Tag:владимир путин

България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на страната. Договорът, който търсят българските политици, всъщност е Договор на Газпром с българска фирма 50:50

Трасето на В последните дни усилено се говори за договора на България с „Южен поток”, а всъщност такъв договор – няма!

Вторият въпрос е знаят ли нашите политици и експерти, че има две фирми „Южен поток”, регистрирани в Цуг, Швейцария?

На 22 ноември 2007 г. Газпром и италианската „Ени“ подписват в Москва споразумение за създаване на съвместна компания за провеждане на маркетингови проучвания и за техническата осъществимост на проекта. Предвижда се да се транспортират 63 млрд. m³ природен газ годишно. Южен поток АД, съвместно предприятие между Газпром и Ени, е учредено на 18 януари 2008 г.

Втората компания е Южен поток транспорт АД, съвместно предприятие между Gazprom, Eni, Électricité de France и Wintershall е учредено на 3 октомври 2011 г. Управител на Южен поток транспорт АД е Марсел Крамер, бивш главен изпълнителен директор на компанията за транспортиране на газ Gasunie. В тази втора компания Газпром притежава 50 процента от акциите на Южен поток транспорт АД, Eni – 20 процента, a Électricité de France и Wintershall притежават по 15 процента.

През ноември 2012 г. е решено да се създаде South Stream B.V., настоящата проектна компания, в Амстердам. По-рано Eni е регистрирала компания в Амстердам под името South Stream BV, но през февруари 2012 г. се преименува на Eni JPDA 11-106 BV.

България няма договор с нито една от тези две компании.

Президентът Георги Първанов и Владимир Путин подписаха СпоразумениетоНа 18 януари 2008 г. България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на България. Споразумението е ратифицирано от българския парламент на 25 юли 2008 г.

Между 250 и 400 млн. долара годишно може да печели България от транзитни такси /при пренос на 30 млрд. m³ годишно, а се предвижда разширяване на капацитета до 63 млрд. m³ г./. Очакванията са цената на газопровода да е между 7-10 млрд. евро.

България няма подписан договор с Южен поток, Сърбия, Австрия, Унгария, Италия нямат подписани договори с „Южен поток”. Договорите с отделните държави подписва Газпром.

Оттук и идва недоразумението – имаме ли договор с „Южен поток”, не ние имаме договор с Газпром, както и всяка една страна участничка в трасето.

С Русия договори няма – подписвани са Споразумения от всички участващи в проекта държави.

Споразумения на Русия с държавите участнички в проекта "Южен поток", договори с Газпром и съответната газова компания във всяка една страна

На 20 декември 2006 г. Газпром и сръбската държавна газова компания Сърбиягаз се договарят за извършване на проучване за изграждане на газопровод, започващ от България за Сърбия.

На 25 януари 2008 г. Русия и Сърбия подписват Споразумение за насочване на северната отсечка на Южен поток през Сърбия и да се създаде акционерно дружество за изграждането на сръбския участък на газопровода и голямо газохранилище близо до Банатски двор в Сърбия.

На 25 януари 2008 година Русия и Унгария се договарят да създадат акционерно дружество с равни дялове за изграждане и експлоатация на унгарския участък от газопровода.

На 15 май 2009 г. в Сочи, в присъствието на премиера на Русия тогава, Владимир Путин и премиера на Италия Силвио Берлускон и, газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват Споразумение за изграждането на тръбопровода „Южен поток“.

На 6 август 2009 г. Владимир Путин и министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган в присъствието на Силвио Берлускони подписват Протокол за маршрут на газопровода през турски териториални води.

На 14 ноември 2009 г. след проведени преговори между словенския министър-председател Борут Пахор и Владимир Путин, в Москва е подписано Споразумение от руския министър на енергетиката Сергей Шматко и словенския министър на икономиката Матей Лаховник за условията, при които част от газопровода ще преминава през Словения до Северна Италия.

Унгарският участък ще бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и държавната Унгарска банка за развитие /MFB/, които ще закупят изготвеното предпроектно проучване на унгарския участък от SEP Co., съвместно предприятие между Газпром и MOL.

Словенският участък е предвидено да бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и Geoplin Plinovodi.

Във връзка с подписаните Споразумения на междуправителствено равнище се подписват договорите на Газпром с газовата компания в съответната държава.

17 ноември 2009 г. руската Газпром и сръбската Сърбиягаз създават South Stream Serbia AG в Берн, Швейцария.

България –Русия, Български енергиен холдинг-Газпром

Путин се срещна с премиера Бойко БорисовНа 13 ноември 2010 г., по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София, бе учредено съвместното дружество ЗА изграждане на проекта “Южен поток”. Акционери в него са “Български енергиен холдинг” ЕАД и “Газпром”, с по 50% от капитала, мястото на регистрация е България. Капиталът му е 15,6 млн. лева. Инвестиционното споразумение е подписано през 2012 г.

Проектът е на предполагаема стойност 16,5 млрд. евро, подводната част е проектирана да бъде дълга 900 километра и да стига до две хиляди метра дълбочина.

Тръбопроводните части в България, Сърбия, Унгария и Словения са проектирани да са с капацитет от най-малко 10 млрд. кубични метра (350 млрд. куб. фута) годишно.

Проектът предвижда газопроводът по сушата, да има осем компресорни станции.

Най-малко две съоръжения за съхранение на газ се предвиждало да бъдат изградени, едното ще бъде подземно хранилище в Унгария, а другото – в Банатски двор, Сърбия.

Унгарската петролна и газова компания MOL Group е предложила празното си находище за природен газ в Pusztaföldvár.

Българското участие – изпълнител на прединвестиционно проучване, одобряване на участъка, финансиране

След проведена открита процедура, в началото на февруари 2011 г. „Български енергиен холдинг” ЕАД и ОАО „Газпром” избират консорциум между украинската компания ОАО „ЮЖНИИГИПРОГАЗ” и българското дружество „ГАЗТЕК БГ” АД за изпълнител на прединвестиционното проучване за българския участък от проекта „Южен поток”.

През август 2013 г. Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) одобри участъка, през който ще премине тръбата.

В българската част от проекта са включени: сухопътен участък, терминалът, който ще приема цялото количество природен газ за Европа и три компресорни станции.

Прието е Българският енергиен холдинг да финансира 15% от стойността чрез заем в размер на 620 млн. евро при лихва от 4.25%, който ще се връща за 22 години. 15% е делът на „Газпром“, а за останалите 70% ще бъде осигурен заем от руската страна при все още неуточнени параметри.

От 2018 г., веднага след запълването на капацитета, българската страна ще получава дивидент от проекта в размер на 715 млн. лв. до 2035 г.

Заложено се очакват приходи от 250 до 400 милиона, като сумата зависи от подаваните количества газ.

Малцина знаят, че начало на строителството по газопровода бе дадено при село Расово на 31 октомври 2013 г. През пролетта на 2014 г. за изпълнител на проекта бе избран консорциум Стройтрансгаз.

Наказателната процедура

Брюксел, ЕКЕвропейската комисия откри наказателна процедура срещу България по повод конкурса за избор на строител на газопровода "Южен поток" и иска властите да спрат всички дейности по неговото изграждане. ЕК има съмнения, че с избора на изпълнител за изграждането на българското трасе са нарушени правилата на европейския вътрешен пазар и по-специално провеждането на обществените поръчки.

Шантал Хюз, говорител на еврокомисаря по вътрешния пазар Мишел Барние, каза, че българските власти имат едномесечен срок да дадат официална информация за проведената процедура по избор на изпълнител на поръчката за проектиране, доставка на материали, изграждане, обучение на персонал и въвеждане в експлоатация на българския участък от газопровода "Южен поток".

Т. е. ЕК се намеси в двустранен договор, в който едната страна е член на ЕС, а другата страна е руска фирма.

Ерго ЕК натисна България за половината участие в  този договор, тъй като Русия и фирми на Русия нямат отношения към ЕК.

След двумесечно мълчание от страна на България, за направения вече избор, в края на май т. г. компанията "Южен поток България" обяви, че най-големият за страната ни инвестиционен проект ще бъде даден на консорциум между близката до Кремъл компания "Стройтрансгаз" и пет български фирми, гравитиращи около властта: "Промишлено строителство холдинг", зад което стоят фирми, според някои медии, свързани с Делян Пеевски: "Техноекспортстрой", "Главболгарстрой" (ГБС), "Понсстройинженеринг" и "ПСТ Холдинг".

В средата на януари 2014 г. Шантал Хюз предупреди за проверка от страна на ЕК за начина на провеждането на търга за избор на изпълнител на българското трасе.

Днес, трети ден след като руския президент Владимир Путин обяви, че спира „Южен поток”, ЕК побърза да каже, че те не са страна по договора! Тогава на какво основание ЕК, която според нейно признание не е страна по договора спира проекта – питаме ние?

Друг въпрос е защо Путин спря проекта, по темата очаквайте малко по-късно друга публикация. В нея ще стане ясно как някакъв служебен министър на Росен Плевнелиев си позволява да спира проекта, който е по Междуправителствено споразумение и е гласуван от парламента?

Засега спирам по темата проект „Южен поток”, тъй като от горните редове стана ясно, че договор с фирма „Южен поток” България, българската страна няма!

Договорът е Газпром и българско участие, така че не търсете договора с „Южен поток”!

 

Губим милиони от спирането на износ на природен газ, и ще загубим милиони от неосъществен транзит за Гърция, Турция и Македония

Руският президент Владимир ПутинЩе се промени ли отношението на Кремъл към Украйна, как ще се развие геополитическата битка на ЕС, Вашингтон и Русия след първи декември – това са въпроси, които съвсем скоро ще получат своя отговор.

Истината е, че започва борба за газотранспортната система на Украйна, смята експертът по геополитически въпроси Вадим Карасев*, директор на Института за глобална стратегия. След прекратяването на строителството на „Южен поток”, газотранспортната система /ГТС/ на Украйна отново е приоритетна за Русия.

Влиянието на украинската ГТС е геополитически въпрос смята Карасев.

След отказа от строителството на „Южен поток”, обявен на 1 декември в Анкара от руския президент Владимир Путин, започва нов етап на борба на Русия за влияние в Украйна и нейната газопреносна система, като основен канал за транспортиране на руски енергоресурси в страни от Европейския съюз. Това е мнението на Вадим Карасев, публикувано на сайта Корреспондент.net.

Ценността на украинската газотранспортна система се повиши както в търговски, така и в политически, и геополитически аспект смята Карасев. Естествено е да очакваме както повишаване на цените от страна на Киев, така и натиск от страна на ЕС, Вашингтон с Русия в борбата за контрол над ГТС на Украйна, и транзита по нея. Колкото повече се вдигат цените, толкова повече ще се повишава и конкурентната битка за влияние над територията, по която е разположена украинската ГТС, коментира Вадим Карасев.

Пак в тази посока Карасев коментира, че след спирането на „Южен поток” Европа все повече ще зависи от Киев, но това не означава, че ще продължат отстъпките на Брюксел за Украйна.

Очакват се промени не толкова в икономическо, но и в политическото въвличане на Европа към съдбата на украинската ГПС, от което ще зависи вече конкретната конфигурация на инвестициите по провеждане на модернизацията на ГПС. Това има цена, ще са нужни и участници, инвеститори, както, и допускане или недопускане към модернизацията на системата на руския инвеститор.

След съобщението на руския президент Владимир Путин, че спира проекта „Южен поток”, заради позицията на България, проект, в който Газпром е вложил 5 млрд долара, Путин обвини и Еврокомисията в неконструктивна позиция спрямо България, позиция, несъответстваща на интересите на Европа.

След Путин и шефът на Газпром, Алексей Милер потвърди спирането на проекта „Южен поток” и обяви плановете си да построи тръба със същата мощност към Турция, с перспектива да излезе на входа на границата с Европейския съюз.

Ще успее ли Русия да изиграе картата си с украинската газопреносна система в битката за геополитическо надмощия с ЕС и САЩ – това тепърва ще узнаем. Козът с газопровода през Украйна е ценен, но тук нещата зависят както от останалите участници в играта, така и от официален Киев.

Не трябва да забравяме, че ЕС и САЩ организираха и подкрепяха събитията в Украйна, събития, които освен жертви донесоха за украинците и отделянето на Киев, както и искането за самостоятелност на Луканск и Донецк. В този бурен и критичен период на военни действия, на дневен ред стоеше и изплащането на големия милиарден дълг на Украйна към Русия, дълг, с който ЕС се зае да гарантира и обезпечи част от него.

Кой ще успее в тази игра - Русия, или ЕС, който е уморен от намесата и ангажиментите си в Украйна?

Тази версия за събитията, които евентуално ще последват от спирането на "Южен поток" е една от многото, които се появиха в анализите на експерти. Друга версия е засилване на влиянието на Русия в Турция с оглед развитието на събитията в Близкия изток и влиянието, за което се борят САЩ спрямо Анкара. това влияние касае както ЕС, така и Израел, и следвоенното положение на района на военни действия към Ислямска държава, Сирия и Ирак. Този район е интересен със залежите си на петрол.

За някои като българските политици например, спирането на проекта „Южен поток” е облекчение, за други повод за сервилност към Брюскел и Щатите, за трети – големи загуби във финансов и геополитически план.

Какво се случи в България след първи декември 2014 година? Нито един български политик не изрече грозната истина, че загубите от „Южен поток” ще са двойни!

Губим милиони от спирането на износ на природен газ, и ще губим милиони от неосъществен транзит за Гърция, Турция и Македония

Президентът Росен Плевнелиев„Вярвам, че решаването на „Южен поток” е изцяло в ръцете на Русия. Към момента никой не може да прецени дали печелим, или губим от „Южен поток”. Договор за приходи от „Южен поток” България няма. Това каза президентът на Република България Росен Плевнелиев при посещението си в Националната кардиологична болница веднага след като агенциите обявиха решението на Владимир Путин да спре проекта „Южен поток”.

За едно бе прав Плевнелиев – всичко е в ръцете на Русия. Осъзнаваше ли какво означава това за бъдещото икономическо развитие на България президентът?

Русия реши да ни изключи от този проект след като от Брюксел и Вашингтон положиха всички възможни усилия да провалят проекта и то най вече нашето участие в него, тъй като точно това би направило строителството на „Южен поток” невъзможно.

За другото твърдение на Плевнелиев обаче няма как да се съглася: договор за приходи може да няма, но налице е износ на природен газ, който България извършва пак с руски газ за Турция, Гърция и Македония. Това е газът, който идва от Украйна.

Така че цифри има и те са загуби за България от спрян износ, тъй като след прокарването на тръбите през Турция, тръби, които ще заобиколят България, страната ни ще спре да получава този газ и съответно да го изнася. Т. е. страната ни губи доставките на природен газ и втори път губи от спирането на транзита, който сега осъществява. Към тези загуби се прибавят и загубите по прогнозни данни на 400 милиона, които можехме да получаваме от транзита по тръбата на проекта „Южен поток”.

Откъде черпи своята информация Росен Плевнелиев, та да твърди, че нямало цифри за загубите, които ще претърпим? Нима той не знае, че в момента транзитираме природен газ от Русия, през Украйна до три държави?

Нима Плевнелиев не е чул за „Булгартрансгаз” ЕАД, който е комбиниран газов оператор, извършващ дейности по пренос и съхранение на природен газ?

Това е компанията, която е собственик и оператор на Национална газопреносна мрежа с основно предназначение - пренос на природен газ на територията на България до газоразпределителни мрежи и индустриални потребители на природен газ.

„Булгазтрансгаз ЕАД” е собственик и на газопреносна мрежа за транзитен пренос на природен газ с основно предназначение – пренос на природен газ през територията на България до съседните държави Румъния, Турция, Гърция и Македония.

„Булгартрансгаз” ЕАД е дъщерно дружество на “Български Енергиен Холдинг” ЕАД и в момента е в процес на сертифициране като Независим газопреносен оператор.

Карта на газопреносната инфраструктура на територията на България

Вероятно малцина са наясно, че освен, че получаваме газ от Русия, ние изнасяме част от този газ за три държави. Картата на газопреносната система на територията на България може да видите ТУК.

Карта на евентуалния газопровод Румъния, България, Гърция - снимка в. КапиталДокато политиците ни се упражняваха по темата „Южен поток” излезе новината, за Споразумение между Гърция, България и Румъния за изграждане на "Вертикален газов коридор".

Спирането на „Южен поток” и попадането на България в задънена улица оживи южната ни съседка, Гърция. Атина предлага като приоритетен проект да се включи и газопроводът за трансфер на гориво от Израел през Кипър и от остров Крит към страните от Европа.

Министърът на енергетиката Янис Манятис подчерта пред гръцките медии, че Споразумението за изграждане на газов коридор с България е част от политиката за енергийна сигурност на европейските страни.

Атина е в пълна готовност да започне изграждането на интерконекторната връзка при Кавала, която след осъществяване на проекта "Трансадриатически газопровод" ще снабдява България с азерски газ. Има проект също за втори терминал за втечнен газ до Александруполис, съобщиха от Комисията по енергийно регулиране.

Вицепремиерът Евангелос Венизелос вече подписа споразумение за енергийно сътрудничество с Кипър и Израел за трансфер на газ през Крит за европейските страни.

Повишава се и капацитетът на газовото хранилище на остров Ревитуса, откъдето ще се подава втечнен газ за страните от Балканите. Но...

Всичко това е в бъдеще време и много милиони за строителство. Този вариант да получаваме газ от азерски газ също е свързан със строителство, милиони и време.

Гърция ще печели от газопровода и трансфера на газ, Румъния – също, за нас остава да се въоръжим с търпение, много пари и време, като нито един от тези фактори не означава сигурност в доставките на природен газ, а още по-малко пък купуване на газа на прилични цени.

-----------------------------------------------

*Вадим Карасев е украинец, политолог, един от лидерите на партия Единен център

 
Президентът Владимир Путин„Защо усилията на нашите американски партньори и техните съюзници в борбата с Ислямска държава не дават видими резултати? Очевидно е, че причината не е в недостиг на бойно снаряжение и потенциал. Безусловно, САЩ разполагат с огромен военен потенциал, който е най-големият в света. Просто винаги е трудно да се води двойна игра – да се обявяваш за борба с терористите и едновременно да се опитваш да използваш части от тях, за да придвижваш фигурите по близкоизточната дъска в името на своите собствени интереси. Не е възможно да се постигне никакъв успех над тероризма, ако част от терористите се използват като таран за сваляне на неудобни режими.“ Това заяви руският президент Владимир Путин на 12-тото заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“ на 22 октомври.
Публикация от сайта Гласове

Тази година централната тема на заседанията беше „Война и мир: човекът, държавата и опасността от световен конфликт в 21 век“.

Путин наблегна на факта, че оръжия, доставяни на „умерената“ опозиция в Сирия и региона, са се оказали в ръцете на терористите.

Той изрази надежда, че в близко бъдеще Русия и Западът ще обменят помежду си разузнавателни данни за позициите на Ислямска държава.

Припомняме, че бившият американски президент Джими Картър, както сам той потвърди публично, е предал в Руското посолство във Вашингтон карта с обекти и позиции на Ислямска държава. От Москва потвърдиха информацията.

Путин обвини директно САЩ и в измама за противоракетния щит.

„Проведените преди няколко дни първи морски изпитания в Европа на американската противоракетна система свидетелстват за измама от страна на САЩ не само към Русия, но и към целия свят. Како означава това? Означава, че явно ние бяхме прави, когато спорехме с нашите американски партньори. Те се опитваха за пореден път да ни вкарат в заблуда – не само нас, но и целия свят, а казано по-просто – мамеха ни“ – каза Владимир Путин.

„Както знаем, под предлог за ядрено-ракетна опасност от страна на Иран, бе разрушена фундаменталната основа на съвременната международна сигурност – Договорът за ограничаване на противоракетната отбрана, от който САЩ едностранно се оттеглиха. Днес иранския ядрен проблем е решен. Както ние казвахме, никаква опасност от страна на Иран не е имало и няма. Причината, която уж беше накарала нашите американски партньори да строят системата за противоракетна отбрана, изчезна. И ние бяхме в правото си да очакваме, че ще спре и работата по развитието на тази система. А какво се случи в действителност? Нищо подобно не стана, напротив, всичко продължава.“- подчерта руският президент.

И продължи: „САЩ действат по изключително опасен сценарий, опасен за всички, включително за Америка. Те се стремят не само да доминират, а и да диктуват своята воля както на геополитическите си конкуренти, така и на своите съюзници.“

Според него военната намеса на Москва в Сирия подобрява ситуацията и създава условия за политическо решение.

„Терористичната организация, наричана Ислямска държава, взе под своя контрол огромни територии. Как й се удаде това? Само помислете: в случай на превземане на Дамаск или Багдад, терористичните банди могат да получат статут на официална власт и би се създал плацдарм за глобална експанзия. Някой мисли ли за това или не?“ – попита риторично Путин.

Той нарече Ислямска държава „враг на цивилизацията, човечеството и световната култура, който носи със себе си идеологията на омразата, унищожава морала и ценностите на световните религии, в това число и на самия ислям, като го компрометира“.

Руският президент Владимир Путин на заседанието на Международния дискусионен клуб „Валдай“

Путин подчерта, че „терористите не могат да се делят на умерени и неумерени“. Според него многобройните терористични групировки в региона се бият за източници на доходи, а не за идеология.

„Цялата международна общност трябва в крайна сметка да разбере с кого си имаме работа“, допълни Путин.

Путин на заседанието на Международния клуб

Според него не е възможно конфликтът в Сирия да се реши, ако първо не се победи тероризма, който може да се пренесе в други региони, ако Сирия и Ирак не се освободят от терористите. Всички сили, вкл. редовната армия на Сирия и Ирак, трябва да се обединят, заедно с отрядите на кюрдското опълчение и различните опозиционни групи. Необходима е координация на регионалните и извънрегионалните сили, основаваща се задължително на международното право.

Руският президент отново подчерта, че сирийският народ е този, който има думата по въпроса дали президентът Башар Асад трябва да напусне поста си или не и че сирийският народ трябва да се произнесе чрез прозрачни избори. Той добави, че сирийското ръководство трябва да установи връзка с опозиционните сили, които са готови за диалог. Путин увери, че президентът Башар Асад е готов на този диалог.

Подбора направи: Христина Христова
 

Руският „неуспех”? Турция също удари в десетката.

Публикува се с любезното съдействие на сайта "Гласове
Владимир Путин и турският президент Ердоган по време на гостуването на Путин в АнкараИ тъй, Европейският съюз „победи” Путин, като го принуди да спре „Южен поток”. Поне така твърдят повечето западни медии. Това са абсолютни глупости. Фактите говорят друго. „Гамбитът с тръбите” ще продължава да предизвиква масирани геополитически сътресения из цяла Евразия дълго време. Преди няколко години Русия планира „Северен поток” – вече функциониращ, и „Южен поток” – още в проект, да заобикалят ненадеждната Украйна като транзитна страна. Сега Путин планира нова сделка с Турция, за да отговори на „неконструктивния подход” (по негови думи) на Европейската комисия.

За да вникнем в същината на нещата, трябва да познаваме историята. Преди няколко години следях активно войната между „Южен поток” и „Набуко”. „Набуко” в крайна сметка се оказа пълен провал. „Южен поток” в крайна сметка може и да пребъде, но само ако Европейската комисия започне да разсъждава трезво (не разчитайте на това).

3600-километровият „Южен поток” трябваше да бъде завършен през 2016 година, стигайки до Австрия, Италия и Балканите. „Газпром” притежава 50 процента от него заедно с италианската ENI (20 процента), френската ЕDF и германската Wintershall, която е дъщерно дружество на немската компания BASF (15 процента). В момента тези европейски енергийни гиганти не сияят особено. От месеци „Газпром” и Европейската комисия се пазаряха в опит да стигнат до разумно споразумение. Но в крайна сметка Брюксел предвидимо сам се закопа.

Русия все пак ще прокара газопровод през Черно море, но сега той ще е отправен към Турция и ще доставя същото количество газ, което беше предвидено за „Южен поток”. Да не говорим, че ще изгради нов хъб за течен природен газ в Средиземноморието. Така „Газпром” няма да е похарчила 5 милиарда на вятъра. Пренасочването на газопровода е напълно логичен бизнес ход. Турция е вторият най-значим клиент на „Газпром” след Германия. По-голям дори от България, Унгария и Австрия, взети заедно.

Така Русия ще разработи единна газоразпределителна мрежа, способна да пренася природен газ от всяка точка на страната до всички хъбове по нейните граници.

Тя за пореден път се убеди, че може да търси реален и доходоносен растеж на пазара си в Азия и най-вече в Китай, а не в уплашения, стагниран, опустошен от икономии и политически парализиран Европейски съюз. Развиващото се стратегическо партньорство с Китай предвижда Русия да разгърне в Китай мащабни инфраструктурни проекти като язовири и газопроводи. Това е бизнес с остър геополитически обхват, а не просмукана от идеологии политика.

Тръби от

Руският „неуспех”?

Турция също удари в десетката. Не само заради сделката с „Газпром”. Москва ще изгради цялата ядрена индустрия на Турция, няма да се ограничава само с развитието на турската търговия и туризъм както преди. Нещо повече, Турция е на път да стане член на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) – Москва се старае това да се случи възможно най-скоро. Това означава, че Турция ще заеме привилегировано място като главен център на Евразийската икономическа общност и разбира се, на новия „път на коприната” на Китай. Европейският съюз блокира Турция? Турция обръща погледа си на изток. Това е евразийската интеграция в движение.

Вашингтон се старае да създаде нова Берлинска стена от прибалтийските републики до Черно море, за да „изолира” Русия. Сега идва ответният удар на Путин, който опонентът му изобщо не е очаквал. И то точно отвъд Черно море.

Ключов турски стратегически императив е тяхната държава да се превърне в задължителен енергиен кръстопът между Изтока и Запада – като през нея да минават иракски петрол и природен газ от Каспийско море. Петрол от Азербайджан вече тече през Турция, благодарение на задвижения от Клинтън и Збигнев Бжежински нефтопровод „Баку–Тбилиси–Джейхан”. Турция освен това ще е на пътя на Транскаспийския газопровод, ако бъде построен (шансовете в момента не са големи), който ще доставя природен газ от Туркменистан до Азербайджан, а след това ще минава през нея с крайна цел Европа.

Ответният удар на Путин, постигнат с един-единствен ход, направи така, че глупавите европейски санкции да засегнат само ЕС. Германската икономика вече страда сериозно от изгубения бизнес с Русия.

„Брилянтната” стратегия на ЕС се върти около така наречения Трети енергиен пакет – проект от закони, които предполагат, че газопроводите и газът, който се доставя по тях, трябва да бъдат собственост на различни компании. Целта на този пакет винаги е била „Газпром”, която притежава газопроводи в множество държави от Централна и Източна Европа. А целта вътре в тази цел винаги е била „Южен поток”.

Руският президент  Владимир Путин и китайският му колега Си Дзинпин

Сега България и Унгария – последната впрочем винаги е била против „стратегията” на Европейската комисия – трябва да обяснят на гражданите си причините за фиаското и да продължават да оказват натиск върху Брюксел. Все пак те ще изгубят цяло състояние, да не говорим за огромното количество газ, след като „Южен поток” вече е извън картинката.

С две думи, Русия ще продава дори още повече газ – на Турция, а ЕС, притискан от САЩ, е ограничен в това да танцува като обезглавен петел из мрачните коридори на Брюксел, чудейки се какво го е ударило. Евроатлантиците се връщат към вечната си роля – да прилагат нови и нови санкции, докато Русия печели още и още злато.

Наблюдавайте летящите копия

Играта изобщо не е приключила. В близко бъдеще много променливи ще се пресичат.

Стратегията на Анкара може и да се промени, но за това има слаба вероятност. Президентът Ердоган – султанът на Константинопол, вижда в лицето на халиф Ибрахим** от „Ислямска държава” противник, който се опитва да открадне неговото моджо. Така че Султана може да пофлиртува с укротяването на неоотоманските си блянове и да върне Турция към външната й политическа доктрина, която проповядва „нулеви проблеми с всички съседни държави”.

Саудитската династия е като камила в Арктика. Смъртоносната й игра в Сирия винаги е опирала до промяна на режима, така че да може да бъде прокаран нефтопровод от Сирия до Турция, спонсориран от династията. Така ще бъде ликвидирана идеята за тъй наречения Ислямски нефтопровод през Иран, Ирак и Сирия, който ще струва 10 милиарда долара. Сега саудитците виждат как Русия се готви да удовлетворява всички енергийни нужди на Турция. И номерът с „Асад трябва да се махне” няма да мине.

Американските неоконсерватори също подострят своите копия. Вероятно през ранните месеци на 2015 година Конгресът ще одобри Украинския акт на свободата. С две думи, Украйна ще се превърне в сериозен съюзник на Щатите извън НАТО, което на практика означава своеобразно присъединяване към Алианса. Следваща стъпка – още по-агресивни провокации към Русия от страна на консерваторите.

Възможен сценарий е и васалите/пуделите, като Румъния и България, след натиск от Вашингтон да предоставят пълен достъп на флота на НАТО в Черно море. Кого го интересува, че това ще наруши международните споразумения за този морски басейн, които засягат и Русия, и Турция.

Остава и фактът, че слабите Балкани скоро ще бъдат подчинени на капризите на Анкара. Въпреки че Брюксел държи Гърция, България и Сърбия в усмирителни ризи, по отношение на енергетиката те ще започнат да разчитат на добрата воля на Турция.

За момента нека оценим степента на геополитическите сътресения. Ще последват още, и то когато най-малко ги очакваме.

Турският президент Реджеп Тийп Ердоган

----------------------------------------------------------

* Пепе Ескобар е бразилски журналист, кореспондент на Asia Times (Hong Kong), анализатор на RT и TomDispatch, пише по проблеми на Централна Азия и Близкия изток, следи събитията в Афганистан и Иран.

** Абу Бакр ал Багдади, самопровъзгласил се за халиф Ибрахим, е лидерът на групировката „Ислямска държава в Ирак и Леванта”.

Превод от английски: Филип Каменов

 

Борисов отива в Брюксел без гласувана подкрепа на проекта

Руският президент Владимир Путин съобщава в Анкара, че се отказват от България ще купува руски газ с турски цени за транзит, цени с турска надценка! Това ни очаква след като руския президент Владимир Путин обяви в Анкара, че спират „Южен поток”! Официален Вашингтон и ЕС могат да празнуват – зависимостта на Европа от руски газ ще бъде намалена, но защо и САЩ и ЕК пренебрегнаха ползите за България в интерес на Турция, която не е член на Европейския съюз?

Защо спрямо Северен поток европейското законодателство не бе приложено, а спрямо българското участие в този проект се оказа препъни камък?

Нима при бъдещата тръба от Турция към Гърция /страна-членка на ЕС/ комисарите от Брюксел отново ще бъдат категорични за прилагане на европейските изисквания? Едва ли.

Пресконференцията на социалистите по спирането на Още в деня след изявлението на Владимир Путин, че спират „Южен поток” социалистите заявиха на пресконференция, че ще поискат премиера Бойко Борисов да се яви в парламента, за да бъде изслушан по случилото се с този жизненоважен за България проект.

„Ние като парламент ще искаме отговори от Брюксел, каза от парламентарната трибуна министър-председателят Бойко Борисов. „Не би било честно България да не отстоява европейските принципи. Партиите и в ляво, и дясно имат своите права да питат от една страна руската защо тези договори и преговори вървят. Трябва българският парламент да ми постави ясни задачи, за да можем да ги отстояваме и пред ЕК, и пред турска страна. Не приемам от съседна Турция да ни бъде говорено за суверенитета на България. Колегите от БСП, ДПС и Атака са подписали спирането на проекта и това е безспорен факт”, каза още Бойко Борисов от трибуната на парламента на 3 декември, в деня когато трябваше да се гласува Декларация, с която да се изисква от ЕС справедливо отношение към България и всички, страни, които биха били губещи от този договор.

Борисов на трибуната на парламента: Дайте да спасим Да се съсредоточим и да се види, щом е толкова изгоден „Южен поток” - за 400 млн. евро на година, да го спасим. За това призова от парламентарната трибуна министър-председателят на Република България Бойко Борисов.

„Ако е 400 млн. евро на година, това означава половината от 3 млрд. да се изплатят за година – две. Аз съм чул, но по никакъв начин не мога да прочета колко и от коя година ще имаме от преноса на този газ печалба и колко”, заяви Борисов.

Казаното от него беше ехо на заявеното предишния ден от така наречения президент Росен Плевнелиев: Отключването на проекта „Южен поток” е в преговорите между ЕС и Русия, както и в желанието на Русия да се съобрази с европейското законодателство. Към момента никой не може да прецени дали печелим, или губим, тъй като договор за приходи България няма”.

Верният на Щатите и ЕС Росен Плевнелиев говори като експерт за Дали държава, която не е член на ЕС трябва да се съобразява с европейското законодателство – това липсата на елементарна юридическа подготовка на Плевнелиев трудно може да коментира и прецени.

Що се отнася до ползите – най-лесно щеше да бъде на съпруга на Юлиана Плевнелиева да поиска справка колко печели България в момента от транзит на руски газ.

Десетки пъти бе обяснено от руската страна, че е направен такъв график, който позволява както изплащане на проекта, така и печалба от преноса, но вероятно Борисов винаги докато се е коментирала тази тема е бил на тенис или футбол.

„Щом е толкова изгоден проектът – да го спасим” – каза Борисов на депутатите, с ясното съзнание, че е още в първо действие на пиесата

„Да се откажем окончателно от „Южен поток” - колко му е!

Защо се спирам на този призив на Борисов, причината е, че по време на предизборната кампания той обеща ако спечели властта, от ноември да започне работи по „Южен поток”!

„Настояваме парламентът – всички народни представители да потърсим възможност за обединяване около декларация да каже и да изиска от Брюксел и Москва равноправно и справедливо отношение към България и всички страни, които губят от „Южен поток”, заяви председателят на ПГ на БСП лява България Михаил Миков от парламентарната трибуна.

Валери Симеонов -един циничен патриот„Няма защо да продължаваме обсъждането на проект, който няма финансови ползи за България”, каза от парламентарната трибуна съпредседателят на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” Валери Симеонов. - „Владимир Путин лъже. Има ли България интерес от този проект? Това е най-важният въпрос, на който трябва да се отговори. Интересува ме каква полза има страната... Единственото, което трябва да ни интересува е интересът на България. Руската страна иска да ни вкара в неустойки. Дано Владимир Путин да не си смени мнението и дай Боже да нямаме неустойки. Няма да подкрепим изграждането на проекта”.

„Патриот е душа дава...” – бих коментирала така заявеното от Симеонов.

Мартин Димитров„Трябва да се подготвим да не бъдем тотално зависими от Русия, за да можем да купуваме най-евтиния газ, заяви от парламентарната трибуна народният представител от Реформаторският блок Мартин Димитров. Димитров посочи, че трябва да искаме подкрепа от ЕС за изграждането на интерконекторните връзки, тъй като, ако не бъдат изградени, ни чака поредната трудна зима.

Най-евтин газ едва ли вече ще видим, след като ще се наложи да го купуваме от Турция. Що се отнася до интерконекторните връзки – Брюксел недвусмислено заяви преди време, че пари за изграждането им няма да даде!

Тогава за какъв евтин газ говори Димитров, за какви интерконекторни връзки, изградени с европейски пари?

Като голям потребител ЕС може да договори много по-добри цени, отколкото всяка страна самостоятелно. България купува един от най-скъпия газ от Русия и това ще продължи”, обяви Димитров.

Къде е чул Димитров - Евагелиста, /както го наричат шегаджиите заради пасторството му/, ЕС да договаря цени на газ за своя страна-членка? Може би тези на Украйна, но в момента ЕС плаща дълга на Украйна към Русия за получен газ! Плащаме го и ние като страна-членка на ЕС.

Колкото до най-скъпия газ от Русия, след спирането на „Южен поток” Русия може да поиска авансово да си плащаме газа и като нищо може да вдигне цените, с което ние ще плащаме за любовта си към Брюксел.

Срамно и позорно бе човек да слуша депутатските изказвания на 3 декември 2014 година в парламента!!

„От ДПС винаги сме казвали, че „Южен проект” е осъществим само при спазване на Третия енергиен проект на ЕК” - заяви Рамадан Аталай в парламента.

Бих запитала Аталай – защо не отиде в Анкара да обясни на Ердоган за спазването на Третия енергиен пакет, след като Турция ще пренася руския газ към Европа?

"Настояваме за обединение на парламента и всички народни представители около декларация, която да каже и да изиска от Брюксел и Москва равноправно и справедливо отношение към България и всички страни, които губят от "Южен поток". Това заяви председателят на БСП Михаил Миков от парламентарната трибуна по време на изслушването на премиера Бойко Борисов.

Лицемерие от нашите големи партньори няма да бъде простено от българските граждани, каза Михаил Миков и добави в отговор на Борисов, че няма официална позиция на Министерски съвет, а само приети декларации, които показват натиск от страна на Жозе Мануел Барозу за спиране на проекта.

На сутрешното заседание на Народното събрание стана ясно, че Декларация на парламента във връзка с проекта "Южен поток" няма да бъде приета. Мнозинството отхвърли подобна възможност веднага, след като премиерът Бойко Борисов напусна залата. По-рано той подчерта, че би желал Народното събрание да му възложи задачи чрез приемане на позиция, която да изложи по време на работното си посещение в Брюксел.

На гласуване бе подложено включването в дневния ред на обсъждане на декларация по темата, предложена от БСП. Такава Декларация обаче изобщо не бе обсъждана, тъй като депутатите на ГЕРБ се въздържаха, а тези на Реформаторския блок гласуваха против. Срещу разглеждането и приемането на декларация гласуваха няколко депутати и от Патриотичния фронт.

"За" идеята НС да излезе с позиция гласуваха БСП, ДПС, БДЦ, "Атака" и АБВ, но гласовете "за" бяха по-малко от общия брой на тези "против" и "въздържал се". Така парламентът продължи си приетата по-рано днес програма за дневен ред, която не включва темата "Южен поток".

От името на ПГ на БСП председателят на парламента Цецка Цачева прочете декларация, която беше отхвърлена от парламента без да бъде подложена на обсъждане.

Народното събрание отхвърли декларацията на „БСП-Лява България” за „Южен поток”.

Радан Кънев, сн. БГНЕСПоучително е да се прочетат и думите на Радан Кънев, един „лидер” по отношението, което би следвало да има българския парламент към изгубения вече за България проект „Южен проект”: „Видяхте едно ключово гласуване, което ГЕРБ, РБ, ПФ с много малко мнозинство отхвърлиха една меко казано унизителна декларация. Винаги има цена в политиката, каза пред журналисти в Народното събрание съпредседателят на ПГ на Реформаторски блок Радан Кънев. „По темата „Южен поток” не мисля, че българският парламент може и трябва стигне до консенсус. Многократно сме виждали БСП да обслужва чужди интереси по тази тема и ми е трудно да си представя, че ще имаме обща декларация.”

Докъде се докарахме, някакво гражданско адвокатче, послушник на Иван Костов да се изказва по междуправителствено Споразумение!?

Унизително е да ни диктува Брюксел, унизително е, че в България не се намери един Орбан, който да поиска промени в законодателството, за да се осъществи проекта „Южен поток”!

Унизително е, че в парламента влиза вече кой ли не, за да защитава лични интереси, интереси на която и да е държава, само не и интересите на България, националните ни интереси!

„Южен поток” е проект, който носи икономически ползи на България, но основно оползотворява геостратегическото място на страната ни.

Днес на 3 декември се случи нещо важно в българския парламент: партиите от парламентарното мнозинство играха уж за даване на мандат на Бойко Борисов да говори в Брюксел за „Южен поток”. Самият Борисов заяви: „Щом е толкова изгоден „Южен поток”, да го спасим!”

Борисов бе наясно, че неговите депутати няма да го изненадат и ще гласуват против той, като премиер да води разговори в Брюксел за спасяване на „Южен поток” – така и се случи. Неговите депутати и депутатите на Реформаторския блок гласуваха против Декларация към ЕК за защити интересите на България и прояви еднакви критерии към този проект така както се е отнесла към Северен поток.

С гласуването „против” и „въздържал се” доверените на Борисов депутати му измиха ръцете и го превърнаха в Пилат Понтийски преди да се качи на самолета за Брюксел.

На олимпийския принцип „Дойдох, видях, победих” мнозинството на ГЕРБ и Борисов уредиха „Южен поток” никога да не се случи.

Предизборните лакардии на ГЕРБ, че дойдат ли на власт ще се заемат с „Южен поток” се развиха логично и в съответствие на интересите на САЩ и ЕС. Няма да има „Южен поток” за нас – няма да има проблем.

Можем да бъдем сигурни, че никой няма да поиска от Турция да се освободи от руска зависимост – такива претенции се предявяват към политици, които предварително са изули гащи и са се навели.

България е идеално място за унижение – народът унижава себе си като избира пишман политици, избраните унижават избирателите си като работят за себе си, а не в полза на държавата.

Иронията на всеки един ден от така наречената демокрация, е че нито една идея, нито един избор, нито едно предпочитание не са защитени от манипулациите на глупостта. Идеята за правилен избор се изражда в идеи за лична власт, лична недосегаемост, лична непогрешимост, личен интерес, лично забогатяване.

Най-болезнено е страданието, което българите сами си причиняват, когато избират своите лидери, защото следват обиди, глад, мизерия, унижения пред държави като САЩ, смирение пред съюз като Европейския. Още по-болезнено е нашето страдание, защото то няма да се прероди в красота, а ще се преражда във все по-голямо и по-мъчително, непоносимо страдание. Докато изчезнем от земята си.

Как ме защитават европейските закони, как губим от руски енергийни проекти?
По европейските закони оставаме и без газ, с внос на по-скъп от Турция.

С руски проекти имахме ядрена централа и строеж на втора, за да изнасяме ток и да вземаме всяка година 2 млрд от износ.

От преноса на руски газ сме осигурени с него и печелим от транзита.

Къде, къде по-изгодно и печелившо за лобисти и политици е да дупчим земята за шистов газ, да я отровим, да я превърнем в пустиня, вместо да получаваме газ и в бюджета да влизат и приходи от това?

Защо се води тази политика на защита на интересите на Щатите и ЕС? Защото страната ни е удобна за плацдарм срещу Русия, но без населението. Населението ще бъде елиминирано в близките години с отровена земя, отровени подпочвени води, ГМО-храни и полета, обработвани с хлор.

Тогава няма да има кой да негодува срещу американски бази на българска земя, няма да се чуват критики за дислоциране на чужди оръжия и войски.

На политиците, обслужили интересите на САЩ ще из бъде добре платено. За все още живите българи остава да гладуват, да живеят на минимума с мизерни доходи срещу закупуването на ръждясали хеликоптери и оръжия.

Колкото до политиците ни – не ги мислете – техните пари са в чужбина, децата им са в чужбина, имат имоти там – и когато един ден ударим дъното и започнем да го дълбаем – те ще си отидат на устроения от нас живот в други държави...

Защо бе спрян „Южен поток”? Загубихме три енергийни проекта – къде отидоха те и ползите, и парите от тях?

Петрол, природен газ, електроенергия ще ни заобикалят и ще ги внасяме на високи цени.

Кой какво направи за това, България да е енергиен център на Балканите? Кой лъга, кой служи на чужди интереси, очаквайте!

 

Магистрати разпоредиха с Решение Президентството да огласи Стенограма от срещата на държавния глава Георги Първанов с Владимир Путин от преди две години. Оказва се, че имало мълчалив отказ на Главния секретар на президента за достъп до обществена информация по жалба на журналиста от националния седмичник „Десант“ – Лъчезар Лисицов.

Административният съд София-град се произнесе, че решението му може да се обжалва, но до обжалване така и не се стигна! Президентството публикува и Стенограмата и Паметната бележка за срещите на Путин и Първанов от 2008 година и въпреки очакванията на някои люде – скандал не се образува!

Казусът със Стенограмите на президента се появи след скандала, който предизвика министъра на финансите Симеон Дянков – тогава, на 12 март, водещият от телевизия Канал 3, Сашо Диков зададе въпрос на Георги Първанов дали винаги се правят стенограми. Държавният глава отговори:

„За всички разговори, уважаеми господин Диков, с държавните или правителствени глави в рамките на пленарните заседания се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае трима президенти след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно.

Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с Вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес.

Оставям настрани факта, че тези стенограми, че тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация...

Тук публикувам Стенограмата от самите разговори, както и Паметната бележка от водените разговори Първанов-Путин, ги разпространи агенция „Фокус”. От двата документа става ясно, че тогава, преди две години са се водили разговори между двамата президенти по сътрудничеството по енергийни теми, строителство, връщането на архивите от страна на Русия на България, проблемът с лицензионните режими, евентуална модернизация на самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО, - теми, повечето от които бяха и предмет на разговорите между българския премиер Бойко Борисов и руския му колега – Владимир Путин.

Стенограма от разговорите на делегациите, водени от Георги Първанов и Владимир Путин на 18 януари 2008 г. – пълен текст

13 ноември 2010 | 14:32 | Администрация на президента

Администрацията на президента публикува текста на стенограмата от пленарните разговори на делегацията на Република България, водена от президента Георги Първанов, и делегацията на Руската федерация, водена от президента Владимир Путин, проведени на 18 януари 2008 година.

{edocs}putin-parvanov2008g.doc,600,400,link{/edocs}

==================

Паметна бележка от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

Администрацията на президента публикува паметната бележка, изготвена от началника на кабинета на Президента на Републиката Никола Колев, от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

ПАМЕТНА БЕЛЕЖКА

Относно: Среща на Георги Първанов, президент на Република България с Владимир Путин, президент на Руската федерация

На 18 януари 2008 г. от 10.30 до 11.30 ч. в Зеления салон на АП Георги Първанов, президент на Република България, проведе среща с Владимир Путин, президент на Руската федерация. Срещата бе в рамките на официалното посещение на руския президент в България по повод 130-годишнината от Освобождението на България и възстановяване на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България.

На срещата присъстваха :

- от българска страна: Ивайло Калфин, зам.-министър-председател и министър на външните работи и Никола Колев, началник на кабинета на президента;

- от руска страна: Сергей Лавров, министър на Външните работи на Руската федерация, Сергей Приходко, помощник на руския президент и Виктор Христенко, министър на промишлеността и енергетиката на Руската федерация.

Във встъпителните си думи президентът Георги Първанов приветства руския президент с "добре дошъл" в България, като подчерта значението на визитата преминаваща под знака на 130-годишнината от Освобождението на България, възстановяването на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България. Домакинът също така отбеляза значението на подготвените за подписване документи.

Президентът Владимир Путин:

- благодари за поканата да посети България и отбеляза като продължение на разговорите в Загреб огромния личен принос и лична ангажираност на българския президент за развитие на двустранните отношения.

- Изрази удовлетворение от избора на изпълнител за строителството на АЕЦ "Белене" и че руската страна ще отчете желанието на България за ускоряване на изпълнението на проекта. Приветства постигането на договореност по изграждането на газопровода "Южен поток". Изрази учудване, че много европейски страни молят Русия да строи газопроводи през тяхна територия, Русия предлага на България, но се намират хора, които не могат да отчетат националния интерес от това предложение.

- Отбеляза положителните тенденции в нарастването на стокооборота между двете страни. Посочи, че потребностите от газ в Европа растат, растат обемите на доставки и в тази връзка диверсификацията на трасетата снижава рисковете за доставките и съответно – за потребителите. Изрази сериозна загриженост от лошото състояние и липсата на поддръжка на газопроводите на територията на Украйна и растящите рискове за доставките поради тази причина.

- Подчерта, че решенията за изграждане на "Южен поток" и "Бургас- Александруполис" кардинално променят статута на България на европейската политическа и икономическа карта.

- Отбеляза за растяща диверсификация във формирането на БВП на Русия (от 7-те процента ръст на БВП, 5-те не са от енергоносители).

- Отправи покана български строителни компании да се включат на конкурентна основа в изграждането на Олимпийския комплекс в Сочи, за където са предвидени повече от 7,5 млрд. дол. инвестиции. Посочи, че турски компании изпълняват в Русия строителство за 20 млрд. дол.

- Отбеляза значението на малкия и средния бизнес особено в производството и търговията на хранително-вкусова и селскостопанска продукция и вино. Подчерта, че 70 на сто от снабдяването с храни на 10-милионна Москва се внася, като отправи покана българските компании по-активно да се включват в този процес.

В отговор на изразеното очакване от президента Първанов, че руската страна ще реши по-бързо организационните въпроси, свързани с провеждането на Годината на Русия в България, президентът Путин информира, че е определен председателят на организационния комитет (Сергей Наришкин, зам.-председател на правителството). И двамата президенти споделиха надеждата, че форумът Русия-България и неговото ръководство ще се активизира и ще допринесе за цялостното развитие на двустранните отношения.

Георги Първанов сподели, че е направил опит да направи равносметка на двустранните отношения. Като цяло тя е положителна - вече са факт много от намеренията, които са обсъждани през последните 6 години. Оцени високо подхода на двете страни в развитието на двустранните отношения. Въпреки трудностите, благодарение на разума и прагматизма и взаимното зачитане на интересите, резултатите са налице.

За европейското измерение на проектите президентът сподели, че имаме готовност да развием формата и инициативите от срещата в Загреб. Идеята е в България да се проведе среща на високо равнище с участието на ЕС и Черноморските държави, на която да се обсъдят координацията при реализацията на големите енергийни и транспортни проекти, проблемите, свързани с диверсификацията на източниците и трасетата на енергоносителите. Без участието на Русия е несериозно да се провежда такъв форум.

Президентът Путин заяви, че при добра подготовка ще приемат да участват на високо равнище.

Георги Първанов изрази становище, че има сериозни позитивни стъпки в икономизацията на отношенията. Строителството на олимпийските съоръжения в Сочи е добра възможност да се разширят възможностите за подобряване на търговския баланс като се развие обмена на стоки срещу услуги, в т. ч. строителни. Благодари за готовността на руската страна да приеме участие на български строителни компании в Сочи на конкурентни начала. Информира, че около 4500 фирми имат смесен българо-руски капитал, което е сериозен потенциал за развитието на икономическите отношения. България също така има стари традиции и нови амбиции в областта новите технологии и в тази област също предлагаме сътрудничество. Президентът отбеляза, че и туризмът се развива успешно. Освен това той добави, че очакваме да се решат окончателно въпросите с дълга на Русия към България.

В отговор президентът Путин заяви, че в скоро време въпросът с дълга ще се реши.

Президентът Първанов постави въпроса за връщането на българските архиви, иззети след Втората световна война.

След обсъждане на въпроса с външните министри президентът Путин заяви, че ще започне работа на експертно ниво по въпроса и руската страна ще се отнесе доброжелателно към проблема. За да стартира процеса е необходимо молбата да се формализира чрез МВнР. Същевременно той постави въпроса за лицензионните режими. Според него проблемът може да бъде решен при наличие на добра воля, тъй като по-голямата част от лицензите са за стари образци и много малка част са все още актуални. Заяви готовност Русия да възстанови и модернизира самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО. Президентът Путин се спря на ситуацията в Грузия и ролята на Саакашвили. Обърна внимание на генезиса на проблемите в Осетия и Абхазия, които не са населени с грузинци и се борят за независимост от Грузия, както и ролята на чеченците в конфликта в Абхазия. Сподели, че Саакашвили не трябва да се поощрява силово да решава проблема. САЩ го сдържат донякъде, но в същото време му помагат да изгражда армия, в който процес участва и България.

Министър Калфин предложи експертна група да се занимае специално с проблемите на лицензите, като се ползва опита, приложен с Унгария.

В отговор президентът Путин заяви, че от руска страна ще бъдат поставяни реалистични изисквания. Президентът Първанов се ангажира да проведе специален разговор с премиера и да има обратен сигнал.

Министър Виктор Христенко информира за договореностите по "Южен поток", който ще бъде обявен като тристранен проект на Газпром, ЕНИ и Булгаргаз. Капацитетът ще бъде 31 млрд. куб. м на година, като част от газа ще остава за потребление в България, а останалата част ще се транзитира. Даде за сравнение сегашния газопровод, който има капацитет 17 млрд. куб. м годишно и се експлоатира на ръба на възможностите си. Информира, че данъците в България са най-ниски, на което Владимир Путин заяви: "Значи, регистрация в България". Христенко продължи с информация за проблема между ЕС и Русия по доставката на гориво за АЕЦ, поради което няма да се подпише един от документите.

Ивайло Калфин обясни българската и на ЕС позиция по проблема, но руската страна счете, че проблемът е между ЕС и Русия и не се поставят под въпрос доставките на ядрено гориво за България.

Георги Първанов отправи въпрос към В. Христенко за мястото на Сърбия в проекта.

Владимир Путин отговори, че Русия се отнася положително към участието на Сърбия и въпреки, че няма още окончателно решение, вероятно газопроводът ще мине през Сърбия за Унгария, Австрия и Северна Италия и може би и по-нататък. Вероятно ще има клон за Гърция като краен потребител. Засега Русия задържа решението за Сърбия, за да не се намесва в предизборната президентска борба и да не се изтълкува като вземане на страна, каза президентът.

Разговорите се проведоха в дух на откровеност и взаимно уважение, на български и руски.

Преводач от българска страна беше Димитрий Кузмин, от руска страна -Владимир Климов.

Водил бележки: Никола Колев - Началник на кабинета на Президента

Изготвил:

Никола Колев

Началник на кабинета на Президента на Републиката

21. 01. 2008 г.

Всеки от читателите може да прочете и направи за себе си изводи отстоявал ли е президентът Първанов националния интерес в срещата си с руския президент тогава Владимир Путин, или не.

Фактът че нито един от малобройните десни политици не коментира двата излезли документа показва, че търсенето на сензация в Стенограмата Първанов-Путин така и не се състоя...

Към днешна дата, две години по-късно отношенията НАТО-Русия са на коренно различна плоскост – НАТО прави всичко възможно да си сътрудничи с Русия и по проблемите с Афганистан, и по проблемите с разполагането на ПРО в Европа.

 

Аматьорство и патриотизъм - контрасти

Словото на президента Дмитрий МедведевВ утрото на 7 май, докато стара Европа си отдъхваше от избори в три държави /Франция, Гърция и Сърбия/, по традиция, в парадната резиденция на Големия дворец в Кремъл започна инагурацията на новоизбрания президент Владимир Бившият канцлер на Германия, Герхард ШрьодерПутин. Сред гостите бяха: бившият канцлер ГерхардБившият италиански премиер, Силвио Берлускони Шрьодер, бившият италиански премиер Силвио Берлускони, класика на руската дипломация Евгени Примаков, първата жена космонавт Валентина Терешкова, бившият президент Михаил Горбачов и други представители на духовенството, науката, изкуството и културата, шефове на дипломатически мисии, журналисти - общо 3 000 поканени на тържествената церемония, както съобщи пресслужбата на Кремъл. Едни от гостите са били поканени служебно, докато на други е била отправена лична покана от Владимир Путин, уточни от руската столица пратеник на сайта „Хроники”.

Класиката в дипломацията, Евгений Примаков и първата жена космонавт, Валентина Терешкова са сред лично поканените гостиБившият италиански премиер Силвио Берлускони иРуският партиарх кирил и съпругите на двамата президенти - бивш и настоящ, зад тях е вдовицата на президента Елцин, Наина бившият съветски лидер Михаил Горбачов бяха сред 3000 специални гости на церемонията по полагането на клетва от Владимир Путин като президент на Русия.

Берлускони беше един от най-близките европейски съюзници на Путин, преди да падне от власт миналата година, и вече поздрави руския лидер за избирането му по време на частно посещение в руски ски курорт след вота на 4 март.

Бащата на перестройката, Михаил ГорбачовСред другите известни гости, събрали се в Големия кремълски дворец, беше и вдовицата на първия руски президент Борис Елцин - Наина, както и опонентите на току що проведените избори: милиардерът Михаил Прохоров, Генадий Зюганов и Владимир Жириновски.

По традиция на инагурацията няма действащи държавни глави на други държави, предаде АФП.

Инагурацията е определена като времетраене на 30 минути и точно толкова бе времето на полагането на клетвата, с всички действия по церемонията.

пътят, който извървява президента на Русия след полагането на клетва

На две летища на Москва – правителственото Внуково 3 и международното – Внуково 2 приемаха гостите за тържествената церемония. Очакваха се германският канцлер Ангела Меркел, посланици на различни държави, както и членове на правителството, членове на Съвета на федерацията, депутати от Държавната дума, съдии, представители на различни институции в държавата.

Дмитрий медведев, бивш държавен глава, предложен за премиер на РусияСилно и кратко бе словото на Дмитрий Медведев, в което досегашният държавен глава пожела успех на следващия президент Владимир Путин. Медведев предупреди, че тероризмът остава голяма заплаха.

В присъствието на председателя на Конституционния съд на Русия Валерий Зоркин, Владимир Путин положи клетва.

Какво направи впечатление в тази клетва – в залата присъстваха представители на различни вероизповедания: изповядващи исляма, евреи, католици, православни. Въпреки че, в мнозинство, вярващите в русия са източно-православни, Владимир Путин се закле само върху Конституцията, с което показа, че е държавен глава на светска държава, в която не се поставят в неравностойно положение заради клетва върху Библията различните вероизповедания. Клетва единствено върху Конституцията би поставила в неравностойно положение граждани на държавата, които не са източно-православни и би ги дискриминирала по вероизповедание, обясни за сайта „Хроники” виден учен по международно право.

Президентът Владимир Путин след клетватаСлед встъпването си в длъжност, Владимир Путин30 салюта в чест на новия държавен глава обеща да направи всичко възможно да оправдае доверието на гражданите на Русия, предаде Интерфакс. „Встъпвайки в длъжност президент на руската федерация, разбирам цялата своя отговорност пред родината. Нейните интереси, сигурността, благополучието на гражданите винаги са били и винаги ще бъдат за мен над всичко. Ще направя всичко, за да оправдая доверието на милионите наши граждани”, каза новият руски държавен глава.

„Смятам за смисъл на целия ми живот и свой дълг да служа на отечеството, нашата родина, подкрепата на което ме е вдъхновявала и ми е помагала в най-трудните и сложни задачи”, подчерта Путин.

Държавният глава на Русия подчерта, че близките години ще бъдат определящи за развитието на страната и обеща да укрепва демокрацията и разшири участието на гражданите в управлението на страната.

Президентът на Русия Владимир Путин отбеляза заслужите на своя предшественик Дмитрий Медведев, който, по думите му, е осигурил приемственост и устойчиво развитие на страната, предаде РИА Новости.

„Днес ние имаме всичко за движение напред, за съзидание... Дееспособна и развиващата се държава, стабилна икономическа и социална основа, активно и отговорно гражданско общество. Аз виждам в това голямата заслуга на Дмитрий Медведев”, каза Путин.

След това Президентът на Русия и върховен главнокомандващ получи контрола наВладимир Путин напуска Голямата тържествена зала на Кремъл след встъпването в длъжност огромния ядрен арсенал на страната минути, след като положи клетва за третия си мандат. Церемонията по връчването на управлението на стратегическата ядрена сила на страната, или така нареченото ядрено куфарче от Дмитрий Медведев на Путин, бе наблюдавана от руския министър на отбраната Анатолий Сердюков.

Преносимото комуникационно устройство, носещо кодовото название „Чегет”, позволява на главнокомандващия на армията да издаде команди, които да доведат до ядрена атака срещу чужда държава. Системата е била разработена през 1983 г. и за първи път е използвана от съветския лидер Константин Черненко през 1984 г.

Куфарчето придружава руския президент при всичките му пътувания в чужбина.

Двамата президенти приемат тържествения парад на президентските военни частиСлед получаването на куфарчето, бившият иКомандващият парада рапортува на двамата президенти настоящият президенти на Русия излязоха във вътрешния двор на Кремъл, за да приемат тържествения парад на президентските военни части, в които има представители на различните родове войски.

Представителния военен оркестър на президентския корпус

Президенския корпус Церемонията започна с прощаването на действащияПрезидентския военен корпус кавалеристи държавен глава Дмитрий Медведев с Президентския полк на Съборния площад в Кремъл, предаде РИА Новости.

В присъствието на съпругата си, Владимир Путин присъства на молебена в Благовещенския събор в Кремъл, като службата отслужи патриархът Московски и на цяла Русия, Кирил.

Два часа по-късно, Владимир Путин, внесе писмено предложение до председателя на Държавната дума, Сергей Наришкин, в което предлага Дмитрий Медведев да бъде избран за премиер на Русия, предаде РИА Новости.

Кандидатурата на Медведев бе внесена за гласуване в Държавната дума /долната камара на руския парламент/ и предстои да бъде проведено извънредно заседание на Думата за гласуване на тази кандидатура.

До гласуването на кандидатурата на Дмитрий Медведев, длъжността и. д. премиер ще се изпълнява от досегашния вицепремиер, Виктор Зубков.

Във връзка с 67-мата годишнина от Великата отечествена война, президентът Путин разписа Указ за отпускане на еднократна сума на ветерани, вдовици на загинали, военнопленници, концлагеристи и инвалиди.

„Русия има велика история, и още по-велико бъдеще – каза в краткото си слово Владимир Путин – и ние ще работим за това с вяра в душата и чисти и искрени помисли”.

На последното заседание на руското правителство Владимир Путин благодари на министрите за съвместната работа и призна, че четирите години в статута му на премиер са били за него сложни. След преодоляването на кризата имах чувството, че съм попаднал на курсове за повишаване на квалификацията, призна новоизбраният президент на последното правителствено заседание. Следващото ще бъде вече с нов премиер, като се предполага, че това ще е Дмитрий Медведев.

Не утопия и популизъм, а шестгодишен работен план

Русия през третия президентски мандат на Владимир Путин ще изкорени бедността и ще превърне средната класа в социално мнозинство, като даде възможност на гражданите директно да участват в управлението на държавата чрез механизмите на интернет-демокрацията. По време на мандата ще започне създаването за 25 млн. високотехнологични работни места и ще повиши средната заплата до 40 000 рубли, ще запази безплатно образованието и медицинските услуги, ще превъоръжи армията и ще направи военната служба „пътуване към живота”, а не задължение.

Два часа по-късно, в българската столица София

се състоя отчета на 100-те дни на президентската двойка Росен Плевнелиев-Маргарита Попова, която след церемонията по инагурацията на Владимир Путин изглеждаше като читалищно тържество със слова, на което по традиция липсваше съпругата на държавния глава.

Отчетът на българския държавен глава ни припомни, неговото признание, че е преродена ирландска пастирка. Той отчете...съгласие с всичко, което бе пропуснал да одобри като решение или мероприятие на парламента и правителството. Т. е. отчете, че ще продължава да бъде послушен и съгласен!

На фона на растящата безработица, на фона на отрицанието от мнозинството български граждани по спирането на АЕЦ „Белене”, на фона на повсеместното недоволство по използването на Сребърния фонд от министър Симеон Дянков, на фона на растящата безработица, мизерия, и все по-трудно оцеляване – Росен Плевнелиев се похвали как се возил на самолета на американското правителство до Афганистан, защото било необходимо, и как ще се скъса от работа, за да осъществи програма 2020!

Плевнелиев похвали Закона за конфискация на имуществото без да е наясно, че всъщност той не бе проектозакона на вицепрезидента Маргарита Попова, а някакво съчинение на група депутати от ГЕРБ!

Часове след приемането на този Закон стана ясно, че опозицията ще го вкара в Конституционния съд. В същото време научихме, че такъв закон в Германия – няма, както липсва и в Щатите!

Тъкмо се опитвахме да забравим унизителното признание на някаква депутатка от ГЕРБ, че е докладвала на американския посленик за приетия закон, и хоп! – Плевнелиев взе, че го похвали!

Не се притесняваме да бъдем много активни, дори да допускаме грешки. Това каза президентът Росен Плевнелиев при отчет за първите 100 дни от встъпването си в длъжност, предаде репортер на Агенция „Фокус” .

Ще се работи на принципа – проба-грешка, било полезно!

Работата ми по отношение на външната политика включва над 60 срещи с представители на над 20 държави – президенти, министър-председатели, министри, посланици, всеки божи ден, в президентската институция. Когато се говори за външна политика, за мен е важен неформалният подход. Ако във външната политика подхождаме само формално, аз се притеснявам че по този начин ще се отнасят и към нас – формално. По някой път дори грешките ни помагат да си свършим по-добре работата”, отбеляза Плевнелиев и припомни случая с грешката с чешкия президент. Седмица след срещата, имахме културна спогодба, каза президентът.

Какво друго ни остава освен да свикнем и приемаме за нормално незнанието на президента, неговата липса на елементарна подготовка преди срещи с други политици от чужди държави и нищо чудно някой ден да чуем как Плевнелиев нарича поредния президент Карабас- Барабас!

Не мина и без самохвалство

Президентът Плевнелиев се разхожда за снимка и говори с с Хамид Карзай„Бях първият президент от държава-членка на НАТО, който посети Афганистан през февруари, в един много труден момент... сподели пред репортерите Плевнелиев. - Реших да отида именно в този момент. Ако трябваше да чакам два месеца, за да ми осигурят коридор, нямаше да съм там навреме. И днес да се наложи да го направя в труден момент, ще го направя. Важно да президентът да е там, когато има нужда от него. Благодаря на нашия контингент, каза държавният глава. Получих високи оценки за работата на нашия контингент”, допълни той.

Каква нужда имаше от него в Афганистан, кое бе нередното в този крещящо скандален полет – държавен глава да се вози на самолет на чужда държава – президентът така и не обясни.

Смешно е да се замазва гаф на президент от самия него с някакво полуизвинение, полуобяснение, полуподвиг!

Надявам се до края на мандата си настоящият държавен глава да научи в подробности, кое е прието и кое – не в Протокола в президентството, а и в Протокола на един държавен глава, за да не ставаме за смях!

Необяснимо защо между самохвалството и самоизвиненията, президентът обяви за успех очакването на Закони на НРС и НСО!?

6 май, смяна на караула на ПрезидентствотоЕдинственото нормално нещо, което се случи околоПрезидентът Плевнелиев държи реч преди военния парад на 6 май 2012 Росен Плевнелиев бе, че на военния парад по случай Празника на българската армия бе поканен неговият предшественик, Георги Първанов.

За съжаление този парад свърши когато започна! Точно една цигара време както казват пушачите!

За още по-голямо съжаление, войниците бяха пълни, отпуснати, като взети от килера – всеки, който изгледа тържествения парад по случай инагурацията на руския президент ще констатира тези тъжни факти!

Вярно е, че като погледне човек министъра на отбраната, няма смисъл да търси как изглеждат войниците ни! Разликата не е кой знае каква!

И все пак: и Владимир Путин е президент на държава и Росен Плевнелиев е президент на държава!

Постът и в двете държави е еднакво висок, но... сравнението няма как да не натъжава!

Вижте церемонията по встъпването в длъжност на Владимир Путин.

 
Публикацията е взета от Агенция КРОСС,

Стивън Коен, известен американски историк, специалист по СССР и Русия.  От 1998 г. преподава в университета в Ню Йорк. Член е на американския Съвет по външна политикаСтивън Коен е известен американски историк, специалист по СССР и Русия. Роден е през 1938 г. в щата Кентъки. Известен е както в руските, така и в американските кръгове. Преди началото на перестройката в СССР го наричат „антикомунист". Основна тема на неговите трудове е развитието на Съветска Русия след Октомврийската революция от 1917 г., а също така отношенията със Съединените Щати. В своите изследвания Коен предрича перестройката. Бил е съветник на президента Дж. Буш - старши. Смята се за приятел на Михаил Горбачов. От 1998 г. преподава в университета в Ню Йорк. Член е на американския Съвет по външна политика.

Какво мислите за тези, които ви считат за апологет на Путин?
За тези, които ме охулват, отговорът ми е двузначен. Реалността е такава, че аз съм единственият американски патриот измежду хората, които ме нападат. Аз съм патриот на американската национална сигурност. Докато не започна всичко това, Путин беше нашият най-добър потенциален партньор в света по отношение на националната сигурност на САЩ. Ще цитирам изречение от една статия, която аз написах преди много години: "Американската национална сигурност, както и преди, преминава през Москва".
Но проблемът е в това, че ако някой каже за Русия това, което мисли, трябва да е готов за обиди от страна на други хора. Обикновено в пощата си получавам писма от рода на "Колко ви плаща Кремъл?". Повярвайте ми, недостатъчно.

А преди наричали ли са ви апологет на Путин?
Аз вече съм преминавал през това, защото съм стар, а това се е случвало по време на "студената война". Тогава се водеше спор, какви са оптималните подходи към СССР. Трябва ли да работим над "разведряването", както тогава това се наричаше, тоест, да се създават области на сътрудничество, които ще смекчат конфликтите, за да не употребява никой ядрено оръжие.
Ние стигнахме до руската граница при Буш, защото прибалтийските републики станаха членки на НАТО. След това през 2008 г. имахме епизода с Грузия, защото ние там преминахме зад червената черта. Преминахме я и в Украйна. Не разбирам защо хората не виждат това. Ако в продължение на 20 години развиваш военен съюз, който има политически компоненти, включващ система за ПРО, неправителствени организации, получаващи държавни пари и дълбоко проникнали в руската политика, а също така развиващ идеята за революции по границите с Русия, то с времето ти задължително ще стигнеш до червената линия. И тя, за разлика от Обама, ще започне да противодейства на това.
За тези хора Украйна винаги е била бленувана награда. Те искаха да я получат и стигнаха твърде далеч. Всеки легитимен в страната си руски лидер би бил принуден да стори същото, което сега прави Путин. Той би започнал да противодейства.

Вие казахте, че Обама трябваше да демонстрира своята "благодарност към Путин", като посети Олимпиадата. Защо?
Това не е основната идея, но е нещо, на което ме е учила майка ми: когато някой прави добро за теб, то недей да плюваш в лицето му. Нима всички забравиха 11 септември и Бостън? Аз писах, че Обама би трябвало да отиде за един ден в Сочи, да застане редом с Путин в момент, когато терористите заплашваха да взривят Олимпиадата, да покаже, че са рамо до рамо в борбата с международния тероризъм. Това би бил фантастичен пример за лидерство, но Обама просто се гърчеше като змия по въпроса с гейовете и не можа да постъпи по този начин.
А сега ме обвиняват в това, че съм против гейовете. Аз казвам, че ни е нужен единен фронт за борба с международния тероризъм, който яростно напада Русия и два пъти удари по нас, последния път в Бостън, а те си знаят само едно: "Той е против гейовете". Що за разговор е това? Това са безотговорни хора. Тяхното поведение не е патриотично, защото не е по американски на хората да се лепят такива етикети.
Ако те смятат за мъдра политиката действията по разширяването на НАТО на Изток от Берлин, ако те нарушават даденото на Горбачов обещание, че НАТО няма да мръдне нито на сантиметър на Изток, а още повече - плътно до руската граница, то нека обяснят защо това е толкова мъдра политика. Но те никога няма да ви кажат истината, защото истината е в това, че те искат да лишат Русия от всичките ? сили и средства за гарантиране на нейната национална сигурност.
Украйна - това е трофей, но те отидоха прекалено далеч, и сега ние се озовахме в изключително опасна ситуация -най-лошата за целия ви живот. А ако вие имате деца и внуци, то на тях ще им се наложи да изживеят последствията от случващото се днес. И вината за това е на Белия дом, конгреса и Европейския съюз.
Путин не започна пръв. Той не е искал така да се случи. Никак не го е искал. И сега той действа в отговор. Аз не съм единствения, който е убеден в това, но сега просто говоря от свое име.
Те имат идеолози от типа на Майкъл Макфол, назначени на длъжност във външнополитическо ведомство. Той е идеолог, а не дипломат. Ако ще назначавате такива хора на основни дипломатически постове, и ако ще давате такива препоръки на президента...
Знаете ли какво каза Хилари Клинтън? Тя сравни Путин с Хитлер. И тази жена иска да е президент на САЩ. Колко приятни ще са разговорите между тях, ако я изберат.
Но как могат да се водят преговори с Хитлер? А след това тя заяви, разбира се, че трябва да се свали напрежението и да се започнат преговори. Ако е така, не го наричай Хитлер. Ако не можеш да поставиш всичките неща по местата им, не трябва да се стремиш към президентството.
Дори Обама заяви, че Путин се държи като някое лошо дете, което плюва в час. Не е достойно за президент на САЩ да приказва такива неща.
Не мога да се сетя поне за един, който да е говорил така за съветските ръководители. Ние не обичахме Брежнев, защото не ни харесваше неговата политическа система, но в това нямаше нищо лично. Никсън и Брежнев се разбираха просто чудесно. Те изпитваха симпатии един към друг.
Путин, между другото, е най-последователният ръководител през ХХІ век (последователен не означава добър или лош). Той управлява вече 14 години. Той се извисява над всички останали. Единственият, който може да му прави компания, това е Меркел.
Последните три американски президента бяха неудачници във външната политика, те подпалиха войни. Може да се каже, че тук присъства някакъв елемент на завист: Путин много успешно представлява интересите на своята страна, а нашите президенти всичко развалят. Провалените войни следват една след друга.
Именно така, между другото, мислят руснаците. Аз бях в Русия през декември, и ме попитаха: защо, защо те така се нахвърлят върху Путин? Те какво, завиждат ли му? На мен ми се наложи да направя пауза и да се замисля. Не знам. Може би е точно така.
Но тук има един важен момент. При демокрацията от кризите се излиза посредством диалог. А в нашата страна няма никакъв диалог. Има само такива хора, които твърдят, че Путин бълнува. И къде е новината тук? Той какво, наистина ли бълнува? Не. Бълнуват тези, които го наричат Хитлер. Ако той е Хитлер, то имаме Мюнхен. А ако в момента това е Мюнхен, то утре на нас ще ни се наложи да започнем война, нали така? Те мислят ли поне крачка напред? Не.
Те се озоваха в менгемето на този безумен синдром и заявяват, че ние в живота си не сме виждали по-злобен човек от Путин. Но единственото сторено от него, с което ги е обидил, е това, че изправи Русия на крака. Ние обичахме Елцин, защото той беше вечно пиян и с всичко се съгласяваше. И ето, че в Русия се появи трезвен човек, защитаващ интересите, независимо дали ги възприема правилно, или не. Именно така трябва да постъпват нашите национални лидери. А дипломатите трябва да мислят и с всичко това да се справят.

Вие казвате, че Путин защитава националните интереси - били правилни те или не. Но изключва ли това действия от страна на САЩ, ако САЩ решат, че тези интереси са неправилни?
Може ли Русия въобще да няма някакви легитимни национални интереси на собствените си граници? Работата е там, че съществува невярното предположение, че като че ли тя няма такива интереси, дори в Крим. Но ако се тръгне от тази позиция, то принципно това няма да доведе до нищо, защото всяка държава, дори и най-малката - а особено велика държава - има такива интереси.
Затова аз използвам следната аналогия, макар че тя не е идеална. Да речем, утре Русия внезапно започне да демонстрира своята мощ - политическа и икономическа - в Канада, точно до нашата граница, както и в Мексико. Ние какво, дали в този случай просто ще кажем: "Както и да е, всеки народ има право да решава своята бъдеща съдба"?.
Затворници от ГуантанамоНо ако ние заявяваме, че Русия трябва да се махне от Крим, което само по себе си е нелепо, то какво ще кажете за Гуантанамо? Това е доведен до абсурд двоен стандарт. Аз не знам, защо те така смятат: защото са глупави, защото са лъжливи или просто защото са се объркали.
Моята основна теза се състои в това, че не Путин, а ние се изхитрихме да преместим границата на новата "студена война" надалеч от Берлин, където не беше безопасно. Ние я преместихме точно до границите на Русия. Може това и да не е Желязната завеса, но Берлин беше разделен 45 години. А сега ние преместваме тази граница направо на територията на разцепената Украйна. А Украйна е разцепена от Бог и от историята, но не и от Путин.

Прочетено в Newsweek
(отпечатано със съкращения)

 

Пат БюканънЕрата на безплатния обяд свърши

Клуб Z, ПАТ БЮКАНЪН*

"Не съм „изолационист, но съм за „Америка на първо място“, каза Доналд Тръмп пред в. „Ню Йорк таймс“ миналата седмица. “Харесва ми изразът.“

По отношение на НАТО, в която САЩ понасят ¾ от разходите по отбраната на Европа, Тръмп нарече споразумението „нечестно, в икономически план, за нас“ и допълни „Няма да бъдем повече разкъсвани.“ Близките до властта медии могат да са изпълнени от войните в Туитър за жени и предполагаеми изневери, но идеите на Тръмп трябва да разпалят национален дебат за задграничните ангажименти на САЩ – особено НАТО. Защото на идеите на Доналд не им липсва авторитетна подкрепа.

Първият върховен главнокомандващ на НАТО ген. Дуайт Айзенхауер каза през февруари 1951 г. за алианса: „Ако в рамките на десет години всички американски войски, разположени в Европа за целите на национална отбрана, не се завърнат в Съединените щати, тогава целият проект се е провалил.“

Биографът на Джон Кенеди Ричард Рийвс пише, че десетилетие по-късно президентът Айзенхауер увещава новоизбрания държавен глава за НАТО. „Айзенхауер каза на своя приемник, че е време да се започне изтеглянето на войските от Европа към вкъщи "Америка извършва много повече от споделяне на отбраната на свободния свят", каза той. Беше време другите страни от НАТО да поемат по-голяма част от разходите за тяхната собствена отбрана“. Нито един стопанин на Белия дом от времето на Студената война не последва съвета на Айк.

Но после, когато Студената война приключи с разформироването на Варшавския пакт и разпадането на Съветския съюз на 15 независими държави, американските войски трябваше да се върнат у дома от Европа. Време беше просперираща Европа да започне сама да се защитава.

Вместо това Бил Клинтън и Джордж У. Буш започнаха да раздават членство в НАТО, т.е. гаранции в случай на война, на всички страни от предишния Варшавски договор и дори на Прибалтийските републики, които бяха част от Съветския съюз. С исторически провокативен акт САЩ преместиха тяхната „червена линия“ на война с Русия от река Елба в Германия на естонско-руската граница, на няколко километра от Санкт Петербург. Ние декларирахме пред света, че ако Русия потърси възстановяване на хегемонията си върху която и да е част от бившата си империя в Европа, тя ще бъде във война със Съединените щати.

Никой президент по време на Студената война дори не е и обмислял даването на гаранция в случай на война с такъв мащаб, поставяйки родината ни пред риск от ядрена война, за да бъдат защитавани Латвия и Естония. Припомням си. Айк не се намеси да защитава унгарските борци за свобода през 1956 г. Линдън Джонсън не помръдна и пръст, за да спаси чехите, когато Варшавският пакт прегази „Пражката пролет“ през 1968 г. Рейгън отказа да се намеси, когато ген. Войчех Ярузелски, по заповед на Москва, смаза „Солидарност“ през 1981 г. Тези президенти поставяха Америка на първо място.

Всички биха се радвали на освобождаването на Източна Европа. Но никой не би го извършил чрез война с ядрена страна като Русия, за да го гарантира. И все пак Джордж У. Буш обяви, че всяка стъпка от страна на Русия срещу Латвия и Естония би означавала война със САЩ. Джон Маккейн искаше разширяване на американските военни гаранции до Грузия и Украйна. Това беше лудост, родена от високомерие.

И сред тези, които предупреждаваха срещу придвижването на НАТО към вратата на Русия, беше най-големият геостратег на Америка, авторът на сдържането, Джордж Кенан: „Разширяването на НАТО ще бъде най-съдбоносната грешка на Америка след Студената война. Може да се очаква, че такова решение ще тласне руската външна политика в посоки, които определено не ни харесват“. Кенан е доказано прав. Като отказахме да се отнасяме към Русия така, както се отнасяхме към други страни, отхвърлили ленинизма, ние създадохме Русия, от която се боим, превъоръжаваща се нация, настръхнала от възмущение.

Руският народ, протегнал ръка за приятелство и преди тя бъде отхвърлена, избухна в аплодисменти при свалянето от власт на Борис Елцин и идването на автократичния силен човек, който отново ще направи Русия уважавана. Ние самите подготвихме пътя за Владимир Путин.

Докато Тръмп се фокусира върху това, че Америка поема твърде много от разходите за защитата на Европа, съществуват рисковете, които ние поемаме, които са по-висши от тези, които нито един президент от времето на Студената война някога се е осмелявал да поеме.

Защо Америка трябва да воюва с Русия, която владее Прибалтийските страни или Румъния и България? Кога суверенитетът на тези народи стана от такъв жизнен интерес, че ние бихме рискували военен сблъсък с Москва, който може да ескалира в ядрена война? Защо все още сме решени да се бием за десетки народи на пет континента?

Тръмп отправя предизвикателство към нагласите на външнополитическия елит, чието мислене е замръзнало в света, който изчезна около 1991 г. Той предлага нова външна политика, при която Съединените щати са решени на война само когато са нападнати или са поставени в опасност жизненоважните интереси на САЩ. И когато се съгласим да защитаваме други нации, те ще носят пълния дял от разходите за тяхната собствена отбрана. Свърши ерата на безплатните обяди. Фразата на Тръмп „Америка на първо място“ има прекрасно звучене.

------------------------------------------

*Пат Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Статията препечатваме от БГНЕС.

 

Докато аз съм финансов министър нито стотинка няма да се даде за АЕЦ „Белене” – каза го на живо министърът на финансите и с това забърка голяма каша. Така логично възниква въпросът: До 13 ноември ли ще е финансов министър Симеон Дянков? До деня на идването на руския премиер Владимир Путин у нас.

Днес премиерът на България Бойко Борисов се обърна с официално предложение към Сърбия и Хърватия да вземат участие в проекта за строителството на АЕЦ „Белене” с дялово участие в размер на 1 на сто, 1,5 на сто или 2 на сто, предаде агенция Регнум.

До края на седмицата Сърбия и Хърватия трябва да отговорят официално дали ще участват в проекта АЕЦ „Белене”. Това заяви премиерът Бойко Борисов на 8 ноември в Букурещ. Премиерът Борисов допълни, че до идването на руския премиер Владимир Путин, България трябва да е наясно с квотното разпределение на строежа на централата.

„Хърватия няма да участва в проекта за изграждане на АЕЦ „Белене”. Това заяви премиерът на страната Ядранка Косор, предаде хърватското електронно издание Дневник. - Ние не искаме да участваме в този проект. Ние имаме собствена енергийна стратегия, по която работим. Имаме и енергийни проекти, които представихме неотдавна”, изтъкнала Косор. Тя е подчертала още, че страната й ще продължи приятелските си отношения с България и е благодарила за българската подкрепа за членство на Хърватия в ЕС.

Компенсациите за спрян блок на АЕЦ „Козлодуй”

Близо четири пъти повече електроенергия от обичайните нива произвеждаше ТЕЦ „Варна” през последните три седмици, докато шести блок на АЕЦ ”Козлодуй” беше спрян, съобщиха от ЧЕЗ България. През по-голяма част от периода 18 септември - 4 ноември 2010 г. във варненската електроцентрала на пълна мощност работеха четири от блоковете, а произведената електроенергия достигна общо 699 535 МВтч.

С активирането на студения резерв, варненската електроцентрала компенсира значителна част от производството на спрения шести блок на АЕЦ ”Козлодуй” и осигури резервни мощности за гарантиране на енергийния баланс на страната.

Министър Трайчо Трайков е в час с енергетиката

"Моят приятел, посланикът Уорлик вече шест месеца не може да разбере какво точно се случва с шистовия газ и защо трябва да се спазват българските закони и българския национален интерес, когато се прави най-хубавото нещо – каза министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков пред студенти в УНСС днес, на 9 ноември. - Защо когато се дава право за проучване и добив, затова се провежда конкурс. Конкурсът се провежда като се вземе решение на Министерския съвет, което ние сме направили и след това се публикува в официалния вестник на Европейския съюз, което е на път да се случи. И защо "Шеврон" въобще дойдоха? Защото когато аз бях в Щатите, отидох и говорих с тях, въпреки че американското посолство каза: не говорете с тях, те са много голяма компания, не се интересуват от България. Но приемам, че всеки има право да интерпретира фактите както намери за добре", каза икономическият министър.

„България” се нуждае от проекта „Белене” написа агенция Регнум

„Смятам, че да се инвестира е хубаво нещо, но е много трудно за организиране - коментира заместник-директорът на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН Павлин Грудев. – Интересно ще е нашите съседи да инвестират, защото този пазар вече е общ, обяснява Грудев. Всичко е свързано и другите държави ще са заинтересовани от съвместно организиране на производството на енергия. Нашата страна се нуждае от проекта „Белене”. Няма на къде. На нас атомната енергетика ни е нужна, както и на Франция. Ние нямаме въглища, газ и енергийна независимост получаваме само от атомната енергетика”.

Сърбия ще поиска по-голям дял в АЕЦ „Белене” от предложените 2 процента, написа вестник ”Блиц”. Според изданието, официален Белград щял да поиска петпроцентово участие в атомната електроцентрала. Сърбия има на разположение няколко дни да убеди българите, които предложиха Сърбия и Хърватия да участват с по 1-2 на сто.

Повечето сръбски експерти изтъкнаха, че България е дала  твърде кратък срок за решаване за участие в инвестиция, която е на стойност между четири и седем милиарда евро. Министърът на енергетиката Петър Шкундрич е заявил, че страната му е заинтересована да участва в АЕЦ „Белене”, но за взимането на подобно решение е необходимо време. Срокът до 13 ноември се свързва с посещението на руския премиер Владимир Путин, когато той, заедно с българския министър-председател Бойко Борисов трябва да решат дилемите около „Белене”, пише вестникът.

На 21 октомври изтече информация, че руският премиер Владимир Путин е разговарял по телефона с българския си колега Бойко Борисов по въпроси от двустранното търговско-икономическо сътрудничество. Това  съобщи пресслужбата на руското правителство, цитирана от ИТАР-ТАСС.

Българските медии съобщиха, че двамата премиери са разменили мнения за хода на изпълнението на междуправителственото руско-българско споразумение по проекта "Южен поток", което бе сключено през януари 2008 година. Те са се договорили, че до 15 ноември тази година ще бъде създадено руско-българско смесено дружество, което ще се заеме с разработката на техническо-икономическата обосновка на българския участък на този газопровод.

Борисов и Путин са констатирали и положителния ход на изпълнението на споразуменията, свързани с изграждането на АЕЦ "Белене".

„С цяло сърце подкрепям АЕЦ “Белене”, защото, ако не я изградим, през 2020 г. България ще срещне сериозни проблеми с производството на електроенергия – изнесе в. „24 часа” на 1 ноември.

- А тогава Турция ще има вече 4 атомни реактора, е заявил българският премиер, цитиран от ИТАР-ТАСС. Той потвърдил, че преговорите с инвеститори от Германия са във финална фаза.”

„Докато аз съм финансов министър, държавата няма да даде, нито пари за АЕЦ “Белене”, нито държавни гаранции за неговото изграждане” – рече Симеон Дянков, който го играе министър на финансите в момента.

Само че...

  • Парите за „Белене” не са от бюджета на държавата, а от НЕК;
  • Държавните гаранции за заеми се гласуват в парламента, а не ги решава Дянков от Монтана;
  • Освен ако Дянков е сложил ръка и на парите на НЕК, както чуваме, че е сложил вече ръка на пари от Европейския съоюз по различни неправителствени проекти в държавата.

Стане ли дума за АЕЦ „Белене” – министърът на финансите Симеон Дянков е последователен:

В началото на мандата Дянков каза: „Ако ще да ми коства поста, аз пари за АЕЦ „Белене” няма да дам!

... От бюджета – нито пари, нито гаранции. Дори да дойде немския известитор,  той няма да вземе повече от 20-30 процента от централата...

... Няма да дойдат нито от бюджета, нито пък ще има гаранции от бюджета...

На руснаците ще кажа: „Няма държавни гаранции за този проект!”

А ето и Стенограмата от заседанието на Министерския съвет, от която става ясно, че ние не разбираме какво казва Симеон Дянков когато заявява, че няма да се дават пари за „Белене”.

На това заседание премиерът пояснява как трябва да разбираме правилно казаното от Дянков:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

 

ЗАСЕДАНИЕ

на

Министерския съвет

3 ноември 2010 г.

Заседанието започна в 10.20 часа и беше открито и ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

Точка 30

Проект на Решение за изменение на Решение № 771 на Министерския съвет от 2010 г. за освобождаване и избиране на членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми колеги, миналата седмица приехме решение за подновяване на състава на ДКЕВР. По лично желание един от членовете на тази комисия се оттегли и на негово място предлагаме нов член, който е дългогодишен служител в агенцията, препоръчан от много експерти, които работят по тази тематика и ще влезе в квотата на комисията, която се занимава с енергетиката, във ВиК имаме пълен набор. Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 30.

Колеги, относно посещението на премиера на Русия – Путин, имаме да подпишем едно споразумение, което е именно, че между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и „Газпром” в изпълнение на договора за „Южен поток” се създава смесено предприятие, което да построи „Южен поток” на територията на България. Това има да се подписва.

За ИТАР-ТАСС интервю не съм давал. Цитиран съм по незнайни какви източници за нещо, което не съм казвал, че с цялото си сърце подкрепям АЕЦ „Белене”.

В случая, ако трябва да направя изказване по този въпрос с прагматизма си подкрепям проекта АЕЦ „Белене”, защото от едната страна имаме Турция, която ни чака да види какво ще правим  за да направи своите четири реактора. Освен това и вчера разговарях с президента на Сърбия господин Тадич и на него и на премиера на Хърватия – Ядранка Косор съм изпратил писма, надявам се до 13-ти да върнат отговор дали те също желаят като миноритарни участници в този проект да участват в АЕЦ „Белене” около 1 %, 1.5 % до 2 %, което ще направи този проект още по-прагматичен защото гарантира пазарите на тази централа, когато бъде изградена.

По някакъв начин ми се слагат думи, които не съм изрекъл, и които съвсем по различен начин се тълкуват от различни среди. Това явно се налага като практика, защото се прецитира нещо, което не е казано и след това се транслира и се публикува и се обсъжда като реално случено.

Така, че да използваме идването на премиера Путин и сутринта разговарях с министъра на икономиката и енергетиката за възможността нашия бизнес, говорим за всякакъв, но там където сме били най-силни през годините, хранително-вкусовата промишленост, вина, полуфабрикати. Сутринта чух от министър Младенов какво сме направили за облекчаване на визовия режим за облекчаване на руските туристи, които идват в България. Да използваме тази среща и да избягаме от всякакви възможности за спекулации и политика с нея, и да поставим точно на прагматични нива взаимоотношенията си с Руската федерация, те нито са бившият Съветски съюз, нито ние както Младенов каза сме бившата Народна република или 16-тия сателит в бившия Съветски съюз, а да използваме добрите си взаимоотношения и да се опитаме, ето това е политика, на политическо ниво да облекчим условията и възможностите да приемат руснаците наши инвестиции и стоки, защото повтарям във всичките ни срещи, които сме имали досега на различни нива с представители на Руската федерация, всички казват: „Още помним коняка „Слънчев бряг”, още помним цигарите „БТ”, още помним цигарите „Ту-134”, които години наред са правени и още ги има във филмите.

Възложил съм на министър Трайков, да се подготви по тези задачи, за да използваме времето.

Знаете, че имах официална покана за подписване на договор между БЕХ и „Газпром” в мое присъствие и на господин Путин в Москва, поради куп съображения, за което му благодарих, че ги прие, той ще дойде в събота в неговия почивен ден и наш, но това, че е събота и почивен ден, вие знаете, че за нас винаги е бил работен и това не променя по никакъв начин сериозността на визитата и надеждите, които възлагаме. Повтарям по „Южен поток” и „Белене” имаме подписани договори, които трябва да се изпълняват. Разбира се, по АЕЦ „Белене” ще поставим много от въпросите, които ни интересуват, защото пак предишното правителство продължава да тръби и говори, че договорът е 3 милиарда 970 милиона евро, но никога не казва, или по-точно умишлено пропуска да каже, че в този договор има около 500 милиона евро за консултантски услуги плюс 250 милиона евро теглен кредит от БНП „Париба”, който с по 20 милиона евро на година ние плащаме лихвите. Има 780 милиона евро по инфраструктура и има едно изречение, което е изключително важно, а пък „Цанков камък” ни показа, че всъщност в него се корени ябълката обикновено на раздора и всъщност големите пари, които се плащат в последствие, това е т.нар. инфлационен индекс. По начина, по който е подписан този договор той не е фиксиран, а той може да достигне до плюс 2,5 милиарда евро допълнително. Тези, които могат бързо да смятат, когато натрупат това върху тези 3 милиарда 970 милиона евро, а и още едно нещо – лихвите по тези заемни пари, които ще се вземат, цената на този проект съвсем не е 3 милиарда 970 милиона евро. Навремето така са направили и с „Цанков камък”. Когато се каже 120 милиона евро, разбира се прекрасен проект, защо да не се направи, но когато той след това достигне до 1 милиард лева, разбира се, не само, че не е прекрасен, а е изключително неизгоден. За това с министър Трайков ще се подготвим на чернова по всички тези теми и също така ще проведем разговор какво мисли руската страна по всичко това.

Спекулира се и с това, че аз съм прагматично за построяването на този проект, както и министър Трайков, а Дянков е казал и го казва, ето точно спекулацията, че няма да се даде нито лев повече от държавния бюджет за тази централа, това е точно така. Ние сме казали, че двата милиарда, които сме вложили до този момент в тази централа трябва да бъдат включени в активите и ние от бюджета и за това до ден днешен нищо не правим, не можем да дадем и един лев отгоре. С една дума правителството има пълно единство по този проект и няма никакво противопоставяне в случая на господин Дянков с изпълнението на този договор. Това е и нашата позиция.

......................................................................

И така, като теглим чертата премиерът Борисов иска да се осъществи проектът „Белене”, ресорният министър Трайчо Трайков – също, даже бе въодушевен от проявен германски инвеститорски интерес към централата.

В същото време ресорният вицепремиер и министър на финансите се взе много насериозно и се изживява едва ли не като последна инстанция по тази тема, като оставя зад себе си позициите на Борисов и Трайков! Ето в прав текст какво казва министър Симеон Дянков за АЕЦ „Белене” на среща с бизнесмени точно преди една година:

„Няма външен интерес към АЕЦ „Белене”... В момента се прави пълен икономически анализ на проекта за АЕЦ „Белене...”

Според него държавата изобщо не трябва да се меси като гаранция или като заеми около атомната електроцентрала.

Дянков изтъкна преди година, а и сега е на същото мнение, че дори да има икономически смисъл от изграждането на АЕЦ „Белене”, остава въпросът кой ще финансира този проект. По думите му не е сериозно да се построи съоръжение с такива мащаби и  продукцията му след това да бъде изнасяна зад граница.

А спирането на 5-и 6-и енергоблок на АЕЦ „Козлодуй”?

А парите дадени дотук и парите, които ще платим като наустойки?

Цяла година вече слушаме същото това лице, как самоотвержено се бори за това да се спре проекта „Белене” като не се интересува кой и каква цена ще плати!

Покрай сегашното подновяване на енергийните теми стана ясно и че позицията на министър-председателя Бойко Борисов за Русия вече е различна:

„България имаше най-добрият пазар в Русия - на вино, цигари, хранителна промишленост, кетчуп, домати, майонези, лека промишленост. Сега те пият френски вина и забравиха нашите продукти”. Това каза премиерът Бойко Борисов след като направи проверка как протича изграждането на строителството на АМ „Люлин”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Министър-председателят каза, че руският премиер Владимир Путин ще посети България на 13 ноември, за да се проведат разговори.

„На 13 в събота е неработен ден и той ще дойде, за да си поговорим хубаво – за „Белене”, за „Южен поток” и всички теми, които са важни. Русия е естествен пазар за България. Защо сме го забравили? Вие знаете ли колко минерална вода харчи Москва за година – милиони бутилки. Защо да не пият наша вода?”, запита Борисов. Той обясни, че иска да вдигне стокообменът на България и Русия до нива от годините, когато двете страни са работили добре. „Това е чист бизнес и чиста икономика, свежи пари за държавата. Саркози и Меркел се срещат с Путин и си правят бизнес, а ние сме си подарили пазара”, каза Борисов.

След изборната победа на републиканците миналата седмица, американският президент Барак Обама като че ли загуби тотално интерес към Балканите и случващото се на тях...

За нас остана утешителната награда Джордж Сорос да намери време в промеждутъка докато легализира марихуаната да отскочи в България и дададе едно рамо на силно клатещите си негови хора в правителството.

 

Дим, локви кръв и отрязани човешки крайници – това е картината, която се открива след разпръсването на дима от експлозията на летище Домодедово на 24 януари.

Камерата за видеонаблюдение е запечатала терорист смъртник, който се смесва с тълпата посрещачи в залата на летището. Следва гръм и таванът на залата пада върху тълпата посрещачи, пристигащи и изпращачи, намиращи се на мястото на атентата.

31 загиват на място веднага, трима умират в болница и един издъхва в линейката на “Бърза помощ”.

“Взривната вълна разкъса човешки тела на парчета” – свидетелства пред в. “Комсомольская правда” очевидец, оцелял от самоубийствения атентат в залата на международния летищен терминал. Изданието пуска на първата си страница и  видео от мига на трагедията.

Мощна саморъчно направена бомба с парчета метални късове, тел, арматура избухва миг след вика на самоубиеца терорист: “Всички ви ще убия!”.

Първоначално хората, оцелели от експлозията решават, че самолет е паднал върху сградата – такова е усещането им след като постепенно се разнася димът от избухналата бомба и в залата отново светват светлини – картината е ужасяваща.

На пода лежат хора в локви кръв и части от човешки крайници, а наоколо са избити стени, асансьори, врати” - разказва за КП кореспондентът й, Дмитрий Илин. На метри от кафене “Азия” се търкаляли отломки от багаж, разкъсани посрещачи – живи, но ранени и мъртви хора, носят се писъци.

“Видях бягащ мъж, от когото висяха парчета месо, а той крещеше: “Спасен съм, Спасих се!”,” разказва друг оцелял очевидец на случилото се.

Жерта на терористичния акт става и кинодраматурга Анна Яблонская която долетяла от Одеса, за да получи престижна награда, за която работила цял живот! Тя победила в конкурс за киносценарии с “Лично дело 2010”, като журито отбелязало нейния изключителен талант!

Президентът Дмитрий Медведев е лаконичен: “Ако се съди по мястото на локализация и други косвени доказателства, по всичко личи, че става дума за добре подготвена атака, насочена към убийството най-много хора, което доведе и до национална трагедия...”

Президентът Дмитрий Медведев заяви, че за атентата на летище Домодедово трябва да се потърси отговорност на ръководството на летището, предаде Интерфакс.

“Това, което се случи, показва че е имало ясни пробиви в системата за сигурност на летището. Някой би трябвало да положи много усилия, за да успее да внесе толкова голямо количество експлозиви.”, е заявил Медведев.

„Всеки, свързан с компанията, вземаща решения там, както и ръководството на летището, трябва да отговори на всички въпроси.”, е добавил той.

Според Медведев терористичната заплаха в Русия е по-висока от тази в САЩ, предаде ИТАР-ТАСС.

„На нашето общество и на цялата ни държава бе хвърлено поредно и много жестоко предизвикателство. Трябва да бъде направено всичко за това бандитите, които са извършили това престъпление, да бъдат разкрити, изобличени и предадени на съда”, каза руският президент.

Медведев подчерта, че тези, които окажат съпротива, трябва да бъдат ликвидирани на място.

“Телефоните на мъртвите звънят в моргата” – така пише днес в. “Комсомольская правда за атентата и трагедията, разиграла се на летище Домодедово. Братът на Кирил Байбуз го търсил 163 пъти, любимата му – 20 пъти

Докато върви опознаването на телата на загиналите, телефоните им продължават да звънят, разказват пред "Комсомолская правда" съдебни медици, цитирани от българската ИА “Блиц”.

На мобилния на 23-годишния Кирил Байбуз имало 163 пропуснати повиквания - звънил е брат му. Има и 20 есемеса подписани с "Любимата". Тя го пита къде е, наред ли е всичко.

Мъж с българско име е сред загиналите при атентата в Москва. Това показа справка в списъка на Министерството на извънредните ситуации на Русия. Весела Чернева, говорител на Министерството на външните работи потвърди, че официалните руски власти са съобщили за българин, чиито имена са Николай Иванов Иванов 44-45-годишен.

“Московското летище, най-натовареното край руската столица бе разтърсено от експлозия” съобщи Би Би Си в своя първи репортаж за трагедията.

Президентът Дмитрий Медведев обеща, че тези, които стоят зад нападението ще бъдат издирвани и заловени.

Той нареди повишаване на сигурността в столицата на Русия, нейните летища и други транспортни центрове, и свика извънредна среща с висши служители, а също така отложи планираното си отпътуване за тази седмица Световния икономически форум в Давос – отбелязва Би Би Си.

Изданието припомня атентата в Московското метро, извършен от терористи от Кавказкия район и коментира, че Москва е място, където можете да скриете лесно, тъй като е много по-трудно да се намерят хора в столицата, отколкото в Северен Кавказ.

Черна хроника припомни Би Би Си

• Март 2010 - самоубийствени бомбени атентати на две метростанции в Москва убиват 40 души; Обвинени са екстремисти от Северен Кавказ;

• Ноември 2009 г - бомбен атентат удря експреса “Москва-Санкт Петербург”, убивайки 26 души; Ислямистка групировка от Северен Казваз поема отговорността за атентата;

• Първи септември, 2004 - чеченски бунтовници нахлуват в училището в Беслан и вземат 334 заложници, включително и много деца. При освобождаването им загиват много заложници и терористите;

• август 2004 година - атентатор самоубиец взривява себе си в метростанция в Москва, убивайки 10 души;

• август 2004 година - Два самолета Туполев, излетели от Домодедово са взривени във въздуха от атентатори-самоубийци, причинявайки смъртта на 89 пътници и екипаж...

“Ню Йорк Таймс” съобщи още вечерта след атентата за “смъртоносна заплаха на едно от основните летища на Москва”.

Изданието използва публикацията, за да коментира, че в момент, когато Русия е била готова да привлече инвеститори за икономиката си на Световния икономически форум в Давос, точно тогава се е случил атентата.

За разлика от “Ню Йорк Таймс”, външният министър на великобритания Уйлям Хейл заяви: “Аз съм дълбоко шокиран и натъжен от днешната експлозия на летище Домодедово в Москва, която причини загубата на живота на много хора.

Хейг изпрати "От името на Великобритания, съболезнования на всички, които са загубили близки или са били ранени”.

“Дейли Телеграф”, който само часове след атентата писа, че е било самоубийствана терористична атака дава свидетелството на Марк Грийн, пътувал в “Бритиш Еъруейз”: “Имаше експлозия, гръм и трясък. След това видях един полицай, с разпокъсани дрехи и висящи парчета месо, целият в кръв, който крещеше: “Жив съм!, “жив съм”!

“Самоубийствен бомбен атентат на летището в Москва уби 35-тима, съобщи Си Ен Ен още вечерта след трагедията.

Каналът Си Ен Ен се позовава на Държавната руска телевизия, която е съобщила, че взривът е избухнал на международния терминал на най-натовареното руско летище и то в залата, където е имало и пристигащи, и заминаващи, и изпращачи, и посрещачи. Т. е. терористите са използвали пиков час, когато е имало най-много хора.

Домодедово е на 22 мили от руската столица Москва и е едно от най-натоварените, съобщава Си Ен Ен в първата си кореп.спонденция от мястото на трагедията. “Опостушителна атака, добре планирана, с максимален трагичен резултат и човешки жертви” – така характеризира изпълените цели на терористите Си Ен Ен.

“Вашингтон Поуст” също само часове след атентата писа за трагедията на московското летище, предизвикала толкова смърт и ранени.

Експлозия на недостатъчно обезопасено от гледна точка на сигурността летище в Москва причини смъртта на най-малко 31 души и рани 130 предаде Асошиейтед прес, цитирана от “Вашингтон Поуст”,“Тайм” и други западни издания в Европа, като "Берлинер цайтунг", "Дер Щандарт" и други.

 

Интерфакс съобщи, че полицията издирва трима мъже във връзка с атентата, но не предостави подробности. Асошиейтед прес съобщи, че атентатор самоубиец е бил отговорен за взрива, продължават изданията, като уточняват, позовавайки се на свои източници, че взривът не е бил транспортиран със самолет, а е бил внесен в летището отвън.

Експлозията е настъпила в 16:37 местно време, според Руската агенция за въздушен транспорт. Самолети от Дюселдорф, Германия и Одеса, Украйна, са били пристигнали и разтоварени в предишния половин час. Точно преди взрива,  е пристигнал и един самолет от Лондон.

Елена Бактина, работеща в кафенето на залата разказва как след взрива са започнали да падат върху нея късове мазилка, а много от стъклата са били потрошени.

Друг свидетел описва пред изданието как първоначално хора са започнали панически да бягат навън, очаквайки друг взрив, но след това се върнали вътре поради ниските температури. Мнозина били с окървавени лица и в шок.

Три от водещите английски издания веднага отразиха случилото се на летище Домодедово. Десетки убити при взрив летището от самоубийствен терористичен акт писа “Индипендънт”.

Терористичната атака веднага засили мерките за сигурност в руската столица, - по предваротелна информация, която имаме заявявам, че това е терористична атака” – заяви президентът Дмитрий Медведев отбеляза “Индипендънт”.

Любителски видеозапис показа разпръснати трупове и части от човешки тела. Никой не пое отговорността за атентата.

Чеченски бойци поеха навремето отговорност за предишни терористични атаки в Москва, припомня изданието, включително отговорността и за двойния самоубийствен атентат в метрото март 2010 г, който уби 40 души и раниха над 100 души.

Мащабните сражения в Чечня приключиха преди години, след две опустошителни войни между Русия и сепаратисти от региона, но ислямистите продължават да извършват самоубийствени атентати.

Повечето от тях са в Чечня, а други в предимно мюсюлмански провинции в южната част на Кавказ. Има и такива, които се извършват в Москва - под земята, в автобуси и във влакове, като целят максимален брой жертви.

Собственикът на автомобили под наем, Алексей Спиридонов споделя пред изданието: “Експлозията бе толкова силна, че ме блъсна в стената... Хората, паникьосани, крещаха и тичаха из залата да търсят близките си, а други останаха да лежат на земята в кръв.”

Елена Зацерковная, работеща за Луфтханза разказва: “Имаше много кръв, отрязани крайници, плаващи наоколо!”

Изданието уточнява, че летище Домодедово е построена през 1964 година югоизточно от руската столица и през миналата година през него са преминали над 22 млн пътници.

Експерти от Авиационна сигурност експерти предупреждават, че след терористичните атаки на 11-ти Септември, 2001 г. летищата преставляват с тълпите съсредоточени на тях - примамлива цел за атентатори-самоубийци.

"Летищата по своя характер са оживени места, с което са и уязвими” - заявява за изданието Филип Баум, главен редактор на авиационна сигурност International, базирана в Лондон, където се публикуват материали, посветени на проблемите на сигурността.

“Ассошиейтед прес” също отбеляза терористичния акт на летище Домодедово и използва случая, за да коментира: “Нападението също така поставя под съмнение способността на Русия да е безопасен домакин на предстоящите големи международни спортни събития като 2014 г. Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година и състезанията за Световната купа през 2018 г..

Международният олимпийски комитет (МОК) не се съмнява във възможностите на Русия да гарантира сигурността на Зимните Олимпийски игри в Сочи през 2014 година, съобщи на 25 януари „Газета ру” .

“Терористите са хит на летище Домодедово” пише АП в своя критичен репортаж за недостатъчно обезпечената сигурност на най-натовареното руско летище. През 2004 г. други атентатори самоубийци проникнаха и недобре уредената сигурност там, убивайки 90 души, тъй като атентаротите взривиха два самолета”.

Агенция Интерфакс с подробен репортаж от мястото на събитието съобщи, че взривът е бил толкова силен, че на едни от присъстващите ранени се е видял като огнено кълбо, а снегът от покрива на залата бил разтопен!

В най-подробен репортаж английският “Гардиън” отбеляза терористичния взрив на Домодедово така:

Първоначално бе прието, че атентата е дело на така наречените “черни вдовици”, жени самоубийци, използвани от терористите.

Мерките за сигурност на Домодедово са засилени след атентата от 2004 година, когато в два излетели самолета бяха взривени и загинаха 89 пътници.

Като едно от най-сигурните летища в света определя и експертът по сигурността Норман Шийкс, Домодедово. Скенери, камери за денонощно видеонаблюдение, европейски мерки за безопасност са характерните за Домодедово, споделя пред “Гардиън” Шийкс.

На “Хийтроу” вече се следяло неадекватно, подозрително поведение на хора в залите на летището, а специално обучен персонал проверявал заподозрените, но това довело до много дела и искове, отбелязва изданието.

“Гардиън” публикува смяната на обстановката след атентата по часове, като ползва и свидетелства на очевидци. Освен публикуваните дотук сцени от мястото на трагедията от други западни издания, “Гардиан” съобщава за хаос, сирени, писъци и бягащи хора, с окървавени лица и разкъсани тела. Като се позовава на Интерфакс” изданието съобщава, че следователи са намерили след експлозията откъсната, главата на атентатора смъртник, а чертите на лицето били на мъж от Близкия изток.

Пристигналите бързо на мястото на взрива линейки поемали ранени, сложени от персонала на латището в колички за багаж.

“Гардиан” цитира агенция РИА Новости, която на 24 януари съобщи, че руските служби за сигурност са били предупредени за предстоящия атентат, но не взели никакви мерки. Информация, която веднага бе опровергана от официалните власти и служби за сигурност.

Изданието посочи, че информацията за предварително получена информация за атентата е била опровергана, но уточни, че един е бил атентаторът смъртник, проникнал в летището, докато други двама го наблюдавали отстрани.

Екип от следователи е иззел касети от камерите за видеонаблюдение и е поискал списък на потребителите на мобилни телефони в района на летището около часа на експлозията.

“Гардиан” изказва предположение, че атентатът може да е свързан с предстоящите избори в Русия. В същото време изданието набляга на версията, че не става дума за намалени мерки за безопасност на Домодедово, а за използване на съсредоточаване на много хора на едно място – удобна причина за терористи, които търсят максимален брой ефект от злодеянието си.

“Гардиан” проследява и съдбата на пътниците от полет 872 – от Лондон до Москва с 165 души на борда, за да информира читателите си дали всички пътници са в безопасност.

Друг полет с 97 пътници и шест души екипаж също е кацнал преди експлозията. Изданието информира, как са кацнали пътниците и че едиинствено хаосът след атентата възпрепятствал влизането на пътниците им в зоната на летището за известно време.

Руското издание “Газета ру” в серия от репортажи отрази както терористичния акт, така и последиците от него, и взетите от властите мерки.

Президентът Медведев създаде специална комисия за разследване на терористични нападения и поиска отчет за мерките за безопасност, дали има пропуски в тях и ако са налице пробойни – то виновните да бъдат разследвани и най-строго наказани съобщи Взгляд ру.

Сряда, 26 януари, беше обявена за ден на траур в Москва и Московска област предаде агенция Интерфакс.

Същата агенция уточни, че седем от пострадалите са в критично състояние.

Цял свят изказа съболезнования и предложи помощ на Русия

Президентът на САЩ Барак Обама осъди това, което той нарича "скандално е терористичен акт", а НАТО е изпратил послание на солидарност към правителството на Русия.

Президентът на ЕС Херман ван Ромпой призова тези, които стоят зад нападението да бъдат наказани.

От британското Министерство на външните работи дипломат №1Уилям Хейг изпрати съболезнования на британското правителство и на всички онези, които са загубили свои близки.

"Британските власти са в спешен контакт с руските власти, за да установят фактите и да предоставят консулска помощ на всички британски граждани, които може да са били засегнати", каза г-н Хейг, цитиран от изданието.

Още часове след атентата американският президент Барак Обама разкритикува „предизвикващия гняв” бомбен атентат на московското летище Домодедово, коствал живота на 35 души.

„Остро критикувам този предизвикващ гняв” акт, е заявил американският държавен глава, съобщи говорителят на Белия дом Робърт Гибс.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен изказа „солидарността” на западния Алианс към Русия след предполагаемия самоубийствен атентат, отнел живота на най-малко 31 души на най-напрегнатото летище на Москва.

„Ние сме заедно в тази битка”, заяви Расмусен в изявление след експлозията, разтърсила летище Домодедово.

„Шокираният” Расмусен подчерта: „Това е обща заплаха, която трябва да посрещнем единни. НАТО изказва солидарността си към руския народ и правителство”.

Разгневеният председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой призова хората, стоящи зад осъществяването на терористичния акт срещу московското летище Домодедово да бъдат „наказани”.

Германският канцлер Ангела Меркел заклейми като „страхлива” самоубийствената атака срещу най-голямото московско летище, отнела живота на най-малко 35 души и ранила около 130 други.

„Научих с ужас и отвращение, че много хора са загинали при страхлива атака срещу московското летище Домодедово и много други са ранени”, коментира Меркел в съболезнователно писмо до руския президент Дмитрий Медведев.

Германският министър на външните работи Гидо Вестервеле осъди атентата на най-голямото руско летище Домодедово. Встервеле нарече терористичната атака, причинила смъртта на над 30 души, „варварски акт”.

„Категорично осъждам тази ужасяваща и кървава атака. Нищо не може да оправдае този варварски акт”, се посочва в изявление на Вестервеле.

Германският външен министър изрази своите съболезнования на приятелите и семействата на жертвите.

Испания осъди терористичния акт на най-голямото летище в Москва, при който загинаха най-малко 35 души.

Френският президент Никола Саркози осъди „отвратителния” атентат, извършен днес на московското летище Домодедово.

„Президентът уверява Русия в пълната солидарност на Франция пред лицето на този варварски и страхлив акт”, заявиха от канцеларията на Саркози.

На 25 ануари президентът Георги Първанов изпрати съболезнователно писмо до президента на Руската федерация Дмитрий Медведев по повод взрива на летище Домодедово, в резултат, на който са загинали десетки невинни граждани и много други са били ранени.

Българският премиер Борисов написа писмо до Владимир Путин, изказвайки съболезнования по повод случилото се, като предложи на Русия помощ за пострадалите.

Пака Бенедикт XVI осъди атентата на летище Домодедово. Различни агенции и издания съобщават от Москва, че следствието по терористичния акт продължава с усилени темпове, а на обществени места, където се струпват много хора са взети безпрецедентни марки за сигурност.

 
На Запад е прието да се смята, че практически единствената причина за украинската криза е агресията на Русия.
"Форин Афеърс" е авторитетно издание, основано през 1922 година. Днес е водещ форум за сериозна дискусия на американската външна политика и световните дела. Мултиплатформена медийна организация със списание, уеб сайт, мобилен сайт, различни приложения и социални медийни канали. Множество от публикациите са посветени на подобряването на разбирането на американската външна политика и международни отношения чрез свободен обмен на идеи.

На Запад е прието да се смята, че практически единствената причина за украинската криза е агресията на Русия. Твърди се, че руският президент Владимир Путин е анексирал Крим, тъй като отдавна се стреми да възроди съветската империя. Че в по-далечно бъдеще може да се прицели и към останалата територия на Украйна и другите страни от Източна Европа. Че падането на президента на Украйна Виктор Янукович през февруари 2014 г. просто е било предлог руски войски да се отправят към Украйна.

Подобен поглед върху събитията обаче е погрешен. САЩ и техните европейски съюзници носят немалка част от отговорността за кризата. Коренът на проблема стана разширяването на НАТО – ключовият елемент за по-широка стратегия за извеждане на Украйна от руска орбита и сближаването й със Запада.

Важна роля също така изигра придвижването на ЕС на изток и подкрепата от страна на Запада на демократичното движение в Украйна, чието начало постави „оранжевата революция“ от 2004 година.

От средата на 90-те г. на ХХ в. руските лидери упорито се изправят срещу разширяването на НАТО, а в последните години дават ясно да се разбере, че нямат намерение да гледат спокойно как стратегически важният за тях съюзник се превръща в бастион на Запада.

За Путин незаконното сваляне на демократично избрания и проруски настроен президент на Украйна, което той справедливо нарича „преврат“, е капката, преляла чашата. В отговор той анексира полуостров Крим, където, както се опасяваше, би могла да се появи военноморска база на НАТО, и се зае да дестабилизира Украйна, за да може тя да престане с опитите си за присъединяване към Запада.

Отпорът, даден от Путин, не бива да учудва никого. В края на краищата руският президент нееднократно е подчертавал, че придвижвайки се към „задния двор“ на Русия, Западът заплашва основните й стратегически интереси.

Случилото се смая до такава степен американските и европейските елити главно защото те са склонни да смятат, че през XXI век логиката на реализма не работи и че либералните принципи на законността, икономическата взаимозависимост и демокрацията са в състояние да обезпечат свободата и единството на Стария континент.

 

В Украйна обаче тази схема се провали. Украинската криза показва, че „реалната политика“ продължава да е актуална и е твърде рисковано тя да бъде игнорирана.

 

Американските и европейски лидери не успяха да превърнат Украйна в крепост на Запада на руските граници. Сега, когато последствията от тази недомислена политика са очевидни, продължаването й би било още по-голяма грешка.

 

Провалът на Запада

В края на Студената война съветските лидери предпочитаха американските войски да останат в Европа и НАТО да запази своята цялост, тъй като се надяваха, че това ще спомогне Германия да остане мирна държава. Но и те, и техните руски приемници не желаеха НАТО да се разширява – смятайки, че западните дипломати ще разберат опасенията им.

 

Само че в средата на 90-те години на миналия век администрацията на Клинтън взе друго решение и се зае с разширяването на Североатлантическия пакт.

Първият етап на разширяването се състоя през 1999 година. Тогава към НАТО се присъединиха Чехия, Унгария и Полша. Вторият бе през 2004 година, когато част от пакта станаха България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.

От самото начало Москва активно се възмущаваше. Нека припомним, че когато през 1995 г. НАТО бомбардира босненските сърби, руският президент Борис Елцин заяви: „Положението на Балканите е първият признак за това какво може да се случи, когато НАТО се приближи до границите на Руската федерация… Огънят на войната може да избухне в цяла Европа“. Само че тогава руснаците бяха твърде слаби, за да попречат на Североатлантическия алианс да се придвижи на изток. Впрочем по онова време това придвижване не изглеждаше особено опасно: нито една от новите страни, членки на НАТО (освен малките прибалтийски републики), нямаше общи граници с Русия.

След това обаче НАТО започна да гледа още пò на изток. През април 2008 година на срещата на Върха в Букурещ Алиансът обсъди въпроса за присъединяването на Грузия и Украйна. Администрацията на Джордж Буш-младши подкрепи идеята, но Франция и Германия бяха против, отчитайки, че не си струва Русия да бъде излишно дразнена.

В крайна сметка, членовете на НАТО постигнаха компромис – нямаше формален процес на присъединяване, но Алиансът заяви подкрепата си за надеждите на Грузия и Украйна, провъзгласявайки смело: „Тези държави ще станат членове на НАТО“.

Москва обаче съвсем не прие този изход като компромисен. Заместник-министърът на външните работи Александър Грушко заяви: „Встъпването на Грузия и Украйна в Алианса би било голяма стратегическа грешка с много сериозни последствия за общоевропейската безопасност“.

Путин отбеляза също така и че приемането на тези две страни в НАТО ще бъде „пряка заплаха“ за Русия. Както съобщи един от руските вестници, в свой разговор с Буш Путин „много прозрачно е намекнал, че ако Украйна все пак бъде приета в НАТО, то тази държава просто ще прекрати своето съществуване“.

Инвазията на Русия в Грузия през август 2008 година трябваше да разсее всякакви съмнения за това, че Путин е твърдо решен да попречи на Грузия и Украйна да влязат в НАТО.

Президентът на Грузия Михаил Саакашвили, в стремежа си страната му да бъде присъединена към Североатлантическия алианс, през лятото на 2008 година реши да върне под властта на Тбилиси два сепаратистки района – Абхазия и Южна Осетия.

В същото време Путин искаше Грузия да остане слаба и нестабилна дори вън от НАТО. Когато между грузинските правителствени войски и южноосетинските сепаратисти започнаха бойни действия, руските войски взеха под контрол Абхазия и Южна Осетия.

Въпреки това ясно предупреждение НАТО не се отказа официално от идеята си да приеме Грузия и Украйна в Алианса. Разширяването на НАТО продължи – през 2009 година негови членове станаха и Албания и Хърватия.

Европейският съюз също продължи своето движение на изток. През май 2008 година той стартира инициативата „Източно партньорство“, чиято цел бе да се помогне за икономическия просперитет на страни като Украйна и те да бъдат интегрирани към икономиката на ЕС. Не е странно, че руските лидери отчетоха този план като противоречащ на интересите на страната си.

През февруари 2014 година, преди падането на Янукович от власт, руският външен министър Сергей Лавров обвини Европейския съюз в опит за създаване на „сфера на влияние“ в Източна Европа. В очите на руските ръководители разширяването на ЕС изглежда като прикритие на разширяването на НАТО.

Накрая, последните усилия на Запада бяха насочени към това да отдалечи Киев от Москва – разпространявайки в Украйна и други постсъветски страни западните ценности и насърчаването на демокрацията. Това предполагаше подкрепа за прозападно настроените личности и организации.

През декември 2013 година помощник държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд отбеляза, че от 1991 г. Съединените щати са похарчили над 5 милиарда долара, за да помогнат на Украйна да постигне „бъдещето, което заслужава“. В частност, в рамките на тези усилия правителството на САЩ е обезпечавало със средства „Националния фонд за подкрепа на демокрацията” (NED) – нестопанска организация, която финансира повече от 60 проекта за развитието на гражданското общество в Украйна. Президентът на фонда Карл Гершман нарече тази страна „голямата награда“.

Когато Янукович победи на президентските избори през февруари 2010 година, NED реши, че това противоречи на целите му, и започна активно да поддържа опозицията и украинските демократични институции.

Когато руските лидери анализират западното социално инженерство за Украйна, те се опасяват, че страната им може да се окаже следващата мишена. Подобни страхове не бива да се смятат за неоснователни.

През септември 2013 година Гершман написа в The Washington Post: „Европейският избор на Украйна ще ускори гибелта на идеологията на руския империализъм, представлявана от Путин… Руснаците също са поставени пред избор и Путин може да загуби позиции не само в близките до Русия страни, но и в самата нея“.

 

Развитието на кризата

Тройствената политика на Запада – разширяването на НАТО, експанзията на Евросъюза и насърчаването на демокрацията – допълнително наля масло в готовия да се разгори огън.

Пожарът избухна през ноември 2013 година, когато Янукович отхвърли важното икономическо съглашение, което се готвеше да сключи с ЕС, и вместо това се съгласи да приеме предложените от Русия 15 милиарда долара.

Това решение предизвика антиправителствени демонстрации. През следващите три месеца обстановката се нажежи. Към средата на февруари загинаха около сто участници в протестите. Западните емисари спешно се отправиха към Киев, за да разрешат кризата.

На 21 февруари правителството и опозицията се договориха Янукович да остане на власт само до новите избори. Договореностите обаче не бяха спазени и още на следващия ден Янукович избяга в Русия. Новото правителство, дошло на власт в Киев, бе крайно прозападно и антируско. Четирима от неговите високопоставени членове справедливо могат да се нарекат неофашисти.

Макар на този етап да е трудно да се прецени степента на участие на САЩ в тези събития, изглежда очевидно, че превратът бе подкрепен от Вашингтон. Нюланд и сенаторът републиканец Джон Маккейн участваха в антиправителствените демонстрации. След бягството на Янукович посланикът на САЩ в Украйна Джефри Пайет обяви, че „този ден ще влезе в учебниците по история“. Според попаднали в ръцете на журналисти записи на един телефонен разговор Нюланд се обяви за смяна на режима с настояването украинският политик Арсений Яценюк да оглави новото правителство. Така и стана. Не е чудно, че руснаците смятат Запада за участник в свалянето на Янукович.

В крайна сметка, Путин реши, че е дошло време да действа против Украйна и Запада. Скоро след 22 февруари той нареди на руските войски да откъснат Крим от Украйна, след което го присъедини към Русия.

Оказа се, че това не е трудно да се направи, тъй като във военноморската база в Севастопол непрекъснато имаше хиляди руски войници. Отделен важен фактор бе, че около 60% от кримското население се състои от етнически руснаци, повечето от които не желаят да живеят в Украйна.

След случилото се Путин започна да оказва натиск върху новото правителство в Киев, стремейки се то да не застава на страната на Запада против Москва. Той даде ясно да се разбере, че по-скоро ще унищожи Украйна като функционираща държава, отколкото да допусне тя да се превърне в западен аванпост на прага на Русия.

Затова именно изпрати съветници и оръжие и даде дипломатическа подкрепа на руските сепаратисти в Източна Украйна – подтиквайки страната към гражданска война, Путин съсредоточи на украинската граница огромна армия, заплашваща да нахлуе в страната, ако правителството смаже бунтовниците. В добавка той рязко вдигна цената на газа, който Русия продава на Украйна, и поиска спешното плащане на минали доставки. Путин играе жестко.

 

Диагнозата

Не е трудно да се разберат действията на Путин. Украйна представлява огромна равнина, която се наложи да пресекат и Наполеонова Франция, и Германската империя, и нацистка Германия, преди да нанесат ударите си по самата Русия. За руснаците тя има стратегически важно значение като буферна държава. Нито един руски лидер не би допуснал на нейна територия настаняването на военен алианс, който до вчера е бил смъртен враг на Москва.

И нито един руски лидер не би бездействал, гледайки как Западът помага в Украйна да се установи правителство, което е твърдо решено да интегрира страната към западните структури.

Позицията на Москва може и да не се харесва на Вашингтон, но той е длъжен да разбере нейната логика. Това е в основата на геополитиката: великите държави винаги се отнасят нервно към потенциалните заплахи близо до своите територии. В края на краищата, самите Съединени щати не търпят присъствието на други велики държави не само на своите граници, но и въобще в западното полукълбо.

Представете си как би се възмутил Вашингтон, ако Китай създаде мощен военен съюз и се опита да включи в него Канада и Мексико. Дори ако оставим настрани логиката, руските лидери неоднократно са заявявали на своите западни колеги, че смятат присъединяването на Грузия и Украйна в НАТО за неприемливо – както и всякакви опити тези страни да бъдат привлечени против Русия. Руско-грузинската война от 2008 година ясно демонстрира нагласата на Русия.

Американските официални лица и техните европейски съюзници твърдят, че много са се старали да разсеят руските опасения и че Москва трябва да разбере: НАТО не крои планове срещу Русия. Едновременно с това Алиансът трудно би могъл да отрече, че се нуждае от разширяване не само за да възпира Русия, но и за да не му се налага непрекъснато да мести войските си в новите страни членки.

През 2002 година дори бе създаден орган под названието Съвет „Русия-НАТО“, предназначен да съдейства за развитието на сътрудничеството с Москва.

За да умиротворят Русия, през 2009 година САЩ обявиха, че ще разместят – в краен случай, първоначално – новата система за противоракетна отбрана на корабите в европейски води, а не на територията на Чехия или Полша. Нито една от тези мерки обаче не сработи – както и преди, руснаците упорито се противопоставяха на разширението на НАТО и особено на включването на Грузия и Украйна в Алианса. А в крайна сметка именно руснаците, а не Западът, трябва да решават какво ги заплашва.

За да стане ясно защо Западът – и особено Съединените щати – не виждаше, че политиката му в Украйна подготвя почвата за сериозни сблъсъци, трябва да се погледне назад: в средата на 90-те години на миналия век, когато администрацията на Клинтън започна да се застъпва за разширяване на НАТО.

Тогава анализаторите привеждаха най-различни аргументи „за“ и „против“, но до обществен консенсус не се стигна. Тук е мястото да се каже, че повечето американски емигранти от Източна Европа, както и техните роднини активно подкрепяха експанзията на Алианса, тъй като желанието им бе НАТО да защитава страни като Унгария и Полша. Някои от тях одобряваха подобен курс, защото смятаха, че както и преди, Русия трябва да бъде удържана.

Мнозинството реалисти обаче бяха против експанзията. Според тяхното мнение отслабваща държава със застаряващо население и триизмерна икономика не се нуждае от възпиране. При това те се опасяваха, че разширяването на НАТО само ще даде допълнителен стимул на Москва да мъти водите в Източна Европа. Американският дипломат Джордж Кенан коментира това пред журналисти през 1998 година – скоро след като Сенатът на САЩ одобри първия етап от разширяването на Североатлантическия алианс. „Аз смятам, че руснаците ще реагират на това крайно отрицателно, което от своя страна ще окаже влияние върху политиката им – заяви той – Според мен се прави трагична грешка. Нямахме причини да действаме по този начин. Никой никого не е заплашвал.“

От друга страна, повечето либерали – в това число много от ключовите членове на администрацията на Клинтън – бяха за разширяване на Алианса. Те смятаха, че краят на Студената война по фундаментален начин е променил международната политика и че старата реалистична логика, управлявала Европа, е заменена от нов постнационален ред.

По тяхно мнение Америка се бе превърнала не само в „незаменима държава“ (по израза на държавния секретар Мадлин Олбрайт), но и в благодетелен хегемон – и съответно Москва не бива да я възприема като заплаха. Фактически крайната цел на тази политика бе целият континент да бъде принуден да изглежда като Западна Европа.

Затова САЩ се стремяха да развиват демокрацията в Източна Европа, поощряваха икономическата взаимозависимост между източноевропейските страни и ги интегрираха в международните институции.

Побеждавайки в спора в Съединените щати, либералите с лекота убедиха своите европейски съюзници да подкрепят разширяването на НАТО – защото благодарение на достиженията на ЕС европейците, като по-силни от американците, бяха сигурни, че геополитиката е загубила предишното си значение и че всеобемащият либерален ред е способен да поддържа мира в Европа.

За първото десетилетие на настоящия век либералите надделяха толкова силно по въпроса за европейската сигурност, че дори преходът на Алианса към политика на отворени врати в областта на разширяването му почти не срещна съпротива.

Днес сред американските официални лица либералният поглед на света се е превърнал в общоприета догма. Нека припомним, че през март президентът Барак Обама произнесе реч за Украйна, в хода на която няколко пъти спомена за „идеалите“, движещи политиката на Запада, които заплашват „по-старите и традиционни представи за сила“.

Реакцията на държавния секретар Джон Кери за кримската криза отразяваше същия подход: „През XXI век просто никой не се държи като през XIX – не нахлува в чужди държави под напълно измислени предлози“.

Всъщност различните страни просто гледат по различен начин на мира. Путин и неговите съотечественици мислят и действат в съответствие с нормите на реализма, а западните им колеги се придържат към либералните представи за международна политика. В резултат САЩ и техните съюзници неволно предизвикаха сериозната криза, свързана с Украйна.

 

В търсене на виновния

 

В споменатото по-горе интервю на Кенан от 1998 година той предсказа, че експанзията на НАТО ще доведе до криза, след което нейните привърженици ще заявят: „Ние от самото начало ви предупреждавахме какво представляват руснаците“.

И действително – повечето официални лица на Запада днес сочат Путин като виновник за печалното положение в Украйна. Както писа The New York Times, през март канцлерът на Германия Ангела Меркел намекна, че Путин се държи ирационално, заявявайки на Обама, че той „живее в друг свят“.

 

Без съмнение в поведението на Путин се наблюдават автократски тенденции, но липсват каквито и да било основания да се смята, че той е психически неуравновесен.

Напротив, руският държавен глава е първокласен стратег, от когото следва да се страхува и когото трябва да уважава всеки негов външнополитически противник.

Други анализатори – с няколко сериозни основания – твърдят, че Путин изпитва носталгия по разпадналия се Съветски съюз и иска да го възстанови, разширявайки границите на Русия.

Според тази версия, присъединявайки Крим, Путин пробва почвата, проверявайки не е ли време да анексира Украйна – или в краен случай нейната източна част – а впоследствие задължително да прояви агресия и по отношение на другите съседни на Русия държави. Някои представители на този лагер считат Путин за съвременния Адолф Хитлер, всяка сделка с когото би представлявала повторение на мюнхенската грешка.

Следователно НАТО трябва да приеме в своите редове Грузия и Украйна, за да възпре действията на Русия, преди тя да е подчинила съседите си и да е започнала да представлява реална заплаха за Западна Европа.

При по-сериозно вглеждане във фактите обаче тази логика не издържа на проверката. Ако Путин се стремеше да създаде „голяма Русия“, намеренията му навярно щяха да проличат на 22 февруари. До днешна дата няма практически никакви причини да се смята, че той се е канел да завземе Крим – още по-малко другите украински региони.

Даже западните лидери, подкрепящи разширяването на НАТО, не личеше да се боят от използването на военна сила от страна на Русия. Действията на Путин в Крим за тях бяха напълно неочаквани и съдейки по всичко, се случиха като спонтанна реакция на свалянето на Янукович. В самото начало Путин дори заяви, че не одобрява отделянето на Крим. Истина е и друго – че бързо промени своята позиция.

При това положение Русия трудно ще завоюва и анексира Източна Украйна – още по-малко цяла Украйна – даже да беше го искала.

Между река Днепър, която пресича страната, и руската граница живеят 15 милиона души. Това представлява около една трета от цялото украинско население. Преобладаващото мнозинство от тези хора искат да продължават да живеят в Украйна и безспорно биха се възпротивили на каквато и да е руска окупация.

Дори Русия да представляваше мощна военна машина и да имаше не по-малко силна икономика, тя най-вероятно не би могла да окупира Украйна. Достатъчно е да си спомним съветския и американския опит в Афганистан, американския опит във Виетнам и Ирак, както и руския опит в Чечения, за да разберем, че всяка военна окупация обикновено завършва зле. Путин безусловно е наясно: да покори Украйна е все едно да се опита да глътне таралеж. Неговата реакция на случващото се там има отбранителен, а не настъпателен характер.

 

Възможният изход

Тъй като повечето западни лидери продължават да отричат, че действията на Путин са продиктувани от обосновани съображения от сферата на безопасността, не е странно, че те се опитват да влияят на неговото поведение, водейки политика на силата и наказвайки Русия. По този начин те се опитват да предотвратят нова агресия. Макар Кери да твърди, че са „възможни всякакви варианти“, нито Съединените щати, нито съюзниците им по линия на НАТО са готови да защитят Украйна със силови методи.

 

Западът се надява, че ще успее с помощта на санкции да принуди Русия да прекрати подкрепата си за въстанието в Източна Украйна. През юли САЩ и ЕС въведоха трети пакет от санкции.

На първо място, те се прицелват към високопоставени лица, тясно свързани с руското правителство, също така и към някои крупни банки, енергийни компании и фирми в областта на отбраната.

Западните държави заплашват и с нов пакет от по-сериозни санкции, които ще бъдат насочени към цели сектори в руската икономика.

Само че подобни мерки няма да имат особено голям ефект. Важно е да се знае, че тежките санкции няма да бъдат въведени във всеки случай: много западни държави – и особено Германия – са против тази идея, опасявайки се, че Русия ще нанесе ответен удар, способен да причини на ЕС сериозен икономически ущърб.

Дори САЩ да успеят да уговорят своите съюзници на решителни крачки, това едва ли ще се отрази на политиката на Путин. Историята ни учи, че държавите са готови да търпят много заради своите ключови интереси. И нямаме причина да смятаме, че Русия е изключение от това правило.

Западните лидери също продължават да се придържат към провокационна тактика, която е и главната причина за кризата. През април вицепрезидентът Джоузеф Байдън например се срещна с украински законодатели и им заяви: „Това е вторият опит да въплътим в живота първоначалните обещания на оранжевата революция“. Директорът на ЦРУ Джон Бренън утежни положението, когато през същия месец посети Киев. Белият дом заяви, че неговата визита е имала за цел да допринесе за развитието на сътрудничеството с украинското правителство в областта на безопасността.

В същото време ЕС продължи да придвижва своето „Източно партньорство“. През март председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обобщи европейската политика по отношение на Украйна, заявявайки: „Ние имаме дълг са солидарност пред Украйна. Ще се постараем да я приближим да себе си колкото това е възможно“.

И действително, на 27 юни ЕС и Украйна подписаха икономическото споразумение, което седем месеца по-рано се бе оказало фатално за Янукович. През същия този юни на среща на министрите на външните работи на страните от НАТО бе решено съюзът да остане открит за нови членове, макар Украйна да не беше спомената открито.

„Нито една от третите страни няма право на вето по въпроса за разширяване на НАТО“, заяви генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен. Министрите също така се договориха да подкрепят редица мерки за укрепването на военния потенциал на Украйна в области като военното управление, логистиката и киберотбраната. Руските лидери естествено се възмущават от подобни стъпки и по този начин реакцията на Запада по отношение на кризата само обостря обстановката.

Между другото, съществува изход от кризата в Украйна – макар и изискващ от Запада да започне да мисли по абсолютно нов начин. Съединените щати и техните съюзници следва да се откажат от плана си за озападняването на Украйна и да си поставят за цел превръщането й в неутрален буфер между НАТО и Русия (по време на Студената война такова беше положението на Австрия).

Западните лидери трябва да признаят, че за Путин Украйна означава толкова много, че не е възможно там да се запази антируският режим. Това не означава, че бъдещото украинско правителство трябва да бъде непременно настроено проруски или против НАТО. Напротив, главното е суверенна Украйна да не се окаже нито в западния, нито в руския лагер.

За целта САЩ и съюзниците им трябва официално да изключат възможността за включване в НАТО на Грузия и Украйна. Западът също е длъжен да помогне в изработването на план за спасяването на украинската икономика, койта да бъде финансиран съвместно от ЕС, МВФ, Русия и Съединените щати. Москва вероятно ще приветства такова предложение – тъй като е заинтересована западната й съседка Украйна да бъде стабилна и да процъфтява.

Западът трябва значително да ограничи опитите си за социално инженерство в Украйна. Време е да се сложи край на западната подкрепа на поредните „оранжеви революции“. При това американските и европейските лидери са длъжни да разберат, че няма нищо лошо и опасно в това Украйна да уважава правата на своите малцинства, в частност на рускоговорещото население.

На казаното дотук може да се възрази с аргумента, че подобна закъсняла смяна на политиката по отношение на Украйна би развалила сериозно репутацията на САЩ в света. Тя, разбира се, донякъде ще пострада, но продължаването на погрешната стратегия ще й нанесе много по-значителен удар. Още повече че другите страни ще уважават повече държава, която умее да признава грешките си и да следва политика, способна да се справи ефективно с актуалните проблеми. Този именно път остава открит за Съединените щати.

Някои казват, че Украйна е в правото си сама да избира своите съюзници и руснаците нямат право да пречат на Киев да се присъедини към Запада. За Украйна подобни идеи са крайно опасни. Печалната истина се заключава в това, че в политическите игри великите държави се оказват по-силните.

Абстрактни неща като право на самоопределение означават малко, когато силните страни се карат със слабите. Имаше ли право Куба по време на Студената война да се включи във военния алианс на СССР? Съединените щати явно не са смятали така. Сега руснаците се отнасят по същия начин към съюза между Украйна и Запада. В интересите на Украйна е да приеме фактите такива, каквито са, и да се държи по-внимателно със своя могъщ съсед.

Някои анализатори, признавайки, че НАТО не се е справила в политиката си по отношение на Украйна, без съмнение ще твърдят, че Русия си остава враг; че с времето тя само ще укрепва и Западът няма друг изход, освен да продължава сегашния си курс. Това обаче е погрешен възглед за случващото се. Русия отслабва и с времето ще отслабва все повече. Впрочем даже тя да укрепне, приемането на Украйна в НАТО, все едно, не би имало смисъл.

Работата е там, че нежеланието на САЩ и европейските им съюзници да използват военна сила, за да помогнат на Украйна, нагледно показва: те не смятат Украйна за свой ключов стратегически приоритет. Би било изключително глупаво в НАТО да се приеме страна, която останалите членове на Алианса нямат намерение да защитават.

По мнението на либералите НАТО се разширяваше именно за да може в случай на нужда да задейства своите гаранции за безопасност. Жестоката игра на Москва обаче показва, че встъпването на Украйна в НАТО е напълно в състояние да доведе до сблъсък между Русия и Запада.

Освен това сегашният политически курс усложнява взаимодействието между Запада и Москва и по други въпроси. Съединените щати се нуждаят от помощта на Русия, за да евакуират американската техника от Афганистан през нейната територия, да постигнат споразумение с Иран по ядрената му програма и да стабилизират ситуацията в Сирия.

В миналото Русия е помагала на Вашингтон в решаването на тези проблеми. През лятото на 2013 година Путин помогна на Обама да излезе от трудното положение с условията на Сирия за унищожаването на химическото й оръжие. Това позволи да се избегне американска военна операция.

Помощта на Русия ще е необходима на САЩ и когато в един момент се наложи те да се противопоставят на процъфтяващия Китай. Впрочем сегашната американска политика само способства за сближаването на Москва и Пекин.

Днес Съединените щати и техните европейски съюзници са изправени пред избор. Те могат да продължат сегашната си политика, която засилва съперничеството с Русия и пътьом разрушава Украйна. Този сценарий ще бъде провал за всички.

Другият вариант е да сменят курса и да създадат процъфтяваща, но неутрална Украйна, която няма да заплашва Русия и ще позволи на Запада да подобри отношенията си с Москва. Този подход ще даде шанс на всички страни да бъдат победители.

Превод: Елена Дюлгерова

 

Джеймс Роджърс, бизнесмен и инвеститор, президент на Rogers Holdings и Beeland Interests IncИзвестният американски бизнесмен и финансов инвеститор Джеймс (Джим) Роджърс е роден през 1942 в Балтимор. Завършва история в Йейлския университет, след това получава магистърска степен по икономика в Университета на Оксфорд. През 1970 започва работа в инвестиционна банка Arnhold and S. Bleichroder, където негов колега e Джордж Сорос. Три години по-късно двамата основават инвестиционния фонд Quantum. Джим Роджърс се разделя със Сорос през 1980 и става професор по финанси в Columbia Business School. Днес той е президент на Rogers Holdings и Beeland Interests Inc. и живее в Сингапур, където се премества през 2007, привлечен от огромния потенциал на азиатския финансов пазар.

Освен всичко друго Джим Роджърс е световно известен пътешественик и автор на няколко книги. Интервюто с него публикуваме с любезното съдействие на Ник Дзамбруно.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2015/1797-dzheyms-rodzhars-vashington-raboti-za-pagubniya-za-samite-sasht-alians-mezhdu-rusiya-i-aziya

- Г-н Роджърс, като експерт по кризисните пазари, какво мислите за Русия и, в частност, за руските акции?

- Настроен съм оптимистично за бъдещето на Русия. Впрочем, бях настроен още по-оптимистично преди началото на войната в Украйна, която до голяма степен беше провокирана от САЩ. Във всеки случай, по време на кримския инцидент купих доста руски акции и планирам да купя още повече в бъдеще.

За съжаление, случващото се не предвещава нищо добро за Съединените щати. То способства за обединяването на Русия и Азия, което в дългосрочна перспектива ще има крайно неприятни последици за САЩ и Европа. Наскоро още една от четирите най-големи китайски банки откри свой филиал в Москва. Иранците се сближават с руснаците. Неотдавна руските железници завършиха строежа на железопътната линия до севернокорейското пристанище Расон – най- северното незамръзващо пристанище в Азия. Руснаците вложиха много пари в реконструкцията и модернизацията на Транссибирската железопътна магистрала. По правило, онези, които правят заедно бизнес, се обединяват и в други сфери, включително във военната, макар това да не означава непременно, че и сега ще се случи нещо подобно. Не мисля например, че руснаците, китайците и иранците възнамеряват да нападнат Америка.

- Тоест, благодарение на икономическите връзки с Азия, зависимостта на Русия от Запада вече не е чак толкова голяма. Това ли е обяснението за оптимизма ви по отношение на Русия?

- За първи път посетих тогавашния Съветски съюз още през 1966 и се върнах оттам много песимистично настроен. Този мой песимизъм се запази през следващите 47 години, защото не разбирах, как този модел въобще може да работи.

След това, преди година или две, започнах да забелязвам, че мнозина се отнасят все по-негативно към Русия и сякаш вече никой не се интересува от нейния пазар. Вероятно си спомняте, как през 90-те години и дори през първото десетилетие на сегашния век всички бяха във възторг от тази страна. Редица ключови фигури от политиката и бизнеса демонстрираха периодични изблици на огромен ентусиазъм към Русия. През 1998 бях на къси рублеви позиции, освен това никога не бях инвестирал в Русия, особено в дълги рублеви позиции. Преди година или две обаче забелязах, че ситуацията в страната се променя, че нещо се случва в Кремъл. Там вече са наясно, че не могат просто да преследват хората, да конфискуват активите им, а са длъжни да играят по правилата, ако искат да развиват икономиката си.

Днес Русия има конвертируема валута – повечето държави не разполагат с такава, но не и Русия. Руснаците имат достатъчно значими валутни резерви, които ще продължат да нарастват и след кризата със срива на рублата. След като няколко пъти съм пропътувал тази страна надлъж и шир, знам, че тя притежава гигантски природни ресурси. Впрочем, възстановената Транссибирска магистрала също представлява огромен актив. Виждах всичко това, виждах и, че руският пазар се смята за рисков, никой не го предпочиташе, затова започнах да търся и намерих възможности да инвестирам в Русия.

- Да, в това, което казвате, определено има смисъл, от гледна точка на настроенията и фундаменталните показатели. До какво обаче, според Вас, ще доведе конфликтът на Русия с Украйна и напрежението в отношенията и със Запада?

- Напрежението ще продължи да нараства, поне докато във Вашингтон управляват сегашните бюрократи. Защото те са професионално заинтересовани ситуацията в постсъветското пространство да не се нормализира. Именно затова не очаквам подобрение в обозримо бъдеще. Виждам обаче, че някои компании и дори държави започват да се отдръпват от санкциите. Много хора започват да се питат - почакайте, какво означава всичко това?

Хората започват да преосмислят пропагандните внушения на Вашингтон. Дори        германците правят преоценка на ситуацията. Мисля че отношението към          случващото се в Украйна ще стане по-балансирано, защото САЩ не се ползват с      широка подкрепа, да не говорим, че има много други войни, които искат да     водят или се опитват да провокират.

Това означава, че руската доминация в Украйна ще нараства. Източната част на        тази страна до голяма степен е руска. Крим пък винаги е бил руски, докато една         вечер, под влиянието на изпития алкохол, Хрушчов не решава да го предаде на       Украйна. Ето защо подозирам, че дезинтеграцията на Украйна ще продължи,         което - между другото - е добре и за самата Украйна, и за света, като цяло.

Ние не се оплакваме, когато шотландците гласуват, дали да излязат от състава на Великобритания. Твърдим, че подкрепяме правото на самоопределение. Допуснахме разпадането на Чехословакия, Югославия, Етиопия. Обикновено това е за добро. Много от съществуващите граници са исторически аномалии. Сам по себе си, фактът, че след Първата световна война са се случили определени събития и някакви бюрократи са очертали една или друга граница, не означава, че това е логично и следва да си остане така. Струва ми се, че онази част от Източна Украйна, която клони към Русия, ще продължи да се разширява. Не мисля също, че Америка може да започне война, да не говорим пък за Европа, а това означава, че САЩ ще трябва да признаят, че са допуснали поредната стратегическа грешка и да започнат постепенно да се отдръпват от Украйна.

- Според Вас, доколко определяща за мащабите на санкциите е зависимостта на Европа от руските енергоносители? Появиха се слухове, че европейците са склонни да изключат Русия от системата SWIFT, както постъпиха с Иран.

- По принцип всичко е възможно. Когато Америка се опитваше да накара европейците да предприемат подобна стъпка, видях реакцията на техните лидери и, поне според мен, те въобще не бяха във възторг от това. Аз самият съм американски гражданин и със съжаление следва да отбележа, че така очерталата се ситуация, като цяло, принуждава руснаците, китайците, а и не само тях, да ускорят търсенето на алтернатива. А това не е никак добре за САЩ.

Американците разполагат с монополни позиции, защото всички, които използват долари, трябва да осъществяват доларовите си разчети през Ню Йорк. През последните няколко години нееднократно беше изразявана сериозна загриженост във връзка с американската доминация в системата SWIFT и това, че тя дава възможност на САЩ да блокират останалите, когато си поискат.

Затова в момента Русия и Китай полагат всички усилия за да намерят алтернатива на тази финансова система, на американския долар и на финансовата доминация на САЩ.

Както вече казах, всичко това не е добре за Съединените щати. Смятаме, че със санкциите нанасяме ущърб на руснаците. Истината обаче е, че в дългосрочна перспектива вредим повече на самите себе си.

- Всъщност, видяхме точно това, когато САЩ, на практика, изхвърлиха Русия от системите Visa и Mastercard. Как реагираха руснаците? Обърнаха се към китайската платежна система Union Pay.

- Примерите са много. Някои неща вече се случиха, други се случват в момента, защото Путин обяви пред всички: "добре, налага се да преразгледаме целия си път от падането на Берлинската стена насам", и това е само началото. Между другото, на китайците подобно развитие им харесва. За Китай, то несъмнено е добро. За САЩ това в крайна сметка ще се окаже много лошо, но е прекрасно за Китай, както и за някои други азиатски държави, като Иран например.

Нищо от това, което правим напоследък, не се отразява благоприятно на Америка. Всичко сторено от нас обаче, се оказва добро за Китай.

- Защо тогава Вашингтон действа по този начин?

- На първо място, защото това са бюрократи, недостойни за постовете, които заемат. Властта развращава и тъкмо това се случва през последните десетилетия в Съединените щати.

Преди началото на Първата световна война императорът на Австро-Унгария, който по онова време е 85-годишен, дава ултиматум на сърбите, съдържащ девет искания. Сърбия изпълнява осем от тях, но по ред причини не изпълнява деветото. Това става повод за началото на войната. Навсякъде бюрократите обещават, че тя ще приключи до Коледа - поне в страните, където празнуват Коледа. Шест месеца след началото на войната обаче, гражданите започват да се питат „Какво всъщност правим, това е безумие“. Милиони хора се избиват един друг. Милиарди долари отиват на вятъра. Това е лошо за всички. И, защо го започнахме? Никой дори не може да обясни ясно, защо това се случва, но масовото изтребление продължава цели четири години, само защото неколцина бюрократи и един старец не успяват да се разберат помежду си. Всичко това е можело да бъде избегнато. Впрочем, така започват почти всички войни.

Ако анализираме началото на всяка една война, дълги години след като тя вече е приключила, неизбежно възниква въпросът „Как и защо е станало така?“. И, по правило, рядко се намират убедителни отговори. Както е известно, историята се пише от победителите, които винаги имат под ръка подходящо обяснение за случилото се, но един обективен анализатор обикновено се чувства объркан.

- Нека променим малко темата. Знам, че се интересувате от селско стопанство, а в Русия и Украйна са най-плодородните земеделски земи в света. Какво мислите за компаниите, които са инвестирали в тамошното селско стопанство и за техните акции?

- От историческа гледна точна, сте прав. Украйна беше сред най-големите износители на зърнени култури, а някои руски региони са били истински житници през различни исторически периоди. Комунизмът обаче може да разруши и действително разрушава всичко, до което се докосва. Той разруши съветското селско стопанство, но много райони имат отличен потенциал и несъмнено ще се възродят. Не съм правил проучвания за това, доколко тези земи са съхранили своите качества, но въз основа на данните за земеделската продукция мога да предположа, че регионът отново ще стане голям селскостопански производител. Въпросът е само, кога и кой ще го направи. Между другото, наскоро оглавих голяма руска компания, която продава фосфатни торове, отчасти именно поради причините, за които споменахте.

- На няколко пъти споменахте Иран. Казват, че това е много динамичен пазар, който при това не е зависим само от природните ресурси. Иранците имат мощни търговски и технологични компании. Интересна ли е тази страна за инвеститор като вас?

- През 1993 купих ирански акции, чиято стойност оттогава насам нарасна цели 47 пъти, тоест това се оказа изключително успешна инвестиция. Изкарах много пари, макар че част от тях все още са в Иран. Не знам, дали някога ще си ги получа, но вече получих повече от достатъчно, така че това не е чак толкова важно.

Да, наясно съм, че иранският пазар е интересен. Знам също, че иранското общество е доста специфично. Познавам много иранци, на възраст под 30 години, които искат да имат по-различен живот. Промените в страната се осъществяват бавно, но този процес все пак върви. Отчасти и заради това, че Западът демонизира тази страна, което затруднява процеса на промени. Никога не съм бил привърженик на подобна политика, понеже собственият ми опит показва, че опитвайки се да привлечеш хората, можеш по-бързо да промениш ситуацията, отколкото ако ги игнорираш, принуждавайки ги да се затварят в себе си и да се настройват враждебно към външния свят.

Тоест, не одобрявам особено американския (или западния, като цяло) подход към Иран. Разбира се, не одобрявам и подхода на иранския духовен водач Хаменей. В миналото и двете страни допуснаха грешки. Сега обаче всичко се променя. Виждам големи възможности в Иран. Опасявам се обаче, че ако иранците не бъдат стимулирани да се обърнат към Запада, ще се отворят за Азия и Русия. А тази страна разкрива приказни възможности за инвеститорите с 80-милионното си население, огромните си ресурси и наличието на множество предприемчиви, умни и образовани хора. Освен това, да не забравяме, че Иран е наследник на Персия – една от великите империи в световната история в течение на много векове. С други думи, не става дума за изостанали хора, които не могат да четат или са неспособни да се ориентират на географската карта. Иран разполага с огромен потенциал, който неговите жители ще се опитат да реализират.

- В този регион се очертава и един нов фактор в лицето на Кюрдистан…

- Всъщност, кюрдите отдавна са доста сериозен регионален фактор. Надявам се, че ще могат да обединят силите си. Въпреки че може да ви се струва парадоксално, мисля, че един независим Кюрдистан би бил от полза за региона, включително и за Турция. За съжаление, бюрократите не обичат промените…

 
„Целият репортаж на BBС, излъчен по  National Public Radio имаше една единствена цел: да покаже, че Русия е виновна за катастрофата на малайзийския самолет, още преди да има доказателства
Публикуваме с любезното съдействия на Агенция КРОСС

Пол Крейг Робъртс, известен икономист, политолог и публицист, бивш редактор на The Wall Street Journal/КРОСС/ Още преди да се появят каквито и да било доказателства за катастрофата на малайзийския самолет в Източна Украйна, западните медии, като по поръчка, започнаха да обвиняват Русия, отбелязва известният икономист, политолог и публицист Пол Крейг Робъртс.

„Целият репортаж на BBС, излъчен по  National Public Radio имаше една единствена цел: да покаже, че Русия е виновна още преди да има доказателства, – пише Робъртс. – Всички западни медии в един глас заявиха: това е дело на Русия”.

Според публициста, подобен „рефлекс” от страна на западните медии е машинално продиктуван от Вашингтон. Изводът, който прави Робъртс е, че всички съобщения в медиите за малайзийския самолет са режисирани по такъв начин, че вината да падне на Русия.

Като бивш редактор на The Wall Street Journal, Пол Крейг Робъртс пише за грубата некомпетентност на журналистите, които си позволяват да си измислят, без да имат доказателства. „Ние ставаме свидетели на тоталното разлагане на западната журналистика от имперския курс на Вашингтон. Противопоставят се на Путин не разумни „партньори”, а министерство на пропагандата, насочена срещу него”, пише още Робъртс.

Светът отново преживява „оръжието за масово унищожение” на Саддам Хюсеин, „химическото оръжие на Асад” и „иранската ядрена бомба”, отбелязва публицистът.

„Вашингтон лъже толкова дълго, че вече не е в състояние да прави нещо друго”, обобщи Робъртс.

Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/roburts-dokazatelstva-rysiya-1421686.html#ixzz386KPKBp8

Други коментари и статии на Пол Крейг Робъртс можете да прочетете на неговия сайт:

http://www.paulcraigroberts.org/

 
Андрей БезруковПреди пет години в резултат на обмен на разузнавачи между Москва и Вашингтон в Русия се завърна един от членовете на мрежа за защита на нелегални разузнавачи – Андрей Безруков (в САЩ е живял под името Доналд Хитфилд и е ръководел консултантска компания в областта на стратегическото планиране), прекарал зад граница над 20 години. Оттогава работи като съветник на президента на компанията „Роснефт“ и преподава в Московския държавен институт по международни отношения. (МГИМО). Наскоро в съавторство с Андрей Безруков излезе книгата „Русия и светът през 2020 година. Контурите на тревожното бъдеще“. В интервю за журналистката Елена Черненко той разказва могло ли е да се предскаже случилото се с Крим, в какви случаи „червената лампичка“ на американските власти спрямо Русия започва да свети и защо самият Безруков отсъства от социалните мрежи.
Елена Черненко, kommersant.ru, сайт ГЛАСОВЕ

– Как може в днешно време да се прогнозира каквото и да било, след като има неща, които във вашата книга наричате „големите изненади“: Крим, „Ислямска държава“, еболата? Тези „изненади“ и в този момент са ключови съставни части на световната политика.

– Да, изненадите променят много в световната политика, но не са нейни движещи сили. Нито Крим, нито ИД, нито ебола са възникнали от нищото.

Конфликтът със Запада по повод на Украйна и Крим, в частност, назрява 20 години, а от 2004 година той просто крещеше за себе си. „Ислямска държава“ не бе изненада за специалистите. А ебола и други епидемии избухват регулярно в Африка и не само в Африка.

Събитията в Крим, Близкия изток и Африка можеха да не се развият така остро, както се случи, но това не означава, че няма нужда те да бъдат прогнозирани.

Прогнозата се фокусира не върху предсказването на конкретни събития, което е нереално да се направи, а върху анализа на движещите сили, стоящи зад тях. Те могат да бъдат обективни или субективни, но във всички случаи са реални.

– Конфликтът, свързан с Украйна, наистина назряваше в продължение на много години. Но ако даже през януари-февруари 2014 година някой беше казал, че Крим ще стане част от Русия, всеки би му се изсмял. Президентът Владимир Путин заяви, че решението му за Крим било спонтанно. Как се правят прогнози при подобни ситуации?

– Никак. Главната задача на прогнозирането е не да предсказва разни неща, а да подготви онези, които вземат решенията. Това означава да преместят хората в пространството на бъдещето, за да могат те да разберат по какво то се отличава от настоящето.

Защото обикновено човешкият мозък работи „директно“: екстраполираме в бъдещето това, което разбираме и знаем днес. И ако човекът, който взема решения, осъзнае, че всичко би могло да е различно, това вече е завоевание. Ако този човек мислено вече е бил в бъдещето, той ще знае какви въпроси би му се наложило да решава при един или друг сценарий и ще може да се подготви за това.

Главното е не да се предугажда дали ще се случи нещо, или не. Хората във властта трябва да бъдат подготвени непрекъснато да мислят в перспектива, да правят планове, да търсят алтернативи. Това е много сложен процес.

– В книгата „Русия и светът през 2020 година. Контурите на тревожното бъдеще“ са описани два варианта по отношение на Русия, свързани с развитието на положението на световната сцена – оптимистичен и негативен. Изхождайки от сегашните реалности, кой от тях смятате за най-вероятен?

– Сценариите се правят специално за да обозначат крайностите. Действителността винаги ще е някъде по средата. Аз не виждам по какъв начин в близките години темповете на икономически растеж в света биха се ускорили. Това означава, че социалните и политическите проблеми и противоречия само ще се влошават.

Нещо повече, глобалната нестабилност ще продължава да се задълбочава, а дори и изкуствено да се „подгрява“, макар и по вътрешно-политически причини.

Наблюдава се оживление в отношенията между Русия и Китай. Но ако не се положат постоянни, целенасочени усилия в поддържането на стабилността по целия периметър на нашите граници, ако не изградим заедно с южните ни съседи нова система за колективна безопасност в Евразия, ще се случи най-лошият вариант.

В историята има такова понятие – The Great Game (Голямата игра): така са наричали борбата между Британската и Руската империя за контрол над Централна Азия, която продължава през целия XIX век. Смятам, че сега започва новата Голяма игра – за региона от Каспийско море до китайските граници.

Разбира се, всички страни от региона се опитват да отстояват и разширяват своето влияние. Но Голямата игра реално ще бъде между Русия и Китай, от една страна (които очевидно са мотивирани икономически да стабилизират района), и САЩ, които искат да го дестабилизират, за да поддържат влиянието си там – залагайки на противоречията, не позволявайки на Евразия да се превърне в глобален конкурент.

Мисля, че нашият век ще премине под знака на тази нова Голяма игра. И ще имаме голям късмет, ако тя протече сравнително мирно.

– Как оценявате системата на прогнозиране, що се отнася до външнополитическите и икономически тенденции на държавническо ниво в Русия?

– Проблемът с прогнозирането и в още по-голяма степен с пристъпването към реална работа след момента на първоначалната реакция не е само руски проблем.

И в САЩ, и да кажем, във Франция, нещата стоят по абсолютно същия начин.

Става дума за проблеми с човешкия манталитет, за проблеми с липсата на съответните системи. Но главното е, че хората, занимаващи се с планиране и прогностика, са отделени от хората, взимащи решения. Взимащите решения трябва да са, колкото е възможно, по-интензивно въвлечени в процеса на прогнозиране и стратегическо планиране – по презумпция те би следвало да ръководят този процес, като основни негови бенефициенти.

Там, където това се случва реално, макар не без проблеми, а именно в Сингапур – стратегическите резултати са налице! У нас има закон за стратегическото планиране, у мнозина назрява разбирането за необходимостта от него. Самият аз се занимавам с това. Да се надяваме.

– Отстрани се наслагва впечатлението, че на държавническо ниво у нас напълно липсва система за прогнозиране, или ако я има, е катастрофална. Пример: управляващите Руската федерация явно не дооцениха възможната реакция на западните държави (особено на Евросъюза) по отношение на Крим и Донбас, не вярваха, че Европа ще постави своите ценности по-високо от икономическите си интереси. Това можеше ли да се предскаже?

– Не мисля. Мисля, че за самите европейци бе изненадващ фактът, че изведнъж успяха да стигнат до общо мнение по този въпрос.

– Но все пак успяха.

– Да, успяха. В голяма степан под въздействието на външни фактори.

– САЩ?

– Според мен, да. Ако ЕС нямаше такъв „колективен мениждър“, който тъй често да го подтиква към определени решения, би се колебал много дълго за много неща.

– Внушението ви е, че САЩ са тъмна сила, която иска да навреди на Русия. Къде остана превъоръжаването? То започна по времето, когато бяхте в САЩ. В самото начало ли знаехте, че ще се провали? Че нито една от държавите не е заинтересована от изграждането на наистина взаимоизгодни отношения?

– Отношенията ни със САЩ в много направления могат да се нарекат взаимоизгодни. Например в сферата на неразпространението на ядрено оръжие.

Що се отнася до превъоръжаването, тогава САЩ имаха сериозни проблеми в Близкия изток, в онзи момент не им беше до нас. Но как се получава така, че само ние надигаме глава, превръщаме се в техни стратегически конкуренти – особено заедно с Европа? Ако сме в добри отношения с Европа, „червената им лампичка“ се включва моментално.

– Можете ли да прогнозирате кой ще бъде следващият президент на САЩ?

– Като американист любител ще ви кажа едно: ако от средата на август до началото на септември някой ви каже кой ще е президентът на САЩ, изгонете го, той не знае какво говори.

– Толкова ли е непредсказуемо всичко?

– Да, там всичко се развива динамично. Първо ще има първични избори. Те ще покажат кой има реални шансове да върви напред, кой отпада. След това ще последва вътрешнополитическа битка.

При демократите най-вероятно ще победи Хилари Клинтън. При републиканците е доста по-сложно. На този етап лидер е Доналд Тръмп, което е абсолютно нелогично. Най-вероятно няма да стигне доникъде. После, през юли-август 2016 година, ще се проведат партийни допитвания. Тогава ще има относителна яснота за разпределението на силите. Така че, сега мога да прогнозирам, че или републиканец, или демократ ще стане президент (смее се).

– Още една „голяма изненада“, оказала сериозно влияние върху отношенията между РФ и САЩ, както и между САЩ и редица държави от ЕС – Едуард Сноудън. Знаете ли нещо ново, свързано с изнесените от него изобличаващи Америка факти?

– Не. За всички професионалисти това са очевидни неща. Както е очевидно, че всичко, което е качено на всякакви електронни носители, свързани чрез интернет – били те смартфони, Twitter, Facebook, Dropbox, Google Drive – е потенциално достъпно за широката публика.

Сноудън привлече световното внимание към това колко всеобхватно и лицемерно се върши всичко това и до каква степен американските глобални корпорации са в партньорски отношения със спецслужбите.

Представям си колко трудно е било на Едуард да се реши на подобна крачка и на какво систематично преследване ще бъде жертва през целия си живот. Затова постъпката му заслужава изключително уважение.

– Имате ли смартфон?

– Имам.

– Но ви няма в социалните мрежи.

– Няма ме. Но не защото се страхувам, че ще ме следят. Имам смартфон и мисля, че той се подслушва. Нямам никакво основание да смятам, че не се подслушва. Просто социалните мрежи отнемат гигантско количество време. Нужна е много сериозна дисциплина, за да се възползваш грамотно от тях.

– При тези невероятни възможности в глобалното следене, които САЩ има – съдейки по разкритията на Сноудън – както и много други държави, необходими ли са изобщо разузнавачи?

– Разбира се, че са необходими. Ако бяха излишни, отдавна да ги нямаше. Съществуват редица неща, които не могат да се засекат от никакви виртуални обхвати.

Първо, най-ценната информация е изпреварващата информация. А тя никъде не е написана, съществува само в умовете на определени хора. Когато бъде записана, регистрирана и приета за сведение, вече ще бъде късно. Можем да разберем за нея, да прихванем документи или дори да изнесем информация в пресата – но ще бъде твърде, твърде късно.

Второ, някои неща, като например обществените нагласи, са просто непредвидими. Не говоря за обществените настроения като цяло, а за настроенията на отделни групи, свързани с вземането на решения. Това се усеща единствено от тези, които са близо до тях. А тази информация е много важна. Останалото може да се разбере от открити източници или да се прихване. Но като цяло сериозните хора отдавна знаят, че ги засичат, и се съобразяват с това.

Още нещо. Как ще отличите информацията от открити източници от дезинформацията? Затова и съществува разузнаването…

– Ще ми се да ви попитам за светоусещането ви пет години след като се прибрахте в Русия. В една от своите статии изреждате немалко недостатъци, свързани с днешната реалност в страната ни – от ниското качество на живот до изтичането на мозъци. Още ли вярвате, че всичко може да се промени към по-добро?

– Аз съм руски гражданин и няма как да не искам страната ми да се развива всеки ден към по-добро. Да, разбира се, че има много проблеми. Но всички разбират през какво премина родината ни. Вместо до безкрайност да се обясняваме дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, просто трябва да я напълним.

Честно казано, след прибирането ми се притеснявах какво впечатление ще направи Москва на децата ми. На тях също им предстоеше да живеят тук. Но самият аз се удивих колко се е разхубавила Москва през последните години. Мога да я сравня с много градове в света, и не като турист, който често вижда само външната страна.

При всичките ни проблеми днес в Москва се намират едни от най-подредените паркове, погледнете и пешеходните зони. А според синовете ми в света няма такива шикарни места за отдих като парка „Горки“. В Москва е интересно, попитайте експертите, които живеят тук.

– Писали сте също така, че Русия трябва да се освободи от манталитета „обсадена крепост“ и да „строи мостове, а не стени“. Притеснява ли ви това, че в момента става точно обратното?

– Защо обратното? Ние строим мостове с ударни темпове. На Изток. А Западът с ударни темпове строи стени. Те разбират колко много се нуждаем от мостове.

Проблемът на Русия е в липсата на достатъчно демографска и икономическа маса за нормалното й развитие. Независимо от огромната територия ние сме неголяма страна, не сме голям пазар.

Разработването на различни проекти има добра възвращаемост на големите пазари – като САЩ, ЕС, Китай. Ако Канада не беше стъпила на юг на американския пазар, никога нямаше да се развие – защото връзките „изток-запад“ са затруднени, климатът там е суров, населението е малобройно.

Не трябва да мислим за Русия само от гледната точка „запад-изток“, а все повече от тази „север-юг“, като на северната част на Голяма Евразия. Там населението от Турция до Япония е почти 4 милиарда, а икономическият ръст е 5% годишно! Но за целта е необходимо да изградим инфраструктура в това направление, а преди това да обезпечим безопасността си.

– На Изток наистина строим мостове, но на Запад ги рушим един след друг…

– Ние ги рушим?

– И ние, и те.

– Ако те не рушаха, ние далеч не бихме правили същото. Не бихме имали никакъв повод да рушим. Още повече че до съвсем скоро ние имахме ясното разбиране – в това число и аз – че ще се сближаваме все повече и повече, че ще имаме общи пазари и голям брой общи компании, че ще общуваме „по съседски“.

– Според вас кога настъпи преломът?

– Малко преди Украйна. Но аз смятам, че сегашната ситуация е отклонение, после ще започне да се развива противоположната тенденция.

Казвам това не защото съм оптимист, а защото всичко е циклично. Възможно е настоящата криза в отношенията ни със Запада да се проточи, но в края на краищата ще приключи. И това не означава, че ние ще обърнем гръб на Изтока. Нужни са ни и Изтокът, и Западът. Русия е едновременно и източна, и западна държава. Ненапразно орелът на руския герб има две глави, които гледат в различни посоки.

– Когато се върнахте от САЩ, споделихте, че през цялото време, докато сте работили там, не сте казали и една руска дума. А на какъв език мислехте? Сега на какъв език говорите с членовете на семейството си? Тогава казахте, че сте разговаряли с жена си основно на английски и френски.

– Мисля и съм мислел на езика, който говоря в момента – макар често да не си давам сметка кой точно е той. Това се случва от само себе си.

Казват, че различните езици живеят в различни области на мозъка и вътрешно са свързани, трябва само осъзнато да направиш превода. Много често сме се хващали, че превключвайки на някакакъв телевизионен канал, започваме да мислим на съответния език, игнорирайки този, който обичайно използваме. Мозъкът автоматически се настройва на „фона“.

В семейството ми все още разговаряме главно на английски, макар руският да завзема все по-голямо пространство. Няма как да минем без него – все пак сме в Русия.

– Липсва ли ви по някакъв начин този ваш минал, американски живот?

– Да, разбира се. Липсват ми и предишната ми работа, и много места по света, и хора, с които съм бил свързан емоционално. Но ми липсват доста по-малко, отколкото съм си представял преди пет години. Сега имам много интересни и важни проекти. Животът продължава.

– А онзи офицер от Външното разузнаване, който ви предаде, жив ли е още?

– Кой да знае, кому е нужен той сега…

---------------

*С какво е известен Андрей Безруков

Роден е на 30 август 1960 г. в град Канск, Красноярска област. През 1983 г. завършва Томския държавен университет, специалност „История”, през 1995-а – Йоркския университет в Торонто (Канада), през 1997-а получава степен магистър по международен бизнес във Франции, приз 2000 г. завършва Школата за държавно управление „Джон Кенеди“ на Харвардския университет (степента му е анулирана през 2010 г., когато го връщат в Москва).

Полковник от разузнаването в отставка. От 1999 година заедно със съпругата си Елена Вавилова (Трейси Ли Ен Фоли) се занимава с нелегална дейност в САЩ. Под името Доналд Хитфилд ръководи консултантска компания, специализирана в областта на правителствените и корпоративни системи за стратегическо прогнозиране и планиране.

Арестуван е през юни 2010 г. в САЩ и екстрадиран в Русия заедно с други участници в шпионския скандал, в това число Анна Чапман, в замяна на четирима руски граждани, осъдени за шпионаж в полза на САЩ и Великобритания. От декември 2010 година е съветник на президента на „Роснефт“.

Доцент в Катедрата по приложни анализи на международните проблеми в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО). Награждаван с множество ордени и медали.

Женен, с две деца.

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 
д-р Петер Бранд, историк и политически публицистПроф. д-р Петер Брант е най-големият син на Вили Брант и съпругата му Рут. Роден е на 4 октомври 1948 г. в Берлин. Историк и политически публицист, ръководител на Катедрата по най-нова история на Университета в Хаген, директор на Института по конституционно-правни науки в Хаген.
Интервю на Мария Дерменджиева, сайт Гласове

- Господин Брант, виждате ли паралели между периода на Студената вода – тогавашния конфликт между Източния и Западния блок, и актуалния конфликт между Русия и западните сили?

- Конфликтът между Изтока и Запада тогава беше израз на съперничеството между двете свръхсили, произлезли от Втората световна война – Съединените американски щати и Съветския съюз. Това е приликата, независимо че Русия продължава да бъде някакъв вид свръхсила най-вече във военно отношение и по-конкретно в ядрената сфера. Сходно е и значението, което има взаимното възприятие (или липсата на такова) за формирането на отношенията. Но има и разликата, разбира се, и в това, че конфликтът между Изтока и Запада в миналото изразяваше в същото време и противоречието между системите, включително и идеологическия антагонизъм.

- Днес Русия обръща гръб на Европа и възнамерява да създаде Евразийски съюз. Идеологически ли са причините за това? Отхвърля ли руското ръководство западните ценности?

- Дълги години артикулираното желание на Русия, включително и под ръководството на Путин, за по-тесни връзки с Европа се приемаше твърде резервирано. В този смисъл решителното обръщане към „Евразия“ може да бъде тълкувано като отговор на това отношение, както впрочем и активирането на някои особено авторитарни, антилиберални елементи от руската история (царизма, православието, сталинизма). Докато в същността си политиката на руските управляващи е прагматична. Съвсем отделно стои въпросът: кой все пак дефинира „западните ценности“? Много по-недвусмислено би било да се позоваваме на универсалните човешки права в Хартата и съответните декларации на ООН от 1948 и 1966 г.

- Следователно, едва ли ние, респективно Западът, трябва да променяме нещо в начина, по който гледаме на Русия?

- Днешна Русия със своята смесена икономическа система от държавен капитализъм и олигархичен частен капитализъм, както и с полуавторитарните си неофициални правила в обществено-политическия живот действително се отличава от Западна и Централна Европа, но и (западно-)европейският модел на капитализъм и демокрация се отличава в достатъчна степен от северноамериканския модел. Тъй като с това винаги са свързани определени културни особености и манталитет, е твърде важно да се направи опит латентните и акутните констелации на напрежение да се разглеждат винаги и от гледната точка на другата страна, за да се проумеят думите и действията на противника. Това беше едно от същностните и методическите постижения най-вече на западногерманската политика на разведряване преди 1990 г.

- Какви последствия може да има новото и динамично преструктуриране на света? Ситуацията днес по-опасна ли е от периода на Студената война?

- През десетилетията на стария конфликт между Изтока и Запада светът неведнъж беше на ръба на ядрена катастрофа. Най-опасна беше Кубинската криза през октомври 1962 г., която обаче в същото време постави началото на едно първоначално все още предпазливо разведряване. Не сме стигнали нивото на конфронтация от времето на Корейската война през 1950-1953 г. или двойната криза около Берлин и Куба през 1961-1962 г. Тогава основната опасност не произтичаше от вероятността да има умишлени нападателни действия, а от излезли от контрол критични ситуации или погрешни акции, респективно реакции. Днес за водещите сили е много по-трудно овладяването на единични конфликти – какъвто е сегашният в Украйна, отколкото това беше възможно тогава, особено в рамките на Европа.

- От това, което казвате, излиза, че в ерата на глобализацията и интернет трудно би се появила нова разделяща Желязна завеса?

- Желязна завеса във вида, в който беше спусната в Европа в средата на 40-те години на миналия век, едва ли е възможно отново да има, като се има предвид, че около 1980 г. тя далеч вече не беше толкова плътна, колкото в началото на 50-те години. Русия днес е интегрирана в световния пазар (както и Китай) и за наличието на тоталитарна диктатура там (въпреки всичките заслужаващи критика явления) можем да говорим в по-малка степен отколкото в Китай.

- Как обяснявате популярността на Путин?

- След пагубната либерална ера на Елцин Путин създаде условия за елементарното функциониране на държавата, възстанови в известна (и разбира се, противоречива) степен социалната и правната сигурност и възвърна на руския народ чувството за национално достойнство.

- А демонизиран ли е Путин? Може ли да има Русия без Путин?

- Несъмнено Путин е демонизиран. Дори в непосредствена близост има по-авторитарни и във всички случаи по-корумпирани държавни ръководители от него. Няма спор и че Русия ще продължи да съществува след Путин. Нито е задача на държавите от Европейския съюз (или на САЩ) да променят вътрешните отношения в Русия, нито е възможно това изобщо да се случи. Но неруската част на Европа би могла да се опита да подкрепи – обърнете внимание на това! –самостоятелното изграждане на гражданско общество и демократичното развитие на Руската федерация чрез обвързването й с процеса на европейското обединение, но би могла де факто и да подхранва тамошните авторитарни, имперски и експанзивни тенденции чрез разграничаване и конфронтация.

- Кои са всъщност според вас причините за днешната криза?

Шансът да се изгради една нова общоевропейска структура за сигурност, който се създаде с прелома през 1989-1990 г., за да преодолее старото блоково противопоставяне, вече e пропилян. От руска гледна точка НАТО – противно на устните обещания от времето на „промяната“ (Wende) – не само прие в своя военен съюз бившите съюзници на Съветския съюз, но след балтийските страни възнамеряваше през 2008 г., както и от 2013 г. нататък да включи в редиците си и други бивши съветски републики. От западна гледна точка Русия никога в действителност не е приемала, че бившите й републики имат суверенитет, особено с оглед на тяхната външна политика, а с подкрепянето на източноукраинските сепаратисти, както и с анексирането на Крим тя започна насилствено да обединява отново „руската земя“. Има индикации за достоверността и на двете гледни точки, а начинът на поведение и реакциите и на двете страни са в деструктивна взаимовръзка.

- Чуват се гласове, че санкциите на ЕС срещу Русия се диктуват от САШ. Какво мислите по този въпрос? В състояние ли е Брюксел да води самостоятелна политика?

- За да може един „диктат“ да работи, неговите адресати трябва да го приемат. През 2003 г. Германия и Франция отказаха да се включат в противоречащата на международното право и легитимирана с фалшифицирани доказателства война на САЩ срещу Ирак, докато редица европейски държави, не на последно място и на изток от Германия, участваха. Това доведе до разцепление сред държавите от ЕС. Проамериканската ориентация на държави като Полша има своето историческо обяснение и е разбираема, но това не я прави непременно обективно обоснована. Неспособността на ЕС да прилага своя външна политика и политика за сигурност е несъмнено един от най-големите дефекти на досегашния процес на обединение. Колкото по-разединена се представя Европа, толкова по-малко ще може да заема независима позиция както по отношение на Русия, така и на САЩ. Настоящите санкции биха могли да бъдат вдигнати стъпка по стъпка в хода на една последователна координирана помежду им деескалация.

Петер Брант на фона на плакат с лика на баща си Вили Брант

- Планираните споразумения за свободна търговия на ЕС със САЩ и с Канада дават повод за сериозна дискусия. Германската социалдемократическа партия (ГСДП) има ли единна позиция по тази тема?

- Аз съм историк и политически публицист, не съм длъжностно лице на ГСДП. В тази партия са редки случаите на „единна“ позиция. По въпроса, който вие поставяте, не става дума толкова за различия в преследваните цели – всички германски социалдемократи искат повече регулация и демократичен контрол над световната икономика, колкото за оценка на рисковете, произтичащи от евентуалното подписване, респективно отхвърляне на споразуменията.

- Как виждате бъдещето на Германия през следващите години? Ще запази ли водещата си роля в ЕС?

- Състоянието на Германия благодарение на бума на износа и цялостната й икономическа мощ е сравнително добро (независимо че през последните трийсет години социалното неравенство и тук значително се е увеличило и реалните заплати на работници и служители по-скоро са стагнирали); офанзивата на германския износ обаче е проблем за останалата част от Европа, а това критичните икономисти у нас го разбират добре. В този аспект е важно Германия и Франция отново да се превърнат заедно в мотор на европейския проект. В двете държави има вътрешнополитически условия за това, за момента обаче те не са изцяло изпълнени.

- От 80-те години като историк Вие се занимавате с проблемите на нацията и националните държави. Как се промени значението на „националното“ в епохата на европеизацията и глобализацията? Каква ще е съдбата на националните държави в Европа и възможна ли е „европейска нация“ по американски образец?

- Нациите (като комуникативни и притежаващи самосъзнание общности) и националните държави са типични творения на нашия континент. Те ще продължат да играят и в бъдеще важна роля, най-малкото като задължителни градивни елементи на обединена Европа. Няма значение, че с процеса на глобализация възможностите за действие на националните държави в голяма степен са се ограничили и националните общности са подложени и вътре в самите държави на натиск бързо да се приспособяват и променят заради масовата имиграция. Моята теза гласи, че европейските национални държави и Европейският съюз разчитат едни на други, за да отстояват себе си и европейския цивилизационен модел в света. Европейският съюз в близко време няма да се превърне във федерална държава като САЩ, но в някои аспекти е вече много повече от една класическа конфедерация. Важно е системата на многостепенно управление в ЕС така да се изгради, че да не се загуби съществуващото до момента демократично самосъзнание на национално ниво, напротив – то трябва да придобие още по-голямо значение.

- И накрая, още един въпрос: Вашата книга за баща Ви Вили Брант* излезе миналата година на български език. Като професор по нова и най-нова история трудна ли Ви беше срещата с баща Ви като с историческа личност?

- На първо място се изисква професионален опит да боравиш с дистанцията на историка, а на второ място – както при работата с всяка биография, необходима е емпатия. Съчетаването на тези два в известен смисъл противопоставящи се елемента, когато става дума за толкова близка до автора личност, логично се оказа особено трудно. Изключително положителната реакция, която предизвика моето биографично есе, сочи, че в някаква степен съм успял да съчетая тези два елемента.

-------------------------------------------------------------------

*Брант, П., С други очи. Опит за представяне на политиката и личния живот на Вили Брант, С., 2014, СиВас Консултинг


Паметник на Вили Бранд в Стокхолм

 

„Български камък попадна в „Южен поток”. Под това заглавие днес в. „Независимая газета”

излиза с публикация за срещата на руския премиер Владимир Путин и италианският премиер – Силвио Берлускони миналата събота, когато е бил обсъден подводният маршрут на руския газ по този проект.

Преди да коментирам публикацията ще припомня, че месец юли т. г. беше енергийният месец за правителството на ГЕРБ. Пред премиера Бойко Борисов стояха на дневен ред трите проекта: АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и  „Бургас-Александруполис”...

Какво се случи и какъв е резултатът към днешна дата, четете по-надолу:

„Български камък попадна в „Южен поток”. Под това заглавие днес в. „Независимая газета”


Проектът за строителство на на газопровода се е натъкнал на на „някои” трудности констатирали двамата политици, като са обърнали внимание на факта, че е почти решен въпроса с Турция, която до ноември трябва да даде разрешение за преминаване на трасето на „Южен поток” в икономическата си морска зона.

Оставала една страна от участничките в „Южен поток”, която Путин и Берлускони не назовали официално, която страна бавела реализацията на проекта. Експертите, с които „Независимая газета” се допитал били убедени, че в случая иде реч за главно препятствие, което била България, която непрекъснато излизала с все пови и нови увъртания и претенции, само и само, за да си спечели отстъпки. Към това „препятствие” се прибавяли напоследък и изискванията на Европейския съюз, които той постановил към страните-членки да работят за диверсификация на доставките и намаляване на зависимостта от страна на Русия.

По време на неофициалната среща на Владимир Путин със Силвио Берлускони, италианският премиер съобщил, че съвместните им усилия са дали резултат да убедят Турция да разреши преминаването на газопровода „Южен поток” през нейни териториални води.

„Сега вече остават няколко проблема, които касаят преминаването на този проект през територията на някои държави – уточнил Берлускони. – Вероятно ще ми се наложи да поработя от дипломатична гледна точка в въпросните страни, за да ги убедя да не продължават да създават трудности по реализацията на този проект.” Премиерът на Италия така и не назовал името на въпросната държава, с която възнамерява да „поработи” на дипломатическия фронт.

Проведена била и работна среща на шефа на „Газпром” Алексей Миллер с главния изпълнителен директор на проекта „Южен поток” Марсел Крамер, в хода на която било изяснено че все пак остават неразрешени проблеми от рода на: предвижване нап роекта в ЕС, завършване на технико-икономическата обосновка /ТИО/ на „Южен поток”, подготовка ип риключване на националните ТИО, провеждане на оценка на околната среда и получаване на всички необходими за началото на строителството на газопровода разрешителни.

Все пак не трябва да се забравя, че „Южен поток” предстои да се реализира като доставчик на природен газ на европейски потребители и предполага строителство през акваторията на Черно море в страните на Южна и Централна Европа.

Предвижжда се, че неговата мощност ще нараства постепенно, като общата проектна производителност на морския участък ще достигне 63 млрд куб м годишно. Въвеждането в експлоатация на „Южен поток” е планирано за 2015 година. За реализация на сухопътния проект с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватска, Австрия, Италия и други държави вече са налице подписани междуправителствени споразумения.

„Независимая газета” припомняче след като е бил разрешен проблемът с Турция по отношение на проекта, се обострил проблем с България, където през юли 2009 година дошло на власт ново правителство, което заплашило да скъса всички договорености, сключени от предшествениците му с Москва по енергийните въпроси. За да се достигне до съгласие да се върне към реализацията на проекта „Южен поток” дадено през юли 2010 година, българският премиер Бойко Борисов, Москва е била пренудена да направи компромиси, в това число и намаление на цената на доставяния природен газ за крайния български потребител, както и транзит на газа в Турция и Гърция, като се използват елементи от старата газотранспортна система на България.

В началото на август сръбските партньори на Москва, се договорили с България дап роменят маршрута на газопровода, което било на крачка да създаде сериозни проблеми с реализацията на проекта в срок.

Коментирайки настоящото състояние на проекта, експертите на руския ежедневник били убедени, че едно от основните препятствия за реализация на „Южен поток” е България. Неслучайно в един момент се появил и слухът за изграждане на маршрут, който заобикаля България като минава през Румъния.

„В главата ми минава мисълта за една проблемна страна и това е България – заявил директорът на Института за национална енергетика, Сергей Правосудов – за „Независимая газета”. – В най-близко време българите ще поискат от Москва нови облекчения  и така или иначе те ще се съгласят, за да получат някои преференции, както и облекчени кредити... Що се отнася до Европа, то тя би могла да се  превърне в сериозно препятствие за „Южен поток”, ако не се тормозеше в реализацията на алтернативния проект за газопровод – „Набуко” /Nabucco/. Така че колкото и да му се иска на Брюксел да се диверсифицират газовите доставки на страните-членки – засега няма как да  го направи.

На дневен ред стои и проблемът с „Бургас-Александруполис” коментира партньорът на консултантската компания RusEnergy, Михаил Крутихин, като изтъква, че България очаква от Русия ясно послание за петролопровода. Все пак Москва има алтернатива, наречена „Самсун-Джейхан”, докато българските еколози се обявиха против проекта „Бургас-Александруполис”, вероятно в опит за извличане на максимална изгода.

Нищо чудно,у коментира Крутихин официална София да купува на границата си природния газ от Русия, а след това, като транзитна държава – да го продава като свой собствен!

„Газпром” продължава да се бори „Южен поток” да влезе в трансевропейската мрежа за енергийни доставки, което би променило в положителна посока статута на проекта. Доколко това е реалистично и кога ще се случи, ако въобще се случи – отговорът едва ли ще дойде бързо.

Вярно е, че на „Северен поток” бе даден такъв статут и в мига в който това се случи, реализацията му продължи с рекордни темпове.

Вярно е, че транзитиращите европейски държави има чисто материални затруднения около средствата по финансирането на националното участие в проекта за „Южен поток”, тъй като засега цената му е в размер на 23 млрд долара, но същото се отнася и до Русия, която въпреки че ще транзитира свой продукт, също ще трябва да вложи доста средства.

Мрачните прогнози за „Бургас-Александруполис” не се сбъднаха...

Още в първите дни на декември м. г. руският министър на енергетиката, Сергей Шматко прогнозира, че България ще създаде проблеми с настоятелното искане проектът да бъде подсигурен с компетентна експертиза, която да докаже, че няма да се появят еккологични проблеми. Тази прогноза Шматко изложи пред депутатите на Държавната дума в отговор на питане.

Интервю със Славка Бозуков в „Стандарт”

Борисов: на няколко пъти казвам: Путин ме разбира по-добре заради  това, че съм твърд в преговорите, отколкото тези в България, които казват: ама  той замрази "Белене" или спира "Южен поток", или затвори Бургас-Александруполис.  Дори вицепремиерът Зубков каза: и най-малката опасност да има за екологията в  Бургаския регион, не правим проекта. А тук ме натискат да го правя. Българите от  БСП, от ДПС. Те ме карат да правя проекта.

В друго интервю по темата руско-български енергийни проекти, премиерът Бойко Борисов бе още по-обстоятелствен:

Бойко Борисов за първата година от управлението на ГЕРБ, дадено на 09 юли 2010 по БНТ, в предаването „Панорама”

Водещ: Г-н Премиер, да започнем с енергийните преговори с Русия. Кой сега е по-щастлив - руският вицепремиер или американският посланик?

Бойко Борисов: Аз мисля, че и двамата имат достатъчно основание за щастие.

Водещ: Защо?

Бойко Борисов: Защото ние работим активно по проектите, към които имаме интерес като държава в тях, преструктурирарни, така че да са в полза на България. Руската страна го разбира. По „Бургас – Александруполис” чакаме международната екологична оценка, защото е видно, че след Мексиканския залив това е изключително опасно да се направи такъв петролопровод в нашия най-красив край на България, където е основният туризъм.

Водещ: Това на деликатен език значи, че май сте го отписали този проект?

Бойко Борисов: На деликатен език означава, че няма да стане, но аз го казвам, защото съм сигурен, че след Мексиканския залив няма еколог, който да си сложи подписа под този проект. По „Белене” стана ясно, че така конструиран проектът не може да се случи, защото нито имаше ясно финансиране от къде и как и колко, нито имаше ясно доказано като акционери кои ще участват и нито имаше ясно казано на кого колко ще продаваме електрическия ток, когато стане централата. И не на последно място, допълнително колко пари ще трябват за електропресносната мрежа от централата нататък, което е около един милиард между другото. Същото време, за вашите зрители да са наясно, че към този момент са похарчени много пари за тази централа, предплатен е първият реактор, някъде от порядъка на 300 млн. евро. Сега средата на септември трябва да внесен 280 млн. евро, което е над 500 млн., над половин милиард, паралелно с това до 2012 година май месец плащаме по 10 млн. на всеки три месеца лихви по кредита, който е взело предишното правителство. И тук трябва много ясно да се знае, че май 2012 година ние строейки или не строейки АЕЦ „Белене” ще платим над половин милиард лева кредит, който е взет за „Белене”.

Водещ: Значи не е само един гьол?

Бойко Борисов: Така че за толкова пари всъщност имаме само един гьол. За толкова пари всъщност имаме един гьол и премиерът Путин се съгласи с мен.

Водещ: Даваме един гьол и един милиард...

Бойко Борисов: Два милиарда, над два милиарда и затова, когато с американския посланик е говорил и Трайков, а и аз говорех, за нашата бедна държава не е безразлично дали ще потънат в земята няколко милиарда лева. Това е по АЕЦ „Белене” и затова са толкова тежки, трудни преговорите и ситуацията мисля, че е ясна. Що се касае по „Южен поток”, там имаше един основен проблем. Знаете, че в момента има тръби, които са 100 процента българска собственост и по тях се транизитира газът за Турция и Гърция. По договора с „Южен поток” те трябваше да останат настрани, а съответно цялото количество газ да минава по новите тръби, които обаче са 50:50 собственост на Русия и България. Това, което г-н Зубков, дори на пресконференцията аз няколко пъти го попитах, за да го потвърди и пред българските медии, каза, че са съгласни и се надявам сега, когато дойде вицепрезидентът на „Газпром” г-н Медведев, в четвъртък ще бъде тук на преговори, този четвъртък, който идва, ще подпишем пътна карта, съответно „Булгаргаз” и „Газпром”, в която ще остане да се транзитира толкова газ, колкото до момента по старите тръби, където България печели между 100 и 105 млн. долара, разликата ще минава вече нагоре по новите тръби, където ще разделим печалбата 50:50. Няма да се ползват около 90 км старите тръби по простата причина, че новият газопровод ще излезе някъде на Провадия и всъщност сега това, което е като отсечка от 90 км, което идва от Румъния, просто няма да я има. И още едно важно нещо, в договора по „Южен поток” е записано до 31 млрд. куб. м газ, да транзитира „Южен поток”, а руснаците искат да транзитираме 63 млрд., което, разбира се, ние го приемаме с голямо удоволствие, защото ще получим двойно повече транзитни такси.

Водещ: Добре, има ли риск ние да сложим всичките си енергийни яйца в руската кошница?

Бойко Борисов: Не, защото вие знаете преди няколко месеца ние подписахме с Турция споразумение да ползваме техният терминал за втечнен газ.

Водещ: Да, но енергията отива на другите места, като че ли, защото активно преговаряме с Русия?

Бойко Борисов: Тъй като с Русия не бяхме преговаряли и затова дойде първият вицепремиер и преговорихме проектите, а когато бяхме в Турция с Ердоган подписахме споразумението за втечнения газ. Президентът беше в Азербайджан, където имаме възможност също да диверсифицираме доставките на газ от Азербайджан. В момента министърът по еврофондовете Томислав Дончев разговаря в Брюксел да ползваме и евентуално да направим в Бургас наше си пристанище за втечнен газ. Работим по връзката с Гърция Комотини, Работим и по проекта да ползваме турските тръби и да вкараме газ от Египет, Иран, Ирак, разбира се, ако мерките и ембаргото там паднат един ден, така че ние работим много активно за диверсификацията на държавата. Но „Южен поток” е газът, който отива към Западна Европа и само получаваш за инвестиция от около 400, даже по малко, милиона долара. Общата инвестиция е 835 млн. долара за България и Русия. След това докато сме живи за Западна България и много поколения, разбира се, след нас ще получават транзитни такси от този газ. Няма нищо общо едното с другото.

Водещ: Хората, които ни гледат вероятно се питат, вероятно за тях най-важния въпрос е да няма газова криза. Газът да не поскъпва, защото това ще ни срути по време на кризата.

Бойко Борисов: Това е следващото.

Водещ: Делегацията е в Москва.

Бойко Борисов: Да. В момента делегацията е в Москва, в момента има наредени посредници доста, в които вие виждате и председателят на Борда на директорите на „Газпром” не знае колко пари и къде отиват, макар че всичките им дружества, които са посредници, участва и „Газпром” и затова аз съм поставил тези условия. Нашият „Булгаргаз”, който е държавният търговец, за вашите зрители го казвам, да сключи договора директно с „Газпром”. И на цената, на която „Газпром” дава газа за България, съответно да си сложи „Булгаргаз” процент и половина, което е нормално за държавно предприятие и крайните потребители – дали са индустрия, дали са граждани, дали са топлофикации да получат възможно по-ниска цена. Това сме направили.

Водещ: Руската страна гарантира ли ви, че няма да използва газовата карта за шантаж върху България или за натиск, хайде така да кажем?

Бойко Борисов: Руската страна е наясно, че ние не сме нито Украйна, нито Беларус, нито Грузия. По простата причина, че ние освен член на НАТО сме член на Европейския съюз (ЕС). А в нашият присъединителен договор към ЕС има клауза, която гарантира, че в проблемен, какъвто й да е, включително и военен конфликт – дали е газов, дали е икономически, няма значение се задейства т. нар. европейска солидарност. Така че аз имам възможността като държава, имам предвид, да искам Съвета на Европа, в който участвам да се произнесе по всяка една тема. И премиерът Путин много добре осъзнава това, че ние сме европейска държава. Член на ЕС. Живот и здраве догодина ще влезем в Шенгенското пространство и с нас се преговаря като с европейска страна от ЕС. Това е голяма разлика.

Към днешна дата, докато мъдрите се намъдруват...

Унгарският премиер Виктор Урбан в разговорите си българския си колега – Бойко Борисов се договори заемите за проекта „Набуко” – алтернативният на „Южен поток” – бел. Л. М./ да не влизат в националния дефицит,  което откъдето и да го погледне човек си е сметка без кръчмаря, тъй като в Брюксел никой от когото това зависи не е казал „да”. Вярно е, че Унгария поема ротационното председателство на ЕС от 1 януари, но това далеч не означава, че всичко, което официална Будапеща си е мечтала в рамките на Съюза ще се сбъдне.

В същото време, италианският премиер Силвио Берлускони заяви, че се отнася положително към предложението за участие на германски компании в проекта „Южен поток”, предаде РИА Новости. На среща с италианския премиер руският премиер Владимир Путин е съобщил, че германски енергийни компании са изразили желание да се присъединят към проекта.

„Бих искал да разбера твоето мнение по въпроса”, обърнал се Путин към италианския си колега. Берлускони от своя страна припомнил, че „Южен поток” е голям проект, към който Италия веднага се е присъединила още в началото.

Докато САЩ и редица европейски държави се въртят в омагьосания кръг на  проблемите с финансирането и как и кой да пълни тръбата на „Набуко”, /строителството на който трябва да започне в 2012 година – бел. Л. М./, руският президент Дмитри Медведев предприе средиземноморска обиколка, като темите в държавите на които гостува бяха свързани главно с енергетика и политика. За енергийния гигант на Северна Африка, Алжир СССР бе основен доставчик на оръжие и руският президент бе посрещнат със салют с 21 оръжия – най-високата чест за чуждестранен гост. Медведев преговаря с алжирския президент Абделазиз Бутефлика и други лидери на страната - да не забравяме, че Алжир е третият основен търговски партньор на Москва.

Подкрепяният от ЕС и САЩ газопровод „Набуко” има за цел доставянето на природен газ от каспийския регион през Турция и България до Австрия, заобикаляйки Русия. Проектът е основен конкурент на руския газопровод „Южен поток” за доставка на руски газ за Източна и Централна Европа. По-късното започване на строителството малкият засега капацитет на евентуалните газови доставки, извадиха отдавна „Набуко” от зоната на пряка конкуренция с „Южен поток”.

По другия „висящ” и „несигурен” енергиен проект, „Бургас-Александруполис”, нещата също се развиха не така, както очакваха българските управляващи и много дейният американски посланик Джеймс Уорлик. Преди седмица, на 4 октомври операторът на „Бургас-Александруполис” предаде екологичната оценка на проекта, която дава реална представа за влиянието върху екологията и социалната среда, както и че строителството и експлоатацията на проекта на петролопровода отговаря на международните стандарти и на изискванията на националното законодателство на България и Гърция.

Оценката е подготвена от консултантите по проекта – „ILF Consulting Engineers” и “Environmental Resources Management (ERM)”.

Прогнозираният „апокалипсис” по проекта за петролопровода явно се отлага, още повече, че както писа „Хроники” наскоро: в Мексиканския залив разливът беше от сонда и трудно бе овладян, докато при „Бургас-Александруполис” /който ще бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море – бел. Л. М./. става дума за петролопровод,, при който притокът на петрол може да бъде прекъснат с едно завъртане на кранчето.

То не беше тичане на американския посланик Уорлик из министерства и телевизии, то не бяха тържествени недомислици, изговорени от посланик Елена Поптодорова по проекта...

Беше време, когато управниците ни твърдяха, че ще замразят „Белене” и ще се откажат от „Бургас-Александруполис” като екологично опасен проект, който щял да удари туризма!?!. В същото време България наля пари в „Бургас-Александруполис” и го трапоса на Симеон Дянков – най-яростният назначен, на заплата русофоб в правителството!

Сега, след излизане на екологичната оценка, когато е ясно, че проектът „Бургас-Александруполис” не е свързан със сондиране, а с петролопровод и изобщо няма опасност за екологията и туризма -  управниците мълчат и дума не обелват! Даже техният идеолог- Уорлик – и той загуби дар слово и спря да търчи по министерства и телевизии с рояк репортери след себе си.

Дали Брюксел ще се съгласи парите за „Набуко”, които трябва да даде България - да се разглеждат като извънбюджетни, как ще се излезе от ситуацията с платения наполовина блок на „Белене”, докога ще се шикалкави за „Южен поток”, ще се свържат ли газопреносните системи на България с Турция - тези проблеми тепърва ще увиснат като облаци над кабинета „Борисов”.

На 30 септември, когато изтече контрактът между “Националната електричества компания“ /НЕК/ и “Атомстройекспорт“ за строежа на ядрената централа, от българската държавна компания съобщиха, че са отправили питане до собственика си – “Български енергиен холдинг“ /БЕХ/, за удължаване на споразумението с руснаците. По-рано се появиха неофициални информации, че удължаването може да е с една година.

Запознати с искането на НЕК съобщиха за сайта Mediapool, че то е формално и в него не е посочен конкретен нов срок за действие на подписаното в края на 2006 г. споразумение с “Атомстройекспорт“ /АСЕ/. Всъщност Министерството на икономиката, енергетиката и туризма движело нещата...

Министърът на външните работи Николай Младенов обеща ток на Ирак, и то в момент, когато страната ни подновява износа на електроенергия за Турция. В един момент производството на ток ще спре и тогава как ще се изпълняват договорите за износ на ток, след като строителството на АЕЦ „Белене” изобщо не е започнало – това тепърва ще се решава..

Германия ще удължи живота на 17 свои атомни електроцентрали средно с 12 години. Министърът по околната среда Норберт Рьотген съобщи, че решението е било взето след 12 часа разговори между високопоставени политици, за формирането на ключови компоненти от бъдещата енергийна политика на страната. Живота на старите АЕЦ да бъде удължен с осем години, а на новите с 14 години е било окончателното становище, предаде AFP.

На фона на енергичните решения на правителството и на Меркел, лично, шикалкавенето на българските политици доказва за пореден път колко далеч сме от деня, в който управниците ни ще работят единствено и само за националните интереси.

 

Николай Младенов, Дянков и Делян Добрев пишат ли вече оставки?

АЕЦ13 септември 2012 година. „България втвърди тона към Русия. София с остра реакция към Москва – премиерът предупреди Владимир Путин да се готви за неприятен разговор...”

Телевизия bTV в новините на 13 септември съобщи стари новини и пропусна основната новина - че цял ден родните политици са плашили гаргите, вероятно служебно неподготвени и заблудени!

А основната новина, че посещение на Владимир Путин няма в графика му дойде като капак на всички смехории от коридорите на властта... Но да караме поред!

Цял ден видни мъже от коридорите на властта се упражняваха в закани, назидателно говорене, укори и го играха на обидени спрямо президента Владимир Путин, Атомстройекспорт и Русия?!

Бойко Борисов, премиерСлед вчерашните словесни простотии на вицепремиера Симеон Дянков и заканите му, че щял да пляска руснаците пак, днес, на 13 септември настойникът му премиерът Бойко Борисов показа кой му е дал зелена улица да се държи като в нелегален секстелефон с изрази, каквито международната дипломация не помни. Ето какво заяви в Министерския съвет Борисов:

„По АЕЦ „Белене” продължаваме да водим преговори. Те прекрасно знаят, че седми реактор, този руски реактор, който е за "Белене", ще бъде направен там. „Затова считам, че абсолютно вероломно - използвам тяхна терминология от време на войната - ни изненадаха с този иск. Мисля, че допуснаха грешка. Защо сгрешиха? Защото сега ние ще направим всичко възможно да обявим за нищожен договора по предишната централа...

... От 80 процента готова централа, първо се договарят за 200 милиона евро да откупят тази готова централа. Впоследствие, обаче, решават, че всичко е за българска сметка. Естествено, българският народ е богат, той може да подпомага всички народи по света. Изведнъж ми искат 1 млрд. евро...

.... Приятелството и дружбата с Русия са от векове за векове и така ще бъде. Но - между някаква компания там, която е участвала във всички тези процеси, заедно със своите агенти тук, главно в комунистическо-социалистическа партия...

... Русия, като държава, и руският народ и България, са приятели от векове. Ние сме православни държави - историята ни е такава, каза министър-председателят Бойко Борисов. Ние сме православни народи, когато се говори за Русия и България и руската страна. Това е крайно неправилно. Тук има една компания, която въпреки провежданите преговори, без да ни информира, е решила да подаде иск. Искрено се надявам, че президентът Путин не знае за това тяхно действие. Защото, ако знае, никак няма да му бъде приятна срещата на 9 ноември в България...

"Най-неочаквано за мен е това нещо. Затова считам, че президентът Путин не би трябвало да бъде информиран, но ако е информиран, очаквам от него решение, защото ние стриктно изпълняваме поетите ангажименти по "Южен поток". Заявили сме, че ще платим останалото за седми реактор и ще си го вземем, а за осми - трябва да изпратим документи кога искаме да го правим. Има договори. Явно е че тези договори не са договори като договори – в тях няма цени, няма срокове, няма нищо", каза премиерът. Според него - не трябва да се намесват отношенията България – Русия. „Тук има компания, която си е позволила това да го прави. Щом искат съд, ще се съдим. Но съм убеден, че президентът Путин, ако разбере, няма да му бъде приятно, защото на 9 ноември ще дойде да подпишем "Южен поток" и тези въпроси ще му бъдат зададени директно. И няма абсолютно никакъв шанс да ме убедят в обратното. Защото, когато един реактор от 200 млн. става 78 млн. и след това си работи прекрасно, и си произвежда ток, и след това ми завеждат 1 млрд. евро... Ако не е тактика, разбира се. Не знам...”

Вярно е, Борисов не знае, той не знае и не е наясно с много неща, но понеже във романа „Винету” не е записана немската поговорка, ще му я кажа: „Бързай бавно!”

България доказа, че министър-председател може да стане човек, който разбира от гледане на картофи, свине и кокошки, но нека не забравяме – и Джордж Буш не беше кой знае колко интелигентен! Та любимият ми писател Вонегът беше казал за него: „Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом.” Но това е за Буш, да не си помисли някой, че е за друг.

Та от сутринта на 13 септември се почна, първо беше Борисов...

След него се изстъпи и държавният глава, Росен Плевнелиев:

„България има интерес от „Южен поток”, но не бива да бъде изнудвана”, каза президентът Росен Плевнелиев пред журналисти в коментар на руските претенции за компенсации за спирането на проекта АЕЦ „Белене”.

Президентът Росен Плевнелиев„До края на годината предстои посещение на президента на Русия Владимир Путин в България. Визитата се координира от Министерство на външните работи. Големите теми ще бъдат свързани с енергийната политика, обясни Плевнелиев. - България иска да е добър партньор, България дефинира много ясно своите цели и иска те да бъдат облечени с конкретни и ясни договори. Предстоят тежки преговори, разбира се, става въпрос и за „Южен поток”, за АЕЦ „Белене”, за интерконектори, за „Набуко” и други големи проекти...

... и ние, и Русия имаме силен интерес „Южен поток” да се случи, не бива да се поставят на масата тежки изисквания и България да бъде изнудвана по други проекти”, каза президентът Плевнелиев - Всеки път, когато се омесват, се появява един голям буламач, голям миш – маш, в който зависимости, интереси, погрешни калкулации се прехвърлят един на друг и това е основната причина българската енергийна компания да бъде в толкова тежка ситуация днес”, каза Плевнелиев. - Мога да гарантирам, че единствено работещият подход тук не е политическият подход, а прагматичният проектов подход: АЕЦ „Белене” като проект, има ли смисъл, произвежда ли евтин ток...

... Истинските приятели слагат процесите, проектите и проблемите на масата и ги решават. Истинските приятели не си увеличават двайсеткратно исковете чрез медиите и чрез Брюксел – каза президентът Плевнелиев.

Кой да му каже на Плевнелиев, че интерконекторите и "Набуко" нямат нищо общо с Русия? Поне да го бяха подготвили за изявления!

За Борисов изявлението на Симеон Дянков е било „по-образно”, въпреки че подобен език не се използва в дипломацията.

Какво имаме дотук – Борисов говори за съществуващи договори, докато президентът Росен Плевнелиев твърди, че няма подписан договор за „Белене”!?

Защо Борисов подскочи от иска и дали всичко, което твърди е така?

Зам.- генералния директор на „Росатом” Кирил Комаров по време на конференция на Световната ядрена асоциация в Лондон даде повече яснота по ситуацията:

Изпитвам голямо уважение към нашите клиенти, но когато не ни се заплаща за това, което сме направили - а то е документирано и доказано - смятам, че се поражда една странна ситуация. А когато чета коментарите на някои български управници, че нямат намерение да плащат – това също ми звучи странно”, е посочил Комаров.

„...проектът за строежа на АЕЦ „Белене” съществува от 2006 година, а всички основни документи са били подписани през 2008 година, включително и документите за започване на производството на оборудването.

„И досега не сме получили от България уведомление и предложение за прекратяване на договора. Така че и сега производството на оборудването продължава. През трите години след 2009 година по-голямата част от оборудването е била физически построена и приета от клиента. Заводите не са предназначени да съхраняват толкова оборудване. Българският клиент може да реши, каквото си иска - да строи или да не строи атомни електроцентрали”, е бил категоричен Комаров.

„Ние искаме това оборудване да бъде платено и сме готови още днес да го доставим на клиента. А какво ще прави клиентът с него – ще го сложи в музей или ще го използва в АЕЦ „Козлодуй” – си е негова работа”, добавил Комаров.

Министър Делян Добрев дойде от Москва и заяви въодушевено, че руската страна няма да предяви никакви претенции към НЕК! Днес твърди, че от тогава се подготвял за делото в Париж - ако е истина, че е казал на руската страна за спирането на Т. е. досега не е било получено от България уведомление и предложение за прекратяване на договора! Тогава какви ги говори Делян Добрев, да не би да си мисли със своя „управленски” опит”, че уведомление означава руската страна да чете задължително българска преса и оттам да се информира за намерението на правителството за спиране на АЕЦ „Белене”?

Вторият смущаващ факт е, че три години, колкото е минало от мандата на ГЕРБ руската страна е произвеждала оборудване за проекта и даже днес чухме твърдението, че произведеното оборудване било „одобрено от клиента” т. е. българската страна!

Ако всичко изречено от Комаров дотук е така – за какво изнудване говори президента Плевнелиев, за какво вероломство негодува премиерът Бойко Борисов? А да не забравяме, че Комаров е казал горното не в банята си, а в Лондон, на конференция на Световната ядрена асоциация и то пред други журналисти! Т. е. съвсем отговорно, и официално!

След тези уточнения на Комаров логично дойде и изненадата на Росатом, която прозвуча така:

"Росатом" намира за странни изявленията на представители на българското правителство, че няма да плати готовото оборудване за АЕЦ "Белене"...

Че то си е странно, но не и за нашите политици.

А ето и последният, но затова пък най-огромен гаф на управляващите... Обявлението, че на 9 ноември Владимир Путин идвал в България, където щял да има неприятна среща с българския министър-председател се оказа фикция!

В графика на руския президент Путин няма посещение в България, заяви прессекретарят на Путин - Дмитрий Песков, цитиран от РИА "Новости". «В утвърдения график на визитите на президента няма такава визита, но това не означава, че контактите по дипломатически канали няма да продължат", казва Песков.

На дипломатически език, подобно съобщение означава – ще видим дали ще дойде някой...

Публикацията в РИА Новости за липсата на визита в България в графика на Путин


Та кого щеше да пляска Дянков, образно казано?

На кого щяло да му е неприятно посещението на 9 ноември, защото такова посещение от руска страна – няма!

И кой кого е изнудвал, че нещо не е ясно съвсем...

При подобна ситуация, във всяка нормална държава министърът на външните работи, вицепремиерът и министър на финансите, министърът на икономиката, енергетиката и туризма биха си подали оставките.

Причина: направиха премиера си за кой ли път за резил!

Президентът – той, е в мандат и остава, а че говори нелепо – то си е за негова сметка!

На кого ще му е неприятна срещата в България, която още не фигурира в графика на Владимир Путин?

 
Много държавни лидери отхвърлиха поканата на Владимир Путин да присъстват на церемонията на 9 май за Победата на съюзниците над нацистите. Бившият дипломат и руски писател Владимир Федоровски изразява съжаление за тази позиция.
Ан-Лор Дебекер, Фигаро, препечатан от сайта ГЛАСОВЕ
Владимир Федоровски е руски писател от украински произход, който днес е най-издаваният във Франция. Дипломат, той изигра активна роля за падането на комунизма, бе двигател на перестройката, а след това и говорител на една от първите руски демократични партии. Федоровски е автор на множество книги за митологизираната Русия.

- Много държавни глави отхвърлиха поканата на Владимир Путин да присъстват на церемонията за края на Втората световна война на 9 май, като сред тях са Франсоа Оланд, Дейвид Камерън и Барак Обама. От Европейския съюз се очакваха само гръцкият министър-председател и кипърският президент. Какво мислите за бойкота на това събитие от бившите съюзници?

- Решението, взето от западните страни по повод церемонията за Победата на съюзниците и края на Втората световна война - която руснаците наричат Отечествената война - е достойно за съжаление.

Отсъствието на западните страни показва известно объркване в тяхното възприятие за Русия: те смесват руския народ с Путин. Тази позиция впрочем бе илюстрирана от последната реч на президента на САЩ пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк миналия септември. Тогава Барак Обама изобличи заплахите към световния мир и сигурност. Сред тях “руската агресия” - а не Путин - присъстваше на второ място, след вируса Ебола… и преди “Ислямска позиция”.

Втората световна война ни научи обаче, че трябва да имаме приоритети. Поставянето едва на трето място на “Ислямска държава” е тревожно: най-напред срещу ислямския тероризъм трябва да се борим, и то заедно с Русия, която е незаменим съюзник в тази борба.

- Има ли опасност за отношенията между Русия и Запада след 9 май 2015 г.?

- Днес има опасност от исторически разрив между Русия и Запада. Тази ситуация е точно обратната на онази по времето на Петър Велики, който промени Русия по западен модел и се съюзи с различни европейски страни, за да се бори срещу Османската империя.

Руснаците са ужасно обидени от отсъствието на Запада. То се възприема не като неодобрение за политиката, водена от Путин, а като оскърбление към самия руски народ. През ХХ век той бе народ мъченик: 26 млн. мъртви в борбата срещу нацизма, 25 млн. жертви на комунизма, без да говорим за катастрофалния посткомунистически период. И в съвестта на този народ мъченик съществува един фундамент, който надхвърля всички разцепления (про-Путин, про-Украйна…): неговият принос в унищожаването на нацизма. Така че отсъствието на западните държавни лидери от церемонията за едно събитие, което е в самото сърце на руската история, се изживява като обида.

Съществува впрочем едно ужасно несъответствие при оценката на жертвите на Втората световна война: Русия е дала 26 млн. жертви. Изглежда обаче, че цената на човешкия живот не е една и съща, в зависимост от страната: като че ли една американска жертва има по-голяма тежест от една руска жертва… Това създава усещането, че се опитват да омаловажат ролята на Русия в изхода на Втората световна война.

Така че това отсъствие няма да благоприятства “отслабването на ескалацията” в украинския конфликт.

- Бил сте дипломат. Какво бихте посъветвали западните страни като поведение спрямо честването в Русия?

- Тези страни трябва да направят разграничение между Путин и руснаците, вчера и днес. Те трябваше да отдадат почит на този народ троен мъченик, което можеше да стане по различни начини. Ангела Меркел, например, намери добър компромис: германският канцлер не присъства на празненствата на 9 май, но ще отиде в Москва на 10-ти, за да постави цветя на Гроба на незнайния войн, заедно с Путин.

Прилагането на санкции срещу Русия не е правилната стратегия: това означава да бъде наказан народа, а трябва да се отбележи, че санкциите не помрачават популярността на нейния президент, чието одобрение надхвърли 80 процента. Точно обратното, трябва да се води дипломация на “отслабване на ескалацията” и да се преговаря: военният път нищо няма да реши.

Напрежението, което съществува между Запада и Русия, е още по-вредно, защото тласка Путин към военен и икономически съюз с Китай. Присъствието на китайци на церемонията на 9 май е символ на руската стратегическа преориентация към Азия, смятана за континента на бъдещето.

Съжалявам за липсата на познание за психологията на руския народ сред западните дипломати. Тази вечна душа на Русия се опитвам да предам в новата си книга: любовните писма на великите руснаци са ключ към разбирането на тази цивилизация. Обама трябва да (пре)прочете Толстой: когато поставиш под натиск руския народ, той реагира!

Родината на Достоевски и Толстой не е враг на Запада. Врагът е другаде: това е “Ислямска държава”.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Грузия изрази безпокойството си от разполагането на руския комплекс С-300 в Абхазия, съобщи АФП.

„Това не трябва да безпокои само Грузия, но и други регионални играчи като НАТО”, коментира грузинският вицепремиер и министър на евроинтеграцията Темур Якобашвили. - Това променя баланса на силите в региона”, каза той.

Абхазия, която е призната за независима държава от Русия, се намира на по-малко на 200 км от Турция, която е член на НАТО.

В същото време Пентагонът информира американския Конгрес за намерението си да продаде на Кувейт 209 противоракетни комплекса „Пейтриът” последно поколение, предаде Интерфакс.

„Кувейт се нуждае от тези ракети, за да се противопостави на заплахите – както настоящите, така и бъдещите, от страна на вражески ракети земя-въздух. Тези доставки могат да подобрят обстановката в сферата на безопасността на съюзника на САЩ, който продължава да бъде фактор на политическата стабилност и икономическия напредък в Близкия изток”, се казва в изявление на Националната агенция по въоръжението на САЩ.

Почни идентично бе изказването на главнокомандващият ВВС ген.-полк. Александър Зелин, цитиран от РИА Новости и Франс прес:

„Руските системи за противовъздушна отбрана /ПВО/, разположени в Абхазия и Южна Осетия, ще свалят всички летателни апарати, нахлули във въздушното пространство на тези две републики, заяви генералът. Според ИТАР-ТАСС генерал Зелин е допълнил:

„Задачата на тези средства за противовъздушна отбрана е не само да отбраняват територията на Абхазия и Южна Осетия, а и да предотвратят нарушаване на въздушното им пространство. Тяхна цел е да унищожат всички летателни апарати, навлезли във въздушното пространство над защитаваната територия, независимо с каква цел".

Две години след нахлуването на грузински войски на тариторията на Южна Осетия и Абхазия, президентът на Русия Дмитрий Медведев се срещна с държавния глава на република Абхазия, Сергей Багапш в Сухуми.

Това бе първото му посещение в Абхазия откакто тя обяви независимостта си. Медведев увери Багапш, че Русия ще развива „добри отношения с Абхазия” и ще й помогне да построи нов живот.

„Днес в историята на нашата страна, в историята на Абхазия, в историята на Южна Осетия е особен ден – заяви Медведев цитиран от ИТАР-ТАСС. - Точно преди две години грузинската страна провокира кървав конфликт, в резултат на който загинаха наши граждани, миротворци намиращи се в Южна Осетия, загинаха мирни граждани. И този ден завинаги ще остане в паметта ни като ден на скръб и ден, когато Руската федерация взе решение да защити мирните граждани и да отвърне на стореното им”, каза Медведев.

Съседните страни, по думите му, „трябва да се съобразяват с независимостта на Абхазия, с нашите договорености с нея, защото наши бивши партньори понякога забравят как да се държат”.

Тези две събития – разполагането на руските зенитни установки в Южна Осетия и продажбата на комплексите „Пейтриът” от САЩ на Кувейт - се случиха след като Международният съд в Хага излезе с консултативно мнение, че Декларацията за независимост на Косово не противоречи на международното право. В същото време Съдът в Хага избегна да обяви, че държавата Косово е законна, което е немаловажен елемент от обявеното Консултативно мнение.

Консултативното мнение, с което излезе Международният съд в Хага представлява политическа препоръка по отношение на признаване на нововъзникнала държава, което касае както Декларацията за обявяване на независимост на Косово, така идентичното положение с обявяването на независимост на Южна Осетия и Абхазия след петдневния въоръжен конфликт преди две години.

Две години след конфликта в Южна Осетия и Абхазия, вестник "The Washington Post" излезе със статия на сенатора-републиканец от щата Аризона и кандидат за президент на САЩ на изборите през 2008 година, Джон Маккейн, в която се казва, че „... въпреки съществуващите все още разногласия за това как започна конфликтът, не може да се отрече, че преди две години в тези дни руските войски пресякоха международно признатата граница и нахлуха в Грузия. Те нападнаха страната с помощта на стратегически бомбардировачи, навлязоха дълбоко в суверенната й територия, лишиха почти 127 етнически грузинци от дом, признаха независимостта на Абхазия и Южна Осетия и установиха военна окупация, която действа и до днес.

Много неща се промениха през тези две години, но не към по-добро. Русия не само продължава да окупира грузинска територия, но и строи там военни бази, отказвайки достъп на хуманитарни мисии и на наблюдатели, позволявайки етнически чистки на грузинци в Южна Осетия и укрепвайки административните граници на отцепилите се региони, за да ги превърне в истински държавни граници...”

Няма да коментирам измислиците на сенатор Маккейн, на когото не повярва целокупният американски народ, като не го избра за президент и предпочете съперника му, демократа БаракОбама, само ще цитирам едно изявление на руския премиер Владимир Путин:

„Нашите американски партньори се занимаваха с подготовката на грузинските въоръжени сили, като похарчиха огромни средства...

... Ние какво – продължи Путин, цитиран от редица руски и западни медии – трябваше да си избършем кървавите сополи, както се казва в такива случаи и да склоним глава, така ли?вие какво искате, да размахваме ножче за подостряне на моливи, когато срещу нас се използват такнове и тежка артилерия. Трябваше да стреляме с прашки ли? Грузинската войска би трябвало да очаква, че ще си го получи по мутрата” – бе категоричен той, макар и краен.

Грузия е стратегическа точка по пътя на петрола в Каспийския нефтен поток, откъдето и дойде през 2008 година причината САЩ да подтикнат президента Михаил Саакашвили да нападне Южна Осетия. Маршрутът от Азербайджан през Грузия минава пред конфликтни точки. Например Нагорни Карабах, населена с арменско население настоява да се откъсне от Азербайджан.

Официален Вашингтон употреби много усилия и дълго време се бори да убеди големите енергийни компании да не прекарват през руска територия транзита си. Най-прекият път на петрола от Каспийския басейн е от Азербайджан и Туркменистан до петролните терминали на персийското крайбрежие през Иран.

Напоследък САЩ губят позиции в този проект, тъй като са в твърде лоши отношения с Иран, заплашвайки я със санкции, а това влошава изгледите за успех както на най-краткия петролен маршрут, така и пълненето на тръбата на бъдещия газопровод „Набуко”.

Другият вариант на транзит на петрол от Каспийския басейн е тръбите да минат през Русия до пристанище Новоросийск, а оттам през Черно море. Този път обаче минава през Чечения, където непрекъснато има въоръжени конфликти.

Грузия изпрати хиляди свои бойци да воюват в Афганистан за каузата на САЩ, а в публикацията си във в. „The Washington Post" провалилият се кандидат за президент на САЩ Маккейн подканва политическия си противник Барак Омаба, от когото загуби президентските избори: „Ако администрацията на Обама търси отношения, които наистина се нуждаят от "презареждане", ... си струва да обърне погледне към Грузия”...

Маккейн подкани Обама да възвърне териториалната цялост на Грузия, да подкрепи Грузия към членство в НАТО, както и към оказване на помощ за възстановяване на нейния отбранителен потенциал.

Апропо, в петдневната война преди две години Русия сложи ръка на грузинското въоръжение, което бе голяма загуба за Щатите...

Не знам къде и на кой свят живее в момента Джон Маккейн, но явно не е научил още, че независими експерти от Евросъюза смятат, че Грузия е виновна за войната в Южна Осетия. Това съобщи германското сп. „Spiegel” преди време, като изданието се позова на източници от Брюксел, запознати със съдържанието на Доклада на специална комисия, разследвала причините за конфликта. Според „Spiegel”, в документа е записано, че отговорността за конфликта лежи частично и върху Русия, която е виновна за ескалацията му. Военните действия траяха през периода 7-12 август 2008 г. Независимата комисия бе създадена по инициатива на Германия, Холандия, Белгия и Люксембург.

По повод съобщението на „Spiegel” грузинският президент Михаил Саакашвили реагира доста остро: „Някакви си идиоти твърдят, че ние сме започнали войната".

Междувременно бе съобщено, че Тбилиси е настоявал да бъдат изключени някои хора от комисията, които грузинската страната смятала за пристрастни, а в медиите се появи версията, че докладът може да бъде засекретен, за да не се изострят международните отношения.

Министърът по евроинтеграцията Темур Якобашвили дори заяви, че някои експерти са финансирани от руския газов гигант "Газпром", но не даде никакви доказателства за това свое твърдение.

Изразеното Консултативно мнение на Международния съд в Хага означава, че след като не противоречи на международното право, обявената едностранно независимост от Косово, провъзгласяването на Абхазия и Южна Осетия също не противоречи на международното право! Оттук и няма значение коя държава признава и коя държава не признава обявената независимост – т. е. няма значение бройката.

Така например заради САЩ, изрично не е приета дефиницията за агресия, която предстои да бъде приета на международна конференция 7 години след влизане в сила на Римския статут за постоянен Наказателен съд.

Международният наказателен съд в Хага е независим съдебен орган, който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Предстои да се дефинира и четвъртото престъпление - на агресия.

САЩ не са ратифицирали документа, докато България го ратифицира през 2002 г.

САЩ не са подписали и ратифицирали документите за Международния наказателен съд Хага, тъй като не приемат дефиницията за агресия и поставят условия за дипломатически имунитет за всички свои действия по света.

„Никакъв съюз - нито конфедерация, нито федерация - не може да има с Грузия,” заяви пред агенция Интерфакс президентът на Абхазия Едуард Кокойти. Той подчерта, че „отношенията могат да бъдат единствено междудържавни”.

На свой ред президентът на Южна Осетия Сергей Багапш каза: „Със сегашното ръководство на Грузия не може да има никакви контакти. Михаил Саакашвили е военнопрестъпник и с него трябва да се разправя международен трибунал за престъпленията в Южна Осетия.”

„Отношенията между Абхазия и Грузия могат да бъдат само такива между две независимо държави, едва след като Грузия признае независимостта на Абхазия,” подчерта Багапш.

„Можем да говорим с осетинците и абхазците по всички въпроси, включително политическото устройство на Абхазия и Южна Осетия, само след деокупацията на тези региони, изтеглянето на всички руски бази и окупационни войски, при това като преговаряме пряко, без посредничеството на руснаците,” каза в отговор Темур Якобашвили в интервю за Интерфакс.

„Ако Медведев наистина иска в Русия да властва законът, би могъл да приведе правителството си в съответствие с международното споразумение за връщане на руските сили на техните довоенни позиции извън пределите на Грузия – смята републиканецът Маккейн. - Ако няма прогрес от руска страна, това трябва да доведе до последствия: Медведев трябва да знае, че сътрудничеството по темата Грузия е приоритет за САЩ и че, ако Русия не направи отстъпки по нашите приоритети, няма смисъл да очаква, че Съединените щати ще й помагат в нейните приоритети, като например влизането в Световната търговска организация.”

Какво се случва: САЩ защитават Грузия, или САЩ дестабилизират пътя на петрола от Каспийския басейн, след като загубиха позиции в този район и по тази причина нямат възможност за оказване на влияние на процесите, които произтичат в него?

Засега Грузия заплаши, че ще даде Русия с Европейския съд за правата на човека и то след като възстанови напълно военния потенциал, благодарение на помощта на САЩ.

„Борбата за окончателното освобождаване на Грузия продължава ежедневно”, заяви в свое телевизионно обръщение грузинският президент Михаил Саакашвили, предаде „Грузия онлайн”.

По думите на Саакашвили, Русия е започнала „агресията срещу Грузия” много преди август 2008 г. „Тази агресия не е спирала до днес... Нашата борба продължава дотогава, докато и последният окупатор не напусне грузинската земя, докато не бъде възстановена справедливостта по отношение на стотици хиляди наши граждани с различен етнически произход, които бяха принудени да напуснат домовете си,” заяви грузинският лидер.

Дали разполагането на зенитни установки на територията на Южна Осетия променя баланса на силите в района би следвало да се разглежда успоредно с разполагането на противоракетните комплекси „Пейтриът” на територията на Кувейт.

Местата на установките и ракетите са различни, но задачата им е една: осигуряване на безопасност и политическа стабилност в съответната държава, както и гарантиране на ненападение от външни сили.

В този смисъл странно звучи призивът на грузинския вицепремиер и министър Темур Якобашвили за опазване на сигурността на държава-членка на НАТО, каквато е Турция, и каквато не е и няма скоро да бъде Грузия.

 

Трима американски сенатори пристигнаха в София, за да притиснат на място управляващите проектът „Южен поток” да бъде спрян!

Пламен Орешарски съобщава за временното замразяване на проекта В правилата на йерархията в политиката, премиерът Пламен Орешарски изобщо не беше длъжен да ги приема, тъй като не са му равнище. Що се отнася до така наречения президент Плевнелиев, той извика телевизията, за да снима срещите му с конгресмените! Като знаем, че Плевнелиев се среща с всичко, което идва от Щатите и се радва като дете, това изобщо не впечатли никого...

На следващия ден близки до ГЕРБ медии се надпреварваха да обясняват колко унизително е било това, под погледите на конгресмените на чужда държава, която даже не е член на Европейския съюз, министър-председателят Орешарски изрича, че спира проекта „Южен поток”?!

Апропо, много бързо забравихме как един посланик, наречен Джеймс Уорлик ходеше и на заседанията на правителството на ГЕРБ, но нейсе!

Министърът на икономиката и енергетиката, Драгомир СтойневБългария не се отказва от плановете за строителство на тръбопровода „Южен поток” за доставки на руски газ в Европа и смята проекта на „Газпром” за необратим, съобщи Reuters, позовавайки се на изказване на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който в момента бе на посещение в Китай.

"За една година изпълних своята задача и придвижих проекта „Южен поток” на ново ниво. Вече никой не поставя под въпрос реализацията му и необходимостта от проекта. Това се казва в позиция на икономическия и енергиен министър Драгомир Стойнев, разпространена от ведомството му.

В написаното Стойнев посочи, че „благодарение на усилията ми” има консолидирана позиция „за” проекта на министрите на енергетиката, през които минава трасето – Унгария, Австрия, Хърватска, Словения, Италия.. Комисарят Йотингер чрез тази обща позиция бе ангажиран да преговаря с руската страна не дали, а как да се реализира проекта. Това беше ефективният ход - обща позиция „за” „Южен поток” и отстояването му чрез ЕК.

В изявление министърът посочи, че той е уверен че „Южен поток” ще бъде построен, когато споровете по структурирането му като европейски проект бъдат изяснени.

„Ако гледаме на ситуацията стратегически и без емоции – проектът „Южен поток” изглежда по-скоро необратим, което е важното и за Европа, и за България. В момента споровете са концентрирани върху това как точно да бъде реализиран този европейски проект. Убеден съм, че те ще намерят своето решение, включително и в широк политически контекст”, каза Стойнев.

Училият за пожарникар Бойко Борисов си позволи да нарича по пресконференции министър Стойнев „пощальон”.

Дали причината в тези тъпи нападки не се крие в биографията на Стойнев, в която четем:

1997-1999 г. - диплом за общообразователно университетско обучение по икономика и мениджмънт от университета Сержи-Понтуаз, Франция

2000-2001 г. - бакалавър по икономика от университета Париж Х Нантер, Франция

2001-2002 г. - магистър по икономика от Университета Париж 1 Пантеон - Сорбона, Франция

2007 г. - специализация по модернизация на държавната администрация на персоналния мениджмънт във Федералната академия по публична администрация, Германия

2007 г. - специализация по разработване и оценка на обществени политики във Висшето училище по публична администрация, Франция

2011 г. - специализация по глобално икономическо сътрудничество и възстановяване към Департамента за държавния бюджет за образование и културни дейности, САЩ.

Дали тези част от биографията на Драгомир Стойнев не дразни училият в Симеоново, който даже не знае чужди езици?

Посланик Марси Райс прекали с натиска да ни съветва срещу РусияДен-два преди сцената със сенаторите, посланичката на САЩ Марси Райс си позволи да заплаши, че който работи с Русия ще бъде санкциониран!

Как тогава да не се състои горепосочената сценка с тримата сенатори? – И три чистачки от Белия дом да бяха дошли, президентът ни щеше да ги приеме с полупоклон и типичната си усмивка, и пак щяхме да чуем, че работата по „Южен поток” се замразява!

След като позволихме да бъде издигнат паметник на американските летци, които в края на Втората световна война бомбардираха София и изтрепаха маса цивилни граждани, защо да не ни сервират и сценката с изявлението на премиера Пламен Орешарски под зоркия поглед на щатските сенатори?

Ами да запретва ръкави Райс и да санкционира тенисистката Шарапова и българската гордост Григор Димитров, затова, че са влюбени, или да се развърти на родна почва и вкара в трудово общежитие присъствалите на последния концерт на „Любе” в София...

Без да сме поредният американски щат трима сенатори си позволиха да дойдат и сведат по знание и изпълнение спирането на проекта „Южен поток”.

А къде беше Брюксел през това време? Да не би марксистката превърнала се в баронеса Катрин Аштън да е била заета с прическата си, която все не се получава добре?

Очакван ли беше този щатски десант?

Естествено, след като преди броени дни САЩ наредиха на ЕС да прекъсне получаването на газ от Русия. Това бе съпътствано със съобщението, че Щатите могли да изместят Русия и да снабдяват Европа с втечнен газ, който ще се пренася с танкери, само че трябвало да се изградят подходящи за целта терминали, например по  българското Черноморие.

Какво би означавало това за България, която разчита на бюджетни постъпления от туризъм? Целият бряг да бъде осеян с такива терминали, а както е известно – българският бряг на Черно море е курорт до курорта от начало до край – от Дунав до Странджа!

И ако сега в някои участъци водата на българския бряг на Черно море е кафява заради фекалиите, то нищо чудно след време към кафявото да се прибави и мирис на газ...

Да получаваме американски газ?

Американският президент Барак Обама, който нарежда Европа да спре доставките на газ от РусияА през какво сме получили от американците последните 25 години: ковчезите на нашите войници в Афганистан и арогантно афиширано бъркане и диктат във вътрешните работи на държавата!

Дали танкерите от САЩ ще доставят и продават по-евтин газ от Русия след като ще трябва да пресекат океана суровината и да преминават през Босфора? Със сигурност – не.


Борисов, не сме късопаметни!

Борисов и Путин, на когото бе дарено кученце„Южен поток” беше превърнат в поредното унижение за страната след „Бургас-Александруполис” и АЕЦ „Белене”. Това каза за Агенция „Фокус” председателят на ПП ГЕРБ Бойко Борисов, който е на едноседмично посещение във Вашингтон. „Още преди половин – една година казах, че те ще съсипят и този проект. Некадърност, некомпетентност, корумпираност – това са ми обясненията. И като резултат от всичко това – унижение за българската нация, за България – по цял свят да ни разнасят, че имаме такова правителство, което лъже и Брюксел, лъже и Москва, лъже и Вашингтон, лъже и българския народ. Вие виждате неадекватните изказвания на енергийния министър, който се превърна в един пощальон до отделните столици и това, че няма никаква координация между Министерството на икономиката и енергетиката и съответно т.нар. „министър-председател”, заяви Борисов.

Да си припомним кой лъже и кой е неадекватен от времето на мандата на ГЕРБ и най вече кой подписа договора с Владимир Путин:

Съвместната пресконференция на Борисов с ПутинПри посещението на Владимир Путин през 2010 година беше подписан с българския премиер Бойко Борисов договор за “Южен поток” с клаузи, които нарушават европейските изисквания за недопускане на монопол. споразумение за газопровода „Южен поток”. Точно тези клаузи сега размахват от ГЕРБ в Брюксел, надявайки се хората да са забравили чий е подписът. Точно този договор Газпром не иска да промени.

Всъщност какво подписа Борисов с Путин - споразумението за създаване на съвместно предприятие за изграждането на българския участък от газопровода "Южен поток".

Веднага след пристигането си руският премиер Владимир Путин се срещна в София с българския си колега Бойко Борисов. На същия ден най-сетне бяха подписани и документите за създаване на съвместно предприятие за тръбопровода „Южен поток”, след като това се очакваше от повече от година.

Владимир Путин получи като подарък в София новородена каракачанска овчарка на име Йорго. Буквално в замяна на това българските власти поискаха от руския премиер по-евтин газ и АЕЦ. Но основната тема, както се и предполагаше, беше „Южен поток”, коментира в-к „Российская газета”.

Повтарям за Борисов и сие:

В присъствието на премиерите на двете страни „Газпром” и „Българският енергиен холдинг” подписаха споразумение за създаването на съвместно предприятие, което ще се заеме с подготовката, финансирането, строителството и експлоатацията на българския участък от тръбопровода „Южен поток”. Ръководителят на „Газпром” Алексей Милер коментира, че договорът е от голямо значение, защото България „ще бъде първата страна, където „Южен поток” ще премине след морската си част”.

„Радвам се, че след година на колебания и търсене на нови параметри получихме реална възможност да започнем активна работа по тези енергийни проекти”, заяви българският премиер Бойко Борисов.

„Днес България получава от руската страна неголямо количество газ за около 600 млн. евро или долара, не помня със сигурност. А ако осъществим проекта „Южен поток”, България ще получава само заради това, че тръбата лежи на нейна територия, почти 2,5 млрд. Тези средства ще могат да бъдат използвани за това, до крайния потребител да бъде доставян газ на по-ниски цени”, коментира на пресконференцията Путин.

Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставяше дипломатичното поведение и влизаше в ролята на портиер на ЦРУ, си бе позволил, пред БНР да припомня и набляга нервно на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Уорлик си бе поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”!

Кое изкара извън нерви посланик Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов:  "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток".

Що се отнася до твърдението, че правителството на Орешарски е неадекватно, ще припомня един комичен момент от управлението на ГЕРБ:

На заседание на правителството на 14 юли 2010 г., министърът на финансите Симеон Дянков обърка проекта  като нарече „Бургас-Александруполис” газопровод, вместо петролопровод, въпреки че този проект по настояване на самия Дянков бе преминал към Министерството на финансите?!

Импровизиращият, Симеон Дянков, който хал хабер си нямаше от финансиСИМЕОН ДЯНКОВ: Знаете, че с предишно Постановление на Министерски съвет проекта Бургас-Александруполис премина към Министерството на финансите. Вече юридически всичко е организирано и за да има самостоятелно юридическо лице предлагаме увеличение на първоначалния капитал с още 150 хил.лева, това са акции по сто лева номинал. Така че вече да може напълно самостоятелно да представя България и нашите интереси в проектната компания „Транс-Балкан Пайплайн” и за в бъдеще каквито теми излязат по този газопровод.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 21.

Друг интересен момент за пълната съпричастност на ГЕРБ към проекта „Южен поток” чухме от самия Бойко Борисов за първата година от управлението на ГЕРБ, дадено на 09 юли 2010 по БНТ, в предаването „Панорама”.

Бившият премиер Бойко БорисовБойко Борисов: Два милиарда, над два милиарда и затова, когато с американския посланик е говорил и Трайков, а и аз говорех, за нашата бедна държава не е безразлично дали ще потънат в земята няколко милиарда лева. Това е по АЕЦ „Белене” и затова са толкова тежки, трудни преговорите и ситуацията мисля, че е ясна. Що се касае по „Южен поток”, там имаше един основен проблем. Знаете, че в момента има тръби, които са 100 процента българска собственост и по тях се транизитира газът за Турция и Гърция. По договора с „Южен поток” те трябваше да останат настрани, а съответно цялото количество газ да минава по новите тръби, които обаче са 50:50 собственост на Русия и България. Това, което г-н Зубков, дори на пресконференцията аз няколко пъти го попитах, за да го потвърди и пред българските медии, каза, че са съгласни и се надявам сега, когато дойде вицепрезидентът на „Газпром” г-н Медведев, в четвъртък ще бъде тук на преговори, този четвъртък, който идва, ще подпишем пътна карта, съответно „Булгаргаз” и „Газпром”, в която ще остане да се транзитира толкова газ, колкото до момента по старите тръби, където България печели между 100 и 105 млн. долара, разликата ще минава вече нагоре по новите тръби, където ще разделим печалбата 50:50. Няма да се ползват около 90 км старите тръби по простата причина, че новият газопровод ще излезе някъде на Провадия и всъщност сега това, което е като отсечка от 90 км, което идва от Румъния, просто няма да я има. И още едно важно нещо, в договора по „Южен поток” е записано до 31 млрд. куб. м газ, да транзитира „Южен поток”, а руснаците искат да транзитираме 63 млрд., което, разбира се, ние го приемаме с голямо удоволствие, защото ще получим двойно повече транзитни такси.

Борисов явно не различаваше разливите от сонда от танкер, тренспортиращ петрол:

Борисов: ...на няколко пъти казвам: Путин ме разбира по-добре заради  това, че съм твърд в преговорите, отколкото тези в България, които казват: ама  той замрази "Белене" или спира "Южен поток", или затвори Бургас-Александруполис.  Дори вицепремиерът Зубков каза: и най-малката опасност да има за екологията в  Бургаския регион, не правим проекта. А тук ме натискат да го правя. Българите от  БСП, от ДПС. Те ме карат да правя проекта.

==================

Бойко Борисов: ... ние работим активно по проектите, към които имаме интерес като държава в тях, преструктурирарни, така че да са в полза на България. Руската страна го разбира. По „Бургас – Александруполис” чакаме международната екологична оценка, защото е видно, че след Мексиканския залив това е изключително опасно да се направи такъв петролопровод в нашия най-красив край на България, където е основният туризъм.

... Прогнозираният „апокалипсис” по проекта за петролопровода „се отлагаше”, тъй като, както писа „Хроники”: в Мексиканския залив разливът беше от сонда и трудно бе овладян, докато при „Бургас-Александруполис” /който ще бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море – бел. Л. М./. ставаше дума за петролопровод, при който притокът на петрол може да бъде прекъснат с едно завъртане на кранчето.

Ето как обясняваше ползите от договора с Путин Борисов в навечерието на неговото пристигане:

Премиерът Бойко Борисов„На 13 в събота /ноември 2010 г. бел. Л. М./ е неработен ден и той ще дойде, за да си поговорим хубаво – за „Белене”, за „Южен поток” и всички теми, които са важни. Русия е естествен пазар за България. Защо сме го забравили? Вие знаете ли колко минерална вода харчи Москва за година – милиони бутилки. Защо да не пият наша вода?”, запита Борисов. Той обясни, че иска да вдигне стокообменът на България и Русия до нива от годините, когато двете страни са работили добре.

През 2015 г. ще потекат първите количества природен газ по газопровода „Южен поток” за Европа, това заяви и председателят на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер след среща в Министерски съвет, съобщи тогава БНР.

Очакваше се да бъде подписано споразумение за предпроектното проучване на българския участък от „Южен поток”, а през ноември 2010 г. да бъде създадена съвместната българо-руска компания, свързана с реализацията на проекта за газопровода „Южен поток”.

Очакването се превърна в реалност...

В мандата на ГЕРБ чухме още: „Постигнат е сериозен прогрес за ускоряване на работата за създаване на съвместно българо-руско предприятие за българския участък на газопровода „Южен поток” - каза го председателят на УС на „Газпром” Алексей Милер след като разговаря с премиера Бойко Борисов в Министерски съвет.

На срещите „Газпром” – българско правителство бе обсъдено ускоряването на реализацията на проекта, което според руската страна е била и основната цел на посещението.

15 октомври 2010 г.. Очакваше се България да поиска от председателя на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер, който пристигна в страната за преговори ново намаление на цената на природния газ в уточняване на договорите за доставка на синьо гориво, и по-нататъшно съгласуване по проекта „Южен поток”, където нещата са доведени до работа по пътната карта, както и съгласуване на проектозаданието за предпроектно проучване.

Номерата на Румъния

Трасето не мина през Румъния, а бе приет по-скъпият вариант да минеп рез БългарияРумъния внасяше газ единствено от Русия чрез газопровод през Украйна и Молдова. В средата на лятото от "Газпром" съобщиха, че планират да закрият тръбата след като изградят "Южен поток".

Преминаването на „Южен поток” през България оскъпяваше проекта, но руският газов гигант пренебрегна това обстоятелство и не спря да преговаря със страната ни.

Уорлик, който бе отзован по-рано от БългарияЗа никого не бе тайна, че по време на мандата на ГЕРБ под влияние на САЩ и техния посланик в София – Джеймс Уорлик правителството си правеше оглушки по съвместните енергийни проекти с Русия. Срещу това София получаваше потупване по рамото, някакви неясни приказки за експлоатация на шистов газ от американска компания – при положение, че нито има находище, нито е съобщена цената, която във всички случаи щеше да е в пъти по-висока от тази на природния газ от Русия.

В този смисъл и нищо чудно един ден сметките на някои от управляващите от ГЕРБ да излезеха криви, България да изпусне влака за „Южен поток” и да си осигури плащане на неустойки като накрая се окаже, че от бивш енергиен център на Балканите се е озовала на дъното със скъпо платена енергийна зависимост и внос на ток, газ и други енергоресурси.

В тази посока бе и прогнозата на руския енергиен експерт, която излезе на сайта Regnum.

"България може да се сблъска с енергиен колапс" е заглавието на публикацията, в която руският енергиен експерт Сергей Кондратиев коментира енергийното поводение на страната ни.

„Независимая газета” припомни, че след като е бил разрешен проблемът с Турция по отношение на проекта, се обострил проблем с България, където през юли 2009 година дошло на власт ново правителство, което заплашило да скъса всички договорености, сключени от предшествениците му с Москва по енергийните въпроси. За да се достигне до съгласие да се върне към реализацията на проекта „Южен поток” дадено през юли 2010 година, българският премиер Бойко Борисов, Москва е била принудена да направи компромиси, в това число и намаление на цената на доставяния природен газ за крайния български потребител, както и транзит на газа в Турция и Гърция, като се използват елементи от старата газотранспортна система на България.

... „Южен поток” е газът, който отива към Западна Европа и само получаваш за инвестиция от около 400, даже по малко, милиона долара. – обясняваше Бойко Борисов. - Общата инвестиция е 835 млн. долара за България и Русия. След това докато сме живи за Западна България и много поколения, разбира се, след нас ще получават транзитни такси от този газ. Няма нищо общо едното с другото.

Още в мандата на ГЕРБ Брюксел отказа да обяви “Южен поток“ за приоритетен.

Това бе предложението на премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу, газопроводът да стане приоритетен за общността.

„Газовият проект "Южен поток" не може да стане приоритетен за Европейския съюз”, заяви още тогава Марлене Холцнер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.

Еврокомисарят по енергетика Гюнтер ЙотингерПри свое посещение в Киев на 28 юли, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че ЕК "е заинтересована от по- рентабилен бизнес проект", какъвто е според ЕК „Набуко”, а не от "Южен поток".

В изявления пред руски медии Йотингер заявяваше изрично, че "Южен поток" не се вписва в интереса на ЕС за директен достъп до каспийски газ, какъвто има при газопровода "Набуко". Но „Набуко” така и не се състоя...В едни момент стана ясно, че няма кой да пълни тръбата му с газ!

„Комерсант”написа още в 2010 г., че след като властта в София се сменила и управлението на страната било поето от Бойко Борисов, отношението на София към "Южен поток" рязко се сменило. Новият премиер, /за когото изданието не пропусна да уточни в текста под снимката, че е бивш телохранител – бел. Л. М./, замразил всички съвместни енергийни проекти с Москва и пратил в прокуратурата договорите за доставка на газ.

Какво се случи в тези договори – провери ли ги прокуратурата, или тъй като не намериха за какво да се хванат – ГЕРБ потулиха случая.

Изпратеният във Вашингтон в неделя, на 9 юни Борисов не спря да говори против правителството, обвинявайки го за действия, които ГЕРБ бе извършил докато управляваше начело с Бойко Борисов:

За съжаление един проект, който има и ОВОС, който действително можеше да донесе и работни места, да се направи така, че да се завъртят оборотите в икономиката, и в същото време да е изгоден и за цяла Европа, и за България, беше превърнат в поредното унижение за страната след „Бургас-Александруполис”, АЕЦ „Белене”. Затова незабавно да извадят, ако има подписан договор, защото, доколкото знам, Орешарски излъгал Брюксел, че няма такъв договор, и съответно да видим има ли клаузи за наказания в този договор”, добави Бойко Борисов.

А защо преди разговорите си с Владимир Путин преди четири години Борисов не поиска тези договори, а се яви на срещата с него неподготвен?

Ясно и високо трябва да се заяви: ГЕРБ провалиха и „Бургас-Александруполис” и подписаха договорите за „Южен поток”

– тогава кой лъже непрекъснато?

Така нареченият президент Росен Плевнелиев прие сенаторите, въпреки че по протокол те са твърде ниско в йерархиятаСтранно е друго – защо развиващият логорея срещу правителството така наречен президент Росен Плевнелиев, премиерът Пламен Орешарски, депутатът от БСП Таско Ерменков, Илияна Йотова и нито един друг от „Позитано” не посмя да спомене, че това за което от ГЕРБ викат най-силно всъщност са договорености, подписани от ...ГЕРБ?!

Има и други аргументи, съшити с бели конци от САЩ и ЕС:

Спирайки строителството на газопровода „Южен поток”, Европа жертва своите икономически интереси заради геополитически цели, коментира редакторът на Business News Europe Бен Арис в интервю за руската телевизия RT.

„Руският газ е най-евтиният енергоносител от всички достъпни за Европейския съюз, и от това трябва да се използва. Алтернативните източници, като втечнения природен газ, който може да се доставя в Европа по море, е много по-скъп. От друга страна, това е въпрос на геополитика. Европа не иска изцяло да зависи от руския газ, и значи от политическа гледна точка Брюксел е против този проект”, казва Арис.

Съвременните политически реалности за Европейския съюз са такива, че го принуждават да прави геополитически избор, последствията от който ще нанесат щети на европейската икономика” допълва Арис.

Борисов е във Вашингтон с преводача и антуража си. За да го върнат на власт приятелите му от САЩ пратиха в България в същото време трима свои сенатори и наредиха на посланичката си Райс да се държи нападателно.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2014/1669-noviyat-triagalnik-na-velikite-sili-kitay-i-rusiya-sreshtu-sasht

Честването на 70 годишнината от десанта в НормандияНовите силни течения в глобалната геополитика, на практика, обезмислиха щателната сценография, стояща зад последното посещение на президента Барак Обама в Европа, във връзка с отбелязването на 70-годишнината от десанта на съюзниците в Нормандия и формирането на нов западен алианс, в отговор на руската намеса в Украйна. Докато Обама демонстрираше твърдост в Полша, опитвайки се да ободри уязвимите източноевропейски членове на НАТО, руският президент Владимир Путин с щастлива усмивка гостуваше на западноевропейските си приятели, които продължават да купуват от него огромни количества природен газ.

Президентът на Франция Франсоа Оланд не само покани Путин на обед, но и отказа да отмени сделката на стойност 1,6 млрд. долара за доставката на военни кораби на Москва. Докато Путин и Оланд обядваха в комфортната обстановка на Елисейския дворец, руските специални части продължиха да оказват дискретна подкрепа на проруските бунтовници в Източна Украйна, овладели ключови центрове в граничната зона и опитващи се да създадат сухопътен коридор между Русия и новоприсъединената и провинция Крим, където е базиран руският Черноморски флот.

Китайците, намиращи се на югоизточния фланг на Русия, не пропуснаха да се възползват от това разцепление в редовете на НАТО. Всички въпроси, които биха могли да възникнат в Пекин във връзка с руската намеса в Украйна, бяха оставени на заден план в съвместната декларация, която направиха в Шанхай китайският президент Си Цзинпин и Путин. Освен това, в енергийната сфера двете страни подписаха мащабно споразумение за 400 млрд. долара, окончателно оформяйки стратегическия съюз помежду си, на който Пекин и Москва отреждат ролята на противовес на Запада.

Замъкът Белвил, в който френският президент Франсоа Оланд даде закуска за световните лидери, дошли за честванетоДокато Обама говореше в Европа за вероломството на Русия и необходимостта от укрепване на НАТО, Пекин отбеляза 25-годишнината от потушаването на продемократичните демонстрации на площад Тянанмън като на практика изцяло отстрани от обществения живот в страната т.нар. "вътрешна опозиция". Докато Путин участваше в отбелязването на Деня на десанта в Нормандия, един високопоставен китайски генерал заяви на провеждащата се по същото време конференция по въпросите на регионалната сигурност в Азия, че бездействието на САЩ в Украйна е очевиден симптом за стратегическата "еректилна дисфункция" на Америка.

"Постепенното ограничаване на войните, особено там, където не се очертава ясно изразена победа, е деликатна работа", освен това е много трудно "да не дадеш знак на останалите, че не просто излизаш от войната, но и се отказваш от по-широките си международни ангажименти" - посочи бившият американски държавен секретар по отбраната Робърт Гейтс на последната си лекция в Съвета за международни отношения. Навремето, това се оказа по силите на бившия президент Ричард Никсън и държавния му секретар Хенри Кисинджър. След Виетнам, когато САЩ бяха уязвими, те съумяха да разцепят комунистическия блок с помощта на смелия си дипломатически пробив в отношенията с Китай. "Отношенията ни със Съветите и с китайците бяха по-добри, отколкото тези между тях самите - напомни Гейтс, който е смятан за протеже на Кисинджър - днес обаче не разполагаме с такива възможности".

Действително, Москва и Пекин отхвърлиха агресивната, както те самите смятат, докрина за насилствената смяна на управляващите режими и налагане на демокрацията, възприета от САЩ след терористичните нападения от 11 септември. След изтеглянето на американците от Ирак и Афганистан, както и в резултат от неспособността ни да действаме по-смело в Сирия и Украйна, китайците усетиха, че имат възможност открито да се противопоставят на влиянието на САЩ. Това определя от подтекста на силовите стъпки на Путин за удържането на Украйна в стратегическата сфера на руското влияние, като буфер срещу Запада, както и агресивните действия на Китай, заявил правата си върху спорните острови и въздушното пространство в редица прилежащи му зони.

Незаменима ли е Америка?

В последната си реч във Военната академия в Уест Пойнт Обама посочи редица убедително звучащи аргументи за това, че САЩ продължават твърдо да стоят на върха в световната йерархия. Американската армия няма равни, икономиката ни си остава най-голямата в света, а новите технологии за сондаж внезапно направиха осъществима отдавнашната цел САЩ да станат енергийно независими и, както посочи Обама, от Европа до Азия "ние сме в центъра на алианси, нямащи равни в историята на народите".

"Това означава, че Съединените щати са и си остават незаменима нация - продължи президентът, използвайки една характеристика на американската държава, която за първи път бе вкарана в употреба от администрацията на Клинтън през 90-те, т.е. в еднополюсната епоха след студената война - Така беше в миналото и ще продължи да бъде и в бъдеще".

Обама е прав, твърдейки, че в редица случаи слуховете за упадъка на Америка са силно преувеличени. В последната си книга "Америка, новите сили и разликата в потенциалите между съперничеството и сдържането" Брюс Джоунс отбелязва, че от 20-те основни икономики в света, 15 са на държави-съюзници на САЩ. Важно е и това, че потенциалните държави-претенденти, често обозначавани като BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай Южна Африка) и опитващи да си извоюват по-ключови позиции на световната сцена, се сблъскват с дилемата, че техният икономически възход и просперитета им зависят от стабилността на световния ред, гарант за който е американската мощ. Затова те не могат успешно да оспорват лидерската роля на САЩ, без при това да навредят на собствените си интереси.

"Смятам, че администрацията на Обама има основания да играе в перспектива, признавайки, че когато става дума за решаване на проблема за възхода на държавите от BRICS, дори и най-могъщата страна в света следва да взема трудни решения, кога точно да се изявява като лидер и върху какво да концентрира усилията и енергията си - отбелязва в едно скорошно интервю Джоунс, който е и старши научен сътрудник в Института Брукингс - В същото време е важно да подчертаем, че единственият действен фактор, ограничаващ разпалването на регионалното съперничество и конфликтите в Европа, Азия и Близкия Изток, продължава да е американската военна мощ и готовността за използването и".

Съдейки по всичко, Путин наистина вярва, че разпадането на бившата съветска империя е било "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век". Той отхвърля откритото разширяване на западните военни и икономически алианси (НАТО и ЕС), както и стратегическата цел на САЩ за "обединена и свободна Европа", която да подкрепи този процес. Той се обяви против действията на САЩ засягащи руските съюзици и очерта червената линия по отношение активността на Запада, която, както смята, е насочена към обкръжаването на страната му в "сферата на специалните интереси на Русия" в постсъветското пространство. С действията си в Грузия през 2008 и анексията на Крим през 2014 Путин демонстрира готовността си да използва военна сила за защитата на тези червени линии.

"Путин е уникален сред най-влиятелните лидери в Кремъл след Йосиф Сталин, защото дори не му се налага да се съобразява в мнението на някакво Политбюро (както беше по времето на комунизма) - твърди Строуб Талбът, който отговаряше за американско-руските отношения през 90-те, когато заемаше ключов пост в Държавния департамент по времето на Клинтън - в резултат от което най-голямата страна на планетата се опитва да осъществява териториална експанзия и да следва националистическа доктрина, при това тя е сред двете основни държави, притежаващи ядрено оръжие. Според Талбът, който днес е президент на Института Брукингс, "това ни връща към геополитиката, довела до двете световни войни през ХХ век, нарушили стабилността, съществувала в края на ХІХ век".

Надигащият се Китай

Докато Русия отхвърля световният ред, доминиран от САЩ, Китай го поставя под съмнение в качеството си на стремително възходяща нова сила, претендираща за по-голямо внимание в международните отношения. Благодарение на устойчивия си и бърз икономически растеж, Китай измести Япония като втората най-голяма икономика в света, като до края на настоящото десетилетие може да измести и САЩ. Пекин във все по-голяма степен използва тази мощ в прилежащите зони, декларирайки правата си върху спорните острови в Южно- и Източнокитайско морета, разширявайки зоната на противовъздушната си отбрана и протестирайки против американското военно присъствие в Азия.

По време на миналогодишното си посещение в Китай, председателят на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ генерал Мартин Демпси лично потвърди трудностите пред поддържането на устойчив ред в Азиатско-Тихоокеанския регион в момент, когато Пекин открито протестира срещу налаганите му ограничения. При последния ни разговор, Демпси ми сподели следното: "Когато се срещнах с колегите си от китайските въоръжени сили, те ми казаха "нека започнем начисто да градим новите си отношения". Аз обаче им възразих, че това няма как да стане бързо и лесно. Като начало, не бива да забравяме, че САЩ поддържат стратегически алианси с Южна Корея, Япония, Австралия и Филипините. Затова казах на китайците, "нали няма да искате да игнорираме тези отношения?". Всъщност, ако го направим, китайците вероятно наистина щяха да ни обикнат". Според Демпси, "САЩ нямат друг избор, освен да се опитат да разрешат тези объркани отношения и противоречивата ситуация с териториалните спорове в Азиатско-Тихоокеанския регион, съвместно с Китай, чиято роля в международните отношения нараства, и неговите лидери, които вероятно смятат, че гласът им все още не се чува достатъчно при формирането на новия ред в региона".

Китайско-руският алианс

В моментите от периода след Студената война, когато в отношенията между Изтока и Запада възникваше по-сериозно напрежение, Москва и Пекин периодично лансираха идеята за стратегическото си партньорство като противовес на доминирания от САЩ трансатлантическия алианс. Това се прояви най-ясно по време на косовската кампания на НАТО през 1999 против руския съюзник Сърбия, сред епизодите в която беше и случайната бомбардировка на китайското посолство в Белград; в навечерието на нахлуването в Ирак, против което се обявяваха и Москва, и Пекин, както и в хода на сегашните кризи в Украйна и Южнокитайско море, довели до подписването, преди няколко месеца, на енергийния пакт между Русия и Китай.

За формирането на стабилен стратегически алианс между Китай и Русия доскоро пречеха такива естествени препятствия, като собствените им териториални спорове в Сибир, сериозният дисбаланс в търговията между Русия и Европа и Китай и САЩ, от една страна и тази между руснаците и китайците, от друга, както и стратегическата дихотомия между една ревизионистично настроена държава, целяща преразглеждането на сегашния, доминиран от САЩ, световен ред, и възходящата нова суперсила, стремяща се да подчини света на собствената си доминация.

Според директора на проекта "Бъдещето на дипломацията" на Харвардския институт за държавно управление и бивш високопоставен сътрудник на Държавния департамент Никълъс Бърнс: "през доминирания от глобализацията ХХІ век основните държави, като САЩ, Русия, Китай и ЕС, са свързани помежду си с плътно интегрирана мрежа от взаимни икономически интереси. Той смята, че Русия скоро ще разбере, че на практика, не може да се "разведе" с Европа, а пък възходящата сила Китай ще осъзнае, че най-важните за нея отношения са тези със САЩ.

Сегашните кризи в Украйна и Източнокитайско море, довели до силното сближаване между Русия и Китай, разкриват една възможна фундаментална слабост на този алианс - и едната, и другата криза, накараха руските съседи в Европа и китайските - в Азия, да търсят стратегическо партньорство със САЩ и да укрепват военния си потенциал.

"Струва ми се, че енергийната сделка между Русия и Китай не води толкова до формирането на мощна геополитическа опозиция на САЩ, а по-скоро тласка съседите на двете държави в обятията на американците - твърди бившият американски посланик в Москва и заместник на държавния секретар по политическите въпроси Томас Пикеринг - Ето защо продължавам да смятам, че геостратегическите позиции на САЩ по отношение на Русия и Китай си остават силни".

Въпреки тези естествени предимства обаче, самият факт, че търсещата реванш Русия и надигащият се Китай откриха обща кауза в противопоставянето си на единствената световна суперсила САЩ, е тревожно събитие, особено предвид умората от войните и съкращенията във Вашингтон. Да не забравяме, че дори последвалата провала във Виетнам стъпка на Никсън към сближаване с Китай, не успя да предотврати близкоизточната криза от 1973, в резултат от която САЩ и СССР едва не се оказаха участници (от двете страни на фронта) в арабско-израелската война.

Колко дълго ще просъществува руско-китайската ос

Както посочва президентът на Центъра за национални интереси Дмитри Саймс: "Администрацията на Обама, може би е права, че геополитическият съюз между Русия и Китай няма да трае дълго, но следва да ни тревожи фактът, че и Москва, и Пекин реагират по сходен начин на съчетанието между (както вероятно им се струва) американските провокации и задълбочаващата се слабост на САЩ”. В тази връзка той посочва, че в навечерието на Втората световна война западните политици и анализатори с основания са прогнозирали, че алиансът между комунистическия Съветски съюз и нацистка Германия е малко вероятен и нежизнеспособен. Те наистина се оказват прави, тъй като този съюз се запазва по-малко от две години. Само че през този кратък период Германия завоюва Полша и окупира Франция, създавайки една съвършено различна реалност. По същия начин дори и да се окаже краткотраен китайско-руският съюз - ако САЩ не му обърнат подобаващото се внимание, може да създаде огромни проблеми за сегашната американска глобална доминация.

---------------------------------------------------------------

* Авторът е американски геополитически анализатор, автор на две книги за военната  мощ на САЩ

 

След срещата Бойко Борисов - Виктор Зубков

Изненада ли за пореден път премиерът Бойко Борисов партньорите и опозицията си с обявените резултати от срещата си с първия руски вицепремиер Виктор Зубков?

Кой и как ще плати след тази среща: ГЕРБ, с очаквани обвинения от партньорите си за отстъпление от позициите си, потребителите за намалена цена на газа, който получаваме от Газпром, България, като спечели една стабилна икономика и връщане в играта с енергийните ресурси, Русия, като отстоя интересите си, без да засяга интересите на българската страна...

Денят, който донесе много отговори – така накратко може да се окачестви 6 юли, денят, в който много въпросителни по съвместните руско-български енергийни проекти намериха своя отговор.

6 юли промени посоката на тези проекти, внесе яснота в цената на газа, който България получава от Газпром, на този ден се появи светлина в енергийното бъдеще на страната ни.

Загуби ли България след срещата на първия вицепремиер Виктор Зубков с министър-председателя Бойко Борисов, ще бъде ли по-зависима от Кремъл, кой и какво надделя в разговорите Зубков-Борисов: прагматизмът, интересите на България, равнопоставеността в диалога между двамата партньори, или имаше натиск, диктат и обричане на финансово затъване за държавата ни, както предричаха САЩ и някои техни говорители сред политиците в страната.

България седна на преговорите с Русия като страна-партньор, но и страна-членка на Европейския съюз, факт, който не може да бъде отречен.

Дълго време ще се анализират постигнатите резултати от тази среща, ще се гадае дали Борисов защити българската икономика, или я свърза трайно с Москва, както между впрочем са свързани малко или много редица страни-членки на Европейския съюз. Ще има похвали, ще има и критики по позицията на премиера на България, отстоявана на преговорите с първия вицепремиер на Русия, Виктор Зубков.

С какво ще остане в икономическата история денят 6 юли, с добро, или с лошо? Каква оценка ще получи премиерът Борисов като политик, или като държавник за принципите, които е отстоявал в разговорите със Зубков?

Тепърва ще се чуят мненията на експерти, политолози, икономисти, финансисти и политици по постигнатото в разговорите Зубков-Борисов.

Верен на традицията да предава всички мнения и гледни точки от най-различни водещи европейски, руски и български информационни източници, сайтът „Хроники” дава трибуна на интервюта, мнения, анализи и оценки от днешната среща.

Пресконференция на министър-председателя Бойко Борисов и руския вицепремиер Виктор Зубков в Министерски съвет. /Със съкращения/

Министерски съвет, Агенция „Фокус”

{edocs}zukov-b.b.doc,600,400,link{/edocs}

 
Улична война в Украйна, откъс от филма за Крим

Гледайте филма "Крим. Пътят към Родината", чийто линк сайтът КРОСС пусна.

/КРОСС/ Руският президент Владимир Путин в интервю за авторите на филма „Крим. Пътят към родината”, който бе излъчен в ефира на телевизия „Россия 1”, разказа как и защо преди година е помогнал на жителите на Крим да решат съдбата си.

Владимир Путин разказва за Крим на журналиста Андрей КондрашовПутин призна, че не веднага е стигнал до идеята за промяна на статута на Крим. „Ние никога не сме мислили да откъсването на Крим от Украйна до момента, когато не започнаха тези събития на Майдана, държавният преврат, – каза руският президент. – Първото, което аз направих е да наредя да бъде направено затворено проучване. Стана ясно, че желаещите да се присъединят към Русия там (в Крим) са 75 % от общия състав на населението. За мен стана очевидно, че ако ние предприемем това, то нивото и броят на тези, които биха искали това историческо събитие да се случи, ще бъдат доста по-големи”.

”Крайната цел бе не превземането на Крим и не каквато и да било анексия. Крайната цел бе това, да дадем възможност на хората да изразят мнението си по повод на това, как искат да живеят в бъдеще. Казвам Ви това изключително откровено и честно. Аз си мислех: ако хората поискат това, значи така трябва да бъде. А как да постъпим по друг начин? Аз никога не бих го направил, ако не смятах, че сме длъжни да постъпим именно по този начин”, подчерта Путин.

Полицай, запален от хвърлен напалмКогато се смени властта в Киев, Русия можеше да обяви въвеждането в бойна готовност на ядрените си сили, призна руският президент в интервюто.

„Разбира се, не можеше да бъде понятно веднага (как ще реагират на присъединяването на Крим към Русия). Затова аз веднага на първоначалния етап на работа бях принуден да ориентирам нашите Въоръжени сили по съответния начин. И не просто да ориентирам, а да дам преки указания”, отбеляза президента.

На въпрос на водещия, дали това означава, че са били въведени в готовност ядрените сили, руският държавен глава отвърна: „Ние бяхме готови да направим това. Не възнамерявахме да продължим, но ни принудиха да го сторим”.

Майка с дете, убити от стрелбата на украинската войскаТой допълни, че „е разговарял с колегите си и им е казал, че това (Крим) е наша историческа територия, там живеят руснаци, които са се озовали в опасност и ние не можем да ги изоставим”. „Не ние извършихме държавния преврат, това сториха националистите и хората с крайни убеждения, – продължи Путин. – Вие ги подкрепихте. Но къде се намирате вие? На хиляди километри? А ние сме тук, и това е нашата земя! Вие там за какво искате да се борите? Не знаете? А ние знаем. И ние сме готови на това”.

„Ето това е честна и открита позиция. И затова аз не смятам, че у някого е имало желание да разпалва световен конфликт”, каза руският президент, като отбеляза, че е бил подготвен „за най-неблагоприятното развитие на събитията”.

Андрей Кондрашов, автор на филмаПутин нарече САЩ „реални кукловоди” на Майдана. „Ситуацията беше такава, формално опозицията в Украйна беше поддържана от европейците, но ние знаехме прекрасно – не просто си давахме сметка, а знаехме, че истинските кукловоди бяха нашите американски приятели. Те помагаха на националистите да направят бойни отряди – подготовката се осъществяваше в Западна Украйна и в Полша, отчасти в Литва. Как постъпиха нашите партньори? Способстваха за извършването на държавен преврат, тоест започнаха да действат от позицията на силата”, каза Путин.

Организаторите на държавния преврат в Киев миналата година имаха намерение физически да отстранят Виктор Янукович, който тогава заемаше поста президент на Украйна, каза още Путин.

„Аз поканих в Кремъл ръководителите на нашите специални служби и министерството на отбраната и поставих пред тях задачата да спасят живота на украинския президент, иначе те просто биха го унищожили”, каза Путин във филма „Крим. Пътят към Родината”, излъчен по телевизия „Россия 1”.

Вечерта на 21 февруари 2014 г. Янукович съобщил по телефона на Путин за плановете си да участва в регионалната конференция в Харков, разказа още руският президент. „Няма да крия, аз изразих гледната си точка, че в такава ситуация е по-добре де не напуска столицата, – продължи той. – След това той (Янукович) ми се обади и каза, че все пак е решил да пътува. Единственото, което му казах е да не извежда силите на реда допълнително. „О, да, да, аз разбирам това прекрасно”. Замина и изведе всички сили на реда!”.

През този ден опозицията превзе президентската администрация и правителството. „След това, вече на 22 февруари, Виктор Фьодорович ми се обади отново. Каза, че се намира в Харков. Искаше да се консултира и да поговорим по повод развитието на ситуацията, – продължи Путин. – Аз, разбира се, му казах, че съм готов, където му е удобно”.

В същото време постъпи информация за подготовката не само на залавянето на Янукович, но и на неговото физическо отстраняване, отбеляза Путин. „Ако него го нямаше, то на силите на опозицията би било по-лесно да разрешат задачите, които са си поставили”, поясни той.

Путин предложил на Янукович да се срещнат в Ростов и изразил готовност да отиде там. Скоро обаче охраната на Янукович му съобщили по телефона, че не могат да излетят. „По-късно разбрахме, че в това време вече са стреляли по кортежа на Янукович и по генералния прокурор Пшонка и са ранили един от охранителите му, – разказа Путин. – Тоест, към този момент вече е бил извършен държавният преврат, и всъщност е започнала операцията по залавянето и унищожаването му от опозиционните сили”.

Янукович пристигнал в Крим. „Нашите служби за радионаблюдение водеха кортежа му. Ние всеки път регистрирахме местонахождението му по маршрута. Но, когато ми показаха картата, ми стана ясно, че той скоро ще се озове в засада. Още повече, според данните, с които разполагахме, там бяха поставени картечници с голям калибър, за да не разговарят дълго”, разказа Путин. Това се случило в навечерието на 22-ри срещу 23-ти февруари.

Войник на националното опълчение извлича труп на убит цивилен от улицата„До охраната (на Янукович) е стигнала информация, че не трябва да продължават напред. Но до там, както изчислихме с помощта на технически средства,ние се подготвихме да го вземем направо от Донецк, по суша, по море и по въздух”, продължи руският президент. Но Янукович не поиска да дойде в Русия и замина за Крим. Още няколко дни, докато събитията, свързани с преврата се развиваха, той се намираше на територията на Украйна.

„Наистина, няколко дни след това, когато стана ясно, че вече няма с кого да се договаря в Киев, той помоли да го изведем на територията на Русия”, каза Путин.

„Това, че ние спасихме живота му, живота на членовете на неговото семейство, смятам, че е благо, благородно дело”, каза руският президент. „Аз не искам да давам оценка на работата му. Той каза: „Аз не  мога да подпиша указ за използването на оръжие. Ръката ми не се вдигна”, каза Путин, като добави: „Можем ли да го съдим за това? Не знам. И не възнамерявам да го правя. Не смятам, че имам правото да го правя. Добро ли е това или лошо – последствията от бездействието са тежки. Това е очевидно”.

Руският държавен глава констатира, че в Крим за разоръжаването на украинските части са били изпратени сили на ГРУ (Главното разузнавателно управление – бел.р.).

НаМайдана националистите криели лицата си зад маски„За да бъде блокирана и разоръжена група от 20 хил. души, добре въоръжени, е необходим определен набор от личен състав. И не просто по количество, но и по качество. Нужни бяха специалисти, които могат да правят това. Затова аз дадох нареждане и указания на Министерството на отбраната, няма какво да крием, във вид на засилена охрана на нашите военни обекти в Крим да прехвърлят там спецподразделенията на Главното разузнавателно управление и силите на морската пехота и десантчиците”.

По думите на руския президент, в това време е имало много обаждания от страна на западните лидери. „Имаше много обаждания, нашите американски колеги, когато разговаряхме, направо говореха за това, че ние блокираме украинските военни подразделения. Аз казах, че военни подразделения вече няма, има само група от хора, военнослужещи. Те бяха без оръжие и не бяха заплашени с нищо, и ние ще направим всичко възможно, за да няма никакви ексцесии, свързани с използването на оръжие. Но това вече не са въоръжени сили, това е нещо друго”, отбеляза Путин.

Руският президент коментира и санкциите срещу Русия. Според него, те трябва да бъдат въведени по отношение на тези, „ които осъществиха държавния преврат и на тези, които им помагат”.

„Ние действахме в интерес на руснаците и на цялата страна. Да заменим това за пари, да заменим хората за някакви блага, да разменим хората за възможността за сключване на някакви договори или банкови преводи – това е абсолютно недопустимо, – подчерта Путин. – Това не означава, че ние не трябва да уважаваме, да речем, международното право и интереса на нашия партньор. Но това означава, че и всичките ни партньори трябва да уважават Русия и нейните интереси”.

Линк към филма с участието на Путин:

ВИДЕО

Кадрите са взети от филма "Крим. Пътят към  Родината"

 

Москва променя правилата на играта

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1676-geopoliticheskite-izmereniya-na-ruskiya-otkaz-ot-qyuzhen-potokq

Газопроводът, който ще заобиколи БългарияОбявявайки отказа на Русия от проекта за газопровода "Южен поток" и обвинявайки за това на първо място България /върху която, в качеството и на първото европейско звено на проекта, беше съсредоточен и основният натиск на Европейската комисия, целящ неговото отлагане или дори провал/, президентът Владимир Путин поясни, че: "Сега ще пренасочим потоците на нашите енергоносители към други региони на света, включително прокарвайки и ускорявайки реализацията на различни проекти за транзит на втечнен природен газ. Ще пласираме тези количества на други пазари и Европа вероятно няма да получи очакваните от нея обеми, поне от Русия".

Всъщност, отказът от "Южен поток" е само началото на очертаващите се регионални икономически и геополитически промени. Така, Москва декларира не само готовност да увеличи капацитета на съществуващия тръбопровод "Син поток", но и да изгради още един тръбопровод, който да покрие потребностите на турската икономика и да създаде на границата с Гърция допълнителен газов "хъб". По този начин руснаците ще помогнат за реализацията на старата мечта на Анкара страната да се превърне в разпределителен възел на трафика на енергоносители на входа на Европа с всички произтичащи от това последици.

Както е известно, по време е на последното посещение на Путин в турската столица беше подписан меморандум за взаимно разбирателство между руския Газпром и турската компания BOTAS за изграждането на газопровод по дъното на Черно море към Турция с капацитет 63 млрд. куб. м газ годишно. От тях 14 млрд.куб. м ще се доставят директно за нуждите на турската икономика, а останалите - в бъдещия "хъб" на границата с Гърция. Освен това, от началото на 2015 руснаците ще намалят цената на газа за Турция с 6%, т.е. тя ще го получава на същата цена като Германия. Впрочем, не се изключва, че в бъдеще цената да бъде намалена с цели 15%.

Според повечето анализатори, проектът "Южен поток" окончателно остава в историята. Всъщност, тъй като в него вече са инвестирани над 4,5 млрд. долара, Русия възнамерява просто да промени посоката на тръбопровода, запазвайки неговия капацитет, както и началната компресорна станция на "Южен поток" /станция "Русская", край черноморското пристанище Анапа/. Тоест, на практика тръбопроводът ще се строи, но няма да стига до България, а до Турция. И твърденията, че става дума за разширяване на "Син поток" или за нов проект, не променят същността на случващото се, защото вече изградените на руска територия мощности ще се използват, което ще намали цената на новия проект, т.е. Москва съумя да намери нов маршрут за своя газ, при това с минимални загуби.

Турция - големият печеливш

Какво получава Турция? Въпреки очевидното разминаване между турските и руските позиции по редица важни въпроси и, на първо място, относно кризата в Близкия Изток, основен приоритет и за Москва, и за Анкара е развитието на двустранните икономически отношения. Вече споменах за намаляването на цената на руския газ, доставян на Турция, както и за допълнителните 3 млрд куб. м, които тя ще получи от газопровода "Син поток". Впрочем, истината е, че споразуменията, постигнати по време на последното посещение на Путин в Анкара отлично се вписват в турската енергийна стратегия за превръщане на страната в "разпределителен енергиен хъб" на Европа. Турците не можаха да я реализират с помощта на иранския газ /по разбираеми причини/, затова се опитаха да я осъществят за сметка на газовите доставки от Азербайджан, които обаче също не са достатъчни. Сега появата на руския газ променя радикално ситуацията, в резултат от която ролята на Турция като "европейски енергиен хъб" нараства до степен, за каквато в Анкара едва ли са мечтали. Паралелно с това, впрочем, нараства и значението на редица други турски енергийни (и не само) проекти. Така например, експертите не изключват Газпром да реши да използва изграждащият се Трансанадолски газопровод ТАNAP /Азербайджан-Турция-Европа/ за доставката на руски газ в Южна Европа. Да не забравяме освен това, че в рамките на поредното заседание на Съвета за сътрудничество между Русия и Турция беше подписан меморандум за изграждането на АЕЦ на турска територия, като става дума за руски инвестиции с общ обем 22 млрд. долара /включително за строителството на въпросната атомна електроцентрала/. Накрая, Москва и Анкара възнамеряват да увеличат стокооборота между двете страни, планирайки през 2023 той да достигне 100 млрд. долара.

Ако се опитаме бегло да очертаем икономическите последици от посещението на Путин в Анкара, няма как да не признаем, че руснаците и турците твърде лесно постигнаха предварително набелязаните си цели. Така Русия възобнови газовия си проект, който вече беше почти "задушен" от ЕС под натиска на САЩ, получи поръчка за изграждане на АЕЦ на турска територия, както и ангажимента на Турция за доставка на необходимата и /най-вече заради наложените санкции/ селскостопанска продукция. На свой ред, Турция получава гигантски обеми природен газ, ядрени реактори, милиони руски туристи и /което е най-важното/ неограничен достъп до руския пазар /нещо, за което българските компании могат само да мечтаят/. Тоест, свидетели сме на появата на нов руско-турски икономически алианс, към който вероятно ще се присъединят и други държави от региона (като Азербайджан например, но не само).

Москва променя правилата на играта

Случилото се с "Южен поток" изненада както привържениците, така и противниците на този проект. Всъщност, то можеше да се очаква. Нека си припомним, как се развиваше проектът за газопровода. Русия се опитваше да го изгради за своя сметка, инвестирайки в него около 20 млрд. долара. Реализацията на този грандиозен проект щеше да осигури сериозни приходи на държавите, през които трябваше да мине тръбопровода, да не говорим за новите работни места. В Брюксел и Вашингтон обаче, очевидно бяха обезпокоени от възможността страни като България да получат прекалено много пари от руския проект, тъй като това би им дало възможност да не разчитат само на средствата от еврофондовете, т.е. би могло да ерозира тяхната "евроатлантическа ориентация". На практика, руснаците трябваше не само да поемат разходите по изграждането на газопровода и допълнителните разходи, но и непрекъснато да преодоляват съпротивата на онези, които най-много се нуждаеха от реализацията на "Южен поток". По време на посещението си в Анкара, Путин обяви, че това няма как да продължи и Москва е решила да промени правилата на играта. Сега, ако иска да получава допълнителни количества руски газ, ЕС ше трябва сам да изгражда газопровод от "хъба" на турско-гръцката граница към вътрешността на Европа, при това без да е сигурен какви точно количества газ ще му подават по него руснаците и турците.

Що се отнася до газовите доставки през Украйна, там ситуацията едва ли ще се промени. Надеждата на украинския премиер Яценюк, че отказът от "Южен поток" ще повиши значението на газопровода, минаващ през страната му, не са основателни. Полша вече обяви, че не получава поръчаните от нея обеми руски природен газ, което означава, че той се губи някъде по украинското трасе. Съвсем скоро ще стане ясно, дали просто не се краде от украинските олигарси, както се е случвало нееднократно в миналото.

Газопроводите в Югоизточна Европа

Значението на хода, предприет от Путин обаче, не се изчерпва с това. Ако погледнем горната карта, ще видим, че планираният преди време от ЕС газопровод Набуко минава през Азербайджан, Гърция и Турция и стига до границата на Европейския съюз точно на мястото, до което сега ще стига руският газ. Както е известно проектът за Набуко се провали, най-вече поради липсата на достатъчно газ за запълването му. Сега обаче, руският газ ще стигне до границата на ЕС, а Брюксел ще трябва да решава как и срещу какви средства ще може да се включи към руския газопровод.

Така ли иначе, реалността е, че Европа се нуждае от повече природен газ. Тоест, ЕС ще продължи да купува руския газ, само че вече ще му се наложи да го плаща на друга цена, което засяга най-вече държави като България. Впрочем, решението на Путин да промени посоката на газопровода носи сериозни рискове и за т.нар. "Стара Европа". В тази връзка ще напомня, че декларацията на руския президент за прекратяване на проекта "Южен поток" съвпадна с изявлението на говорителя на Европейската комисия по енергйните въпроси Ана-Кайзер Итконен, според която Комисията ще продължи консултациите с всички страни, заинтересовани от реализацията на "Южен поток". На Брюксел очевидно ще се наложи да съобразява с новата ситуация, в която той вече няма да може да определя правилата, а ще трябва да се конкурира с останалите в битката за руския газ.

Виждаме, че Русия пренасочва газовите си потоци към Китай и Турция, т.е. към две държави, които твърде трудно се поддават на външен натиск и влияние /особено що се отнася до Пекин/. Китайците не се съобразяват със САЩ, а Турция не е член на ЕС /между другото, чрез споразуменията си с Путин Ердоган получи възможност да си върне на Брюксел за проточилото се над половин век висене на страната му пред вратите на Съюза/. Санкциите на ЕС срещу Русия на практика не задължават с нищо Анкара. Естествено, възниква въпросът, дали пък Турция няма да започне да се държи така, както сега се държи Украйна, т.е. възползвайки се от ключовото си положение да оказва натиск върху руснаците?

В тази връзка е много важно да разберем, защо бъдещият газов "хъб" ще бъде разположен именно на турско-гръцката граница. От ключово значение тук е, че до него доставката на руския газ ще бъде по предварително договорена цена, а оттам нататък ще трябва да се плаща за транзита му към Европа. Имайки предвид, че турско-гръцката граница не е чак толкова далеч от Русия, позицията на "хъба" е доста изгодна за Москва. Разбира се, Турция също ще може да търгува с част от газа и в този смисъл достъп до новия газопровод ще има не само Газпром. Но нали именно към това твърдеше, че се стреми и ЕС? Проблемът обаче е, че самият ЕС няма да има достъп до газопровода. Тоест, от една страна руснаците се съобразяват с европейските правила, а от друга - на европейците /включително на българите/ ще се наложи да плащат повече за руския газ.

Защо стана така?

От казаното дотук следва, че за драматичната промяна по отношение на проекта за газопровода "Южен поток" и неговата трансформация има съвсем обективни причини, като не на последно място сред тях е и крайно непоследователното и несамостоятелно поведение на България.

Както е известно, газопроводът "Южен поток" се изграждаше въз основа на предпоставката, че става дума за проект на двама самостоятелни и равноправни геополитически играчи - Русия и ЕС. Оказа се обаче, че ако това е вярно за Москва, то изглежда не се отнася за Брюксел.

На второ място, Турция, като регионален политически субект, е далеч по-самостоятелна, отколкото Украйна или България, т.е. не е склонна да се поддава толкова лесно на външен /включително американски/ натиск.

При положение, че основният потребител на руския газ /т.е. ЕС/ и първата транзитна държава по пътя на проекта /т.е. България/ не искат или просто не са в състояние да защитят собствените си интереси, Москва не вижда смисъл да поема допълнителни рискове и разходи. Между другото, руснаците извадиха късмет, тъй като Брюксел и София започнаха да създават пречки пред проекта още в началната му фаза, а не в края на реализацията му например /както стана с френските кораби "Мистрал", предназначени на руските ВМС, чиято доставка беше отменена от президента Оланд в последния момент, в резултат от което страната му ще трябва да плаща гигантски неустойки/, т.е. преди Москва да е инвестирала наистина огромни средства в него.

Ориентирайки се, вместо към България, към Турция, в Москва очевидно са преценили степента на политическата самостоятелност на страната ни и на Анкара и са стигнали до извода, че ако София трудно може да формулира и защитава някаква суверенна позиция /включително в енергийния сектор/, Турция е регионален играч, който иска да съхрани своята държавност и геополитическия си статус. В това отношение руският газ укрепва турските позиции, а пък Москва получава възможност да упражнява допълнително влияние по такива важни въпроси като кризата в Сирия и статута на Крим например.

-----------------------------------

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 

Брюксел не искаше членките на ЕС да купуват газ директно от производителя – Русия, ще го купуват от посредника – Турция. Елементарната логика показва, че когато по веригата има включен посредник, газът става по-скъп.*

/с незначителни съкращения/, Общество нет.

д-р Душан Пророкович, Фонд за стратегическа култура – БелградСлед общата конференция за медиите Реджеп Ердоган и Владимир Путин европейските медии експлодираха. Тежко е да се избере какво заглавие да се изведе от договореното между турския и руския президенти. Игор Панарин чак написа, че това е историческа дата, защото „Путин изведе Турция от многовековното тайно британско управление“.

След дълго подготвяната двустранна среща има няколко конкретни резултата: първо, търговският обмен между двете страни вече ще се извършва в националните валути; второ, очевидно приближаване по отношение на сирийската криза; и трето, между тях беше подписано стратегическо енергийно споразумение. Последното значи, че от 1 януари 2015, Турция ще купува руски газ на преференциални цени, с 6 % надолу, а от Русия до Турция ще бъде изграден нов газопровод с капаците от 63 млрд. куб. м. годишно. Да напомним, че същият капацитет имаше и проектът „Южен поток“. Следователно вместо „Южен поток“ Русия се подготвя за преориентиране към нов проект.

Кой какво спечели и загуби?

Руският президент Владимир Путин и турският му колега Реджеп Тийп Ердоган си стиснаха ръцете за Несъмнено Русия и Турция излизат от ситуацията като победители. Русия и в бъдеще ще продава 63 млрд. к.м. годишно през стратегическите си тръби в Черно море. Вместо през България, Сърбия, Унгария и Австрия, руския газ ще се продава на страните членки на ЕС през Турция, което променя плановете на много страни, но не и на Русия.

Турция дългосрочно решава въпроса за своята енергийна сигурност и няма нужда да влиза в други, неизвестни, скъпи или рискови проекти. Освен това, заради договора за изграждането на огромно подземно хранилище за природен газ на турско-гръцката граница, в близките десетилетия Турция може да стане един от най-важните дистрибутори в Източното Средиземноморие, но преди всичко на Балканите. Така българските политици, които вече години възпрепятстват началото на строителството на „Южен поток“ (защото не можеха да издържат на американския натиск), за да не се допускат засилване на руското политическо влияние в региона, със своите действия широко отвориха вратите за засилване на турското влияние. Какво означава това за геополитическото положение на България и как може да се отрази на политическата система в тази страни, не е необходимо и да се напомня.

Проблемите за Турция от това сближаване с Русия могат да предизвикат големи вътрешни сътресения. Не трябва да има съмнение, че ще бъде организирана нова „истанбулска пролет“. Досега Ердоган успява да издържи на всички удари отвътре. Остава да се види дали ще издържи още един път. Страната е заплашена, но това не е нищо в сравнение с черния облак, който е надвиснал над Европа. ЕС си играе със своята съдба, сляпо следвайки САЩ в украинската криза и си причини огромни щети. За своя сметка тя прави спънки на „Южен поток“, който Путин се опита да спаси като игра на немската карта и въвличайки Австрия в цялото начинание. Това, обаче, не доведе до сериозен резултат. Затова той направи маневрата с Турция. И сега, понеже Брюксел не искаше членките на ЕС да купуват газ директно от производителя – Русия, ще го купуват от посредника – Турция. Елементарната логика показва, че когато по веригата има включен посредник, газът става по-скъп.

Освен с ниска цена на газа (и сравнително евтина работна ръка) Турция става значително по-конкурентна на световните пазари от повечето страни членки на ЕС. Трябва да се готвим за времето, когато турските компании ще взимат работата на европейците по целия свят. Понеже ЕС не искаше да позволи прекалено усилване на руското влияние на Балканите, сега ще получи умерено засилване и на руското, и на турското влияние на Балканите. Балканите, които вместо геоикономическа периферия, без стратегически тръбопроводи и стабилно снабдяване с евтини енергоресурси, ще се превърнат в дебелото черво на континенталната икономика. ЕС остави балканците да се раждат и умират в мъки, без никакви перспективи за развитие и възможност за каквото и да е дългосрочно планиране.

Практически, единственото, което ЕС може да започне да прави е да притиска Турция, по същия начин по който го правеше спрямо Русия. Или, още по-лошо, да се включи със САЩ в организацията на „истанбулската пролет“. Разумни гласове от Брюксел, вероятно биха казали, че това би било гасене на пожар с бензин, но кой ще ги слуша. Ако в Брюксел имаше разум, „Южен поток“ отдавна трябваше да се строи и не бихме се докарали до ситуацията, в която  се намираме днес.

 
Руснаците остават сплотени зад своя лидер, особено по време на трудни изпитания. Те са оцелели въпреки 25-те млн. загинали при комунизма и 26-те млн. жертви при нацизма. Те успяха да оцелеят при 1800% инфлация през 1992 г., която парализира страната. Те умеят да търпят страданието и не се страхуват от трудностите. След едно хаотично начало на седмицата, руският президент се изказа в четвъртък, за да успокои съгражданите си, както и международните пазари. Според писателя Владимир Федоровски вместо да бъде отслабен, Путин дори би могъл да излезе още по-силен от кризата.
Владимир Федоровски, писател, дипломатВладимир Федоровски е руски писател от украински произход, който днес е най-издаваният във Франция. Дипломат, той изигра активна роля за падането на комунизма, бе двигател на перестройката, а след това и говорител на една от първите руски демократични партии. Федоровски е автор на множество книги за митологизираната Русия.

- Путин се изказа в четвъртък, след зрелищното падане на рублата тази седмица. Какво трябва да запомним от речта на руския президент?

- Речта на руския президент беше истински еквилибристичен номер, колективна психотерапия, предназначена едновременно за руския народ, за международните финансови среди и за вътрешния пазар. Той прие своите грешки и заяви, че си дава две години, за да подобри положението. Впрочем рублата вече започна да се възстановява, след намесата на централната банка и най-вече на правителството.

- Това достатъчно ли е, за да успокои руснаците и пазарите?

- Всеки може да бъде успокоен от неговото изявление, в което той се обърна и към едните, и към другите. Краткосрочно, неговият еквилибристичен номер изглежда, че донесе плодове.

Речта му бе насочена особено към неговите съграждани, които страдат от кризата. Владимир Путин пое отговорност за недостатъците на своята политика и обеща подобрения в следващите две години.

Констатираме също в тази реч една нова тоналност, по-умерена, по-дружелюбна и отворена за диалог със Запада. Тя вече се усети при изненадващото посещение на Франсоа Оланд в Москва. Явно Владимир Путин се стреми да успокои топката, особено спрямо Европа, което би трябвало да допринесе за успокоението на международните пазари.

- В крайна сметка, това рухване на рублата на крехкостта на Русия и на нейния лидер ли се дължи? Путин колос на глинени крака ли е?

- Западните анализатори вземат желанията си за реалност. С други думи, те биха искали тази криза да причини падането на Путин; впрочем няма нищо подобно. Засега няма никакъв признак за намаляване на популярността на руския президент.

Както видяхме, Владимир Путин се стреми да помири противоположностите, да намери средно положение, което може да успокои всички страни: в обкръжението на президента някои желаят скъсване на отношенията със Запада и смятат, че европейските санкции са идеален повод за преориентиране към Китай, към Азия; обратното, други желаят Русия да се помири с Европейския съюз. Путин трябва да съчетава тези противоположни стремежи и досега той се справя особено добре.

Освен това руският президент остава ценен от едно население, което, исторически погледнато, по време на криза развива националистически рефлекс. Тук откриваме руския манталитет на обсадената цитадела: поставени натясно, гражданите се чувстват жертви на западен заговор и се обединяват зад своя водач. Парадоксално, сегашната криза далеч не отслабва Путин, а го прави по-силен.

- Докато изглежда в състояние да спечели дипломатическата война, не е ли на път Владимир Путин да загуби икономическата война?

- Понятието “икономическа война” съвсем не е ясно. Най-напред, руският президент прие своите грешки и заяви, че сегашната криза е до голяма степен следствие на забавянето на националната икономика. С други думи, Русия не е използвала достатъчно парите от петрола или газа, за да подобри своите оръдия за производство и да води умна индустриална политика. Тя не е трансформирала своята икономика и така е изостанала значително спрямо западните страни. Някои хора в обкръжението на Путин виждат европейските санкции като шанс за Русия, която, изолирана, ще бъде принудена да реформира своята икономика, за да произвежда благата, които досега обичайно е внасяла.

- Каква роля изиграха западните санкции в тази икономическа криза?

- Путин смята, че санкциите са допринесли, в размер на една четвърт, за сегашната криза. В действителност, тя се дължи най-вече на сливането на факторите, за които вече говорихме, и особено на забавянето на руската икономика в контекста на глобализацията. Така че Путин иска вече да реформира системата на производство, благодарение на парите от петрола и и газа: това е главното предизвикателство пред него в близките години.

Може обаче да се каже, че санкциите бяха контрапродуктивни в геополитически план. Те биха могли да накарат Русия да сключи военен съюз с Китай. Те засилват също антизападните сили в страната.

- Каква е според вас отговорността на САЩ за рухването на рублата?

- Всеки знае, че САЩ, Саудитска Арабия и Европа вече използваха подобна тактика, за да причинят рухването на Съветския съюз.

Путин можеше при своето изказване да наблегне на този въпрос и да играе на патриотичната струна, порицавайки чуждите страни. За голямо щастие, той предпочете да произнесе по-премерена реч, като изпрати все пак няколко копия към Запада. Неговата цел вече е да възстанови климата на разбирателство, а не да налива масло в огъня. Попаднал в буря, той се стреми да приземи самолета, като максимално избягва турбулентността.

- Тези икономически трудности могат ли да променят политиката на Владимир Путин?

- В речта си руският президент постави акцент на идеята за автономия, за самодостатъчност: той желае една независима Русия особено по отношение на Запада. Путин предпочита да създаде нов полюс заедно с Китай и Индия.

Основният въпрос е за срока: ще може ли руският президент да изпълни своите обещания? Ще успее ли да трансформира националната икономика? Той вече поиска от руснаците да положат допълнителни усилия, за да се подобри положението на страната.

- Накрая, можем ли да си представим днес неговото падане?

- Абсолютно не. Путин остава неизбежна фигура в руския политически живот и според мен неговото падане от власт е само фантазия.

Руснаците остават сплотени зад своя лидер, особено по време на трудни изпитания. Те са оцелели въпреки 25-те млн. загинали при комунизма и 26-те млн. жертви при нацизма. Те успяха да оцелеят при 1800% инфлация през 1992 г., която парализира страната. Те умеят да търпят страданието и не се страхуват от трудностите.

Този манталитет понякога е труден за разбиране от един западен човек. Има един показателен анекдот: гледах в компанията на един опитен американски посланик реч на Барак Обама, в която американският президент се поздравяваше, че е изолирал руснаците. Тогава посланикът каза, че по-добре би било да бе изолирал Путин, и че Обама е новак. Отговорих му, че президентът би трябвало да препрочете Толстой; а той ме поправи: “Не: той трябва да прочете Толстой”.

 

Уестингхаус” изплю камъчето и призна че иска да измести Русия. В поредната си публикация Уикилийкс обясни защо изграждането на атомната централа “Белене” в България се забавя.

Изданието "Комерсант" коментира проблема, който този път получава повече яснота. Според данните на сайта, американската "Уестингхаус", която се ползва с подкрепата на американското посолство от 2009 г. активно е работила за да пречи и забавя проекта, както и по отказа на България от строителството на АЕЦ, като е занижавала техническите характеристики на руските реактори. В ход се пуска какво ли не и най вече подценяване на техническите характеристики на руските реактори. Освен това, напоследък заради компанията “Уестингхаус” американската страна забърка интриги с проблема за съхраняване на отработилото гориво, като след лобиране в Брюксел и извоюване на нормативно регламентиране за съхраняването на ядреното гориво уреди София да откаже връщането на Русия на отработилото ядрено гориво, както беше досега.

На София също така е било предложено да се откаже от купуването на ядрено гориво от Русия и да сключи договор с "Уестингхаус" за същото.

Къде ще се съхранява обаче горивото, закупено от “Уестингхаус”, на какви цени ще го продават американците на “Белене” и дали то е по-качествено от руското – това не е пояснено в доклада на Сатън.

"Комерсант" коментира, че една от причините за досегашното забавяне по изграждането в България на руския проект за новата АЕЦ "Белене” и активната опозиция на американците. Това произтича от документите на американското посолство в София, публикувани на сайта Balkanleaks и сайта Бивол /партньори WikiLeaks/ в препечатването и публикуването на материали от Уикилийкс.

Една от причините за забавянето на строителството в България на новата АЕЦ "Белене" по руски проект би могло да стане активното противопоставяне на американците. Това следва от документите на американското посолство в София, публикувани от Уикилийкс. Според доклада, направен още през 2009 г., от заместник-посланика на САЩ в България Сюзан Сатън, вицепрезидентът за Европа на американската "Уестингхаус", Майкъл Кирст е сравнил в София технологиите на своята компания с реакторите, които Русия е възнамерявала да построи в Белене.

"В подробна презентация топмениджърът показа, че според текущите планове за "Белене" руснаците ще снабдят България не с най-новата технология реактори /второ поколение/ на значително по-висока цена, отколкото "Уестингхаус" и другите западни фирми, които ще продадат технология от трето поколение", пише г-жа Сатън.

Договорът с "Атомстройекспорт" /АСЕ – компания на "Росатом", строяща атомни централи в чужбина/ за изграждането на АЕЦ "Белене" беше подписан през 2008 г., от българската държавна Национална електрическа компания /НЕК/ по време на правителството на лявоцентристката коалиция, оглавявана от Сергей Станишев.

На парламентарните избори през 2009 г. управляващата коалиция загуби, като след избори правителство състави партията ГЕРБ, а премиер стана Бойко Борисов. В резултат, реализирането на проекта фактически беше спряно, а строителството на енергийни блокове изобщо не започна.

В началото на април "Атомстройекспорт" успя да изтръгне от НЕК подписването на поредното допълнение към договора, което предвижда сключването до 1 юли на окончателен договор за изграждането на атомната централа.

В Доклада си, Сюзан Сатън твърди, че българското правителство "по време на преговорите е обещало да използва американска технология, за да диверсифицира доставките на ядрено гориво и да създаде хранилище за отработило ядрено гориво /ОЯГ/". Според нея, по време на една от срещите, ръководителят на американската Holtec International Крис Сингх бил предложил на българския премиер Бойко Борисов да построи две хранилища за ОЯГ от пети и шести блокове на АЕЦ "Козлодуй" /централа също е построена по руска технология в епохата на СССР/.

Според излязлото в Уикилийкс, Сюзан Сатън е отбелязала, че България е единствената страна в Европейския съюз, която плаща на Русия "значителна цена" за отработилото ядрено гориво. Според доклада на Сътън, господин Борисов даже бил наредил на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков да подготви договор с американците, което така и не се е случило.

След това през 2009 г. било постигнато споразумение за посещения на американски компании в страната (тези пътувания се състояха през април 2011 г.).

В документите, които прилага Сатън се твърди, че директен натиск върху София е оказвала и Москва. Г-жа Сътън съобщила за неофициален разговор с Бойко Борисов, в който той разказал, че по време на срещата си с Владимир Путин в Гданск през септември 2009 г. руският премиер е намекнал, че България "рискува да замръзне" през следващата зима, ако не предвижи напред от мъртвата точка съвместните проекти.

Ще припомним, че в началото на 2009 г. заради конфликта между Русия и Украйна доставките на газ за Европа по украинските транзитни газопроводи бяха прекратени. Освен това, американският дипломат е написала, че Москва също "косвено заплашвала" да прекрати доставките на ядрено гориво за "Козлодуй" в случай, че не бъде реализиран проектът "Белене".

Да се причисляват реакторите ВВЕР, които се предвижда да бъдат построени в АЕЦ "Белене", към второ поколение на конкурентните от “Уестингхаус” неу несъстоятелно, смята ръководителят на независимото издание "Атоминфо" Александър Уваров. Той отбеляза, че не съществува никакъв международен орган, който официално да определи какво поколение са реакторите. Но, според експерта, започвайки с АЕЦ "Бушер" може да се спори само по това, дали новите руски реактори се отнасят към поколение "три" или "три плюс".

Господин Уваров добавя, че проектът "Белене" е преминал сертификацията на европейските експлоатиращи организация /EUR/, което, според него, не би могъл да направи реактор от второ поколение. Той също така отбелязва, че е невъзможно в момента да се сравняват цените на руските АЕЦ с проектите на "Уестингхаус", защото американската компания не строи станции в развити държави и всички оценки за цената на новите американски АЕЦ могат да бъдат само хипотетични. Последната фиксирана цена за АЕЦ "Белене", посочена от "Росатом", е 6,4 милиарда евро.

Преди десет дни, пак “Комерсант” написа, че по проекта АЕЦ "Белене“, "Росатом“ не приема отлагане, а в същото време премиерът прехвърлил отговорността на парламента

Тогава изданието отбеляза, че руската държавна корпорация "Росатом" не приема по-нататъшно отлагане на изпълнението на проекта за АЕЦ "Белене", каквото допуска българският министър-председател и икономическият министър. В коментар по темата и при отговор на журналистически въпрос за публикуваното в “Комерсант”, на пресконференция, българският премиер заяви, че не чете този вестник. Той препоръча на изказващите се в България "да си мълчат и да не се обаждат“ и даде да се разбере, че накрая ще прехвърли на парламента отговорността за своето решение за "Белене“.

Пълният анализ на проекта за АЕЦ "Белене" от британските консултанти HSBC може да отнеме 18 месеца, написа тогава, на 20 април в. "Комерсант", като се позова на думите на министър Трайчо Трайков от вторник, 19 април. В тази публикация на “Комерсант” властите в София не скриха, че се надяват "Росатом" да прояви разбиране и да сключи с България ново споразумение.

Единственият проблем на проекта за строежа на АЕЦ “Белене“ в преговорите е за цената на централата, а по отношение на безопасността няма какво повече да се предложи смята руската страна. Реакторите в Белене ще са най-безопасните в света, заяви в сряда пред български журналисти в Москва Генадий Тепкян, вицепрезидент на руската компания изпълнител на проекта “Атомстройекспорт“ (АСЕ), цитиран от БНТ.

На 26 април България и Русия започнаха пореден кръг от преговори по проекта, като Тепкян бе оптимист, че този път двете страни ще успеят да се разберат и до 1 юни окончателният договор за строежа на АЕЦ Белене ще бъде факт.

В същото време, министърът на икономиката, енергетиката и туризма на България Трайчо Трайков призна, че британската банка HSBC, наета с висока цена и висок процент за консултант по следката, няма да е в състояние да направи пълен анализ на толкова мащабен проект, като АЕЦ "Белене", в оставащия срок от два месеца до 1 юли.

Освен това във връзка с исканията на Европейската комисия след случилото се в Япония, министърът не изключи да се наложи ново проектиране на системите за пасивна и активна безопасност на бъдещата централа.

Във връзка с очевидното разтакаване на правителството по проекта, от "Росатом" обяснили пред "Комерсант", че се ръководят от подписания 12-ти анекс към договора за АЕЦ "Белене", според който окончателният договор за изграждане на централата трябва да бъде парафиран до 1 юни и подписан до 1 юли тази година. Ако това не стане, "Атомстройекспорт" /дъщерна фирма на "Росатом", изпълнител на проекта за АЕЦ "Белене"/ няма да има юридически основания да продължава работата си в България, добавили от държавната руска корпорация. Това ще означава, че България се е отказала от проекта и че "Атомстройекспорт" ще поиска незабавно поиска неустойки за своите загуби, заявили от "Росатом".

За размера на тези неустойки вестникът не се позовава на източниците си в руската корпорация, а на думи на бившия директор на НЕК Красимир Първанов, който заяви, че е подписал злополучния анекс 12, за да избегне предявяването на иск в международен арбитраж на стойност 980 милиона евро.

В същото време позицията, изразена и от премиера Борисов, и от неговия заместник Симеон Дянков, гласи, че споразумението, подписано от Красимир Първанов на 5 април т.г., не променя нищо в досегашната ситуация около проекта. Трайков от своя страна поиска уволнението на Първанов, защото въпреки забраната му той е подписал обвързваща клауза, задължаваща България да подпише окончателен договор за "Белене" до 30 юни.

Помолен да коментира тиражираното от в. "Комерсант" в сряда, Трайков заяви:"Нека нашите вестници да си напишат нещо, за да си кореспондират журналистите от двете страни, аз няма как да коментирам всяка публикация".

Българският премиер Борисов заяви на всеослушание: "Аз не чета "Комерсант". Това им е работата – да пишат, каквото искат. И там журналистите са като тук – едните са обективни, а на другите им плащат да задават въпроси", коментира темата той.

След което за пореден път припомни своята съкратена версия на развитието по проекта "Белене“ – кога е бил подписан договорът, цитира любимото си "когато президентът Първанов обяви Големия си шлем", като страните са си дали 12 месеца "да изтрезнеят след пианобара" и да уредят всички въпроси, свързани с "експлоатация, индексация, сигурност". През 2007 г. е трябвало да бъде подписан окончателният договор за "Белене" припомнил премиерът и "сега вече може би щеше да бъде пред пуск първият реактор".

"Те са нямали бърза работа. Сега ме пресират мене да взема...всъщност да започна всичко отначало. Е, няма да го направя за толкова милиарди. И затова сме наели консултанти, които всичко това да ни го изчислят, преценят, да ни дадат сигурност, цена, прогнозни стойности – на тока, региона, електропреносни системи, земетръсни зони, бъдещи директиви на Брюксел.

Тогава ще взема решение. Всички, които искат да се изказват по темата, е трябвало да го направят в периода 2006 – 2007 г. Сега ще си мълчат и няма да се обаждат ..." в типичен стил допълни премиерът.

Според вижданията на Борисов "всеки иска да се изкаже по темата заради мене да му отговоря, да го направя значим в предизборната кампания като основен противник на ГЕРБ"...

Борисов чистосърдечно обясни на глас и “малките хитринки” на ГЕРБ: "Бургас и бургаският регион се бушуваха и бунтуваха срещу проекта за петролопровод "Бургас – Александруполис". Спряхме го, но там неустойките са много по-малко и ние го правим много интелигентно, това не можете да ни го отречете, за да не плати един ден държавата. Но тука са ни вкарали с двата крака вътре, аз правя всичко възможно да се измъкнем оттам ...".

За да не останат каквито и да било съмнения в някого за американския интерес и натиск да бъде изместена Русия и лансиран “Уестингхаус” с реакторите си, компанията представи в София реакторите си от най-ново поколение 3+, въпреки че няма нито обявен конкурс, нито някаква легитимна причина да се сменят реакторите в “Белене”. Освен това вицепрезидентът на енергийната компания за Южна Европа Хосе Гутиерес се срещна с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

От "Уестигхаус" отказаха да коментират ориентировъчната цена на един такъв блок, но обясниха, че поколението 3+ се отличава с три неща от реакторите от трето поколение - съчетава системи за пасивна и активна защита, изграден е на модулен принцип, за скоростно изграждане до 36 месеца и е лесен за управление.

От "Уестингхаус" откровено се самопредложиха като представиха пред българските ядрени специалисти и пред Трайков преди това и технологични възможности за извеждане от експлоатация на спрените вече І до ІV блокове на АЕЦ "Козлодуй", въпреки че никой не е обявявал конкурс за подобно извеждане?!?

"Имаме огромен опит в съхраняването и обработването на ниско- и средноактивни ядрени отпадъци, извършвали сме подобни проекти в Испания, Словакия, Франция и Италия", каза Гутиерес, но къде и как ще се съхраняват отпадъците на отработилото ядрено гориво американецът не цитира. Представителят на “Уестингхаус“, чийто основен акционер е японската “Тошиба“, посочи пред журналисти, че компанията е готова да участва във всеки нов ядрен проект в България, а такива освен “Белене” няма заявени?!

Година по-рано, при посещение на Трайчо Трайков в САЩ от ресорното ведомство бе съобщено за интерес на “Уестингхаус“ да строят нова ядрена мощност в съществуващата АЕЦ у нас.

Компанията бе подизпълнител в офертата на “Шкода Алиенс“ за строежа на АЕЦ “Белене“, но бе предпочетена руската “Атомстрйекспорт“.

Ако не друго, поне получихме потвърждение на съмненията си, че субектът, който пречи на проекта “Белене” е американската “Уестингхаус”. Може би затова посланикът на Щатите Джеймс Уорлик си позволява да ходи на проверка в АЕЦ “Козлодуй” и да влиза и излиза в министерства и министерски съвет, когато му скимне, прегърнал ролята си на генералгубернатор!

 

Най-тъпият въпрос за анкета в медия бе зададен в деня на Победата – 9 май т. г. от телевизията на брата на бившия президент Петър Стоянов – Емил. В момента Емил е евродепутат от ГЕРБ и така спаси фамилията от проверки – за това, как се промени социалния статус на фамилия Стоянови: синът на Петър Стоянов да учи в Лондон в скъпо учебно заведение с такса, достатъчно висока, за да се сети човек, че не е от заплатата на държавния глава.

От както влязоха в политиката Стоянови, братът на президента – се сдоби с телевизия, Петър и Антонина Стоянови – придобиха жилище в центъра на столицата, и прочие, и прочие. При това положение, единственият начин да избегне проверки за промяната на социалния статус на фамилията бе, президентския брат да яхне новопръкналата се партия ГЕРБ.

Ето въпросът, който зададе на своите зрители на 9 май, тв Европа. Това е въпросъту който спокойноможе да оглави класацията за най-тъпо питане на деня:

Въпросът на деня

РЕДНО ЛИ Е В ДЕНЯ НА ЕВРОПА ПРЕЗИДЕНТЪТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ДА Е НА ПОСЕЩЕНИЕ В МОСКВА?

•          ДА / 55%

•          НЕ / 45%

За да отговорите на Въпроса на деня и да дадете вашия отговор, изпратете SMS на номер 1915 за всички мобилни оператори в страната с текст DA или NE (Цена на SMS с ДДС: 1,20 лева).

Всяка седмица един от всички участвали с отговор на Въпроса на деня ще спечели голяма награда от ТВ Европа. Всеки понеделник в предаването "Под Лупа " се тегли победителя. Наградата тази седмица е:

ЛУКСОЗЕН МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН

 

Кой да обясни на напъналите се да се харесат на ГЕРБ и Щатите така наречени телевизионери, че президентът Първанов не беше на посещение, а бе поканен на тържествения Парад на победата?

Както се казва със същия апломб телевизия Европа можеше да запита:

  • Редно ли е в Деня на Европа, Меркел да стои на трибуната на Червения площад след като е канцлер на победената преди 65 години Германия?
  • Или - редно ли е войски от четири държави членки на НАТО да участват в Парада на победата в Москва?

Явно според телезивия Европа, ако не е канен премиерът Борисов, а е предпочетен президентът – всичко, което се случва трябва да се приема като нередно?

Явно в телевизия „Европа” не са чували, че тържествено заседание в чест на 65-та годишнина от Победата над фашизма се проведе в Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Решението за това бе прието още на 3 март, когато Общото събрание одобри, по инициатива на Русия, резолюция, за провеждането на заседанието. Съавтори на резолюцията станаха повече от 70 делегации, в това число държавите от ОНД и всички страни от антихитлеристката коалиция.

В този ред на мисли, тв Европа например можеше да попита: редно ли е САЩ да дължат на ООН стотици милиони долари и да се разсейват?

Хубавото на Парада на победата бе фактът, че военнослужещи от четири страни, членуващи в НАТО /Великобритания, Франция, САЩ и Полша/, маршируваха по Червения площад за първи път по време на най-големия военен парад след рухването на СССР.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви пред АФП, че Израел ще издигне „монумент на победата” в чест на усилията на Червената армия за победа над нацистка Германия.

Вярно е, че френският президент Никола Саркози отмени посещението си в Русия за отбелязване на годишнината от победата във Втората световна война, за да се концентрира върху финансовата криза в ЕС, както е вярно и, че с няколко дни размишления едва ли Саркози ще е човекът, който ще оправи батака в ЕС.

Със същото извинение и италианският премиер Силвио Берлускони не се появи на Червения площад, въпреки, че доскоро тичаше към Кремъл, даже и неканен, колчем станеше дума за преговори за газ.

За сведение на тв Европа:

на 9 май, в Москва държавни глави и премиери на различни държави застанаха на трибуната до президента Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин. Сред тях бяха: германският канцлер Ангела Меркел, израелският президент Шимон Перес, президента на Сърбия – Борис Тадич, на Азербайджан – Илхан Алиев, на Китай – Ху Дзинтао, президентите на Абхазия, България, Виетнам, Гърция, Латвия, БЮРМ, Монголия, Полша, Словакия, Словения, Хърватска, Черна гора, Чехия, Естония, Южна Осетия.

В марш на Червения площад преминаха военнослужещи от Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркмения, Украина и Молдова. След тях дойде ред на поляци, американци, британци и французи. Тук бе и легендарната ескадрила "Нормандия-Неман", както и американско съединение на сухопътните войски, бойния път на което е свързан с легендарната среща на съюзниците на река Елба и откриването на втори фронт.

От Великобритания в руската столица маршируваха гвардейците на елитния Уелски полк, олицетворяващ военния контингент на Обединеното кралство, който е взел преди 65 години участие в бойните действия на Втората световна война. Достолепно се отличаваше и ротата на почетния караул на Въоръжените сили на Полша.

Всички участници в Парада на победата бяха преветствани с бурни аплодисменти от ветерани от войната, дипломатическия корпус в Москва, официалните лица на десетки държави, пристигнали специално за честването на 65-годишния юбилей и от зрители...

Но къде ти някаква махленска телевизия, слугуваща на властта, ще отрази обективно подобни събития от новините?

Съвсем в тон с русофобското поведение на въпросната медия бяха и репликите на премиера Борисов по време на разговора му с Диана Найденова в „Опасно близо” на bTV:

Б. Б.: Къде са тези четири милиарда? Вие виждали ли сте ги някъде?

Д. Н.: Белене?

Б. Б.: А, в оня гьол там!

Д. Н.: Гьол ли е?

Б. Б.: Гьол. Един гьол.

Д. Н.: Какво ще правиме с тоя гьол, впрочем?

Б. Б.: Два милиарда са за този гьол.

Д. Н.: Ама, какво ще правиме?

Б. Б.: Нищо. Това е на Орешарски и Станишев...

Д. Н.: Да де, обаче, руснаците искат да им кажем „да” за Белене...

Б. Б.: „Да” за какво?

Д. Н.: ... за да го строим...

Б. Б.: ... с какво?

Д. Н.: Не знам, Вие кажете, нали чакахме един европейски инвеститор...

Б. Б.: Нали много знаете? Нали много знаете и ме питате, какво щели да кажат Орешарски и Станишев? Това значи да включиме още два милиарда, за да почнеме да го строиме. Откъде?

От първи септември 2009 г., седем месеца Москва чака правителството на ГЕРБ да каже: ще се строи ли „Белене”, или се отказваме. На срещата в Гданск преди седем месеца Бойко Борисов каза на руския премиер Владимир Путин, че ще се запознае с енергийните проекти, въпреки, че прекрасно е знаел за какво става дума.

Оттогава седем месеца кабинетът „Борисов” шикалкави и не дава еднозначен отговор на руската страна за енергийните проекти, които не само че са подписани на междудържавно равнище, но и носят неустойки при отказ от реализацията им.

Големия брат, САЩ натисна управниците ни и започнаха увъртанията – не искаме руската страна да ни дава два милиарда, мълчим за поръчаното от руснаците оборудване, което сега ще се наложи да се пренасочва към други строежи на руски атомни централи по света, увъртаме, че чакаме европейски инвеститори...

За „Бургас-Александруполис” нещата се решиха още щом проектът мина към министерството на Дянков – и тутакси стана ясно, че няма да го бъде.

За „Южен поток” също мълчахме, докато Австрия Франция, Сърбия, Турция, Румъния и кой ли още не се включи към него. Заради тази Андрешковска хитрост ще плащаме 800 млн евро неустойки на Русия за Белене, при положение, че нямаме пари. Ще се наложи да се свързваме с байпаси към Гърция и Сърбия за газ, но колко по-скъпо ще ни го продават: за това силно се мълчи.

„Белене” е одобрена от Европейския съюз. Проектът е доста напреднала фаза и оттук насетне ни започват неприятностите. Кой ще ни спаси от плащане на неустойки? Дянков, Световната му банка, Сорос, или еврокомисията? Само ще припомня, че не напразно навремето Белград и Москва прогониха Сорос заради негови машинации.

И на децата е ясно, че към днешна дата Европейският съюз е обърнал страницата и не желае да се конфронтира с Русия. Единствено атрактивният президент на САЩ се опитва да го прави от време на време, но нещо не му се получава.

Когато ГЕРБ се появи на политическата сцена – никой не изясни идеологията на тази политическа сила. Сега, след 10 месеца управление можем убедено да кажем, че една от отликите на ГЕРб е русофобството...

Дано поне си струва напъните на новоизлюпилите се политици...

 

Някой да е чул Гордън Браун, Владимир Путин, вътрешните им министри да привикват и подлагат на разпит: шефове на дирекции, главни секретари, главни счетоводители и други началници от министерства и ведомства? Някой да е чул в кабинетите на Браун, френският премиер Франсоа Фийон, и колегите им Путин, Берлускони, испанският премиер, Хосе Луис Родригес Сапатеро, Гръцкият – Папандреу и прочие министър-председатели да са викани на групи – ведомство по ведомство висши чиновници, и пред премиера, в присъствието на ресорния си министър да са разпитвани, и са давали обяснение защо са слагали параф под създаващ проблем договор и кой им е наредил?

Тази вечер Министерски съвет публикува на своя сайт стенограмата от тези разпити, която ви предлагаме по-долу:

За първи път в страна-членка на Европейски съюз, в сградата на правителството са били привиквани висши чиновници, които са подписвали клетвени декларации и са  подлагани на разпит от премиера, в присъствието на ресорния министър. Хората са били предупредени, че ще бъдат викани и в Прокуратурата по същите теми. А темите са били: подписаните договори и анекси от предишни правителства, за които финансовият министър нададе вой, че са подписани, без да са обезпечени финансово.

На официалния сайт на Министерския съвет бе публикувана Стенограма от тези разпити. Предлагаме я на читателите на сайта „Хроники” в пълния й вариант:

Стенографски запис

Среща-разговор

на министър-председателя с екипи на министерствата по повод сключени необезпечени договори за обществени поръчки при предходния кабинет

/14 април 2010 г./

Министерство на околната среда и водите

БОЙКО БОРИСОВ: Влизайте, заповядайте.

Кажете сега общо колко са парите? ПУДОС – 66? 150 милиона отменени? Те влизат ли в тези 270?

ОТГОВОР ОТ ЗАЛАТА: Не.

БОЙКО БОРИСОВ: А тези 271 милиона откъде се събират? ПУДОС – 66?

НОНА КАРАДЖОВА: И по ИСПА.

БОЙКО БОРИСОВ: По ИСПА?

НОНА КАРАДЖОВА: По ИСПА случаите са пак на две групи – за едното става въпрос за договори, необезпечени по финансови меморандуми, тоест стойността на договорите надвишава това, което е по финансовия меморандум, тоест по програма ИСПА, като краят на декември месец Министерски съвет е взел решение и е оправомощил министъра на околната среда да сключва договори, които надвишават тази стойност. Това е по едната линия.

БОЙКО БОРИСОВ: Това имат ли право да го направят?

НОНА КАРАДЖОВА: Министерски съвет ли?

БОЙКО БОРИСОВ: Да, след като има Закон за бюджета.

НОНА КАРАДЖОВА: Не мога да Ви отговоря на този въпрос.

БОЙКО БОРИСОВ: С какви пари сега ще ги обезпечите вие?

НОНА КАРАДЖОВА: Това решение е взето, след като Законът за държавния бюджет вероятно е бил приет за 2009 г.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие какво работите там?

НАЧАЛНИК-КАБИНЕТ: Началник-кабинет.

БОЙКО БОРИСОВ: Нов, стар?

НАЧАЛНИК-КАБИНЕТ: Нов.

БОЙКО БОРИСОВ: От старото ръководство има ли някой?

ТОДОР ДИМИТРОВ – дирекция „… и подземни богатства”.

ВАСИЛ ГУГУШЕВ: Началник-отдел „Биология и разрешение за проучване.

НОНА КАРАДЖОВА: Това са двата договора, които смятам, че нямат проблеми.

БОЙКО БОРИСОВ: Как според вас тези обществени поръчки са възлагани, без да имат обезпечение с бюджета?

ТОДОР ДИМИТРОВ: И двата договора, които в момента не са обезпечени, са сключени през 2004-2005 г. и по тях се изпълняват дългосрочни задачи. И двете задачи приключват през тази година и общата им стойност е около 1 100 000.

БОЙКО БОРИСОВ: Те са малки. Става въпрос за тези, големите пари – 271 милиона.

НОНА КАРАДЖОВА: Това са стари колеги от ПУДОС.

СИЙКА АРНАУДОВА: В случая всички средства, които са финансирани от предприятието на бюджетни структури, по-специално на общините, са с решение на Управителния съвет в лицето на председател, на министър на околната среда, който е бил.

БОЙКО БОРИСОВ: Това има ли го написано? Написали ли сте го?

СИЙКА АРНАУДОВА: Да, в декларация.

БОЙКО БОРИСОВ: Дайте ми да видя какво сте написали. „Декларирам, че всички подписани от мен договори за финансиране от ПУДОС са на основание на взети решения от Управителния съвет. Няма подписани от мен… без взето решение на ръководството. Решенията на председателя на Управителния съвет, министъра е гарантирано финансиране…”. Сиреч, тук казва, че министърът е виновното лице за това нещо.

СИЙКА АРНАУДОВА: Аз не казвам, че е виновно но на база на решение на Управителния съвет е гарантирано финансиране.

БОЙКО БОРИСОВ: Като не се финансира, какво правим с парите? Откъде ги набираме?

СИЙКА АРНАУДОВА: По план това, което е планирано в предприятието и това, което е финансирано, само от средства, които постъпват в предприятието от държавни такси, ние не надвишаваме договори, но в лицето на министъра е гарантирано обезпечение.

БОЙКО БОРИСОВ: А имате ли го, дойте ли това обезпечение?

СИЙКА АРНАУДОВА: В периода, за който с гледа - от 2005 до 2009 г., е имало трансфери от Министерството на финансите за 90 милиона и 40 милиона, за които има решение на Управителния съвет, в случая, обезпечение от страна на Управителния съвет.

БОЙКО БОРИСОВ: Общо за колко пари са договорите?

СИЙКА АРНАУДОВА: Останаха 66 милиона.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, за тях не са осигурени парите?

НОНА КАРАДЖОВА: Наистина, според мен, това е абсолютно безобразно. В Управителния съвет на ПУДОС освен министъра на околната среда, който е председател, има представители на Сдружението на общините, които си гледат от гледна точка дали се финансират общински проекти, на бизнеса, които ако има бизнес проекти да се финансират, но има представител на Министерството на финансите, което няма как да не знае, че има страшно ограничени пари.

БОЙКО БОРИСОВ: Кое лице беше от Министерството на финансите?

СИЙКА АРНАУДОВА: Божидар Петков.

БОЙКО БОРИСОВ: Напишете ми го на това листче.

НОНА КАРАДЖОВА: Той и към момента е член на Управителния съвет.

БОЙКО БОРИСОВ: Защо не взимате мерки?

НОНА КАРАДЖОВА: Така са го предложили Министерство на финансите.

БОЙКО БОРИСОВ: Как е възможно този Божидар Петков, който е бил в ПУДОС на Министерство на околната среда и водите, който е допуснал 66 милиона.

НОНА КАРАДЖОВА: Не само, те щяха да са 250, ако не бях реагирала бързо.

БОЙКО БОРИСОВ: И тя маха 150, как е възможно да продължава вие да го предлагате в Управителния съвет?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Той наш служител ли е?

БОЙКО БОРИСОВ: Да, на Министерството на финансите. И пак сте го предложили.

СИМЕОН ДЯНКОВ: По същия начин, по който тези неща стават. Божидар Петков?

БОЙКО БОРИСОВ: Вие? От ПУДОС? Това вярно ли е, което казва госпожата? Сиреч, необезпечени, ПУДОС ги приема, а сега ние трябва да ги плащаме.

НОНА КАРАДЖОВА: Това е новият изпълнителен директор.

РЕПЛИКА: Тъй като на мое разположение бяха протоколите от предишните години, по време на приемането на тези необезпечени договори на 15 май миналата година, имало е дискусия в Управителния съвет и двама от членовете са предупредили, че това нещо… Има въздържали се двама, но въпреки всичко с другите петима, които са общо 7.

БОЙКО БОРИСОВ: Тези другите петима на работа ли са?

РЕПЛИКА: Това е управителен съвет. Състои се от министър, заместник-министър, представител на Министерството на финансите, представител на кметовете, бизнеса.

БОЙКО БОРИСОВ: Значи би трябвало да е нов Управителният съвет.

РЕПЛИКА: От август миналата година е нов. А до май миналата година са успели да вземат тези решения.

БОЙКО БОРИСОВ: Свободни сте. Продължавайте да си гледате работата. Сами разбирате, че такова нещо не може да се допуска, нали? Лек ден!

Министерството на финансите

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Стефан Делчев съм, директор „Вътрешен одит”. Искам да докладвам единствено за три договора, по които има нарушение на Закона за обществени поръчки. Нямаме сключени договори и поети задължения за напред, за които няма неосигурено финансиране.

БОЙКО БОРИСОВ: За колко пари?

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Тези три договора са на обща стойност около 12 милиона.

БОЙКО БОРИСОВ: Кой е виновен за това? Трябваше да го имате написано.

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Ето. Инициирано е един път от министър на финансите, един път – от национален ръководител, в случая, заместник-министър на финансите.

БОЙКО БОРИСОВ: Кой?

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Димитър Ивановски, бивш национален ръководител по програма ФАР. Два са от Орешарски и един – от Димитър Ивановски.

Казусът е такъв. Ние предлагаме на Министерски съвет, който на практика посочва с кои фирми да се сключи договор от името на министъра на финансите, пряко договаряне, което е в нарушение на Закона за обществените поръчки.

РЕПЛИКА: Това е решение на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите Пламен Орешарски.

БОЙКО БОРИСОВ: Кои фирми са сключили договори?

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Голямата четворка за одит. Делойт, Прайс Уотър Хаус, … Договорът действа и до момента, но големите разплащания са били някъде до юли месец миналата година. Това си е в клаузата на договора.

БОЙКО БОРИСОВ: През Министерството на финансите как е възможно да минават анексите към договорите от другите министерства? Примерно, вие знаели ли сте, че подписват такива анекси или необезпечени договори?

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Не, няма такава информация.

БОЙКО БОРИСОВ: Защото сега, примерно, МРРБ казват: ние подписваме едни формуляри, които всъщност не казват нито да, нито не.

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Общо взето, ако не се лъжа, всички министерства имат задължението да подават такава информация, но не всички са я подавали.

БОЙКО БОРИСОВ: Кои министерства не са го правили?

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Можем да ви докладваме до края на работния ден.

БОЙКО БОРИСОВ: Да, кои министерства, нарушенията. Интересуват ме нарушенията, за да се стигне до това нарушаване в държавата на финансовата дисциплина. В края на деня – на Дянков, Дянков да ми ги даде.

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Добре.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие сте написали, алармирали тогава, когато е трябвало.

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Всичко е докладвано.

БОЙКО БОРИСОВ: Просто не е взето предвид.

СТЕФАН ДЕЛЧЕВ: Всичко е докладвано, мога да Ви уверя.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, продължавайте да си изпълнявате ангажиментите.

Министерство на вътрешните работи

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ние имаме три договора. Панчев, който е бил директор, сме го уволнили.

Министерството на земеделието и храните

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Това са главният директор на Финансова дирекция, главният секретар – новият и бившият главен счетоводител, който е директор на Счетоводната дирекция.

БОЙКО БОРИСОВ: За колко пари имате договори, които не са обезпечени?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За 5 милиона.

АСЕН СИНЬОВ: задължения, сумата, ако Ви интересува конкретно, е 4 987 433, 5 милиона – това е, което ние сме подписвали, което седи неразплатено и за което нямаме осигурено финансиране. Какъв е конкретният случай? Със Закона за държавния бюджет за 2009 г. в § 82 ни се разчитат 20 милиона, които 20 милиона не ни се предоставят, а ни се предоставят само 6 милиона.

БОЙКО БОРИСОВ: Тук давате – 93 милиона…

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Не, 5 са на централно, а това са на второстепенните разпоредители.

БОЙКО БОРИСОВ: На това отговаря тази цифра?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Централно което са подписвали, е това, а останалото са второстепенните разпоредители.

БОЙКО БОРИСОВ: Кой ви накара да ги подпишете тези работи?

АСЕН СИНЬОВ: Никой не ни е накарал, защото ние към момента на подписване на договорите имахме осигурено финансиране, съгласно Закона за бюджета. 20 милиона разчетени, а сме поели задължения за 12 милиона и нещо, не за пълния обем. Дават ни 6 милиона, разплащаме тези 6 милиона и ни остават 5 милиона за разплащане.

БОЙКО БОРИСОВ: Тези 5 милиона има ли ги?

АСЕН СИНЬОВ: Има ги разчетени в бюджета, но не са ни предоставени от Министерството на финансите. Аз нося документа – Министерството на финансите ни предоставят 6 милиона, с които разплащаме.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, ние сега трябва да платим разликата? Защо не са ви ги разплатили всичките?

АСЕН СИНЬОВ: Няма пари в бюджета, това беше отговорът.

БОЙКО БОРИСОВ: Как няма пари, като те сега ни казват, че са ни оставили толкова пари, а сигурно в същото време казват, че било цъфтящо.

АСЕН СИНЬОВ: Господин Премиер, това го има като документ. От 20 милиона разчетени, за които си правиш инвестиционна програма, ти дават само 6 милиона. Това е документът. И пак не сме поели за 20 милиона, а поемаме само за 12, иначе щяха да бъдат много повече.

БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря Ви, че поне сте ни направили по-малката злина.

АСЕН СИНЬОВ: Още нещо – ние спряхме веднага със заповед на министъра много обекти, които бяха започнали и ги замразихме с писма до всички където каквото можеше.

БОЙКО БОРИСОВ: Иначе какво щеше да се получи?

АСЕН СИНЬОВ: Иначе щеше да се получи сума още от 5 милиона.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре. Благодаря Ви.

А Вие, госпожо?

ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ Евгения Катевска: Аз бях тогава главен счетоводител.

БОЙКО БОРИСОВ: Като сте главен счетоводител, тогава как ги оформяхте?

ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ Евгения Катевска: Аз не съм подписвала нищо.

БОЙКО БОРИСОВ: А караха ли Ви?

ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ Евгения Катевска:  Директорът на дирекцията тогава, господин Синьов, той разписваше всичко.

АСЕН СИНЬОВ: Подписвал съм само договорите. Имаме и писма, но това е подробна работа. Става въпрос при нас за 5 милиона, които са разчетени.

БОЙКО БОРИСОВ: А другата разлика откъде идва?

АСЕН СИНЬОВ: От второстепенните разпоредители, самостоятелни юридически субекти.

БОЙКО БОРИСОВ: А тях кой трябва да ги контролира в Министерството на земеделието и храните?

АСЕН СИНЬОВ: Те са самостоятелни юридически субекти.

БОЙКО БОРИСОВ: Как харчат и подписват договори, без да са обезпечени в бюджета?

АСЕН СИНЬОВ: Те само подписват, която информация е в министерството.

БОЙКО БОРИСОВ: Как подписват? Вие сте и по-възрастен от мен. Можете ли да отидеш в магазина и да си поръчаш каквото искаш и накрая като отидеш при касиерката (в случая счетоводителката), да кажеш „Само ще подпишем тук и ще взема работата”. Как само са подписвали? Кои са тези? Те още на работа ли са?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Не, всички съм ги сменил. „Напоителни системи” са подписали за безплатна поливка, 6 милиона фактурират, парите ги няма. Градушките стреляли по не знам какво, парите ги няма, ей така са подписвали.

АСЕН СИНЬОВ: Подписано към „Напоителни системи” за поддръжка на хидромелиоративна структура, които пари не са дадени – подписано.

БОЙКО БОРИСОВ: А ние ги дължим?

АСЕН СИНЬОВ: За тази сума дали е дължима или не е малко спорно, защото министърът е принципал на „Напоителни системи”, каквото е правено, е правено и никой няма да предяви иск, според мен, спрямо министерството, конкретно за тези 8 милиона. Има и още два-три случая такива.

БОЙКО БОРИСОВ: Това знаеше ли се, че се прави в министерството?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Те ни съдят.

АСЕН СИНЬОВ: Те си регистрират договори, подписват си и това не се знае в министерството.

БОЙКО БОРИСОВ: Не се знае?

АСЕН СИНЬОВ: Но те имат бюджет и те трябва да се съобразяват с този бюджет. Те са поели задължение с презумпцията, че някой някога ще им даде пари.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие като счетоводителка – това може ли да е управление на държавата?

ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ: Аз бях главен счетоводител на Централна администрация с второстепенните разпоредители.

БОЙКО БОРИСОВ: Питам Ви като професионалист: може ли това да е работа?

ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ: Не.

АСЕН СИНЬОВ: Това е безотговорност.

ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ: По принцип те не са спазвали системата за двойния подпис може би, както е редът. Ако е спазена системата за двойния подпис, знае се към момента какво е финансирано.

БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря ви. Отивайте да си вършите работата.

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

БОЙКО БОРИСОВ: В Министерство на икономиката, енергетиката и туризма бяха малко парите. Какво работите там Вие?

ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Аз съм главен секретар, но има настоящи колеги в министерството, от Държавна агенция по метеорологичен технически надзор.

БОЙКО БОРИСОВ: Колко пари са – 1 330 000 – в сравнение с останалите не е много. Толкова сте ми дали Вие.

ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: В Държавната агенция по туризъм са около 700 и няколко хиляди лева, но понеже е много трудно да се определи точно кои договори са, затова са извадени няколко договора, които общо са на тази стойност.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие алармирал ли сте, че не могат да се подписват такива договори, без да са обезпечени в бюджета?

ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Държавната агенция по туризъм до миналата година беше първостепенен разпоредител.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, те си правят каквото искат.

ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Да.

БОЙКО БОРИСОВ: И никой не им търси контрол, харчат си държавната пара както си намерят за добре, на практика.

ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Да, по нареждане на министър Трайков се извърши проверка на Държавната агенция от комисия от министерството за това, как се харчи бюджетът за 2009 г. и колегите излязоха с данни и информация, че ще бъдат поети ангажименти до края на годината с над 1 милион лева повече, отколкото позволява бюджетът. Този доклад беше изпратен.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие, госпожо, какво се донесли?

РЕПЛИКА: Ако трябва нещо, по самия договор.

ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Този доклад беше изпратен до вицепремиера и министър на финансите Дянков с настояване да се извърши проверка от Държавната финансова инспекция.

БОЙКО БОРИСОВ: Тя завърши ли?

ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Тя приключи и каза, че всичко е наред. Само че колегата, който е от Финансовата инспекция, не е взел предвид, че бюджетът за 2009 г. се харчи до 90%, а не 100%, тоест правото на разход на 90 % е надхвърлено с около 700 хиляди лева.

АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Не съм съгласна. Мога ли да възразя? Аз съм председател на Държавната агенция по туризъм. В последните месеци на годината беше извършена такава проверка от АДФИ и наистина ние имаме обезпечение към абсолютно всички договори към края на годината на 100%, даже имаме и икономия – това пише в доклада. Аз наистина не зная дали този господин, който прави инспекцията в Агенцията по туризъм, е отчел на 100% или на 90%. Не нося този доклад, за съжаление, тъй като не бях информирана. Но искам тук да бъдат също така отметнати и тези разходи, които всъщност са направени поради факта, че ние сме плащали на служителите на Агенцията по изпълнение на европейските проекти, не сме получили финансиране. Една част от договорите са сключени в 2008 година, когато ние нямахме това обезпечение. Наскоро ние нямахме това ограничение от 90%, имахме 100% и наистина докладът е на 100% изряден.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемам го. Понеже аз не ги събирам хората да се заяждам. Ако са плюс-минус 700 хиляди и има мотив, че все пак това е в 100-те процента, пък 90, не сте разбрали - разбрали. Отивайте да си гледате работата.

АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Не разбрала съм и това не е вярно.

БОЙКО БОРИСОВ: Чудесно. Отивайте да си гледате работата!

Министерството на културата

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ние сме министерство, което няма много. При нас обаче са установени три случая. Това е Драматичен театър „Масалитинов” в Пловдив с обща стойност 3 618 000.

БОЙКО БОРИСОВ: Дадено ли е на прокурор?

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Всичко това е дадено на прокурор. Плюс това, прекратени са договорите, ние не обезпечаваме от нашия бюджет средства по-нататък. Спряна е работата дотам, докъдето е извършена дейността и има платено от предишното правителство. Това е сключено от арх. Борислав Абаджиев, който е освободен още миналата година.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, благодаря.

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Да резюмирам с няколко думи. Общо около 31 милиона не осигурено финансиране. Можем да ги разделим на три нещата. първото – около половината от тези пари са от договори на бившето министерство на Държавната администрация на Василев. Оттам всички договори, които идват, са с неосигурено финансиране. Нямам никаква информация как и защо са сключвани, но тези договори са за половината от сумата.

БОЙКО БОРИСОВ: От това министерство има ли служители от вас?

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Тук не, въобще нито един от тези служители не е в министерството. Затова трудно можем да намерим.

БОЙКО БОРИСОВ: Това го давайте на прокурор.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Дадено е всичко.

Вторият тип поръчки е тези, за които не са били осигурени през 2009 г., това са Еърбъсите и застраховките към тях и т.н. Те са сключени с ясното съзнание, че не са предвидени в бюджета. Тук колежката да каже - тя е финансовият директор на министерството и в момента.

БОЙКО БОРИСОВ: Как се казвате?

КАТЯ АТАНАСОВА: На самолетите няма осигурено финансиране, обаче има някакво протоколно решение на Министерския съвет да се купят два употребявани самолети и започна процедура. Проведе се процедурата.

БОЙКО БОРИСОВ: Без осигурено финансиране?

КАТЯ АТАНАСОВА: Нямаше.

БОЙКО БОРИСОВ: Тези от обществените поръчки защо не пишат, има ли становища, че без пари се правят?

РЕПЛИКА: Нямаше дирекция „Обществени поръчки”.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие писахте ли, че без финансиране не може или нещо такова?

КАТЯ АТАНАСОВА: Аз съм си записала тук за застраховките. Самолета го движеха на по-високо ниво от мен.

БОЙКО БОРИСОВ: Кой?

КАТЯ АТАНАСОВА: Главният секретар и министърът.

БОЙКО БОРИСОВ: Главният секретар как се казва?

КАТЯ АТАНАСОВА: Румен Христов. Той вече не е.

БОЙКО БОРИСОВ: И министър Мутафчиев?

КАТЯ АТАНАСОВА: Да.

БОЙКО БОРИСОВ: Те си движат цялата работа. Няма пари, но те я движат.

КАТЯ АТАНАСОВА: Но стана проблемът, защото ние нямахме осигурено финансиране за самолетите и аз продължавам и сега да го осчетоводявам като оперативен лизинг, а на практика е сключен договор за финансов лизинг.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, и сега ние нарушаваме.

КАТЯ АТАНАСОВА: Сега Сметната палата е при нас и това ще го напишат.

БОЙКО БОРИСОВ: Ние продължаваме да нарушаваме, защото те са ни оставили това наследство.

КАТЯ АТАНАСОВА: Миналата година Министерството на финансите искаха да ни помогнат, обаче не можаха да намерят пари.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Третият тип договори е дългосрочните договори, които когато са сключвани е имало осигурено финансиране в рамките на съответната година.

БОЙКО БОРИСОВ: Бюджетно те не са си ги плащали.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Но за 2009 г. остатъците, които не са разплатени, всъщност е имало недостиг от финансиране, но е изпълнено повече, отколкото е наличното финансиране и затова остават средства, които са неразплатени. В случая е с ГВА и някои от другите дългосрочни договори.

КАТЯ АТАНАСОВА: Пътната връзка към новия терминал – Терминал 2, Летище „София”. За пътната връзка проектът беше направен от общината. Тогава министър ни беше Николай Василев и той казва: Те няма да направят нищо, дайте да го вземем при нас. Да вземем пътната връзка, той е обект при нас.

Взехме го при нас. С решение го направихме национален обект. Обаче избрахме изпълнител и започнаха един тежки отчуждения, съдихме се. Най-накрая платихме 6 400 000 за отчуждителни процедури. Избрахме изпълнител. Този изпълнител - ние всяка година имаме дирекция, която ми подава цифрата, която да залагам в бюджета – планираме.

БОЙКО БОРИСОВ: С Ники Младенов да ме държат във връзка да забавят максимум.

КАТЯ АТАНАСОВА: Накрая, ние предвиждаме пари, само че изпълнителят не ги усвоява. Така че при усвоени, след като сме коригирали бюджета 19 милиона, реалното усвояване е 10. Ние сме преосигурявали пари, но те не са...

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Този проект е най-малко проблемният. Летище „Пловдив” е по-сериозен проблемът. Там финансирането не достига. Всъщност то е изпълнено напълно, без да са осигурени всичките средства за него. Така че докладвайте за това.

Манасиев… По това време замествах главния директор на ГВА, който беше възложител на обекта. Там преработихме проекта, тъй като финансирането беше недостатъчно, което беше осигурено. Преработихме проекта за паркинга, вие сте го виждали. Той беше двойно по-голям, намалихме го наполовина и въпреки това се оказа, че има недостиг на средства – около 2 милиона и половина, което не можа да се разплати, но то беше изпълнено, тъй като се даваше зор обектът да се открие.

КАТЯ АТАНАСОВА: Защото им поставиха задача за изборите да се открие летището.

БОЙКО БОРИСОВ: За изборите? А после кой ще го плати?

КАТЯ АТАНАСОВА: Ние сигнализирахме, че пари няма, но тогава министърът каза: Дайте да се открие, пък след това ще търсим отнякъде.

БОЙКО БОРИСОВ: Откъде? Сега искам да му се обадите и да му кажете: Господин министър, Премиерът ни пита понеже Вие сте знаели откъде, да ни кажете откъде да ги търсим, защото ние не може да ги намерим. Понеже той помоли, да му кажете откъде да ги търси. Къде сте ги скрили, за да ги намерим? Девет месеца ги търсим, уморих се да ги търсим.

РЕПИКА: Има един любопитен случай – Електронни системи ЕСМИС – изпълнителната агенция, обяснението си давате, че има подменени страници в договорите.

КАТЯ АТАНАСОВА: Рени го е написала това.

РЕНИ ИВАНОВА: Това е вътрешна страница. Ако ми настояват лично за този текст, той е свързан с възможности за прекратяване, когато в случай на извънредни обстоятелства, когато не могат да бъдат предвидени и предотвратени или предизвикани. Съвсем случайно го установих по повод на анекс към този договор и смятам, че това създаваше защити и възможности на възложителя. Това, в крайна сметка, го написах вчера, защото имах разговори и срещи с ДАНССС по повод на договорите на бившата Държавна агенция за информационни технологии. Това са два договора. Този специално е за охрана – охрана на специалните обекти, които са подземни, далекосъобщителни и са скрити в цялата страна. В този смисъл сумата на договора е значителна.

БОЙКО БОРИСОВ: Колко е?

РЕНИ ИВАНОВА: Беше 270 в края на съществуването на ДАИТС пада само с 50 хиляди, сега най-накрая са стигнали до 100 000 по-малка, но там има мобилна част и постоянни екипи, които охраняват. Аз предлагах да отпадне мобилната част, защото тя представляваше по-голямата част, повече от 50% от сумата. Предоговаря се.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Няма регистър на договорите в бившата ДАИТС, или е частично пълен. Тоест, излизат договори, които са извън регистъра въобще.

РЕНИ ИВАНОВА: IBM центърът например, който договор е с приключило финансиране, осигурено финансиране по-скоро и би следвало дас е рапортуват резултатите в тази година от научните изследвания. Този договор е извън този списък, ако приемем, че това е регистър.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Ако приемем, че един списък на договорите е регистър, всъщност девет месеца излизат непрекъснато нови и нови неща в абсолютно буквалния смисъл, защото те не са в регистъра на договорите, но са подписани договорите.

РЕНИ ИВАНОВА: Проблем беше, че Финансовата дирекция не разполагаше и с екземпляр от договора, но юристите при себе си държаха документацията на поръчките и договорите.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Финансистите не разполагат с екземпляр от договора?

РЕНИ ИВАНОВА: Аз го подписвам този договор, задължение, което произтича от закона да се полага втори подпис при поемане на финансово задължение и в този смисъл знам, че такъв договор съществува. Много добре знам.

БОЙКО БОРИСОВ: А четеш ли го този договор?

РЕНИ ИВАНОВА: О, мили Боже, аз правех толкова редакции, че накрая аз първа го подписвах, защото съм видяла текстовете от постигнатите споразумения. Повечето ни поръчки бяха по Наредбата за специалните обществени поръчки заради специалните обекти и в този смисъл вървяха процедурите по Наредбата за специални обществени поръчки, преговори и постигане на някакви договорености, които след това трябваше много внимателно да бъдат в договора включени. Доколкото аз следях за тези съответствия, ми се случваше аз да го подпиша и след това да се събират останалите съгласувателни подписи на техническите специалисти.

РЕПЛИКА: Нали казваш, че има подмяна на страници?

РЕНИ ИВАНОВА:… Това са два договора, и за почистване, където пък беше предвидено да се възлага частично услугата, само определени помещения да се чистят.

БОЙКО БОРИСОВ: Няма една страница ли?

РЕНИ ИВАНОВА: Вътрешна страница, то винаги може да се смени.

БОЙКО БОРИСОВ: И пише друго?

РЕНИ ИВАНОВА: Това, което е – там не съм, аз участвах в някои от тези специални поръчки, но в този специално не съм участвала и тогава реших, че за да създадем някаква защита - това е в 2009 г., изцяло в 2009 г. се развиват тези събития – предвидих да се възможност да се възлага на части срещу писмена заявка. Тези текстове след това ми се случи да го видя този договор, ги нямаше.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре. Благодаря Ви.

Отивайте да си вършите работата!

Министерство на отбраната

АНЮ АНГЕЛОВ: Общите задължения заедно чуждестранните договори са над 600 милиона по договори, които са сключвани в периода 2005-2009 г. включително, месец юни. На практика те са били обезпечени за времето, когато са сключвани, но не е отчетено, че всъщност това са многогодишни договори, които важат буквално до 2012, до 2011 г. и се оказват необезпечени. Това е една част от договорите.

Другата част от договорите обаче са сключвани по материален план, който е утвърден от тогавашния министър на отбраната Николай Цонев, обаче по този материален план не е имало осигурено финансови средства и в резултат на това имаме договори, на които в момента общата им сума е, както вече казах, 600 милиона.

Тук са г-жа Гласнова, която беше понижена в експерт, тъй като директорката на „Бюджет и финанси” е боледувала дълго време, тя носи отговорност, в периода, когато я е замествала, госпожа Гласнова е подписвала. Тук основно са финансови контрольори, които са разписвали за всеки договор, че съответният договор е финансово осигурен. Това са

г-жа Богданова, г-н Чурешки и за съжаление, тук липсват финансов контрольор - Изпълнителна агенция „Социални дейности”, която е в болнични от шест месеца и не можем да я освободим по принцип. Тя също е подписвала. Но имаме и големи задължения, които не са осигурени – Военномедицинска академия. Тук е директорът на тяхната Правна дирекция.

БОЙКО БОРИСОВ: Какви са задълженията там?

АНЮ АНГЕЛОВ: Отделно не съм ги сумирал, но те могат да кажат какви задължения са.

ДИРЕКТОР: Към 31 декември 2009 г. са 89 милиона.

БОЙКО БОРИСОВ: 89 милиона? За какво?

АНЮ АНГЕЛОВ: Консумативи, лекарствени препарати.

ДИРЕКТОР: Десет милиона за извършен текущ ремонт, от порядъка на 7 милиона са за външни услуги, 4 милиона за храна.

БОЙКО БОРИСОВ: За медицинско оборудване колко са?

ДИРЕКТОР: За медицинско оборудване са 15 милиона.

БОЙКО БОРИСОВ: А за хеликоптера „Кугър”  колко е?

ДИРЕКТОР: Той не е към нас.

АНЮ АНГЕЛОВ: Ние сега имаме да плащаме 10-и, 11-и хеликоптер, които са теглили средства от месеците след юли са ги прехвърляли 112 милиона в първото тримесечие, като обосновката е била – госпожа Гласнова знае, тя ги е подписвала някои от тях – да осигурят плащане до 10-и, 11-и кугър. Не са изхарчени за това и сега ние дължим 34 милиона от миналата година.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие ли сте, госпожо?

ГЛАСНОВА: Да, аз съм изготвяла финансовата обосновка, когато сме изисквали средствата от Министерството на финансите.

БОЙКО БОРИСОВ: За какво ги изискахте?

ГЛАСНОВА: Сега не мога да си спомня. Евентуално за плащането на кугъра. Трябва да го погледна.

АНЮ АНГЕЛОВ: Така са искани. Писма са искани.

БОЙКО БОРИСОВ: Отивате, поглеждате го и ще се върнете обратно, като си опресните паметта да ми кажете за какво сте искали да изтеглите предварително тази огромна сума от 112 милиона от бюджета преди изборите точно. Искам да ми го напишете.

ГЛАСНОВА: Юли месец, точно преди изборите.

АНЮ АНГЕЛОВ: Януари-февруари са теглени.

ГЛАСНОВА: Тогава аз съм била заместник-директор, но директорът си е бил.

БОЙКО БОРИСОВ: Къде е директорът?

ГЛАСНОВА: Тя е освободена. И началника на Бюджетния отдел мога да попитам.

БОЙКО БОРИСОВ: Не, няма да попитате. Отидете, нека да Ви го напишат писмено, да ви го напишат, началникът на Бюджетния отдел да напише: „Беше ми поискано да го преведа” и Вие съответно сте го превели, за да платите каквото са ви казали.

АНЮ АНГЕЛОВ: И най-интересното е, че от Министерството на финансите със съвършено лека ръка са им разрешавали това преместване на средствата, като съгласно Закона за държавния бюджет това трябва да става само в изключителни случаи, при извънредни ситуации.

БОЙКО БОРИСОВ: Военно-медицинска академия – тези разходи за тях в бюджета на Министерство на отбраната ли са?

ДИРЕКТОР: Нашият бюджет е включен в състава на...

АНЮ АНГЕЛОВ: Но нямаме средствата.

БОЙКО БОРИСОВ: Имали ли са тогава средства, за да направят всичкото това обезпечение в бюджета?

АНЮ АНГЕЛОВ: Не, те са надхвърлили отделения бюджет с над 100 милиона, ако не ме лъже паметта.

БОЙКО БОРИСОВ: Кой е началник на това отделение?

АНЮ АНГЕЛОВ: Имате по план 55 милиона, в края на годината са изхарчени 152 милиона на практика.

БОЙКО БОРИСОВ: Така ли е, или не е така?

ДИРЕКТОР: Това е така, както каза министър Ангелов. Първоначалният бюджет е за около 55 милиона. Това е практика, която е продължавала в последните няколко години и винаги в края на годината е правена корекция на база на извършените допълнителни постъпления в бюджета, от други пера.

АНЮ АНГЕЛОВ: От други пера са плащани всъщност тези разходи.

БОЙКО БОРИСОВ: Това може ли? Нали има Закон за бюджета, който разписва перата по какво може да харчим парите?

ДИРЕКТОР: По чл. 34 от Закона за бюджета, това е извършено на база на месечните приходи и постъпления от Здравната каса. Това е напълно законно и е извършена тази корекция. Към този бюджет, който е официално отпуснат по Закона за бюджета от 54 милиона, всеки месец около 3,5 милиона се получават като приходи от Здравната каса, които се трансформират като трансфер и с тях се коригира. Значи, в рамките на годината около 30 милиона още се явяват като приходи. Те са в бюджета.

АНЮ АНГЕЛОВ: Те всъщност са извън бюджета им, но много голяма е разликата. Те получават по 3,5 милиона на месец горе-долу. Дванадесет месеца по 3 милиона са 26 милиона. Те са близо 100 милиона. Доста от тях не са разплатени все още.

ДИРЕКТОР: Оттам тръгна проблемът. Ние по принцип до миналата година всичките ни бюджети са били коригирани в края.

АНЮ АНГЕЛОВ: Сега има втори одит там, изпратил съм втори одит.

ДИРЕКТОР: Исках да обясня схемата. Така че, този бюджет просто е заложен нереално. Такава е била практиката през последните 7-8 години.

БОЙКО БОРИСОВ: Нереални бюджети?

ДИРЕКТОР: Нереални бюджети. Тъй като реално покрива само заплатите. И е било масова практика до миналата година, до 2009 г. да се отпуска бюджет, който да покрива единствено само заплатите, съвсем малка част от издръжката. Всяка останала дейност, която се финансира от страна на министерството, е благодарение на приходите, които е реализирала Военномедицинска академия и, разбира се, че с преструктуриране на някои от разходите на самото министерство. Те са оценявали винаги досега тази ситуация и са правили, разбира се, вътрешно преразпределение и са отпускали пари.

БОЙКО БОРИСОВ: Как се получава тази разлика?

ДИРЕКТОР: От последната година и половина. Последната година просто нямаме никакво финансиране.

БОЙКО БОРИСОВ: А вие продължавате да харчите?

АНЮ АНГЕЛОВ: Те продължават да правят съответно ремонти. Затова имаме сега тази хубава Военномедицинска академия. Но на практика това са други средства, които са прехвърлени в техен интерес.

ДИРЕКТОР: В момента в този бюджет, дори за 2010 г., той е 64 350 000 – от него само за заплати отиват към 60 милиона. А не мога да гарантирам нито за медикаменти, нито за консумативи, нито за лекарства.

БОЙКО БОРИСОВ: Каква е разликата в парите, които имаме да додаваме?

АНЮ АНГЕЛОВ: 644 милиона. От тях 231 – за въоръжение и техника.

БОЙКО БОРИСОВ: Всичките тези господа написали ли са обяснения, казали ли са откъде идват проблемите и всичко останало?

АНЮ АНГЕЛОВ: Знаем ги проблемите какви са. Те са написали обяснения. Считам, че в бъдеще няма да допускат такива нарушения.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие алармирали ли сте тогавашните началници, че това не е редно да се прави, казвали ли сте им, че това е нарушение на закона?

ГЛАСНОВА: То си имаше комисия, когато се изготвя материалният план с всички програмни ръководители и второстепенни ръководители, които дават необходимостта и съответно тази комисия има представители в Бюджетната дирекция, която казва: Бюджетът е такъв, на вас е толкова бюджетът, в рамките на този бюджет вие трябва да се ограничите.

БОЙКО БОРИСОВ: А те защо не са се ограничили?

АНЮ АНГЕЛОВ: Тук е договорът Странджа-2, например. Госпожа Богданова като финансов контрольор го е разписала.

БОГДАНОВА: Да, аз съм го разписала.

АНЮ АНГЕЛОВ: Той осигурен ли е финансово?

БОГДАНОВА: Финансов контрол – това е предварителен контрол по законосъобразност преди поемане на задължение и съгласувателния подпис от директора на дирекция „Планиране”, „Програмиране” или „Финанси” – различни наименования търпи дирекцията – удостоверява, че към момента на поемане на задължения има финансово осигурени средства.

АНЮ АНГЕЛОВ: Всъщност има взаимозависимост.

БОЙКО БОРИСОВ: Те са ви излъгали, че има, на практика, така ли?

АНЮ АНГЕЛОВ: На практика тя се доверява на нейния подпис.

БОЙКО БОРИСОВ: Това написала ли го е?

БОГДАНОВА: Абсолютно. Даже постановените и към момента действащи вътрешни правила в Министерство на отбраната…

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, отивайте да си вършите работата!

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

БОЙКО БОРИСОВ: Заповядайте!

БОЖИДАР ЙОТОВ /АПИ/: Сделките са за около 360 милиона, около 300 милиона без ДДС. Това се пределни цени, тоест – няма цена на договора, договорът става с възлагане на конкретни видове работа. Тази голяма цена ни е довела до много ниски цени на изпълнението. Тоест, ние можем да възложим и 100 милиона, тъй като към декември не знаехме бюджета. Когато ги направим за 3-4 години, няма да знаем бюджета и за следващите няколко години.

БОЙКО БОРИСОВ: Въпросът ми е, Вие за разликата от 115 милиона до 300 милиона, тези фирми могат ли да предявят претенции?

БОЖИДАР ЙОТОВ: Не, не могат, господин премиер, защото в договора е записано, че възлагането става с възлагателно писмо на конкретни видове работа по единични цени, които сме им дали. В Закона за държавния бюджет Пътно управление има конкретна годишна и месечна задача, от която не може да излезе. Удобното на този договор обаче е, че имаме стопанин на пътя за по-голяма цена. Тоест, ако имаме свлачище, а нямаме парите, но вие по някакъв начин ги осигурите – няма да играем една поръчка и да се мотаем пред хората три месеца, а направо фирмата, която е избрана го прави. Или нещо, което излиза форсмажорно – река, дупките през зимата. Тоест, ние имаме възможността да възлагаме повече неща, дали сме си опцията, но възлагаме само необходимите неща. Фирмата не може да ни съди за остатъка.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, на практика вие сте подписали договори за точно толкова пари, колкото са в бюджета.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Точно така. След като излезе бюджета в края на януари, тъй като ние през декември нямахме тази информация, сме сложили лимити на пътните управления, които те могат да използват по тези договори, тъй като те представляват възложителя в областта. В областта има две-три фирми и пътният директор е запознат с решение на Управителния съвет – колко пари може да възложи. За Автомагистрала „Хемус” нямаме пари и изтеглихме пари от резерва, за да можем да покриваме магистралата, защото наистина там е страшно. Направихме това и за „Северна дъга”, за „Владя”, тъй като надвишаваше месечната задача.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: В договора пише „общо рамкови договори до 300 милиона без ДДС”.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Договорите ще бъдат рамкови и за следващите години, защото са за 4 години.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: И тук вече въпросът е, какво правим през следващите 4 години.

БОЙКО БОРИСОВ: Да, но не може да се случи както при предишното правителство, да дойдат и да кажат –дължите ни толкова за сняг, за друго. Това в анекса или в самите договори е решено като точка.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Точно така - с анекси на самите договори и годишна, и месечна задача.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Управителният съвет е казал – колкото в бюджета, толкова се възлага.

БОЙКО БОРИСОВ: Министър Плевнелиев, искам да възложите промени вътре в самото министерство, да има взаимен контрол между дирекциите, между хората, които писаха и обясняваха. Защото от това, което разбрах от Министерство на регионалното развитие и благоустройството е, че от тях се иска мнение като индивидуален член, едва ли не. Те не питат отделните дирекции – извинете, има ли пари, има ли правна възможност, има ли финансова възможност. Всеки си казва, че този договор може да бъде подписан, но по презумпция всичко може да бъде подписано.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Министърът на образованието потвърди точно това – има рамкови договори в рамките на няколко години, обезпечени ли са, не са ли обезпечени, какво означава това.

Предлагам ви следното нещо. Ние ще извадим 4-5 казуса – договори за една година, за три години, рамкови договори, дългосрочен договор, защото един язовир е 10 години и ще се опитаме да предложим правила, но ни трябва подкрепата на Министерство на финансите.

БОЙКО БОРИСОВ: Да, ние това ще го направим.

Въпросът е, че за всички тези договори, които са подписани фирмите имат претенции, а ги няма в бюджета.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Така е.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Точно така.

БОЙКО БОРИСОВ: Тези договори са опасни. Когато имаш рамков договор и ти е казано, че ако има пари и ти нямаш подписани пенали в този договор, ти можеш да го направиш рамков, да си гарантираш форсмажорните обстоятелства. В противен случай той има право да те съди.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Голямата тема тук е, дали когато държавата е нямала пари да плати, договорът е бил финансово или нефинансово обезпечен? Тоест, това са две различни неща. Едното е ликвидност – имам или нямам пари да платя.

БОЙКО БОРИСОВ: Ние имаме ликвидност до 115 милиона, подписваме договори за 115, не за 300.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ако това е така, ние не можем да работим, Божидар Йотов обясни защо. Ето сега, утре „пада” „Струма” и нямаме пари да работим.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Един договор не се изпълнява за една година.

БОЙКО БОРИСОВ: Да, но тези пари трябва да дойдат по програма или за форсмажорните обстоятелства. Пази Боже, утре може да има земетресение, наводнение, ние тези пари ги нямаме планирани, но ще ги вадим и ще ги дадем.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ние дупките не знаем догодина колко ще се отворят.

БОЖИДАР ЙОТОВ: А за четири години – съвсем. Няма как да изчислим.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Това е друг тип договор, те пак могат да бъдат финансово обезпечени, защото има тригодишна програма. Тогава е в рамките на тригодишната програма. Затова молим Министерство на финансите.

БОЙКО БОРИСОВ: Говорим за пари за рехабилитация. Да преправите програмите, да ги насочите за рехабилитация изцяло на пътищата, а не да правим дупките.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Въпросът е да създадем правила и те да се спазват. Трябва ни методологична помощ от Министерство на финансите.

БОЙКО БОРИСОВ: Организирайте я и я направете!

Колко са необезпечените договори?

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ние ги изследваме. Сега разбирам от колегите от Министерство на околната среда и водите, които са посочили списък от договори, сложили са ги вътре, след това са разбрали че за част от тях има постановление на Министерския съвет – на предишните. Когато има постановление, те вече са финансово обезпечени. Друг е въпросът дали са платени.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Това също е проблем. ФАР при мен е проблем. Има постановление на Министерския съвет от миналата година за 40 милиона, а нямам 40 стотинки. Обезпечен ли е, според Вас, договорът?

БОЙКО БОРИСОВ: Не. Щом ги няма в бюджета, не е обезпечен.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Но има постановление, решение на Министерския съвет. На това основание те са сключвани. Когато има постановление, това е основанието някой да направи нещо.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Има постановление на Министерския съвет, но не са платени.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Има постановление, нищо не е дошло по него.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Започват да водят дела.

БОЙКО БОРИСОВ: Да, това са също необезпечени договори, които ние ще платим.

Въпросът ми е в две посоки: защо е правено, когато няма пари, или когато са имали излишъци – защо не са си ги платили, като има постановление?! Сега ние затова казваме – от тези пари – милиони, стотици, които трябва да дадем, едните ще ги дадем на тези, където има свършена работа и сме го приели и ще търсим пари и ще плащаме. В противен случай те ще ни съдят.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Тези справки ще ги имате утре до края на деня. Колко са де факто признати, колко са подписани.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре.

Министерство на труда и социалната политика

БОЙКО БОРИСОВ: Колко пари има от необезпечени договори в Министерство на труда и социалната политика?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Има два вида проблеми. Единият е за сключени договори след проведени обществени поръчки, които не са включени в поименното разпределение на разходите за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт, утвърден от Министерство на труда и социалната политика. Това са 12 договора, единият е за Стара Загора.

БОЙКО БОРИСОВ: За каква сума?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: За над 20 милиона. Единият е за Стара Загора, необезпечен. Там се води дело срещу бившия министър, срещу бившия главен секретар и срещу зам.-министър.

БОЙКО БОРИСОВ: Има ли хора, които са работили тогава?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Има, да – част от колегите са тук.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие, тогава, като сте подписвали тези договори, казвали ли сте им, че не са обезпечени и че не трябва да ги има, че няма откъде да вземете пари да ги платите?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА /главен счетоводител/: Принципно, изключвам обекта в Стара Загора, който де факто е обезпечен при сключване на договора с 16 000 000, а в следващата година са правени корекции на бюджета и не е плащано нищо без да е обезпечено.

Всички останали договори де факто в първоначалния план за поименния списък за капиталовите разходи не фигурира, но впоследствие са правени корекции на бюджета и чак тогава са сключвани договорите и са правени анекси.

БОЙКО БОРИСОВ: А защо не са платени? За какви услуги са, за какво са тези договори?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Тези договори са платени, всички са разплатени.

БОЙКО БОРИСОВ: Говорим за тези 20 милиона, за платените не питам.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Другият вид нарушение е във връзка с нарушение на процедурата по ЗОП. Тук също сме извадили няколко договора.

БОЙКО БОРИСОВ: Кой отговаря за ЗОП при вас?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Няма такава дирекция.

БОЙКО БОРИСОВ: А как става обявяването на обществена поръчка?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Инициира се от съответния директор на дирекцията, където има такава нужда. Планува се във Финансова дирекция в плана за капиталовите разходи. Сформира се комисия, която провежда процедурата. Няма конкретно лице, което е било натоварено с тази работа.

БОЙКО БОРИСОВ: Финансовата дирекция какво становище дава, когато за тази обществена поръчка няма пари?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Когато няма пари – казва, че няма пари и затова се подготвя предложение до Министерство на финансите за извършване на корекцията.

БОЙКО БОРИСОВ: Откъде идват тези пари, от Министерство на финансите, тогава, като ги няма заложени в бюджета?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: С вътрешно компенсиране на корекцията. Изключвам Стара Загора, всички останали са, примерно предвиден е даден обект в началото на годината, той е одобрен от министерството…

БОЙКО БОРИСОВ: Обекта в Стара Загора е даден на прокурор, там си тече мероприятието.

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: За останалите – предвидено е нещо да се направи, през годината е установено, че няма такава нужда от него и парите са пренасочени за нещо друго, за което е направена корекция. На всяко тримесечие в Министерство на финансите са представени коригирани поименни списъци – кой обект отпада и кой е на негово място.

БОЙКО БОРИСОВ: Министър Младенов, има ли от тези служители някой, който да е участвал в нарушенията в Стара Загора?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: По принцип за Стара Загора освен тези, които са обвиняеми – бившият министър, бившият зам.-министър и бившият главен секретар, колегите, които са полагали подписи под документи са главният счетоводител и началник Отдел „Правен”. Но те са били викани в Прокуратурата и са давали обяснения.

БОЙКО БОРИСОВ: Там сте обяснили кой ви е карал. Сиреч, виновните длъжностни лица, които са ви казали да пускате, защото ще ви уволнят иначе.

Претенции към тях не би трябвало да имаме?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Не.

БОЙКО БОРИСОВ: Желая ви приятна работа!

Искам под министрите – шефовете на тези дирекции, да знам че има сериозни професионалисти, които си гледат работата и няма да подведат следващия министър.

РЕПЛИКА: Работата ни е да си вършим работата.

БОЙКО БОРИСОВ: Така трябва да се работи, че ние всички искаме да направим максимално много неща, но за това има Закон за бюджета и той е постен, не ни достигат парите, ясно е. Разполагаме се в тези пари, иначе ни се иска да направим чудеса. Затова не подписвате, не давате, не съгласувате. Тук поне сме близо, идвате при мен и казвате за какво става въпрос, за да не става беля. Това е професионализъм. Има вида отговор – да, може и не – не може, защото е необезпечен.

Министерство на образованието, младежта и науката

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние нямаме кой знае какви проблеми. Единият проблем е с Фонд „Научни изследвания”, където имаме сключени рамкови договори и те предполагат, че ако има пари – се изплащат.

БОЙКО БОРИСОВ: Има ли фирми, които биха могли да ни съдят за неизплатени пари?

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не.

При университетите, като започнем от Варна, навремето е стартирал проект за Фармацевтичния факултет, дадени са 900 хиляди и с това е приключило и сега искат на ректора още 10 милиона. Общо взето с всички университети е така – нещо са стартирали, приключило е, защото няма пари.

БОЙКО БОРИСОВ: А защо от излишъците тогава, където ги обявяваха, не са си платили по тези договори и да ги приключат?

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не знаем това.

БОЙКО БОРИСОВ: Значи, стартираш с една десета – защото 900 хиляди от 10 милиона е близо една десета, стартираш, а другите девет десети трябва да ги платим ние. Така ли е?

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Искали са за Фармацевтичния факултет, което не е договор, а искане от ректора.

БОЙКО БОРИСОВ: Познавам случая във Варна, бях там, поставиха ми въпроса и на мен, но защо са дадени тези 900 хиляди при положение, че нямаш другите девет десети?! Какво е свършено с тези 900 хиляди?

ПРОФ. РОСЕН МАДЖАРОВ /Зам.ректор на МУ–Варна/: Мога да кажа какво е свършено. Триста хиляди за проекта, 300 хиляди за реконструкция за Катедра „Химия и биохимия”, която в момента е с държавна поръчка, 300 хиляди – целеви, налични.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Но факултета го няма като сграда.

РОСЕН МАДЖАРОВ: Няма го като сграда.

БОЙКО БОРИСОВ: Опитвам се да разсъждавам логично. Имаш пари за нещо, преценяваш примерно че правиш факултет, значи трябва да имаш 10 милиона. Ако нямаш 10 милиона, а имаш само 900 хиляди, казваш, че когато събереш още 9 милиона и 100 хиляди лева, тогава ще ги преведеш. Разбирам сега да са платени 9 милиона и 100 хиляди и ние да трябва да додадем 900 хиляди, приемам го, това е приемственост, ще го направим. Но да платиш 900 хиляди и да чакаш 9 милиона и 100 хиляди, а в същото време да преразпределиш излишъци – едната година 4 милиарда, другата 1 милиард и 300, не виждам логика. С една дума, започни две неща, направи си ги двете, а не 20, от които нито едно да не завършиш.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Същото е и със сградата на Художествената академия – над 2 милиона са дадени.

ПРОФ. СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ /Ректор на НХА/: Там са преведени за проектиране само, но то не е приключило и ние нищо не дължим. Въпрос на политическо решение е кога ще продължи този проект.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Тоест, ние трябва да решим и да им дадем 40-50 милиона, за да продължат проект.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Там са платени и преведени през 2007-2008 година 2 милиона за проектиране на 32 кв. м. образователно културен комплекс. Изпълнение са 80% от проектантските дейности и тъй като ДДС товари тези 2 милиона с 400 хиляди, остатъкът не е изплатен, но не са довършили и проектните дейности.

БОЙКО БОРИСОВ: Тоест, дадена са 2 милиона, а няма нищо?

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Нямам довършен проект.

БОЙКО БОРИСОВ: Нямате проект, а нямате и другите 40. Звучи точно като във Медицинския университет във Варна. Тук има една двадесета, има да се додава 19 от тези 40 милиона.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Предполагам че такава е била идеята да се кандидатства към съответните фондове по регионално развитие за периода до 2007-2013 година, такава е била идеята.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Натоварването в годините колко ви излиза?

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: По 15 за 3 години. Проектът беше от Министерство на финансите и имаше ред, който аз не знам къде е и имаше 15 милиона.

БОЙКО БОРИСОВ: Разбирам и давам пример. В София искаме да направим завод за битови отпадъци или искаме да направим метро. Още миналата година в бюджета на София Общинският съвет взе решение и преведе 60 милиона за новите отсечки – съфинансиране на метрото, авансово. Превели сме ги, Европейската комисия ни е одобрила проекта и ни дава другите 80. И държавата съфинансира с 15 милиона. Като дойде това правителство съфинансирахме. Заводът за битови отпадъци – по същият начин. Общината дава едните пари – 135 милиона мисля че даваше Брюксел, и държавата също има 5% или 10% съфинансиране. Сиреч, ако това, което казвате Вие е правено отговорно, държавата, когато е имала излишък или казват че била цветуща, е трябвало да отдели 20 милиона, да сте си направили проекта, или поне да ги плати целите, да съфинансира, защото няма европейска програма, която да ти финансира 100%, да сложи тези примерно от 40, ако са 10% - още 4 милиона сега да ги има, и ние с този проект (имаш проект) да има съфинансиране и сега да се кандидатства за вземане на парите. Това е, ако искаме да стане този проект. А иначе това е – захванати хиляди неща, които няма как да ги довършим. Горе-долу същото е и в Министерство на отбраната, същото е и на другите места. Контрактуват и остават след това да ги купят.

Но аз разсъждавам по следния начин, както и за метрото ви казах и за всичко останало. Това е като едно семейство – имаш да погасиш примерно апартамент, да погасиш вноска за кола примерно, и изведнъж ти идва едно наследство от някакви пари, което е т.н. излишък. Вместо с този излишък да видиш какво дължиш до този момент и да отидеш и да си платиш дълговете, ще си платиш това, което имаш да си плащаш и ако ти останат – можеш да отидеш на почивка, може да си купиш още една кола ако искаш, можеш да си купиш още каквото и да е. Но с тези пари би ли отишъл да си купиш нещо ново, без да си разплатиш старите дългове?!

Сега всеки министър идва при мен и казва какво е почнато, трябва да се додават пари и като се сумират изведнъж реалният бюджет скача до тавана.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Имаме над 50 ректора, като се даде по малко – има спокойствие, тоест – всички са щастливи, живее се с мечтата, че в бъдещето нещо ще се реализира, а то не се реализира. Сега лошият съм аз – пари няма.

БОЙКО БОРИСОВ: Затова и стенографираме това, което говорим, като разсъждения, защото целта на тези срещи, които провеждам с екипите е следната. Първо, това са т.нар. ешелони под министъра. Това са и моторчетата на работата. Аз искам да знам има ли такива, които са подвеждали, има ли такива, които са се застъпвали това да става или да не става и в същото време да съм сигурен, че те повече няма да ги подвеждат. И това да не се случва повече. И като дойде някой ректор, му казвате – колега, извинявайте, но това няма как да стане в следващите пет години, иска ни се, правилно е, много би било хубаво, но не може да стане. Така си го представям аз.

ПРОФ. ПЕТЪР КОЛЕВ /Ректор на ВТУ-София/: При мен няма никакви проблеми. Колегите, когато са получили писмото са разбрали за задължение към датата на приключване на обществената поръчка. Това е така и аз, като ректор, и като Вас наследих доста неща за плащане. Но към този момент в рамките на 400 хиляди аз съм ги покрил.

Можете да се запознаете с парите, които ни дадоха, представям ви писмена информация.

БОЙКО БОРИСОВ: 400 хиляди ще намерим, но 40 плюс 10 са 50, което е много.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Стоматологичният факултет е в ужасно състояние. Факултетът, който създаде стоматологията в България в момента е, както от 70-те години. Там имаше едни 4 милиона, които преведе правителството на Станишев, ректорът му ги взе и не ги даде. Сега си мълчи, защото е започнал нещо, мъчи се човекът да прави нещо, но там историята е друга.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Нашето желание за нова сграда не е от каприз. Сградата откъм „Оборище”, срещу „Планет” е в аварийно състояние, има експертиза, която показва, че не би трябвало да се обитава.

БОЙКО БОРИСОВ: А „Планет” в какво място е разположен.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Това вече е към Министерство на културата, квартал 55. Доколкото знам, те са под наем от доста време там.

БОЙКО БОРИСОВ: Проверете, проверете и колко наем плащат.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Така че ние разбираме ситуацията с кризата.

Първо, не дължим нищо на този проектант, защото той може да си свърши работата само, когато получи строителното разрешение до край. Това са довършителните работи.

Второ, ясно е в такъв период могат два пъти да се изберат или да се инвестира, ако има, в такива регионални обекти – културно-образователна инфраструктура, или да се изчака година, две, три, когато нещата потръгнат.

БОЙКО БОРИСОВ: Ние с този проект можем ли да искаме да го довършим, примерно да говорим с проектанта, за да може да кандидатства? И ако ни отпуснат парите, тогава вече ще знаем колко са ни отпуснати, ще знаем колко ще ни е разликата, и в следващите две-три години примерно ще правим сметка да платим разликата.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Не е проблем той да довърши проекта, проблем е следващият етап. Той може да го довърши и на вересия.

БОЙКО БОРИСОВ: Ако проектът мине и го одобрят, това означава, че ние ще намерим пари да го дофинансираме следващите години.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: През пролетта на 2009 година тези пари съществуваха в Министерство на финансите, но там, знаете, събираемостта падна рязко през лятото и министър Орешарски (според мои сведения) умишлено не е превел парите в Министерство на образованието, младежта и науката, за да бъде почтен към Вас сега. Това е моя информация от там.

КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: На хартия много неща могат да съществуват.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Там се предвиждат две нива подземни гаражи за 300 места. Съответно това също решава градски инфраструктурен проблем.

КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Парите може да съществуват на хартия, въпреки че аз не си спомням в централния бюджет да е имало такъв ред с отпускане на целеви средства за довършване на техния проект. Имаше искане, спомням си със сигурност. Факт е, че в годините, когато имаше излишъци една част от сумите се даваха на висшите училища – на всички по малко. Това създаваше някакво усещане, че и в бъдеще ще има такива средства.

Сега може и някой да е обещавал на по-високо ниво.

БОЙКО БОРИСОВ: Нали има Закон за бюджета, нали общите пари на държавата чрез Закона за бюджета се разпределят по пера. Нали затова ходим един месец в парламента да се обясняваме за бюджета – откъде, колко да дадем – за здраве, за образование, за спорт, за наука, за сигурност, за отбрана. И накрая като се разберем и вдигнат ръка в парламента, всички изпълняваме този закон.

КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Разходите, които бяха гласувани за 2009 година бяха 30 милиарда, а в крайна сметка се събраха 23 или 24 милиарда приход. Тоест, беше на хартия, в такъв смисъл го казвам.

БОЙКО БОРИСОВ: Защо говорят сега такива работи?!

КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не знам.

ПЕТЪР КОЛЕВ: Господин министър-председател, аз имам проблем с реституционни претенции. Не ме допускат до съда за това, за което имам акт.

БОЙКО БОРИСОВ: Кой не Ви допуска?

ПЕТЪР КОЛЕВ: Съдът. Съвсем случайно разбрах от вещо лице, че се води искане за около 7 декара, където е спортната площадка, игрището, пейнтбол. Мина на първа инстанция, изпратих юрисконсулт, не ни допускат, въпреки чл. 3 на § 37 от ЗУТ, където всъщност са спрени всякакви реституционни претенции по отношение на публична държавна собственост. Зад полигона за геодезия се появи някаква дама, на която й били върнати 3 декара точно по средата и е преобразувано от публична в частна държавна собственост, а отстрани отвсякъде е моя земя. Аз й казах, че там няма влезе, каквото и да става.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Кога е преобразувано?

ПЕТЪР КОЛЕВ: Преобразувано е с решение на съда през 2006 година.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: И университетът не е уведомен?

ПЕТЪР КОЛЕВ: Не, въобще. Ако не беше дошло вещото лице, аз нямаше да разбера, че се води дело между Столична община и претенции за реституция. Не разбирам, как може претендентите да водят дело срещу Столична община, защото Район Слатина им е отказал връщането. Сега мен не ме допускат там. Не съм юрист, математик съм, но това не го приемам. Имам нотариални актове, всичко имам.

БОЙКО БОРИСОВ: Министър Игнатов, вижте нещата.

Към Вас райони имат ли някакви претенции?

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Претенции нямаме, те към нас – също.

БОЙКО БОРИСОВ: Обръщам се към ректора на НХА – ако може проектът да стане готов, за да можем да го вкараме и да искаме пари. Разговаряйте с министър Томислав Дончев още сега, вижте какъв е реда, за да го задействате.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Включен ли е в Оперативна програма „Регионално развитие”?

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Не, не е включен.

БОЙКО БОРИСОВ: Отидете при министър Дончев. Тези пари, които не можем да ги усвоим и няма проекти за тях – дали не можем да ги преразпределим и да свършим работата.

РОСЕН МАДЖОВ: Господин министър-председател, изпратили сме писмо до Вас и Вие ни насочихте към министъра на финансите с цялата документация във връзка с кризата – в траншове да завършим изцяло проекта.

БОЙКО БОРИСОВ: За съжаление платихме 200 милиона за тези цигари, които са изгорили. Понеже не са удължили срока, изтекли са им бандеролите. В смисъл, като сме изгорили цигари, сега Митници, понеже са към тях, върнаха 200 милиона и приходите не са тези, които очакваме. Ако през април-май нещо добро се види – ще почнем …

РОСЕН МАДЖОВ: Защото ние така го описахме до Вас – до септември на траншове.

БОЙКО БОРИСОВ: Аз понеже съм свикнал, като поема ангажимент, да си направя сметката. Виждате, че аз правя първа копка и отивам да си го открия после. Защото първата копка е хубаво нещо за деня, прави се пиар, но след първата копка виждате, че няма обекти.

Важно е като правиш – да можеш да го откриеш. Иначе може да направиш първа копка, като проект.

ПЕТЪР КОЛЕВ: Един въпрос. До 2010 година сме задължени да направим паспортизация на всяка сграда, която изисква енергийно обследване и т.н. Капиталните разходи в бюджета ни са много малки, ще може ли за следващата година целево да се предвидят такива средства? Има ли възможност?

БОЙКО БОРИСОВ: Да можем да минем тази година.

ПЕТЪР КОЛЕВ: Когато подаваме заявления за бюджета да обърнем внимание точно на това.

БОЙКО БОРИСОВ: Самите министри виждате, че не могат още да се ориентират в тази каша, защото нещата нямат логика. Надявам се вече да се оправят.

ПЕТЪР КОЛЕВ: Или пък да няма санкции, че ще закъснеем.

БОЙКО БОРИСОВ: Желая ви приятна работа!

Министерството на здравеопазването

БОЙКО БОРИСОВ: Колко са договорите с необезпечено финансиране?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Имаме нова информация - до датата на справката, която е била 16 март 2010 г. са 22 милиона и има посочени 6 договора. Но впоследствие, към днешна дата в междинното време, което беше днес от обяд до 15 ч. направихме нова справка, защото има изменения - в този един месец ние сме подали писмо до Министерството на финансите във връзка с договора по ваксини, които са от имунизационния календар в размер на 12 милиона и техният отговор беше, че ни препоръчват да направим вътрешно преструктуриране на бюджета на министерството. Направили сме го и тези договори са изчистени, тоест са обезпечени. А останалите са за Районен център по здравеопазване и РИОКОЗ-Русе. Този договор е от 2007 г. и се изпълнява, но има условие: само, ако са обезпечени средствата. Тоест той е и обезпечен, и необезпечен.

БОЙКО БОРИСОВ: Той няма как да е и обезпечен, и необезпечен. Има ли заложени пари в бюджета за този договор?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Няма пари в бюджета заложени, но той не се изпълнява - замразен е. Но там има проблем, който впоследствие би трябвало да коментираме, защото по административната реформа, за която работим в момента в междуведомствената група се предвижда обединяване на двете структури - районните центрове по здравеопазване и бившите ХЕИ/РИОКОЗ.

За Русе специално случаят е много специфичен, тъй като там са започнали един голям ремонт на бивша военна болница. Има подписан договор той да бъде една и съща сграда за двете институции. Но е спрян поради липса на обезпечаване.

БОЙКО БОРИСОВ: А вложени ли са пари?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Вложени са 800 хиляди, доколкото знам. Директорката на РИОКОЗ е тук и тя може да каже точно за договора.

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: … разходи 2008 г. бяха милион и половина.

БОЙКО БОРИСОВ: Са вложени?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Да.

БОЙКО БОРИСОВ: А колко е целият обект?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Преди това са вложени още към 300 хиляди някъде, близо два милиона до тук са вложени.

БОЙКО БОРИСОВ: А колко струва целият проект?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Целият е 4 милиона и 536 хиляди.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, по-малко от половината са вложени?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Да.

БОЙКО БОРИСОВ: А защо не са го платили целия?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Ами защото всъщност 2008 г., когато бяха отпуснати тези средства и беше започната обществената поръчка, декември месец е сключен договорът, беше отпусната тази сума. Преди това всъщност сградата е получена с решение на Министерския съвет № 205 от 2005 г. - тогава е започнахме с подробен устройствен план. След това правихме проект за защита на инвестицията, 2006 г. ни бяха отпуснати първите капиталови разходи, 2007 г. бяха отпуснати пари за ремонт на покрива и за изготвяне на инвестиционния проект и в 2008 г. всъщност получихме този 1,5 милиона за започване на обществената поръчка за стартиране на процедурата и за капиталови разходи.

БОЙКО БОРИСОВ: А защо не цялата сума?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ:Толкова бяха отпуснати със заповед на министър Желев. Явно го водят като преходен проект - за няколко години напред се отпускат средства. Така поне е информацията ни.

БОЙКО БОРИСОВ: А защо обявяват излишъци тогава? Не е ли логично, ако имаш излишък да си платиш това, което си започнал и тогава то няма да е излишък, за да го преразпределяш на друго място, а ще си платиш това, което си започнал.? Все едно правиш къща - стигнал си до първия етаж и вместо да си го покриеш, започваш да правиш до него барбекю, което също ще го изкараш до половината примерно и накрая нито имаш къща, нито имаш барбекю. Нали така? Тази разлика има ли я заложена в бюджета за 2009 г.?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Няма я заложена. Само е подписан договорът, без да е обезпечено и ние не сме правили, новият екип не е правил разходи за този договор.

БОЙКО БОРИСОВ: Не е правил, защото няма. И затова сега ние не правим, но там стои замразено.

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Да. В момента е замразен от ноември месец.

БОЙКО БОРИСОВ: Държавата е вложила 2 милиона обаче не ти върши работа за нула. Като пътя на "Цанков камък" - вложили 240 милиона за път, само че той не е и наполовината направен.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Господин премиер, позволявам си да обърна внимание на този проблем, защото ХЕИ/РИОКОЗ в Русе е преместено в едни бараки, които текат.

БОЙКО БОРИСОВ: Всичко е добро, идеално, обявили са в 2007 г. колко милиарда излишък? Има ли тук финансисти?

ФИНАНСИСТ: Около 3 мисля, че бяха.

БОЙКО БОРИСОВ: Около 3 милиарда. Защо не са си платили и не са го направили, за да приключи!? Тези 3 милиарда къде са разпределени? В 2008 г. колко е излишъкът?

РЕПЛИКА: Милиард и половина.

БОЙКО БОРИСОВ: Защо не са си платили тази част!? Аз нямам против, че от бараките трябва да ги извадим, за да работят. Сега в условията на криза, ако не е тази година догодина пак ще дойде госпожата и ще каже: "Тези 2 милиона трябва да ги включим, защото трябва да го направим."

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Наистина хората работят в много лоши условия. С външна тоалетна, бараки на 30 години, които са и пожароопасни.

БОЙКО БОРИСОВ: Защо сега аз трябва да бера ядовете и да поемам негатив пред тези хора, че не става при положение, че колежката в ляво от вас казва, че милиарди имало излишъци, а не са си доплатили да си приключат този проект!? Това питам!

Вие, като експерти в тези министерства питали ли са ви, с министрите, като сте си говорили казвали ли сте "Господин министър, дайте да си завършим тук и не започвайте следващото!"? Това ме интересува! Дали имате характер, като финансисти да казвате и на нашите министри и заместник-министри "Нямаме пари” и като финансисти, няма какво да го започвате това. Имаме да довършим вижте колко започнати неща - първо трябва да ги платим тези, за да ги приключим и тогава ще започваме нещо ново. Или става, като със съдебните палати - правят първа копка във Варна за съдебна палата, ама няма един лев в бюджета! Защо отиваш да правиш първа копка!?

Други?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Други обезпечени няма.

БОЙКО БОРИСОВ: За медицинско оборудване?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: За медицинско оборудване няма такива, които са сключени. Те са през болниците - понеже са търговски дружества.

БОЙКО БОРИСОВ: А това какво мислите вие, като експерти в здравеопазването - 12 човека сте тук, какво значи една болница да е търговско дружество, което 100% е държавно и 100% се финансира от бюджета? С какво търгува? Обяснете ми, като специалисти!

Д-Р ТОНЕВ (д-р на Центъра за спешна медицинска помощ на Софийска област): Личното мое мнение е, че това беше неправилен подход за организиране на лечебните заведения и регистрирането им по Търговския закон, защото те не са чисти търговски дружества в смисъла на Търговския закон.

БОЙКО БОРИСОВ: И аз така го разбирам. С какво търгуват, с кой?

Д-Р ТОНЕВ: Те не тъгуват с никой.

БОЙКО БОРИСОВ: Нали е търговско дружество?

Д-Р ТОНЕВ: Те произвеждат един продукт, който се нарича здраве. Но дефакто - за това казвам, че те не са по смисъла на Търговския закон чисти търговски дружества. Те са си лечебни заведения, те са болници.

Но тогава явно така са мислели и разсъждавали, че това е формата за регистрация на лечебните заведения и за това така са постъпили.

Този подход не е правилен.

БОЙКО БОРИСОВ: Безспорно.

Болниците отиват и си поръчват медицинско оборудване. Кой казва и кой преценява на каква стойност и колко да е това медицинско оборудване? Вие, като министерство, което сте принципалът всъщност на всичко това, какво отношение имате по този въпрос?

Д-Р ТОНЕВ: По принцип болниците, които са с държавно участие са акционерни дружества и имат Съвет на директорите, който взима решенията за закупуване на един или друг вид апаратура. Стойността се определя от пазара, след като се проучи пазарът. Там, където са общински болници - те са дружества с ограничена отговорност, там взимат решение общинските съвети, тоест чрез общинските съвети управителят взима решение.

БОЙКО БОРИСОВ: Общинските съвети взимат решение само, ако искат да дотират. Примерно нашият общински съвет в София по наше предложение, примерно, в Шейново да купим апаратура, допълнително. Сиреч от общинските пари да дадем. А иначе всички други пари - тя се води общинска, но всичките са държавни. Нали?

Д-Р ТОНЕВ: По принцип е така. Или публични.

БОЙКО БОРИСОВ: От един джоб излизат. От една кошница излизат пари.

Въпросът е следният. Събирате се, да речем, бордът на една болница и решавате да поръчате медицинска апаратура - не се ли съобразявате с това колко пари имате заложени за този разход?

Д-Р ТОНЕВ: Би било редно да се съобразят, защото, ако няма пари, няма смисъл да се предприемат тези мерки.

БОЙКО БОРИСОВ: Те защо не съгласуват това решение с Министерството на здравеопазването?

Д-Р ТОНЕВ: Това не мога да отговоря.

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Аз съм началник на кабинета в момента и съм юрист по професия. По повод точно на тези проблеми в търговските дружества това, което предприехме, тъй като болниците имат самостоятелност като юридически лица, министерството, независимо, че е принципал, не може да разпорежда директно в тях. С оглед осъществяването на този контрол именно на тези обществени поръчки, направихме едно указание, че всички обществени поръчки, които са на стойност над 50 хиляди лева трябва да уведомяват министерството, като принципал. Не като задължително. Ние ги задължихме, но не по линия на това да ги съгласуват и да питат нас - за да осъществяваме контрол. Така, че това е направено сега от новото ръководство, за да следим какво се прави - над 50 хиляди лева задължително трябва да уведомяват министерството и тогава да се взима това решение. Тоест и министерството преценява доколко е целесъобразно, с оглед и новата концепция.

БОЙКО БОРИСОВ: Министерството не е ли органът, който осъществява и методическия контрол?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Контрол - да. Но само контрол.

БОЙКО БОРИСОВ: В София има към 70 болници. Няма ли някой, който да следи, примерно, колко апаратури, най-скъпите за ядрено-магнитен резонанс, да речем, са купени или колко апаратури за безкръвни операции са купени?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Да - това може да се направи, но специално, за да се направи контрол. Той не е текущ ежедневен контрол. Те са абсолютно самостоятелни и това е смисълът на участието на държавния представител в борда.

БОЙКО БОРИСОВ: Аз пак искам да питам: ако имаш сергия за краставици да продаваш на пазара правиш маркетинг до тебе дали има и друга такава сергия - ако са 20 сергии ти няма да печелиш и ще търсиш пазар, където да са две или три сергии!

Нали за това се и профилира и за това е точно тази шапка, наречена Министерство на здравеопазването, което да каже "Ние в София - или във Варна или в Перник примерно - имаме 10 апарата за ядрено-магнитен резонанс, 11-ти не е нежен"!?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: За това го направихме това сега. За преди това не мога да кажа. Но чисто правно ви казвам, че министерството няма правомощие директно да разпорежда. Търговските дружества са самостоятелни. Има право на контрол само.

БОЙКО БОРИСОВ: А как е контролиран този процес до сега?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Чрез представителите на държавата в съвета на директорите, в бордовете, защото министерството има представители в болниците.

БОЙКО БОРИСОВ: Ние имаме ли някъде написано, че те са били против или примерно са казали "Да не го взимаме това решение, защото нямаме…"?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Не. Значи: обществените поръчки са обявявани и бордът е бил съгласен разбира се, те се вземат с решение на съвет на директорите.

БОЙКО БОРИСОВ: Но обществената поръчка трябва да е обезпечена с необходимото финансиране?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Разбира се. Но то това е - самият борд и изпълнителният директор на болницата е този, който оперативно управлява и е поел ангажимента да управлява тази болница. Той има бизнес план, който трябва да изпълни. Така, че той трябва да прецени това, дали има нужда от даден апарат или няма.

БОЙКО БОРИСОВ: Колко са задълженията на болниците в момента?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ” на МЗ: 353 милиона - общ размер на задълженията, в това число просрочени задължения са 87 милиона, в това число 10.

БОЙКО БОРИСОВ: На базата на Закона за бюджета тези болници не са ли е знаели, че не могат да просрочват лимита, който има здравеопазването?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Тяхното финансиране е от две посоки - финансираме ги ние, Министерството на здравеопазването за дейности, които са извън клиничните пътеки, тоест в една част ние ги финансираме; в другата част е финансирането, което те получават от здравната каса по клинични пътеки.

Този размер на просрочените задължения, който сега постигна нива 87 милиона е в резултат на това, че в края на миналата година редукцията и на бюджета на касата, и на бюджета на министерството не даде възможност за разплащане всеки месец ритмично на онова, което те отчитат, като дейност, която са изпълнили. И това вече оказва влияние върху техните неразплатени задължения.

Например, ние, Министерството на здравеопазването  плащаме на болниците дейностите с един месец закъснение. Тоест сега - месец април, им платихме за март.

БОЙКО БОРИСОВ: Или по-точно сега сме платили за февруари.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Да. Сега сме платили с един месец закъснение.

БОЙКО БОРИСОВ: То и преди е било така?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Не. Преди беше така: плащахме в рамките на месеца авансова субсидия, която е 90% от заработката, която са направили предния месец, и в края на всяко тримесечие въз основа на информацията, която се получава от Националния център по здравна информация, обобщена от всички РЦЗ-та се прави изравняване на онова, което те реално са заработили. Докато сега имаме вече закъснението от тези плащания. Освен при нас закъснението, е и от касата.

БОЙКО БОРИСОВ: А към онзи период имало ли е задължения на болници?

ДИРЕКЦИЯ "БЮДЖЕТ”: Да. В края на месец юни миналата година просрочените задължения бяха от порядъка на 42-43 милиона. Наполовина.

БОЙКО БОРИСОВ: А някой казвал ли им е на тези хора "Недейте да правите тези задължения повече!"? И от къде са дошли тези задължения?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Информацията, която те предоставят ежемесечно в министерството и в здравната каса - те са едни такива справки, които са уточнени, като форма и съдържание - посочват колко са им задълженията за медикаменти, колко са им за консумативи, колко за апаратура и т.н. - видовете задължения, като и по фирми ги представят тези задължения. И тези отчети, които те са представили, се разглеждат на ръководство. Обикновено това става на 6-месечие или към края на годината.

БОЙКО БОРИСОВ: И този, който е похарчил повече, отколкото сте му казали, какво го правите?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Дават писмени обяснения и правят погасителен план, в който казват: в следващите, примерно, пет или три месеца, ще направим такива приходи от НЗОК, ще извършим такава и такава дейност, с която ще можем да изравним плащанията. Правят корекция в бизнес плана.

БОЙКО БОРИСОВ: И вие, като сте ги контролирали, постигнали ли са ги тези бизнес-планове?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Много малък процент са постигнали. Пристъпва се или към промяна в ръководството, сменят се директорите, като се очаква новият директор, който се явява на конкурса, да представи един по-добър оздравителен план за болниците.

БОЙКО БОРИСОВ: А този, заради когото е задлъжняла болницата – си отива. Има ли даден човек на прокурор заради нарушение?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Правят им проверки, но вече аз нямам информация.

БОЙКО БОРИСОВ: Щом сте бюджетар, нали затова има Закон за бюджета, нали затова се дебатира в Народното събрание от всички партии, излъчени от народа, които накрая казват: по кой начин да се харчат парите – колко са образование, за отбрана и ние всички се стараем да изпълняваме този бюджет.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Проблемът при търговските дружества е, че те са търговски дружества. Те получават приходи от бюджета, обаче закона, по който те се отчитат, е Закона за корпоративното подоходно облагане.

БОЙКО БОРИСОВ: Къде е логиката?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Няма логика, така е. Това е нещото, което съществено трябва да се промени.

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Търговските дружества нямат право, те са болници и в Закона за бюджета има ограничение да извършват търговска дейност, те не са истински търговски дружества. Дори когато има се предлага, тъй като в момента има достъп на оперативни активи по болниците, има възможност за публично-частно партньорство, те не могат да развиват някаква дейност да имат допълнителен източник на приходи, тъй като нямат право да извършват различна от дейността им предмета на дейността. Тоест, те могат да извършват съпътстваща търговска дейност, подпомагаща лечебната дейност.

БОЙКО БОРИСОВ: Аз не казвам че болниците трябва да станат търговци, но към момента те са търговци. И аз затова питам вас, като са ги правили вие защо не сте протестирали. Сега нали всички протестират, сега са се сетили да протестират.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: По въпроса за медицинската апаратура обсъждането на новия вид на финансиране има голямо значение за болниците, тъй като до сега те получаваха финансирането си и от Националната здравноосигурителна каса по т.нар. клинични пътеки. В тези клинични пътеки има специални изисквания за оборудването и апаратурата. В този смисъл, в София един до друг, двор до двор, болница до болница да имат ядрено-магнитен резонанс, те могат да го оправдаят с изискванията на клиничните пътеки. Тоест, за да сключат договор по по-голям брой клинични пътеки със Здравната каса и да могат да извършват повече дейности, което е смисъла на приходите им, те са длъжни да закупят такова оборудване.

В този смисъл, финансирането по клиничните пътеки е доста изкривен модел и той доведе до тези парадокси.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Не могат да сключат договор с Касата, ако не разполагат с определената апаратура.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Затова говорим сега за промяна във финансирането. Това, което сегашният екип на министерството направи е в едномесечен срок да се актуализират вътрешните правила за медицинското оборудване и за възнаграждението на лекарите, изобщо екипа на министерствата, както и осредняване на цените и рефериране на цените по отношение на закупуване на медицинската апаратура.

Най-доброто постижение, за което мога да каже е във връзка с подготовката на европейските проекти. Направихме една осреднена листа на медицинската апаратура за всички болници в България. Смая да ви кажа, че противопоставянето и недоволството беше огромно, тъй като всеки е свикнал до тук да си прави сам обществените поръчки, да си определят сами на местно ниво цените с фирмите и това доведе до изключително голямо недоволство. Вие отчасти сте в течение на тези проблеми. Но на този етап го преодоляхме по отношение на европейските проекти, защото там бенефициент е Министерство на здравеопазването. За обществените поръчки за болниците вече съществуват онези юридически пречки, за които стана дума – че те са търговски дружества.

БОЙКО БОРИСОВ: Всъщност, към вас има много малко договори, защото реално те са в болниците.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Така е. Изчистената сума е милион и половина, която е необезпечена, но ние не сме правили плащания по тях.

Ще обърна внимание на въпроса с ваксините за децата. Има обаждания от колеги, от депутати, които се притесняват от шума, който се вдига, че няма обезпеченост на новия имунизационен календар. Поръчките са били обявени и срокът за изтичане на процедурата е до 12-ти април. Готови сме да направим първите договори и първите спецификации.

БОЙКО БОРИСОВ: Тоест, ще изчистите проблема?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Ще го изчистим. Но там нямаме достатъчна обезпеченост за целия имунизационен календар, който беше в размер на 50 милиона, после с решение на Народното събрание беше намален на 30 милиона. Накрая всички тези поправки и вътрешно преструктуриране ги правим в този последен месец, заедно с Министерство на финансите.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Това, което е включено в последната корекция в рамките на бюджета на министерството, са 29 милиона за този задължителен имунизационен календар. Толкова има предвидени.

БОЙКО БОРИСОВ: Да ги превеждат тези 29 милиона.

Не могат да ги направят за един ден, има си график по болниците и поликлиниките, по който ги викат. Като направим и видим колко е разликата – ще търсим решение.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Направили сме ги по месеци, така че да може да бъде разбито в течение на годината. Ще предстоят много въпроси и към Вас, те вече са в публичното пространство.

БОЙКО БОРИСОВ: Към мен всеки ден има въпроси, въпросът е къде са парите. Когато е имало милиарди излишъци, защо не са платени тези вересии, за които в момента говорим, а ние трябва да даваме парите?! Ако бяха само ваксините, ин витрото – заеми ще взимаме, ще ги плащаме. Виждате, министерства по министерства ги викаме и ги питаме. Първо, да са направили ваксините, да са оправили здравеопазването, образованието, и тогава да почват превъоръжаване на армията, примерно. Тази година имаме пари за един хеликоптер – ще купим един хеликоптер. До година, ако имаме за два – ще купим два. Ако нямаме – няма да купим. Няма да правим военно НДК, което сега няма какво да го правим, никой не го ще, не можем и да го продадем, не го искат, за нищо не става – 40 милиона.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Ще добавя за ин витрото и за трансплантацията, тези 10 милиона за ин витро за тази година и 5-те милиона за Фонд „Трансплантация” са осигурени в рамките на този бюджет, който имаме с тези корекции, които последно са направени.

БОЙКО БОРИСОВ: Ако трябва, един месец там ще коригираме. Колкото трябва за ин витро – толкова ще даваме, защото това е живот.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Фондът за лечение на деца в чужбина също е надвишил бюджета, който е предвиден. Говорихме с господин Дянков специално, направили сме искане от Министерство на финансите, тъй като над тази сума – 3 милиона, ние вече сме изразходили 3,500 милиона. До тези 500 милиона ще ни бъде дадена възможност да ги платим. Но оттук нататък означава, че не можем да удовлетворяваме нито една молба, а има много подадени молби. Стои открит въпросът, какво ще правим оттук нататък. На този етап сме взели решение да съберем всички вземащи участие в решението за молбите. Тоест, има обществен съвет, който взема решението, после има комисия, после има фонд. Направили сме среща, но проблемът с парите си стои открит, там няма вече с какво да удовлетворяваме нуждите. Доплащането от дарители е много малко – в размер на 22 милиона.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Но това няма да е много голям размер  в рамките на 6-месецието – най-много 1,5 милиона да трябват още за Фонда за лечение на деца в чужбина.

БОЙКО БОРИСОВ: Те да са такива суми – по милион, милион и половина, колкото и да ги сумираме – ще станат 10, 20, 30 накрая на годината, ще ги намерим. Въпросът е за тези, които висят с по 100, по 200, по 300. Те всъщност правят този разлив. Иначе сега за 1,5 милиона за лечение за деца в чужбина, въобще няма да говорим – утре да ги приведем тези пари.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Така е, но журналистите вече натежняват обстановката.

БОЙКО БОРИСОВ: Последното, което е в случая, е да ни интересуват журналистите. Те отразяват това, което е реалност.

Добре, ние към тези хора претенции нямаме, всеки си е свършил работата. Явно е, че трябва бързо да се ускорят тези процеси.

Ще ви помоля, като експерти, да помагате максимум на ръководството, за да изчистим тези проблеми, защото те иначе ще се задълбочат и няма да се оправят.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Господин премиер, ще допълня, че Таблица № 2 с анекса е направена към писмото, което сме изпратили. Тази таблица е попълнена с анекси, които са сключени с наши второстепенни разпоредители с министерството, но те са обезпечени. Дори анексите, които са сключени към договорите, които сме посочили в тази таблица, са в посока намаление, поради промяна в цените на лекарствата, за които са сключени. Така че там няма да е необходимо допълнително финансиране.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре.

Благодаря ви, лек ден!

 
Начало Предишна 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla