Tag:война

Генерал-полковник Леонид ИвашовРусия трябва да засилва въоръжените си сили и преди всичко да увеличи бойната си група край американските брегове, както и да създаде военни бази в Латинска Америка, смята експертът

/КРОСС/Ако се анализират данните за съотношението на силите между Русия и НАТО на западното направление, темповете на нарастване на военната активност до нашите граници, ако се оцени градусът на "демонизацията" на Русия, можем да кажем, че става въпрос за подготовка за реална война. Такива мероприятия се провеждат обичайно в навечерието на война. Това казва в интервю за "Комсомолская правда" директорът на Центъра за геополитически анализ генерал-полковник Леонид Ивашов.

Американците правят всичко, за да сблъскат Европа и Турция с Русия и да разгърнат голям военен конфликт. За САЩ е стратегически важно да спрат възраждането на Русия, която пред очите на всички става световен геополитически играч. САЩ са изтласквани от огромно пространство - там главните действащи лица стават Русия и Китай. А ние помним, какво говореше Бжежински в началото на 90-те години на ХХ век - Евразия е наградата за победителя в Студената война. А ето че сега тази награда се измъква под носа на американците и това не им харесва, казва ген.-полк. Ивашов.

На американците не се харесва и завръщането на руснаците в Арктика, отбелязва анализаторът.

Алиансът започна активно да размразява стари военни бази от времето на Варшавския договор, които бяха изоставени след разпадането на източния блок. Три мощни съветски авиобази в балтийските страни бяха модернизирани и вече носят бойно дежурство, в тях се сменят части на няколко страни от НАТО. А в Румъния бе възстановена една от най-големите въздушни бази от съветските времена, където бяха инсталирани позиците на противоракетната отбрана на САЩ. В Полша в бивша съветска база ще бъде разгърнат датско-германо-полски корпус с щаб квартира в Шчечин, плюс пристанищни съоръжения, обяснява ген. Ивашов.

Срещу Русия се води активна пропаганда. Твърди се, че иска да превземе и Полша, и страните от Балтика. Това е велика глупост, обяснява експертът. За да се проведе успешно настъпление, трябва да имаш поне трикратно превъзходство в жива сила и техника. А фактите са, че групировката на НАТО в Европа превъзхожда руските части по всички основни позиции, включително по броя на тактическите ядрени оръжия. Та кой кого възнамерява да напада, пита риторично ген. Ивашов.

Допреди време броят на ядрените оръжия беше приблизително равен, но към днешна дата натовските сили имат с около 2000 бойни заряда повече. А американците започнаха през 2015 г. да заменят ядрените боеприпаси със съвременни и да тренират летците си, включително балтийските, да използват ядрени оръжия. Това е признак, че те се готвят не просто към военен, а към ядрен конфликт. Пред Вашингтон стои задачата не само да спре Русия, а и да не допусне Европа да излезе изпод контрола на САЩ, обяснява ген.-полк. Ивашов.

САЩ планират провокация, от която да се разгори голям конфликт, обяснява експертът. Виждаме - ту самолети или кораби на НАТО идват към границите ни, ту турците свалят наш самолет..., казва Ивашов.

Той обръща внимание и на пълномощията на главнокомандващия силите на НАТО в Европа - в случай на "внезапно нападение" тне се събират никакви съвети, той сам дава заповед за "отразяване на агресията". А "агресия" могат винаги да си измислят - вече говорят за това от трибуните, снимат и филм. И този главнокомандващ, който е американец, ще даде заповед на силите за бързо реагиране, които са доста мощни - край нашите граници стоят в готовност 12 батальона, уточнява ген. Ивашов.

Според него руските сили в Западния и Южния военни окръзи отстъпват на натовските сили. По брой на личния състав отстъплението е около 3 пъти, по броя на танковете и бронираните машини -2,54 пъти. Русия изостава и в бойната авиация, както и по море.

Американците няма да нанесат "глобален удар", смята ген. Ивашов. Според него те не искат да воюват на своя територия, а в Европа. Защото Европа не само име съюзник, но и основен конкурент в икономиката. Те имат необходимост да отслабят Европа и най-добрият начин да го направят е да раздухат конфликт с Русия в Европа.

Какво трябва да направи Русия?

Според ген. Ивашов Русия трябва да засилва въоръжените си сили и преди всичко да увеличи бойната си група край американските брегове, както и да създаде военни бази в Латинска Америка. Като пример за страни, където това е възможно да стане, Ивашов посочва Куба, Венецуела, Никарагуа.

Все пак, подчертава ген.-полк. Ивашов, в никакъв случай не трябва да се прибягва до стратегическото ядрено оръжие. Това единствено ще гарантира взаимното унищожение, уверява експертът.

 

На 8 декември Българската асоциация по хотелиерство и ресторантьорство /БАХР/ е поканена в Сърбия от Сръбската асоциация да представи и рекламира в Белград безплатно продукта си „зимен туризъм”. Българите отиват в сръбската столица на разноски на домакините, в знак на благодарност, че България е дала рамо за падането на визите за Европейския съюз. Българските служители на БАХР ще заминат в Белград, но как ще бъдат посрещнати, как ще бъдат приети, след като един чиновник от Министерство на външните работи, Златко Някой си, завършил не кой да е университет, а МГИМО /Московски държавен университет за международни отношения, според негови колеги – бел. Л. М./ се изцепи в Хага, без да му мигне окото срещу Сърбия, защитавайки едностранното обявяване на независимост от страна на Косово!

От новините от информационните агенции стана ясно, че на четвъртия ден от процеса в Международния съд в Хага, на който се обсъжда едностранното провъзгласяване на независимост на Косово, представителят на България там, Златко Димитров, обявил на всеослушание, че международното право не забранява декларации за независимост, нито отцепване. Димитров отхвърлил аргументите на много други държави, че декларацията за независимост на Косово е в разрез с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. По думите на Златко Еди- кой си, България била уверена в правотата на действията си, признавайки Косово като независима държава, тъй като това  допринесло за мира и стабилността на региона. Относно отношенията на София с Белград Димитров изразил надежда, че се останат в духа на добросъседството, въпреки признаването на косовската независимост.

Не съм чула някой да отиде и без причина да се изплюе в лицето на свой съсед, а след това да си тръгне с думите, че отношенията на добросъседство ще се запазят ненакърними!

Няма да коментирам как един служител на българско министерство си позволява да загърбва тълкуване на Общото събрание на ООН и други събития, свързани с него, но едва ли той, еднолично е решил да прави подобно изявление.

Тук ще припомня, че по искане на Сърбия, Общото събрание на ООН даде тълкуване на международните граници. Друг немаловажен факт, който този Златко Еди кой си трябваше да знае, е че НАТО нямаше разрешение за употреба на сила в Косово от Съвета за сигурност. Съветът за сигурност към ООН бе излязъл с Резолюция за налагане на принудителни мерки в Косово. За употребата на въоръжена сила трябваше, според международното право да има отделно, друго решение, каквото СС не бе издал, поради очакването Русия да наложи вето.

Реакцията на сръбската делегация след думите на българския чиновник от МВнР бе много бурна. Агенция Танюг предаде незабавно: „България заби нож в сърцето на Сърбия, както го е правила много пъти в историята досега”. От новините от други агенции стана ясно, че сръбската страна е изтъкнала, че дори Албания е била по-малко антисръбски настроена в сравнение с изявлението на въпросния висш чиновник от МВнР, Златко Някой си, който в пледоарията си на всичкото отгоре настоял да се делегитимират действията на Сърбия! Членове на сръбската делегация в Хага коментирали, че Димитров интерпретирал погрешно и някои становища, които предходните дни са били чути в полза на сръбската страна.

В събота, още на другия ден след скандала, предизвикан от чиновника на българското Външно министерство, повечето сръбски медии като „Глас явности, Блиц, „Вечерне новости”, „Курир”, „Политика”, сръбското он лайн издание „Мондо”  публикуваха едно и също - коментарът, че България е забила нож в сърцето на Сърбия.

“Когато не знаят на коя страна да застанат, българите удрят по сърбите”, коментира вестник „Прес магазин”.

Антибългарската кампания продължи и вчера като България бе наречена „американски играч” на Балканите.

Представителят на България пред Международния съд в Хага, заявил, че резолюция 1244 не предвиждала постигане на съгласие за статута на Косово, нито Косово да остане част от Сърбия в случай че не се постигне договор между Белград и Прищина.

„Процесът на преговори между Белград и Прищина пропадна и независимостта на Косово стана едно от възможните решения на проблема”, е заявил чиновникът на министър Желева пред съда. И тъй като в историята не се случва нищо случайно, сръбският правен екип припомнил, че юридическият представител на България по делото в Хага е бил част от екипа на Марти Ахтисааари, който „даде зелена светлина на властите в Прищина да обявят независимост”. Т. е. може да се каже, че засега приемствеността на политиката от страна на МВнР от времето на Ивайло Калфин продължава и при сегашният дипломат №1, Румяна Желева.

По отношение на Косово и едностранното обявяване на независимост на сръбската провинция, Европа употреби двойни стандарти, тъй тя не подкрепя идеята за независимост на баска държава или турски Северен Кипър. В същото време защитниците на косовската независимост сочат, че администрираната от ООН сръбска провинция винаги е била по-специален случай и че не са уместни сравненията с други сепаратистки конфликти.

Не без значение са следните факти, че в Хага, в рамките на заседанията на Международния съд бе съобщено, че Косово бе присъства там не като държава, а като страна в производството. Представителите на косовските албанци, участващи в публичните заседания на Международния съд в Хага по въпроса за законността на провъзгласяването на независимостта на Косово, фигурират в съдебните документи само като автори на едностранната декларация за независимост.

Резолюция 1244, която установи гражданско международно присъствие за администрацията на ООН в сръбската провинция, но не е повод за признаване на едностранното обявяване на независимост на Косово. Резолюцията де факто прие, че Косово е част от държавата Сърбия и в нея липсва и най-малък намек, че иде реч за независима държава.

Логиката на позицията, изразена от на въпросния чиновник на министър Желева, утре може да рикушира в Кърджалийско, Шуменско, Търговище и разградско, като живеещите там български граждани с мюсюлманско вероизповедание драснат една Декларация за независимост и да се отцепят териториално от България, обявявайки независимост. Това е напълно възможно след като неизвестно защо 20 години тези български граждани се наричат „български турци” единствено заради мюсюлманското си вероизповедание.

Ще прибавя и глупостта от времето на мандата на Петър Стоянов като президент, България да ратифицира Рамковата конвенция за националните малцинства, според която така наречените „български турци” могат да се обявят за национални малцинства, ще поискат колективни права и след това: Ходи, гони Михаля!

Ще се сбъдне кристалната детска мечта на Карл Попър, който проповядва, че важни са етносите, а не нациите. Правя уточнение, че това виждане на Попър важи за Балканите, но не и за САЩ.

Според сега действащата Конституция, Република България е парламентарна република. Редно беше, след като някой от Министерство на външните работи е искал да се докара пред задокеанските си господари, да се вкара казуса в парламента и да се изработи и гласува позиция на българския парламент, със съответните аргументи и дискусии и тогава да се праща Златко Някой си в Хага, да изразява позиция по отношение на Косово. Този момент бе пропуснат, парламентът бе пренебрегнат и скандалът със Сърбия е в ход!

Делото за законността по едностранното обявяване на независимост на Косово в Международния съд в Хага се провежда въз основа на решение на Общото събрание на ООН, което през октомври 2008 г. прие с мнозинство инициативата на Сърбия, съдът в Хага да се произнесе по въпроса. Преди това над 30 регистрирали се държави за участие в заседанията на Международния съд, устно излагат аргументи в полза на едната или другата страна по делото. След това 15 съдии ще проучат аргументите на всички и с мнозинство ще отсъдят по делото, като решението ще бъде публично оповестено в средата на другата година.

Становището на съда няма задължителен характер, но има неоспорима правна и морална тежест, твърди главният правен защитник на Сърбия пред Международния съд по делото между Босна и Херцеговина и Съюзна република Югославия Тибор Варади. Според него, решението на съда може има голямо влияние върху бъдещите политически действия.

Косовският министър на външните работи Скендер Хисени заяви, че Косово ще представи в Международния съд неоспорими доказателства за своята независимост и няма да бъде пренебрегнат нито един аргумент в полза на легитимността на независимостта на Косово.

Сръбският външен министър Вук Йеремич изрази увереност, че решението на Международния съд в Хага по делото Сърбия срещу Косово, ще е в полза на Сърбия, т. е. ще бъде признато, че едностранното обявяване на независимост от страна на Косово е нарушение на международното право, съобщиха руски медии. Йеремич оприличи битката за Косово от момента на обявяване на независимост до днес на партия шах, като в даден момент Сърбия е била пред мат в два хода.

До 11 декември съдът, който започна работа на 1 декември, ще има открити заседания. Сърбия, Косово и над 30 нации, включително Русия и САЩ, ще разкрият своите конфиденциални аргументи пред съда, който след това трябва да изкаже мнение относно законността на действията на Косово. Всички документи, становища и отговори от заседанията на Съда в Хага засега са поверителни. Очаква се по-късно Международният съд да реши дали обществеността да получи достъп до тях по време на процеса или по-късно.

Според неофициална информация 16 държави в становищата си ще подкрепят независимостта на Косово, докато позицията на Белград, че актът на властите в Косово от 17 февруари миналата година противоречи на международното право, ще подкрепят 15 държави. Независимостта на Косово до момента официално е призната от 63 от общо 192 държави-членки на ООН.

Косово е повече от година сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, въпреки че в случая други приоритети взеха връх.

Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не го е имало.

Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

Какво е новото, което прави впечатление в сегашната външна политика, която провежда министър Желева: лоши отношения с Гърция около неяснотите по „Бургас-Александруполис”, продължение на лошите отношения с Македония, по вина на политиците от тази държава. Сега към влошените добросъседски отношения от страна на България на Балканите се прибавя и Сърбия...

Повече по темата ще намерите в сайта, на секция Свят – 2008 година:

http://www.lubamanolova.info/2009-08-13-08-06-29/-2008-/436-1-

Раната Косово – как да бъде излекувана, както и други публикации, може да намерите в търсачката на сайта по ключови думи по темата „Косово”, „Карла дел Понте”.

 
Британски войник охранява петролна рафинерия в южен Ирак през 2003 г. срещу контрабандисти.Когато Великобритания нахлу в Ирак, тази страна притежаваше близо една десета от световните запаси на петрол. Правителствени документи от онова време „изрично посочват“, че петролът е бил обект на интерес преди започване на войната. Защо Чилкот не е проучил тези планове в дълбочина?
Дейвид Уайт и Грег Мътит
Източник: openDemocracyUK
превод: Мария Рускова
,
Когато Великобритания нахлу в Ирак, тази страна притежаваше близо една десета от световните запаси на петрол. Правителствени документи от онова време „изрично посочват“, че петролът е бил обект на интерес преди започване на войната. Защо Чилкот не е проучил тези планове в дълбочина?

Отдавна очакваният доклад „Чилкот“, който изследва участието на Великобритания в Ирак, най-сетне беше публикуван. Уви, за най-важния въпрос „Защо Великобритания влезе във войната?“ заключенията на доклада не казват практически нищо.

Чилкот приема за чиста монета твърдението на правителството на Блеър, че мотивът е бил да се реши проблемът с иракските оръжия за масово унищожение (ОМУ) и ограничава своята критика до грешките на разузнаването относно ОМУ и недостатъчното административно и военно планиране. Той проявява забележителна липса на любопитство относно политическите фактори в основата на възприетия курс към война, особено предвид слабостта (очевидна дори по онова време) на тезата за наличие на ОМУ в Ирак.

Най-важният от тях е петрола. Някъде дълбоко в том 9 на доклад от 2.6 милиона думи Чилкот цитира правителствени документи, които изрично заявяват, че петролът е целта и очертават как Великобритания е преследвала тази цел по време на окупацията. Но той не взима предвид тези доказателства в своя анализ или в заключенията. Съображенията за петрола дори не се появяват в 150-страничното резюме на доклада.

За много хора по света беше очевидно, че петролът беше основния проблем, тъй като самият Ирак притежаваше близо една десета от световните запаси, а заедно със съседните нему страни – близо две трети. Очевидно е в интерес на обществото да се разбере как това повлия на решенията на Великобритания. Чилкот не го проучи.

В раздел 10.3 от том 9 на доклада се отбелязва как висши държавни служители няколко пъти са се срещали тайно с Бритиш Петролеум и Шел (отречено по онова време), за да обсъждат техния търговски интерес за получаване на договори. Чилкот не публикува протоколите, но ние ги получихме по Закона за свобода на информацията: те са публикувани тук. В необичайно изразителен за служебен документ стил, един от протоколите започва така: „Ирак е Голямата петролна перспектива. Бритиш Петролеум отчаяно желае да проникне там“ (“Iraq is the big oil prospect. BP are desperate to get in there”).

В същия раздел Чилкот включва препратки към няколко предвоенни документа, които набелязват една цел на Великобритания – да използва иракски петрол, за да подпомогне собствените си енергийни доставки. Например в един документ на кабинета от 2002 г. се казва, че иракската политика на Великобритания попада „в рамките на нашите цели за запазване на мира и стабилността в Залива и гарантиране на енергийната сигурност„. Стратегически документ на Външно министерство от май 2003 г., който Чилкот не е включил, е дори още по-категоричен: „Бъдещата форма на иракската петролна индустрия ще се отрази както на петролните пазари, така и на функционирането на ОПЕК, където ние имаме жизненоважни интереси.“

Така че имаше такъв мотив. Но как го реализираше Великобритания? В същия раздел 10.3 се цитират множество документи, които разкриват последователните действия на Великобритания за структуриране на иракската петролна индустрия в условията на окупацията до 2009 г. Правителството е вършело това в тясно сътрудничество с Бритиш Перолеум и Шел. Цялата история, заедно с нейния ключов контекст, е разказана в книгата на Грег Муттит „Масло в огъня: петрол и политика в окупиран Ирак“.

Стратегията на Великобритания еволюираше според обстоятелствата, но две приоритетни цели постоянно се подчертават в документите: да се прехвърли иракската петролна индустрия от публична собственост в ръцете на мултинационалните компании и да се гарантира, че Бритиш Петролеум и Шел ще получат голямо парче.

В периода на пряката окупация от 2003-2004 г. Великобритания последователно подтиква петролната политика към по-дългосрочния въпрос за приватизацията, вместо към прякото възстановяване на повредената от войната инфраструктура. Правителството постави Тери Адамс, бивш висш служител на Бритиш Петролеум, в Багдад, за да се заеме със задачата.

Британските чиновници знаеха, че техните планове не бяха това, което искаха иракчаните. В един документ от 2004 г., видян, но не публикуван от Чилкот, се отбелязва, че въпросът за петрола  е „политически чувствителен, касаещ въпроси на суверенитета“. Без да признава никакъв конфликт, той препоръчва Великобритания да „прокарваме послание (за преки чуждестранни инвестиции) сред иракчаните, но внимателно, за да се избегне впечатлението, че се опитваме да тласнем Ирак по някакъв конкретен път“.

Британските чиновници активно налагат въпроса за петрола на преходното правителство през 2004-5 г., после на временното правителство през 2005-6 г. и на постоянното правителство от 2006 г. нататък. Министърът на външните работи Джак Стро пише на Тони Блеър през юли 2005 г. по повод напредъка на тези дейности, че иракският петрол „остава важен за  Великобритания от гледна точка на търговията и енергийната сигурност. Чуждестранни инвестиции са крайно необходими и ние трябва да продължаваме да подкрепяме Ирак за създаване на правилната рамка за инвестиции, като същевременно подкрепяме британските компании да вземат участие.“

По време на изборите през 2005 г. британският посланик Уилям Пейти се опитва да натиска кандидатите да обявят приемането на Закон за приватизацията на петролната индустрия за главен приоритет за бъдещото управление. През 2006 и 2007 г. прокарването на този закон се превърна във фокус на политическите усилия и беше тясно свързано с „прилива“ на войска, който президентът Буш обяви през януари 2007 г.


Освобождаване на туземците

В дълбините на том 9 Чилкот споменава тези усилия, но ги представя под лустрото на нормална дипломатическа активност, пренебрегвайки реалното положение, че Великобритания и САЩ все още разполагаха 150,000 войници в страната и преходното правителство беше пряко назначено от тях. Постоянното правителство през 2006 г.  беше установено чрез избори, конструирани от Великобритания и САЩ,  и беше оспорено дори от политиците, лансирани от тях. Тери Адамс дори получи поръчение да състави договорите, които трябваше да се подпишат с подобните нему от бившата му компания.

В края на краищата опитите на Великобритания и САЩ да наложат закон чрез тази легализирана приватизация на петрола се провалиха. Законът не беше прокаран, главно благодарение на народна иракска кампания против него. Тогава беше взето решение да се подпишат дългосрочни договори, дори при отсъствие на правна основа за това. Сега иракската петролна индустрия се управлява – незаконно – от компании като Бритиш Петролеум, Шел и Ексон Мобил.

Чилкот казва, че никой не е искал от него да преценява дали войната е била законна. Въпреки че с нежеланието си да изследва истинския мотив за войната той пренебрегва решаващи улики, които могат да ни разкрият легалността на войната и окупацията и виновността на висши британски държавни служители, включително Тони Блеър.

За авторите:

Дейвид Уайт е професор по социо-правни науки във факултета по право и социална справедливост на Ливърпулския университет. Най-новите му книги са „Колко корумпирана е Великобритания?“, (Pluto, 2015) и “Корпоративните престъпници“, (Routledge, 2015). През 2008 г. неговото изследване за окупацията на Ирак спечели престижната награда за криминология на името на Leon Radzinowicz.

Грег Мътит е автор на „Масло в огъня: петрол и политика в окупирания Ирак“, (Vintage 2012). От 2003 до 2011 г. той разследва скритите планове за иракския петрол и работи с иракски колеги за публикуването им в Ирак. В момента е старши съветник в Oil Change International.


 
Над истинските цели на посещението на вътрешния министър Цветанов в Анкара все още се стеле гъста мъгла

Турският парламент дава мандат за трансгранични военни операции в СирияТурският парламент даде „зелена светлина” за трансгранични операции в Сирия, предаде АФП.

Операциите ще бъдат предприети, ако правителството сметне, че са нужни.

Мандатът е валиден за една година и бе приет с гласовете на 320 депутати от 550-местния турски парламент.

Парламентът проведе извънредно заседание, на което депутатите гласуваха по искането на правителството за трансгранична военна операция на сирийска територия. Извънредното заседание се състоя ден, след като петима турски граждани загинаха след експлозия на сирийски снаряд в граничен турски район.

Президентът Росен Плевнелиев,у който е най-умерен засега по отношение на турско-сирийския конфликт и е разтревожен от наплива на сирийски бежанци в България Наблюдаваме внимателно ситуацията от двете страни на границата между Турция и Сирия. Снощи имаше извънредно събиране на Съвета на НАТО. Ние изцяло се придържаме към политическата позиция на Съвета. Това каза президентът Росен Плевнелиев пред журналисти на полигона в Корен, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Считаме, че би следвало проблемът в Сирия да се решава преди всичко по пътя на преговорите и с мирни средства. Сигурни сме, че нашите партньори в Турция няма да нагнетят допълнително напрежението - никой няма интерес от това. Двете страни просто трябва да се въздържат от по-нататъшни провокации. НАТО следи много внимателно, ние сме част от решението, каза президентът Росен Плевнелиев.

Вицепремиерът на Турция Бешир АталайРешението на турския парламент да даде „зелена светлина” за трансгранични операции в съседна Сирия не е мандат за война. Това заяви вицепремиерът на Турция Бешир Аталай, цитиран от АФП.

„Решението не е мандат за война”, каза Аталай. Според него резултатът от гласуването в турския парламент ще има „възпиращ характер”.

Вицепремиерът добави, че Сирия е поела отговорността и се е извинила за вчерашния инцидент, при който загинаха петима турски граждани.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън осъди Сирия за обстрела, при който загинаха цивилни граждани в Турция и призова за сдържаност, след като Анкара откри стрелба по сирийски позиции.

„Категорично осъждам обстрела в турския граничен град Акчакале, при който загинаха петима души, а много други бяха ранени. Призовавам всички страни към сдържаност”, се казва в изявление на Аштън.

Следи от обстрел в сирийския град АлепоСпоред Франция сирийската атака в Турция, при която загинаха петима цивилни, е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира.

„Това нарушение на международното право е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира. Международната общност не може да приеме, че сирийският режим продължава да извършва подобни актове на насилие на своята територия и извън своите граници”, се посочва в изявление на френския министър на външните работи Лоран Фабиюс.

Британският министър на външните работи Уилям Хейг коментира ситуацията така:

„Турският отговор е разбираем. Случилото се е възмутително – турски граждани бяха убити в Турция от силите на друга страна. Ние изразяваме своята солидарност с Турция, но не искаме инцидентът да продължи да ескалира”.

Външният министър на Русия, Сергей Лавров„Сирия и Турция трябва директно да обсъждат всички възникнали проблеми, включително пограничния инцидент, каза руският външен министър Сергей Лавров.-Искам да изразя надежда, че сирийските и турските власти ще установят директна връзка, за да обсъждат въпросите около бежанците и ситуацията по границата. Много е важно да бъде създаден директен канал за връзка”, каза Лавров.

По думите му, Русия смята за принципно важно, че властите в Дамаск официално признаха инцидента на границата с Турция за случайност.

Танкове по пътищата на Сирия„Чрез посланика ни в Сирия започнахме диалог със сирийските власти, които увериха нас и международния пратеник Брахими, че случилото се на границата с Турция е печална случайност. И че това няма да се повтори”, каза Лавров при посещението си в Пакистан.

Иран, който е основен съюзник на режима в Дамаск, призова Сирия и Турция да проявяват сдържаност след граничния обстрел, който заплашва да прерасне в по-голям конфликт.

„Иран моли двете страни да проявяват сдържаност, да проведат разследване на случилото се и да видят какви са целите на врага в региона”, заяви иранският заместник-външен министър Хосеин Амир Адболахиан.

В региона действат въоръжени екстремистки и терористични групи. Сигурността в региона зависи от засиления контрол по границите около Сирия”, добави иранският заместник-външен министър, който отговаря за арабските отношения.

Къде сме ние

Цветан Цветанов отиде в Анкара, но не каза цялата истина за целта на посещението сиГЕРБ предизборно и под американско давление заработи на бързи обороти за интересите на Турция и исляма. Това най-ярко пролича в посещението на Цветан Цветанов в Анкара, което бе замаскирано със среща с турския му колега Идрис Наим Шахин и участие в конгреса на партията на турския премиер Реджеп Тийп Ердоган.

Резултатът от другата по-голяма цел на посещението на Цветан Цветанов лъсна  три дни по-късно:

  • България бе залята от сирийски бежанци, които Турция вече не може да приема;
  • МВнР заяви, че подкрепя Турция в отношенията й със Сирия.

Късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО България подкрепи Декларацията относно развитието на действията по турско-сирийската граница.

Успяла провокация или случайност – разследването трябва да покаже

Както вече е известно, петима цивилни загинаха и няколко други бяха ранени на 3 октомври в Югоизточна Турция, когато снаряд, изстрелян от сирийска територия, се взриви в малко погранично село, съобщи кметът на селището. Майка и четирите й деца бяха убити от този минохвъргачен обстрел, рани други 13 души в турския пограничен град Акчакале. В съобщението на турското правителство се казва, че артилерията е стреляла по цели в Сирия, засечени от турските радари.

Властите в Дамаск изказаха съболезнования на семейството на загиналата турската гражданка. Министърът на информацията на Сирия Омран Зуаби заяви, че страната разследва откъде е дошъл огънят.

Зуаби потвърди ангажираността на Дамаск за добросъседски отношения с турския народ, който „остава приятел и брат”, и допълва, че „при подобни гранични инциденти винаги трябва да покаже мъдрост и отговорност”.

„През сирийско-турската граница проникват въоръжени бойци и пристигат контрабандни доставки на оръжия. В пограничните райони има много терористични групи, които служат на неизвестни интереси”, коментира министърът на информацията.

„Нашите въоръжени части на границата незабавно отговориха на огъня. Нашият артилерийски огън порази цели, засечени от радар, на територията на Сирия”, се казваше в изявление на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Подчертава се, че Турция „няма да остави подобна провокация на режима в Сирия без отговор”.

Вицепремиерът Бешир Аталай заяви, че сирийският обстрел отива "много далеч" и го определи като "много опасен", съобщи турският частен телевизионен канал НТВ. По думите му се цели "Турция да бъде въвлечена в събитията в Сирия".

Турският министър на външните работи Ахмет ДавутоглуТурският министър на външните работи Ахмет Давутоглу е информирал по телефона за случая генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и международния пратеник за Сирия Лахдар Брахими, съобщи турското министерство на външните работи.

На 3 октомври Расмусен е казал на Давутоглу, че остро осъжда минометния обстрел от Сирия, съобщи в Брюксел говорителка на НАТО, цитирана от Ройтерс. НАТО следи събитията в района отблизо и с голяма тревога, добави говорителката.

Според Ройтерс Турция и НАТО са постигнали съгласие за спешна среща на страните членки на Алианса още на 3 октомври късно вечерта.

Срещата е в съответствие с чл. 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда общи консултации между страните от организацията, когато по мнение на която и да било от тях териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните от алианса е застрашена.

Такнове за така наречената опозиция в Сирия, изпратени от Турция и КатарУчастниците в екстремната среща на Алианса обсъдиха обстрела на турската територия от страна на Сирия, като го определиха като „възмутително нарушение на международното право”.

От конгреса до конфликта минаха само три дни и човек няма как да не направи връзка между двете събития. От една страна са влошаващите се отношения на Анкара с официалните власти в Сирия, които ескалираха след като Катар и Турция изпратиха въоръжение на сирийските бунтовници. Все още не е ясно чия е ракетата и кой я е изстрелял от Сирия към турска територия - минохвъргачки също бяха дадени на бунтовниците от Турция и Катар.

От друга страна гостоприемната досега Турция вече отказва да приема сирийски бежанци, които естествено се насочват към България!

Напрежението между двете държави ескалира след поредица от целенасочени действия на официална Анкара:

  • На 31 юли Турция обеща защита на гражданите на сирийския град Алепо. Турция изпрати допълнителни войски към сирийската граница. От Газиантеп към граничната провинция Килис тръгна колона в състав от 20 единици бронирана техника, зенитно-ракетни комплекси, а също и няколкостотин войници. Никой не от правителството не обясни целта на това струпване на въоръжени сили и военна техника;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу обвини сирийските власти в подкрепа на Кюрдската работническа партия – организация, призната от Анкара за терористична. Тогава Анкара заплаши с въвеждане на войски на територията, където бъде забелязана прекалена активност на кюрдите;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу предложил на ООН на територията на Сирия да бъде създадена буферна зона за бежанци, където всички, които се опитват да се укрият от насилието, ще могат да намерят убежище. Според турския министър, неговата страна не може да приеме повече от 100 хиляди бежанци от Сирия;
  • На 6 септември Премиерът на Турция Тайип Ердоган нарече президента на Сирия Башар Асад „политически труп”, за което съобщи телевизионният канал CNN Turk. „Рано или късно сирийците ще победят, за това нямам никакви съмнения. Потвърждение на това е развитието на ситуацията. Ако ние /всички страни-членки на Съвета за сигурност на ООН/ предприемем съвместни стъпки, то по-бързо ще постигнем резултат. Русия, Китай и Иран са свидетели на края на режима на Асад”, посочи тогава Ердоган;
  • В турската провинция Хатай, в югоизточната част на Турция нарастна напрежението между сирийските бежанци и местните жители. На 18 септември в провинцията се проведоха масови протестни акции, в които взеха участие около 1500 души. Участниците в акцията заявиха, че не искат да виждат сирийците в своя регион и призоваха властите да ги депортират обратно в родината им;
  • Седмица по-късно, на 24 септември Турция започна да разгръща тежки оръжия по границата със Сирия, главно артилерийски и ракетни комплекси до КПП „Тал ал-Абияд”. Според ливанският вестник „Дейли Стар”, тези действия са резултат от интензивните сблъсъци между сирийската армия и въстаниците на сирийско-турската граница. Сирийските войски обстреляха гранични райони на Турция при преследване на въстаниците, в резултат от което бяха ранени двама граждани на Турция;
  • Междувременно, на 3 октомври, часове след минометния обстрел, Турция спря приемането на бежанци и по даде да се разбере, че се готви за военна операция на територията на Сирия;
  • На 4 октомври сутринта турската артилерия продължи да нанася удари по сирийското селище Тел-Абяд, намиращо се на 10 км от границата с Турция. Огънят се води от граничното турско селище Акчакале, където на 3 октомври загинаха петима мирни граждани. Според съобщения от Дамаск, жертви на турския обстрел в Тел-Абяд са станали няколко души, включително и военнослужещи.
  • Правителството на Турция изпрати в парламента искане за разрешение за провеждането на операция на територията на Сирия.

България подкрепя турските искания за прекратяване на нарушенията на международното право от страна на сирийския режим, заяви говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева в официално изявление.

Какво трябва да си мислим след като в деня на минометния обстрел Турция бомбардираше различни цели в съседна Сирия, това ли са нарушенията на международното право? И ако са нарушения нека да се разберем чий са!

Без да се провери кой и откъде е изстрелял ракетата веднага се събират в НАТО по искане на Турция и се взема решение за подкрепа!

След като не успя провокацията със сваления турски самолет и опитът да бъде замесена Русия от някаква арабска медия, нищо чудно да е пусната следващата провокация от страна на Анкара или нечии тайни спецслужби, който искат да бъде свален Асад.

В деня на Декларацията против Сирия аз питам Външно министерство и вездесъщата му говорителка:

ако Мексико разположи тежко въоръжение и войски на границата със САЩ, ако Мексико снабди с оръжие и тежко въоръжение някакви екстремисти в Щатите /не дай си Боже!/, дали родната ни дипломация ще се затича към ООН на среднощно съвещание, и дали ще излезе да подкрепи Мексико като упрекне Щатите, че нарушават международни договори?

Има ли някой в държавната ни администрация, който да разсъждава трезво, а не единствено според волята на Големия брат от Белия дом?

Та отказът на Турция да приема бежанци съвпадна с увеличаващата й се агресия и наплива на тези бежанци към нашата страна?!

Някой замисля ли се в състояние ли сме да приемаме тези бежанци /навремето Иван Костов отказа да приема косовари-бел. Л. М./, или Цветан Цветанов е обещал на Ердоган, съгласно американските искания да си отворим границата?

Някой дава ли си сметка, че бежанците от Сирия са главно ислямисти – това ли трябва да ни залива в момента?

Явно в бързината Цветанов бе забравил да уведоми президента Плевнелиев какво е обещал в Анкара, поради което той направи едно „неправилно” изявление на 3 октомври:

„Вълната от бежанци се увеличава и въпросът стои на дневен ред... Търсим адекватни решения за подкрепа на бежанците и за предотвратяване на вълни към Европа”.

И как търси Плевнелиев решение на проблема с бежанците? Като се подготвят бивши казарми за приютяването им? Нима България ще играе филтър на ЕС по отношение на тези бежанци, които са предимно ислямисти? Парите ли са ни в паовече, или сме без проблеми с проникването на ислямизма, т. нар. Ортодоксален ислям?

"България подкрепи късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО декларацията относно развитията по турско-сирийската граница. Още веднъж изразяваме нашите искрени съболезнования към близките на жертвите и ранените, сред които има и деца", заяви Чернева.

Но жертви от жени и деца имаше вследствие на стрелбата от 11 март т. г. на един побъркан американски войник в Афганистан. Той бе влязъл в дома на спящи жени, деца и старци и ги бе разстрелял в съня им!? Тогава защо не изразихме съболезнования?

„Дълбоко сме разтревожени от първите съобщенията за този случай и следим ситуацията отблизо”, каза тогава говорителката на Съвета за национална сигурност в Белия дом Кейтлин Хейдън. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви че е „шокирана и натъжена” от случилото се. Президентът Барак Обама се изказа в същия дух, но не пропусна да предупреди срещу прибързани решения за Афганистан! Министърът на отбраната Леон Панета също са извини за инцидента на афганистанския президент Хамид Карзай.

"Осъждам подобно насилие. Аз съм шокиран и разстроен, че виновникът за случилото се е американски военнослужещ, който е превишил своите права. Води се всеобхватно разследване. Заподозряният е арестуван и аз обещах на президента Карзай, че виновните ще понесат отговорност", се казваше тогава в изявлението на Панета.

Малко по-късно войникът бе изтеглен от страната в тайна операция и бе изпратен в Кувейт, , където американската армия има няколко центъра за задържане. Обяснението бе, че американската армия нямала подходяща сграда да задържане в Афганистан и процедурата била извършена по правни препоръки!

Говорител на Пентагона заяви, че войникът е изведен от Афганистан с цел да се осигури безопасността му и за да е по-достъпен за разследващи власти.

Не мина много и американският войник, разстрелял спящи жени и деца бе изпратен във военната база Форт Левънуерт в американския щат Канзас, съобщи адвокатът на заподозрения Джон Хенри Браун, цитиран от Си Ен Ен.

Впоследствие бе тиражирано, че войникът от американската армия е имал травми, бели петна в паметта, че имал психически проблеми и не помнел нищо! Така Голямия брат се погаври с паметта на разстреляните жени, деца и старци.

Да припомням ли едно друго съобщение на госпожица Чернева:

CNN: Обама е подписал секретно разрешение ЦРУ и на останалите американски разузнавателни агенции да помагат на сирийските бунтовници. Президентът е подписал секретен документ, разрешаващ на ЦРУ да предоставя помощ на сирийските бунтовници, които продължават борбата си за сваляне на режима на президента Башар ал Асад. Си Ен Ен се позова в съобщението си на два официални източника.

В. „Сега” публикува статия от в. „Гардиан” на Хасан Хасан, журналист във в. "Нешънъл", Обединени арабски емирства и на снимка към статията е записано:

Агенциите съобщиха, че в Алепо са разстреляни членове на племето ал бери, сражавали се на страната на правителствената армия, която отстъпи града на въоръжената опозиция. Разпространени видеокадри в интернет на активисти показват как пленниците са били отведени на площад, наредени са до стена, а после са разстреляни. Руската телевизия показа запис от интернет на разстрела на правителствените войници от бунтовници.

Опозиционният Сирийски национален съвет остро разкритикува бунтовниците за появилото се в интернет видео, на което се предполага, че е записан публичен разстрел на група пленници, съобщи Би би Си. Международната правозащитна организация Human Rights Watch заяви, че разстрелът на мъжете от проправителствените войски е военно престъпление.

И днес, на 4 октомври какво се оказа, че ние защитаваме тези убийци, вероятно защото САЩ им помага чрез ЦРУ?

В същото време Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън съобщи, че Вашингтон е "възмутен" от сирийските действия засегнали Турция, която е член на НАТО, а Американското министерство на отбраната заяви, че инцидентът в Акчакале е още един пример за "извратено поведението на сирийския режим". От министерството заявиха, че САЩ стои до Турция като "силен съюзник".

За САЩ явно няма действащо международно право след като на глас се обсъжда смяната на легитимния режим в Сирия, праща се ЦРУ за подкрепа на бунтовници, като те се въоръжават открито с танкове и ракети. А ние кои сме – тези, които служат предано на САЩ, въпреки че сме страна-членка на ЕС.

"В духа на съюзническата солидарност подкрепяме турските искания за незабавно прекратяване на подобни действия и призоваваме сирийския режим да се въздържа от по-нататъшни безогледни нарушения на международното право", подчерта говорителят на МВнР Весела Чернева

Безогледно нарушение е, когато стрелят по една страна откъм граничещата с нея, когато снабдяват с оръжие екстремисти, тръгнали да свалят режима, и без да се провери случая дали „приятелска” минохвъргачка не е изстреляла „приятелски” огън към Турция се тръгва на война и подкрепа!

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което в страната започнаха да нахлуват ни бежанци?

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което България се съгласи да подкрепи Турция?

"Очаква ни светло бъдеще. Имаме потенциала да станем велика сила" - тези думи са на турския премиер Ердоган. Докато ги произнасяше, зад гърба му беше опъната голяма географска карта. Карта не на Турция, а на целия свят. Това се цитира в коментар на „Дойче веле”.

На фона на стреса от първия терористичен акт в България, извършен на паркинга на летище Сарафово в Бургас, на фона на обхваналите Европа, Азия и Африка протести на ислямисти заради филма „Невинността на мюсюлманите” и карикатурите на пророка Мохамед, публикувани във френски сатиричен седмичник, българският вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов цъфна в турската столица Анкара, за да засвидетелства уважение и почит към партията на премиера Реджеп Ердоган!

Защитниците на съдените 13 имамиВ същото време в България върви дело срещу 13Защитниците на имамите чакаха пред съдаи твърдяха пред репортери, че имамите са невинни имами, членове на нерегистрирана ислямистка фондация, одринския валия Хасан Дуруер заяви на селски празник в шуменско село, че „Падането на България под турско робство е началото на общото културно и историческо минало между България и Турция”. Валията беше в село Черна, за празника в почит към турският пехливанин Коджа Юсув.

В интервю за електронна медия, молещите се пред столичната джамия "Баня Башъ" заявиха, че подкрепят 13-те имами, дадени на съд за проповядване на радикален ислям. Според тях законите на Аллах стоят над тези на държавата.

А това е реално приложение на Шариата /Шариатът е съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са заложени в Корана и Суната. – бел. Л.М./.

Тук му е мястото да отбележа, че Шариатът възниква в Арабския халифат през 7 век и се доразвива до 12 век. Като основен закон днес той действа в Иран, Судан, Пакистан, Саудитска Арабия и други страни.

В българския парламент депутатите отхвърлиха предложение на Четин Казак от ДПС изселниците в Турция да получават българско гражданство по облекчен ред, отбеляза НТ СКАТ.

„Нямаме претенции към Турция” заяви председателят на парламента Цецка Цачева.

„В момента започва ново летоброене за Турция и смяна на остта „Европа-Турция” с „Турция-Близък Изток” и арабския, светът на ислямистите.

Цветанов отиде до Анкара на конгреса на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и покри с дезинформация истинската причина за това посещение в почивните дни. На конгреса на ПСР Цветанов не беше поканен в ложата, редом с почетните гости на форума, а остана сред редовите делегати, заедно с депутатката Цвета Караянчева, кмета на Дулово и околийския председател на ГЕРБ в Джебел Салих.

Делегацията на ДПС е била начело с Лютви Местан, докато тиражираният като любимец на Ердоган Касим Дал не бе забелязан, въприке че е бил поканен.

Въпросът е: къде се пресичат или припокриват идеологиите на националистическата и подкрепяща ислямизма Партия на Ердоган и ГЕРБ, която е към семейството на Европейската народна партия?

Май никъде.

Ердоган бе представен от опозицията му като халиф, падишах, неоосмански диктатор на отпечатани в навечерието на конгреса плакати.

Турският премиер и лидер на ПСР Реджеб Тийп ЕрдоганВ речта си светския премиер Ердоган благодари на Аллах, което е най-малкото странно като послание. В същото време бе отказана акредитация на шест много известни турски медии за партийния форум, сред които и „Джумхуриет”.

2023 година ще изтекат двата мандата на Ердоган, но по време на конгреса никой не е споменал името на президента Абдуллах Гюл, което засега няма обяснение. На конгреса стана ясно, че Иран вече е разлюбен и видимо бе създаден египетско-турски съюз, което е удобно за ислямиста Ердоган. Тук има пръст и радара на ПРО, разположен в Малакия, както и подкрепата на Иран за Сирия, и предупреждението на Техеран към Турция да не върти каналите с изпращане на оръжие в Сирия за бунтовниците и да спре за изпраща банди от главорези, които да подпомагат бунтовниците.

Как България се озова като подкрепяща ислямистите на Ердоган – на летище Сарафово има самолети-цистерни  Хекулес, защо кацат у нас, заради зареждане на американските бази в Инджирлик, или изпълняват някаква мисия до Ормузкия проток, предвид отношенията между Иран и Израел.

На летището в Сарафово – а терористичният акт все още не е с приключило разследване?!

Ердоган държи програмната си речНа конгреса беше казано, че партията на Борисов и Партията на Ердоган имат много допирни точки и че ГЕРБ трябва да черпи опит от ПСР?!

Голям гаф е, че вицепемиерът Цветанов беше най-високопоставеният гост и представител на конгреса, и то на действащо управление, на дясна европейска партия, а не бивш високопоставен политик като Герхард Шрьодер.  От Европа, от ЕС на конгреса на ПСР на Ердоган нямаше нито един друг представител освен Цветан Цветанов.

Не е сигурно дали легитимното правителство на Сирия е виновно за обстрела, който уби петима цивилни турци. По първоначални данни е стреляно от граничен район, където са разположени главно сирийски бунтовници, докато Турция отговори на стрелбата с далекобойни прицелвания, навътре в страната, където са разположени сирийски правителствени войски.

Въпреки несигурността във вината за този обстрел, официален Дамаск съвсем дипломатично пое отговорност за трагичния инцидент и се извини.

След Ирак, Йемен и Афганистан, френските ислямисти са обърнали погледа си към Сирия написа днес френският „Фигаро”, но уви, в официалните коридори на властта в България това не се чете и коментира. – „Фигаро” продължава: Експертите констатират, че те са успели да проникнат на сирийска територия и воюват на страната на бунтовниците. Това е неголяма група френски граждани, които изповядват сунитска ислямска доктрина. „Засега потокът не е толкова голям, както в случая в Ирак през 2003 година", съобщи в интервю за френският вестник „Фигаро" Марк Треведич, съдия, занимаващ се с проблемите на тероризма. По думите му, екстремистите са се насочили и към Мали, където след събития в Либия са създадени благоприятни условия за действията на въоръжените банди. Така наречените „борци за свобода" виждат врага в лицето на Башар Асад, защото той принадлежи към алавитите. Става ясно, че „джихадът" на борците е на религиозна основа. За първи път за френски ислямисти се чу през пролетта, когато бе съобщено за задържането на група французи от службите за сигурност на летището в Бейрут. Изяснило се е, че крайната им точка е Сирия, а целите съвсем не са били туристически”.

Протестиращи турски граждани пред Меджлиса, които негодуваха за решението за война със Сирия. Полицията ги разгони с сълзотворен газВ състава на легалната сирийска опозиция се бият талибани, ислямисти, които ако отидат в САЩ веднага ще бъдат задържани. Изборите, които предстоят в Щатите ще бъдат тежки и това е единствената причина официален Вашингтон да не нападне Сирия.

Това се случи на 4 октомври 2012 година.

Известно е, че Иран е на страната на Сирия и е готов на война.

Турция получи законно основание да нахлуе в Сирия. Пред турския парламент имаше демонстрация на протестиращи против война със Сирия. Полицията ги разгонваше с газ. нито една българска медия не съобщи за тези протести.

 
Как така стана, че Руската федерация е по-голям враг от Ислямска държава?
Публикация на в. "Труд"

Емил Спахийски, журналистБългарският интерес е един и винаги ще бъде един - просперираща държава, докато свят светува. Нищо повече. Начините да се постигне това може да са разнообразни и дори противоречиви, но идеята ние (тук слагам всички български граждани, а не само етнически българи) е да имаме една сигурна държава, без заплахи отвън и отвътре. Външната политика е инструмент за постигане на тази идея и тя трябва да бъде ясна, консенсусна и предвидима в перспектива. Например - не си създавай врагове зорлем. Външната политика е ювелирна професия... би трябвало да бъде... Тя е като реплика на Полоний (”Хамлет”, У. Шекспир): „Страни от свадите, но влязъл в тях, тъй действай, че противникът ти после от тебе да страни.”

За да можеш да действаш така обаче трябва да имаш много инструменти в ръката си, като потенциални съюзници. И пак казвам с много ясна идея какво е български национален интерес.

Срещата на върха на страните членки на Северноатлантическия пакт - НАТО - предстои. От това, което чета и чувам, става ясно, че нашата външна политика е етап на раздвоение на личността. Държавният глава, който ще води делегацията във Варшава, заяви в интервю за Нова телевизия, че не вижда нищо драматично различните политици в България да имат различни виждания и приоритети. Въпросът на Ани Цолова бе за различията на правителство и президентство по отношение на Русия. Бога ми, тази държава има нужда от психиатър. Представяте ли си Владимир Путин да приема Башар Асад, а в същото време Дмитрий Анатолиевич Медведев да обсъжда преврат в Сирия в щабквартирата на НАТО. А сетне двамата да кажат „няма проблеми - това е демокрацията, всеки може да има своята позиция по външната политика и пак да сме си приятели”. Също толкова абсурдно би звучало това да се случи в САЩ, в Германия, Обединеното кралство и където и да е.

В България много големи политици се държат като в „Под игото” на Иван Вазов. По унизителен начин първенци се слагат, сякаш са слуги на султана, и без нужда се докарват. И от мен да знаете - по постовете им ще ги познаете. Така като един бивш външен министър си зае поста благодарение на добрите си отчети към Хилъри Клинтън, както се вижда от Уикилийкс, така ще видим назначенията на днешния президент и външен министър. А Плевнелиев заслужава много висок пост, защото звучи като ястреб дори сред политици от Прибалтика.

„Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Ако Западът допусне нова конференция в Ялта, това ще бъде исторически срам.” Това е част от речта на държавния ни глава в Страсбург.

Нека да чуем в синхрон с чия политика е тази реч.

„Москва явно има намерение да подкопае либералния международен ред и единството на Запада, което ни служи така добре след края на Втората световна война. Виждаме го в Европа, където Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да внася разединение”, написа в списание „Нюзуик” бившият шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен месец по-късно.

И ако се чудите какво е посланието, то е едно: „Държавната телевизия Russia Today разпространява дезинформация за търговското споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП), чрез което Кремъл се опитва да подкопае един бъдещ източник на креативност и просперитет.” Ключът е ТТИП. И нашият държавен глава и Расмусен защитават тази политика - на принуда на Европа да подпише ТТИП. Каква война с Русия, какъв дявол? Само идиот може да си помисли, че Москва има капацитет за война срещу НАТО и цяла Европа. И къде е България в целия този водевил? Русия ще бомбардира българското Черноморие?

Нашата външна политика споделя философията на банда недохранени политици, които търсят нов главатар. И за да избягат от диалога за нашия национален интерес, си играят на ЦСКА и „Левски” - щом не носиш синьо шалче, значи си враг. При ЦСКА стана по-сложно и затова няма да коментирам. Но тази битка между русофили и русофоби е толкова низка и антибългарска, че дори не прилича на футболен мач, а на робофилия.

Разликата между едните и другите е, че русофилите биха заложили дори апартамента си за Москва, без да имат дори едно доказателство, че раболепието към Кремъл ще ни бъде от полза, докато русофобите биха казали всичко срещу Москва, биха те промушили с кинжал, но не биха си заложили апартамента в полза на своите тези.

Нашата външна политика днес е с диагноза шизофрения. Тя говори в името на българския народ, но действията, решенията и посланията имат малко допирни точки с реалните ни интереси. Имам обоснованото предположение, че в момента българската външна политика дори не е дори българска, защото всичко, което чувам като послания от най-високо ниво (с изключение на опитите на премиера Борисов да се сдобрим с Москва), изглеждат послания в защита на чужди национални интереси.

Въпреки че светът ври и кипи, ние нямаме публично оповестена оценка на заплахите за страната. Обстановката е прекалено динамична и тук трябват реалистични действия. Заплахата днес е от югоизток. От Русия идват туристи, не мигранти, не терористи. Всъщност един дойде и те си го искаха, но ние го пуснахме на летище „Ататюрк”.

На срещата във Варшава от България ще бъде поискано да влезем в състава на черноморски флот срещу Русия под егидата на Турция. Турция, откъдето може да потече най-голямата заплаха към нас. Това са реалностите. Турция, която е разтърсена от гражданска война на изток, смазана от бежанска вълна от юг и раздирана от политически войни и терористични атаки. Както виждаме, Анкара няма проблем за три часа да реши проблемите си с Русия - въпреки НАТО и въпреки ЕС. Нали? Един телефонен разговор. А ние? Ако имаме проблем с Турция, ще можем ли да разчитаме на някого?

Разбира се, че ние трябва да сме равнопоставени партньори с общи интереси. Разбира се, че общите интереси са важни. В такъв случай защо от Вишеградската четворка не приеха и не приемат имигрантската политика на Германия и Брюксел? Полша, Чехия, Словакия не желаят нито един имигрант по никаква спогодба да им стъпва по земите. Защо? Нима те нямат съзнанието за общност, за евроатлантизъм? Защо Унгария напук на европейската философия, политика и решения връща имигранти без съдебни решения? И като стана дума за имигранти, България, която е под пропуканата стена на огромния миграционен океан, дали се опасява повече от това от юг, отколкото от онова с което ни плашат - Русия?

Хайде пак да дам пример за национални интереси. Защо Полша, която ненавижда Русия, няма проблеми с двустранните бизнес отношения с нея. Защо ние ремонтираме руски МиГ-ове в Полша, след като те са категорично антируски настроени, създадени и закърмени?

Защо Финландия не се страхува от Русия, въпреки че е била окупирана и е водила отечествена война срещу Съветския съюз, и няма намерения да влиза в НАТО?

Опозицията у нас поиска, най-общо казано, президентът да бъде с намордник на срещата във Варшава, за да не поема ангажименти, които не са делегирани от парламента.

България трябва да има една цел във Варшава и тя е защита от миграцията, от тероризма, от радикализма, които са реалната заплаха за нас, но и за Европа. За цяла Европа.

 
"Грузия загива. Като държава тя сега не съществува. Освен вас никой не може да извади Грузия от кризата, и да въведе ред." Така Едуард Шеварднадзе описва началото на обратния си път към родината и молбите, които отправяли към него интелектуалци и политици.

"Аз разбирах и друго: в Грузия след свалянето на Гамсахурдия, властта се бе оказала в ръцете на така наречения Военен съвет, оглавен от генерал Китовани." Тези признания на бившия съветски външен министър Шеварднадзе са направени в Абхазия Инфо, преди две години, в навечерието на Коледа.
"Китовани никога не бе имал нищо общо с политиката, но оглавената от него Национална гвардия фактически контролираше положението. Джаба Йоселиани - човек сам по себе си нелош, бе крадец, но днес бе създал въоръжените отряди "Мхедриони". Сигуа нямаше достатъчно опит - такова бе и обкръжението на тези тримата, никой извън Грузия не желаеше да има нищо общо с тях. Тогава те се сетиха за мен. Два пъти долетя Китовани, молеше ме да се върна, а на каква длъжност? Той нищо не предложи. "Вие сте длъжен да бъдете в Грузия - казваше той... След това пристигна Сигуа, а Йоселиани всеки ден звънеше - ако има някой, който желаеше искрено моето завръщане, то това бе Джаба. Крадецът си е крадец, не можеш да зачеркнеш такъв епизод от живота си, но той бе човек образован и мислещ. Йоселиани ми казваше: "Нашата родина загива. Аз ще Ви позвъня кога трябва да дойдете...не бързайте. Джаба позвъни след 10 дни: "Ето сега Вие трябва да се върнете, след това ще бъде късно, по-рано не биваше." И тогава аз заминах, просто заминах, без да зная с какво ще се занимавам. Назначиха ме за председател на Държавния съвет, но що за дължност е това? Не си главнокомандващ, армията не е на твое подчинение - някакви решения мога да вземам, но това е второстепенно и затова не биваше да продължава дълго." Шеварднадзе звъни на Ханс Дитрих Геншер, външен министър на Германия, с когото са работили с години заедно за едни и същи цели. "Мога още сега да пристигна при тебе, му отговаря Геншер, но сътрудничество между държавите ни докато ти не бъдеш легитимен ръководител - няма да се получи. Почти същото Шеварднадзе чува и от Джеймс /Джими/ Бейкър, /държавен секретар на САЩ в 1992 година - бел. Л. М/.

Тогава завърналият се Шеварднадзе насрочва избори и ги провежда, в същото време в Закавказието се води война, но народът отива и гласува.

Интересен е споменът на Шеварднадзе за намесата на Русия по приключване на войната в Абхазия. Елцин звъни на Шеварднадзе и му казва, че трябва да се сложи край на войната в Абхазия. "Ако Русия поиска, може да стане много лесно приключването на военния конфликт - твърди Елцин пред Шеварднадзе. - Ето защо аз предлагам следното: заминете вие сам, аз ще позвъня на Ардзимба /Владислав Ардзимба - президент на Република Абхазия - бел. Л. М./ и ще съберем ръководителите на всички републики в Северен Кавказ, които също участваха във войната."

"Елцин откри въпросното заседание и обяви: "Трябва да се приключи абхазката война - разказва Шеварднадзе този епизод. - Изказа се един втори, трети - всички са съгласни с Елцин, единствен против бе Ардзимба.

"Аз говорех - той не се съгласяваше - спомня си Шеварднадзе този момент. - Елцин го взе под ръка, отведе го настрана и му каза нещо. "Добре аз съм съгласен - заяви Ардзимба след като се върна при останалите участници в заседанието. Елцин ме повика и ние си подадохме ръце с Ардзимба, Елцин скрепи нашето ръкостискане и обяви: "Войната в Абхазия свърши!" "И какво последва? - продължава Шеварднадзе разказа си. - Ние вече нямахме там войски, само някакви защитници. Още щом момчетата разбраха, че от Москва са предали, че на войната се слага точка, те започнаха да напускат позициите си. Само седмица по-късно започна настъпление с участие на доброволци от Русия. Това бяха бойци, преминали през военна подготовка, бяха им раздали оръжие и всичко необходимо. И няколкостотин чеченци се изправиха срещу останалите наши бойци, батальонът на Басаев. Знаете ли какво вършеха? Отрязаха една човешка глава и след това играха с нея футбол!"
Това признание на Шеварднадзе завършва с едно заявление на Грачов, като министър на отбраната на Русия: "Абхазия ние не можем да оставим, защото тогава губим Черно море."

На практика какво се случва след промените? Русия губи всички пристанища в Прибалтика, губи Крим, Одеса, Севастопол, само Новоросийск им остава и то с не толкова добро пристанище... И ето Грачов си признава, че Русия трябва да завземе Абхазия и там да построи пристанище, от гледна точка на интересите на Русия - Грачов е бил прав."

Това интервю Шеварднадзе дава след решението си да се оттегли от властта.

Във всяка война има мирис на петрол

След отделянето на някои бивши руски републики, битката за Каспийския нефт и кой ще сложи ръка на тръбите, откъде да минат - подпалиха множество регионални военни конфликти. Борбата за чеченския нефт смени много пъти играчите, запазиха се единствено интересите. Около Дудаев и Радуев се въртяха хора с много пари и още по-големи политически възможности. На ръководството на Русия се налагаше да води борба с така наречените петролни генерали, които не се спираха пред незаконните операции и парични трансфери. В регистрираната чеченска Грознефтгаз, контролният пакет акции поема Роснефт, със съпричастието на Кремъл. Роснефт поема и добива на нефт, докато преработката, остава за Грознефтгаз. Бързите печалби са в добива и експорта, докато преработката, както е известно е свързана с допълнителни разходи за поддръжка и ремонт на съоръженията и бавно възвръщане на инвестициите.. Нелегалните, необявени доходи от добив и износ на нефт, намесата на бивши военни в бизнеса с петрол са в основата на нестихващите военни чеченски конфликти и сблъсъците в Ингушетия и Осетия - с това са наясно както Москва, така и Грузия. Кога Русия и Грузия ще подобрят отношенията си, кога в района на Закавказието ще настъпи мир, който ще даде възможност на Грузия да дръпне напред в развитието си? Отговорите са в каспийския нефт. Няма свидетелства, които да потвърдят, че причина за нахлуването на руски или грузински войски е чеченският нефт. А ето, че с времето стана ясно, че Чечения има пряко отношение към разразилата си дипломатическа схватка между Русия и САЩ по контрола над бъдещия маршрут на каспийския нефт. Още през 1992 година представители на мощни западни нефтени компании лансират идеята за евентуална възможност каспийският нефт да се транспортира от Баку през територията на Турция до Джейхан. Мнозина от познавачите по геополитика и глобални интереси в бизнеса, прозряха в тези планове за транспортиране, че започва голяма игра за каспийския нефт, дотолкова, доколкото Русия би работила за пренасочване на тръбопровода и пускане по него на каспийски нефт. След като става ясно че този маршрут минава през територията на Чечня, лидерът на която се обявява за пълна независимост, не бе трудно да се допусне, че заради голямото количество нефт Москва ще се разправи с размирната република, а успоредно с това и с несговорчивия чеченски генерал. Стига се дотам Москва и Азърбейджан да подпишат съглашение за транспортиране на каспийския нефт през руска територия. Не е трудно да се предположи, че точно каспийският нефт повлиява и на решението за разполагане на руски войски в Закаваказието. През август 1996, когато в Грозни се водят боеве, президентът на Държавната нефтена компания на Азърбейджан Натиг Алиев заявява, че изострянето на ситуацията в Чечня ще доведе до това, Азърбайджан да ускори работатат по строителството на алтернативен западен маршрут, който да минава през Грузия. Това охлажда за момент отношенията с Москва, което е обяснимо след като са замесени много пари и за Русия е важно да бъде пуснат в действие час по-скоро планирания от Кремъл тръбопровод. В духа на това, което е казвал сър Уинстън Чърчил, че няма вечни приятели, а само вечни интереси - през ноември 1996 Москва кани чеченския премиер Аслан Масхадов на преговори по редица проблеми, в това число и решаване на въпроса с транспортирането на каспийския нефт. Усетил уязвимостта на Кремъл, Масхадов поставя условие: ще дойде в Москва, ако бъде подписан Указ за извеждане на последните руски части - 101 и 205 бригади. Съпротива на това условие оказва оглавяващият Министерството на вътрешните работи на Русия, Анатолий Куликов, като заминава за Варшава. Така през нощта на 22 и 23 ноември един от заместниците на Куликов се подписва под Указа. В два часа през нощта факс на въпросния Указ пристига в Грозни, а в три часа през същата нощ е занесено копие на самия Масхадов. На сутринта пристигналият от Москва самолет отвежда на борда си чеченската делегация.

Така въпросът с тръбопровода е решен, а през септември 1997 Русия, Азърбейджан и Чечня подписват договор за транзит на каспийски нефт през Новоросийск. С охраната на тръбите се заема батальон от 400 души чеченци, ръководен от близкия до Масхадов Муса Чалаев. Цяла година договорът се спазва стриктно, докато от август 1998 неочаквано спират паричните постъпления от Москва...
Следват отново преговори, игри на високо правителствено равнище, Евгени Примаков подписва разпореждане от 1 декември 1998 да се изплатят незабавно задълженията към чеченската страна, но то не е изпълнено! Следващото разпореждане също не довежда до трансфер на задълженията от Кремъл към чеченската страна. Пет месеца Москва не изпълнява задълженията си да плаща нефта...
Стига се дотам охранителите чеченци, неполучили с месеци заплати, компенсират това с кражби от тръбопровода. Сигурността на нефтопровода е застрашена. В същото време печеливш се оказва тръбопроводът, преминаващ през територията на Грузия.

Когато Примаков успява да уреди частично погасяване на дълговете на Москва към чеченската страна, кражбите не само на транзитния нефт, но и от добива вече процъфтяват. Едни групи от охранителите се специализират по отговорността за безопасна доставка на нефт, други зад граница уреждат схемата за реализацията му. В крайна сметка, докато Москва не изпълнявала задълженията си да плаща, схемата за реализация зад граница на краден нефт като законно добит - процъфтява.

Какво се случваше в Грузия, докато траеше битката за Каспийския нефт?

Убит ли е бил Звияд Гамсахурдия или сам е потърсил смъртта? Едно свидетелство от това време дава отговор на този въпрос.

"Звияд беше добър християнин, и никога не би посегнал на живота си - разказва пред медиите министърът на външните работи Мурман Оманидзе, близък на министъра на сигурността, Игор Гиоргадзе. Той привежда следния пример: "'Тогавашният министър по сигурността, веднъж ми каза: бях обкръжил Звияд Гамсахурдия, можех да го заловя и заведа в Тбилиси. Позвъних на Шеварднадзе и попитах как да постъпя. "Той на мен в Тбилиси не ми е нужен - отвърнал Шеварднадзе и затворил телефона. Присъдата му беше прочетена - си прави извод Оманидзе след реакцията на Шеварднадзе.

По указание на Шеварднадзе е запален домът-музей на Константин Гамсахурдия /поет и преводач на Шекспир/ бяха убедени грузинците, с които говорех по телефона, докато все още имаше връзка с Тбилиси.

Трябва ли да се признаят Южна Осетия и Абхазия? Китовани днес е категорично против, той е убеден, че това са грузински територии и един ден, рано или късно те ще се обединят.
Малцина знаят, че като млад Китовани е бил арестуван и разпитван от министъра на вътрешните работи на съветска Грузия, Едуард Шеварднадзе. Арестът е извършен след инсценирана автомобилна катастрофа, при която обаче загиват двама души. "Падна ли ми момче!" казва тогава Шеварднадзе на 29 годишния Китовани, след което Тенгиз е осъден и попада в затвора. Всъщност далечната цел на инсценировката е бащата на Китовани, който е гонен, преследван и затварян по политически причини, и преди, и след смъртта на Сталин... Така започва това познанство. Свидетелите на катастрофата умират при неясни обстоятелства, а в колонията, където е въдворен Китовани охраната се опитва да го застреля, но куршумът убива друг затворник!

Шеварднадзе е играч от кремълска величина. Още с идването си той отстранява, тези, които го вкарват във властта - с помощта на Китовани и Йоселиани сваля Сигуа, а след това с помощта на Йоселиани е отстранен и Китовани. Най-накрая идва редът на самия Йоселиани, когото Шеварднадзе вкарва в затвора по фалшиво обвинение и присъда от 11 години.

"Шеварднадзе можеше да направи от Грузия Швейцария, но така и не е пожела! - се шегува Джаба Йоселиани, който е известен с чувството си за хумор. По време на жестоката енергийна криза през 1994 Йоселиани повдига духа на отчаяните грузинци: "Дайте да преживеем зимата, а напролет всички ще си направим снимка!"

Колоритна личност, смесица между Сирано дьо Бержерак и Д Артанян - така описват грузинските журналисти идолът на младите и интелигeнцията в Грузия. Приживе Джаба обичал да казва: "Бил съм в много затвори в живота си и всеки нов надзирател, който ме посрещаше, имаше лицето на тогавашния генерален секретар или действащия президент."

В 5 часа сутринта на 4 март 2003 година, Джаба Йоселиани умира след прекаран инсулт, инфаркт и мозъчен оток. Не помага двучасовата операция и борбата на лекарите за живота му, в реанимацията Джаба остава в кома, на командно дишане и така напуска този свят.

Съветски крадец, доктор изкуствовед, театровед, драматург, командир, писател, обвинен в заговор и опит за покушение над президента Шеварднадзе, в опит и за държавен преврат - Йоселиани бе кумир на младите хора в Грузия, на интелигенцията, на няколко поколения грузници, една светла обаятелна, за някои противоречива личност, която имах щастието като журналист да познавам. Патриарх Илиья II Католикос  води лично службата по траурната церемония. Тбилиси почернява от народ, в деня на погребението му. Прахът му почива в Дидутския пантеон на обществените личности, редом с Тенгиз Абулазде и легендарния спортен коментатор и народен артист, Котэ Махарадзе.

Защо не спира процесът на изостряне на отношенията между Русия и Грузия?
В това някои наблюдатели съзират желание на Грузия да въвлече САЩ и Запада, като защита от домогванията на Русия.
Южна Осетия и Абхазия се превръщат с времето в зони на замразени конфликти, които във всеки един момент могат да се възобновят. Близостта им с Грузия, фактът, че това са бивши грузински територии усложява нещата, но пък дава възможност на опонентите на Грузия да използват Абхазия и Южна Осетия като средство за въздействие срещу самата нея. Причината за това бе във факта и че Грузия се превърна в територия за транзит на нефт и тръбопроводът заобикаля Русия. По петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан каспийският нефт достига световните пазари. Предстои завършването и на газопровода Шахдениз-Тбилиси-Ерзерум, който е част от проекта "Набуко". Борбата за влияние на енергийните пазари е приоритетна и е винаги в дъното на военни конфликти, борби за независимост, суверенитет и геополитическо превъзходство и политически смени по върховете на властта.

В тази борба над 20 години имах възможността да проследя десетки човешки съдби на страната с най-слънчева душевност - Грузия. За тях бе и моят разказ.
 

Колко души трябва да умрат, за да си оправи САЩ икономиката?

Картечниците, които дебнат на всеки ъгъл на АлепоCNN: Обама е подписал секретно разрешение ЦРУ и на останалите американски разузнавателни агенции да помагат на сирийските бунтовници. Президентът е подписал секретен документ, разрешаващ на ЦРУ да предоставя помощ на сирийските бунтовници, които продължават борбата си за сваляне на режима на президента Башар ал Асад. Си Ен Ен се позова в съобщението си на два официални източника.

С този документ, който не е огласен официално, на тайните служби се дава карт бланш да действат тайно и нелегално. Подписването се състоя след като Държавният департамент обяви, че разширява мащабите на помощта за сирийската опозиция.

Официалният представител на Държавния дКадри от град Алепо, направени от тв ОРТ1епартамент на САЩ Виктория Нуланд, цитирана от РИА Новости заяви: „В Сирия има сериозна, надежда, набираща все повече сила и организирана опозиция на режима. Това е свързано с факта, че народът иска промени. Сирийците не искат да живеят при жесток режим, който да насочва оръжие против своите собствени граждани. Населението иска да получи шанс, за който се борят и други страни в региона- демократично бъдеще, в което правата на всички граждани са защитени”, коментира Нуланд.

Само че „сериозната” и „надеждна” опозиция, която убивала уж в името на това, че сирийският народ искал промени, насочи оръжие срещу пленени правителствени войници и ги разстреля!

В. „Сега” публикува статия от в. „Гардиан” на Хасан Хасан, журналист във в. "Нешънъл", Обединени арабски емирства и на снимка към статията е записано:

Агенциите съобщиха, че в Алепо са разстреляни членове на племето ал бери, сражавали се на страната на правителствената армия, която отстъпи града на въоръжената опозиция. Разпространени видеокадри в интернет на активисти показват как пленниците са били отведени на площад, наредени са до стена, а после са разстреляни. Руската телевизия показа запис от интернет на разстрела на правителствените войници от бунтовници.

Опозиционният Сирийски национален съвет остро разкритикува бунтовниците за появилото се в интернет видео, на което се предполага, че е записан публичен разстрел на група пленници, съобщи Би би Си. Международната правозащитна организация Human Rights Watch заяви, че разстрелът на мъжете от проправителствените войски е военно престъпление.

Тайният документ за правомощия на ЦРУ на територията на суверенната държава Сирия бе подписан след като Щатите обявиха, че разширяват помощта си за сирийската опозиция във войната й срещу правителството на Асад.

Представители на президентската администрация са отказали да коментират новината, като са отрекли САЩ да помага на бунтовниците срещу президента Асад с оръжие, тъй като такава помощ би удължила военния конфликт.

Едва ли някой би приел, че ЦРУ ще го играе Червен кръст в Сирия, след като са известни връзките на Белия дом със Свободната сирийска армия.

Още през юни в. "Ню Йорк таймс" цитира изявления на неназовани представители на американската администрация и сътрудници на арабски специални служби, според които в южната част на Турция се намира неголяма група сътрудници на ЦРУ, която регулира доставянето на оръжие на бунтовниците. Става въпрос за автомати, гранатомети, боеприпаси и противотанкови средства, които се прехвърлят в Сирия през границата с Турция с помощта на посредници, включително членове на „Мюсюлманските братя”. Доставките се заплащали от Турция, Саудитска Арабия и Катар.

Държавният департамент съобщи тогава, че САЩ са заделили 25 милиона долара като помощ за сирийските бунтовници, която ще бъде ограничена до комуникационна техника и друго не смъртоносно оборудване.

Тази новина бе огласена на фона на началото на един втори етап във военните действия в Сирия и опитите на бунтовниците да се върнат навътре в страната, след като загубиха Дамаск.

Този втори етап бе започнат след като сирийските бунтовници получиха танкове, две дузини противовъздушни системи и ракети „земя-въздух”. Според доклад те са получили модерната техника от Турция, след като Белият дом засили натиска си да бъде оказана помощ на бунтовниците срещу президента Асад.

Както е известно, Турция има лиценз за производство на преносимия зенитно-ракетен комплекс „Стингър", който бе използван срещу съветски хеликоптери в Афганистан по време на войната през 80-те години на миналия век.

Официално САЩ твърди, че се колебае за нова война,

в същото време Белият дом разпространи комюнике, според което в понеделник, 31 август Барак Обама е провел телефонен разговор с премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган по негова молба и двамата са се съгласили, че трябва "да се ускори политическият преход в Сирия". Той "трябвало да включва предаването на властта от страна на президента Башар Асад и да отговори на легитимните искания на сирийския народ", се казва в комюникето на президентската администрация.

Подробностите около този разговор са, че той е продължил половин час и двамата държавници са координирали усилията на държавите си за сваляне на официалната власт в Сирия.

Засега Русия и Китай удържат американските мераци да пригласят на Турция и Катар против властта в Сирия, но както знаем операцията срещу Муамар Кадафи започна без Щатите, от Великобритания и Франция, към които по-късно се включиха и други държави. И всичко това бе извършено от по сценарий на Белия дом и завърши с убийството на Кадафи.

Разговорите между съюзниците САЩ и Турция вече се водят по тема какво ще се случи със Сирия като бъде свален президента Асад.

Щатите кроят бъдещето на Сирия при съществуващо легитимно правителство

При посещението на министъра на отбраната на САЩ, Леон Панета в Израел той направи едно знаково изявление: В Сирия не бива да допускаме грешките от Ирак! Важното е когато Башар Асад се оттегли, а той ще се оттегли, да се постараем ние, съюзниците да запазим стабилността в страната. Най-добрият начин да се запази стабилност в Сирия е колкото е възможно повече, по-голяма част от армията, полицията и службите за сигурност да бъдат съхранени с надежда, че те ще преминат към демократична форма на управление.”

Танковете, доставени за бунтовницитеПанета бе шеф на ЦРУ в периода, когато с предоставена фалшива информация на Джордж Буш за притежание от Саддам Хюсеин на химическо оръжие и връзки с Ал Кайда. Това бе официалната причина да започне войната в Ирак, държава, в която няма ден без взривове и жертви, разрушенията са огромни и по официални данни жертвите са 100 000 души.

За САЩ явно няма действащо международно право след като на глас се обсъжда смяната на легитимния режим в Сирия, праща се ЦРУ за подкрепа на бунтовници, като те се въоръжават открито с танкове и ракети.

Иран вече обяви, че при евентуална война,

той ще подкрепи сирийския президент Башар Асад,

Източник от американското правителство, пожелал анонимност е потвърдил появилата се информация за секретен команден център, разположен в турския град Адана. От този център ще се оказва военна и комуникационна подкрепа на сирийските бунтовници.

Известно е също така, че Вашингтон сътрудничи на базата в Адана и Центъра за разузнавателни мисии в Сирия, създадени от Турция, Саудитска Арабия и Катар.

Едните кюрди не са като другите кюрди според САЩ

Помощник-държавният секретар на САЩ, Филип Гордън от визитата му в БългарияВ Истанбул бе помощник-държавният секретар по близкоизточните въпроси и Евразия, Филип Гордън. Предположенията са, че разговорите с Гордън са водени заради проблема с кюрдите. Както е известно в Ирак кюрдите си извоюваха някаква все още не призната международно автономия.

В пограничните райони на Турция и Сирия кюрдите завзеха властта, на което Асад не им попречи.

Гордън е обявил в Анкара, че САЩ не подкрепят кюрдска автономия нито в Турция, нито в Сирия.

/Гордън беше на посещение в България в началото на март миналата 2011 година и се срещна с премиера Борисов, президента Георги Първанов. Тогава този не толкова високопоставен чиновник от Белия дом /помощник на Държавния секретар Хилари Клинтън – бел. Л. М./ си позволи да бърка във вътрешните работи на страната ни и заговори за диверсификация на енергийните доставки!

Не коментирам защо бе приет на толкова високо равнище, несъответно на ранга му от премиера и президента. – бел. Л. М./

Защо Белия дом подкрепя автономия на кюрдите в Ирак,

а не против кюрдска автономия в Сирия и Турция?

Тук ще припомня, че американският петролен гигант „Exxonmobil” и правителството на автономната провинция Кюрдистан подписаха на 18 октомври 2011 година договор за експлоатация на петролни залежи. Официален Багдад се опита да се противопостави на сделката, тъй като от шест района в Иракски Кюрдистан, два са спорни.

Правителството на Ирак по този повод потвърди, че всички подобни сделки, които не са преминали през Багдад, са нелегални.

Според говорителя на иракския премиер Али Мусауи, споразумението между петролния гигант и Кюрдистан застрашава националното единство на Ирак.

Премиерът на Ирак и президентът на автономната провинция Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани са политически врагове, но това не спря Щатите да покажат, че стоят зад тази сделка с петрола.

В началото на юни т. г. премиерът на Ирак изпрати спешно съобщение до американския президент Барак Обама миналата седмица, с молба да блокира сделката между „Exxonmobile” и Кюрдистан. Едва ли е получил очаквания отговор.

Няма разлика между Обама и Ромни

Една евентуална война в Близкия Изток ще унищожи икономическите интереси на САЩ, а и на света – предупреди преди броени дни политилогът и бивш държавен секретар и бивш съветник на държавния глава на Щатите, Збигнев Бжежински.

Никой не му обърна внимание – нито сегашният президент на Щатите, нито кандидадът за поста Мит Ромни, да не говоря за близките до САЩ - Турция и Израел.

Както вече публикувахме, планът за Арабската пролет е американски и е бил готов още 2004 година! Той е бил представен за първи път на срещата на Г-8 и е включвал реформи в държавите от Близкия изток и Северна Африка.

Според този план, още през 2004 година Щатите избират Турция за изпълнител на „промените” от така наречената Арабска пролет!

Така САЩ разрушиха Ирак /чрез лъжливи информации за химическо оръжие/ и Афганистан, наложиха свои режими, но въпреки това в тези страни изобщо не е спокойно!

Днес, седем години по-късно става ясно, че Ирак е бил разрушен, за да сложат Щатите ръка на петрола, да „дадат” земя на част от кюрдите и самите те в един по-късен етап да сключат договори за износ на петрол.

Освен това в тази страна са ценни и важни въгледоводородите, тъй като Ирак разполага с третите по големина запаси от въглеводороди в света - потвърдени са залежи от около 143 милиарда барела.

А въглеводородите са висококалорични горива в енергетиката и освен това са ценна суровина в органичния синтез.

Какво се получи от Арабската пролет досега?

Така наречените контролирани революции, избухнали вследствие на Арабската пролет доведоха на власт радикалната ислямска партия „Мюсюлмански братя”, която пое властта в Египет и светският характер на тази държава ще бъде унищожен.

Същата партия ще се стреми да вземе властта в Либия, а и в Сирия, ако президентът Башар Асад падне от власт!

На кого помагат тогава Щатите – на ислямистите, на „Мюсюлманските братя”?

Насилието е част от ежедневието в СирияПентагонът призна преди седмица, че Ал Кайда помага на сирийските бунтовници в свалянето на президента Асад и убийствата в размирните региони. Не беше ли именно Ал Кайда врагът на САЩ?

Българският външен министър, който стриктно изпълнява командите, спуснати от Белия дом обяви при посещението си в Кайро, че е възхитен от президента на „Мюсюлмански братя”, една фундаменталистка, ислямистка организация.

Прогнозата на Збигнев Бжежински е апокалиптична – коментира проф. Боян Чуков интервюто на американския политолог в консервативната телевизия Нюзмакс. – Преди няколко дни, от страна на американските фирми „Exxonmobil” и „Chevron” са подписани два договора с Иракски Кюрдистан. Тези две американски фирми получават правото да експлоатират петролните залежи в Иракски Кюрдистан, което представлява една четвърт от петрола на Ирак!

Имаше Петрол срещу храни, сега Щатите провеждат Петрол срещу земя и автономия!

Проф. Боян Чуков обясни „бързането” на Турция да свали режима на президента Асад с подписан договор за нефтопровод от Иракски Кюрдистан до Средиземно море, който трябва да излезе някъде около бреговете на Латакия. Това означава, че преди да мине този нефтопровод, територията трябва да бъде „зачистена”и това е причината Турция така мощно се ангажира с атаките срещу правителството в Дамаск.

Вторият етап от войната в Сирия започна след като сирийската опозиция призова за международна намеса при свалянето на правителството на президента Башар Асад. И това се случи след като правителствените войски си върнаха Дамаск и наложиха контрол над град Алепо.

В този момент Турция загуби търпение, Ердоган потърси Барак Обама и се стигна до въоръжаването на сирийската опозиция с танкове и ракети „земя-въздух”.

Само правителствени войски и бунтовници ли воюват, кой представлява САЩ, кой е намесен в конфликта?

Основният „информационен спонсор” на арабската пролет телевизия „Ал Джазира”, който открито подкрепя опозицията, призна, че на нейна страна воюват чужди граждани и групи под флага на „Ал Кайда”. Същото бе потвърдено и от представители на Сирийската свободна армия, но те побързаха да се отрекат от каквито и да е връзки с терористичната групировка.

В същото време британският вестник „Гардиън” публикува обширен репортаж на същата тема, в който интервюира екстремиста на „Ал Кайда” Абу Худер и полевия командир на Свободната сирийска армия Сулим Абу Ясир. Двамата признават, че днес в Сирия международните терористи влияят върху обстановката в страната вече не по-малко, отколкото опозиционерите.

Чешкото посолство в Дамаск ще представлява консулските интереси на САЩ, които през февруари затвориха представителството си в сирийската столица, предаде АФП, позовавайки се на чешкото външно министерство.

Чехия отговори положително на молбата на САЩ да представлява техните интереси що се отнася до консулските отношения в Сирия, се казва в комюнике на чешкото министерство.

САЩ обявиха, че искат Сирия без президента Башар Асад. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви на 25 юли, че все още има време за Асад да договари излизане от властта, предаде Ройтерс.

Лигата на арабските държави /ЛАД/ призова президента на Сирия Башар Асад да напусне постта си в замяна на помощ за него и осигуряване на безопасност за семейството му!

Вече открито се говори за Сирия след Асад...

Поддръжникът й Русия се сблъска с неочаквани икономически загуби заради своята позиция в тази криза. Преди броени дни стана известно, че големият саудитски бизнесмен Мохамед Свейкат анулира договори с 20 руски компании в знак на протест срещу позицията на Москва, която не допуска приемането на строги резолюции за Сирия в Съвета за сигурност на ООН. Договорите, чиято стойност се изчислява в милиони долари, са главно в петролната и газовата сфера. По данни на „Гълф нюз” по-рано търговските камари на Джида и Рияд поради същите политически причини отказаха да приемат делегация от руски бизнесмени.

„САЩ да си припомнят, че са необикновена страна” заяви бившият Държавен секретар на Щатите, пианистката с интереси в петрола, Кондолиза Райс, в специална статия на страниците на вестник "Файненшъл таймс" в края на миналата седмица.

Още в началото на този век атентатите от 11 септември, глобалната финансова криза и бунтовете в арабския свят удариха в сърцето жизнено важни американски интереси. Ако американците искат тектоничните плочи на международната система да се преподредят така, че светът да стане по-сигурно, свободно и проспериращо място, САЩ трябва да превъзмогнат нежеланието си да водят. Трябва да защитаваме и да прокарваме силата и обещанията на свободните пазари и свободните хора и да потвърдим, че водещата роля на Америка гарантира, а не възпрепятства глобалния прогрес...

... Належащата задача е да укрепим основите на нашето влияние и да действаме с мисъл за историческия ефект...

... Скъпият петрол дава сила на Венецуела, Русия и Иран. Разработваме алтернативни източници на енергия, но те за дълго време няма да подменят изкопаемите горива. Истински дар е, че много от нуждите ни - може би дори изцяло - могат да бъдат задоволени с вътрешни ресурси и в сътрудничество с Мексико и Канада."

Бившият държавен секретар завършва статията си с призив американците отново да бъдат вдъхновени, за да поведат света. "Трябва да им се напомни, че САЩ не са страна като останалите: ние сме изключителни в увереността си в това, че свободните пазари и свободните хора държат ключа към бъдещето, както и в нашата воля за действие на базата на тези убеждения. Ако се провалим, ще се създаде вакуум, който вероятно ще бъде запълнен от онези, които не защитават баланса на силите, от който има полза свободата. Това би било трагедия за американските интереси и ценности и за всички, които ги споделят."

Тук ще припомня, колко и тъжно да е, че Ивайло Калфин сложи подпис под Договора за американските бази, без да е видял никой този договор – нито депутати от левицата, нито министри, нито който и да било от тези, които трябва да знаят какво пише в договора!

Това бе спомен от „влиянието” и повторното идване на Кондолиза Райс за България! Райс даже бе забравила, че вече е идвала веднъж в страната ни!

Но тя идва от „необикновена” страна!?!

21 век загиват невинни жени, деца и старци, загиват цивилни в името на свръхдържавата САЩ, която ще спечели или петрол, или въглеводороди, сменяйки легитимната власт на другия край на света с послушно марионетно правителство за Белия дом.

И все пак като за финал ще попитам: какво й е необикновеното на САЩ като държава? Това, че печата долари, това че докара криза в света, или това, че забогатява от войни в различните краища на света, причинявайки смърт!?

 
“Не може да гоним Русия от Европа”, се казва в Открито писмо до медиите, канцлерът Меркел и депутатите в Бундестага, публикувано във вeстник “Ди Цайт”. Писмото е подписано от известни актьори и режисьори, сред които Клаус Мария Брандауер и Вим Вендерс, бившият президент Херцог, бившият канцлер Шрьодер, бившите кметове на Берлин и Хамбург, писатели, свещеници, бизнесмени и др. Писмото призовава да се нормализират отношенията с Русия и да се предотврати опасността от война.
Националните знамена на Русия и Европейския съюз

Ето и пълният му текст:

Никой не иска война. Но Северна Америка, Европейският съюз и Русия ще я направят неизбежна, ако незабавно не престанат да следват пълната с опасности спирала на взаимните заплахи. Всички европейци, включително и Русия, заедно носят отговорността за мира и сигурността. И само онзи, който винаги се придържа към тази цел, може да избегне заблудите.

Конфликтът в Украйна показва, че манията за власт и господство все още не е преодоляна, както се надявахме през 1990, когато приключи студената война. Но успехите на политиката на разведряване и мирните революции направиха хората прекалено мързеливи и невнимателни. Това в еднаква степен се отнася и за Изтока, и за Запада. Американците, европейците и руснаците забравиха за най-важното – че трябва завинаги да прогонят от взаимоотношенията си мисълта за нова война. Невъзможно е по друг начин да си обясним опасното, от гледната точка на Русия, разширяване на Запада на Изток без паралелното задълбочаване на сътрудничеството с Москва, както и незаконната, от гледна точка на международното право, анексия на Крим от Путин.

В сегашния момент, когато е налице огромна опасност за континента, Германия носи особена отговорност за запазването на мира. Без готовността на руснаците за помирение, без далновидността, проявена навремето от Михаил Горбачов, без подкрепата на нашите западни съюзници и без предвидливостта на тогавашното федерално правителство разделението на Европа нямаше да бъде преодоляно. Мирното обединение на Германия бе мащабен и разумен жест на държавите-победителки във Втората световна война.

Това беше наистина историческо решение. Преодоляването на разделението трябваше да доведе да формирането на мирен и безопасен ред в пространството от Ванкувър до Владивосток, за което се споразумяха 35-те държавни и правителствени ръководители на страните-членки на ОССЕ в Парижката харта за нова Европа, подписана през ноември 1990. Въз основа на съвместно дефинираните принципи и първите конкретни мерки трябваше да бъде изграден „общият европейски дом“, в който сигурността да се гарантира в еднаква степен за всички държави-участници. За съжаление и до днес не успяхме да постигнем тази цел. Хората в Европа отново са обзети от страх.

Актьорът Клаус Мария Брандауер

Ние, долуподписаните призоваваме федералното правителство да осъзнае отговорността си за мира в Европа. Нуждаем се от нова европейска политика на разведряване. Тя ще стане възможна само на основата на еднаквата сигурност за всички и при наличието на равноправни и уважаващи се взаимно партньори.

Германското правителство не следва някакъв особен и отделен път, като продължава в тази сложна ситуация да призовава за благоразумие и диалог с Русия. Нуждата на руснаците да се чувстват сигурни е също толкова законна, както и тази на германците, поляците, жителите на балтийските държави и украинците.

Не може да гоним Русия от Европа. Това би било в противоречие с историята, да не говорим, че е неразумно и опасно за мира. От времето на Виенския конгрес през 1814 Русия е част от общопризнатите държави, определящи облика на Европа. И всеки, който се е опитал да промени това, е претърпял поражение в кървави войни, като последната в този списък е страдащата от мания за величие нацистка Германия, предприела през 1941 опит да пороби, освен всички други, и Русия.

Вим Вендерс- режисьор

Обръщаме се към депутатите от германския Бундестаг – политиците, получили доверието на избирателите, които следва да осъзнаят сериозността на ситуацията и да следят федералното правителство да спазва задълженията си за запазване на мира. Хората, които съзнателно налагат образите на врага и едностранно обвиняват другите, само повдигат градуса на напрежение, в момент, когато отчаяно се нуждаем от сигнали за разведряване на ситуацията. „Да интегрирамe другите“, вместо „да изключваме другите от общността“ – това трябва да бъде лайтмотивът в действията на германските политици.

Обръщаме се към всички медии, които следва да изпълняват ангажимента си за безпристрастно представяне на събитията, при това още по-убедително, отколкото когато и да било преди. В своите статии и коментари обаче, медиите често демонизират цели народи, без да демонстрират дори елементарно уважение към тяхната история. Всеки разбиращ от външна политика журналист би трябвало да разбере опасенията на руснаците, които те изпитват от момента, когато през 2008 държавите от НАТО поканиха Грузия и Украйна да се присъединят към алианса. Нещата не опират до Путин – държавните глави идват и си отиват. Нещата опират до Европа. Не бива да допуснем хората отново да започнат да се опасяват, че ще избухне война. И в този смисъл отговорното представяне на събитията, в чиято основа да е внимателният анализ на ситуацията, може да изиграе много важна роля.

На трети октомври 1990, денят на обединението на Германия, федералният президент Рихард фон Вайцзекер заяви: „Студената война приключи. Скоро свободата и демокрацията ще пуснат корени във всички държави. Сега те могат да укрепят и обезопасят своите отношения на институционално ниво до такава степен, че това за първи път да доведе до общ модел на съвместно съществуване и мир. Тоест, за народите на Европа се отваря принципно нова глава в историята. Можем да постигнем всичко това, но можем и да не успеем. Изправени сме пред ясната алтернатива или да обединим Европа, или отново да се свлечем в блатото на националистическия антагонизъм .- историята познава немалко печални примери за това“.

Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер

Преди началото на украинския конфликт, ние, европейците вярвахме, че вървим по правилния път. Днес обаче, четвърт век след като беше направено, предупреждението на Рихард фон Вайцзекер изглежда по-актуално отвсякога.

Оригиналът на писмото в “Ди Цайт” - zeit.de

Писмото на английски в сайтаВойната е престъпление” - warisacrime.org
Писмото е подписано от:

Марио Адорф (актьор)
Роберт Антретер (бивш депутат в Бундестага)
Вилфрид Бергман (вицепрезидент на Alma Mater Europaea)
Принц Луитполд Баварски
Ахим фон Борриес (режисьор и драматург)
Клаус Мария Брандауер (актьор и режисьар)
Экхард Кордес (президент на Комитета за източноевропейски икономически отношения)
Херта Дойблер-Гмелин (бевш федерален министър на правосъдието)
Еберхард Дипген (бивш кмет на Берлин)
Клаус фон Донани (бивш кмет на Хамбург)
Александър фон Дюлмен (член на ръководството на A-Company Filmed Entertainment AG)
Щтефан Дюр (директор и учредител на Ekosem-Agrar GmbH)
Ерхард Еплер (бивш федерален министър на икономическото развитие и сътрудничеството)
Хайно Фалке (пастор)
Роман Херцог (бивш президент на Германия)
Ханс-Иоахим Фрай (президент на НКО Semper Opernball Dresden)
Анселм Грюн (свещеник)
Сибиле Хафеман
Кристоф Хайн (писател)
Буркхард Хирш (бивш зам. председател на Бундестага)
Фолькер Хьорнер (бивш директор на Националната академия)
Йозеф Якоби (фермер)
Зигмунд Йен (космонавт)
Маргот Кесман (епископ и бивш председател на Съвета на германската евангелическа църква)
Андреа фон Кнооп (председател на Германо-руския форум)
Габриеле Кроне-Шмалц (бивш кореспондент на телевизия ARD в Москва)
Фридрих Кюперсбуш (журналист)
Графиня Вера фон Лендорф (актриса)
Ирина Либман (писател)
Лотар де Мезиер (последният премиер на Източна Германия)
Щтефан Мерки (интендант на Берлинския театър)
Клаус Манголд (президент на Mangold Consulting GmbH)
Райнхард и Хела Май (певец и композитор)
Рут Миселвиц (евангелистки пастор в Берлин)
Матиас Платцек (бивш премиер на провинция Бранденбург)
Клаус Прьомперс (журналист)
Конрад Райзер (бивш генерален секретар на Световния съвет на църквите)
Джим Ракете (фотограф)
Герхард Райн (журналист)
Михаел Рьоскау (диригент)
Ойген Руге (писател)
Ото Шили (бивш федерален министър на вътрешните работи)
Фридрих Шорлемер (теолог)
Георг Шрам (актьор)
Герхард Шрьодер (бивш канцлер на Германия)
Филип фон Шултес (актьор)
Инго Шулце (писател)
Хана Шигула (актриса, певица)
Дитер Шпьори (бивш федерален министър на икономиката)
Фулберт Щтефенски (теолог)
Вольф Штелцнер (директор на WDS-Institut für Analysen in Kulturen mbH)
Манфред Штолпе (бивши премиер на провинция Бранденбург)
Ернст-Йорг фон Штудниц (бивш посланик)
Валтер Щюцле (бивш секретар на Министерството на отбраната)
Кристиан Р. Суптут (бизнесмен)
Хорст Телчик (бивш съветник на федералния канцлер по сигурността и външната политика)
Андрес Файел (режисьор)
Ханс-Йохен Фогел (бивш федерален министър на правосъдието)
Антие Фолмер (бивш зам. председател на Бундестага)
Бербел Вартенберг-Потер (епископ на Любек)
Ернст Улрих фон Вайцзекер (учен)
Вим Вендерс (режисьор)
Ханс-Екхард Венцел (композитор)
Герхард Волф (писател, издател)


 

Президентът Росен ПлевнелиевСъдържанието на документа е с граф "Строго секретно"

Премиерът Бойко Борисов е събрал повторно в Министерския съвет всички директори на служби. Те ще докладват за ситуацията по българско-турската граница, съобщи БНТ. Борисов събра службите на спешна среща още през нощта. Премиерът очаква в МС и турския посланник Н. Пр. Сюлейман Гьокче, съобщи агенция "Фокус", цитирайки правителствената информационна служба.
Междувременно "РИА Новости" информира, че гръцката армия ще бъде в състояние на пълна бойна готовност заради събития в Турция поне за една седмица.

Министрите от кабинета "Борисов" са приели Директива за привеждането на страната в готовност за работа във военно време. Това става ясно от справка в Правно-информационната система на МС, където е публикувано Решение на МС № 582 от 14 юли 2016 г..

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

М И Н И С Т Е Р С К И   С Ъ В Е Т

Препис

Р Е Ш Е Н И Е 582

от      14 юли    2016 година

за приемане на Директива за привеждане на страната в готовност за работа във военно време

На основание чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 15 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т

Р Е Ш И:

1. Приема Директива за привеждане на страната в готовност за работа във военно време съгласно приложението (секретно).

2. Министърът на отбраната в тримесечен срок от влизането в сила на решението да разработи и да внесе за приемане от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет Указания по прилагане на директивата по т. 1 и разработването на планове за привеждане в готовност за работа във военно време.

3. Държавните органи и институции, общините, бюджетните организации и юридическите лица с възложени военновременни задачи в едногодишен срок от влизането в сила на решението да разработят планове за привеждане на съответните организации в готовност за работа във военно време.

4. Възлага изпълнението на решението на държавните органи и институции, общините, бюджетните организации и юридическите лица с възложени военновременни задачи.

5. Отменя Решение № 166 на Министерския съвет от 2002 г.
(строго секретно).

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бойко Борисов

ЗА ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ:  /п/ Веселин Даков

Съдържанието на документа за функциониране на държавата в състояние на война е “секретно”. Приемането на решението вероятно е станало по време на закритата част на последното правителствено заседание или е взето “на подпис” ден по-късно.

С правителственото решение на практика се актуализира готовността на държавата за работа във военно време, с цел привеждането й към новите реалности, тъй като успоредно с приемането на Директивата, министрите отменят Решение №166 на МС от 2002 г., с което също се е уреждало функционирането на държавата при война. Правителственото решение отпреди 14 години е с гриф “строго секретно”.

До три месеца министърът на отбраната трябва да внесе за приемане от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС Указания по прилагане на новоприетата Директива. За същия срок трябва да бъдат разработени и планове за привеждане в готовност за работа във военно време. В срок от една година държавните органи, общините и организации с възложени военновременни задачи, трябва да разработят планове за привеждане на структурите си във военно време.

Всички приказки за демилитаризиране на Черно море, за запазване от страна на България на неутралитет, се оказаха прах в очите!

"Призовавам за спокойствие" заяви така нареченият президент Росен Плевнелиев във връзка със случващото се в съседна Турция, но...

Какво спокойствие след тази Директива? Какво спокойствие след като у нас има военни бази на НАТО и САЩ, както и техни военни, тежко въоръжение?

Защо крият за Директивата? Защо мълчат хората от властта, политици от опозицията? Днес е събота, но за подобни събития няма почивка.

Ще осъществят ли мечтата на Плевнелиев да се прояви като главнокомандващ, и на министъра на отбраната с поникналата коса за война?

Къде отиват управниците ни? На какво си играят? Защо налагат харча на милиарди за купуване на старо въоръжение, вместо да спасят болни деца и бедни български граждани?

Досега Борисов стоеше непоклатим, но след тази Директива, и усилията на съратника му Цветан Цветанов да го задържи на власт и да му спечели президентските избори ще се окажат напразни.

Жалка клоунада на родоотстъпници ни натрапват в последните месеци, но представлението напоследък ескалира.

Така нареченият Главен секретар на МВР се издокара с камуфлажна униформа, за да коментира пред тв-камерите атентатът от Ница?! Смях през сълзи - какво ни очаква?

Да се готвиш за война, да допуснеш, че ще водиш война - това е най-прекият път  за падане от власт и досъсипване на една и без друго съсипана държава.

Какво си говори Борисов с шефовете на спецслужбите на нощното заседание - за българите в Турция? кой ще повярва? Та посланичката там, Надежда Нейнски се покри часов след преврата!

По-вероятно е премиерът да се сверил часовника си с така наречените шефове на спецслужби, дали у нас е възможен такъв преврат?

 

15 години по-късно след Гражданската война в Грузия * Как дисидентът Гамсахурдия се обърна срещу съмишлениците си, като ги отстрани един по един - в затвора с незаконен арест или след "катастрофа" на пътя * В Грузия - много неизвестни за периода 1989-1994

6.00 часа. 25 декември 1991 г.

В празната зала на аерогара София на паспортния контрол ме питат: "Ще пътувате ли до Тбилиси?" /тогава имаше пряк полет на "Балкан" до грузинската столица - бел. Л. М./ "Летището в Тбилиси е затворено. Има съобщения за стрелба и боеве на чеченците на Дудаев с грузински военни части."

Тръгвам към самолета - полетът ще бъде до Москва, а оттам - каквото успея, ще си уредя за полет до Тбилиси.

... В Москва се добирам до Посолството на България в ранния следобед, където заварвам само портиера. Той ми помага да се свържа с посланик Владимир Велчев, и след няма и половин час пристигат консулът Тодор Тодоров, а след него и посланикът, оставили семейното коледно тържество, за да решат как да ми помогнат да продължа до Тбилиси. По нареждане на посланик Велчев консулът ме отвежда до хотелската сграда на посолството, настанява ме там, и чак след като се стоплям тръгваме за Представителството на Грузия в Москва. Работното време отдавна е свършило, въпреки това ни приема зам.-представителя Месаблишвили, който се оказва стар познайник и приятел от предишни мои командировки в Грузия. Започвам направо:

- Няма самолет, няма и открито летище! Тази вечер трябва да летя до Тбилиси! - Как искате да пратя жена там! Сега стрелят и е опасно, води се война! - Месаблишвили вдига отчаяно ръце с надежда, че консулът ни ще го подкрепи.

- Убедена съм, че грузинецът прави невъзможното, за да изпълни молбата на една жена! - парирам аз всякакви опити за отстъпление.

/Някой ще го сметне за кокетничене, но точно тази черта на грузинските мъже, според която желанието на жената е закон, беше главното, което щеше да ми помага оттук нататък в най-невероятни и трудни мигове. - бел. Л. М./

Месаблишвили се примирява и обещава да съдейства, което за консула Тодор Тодоров не означаваше нищо, но аз си знаех, че самолет за Тбилиси ще има още тази вечер. Оттеглихме се в хотела на посолството и зачакахме. Консулът ме посъветва да отида да си почина, защото едва ли ще пътувам тази вечер... Не минава и час и телефонът иззвъня: мъжки глас ми съобщи, че на летище Внуково че чака депутат от грузинския парламент, който има за задача да ме качи на самолета веднага.

На аерогарата срещу нас тръгва мъж с типичните черни очи и мустаци, разперил ръце: Аз съм Сергей Александрович, Вие сте с мен, госпожо кореспондент!"

Консулът недоверчиво ни последва, за да се убеди, че наистина се качвам на самолет и не ме остави до стълбата на машината. Излязохме на пистата, леден въздух и сняг се набиваше в лицето и очите, не се виждаше нищо. Депутатът и консулът ме крепяха да не падна на ледената писта... навън беше минус 20-24 градуса.

Не помня как съм се качила на самолета, отворих очи чак когато се озовах в преддверието и срещу мен стоеше усмихната стюардеса. В залата имаше осем души, по-късно разбрах, че всички са депутати - така тръгнах за Тбилиси в навечерието на една от най-зловещите Коледи за тази държава.

Колко сме пътували - нямах представа, по едно време чух, че коментират, че кръжим над летището на Тбилиси, погледнах през прозореца - долу святкаха трасиращи залпове от батареите на Дудаев. Стрелбата продължи близо час, по едно време стана тихо и самолетът с няколко маневри се приземи. Беше 1.00 часа през нощта, в машината останахме до 4.00 сутринта. Един от спътниците ми обясни, че долу са стреляли извиканите от президента Звияд Гамсахурдия чеченци на Дудаев.

Разрешиха да слезем и всеки от пътниците си взе багажа, слязохме бавно по заледената стълба на самата писта, след това тръгнах по пистата заедно с останалите пътници, вървяхме доста пеша, прожектори осветяваха пътя ни и стигнахме някаква малка постройка - кабина на диспечера за таксита. Влязох при него и му обясних, че съм журналистка и че идвам да правя филм за войната. Диспечерът ми помогна с багажа, направи чай и попита кого познавам в Тбилиси. Споменах името на приятелите ми семейство актьори - той се оживи, грабна телефона и позвъни. Не очаквах, че се е обадил на приятелите ми, докато не чух в слушалката гласа на моята Нана, приятелката ми от години.

Неусетно минаха два часа, навън все още бе тъмно, разпитах диспечера Гия какво става в Тбилиси и той ми обясни, че силите на Националната гвардия са посрещнали президентските "симпатизанти" чеченци, обезоръжили са ги и са ги проводили обратно извън границите на Грузия.

След години в интервю на съпругата на Звияд Гамсахурдия, Манана прочетох, че Звияд е бил съветник на Дудаев! Прочетох и как самият Салман Радуев признава: "Ние много обичахме Звияд Гамсахурдия, той беше приятел на нашата страна! И даже планирахме Чечня да получи под аренда за 100 години черноморското пристанище Поти. А за нас Поти има стратегическо значение. Разбира се, точно в това Русия нямаше интерес, коментира Радуев и затова убиха Гамсахурдия".

Мнозина извън Грузия не бяха, а и още не са наясно защо и как се стигна до Кървавата Коледа на 1991-1992 година.

Ето какво научих и видях аз, пристигайки в Тбилиси в утрото на 26 декември 1991 г. Центърът на града бе пуст, магазините със затворени от заковани дъски прозорци и врати, но булевард "Шота Руставели" имаше бетеери, танкове около Дома на правителството, автобусите на градския транспорт бяха обръжили в няколко кръга Дома на правителството, градът бе мъртъв, не се виждаха хора по улиците... Работеше само метрото, долу под земята.

Всичко неизвестно за промените в Грузия

Събитията започват още в края на 80-те години, когато двама дисиденти Мираб Костава и Звияд Гамсахурдия /син на поета Константин Гамсахурдия и преводач на Шекспир - бел. Л. М./поемат национално-освободителното движение в страната. Мираб Костава загива в автомобилна катастрофа, а Звияд поема държавата.

На 9 апри 1989 година пред Дома на правителството, на стълбите са пребити до смърт над 20 жени и няколко мъже. Тези убийства, за които обвиняват КГБ решават въпроса с независимостта на Грузия, Звияд поема държавата като президент, а Тенгиз Сигуа като премиер.

В средата на август 1991 година Гамсахурдия заминава в Москва и се договаря с превратаджиите на Янаев да разпусне Националната гвардия, да създаде Съвет за национална сигурност и да узурпира властта. Един скулптор Тенгиз Китовани, когото аз познавах от мои предишни пътувания до Грузия, изнася Националната гвардия в подстъпите на Тбилиси, населението започва да носи храна на войниците си доброволно. Лекарят Гия Абесадзе се самозапалва в знак на протест за усилията си да обедини воюващите грузинци с грузинци. В парламента става скандал: Гамсахурдия се е нахвърлил срещу Джаба Йоселиани, наричайки го крадец и престъпник, когато Йоселиани се опитва да вразуми Звияд с думите: "Аз може да съм крадец и престъпник, но станах член на Кралския Шекспиров институт, писател и драматург, а ти Звияди, педераст си беше и педераст си остана!" Такава е легендата за скандала между двамата, която хората си предават от уста на уста. След тази реплика Йоселиани е натикан в затвора без съд и присъда. Така го заварих и аз, пристигайки на 26 декември 1991 г.

Формално Йоселиани е арестуван заради незаконно притежание на пистолет "Макаров", според друга версия - заради създаването на "Мхедриони", които Гамсахурдия след ареста разпуска.

Кой бе Джаба Йоселиани?

Малцина знаят, че Йоселиани действително е бил банков крадец и с присъди е прекарал общо 20 години в затвора. Той е обирал само банки в други руски републики, не и в Грузия. Преди смъртта си, майката на Йоселиани го заклева да спре да живее по този начин. Тогава Йоселиани завършва изкуствознание, става драматург, писател, пише пиеси, избран е за член на Кралския Шекспиров институт. Към биографията му се прибавят: командир на военно формирование "Мхедриони", в което членуваха предимно студенти от университетите по изкуствата, които го обожаваха, Йоселиани е и начело на Държавния съвет, защитава дисертация и докторат, въпреки, че е бил известен в младостта си като дързък и изобретателен крадец. На 5 март 1953, когато научава за смъртта на Сталин в килията си, Йоселиани извиква: "Ура, обущарят умря!"

Когато аз пристигнах в Тбилиси...

Йоселиани беше в затвора, Гамсахурдия се бе барикадирал в подземието на Дома на правителството, лидерът на опозицията Гиоргий Чантурия бе под домашен арест... Никога няма да забравя, как отворих вратата на спрелия асансьор и срещу мен видях отворената врата на жилището на съседи на приятелите ми. В дъното на този дом имаше отворена врата, легло и върху него бе положено тялото на убития от чеченска засада в града техен син, студент по архитектура!

В Грузия починалите изчакват в дома си да се съберат всички, които са познавали приживе умрелия и чак когато се съберат го погребват. Камерата на приятел от Грузинската телевизия засне няколко такива погребения, все на млади момчета, студенти.

Привечер излязох с кола на коменданта на града, за да видя с очите си каква и обстановката. На улицата, докато вървяхме по снега със сина на приятелите ми, актьор, точно в краката ни някой стреля! Момчетата на "Мхедриони" ме блъснаха и закриха докато стрелбата спре, чуха се някакви викове, после пак някой стреля високо над нас и тогава, на 2-3 метра от нас падна мъж с дебело яке и ушанка, стискайки в ръка снайпера си. На лицето му имаше очила за нощно виждане. Около падналия се струпаха още момчета от "Мхедриони" - оказа се, че убитият е чеченец и е стоял на покрива на отсрещната сграда, търсейки кого да убие. От полуразтвореното му яке отпред се подаваха пачки с долари. Този инцидент накара моите придружители да ме върнат в дома на приятелите ми веднага.

А там цяла нощ не спахме, никой не си лягаше, унесени в приказки за събитията, за случилото се в годината, откакто бях заминала. Призори иззвъня телефонът и от разговора и обясненията разбрах, че съм поканена на гости и разговор с бившия външен министър на Грузия, Георгий Хощария.
Тръгнахме веднага...

Къщата на Хощария бе малка, на два етажа, с атмосфера и дух от началото на века. Докато пия чая, проготвен от домакина, задавам върпосите си:

- Не разбирам какво става, господин Хощария, доскорошните съратници на президента Гамсахурдия днес ги няма до него? Къде са Георгий Хайндрава, къде е операторът на събитията от кървавия 9 април 1989 г. Къде е бившият премиер Тенгиз Сигуа? Къде са лидерите на опозицията проф. Джаба Йоселиани и Гиоргий Чантурия**? Как загина най-почитаният от народа близък приятел на Звияд, Мираб Костава?

- Талейран* има една такава фраза, госпожо: "Аз съм лъгал всички освен Франция!" Ще Ви върна малко назад в годините 1977-1978, когато КГБ арестува Гамсахурдия за дисидентска дейност. Попадна в затвора, а там бе Мираб Костава, който имаше общо 30 години затвор, ако смятаме и годините от Сталиново време. Хайндрава, Чантурия и Йоселиани днес са в затвора без присъди! Вкара ги "дисидентът" Гамсахурдия! Костава загина миналата година при катастрофа, в неизяснени обстоятелства. Сигуа подава шест пъти оставката си и на седмия път тя бе приета! След това, за да не го арестува Звияд той потърси убежище през август при генерал Китовани, който е начело на Националната гвардия. Така Гамсахурдия отстрани бившите си съмишленици, за да остане единствен.

- Господин Хощария, как без присъди са арестували Чантурия и Йоселиани?

- Чантурия е знаел, че президентът се кани да го арестува заради критиките, които си е позволявал, както по отношение на външната политика, така и по вътрешната. Преди ареста Чантурия се движеше с охрана! При едно негово пътуване до Москва, след излитане на самолета, охраната на Чантурия се оттегли и тогава от Президентството дойде заповед да се върне машината в Тбилиси. Така бе арестуван Чантурия. Що се отнася до Йоселиани, той е знаел, че му предстои арест и спокойно е чакал да си го приберат, както и става!

*Талейран - Шарл Морис дьо Талейран - Перигор /1754 - 1838 г./- епископ, смятал да направи църковна кариера, от което се отказва по-късно в името на политиката. Депутат от Генералните щати /действащият парламент по време на революциите във Франция/, работи известно време като дипломатически агент в Лондон, посещава САЩ, министър на външните работи в периода 1797-1807, по-късно напуска политиката, но в 1814 се връща, за да стигне до своя връх - участието си във Виенския конгрес след краха на Наполеон, където за победена Франция Талейран извоюва редица дипломатически победи.

** Георгий Чантурия - лидер на Национално-демократическата партия, загива от терористичен акт на 3 декември 1994 г.


Следва продължение

 



 
6 декември 2006 година

Продължение от 5 декември 2006 година

Във вчерашният материал започнах разказа си за събитията, разиграли се в края на 1991 и началото на 1992 година в Грузия. Тези трагични събития са края в политическата кариера на бившия дисидент Звияд Гамсахурдия, известен официално извън границите на държавата си като първият законно избран президент. Понятията за чест, достойнство и патриотизъм в Грузия имаха неочаквани измерения, но само свидетел и добър познавач на събитията в древната християнска държава може да ги разбере - за външния свят, случващото се в Грузия често е непонятно. Кацайки в Тбилиси, аз узнах за арести на видни опозиционни лидери от Звияд без съд и присъда, градът бе пуст, мъртъв, със заковани дъски по прозорците, със счупените витрини на магазините, с наемници чеченци по покривите... В края на вчерашния текст започна разговорът, който имах в разгара на кървавите събития, с вече бившия /от дните на събитията - бел. Л. М./външен министър на Грузия, Гиоргий Хощария. Днес интервюто продължава...

- Господин Хощария, всички знаехме, че Гамсахурдия размахваше знамето на антикомунизма..

- Не е достатъчно да си антикомунист, за да заемеш президентското кресло. Програмата на Звияд Гасахурдия беше отлична - приватизация, инвестиции, съживяване на икономиката... Какво от нея бе изпълнено? И друго: Звияд беше казал, че ще работи с опозицията, а вижте какво става!

- Какво ще кажете за външната политика на обявилата се за независима Грузия? Как тя се оказа в международна изолация?

- Опитах се да направя нещо. Френското общество /от грузинци в изгнание - бел. Л. М./в Париж се притече на помощ, влязох в контакт и се срещнах с един от помощниците на Бейкър*. Все пак знаете, че нямахме още официално признание. Външно Гамсахурдия беше против Буш**, но всъщност много искаше да се срещне с американския президент...

- А осъществи ли се такава среща?

- Имаше подобна възможност миналата, 1990 година в Москва. В програмата на Джордж Буш влизаше посещение на изложба в дома на нашия известен художник Церетели***. Тогава Гамсахурдия настоя и той да бъде там, за да осъществи контакт с Горбачов и Буш! Беше немислимо по правилата на дипломацията, но в Москва бе известно, че Гамсахурдия въобще не зае позиция в подкрепа на Горбачов, нито веднъж не го направи, непрекъснато говореше против него! И сега изведнъж, дайте, организирайте среща! Как става така? Стигна се дотам, че Звияд нареди да предам на Церетели - когато дойдат двамата президенти Буш и Горбачов при него, Церетели да затръшне вратата под носа им в знак на протест, че не са проявили желание да се видят с неговия президент!

В резултат на нежеланието на Буш да се срещне с Гамсахурдия, грузинският президент написа по-късно много грубо Писмо-обръщение към американския народ...

Моят домакин и събеседник Хощария бе безкрайно любезен и с часове говорихме за изключителното влияние и излъчване, което имаше грузинският патриарх, Илия II Католикос**** сред населението, без разлика от висшата йерархия ли са дадени люде или са неизвестни християни. Говорихме за големите грузински художници, за присъствието в киното на грузинската виталност и неповторимо светоусещане...

Как се стигна до кризата във властта за Гамсахурдия

През август 1991 година, зад гърба на своя народ президентът изпраща доверен човек, който да преговаря с Янаев. В резултат на посещение на лица, близки до заговорниците срещу самия Горбачов, Гамсахурдия обнародва заповед за разпускане на грузинската Национална гвардия. Това, както ще се окаже по-късно е било едно от исканията на самите хора на Янаев.

Народът на Грузия, научава за предателството на своя президент от лидерите на опозицията и приема действията му като преврат на президента Гамсахурдия срещу самите грузинци! Още повече, че в дните на преврата не се чува и никакво официално становище от страна на управниците по повод на заговорниците в Москва.

На 21 октомври 1991 Хощария лети за Израел по покана на израелското общество "Сохнуть" - Световно еврейско агентство. На летището Хощария е задържан и арестуван под предлог, че паспортът му не е в ред! Хощария звъни на Сергей Ковальов, председател на Комисията по правата на човека, който от своя страна звъни на Бакатин. Бакатин приема Хощария и се извинява, че КГБ са се намесили неправомерно в грузинските работи. Така Хощария е освободен!

На 2 ноември Хощария като външен министър е на път за Лондон и е предупреден, че се готвят да го арестуват...

"Гамсахурдия отряза всички възможности за външни контакти!" - мрачно призна моят събеденик. - "Той нищо не направи, за да разреши мирно конфликта с Осетия, да спрат там стрелбите... Зад гърба на Елцин, Звияд бе близък с чеченците, след като знаеше, че именно Дудаев подкрепи преврата срещу Горбачов! А по-късно когато Грузия закъса, Гамсахурдия потърси Елцин..."

Сбогувах се с бившия външен министър на Грузия объркана. Нито едно от чутите тази вечер събития световните информационни агенции не бяха съобщили! Всички чувахме, че от 19 декември 1991 г. президентът на Грузия Звияд Гамсахурдия е бил нападнат от метежници и е бил принуден да се защитава като законно избран държавен глава! Нито дума за това кога и как бе започнало всичко нямаше в новините на световните агенции. А се оказа, че събитията датират от дните на Московския преврат от 19 август 1991 година!

Напуснахме дома на Хощария с моя придружител, син на приятелите ми актьори Таварткиладзе и отново тръгваме в потъналия в мрак град към булеварда "Шота Руставели". В началото на булеварда гвардейци на Китовани ни спряха, и ни предипредиха, че да вървим по "Руставели" е много опасно. Срещу хотел "Тбилиси", където се намираше Щабът на опозицията ни спряха отново хора на Китовани. Преди да кажем каквото и да било и кои сме, в краката ни изсвистяха куршуми и се забиха в снега. Войниците, които ни бяха спрели ни покриха и избутаха към ъгъла на малка пряка на булеварда, крещейки на приятеля ми нещо на грузински. Крещяха и ме сочеха, сочеха нагоре към покривите на високите сгради на "Руставели" - отново снайперист бе дал предупредителен откос, а по посоката откъдето идваше стрелбата този път разбрахме, че снайперистите тичаха по покривите и сменяха местоположението си непрекъснато. Домът на правителството беше само на 100 метра от нас, но отиването до него се оказа за момента немислимо и опасно.

28 декември 1991

Рано сутринта на вратата на дома на моите приятели някой звъня продължително. Оказаха се от момчетата на Йоселиани, които бяха дошли да ме вземат, за да отидем в телевизията. Нещо се бе случило...

По пътя разбрах, че призори от затвора са били пуснати Джаба Йоселиани, Хайндрава, Чантурия - събитията поеха своя ход към очакваната от дни развръзка. В 12 часа, в сградата на телевизията се очакваше да започнат преговорите между привърженици на президента и представители на опозицията. Пред сградата на телевизията се разхождаха брадясали млади мъже, облечени в черно от глава до пети, с метнати през рамо автоматични оръжия. Някои от тях едва разпознах, не бяха спали с дни. На входа на телевизията ме посрещна друг приятел от мои предишни командировки, който ме взе и поведе по стълбите, като по пътя ми обясни следното - ако на обявените преговори не се яви една от страните, цялата отговорност за следващите събития ще падне върху нея. Влязохме в някаква апаратна, където екраните мълчали четири месеца оживяха пред очите ни, за да повторят това, което току, що бях чула. И тук, най-неочаквано някой ме дръпна за ръкава: Хайндрава, не се бяхме виждали от миналата година. А през това време той е бил и в затвора...Днес сутринта го бяха пуснали на свобода.

Изненадата се стопи в прегръдки и сълзи, на жените все пак е разрешено да плачат. В следващия миг приятелят ми и Хайндрава ме помъкнаха към някаква стая - тази, където предстоеше да се водят преговорите. По коридора срещнах колеги от CNN и BBC, дошли за броени часове тук с чартърен полет на телевизионните им канали. Въпрос на възможности.

В дъното на стаята, в която влязохме седеше много блед мъж на около 50 години, нещо познато имаше в лицето му...

- Джаба, да ти представя нашата Люба!

Така за първи път след излизането му от затвора видях Джаба Йоселиани, професорът, член на Кралския Шекспиров институт, писателят и драматургът - брат на близка приятелка на Таварткиладзе, от която бях чула историята на живота на този необикновен мъж. Самият Йоселиани бях виждала инцидентно и то за малко, тъй като той рядко се задържаше на едно място.
Йоселиани - кумирът на грузинските младежи, човекът, чиято дума студентите боготворяха, командирът на легендарните, забранени от Гамсахурдия "Мхедриони" стана, прегърна ме и попита: "Не сме ли се срещали вече?"

Обясних, как Таварткиладзе ме водеха в дома на майка му на гости... Спомни си и се засмя. "Как успяхте да дойдете до Тбилиси?" - попита Йоселиани. Седнахме и му разказах набързо перипетиите по пътуването си от Москва до Тбилиси, за срещата си с външния министър Хощария. Казах му, че ще правя филм за събитията в последната година и че ми предстои среща с патриарха... В един момент успях да попитам:

- Президентът Гамсахурдия ли издаде Указ за освобождаването Ви от затвора? Всички се засмяха

- Никой не е издавал заповед за пускането, защото ме вкараха в затвора преди 11 месеца без съд и присъда - обясни Йоселиани. - Днес сутринта, в затвора на КГБ в Тбилиси дойде генерал Китовани с 20 души гвардейци и ултимативно настоя, ние, политическите затворници от управлението на Гамсахурдия да бъдем освободени! Пуснаха ни, не искат да си имат неприятности, знаях, че лежим там без присъда, а не знаят утре как ще бъде! И там, в затвора вече има съмнения около поведението на президента към политическите му опоненти...

- А сега, оттук нататък, кое ще е главното пред Вас и генерал Китовани?

- Главното е да се спре с проливането на кръв! Ето защо поканихме хората, привърженици на президента на преговори. Много кръв се проля - тук Йоселиани спря за малко... - Това е ужасното, грузинци да стрелят срещу грузинци, ако има различия и претенции, ние, представителите на опозицията искаме да ги чуем и разрешим тук, на масата на преговорите като цивилизовани хора!

В стаята започнаха да влизат нови лица, сбогувах се с Йоселиани, който ме прегърна: "Предайте веднага какво се случва тук, нека да се знае!"

В коридора се натъкнах на Елдар Шенгелая, който бе мрачен и гневен: спряхме пред него: - Елдар, има ли надежда за победа, за мир? - попитах аз.

- Каква победа? Това, което сега се извърши е позор - грузинец срещу грузинец да се изправи! Тъжно, страшно е, само да си го помисли човек. Да спре стрелбата - всичко друго е постижимо и поправимо - само човек, отишъл си веднъж от този свят, трудно ще върнеш! Виждате ли какво време дойде? Аз, кинорежисьорът да се захвана с политика? Но това, което ни се случи през последните две години, трябва да свърши!

Докато очакваха генерал Китовани, затичах с един колега от грузинското радио, за да предам, че в Тбилиси започват мирни преговори...

След месец, вече в София, колегата ми Чавдар Стефанов от обедния "Хоризонт" ще ме спре и попита:
- Как успя да предадеш това за преговорите и убитите от Гамсахурдия? Ти беше първата, която разпространи новината, четири часа преди Асошиейтед прес. Никой тук не знаеше, че започват преговори за спиране на стрелбата и че политическите лидери на опозицията са пуснати от затвора...

Но това предстоеше след месец, в София...

А след срещата с Йоселиани аз тръгнах да търся начин за връзка със София - - без успешно. Колегата от грузинското радио ни остави и се запъти нанякъде. Телефоните не работеха. Отидохме с приятеля ми до някакъв офис, където един мъж обеща да уреди нещата. Взе ни и ни закара до огромна, висока сграда, която бе празна, с портиер и въоръжени момчета на входа. Качихме се на някакъв етаж, по дълъг коридор стигнахме до огромен кабинет. Мъжът взе слушалката на един от телефоните на бюрото в кабинета, въртя, пита, пак въртя накакви номера, след това взе софийския номер на Националното радио, програма "Хоризонт", набра го няколко пъти, на третия успя... Свързах се с Чавдар Стефанов от обедното предаване "12 + 3", предадох за освободените лидери на опозицията, за започващите преговори, за изхвърлените от бункера на Дома на правителството призори два трупа на депутати, за изхвърлените тази нощ убити четири момчета от Тбилиси, които са били отвлечени от улиците на града. Съобщих за застреляните гвардейци на Китовани от чеченците на Дудаев - един от тези гвардейци бе мой приятел, студент по сценография, влюбен в театъра и музиката на Гия Канчели*****. Това момче нямаше още 30 години ...

*Бейкър, Джеймс - съветник на стария президент на САЩ Джордж Буш.
**Буш, Джордж Хърбърт Уокър - президент на САЩ 1989-1993 г.. След като революционните промени в Източна Европа от 1988 - 1991 довеждат по рухването на комунизма, Буш отклонява Горбачов от идеята за нахлуване в балтийските държави, когато те настояват за независимост.
***Церетели, Зураб Константинович - известен художник, който приема типично по грузински творчесвото си като акт на висок нравствен дълг пред Бога и хората.
**** Ильия Втори - Католикос-патриарх на цяла Грузия. Грузинската православна църква, една от най-старите християнски деноминации, чието основаване традиционно се свързва с мисията на апостол Андрей Първозвани в Колхида и Иберия през 1 век. Православието е държавна религия в Грузия от 5 век. Особената роля на Грузинската православна църква в историята на страната е призната с текст от действащата Конституция и специално Конституционно споразумение между държавата и църквата.
*****Гия Канчели - известен композитор на филмова музика, както и музика към театрални спектакли, симфонични произведения. Известна е музиката му към филмите на Данелия "Не тъгувай!", "Мимино" /Чито-грито"/, към спектаклите на режисьора Роберт Стуруа.


Следва продължение
 
"Войната е естествено продължение на политиката, но и политиката е продължение на войната". Казал го е пруският генерал и военен теоретик, Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц. Премиерът ни Сергей Станишев днес ще бъде в Брюксел, за да се включи в извънредната среща на високо равнище, посветена на конфликта в Южна Осетия и отношенията на Европейския съюз с Русия. Ще се направя, че съм забравила какви ги говореха родните ни политици от властта и опозицията по този казус, няма да коментирам колко боси и неподготвени те се втурнаха да угодничат на САЩ и Запада, само и само да покажат, че са правоверни и са по католици от папата! Към днешна дата - всички родни многознайковци трябва да си лепнат по едно тиксо на устите и да мълчат, защото нещата се обърнаха и всяко тяхно умозаключение по горещата тема "Кавказ" би прозвучало единствено нелепо.

Къде е грузинският посланик, който лъжеше наляво и надясно каквото му дойде по казуса "Кавказ"? Къде е Главният секретар на МВнР Димитър Цанчев, който също се бе присъединил към хора на клакьорите на войната и агресията? Къде е опозицията ни, която раздаваше съвети като на промоция? Нещо се позагубиха напоследък от ефира и медиите.

Къде са медиите, които хвалеха убийствата на хора и заклеймяваха Русия, която спря войната? Малцина от колегите застанаха обективно и писаха компетентно по темата "Кавказ", ще спомена само трезвите и обективни анализи на Емил Спахийски и други колеги от в. "Сега", ще спомена и сайта "afera.bg, които измиха срама от лицето на гилдията и ще предупредя, че може и да пропускам публикации на някои колеги. Но, пак ще кажа, това бе капка в морето...

Каква позиция ще заеме Станишев днес в Брюксел? Естествено, че позицията на мнозинството. А тя в ЕС вече е различна от тази от първите дни на войната, т. е. Станишев можеше и да не троши пари за път, а да гласува от София с типичното "да" за политическата ни класа.

Ще последват ли политиците на Запада медиите?

В интервю за германския вестник "Westdeutsche Allgemeine Zeitung", министър-председателят на Люксембург, Жан-Клод Юнкер заяви, че смята за недопустимо да се правят опити за изолация на Русия във връзка с конфликта в Кавказ. Точно и ясно. Юнкер допълни в същия вестник, че на откриващото се днес извънредно заседание в Брюксел, страните-членки трябва да настояват Москва да изпълни съглашенията за прекратяване на огъня, постигнати с посредничеството на френския президент Никола Саркози. Да се срива диалогът с Русия, Юнкер счита за недопустимо, става ясно от интервюто му във вестника.

Как ще излезе ЕС от така създалата се ситуация? Източници от Брюксел на телеканала "Вести" са потвърдили, че страните-членки на 27-те държави ще осъдят действията на Русия по признаването на Южна Осетия и Абхазия, като в същото време няма да се стигне до налагане на санкции. Така според източниците и вълкът ще е сит и агнето - цяло. Страните-членки няма да се изложат с първоначалната си, прибързана реакция по казуса от първите дни на войната, а ще действат на принципа - "топъл душ - студен душ".
Да подкрепят териториалната цялост на Грузия и в същото време да отказват на президента Саакашвили да присъства на форума, да се въздържат от санкции спрямо Русия, и в същото време да отложат за по-късен етап евентуални преговори на ЕС с Русия за ново съглашение и стратегическо партньорство - вариантите за лавиране по трудния "казус" тепърва предстоят и ще покажат, че дипломацията е изкуство на невъзможното.
РИА Новости съобщи в последните часове, че на днешната среща в Брюксел Грузия ще бъде представена от премиера Владимир Гурнгеидзе и министъра на външните работи, Ека Ткешелашвили. Инициативата на Полша и някои прибалтийски държави да бъде поканен самият Саакашвили бе блокирана от Франция, а това вече е знак, че дните на президента са преброени.

Едностранна оценка или балансирана единна позиция по отношение на Русия ще има след извънредното заседание в Брюксел - това отсега е трудно да се гадае.
В неделя, докато президентът Дмитрий Медведев води разговори по телефона последователно с италианския премиер Силвио Белускони, с френския президент Никола Саркози - държавният глава на САЩ, Джордж Буш, зает с пораженията от урагана "Густав", успя единствено да каже: "Действията на Русия само засилват напрежението и усложняват дипломатическите преговори".
Нищо чудно на днешното извънредно заседание в Брюксел, заетостта на Буш да даде възможност на някои европейски лидери, след като е спрян натискът на Щатите, да заемат позиция и решения, без американска опека.

"Добре да помислят политиците" призоваха и бизнесмени от Европа, след като американските им колеги от най-мощните компании в Щатите вече написаха писмо до Буш, с искане да се внимава в отношенията с Русия. Само немските компании, вложили инвестиции в Русия са 5000 - припомни председателят на Източния комитет по икономика в Германия, Клаус Манголд. Да се действа конструктивно, за да не се разруши с необмислени действия, постигнатото за последните пет години, настояха германските бизнесмени. А с бизнеса политиката няма как да не се съобразява. Без пари - политика -няма.

"Във Вашингтон никой не вдигна телефона" - написа "Spiegel". - Аз много исках да вярвам на грузинците, въпреки че усещах, че не може да им се вярва - коментира дипломатът Юрий Попов пред автора на публикацията, Матиас Шеп. - Оказва се, че седмица преди кървавата нощ на 7 срещу 8 август, Попов долетял в Тбилиси, където неговият грузински партньор, държавният министър по реинтеграцията, Темури Якобашвили го уверил, че Грузия няма никога да употреби сила. На 2 агуст, Попов летял назад, до Москва...
В нощта на 7 август, по-малко от денонощие, даже часове до началото на войната, в нула часа и 40 минути, Попов долита в Тбилиси и отново се среща с Якобашвили, дипломатите се съгласяват на тристранна среща: Грузия, Южна Осетия, Русия, на която не е било писано да се състои... Следва пътуване до Цхинвали, но малко след това градът е подложен на удари... стреляли с гаубици и гранатомети, пръскали се снаряди, минимум 30 осетинци загиват в първите минути на нападението... От този момент нататък, Попов практически не се отделя от телефона...
Докато пътува, за да води преговори и търси начин за посредничество, Попов се натъква непрекъснато на грузински колони от бетеери, гаубици, катюши, камиони с войници и офицери. По телефона Попов пита своя колега Якобашвили "Какво означава това?" Грузинецът го успокоява, че президентът Саакашвили държи на думата си, и в случая ставало дума "да се удържат южноосетинците от това да вършат глупости".

Каквито и разногласия да съществували с грузинската страна - всички демонстрирали единодушно, че "Употребата на сила е табу".
Друг руски дипломат, който също участва в публикацията в "Spiegel", Григорий Карасин получава тревожни съобщения от посланика си за особени поръчения, какъвто е Попов. Съобщения, че конфликтите са на път да прераснат във война!
Карасин разказва пред "Spiegel", как е потърсил колегата си от Вашингтон, помощник държавният секретар, Дан Фрийд, който също обещал да направи опит да успокои ситуацията...
От този миг нататък, от американската столица спират да вдигат телефона, въпреки че там работният ден все още не е приключил, разказва Карасин.
Стоял ли е Вашингтон зад грузинската акция срещу Южна Осетия? Това би било сериозно обвинение, но затова пък месеци наред от Белия дом давали сигнали на Саакашвили, че може да разчита на тях.
Посланикът за особени поръчения, Юрий Попов допълва колегата си: "Как тази операция, която е била готвена дълго време би могла да остане незабелязана за американските военни специалисти, които са се намирали на грузинска територия"?
Попов се среща още веднъж с Якобашвили, на 12 август и на тази среща грузинецът го поглежда в очите и му заявява: "Юрий, аз винаги съм ти казвал истината"...

В четвъртък миналата седмица, "The Wall Street Journal" публикува анализа "Силната Русия и слабата Европа" на Бернар-Анри Леви, публикация, в която Леви коментира действията на Кремъл като руска екскурзия, чийто последствия трябва добре да се осмислят. Леви говори за употреба на груба сила и жестокост от страна на Русия спрямо Грузия, той интерпретира случилото се не като агресия на Грузия в Южна Осетия и Абхазия, а по-скоро като нахлуване на Русия в Грузия като завоевател, Леви пише за геноцид и безчинства на руската армия спрямо грузинското население! От руските войски спрямо грузинското население! Тук бих запитала този яростен стороник на правдата и защитник на човешките права: как от руската агресия над грузинци, най-много жертви накрая се оказаха от страна на Южна Осетия? Думите на Леви ми напомнят един коментар от далечното минало за футболна среща на ЦДНА с испанци май / да ме простят жертвите от войната!/. Та коментарът по радиото беше следният: "Колев на Якимов, Якимов на Колев, удар на Суарес - гол!"
В абсурдните си твърдения Леви стига дотам да заяви, че няма да се учуди, ако следващата по ред за агресивността на Кремъл ще е Украйна, а защо не и Полша. Но пак казвам, не трябва да забравяме, че "The Wall Street Journal" е американско издание, а не европейско!

Ако президентът Буш чете само щатски медии, то тогава няма защо да се изненадваме на тона му и на странната му позиция спрямо Русия.
Че събитията в Кавказ, от началото на месец август тази година станаха повод и свидетелстват за повратен момент в международните отношения, в това вече никой не се съмнява. В същото време доста смехотворно звучат прогнозите на някои наблюдатели и анализатори, че е налице нова Студена война.
Засега едно е безспорно: едностранното господство на САЩ от последните години вече е в миналото, новият световен ред на Буш-баща вече е история. Почти 20 години Русия беше натоварена предимно от събития от тоталитарното си минало, докато Китай дръпна напред и се превърна в икономически гигант. В този период САЩ и някои техни сътрудници от Европа, в рамките на военния Алианс НАТО, без да дават сметка на когото и да било, използваха в цитирания период своята сила и мощ, присвоявайки си правото да нахлуват във все нови и нови държави и да ги окупират, без да се съобразяват с международното право или които и да било международни институции.
Напоследък неминуемо се прави паралел между случилото се с отделянето на Косово от суверенна Сърбия, привъзгласяването му в държава и последните събития от Южна Осетия. Едно е сигурно: в позицията си спрямо Южна Осетия, Русия стои далеч по-твърдо и убедително, тъй като нейните миротворци, признати от международната общност бяха атакувани от грузинската армия. Сравнена със ситуацията около атаките на НАТО през 1999 г. в Косово, когато голяма част от проведената етническа чистка се състоя след началото на нападението, осъществено под ръководството на САЩ - действията на Кремъл са твърде различни и несъпоставими.
Това трябва страните-членки от Европейския съюз да не забравят, когато седнат на масата за дискусия по казуса "Кавказ" днес в Брюксел. Ръководителите на 27-те страни-членки на ЕС не бива да пренебрегват факта, че САЩ донесоха смърт и разрушения в Близкия изток, в Афганистан и Пакистан, игнорирайки международното право и ООН.
Не бива да се пренебрегва и че още в началото на 1990 Пентагона предупреждаваше, че няма да допусне възникване на друг глобален съперник и някой, който да оспори икономическото им лидерство. Това време отмина. Днес на сцената излиза Китай, с икономическото си чудо, излиза Русия, много балансирана и трезва в дипломатическите си позиции и вътрешнополитическа стабилност - днес сме далече от времето, когато при Борис Елцин, Русия бе въвлечена в орбитата на Щатите, а Западът прие с "разбиране" разстрела пред парламента в Москва и манипулациите на изборите за руски президент. Избори, които Елцин "спечели". Днешната ситуация в геополитически план е коренно различна.

"Да погледнем с други очи на Русия" призова историкът Ролан Юро от страниците на "Фигаро". - За поддържането на мира в света не съществува друг способ, освен сдържаността, твърди Юро. - Невероятният егоцентризъм на западните демократи им попречи да поставят себе си на мястото на Русия, за да могат да разберат, как тази държава успя да преживее събитията от последните 20 години. На първо място дойде съкращението на територията й, въпреки че трябва да се радваме, че Централна Европа се освободи от комунистическото господство. След разпада на Съветския съюз, заеманата от Русия територия стана по-малка и от онази, в границите на които тя беше по условията на Берст-Литовския мир от 1918 година...
След това дойдоха униженията, по време на войните в бивша Югославия от страна на САЩ и Европа, в грубо нарушение на международното право по отношение на сърбите, традиционни приятели на Русия, съчетани с подкрепа на албанците-мюсюлмани. Подобна политика се вписва и в логиката за предоставяне от САЩ в ролята на привилегирован партньор на Турция, която успоредно с това има най-малко основание да се назовава европейска държава."
Към външните опасности за Русия, Юро причислява НАТО, като военен алианс насочен срещу Русия, който същевременно настоява да присъедини и Украйна, и Грузия. "Как е възможно това Русия да не възприема като опасност?" пита Юро. Как разполагането на ПРО и установки в Полша може да не утвърди у руснаците чувството за опасност? Или желанието на Запада да се стигне до принудително заобикаляне на руската територия от черноморския нефтопровод?
Обратното, в случай, че се приеме, че Русия представлява опасност за самата себе си, то тогава как ще трябва да се тълкува решението на САЩ едностранно да денонсира Договора за противоракетна отбрана, Договора за за съкращение на стратегическите оръжия, сключени с бившия Съветски съюз? Като се прибави към това и традиционното отрицателно отношение, които демонстрират някои средства за масова информация на западните държави - то тогава става ясно, че демокрацията далеч не може да се приема като безупречна. А опасността за Русия далеч не идва от самата нея.
Юро е историк и подходът му към днешните събития не е травмиран от субективността на други анализатори и политически наблюдатели, на които подготовката по история е твърде повърхностна.
Тенденцията прозападните партии в Украйна и Грузия да се приемат като демократични, а проруските - за авторитарни навежда на мисълта, че моралните принципи, които категоризират това положение са доста изкривени.
Твърде възможно е да се приема навлизането на руски войски в Грузия за нарушение на международното право, но тогава как трябва да се тълкуват бомбардировките на Запада над Белград, пита Ролан Юро?

"Разривът с Русия може да навреди на базите на НАТО в Афганистан", предупреди руският посланик в тази страна Замир Кабулов.
Днешната криза е на път да се превърне в повратен момент в международните отношения, обърна внимание на политиците Уйлям Пфаф. Пфаф изяснява на дипломатите и лидерите на държави, от страниците на "The International Herald Tribune", че неловкото положение, в което се озоваха западните държави е в резултат не на руските действия в Южна Осетия, а на недомислиците на Саакашвили.
Знаели ли са наблюдателите на ОССЕ за подготвяната агресия на Грузия? Дали е безопасно външният министър на Великобритания, Дейвид Милибанд да си "играе" с огъня? Защо санкции против Русия ще бъдат скъпи и неизгодни за държавите от Запада, четете утре!

Както и: дали може да се говори за Трета световна война? Защо Саакашвили нарече колегата си Юшченко "парцал"? Защо Сорос предрича световна икономическа криза - всичко това следва.
"Войната свърши, страхувайте се от мира!" заяви Юрий Богомолов пред РИА Новости, но преди това - днес очакваме какво ще се случи в Брюксел.

Следва продължение...
 
Продължение от 6 декември 2006 година

Вчера продължих разказа си за събитията, от Кървавата Коледа в Грузия, на които бях свидетел в мразовитите дни от края на 1991 и първите няколко седмици от 1992 година. В тези трагични дни, законно избраният президент на Грузия, Звияд Гамсахурдия се бе барикадирал в подземието на Дома на правителството, а наетите от него чеченци на Дудаев навън, по улиците на Тбилиси стреляха срещу народа му.

Не минаваше и ден без да бъде изхвърлен нечий труп от подземието - изхвърляха измъчени, зверски и убити депутати, насилени момчета, отвлечени от улиците на Тбилиси... Светът узна как на 28 декември 1991 г. гвардейците на генерал Китовани освободиха от затвора опозиционният лидер Джаба Йоселиани - кумирът на младежите, и още двама задържани без съд и присъда опозиционни лидери. Часове след освобождението им започнаха преговори за прекратяване на огъня.

Днес ще продължа разказа си за кървавите събития и уличните боеве, на които бях свидетел, снимайки своя филм...


29 декември 1991 година

Вчера, 28 декември се водеха преговори за прекратяване на огъня между представителите на президента Гамсахурдия и излезлите от затвора опозиционни лидери. Докато траеха преговорите, от бункера с подземието на Дома на правителството изхвърляха трупове на убити депутати, зверски измъчвани, отвлечени от улиците момчета... Танковете в началото на булевард "Руставели" стреляха срещу барикадирали се гвардейци от Националната гвардия, бетеерите не млъкваха - рушаха се сгради пред очите ни, улучени от попаднали снаряди. Хората на Звияд се опитваха да разчистят къщите и другите сгради около Дома на правителството, за да отдалечат гвардейците от барикадиралия се президент. Градът гладуваше, от близките села прииждаха доколкото бе възможно хранителни продукти. Обикновени хора продължаваха да хранят и Националната гвардия, която президентът се бе опитал да разпусне - там бяха техните съпрузи, любими и синове. В тези дни на убийства и жестокост разбрах едно: грузинците обичаха своите войници.

Мирът не се състоя и бе удавен в кръв, насилие и много смърт...

На 29 декември, на другия ден след преговорите за мир, продължаваше стрелбата на булевард "Шота Руставели". Плътен кордон гвардейци спираше движението надолу по булеварда... В хотел "Иверия" бяха настанени бойците от армията на генерал Тенгиз Китовани*. Новините от мястото на боя, които идваха буквално през минути бяха повече от лоши. Получи се съобщение за убийството на един от лидерите на Националната гвардия, Гела Гиоргадзе - огънят около бункера бе ожесточен! Вече се бях научила да не се доближавам до прозорците, да се движа внимателно в стаята, когато влизам вечер, да не паля лампата - всичко това се правеше, за да не се превърне човек в мишена на снайперистите чеченци, разположени на най-невероятни места, освен и по покривите на града. Кадрите, които успя да заснеме този ден, на 29 декември колегата от Грузинската телевизия Вова Ермаков се оказаха последните хванати от хотел "Тбилиси". Нашето пребиваване там - също. През нощта хотелът пламва най-неочаквано и притеклите се пожарникари са били безпомощни - още повече, че стрелбата от бункера на подземието, където се бе барикадирал Звияд Гамсахурдия не преставала. Мъжете са хвърляли маркучите под силния огън, търсейки спасение от куршумите - картината е била неописуема. Тъмнината се раздирала от човешки писъци, за които било трудно да се разбере откъде идват. Това разказваха гостите от изгорелия хотел, които бяха закарани в друг хотел в града, на безопасно място.

Била съм в Грузия често, но тази година зимата бе особено мразовита - валеше сняг, който доизгасяше пушещите останки от изгорелия през нощта много красив хотел. Нямаше данни за жертви, гостите отседнали в "Тбилиси" са били измъкнати овреме през пламъците, пред горящите стълбища и фоайе. Гвардейците на Китовани, които охраняваха тази част от булеварда "Руставели" са помагали за изваждането на хората. Надолу по "Руставели" достъпът е забранен - стреля се по всеки, който се движи от и около сградата на Дома на правителството.

Шофьорите на "Бърза помощ" отказваха да карат колите си в района, защото вчера са били убити двама лекари, тръгнали да окажат помощ на нуждаещ се човек.

В болницата намирам и откъсвам за малко от текущите дела Гиви Куртанидзе, първи зам.-началник на управление "Здравеопазване", който е денонощно тук. Той ми разказа: "Хирургичните бригади не са напускали клиниките от денонощия! Спят по няколко часа и после пак са на крак. Създадохме и специална бригада от неврохирурзи, които при нужда провеждат спешни операции на мястото на боя! Зачестиха случаите, когато транспортът не е в състояние да стигне и вземе ранените - хората, които поддържат президента Гамсахурдия непрекъснато стрелят и по нас, въпреки, че ясно се вижда, че сме с линейки. Имахме случаи и на кражби на коли на "Бърза помощ", целят се в нас лекарите, които сме със спешните екипи или в гумите на колите. Шофьорите отказват да карат колите и не са редки случаите, в които лекарите сами сядат зад волана".

Сред санитарките в болницата разпознах свои приятелки журналистки от радиото и телевизията - актриса от световно известния им театър "Руставели" - всички помагаха, изнасяха от операционните части от отрязани крайници, окървавени превързочни материали. На входа на Министерството на здравеопазването бяха залепени Списъци кой къде е настанен, ранен или починал.. Цифрите растяха с всеки изминал час. В навечерието на Нова година, за която никой не бе в състояние да се сети, престрелките през нощта бяха така ожесточени, че кънтяха празните улици, кънтеше центърът на мъртвия град. Убитите от днес само до обяд бяха над 20 души, ранените - никой не броеше.

Днес взривиха трамвай с пътници в центъра на града - гледката бе ужасяваща. Почеркът на чеченците си личеше отдалече. Докато бяхме на мястото на взривения трамвай, пристигна съобщение за изхвърленото тяло на депутат от град Рустави - Голетиани. Депутатът е бил убит в бункера но как и защо, трябваше да се произнесе патологът от болницата.

Студът смразяваше гърдите и дишането бе трудно, температурите паднаха под минус 30 градуса. По тротоарите на централния булевард "Руставели", който водеше директно до Дома на правителството имаше трупове, които никой не вдигаше, защото огънят от бункера бе силен и имаше опасност човек да стане следващата жертва. Хората, прикрити зад входните врати на кооперациите гледаха убитите с мокри от сълзи лица, безсилни да ги измъкнат макар и вече мъртви от улицата. Жени почти не срещах, но тези, които видях в дните, когато боевете не стихваха даже и през нощта, бяха странно мълчаливи, покрили с черни кърпи главите си, очите им бяха пресъхнали от плач...

В дните докато стрелбата по улиците на Тбилиси не стихваше се чуваха само изстрели, тишина и отново изстрели. Човешка реч почти не чувах - хората мълчаливо вървяха или притичваха допрени плътно до сградите, за да се предпазят от куршумите на чеченците. Градът беше онемял.

Това бе най-странната Нова година,

която някога е посрещала Грузия.** Президентът няма да поздрави своите сънародници - това бе съобщението, което се чуваше по една от емисиите на Радио Москва! Тук, в Тбилиси радиото е замлъкнало, телевизията не работи от четири месеца - в новогодишната вечер се появи за не повече от час говорител, който чете съобщения. За телевизионната кула се водеха престрелки между привържениците на президента и силите на опозицията. Предаванията започваха и прикъсваха неочаквано - никой не бе наясно кога ще се появи картина и човешка реч от замлъкналите екрани.

В дома, където бях отседнала празникът бе тъжен, нямаше смях, песни, подаръци. Тостовете бяха строги, с единствената надежда да спре кръвопролитието, което измъчваше душата на грузинеца. Стори ми се странно, че никой не назоваваше по име президента - наричаха го Сатана, с едно огромно огорчение и потрес. Никой не ругаеше обезумелия държавен глава, никой не си позволи да кълне. Три месеца държавата не е давала заплати. Работеха само магазини за хляб в покрайнините на града, там хлябът се печеше, хората кротко чакаха на опашка, без скандали, без караници, като попарени бяха грузинците от случващото се. Аптеки не работеха, болните или близките им трябваше да изминат дълъг път, за да се снабдят с лекарства, което също бе проблем, но колкото бе възможно, опозиционерите го решаваха, въпреки битките, които бяха принудени да водят по улиците на град Тбилиси денонощно с малки групи от чеченски банди.

Пазарът на Тбилиси, откъдето главно се снабдяваха домакинствата с храна беше пуст. Селяните се бояха от зачестилите въоръжени грабежи и нападения да припарват до града. Грабежите се извършваха от маскирани банди, които ги ограбваха, биеха и често просто застрелваха.

1992 - това е най-странната Нова година, която е спохождала Грузия! Поменаваме имената на загиналите с моите домакини, семейството актьори Таварткиладзе. От нашите близки и приятели - трима вече са убити...

2 - 5 януари 1992 година

Вече два дни телевизията предава документални кадри от началото на конфликта между президента и опозицията. Кадри, заснети от професионалисти, кадри, които никой до този момент не е виждал, тъй като Гамсахурдия затваря телевизията през септември 1991 и уволнява всички, които работят в нея!

Хората научиха, че началото на края на политическата кариера на Гамсахурдия е било поставено зад гърба на грузинците в дните на московския августовски преврат. Тогава, както вече стана дума, Звияд изпраща на тайни преговори с Янаев сегашния си министър на външните работи, Мурман Оманидзе. А в Грузия идва руски генерал, който знае, че току що сформиралата се Национална гвардия се разпуска по заповед на Звияд. Без парламентът да е уведомен, без да се направи допитване до народа на Грузия. Армията обаче се вдига спонтанно срещу тайните договорености на Гамсахурдия и явната му подкрепа за преврата срещу Горбачов.

Документални кадри показаха за първи път на грузинците как на 2 септември 1991 г. в О часа и 54 минути, верни на президента части откриват огън срещу демонстрация на опозицията в центъра на Тбилиси. Така бе започнало всичко...

Тежък сблъсък между опозиция и президентски сили става на 4 срещу 5 ти октомври, пред сградата на телевизията. Всички усилия на опозицията за среща и преговори с президента са напразни! "Вижте колко души са дошли и ме поддържат" - крещи от трибуната на парламента Звияд Гамсахурдия.

- Ние се срещнахме и разговаряхме с хората, които са дошли от провинцията и Ви поддържат! - отговаря му депутатът Важа Адамия. Телевизията е съхранила този момент, тогава неизлъчен. - На тези хора /за които Гамсахурдия твърди, че го поддържат - бел. Л. М./ Вие сте раздали захар - продължава Адамия. - А на другите, на които не сте раздали - не са дошли и не Ви подкрепят и поддържат!"

Познати хватки - само мястото и времето на действие са други.
Още през октомври, виждайки, че може да се получи трагичен сблъсък, генерал Китовани взема армията и се оттегля с нея в околностите на Тбилиското езеро. На другата сутрин гвардията на Китовани осъмва обсадена от войскови части на президента. Започват и бомбардировки.

"Гамсахурдия нареди да нападнем гвардията на Китовани - разказва заснет на документални кадри пленен войник на президента. - Получихме нареждане и да прекъснем снабдяването с храна на войниците на Китовани!"

Тогава населението на Тбилиси и околните села започва спонтанно да храни своята армия - моментът бе съхранен във видеохрониките. Взех тези кадри и за документалния си разказ, който направих за последното предаване на Българската национална телевизия - "Светът в действие", но това предстоеше... На 2 януари, по телевизията беше прочетено съобщение за създаване на Временно правителство, за въвеждане на военно положение, комендантски час... Забраняваха се митинги и демонстрации, събиране на групи хора - пред вид водените боеве по улиците на Тбилиси.

По обед на 2 януари, с колегата от телевизията се запътихме към метрото. То вече не работеше - на една от станциите предстоеше да се проведе митинг на привърженици на Гамсахурдия. Успяхме да вземем кола и се отправихме към мястото на митинга. По пътя се отбихме в Щаба - тук заварихме как на войниците на Йоселиани се раздават халосни патрони. Не трябва да има жертви! Имаше заповед - при нужда да се стреля във въздуха!

Тълпата на метростанция Дидубе крещеше и заплашваше. Превеждаха ми каквото смогваха двама войници от формированието на Йоселиани, дошли с нас да ни придружат и пазят. Внезапно отнякъде изскочиха два мерцедеса с тъмни стъкла и се врязаха в тълпата! От покривите им се подадоха мъже с маскирани лица, в цивилни дрехи, извадиха автомати и откриха стрелба по събралите се хора, тълпата се огъна! Стана за броени секунди. След това маскираните се прибраха в колите, които изчезнаха също така ненадейно, както се появиха... Тишината бе раздрана внезапно от писъци, които разцепиха ледения въздух - имаше жертви, ранени. Хората крещяха и се заканваха, вдигнали ръце в свити юмруци! Привържениците на президента стояха потресени и силно смутени от случилото се. Войниците, които ни придружаваха ни измъкнаха със сила от тълпата, и ни качиха на минаващ автомобил. Трябваше да се махнем час по-скоро, очакваха се и взривове, както ги бяха предупредили вече..


*Тенгиз Китовани - художник, скулптор, застанал начело на Националната гвардия, след решението на президента Гамсахурдия да я разпусне и държавата да остане без армия. Избран за министър на отбраната, след като Гамсахурдия напуска страната, Китовани е сред тези, които довеждат бившият външен министър на Съветския съюз Едуард Шеварднадзе на власт. През 1999 година вече като бивш министър генералът предупреждава държавното ръководство на Грузия за базите на чеченските бойци, които са в състояние да дестабилизират властта на Шеварднадзе с терористични актове. Китовани съобщи през 1999 и за зачестили покупки на недвижими имоти от чеченци, извършвани чрез трети лица, имоти, които се превръщаха в бази за бъдещи нападения. Министерството на държавната безопасност опроверга Китовани и заяви, че бази на чеченци на територията на страната - няма. След това изявление започнаха терористичните актове...

** Грузинците посрещат своята Коледа на 7 януари, след Новата година, като повечето православни църкви.


Следва продължение
 

Боян Чуков/КРОСС/ - Г-н Чуков, как си обяснявате посещението на британския премиер Дейвид Камерън часове след като Великобритания обяви, че се включва в операцията срещу Даеш* в Сирия?

- Великобритания никога не е обръщала особено внимание на България. За Лондон приоритет на Балканите е по-скоро Гърция. Но най-важна винаги е била Османската империя. А в наши дни днешна Турция. Османската империя е ползвана постоянно като „аватар" на британците в нашия регион. Високата порта винаги е била инструмент на Лондон в Голямата игра срещу Руската империя. България е в периферията на британските интереси. И англичаните никога не са се изказвали ласкаво за нас. Това, че Дейвид Камерън е дошъл часове след включването на Великобритания в операцията срещу Даеш не ни дава повод да си мислим, че сме станали важен фактор във външната политика на Лондон. Първо, англичаните се присъединиха само с шест бомбардировачи „Торнадо", което е по-скоро символичен жест. По-интересното е, че включиха в състава на своите ВВС в Сирия и изтребители с ракети „въздух-въздух". Явно те не са срещу руснаците, защото това е напълно безсмислено при наличието на комплексите С-400 и над 100 руски самолети в Латакия. Срещу кого се застраховат британците? Може би срещу „туркоманите", на които „им харесва" да свалят самолети?! Второ, британците изпратиха своите самолети в разрез с международното право, без покана от сирийското правителство или резолюция на ООН, която да легитимира тази намеса на територията на суверенна държава. В момента очевидно се „събира" поредната антитерористична коалиция, която да бъде представена като справедлива намеса на „световната демократична общност" в Сирия, за да обслужи интересите на глобалния хегемон. Практиката обаче показва, че само с авиация територии не се овладяват. Ще са нужни и сухопътни войски. Ще трябва около формированията на кюрдския проамерикански клан Барзани да се прикачат за легитимност и формирования на страни членки на НАТО, ЕС и на други „желаещи". Тази формула бе многократно употребена в Ирак, Либия, Афганистан и т.н. Дейвид Камерън планира обиколка в страни от Източна Европа и е логично от географска гледна точка да започне с България. Що се касае до британските виждания за реформи в ЕС, то само Лондон може да си позволи подобни предложения за промени в Брюксел. София е една обикновена „пешка" в ЕС. Позволено й е да кима утвърдително с глава във всички възможни посоки. Най-смешното е, че за посещението на английския премиер в София имаше повече информация за кулинарното меню и развлекателната програма, отколкото за важните цели на посещението. Българският премиер бе представен в медиите като национален туристически гид на Дейвид Камерън. Почти нищо не излезе, което да информира българската общественост за темите на водените разговори. Логично е човек да си помисли, че се крие нещо, което няма да докара във възторг обикновените българи.

- Как би се отразил един широкомащабен конфликт на България поради сравнително близкото й разположение?
- Един широкомащабен конфликт в Близкия Изток, който много вероятно ще се разрасне до световна война, би имал фатални последствия за България. Нашата страна ще претърпи сериозен катаклизъм. Възможно е да загубим и част от нашата национална територия, особено ако бъде прекроена политическата карта на Близкия Изток. Ще бъде фатално, ако българските управляващи „завържат" България към колесницата на днешното ръководство в Анкара. Ердоган е обречен да загуби. С него ще загуби и Турция. Концептуалното държавно управление в нашата страна е в ръцете на ГЕРБ. Концептуалното цивилизационно управление на България е в ръцете на българския народ. Това е огромният проблем и разминаване, които се задълбочават с всеки изминат ден. Точно този проблем може да се окаже фатален за бъдещето на българската държава.

- В състояние ли са спецслужбите ни да се справят с предизвикателствата на новата ситуация - спящи клетки, възможни радикализирани елементи сред бежанците и т.н.
- Нямам възможност да диагностицирам пряко състоянието на българските специални служби. Мога да съдя само по косвени признаци. Бюджетите на българските служби показват, че във финансов план те могат само да се похвалят, че все още не са ги закрили. Агентурният апарат, с който работят всички специални служби по света, в България бе систематично унищожен от една група „експерти" и „борци за демокрация". Професионалните разузнавачи и контраразузнавачи бяха години наред обругавани по българските медии. Добрите професионалисти в българските специални служби бяха изгонени в резултат на домашни политически игри. Редица от тях бяха изгонени по настояване на нашите „стратегически съюзници". За тази цел дори се направи сайт, финансиран от чужда специална служба, който нарича поголовно всички разузнавачи и контраразузнавачи „доносници" от ДС. Българското общество позволи на група хора, които са очевидно чужди агенти за влияние, да разрушат българските специални служби. Сега България е „играчка" в ръцете на враговете и „стратегическите съюзници". Специалните служби са само един инструмент, един ръжен до камината, който служи за ограничаване на огъня в критични моменти, та да не изгори къщата. Сега огънят гори и заплашва къщата наречена България. Но ръженът е сгънат, ръждясал и захвърлен. А тези, които изпълниха чуждата поръчка за унищожаване на българските специални служби се оказаха покровители на контрабанден трафик на горива, бивши агенти на ДС с потулени досиета...или хора с нечиста съвест, финансирани от чужбина, от чужди специални служби. Каквото сам си направиш, другите и да искат не могат да ти го направят!

-Ще ескалира ли конфликтът между Русия и Турция?
- За съжаление, смятам, че конфликтът между Москва и Анкара ще продължи да се задълбочава. Това не значи, че още утре ще избухне широкомащабен военен конфликт в Близкия Изток. Руският президент съвсем ясно каза, че Турция няма да се размине само с „доматите" за своето „подло предателство" като свали руския бомбардировач Су-24 и варварски уби във въздуха един от пилотите, който се спускаше на земята с парашут. От речта на Владимир Путин пред членове на парламента, правителството и сената, могат да се изведат три ключови акцента. Първо, обещание за дългосрочна във времето конфронтация с Анкара, която ще я накара „да съжалява за това, което е направила". Второ, символна диалектика и ирония (позоваване на Аллах), която отъждествява турските управляващи с „властваща клика" и като помощник на ислямския тероризъм. Това показва, че не може да има никакво примирие. Русия постави днешните управляващи в Анкара в категорията на джихадисти. Трето, напомняне, че Русия пази своите приятели в Турция, извън „управляващата клика". Владимир Путин каза буквално: „Русия има много приятели в Турция, и те трябва да знаят, че ние не слагаме знак за равенство между тях и турския управляващ елит".Тези думи биха могли да се изтълкуват и като подкрепа за промяна на режима в южната ни съседка. Нещо като руски вариант на американското Regime Change. Да не забравяме, че САЩ през 2013 г. също „поискаха" смяна на режима на Ердоган. Тогава бяха активирани в Турция мрежите на Фетхуллах Гюлен. А площад „Таксим" и парка Гези станаха арена на кървави сблъсъци между демонстранти и сили на реда.
Събитията в Сирия могат да се разделят на три периода. Първи, до намесата на руската авиация. Втори, до свалянето на Су-24. Трети, след 24 ноември, когато бяха убити военнослужещи от руската армия. Последвалото дислоциране на руски войски на армено-турската граница, задействането на руските зенитни комплекси С-400 около Латакия, обучаването на сирийски военни за управление на С-300 подсказват, че една искра е достатъчна за бърза ескалация на конфликта. Сериозно безпокойство предизвиква една статия на американския военен ветеран Гордън Даф. В нея той предупреждава, че психически лабилният Ердоган е склонен към импулсивни решения, а той в момента разполага с ядрено оръжие. Според американски военни експерти над 50 бомби В61 се намират постоянно в Турция без необходимата за такива случаи охрана. Самите В61 в своята последна версия могат да се считат за нов вид ядрено оръжие. Да не забравяме, че в началото на 2015 г. при модернизацията на самолетите F-16, с които е въоръжена Анкара, много от изтребителите бяха преоборудвани и могат да летят с „новите" В61. Гордън Даф информира, че специални отряди на ЦРУ са прехвърлени в Турция. Те имат за цел: лов на „ирански офицери и руски пилоти". Забележете, че след кървавия петък на 13 ноември в Париж към бреговете на Сирия бе изпратен френският самолетоносач „Шарл дьо Гол". След консултации на американците с Франсоа Оланд ...обаче, самолетоносачът бе изтеглен от региона. Франция се отказа да бъде съюзник на Русия във войната срещу Даеш. Абсолютно същото поведение има и Германия. Остава единствено споразумението с Русия за взаимно информиране на полетите на военната авиация.

- Имате ли впечатление, че в момента се върви към широкомащабен конфликт в Близкия изток и кои са основните играчи в него?
- Обстановката в Близкия Изток определено се усложнява. Повишава се опасността от въоръжен сблъсък между Турция и Русия. Ахмед Давутоглу на 3-4 декември бе на посещение в Баку. На среща с Илхам Алиев турският премиер се опита да активира арменско-азeрбайджанския конфликт в Нагорни Карабах и да отвори още един проблем на Москва в региона. С пристигането си той заяви: „Турция ще направи всичко възможно окупираните територии на Азербайджан да бъдат освободени". Авторът на неоосманската доктрина „Стратегическата дълбочина" бе щедър на похвали към Гайдар Алиев: „Както каза великият лидер на Азербайджан и наш велик лидер, Вашият баща уважаемият Гайдар Алиев, ние сме една нация, две държави". Илхам Алиев не пожела да се превърне в разменна монета в руско-турския конфликт и по азиатски отговори: „ Турция се явява наш близък съюзник. Русия също се явява близка и дружествена за нас страна. Азербайджан го обединяват исторически връзки с двете страни". И за да няма съмнения, след срещата с турския премиер Илхам Алиев прие председателя на Съюза на руските кинодейци Никита Михалков с думите: „Вашето посещение ще способства за по-нататъшното укрепване на отношенията между нашите две страни". След Азербайджан на 15 декември турският премиер спешно ще посети България. Май Ахмед Давутоглу ще ни агитира като комшии да подкрепим Анкара в нейния конфликт с Москва! Започвам да си мисля, че постоянното поставяне на Бургас и Бургаска област в турските карти като турска територия не е само грешка на някакъв чиновник с очилца от кметството в Истанбул?

- Какви са целите на участниците в конфликта - преразпределяне на природни ресурси, или тотално настъпление на радикалния ислям?
- Територията на Сирия е ключова за Близкия Изток. През нея минават оптималните маршути на тръбопроводи за газ и нефт към Южна Европа. Самата Сирия е страна, богата на природни изкопаеми и въглеводороди, апетитна за транснационалните корпорации. На сирийския плацдарм в момента Русия защитава себе си. Тъй като на сирийска територия се прави опит да се изгради in vitro ударен юмрук на джихадистите в лицето на Даеш с цел да бъде насочен към Русия, Кавказ, Средна Азия и Китай. По този начин ще бъде разрушен евразийския геополитически полюс. И ще се възстановят изгубените позиции на глобалния хегемон. Това е основната причина за появата на руските самолети в Сирия. Същата, поради която преди години Съветската армия влезе в Афганистан.

- Защо САЩ въпреки критиките за пасивност стоят настрани от конфликта в Сирия?
- Мисля, че САЩ нямат ресурса, който имаха преди десетина години. Те вече не желаят да оглавяват коалиции. САЩ предпочитат да стоят „в сянка". Избутват на преден план своите съюзници. Като Дейвид Камерън, като Франсоа Оланд, като Реджеп Ердоган, а за изявления, полезни за Вашингтон в световното медийно пространство, ползват марионетки като Росен Плевнелиев.САЩ предпочитат т. нар. Proxy War (война с чужди ръце). Опитват се да убедят своите „стратегически съюзници", че това, което е полезно за американските национални интереси е полезно и за множеството сателити като България, например. Една важна подробност. Американските сателити поемат и финансовите разходи за поредната въоръжена авантюра. Поемат и отговорност при настъпване на негативни последици.Така солидарните американски „съюзници" плащат резултатите от американските глобални авантюри. Европа пое за своя сметка мигрантския поток след свалянето на Кадафи и предизвиканата война в Сирия. За Ирак и Афганистан да не говорим. Днес Европа плаща на Турция 3 млрд. долара за авантюрата на американските неокони, наречена „арабска пролет".

- Има ли шанс Вашингтон да отстъпи от позицията си за Асад в името на справянето с тероризма?
- САЩ и редица страни от Западна Европа се отказаха от условието Башар Асад да напусне незабавно поста държавен глава на Сирия. Сега формулата е по-гъвкава. Башар Асад може да остане на власт в рамките на един преходен период от порядъка на две години. След което да се проведат демократични избори в Сирия. С едно „демократично" условие. Башар Асад да не се кандидатира отново за поста президент на Сирия. При тази промяна по отношение на фигурата на сирийския президент е ясно, че неговото оставане или напускане на президентския пост няма нищо общо с борбата срещу тероризма. Само Турция е непреклонна. Ердоган е категоричен, че Башар Асад трябва да си ходи.

- Ще има ли сухопътна операция в Сирия? Има ли опасност да се повтори печалния опит на Русия в Афганистан и на САЩ в Ирак?
- Без сухопътна операция по никакъв начин не могат да бъдат взети под контрол териториите превзети от Даеш. Големият въпрос е: Кои ще се сражават лице в лице с джихадистите? Сирийската армия брани своята страна. В Сирия има ирански сухопътни формирования. Има информация, че 4 хиляди човека от елитния Корпус на стражите на ислямската революция са на сирийска територия. Подразделения на руския спецназ също са на терена. Очаква се руснаците да прехвърлят още 120 самолета в Сирия. На сирийска територия се сражават и отряди на „Хизбула". В северна Сирия има и въоръжени отряди на кюрдите, които подкрепят сирийската армия. Това е положението със сухопътните сили на водената от Русия коалиция. От другата страна е коалицията на САЩ, която включва над 60 страни. Но никой не иска да изпраща сухопътни войски в Сирия. Американците предпочитат да се сражават чрез кюрдите от клана Барзани. Англичаните пратиха само самолети. Германците командироваха около 10-на самолета „Торнадо", стар модел от преди 30-на години. Германците планират само разузнавателни полети. Германската армия днес няма нищо общо с тази, която познаваме от историята. Едно социологическо проучване в страната на Шилер показа, че тевтонският дух е на смъртно ложе. Над 40% от германските мъже искат да бъдат домакини в къщи. Французите нанесоха удари върху обекти на Даеш, но изтеглиха своя самолетоносач от региона. Единствено Турция разполага с голяма сухопътна армия. Въпреки суперлативите за турската армия, тя не разполага със съвременно въоръжение. Големият военноморски флот на южната ни съседка е съставен предимно от излезли от въоръжение стари военни кораби на САЩ. Грешно е да се прави паралел между влизането на Русия в Афганистан и влизането на САЩ в Ирак. Теорията, че Кремъл е затънал в Афганистан е версия, лансирана от англосаксонците по времето, когато Русия бе изключително слаба. Всъщност операцията на СССР в Афганистан не успя да направи страната комунистическа, но успя да разкъса готвената ислямска дъга срещу националната сигурност на Съветска Русия.

- Реалистични ли са прогнозите на западни анализатори, че решаването на конфликта между Русия и Турция минава през създаването на кюрдска държава?
- Създаването на кюрдска държава най-вероятно ще се реализира. Кюрдите не са единни. Иракските кюрди са разделени между клана Барзани и клана Талабани. Кланът Барзани е проамерикански и е близък с Ердоган. Сирийските кюрди са свързани с ПКК и са врагове на Анкара. По данни на френски източници Анкара е имала план за създаване в северната част на Сирия на „колониална държава, в която да бъдат преселени турските кюрди". През октомври 2015 г. руските самолети започват да нанасят удари по терористите, концентрирани точно в тази северна част на Сирия. Прословутите тюркмени, туркмени или туркомани, които се сражават в северна Сирия срещу Башар Асад се оказаха предимно турски военни съветници и турци от фашистката организация „Сивите вълци". Същите, които застреляха във въздуха руския пилот. Точно по това време прословутият турски блогър Fuat avni, който разполага с информация от среди близки до турското правителство, написа в Twitter, че Анкара се готви да свали руски самолет. По-ясно казано, Турция разчиташе Москва да се задоволи с Дамаск и Латакия, а да остави в ръцете на Анкара северната част на сирийската територия. Що се касае до свалянето на Су-24, трябва да се има предвид, че Турция като член на НАТО е подчинена на Центъра за въздушни операции на НАТО в град Торехон, Испания. Началникът на щаба на ВВС на Турция генерал Абидин Юнал е длъжен да информира командващия въпросния център генерал Рубен Гарсия Серверт за своето решение да свали руския самолет. Не е ясно дали го е направил в рамките на тези 17 секунди, в които руският пилот е бил предупреден 10 пъти, че се намира в турското въздушно пространство. Поне такава е турската версия. Руската авиация нанесе в северна Сирия удари срещу джихадистката бригада „Султан Абдул Хамид II" (последният османски султан станал известен с масови убийства на христяни в Близкия Изток). Тези отряди в северна Сирия, въоръжени от турците, демонтираха технологично оборудване от индустриалния сирийски град Алепо и го пренесоха в Турция през 2011 г. Някои източници сочат, че откраднатата техника е на стойност над 2 милиарда долара. САЩ са съгласни за създаването на независима кюрдска държава на територията на Ирак, но са против англо-франко-турския вариант за създаване на независима кюрдска държава в северна Сирия. Руснаците също не приемат населването на северна Сирия с кюрди. Очевидно е, че на този етап вижданията на Русия и САЩ се разминават драстично с турските планове за преформатиране на региона с цел създаване на „независима", но зависима от Анкара кюрдска държава.

- В неотдавнашно интервю казахте, че ИД е само инструмент. Не разбрахме обаче чий инструмент и за какво?
- Ислямска държава е геополитически инструмент на глобалния хегемон с цел разрушаване на евразийския полюс в лицето на Русия и Китай. Тази формула бе изпробвана преди години. Направен бе опит да се направи радикална ислямска дъга, която да взриви мюсюлманските републики на СССР и автономния китайски регион Синдзян, населен с уйгури, които са мюсюлмани. След ислямската революция в Иран методично се формираше радикален ислямски пояс, включващ Пакистан, Афганистан и Иран. Това бе причината съветската армия да влезе в Афганистан. За да разкъса дъгата. Аятолах Хомейни първоначално искаше да се бори срещу „големия саната" СССР, но по-късно подобно на Осама бин Ладен се „изоглави" както казват у нас и тръгна по друг път. Китай си взе поука от американската стратегия на т.нар. „възбудени муджахидини" и бавно привлече икономически в своята орбита Пакистан.

- Защо терористите избраха да ударят Париж?
- Причините са няколко. Франция е единствената страна в Европа, която е ядрена сила и все още някъде в нея витае омаломощен духът на Шарл дьо Гол. Германия е окупирана страна с около стотина американски военни бази на нейна територия. Духът на Шилер е поставен на „хляб и вода" в желязна клетка. С това се обяснява неадекватното поведение на Ангела Меркел в критичните за Германия и ЕС месеци, когато европейският континент бе залят от изкуствено създадения мигрантски поток, идващ от Африка и Азия. Великобритания води политика близка, да не кажем напълно съгласувана със САЩ, която не се вписва във френско-германските виждания за развитието на ЕС. Накратко, духът на Шарл дьо Гол трябваше да бъде доубит окончателно. Никакви самостоятелни и суверенни решения от страна на Париж не може да има. Франция трябва да влезе в „световната демократична общност", която се „бори" с тероризма, която простичко казано е орбитата на САЩ. Ако Париж не „влезе в правия път", то страната ще бъде дадена на разтерзание на създадените in vitro джихадисти от Даеш. От друга страна във Франция има множество големи градове с предградия, в които съществуват огромни мюсюлмански анклави. В тях радикалните ислямисти се разпореждат необезпокоявани и градят своите джихадистки спящи клетки. Нещо като бомби с часовников механизъм или по-точно с дистанционно управление. Обяснението, че терористите са посегнали на Франция, защото е „витрина на демокрацията" са приказки за наивници. Не по-малки „витрини" са Великобритания, Дания, Германия, Швеция, Испания, Италия, Чехия, Словакия, Словения, Норвегия, Холандия, Белгия, Хърватия, Гърция...

-----------------------------------

Боян Чуков е съветник по външна политика в кабинета на министър-председателя Пламен Орешарски, както и външнополитически съветник и секретар на съвета по сигурността в кабинета на министър-председателя Сергей Станишев. Дипломат в Париж и Мадрид през `80-те и `90-те години. Бивш кадрови офицер от българското разузнаване.


Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/siriya-tyrtziya-rysiya-1490830.html#ixzz3twdizhM8

---------------------------

* ДАЕШ - голяма част от световните лидери промениха стратегията си и започнаха да наричат „Ислямска държава” – ДАЕШ, термин, мразен от терористичната организация, завзела територии в Сирия и Ирак.

 
Продължение от 7 декември 2006 година

Мирните преговори от 28 декември 1991 между лидери на опозицията в Грузия и президента Звияд Гамсахурдия се провалиха. По улиците на Тбилиси имаше трупове, които никой не смееше да прибере поради непрекъснатия обстрел, снаряди рушаха красивата столица, от бункера на президента изхвърляха мъртви тела на насилени момчета и депутати - това бе част от разказа вчера за Кървавата Коледа в Тбилиси.

Митинг на метростанция завърши със стрелба от покрива на неидентифициран мерцедес, студът и мъката по загиналите смразяваха душата на грузинеца.

Трагедията по очакването за някакво развитие на събитията прекъсваха съобщения за убийства - това е продължението на разказа ми за събитията от далечната 1991 година. Бягството на президента, наел чеченци да убиват народа му, жестоката равносметка на смъртта - това предстоеше...


Вечерта от трагичния инцидент на метростанция Дидубе, потвърди опасенията ми от използване на случилото се за манипулации. В прокуратурата ни дадоха цифрите - двама убити и седем ранени. При разговора с разследващите узнах, че по заповед на Военния съвет трагедията, която се бе разиграла на митинга е била заснета с видеокамера. По кадрите от заснетото работеше следствието.

Късно през нощта, по радио "Свобода" чухме следния коментар на руски език: "Днес на станцията на метрото в Тбилиси е имало митинг на привърженици на президента Гамсахурдия. Войници от армията на генерал Китовани са стреляли в тълпата! Има убити и ранени... Ако днешната опозиция на Грузия говори за демокрация, то тогава остава открит въпросът - да се стреля срещу мирния протест ли е разбирането на Временното правителство за демокрация?" Извадих от джоба на палтото си един от халосните патрони, с които момчетата от Щаба преди митинга заредиха оръжията си. Разказах на приятелите ми как са им дали указания да стрелят във въздуха ако ситуацията се влоши, за да няма жертви - нямаше нужда да се питаме кой бе пратил мерцедеса с маскирани убийци, които стреляха на месо и избягаха от мястото на митинга. Провокацията беше явна - нямаше нужда да гадаем кой е дал информацията на колегата от радио "Свобода", за да коментира митинга...

На другия ден, докато обикаляхме града, за да снимаме боевете и престрелките, които се водеха на различни места в Тбилиси научихме, че е била засечена радиостанцията, по която са предавани съобщенията от бункера, където се укриваше президентът Звияд Гамсахурдия. Съобщения, в които се повтаряше един и същи призив: "Грузинци! Елате и помогнете на своя президент срещу метежниците!" Никой не откликна на тези призиви - макар и без радио и телевизия от месеци, жителите на Тбилиси знаеха за убийствата на депутати в подземието на Дома на правителството, виждаха как танкове и бетеери стреляха по хора и сгради и рушаха града. Вестите за отвлечени момчета от улиците на столицата, които изхвърляха от бункера насилени, а някои и мъртви се разказваха от човек на човек. Как очакваше тогава Гамсахурдия някой да отиде да му помага.

Връзката на телеграфа от столицата Тбилиси с външния свят бе прекъсната, стреляше се неочаквано и от най-различни точки в града. Хората от армията на генерал Китовани не знаеха колко оръжие имат в ръцете си така наречените привърженици на президента. Свалените чеченски снайперисти и битката, която водиха гвардейците на Китовани за летището, при пристигането ми, очертаваха картината за предателството на Звияд и наетите от него бойци на Дудаев.

В щаба на военното формирование "Мхедриони" на Йоселиани, докато уточнявах с бойците му обстановката, какво се бе случило през нощта и коментирахме новините на радио "Свобода" влязоха разтревожени родители на момчета, отвлечени от хората на Гамсахурдия. Бандитите бяха поискали откуп от родителите на момчетата... Никой не посмя да каже на полуделите от тревога майки и бащи, че вече има случаи на намерени младежи, насилвани в бункера на Гамсахурдия, вероятно от чеченски бойци, тъй като според медицински психолог от болницата в Тбилиси, подобно унижение било характерно за мюсюлмани, спрямо християни.

Всички чакахме, чакаше се Гамсахурдия да се оттегли в чужбина...

4 януари. Тази нощ бе една от най-тежките за Тбилиси и жителите й. Дойде вест, че шестима от пленените гвардейци на Китовани са разстреляни в бункера, веднага след залавянето им! Тези, които бяха успели да се спасят, разказаха ужасяващи неща - истории, които човешкият ум трудно би приел и побрал.

Към полунощ гвардейци заловиха кола, претъпкана с месо, картофи, масло. На път за бункера! Бойците накараха шофьора да опита храната за отрова, след което го пратиха да бели картофи в комендантството!

Аз самата също бях принудена да нощувам в Комендантството, тъй като връщането този път можеше да бъде много опасно. Чеченците се бяха раздвижили и нямаше безопасно място, където да не се стреля и убива. На сутринта бе полетът ми за Москва. Тук в комендантството естествено не бе възможно да се спи - непрекъснато се стреляше, момчетата ми забраниха да приближавам прозореца на стаята, в която бях - често се налагаше да гасим светлината! Пиехме чай, след чай и бойците, които бяха дошли да си починат за минути разказваха за себе си. Повечето бяха студенти по архитектура, актьорско майсторство, режисура, живопис - момчета, на които Грузия бе скъпа и бяха оставили всичко, за да я защитят от безумието на един диктатор обърнал грузинци срещу грузинци.

Призори стана ясно, че летището е минирано и военният самолет, с който съм могла да излетя, бе отпътувал само с режисьора Шенгелая... Отново отложих отпътуването си за неизвестно време.
5 януари бе най-тежкият ден от въстанието. Стрелбите ту се подновяваха, ту прекъсваха най-неочаквано. Усещаше се умора и отчаяние у хората, броят на жертвите все още бе неизвестен. По телевизията непрекъснато вървяха призиви към Гамсахурдия да се предаде... Битката за сградата на телевизията бе спечелена от бойците на Китовани и Йоселиани. Радиото все още мълчеше. Куршуми бяха извадили от строя сателитната антена на най-луксозния хотел в Тбилиси. Надежда за отстъпление от страна на Гамсахурдия не се забелязваше. Продължаваше гладният протест на патриарха Илиья Втори Католикос - протест против насилието и убийствата на свои от свои. Грузинците бяха потресени от вестта за този протест, те обичаха своя патриарх и имаха с него силна духовна връзка.

/Познавах патриарха от шест години, той бе приел да се срещне и разговаря с мен, по въпроси за живота, бъдещето и духовността, въпреки че не даваше изявления за журналисти. Помня как заминах тогава радостна за Тбилиси от предстоящата среща, от приятелите си знаех, че Илиья бе духовен баща за грузинците и те много го почитаха и уважаваха. Всеки понеделник патриархът имаше служба за децата на Тбилиси, служба по време на която им говореше за духовните ценности, за почитта, която дължат на родителите си, за необходимостта да се научат на труд и отговорност. Тези служби се посещаваха много, на една от тях присъствах и аз.
В едно от пътуванията ми до Грузия патриархът ми подари почетен плакет на техен голям възрожденец и прекрасен албум с грузински икони.

Патриархът на Грузия имаше и все още има особено излъчване, обаяние, с което те грабва и го слушаш като омагьосан. Всяка вечер от дома му в Тбилиси, светлосиня къща, подобна на българските възрожденски, потънала в зеленина и цветя се простираше килим, по който Илиья минаваше и отиваше в църквата Сиони, за да извърши богослужението. Без телевизионни камери, без светкавици и светска суета.

След време, при едно от моите пътувания до Грузия, патриархът кръсти внука на моят приятел, актьорът Реваз Таварткиладзе, кръстници му станахме шестима души, един от тях бе и режисьорът Роберт Стуруа. Кръщенето бе незабравимо - тържествено. Тук искам да уточня, че честта Патриархът да кръсти малкият Торнике Таварткиладзе бе продиктувана от взаимното уважение, което имаха партриарх и приятелите ми, а те самите, далеч не бяха някакви новобогаташи.

В началото на месец октомври 1991 година, когато започнах да се готвя за пътуване до Грузия, имах разговор с приятелите си и те ми съобщиха, че патриархът щял да ме приеме, щом стъпя на грузинска земя./


Сутринта на 6 януари, към 4 часа, на вратата на дома на актьорите Таварткиладзе се позвъни и брадясали момчета с автомати заговориха нещо с домакините. Стана ясно, че на Звияд е била дадена възможност да избяга зад граница с парите, които бе взел от Банката, което той и сторил Момчетата бяха позвънили и на оператора на филма, беше получено разрешение за нашия екип да влезем в бункера, там, където се бе крил президентът...

За грузинците този ден щеше да остане паметен: Звияд се беше оттеглил! Бойците на Китовани му бяха осигурили коридор по който бе заминал за Армения. Това бе единственият начин стрелбата и братоубийствената война да бъде прекратена...И наистина - вече не се стреляше по улиците на Тбилиси.

...Колата мина с огромна скорост по пустите улици на града, където за първи път от идването ми цареше тишина и никой не стреляше. На изхода на подземието намерихме няколко от отвлечените момчета - бити и изнасилени от садисти... Лекарски екипи поеха момчетата и те бяха закарани спешно в болница, изолирани от журналисти и други контакти - изживяното от тях бе кошмар, който трудно щяха да изтрият от паметта си някога.

Съобщението на Временното правителство гласеше, че Гамсахурдия бе избягал с 200 милиона рубли и 50 милиона долара кеш. На горните етажи над подземието, някой гореше нещо, оказаха се документи - от прозорците излизаха пламъци!

Чела съм за бункера на Хитлер, гледала бях кадри от войната в Ливан и разрушения Бейрут, преди да дойда в Грузия бях във Вуковар, но тук, в Тбилиси кошмарът от сраженията и убийствата бе неописуем. Обгорели късове бетон висяха, откъснати и безформени. В бункера беше тъмно и докато свикнем с тъмнината на светлината единствено на свещи и фенери, мина доста време. Фенерите осветиха купища хранителни запаси, докато магазините навън пустееха празни със счупени витрини.

И тогава се случи най-странното нещо: вгледах се в лицата на войниците - никой от тях не се радваше. Победиха, но след толкова кръв и загуби на скъпи приятели - никой не се радваше, мълчаха потресени от гледката, кото се разкриваше пред нас в бункера. В един коридор на подземието зееше отворена врата - попаднахме на депутати, привърженици на избягалия президент Звияд Гамсахурдия. Мълчаха - някои от тях свели глави. Други гледаха изплашени, трети с омраза... Загледах се в депутатите, в лицата им, що за хора бяха те си помислих, свидетели на края на един полудял диктатор?

Не ги попитах нищо - не знаех какво да кажа. Не ми дойде никаква идея как да ги заговоря. "Нима може човек да бъде свободен и господар - опита се да обясни феномена Гамсахурдия поетът Джансук Чарквиани късно следобяда, в едно от фоайетата на телевизията. Нима човек може да бъде свободен и господар, когато е заобиколен от роби? - попита Чарквиани. Тогава той се бои и е сам роб на себе си." Звияд го нямаше, но всички бяхме наясно, че сянката му дълго щеше да затъмнява дните от най-новата история - времето, когато се говореше, че Грузия е свободнаи демократична страна! А всъщност точно тогава са били най-мракобесните дни за грузинците.

"Тези, които са в бункера - каза след заминаването на Звияд съпругата на доскоро задържания ръководител на опозицията Гиоргий Чантурия - не се борят за народа и държавата! Те не се борят и за себе си, те просто се боят да излязат от срама, който са си навлекли с невинно пролятата кръв! Гамсахурдия може да бъде сигурен, че няма да бъде наказван от нас /опозицията - бел. Л. М./, защото от шест месеца той сам се е наказал, обграден от тези хора, оркръжен от автобуси..."

Последните сесии на първия законно избран президент - те са се провели тук, в бункера! Сред труповете на разстреляните недоволни, сред писъците на измъчваните с електрически ток... Снимахме пътя от генератора, кабела по който е протичал електрическия ток. На кабела още висяха белезниците на поредната жертва... намериха и Списък с 66 имена - всички ли са били умъртвени - питаха се бойците на Китовани.

В едно мното тъмно помещение попаднахме на кладенец, в който са хвърляли жертвите - светлината на свещта освети някакви крака - някой много се ядоса, че се влезли тук и набързо ни изтикаха от помещението. След два дни стана ясно, че от този кладенец са извадили тези над 60 човека, мъртви, измъчвани с обгорели места по телата, натрошени кости - беше страшно да си помисли човек, че това се е случило в края на 20 век!

Следва продължение
 
Продължение от 8 декември 2006 година

В предишния откъс разказът продължи с бягството на президента Гамсахурдия, гладът в знак на протест, който обяви грузинският патриарх, какво видях в подземието на Звияд Гамсахурдия, както и последиците от Кървавата Коледа в Тбилиси

С бойци на генерал Китовани и военното формирование на Джаба Йоселиани - "Мхедриони" влязох призори, към 4.30 в подземието на Дома на правителството, или така наречения бункер. Тук се бе крил Звияд Гамсахурдия, президентът, наредил на наети от него чеченци да стрелят срещу собствения му народ.

Звияд бе използвал наемни убийци!

Това прозрение нахлу неочаквано в мислите ми, когато вчера, в прокуратурата, където бях заведена от бойците на Йоселиани, попаднах на следната сцена: украински гражданин по име Паранюк даваше показания: "Пътувахме през Москва, Батуми, Тбилиси... Тук, в столицата пристигнахме в два часа през нощта... отидохме на мястото, където се стреляше - такива бяха указанията от шефа на нашата фирма." /Фирмата се оказва совхоз, обещани са много пари във валута - бел. Л. М./ При интервютата, които провеждат в "совхоза" с Паранюк става ясно, че са предпочитани и подбирани хора с криминално минало. - "Казаха ни, ако ни заловят да отговаряме, че сме хора на Китовани!"
Така към чеченците, /част от които бяха върнати от летището, а промъкналите се в столицата стреляха със снайпери срещу жителите на Тбилиси - бел. Л. М./, към привържениците на законно избрания президент се прибавиха и наети наемни убийци - снайперисти от Украйна!/

При влизането в бункера на Дома на правителството беше тъмно, и навън и вътре. Изкачихме, минахме през коридори и фоайета, вървяхме доста и стигнахме до така наречената зала за съвещания. В тази зала Гамсахурдия е пеел всеки ден химна, тук са звучали неговите призиви за унищожаване на враговете!

Кои се оказаха враговете на президента Гамсахурдия?

Както стана ясно от събитията в последните месеци преди Коледа - главният враг на президента бе собственият му народ, който не се подчини и тръгна да храни бойците от Националната гвардия, разположена в подстъпите на планината до Тбилиси. Студентите, които издигнаха Звияд на 9 април 1989 година /наречен Ден на независимостта в памет на загиналите от боя върху тълпата на стълбите на Дома на правителството - бел. Л. М./, тези студенти, той по-късно нарече "морфинисти". В деня, в който пристигнах в Тбилиси, пред Университета студентите бяха свикали митинг и скандираха: "Чаушеску! Чаушеску!" - така опрличаваха своя президент.
Никой не се зарадва на бягството на Гамсахурдия - кръвта на жертвите - 90 на сто от които млади хора, тегнеше върху всички. Грузинците имат една особена привързаност и човеколюбие към хората, спонтанно реагираха и по своему на събитията.

Така на църковната коледна служба в църквата "Сиони", на която народът на Тбилиси бе изпълнил всяко кътче цареше странна тишина. След това разбрах, че е влязъл патриархът Илиья II Католикос и в тази мъртвешка тишина се извиси хорът, а след него и гласът на патриарха. В един момент, докато хорът бе подел поредното песнопение изведнъж гласовете замлъкнаха, настана тишина, след това се чу някакъв неспокоен ропот, неясна суматоха и хората се обърнаха и един по един започнаха да излизат от църквата. Патриархът бе загубил съзнание и го бяха отвели от службата. Приятелите ми се отделиха някак встрани и зачакаха, всички излезли от службата стояха и чакаха безмълвни - чу се глас, който ги помоли да се разотидат, тъй като Илья се е почувствал зле.

Чак в дома на приятелите ми, когато седнахме заговориха, че Илья II е много изтощен от протестния глад и затова е припаднал. Не мина и час и на вратата се позвъни: влезе някакъв монах, огледа се и като ме видя, се запъти към мен. Огледа се за домакина и обясни: "Патриархът се почувства зле, лекарите му препоръчаха пълен покой. Сега е на системи, не пожела да го вземат в болница... Имаше голямо желание да си види с Вас, както бе обещал и да разговаряте преди заминаването Ви, но това едва ли ще е възможно. Помоли да Ви предам най-добри пожелания, благодарност, че Сте съпричастна със събитията, които се случиха в последните дни. Надява се филмът Ви да покаже истината за Грузия, братоубийството и народът й."

Монахът млъкна, извади от книжния пакет, който носеше нещо увито във вестник и ми го даде. Развих пакета, беше изящна кристална бутилка с кристална запушалка - невероятна красота. Благодарих, а монахът си тръгна веднага. По пътя до вратата домакинът ми, актьорът Таварткиладзе му каза нещо, той се спря, кимна с глава в знак на съгласие и излезе.

"Обеща да ни държи в течение как е патриархът - обясни Резо. - А това, което ти подари - Резо взе шишето и го отвори - това е водка, специална, от пчелен клей, правят я за видни гости на Ильия...

Това се случи на 7 януари, на 12 престоеше вече да излетя за България. Притеснявах се, че не съм си заверила билета, но приятелите ми ме успокоиха, че всичко ще е наред. В петте дни до полета трябваше да прехвърля от всички касети на които бях снимала кадрите, които предстоеше да използвам за филма си.
Сутринта на 12 януари се отбих в телевизията за да се сбогувам с приятелите си и колеги, с които бяхме заедно в тежките дни за Грузия. Извъднъж отвън се чу картечен откос - изскочихме навън ужасени и невярващи: оказа се, че някой беше пуснал от клетката му в Зоологическата градина вълка. Патрулиращи гвардейци го застреляха след няколко часа.

По пътя към аерогарата седях в таксито и мислех - спокойствието няма да се върне скоро, въпреки, че в Осетия стрелбата беше спряла. Въпреки че вече два дни в Тбилиси бе тихо. Провокациите продължаваха, но биваха парирани още в зародиш - предстоеше по-трудното: да се запази и съхрани мирът след братоубийствената война...

"Няма да се пролива повече кръв! Стига вече" - заяви вчера временният премиер Тенгиз Сигуа на свикана пресконференция.

Отивах си, оставяйки зад гърба си толкова загуби и смърт. "Коя земя ще иска този престъпник! - проплака една майка загубила единствения си син. - Къде ще намери този Сатана покой?" Погребенията на загиналите във войната момчета бяха внушителни траурни процесии, десетки хиляди изпращаха жертвите на Гамсахурдия към последния им дом. Спомних си филма "Покаяние" на Абуладзе. Щеше ли да се покае ли един ден Гамсахурдия? Как щеше да живее отсега нататък с този товар на плещите си? Как щеше го спохожда ли сън, след като изпрати на смърт над 200 свои сънародници, предимно млади хора? А насилените момчета, отвлечени и опозорени от чеченци - тези деца трябваше да продължат живота си травмата на болката и изгорената душа от кошмара, който ги бе сполетял. Приказвах с две от тези момчета в болницата, с тяхно съгласие и молба да не съобщавам имената им. "Постъпиха с нас, като с жени, признаха момчетата. - Беше, беше много страшно!"

Обърнах се назад към скриващия се от погледа Тбилиси. Десетки пъти бях слушала легендата за неговото създаване, за това как цар Вахтанг Горгазали отишъл на лов, улучил фазан, който паднал, прострелян в някакъв извор, сварил се според едни легенди, според други се изцелил и отново се издигнал да лети. Няма значение коя точно бе вярното - на мястото на този топъл, горещ извор бе вдигнат град Тбилиси. "Тбили" - означава топъл.

Топъл бе в основата на столицата на Грузия, в гостоприемството им, в начина да обичат и прощават, да се радват на живота. Характерното за този необикновен народ бе, че в тъгата винаги прозира усмивка, докато в усмивката винаги се отронва сълза. И за двете състояния, така характерни за грузинците се изискваше много сила.

За грузинеца гостоприемството е вид свещенодействие, по време на което грузинецът говори за чувства, за живота, за бъдещето, пожелава, открива, пророкува - да напие госта си за грузинеца е въпрос на чест. Приятелите ми разказваха, че почти няма случай гост на грузинска трапеза не се напие и да докосне щастието, като изключение грузинците посочваха френския писател Александър Дюма, за когото в местна кръчма поставили надпис: "Тук пи и не се напи Александър Дюма!" За грузинеца приятелството, обичта между хората е култ, начин на живот, а отношението към жената и детето е вид обожание, което грузинският мъж не се свени да заяви на висок глас. Тези грузинци бяха принудени да стрелят един срещу друг - акт, който за тях бе най-малкото братоубийство, това бе предателство към душата на грузинеца, към неговата философия на живот. Отнемането на човешки живот за този народ бе противоестествено толкова, колкото е човекоядството - да се унищожава обичта между хората, тяхното обожание към живота, радостта, неповторимият им начин да прощават, в който влагаха душа и мисъл, колкото и в обичта към ближния.

Ако нещо не може да се твърди за грузинеца, това е че притежава прагматизъм - те се къпят в удоволствието да се забавляват, да даряват, да ощастливяват ближния - за хората, които за първи път се докосват до тях - те са като деца, странни, чисти, наивни може би. За тях обичта, стремежът да се помага и да се дарява щастие е толкова обикновено, естествено нещо, колкото да се хранят, пият и спят, когато им остане време. "Ако искаш да усетиш, че си жив и се докоснеш до Рая - отиди в Грузия" - казваше един мой приятел и колега, вече отдавна не между живите. За грузинците животът е като приказка - но там няма игра, няма притворство - всичко, което изпитват е истинско... да се говори за душата на този народ, за традициите му, за манталитета - времето никога не стига. Ето защо за грузинците не беше толкова необичайно един банков крадец, като Джаба Йоселиани да се превърне в доктор на науките, в член на Кралския Шекспиров инститтут, в еталон на чест за младите и в техен кумир.

Ето защо аз вярвах при идването си и заминаването от Москва, че зам.-председателя Месамблишвили ще намери самолет, с който да излетя и самолет имаше. Убедена бях, че няма да има проблеми с неподновения билет за София за връщане - така и стана: качих се на самолета за Москва, никой не поиска каквото и да било от мен при преминаването на паспортния контрол - всичко бяха уредили. В Грузия се случват чудеса - само човек докоснал се до страната и хората, които живеят в нея ще разбере това мое твърдение. Ето защо аз не попитах как пуснаха Звияд да си замине с милионите - за ръководителите на противодействието Китовани, Йоселиани, Чантурия срещу убийствата и насилието бе въпрос на чест и от първа величина да се спре кръвопролитието и братоубийствата. Те бяха убедени, че начинът да се осъществи това бе именно този - да убедят Звияд да напусне Грузия. И той я напусна - кръвопролитието спря. Оттук нататък можеше да се решава, гради, върви напред.

Черно и бяло за човешките отношения
На 12 януари 1991 излетях за Москва. От летището позвъних на телефона, който ми бе дал посланикът Владимир Велчев. Разговорът ни беше кратък - той попита как съм и след това изпрати колата си да ме вземе, докато се уреди пътуването ми до София. Беше ден за избори на президент - не ми беше до гласуване.

Вече в София написах благодарствена докладна до външния министър Стоян Ганев за това, което направи посланик Владимир Велчев, за помощта му. Кореспондентът на радиото в Москва тогава, на когото първо позвъних от Посолството се извини, че е болен - не му се разправяше с някаква долетяла по коледните празници колежка! Та Стоян Ганев, като прочел за благодарността ми, метнал документа и казал: "Голяма работа, че й помогнал! Те толкова се страхуват за постовете си, като деца на комунистическата номенклатура, че какво друго ще правят освен да помагат!" Оставям тези излияния на министъра без коментар - за себе си бях убедена, че ако не бе помощта на посланик Велчев, аз нямаше да излетя за Тбилиси, нямаше да оцелея в мразовитата Коледна нощ, в която пристигнах в руската столица.

В самолета Тбилиси-Москва с мен пътува млад мъж, който пое задължението пред приятелите ми да ме предаде в ръцете на консула и да се увери, че всичко с мен ще е наред и ще замина без проблем за България. До идването на автомобила на посланика - той не се отдели от мен, не спря да говори за бъдещето на Грузия, за това как ще поканят Шеварднадзе* за президент, за да приеме светът обновената им държава, обявила се за независима. Невероятно ми се стори, че и дума не обели против Гамсахурдия - за него, за тези, които оставих в Грузия той беше виновникът за толкова много смърт, но нямаше обидни квалификации, нямаше жажда за мъст...

Консулът Тодор Тодоров пристигна и ме взе от аерогарата - след кратка почивка аз вече пътувах за София.

*   *   *

Не минаха и десет дни и две вести от световните информационни агенции поставиха отново Грузия в центъра на новините. Звияд Гамсахурдия се бе завърнал в страната. Със стъпването му на грузинска земя напрежението отново започна да нараства... "Шеварднадзе организира заговора срещу мен!" - заяви той, отправяйки обвинения срещу бившия външен министър на Съветския съюз.
Всъщност Шеварднадзе бе удобна мишена за обвинения след оттеглянето на Горбачов. "С тревога следя събитията в Грузия! - сподели в интервю за Франс прес самият Шеварднадзе. Всички мои мисли са насочени натам! В същото време искам да се знае, че с каквото мога, ще помогна на родината си, за да излезе от икономическата разруха, в която я остави Гамсахурдия! Нямам политически амбиции, нито пък се каня да се върна в Грузия, за да участвам в управлението!"
"Приканваме Гамсахурдия да напусне страната - бе заявил генерал Китовани в интервю по телевизията. - Не се страхуваме от него, привържениците му също са малко... Не желаем да се пролива повече кръв и да загиват още грузинци!"

За едни християни Коледа е на 25 декември, Грузинското Рождество се отбелязва на 7 януари. Тазгодишната Коледа в Грузия ще остане като Кървавата Коледа. Като спомен от един диктатор. Що се отнася до президента Звияд Гамсахурдия, генерал Китовани, Джаба Йоселиани и другите опозиционни лидери на противопоставянето на въоръжения конфликт, който предизвиква Звияд и който конфликт продължи 10 години да тлее в Заказвказието. Как се развиха отношенията им с Шеварднадзе, когото те докараха на власт и за когото генерал Китовани след няколко години ще изрече: "Едуард Шеварднадзе трябва да бъде съден като военнопрестъпник!"

Следва продължение

*Едуард Шеварднадзе - съветски външен министър /1985-1990/ и държавен глава на Грузия /1992 г./ Министър на вътрешните работи /1965-1972/ на Грузия,по-късно е назначен за първи секретар на Грузинската компартия и остава на този пост, докато Горбачов, негов стар приятел го изтегля в Москва за министър на външните работи на СССР и член на Политбюро.
Когато Китовани и Джаба Йоселиани поемат контрола над страната, те поканват Шеварднадзе да се върне на власт. Проведени са парламентарни избори, 200 000 бежанци прииждат от Абхазия, която за момента тогава е подкрепяна от Русия. Самият Шеварднадзе отива в Москва и получаваруска подкрепа, в замяна на това Грузия да се присъедини към ОНД и допусне руски военни бази.

 

Вчера на сайта afera.bg бе публикуван репортаж на журналиста от ТВканал "ТВ център", Евгений Подубний. Препечатваме част от този репортаж, който можете да намерите във в. Комсомольска правда, където той е част от впечатления и снимки на военни журналисти от мястото на събитията, както и на следния електронен адрес: http://fishki.net/comment.php?id=39630 .
"Казвам се Евгений Поддубний. Специален кореспондент съм на телевизионния канал ТВ център. Дойдох в Цхинвали на 5 август, върнах се в Москва на 14 август.
Ще ви разкажа за това, което видях със собствените си очи. След като се върнах в Москва и прочетох това, което се пише в интернет, просто не мога да мълча...
Към нас се приближи мъж и с жест ни въведе в дома си. Отидохме в спалнята и той ни заведе до голяма двойна спалня, откри покривалото, а там - неговата жена и дъщеря - обгорели и без глави...
7 август. Узнахме, че осетинските позиции в района на село Хетогоруво са обстрелвани с гранатомети. Тръгнахме натам, селото е близо до Цхинвали.
С нас беше група от Първи канал. Когато пристигнахме, отидохме на осетинските позиции. Наоколо рядко се чуваха звуци от минометни снаряди, осетинските опълченци се бяха притаили в окопите и не откриваха огън. По-късно научих защо - те нямаха миномети, а грузинците притежаваха такива. Операторът Лех Комаров поснима и решихме да се приберем в колата. Тъкмо нашата група излезе на централния площад и по нас беше открит огън от миномет. Успяхме да се скрием в подходяща яма и да се опазим. Така успяхме и да се доберем до колата, която беше поразена от няколко осколки.
Вечерта чухме, че президентът на Грузия Миахил Саакашвили заявил, че той не смята, че силовият вариант ще реши конфликта.
Стана тихо. Минометите и автоматите замълчаха. До началото на войната оставаха около три часа.
В 23,47 часа на 7 август започна интензивния обстрел на Цхинвали. Погледнах часовника, когато на 300 метра от нашата група паднаха първите залпове на устоновката ГРАД. Естествено, оказахме се на земята.
Половин час до бойните действия почти всички журналисти, които се намираха в града, отидоха в Обединителния щаб по поддържане на мира, за да запишат изявлението на командващия ССПМ Марат Кулахметов. Очакваше се генералът да разкаже за хода на преговорите между Попов и Якобошвили. Но Кулахметов даде съвсем друго изявление. Веднага след първите залпове ние побегнахме към кабинета на командващия, и той каза, съвсем спокойно каза, че само разговорял с грузинската страна, поискал обяснения, и те, моля ви се, заявили - това е война.
Генералът и екипът, който трябваше да разказва за хода на преговорите, седнаха в колите и заминаха за Гори. Те даже не взеха и личните си вещи.
С всеки час артилерийският огън се усилваше. Сравняваха града със земята с миномети, гаубици САУ, ГРАД, летеше и грузинската авиация.
През цялото това време журналистите се намираха на територията на щаба - отначало в бункера, който може да те спаси само от осколките, но не и от пряко нападение, после, когато в базата започнаха да бягат мирни жители, ние изляхоме на улицата. Призори беше ясно, че след тази грузинска подготовка с наземните части в операция "Чиста земя" в Цхинвали вече има много загинали.
В утрото на 8 август в столицата на републиката влезе войска за подръжка на бронетехниката. Грузинска войска. Имаше три основни направления на щурма: южен - от страната на Гори, северен - от страната на грузинските Тамарашени и Кехфи и източен - Ердви и Приси. Към 10 часа в базата на миротворческите сили дойдоха танкове. Миротворците не стреляха. Такава беше заповедта. А и с автомати да тръгнеш срещу танкове, си е просто самоубийство, тъй като освен калашников у бойците нямаше нищо друго. Журналистите се намираха в зданието Бани. Танкът, който стреля по съседната постройка, бе обезвреден навреме. Направи го лично генерал Бранкевич, секретар на Съвета за безопасност на Южна Осетия. Към този момент вече течеше 16-тия час на войната.
И точно тогава се намесиха руската артилерия и авиация. Първият щурм бе спрян, но обстрелът на Цхинвали от грузинска страна продължаваше. Руските пушки стреляха по грузинските позиции, а осетинските опълченци започнаха да притискат грузинските войници.
На 8 август през втората половина на деня за първи път излязохме из града. По улиците имаше много убити. Грузинци, осетинци - в града горяха около осем танка. В болницата имаше огромно количество ранени.
В моргата, която се намираше на първия етаж на болницата, нямаше свободни места. Трупове, камара от трупове. Горните етажи на болницата бяха разрушени от танковете. Попитах приятеля си, хирурга Сергей Цховребов - осетинските опълченци бяха ли на територията на болницата, че е стреляно по болницата? Той каза, че имало само ранени. Или грузинците не са знаели, че това е болница, или нещо им е показало, но те пряко са обстрелвали операционните. Аз на Сергей вярвам.
Трима лекари умряха при първия обстрел на болницата, докато са пренасяли лекарства от горните етажи в бункера. Отново започна обстрел на града, някъде недалеко се чуваха минометни снаряди.
После последва още един, втори щурм. Той беше още по-кръвопролитен.
Грузинските спецчасти влязоха в града при ожесточено съпротивление на осетинските опълченци. Те дойдоха, добре екипирани и подготвени, а ги посрещнаха гладни и изпокъсани мъже с автомати. До щаба на миротворческите сили, грузинците стигнаха на петдесет метра.
В този момент от Цхинвали - на свой страх и риск - решиха да се евакуират няколко журналисти, те бяха взели със себе си и мирни жители, които се намираха на разположение на щаба на миротворческите сили.
Накрая в града останаха само четири снимачни групи - нашата, на Първи канал, НТВ и украинският Интер. Молехме се с автомобилите на колегите да стигнем до Джава. Нощта на 9 срещу 10 август влязох в града с групата на Първи канал. Градът гореше.
Хората ни караха да влизаме в домовете им да снимаме мъртвите им роднини.
На сутринта на 10 август видях на улицата в столицата на Южна Осетия руски танкове. Влязоха части на 58 армия. Стана по-леко.
Батальонът на руските миротворчески сили втори следобед се намираше в обкръжение, но така и не бяха пропуснали грузинските бронетранспортьори в Цхинвали. Южното направление не беше по силите на настъпващите грузинци, защото 48 часа 180 руски войници и офицери там държаха позицията неистово.
Когато пристигнахме, дълго въобще не можехме да говорим. От военното градче нищо не беше останало. 18 убити имаше в малкото котелно помещение. Базата се обстрелваше от снайпери и труповете изнасяхме под прикритието на бронята на танковете.
В града започнаха погребения, но ние се бяха разбрали да не снимаме церемониите. На хората и без това им беше страшно тежко.
Аз, разбира се, не разказах всичко. Нужно ми е да си събера мислите. Специално се постарах да описвам максимално сухо. Но!
Първите военни действия започна грузинската страна! Руските военни влязоха в Южна Осетия 16 часа след началото на операция "Чиста земя"!
Нито една снимачна група от западните твканали нямаше в Цхинвали до момента на края на активните бойни действия! Руската авиация нанесла удар по военната инфраструктура! За пример ще кажа, че в град Гори грузинските военни бяха установили системата ГРАД на централния стадион. Тогава кого да виним за това, че Гори беше разрушен?
На война няма виновни и прави, но има някаква точка на справедливост. По мое мнение, грузинското ръководство в тази ситуация прояви невероятна жестокост и безродност. Има такъв термин - военен престъпник. Това, което се случи в тези дни беше военно престъпление на грузинското ръководство.
И именно официално Тбилиси е виновно за смъртта на осетинци, грузинци и руснаци..."


"Грузия без Абхазия и Южна Осетия не е нужна на Запада", заяви тези дни в интервю историка Наталия Нарочницкая. В същото време от президентските кръгове внушиха на грузинците, че Русия е агресор и при информационното затъмнение, което наложи саакашвили те няма как да преценят кое е истина и кое - лъжа.

Докато в районите на военния конфликт умираха хора, в България политиците ни спореха кой асфалт е по-гладък и дали да отпуснат на животновъдите 6 стотинки за литър мляко или не! Президентът ни е в Пекин и между състезанията и официалните обеди и вечери използва да се срещне и с шефа на ФИФА, за да му поговори за ЦСКА!
Извън парламентарната и парламентарна опозиция заемат всеки ден радио и телевизионния ефир в спорове дали и как да се обедини и кога да използва обикновения данъкоплатец за да бламира властта. Но данъкоплатецът вече не се хваща на тази въдица и едва ли ще вкарва отново с гласуване поредните набедени управници във властта.

А отвъд границата ни, през Черно море убиваха доскоро хора - деца, жени и старци. Горяха ги, мачкаха ги с танкове, обезглавяваха ги... В началото на 21 век. За какво иде реч? За затриване на човешката цивилизация, или за връщане към каменната ера?

 
Снимка на затъмнена София заради въздушните нападения на САЩБомбардировката е с „наказателна“ цел, сред мишените няма нито един военен обект – мишени са цивилни сгради и жителите на столицата. В бомбардировките от 20 декември, 1943г. американците изсипват 270 бомби, унищожават над 113 цивилни сгради и успяват да убият над 100 софиянци.
Публикация на сайта alterinformation.wordpress.com/

Великобритания първа обявява война на Царство България на 12 декември 1941 и дори България да не е участник в каквито и да било бойни действия, отклонявайки винаги категорично такива искания идващи от Германия, въпреки всичко е атакувана и подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските военно-въздушни сили.

И най-страшното е, че бомбардировките са насочени предимно срещу граждански обекти, като най-силни поражения търпи София - разрушени са болници, сиропиталища,  Голямата Софийска Синагога е сериозно засегната, изгаря известната юдейска библиотека съхраняваща огромна колекция от равинистични трудове, извършено и пряко бомбено нападение срещу руската църква "Свети Николай", и още много храмове и културни паметници са унищожени.

На 20 декември 1943 година, 15 въздушна армия на американската авиация  извършва нападение върху София фиксирано като „терористична бомбардировка“ във военните разработки и планове на Великобритания.

Използвани са 150 бомбардировача „Либърейтър“ – B-24 Liberator, двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning.

На 20 декември 1943 год. американската авиация  пуска 270 бомби, успява да разруши 113 сгради, железопътна линия, само в този ден загиват около 100 човека, а още толкова са ранени.

Просто такива неща, никога не трябва да бъдат забравяни от народа ни и винаги трябва да си правим изводи, защото ако някой веднъж е постъпил така със страната ни, няма основания да смятаме, че няма да го направи пак.

71 години от най-кървавата англо-американска бомбардировка над София

На 30 март, 1944 година 450 британски и американски бомбардировачи извършват една напълно безмислена, но кървава и жестока бомбардировка над София, в която пускат бомбите си хаотично над българската столица, избивайки хиляди цивилни столичани

Англо-американските бомбардировки над София избиват хиляди жители, като тяхната цел не е унищожаването на военни обекти, а деморализиране и наказване на българските граждани за недолновидното и взето под натиска на Хитлер решение на българския монарх да обяви „символична война“ на САЩ и Обединеното кралство. При всяка Съюзническа бомбардировка шепа български летци се изправят срещу стотици изтребители и бомбардировачи на САЩ и Великобритания. Тяхната война не е „символична“, макар че в тарана на младия Димитър Списаревски има нещо символично: саможертвата и отдадеността му, грижата за онези българи – деца, жени, мъже и възрастни, които гинат от британските и американски бомби.

През 1944 година американския президент вече няколко пъти е изразил мнението пред Уинстън Чърчил, че бомбардирането над България е безмислен акт. Той изразява това мнение не толкова заради безмисленото избиване на цивилни и невинни български граждани, а защото това струва пари. Чърчил обаче упорито е искал да „накаже“ България за обявената война от Царство България, която Хитлер извива ръцете на българския цар – Борис III да обяви. Настоящите ни съюзници в НАТО и евроатлантическата диаспора решават да продължат зверските бомбардировки. Веднъж Чърчил отговорил на Рузвелт, че „трябва да продължим да им даваме лекарството“ – визирайки бомбардирането на София и нейните жители.

Друг път, в абсолютно умопомрачение, вероятно заради страстта му да употребява алкохол от сутрин и заради нескритата му българофобия заявява още по-циничното:

„За да падне България трябва да падне само София.Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи.“

Но това е нищо сравнение с изблиците му на Парижката мирна конференция, когато процежда през зъби, че

Държава на име България не трябва да съществува.“

И така стигаме до 30 март, 1944 година, когато Великобритания и САЩ извършват най-жестоката бомбардировка над българската столица, която може да се сравни спокойно със зверските бомбардировки над Дрезден. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес”, Б-25 „Митчел” и „Халифакс”, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг”.

В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим”.
В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3575 сгради. Жертвите са над 4 хил. загинали и ранени.

Днес остава неясно какво идва да демонстрира желанието, което бе удовлетворено, на Съединените американски щати пред посолството им във София да има паметник на американските летци, загинали докато бомбардират София. Уви, първия досег на българите с „евроатлантизма“ е болезнено жесток…

 

Смъртта на дете обезсмисля всичко, сторено от възрастните

21 деца загинаха при израелски въздушен удар срещу ливанския град Кана. Това свидетелстват очевидци и спасители предаде Ройтерс, описвайки в свой репортаж как хората от Кана ридаят от мъка и гняв, докато се опитват с голи ръце да разровят бетонните отломки, за да достигнат все още затрупаните отдолу. 800 души цивилно население е резултатът от военния конфликт между Израел и Ливан, като жертвите са предимно цивилни - жени и деца. От израелската армия заявиха, че били предупредили жителите на Кана, че групировката "Хизбулла" носи отговорност за това, че е използвала селището като база за изстрелване на ракети срещу еврейската държава. Предупредили жени и деца? И какво са очаквали от израелската армия, жените и децата да реагират? Да се намесят, да проверят - как? Докато се разбере кой крив, кой прав - най-страшното е сторено - 21 деца се отправиха към небитието.

През декември 1975 г. израелски пилоти бомбардираха село в Ливан и убиха над 50 души. Не изложиха причина, но всички знаеха причината. По това време Съветът за сигурност на ООН се събра, за да обсъди резолюция, подкрепена от целия свят с незначителни изключения и от само едно решаващо изключение - САЩ, които наложиха вето. Резолюцията призоваваше за дипломатическо разрешаване на Израело-Палестинския конфликт. Включваше резолюция 242 и нейните формулировки за сигурност и териториална цялост и всички онези хубави неща за международно признатите граници. Засегна ги /израелците - бел. Л. М./това, че отново се говореше за Палестински национални права, което беше неприемливо за САЩ. САЩ наложиха вето на резолюцията. Година след година, та чак до днес, Щатите блокират всички усилия за дипломатическо уреждане на конфликта. Израел нямат право на вето в Съвета за сигурност, затова реагираха като бомбардираха Ливан и убиха около 50 души без предлог. Това го няма в аналите на международния тероризъм. Има и по-скорошни случаи, включително двете инвазии на Ицхак Рабин и Шимон Перес, през 1993 и 1996 ... в Ливан. САЩ подкрепи и двете... в резултат имаше много убити, стотици хиляди бяха изгонени и т.н. Клинтън трябваше да оттегли подкрепата си за нахлуването през 1996, след клането в Кана /пак там - бел. Л. М./ на над сто души в бежански лагер на ООН. Убийствата, под формата на война не са от вчера в Ливан. Израелците използваха американски хеликоптери и с тях бомбардираха и убиваха цивилни в територията на Ливан.

В Кана няма бойци на "Хизбулла", Израел бомбардира цивилни сгради и автомобили, заяви за вчера за Агенция "Фокус" испанската журналистка Моника Лейва, която в момента се намира в южното ливанско селище. "Не знаехме за разположението на цивилните граждани в Кана", съобщи електронното издание на израелския ежедневник "Маарив", цитирайки изявление на началника на генералния щаб на израелските въоръжени сили Дан Халуц, направено пред президента на Израел, Моше Кацав. Няма извинение, няма и следа от вина!

"Кондолиза Райс не е добре дошла в Ливан, преди да има прекратяване на огъня заявиха премиерът на Ливан Фуад Синиора и други официални представители на ливанските власти, цитирани от Ройтерс. Райс, която трябваше да пристигне в Ливан по-късно днес, е била информирана за ливанската позиция след израелския въздушен удар, отнел живота на над 50 цивилни граждани в Южен Ливан.

В Бейрут хиляди души се събраха на стихиен протест срещу израелските нападения пред представителството на ООН в ливанската столица, часове след като бе обявена смъртта на повече от 50 души в ливанското село Кана, предаде Би Би Си. Демонстрантите размахваха флагове със знака на радикалното движение "Хизбулла", призоваха за незабавно прекратяване на израелските военновъздушни атаки. Някои от протестиращите хвърлиха камъни към сградата и се опитаха да нахлуят в представителството. Тълпата премахна предните огради и запали на места първия етаж на сградата.

Френският президент Жак Ширак осъди израелските бомбардировки върху ливанското селище Кана, които доведоха до 51 цивилни жертви, включително 22 деца. "Франция осъди този неоправдан акт, който показа повече от всякога нуждата от споразумение за незабавно спиране на огъня, или в противен случай трагедии като тази ще продължат", гласят думите на Ширак. И други държави, включително и България се присъединиха към позицията на Франция.

"За повечето хора в САЩ единственото важно нещо е да имат бензин, докато са живи - каза преди два месеца прочутият писател Кърт Вонегът в интервю, взето от журналистката на в. "24 часа", Кристина Патрашкова. Вонегът продължи в интервюто: "Самият Джордж Буш казва: "Скоро няма да бъда президент" И нищо друго не го вълнува... Буш не е направил нищо добро досега. Той е напълно некомпетентен. Хората, които можеха да се държат добре в неговата администрация, като Колин Пауъл например, не успяха да постигнат нищо. Те нямат силата да го направят заради него.

...Според външната политика на страната, ако сме достатъчно ядосани, значи сме съвършено подготвени да унищожаваме хора. В цялата история на света има само една нация, която е достатъчно луда, за да използва атомни бомби срещу цивилни. И това сме ние. Съжалявам, но подобно поведение въобще не ми харесва..."

Това са думите на Курт Вонегът, според когото "Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан* е умивалник в публичен дом!"

В ръцете на този президент, на този политик е съдбата на света, съдби на хора от най-различни държави - Буш е човекът, който посочва къде ще се транспортира оръжие, къде ще се пратят хеликоптери - а от оръжие и хеликоптери за бомбардировки не може нищо добро да се очаква освен смърт. Смърт на деца, смърт на майките им, смърт на любими - сринати селища, заличени живот, надежди, мечти. Струва си Кондолиза Райс да прочете Вонегът, да потърси книгите му, интервюта. Все пак тя е човекът на Буш. Дали това е добро? И ако е - за кого?

Смъртта даже на едно дете, обезсмисля всичко, сторено от възрастните.


* Питър Пан е приказен герой, малко момче, което отказва да порасне и прекарва времето си в магически приключения. Пан е измислен от автора Дж. Бари в началото на миналия, 20 век.

 

В уникално по рода си общо интервю за „Oped News“ американския професор по лингвистика и дисидент Ноам Чомски и бившия зам.министър на финансиите на САЩ Пол Крейг Робъртс коментираха актуалните теми, които вълнуват света. Ноам Чомски и Пол Робъртс застанаха заедно пред журналиста Роб Кол, за да коментират теми като кризата в Украйна, бъдещето на капиталистическата система и американската икономика, империалистическите и националистическите политики, водени от определени държави, глобалното затопляне и много други интересни теми, касаещи бъдещето на цялото човечество.

– Какво е бъдещето на американската икономика и на капитализма?

– Роб Кол: Ноам?

Ноам Чомски: Ние сме много далеч от капиталистическа икономика, ние сме държава капиталист. Бъдещето зависи от това как обществото ще отговори на обстоятелствата. Системата може да бъде повлияна, поправена или дори радикално променена.

– Роб Кол: Пол?

– Пол Робъртс: Частния бизнес контролира правителството. Алчността стигна до степен до подкопаване на икономиката, от която те зависят.

– Роб Кол: Ноам, има ли какво да добавиш към думите на Пол Робъртс?

– Ноам Чомски: Отговорностите на големите изпълнителни директори се разми. Преди директорите имаха отговорността за бъдещето и оцеляването на корпорацията.

– Роб Кол: Каква роля имат климатичните промени в бъдещето на икономиките и световния баланс?

– Ноам Чомски: Нивата на изчезване на видове достигна онези от преди 65 милиона години, когато астероида е ударил земята.

– Роб Кол: Изглежда, че някои компании искат това, или поне нехаят. Може ли това да се промени някак?

– Ноам Чомски: Компаниите са ангажирани с бързи и краткосрочни печалби, нищо друго не ги интерсува.

– Роб Кол: Изглежда и двамата споделяте мнението, че проблема идва от поведението на големите корпорации?

– Пол Робъртс: Пълна липса на далновидност, планиране.

– Ноам Чомски: Трябва да помним какво всъщност са корпорациите и кой стои зад тях. Те са креатури на държавата, подкрепяни от нея. Правата и възможностите се промениха драматично през годините. Ако се върнем назад ще видим, че корпорациите имат съвсем различни права. Обикновените хора нямат никакво влияние над правителството и водената от него политика. Стигайки до върха, виждаме фракцията на „единия процент“, която прави политиката.

– Пол Робъртс: Това важи и за държавите. Виждаме как Съединените щати тласкат своите европейски васали към конфликт с Русия, от който Европа няма интерес. Това все пак носи рискове и за Вашингтон, по мое мнение, защото Вашингтон може да изгуби контрола над своите сателити. Ноам, какво мислиш за безотговорното поемане на риска да се предизвикат Русия и Китай?

– Ноам Чомски: Изключително безотговорно е. Това подтиква сближаването на Русия и Китай, основно базирано на енергийните ресурси. Някои дори предвиждат „китайско НАТО“, което включва Китай, Индия, Пакистан, някои азиатски държави, което също ще има и своя алтернативна на долара валута. Това е рисковано и поставя възможността за война.

– Роб Кол: Пол, каква роля мислиш, че играят социопатите, психопатите и нарцисистите в световната политика?

– Пол Робъртс: Този тип хора доминират в правителствата. Това важи с по-малка сила за Русия и Китай, защото те тъкмо излизат от една ера, където това се провали. Според мен най-големите психопати са във Вашингтон. Успеха на американската пропаганда накара света да приеме Русия и Китай за държави, от които трябва да се страхува.

– Роб Кол: Нарцисистите определят като „лоши“ всички, които ги критикуват.

– Пол Робъртс: Точно. Всеки критик бива демонизиран. Демонизира се и всяка държава, която отказва да е васал. Европейците, например, дори не знаят какво значи собствена и независима външна политика.

Сега виждаме, че държавите от НАТО се въздържат от бомбардировките срещу Ислямска държава. В коалицията влизат предимно арабски държави – Саудитска Арабия, Катар, Йордания и тн. – може би сме готови да разрушим собствената си империя от васали?

– Пол Робъртс: Нарастващата критика срещу САЩ не е насочена само срещу престъпленията във външната политика, но вече засягат и положението вътре в Щатите. Бялата шапка, която САЩ надена по времето на студената война не ни отива, след като в 21 в. САЩ бомбардира и нахлува в други държави заради лъжливи обвинения. Всички тези действия подкопаха образа на т.нар. „нежна сила“ на Съединените щати. Запада започна да се изживява като едноличен собственик на целия свят, който взима решенията и ги налага на всички.  Запада е в ръцете на психопати и марионетките им.

Колкото до американската икономика – аз я виждам като кула от карти.

– Роб Кол: Какво имаш предвид под „кула от карти“

– Пол Робъртс: Разклатен долар, разклатен фондов пазар. Истинските икономически доходи са под нивото на онези от 1960-те и ранните 70′ години…

Имаме главозамайващи дългове, безкрайно създаване на пари. Няма добри работни места, трупаме огромни търговски дефицити. Дълго след разпада на Рим, отцепените кралства пазили образа на Цезар на монетите. Това е пример колко дълго традициите може да просъществуват, въпреки че това, което символизират отдавна не съществува.

 
САЩ използва Ислямска Държава за свое алиби, за да водят война, имаща съвсем различна цел

Въпреки че всички се придържат към ракурса на Вашингтон и съюзниците му по отношение на случващото се в Персийския залив, е напълно ясно, че това е просто оправдание за война, имаща други цели. Щатите заявяват, че искат да унищожат Ислямска държава.


Организация, която те самите създадоха, за да осъществи американската идея за етническо прочистване, необходимо за плана да се преструктурира „Широкия Близък изток”. Странното в случая е, че те искат да се бият рамо до рамо с “умерената” опозиция, съставена от същите джихадисти. На всичкото отгоре, американците и съюзниците им унищожиха сгради в град Рака, които два дни по-рано активисти на ИД вече бяха напуснали. За известния френски публицист Тиери Мейсън зад тези очевидни противоречия се крие факта, че газовата война продължава.

Американската военна кампания в Ирак и Сирия е объркваща: да унищожиш терористична организация само чрез въздушни нападения е невъзможно. На територията на Ирак САЩ и Страните по хартата на съвета за сътрудничество на арабските страни от Персийския залив (тук в текста ще ги наричаме с приетата в България абревиатура – „ССЗ страни”) обединиха действията си с иракски трупи и кюрдски сухопътни части. В Сирия същите нямат сериозни военни сили за борба с ИД. Дори при тези обстоятелства „бомбардировките не са в състояние да засегнат ефективно Ислямска държава или действията й в други части на Ирак и Сирия”, според Генерал Уилям Мейвил, началник по операциите в Генералния щаб на американската армия.

Освен това и въпреки официалните декларации ИД е създадена от САЩ и ССЗ страните и служи безпрекословно на техните интереси:

  • През май 2013 година сенатор Джон МакКейн пристига нелегално в Сирия, за да се срещне с щаба на Свободната сирийска армия (умерените), в който са Абу Юсеф, по познат като Абу Ду`а и начиран още Ибрахим ал-Багдади: настоящият Халиф Ибрахим (лидерът на екстремистите)
  • През януари 2014 година Ройтерс разкриха, че президентът Обама е свикал тайно заседание на Конгреса, по време на което е гласувано решение да се финансират и въоръжат „бунтовниците” в Сирия, включително и тези от Ислямска държава. Решението е с давност до септември 2014 година. Заседанието е закрито, но не просто при закрити врата. Цялата американска преса се съгласява информацията да бъде прикрита.
  • Горди от това признание, Саудитска държавна телевизия раздува шумно факта, че ИД е оглавена от Принц Абдул Рахман ал-Фасал.
  • Междувременно Началникът на Израелското военно разузнаване Генерал Авив Кочави предупреждава за разпространението на анти-сирийски бойци. Той разкрива още, че членове на Ал Кайда, включително тези на Ислямска държава – организациите все още не са разделени, са били обучавани в три лагера в Турция, контролирани от НАТО. Местоположението им е Османие, Караман и Şanlıurfa.
  • През май 2014 Саудитска Арабия доставя оръжие и огромно количество нови джипове „Тойота”, закупени в Украйна, на Ислямска държава, за да нападне Ирак. Доставката е осъществена със специален влак и е поръчана от Турските тайни служби.
  • На 27-ми май Масуд Барзани, президент на Кюрдското регионално правителство в Ирак, отива в Аман, за да координира инвазия в Ирак между иракските кюрди и Ислямска държава. Пак в Аман на първи юни се състои допълнителна среща, на която присъстват и много партньори сунити
  • В началото на юни ИД и Местното правителство на Кюрдистан започват нападението. Ислямска държава ,в съответствие с мисията си, извършва терористичните си акции, за да завърши етническото прочистване, което американската армия не успява да постигне през 2003 година. Следователно се избира да бъде използван изразът, усвоен през 2001 година от Генералния щаб на американската армия: преструктуриране на „Широкия Близък изток”

Тук става ясно, че няма причина САЩ да унищожават Ислямска държава. Освен ако не става въпрос за публичната, но и съмнителна, смърт на трима американски граждани, което не може да послужи като оправдание за масирано нападение.

Официално обявената цел на въздушните нападения не е истинска, но засега не става ясно какво се опитват да разрушат посредством флота си САЩ и съюзниците. Сигурното е, че са бомбардирани току-що опразнени сгради и дузина рафинерии в източна Сирия.

Тиери  Мейсън е френски интелектуалец, основател на независимото издание „Voltaire Net“, автор на няколко книги и колумнист във френски, английски и руски ежедневници по въпроси свързани с геополитическите процеси.гу

Тогава какво значение имат тези рафинерии във война, за която се твърди, че е срещу тероризма? Според Пентагона те са контролирани от ИД и носят огромни приходи.

Отговорът очевидно е грешен. Всички опити на държави с ембарго да продават петрол или газ на международния пазар са неуспешни. Не е такъв случаят с Ислямска държава, въпреки резолюциите 1373 (2001) и 2170 (2014) на Съвета по сигурност (ООН?). Всеизвестно е, че ИД краде петрол в Ирак и Сирия, транспортира го по нефтопровода до турското пристанище в Сейхан, от където се заминава за Израел с танкери на Palmali Shipping & Agency JSC – турско-азерска компания на милиардера Мубариз Гурбаноглу. На пристанището в Ашкелон израелските власти осигуряват фалшиви сертификати за произход от Елиат, а след това го изнасят за Европейския съюз.. Където всички се преструват, че вярват в израелския произход на петрола.

Същата фирма изнася петрол и газ, откраднати от местното правителство на иракския Кюрдистан. Ако САЩ и ССЗ действаха съобразно резолюциите 1373 (2001) и 2170 (2014), би трябвало да нападат и Кюрдистан. Вместо това те я подкрепят – не срещу Ислямска държава, ами срещу централното правителство в Багдад.

Бомбардирането на тези обекти не може да бъде разглеждано като друго, освен желание за отнемане на рафиниращия обем на Сирия, когато се възцари мир.

В такъв случай се знае, че САЩ разчита на ССЗ страните и особено на Саудитска Арабия. В тази връзка, ако е ясно че саудитските самолети не излизат от собствената си страна, информацията на ирански медии, че те са базирани в Израел не само не е изключена, ами е вероятна.

Често сме забелязвали, че основната цел на войната срещу Сирия е контролът над огромните й запаси от естествен газ и територията й, през която може да мине тръбопровод от Иран или от конкуриращите Саудитска Арабия и Катар.

Европейският съюз се опитва да преодолее зависимостта си от руски газ. Това е трудно заради съпротивата на Новорусия и подкрепата от страна на Руската федерация. Отсега идеята на иракското правителство е да предлага газ на този пазар, както обяви заместник-министърът на петрола Али Мадежди на девети август. За Иран това е алтернативата на блокирания от ИД път към Сирия.

Този вариант, който защитава интересите на Иран, но е в разрез с анти-империалистическата борба на президента на Иран, може да бъде одобрена от Вашингтон като част от по-широко споразумение на преговорите 5 +1. Иран ще бъде готов да се откаже от ядрената си програма и ще освободи третия свят от зависимостта към петрол, докато западняците ще премахнат санкциите.

Ако това се случи, ще има значителна промяна в регионалното разпределение на силите. Ще бъде трудно да се продава на Русия, която току-що приветства Иран в Шанхайската кооперативна организация. В допълнение – ще бъдат необходими около $8.5 милиарда за построяването на тръбопровод от порядъка на 1800 мили, който да свърже местата на производство с Набуко. Иранския газ ще преминава през Азербайджан, Турция, България, Румъния и Унгария, за да достигне ЕС през Австрия. Това бе потвърдено от Шейх Хасан Рохани пред президента Ханс Фишер в кулоарите по време на Общото събрание на ООН.

Възраждането на Набуко би било благословия за Азербайджан, които ще улеснят транспортирането на своя газ от Шах Дениз. По този начин Баку ще може да се отдръпне от Москва и да се сближи с Вашингтон, което би обяснило внезапна покупка на оръжие от Израел.

От сирийска гледна точка промяна в енергийната политика на Иран няма да бъде обезателно лошо нещо: повечето врагове на Сирия – освен Израел – няма да имат за какво да продължават войната. Плюс това премахването на Иран ще подсили ползата на Русия от Сирия. Ако се подпишат споразуменията, Вашингтон ще цели нестабилност в сунитските райони на Ирак, за да запази разграничението между Техеран и Дамаск. И със сигурност САЩ биха продължили да подкрепят Даеш в Деир ез-Зор, но останалата част от Сирия ще бъде мирна.

Превод: Станислав Кертиков (Alter Information)

https://alterinformation.wordpress.com/2014/10/05/6547873474/

 

Джеймс Роджърс, бизнесмен и инвеститор, президент на Rogers Holdings и Beeland Interests IncИзвестният американски бизнесмен и финансов инвеститор Джеймс (Джим) Роджърс е роден през 1942 в Балтимор. Завършва история в Йейлския университет, след това получава магистърска степен по икономика в Университета на Оксфорд. През 1970 започва работа в инвестиционна банка Arnhold and S. Bleichroder, където негов колега e Джордж Сорос. Три години по-късно двамата основават инвестиционния фонд Quantum. Джим Роджърс се разделя със Сорос през 1980 и става професор по финанси в Columbia Business School. Днес той е президент на Rogers Holdings и Beeland Interests Inc. и живее в Сингапур, където се премества през 2007, привлечен от огромния потенциал на азиатския финансов пазар.

Освен всичко друго Джим Роджърс е световно известен пътешественик и автор на няколко книги. Интервюто с него публикуваме с любезното съдействие на Ник Дзамбруно.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2015/1797-dzheyms-rodzhars-vashington-raboti-za-pagubniya-za-samite-sasht-alians-mezhdu-rusiya-i-aziya

- Г-н Роджърс, като експерт по кризисните пазари, какво мислите за Русия и, в частност, за руските акции?

- Настроен съм оптимистично за бъдещето на Русия. Впрочем, бях настроен още по-оптимистично преди началото на войната в Украйна, която до голяма степен беше провокирана от САЩ. Във всеки случай, по време на кримския инцидент купих доста руски акции и планирам да купя още повече в бъдеще.

За съжаление, случващото се не предвещава нищо добро за Съединените щати. То способства за обединяването на Русия и Азия, което в дългосрочна перспектива ще има крайно неприятни последици за САЩ и Европа. Наскоро още една от четирите най-големи китайски банки откри свой филиал в Москва. Иранците се сближават с руснаците. Неотдавна руските железници завършиха строежа на железопътната линия до севернокорейското пристанище Расон – най- северното незамръзващо пристанище в Азия. Руснаците вложиха много пари в реконструкцията и модернизацията на Транссибирската железопътна магистрала. По правило, онези, които правят заедно бизнес, се обединяват и в други сфери, включително във военната, макар това да не означава непременно, че и сега ще се случи нещо подобно. Не мисля например, че руснаците, китайците и иранците възнамеряват да нападнат Америка.

- Тоест, благодарение на икономическите връзки с Азия, зависимостта на Русия от Запада вече не е чак толкова голяма. Това ли е обяснението за оптимизма ви по отношение на Русия?

- За първи път посетих тогавашния Съветски съюз още през 1966 и се върнах оттам много песимистично настроен. Този мой песимизъм се запази през следващите 47 години, защото не разбирах, как този модел въобще може да работи.

След това, преди година или две, започнах да забелязвам, че мнозина се отнасят все по-негативно към Русия и сякаш вече никой не се интересува от нейния пазар. Вероятно си спомняте, как през 90-те години и дори през първото десетилетие на сегашния век всички бяха във възторг от тази страна. Редица ключови фигури от политиката и бизнеса демонстрираха периодични изблици на огромен ентусиазъм към Русия. През 1998 бях на къси рублеви позиции, освен това никога не бях инвестирал в Русия, особено в дълги рублеви позиции. Преди година или две обаче забелязах, че ситуацията в страната се променя, че нещо се случва в Кремъл. Там вече са наясно, че не могат просто да преследват хората, да конфискуват активите им, а са длъжни да играят по правилата, ако искат да развиват икономиката си.

Днес Русия има конвертируема валута – повечето държави не разполагат с такава, но не и Русия. Руснаците имат достатъчно значими валутни резерви, които ще продължат да нарастват и след кризата със срива на рублата. След като няколко пъти съм пропътувал тази страна надлъж и шир, знам, че тя притежава гигантски природни ресурси. Впрочем, възстановената Транссибирска магистрала също представлява огромен актив. Виждах всичко това, виждах и, че руският пазар се смята за рисков, никой не го предпочиташе, затова започнах да търся и намерих възможности да инвестирам в Русия.

- Да, в това, което казвате, определено има смисъл, от гледна точка на настроенията и фундаменталните показатели. До какво обаче, според Вас, ще доведе конфликтът на Русия с Украйна и напрежението в отношенията и със Запада?

- Напрежението ще продължи да нараства, поне докато във Вашингтон управляват сегашните бюрократи. Защото те са професионално заинтересовани ситуацията в постсъветското пространство да не се нормализира. Именно затова не очаквам подобрение в обозримо бъдеще. Виждам обаче, че някои компании и дори държави започват да се отдръпват от санкциите. Много хора започват да се питат - почакайте, какво означава всичко това?

Хората започват да преосмислят пропагандните внушения на Вашингтон. Дори        германците правят преоценка на ситуацията. Мисля че отношението към          случващото се в Украйна ще стане по-балансирано, защото САЩ не се ползват с      широка подкрепа, да не говорим, че има много други войни, които искат да     водят или се опитват да провокират.

Това означава, че руската доминация в Украйна ще нараства. Източната част на        тази страна до голяма степен е руска. Крим пък винаги е бил руски, докато една         вечер, под влиянието на изпития алкохол, Хрушчов не решава да го предаде на       Украйна. Ето защо подозирам, че дезинтеграцията на Украйна ще продължи,         което - между другото - е добре и за самата Украйна, и за света, като цяло.

Ние не се оплакваме, когато шотландците гласуват, дали да излязат от състава на Великобритания. Твърдим, че подкрепяме правото на самоопределение. Допуснахме разпадането на Чехословакия, Югославия, Етиопия. Обикновено това е за добро. Много от съществуващите граници са исторически аномалии. Сам по себе си, фактът, че след Първата световна война са се случили определени събития и някакви бюрократи са очертали една или друга граница, не означава, че това е логично и следва да си остане така. Струва ми се, че онази част от Източна Украйна, която клони към Русия, ще продължи да се разширява. Не мисля също, че Америка може да започне война, да не говорим пък за Европа, а това означава, че САЩ ще трябва да признаят, че са допуснали поредната стратегическа грешка и да започнат постепенно да се отдръпват от Украйна.

- Според Вас, доколко определяща за мащабите на санкциите е зависимостта на Европа от руските енергоносители? Появиха се слухове, че европейците са склонни да изключат Русия от системата SWIFT, както постъпиха с Иран.

- По принцип всичко е възможно. Когато Америка се опитваше да накара европейците да предприемат подобна стъпка, видях реакцията на техните лидери и, поне според мен, те въобще не бяха във възторг от това. Аз самият съм американски гражданин и със съжаление следва да отбележа, че така очерталата се ситуация, като цяло, принуждава руснаците, китайците, а и не само тях, да ускорят търсенето на алтернатива. А това не е никак добре за САЩ.

Американците разполагат с монополни позиции, защото всички, които използват долари, трябва да осъществяват доларовите си разчети през Ню Йорк. През последните няколко години нееднократно беше изразявана сериозна загриженост във връзка с американската доминация в системата SWIFT и това, че тя дава възможност на САЩ да блокират останалите, когато си поискат.

Затова в момента Русия и Китай полагат всички усилия за да намерят алтернатива на тази финансова система, на американския долар и на финансовата доминация на САЩ.

Както вече казах, всичко това не е добре за Съединените щати. Смятаме, че със санкциите нанасяме ущърб на руснаците. Истината обаче е, че в дългосрочна перспектива вредим повече на самите себе си.

- Всъщност, видяхме точно това, когато САЩ, на практика, изхвърлиха Русия от системите Visa и Mastercard. Как реагираха руснаците? Обърнаха се към китайската платежна система Union Pay.

- Примерите са много. Някои неща вече се случиха, други се случват в момента, защото Путин обяви пред всички: "добре, налага се да преразгледаме целия си път от падането на Берлинската стена насам", и това е само началото. Между другото, на китайците подобно развитие им харесва. За Китай, то несъмнено е добро. За САЩ това в крайна сметка ще се окаже много лошо, но е прекрасно за Китай, както и за някои други азиатски държави, като Иран например.

Нищо от това, което правим напоследък, не се отразява благоприятно на Америка. Всичко сторено от нас обаче, се оказва добро за Китай.

- Защо тогава Вашингтон действа по този начин?

- На първо място, защото това са бюрократи, недостойни за постовете, които заемат. Властта развращава и тъкмо това се случва през последните десетилетия в Съединените щати.

Преди началото на Първата световна война императорът на Австро-Унгария, който по онова време е 85-годишен, дава ултиматум на сърбите, съдържащ девет искания. Сърбия изпълнява осем от тях, но по ред причини не изпълнява деветото. Това става повод за началото на войната. Навсякъде бюрократите обещават, че тя ще приключи до Коледа - поне в страните, където празнуват Коледа. Шест месеца след началото на войната обаче, гражданите започват да се питат „Какво всъщност правим, това е безумие“. Милиони хора се избиват един друг. Милиарди долари отиват на вятъра. Това е лошо за всички. И, защо го започнахме? Никой дори не може да обясни ясно, защо това се случва, но масовото изтребление продължава цели четири години, само защото неколцина бюрократи и един старец не успяват да се разберат помежду си. Всичко това е можело да бъде избегнато. Впрочем, така започват почти всички войни.

Ако анализираме началото на всяка една война, дълги години след като тя вече е приключила, неизбежно възниква въпросът „Как и защо е станало така?“. И, по правило, рядко се намират убедителни отговори. Както е известно, историята се пише от победителите, които винаги имат под ръка подходящо обяснение за случилото се, но един обективен анализатор обикновено се чувства объркан.

- Нека променим малко темата. Знам, че се интересувате от селско стопанство, а в Русия и Украйна са най-плодородните земеделски земи в света. Какво мислите за компаниите, които са инвестирали в тамошното селско стопанство и за техните акции?

- От историческа гледна точна, сте прав. Украйна беше сред най-големите износители на зърнени култури, а някои руски региони са били истински житници през различни исторически периоди. Комунизмът обаче може да разруши и действително разрушава всичко, до което се докосва. Той разруши съветското селско стопанство, но много райони имат отличен потенциал и несъмнено ще се възродят. Не съм правил проучвания за това, доколко тези земи са съхранили своите качества, но въз основа на данните за земеделската продукция мога да предположа, че регионът отново ще стане голям селскостопански производител. Въпросът е само, кога и кой ще го направи. Между другото, наскоро оглавих голяма руска компания, която продава фосфатни торове, отчасти именно поради причините, за които споменахте.

- На няколко пъти споменахте Иран. Казват, че това е много динамичен пазар, който при това не е зависим само от природните ресурси. Иранците имат мощни търговски и технологични компании. Интересна ли е тази страна за инвеститор като вас?

- През 1993 купих ирански акции, чиято стойност оттогава насам нарасна цели 47 пъти, тоест това се оказа изключително успешна инвестиция. Изкарах много пари, макар че част от тях все още са в Иран. Не знам, дали някога ще си ги получа, но вече получих повече от достатъчно, така че това не е чак толкова важно.

Да, наясно съм, че иранският пазар е интересен. Знам също, че иранското общество е доста специфично. Познавам много иранци, на възраст под 30 години, които искат да имат по-различен живот. Промените в страната се осъществяват бавно, но този процес все пак върви. Отчасти и заради това, че Западът демонизира тази страна, което затруднява процеса на промени. Никога не съм бил привърженик на подобна политика, понеже собственият ми опит показва, че опитвайки се да привлечеш хората, можеш по-бързо да промениш ситуацията, отколкото ако ги игнорираш, принуждавайки ги да се затварят в себе си и да се настройват враждебно към външния свят.

Тоест, не одобрявам особено американския (или западния, като цяло) подход към Иран. Разбира се, не одобрявам и подхода на иранския духовен водач Хаменей. В миналото и двете страни допуснаха грешки. Сега обаче всичко се променя. Виждам големи възможности в Иран. Опасявам се обаче, че ако иранците не бъдат стимулирани да се обърнат към Запада, ще се отворят за Азия и Русия. А тази страна разкрива приказни възможности за инвеститорите с 80-милионното си население, огромните си ресурси и наличието на множество предприемчиви, умни и образовани хора. Освен това, да не забравяме, че Иран е наследник на Персия – една от великите империи в световната история в течение на много векове. С други думи, не става дума за изостанали хора, които не могат да четат или са неспособни да се ориентират на географската карта. Иран разполага с огромен потенциал, който неговите жители ще се опитат да реализират.

- В този регион се очертава и един нов фактор в лицето на Кюрдистан…

- Всъщност, кюрдите отдавна са доста сериозен регионален фактор. Надявам се, че ще могат да обединят силите си. Въпреки че може да ви се струва парадоксално, мисля, че един независим Кюрдистан би бил от полза за региона, включително и за Турция. За съжаление, бюрократите не обичат промените…

 

/КРОСС/ Джулието Киеза е бивш депутат в Европейския парламент и известен антиглобалист. Той даде интервю преди няколко седмици за „Росбалт". Предлагаме ви резюме с най-интересното от него.

В близките години светът е заплашен от война за ресурси. За да се избегне такава катастрофа, ние се нуждаем от основна смяна на потребителската етика. В този случай обаче, финансовият елит вероятно ще иска да реши всички проблеми чрез сценария от 11 септември 2001 г..

Джулието Киеза е бивш депутат в Европейския парламент и известен антиглобалист.

Ние сме в началото на преходен период, който няма прецедент в историята.

Той можеше да настъпи преди десетина години, но САЩ през 2001 г., поради събитията от 11 септември отложиха кризата със 7 години. Отложиха я , но не я отмениха. И през 2008 г. тя се върна. Кой ще се възползва от тази епоха - е сложно, но вече е ясно, че историята от последните три века е към своя край.

Днес е ясно, че е невъзможно развитие извън затворената система на ресурсите - светът е достигнал границите си на развитие. Всички тези хора, които казват, че старата система ще продължи да работи- лъжат. Въглища, нефт, дори и уранът - всички ресурси на планетата са почти изчерпани и е само въпрос на време преди те най-накрая да свършат. Всички наши реалности, с които сме свикнали да - ще се променят.

Цивилизацията на парите ще изчезне.

Ние трябва да разберем, че старата демокрация вече умира. В Европа половината от населението не стига до урните - и не заради политическа апатия. Огромен брой хора не припознават своe представителство във властта Аз не съм против парламента, общински съвети и т.н.

Просто трябва да се създаде нова система на представителство, нови партии и движения. И това движение трябва да тръгне отдолу, от дъното.

Нас ни манипулират, нас ни мамят! Хората са се превърнали в инструмент за покупки. Мозъкът на почти всички хора се контролира абсолютно. Ние живеем заради този пазар, когато работим и когато си почиваме. Той е този, който диктува действията ни. Ние не сме свободни хора. Журналистите трябва да информират хората. Но медиите мълчат по този въпрос.

Телевизията по 24 часа ни казва какво да купуваме, че нашата скала за ценности - е покупателната ни способност. Всъщност в съвременната телевизия истинската информация е не повече от 8%. Всичко останало е реклама, както и забавление. А човекът го формират същите тези 92%.

За начало бих национализирал медиите. Преди 50 години човешката личност се формираше в семейството, в училище, а понякога - в църквата. Днес 90% от мисленето на младите хора, се формира от телевизията. TV се превърна в най-важната културна структура по целия свят, от САЩ до Индия и Китай.

Медийната система - е фундаментално право на хората, а то не може да бъде приватизирано. Те трябва да бъдат върнати на държавата и нацията. За състоянието на планетата не може да се разкаже на хората без участието на ТВ. Вместо това, телевизията се опитва да ни убеди да си купим друга кола.
По същия начин смятам, че ние трябва да национализира всички банки, печатащи пари. Ние губим контрол върху парите.

- Ние - кои сме?

Държавите, гражданите на държавите. В средата на декември, „Ню Йорк Таймс" публикува на първа страница статия - че всеки месец в един ресторант на „Уолстрийт се събират ръководителите на девет водещи банки" Голдман Сакс, "UBS," Банка на Америка " Deutsche Bank, и други подобни.

Всеки месец, тези девет души вземат решения за шестте милиарда хора: какво ще е равнището на безработица в света, колко хора да умрат от глад, колко правителства да бъдат свалени, колко много министри да бъдат купени и така нататък. Това са уважавани престъпници, но те са по-мощни, отколкото всеки световен лидер.

Те имат реална власт - властта на парите.

 

Натискат ни да обвиним „Хизбулла” за взрива на Сарафово!

Вицепремиерът на Израел, Моше Яалон обвини в софийската Синагога Иран и Хизбулла за взрива в СарафовоВ централната Синагога в българската столица София, по време на възпоминателната траурна церемония, вицепремиерът и министър по стратегическите въпроси на Държавата Израел, Моше Яалон дръпна обвинителна реч против Иран и „Хизбулла”!

Поръчителят на атентата в Бургас се казва Касем Солеймани - шеф на бригадите "Ал Кудс" в Иранската революционна гвардия, заяви пред "24 часа" израелският вицепремиер и министър по стратегическите въпроси Моше Яалон след среща с вътрешния министър Цветан Цветанов.

Това се случи по време на  траурна възпоменателна церемония в памет на жертвите от взрива на паркинга на летище „Сарафово”, на 40 ден от взрива.

„Най-общо казано, ние знаем кой стои зад атентата - това е Иранската революционна гвардия и по-специално бригадите "Ал Кудс", ръководени от Касем Солеймани. Този човек е поръчителят. Той е отговорен за цялата кампания на терор срещу израелци, без значение от мястото - дали е Грузия, Азербайджан, Кения, Кипър, или пък Тайланд. Всичко това е част от една и съща кампания. Както при намерението за атентат в Кипър, така и зад бомбената атака в Бургас сме сигурни, че "Хизбула" играе ролята на подизпълнител” поясни вицепремиерът на Израел.

Иранското посолство в България обвини държавата Израел, че се опитва да дискредитира Техеран и да навреди на двустранните му отношения със София, с коментарите, че Иран стои зад наскорошното смъртоносно нападение срещу израелски туристи.

В специално изявление посолството на Иран обвини Израел в злоупотреба, "насочена към компрометирането на ислямска република Иран и създаването на проблеми в исторически приятелските връзки" между България и Иран.

Подобни коментари са „необосновани и абсурдни, и са насочени към всяване на страх в обществото", се казва още в позицията на посолството на Иран в София.

Вицепремиерът на Израел Моше Яаалон осъди „тероризма, чийто произход, планиране, финансиране и въоръжаване идва от Иран и често е подпомаган от жестоките „Хизбулла", припомни агенцията.

„Не трябва да се позволява на Иран да има ядрено оръжие... Ние, просветените западни страни, сме длъжни да обединим усилия и да се борим с ислямския тероризъм, чиито корени, финансиране, планиране и въоръжаване идва от Иран. Много често тази организация действа чрез клонове на жестоката организация Хизбула”, каза Яалон.

Посланикът на Израел, Н. Пр. Шаул Камиса-РазПосланикът на Н. Пр. Шаул Камиса – Раз не каза нещо по-различно от вицепремиера на Израел: „Усилията на фундаменталисткия тероризъм и техните клонове бяха насочени, както никога досега, да причиняват жертви, щети и разрушения срещу израелци и членове на други общности – без да се прави разлика между нации – те се опитаха да направят това и на много други места по света”, каза посланикът.

„Терористичният акт е направен от чудовище – радостта бе прекъсната в самото начало. Те ще се стремят да извършват нови атаки. Това е само въпрос на време, възможност и решителност - особено, когато страните от оста на злото, която подхранва тероризма и неговите изпълнители – страни като Иран, Сирия и други - са в международна изолация”, каза още Н. Пр. Шаул Камиса – Раз.

Свещ за загиналия шофьор Мустафа Кьосов редом до свещите на загиналите в Сарафово евреиРедом до свещите, запалени за загиналите евреи, бе поставена свещ и надпис с името на единствения българин Мустафа Кьосов, на чието погребение не се весна нито един представител на българската власт!


Същия ден, в българската преса се появи следната информация:

„България ще обвини "Хизбула" за атентата срещу израелски туристи на бургаското летище от 18 юли. Това написа опозиционният ливански вестник "Ал Джумхурия". Според изданието, след като София посочи "Хизбула" за автор на атентата, ще последват и обвинения от Европейския съюз и САЩ, които сътрудничат на България в разследването на терористичния акт. Така "Хизбула" ще бъде поставена на картата на терористичните организации в Европа, което вероятно ще доведе до скъсването на дипломатическите отношения между Запада и Ливан, тъй като правителството в Бейрут е доминирано от "Хизбула". Според вестника при този сценарий, пред ливанския премиер Наджиб Микати няма да остане друг избор освен да подаде оставка.

Повече от месец след атентата в Бургас българските власти все още не са обявили резултати от разследването и именно липсата на яснота получи отзвук в чуждата преса.

Държавата Израел поиска от българските служби всички улики

от местопрестъплението, искане, за което „Хроники” съобщи предварително, че предстои.

Вицепремиерът Яалон обясни това обстоятелства така: "За жалост ние сме доста по-опитни от българските служби и българските власти по отношение на терористичните атентати. Това е разбираемо".

Близки на загиналите от взрива в Сарафово полагат цветя пред портретите на жертвитеНе можем да си затваряме очите, че взривът на летище Сарафово показа липсата на добре работеща Концепция за национална сигурност, показа и липсата на каквато и да било компетентност на правителството на ГЕРБ по отношение на задачите, които трябва да се обсъдят и поставят пред българските спецслужби.

Взривът показа, че е най-малкото опасно и рисково министър на вътрешните работи да е човек, който е учил за даскал по физическо и е носил папките на началниците си.

Министър Цветанов вече поназнайва английскиВярно е, че амбициозният Цветан Цветанов е залегнал здраво на английския откакто е министър /за разлика от лидера и премиера Борисов-бел. Л.М./и езикова бариера за него в най-скоро време няма да има при контактите му с негови колеги зад граница.

Но английски знае е всяко дете в отделенията вече – познанията на чужд език далеч не се покриват с професионална компетентност за ресора сигурност и вътрешен ред.

Обществена тайна е, че на родния си български език Цветанов не е в състояние да говори разбираемо.

Обществена тайна също така е и фактът, че МВР-министърът няма понятие от действащите закони и Конституцията. Това му дава една свобода, озарен с партийния ореол на управляващата партия ГЕРБ да гази закони и Конституция без да му мигне окото!

Президентът Плевнелиев наглася традиционната еврейска шапчица, за да не падне от главата му по време на словото в памет на жертвите в Сарафово„България трябва да си направи своите изводи, да действа адекватно и гъвкаво след атентата в Бургас” - каза пред журналисти президентът Росен Плевнелиев след възпоменателна церемония в памет на жертвите на атентата на летище „Сарафово” в Централната софийска синагога... Затова и аз събрах Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), затова и се разбрахме, че Министерски съвет ще свърши работа по няколко много важни теми, които бяха не само поставени на Консултативния съвет, но и ние постигнахме пълен политически консенсус – абсолютно всички парламентарно представени партии ни казаха – да, ние искаме да се ревизира Националната стратегия за борба с тероризма, искаме да се направи нов план за действие”, обясни държавният глава.

В свой Доклад ДАНС въобще не са разписали изречение, че има някаква опасност от тероризъм!

Тогава за каква Национална стратегия за борба с тероризма говори в Синагогата президентът Плевнелиев? Не един и двама експерти по национална сигурност и антитероризъм заявиха недвусмислено, ЧЕ ТАКАВА СТРАТЕГИЯ НЯМА!

Тогава за какъв нов план на действие говори Плевнелиев в Синагогата? На какво основание Цветанов твърдеше, че в ДАНС има изграден център, който е изцяло с компетентност относно действия за борба с тероризма?

Тръгвам по обратния път по темата

В случай, че е имало Национална стратегия за борба с тероризма, защо във връзка с този документ от „изградения” център в ДАНС, компетентен за борба с тероризма:

  • никой не обърна внимание, че в Кипър е бил предотвратен терористичен акт срещу израелски туристи?
  • защо никой не провери мерките за сигурност на летищата по морето, след като бяха дадени на концесия. Там кацат десетки чартърни полети от Израел през летния сезон?
  • Струва ли си да говорим по проблема, след като министърът на вътрешните работи обвини опозицията в парламента: „Вие не сте внесли нито едно предложение по Закона за НРС”! при положение, че такъв закон просто не е внасян в Народното събрание?!?

„Мерките за сигурност на израелските туристи няма да са временни, а ще останат постоянни”, съобщи министърът на икономиката Делян Добрев на среща със семействата на загиналите в терористичния акт на летище Сарафово на 18 юли.

Министър Цветан Цветанов открива първите електронни гишета за граничен контрол на летище СофияДобре, че най-после се въведоха някакви мерки все пак, макар и тихомълком! Досега всеки що годе високопоставен чиновник и най вече министър Цветанов и близките до него депутати от ГЕРБ, се кълняха, че сигурността ни е гарантирана, че няма пробив, че всичко е наред, а ето че министър Добрев призна, че са въведени временни мерки, които ще останат постоянни!?

Т. е. вече има някакви въведени мерки, след като преди взрива в Сарафово е нямало никакви!

И за Шенген бяхме готови, а вчера, на 28 август стана ясно, че за първи път на летище София бяха открити автоматизирани електронни гишета за граничен контрол!

Засега апаратурата на гишетата е програмирана да проверява само паспортите с биометрични данни на пристигащите граждани от Европейския съюз, Европейската икономическа зона и от Швейцария, т. е. – ще се проверяват за 7 секунди максимум дали личните документи на преминаващите границата лица са фалшиви, както и дали лицата фигурират в базата данни на страните от Шенген.

Това бе открито едва 40 дни след взрива в Сарафово и важи само за летище София засега! За летище Бургас тепърва предстои да се монтират подобни електронни гишета следващата, 2013 година!

След това събитие идва логично въпросът: за какъв Шенген имахме досега претенции и Цветанов би тъпана, като тепърва ще оправя граничните пунктове?

По повод взетите мерки за сигурност ще споделя свое лично наблюдение от летище София: пътуващите за други страни са принудени да стоят и чакат на опашка, за да бъдат пропуснати, като често опашката добива внушителни размери. Т. е. въпросната опашка е лесна мишена за чакащите пред вратите на летищния терминал с багажа си граждани, за да бъдат пропуснати!

Защо мълчат управниците ни за провокациите срещу Иран и Хизбулла?

Опозицията в Сирия, която се вдигна, както твърдят на Запад, срещу Башар Асад, носеше плакати: ”Всички шиити в гробищата!”

Да не забравяме, че именно шиитите са в основата на Хизбулла, или така наречената партия на Бога.

Аналогът при исляма това са шиитите, така както е източното православие в християнството. Зад паравана на битката за някаква арабска демокрация, се води една между религиозна война от десетилетия в Близкия Изток.

Шиизмът не е някакъв непримирим радикален ислям, тук не трябва да се бъркат нещата, въпреки че външният министър Николай Младенов покани именно врагове на шиитите, представители на така наречените бунтовници в Правец, без да е запознат, даже без да си дава сметка какво точно върши и подкрепя.

Ливанската „връзка” с взрива в Сарафово не е от вчера. Преди три седмици израелски официален представител бе заявил за „Ню Йорк Таймс", че израелските разузнавателни служби са прихванали голям обем от телефонни разговори между Бургас и Ливан в дните преди терористичния акт на летище Сарафово.

Знаем източниците в Ливан, но нямаме информация за самоличността на действащите лица в България, бе казал източникът пред Таймс.

Той бе съобщил, че разговорите Бургас-Ливан значително са зачестили три дни преди терористичния удар.

Получих по пощата от читател на сайта "Хроники" следния текст:

Стотици израелски пилоти са подписали и отказват поръчки да бомбардират Иран

В Университета в Тел Авив професори по право са сред подписали онлайн петиция, която предупреждава, че всяко решение да се удари Иран би било "изключително погрешно и представлява хазарт."

Томер Цархин и Дан Дори публикуваха информация, че повече от 400 израелци, включително и от университета в Тел Авив, професорите по право Менахем Маутнер и Хаим Ганс подписаха онлайн петиция, призоваваща на пилотите на Израел от отбранителните сили да откажат да се подчинят, ако им бъде наредено да бомбардират Иран.

Петицията определя решението да се нанесе удар срещу Иран като "силно объркано и хазарт", което ще може само да забави ядрената програма на Иран, без да я спре, и ще се наложи да се плати прекомерно висока цена".

Имате възможност да кажете "Не", гласи петицията, адресирана до пилотите. "Разбира се, това не е просто въпрос на избор, Петицията включва дълбоки професионални и морални дилеми и носи риск от загуба на кариера, което е важно за вас, а също и възможността да бъдете преследвани. Въпреки това, Ваше задължение е да разгледате най-внимателно и сериозно възможността, че като казва думата "Не", ще направите важна и жизненоважна услуга на Държавата Израел и всички, които живеят тук. Тази услуга ще бъде много по-важна от сляпо подчинение на тази цел. "

Петицията предупреди, че в случай на нападение срещу ирански ядрени съоръжения, ще причини разпръскването на радиоактивни материали сред цивилното население, а "Израел като държава, заради извършването на бомбен атентат може да бъде обвинен във военни престъпления".

Проф. Maутнер за "много сериозни и дълготрайни последствия" за Израел, ако той атакува Иран без сътрудничеството на САЩ.

Професор Ганс, за разлика от колегата си, смята, че за да удари Израел Иран, без първо да са изчерпани всички други възможности, че  за да се попречи на Техеран по разработването на ядрени оръжия би било незаконно и необосновано. "Ясно е, че последиците от една такава война ще бъдат деструктивни по всеки един възможен начин".

Междувременно, членовете на борда на директорите на „Лекари за човешки права” - Израел, включително  и лекари са изпратили писмо до премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната, Ехуд Барак, в което те изразяват страховете си относно последиците от потенциална израелска атака срещу Иран.

Истината по разследването на взрива на паркинга в Сарафово е, че разследването не напредва особено много – поне в България, съобщиха запознати за „Хроники”.

Бившият външен министър Соломон Паси„Бих казал, че сегашният терористичен акт е провал на дюнердипломацията на министър-председателя – заяви в студиото на Нова телевизия бившият външен министър Соломон Паси. – Не може да казваш: „Ние продаваме дюнери затова сме застраховани!” Това е лично, безотговорно изявление на българския министър-председател, г-н Бойко Борисов. – Помислете си през всички тези месеци какво прави той: ходи, снима се с Мосад, ходи, снима се с ЦРУ, обявява, че директорът на ЦРУ му бил личен гост, но ето, американското посолство го опровергава, че няма такова нещо… Не може всичко у нас да е наред, след като в целия свят не е наред. Ние трябва да търсим някаква консолидирана защита срещу световния терор. В същото време какво прави българското правителство: българското правителство освободи всички дипломати, които са били свързани по някакъв начин с тайните служби – хора, които са работили за разузнаване, за контраразузнаване, за военно разузнаване, контраразузнаването, военното разузнаване Държавна сигурност ли е? Ние си отрязахме абсолютно всички очи и уши, извадили сме очите и сме отрязали ушите и се чудим защо всичко това ни се случва…”.

Как да забравим, че според премиера Борисов Иран е арабска страна, като не е арабска?

Николай Младенов, синът на радиста, който изгони всички професионални дипломати от МВнРПри дефицита на достатъчен интелектуален капацитет при вътрешния министър, при липсата на пълно неведение за това кой кой е, какво е било, какво се случва и какво предстои у премиера Борисов – външният министър Николай Младенов си прави каквото му кажат отвън, даже мисли каквото му внушат чужди високопоставени чиновници извън границите на държавата ни.

Светът на правоверните за Борисов, Младенов и Цветанов е тема непозната, за да имат представа какво се случва в Близкия Изток и защо.

Не спазването на основни правила, незнанието на основни външнополитически процеси, скъсването на връзката дипломация – разузнаване е лукс, който в най-неразвитите държави правителствата им не си позволяват.

Скъсаната връзка доведе до пробива в националната сигурност, чистката във външно министерство, в разузнаването и контраразузнаването доведе до изличаване на институционалната памет в жизненоважни ведомства.

Натрупаната информация познанията, опитът, базата данни в паметта и уменията на уволнените служители от спецслужбите и дипломацията си отиде с тях, а партията ГЕРБ заложи на послушанието, външнополитическия диктат и зависимост. И резултатът е налице – липсата на каквато и да било превантивна дейност и подсигуряване по летища, гари и пристанища доведе до човешки жертви.

Няма как за това да се мълчи, или да се търси сметка внимателно от страна на опозицията – взривът в Сарафово е начало и в това едва ли някой се съмнява!

Няма място към днешна дата от политическа саморазправа на управляващи партийци с хора от институции, които са свързани с националната сигурност. Това ГЕРБ не пожела да разбере и удари дипломатите и разузнавачите, като ги изхвърли от системата, за да постави на тяхно място верни партийно люде с познания на чужд език!

По-голяма глупост, по-голяма беля едва ли някой би могъл да стори в държавата.

Саморазправата не направи Цветан Цветанов по-знаещ и начетен професионалист.

Уволненията и партийният хъс не превърнаха Николай Младенов в дипломат №1 в държавата.

Знае ли етапите на противопоставяне между Иран и Израел в различните години Младенов?

Наясно ли е външният ни министър с развитието на тероризма в Близкия, Далечния Изток, Европа и Америка? Какви бяха целите на терористите, какво очакваха да постигнат? В чий интерес бяха терористичните актове?

Само приличието на висши политици от държава като Израел спести назидателното отношение, което родните управници заслужават.

В България няма единна антитерористична структура, а проблемите и задачите по превенция на тероризма попадат в обсега на три ведомства: ДАНС, жандармерията и ГД БОП.

В устрема си да се разправят с хора, работили за националната сигурност преди 10 ноември 1989 година, редица правителства, политически партии и парламентарни мнозинства обезкървиха днешната национална сигурност на страната.

Израел е твърдо решен да използва взрива за една бъдеща война срещу Иран, и това премиерът Бенямин Нетаняху започна като внушение още часове след взрива. На 40 ден неговият заместник продължи тази тенденция, въпреки категоричното отрицание от страна на Иран за някаква съпричастност в трагичните събития на летище Сарафово и дадените жертви.

Инсинуациите, че взривът е дело на самотен атентатор терорист или двама души продължават с всичка сила, въпреки че бивши разузнавачи и експерти по антитерористични атаки са твърдо убедени, че зад случилото се в Сарафово стои високопрофесионална тайна служба.

Коя официално съществуваща чужда специална служба стои като поръчител, на прикритие зад извършителите на взрива в Сарафово – това трудно ще бъде разгадано, коментира категорично бивш разузнавач за „Хроники”.

Акцията е била добре, професионално планирана и организирана – обясни нашият събеседник, и в случая изобщо не става дума за самоубийствен атентат в трагедията.

Версиите и хипотезите на вътрешния министър, разказвани от сутрин до вечер от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов категорично не кореспондират с истинския поръчител и извършител.

Коментарите на Цветанов олекотиха разследването и го компрометираха са на мнение бивши служители от спецслужбите.

Каква е целта на Цветанов в тази роля: да проясни неясното, да парадира с факти от кухнята на следствието, да го снимат телевизиите непрекъснато, или да не оневини по един нелеп начин за несвършената от неговите подчинени дейности по обезопасяването на такива важни  обекти като международно летище Сарафово.

Без да има проведени разпити, без да са извършени изследвания и анализи – да се говори утвърдително за нещо недоказано бе повече от смехотворно и глупаво.

България трябва да си направи своите изводи, да действа адекватно и гъвкаво след атентата в Бургас каза пред журналисти президентът Росен Плевнелиев след възпоменателната церемония в памет на жертвите на атентата на летище „Сарафово” в Централната софийска синагога.

Как ще действа адекватно и гъвкаво България, след като й липсва кадрова обезпеченост, липсват и необходимите професионалисти, които да работят в тази посока! Та самият президент не е наясно какво конкретно, какво точно означава да се действа адекватно и гъвкаво – камо ли въпросните действия да се осъществяват от името на България…

Ще обвини ли България Хизбулла за взрива на летище Сарафово? Всеки що годе разумен професионалист не би подкрепил подобна авантюра, но нека не забравяме, че правителството ни е зависимо и членовете на кабинета слуша и изпълнява чужда воля…

Трябва ли да разрешават родните управници представители на правителството на Израел да провокират от българска територия държавата Иран и Хизбулла?

Защо никой от управниците ни не посмя да обели и дума за несъгласие с речта на вицепремиера на Израел в Синагогата?

Защо мълчи Окръжна прокуратура в Бургас дали има отговор или реакция от Израел на искането от българска страна да се изпратят записи на проведените разпити на туристите от взривения автобус?

Нима мълчанието от страна на българските власти вече е знак на съгласие с изявлението на израелския вицепремиер Яалон за авторството на поръчители и извършители на взрива на летище Сарафово?

Израелското правителство много добре знае каква бе заявената българска позиция след взрива на летище Сарафово. Ето защо считам за крайно неуместно и неприемливо да се отправят публични обвинения към държавата Иран и "Хизбулла".

Скръбта е едно, а когато възпоминанието се смеси с политически внушения, в ущърб на държавата, на чиято територия се правят, това вече е проява на липса на уважение към страната-домакин.

 
Американски войници в ИракСъединените щати вече за трети пореден път се оказват ангажирани с военни действия на територията на Ирак

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1717-bezkraynite-voyni-na-amerika

Както е известно, началото на т.нар. "глобална война срещу тероризма" беше поставено непосредствено след трагедията от 11 септември 2001. В Пентагона я нарекоха "дългата война", т.е. там още тогава бяха наясно, че става дума за неограничен във времето и способен да проточи до безкрайност, конфликт с терористичните мрежи и подкрепящите го държави и най-вече с онези, свързани с радикалния ислям. В тази връзка беше възкресена доктрината за противодействие на бунтовническите движения, погребана след поражението ни във Виетнам, която започна да се интерпретира по нов начин. През изминалите оттогава четиринайсет години основните и характеристики станаха по-ясни: свидетели сме на непрекъснато повторение на събитията, също като в популярния филм "Омагьосан ден" (Groundhog Day). Тоест, щом решим, че поредната война (Groundhog Day) най-сетне е приключила и веднага след шумно прокламираната ни победа в нея, всичко започва отначало.

Днес, когато Съединените щати вече за трети пореден път се оказват ангажирани с военни действия на територията на Ирак, си струва да се замислим, кои са основните причини перманентната война, водена в различни (и често повтарящи се) точки на света, да се превърне в своеобразна нова норма за Америка. По-долу ще изложа седем такива причини, които смятам за определящи.

Приватизацията на войната

Американските военни започнаха да използват услугите на частни компании, което стимулира стремежа към извличане на печалба от воденето на войни и тяхното продължаване до безкрайност. За разлика от доброволците и наборните войници от миналото, мобилизираните днес военни корпорации, които олицетворяват новата наемна армия на Америка - Halliburton/KBRs (получила почти 40 милиилрда долара само от договорите си в хода на войната в Ирак), DynCorps (получила 4.1 милиарда долара за подготовката на 150-хилядния корпус на иракската полиция, оказал се съвършено безпомощен срещу ислямистите) или Blackwater/Xe/Academis (чиито приходи от войната в Ирак са 1.3 милиарда долара) - нямат никакво желание да бъдат "демобилизирани". Подобно на повечето корпорации, техният бизнес модел се основава на непрекъснатия ръст на печалбата им, а тя нараства най-бързо по време на война или на подготовката за нея. Затова те се превърнаха в предпочитания вариант за Вашингтон. Впрочем, заглавието на популярното кънтри парче Freedom isn’t free ("Свободата не е безплатна") с пълна сила важи и за войните. Както се казва, "който плаща, той поръчва и музиката", затова днес корпорациите, набиращи наемници за безкрайните войни на Америка, могат да се похвалят с приходи от 138 милиарда долара, само по своите "иракски договори" (данните са на Financial Times). Ако пък вярвате, че „приватизацията на войните“ може поне да ограничи разходите на правителството по тях, помислете още веднъж: както е известно, още през 2011 Комисията разследваща военните договори, сключени по време на войните в Ирак и Афганистан, стигна до извода, че щетите от мошеническите сделки, разхищенията на средства и злоупотребите са достигнали 60 милиарда долара и то само в Ирак.

Характерно за новия модел на войните, водени от САЩ, е, че когато наемниците, използвани в тях, се окажат опасни за американските интереси, те могат да бъдат отстранени само със сила. Навремето европейските владетели също стигат до този извод в резултат от горчивия си опит от Трийсетгодишната война, разтърсила Стария континент през ХVІІ век. По онова време могъщите командири на наемническите отряди, като Албрехт фон Валенщайн например, излизат изпод контрол. И само убийството на Валенщайн и утвърждаването на почти абсолютната власт на европейските монарси, позволяват тази война да бъде прекратена преди да е опустошила напълно континента, което пък се оказва от ключово значение за съхраняването и по-нататъшната експанзия на Европа (по-късно европейците експортират вътрешните си войни в различни части на света, но това е друга история).

Сливането на "държавата на националната сигурност" с двете основни политически партии

Джими Картър е последният президент на САЩ, опитващ се по някакъв начин да контролира "държавата на националната сигурност" (National Security State – доктрина, оформила се през периода 1945-1954 и отреждаща ключова роля във формулирането на американската политика на силовите структури като Департамента по отбраната и разузнавателната общност – б.р.). Той съкращава броя на американските стратегически бомбардировачи В-1 и се опитва да постави в основата на външната политика на страната защитата на човешките права. Картър обаче се превръща се в обект на подигравки заради „наивната“ му позиция му относно ядрената война и е яростно критикуван за "слабостта" си по въпросите на отбраната. Както е известно, поражението му на президентските избори през 1980, спечелени от Роналд Рейгън, доведе до 12-годишната доминация на президенти-републиканци, по време на която рогът на изобилието буквално се изля над Департамента по отбраната. Това принуди Бил Клинтън и ръководството на Демократическата партия да си направят съответните изводи и също да прегърнат концепцията за "държавата на националната сигурност", макар и придавайки и една по-привлекателна и приемлива за избирателите форма. Този изгоден за военно-индустриалния комплекс "десен" завой на демократите при управлението на Клинтън им помогна да избегнат обвиненията, стоварили се навремето върху Картър - поне докато републиканците не решиха да повишат залога, ориентирайки се (след събитията от 11 септември 2001) към поредица от "кръстоносни" войни в различни точки на света.

След изборите през 2008 Барак Обама не направи почти нищо за да промени курса, наложен от предшествениците му и не дръзна да отправи открито предизвикателство към доминиращите във Вашингтон войнствени кръгове.

Републиканците обаче не реагираха на това със смекчаване на критиките срещу президента-демократ, напротив атаките им срещу него достигнаха качествено ново равнище. Как иначе можем да си обясним поканата на председателя на долната камара на Конгреса Джон Бейнър към израелския премиер Бенямин Нетаняху да произнесе пред конгресмените скандалната си реч от началото на март 2015, насочена директно срещу "омиротворяващата" политика на Обама по отношение на Иран и радикалния ислям?

Истината е, че след провала на доклада на Сената на САЩ за изтезанията в тайните затвори на ЦРУ (след който позициите на Управлението, вместо да отслабнат, станаха още по-силни), вече не се упражнява никакъв сериозен контрол (да не говорим че липсва всякаква опозиция) върху "държавата на националната сигурност". Последните междинни избори, на които триумфираха ястребите републиканци, както и прогнозите за резултатите от президентските избори през 2016 не дават никакви основания да смятаме, че този контрол може да бъде възстановен в обозримо бъдеще.

"Подкрепата за американските части" като тема за размисъл

Напоследък стикерите с надпис "Подкрепете нашите военни" могат да се видят навсякъде. Всъщност, в този слоган "подкрепата" се изчерпва предимно с мълчаливото съгласие на обществото с новия американски стил на водене на войни. Истината е, че превърнахме нашата формирана изцяло на доброволен и наборен принцип армия в своеобразен "чуждестранен легион", разполагайки отново и отново военните си части в различни отдалечени зони на сражения и ангажирайки ги без всякаква мярка в безмислени войни. Вместо да признаят грешките си, лидерите на Америка полагат огромни усилия за да ги прикрият, неудържимо рекламирайки нашите "победоносни бойци" като някакви галактически супергерои. Това може временно да успокои колективното национално съзнание, но не и да помогне за спечелването на безкрайните войни на Америка, нито да спаси живота на американците, участващи в тях.

"Редактираните" войни

Както се посочва в публикувания през декември 2014 доклад на Сената за изтезанията в тайните затвори на ЦРУ, войните, които води Америка, се "редактират". Тоест, забранява се да се говори за грешките и престъпленията свързани с тях, а онези, които го правят, биват наказвани, макар че САЩ официално не се намират във война с никого. Впрочем, обявяването на война вече не се обвързва с волята на нацията, т.е. то вече не се прави от Конгреса, както го изисква американската конституция. Вместо това, на американците се внушава да не обръщат особено внимание на военните разходи и жертвите, особено ако последните са чужденци (в крайна сметка, както твърди в автобиографичната си книга убитият наскоро от свой колега „легендарен“ американски снайперист Крис Кайл, последните са просто "диваци").

Концепцията за "редактираните" войни цели да прикрие истината за реалната цена на осъществяваната от САЩ агресивна политика от американския народ, макар че няма как да я скрие от чуждестранните наблюдатели. Невежественото и апатично управление, осъществявано под егидата на "държавата на националната сигурност", на практика представлява сенчеста власт, паразитираща върху чувствителната тема за сигурността на американците.

Инфлацията на заплахите

Много от нещата, които се случват днес, сме виждали и по време на студената война. Продават ни страх - в началото на ХХІ век на американското общество се внушава, че е изправено пред все нови и нови заплахи - от Ислямска държава до вируса Ебола. По-важното обаче е, че страхът убива разума и потиска дискусиите. Така например, през ноември 2014 сенатор Линдзи Греъм предупреди, че Ислямска държава (ИД) и нейната армия настъпват към Америка за да ни избият. Разбира се, ИД е регионална сила, която няма възможност да предприема сериозни операции срещу САЩ. Но колкото и банални да ни изглеждат тези страхове, те продължават и то ефективно да се насаждат в американското общество, затова не е чудно, че американците са склонни да силно да преувеличават заплахата, свързана с Ал Кайда, ИД, или друго "поредно чудовище". Преди няколко десетилетия, т.е. още по времето на студената война, като млад офицер от ВВС посетих базата на Северноамериканското военновъздушно-космическо командване (NORAD) в планината Шайен. Това е истинска крепост, способна да издържи ядрен взрив с мощност пет мегатона. Тогава си дадох сметка, до какво би довела една ядрена война между САЩ и Москва. Затова ще ме извините, че днес не треперя от страх при мисълта за Ислямска държава. Независимо, че опасенията, свързани с нея са основателни, Америка следва (както казва Хилари Клинтън, макар и по съвсем друг повод) "да се държи по-мъжки, а не да изпада в паника".

Възприемането на света като "глобално бойно поле"

В "крепостта Америка" всички сфери на човешкото съществуване започват да се разглеждат като сфери на борба. Това се отнася не само за по-голямата част от планетата, моретата, въздуха и космоса, както и за държавните граници или за все по-милитаризиращите се полицейски сили, но и за информационната сфера. В тази връзка си струва да си припомним за 17-те тясно преплетащи се помежду си организации, формиращи "разузнавателната общност" на САЩ и тяхната непрекъсната "борба" за информационна доминация във всички сфери на човешкото общуване, както и за контрол над всичко и всички. Да не забравяме също за водещата роля на "държавата на националната сигурност" в кибервойната с реалността (на практика именно Вашингтон стартира първата кибервойна в историята, използвайки срещу Иран компютърния вирус Stuxnet).

Струва си да се замислим за всичко това, в качеството му на глобална матрица, основаваща се на войната и обслужваща корпоративните комплекси, формирали се около Пентагона, Департамента по национална сигурност и разузнавателната общност. Тази милитаризирана матрица не изпитва угризения нито заради 1,45-те трилиона долара, изразходвани за многоцелевия стелт-изтребител от пето поколение F-35, нито от перспективата САЩ да изразходват през следващите десет години 355 милиарда долара за "модернизацията" на ядрения си арсенал, който Барак Обама тържествено обеща да съкрати и дори напълно да ликвидира през 2009.

Войната като норма

Терористичните нападения от 11 септември се случиха преди почти 14 години, което означава, че днешните американски тинейджъри не помнят времето, когато страната им живееше в мир. "Военното време" се превърна в норма, а светът - във вълшебна приказка.

Това което наистина е крайно нетипично за Америка през ХХІ век е наличието на каквато и да било ясно формулирана визия, как да живеем на планетата в мир със себе си и с другите нации. Вместо това войната, подхранвана от постоянно нагнетявания в обществото страх, определя атмосферата, в която растат младите американци. Това е техният свят, това определя живота им, макар че те самите едва ли са наясно за какво всъщност става дума. И това е най-коварната опасност за всички тях.

Как бихме могли да защитим децата си от тази държава на перманентната война и от самата война? Сещам се само за един начин - да спрем това безумие. Напълно и изцяло. Да престанем да водим непрекъснато войни и да превръщаме войната в част от живота си, т.е. да я приемаме като нещо нормално. Защото войната е нещо крайно и ненормално и в никакъв случай не бива да се превръща в норма и ежедневна реалност. За Америка все още не е късно да го направи този завой.

--------------------------------------------------

* Авторът е полковник от резерва на американските ВВС и преподавател в Технологичния колеж на Пенсилвания

 

Кой контролира решенията и действията на българския дипломат №1?

Опустошен град, с цивилни жертви, това е цената на поредната авантюра на Запада в Близкия ИзтокБългария ще бъде въвлечена в евентуален конфликт Запада срещу Сирия. За това е бил уведомен премиерът Бойко Борисов и най-близките до него висши политици също са наясно какво предстои от страна на България като ангажимент. За годините на така наречения демократичен преход политическата управляваща върхушка бива уведомявана, така както бе уведомявана една комунистическа върхушка преди 10 ноември 1989 г. от Москва.

Още в началото на конфликта в Сирия, Главният мюфтия на Саудитска Арабия изиска да бъдат разрушени всички църкви на сирийска територия. В Сирия също има християни, които в случая се явяват наши едноверци и не се крия агресията срещу тях – обясни проф. Боян Чуков в предаването „Фронтално”.

Убити цивилни от бунтовницитеТака нареченият свободен сирийски народ, който се е вдигнал срещу Башар Асад носеше плакати, на които пишеше: „Всички християни вън!”, „Всички шиити в гробищата!”, факт, който бе подминат от българските медии. Точно тези представители на така наречения свободен сирийски народ бяха поканени от министъра на външните работи Николай Младенов в Правец, което може да се тълкува единствено като подкрепа!

Т. е. официалната власт изрази подкрепа на хора, които се готвят за изколят и прогонят християните от Сирия?!

Освен това аналогът на източното православие при мюсюлманите са шиитите, те също се причестяват с вино и голяма част от религиозните им ритуали са подобни на православните, а ние официално подкрепяме уахабитите в Саудитска Арабия!

Зад паравана на битка за демокрация в арабски държави всъщност се води една междурелигиозна битка, която ожесточава още повече конфликтите.

В България малцина са посветени в това, какви са алевитите, какви са сунитите, и кои са шиитите – броят им се изчерпва с пръстите на едната ръка и това са предимно арабистите проф. Боян Чуков, Киряк Цонев, анализаторът Любомир Желев и проф. Владимир Чуков.

Нито един от така изброените експерти не се използва при вземане на решения във  Външно министерство, въпреки че всяка погрешна стъпка в условията на провеждащата се Арабска революция би могла да рикушира върху страната ни.

Така например за една Турция алевитите са около 15-20 милиона, от които половината се припокриват с кюрдите. В Турция кюрд означава и алевит, т. е. враг за сигурността на държавата, сепаратист, терорист и други подобни.

Много от алевитите са трън в очите на радиалните ислямисти, турските алевити не влизат в джамия, тях ги сунизират насила в южната ни съседка.

На север в Сирия съществуват кюрдски анклави, и там се говори кюрдски език и те вече са под управлението на Партията на сирийските кюрди. Те действат заедно с кюрдите на ПКК.

Древният град Мардин, който е запазен. В църквите му звучат служби на арамейски, езикът на ИисусСирия прие голяма част от изгонените арменци след геноцида 1915 година и всеоще има техни правнуци, които обитават пустинята.

Тук ще спомена нещо любопитно и не толкова известно: в спора с Турция, израелският кабинет обяви, че обмисля да промени решението си и да признае за геноцид масовите убийства на арменски християни от отоманските турци през 1915 г.! нещо, което не се случи, но в името на уязвяването на противника си, Тел Авив прибягна и до тази заплаха!

Град Мардин или турския Ерусалим е близо до границата на Турция със Сирия. Къщите му от светложълт камък са построени върху хълм, от който в ясно време сирийската пустиня се вижда десетки километри навътре. До града се намира и сирийският източно-православен манастир Сафрон, построен през 495г. и запазил великолепни византийски мозайки на възраст 1500 години. Това е един от най-старите манастири в света и в него още се служи на арамейски- езикът, на който е говорил Христос.

Обрат на 180 градуса по Сирия

Николай Младенов по време на визитата си в Сирия 2010 година. Разговор с президента Башар АсадВ последните дни на м. юли 2010 година външният министър Николай Младенов бе на посещение в Сирия, където се срещна с президента Башар Асад.

Тогава агенция САН предаде, че са били обсъдени сирийско-българските приятелски отношения и желанието на двете страни да увеличат сътрудничеството, както и важността от откриването на нови перспективи за това сътрудничество по начин, който служи на интересите и на двете страни.

Премиерът Борисов също бе на посещение при президента АсадПо време на същата визита, сирийският премиер Наджи Отри обсъди с Младенов средствата на сътрудничество в сферата на инжинеринга, проекти за изграждане на напоителни системи, язовири, пътища, земеделско развитие и активирането на ролята на бизнеса за увеличаването на стокообмена и създаването на компании за развитие и инвестиции. Младенов изрази желанието на България за подобряване на сътрудничеството със Сирия и съживяване на отношенията между двете страни, като изтъкна желанието на българските компании да допринесат към проектите за развитие и услуги в Сирия. През април 2010 година, президентът Башар ал Асад обсъди с българския премиер Бойко Борисов отношенията между двете страни и последното развитие на регионалните и международните отношения. По време на посещението на Борисов в Сирия, двете страни подписаха четири споразумения в областта на финансите, транспорта, икономиката и спорта.

Радикалният ислям беше мачкан от военните и Асад-баща, а Сирия бе и е една светска държава. С помощта на Запада в Сирия така наречените бунтовници воюват, за да се настанят в тази държава радикалният ислям, уахабитите, Мюсюлманските братя, така, както Мюсюлманските братя избраха в Египет свой президент?!

Сирия е поредната държава от Близкия изток, в която Западът дава милиони, за да се настани радикалният ислям?!

Забрадените жени, от лагерите в Йордания нямат нищо общо със светската сирийска женаВ лагерите на сирийските бежанци, жените са забрадени плътно, нещо нехарактерно за светската сирийска жена.

На 11 август Държавният секретар Хилари Клинтън пристигна в Турция само ден, след като Вашингтон обяви нови санкции срещу режима в Дамаск. В Истанбул тя заяви, че Сирия не трябва да става убежище за терористите от Кюрдската работническа партия /ПКК/. Това каза Клинтън по време на международната конференция за Сирия, която се провежда в Истанбул, предаде АФП.

Пред пресата Клинтън посочи, че споделя притеснението на Турция, която се опасява, че територията на Сирия може да се превърне в убежище за кюрдските сепаратисти и след падането на режима на Башар Асад.

За Щатите „Мюсюлманските братя” от терористи се „превърнаха” в революционери в Египет.

По-рано Анкара изрази притеснението си, че членовете на ПКК се възползват от политическия вакуум в Сирия, за да заемат позиции в северната част на страната.

В Истанбул бе и помощник-държавният секретар по близкоизточните въпроси и Евразия, Филип Гордън. Предположенията са, че разговорите с Гордън са водени заради проблема с кюрдите. Както е известно в Ирак кюрдите си извоюваха някаква все още не призната международно автономия.

В пограничните райони на Турция и Сирия кюрдите завзеха властта, за което Асад не им попречи.

Гордън обяви в Анкара, че САЩ не подкрепят кюрдска автономия нито в Турция, нито в Сирия. Но Белия дом подкрепи автономия на кюрдите в Ирак...

Причината за тази двойнствена позиция се изчерпва с една дума: петрол.

Американският петролен гигант „Exxonmobil” и правителството на автономната провинция Кюрдистан подписаха на 18 октомври 2011 година договор за експлоатация на петролни залежи в Ирак. Официален Багдад се опита да се противопостави на сделката, тъй като от шест района в Иракски Кюрдистан, два са спорни.

Правителството на Ирак заяви, че всички подобни сделки, които не са преминали през Багдад, са нелегални.

Според говорителя на иракския премиер Али Мусауи, споразумението между петролния гигант и Кюрдистан застрашавало националното единство на Ирак.

Премиерът на Ирак и президентът на автономната провинция Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани са политически врагове, но това не спря Щатите да покажат, че стоят зад въпросната сделка с петрола.

В началото на юни т. г. премиерът на Ирак изпрати спешно съобщение до американския президент Барак Обама миналата седмица, с молба да блокира сделката между „Exxonmobile” и Кюрдистан. Едва ли е получил очаквания отговор...

Една евентуална война в Близкия Изток ще унищожи икономическите интереси на САЩ, а и на света – предупреди наскоро политилогът, бивш държавен секретар и бивш съветник на държавния глава на Щатите, Збигнев Бжежински.

Никой не му обърна внимание – нито сегашният президент на Щатите, нито кандидадът за поста Мит Ромни, да не говоря за близките до САЩ - Турция и Израел.

Както вече публикувахме, планът за Арабската пролет е американски и е бил готов още 2004 година! Той е бил представен за първи път на срещата на Г-8 и е включвал реформи в държавите от Близкия изток и Северна Африка.

Според този план, още през 2004 година Щатите избират Турция за изпълнител на „промените” от така наречената Арабска пролет!

САЩ разрушиха Ирак /чрез лъжливи информации за наличие на биологично и химическо оръжие/ и Афганистан, като наложиха свои режими, но въпреки това в тези страни изобщо не е спокойно!

Днес, седем години по-късно става ясно, че Ирак е бил разрушен, за да сложат Щатите ръка на петрола, да „дадат” земя на част от кюрдите и самите те в един по-късен етап да сключат договори за износ на петрол.

Според командир на батальон, представящ се с псевдонима Абу Мусаб, "финансирането на ислямистките бригади вътре в бунтовническото движение идва основно от Катар и Турция", докато военните съвети получават подкрепа - несмъртоносно оборудване - от Саудитска Арабия, САЩ и Европейския съюз.

"Ал Каида финансира джихадистите, "Мюсюлмански братя" финансират умерените, а богатите саудитци - и двете групи, без разлика",съобщи Мусаб публикува информацията Франс прес.

Според експерти, джихадистките бойци представляват малцинство в бунтовническото движение. Базиран във Великобритания неназован експерт по Сирия твърди, че членове на т. нар. салафитски групи държат да запазят ислямистката си външност - дългата брада, например - за да получават саудитски пари, без непременно да са фундаменталисти.

Според повечето активисти и опозиционери, онези, които осигуряват най-много пари, помощи и оръжие, са "Мюсюлмански братя". Те смятат, че братството се опитва да монополизира помощта, за да си осигури лъвския пай от властта след рухването на режима.

САЩ и европейците твърдят, че оръжейният арсенал може да попадне в ръцете на екстремистки групировки. Ако тази тенденция се потвърди, "нещата ще деградират към засилваща се ислямизация и може дори се излязат от контрола" на ССА, предупреди полковник Касем Саадеддин.

Нищо ново под слънцето

Турция поиска буферна зона в Сирия, докато сирийската опозиция подготвя новото управление в Берлин.

Американският Държавен секретар Хилари Клинтън заяви наскоро, че Вашингтон и Турция разглеждат всякакви мерки в подкрепа на бунтовниците, включително и създаване на зона, забранена за полети.

Зона, забранена за полети в съчетание с бомбардировки на НАТО, помогна на либийските бунтовници да отстранят Муамар Кадафи м.г. Западът не показва голямо желание за повторение на такъв сценарий в Сирия, а Русия и Китай категорично се съпротивляват на всяка подобна интервенция.

Втора прилика по евентуален изход на събитията в Сирия чухме на 20 август. Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че ако Сирия започне да предислоцира или използва химически оръжия, с това ще прекрачи „червената линия” и ще промени отношението му относно реакцията на конфликта, предаде АФП.

„Ще има изключителни последствия, ако станем свидетели на преместване или използване на химически оръжия. Това значително ще промени моето отношение”, подчерта Обама пред журналисти на брифинг в Белия дом.

С подобна лъжа за наличие на скрити биологични и химически оръжия, Буш започна войната в Ирак. Нима това ще е претекстът отново за западна намеса и в Сирия?

За жалост политиката и решенията, които взема външният министър Николай Младенов по отношение на събитията в Близкия изток са решения, диктувани отвън, а не решения, взети след анализ съобразно запазване и гарантиране на националната сигурност.

Самата покана представители на свободната сирийска армия /ССА/ да дойдат в България при положение, че у нас все още бе посланикът на официалната легитимна държавна власт на президента Асад представлява огромен външнополитически гаф. Младенов действа съобразно това, което му диктуват отвън, от Брюксел, от Вашингтон, от Тел Авив, от Анкара, което в никакъв случай не е най-добрия избор.

Но какво можем да очакваме от Брюксел, след като една Катрин Аштън се вълнува повече от присъдите на някакви руски пънкарки, които си позволиха да се подиграят с православието?!

Човек се пита, защо ли минаха 22 години на промени, след като отново ни диктуват отвън какво да решаваме и как да постъпваме като държава?!

Евентуална българска намеса и участие в бъдещата военна инвазия в Сирия на Запада няма да е от полза за страната ни, но едва ли някой се замисля върху това!

Ако действията на външния ни министър Младенов и колегата му Аню Ангелов са повлияли донякъде за взрива на паркинга на летище Сарафово, то тогава трябва да сме наясно, че случилото се бе малка демонстрация на нещо далеч по-сериозно, което може да ни споходи в близко бъдеще!

Мисли ли някой в тази посока, или отново чакаме други да мислят и вземат решения, които да ни налагат?

В България все още няма подведен висш политик под отговорност за взети решения и предприети действия в ущърб на националните интереси.

 

Яков КедмиИзраелският дипломат и бивш ръководител на специалната служба Nativ Яков Кедми е роден през 1947. Завършва военно училище, а след това и школата на израелското военно разузнаване. Участва в израелско-арабската война през 1973. От 1977 до 1999 работи в специалната служба Натив, която отговаря за емиграцията на евреите в Израел и, в частност, за нелегалното прехвърляне на евреи от държавите от тогавашния Съветски блок. През 1988-1990 е на дипломатическа работа в Холандия, а през 1990-1998 е зам. директор и директор на Nativ. През 2001 публикува мемоарната книга "Безнадеждни войни".

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1712-yakov-kedmi-ukrayna-mozhe-da-se-prevarne-vav-vtori-irak

- Твърдите, че в Украйна може да започне, при това непреднамерено, пълномащабна война. Как оценявате сегашната ситуация в страната?

- Имам предвид, че нито една от страните в украинския конфликт не искаше възобновяването на военните действия, нито го беше планирала предварително. Ситуацията обаче вече излиза изпод контрол и, независимо от желанието на участниците, събитията могат да доведат до пълномащабна война. Именно това, на практика, се случи в Украйна. Властите в Киев решиха на всяка цена да удържат контрола върху летището в Донецк като усилиха групировката, разположена около него, усилвайки натиска и в други точки, за да не позволят на бунтовниците да концентрират там достатъчно сили.

В края на краищата това доведе почти до истинска война по цялата квазифронтова линия. Макар да не става дума за пълномащабни сражения, сблъсъците вече са постоянни. Това, което се случи около Дебалцово например, повече приличаше на истинско сражение. Ако ситуацията продължи да се развива така, това наистина може да доведе до радикални промени по целия фронт между правителствените сили и бунтовниците.

Украинските власти хвърлят все повече хора в сраженията. За разлика от тях, т.нар. Донецка и Луганска република още не са задействали резервите си. Те засега не участват в сраженията и дори в спорадични сблъсъци, макар че вероятно бунтовниците са имали нужда от тях и при битката на летището на Донецк, и при Дебалцово. Възможно е тези резерви да са предназначени за други цели, които едва ли са чисто отбранителни.

През последните седмици се наложи впечатлението, че донецките и луганските въоръжени сили превъзхождат украинските. Това се вижда най-вече в артилерийските сблъсъци. Макара че бунтовниците разполагат с по-малко артилерийски установки, които не са толкова модерни като украинските, в Дебалцово например, те постигнаха впечатляващ резултат, именно благодарение професионализма на своите артилеристи и тактически грамотното използване на наличната артилерия.

Събитията в Украйна все повече се развиват именно във военната плоскост. В чисто политически план се очертава пълна стагнация, съпроводена от множество декларации, които засега не дават практически резултат. От една страна, това са пропагандните декларации на украинските и американските власти, а от друга - опитите за установяването на някакъв диалог, предприемани от Русия и бунтовниците, които обаче пораждат у отсрещната страна отново само пропагандна реторика. Затова всичко се решава на бойното поле и това вероятно ще продължи, докато развитието на събитията там не принуди някоя от страните - най-вероятно Киев - да се съгласи на споразумение, опасявайки се, че нещата могат да се развият още по-зле за нея.

- Говорите за действия на украинската армия и украинското командване, но се появяват все повече данни не само за доставка на въоръжение, но и за чуждестранни инструктори и отряди от наемници. В крайна сметка, кой дава заповедите и кой воюва в тази война?

- Това че не се водят конструктивни политически преговори е решение на украинските власти, взето вероятно под влияние на подкрепата и препоръките, които получават най-вече от Вашингтон, защото ролята на Европа е по-скоро второстепенна. И с просто око се вижда, че в украинската армия присъстват все повече чужди инструктори и съветници. Те обаче не могат да решат нищо. Налице е богат опит от използването на американски съветници в афганистанската и в иракската армии. Всички знаем, до какво доведе това.

Виждаме, че се правят опити на Украйна да се доставят едни или други видове въоръжение. На първо място обаче, оръжието струва пари. Европа не е особено склонна да го дава безплатно. Тоест, сравнително евтино може да се достави само малко количество оръжие, но това няма как да повлияе върху хода на военните действия.

Американският президент наскоро заяви, че САЩ подкрепят и ще продължат да подкрепят демократична Украйна. Той обаче подчерта, че те не възнамеряват да воюват заради нея. Това говори еднозначно, че всички надежди на украинските власти, че продължавайки и разширявайки военните действия ще могат да ангажират в тях американците или НАТО са неоснователни.

Те наистина ще получат някаква помощ, например ще им изпратят още десетина или двейсетина съветници, но САЩ не са готови на повече и едва ли ще го направят. Те предпочитат да увеличават икономическия, а не военния натиск, защото това е единственото, което могат да сторят в случая. Доколко този икономически натиск ще повлияе на държавните приоритети на Русия, зависи само от нея, самата.

Ако се основаваме на концепцията на Кремъл, че процесите в Украйна застрашават сигурността на Русия, очевидно е, че Москва ще реагира по съответния начин на тях. С други думи, Америка и Европа няма да влязат във война заради Украйна. Ако Русия обаче реши, че това се налага за да я избави от заплахата - сегашна или бъдеща - тя ще го направи, ако се наложи и на територията на Украйна.

- В Украйна възникна странна ситуация във връзка с обявената от Киев нова мобилизация. Президентът Порошенко твърди, че украинците масово отиват в армията, докато представителите на военното министерство и редица депутати са недоволни, че мобилизацията се е провалила. До каква степен, според Вас, може да се вярва на Порошенко и Обама?

- Ако американците още им вярват, това е защото винаги са били склонни да вярват в илюзиите, които им внушават. Те например вярваха, че са създали демократична власт и силна национална армия в Ирак след свалянето на Саддам. На практика обаче, за целия дълъг период на присъствието си в тази страна, американските съветници докараха иракската армия до такова жалко състояние, че няколко хиляди ислямистки бандити я накараха да се разбяга. Сега пък американците са подвластни на илюзията, че украинската армия е в състояние с малко усилия да се превърне в сериозна военна сила. Тепърва им предстои да се избавят и от тази илюзия.

Ако президентът Порошенко и другите украински ръководители също вярват на пропагандните си декларации, не изпитвам особено съжаление към тях, но искрено ми е жал за Украйна, защото всичко това ще трябва да се плаща от онези, които сега биват мобилизирани в украинската армия. Не съм сигурен, дали Киев ще съумее да мобилизира достатъчно хора. Знам обаче със сигурност, че ако искаш да направиш войник от едно младо момче, дори ако то има всички необходими качества, са необходими между осем месеца и една година. За по-малко от това време може да се подготви само пушечно месо. Видяхме какво се случи на летището в Донецк, както и след това в района на Дебалцово с тези зле обучени войници и офицери. Освен това, армията е силно зависима от снабдяването. Не виждам обаче, украинската армия да се справя успешно с тези задачи.

- Междувременно, Украйна официално обяви Русия за държава-агресор. Защо, според вас?

- Всичко това много ми прилича на заклинанията на езическите шамани, които разчитали с тяхна помощ да прогонят противниковите армии. Например на ритуалите на новозеландските маори, които преди сражения се упражняват да правят страшни физиономии и да оплюват с най-обидни епитети враговете си за да ги изплашат и да си вдъхнат смелост. По същия начин, украинските политици непрекъснато изричат някакви заклинания и закани, лишени от какъвто и да било практически смисъл.

- В същото време обаче, украинският Генерален щаб призна, че на територията на страната няма руски войски...

- Това очевидно лишава от основание всички твърдения че Русия е нападнала Украйна и води агресивна война срещу нея. Ако там няма руски войски, това означава, че става дума за война на едни срещу други украинци, война между две-три групи от украинското население и правителството, т.е. това е вътрешноукраински проблем. И за да бъде решен той, украинските граждани трябва да преговарят с украинските власти. Русия може да помогне за установяването на такъв диалог, но тя не е страна в този вътрешноукраински конфликт. Русия обаче е страна в един руско-американски и руско-европейски конфликт, защото събитията се развиха така именно под натиска на САЩ и ЕС.

- В тази връзка, как ще коментирате решението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да лиши Русия от правото и на глас?

- От членството в една международна организация има смисъл само, ако тя е дееспособна. Ако не е и членството в нея е формално, кой се нуждае от него? САЩ например не са член на Международния съд по правата на човека, просто защото не искат. Те не са негови членове, затова и техните граждани не могат да бъдат съдени от този съд. И това с нищо не е навредило на Съединените щати.

Русия би трябвало да се отнася по-прагматично към всички международни организации. След изолацията, в която се беше оказал бившият Съветски съюз, наследилото го руско ръководство реши страната да стане член на всички възможни международни организации, разчитайки, че в тях ще може да води равноправен диалог с останалите. На практика обаче се оказа, че за доминиращите в тези организации държави Русия продължава да бъде същия "парий", за какъвто те смятаха и Съветския съюз. Просто преди срещу руснаците се използваха едни предлоза за натиск, а сега други. Но причината за този натиск е една и съща - Русия е твърде голяма страна, разполагаща с потенциала да бъде независима, а това не е в интерес на никого. Затова Москва би трябвало да разглежда членството си във всички международни организации единствено в контекста на целесъобразността и практическата полза от това. Ако такива няма, значи и членството в тях е безмислено.

САЩ например се придържат към следната практика, която е оформена и като закон: ако едно международно споразумение, което е подписано и утвърдено от тях, всъщност противоречи на американските интереси и сигурност, Съединените щати са в правото си да не го изпълняват. Тоест, всичко което подписваме, е в сила, само докато това ни е изгодно. А когато стане неизгодно, не го изпълняваме. Русия би следвало да действа по същия начин и да изпълнява само това, което отговаря на собствените и интереси и националната и сигурност и да участва само в онези организации, които покриват това изискване.

- Преди време бяхте казали, че ако правителствата действат във вреда на интересите на собствените си страни, това ще се отрази по време на изборите. Според вас, доколко събитията в Гърция са първата лястовица в това отношение?

- В условията, в които съществува Западна Европа, включително Гърция, ако населението не е доволно от политиката на правителството, то го сменя. Струва си да обърнем внимание на само на промяната на основния вектор в Гърция и смяната на властта, но и на това, което заяви новият гръцки премиер за Украйна. Да не забравяме, че това беше казано от лидера на една държава, която е член на ЕС и НАТО.

Събитията в Гърция несъмнено ще повлияят и на европейската общност, и на НАТО. Друг въпрос е, че тези усложнения ще засегнат на първо място икономически слабите държави. Унгария и в момента се смята за "непокорния член" на ЕС, а влошаването на икономическата ситуация в Испания, Португалия, Франция и Италия може да доведе до вътрешнополитически промени в тях. Най-голяма е опасността от разпадане на държавата в Италия, където могат да възникнат няколко квазидържави. Там центробежните тенденции са много силни и при влошаване на положението в икономиката, вероятността от разпадането на Италия е по-голяма, отколкото в Испания, или за отцепването на Шотландия от Обединеното кралство.

В една толкова напрегната икономическа ситуация не бих съветвал никого да "разклаща лодката" с допълнителни разходи за запълване на бездънната яма, в каквато се е превърнала Украйна. Защото тази държава в момента представлява "икономическа черна дупка".

- Каква е прогнозата ви за развитието на украинската криза в краткосрочна перспектива? Как ще действат американците, европейците и украинците?

- Украинската власт изцяло зависи от Вашинггон, а там ще съобразят решението си с това, как оценяват украинската криза, както и с ограничените си възможности. Затова днес основната карта, която разиграват САЩ, е икономическият натиск върху Русия и те ще продължат да го упражняват, докато смятат, че това дава някакъв ефект.

Европа пък е притисната между собствените си интереси и американския натиск. Засега тя ще продължи да прави това, което и диктуват САЩ, дори ако това противоречи на интересите и. Защото, според повечето от сегашните управляващи в Европа, отказът да се подчинят на американската политика, би навредил на техните страни.

Според мен, събитията ще се развиват именно в тази посока, т.е. към усилване на икономическата натиск на САЩ, като много ще зависи от това, как Русия ще реагира и ще опита да се справи с този натиск. Тоест, става дума за сблъсък между икономически гиганти. Ако, в крайна сметка, Русия реши да отстъпи, ще трябва да плати цената за това. Ако пък открие възможност да не отстъпва и да отстои държавните си приоритети, т.е. не се поддаде на американския натиск, резултатът със сигурност няма да е този, на който разчитат във Вашингтон.

 

Как лъжат политиците ни

Бойко Борисов, премиерНа 9 април министър-председателят на Република България, Бойко Борисов даде пространно интервю за телевизия bTV, в предаването „Тази сутрин”.

Цената на тока, бензина, битовата престъпност в селата, кучетата, които убиха известен професор, бягството на лекарите от страната, защо българите са най-нещастни, докъде са финансите на държавата, бъдещето на политическите партии, и още...

Не би могло всичко изречено от Борисов да се коментира и анализира в рамките на един единствен материал, ето защо всяка тема ще бъде обект на анализи и коментари в сайта „Хроники” – като тема в настоящето и тема в развитие.

И така:

Цената на бензина – преди една година, днес и в бъдеще – какво ни очаква?

На 8 април 2011 година, Борисов в „Панорама”

Бойко Борисов, премиер„…аз съм сигурен, че ще стане ясно в следващите дни, дали от лошия „Лукойл” не са ползвали безплатно гориво години наред и продължават, и то за стотици хиляди лева годишно. И не е ли цинично тези, които са се облагодетелствали от това, да говорят точно обратното?


Кой ползва безплатно гориво в държавата – политиците, и именно те се обявяват против „Лукойл” и Валентин Златев – защо?

Има ли натиск от Русия върху „Лукойл” и цените на горивата?

Защо министърът на финансите Симеон Дянков направи интригата с проекта „Белене”, където „изгоря” шефът на НЕК, Красимир Първанов, вместо да си тръгне самият Дянков?

Това обясни Борисов в „Панорама”, точно преди една година:

{edocs}bi.bi-mandat1.doc,600,400,link{/edocs}

Година по-късно в разговора си с Анна Цолова и Виктор Николаев той обясни промените в цените на бензина така:

Премиерът Бойко Борисов в студиото на

Водещ: Да кажем какво ще стане, защото и за цените на бензина искаме да ви попитаме.

Водеща: И не само, много въпроси.

Водещ: Има прогнози за 7 лева до края на годината. Но кажете първо, имате ли...

Бойко Борисов: Ако има война в Иран... Повтарям, това е най-лошият сценарии – ако има война там. Никой в света не може да каже какво ще стане (...).

Водеща: Тогава за какво са тези срещи с представители на властта и Валентин Златев? Кому е нужно? Прах в очите на кого се хвърля с тези срещи?

Бойко Борисов: Ами, опитват се... Както виждате, никой не хвърля прах. Опитваме се да намерим някакъв инструмент, с нещо да се свалят цените. Това, което максимум може да се докара, е до 3-4 стотинки.

Водеща: С което Дянков не е съгласен, бил компонента, нали за това говорите? Да.

Бойко Борисов: Което е безсмислено, да. Да.

Водещ: А това 7 лева за литър, допускате ли го? Имате ли разчети и анализи, че е възможно или е някакво преувеличение?

Бойко Борисов: Цената на бензина идва от цената на петрола. Ако има война в света и стане 150 долара – колко да е в България?

Водещ: Колко? 7 лева възможно ли е или...

Бойко Борисов: Ами, колкото струва. Толкова. Ей това е спекулация. Няма да извади държавата пари да дотира примерно „Нефтохим – Бургас”, за да карате вие по 1 лев бензина. Няма такова нещо.

Водещ: Ама половината от бензина влиза като приход в държавата, така че и приходите в държавата ще спрат, половината от (...).

Бойко Борисов: Да, ако се вдигне петрола в света до такива нива, може и да спрем да караме автомобили.

Водеща: Държавата няма как да регулира цените на горивата. Да сложим точка.

Бойко Борисов: Ами, няма разбира се, това е пазарна икономика.

Водещ: Картел вярвате ли, че има?

Водеща: Затова ви питах за какво бяха тия срещи с Валентин Златев.

Бойко Борисов: Ами, защото предлагат мерки някакви. Тези мерки дават разлики по 3-4 стотинки.

Водещ: Което е нищо.

Бойко Борисов: Което, на фона на скока на петрола на 135 долара, просто е убийствено за икономиката.

Ако има война с Иран, ако петролът скочи, ако, ако, ако... държавата няма да извади пари да дотира примерно „Нефтохим-Бургас”, за да карате вие по 1 лев бензина...

Дебелашко, некомпетентно и невярно...

Каква е истината за цените на бензина и скока на петрола:

Чухме я от Руслан Семерджиев, бивш депутат и директор на БГА "Балкан" в предаването „Дискусионно студио”:

„Най-високата цена, която е стигал по продажби петрола в Нюйоркската борса е 145 долара и 8 цента. Това се е случило на 11 юли 2008 година. Тогава бензинът на нашите бензиностанции стуваше 1, 98-2 лева, при тази цена на петрола. Е, да попитам, кой разумен човек може да ми предложи отговор, как така при 145 долара цена на петрола 2008 година – цената на бензина беше около 2 лева?

Сега г-н Борисов казва, че цената на петрола щяла да стигне 150 долара, но цената на бензина щяла да стане 7 лева?!

От 2008 година цените на петрола за барел са стигали драстично малки стойности, като са падали до тридесет и няколко долара на барел, а някой да си спомня да е падала, да е намалявала цената?

От неграмотност ли Борисов говори така за цените на бензина, или тенденциозно попита Велизар Енчев.

„Той го говори тенденциозно, имаме и комисия, ДКВР, която абсолютно нищо не върши освен да защитава този вид интереси... Аз съм участвал в правенето на три бюджета на държавата..., имайте в предвид, че държавата взема от продажната цена на горивото повече от половината! Държавата не е производител, т. е. ако производителят продава на ниска цена така ще влязат в държавата по-малко акцизи, а компанията ще реализира свръхпечалби.”

Т. е. във високите цени на горивата държава и картел играят заедно, тъй като имат еднакви интереси – първата за по-големи постъпления в хазната, вторият за свръхпечалбите, които ще прибере.

Какво се случи от 2008 година, след като цените непрекъснато падаха и бяха ниски, а сега изведнъж скочиха?

Да не би заплатите в Нефтохим са се вдигнали, или има модернизация на технологиите по производството?

Руслан Семерджиев: „Аз отворих днес /т. е. вчера, на 9 април – бел. Л. М./цените на Нюйоркската стокова борса – в Ню Йорк в момента цената на барел петрол е 116 долара. Ако някой си мисли, че в Ню Йорк никой не прогнозира войната в Иран, значи дълбоко се заблуждава. Не е най-умният човек Бойко борисов на планетата, и той би трябвало да накара своите специалисти да проверят тези неща. Та, това е цялата тази измама и не е допустимо това, което направи това дете, което има диплома да бъде уредник на музей или на изложби. Това е министъра на икономиката, който излиза и казва: „Цената на бензина ще расте!”

Цифрите са нещо, което трудно се опровергава – явно някои хора в държавата имат интерес цените на бензина да растат, без никаква логика, заблуждавайки гражданството с някаква бъдеща война с Иран, или уповавайки се на кризата!

Това бе второ четене на темата за цените на петрола, цените на бензина в България и твърденията на политиците, че тези цена ще достигнат космичните стойности от 7 лева!

А 7 лева означават не само цена на бензина, свърхпечалби за производителя, а и пълнене на продънения празен бюджет на държавата, с по-високите цени на стоки, продукти и услуги...

 

Горящият автобус на летище СарафовоВъзможно ли е взривът в летище Сарафово да стане повод за война в Близкия изток? Безопасно ли е да се воюва с Иран и да се сваля властта в Сирия?

Възможна ли е връзка на взрива в Бургас с Иран и Хизбулла, или в дъното на причините са нечии политически амбиции за преразпределяне на власт, територии и ресурси?

Засега сигурното за взрива от 18 юли е, че не е бил случаен.

Отговорът на горните и следващите въпроси ще изясни много неясни моменти в този убийствен акт. Засега обаче, такъв отговор не се търси.

Засега се правят опити деянието да бъде позабравено или се разглежда като криминално престъпление, въпреки че по всичко личи, че не е.

Цветан Цветанов, вътрешен министърМинистърът на вътрешните работи на България няма потенциал да даде отговор на всички въпроси и скрити факти, затова той говори като за криминален убийствен акт.

Министърът на външните работи „има” принос в предпоставките да ни се случват такива взривове с външната политика, която провежда, но на него няма кой да му направи забележка – толкова партийно верен и послушен е той на поста си.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма /учил изкуствознание/ роди идеята туроператорите да имат качества на антитерористи!?

Защо България се сближи с Израел? Кои са външнополитическите предпоставки външният ни министър непрекъснато повтаря, че външната политика на страната ни е балансирана.

„Как разбират Младенов и Борисов балансираната външна политика? - попита полковник Тодор Ников в предаването „Фронтално” на телевизия СКАТ и даде пример:

„Поканиха израелски въоръжени сили да ползват нашите бази, за тренировъчни полети, а поканиха представители на арабски държави да концесионират гражданските летища на България...”

Същото съобщи преди време отново при гостуване в СКАТ и Николай Русатев, бивш ръководител във Военното разузнаване на българската държава. Според него, израелските изстребители за захождали към нашите бази без да кацат, зареждали са над Гърция с гориво, и са разигравали атака срещу Иран.

Кой има интерес да удари израелски туристи? Каква е политическата цел на един такъв акт?

Турските тайни служби използват чеченци, а че знаят руски и нямат проблем да се впишат в българската обстановка – заяви в интервю Николай Русатев и обясни, за мъже със сини очи, които купуват имоти, сключват смесени бракове, или развиващи фирмена дейност.

Взривът в СарафовоСпоред акад. Борислав Йотов, „Тероризмът е обществено опасно деяние, извършено виновно, и обявено за наказуемо от вътрешното и международното право, при което е използвана сила или заплаха за достигане на конкретни политически цели. Именно политическите цели отграничават тероризма от всички подобни престъпления.” Т. е. докато не се установи кой е извършителят, коя организация поема отговорността за злодеянието в Сарафово, докато не се докаже, че с взрива са преследвани политически цели – не може да се говори за терористичен акт, а само за предположения. В случая с взрива в Сарафово налице е квалифицирано убийство на повече от две лица със средства, опасни за мнозина, и извършено предумишлено.

Т. е. член 116, т.4, 6 и 9.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

9. извършено предумишлено;

Що се отнася до употребата на понятието атентат -

Атентат - тайно подготвено покушение с политически мотиви.

Т. е. взривът в Бургас няма как да се нарича атентат, след като никой до този момент не е съобщил, че покушението е с политически мотиви. И тъй като нито една от жертвите не е била политик – то няма как покушението да е атентат.

Кой има политически интерес да извърши престъплението с взрива на летище Сарафово и дадените жертви, защо взривът бе в Бургас и защо точно сега се случи.

Едва ли някой се съмнява, че злодеянието бе извършено от тайни, специални служби, даже не толкова легитимни.

Моментът бе подбран преди олимпийските игри, за да се нажежи обстановката подобен акт да не се повтори в Лондон.

Количеството на използвания взрив също е доста малко за подобен взрив, а е бил избран Бургас заради чартърните полети от Израел и липсата на това летище, и паркинга му на квалифицирани антитерористи сред персонала, и съответно взети мерки за сигурност на пристигащи и кацащи пътници. Т. е. летището е избрано като уязвимо!

Няма обяснение защо израелски командоси не са обезопасили района на летището както това с прави на софийското летище.

Израелският премиер Бенямин НетаняхуКъм така изброените предпоставки, идва и изявлението на израелския премиер Бенямин Нетаняху на втория час след взрива, че това е терористичен акт извършен от Иран или Хизбулла!

Нетаняху нямаше търпение да съобщи „предположението си”?!

Иран протестира срещу „предположенията на Нетаняху, а Израел поиска от Европейския съюз да признае Хизбулла за терористична организация!

Евросъюзът отхвърли това искане.

altВ същото време „Мюсюлманските братя”, които бяха обвинявани, че са терористи се „превърнаха” в революционери, които чрез революция се стремят да установят хегемония на Исляма и традиционното Ислямско Право. „Мюсюлманските братя” влязоха в дипломатически контакти със САЩ и ЕС чрез египетския президент Мохамед Мурси, а при него отиде и българският външен министър, Николай Младенов.

Засекретяването на разследването – професионално решение или параван за безсилието на службите?

Защо са безсилни спецслужбите ни – защото живеят в някакъв свой свят и нямат елементарна стратегия за превенция на такива случай като убийствения взрив в Сарафово.

Българските спецслужби твърде странно разбират изпълнението на професионалните си задължения от три години насам - чакат какво ще им спуснат от Запад, какво ще им наредят от отвъд океана и огромна вина за това тяхно поведение носят политиците на прехода, които направиха всичко възможно да разрушат структурите и изгонят опитни спецслужители. Политическата класа разби едновременно с това и агентурата, деяние недопустимо за една държава, която държи на сигурността си и международния авторитет.

В тази посока няма да сгреша като кажа, че тероризмът е форма на политическо противоборство.

Повтарянето на чужди версии изпъкна най вече във версията за така нареченото камиказде, което не се оказа точно камикадзе!

Според тълковния речник, камикадзе е:

  • Терористи, които унищожават обекта чрез възпламеняване на взрив, запасан около тялото им;
  • Всеки човек, решил се съзнателно на вредно за самия него действие.

Нароченият за камикадзе младежНеочакваното свидетелство на израелска гражданка, човекът, който е бил разкъсан от взрива, задействан дистанционно, не е бил опасан с взрив, и е бил изненадан, от дистанционно задействания взрив.

Липсва съзнателното, вредно за него самия действие...

Това не пречи цялото внимание на гражданството да се насочва упорито към този разкъсан младеж, като той се нарича терорист камикадзе?! Без да има доказателство, че е бил наясно какво се съдържа в чантата, заради която е направил скандал, миг преди друг да задейства взрива. Не е ясно дали изобщо се проверява тази версия, че младежът не е бил наясно с готвения взрив и е възможно да са му платили да постави чантата в багажника на автобуса.

Фактът, че някой се разхожда под камерите във фоайето на едно летище не го прави терорист, а още по-малко пък е повод да бъде наричан камикадзе. Та по него не е бил закрепен никакъв взрив!

Така че има повод да попитам: да не би действително да се прикрива нещо с липсата на разследване на взривения младеж?

Вътрешният министър се похвали: „Ние предотвратихме 15 терористични акта!”

Как ги предотвратиха тези терористични актове, че и 15? С липсата на разширен агентурен апарат, или с добро взаимодействие на спецслужбите с такъв разширен агентурен апарат?

Кой би помагал на спецслужбите, някой луд, който ще се изложи на опасност пред престъпниците, или някой смелчага, на когото му е все тая, че един ден ще го разнасят като помагал със сведения за разкриване на престъпления и сътрудничил?

Нито луди има вече, нито смелчаги – политическата класа направи всичко възможно да лиши от сътрудници спецслужбите и сега ще берем плодовете на тези чистки!

Единственият начин засега е хората на Станимир Флоров и Цветан Цветанов да уговарят със заплахи, изнудване или финансово стимулиране уязвими „свидетели”, чийто „свидетелства” по-скоро забавляват съдиите, отколкото да помогнат за осъдителни присъди.

Ще дам пример: Испанската полиция арестува трима предполагаеми членове на "Ал Кайда". Мъжете разполагали с експлозиви и планирали да извършат бомбено нападение на испанска територия или в друга част на Европа, съобщиха местните власти.

"Това е едно от най-големите разследвания срещу "Ал Кайда", извършвани на национално равнище", обяви вътрешният министър Хорхе Фернандес Диас. "Налице са ясни белези, че арестуваните са планирали атака в Испания или Европа", допълни той.

Службите открили експлозиви, достатъчни да взривят цял автобус. Мъжете ги укривали в апартамента си в южния град Ла Линеа де Консепсион в Андалусия, където единият от заподозрените е заловен, посочи министърът. Останалите двама били закопчани в централния град Сиудад Реал в опит да стигнат до Франция.

Да се установи един терористичен акт означава: да установят организаторите, бъдещите извършители, да имаш категорични доказателства за плана, техническата подготовка за извършването му, както и обекта на нападението, евентуална цел на бъдещия терористичния акт, времето планирано за извършването му и да се задържи цялата група. След това да се разследва неуспелия терористичен акт и да се дадат на прокурор и съд заловените лица.

Ако имаше поне един разкрит бъдещ терористичен акт от Цветанов, то той щеше да ни проглуши ушите с успеха си!

И още нещо: Любомир Желев експертът по Балканите припомни в предаването „Фронтално”: Говорителят на кипърските тайни служби, Андреас Ангелидис, който конкретно каза къде, кога, кой и защо е бил арестуван по предотвратения терористичен акт, съобщи специалистът по Балканите Любомир Желев в предаването „Фронтално” на тв. СКАТ. Българският атентат е точно копие на терористичния акт, който кипърските служби НАИСТИНА са предотвратили.

  • Преди няколко години имаше нападение над български туристи от терористи в центъра на Мармара – някой да е чул за разследване и виновници?
  • През 1994 година, 11 ноември, бяха разстреляни четирима българи /шефа на частната фирма "Фльорир" Нико Керински, консултанта му Георги Халачев - бивш зам.-министър на енергетиката, техния служебен шофьор Петко Кацаров и Никола Петев, главен диспечер на НЕК тогава. Освен контактите си с местни бизнесмени, представителите на "Фльорир" са имали кореспонденция с концерна ЕНКА, който по онова време държеше около 30 на сто от турския енергиен пазар. – бел. Л. М./, високопоставени служители от енергетиката от някакъв Джабар Атак – да сме чули да има заловени, наказани за това четворно убийство?

Убиецът, след като изпразва за броени секунди, без проблем пълнителя на своя пистолет "Берета" в българите, намиращи се в автомобила, оставя оръжието си на капака на надупчената кола с четирите трупа и се предава.

Още в първите дни след разстрела, в печата се появи информация, че целта на заминаването на четиримата български енергийни експерти за Турция била да водят преговори с потенциални турски купувачи на ток.

През месец септември 1995 г. разследването спря, тъй като от турската страна се получи съобщение, че убиецът Джабар Атак е бил намерен обесен в килията му. Наши следователи не бяха допуснати да работят по случая, въпреки, че между България и Турция съществува спогодба за съдействие и наш следовател пътува до южната ни съседка.

Припомням това убийство, защото турците ни показаха, че не ни уважават като съседна държава и партньори с недопускането до това разследване и вината за това не е в турската страна.

Невъзможна е ефективна борба и превенция за предотвратяване на терористични актове без натрупан опит

Николай Младенов - министър на външните работиНикой не следи за изявите на външния министър Николай Младенов и какво причинява той с пътуванията и срещите си. Дипломация не се прави от преводачи, от хора, знаещи единствено чужди езици.

Защо нямаше отзвук откъм президентството за срещата на Младенов с представители на сирийската опозиция? Това не предвеща ли пробив на националната сигурност? Как един външен министър на страна-членка на ЕС приема представители на нелегитимна групировка?

Да е чул някой ясно обяснение защо България не получи външния си дълг от Ирак? Бившият външен министър, Соломон Паси не твърдеше ли, че ще си го получим като не стоим безучастни за войната на САЩ в Ирак!

Прецакването за двумилиардния ни външен дълг направи не друг, а Големия брат на прехода – Щатите, който го прибра със стотици милиони долари от сметки на Саддам Хюсеин!

А как се коментира посещението на сирийските бунтовници на фона на твърдението на Пентагона, че Ал Кайда има участие във военните действия в Сирия?

Как така една Турция предоставя танкове, гранатомети, ракети „земя-въздух” и установки за противовъздушна отбрана на бунтовници, след като в Сирия има легитимна власт?

Американски натиск над отделни държави доведе до това, Общото събрание на ООН с огромно мнозинство да одобри резолюцията, в която се критикува Съвета за сигурност за провала му по отношение на конфликта в Сирия, а също така се осъжда сирийското правителство за използването на тежко въоръжение.
Резолюцията, чийто проект бе предложен от Саудитска Арабия, получи широката подкрепа на арабските и западните страни. Тя бе одобрена със 133 гласа „за”, 12 страни се обявиха „против”, а 33 се въздържаха.

По всичко личи, че Щатите губят търпение да падне сирийският президент Асад.

Какви хора подпомага Турция заедно със Саудитска Арабия и Катар?

Разрухата в Алепо - сн. ОРТИ защо сме приятели с държави, които подкрепят сваляне на законно правителство?

Същността на терористичните актове е да се предизвикат политически изменения и усложняване на международните отношения.

Инсценираният атентат срещу папа Йоан Павел Втори целеше да бъде изолирана България, да понесе икономически загуби – което се и случи.

Ще получим ли външния си дълг от Сирия, който е около 100 милиона и по време на посещението на правителствена делегация начело с Бойко Борисов през 2010 година, премиерът постави този въпрос.

Сега, след срещата на Младенов с представители на сирийските бунтовници вече е сигурно, че едва ли ще си получим парите. Кой да очакваме да ни ги върне – бунтовниците срещу президента Асад ли?

Израел е иззел проверката по взрива на летище Сарафово,

САЩ натиснаха Цветанов и събраните веществени доказателствени средства вече не са в ръцете на български дознатели. Колкото и Цветанов да отрича това...

Но да не забравяме, че Цветанов твърдеше, че са разпитани всички израелски туристи преди да заминат за Израел, а впоследствие се оказа, че научихме от израелски вестник важно свидетелство на туристка, която е била непосредствено до взривения и разкъсан мъж!

Свидетелство, което тотално обърна версиите.

По всичко личи, че сме на прага на война в Близкия изток – първо в Сирия, а след това с Иран

Йехуд Барак Американският министър на отбраната изключи възможността от военен удар в непосредствено бъдеще срещу ядрените инсталации на Иран. Леон Панета заяви това по време на визитата си в Израел. Преди силово решение трябва да изчерпим всички други средства, заяви Панета на обща пресконференция с израелския си колега Ехуд Барак в Ашкелон.

Дали взривът на летището в Сарафово няма да се окаже casus belli /казус бели/, повод за бъдеща война?

Израелският вестник „Джерусалем пост” написа „Израел се пита кога, а не дали да удари Иран.

По-ясно от това – здраве му кажи!

Сблъсък с Иран би бил катастрофален предупреди Збигнев Бжежински в ексклузивното си интервю за Нюзмакс. Никой не пожела да го чуе, въпреки че всички прекрасно знаят, че Иран разполага с ядрен арсенал!

Иран предупреди и да не се напада Сирия, което също е важно да се има в предвид.

Русия и Китай нееднократно блокираха в Съвета за сигурност проекти на резолюции, осъждащи действията на сирийските власти.

Кофи Анан се оттегли

като специален пратеник на ООН в Сирия

Цветан Пенев от Медияпул написа на 3 август:

Оставката на специалния посланик на ООН и Арабската Лига за Сирия Кофи Анан „отваря вратите" за подкрепа на военна интервенция в арабската държава за принудително сваляне на правителството. Това заяви заместник-външният министър на Русия Генадий Гатилов, цитиран от РИА Новости.

„Решението на Анан да не удължи мандата си като посланик на ООН за Сирия повдига множество въпроси относно бъдещето на тази държава. Той е честен международен медиатор, но някой иска да го изкара извън играта, за да отвори вратите за силови действия. Това е очевидно", писа Гатилов в своя профил в „Туитър".

Междувременно Москва е изпратила три военни кораба тип амфибия с пехотинци към руската военноморска база на сирийското пристанище Тартус, съобщават руски агенции, които се позовават на източник от Генералния щаб.

Източникът е заявил, че всеки кораб превозва над 120 пехотинци и че плавателните съдове вече са в Средиземно море, като се очаква да пристигнат в Тартус до края на тази седмица, съобщава Ройтерс.

Според анализатори по-малко от 100 души в момента поддържат съоръженията в Тартус.

Руското министерство на отбраната отказва коментар. Източникът пояснява, че корабите ще се върнат към руското пристанище Новоросийск след като прекарат няколко дни в Тартус.

Информаторът не споменава целта на мисията, но по-рано Русия обяви, че се подготвя да изпрати пехотинци в Сирия, за да се защити персоналът и оборудването в руската база.

Мандатът на наблюдателите на ООН изтече на 20 юли и бе удължен с един месец. Дали ще може през този удължен мандат на наблюдатели на ООН да се успокои обстановката – едва ли...САЩ и Запада нямат нужда от свидетели и едвам ще изчакат още три седмици да има наблюдатели на територията на Сирия.

Твърде вероятно е, допускат експерти да се пристъпи към нападения с авиация, от страна на Запада, /подобно на войната в Либия/за да се унищожат складовете за химическо оръжие. Допуска се и провокация с химическо оръжие като повод да нападение в Сирия.

За да има успех бъдещата въздушна атака, вероятно ще се използват базите на НАТО в Турция /Инджирлик/ и Катар /Ал Улейд/.

Твърде вероятно е атаката да започне към края на провеждащата се олимпиада или след като тя завърши. Така времето за подготовка ще е достатъчно за Запада – разясниха военни експерти за „Хроники”. Като краен срок за атаката е определен месец септември. В същото време са разчита на атаките на вече добре въоръжените от Турция бунтовници, което се приема като по-добър вариант и може да свали президента Башар Асад.

Преди време бе съобщено, че Иран, Сирия, Русия и Китай ще проведат военни маневри с 90 000 души войници, стотици самолети и танкове. Тези маневри може да оставят в Сирия солидни въоръжени сили от Китай и Русия, което би възспряло бъдещи въздушни атаки на Запада и САЩ.

Западът и САЩ държат да завършат планът от 2004 година, своята Арабска пролет, а това според държавните ръководители на тези държави може да стане като се смени властта в Сирия и след това дойде на ред Иран и Хизбулла.

Щатите гледат на военните си амбиции като на нещо неотменимо, тъй като в основата стои петрол.

Никой не се тревожи от факта, че свалянето на Асад може да приключи с неговото физическо унищожение.

Предложението на Щатите в ООН бе за санкции срещу Сирия, включващи използването на сила при разрешаване на спорни въпроси, във връзка с глава 7, член 42.

Русия, която е близък съюзник на Сирия, обаче вече даде да се разбере, че ще наложи вето на всеки проект за резолюция на Съвета за сигурност по Глава 7 от Устава на ООН, която предвижда евентуална употреба на сила, отбелязва БТА. Руският министър на външните работи Сергей Лавров коментира, че приемането на този текст ще бъде равнозначно на оказване на подкрепа на сирийските бунтовниците и ще доведе до още кръвопролития в тази страна.

Ще има ли война в Близкия Изток – засега по-актуалният въпрос е в какъв сценарий за бъдещи политически промени бяхме вкарани ние, българите с взрива на паркинга на летище Сарафово.

 
„Готвят България за плацдарм на бъдещи военни действия на принципа на римските окупационни корпуси, които са държали протекторатите под пълен контрол. Може ли да се промени това? Да, в случай че българският народ реши да промени политиката на своето правителство и избере свои нови представители. Ако не, ще се стигне до сблъсък.“ Така Ивайло Франц коментира изпълнението на документ „Визия 20-20“ след посещението на втория човек на САЩ Джон Кери. Ивайло Франц е водач на Патриотичния съюз „Освобождение”. Има три магистратури – по икономика, втората е творческа, а третата – богословска. Води магистърски курс по европейска политика на конкуренцията, основната му дейност е експертна и консултантска в сферата на икономическото планиране, прогнозиране и управление.

Ивайло Франц, водач на Патриотичния съюз

- Г-н Франц, към интервюто с вас „Тайно и полека ни въвличат във война“, публикувано в ГЛАСОВЕ, имаше огромен интерес. Каква е развръзката на ситуацията днес и какъв знак виждате в посещението на Джон Кери у нас?

- Развръзката е брутално видима за всички. След като «осветихме» програмата „20-20“, в която всички видяха, че България се отказва от своя държавен суверенитет в полза на САЩ и ЕС и поема всички стратегически ангажименти да бъде територия за война, ресурси и пари, сега виждаме как се разиграват политическите и дипломатически ходове от най-високо ниво за потвърждение на тази стратегическа договорка. Това е именно пряката цел на личното посещение в страната ни на Джон Кери, втория човек на властта в САЩ – единствената държава в света, поддържаща официална доктрина за глобално господство! Най-важното, което исках да изоблича в предното интервю, бе националното предателство на правителството и президента на България. Защото не може да отдаваш всичко свое на чужда страна и да се превръщаш във враг на половината свят. Не може да караш народът да плаща 10 милиарда за 5-годишен период, да го задължиш да унищожи военно-промишления си комплекс и армия, да му поставиш противоракетен щит, заради който ще бъде унищожен в една война, а накрая да го мобилизираш и да го накараш да воюва със своя брат! Това е договорката между България и САЩ на срещата в Уелс – програмата - «България в НАТО и Европейската отбрана 2020“.

Какъв беше отзвукът? Интернет гръмна, хората видяха, но националните медии, поддържани от управляващата партия, правителство, президентство и сие, нито дума не казаха. Чак неотдавна имах покана в национална медия, и то в предаване на известен водещ, но в един полунощен час. И там обаче официалната позиция бе: вие, Ивайло Франц, какво целите, като разкривате тези неща, какви са ви опасенията за нова война, след като ние сме членки на НАТО и държавата трябва да направи това. Никакви аргументи по същество срещу изнесеното от мен за абсурдите на този договор. Никакви аргументи срещу факта, че, първо, народът не го знае; второ, той не е допитван за това дали го желае; трето, официалната институция на представителство – Народното събрание, не е вземала отношение по тези въпроси. Но най-важното – всичко като правителствени актове е скрито с изключение на тук-там излязла информация. Единствените медии, които публикуват истината, се оказват социалните мрежи, блоговете и, общо взето, интернет – мястото, където е единствено възможно открито да се изобличат пред хората ролята и давлението на предварително скроени схеми и манипулации.

- Преди два месеца вие казахте по повод документа „Визия 20-20“, че ни въвличат във война. Какво трябва да се случи според вас, за да стане тя неизбежна?

- Ами тя е в ход. Пристигна вторият човек на САЩ за няколко часа. Неговото посещение бе безпрецедентно за личната свобода на хората, на които им бе забранено дори да си отварят прозорците на собствените домове. Но да оставим това, преглъщаме го. Основната цел на това посещение бе другарят президент Плевнелиев да отчете изпълнението на договорката, което пое на срещата на НАТО в Уелс, а именно програмата „20-20“. А сега моля да обърнете внимание на следното: президентът се отчита за военната програма, категорично се договаря за енергийните ресурси и доставки на втечнения американски газ чрез нов тип логистичен център през Гърция, както и безусловно потвърждава заробващото Европа TTIP и всичко това, за да могат американците да осигурят за себе си един безкраен бизнес, който да защитят военно-стратегически в разрез с всякакви български национални интереси.

- Междувременно обаче се случиха изборите в Гърция, където спечелилата СИРИЗА е по-скоро ориентирана на Изток, случи се посещението на Путин в Турция и преориентирането на „Южен поток“ в „Турски поток“, който Гърция заяви, че ще приеме на своя територия и т.н. Как се вписват новите реалности в плановете на САЩ според вас?

- Самото посещение на Джон Кери показва, че те изключително ще разчитат на тези, които сега управляват. Плевнелиев потвърди и се отчете, че България ще даде своите пари на САЩ за превъоръжаване, ще унищожи военните бази на държавните заводи и ще замени технологичния ресурс на инструментално патентна зависимост на българските заводи, произвеждащи руски видове въоръжения с американски и ще изпълни поетото задължение да бъде страна, логистичен команден център за провеждане на военни операции срещу руската страна и нейните съюзници, като разположи всички елементи на американската ПРО и ПВО в Европа, изгради военни бази и приеме тежко въоръжение и войска – това всичко означава война! Затова след Кери ще дойде Нюланд, която отговаря за европейските въпроси, а де факто тя е тактическия офицер на САЩ, който изпълнява, координира и оперативно ръководи Брюксел в изпълнение на глобалната политика на Америка в Европа, най-вече към съответните местни васални феодални държавици.

И накрая идва Столтенберг като един вид военен координатор, който трябва да каже къде, колко, кога и докога трябва да бъде изградено. Така че „фронтовата линия“, за която говори г-жа Нюланд, е всъщност изтегляне на САЩ и НАТО на изток. В центъра на Европа вече няма нужда от въоръжение, стратегическа техника и военни сили, те трябва да бъдат изтеглени на източния фланг в новите членки на НАТО - стари бивши социалистически държави, и най-вече в България, Румъния  и цялата поредица натовски страни, които имат сухоземна и водна граница с Русия. Основната цел на това е създаване на окупационни корпуси! Затова в момента се търси не просто база за танково подразделение – това е смешно – търсят се логистичните центрове за съсредоточаване на сухопътни съединения за специални операции.

Във всяка държава, която е членка на НАТО и едновременно с това е бивша социалистическа държава, също и бивша членка на Варшавския договор, ще има подобен окупационен корпус на принципа на римските окупационни корпуси, които са държали териториите-протекторати под пълен контрол. Защо ли? Тези специализирани военни съединения нямат за пряка цел да воюват с една мощна руска армейска групировка, тяхната „специална“ цел е военна защита на американското статукво в съответния териториален протекторален обхват. Това означава, че в случай, че българският народ реши да промени политиката на своето правителство и избере свои нови представители и прекрати най-сетне този недовършен преход, ще се стигне до сблъсък. Сблъсъкът автоматично ще се превърне като този в Украйна, защото българският народ е пред духовен, икономически, социален и политически взрив! И тъй като България няма истински въоръжени сили, които да защитят 25-годишната диктатура на управляващите, това ще го направи американският военен окупационен корпус на територията на България, който ще бъде „призован“ от Бойко Борисов или Плевнелиев, или който и да е на тяхно място и изпълнява „правилната“ политика, както каза публично г-н Кери. Ако народът вземе, че тръгне срещу днешната власт, срещу него ще тръгнат американските танкове заедно с платените и контролираните от българската олигархия полицейски сили и армейски поделения, които се командват от послушковци на властта и агенти на САЩ. Ето това е идеята. Те в никакъв случай не искат независим български народ, камо ли един следващ Донбас на Балканите!

- Какво мислите по принцип за СИРИЗА?

- Не искам да обиждам гърците, но тяхната СИРИЗА е един своеобразен вариант на нашия ГЕРБ, една популистка, много умело прикрита про-глобалистка партия. Според мен СИРИЗА ще бъде едно огромно разочарование за гърците, чийто водач не знам защо е толкова адмириран, тъй като той няма нито една черта на водач, камо ли държавник. Според мен до няколко месеца, най-късно до края на 2015 г., предстои сериозна политическа криза там.

- Войни с танкове при съвременните технологии изглеждат като анахронизъм. Възможно ли е воюващите страни да се въздържат да ги използват?

- Ами ето в Украйна е точно така. Те са едно от най-ефикасните военни сухопътни средства за всяка една проамериканска хунта, която избива собствения си народ и деца!

- Там обаче войната е полуофициална...

- Полуофициална и сепаратистка я нарича диктаторът, узурпирал държавната власт с явен кървав преврат. Там воюва самият народ. Той дава пример, че не желае една хунта да го управлява, както не желае имперските или олигархични интереси, на който и да е по света, да бъдат над православната вяра и живота на собствените му децата. Ако ние тук се опитаме да направим това и на нашата територия имаме американските бази и войски, ще се стигне до същата гражданска война. Затова посещението на Джон Кери е краят на договарянето да няма държава България – последно, лично – вече с новия управляващ, който иначе им е стар агентурен познайник, да бъде верен и докрай безусловен страж на американския интерес. А те се задължават и му гарантират, че ще да бъде вечно на власт в протектората България - пряко или чрез подставени лица.

Следващото нещо е енергийната зависимост на България, която трябва да се промени и да е не към Русия, а към САЩ. Следва Руската федерация да бъде разпадната, което е една от главните цели на глобалния стратегически план на САЩ – Русия да бъде откъсната от своите федеративни републики и да остане една малка държава отвъд Урал, за да се създадат едни нови евро-американски съединени щати под тактическото управление на Брюксел, но стратегическо от страна на Вашингтон с ново райониране на границите на европейските държави.

С това ще приключи всичко, което съществува днес като относителен национален суверенитет в Европа и донякъде в Азия. В това отношение икономическата рамка на войната е споразумението TTIP (The Transatlantic Trade and Investment Partnership), което е основата на планираните евро-американски щати. Затова се прави и това стратегическо военно позициониране в Европа, което ще бъде бетонирано чрез американските окупационни корпуси. Това е, което Джон Кери разпореди на „управляващите“ в България – президент, министър-председател и техния пряк агент лобист външния министър. И те безропотно го прегърнаха и потвърдиха.

И оттук нататък, както правят английските лордове в бриджа след като анонсират играта, оставят на своите слуги да доразиграят картите. В същото време в България народът не знае, че правителството на Бойко Борисов е приело официално нова правителствена програма „За стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018“. Тази програма е от около 150 страници, съдържа всичките глави, които се отнасят до управлението на България с оглед защитата на интереса на САЩ и ЕС. Разработена и написана по европейско-американски модел във вид на приоритети, цели, мерки и пр. Интересното е, че в частта „Отбрана“ на тази програма имаме включване на всички задължения на България, приети и описани в прословутата програма „20-20“, за която днешното коалиционно правителство на България е взело решение да изпълни до края на своя мандат.

И тук кръгът се затваря. Приетата тайно от две правителства програма „20-20“, в която се отдава цялата територия на България за военни действия, бази, ПРО и ПВО на САЩ в Европа, в която се разпродава цялата недвижима и движима собственост на Министерство на отбраната и на неговите фирми и се променя изцяло технологичната база, вече се изпълнява и е включена в тази правителствена програма. Ето това е юридическият факт. Така че нашите управляващи рапортуваха на г-н Кери, че всичко, прието в Уелс, се изпълнява. Бяха му показани именно тези държавни, правителствени документи, които никой не си прави труда да узнае, но всички иначе се ужасяват от мобилизационните призовки, които някои партии използват за цинично вдигане на пореден процент рейтинг, а всъщност те се явяват едно най-последно следствие на именно тези правителствени явни и тайни договорки, решения и програми.

И това е другият въпрос - къде са политическите партии в Народното събрание? Защо те не разкриват тези договори и не ги подлагат на обсъждане? Дори специалните служби в България не знаят за тяхното окончателно решение. Подготвяни са и са договаряни без мнението на ръководствата от ДАНС, ВИ и пр. Кой говори за това? Говорим ние, някакви хора, които практически нямат влияние върху политическия процес. Значи изводът е един единствен - има театър, има една постановка, в която ролите са разпределени. Затова според мен драматично и категорично трябва да бъде променен този курс на планирано унищожение на държавата ни.

- Как?

- Мирният и разумен начин е това, което правим – тези тайни сделки да станат публични. Второ, в момента разработваме документ, който ще изпратим до Висшият административен съд, с който ще се опитаме да спрем чрез правата си на граждани самата програма «20-20». Както виждате, тя вече е част от правителствената програма за изпълнение до 2018 г.

Ако ВАС изобщо допусне една такава жалба за разглеждане, това ще бъде победа, защото ще трябва да се спре изпълнението на програмата. Аз лично се съмнявам, че ще бъде допусната, по-скоро ще бъде отхвърлена. А това означава, че ще трябва да преминем към действие второ – показване на недоволство от страна на народа и всички негови организации, които споделят това и имат за цел първо България и после всичко останало. И трето, ако и това не стане, да подготвим и изпълним едни нови февруарско-мартенски протести. Те може и да са юнски, въпросът е, че този пагубен курс трябва да бъде прекратен. Иначе ние отиваме не само във война, а в абсолютно самоунищожение на държавата и народността си. Защото част от глобалната цел на САЩ е завладяване на евразийския континент на всяка цена. Без това те няма да могат да постигнат световното си господство. НАТО и ЕС са просто попътни средства в тази война.

- Евразия? Това включва ли Китай?

- Китай е втора част от новия глобален ред. Към момента американската военна доктрина определя да не се водят две войни едновременно. Затова са им необходими много наемници, без значение дали ще са васални княжества-протекторати от бивши соц страни, стига правителствата им да са готови да продадат всичко, само и само да са на власт, или ще бъдат техни собствени. Но пряк и най-страшен противник за САЩ в момента е Руската федерация, затова тя трябва да бъде обкръжена максимално плътно, да бъде задушена, стегната и омаломощена от локални войни, икономически санкции и т.н., за да се разпадне. Тя трябва да се откаже от своята идея за обединение на рускоезичните, която изповядва движението на Игор Стрелков „Новороссия“. Преди няколко дни на пресконференция с представители на чужди медии той заяви, че не получават и една рубла и един знак на помощ от страна на руската администрация в поддръжката на народната армия на ДНР и ЛНР (Донецка и Луганска народна република). Те излязоха с един манифест, в който искат от Русия признаване независимостта на двете републики и нарочен закон за уреждането на статута на руските граждани извън територията на Русия. Позиции, които Путин досега не е изразявал лично. Затова ги изразява един от неговите тактически фронтови офицери, извършил операцията в Донецк, укрепил и помогнал за отвоюването на тези територии, обаче стоящ на позиция различна от либерално-корпоративния модел, който защитава - малко или много, президентът Путин. И в момента тази позиция както за Америка, така и за Русия е с особен знак. Решаването на тези искания имат стратегически характер за бъдещето на Руската федерация... може би и нашето.

- Къде е интересът на България в тази композиция? У нас вече живеят хиляди рускоезични граждани и според разбирането на хора като Стрелков, те могат да дойдат тук под претекст, че защитават руснаците и да поискат едно допитване със сепаратистки претенции, както се случи с Крим?

- Руската федерация и Путин бяха принудени да направят тази крачка с Крим. Какъв е проблемът в Крим – Европа, Черно море и военно-стратегическите бази, които се държат там. Тук залогът за Русия беше тя без битка, без каквото и да е действие да загуби цялото си влияние и включително свои собствени военни бази в Крим, като допусне построяването на американски. Стратегически това е недопустимо. Това е проблемът. САЩ не просто настъпиха Русия по болното място, това беше точен и ефикасен удар право в сърцето на европейското и черноморско влияние и позиции на Русия. И Путин нямаше какво друго да направи, за да съхрани държавата си и да се реши най-накрая да я поведе в стратегическата битка за световно присъствие в новия свят. Според мен дори много интелигентно разигра нещата с допитване до населението на самия Крим и последващо действие.

- Какво му пречи на рускоезичното население, което на някои места по Черноморието е компактно, да поиска отделна република, ако се стигне до допитване по същата схема?

- Ние нямаме нищо общо с Руската федерация. Това, че руснаци са накупили недвижими имоти, не им дава никакви права, освен че и никога няма да ги поискат, защото те именно искат да са в друга държава, различна от тяхната. Няма я причината това да стане или, нямаше я поне до днес. Защото със заклеването във вярност на президент, премиер и външен министър за слугуване на Джон Кери и САЩ, вече ние сме безусловен противник на Русия. И ако Русия категорично се откаже да има някога интерес в България или на Балканите изобщо, това означава, че тя предава и изоставя самия български народ, който продължава да смята Русия за свой брат и естествен държавен съюзник. Но не може да има война заради това, че тук има руски собствености, инвестиции и т.н. Това е абсурд, невъзможно!

- Смятате, че няма заложен такъв план за изкупуване на имоти, както се говореше, и то близо до трасето на „Южен поток“, който явно още не е приключил като проект?

- Изкупуването на имоти не е свързано с обслужване на военни бази и на такъв тип икономически интерес, какъвто разиграват САЩ в момента. Руските граждани харесват нашето море, което е топло, но не прекалено горещо като гръцкото, има още много параметри, които предполагат и предпоставят купуването на имоти в България. Да не забравяме, че всичките български фирми нарочно си продадоха имотите най-вече на руснаци и англичани. Е, след като има и англичани, това означава ли, че Великобритания иска да направи военна инвазия в България. Това бяха последствията от този безумно либерален модел, икономически цинизъм, който доведе до безогледна разпродажба на българска земя, активи, ресурси и недвижимости не прсто на руснаци, но на всеки, който даде пари! Това, че ние сме изпуснали националния си интерес и в момента Русия и Турция се договарят за това как да печелят на наш гръб, е наш проблем. Както това, че България се продава на САЩ, е наша историческа вина пред собствените ни деца.

- Какво мислите за България след 1944г.? Тогава продадохме ли нашия национален интерес или бяхме жертва на сделка от страна на Великите сили?

- Този въпрос се дискутира двояко. Ако кажем, че сме го продали, трябва да зададем и другия въпрос – а Борис Трети продаде ли го, като сключи пакта с Хитлер? А кой продаде националния ни интерес, когато се разигра ужасът на Междусъюзническата война? А продаде ли се националният ни интерес, когато Стамболов вместо да успореди българската политика с тази на Руската империя, я продаде на Запада. Не защитавам в никакъв случай великоруските имперски интереси, от които Отечеството ни е страдало – например тайния договор между Австро-Унгарската и Руската империя преди Руско-турската освободителна за нас война 1878 г. Но нека да сме наясно, когато съдим историята си, че тогава е било точно както сега – ние, българите, не можем да стигнем до обединение и до единна национална цел – силните на деня ни налагат своите!

- А кой подписа за разделението на Княжество България и Източна Румелия?

- Разделението е било предварителен план за последващо геополитическо разчертаване на Европа и най-вече териториите от Османската империя. Имало е няколко варианта и това е бил един от тях. Последващо е предстояло и обединение и разширение. Но в крайна сметка тогавашните глобалисти и Стамболов изпреварват събитията, надделяват в решенията и повеждат открита битка срещу Русия. Точно както сега правят днешните български олигарси. Тук трябва да оценим нещо много важно, което винаги го пропускат в този исторически анализ – и Раковски, и Захарий Стоянов – едни от основните двигатели на антируското отношение, са масони. Те опитват да включат и иеродякон Игнатий – Васил Левски, в тази жестока схема, но не успяват.

- Нека излезем от историческия преглед и да се върнем тук. Според вас САЩ се готвят за световен лидер и ние също участваме в плана?

- Да, те първо трябва да унищожат своя основен противник и това е Руската федерация, разпадайки я. За тях най-опасният е религиозният и идеологически фронт и затова там е ударът. Руснаците пък се опитват да направят ответен удар, който според мен е изключително богоотстъпен, и това е икуменизмът. За да впрегнат всичко за фронта, всичко за победата, руснаците използват похвата от Втората световна война - няма значение каква вяра си, щом си руснак, значи си наш. Тук задейства великоруският шовинизъм, който в никакъв случай няма да им помогне.

Важно е да се уточни, че „американската пролет“ в Турция не успя, защото Ердоган не се съгласи да сдаде поста на Фетхуллах Гюлен, ислямски фундаменталист и проповедник, който в момента подготвя ред ислямски групировки за атака в държавите от централна Азия и най-вече тези по границите с Руската федерация и Турция. Всичко това е координирано с плана на САЩ за разпад на Русия и всички съществуващи национални държави, които не са техен протекторат.

- Възможно ли е според вас България да остане необвързана, тоест да скъсаме всички съюзи, в които сме и да се стремим да станем остров на благоденствието? Защото влизайки в НАТО и ЕС, ние подписваме някакви споразумения, които трябва да спазваме. Влезли сме в тази игра, защото в онази вече сме били. И нека обобщим – какво според вас трябва да правим сега?

- Това, че сме член на ЕС и НАТО не означава, че не съществуваме като държава на българите, че нямаме правото на свои собствени цели, които искаме да постигнем. Първо, нека да не се забравя, че НАТО е отбранителна организация, останала след Студената война. Нейната основна функция и цел е била обща военна сигурност. В момента НАТО е една голяма илюзия, тя е изцяло инструмент на великолидерския интерес на САЩ за властване и изпълнение на тяхната доктрина за глобално господство. Тук принципът е – ако се съгласиш. А в България кой се съгласява – само управляващите. Ако народът категорично каже „не“, какво се случва? Един Донецк се случва. А какво става с ЕС, всички видяхме. Става нещо като с третия пол – нещо изродено, никой не го желае, но и никой не се отказва от него. А какво става в Унгария? Малка държава, ресурсно ограничена, но тя промени конституцията си, изведе национални цели, тропна на Брюксел, обяви за защита цялото унгарско население извън територията й. И всичкото това преди месеци под носа на ЕС. И какво направиха с тях – десант? Нищо не направиха. Защото има партия и народ, който може да покаже своите цели. Няма никакъв проблем да бъдем в какъвто и да е съюз, включително и в НАТО, ако имаме възможност да развиваме своя собствен интерес, какъвто България впрочем още не е формулирала след 25 години „преход“.

Нека безпристрастно видим какви са основните проблеми на текущото ни членство в НАТО и безусловното ни обвързване със САЩ и ЕС: първо, без да имаме враг и противник където и да е по света, ние ставаме такъв за половината свят благодарение на защитата на чужди на нас интереси. В момента сме официални противници на Русия, на Иран и на Китай и респективно на всички техни съюзници. Второ, във всяка една военна база на САЩ и НАТО на територията на България не действа българското законодателство и никой не знае какво и кой отива, стои и излиза от тях. Това е абсурд от гледна точка на националната сигурност на държавата ни. Трето, трябва да платим 10 млрд. на САЩ и НАТО до 2020 г. за превъоръжаване и трябва да разпродадем всички свои военни активи и имоти – над 1100 на брой, и да подменим и унищожим своя технологичен ресурсен потенциал. Четвърто, никой не ни плаща и цент за ползване на военни бази, територия, войска и каквото и да е свързано с България. Пето, българският бизнес, организации и държава са поставени в пряка зависимост на принципа – първо Щатите и ЕС, тоест пълно подчинение на техните интереси. Шесто, трябва безусловно да подпишем и безпрецедентния икономически договор TTIP, който ни прави абсолютни роби на един нов господар, пред който бившият Съюз на съветските социалистически републики е като малко дете!

- Смятате ли, че един сблъсък между Русия и САЩ е възможен?

- Всичко, което се случва у нас, е следствие от сблъсъка на Русия и САЩ. Това е ясно за всички. Открито го тръби и най-големият агент на Щатите след Втората война, който завърши своята игра като гробокопач на комунизма, както го нарекоха.

- За Горбачов ли говорите?

- За същия. В началото на сблъсъка той съвсем целенасочено излезе от дълбините и каза, че предстои студена война. Но никой не попита на кого всъщност говори Горбачов. Нека тук да го кажем ясно – Горбачов не говори на света в защита на Русия, той говори на Русия и Путин в ролята на тръба на САЩ. Сега се появи отново преди няколко дни и каза пак на Русия и Путин – чака ни истинска война, ако продължите да не отстъпвате. Каза, че студената война вече е факт и не изключва тя да стане гореща...

- За трета световна война ли става дума?

- Не, не мисля, че това ще е световна война. Никой няма интерес да го прави така. Въпросът е да бъде разрушен вътрешно режимът на Путин, като надделее едно от проамериканските крила вътре в Русия. За да надделее обаче, трябва да се вкара клин по модела „разделяй и владей“ във всички възможни степени и области на държавното управление. И една от тях е войната в Украйна. И тъй като следващата крачка и смисъл на военните действия е сухопътното свързване на Крим с двете нови републики, САЩ ще блокират това действие на опълчението в Украйна с преместване на правителствените украински сили към Крим и неговото обсаждане. Целта е да се стори военно-тактически и политически така, че Русия първа да изпрати официално войски в подкрепа на опълчението или Крим и така официално да влезе във война. Тогава НАТО с радост ще се включат като защитник на Украйна и на света от руския агресор. Проблемът за Путин тук е, че той не може да изостави руснаците в Украйна. Стори ли го, губи 85-процентното им доверие. Загуби ли доверието на руския народ, безвъзвратно губи властта си и САЩ печели! Така че искаме или не искаме, войната ще продължи и ще се разшири и ще стигне и до нас, тъй като американците няма да воюват пряко с Русия и руския войник, а чрез своите съюзници. Ние не само просто сме включени във войната, ние сме в нея. Може ли да се спре? Може, ако го поискаме. Ако не, до края на 2015 г. включването на България по един или друг начин във войната вече ще е факт. Ако българският народ и сега не се стресне от ужаса, разрухата и братоубийството, в което го въвлича управляващата олигархия, чака ни жестока гражданска война!

- Защо точно в края на 2015 г.?

- Русия изведе своите членове от ПАСЕ. Следващата крачка, която е заявена и планирана от Русия, е прекратяване на нейното членство във всички структури на ЕС до края на 2015 г. Какво означава това?  Война.

 
Начало Предишна 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla