Tag:вера ахундова

д-р на ик. н. Вера АхундоваОбщо 19 те фирми на тандема Пеевски – Кръстева и депутатите от ДПС, които са били в КТБ, са изтеглили за 10 дни общо 113 млн. лв. от банката. Това обяви в предаването "СЪботаж" по БНР председателят на сдружение „Ние гражданите“ икономистът д-р Вера Ахундова.
Публикува се от сайта Гласове

"Към 31 май 2014 г. тези фирми са притежавали общо 87,5 млн. лв. Това е 20 дни преди затварянето на банката. На 20 юни те са притежавали по-малко от 800 000 лева. На практика, само една от фирмите е загубила 60 000 лева. Другите са оставили такива депозити, които са в рамките на минимално гарантираните", обясни Ахундова.

"Имало е неизвестни милионери, които ние осветихме със списъците, които извадихме преди няколко месеца на политически известните личности и свързаните с тях лица. Тази информация, която е използвана от базата данни на банката е абсолютно точна, защото показва техните суми към 31-ви май, буквално 20 дни преди да затворят банката и към 31-ви октомври, когато е направен балансът на банката. Нещата са наистина драстични. Те показват участието на политически лица, на лица от съдебната власт и на други обществени личности. Това, което е интересно е, че много малко висши кадри и магистрати са останали към 24.октомври 2014 г., което означава, че от големите цифри, които са публикувани в последните списъци, липсват тези хора, те си изтеглили парите", каза тя.

Икономистът не смята, че в банката да има „дупка“ от 4 млрд. лв. "Тези 4 милиарда са едни измислени счетоводни цифри, заяви тя и изтъкна, че в момента са обявени дела за около 3.6 млрд. лв. Дори една част от тези пари да съберат, веднага се събаря т.нар „експертиза“ на одитори, които според мен не трябва въобще да бъдат одитори", изтъкна Ахундова.

Според нея банката не е била пирамида, защото винаги е имала печалба по-висока от лихвените плащания. През банката е минавало финансирането на 10% от БВП на държавата, допълни тя.

КТБ, макар и опоскана, е все още доста богата, обобщи икономистът и допълни, че в момента от нея печели „юридическата мафия“, защото при обявяване на несъстоятелност или атакуване на цесия адвокатският хонорар е минимум 3% върху стойността. "Това означава че около 120 милиона от нашите пари отиват за едни формални хартийки, които буквално повтарят едно и също", посочи Ахундова. За "Гласове" от сдружението "Ние, гражданите" предоставиха и списък с имената от ДПС:

 

 

Докато ни навират в лицата суетата на някакви политици, вкопчили във властта, докато Прокуратурата си прави оглушки за КТБ...

Новият шеф на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав МиленковФондът за гарантиране на влоговете вече е с нов шеф, след като сегашният, Росен Николов подаде оставка. Подаде ли я или му я подадоха?

Тъкмо приближи денят хората, да си вземат влоговете и хоп! Смениха шефа на Фонда?! Досега той не им пречеше, сега явно му направиха предложение, което не можа да изпълни и затова се оттегли от поста си.

От прозрачно, по–прозрачно. На всичкото отгоре групата, действала досега единно за фалита на КТБ сега се разцепи. Бойко Борисов слуша Делян Пеевски, Левон Хампарцумян. От другата страна е Иво Прокопиев, когото медиите на Пеевски нападат. Тогава къде е така нареченият президент в тази конфигурация? Той и Иван Искров вървяха ръка за ръка в насилственото държане на КТБ затворена. Президентът и Прокопиев неведнъж са показвали близост в бизнеса. А сега къде са – източници, пожелали анонимност обясниха, че отношенията на Плевнелиев и Прокопиев са силно охладнели. Прокопиев не крие, че се опитва да отстрани Пеевски от събитията, свързани с банката, но нещо не му се урежда въпросът.

Хампарцумян по традиция е със силните на деня, телевизиите показаха как той стои като попечител до премиера Бойко Борисов когато той съобщи, че цесиите за КТБ ще бъдат отменени и то със задна дата.

Юридическо безумие, които няма как да се случи – пролича от думите на вицепремиера Ивайло Калфин: „Цесиите в КТБ трудно ще бъдат отменени... Не знам как може да стане това със задна дата".

Няма да съветваме премиера Борисов тутакси да уволни човекът, който го е убедил да направи изявлението за цесиите, защото сме наясно, че той не обича чуждото мнение.

Премиерът Борисов обяснява за отмяната на цесиите"Ще отменим всички прихващания в КТБ. Всички, които са се нагласили през цесиите, една вторична далавера... и са се нагласили вече. Ще отменим прихващанията в цесиите. На практика се надявам едно 800 милиона лева да си влязат обратно в държавата", заяви Борисов, докато от дясната му страна седеше Левон Хампарцумян.

"Ако правителството иска повече да не сме правова държава, то нека да прави каквото си поиска и да отмени цесиите в КТБ. Но като сме правова държава, това не може да се случи", заяви пред една агенция проф. Огнян Герджиков, който е признат за вещ в търговското право.

Дела и пак дела – сега се започва...

Фирма „Бромак”, Оманският фонд, облигационерите са спрели процедурата по несъстоятелност в съда с жалба срещу отнемането на лиценза на КТБ.

Процедурата по несъстоятелността на КТБ беше спряна от Софийския градски съд. Причината е жалба във Върховния административен съд /ВАС/ от мажоритарния собственик на банката – "Бромак" на Цветан Василев.

Според СГС, компанията се оплаква от отнемането на лиценза на банката от БНБ. Процесът беше насрочен за 24 ноември. От съда обявиха, че съгласно чл. 11, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност в тези случаи производството подлежи на спиране до приключване на административно-правния спор.

На 06.11.2014 г., на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл.151, ал.1, предл. първо от Закона за кредитните институции и чл. 16, т. 15 от Закона за Българската народна банка, Управителният съвет на БНБ отне лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД.

Делото във ВАС е на две инстанции и ако се съди по практиката на съда вероятно ще отнеме месеци, а може и година. През този период банката се ще управлява от квестори.

Лицензът на КТБ беше отнет на 6 ноември както стана дума по-горе и това решение влезе в сила веднага. До окончателното произнасяне по спора между "Бромак" и БНБ обаче делото за фалита ще чака

Плащането на гарантираните депозити ще започне, тъй като според Закона за гарантиране на влоговете в банките, изплащането на гарантираните суми започва най-късно 20 работни дни след датата на отнемане на лиценза, докато влизането на синдици и разпродаването на имуществото ще се състои по-късно.

"Изплащането на гарантирани депозити ще продължи пет години и моля хората да не се струпват в първите дни", каза новоизбраният шеф на фонда, Радослав Миленков.

Депутатът Мартин Димитров е объркан и разочарованДепутатът от Реформаторския блок, Мартин Димитров призна: „Внесохме законопроект за Фонда за гарантиране на влогове, преди шефът му да бъде сменен. От блока недоумяваме как Радослав Миленков е бил избран за поста". Тук нещата са по-лесни – и да недоумяват – реформаторите трябва да са наясно, че те бяха необходими за подписване на Декларация за подкрепа на кабинета и някой и друг пост. Останалото ще го научават от новините.

За сведение на Мартин Димитров, Радослав Миленков е бил кадър на ПИБ, а след това един от шефовете на Общинска банка.

Оказва се, че Реформаторският блок е внесъл законопроект, засягащ дейността на Фонда за гарантиране на влоговете, преди председателят му да бъде сменен. Законопроектът предлага промени, според които Управителният съвет на фонда, а не неговият председател, да взема важните решения

Според проектозакона на реформаторите, синдиците в КТБ ще бъдат назначавани отново от Фонда за гарантиране на влоговете. Затова, по думите му, проектът трябва да се приеме бързо. Предвижда се в Управителния съвет на фонда да влизат представители на различни институции – на парламента, на Министерство на финансите и т.н.

„Кой е председател на фонда, кой взема решенията е изключително важно. Ние може би предусетихме промяната и затова предложихме УС да взема решенията“, допълни той. Според него, в момента правомощията на председателя на фонда са огромни.

Депутатът обясни още, че смяната на Росен Николов с Радослав Миленков не е била консултирана с РБ. „Нали сме коалиция?“, възкликна той. „Някак си докато се обърнем, изведнъж се появи г-н Миленков и се появи като шеф на Фонда за гарантиране на влоговете“, възмути се Димитров. „От нищото се появи“, добави той.

Появилият се от Нищото бе пратен от премиера да се запознае постфактум с коалиционните партньори така:

„Г-н Миленков сега с финансовия министър да отидете в парламента, да се представите на Радан Кънев, на коалиционните ни партньори. Кажете им, че имаме пълната подкрепа на Асоциацията на банките. Не сте анонимен човек. Направили сме го бързо, защото искам бързо да приберем парите на държавата”, заяви Борисов.

И това ако не беше подигравка – здраве му кажи!

Ще оставя настрана коалиционните драми и ще дам думата на Вера Ахундова от организацията "Ние, гражданите", тъй като тя съобщи скандални факти в предаването на news7 "Още нещо":

Вера Ахундова от неправителствената организация „Продължават престъпленията около КТБ. Аз по-мек израз от този не мога да намеря, защото ние констатирахме и ред нередности, те са заложени и в нашата жалба против отнемането на лиценза, но на това ще се върна по-късно.

Първо по одита - и трите фирми са с конфликт на интереси, като „Ърнст енд Янг одит“ ООД е бил одитор на банката 2012, 2013 година, т. е . няма право на одит.

„Те всички по един или друг начин са свързани с КТБ и с банка „Виктория”, поясни Даниел Божилов от КТБalive. – Не е било редно те да участват защото на практика излиза, че те са проверявали собствените си работи.”

„Един от съдружниците, Николай Гърнев е със закрити сметки, две в КТБ – на 18-ти юни, късно следобяд.

За „Делойт България“ ООД вече знаете, за Силвия Пенева, сигналът е подаден в „Делойт...” в централата, в Щатите, като това, което възнамеряват да направят колегите ни от Америка, е не само отнемане на лиценза, но и преследване за корупционни практики, което е по наказателното право, т. е. теоретично те могат да бъдат арестувани навсякъде по света, но и ако стъпят в Америка...”

Даниел Божилов от КТБaliveБожилов: „Сега идват много важни момента, като изплащане на гарантираните влогове е най-малкия, по-интересните са банките през които ще става това, назначаване на синдика и съдебното заседание за производството по несъстоятелност на банката на 24 ноември...”

Вера Ахундова: „В този смисъл има промени в листата на синдиците, има двама нови, имайте в предвид, че от 1996 година няма включвани нови лица. Сега пожарно са предложени от Нели Кордовска, изпълняващ правомощията на подуправител на БНБ, и са включени, и те са част от една група, която работи заедно с нашия квестор, Лютов, Иглика Логофетова – тя е била с него синдик в АК”Балкан”. Най-скъпата адвокатска фирма в България „Димитров, Петров и Ко” – ето тука плащанията, за три месеца само, забележете, юридически консултации за събиране на вземания, ние не сме чули някой да е събрал някой в банката, но те са получили 792 000 лева само за три месеца...

Божилов: „Реално това представлява попълване на една бланкетна молба, която ако отидете при секретарката на съдия-изпълнител – тя ще ви я попълни без пари...”

В. Ахундова: „... ако въобще са попълвани, защото ние сме в контакт с толкова предприятия, които са кредитополучатели, и никой не ни е казал още, че е получил изпълнителен лист. Но, забележете, информацията, която имаме от хора от нашата организация, /ще ви коригирам представянето ни в предаването – „Ние, гражданите” това вече е неправителствена организация.-бел. В. А./ние знаем, че са получили 6 милиона, като голямата част от плащанията са извършени на каса в КТБ, защото КТБ е пълна с пари. Там наличните средства са не по-малко от 5-6 милиона. Както въпросните квестори – те би трябвало да си получат като нас парите, да чакат да си ги изтеглят от Гаранционния фонд, ама са си ги вземали...”

"Защо смениха шефа на Фонда за гарантираните влогове – Росен Николов – две са причините, обясни Ахундова – едната е обслужващите банки и самодоволните усмивки на някои банкери, които виждаме всеки ден, а по-сладката част от упражнението е активите на банката. При така засекретени данни – ние, вложителите плащаме, всичко е засекретено, правят някакви абсурдни оценки по някаква методика, която дори няма регламент за приложение, и ще се прилага след 2018 година. Между другото това ще бъде и основен акцент на обжалванията. Всичко е секретно, ние нямаме достъп, те не подписват никакви документи, че това са счетоводни цифри, и наши колеги от Щатите ни подсетиха да прегледаме Доклада на KPMG – одиторския доклад. Там се споменава, 2013 година, че свързаните кредити на КТБ са за 4, 2 млрд лева, но съветват да не се променя баланса, тъй ако активите срещу тези 4,2 млрд лева са над 8 милиарда. Значи, представете си, синдикът ще разполага с всички тези активи и тази група, за която ви говоря, свързана с Нели Кордовска и с одиозните фигури в БНБ, си готвят мекия старт в живота. Както например .. така се произвеждат милионери...”

Фондът за гарантиране на влоговете, с новия си шеф, ще избира синдиците за КТБ, те ще имат своите правомощия за разпореждане с масата на несъстоятелността, ще имат право да продават активи, да продават банката като цяло или на части, да продават предприятията...

Две седмици преди датата за начало на изплащане на влоговете бе сменен шефът на Фонда за гарантиране на влоговете, друг човек ще се разпорежда с активите на банката, с продажбата на имуществото й, и прочие...

Кои банки ще обслужват вложителите за теглене на влоговете им – по закон е една банка, вероятно това ще се промени в парламента, кои банки е важно за самите тях, тъй като такса обслужване не се плащаше само в КТБ – т. е. сега други банки ще приберат тази такса и те няма да са случайно избрани.

Другото важно в случая с КТБ е продажбата на активите – трима нови синдици са попълнили листата, Вера Ахундова изрази съмнение, че поне един от тримата ще бъде избран за синдик на КТБ.

Обслужваща адвокатска кантора Ахундова очаква да бъде „Димитров, Петров и Ко”.  Най-скъпите тарифи за такова обслужване са: в Англия – 300 паунда, в Европа – 300 евра, и 300 швейцарски франка в Швейцария.

Според документите на В. Ахундова, банкови извлечения за плащане, парите на КТБ за консултациите на тази адвокатска кантора минават през сметка в Уникредит?!

„Въртят се едни мисли, тия 200 милона, които са изчезнали след особения надзор, дали не са онези 200 милиона дето липсват, дето отворили каса, пък ги имало, пък ги нямало, пък имало разписки, пък ги сложили в чували?! Шест банкови извлечения за плащания от КТБ имат следните дати, периода -  от 27 юли до 6 ноември, като общия размер е 792 000 лева, преведени за хонорар, за консултации в Уникредито... Сметка на КТБ в Уникредито. Това е във връзка с възлагателните писма от квесторите, по повод на които тази фирма е получила горецитираната сума.”

Има трима кандидати за бъдещото ръководство на БНБ

– Стоян Мавродиев, Калин Христов и Валери Димитров.

В. Ахундова: „Калин Христов как точно ще е промяна в ръководството, той е в конфликт на интереси – той няма право да е присъствал на обсъждането отнемане на лиценза, не е имал право да подписва решението за отнемане на лиценза...”

Водещите на предаването

Има едно дружество с по 20 на сто участие на БНБ, Уникредито, ОББ, ДСК – как тогава Калин Христов като участник в това дружество от страна на БНБ преценява на кого да отнема лицензи?

Божилов: „Наскоро излезе на страницата на Комисията за финансов надзор Отчетът за тримесечието. Там много голям интерес представлява Декларацията на квесторите на КТБ,  в която трябва да декларират, че финансовите операции са така, както са отразени, дали са спазени счетоводните стандарти, дали вярно и честно се отразява реалната картина... А квесторите са написали, че не знаят какво е положението в банката, поради което няма да попълнят такава Декларация. Реално излиза, че всичките тези обезценки, отчети не е ясно как са правени.  Квесторите не желаят да носят отговорност и казват, че не знаят каква е реалността, не гарантират, че това, което са проверили по част от документите е истина?!”

До Прокуратурата са подадени 10-15 сигнала, но все още не е извършена даже предварителната проверка по тях, за да се каже има ли основание да се открие наказателно производство или не. Вече пет месеца няма отговор, а срокът е 30 дни за отговор.

В. Ахундова: „Преди една седмица са внесени последните два сигнала в Главна прокуратура по повод конфликта на интереси в една от фирмите – тогава е било открито това обстоятелство в Делойт – България. Другият сигнал е до ИДЕС, с който се самосезира Дисциплинарната комисия за сертифициране на одитори... Но аз искам да ви кажа нещо друго, например Димитър Костов /от УС на БНБ – бел. Л. М./, също не е имал право да присъства, обсъжда и подписва каквото и да било, тъй като съпругата му работи в КТБ и, забележете, един редови директор на клон в тази банка получава между 2 200-2 500 лева, неговата съпруга получава 4000 лева. Аз мисля, че някой може да даде по-точно определение какво представлява тази заплата.
В нашата организация има хиляди хора, членове, които искат да ни помагат непрекъснато, защото се борим срещу нарушаването на нашите граждански права Обърнахме се към пет посолства: Великобритания Франция, Белгия, ЕС, Германия за среща – никаква реакция. И аз си задавам въпрос на френския посланик в София. Значи господин Ксавие Лапер дьо Кабан може да обсъжда дали си слага парите в КТБ или не, може да обсъжда офшорните плащания на френските фирми Тотал и други, но когато става въпрос за правата на ощетени хиляди граждани – те нямат време в посолството да се срещнат с нас, да ни изслушат. Както и нашите представители в ЕК.”

Излезе съобщение, че ТБ Виктория отваря врати на 12 декември. До тогава голяма част от кредитите й трябва да бъдат продадени на други банки, за да се съберат пари, за да се осигури ликвидност на трезора.

Да се продадат голяма част от кредитите й?! Схема за грабеж или какво е това?

Първоначално се говореше за продажба на 90 на сто от стойността на кредитите, но след това тези проценти спаднаха много – няма как тази банка да се продаде отделно, ако не се промени законът, защото тя е част от патримониума на КТБ. Другото, което се предполага, е че ще се осигури продажба на портфейла на тази банка на много ниски цени, ще се изплатят депозитите и най-накрая и тя ще затвори врати. Т. е. тя се обрича на фалит.

Приказките, че З млрд за КТБ е най-евтината цена всъщност визира само началото на процеса, непосредствения разход сега, веднага. Това, което следва е далеч по-скъпо и ще се изплаща с години. Вместо да рекапитализират банката или да я национализират с 1 млрд лева, /за сведение БНБ даде на ПИБ 1 млрд и 200 млн лева при паническото теглене – бел. Л. М./, които щяха да си получат заедно с лихвите след години, те сега ще потънат с 12-15 милиарда за следващите 10 години.

Защото искът, който се готви срещу тях /разбирай – БНБ и политиците, които я подкрепиха в тласкането към фалит на КТБ-бел. Л. М./, за законови нарушения по време на цялата процедура, е за над 7 млрд., само от акционерите.

Каква част от сумите от банката ще останат в България, каква част, в кои банки ще влезе. Има една банка, на която бе помогнато от БНБ след паническо теглене от вложители на големи суми от трезора. Анализът на банковата система за края на септември показва нетен отлив на депозити от тази банка за 400 308 млн лева. Та от този трезор, освен, че не могат да изплатят 1 млрд 280 млн, и въпреки, че Споразумението на преструктуриране са предвидени 18 месеца, им готвят нова инжекция естествено е вложителите от КТБ да се питат: с какво вложителите на тези банка са по-добри от тях? С какво държавата може да обясни разликата в отношението към едните и към другите вложители на две различни банки?

Това са въпроси на които никой не дава отговор, а най-малко Главна прокуратура, те просто мълчат.

Вера Ахундова: „Ние закупихме акции и обжалваме всички тези нарушения като акционери. Драстични са нарушенията... Ако има досега някакви криминални сделки, то е по отношение на свързаност, те са се случили – дано се разбере, но сега ще се извърши големият обир, от който десет души ще излязат свръхбогати, а средната класа в тази държава ще бъде ударена. Проблемът е, че системно се нанасят удари върху средната класа, средния и малък бизнес. Сега има 3000 души по-малко, бизнесмени от малки и средни фирми, които лични, фирмени пари са държали в банката. Това е класата, която не се продава, не си продава гласовете...”

Какво остава, къде е държавата, къде е прокуратурата, къде е законът,

който БНБ трябва да спазва, къде са политиците, какво остава на българите.

„Оттук нататък ще се намесим във всеки граждански проблеми в който има нарушени граждански права – поясни Ахундова. -  Няма повече въобще да мълчим! Няма доверие в нито една обществена институция, включително и в БНТ. БНТ е обществена телевизия, от нашите данъци се издържа, нашата организация, която наброява хиляди членове в момента – няма трибуна. И когато гледам коментарните предавания, не зная дали са външни продукции или не, те са режисирани, режисирани са въпросите, насочени са само в една посока, ако беше частна търговска телевизия – да, имат определено поведение, но това е обществена медия и нямат право да ни налагат мнение, ако не са дали трибуна на различните страни. Това го считам за крайно нелоялно и не зная дали можем да сезираме СЕМ, това е безобразие, Начинът, по който са им подготвени въпросите – в ухо ли им ги диктуват или пишат – не знам...

Голяма част от активите се знаят къде са, нищо, че са заложени в банката, квесторите не направиха опит да ги открият, пътят на парите е белязан от плащания, тези пари в голямата си част са инвестирани в България, има и един завод в Сърбия, да кажем. Можеха да ги намерят, можеха голяма част да бъдат идентифицирани и посочени, KPMG го посочва в одита, че към момента на одита, знаете, те го правят към 31 март, всички кредитни досиета са били налични, всички обезпечения са били налични, е как така стана, че като влязоха другите квестори – обезпеченията изчезнаха? Не ви ли прилича на нещо много подготвено? И то сигурно най-добрите обезпечения изчезнаха?!”

Първо влезе Прокуратурата на два пъти – след това досиетата изчезнаха. 393 000 вложители – ако някой мисли, че него няма да го сполети подобна нещо – много се лъже. В една държава като България ни много работещи институции ни показаха, че всичко е възможно!

Най-големият обир с участието на държавата, представена от институциите си – всекиго може да сполети... В каква държава живеем, в държава ли живеем?

Разговорът на Вера Ахундова и Данаил Божилов с водещите Лара Златарева и Владислав Прелезов може да чуете тук.

Чуйте, слушайте и мислете!

 
Шефът на ДАНС Димитър Георгиев, близки роднини на Кирил Добрев и Димитър Дъбов от БСП, Наташа Бърнева, прокурор от ВКП, нейният съпруг и син, Румен Георгиев и Капка Костова, бивши и настоящи членове на ВСС, конституционният съдия Георги Петканов, известният депутат от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, Ахмед Доган, Иван Костов, Емел Етем. Това са само малка част от VIP-овете на КТБ.
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ
Част от списъка с VIP клиентелата на КТБ. Ще публикуваме по-късно пълния списък с техните имена

Известни политици, висши магистрати и свързаните с тях лица и фирми са били клиенти на КТБ. От сдружението „Ние, гражданите“ изнесоха списъци за кредитното състояние на тези лица. Има съдии като Таня Радкова, която е гледала дела по КТБ, но не си е правила отвод, въпреки сериозни съмнения, че е имало конфликт на интереси. „Понеже не вярваме, че ще падне банковата тайна, направихме тези изчисления, за да може нашите депутати, ако искат, да ги използват в парламента, да се ориентират в казуса“, каза за „Гласове“ Вера Ахундова.

В таблицата особено се откроява името на Ирена Кръстева, която е изтеглила от КТБ 114 млн. лв. на своите фирми, което се случва в рамките на 20 дни - от 31 май до 20 юни 2014 г.

Личният депозит на Ирена Кръстева към май месец е 842 649 лв. На влога й са останали малко над 5000 лв., тоест тя е „спасила“ почти цялата сума.

Нейните фирми, около 25 на брой, със сумите, които е имало преди затварянето на банката и остатъка в левове:

"Пресмаркет" ЕООД - 7 493 397 - 268 479

Балканска медийна компания - 10 244 580 - 5343

Изд.-полиграфическа компания  - 6 485 550          - 22

"ЗАИР 2009 Жени" - 233 662 - 995

"Компакт меридиан" ЕООД - 87 444 965 – 797 171

По официален счетоводен баланс сумите преди затварянето на трезора са 7,2 млрд. лв. към 31 декември 2013 г. преди масовото теглене.

Справката за тегления на хора от ДПС опровергава твърденията на председателя на ДПС Лютви Местан, че движението няма нищо общо с КТБ. В този списък са много председатели на общински съвети, общински светници и приближени до ДПС бизнесмени. Там е бившият министър от партията Емел Етем, там е и почетният председател на ДПС Ахмед Доган с 881 хил. лв., които обаче не е изтеглил. Те са със сравнително малки суми.

От тези близо 300 сметки 44 са личните и фирмени сметки на ДПС, 84 - на ГЕРБ и 18 - на БСП.

Вторият списък с 281 ВИП вложители в обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка тръгна в мрежата.

Освен Ахмед Доган, който би трябвало да е изгорял с около 660 хил. лв., най-потърпевш обаче е депутатът от предишния парламент от ДПС Веселин Пенев, който е загубил над един милион лева по негова сметка и тази на майка му. С около един милион лева се е простил и синът на председателя на общинския съвет в Кърджали Раиф Мустафа – Бенер.

Съпругата на Кирил Добрев – Антония Добрева, също е изтеглила спестяванията си от 202 000 лева в последните дни преди да затворят КТБ. Той оправдал експресното зануляване на сметката с нуждата от средства за ремонт.

Другите червени депутати от 42-рото Народно събрание, които според Ахундова са сред т.нар. "специални клиенти" на КТБ, също са изтеглили парите си в последните дни преди затварянето на банката, въпреки че те са били под гарантирания минимум от 100 000 евро. Това са Димитър Дъбов, Александър Паунов и Георги Мърков. Същото е направил кметът на Ловеч Минчо Казанджиев. Братята на бившия премиер Пламен Орешарски – Милети и Симеон, също са изтеглили по-голямата част от спестяванията си.

От НПО „Ние, гражданите“ обаче предполагат, че при отварянето на бекъпа на сървъра на банката, където се съхраняват данните преди неочакваната подмяна на магазина за пазене на информацията, ще се видят много повече лица, чиито имена, сметки, кредитни истории и т.н. са изчистени. От организацията смятат, че сметките, чиито списъци публикуваме по-долу, са само тези, които са останали след подмяната.

„Има други сметки, които ние ще очакваме прокуратурата да установи. Но всяка банка има нещо, което се нарича „дизастър център“, където се пази всичко, което е ставало в банката. И ние призоваваме прокуратурата, понеже са извършвани нерегламентирани и незаконни операции „на ръчно управление“, да поиска този бекъп на банката.“ Това каза Вера Ахундова от НПО „Ние, гражданите“ за „Гласове“.

6,2 млрд. лв. са депозитите към датата на затварянето на банката.

„Няма нито един случай около историята с КТБ, по който да е процедирано законно. Отказват ни гледане на делата по същество“, каза още Ахундова.

„Ние искаме само две неща – прозрачност и справедливост, които политиците от всички партии ни обещаха. Засега не са го изпълнили. В сравнение с Ангола, Нигерия, ЮАР, Португалия, Ирландия, които не позволиха банки да фалират, да бъде увреден малкият и среден бизнес, у нас направиха точно това. Фалирали и застрашени от фалит са 5200 души над гарантираните вложители, това са малки и средни предприятия, ако не и повече“, допълни Вера Ахундова в подкрепа на мотивите си да покажат публично част от добре охранявана тайна за властта в България.










 
д-р на и. к. Вера Ахундова„НПО „Ние, Гражданите” отдавна прогнозира и очакваше завеждането на иск от страна на Оманския резервен фонд, което нееднократно е коментирано от нас в медиите и от екраните на новинарските блокове.“ Това казва в интервю за ТV7 съпредседателят на организацията Вера Ахундова и уточнява: „За първи път през август 2014 г. сме представили на обществото и на Министерството на финансите прогнозата си за очакваните краткосрочни и дългосрочни последици от фалита на КТБ, и в частност от съдебен спор със Султаната на Оман, особено като се има предвид, че през целия период на специален надзор над КТБ Оманският резервен фонд полагаше усилия да бъде допуснат да предприеме предвидените по ЗБН действия и като акционер да оздрави банката. Което не стана.“
Публикувано в сайта ГЛАСОВЕ

Въпросите:

  • Как ще коментирате изказването на министър Горанов, според което Оманският фонд е осъществил търговска инвестиция, изгубил е парите си и поради това няма никакви основания да съди държавата, за да си ги получи.

  • Какви действия са предприели членовете на „Ние, Гражданите” за защита на правата си и какво предстои да направите?

  • Забравиха ли политиците казуса КТБ, или считат, че всичко е отминало?

  • Как ще се движи бюджетният дефицит на България през следващите няколко години, след като Евростат включи предоставената на ПИБ държавна помощ във вид на заем и на ДФГВ кредитна гаранция за 2 млрд. лв., с което размерът му достигна 5,8% от БВП?

Отговорите:

През изминалите два-три дни медии, журналисти и политически лица коментират факта и евентуалните последствия от изхода на дело на Оманския фонд срещу България. Като цяло медиите съобщават без подробности за факта на завеждането на такъв иск в Международния арбитраж във Вашингтон, в чиято компетенция са дела, свързани с изпълнението или нарушаването на двустранни междудържавни споразумения за взаимно стимулиране и защита на чуждестранните инвестиции.

Чух и съвет към Горанов да се консултира с адвокатите на МФ какво да говори или не, тъй като държавни лица не би следвало да се произнасят или коментират дело срещу държавата им. Пак вчера (27. 10. 15 г.) с мнение излезе и Кольо Парамов, според когото Оманският фонд е водил няколко такива дела, подхожда изключително отговорно и професионално към подготовката им и не е губил нито едно от тях, т.е. максимално е защитил инвестициите и парите на оманските граждани.

Че това е така, подсказва, по наше мнение, и доста скромният размер на иска, посочван от различни източници – 150 млн. евро, което индикира за реалистичния подход на оманците при оценката на загубите им и липсата на апетит за „незаслужени” пари.

Очевидно е и това, че тази сума покрива инвестицията и част от загубите в чисто материален аспект. Как би решил арбитражът за моралните щети и как би ги квалифицирал, е отделен въпрос.

Само днес сутринта (28. 10. 15 г. – бел. ред.) чух мнението на двама икономисти в сутрешния блок на ТВ7. Румен Гечев изрази дълбоки съмнения относно аргументите и оптимизма на министър Горанов, но заяви, че като българин естествено би искал държавата ни да спечели такова дело.

Емил Хърсев заяви, че поддържа становището на Горанов, тъй като според него Оманският фонд е направил рискова инвестиция и е претърпял загуба на цялата инвестиция. Което по време на финансовата криза през 2007–2008 г. се било случило на хиляди инвеститори.

НПО „Ние, Гражданите” отдавна прогнозира и очакваше завеждането на иск от страна на Оманския резервен фонд, което нееднократно е коментирано от нас в медиите и от екраните на новинарските блокове. За първи път през август 2014 г. сме представили на обществото и на Министерството на финансите прогнозата си за очакваните краткосрочни и дългосрочни последици от фалита на КТБ, и в частност от съдебен спор със Султаната на Оман, особено като се има предвид, че през целия период на специален надзор над КТБ Оманският резервен фонд полагаше усилия да бъде допуснат да предприеме предвидените по ЗБН действия и като акционер да оздрави банката. Което не стана.

Като част от непосредствените щети за България още през 2014 г. сме посочили безвъзвратната загуба на 3,3–3,5 млрд.лв, изплатени като минимални гарантирани влогове плюс още не по-малко от 2,5 млрд. лв. плюс лихви за вложителите плюс още сумите за покриване на загубите на акционерите в размер най-малко на капитала им (около 650 млн. лв.) плюс загуби за 5–10 години от нереализирана печалба (дивиденти), плюс други щети, вреди и т.н., като сумата, която България ще плати като компенсации и обезщетение само на акционерите ще надхвърли 1 млрд. лв.

Директните загуби за България, т.е. за всички нас – българите, ще бъде от порядъка на 7 млрд. лв. Отделно перо са непреките загуби и ограбените досега от БНБ, квесторите, ФГВ, синдиците около 300 млн. лв. като трансформирани преференциални депозити, незаконни тегления на пари от КТБ от ФГВ, разходи по несъстоятелността на квестори и синдици...., чист грабеж на активи на банката, които чрез различни юридически техники значително са намалили масата на несъстоятелността, която би следвало да удовлетвори ФГВ и кредиторите на банката.

Като директни потърпевши и жертви на вина и бездействие на държавните институции членовете на НПО „Ние, Гражданите” наблюдаваме действията на Оманския фонд, чиито основания за завеждане на исковете за различни от нашите. Като българи не би трябвало да искаме Фондът да спечели, защото не сме врагове на себе си и България. Но като граждани, които търсят справедливост и защита на гарантираните ни по Конституция и Европейската харта човешки права, проявяваме пълно разбиране за действията и усилията им.

Още повече като се има предвид, че самият премиер на България заяви неколкократно, че за фалита на КТБ има конкретни виновници – пред А. Меркел в Германия, пред български медии, в интервю пред Нова ТВ преди няколко дни Б. Борисов нееднократно и директно назова Пл. Орешарски и П. Чобанов като преки виновници. Многократни са обвиненията му към И. Искров и УС на БНБ, чието освобождаване бе обещал на електората си веднага след изборите. Не че от това последваха действия на прокуратурата, не че ние можем да се възползваме от тези изявления на премиера на държавата ни. Но извън България всяка негова дума е пряко доказателство и може да се използва в съдебни процеси.

На въпроса ви кой какво е забравил мога да ви отговоря, че политиците се правят, че казус КТБ няма, че случаят е закрит. Но не и за нас. Което ми напомня, че при срещата на нашите членове с Бойко Борисов, Владислав Горанов, Стоян Мавродиев, при подписването на споразумение от четири точки за оздравяването на КТБ, Борисов е връчил изпълнението и документите, в т.ч. и нашите анализи и прогнози за цената на загубите от фалита и цената на оздравяването на банката, на Стоян Мавродиев, но още по време на течащата среща Владислав Горанов буквално е иззел (от ръцете и „пълномощията”) документите и решенията по КТБ от Борисов и Мавродиев.

А иначе нашите членове подадоха искове пред Съда на Европейския съюз в Люксембург и пред Европейския съд за човешки права в Страсбург около месец преди Оманският фонд да внесе своята искова жалба. Нашите аргументи са свързани с отказа на българската правозащитна система (ВАС, СГС) да ни допуснат да защитим правата си, с кухата формулировка „липса на правен интерес” и несъобразяване с европейски прецеденти по аналогични казуси, като по този начин изпълниха поръчката да не дадат ход на дело по същество, в което да стане ясно законно ли е отнет лицензът на КТБ.

Засега няма да обсъждаме в подробности мотивите и стъпките си за завеждане на иск срещу Европейската комисия и други инициативи, свързани с дискриминационното отношение на българските и европейските държавни институции спрямо вложителите на КТБ в сравнение с вложителите в 13 други банки и в други европейски страни, и за вината им за ненавременното, закъсняло транспониране в България на директивите за гарантиране на влогове и за оздравяване и преструктуриране на банки.

Що се отнася до Оманския фонд, Владислав Горанов сигурно би бил прав в преценката си за неоснователност на иска на Оманския фонд, ако беше третирал равностойно банките, и следователно чуждестранните инвеститори в КТБ, ПИБ и останалите 12 банки по информация на подуправителя К. Христов, на които в същия период на 2014 г. БНБ и държавата са оказали помощ. И ако към тези банки, и по-специално ПИБ, която в същата седмица беше неплатежоспособна, беше приложена същата, макар и незаконна методология за обезценяване на активите.

По отношение на държавния бюджет на България, в нашата прогноза за последиците от фалита на КТБ, направена през 2014 г., се позовахме на следните емпирично достигнати изводи и корелации:

  • посочихме, при положение че кредитният потфейл на КТБ представлява 7,75% от предоставените в страната банкови кредити, спадът на БВП би бил минимуум 1,8–2% през първите 12 месеца, -2,5% ще бъде през следващите 24 месеца при реални, а не фалшифицирани статистически данни и отчитане на включения в ръста на БВП реален размер на сивата икономика. Ефектът на банков фалит на системна банка и спадът на БВП траят поне две години.

Тъй като взаимовръзката между БВП и държавния бюджет е много тясна, може да се очаква, че бюджетът ще остане в доста продължителен период от време с дефицит над 3% от БВП – равнище над максималните допустими 3% съгласно Маастрихтските критерии. Като се има предвид, че с ускорените темпове на пряк грабеж и придобивания на наличните в КТБ средства и активи с псевдозаконни юридически похвати, с което масата на несъстоятелността се уврежда в огромни размери и с размах, то едва ли от 5 до 10% от задълженията на банката към кредиторите ще бъдат покрити.

А това означава, че ФГВ няма да върне в следващата година заетите от държавата средства или ако го направи, ще трябва да емитира ценни книжа за продажба или да вземе пряк заем от търговските банки, за да се издължи към държавата и това да доведе до подобряване на бюджетния дефицит. Планираните в проектобюджета на България за 2015 г. 2% бюджетен дефицит изглеждат нереално ниски, защото предполагат пълно изплащане на 2 млрд. лв. от ФГВ и 900 млн. лв. от ПИБ, но те не са заложени в този проект. И това е положението, без да обсъждам очакваното актуализиране на бюджета с 800 млн. нови разходи.

Механизмът на взаимовръзката „БВП – бюджетен дефицит” е много прост – при ръст на БВП се наблюдава ръст на заетостта, ръст на потреблението, ръст на платените данъци и следователно много по-малки средства за социални програми, здравно осигуряване и пособия за безработица. При декларирания ръст на икономиката на България за 2015 г. би следвало всичко това да е вярно и държавата да няма дефицит.

Обратно, при спад на потреблението фирмите започват да освобождават служители, увеличава се безработицата и тогава се включват автоматичните стабилизатори – намаляват приходите от данъци на фирми и лица и се увеличават средствата за социалните програми.

Бюджетният дефицит, естествено, е отрицателен. Горната формула сама ще насочи дори неикономистите в условията на кой сценарий се намира България и предизборни ли са посочените данни за ръст на БВП. А най-показателен е измереният спад на инвестициите – между 6% на чуждите инвестиции и 9% за вътрешните инвестиции към деветмесечието на 2015 спрямо същия период на 2014 г. Аналитично е доказано, че при спад от 1% на потреблението спадът в инвестициите варира между 6 и 8% на година.

 

Сградата на КТБ, която бе фалирана като по учебникСъдът в Страсбург, където съдия е представител на Хелзинкския комитет също разтакава вложители и жалбите им...

Какво не знае Европейската комисия за случващото се във финансовия свят в България? Какво не знае за КТБ? Оказва се, че ЕК е наясно със случилото се с КТБ, но близостта на управниците ни с партия ЕНП и председателя на ЕК, Жан-Клод Юнкер са издигнали стена пред опитите на вложителите да сигнализират и намерят адекватен отговор в рамките на законността по казуса с умишлено фалираната банка.

В създадената парламентарна комисия по случая с КТБ информациите потъваха и нищо не се случи освен един формален, нищо не казващ доклад.

Не за първи път телевизия "News7" в предаването си "Още нещо" с водеща Лара Златарева разговаря откровено по скандала "КТБ".

В студиото на

Отстранените директори на КТБ пуснаха Отворено писмо, по повод изтекла информация на Комисията в парламента „Атанасова”.

Отвореното писмо на Освободените изпълнителни директори на скандално фалирания трезор, се обърнаха към гражданите и попитаха компетентните институции - кой и защо фалира банката. Ето пълния текст на това Отворено писмо:

{edocs}ktb-ek-2.doc,600,400,link{/edocs}

д-р на ик. н. Вера Ахундова, съпредседател на НПО Вера Ахундова: България е една от страните в ЕС, в която евроскептиците са по-малко от 50 процента, т. е. българинът продължава да вяра, че ЕС или Европейската комисия ще защити в крайна сметка някакви негови права, или искания. За съжаление ние като организация също стъпихме на този постулат, тъй като в България, както се видя всички комисии, всички институции работят само в една посока – да закрият, замажат и трансформират по такъв начин истината, че тя просто никога да не излезе. Първият Доклад, който беше свързан с мониторинговата процедура на ЕК срещу България и то от пета степен, по повод дебалансите от финансовата система от 17 март индикира проблем, и той беше, че анализът поставяше едно към едно това, което БНБ беше посочила, просто нямаше друг вариант, тъй като единствената цифрова информация, с която разполагаха беше точно тази, получена от БНБ. Тогава се договорихме да подадем всички възможни информации и документи защото твърдяха, поне в устните ни разговори, че знаят истинското състояние на КТБ. И вчера /на 1 юли 2015 г. – бел. Л. М./излезе окончателен Доклад за страната/, Доклад по тази процедура, който

представлява формално абсолютно безмислено писание от над 100 страници, в което не се променя по никакъв начин дори първоначалния анализ подаден през март, стъпва се на същата информация, дори си представяме, че не е четен никакъв друг документ, не е правена никаква друга среща, не е идвала мисия в България, която да се срещне с различните регулатори, институции, за да може да стигнем наистина до истината. И стигаме до извода, че при този отказ от правосъдие в България, подобна стена срещаме и в ЕС, което евентуално не би могло да бъде нищо друго освен политическа договореност да се действа точно така по казуса „КТБ”. И това е огромното ни разочарование защото така както разочарованието от действията на Комисията /ЕК-бел. Л. М./, формалния й характер и пренебрежение към обикнования човек нарасна във всички останали страни, така ще се случи и у нас.

Даниел Божилов, съпредседател на НПО Даниел Божилов: Европейският съюз като замисъл на практика има едни доста сериозни правила, които дават добри гаранции за извеждане на истината, така или иначе, било по-лесно или по-трудно. Но в случая е доста озадачаваща тази позиция на ЕК, защото реално, информацията, която я имат тя, освен от нас, са им представени официални документи и от други държавни институции. Реално тук ЕК знае какво става, сериозният проблем обаче е, че те не желаят да ползват тези констатации. И неприятното в случая е, че обществото е било, е гледало по начин, че тя ще бъде някакъв коректив на управляващите, а за съжаление в конкретния случай не виждаме това. Те знаят, но за сметка на това премълчават, което вече е една доста опасна тенденция. Но всъщност очевидно това е някакъв подход на самата ЕК, защото ние виждаме какво става в Гърция. Защото там държавата е пред фалит, но всички тези дългове са трупани пред затворените очи на ЕК, по някакъв подобен начин, но в един момент те идват, просто дават сметката и искат обикновените хора да я платят, а това не е добър атестат.

Вера Ахундова: Шокиращото в този Доклад е буквално след заглавието му, на първата страница, едно правно предупреждение, което казва, колкото и абсурдно да звучи, ЕК и нейните служители не носят правна отговорност, за анализа, който предоставят, факти, данни и т. н. И това ни послужи като повод, та вчера сме изпратили по мейл, а днес /2 юли 2015 г. – бел. Л. М./  официално ще заведем един анализ, който се направили на този Доклад до Пиер Московиси и други отговорни за България европейски чиновници, защото има нещо абсурдно -  Докладът е в резултат на мониторингова процедура, от него трябва да се вземат решения да има ли санкции, да се премине ли към наказателна процедура! Тези хора не поемали отговорност!? И ние просто реагираме. В случай, че те са ползвали, да допуснем наши документи,  информация от трета страна, въпреки че ние предоставяме копия на оригинални документи, да кажат, че не се доверяват на тези документи и анализи е да, добре, приемливо. Но да се направи един анализ без да се стигне до държавните регулатори от които имаме писмо, това е Комисията за надзор на публичните одитори, които посочват, че извършващите одит така наречени консултантски фирми, са правили само консултантски услуги, и че Делойт България, която е посочена като основание за отнемане на лиценза в Протокола на БНБ от 6 ноември, няма лиценз на регистриран одитор. Т. е. не е вписана въобще в Регистъра! И стигаме до един пълен абсурд, в който ние посочваме, че ако Комисията, правейки този Доклад не се е съобразила с изказаното Становище, всъщност Позиция или Решение на тази Комисия, която е независим орган, ние наистина ще се обърнем към независимите институции на Евросъюза срещу Европейската комисия. Защото ЕК повтаря едно към едно твърденията на Централната ни банка, която казва, че има два одита – десетдневния през юни и още няколко месечни на три одиторски фирми. Ето погледнете: Делойт България, който е подменил  Делойт одит, няма качествата на регистриран одитор и не може въз основа на тези консултантски услуги както ги определя нашия Борд да се вземе решение, че има валиден, законово извършен одит на КТБ! И оттам нататък следва всичко, което е незаконно.

Даниел Божилов: Те нямат годишни заверени отчети, което е задължително за всички фирми в страната, защото няма одитор, който да си сложи подписа под нещо такова!

Вера Ахундова: Ние допускаме, че тази процедура и тази Комисия, която работи по казуса „България” – финансови дебаланси, дори не е стъпила в България. Не е провела една среща, едва ли се е срещала с парламентарната Комисия „Атанасова”, едва ли е потърсила някаква друга информация. Те просто, буквално повтарят анализа на БНБ! Те не само посочват Анализа на БНБ, те посочват абсурда, че към 31 май, има необслужени кредити 1, 09 процента, на 30 юни стават 96 процента. Дори са сбъркали запетайката – 9,6 става 96 процента! И цялото писание /на ЕК – бел. Л. М./ е безкрайно формално, непрофесионално и надявам се да не изпълняват политическа поръчка.

Това е плашещо – натъкваме се на неглижиране на един сериозен проблем от страна на Европейската комисия, проблем, свързан с изкуствено предизвикания фалит на банка в страна-членка на Европейския съюз!

Оказва се, че чиновниците в ЕК са същите като в България – обвързани политически с партийни интереси, което прави спазването на законите невъзможно?

Даниел Божилов: Това може да се обясни в два аспекта – единият е, че Брюксел до такава степен се е бюрократизирал, че в този си вид е абсолютно безполезен. А другото обяснение е, че зад проблема с КТБ и изобщо той засяга цялата ни финансова система, стоят някакви политически пазарлъци, които нито българското общество, нито европейското от другите страни-членки имат представа какви договорки се водят. Защото нарушенията са сериозни, в края на краищата и по отношение на България тези суми за които се говори, че липсват, тези вреди, които са нанесени са огромни, съпоставени с Брутния вътрешен продукт и някак си такова неглижиране някак си не може да бъде прието като нещо нормално. Сега във всички случаи се говори България е най-бедната страна, след тия констатации от Доклада на Еврокомисията от миналата година, че тук де факто регулаторите не работят, и банковата система и банковият надзор имат огромни проблеми – едно подобно Становище и Заключение, което се излага в този Доклад е странно!?

Никой от институции и медии не обърна внимание на обявената и доказана от движението „Ние, гражданите” поръчкова, умишлена обезценка на активите на банката, която стигга дотам, че кредити на стойност 2, 5 милиарда лева са обезценени почти напълно – от 80 до 100 процента, като е предопределена и бъдещата ниска оценка при едни последващи продажби. Никой не реагира – нито от медии, нито от институции?!

Даниел Божилов: Активите действително са подготвени с тази обезценка, точно с с цел продажба на безценица. Ако това, което се твърдеше бе действително така, то нямаше да го има този напън с непрекъснати промени в Закона тази банка да се овладее изцяло и някой да дърпа лостовете – от една празна каса, никой няма интерес.

Самата банка е собственик на значителна част от сградите, в които се помещават клоновете й, клоновете се намират на изключително атрактивни места в централните части на най-големите български градове.  Между тях има и паметници на културата, дори и тези сгради са обезценени...

Вера Ахундова: Миналата седмица, Горанов даде едно интервю, в което без да иска вероятно даде сценария за фалиране на банката, даде картината за сценария за фалиране на банката. При наличие на 1, 200 млрд средства, налични в банката, водещата Илияна Беновска му зададе въпрос какви суми очакват да получат обратно от продажбата на активите. И той каза – няколкостотин милиона, до милиард. Забележете – става дума за продажба на активи от 8 милиарда! Т. е. те ще бъдат продавани на някакви цени на около 10 процента от стойността им! Какво обаче означава това – 1 милиард и 200 милиона налични, и още 800 милиона до милиард да се получат – това е сумата, която ще се разпределя между кредиторите с времето. Но като съберете 4, 22 млрд и тези 2 милиарда, за каквито говорим – ние стигаме до сценария. 6, 2 милиарда са депозитите на фирми и физически лица, които са загубени, които ги няма. Значи някой предварително е задал цифрата 4 милиарда обезценка, за да се стигне до една цена на активите, атрактивни активи, не само сгради, това са работещи предприятия със съвършено ново оборудване, с инвестиции пряко от банката, или през специални дружества, които просто ще бъдат присвоени за една стойност от 8 до 10 процента от цената им!

Макар и затворена, КТБ продължава да изхранва над 500 души служители, както и назначените на петцифрени заплати десетки помощник квестори. Милиони левове бяха похарчени за адвокатски и консултантски хонорари, които трябваше да оправдаят затварянето на банката. Милиони за прикриване на всичко, което се върши в банката, на всички безобразия!

В Отвореното писмо на бившите изпълнителни директори на КТБ пише, че под безучастния поглед на квестори и синдици се разпродадени активи на кредитополучатели за близо 1 милиард лева.

От друга страна, десетки милиони лева са похарчени за изграждане на фалшиви доказателства, за вина на бившето ръководство на банката.

Вера Ахундова: В. „Уолстрийт джърнал” написа по казуса „КТБ” за едно от направленията по които държавата България ще бъде съдена, облигационерите, които завеждат делата си срещу България, следвайки примера на Оманския фонд. Оманският фанд, който е един от облигационерите, е завел дело във Вашингтон – Международен арбитраж за минимална изискуема сума от 1 милиард. Това е една начална сума, и не се знае какви би била компенсацията, която ще присъди този арбитраж.

Втора поредица от дела започват облигационерите, като например за морални и други щети сумата може да надхвърли неколкократно основния иск. И сме наред ние. За нас тези процедури са твърде скъпи защото Международния арбитраж, той е бърз, сигурен и гарантира връщането на парите, защото той блокира – сгради, сметки. Той гарантира връщането на парите на тези хора, тъй като те ще докажат вина на държавата, квесторите, на БНБ – въпросът е за нас, тъй като ние не можем да си позволим да платим 10 процента от сумите, които са ни ограбили,  - какви дела, как ще ги водим, тепърва ще се преценява. И в този контекст, понеже ние осъждаме позицията на Еврокомисията, получаваме доста сигнали от наши членове, че заведени от тях дела в Страсбург се бавят, неоснователно се връщат и се предполага някаква корупционна схема, в която не дай си Боже, хората споменават, че участват наши и други народни представители.  Говорим за Страсбург, съда, където се извършва прием на документи по искове. И при това положение картината става твърде мрачна, ние наистина няма вече от къде да търсим правосъдие ако това се окаже последната инстанция, която би могла да ни го осигури! Ние не спираме, както виждате създават се максимално пречки навсякъде, както виждате. Очаква се да излезе Доклада на парламентарната Комисия „Атанасова”, но в него няма да видите абсолютно нищо ново. Всичко ще бъде премълчано, укрито или интерпретирано по удобен за виновниците начин.

Милиарди от четвъртата по големина банка потънаха и ще потънат в нечии джобове. Европейската комисия е наясно с всички абсурдни нарушения по умишленото фалиране на КТБ, но чиновниците й, витиевато се позовават на одити, които не са извършени, защото така наречените одитиращи фирми не са правили одити , а консултации?!

Въз основа на консултациите, които бяха наречени одити бе отнет лиценза на банката! ЕК е наясно с тези арогантни законови нарушения, но мълчи, шикалкави и преписва изводи на БНБ?!

В Страсбург бе изпратен за съдия Йонко Грозев от Хелзинкския комитет, който не е съдия и никога не е бил такъв!

Оказва се, че зли гении, чийто имена рано или късно ще лъснат, са написали пъкления сценарий за фалирането на една банка, и то под протекциите на високопоставени политици от българския политически пейзаж!

Какво ли не бе изнесено – то не бяха тегления на депозити в извънработно време от член на УС на БНБ, то не беше указание на президента Плевнелиев банката да не се отваря до 6 ноември!

То не бе искане на банкова ваканция по време на Консултативен съвет при Плевнелиев, Протоколът, от който така и не видя бял свят – без да е класифицирана информация!

  • Кого скри президентът? Защо се променяха закони за банките на коляно и в спешен порядък?
  • Защо Главна прокуратура даде старт на съсипването на тази банка с фалшив сигнал за поръчано убийство?
  • Къде са частите от кредитните досиета на банката?
  • Как бе сменен сървърът на банката тихомълком и защо?
  • Защо „водеща” журналистка заплаши една от съпредседателите на движение „Ние, гражданите” с Главния прокурор?
  • В чий джобове ще влязат няколкото милиарда от обезценката на активите на КТБ?

Сайтът „Хроники” продължава да разнищва темата, която напомня сценария с закриването на АК „Балкан” от Иван Костов и европейския натиск върху Гърция около дълга й.

Президентът Росен Плевнелиев, който указа до 6 ноември банка КТБ да остане затворена в прегръдка с председателя на ЕК Жан-Клод ЮнкерЗадавайте си въпроси, четете, внимавайте, защото имаме ли гаранция, че утре същият сценарий няма да фалира друга българска банка?

Зли езици говорят, че сред сценаристите по фалирането на КТБ били двама министри – един от правителството на Бойко Борисов от първия му мандат и друг – от правителството на Симеон Сакскобургготски. Министрите се хвалели във Виена, че знаят какво ще се случи с „една банка” точно преди една година!

 
Явор Дачков, журналистНяма международен одит на КТБ. Платени са 22 млн. долара на американска детективска фирма, която проследява плащания. Същото можеше да свърши НАП безплатно. Държавата нехае за съдбата на предприятия, финансирани от КТБ – предпочете да даде на ремонт нашите изтребители на полски заводи при наличието в Пловдив на наше предприятие, лицензирано както за ремонт на руските изтребители, така и отговарящо на всички изисквания на НАТО. Интересен е фактът, че в момента на атаката срещу КТБ е имало още 14 банки с проблеми, на които е оказана помощ. Фалитът на КТБ даде мотив на останалите банки в България да намалят агресивно лихвите по депозитите на граждани и фирми, а потребителските кредити станаха най-скъпите в Европа. В момента в КТБ се извършват криминални престъпления за стотици милиони, но прокуратурата не взема отношение. Банка „Виктория“ се пази също за избрани, защото е ценен актив. Според решение на Върховният административен съд БНБ не е държавна институция. Това е отвратително, а не просто правен абсурд. Държавата със сигурност ще бъде осъдена, но ние открихме начин да съдим и Европейската комисия за нейното бездействие по случая КТБ.

д-р на ик. н. Вера Ахундова, съпредседател на движението - Госпожо Ахундова, пуснахме поредица от публикации, от които става ясно, че във „фалиралата, изкорубена пирамида“ КТБ има наличност от около 1 милиард и 200 милиона лева. Непрекъснато има новини за разпродаване на активи, на хотели, на молове, които са с много сериозна стойност, а от друга страна чуваме, че тази банка е била разграбена. Какъв е вашият коментар за това?

- По принцип банката може и сега да се отвори и да заработи, ако се покрият плащанията към Фонда за гарантиране на влоговете в размер, който те обещават на нас, кредиторите.

- Какъв е този размер?

- Има няколко изказвания на министъра на финансите, че до края на несъстоятелността на банката осребрените активи ще стигнат за изплащане на влоговете до 30 процента от техния номинален размер. Моят коментар е, че отчитайки скоростта на разграбването на активите на банката, този процент на бъдещо изплащане никога няма да надхвърли 8-10. Вие задавате въпрос за продажби, но продажбите се броят на пръсти, ако въобще има такива, а придобиванията – незаконните и неправомерните, както и живото разграбване на банката, текат всеки божи ден.

- Как ще го опишете това „живо разграбване на банката”?

- Например аз съм фирма, длъжник към банката, и имам заложени активи или други обезпечения – поръчителство на трети лица, ипотека върху недвижими имоти, бъдещи вземания от партньор, гарантирани от договор. Квесторите поради липса на компетентност и квалификация или напълно съзнателно са пропуснали да наложат възбрана върху тези имоти и вземания или да учредят залог над тези активи. Така те са ми дали пълната възможност свободно да разполагам с тези активи – да ги продам фиктивно или да ги прехвърля към друга фирма, да продам първата фирма на втора, трета… която ще бъде добросъвестен купувач и т.н. Това са напълно законни операции, които обаче увреждат интересите на кредиторите. Те са станали възможни по силата на бездействието на квесторите и БНБ, виновно или поради нехайство. На редица кредитополучатели е дадена възможността да изпразнят от съдържание (активи) фирмите си. Тези дружества сега вече са една куха черупка, която е длъжник на КТБ и от която никога няма да съберат никакви пари освен размера на регистрирания капитал – 5000 лв. или 5 лв. или 50 лв. Това е, което се случва.

Съществено в случая е отношението на тези, които претендират, че защитават интересите на държавата и кредиторите – синдиците, Фонда за гарантиране на влоговете, Министерствотоо на финансите, НАП, държавната прокуратура и съдебната система.

За БНБ и квесторите е излишно да се говори – те не само не опазиха имуществото на банката, но и създадоха възможностите за присвояването му от трети лица. На въпроса дали са били само наблюдатели, ще потърсим отговорите сами... Всемогъщата НАП, която притисна фирмите, загубили парите си, можеше да назначи ревизии и насрещни проверки и да попречи на разбойническите схеми. Но не, вместо това ние, ограбените, плащаме на американска фирма 22 млн. долара за три месеца работа, за да получим описание кой на кого и колко е превел при функционирането на дружествата със специално предназначение.

Нали не мислите, че по сметката на КТБ ще се появят „мистериозно” изчезнали и появили се в резултат на дейността на детективите пари?! Колкото и еретично да звучи, никакви пари от КТБ не са изчезвали – били са раздадени като кредити на единични дружества или дружества с инвестиционна цел. Добри, лоши, но кредити. Както кредитите, предоставени под политически натиск и без обезпечения на държавни фирми – Мини „Марица-Изток“, ТЕЦ „Марица-Изток” и др., за които априори се е знаело, че са невъзвръщаеми. Знаели са го политиците от първото правителство на ГЕРБ, както и тези от коалицията БСП-ДПС, които по този начин са си осигурявали спокойствие и изборни гласове. Разбира се, че го е знаел и Цветан Василев!

Да не говорим за „ролята” на прокуратурата в опазването на имуществото на банката в интерес на кредиторите! Би следвало, в изпълнение на молбата на Бойко Борисов до главния прокурор Цацаров още в края на юли 2014 г., активите на банката да бъдат възбранени. Нищо такова няма. С активи на банката, придобити с нашите вложения, се разпореждат безпрепятствено разбойници. В отговор на всеки наш сигнал за придобивания и прехвърляния на активи през няколко фирми, при които водещ е кръгът „Бисер Лазов-Пеевски”, получаваме съобщения от Върховната касационна прокуратура за прекратени разследвания. Отговорът на съответния прокурор, с който ни уведомява за прекратяване на предварителното производство по последния ни сигнал, просто повтаря обясненията на разследвания субект.

Банките, които са рефинансирали бизнеса на тези фирми – предимно ПИБ и ББР, сигурно си мислят, че имат някакво обезпечение. Лошата новина за тях е, че тези фирми вече са „кухи” и техните активи са вече прехвърлени към трети лица.

- А какво е състоянието на КТБ в момента?

- КТБ в момента има активи в трезора си във вид на ценни книги и живи пари за около 1,1 млрд. лв., като към 31.03.2015 г. парите в брой са 517 млн. лв., за 370 млн. лв. са ценните книжа и за 131 млн. лв. са вземанията от банки. Има дълготрайни материални активи и други активи още за 109 млн. лв. Друг актив са и кредитите за събиране. Банката непрекъснато генерира приход, защото има хора, които съзнателно си плащат задълженията. Има и други длъжници, които си плащат принудително – под заплаха от несъстоятелност или след намеса на частни съдебни изпълнители.

- Тоест има пари в оборот?

- В оборот не, в трезора са. Имаме информация от наши членове, които работят там, че Горанов е ходил вече няколко пъти в банката да ги наглежда. Той явно ги смята за своя собственост по принцип.

- Това нали е частна банка?

- Това е частна банка, но в момента е в ръцете на Фонда за гарантиране, с който ние, останалите 7 хиляди и 200 души кредитори, имаме равни права, но само на книга. Защото нас ни игнорират, ние за тях не съществуваме. За тях проблемът КТБ е приключен. Държавните чиновници не се интересуват от ефекта на този проблем върху средната класа на България – най-живия бизнес. Може би ще се заинтересуват в момента, в който тази класа изчезне окончателно и няма да има кой да генерира приходите в бюджета.

- Значи има над 500 млн. лв. пари в брой и активи общо за над 1,1 млрд. лв.?

- Ценните книжа и вземанията от банки допълват сумата до над 1,1 млрд. лв. Другите активи са отделно – това са кредитите, които трябва да се съберат, като получателите ги платят или се осребрят залозите по тях. Недвижимата собственост е третият вид активи. От тази гледна точка банката е доста богата дори след като отчетем кражби за около 400–500 милиона след затварянето й миналото лято. За това говори и И. Искров, но главният прокурор не се самосезира. Искров говореше за придобивания отляво, отдясно и от помощниците им. Както посочих по-рано, това е като една отворена сергия и всеки си взима каквото му харесва. Така излиза. Въпреки че „всеки” е неправилно – само определени хора с висша благословия могат да се самообслужват на тази сергия.

- Образно казано, като голям магазин с много стока, който е отворил вратите си и едни избрани хора могат да влязат в него и да си вземат каквото им харесва, без да плащат. Става дума и за недвижими имоти, и за бизнеси, за цесии, за всичко останало.

- Цесиите са отделен случай и са за 950 милиона лв. По думи на министъра на финансите В. Горанов в отговор на питане по време на парламентарен контрол през миналата седмица, синдиците на КТБ досега са оспорили прихващания за 187,5 милиона лв. и ще оспорят тези дни нови прихващания за още 70 милиона лв., тоест около 30 процента от прихващанията по цесиите. Най-вероятно българският съд ще приеме оспорването, защото няма съдебна институция, която да е взела независимо, справедливо и обективно решение по казуса КТБ. Всичко е дирижирано и всичко е направено под капака и в името на държавата. Ощетяват се фирми, физически лица, ощетява се разбирането за закон, за спазване на закон, за прилагането на закон.

Така понятията „справедливост” и „законност” са анихилирали и са изчезнали от съзнанието на българите. Това говори не само за предварителен план за унищожаването на КТБ, но и за зависимост на съдебната система, за спуснати указания до ръководителите на съдебните институции и определени съдии под благовидния апел „да спасят българската държава” от нас – нейните граждани. Ние, представителите на средната класа, гръбнакът на същата тази държава, сме принудени да я съдим в международни съдилища поради отказ от правосъдие у нас.

- Тоест в банката има достатъчно средства утре да отвори врати, да бъде оздравена, каквото е желанието на всички, защото при обратната хипотеза делата срещу нея ще надвишат 10 млрд. лв., доколкото знам, и ще ги плаща всеки български данъкоплатец.

- В момента „оздравена“ не е точното понятие, но „реструктурирана“ – да, като се има предвид, че в нея има жива част, Търговска банка „Виктория”, която също е актив и която е банка с лиценз.

- Това не е малко.

- Това е много.

- Много известни хора напоследък се бориха за банка с лиценз и не го получиха.

- Банка „Виктория“ се пази също за избрани – банката е ценен актив. При това изобилие от банки и намаляващи приходи и бизнеси в тази държава те са твърде много. Но всъщност ние нямаме банки, имаме лихвари. Щом като анализът на финансовите им резултати показва, че над 50 процента от приходите на повечето от тях се формират от такси и комисиони, не може да говорим за банки.

- В сравнение с румънските банки, които са на загуба, нашите банки са на печалба.

- Да, така е. Става дума за доста комплексни процеси. Фалитът на КТБ даде мотив на останалите банки в България да намалят агресивно и рязко лихвите по депозитите на граждани и фирми. Това се извърши в комбинация с намаляване на обемите на инвестиционното кредитиране и въобще финансирането на промишлеността. Продължи зарибяването на все повече хора с най-скъпите в Европа потребителски кредити. Това е възможно, защото банковото кредитиране у нас няма алтернатива – фондовата борса е полумъртва, няма инвестиционни фондове, няма фондове за рисков капитал... Една година след затварянето на КТБ лихвите по депозитите в България достигнаха равнището на средноевропейските (около 1 %), докато по предоставените кредити те са до 3 пъти по-високи от средноевропейските (5,5–6,5%). Всеки месец официално се съобщава за намаляване както на предоставените кредити за инвестиционни цели, така и на преките чуждестранни инвестиции (с 6 % в края на септември спрямо същия период на миналата година). Това също са последици от фалита на КТБ, и то в дългосрочен план.

Ръстът на инвестиционните кредити в периода 2011–2014 г. (между 20 и 25% на годишна база) фактически се е дължал изцяло на кредитите, предоставяни от КТБ, ПИБ и ЦКБ. С пълна отговорност мога да кажа, че в момента практически единствен инвеститор в България е държавата – най-вече със средства от еврофондове и европрограми. Мижавите кредити, предоставяни от банките, основно дофинансират проектите на български фирми по европейски програми. Върви ускорен процес на деиндустриализация на страната.

На този фон печалбите на българските банки нарастват с всеки месец, като за шестмесечието на 2015 г. печалбата им е значително по-голяма от тази в края на юни 2014 г. (332 млн. лв. към 30.06.2014 г. срещу 503 млн.лв. към 30.06.2015 г., или с 34% повече). Неминуемо възниква въпросът дали с осъществяването на сценария със счетоводното убийство на КТБ не се е целял този ефект – огромно отваряне на ножицата на лихвения диференциал (лихви по кредити – лихви по депозити). Целта на този процес не е толкова износ на печалба, колкото заделяне на провизии за нарастващия обем на лошите кредити. Съгласно официалната статистика процентът на лошите кредити намалява с няколко десетки пункта, но според различни публикации той варира между 20 и 25% от всички банкови кредити, а броят на служителите, заетите със събиране на лошите кредити, постоянно нараства.

По наша информация от около 3500 души персонал на „Уникредит Булбанк“ АД с непосредствено обслужване на клиенти са ангажирани над 2300 души. От останалите 1200 служители с лоши кредити се занимават 480 души. Няма никакво съмнение, че ако и към останалите български банки бяха приложили методологията за обезценка на активите AQR (Assets Quality Review), щяхме да останем без нито една банка. Ръководството на БНБ, в лицето на Димитър Костов и Нели Кордовска, съзнателно ликвидира КТБ, прилагайки тази методика. Вероятно в очакване на определени последици от това незаконно решение, Н. Кордовска вече е извън Банковия надзор на БНБ.

- При затварянето на КТБ в капана попаднаха множество малки, средни и големи бизнеси, които съставляват гръбнака на икономиката. Само припомням, защото вече сме го писали – оръжеен бизнес, енергетика, винопроизводство, телекомуникации и т. н.

- Специализирането на банката в три-четири ключови за икономиката ни сектора е било една от причините тя да бъде ударена. Оставям настрана причините от политически характер, както и чисто финансовите подбуди на други банки – това е една по-различна тема. КТБ се е ориентирала към стратегически отрасли. При тази опустошена икономика банката е създавала възможности за развитие на индустриални проекти и за увеличаването на приходите от тях в редица отрасли и сектори като: строителна инфраструктура, отбранителна индустрия, телекомуникации, енергетика и енергийни източници, селскостопанско и индустриално производство на суровини и храни и др. Особен акцент е поставян върху производството на специална военна продукция. Финансирано е преоборудването на заводите от отбранителната промишленост, инвестирано е в тяхната модернизация. Кредитирана е и търговската дейност на тези предприятия. След ликвидирането на КТБ нямаше кой да я замести равностойно като банка на отбранителната индустрия.

За съжаление при изключително благоприятен пазар за тази продукция в момента износът на тези стоки през 2015 г. драстично намалява. Прекратен е и процесът на модернизацията им. Има замразени проекти, при които е извършена доставка само на част от поръчаното оборудване и производствени линии. Държавата нехае за съдбата на тези предприятия – предпочете да даде на ремонт нашите изтребители на полски заводи при наличието в Пловдив на наше предприятие, лицензирано както за ремонт на руските изтребители, така и отговарящо на всички изисквания на НАТО. Спрени са и финансираните от банката проекти в областта на енергетиката и телекомуникациите. Явно стратегическото значение на обектите, които са били обслужвани от КТБ, е било една от причините да бъде ударена банката. А дребният и средният бизнес, обслужван от тази банка, независимо дали става въпрос за кредитополучатели или вложители, се явява collateral damage – странична жертва на големия удар.

Дребните и средните фирми кредитополучатели са получили кредит с определен срок на усвояване и на изплащане. След като не могат да усвоят договорените кредити, те не могат да върнат изискуемите на 100% суми. Ударът срещу банката доведе и до тяхното унищожение и те обявяват доброволно фалит или са обект на искове за несъстоятелност и са предадени на съдия-изпълнител. За вложителите – фирми и физически лица, последствията са същите. Тези пари бяха буфер, който им беше необходим, за да съществуват. Фирмите нямат вече резерв и не могат да финансират производството си, да инвестират, да наемат работници и служители...

- Интересува ли се държавата изобщо от малкия бизнес?

- Не. С удара по КТБ финансово бе ликвидирана около 10% от и без това малобройната средна класа в България. Хора и фирми са съсипани.

- 10 процента? Как ги изчислихте?

- 9,8 процента – толкова е бил делът на банката в обслужването на бизнеса, който формира БВП (брутния вътрешен продукт) на страната. Затова казваме, че по-просташко и нецивилизовано решение от това да удариш системна банка няма. Съвсем скоро излезе доклад на главния икономист на Световната банка за периода от 2007 до 2014г., който описва много образно, че при удар срещу системна банка няма негубещи – губи икономиката, държавата, хората, всички. Необходими са 10 години, за да се възстанови икономиката след удар по системна банка.

- Какви са стъпките оттук нататък? Има много заведени дела. Какво може да се очаква като развитие?

- С много голямо внимание изчетох официалната стенограма от изслушването на „новите-стари” кандидати за подуправители на банката на 23 юли тази година. От стенограмата разбрах, че срещу държавата нямало заведени никакви дела. Казва го с увереност Нина Стоянова, която доскоро беше главен юрисконсулт на БНБ. За нейно съжаление ще я опровергая. Заведени дела има. „Ние, гражданите“ – организацията на вложителите, които са жертви на политическото решение за затваряне на КТБ – приключва подаването на два вида жалби. Едната ни жалба е пред Съда за правата на човека в Страсбург – нито един от тези хора не е имал съдилище, инстанция, пред която да защити интересите си. Поне 500 иска ще бъдат заведени, защото решенията на петчленките по делата, заведени от акционери и вложители, са лишили тези хора от правото на защита.

Втора група искови жалби са изпратени в Люксембург, защото има явни и груби нарушения по прилагането на европейското законодателство. Минималната цена, посочена във всеки иск, е сумата на главницата по депозита.

Съществени за развитието на делата в международните съдилища са две решения на българския съд.

Едното решение се отнася до клиенти на КТБ, които са наредили преводи на суми на 19 и 20.06.2014 г. (преди поставянето на банката под специален надзор). По неизвестни причини тези суми са върнати по сметките им, операциите са сторнирани. Връщането на суми по вече наредени преводи, без основание, нарушава европейския регламент за платежните операции и платежните системи. Тези суми трябва да се изплатят на хората изцяло, и то извън масата на несъстоятелността, според европейското законодателство. Едно от тези дела вече има решение от български съд за недопустимост и липса на правен интерес. „Липса на правен интерес“ – ще ни убие тази държава!

Второто решение засяга групата дела срещу държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В определението си (Определение № 5083 от 23.09.2015 г. на 42 състав на Административен съд – гр. София, предоставено ни от адв. Янчо Янков, който оказва юридическа помощ на организацията ни)

съдът постановява, че ищците нямат правен интерес, жалбите им не са допустими поради това, че... БНБ не е административен орган.

От това следва изводът, че БНБ не е държавна институция! Респективно не е част от администрацията! Това е поредният правен и съдебен абсурд, защото на страница 3-та от Протокола от съдебното заседание по адм. дело № 14782 по описа за 2014 година на ВАС, проведено на 15.12.2014 г. (делото за оспорване от акционерите на отмяната от УС на БНБ на лиценза на КТБ),

ВАС изрично в свое определение е постановил, че Управителният съвет на БНБ е административен орган.

Е, тогава, щом УС на БНБ е административен орган и действа като такъв, тогава как БНБ не е част от администрацията и не може БНБ и членовете на УС на БНБ да носят отговорност за вреди по ЗОДОВ. Какво излиза – българският съд чете, тълкува и прилага закона като дявола евангелието.

- Как така? Има го записано?

- Да, колкото и да е невероятно. То е и отвратително, не знам просто как да го охарактеризирам. Тези дни си дадох труда да прочета отново Конституцията. Според нея има три форми на собственост – частна, държавна и общинска. Точно към коя от тези форми на собственост принадлежи БНБ? БНБ е независима, но държавна институция. Такова е и разбирането на европейските органи.

В Регламент 36 на Европейския парламент и на Европейския съюз, приет през 2013 г., се казва, че държавите поемат отговорност националните банки на съответните страни да изпълнят определени задължения. Единственото недържавно в тази банка, създадена със закон и оперираща с държавните средства, е, че нейните служители не са държавни служители. Вероятно това е пропуск на закона. Те обаче оперират с държавните средства и ръководството на БНБ се назначава от изпълнителната и законодателната власт.

Аз не виждам каква междинна или нова форма на собственост трябва да изобретим. И това е скандал! Това е изключително скандално решение. Ако има омбудсман в тази държава, в което аз много се съмнявам, той би трябвало да поиска тълкуване по това определение. Та той има повече права от 40 народни представители, взети заедно! Някой трябва да ни каже какво животно е Българската народна банка. Освен ако тя наистина не е частна – на няколко души, които я ползват за собствени цели и за незаконно обогатяване.

Интересно, когато обжалвахме пред Върховния административен съд административния акт на БНБ, с който бе отнет лицензът за банкова дейност на КТБ, този абсурд го нямаше в определенията. Там имаше други абсурди, но вече сме говорили за тях.

- Какво става с големите вложители, с облигационерите? Имаше информация от „Ройтерс“, че ще съдят България, Оманският фонд например.

- Имам информация, че облигационерите са подали исковете си. Държавният резервен фонд на Оман също няма да се забави. Във въпросната стенограма от изслушването се чува още нещо много любопитно. Юристът Нина Стоянова казва, че Оманският фонд няма основания да завежда иск срещу България, защото не е третиран неравностойно, не е ограбен и не е приватизиран. За сведение Оманският фонд е опитал помирителна процедура. През февруари тази година представители на Фонда са се срещали с главния юрисконсулт на Министерството на финансите, за да решат доброволно проблема. До 5 май не са получили абсолютно никакъв отговор. Това е тримесечен срок, в който не се завеждат искове, защото се очаква постигане на извънсъдебна договореност. Изчакана е някаква реакция от Министерството на финансите. Не е имало такава три месеца – до 5 май 2014 г., така че скоро Оманският фонд ще заведе иск срещу България за неравностойно третиране, ограбване и експроприация.

- Тоест взели са им нещо?

- Насилствено. Интересен е фактът, че в момента на атаката срещу КТБ е имало още 14 банки с проблеми, на които е оказана помощ. Това също е посочено в споменатото изслушване – казват го членове на стария и на новия УС на БНБ. Помогнали са на всичките 13 – независимо дали чрез временна помощ от БНБ или чрез държавна помощ. Съгласно Закона за взаимна защита на инвестициите между всеки две страни, неравностойното, неравноправното третиране е основание за всякакви дела. Чуждестранните инвеститори в ПИБ, чуждестранните инвеститори в останалите банки са получили държавна помощ. Вие ми кажете дали има неравностойно третиране на Оманския фонд като чуждестранен инвеститор или не.

Цялото заседание може да видите тук:

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2330/steno/ID/3862

- Това, което казвате, също е новина, защото аз си спомням много добре, че през лятото на миналата година се твърдеше, че е необходима помощ само за КТБ, след това – за ПИБ. Имаше принципно одобрение от Европейския съюз за оказване на държавна помощ, но тя отиде само за определена банка.

- Одобрението беше за оказване на помощ за цялата банкова система. И изискваше като предварително условие за предоставянето й определяне на проблема на съответната банка – ликвиден или капиталов, като помощ се разрешава при установяването на ликвиден проблем. Проблемът на ПИБ беше определен като ликвиден, за което бяха достатъчни два дни през уикенда. За КТБ беше поставена задачата първо да се обяви, а след това – да се докаже капиталова недостатъчност. За това бяха необходими шест месеца. Шест месеца, достатъчни да се съсипе банката. Време, достатъчно за съсипване на която и да е банка.

- Но сега вие казвате нещо ново, което излиза от стенограмата на Народното събрание. Че самото ръководство на БНБ признава, че са имали преди година проблеми с 14 банки.

- 14 банки заедно с КТБ. Въпреки че, ако четете текста, излиза, че банките са 14 извън КТБ, тоест би трябвало да са 15. Това го казва подуправителят Калин Христов.

- Значи БНБ и държавата са имали проблем с още 14 български банки?

- Точно така. Които са спасили.

- Това е новина. Как са ги спасили? Ние знаем само за ПИБ.

- Ние знаем, че е имало секретно споразумение за държавна помощ за ПИБ.

- Какво означава „секретно споразумение“?

- Ние нямаме достъп до него. Знаем, че ПИБ трябва да изпълнява определени условия, които тя не изпълнява, но това е друг въпрос. Обществеността трябва да е уведомена за предоставянето на държавна помощ на която и да е банка. Но държавата твърди, че са ползвани само 1,2 млрд. лв. от тези 3,3 млрд. Това явно означава, че подкрепата за останалите банки е оказвана през БНБ посредством тримесечна временна финансова помощ. Тук има нещо много любопитно. На едно от заседанията на бюджетната комисия, на които бяхме с моите колеги, присъстваха всички членове на Управителния съвет на БНБ.

Ние зададохме два въпроса. Първият беше: как успя ръководството на БНБ да разбере за два дни през уикенда, че ПИБ има ликвидна недостатъчност? Вторият въпрос беше: срещу какво са оказали помощ и защо не са оказали на КТБ. Отговориха ни, че ПИБ е имал бързо ликвидни залози – ценни книжа и кюлчета злато. Това беше отговорът на Костов или на Искров, в момента не помня, но го има в стенограмата. Вижте баланса на КТБ – там има над 500 млн. живи пари и 370 млн. лв. в ценни книжа. И аз питам: тези ценни книжа дали са били налични тогава, или квесторите са ги купили по време на квестурата? Ако са били активи на банката, защо тогава не са били приети от БНБ за ликвиден залог? Това е интересен въпрос, който никой не задава. Просто не искат да им бъде задаван.

- Вие се позовавате на твърдения на Калин Христов по време на изслушването за нов подуправител, който казва, че 14 банки тогава са имали проблем и той е бил решен.

- Винаги коментирам факти, базирани на реална информация или на документ, с който разполагаме. Не знам въз основа на какви анализи или принципи са подпомогнали тогава всички други банки освен КТБ.

Нещо повече, на 22.08.2015 г. в интервю пред Нова телевизия премиерът Борисов каза, че в момента подпомагат Х банки, за да не паднат, за да са стабилни и за да е стабилна банковата система. Не знам въз основа на какъв точно анализ им се помага. Любопитно ми е също така какви ликвидни залози предлагат тези банки, които по всяка вероятност са много по-малки от КТБ, на БНБ,.

- Чухме тези дни от прокуратурата и от други компетентни органи, че се очаква да приключи скоро международният одит за това какво се е случило с КТБ. Ние и преди сме коментирали, че няма нито един документ, който може да се използва в съда за реалното състояние на банката преди година, пък и сега.

- Това е друга сага. Няма такова животно като „международна експертиза“. Съгласно закона за счетоводството одит в България може да прави само регистриран в България одитор. Те са известни, списъкът им е публикуван. Известно е, че лицензът на КТБ бе отнет, без да е направен одитиран баланс на банката. Решението за обявяване на банката в несъстоятелност бе взето от СГС също без такъв баланс. Не ни е известно има ли банката ликвидационен баланс.

Известно ни е, обаче, че синдиците на КТБ са поискали от КФН разрешение да не предават одитиран баланс за 2014 г. Крайният срок за публикуване на финансовите отчети за 2014 г. настъпи (30 юни 2015 г.). КТБ е публична компания и е длъжна да публикува одитирани отчети. Буквално тези дни Комисията за финансов надзор спечели във ВАС иск срещу синдиците на КТБ. Решението на съда изисква в 30-дневен срок синдиците да изберат одитор и да публикуват одитирания баланс на КТБ за 2014 г. Самото обжалване от синдиците на заповедта на КФН е нарушение на редица закони, защото КТБ е публично дружество и по закон е задължена да предостави и публикува одитиран баланс.

Главният прокурор Сотир Цацаров беше обявил преди няколко месеца, че съвсем скоро ще завърши международната експертиза, международният одит на активите на КТБ. Това е абсолютно невъзможно, „международна експертиза”, „международен одит” няма. Одит може да извърши само одитор, регистриран в България, казвам го напълно отговорно. Спомняте си, че при стартирането на наказателната процедура Европейската комисия препоръча международна експертиза. Дори чрез ЕЦБ да беше изискан такъв тип проверка на банката, тя щеше да остане без финансови и юридически последствия. Публичното говорене за „международен одит” се използва за спекулации. Спекулира се и в „кънтри рипорта“ на Европейската комисия, че КТБ е имала два официални одита, което не е вярно. Има една консултация и една обезценка на активи по методология, която не е оповестявана, да не говорим, че в България тя е незаконна, меко казано.

Освен това се спекулира в медиите, че всеки момент се очаква одит на активи, която се извършва от „Аликс партнърс“. Това е детективска фирма, която проследява плащания. Там работят юристи, следователи, вероятно и банкови служители, но в никакъв случай – регистрирани в България одитори. Всеки ревизор на НАП, който би влязъл в съответното дружество кредитополучател, би седнал над счетоводните книжа и би констатирал накъде са се движили парите. При извършване на насрещна проверка картината би била сглобена веднага, включително и по отношение на това какви активи има заложени като обезпечение. Но те решиха, че по-евтино ще им излезе да дадат 22 млн. долара начална сума на някого да дойде да разследва.

- Платили са 22 млн. долара за разследване, което няма никакви юридически последствия

- Нито има юридически последствия, нито ще върне пари. Парите се връщат през съдебни процеси, през осребряване на заложени имоти.

- Тук има малко геополитика – това е американска фирма все пак?

- Изглежда има много геополитика, защото някои части от бизнеса – в енергетиката и военното производство, са пречели наляво и надясно, както каза г-н Искров. И на Изток, и на Запад. Това е конкурентна игра, която се играе по правилата може би там, но не и тук.

- Да се върнем на първия въпрос. Бях изумен от това, че една „куха пирамида” продължава да произвежда пари и стопански новини – непрекъснато се купуват и продават сгради, бизнеси. А какво правят синдиците в тази банка? Те не трябваше ли да защитават интереса първо на вложителите и след това на държавата, която гарантира техните влогове?

- Ще ви коригирам – държавата няма нищо общо. Държавата е дала заем от 1,1 млрд. или 1,2 млрд. лв. на Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът е частна структура и е длъжен да върне тези пари, дори да не ги събере от банката. Това е едното. А какво правят синдиците? Първо, произвеждат криминални новини, които минават между другото. Явно нямаме прокуратура и други органи, защото за тези кражби и придобивания сме подали не по-малко от 7–8 сигнала с конкретно описание. И даже неотдавна бях в следствения отдел, срещнах се с прокурор и жената поиска допълнителна информация. Допълнителна информация, извън официалната, ние не можем да имаме, защото не сме вътре в банката. Там всичко е така засекретено, че все едно пазят атомни подводници. Никаква прозрачност няма, явно и за прокуратурата, след като искат информация от нас, а не от банката.

Второ, „в защита на интересите на кредиторите” синдиците оспорват прихващания по цесии по указание свише в зависимост от конкретните интереси на „купувачите”, защото те ще вземат без пари или срещу малки суми активи (бизнеси) на кредитополучатели в банката, които са си набелязали. Ако обаче кредитополучателят има цесия , придобиването на актива или бизнеса от потенциалния купувач може да стане само след оспорване на прихващанията по цесията. Затова прихващанията по цесии не бяха отменени наведнъж и всички, а се оспорват избирателно. В момента са атакувани прихващания за 187,5 лв., цитирам Горанов, и още 70 щели да бъдат оспорвани в съда. Това в общи линии значи, че прихващания по цесии за общо около 250 млн. лв. са били оспорени до края на миналата седмица. Нямам никакво съмнение, че съдът ще реши в полза на синдиците, те са си купени. Аз предложих на Радослав Миленков, шефа на УС на Фонда за гарантиране на влоговете, да имаме съвместна позиция по отношение на цесиите. Неговото мнение бе, че следва да работим заедно, тъй като интересите ни били еднопосочни.

Досега обаче ми се отказва всякаква среща, получавам някакви невзрачни отговори онлайн – явно има забрана да се срещат с мен като представител на толкова много хора. Сигналите за увреждане на масата на несъстоятелността изпращам както на прокуратурата, така и на тях. В последно време от ФГВБ престанаха въобще да ми отговарят, а в писмо ме посъветваха да отнасям сигналите за увреждане на масата на несъстоятелността само до синдиците. Все пак държа да подчертая, че за опазване на имуществото на банката отговаря фондът. Ние нямаме никакви права по някакъв начин да участваме в това опазване или да наблюдаваме работата на синдиците. Остава ни само да сигнализираме по отношение на промяната на собствеността върху активите и залозите. Само че тези сигнали потъват в пустото и празното.

- Може ли да обясните какво означава „маса на несъстоятелността“ и в какво се изразява това увреждане?

- „Масата на несъстоятелността“ е имуществото на длъжника, в случая – КТБ. Тя включва всичко, което може да се осребри, за да се върнат колкото се може повече пари на кредиторите. Означава да се изплатят кредитите, ако има имущества – да се продадат и сумата да влезе в тази обща каса.

- Тук влизат и наличните пари в банката?

- Разбира се, наличните пари са част от тази маса, тук влизат и залозите. Ако някой не си плати кредита, тръгват да продават залога и тези пари влизат в тази обща каса, за да може 14 месеца след несъстоятелността по решене на съда да се извърши първо раздаване на някаква сума на хората.

- А „увреждането“ вероятно означава, че тези суми не се раздават на хората.

- Масата се уврежда, когато стойността на имуществото намалява и след осребряването му ще се покрият по-малко задължения на банката към нейните кредитори. Ние бяхме ощетени от Фонда за гарантиране на влоговете, и по-точно от назначените от него синдици. Всички вложители, сключили договори за цесии, бяха „класирани” в седма група кредитори на банката – в „седма глуха”, докато Фондът като кредитор е в четвърта група. Това подреждане на кредиторите се прави въз основа на голи хипотези за евентуално бъдещо оспорване на тези договори. Всъщност банката също беше фалирана въз основата на голи счетоводни хипотези, за които на т.нар. „одиторски” фирми бяха платени огромни суми. След плащането на повече от 2,5 милиона лева банката все още не разполага с одитирани финансови данни, в разрез със закона, и ние не знаем реалното състояние на активите й.

Първо, Фондът поставя наравно всички цесии, включително и незаконно сключените след 6 ноември 2014 г., т.е. след отнемането на лиценза й. Второ, по този начин Фондът ще се удовлетвори много преди нас. Тоест интимната цел на тези хорица е, ако може, Фондът веднага да прибере събраното, да върнат парите на държавата, а за нас просто няма да остане нищо.

- Все едно да те класират в края на листата за кандидат за депутат.

- Синдиците незаконно извършват пренареждане на реда на удовлетворяване. И няма държавна институция, и няма омбудсман, и няма никой, който да защити едни невинни хора, които са държали парите си в КТБ, плащали са данъци върху тях и накрая са били ограбени ей така, пладнешки.

В момента синдиците са ангажирали две фирми, които оценяват (не одитират, а оценяват) стойността на всеки завод, залог, сграда, кредит, за да видят колко може да се събере. Разбираме го неофициално, защото всичко, свързано с КТБ, е строго секретно, работи се „на тъмно”. По наша информация банка „Виктория“ се оценява от фирма „Афа“ – същата фирма, която играеше основна роля в „одитирането” на КТБ. Активите на КТБ – кредити, предприятията кредитополучатели, залозите и т.н., се оценяват от „Прайс Уотърхаус Купърс“, като

имаме точна информация, че съдружник в тази фирма е Гинка Искрова, съпруга на Иван Искров. Получихме сигнали от наши членове, че той е просто един комисионер в тази сделка.

Това е не само конфликт на интереси, това е престъпление. Вярно е, че той вече не работи в БНБ, но това не означава че няма конфликт на интереси. След освобождаване на който и да е член на УС на БНБ той получава една година същата заплата, която е получавал преди това в БНБ. Тази заплата му се плаща, за да не се намесва в конкурентни дейности, в други банкови проекти. Ако искате, за да се съхрани държавната тайна. Няма органи, няма кой да реагира, да се самосезира. Интересното е, че ако влезете в Агенцията по вписванията, за да проверите регистрацията на „Прайс Уотърхаус Купърс”, ще видите, че името на един от съдружниците е заличено. Очевидно това е направено специално за да се прикрие г-жа Гинка Искрова. Но в официалния сайт на „Прайс Уотър Хаус“ Гинка Искрова фигурира като важен съдружник на фирмата. Много интересно – съпругите и съпрузите на подуправителите също са свързани с банки.

- Съпругата на Костов нали работеше в КТБ?

- Тя работеше в КТБ и най-нагло стоя там, докато не й изровихме името.

- След това къде отиде?

- Ами трябваше да остане безработна, както изхвърлиха останалите служители на банката, като че ли те са виновни. Но тя веднага беше пласирана в друга банка, в ОББ. Те скачат от цвят на цвят, и все медоносен. Същото се отнася и до съпругата на Искров.

- Вие имахте план за оздравяване на тази банка, за да се съхрани останалата в нея жизнеспособна част. Как ще стане това?

- Ние, вложителите, нямаме друг полезен ход, освен да се опитаме да намерим инвеститор, който да закупи банката и търговско предприятие „КТБ“ и да се опита от живата част да направи нова банка, да събере и да осребри каквото е останало, да поддържа и финансира добрите бизнеси.

- За да не се разпродава на свои хора…

- То не се разпродава, то се раздава, подарява. И затова сме във връзка с няколко големи западноевропейски банки, направили сме анализ на баланси, на ситуация, на стойности – реалистичен, песимистичен, и очакваме да проявят интерес и да ни отговорят.

Искам да ви кажа нещо – вярно е, че сме далеч като сравнение, вярно е, че в Америка капитализмът е много по-див и несоциален, вярно е, че няма гарантирано здравеопазване и много други неща, няма социални фондове и т.н. Но имат гаранционна депозитна схема за кредитори на фалирали банки от 77 години.

- Какво означава 77 години?

- 77 години те изплащат на хората…Анализът на всички извършени несъстоятелности, ликвидации и осребрявания показва, че средно за всичките фалити, които са стотици за тези години, хората са получили 72 цента за долар, т.е. 72% от парите са им върнати. В резултат на какво, мислите, става това? На добро менажиране! В резултат на честност, на некорумпираност.

- При тази безскрупулност, която познаваме от Уолстрийт и от „Лемън Брадърс“?

- Точно затова направих предисловието за типа капитализъм в Америка.

- А тук се прави всичко възможно хората да не получат парите си.

- Цял роман може да се напише за списъка на кредиторите. Хората, управляващи КТБ в момента, са далеч от каквито и да било финансови и счетоводни операции. Списъкът е неточен, непълен. Те дори може би не носят пълна вина за това. Вината е основно на министъра на финансите, на УС на БНБ, на квесторите – с тези „ръчни“ операции, които са правени – откриване на нови сметки, увеличаване сумите по депозитите, изплащане на „наши“ хора на целите гарантирани суми. Така например сумата на един депозит се коригира на ръка от 1000 лева на 1 000 000 лева, за да се вземат 196 хиляди лева вместо реалните 1000 лева. В резултат на такива груби намеси в софтуерния продукт се получава поредица от грешки.

Един от резултатите и доказателствата за тази ръчна намеса е появата в списъка на кредиторите на 100–150 кредитори на банката с по 1 стотинка. Това е пълен абсурд! Ние анализирахме редица извлечения на „кредитори” с една стотинка. Например, ако сте имали 100 лева на влог в КТБ и 100 лева са подадени от квесторите към Фонда за гарантиране, за да ви бъдат върнати, софтуерът е подал информация за 99 лева и 99 стотинки. Аз не съм специалист, но явно софтуерът е запълнил празни полета и въпреки това с тази една стотинка пак не може да участвате в списъка, защото не ви е надгарантиран кредитът. Ето защо тази стотинка се появява в списъка на вложителите с надгарантирани депозити. Освен това остатъкът от манипулираните суми се появява в списъка на кредиторите с цел някои от вложителите да получат суми, които не са притежавали. Ще ви информираме за резултатите от проверката ни, когато сме готови. Факт е, че при изплащането на гарантираните влогове много хора получиха суми, различни от това, което трябваше да получат.

- Хайде да го обясним по-просто. Аз не съм имал нищо общо с КТБ, но изведнъж се явявам като неин кредитор с Х лева и ми дават според Закона за гарантиране на влоговете 196 000 лева. Или ми изплащат, да речем, 1499,99 лева вместо 1500,00 лева, а в списъка на кредиторите се появявам с 0,01 лв.

- Манипулациите, които се правят, са няколко вида. Твърди се, че в банката е имало пари на трафиканти, които са получили изцяло сумите си. Това са пари от някакви стоки, които нито знам, нито мога да коментирам с подробности. Има хора (квесторите и техните ръководители), които са решили просто да спечелят и са избрали от списъка на вложителите депозанти със суми, примерно, 1000, 3000, 10 000 лв. Сумите са променени ръчно, като от 3000 лв. са станали 300 000 лв. Вместо 3000 лв. лицето е получило 196 000 лв. и примерно, половината са отишли в нечий друг джоб.

Това е едната част от манипулациите и всичко това е правено ръчно. Ръчно са правени операциите по цесиите – вписва се на ръка, открива се нова сметка, кредиторът се премества от този ред на онзи... Всичко това е смутило до такава степен софтуера на банката, че в никакъв случай не може да се разчита на точността на цифрите – нито в списъците на кредиторите, нито по отношение на активите в момента. Просто никой не знае какво става с банката и какво вършат синдиците. Второ, никой не може да си обясни ролята на САЩ и намесата на американски посланик по казуса КТБ. Известно ни е, че бившият посланик на САЩ у нас е лобирал в интерес на собственика на групата „Делойт” в България Силвия Пенева.

- Нали сме европейска страна, няма ли контрол на европейски институции?

- С казаното дотук илюстрирам, че в България има закони, но те са направени така, че да не работят. Между другото, обръщам се към нашите политици, понеже чух, че щели да пренаписват закона „на коляно”. Нека да прочетат Закона за банковата несъстоятелност на Сърбия, за да видят какво значи работещ, добър закон. Това е само един съвет към тях.

А по повод на законите и спазването им – знаете, че БНБ обяви конкурс за сключване на договор с фирми, които да оценят качеството на активите на българските банки. Става въпрос за методологията AQR (Assets Quality Review). Искам да напомня, че същата тази методология бе приложена експериментално за ликвидирането на КТБ в нарушение на Закона за кредитните институции. По нея работиха като КОНСУЛТАНТИ „Ърнст енд Янг” и „Афа” (двете фирми по принцип са регистрирани като одиторски) и „Делойт България” – фирма, която има право само на консултантски услуги. В обявата за обществената поръчка БНБ е пояснила, че не търси да наеме одитори, а фирма, която е лицензирана да обучи българските одиторски предприятия да работят с методологията AQR. По последна информация БНБ е приела офертите на три фирми – „Оливър Уаймън”, която е автор и разработчик на въпросната методология, „Мазарс ЛЛП”, за която не знаем нищо, и забележете, консултантската „Делойт България” ЕООД, чийто управител е Силвия Пенева.

Силвия Пенева стана скандално известна с това, че спаси собствените си пари с една от първите цесии, изплатени на 100%, срещу изготвяне на доклада, послужил за ликвидирането на КТБ. Според българските институции тя не била в конфликт на интереси, когато спасявала собствените си пари! Какво безочие – да приемеш поръчка за ликвидиране на банка, погазвайки етичните стандарти на гилдията и професионалната си съвест, но срещу добро заплащане с нашите пари; да не възразиш срещу незаконността на методологията, която БНБ и назначените от тях квестори те карат да приложиш с някаква заповед и под диктовка; да кандидатстваш след това в конкурс, изтъквайки експериментите по оценката, пардон, обезценката на активите на КТБ, като „натрупан опит”. И да обучаваш други фирми и оценители как се прави това. Интересно ще бъде да видим ще се намеси ли отново някое посолство или посланик, за да осигури поръчката на незаменимата Силвия Пенева!

- Какво смятате да направите по-нататък?

- Ще заведем дело срещу Европейската комисия, защото, изготвяйки окончателния си доклад по мониторинга за България, тя не е изпратила мисия на място, не е проучила реалната ситуация на банковия и финансовия пазар, не е изискала международна експертиза, за каквато говорим. Такава експертиза би могла да бъде изготвена по разпореждане на Европейската централна банка.

- Тоест Европейската комисия е написала доклад, без да проучи нищо?

- В доклада има превод на два-три абзаца от доклада на квесторите, в който пише, че КТБ има два одита. А одити няма и ние имаме официални документи от националния регулатор по одитната дейност, че одит не е осъществяван.

- Вие го доказахте с документи и мисля, че имаше и решение на съда, че в КТБ не е извършван одит?

- Становището е на независимия регулатор – Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Ние предупредихме Европейската комисия да коригира доклада си, разчитайки на осведомеността им по казуса КТБ. Все пак сме във връзка с тях повече от половин година и изпращаме всеки наш документ и материал, всяко разкритие и анализ, които правим. Отговорът от кабинета на комисар Пиер Московиси беше светкавичен и съдържаше обяснение, че комисията може да работи само с официална информация. Казахме им, че точно тези писма на официални институции и независими регулатори, които ние им изпращаме, са официална информация. Те не ги взеха под внимание. Няма дори и препратка към тях. Затова имаме две възможности за действие спрямо Европейската комисия – едната е отправянето на извънсъдебен иск Formal Protest – срещу комисията.

Открихме и кратък път – директно да ги съдим в Люксембург. Това, което правят в случая, е същото, което се е случвало с информацията за гръцката икономика. Тук пише „одит“ – значи наистина е одит, пише „1 милиард“ – значи наистина е 1 милиард. Явно отношението на ЕК към информацията за КТБ не е прецедент. Този формализъм и бюрократичен подход на скъпоплатените чиновници, на които ние плащаме заплатите, води до катастрофални икономически последствия. Както възникна „случаят Гърция”, така може да стане и „случаят България”! Увеличаващият се европесимизъм показва, че гражданите на Европа, и в частност на България, все по-добре разбират формалното и небрежно отношение на ЕК към проблемите на гражданското общество и икономиката на периферните за ЕС страни, каквато е България. Европейците все по-ясно си дават сметка за пълното дезинтересиране към реалните проблеми на хиляди, десетки хиляди граждани на Европа. Затова, колкото и парадоксално да звучи в контекста на темата на докторската ми дисертация, анализираща дезинтеграционните процеси в бившия СИВ, ускорени от развитието на финансовата зависимост на Изтока от Запада, напълно споделям все по-актуалните и обосновани прогнози за задълбочаването на дезинтеграционните процеси в Европейския съюз.

- Нека припомним – банката „Голдман Сакс“ даде неверни данни за гръцката икономика и надцени приноса на Гърция, когато трябваше да влезе в еврозоната. И благодарение на тези измами Гърция беше приета в еврозоната с нереални параметри.

- Ако отидем към същността на нещата, първо тежестта на гръцката драхма в европейската валутна кошница (еврото) е силно завишена. Това поставя въпроса за стойността на еврото като покупателна сила и въобще като сериозна парична единица. Не по-маловажно е, че бюджетът на всяка страна всяка година се наблюдава и анализира от същите тези хора, които ни пишат, че работят само с официални данни. И те просто регистрират с входящ номер жизненоважни за всяка страна документи и показатели. Разбирате ли, те не правят никакъв критичен анализ, проучване, препоръки. По тази логика, щом всичко се урежда с двата „одита” на КТБ, нека да прекратят мониторинговата процедура за дисбалансите в банковата и финансовата системи на България.

- Има процедура да съдите Европейската комисия, така ли?

- Да, в Люксембург, и това са екстремно бързи дела.

- Какви последствия ще има това?

- Не познавам прецедентите. От делата, които завеждаме в Страсбург, е известно какъв може да бъде резултатът. След като са ни нарушени правата и не ни е дадена възможността да се защитим пред българския съд, всички решения на българските съдилища по казуса КТБ трябва да паднат. Всички решения за отнемане на лиценз, за вкарване на банката в несъстоятелност и т.н. Случаят с Люксембург е по-специален – ние ще пледираме в зала, но дали ще дадат ход по същество, не знам, защото този съд се занимава обикновено с европейски институции, които не са приложили законодателство.

- В случая Европейската комисия.

- В случая – да, ние ще свържем точно така нещата. В Люксембург са предявени искове за неспазване на тези регламенти и жалбоподателите са посочили точната сума на загубата си с конкретни цифри. Ако спечелим делата, тези суми ще бъдат изплатени от европейския бюджет. После ще си ги вземат от държавицата ни. За успокоение на г-жа Стоянова го казвам, че ще се забави малко плащането, но все пак бюджетът ще плати. Дори и да не тръгне делото „КТБ” в Люксембург, търсеният от нас ефект ще се произведе.

 
д-р на ик. н. Вера Ахундова, съпредседател на движението "Без независим одит на активите и пасивите истината за банката никога няма да стане ясна. Депутати от комисията са сред авторите и бенефициентите на схемата за ограбване. Всички знаем виновните за аферата, но няма конкретни имена, те са скрити зад институции", казва пред Faktor.bg председателят на неправителствената организация „Ние гражданите“, защитаваща интересите на измамените клиенти Вера Ахундова.
Мая Стоянова, Фактор, публикувано в сайта Гласове

- Г-жо Ахундова, преди два дни излезе докладът на парламентарната комисия за КТБ, казана ли е цялата истина за аферата?

- Като структура 1/3 от доклада съдържа описание на функциите и задълженията на независимите регулатори – БНБ, КФН, КПНРО, преписани от действащи закони и правилници за дейността им. Най-много по обем страници и подробности са посветени на КФН, преписан е без коментар отчетът, тоест оправданието им около казуса КТБ.

Около 10 страници са анонимен коментар на нарушения, свързани с дейността на „регистриран одитор или относно забелязани от него нарушения в банката” и бележки по отстраняването им. Едва на 71 стр. се говори за КТБ през 2013 г. Предполагам, че това са части от т.н. „скандален” доклад на комисията за надзор над регистрираните одитори, който бе разгледан на закрито заседание на парламентарна комисия. Вероятно „регистрираният” одитор е КPМG и въз основа на този доклад е било решавано дали да бъде отнет одиторският лиценз на дружеството. В крайна сметка на КPМG бе наложена глоба.

В страниците до 112 се разглежда ДАНС – структура и задачи на управленията – „Финансово разузнаване” и т.н. Посочени са и някои общи сигнали, които са подавали. Нито един от тях обаче не споменава КТБ.

По същество „казусът КТБ” започва от 112 стр., като на около двадесетина страници са показани резултатите по баланс на банката за периода 2009-2014 г. и буквално е препечатан многократно тиражираният доклад на квесторите, в който основен акцент са консултантските обезценки. Същият е известен и на обществото като доклад на БНБ, предшестващ отнемането на лиценза. Три пъти тиражираният доклад, преди да бъде възпроизведен и от временната комисия, завършва с отнемането на лиценза поради капиталова загуба от 4,22 млрд.лв. и отрицателен капитал. Останалите 10-15 страници са посветени на предложенията за законодателни промени в областта на дейността на независимите регулатори.

Описвам съдържанието на доклада, за да спестя време на тези ваши читатели, които не са го чели. Докладът не съдържа нищо ново и, разбира се, по никакъв начин не хвърля нова светлина върху въпросите, които интересуват обществото и вече повече от година остават без отговор. Вярна е единствено констатацията за вина на БНБ и ДАНС. Но това не означава нищо – в България никой не носи отговорност за колективна вина или бездействие. Докладът не служи за нищо и не оправдава времето и средствата, похарчени за написването му.

- Каква информация е прикрита или може би депутатите не са стигнали до нея?

- Липсва истината. Липсва основният документ, който би дал отговор на висящите въпроси – независим одит на активите и пасивите на КТБ въз основа на прилаганите във всички банки (освен КТБ, върху която експериментираха с неприета и неразработена методика) счетоводни стандарти, които биха гарантирали в достатъчна степен истинността, надеждността и достоверността на анализа, реалната стойност на активите, пасивите, обезпеченията.

Прикриват се целите на разрушаването на банката и основните виновници за фалита й, въпреки, че те са ясни – управителя на БНБ и всички членове на УС на БНБ, подуправителя на БНБ, отговарящ за банковия надзор, прокуратурата в лицето на взелите участие в екшъните магистрати, медиите на КОЙ, предизвикали банковата паника, политическите партии в 42-ия и 43-ия парламент в лицето на техните лидери, които поставиха егото си над интересите на държавата и на стотици хиляди хора, съдебната система в лицето на съдиите от ВАС, СГС, САС, отказали на хиляди граждани правосъдие и справедливост при изпълнението на дадената им поръчка да не допуснат независим одит на КТБ , и т.н. Тези хора имат имена и трябва да носят персонална наказателна отговорност за действията или бездействието си.

Докладът повтаря няколко мантри, за да ги набие в мозъците ни – пирамида, кражба на 4 милиарда лева, свързаност, кухи фирми, бушони, пощенски кутии, офшорни компании.

Категорична съм, че депутатите са имали информация относно КТБ. Някои от тях знаят пълната истина без одит и експертизи, тъй като са сред авторите и бенефициентите на схемата за ограбване. Повечето не знаят и не искат да знаят каква е истината, защото линията им на поведение се определя от партийните лидери. Въобще мислителите в парламента са малцинство.

- Пълен ли е списъкът на фирмите, получили милиони, правен ли е задълбочен анализ на отпуснатите кредити и дружества?

- Не съм ги броила, вероятно това са въпросните 117 фирми, за които се писа, че са дружества със специална цел (инвестиционни компании), за които от докладите на квесторите, консултантските фирми и БНБ се разбра, че са усвоили 3,5 млрд. лв. , които нямат договори за кредит или други съществени документи в кредитните си досиета и чиито кредити са обезценени до нула.

В тази връзка има няколко съществени неща, които гражданите с неикономическо образование не знаят, а и БНБ, квестори, комисията „Атанасова“ не им казват:

Банките в ЕС, САЩ и Япония могат да бъдат с различни профили и специализация – търговски, инвестиционни, експортно-импортни, за банкиране на дребно (retail bdnking), за управление на големи частни богатства, за което те предлагат набор от различни финансови операции.

В общи линии КТБ се е опитала да покрие липсата на всички тези елементи, и най-вече чрез инвестиционни компании, притежаващи дялове и акции в различни дружества, които финансира, да създаде възможности за реализация на разнообразни и доста разнородни инвестиционни проекти в промишленост, услуги, хотелиерство, винопроизводство, селско стопанство, енергетика и горива, недвижими имоти, строителство и т.н.

В този смисъл явлението инвестиционна компания остава неразбрано от квесторите/консултантите, БНБ и българското общество, затова ще срещнете всякакъв вид определения – бушон, пощенска кутия и т.н. Това, което, обаче, се премълчава, е защо средствата на КТБ, инвестирани под формата на кредити в тези компании за получили обезценка 100 % и защо не е направен по-детайлен и точен анализ на обезпеченията им? При положение, обаче, че не разследването на КТБ, а на действията на държавните институции са предмет на проучването в рамките на задачите на временната комисия, необяснимо остава защо са приложили едно към едно разработките на консултантите по дружества и защо безкритично приемат изразените в тях констатации за верни и методите за постигане на тези обезценки за верни? Неясно защо не изследват и действията или бездействията на НАП по казуса КТБ, защото най-точна информация за вида на придобитите активи с пари на банката и за залозите и обезщетенията към банката или инвестиционната компания би могла да бъде добита чрез ревизия на НАП. Тогава нямаше да има нужда от разследваща фирма, на която да плащат с нашите пари.

В анексите към доклада на временната комисия са приложени „мини кредитни досиета” и оценка на обезценката, направени от консултантите. Без коментар и анализ те просто са приложени. Никакво проучване не показва в какви предприятия, мощности, сгради, проекти са инвестирани кредитните ресурси, предоставени на компанията-майка; нито какви са реалните обезпечения. Защото в оригиналните материали, които ние притежаваме, се вижда ясно, че залозите на вземания са обезпечени с менителници и записи на заповед. Къде са те и защо нищо не се споменава за това?

Направих си труда, да прегледам по-подробно някои от фирмите, споменати в доклада – Акварике, Булит 2007 и др. Срещу тях стоят обезпечения с реални мощности, акции и дялове, стоки на склад, записи на заповед.

Нашето сдружение готви отделен анализ на тези данни, които явно се укриват от обществото.

Има и още нещо. Обезценка 100 % са получили активи (кредити) във фирми, които не са предоставили някаква информация или не са отговорили. Някои от тях съобщават, че кредитните им досиета и други документи са иззети от прокуратурата и следствието. В потвърждение на това мога да ви кажа, че, например, с Определение от 13.06.2014 г. на СГС - Наказателно отделение, 9 състав по наказателно дело №2579 от описа за 2014 г,. е разрешено претърсването и изземването на оригиналните кредитни досиета на 30 фирми, в т.ч. Корект фарм ООД, Алфа Кепитъл АД, Булит 2007 ЕООД, , Дивал 59 ЕООД, Инфраструктурна компания АД , Д С Дивелъпмънт АД, Ем стейт ООД, Афлек България ЕАД, ТЦ-ИМЕ-АД и ТЦ-ИМЕ ВЕСТ АД, Рубин индъстри ООД и много други. А ако си спомняте, прокуратурата не била влизала в помещения на КТБ. Иззетите кредитни досиета не са върнати, липсват оригиналните договори за кредит, кредитите на тези фирми са обезценени на 100 % поради липса на информация.

- Как си обяснявате факта, че за ролята на прокуратурата, на цялото ръководство на БНБ и на депутата Делян Пеевски няма и дума?

- В доклада с едно изречение пише, че прокуратурата не е обект на проучване от комисията. Вероятно не я смятат за държавна институция.

Нашето обяснение за използването на събирателното понятие БНБ за неадекватните действия, решения или бездействие на БНБ целят неперсонифицирането на виновните, защото отговорността е само персонална. Едно е премиерът да каже две имена в интервю, друго е в официален документ да запишеш тези имена като основни виновници. Ако го бяха направили, прокуратурата би могла да се самосезира и поне да започне предварително разследване и досъдебно производство, което да покаже има ли престъпление, доказателства за наказателно производство и т.н.

Що се отнася до Пеевски, самият анализ на присъствието на свързвани с неговия кръг компании, отпуснатите им кредити без обезпечения и т.н. фигурират във всички документи на банката. От разпечатките се вижда до кога задълженията им са били изплащани и кога изплащането е престанало. Обемът на кредитите за свързани с него фирми, поне по медийни публикации и според изказвания и документи, дискутирани в парламента, са за 700 млв..лв. Вероятно тези дружества не са обект на разследването, защото те като кредитополучатели вече не фигурират в КТБ – задълженията им са превъртени през цесии, а собствеността върху фирмите-кредитополучатели вероятно е променена. И въобще как точно си представяте, че специалистът по всякакви схеми и „персоналният адвокат” на Д. Пеевски, Йордан Цонев и бившият министър на финансите Чобанов - фигура, от която в нормалните държави би зависело в най-голяма степен предоставянето на държавна помощ на банка с ликвидни проблеми, биха позволили това. Мислите ли, че биха допуснали разнищването на началото на бизнес-конфликта Василев-Пеевски, бизнес-кръга на ДПС, руския газ, двойното увеличение на цената за строителството на газопровода през България, вероятно взетите комисионни и неполучените „планирани” печалби? Ние, като членове на гражданска организация присъствахме на първото заседание на комисията, зададохме първите неудобни въпроси и след това всички заседания на тази комисия бяха закрити.

- Става ли ясно всъщност КОЙ/КОИ са виновните за аферата?

- Всички ние ги знаем поименно, но те не са споменати като имена. Не можете да съдите за вина или бездействие институцията или сградата БНБ, нито ДАНС или КФН. Вината е персонална и комисията съзнателно не е назовала виновниците по име.

- Верни ли са твърденията, че КТБ е била просто банкомат на Цветан Василев?

- Опростенческо-вулгарни са и целят само едно – да стигнат до най-бедните и онеправдани слоеве на населението, което живее на ръба на оцеляването. С подобни вербални атаки се нагнетява омраза към успелите хора, подготвят се електоралните подходи към най-бедната и обгрижвана само преди избори част от населението ни.

- Трябваше ли комисията да разпита Цветан Василев и защо не са го направили?

- Аз бих го разпитала. Защото нямам опасения от разкрития, неудобни истини и зависимости. Вероятно се страхуват от истините, които рано или късно ще изплуват – за политическото решение за фалиране на банката, за зависимостта на редица политически и обществени личности от банките и бизнеса въобще, за нерегламентирани отношения на политици и бизнесмени с Василев и вероятно с други български банкери и бизнесмени.

- Вашето сдружение извади доста скандални факти и документи, взети ли са под внимание?

- Не. Няма нито дума по повдигнатите и анализирани от нас теми и въпроси. Това показва ясно отношението на политическия елит и правителствените институции към гражданските организации и въобще към мненията, които са различни от официалните.

- Преди дни сигнализирахте прокуратурата и НАП , че организирана група от лица и фирми придобива огромни активи на банката, за имоти на каква стойност става дума, кои са играчите, кой допуска това разграбване?

- Става въпрос за активи на стойност от около 1 млрд.лв. Извършва се посредством прехвърляне на активи (обезпечения, дялове, акции, недвижими имоти), придобити посредством цесии или с други документи от патримониума на КТБ, чиито следи се губят след многобройни прехвърляния от фирма на фирма, чиито акционери и собственици се сменят по няколко пъти.

Информация набираме от официални източници – търговския регистър на АПВ , регистъра на особените залози, нотаризираните сделки да прехвърляне на недвижима собственост. Забелязахме, че става въпрос за фирми, управлявани преди време от Бисер Лазов и хора около него, и за фирми, които в медиите свързват с кръга на ДПС. При обобщаването на информацията забелязахме повторение на фирми и имена, което ни наведе на мисълта за организирана група, която с действията си ощетява масата на несъстоятелността на КТБ, т.е. нашите членове. Затова сигнализирахме Фонда за гарантиране на влоговете, прокуратурата и НАП.

- Какъв ще бъде според нас ефектът от този доклад?

- Никакъв. Напразен труд и некачествена компилация на вече известни неща. По-интересна би била реакцията на юристите и институциите – държавни и независими одитори, на направените предложения за законодателни промени. Има и нещо друго – не забелязах в последните два дни да е реагирал някой от финансовите специалисти. Явно предпочитат да премълчат ниската оценка, която ще дават. Коментарите в публичното пространство поне до днес бяха правени само от политически лица – членове на комисията, които трябва да оправдаят „усилията и труда си” или да обяснят „особеното си мнение”.

 

д-р Вера Ахундова, един от дребните акционери в Корпоративна търговска банка и вложител с блокирани пари на фирмата си в нея. Лице е на Сдружението на дребните вложители в КТБ „Ние, гражданите/КРОСС/ - Г-жо Ахундова, делото по несъстоятелност на КТБ беше разпределено в Софийския апелативен съд в присъствието на медиите. И последва сигнал за бомба в Съдебната палата. Докога ще гърми бомбата КТБ?

- Няма готов модел, който да използваме, за да изчислим точно финансовите, икономическите и социалните последици. По простата причина, че никоя държава не допуска краха на системна банка, каквато е КТБ. Но емпиричните данни сочат, че последиците от фалита на системна банка се изживяват в период, не по-кратък от десет години. През втората и третата година от фалита негативният ефект се мултиплицира. Пак емпирично е доказано, че един процент спад в потреблението заради загубени пари води до спад в инвестициите от 6 до 8% на годишна база. Такъв спад следва да очакваме в България за тази година. Всъщност единственият фалит на системна банка е допуснат през 2009 г. в Нигерия. Но става дума за тежка криза в цялата им банкова система, която държавата овладява с радикални действия. Единствено Африбанк не е спасена в същия й вид, но не е и унищожена, както става с КТБ. Активите на нигерийската банка са прехвърлени в създадената още същия ден „Мейнстрийтбанк", за да се запазят интересите на всички вложители. А лошите кредити са прехвърлени към компанията - банка за лоши кредити „Асет Мениджмънт Ко". И въпреки че спестяванията са спасени, ефектът от фалити се чувства силно до 2015 година. БВП на региона, в който е била съсредоточена дейността й, не може да достигне средния за страната.
Схемата, за която говоря, беше приложена още по-успешно в кризата с португалската „Ешпириту Санту". Там над 4 млрд. евро бяха ползвани от акционерите за лични вложения и още толкова бяха ролвани през анголския клон на банката. Португалското правителство реши определените като лоши кредити да останат за сметка на акционерите, извади добрата част от активите и те работят безпроблемно до момента. Ангола на свой ред също реши да оздрави клона на своя територия, за да не пострадат клиентите й. Така че да повторя - възможно най-нерационалното решение е да се фалира системна банка. Допуска се фалит на малки банки, от които нищо не зависи - имаше такъв случай в Холандия преди десетина години, а сега наблюдаваме подобен подход и в Русия. Миналата година ЮАР реши да не допусне фалит на малка банка, защото реши, че психологически и пазарно е по-добре хората да вярват в банковата система и да продължат да потребяват. При това помощта не беше държавна, а я предоставиха другите банки. А по отношение на КТБ беше приложен типично българският подход - да биеш падналия и да ласкаеш онзи, който се възкачва. И още - няма значение, че се унищожава средната класа, нито че БВП на страната се срива с 10 процента.

- Какво ни казват всъщност списъците „КТБ" - били те „портиерски", или VIP?
- „Портиерските" дори не бих ги коментирала, защото те са средство за отклоняване на вниманието. Кой бил в банката, кой не бил - очевидно всички тези хора са ходили там за пари. Без да познавам в детайли дейността на КТБ - моята фирма е там обикновен вложител - очевидно Цветан Василев е давал пари не само на специални инвестиционни дружества. Давани са и пари за благородни каузи като спорт, църкви и други, от които е трудно да получиш директна облага. Всъщност списъци излизат поне от две години. Но след удара срещу КТБ ние се опитвахме да намерим кой е всъщност не VIP, a PIP - Political Important Persons. Това са хора от политиката, депутати, министри, участници в общинската власт, техни съпруги, деца, майки, бащи, любовници, снахи, зетьове. Тук е разликата между тези списъци и портиерските. Ако, да речем, Бойко Борисов отиде в КТБ, всички служители ще знаят кой е той. Но ако в банката отиде дъщерята, съпругата или майката на децата на такова лице, те едва ли ще бъдат разпознати като свързани с него по роднинска линия, ако не са пратени там с уговорката да си открият специална сметка. Поясненията в оповестения от нас списък за това кой кой е и на кого е роднина, са автентични.
Важните дати в този списък са две - 31 май и 20 юни 2014 година. Данните, свързани с последната, идват от предоставената на Фонда за гарантиране на влоговете информация в края на октомври. Тя е показателна. От 44 сметки на лица, свързани с ДПС, 19 са на фирми на Ирена Кръстева. Лицето Делян Пеевски има няколко сметки с по няколко хиляди лева, но не защото е беден. А защото целият този кръг е изтеглил планово и организирано 114 млн. лв. от общо 118 млн. лв. само за 20 дни. А от регистъра на обществените поръчки се вижда, че от 2012 до 2014 г. фирмите, свързвани с тези лица, са получили договори за 780 млн. лева. Дължимите от тях кредити към КТБ пък са над 700 млн. лева. Необслужването им, съчетано с масовото изтегляне на средства, е блокирало банката тотално. Де факто банката е управлявана не толкова от Цветан Василев, колкото от кръга „Пеевски", за чиято принадлежност към ДПС всеки интелигентен човек си прави изводи. Работила съм с много финансови експерти в последните години, предимно в чужбина. Всички те си имат мото - съдбата на една банка се решава не от вложителите, а от големите й кредитополучатели. Ако решат да не плащат, банката е обречена.

- Всички се питаме какво се случи с банката след затварянето й.
- Ние в нашето сдружение искаме да знаем защо прокуратурата мълчи, след като сме я сезирали примерно за абсолютно безпричинната смяна през август миналата година на основната операционна система на банката. Преди това старата система не е показала никакви проблеми и не е давала дефекти. Но БНБ е дала съгласие за инсталиране на друга. Наши членове ни дадоха информация от Централната банка за т. нар. „отворени прозорци" в затворената КТБ. Това значи, че от нея всеки месец се извършват плащания. Това продължава и в момента. Банката разполага с голяма ликвидност. Тя има повече от 400 млн. лв. кеш в трезорите й и държи над 800 млн. лв. в ДЦК - общо към 1,300 млрд. лева. В сигнала си до прокуратурата поискахме да бъде проверено извършват ли се плащания към облигационерите и одържавен ли е облигационният дълг на КТБ? Засега нямаме доказателства за това, но предполагаме, че се е случило, за да не възникнат репутационни затруднения при турнето на финансовия министър Владислав Горанов в Лондон за представяне на емисията от 3,1 млрд. евро. Това е направено според нас заради заканата на облигационерите в КТБ да създадат много проблеми за всяка следваща емисия на България. Притежаваме тяхна кореспонденция с Бойко Борисов и с Петър Чобанов, в която те негодуват, че са били излъгани. Още когато Чобанов е предлагал българските облигации в лондонското Сити, той им е обещал облигациите им в КТБ да бъдат изплатени до стотинка. Имаме и информация за извършени много на брой едновременни плащания в евро от КТБ преди великденските празници. А тази техника обичайно се прилага само при плащания по купони на облигации, защото всичките им притежатели трябва да си получат едновременно парите на падежа.

- Възможно ли е такова одържавяване да стане без изричен управленски акт и да не остави следи?
- Не, разбира се, стига управляващите да искат или поне да осигурят достъп до информацията. Трябва да се провери какво е положението с външния дълг и дали той не е нараснал с размера на платеното по облигациите. Тъй като ние нямаме достъп, а и трябва да пазим членовете си, поискахме от прокуратурата да провери операциите чрез системите за плащания SWIFT и TARGET 2. Искаме такава проверка и по друг повод - подсказват ни, че много от политически важните лица и бизнесмени са получили парите си от затворената банка в брой или по сметки в други банки. И вероятно при някоя от тези операции е допусната грешката средствата да са в евро. И понеже другата система за разплащания - RINGS, е под наблюдението на БНБ, системата, която преминава през Централната европейска банка, ще подскаже кой се е излъгал да си получи парите по еврова сметка, включително и в чужбина. При разговора ни с представители на Европейската комисия те почти се изпуснаха, че са открили такива данни.
Увереността и настойчивостта, с която ДПС настоява за разкриване на банковата тайна, за нас е показател, че този кръг е получил парите си и е извършена пълна корекция на кредитната или депозитната им история. Те не казват откога искат да бъде свалена банковата тайна. Но ако се окаже, че имат предвид датата на отнемане на лиценза - 6 ноември, за какво сваляне говорим? Масово са били манипулирани ръчно сумите по сметките, свързани с минимално гарантираните средства. Показахме на публиката заповед за създаване на специална комисия в КТБ, която да се занимава с преференциалните депозити, за които излезе информация, че са около 1000, и то след като БНБ намали служебно лихвите по тях до средните пазарни размери. Разминаването между нашите и на държавата суми за размера на гарантираните депозити и на реално изплатените за тях средства показва, че са изплатени големи суми на „кухи" депозанти. Това са реални лица, на които с подмяната на операционната система е създадена фалшива депозитна история с цел източване на банката. Отделно в затворената вече банка са сключвани граждански договори, по които са плащани баснословни хонорари - по 250 хил. лв. на месец, или 1000 лв. на час. Въз основа на консултантски договори са назначени 120 души, които да помагат на одиторските фирми, в които всъщност са работели. Тези хора са получавали само парите, без да вършат нищо. Работата е вършил персоналът на КТБ, без обаче да получава хонорари. Сред „консултантите" има лица с ЕГН от 1940 и 1941 г. с по 12 хил. лв. възнаграждение. Тъкмо работа за Владислав Горанов, който в предишния парламент като депутат каза, че не може да си издържа семейството. До края на декември бяха похарчени повече от 2 млн. лв. само за адвокати, без да е свършено нищо съществено. Куп лица и фирми са получавали пари за юридически услуги, без да се вясват в банката. Работят със синдиците по схемата „един синдик - един юрист" и обратното.

- Очаквате ли да се потвърдят прогнозите за избирателно атакуване на вражески прихващания и да бъдат подминавани "приятелските"?
- Някои странни обстоятелства ни накараха да се обърнем към председателя на гаранционния фонд Радослав Миленков с искане за тълкуване. Цесиите на държавните предприятия са около 25% от общата сума, или близо 250 млн. лева. И всички тези цесии са правени в затворен кръг между тях. А Горанов обяви, че ще бъдат атакувани 180 цесии на стойност няколко милиона лева. В тях са събрали вероятно някакви дребни суми, които само пречат и създават бюрократична работа. Това, което уврежда кардинално масата на несъстоятелността, са освободените въз основа на осчетоводените прихващания обезпечения. Но забележете, въпросните държавни кредитополучатели пък изобщо не са предоставяли обезпечения. Това за мен означава без капка съмнение, че става въпрос за кредити, отпускани под натиск, пък бил той и „приятелски". Коя нормална банка, в случая - КТБ, би дала необезпечени средства на „Мини Марица-изток - 2", ако някой не е звъннал на Цветан Василев, за да му обяснява колко е важно миньорите да слязат под земята? В случая не става въпрос за т. нар. проектно финансиране чрез SPV-дружества, което беше раздухано като основен способ за източване на банката. Защото при тях дори да има посредник, свързан с главния акционер, парите отиват за инвестиция в реална и печеливша дейност. А неоправданото наливане на средства в губещи държавни предприятия, които са отдавна в технически фалит и би трябвало да бъдат закрити, е чиста загуба за банката.
Да се върнем обаче на действията на прокуратурата при обиска в офисите на 20 дружества в сградата на КТБ. Взети са не копия, а оригинали на кредитни договори. Което се прави само при нужда от изготвяне на експертиза. В общия случай се изземват копия от документи. И какво се получава? Всяка една банка може да възстанови съдържанието на кредитните досиета - баланси, ревизии и прочее документи. Но не може да възстанови оригиналния договор за банков кредит. Представете си, че сте длъжник и банка ви каже: „Абе, знаеш ли, че сме изгубили договора за кредит - би ли ни донесъл твоя, за да му направим едно нотариално заверено копие за нас?" Е, кой длъжник ще изпусне такъв златен шанс да не плати, особено ако банката е фапирана! А помните ли как гуверньорът Иван Искров раздуха тезата на прокуратурата за липсата на кредитни досиета, което е и най-голямата му вина. Наливани са, значи някакви си пари, които мажоритарният собственик си е ползвал, както си иска. Всъщност всяка от SPV-веригите води до поне един или два реални и модерни обекта, повечето във високодоходни отрасли. Да, вярно е, че за обезпечения на тези кредити масово са заложени първите кредитополучатели по веригата. Но пък в тази връзка питаме: за какво ще ни е международна детективска компания? Всеки ревизор в НАП, който влезе в такава фирма - кредитополучател, и прегледа платежните нареждания и оборотните й ведомости, ще види къде са инвестирани парите. Оттам насетне е само въпрос на юридически процедури дължимото да бъде поискано и събрано.

- Не смятате ли, че много от цедентите вероятно ще бъдат измамени, или просто няма да вземат парите си от цесионерите? Масовото условие по договорите за цесии е за отложено плащане. И цесионерите, дори да не са недобросъвестни, имат право, защото не са сигурни, че прихващането ще бъде реализирано.
- Абсолютно сте прав, това е вторичният грабеж. По принцип нито един от цедентите не е получил досега нито стотинка, въпреки че има схеми и графици за осчетоводени прихващания. И най-вероятно нищо няма да бъде платено заради продължилото месеци наред нищоправене и след дозабърканата със спешно законодателство юридическа каша. Цесионерът има едно генерално правило, което е и първото му условие в договора за цесия: „Не искам да плащам два пъти." И точно заради това отказва да обезпечи по какъвто и да било начин цедента. Но тук пак стигаме до темата за „приятелските" и „вражеските" цесии. Сега много вложители в КТБ се отказват от договорите за цесии по изброените причини, защото прихващанията по тях са забавени и осчетоводени след отнемането на лиценза.
Но научихме, че от 22 април е започнало масово осчетоводяване на цесии със задна дата. И това продължава всекидневно и сега, въпреки че някои от договорите за цесия не са валидни - в тях има прекратително условие, че действието им изтича, ако не бъдат реализирани до определена дата. Вероятно затова ги осчетоводяват с вальор 6 ноември, което обаче е напълно антизаконно антидатиране. Всичко това обяснява отговора на министър Горанов на парламентарен въпрос тази седмица. От него става ясно, че Горанов изведнъж е станал голям привърженик на цисиите и прихващанията, държейки на тяхната необратимост.

- Ще бъдат ли показани консултантските доклади на одиторските фирми, въз основа на които беше направена 4-милиардната обезценка на активите?
- Явно нямат намерение да ги покажат. Комисията „Атанасова" е успяла да си издейства копие от докладите, но дори не знаем дали са им ги дали целите, или като сдъвкано резюме. Вероятно - не, защото самата комисия си поиска именно резюме. Може главният прокурор да разполага с докладите, но мълчи. Е, защо са му тогава тези доклади, които при това не може да бъдат използвани като доказателства съгласно клаузите в консултантските договори за изготвянето им. Та нали тези доклади са платени с нашите пари - имаме право да видим какво пише вътре. Как договарят от името на вложителите секретна клауза, щом като обещаха пълна прозрачност? И що за унижение е депутати от парламентарна анкетна комисия да четат докладите в стаичка с двама пазванти на вратата, без да имат поне лист и химикалка, за да си водят бележки?
Да не говорим за методиката, ползвана за обезценките - тя е в тестов период и може да влезе в сила едва от 2018 година. Прилагането й от БНБ, без да е ратифицирана и без да има правилник за приложението й, не би трябвало да има правна сила и правни последици. Но тя всъщност унищожи КТБ. При това оригиналната методика предвижда кредитният портфейл да бъде разпределен в шест групи, а те са ги свели до четири, като в трета и четвърта група са вкарали повечето фирми, и обезценката е пълна. Вземете завода „Рубин". Той е бил в трайно предфалитно състояние и „Булбанк" е продължавала девет пъти договора му за кредит, преди да го цедира на КТБ. Ами, вижте го сега след направената в него инвестиция. Предприятие - витрина, а те са му сложили тотална обезценка.
Извършеното граничи дори с абсурда, защото в договорите с одиторските фирми има изрична клауза, че те не правят оценка на активите. Но са направили обезценка! Върху списък от 40 фирми, които са им били спуснати, и им е казано точно какво се иска от тях. Апетитните предприятия са били предварително „напазарувани". Грабежът е заради спирането на големите енергийни проекти и заради относителното затягане на контрола по еврофондовете. Свежите пари намаляха и се прибягва до големи удари срещу банки, пенсионни фондове и до игри с бюджета.

- Вярвате ли в ползата от ангажиране на международна разследваща фирма, която да издири парите на КТБ?
- В работния доклад на Европейската комисия по мониторинга за дисбалансите във финансовата и банковата система се изисква независим международен одит на активите на КТБ. Това е нещо, от което те бягат като дявол от тамян, защото само така можем да разберем законно ли беше отнет лицензът й. Съдът отказа да го направи. Да, НАП може да направи много, но вместо това ревизира и тормози неудобни лица и фирми, които са загубили пари.
Тези международни издирвачи, които ще бъдат ангажирани, ще открият на книга пари, повечето от които може да открие и НАП. И какво от това, ако те не може или не трябва да бъдат събрани? Да речем, че стигнат до инвестиция от 100 млн. лв., която е в работещо предприятие. Какво ще спечели държавата, ако то печели и си плаща кредитите по утвърден погасителен план - ще търси начин да го съсипе ли? Но издирвачите ще кажат: открихме инвестиция за 100 милиона, дайте ни 10 милиона за свършеното. С такива и доста по-високи тарифи работят - спомнете си „Краун Ейджънтс". Но преговорите и договорите са поверителни. И ако бъде уговорено плащане върху намерените, а не върху върнатите средства, а те реално ще намерят 7 милиарда, това ще е подигравка с цялото общество. И трябва просто да затворим държавата.

- Реална и изпълнима ли беше офертата за спасяване на КТБ на консорциума между Оманския фонд, ЕПИК и „Джем Корп"?
- Да. Офертата предвиждаше очертаващата се капиталова дупка от 4,6 млрд. лв. да бъде покрита наполовина от консорциума и наполовина от държавата. А след шест месеца капиталът да бъде намален и всеки от акционерите да получи по-голямата част от вложеното. Идеята беше консорциумът да създаде свое собствено SPV, което да използва активите на предприятия като „Виваком", НУРТС, „Авионамс". Уговорката е била вероятно те да бъдат заложени, за да бъде набран кешовият капитал. А ключовата реплика на Искров във връзка с офертата беше: „А, ние ще дадем свежите пари, а те ще апортират активи, които са в патримониума на банката!"
Освен че това не е вярно, защото тези активи са извън нейния патримониум, той дори не коментира другите предложения - за разплащане с кредиторите и вложителите в банката от самата нея, без да бъде ангажиран Гаранционният фонд. А ето какво ни казаха от ЕПИК в прав текст: „Ние можем да минем и без участието на държавата, но искаме тя да участва като гаранция за оздравяване на банката.
И да вложи достатъчно сериозна сума, за да сме сигурни, че няма да ни удари след два-три месеца." Дори не беше необходимо държавата да дава парите кеш, достатъчно беше да даде банкова гаранция, за да спрат вложителите да теглят. А не беше необходимо и консорциумът да дава 2,3 милиарда, защото при държавна гаранция банката щеше да бъде стабилизирана с не повече от 1 млрд. лева.
Реакцията на Искров е измама на милиони българи в особено големи размери. И странното е, че до този момент никой не му вярваше, а изведнъж всички в управлението му повярваха. Хората от консорциума споделяха, че през цялото време са ги обвинявали за липсата на повече конкретика в офертата. Но БНБ така и не им е предоставила реални доклади и данни за състоянието на КТБ. Най-актуалното, което са им дали, е одиторският й доклад за 2013 г., а този за 2014 г. и досега не е показан. Бяха им отрязани всякакви възможности за дюдилиджънс, въз основа на който да направят реална икономическа оферта. Искров отсече, че ще разговаря с тях само ако сложат всичките 4,6 млрд. на масата. При това положение възможното обяснение е, че всичко е било предрешено.

- Не смятате ли, че сценарият се е развил донякъде в движение. В началото имаше и подозрения, че искат да вземат банката от Цветан Василев, а не да я съсипят.
- Не, защото можеха да я придобият чрез друга банка. БНБ можеше да използва законовата възможност да обезсили акциите на мажоритарните собственици и да продаде банката на друга финансова институция с банков лиценз. Целта е била придобиване на свързаните с КТБ активи и „амнистия" за някои едри кредитополучатели. Имам и своя, друга гледна точка защо се случи това. Защото банковият надзор у нас хал хабер си няма какво става в банките. И имам усещането, че това е трайна политика на държавата. Иван Искров и Нели Кордовска признаха, че реално в Управление „Банков надзор" работят 30 човека на щат при 1000 души персонал в БНБ. За мен е шокиращо, че обвиниха Славияна Данаилова, която е влязла на 8 юни, 2014 г. в КТБ, за да упражнява на място надзор, и е подавала всеки ден онлайн информация за операциите до Дирекция „Надзорно наблюдение на кредитните институции". Излиза, че са знаели какво става, но запушват устата на свидетели, като ги трансформират в обвиняеми. А като са знаели какво става, защо не разрешиха КТБ да ползва дори собствените си над 300 млн. лв. минимални резерви, които щяха да успокоят вложителите? В този период, който никак не е малък, банката се изправи три пъти срещу кризата, без да й бъде оказана помощ, и се справя два пъти сама. Последният удар е анонимката за разследването срещу шефа на надзора Цветан Гунев.

---------------------------------------------------------

Вера Ахундова е един от дребните акционери в Корпоративна търговска банка и вложител с блокирани пари на фирмата си в нея. Лице е на Сдружението на дребните вложители в КТБ „Ние, гражданите", обединяващо хора с депозити над гарантираните. Преди това Ахундова беше активен член на движението „КТБ alive". Преди дни тя и нейни сподвижници внесоха в Европейската комисия списък с 281 физически и юридически лица - вложители в банката. Общото между тях е, че са посочени в тези списъци като роднини на обвързани с властта и управлението представители на основните политически сили.

 

Политиците, пришпорени от министъра на финансите бързат за КТБ много, но защо? Абсурдите в затворения трезор продължават...

Премиерът Бойко БорисовБорисов: „Надявам се бързичко колкото, в рамките на седмица да може всичко това да се направи и да е със стара дата. Тези, които са си позволили...вижте какво, когато става въпрос да стотици милиони, някой квестор може да си сложи главата в торбата, кога ще го осъдят, как ще го осъдят, всъщност ние очакваме поне милиард и половина поне да върнеме това, което сме дали като държава. Да не кажеме, че би трябвало всичко да си върнеме.

Какво става с вложителите в КТБ, къде отиват всичките авоари на тази банка, какви са разследванията, какво прави съдът в момента, дали няма да ни настръхнат косите като разберем всичките лъжи или истини, които се откриват всеки ден? – Така започна предаването на news7 „Още нещо” на 16 февруари. Водещият Владислав Прелезов и колежката му Лара Златарева. Нови абсурди около затворената Корпоративна търговска банка разкриха в предаването съпредседателите на неправителствената организация "Ние, гражданите" д-ра на ик. н., Вера Ахундова и Даниел Божилов.

Водещите на предаването

По думите на гостите в момента само негарантираните вложители са останали излъгани в аферата, а държавните фирми са успели да изнесат парите си. Малките частни фирми обаче са обречени на фалит.

В момента сценаристите на това шоу имат за цел да приберат активите, заяви Ахундова. Според нея държавата е съгласна да се платят 4-5 млрд. лв. само и само да се потули истината.

Излъганите са много, в крайна сметка излъган се оказа целият народ – поясниха Вера Ахундова и Даниел Божилов.

д-р на ик. н. Вера АхундоваВера Ахундова: Това е от икономическа гледна точка. От юридическа, нещата не са приключили. В момента върви усилена дейност в КТБ, дори са назначени директор инвестиции в банка, не знам къде се готвят да инвестират. В момента банката се управлява де факто от министъра на финансите. Понеже Искров и кликата там не подават оставки, и нямат намерение да се оттеглят, за да не се признае някаква вина, очевидно е, че този, който диктува нещата е министърът на финансите. Банката е ликвидна в момента, тя има достатъчно средства, но се използват държавни механизми и решение на Министерския съвет, за да се извършват най-вероятно незаконни действия. Например има едно решение на МС, за компенсиране на бюджетни организации и това касае общините. Решението на Министерския съвет е от 3 декември миналата година, има посочено писмо на министъра на финансите от 5 декември, става въпрос за откриване на набирателна сметка, тук са 29 страници, вижте, показвам Ви ги, но вижте основанието – на 2 декември е извършено всичко, преди каквито и да било документи да се задвижат. 2 декември, на основание на Решение от 3 декември, и писмо на министъра на финансите от 5 декември?! Ако прегледате тези 29 страници, има само 5-6 имена, например община Созопол ще видите, две училища средни, които не са пряко свързани с бюджета, ще видите НОИ, НЗОК и нищо друго. Значи в тази сума, 111 милиона, има поне 45 субекта, на които са дадени пари, т. е. на който трябва, защото сумите, които трябваше да бъдат възстановени на общините са 75-76 милиона. Основание за превода – решение на МС от 3 декември и писмо на министъра на финансите от 5 декември. Датата на осчетоводяване е от 2 декември, а освен това пише на основание на Решение на МС от 3 декември и писмо на министъра на финансите от 5 декември! Министерският съвет решава на 3 декември, Решението е прието на 4-ти.

Абсурдът е, че една банка е затворена, но по списък, с двойно антидатиране са преведени на дадени субекти милиони, докато другите не могат да си получат парите и ги губят?!

В. Ахундова: Банката в момента генерира такъв доход, с какъвто много малко големи фирми могат да се похвалят! Над 300 милиона са в трезорите на банката, несъбрани дори в централния трезор. Продължават операции, плащат се някакви юридически разходи и аз дори не зная какво, тука има една заповед на квесторите от 6 януари, която е абсурдна. Значи, когато са гласували, нали нямаше да гласуват закони за КТБ? – те гласуваха три поправки. С една заповед, те сторнират не само операции по цесии, защото цесия представлява това, което БНБ изрично разреши, ако не се лъжа юли или август, когато кредитополучателят и депозитарят са едно и също лице, да се прихване. В момента анулират и тези операции, но има и друг абсурд, със самите работещи в банката, 700-800 души, защото при забавянето на работните им заплати са получили овердрафт /В банковото дело – договорено с банка допустимо надвишение на плащанията над остатъка по сметката – бел. Л. М./, дали да е 400 или 1000 лева, те са сторнирали и тези операции, защото министърът на финансите им е поставил задача: колкото се може повече пари. Как, с наказателни лихви, като върнете назад задълженията и ги анулирате... Надгарантираните служители са ощетени, но това не представлява за тях някакъв интерес, ние сме приключени. За тях в момента представляват интерес активите на банката. Групирани вече и разпределени, допълнителната обезценка от последния Доклад показва, че обезценката не е 87 процента вече, а 98 процента. Т. е. при един пакет от 2 милиарда например, ще ги купят за стотина милиона я има, я няма и бързат, страшно много бързат! Затова искат веднага да започне процедурата по несъстоятелност, там има един срок от 70-90 дни,  да могат да си прибират това, което смятат, че им е дължимо. Значи в момента предмет на атаката са добрите предприятия, които са взели нормални кредити, които работят, които изплащат  и сега, за да ги приберат. Юридически, Даниел ще ви обясни...

Даниел БожиловДаниел Божилов: Юридически българският съд, на който според последните проучвания стана ясно, че има 94 процента от българските граждани не вярват, каза, че нито вложителите, нито акционерите в банката имат какъвто и да било интерес да атакуват решението на БНБ. Реално затварят нещата, че само квесторите, които де факто са орган на надзора на БНБ могат да атакуват решение на Управителния съвет на БНБ, което е абсурдно. „Нямат правен интерес” означава: те не са засегнати и нямат интерес да водят подобно дело?!

В. Ахундова: Фактически имат една цел: най-незаконното от поредицата незаконни действия, които се вършат в момента, са тези обезценки, т. е. основанията за фалита, за отнемането на лиценза. Те са толкова незаконни, това не са счетоводни документи и са най-„секретните” документи, които не искат да извадят!

Даниел Божилов: 97-ма година помним какво стана, пак по същия начин казаха че нямат правен интерес, те извървяха цялата процедура... И най-интересното е, че самият съдебен състав, който е постановил това определение се позовава и на него, като го чете като Дявола Евангелието, да, тогава са ни осъдили, защото Законът казва, че не може да се обжалва, а сега казва, ето, може да се обжалва! Значи, по принцип ние можем да го правиме...

Вл. Прелезов: Значи за едни законът важи, а за други – не важи. Да кажем на зрителите: не е ли в момента финансовият министър този, който разрешава казуса?

В. Ахундова: В момента сценаристите на това шоу имат една цел – те трябва да приберат активите. Ако Висшият административен съд не стигне до гледане на делата, следват директно жалби към Люксембург. Само че сега съдът няма да гледа дело по същество, а просто ще присъжда компенсации, обезщетения и така нататък. Т. е. държавата е поела риска и пет пари не дава, т. е. държавата, всички ние ще платим 4-5 милиарда обезщетения само за да не излезе истината. Истината е кой ще ги открадне парите. Ние сме свършени, вложителите. А и с цесиите, ако ги отменят, или се опитат да ги отменят, защото те са противоконституционни като решения, те ще унищожат 15-20 процента от средния бизнес, защото това са пари на средни и малки фирми, вложителите и кредитополучателите. И в този аспект да ви кажа, понеже изкараха вложителите далавераджии, ето списък на държавните предприятия, които са направили цесии. Няма държавно предприятие, което да не е направило цесия, независимо...

/Водещата Лара Златарева показа Списъка пред камерата на предаването. В него на първо място са: Булгаргаз, Топлофикация ЕАД, Български енергиен холдинг/

Водещата Лара Златарева показва Списъка

За госпожа Кордовска /Нели Кордовска, в момента е начело на „Банковия надзор” в БНБ – бел. Л. М./: там е проблемът конфликт на интереси, използване на вътрешна информация... Кордовска си е взела парите в извънработно време, надгарантираните... В коя банка аз мога да отида в извънработно време и да си взема 64 000 евра, защото за нас се прави предварителна заявка. /Става дума за периода след много месеци от затварянето на банката, когато започнаха най после да изплащат пари на вложителите – бел. Л. М./. На двама наши клиенти ето имената им, това е станало преди изтеглянето на парите на Кордовска, и преди обявяването на специален надзор – сторнирани са им сделките, не са им признали, въпреки че преди Кордовска и преди затварянето на банката са извършени тези операции, и вървят по веригата: жалба до БНБ, квесторите изрично са наредили да се върнат, понеже не е търговска другата банка. Значи, отиваме с молба до БНБ за Административния съд и БНБ абсолютно вулгарно  арогантно отказва, не внася жалбите на хората до Административния съд! /Искров не подава оставка, защото го приема като признание завина. Трябва да се постави начело на БНБ такъв човек, който да заличи следите от свършеното в КТБ. – бел. Л. М./.

Миналата година, преди изборите нямаше политик, който да не обещае, че ще накаже виновниците. Силвия Пенева, която беше в проверяващата българска „Делойт и туш” пое сертифициращите функции във фонд „Земеделие”, твърди се, че доста голямо посолство е лобирало за тази цел. Димитър Костов беше номиниран за надзорник №1, Калин Христов мълчи, той е в пълен конфликт на интереси, всички виновни вървят нагоре.

Вл. Прелезов: Какво ви е мнението за този 8 милиарда евро кредит, появи се едно листче в парламента и ...

В. Ахундова: Аз мога да ви кажа, че никъде не се прави по този начин. Моята тясна специалност е това /Вера Ахундова е доктор на икономическите науки – бел. Л. М./. Никъде не се обявява предварително срока, никъде не се обявяват предварително условията на кредита - това е начало на корупционна практика. Но ние предполагаме, че в тази сума се включва поддръжка на банковия сектор, защото ние настояваме тази методика, която беше приложена в кавички, към КТБ да се приложи към другите банки. Да ни съобщят какви са резултатите и така наречените безлихвени кредити, от 10-12 години и свързаността, която в много банки е по-висока от тази в КТБ, въобще нещата не ни изглеждат твърде розови. Очевидно е, че те са решили, че в никакъв случай не трябва да излезе истината, че очевидно ще платят обезщетенията, което са в рамките на поне 4-5 милиарда... Тези суми ще се платят, и те трябва да бъдат предвидени в бюджета. Но начина, по който се предлага такова драстично увеличение на дълга, нали разбирате, че условията, при които ще се договаряме, няма да са най-благоприятните, това е сигнал, че имаме голяма нужда, че имаме проблеми... Финансовият пазар е много чувствителен, той реагира на слухове, на публикации, на настроения, и за мен тази позиция, и това обсъждане на подобен дълг, просто граничи с бъдещи...

Даниел Божилов: Те взеха 4 милиарда още с идването си и сега още 16!

В. Ахундова: Значи ние подписахме, имахме Споразумение с ГЕРБ, лично одобрено от Бойко Борисов, ние призовахме нашите членове да гласуват за тази партия защото разчитахме на рационално решение. Борисов, той не е длъжен да знае всичко, никой не знае всичко, но ако той разчита на този си финансов министър както и на предишния, аз просто не съм въобще оптимист за това, което ще се случва.

Коментар "Хроники". Предадох два разговора в студиото на едно предаване в телевизия news7, гостите и темите от тези предавания не можеше да се чуят в нито една друга телевизия. Причини много: шеф на "Банков надзор" тегли от затворен трезор лични средства в извънработно време, пари се връщат по Списък, очаква се вземане на 1,5 млрд от КТБ, но тези пари ги няма в Бюджета!

Няма да изреждам всички закононарушения, безотговорността на оторизирани лица от БНБ, безнаказаността на хора от БНБ, парламента и правителството. 9 месеца не е ясно какво върши Прокуратурата по казуса "КТБ", медии услужливо повтарят лъжи и мълчат за истини...

КТБ не бе ограбена, КТБ се ограбва след затварянето й под благосклонния поглед на финансисти, политици и депутати.

Помислете за едно: всяка банка може да се изпразни по схемата "КТБ". Законът е в ръцете на хора, които няма как да не знаят какво вършат.

Защо замлъкна Румен Гечев за банковата ваканция, обсъждана при президента? Ще даде ли Росен Плевнелиев Стенограмата на депутатите от това заседание за искана банкова ваканция на парламентарната комисия за КТБ? Едва ли.

Аз мога единствено да давам трибуна на истината - изводите оставям на читателите.

 
Изпълняващата длъжността подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, Нели КордовскаКвесторите на КТБ незаконно разрешили изплащане на депозит на Държавния фонд за гарантиране на влоговете на 26 юни 2014 г. Същевременно те отказали да разрешат минимални плащания за няколко болни деца. В резултат на това две от децата пропуснали планираните си операции, а на третото дете била отказана възможността за плащане на суми от 100 до 500 лв. месечно от дарителска сметка, открита в КТБ и захранена с дарения за животоспасяващата му терапия.

На 26 юни 2014 г. квесторите на КТБ са разрешили извършването на превод от над 30 млн.лв., възстановявайки вложените на депозит средства на Държавния фонд за гарантиране на влоговете, въпреки че с поставянето на КТБ под специален надзор БНБ забрани всички банкови операции, свързани с плащания към вложители/кредитори. Това се казва в сигнал на неправителствената организация “Ние, гражданите”, подписан от нейните съпредседатели д-р Вера Ахундова и Даниел Божилов. Сигналът е адресиран до главния прокурор Сотир Цацаров, Десислава Атанасова, председател на Временната парламентарна комисия на Народното събрание за КТБ, Сметната палата и Европейската комисия.

Публикуваме пълния текст на сигнала:

Уважаеми Дами и Господа,

Обединените в инициативата KTB_alive граждани, станали впоследствие членове на НПО „Ние,гражданите” , неколкократно искаха да получат отговор на въпроса защо на 26.06.2014 г. квесторите на КТБ са разрешили извършването на превод от над 30 млн.лв. , възстановявайки вложените на депозит средства на Държавния фонд за гарантиране на влоговете.

По този въпрос на два пъти – през юли 2014 г. и през февруари 2015 г. сме изпратили сигнал до главния прокурор на Република България, който остана без отговор и по който не бяха предприети никакво досъдебно производство или  следствени действия.

За същия проблем сме сезирали Омбудсмана на България и сме изпратили копия на документите, с които към този момент разполагахме, на повечето парламентарно представени политически партии и на Европейската комисия.

Във връзка с новопостъпили при нас документи обръщаме още веднъж вниманието ви върху следните обстоятелства:

С поставянето на КТБ в режим на специален надзор БНБ забрани всички банкови операции, свързани с плащания към вложители/кредитори;

ДФГВ е кредитор  от същия ред, както и всички депозанти – кредитори на банката, и не се ползва с по-големи права и привилегии. Нещо повече, фондът не може да получи при отнемане на лиценза на банката минимално гарантираната по закон сума, така, както това се отнася до всички други небанкови финансови институции – инвестиционни, пенсионни, застрахователни фондове.

Шокиращото в случая, е че, квесторите, очевидно са били напълно наясно, че разрешаването на подобен превод  противоречи на решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г. за налагането на специален надзор на КТБ при възможно най-ограничителните условия, а именно: - спира за 3 месеца изпълнението на всички задължения на КТБ АД, и, ограничава дейността на банката , като й забранява да извършва всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност. Поради тези причини те са поискали с писмо от 23.06.2014 г. инструкции от БНБ как да постъпят. С писмо с изх. №79276 на БНБ от 25.06.2014 г., подуправителят на БНБ и директор на Управление Банково, въз основа на решение на Управителния съвет на БНБ от 25.06.2014 г. на основание на чл.116, ал.2,т.2 във връзка с чл.115 и чл.16, т.17 от Закона за Българската народна банка, разрешава „ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ” на квесторите на КТБ да преведат сума в размер на 30 109 201,10 лв., постъпила от МФ по сметката на КТБ в БНБ с произход плащане на държавни ценни книжа.

За по-голяма яснота ще добавим, че става въпрос за чл.115 и 116 от Закона за кредитните институции, които гласят:: чл.115 - ”За да се оздрави банка, при която е налице опасност от неплатежоспособност, БНБ може да постави тази банка под специален надзор” , и, чл. 116 и неговите ал.2, т.2: „В случаите по чл.115 БНБ поставя банката под специален надзор; БНБ  може за определен срок да спре изцяло или частично  изпълнението на всички или на някои от задълженията й”. Т.е. за да удовлетвори интересите на банковото лоби и дискриминирайки останалите вложители в банката, БНБ нарушава условията на въведения от нея особен надзор, като променя  еднократно решението си за формата и обхвата му пет дни след въвеждането му.

Циничността на това „изключение” е особено неприемлива, като се имат предвид отказите на квесторите да разрешат минимални плащания, които се отнасят за няколко болни деца. Две от тях пропуснаха планираните си операции. На третото бе отказана възможността за плащане на суми от 100 до 500 лв. месечно от дарителска сметка, открита и захранена с дарения в полза на животоспасяващата му терапия.

Такова дискриминационно и нехуманно отношение /вж приложения отговор на БНБ, подписан от директора на дирекция „Банков надзор”  Н.Кордовска/ не е било допуснато нито един път от квесторите на над десетте банки, чийто лиценз за банкова дейност бе отнет през 1996-1997 г. , които са разрешавали не по изключение покриването на неотложни медицински разходи за поддържането на живота на болни деца.

Отделен е въпросът, че „законовите” основания за решението на БНБ не произтичат от Закона за Българската народна банка – посочените членове са от Закона за кредитните институции, но те не създават правните основания за „изключения”. Твърде неприемливо звучи и обвързването на този разрешен по изключение превод с продажбата на държавни ценни книжа, тъй като фондът не е бюджетна организация с пряко финансиране от бюджета и няма задължения да гарантира вложенията си с ДЦК.

В контекста на направените от нас изводи и с оглед широкия обществен интерес към всички незаконни действия на държавни институции и техните представители в КТБ, призоваваме отговорните институции и лица да се сезират от нашия сигнал и да не допуснат поредното свързано с казуса КТБ  /казусите КТБ/ надскачане на законите в България в ущърб на хилядите потърпевши и ограбени вложители.

За случая с болното дете, за чието лечение квесторите отказали плащания от дарителската сметка в КТБ, майки информират обществеността чрез отворено писмо до медиите. В него те изказват “искреното си възмущение във връзка с проявено нехуманно, некомпетентно, противозаконно и фрапиращо цинично отношение на БНБ към един от най-безпомощните членове на нашето общество - болното дете”.


Поводът е отговорът от Централната банка до една майка, която се обърнала към нея за помощ и съдействие за детето си, страдащо от тежка степен на церебрална парализа. Майката отправила молба до БНБ и квесторите на КТБ АД, в която описала случая с болното си дете (със степен на увреждане 89%), и посочила, че за неговото лечение и нужните изследвания е открита дарителска сметка в КТБ, проведени са множество кампании за набиране на средства, включително и сред служители на МВР. За покриване на месечните разходи за детето са необходими средства от 156 до 527 лв. и за лекарства около 100 лв. Майката отправила молба за бързо отблокиране на дарителската сметка, за да могат средствата да се използват за ежедневното поддържане на детето и за планирано през август изследване в Германия.

Отговорът на БНБ е подписан от Нели Кордовска, подуправител, ръководещ управление “Банков надзор”, и Тихомир Тимнев, директор на дирекция “Правно обслужване и административна дейност”. Централната банка, в лицето на двамата си служители, отказала да удовлетвори молбата на майката, като аргументира тази позиция със собственото си решение от 20 юни 2014 г. за налагане на специален надзор на БНБ над КТБ и извършеното ограничаване на банковата дейност, “включително чрез спиране изплащането на нейните задължения”.

“В случая обаче не става въпрос за задължения на КТБ АД и разходване на банкови средства, а за плащане от дарителската сметка на болното дете. Освен това в отговора си до майката БНБ ползва откровена лъжа (…) За да отклони молбата за ползване на набраните средства за лечение на детето с церебрална парализа, БНБ твърди, че “…предвид наложеното цялостно ограничение на дейността на КТБ АД не е налице правен механизъм за осигуряване ползването на събраните по тази сметка средства към настоящия момент. (…) Циничното в случая е, че БНБ вече е давала разрешение за изключения по въведени от нея забрани даже за по-крайни случаи - за превод от сметки на самата КТБ АД. Не считаме, че банковите чиновници са с толкова къса памет, че да не помнят, че на 25.06.2014 г. БНБ с решение на Управителния си съвет разрешава на квесторите на КТБ АД да преведат по сметка на Фонда за гарантиране на влоговете сума от 30 109 201,10 лева”, се изтъква в отвореното писмо.

Публикуваме копие от отвореното писмо до медиите и отговора на БНБ до майката на болното дете:

Отвореното писмо до медиите и отговора на БНБ до майката на болното детеПисмо на майки от КТБ до БНБОтговорът на БНБ

Отговорът на БНБ

 

Скандални истини за депутати, магистрати, политици в КТБ изнесе Вера Ахундова в интервю с Люба Кулезич в предаването "На светло" в Нова телевизия!

Скандалното интервю в студиото на Люба Кулезич, в което Вера Ахундова разкри потресаващи факти за близките до КТБ политици, магистрати, депутати, кметове

Публикация на Агенция КРОСС

Водещ:Тези списъци димка ли бяха, които изскочиха? Скриха ли нещо те и какво?
Вера Ахундова: Категорично това не е сериозно, дали скриват присъствие и срещи, няма никакво значение, по-скоро отвличат внимание от други въпроси.
Водещ: От какво отвличат вниманието?
д-р на ик. науки Вера АхундоваВера Ахундова: От специфичното разделение на клиентите в банката и присъствието на списък на клиентите, които са политически личности.
Водещ: Кои политически личности имате предвид? Те са важни, но не се говори много задълбочено за тях?
Вера Ахундова: Това е един списък с около 300 души. Ако вие отидете и си откриете лична депозитна сметка в някой клон, давате лична карта. Едва ли служител познава поименно 240 депутата и техните роднини. Изрично е декларирано, че човекът е роднина или е с някакъв пост, например министър, депутат и т.н. Постарах се в контекста на вчерашните ви въпроси и разговора да направя проверка и мобилизирахме нашите експерти в цялата банкова система, вкл. и от Централна банка и Ви подготвихме кратка информация.
Водещ: Какво? Вадете списъка, истинския! Или поне част от него.
Вера Ахундова: Той ще бъде много скоро готов, като първо ще го изпратим до Европейската комисия, но Вие ще чуете част от обобщената информация. От тези 300 сметки 44 са на ДПС, 84 на ГЕРБ, не само лични, но и фирмени, и 18 на БСП. Не сме вадили другите партии, защото има доста други имена, които лично на мен са ми непознати
Водещ: Но сериозно ли има на ГЕРБ?
Вера Ахундова: В ДПС има 11 депутати от 41во и 42 НС, за сумите ще говорим отделно, в момента наличието по тези сметки е ок. 6млн лв. Като някои са 6-7 цифрени, като някои от тях са вече занулени - т.е. всичко е извадено абсолютно навреме. Малко са тези, които са се объркали. Има 4-5 сметки с по един милион. Самият господин Доган си е оставил над 800 хил. лева
Водещ: Възникна хипотезата, че може би за да покаже, че е наравно със всички потърпевши, а може би има толкова много в други сметки, че не го интересува.
Вера Ахундова: В тази ситуация има и сметки на роднини на вицепрезидента. Не са изтеглени сумите по сметките им - има две сметки на дъщерята на вицепрезидента.
Водещ: На госпожа Маргарита Попова?
Вера Ахундова: Да!

Водещ: Около 1 млн.лева.
д-р на ик. науки Вера АхундоваВера Ахундова: Това ви обяснявам - това е специален списък, всеки човек е бил или воден. Честно казано тези 300, които ние вчера извадихме пак не са всичките, много хора вече са си закрили.Преди обявяването на специален надзор, вече не фигурират в системата. Това са само остатъци, понеже има някакви суми в тях, те съществуват.
Водещ: И казвате, че има имена на депутати от ГЕРБ от предишното НС.
Вера Ахундова: 41во и 42ро НС.Някои от тях са и в момента в Парламента, по- скоро повечето.
Водещ:Някакви имена имате ли предвид?
Вера Ахундова: Мисля да оставя това за по-нататък, защото първо трябва да проверим всичко. Исках да обобщя картината.
Водещ: Не, защото господин Борисов така ядно поиска пълно разсекретяване, падането тотално на банковата тайна.
Вера Ахундова: Ние сме абсолютно съгласни с него. Вижте, искането е на ДПС.
Водещ: Не, той беше принуден да каже, че няма хора, свързани с КТБ в ГЕРБ.
Вера Ахундова: Първото искане за сваляне на тайната е на ДПС. Максимално са изчистили собствените си сметки със цесии,затова ще Ви спомена след малко,и са абсолютно сигурни, че нищо няма да се намери в банката. Само че има архиви и ние в момента очакваме информация за техните сметки, пари, кредити, които са били до 31.12.2013г., за да се види какво е направено в месеците до обявяването на специалния надзор над банката. Ваденето на пари е започнало още март месец, съвсем системно и професионално са извадили всичките си пари.
Водещ:Значи те са имали пет месеца по-рано знанието за сценария, който ще разиграе.
Вера Ахундова: Точно така.
Водещ: А господин Данчо Цонев, който толкова пламенно продължава да отрича като един истински богослов?
Вера Ахундова: Той адвокатства и това сигурно е ролята му в ДПС.
Водещ: Отрича връзката на ДПС с банката и връзката на Делян Пеевски въпреки всеизвестните факти.
Вера Ахундова: Той има отношение, нека Ви съобщя. Ние проверихме вашата първоначална информация, над 700 са кредитите, които са били изтеглени от фирми на ДПС.
Водещ: Това е информация на Фрогнюз, обвиняван, че е говорител, глашатай на прокудения банкер.
Вера Ахундова: Ние получихме потвърждение на тази информация вчера от членове на други банки. От парите само 500 млн. са изтеглени само по времето на мандата на Орешарски. Нито лев от тези кредити не е платен. Това са фирми, свързани с ДПС. Парите са превъртени до голяма степен през цесии, т.е. от тези 850 млн.цесии, както виждате 500 са на ДПС и го казвам в този смисъл, че в момента върви една изключително непонятна кампания, активно търсене на тези, които са участвали в цесии, но са подали уведомление след 6 месеца и дали, недали декларация, ги осчетоводяват. Което ни навежда на единствената възможна мисъл като обяснение, че очевидно хората които са си харесали фирмите да си вземат в бъдеще време, те не са изчистили кредитите. И сега, независимо колко остро реагираха против цесиите, те осчетоводяват всичко, което е подадено, за да могат да получат чисти от задълженията, като картинка, фирми.
Водещ: В момента ли ми говорите Вие?
Вера Ахундова: Точно в момента. Абсолютно съм сигурна и затова ние обявихме и в съобщение в пресата нашите членове.Нека не бързат и нека не подписват никакви документи за произход, за да валидизират цесиите си, защото е много вероятно ние да вземем решение да анулираме абсолютно всички цесии по две причини. Първо,защото не желаем да правим услуги на политиците и да им сервираме на поднос всичко, което искат да заграбят, или кръговете им от фирми, и, второ, нито един цесионерите досега не е платил един лев. Разбирате ли какво направиха. Въпросът валидни или не, нито един от цесионерите, хората, които получиха макар и книжните ни пари и изчистиха балансите си, не са изпълнили задълженията си да учредят залози там където има падежиране на вноски,да ги платят - грабеж пак на вложителите, и пак в полза на бъдещите собственици на фирмите.
Водещ: На мен ми звучи абсолютно невероятно, а откъде се снабдявате с тази информация?
Вера Ахундова: Ние имаме активни над 10 хил.члена, от които голяма част работят в банковата система. Това се наблюдава във всички банки и хората са отвратени. Те идват при нас, без да ги търсим. Ще изпратим цялата информация първо в Европейската комисия,защото оказа се,че прокуратурата и Висшия административен съвет са частни в България, те обслужват само един интерес.
Водещ: Първа частна прокуратура, първи частен съвет,така се говори.
Вера Ахундова: Нека да Ви дам другите данни, за да бъдем справедливи. На ГЕРБ 84-18 депутати, 19 кметове и общински съветници, 8 заместник-министри,6 министри, 6 от членовете на Висшия ден, Висшия касационен съд и прокуратурата, това е информация до 30 юни 2014. И БСП с 18 сметки, от които 14 депутати и 1 евродепутат, 1 министър и един заместник-министър, тук са и двамата братя на господин Орешарски. Пише: „брат на премиера" в списъка.
Водещ: Не Ви ли е страх,Вера?
Вера Ахундова: Засега нямам заплахи, телефонът ми работи по доста странен начин, наблюдават ме, глъхне, спомена ли някакво такова име, прекъсва веднага. Искам да Ви кажа нещо, понеже говорим за нещата по същество и заобикаляме. Този „портиерски списък" представлява същото, което инициира в момента правителството и аз отправям чисто експертен съвет към господин Борисов, нека се заобиколи с хора, може да не са партийни личности,но да са специалисти. Те ще му дадат точните съвети. Няма 1000 привилегировани клиента.5% е максималният брой от 5200. Те са към 250-260, второ Европейската комисия препоръча най-важното, което да се направи -одит на КТБ, а не да се наеме международна детективска компания и да заблуждават обществото, че ще правят одит на КТБ , да се наеме външна независима компания, такава, каквато не е била в България.
Водещ: Твърдите, че това е възможно?
Вера Ахундова: Това го пише изрично в работния документ на Европейската комисия
Водещ: Мислите ли, че, след като давате тези съвети, господин Борисов е подведен човек?
Вера Ахундова: Той е до голяма степен подведен в много от въпросите. Той сигурно си дава сметка, но го крие от обществото, че ние се превръщаме все повече в султанат. И че османизацията на държавата минава през икономиката и ако не си дадем ясна сметка за това, което става, няма да има нужда от присъединяване на някои страни към ЕС - територията е директна.
Водещ: Разбрах, изключително информационно наситено участие на Вера Ахундова от "Ние,гражданите", която твърди, че е заплашвана по телефона. Дано тези заплахи да са халосни патрони.

 

Правителството стегна редиците в парламента, за да му гласува удобна промяна в законодателството за КТБ

Премиерът Борисов след среща в Министерство на финансите - от репортажа на тв7Няма откраднати 4,22 милиарда. Тази сума беше сервирана удобно от БНБ! 4, 2 милрд е размерът на обезценките, които са направени по някаква дяволска технология, неизвестна на света, от така наречените „одитори! Няма такива суми, които да са изнесени с куфарчета с пари!

Всички чухме как от парламентарната трибуна премиерът Бойко Борисов заяви, че се обяви за закони със задна дата, които да направят възможно спешното назначаване на служебен синдик в Корпоративна търговска банка (КТБ), за да се предотвратят злоупотреби с активите й. Борисов обяви изненадващо пред парламента, че още незабавно ще бъде внесено предложение за назначаване на временен синдик в КТБ, за да се спре "разграбването" на имуществото й при управлението на квесторите. Той заяви, че е много притеснен и призова за спешни промени в Закона за банковата несъстоятелност, които да позволят фондът за влоговете да влиза в управлението на закъсали банки още преди те да са обявени от съда във фалит. Това се случи веднага след като в ежедневника „Преса” излезе публикация, че КТБ се разграбва!

Премиерът поиска... парламентът козирува

Премиерът Бойко Борисов иска от трибуната на парламента законодателни промени за назначаване на синдик"Законовите промени се оказват недостатъчни, за да се гарантира масата на несъстоятелността (от която трябва да се плаща на кредиторите- б.а.)", обясни Борисов на депутатите. Според него проблемът допълнително се задълбочавал от това, че делото за обявяване на КТБ в несъстоятелност се бави.

Борисов припомни на останалите политици пред репортери, че на първа инстанция тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е оставил получените жалби без разглеждане и е прекратил производството на 13 януари. "Това определение също е обжалвано пред петчленния състав на ВАС и вече повече от месец второинстанционното производство не може да стартира", разясни Борисов и добави: "Понеже всички много се упражняваме по съдебна реформа, съдебна реформа не значи само да сменим този или онзи, а да се гарантира, че това не може да се случва".

"Не искам да влизам в никакви пререкания, пази Боже, със съдебната система, но ако може да направите едно писмо до ВСС, да ги запознаем, че когато става въпрос за над 3.5 млрд. лв., забавянето на едни съдебни решения с 3-4 месеца означава през това време квесторите да разпродадат имуществото и ние нямаме никакви възможности да отреагираме", зададе задача Борисов и със задоволство видя как всички парламентарни групи подкрепиха искането му?!

Пуснати бяха и конкретни указания от рода на: "Не бива да оставим да разграбят банката" или „Пишете до ВСС как квестори разпродават имущество, докато съдът се бави”...

В централните новини на телевизиите с национален обхват излезе информация, че след законодателни промени ще бъдат назначени двама синдици в КТБ. Това стана ясно след проведени консултации в Министерство на финансите, в които взеха участие парламентарно представените партии и министър-председателя Бойко Борисов. След края на разговорите премиерът обяви, че синдиците винаги са двама и са точно обявени в списък, така че няма да може да се избират.

Има два проблема, много сериозни. Нуждаем се от подкрепа, общ фронт, защото съм убеден, че всички партии ще го подкрепят, коментира Борисов. „Може би някъде да има допълнение, забележки, но казусът е изключително важен, има специфични термини”, добави министър-председателят.

„За да се избегне разграбването на КТБ се обединихме, за да се внесат законодателни промени. Това каза премиерът Бойко Борисов по време на брифинг след края на консултации между парламентарно представените партии в Министерство на финансите.

„Няколко закона се бият помежду си и дават възможност да направят квесторите чисти пред закона” – каза Борисов, но това е неговото разбиране за законодателство.

Какво казаха Законът и съдът за КТБ

Съдия Иво ДачевСофийският градски съд (СГС) отхвърли искането на Фонда за гарантиране на влоговете за назначаването на временен синдик в Корпоративна търговска банка. "Поради обжалване на акта на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ производството е спряно до приключване на административния спор. Спорът обаче може да продължи дълго, а забавянето води до намаляване на стойността на активите на банката", аргументираха се от Фонда.

Съдия Иво Дачев, който води делото за фалита на КТБ, незабавно излезе с определение, в което подробно е обяснил, че по закон няма как да вкара синдик, който да надзирава квесторите.

"Законът за банковата несъстоятелност не предвижда възможност за налагане на исканата обезпечителна мярка. "Съгласно чл. 12 ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност преди постановяване на решението си за откриване на производството по несъстоятелност на банката съдът може да наложи като обезпечителни мерки възбрана и запор, спиране на съдебните и арбитражни дела срещу имущество на банката или да допусне други предписани от същия закон мерки. Предварителното назначаване на временен синдик обаче не е сред мерките, които действащият към настоящия момент особен Закон за банковата несъстоятелност допуска да бъдат наложени в тази фаза на производството по несъстоятелност", заявява съдия Дачев в определението си.

Той посочва още, че невъзможността в банката да влезе временен синдик следва не само от Закона за банковата несъстоятелност, но и от правния характер на квестурата при отнемане на лиценз на търговска банка, уреден по чл. 105 и сл. от Закона за кредитните институции. "Предоставените надзорни функции на квесторите изключват по дефиниция надзорни правомощия на синдика върху осъществяваната от тях надзорна дейност", обяснява съдия Дачев.

Окончателното решение дали в КТБ да влезе временен синдик, ще е на Софийския апелативен съд, пред който може да бъде обжалвано определението на съдия Дачев.

Намерението временен синдик да поеме контрола над КТБ беше обявено първо от премиера Бойко Борисов от парламентарната трибуна. Борисов предложи да бъдат направени спешни промени със задна дата в Закона за банковата несъстоятелност. Той обяви, че е говорил с лидерите на опозицията по въпроса и ги призова да подкрепят тази законодателна инициатива на правителството, за да спре "разграбването на банката".

Министърът на финансите – разчита на всеобщата некомпетентност?

Министърът на финансите Владислав ГорановВ резултат на проведения дебат в Народното събрание относно КТБ в Министерство на финансите се проведе среща с народни представители от почти всички парламентарно представени партии. Има консенсус за спешни законодателни мерки с оглед опазване на общ интерес на всички граждани и кредитори по казуса КТБ. Това каза пред журналисти министърът на финансите Владислав Горанов след края на срещата в МФ.

От представения в пленарна зала доклад за случващото се в КТБ от лятото на 2014 година досега, могат да се направят основателни предположения, че интересът на кредиторите не е защитен и че може да се постигне разграбване на банката в рамките на действащия закон. Това заяви пред журналисти министърът на финансите Владислав Горанов.

„Именно това се опитваме с консенсус между всички политически сили да преодолеем с изменения в законодателството така, че да не се допусне разграбване на КТБ. Квесторите в рамките на Закона за кредитните институции и Закона за банковата несъстоятелност все още не са в такава хипотеза, тъй като нямаме банкова несъстоятелност. Обжалва се решението на УС на БНБ. Техните правомощия са недостатъчни, за да се гарантира, че с определени допустими от закона сделки няма да се извърши допълнително ограбване на КТБ”, обясни Горанов.

Според казаното от Горанов, фактът, че се намери основание БНБ да отнеме лиценза, на основание, че капиталът на банката е отрицателен, предполага лоши практики в банката, докато тя е била действаща. „Оттам нататък, след отнемането на лиценза, което се оспорва в момента, няма достатъчно гаранция, че квесторите в рамките на закона, могат да защитят кредиторите за да не се допусне допълнително увреждане на имуществото на банките”, уточни министърът на финансите.

Депутатът Менда Стоянова, председател на Бюджетната комисия в парламентаА ето какво каза в предаването „Тази сутрин” по bTV председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. „Лицензът на КТБ е отнет в края на миналата година. Съдът трябваше да се произнесе, че банката е в несъстоятелност. Но той не го направи. В момента сме в едно безвремие. Квесторите са там и управляват нещо, което не е банка. В това безвремие никой не контролира какво и какви сделки извършват квесторите. БНБ няма защо повече да управлява КТБ, защото КТБ не е банка. Основната цел на специалния надзор беше да се опазят активите на банката. За мен определено БНБ не си свърши работата. Не мога да преценя дали квесторите си вършат добре работата”, заяви Стоянова. Тя посочи, че се надява силно да го правят, защото ще носят наказателна отговорност в противен случай. „Активите на банката са намалели с около 1 млрд. лева. Приехме едно законодателство в края на миналата година, в което забранихме да се правят прихващанията в резултат на цесиите. Независимо от това активите са намалели, което означава, че е намерен начин законът да е заобиколен. Квесторите имат правомощия само да управляват банка, а в момента няма такава. След като е намаляло имуществото на банката, логично е да кажа, че те не го опазват”, подчерта Стоянова.

И премиерът и министърът на финансите и Менда Стоянова звучат убедително за широката публика, но дали това е истината за случващото се в КТБ? След като веднъж ни бе разяснено, че от банката са откраднати активи на стойност 4,5 милиарда, а малко по-късно стана ясно, че кражба не е имало, а единствено обезценка на активите на стойност 4,5 млрд! Тогава какво да мислим за последните напъни на политиците за ново законодателство за КТБ? На всеки що годе интелигентен човек е ясно, че 25 години преход не са нищо друго освен откровен грабеж на държавата, която чрез различни политици ограбва себе си.

Защо един министър на финансите като Владислав Горанов настоява и извива ръцете на депутати и политици с искане чрез законодателни промени да въведе  институтът на временния синдик, който ще има повече правомощия?

Владислав Горанов доби известност с това, че направи опит да вземе 8 млрд от пенсионните фондове. Същият Горанов изви ръцете на парламента да му приемат заем от 16 милиарда! А сега Пак Горанов диктува на некомпетентния по финанси и банково дело премиер да му се развържат ръцете със законодателни промени за назначаване на временен синдик?!

Да чуем какво заяви с факти и документи другата страна с казуса „КТБ”:

Даниел Божилов и д. ик. н. Вера Ахундова в предаването „Още нещо” от 12 март с водещ Лара Златарева:

Даниел БожиловД. БОЖИЛОВ: Още от лятото, преди г-н Борисов да стане премиер провеждахме срещи с него – по принцип подписахме Споразумение и една от точките беше опазване на активите на КТБ.

Бяхме им сигнализирали още тогава, че активите на КТБ се разграбват по един или друг начин и ние бяхме посочили от кого. Тогава и подписахме Споразумение, че ГЕРБ, ако спечелят изборите и имат възможност да управляват, първото нещо, което ще направят заедно с уволнението на Искров е да се спре това разграбване! И тука за нас е голяма загадка защо толкова време им трябваше, въпреки напомнянията, защото ние при всяка възможност им го напомняхме, да установят, че квесторите крадат!

д-р на ик. науки Вера АхундоваВ. АХУНДОВА: Аз искам да кажа нещо. Смятам, че вашите зрители, нашите членове и цялото българско общество ще разбере, че само една структура защитава интересите на кредиторите, вложителите, включително и на Фонда за гарантиране на влоговете – и това сме ние. За какво става въпрос: става въпрос за осем милиарда активи, толкова фигурират в последния одит на KPMG. А с особени счетоводни техники и фалшификации те ги сведоха до един милиард и нещо.

Въпросът е сега, кой краде.  Първата и най-голяма кражба е свързана с криминалното фалиране на КТБ и изплащането на 3,5 млрд.лв. С тези пари авансово са финансирани бъдещите собственици на заплютите от тях активи на банката.

В момента най-крупните закононарушения се правят от Министерство на финансите и квесторите, като последните действат и по нареждане на КТБ, и по нареждане на на министъра на финансите и, предполагам ,директно от кабинета, и за своя сметка. От банката изтичат сериозни суми.

Това са случаите, за които сигнализирахме  и Главния прокурор– говоря за преведените в набирателна сметка на МФ депозити от над 111  милиона лв., които са изплатени на титулярите на депозитите.  Кои са те – не става ясно, тъй като от над 430 трансферни операции са посочени титулярите само на 5-6 сметки- 1-2 общини, подразделения на НОИ и НЗОК,  училища. Дължимите на общините суми бяха около 76 млн.лв., на кого са преведени останалите пари – не знаем. Както не знаем дали те имат правото да бързат обезщетени от държавата при фалит на банка. Все пак нито НОИ, нито НЗОК са на пълна държавна издръжка – там ние превеждаме вноските си, а държавата дава субсидия за липсващите суми.

Най-голямата кражба беше на 26 юни, за над 30 млн-лв. по сметка на ДФГВ /Държавен фонд за гарантиране на влоговете/, които  БНБ, респ. квесторите, върнаха на  Фонда. А е известно, че  те не са гарантирани. 30 милиона трябва да бъдат върнати незабавно. Това е едно.

Второ – трябва да направим една малка сметка, тя е съвсем елементарна: ; около 2,7 милиарда са надгарантираните средства. 3,5 милиарда са изплатени от Фонда, значи, съотношението на дължимите към кредиторите на КТБ средства е  44:46 /%/.. Ако господин Борисов счита, че минимумът, който държавата /която не е кредитор на банката/  ще приберат 1,5 млрд, то при приложение на закона за банкова несъстоятелност 44 %  процента от сумата, т.е. 660 млн.лв. би трябвало да се получи от  вложителите, защото Фондът и вложителите имат еднакви права. Ако очакваната от него сума е чисто 1,5 млрд.лв., то получената от продажба на активи обща сума следва да достигне около 2,7 млрд.лв. Тъй като точно в този контекст разбираме изказването на премиера. Официално имаме едно признание - колко фалшив е така нареченият „одит” на трите одитиращи фирми, защото там посочената остатъчна стойност на активите на банката е определена в размер на около 1,3 млрд. Тъй като никой друг, освен вложителите и акционерите, не настоява да разбере как точно са получени тези обезценки, остава непонятно как г-н Борисов планира да вземе от продажби на активи към 3,5 млрд – 4 млрд. лв. Не зная дали си вярват обаче.

Другият въпрос е свързан с цесиите. Първо, никой няма право да вменява вина на вложителите, които бяха арогантно ограбени с участието на БНБ , прокуратурата и държавните институции, че търсят законови варианти и решения да намалят загубите си. Цесии са направени с около 30 процента от надгарантираните.суми, т.е. за  800 милиона лева. Като една огромна част от тях са сключени от държавните фирми - от държавните фирми в енергетиката и други отрасли и от добре работещи български частни фирми! Второ,  30 процента не могат в никакъв случай да засегнат масата на несъстоятелност, защото те подобряват баланса на банката, като намаляват задълженията й. Т. е., при едно нормално определяне на стойността на обезпеченията в банката и реалния риск за непогасяване на всеки кредит  тези две суми практически се уравновесяват.

Действително най-големите безобразия, най-големите беззакония се извършват под диктовката на министъра на финансите, фалшифицират се документи и в тази връзка трябва да Ви кажа, че по горния случай, тези 30 страници на фирми и хора, които са си получили парите без посочване на името на титуляра по сметката сме подали сигнал до Главния прокурор . И за първи път, при подадени до него седем различни сигнала, бяхме известени, че този  последен наш сигнал е в Софийска градска прокуратура. Какво ще става по-нататък ние не знаем.

Но и още няколко неща: има три линии на разграбване. Едната е свързана с действията на  квесторите, техните юристи и определянето на техните заплати, което не става без одобрението на БНБ.  30 000 лева на месец е възнаграждението на месец на един квестор, 30 000 лева! Два милиона досега, над два милиона са дадени за някакви абсолютно безсмислени юридически експертизи! Банката се източва по прозрачен начин! То се вижда – ние вадим документи и няма никаква реакция, от никъде!

Вероятно този детайл пасва идеално на ситуацията с възнагражденията в БНБ. Вчера ние направихме една справка. По информация от многобройни източници месечната заплата на г-н Искров е  90 000  лева!

Шефът на Федералния резерв, който управлява 52 резервни централни банки, получава 191 000 долара годишно! Искров получава два и половина пъти повече от него! Как да се учудваме на възнагражденията на квесторите!

Второ, чрез промяна на законите очевидно ще се облекчи провеждането на някои специфични финансови операции в затворена банка. А и тя е затворена формално, защото си има сметка в Уникредитбанк, през която работи, а и много парични операции се извършват чрез ръчна обработка. Кажете сега къде се намираме и има ли държава, освен някъде в Третия свят, където ти си пробутваш удобните закончета, лобистки, във всеки момент, когато това ти хрумне. Адресираме този въпрос до г-н Плевнелиев, БСП, ГЕРБ – те проглушиха ушите на обществото с коментарите си, че по-добри от нашите банкови закони няма и че по случая КТБ специални закони за КТБ няма да приемат.

Как става така, че необходимият закон се пише, дебатира и приема на две гласувания за три дни! А ние, при нашите контакти с други партии разбираме, че те имат вкарани законопроекти от ноември, които едва ли някога ще влязат в комисия или парламентарна зала. Т. е. не е важно, че няма защита на потребителите, няма закон за монополите и веригите, които мародерстват български производители – няма движение по нещата, които тровят всекидневния ни живот, не се гласуват  законите, които реално са необходими на хората. Но пък нужните ни закони ще вкарваме за три дни всеки път, когато лобисти ги поискат...

Минахме през заплати, минахме през тези операции, които се извършват в полза на наши хора, много голяма част от цесиите са направени от хора, от близкия кръг от правителството, ДПС, те са поименни, те съществуват в списъците и се виждат.

За осъществяването на някои от цесиите, категорично го казвам, има открити сметки в края на ноември за един ден и закрити – същия ден! Спасени са всички държавни пари, спасени са мини, тецове, Булгаргаз, но не и ние, вложителите. Защото ние, над 250 000 души номинално, няма да излезем на улицата, но 10 миньори или транспортни работници като влязат под земята, веднага се отменят закони и решения.

В парламента Бойко Борисов заговори за държавен, служебен синдик? Няма такава фигура!

Предаването за КТБ от 12 март

Д. Б.: За проблемите, които възникват в КТБ е говорено и с г-н Борисов, лично, както Ви споменах още лятото, този проблем е ясен. Когато парламентът се състави, ние внесохме един куп документи, отговорът тогава беше: „Ние няма да правиме закони за КТБ!” И на практика какво се получи, получи се точно обратното, направиха един закон за КТБ, с който ощетиха надгарантираните вложители. Сега искат да направят втори, защото установиха, че първият, който направиха, не им върши работа, защото пак не са го дообмислили, защото той пак беше правен така, на коленце, за три дена. Просто някой даде някакви предложения, премиерът излезе и каза: „Тука това много бързо трябва да се случи!” И те го гласуваха за три дни, без обсъждане и сега, хоп!, ама той не работи! И сега искат да направят същото, и то пак няма да работи.

Спешни промени в Закона за банковата несъстоятелност, които да позволят на Фонда за гарантиране на влоговете да влиза в управлението на закъсали банки, още преди те да са обявени от съда във фалит!

Това поиска премиера Борисов, около това се обединиха странно управляващи и опозиция в парламента?!

В. АХУНДОВА: Нека да вкарат – в България  има 10-ина банки, които се спрягат като проблемни и да видим дали няма да фалират в следващите три дни! Това е такъв нонсенс – аз не разбирам! Премиерът на една държава не е длъжен да разбира от всичко. Но не може всеки, който му подшушне на ухото нещо, каквато и да е екзотична идея, той да я изплясква пред обществото веднага и да се готвят законови промени! Ние наистина сме по-зле от държава от Третия свят!

Съставена беше парламентарна комисия за анализиране на казуса  КТБ! В нея виждаме Йордан Цонев, Петър Чобанов, Румен Гечев...

В. А.:Това е най-смехотворното нещо, ако не е трагично! Значи този, който не е набеден, а обявен за един от виновниците, за срива на КТБ, влиза в Комисията! Петър Чобанов – той ще замита следи! Горните имена разбират от фалити, за втори път практикуват и надявам се, да няма трети път! От 97-ма са натрупали опит, приложиха го. Ето  защо има нещо, което ние се опитваме да покажем на обществото: след реституцията на земеделските земи в реални граници и двете форми на приватизация, това е най-големия държавнически гаф, който някоя държава е допуснала! Правят, струват, спасяват банки, влизат в капитала, но никой не си е позволил такъв разгул!

Да се загубят 10 процента от Брутния вътрешен продукт! Активите на 10 процента от индустриалната собственост на държавата сега ще потънат в абсолютно нечисти ръце!

Д. Б. : И най-интересното е, че няма виновни! Засега няма виновни. Ами до момента срещу бившето ръководство на банката и Цветан Василев е повдигнато едно обвинение за откраднати 200 милиона. Приемаме го на доверие, защото това не е доказано, но тука въпросът е къде са другите 4, 5 млрда, за които просто не се говори. За които Прокуратурата девет месеца на практика не прави нищо, а най-дългите срокове в НПК са три месеца. Хайде да са го удължили на 6 месеца, защото е много сложно, но ни звук, ни стон! Да има съдебно производство, за да се види кой е прав – вложителите и акционерите, които твърдят, че банката е имала ликвиден проблем и реално е следвало тя да бъде подкрепена и да продължи да работи и до ден-днешен, или БНБ, която твърди, че от тази банка са откраднати 4,5 милиарда!

След като има такъв спор – съдът трябва да се произнесе и въз основа на документите да постанови Решение...А не да ни казват – вие нямате право да питате!

В. А.: Няма откраднати 4,22 милиарда. Вижте, тази сума беше сервирана удобно от БНБ! 4, 2 милрд е размерът на обезценките, които са направени по някаква дяволска технология, неизвестна на света, от така наречените „одитори!" Няма такива суми, които да са изнесени с куфарчета с пари! Активи за 8 милиарда има в тази банка, и те са във вид на инвестиции. Сега, дали имат обезпечение тези инвестиции, или не – прокуратурата трябваше да отговори! По кръгове фирми, къде са тези обезпечения, но в банката към 31 март 2014 година, има активи за над 8 милиарда лева!

Технически са намалили тази активи в банката, технически са намалили с тези 4, 22 млрд! Ние искаме да знаем как, защо, по каква методика! А не, че някой е взел и изчезнал с тези пари! Няма такова чудо!

Т. е. въведоха цялото общество в една тотална заблуда, и повтарят включително и колеги финансисти: откраднати са 4,5 милиарда лева! Това е един абсурд – има експерти, има специалисти в тази страна. Тези, които не са зависими, казаха мнението си. Вие , които сте  една от малкото медии, които показват всички гледни точки, редовно ги каните за анализ и коментар.! Ние, например, не можем за обсъждаме по определени медии тези въпроси, защото на тях са им дадени определени насоки. Те работят или излъчват само това, което е удобно на управляващите.

Става въпрос за огромни интереси, става въпрос, че няма откъде да се вземат други пари.

Забележете: 62 процента от българите са против гласуването на този дълг! Тези милиард и половина, които господин Борисов очаква да прибере от банката - те не са заложени в бюджета! Защото ако бяха заложени, нямаше да вземат разрешение за 16 милиарда, а за 14,5 лв дълг! Те дори не очакват тези пари и затова въпросите стават все повече. Има няколко групи, които са наточили хубаво зъби за активите, те срутиха банката, но банката не беше срутена само защото Делян Пеевски или някой друг е желаел. Цялата държавна машина участваше в това срутване на банката! Сега фактически квесторите, които нещо са прибрали там, сума от 1-2-5 милиона да кажем, и са разрешили законно цесии, ще се окажат главните виновници, а всъщност главните виновници са други. И те са в БНБ и в правителството! И в това съвместно действие те пазят се взаимно Затова няма оставки и разследване.

Искров си стои в БНБ, КФН не е виновна, не може да стартират дело срещу конфликтите на интереси и дела срещу одиторите, защото квесторите не дават официално информация на сертифициращата агенция или на проверяващите... Може ли да си представите  какво става в тази държава?

Министърът на финансите Владислав Горанов каза: Има консенсус за спешни законодателни мерки с оглед опазване на общия интерес, на всички граждани и кредитори по казуса КТБ.

В. А.: Всъщност интересът вече е загубен, късно е, защото българските граждани са загубили до момента номинално 3,5 милиарда, които ще плащат години наред. Загубили са от това, че маса фирми фалират, не могат да работят, загубили са от това, че част от тези пари биха са въртели в икономиката и на пазара, за да стимулират производството. Загубите са над 7-8 милиарда досега. Оттам нататък, при доказана вина или бездействие на надзорните институции, следват компенсациите, които ще бъдат поне още 3-4 милиарда! И лошото е, че ние предупредихме, и че тези цифри, които се въртят в обществото, ги подадохме като макроикономически анализ за близките 24 месеца! И с тях разполагаха и служебният финансов министър, и новият, и госпожа Менда Стоянова, и въпреки това продължават да твърдят, че не са имали такава информация. Не само това  – възложиха на БНБ на заседание на Бюджетната комисия в края на ноември ,първо, да подготви прогнози за последиците от фалита на банката и, второ, да ангажират международни одитори, експерти и така нататък. И нищо не се случва! Нещо да сте чули по тези въпроси?

Д. Б.: Сега отново ни казват – ние ще ви пазим правата... ние сме дали предложения за изменения в законите още при съставянето на парламента, ние не искаме някакъв синдик, назначен незнайно от кого, да ни пази. Ами искахме в този Законопроект, който сме дали на всички партии ,да се формира един орган, който е подобен на Комитета на кредиторите в обикновената несъстоятелност, така че да има възможност, тези, които са ощетени, т. е. вложителите, да могат да имат права и те сами да защитават интересите си, а не някой ей така да казва: АЗ РАБОТЯ ВЪВ ВАШ ИНТЕРЕС!, защото ние им нямаме доверие. Скоро излезе едно проучване за доверието в съдебната система, 84 процента от хората не вярват в тази система! Ако гледаме социологическите проучвания за правителството и парламента, дори и най-оптимистичните да вземем, пак 70 процента от хората в тази страна не им вярват! А те казват: НИЕ ЩЕ ВИ ЗАЩИТАВАМЕ ИНТЕРЕСИТЕ, И НИЕ ЩЕ ВИ ГИ ПАЗИМ!? В нормалните държави ти дават права и възможностите да ги отстояваш сам, ние искаме същото. В тази връзка говорихме с една жена от организацията -  тя е румънка по националност, но живее в България. И стана дума за две неща, първо, за съдебната реформа. В Румъния е внесен Законопроект, по силата на който се иска падане на така наречения имунитет на съдиите и възможност да им се търси материална отговорност.

Втората точка предвижда, че министърът на финансите да е задължен да потърси такава от магистратите, когато техни решения са отменени на европейско ниво.

И там върви дебат на тази тема и обществото е много „за” това да се направи, защото се оказва, че Румъния, както и България, е загубила милиони левове от осъдителни решения заради бездействие на магистрати. В България дори не се отваря този дебат!

В. А.: Ние сме в контакт с Европейската комисия, изпращаме периодично доклади. Нашите доклади са с доказателствен материал. И наистина се надяваме на тяхната международна експертиза и те да изискат и получат тези измислени одитни оценки на обезценките.

  • Няма законен начин в Корпоративна търговска банка (КТБ) да бъде назначен синдик, докато не приключат делата срещу отнемането на лиценза и трезорът не бъде обявен в несъстоятелност. Това твърдят представителите на вложителите и акционерите в банката.
  • Оказва се, че настоящият и. д. шеф на Банков надзор Нели Кордовска изтеглила парите си в извънработно време?! И то след като банката вече е била затворена.
  • Оказа се, че съществува Списък от 29 страници на бюрото на министъра на финансите, по който се изплащат пари.
  • Оказа се, че Министерският съвет е взел Решение на 2 декември за изплащане на парите от въпросния списък.
  • Оказва се, че за това изплащане имало писмо на министъра на финансите Владислав Горанов от 5 декември, но три дни по-рано МС вече решил исканото от него в писмото?!
Четете в продължението още един разговор с Даниел Божилов и д-ра на ик. науки Вера Ахундова, от неправителствената организация "Ние, гражданите" разкрива в детайли някои държани досега в тайна действия на политици.
 
Powered by Tags for Joomla