Tag:брекзит

Референдумът за членството на Обединеното кралства в структурите на Европейския съюз се оказа повратна точка в процеса на развитие на най-голямото интеграционно обединение в света, каквото всъщност е ЕС. Резултатите от успешния Brexit ще имат далеч отиващи последици не само за вътрешнополитическото разположение на силите в самата Великобритания, но и за преформатирането на Европейския съюз, който в момента се сблъсква с най-голямата криза на идентичността в своята история.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Опасностите за оцеляването на кораба на ЕС

Както е известно, въпросите за бъдещето на обединена Европа се обсъждат на заседанието на Европейската комисия, което започна на 27 юни и продължава и днес, но вече може да се твърди, че в момента пред ЕС няма кой знае колко възможности.

Когато говорим за формирането на Европейския съюз, не можем да пренебрегнем факта, че той изначално е замислен е започва да се реализира като чисто икономическо обединение, базиращо се на приоритетите на развитието на общия европейски пазар - първоначална на въглища и стомана, а след това и на останалите индустриални стоки и услуги. Нивото на интеграция на участниците в проекта постепенно се повишаваше, като още през 1957 бяха създадени още две големи организации - Европейската икономическа общност (ЕИО, чиито правоприемник, с договора от Лисабон през  2009 стана ЕС) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Бяха необходими още десет години за обединяването (с Договора от Брюксел, влязъл в сила през 1967) на тези три общности. През 1973 към Европейската общност се присъедини и Великобритания (заедно с Дания и Холандия), като това беше и първото разширяване на организацията.

Проблематиката на европейската интеграция е свързана с това, че - от една страна, като неин основен постулат се утвърждават правата на всички държави да имат равен достъп да пазарите, както и (поне на теория) равни възможности за конкуренция. От друга страна обаче, основателите на Европейския съюз и ключовите държави в него - и на първо място Франция и Германия - на практика създадоха един неоколониален модел в рамките на ЕС, при който за сметка на огромното си технологично и финансово придимство пред останалите държави от Съюза, те могат да използват новоприсъединилите се държави като пазари за пласирането на своята продукция и обект на операциите на собствените им финансови системи, които активно кредитират "новите европейци", вкарвайки цели държави в дълговото блато без реален шанс да се измъкнат някога от него.

Естествено, този модел не се харесва на правителствата и политическите елити на част от останалите членове на Съюза, въпреки цялата мощ на наднационалните институции и осъществяващата се през последните 50-60 години активна "селекция" на политическата класа в Европа, в резултат от която беше изкуствено създаден един тотално контролиран и ориентиран към "либералните общоевропейски ценности" политически елит.

Въпреки това, икономическата логика обективно тласкаше елитите на големите европейски държави към противопоставяне на брюкселските "еврократи". От тази гледна точка, разпадането на големите национални държави и интегрирането на обособилите се в резултат от това по-малки държавни образувания в състава на ЕС (където те, разбира се, вече ще разполагат и с много по-малки възможности при определяне политиката на Съюза) несъмнено е в интерес на наднационалната "европейска" бюрокрация. С това, между другото, са свързани и всички паневропейски проекти за "Европа на регионите", в които границите и националният суверенитет съзнателно отиват на заден план, като вместо това се предлага интегрирането на по-малките и, съответно, по-слаби политически субекти - "регионите".

На практика, всичко това целеше отслабването на националните държави, но в крайна сметка така практикуваното изкуствено обособяване се стовари като бумеранг върху самия европейски проект.

В момента едва ли си струва да се отнасяме сериозно към сценариите за пълното разпадане на Европейския съюз, което би могло да се случи под въздействие на съществуващите вътре в него центробежни тенденции. Икономическите гиганти от т.нар. "Стара Европа": нейният индустриален "локомотив" Германия, а също Франция и държавите от Бенелюкс, са достатъчно тясно свързани помежду си и, на практика, представляват едно цяло в икономическо отношение. Пълното разпадане на ЕС изглежда възможно само в резултат от някакъв мащабен геополитически катаклизъм. Какъвто навремето е била Втората световна война например. Което, поне в близко бъдеще, няма как да се случи.

Впрочем, сред причините да вярваме, че пълното разпадане на еврозоната действително е много малко вероятно е и липсата (поне засега) на други алтернативи и интеграционни проекти, способни да се конкурират с Европейския съюз.

Затова пък сценарият за формирането на едно по-монолитно ядро на ЕС, в резултат от чиято поява, периферията на Съюза (част от която е и България) моментално ще придобие по-нисш статут по отношение на вземането на решенията по такива жизненоважни въпроси на Съюза като търговията, имиграцията и общия бюджет, изглежда съвсем реален. Очевидно, след т.нар. Brexit, европейските елити и най-вече тези на Германия и Франция са взели решение за форсираната реализация на програмата за създаване на т.нар. "европейска супердържава".

Всички идеи за обединяването на европейските държави и ликвидирането на все още съществуващите белези на националния суверенитет са свързани с факта, че европейските елити са осъзнали, че победата в глобалната конкурентна борба е възможна само посредством създаването на достатъчно мощни икономически субекти. Тъкмо поради това сега се предлага да се формират и обединени служби за сигурност, митнически и данъчни органи, обща армия и, което е съвсем логично в рамките на тази схема, общи органи на управление. Нещо повече, в новата "супердържава" контролът в една толкова чувствителна сфера като миграцията се отнема от юрисдикцията на националните държави, също както и въпросът за границите и визовия режим. Тоест, при възникване на извънредни обстоятелства (нещо, което може да се очаква), държавите членки на ЕС вече няма да могат да възстановят контрола върху собствените си граници, както се случи в края на 2015 и началото на 2016 в разгара на мигрантската криза.

Това ще стане факт, на първо място, защото на практика вече няма да има никакви (вътрешни) граници, а на второ - защото отделните държави вече няма да разполагат със собствени и подчиняващи се само на техните национални правителства силови структури.

Що се отнася до варианта с оставането на Великобритания в състава на ЕС и запазването на формиралото се статукво, въпреки ясно изразената воля на мнозинството британци, на практика, той също няма как да бъде реализиран. Включително и по чисто вътрешнополитически причини, тъй като ако в Обединеното кралство съществуваше необходимата настройка, гласуването в полза на оставането на страната в ЕС можеше да бъде постигнато с помощта на същите манипулации, които бяха използвани навремето за да бъде предрешен референдумът за независимост на Шотландия. Както е известно, според местното законодателство на него можеха да гласуват всички, дошли лично в изборните секции, затова там беше фиксиран неочаквано голям наплив на избиратели от Англия.

Сега обаче, правителството на Камерън очевидно не се реши (или пък съзнателно не е искало) да използва подобни методи, което означава единствено наличието на сериозно противопоставяне на ЕС вътре в британския елит. Тоест, дори ако бъде намерена някаква формула за оставането на Великобритания в Съюза, чрез оспорването на резултатите от референдума, в по-отдалечена перспектива тя така или иначе ще напусне ЕС.

Всичко това означава, че в средносрочна перспектива, от една страна, можем да очакваме ръст на центробежните тенденции вътре в националните държави, което е пряко свързано с прокарваната от Брюксел политика за ерозия на потенциала на големите национални държави членки. От друга пък, е много малко вероятно континенталните европейски държави също да решат да напуснат обединена Европа, той като всички те са свързани с безбройни финансово-икономически и политически връзки с Париж и Берлин, които са ключовите "локомотиви" на проекта за формирането на "европейска супердържава".

Тоест, може да се твърди, че сегашният проект за Европейския съюз навлиза в период на много сериозна, включително (и дори най-вече) мирогледна криза, той като ресурсите и моделите на развитие на ЕС, заложени още в Договора от Мастрихт от 1992, вече са остарели на фона на новите предизвикателства и проблеми.

При всички случаи изглежда сигурно, че проектът за обединена Европа, чиито основи бяха заложени на вълната на нарастващата популярност на атлантоцентричните идеи от периода след края на Втората световна война, ще претърпи радикални трансформации и процесът на интеграция на останалото ядро на Европейския съюз ще има много по-мащабен характер, на фона на нарастващите социално-икономически, демографски и миграционни проблеми на неговата периферия.

* Национален консервативен форум

 
Известният британски философ Роджър Скрутън оправдава избора на своите сънародници, за които европейският проект означава край на националната държава."Гордея се с моите съграждани. Те имаха смелостта да изразят желанието си да се управляват сами. Те казаха ясно, че искат да поемат отново контрола върху своята страна. Горд съм, но също така съм разтревожен. Опасявам се, че ще понесем многобройни опити да бъде анулиран този резултат или да бъдат ограничени последствията от него."

- Какво мислите за вота на британците?

- Гордея се с моите съграждани. Те имаха смелостта да изразят желанието си да се управляват сами. Те казаха ясно, че искат да поемат отново контрола върху своята страна. Горд съм, но също така съм разтревожен. Опасявам се, че ще понесем многобройни опити да бъде анулиран този резултат или да бъдат ограничени последствията от него. Опасявам се, че Обединеното кралство се разпада. Според мен истината е, че изборът, който ни беше предложен, не беше най-правилният.

Пред наложената диалектика: “Искате ли да напуснете или да останете в Европейския съюз?”, ние трябваше да предпочетем една трета възможност: изготвянето на нов договор, съобразен със ситуацията в днешна Европа. Договор, който можехме да предложим на другите нации, за да го подкрепят.

- Как обяснявате избора на гласоподавателите? Икономически или културен е той?

- Това е във висша степен културен избор. Избирателите реагираха срещу две последствия на Евросъюза: необходимостта да живеят под закони, наложени отвън, и необходимостта да приемат имигрантски вълни от Европа - най-вече от Източна Европа - в количества, които заплашват идентичността на нацията и нейното единство. Те искат отново да поемат в ръцете си съдбата на своята нация. Това е дълбоката причина за този вот.

- Смятате ли, че Европейският съюз е политически проект, обречен на разпадане?

- Това е очевидно. Този проект никога не е получил истинското одобрение на европейския народ и ерозира най-съществената част от нашето политическо наследство: националната държава.

Мотивацията на онези, които поставиха началото на проекта за съюз - особено Жан Моне - бе подхранвана от страха от националната държава, която неизбежно ще прерасне в национализъм. Според Моне няма национализъм без враждебност към другите нации. Той и неговите съюзници решиха без съгласието на европейските народи да премахнат границите, да ограничат националния суверенитет и да създадат политически съюз.

В началото обикновените хора вярваха, че това е само едно търговско споразумение. Началният проект, Общност за въглищата и стоманата, бе представен в този вид. Малко по малко се разкри мащабът на амбициите на основателите, впечатляващото разширяване придаде на проекта тревожно измерение и всяко движение на съпротива бе неутрализирано чрез недемократични маневри. Най-шокиращата беше Лисабонският договор, гласуван от парламентите на европейските страни, понякога дори - както във Франция - против избора на народа, изразен чрез урните.

- За Моне и неговото поколение нацията означаваше война…

- Да, в нашата история някои форми на национализъм заплашиха мира на континента (в революционна Франция например и най-вече в Германия през ХХ век), обратното, други форми на национализъм допринесоха за мира в стара Европа. Мисля си например за поляците, чехите и може би, смея да го кажа, за англичаните, без които нацистите нямаше да бъдат победени. Всичко зависи от политическата и военна култура на една страна.

Знам много добре, че soft power (меката сила - бел. пр.), която свързваме с ЕС, често е възхвалявана като инструмент за мир: но събитията в Украйна ни показаха, че този тип сила е много неефективна. Опасностите, които ни заобикалят днес, изискват да намерим средства, за да се защитим, и възстановяването на националните граници е задължителното условие за това.

- Селата гласуваха срещу градовете…

- Не бива да се преувеличава: не срещу градовете, а в посока, различна от тази на градовете. В една малка страна като нашата селото е символ на нацията. Нейният мир, красота: това, което наистина е наше. Онези, които живеят в селата, платиха скъпо, за да могат да живеят там. Днес те се страхуват, че ще загубят онова, което ги заобикаля, идентичността си. При тях чувството за принадлежност е много по-силно, отколкото при жителите на градовете.

Навсякъде в Европа обикновените хора загубиха доверие в политическия елит. Това недоверие се проявява по-силно в селата, отколкото в градовете. Дълбоката причина за това е социологическа. Да бъдеш привързан към местното, към парчето земя, към една непосредствена общност (тази в селата) ни събужда от лицемерието и лъжите на онези, които могат лесно да променят начина си на живот или мястото, където да продължат съществуването си. Те са обвинявани лесно в “предателството на начетените” от онези, които нямат нищо друго освен земята, в която са вкоренени. Това, разбира се, е опростенчески възглед на един сложен въпрос, но този възглед ни позволява да разберем разрива между народа и елитите.

- Вярвате ли в смисъла на историята?

- Според мен идеята, че историята има “смисъл”, не е много убедителна. Разбира се, германските философи под влиянието на Хегел се опитаха да създадат линеен разказ, който води от една епоха към друга чрез логична аргументация. Може би през ХIХ век европейската история е имала известна логика, като се има предвид, че Европа е била система на автономна власт, която е доминирала в целия свят. Сега, под въздействието на сили, идващи от Близкия изток, Китай, САЩ и т.н., Европа се оказва отново в положението на другите народи: без никакъв смисъл освен онзи, който може да открие сама за себе си.

Въпреки тази нова ситуация елитът на институциите на ЕС продължава да отхвърля тревогите за идентичността на обикновените хора. Доказателство за това е фактът, че те представиха проект, изчистен от позоваване на християнството и отричащ валидността на нациите. Резултатът се вижда навсякъде в Европа - дезориентация на народа и електорален бунт срещу политическата класа, която в очите на голяма част от общественото мнение е изгубила всякакво доверие.

--------------------------------------------------------

Философ на естетиката, Роджър Скрутън преподава в Оксфорд и Бостънския университет.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Знамето на ЕС/КРОСС/ ЕС се превръща в клуб, на който никой не би трябвало да иска да e член. Държавите са по-скоро заложници, отколкото членове. Това каза проф. Стив Ханке, преподавател по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", САЩ, в предаването Boom&Bust с Кузман Илиев и Владимир Сиркаров по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него във връзка с Brexit България има доста гъвкава позиция благодарение на валутния борд. "От една страна левът е клонинг на еврото и е еднакво стабилен като него. Второто нещо е, че България не допусна диктат по отношение на мигрантите. Страната затегна граничния контрол, което е изключително важно, защото една от големите причини вотът за Brexit да спечели беше именно проблемът с бежанците. И трето, когато НАТО предложи да се извършват военни учения в Черно море, България много правилно отказа.", заяви Ханке.

Според икономиста медиите преекспонират последиците от излизането на Великобритания от ЕС. По негови изчисления стойността на загубата за Острова от търговията с ЕС ще е 0,1% от БВП.

 
Powered by Tags for Joomla