Tag:българия

"България трябва да поддържа своите отношения с Русия. Русия е най-голямата държава в света, не е далеч от България, имате дълбоки исторически връзки. Представата, че не могат да се поддържат отношения с Русия, е нелепа." Това казва в ексклузивно за "120 минути" по бТВ посланикът на Съединените щати в България  Ерик Рубин.

Журналистът от бТВ Светослав Иванов разговаря с американския посланик

Снимка: btvnovinite.bg

Публикация на сайта ГЛАСОВЕ

"През последните три години над един милиард лева са влезли в България като директни американски инвестиции в сферите на земеделието, електрониката, високи технологии, развойната дейност от големи американски компании", посочва още той.

„Очевидно обаче това не е достатъчно. Искаме цифрата да достигне до един милиард долара и ние работим сериозно за нови инвестиции”, подчерта посланикът.

По думите му мисията по обща охрана на въздушното пространство е била много успешна.

Под никаква форма тя не може да бъде свързвана със зависимост, а точно обратното. Тя беше израз на истинско партньорство и съюз, посочи Ерик Рубин.

Вижте целия разговор:

- Започваме този разговор в седмицата на българската Независимост - голяма дата в нашата история. Само допреди няколко дни обаче нашето небе беше охранявано и от американски изтребители. Как ще убедите всички онези, които виждат в това знак за зависимост, а не за независимостта за България?

- Благодаря ви за въпроса, но искам да започна с поздравление към вас и вашите зрители по случай Деня на независимостта. Аз разбирам колко голямо значение има тази независимост за България, колко много сте се борили за нея след толкова векове.

Поздравявам ви, но също искам да кажа, че моята работа и роля тук е да помагам тя да бъде съхранявана. В този смисъл мисията по обща охрана на въздушното пространство беше много успешна. Под никаква форма тя не може да бъде свързвана със зависимост, а точно обратното. Тя беше израз на истинско партньорство и съюз.

Американски пилоти летяха с българските си колеги пилоти и патрулираха заедно. Всички разноски по тази кратка мисия бяха поети изцяло от Съединените щати.  Има интерес и от други съюзници в НАТО. В същото време България продължава да осъвременява военновъздушните си сили, като целта е те да бъдат напълно модернизирани в синхрон с решението на парламента. Ние искаме да подкрепим това.

Както знаете, в момента вашата бойна авиация е доста малка и всеки е съгласен, че се нуждае от модернизация. Това също беше и добра възможност за американските и българските пилоти да обменят опит, да поработят заедно, но изцяло под българско командване в рамките на българското въздушно пространство. Това беше подкрепяща мисия, с която се гордеем.

- Националният спор про и анти Русия тук е стар, колкото Ню Йорк, вашия най-голям град. Факт е, че в последните години Русия увеличава влиянието си тук, увеличават се и руските пари, които идват по различни канали. Междувременно не виждаме нови американски инвестиции. Президентът Обама така и не направи посещение през двата си мандата. Губите ли битката за присъствие в региона?

- Нека ви отговоря с нещо, което съм казвал и преди. Според мен това е фалшива дилема и българите трябва да отхвърлят всички онези, които им казват, че са изправени пред подобен избор. Тук няма казус. България трябва да поддържа своите отношения с Русия.

Русия е най-голямата държава в света, не е далеч от България, имате дълбоки исторически връзки. Представата, че не могат да се поддържат отношения с Русия, е нелепа. От друга страна, идеята, че не може да имате добри отношения с Русия, ако имате добри отношения с Европейския съюз или НАТО, в които членувате, със съюзници като Съединените щати, също е грешна. Мисля си, че правилният курс е да се опитвате да имате добри отношения с всички, но също да показвате ясно, че България е член на Европейския съюз и НАТО и това е демократичният избор на българския народ.

На второ място, има невярно схващане, че няма нови американски инвестиции. Проверихме тази сутрин с Американската търговска камара, които ни предоставиха най-актуалната статистика. През последните три години над един милиард лева са влезли в България като директни американски инвестиции в сферите на земеделието, електрониката, високи технологии, развойната дейност от големи американски компании. Очевидно обаче това не е достатъчно.

Искаме цифрата да достигне до един милиард долара и ние работим сериозно за нови инвестиции. Но не е истина, че няма такива. И ако проверите в Американската търговска камара, сигурен съм, че те с радост ще ви дадат доста добри примери и ще ви споделят бъдещите си планове. България има нужда от повече работни места и добри заплати, за да задържи младите и да продължи да повишава стандарта си.

- Посланикът на Франция, чийто мандат приключи, многократно подчертаваше негативната роля на олигарсите и корупцията в България. Съгласен ли сте с вашия колега?

- Не мисля, че моята роля е да се съгласявам или да не се съгласявам с коментарите на други посланици. Но ще ви кажа следното - във всяка страна има корупция. В моята държава също, а в моя роден щат Ню Йорк двама от най-високопоставените служители на федералното правителство се намират в затвора заради корупция. Въпросът е как се борим с корупцията.

Мисля, че в България има напредък, законодателството се развива. Очевидно има още много работа и ние непрекъснато се опитваме да помогнем за повече прозрачност. За мен в това се крие решението - гражданите да имат повече информация какво се случва зад сцената. Затова подкрепяме и свободните медии, професионалната журналистика, разследванията. Това е важен инструмент за намаляването на корупцията в обществото.

- Европа и специално България е първият бряг. в който се блъска всяка нова бежанска вълна. Строи се защитна стена между България и Турция. София настоява за повече финансова солидарност от Европейския съюз. Какво е вашето мнение по въпроса?

- Това е въпрос от голяма важност. България не само е външната граница на Европейския съюз, но тя е и най-близката граница до размирния Близък Изток. България върши много добра работа, но това е много скъпо начинание и страната ви се нуждае от помощ. Най-голямата подкрепа логично идва от Европейския съюз, защото това все пак е граница на този съюз.

Ние също се опитваме да помогнем. На посещение дойде високопоставен представител на службата "Митници и гранична охрана" на САЩ, а вицепремиерът Бъчварова посети границата между САЩ и Мексико преди три месеца.

Като цяло сътрудничеството ни с вашите гранични власти е много близко. Ние няма да заменим Европейския съюз, защото това не е наша граница, но искаме да помогнем за справянето с това предизвикателство.

- България ще избере своя президент няколко дни преди вие да научите името на новия си президент. При вас отдавна текат дебати, а тук все още такива липсват. Все още не знаем всички кандидати, най-голямата партия не е съобщила името на своя кандидат. Липсващият дебат - това позитивен или негативен знак е?

- Разбирам ви, но много хора биха казали, че нашата кампания е прекалено дълга. И да ви споделя честно - това е и моето мнение. Не знам какъв е точният баланс колко дълга трябва да е една кампания. Няма да коментирам вашата политическа система, но ще кажа, че е много важно българският народ да има възможност да избере демократично своя лидер - нещо, което по време на тоталитарните времена липсваше. Честният и демократичен избор е много важен.

- Въпрос, свързан с друг избор - този за нов генерален секретар на ООН. Какво е мнението на Съединените щати за шансовете на Ирина Бокова?

- Важно е да кажа, че ние не коментираме избора, преди той да е приключил. Това е решение на страните-членки на ООН, те трябва да кажат кой кандидат би бил най-добрият избор. Това не е публичен процес и ние никога не бихме коментирали какво се случва, преди изборът да е приключил. Не мога да ви кажа повече, освен да ви повторя, че всички кандидати в надпреварата са впечатляващи в различни области и ние гледаме на това с цялата сериозност, която се изисква като част от ООН и постоянен член на Съвета за сигурност.

- Добре, но като постоянен член на Съвета за сигурност, бихте ли приели смяна на българската номинация в последния момент?

- Не мога да спекулирам и отново - това не е процес, който бихме коментирали. Ние ще работим с всички държави в Ню Йорк за избирането на най-добрия възможен кандидат, около когото страните ще се обединят.

- Ваше превъзходителство, благодаря ви за този разговор.

 
България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на страната. Договорът, който търсят българските политици, всъщност е Договор на Газпром с българска фирма 50:50

Трасето на В последните дни усилено се говори за договора на България с „Южен поток”, а всъщност такъв договор – няма!

Вторият въпрос е знаят ли нашите политици и експерти, че има две фирми „Южен поток”, регистрирани в Цуг, Швейцария?

На 22 ноември 2007 г. Газпром и италианската „Ени“ подписват в Москва споразумение за създаване на съвместна компания за провеждане на маркетингови проучвания и за техническата осъществимост на проекта. Предвижда се да се транспортират 63 млрд. m³ природен газ годишно. Южен поток АД, съвместно предприятие между Газпром и Ени, е учредено на 18 януари 2008 г.

Втората компания е Южен поток транспорт АД, съвместно предприятие между Gazprom, Eni, Électricité de France и Wintershall е учредено на 3 октомври 2011 г. Управител на Южен поток транспорт АД е Марсел Крамер, бивш главен изпълнителен директор на компанията за транспортиране на газ Gasunie. В тази втора компания Газпром притежава 50 процента от акциите на Южен поток транспорт АД, Eni – 20 процента, a Électricité de France и Wintershall притежават по 15 процента.

През ноември 2012 г. е решено да се създаде South Stream B.V., настоящата проектна компания, в Амстердам. По-рано Eni е регистрирала компания в Амстердам под името South Stream BV, но през февруари 2012 г. се преименува на Eni JPDA 11-106 BV.

България няма договор с нито една от тези две компании.

Президентът Георги Първанов и Владимир Путин подписаха СпоразумениетоНа 18 януари 2008 г. България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на България. Споразумението е ратифицирано от българския парламент на 25 юли 2008 г.

Между 250 и 400 млн. долара годишно може да печели България от транзитни такси /при пренос на 30 млрд. m³ годишно, а се предвижда разширяване на капацитета до 63 млрд. m³ г./. Очакванията са цената на газопровода да е между 7-10 млрд. евро.

България няма подписан договор с Южен поток, Сърбия, Австрия, Унгария, Италия нямат подписани договори с „Южен поток”. Договорите с отделните държави подписва Газпром.

Оттук и идва недоразумението – имаме ли договор с „Южен поток”, не ние имаме договор с Газпром, както и всяка една страна участничка в трасето.

С Русия договори няма – подписвани са Споразумения от всички участващи в проекта държави.

Споразумения на Русия с държавите участнички в проекта "Южен поток", договори с Газпром и съответната газова компания във всяка една страна

На 20 декември 2006 г. Газпром и сръбската държавна газова компания Сърбиягаз се договарят за извършване на проучване за изграждане на газопровод, започващ от България за Сърбия.

На 25 януари 2008 г. Русия и Сърбия подписват Споразумение за насочване на северната отсечка на Южен поток през Сърбия и да се създаде акционерно дружество за изграждането на сръбския участък на газопровода и голямо газохранилище близо до Банатски двор в Сърбия.

На 25 януари 2008 година Русия и Унгария се договарят да създадат акционерно дружество с равни дялове за изграждане и експлоатация на унгарския участък от газопровода.

На 15 май 2009 г. в Сочи, в присъствието на премиера на Русия тогава, Владимир Путин и премиера на Италия Силвио Берлускон и, газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват Споразумение за изграждането на тръбопровода „Южен поток“.

На 6 август 2009 г. Владимир Путин и министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган в присъствието на Силвио Берлускони подписват Протокол за маршрут на газопровода през турски териториални води.

На 14 ноември 2009 г. след проведени преговори между словенския министър-председател Борут Пахор и Владимир Путин, в Москва е подписано Споразумение от руския министър на енергетиката Сергей Шматко и словенския министър на икономиката Матей Лаховник за условията, при които част от газопровода ще преминава през Словения до Северна Италия.

Унгарският участък ще бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и държавната Унгарска банка за развитие /MFB/, които ще закупят изготвеното предпроектно проучване на унгарския участък от SEP Co., съвместно предприятие между Газпром и MOL.

Словенският участък е предвидено да бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и Geoplin Plinovodi.

Във връзка с подписаните Споразумения на междуправителствено равнище се подписват договорите на Газпром с газовата компания в съответната държава.

17 ноември 2009 г. руската Газпром и сръбската Сърбиягаз създават South Stream Serbia AG в Берн, Швейцария.

България –Русия, Български енергиен холдинг-Газпром

Путин се срещна с премиера Бойко БорисовНа 13 ноември 2010 г., по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София, бе учредено съвместното дружество ЗА изграждане на проекта “Южен поток”. Акционери в него са “Български енергиен холдинг” ЕАД и “Газпром”, с по 50% от капитала, мястото на регистрация е България. Капиталът му е 15,6 млн. лева. Инвестиционното споразумение е подписано през 2012 г.

Проектът е на предполагаема стойност 16,5 млрд. евро, подводната част е проектирана да бъде дълга 900 километра и да стига до две хиляди метра дълбочина.

Тръбопроводните части в България, Сърбия, Унгария и Словения са проектирани да са с капацитет от най-малко 10 млрд. кубични метра (350 млрд. куб. фута) годишно.

Проектът предвижда газопроводът по сушата, да има осем компресорни станции.

Най-малко две съоръжения за съхранение на газ се предвиждало да бъдат изградени, едното ще бъде подземно хранилище в Унгария, а другото – в Банатски двор, Сърбия.

Унгарската петролна и газова компания MOL Group е предложила празното си находище за природен газ в Pusztaföldvár.

Българското участие – изпълнител на прединвестиционно проучване, одобряване на участъка, финансиране

След проведена открита процедура, в началото на февруари 2011 г. „Български енергиен холдинг” ЕАД и ОАО „Газпром” избират консорциум между украинската компания ОАО „ЮЖНИИГИПРОГАЗ” и българското дружество „ГАЗТЕК БГ” АД за изпълнител на прединвестиционното проучване за българския участък от проекта „Южен поток”.

През август 2013 г. Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) одобри участъка, през който ще премине тръбата.

В българската част от проекта са включени: сухопътен участък, терминалът, който ще приема цялото количество природен газ за Европа и три компресорни станции.

Прието е Българският енергиен холдинг да финансира 15% от стойността чрез заем в размер на 620 млн. евро при лихва от 4.25%, който ще се връща за 22 години. 15% е делът на „Газпром“, а за останалите 70% ще бъде осигурен заем от руската страна при все още неуточнени параметри.

От 2018 г., веднага след запълването на капацитета, българската страна ще получава дивидент от проекта в размер на 715 млн. лв. до 2035 г.

Заложено се очакват приходи от 250 до 400 милиона, като сумата зависи от подаваните количества газ.

Малцина знаят, че начало на строителството по газопровода бе дадено при село Расово на 31 октомври 2013 г. През пролетта на 2014 г. за изпълнител на проекта бе избран консорциум Стройтрансгаз.

Наказателната процедура

Брюксел, ЕКЕвропейската комисия откри наказателна процедура срещу България по повод конкурса за избор на строител на газопровода "Южен поток" и иска властите да спрат всички дейности по неговото изграждане. ЕК има съмнения, че с избора на изпълнител за изграждането на българското трасе са нарушени правилата на европейския вътрешен пазар и по-специално провеждането на обществените поръчки.

Шантал Хюз, говорител на еврокомисаря по вътрешния пазар Мишел Барние, каза, че българските власти имат едномесечен срок да дадат официална информация за проведената процедура по избор на изпълнител на поръчката за проектиране, доставка на материали, изграждане, обучение на персонал и въвеждане в експлоатация на българския участък от газопровода "Южен поток".

Т. е. ЕК се намеси в двустранен договор, в който едната страна е член на ЕС, а другата страна е руска фирма.

Ерго ЕК натисна България за половината участие в  този договор, тъй като Русия и фирми на Русия нямат отношения към ЕК.

След двумесечно мълчание от страна на България, за направения вече избор, в края на май т. г. компанията "Южен поток България" обяви, че най-големият за страната ни инвестиционен проект ще бъде даден на консорциум между близката до Кремъл компания "Стройтрансгаз" и пет български фирми, гравитиращи около властта: "Промишлено строителство холдинг", зад което стоят фирми, според някои медии, свързани с Делян Пеевски: "Техноекспортстрой", "Главболгарстрой" (ГБС), "Понсстройинженеринг" и "ПСТ Холдинг".

В средата на януари 2014 г. Шантал Хюз предупреди за проверка от страна на ЕК за начина на провеждането на търга за избор на изпълнител на българското трасе.

Днес, трети ден след като руския президент Владимир Путин обяви, че спира „Южен поток”, ЕК побърза да каже, че те не са страна по договора! Тогава на какво основание ЕК, която според нейно признание не е страна по договора спира проекта – питаме ние?

Друг въпрос е защо Путин спря проекта, по темата очаквайте малко по-късно друга публикация. В нея ще стане ясно как някакъв служебен министър на Росен Плевнелиев си позволява да спира проекта, който е по Междуправителствено споразумение и е гласуван от парламента?

Засега спирам по темата проект „Южен поток”, тъй като от горните редове стана ясно, че договор с фирма „Южен поток” България, българската страна няма!

Договорът е Газпром и българско участие, така че не търсете договора с „Южен поток”!

 

Стотици хиляди секретни документи на САЩ, разпространени  чрез сайта „Уикилийкс”, бяха предадени на американския вестник "Ню Йорк таймс", британския "Гардиън", немското списание "Шпигел", френският в. "Монд" и испанския "Ел Паис". Документите дават възможност да се надникне отблизо в дипломацията на САЩ и предлагат нелицеприятни оценки за различни чуждестранни лидери, съобщиха световните агенции.

Както винаги и този път сайтът „Уикилийкс” отказа да разкрие източниците си.

Документите бяха разпространени въпреки острото възражение от САЩ, които настояха, че те са получени незаконно и трябва да бъдат върнати. Американски дипломати, включително държавният секретар Хилари Клинтън не спряха през последните дни да влизат във връзка с различни държави, за да предотвратят евентуални дипломатически неприятности, посочи Асошийтед прес.

Предварителна информация за очакваното публикуване на секретните документи на сайта на „Уикилийкс” изнесе и „Ел Паис”.

Няма държава, с която Щатите да имат дипломатически отношения и днес да не чете с омерзение какво се е случвало зад кулисите на американската дипломация. Не че това е нещо ново за скритите ходове на дипломацията, а още по-малко пък може да се намери някой, който да твърди, че само САЩ се държат така зад сцената на голямата международна политика.

От Кремъл заявиха във връзка с разпространените секретни документи на американската дипломация, че не са намерили нищо интересно или заслужаващо коментари в материалите, публикувани на сайта „Уикилийкс”. Това съобщи днес, в деня на публикациите говорителят на руския президент Наталия Тимакова, предаде РИА Новости.

„Изпитваме съжаление и неловкост, тъй като ровенето в дипломатическото бельо не е особено приятно занятие”, са заявили пред агенция Интерфакс източници от дипломатическите кръгове.

В Москва се надяват, че материалите на сайта „Уикилийкс” не поставят под заплаха руските оценки на политическите процеси. Отбелязва се, че в руската столица не са били изненадани от нищо, което фигурира в документите.

Тази реакция на толерантност и разбиране на официална Москва за пореден път показва, че в голямата политика няма място за дребнави изпълнения и демонстрации. Ще припомня, че когато американският президент Барак Обама бе поздравен от лидери от цял свят когато го избраха за държавен глава на САЩ, на Русия той демонстративно не благодари за поздравленията и добрите пожелания. Тази реакция на Обама показа не само ненужно високомерие и лош тон, но и днес закачи на Обама обеца как трябва да се държи лидерът на една държава, претендираща за световна суперсила.

Какви бяха събитията, в навечерието на Големия теч?

Преди десет дни Шведски съд удовлетвори искане на прокуратурата на страната за издаване на заповед за арест на основателя на сайта „Уикилийкс” Джулиън Асандж по дело за изнасилване, съобщи Би Би Си тогава.

След това стана ясно, че прокуратурата ще иска международна заповед за арест на 39-годишния австралийски гражданин. По данни на шведския вестник „Дагенс Нюхетер", Асандж е заподозрян за съпричастност към 5 престъпления - изнасилване н град Йоншьопинг, два случая на сексуален тормоз и незаконно принуждаване. Според изданието, всички случаи са извършени само за два дни през август, когато Асандж бе на работно посещение в Швеция.

Асанж отхвърли обвиненията срещу себе си и и заяви, че в случая са замесени сили, недоволни от публикуването на секретни документи в „Уикилийкс”.

Шведската прокуратура ще издаде международна заповед за арест срещу Джулиан Асандж, след като съд в Стокхолм постанови, че той трябва да бъде разпитан по дело за изнасилване, написа „Гардиън”.

„... събрахме всичката информация и я изпратихме до различните системи”, по-точно Шведската система, Информационната система на Шенген и Интерпол”, заяви представител на шведската полиция.

По-късно от Интерпол съобщиха, че са получили и заповед за екстрадиране на Асандж.

Нито арестът, нито екстрадирането се случиха...

Председателят на обединените генерални щабове на американската армия адмирал Майк Мълън разкритикува поредното публикуване на документи от войната в Ирак на сайта „Уикилийкс”, заявявайки, че то поставя под заплаха човешки животи, предаде АФП.

„Още едно безотговорно публикуване на откраднати класифицирани документи от страна на „Уикилийкс” излага животи на риск и дава на враговете ценна информация”, коментира Мълън от своя профил в социалната мрежа „Туитър”.

Противно на Мълън, британският вицепремиер каза, че обвиненията за насилие над затворници и убийства на цивилни, съдържащи се в придобили известност военни документи, са изключително сериозни и трябва да бъдат разследвани.

Ник Клег каза пред телевизия Би Би Си, че разказите за насилието в Ирак „са тежки за четене и много сериозни”. Според Клег, не е работа на Великобритания да казва на САЩ как да реагира, но всички обвинения за насилие от страна на британските военни „трябва да бъдат разгледани”.

Вчера, на 28 ноември 2010 г. Американският държавен департамент призова ръководството на сайта „Уикилийкс” да преустанови публикуването на секретни материали на американското правителство, до които компанията е получила достъп призова CNN който излъчи кратък репортаж с юридическия съветник на Държавния департамент Харолд Кох, предаде Си Ен Ен.

„Ако сте заинтересовани да предотвратите нанасянето на щети от действията ви, трябва да прекратите публикациите в „Уикилийкс” на всички секретни материали на американското правителство и да унищожите тези документи от базата с данни на „Уикилийкс” се посочва в писмото на представителя на държавния департамент.

„Няма да участваме в никакви преговори, засягащи по-нататъчното разпространение на секретни материали на правителството на САЩ, получени по незаконен път”, заявява още Кох по CNN.

Това се случи в навечерието на публикуване на секретните документи на сайта на Уикилийкс.

Пет дни по-рано САЩ показаха, че са наясно със съдържанието на бъдещите документи, предназначени за публикуване и реакциите, които те неминуемоще предизвикат.

„САЩ са загрижени във връзка с предстоящото публикуване на нови класифицирани документи на сайта „Уикилийкс”, като в случая се очаква да става въпрос за дипломатическа кореспонденция”, заяви говорителят на американския държавен департамент Филип Кроули, предаде АФП.

„Поддържаме контакт с мисиите си по света. Те са започнали да информират съответните правителства, че изтичане на документи е възможно в близко бъдеще”, коментира Кроули.- „Подготвени сме за най-лошото”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Филип Кроули, коментирайки възможното ново изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс”.

Говорителят допълни, че публикуването на документите е „вредно за националната ни сигурност. То действително излага на риск човешки животи и заплашва национални интереси”.

„Уикилийкс” може да покаже как САЩ са помагали на терористи публикува „Сидни Морнинг Хералд”.

Очакването бе публикуваните нови документи да покажат, че САЩ са помагали на турската сепаратистка групировка ПКК, която води сепаратистка война срещу правителството в Анкара от 1984 г, според вестник „Сидни Морнинг Хералд”.

САЩ се подготвят за най-лошия сценарий след новите публикации на „Уикилийкс” написа канадският вестник „Ла прес”, очакването от публикуването на които било както да настроят чуждестранните правителства срещу начина на водене на политика на Белия дом с чуждестранните съюзници или партньори, така и да разгърнат завесата в работата на американските сили в чувствителните зони в Ирак.

В Багдад американският посланик заяви, че американската мисия е „притеснена”, тъй като публикациите спъват работата на американските дипломати в близкоизточната страна.

Неласкави квалификации както за американските противници,

така и за съюзниците на САЩ

По традиция дипломатите са известни с приветливите си публични изявления, но изтекли от американското правителство документи показват, че при закрити врати американските представители могат да бъдат безмилостни в оценките си, съобщава АФП днес, след поредното публикуване на секретни документи на сайта на „Уикилийкс”.

В документите и според сп. "Шпигел", може да се прочете как американски дипломати определят афганистанския президент Хамид Карзай като "слаба личност, обладана от параноя и конспиративни теории".

Американски дипломати в Рим докладват през 2009 г., че Путин поддържа изключително близко приятелство с италианския премиер Силвио Берлускони, което включва размяна на щедри подаръци. В документите се твърди, че Берлускони се утвърждава все повече като "устата на Путин в Европа".

Италианският премиер Силвио Берлускони например е наречен „безполезен, суетен и неефективен като модерен европейски лидер”. В друг документ премиерът е определен като „физически и политически слаб”, като е направена бележка и за нощните му празненства, заради които не си почива добре.

Афганистанският президент Хамид Карзай е описан като „изключително слаб” и с уклон към конспиративни теории.

В обмяната на информация с Вашингтон американската дипломатическа мисия в Москва казва за президента на Русия Дмитрий Медведев, че „играе ролята на Робин”, докато премиерът Владимир Путин е сравнен с Батман.

По отношение на германския канцлер Ангела Меркел дипломатите казват, че тя бяга от риска и е „рядко изобретателна”, а на външния министър Гидо Вестервеле му липсват външнополитически познания.

Френският президент Никола Саркози пък е наречен „обидчив и авторитарен” дори към обкръжението си.

„Уикилийкс” може да възпламени дипломатическа криза коментира „Дейли телеграф

На сайта на изданието бяха публикувани секретни документи на правителството на САЩ, разкриващи съобщения, които американските посолство по цял свят са изпращали във Вашингтон.


Кралят на Саудитска Арабия е искал от САЩ да нападнат Иран с цел унищожаването на програмата му за ядрени оръжия. Това разкриват американски дипломатически съобщения, разпространени от сайта „Уикилийкс”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в същото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Телеграмите от Вашингтон към дипломатите включват искания за „специално разузнаване” за британски депутати. След всички тези разкрития над света надвисна заплаха за дипломатическа криза, а отношенията на Америка с Европа и Близкия изток са поставени под въпрос, коментира вестникът.

В изтеклите документи става ясно, че американски дипломати са сравнявали президента на Иран, Махмуд Ахмадинеджад, с Адолф Хитлер, а президентът на Франция Никола Саркози е наричан „император без дрехи”.

Германският канцлер Ангела Меркел е описана като прекалено предпазлива, а руският премиер Владимир Путин е наречен „алфа куче”. Афганистанският президент Хамид Карзай пък е представен като параноик.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

11 септември за световната дипломация нарича Фратини новите публикации

Приятелството на Силвио Берлускони с Владимир Путин притеснява САЩ и го прави рупор на руската политика в Европа се казва в американски дипломатически доклади, разсекретени от сайта „Уикилийкс”, коментира руското електронно издание „Live News”.

Изданието цитира италианския външен министър Франко Фратини, според когото, „изтичането на дипломатически доклади в сайта „Уикилийкс” е равностойно на 11 септември за световната дипломация.

САЩ са дали нареждане на дипломатите си по света да изпълняват по-голяма разузнавателна роля, като шпионират и събират информация, като например номера на кредитни карти на чуждестранни високопоставени лица, съобщава АФП, позовавайки се на изтеклите секретни документи на американското правителство.

Секретни телеграми разкриват, че държавният департамент на САЩ е искал от дипломатите си да събират твърде лична информация за представители на ООН и на различни страни по света.

Телеграмите, които напомнят по-скоро за работата на ЦРУ или други разузнавателни служби, са били изпратени на американските посолства в Африка, Близкия изток, Източна Европа, Латинска Америка и до мисията на САЩ в ООН.

САЩ са информирали Великобритания, Австралия, Канада, Дания, Норвегия и Израел за очакваното изтичане на нови секретни американски документи от "Уикилийкс", съобщи самият сайт, цитиран от Ройтерс още в петък.

Няколко дни преди публикациите, "Уикилийкс" съобщи, че американски дипломати са уведомили предварително правителствени служители в шестте съюзнически държави за изтичането на документите, което се очаква да стане в следващите няколко дни.

Новите разкрития вероятно ще включват дипломатически грами, съдържащи обвинения в корупция срещу политици в Русия, Афганистан и други централноазиатски страни, изразиха своите предположения източници, запознати с грамите на Държавния департамент, държани от "Уикилийкс".

Обвиненията са достатъчно тежки, за да злепоставят сериозно чужди правителства, добавиха източниците. Някои правителства изглежда се готвят за последиците от разкритията, отбелязва Ройтерс.

Близкия Далечен изток през погледа и коментарите на Белия дом

Според „Уикилийкс” Иран е получил от Северна Корея серия съвременни ракети, създадени по руски образец, чийто обсег позволява да се нанесе удар както по столиците в страните от Западна Европа, така и по Москва, съобщава „Ню Йорк таймс”, позовавайки се на материалите от сайта „Уикилийкс”.

От телеграма, датирана от 24 февруари 2010 г., става ясно, че Иран е закупил от Северна Корея 19 ракети от серията “R-27”, чиято мощност значително надвишава официално обявената от Вашингтон.

Иран не е получавал от Северна Корея ракетно въоръжение, заяви днес иранският посланик в Москва Махмуд Реза Саджади, цитиран от ИТАР-ТАСС.

„Не разполагам информация за получаване на севернокорейски ракети в Иран”, посочи той. „Изхождайки от потребностите на нашата отбрана, днес нямаме необходимост от подобна военна услуга”, допълни той.

Документите разкриват редовните контакти между Държавния департамент и посолства и консулства в около 270 държави. Много от тях са с рутинно съдържание, но други съдържат подробности и коментари, които може да се окажат неудобни за американската външнополитически администрация.

Вашингтон е заявил пред Франция, че Израел би могъл да удари Иран и без американска военна помощ, но операцията може да бъде неуспешна, съобщава АФП, позовавайки се на разпространената от „Уикилийкс” информация.

На 8 февруари в Париж американският министър на отбраната Робърт Гейтс е изразил това мнение пред френския си колега Ерве Морен, което е било отразено в протокола на срещата. От своя страна сайтът „Уикилийкс” е успял да намери достъп до поверителния документ.

На въпрос на Морен дали Израел има възможността да нападне Иран без помощта на САЩ, Гейтс е отговорил, че „не знае дали Израел ще може да извърши успешни действия, но би могъл да проведе операцията сам”. Все пак американският министър е омаловажил последствията от атака срещу Иран, заявявайки, че „всеки удар с конвенционално оръжие от която и да е страна само ще забави плановете на Техеран с 1-3 години, докато успее да озлоби иранския народ още повече срещу нападателя”.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в съшото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Балканите в „Уикилийкс”

Гръцкият министър на външните работи Димитрис Друцас е връчил протестна нота на американския посланик в Атина Даниел Смит, с искане Вашингтон да възпрепятства обявяването на тайни документи от разузнаването на сайта „Уикилийкс”, предаде македонската телевизия Канал 5, като се позовава на собствени източници. Според Друцас документите може да навредят на Атина.

Ден по-рано, лидерът на опозиционната Демократическа партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи заяви, че сайтът „Уикилийкс” ще обяви „страшни документи” за настоящото правителство. Според Тачи, „Уикилийкс” щял обяви и документи, които показват намеса на Гърция в конфликта в Македония през 2001 г. и сътрудничеството на Атина с албански структури в страната.

„Посланикът на САЩ в Атина вчера беше при министърът на външните работи на Гърция Димитрис Друцас. Обясни му какви документи ще излязат, които много точно ще представят ролята на Гърция в конфликта през 2001 година”, обяснил Тачи.

В броя си днес, от 29 ноември "Гардиън" отбелязва, че понякога директивите до посолствата са свързвани с предстоящи дипломатически задължения на държавния секретар.

„В грама до посолството в София през юни м.г. пет месеца преди Хилари Клинтън да приеме българския външен министър във Вашингтон, първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография", пише вестникът, който публикува пълният текст на телеграмата.

Вашингтон искал също да научи за "корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители...подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица", съобщава "Гардиън".

Единственият засега пълен документ, публикуван за България, който може да бъде видян на сайта на "Гардиан" показва следното, цитирано днес от Агенция „Фокус”:

На 16 юни 2009 г., няколко дни преди изборите, в секретна телеграма се определят главните приоритети на американското разузнаване за България в месеците преди срещата на държавния секретар Хилари Клинтън с българските й колеги. Тези приоритети са правовият ред, корупцията, престъпността сред националните елити, освен това енергийната сигурност; отношенията на България с Русия; финансовата и икономическа стабилност; демографската картина, малцинствата и правата на човека; национална сигурност и НАТО.

Американските служби са се интересували от корупцията сред утвърдените официални лица, включително извънбюджетни финансови потоци за поддръжка на лидерите; източници за финансиране за политическите кандидати и правителствените планове за да се осигури прозрачност във финансирането.

Сред темите, от които се е интересувал Държавния департамент на Щатите, са влиянието на корупцията и престъпността върху управлението, подробности за организирани престъпни групи и техните лидери, връзки с правителството и с чуждестранни групи, трафик на наркотици и хора, измами с кредитни карти, компютърни престъпления, включително детска порнография, фалшификация на документи.

Изискана е била и информация за отношенията между президента, премиера, министрите, съвета за национална сигурност и отбрана, разузнаването и службите за сигурност, парламента, главния прокурор и съдебната система.

САЩ проявили интерес към преценката, характера, уязвимостите, финансовата, здравната и биометрична информация за настоящи и новопоявяващи се лидери и съветници. Любопитно е, че подобни данни, но по-подробно разписани (ДНК, пръстови отпечатъци и т.н.) се изисквали също за лидерите на някои африкански страни .

За американците са много важни всички енергийни въпроси свързани с разнообразяването на енергийните източници, отношението и волята да се развива Европейската стратегия за сигурност, обявените и секретни договори с Русия, Иран и други страни от Каспийския басейн. Интерес представляват и подробности за хората, които взимат националните енергийни решения, ключови търговски фигури в сектора и техните отношения с други национални лидери; планове и усилия във връзка с българската зависимост от руска енергия; фактори, включително корупция и външно влияние, засягащо взимането на правителствени решения по ключови енергийни въпроси; участие на организираната престъпност в енергийния сектор.

Искани са подробности относно личните отношения между българските лидери и руските власти или бизнесмени, висши чиновници, сътрудници на разузнаването; уязвимост на министерско ниво от руското влияние; усилия да се сътрудничи или да се противопоставя на Русия в подкрепа или срещу американската политика.

Направени са и следните изводи: наблюдават се руските усилия да повлияят на европейската политика чрез България, опитите на Русия да експлоатира историческите и актуални връзки, за да повлияе на вътрешното развитие и напредъка на руските интереси в България и региона.

САЩ се интересуват от България и в областта на злоупотребите с еврофондове и финансови помощи.

По отношение на национална сигурност е изисквана информация за плановете, усилията и възможността да се поддържат разходите за отбрана, стратегия и усилия да се спечели обществената подкрепа за тези разходи, действия за изпълняването на процедурите и методите на НАТО. В сферата на интерес са се оказали и плановете за военното сътрудничество с другите страни, подробности за военната индустрия, програми за развитие на оръжейните фирми, правителствената и обществената нагласа спрямо операциите на САЩ, включително в рамките на войната срещу тероризма.

Сред другите приоритети е събирането на официална и лична информация – телефонни номера, факсове, имейли на важни цивилни и военни лидери.

Още за Сърбия, Индия, Балканите, Далечния изток, и новите опасности за Асанж ще бъдат публикувани, както и всички отзиви, или преводи на изнесените от  сайта"Уикилийкс" секретни документи.

Тук ще намерите в следващите дни и реакциите на български и чужди политици по изнесеното от секретните документи на "Уикилийкс".

Документална история или скандални разкрития на ръба на закона - как приемате изнесеното от Асанж и източниците му.

 

Суверенна държава ли сме, член на ЕС, или колония на официален Вашингтон?

Генерал ХоджисАмериканската армия планира да разположи около 150 танка и бронирани превозни средства в няколко страни членки на НАТО.

Част от тях ще бъдат разположени и в страни от Източна Европа, за участие в учения, съобщи американският генерал  Ходжис във вторник, на 25 ноември, който преди три седмици бе назначен начело на въоръжените сили на САЩ в Европа.

Ходът бил част от усилията на Съединените щати, които имат за цел да уверят балтийските страни и Полша в подкрепата си. Операцията е наречена "Атлантическа решителност". Държавите в тази част на Източна Европа били обезпокоени от действията на Русия в Украйна. Освен бронираните машини ще бъдат изпратени и сухопътни войски за няколко месеца и те ще участват в съвместни учения в тези страни.

Американска армия, американски генерал планират и ни съобщават, че ще разполагат танкове на българска територия?! И то танкове, насочени срещу Русия?

За какви военни учения ни говорят, след като се казва открито, че причината за това разполагане на военна техника е поради Украйна?! Т. е. оръжията ще са насочени срещу Русия!

Даниел Митов, министър на външните работи"България е запозната винаги, когато става въпрос за партньорски отношения в сферата на сигурността и отбраната. Министър Ненчев е този, който трябва да отговори на този въпрос", каза министърът на външните работи, Даниел Митов.

Какво означава запозната, защо досега ние, българите не бяхме запознати и научихме от чужди медии?

Или за Митов България означава Той персонално?! Що за чиновническо самочувствие на човек, работил доскоро за Щатите?

Военнослужащи на НАТО"Военнослужещите ще участват в ученията, след което ще се върнат, а техниката ще остане там на място", каза Ходжис и обясни, че това решение е много по-икономично, предаде bTV. При тези учения, танковете и бронираната техника няма да се транспортират през Атлантическия океан, каза още той. В близко време генерал Ходжис ще направи препоръки относно начина на разпределение на тези танкове и бронирана техника из страните от Източна Европа, които са членки на НАТО", заяви генералът, който преди три седмици бе назначен начело на въоръжените сили на САЩ в Европа.

Няма официално запитване към нашата страна, постъпило по военно-дипломатически канали, за бъдещо разполагане на военна техника на САЩ на територията на България – бе отговорът на Министерство на отбраната?

... Изявлението на командващия въоръжените сили на САЩ в Европа визира концепцията на САЩ за регионално разполагане на формирования от сухопътните войски на ротационен принцип на територията на страни от Източна Европа, включително интензифициране на сътрудничеството в областта на съвместни подготовки, тренировки и учения с въоръжените сили на тези държави...

... Припомняме ви, че съгласно Споразумението между правителствата на България и САЩ за сътрудничество в областта на отбраната, подписано през 2006 г., на територията на нашата страна всяка година се провеждат съвместни българо-американски подготовки и учения, които способстват за повишаване на оперативната съвместимост между въоръжените сили на двете страни. През последните четири години се запазва тенденция за увеличаване на броя на съвместните подготовки, тренировки и учения като за участие в тях се привличат и военни формирования от въоръжените сили на други държави-членки на НАТО и страни-партньорки”, бе отговорът от МО.

Къде се спотайва Главнокомандващият на държавата, който от месеци прави изявления и дава интервюта с русофобска насоченост.

Подписът на Росен Плевнилиев, снимка на сайта Новини.бгСпоред социалната мрежа и сайта www.novini.bg/, той отново е предизвикал лавина от подиравки, заради подписа му в книгата за впечатления в Зографския манастир в Атон – президент на РБ /сега тази абревиатура означава и Реформаторски блок?!-бел. Л. М./?!

За така нареченият ни президент е без значение, че:

•  Армията ни се стопила до 29 000, а с приетите години за пенсия ще я довършат;

•  Армията ни е без самолети и кораби.

Той, а след него и военният служебен министър поискаха 1,8 млрд за модернизацията на армията!

На коя армия, бе хора?! Та тя е по-малко от агитката на ЦСКА!

С едната си ръка, той иска милиарди за превъоръжаване, и по-висока вноска в НАТО, а с другата приема топенето на армията ни!

Изискването на НАТО е поне 2 процента от БВП на съответните страни да се отделя за отбрана. Германия възропта против това изискване, ние мълчим безропотно.

До 2017 г. България трябва да внесе общо около 5.3 милиона евро – за 4 години, за изграждане на новата главна квартира на Алианса в Брюксел. Но през април правителството на Орешарски реши 4.419 милиона лева да бъдат дадени на МВнР, през което се изплаща дължимата годишна вноска за изграждането й. Като цяло вноската на България в НАТО се движи между 4 и 6 млн. долара годишно.

„... ще има отлагане, и включително членският ни внос в НАТО също не можем да платим“, заяви служебният зам.-министър на отбраната Десислава Йосифова заради орязването на бюджета и икономиите, които се налагаха.

На срещата в Уелс на страните-членки на НАТО стана ясно, че блокът възнамерява да увеличи военните учения, събирането на разузнавателни данни в Европа и споделянето им.

Въоръжение на НАТОБалтийските държави предложиха да бъдат създадени постоянни бази на НАТО по целия периметър на границата с Русия; да се увеличи присъствието на ВВС и ВМС на НАТО в Балтийско и Черно море; веднага да се реши въпросът за приемането на Киев в блока и да започнат пълномащабни доставки на въоръжения /включително тежки/ за киевските власти.

Против директните доставки на оръжие за Украйна и приемането на Киев в НАТО са Германия, Франция, Италия и Испания. За това трябва да бъдат развалени всички споразумения за принципите на отношенията между Москва и НАТО от 1997 година. Никой от старите европейци от НАТО не иска да "дразни" Русия. В Европа, на запад от Прибалтика прекрасно разбират, че Москва ще даде адекватен отговор на това.

А с какво са наясно българските управници по отношение на НАТО, насочването му срещу Русия? Та нашите управници получават душевна ерекция в мига, в който видят, докоснат или срещнат някой от НАТО и Щатите?! Тогава те забравят,че са българи, че са във властта, за да защитават националните интереси и че трябва да се държат достойно и като представители на суверенна държава.

 

Емил Спахийски, журналистДокладът на корпорация РАНД за беззащитността на източния фланг на НАТО доведе до одобряване на по-голям бюджет за Пентагона

Москва може да завладее Прибалтика за 60 часа, но каква полза?

Публикация на в. Труд

Докладът на корпорация РАНД за беззащитността на източния фланг на НАТО доведе до одобряване на по-голям бюджет за Пентагона

Москва може да завладее Прибалтика за 60 часа, но каква полза?

Преди срещата на върха на НАТО в полската столица Варшава словесните атаки основно на американски военни и политици към Москва се засилиха. Общо взето, ако се зачетем в контекста и подредим пъзела, ще видим и акцентите на тази среща в Полша. Повече пари на съюзниците за западно и предимно американско въоръжение и повече присъствие на американската армия по границата с Русия. Ако има хибридна война, то тя върви с пълна сила и от двете страни на барикадата.

Когато разглеждаме подобни конфликти, независимо от съюзническите ни отношения, е важно да стоим на страната на „какво печели България и какво губи“. НАТО е отбранителна организация по своя смисъл. Да, създадена да държи Русия вън, САЩ вътре (в Европа) и Германия долу (в пасивна позиция). За България огромната заплаха е това, което идва през Босфора. Това е истината. В съчетание на вътрешните проблеми – слаба икономика, корупция, демографски проблеми, силна миграция на Запад, в обозримо време етническата и религиозната карта у нас може да се промени драстично. Подобно етническо земетресение винаги води до тежки последици. Няма велика сила, която да не употребява малките си приятели. Не можем да сме уверени в искреността на никого. Разбира се, когато стане въпрос за Русия, винаги ни обвиват пропагандата в подходящата опакова - Русия е заплаха за НАТО, тя иска да помете по силов начин и да възстанови бившия соцсвят. Таратанци. За Русия това би било край, при това завинаги. Какво точно ще завладее в България Русия? Черноморието? Залежите ни от природен газ или петрол? Ще ограби художествените ни галерии? Съмнявам се.

Наистина ли в Москва чертаят бойни планове за физическото превземане на Литва, Латвия, Естония, Румъния, България? Това може да го говори сериозно само човек с промит мозък или политик, който е наясно какво преследва с думите си. Безспорен факт е, че огромният Кримски полуостров абсолютно неочаквано се озова в руски ръце. Дали е законно или не – фактът си е факт. Стар принцип във военната история е, че победителите нямат проблем да намерят законови основания за окупацията на друга държава. Войните в другия свят нямат нищо общо с правата на хората, нито с установяването на траен мир и демокрация в тези региони. Справка - Ирак, Сирия, Афганистан.

„Към момента НАТО не може да защити Балтика при руска атака“, заяви командирът на американските сухопътни сили в Европа генерал Бен Ходжис, цитиран от „Франс прес”.

„Русия може да завладее балтийските държави по-бързо, отколкото ние ще бъдем в състояние да ги защитим, отбелязва той в статия за германския ежеседмичник Die Zeit. Генералът допълва, че е съгласен с оценката на военни анализатори, че руските въоръжени сили могат да завладеят столиците на Латвия, Литва и Естония в рамките на 36-60 часа.

„Русия не представлява непосредствена заплаха за страните от НАТО, а и Алиансът се надява, че двустранните отношения ще се подобрят, заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг в интервю за норвежкото обществено радио, предаде Ройтерс.

Той допълни: „Вярно е, че Русия прояви готовност да използва сила за промяна на границите в Европа, добави той, давайки за пример Крим, Източна Украйна и Грузия. "Резултатът е повече непредвидимост, повече несигурност и повече безпокойство. Но не смятам, че има непосредствена заплаха, за която и да е натовска страна на изток", каза Столтенберг.

НАТО непрекъснато критикува Русия заради намесата й в конфликта в Украйна и настоява за пълно спазване на споразумението за примирие. Русия отрича да изпраща войски и оръжия в подкрепа на сепаратистките бунтовници в Източна Украйна.

Балтийските страни са малки и изолирани от останалата част на ЕС и имат рускоезични малцинства, което според руския президент Владимир Путин е достатъчно основание за Москва да се намесва с военна сила.

Въпросът е защо Русия би завладяла Латвия, Литва и Естония? В случая с Украйна беше очевидно, че някой се готвеше да се настани трайно в Крим и Кремъл игра изненадващо добре подготвен ход. Имаше провокация, държавен преврат, глупаво решение на Киев да унизи руското мнозинство в Крим. Грешки, грешки, грешки. Грешка бе и малоумният ход на тогавашния президент Саакашвили с военна сила да превземе Абхазия и Северна Осетия. Нито Рига, нито Вилнюс, нито Талин имат намерение да тръгват с армиите си срещу руските си малцинства. Нито пък руските малцинства, които живеят чудесно в рамките на Европейския съюз, биха искали да се присъединяват към Матушка Рус. На тези хора акълът им не е изпит от чавка. Още повече на всеки е ясно, че дори да са разположени няколко натовски бригади, ако Русия реши да тръгне в марш, ще се спре чак пред Варшава. Но и на Путин не му е пила чавка от акъла. Съветският съюз се разпадна не поради военни, а поради икономически причини и целта на Путин е да гради икономика, да продава ресурси.

На фона на влошаващото се отношение на Европа и САЩ към Москва, виждаме усилията на президента Путин да се покаже като миротворец. Събра лидерите на Азербайджан и Армения и започна мирен процес за уреждането на конфликта в Нагорни Карабах. Междувременно Москва продаде известно количество оръжие и на тези, и на онези.

О, да. Търговията с оръжие. Мисля, че това се крие зад хибридната война.

За периода 2011-2015 ръстът на търговия с оръжие в световен мащаб е нараснал с 14% в сравнение с предишната петилетка, като 58% от световния дял се поделя между САЩ и Русия.

След агресивното насаждане на страх в Прибалтика, много неща се промениха и след малко ще видим как. Доказателствата за хипотетичната подготовка на Москва да завземе бившите си републики, плюс Румъния и България са от всякакъв сорт – исторически, политически, националистически. Малцина се замислят, че Русия не е страна по Минското споразумение (то е между правителството и сепаратистите от Донбас), но тя е обвинявана, че и него не спазва. Идеята, че Путин ще влезе в Рига, Талин и Вилнюс за няколко денонощия, се лансира на всякакво ниво в американската администрация и Пентагона.

„Столиците на балтийските държави понастоящем са уязвими, ако руснаците решат да ги завладеят, но след 2017 г. заплахата ще намалее благодарение на наскоро одобрените разходи за отбрана на САЩ“, заяви съвсем наскоро Майкъл Карпентър, заместник помощник-министър на отбраната, отговарящ за Русия, Украйна и Евразия в Пентагона.

Карпентър основава своите предположения на доклада на RAND corporation. Същите предположения и доказателства изтъкна и гореспоменатият генерал - командващ сухопътните войски на САЩ в Европа. А на всички ни е ясно, че щом говори RAND, това означава, че говори военно-промишленият комплекс на САЩ. Освен че Пентагонът успя да увеличи бюджета си, това направиха и всички тези заплашени държави.

Според информация на „Файненшъл Таймс“ най-много са увеличили военните си бюджети страните, граничещи с Русия. Латвия - почти с 60%, Литва - с 35%, Естония и Полша - с 9%. Румъния закупи стари американски „Ф-16“ и разходите за тях вече надхвърлят милиарди. Това очаква и всички страни, които ни страхуват. Неизбежно. Неизбежно и Русия ще оправдае разходите си за ВПК. Доказано е, че в криза най-лесно се задвижва икономиката точно чрез ВПК. Останалото са приказки от Братя Грим.

 

В нощта на 20 срещу 21 март, на 62-годишна възраст, в дома си в Австрия, е починал емблематичният за края на 70-те, години солист на групата “Супермакс”, Курт Хауенщайн. Според съобщението на мениджъра му Херберт Грубер пред агенция АПА, Хауенщайн е имал проблеми със сърцето напоследък и лекарите не успели да овладеят нещата, въпреки че медицински екип от специалисти се е борил повече от час за живота му.

“Супермакс” бе една от малкото групи, която бе допусната в България преди 10 ноември1989. Хауенщайн идваше често в България и в последните 20 години и работеше с български музиканти, изнасяше концерти, участваше в шоу-предавания. Така и по-младото поколение българи се запозна с творчеството му, а тези, които го слушаха и знаеха само от записи – имаха щастието да го видят на живо!

{youtube}9FlF_apwAyg{/youtube}

В едно от последните си интервюта дадени в България по време на гостуването на “Супермакс” на музикален фестивал в Ловеч, музикантът каза:

“Аз наистина обичам тази страна. Хората са прекрасни. Честно да ти кажа не мога точно да определя, защото съм бил на толкова много места, които са сравнявани с Рая, като Хавай, Кариби, Куба, Ямайка. Но Раят е вътре във всеки човек. Не знам дали всеки харесва вашата страна, но аз казвам на всички хора "Елате в тази страна!".

{youtube}vLtdnfnyIb0{/youtube}

Неговата песен Love machine през 1978 година бе дълго време хит и в класациите, а по-късно голям успех отбеляза и едно друго изпълнение на австрийския певец - It Ain`t Easy.

{youtube}MyZuzYtXTnI{/youtube}

"Стандарт" припомня, че музикантът е бил свързан с България не само чрез брака си с българка, но и  с това, че е канил за участието в проектите си български музиканти и че се е ангажирал с подкрепата на българските медици в Либия.

Хауенщайн е записвал и музика в България – той бе влюбен в нашата страна...

Да е светъл Пътят му!

 

На 19 октомври Амнести интернешънъл съобщава в свой доклад, че десетки държави от ЕС, САЩ, Русия са доставяли оръжие на диктаторските режими в навечерието на протестите в държави в Северна Африка.

Оръжейни трофеи за Близкия изток и Северна Африка са намерени като доказателство за добра търговия с оръжие, която са имали страни като Бахрейн, Египет, Либия, Сирия и Йемен от 2005 година до наши дни.

Протестиращите са се натъкнали на испански касетъчни боеприпаси, които са били открити в Либия.

Държави като САЩ, Русия и редица европейски страни, сред които и България, са доставяли големи количества оръжие на свалените в 2011 година и определени като репресивни правителства от Близкия Изток и Северна Африка.

Въпросните държави доставчици са търгували с оръжие и боеприпаси, въпреки, че били налице данни за бъдещи протести, преврати, въстания и размирици, съобщава Амнести интернешънъл.

Разкритията сочат за слаб и неефективен контрол на износа на оръжие, както и къде, доколко и как се извършва глобалната търговия с него, подчертава Хелън Хюз в доклада на Амнести Интернешънъл.

"Правителствата, които сега твърдят, че са солидарни с хората в целия Близък изток и Северна Африка са същите като тези, които доскоро са доставяли оръжия, куршуми, и военни и полицейски оборудване, които са били използвани, за да убиват, нараняват в държави като Тунис и Египет, а дори и сега се използват от силите за сигурност в Сирия и Йемен” – отбелязва доклада.

Като основни доставчици на оръжие и боеприпаси за пет африкански държави са посочени: Австрия, Белгия, България, Чешката република, Франция, Германия, Италия, Русия, Великобритания и САЩ.

Най-малко 11 държави са предоставяли военна помощ или са разрешавали износа на оръжия, боеприпаси и свързаното с тях оборудване за Йемен, където около 200 протестиращи са загубили живота си през 2011 г.. Сред тях са България, Чешката република, Германия, Италия, Руската федерация, Турция, Украйна, Великобритания и САЩ.

Въпреки продължаващите брутални репресии срещу протестиращите, международната общност не успя да предприеме сериозни действия за спиране на оръжейните трансфери в Йемен.

Авторите на доклада отбелязват, че получаването на данни доставено оръжие за Сирия е трудно, но е известно, че най-големият доставчик на оръжие в Сирия е Руската федерация, твърди Амнести интернешънъл и се позовава на факта, че Русия не публикува годишен доклад за износа на оръжие, което означава, че трансферите й на оръжия в региона не може да бъде достоверно засечено.

Друга държава, който се споменава в доклада е Индия, която разрешила доставката на бронирани превозни средства до Сирия, докато Франция, в периода между 2005 и 2009 г. е продала много боеприпаси.

Във цитирания доклад "Амнести интернешънъл" определя 10 държави, чиито правителства са лицензирани за доставки на оръжия, боеприпаси и свързаното с тях оборудване на либийския режим на полковник Муамар ал-Кадафи от 2005 г. като са цитирани: Белгия, Франция, Германия, Италия, Русия, Испания и Великобритания.

Испански касетъчни боеприпаси, МАТ-120, снаряди са били лицензирани за продажба през 2007 г., и същите са били намерени в либийския град Мисрата от "Амнести интернешънъл". Това оборудване вече е забранено от Конвенцията за касетъчните боеприпаси, която Испания е подписала по-малко от година след предоставяне на касетъчните боеприпаси в Либия.

Голяма част от тежките оръжия, намерени в Либия от изследователи на "Амнести интернешънъл" са били произведени по време на съветската ера - руски или съветско производство, особено ракетите Град, които по своята същност са били безразборно и широко използвани и от двете воюващи страни по време на конфликта.

Някои от намерените боеприпаси са китайски, български и италиански, като противотанкови мини, ракетни предпазители и артилерийски установки.

Най-малко 20 са държавите, които са продавали и доставяли оръжия, боеприпаси, сълзотворен газ и други средства за борба с масови безредици, каквито бяха използвани в Египет.

САЩ е посочена като най-голямата  държава доставчик на оръжия и боеприпаси за държавите от Близкия изток и Северна Африка с годишен дял от 1,3 милиарда долара. Другите държави доставчици според доклада на Амнести интернешънъл са: Австрия, Белгия, България, Италия, Швейцария и Швеция.

Докладът посочва че пушки с опустошителен смъртоносни ефект са били широко използвани от силите за сигурност, както в Египет, така и в Бахрейн.

Амнести интернешънъл признава в доклада си, че международната общност предприела някои стъпки през 2011 година, за да се ограничат международните трансфери на оръжия за Бахрейн, Египет, Либия, Сирия и Йемен. Но организацията признава, че въпреки съществуващия контрол върху износа на оръжие не е успяла да предотврати прехвърлянето на оръжия и боеприпаси през предходните години.

"Към ембарго на оръжие обикновено се пристъпва твърде късно, когато вече са налице кризи с правата на човека", коментира Хелън Хюз.

"Това, от което светът се нуждае е строга оценка за всеки отделен случай” се отбелязва в доклада. Необходима е също така и оценка на всяка сделка за доставка на оръжие, особено когато е налице значителен риск в съответната държава, че доставеното оръжие и боеприпаси могат да бъдат използвани за извършване или улесняване на сериозни нарушения на човешките права. В такива случаи съответните правителства трябва да спрат сделките – заключава Амнести интернешънъл в доклада си.

Крайно време е да се възобнови работата по проекта в ООН по отношение на доставките на оръжие и търговията с него – според проекта, ако най-големите оръжейни износители не приемат бъдещия проект след гласуването му и безразсъдно продължат "бизнеса си, както обикновено" – то това поведение ще подхранва други кризи, при които се нарушават правата на човека, такива, на които станахме свидетели в целия Близък изток и Северна Африка тази година – заключава Амнести интернешънъл. Това ще отнеме живота и разбие стотици хиляди човешки съдби, като ще се подкопае глобалната сигурност".

Бележка на „Хроники”.

Докладът на Амнести интернешънъл е интересен, но не ни съобщава нищо ново. Документът не уточнява дали държавата или частни фирми са търгували с оръжие и боеприпаси със страни от Северна Африка и Близкия изток. А това е съществен лемент за точност и коректност.

От друга страна липсват данни кой снабди протестиращите с оръжие, боеприпаси – кои бяха доставчиците след като даден конфликт в африканска държава вече бе факт.

Не без значение е и колко жертви от цивилното население бяха дадени от бомбардировките на страните на Алианса – техният живот също бе разбит и унищожен.

 

Дотук бяхме с експериментите за бежанци и интеграция!

Германският канцлер АнгелаМеркел и колегата й Франсоа Оланд преди вълната от бежанци да залее ЕвропаГерманският канцлер Ангела Меркел, френският й колега – Франсоа Оланд, всички от тъпото европейско висше чиновничество са пътници и са на дузпата! Бежанци заливат Стария континент, Щатите, които уредиха това преселение в Европа с цел дестабилизация сега се правят на умрели лисици.

 

Самият Барак Обама за кой ли път прояви типичната си наглост като заяви: европейските нации да поемат всяка своя „справедлив дял“ от бежанците, предаде преди ден AFP! А че цялата криза с нахлуващите на Стария континент мигранти бе породена от напъните на САЩ да докопат ресурсите на Близкия изток – това вече и децата го знаят. Лошото е друго, че вече е късно, твърде късно за вайкане и някакви смехотворни непрекъснати срещи и заседания в Брюксел – кризата с мигрантите не чука на вратата, тя я изби и нахлува неудържимо във всички посоки.

Меркел следи какво говори ОландДокато европейските лидери лъскаха слугински имиджа на американския президент и демонстрираха средновековна агресия да бомбардировки и натиск за смяна на законното правителство на Башар Асад, докато Меркел, Оланд и Дейвид Камерън си играеха на санкции срещу Русия – Обама изплете кошницата си да удари смъртоносно Европа и европейската икономика и валута, като ги дестабилизира с вълни от мигранти.

„Пазим надеждно границите си” заяви тази сутрин в Би Ти Ви премиерът Бойко Борисов. Като е толкова надеждно защо тогава той призна, че се страхува от случващото се и прииждащата вълна от мигранти към България?

Един час, в култово интервю пред Антон Хекимян Борисов мина през темите за Брюксел, бежанците, недоразумението за исканата „Гореща точка” от германия канцлер Ангела Меркел, коментира страховете на хората и сподели, че него също го е страх от случващото се.

Бойко Борисов в интервюто в Антон ХекимянВ това интервю, което трябва да се изучава от децата и подрастващите и слуша внимателно от родителите им, всяка дума бе култова, хит за позакърнялото откъм интерес медийно пространство. Ако Тодор Живков можеше да стане от гроба, то със сигурност би притаил дъх, за да слуша и се учи колко е дръпнал неговия бивш бодигард в политиката с популизма и непосредствеността в изказа.

Борисов призна правилната политика на унгарския премиер Виктор Орбан към мигрантите и така наречените бежанци, част от медиите бяха определени като бухалки.

Ето част от интервюто с премиера Борисов за проблема с бежанците:

{edocs}bejanzi1.doc,600,400,link{/edocs}

Когато става дума за бежанските вълни и мигрантските напъни не мога да не спомена следното:

Центърът за кризи на НАТО у нас активиран като военен орган на алианса. По този проблем се мълчи.

Преди време премиерът Бойко Борисов каза: Няма да прекратим договора със САЩ за военните бази у нас.

Не на демокрацията, ние искаме исляма!Германия започна да потапя лодките на трафикантите на бежанци, а как ги разпознава отдалече – не е ясно?

От добре пазената ни граница се случи така, че 60 нелегални емигранти бяха арестувани при акция в София. По късно тази цифра стана пет пъти по-висока.

Гърция започна да струпва войски по границата с Албания заради трафиканти на оръжие.

"Амнести" отбеляза: Това е най-тежката бежанска криза от Втората световна война.

Половината британци не искат бежанци. В същото време следва да отбележа, че Кралство Дания и Великобритания имат в договорите за присъединяване към ЕС клаузи, които им дават сигурен суверенитет както на държавата, така и при вземане на решения.

Мигранти в бой с унгарската полицияУнгарската полиция използва сълзотворен газУдавеното сирийско дете, което морето изхвърли на брега срещу бежанци, Унгария построи ограда с мрежи, започна строителство на четири метра висока ограда от тухли.

Министърът на отбраната на Унгария подаде оставка заради бежанците.

Унгарският премиер Виктор Орбан отиде в Брюксел и заяви на височайшите еврочиновници, че проблемът с бежанците е германски и е редно Германия да се справи с него. Освен това Орбан изтъкна, че няма намерение да превръща Унгария в бежански център на Европа.

До дни ЕС започва разселване на 120 000 бежанци.

Но... 4 държави от ЕС са против квотите. А те ще поемат ли бежанци щом са против квотите - не е ясно?

Очаква се десант на имигранти у нас откъм Черно море.

България ще трябва да приеме 4 пъти повече бежанци.

Мигрантите, или така наречените бежанци, от които едва няколко процента са сирийци не търпят прегради и огражденияСкоро в Турция ще има 20 милиона араби, африканци и азиатци мюсюлмани готови да щурмуват българската граница по суша и море. Те къде ще се дянат и накъде ще се насочат, защото е ясно, че няма как да останат в Турция.

Как ще се справят Европа, САЩ и Русия, след като САЩ разполагат 20 атомни бомби в Германия? На какво разчитат Меркел, Оланд и Камерън, на какво разчитат Юнкер, Могерини и... Борисов?

Москва ясно заяви, че не се занимава със смяна на режими и не води тайни преговори за Сирия.

Владимир Путин, руски президентРуският президент Владимир Путин недвусмислено каза, че Русия ще продължи да предоставя военна помощ на Асад, а днес, на 25 септември допълни: „Да, трябва да се спаси Асад!”

Франция обмисля сваляне на санкциите, наложени на Русия, докато нашите дипломати шикалкавят и увъртат, като твърдят, че не можем сами да вземем решение за сваляне на санкциите на Москва. А защо тогава Даниел Митов се спотайва вместо да последва Оланд и заяви, че е време санкциите да паднат?

Вместо правителството да предприеме нещо конкретно, то се ослушва какво ще се чуе от господарската стая и чак тогава да се изтъпани някой и да се направи на велик политик. В това време две министерства спорят къде България да изнася оръжие, въпреки че експертът по национална сигурност Славчо Велков заяви, че частни български фирми изнасят оръжие и на двете воюващи страни.

Премиерът Борисов обяаснява за милиардите, които са отишли за циганитеВсичко от редовите данъкоплатци вече са обръгнали на политически лакърдии и партийно-правителствена логорея. Това е вероятно причината, да чуем от устата на Бойко Борисов „Милиарди харчим да държим ромите в България, изригна Борисов в Брюксел” – никой да не реагира и се запита като как се харчат милиарди и откъде се вземат след като липсват в Закона за бюджета. Или къде  се дават пари за циганите след като в Гърмен ясно чухме, че освен бутане на незаконните къщи и отказът на циганите да отидат в апартаменти – милиарди не се видяха за решаване на циганските проблеми, свързани с интеграцията, безработицата, неучещите деца от този етнос, увеличаващата се криминогенна рискова обстановка в райони, населени с цигани и българи.

Как ще стане по-сигурна България на фона на бежанските вълни, които сега започват и тепърва, с развалянето на времето предстои да се разгърнат? С наличието на американски бази, с наличието на американско тежко въоръжение, или със слугинската позиция, заета от висши родни политици спрямо ЕС и САЩ?

Мигранти, които се молят на АллахСловакия не желае натовски бази на своя територия, съобщи една медия.

Унгария обяви извънредно положение в 2 области заради бежанците.

Хиляди напират да влязат от Сърбия в Унгария.

Европа е заплашена от бунт на бежанците. Как тогава ние, в България ще минем леко и няма да бъдем засегнати? Дава ли си сметка някой от правителството за това?

  • В интервюто на премиера Бойко Борисов бяха засегнати и други теми, като издръжката на социална пенсия: пенсионер, куче, бежанец и затворник,
  • грешките на Прехода,
  • неосъдените политици от последните 25 години,
  • безсилието на правосъдието, предстоящите промени в Конституцията,
  • представата на Борисов за правосъдие,
  • медии и зложелатели на второто правителство на ГЕРБ,
  • карикатурите за Борисов,
  • пречиствателните станции и фекалиите в морето по време на туристическия сезон,
  • коя магистрала ще „ни” пусне премиерът,
  • и дали се яде асфалтът,
  • отричането на Борисов, че е казал, че „българите са лош материал”,
  • за басовете на Борисов с Москов,
  • за тениса, за ЦСКА,
  • за кучетата, и лошото куче, което изяло пауните на Доган,
  • за онкоболните и скъпата апаратура,
  • за учителите,
  • нова версия за вдигането на тока, което свали Борисов от власт,
  • за далаверите с горивата,
  • за вечноразвалящият се правителствен самолет,
  • на какво залага в тениса Бойко Борисов, пие ли и прочие...

Очаквайте казаното от Борисов по гореизброените теми утре.

 

Кратък коментар

Протестите, които преминаха в предизБорни митинги и ...нищо не се промени кой знае колкоГърците получиха миналата неделя дамла и проявиха класически Стокхолмски синдром. Вместо да разрушат паразитния политически модел, който от десетилетия изсмуква жизнените соковете на Гърция чрез двете водещи политически династии Папандреу и Караманлис, окопали се съответно като социалисти и консерватори и подмятащи си властта като на плажен волейбол, да изпият докрай горчивата чаша и да тръгнат свободни напред, те предпочетоха да запазят статуквото, което впрочем, не им вещае нищо друго освен черна бездна. Страшното е че същият модел на безумна и сляпа привързаност на народа-жертва към своите политически палачи-предатели е плъзнал по целите Балкани, включително и в България.

 

От мига на обявяването на независимост - българите в областта Македония не спират да ни мразят * БРЮМ или Република Македония - двете наименования на една новопоявила се, измислена от Запада държава

От деня 8 септември 1990 г., в който се проведе Референдум за независимост на бившата социалистическа република Македония, та до ден днешен населението на тази също бивша югославска република не спря да ни показва единствено омраза. Година по-рано по време на провеждане на първите многопартийни избори във все още СР Македония, провокативно са разпространени позиви на стария български правопис, в защита на българското и българщината, с цел да се компрометира още при създаването си младата партия ВМРО-ДПМНЕ.

Десет дни по-късно, на 18 септември 2001 г., точно 106 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия бе провъзгласена независимостта на Република Македония. Беше времето в началото на 90-те години, когато югославската федерация мъчително се разпада. Два месеца по-късно е приета Конституция на самообявилата се за независима държава, с което приключи началният етап на еманципирането й. На 15 януари 1992 г. България първа в света призна новата държава, акт, който бе продиктуван от външни сили на бившия президент Желю Желев. Признаването бе толкова скоростно, бе даже тогавашният български министър на външните работи, Стоян Ганев го научи на аерогарата при слизане от самолета. Самоцелността на този акт на признаване пролича веднага, тъй като дълго време след признаването, България не изпрати там нито консул, нито посланик, с което почти обезсмисли самото признаване.

Този референдум бе и поводът да усетим за първи път омраза от населението на тази бивша югославска република - в мнозинството си българско. В печата и в речите на политиците на самообявилата се за независима държава изобилстваха обвинения, че видите ли, българите първи признали Македония, защото искат да я вземат един ден!

Минаха години и започна войната в бивша Югославия, западните държави сложиха ембарго за внос на западната ни съседка и въпреки това, през земите на бившата югославска република Македония пътуваха влакови композиции с петрол, храни и стоки от първа необходимост, които на така наречената македоно-югославска граница се спираха, вдигаше им се цената няколкократно и тогава преминаваше границата. Оказа се, че и към бившата си федерация от югодържави новата република на Балканите също не е толерантна, тъй като да искаш от този, който е затруднен и воюва си е повече от изнудване. Така по време на целия срок на ембаргото Република Македония спечели доста пари, на югославски гръб - това беше отплатата за спокойните десетилетия, които прекараха в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия /СФРЮ/ така наречените "македонци", за които имаше паспорти за цял свят, нямаше кризи, и живeeха прекрасно на гърба на останалите далеч по-развити в икономическо отношение републики. Така за втори път политиците и населението на тази Бивша югославска република Македония или БРЮМ плю в ръката, която ги хранеше и осигуряваше доста сносен живот. Този път те показаха неблагодарност към държавата, чиито членове бяха доскоро.

През цялото това време носталгично настроени учени историци от България не спряха да повтарят как населението в БРЮМ всъщност е с български корен, а земята, върху която те обявиха независимата си държава е, исторически погледнато, българска земя. Тази, в която е царувал българският цар Самуил, тази, в която бяха родени българските братя Миладинови, тази, в която е работил за писмеността ни Климент Охридски. Населението на тази земя не издържа на натиска на Велики сили и последици от войни и тръгна към своите братя сънародници в началото на 20 век, тръгнаха и дойдоха в България.

В началото на 1912 г. България и Сърбия вече се бяха договорили за съюзнически договор за зоните на интереси в Македония. Интереси, които ако за Сърбия тогава бяха териториални, то за България бяха интереси в защита на живеещото българско население там. В тази 1912 г. Сърбия призна на България правото да присъедини териториите на изток от р. Струма, а останалите райони на Македония се е предвиждало да се обособят в автономна област. В този исторически момент отново се възпламени омразата към правото на по-силните да решават съдбата на населението в територии, останали с неясен статут след Берлинския конгрес. Балканската война приключи с успех за съюзниците и с разгром на империята и албанските автономисти. Войските на четирите съюзени държави /в Балканския съюз влиза и Черна гора/ окупираха почти изцяло османските владения в Европа, но възникнаха спорове за тяхното реално разпределение, а външната намеса предотврати подялбата на Албания. Сърбия и Гърция - решени да запазят завоювания коридор между тях по долината на р. Вардар, след като Сърбия бе отрязана от достъп до Адриатика през албанска територия, сключиха съюзен договор на 19 май 1913 г., фиксиращ границата помежду им и с България приблизително по демаркационните линии, но все пак в ущърб на последната. Изнервени от оспорването на предвоенните договорености със Сърбия, българите атакуваха прибързано и разконцентрирано позициите на своите съюзници, предизвиквайки Междусъюзническа война, която завърши с национална катастрофа. Тогава в България заприиждаха българи, бежанци от Македония. Те идваха в другата част на своята родина, при своите братя българи и останаха тук завинаги. Припомням тази част от историята, за да потърся обяснение за омразата, с която вече 14 години останалите в областта Македония българи изпитват към нас - живеещите в България техни сънародници.

1996 година Люпчо Георгиевски сменя буквата "п" с "б" - от България в името си и кръщава сина си Лев - за да е свързан с българската история. През същата година новият български президент Петър Стоянов определи Македония като най-романтичния период от българската история и предизвика вълна от карикатури и негодувание. Малко по-рано българският министър на образованието проф. Марко Тодоров не бе подписа двустранния договор между Република Македония и България.

По време на визитата си в София, въпреки че бе посрещнат със знамето със слънцето на Вергина, отречено от Гърция, президентът на Македония Киро Глигоров отказа да подпише междудържавен договор. На темата език в кампанията да бъде утвърдено като македонски език западното наречие на българския език, с примеси на сръбски думи и изрази се появяват вицове, и шеги - толкова измислено и бутафорно е това налагане на македонски език! Нещо от рода на "Има ли език за българите Киро Глигоров?"

Но това е в рамките на шегите. Един друг политик на Република Македония или БРЮМ, както е известна в Европа, Бранко Цървенковски в своя реч обяви, че България иска да открадне историята и бъдещето на Македония! Т. е. държава да иска да открадне бъдещето на една своя бивша област, натоварена с много история и историческа памет - повече от абсурдно бе да се чуе подобна недомислица!

За Иван Костов спорадичните скандали, които избухваха непрекъснато на тази основа, не биха нищо друго освен - провинциални скандали. Той не е историк, и като прагматичен в политиката не можа да бъде докрай съпричастен и компетентен в споровете, и обвиненията, налагани от нашите съседи в БРЮМ. Затова пък именно Иван Костов бе политикът, който не се съгласи да приеме албански бежанци след военните действия и "мироопазващите" удари на НАТО. Решение, което той взе еднолично, като не разреши никой да промени под натиск. Така България бе предпазена от масирано албанско присъствие, факт, който така наречените македонци не успяха да избегнат. Какви проблеми създава едно албанско присъствие: като се започне от силно криминализираните структури на албанска мафия, та си стига до албанската категоричност за автономия, независимо за кои земи става дума. Това е проблемът, който Иван Костов с решението си по бежанския проблем навремето избегна, но този проблем остана да важи с пълна сила днес за албанското присъствие в Република Македония.

2000 г. година умни глави от сферата на българските политици и военни решават и подаряват на Република Македония български танкове и гаубици, за да е по-спокойна за сигурността си нашата съседка. Тази великодушен жест на грижа и внимание от БРЮМ изобщо не е оценен, вместо това печатът им се изпълва с нагли публикации, че видите ли българите подарили стари ненужни военни съоръжения! Защо ни помагате, за да ни завземете ли един ден? - това са лансираните тези в печата на западната ни съседка. Получи се абсурдът България да подари оръжие за сигурност, а от другата страна да се вика: "Умрете бугари!" Няма обяснение за това, как населението в БЮРМ не се дразнеше от албанските териториални домогвания, но затова пък възневидя не веднъж и два пъти обичта на другите българи, които живееха в България. Това бе благодарността и като капак на подигравките и нападките по повод подаръка - българите в Република Македония продадоха подарените танкове!

През същата 2002 г. новата външна министърка на БРЮМ, Илинка Митрева провежда най-явната политика на отхвърляне на приятелството и добросъседството на България, като за четири години тя, нито веднъж не стъпва в България, а при интервюта с български журналисти говори на английски! Това поведение в България политиците ни и особено президентът Петър Стоянов подминават като нещо, което не се е случило. За управниците ни като че ли не се бе случило, че България първа призна обявилата се за независима държава Република Македония, не се бе случило, че България подари танкове и гаубици, за да са спокойни за сигурността си българите, живеещи там - нищо от демонстрираното добросъседско отношение не се виждаше и оценяваше. И България мълча, политиците й - мълчаха и все още мълчат. Мълчат в името на това, че там земята е пропита с българска история и населението е с български корен. Мълчаха, когато една девойка от с. Ключ бе свалена от рейса от македонски полицаи, арестувана и осъдена, затова че си е позволила да каже, че цар Самуил е бил български цар? Мълчаха родните ни управници и политици, когато арестуваха друг българин, само по оплакване от съседи?

През всичките тези години ОМО-Илинден правеше и продължи да прави своите събори по случай смъртта на Яне Сандански всяка година, на 24 април! Провеждаха се и Прилепски събори за всички "македонци" от съседни държави. ОМО - Илинден обяви стипендии на студенти, настроени антибългарски. Един от тези стипендианти, Красимир Илиев произнесе добилата известност по-късно фраза: "Дека сме сръбски мекерета е точно!"

В момента в България има наплив на българи от Република Македония за получаване на българско гражданство и български лични карти. И този наплив далеч не е продиктуван от това, че жители на РМ са осъзнали българския си корен. Причината за това е далеч по-прозаична, меркантилна и комрсиална: на 1 януари 2007 г. се очаква България да бъде приета в Европейския съюз. Тогава на българите от БРЮМ, самоопределили се като македонци ще им трябват визи, за да идват в България - било за почивка, било за да си напазаруват, било, за да правят търговия. Това е причината за небивалия наплив за гражданство на така наречените македонци. А тук, от българските ведомства толерантно им дават гражданство, с мисълта, че дават гражданство на българи.

Разбирам носталгията и онази романтична нотка в душите на проф. Божидар Димитров, хората от ВМРО и още известни българи по нашите сънародници в Р Македония. Аз самата съм потомка на българи от Македония - дядо ми е роден в Охрид, баба и цялото й семейство бяха от Битоля. Те всички се бяха изселили след злополучната Междусъюзническа война, за да дойдат в онази част от родината си, която да ги приюти. На всички тези защитници на българското в Македония ще кажа: стига! Стига сме обичали и търсили обич от хора, които се отричат от нас, от корена си и от историята, и държавата си! Докога ще развиваме синдрома на обединена Германия, която след падането на Берлинската стена обедини източни със западни германци, а след това западните германци си скубеха косите от манталитета на източните си събратя, които мразеха събратята си от Федерална република Германия за това, че са имали шанса да живеят десетилетия по-добре. Ще минат години, докато живелите в двете Германии се прегърнат и заобичат истински, ще се родят много поколения дотогава, много вода ще изтече.

Но случаят с обединена Германия е по-различен - части от две държави и един народ се събраха в една единна своя Германия. Докато ние българите никога няма да имаме реално своята част от България, с Охрид, Битоля, Струга, Прилеп. За нас, тази част от България ще бъде вече само исторически спомен. Каквото и да пишат в измислената си и съшита с бели конци днешна своя история, онази част от нас, българите, които живеят са със самосъзнанието, че са македонци! Няма случай в световната история етнос да се определя на база - името на област. Няма случай етнос, определен от географска област да се самообяви за нация, за областта за държава. Етносът на тази територия си остава такъв, какъвто си е бил - в случая български. Но едно е да си бил, а друго е да решиш какъв ще бъдеш - може да е смешно, може да е жалко и тъжно, може да е нелепо, но фактите са това: българите от областта Македония вече не искат да се наричат българи. Не желаят да ги припознават като българи и всеки, който знае и е наясно с произхода им се превръща в техен враг. За жалост това е даденост, която ни наложиха в края на 20 и началото на 21 век чужди държави и тя едва ли ще се промени. След десетилетия ще си отидат и последните свидетели на историческата истина за Македония и българското население там. Новите поколения ще живеят със съзнанието и реалността, че България граничи с БРЮМ или Република Македония, реалност, която бе наложена изкуствено и против всяка логика на историята.

Ето защо, вместо да губим сили да обичаме някой, който ни мрази е далеч по-добре да затворим страницата с безкрайната обич, толерантност и търпимост и оттук нататък да се отнасяме с населението на Република Македония, или БРЮМ, така, както се отнасяме с населението на другите държави, което ни почита и уважава. В междудържавните отношения знакът за равенство е задължителен и не бива една историческа носталгия да променя този знак за равенство. Възможно е да настъпи денят, в който Македония ще осъзнае, че не българите са най-големият й проблем, а още по-малко пък проблем й е исторически доказаната във вековете българска идентичност. Македония ще се изправи пред реалността на албанските претенции за автономия, ще се изправи и пред непосилната задача да развие своята икономика като съвременна държава. Тогава ще дойде и осъзнаването, че в БРЮМ има много по-тежки проблеми от българските корени на населението й. Въпрос на време е.

Колкото до названието Република Македония - ние сме първата държава, която нарече съседната на запад от нас така. Сториха го политиците, без да си дават сметка, какво ще струва на България подобен жест. Сториха го без да се замислят, че историята на Македония налага да се изработи държавническо мислене и стратегия, които изключват възможността държавни ръководители на България да отиват в Западна Македония и да говорят в речите си за "нашите два народа"!

Всеки има свободата да се самоопределя както си иска - да си създава тепърва свой език, да си измисля история - в България, това отдавна бе направено от братята Кирил и Методий и от един монах Паисий. Нека да се уважаваме повече и прекратим обречената борба за обич и общ исторически произход с населението на бившата югославска република Македония. Не може да обичаме някой, който непрекъснато ни показва омраза и презрение - все пак нашата, българската история е от повече от 13 века и ако някой се е отказал от нея, за да вкара в учебниците си Клеопатра, Орфей и даже гръцки герои от митологията, и български личности като свои - то това си е негов проблем. Историята е отдавна написана и пренаписване не се предвижда - поне за сериозните учени и университети в света.

Колкото до гражданството - имаме повод да си зададем въпроса имаме ли нужда от хора с български документи за самоличност, които ще ходят по света, за да разправят, че не са българи? С риск да бъда поставена сред опонентите на Красимир Каракачанов, лидерът на ВМРО ще изразя несъгласие с виждането му, че българско гражданство трябвало да се дава на македонски политици и веднага ще попитам защо? Защо да се дава българско гражданство на хора, които се срамуват да признаят, че са получили такова гражданство? Узаконяваме нелегално гражданство ли на тези политици? Защо? С каква цел? Само защото са поискали? Нима гражданство се дава на всеки, който поиска? Гражданството е приобщаване към нацията, породено от сериозни причини и мотиви, а "нелегално приобщаване" не може да има. По-скоро няма такова понятие. Утре, след като влезем в ЕС, ще се окаже, че има българи с официално гражданство и такива, пак с българско гражданство, което не искат то да се афишира? Не изпадаме ли отново в някаква абсурдна история с неясен край и резултат?

Колкото до македонизма, за който говори, пише и се вълнува проф. Божидар Димитров и тук ще си позволя известно несъгласие, тъй като македонизмът като понятие, манталитет и осъзнато поведение няма лесно да изчезне. Ще изчезне, когато ще се появят далеч по-сериозните проблеми като албанското присъствие в Македония и икономическото развитие на западната си съседка, както изтъкнах по-горе. До тогава македонизмът ръка за ръка с антибългаризма тепърва ще набира скорост - липсва им само признанието на международни организации и други държави, които рано или късно ще се съгласят с някакво име на държавата БРЮМ. Име, което да утвърди македонизма, а не да го отхвърли. Име, с което Гърция ще бъде съгласна. Задача твърде непосилна, която все повече се отдалечава във времето, за сметка на албанските претенции.

Историята е история, но тя не е само настояще, не е и само бъдеще, тъй като понякога коренно се различават настоящето и бъдещето с логиката и истините на историята. Такъв е случаят с македонизма. Явлението македонизъм не се е появило, само защото населението не е наясно с българските си корени, но едно е да си наясно, друго е да се престрашиш да го афишираш и признаеш на глас, а трето и четвърто - да продължиш да живееш спокойно след подобно самопризнание. Така че, докато в Р Македония върви процес на ребългаризация и държавната политика на българските управници не е единна и е скарана с близкото историческо минало и още по-скарана с 13 вековната родна история - македонизмът ще си цъфти и процъфтява. Колкото и да е против логиката, колкото и да не може да се приеме от такива личности като проф. Димитров.

Получаването на българско гражданство от Любчо Георгиевски разбуни много духове и има защо. Оказа се, че Георгиевски е получил гражданство, само защото е написал, че родителите му са българи - тук спирам и питам, а какво е написал в документите в Република Македония - може би същото, че има българи родители? Едва ли. Историята е прозрачна: за Георгиевски родителите му в БРЮМ са македонци, а в България - българи. Дали в Холандиця ще са холандци или в Испания - испанци? Удобно и практично - стига да има кой да се хване. Така че, далеч не мога да споделя възторга на някои наши политици и учени, че признанието на Георгиевски за родители българи му правело чест. Може, само ако и в Република Македония или БРЮМ Георгиевски също е декларирал, че има българи родители. Така че не беше убедителен вицепрезидентът Марин, когато съобщи, че е бил доказан българският произход на Любчо Георгиевски. Такъв произход би бил доказан, ако Георгиевски бе приложил документи от сегашната си родина, от които да е видно, че и там той е обявил, че родителите си за българи.

Така че, колкото и да очакват някои български учени в Македония идентичността да бъде определена на базата на историческата истина, а не на базата на антибългаризма, пропагандата и лъжите ще е безполезно. Ако не на базата на антибългаризма, то идентичността в Република Македония се определя и ще продължи да се определя на базата на македонизма, докато проблемите не бъдат изместени от други - по-сериозни. Историческата истина там не е историческата истина тук и изобщо - в Македония историческата истина ще се види и изкристализира, когато приключат с написването на "своя" история. И това е необратимо, поне за близките 15 години.

Македонистите са изплашени от възможността и други политици да последват примера на Любчо Георгиевски - каза лидерът на Атака, Волен Сидеров. Не бих определила като уплаха реакцията в Македония на новината, че Георгиевски е взел българско гражданство. По-реално е да видим, че вместо уплаха в западната ни съседка отново ескалираха омразата и антибългаризма и това далеч не са емоции, които може да се определят като уплаха. Както не бива да се определя като ребългаризация това толкова дискутирано гражданство на Георгиевски. По-вярното е, че Георгиевски се е уредил с българско гражданство, за да влезе преди сънародниците си в ЕС. Другото е прах в очите на родната държавна администрация.

Правото на когото и да е за гражданство, както го формулира генерал Марин далеч не е най-достойната позиция за българската държава. Защото в САЩ не дават гражданство на когото и да е, във Франция също не дават гражданство на когото и да е и във Великобритания е така. Нека държавниците ни отстояват даването на българско гражданство, което е чест, а не нелегална придобивка. И тук веднага бих попитала генерала вицепрезидент: а на албанци от Република Македония също ли ще се дава гражданство, заради македонско гражданство и български корени. Моля Ви! И добре, че остава малко време и от ЕС не са осъзнали колко сме дашни и с какви "български" граждани ще им влезем в Съюза!

И отново питам: кога ще спрем да очакваме обич от тези, които ни мразят? Да даваме обич на тези, които ни мразят? Не е исторически предопределено - не е и предизвестено обричане за безнадеждна привързаност. Да отворим очи и кесарю - кесаревото.
 
Факторите, които подкрепиха ислямизациятаОперацията периодично мени наименованието си – от ”Зелен диамант” става ”Мюсюлманска дъга”, после за благозвучие е наречена ”Зелени Балкани”

Ислямизацията на Балканите не е конспирация, а стратегия, ръководена от Вашингтон и Анкара. Целта е изграждането на ислямистки огнища, ръководени от САЩ и Турция, като втората е определена за бъдещ лидер на Балканите в американските секретни доклади, изтекли в WikiLeaks. Всъщност планът за раздробяването на нашата страна и откъсването на територии от нея, които да бъдат присъединени към Гърция и Турция, първоначално е разработен в ЦРУ. Наречен е „Зеленият диамант“ и предвижда и разсичане на православната общност в региона чрез създаването на Ислямски пояс, обхващащ Босна, Санджак, Косово, Македония, Кърджали, Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия.

Операцията периодично мени наименованието си – от „Зелен диамант“ става „Мюсюлманска дъга“, после за благозвучие и за да прикрият истинските й цели, е наречена „Зелени Балкани“. Което изглежда съвсем мирно, че дори и екологично.

Но целта остава една и съща – превземането на територия, която да свърже единствената ислямска страна в Европа – Албания, с Турция.

След краха на социализма в Европа за американците този план постепенно става излишен. Но не и за турските служби, които са участвали в разработката му, както и за управляващите кръгове в тази страна, сред които мечтата за присъединяването на Дунавския вилает е още жива.

Примерите са буквално пред нас. Първа беше Босна. В републиките от Югославия навлязоха вкарани няколко хиляди муджахидини и провокираха войната със сърбите. Когато това стана факт, под благовидния повод за правата на човека сърбите в ескалираща прогресия бяха изкарани престъпници, а световната медийна машина се зае усилено да представя албанците като мирни жертви на геноцид. И нито дума за зверствата и убийствата, извършени от албанците.

Всички знаем как завърши това в Сърбия – НАТО ги бомбардира през 1999 г.

После дойде редът на Косово и Македония. Когато бе дадена автономията на тази сръбска област, бежанците от нея бяха над 350 000 (между които и 120 албанци, което е парадоксално – албанци да бягат от албанци!). И изселилите се казаха следното: „Не албанците завоюваха Косово, ние им го продадохме.“

Схемата е проста – през 90-те години на миналия век масово се изкупуваха земя и имоти в тази област, и то на цени поне три пъти по-високи от нормалните. Сръбският селянин тогава си правеше следната проста сметка: „С тези пари мога да си купя апартамент в Белград и да осигуря децата си.“ И… продаваше… На мястото на сърбите се заселваха албанци и така техният етнически елемент в един момент надмина по брой сръбския. После вече се появи Армията за освобождение на Косово и се подеха исканията за автономия. Поддържани между другото много категорично от Турция и САЩ.

В Македония сценарият бе малко по-различен, макар и там да се изкупуваха масово земи.

Армията за национално освобождение (АНО) най-неочаквано започна да се бори за правата на албанското малцинство, и то при положение че то бе толкова интегрирано както никой друг – петима министри, зам.-шеф на Генералния щаб, вицепремиер, зам-шеф на полицията и т.н. После направиха гражданската война. Започнаха да избиват полицаи и когато македонската държава изпрати най-накрая срещу тях армията, САЩ ги обвиниха, че нарушават правата на албанците и ги изкараха борци за свобода.

След това САЩ буквално изнудиха Македония да приеме мирен план, който гарантира квоти във властта на албанските партии. Така фактически Македония се превърна във федеративна държава – с два официални езика и всичко друго по две.

Някой да не се заблуди от факта, че Косово и Западна Македония не бяха присъединени към Албания и че въобще не се говори за това? То няма как и да стане, защото тогава би се разкрил истинският смисъл на операцията „Ислямска дъга“, а това би довело и до съответното решително българско противодействие.

Такъв сценарий се подготвя и за България, която, както по всичко личи, е следващата спирка на радикалния ислям. Вече усилено се работи в районите на Кърджали, Хасково, Лудогорието, Североизтока и Якоруда. По няколко начина.

Първият е класическият – този с изкупуването на земите. Вторият е икономическият – прави се всичко възможно всяко производство в тези райони да бъде закрито. Когато това стане, младите сами почват да се изселват и на тяхно място се настаняват турски семейства. Старите остават все пак, но пък те измират…

Ето така тихо, но неотклонно се работи за промяна на етническия състав на цели области в нашата Родина. Знае се и какво следва – искания за повече права на малцинствата, после – автономия.

Пресен е и примерът в Каблешково, където човек от сирийски произход продава земя и 17 къщи на кувейтски граждани уж да прекарвали те лятото на хладинка… Интересно защо тези така богати хора не си купуват имоти в Швейцария, където би им било много по-комфортно включително и от чисто климатична гледна точка?..

Сега има нова фаза на инвазията и тя е съвсем видима – бежанската вълна, която ни е заляла напоследък. Както добре се знае, това не са само сирийци, но и граждани на други ислямски държави от Северна Африка и Близкия изток. Какво търсят те тук, след като стана ясно, че България е бедна страна, с лошо работещо правителство и не може да им осигури никакво бъдеще? И не е ли това Петата колона на исляма, която трябва отвътре да подготви присъединяването на цели български области към „Ислямската дъга".

______________________________

Публикация на сайта alterinformation.wordpress.com. Използвани източници: в-к „Десант“, архив

 

Валетни ФЪРТУНОВ, писател, журналист, анализаторТова вероятно е най-завоюваната страна в света и вероятно тъкмо по тази причина е и най-непокорната и непревземаема страна в света – в последните два века, три от великите сили се орезилиха в тази пустиня-блато, затъвайки до шия

Афганското блато в което всеки нашественик е затъвал неспасяемо е всъщност пустиня, която всяко лято засмуква в бездънната си паст бурните реки идващи от топящите се ледници и снежни шапки на 2000 – 3000 м високите афгански планини, докато не пресуши и почти всички потоци и рекички до следващата пролет.

И няколко долинни оазиса.

Избити афгански семейства от американците

И 31 милиона непокорни люде от близо 20 народности, говорещи на цял куп езици свързани само от две неща – всички са страшно бедни и ужасно мразят някой да ги завладява.

Хроника на нашествията:

v     1000 г. пр. Хр. – територията е в състава на Бактрия;

v     VI в. пр. Хр. – завладяна от персите;

v     330-329 г. пр. Хр. – завладяна от Александър Македонски;

v     250 г. пр. Хр. – в състава на Гръко-Бактрийското царство;

v     VII в. арабско нашествие – ислямизация;

v     900 г. – в състава на Бухарското емирство;

v     ХIII в. – монголски нашествия;

v     ХVI в. – завоювана от династията на Великите Моголи;

v     1709 г. – образувано независимо княжество Кандахар;

v     1838-1880 г. – две англо-афгански войни. Установява се британски контрол над Афганистан;

v     1919 г. – трета англо-афганска война. Англия признава независимостта на Афганистан;

v     1973 г. – военен преврат и провъзгласяване на република;

v     1979 г. – съветски войски навлизат в Афганистан и чак през 1989 г. го напускат;

v     1992 г. – талибаните превземат Кабул, гражданската война продължава.

v     2001 г- – САЩ нахлуват в Афганистан и окупацията ще продължи като минимум до 2014 г. с участието на НАТО и приятели

Проф. д-р Йохан Галтунг:

Проф. Йохан ГалтунгТрите мотива на афганците

(част от тв интервю пред „Демокраси нау”, Вашингтон)

Вижте нека бъдем реалисти, човек трябва да разбира, че почти всички афганистанци след като са изтърпяли 5 нахлувания в новата си история – 3 от англичаните, един път от Съветите (Съветския съюз, б.р.), един път от американците, чак им се повдига от това да бъдат нападани… Идеята че талибаните ще си предадат оръжието преди американското оттегляне е извън реалността! Идеята за партньорство в една страна фундаментално и във някаква степен фундаменталистки мюсюлманска, че може да имаш партньорство, което се изразява във проекти за подпомагане, проекти за развитие … да ама тия проекти

не са били благословени от Аллах…

Това е невероятно неразбиране (от страна на Обама, б.р.) Вие се обръщате към малка група прозападно настроени хора в Кабул и на няколко други места и това е всичко което можете да постигнете… А къде е планът на Обама за връщане на нефтопровода на хората на които принадлежи и това не е Юнокал (американска петролна компания с огромни интереси в Афганистан, б.р.)… Не чух нищо подобно… Вижте това е просто част от имперската политика. Това което те правят със съчувствие е идеята за паритет(равнопоставеност), но къде е равнопоставеността, ако страната ти е пълна чужди войници, а на американска територия няма техни войници? Това не е паритет… У афганците аз откривам точно три мотива,

първият – антисекуларизация(против светската държава, б.р.),

второ – антикабул, т.е. желание за много по-децентрализирана държава,

трето – много важен мотив – антиокупация, против завладяването им от когото и да било…

Ето имате толкова милиони афганистанци със само три мотива, техни си, как ще им засееш друга мотивация? Обама просто няма връзка с реалността…

Кой, какъв го дири в Афганистан?

След като приберем в шкафа глазурите на пропагандистката торта, с които вашингтонските спецове по връзки с обществеността вече 10 години обилно гарнират американската агресия срещу Афганистан, се оголват пластовете от алчни интереси. Това не го казвам аз, а флагманът на американската преса –

В. „Ню Йорк таймс”:

Юни, 2010 г.

Афганска литиева рудаНеразработени залежи от полезни изкопаеми на стойност близо един трилион долара са открили САЩ в Афганистан.

Става въпрос за залежи на желязо, мед, кобалт, злато и метали от основно значение за индустрията като например литий. Те са открити от екип на Пентагона и американски геолози.

Залежите са разположени предимно в южната и източната част на страната, по продължение на границата с Пакистан. В района присъствието на талибаните е най-силно, което крие сериозни рискове за разработването на залежите. Ако подобни богатства попаднат в ръцете на бунтовниците, възможността те да подсилят сериозно въоръжението си е налице.

Откриването на подобни ресурси Афганистан може да се превърне в един от главните минни центрове в света. Така, според данните на Пентагона, страната може да стане „Саудитска Арабия на лития“.

Въпреки големите залежи, всички са единодушни, че един от основните проблеми пред Афганистан в момента е фактът, че не разполага с никаква минна индустрия или инфраструктура за нея. Десетилетия ще се необходими, докато страната започне да експлоатира залежите си пълноценно.

Като оставим настрана въпроса за това, кой всъщност е открил тези залежи, защото руснаците по време на окупацията си на Афганистан през осемдесетте години на 20-ти век направиха пълна геоложка карта на страната и този архив след разпадането на СССР, не остана само руско достояние, а и безценна стока за продан, изключителния характер на залежите от подземни богатства са без съмнение още една прекалено основателна причина, за американското военно присъствие, а и не само тяхното. Не по-малко интересен е фактът, че тази информация се появи само веднъж и след това бе заметена под килима и обградена с тотално мълчание. За сметка на това, миналия месец се случи следното:

На 2 май 2012 г. президентът Обама подписа заедно с афганистанския си колега Хамид Карзай стратегическо споразумение между двете страни за срок от 10 г. след изтеглянето на войските на НАТО в края на 2014 г. от Афганистан.

Нали се сещате, за какво ще да става дума в в тая стратегия! В глобалната война за изчерпващите се ресурси на планетата, САЩ както винаги са първенец, отличник ще рече…

А сега да се попитаме –

Какъв го дирим ние там?

Хроника на българското участие:

  • 16 февруари 2002 г. 32-ма бойци от химическото поделение в Мусачево , банно-санитарен комплекс и чистачи на тоалетни заминават за Афганистан
  • Сега имаме контингент от над 620 души в 2 бази
  • Изхарчили сме до момента над 300 млн. лв. за тази военна мисия
  • В началото на 2013 г. ще изтеглим ротата, охраняваща външния периметър на летището в столицата Кабул, където служат около 200 души.
  • До края на 2014 г. ще приберем рейнджърите ни от Кандахар – общо 336.
  • В Афганистан ще останат само инструкторите, които помагат на местната армия. В момента в групите за обучение в Кабул и Кандахар имаме 76 военни, от които 51 армейски инструктори.
  • Нито НАТО ни е искало повече армия за Афганистан, нито ние сме поемали конкретни обещания.
  • Обещахме да даваме и по $ 500 000 в следващите 10 г. за афганистанската армия.

Българската мисияКато прескочим изследванията и хипотезите на групата около Петър Добрев, която твърди, че най-голямата етническа група в Афганистан – пущуните – имат пряка родствена връзка със старите памирски българи и отхвърлим идеята, че с батальона си освобождаваме някаква българска прародина, остава да видим какви прагматични интереси преследва България с участието си във военната интервенция в тази суверенна държава?

Аз лично не мога да ги видя тези интереси.

Виждам единствено дупедавска позиция на американската пета колона в София, която безсрамно предоставя пушечно месо и безогледна политическа подкрепа за пиар позицията на САЩ пред света.

Виждам още една причина да имаме много бойци зад граница в примамливите специални обществени поръчки. Много пари – много комисиони за оядените търбуси в МО и по-нагоре.

Иначе колкото си взехме огромните кредити от Ирак, въобще не говоря за бизнес участие във възстановяването на Ирак, а за наши пари, които иракчаните ни дължат, но американците не ни дадоха да си ги поискаме (или софийските дупедавци не посмяха да ги поискат, все тая), въпреки учестието ни, въпреки жертвите които дадохме за чужда кауза; колкото си взехме нещо от Либия, същата история, толкова ще участваме и в деленето на афганската баница. С други думи, отново ни направиха на глупаци.

Николай Слатински, доцент, докторПроф. д-р Николай Слатински:

НАТО си намери най-сетне някаква мисия след края на Студената война: като се специализира по охрана на маковите полета в Афганистан.

(Фрагмент от статия в блога на Слатински)

Ситуацията там постепенно започва да излиза от контрол и не малко са тези анализатори, които са на мнение, че усилията на НАТО да направи нещо са основно жалки. В никакъв случай България не трябва да разширява военното си участие в тази псевдодържава. Достатъчно е да си припомним печалния опит на СССР там, за да си дадем сметка за мащаба на чудовищните рискове, които дебнат чуждите войски в една сриваща се към анархия ситуация.

Все пак става дума за държава, където одират “неверниците” живи.

Талибаните не са ликвидирани. Нещо повече – те започват бавно, но сигурно да възвръщат позиции. За тях и срещу САЩ и НАТО работи практически всичко, което се случва в Афганистан –

  • огромна корупция в правителството и край президента Хамид Карзай;
  • бедност и мизерия, пълна невъзможност за контролиране на териториите по-далеч от Кабул,
  • престъпност, насилие. А да добавим и
  • огромния проблем с наркотиците.

Талибаните бяха наложили мораториум върху продукцията (ала не и на износа на опиум). Това доведе до съкращаване на производството и до колосални цени на опиума и хероина в световен мащаб. За много анализатори вече не е кощунствена дори мисълта, че с политиката си по отношение на маковите полета талибаните всъщност си подписаха смъртната присъда. Защото разстроиха един сериозен глобален пазар – на опиум, хероин и др. нарко-производни, генериращ колосални печалби.

В защита на подобна теза е и констатацията, че след като маковите полета и продукцията от тях се бяха свили при религиозните радикали-талибани, сега в “демократичен” Афганистан всичко идва на местата си: и полетата се множат, и продукцията се увеличава, и печалбите растат.

В сериозни анализи се подхвърлят идеи, които вече не звучат никак несериозно – че НАТО си намери най-сетне някаква мисия след края на Студената война: като се специализира по охрана на маковите полета в Афганистан.

Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) алармира:

Маковите полетаПроизводството на опиум тази година в Афганистан се е увеличило с 61% в сравнение с предходната година. Площта на незаконните посеви с опиумен мак също се е увеличила – със 7%.

Афганистан е на първо място в света по производство на опиати и марихуана. По време на управлението на режима на талибаните то бе сведено почти до нула, но след нахлуването на американските войски в Афганистан през 2001 г. и идването на власт на представители на Северния алианс, производството на наркотици е получило безпрецедентен размах.

Очаква се, че приходите от незаконното производството на опиум, като се вземат предвид изкупните цени, ще достигнат през тази година 1,4 милиарда щатски долара или 9% от брутния вътрешен продукт.

Освен това в Афганистан бързо нараства броят на лицата посягащи към наркотиците. „Близо един милион афганистански семейства са засегнати от пристрастяването към наркотиците. Но освен това, в света има около сто хиляди млади мъже и жени, които буквално умират от злоупотреба с опиати с произход от Афганистан”, заяви ръководителят на мисията на ООН в Афганистан, Стефан де Мистура.

Според данни на ООН, Афганистан произвежда около 80% от опиума в света, голяма част от който расте в размирните южните провинции Хелманд и Кандахар.

Годишният оборот на хероин в стойностно изражение е около 65 милиарда долара, от които в Афганистан остават само 4 милиарда щатски долара. През последните 10 години от афганистански хероин са починали около 1 млн. души в света.

Афганистанските фермери нямат изгода да сеят зърно. Опиумът „изяжда” цялата пшеница. Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността, приходите от един хектар опиумен мак са почти 4 000 долара. На този фон приходите от един хектар пшеница, възлизащи на 1 200 долара не са привлекателни за афганистанските фермери и това обяснява предпочитанията им за отглеждане на опиумен мак. Селско семейство, заето в отглеждането на опиумен мак в Афганистан, печели повече от 1 000 долара годишно.

Вашингтон потвърждава, че САЩ не участва в унищожаването на насажденията с наркотични растения в Афганистан, защото… властите на страната не са поискали това.

Това са основните щрихи в интересите и мотивацията за възникване на афганското блато. Някои имат наистина впечатляващи интереси, други като нас играят ролята на класическите глупаци, които се въртят около тарторите с единствената крехка надежда да получат потупване по рамото и трийсетина сребърника за лоялност към задокеанските господари, сиреч за предателството срещу собствения си народ.

С това трябва да приключим веднъж и завинаги.

 

Пат БюканънЕрата на безплатния обяд свърши

Клуб Z, ПАТ БЮКАНЪН*

"Не съм „изолационист, но съм за „Америка на първо място“, каза Доналд Тръмп пред в. „Ню Йорк таймс“ миналата седмица. “Харесва ми изразът.“

По отношение на НАТО, в която САЩ понасят ¾ от разходите по отбраната на Европа, Тръмп нарече споразумението „нечестно, в икономически план, за нас“ и допълни „Няма да бъдем повече разкъсвани.“ Близките до властта медии могат да са изпълнени от войните в Туитър за жени и предполагаеми изневери, но идеите на Тръмп трябва да разпалят национален дебат за задграничните ангажименти на САЩ – особено НАТО. Защото на идеите на Доналд не им липсва авторитетна подкрепа.

Първият върховен главнокомандващ на НАТО ген. Дуайт Айзенхауер каза през февруари 1951 г. за алианса: „Ако в рамките на десет години всички американски войски, разположени в Европа за целите на национална отбрана, не се завърнат в Съединените щати, тогава целият проект се е провалил.“

Биографът на Джон Кенеди Ричард Рийвс пише, че десетилетие по-късно президентът Айзенхауер увещава новоизбрания държавен глава за НАТО. „Айзенхауер каза на своя приемник, че е време да се започне изтеглянето на войските от Европа към вкъщи "Америка извършва много повече от споделяне на отбраната на свободния свят", каза той. Беше време другите страни от НАТО да поемат по-голяма част от разходите за тяхната собствена отбрана“. Нито един стопанин на Белия дом от времето на Студената война не последва съвета на Айк.

Но после, когато Студената война приключи с разформироването на Варшавския пакт и разпадането на Съветския съюз на 15 независими държави, американските войски трябваше да се върнат у дома от Европа. Време беше просперираща Европа да започне сама да се защитава.

Вместо това Бил Клинтън и Джордж У. Буш започнаха да раздават членство в НАТО, т.е. гаранции в случай на война, на всички страни от предишния Варшавски договор и дори на Прибалтийските републики, които бяха част от Съветския съюз. С исторически провокативен акт САЩ преместиха тяхната „червена линия“ на война с Русия от река Елба в Германия на естонско-руската граница, на няколко километра от Санкт Петербург. Ние декларирахме пред света, че ако Русия потърси възстановяване на хегемонията си върху която и да е част от бившата си империя в Европа, тя ще бъде във война със Съединените щати.

Никой президент по време на Студената война дори не е и обмислял даването на гаранция в случай на война с такъв мащаб, поставяйки родината ни пред риск от ядрена война, за да бъдат защитавани Латвия и Естония. Припомням си. Айк не се намеси да защитава унгарските борци за свобода през 1956 г. Линдън Джонсън не помръдна и пръст, за да спаси чехите, когато Варшавският пакт прегази „Пражката пролет“ през 1968 г. Рейгън отказа да се намеси, когато ген. Войчех Ярузелски, по заповед на Москва, смаза „Солидарност“ през 1981 г. Тези президенти поставяха Америка на първо място.

Всички биха се радвали на освобождаването на Източна Европа. Но никой не би го извършил чрез война с ядрена страна като Русия, за да го гарантира. И все пак Джордж У. Буш обяви, че всяка стъпка от страна на Русия срещу Латвия и Естония би означавала война със САЩ. Джон Маккейн искаше разширяване на американските военни гаранции до Грузия и Украйна. Това беше лудост, родена от високомерие.

И сред тези, които предупреждаваха срещу придвижването на НАТО към вратата на Русия, беше най-големият геостратег на Америка, авторът на сдържането, Джордж Кенан: „Разширяването на НАТО ще бъде най-съдбоносната грешка на Америка след Студената война. Може да се очаква, че такова решение ще тласне руската външна политика в посоки, които определено не ни харесват“. Кенан е доказано прав. Като отказахме да се отнасяме към Русия така, както се отнасяхме към други страни, отхвърлили ленинизма, ние създадохме Русия, от която се боим, превъоръжаваща се нация, настръхнала от възмущение.

Руският народ, протегнал ръка за приятелство и преди тя бъде отхвърлена, избухна в аплодисменти при свалянето от власт на Борис Елцин и идването на автократичния силен човек, който отново ще направи Русия уважавана. Ние самите подготвихме пътя за Владимир Путин.

Докато Тръмп се фокусира върху това, че Америка поема твърде много от разходите за защитата на Европа, съществуват рисковете, които ние поемаме, които са по-висши от тези, които нито един президент от времето на Студената война някога се е осмелявал да поеме.

Защо Америка трябва да воюва с Русия, която владее Прибалтийските страни или Румъния и България? Кога суверенитетът на тези народи стана от такъв жизнен интерес, че ние бихме рискували военен сблъсък с Москва, който може да ескалира в ядрена война? Защо все още сме решени да се бием за десетки народи на пет континента?

Тръмп отправя предизвикателство към нагласите на външнополитическия елит, чието мислене е замръзнало в света, който изчезна около 1991 г. Той предлага нова външна политика, при която Съединените щати са решени на война само когато са нападнати или са поставени в опасност жизненоважните интереси на САЩ. И когато се съгласим да защитаваме други нации, те ще носят пълния дял от разходите за тяхната собствена отбрана. Свърши ерата на безплатните обяди. Фразата на Тръмп „Америка на първо място“ има прекрасно звучене.

------------------------------------------

*Пат Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Статията препечатваме от БГНЕС.

 
От първия миг на състезанията на олимпиадата в Пекин няколко въпроса останаха да чакат края на игрите, за да бъдат анализирани и разследвани. Въпросите за китайското чудо, за тайните на китайските спортни успехи. Фактите показаха, че става дума за държава-свърхсила в спорта, която спечели медали в дисциплини, в които никога не е имала традиции или успехи. Фактите говорят за огромен брой медали за страната домакин, и то след като досега Китай не е била никога в първата тройка, петица или десятка в класирането по медали от предишни олимпиади.

Фактите показаха на света една реалност, в която китайски спортисти демонстрираха такава сила, мощ и хъс за победа, с каквито нито една от другите държави не може да се похвали.

Станало бе чудо - чудото на безапелационното нахлуване на Китай в света на спорта с постижения и спечелени медали. Къде са тайните за този уникален възход на една държава в не един, а десетки спортове? В постоянството, в дисциплината, с борбата за едно по-добро лично бъдеще, в патриотизма или във верността към държавата.
През 1990 година един български лекар, професор в своята област ми каза нещо нечувано до този момент: "В спорта няма да са важни вече трениранировките и усилията при поставянето на рекорди. Което е постигнато дотук - постигнато е, благодарение на човешките усилия и дух. Оттук нататък важно ще е кой спортист най-бързо и успешно ще се чисти най-успешно от всички забранени вещества в организма. Оттук нататък рекордите вече няма да са единствено резултат на човешки усилия, а и резултат на химия, химия и пак химия. Спортът вече е бизнес, наука за рекорди и да се приема, че само човешки усилия и воля ще изкачват на почетната стълбичка шампионите ще е наивно и недалновидно."

Какво лежи в основата на невероятното китайско представяне на тази олимпиада?

За да си отговори човек трябва да проследи пътя на обикновения китаец към олимпийските титли. В Китай за зло или за добро - човешкият материал е в изобилие. От държава, с брой на населението над милиард, подбирането на подходящи кадри за бъдещи шампиони е въпрос на селекция, която се извършва по строго регламентирани правила. Само със строго научни и проверени критерии, с безапелационно точен подбор на кадри, технология, и най вече средства, ресурси, както човешки, така и други, които да са в полза на човека.

Китай създаде машина за производство на шампиони, така както машини произвеждат стоки и продукти, съоръжения и прочие други подобни. Какво включва тази машина, създадена под покровителството на партия и правителство? За живеещите в другия свят на запад, е интересно да знае, че в Китай има отдавна действащи специализирани интернати общежития, в които се коват бъдещите спортисти на държавата. Във въпросните интернати са осигурени комфорт, храна, медициско обезпечение, обучение за завършване на общо образование, всички условия, на които биха завидели които и да било правителствени резиденции, учебни и лечебни заведения в други икономически развити държави. Оборудването на въпросните спортни интернати е страхотно, тъй като технологично те граничат с най-новите постижения, и напомнят в известен смисъл на фантастика. Спортните интернати в Китай са закрити за обществото, и за международните федераци по различните спортове в света. Това разказа журналистът Владимир Козин от в. Комсомолская правда.

Колко на брой са спортните интернати за държава като Китай - и да попита човек, едва ли ще чуе точната цифра. Предположенията са за няколкостотин интерната. В един подобен интернат на ден се провеждат три пъти тренировки, 6 дни в седмицата. А в неделния ден за обитателите в интерната има среща с родителите в кафенето, в рамките на това общежитие. Казвам серща с родителите, защото живеещите в интерната спортисти са деца. Правило в тези спортни интернати е да не се напускат свободно от обитателите им, за да нямат те досег с външния свят и медиите.
Спортното оборудване в тези затворени общежития е на най-съвременно технологично равнище. Например в зала за тежка атлетика може да тренират едновременно 80 до 10 души тежкоатлети, което означава 80 места за опити, 80 места, където съответните служители сменят тежестите на щангите. Към това се прибавят съответните бани, съблекални, места за масаж, в които работат необходимите на брой служители - треньори, масажисти, лекари. Цифрите и параметрите са несравними с тези, с които разполага една българска тренировъчна зала за провеждане на подготовка на тежкоатлети.

В Китай всичко започва от рано, за да не се превърне времето в проблем. Така например групата за художествена гимнастика на Китай, числеността на която е почти сто души, от две години е започнала целенасочена подготовка за олимпийските игри в Лондон, които ще се проведат през 2012.
По отношение на медицинското обезпечение, всички водещи технологии в света, в Китай отдавна се използват, като оборудване и ноу хау се обновяват непрекъснато с по-ново. Изследванията, тестването, базата данни, видеотехника със съответни състезания - това са малка част от елементите, без които едно медицинско обезпечение в подготовка на спортисти не може да се нарече пълноценно, и китайците не са жалили и не жалят средства и труд, за да бъде всичко в крак с времето и науката.
Следващият фактор е приложението на нетрадиционната медицина, в която китайците никога не са имали равни. Ако нещо е известно от сферата на тази нетрадиционна медицина извън Китай, то това е много малка част от всичко, което се използва при подготовката на бъдещи шампиони в спорта. Иглотерапията, специалният масаж, лечението с билки и природни продукти - всичко влиза в действие, когато трябва да се преодоляват травми и умора. В спортните интернати работят екстрасенси, народни лечители, които също дават всичко от себе си, за да са здрави, със съответния тонус и годни за тренировки спортистите.
Към казаното дотук трябва да се прибави и дисциплината, която е типично традиционна за китайците и необяснима за повечето други нации. При нарушение на дисциплината три пъти - за непослушание, неизпълнение на поставени задачи, липса на старание в подготовката - възпитаниците се връщат по домовете им. А това в Китай се приема като трагедия, като житейски провал, като огромен гаф в биографията.

Целият народ от Поднебесната /другото название на Китай - бел. Л. М./ е възпитан така, че да осъзнае, че велик спортист, олимпийски шампион в тази страна е равнозначно на малко божество, което е издигнато на пиедестал. Победителят в Китай обезпечава целия си по-нататъшен живот. Сумата за олимпийско злато в тези игри при китайците достигна до умопомрачителна висота, дава се в брой, без данъчно облагане! На победителите се осигурява от партията и правителството доходен личен бизнес - мрежа от кафенета, малка фабрика, земя с имот. Други получават правото да съжителстват в собствени жилища, редом с министри, и партийна номенклатура, което е чувствителна промяна в социалния статус! А за такава промяна си заслужава да се работи и живее с години в спортния интернат, който може да се възприеме и като спортен затвор, тъй като е закрит тип общежитие за външния свят и медиите - китайски и чужди. Толкова бързо китаец да промени социалния си статус си е огромен шанс, който не се случва на всеки.

Кога започна спортният възход на Китай? Още на олимпиадата в Атина прозвуча първият сигнал за тотална промяна в китайското присъствие в световния спортен елит. Китайският олимпийски отбор се добра до едно от челните места по медали, след десетилетия на тотално превъзходство на САЩ, СССР и бившата ГДР. Това превъзходство след 1989 година се промени, като в челните позиции застанаха САЩ, Русия и редица европейски държави. Възходът на китайците в спортния елит на света се забеляза само около периода на самата олимпиада в Атина и след това бе забравен. Посланието, че в спорта се извършва китайска революция остана някак встрани от коментарите и анализите след като олимпиадата в Атина свърши. И това се оказа голяма грешка, тъй като точно резултатите от така наречената китайска революция в спорта говориха и даваха ясен знак за кардинални промени в състава на световния спортен елит. За сравнение ще кажа, че само за първата седмица на сегашната олимпиада, китайските състезатели извоюваха два пъти повече златни медали от САЩ и пет пъти повече от Русия. Седмица преди игрите това би прозвучало налудничаво и несериозно.

Едва ли някой вярва, че китайските спортисти извоюват медалите си и поставят рекорд след рекорд само с голи ръце и блестяща физическа подготовка. Във всеки отбор има атлети например, добре запознати с допинг препаратите, от най-ново поколение. Само че едни спортисти антидопинговата служба ги залавя, други не, а трети изобщо не ги проверява. Дали изборът кой да бъде проверен за допинг наистина е случаен? Съмнявам се, въпреки, че се опитват да ни убеждават в противното.
Съвременният спорт стана важен полигон за изпитания на фармакологията и медицината от цял свят. За спорта от десетилетия работят големи научни институти - явно или не, нелегални лаборатории, известни и не толкова - фармацевтични компании. А това означава - мнооого пари. Означава бизнес, означава, че спортът може и трябва да се приема като част от съвременната икономика. Тук, в прилагането на най-нови препарати не фиксирам имена на държави или компании, защото това би означавало огромен списък.
Дали антидопинговата служба е в крак с времето и най-съвременните средства за ре
корди - задължително не, защото науката винаги е едни гърди напред пред житейската практика.
Прави впечатление и друго, редом с постиженията на фармацевтичната индустрия по отношение на анаболи например, никой не говори за изключителната вреда от употребата им за човешкия организъм. И това не е случайно, тъй като допинг-препарати биха употребили младежи, поколението до 30-35 годишна възраст, което са занимава със спорт професионлано, след тези години, човек естествено излиза от спорта. Пораженията, които нанасят подобни препарати на подрастващия организъм са табу за медиите, тъй като отново думата е пари, много пари.
Напоследък се заговори и за нов вид стимулат - генен, който влияе върху хормона на ръста, и мускулната маса. И този изкуствено създаден генен стимулант, като се твърди от журналиста Владимир Козин не се отличавал кой знае колко от другия хормон, който изработва човешкия организъм. Но едно са организмът да изработва хормони, мускулна маса, свързано е с режима на тренировки и хранене. Докато опасно различно е това да се предостави в ръцете на фармацевтично вмешателство. Последиците във втория случай са сигурни и често пъти, необратимо патологични, като практиката показва, че не се изключва и летален изход за самия спортист. Води ли някой статистика колко спортисти остават инвалидизирани след края на спортната си кариера, или си отиват твърде рано от живота? Няма такава статистика, тъй като тя би объркала печалбите на фармацевтичните компании, работещи за "спортни" успехи.

Ето защо ако китайците използват средства на нетрадиционната си медицина, иглотерапия, биостимулиране с енергийни техники, както и природни продукти, лечебни традиции за въстановяване на човешкия организъм, типични само за този район на света - то единственото, което може да се заключи е, че пораженията върху спортистите биха били далеч по-малки.
Що се отнася до психическите натоварвания, на които са подложени техните спортисти, треньори, лекари, и различни специалисти в "производството на шампиони" - за тях едва ли може да се говори категорично, тъй като човешката психика е все непредвидима за науката.

Дали китайците са някакъв човешки феномен със спортните постижения и медалите, които завоюваха - едва ли. Човекът винаги си е човек, пък бил той китаец, американец, африканец, или жител на Ямайка. А това предполага субективизъм в очакванията. Да се приеме, че на олимпиадата в Пекин китайските спортисти са масово феномени, звучи несериозно.
Всеки треньор би желал да вземе най-доброто от своите възпитаници на състезания и това е нормално. Но зад успешния китайски треньор стоят много средства, дадени от правителството, стоят учени психолози, фармацевти, медици, лекари, спортни специалисти и много дисциплина, хъс, труд, живот, отдаден на спорта, изолация от проблеми за хората от екипа. Само така може да се разчита един китайц да се изкачи на почетната стълбичка за медали. Китайското чудо в спорта се случи и остави с отворена уста мнозина спортни специалисти и експерти в света. "Китайски синдром" или закономерен резултат от всичко, участващо в една прецизно изработена схема - къде е отговорът за тайната на китайските успехи на тазгодишната олимпиада?

И още нещо - в огромните екипи от спортни специалисти по изработването на шампиони работят само китайци и няма нито един чужденец. Поне не се чу за чужденци в тези екипи. А това навежда на мисълта, че тайните за производството на шампиони ще си останат в Китай и скоро едва ли някой ще успее да се добере до тях и да ги разгадае. Чуждо присъствие при китайците няма, а местните кадри са подписали съгласие за неразгласяване на секретна информация, така че скоро няма се узнаем как Китай се изкачи на върха.
Затова пък сме наясно, че в България подготовката на спортистите ни за шампиони е на мизерно ниско равнище, оставена е на самотек, без грижа от страна на държавата. Присъствие на държавни високопоставени чиновници виждаме само, когато те отпътуват за олимпиада, заедно с други техни колеги от най-различни държави.

Имат ли място българските високопоставени държавни чиновници на такова събитие като олимпиада? Не бих казала да. След като с години държавата е загърбила спортисти, треньори и прочие специалисти, след като с години държавният бюджет не предвижда достойно перо за подготовка на водещи спортисти, след като държавата ни подари спортни бази на клубовете, без грижа как ще гиизползват, след като младото поколение българи познава повече дискотеките, дрогата и прочие "екстри" на демокрацията, вместо да има възможност да спортува и тренира - за какво говорим изобщо?
В една Канада, във всеки квартал има игрища - за летни или зимни спортове. Децата спортуват, в училищата им е престижно да си добър спортист, в университетите - също, логично израстват бъдещи шампиони. А къде да растат българските шампиони? В липсващите игрища и спортни зали в кварталите, в зле оборудваните зали на спортните клубове, в басейните, където нямат възможност да плащат за редовно плуване?

Шампиони се коват с години и от най-крехка детска възраст, в България това липсва. Традицията, която вкара в ранглистите със световни рекорди една Диана Йоргова, една Йорданка Донкова една Тонка Петрова, една Стефка Костадинова, борци, щангисти, гимнастички, тази традиция умря.
Е тогава как от умряла традиция ще се родят шампиони - няма как. И ако някой българин се изкачи на почетната стълбичка за медали - то той трябва да бъде награден и за това, че въпреки държавата е стигнал до спортния връх...
Вместо политиците ни да пътуват по олимпиади и се гордеят със спортистите ни - да вземат да им целунат ръка и да им се извинят публично за липсата на държавна грижа за спорта...
Но какво да очакваме от държава без национална стратегия за развитие на спорта? Ще аплодираме чужди шампиони, ще коментираме чужди свръхсили в спорта, чужда хегемония в разпределението на медали, барабар с техния бизнес и спортна индустрия за уреди, екипи, съоръжения и технологии.

В медиите бе посочено, че 140 000 лева или 72 000 евро/ е премията, която Държавната агенция за младежта и спорта ще даде на всеки български спортист, спечелил златен олимпийски медал на игрите в Пекин. В Китай ще дадат 633 хиляди евро и килограм злато, в Сингапур - 500 хиляди евро, Апония ще дава 19 000 евро за титла, Канада - 14 000 евро, германия 15 000 евро, Сърбия - 100 000 евро, Гърция - 190 00 евро прочие и прочие. Малките държави се изхвърлят, а големите наблягат на моралния престиж, който носят олимпийските титли. Естествено към тези цифри в развитите икономически държави се прибавят и доходите от бъдещи реклами, производства с марка с името на шампионите, и прочие и прочие бизнес печалби.

За България остава радостта на народа от успехите на родните спортисти, фактът, че по време на такова престижно състезание като олимпиадата, политиците отиват на заден план и никой не се интересува от тях. Още една причина политиците ни да благодарят на родните състезатели.

Китайското чудо в спорта се състоя. А нашето чудо го няма никъде.
В другите екипи от различни държави основна грижа е да не уличат състезател с допинг, в нашата олимпийска делегация, усилията бяха - да се уличи неизследван състезател!

Китайският синдром на спортни успехи едва ли ще бъде някога разгадан -българският модел е ясен, но никой не се интересува от това.
 

Граждани на Турция и Израел изкупуват българска земя – алармира Национална телевизия СКАТ, а основен генератор на разкритията бе водещият Велизар Енчев в предаването „Дискусионно студио”.

„Земята не е само предмет на граждански оборот, а правният режим, който действа върху нея, има обществено значение. Не е завидна съдбата на народ, който живее или работи предимно върху земя, която се притежава от чужди граждани. Не споделям лековатото обяснение, често чувано, а и днес изречено от господин Валентин Василев от тази трибуна: "Какво се безпокоите, след като земята няма да бъде изнесена?". Естествено е, че земята като недвижима вещ не може да бъде преместена от мястото, в което тя се намира. Но никак не е малозначителен въпросът кой ще населява българската земя и то в един период, когато страната ни все още не е преодоляла последиците от икономическата криза и която се намира, и ще продължава още дълги години вероятно да бъде в състояние на демографска криза.

В това отношение няма да се връщам твърде назад в историята, но само искам да посоча един пример от началото на ХХ век, когато въз основа на решение на Петия ционистки конгрес Еврейският национален фонд започва да купува големи площи земя в Палестина, за да може върху нея еврейският народ да създаде свое отечество.

Един друг пример, по-близък до нас и във времето, и в пространството, изречен не от кой да е, а от бившия турски президент Тургут Йозал, който казва: “Рано или късно отново ще завземем България, но този път ще я купим.” В началото на 90-те години той допълва тази своя идея: “Турция трябва да постави границите на някогашната Османска империя в центъра на интересите си с цел през ХХІ век да стане отново империя”.

Може да се твърди, че това не е официалната позиция на тази съседна държава, но едва ли е за подценяване, че в нея има широки влиятелни слоеве, включително политически, които не са се отказали от разширяване на влиянието, включително с прилаганите икономически средства…”

Това заявява от трибуната депутатът социалист Янаки Стоилов. Начинът, по който гласува показва, че думите са му били колкото да каже нещо...

Какъв е поводът да припомня тези думи на Стоилов – от една страна това е гласуването на промени в Конституцията, които да дадат възможност на чужди граждани да закупят българска земя.

Вторият повод е, че днес, на 18 юли е годишнина от рождението на Апостола, този, който положи живота си пред олтара на Отечеството, за да бъде един ден България свободна от турско владичество.

Третият повод е, че промените в Конституцията са били извършени под натиск и с писмено указания от Американската търговска камара, внесено в деловодството на парламента!

И не на последно място е необяснимата тогава подробност, че Писмото е било адресирано до, забележете:

  • Председателя на парламента Камелия Касабова;
  • Посланика на САЩ, г-н Джеймс Пардю;
  • Посланика на Израел, г-н Авраам Шарон;
  • и посланика на Република Турция, г-н Хайдар Берк!

Случайно ли е, че Писмото е било изпратено до тези трима посланици – днес, седем години по-късно историята се разбулва: Щатите са прокарали конституционни промени в парламента на една суверенна държава в интерес на Турция и Израел – две страни, които вече усилено изкупуват чрез подставени лица българска земя, под предлог за инвестиции!

Седем години по-късно мога уверено да твърдя, че инвестиции от тази срамна и позорна история не са дошли, но пък за сметка на това – България губи свои земи, които минават в чужди ръце!

И така, малцина знаят,

преди седем години Американската търговска камара с Писмо, даде указания на българския парламент как да се промени Конституцията, за да може да се продава на чужденци. Писмото е било внесено с входящ номер 439-00-139, от 19.11.2004г. Посочен е дори и точният час на завеждане на писмото в деловодството - 16, 23ч. То е било подписано от нейния президент Кенет Лефковиц и изпълнителния й директор Валентин Георгиев.

{edocs}nova zora2.doc,600,400,link{/edocs}

Това писмо указва как точно българският парламент да промени Основния си Закон – Конституцията.

Писмото не може да бъде открито в архива на в. "Нова Зора", който го публикува навремето.

В парламента още по-малко то може да бъде открито, въпреки че има известен входящ номер и дата на внасяне.

Въпреки трудностите, "Хроники" успя да намери текста на писмото.

Интерес представлява и дебатът в парламента по това писмо, което указва как българските депутати да променят Конституцията си, за да няма пречка да се изкупува българска земя от чужди граждани.

В дебата има интересни и поучителни моменти, в гласуването – още повече.

Ако някой заявява от трибуната, че трябва да се внимава, че ще има последствия и то не в полза на България – при гласуването всички, вкупом ПОДКРЕПЯТ промените, т. е. подкрепят чужденци, граждани на чужди държави да изкупуват българска земя!

 

{edocs}nova zora1.doc,600,400,link{/edocs}

В резултат – инвестиции, свързани със закупената земя – НЯ-МА!

Затова пък е налице строителство на селища от затворен тип за чужди граждани.

Ще работи ли един ден българинът върху чужда земя ангария? Оставям отговора на читателите след като се запознаят със случващото се.

Какво откри и изнесе Национална телевизия СКАТ:

Близо 500 декара земя в Пловдив е предвидена за луксозно еврейско селище – устроена инфраструктурно, устроено със здравни заведения и магазини. Това съобщи Национална телевизия СКАТ като уточни, че проектът е с дългогодишна история и е започнал когато еврейски гражданин купува чрез подставени лица част от земята – около Околовръстния път на Пловдив, спортният комплекс „Гребна база” и зона А от промишлена станция „Юг”.

Целите на сделката са подчинени на интересите на бъдещите жители на обособения еврейски град от затворен тип разкри в „Дискусионно студио” в петък, 15 юли бившият кмет на Пловдив Николай Смолев в периода 1990-1991 година и бивш управител на ВиК Пловдив /2001-2004 г./, уволнен заради отказ, в качеството си на управител да издаде разрешително за строеж на въпросното селище. Заради тази своя позиция Смолев и бил преследван и съден през годините.

Новият собственик на земята, израелският гражданин Джоузеф Бозенщайн, се сдобива с имота законно, регламентиран като публична държавна собственост чрез двама строителни предприемачи – Димитър и Мирослав Язови, съобщи в студиото на СКАТ г-н Смолев.

Редица български правителства подкрепят сделката, противоречаща на европейски рамки – бе коментарът на СКАТ.

Изготвен е скъпоструващ проект за използване на водите на река Въча за нуждите на водоснабдяването на град Пловдив, в името на безпроблемното устройство на еврейското селище.

Този случай не е прецедент – в редица български градове се изграждат селища за чужди граждани като Банско, София, Разлог, Кърджали и Стара Загора.

„Северното Черноморие се продава на руснаци, в Югоизточна България, Родопите се настаняват трайно турски фирми, в част от Югозападна България отиват израелски фирми – коментира проблема икономиста Силвия Нешева в студиото на предаването с водещ Велизар Енчев.

{edocs}nova zora1.doc,600,400,link{/edocs}

Защо тогава българските институции да не си затварят очите за изкупуването на българска земя?

Началото ще ни даде отговор за края...

Ще цитирам първа част от книгата ти „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”:

След краха на СССР мнозина биха могли да бъдат бъдещите опоненти на САЩ за световно лидерство - /обединена Европа, Япония, Източна Азия, Южна Азия, безформеният мюсюлмански полумесец, обхващащ Северна Африка, Близкият Изток, с изключение на Израел, може би Турция, държавите от Персийския залив - Ирак, Иран и Пакистан, включващ новите Централноазиатски държави по цялото протежение на границата с Китай, Евроазийска група, включваща Русия, Европа, Азия/.

Безспорно е, че до края на века, както и в първото десетилетие на новия 21 век САЩ ще останат главния арбитър и свръхсила при различните конфликти и противопоставяне, в която и да е точка на света. САЩ контролират обединена Европа с участието си в Североатлантическия пакт. Но именно САЩ трябва да са наясно, че в един момент няма да успяват да продължат и издържат упражняването на тотален контрол /политически, военен и икономически/, ако разпиляват своите сили в различни конфликтни точки, на който и да било от световните континенти по въвеждане и утвърждаване на международен ред /според разбиранията на техния управляващ политически елит/. Може би затова анализаторите и стратезите на Щатите все по-често се замислят за търсене и постигане на баланс и равностойност в глобалното сътрудничество и преразпределяне на отговорностите в света.

Често отговорът за настоящето и бъдещето ни дава миналото. Ето защо ще припомня едно пророческо изказване на Уинстън Чърчил /британски премиер и масон от висша степен според редица западни автори/ от лекция в Харвард, в което той заявява, че “империите на бъдещето ще бъдат империите, контролиращи човешките мозъци”...

... като се вземе в предвид, че в края на 19 век Чърчил трудно е могъл да предвиди реално чудото на научно–техническата мисъл, което е предстояло да се развие век по-късно, то безспорно това, което е имал предвид той, е касаело световно влияние, прокарвано чрез масонски ложи, специални служби и международни оранизации. Глобален деструктивизъм, ползващ милиарди от комисии на НАТО, ЦРУ, “Отворено общество” и Международния валутен фонд, както и личности като Карл Попер, Джордж Сорос – учени и мошеници, използвани като момчета за поръчки. В резултат са разклатени множество държавни валути...

...докато управляващите в бившите социалистически държави, в един или друг смисъл, безпрекословно поемаха и продължават да поемат в годините след 1989 ангажименти за подчинение и зависимост...

И тук логично идва въпросът: нов световен ред с нова световна политика, и нова световна икономика – кой ще го наложи и как? За никого не е тайна, “че американските компютърни програми, благодарение на които се централизира световното банково дело и телекомуникационните компании, които създават сателитите, са необходими, за да бъде наложена системата на световно управление” – обобщава Гари Ка, високопоставен правителствен служител, в книгата си “По пътя към глобалната окупация”. Световна икономика, световна политика и световна религия – това посочва Гари Ка като основни жалони в налагането на бъдещия световен ред. Кои организации посочва Гари Ка, като изпълнители по установяването на световен ред: “Световна асоциация на конституциите и парламентите /САКП – основана в 1959 г. – бел. а./”, “Световният съюз”, Световният съвет на църквите”, “Съвет за чуждестранни връзки / с влияние в ООН, Държавният департамент на САЩ, с огромни дарения от “Сити банк”, корпорация “Нюзуик”, фондация “Рийдърз дайджест”, братя “Рокфелер и мн. други/”, “Тристранната комисия” /създадена от Дейвид Рокфелер през 1973 г., Проект на Хартата на Тристранната комисия изработва не друг, а Збигнев Бжежински, като става пръв директор на тази организация./ В книгата си, с документи и разкази на запознати Гари Ка разглежда налагането на глобализацията, като световно бъдеще и  уточнява: “ Световното общество на бъдещето е мястото, където се събират политическите, икономическите и религиозните аспекти на единното световно управление…”

Погрешно е да се смята, че в обсега на интересите на кръга от хора със специални интереси и цели са визирани само държавите от Източна Европа – в този обсег на интереси попаднаха също така и страни от Латинска Америка, Азия и Африка. Тук е добре да се припомни скандалното обезценяване на валутите от няколко държави от лятото на 1997 г, /Тайланд, Малайзия/. Сърбия, Беларус, Хърватска и Чехия протерстираха срещу спекулациите на Сорос, прикрити под маската на филантропия, докато в България той бе приет като месия и то на високо държавно равнище.

В списъка на засегнатите от дейността на Сорос държави трябва да се прибави и че:

  • Сорос и МВФ унищожиха икономиката на Перу, като промишлеността престана фактически да съществува;
  • В Мексико фалираха 50 000 малки и средни предприятия;
  • Всички стратегически и икономически отрасли на икономиките на тези две държави преминаха в чужда собственост – нефтодобивът, машиностроенето, телекомуникациите, добивът на мед, злато и други ценни полезни изкопаеми;
  • Сорос притежава големи масиви от селскостопанска земя в Аржентина;
  • 70 на сто от населението на Перу живее в бедност. За Мексико, Аржентина, Парагвай, Венецуела тази цифра е 80 на сто;

Унищожаване на икономиката на набелязани държави чрез законодателни и социални мерки за ОГРАНИЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА. Все по-често се чуват гласове в коментарите и анализите на западни наблюдатели /Европейски съюз и САЩ/, че славянските държави имали твърде много население. Демографски геноцид – това е може би най-правилното определение за политиката, която се води целенасочено вече 12 години след 1989 г. за района от страните на Източна Европа. Освободената територия на държави с рухнала икономика и липсваща национална идентичност – какво по-добро за служителите на “Отворено общество”.

Това, което вече в България е безспорно налице при всички правителства след 10 ноември са: подготовка и пускане на възлови места в управлението на държавите и медиите на безкритични апологети на измислен икономически либерализъм.”

Да се върнем на Аржентина и масивите земя, които е изкупил Сорос там. Не ви ли напомня това случващото се в момента в България?

500 дка земеделска земя първа категория вече е купена за израелското селище  и то се вижда от Околовръстното шосе на Пловдив. Проектът е за над 50 00 души и е подобно на анклавите, които евреите строят в арабските земи. Строителството ще е невероятно скъпо, според инж. Сомлев то ще „глътне” близо милиард долара, тъй като инфраструктурата на това селище ще бъде напълно самостоятелна.

Зоната около Гребния канал също е закупена за граждани на Израел, но тук е вододайната зона на половинмилионния Пловдив, което ще създаде сериозни проблеми на пловдивчани.

Това е началото.

Какъв ще е краят – ще научим след години. Засега този край не се очертава като добър за България и българите, но за този край ще трябва да благодарим на всеки депутат от 39-тото Народно събрание, на силната обич на родни политици от различен цвят и калибър към една задокеанска държава със Статуя на свободата.

Чрез такива държави като нашата родина, Съединените щати уреждат добрите си отношения с други свои партньори като Израел и Турция чрез засилена заселническа политика. С чужда пита – помен – казва народът ни.

Ще дойде време и потомците ни ще попитат: кой народ?

 
„Твърд” вариант за решение на циганския проблем вече е предприела Румъния, България има великолепно решение, но кой ще го осъществи?

Операция „Бесарабия – земя на циганите”?

Румъния e предприелa план за масово преселване на циганите в Молдова. Това заключение е на пратеници на Социалдемократическата партия на Молдова, съобщава NEWSru.com, позовавайки се на молдовски източници.
Представители на молдовската СДП съобщиха на представителя на ЕС в Молдова Дик Лоренц, че румънските власти целенасочено изпращат цигани в Молдова. Според пратениците на Социалдемократическата партия това, което се случва в Молдова, не е нищо друго освен „тайно преселение на цигани“ от Румъния в Бесарабия.
„Голям брой румънски граждани – етнически роми, които дойдоха в Молдова, се установят в различни села и малки градове, в областите Кахул, Хинчести и Унжени, заобикаляйки столицата на нашата страна“ – казва говорителката на СДП Татяна Ница.
Според нея, изселническата служби за ромите от гр. Галац, оказват поддръжка за издаването на документи за самоличност и паспорти, за преминаване на държавната граница между Румъния и Молдова.
Представителят на делегацията на ЕС Дик Лоренц отговори, че той не може да коментира по въпроса за заселването на ромите, защото Молдова не е член на ЕС и това може да се разглежда като пряка намеса в делата на Република Молдова.
Изданието напомня, че в страните от ЕС живеят от 9 до 12 милиона роми. Повечето от тях са в Румъния – 1.9 милиона души. (Над 10% от населението), България (750 хил.), Испания (700 хил.), Унгария (600 хил.), в Словакия и Сърбия (500 хил.), Франция (310 хил.) и Чехия (275 хил.).
Изданието посочва още, че през 2010 г. Европа бе потресена от скандал във Франция, където президентът Никола Саркози заповяда да бъдат изпратени обратно в България и Румъния няколко хиляди роми. Тъй като депортираните се връщаха отново обратно, Министерството на вътрешните работи на Франция разработила специален закон, забраняващ това на циганите. Според правозащитници, правата на ромите са нарушени в почти всички европейски страни. Например, във Финландия, Министерството на вътрешните работи подготви закон, забраняващ просията. В Унгария, възходът на национализма доведе до депортирането на роми от няколко села. В България наскоро премина вълна от погроми (!?! – Бел.ред.).
Както беше съобщено по-рано от медиите, редица страни от ЕС – особено Франция и Италия – са предложили властите на ЕС да се замислят за организирано преместване на ромите на територията на бившия Съветски съюз. По-специално, се предлага да се обсъди този въпрос с Русия през 2012 година. Въпреки това, нито една страна от бившия Съветски съюз не е изразила публично и официално съгласие да приеме „ненужните“ на Европа цигани.

Бесарабските българи

А сега нека ви цитирам едно изявление на Светлана Филипова – председател на фондация „Бесарабски българи” пред агенция Фокус от миналата година (2010), което ще ни насочи към същинската част на тази тема.
Въпрос: От какво имат нужда бесарабските българи, когато се завърнат в прародината си?
Светлана Филипова: „Страхотно би било да имаме някакъв интеграционен център, който да включва информация за къщи, които се дават под наем от собственици, за села, в които кметовете искат да им пристигнат няколко семейства – земеделци, животновъди и т.н. Този център да има връзка с всички структури и да помага, да направлява какви документи трябва да се подадат, как да се намери жилище под наем и работа естествено… Но бесарабските българи като дойдат, имат нужда от всичко, от първа помощ – дрехи, одеала, възглавници. Хората, когато идват оттам, не носят такива работи, тоест им предстои всичко да купят. Ние се занимавахме с осигуряването на тези неща от първа необходимост преди, но нямаме склад, налагаше се да обикаляме с коли. Но в бъдеще бихме искали да сключим договор с Български червен кръст и те да помагат с тези неща – за осигуряване на постелно бельо, чинии, прибори, всичко, както и да кандидатстваме за такива европроекти…
…Пак казвам – проблемът е интеграцията. Щом България дава българско гражданство, трябва да използва ресурса, който пристига. Ние ги губим. Сега покрай икономическата криза, заради това, че много от тях не знаят към кого да се обърнат, как да се интегрират и заминават. Познавам няколко семейства, които преди години са дошли в България, не можаха да се интегрират, продадоха всичко и се върнаха обратно в Молдова.”

И така, мисля, че идеята ви е ясна – съществува реална възможност за България да реши отведнъж, не един, а цели

Два остри и болезнени проблема:

– какво да правим с огромната маса нежелаещи да се интегрират в българското общество цигани
– как да спасим и интегрираме огромната маса наши сънародници в Бесарабия, подложени на системна асимилация
Демографската сметка е следната – циганите в България са около 700-800 хиляди, от които една част вече са се интегрирали в обществото в някаква степен успешно и не се явяват социален проблем. Каква част са интегриралите се е трудно да се каже и можем само да гадаем. Но в този случай, наличието на законен дом и постоянна работа би могло да служи за критерий.
Общият брой на бесарабските българи в Република Молдова и Република Украйна по официални данни е около 230 000 души. Отделно има още 151 596 души, които са тюркоезично българско население – гагаузи. В общ план, българското етническо присъствие в Бесарабия по официални данни, може да се оцени на 380 000 човека. От този брой, в Молдова живеят около 100 хиляди българи, останалите са в украинската част на Бесарабия.
Тихото разгръщане на операцията „Бесарабия – циганска земя” от страна на Румъния е ясен знак, че идеята за обособяване на циганска държава в Европа си пробива път. Първата й шумна легитимация бе в изказването на председателят на Словашката национална партия Ян Слота: „Идеално ще бъде създаването на независима държава, в която този етнос ще може да бъде полезен”. В Европа, това заявление, не само, че не получи никаква реакция, в това число и упреци, но и скоро след него, от няколко водещи страни в ЕС се обявиха изключително твърди мерки срещу циганската напаст.
Всичко това ме кара да мисля, че вече съществува най-малкото, мълчаливо съгласие в Европа в тази посока. Изтеклата в медиите информация за френско-италиански демарш към ЕК, което цитирах по-горе, показват, че вероятно не става дума само за мълчаливо съгласие.
В тази обстановка пред България се явява значителна възможност да изпълни изцяло или частично сериозни национални задачи. Преселването на неинтегрираните масиви цигани в Молдова, ако даде господ, е сравнително лесна задача, като се има предвид, че съществуват индикации, че европейските грандове биха ни съдействали да прехвърлим циганите си зад еврограницата. Защото те са косвена заплаха и за тях . Ако изтеклата информация за „Бесарабия – земя на циганите” се потвърди, това означава, че ще има и необходимото финансиране. В същото време, този процес обезателно следва да бъде обвързан с европомощи и за връщане на бесарабските българи в родината, защото те ще освободят жизнено пространство за циганите.
Ще отворя скоба за да посоча, че геополитически погледнато, трябва да се постигне съгласие с Русия за подобен проект. Румъния – очевидно вече е „за”. Колкото до самата Молдова, това е държавица, която едва се крепи на ръба, без всякаква визия и просто може да бъде „купена” от ЕС за целта.
Втората част от този план обаче е значително по-трудна. Преместването и особено интегрирането на нашите бесарабски сънародници във фатерланда изисква изключително задълбочена и широкомащабна работа от страна на целия комплекс държавни органи, включително законодателни промени. Светлана Филипова изрично го подчертава – основният проблем е проблемът за интегрирането на сънародниците ни. Но тя казва и нещо, което е много важно – бих казал, най-важното – кметовете да се интересуват от семейства земеделци и животновъди. А профилът на голяма част от бесарабските българи е точно такъв. Тези наши сънародници биха могли да влеят нов живот на стотици отмиращи български села. Те могат да станат основата за възраждането на българското земеделие. Стотици хиляди селски имоти в България са запуснати и се саморазрушават, милиони декари земя пустеят в буренаци. Нещата просто трябва да се стиковат и нашите бесарабски сънародници, не само ще се завърнат в родината, но и могат да станат ядрото, които да доведе до отблъскване на България от дъното и нов спасителен национален подем. Но за това трябва да се приложи радикален подход – държавата трябва да предостави безвъзмездно минимум собственост на завърналите се в родината – дом, земя и безлихвен кредит, като за целта се изкупят пустеещи имоти от собствениците и се създаде държавен земеделски фонд.
Подобен план е в състояние да проработи, но както казах, изисква много работа от държавното управление.
Може ли настоящото управление да се справи с тези жизнено важни задачи. Дълбоко се съмнявам. С разпадането на ГЕРБ обаче има всички шансове в управлението да влязат сериозни национално-отговорни сили които ще трябва незабавно да се заемат с проблема, защото шансовете са много големи, ако умно се използват европейски фондове, които съм убеден ще се отворят за подобен проект.

 

България прави много в Афганистан и го прави добре, но би могла да направи още - заяви посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик, след като заедно с военния министър Аню Ангелов участваха в конференция за Афганистан, организирана от Атлантическия клуб.

„Това е наша обща война, не си мислете, че “Ал Кайда” е далече и на вас не може да ви се случи това, което стана в Ню Йорк на 11 септември”, каза още Уорлик, плашейки ни така, както Буш плашеше американците в началото на всяка военна инвазия в Близкия изток.

От събирането на едно място на Соломон Паси, Аню Ангелов, Уорлик и прочие „корифеи” на военната стратегия винаги произлизат веселби, но този път нещата определено нагарчат.

Цял свят видя и прочете за убийствата на цивилни от американски войници в Ирак, цял свят е наясно, че там, където стъпи американски войник – трева не никне, скандалът с публикуваните документи от „Уикилийкс” /”WikiLeaks”/ явно не впечатлил някои ненаиграли се пишманполитици, та сега и още български войници си поиска Уорлик за Афганистан!

Афганистан е толкова „наша обща” война със САЩ, колкото Уорлик е внук на английската кралица!

Колкото до заплахите, които посланикът си е позволи да изтъква като аргументи – то никой не се съмнява, че щом смеп риятели на официален Вашингтон и сме избрали Големия брат да са ни Щатите – то като нищо Ал Кайда може да ни покаже някое и друго терористично нападение на живо!

За наш срам министърът на отбраната Аню Ангелов започнал да се "извинява" като загубила девствеността си ученичка на въпросния Уорлик:

Нашите войници и сега са в бойни действия. Единственото, което ги различава от участието им в някакви операции, е, че те са стационарни. Разположени са в строго определени пунктове в Кандахар, а в Кабул патрулират”.

И това изказване явно не е било напразно щом електронното издание RTT е съобщило днес следното:

„България ще изпрати още 65 войници в Афганистан, като част от усилията за увеличаване на контингента й там, съобщава електронното издание RTT, позовавайки се на изказване на военния министър.

Оказва се, че едва Уорлик отворил уста за допълнителни войници в Афганистан и Ангелов тутакси обещал да бъдат изпратени!

Според изданието, министър Аньо Ангелов съобщил това по време на изказването си на среща на тема „Европа за Афганистан”, провела се в българската столица София.

Как става така – да се обещава като на Женския пазар като че ли иде реч за марули, а не за поддръжка на опасен ангажимент – на хората, запонати със законодателството е непонятно.

България е парламентарна репулкиа и подобни решения не се вземат на коляно в коридора на някакво мероприятие на Паси, а с дебат, гласуване и прочие в парламентарна зала!

Още повече, че нелигитимираният „генералгубернатор” Уорлик не може да отправя подобни заплахи на една страна-членка на Европейския съюз!

„България се е превърнала в потенциална цел за „Ал Кайда” заради участието си в Ирак и Афганистан”, потвърди един ден по-рано говорител на ислямска екстремистка група във вестникарско интервю, според AFP.

Вътрешният министър Цветан Цветанов побърза да обясни, че са предприети „всички необходими мерки”, за да се предотвратят всякакви потенциални атаки, но и той е наясно/ - ако изобщо е стигнал до такава дълбочина на мисълта-бел. Л. М./, че неговите „взети мерки” едва ли ще спрат евентуално терористично нападение!

„Кажете на българското правителство, че ги съветваме да изтеглят военнослужещите от Ирак и Афганистан преди да е станало твърде късно или вашите войници ще се върнат у дома в ковчези”, посочва шейх Абу Шариф, говорител на групировката „Асбат ал Ансар” , пред вестник „24 часа”.

Това предупреждение не бе в ежедневния коментар на министър-председателя Бойко Борисов, въпреки че лакардиите му по национални телевизии в най-гледаното време далеч не са толкова съществени за гражданството, в сравнение с една заплаха от „Ал Кайда”!

България има около 600 свои войници, военни инструктори и медици в Афганистан. 13 български войници загинаха по време на мисията в Ирак.

Според държавният департамент на САЩ, групировката „Асбат ал Ансар” е базирана в Ливан терористична организация с връзки с „Ал Кайда”. Тя извършва нападения срещу ливански, американски и други чуждестранни сили...

В. „Гардиън” поиска по закона за свобода на информацията още факти и данни за действията на три подразделения британски военни в Афганистан и причинените от техните действия жертви при атаки на цивилни жители.

Поведението на въпросните няколко британски подразделения в Афганистан бе поставено под въпрос, след като министерство на отбраната разпространи скандални подробности за инциденти, от атаките срещу цивилно население.

Последваха призиви за разследване на дейността на военните подразделения от британски военни.

Министерство на отбраната оповести информация за 21 инцидента и разкри, че:

  • „Голдстрийм гардс” са застреляли четирима цивилни в Кабул в период от три седмици;
  • командоси от Кралските ВМС са убили или ранили цивилни осем пъти за шест месеца;
  • а „Райфълс” са замесени в три инцидента миналата година.

Тези случаи, на фона на публикуваните секретни документи в "Уикилийкс" за случаи на избити цивилни в Афганистан нажежи мнението на гражданите в редица държави.

Най-тежките твърдения в тези документи касаят убийството на цивилни от коалиционните сили, смята британският в. "Дейли телеграф".

Според данните че 195 цивилни са били убити, а 174 - ранени погрешка. Много от тях са били невинни мотоциклетисти или шофьори, застреляни по подозрение, че са атентатори самоубийци.

В един от тези случаи американски патрул открил картечен огън по автобус, при което 15 от пътниците били убити или ранени.

Става дума за най-малко 150 отделни случая, много от които и до момента не са били официално съобщени, отбелязва изданието.

„Победа в Афганистан е невъзможна” – бе категоричен бившият перестройчик Михаил Горбачов пред Дейли Телеграф”, явно припомнил колко загуби навремето Съветският съюз в подобна война.

Вашингтон заяви, че "необработените" медийни дописки "не отразяват текущата реалност" и съдържат неточна информация, визирайки публикуваните документи на „Уикилийкс”.

Пентагонът поиска днес от "Уикилийкс" (Wikileaks.org) незабавно да му предаде над 15 хил. документа за войната в Афганистан, които уебсайтът все още не е публикувал, предаде Ройтерс.

В същото време "Уикилийкс" отвърна на натиска като пусна нов огромен по обем, но кодиран файл.

САЩ знаели за издевателствата и мъченията, извършвани от иракските сили за сигурност след свалянето на Саддам Хюсеин, но си затваряли очите, става ясно от над 390 000 документа, разсекретени от сайта “Уикилийкс”. Преди огласяването им те били предадени на в. “Гардиън”.

Иракските сили убивали безпощадно арестувани и обикновени минувачи по улиците, се казва в документите. 109 000 души загинали от началото на войната през 2003 г. 66 000 от тях били отчетени просто като “граждани” – отбеляза българското издание „24 часа”.

„Достатъчно ли е присъствието на 580 български войници в Афганистан? Би ли могла България да направи повече? Несъмнено би могла.” - заяви американският посланик в България, Джеймс Уорлик при откриването на тридневния форум “Европа за Афганистан - от разбирането към подкрепа”, организиран от Атлантическия клуб с президент Соломон Паси.

"7 на сто от военния бюджет отиват за българското присъствие в Афганистан” коментира министър Ангелов. Страната ни за разлика от други държави не е посочила краен срок на изтегляне на войските си от Афганистан.

Преди четири дни сили на НАТО убиха двама ученици в Афганистан.

Италианският министър на външните работи обяви, че от 2011 година Италия изтегля войските си от Афганистан. В същото време българският вонен министър обещава еднолично да прати още войници в тази държава!

Поне 109 000 души са убити във войната в Ирак от инвазията през март 2003 г. до края на 2009 г. Цели 63 на сто от тях са цивилни.

Общо засегнатите от войната са 285 000 души. Според секретните архиви на Пентагона, до които сайтът се е добрал, близо 77 000 иракчани са убити между януари 2004 г. и август 2008 г. - най-кървавият период в 7-годишната война, чийто пик бе 2006-2007 г. Жертвите са 63 185 цивилни и 13 754 войници. Досега САЩ отричаха да имат статистика за цивилните жертви. Ранени са 121 649 цивилни и военни. Международните сили са дали 3592 убити и 30 068 ранени.

Защо участвахме в тази война, какво правим в Афганистан?

В публикация Огън от небето,

сайтът „Уикилийкс” разкри скандален видео материал от 2007 г., показващ как американски хеликоптер AH-64 Apache открива огън върху тълпа от хора в Багдад. Между тях са мъже, деца, репортер от Reuters и страничен човек, дошъл да помогне на пострадалите.

В записа, който Reuters още през 2007 г. настояваше да получи, се вижда как пилотът на хеликоптера моли своите началници да открие огън под предлог, че вижда 5-6 човека с автомати и РПГ. Но от видеото се вижда, че това съвсем не е вярно. След като получава бързо разрешение, пилотът открива картечен огън по хората, част от които успяват да се измъкнат. Хеликоптерът бързо елиминира един по един малкото оцелели. Екипажът открито се забавлява на кървавата сцена: „Виж ги тези мъртви копелета“, казва един от военните, а колегите му го поздравяват за добрата стрелба. Когато БТР прегазва един от труповете, те се разсмиват. (…)

На мястото спира човек с микробус, който се опитва да помогне на пострадалите, но военните го засипват с огън. В последствие се оказва, че това е обикновен самарянин, водещ децата си на частни уроци. Когато откриват двете му кървящи деца в микробуса, военните казват: „те са си виновни, че водят деца на бойното поле“.

През 2007 г. Пентагонът излезе със следното съобщение за случилото се:

„Американски военни извършваха проверка и бяха нападнати от картечен и ракетен огън, след което повикаха подкрепления и хеликоптери. В последвалата битка двама служители на Ройтерс и девет бунтовници бяха убити. Няма спор, че коалиционните части очевидно участваха в битка с враждебни сили“...

България взе участие в тази война – България прати свои войници и в следващата, в Афганистан!

На фона на мизерията в държавата – тези 7 на сто отдавна можеше да отидат за здравеопазване или наука, а политиците ни да си играят на война по домовете си. Така ще избегнем риска от терористични атаки и ще сме спокойни, че милиони български пари на данъкоплатци са били употребени не за участие в чужда война, а за това болни деца да получат шанса да израснат, а млади хора – да се занимават с наука, а не с бягство от родината.

 

Според шумната пропаганда на соросоидите излиза, че „ромите” са хора от второ качество

Председателят на Словашката национална партия Ян Слота:

Циганите да имат своя държава

„Идеално ще бъде създаването на независима държава, в която този етнос ще може да бъде полезен”, според водача на Словашката национална партия. Тя бе в правителството от 2006 г. до 2010 г., а днес разполага със седем депутати в еднокамарния 150-местен парламент.
„Те (циганите) се разбират най-добре помежду си”, аргументира се още Слота.
Според него тази общност „няма нищо общо с природата и жизнената философия на славяните… Ние изобщо не се сближихме през изминалите векове”, подчертава Слота.
Той призовава за по-стриктен подход към циганите, включително за интернати за циганските деца.
„Ако ромите искат собствена държава, сами ще стигнат до тази идея, но те не желаят това”, заяви за АФП Александър Патколо от Словашката ромска инициатива.
Близо 89 хил. цигани живеят официално в страната с население от 5,4 млн. жители, сочат резултатите от националното преброяване през 2001 г., но реалният им брой е много по-висок, смятат експерти.

Изявлението на Слота за създаване на отделна циганска държава, естествено предизвика дълбокото възмущение на правозащитни организации в Словакия, които както и у нас в повечето случаи са финансирани от подобни на соросовото „Отворено общество” задокеански фондации със съмнителни цели. Това са манипулиращи организации, които прекръстиха циганите на роми в рамките на зловещ глобален план за „политическа коректност”, който на практика води до диктат на различни паразитни малцинства над народите и унищожава смисъла и значението на класическата демокрация в западния свят. В България, Джордж Сорос хвърля значителен финансов ресурс за тотална пропаганда в полза на някакви несъществуващи в конституцията права основно на циганите и хомосексуалистите, като за целта неговото „Отворено общество” – България участва в създаването, субсидира и поддържа десетки фондации и неправителствени организации, в които се наливат и европейски пари.

В същото време проблемът с циганите в цяла Европа, не само, че не намира решения, но и се разраства. Според организации като Амнести интернешънъл той засяга близо 10 милиона цигани на континента.

Правителствата на повечето източноевропейски страни не могат да се справят с циганския проблем поради рестрикциите в това отношение на които са подложени от страна на Европейския съюз, липсата на средства в условията на нестихваща икономическа криза и демографския ръст сред циганите за сметка на застаряващото автохтонно население. Допълнително нещата изкуствено се усложняват главно от американски фактори, като фондациите от типа на соросовите, за които стана дума по-горе. Наливаните в тях фондове, не отиват за някакви структурни решения на проблема, а единствено за пропагандно разпалване на истерия в комерсиалните медии, как се „нарушават правата” на това малцинство. Тези акции на „политкоректниците” блокират действията както на правителствата, така и на правоохранителните органи, довеждайки до двоен стандарт в повечето източноевропейски страни. Това, което не е разрешено на мнозинствата се толерира сред циганското малцинство. Но по тази тема соросоидите мълчат, като в същото време яростно се нъхвърлят върху правителствата на Словакия и Чехия, че не били сложили край на изолацията на циганчетата в образователната система, както и че властите в Румъния, Словения, Италия, Франция и Сърбия не осигурявали подходящи жилищни условия на циганското население.

Сърбите биват атакувани за принудителните пропъждания на цигани от Белград при което много от тях оставали да живеят в метални бараки в изолирани селища, а други се връщали да живеят при неподходящи жилищни условия в южна Сърбия.

Пак според Амнести тези насилствени прогонвания били част от план, предвиждащ мащабни инфраструктурни проекти, финансирани чрез заеми от международни финансови институции, но разбира се, това голословно обвинение, не е подкрепено от никакви реални аргументи.

Словения пък е обвинявана, че там хиляди цигани са принудени да живеят в лоши жилищни условия, без течаща вода и електричество.

Срещу Франция се вдига вой, че политиката на правителството е довела до серия от принудителни евакуации на ромски лагери, диспропорционално насочени към маргинализирани цигански семейства, дошли от Румъния и България.

Кресливите „правозащитници” усърдно пропагандират, че в Унгария в периода между януари 2008 г. и август 2009 г. шестима роми – мъже, жени и деца, са били убити при серия еднотипни нападения в различни части на страната и, че в същия период местни неправителствени организации са регистрирали „над 40 отделни нападения срещу членове на ромската общност”.

Една от големите медийни кампании на „политически коректните”, главно американски фондации напоследък е, че цигани и членове на други малцинства, включително деца, са насилствено връщани в Косово от страни от Европейския съюз, само с дрехите на гърба си. Такава е атаката срещу Германия, за която се твърди, че гони ромски деца от немските училища и ги изпраща в Косово, защото не можели да говорят езика. Когато се опитвали да посещават местните училища, те били бити. Циганчетата били казвали, че се чувстват германци и не знаят защо ги депортират.

Разбира се, никой от добре заплатените чичовци и лелки от въпросните политкоректни организации като Отворено общество и Амнести не коментира как така циганчетата се чувстват германци като не разбират бъкел от немски език!? Те, соросоидите и колегите им, мълчат като мушнати гайди, колко са убитите от цигани местни жители и че само в една България само за една година нападенията на цигански банди над живота и имотите на българското мнозинство са не по-малко от 4000, т.е. 100 пъти повече от цитираните в Унгария 40 нападения над цигани за година и половина.

Всъщност, истината е, че никой не знае точния брой на тези нападения, защото загубилите тотално доверие в полиция и правораздаване граждани, масово не внасят оплаквания за извършените срещу тях престъпления, а и в полицейските участъци не си правят труда дори да завеждат дознания.

В Италия спорният „Номадски план“ бил отварял пътя към насилствени прогонвания на хиляди цигани и заселването на повечето от тях, но не всички, в нови или разширени лагери в околностите на големите градове.

В Румъния пък циганските семейства били изгонвани против волята им (забележете каква стръв са вложили манипулаторите – стилистични повторения за максимално засилване на въздействието – хем изгонвани, хем насилствено, щом някой го гонят, има си хас да не е насилствено, но така се промиват мозъци) от румънските власти и принуждавани да живеят години наред в опасни условия в близост до сметища, в индустриални зони или до пречиствателни станции. При тези изселвания те губят не само домовете си, а и цялата си собственост, социалните си контакти, достъпа си до работни места и държавни услуги, вие „Амнести“ (интересно, какви домове губят, вероятно става дума за незаконно скованите бараки на чужда земя, а за „социалните” контакти да не говорим).

И тук вече е време да зададем един фундаментален въпрос на „политически коректните” организации и организацийки в мнозинството си от американски произход:

Дълбоко неуважаеми господа, не сте ли вие тези, които реално създават антихуманно неравенство и дискриминация, не сте ли вие тези, които на практика призовават към расизъм, защото твърдите, че народите и държавите в Европа трябвало да се „грижат” за циганите, да им „осигуряват” подходящи условия, да ги „настаняват” в жилища, да разрешават двоен стандарт при прилагането на действащите законодателства!? С други думи, тъкмо от вашите твърдения произлиза логичният извод, че циганите са хора непълноценни, хора, които сами не могат да се грижат за себе си, както го правят останалите граждани, а това ми звучи зловещо – на практика вие твърдите, че циганите са хора „второ качество”!? Така ли е? Ако във вашите нападки и пропаганда има някакъв друг смисъл, моля обяснете. Защото това ще да е някакъв мноооого дълбок смисъл, непонятен за нас, обикновените европейски граждани, които от хиляди години си градим домове, осигуряваме си работа, образоваме и възпитаваме децата си и най-вече и най-паче – спазваме законите, които сами създаваме. Ако циганите са неспособни да го правят всичко това, както излиза от безкрайните истории, които самите вие разказвате, то тогава към тях трябва да се прилага и специално отношение, което всяка европейска държава ще прилага суверенно, според местната специфика, законодателство и икономически възможности. А ако Джордж Сорос и сие ги е толкова еня за циганите, да си ги натоварят на кораби и да си ги занесат в Америка! Защото тъкмо американски проповядвания либерализъм, под чието знаме бяха извършени превратите в Източна Европа преди двайсет години, доведе до елиминирането на „силната” планова държава, която можеше и жилища да строи на конвейер, и работни места да създава целево и всеобщо задължително образование да осигурява. „Внесената” демокрация и либерални икономически принципи доведоха до „Вън държавната намеса от всичко!”, вследствие на което днес имаме едни парцаливи подобия на държавност, съсипия от перманентната икономическа криза и цигански орди, останали на произвола на съдбата, защото просто във внесения откровено насилствен от вас социален модел няма и квадратен сантиметър място за „грижи”, „осигурява”, „настанява”.

С две думи, капитализмът и циганите са несъвместими.

Но разбира се, истината е, че изобщо не става дума за това, нали! Истината е, че единственото за което става дума е да усложните проблемите на Европа, колкото се може повече, защото нова обединена Европа е заплашителен конкурент на залязващата американска империя. За това става дума, нали, господа соросоиди?

 

Ненавист и омраза се лекуват с адекватни мерки

Изминаха точно 15 години от деня, в който България първа в света призна независимостта на държава, нарекла себе си Македония. Първа в света. От този ден датира и необяснимата омраза и ненавист, които демонстрира тази бивша югославска република към България и българите. Едва ли това първо признание е причината за омразата и ненавистта, но фактът си е факт - от деня на признаването ние, българите бяхме възневидени.

Тази година, точно преди годишнината, в признатата от нас за държава Македония бяха пребити българи - явно, арогантно, ей така, като на сватба, без причина. Пребити, докато отдаваха почит на гроба на Мара Бунева край река Вардар в Скопие.

Кой каквото ще да говори, но истината е следната: ние ги признахме първи и то с названието, което никой друг не прие и призна - те ни намразиха.

България им дава гражданство - те ни отговарят с "Умрете бугари!" и бият наши сънародници, появили се на тяхна територия. А тяхната територия е всъщност другата България. Поне в историческите събития от векове насам е така.

С придобитото българско гражданство, живеещите в тази така наречена Македония от 1 януари се превърнаха в европейци, тъй като България стана член на Европейския съюз. За благодарност - въпросните българи от Македония биха свои събратя на гроба на Мара Бунева.

И така - без край. То не бяха напъни за регистрация на някаква ОМО партия, която да обслужва българи македонци в България. То не беше мътене на водата в главите на зелени евродепутати, за да се регистрира въпросната ОМО-политическа партия.

След това дойде обвинение в контрабанда на оръжие. А след него - гняв и обвинения в корупция, че визите и документите за гражданство се издавали бавно след проучване. То не беше с нищо непредизвикан арест на две български жени, то не бяха подигравки и злорадство към България с повод и без повод.

Спомня ли си някой днес как посланикът на така наречената Македония Алити взе, че изтърси: "Който се смята за македонец у вас, нека да може да се определя за такъв". Преди близо девет месеца беше. Няма да коментирам недопустимостта на подобно изявление, но след като от така наречената Македония са си пратили албанец за посланик, подобна реакция изобщо не бива да изненадва никого. Та нали Агим Чеку, така нареченият косоварски президент /също албанец - бел. Л.М./ поиска преди време от министъра на външните работи Ивайло Калфин да отпаднели визите за косоварите! Тя още държавата им бе и все още е в балканските геополитически измислици, те тръгнаха да настояват за отпадане на визите! Ще попита някой защо наричам съседната държава - "така наречената Македония" - обяснението е просто: официалното название на тази държава все още е БЮРМ - бивша югославска република Македония. А за въпросната държава може да се говори и като за другата част от България, ако човек е запознат с историята. Може, но не го правим. Има люде, които определяха доскоро тази друга част от България като романтичната част от родната история - хора всякакви. Важното е, че както и да бъде назовавана тази държава, от нейната територия неуморно излъчват сигнали на омраза, ненавист и всичко лошо, което може да хрумне на човек. Без да има причина, без да е налице каквото и да било основание или конкретен повод.

В средата на лятото миналата година написах коментар със същото заглавие "Докога ще обичаме, тези, които ни мразят?" Тогава отново бе налице ескалация на омраза, ненавист, лъжи и инсинуации, които всъщност през годините след 1989 така и не спряха.

След коментара заваляха гневни писма от тази друга България, писма с хули, поучения и закани. Всички те се къпеха в едно море от омраза - неизвестно как и по каква причина появило се.
Днес ще попитам: и ти ли БЮРМ-е? И ще припомня, че понякога е необходима бруталност, за да се лансира деликатността. Това е моята позиция към омразата и ненавистта на БЮРМ.

Къде е заровена тайната на тази омраза?

Ще започна с въпросния 15 януари, от преди 15 години, деня, на признанието на Македония, което обяви България. В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия, 20 век започва разпадането на Югославия, като от нея, наред със Словения и Хърватия, се откъсна и Вардарска Македония, като се привъзгласи за независима държава под името Република Македония. Но едно е да се самопровъзгласиш, а далеч по-различно е някой да те признае официално. Веднага след признаването Скопие настоя да се признае и съществуването на "македонска нация" и "македонски език". През 1999 г. правителството на Иван Костов призна правото на Република Македония да си служи с официалния си език! Въпреки историята, въпреки, че винаги би могло да се намерят начини да се отклони и отложи във времето нечие не дотам аргументирано искане.

Вярно е, че по време на визитата си в София, президентът на БЮРМ Киро Глигоров, въпреки че бе посрещнат със знамето на Вергина болна тема за Гърция, отказа да подпише междудържавен договор. По този скандал се появи и известният шеговит въпрос" Има ли език за българите Киро Глигоров?" И докато този случай би могъл да мине като случка в рамките на шегата, то друг македонски политик, Бранко Цървенковски обяви съвсем сериозно, че България се опитвала да открадне историята и бъдещето на Македония. Нещо като държава да открадне историята и бъдещето на своя бивша област!

Във връзка със скандала около побоя на българи при гроба на Мара Бунева, Иван Костов не пропусна в интервю за Агенция "Фокус" да припомни и се похвали как с Люпчо Георгиевски в общ правителствен документ отворили възможност за решаване на всички проблеми. След побоя над българи, на гроба на Мара Бунева стана ясно, че антибългарската кампания не е минало и е готова при всеки повод да ескалира. Т. е. хвалбите на костов отново са пореден опит за спасяване на политическото му движение.

Побоят на гроба на Мара Бунева показа и друго, че българските политици не бива да са слепи от никаква гледна точка. Този инцидент припомни, че насилието над съвестта и позицията на българите отдавна са нарушили целомъдрието да бъдем великодушни. Да се строят паянтови илюзорни виждания и отношения - това води единствено до срутване или земетресение.

Да бъдеш себе си - трябва да си някой - казва мъдрецът. За да бъдем някои ние, българите, крайно време е да се отрезвим, да поискаме от политиците ни единна добре обмислена, достойна изградена позиция по отношение на съседна Македония. Позиция адекватна и съответна на отношението, омразата и ненавистта, нетолерантността, които излъчва тази държава към България и българите. Така ще бъдем себе си, така ще покажем, че не сме кои да е и не допускаме с едната ръка гражданите на така наречената Македония да искат гражданство, визи и всичко, което им е нужно. А с другата ръка да бият, унижават, нападат.

Сляпата вяра не винаги вдъхва доверие. Време е да прогледнем, но това няма да има ефект, без спешните решения и действия на управниците ни.



Още за провокациите, изводите, грешните стъпки и необходимите решения по Македония - четете утре.


*БЮРМ - бивша югославска република Македония - официалното название на Македония.
"И ти ли БЮРМ-е" - подобно на " И ти ли, Бруте?
"Докога ще обичаме, тези, които ни мразят" е продължение на коментар от 24 юли 2006 година.

 

Гражданите и политиците на така наречената Македония следва да се разберат първо със самите себе си * Балканските катаклизми все още тлеят

Продължение от 18 януари

Странно и необяснимо защо се забрави в мандата на две правителства вече /1997 – 2001 и 2001-2005 г., съответно на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски – бел. Л. М./ Съвместната декларация на премиерите на България и Македония от 1999 година. В този документ бе записано, че македонците ще направят всичко възможно за предотвратяване на недобронамерената пропаганда, както и че няма да допускат действия насочени към подстрекателство на насилие, омраза и прочие подобни стъпки, които биха навредили на отношенията между България и Република Македония.

Въпреки това се направи опит за съдебна регистрация на ОМО “Илинден-Пирин”, определени кръгове сториха и невъзможното, за да очернят България в Европейския парламент с лъжи и интриги. Последваха обвинения за българско участие в афера с оръжие, арести на две българки и побоя при гроба на Мара Бунева.

Известно е, че гърците поставиха условие за вето върху приемането на Македония до изчистването на познатите спорове. България остана настрани от подобни крути мерки с надеждата този жест да бъде оценен. Случи се точно обратното, не само, че жестът не бе оценен, но и той даде път на продължаване на нападките и подигравките от страна на така наречената Македония. България без спор разчита и на записаното условие за провеждане на политика на добросъседство, като атестат за бъдещ прием и членство в НАТО, но най вече държавата ни набляга на толерантността и търпимостта в междусъседските отношения.

Освен визите, които се издават максимално бързо за граждани на бившата югославска република Македония /БЮРМ/, налице е маскимално облекчаване на крайграничния обмен, като в полоса от 30 до 50 километра, жителите от населените две страни на границата могат да преминават само с лична карта.

Името на държавата БЮРМ тепърва ще създава ядове на съседите ни, особено след като в Страсбург, в Съвета на Европа, гръцкият премиер Костас Караманлис заяви недвусмислено следното: "Аз съм македонец и още 2,5 милиони гърци са македонци, затова въпросът не може да се разглежда едностранно." Така Караманлис отговори на питането на депутата Илинка Митрева дали е съгласен, че е необходимо да бъде намерено рационално решение за нерационалния и наложен проблем с името на Македония. Двете държави имат специфични задължения - временната спогодба и основите, на които е изграден ЕС, добави Караманлис.

Силен удар върху македонистите нанесе и представянето на оригиналния екземпляр на дневника на Крюсьо Мисирков, човек, определян като баща на македонизма. Дневникът бе открит и откупен от историка Цочо Билярски, а след това бе представен от директорите на двата държавни архива – българския и македонския. Та в този дневник, черно на бяло Мисирков се определя като “македонски българин”, с което рухнаха подпорите на македонската идентичност, а идеологът на македонизма, академик Блаже Ристевски бе тотално сразен, тъй като научната му кариера години наред е била градена на отделянето на македонците от българите.

Преди броени дни скопското издание “Вечер” публикува под заглавие “Комшийски работи” материал, в която анонимен автор обвини едва ли не българите, че нямали интерес да гледат македонците как “се мотаят на нейна територия.” В същото време авторът на материала разви тезата, че видите ли българската държава давала паспорти на македонците, защото искала един ден да докаже колко българи живеят в Македония. На това народът му казва: “Хем сърби, хем боли”.

Месеци наред македонци проглушиха ушите на всички, че трудно и малко паспорти им се дават, че в Министерството на правосъдието вземали подкупи!?!, че много се чакало, че трябвало щом ги мернат, едва ли не тутакси трябвало да им се мятат през гишето паспортите с българско гражданство!

Не за първи път граждани на бившата югославски република Македония /БЮРМ/ не знаят какво искат – едва ли ще е и за последен.

Не за първи път се чуха закани, че “ще дойде време на разплата” за гърци и българи и те щели да бъдат принудени да признаят македонската нация.

Не бе странно, а още по-малко пък изненадващо, че в навечерието на годишнината – 15 години от признаването на така наречената Република Македония от България, граждани на БЮРМ биха българи, отишли да се поклонят на плочата на Мара Бунева. В част от печата на БЮРМ се пуснаха текстове, че видите ли, след като била толкова скъпа Мара Бунева на българите, да сме й издигнели паметник някъде в Кюстендил и да й се покланяме на наша територия. Т. е. областта Македония, която се обяви за независима и бе призната първа дипломатически и официално за държава от България е някаква кой знае чия територия...

“Изветрели български статисти” протръбиха различни издания от печата в БЮРМ, припознавали като българи в Македония десетина одърпани, мазни и изветрели платени статисти”. Изветрели или платени статисти бяха наречени присъстващите на гроба на Бунева, но нито една от тези причини не е основание да се бият без причина хора.

Платени статисти, ли, що ли – истината е, че нормални мирни люде са били нападнати и бити – статисти или не, българи от България, или българи, живеещи в Македония – няма как да се оправдае подобно насилие и омраза. Няма как.

Да биеш човек заради негова евентуална национална принадлежност и без да те е предизвикал – как се нарича това действие в БЮРМ? Защита на националните интереси? Може би националните интереси на гражданите на БЮРМ, които идват тук и чакат за гражданство? Българско. А след като го получат тичат и плюят, че нарочно им се дават паспорти, за да се покаже, колко българи има в БЮРМ. Нормално ли е да се хули и мрази някой, от когото чакаш по свой личен избор и настояване гражданство и паспорт? Може би гражданите на БЮРМ и някои техни политици ще изрекат в коя държава от произволно взет континент е възможно да плюеш ръката, от която чакаш и получаваш? Не е зле да го направят. Да посочат държавата и да изрекат: ето в тази държава, гражданите й плюят и мразят неистово съседната на нея, въпреки, че тя непрекъснато им дава, държи се толерантно, прави ги свои граждани...

Даже в африканските страни, за чийто потомци се изписват гражданите на БЮРМ като египтяни такова чудо няма: да обичаш някого, който те мрази и обижда.

Да се тълкува от наши учени, че насилието и счупената плоча на Мара Бунева са инспирирани от сърбоманска агресия е толкова нелепо, колкото самите ежедневни провокативни действия на граждани на БЮРМ към България. От такива твърдения тръгват и големите грешки: арести на българи, клевети в Европейския парламент по адрес на България и още много и много далеч не безобидни инциденти – и за тях ли ще набедим сърбоманската агресия? Сърбия е наясно, че БЮРМ се държи като трудно дете, но Сърбия отдавна няма основания за инспирирани инциденти, още по-малко пък й е до това днес, когато й предстои да съставя правителство и да изрази отношението си към бъдещия статут на Косово. “Трудното дете БЮРМ” вече е известно къде ли не с неоснователните си претенции, но за държава с подобно психологично немотивирано и неадекватно поведение, психотерапевти все още няма.

Ако човек се задълбочи сериозно в психологичния проблем на БЮРМ ще открие немалко патологични изменения в близкоисторически план: от комплекси за правене на собствена история с механизмите на фалшификатите до ниско самочувствие пред реалното развитие на съседна България. Незапознат с претенциите им доброволец от която и да е европейска държава би се изумил от египетските “корени” на гражданите в БЮРМ и съседството на татарски пра-правнуци в България. Изумлението ще дойде най-малкото и от факта, че в подобен исторически тюрлюгювеч учени от БЮРМ са смесили население от Азия с друго от Африка – два континента твърде отдалечени...

Необяснимо и е друго: докога ще се мълчи и няма да се реагира адекватно на клеветите и хулите от запад, необяснимо е защо българските политици не се поучат от тези на Гърция или Франция, Канада ако щете, като поставят строги изисквания и регламент за получаване на гражданство. Българският паспорт все пак не е подарък за Коледа или Великден, не е и далавера, не е карта за транспорта. Взели веднъж документа, граждани на БЮРМ: сред които и албанци тръгват из Европа и представят Република България. А как, това тепърва ще се чуе. И още нещо, което нашите политици не са обмислили: защо Гърция може да не раздава като семки гражданство, защо бюрмци не правят постъпки за паспорти от Сърбия или Румъния, а само нас притискат и хулят? Трябва ли да се ласкаем от мисълта, че граждани на БЮРМ настояват за българско гражданство и паспорти, даже когато не признават историята ни, националното ни достойнство? Едва ли. От подобна позиция нищо добро не може да се очаква.

Сън сънувах...

Наскоро Агенция “Фокус” публикува коментар на статия и интервю с Драган Латас, главен редактор на в. “Вечер”, в които основното, което прави впечатление с безумието си е твърдението: “Македония ще стане член на Европейския съюз, най-малкото защото има по-добри възможности от България. - По думите на Латас, - единственият проблем в Македония е междуетническият, който се генерира около Косово. "Македония има по-високи заплати от България - заплатата в Македония е над 200 евро, а средната заплата в България все още не е толкова, Македония има магистрала, а България няма, Македония има западна култура, която е създавана 60 - 70 години чрез свободно пътуване в чужбина, свободен достъп до чуждестранна литература, учение в чужбина, нещо, което България няма все още... Това означава, че Македония има по-добър капацитет и ще се присъедини към ЕС", бе категоричен авторът на коментара, в който предлага "Доста Димовска да просне с оръжие Красимир Каракачанов насред София, за да се освободи и Пиринска Македония.”

Междувременно бе съобщено, че не друг, а именно Доста Димовска ще оглави Македонския културно-информационен център в София. А как точно Димовска практически ще просне лидера на ВМРО, Каракачанов – това вече може да обясни единствено развинтената фантазия на Латас. Какво тревожи този Латас така и не стана ясно, след като неговата така наречена Македония била много по-цветуща и развита от България? На подобни твърдения хората казват – “Дай, Боже, всекиму!”

Колкото до македонската нация – Латас явно е бил в кома и е пропуснал последните 15 години и факта, че България първа протегна ръка и призна Македония.

Много голям е хорът на хулителите на съвременна България в БЮРМ, и че още един попълни редиците им не изненадва никого. За Латас – Мара Бунева е измислен герой и кръгла нула! Колко мъжко е все пак да хулиш мъртвите!

Но щом Латас казва “а”, да каже цялата азбука, като не пропуска да даде обяснение защо толкова години БЮРМ не получава името, което иска? А в официални международни организации фигурира като БЮРМ? И така е 15 години!

Кой е Латас – за непосветените Агенция “Фокус” уточни, че Латас, който е сърбин на македонска служба и главен редактор на вестник „Вечер”, е и съветник на министър-председателя на Република Македония Никола Груевски. Постове, които предполагат обществена отговорност и премереност в политическите изказвания. Оттук логично следва въпросът: дали внушенията правени от Латас са съгласувани с Никола Груевски и дали правителството на Република Македония стои зад тях и смята да ги провежда като държавна политика. Засега отговор на този въпрос няма и едва ли ще бъде получен, тъй като с изявленията си Латас вкара в небрано лозе македонските управници. А стъпките и изявленията от средите на политиците в БЮРМ се следят изкъсо както в НАТО, така и в Европейския съюз и изяви, подобни на тези на Латас едва ли ще направят БЮРМ по-желан и чаровен за партньор в ЕС и НАТО.

И за това ли е виновна България? За липсващото в международен план име на държавата? Или е виновна за хилядите редящи се за гражданство и паспорти граждани на БЮРМ в българското Министерство на правосъдието? Може би сме ги окупирали? Може би ги насилваме да вземат гражданство и български паспорти? С опрени дула в слепоочията?

Как е всъщност? Не знам как Доста Димовски тръшва Красимир Каракачанов в илюзиите на Латас – да не би да я бърка с мечка стръвница? Защото впечатлението, което създаде досега Димовска бе и е за жена и няма случаи на тръшнати мъже от нея самата.

И всъщност Доста Димовска ли е реалният проблем на Македония? Проблем, който се раздухва, за да се отвлече вниманието на гражданите на БЮРМ от икономическите несполуки, от проблемите, които тепърва предстоят около статута на Косово.

Сръбският президент Борис Тадич поиска решението за статута на Косово да бъде отложено, но главният преговарящ на ООН, Марти Атисаари отклони това искане, като потвърди, че разискванията ще се проведат веднага след изборите за парламент в Сърбия, т. е. няма да се чака съставянето на ново правителство. Междувременно премиерът на Сърбия Воислав Кощуница бе заявил, че е неприемливо да се нарушават границите на Сърбия и да се застрашават суверенитета и териториалната й цялост – с една дума Кощуница постави ребром въпроса, че няма да се приеме от Сърбия границите й да се преначертават против волята й.

Русия категорично заяви, че настоява нищо да не се решава без съгласието на Сърбия. Албанците в Косово заплашват сами да обявят скъсването с Белград – и албански и сръбски политици са наясно, че е налице опасност от нова вълна на насилие. В ООН пък си дават сметка, че втора албанска държава би била риск за стабилността в района на Балканите.

Докога с омраза и ненавист?

Албанският проблем тлее, но е реален и решаването или нерашаването му пряко ще се отрази на Македония, колкото и да нехаят политиците й, виждайки враг единствено в България и българите. Каквото и да предстои, то рано или късно ще се случи, и това е поредната причина да не се създават изкуствено омраза и ненавист в съседни балкански държави.

Не зная откъде черпят сили определена група учени и политици в БЮРМ, та да не стихва за миг омразата на тази държава към България. Какво подхранва тази омраза и ненавист?

Всъщност каквото и да подхранва тази омраза на гражданите на БЮРМ към България и българите от медицината е известно, че омразата е лошо чувство и разболява. Омразата и ненавистта не водят до нищо добро, особено ако са необосновани и непредизвикани.

Не е задънена все още улицата, по която може да се върнат добрите дни за България и Македония назад. Крайно време е да се оттласнем от мъртвата точка до която замразяват непрекъснато граждани и политици от БЮРМ добрите междусъседски отношения. В тази непрекъснато замразяваща се мъртва точка потънаха безброй жестове и добре намерения от страна на България към Македония. Жестове и намерения, които не бяха разбрани и приети, или оценени, правилно и адекватно.

Дойде ред на политиците да седнат на масата на разговорите и да заработят сериозно за бъдещето на междусъседските отношения. Вероятно е крайно време да спрем да обръщаме внимание на неспирните провокации от страна на БЮРМ, учените й и някои нейни политици към доброжелателните намерения на нашата държава. Да спрем да обръщаме внимание - това няма да реши проблема, поне досега беше така. Нито едни жест, действие или израз на толерантност не бе разбран и оценен. Мнозина българи вече губят търпение, което е разбираемо и си задават въпроса: Докога ще обичаме тези, които ни мразят?

Отговорът е в ръцете на управниците и политиците. Предателството и братоубийствената ненавист са спрели времето. Нека то отново да тръгне напред – да се пренася омразата и ненавистта в бъдещето не е приемливо и води неминуемо към дъното.



*БЮРМ - бивша югославска република Македония - официалното название на Македония.
"И ти ли БЮРМ-е" - подобно на " И ти ли, Бруте?
"Докога ще обичаме, тези, които ни мразят" е продължение на коментар от 24 юли 2006 година.

 

Турският президент Абдуллах Гюл призова своите сънародници в Германия да станат част от германското общество. В интервю за “Suddeutsche Zeitung” Гюл посочи, че турците в Германия трябва да участ немски език.

По информация на списание „Фокус” турският президент е конкретизирал седем основни точки, важни за интеграцията. Според него интеграцията би трябвало да започне още в детската градина.

В същото време Абдуллах Гюл коментира изказването на френския министър на външните работи, Бернар Кушнер, който обвини Турция в провал в изпълнението на необходимите реформи, които забавят преговорите за присъединява на страната към ЕС.

Без да засяга обвиненията на Кушнер, президентът на Турция обвини европейските политици и интелектуалци в липса на визия за мястото на Турция в ЕС, предаде AFP. Гюл призна, че на Турция й предстои работа, свързана с реформите, но обърна внимание, че бавната скорост на преговорите е по вина на Европа.

„Основната причина за забавянето на мирните преговори е липсата на визия и на стратегическо мислене на европейските политици и интелектуалци”, заяви Гюл.

Според турския президент, членството на Турция ще подсили европейската сигурност, сектора на енергетиката, както и много други сектори.

ЕС „трябва да мисли в перспективата на 25, 50 или 100 години”, е завил още Абдуллах Гюл и типично по азиатски се измъква от обвиненията на Брюксел - Ако се мисли само за днешния ден, процесът ще бъде блокиран, е изтъкнал той.

Осем от общо 35 преговорни глави на Турция с ЕС остават замразени до момента, заради срещу липсата на реформи в Турция засега – факт, който Гюл изобщо не коментира и не взема в предвид.

Ще припомня, че преди две години Ердоган се изказа срещу асимилацията на турските граждани в Германия -  повтори настояването си за откриване на турски гимназии в тази страна.

„Не приемам за добра идеята, че всички турски ученици в Германия трябва да посещават турски гимназии”, контрира Меркел премиера на Турция про време на посещението си в тази държава. Тя посочи във видеопослание на официалния си сайт, че ще настоява пред Анкара да окаже помощ за интеграцията на турските имигранти в германското общество, което е щекотлив проблем, тъй като Германия не позволява двойно гражданство.

Докато страни-членки на Европейския съюз разсъждават дали да седнат на масата на преговорите с Анкара или да изчакат някои промени в Турция преди присъединяването, външните министри на богатите на енергийни ресурси монархии в района на Персийския залив и Турция започнаха нов кръг преговори, които целят да засилят политическите и икономически връзки, както и да бъдат подписани споразумения за свободна търговия, съобщи AFP.

Външният министър на Кувейт Шейх Мохаммад ал Сабах, чиято държава е ротационен председател на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, с шест държави-членки, заяви, че поставянето на нови и нови условия между двете страни по време на преговорите бързо нараства. Ще припомня, че преди две години държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и официална Анкара подписаха Меморандум за стратегическо партньорство във всички сфери.

Не без значение е и фактът, че гореизброените събития протичат на фона на стремителен срив на щатския долар продължи спрямо основните световни валути, като очакванията за намеса на Федералния резерв в икономиката продължават да държат инвеститорите встрани от долара, коментира AFP.

Доларът се срина спрямо повечето основни валути в четвъртък, предизвиквайки опасения, че слабостта на основната резервна валута на планетата може да дестабилизира световната икономика и да принуди други страни на ответни девалвации, за да облекчат износа си, коментира в края на миналата седмица Financial times.

Европа също не процъфтява финансово в момента. Старата енергийна мрежа в Европа се нуждае от ремонт за 1 трлн. евро. Наложителният ремонт на електрическата и газовата инфраструктура, както и инвестициите в технологиите за улавяне и съхранение на въглероден двуокис при производството на електроенергия се определят на 1 трлн. евро. Това пише в проектодоклад на Еврокомисията относно енергийните приоритети на ЕС. Рано или късно Брюксел ще се наложи да вземе решение по този проблем въпреки тежкото икономическо и финансово положение на повечето от страните-членки.

Преди десет дни австрийският Die Presse написа, че турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш е подложил на критика правителствата на страните в ЕС, като припомнил, че пет години след началото на преговорите за членство на Турция в ЕС са се появили политически интриги,  каквито не се е сблъсквала нито една преговаряща до този момент държава.

Багъш изтъкнал, че всички тези събития са създали силно негативно отношение в нагласите на турското общество и действително социологически проучвания показвали, че все по-малко от турците подкрепят влизането на страната им в ЕС.

Преди да пристигне в България германският канцлер Ангела Меркел отиде в Турция с посланието, че по време на посещението ще повтори идеята си за привилегировано партньорство с Турция. По-късно изявлението й бе: „Преговорите за присъединяване с Турция очевидно продължават, но това е процес с открит край, което означава, че той няма да завърши автоматично с пълно присъединяване”, бе цитирана от "Hurriyet" Меркел.

От 35 преговорни глави, по които една страна кандидат води преговори за членство в ЕС, Турция трябва да води преговори по 27 или 28, за да си осигури специално партньорство с ЕС, посочи Меркел пред друго издание - "Milliyet".

Анкара отговори на Меркел категорично: „За Турция не съществува никаква друга възможност освен пълноправно членство”.

Не сме говорили за присъединяването на Турция към Европейския съюз – бе последователна във виждането си Меркел на пресконференция след срещата си с премиера Бойко Борисов.

След месец предстои да се проведе и среща на високо равнище на страните-членки на НАТО, какъвто Турция е. На тази среща ще се обсъжда проблема с европейската сигурност и изграждането на противоракетен щит.

Идеята за противоракетен щит първоначално бе на Щатите, но в последствие тя се проеобразува в идея на НАТО. Турция, която е държава на исляма засега успешно лавира между Брюксел и Вашингтон в проблемите на Близкия изток, но нищо чудно да изпадне в особно положение, тъй като от няколко седмици насам редица европейски държави работят по съобщения за евентуална заплаха от терористични актове на ислямисти.

Интересът на САЩ и ЕС към Турция се развива засега твърде еднозначно. И двете страни наблягат на възможността да оказват натиск на официална Анкара по един или друг проблем. САЩ – за да запазят верността на своя съюзник на Балканите, който е далеч по-стратегически важен отколкото една България да речем. Това не пречи на официален Вашингтон да взема страната на Израел и да проявява „безсилие” в близкоизточните проблеми, даже когато Тел Авив демонстрира незачитане на елементарни норми на намаляване на агресията си спрямо редица арабски държави и Иран.

В същото време Щатите са факторът, който държи на час по-скорошното приемане на Турция в ЕС и притиска Брюксел в това начинание, без да се интересува дали Анкара и покрила необходимите критерии за членство в ЕС, и дали провежда очакваните реформи.

Само споменаването на една позиция, по така наречения арменския геноцид е достатъчен аргумент за Франция да не желае Турция за член на ЕС. Към този казус се прибавя и отношението към бурките, за което Париж прие нарочен закон.

Позицията на Турция към Кипър пък изостри вниманието на Атина към официална Анкара, тъй като Турция отказа да отвори пристанищата си за Кипър.

"Ислямът е част от Германия" - тези думи на федералния президент породиха дискусии. По повод изказването му, първоначално заваляха хвалби, а след това се изсипаха куп критики. Колко ислям е допустим, питат се германците, не особено въодушевени от прииждащите гастарбайтери от Турция.

„Група от 25 млади хора, обучени за сражения” след пътуване от родните им места в Европа до региона, считан за „развъдник” на насилствен екстремизъм, планират да се върнат обратно най-вероятно през Турция”, съобщи преди време източник от разузнаването пред AFP. По думите му, американското разузнаване също е информирало колегите си от спецслужбите в Европа за действията на групата и предупреждението е било повторено от британските власти.

Европейски антитерористични официални представители заявиха, че в Европа има над 100 „опасни ислямисти”, пише израелският вестник Haaretz.

Франция арестува 12 заподозрени за тероризъм заради предупреждения за план на „Ал Кайда”, антитерористичната полиция пресече мрежа с връзка към заловен в Италия мъж, занимаващ се с производството на бомби, а САЩ посъветваха гражданите си да не пътуват във Великобритания заради повишена терористична заплаха.

Само в Германия „броят на опасните ислямисти е над 100”, заяви Конрад Фрайберг, председател на основния германски полицейски съюз, като допълни, че около 40 от тях са преминали обучение по експлозиви.

Страните-членки на ЕС имат не само икономически и финансови проблеми. В самата структура на Съюза, проблем представляват такива казуси като национален суверенитет и тълкуването за понятие като „национално малцинство”.

Британското правителство съобщи преди десетина дни, че ще приеме нов закон, който да предпазва суверенитета на парламента на страната от ЕС, още преди края на годината, съобщи AFP.

По този повод външният министър Уилям Хейг разясни, че ходът ще „препотвърди веднъж завинаги суверенитета на нашия древен парламент”.

Дясноцентристкото консервативно правителство на премиера Дейвид Камерън е евроскептично и коалицията обеща да не предава повече власт в ръцете на ЕС.

Малцина са наясно, че Кралство Холандия, Турция, Гърция, Франция и други държави в Европа – членки или не на Европейския съюз не са подписали Рамковата конвенция за защита на националните права на малцинствата. До момента България все още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“  във вътрешното си право. Тоест, де факто политиката ни е като френската - съгласни сме с Рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Българските политици по традиция се държат твърде безпринципно към Турция, като изобщо не следят какво се случва в тази държава. Арменският геноцид, по който Анкара твърдо се отстъпва създаде раздори в американския Конгрес, след като Обама се опита да го разиграе като коз в противопоставянето на турската външна политика към Израел.

Трябва да си даваме сметка, че ако днес на Турция се каже „не” на членството в Европейския съюз, това може да има много негативни последици за вътрешната политика в страната, каза европейският депутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин, член на Комисията по външна политика в Европейския парламент. Получи се ситуация като в пословицата „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”! Нерде членство на Турция в ЕС, нерде отражение на неприемането за вътрешната политика на България! Ами нали точно Анкара се дистанцира от впечатлението, че е свързана чрез ДПС с вътрешнополитическите процеси в страната ни?

В Турция Конституционният съд се произнесе за някои промени в основния закон на страната. В България никой не си даде сметка за какво иде реч и че с това Решение на Конституционния съд светска Турция прави крачки назад по отношение на реформите, заложени още от Кемал Ататюрк!

ВМРО поднови въпроса с провеждането на Референдум по приема на Турция в ЕС и то след като лидерът на „Атака” излезе на трибуната на парламента и дръпна реч по въпроса. И едната и другата политическа сила постъпи „безпринципно”, тъй като своевременна и ясно изразена позиция по въпроса с решението на турския Конституционния съд за промени трябваше да предхожда евентуални искания за провеждане на Референдум в България по приема на Турция в ЕС.

Времето минава, а проблемите не се решават и се задълбочават. Анкара заяви преди броени дни, че е готова да постави под въпрос участието си в американско-европейския проект за газопровод „Набуко”, ако продължават пречките и отлагането на преговорите й с Брюксел за прием в ЕС!

Турция води самостоятелна и твърда политика по важни за нацията й проблеми, докато САЩ и ЕС смятат, че те са факторите, които диктуват развитието на събитията.

 

Точно преди седмица в Париж, турският министър на енергетиката Танер Йълдъз даде воля на агресията на южната ни съседка, като обяви, че две атомни централи в Армения /"Метцамор"/ и България /"Козлодуй"/ били опасни и трябвало час по-скоро да се затворят! За това събития, освен турската преса съобщи единствено Национална телевизия СКАТ от българските медии!

Както стана ясно впоследствие, турските управляващи "вдигнали мерника" на арменската АЕЦ още през м. март т.г., но изчаквали подходящия момент, за да проведат атаката на своята "ядрена дипломация", както беше озаглавено предаването на "Дойче Веле" на 28 март 2011г. Още тогава Анкара "намекна", че катастрофата с японската "Фукушима" поставяла на дневен ред пред Турция като приоритет съдбата на седем АЕЦ в близкото й обкръжение в страните: България, Украйна, Русия и Армения.

За Анкара е недалновидно все още да влиза в конфликт с Русия и Украйна, още повече, че преди две години управниците й подписаха енергийни проекти с Кремъл за милиарди долари, които както се оказа впоследствие турските управляващи едва ли ще изпълнят. Това явно е причината агресията на енергийния министър да се насочи към Кипър – заради сондажи за газ, и след това към насочена срещу двете съседни не толкова силни държави – Армения и България. Авторите на коментара по DW цитираха интервю на турския министър на енергетиката Танер Йълдъз, в което той предупреди Армения, че търпението на Турция се е изчерпало и неговото ведомство предприело процедура в Международната агенция за атомна енергия във Виена за закриване на "Метцамор"! Тази разнопосочна агресия доведе до реакцията на гръцкия президент Папуляс, който пък "предупреди" Турция, че има още много съмнения за избора на Мерсин като най-подходящо място за строежа на турската АЕЦ "Аккую" поради доказаната сеизмичност в района и гръцкият народ не може да остане безразличен към потенциалната опасност за Кипър и гръцките острови в Бяло море.

Официална Анкара явно е решила да постигне своите геополитически цели спрямо Армения, като я нападне за аточната й централа и така допринесе за срив в икономиката й.

Във френската столица енергийният министър на Турция, Танер Йълдъз посочи, че "в момента в различни райни на света работят 26 АЕЦ, построени преди 40 години и тяхната работа следва да бъде прекратена". Като най - опасни за Турция бяха циетирани централите в България и Армения.

В същото време Йълдъз си затвори очите за безогледната турския инвазия на строителство на аточни централи – бъдещата – на 15 км от Резово, и другата, така нареченият проект „Акую” в курорта Мерсин, на брега на Бяло море.

СКАТ припомня, че на 10 август т.г. президентът на Камарата на инженерите - геофизици в Адана Мелих Баки предупреди за нарастваща активност на "сеизмологичните движения" в Източното Средиземноморие, които се дължат на пъзгането на север с 2,5 см. годишно на Африканската плоча и предизвиканото от този "натиск" ежегодно "издигане" с 2 см. на планината Торос. На основание цитираните от Баки данни беше направена прогноза, че в областта Хатай натрупаната от "притискането" енергия е достигнала критична точка и предстои "разчупване по линията на съприкосновение или така нар. "разлом", който съществува отдавна и напомня за страшните земетресения от 1822г. и 1872г. Като епицентър на очакваното силно земетресение беше посочена околия Козан /вилает Адана/, но тогава никой не обърна внимание на тази прогноза, и всички в Турция си спомниха за нея едва когато стана земетресението във Ван!

Тезата на официална Анкара е, че когато Армения е била приета в Съвета на Европа през 2004г., обещала да прекрати работата на своята АЕЦ, факт, който давал силни позиции на турското правителство при инициативата във Виена и произтичащите от това изгледи за пълен успех на "ядрената дипломация на Йълдъз". По този повод, националният директор на Фонда за Евроазиатско партньорство Вазген Карапетян се задоволи със забележката, че никой турски министър не може да решава какво трябва да прави Армения, както и Армения не дава съвети на Турция за нейната политика в областта на ядрената енергетика.

След разрушителното земетресение във Ван, Турция се спомни за авторитета на геофизиката и сеизмологията, проф. д-р Ахмет Мете Ъшъкара, прочул се със своите заключения след земетресението в Мраморно море на 17 август 1999г.:

„Няма съмнение, че ни очаква ново силно земетресение. Не мога да кажа кога ще се случи, но съм сигурен за мястото и магнитуда. Мястото ще бъде Хатай, силата му ще бъде 7 или повече по скалата на Рихтер и ще бъде най - силно почувствано в Мерсин, Адана и Газиантеп." Тези прогнози отново насочиха коментарите към темата за избора на Мерсин като място на бъдещата турска АЕЦ и предизвикаха иронични коментари по адрес на "компетентността" на министъра на енергетиката, който защити "сигурността на нашата АЕЦ" с примитивния аргумент, че "няма страшно, взели сме всички мерки, "Аккую" се намира на 110 км. от рисковия земетръсен разлом".

Според информация на в. "Ватан" и други турски медии от 29 октомври 2011г., министър Танер Йълдъз преминал от думи към реални действия и представил по време на приключилата Генерална сесия на Международната агенция за атомна енергия във Виена, и на 2 ноември представил в МААЕ официално искане за предприемане на процедура за затваряне на арменската АЕЦ "Метцамор"!

СКАТ коментира, че самозабравилият се турски министър има намерение да предприеме същата "ядрена атака" срещу "Козлодуй", след като нито Плевнелиев, Първанов, Николай Младенов, Борисов или Трайчо Трайков не реагираха на новата "доброжелателна провокация" от югоизток от страх да не "обидят Анкара".

Катастрофалните "прогнози" за „опасните” атомни централи в Армения и България на министър Йълдъз бяха изложени веднага след края на парижкия форум, като съвещанието на ниво министри на държавите от Международната енергийна агенция и точно според турския замисъл, бяха "чути" от когото трябва!

Министър Йълдъз явно е решил да отклони вниманието на страните от Балканите и строежа на двете турски атомни централи в Мерсин и до Резово, като едновременно с това покаже „мускули” и надмощие както пред Европейския съюз, така и пред Кремъл.

Пренасочване на недоволството от строежа на турските централи и хвърляне на противниците на атомната енергетика към две държави, за които е сигурно, че са уязвими.

Преди близо седем месеца Ройтерс съобщи, че турският енергиен министър Танер Йълдъз съобщил, че третата турска атомна електроцентрала щяла да се строи в Инеада, на 12 километра от границата с България!

Екологични организации в Турция се обявиха против тази атомна централа до границата с България, но в същото време българските противници на атомната енергетика, и по-конкретно на строителството на АЕЦ “Белене” замъчаха и дума не обелиха за турската атомна централа, която между впрочем ще се изгражда с “Арева”, същата компания, с която българското правителство подписа Меморандум за сътрудничество!

Журналистът от СКАТ Валентин Фъртунов коментира скандала така: “...фактът, че ще има ядрено предприятие на странджанския бряг, на някакви си 12 км от границата при Резово ще се строи атомна централа в уникалните странджански лонгозни гори край езерото Сака до Инеада, един великолепно запазен биосферен резерват, който на всичкото отгоре през 2007 г. бе официално обявен за Национален парк, съгласно закона в Република Турция, вече е новина. И то каква!”

„В една дива, девствена и незасегната още от строителство и бетониране природа, край селището Инеада на турското Черноморие, в част от Странджанската гора, където дюни, езеро, планина и море се сливат в уникална природа ще се строи Атомна централа, на 12 км от турско-българската граница на една ръка разстояние от българското Резово всичко ще бъде най-безмилостно унищожено и дни наред вече целокупното правителство на Бойко Борисов мълчи, во главе с еколожката Нона Караджова, външният министър Николай Младенов и други лица, които би следвало да имат отношение към казуса!”

Мълчат и отворковците от движението ”Анти-Белене”, въпреки, че скандалът е огромен, там, на мястото на бъдещата турска атомна централа има по-голям сеизмичен риск отколкото бутафорно развявания и несъществуващ риск за строежа на “Белене”.

Премиерът Борисов не иска да си разваля отношенията с турския си колега Ердоган и това му е достатъчен повод, за да мълчи и се прави, че не е чул за бъдещата турска атомна централа в Инеада.

Пак през април тази година, според кореспондентката на агенция “Фокус” Калина Енчева, кметът на община Царево коментирал, че дори самия слух за намеренията на турското правителство да изгради атомна електроцентрала на около в Инеада, на около 15 км от Резово, може да повлияе на инвестициите в туризма.

За радио „Фокус” - Бургас кметът Петко Арнаудов каза, че местните хора са много притеснени. „Те се страхуват, че ще бъде ликвидиран туризмът. Никой няма да инвестира на разстояние 15 - 20 - 30 км от един такъв обект”, посочи Арнаудов. В същото време той е наясно, че самият той не може да се меси в нещата на турската страна и решенията които тя взима, а само може да изказва мнение. Кметът на Царево Арнаудов е отправил запитване дали наистина ще се строи АЕЦ край границата. В отговора, изпратен от чуждестранната мисия, се казвало, че засега все още не е ясно мястото на изграждане на АЕЦ и всичко е въпрос на проучване. „Засега няма местонахождение, което да е излязло на преден план, но Инеада е един от вариантите”, се казва още в отговора, изпратен до Арнаудов от турското консулство в Бургас.

За агенция “Фокус”, кметът на Бургас, Димитър Николов след като чакал седмица е обещал да потърси съдействието на българските евродепутати относно намеренията на турската страна да изгради атомна електроцентрала близо до границата, до Резово. За радио „Фокус” – Бургас, кметът Николов каза, че трябва да се направи всичко възможно проектът за изграждане на АЕЦ край Резово да не се случва. В средата на април Николов се срещна с генералния консул на Република Турция в Бургас Сибел Еркан, за да попита за намеренията на турската страна относно строителството на атомна електроцентрала...

Спирам тук, за да попитам: що ще един местен кмет при консула на чужда държава, а външният министър Николай Младенов, който взема заплата, за да върши подобна дейност стои отстрани и мълчи?

Световната практика показва, че на 100 км от АЕЦ не се извършва туризъм и това няма как да не притеснява жителите на Южното Черноморие, за които туризмът е поминък.

Мълчанието на родните политици е унизително!

И пак питам противниците на “Белене”: защо мълчите за турската атомна централа в Резово? Нима тя няма да засегне българските интереси, нима тя няма да унищожи част от българската природа, нима тя няма да съсипе туризма по Южното Черноморие?

Или на тези клакьори против проекта “Белене” им плащат ТОЧНО и САМО, за да викат против “Белене” , а не за също така опасната турска атомна централа на 12 км от границата при Резово?

Цяла седмица мина от изявлението на турския енергиен министър и нападките му срещу българската атомна централа, за която има десетки експертизи, че е безопасна. В същото време нито един от клакьорите на американските интереси по превръщането на страната ни в пустиня не се обади с възмущения за действията и думите на турския енергиен министър Йълдъз!

 
Широко рекламираната среща между косовски албанци и сърби на форума на отиващия в миналото Пакт за стабилност се оказа поредният сапунен мехур, който пусна българското министeрство на външните работи. На масата седнаха сръбският външен министър Вук Йеремич и физическото лице, чиновник от Търговската палата в Косово, Бесим Бечай, покрит с флага на Гражданската администрация на ООН, ЮНМИК.

Бечай съобщи, че косовският премиер Хашим Тачи не дошъл, защото се оказал много "зает". Всъщност идването на Тачи щеше да лиши форума от присъствието на сръбския първи дипломат и щеше да остави в небрано лозе Ивайло Калфин и екипа му да провеждат среща без представителя на легитимна Сърбия, но с присъствието на премиера на непризнато от всички балкански държави Косово. За щастие "заетостта" на Хашим Тачи предотврати възникването на подобна абсурдна ситуация, още повече, че освен Сърбия, от форума съществуваше реална опасност да липсват и представителите на Румъния, Гърция, Босна и Херцеговина, за които независима държава Косово - няма.
Обяснение за случилото се дойде от интервю на Вук Йеремич, дадено пред Агенция "Фокус" и други медии. В него той поясни: "Днешната първа среща на Съвета за регионално сътрудничество, която се провежда след нелегитимното решение от властите в Косово, се проведе по всички правила - Косово се представи под флага на ООН, а не като пълноправен член и Сърбия ще настоява да няма промяна в правилата на тази процедура. Бях краен в своите бележки днес...
Когато става дума за бъдещото присъединяване на косовските временни институции на тази маса: докато Сърбия продължава да е участник в тази маса, Косово няма да бъде на нея като присъединила са към Съвета държава... Няма да се откажем от формата, но Сърбия ще го блокира. Защото на тази регионална маса решенията се взимат с консенсус - консенсус, определен от положителния вот на всеки неин член. Никога няма да има положителен вот от Сърбия за участие на косовските временни институции на тази маса. Това е позицията, която няма да се промени в бъдеще."

Полезно бе да се чуе становището на сръбския външен мининстър за това, какво ще последва, ако България признае Косово. Ето как коментира Йеремич този казус: "Трябва да се отнасяме сериозно към потенциалните последици от признаването на тези нелегитимен акт. Който и да признае Косово, той прави едностранен акт на атака към суверенитета и териториалната цялост на Сърбия. Всички трябва да разберем, че ние сме стъпили върху много тънък лед.
Надявам се, че всички наши съседи, всички участници на тази маса и всички отговорни за процесите на регионално сътрудничество, ще задържат, най-малкото - ще задържат - решението си, докато не стане ясно, дали това решение на косовските власти е в съответствие с международното законодателство. Сърбия ще търси законното мнение от Международния съд за правата, като направи питане дали това е направено в съответствие с международното законодателство. Апелирам към всички държави по света, и особено към страните от региона, да изчакат с решението си, докато Международният съд за правата на човека излезе със становище. Мисля, че това е най-малкото нещо, което страните могат да направят, за да запазят мира, стабилността и добросъседски отношения, от които мисля, че се нуждаем повече от всичко останало в тази част на света."

Сръбският външен министър Вук Йеремич обвини балканските страни, признали или възнамеряващи да признаят независимо Косово, че са предали и предават регионалната солидарност, за да застанат до САЩ и Запада, съобщи АФП. "Това е срамно, защото вместо да се обединим под знамето на регионалната солидарност, някои избраха да застанат до тези извън региона, които смятат за едно и също силата и справедливостта", заяви в София първият дипломат на съседна Сърбия. Йеремич определи страната си като "жертва на етнически шантаж".

"Докато Сърбия се чувства ощетена и изолирана, няма да има мир в Косово" прогнозира авторитетното испанско електронно издание "Ел Паис".
"Не изключвам възможността Словакия да не признае никога независимостта на Косово", каза словашкият премиер Роберт Фицо пред журналисти в Люксембург, където бе на посещение.
Според електронното издание "Кавказ мемо", преди няколко дни президентът на Азербайджан Илхам Алиев е предложил на парламента да разгледа въпроса за изтегляне на миротворците от Косово във връзка с променилата се политическа ситуация там. Както е известно, Азербайджан не признава независимостта на Косово, тъй като смята, че едностранното обявяване на независимост противоречи на международноправните норми. Другата причина за подобна твърда позиция на Азербайджан е, че тази държава страда от териториални проблеми и иска да избегне повторение на косовския сценарий в Нагорни Карабах, съобщи и Агенция "Фокус".
В същото време, докато в София траеше срещата за закриването на Пакта за стабилност и бе поставено началото на Съвета за регионално сътрудничество, във Виена държавите, признали едностранното обявяване на Косово за държава, създадоха Международната група за управление на Косово и тя проведе своя среща предаде ДПА. Основна задача на групата ще бъде да наблюдава плана, представен от посредника на ООН за Косово Марти Ахтисаари.

Държави ще управляват държава - това е нещо ново за световната дипломатическа история. Как ще завърши абсурдният експеримент - времето ще покаже. Какво предстои да се случва около Косово и на Балканите - това също е със знак - неизвестно. Ето защо най-разумно би било, да се чака, защото в момента няма правилна стъпка за която и да било държава, решила да признае Косово.
На Калфин и екипа му бих препоръчала: внимание, за да не се окажем в залог на чужда лотария. Световната история показва, че политикът е длъжен предпазливо да разрежда своята мъдрост с чуждата глупост.

Историята и светът не прощават на онези, които не са се провинили с нищо. На масата на преговорите често дипломати и политици разреждат пролятата кръв със сълзи за бъдещо розово щастие. Какво е Косово - пример за това как правдата възтържествува, когато престане да е правда?

Струва си да се чака, да се чака и мисли... Очакването ще предотврати да се отклоним от правилния път, по него има и други държави - балкански, европейски. А те живеят в посока на действащото международно право все пак.

 

Сега е моментът да бъде припомнено, че българската журналистка Алексения Димитрова първа намери свидетел за измислянето от ЦРУ на така наречената българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори.

Във Вашингтон тя прави интервю с проф. Мелвин Гудман, който разкрива цялата схема на създаването на фалшива българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Интервюто излезе във в. “24” часа, но днес е забравено. Алексения бе така любезна да предостави интервюто на сайта “Хроники” днес, когато двама чуждестранни журналисти излязоха с потвърждение на вече разкритото от нея.

Ето какво каза навремето професорът пред Алексения:

Проф. Мелвин Гудман:

Българин даде българската следа на ЦРУ

“Напуснах, защото доказателствата не бяха сериозни, казва екс анализатор в шпионската централа”

или

Има секретни документи, които оспорват участието

на България в атентата срещу папата

АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

Вашингтон-София

Проф. Мелвин Гудман, 68-годишен. Един от най-изявените анализатори на източния блок в ЦРУ от 1966 до 1986 г. Подава оставка от ЦРУ заради т. нар. "българска следа". Професор по международна сигурност в Националния военен колеж към Националната военна академия във Вашингтон. Старши стипендиант на Центъра по международна политика. Преподавател в Американския университет и университета "Джон Хопкинс". Автор на 5 книги сред които "Войните на Едуард Шевранадзе", "Уроците на студената война", "Отстъплението на Горбачов".

Гудман бе любезен да отговори на въпросите на "24 часа" в офиса си във Вашингтон.

- Вие сте един от хората в ЦРУ, които не вярват, в българската следа. Защо, проф. Гудман?

- ЦРУ имаше много добро разузнаване в България. Но българската връзка бе дискутирана само от един източник.

- Един-единствен?

- Да.

- А не екип от анализатори и дезинформатори, както се смяташе дълги години в България?

- Ако имаше план той беше на тогавашният директор на ЦРУ Бил Кейси и заместника му Робърт Гейтс. И се правеше тайно в отдела за съветски анализи от тримата анализатори, които докладваха директно на шефа на отдела Дъглъс Макийкин.

- Как точно се появи българската връзка?

- Тезата се базираше на 1 доклад 4 години след атентата. Източникът бе заведен при Кейси и той заповяда строго секретно и ограничено разпространение на тази разузнавателна оценка. Неговият заместник Робърт Гейтс създаде екип от 3-ма души и този екип не се консултира с експертите, които се занимаваха с тази тема от години.

- Защо не повярвахте на доклада?

- Защото той бе от източник, който не бе в такава позиция, че да има тези доказателства, за които докладваше. Бил Кейси повярва в българското участие в атентата срещу папата, независимо от слабия доклад, и дори го използва, за да спори, че СССР и България имат участие в атентата срещу папата. Кейси просто игнорира съкрушителните доказателства, че нито руснаците, нито българите имат пръст в атентата.

- Кой беше източника, подхвърлил българската следа?

- Не мога да коментирам повече източниците и методите.

- Кажете поне жив ли е, къде живее, промени ли своите възгледи?

- Не мога да коментирам.

- Но сигурно не е тайна дали беше българин или не?

- Да, беше българин.

- Той сам ли беше в своята теза?

- Да, докладът, който лансираше българското участие в атентата, бе от 1 човек, който докладваше от свое име и името на своята организация.

- Защо Кейси му повярва - заради общите им политически възгледи, заради идеологическите си предразсъдъци към комунизма, или защото имаше задача от горе да прокара високопоставен план за разгром на комунизма?

- Може би второто ви предположение е вярно - Кейси имаше фикс-идея, че СССР е източник на всички беди на САЩ. Той бе подкрепян от наюйоркският сенатор Д'Амато, който също вярваше, че руснаците имат пръст в атентата. И двамата имаха много разговори с Клеър Стърлинг, антисъветска журналистка, която също бе убедена в това. Тя дори публикува някои откъси в Ню Йорк таймс, което не беше лесно, така че и някой от там явно подкрепяше нейната теза. Тези хора вярваха, че има българска и съветска връзка и искаха ЦРУ да го каже, въпреки липсата на доказателства. За Кейси това бе лична идеология. За Гейтс - кариеризъм и начин да се издигне в ЦРУ, ръководено от Кейси. От тримата автори, които бяха определени, само 1 бе убеден в съветското участие, въпреки че не познаваше съветската материя.

- Има ли в ЦРУ документи, които категорично да отрекат, че България има участие в този заговор?

- Да, има поредица от документи, които категорично оспорват съветско и българско участие.

- Преди 2 години "24 часа" поиска от ЦРУ да отвори такива документи, но ЦРУ даде на редакцията само 20 документа.

- Те трябва да бъдат разсекретени. Но ЦРУ има свои правила за свобода на информацията и разсекретяването, затова мисля, че трябва да чакате дълго време за тази информация. В същото време не мисля, че тази информация е така важна. Най-важното е, че това бе един източник и един доклад и че хората, които работеха по този проблем, знаеха, че това е лош доклад и се противопоставяха той да бъде разпространяван. Но той някак си стигна до Кейси в суров вид и той форсира огласяването му, понеже той съответстваше на неговите идеологически убеждения. Аз съм свидетел на всичко това.

- Показахте ли своето несъгласие с измислянето на българската връзка още тогава? Това противопостави ли ви на вашите шефове в ЦРУ?

- Не само, че се противопоставих на това, отивайки при моите непосредствени шефове и при авторите на заключението, но избрах да напусна ЦРУ през 1986 г. заради споменатия доклад и отидох да преподавам в Националния военен колеж. През 1990 г. подадох оставка по принципни съображения. През 1991 г. свидетелствах пред Сенатската комисия, която се занимава с избора на шефове на специални служби, срещу номинацията на Робърт Гейтс за директор на ЦРУ, заради това, че политизира и потъпква разузнаването, както и създава въображаемо разузнаване. Оттогава непрекъснато пиша по тази тема.

- Не ви ли набедиха за комунист?

- Единственият човек, който говореше зад гърба ми, че съм комунистически симпатизант бе зам.-директорът на ЦРУ Робърт Гейтс, който през 1991-1992 г. стана за кратко директор.

- Колко души в ЦРУ анализираха ситуацията отвъд желязната завеса по време на Студената война, професоре?

- Около 200 от средите на политическите, икономическите и военните специалисти. Икономическите анализатори се справиха най-зле. Те пропуснаха провала на съветската икономика и последствията от огромните харчове във военната промишленост. Военните аналитици разполагаха с данни от всички сфери, но преувеличиха съветската военна сила и силата на Варшавския договор. Политическите анализатори пропуснаха важността на Горбачов и Шеварнадзе и никога не описаха как точно ще рухне СССР.

- Чии прогнози се оказаха най-близо до истината?

- Имаше шепа аналитици, и аз бях в тази малка група, които точно описаха слабостта на Съветския съюз и краха на съветската политика за сигурност, но не успяха да предскажат разпадането на СССР.

- Не очаквахте провала на комунизма?

- В своите анализи отбелязах слабостта на Съветския съюз и важността на Горбачов, но не очаквах пълен колапс на СССР и особено внезапността на този процес.

- Коя бе най-голямата ви изненада?

- Че колапсът настъпи без насилие.

- Мнозина спорят за Горбачов и перестройката? Вашето мнение?

- Горбачов не беше революционер или голям икономически реформатор. Неговият икономически дневен ред беше нещо случайно. Но той бе наясно, че трябва да се реформира икономиката и имаше мнозинството да го направи. На практика обаче бе далеч по-боязлив и икономиката бе в по-лошо състояние, отколкото той предполагаше. В резултат не направи нищо по-добро, а някои неща дори се влошиха.

- Как оценявате сегашните взаимоотношения между някогашните суперсили САЩ и Русия?

- Тя не е толкова добра, колкото много американци си представят в момента. Путин разумно отговори на терористичните атаки от 11 септември с цел да привлече вниманието на Вашингтон за по-добри връзки между двете страни. Но администрацията на Буш изглежда твърде анти-руски настроена, за да схване това и да се отнесе трайно към този подход. Разполагането на ракетите за въздушна отбрана бе голяма грешка. Оттеглянето от споразумението за антибалистичните ракети е също грешка.

- Какви са очакванията ви за руско-американските отношения?

- Цялостният подход на администрацията на Буш към оръжейния контрол е погрешен. Той няма да помогне на руско-американските отношения за дълъг период от време.

- А прогнозите ви?

- В близко време очаквам руско-американските отношения да останат относително равновесни. Не очаквам подобрение, защото ключовите играчи в администрацията на Буш - Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и Пол Уолфовиц са антируски настроени и се опариха в международните отношения по време на Студената война. Но не очаквам и обтягане на отношенията, защото в интерес и на Москва, и на Вашингтон е да избегнат проблемите. Нещо повече, те ще продължат да се кооперират по въпросите на антитероризма. Москва се нуждае от мълчанието на Вашингтон за Чечня и администрацията на Буш ще остане мълчалива. В същото време Вашингтон се нуждае от мълчаливата подръжка на Москва във войната срещу тероризма.

- Има ли разделяне на интереси между САЩ и Русия на Балканския полуостров? В коя сфера попада България?

- Няма. САЩ се стремят да ограничат своята роля на Балканите. Те предпочитат източноевропейците да организират мироопазването в района. За радост европейците са много кооперативни. Това е една от причините секретарят по отбраната Доналд Ръмсфелд да не бъде така неопрадвано критичен към старите европейци.

- Какво мислите за разширяването на НАТО на изток?

- Винаги съм бил поддръжник на "Партньорство за мир" и никога на разширяването на НАТО. Никога не съм намирал смисъл да се тегли разделителна черта между изтока и запада, дори близо до руската граница в края на Студената война. Твърдо вярвам, че Русия трябва да бъде приобщена към западното общество и да не бъде изключвана от структурите на НАТО. Изключването на Русия от Европейския съюз и от Световната търговска организация не е част от дългосрочния дневен ред за стабилност в Европа.

Защо се върнах към това интервю – защото чак в Индия отразиха съобщеното от Марко Ансалди и колегата му, а в България, само две-три издания пуснаха превод на публикуваното от изданията “Гардиан” и “Република”.

Индийското електронно издание “Ню Керала” коментира книгата, която Ансалди и колегата му от Турция издават по тази фалшиво изработена следа.

Ето какво публикува индийското издание:

“Нова книга разкрива, че американското Централното разузнавателно управление (ЦРУ) се е опитало да очерни България за опита за убийство на папа Йоан Павел II през 1981 г., с цел да дискредитира комунизма, позовавайки се на публикации от “Дейли телеграф”.

В книгата "Убийте Папа: Истината за атентата срещу папа Йоан Павел II", се твърди, че ЦРУ е фалшифицирало версията за комунистическата конспирация след като американски топ дипломат се е обърнал с молба към управлението за дискридитиращи материали срещу комунистическия блок.

Йоан Павел ІІ бе сериозно ранен след като бе прострелян четири пъти от близко разстояние от турчина Мехмет Али Агджа на 13 май 1981 г.

Въз основа на версията за посещенията на Агджа в София, която е била фриволно свързана с догадки, че българските тайни служби или дори руският Комитет за държавна сигурност /КГБ/ стоят зад покушението, ЦРУ подготвя история, която се появи около година и половина след атентата и досега бе сред основните версии по това престъпление. Това авторите на книгата, раследвали 20 години случая и ходили в шест държави, за да научат истината, напълно отхвърлят като твърдения пише индийското електронно издание.

"Няма доказателства, че България има нещо общо с атентата срещу папата", "Телеграф" цитира Марко Ансалдо, журналист от италианския вестник La Repubblica, който е съавтор на книгата с турската журналистка Ясемин Таскин след проучванията, на които двамата са посветили толкова много време.

Ансалди пише: Българската връзка е създадена от Александър Хейг, тогава държавен секретар, който е поискал от ЦРУ да намери всичко, което може да бъде използвано срещу комунистите.

ЦРУ е знаело за “Сивите вълци” и вързката им с лица от българската организирана престъпност, както и че Агджа е посещавал България много преди да тръгне да убива папата. Точно това стратези от ЦРУ изпълзват умело при създаването на фалшивата българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори.

Майкъл Лейдин, американски експерт, който и друг път се е занимавал с подобни фалшификации задейства италианските тайни служби в сътрудничество с ЦРУ да принудят Агджа да признае връзката си с българи по атентата.

Въпреки изнесеното към днешно време, италианският магистрат Фердинандо Импозимато, който бе един от следователите ръководили разследването отхвърли новопоявилата се книга, наричайки я “боклук” с твърдението, че комунистите са стояли зад покушението срещу главата на римокатолическата църква.

Следва продължение по темата за броя на изстреляните куршуми срещу Йоан Павел Втори и други факти, за които се мълчи

 
За Резово защо замълчахте като мушнати гайди?

Оставам с много тягостното впечатление за тотална управленска немощ в българското президентство, за липсата на каквато и да е стратегическа, да не говорим геополитическа визия за нашата България. Току-що приключилото посещение на г-н Абдуллах Гюл, президент на Република Турция у нас , поне според финалните изявления на българския президент, бе по-скоро опознавателна екскурзия със силни елементи на агитпроп (болшевишкото съкр. за „Агитация и пропаганда”) из няколко села и паланки, където има български граждани, които смятат, че имат турски етнически произход. Толкова.

Вероятно, с предизборна цел в българските изявления за височайшето турско посещение се споменаваше, че „нерешените проблеми” между България и Турция остават. Като се има предвид исконното туркофилство на г-н Първанов, обяснимо е любопитството ми какви ще да са тия според него „нерешени проблеми”. И логично, не се изненадах да установя, че това са празни приказки. Първанов отново чертае някакви газови мрежи, някакви доставки от Азербайджан. С две думи – глупости на търкалета.

Това не са нерешени проблеми. Това са икономически политики, които се състояват при наличие на обективно благоприятни условия и най-вече факторът печалба – финансова и стратегическа. От всичките дрънканици в президентското изявление ми е останала идеята, че се споменаваше за някакъв язовир „Тунджа”. И понеже такъв язовир е жизнено необходим не на България, а на Турция, без всякакво съмнение въпросът не е бил повдигнат от българска а от турска страна.

Още веднъж – толкова.

В такъв случай у мен възниква питането – г-н президент Първанов, това означава ли, че всъщност ние, България, нямаме претенции към турската страна, нямаме нерешени проблеми с Турция?

Ами Резово? Там всичко ли е наред?

Ами стотиците хиляди кубически метри камъни и чакъл насипвани от южната ни съседка с цел небивало агресивна промяна на талвега на реката, чрез което криминално, в противоречие с всякакви норми на международното право се прави опит от България да се заграбят прилежащи морски територии, континентален шелф и т.н.

Нима г-н Първанов не е „нерешен проблем” т. 3 на Приложение 1 към Споразумението (между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска (Мутлудере) и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море“). от 4.ХІІ.1997 г. двете страни, цитирам: „се споразумяват разчистването и преоформянето да се извърши на базата на съвместен инженерен проект“ (става дума за коритото на р. Резовска). И по-нататък: „Проектът да бъде изработен не по-късно от дванадесет месеца след влизането в сила на това Споразумение …“. 14 години след подписването на това споразумение, поне на мен не ми е известно то да е изпълнено! Защо с колегата си замълчахте отново по този болен въпрос? Защо г-н Гюл си мълчи ми е ясно, но защо вие, г-н Първанов мълчите?

Ами за ядрената централа в Инеада? Защо не поискахте публично турският президент да обяви, че такава няма да се строи на 10 км от Резово?

Мълчание.

 

В най-новият анализ на тексаската частна разузнавателна агенция Стратфор се търсят новите реалности преди разпада на Евросъюза, но американските интереси се представят чрез смехотворни ефвемизми

Няма да се спирам надълго и нашироко на въпросният анализ, който във всички случаи е интересен най-малкото за да откриеш какво всъщност не искат да си признаят от Стратфор. Ръководената от Джордж Фрийдман частна разузнавателна агенция е известна с две неща, едно от които е, че е много близка с Пентагона, а второто, че има навика да развива собствени геополитически концепции, характерни преди всичко с бликащата от тях пожелателност и твърде малко реална фактология върху която да се очаква реализация.

В дадения случай се разглежда станелият вече очевиден центробежен процес в ЕС, чрез плъзналите като метастази по тялото му регионализации.

Представям ви вижданията на тексаските анализатори, защото са твърде любопитни:


1) Германска сфера на влияние – Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Люксембург, Чехия, Унгария, Хърватска, Швейцария, Словения, Словакия и Финландия. Това ядро на еврозоната не губи от немската конкурентноспособност, или пък е зависимо от германската търговия за икономическия си разцвет и не е непосредствено заплашено от развиващите се интензивно отношения на Германия с Русия. Финландия пък не се притеснява от възстановяването на Русия и предпочита внимателния подход на Германия пред агресивния подход на съседите си Швеция или Полша. На своя ред Унгария, Чехия и Словакия са най-загрижени в тази група от сближаването на Германия с Русия, но не колкото Полша или балтийските държави.

2) Нордическият блок – Швеция, Норвегия, Финландия, Дания, Исландия, Естония, Литва и Латвия. Тези държави, преобладаващо не участващи в еврозоната като цяло са враждебни към възстановяваща се Русия. Балтийските държави се виждат като сателити на нордическата група, в частност на Швеция, което създава проблеми с Русия. На Германия се гледа като на кокурент. Финландия прелива както тук, така и към Германия, според изгодата.

3) Вишеград плюс – Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България. В настоящия момент, Вишеградската група принадлежи към различни сфери на влияние. Чехия, Словакия и Унгария не се чувстват толкова заплашени от Русия, колкото Полша и Румъния. Но не са доволни и от близостта на Германия с Русия. Полша не е достатъчно силна за да води икономически тази група. Друго освен коопериране в сигурността държавите от тази група няма какво да си предложат за момента

НЕИЗБЕЖЕН КОМЕНТАР:
Ето така се прави класическа манипулация, в дадения случай в областта на геополитическия анализ. Представя се интересна цялостна разбивка наситена с много достоверни факти и логични изводи и ни в клин ни в ръкав се представя нещо желано за реалност и то минава между другото, истинното!

Вишеградска група няма, уважаеми читатели! Просто няма. Има Вишеградска четворка, която освен някакви по-чести политически контакти, а отскоро и решение да се създаде обща военна структура за отбрана под командването на Полша, друго няма. И в нея членуват Чехия, Словакия, Унгария и Полша. Затова е четворка, а не тройка или седморка да речем. И както е видно, първите три са под плътната икономическа хегемония на Германия. Колкото и да търсите в архивите някакъв знак за участието в една или друга степен на Румъния и България във въпросния Вишеград, няма да намерите такова нещо. И тук възниква въпросът – тези от Стратфор за маймуни ли ни вземат? Нещо такова, драги читатели, нещо такова. Усукана манипулация, представяща мечтаното за реалност. Да го повторим ясно и точно – Румъния и България не са имали и нямат нищо общо с Вишеградската четворка!

Нека сега аз ви представя третата група в този списък със сфери на влияние:

3) Вишеград плюс, не а всъщност – Американска сфера на влияние – Полша, Румъния и България. Единственото общо между тези държави е че са новите троянски коне на САЩ в Европа, иначе нямат нито сериозен икономически обмен, нито пък кой знае колко близки политически или културни връзки. И ако в Полша проамериканизма е чисто прагматичен и се подклажда от дълго вряла антируска, че и антигерманска истерия, то в България по-специално става дума за класическо продажничество на политическия псевдоелит, който продава и предава родината срещу сребърници и облаги, без в това да е намесен и грам геополитическа мисъл за бъдещето на България.

Останалите сфери на влияние можете да проследите и сами по представената карта. Обърнете внимание, че има и Турска сфера на влияние и кой е в нея….


 
Групата ГфК от Нюрнберг публикува много поучителни цифри за уважението към различните професии в 19 страни, включително България – политиците са най-презрени!

Като оставим настрана куриозните на пръв поглед моменти, предложената статистика е много поучителна за съвременните общества и изключително точно дава картина за социалния разрез на националните държави.

Фактът, че пожарникарите са на първо място по обществен авторитет с цели 94% процента средно одобрение, което за Швеция достига до 99% не е изненадващ. Професията е военизирана навсякъде, което води до дисциплина и ефективност в действията, а от друга страна не е видимо свързана с корупция и обществено неприемливи аспекти.

В същото време, на абсолютното последно място сред 20-те проучвани професии са политиците, като неодобрението към тая професионална клика по света достига средно 83% и само 17% от хората изпитват някакво уважение. Разбира се, и тук има фрапиращи разлики, показващи структурни различия в националните възприятия – в Швеция одобрението към политиците достига цели 39%, докато в Чехия и Румъния, то е едва 8%. Но дори и в отлично уреденото шведско общество цели 61% от хората не харесват политиците.

Изводът е повече от ясен – настоящият модел на социално управление е за боклука!

Това между другото се подкрепя и от по-голямата част от попадналите в областта на преобладаващо неодобрение други професионални групи. Бизнесът като цяло, представен от рекламни, маркетингови специалисти, мениджмънт и банкери е в черния списък на националните общества с повече от 50% неодобрение. Към тази тъмна групичка естествено са акумулирани и адвокатите. Без съмнение, изненадващ е фактът, че тук са и синдикатите, които в последните десетилетия загубиха физиономията си със съглашателствата си и липсата на борбеност за професионалните права на работещите. Това, че и журналистите са в сенчестата част е логично, заради станалата стандарт продажност и манипулация в професията, които обществото очевидно не е склонно да прости.

Разбира се, за нас представлява специален интерес представянето на българските ценностни нагласи към различните професионални сфери. И отново няма изненада – от 20 позиции, България води с цели 6 позиции, но в графата „най-ниско доверие” и респективно, не оглавява класацията в нито един пункт на високо доверие към професиите. Българите най-малко в света уважават лекарската професия, съдиите, екоорганизациите, благотворителността, адвокатите и синдикатите. При това, в отделни случаи ножицата е невероятно отворена – при среден процент на уважение към съдиите 66%, а в една Швеция цели 89%, в България е наопъки – съдиите са презирани от 66% от хората и уважавани едва от 34%.

Жалкото е, че не са публикувани извадките по нации, откъдето биха изскочили още впечатляващи цифри. Но дори и само от предложената извадка получаваме обилна храна за размишления.

Първото, което се набива на очи е вече документираното в сравнителен план липса на уважение към държавността и институциите в България. Дори само на базата на една таблица можем спокойно да предположим, че в това отношение страната ни е абсолютен опашкар или най-малкото една от последните в класацията. И това е чудовищен шамар за всички негодници, самообявили се за политически елит и управлявали България в последните 20 години. Народ, който не уважава държавността си я губи и приема чужда държавност. А тъкмо тези псевдоелити насадиха къде основателно, къде не, тотален нихилизъм у българина.

Вторият извод е, че доминиращият социален модел в света е напълно компрометиран, което вещае пълната му катастрофа в обозримо бъдеще. Хората смятат, че политиците са тотално корумпирани и лишени от всякакъв морал, че бизнесът е една измамническа дейност, която поробва света, а медиите са слугинаж, който раболепно манипулира обществото в полза на първите и вторите.

Отчайващо тъжна статистика за началото на 21-ви век.

 

 
Леонид Решетников, Леонид Решетников е генерален директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), генерал-лейтенант от Службата за външно разузнаване в оставка„Властите в България и Сърбия се надяваха САЩ и Брюксел да им позволят да реализират „Южен поток“. Те разбираха, че проектът е изгоден за страните им, и правеха опити да убедят своите модератори в САЩ и ЕС да дадат зелена светлина за строителството на газопровода.“ Това казва в интервю за Сергей Правосудов генералният директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) Леонид Решетников и допълва: „Имаше и своеобразен енергиен шантаж, особено в България; на западните партньори се казваше: ако не дадете поредния транш, ще строим „Южен поток“. До определен момент тази политика сработваше. Само че в края на краищата САЩ и Европейската комисия заеха много твърда позиция против този проект – затова на българите и сърбите не им остана друго, освен да козируват и да се откажат от строителството на газопровода“.
Публикува се с любезното съдействие на сайта ГЛАСОВЕ, превод: Елена Дюлгерова

– Леонид Петрович, опитът за реализация на проекта „Южен поток“ нагледно показа как елитите на малките държави в южна Европа (България и Сърбия) често застават срещу националните интереси на своите страни. Защо се случва това?

– След разпада на СССР и принудителното излизане на Русия от Източна Европа България и Сърбия на практика се оказаха под окупацията на САЩ.

Това важи особено за България, която вече успя да влезе в НАТО и ЕС. Тук елитите се намират в пълна зависимост от американците и техните съюзници в Брюксел. Много български политици обичат да разказват за традиционното русофилство на българския народ, но това не означава, че самите те са русофили. Говорят така, за да се харесат на избирателите си, също така да се харесат на Москва и да получат някои преференции за себе си.

Затова няма нищо странно в това, че българските власти провалиха проекта „Южен поток“. За съжаление ситуацията в Сърбия се развива по същия сценарий. Тази страна все още не е успяла да влезе в НАТО и ЕС, затова нейният елит има малко повече възможности за маневриране, но със сигурност може да се каже, че властта в Сърбия също се намира под контрола на САЩ.

– Защо властите в България и Сърбия подписаха договори с Русия и поеха ангажименти по строителството на „Южен поток“, ако са знаели, че няма да ги изпълнят?

– Те се надяваха САЩ и Брюксел да им позволят да реализират „Южен поток“. Елитите на България и Сърбия разбираха, че проектът е изгоден за страните им, и правеха опити да убедят своите модератори в САЩ и ЕС да дадат зелена светлина за строителството на газопровода.

Имаше и своеобразен енергиен шантаж, особено в България; на западните партньори се казваше: ако не дадете поредния транш, ще строим „Южен поток“. До определен момент тази политика сработваше. Само че в края на краищата САЩ и Европейската комисия заеха много твърда позиция против този проект – затова на българите и сърбите не им остана друго, освен да козируват и да се откажат от строителството на „Южен поток“.

– Защо по-влиятелните държави като Италия и Австрия не успяха да окажат съществена подкрепа за реализирането на изгодния и за тях проект „Южен поток“?

– Да, техните елити са по-силни от тези на българите и сърбите, но въпреки това те се намират в един общ строй начело със САЩ. Силите на Италия и Австрия очевидно са недостатъчни, за да се противопоставят на Съединените щати и да тръгнат на реализация на съвместни проекти с Русия.

– Но нима ръководителите на страните от Южна Европа не разбират, че Украйна се намира на границата на банкрута и там се води гражданска война. Ако газът няма да стига до тези страни, какво ще кажат лидерите на своите избиратели?

– Ще им кажат, че виновна е Русия. Разбирате ли, има избиратели, но има и началник, а заповедта на началника за тях е значително по важна от обещанията към избирателите.

А на избирателите си разказват измислици за някакви големи количества втечнен газ, който скоро ще залее европейския пазар, за шистов газ, шистов нефт и така нататък…

– Благодарение на някакви компромати ли американците държат под контрол европейския елит?

– Не само. Действа пълният спектър от механизми на влияние. Това са и компроматите, и заплахата от организиране на държавен преврат, а също така и физическото унищожаване на неудобните политици. Трябва да се разбере, че ЦРУ отдавна не е просто разузнавателна служба, а структура, осъществяваща контрол над елитите на другите държави най-често с помощта на силов натиск.

Не бива да се забравя и „морковът“. Американците плащат добре на своите слуги. И когато пред даден политик стои изборът да тръгне срещу САЩ и с висока степен на вероятност да се лиши от власт, пари, а дори и от живота си – или, изпълнявайки изискванията на американските си господари, да стане състоятелен човек, абсолютното мнозинство избира втория вариант.

– Сега се обсъжда вариантът за изграждане на продължение на „Турски поток“ през Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, Австрия и Италия. Реално ли е това според вас?

– Напълно реално е да се построи газопровод на територията на Турция. По-нататък възникват маса проблеми. Ключовият въпрос е кой ще даде пари за строителството.

Гърция, Македония и Сърбия нямат такива пари. Теоретически пари назаем може да им даде Русия с условието, че после ще ги върнат за сметка на плащанията за транзитното преминаване на газа. Еврокомисията обаче ще настоява проектът да бъде реализиран в рамките на Третия енергиен пакет, според който половината от построените мощности трябва да се дадат на друг доставчик.

При тези условия не е ясно кога ще може да бъде изплатен този проект. А и Русия едва ли ще се съгласи да финансира газопровод, по който ще се транспортира газ от други страни.

В Гърция на власт дойдоха сили, които се опитват да защитават националните интереси на страната, но дали ще успеят да се противопоставят на натиска на САЩ и Европейската комисия? Съмнявам се. На Македония не могат да се възлагат никакви надежди. Тази страна всъщност е протекторат на САЩ.

Затова във всеки момент американците могат да организират там държавен преврат или „цветна революция“, а в случай на крайна необходимост и гражданска война. Още повече, че на тази територия живее голяма общност от албанци, които мечтаят за създаването на Велика Албания. А когато неизбежно възникнат проблеми с Македония, отново ще бъде поставен въпросът за обходен маршрут. Излиза, че отново ще се наложи да се договаряме с България.

За Сърбия вече говорихме. При реализацията на „Южен поток“ тази страна вече се показа като не особено надежден партньор. Представителите на западните спецслужби работят плътно с ръководителя на сръбското правителство Александър Вучич и той все повече и повече заприличва на ръководителя на България. Необходимо е проектът „Южен поток“ да се осъществи, но по пътя му ще има много големи трудности.

От друга страна, САЩ отслабват, тъй като са принудени да разпиляват силите си между горящия Близък изток, Украйна и Азиатско-Тихоокеанския регион, където противопоставянето между Китай и съседните му страни расте. В тези условия европейските страни като Унгария, Италия, Австрия, Гърция получават по-голяма възможност да отстояват своите национални интереси.

– Защо ръководството на Еврокомисията така твърдо настоява транзитът на руския газ да минава през територията на Украйна? Те не може да не разбират, че ситуацията в тази страна е критична.

– Днес западните държави са принудени да подкрепят своите протежета в Украйна с кредити. Как обаче ще ги връщат? Властите в САЩ и ЕС искат Русия да плаща на Украйна за транзита на газ, а после тези пари да отидат за погасяване на кредитите.

Затова ръководството на Европейската комисия настоява за изпълнението на дългосрочни контракти, в които са посочени изисквания за доставка на газ на територията на ЕС. Европейците смятат, че Русия не може да им се изплъзне със своя газ.

– На границите на Турция се води война. Какви са перспективите за политическа стабилност в Турция?

– Може с увереност да се каже, че в кратки срокове стабилността ще се запази. Но в близките пет до седем години там ще се случат сериозни промени. САЩ явно залагат на свалянето на Реджеп Ердоган, който се опитва да води независима политика. За решаването на тази задача те използват всички фактори: и външен натиск, и вътрешната опозиция, и кюрдските сепаратисти, и бойците от „Ислямска държава“, и други. Турция я очакват много тежки времена.

– Как оценявате перспективите за снемане на санкциите от Иран и появата на ирански газ на европейския пазар?

– Политиката на САЩ увеличи хаоса в Близкия изток. Американците разчитаха, че ще успеят да контролират страните, омаломощени от граждански войни (Ирак, Сирия, Йемен, Ливан), но сгрешиха.

Позициите на Иран във всички тези страни се засилиха. Сега американците се опитват да решат какво да правят с Иран. В САЩ днес си съперничат две гледни точки.

Демократите смятат, че трябва да се върви към сближаване с Иран и постепенно да се снемат санкциите от тази страна. Те се надяват, че по такъв начин иранският елит постепенно ще еволюира и в посока на сближаване със САЩ.

Републиканците продължават да настояват за усилване на натиска върху Иран. В този ситуация много ще зависи от политиката на Русия и Китай. Ако нашите страни престанат да се страхуват от гнева на американците и започнат да развиват всестранно сътрудничество с Иран, тази страна ще може да си позволи да не обръща внимание на санкциите от страна на САЩ и техните съюзници. Русия започна да върви в тази посока, решавайки да изпълни своите ангажименти да предостави на Иран системи за противовъздушна отбрана С-300.

Страните от ЕС са изключително заинтересовани от иранския газ, но никога няма да се осмелят да сключват договори с тази страна без разрешението на САЩ.

Русия пък е заинтересована ирански газ да отиде в Индия и Пакистан.

– Как оценявате съвременното състояние на руска „мека сила“ на Балканите?

– Присъствието на руска „мека сила“ на Балканите практически не се усеща. Ние излязохме от фронтовата линия и сега ни се налага да водим война със САЩ на територията на Украйна – тоест фактически в собствения си дом. В Донбас загиват руснаци. А ако бяхме успели да запазим позициите си в Източна Европа, щяхме да се срещнем с американците на далечните граници.

Днес Русия не оказва практически никаква подкрепа на своите съюзници в балканските страни. Говоря за цели слоеве от населението, отнасящи се приятелски към Русия, и за политическите партии, които ги представляват. Продължават да действат центрове за изучаване на руски език, провеждат се някакви културни мероприятия, но за тях знаят малцина. Длъжни сме да подобрим постоянния диалог на ниво „студенти, учени, политици, бизнесмени, деятели на културата и изкуството.

– Не е тайна, че най-големият данъкоплатец в България е „Лукойл”, а контролният пакет на най-силната сръбска компания НИС принадлежи на „Газпром нефт“. Как оценявате ролята на тези компании в контекста на руските интереси в България и Сърбия?

– Много години съм работил в тези страни, и сега често ги посещавам. И знаете ли, имам усещането, че „Лукойл” и „Газпром нефт“ се срамуват от това, че са руски компании. Опитват се да позиционират себе си като международни корпорации и подкрепят западните си колеги. Може и да правят нещо за разпространението на руското влияние в тези страни, но това е практически неизвестно за широката публика.

Напротив, непрекъснато слушам упреци по адрес на руския бизнес от проруски настроените сърби и българи. Разбираемо е, защото и „Лукойл”, и „Газпром нефт“ работят в много държави, затова внимават, стараят се да не дразнят партньорите си в Европа и САЩ.

– Доколкото във властите в Сърбия и България има прозападни сили, руските компании не могат директно да поддържат проруски партии, защото веднага ще започне административен натиск върху бизнеса им.

– Аз не призовавам да се финансират опозиционни партии. Говоря за това просто да се поддържат мероприятия, свързани с развитието на руско-сръбските и руско-българските отношения.

Както е известно, нашият институт (Руският институт за стратегически изследвания – РИСИ, бел. ред.) влиза в структурата на администрацията на президента на Русия. Занимаваме се със събиране на информация от открити източници и нейния анализ. „Меката сила“ не е наш профил.

Но виждайки какво се случва, ние редовно организираме на Балканите кръгли маси, конференции, взимаме на стаж чуждестранни студенти и аспиранти. На тези конференции се обсъждат включително и въпросите на енергетиката. Държа да подчертая, че не търсим финансова подкрепа. Каним представители на НИС, които да дойдат и да разкажат за своята работа, но по някакви причини ни отказват. И това се отнася не само за нашите конференции и кръгли маси, представителите на НИС не участват в никакви руско-сръбски мероприятия. Създава се впечатление, че ги интересуват единствено финансовите показатели на печалбите им – нищо друго, в това число и какво пишат за тях сръбските и световните медии.

За да не изглеждам предубеден, ще кажа, че проблемът не е само в НИС. Не е тайна, че РИСИ активно участва във възстановяването на руските гробища и църкви, в откриването на паметници на територията на Сърбия, България, Гърция. Когато обаче предложим на руския бизнес да участва в тази дейност, далеч не винаги получаваме подкрепа.

У мен се създава впечатлението, че руските компании в Сърбия и България подкрепят само онези мероприятия, за които са получили благословията на съответните власти в двете държави – даже тези мероприятия да имат антируски характер.

--------------------

* Леонид Решетников е генерален директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), генерал-лейтенант от Службата за външно разузнаване в оставка.

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

На 12 км на юг от Резово, в Националния парк Инеадски лонгозни гори, Турция ще строи третата си атомна централа!?!?

Миналата седмица, след като предадох за печат във в.Десант анализа си за Балканското ядрено надлъгване, изневиделица се пръкна от Ройтерс една повече от нелепа новина – турският енергиен министър Танер Йълдъз съобщил, че третата турска атомна електроцентрала щяла била да се строи в Инеада, досами границата с България. Боже, казах си, кой ме биеше по езика да седна да ровичкам из балканските ядрени стратегии, виж сега какво ме постигна, посегнаха на Странджа! А Странджа, както вероятно не ви е известно е любимата ми планина, сакралната планина, мистичната планина, която напълно е обсебила сърцето ми. Хубаво са казали хората – Не дърпай дявола за опашката или рогатият ще ти стъжни живота! Както и да е, със или без случайности, турците изплюха камъчето, а ние трябва много бързо да обмислим ситуацията и още по-незабавно да противодействаме.

ТРЕТА АТОМНА


Турция планира да строи атомна електроцентрала в региона на Тракия край българо-турската граница. Това съобщиха турски медии, като се позоваха на отговорни представители на турското Министерство на енергетиката и природните ресурси.
Планира се атомната централа да бъде изградена край селището Инеада на турското Черноморие. Оттук минава пътят към региона на Резово, която е граничната река между България и Турция. На Резово обаче няма гранично-пропускателен пункт.
Проектът за нова атомна електроцентрала в Тракийския регион е включен в рамките на програмата за строежа на атомни централи в Турция. Той е на трето място след проектите за строителството на атомните централи Аккую и Синоп.
Министърът на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз на пресконференция във връзка с проектите за трета турска атомна централа в Тракия отговори уклончиво, като не посочи нито срок нито конкретни подробности по въпроса.
Организации на еколозите в Турция твърдо се противопоставят на плановете за строителство на АЕЦ в Тракийския регион.
Това беше новината.
Дотолкова, доколкото Турция ще има и трета атомна централа, това не е новина от доста време, а през януари 2011 г. министър Йълдъз съобщи, че водещи френски компании като Арева са направили оферта за строителството на трета атомна електроцентрала в Турция. Той не навлезе в детайли, но увери, че разговорите с френските представители продължават.
Нещо повече, Турция ще има и четвърта и даже пета АЕЦ, за което можем да съдим от друго изявление на енергийния министър на южната ни съседка от 2 февруари т.г., че турските амбиции са до 2030 г. страната да разполага общо с 20 реактора.
С други думи в частта си, че ще има 3-та АЕЦ, тук новина няма, това се знаеше. Виж, фактът, че ще има ядрено предприятие на странджанския бряг, на някакви си 12 км от границата при Резово ще се строи атомна централа в уникалните странджански лонгозни гори край езерото Сака до Инеада, един великолепно запазен биосферен резерват, който на всичкото отгоре през 2007 г. бе официално обявен за Национален парк, съгласно закона в Република Турция, вече е новина. И то каква!
Районът на Инеада, драги читатели, е

ПРИКАЗНО МЯСТО.

За огромно съжаление, не ми се е отварял път нататък, защото пада голямо обикаляне – на Резово все още КПП няма, а другият път е през Лозенград, от който има още над 150 км дотам. Гледах обаче няколко филмчета за района, слушах възторжените отзиви на мои приятели, които бяха там наскоро и съм дълбоко впечатлен. Това е място, каквото по бетонираното Българско Черноморие практически вече няма. Нещо като Созопол, Китен, Приморско отпреди трийсетина години. Девствено, диво, автентично. Можете ли да си представите двайсет километрови плажове по които няма жива душа… Речни приказни светове подобни на нашата Велека, лонгозни разливи като на Ропотамо…Но да не се отвличаме в лирически отклонения. Накратко, в един ваканционен рай за жителите на всеки каменен мегаполис, някой много, ама много голям умник в Анкара е решил да изсипе стотици хиляди тонове бетони и железа и чудовищна мръсотия, като при всяко мащабно строителство.
Впрочем, ето какво казват за района и двама местни жители:
Яшар Мерсин, заселник в Инеада: „Аз обожавам и четирите сезона, а в Инеада ги има и четирите! Има планина, езера, великолепна гора, растителност. Дивият живот все още го има, тук хората са добри и е евтино.”
Орхан Юаник, началника на отдела за защита на естествените еко-системи: „Инеада има ценна екосистема, именно заради присъствието на странджанската гора, освен самото море и морския туризъм. Ако трябва да ги изредим в детайли всички екосистеми, тук има пясъчни дюни, влажни зони, езера, лонгозни гори, ако добавим и сухите гори, това са пет различни екосистеми препълнени с живот.”
Повече едва ли има нужда да ви убеждавам, идеята за строителство на гигантска АЕЦ на това място е пагубна. При това, следва да гледаме на нещата и в по-големи мащаби – Странджа е една, опънатите от човека междудържавни телени граници, не я превръщат в две планини! И нито ние, българите имаме право да посягаме на планината, нито турците. Според турските учени биосферния резерват Инеада е част от програмата на ЮНЕСКО, аз мисля, че цяла Странджа трябва да стане биосферен резерват под егидата на световната организация. А когато говорим за биосферен резерват, не може и дума да става както за АЕЦ в турската част, така и за нефто и газодобив, каквито проучвания правителството на ГЕРБ разреши в нашата част, точно срещу Силистар!
Впрочем, какво прави в случая така нареченото

БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО?

Тук ще споделя с вас някои мисли, които ме налегнаха, докато наблюдавах неясното суетене и мрънкане през последната седмица. Ситуацията би била невероятно смешна, ако не бе епохално трагична.
Турците хвърлиха бомбата в медиите и в София си глътнаха граматиката. И как да не я глътнат, като им дойде като гръм от ясно небе; и как няма да им дойде, като национал-предателите от всички правителства след 1990 г. системно и настървено унищожиха българското разузнаване! Кой да им я даде предварителната информация за да имат време да подготвят светкавичен и ефективен отговор на тази чиста проба турска провокация; да имат време да си осигурят нужната международна подкрепа и в крайна сметка да блокират тая лудост още в зародиш!
И като нема разведка, що направи Боко? Големия мачо, смелчагата даже не си позволи да си го помисли, че може да вдигне телефона директно на Ердоган, нещо което Башбаканът прави всеки път, когато реши, че има застрашени турски интереси в България. Нищо подобно! Поошумолявиха се, поошумолявиха се, че сетне се напънаха големите капацитети в София и родиха

ИНТЕЛЕКТУАЛНА БЪЛХА!

Боко прати бургаския си фаворит, герберския кмет Димитър Николов при бургаската консулка на Турция да я пита…
Боже, какъв умствен резил и профанация на външната политика! Провинциален кмет и регионална консулка ще решават междудържавни дела от които зависи, не на последно място и първото днес перо на окаяната ни държавица – туризмът!
Естествено, консулката казала, че няма страшно и че ще запита Анкара дали има твърдо решение и така нататъче…
Ех, Боко-Боко, какво стана с голямата ти дружба с твоя приятел Ердоган! Май надупената ти позиция нещо не сработи? И какво ще правим сега?
Ходовете, които незабавно трябва да се предприемат на Балканската шахматна дъска са ясни и понеже освен другото сме и в цайтнот, всяко забавяне ще е фатално. Тропне ли веднъж Ердоган по масата: „Инеада ще е!” – каузата е загубена, добре познаваме вече нрава на турския държавен мъж. Затова трябва да го блокираме преди да е казал. Каже ли, връщане назад няма…
…Ех, Боко, Боко!

ПП Дълго се чудих, дали да споделя с вас една мноооого конспиративна догадка, която ме връхлетя в един момент, но все пак ще го направя, поне в един послепис… А дали, ядрената централа в Инеада, не е разменна монета срещу нефтодобив срещу Силистар!?… Е, ако това са си пошушнали Анкара и София, свършено е с райското Странджанско Черноморие! Бог да ни е на помощ!

 

Кой какво приказва за атомната електроенергия от Босфора до Карпатите, кой какво върши и кой накрая ще го отнесе

Още в началото искам да направя уговорката, че когато говорим за сериозни неща, като енергетиката на 21-и век, приемаме априори, че алтернатива за електроенергията добивана от ядрени централи, на този етап не е измислена, още по-малко доказана. В този смисъл, място за емоционални и приповдигнати състояния няма. Има място за сериозен анализ на икономическите интереси като първични и определящи и на второ място на политическите интереси, които при достигане на определени кризисни нива също могат да станат определящи. Елементът „екологичност” на енергийния пазар липсва, а присъствието му на медийния пазар е въпрос на пропагандни схеми и манипулация продиктувани от глобалните и регионални икономически и политически интереси. Гласовитите неправителствени еко-организации, не са нищо друго освен продукт на политическия и корпоративен естаблишмент и служат единствено като маша за прикриване на определени интереси.

ШУМ СЕ ВДИГА В СРЕДИЗЕМНОМОРА
През последната седмица станахме свидетели на зарзаватчийска разправия инициирана от гърците около ядрения комплекс, който Турция ще изгради на Средиземно море с най-новите руски атомни реактори VVER 1200 доставени от Росатом. Свръхмодерната и свръхмощна електроцентрала ще заработи след около 7 години и първоначално ще бъде експлоатирана изцяло от руснаците.
Новината е още от миналата година, но за да разберем защо точно сега Атина вдига врява до бога срещу осъществяването на проекта, а цяла година вече гърците си мълчаха спотаени, трябва да вземем изпредвид обострения византийски характер на гръцката външна политика. Когато се печеше и подписваше този стратегически ядрен проект между Русия и Турция, за Гърция възможността да си гарантира позицията на енергиен диспечер на Балканите не бе далеч от възможното. Газовите трасета, нефтопроводът Бургас-Александруполис бяха на дневен ред и много удобно се кръстосваха в Гърция. Гарант за това бе традиционния съюзник на Атина – Русия и поради факта, на гърците и през ум не им минаваше да ръмжат срещу други енергопроекти, но пак руски.

Днес ситуацията е коренно променена. Нефтопроводът до Александруполис с гръм и трясък към момента се проваля, някои от газопроводите са под въпрос и на практика гърците останаха с пръст в устата. И ето, че при първа възможност, световните треволнения около съдбата на японската АЕЦ Фукошима, Гърция надигна вой, не само чрез медиите, но и съвсем официално тръгна по всевъзможни европейски инстанции да търси съюзници срещу турския ядрен проект.

„Ядрената енергия за нас не е опция, защото сме във високо сеизмичен район“, каза гръцкият премиер Георгиос Папандреу в Брюксел миналата седмица. „ЕС ще поиска да бъдат направени стрес-тестове на съществуващите и планираните съоръжения в съседни държави и ние подчертахме факта, че Турция планира да построи ядрен обект в Аккую“. Висока византийска традиция. Миналата година, преди още договорите за Аккую да са подписани, районът очевидно не е бил сеизмичен, според наследствения политик Папандреу, сега обаче изведнъж стана сеизмичен и под Акропола ги налегна дерт…

ТАКАВА Е ИГРАТА НА ГЪРЦИТЕ
Въпросът за гръцката позиция по отношение на ядрената енергетика за нас обаче е много по интересен, заради систематичните обструкции, които България среща от юг при развиването на нашите АЕЦ-ове. Приносът на Атина за загробването на първите 4 реактора в Козлудуй е огромен, като в същото време, гърците зъб не са обелили срещу паралелното изграждане на румънските ядрени мощности в Черна вода, които за разлика от Козлодуи са далеч по близо до сеизмичната Вранча. Като към това добавим и фактът, че самата Гърция не развива ядрена енергетика, не може да не се появи въпросът, какъв им е проблема на гърците с атомното електричество?

Моето мнение, е че някъде през 70-те години на двайсти век Гърция прави фатална грешка при изграждането на енергийната си стратегия. Разполагайки с огромни запаси от макар и слабо калорични лигнитни въглища (Държавната компания РРС е вторият по големина производител на лигнитни въглища в Европа!) те залагат на термоцентрали, които са многократно по-евтини като инвестиция и при тях въобще липсва главоболния фактор с осигуряване на безопасността при функционирането, складиране на отработено радиоктавно гориво и т.н. Хитро, нали! Само, че както е казано, хитрата сврака – с двата крака. Днес, на подобен концепт можем единствено да се изсмеем и да го дадем за пример на недалновидност и неграмотност по отношение на поливалентните фактори на цивилизационния научно-технически прогрес от една страна и непредсказуемостта на политическите последствия за икономиката в система, която стремително навлиза в класически дефиниран хаос. В този смисъл още по-класическото „Прави каквото трябва, да става каквото ще!” в дългосрочен план сериозно се оправдава като парадигма, ако съдим от сравнителния анализ на българската ядрена стратегия, заложена и развита от живковото управление, в сравнение с гръцката.

Като към това добавим и сериозните дългови проблеми в които южната ни съседка бе натикана, е ясно, че в момента гърците и нямат полезен ход в енергийната индустрия, и мултиплицират интелектуалния дефицит на дългосрочно сгрешената си стратегия.
Тук ще отворя много кратка скоба за една шумно рекламирана от Атина много идиотска програма на стойност 20 милиарда евро за развитие на алтернативни източници на енергия – разбирай – вятърни мелници, пардон, исках да кажа генератори и фотоволтаици. Разбира се, цялата хитринка отново е много византийска, защото въпросните парици ще ги даде ЕС, разбирай Германия, но и от страна на ЕС (пак разбирай Германия) хитринката не е по-малка, защото в последна сметка, париците ще заминат от Германия директно в …Германия, където са всъщност производителите на въпросните ветрени мелници и слънчеви електроцентрали (фотоволтаици). От цялата тази история гърците ще цъфнат и ще вържат защото на потребителите алтернативният ток ще им излезе през носа. Ако се опрем на цените на ДКЕВР към 21.06.2010г.:
цената на електрическата енергия от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е 11.68лв/МВтч,
а цената на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични централи: 823 лв./МВтч., т.е. цената на „алтернативният” ток е 70 (седемдесет!) пъти по-висока от тази на „атомния”…
С две думи казано – на гърците не им остава друго освен да се заяждат на дребно и по този начин пречат за развитието на съседите си…
На фона на казаното, не мога да сдържа

КОМПЛИМЕНТИТЕ СИ КЪМ РУМЪНЦИТЕ
като актуално управление и стратегии, които буквално „тайно и полека” изградиха основите на собствените си ядрени мощности (не без яко франкофонско рамо!), наваксвайки за нула време, епохалното си изоставане от България. И не възнамеряват да спират дотук, като в същото време, чрез същите тези тайнствени и не съвсем франкофонски сили и най-вече чрез пета колона в България, представлявана от антибългари като Меглена Кунева, Милко Ковачев, Иван Костов и сие, си осигуряват нужната им маркетингова преднина. Аргументация към казаното ще намерите в публикациите ни от юни миналата година, когато подробно разчепкахме темата за ядреното предателство на католичката Меглена Кунева, която наполовина успя да унищожи граденото с пот и кръв от поколения в Козлудуй и за награда бе турната в борда на директорите на естествено френската банка Пари Ба. Сега чувам, че някои от вас имали мерак да я правят президентка?! Халал да ви е!..

КАКВО ПРАВИМ НИЕ?
Родените и живеещи в качеството си на българи, имам предвид? Обективния преглед на ситуацията изисква да сме максимално привързани към истината, а тя е повече от прозаична.

Ние правим едно голямо нищо.

Ние правим – тука има, тука нема.

Ние слушаме от официозните медии бръщолевения на доказани национални предатели за някакви безкрайни лобита, все руски и все многобройни. И ако ги слушаш тия бръщолевения, заради лобитата излиза, че не трябва да развиваме ядрена енергетика, защото лобитата били щели да спечелят баснословни пари от цялата работа!? Освен това слушаме едни неевклидови аритметики, които в духа на гръцките гениални стратези от 70-те години, за които стана реч по-горе, гласят, че и тоя ток дето си имаме ни стига, слушаме украсени преразкази, какво били казали някакви дълбоко и всестранно корумпирани нищи духом, европолитически чиновници от Брюксел и ни показват нескончаемо митингуващи еко-фашисти, по двасет-трийсет събрани на някое кюше около Министерския съвет, които ни гледат от екрана с големи тъжни очи, като на Сивушка край браздата…

===============

ПОСЛЕПИС: След предаването на материала за печат изскочи поредната новина по темата, че след вече договорената АЕЦ – Аккую на Средиземно море и предварителните разговори на турците с японски фирми за изграждане на втора ядрена централа, този път на черноморския бряг при Синоп, сега панаирът стана пълен, защото бе съобщено за проект за изграждане и на трета АЕЦ буквално на 5 км на юг от Резово на турска територия, край Игнеада. Казвам, че панаирът ще стане пълен, защото турците се възползват от фактът, че българските АЕЦ са на самата граница с Румъния, при което всеки опит от наша страна да протестираме, ще бъде тутакси контриран с аргумента, че след като ние можем да строим АЕЦ-вете си на границата, защо и турците да не могат да направят същото… За съжаление, европейският проект за обявяване на цялата територия на Странджа (вкл. турската) за биосферен резерват е все още във фаза на предварителни проучвания и турците съвсем спокойно просто ще го отхвърлят. Въобще, нещата са много неясни на този етап, но със сигурност мога да каже, че това е тема по която ще се изпишат много кофи с мастило!

 
Начало Предишна 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla