да разпорежда на всеки. При г-н Сертов се носеха заповеди от различни хора, които той подписваше. Тези заповеди предварително не бяха координирани. Подписаха се десетки заповеди, които една друга си противоречаха. Почнаха да се създават някакви полутайни групи като Хвърковатата чета на Бенковски, които ходеха, вършеха някакви работа, привикваха хора, използваха се оперативни документи без надлежния ред, винаги в НСС е имало ред, знае се кой взема документа, подписва се, връща се и т. н...

Започнаха да се привикват колеги не по установения ред, зад гърба на ръководството... да им се поставят задачи, да се казва на тях – тази задача ще я изпълниш, но няма да докладваш на прекия си ръководител и то от хора, които не бих казал, че бяха в ръководството и имаха отношение към пряката оперативна работа. За всичко това аз няколко пъти съм се опитвал да разговарям с г-н Сертов, за да можем да въведем един нормален ред на работа, защото агенцията бавно и сигурно затъваше. Но за съжаление като резултат от тези мои разговори, се получи така, че към мен и към тези мои заместници и началници започна да се проявява едно грубо отношение, започна да се демонстрира недоверие и дори към някои от тях започнаха да се отправят преки и косвени физически заплахи.

Водещ: Физически заплахи?

Иван Драшков: Да. Физически заплахи.

Водещ: Вътре в рамките на ДАНС?

Иван Драшков: Вътре в рамките на ДАНС.

Водещ: От кого? От някой?

Иван Драшков: Няма значение от кого. Не искам да цитирам имена, защото ще изпаднем в много конкретика. Който е запознат с проблемите на ДАНС, знае за какво става въпрос, а който не е запознат, просто няма да има време да му обясним.

Водещ: Само че това звучи зловещо. Хора, колеги в ДАНС да се заплашват с физически заплахи.

Иван Драшков: Да, звучи зловещо и има и много по-зловещи неща.

Водещ: Като?

Иван Драшков: Аз когато написах тази Справка преди моето напускане, искам изрично да направя уговорката, че още преди това съм правил десетки опити, включително и чрез г-н Сертов да бъда приет от министър-председателя, нямах нищо против да бъда приет от министър-председателя съвместно с г-н Сертов, да седна и открито в очите да му кажа какви забележки имам, може да прозвучи силно... да кажа какво мнение имам за някои процеси, които се случват в /.../. Това до последно на мене не ми беше осигурено. Когато стана скандалът „Галерия”, когато се извърши цялата манипулация и безобразие по скандала „Галерия”, също исках да бъда приет от министър-председателя, също не ми се позволи да отида да разговарям и затова ние стигнахме тогава до така известната на обществото подписка, което не е подписка, а едно нормално секретно писмо, което беше моята последна надежда, и затова се подписаха 350 служители, защото тайно се надявахме, че след това нещо г-н Станишев най-после ще обърне внимание, ще дойде в службата да разбере какво става. Аз не мога да си представя, че един нормален министър-председател на Републиката ще получи документ, подписан от 350 контраразузнавачи, на нашата елитна служба..., в който документ пише, че има проблеми, че тези хора искат да им се обърне внимание да бъде защитен техния авторитет, да бъде защитен авторитетът на агенцията и този министър-председател. Първата му работа трябваше да бъде веднага да се качи на автомобила, да дойде в службата, да се срещне с тези хора и да ги попита какви са техните проблеми. Пък след това, щом толкова е държал... можеше много лесно да уволни заместник-председателя Драшков. Но той това не го направи и аз тогава разбрах..., че ние сме оставени на произвола на съдбата.

Водещ: Добре. Кой управляваше ДАНС?

Иван Драшков: ДАНС се управляваше на автопилот и за съжаление най-голямото напрежение започна, когато настана пълният хаос. В ДАНС определени структури започнаха да работят, камо ли не като улични банди – без разрешение, без съответните документи, без доклади, обаждаше се, викаше се и се правеше какво ли не. Стигна се до там – има много неща, които аз не съм писал в Справката, щото ми беше неудобно да поднасям тези неща на държавното ръководство.

Водещ: Докъде се е стигнало?

Иван Драшков: Стигна се дотам, че аз още докато бях действащ заместник-председател на ДАНС служителка, запозната с бизнеса на моя син, беше привикана, натискана и заплашвана да каже, че моят син се занимава с далавери.

Водещ: Пак вътре в ДАНС?

Иван Драшков: Не вътре, вънка в ДАНС, по най-мафиотския и престъпен начин.

Водещ: Е от кого?

Иван Драшков: Казвам ви – не искам да споменавам имена. Който го интересува, ако някой компетентен държавен орган се заинтересува, мога да му кажа.

Водещ: Добре, ролята на този елитния отряд, 12 човека, воден от г-н Велин Хаджолов каква е била? Групата за задържане.

Иван Драшков: Първо, не злоупотребявайте с думата елитен. В този отряд няма нищо елитно и аз не съм запознат с неговата дейност, но от приказките на външни хора, които чувам, а за тази година чух такива неща, че косите ми настръхнаха и аз останах с впечатление, че някои структури в ДАНС са работили като организирана престъпна група, защото има редица известни, отговорни бизнесмени, които са рекетирани за милиони левове, но за съжалени хората се притесняват и не смеят да се оплачат официално, защото не знаят дали някой ще им обърне внимание и какво ще последва от това. Така че този елитен отряд трябва да бъде разследван какво е вършил. Ако си е вършил перфектно работата, чудесно, но аз считам, че от приказките, които чувам навънка, тази работа, не е била най-перфектна, нито най-почтена. И сега в този момент искам да си позволя от Вашето студио един приятелски съвет да дам на сегашното ръководство на ДАНС – да престанат да се примиряват с ролята на боксова круша, защото за съжаление сега ръководството на ДАНС е една боксова круша, върху която се упражняват хора с престъпно мислене и хора с престъпно действие – да извадят всички безобразия, аз съм убеден, че такива има много.

Водещ: Дали са документирани?

Иван Драшков: Не може. В ДАНС най-малкото остава следа. Да извадят всички безобразия и сега, и по-рано, които са вършени, да ги напишат, да ги дадат на прокуратурата, пък тя вече да преценява какво да прави. Ако не...

... да се даде гласност на обществото какво е ставало в ДАНС, защото не може класифицираната информация да е повод да се прикриват престъпления и безобразия.

Водещ: Вие казвате, че служители на ДАНС са действали като улични банди, като организирани престъпни групи и знаете, че служители на ДАНС са рекетирали за милиони левове български бизнесмени?

Иван Драшков: Това са ми го споделяли определени хора.

Водещ: Това звучи най-малкото, как да кажа, взривяващо държавата.

Иван Драшков: Много други неща звучат взривяващо, г-н Бареков, но както виждате – животът си тече.

Водещ: Два са най-емблематичните въпроси, които /.../ пристигнаха към Вас.

Иван Драшков: Извинявайте, да довърша малко конкретно за...

Водещ: Ако можете, да бъдете конкретен с факти.

Иван Драшков: Да, конкретно за Справката. Чух известни от Ваши колеги внушения напоследък. Леко започва да се измества въпросът не какво е това безобразие, как е изтекла справката, как един оригинален секретен документ се размята наляво и надясно, започва леко да се насочва темата към съдържанието – защо е написана тази справка, това било шпионска сапунка и т.н...

... този човек, който Вие го легитимирате като шеф на контраразузнаването, трябва да Ви кажа, че беше един елементарен среден ръководител в службата, който за няколко месеца беше поставен начело на контраразузнаването, в резултат на което всички чужди партньорски служби спряха да работят с колегите от нашето контраразузнаване...

Водещ: Нещо конкретно обещахте да кажете.

Иван Драшков: Но искам да кажа – целта на написването на тази Справка беше моя последен опит и последна надежда, че тя ще стигне до г-н министър-председателя, че той ще я прочете, ще вникне за какво става въпрос и ще вземе някакви действия, за да може да се спре това безобразно съсипване на службата. Ако той беше направил това нещо, сега нямаше да изпадне в това унизително положение да се разкарва по прокуратурата като бивш министър-председател, защото това е срамно за държавата - по Прокуратурата да се разкарват бившият шеф на ДАНС и бившият министър-председател, защото с тези хора, които аз бях визирал в Справката, съм убеден, че стоят в дъното също на тези интриги и т. н.

Водещ: Ще стане...

Иван Драшков: За съжаление, г-н Бареков, вместо да вземе да обърне внимание на това нещо, г-н министър-председателят какво направи – не обърна внимание, предоставил е справката не знам на кого, тя е стигнала до точно тези лица, които се визират вътре, след което справката започна, оригиналът да плува в обществото, а спрямо колеги, към които е имало подозрение, че имат отношение в написването на справката, в службата започна, един тормоз след това е започнал и в тази връзка искам да Ви кажа, както казах одеве, че за това нещо има физически бит в сградата на ДАНС...

Водещ: Така?

Иван Драшков: В личния му кабинет - Директор на Дирекция - за това, че има подозрение, че е участвал в писането на справката. Ето...

Водещ: Физически набит?

Иван Драшков: Физически бит в пълния смисъл на думата.

Водещ: От друг служител на ДАНС?

Иван Драшков: От друг служител на ДАНС. Това е истината и затова си позволявам аз да употребявам тези силни изрази и квалификации, защото това нещо, в което ДАНС е превърната за една година, граничи с безумие. Съсипа се и бившата служба НСС, която беше най-елитната, най-уважаваната и най-високо ценената служба от партньорите...

Водещ: Това, което Вие казахте, излиза, че просто ДАНС се е превърнала в сборище на мутри, че ДАНС е било просто мафия. От Вашите думи така излиза.

Иван Драшков: В ДАНС трябва да се направи пълна проверка, за да се започне на чисто и да се изнесе всичко, каквото е вършено. Съгласен съм да се изнесе всичко, каквото е вършено от началото на ДАНС, защото аз все пак 8 месеца също бях зам.-председател на ДАНС и ако аз съм направил нещо нередно, тогава също съм готов да понеса моята отговорност.

Само така може да започне на чисто службата, защото сега чувам изявленията на г-н министър-председателя, че ДАНС, ако не заработи до един месец, ще бъде закрита. Какъв е смисълът да я закриваме? Ние ще променим формата, но няма да променим съдържанието. На ДАНС трябва да й бъде помогнато да се очисти от този бълвоч, който е нанесен вътре, там има прекрасни хора, прекрасни професионалисти, които много могат да бъдат полезни на държавата. ДАНС да стане една служба с изчистени функции, каквато беше и по-рано. Има много важни области, в които трябва да се работи. Това е контраразузнаване, това е международен тероризъм, това е пролиферация, това е вътрешна сигурност, това е класифицирана информация и т. н.

Водещ: Пак да Ви върна към това, което казвате. Ако ДАНС е бил на автопилот, а Станишев не е обърнал внимание, кой тогава управляваше държавата през последните месеци от мандата?

Иван Драшков: Вижте, за държавата не искам да вземам отношение. Това са политически оценки.

Водещ: Вие си говорите само за ДАНС. Човекът, който е физически бит и малтретиран...

Иван Драшков: Аз Ви казвам по мое мнение какво се е случило в ДАНС и какво, докъде докараха ДАНС.

Водещ: Физически битият и малтретиран служител в ДАНС сега работи ли още в агенцията?

Иван Драшков: Не мога да Ви кажа. Негов проблем е. Не желая да го назовавам. Вероятно той не иска и т. н. Аз Ви казвам факти.

... за всички факти, които казвам, съм готов да нося отговорност, включително съм готов да нося отговорност за фактите, които са посочени в Справката. За всеки факт там има документ в ДАНС, има специално разузнавателно средство, има устни доклади от служители, защото чух, че... Защо съм бил изпратил Справката на Главния прокурор? Изпратих я, за да се прецени, аз не съм я изпращал, за да вкарам някой в затвора. Изпратих я на Главния прокурор, за да се прецени дали има данни за извършено престъпление, защото най-малкото там имаше данни за крещящо изтичане на класифицирана информация, с конкретни данни по специално СРС. Но след като Прокуратурата е преценила, че това е маловажен случай, аз нямам претенции. Тя е последният орган.

Водещ: Въпроси от „БарЕкадата” започваме. Каква е ролята на Алексей Петров във всичко това, което разказвате до момента, и в ДАНС?

Иван Драшков: Вижте, г-н Бареков, не желая да коментирам Алексей Петров. ДАНС не се е въртяла около Алексей Петров и националната сигурност не се върти около Алексей Петров. Ако той има някакви амбиции и иска по някакъв начин да прави своя ПР, това е негово право. Аз лични конфликти с Алексей Петров не съм имал. Аз говоря в момента за принципите и методите, които се наложиха в ДАНС.

Водещ: Да, но тука хората смятат, че този конфликт, който стана в ДАНС, е персонален конфликт между Алексей Петров и Иван Драшков, разбира се, с всички тези хора, които стоят зад вас, лобита и т. н.

Иван Драшков: В ДАНС няма лобита и няма персонални конфликти. В ДАНС, ако има виновник за всичко, което се случи, това на първо място е председателят Сертов и на второ място е бившият министър-председател Станишев, които бяха преките ръководители на ДАНС. Какви лобита? Какво лоби може да има Алексей Петров в ДАНС, като той никога не е бил в ДАНС? Аз съм 25 години в ДАНС. Аз, ако съм ползвал моето лоби и ако съм искал да атакувам някой, да отстранявам някой, щях още да съм в ДАНС, а някои хора щяха да си отидат. Аз до последно, до 9 октомври бях 100 процента лоялен към бившия председател Сертов. За съжаление от него не получих такова отношение.

Водещ: Не е ли това, което се случи сега през последните няколко дни, даването на този доклад от Алексей Петров като гражданин на премиера Бойко Борисов опит Вие да не се върнете на работа в ДАНС, след като съдът Ви възстанови?

Иван Драшков: Естествено, че това е една от главните задачи, защото в България се наложи мнението и практиката, че може да командва от улицата, може да се командва и да се кадрува със скандали. Мога да ви дам десетки примери. Когато искаме да спънем развитието на даден човек или да решим някакъв проблем, ние бързо създаваме редица от скандали, докато се разминат нещата, пък после това, че се оказва, че скандалите са били изкуствени, излишни, това... Жив е моят пример миналата година, който се случи. Какво излезе истина от това, от всичката помия, която се изля по мене?

Водещ: Вие намекнахте, че ДАНС е участвала в писането на компроматите срещу Вас. Занимаваше ли се ДАНС с медийно влияние, с опит за прокарване на определени неща в медиите?

Иван Драшков: Според мен да.

Водещ: Как?

Иван Драшков: Според мен да, защото статията, която беше пусната срещу моя син, много гнусна, много измислена, много елементарна, тя беше инспирирана от ръководството на ДАНС. След това ДАНС нееднократно пускаше по медиите манипулативни съобщения и мнения, че Драшков е подписал подслушването на журналисти, че Драшков е разпоредил „Галерия” и т. н., и т. н.

Водещ: Имаше ли много „Галерии”, много журналисти, които бяха подслушвани от ДАНС?

Иван Драшков: Не, въобще не е имало много журналисти. Което беше истина, излезе наяве. Аз мисля, че тази мания всеки журналист да смята, че е подслушван, просто е глупава. Никога не сме си позволявали да подслушваме масово или ей-така от интерес, журналисти.

Водещ: Като гледам Справката, която излезе в интернет, доста набляга ДАНС на това, което става в медиите.

Иван Драшков: Това е само анализ. Това е анализ. Защото трябва да Ви кажа, че всички съвременни контраразузнавателни и специални служби много живо ползват явната информация, защото днеска в сайтовете, в явната информация, в масмедиите има много факти и данни, които могат да помогнат на специалните служби. Те, медиите вървят като обем и като интензитет дори малко по-напред от информацията на специалните служби.

Водещ: Това е добър комплимент към медиите.

Иван Драшков: Да, и е истина това нещо.

Водещ: Още един въпрос, свързан с очакване да се появи, между другото, аз си поставям въпроса дали няма и други изчезнали доклади, ваши, от МС.

Иван Драшков: Убеден съм, че има много изчезнали доклади и съм убеден, че половината от архива на службата е преснет и е изнесен.

Водещ: Извън службата?

Иван Драшков: Да, убеден съм в това нещо.

Водещ: Къде се съхранява?

Иван Драшков: Не знам къде се съхранява и не ме интересува, но за това направих апел към моите колеги да излязат от позицията на боксова круша и да приложат цялата сила и строгост на закона, който им разрешава, и ДАНС да се впрегне да защити позициите, и да защити авторитета си, защото срещу тях има организирана престъпна група, която няма да ги остави на мира.

Водещ: Състав?

Иван Драшков: Съставът засега е неустановен.

Защо се връщам към това интервю, защо припомням думите на Иван Драшков днес?

Причината е, че много от изреченото от Драшков тогава – днес излиза на бял свят и не разбирам защо има изненадани сред магистратите и политиците.

За тези, които са забравили припомням, че Иван Драшков заведе дело след уволнението си от ДАНС и по този въпрос се произнесоха четири висши държавни институции – прокуратура, НАП, комисията за контрол на ДАНС и Върховният административен съд. Всички те го оневиниха и върнаха на работа.

„ ... ще спазваме ли закона, както Европа ни задължава или ще продължаваме да се поддаваме на платени журналистически изяви, на платени интервюта на хора с психически отклонения или на задкулисни дърпания на конците на престъпни типове.- попита Драшков в студиото на Бареков. - Тука трябва да изберем дали държавата ще се командва от легитимните държавни институции или ще се командва от улицата и от манипулациите по пресата, и т.н. Така че аз съм на мнение, че ние трябва да поставим началото на спазване на закона и на изпълнение на разпорежданията на държавните институции”.

Ще разпореди ли Главният прокурор Борис Велчев разследване за физически битият и малтретиран служител в ДАНС, ще присъединят ли към „Октопод-а” проверка на твърденията, че ДАНС, в един период от време, е действала като улична банда, че в Агенцията са съществували организирани престъпни групи, че е имало физически заплахи към определени служители вътре в агенцията, че служители в ДАНС са рекетирали бизнесмени за милиони левове, че ДАНС е действала като мафия?

Новите обвинения, които прокуратурата повдигна пред Апелативния съд днес срещу Алексей Петров, съвпадат много от казаното от Иван Драшков още на 28 октомври 2009 година! Картонената кула за „народен съд”, политически репресии рухва...

И за да не се образуват локвички по пода на съдебната зала по време на съдебните заседания, не е лошо на уплашените овреме да се раздадат памперси...

 

Най-трудното за „Октопод” ще е непрочистената от хора на Никола Филчев, Прокуратура, а от една непрочистена Прокуратура – излизат неразследвани дела, трупове от неразкрити, убийства, сигнали за корупция и злоупотреба с власт и служебно положение.

Неразкритото убийство на човек с богатство и влияние води до следващи убийства – доказа ни го 20-годишният период на така наречената демокрация.

Не мина и седмица и стана ясно, че е съществувало лично признание на бившия Главен прокурор, Никола Филчев, че той е убил ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Признанието Филчев направил пред Нанка Колева, съпругата на убития прокурор Николай Колев. Три дни вече г-жа Колева повтаря разказа си за това признание на Филчев и три дни всичке го чуват, но никой не реагира. Като че ли Колева обяснява как се плетат ръкавици, а не как и кой е убил и насякъл със сатър една жена в дома й!

В предаването „Тази сутрин” на bTV, вдовицата на убития прокурор Николай Колев - Нанка Колева разказа за срещата си с Никола Филчев:

- На първо място с него /Никола Филчев – бел. Л. М./ имах един разговор, бяха минали две години от убийството на мъжа ми, попитах го защо е убил съпруга ми? Той изпадна в криза и призна, че е убил ямболската адвокатка. Той призна по-малкото зло...”

Филчев признава пред Нанка Колева, че е убил ямболската адвокатка, надежда Георгиева. И това убийство, както и убийството на Николай Колев остава неразкрито. След края на мандата му като Главен прокурор, Никола Филчев е изпратен от президента Георги Първанов за посланик в Казахстан.

„... Прокуратурата предостави четири спокойни години на Филчев, когато той обяви, че ще се връща от Казахстан...- продължи разказа си Колева. - Бях заплашвана от заместник-главен прокурор: „Ако не спрете да ровите това убийство, докъде ли могат да стигнат застрашените?”

Делото за убийството на съпруга ми беше пак спряно, пак прибрано и хвърлено в забвение...

Не само в убийствата на ямболската адвокатка и прокурора Николай Колев вижда пръст вдовицата на Колев. Тя е убедена, че съществува връзка между Никала Филчев и самоубийството на прокурора Николай Джамбов, който се застреля в кабинета си. Всъщност Джамбов, в предсмъртно писмо прикани Никола Филчев, ако има съвест, да си подаде оставката. Николай Джамбов посегна на живота си ден преди да навърши 45 г.

Делото за тази смърт, опозорила цялата съдебна система бе възложено на Столичната следствена служба, въпреки изричната молба на вдовицата на Джамбов, Агнес до Никола Филчев да го възложи на специализираното следствие.

Другото, което не бе сторено е, че Прокуратурата даже не преквалифицира разследването по текста за подпомагане или склоняване към самоубийство, за да насочи усилията на разследващите в посоката, в която могат да се търсят причините за тази смърт. Първоначално се обясняваше, че така делото ще отиде при дознатели от полицията, които не са юристи и нямат достатъчно опит...

Както е известно от 1 януари 2000 г. дознателите от МВР започнаха да разследват повечето случаи, подсъдни на районни съдилища. И въпреки това, по закон, прокуратурата имаше право да възложи подобни дела и на следователи, в интерес на "разкриването на обективната истина".

Обяснението за прокурорската неохота случаят да се поеме от най-квалифицираните следователи от спецслужбата се криеше тогава в желанието на Филчев и подчинените му да държат нещата под контрол.

А контролът по това дело се свеждаше до това, да не се вземат натривки от ръцете на Джамбов, нито пък бяха взети натривки от ръцете на двете присъстващи на самоубийството – съпругата на Джамбов, Агнес и неговата колежка – Ана Банкова. Накратко казано – за да установиш кой е произвел фаталния изстрел, отговор ще дадат единствено натривките по ръцете, за наличие на нагар и барутни частици.

В случай, че няма желание да се разкрие причината за една подобна смърт и начина по който тя е настъпила – воденето на разследването през куп за грош е много полезно.

По време на разследването на смъртта на прокурора Николай Джамбов се стига дотам, един от следователите да пита свидетел – знае ли кой разпространява информация срещу главния прокурор Филчев!

Разследването на смъртта на прокурора Николай Джамбазов се водеше, за да се потулят обвиненията на Джамбов, които той бе отправил още приживе срещу Филчев, за злоупотреба с власт. Така Джамбов се оказа вторият магистрат след варненския Васил Миков, който публично „освети” за методите на главния прокурор.

В резултат на тази позиция на Джамбов, той бе получил устна заповед да започне временно работа във Върховната административна прокуратура! Преди да умре, Джамбов стоя с часове пред бронираната врата на Филчев, в очакване да бъде приет, и да обясни на Главния прокурор, че има насрочени съдебни заседания, работи по преписки, проучва предложения за отмяна на присъди на Народния съд, чийто срок всеки момент ще изтече...

На следващия ден Джамбов е бил извикан в кабинета на зам.-главния прокурор Христо Манчев. Приближеният на Никола Филчев, Спартак Дочев го предупредил, че "яко ще загази", щом е започнал война срещу главния прокурор.

Тази е причината Джамбов да се яви пред Висшия съдебен съвет и да опише пред останалите магистрати как Дочев го е карал да се закълне в децата си, че жалбата му не е инспирирана от тогавашния шеф на касационния съд Румен Янков!

Подобен разказ, за подобни заплахи, с участието на Спартак Дочев вече бил разказвал и апелативният прокурор на Варна, Васил Миков и във ВСС вече били слушали...

Ямболската адвокатка, Николай Джамбов, Николай Колев – три трупа, с неизяснени причини за преждевременна смърт. И в трите, има невидима нишка, която води до бившия Главен прокурор – Никола Филчев. Убийството на психолога на баретите Владимир Димов, над ругия ден след разстрела на Николай Колев по всяка вероятност е било продиктувано от малшанса да види, нещо, което не е трябвало да види....

И още за връзката на бившия Главен прокурор Никола Филчев със случващото се от седмица в държавата след задържането на Алексей Петров. Ето какво каза самият бивш Главен прокурор, в интервю по телефона, което и се излъчи в студиото на „Тази сутрин”:

Филчев: Журналисти откриха, че в деня, когато е била  убита адвокатката, аз бях в Либия. И това – не си водя бележки, това го откриха журналисти – аз бях в Либия... Следователно твърденията на г-жа Колева – те се опровергават от фактите... колкото е вярно, това, което казва, толкова е вярно и другото...

На въпрос дали той е оказал натиск за назначаването на Алексей Петров, Филчев пояснява:

Филчев: Е как може Главен прокурор... назначава? Кой назначава? Може ли да назначава... Емануил Йорданов назначава...

На въпрос дали е било провокация на Филчев, задържането на прокурора Николай Колев от барети навремето:

Филчев: Има писмен сигнал от генерал-майора Атанас Атанасов... „Прокурора Колев се занимава с контрабанда на наркотици и оръжие... Срещу него НСС извършва разработка, събрани са доказателства с показания на свидетели... включително и пред съда... По–нататъка – разпространител на наркотиците за Стара Загора е Николай Колев – Босия, разпространител на наркотиците за Варненски окръг е Димитрина Калайджиева...”

и отдолу се е подписал: генерал майор ... Димитър, този... Атанас Атанасов.

Той пише до МВР: „Предлагам реализация, Колев да бъде задържан, и понеже е въоръжен и опасен – да действат баретите! И предлага, на министъра на вътрешните работи да бъде използван отряда на баретите...”.

Вижте сега, това е една клеветническа кампания...”

Филчев обяснява как Иван Костов е в дъното на целия скандал и раздухване на стари истории днес.

На въпроса: „Вие кога ще бъдете готов да го кажете?”,

Филчев отговаря: Няма да го кажа изобщо! Защото не желая. Като пораснете – ще разберете!

Вие следите ли ми мисълта? Аз Ви казах, че съм в чужбина!

Нямам намерение сега да дискутирам този въпрос – не Ви познавам, за да Ви се отчитам!

Тайна е разбира се за Вас къде се намирам, просто не Ви е работа къде съм!

Ставате досаден – вече питахте и аз Ви отговорих!

Връзки, причини, заплахи

Защо Алексей Петров е потърсил вдовицата на прокурора Николай Колев две седмици, преди да бъде арестуван? Каква е причината за това?

Дали само, за да й каже, че не е такъв човек за какъвто го мислят останалите. От разговора вдовицата на Колев разбира, че Петров познава в подробности разпитите, които са проведени с нея!

„Алексей Петров и Филко Славов психираха до голяма степен Филчев. Те го зомбираха, да изпитва страх. Обясни вдовицата на Николай Колев, Нанка Колева, в bTV. - Съпругът ми никога не му е застрашавал живота, а той /Филчев – бел. Л. М./ го уби, Имаше срещу съпруга ми над 10 заведени дела срещу него... Оставиха този човек не само да лудее, но и да убива...

В операциите, които иска Филчев да проведе в своя защита - те му съдействаха"...”

Има ли връзка между убийствата на Колев и Джамбов? Има и тя се нарича „Океански риболов”. Приватизацията на „Океански риболов” и всичко, което е свръзано с нея, но не е разследвано и проверявано..

Джамбов се досоква до темата „Океански риболов” и се самоубива. Николай Колев също влиза в проблема – и го убиват...

Ще се окаже, че освен стари, неразкрити убийства, около „Октопода” ще се наложи да се провери и приватизацията на „Океански риболов”.

Кое е по-трудното: да бъдат задържани определени лица по акция „Октопод” или да бъде вкаран читав Обвинителен акт срещу тях в съда?

От разговорите, който вече два дни Ани Цолова води в предаването „Тази сутрин” все по-често изскачат стари убийства, имена на политици и действащи прокурори на високи длъжности. Тези хора са малко или много свързани с Алексей Петров, бившия Главен прокурор Никола Филчев и други...

Днес, в студиото на „Тази сутрин”, Николай Колев-Босия каза, че зам.-главният прокурор, който е заплашил Нанка Колева в кабинета си е, не друг, а зам.-главният прокурор, Камен Ситнилски!

„Ако не спрете да ровите това убийство, докъде ли могат да стигнат застрашените?” казва Ситнилски, които думи Колева приема като заплаха.

Споменати бяха имената на Христо Манчев, Спартак Дочев, Трендафил Трайков... към тези имена ще прибавя и липсата на каквито и да било действия от страна на настоящия Главен прокурор, Борис Велчев за прочистване на прокуратурата след края на мандата на Филчев.

Нима може да се разчита на обективно следствие и добре написан Обвинителен акт срещу хора от „Октопода”, след като в Обвинението все още са на работа хора, верни на бившия Главен прокурор, Никола Филчев?

И все пак: има ли връзка на задържания Алексей Петров с Никола Филчев и гореспоменатите убийства? И ако е така, как разчита премиерът Борисов, че усилията по „Октопод” ще се увенчаят с присъди?

„Невинността далеч не намира толкова покровителство, колкото престъплението” – написал го е Ла Рошфуко.

 

„Агент под прикритие” или „офицер под прикритие” е бил задържаният при полицейската акция „Октопод”, Алексей Петров! Тези терминологични изрази постоянно се бъркат, както и годината, за която се употребяват. Твърд фриволно се използва и темата, за да се разсъждава кой го е назначил Алексей Петров като „офицер под прикритие” или като „агент под прикритие”.

През 2006 година влиза в сила нов Наказателно-процесуален кодекс, в който вече този израз легитимира за първи път като процесуална фигура  лице с подобни функции, но точното наименование е „служител под прикритие”.

Този вид служител се намира в Раздел 8 на „Специални разузнавателни средства”, член 172, ал /1/. Тук е интересен моментът как се става такъв „служител под прикритие”: иска се разрешение и евентуално се дава за всеки конкретен случай от председател на Окръжния съд. Освен това, въпросното лице трябва да е дало писмено съгласие, че няма нищо против да бъде използвано като „служител под прикритие”.

Т. е. както и да го наричат различните издания, локумите, които се разтягат от деня на ареста на Алексей Петров, че видите ли, той бил „офицер под прикритие” са по-скоро от сферата на художествената измислица, а не от реалното законодателство.

Нито офицер, нито агент, а още по-малко пък „служител под прикритие” е могъл да бъде цели 10 години Алексей Петров, защото за целта е трябвало да има дадено конкретно разрешение от съответния председател на съда, в комплект с писменото съгласие на самия Петров, но само за конкретен случай! А да определиш предварително, че даден конкретен случай ще продължи 10 години, звучи доста налудничаво...

И така: още преди убийството на амболската адвокатка Надежда Георгиева за него са знаели доста хора, но не и виканите в съда като свидетели. Всъщност свидетели на това престъпление няма, както липсва и оръжието на престъплението. Налице са единствено заключенията на съдебния лекар, че Георгиева е била съсечена с брадва в дома й и някаква фланелка с потта на единия от така наречените обвиняеми.

Никой не разследва в съда факта, че Надежда Георгиева е работила при Алексей Петров като юрист. Никой не разследва и, че тя е имала близки отношения с бившия Главен прокурор Никола Филчев, по който факт се изказаха различни хора.

Интересен момент е този, че в деня на убийството на ямболската адвокатка, Никола Филчев освобождава шофьора си. Още по-интересен факт е този, че тялото на адвокатката е било увито и е бил пуснат отоплителен уред, за да обърка представата на патолозите кога точно е била умъртвена жертвата. Т. е. виновният или виновната за престъплението – да си осигури надеждно алиби!

Една от основните причини за дадено поръчково убийство обикновено е - с жертвата да си отидат от този свят неговите връзки, познанства, бизнес контакти, финансиране на хора от сферата на политиката, както и информацията, която е имал убитият, копромати, които да не може да използва. Всички тези причини спират да съществуват и се размиват във времето, тъй като на обществото се предоставят след време, единствено резултатите от разследването на убийството, а те, както е известно, обикновено са нищожни. Така, реално, физическото премахване на една или друга фигура, изпълнява някои от най-важните си цели: да останат в миналото факти и данни за финансиране, контакти на жертвите, компромати, водещи до политици и лица от висшите ешелони на властта.

Разстрелите разделят два неделими свята

Единият - на висшия ешелон на властта, и другият - когото властници и полицаи наричат подземен. Всъщност разделение няма, тъй като топлата връзка от финансови потоци, под формата на предизборни спонсорства, лични парични подпомагания слива тези две понятия и ги споява здраво. Вярно е, че сивата икономика, контрабандата не са дейности от видимата икономика, но също така е истина и че парите за висшия ешелон от политици идват именно от тази посока - от отречената от закона дейност. Това е топлата връзка, която сваля спонсорирани управници и политически лица и партии в подземния свят и точно на тази топла връзка се разчита да прекъсне или отиде в забрава с отстрелването на една или друга личност поръчково.

"Убийците на прокурора Н. Колев се стремят към отслабване на държавата" - излезе навремето със становище ВКП /Върховната касационна прокуратура/, от което становище на редовия гражданин му остава да се пита - каква е тясната връзка на Колев с държавата, след като към времето на смъртта той не е бил действащ прокурор, и как точно отслабна държавата, след като за Колев бяха известни твърде противоречиви факти за негови действия и контакти с различни личности.

От една страна, той беше близък с политици от СДС, БСП, а от друга, публично се твърдеше, че докато е работел в Прокуратурата е освобождавал само хора, с много пари.

Около убийството на Колев бе пуснато в медийното пространство и името на Алексей Петров, бивша барета, а негов адвокат след време бе не друг, а бившият прокурор Пламен Цанков. Същият Цанков, комуто след 1989 г. бяха поверени мегадела на перестройката, като и това за икономическата криза. След убийството на Колев, който от доверено лице на главния прокурор Филчев се превърна в негов враг, излязоха връзки от миналото и настоящето, които дават отговори на много въпроси - само че нямаше кой да се занимава с тях - и така остана единствено едно обречено разследване на поръчково убийство.

Следващото убийство на бившата барета и психолог на антитерористичния отряд, Владимир Димов пък тръгна в друга посока: по информация на главния секретар на МВР тогава, генерал Бойко Борисов, Димов е имал връзки с бивши и настоящи барети, но не и с барети, които се занимават със спорни откъм закона дейности.

БНР цитира след смъртта на Димов някои коментари, в които се твърдеше, че отношенията на Владимир Димов с тогавашния шеф на отряда на баретите, Филко Славов не са били особено добри. А Филко Славов бе същият, когото след добре прикрит скандал в отряда за борба с тероризма МВР-министърът Георги Петканов прибра в министерството си под крилото си. Скандалът около Славов се потули, а с него и връзката към убития Владимир Димов.

Ще отворят ли мъртвите очите на живите?

Какво е смущаващото в смъртта на психолога на баретите – Владимир Димов?

Генерал Васил Василев от полицията бе категоричен: тази смърт е самоубийство!

Но, фактите сочеха и друго: как само три часа след откриването на трупа на Владимир Димов, генерал Василев обяви, че се касае за самоубийство? Без изследвания, без експертизи, без ДНК анализи?

Според версия на разследващите, разстрелът на Димов имал връзка с показното убийство на прокурора Николай Колев, станало само два дни преди това. Упорито се говореше за това, че Димов е имал нещастието да види убийството на прокурора Колев и да разпознае извършителите.

Мои източници от Съдебна медицина тогава, разкриха и още смущаващи подробности около тази смърт:

  • В колко часа бе настъпила смъртта на Димов, който е бил намерен в автомобила си;
  • Защо под колата му е било сухо, след като над 12 часа преди откриването на трупа в София валя дъжд;
  • На задната седалка на колата, в която е бил открит трупът имало кръв, която не била на Димов;
  • При трупа в автомобила бил открит и втори пистолет, с неизвестен собственик;
  • Разследващите били смутени от обстоятелството, че Димов с една ръка държал едновременно и гранатата, и запалката;
  • Не било ясно как след като избухнала гранатата и откъснала пръстите на едната му ръка, Димов намерил сили, да се застреля половин час по-късно сам;
  • Как е успял след откъсването на пръстите му да зареди пистолета и да се застреля в слепоочието;
  • Имало ли е още някой в колата на Димов по време на случващото се, и как е оставил кръвави следи и се е измъкнал? В какво състояние е бил вероятният втори човек;
  • На предното съткло на автомобила, в който бе намерен Димов са били открити следи от неизвестен произход – защо те не са изследвани и установени от къде и как са се появили там;
  • Как ударната вълна от взрива е избила предното стъкло, а останалите прозорци на колата са били невредими;
  • Как автомобил, с труп в опръскана с кръв и мозък кола, със счупено стъкло е стоял незабелязан повече от 12 часа зад жилищен блок в центъра на София? И то на място, на което паркират непрекъснато автомобили;

Взривяването на гранатата при Владимир Димов е станало поне половин час преди той да е застрелян! Нима никой не е чул взрива?

След смъртта на Владимир Димов се появи версия, че той се е опитал да се самоубие с гранатата, но тя гръмнала в ръката му и откъснала палеца и пръстите на дясната му ръка.

Според разследващите, Димов не оставил предсмъртно писмо, но се върнал в къщи, за да се преоблече и смени якето си, като вървял поне половин час с ръката, чийто пръсти току що били откъснати от взрива!

Какво е видял Владимир Димов, та толкова спешно да се наложило да бъде елиминиран? Елиминиран с много грешки и набързо?

Според антимафиота полк. Стамо Стамов, прокурорът Николай Колев бил спорна фигура, и на него се приписвало нападението над съпругата на апелативния прокурор Васил Миков в Добрич.

„Той беше страшен човек - най-големият бандит сред юристите. И това ще го потвърдят стотици хора – адвокати, прокурори, съдии” – призна след екзекуцията на Колев - полк. Стамов.

След смъртта на прокурора Николай Колев, в интервю за БНР, Едвин Сугарев повтори още веднъж твърденията си, че главният прокурор Никола Филчев и бившата барета Алексей Петров са имали най-голям интерес от убийството на Николай Колев... какъв точно интерес – Сугарев не уточни.

Тези дни, след ареста на Алексей Петров – Сугарев отново извади на дневен ред тези свои твърдения.

Според съпругата на Николай Колев, Нанка и шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов, именно Филчев е бил човекът, който е грабнал сатъра, и е насякъл адвокатката. Нанка Колева, в показанията си пред магистратите обяснила, че в началото на 2005 г. имала среща с Филчев в кабинета му и той й признал за убийството. Вдовицата си спомни още, че след убийството на Георгиева, Колев искал няколко пъти от тогавашния Главен прокурор Никола Филчев да организира силни следователи, за да се заемат с престъплението, но Филчев му бил изкрещял:

"Не пипай нищо по делото!"

Първият следовател по мистериозния процес за убийството на адвокатката от Ямбол, Надежда Георгиева бил Илия Илиев. Той също стигнал до извода, че Филчев е бил убиецът, твърди все още и днес Нанка Колева. Според нея, Илиев споделил с прокурора Колев информацията, която имал по престъплението.

Днес малцина си спомнят как следователят Илиев почина, докато чакаше за среща с новия главен прокурор Борис Велчев пред кабинета му. "Илиев беше при Велчев да говори точно за това дело", посочи пред магистратите Колева.

Според вдовицата на прокурора Колев, Нанка, причината Филчев да желае смъртта на адвокатката била, че Надежда Георгиева "държала в ръцете си Филчев". По думите на жената на Колев, ямболската адвокатка имала компромати и записи срещу него. Колева поясни след разстрела на мъжа си, че още навремето съпругът й бил изпратен от Филчев във Варна, за да ликвидира прокурора Васил Миков...

На последната си среща със Сугарев, няколко дни преди смъртта, Колев споделил и с него опасенията си, че ще бъде убит в най-скоро време, и че в последно време усеща, че е следен!

„Категорично свързвам убийството на Николай Колев с проблемите в прокуратурата”, заяви тогава пред БНР, Анна Банкова, прокурор от Върховната административна прокуратура и член на Висшия съдебен съвет.

Банкова, която бе колежка на Колев в последните месеци, твърдеше, че от около година разстреляният прокурор се е притеснявал, особено след развитието на събитията с неговата жалба, в която Колев доказвал, че изборът на главния прокурор Никола Филчев е нелегитимен. "Казвам го съвсем директно - непрекъснато ме убеждаваше, че сме в опасност, че е следен. Ходеше с охрана, идваше на работа в прокуратурата с охрана и ме убеждаваше и аз да си взема", каза тогава Банкова.

„Положението е просто зловещо”, заяви Банкова и добави: "Малко след встъпването на главния прокурор, ние упражняваме професията си в условия на професионален тормоз и ситуацията в прокуратурата и тази, в която аз работя, е абнормна”.

 

Какво се е случвало във висшите етажи на съдебната власт

– следващият Главен прокурор, Борис Велчев така и не разследва, нито пък изнесе.

„Много отдавна в нашите среди се коментират близките връзки на главния прокурор Никола Филчев и бившата барета Алексей Петров, но моят здрав разум отказва да приеме такава възможност”, заяви навремето магистрат Нели Куцкова.

Бивши барети, настоящи барети, барети на подчинение на Алексей Петров, барети, под влиянието на Николай Добрев.

"Прокурорът Николай Колев имаше информация, че е следен от барети. Тези, които го заплашваха, изпълниха заданието си", заяви в ефир Николай Колев-Босия. Той добави, че покойният прокурор Николай Колев е имал информация за целенасочени действия срещу него и е знаел прекалено много неща за главния прокурор Никола Филчев. По думите на Босия, преди смъртта си самата ямболска адвокатка Георгиева е твърдяла, че парите, които Алексей Петров е давал на Никола Филчев, са минавали през нея. Босия заяви още, че вътрешният министър Георги Петканов и Филчев са имали нерегламентирани срещи във вила, посещавана от мафиоти, и на тези срещи е присъствал и председателят на Народното събрание Огнян Герджиков от време на управлението на Симеон Сакскобургготски, който е кум на Филчев.

Не кой и с каква цел е дал възможност на Алексей Петров да работи със спецслужибите, а кои хора, и с каква цел да го използвали в различни деяния е важно да установи разследването. Алексей Петров е бил употребен, той не е върхът на пирамидата...

Без политическа протекция, трудно би било възможно да се осъществи дейността, която е вършил Алексей Петров.

Никола Филчев е изпитвал страх от подслушване и преследване и то непрекъснато. На това медиците му казват – параноя. Освен параноята се намирали и хора, които да  внушават на главния прокурор, че може да бъде убит от Николай Колев". По думите на Сугарев, това била и причината за акцията за изземване на ловното оръжие на Колев.

Колев е трябвало да бъде сплашен, за да замълчи. Но това не се случило...

Около залавянето на Сретан Йосич, и събитията, около опита му да избяга, отново се появили имената на Алексей Петров, бившия шеф на баретите – Филко Славов и едни 3 млн. долара, които Йосич дал, но в замяна не му било уредено бягство!

Георги Петканов,  бившите охранители на Андрей Луканов в деня на смъртта му, опозицията, която вместо вина, реши, че арестите по „Октопод” са лично отмъщение, Филко Славов, Никола Филчев – все още хората, които биха могли да бъдат полезни на разследващите от „Октопод” са извън полезрението на следователи и прокурори.

Алексей Петров ли е първата връзка на политици, с неясни и нерегламентирани дейности?

 

*        *        *

Съпругата на Николай Колев съобщи наскоро, че е осъдила държавата за неразследваната смърт на мъжа си. Няколко дни след това, при нея се появил Алексей Петров, за да говорят! Защо, за какво – едва ли ще научим подробности. Но фактът, че Петров е отишъл при Нанка Колева навежда на много размисли.

Съпругата на убития прокурор Николай Колев все още не е викана за разпит, въпреки че именно Николай Колев бе прокурорът, който обвини Филчев в злоупотреба с власт, мокри поръчки и психически отклонения...

10 куршума, изстреляни в гръб и един в главата пратиха в небитието прокурора Николай Колев – и това ако не е отмъщение, то едва ли е смърт от рикошет или по непредпазливост!

Следващият убит – също е с много въпросителни около смъртта – отговор едва ли ще има някога.

Близки на убития Владимир Димов – също не се предвижда да бъдат разпитани – поне засега.

Делото за смъртта на ямболската адвокатка зацикли в съда, и то сериозно. Въпреки, че поне трима души казаха ясно и на висок глас своите подозрения за връзка на бившия Главен прокурор с тази смърт – думите им увиснаха във въздуха, без да им се обърне внимание.

Големи бяха очакванията за промени в работата на Главна прокуратура след идването на Борис Велчев за Главен Прокурор – уви, нищо не се промени засега. С изключение може би на това, че вече никой не хвърля пепелници и папки по прокурори...

Каква е разликата между Филчев и Велчев – върви в Прокуратурата кратък виц. – Разликата е, че само единият от тях е луд. Всичко останало си е по-старому...

Въпреки, че има свидетели, въпреки, че свидетелите не се страхуват да говорят открито...

Какъв ще бъде Никола Филчев по разследването на задържаните от акция „Октопод”? Вероятно ще си остане бивш Главен прокурор и нищо няма да се промени.

По кой път трябва да вървят разследващите по акция „Октопод”?

„Следвай парите!” – тази посока е най-сигурно, че може да даде отговори на въпросите, които стоят пред следователите...

Що се отнася до кой, кога какво, защо и как  е имал връзка с издигането на Алексей Петров в кариерата? Това са подробности от пейзажа, които няма да дадат кой знае колко информация, нито ще бъдат полезни.

 

Държавата с най-ниски данъци, държавата с приличен бюджетен дефицит внезапно се оказа на 20-о място по риск от фалит! Това излезе в изследване на международната рейтингова агенция “Кредит маркет аналисис”, в което страната ни е класирана сред 65 други държави по риск от фалит. Рейтинговата агенция е използвала за база, не дълга и дефицита, които в Европейския съюз са водещи показатели, а поскъпването на застраховките по държавните ценни книжа.

Оказва се, че в края на 2010 година рискът от фалит и вероятността за дългова криза за България се изчислява на 16,2 на сто.

Преди нас, в класацията на първо място е Гърция, втора е Венецуела, в десетката са Ирландия – трето място, след нея Португалия, а Испания и Унгария са на седмо и девето място.

Румъния, която бе отхвърлена категорично от Германия и Франция заедно с България в тази класация е на 15 място, а след нея, на 16-о е Белгия.

Класацията на “Кредит маркет анализис” се отнася до третото тримесечие на 2010 година.

В излязлата класация на международната рейтингова агенция прави впечатление, че една държава като Унгария е повишила значително риска си от фалит – с цели 18 процента. Обяснението за това е различната фискална политика, която предприе държавата, като сложи ръка върху частните пенсионни фондове, за да консолидира дълга си.

Засега “успокоението” на екипа на министъра на финансите е, че България е класирана на сравнително челно място, в компанията на държави със значително по-голям дълг от нашия. Всъщност причината е в методологията, която използва агенцията, която взема за база поскъпването на застраховките по държавните ценни книжа, които са определящи за това доколко дадена държава е изправена пред риска от невъзможност да изплаща задълженията си.

Какво се наблюдава в развитието на страната ни: позициите на България значително се подобряват. В края на третото тримесечие на миналата година рискът ни от фалит е бил 17,8 на сто. Застраховката срещу несъстоятелност е била 275 базисни пункта, докато три месеца по-късно - в края на декември 2010 г., вече е 247,2 базисни пункта застраховка срещу несъстоятелност.

През второто тримесечие на 2010 г. България беше в десетката на най-рисковите държавни ценни книжа в света. Страната заемаше 10-о място, а Румъния беше на 8-а позиция.

Как и с какъв механизъм Министерството на финансите промени цифрата на базисните пунктове застраховка срещу несъстоятелност от края на третото тримесечие до следващото – четвърто тримесечие?

Как финансовият министър Симеон Дянков връзваше през 2010 година бюджетния дефицит, рекетирайки държавни предприятия и фирми на които държавата бе длъжник?

Как и за какво се пилееха държавни милиони, от какви разходи се отвори дупка от близо четири милиарда в бюджета в първите няколко месеца на 2010 година?

Според данните от Евростат в началото на юни м. г., по-зле от нас в Европейския съюз бе само Латвия, където бе отчетен по-голям спад на брутния вътрешен продукт /БВП/.

Как за 2010 година здравеопазването получи с 400 милиона по-малко от бюджета и в същото време бе съобщено, че парите за здраве за 2011 година са с 400 милиона повече?

Принципалът на здравната система, министърът на здравеопазването не знаеше къде са парите от Резерва на Здравната каса.

Зам.-министърът на финансите, Владислав Горанов обясни, че парите на здравноосигурените, се отчитат като събрани, а ги няма, тъй като държавата не е внесла дължимите 900 млн. лв. за пенсионерите и децата и това е причината парите от здравни вноски да се пренасочват към други пера.

“Не можем да си позволим да похарчим парите, които ги има в Касата каза зам.-министър Владислав Горанов. - Бюджетираме с излишък, който не е реален излишък за Бюджета, защото не са постъпили вноските. Т. е. – отчита се излишък на книга, а парите ги няма, защото не са събрани. Държавата не е внесла вноските на пенсионери, деца и чиновници”..., затова и Горанов каза: „Не е реален бюджетът – няма ги тези пари! Този излишък, който е събран от изрядните здравни платци, ние го местим от една сметка в друга!”

Българският лекарски съюз внесе сигнал до главния прокурор Борис Велчев, в който се настоява за образуване на проверка във връзка с изчезналите  от бюджета на НЗОК за 2009 г. 319 млн.лв. досега изобщо не се е чуло за резултат от този сигнал!

Своеволията и неовладените действия, решения и реакции на Дянков станаха повод в предаването в предаването „Неделя 150" на БНР, д-р Константин Тренчев да резне в движение крилцата на Симеон Дянков: „Според мен, просто човекът /Симеон Дянков/ никога не е работил на терен, не е правил бюджет и прави глупости. Дали това е под нечии чужди внушения или просто толкова си може, е дискусионен въпрос. В крайна сметка нас ни интересува крайният ефект, а той за съжаление е трагичен".

За сравнение ще припомня, че турският премиер Ердоган пое държавата при 1 100 долара БВП на глава от населението, а днес БВП вече е 10 000 евро на глава от населението! Затова и Турция просперира, има инвестиции, добре развита икономика, и политиците й не си играят игрички с такива сериозни неща като бюджета на държавата.

Инвестициите в страната са намалели с 20 пъти! Кой ще инвестира, след като не могат да си прибират ДДС-то с години?

Бритиш тобако” си стяга куфарите и напуска родината ни, тъй като го метнали с някакви си 35-40 милиона невърнато ДДС, да не отварям дума за ставките на акциза, с който са го извозили, променяйки го, когато и на колкото си искат! Казано на жаргон.

На среща в Шератон, премиерът Борисов успокои мениджмънта на "Бритиш американ тобако", че ще си дочакат 45 милиона лева от акциз и ДДС! "Парите са изхарчени, няма ги, много разчитам на приходите, които идват. Надявам се януари и февруари да се разплатим" - успокои тогава отчаяните чужденци българският премиер. Но „Бритиш тобако” се тръгна...

В бюджета се беше появила дупка от необезпечени договори и анекси, подписани от предишното правителство на Тройната коалиция! Според Дянков разбира се.

С тази лъжа Дянков замота цялата държава, че превърна и премиера в дознател!

Къде и кои са тези договори и анекси – Дянков замълча след като бе хвърли поредната порция прах в очите, за да дразни опозицията. Всъщност в бюджетния дефицит влизат действително извършени разходи и действително сертифицирани дейности, а не бъдещи, в прогнозни периоди разходи и договори с фирми...

Към днешна дата вече никой не говори за тези абсурдни обвинения – важното бе гражданството да живее поне седмица в шок и потрес, докато се осъзнае, че всичко е било лъжа и измама от страна на учения от Монтана.

Как правителството се обърка и обяви, че влизаме в чакалнята на Еврозоната – нещо, което изобщо не се случи? Това вече е забравено.

Как цяла година Дянков демонстрираше, че е над закона, блокирайки пари на съдебната власт – действие, което е противоконституционно!

Как противозаконно Дянков взе от държавно предприятие “РВД” цели 170 милиона за да върже бюджетния си дефицит за пред Европа?

Ще припомня, че в парите на РВД няма нито стотинка бюджетни средства, т. е. твърдението, че в това държавно предприятие има пари на данъкоплатците – не отговаря на истината.

„Държавно” в РВД е небето, но дотук спират и нещата, които свързват държавата с РВД.

Подобна грешка направи и министър Дянков /според „Хроники” - умишлено – бел. Л. М./, като заблуди премиера Бойко Борисов за начина, по който РВД е държавно предприятие. Дянков внуши на министър-председателя, че в РВД има държавни пари от бюджета, което изобщо не кореспондира с истината.

Какво стори Дянков с Българската фондова борса в името на бюджетният дефицит – машинации, за които Уолстрийт джърнал се опита да “отвори” очите на премиера Борисов?

В една държава със седем и половина милиона жители,  има над 1 600 000 трайно безработни, 2 милиона пенсионери, към които цифри спокойно може да се прибави още близо милион за безработните.

Има ли друга държава в ЕС, която да се лишава от осигуровки, данъци и прочие от половината си население? Естествено че няма.

Тогава защо управниците се дразнят когато стане дума за огромния процент българи, които живеят в мизерия? Защо се правят на ударени за едва креещата покупателна способност на населението?

Замразeни доходи, отнемане на социални придобивки за пенсионери и инвалиди, и вдигане на данъци и акцизи – това ли ще спаси държавата ни от фалит?

Има ли нещо странно във факта, че сме на 20-о място по риск от фалит?

Уви – не.

 
Борис Велчев, Главен прокурорНе разбирам как трима уважавани съдии прецениха, че могат да обезпокоят Главния прокурор на Република България с някакво си писмо?!
Човекът има необходимост от време, за да се самоуспокоява на фона на непрекъснатите скандали около МВР и съдебната власт.

Цялата държава се тресеше и продължава да се тресе от намерената убита 17-годишна Мирослава от Перник, а някакви журналисти да го спрат на път за заседание на Висшия съдебен съвет, и да го питат за трагедията!
Абе, вие нямате ли елементарно уважение към личното пространство за спокойствие и красотата, бе!

За да е спокоен и красив човек, макар и Главен прокурор има нужда на първо място да не го спират за коментари, а те тръгнали да го причакват всяка сряда пред ВСС и все го питат ли, питат! Като турците балканджи Йово!

Добре, че преподавателят и обвинител №1 си пази нервите и отбива атаките! Ето какво писа по този повод „Фокус”:

„Главният прокурор Борис Велчев отказа да коментира пред журналисти случая с убийството и самоубийството в Перник, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Няма да коментирам никакви драми, не ми е работа и не знам какво очаквате от Прокуратурата” - каза главният прокурор Борис Велчев преди редовното заседание на Висшия съдебен съвет за случая с Мирослава в Перник и самоубийство на един от заподозрените, в присъствието на служители на ГДБОП.

Е, това с въпроса за очакването ми идва малко в повече – не очакваме да изчисти снега все пак, а да коментира поредните скандални разминавания преди и след намирането на убитото момиче!
Главен прокурор е на Републиката, а не продава лимони на Женския пазар!

Така и в случая с министър Цветан Цветанов – той говори каквото му дойде на момента на езика – а всички наоколо остават втрещени от приказките му.

Бившите председатели на Съюза на съдиите в България /ССБ/ Капка Костова, Нели Куцкова и Стоил Сотиров призоваха главния прокурор Борис Велчев да поиска от министър Цветан Цветанов информацията, въз основа на която той твърди, че настоящият председател на ССБ Мирослава Тодорова е действала "в услуга на организираната престъпност", както и да установи щом министър Цветанов е имал такива данни, дали своевременно ги е съобщил на държавното обвинение.

При цялото ми уважение към тримата съдии – защо му разваляте спокойствието на Борис Велчев? Как ще коментира той, Велчев Цветан Цветанов като за целта трябва да слиза няколко нива надолу и да забрави правилния словоред в българския език и значението на думите, които се употребяват?

Ето дословно какво рече Цветанов:

След като изрецитира, че има „съдии уронват престижа на съдебната система, която трябва да бъде ръководена единствено от върховенството на закона и да гарантира демократичните устои на държавата и ЕС. За голямо съжаление обаче има съдии, които не се ръководят от тези принципи...

Цветан Цветанов, вътрешен министър„...Интересно е поведението на председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Разбра се наскоро, че всъщност съдия Тодорова е забавила над 50 дела, а тя бе основната движеща сила за публичните декларации срещу мои изказвания...


Вътрешният министър обяснява, че говори за съдия Мирослава Тодорова!

„...Точно този съдия, който трябва да олицетворява морала и да е за пример поради поста, който заема, допуска професионална небрежност и нехайство в професионален план.
Започваме да си задаваме въпроса дали това не е в услуга на организираната престъпност...

... Точно тази съдийка и този съюз бяха най-критични към дейността на МВР, а всъщност те са хората, които трябва да гарантират справедливост и принципи в интерес на обществото и държавността...”


И ето къде го стяга чепикът Цветанов! Съдиите били критични към МВР!

Какво безобразие – да му посягат на МВР-то на Цветанов!

... смятам, че когато един човек не е видял какво има в неговия двор, няма моралните качества да дава оценка на друга институция...
... Подобни неща деморализират съда и хвърлят тъмно петно върху него.
... Сега давам пример с председателя на Съюза на съдиите г-жа Мирослава Тодорова.


Каква драма! Бавила дела съдията Тодорова, критикувала МВР, направо сюжет за малък разказ!
А Владимира Янева-Манолева също бавила дела, но има две червени точки: приятелка е на Цветанов и Борисов и Цветанов я заведоха при папата!

Само че има една малка подробност – дела бави и приятелката на Цветанов – председателката на Софийски градски съд – Владимира Янева-Манолева!
Тодорова бавила 50 дела, а според Инспектората на ВСС Янева-Манолева е забавила 43 дела, но Цветанов тези неща не ги забелязва!

съдия Владимира Янева-МанолеваЩе припомня на Цветанов и Велчев, че освен, че е бавила 43 дела, съдия Янева-Манолева наказа своя колега Мариан Марков за забавени 23 дела! Строгост трябва – ако не е доволен – да върви да се жалва на Цветанов!
Другото, което също ще припомня е, че съдия Владимира Янева-Манолева бе забавила с няколко месеца едно от делата срещу бившето ръководство на скандалното столично дружество „Софийски имоти”, докато е пазарувала от името на баща си имоти от същото дружество!

Всички се изредиха да декламират, че тези действия на съдия Янева-Манолева не били конфликт на интереси – и прокуратура и Комисията за конфликт на интереси – че да си пазаруваш от една от страните по дело, на което си съдия - не е конфликт на интереси! Да бавиш дело на страна, от която си пазаруваш – пак не е конфликт на интереси!

Абе, хората са се услужили – какъв конфликт на интереси е това да има мир, любов и услуги между хората?
Страх лозе пази! – казват хората.
И освен това как да е конфликт на интереси това пазаруване от една от страните – заради някакво дело – хората да спрат да пазаруват ли?

Няма разбиране към приятелите на Цветан Цветанов в обществото!

Все търсят под вола – теле! Ето Маргарита Немска, която говори вместо Прокуратурата обясни: основанията за отвод на един съдия и за конфликт на интереси на същия - са съвсем различни понятия!
Различни понятия-един и същ съдия! Тънка работа!

„Предпазливостта е истинската смелост” е казал Еврипид, гръцки поет и драматург.

И нещо друго: трябва да се пипа нежно с хора като Янева-Манолева! Ето ВСС обяви, че не е знаел, че кандидатката за председател на най-големия съд в страната – Софийския градски съд – участвала в имотни сделки с една от страните по делото „Софийски имоти”!

Абе цял народ чу, че Янева-Манолева, като пълномощник на баща си е участвала в две сделки за закупуване на имоти – само Висшият съдебен съвет не чу!

"Ако имахме този сигнал, щяхме да отложим избора - но при положение, че нямаме такава информация, тази информация излиза след самия избор, не мога да разбера къде е упрекът към етичната комисия, примерно, и лично към мен."
, каза Цони Цонев.
Къде е упрекът? Няма упрек – само Цонев има готова рецепта – щели да отложат, а не да отхвърлят – абе, ВСС е това, точно на Янева-Манолева ли ще се репчат?

Цветанов обвини директно и конкретно съдия Тодорова

Цветанов: Вижте, има подходи, които се прилагат в съдебната система от подобни съдии, които всъщност са в услуга не на обществото, не на тези, които плащаме данъците си, за да издържаме съдебната система, а всъщност те подкрепят точно организираната престъпност...
... Извинявайте, аз съм убеден, че тя като една интелигентна жена не е разговаряла с Васил Маникатов, за да му каже, че ще му забави мотивите. Но има механизми, с които тя е предприела тези действия и тук има умисъл. И това или е непрофесионална небрежност, което е много лошо за председател на съюза на съдиите, или е услуга на организираната престъпност...


За Владимира Янева-Манолева може,
а за съдия Тодорова? Ето какво изля в сутрешната си логорея вътрешният министър Цветанов:

Водеща:... Скандал с шефката на Съюза на съдиите – Мирослава Тодорова. Вие я обвинихте,че покровителства едва ли не престъпността, организираната престъпност и мафията.
Цветан Цветанов: Абсолютно.


Трима бивши председатели на Съюза на съдиите в България призоваха:

Главният прокурор да нареди разследване – или срещу Мирослава Тодорова или срещу Цветан Цветанов.

Ето цялото писмо на съдиите:
{edocs}zvetito-vel4ev.doc,600,400,link{/edocs}

Съдия Мирослава Тодорова също отговори на Цветанов, като поиска от Главния прокурор Борис Велчев да я разследва ако обслужва организираната престъпност, както твърди вътрешният министър Цветан Цветанов:

{edocs}zvetito-vel4ev-1.doc,600,400,link{/edocs}

Много му дойде на Главния прокурор: да проверява съдия, да проверява министъра на вътрешните работи, а той иска да знае какво очакват от него – и не желае да коментира драми!
Или както казваше Ницше: „Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.“

Така се живее дълго!

 
Едно убийство, второ убийство – въпросите са повече от отговорите

Борис Велчев, Главен прокурорУбийството на 17-годишната Мирослава ще се прибави към неразкритите убийства от прехода.
Така както вече не се говори за убийството на 28-годишната Яна от Борисовата градина...
Така както никой не започна ново разследване, за да търси убийците на Андрей Луканов след като обвинените за това престъпление бяха оправдани...

Главният прокурор Борис Велчев отказа да коментира пред журналисти случая с убийството и самоубийството в Перник с думите: „Няма да коментирам никакви драми, не ми е работа и не знам какво очаквате от Прокуратурата...”

"Окръжният прокурор на Перник направи вече изявление по въпроса, съобщено беше, че има досъдебно производство същия ден, в който е станал инцидентът. Сензациите са хубаво нещо, но не е лошо да четем и отговорите” – поучително заяви Обвинител №1.

Какво очакваме от Главния прокурор?

Очакваме за заплатата, която взема на поста си, да си върши служебните задължения и вместо да се кара на журналистите за въпросите им, да седне и да провери защо има конфронтация на полицейските действия със законите в страната.
Очакваме Велчев, щом твърди, че не му е работа да коментира случващото се в държавата – да си вземе чантичката и да освободи поста, вместо да се чуди как да не дразни МВР с изисквания да се спазва законът в работата му.

Очакванията на обществото изпълнителната власт в държавата да покаже, че е способна да разкрие престъпление и да внесе годни доказателства в съда, за да има правосъдие ще си останат една мечта!
Вместо това по телевизии с национален обхват и радиа се появява непрекъснато премиерът Бойко Борисов, информиран от Цветан Цветанов за случая и разказва какво е свършила полицията и как се е трудила неуморно, за да разкрие убийството на едно момиче, 17-годишната Мирослава от Перник!

Убитата МирославаСлед като стана ясно, че трупът на изчезналата от два месеца Мирослава е намерен, а единственият признал убийството се „самозастреля”, а Цветанов побърза да благодари на ГД БОП, местната полиция и прокуратурата, които работили много активно, по всички възможни версии, с всички потенциални извършители на това престъпление, включително и версиите отвличане и убийство.

„От момента на изчезването на Мирослава – вече два месеца и пет дни, колегите, работиха много активно, по всички възможни версии, с всички потенциални извършители на това престъпление, включително и версиите отвличане, и убийство”
, каза Цветанов пред Агенция „Фокус”, минути след съобщението, че трупът на момичето е открит.
Борисов за пореден път бе агресивен и арогантен: „Два месеца работиха службите, и МВР, по цяла нощ, по това отвличане в Перник. Така, както и предполагах, то е с фатален край и най-близките хора там са искали да вземат пари. Това момиче още същата вечер са го удушили, но вече ги задържахме, отидоха и показаха къде са го заровили. Съжалявам, че бяха изговорени от близките й такива лоши думи за МВР. Надявам се - те да се извинят и да ги отправят към най-близките си, които са участвали в този процес. Но, за съжаление, трупа го изровиха и е така".

Смъртта на единствения запознат със случая

Броени часове след съобщението за „самопрострелването” стана ясно, че нито една дума от казаното от Борисов не е истина – че най-малко четири часа от него е било крито, че заподозреният Стойчо Петров е прострелян и мъртъв, и че това се е случило в присъствието на служители на ГД БОП, докато поемните лица са чакали отвън!
Прокурор в жилището е нямало.

Никой не обясни имало ли е досъдебно производство, което да определи процесуалното качество на въпросния Стойчо – дали ще е свидетел, дали ще е обвиняем.

Сигурно е едно – не е работа на началника на Института по психология към МВР да определя какъв е Стойчо Петров и да го нарича по телевизията защитен свидетел.
Към момента на смъртта си, Стойчо е задържан, с неясен статут, който според твърдения на висши МВР служители е между защитен свидетел и евентуален обвиняем с мярка за неотклонение „задържане под стража”!

Кой съд е определил мярката за неотклонение на Стойчо – не е известно. Кой е поискал съд да определи мярката му за задържане – също не е известно.
Твърде вероятно е Стойчо Петров да се е водел задържан, в рамките на 72 часов арест от органите на МВР и по задържането му да не е имало искане и да не се е произнасял съд.

Милиционери и закон

Мярката за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
За задържането под стража незабавно се уведомява семейството на задържания. До този момент никой не е обяснил дали е имало такова уведомление към момента на задържането на Стойчо.

Чл. 64. (1) Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора.

Чл. 94. (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание;

Задържаният с неизвестно процесуално качество Стойчо Петров е бил отведен в неговото жилище, с белезници, само от антимафиоти.

Глава шеста
Разследващи органи

Чл. 52,

ал /3/ Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.
................

Впоследствие излезе в медиите твърдение, че антимафиотите са отишли в жилището на въпросния Стойчо, за да направят оглед, но защо поемните лица останали извън жилището?

„Самопрострелването”
Пак от медиите стана ясно, че „самопрострелването” на Стойчо Петров в жилището му, в присъствие на антимафиоти е станало с полицейски пистолет. Вътрешният министър Цветан Цветанов се появи по БНТ и обясни: "Това са спекулации с подобно говорене за това, че с оръжие на служителите се е самопрострелял Стойчо."

Веднага се намериха източници от МВР, които неизвестно по каква причина тръгнаха да обясняват, че скорошна стрелба, която е ежедневие за служителите на ГДБОП, може да е причина за откриването на барутни частици. Също така бе разяснено и че често е почти невъзможно да се направи разлика между барутния нагар от различни пистолети.

Въпросите стават все повече – отговори липсват

Един от задържаните след изравянето на трупа на Мирослава, Стойчо, часове след намирането на мъртвото й тяло – също е мъртъв. Мъртвият Стойчо е с белезници, и смъртта му настъпва няколко минути след влизането в дома му за претърсване - без поемни лица по време на претърсването.

Чл. 137. (1) В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица.
2) Поемните лица се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото.

В Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ е записано още следното:

Разкриване на обективната истина

Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.
(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Нямам причина да смятам, че някой от ГД БОП или МВР е имал намерение да се разкрие обективната истина по убийството на Мирослава от Перник – това поне показва всичко извършено и изречено от висши служители в правителството, ГД БОП, и Главна прокуратура.

В НПК четем, че наказателното производство се прекратява щом деецът е починал.
Не е ясно дали е имало изобщо наказателно производство, но затова пък е сигурно, че такова няма да има след смъртта на единствения запознат със случая – поради смъртта му! И според НПК!
Минути след влизането на Стойчо в жилището му, придружен от антимафиотите – минути след затварянето на вратата се чува изстрел и той е мъртъв!
Поемните лица продължават да стоят отвън, а присъствалите на смъртта на Стойчо антитерористи тръгват веднага за София, докато в жилището влиза друг екип – от полицаи...

Раят за престъпността

Капацитетът на изпълнителната власт засега показва, че е недостатъчен като компетентност и професионален опит, за да се справи с особено тежки престъпления като убийството на Мирослава.
Депутати от опозицията настояват да се провери дали има допуснати тежки процесуални нарушения при водене на това разследване.
А такива процесуални нарушения без спор са налице.

В предаването „Часът на Милен Цветков” депутатът от ДСБ Атанас Атанасов даде пример с изказване на шефа на ГД БОП, Станимир Флоров, че могат да се справят с организираната престъпност само с методите от преди 10 ноември 1989 г.!

Депутатът Атанасов посочи и друг премир как е бил питан от репортери зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов: „Случаят с убийството на Мирослава не Ви ли притеснява?”

„Притесняват ме въпросите на журналистите” бил отговорът на Анастасов.
Какви отговори можем да очакваме от Станимир Флоров и Анастасов, след като единият е завършил Националната спортна академия като МВР-министъра Цветан Цветанов, а Анастасов е учил право в МВР-Академията в Симеоново!

Продължава омазването на властта по случая с убийството на момичето

Прокурорът Найденов„Самоубилият се” основен заподозрян за отвличането и убийството на 18-годишната Мирослава Николова от Перник - Стойчо Стоев – Чочо, е оставил писмо до близките й, докато е бил под наблюдение от ГДБОП. Това стана ясно от думите на окръжния прокурор на Перник Пламен Найденов, който в петък, на 21 януари свика първата си пресконференция по случая.

Според МВР шефа на Перник, смъртта на задържания Стойчо, според образуваното производство е убийство, с неизвестен извършител.
За първи път окръжният прокурор на Перник Найденов призна, че самоубийството на Стоев ще затрудни разследването на убийството на Мирослава. Причината е, че показанията на Стоев са били дадени единствено пред разследващите полицаи, но не и пред съдия. При евентуално разглеждане на делото в съдебна фаза това би направило от самопризнанията му негодно доказателство, т. е. нямат доказателствена стойност!

По думите на Найденов, цитиран от Борис Митов в сайта Медияпул, преди да се самоубие в жилището си, Стоев сам е отключил входната врата, изключил е алармата, която продължила да звъни, качил се на стол и прерязал захранващите жици. След това отишъл в килера, където се прострелял. През цялото време е бил с белезници.

Доказателства
Чл. 105.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
.....................
Чл. 116. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.
2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

Прочитане на показанията на свидетел

Чл. 281. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
..............
4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал;

В съда беше допуснато да се четат показания на мъртвия вече Стойчо, дадени пред разследващите полицаи, въпреки че нямат доказателствена стойност.
Съдията допусна показанията да се четат в съдебно заседание, по досъдебното производство на другия задържан по убийството на Мирослава и все още жив – Марио Любенов.

Най-после някой спомена наследникът Чолев!

Досега властта разказваше напоително как Мирослава е била отвлечена заради парите от наследство на приятеля на сестра й!?! Тук ще уточня, че наследникът Борислав Чолев е лицето, за което никой досега не говореше.
Чолев, и двете сестри са живеели заедно в едно жилище преди убийството на Мирослава.
Тв7 съобщи, че бащата на Чолев е оставил на сина си милиони левове под формата на 11 апартамента в София и по Черноморието.
Никой не търсеше мотив в убийството на Мирослава – никой не говореше за Борислав Чолев, богатият наследник на починал баща,/заради чийто пари се твърдеше, че е била отвлечена и убита 17-годишната Мирослава.
Засега разследването се крепи на невалидни показания

Според изчетените показания в съдебна зала – двамата похитители - Стойчо и Марио решили, че им трябват пари и спешно се налага да извършат каквото и да било престъпление.
Отказват се от отвличане на брата на наследника Борислав Чолев, тъй като нямал постоянен график.
Мирослава също е била с непостоянен график – известно време даже е не ходила на тренировки, а когато отидела в спортната зала, винаги някой я чакал, за да я прибере. Това разказа нейният треньор.
Стойчо причакал и пресрещнал излизащата Мирослава от залата, според показанията му, отишли в близка уличка, за да чакат колата с другия заподозрян – Марио, и я чакали близо 20 минути!

Преди това двамата събрали пари, за да купят бензин.
Марио дошъл, двамата качили Мирослава в автомобила и тръгват към селото. Някъде по пътя те казали на момичето да се обади на сестра си Елеонора, да каже, че е била отвлечена и са я накарали да изпрати SMS в който да посочи да отидат в картинга наблизо, където щели да намерят писмо с указания.

Елеонора, сестрата на отвлеченото момиче получава обаждането, получава съобщението, обажда се в полицията, отиват на картинга и намират указанията за парите, които трябва да бъдат платени, за да не върнат Мирослава на части.
Двамата – Стойчо и Марио завеждат Мирослава до село Планиница, където изправят Мирослава до колата и я удушават с някакво въже!
Това бе прочетено в съдебна зала.

Тук веднага идват въпросите:

•    Защо, след като Мирослава е била отвлечена за пари, е убита почти веднага, с особена жестокост?
•    Защо Мирослава е удушена, след като и двамата похитители са имали оръжие.
•   За пари ли е отвлечена Мирослава или за убийство? И защо са рискували двамата така наречени похитители да убият момичето?
•   Защо похитителите, след като са искали да вземат пари, са бързали да я убият, след като убийство е щяло да затрудни вземането на откупа?
•  Изпълнители ли са били Стойчо и Марио – и ако е така, кои са били поръчителите на това жестоко убийство?
•   Свързано ли е убийството с парите от наследството на Борислав, или става дума за нещо съвсем друго в това престъпление?

Ако приемем, че Стойчо и Марио са имали мотив за убийството, то те единствените ли са, които биха искали парите на Борислав и биха използвали всичко, за да се доберат до тях?

Има трупове – няма виновни

Защо Мирослава стана жертва?
Каква е причината, кой е имал мотив тя да бъде убита? Защо е проявена такава жестокост при умъртвяването й?
В показанията на Стойчо, които са изчетени пред съда – мотив за убийството липсва. Няма обяснение защо съдията е допуснал тези показания да бъдат прочетени, след като по НКП са невалидни.
На какво основание е бил обвинен и задържан другият така наречен похитител, Марио Любенов – след като показанията на Стойчо не са валидни, а самият Стойчо е мъртъв?

Дали няма още хора с мотиви да вземат пари от Борислав?

Майката на Борислав, арх. Чолева има втори брак от който е родила и брата на наследника страни от семейството на убитото момиче и не желае да бъде свързвана с тези хора.
Борислав и Елеонора са имали дата за зачеване ин витро – 12 ноември, което е пет дена след изчезването на Мирослава.
Ин витрото така и не се е състояло.

Елеонора и Борислав са имали и дата за брак, но след изчезването на Мирослава и разигралата се трагедия –Борислав е прекъснал всякакви контакти с нея.
Веднага след похищението и убийството на Мирослава изчезват от Фейсбук снимките на момичето с Борислав?
25-годишният Борислав Чолев, от когото похитителите на убитата Мирослава от Перник поискаха половин милион лева откуп, сам е посочил на полицаите предполагаемия извършител - своя шофьор Стойчо, съобщи TV7. Преди да стане шофьор на Борислав Чолев, Стойчо работил за пернишкия бос Фьодор Фьодоров-Федката и вече имал едно отвличане зад гърба си в съучастие с бодигарда на Федката - Краси Петров-Полицая.
Борислав Чолев от месец обитава вила в пернишкото село Кладница.
Борислав отказа да застане с лицето си пред камерата на тв7, а доведеният му баща заплаши да пусне кучета срещу репортера и оператора на телевизията.

Прокурорът Найденов разказа на журналистите, че върху второ писмо, закачено на гаража на семейството на богатия наследник Борислав Чолев е имало отпечатъци от двама души, които не са на „самопрострелялия се” Стойчо Стоев.
Споменатият Краси Полицая засега не е сред заподозрените, съобщи окръжният прокурор на Перник, въпреки че негов пръстов отпечатък е открит върху плика на писмото, изпратено от похитителите до близките на Мирослава. Според перничани, въпросният Краси е в неизвестност от няколко дни и дори собствената му майка не може да го открие.
Преди да започне работа като охрана на Федката, Краси-Полицая е бил за кратко служител в Шесто РПУ в София. После напуснал МВР и станал бодигард на наркобоса Антон Милтенов-Клюна. И по чудо оцелял при разстрела му, поясни тв7.

Кой е извършил престъплението – в МВР не са наясно и едва ли ще бъдат

Цяла седмица противоречията и напрежението на случая с убийството на Мирослава растат.
Със смъртта на Стойчо Петров трудно ще се докаже кой е убиецът на момичето.
За пореден път е прекъсната възможност да се разкрие престъплението със смърт на задържан по случая. Това вече става синдром в работата на това МВР.
Обещано било на Стойчо да бъде защитен свидетел – къде в Наказателно-процесуалния кодекс е записано, че МВР или от Института по психология на МВР се определя процесуалното качество на задържан и той да бъде обявен за защитен свидетел?
Не е ясно как така „самопрострелялия се” по-късно Стойчо е показал къде е заровена Мирослава, а в същото време премиерът Борисов обясняваше по телевизиите, че цяла нощ са копали с тежка техника, търсили са, и чак следовото куче е открило момичето?!
На цялокупното гражданство бе обяснено, че Стойчо се е самоубил, успоредно с обясненията, че ако по ръцете на антитерористите е имало барутен нагар, това било нормално заради техни редовни участие в стрелби.
„Самопрострелялия” се Стойчо бе погребан набързо, въпреки че делото за убийство от неизвестен извършител не е приключило?!
Защо не е претърсен апартаментът на заподозрения Стойчо преди смъртта му?
След „самопрострелването” на Стойчо, претърсване или оглед в жилището не се прави... отново. За какво тогава са отишли Стойчо и антимафиотите там?
Имало ли е трети замесен човек в убийството на 17-годишната Мирослава и защо не се работи по такава версия?
Защо в показанията си Стойчо пише, че уж купили SIM-карти от пазара, хем търсили апарат Булфон, за да се обадят след като са похитили момичето?
Въпросите едва ли ще свършат, докато по случая спре говоренето и убийството на Мирослава се нареди до неразкритите престъпления.

 
Уви, Бойко Борисов не е и никога няма да бъде  Саркози или Камерън!
Сайтове и форуми тиражираха в десетки варианти едно интервю, в което се обясняваше, че британският премиер Дейвид Камерън възкликнал пред германския канцлер Ангела Меркел: "Моля ви, не ми цитирайте българите!"
Препечатах това интервю, в което повярваха стотици българи, тъй като всяка дума в него е истина! Освен една - интервюто не е било давано от Камерън, но това не попречи на много българи да го четат, коментират и препрочитат, препоръчвайки го на други читатели и сайтове...
Оставих интервюто заради истините казани в него, оставих го заради възторга на българите, че някой извън България е наясно какво се случва в нашата държава...

На 10 януари заведоха Бойко Борисов в сградата на Специализирания съд – мястото, където нито един политик няма да застане, тъй като българските политици не са подсъдни никога и за нищо, което са сторили - поне в последните 22 години!
В Специализирания съд връзката на политиците с така наречената организирана престъпност ще се изчерпва най вече с една-единствена дума: саморазправа.
Отдавна е доказано, че организираната престъпност се извършва под благосклонния поглед на управляващите политици, но когато стъпят накриво представителите от тази престъпност – се озовават в прокуратурата, съдебната зала и властта даже изисква присъди.
"Намираме се в една мрачна сграда с мрачно минало и със светло бъдеще" изрече за пред камерите Борисов и не пропусна да направи забележка на фоторепортерите: "Не пипайте, да не счупите нещо, че е ново!"
Министрите на правосъдието и на вътрешните работи Диана Ковачева и Цветан Цветанов, главния прокурор Борис Велчев, шефа на Върховния касационен съд /ВКС/ проф. Лазар Груев, председателите на новите спецструктури придружаваха Борисов в показната му обиколка.
И този път не липсваха характерните дебелашки шеги на премиера – още с влизането му в сградата на специализирания съд той и придружаващите го спряха пред трите информационни табла, монтирани във фоайето на съда. Придружаващите го му обясниха, че екраните ще показват кое дело в коя зала и от колко часа се гледа. Борисов използва обяснението, за да отбележи, че първоначално помислил, че охраната ще ползва информационните табла за гледане на телевизия.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева, юристка, която стана известна с това, че оглави правосъдието без нито един ден стаж в съдебна зала, обяви, че откриването на спецсъдът е "едно много силно начало на годината", което дава ясен знак на обществото за безкомпромисната борба с организираната престъпност, водена от правителството.
Главният прокурор Борис Велчев и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев също се включиха в общата агитка на галещи ухото на Борисов изявления:
"Ние сме силно обнадеждени от този добър старт. Надяваме се този темп на работа да продължи", каза главният прокурор.
"Споровете отминаха, сега предстои работа", добави след колегата си председателят на ВКС проф. Лазар Груев.
По навик при гостуване Борисов пое ролята на домакин и разпореди: "Апелативната съдийка да каже няколко думи като домакиня..."
След това Борисов се обърна към вицепремиера си и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов с характерното: "Цецо", обясни, че присъствието на толкова държавни институции показва, че "всички заедно ще можем да върнем доверието на хората в обективното правораздаване и в адекватните действия на изпълнителната власт в борбата срещу тежката организирана престъпност".
Как точно една нова сграда и милиони, пръснати за създаване на една напълно излишна институция ще върнат доверието на хората в обективното правораздаване изобщо не стана ясно.
Фактът, че изпълнителната власт яхва съдебната като си създаде свой съд и прокуратура – не стана ясно на присъстващите. Желанието на правителството на ГЕРБ да командва „своя” съд вече не е тайна за никого, както не е тайна и това, че според идеологията на управниците, правосъдието се създава и започва с тях.
По време на първото четене на правилата за специализирания съд в парламента, депутатът от БСП и бивш конституционен съдия Любен Корнезов заяви, че проектът на ГЕРБ е не само противоконституционен, но и вреден за една правова държава. Той призова депутатите да кажат "баста" на този законопроект и на полицейската държава. "След време ще се срамувате от този законопроект, защото той като бумеранг може да се върне върху вашите глави", обърна се Корнезов към представителите на ГЕРБ.  
Бъдещият спецсъд действително трябва да се занимава само с дела срещу тежката организирана престъпност, а не и срещу корумпирани политици и магистрати бе мнението, което застъпи по време на дебатите в парламента премиерът Бойко Борисов.
Според премиера, ако делата срещу политици се възложат на спецсъда, "веднага ще го опорочим, защото би могло да се ползва за политическо разчистване на сметки, ако някога някой надделее във Висшия съдебен съвет". Това би могло да се ползва за политически поръчки, прогнозира той, досетил се, че няма винаги да е във властта.
15 дни ще има прокурорът в специализираната прокуратура, за да внесе обвинение, 15 дни ще има съдът да излезе с присъда по дадено обвинение – при тези „стандарти” определени за специализирания съд, в Страсбург ще завалят отново дела срещу държавата!
Достатъчно е да се прочетат отново грамите на няколко посланици на САЩ, за да стане ясно, кой е премиер на Република България и точно той ли ще бори организираната престъпност?
Както едва ли има необходимост да се коментира факта със скандала с швейцарския банкер и прегрешението на неговата съпруга, която е извършила валутна операция. Скандалът избухна от това, че според швейцарското законодателство, докато един банкер е на ръководен или висок пост в дадена банка – нито един член на семейството му няма право да извършва валутни операции, тъй като ще предизвика съмнения за ползвана вътрешна информация!
Какъв е интелектуалният капацитет на българския премиер, какво говори той, какво го вълнува, какви проблеми засяга и какъв е речниковия му запас, сравнени с тези на другите политици от страни-членки на Европейския съюз – тук ще направя едно сравнение, за да стане ясно на читателите:
Ако някой внимателно се взре в репортажите от Брюксел по време на визита на българския премиер Борисов там, няма как да не забележи, че той стои някак самотен от колегите си, премиери на другите страни-членки. Причините за това са не само и единствено в незнанието му на друг език, освен българския – премиерите на повечето страни-членки са преценили интелектуалния капацитет на Борисов и това е комай основната причина да не разговарят много-много с него.
Докато Борисов се прави тъпи шеги с охраната на специализирания съд и се държи като охрана на интериора на тази сграда, един Саркози, когото французите едва ли ще презиберат в предстоящите избори се занимава по различен начин и с други изразни средства с проблемите както на Европа, така и на Франция и гражданите й.

Една валута – две Европи
Когато Великобритания се противопостави на новия фискален съюз, президентът Никола Саркози по време на разговорите с кореспондентите на в. „Монд” обяви, че позицията на Великобритания, изразена по време на срещата на лидерите на ЕС, която се проведе в Брюксел на 8 и 9 декември свидетелства за съществуването на две Европи:
„Отсега нататък съществуват две Европи – едната, Великобритания, която се отцепи от новия фиксален съюз, другата е тази, която подкрепя по-голяма солидарност с общите правила на ЕС... Тази среща бележи решителен етап към европейската интеграция и тя създава условия за сок и за излизане от кризата...
... направихме всичко възможно в Брюксел за да постигнем това единство в един на теория идеален свят, би трябвало да направим повече, но характерното за един държавен и правителствен ръководител е да се съобразява с реалностите, че всичко това се случва.
На фона на безпрецедентната дългова криза в историята на света ще видите, че изобщо преди време не съм драматизирал като заявих, че бяхме на ръба на пропастта....”

Преди две години Саркози държа една великолепна реч, в която заяви: „Или ще реформираме този пропаднал, ужасен капитализъм, или ще бъдем принудени от революционни обстоятелства да го направим. По-разумно е сами да извършим тези реформи отколкото да ни го наложат масите на улицата...”
В тази своя реч Саркози призова за по-голяма социална солидарност, за закриване на офшорките в офшорните зони, където се препират огромни суми пари, призова за по-голяма солидарност с бедните, не само в Европа, но и в така наречения Трети свят. Това, което говори Саркози за реформирането на капитализма и неговия спекулативен дял след две години се потвърди – кризата тръгна от Уолстрийт, където финансови мастодонти нито произвеждат, нито създават, а единствено разпределят и консумират, доведоха дотук както Европа, така и самите САЩ.
„Еврото е сърцето на Европа, ако еврото се взриви – финансова Европа няма да устои и ще се разпадне – каза в разговора за „Монд” френският президент Никола Саркози. Така че, кризата на доверие в еврото създава опасност за съществуването и трайността на самия ЕС.”
Борисов се върна тогава, на 9 декември от Брюксел и се похвали, че ЕС ни послушал! Премиерът, след като кацна от белгийската столица, не пропусна да подчертае своя личен изключителен принос към фискалната стабилност на ЕС!
Какво унижение за нас, българите е да виждаме и слушаме един Саркози, една Меркел и след това да чуем поредната глупотевина, изречена от премиера Борисов!
„Президентът Първанов да ни благодари, че ние вдигаме пенсионната възраст, а не - той, като има амбиции за премиер!” – подигравателно изрече Борисов, въпреки митингите, неколкократните освирквания и недоволството на гражданството от самоцелното вдигане на пенсионната възраст от правителството на ГЕРБ.
Само преди година ни убеждаваха, че пенсионната реформа е направена от ГЕРБ, и че това е най-добрата пенсионна реформа, която е правена в целия ЕС. Под нея стояха подписите и на премиера Борисов, и на синдикатите, и на работодателите.
Между двете четения на парламента, бе прокарана поредната нова пенсионна реформа, която показа непредсказуемостта на правителството и че носи съвсем краткосрочни цели. Нагледно ни бе показано, че движещият мотив е бил да се намерят някакви средства в рамките на 30 млн. лв. за увеличаване на минималната пенсия в България през 2012 г. и на тази основа е измислена фалшивата пенсионна реформа, която се предлага. В нея няма никакво цялостно виждане за пенсионно-осигурителната система, за нейните финансови баланси, за последиците върху хората, не са търсени и никакви възможности за увеличаване на приходната част на осигурителната система.
И най-лошото – засегнати от нея се оказаха мнозинството български граждани, на които бе „определено” бъдещо пенсиониране на 68 години – при статистика 72 години живот за мъжете и 76 години живот за жените в България!
Спрях се на примера с набързо направените и противозаконни промени в пенсионното осигуряване, защото президентът Първанов наложи вето на така направените промени, а десните на Иван Костов също се обявиха в подкрепа на това вето. Ситуация – не често срещана в политическото ежедневие на българите.

А какво каза Дейвид Камерън по повод „личния” принос на Борисов за финансово стабилизиране на Европа!
Според сайтове и читателски форуми в интервю за ВВС, британският премиер се обърнал към германският канцлер Ангела Меркел с думите: „Моля, не ми давайте за пример българите!“. Това той сторил в отговор на въпроса на водещия журналист, защо не е подкрепил договора за спасяването еврото.  
Пускам "интервюто" на Камерън, което не видя бял свят в така наречените официални национални медии, нито пък беше коментирано от кликата на управляващите, защото в това интервю се дава отговор на протестиращите и непротестиращите пенсионери, на мизерстващите в мнозинство българи, на обречените на геноцид от управниците безработни, стотици хиляди, лишени от правото на лечение...
Това интервю дава ясна картина на впечатлението в Европейския съюз, което са оставили управниците от ГЕРБ – впечатление, което хората на Борисов се правят не не съществува, а другите българи не са наясно за него.
навремето преди освобождението от турско робство, вървяла сред народа една сметка, вертикалните букви от която изписвали "Туркия ке падне!"
това била надеждата на обезправените поробени българи.
Днес ситуацията е не по-различна - появи се интервю дадено уж от премиера на Великобритания Камерън и хората повярваха в него, въпреки че се оказа художествена измислица, според някои форумци.
И въпреки че се твърди, че е неистинско - фактите в него са истина - затова го публикувам на сайта "Хроники", с надежда, че ГЕРБ ке падне с противонародната си политика.
“Питате ме защо не подкрепих, опитите на Меркел и Саркози да успокоят ситуацията около еврото. Отговорът ми е еднозначен и ясен, защото са на грешен път. Те са се паникьосали и в паниката си творят и говорят глупости. Това особенно ясно изпъкна, когато Меркел даде за пример страна като България и заяви, че едва ли не ние трябва да се учим от нейните политици и да следваме техният пример. Съжалявам, че трябва да го кажа, но тези думи издават липса на здрав разум,  опити за евтина манипулация и най-важното липса на поглед върху проблема от хуманна гледна точка. Затова се обръщам към Меркел така: „Моля ви, не ми давайте за пример българите!“
За да стане по-ясно на нашите съграждани за какво точно говори Меркел и към каква участ ги призова, то аз ще си позволя да опиша състоянието и ситуацията която цари в тази малка и слабо позната на нашите сънародници и на европейците като цяло, балканска държава. И така, Меркел ни дава за пример нейната макроикономическа рамка и финансови показатели. Ако се вгледаме само в тях, то наистина България е достойна за пример, нисък бюджетен дефицит, малък външен дълг, но на каква цена и кой я плаща?
Ако се вгледаме внимателно под булото на тези макроикономически показатели, то ние ще открием, че България е страната на мизерията, това е най-бедната страна в Европейският съюз, а и в голяма част от света. Освен това, е най-корумпираната държава в съюза. Не случайно, холандците са непреклонни и твърдо отказват да приемат българите в шенгенското пространство. Как може такава държава да ни бъде давана за пример? На България ли трябва да заприлича Европейският съюз, ако е така, то ние начаса сме готови да го напуснем.
Знаете ли, че голяма част от българските пенсионери живеят с малко над две евро на ден, че минималната заплата е малко над 6 евро на ден, като по-голямата част от работещите получават не повече от 10 евро на ден? Да и това е държава членка на Европейският съюз. Че една голяма част от населението, поради етническият си произход и липсата на каквато и да е адекватна политика е оставено да затъне в мизерия, неграмотност и тотална безперспективност. Тази част от населението живее при условия които надали са били характерни и за живота през 18 век, но не само това, тази част от населението става все по-голяма като численост с което проблема относно бъдещото икономическо състояние на България се явява във все по-тъмни краски.
И още -  Населението на тази държава се топи по-бързо отколкото в държави където се водят военни действия. За последните десет години, населението на България се е стопило с над един милион или близо 13%. Пенсионерите са близо една трета от цялото население и делът им ще се увеличава в бъдеще, като се има в предвид ниската раждаемост. Емиграцията също е отнела гтоляма част от трудосопособното, активно и интелигентно население на България. Неграмотността, липсата на образование и моралният упадък в тази страна се разпростират заплашително извън рамките на определена етническа група и обхващат цялото общество, което го прави неспособно да реагира на различни политически манипулации и фалшификации. Така ли трябва да изглежда средният европеец, за да бъде Европа стабилна и еврото спасено?
Тази държава ни дава Меркел за пример, но моля бъдете търпеливи има и още! Да видим и техните политици, тези които са сътворили тази чутовна макроикономическа финансова стабилност с цената на мизерията и безпътицата на собственият си народ. Кои са те и как са успели? Не ще се впускам в прекомерни детайли, как тази държава е била разграбена, а икономиката и разпродадена на безценица по времето на така наречената демократизация, или как политиците и трупат капитали като консултанти спомагащи разграбването на страната им от различни сенчести офшорни групировки. Консултантските услуги в момента там са на мода сред политическата класа. Ще си позволя само да коментирам настоящият им премиер, чието минало се губи из тъмните сенки на явление което българите наричат мутри, а ние организирана престъпност. Не са един или два дипломатическите доклади и други анализи, в които има податки относно участието на настоящият им премиер в трафик на наркотици и друга престъпна дейност. Наскоро в България избухна скандал заради записи уличаващи премиера им в покровителство над отделни бизнесмени, чрез възпрепятстване на държавните служители да си вършат работата и пряко нареждане да прекратят разследването си относно определен бизнесмен, който скоро след огласяването на записите почина. В записите изплуваха имената и на други политици от управляващата партия опитващи се и успяващи да кадруват използвайки именно своята моментна властова позиция. Не случайно България, както споменах, е най-корумпираната държава в Европа. Към това ли трябва да се стремим?
Този пример, г-жо Меркел, който вие ни дадохте е лош, глупав, недомислен и опасен. Опасен за Съюза, за обществото, за европейските ценности и морал, за стремежите и основните идеи залегнали в устоите на създаването на Евросъюза. И така да обобщим, имаме за пример държава с добри  моментни финансови макроикономически показатели, постигнати благодарение мизерията, неграмотността, апатията и моралният упадък на обществото; и корупцията, грабителството, безнаказаността и огромната наглост на политиците им, което при един задълбочен анализ се вижда, че води към заличаване на държавността, срутване на икономиката и унищожаване на нацията. Това ще бъдат дългосрочните резултати от тази прехвалена макроикономическа стабилност, постигната чрез горе описаните методи. Е г-жо Меркел, това аз като премиер на една държава като Великобритания, не бих могъл да приема, защото звучи налудничаво.
Нима трябва да закриваме училища и болници, да направим недостъпно качественото образование и медицински услуги, да обезлюдим обширни територии, така както това се случва в България , за да успеем да се преборим с кризата. Не е ли подигравка със здравият разум, да закриеш селското училище и болниците в малките населени места, като в същото време даваш пари на църквата по програма за развитие на селските райони? Да наливаш пари в асфалт и пътища, които хората да използват само и единственно за да напуснат границите на държавата? Да наливаш пари в мегаломански спортни съоръжения, за проявите в които малка част от населението може да си позволи да си купи билет, докато малдежите доколкото ги има са оставени да висят пред компютрите и по дискотеките без да им се осигури друга алтернатива.
Нима, г-жо Меркел, сте забравили какво образувание е Държавата? Нека ви напомня -  Държавата е обществено образувание. Тя е силна тогава, когато обществото е образовано, активно и здраво. Икономиката е силна тогава, когато обществото е съставено от образовани, предприемчиви, търсещи, мислещи, морални и здрави индивиди. Държавата служи на обществото, а не на икономиката. Обществото създава икономиката, а не икономиката общество. Да лишаваме гражданите от възможност за образование и развитие, за да спасим финансови институции, техните собственици и управители които със своята алчност доведоха до настоящата финансово-икономическа криза, не без помощта на алчността и безхаберието на политиците е меко казано цинизъм.
Цената на тази криза трябва да бъде платена не от средностатистическия гражданин, а от тези които са използвали Държавата, сигурността, протекцията и закрилата която това обществено образувание дава, за да просперират и да трупат печалби. Това е солидарността. Тежестта, отговорността и цената на тази криза трябва да бъдат платени от тези, които измислиха  кухи финансови инструменти и спекулативни техники, които търгуваха с илюзии, страх и лъжи, а не да ги спасявате с цената упадъка на обществото. Защото тези мерки, които искате да се въведат, водят до удължаване на агонията, до упадък и унищожение, до война.
Ако България, която ни давате за пример, все още съществува, то това е благодарение на емигрантите които подпомагат своите близки като им изпращат част от заработените в изгнание пари. Знаете ли, че в момента в така прехвалената ви България чуждестранните инвестиции са по-малко от парите които емигрантите пращат на близките си? Ако това е моделът ви за финансова стабилност, то кажете ми къде да емигрира средният Европеец – на Луната, на Марс, на Плутон?
Г-жо Меркел, съвземете се! Градете общество, финансирайте науката, образованието, културата и здравеопазването. Наблегнете на морала и хуманизма, образовайте гражданите в исконните европейски ценности, върнете философията, реториката и етиката в училищата. Накарайте хората да мислят. Създавайте човеци, а не роби подтиснати и унижени. И тогава, тези човеци възпитани в духа на хуманизма, солидарността и морала, ще създадат общество, а обществото ще създаде икономика, стабилна и просперираща. Всичко останало е България. Затова, моля ви, не ми давайте за пример българите!“
Ако има нещо положително в членството на България в ЕС е това, че държавници от водещи страни-членки са наясно как управлява Бойко Борисов и на какво е подложил сънародниците си!
Уви, Борисов не е и никога няма да бъде Саркози, Камерън – а ще си остане на равнището на филиите с мас, отглеждането на прасета и зайци и саденето на картофи в детството си. Ще си остане и на равнището на политик, прочел една-единствена книга, но застанал начело на държавното управление с политически и PR- фокуси.
България днес е държава, която се управлява от прищевките и капризите на един нископоставен посланик на САЩ.
Добре е това да се знае и осъзнае вече... И да върви редом с надеждата на българите.

 
Powered by Tags for Joomla