Tag:гара буново

След четвърт век лидерът на ДПС отново бие камбаната за преименуването, докато българските политици се държат неадекватно за жертвите на така наречения възродителен процес!

Мнозина от преименуваните заминаха за Турция, но голяма част от тях се върнаха На митинг в Момчилград лидерът на ДПС заяви: „Дължим на жертвите отговор на въпроса ще се понесе ли наказателна отговорност за т.нар. Възродителен процес. За ДПС като партия, представляваща жертвите фактът, че няма нито един осъден, е болка”.

Да си кажем болките, Местане! За да продължим нататък ще му отговоря аз. От политиците ни, или неадекватни приказки, или мълчание се чува в отговор на думите на Лютви Местан.

Няма да засягам изобщо рекета на Местан за състава на подкрепата на сегашното правителство и по-специално на Патриотите!

Лютви Местан, лидер на ДПСНай вече защото тези Патриоти даже не са патриоти с малка буква, а някакъв амбициозен, неистов стремеж за власт и пари. Т. е. наименованието на политическата им сила няма нищо общо с патриотизма!

По-почтено е да се биеш за мача, а не заради присъствието в него. Така и лидерът на ДПС сипа заплахи заради недопустимо тъпите изказвания на хората от така наречения Патриотичен фронт по какъвто и да било повод.

Проблемът на така наречените патриоти и на мнозинството от българите е манталитетът на циганите да живеят без да се съобразяват със законите на страната ни, да крадат, да бият, да убиват и в повечето случаи безнаказано.

В този смисъл да си прави политиката Лютви Местан като защитава циганите е меко казано неприемлив и циничен ход. Няма как да си в националния парламент, да правиш закони и да толерираш погазването им заради рейтинг на партията си?!

„Нашите братя и сестри ромите са пълноправни граждани на България и те затова имат място и ще гласуват за ДПС, убеден съм", заяви от трибуната на възпоменателния митинг за жертвите на "възродителния процес" Лютви Местан.

Пълноправни като крадат ток, като не го плащат с години, пълноправни като крадат, бият лекари, убиват?! Какво ще е това пълноправие според евроетлантическите ценности на Лютви Местан не е ясно. Но е ясно, че когато от Франция, Италия, Белгия и Великобритания гонеха циганите заради „пълноправното им поведение” Местан мълчеше като риба.

Защо ли? То е ясно защо.

Така че за евроценностите сме наясно, що се отнася до атлантическите ценности ще цитирам само едно заглавие от медиите напоследък „Мултиетническа Америка потъна в расови сблъсъци, а Обама ни натиска да приемаме и интегрираме хора от Азия и Африка”.

Защо Местан не се запита дали в едни Съединени американски щати може да регистрира партия като ДПС? Защо Местан не се запита как така атлантическите му пастроци попечители държат коренното население в резервати, стрелят по чернокожите, нямат новини за милионите латиноамериканци на испански, нямат новини за милионите китайци – на китайски и прочие за всеки един от етносите си?

Така че нека засега Лютви Местан да заключи евроатлантическите си ценности някъде и да не ги вади защото цитирането им звучи твърде пошло и не на място.

България е единствената страна, която регистрира етническа партия в политиката, без да си даде сметка да прохождането на ДПС. А то е много важно и свети като червена лампа.

Ето факти за това прохождане:

Налагаше ли се да се регистрира ДПС?

Избирателите на ДПС - безработни, с мизерни пенсии100-те български интелектуалци, политици и други граждани от Клуба за гласност и преустройство с отворено писмо до Народното събрание и до средствата за масова информация през юни 1989 г. поискаха да се върнат правата на българските мюсюлмани. За същото прокламираха и Независимото дружество за защита правата на човека, ръководено от Румен Воденичаров, със сбирки, със събиране на подписи под петиции в защита на Меди Доганов и всички политически затворници, получили присъди по различни поводи през време на възродителния процес.

С решения от пленума на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г., целящи да успокоят възбудените политически сили и надигналите се едни срещу други български граждани, бе издействано всеки да може чрез индивидуално „самоопределение" да избере националната си принадлежност, свободно и навсякъде да говори на родния си език.

Това бе не добре обмислен ход според мен и доведе до редица усложнения и грешки. Решенията на пленума далеч надхвърлиха протеста срещу преименуването от 1984-1985 г. В обхвата им попаднаха над половин милион българи и цигани — мохамедани, без да е ясно защо и в името на какво.

Бедо Доганян, Меди Доганов, Ахмед Доган - един човек с много именаСтигна се логично и до появата на първият програмен документ на ДПС, написан и разпространен наскоро след рождената му дата (4 януари 1990 г.), се именуваше „Програмна декларация на Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България".

Тази Програмна Декларация звучи смехотворно за всеки що годе интелигентен човек, тъй като в наименованието бе вписано „турци и мюсюлмани”. Пробутваше се етноса турци и се разграничаваше от религиозното малцинство мюсюлмани?!

А имаше ли етнически турци немюсюлмани?

Ето и един цитат от това време от интервю с Ахмед Доган:

- На пресконференция казахте, че ДПС е уникално българско явление. Защо?

- То е феномен в новата европейска история, тъй като защитаваме не само индивидуалните права на човека, но и общностите, малцинствените права. Няма в света такава организация, (в. „168 часа", 29 януари 1991 г.)

Възможно ли е да се забрани нашето движение?

Мисля, че това е абсурдно. Този, който изобщо го мисли, няма представа за реалностите. ДПС с нищо не е показало, че е деструктивна сила... Не бива да си правим илюзии, че това ще стане така, без последствия. Имаме опит и в нелегалната борба. И това можете да пишете...

Ахмед Доган все още е Меди Доганов...

Месец март във в. „Поглед” Меди Доганов казва следното:

Всъщност това е сегашното Движение за прави и свободи. Започнахме да го организираме през април-май 1985 г. (М. Доганов не е точен. Той е потърсен от свои земляци — активни националисти от Толбухинско през септември с.г.. а започва да работи за нелегалното турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ) едва през декември). Това научаваме от книгата на Паунка Гочева „ДПС в сянка и на светлина”.

Месец и половина бях отново в Главното следствено управление пак в пълна изолация. Изясниха се нещата, но беше много опасно да ме съдят пак. Ако се беше стигнало до съд, в България може би щеше да има гражданска война.

Паунка Гочева публикува и Възванието на Турското национално-освободително движение:

Много тайно! •

ВЪЗВАНИЕ

ЧЕТИ И ГО ПРОЧЕТИ САМО ПРЕД ДОВЕРЕНИ ХОРА!

ЗНАМЕ, ВЪРХУ КОЕТО ИМА КРЪВ. Е ЗНАМЕ!

ЗЕМЯ. НА КОЯТО ИМА ЗАГИНАЛИ, ТОВА Е ОТЕЧЕСТВО!

КАКВО ЩАСТИЕ Е ДА СЕ НАРИЧАШ ТУРЧИН!

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ТУРЧИНА

Ей, турски чеда!

Произходът и вярата ти са велики! Твоят език е най-хубавият.

Първо задължение: Говори на чист турски език! Този, който не говори на турски, губи своя произход!

Второ задължение: Възпитавай и учи децата си на турски език! Насаждай у тях чувство на турска гордост! Докато свят светува, не забравяй, че ще живее турското!

Трето задължение: Остави настрана разединението и караниците, а се захвани здраво за организацията ни, която върви но пътя на свободата на турчина! Посвети се на нашата борба! Помагай на тези. които се борят!

Четвърто задължение: Не помагай на тази държава, а и вреди! Намали своя трудов принос! Унищожавай, събаряй и пали! Отмъщавай безжалостно на свирепия душманин!

Пето задължение: Не им сътрудничи и не се жени за българи! И да умреш, не издавай тайната! Смърт за този, който прави лошо на турците И върши предателство!

ЗАСИЛВАЙ НАШАТА ТАЙНА БОРБА!

СМЪРТ ИЛИ СВОБОДА!

-         ВЯРВАЙ. ЧЕ ПОБЕДАТА ЩЕ БЪДЕ НАША!

Още в началото на 1985 г. е написан и разпространен призив за стачка от 24 до 31 януари 1986 г., на която не се отзова нито един гражданин. По-късно в някои селища на Толбухинско се появява „канун" (закон) във вид на две четиристишия на турски език от неизвестен автор. Той съдържа упрек, че турският народ в България спи и се отправя зов да се пробуди за борба.

Вторият документ, който цитира Паунка Гочева в нейната книга е „Декларация от турците в България"'. Нейни автори са четирима тюркоезични граждани от Толбухинско, които се обявяват за основатели и членове на „Турска национална партия". Декларацията е с дата 15 август 1985 г. В края й са изброени девет фиктивни арабски имена.

Първите 10-ина реда на факсимилето гласят:

ДЕКЛАРАЦИЯ 0Т ТУРЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Български мюсюлманиТази декларация. изготвена от членовете — основатели на създадената в България "Турска национална партия", отразява състоянието, мислите и желанията на тукашния турски народ.

Безкрайни благодарности лично на Вас — президента на Република Турция, от името на турския народ в България, на Вас и на целия народ на Турция за обещанието да бъдете винаги до нас, затова, че няма да пожалите цялата подкрепа, на която сте способни, за да стигне нашето дело до благоприятен край.

Родихме се турци, турци сме и турци ще умрем! Никой не бива да се съмнява в това.

... турският народ .../не се чете/  години мълча за българските насилия, не означава, че той е склонил глава пред тази си съдба.

Този народ се е научил да различава приятеля от врага си... Ние като народ винаги сме се чувствували турци и убедено сме обикнали Турция като своя родина. Няма да изневерим на думите на безсмъртния Кемал Ататюрк: ..Колко щастлив е този, който може да се нарече турчин."

В Програмата на бъдещата организация четем – цитирам основни изрази:

Обявяваме, че националната борба започва!!! Да живее справедливостта! Да живее турският народ!

Смърт има, връщане назад няма!

Всеотдайно трябва да се работи в защита и възхвала на името и славата на всички турци, на всичко турско.

Кои са задачите, които стоят днес пред турския народ, живеещ в България? Цитарам три от петте формулировки:

//. По различни начини да създаваме трудности на българската икономика. Тези действия можем да изредим по следния начин: Да се отказваме от допьлнителна работа, да не отглеждаме животни, тютюн, градини и т.н. в повече отколкото са нашите нужди. Да не отдаваме необходимото значение на държавната работа...

Да се отърсим от тази болест — да трупаме богатство. Да насочим вниманието си към възпитанието на децата си към националната ни борба.

III. Да не участвуваме в общите избори. Като отговор на тиранията да задраскаме в листата имената на тия, които живеят благодарение на нашия труд и подкрепа.

IV. Да опростим сватбения ритуал. Да се извършват традиционни турски сватби, без банкети. Тъй като децата ни, които отиват войници, защитават интересите само на българите, напълно да се откажем от войнишките тържества.

Правила на конспиративност

Всеки, който иска да стане член, е задължен собственоръчно да напише делкларация.

На управителните съвети се дава правото в името на интересите на движението да преследват някои личности и да ги обезвреждат.

Следва изработването на емблема-печат, на която има човешка ръка, знаме с полумесец и петолъчка. Програмата е написана от Меди Доганов и след това преведена на турски език, тъй като той самият не знае добре турски.

Освен печат, през ноември 1985 г. се появява и клетва, която саморъчно се преписва от всеки новоприет член на ТНОДБ. В нея лицето фигурира под четирицифрено число (или псевдоним по-късно) и се подписва, като полага кървав отпечатък от палеца си. За да се спазят правилата на конспирацията, клетвата се унищожава от съответния нелегален ръководител, без това да е известно на заклелия се.

Паунка Гочева публикува и текстът на български език, който гласи следното:

КЛЕТВА,

КОЯТО ДАВАТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТУРСКОТО НАЦИОНАЛНО-

ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Аз (поставя се четирицифрено число, избрано лично и което само той знае), по собствено желание и съгласие искам да стана член на Освободителното движение. Изцяло възприемам програмата за действие на организацията и се заклевам пред моя турски народ и пред другарите си, че от все сърце ще се боря за нейното изпълнение!

— Враговете на турския народ и на Освободителното движение са и мои врагове.

— Мое задължение е навреме и изцяло да изпълнявам всички задачи, поставени от Организацията.

— Мое жизнено задължение е да пазя тайната на Организацията и живота на другарите си.

— Готов съм да жертвувам живота си за честта и славата на моя турски народ.

— Готов съм да понеса най-тежкото наказание в случай, че изменя на дадената клетва..

Заклех се пред народа и другарите си за освобождението и светлите бъднини на моя турски народ.

Дата.... Подпис

(поставя кървав отпечатък от палеца)

Програмната декларация, подготвена от Меди Доганов през декември 1985 г.,е размножена и разпространена в 270 екземпляра едва в края на март 1986 г.

I. ПРИЧИНИТЕ, ПОРОДИЛИ ТУРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИ-ТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.

В края на 1984 г. и началото на 1985 г. с помощта на милицията и войската бяха сменени насилствено ~ със силата на оръжието — имената на един и половина милиона граждани от турски произход. По време на това насилие стотици наши сънародници бяха убити, стотици изчезнаха безследно, хиляди бяха вкарани в лагери и затвори, хиляди бяха мобилизирани... Не са малко случаите на обезчестяване...

Спирам дотук защото твърденията, че има милион и половина граждани от „турски произход" в България, стотици са убити, стотици безследно изчезнали, хиляди по лагери и затвори, обезчестени са девойки и жени и т.н. са чиста лъжа. Тъкмо затова по-късно Меди Доганов заявява, че срещу него не е упражнявано никакво насилие при смяната на името му.

М. Доганов съзнателно и преднамерено, по силата на субективната си

воля насочва българските тюркоезични граждани към обвързване с чужда държава.

Според него те са ... едни народностна група, откъснала се от своя народ в резултат на исторически събития и принудена да живее в границите на България... и твърди, че

Единствено свободното ни изселване в нашата първоначална родина — Република Турция, ще създаде...

По негово мнение, тюркоезичните раждани у нас са народ, отделен и различен от българския народ. Наред с това авторът на програмата в националистически дух хиперболизира „турския народ" у нас и го противопоставя на българите, заявявайки, че ...тъй като нашият народ е един от малцината народи, които не познават робство, ние трябва да се гордеем с. това и т.н.

Сред основните задачи на ТНОДБ Доган набелязва: Трябва да отдадем голямо внимание на религията, която е в състояние да съхрани нашата национална специфика. Само най-отявлени турски шовинисти си позволяват по толкова директен начин да подчертават политическата функции па исляма в полза на национализма – коментира Паунка Гочева в книгата си.

В интерес на истината Доганов полага усилия да разграничи ТНОД от терористична организация и да й даде облик на организация занимаваща се с подривна дейност, което е не по-малко опасно:

В подготвения първи брой на вестник „Борба" (на ТНОДБ) са дадени следните разяснения но въпроса:

1. Да спъваме държавните

работи с всичко, което е възможно;

2. Да отказваме да подписваме каквито и да било документи;

3. Съботните и неделните дни да не работим безплатно за държавата

(бригади, съботници, ленински, димитровски дни);

4. Да работим толкова, колкото да посрещнем насъщните си нужди;

5, Да не участвуваме в манифестациите:

6. Да не произвеждаме повече МЛЯКО и месо отколкото са ни нужни: 7. Да създаваме малка по обем и некачествени продукция:

8. Да не участвуваме в никакви събрания:

9. В никакъв случай да не практикуваме българските измислици, наречени система на социалистическите ритуали /годеж, брак, кръщене, седалка, имен ден и т.н.);

10. Да не участвуваме в културни мероприятия, да не посещаваме концерти, кина. театри и т.н.:

11. Категорично да не се абонираме за български издания;

12. При всички положения да се гордеем, че сме турци.

Засега спирам дотук, за да припомня на Лютви Местан зараждането на ДПС и защо не трябваше да бъде регистрирано като политическа сила.

Паметна плоча за възродителния процесЩо се отнася до така наречения възродителен процес, то крайно време е да се прочете историята и от двете страни, крайно време е да се почетат и жертвите от атентатите на турското нелегално движение.

Къде са паметниците на жертвите от гара Буново? Къде са честванията на годишнините от тяхната мъченическа смърт, тъй като повечето от жертвите на взрива на гара Буново бяха жени и деца?

Като подкрепя Лютви Местан за присъди за виновниците на изселването и преименуването премиерът Бойко Борисов го направи, заради целостта и по-дългия живот на кабинета си.

А точно това е недопустимо, грозно и пошло: всички жертви, всички документи за нелегалното движение на така наречените турци, всичко трябва да бъде извадено и оповестено. Без гонене на дивиденти.

Мнозинството от българите мюсюлмани научиха турски след 10 ноември, бяха внесени учители по турски.

Грешка на прехода бе заради религията да се определи и обособи етнос – но така наречените демократи го направиха. И това не им стигна, а вкараха ДПС в политиката... Нещо, което нито европейци, нито американци са сторили в най новата си история!

Малко отклонение вместо финал

Преди броени дни на един софийски пазар бе застрелян с газов пистолет в упор мъж, за когото съобщиха, че се занимавал с наркотици!

Атентатът срещу ДоганТогава си спомних за Конференцията на ДПС и как един мъж, наречен Октай Енимехмедов опря дулото на газовия си пистолет до главата на лидера на ДПС, Ахмед Доган и гръмна, но пистолетът засече!

Доган оцеля, Доган остана жив, което си е чист късмет. Седмици наред един журналист стреляше по свински мръвки отблизо, за да докаже, че газовият пистолет в упор – убива...

Никой не направи извод след този атентат, а самият Ахмед Доган се оттегли, осъзнал, че по-ясен знак за евентуално елиминиране няма да получи.

От подривната дейност до тероризма крачката е една – жертвите, независимо от причините за тяхната смърт са хора, загубили без време живота си. В смъртта си тези хора не са обособени етнически, те са жертви на безумна борба.

Това ли иска да възкреси Лютви Местан? Това ли кара политици от всички цветове да мълчат и да не споменават жертвите от гара Буново?

Не отговаряйте на Местан веднага – мислете и четете, защото ако се пише история на преименуването – то от нея не трябва да липсва нищо! Нито жертвите, нито причините, нито последиците!

 
За пореден път в медиите бе пусната предизборно темата за нов прочит на възродителния процес и влизането на тази тема в учебниците по история. Да се поставя въпроса възродителният процес "да влезе" в учебниците по история, е абсолютно излишно, тъй като от 1996-7 г. тъй като темата за възродителния процес присъства в учебниците. Що се отнася до това как е представена тази тема, тук вече има какво да се каже и още повече какво да се иска, за да може един ден поколенията, които са родени десетилетия след тези години да получат вярна и обективна представа за това как драматичните събития, случили се поради религиозно различие са довели до инспирирани тежки конфликти.

Явно съветниците на министъра на образованието не са наясно, че темата за така наречения възродителен процес я има в учебниците, след като самият министър Даниел Вълчев заяви, че тази тема не трябвало да се включва в учебниците. Историята се гради от случили се събития и не е работа на юрист, макар и министър, да казва какво трябва да се учи по история и какво не, т. е. дали ще се изтриват случили се събития от учебниците или не. Всъщност основният проблем е, че програмите на министерството не винаги позволяват задълбочено да се изучават тези страници от новата ни история. Учителите често стигат в материала до времето на Първата световна война и над всички събития след това, както се казва, "се прелита". На практика в българското училище не се изучава историята на България през ХХ век. Какво е предизвикало няколко кратно преименуване в 20 век на населението от българи мюсюлмани, всичко за възродителния процес, но и за подстрекателската роля на турските тайни служби още отпреди Втората световна война - много е широка темата, но тя, както и много други трябва най-после да заемат своето място в учебниците с обективен прочит. В противен случай поколения ще влизат в живота без информация за тези събития, което неминуемо ще доведе до бели петна и осакатяване в изграждане на позициите и отношението им за този период.

22 години след годишнината от двата взрива на гара Буново и Сливен от турски терористи през 1985 година, Общонароден комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/най-после предприе реална стъпка да почете паметта на загиналите. Сред жертвите на има и българи християни, и българи - мюсюлмани, както неведнъж съм писала и подчертавала в материалите на тема възродителен процес, етнос и религиозни разлики.

След 22 години, на мястото на експлозията в Буново и ще бъде монтирана паметна плоча с имената на загиналите заяви пред Агенция "Фокус" Минчо Минчев, председател на ОКЗНИ. Той подчерта, че почитането на паметта на загиналите се оформя като традиция и "почти ежегодно ще се организира там поклонение, за да не се забравя това трагично събитие". На същото място ще бъде подготвен и Мемориал, който ще изразява отношението на Комитета срещу тероризма. Минчо Минчев бе категоричен, че трагичният инцидент е "жив спомен, който ще избледнее много трудно и очевидците много се вълнуват, когато говорят за това нещо". Минчев подчерта, че всъщност и годишнините се правят именно за това - "за да не се забравя". За 22 годишната забрава Минчев не обели и дума. Както мълчи вече втори мандат по въпроса и президентът на Република България, Георги Първанов, бивш член на ОКЗНИ и историк.

Трагичните събития опреди 35 години в доспатското село Барутин ДПС почете на възпоменателен митинг, като след митинга бе приета Декларация, че ще са нужни още 30-40 години, за обективен прочит на въпросните събития.

Оказва се, че според парламентарната група на ДПС, катарзисът и единението на нацията зависят от способността да се направи обективен прочит на историята отпреди 35 години и затова ще е нужно да се изчака още три-четири десетилетия напред във времето, след което вече историческата наука щяла да е в състояние безпристрастно да заложи случилото се като образователен стандарт в контекста на всеобщото зачитане на правата на човека.

Неясните, мъгливи и витиевати формулировки на Движението на Ахмед Доган всъщност имат далечен прицел, и той изобщо не е дали в учебниците по история ще присъства темата за възродителния процес или не. Данни за целта на ДПС се съдържат в следващите заложени в декларацията му мотиви.

"Има събития, които не се нуждаят от дистанцията на времето, за да бъдат осъдени като престъпления срещу човечеството, по които са се произнесли редица европейски институции в специални документи на Съвета на Европа, визиращи престъпността на комунистическите режими в Източна и Централна Европа." Що се отнася до тероризма - ДПС мълчи по въпроса, тъй като е известно, че тероризмът като поведение далеч не е приет в Европа и никой, даже в историческите учебници не би оправдал отнемането на човешки живот в името на каквато и да било кауза.

Ако се тръгне в тази посока за написване и допълване на историята, то учениците в Италия ще онемеят от коментарите за истините за Римската империя, френските младежи ще трябва сведат засрамени глава от обезглавяването на своите монарси и откритието на гилотината, да не отварям дума за американските ученици, които няма да имат самочувствието на членове на най-велика нация ако разнищят екзекуциите във виетнамското село Сонг Ми или годините, в които сенатор Джо Макарти започва своя лов на вещици, като заявява, че в Държавния департамент на САЩ има 205 комунисти. - изброяването на "срамните" събития от различни периоди на световната история за всички държави би се проточило дълго. Но вина за случилото се не може да пада върху следващите поколения - историята не търси вина.

Темата по смяна на имената в българската история ще трябва да започне от 1908 година, когато България сключва Договор с Турция, в който признава правото на южната ни съседка за намеса и застъпничество по отношение на българите мюсюлмани. Няколко години по-късно либералът Васил Радославов спечелва избори /1914 г. - бел. Л. М./ като обещава на същото това население, че ще им върне имената. През 1949 година Георги Димитров, Вълко Червенков и Антон Югов се срещат със Сталин и получават указанията му за "разселването на турците". По време на тези събития Турция разбира се не желае да се лишава от своята Пета Колона в България и уклончиво слуша, без да предприема мерки, за приемане на изселници български мюсюлмани. Към тази част от българските граждани по времето на управлението на Тодор Живков комунистическата партия ту предприема действия за приобщаване с привилегии, ту тръгва към преименуване и забрани на спазване на религиозни и битови ритуали и обичаи.

Причини за решенията на комунистическата партия в насока приобщаване на българските мюсюлмани също има и то не само вътрешнополитически, но и външнополитически. Като се започне от демографския проблем на намаляващото православно българско население, като се премине през активизиране на разузнавателния интерес на Турция чрез нейни резиденти сред българското население, та се стига до активизиране на протурски нелегални организации и антидържавни групи. Следва агресията и напрежението в Кипър /1974 г./, масираната протурска пропаганда и на този фон се прибавят сериозните икономически проблеми в последните години от Живковото властване.

Споменавам набързо горните причини като основание за вземане на последващи решения на държавната комунистическа върхушка, за да осветля по някакъв начин подбудите за повсеместно преименуване на българите мюсюлмани, като възможност за решаване на обективно възникнали проблеми в развитието на националния въпрос на съвременната българска държава. Никой не се заема да разграничи мюсюлманска религия от християнска религия, след като се изповядват от едно и също население. Решава се на база преименуване да се приобщят българите мюсюлмани към българите християни - въпреки че до този момент не е имало очертано кой знае какво религиозно разединение. Никой не се съобразява с обичаите, изискванията и традициите на съответната религия, мюсюлманската, за задължителното носене на имена, съответни с религиозното вероизповедание. По подобен начин се процедира в САЩ, на приемащите американско гражданство се сменя първото име, като с това се извършва един вид и преименуване и приобщаване, без зачитане на етнически и религиозни изисквания и традиции в кръщаването на съответния човек.

В България се начева със забрана за общуване на турски език на обществени места, забраняват се и религиозни и битови обичаи и ритуали, /погребения, обрязване, честване на празници/. Административните мерки са съпроводени със съдебни санкции.

"Едни взеха решението за преименуването, а други бяха натоварени с тежката задача по осъществяването му" - пише в книгата си Бончо Асенов "Възродителният процес и Държавна сигурност". Същото сочат и събитията от 1984 година. Твърденията за безпроблемно протичане на преименуването в окръг Кърджали се нереални - признава Асенов. - И дава конкретни примери, което стават известни чак след години: на 25 декември 1984 г. в с. Бенковски е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2000 души се стреми да нахлуе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа.17 месечната Тюркян, е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата. Тази жестока смърт бе направен опит да се препише на българите като убийство от депутата Васил Гоцев след свалянето на Живков от власт, което говори за изкривяване на историята с политически цели.

Преименуване БКП провежда още през 1973, за което се говори твърде малко. Живко Сахатчиев /автор на документалната книга "Второто потурчване на Якоруда -1990-1995 г."/, учител в град Якоруда, събитията от гоцеделчевското село Корница изглеждат по следния начин:

"... през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.

В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.

На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал "Калашников", но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето.

При тези събития в Корница загиват и трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умира от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев...

В Момчилград, на 26 декември 1984 година местни националисти предизвикват демонстрации и намесата на МВР и Гранични войски, което довежда до стрелба, убит и ранени.

При безредици в с. Каялово разярен мъж взема автомата на МВР-служител и при последвалата борба мъжът е убит. В с. Груево пак МВР-служител в опит да се защити от двама протестиращи, взели автомата му, стреля с личния си пистолет и ги убива на място. Така загива и българин мюсюлманин в Кърджали - за общо 7 души пише Бончо Асенов като цифра за жертви в този окръг.

Съпротива от страна на българи мюсюлмани има и това принуждава службите на МВР, Гранични войски и Вътрешни войски да ограждат пътища, да ограничават междуселищни и международни разговори, кореспонденция се проверява и задържа, повишава се цифрата на доносите и пострадалите от тях. Протестиращи български мюсюлмани са изпратени в Белене. Поради наложеното табу за истинското състояние на нещата и последиците от проведеното преименуване, в което жертви дават и българи християни, и българи мюсюлмани, и невинни жени и деца, тези събития стават повод да се пуснат и тиражират неверни твърдения в международни медии, те са съпроводени с невероятни и неверни съобщения за масово избиване на хора, изнасилвания, мачкания с танкове, събличания, обливане с вода посред зима! Около преименуването се пускат лъжи за 5 000 жертви в Кърджали, които никой не доказва, но и не опровергава. Тиражират се слухове за разрушени джамии, трупове, които плуват в Дунав и Марица, за опожарени къщи! "Гласът на Турция" и "Свободна Европа" се надпреварват да излъчват "достоверни" данни, на не и да отразяват обективно случващото се. На митинги Сюлейман Демирел призовава "Войската да тръгне към София!" - друг въпрос е, че това не се случва. Друг турски политик, Тургут Йозал, в бежанския лагер в Гебзе нарича българите "свине".

Ескалацията на напрежението взема връх - никой не си прави труда да изнесе истината, никой не опровергава лъжите за трупове и убити с действителните причини и цифри на жертви от двете религии - и християнската, и мюсюлманската.

Никой не се замисля защо и какво прекъсва естествения ход на събитията, преименуването се извършва в края на 1984 година, а след пет години, през май 1989 започва протестното масово изселване от България на българи мюсюлмани. Пет години мюсюлманите чакат, за да се възмутят и обидени да напуснат страната? Защо, каква е причината? Защо си затварят очите на политици и журналисти за тези пет години необяснимо изчакване, а днес се говори направо за възродителен процес, след като точността изисква да се обясни и говори за възродителен процес с петгодишно прекъсване?

Следва продължение


 

Люба МаноловаБившият комсомолски секретар днес ни учи на история и памет, Боже опази!

В родната политика важи принципа: “Крадецът вика:”Дръжте крадеца!””

Нещо подобно се случва вече цял мандат и с така нареченият ни президент, Росен Плевнелиев, който забрави откъде и как забогатя и не спря да разнася пещерният си антикомунизъм. Където седне и където спре или стане.

Телевизията на Нери Терзиева, Би Ай Ти, в която вече са предупредили служителите, че вървят към закриване и съответно да не чакат заплати, гледах поредното предаване на пишман оператора Евгени Михайлов, наречено “Минало несвършено”.

Та същият този Михайлов, който прегърна ролята на Юда, за да клевети кандидатът за председател на ООН, Ирина Бокова, се похвали, че Би Ай Ти единствена излъчи цялото слово на президента Росен Плевнелиев, произнесено на остров Персин край Белене в памет на жертвите на тоталитарните режими през XX век.

Това слово бе развяно като байряк от Михайлов и госта му Стойко Стоянов, главен редактор на сайта Factor.bg.

Защо не било пуснато в медиите, защо не се говорило за словото на Плевнелиев, и какво ли още не слушахме безкрай от двамата в студиото.

Та като са седнали да задават въпрос защо е имало липса на интерес към въпросното слово на Плевнелиев, да бяха проверили в оф ициалния сайт на въпросния държавен глава където щяха да установят, че и там са “цензурирали” приказките на Плевнелиев и там това слово липсва!

Мога само да гадая дали самият Плевнелиев се е засрамил от лицемерните си приказки, или хората около него са решили да не рискуват с публикуването на “силните” антикомунистически” слова, изречени на остров Персин, пред вид комунистическото съпричастно минало на самия Плевнелиев.

За какво иде реч:

„Престъпленията на комунизма не бяха нито заклеймени, нито наказани по подобаващ начин, а българите, които на гърба си изпитаха репресиите на режима, не получиха справедливост. Напротив, днес тоталитарният режим е нормализиран, истината – удобно и успешно подменена.

Година след година ние с вас все по-ясно си даваме сметка, че за разлика от всички други източноевропейски народи, у нас бе разгърнат грандиозен по своя мащаб план, изцяло манипулативен, българите да бъдат лишени от памет за комунизма.

Този подмолен сценарий за замитане и подмяна на историческата истина продължава да се развива със страшна сила и до днес“, заяви държавният глава пред събралите се да преклонят глава пред съдбата на репресираните и загиналите в Белене.

Репресирани – добре, въпреки че между въдворените е имало и мнозина криминално проявени. Починали от изтезания и нечовешко отношение – факт, никой не може да го оспори, но тук идва ред на редица въпроси, на които ще се опитам да дам отговор.

Въпрос първи –

защо цял мандат президентът мълча и не отиде нито веднъж на гара Буново, където взрив на турски терористи разкъса телата на жени и деца. Защо досега нито един политик не намери достойнство да да поклони пред паметта на тези жертви, пред мъченическата смърт на деца, чийто мозъци бяха полепнали в кръв по стълбовете наоколо.

Тези жертви не са ли на българи?

Въпрос втори:

по време на мандата на Росен Плевнелиев за първи път българи се палиха и изгоряха в мъки от отчаяние. Къде бе президентът, нима това не е история? Нима това не бяха жертви? Истината е, че и президент и патриарх и премиер се скриха и никой не показа поне малко човешко покаяние пред такива мъченически изгубени животи.

Въпрос трети:

Днес, на 13 септември 2016 година, питам: а кой ще почита, и къде жертвите на така наречения демократичен преход, които са милиони, не десетки, не стотици, не хиляди, а милиони.

Не всички заминаха, едни заминаха да си изкарват хляба, други загубиха всичко – живот, работа, здраве, деца. Земята ни се превърна в руини, където бродят хора, изгубили надежда, изгубили всичко.

Тези жертви къде и кога ще ги почетат политиците ни – защо за тях се мълчи трето десетилетие?

Откраднаха Пенсионния фонд, ограбиха имоти, земи, предприятия, духовност, други разрушиха и сред тази пустош ден и нощ ни повтарят колко е хубаво, че сме в НАТО, в ЕС!

Всяко едно правителство от оттеглянето/свалянето на Живков убиваше икономиката, рушеше съдби на цели семейства – тези жертви никой не споменава.

Как да очакваме помен на милионите, макар и няколко след като всички политици на прехода са виновни за жестоката им съдба.

Та, къде и кога ще започнем да ги поменаваме, това е въпросът ни.

Що се отнася до така нареченият ни президент, то не мога да пропусна, че на фона на умиращи деца заради липса на средства, той си позволи за отиде в Бразилия за закриването на олимпиадата. В държава, в която се събират пари по сметки по телевизии и печатни издания, политиците нямат грижа за нищо.

Во главе с така наречения президент.. .

Кой говори за човешки права и удобния антикомунизъм – този, който мълча като пън за почти криминалното екстрадиране на турския гражданин Абдуллах Бююк.

Да си поговорим малко за Плевнелиев на изпроводяк

Тв7 показа Нотариален акт от сделката, с която Росен Плевнелиев е станал собственик на къща и земеделска земя в Халкидики. В този документ е записано, че за къщата са платени 700 000 евро в брой!

На другия ден, посъветван от не знам си кой Плевнелиев се появи и съобщи, че е платил по банков път за имота и земята, като е превел парите по банков път!

Плевнелиев каза също така пред камери и микрофони следното: „Разполагам с доказателствата за това. Посочил съм имота в данъчната си декларация още през 2007 година, посочил съм приходите си, платил съм данъците си, декларирал съм имота пред Сметната палата".

Къщата е закупена октомври месец 2007 година и няма как тя да е присъствала в данъчната декларация на гражданина Плевнелиев, тъй като данъчна декларация се подава в началото на следваща календарна година за предходната година. Казано по-разбираемо излиза, че Плевнелиев е „посочил имота в Данъчната декларация от 2007 година” за покупка, която е извършена в края на годината?!

Така нареченият ни президент твърдеше, че в началото на 2007 година е посочил къща, която закупува чак през месец октомври същата година?!

Президентът ни твърди също така, че е превел сумата от 700 000 евро по банков път, която би следвало да означава следното:

Той е имал 2007 година в банка 700 000 евро;

Той е платил здравни осигуровки върху 700 000 евро, когато ги е придобил;

Той е получил разрешение от БНБ за превод по банков път на въпросните 700 000 евро;

Т. е. той е обявил тези пари и е доказал произхода им пред данъчните.

Тук остана въпросът: защо нотариусът в Халкидики е записал, че плащането е извършено „в брой”?! И ако толкова му се водят съдебни дела – да съди нотариуса за вписване на неверни данни в Нотариалния акт за къщата му в Халкидики. Няма да питам защо цели 6 години Плевнелиев не е оправил това „недоразумение” в един толкова важен документ...

Чух и прочетох, че за касовите ордери, с които Росен Плевнелиев е получил от касата на фирма 70 000 лева нямало издадена фактура и давността е изтекла.

Давността може да е изтекла, но дали тези 70 000 лева са вписани в Данъчната декларация на Росен Плевнелиев, защото когато се вписва подобна сума се прилагат съответно копие от издадена насрещна фактура.

Тези пари би следвало да са обявени пред данъчните власти, да са платени върху тях здравни осигуровки и да се докаже законният им произход при придобиването им...

Няма нищо по-просто от това така нареченият ни президент да покаже, че е обявил получените 70 000 лева пред данъчните – все пак неговата заплата, пътувания и глезотии по скъп хотел в Лондон плащаме ние?!

Но не се случи...

Случи се друго: "Атаките срещу президента вече минават всяка граница, това не е добро за държавата". Това каза пред журналисти в Пловдив лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов"... Но това, което се случва, гони инвеститорите, намалява кредитния ни рейтинг и води до колапс на държавата в най-скоро време, във всяко едно отношение, коментира бившият премиер.

Всеизвестно е, че Плевнелиев си е застроил част от брега на морето, като луксозната му къща е кацнала на скалите, построена на метри от плажната ивица между Черноморец и Созопол. Земята, скалата върху която е построена къщата на Плевнелиев е изключителна държавна собственост според експерти.

Тези дни се вълнуваме за царските конюшни, а за къщата на Плевнелиев, нима министър Павлова не е наясно, че тя е строена в нарушение върху земя, изключителна държавна собственост?

Знаем Росен Плевнелиев как бе „избран” на поста държавен глава от избирателната машина на ГЕРБ, знаем как бъркаше като една от Златките държави и правителствени ръководители, знаем как се мяташе да целува всеки, който му се изпречеше насреща, независимо дали протоколът го разрешава или не.

Президентът Росен Плевнелиев награди с орден „Мадарски конник” първа степен за големите заслуги на Франк Бауър, почетен президент, 21 години начело на Българо-американския инвестиционен фонд (1991-2012), Българо-американската кредитна банка (1996-2008) и Фондация "Америка за България" (2008-2012), за укрепването, развитието и задълбочаването на двустранните отношения между България и САЩ!

В същото време пак Плевнелиев направи всичко възможно и без обяснение, да отложи награждаването на кавалджията Теодосий Спасов, документалистът Адела Пеева, поетесата Лиляна Стефанова, писателят Чавдар Шинов, проф. Михаил Неделчев, шефът на Съюза на писателите Николай Петев, бившият главен прокурор проф. Васил Мръчков, проф. Иван Лалов и проф. Петър Вълчев!

Що за безсрамие и пошлост е подобна избирателност е тази сервилност и чуждопоклоничество?

Медиите мълчаха.

Президентът декламираше, че ще е президент на всички българи?! Оказа се, че той не е чул за Ангорския договор и изселниците от Източна Тракия и Одринско, чийто наследници все още чакат да им се изплатят милиони от турската държава?

Първото изявление, които даде президентът Росен Плевнелиев след встъпването си в длъжност бе доста смущаващо, още повече че то бе дадено под зоркия поглед на премиера Бойко Борисов:

„Като президент няма да бъда коментатор на всяка случка, всеки ден, която се случва в тази държава!

От друга гледна точка искам ясно да заявя, че президентът отговаря за процеси, за модели. Да, аз ще следя конкретни казуси, но в тяхното развитие, а не просто – ден за ден и всяка случка да ги коментирам. Радвам се, че изпълнителната власт вече взе мерки, радвам се, че има наказани, надявам се и в този конкретен случай, в края на процеса, да видиме и промяна в процедурите, или в начина, по който се адресират, ще го кажа в прав текст: оценката на риска е важна, т. е. какъв е рискът за една акция. Но аз, като президент ще изчакам да видя всички действия, ще изчакам да видя промените в нагласата на работа, и ако видя, че има подобрение – ще го кажа.

Ако видя, че не се учиме от големи, малки грешки и продължаваме да действаме по същия начин – също ще го кажа.”

„Винаги подстриган, с изчистени, изрязани нокти... никога не правил бели...” – така си спомниха за Плевнелиев в родния му град.

На публиката същият този назначен за президент раздипляше басни от рода на как спал по пейките в Германия и така натрупал милиони. Истината излезе около издигането му за държавен глава и е официална информация:

Оказва се, че „спането по пейките” се е състояло в следното: през 1990 г. създава „ИРИС Интернешънъл“ АД и управлява дейността на фирмата в Германия от 1990 г. до 1998 г.

Това за „спането”, що се отнася до изпращането му в Германия, то се е случило със съдействието на водещи номенклатурни социалисти и благословията на най-висш социалистически кадър, вероятно Андрей Луканов.

Истините за Росен Плевнелиев излязоха в интервю с главния редактор  на издание, финансирано от Плевнелиев, интервю, което „Хроники” взе от сайта Гласове и публикува.

http://glasove.com/categories/interviuta/news/todor-karastoqnov-predi-20-g-plevneliev-pereshe-pari-prez-v-iugozapadni-vesti

От това интервю разбрахме, че облаците над Плевнелиев и дейността му в Германия надвиснали някъде в средата на 1993-та, когато тайните служби на ФРГ, трудовата полиция и социалните служби започват разследване срещу „Ирис Интернешънъл“. Обискиран е бил официалният офис на „Ирис“ в град Руселхайм, строителните обекти и квартирите на работниците. Апропо, Плевнелиев е бил изпратен от Емилия Масларова в Германия – т. е. спането по пейките явно е тъп, лош виц...

Далият интервю, в което разкрива истини за президента Росен Плевнелиев, каза пред сайта “Гласове: ”В неделя в предаването „Неделя 150“ по БНР президентът даде пространно интервю, което преля чашата на търпението ми. Той разказваше с топъл глас колко е горд, че е седял предишната седмица на приема в резиденция „Кричим“ между вицепремиера на Турция Бекир Боздаа и българския главен мюфтия Мустафа Хаджи. И как всички ние трябва да си научим урока и да си напишем домашното по толерантност и как, за да не го гледат как консумира, той дал знак на началника на протокола да не допуска българските журналисти до срещата. Е, тука вече ми кипна! Спомних си Росен Плевнелиев през октомври 1991 година - току-що го бяха назначили за бизнесмен, а той от своя страна ми предлагаше да ме назначи за главен редактор. Не смееше да ме погледне в очите. Беше комплексиран и притеснен… Тогава той просто беше синът на Асен Плевнелиев - секретар на ОК на БКП в Благоевград по време на царуването на Владимир Сандев (първи секретар на Окръжния комитет на БКП). Преди да стане бизнесмен след 1989 г., Плевнелиев беше комсомолски секретар - и днес да ми се възмущава от възродителния процес, от СССР и да громи с патос комунистите и ДС ми звучи доста цинично. Ето затова реших да говоря. Росен Плевнелиев беше син на партията, който изработи първия си милион, след като изработи своите комшии българомохамедани. Отвратителен цинизъм!

Рецидивите на лъжи продължиха да се леят около Росен Плевнелиев – в една от официалните му биографии се твърди, че в периода 2004 г. до 2009 г., въпросният гражданин е бил един от водещите мениджъри в страната, ангажиран с активна обществена дейност. Някой да го е чувал като „водещ мениджър” или като активен общественик?

Нямало е как да го чуе, защото сценаристите на биографията на Плевнелиев явно вземат българите за идиоти.

Истината е, че като член на Борда на директорите на Американската търговска камара в България, Плевнелиев е бил човекът, който е щял безпрекословно да служи на Вашингтон в една бъдеща политическа кариера.

И още:

Няма случайни съвпадения. Няма и германска авантюра, нито шестмесечно хипарско скитане и спане по пейки и паркинги. В Германия, ако задремеш за пет минути, или те будят, или те прибират. Плевнелиев и Тодоров са първите „щастливци“, които през 1991 година получават официална квота от министъра на труда и социалните грижи Емилия Масларова за износ на работна ръка в обединената вече Германия. Тогава такова разрешително не се даваше на случайни и непроверени хора. Официалната квота е за 200 души строителни работници, набрани от Чеча, Неврокопско, където е родният край на президента. Повечето жители там са българомохамедани. Покрай тях посредническата фирма „Ирис Интернешънъл“, със собственици Плевнелиев и Тодоров, тайно изнася още 400 души. Те работят на черно.

Народ ли сме да търпим цял мандат един бивш комсомолски секретар, който не се свени да лъжи и тръби единствено за антикомунизъм?

Когато хората се заливаха с бензин бягаше в чужбина, когато го насадиха на пачи яйца ГЕРБ-аджиите с капризите си да овладеят властовата абстиненция на бившия премиер Бойко Борисов –Плевнелиев притихна в послушание, но в мига, в който сайбиите му от кръга „Капитал” щракнаха с пръсти – изправи вечно приведената си гърбина и пое предизвикателството да воюва с едно работещо парламентарно мнозинство!

Sancta simplicitas! Свещена простота – тъй преминава регионалната, измислена слава на един пишман политик!

 

Седем разкъсани тела, две от които на деца, а сред другите – главно тела на жени – това е зловещата равносметка на атентата на гара Буново от 9 март 1985 година. Никой от така наречените ни политици не се сети за тази тъжна годишнина, а още по-малко пък почете паметта на жертвите от гара Буново.

Най-големият железопътен атентат в българската история, вследствие на бомба, поставена във вагона „Майки с деца” мина забравен тихомълком, единствено в паметта на близките на жертвите от този нечовечен акт.

Припомням на председателя на парламента Цецка Цачева и нейната съпартийка Искра Фидосова какво точно „забравиха” с колегите си да почетат тази година:

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.

На 5 ноември 1993 в Трънак, близо до т. нар. „Доганова чешма“, бе поставена плоча в памет на тримата атентатори, автори на взрива на Буново. Паметната плоча с имената им бе докарана от Турция и беше на турски език. Край тази чешма, със съдействието на координатора на ДПС за Бургас Сабри Мехмедали, се организираха тържества на ДПС.

На 3 септември 1998 бургаският окръжен прокурор Емил Христов издаде постановление, с което разпореди да се свалят паметните плочи.

22 години бяха необходими, за да се стигне до откриване на паметник в памет на жертвите от гара Буново!

На 9 март преди четири години, в парламента, в началото на заседанието, депутатът от Атака Павел Шопов предлага да се почете паметта на жертвите от Буново. Всички народни представители стават в минута мълчание.

Свидетел на атентата, Иван Божков разказва пред в. „Атака” за случилото се: „...Картината бе ужасна. Лявата страна на вагона за майки с деца я нямаше, покривът му също бе отнесен от взрива. Най-потресаващото бе едно дете, взривната вълна буквално го бе залепила за стълб, разкъсано до неузнаваемост...”

Взривът на гара Буново бе описван и повтарян не веднъж и два пъти. Друго ме порази в тази трагедия, когато за първи път чух за нея: взривът откъсва ръката на едно от децата във вагона "Майки с деца", главицата му отхвръква, разцепена на две... Следствената група, дошла на местопрестъплението открива върху стълб по жп линията парчета детски мозък.

Няма да питам с какво заслужиха забрава тези невинни жертви. Нито мога да сравня размерът на престъплението с убитите по време на Холокоста.

Разказвали са ми как в Яд ва-Шем /Музия на жертвите на Холокоста/се изброяват имената на убитите евреи...

Когато отмине време – остават спомените. А споменът за невинни жертви не трябва да се забравя. Нито почитането на паметта на едни жертви трябва да обрича на забрава други.

Ето имената на загиналите при атентата на гара Буново, които за пореден път бяха „забравени”:

Георги Цветанов -12 г.,

Стефан Атанасов -13 г.,

Райна Бозукова - 64 г.,

Яворка Петрова – 38 г.,

Емил Николов – 40 г.,

Николай Генков – 64 г. и

Стилиян Иванов – 60 г.

Да е светла паметта им!

 
Powered by Tags for Joomla