Tag:ввс

Министърът на външните работи на Русия, Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ, Джон КериДнес сирийската армия наброява над 110 хиляди боеспособни военни. Подкрепят ги отрядите на Хизбула и бойците на кюрдските милиции, както и руските военновъздушни сили. Заедно, те вече са близо до това окончателно да пречупят гръбнака на джихадисткото чудовище.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

http://geopolitica.eu/actualno/1901-izborat-na-siriya-asad-ili-adat

Очерталият се прелом в сирийската драма се оказва поредната дилема. На пръв поглед, основният проблем в Близкия Изток е разгромът на Ислямска държава, в качеството и на най-мощната и добре структурирана терористична организация в региона. В един момент целият свят беше изтръпнал от ужасите на войната и жестокостите на ислямистките бунтовници. Разпространяваните видеозаписи на екзекуции на техните пленници и заложници разсеяха и последните съмнения, че срещу ИД следва да се действа само със сила.

Днес обаче, когато Ислямска държава търпи сериозни загуби, а бойците и все по-често биват принудени да отстъпват, самозваните борци за правата на „потиснатите” се опитват да поемат инициативата в свои ръце. Прокарвайки тезата за „масовите жертви сред гражданското население в зоните, контролирани от ИД”, държавите, които традиционно подкрепят джихадистите, не се колебаят да използват откровен шантаж и заплахи за да осигурят глътка въздух на губещите позиции радикални ислямисти.

На този фон, провалът на женевския процес, въпреки постигнатото споразумение за премирие в Сирия, изглежда повече от очевиден. На бойното поле силите на президента Башар Асад увеличават стратегическото си надмощие. Съдейки по редица характерни особености на сегашната ситуация, те са пълни с решимост да доведат започнатото до неговия логичен край.

Какво обаче ще предприемат противниците на Дамаск и възможно ли е в региона да избухне нова война?

Кой се нуждае от пауза за да се съвземе?

Противниците на Асад настояват, преди да започнат да се реализират плановете за мирно разрешаване на сирийския конфликт, да бъдат прекратени руските въздушни удари срещу позициите на ислямистите. Те твърдят, че участието на руските сили в операцията води до ликвидирането на умерените опозиционери, както и до смъртта на много мирни граждани.

Тоест, излиза че проблемът, който поражда напрежение, не са онези, които съвсем доскоро извършваха масови показателни екзекуции на „неверниците”, представляващи  ужасяващи прояви на средновековно насилие, а именно силите, противоставящи се на предизвикателството на салафитската диващина.

Днес сирийската армия наброява над 110 хиляди боеспособни военни. Подкрепят ги отрадите на Хизбула и бойците на кюрдските милиции, както и руските военновъздушни сили. Заедно, те вече са близо до това окончателно да пречупят гръбнака на джихадисткото чудовище. Здравата логика изисква от цивилизованата общност да приветства този прелом. Тя вече може си поеме дъх и, което е най-важното, не бива да пречи на боеспособните сили да доведат да край процеса на неутрализиране на терористичните орди.

Вместо това, някои дипломати и политици демонстрират смайващо лицемерие, опитвайки се да прехвърлят всички проблеми от болната на здравата глава. Те открито игнорират напълно разбираемите очаквания на стотиците хиляди хора, на които съдбата е отредила да се окажат в зоните, контролирани от джихадистите, пристрастени към проливането на кръвта на невинни мъже, жени и деца.

Представителите на т.нар. Висш комитет за преговори (създаден от сирийската опозиция), които са се окопали в саудитската столица Ер Рияд, настояват от името на цялата опозиция „Москва да упражни натиск върху Дамаск да изпълни исканията на комитета, касаещи хуманитарната сфера”. Тоест, излиза, че опозицията, обявила Асад за „враг на сирийския народ” и призоваваща за незабавното му оттегляне, вижда в него единствената причина за отчайващата хуманитарна ситуация в страната, тотално игнорирайки заслугите на ислямистите за това.

На този фон арабските и западните медии синхронизирано тиражират всевъзможни измислици за гибелта на невинни хора при настъплението на правителствените части, обвинявайки режима в Дамаск в непропорционално използване на сила. Това се прави с цел провалянето на политическия процес и привличането на максимално широка коалиция във войната срещу Асад, след като терористите, които бяха отрязани от каналите за доставки на оръжие и ресурси, масово напускат бойното поле. Пълното им поражение е само въпрос на време и старанията на подкрепящите ги държави да им дадат възможност да си поемат дъх са обречени.

Вашингтон и Москва в търсене на общ знаменател

В така развиващата се ситуация, за силите на Асад е важно да не изпуснат военната инициатива. Запазвайки предимството си на бойното поле, те могат да прочистят „горещите зони” от дошлите отвън терористи и да създадат условия за малобройните групи на наистина умерените сирийски опозиционери да излязат от сянката на ислямистите.

Подобно развитие би създало реални предпоставки за началото на вътрешносирийски политически диалог. То отговаря и на интересите на Дамаск, и на неговите умерени противници, както и на външните играчи, които не са заинтересовани от разпадането на Сирия. На този фон, непримиримата позиция на Саудитска Арабия и Турция може да обърка картите не само на воюващите страни, но и на свръхдържавите, които успяха да постигнат междинно споразумение в рамките на Международната група за подкрепа на Сирия по време на срещата в Мюнхен на 11 февруари.

Съвсем доскоро Западът възлагаше вината за буксуването на мирния процес само върху Русия и осъществяваните от нея въздушни удари. Москва не крие, че помага на Асад за подготовката на мащабно настъпление срещу джихадистите в района на Алепо. Именно там трябва ще бъде решена съдбата на сирийската война. След преговорите между руския външен министър и американския държавен секретар в Мюнхен и телефонния разговор между президентите Владимир Путин и Барак Обама на 13 февруари, геополитическият небосклон малко се проясни. Макар че Вашингтон не иска да приеме плана на Москва за формирането на обща международна коалиция, американците не се отказаха от срещата, лице в лице, с руснаците, очевидно съзнавайки, че възможностите за взаимодействие не са изчерпани. Основният проблем сега е, че необмислените инициативи на някои по-малки държави с големи претенции, като Турция или Саудитска Арабия, могат да объркат общите миротворчески планове на САЩ и Русия.

Днес дори на Запад се питат, доколко действията на Турция, предприела поредните масирани бомбардировки срещу позициите на сирийските кюрди, са в синхрон с позицията на САЩ, които достатъчно ясно подкрепиха необходимостта от примирие. Ако пък си припомним и за заплахите на Саудитска Арабия срещу Русия, както и твърденията и, че ще изпрати свой военен контингент в Сирия, виждаме, че наистина се получава омагьосан кръг. На фона на тези заплахи и предупреждения могат да възникнат нови колизии.

Уставът на НАТО не е спасение

Саудитска Арабия открито обвинява Москва че участва в религиозна война на страната на шиитите, въпреки че в Русия живеят двайсет милиона сунити. Според саудитския външен министър Адел ибн Ахмед ал Джубейр, руският елит трябва да се примири с оттеглянето на Асад, иначе Москва рискува да си навлече големи неприятности.

Както изглежда обаче, тези заплахи на саудитската върхушка са просто грандомански жестове на отчаяние, които само разтърсват въздуха. Саудитите, които преди време провокираха регионална война между различните течения в исляма, вече осъзнават, че плановете им са били нереалистични. И сега провокират Москва с надеждата, че ще могат да прехвърлят пламъка на религиозната нетърпимост вътре в самото руско общество.

Рияд би могъл да изпрати в Сирия свои специални части, които съвместно с турската армия да инициират контранастъпление на т.нар. „опозиция”. Каква обаче ще е реалната полза от този замисъл, ако всички те се превърнат в поредните мишени на руската авиация?!

Тук е мястото да припомня, че в случая със сваления руски Су-24, Анкара вече прати топката в руската половина на игрището, наивно разчитайки на помощта на съюзниците си от НАТО. На думи, те наистина подкрепиха Турция, въпросът обаче е, дали ще са склонни да и окажат реална военна помощ, ако Анкара, съвместно със Саудитите, наистина осъществи агресия срещу една суверенна държава? Защото прословутият чл.5 от Устава на Северноатлантическия пакт изисква оказването на помощ, ако трета страна нападне член на НАТО. В случая обаче, член на НАТО се готви да нахлуе в друга държава.

Тоест, Анкара и Рияд ще могат без особени проблеми да разпалят тази война, но ще им бъде изключително трудно да излязат от нея без да загубят имиджа си.

На свой ред, Москва доказа на всички, че не бива да бъде пренебрегвана в хода на тази игра и се завърна в Средиземноморието за да даде рамо на отдавнашния си съюзник.

Впрочем, Анкара разполага с алтернатива и би могла да осъществи военната си намеса в Сирия в рамките на коалицията от 34 мюсюлмански държави, създадена преди няколко месеца от Саудитите. Появата и беше обявена достатъчно гръмко, но оттогава насам за нея не се чува нищо. Впрочем, възможно е и ОАЕ да реши да се включи в сирийската авантюра на Турция и Саудитска Арабия, за което намекнаха в Абу Даби. Но, ако си припомним, колко бездарно воюват арабските съюзници (това, разбира се, не се отнася за Турция) в Йемен срещу местните бунтовници „хуси”, или колко трудно се справиха с бунта на невъоръжените шиите в Бахрейн, става ясно как би могла да приключи поредната военна авантюра на самозваните лидери на региона.

Как можем да избегнем очертаващата се нова война

Военните експерти, които прогнозират избухването на нова война в Сирия, всъщност не са далеч от истината. Държавите, нагърбили се с ролята на регионални фаворити, демонстрират слаби нерви. На всичкото отгоре са на път да докажат и, че им липсва здрав смисъл, опитвайки се да променят статуквото, при това без да крият симпатиите си към най-опасните терористични групировки и техните планове.

Вашингтон обаче може неприятно да ги изненада, като в крайна сметка склони (опитвайки се да „преформатира” своята роля в региона) да формира обща коалиция с руснаците за да участва впоследствие в разпределянето на дивидентите. Съвсем друг въпрос е, дали и как би променил отношението си към Асад при подобно развитие.

В момента обаче, Башар Асад е безспорния лидер във вътрешносирийската надпревара, като зад гърба си има боеспособна армия и над десет милиона сирийски граждани, предпочели да останат в страната въпреки изключително тежките условия, породени от гражданската война и интервенцията на терористите.

Що се отнася до действията на неговите регионални недоброжелатели и открити врагове, поне засега той няма да реагира на тях. Дамаск ще продължи да съгласува действията си със своите основни съюзници, начело с Москва, разчитайки, че това в крайна сметка ще му гарантира победата.

Вече е ясно и, че въпросът за оттеглянето на Асад от политическата сцена постепенно ще започне да губи актуалност, защото ситуацията се развива в негова полза. Дори умерените опозиционери няма да рискуват относителната предсказуемост на неговото управление за да спасят Сирия от съдбата на Либия и Сомалия, където липсата на централна власт превърна живота на местното население в истински Ад.

-----------------------------------------------

* Авторът е известен азербайджански геополитик, експерт по проблемите на Близкия Изток и постсъветското пространство

 
ПентагонаПентагонът включи България в плановете си за възпиране на Русия. Това заяви зам.-военният министър на САЩ Кристин Уормът пред Конгреса, съобщи ТАСС.
Препечатваме новината от в. "Труд"

Уормът отбеляза някои положителни резултати от предишната политика на "рестартиране" в отношенията с Русия, но е поставила акцент върху това, че сега "за нас е много по-необходимо да препотвърдим голямото значение на възпирането и нашите задължения по член 5-ти" от Североатлантическия договор".

Става дума за колективната отбрана на страните-членки на НАТО.

Зам.-шефът на Пентагона обясни, че САЩ възнамеряват да "възпират по-нататъшната руска агресия" в Европа, застрашаваща стабилността на континента. По думите й САЩ вече са предприели редица мерки, включително "са осигурили същественото си военно присъствие в страните от Балтика, Полша, Румъния и България".

Уормът докладва, че през последната година САЩ "трикратно са увеличили участието на своите ВВС в патрулирането на въздушното пространство в района на Балтика", разширили са съвместните учения с полските военни летци и 14 пъти са изпращали свои военни кораби в Черно и Балтийско море.

Късно снощи американският държавен секретар Джон Кери и сенатор Кристофър Мърфи, очертаха "огнева линия" около България на Балканите.

Джон Кери очерта "огнева линия" около България

Джон Кери, държавен секретар на САЩАмериканският държавен секретар Джон Кери очерта "огнева линия" около България на Балканите.

Пред Комисията по външна политика на Сената Кери заяви, че редица европейски страни, сред които Македония, Косово, Сърбия и Черна гора се намират на "огневата линия", когато става въпрос за отношенията между Вашингтон и Москва, предаде БГНЕС.

По време не дебатите в Комисия сенаторът Кристофър Мърфи заяви, че Русия буквално марширува в Сърбия, както никога досега. "Когато става въпрос за Македония, Косово, Сърбия и Черна гора, както и за страни като Грузия, Молдова, Приднестровието - те се намират на огневата линия", каза Кери, отговаряйки на сенаторски въпрос за руското влияние в Европа. Той се съгласи с твърдението на Кристофър Мърфи, че "Русия води успешна пропагандна война в контекста на украинската криза".

Съществува загриженост, че евентуалното изпращане на оръжия за Украйна "хвърля сянка на далеч по-големия проект, който се реализира пред нас. А това е разширяването на руското влияние", каза Мърфи.

"Това, което се вижда в Украйна е само върхът на айсберга на руското влияние в този регион... Трябва да се потърсят правни инструменти за предотвратяване на това влияние, включително в Молдова, Грузия, Черна гора, Литва и балтийските републики", подчерта той.

Според американския сенатор става въпрос за асиметрична война. "Те купуват медии, плащат на държавни служители или заплашват тези, които не могат да подкупят", каза Мърфи. Според него това поведение на Русия не е намерило адекватен отговор от страна на Запада. "Необходими са ресурси за водене на подобна стратегия", заяви сенаторът и припомни, че миналата есен е бил на Балканите и е почувствал огромно руско влияние в Сърбия. "Руснаците си разиграват коня в Сърбия, както никога досега", добави той.

Джон Кери се опитва да убеди хората в САЩ, че Белият дом не иска да играе на победител и победен с Русия. "Вярвам, че Украйна може да се превърне във врата между Изтока и Запада. Тя може да има икономическо и митническо споразумение с ЕС. Всички трябва да помогнем икономически на Украйна да се развие", каза още държавният секретар.

Сенаторите на няколко пъти попитаха Кери за евентуална директна военна помощ за Киев, на което американският държавен секретар отговори: "Този въпрос активно се обсъжда". В този вид Джон Кери очерта огнева линия около България.

 

Главният редактор на списание «Национална отбрана» Игор Коротченко разказва пред електронното издание АиФ.ru за това как пред очите на световната общност Западът превръща плановите боеви учения на Русия във първостепенна военна заплаха.

Препечатано от сайта ГЛАСОВЕ

На 12 ноември НАТО заяви, че „както се твърди“, колона от руска военна техника е навлязла в Източна Украйна. По-късно същия ден Австралия съобщи за появата на четири военни кораба на Руската федерация в северната част на крайбрежието ѝ. На границите на норвежкото въздушно пространство пък бил забелязан руски изтребител Су-34. Всички тези събития се случиха в един ден и  бяха интерпретирани изкривено от световните медии. С въпроси по темата: „Кой има изгода от това се създава агресивен имидж на Русия“ АиФ.ru се обърна към журналиста международник Игор Коротченко.

Игор Коротченко- Игор Юриевич, денят 12 ноември беше богат на събития. Случайност ли е, че всички те станаха в един и същи ден, или е чиста проба информационна провокация?

- В момента на Западът е залян от вълна с всевъзможни обвинения по адрес на Русия. В какво ли не ни обвиняват, какви ли не поводи измислят! Лъжат нагло и абсолютно безпардонно, без да се притесняват от нищо! Нашата страна обаче води сдържана политика в областта на военното строителство, руската армия и флотът ни не заплашват никого, те се занимават с планови боеви учения.

Вероятно на САЩ и НАТО много им се ще руските въоръжени сили да се намират в отчайващото състояние, в което бяха през 90-те години на миналия век. Днес обаче качеството им е различно.

Бронетехника на руските въоръжени сили, снимка: РИА Новости

Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу приведе армията в движение, военнослужещите отново намериха смисъл и цел в службата си. Пълноценното бойно обучение върви с пълна сила. Провеждат се внезапни проверки и тренировки, а също така различни по рода си учения.

Самолетите на руските военно-въздушни сили осъществяват планови полети, в това число – и над неутрални води. Бойни и кораби на Военно-морския флот провеждат продължителни походи – при това, без да нарушават чиито и да било граници.

Що се отнася до «колоната от руска бронетехника» в Донбас – това си е чиста информационна провокация. Ако там действително бяха разположили някакви съоръжения, съответните разузнавателни данни веднага биха били обнародвани. Но това не се прави.

Измислят дявол знае какво, а не могат да докажат нищо. Или може би на някого нещо му се е сторило… Викове много, доказателства – никакви.

– Разбираемо е в чуждите медии да излиза изкривена информация, но руските никак не им отстъпват в това отношение. Защо?

– Тук действат законите на информационния жанр: да допуснем, че дадена институция или някое длъжностно лице на Запад направи шумно изявление – то се подхваща, тиражира се, по определен начин се интерпретира от медиите, преминавайки от едно средство за масова информация в друго. Това е ефектът на снежната топка.

Разбира се, ние трябва да пресечем тези информационни провокации, но нашето Министерство на отбраната не може да прави по 3-4 опровержения дневно, това би изглеждало глупаво.

На Запад фантазиите по повод на руската военна заплаха сега се развиват твърде бурно – там се върнаха към времето на «студената война».

Това те го направиха първи, Русия не е заинтересована от нагнетяване на напрежението. За пореден път се опитват на ни представят като голямата руска мечка, която иска да впие острите си нокти във всички европейски достижения.

Това вече започва да уморява! Непрекъснато да се опровергават безкрайните нападки към Русия… Трябва да не уважаваш себе си, за да реагираш на цялата тази пропагандна вакханалия. Необходимо е спокойствие. Западните крясъци, воят и истериката не бива да ни интересуват.

– Много е трудно да не се реагира на изявленията на същата тази Норвегия, която на 29 октомври вдигна по тревога няколко самолета, които да прихванат «неопознат обект», защото приличал на нашите самолети. За обикновения човек тази ситуация е неразбираема.

– Аз разбирам, ако наши изтребители (или стратегически бомбардировачи) бяха прелетели на форсаж над Норвегия, и бяха съборили всички саксии в скандинавските кухни, то тогава потомците на викингите действително биха могли да разтръбят за заплаха над тях, за това, че Русия ги „притиска“.

Но руските ВВС изпълняват полети на неутрално въздушно пространство, открито за всякакви военни самолети. За тези полети не се изискват никакви предварителни заявления.

Още веднъж ще повторя. Води се съзнателна политика за демонизация на Русия, на западните граждани се внушава, че са под руска военна заплаха. Всъщност нещата са прости.

В НАТО е взето решение всички страни-членки на алианса да увеличат военните си разходи. Естествено хората, избирателите и профсъюзите не желаят да жертват социални програми в името на гонките по въоръжаването.

На този фон европейските политици искат да направят така, че техните граждани да възприемат като даденост неизбежното увеличаване на военните разходи, при едновременното орязване на социалните програми.

И в такава ситуация ще бъде виновен не който и да е министър-председателят на която и да било европейска държава – крайната западна пропаганда ще внуши, че Русия е най-голямата заплаха за Европа. Че, за да бъде възпряна Русия, е крайно необходимо да се увеличат военните бюджети на страните-членки на НАТО.

Превод: Елена Дюлгерова

 
Powered by Tags for Joomla