Tag:гърция

Кой закриля чудовищната контрабанда, която се вихри по родните граници и за която в парламента бяха зададени не един или два въпроса към министрите Цветан Цветанов и Симеон Дянков?

Неясна афера със задържани български моряци в гръцки затвор – разбуни духовете в морските градове – в столицата МВР го удари на празненства и награди!

След 10 дни медийно затъмнение, от два дни върви един внушителен скандал в южната ни съседка със задържан кораб с български корабособственик и моряци. В медиите, излязоха информации се горе долу следното съдържание:

Шестима български моряци са заплашени от затвор в Гърция. Те са арестувани  около 23 юни и по-късно са пуснати под гаранция, която обаче нямало кой да плати.

Оказва се, че корабът плава под флага на Коморските острови, а собственик е варненската фирма "Ростов Транспорт". Близките на моряците разбират едва седмица след задържането на близките им, въпреки че корабособственикът е длъжен да уведоми и българските власти - управителят Георги Мишков не го прави. Роднините на моряците се обаждат във Външно министерство и в Морска администрация.

Петимата българи са пуснати под гаранция от 9000 евро и им е наложена мярка "подписка".  Парите трябва да се внесат от корабособственика до 7 юли. Ако това не се случи, сънародниците ни отново ще бъдат върнати в затвора.

Съпругата на единия от арестуваните българи обяснява: "Обвинени са в незаконно влизане в териториални води на Гърция с цел разтоварване на незаконен товар. Товарът, който са пренасяли, се е състоял от 3000 мастербокса цигари. Към товара нашите мъже нямат отношение, за това отговаря собственикът".

Междувременно българите са настанени в пансион в град Нафлио и грижите за тях поема българско семейство.

Първоначално корабособственикът Георги Мишков не отговаря на мобилния си телефон, а по-късно, когато от НТ СКАТ се свързват с него, но той отказва да даде каквато и да било информация.

От Външно министерство отказват коментар с аргумента, че когато става въпрос за корабоплаване,  отговорна е Изпълнителната агенция "Морска администрация". От агенцията пък  обясняват, че корабът плава под чужд флаг и нашите морски власти нямат никакви правомощия и отново прехвърлят топката към Външно министерство.

На 2 юли, в събота Георги Александров от СКАТ успява да се свърже с корабособственика, но той казва, че няма да дава изявления, докато българските моряци не бъдат пуснати на свобода.

Как се е стигнало до задържането на кораба: пакистански и гръцки арестанти свидетелствали пред властите на Гърция, че е трябвало да разтоварят контрабандни цигари от кораба.

Междувременно от СКАТ научават, че преди да тръгнат на плаване корабособственикът обяснил на моряците, че „изпълняват важна държавна поръчка”!

Главният механик на кораба, Николай Туртов заяви пред СКАТ:

„Това за държавната поръчка беше в момента, в който тръгвахме от Варна."

Освен главният механик Николай Туртов в Гърция под забрана да напускат страната са: вторият механик Георги Вълев, който е от Бургас, мотористът Стоян Атанасов, готвачът Петър Ганев и рулевият Георги Атанасов, съобщиха от ТВ СКАТ.

С тях на пансион били и двама украинци, седемдесетгодишният помощник-капитан Недялко Петров на 3 юли беше в затвора, заедно с капитана Валентин Вуртуяков.

В началото на юни, корабът „Ина” който е собственост на фирма „Ростовтранспорт” със седалище Лондон, е трябвало да бъде подготвен за ремонт в източен Кипър. Корабособственикът обаче дал нареждане на моряците да отплават за албанския град Дурас. Не е ясно защо курсът на кораба е променен за Солун, а после отново за Кипър. Междувременно горивото и провизиите на кораба свършвали и капитанът получил нареждане да зареди в най-близкото гръцко пристанище. В района на пристанище Елесина корабът бил застигнат от буря, а след това гръцки катер с въоръжени полицаи отвел моряците в Пирея. След това българските моряци са били настанени в град Нафлио, където, но живеели в изключително мизерни условия.

Според говорителката на външно министерство екипажът бил настанен в хотел!

Според Николай Туртов, с когото СКАТ е успяла да се свърже, корабособственикът превел четирицифрена сума, от която на моряците били дадени веднъж 100 и втори път – 200 евро.

Нищо не правят от Външно министерство, съобщи един от екипажа в СКАТ. До снощи – 3 юли, гаранцията не беше платена, корабособственикът само лъже...

На 4 юли Димитър Байрактаров от предаването на СКАТ „От упор” съобщи, че моряците ни са изоставени на произвола на съдбата – без пари, без документи, без средства. Хотелът /пансиона-бел. Л. М./ не е платен, До момента нито една институция не е дошла да им окаже помощ, за огромно съжаление са подписвали документи с неразбираемо съдържание, те не владеят езика, имало е българско момиче, което се е отзовало при превеждането, да им окаже помощ, но това момиче не е оторизиран преводач, и изобщо не е компетентно за какво става въпрос.

Туртов заяви в ефира на СКАТ, че се е свързал с консула в Атина и е успял да говори с него за малко. От думите на механика става ясно, че консулът е научил за станалото от него самия, а не от София.

Консулът обещал, че ако нещата се влошат, тогава Външно министерство щяло да се намеси и да вземе мерки...

Припомням: на 21 моряците с кораба са задържани с контрабандни цигари – държавна поръчка, според думите на корабособственика.

На 2 юли вестници и телевизии съобщават за случилото се.

На 3 говорителката на Външно съобщава, че мораците са настанени в хотел?!

На 4 юли консулът научава от човек от екипажа за ареста.

На 5 юли, от Министерство на външните работи бе излъчена суха информация, без каквото и да било обяснение:

Днес на 5 юли ще бъде внесена паричната гаранция за освобождаването на българските моряци, които бяха задържани на 23-ти юни в гръцкото пристанище Лесина заради пренасяне на контрабандни цигари. Това съобщи говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева на днешния брифинг. Срокът за изплащането на паричната гаранция за освобождаването на българите е 7-ми юли. В момента българските моряци се намират в град Нафлио, където им е осигурен подслон, но живеели в изключително мизерни условия. Моряците са настанени в хотел, като пари за него и храна са им преведени от страна на корабособственика.

Красимира Туртова, съпруга на главния механик Николай Туртуров уведомява и българските и гръцките власти за случилото се с българския екипаж. Пред ТВ СКАТ тя поясни: „Корабособственикът г-н Георги Мишков получаваше от мен информация и през цялото време ме убеждаваше, че той ще бъде там в понеделник, 27 юни.”

Мишков няма как да отиде в Гърция, след като негов кораб е задържан с контрабанден товар. Той уверява г-жа Туртова, че е пратил пари за гаранция, но когато жената го пита за името на банката – той мълчи и се измъква от отговора.

„това е поредната манипулация от този мошеник – коментира действията на Мишков главният механик Туртов. – Той в затвора имаше наглостта да ме лъже, че утре всичко ще бъде ОК, така минаха 10 дена!

На 4 юли следобед корабособственикът отново твърди, че е внесъл гаранцията за екипажа – на 5 юли се оказва, че тя е внесена от Външно министерство!

На 29 юни т. г. Мария Капон даде пресконференция за контрабандата по българските граници и чадъра, който я закриля.

Министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че това са глупости, и че хората няма какво да правят и си измислят неща, за да са актуални...

Горният случай доказа, че Капон казва истината.

От Гърция, Димитър Байрактаров от предаването „От упор” се обади в предаването на СКАТ Дискусионно студио на 4 юли от Гърция, за аферата със задържаните български моряци и цигари в неясен произход и предназначение. Байрактаров се среща с моряците ни и ето какво още научихме от него:

„Днес се срещнах с моряците на кораба „Ина” петима български моряци, шестият е в затвора – в кой затвор, никой не знае как и къде!

...В началото на юни един от корабособствениците се обажда на екипажа и им казва, че трябва да извършат спешно държавна поръчка! Корабът е бил предвиден за основен ремонт, въпреки всичко екипажът се събира и трябвало да бъде извършен курс от Фамагуста – Кипър за Солун. Пак подчертавам, мотивът е бил държавна поръчка! За първи път се наложило да превозват цигари, никога до този момент те не са превозвали цигари.

Тръгват след като натоварват на Фамагуста за Солун и по пътя получават телекс, че вместо за Солун трябва да се насочат за Дуръс, Албания. Но преди да стигнат в Албания, отново получават телекс, че трябва да се върнат във Фамагуста. Те съобщават, че нямат гориво, запасите им привършват и така на едни остров, близо до пристанище Елесина е бил задържан и корабът от гранична полиция и военни...

Без документи, без пари, настанени по милост, така да се каже от един гръцки гражданин, моряците ни ако напуснат могат да бъдат арестувани.

Консулът отговарял лаконично на Байрактаров и го насочил към Външно министерство. Никой не е знаел коя институция се занимава със случая със задържаните моряци.

Цигари под държавно покровителство от Кипър за Албания – звучи странно, да не кажа скандално необяснимо.

Държавна контрабанда, или партийни контрабанда – какво точно стои в дъното на скандала, който изпрати зад решетките български екипаж, оставен от корабособственика без стотинка, на получавали два месеца от него заплати...
Странно мълчание и бездействие от страна на българската държава – какво е това: вина, желание за дистанция след скандалното задържане, или опит за прикриване на скандала.

Защо корабособственикът не бе задържан на българска територия, а се разхожда на свобода, след като негов кораб е предизвикал скандал, уронващ престижа на държавата е причинил задържане, арест и неяснота на пет български моряци, които няма как да носят вина за съдържанието на товара.

Мълчи се за крайния получател, мълчи се за редовността на документите към товара – МВР и МВнР мълчат, но скандалът си е скандал и няма как да се прикрие!

Кога и къде са натоварени цигарите, с какви документи - защо ако държавата не е замесена мълчи и две седмици не намери начин да помогне на моряците ни?

Поискал ли е консулът информация за случая, поискал ли е данни по кои членове са задържани моряците ни? В репортаж на СКАТ той каза: "Аз знам много неща, но по различни причини не мога да дам никаква информация!"

Къде в случая е полицейското аташе, което работи в Гърция, защо не се чува нищо от него и за него?

Ако цигарите, които се оказаха като обем три тира са били с редовни документи - гърците едва ли биха задържали кораба и екипажа.

На 6 юли изтича срокът за плащане на гаранцията - говорителката Весела Чернева от МВнР обясни, че проблемът е на "Морска администрация" - т. е. плащането май се отлага...

Не се ли плати сумата, моряците ни ще бъдат преведени в затвор и ще има дело, а присъдите едва ли ще са условни!

Днес, в деня "Без Бойко Борисов" негово Превъзходителство, както го назова митрополит Дометиан игра футбол и имаше спор кой крак му е по-силен левия или десния...

Няма мерки или грижа за моряците, няма изпратен фалкон, няма и най-лек намек за действия по този арест и задържаните цигари.

Не вярвам един корабособственик да излъже, че даден товар е държавна поръчка, ако той действително не е...

Вместо разяснения – двама вицепремиери, които имат отношение към износа на стоки и товари, един външен министър, който мълчи и чак след две седмици ведомството му съобщава, че е превело гаранция за арестувания екипаж!

Но да се върна към контрабандата:

Едната версия е корабособственикът и капитанът да са знаели, че цигарите не са съвсем редовен товар;

Втората версия е: целият екипаж да е знаел и сам да е поел ангажимента за закарването на товара с цигари без корабособственикът да е знае за естеството на товара;

Третата версия е: корабособственикът и някой от високо от България да е знаел за курса и екипажът да е бил заблуден, че нещата са законни.

Кой е изпращачът на въпросните цигари?

Какво е наложило корабособственикът да отложи основния ремонт и да прати кораба и екипажа на въпросния курс?

Кой е собственикът на товара с цигари?

Кой е получателят на въпросния задържан товар цигари?

Екипажът подписва в съда, без да знае гръцки декларации, че няма да напускат градчето.

На 5 юли вечерта, говорителката на Външно министерство съобщи, че имат обещание от корабособственика, че ще плати гаранцията!

Екипажът е бил отведен от кораба с автомати и с обвинение в контрабанда на цигари!

Единственото, което мога да коментирам дотук е, че ако въпросните арести бяха криминално частно деяние – досега министър Цветанов да ни беше проглушил ушите с нов успех на МВР зад граница. Това не се случи. Тогава?

Капон: Името на високопоставен политик е замесено

в контрабандата

04 юли, 2011, Нова телевизия „Здравей България”

Мария КАПОН, председател на Единна народна партия /ЕНП/ разговаря с водещия Евгени ГЕНЧЕВ

Водещ: Миналата седмица, в петък, на гости на „Здравей България” беше финансовият министър Симеон Дянков. Част от неговото изказване провокира председателят на Единна народна партия Мария Капон, която пожела думата, да дойде и да отговори на казаното от министър Дянков. Предлагам ви да направите това след малко, преди това да припомним за зрителите.

Водещ: Може би гледахте или сте чули, или прочели във вестниците за една пресконференция на Мария Капон, в която тя съобщи, ще припомня – за скандал в Митниците, за сигнал, който е подаден до вас и ако не се лъжа до вътрешния министър Цветан Цветанов.

Симеон Дянков: Няма такова нещо.

Водещ: „В Митници столична, съществува престъпна група за рекет, изнудване, събиране на пари от контрабандни канали...”, дори беше посочен ценоразпис – 8 хиляди лева.

Симеон Дянков: Измислици, първо няма такъв сигнал, второ, хората няма какво да правят и си измислят неща, за да са актуални.

Водещ: Това е краткият ви отговор?

Симеон Дянков: Да, не си заслужава даже да се разсъждава по това. Факт, че в Митници, в НАП и в институциите има много какво да се направи, да, но това конкретно е глупости.

Водещ: Това, конкретно е глупости, по отношение на вашия сигнал.

Мария Капон: Да, както се казва, първо има голяма грешка. Министърът на финансите трябваше за две години да разбере, че такива сигнали няма как да стигат до него. Този сигнал е даден в службите. За него, той е информиран, казахме ние от ЕНП, и е информиран министър-председателя. Но там, където такива сигнали се дават, това е или прокуратурата, или службите в страната. Защото те са разследващите. Представяте ли си какво ще се случи, ако самото Министерство на финансите и Агенция „Митници” се саморазследват при положение, че схемата на канала е именно извършвана там.

Водещ: Да, той би трябвало да потърси отговорност от човека, който му е подчинен, в случая шефа на Митниците.

Мария Капон: Много е странно, как от единадесет лица, описани в сигнала, десет от тях са понижени в този период от година и три месеца. Какво означава това – понижени, административна санкция. Някои очакват те да са в затвора, да има истинско разследване, защото каналите продължават да функционират. Ето, ще ви дам пример. Те са понижени в този период. Вчера имаше операция на Министерство на вътрешните работи за фалшиви стоки, които са хванати на Черноморието ни, в търговската мрежа. Кажете, откъде са минали тези стоки от Китай и от Турция.

Водещ: Първо, да припомним. Вашият сигнал е за Митница – София, нали така?

Мария Капон: Точно така. Ние имаме поредица от сигнали. Един от сигналите е за китайска и турска стока...

Водещ: Вие твърдите, вчерашната операция свързана ли е с...

Мария Капон: ...която минава през определен канал и се изплащат определени суми по тарифа, както на служителите от Митницата, така и на високопоставен политик. Тъй като ние имаме големи съмнения, че се използва само името на този политик, затова няма да го съобщя. Защото считаме, че много пъти се злоупотребява с имена на политици. Казвам това, за да ви кажа, че...

Водещ: Вашият сигнал е не просто използване на името на политика. Там, в начертаването на схемата пише, че хиляда лева са  за него, на камион?

Мария Капон: Хиляда лева получава той, осем хиляди лева е цялата тарифа на камион.

Водещ: Което означава, колко взима въпросният политик, за една година?

Мария Капон: Спрямо схемата, по която се разпределят, би трябвало да е хиляда лева,  на месец е около 50 хиляди. Това е през тази Митница канала.

Водещ: Само през Митница София?

Мария Капон: Столична. През тази митница основният проблем е китайски стоки и турски стоки. Аз ви казвам, вижте какво се случва? МВР прави операция, която е за крайния ефект, тоест за търговската мрежа има такива стоки. Това, което е вярно от това, което каза министър Дянков е, че проблемите в Митниците са големи, и второто е, че са актуални за фиска. Това, че няма пари в бюджета, е проблем именно на фиска. Но той трябва да даде ясен отговор на редица въпроси. Аз не знам защо министър Цветанов му няма явно достатъчно доверие, за да го информира по операциите, които прави, или по проблемите, които има в Митниците. Може би заради близостта на Ваньо Танов и директора на Агенция „Митници” заедно с министъра. Но...

Водещ: Вие подавала ли сте сигнал до Симеон Дянков?

Мария Капон: Не, до Симеон Дянков няма как да подадем сигнал. Там ...

Водещ: Той по някакъв начин информиран ли е за това, какво се случва?

Мария Капон: Той е информиран и аз се надявам, че следващите дни...

Водещ: Каква е разликата човек да бъде информиран и да бъде подаден сигнал до него?

Мария Капон: Тогава, когато е подаден сигнала със всички данни, класифицираната информация, със схемата, с имената на лицата се подава сигнала. Тогава, когато е информиран, той е информиран, че сигнал за проблеми в еди коя си митница е подаден в службите. Там има проблем, но това е съвсем различно от това, министърът да знае детайли на сигнала. Защото...

Водещ: Отговорът на министъра е не само, че не знае за сигнали, а че този сигнал е „глупост”.

Мария Капон: Той твърди от една страна, че това е измислица, от друга страна твърди, че са глупости. Как е възможно тогава да знае едното и другото. Тук трябва наистина да зададем въпроса. След като има проблем в  държавата с фиска, има проблем с парите на държавата за изпълняване ангажиментите, които има държавата. Министърът на финансите е този, който носи отговорността.

Водещ: Кои са понижените служители, за които казвате.

Мария Капон: Десет са понижените служители. Аз, ако можех да кажа понижените служители, щях да ви дам сигнала направо, защото вътре са имената им.

Водещ: Вие сте убедена, че те са понижени като реакция от вашия сигнал?

Мария Капон: Категорично, те са понижени в тази година и три месеца.

Водещ: Ако те са понижени, защо продължава групата да действа?

Мария Капон: Това означава, че е заметен някъде сигнала отдолу, че са преразпределени парите на правилните лица и групата продължава да действа, това означава. Факт е, че контрабандата не приключва.

Водещ: Кои са тези първи трима държавни мъже, с чийто имена се спекулира?

Мария Капон: Един от тримата казахме и точно това е човекът, за който ние имаме съмнение, че се ползва само името му.

Водещ: Премиерът?

Мария Капон: Така, на темата на изключванията – не е премиерът.Премиерът е информиран за сигнала, така че не е премиера.

Водещ: Не се спекулира с името на премиера?

Мария Капон: Човекът е от управляващите, така че много лесно ще стигнете до извода като интелигентен журналист.

Водещ: Вътрешният министър Цветан Цветанов?

Мария Капон: Не, първите трима в държавата не са това.

Водещ: За първите трима, по протокол говорим, така ли?

Мария Капон: Трима първи в държавата.

Водещ: Имаме – Георги Първанов – президент, имаме министър-председател, имаме председател на парламента. Това са първите трима в държавата.

Мария Капон: Ето, вие стигнахте до извода, кой може да бъде.

Водещ: Не е премиерът, мъж ли е или жена?

Мария Капон: Не, няма да си играем на това. По-важното обаче, което трябва да кажем, че добре, Цветанов така, както искаше да прави операции на имена на съдии, нека да направи операции на прякорите на митничарите. Да кажем „Парцала” или на тези, които се занимават  с контрабандните канали – „Митко вала”. Аз му давам възможността да направи истински операции с имената на хората, които държат каналите, и които правят така, че в страната да...

Водещ: Правилно ли чух пред малко, да се върнем на предишния въпрос и на човека, който е от управляващите?

Мария Капон: Аз няма да кажа името, поради причината, която ви казах, че имаме съмнения, че се използва само името на този човек. Ние смятаме, че се използва само името на този човек.

Водещ: Стори ми се, че казахте, че е от управляващите?

Мария Капон: Правилно ви се е сторило, което означава, че тъй като ние от ЕНП имаме съмнение, че се използва името на определен човек, ние затова и подадохме сигнала през миналата година. Факт е, че в сигнала има името на лица, които...

Водещ: Объркахте ме, защото не мога да си представя как се използва името на Цецка Цачева?

Мария Капон: Питате ли ме? И аз не мога да си представя. Може би поради тази причина не споменавам...

Водещ: А пък Георги Първанов, не е от партия ГЕРБ?

Мария Капон: ...името на политика. Знаете, че ние в ЕНП през годините по операция „Чисти ръце” сме споменавали имената. Днес в съдебна зала е процеса срещу  Емилия Масларова. Знаете, че аз съм давала преписката и част от сигналите, както и на Валери Цветанов. Тогава, когато аз имам ясни доказателства, че човекът, политикът е лично отговорен, а не се използва името му, няма никакъв проблем да застана с името си.

Водещ: Искам на две неща, да ви помоля да отговорите. Едното е повод по думите на финансовия министър, че си нямате друга работа – напротив, имате си друга работа и се намирате в предизборна кампания.

Мария Капон: Категорично си имаме друга работа, но ние няма да...

Водещ: Вашият сигнал има ли общо с предизборната ви кампания. Вие сте и кандидат за президент, нали така?

Мария Капон: Не, не съм кандидат за президент, аз съм председател на партия и на нас ни предстоят местни и президентски избори. Така, както  на всички лидери на партии това е много важен период в растежа на една партия.

Водещ: Ще обявите съвсем скоро, че се кандидатирате?

Мария Капон: Съвсем скоро ще обявим кандидатите за градовете, за общините, за листите, и за кандидат-президент дали издигаме собствена двойка и кога. Както се казва, време има достатъчно по закон, така е казал и министър-председателя.  Но нека да ви кажа, аз съм истински изненадана, как финансовият министър стои до своя колега Николай Младенов повече от една година,  тогава, когато той се бори с бившата Държавна сигурност, която е окупирала външно министерство, а той управлява Митниците, заедно с човек от Държавна сигурност – агент Гергов. Това е изключително важно да кажем кой е по-голям проблем за страната ни. Един консул в Ботсвана, който е участвал в ДС и е бил агент в Държавна сигурност, или доносник, или каквото искате, или директорът на Митниците, да на говорим, че в ръководството на Митниците има още няколко такива човека. Кажете ми, кое е по-вредно за страната ни? Затова ние от ЕНП поискахме и отстраняването на Танов, защото големите проблеми на фиска в държавата са именно в Агенция „Митници”.

Водещ: Искам да ви попитам за източника ви. Убедена ли сте за достоверността на информацията и откъде разполагате с точно такава схема – кой, колко, надолу по веригата получава?

Мария Капон: Източникът, които са и експерти в  работната ни група са хора, които са работили известен период някои от тях, като агенти под прикритие и са се подписали под сигнала със собствените си имена.

Водещ: Къде в службите?

Мария Капон: Там, където е подаден, в службите, разбира се. В ГДБОП е подаден сигнала. Нали не мислите, че такъв сигнал може да се подаде другаде. Ако се работи, ние виждаме, че каналите продължават да функционират, ако се работи по него, и министърът на финансите не е информиран, то най-вероятно, министърът на вътрешните работи му няма достатъчно доверие за част от операциите. От друга страна, трябва да сме наясно, че проблемът в Агенция „Митници” е проблем на цяла България и проблем на министър-председателя. Затова ние искаме той ясно да се разграничи от ръководството на Агенция „Митници” и да отстрани Ваньо Танов. Това е желанието и политическия  апел на ЕНП, защото ние смятаме, че това е единствения начин. А ясно е, че отговорността за замитането на следите, за слагането на всичко под килима я носи вицепремиера Симеон Дянков. Виждате, във всичкото време как той си сменяше своите позиции.

Водещ: Благодаря ви за този разговор.

Мария Капон: Благодаря ви и аз.

На 5 юли, МВР награди с пистолет опозорения с изявления и поведение прокурор Роман Василев – какво демонстрира с това Цветан Цветанов?

Това е онзи Роман Василев, изкрещява на нарочения за арест бивш военен министър Николай Цонев: „Аз съм зам.-градския прокурор Роман Василев, предполагам, че ме познахте", както и станалите скандални реплики: "Ти си абсолютен престъпник, на колене!".

Та този Роман Василев получи за награда пистолет по случай празника на МВР!

 
Разполагането на натовска база край Шабла, само на 420 км от Крим, автоматично поставя България под прицела на такива оръжия

Волен Сидеров на трибуната на парламентаПрез последните дни до пар­тийната централа на партия АТАКА стигна информация, че в различни градове на страната върви процес на мобилизация, така да се каже. Изпращат се повиквателни към военнослу­жещи от резерва, от запаса, и те биват привиквани, след кое­то им се казва къде точно ще се явяват в случай на нужда. Ние проверихме, а военни окръжия в отделни градове на страна­та потвърдиха това, което ние свързваме с посещението на генералния секретар на НАТО отпреди няколко дни.

Мнозинството в залата не пожела да изслуша премиера и министрите за това какво се е говорило при посещението на Столтенберг. Това още веднъж потвърждава нашите съмнения, че на срещата на генсека на НАТО Столтенберг с премиера Борисов, с министъра на отбра­ната и с външния министър е било поставено искането да се мобилизират български воен­нослужещи. В същия момент в Украйна тече подобна процеду­ра. Там вече има бунтове сред наши сънародници – българите в Украйна, в Одеска област.

Г-н Вигенин, вие бяхте този, който легитимира украинската фашистка хунта, когато бяхте министър на външните работи, сега искате отмяна на санкции­те, предизвикани от тази хунта. Тя в момента мобилизира бъл­гарите в Одеса. Сънародниците ни се вдигат на бунт, защото не искат да бъдат мобилизирани, да отидат да се бият, да убиват свои братя по кръв и вяра. Вече има санкции от страна на пра­вителството в Украйна.

Су-24 Максимална скорост на височина 200 м - 1400 км/ч на голяма височина - 1700 км/ч Боен товар – 7500 кг Радиус на действие - 560 км (на височина 200 м с въоръжение) Таван на полета - 11500 мВ същото време и в България тече подобен процес. Как­во означава това? За мен и двете пра­вителства – и украинското, и българското, са васални на САЩ. Те са еднак­во марионетни правителства и по един и същи начин действат в момента. На тях им се каз­ва: мобилизирайте, започвайте подготовка за участие на ваши войски в украинските огнища на войната, което ние разпа­лихме и ще разгаряме още пове­че. Това са казали Столтенберг, Кери и английския външен ми­нистър Хамънд на нашите дър­жавници. Нямайте съмнения по този въпрос. Фактите говорят. Не е нужно да си Шерлок Хол­мс, доста­тъчно е да вържеш логически това, което става.

Ту-22 М3 Максимална скорост на височина 200 м – 1050 км/ч на голяма височина – 2300 км/ч Боен товар – 24 000 кг Радиус на действие –2410 км Таван на полета – 13 300 мБроени дни след посещение­то на Столтенберг България се съгласява да даде военна база на НАТО и команден център тук на нос Шабла. Къде е нос Ша­бла? Най-източната част на на­шето Черноморие. Не знам дали има и 400 км до Крим. Каква е целта? Очевидна е. Без да си военен експерт, е много ясно, че целта е Крим. Целта е тази част от Русия, която се присъ­едини преди година към своята родина чрез референдум, който България в лицето на тогаваш­ния външен министър Вигенин, не призна. Ние от АТАКА го признахме, имахме тук пред­ложение референдумът да бъде признат в НС.

И предишното управление, и сегашното са марионетни и те не искат да признаят народната воля в Крим.

Искандер-К Маса на бойната глава - 480 кг Радиус на действие - 500 км Скорост - 230-260 м/с Продължителност на полета - 24 мин. Отклонение от целта - до 30 мНо думата ми е, че срещу Крим ще бъдат насочени оръ­жия, ракети. Това ще бъде ба­зата в Шабла. Как си мислите – от руска страна дали няма да има отговор на тези насочени ракети? Естествено, че ще има. Ще има, и то с много по-голяма сила. България ще стане мише­на на насочени тук тежки оръ­жия, които някои от тях могат буквално да затрият страната ни, не пресилвам. Съвсем ес­тествено Русия ще отговори на заплахата с контрамерки. Т.е. ние ще бъдем обект на евен­туално военно нападение. До това ни докарва коалицията Борисов-Костов-Кунева-Ка­сим Дал-Симеонов-Каракача­нов-Първанов. Към това ни води. Аз няколко пъти се опит­вах да предупреждавам добро­желателно и добросъвестно. Защото за мен не е важно тук да посочвам кривата политика на управляващата коалиция. За мен е важно, ако може тази политика да се изправи. Дали е възможно да се изправи? Не знам, вие кажете. Вие и бълга­рите, които избират, нека да ка­жат, защото ние имаме примера преди няколко дни в съседната Гърция. Как една партия СИ­РИЗА взе властта? Защо? За­щото се обяви против глобали­зма. Защото говори това, което АТАКА го говори от 10 години. Защото е против колониалната същност на Брюксел. Защото е против санкциите срещу Русия, СИРИЗА имам предвид. И сега в момента тази партия управля­ва в Гърция.

Това е ясен знак, че нещата в Европа отиват към ситуация, в която народите се осъзнават. Народите вече в Европа не ис­кат тази политика, която Ва­шингтон диктува на европей­ските държави. Българският народ също не я иска. Но той е много намачкан. Той е много манипулиран и той е под силна икономическа зависимост, така че не може да му се чуе гласът. Именно затова партия АТАКА е гласът на по-голямата част от българите, които съм сигурен, че не искат настаняването на натовска база в България.

Ние започваме кампания в цялата страна, но основно в ра­йоните, които ще бъдат пряко засегнати – крайморските, про­тив настаняването на натовска база. Аз призовавам всички буд­ни, честни българи да се присъ­единят към тази кампания. Ние трябва да се покажем единни, така както гърците го напра­виха, че сме против тази по­литика, че не искаме да бъдем военна площадка на САЩ за техните опасни игри, че не ис­каме да воюваме с Русия, която ни освободи от турско робство. Това трябва да го каже ясно българското общество. Разбира се, ние сме пак първите, ние сме най-ясен глас, ние сме последо­вателни.

Но тук става дума вече за историческа линия, която може да доведе до тежки последици, уважаеми дами и господа на­родни представители.

Да не искате да влезе реше­ние, което да прекрати санкци­ите срещу Русия. Защото СИ­РИЗА в Гърция каза, че е против санкциите и веднага получиха предложение от земеделския министър от Русия цялата земе­делска продукция на Гърция да се изкупува от Русия. Какво ще каже България по този случай? Какво ще каже правителството? Какво ще кажат унищожената индустрия и селско стопанство на България? Ще продължаваме да сме послушни на тази поли­тика, която хем ни загробва, хем сега вече ни прави част от една евентуална война.

Призовавам всички българи и политици, граждани, всич­ки общественици да застанат като един против настаняване­то на натовска база у нас. Това все още е възможно. Призова­вам и управляващата коалиция Борисов-Костов-Кунева-Ка­сим Дал-Симеонов-Каракача­нов-Първанов доколкото е въз­можно и ако е възможно да си помислят за последен път накъ­де води България. Да вземе пра­вилното решение, защото, както вече казах от тази трибуна, ако не го направи, утре ще отговаря пред съда на историята, а и пред съда на народа.

ПО ТРЕВОГА СВИКВАТ РЕЗЕРВИСТИ

Това е заповедта, която са получили младежите в Сливен

В. „Атака” и ТВ АЛФА полу­чиха сигнал, че млади мъже от Сливен, които не са резер­висти, са получили повиква­телна да се явят в областен военен отдел Сливен.

След като младежите из­пълнили заповедта, им е било обяснено, че ги викат, за да им съобщят къде точ­но трябва да се явят при обявяване на мобилиза­ция при военни действия. „На тези хора се връчват повиква­телни заповеди. Имаме поста­вена задача да комплектова­ме формирования”, заяви по телефона началникът на Во­енното окръжие в Сливен. На въпроса ни от кого е запове­дта и за какви формирования става въпрос той не пожела да отговори, нито пък да се представи с името си.

 
/КРОСС/ Лидерите на Полша и Прибалтика правят опити да изключат Русия от историята на Втората световна война...
Червеният площад, където германците хвърлиха своите бойни знамена след капитулацията на 9 май 1945 година

Отказът на сегашните лидери на САЩ и техните европейски „спътници" да присъстват на парада в чест на победата в Москва е насмешка над историята, илюстрираща тенденцията към свободна интерпретация на Запада към историческите факти. Това твърди американският журналист Уейн Мадсън в Strategic Culture Foundation.

Според Мадсън, решението на мнозинството страни-членки на НАТО да игнорират покана на Кремъл логично произтича от общата тенденция на западната политика към създаване на облика „изолираната Русия".

Това намира въплъщение не само в информационното поле на равнище официалната риторика на правителствата, но и на равнище реална политика. Експертът обръща внимание на неотдавнашното изявление на бившия шеф на военното разузнаване на Чехия Андор Шандор за „шпионажа" от страна на руски дипломати в Прага. Предаването на тази информацията на медиите е свързана с опитите да се окаже натиск на чешкия президент Милош Земан, нарушил „западния консенсус" по повод бойкота на празничните мероприятия в Москва. Уейн Мадсън изтъква, че представители на опозицията в Чехия вече са заявили намерение да блокират в парламента отиването на Земан в Москва.

Натиск от страна на отделни депутати от Европарламента се оказва и на сръбския президент Томислав Николич, също заявил планове да участва в мероприятията посветени на Деня на победата, го заплашват усложнения по въпроса за потенциалното членство на Сърбия в ЕС.

„Докато Обама и неговите приятели в НАТО няма да отидат в Москва, то гръцкият премиер Алексис Ципрас, искащ репарации от Германия, също ще се присъедини към Земан на Червения площад въпреки бойкота на Алианса. Лидерите на Исландия, Норвегия, Словакия и Холандия също ще си позволят да отидат в Москва" - пише американският журналист.

Той отбелязва, че на фона на призивите за бойкот, в балтийските страни се провеждат редица мероприятия в чест на хората, подозирани за връзки с нацизма. Например в латвийската столица ежегодно се провежда парад в чест на Латвийския доброволчески легион от СС, а в Литва всяка година почитат паметта на колаборациониста Юозас Амбразявичюс, под чието ръководство литовското правителство е взело решение за създаване на концлагер в страната.

Президентът на Евросъвета Доналд Туск и президентът на Полша Бронислав Коморовски също се присъединиха към опитите на своите прибалтийски колеги да изключат Русия от историята на Втората световна война.

Оказвайки натиск над представителите на Южна Корея, Япония, България и Австрия с цел да ги разубедят да се откажат от посещението в Москва, лидерите на НАТО се надсмиват над историята. Подобни действия много напомнят за бойкота от Запада на Олимпийските игри в Москва, оказал се политически безплоден./БЛИЦ

 

/КРОСС/ Сто километра бодлива тел, с която бе препасан Франкфурт не бяха достатъчни, за да спрат гневните тълпи, които най-нагло провалиха тържественото откриване на новата централа на ЕЦБ, струваща 1.3 млрд.евро...

След протеста във Франкфурт против тържественото откриване на новата централа на ЕЦБ, струваща 1.3 млрд.евро...

На 18 март в сърцето на Европа хиляди излязоха на бунт срещу политиките на икономии, налагани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ. Този път гневът избухна във Франкфурт, Германия. Демонстрациите бяха организирани от група, наричаща себе си Blockupy. В този ден новата централа на ЕЦБ трябваше да бъде открита тържествено в немския град. За да им е удобно на затлъстелите чиновници в нея, които продължават да мислят, че хората ще търпят до безкрай. Те смятат, че не всеки народ има право да живее достойно и че тези, които демонстрират пред луксозната сграда са мързеливи бедняци, които само искат да харчат пари, без да ги връщат. Цялата медийна машина представя гърците като мързеливци, които нещо се хитреят. Голяма част от публичното мнение подкрепя това внушение. Българина, ако въобще се интересува от случващото се по света, пък прецежда през зъби: „Ама пенсиите хиляда евра, нали!". Тоест желанието на гърците да изживеят достойно старините си е някаква висша форма на наглост, това е нещо, което не им се полага. Така обясняват и кредиторите, които извиват ръцете на още куп държави. Но никога не обелват и думичка срещу любимата Америка, на която всичко ѝ е позволено.

Гърците са мързеливи хитреци с техните 320 млрд.евро дълг, а САЩ с неизплатимите 18 трлн.щатски долари не паразитират на гърба на цялата световна икономика, така ли?

Хората емигрират в САЩ заради високия стандарт, но този висок стандарт се плаща от целия свят, плаща се от онези държави, които местните политици и „кредиторите" заробват до гроб в дългове, превръщайки ги в постоянни донори. Поколения гърци ще изплащат огромните дългове. И основната цел не е този дълг да бъде изплатен докрай, основната цел е години наред той да расте, заедно с лихвите по него. Така че това са хората, които плащат на американците да си купуват всичко с пластмасовите кредитни карти и зелените хартийки, които ФЕД печата безконтролно.

И е хубаво да поглеждаме какво се случва при комшиите, защото България върви по пътя на Гърция. Защото българското правителство изтегли „едно кредитче от 16 млрд.лева", сякаш тегли 16 лв. А как ще бъдат похарчени ще разберем като свършат парите. Но не се надявайте на някакви социални политики. Единствената социална политика са коледни и великденски надбавки, а не такива, насочени срещу огромната безработица, изкореняването на бедността като порок на съвременното общество, гарантиране на равен шанс за развитие за всички трудолюбиви и талантливи хора и тн.

Съединените щати се превърна от държава на излишъците в държава на дефицитите от Клинтън до Обама - повече пространство за икономическо разгръщане няма, вече всички бивши соц.републики бяха погълнати. И трябва някак си да се накарат тези „донори" да дават повече, за да има пикап за всеки американец и трилиони за поредната война. Всеки втори американец има повече от един дълг към банките, тоест всеки втори американец е умален вариант на това, което се случва с държави като Гърция, България, Италия, Аржентина и така до безкрай. Това е целта на банкстерите.

Сам по себе си ЕС се превърна в най-големия донор на банките и САЩ. Нека не забравяме, че манипулациите и измамите на Уол Стрийт разпалиха световната финансова криза, която ни доведе до момента, в който МВФ и ЕЦБ започнаха да спасяват банките, смазвайки обикновените европейци. А богатите станаха още по-богати, виновниците за кризата постигнаха извънсъдебно споразумение със властите в САЩ и всичко се забрави. Тоест, имаме една криза, от която Европа ще излезе най-рано след десет години, според най-оптимистичните прогнози, но удобно никой не помни как започна тя. Вероятно е „виновна" Русия, както винаги, или най-големият кредитор на САЩ - Китай.

Международния валутен фонд призна, че политиките на строги икономии са били грешни и дори са влошили нещата. Европа официално е най-бавноразвиващия се континент. А в повечето държави-членки на Европейския съюз се шири невиждана досега безработица и корупция.

OLAF и Дирекция на правосъдието на ЕС сметнаха, че от еврофондовете всяка година се „изпаряват" по едни 323 млрд. Къде са отишли? При крадливите източноевропейци, които от общия бюджет получават жълти стотинкци ли? Или при „мързеливите" гърци? 323 млрд.евро са повече от общия дълг на Гърция! И това само за една година.

Франсоа Оланд, президента на Франция, заяви преди няколко години, че ЕС може да се разпадне заради младежка революция и бунтове срещу високата безработица и неадекватната финансова политика. В този момент, когато около 10 млн. европейци са безработни, а повече от половината младежи в Гърция, Италия, Испания са безработни ЕС отпуска 12 евро годишно за една крава и едв 1 евро за младежки политики. В момента, угаждайки на Вашингтон Германия е сред държавите, които налагат санкции на Русия и заради обратния им ефект сега в Германия не се очаква икономически растеж, а бизнеса губи милиарди. Нека не коментираме как стоят нещата с по-слабите държави в Евросъюза, след като е видно какво е въздействието на „анти-руските" санкции в страна като Германия. Единствения победител от тази икономическа война, нейния пореден рунд, е САЩ, които се опасяват от сътрудничеството и добрите отношения между Европа и Русия и правят всичко възможно те да не се случат и да бъдат провалени. САЩ никога няма да плати дълговете си, защото и да иска не може да го стори. 16 трлн. долара са неизплатим дълг. Всичко, което се случи в Украйна е заради печалбите на САЩ: икономически и геополитически и стратегически. Затова и крехкия мир след „нормандската четворка" ще бъде задушен не от кой да е, а от американците. А еврото съвсем скоро ще се обменя 1:1 към американския долар, тъй като продължава да се срива, заедно с крехката Еврозона.

Европейския съюз няма бъдеще. Той е съюз, който се е превърнал в зле еманципирана тексаска домакиня, която прави всичко, което ѝ се каже, дори това да е крайно вредно за самата нея. Европа не защитава не само интересите на гражданите си, а и тези на самия европейски континент - като политически и дори географски обект. Европа допусна Украйна да тръгне по пътя на „американски Ирак" в нейните собствени граници. Тласкана от НАТО, което също се командва от САЩ в един прекрасен ден може отново да се окаже бойното поле на поредната глобална война, след която Европа ще бъде изравнена със земята.

Така на 18 март във Франкфурт за пореден път дадоха да се разбере, че нещата повече не могат да продължават така. Че не е време за тържествени открития на централата, струваща 1,3 млрд.евро на Европейската централна банка. Време е за радикална промяна и хората ще настояват за нея. И гневните тълпи няма да могат да бъдат спрени със 100 километра бодлива тел, която стига да бъде разпъната от София до Копривщица и немските власти препасаха целия Франкфурт, или пък с палките, водните струи и всичките инструменти, с които властта си служи винаги. Ако Европейския съюз продължава да счита банките за по-важни от гражданите, ако продължава да влошава положението с останалите си политики и на международната арена и такива като борбата с корупцията и безработицата той няма да просъществува още дълго. Той постави банките над гражданите, но очевидно банките се чувстват и над него.

А вие, скъпи българи се гответе освен като крадци на дребните сумички от еврофондовете, които ни подхвърлят скоро да ни обвиняват и че сме мързеливци, които не работят и затова не искат да си връщат огромните дългове към кредиторите. Тогава ще ви бъде ли приятно да ви сочат с пръст и да твърдят, че сте мързеливци като гърците? От вашия и мой мързел ли ни заробиха последно с нови 16 млрд.лева?/ alterinformation.wordpress.com

 

Ненавист и омраза се лекуват с адекватни мерки

Продължение от 17 януари

Енциклопедия открадна минало, настояще и български територии. Това стана ясно от изданието, в което в бившата югославска република Македония /БЮРМ - името, с което фигурира в международните организации западната съседка - бел. Л. М./е осъществена кражбата. За какво иде реч? Българските градове Петрич, Мелник, Сандански, Благоевград са изброени като дялове от Македония, като въпросните дялове са наречени егейски, вардарски и пирински.

За този странен факт съобщава в интервю за Агенция "Фокус" депутатът от социалистическата партия, Пламен Ранчев. Какво би трябвало да означава тази кражба?

Преди всичко дълбоко комплексирани действия на една държавна администрация. Действия, които се извършват по най-малко две причини: първо, за да отвлекат вниманието на гражданите на БЮРМ от реално съществуващите икономически проблеми и второ, за да продължат противопоставянията на българи спрямо българи, живеещи в област, преименувана в държава. Интересен подход, след като дивиденти от въпросната издателска манипулация едва ли може да се очакват на запад от Република България. Както се казва - не е необходимо да се прави нищо спрямо жителите на БЮРМ - това, което те сами си причиняват е повече от достатъчно, за да се орезилят и съсипят.

В историята на 21 век едва ли ще влязат териториалните и исторически претенции на новосформираната държава БЮРМ, тъй като историята има тази особеност да отсява важните от несъществените факти и събития.

По-силна ли изглежда в очите на гражданите си БЮРМ след тази издателска кражба на територия и история? Категорично не. Вероятно по-велика - също не. Нима населението на областта, обявила се за държава си прави илюзии, че по този пубертетен начин БЮРМ ще стане член на Европейския съюз? Няма как да се случи. Тогава? Почесването на кухото великодържавническо самочувствие се очаква да спечели точки за правителството на БЮРМ, но в тази държава живеят и интелигентни люде. И те осъзнават, че подобни смехотворни хлапашки изцепки не са нито цивилизовани, нито европейски, а още по-малко пък може да минат за нормални. Спирам дотук, защото гафът със съдържанието на Енциклопедията си остава повече вътрешно-политически за БЮРМ и преодоляването му оттук нататък би следвало да бъде проблем на държавната администрация на тази държава.

Случилото се даже не може да се приеме като провокация, тъй като територията на Република България е ясно очертана на картата на Европейския съюз, същата територия е и в картите на държавата ни и някакви провинциални закачки едва ли са в състояние да променят това.

Друг въпрос е, че български политици, историци вече 15 години запазват удивително хладнокръвие и никога няма да отговорят съътветно на подобни действия.

Интересен момент представлява обаче съдържанието на тази нова БЮРМ-ска енциклопедия, тъй като всеки подрастващ, който я отвори и прочете ще приеме едно към едно написаното, което ще затвърди и убеждението, че въпросните "откраднати" български градове са си техни. Така се осигурява дълголетие на омразата, ненавистта на това младо поколение граждани на така наречената Македония или БЮРМ. Омраза и ненавист към българите и България, но последиците са си за сметка на поръчителите на тези "исторически" териториални претенции.

Историческата некоректност се изражда в политическа с това издание, но и тази некоректност е бумеранг, който ще се върне към самите автори, а не към българите в Република България. Икономическите и социални неблагополучия няма как да бъдат потушени с измислени територии и това е факт, който времето ще утвърди. Авторите на Енциклопедията, в която български градове са записани като македонски няма как да не са наясно, че писането на история е занимание отговорно. По логиката на тази Енциклопедия, би следвало в Европа да възникнат държави с наименования на географски области като Елзас, Лотарингия, Долината на Лоара или Тракия, Дунавска равнина в нашата страна. Безумно начинание, но характерно за държави с рухнала икономика и липсваща национална идентичност. Така нареченото "правене на история" е една от характерните за "Отвореното общество" на Сорос отлики и това бе цел, за да бъдат дестабилизирани Балканите, като територия геостратегически погледнато като подстъп към Русия. С тази цел бяха провокирани войни в бивша Югославия и резултатите са налице - нови държави и все още тлеещи потенциални конфликти като статутът на Косово, които могат да се възпламенят във всеки един момент. Европа се спря и признаването на независимо Косово, тази бивша част от Сърбия взе да се бави, не е на дневен ред. А това би следвало да бъде добре разбрано от държавното ръководство на така наречената Македония, като заниание не толкова перспективно, а още по-малко пък безопасно.

В Енциклопедията са включени и земи от днешна Гърция /също член на ЕС - бел. Л. М./, която за разлика от България няма да наблюдава толкова спокойно поредната БЮРМ-ска кражба на история и територии. Това е сигурно. За разлика от българските политици, които едва ли не се ласкаят, че запазват похвално хладнокръвие и гледат на енциклопедичната закачка като на нещо несериозно, сигурно е, че Гърция ще намери механизмите и точните хора, с които ще пресече от корен подобни домогвания. Държави и политици - разни.

Сигурното оттук нататък е, че Гърция ще действа твърдо и безапелационно, за разлика от интелигентското бездействие на родните политици. Има какво да се научи от Гърция и не е зле управниците ни да го правят по-често.

За БЮРМ трябва да е ясно, че пак са хванали грешната пътека - в 21 век никой не се занимава с правене на история и създаване на илюзорни исторически претенции. С включването на български градове в новата Енциклопедия, БЮРМ демонстрира единствено, че все още е в пубертетните си представи за минало и е твърде далеч от зрелостта. А това казва твърде много на партньорите на БЮРМ както на Балканите, така и в Европа, към която толкова силно тази самопровъзгласила се държава напоследък се стреми.

Едно е историята, съвсем друго е действителността - това показва животът. Но да "твориш" история, жертвайки действителността, е, меко казано, несъстоятелно, даже глупаво. Претенции за територия, вследствие на исторически сътворени илюзии водят до политически измерения, които не бих определила като най-добрите като избор за самите "творци" и "автори".

Рикушетът от подобни издателски манипулации наблюдавахме в Скопие, когато на гроба на Мара Бунева бяха пребити българи, отишли там, за да се поклонят. Дали тази история е акт на държавническа политика или е резултат на слаби нерви на отделни люде? Това е важно да се разбере и да не се пренебрегва като проблем. Отричането от страна на български политици, че видите ли държавата Македония нямала нищо общо с побоя и скандала не върши работа и не може да си приеме като работещо. С подобна позиция от страна на родни политици не мога да се съглася, най малкото защото все още няма проведено разследване, а и нямаше демонстрирано желание на македонските политици този инцидент да бъде порицан, и санкциониран. Така че - нека не бързаме с изводите и отделянето на македонски политици от държавната администрация и действията на македонски побойници. Нека проверката да завърши, нека да ни предоставят изводите от нея, нека видим как ще реагират оттук нататък управниците на БЮРМ, та чак тогава да разделяме политиците в Македония от побойниците. Все пак нека не забравяме, че омразата и ненавистта датират вече 15 години и това не са спонтанни еднолични акции на отделни граждани на БЮРМ, а толерирани действия от страна на политиците в западната ни съседка. Т. е. налице е дългогодишна, неофициално толерирана политика на противопоставяне на българите, живеещи в БЮРМ на българите, граждани на Република България.

Докато разглеждаме и приемаме всеки един подобен скандален случай на насилие в БЮРМ като изолиран, решение на проблема с отношенията към българите и България от страна на БРЮМ няма да бъде намерено. Не може да се отрича очевидното, когато то непрекъснато се случва, и случва, и случва, и случва. Не може да се приема като изолиран инцидент: обвинението на Цървенковски, че България иска да открадне историята и бъдещето на БЮРМ. Далеч не бе изолиран гафът с отказа на БЮРМ-ския президент Киро Глигоров да подпише междудържавни документи с българското правителство, заради езика. Случайно ли бе България в 2000 година да подарява танкове и гаубици на БЮРМ, а от другата страна да слушаме: "Умрете бугари!" Случайно ли бившата външна министърка Илинка Митрева четири години не стъпи в България, а с българските журналисти говореше на английски?

Или случайно българска девойка от с. Ключ бе свалена от македонски полицаи от рейса, с който пътуваше, свалена, арестувана и осъдена, заради твърденията й, че Самуил е български цар! Инцидентно изолирано ли се даваха стипендии на студенти, настроени антибългарски в БЮРМ, помни се още изразът на един от тези стипендианти, Красимир Илиев с фразата му: "Дека сме сръбски мекерета е точно!"

Не са един или два инцидентите, които някои български политици държат да приемаме като случайни - от нападения над българи, пребиваващи в БЮРМ, до опити за намеса в суверенна Република България чрез съдебна регистрация на БЮРМ-ско политическо недоносче, наречено ОМО - Илинден - ПИРИН. Ще отмина случаите, в които българи бяха клеветени пред Европейския парламент, от граждани на БЮРМ. Където се чуе интрига или лъжи за България, то там непременно е пипала "изолирано" нечия македонска ръка.

Вече приемаме рутинно подобни действия. Както изградихме рутина и от безумието етнос да се определя от името на географска област. Светът не помни случай такъв етнос да се самообяви за нация, а областта, дала името на етноса и нацията да бъде обявена за държава. Тъжно е да се наблюдава тенденцията, че не е важно какъв си бил, а важно е като какъв ще се самоопределиш. Тъжно е да си свидетел как чужди държави наложиха изкуствено и против всякаква историческа и политическа логика област да се превърне в държава. Трудно е пред очите ти българи да бъдат принуждавани да се отричат от националната си принадлежност по причина на геополитически игри и инсинуации. Трудно, но е факт. Тъжно, но България прие тази изкуствено наложена действителност с признанието на държавата Македония. Което изисква цивилизационно мъжество и исторически обосновано политическо достойнство. Само слепи и глухи за истината биха отрекли тези факти.

Докога ще търсим обич от хора, отказали се от българския си корен, от историята, от държавата си? За жалост това е действителност, която едва ли ще се промени. Добрият изход от ситуацията е БЮРМ или така наречената Македония да осъзнае, че българите са най-малкия й проблем. А исторически доказаната българска идентичност на територията и населението в БЮРМ е още по-малък, даже незначителен проблем. Истинските проблеми за БЮРМ тепърва ще се появат когато на бял свят излязат албански претенции за автономия в границите на самата държава Македония. В такива претенции няма да има толеранност, няма търпимост и това неведнъж бе демонстрирано в последните 15 години. Другата непосилна задача пред управниците на БЮРМ е да се развие икономиката като съвременна и добре работеща. Тогава само, след появата на тези два бъдещи проблема в БЮРМ ще осъзнаят, че българските им корени изобщо не са действителност критична и рискова, която да изисква сили и интелектуален ресурс.

Следва продължение

*БЮРМ - бивша югославска република Македония - официалното название на Македония.
"И ти ли БЮРМ-е" - подобно на " И ти ли, Бруте?
"Докога ще обичаме, тези, които ни мразят" е продължение на коментар от 24 юли 2006 година.

 

Изданието „New Europe” съобщи, че проектът „Бургас-Александруполис” е блокиран.

Защо правителството наля пари в Бургас-Александруполис” след като не иска да участва в него? Това е непонятно за българския данъкоплатец. Както бе непонятно и защо Симеон Дянков бе определен за основен преговарящ по проекта, след като и кучетата знаят, че той недолюбва руско-българските енергийни проекти като един истински представител на американските интереси в България.

Наливането на парите се случи след заседание на правителството на 10 март т. г..

Та, на заседанието на правителството от 10 март, бе решено да бъдат предоставени 50 хил. лв. от републикански бюджет за прехвърлянето на 50 хил. акции от акционерното дружество към министерството на регионалното развитие "Техноекспорт" към министъра на финансите. Акциите са 100 процента от държавния дял /"Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис – БГ"/ в международната проектна компания за нефтопровода.

На медиите бе разяснено още тогава, че целта е да се оптимизира вземането на решения при управлението и финансирането на българското участието в проекта за строителство и експлоатация на петролопровода, обясни Дянков след заседанието на кабинета. По този начин в максимална степен ще се гарантира българският интерес при реализацията на инфраструктурното съоръжение, добави миенистърът на транспорта.

Този паричен превод бе странен по много причини: първата е, че още през януари министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков съобщи, че е поръчана екологична експертиза на проекта. От януари, вече осем месеца – не се е чуло нищо от експертизата – нито резултат, нито дали е приключила.

По същия начин би следвало да запитам и от март до септември както стори Симеон Дянков като основен преговарящ по този проект, още повече, че бяха преведени пари за закупуване на акции в размер на 50 000 лева.

На 14 юли Министерският съвет реши да отпусне още 150 хил. лв. за оперативната издръжка на създадената проектна компания от българска страна. Парите бяха отделени чрез увеличение на капитала на дружеството.

Русия, Гърция и България подписаха междуправителствени споразумения през 2007 г. за строителството на петролопровода, който ще свързва пристанищата на Бургас и Александруполис.

"Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис – БГ" ЕАД е собственик на 24.5 на сто от капитала на "Транс-Балкан Пайплайн". Дружеството, което е регистрирано в Холандия, е ангажирано с изпълнение на дейностите, свързани с проучването, проектирането, строителството и експлоатацията на нефтопровода.

В "Транс-Балкан Пайплайн" 51 на сто има руският консорциум между "АК Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт", а 24.5 на сто са за гръцката страна. Дружествата "Хеленик Петролиум" и "Тхраки" притежават 23.5 на сто, а 1 процент е за гръцкото правителство.

България има задължения от 4.690 млн. eвро към "Транс Балкан пайплайн", за които се разбра през есента на 2009 г.  Държавата дължи и вноска от 1.225 млн. eвро за първото тримесечие на 2010 г. По тези дългове Дянков не е обелил нито дума досега, наскоро стана известно, че задълженията на страната ни от 4.690 млн. eвро са били платени от другите двама партньори в проекта - Русия и Гърция. Те са поели задълженията на България с уговорката, че страната ще възобнови отново плащанията си. В момента строителството на тръбата е реално замразено, докато не бъде готова екологичната му оценка.

Съдбата на петролопровода „Бургас-Александруполис” беше обсъдена в Москва на 8-9 септември от руски и български официални представители в пореден опит за започване на дълго отлагания проект, пише изданието „New Europe”. Това е един от двата проекта, имащи за цел да намалят претоварения трафик на петролни танкери в Босфора.

Българският финансов министър Симеон Дянков, станал през последните месеци основен преговарящ по проекта от българска страна, не присъства на разговорите, за което ведомството му, Министерство на финансите разпространи даже съобщение до медиите предварително.

Макар и без участието на българския основен преговарящ, срещата беше фокусирана върху предложението на руската компания „Транснефт” да финансира проекта. Представители на изпълнителната власт в България не веднъж са подчертавали, че страната ни все още има опасения за тръбопровода, които освен с екологичен и социален, са и с финансов характер.

Това „New Europe” също коментира в публикацията си днес. Според дипломатически източник от София страната ни имала „все още резерви за проекта, но това не означава, че е взето окончателно решение за прекратяването му”.

И все пак остават въпросите:

  • Защо бяха преведени пари на 10 март за „Бургас-Александруполис” без да е готов официално резултатът от екологичната експертиза;
  • Защо бяха дадени още 150 000 лева за проекта през юли?
  • Освен това, преведените пари са от държавния бюджет, и са под опеката на самия Дянков. Защо му бяха тези пари,  все още не е ясно.

На 11 юни, след девет месеца и половина шикалкавене, премиерът Бойко Борисов на среща с посланици от Европейския съюз в София призна по време на среща с посланици на страни от ЕС в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му!

Няколко часа по-късно правителствената „Пресслужба”, ръководена от Румяна Бъчварова се втурна да замазва гафа на министър-председателя с урок: как трябва да се тълкуват думите на Бойко Борисов!

Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това”, зададе въпрос премиерът Бойко Борисов.

Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал" бяха точните му думи.

„Транснефт" да финансира строителството на петролопровода "Бургас -Александруполис" е предложението на Москва, представено пред българска делегация в руската столица. Това съобщи Министерството на финансите, което отговаря за проекта от българска страна.

Представителят на България в проектната компания Румен Порожанов е посочил в руската столица, че "Транс Болкан пайплайн" ще разработи детайлите по икономическите проблеми, за да може да се анализира икономическата изгода за страните.

Още в началото на юли т. г. финансовият министър Симеон Дянков, който лично отговаря за нефтения проект, заяви, че руският партньор е предложил предвидената в споразумението схема за проектно финансиране да бъде заменена с предоставяне на корпоративен заем. След това изявление финансовият министър Дянков коментира, че би било подмяна на на междуправителственото споразумение за изграждането на тръбопровода и би отворило вратичка за излизане на страната от проекта, в чиято икономическа изгодност правителството на ГЕРБ все още не е убедено.

Все още не е ясно дали въпросът с осигуряването на средства от българска страна, е дискутиран в сряда на 8 септември в Москва, както и каква е схемата за кредитиране, оферирана тогава от руснаците.

В същото време руското издание oilru.com предаде, че от “Транснефт“ са съобщили за отсъствието на разбирателство с България по проекта. А в кулоарите на Байкалския икономически форум вицепрезидентът на компанията “Транснефт“ Михаил Барков Барков е заявил, че българската делегация за срещата в Москва е трябвало да се води от Симеон Дянков, „но от българска страна решили да понижат нивото на участие в мероприятието“.

Да влагаш пари и то от държавния бюджет в проект, който не е ясно ще се осъществи ли, да определяш за основен преговарящ по даден проект, човек, който е против руско-българските енергийни проекти – какво се случва в коридорите на властта?

И кой ще провери къде отидоха близо 200 000 лева, вложени в проекта „Бургас-Александруполис” – не е зле министърът на финансите Симеон дянков да обясни защо бяха преведени тези 200 000 лева и каква е съдбата им в момента.

Все пак върховна глупост е да влагаш пари за загубена кауза и по този начин да ги замразяваш на фона на опосталелия ни бюджет!

 
Мащабите на имиграцията в Гърция

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2014/1660-novite-termopili-gartsiya-i-balkanite-v-ochakvane-na-porednoto-imigrantsko-nashestvie

Нелегални имигранти в очакване проверката преди настаняванеКакто знаем, Гърция е разположена в североизточната част на Средиземно море. На север тя граничи с Албания, Македония и България. На изток неин съсед е Турция, като двете страни имат къса сухопътна граница в Североизточна Тракия и огромна морска граница в Егейско море. На юг е Африка, а на Запад - Италия. Географското и положение превръща страната в югоизточната "врата" на ЕС. До края на 80-те години на миналия век Гърция беше сравнително "хомогенна" държава, като според официалната статистика православните гърци бяха 98% от населението, а останалите 2% включваха потомците на българите-мюсюлмани, живеещи в Източна Тракия, както и малките еврейска и католическа общности.

След краха на комунистическите режими, Гърция се превърна в обект на мащабни имигрантски потоци от север, като етническите гърци, решили да се завърнат в "родината-майка" бяха само малка част от тях, докато основната се формираше от албанците, българите и други източноевропейци. След 2008 значително нарастна потокът нелегални имигранти от Близкия Изток, Южна Азия и Африка, като след 2010 именно те станаха най-многобройни. Преди 2008 пък основният "доставчик" на нелегални имигранти в страната беше Албания.

Проблемът с имигрантите придоби толкова сериозни измерения, че през 2009 тогавашния зам. председател на Европейската комисия Жак Баро призна, че "съществува голяма опасност от дестабилизацията на Гърция поради напълно неконтролираните имигрантски вълни, които я заливат".

На свой ред, в доклада си за тероризма от 2012, Държавният департамент на САЩ подчертава, че "Пропускливостта на гръцките граници представлява проблем. Макар че граничните власти се опитват да направят нещо в тази посока, възможностите им да поставят под контрол мащабната нелегална имиграция през сухопътните и морските граници с Турция са ограничени. Последните събития в Северна Африка и Близкия Изток дадоха мощен тласък на нелегалната миграция към и през Гърция, която се осъществява през гръцко-турската граница и гръцките егейски острови".

Мащабите на имиграцията в Гърция

Имигранти, избягали от войната в ИракСпоред известния експерт по въпросите на нелегалната имиграция от Института за европейски и американски изследвания (RIEAS) Йоанис Коловос, който цитира данни на гръцкото Министерство на вътрешните работи, броят на легалните имигранти в страната (повечето от които са получили легален статут след като са се заселили в Гърция) е 537 237, като огромното мнозинство от тях (70%) са албанци. Липсват данни за нелегалните имигранти, но се знае, че в периода 2008-2012 гръцката полиция е задържала за нелегално проникване в страната 577 900 души. В тази връзка Коловос цитира данни на Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP), според които през 2010 в страната е имало около 470 000 нелегални имигранти. Според бившия шеф на гръцките специални служби, дипломат и депутат в парламента Йоанис Корандис обаче, през 2009 в Гърция е имало 1,8 млн. имигранти, като само 600 000 от тях са преминали или преминават през процес на легализиране. Както посочва Йоанис Коловос, ако тази оценка е точна, 1,2 милиона души (т.е. 15%-18% от цялото население) пребивават нелегално в страната. На свой ред, данните на Еуростат за 2012 сочат, че в Гърция живеят 956 000 чужденци (8,5% от населението), като само 153 000 са от държави от ЕС, докато останалите идват от страни, които не са членки на Съюза. В тази връзка Коловос подчертава, че докато средният дял на чужденците в страните от ЕС е 6,6%, а този на чужденците дошли от държави извън Съюза е 4,1%, при Гърция тези цифри са, съответно, 8,5% и 7,1%. Той отбелязва и, че демографските тенденции в страната допълнително се влошават заради понижаващия се коефициент на раждаемост, застаряващото коренно население и бързия демографски упадък. Според професора от Атинския университет за икономика и бизнес Манолис Дретакис, ако се запази сегашното ниво на имигрантския поток към Гърция, през 2060 имигрантите ще достигнат 21% от населението на страната.

Противоречивата имигрантска политика на Атина

Въпреки плахите опити на гръцките власти да ограничат мащабния имигрантски поток, залял страната след 1990 (включително предприетите депортации на нелегални имигранти), делът на имигрантите в населението на страната продължи да нараства, което доведе до формирането на процъфтяващ черен пазар на работна ръка. Това принуди управляващото в Гърция през 1993-2004 Общогръцко социалистическо движение (ПАСОК) да предприеме мерки за облекчаване на ситуацията. Препоръките на експертите към правителството бяха  да бъдат регистрирани всички нелегални имигранти в страната, но да се даде възможност за легализация само на онези от тях, които не идват от съседните на Гърция държави (Албания, Македония и България), при това тази легализация трябва да е само за определен кратък срок и да е съобразена с нуждите на местния пазар на труда. Вместо това обаче, през 1997 властите решиха да дадат шанс за легализация на всички нелегални имигранти (смяташе се, че по онова време броят им е 500 000). Усилията им обаче се оказаха неуспешни, тъй като бяха легализирани само половината от тези хора, докато притокът на нелегални имигранти продължи с пълна сила.

Правителството реши да даде втори шанс на нелегалните имигранти през 2001 (тогава броят им се оценяваше на 650 000), но и този път нещата не се получиха, поради непрекъснато нарастващият брой на имигрантите и неспособността на гръцката администрация да се справи с поставената и задача. Въпреки това, следващите правителства на страната още на два пъти (през 2004 и 2007) се опитаха да осъществят легализация на незаконно пребиваващите на територията и имигранти, но отново безуспешно, като в резултат от това ситуацията само се влоши.

В същото време, както посочва Йоанис Коловос, ЕС достатъчно ясно беше заявил, че решенията за приемане на имигранти, както и определянето на броя им, са изцяло в прерогативите на съответната страна-членка. Нещо повече, Съюзът продължава и днес твърдо да се обявява против мащабните легализации на нелегалните имигранти, като посочва, че "в контекста на политиката за регулиране на имиграцията, единственият подходящ подход е да се работи за връщането им в тяхната родина". Освен това ЕС посочва, че "мащабните мерки за легализация не оказват дългосрочен ефект по отношение съкращаването на количеството на нелегалните имигранти. Точно обратното, те често дават допълнителен тласък на нелегалната имиграция". В резултат от тази "самоубийствена", според Коловос, имигрантска политика, през следващите години броят на нелегалните имигранти в Гърция експлозивно нарасна.

Със сбърканата си политика на "регулиране" и легализация правителствата в Атина изпращат погрешно послание към държавите, генериращи основния поток от нелегални имигранти в страната. Там остават с впечатление, че Гърция се очертава като "слабо място" във веригата на държавите от ЕС и ако човек успее по някакъв начин да се промъкне в нея, може да разчита, че рано или късно ще се сдобие с легален статут. Нещо повече, с периодичните си кампании за легализация, гръцките правителства на практика създадоха "вратичка в закона" както за нелегалните имигранти, така и за тези, които незаконно ги наемат на работа. В редките периоди, когато властите предприемаха ефективни мерки за защита на границите (например по време на Олимпийските игри в Атина през 2004) това водеше до значителен спад в броя на нелегалните имигранти.

В резултат от всичко това, проблемът с нелегалната имиграция постепенно се превърна в постоянна и многопластова заплаха за националната сигурност на страната. Сред най-очевидните измерения на тази заплаха е присъствието в Гърция на огромен брой хора с неизвестен произход и неясни мотиви, които могат да бъдат како чисто икономически (търсене на работа или на по-висока заплата), така и откровено криминални и дори по-лоши (осъществяване на терористични действия). Според Йоанис Коловос, тази заплаха за националната сигурност, свързана с нелегалната имиграция, се проявява в пет основни форми:

Криминализация и гетоизация

Неконтролираният приток и установяването на огромен брой нелегални имигранти в големите гръцки градове доведе до появата на имигрантски гета в тях, включително в центъра на Атина. Съответно, в тези зони се наблюдава взрив на криминалната активност, а етническите сблъсъци и бунтове са все по-често явление. Друга последица от сбърканата имигрантска политика на управляващите е много значителният дял на извършените от чужденци престъпления в страната (37% от изнасилванията и 46% от обирите, през 2012). Според Министерството на вътрешните работи, 63,2% от затворниците в Гърция са чужденци, като най-много са албанците. Според таен доклад на гръцката полиция, цитиран от Коловос, в момента в страната действат 42 албански престъпни организации (3000 албанци са тясно свързани с наркотрафика, а 2500 техни сънародници биват арестувани всяка година за обири и мошеничество).

Според данни на Министерството на обществения ред, през последните 15 години броят на регистрираните криминални елементи-чужденци е нараснал драматично (докато през 1998 те са били 6094, през 2012 са три пъти повече). При това делът на албанците сред тях е паднал от 54% на 41% заради нарасналата активност на престъпни елементи от Пакистан, България, Румъния и т.н.

Все по-трудната интеграция

Фактът, че в Гърция проникват все повече нелегални имигранти, които успяват да се задържат в страната, прави интеграцията им все по-проблематична. Сред причините за това е и, че повечето от тях идват от държави извън ЕС. Според Коловос, предвид горчивия опит на страни като Великобритания, Франция или Холандия, фактът, че повечето имигранти идват от мюсюлмански държави е още една пречка пред усилията за пълната им интеграция.

Впрочем, интеграцията на имигрантите търпи неуспех и, защото огромното мнозинство от тях са влезли в Гърция нелегално и едва впоследствие са получили легален статут. Поради това отношението на коренното население към тях е изключително негативно, като то се подхранва и от участието им в различни видове криминална активност и от постепенната гетоизация на обитаваните от тях райони на големите гръцки градове. Така, социологическите проучвания сочат, че 74% от гърците смятат, че присъствието на имигрантите води до ръст на насилието и престъпността, а 76% подкрепят предприемането на по-активни мерки срещу тях (48% подкрепят депортацията на нелегалните имигранти, а 8% искат от страната да бъдат изгонени всички имигранти).

Ето защо, посочва Йоанис Коловас, не е чудно, че значителна част от имигрантската общност в страната (включително второто поколение имигранти) не могат да се интегрират в гръцкото общество. Така, според изследване на Атинския национален университет, голямото мнозинство от първото поколение имигранти и 40-50% от второто изпитват сериозни трудности при интеграцията си.

Впрочем, интеграцията се затруднява и от факта, че безработицата сред имигрантите е много по-голяма (и продължава да нараства), отколкото сред коренното население. По данни на националната статистика от края на 2012 например, безработицата сред имигрантите е била 37%, а при гърците - 25%. Близо 60% от имигрантите живеят в бедност, докато това се отнася за 29% от гърците.

Опасността от "Велика Албания"

Според изследване на Gallup Balkan Monitor от 2012, 75% от албанците подкрепят идеята за създаването на "Велика Албания" и смятат за част от нея Североизточна Гърция (наричана от тях Чамерия). Ето защо присъствието на непрекъснато нарастващ брой албанци в Гърция дава възможност на крайните албански националисти да вербуват сред тях бъдещи бойци за "освобождението" на Чамерия. Неслучайно проучванията сочат, че гърците демонстрират най-негативно отношение именно към албанските имигранти (през септември в последвалите един футболен мач масови сблъсъци между гърци и албанци в Атина, Солун, Корфу, Родос, Лариса, Волос, Коринт, Триполис и Нафплион доведоха до един убит и десетки ранени). Между другото преди няколко години гръцкият вестник "Прото Тема", цитира данни на Министерството на обществения ред, че 3000 албанци, живеещи в Гърция, притежават автомати "Калашников" и боеприпаси за тях.

Радикалният ислямизъм

Доскоро изглеждаше, че в Гърция не съществува сериозна опасност от прояви на радикален ислямизъм. Въпреки това, в доклад от 2009 на американския Държавен департамент, посветен на тероризма, се посочва, че: "тъй като Гърция се превръща в една от основните "врати" към Европейския съюз за имигрантите от Близкия Изток и Южна Азия, съществуват опасения, че тя може да бъде използвана като транзитна страна от терористи, насочващи се към Европа и САЩ. Броят на нелегалните имигранти, влизащи в Гърция нараства драматично, като през 2008 и 2009 полицията е арестувала по 100 000 нелегални имигранти годишно, половината от които идват от Северна Африка, Близкия Изток и Южна Азия".

През последните няколко години в Гърция се случиха редица знакови събития, очертаващи тенденция за формирането на разширяваща се мрежа от квазирадикални ислямистки елементи в гръцкото общество. Така, през декември 2008 в Атина и други големи градове в страната имаше улични бунтове и безредици, като половината от арестуваните участници в тях бяха пакистански и афганистански имигранти, които са признали пред полицията ,че им е било платено за да се включат в демонстрациите.

През май 2009 пък бяха организирани т.нар. „демонстрации в защита на Корана”, по време на които групи от представители на различни мюсюлмански имигрантски общности в Атина излязоха на улиците, обвинявайки полицията че е „осквернила свещената книга на Исляма” по време на рутинен обиск на уличен търговец от сирийски произход.

Ръстът на броя на нелегалните имигранти от мюсюлмански държави, където радикалните ислямисти разполагат със силни позиции (Пакистан, Бангладеш, Афганистан) формира благодатна почва за пропагандата на екстремистки настроените имами. Според гръцкия вестник "Катимерини", през 2010 в страната са функционирали 75 незаконни джамии, чиито брой непрекъснато нараства, като повечето са създадени от имигранти от Пакистан и Бангладеш. Междувременно се появиха данни, че само в района на Атика живеят 150 000 имигранти мюсюлмани, като едва 28 000 от тях имат разрешение за пребиваване в страната.

Албанско-ислямистският алианс

Както е известно, около 70% от албанците са мюсюлмани. Те разбира се не са толкова религиозни, като мюсюлманите от Пакистан или Египет например, но според Йоанис Коловос можем да очакваме формирането на своеобразен алианс между албанския национализъм и ислямския фундаментализъм, който да се опита да дестабилизира Гърция. Той посочва, че от формирането на подобен съюз интерес имат и двамата потенциални участници в него. Албанските сепаратисти ще си гарантират по-голяма подкрепя за реализацията на своите цели, включително от различни джихадистки формации (каквито действаха и в Косово по време на битката му за незавасимост). Фундаменталистите пък ще се сдобият с нов опорен пункт в Европа (след Босна и Косово). Макар да не изглежда особено вероятен, подобен алианс не е невъзможен.

Какво решение предлага Брюксел

Както е известно, през 2008 държавите от ЕС (включително България и Гърция) подписаха Европейски пакт за имиграцията и убежището. В него се посочва, че имигрантската политика следва "да се съобразява с приоритетите, нуждите и капацитета да приема имигранти на всяка страна-членка". Имигрантската политика трябва да се съобразява с "наличния потенциал от човешки ресурси на ЕС, както и с нуждите на трудовия пазар на всяка отделна страна-членка". Ключово изискване на пакта е, че "нелегалните имигранти в държавите от ЕС трябва да напуснат територията им", както и че "страните-членки трябва да разглеждат всяка молба за легализация поотделно, а не да се ориентират към масова легализация на статута на дошлите в тях имигранти".

Очевидно, имигрантската политика на Гърция през последните 20 години се осъществяваше в разрез с тези препоръки. Както посочва Йоанис Коловос,  правителството в Атина въобще не е направило опит да оцени реалните нужди на местния трудов пазар от имигранти, нито  да прецени капацитета на наличната инфраструктура за тяхното поемане. В крайна сметка, управляващите продължават да не са наясно за броя на имигрантите, които страната би могла да приеме, да не говорим, че пропусна няколко удобни възможности за депортирането на поне част от тях обратно в родината им, като вместо това се ориентира към самоубийствената според мнозина политика на ex-post facto легализация.

Едва напоследък гръцките власти се опитват да променят тази политика, като минимизират притока на нелегални имигранти (сред примерите за това е и изградената стена по гръцко-турската сухопътна граница) и увеличат драстично броя на депортираните. В същото време, както посочва друг известен експерт в сферата на сигурността - Йоанис Михалетос от Института за анализ на сигурността и отбраната в Атина, обратите и радикалните промени в геополитическия пейзаж в зоните около Югоизточна Европа, пораждат нарастващи опасения, че регионът може да бъде залят от нов мощен поток от нелегални имигранти, идващи предимно от бойните полета в Близкия Изток, които през следващите месеци и години ще нахлуят в него по суша и вода. Неслучайно, както гръцкото председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2014, така и италианското - през втората и половина, поставиха във фокуса на своя дневен ред именно нелегалната имиграция в Съюза. На свой ред гръцкото правителство стартира мащабна програма на стойност няколкостотин милиона евро за модернизиране на бреговата охрана, граничните служби и специалните части, които трябва да предотвратят очакваното поредно имигрантско нашествие в страната.

След белезите, че то неминуемо предстои, е и последното развитие на ситуацията в Ирак, където се практикува изключително брутална форма на "джихадизма", довело до появата на огромен бежански поток, който отчаяно търси начини да се измъкне от региона. Паралелно с това, експертите смятат, че разпространяващият се в него хаос ще стимулира и нелегалния трафик на оръжие и наркотици, през Балканите, към Европа.

Нелегалните имигрантски потоци в Европа

Легенда:

Шенгенско пространство

Държави, асоциирани с ЕС

Членки на ЕС, извън Шенген

Основни "врати" за имигрантите

Основни пътища към ЕС

Нови марщрути

Зона на концентрация на потенциални имигранти

Миграцията вътре в ЕС

Възможният регионален отговор

При тези обстоятелства изглежда съвършено наложително държавите от региона, върху които първо ще се стовари тази комплексна заплаха, а именно България, Гърция, Македония и Сърбия, да засилят сътрудничеството помежду си в тази сфера, формирайки своеобразен алианс за борба с очертаващия се нов мощен поток от нелегални имигранти, водещ до крайно негативни демографски и политически последици за тях.

На един последващ етап, към този "алианс" трябва да бъдат убедени да се присъединят и такива държави от Западните Балкани, като Албания, Черна гора и Босна, още повече, че те традиционно се смятат за "слабо звено" в борбата с мрежите на регионалната организирана престъпност, част от които са ангажирани и с трафика на хора, включително на нелегални имигранти.

По-нататък, в битката на балканските нации срещу надигащата се нова вълна от нелегални имигранти следва да бъде ангажирана и Италия - тази страна, която в момента поема основната част от преминаващите през разрушената Либия имигранти към Европа, се чувства тясно свързана със случващото се в Югоизточна Европа, включително заради близостта си с Гърция и Албания, откъдето в нея също проникват нелегални имигранти от Азия и Африка.

Според повечето експерти, всички споменати по-горе държави следва съвместно да предприемат следните ключови мерки за борба с нелегалната имиграция и свързаните с нея криминални активности:

- Да инвестират повече средства за усъвършенстване на своите човешки и технически ресурси, системи, организация и методи,         използвани в тази сфера;

- Да задълбочат сътрудничеството помежду си, включително провеждайки съвместни операции за ограничаване на потока от нелегални имигранти в засегнатите страни;

- Да обединят дипломатическите си усилия с цел оказване на натиск върху Турция, която продължава да е основната транзитна държава за очертаващите се нови мощни имигрантски вълни, да не говорим, че е пряко отговорна (наред с редица други играчи разбира се) за сегашната дестабилизация на Близкия Изток;

- Формиране на нови съвместни и финансирани и подкрепяни от ЕС структури за борба с нелегалната имиграция;

- Осъществяване на мащабни съвместни разследвания с цел да бъдат разкрити криминалните синдикати, ангажирани с трафика на хора, изготвянето на фалшиви документи и подпомагането на нелегалната имиграция.

В същото време, всяка от застрашените от новата имигрантска вълна държави би следвало да възприеме по-реалистичен подход към решаването на проблема, който да включва:

- Изясняване потребностите на националните трудови пазари от имигранти;

- Изясняване на въпроса, какво количество имигранти може да поеме съответната държавна инфраструктура;

- Много по-ефективна защита на сухопътните и морски граници;

- Драстично увеличаване броя на депортираните обратно в родината им имигранти, което може да стане чрез комбинация между дипломатически усилия, двустранни споразумения и изготвяне на програми за депортиране. От особено значение е постигането на споразумения с Турция, която е основната транзитна държава за имигрантския поток към България и Гърция и, оттам към Европа;

- Рационализиране, т.е. съкращаване броя на легализираните имигранти, включително като не се издават (или продължават) разрешения за работа на граждани от държави извън ЕС и лансиране на програми за доброволна репатриация;

- Налагане на много по-сурови наказания на онези, които наемат на работа нелегални имигранти.

- Въздържане от каквито и да било масови акции по легализирането на вече пристигналите в съответната страна имигранти.

- Превръщане на защитата на националната сигурност и единството на нацията в основен критерий при формулиране на имигрантската политика на всяка конкретна страна.

Залозите в тази битка са големи. Нов мащабен приток на имигранти на Балканите и в Европа, като цяло, ще има крайно дестабилизиращи политически ефекти в повечето страни, пораждайки в тях много сериозни икономически, социални и здравни проблеми. Нещо повече, верижният ефект от него ще заложи основите на продължителен (вероятно в течение на десетилетия) процес на дестабилизиране както на Балканите, така и на останалата част от Европа, изостряйки тлеещите в региона междуетнически напрежения.

Вече е ясно, че мултикултурализмът, като понятие, е мъртъв и без всякакви шансове скоро да възкръсне на фона на драматичните промени в Близкия Изток, които са на път да отворят нова глава в историята на насилието по света. Европа следва да концентрира усилията си за запазването на мира в региона, вместо пасивно да набюдава как цяла Африка и половината Азия опитват да се преселят на Стария континент. Подобно поведение не решава нито един от острите проблеми, пред които ние, европейците сме изправени и на практика ще доведе до прехвърлянето на сегашните кръвопролитни конфликти в Близкия Изток по улиците на европейските градове - процес, който всъщност вече е стартирал.

----------------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 



 

Агенция "Фокус"

Трасето на неосъществения проект Москва. България заяви, че във вторник е направила превод на средства в сметката за погасяване на дълга по проекта за строителство на петролопровода Бургас – Александруполис, съобщи официалният представител на „Транснефт” Игор Демин, цитиран от руските агенции "Прайм" и РИА Новости РИА Новости във вторник, на 7 февруари 2012 г..

 

Симеон Дянков - министър на финанситеНовината за изплатените 12.6 млн. лв. борч по петролния проект, от който София се отказа, дойде в деня, в който на посещение в Москва са министрите на финансите Симеон Дянков и на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Двамата се срещнаха с руския енергиен министър Сергей Шматко и в рамките на разговора е бил заявен превода на парите.

„В хода на преговорите стана дума за Бургас-Александруполис, и бяха изказани вече чути позиции. Освен това, българската страна заяви, че днес са били преведени парите за пълното погасяване на дълга”, заяви Демин.

 

„Транснефт” все още не е получила потвърждение за превода на средствата.

Към края на миналата година общият дълг на България за проекта е близо 6 млн. евро.

Българските власти през декември заявиха намерението си да прекратят междуправителственото споразумение по проекта за строителство на трансбалканския петролопровод. Тогава министърът на финансите Дянков съобщи, че правителството на страната е взело решение да прекрати участието си в проекта, смятайки го за икономически неизгодно.

Работили сме над една година с международни компании, правни юридически кантори, санкции България няма как да получи, заяви финансовият министър Симеон Дянков в Министерския съвет. - Няма опасност от санкции заради решението на България да се откаже от проекта за петролопровод "Бургас-Александруполис".

Всички, които сме ходили на училище сме наясно, че зад фразата „Работили сме една година с международни компании, правни юридически кантори, означава много платени пари от нашия джоб, а не от джоба на Дянков!

Цяла година да ангажираш международни компании и правни, юридически кантори – това са си купища пари, откъдето и да го погледне човек!

Това се случи преди два месеца...

Бойко Борисов, премиерОще по-рано, премиерът Бойко Борисов направи далеч по-артистични изявления:

„Подписвали са ги на коляно в пиано-бар...”

А в Русе, където Борисов присъства на откриването на ремонтираната сграда на операта, направо го удари на шеги и закачки: „Моите уважения към господин Шматко, пожелавам му весела Коледа и честита Нова година. Един лев няма да вземат за "Бургас - Александруполис".

И тези шеги чухме след изявлението на руския министър на енергетиката Сергей Шматко, че Русия ще изчисли разходите по проекта за строителство на петролопровода "Бургас - Александруполис" и ще ги представи за погасяване на българската страна!

Хронологично:

  • на 13 декември заседанието на компанията за "Бургас - Александруполис" се отложи;
  • два дни по късно Москва официално получи отказа на България от Бургас-Александруполис;
  • след това Гърция поиска да върне България в "Бургас - Александруполис" и малко преди Коледа от правителството на Борисов заявиха, че оттеглянето ни от "Бургас-Александруполис" нямало да повлияе на газовите преговори с Русия!

Не че такива преговори се водят интензивно, но Някой Нещо трябваше да каже.

Игрички на правителствено равнище

На 7 декември 2011 година на заседание на Министерския съвет в т. 39 е разискван проблемът с отказа на България от проекта „Бургас - Александруполис”:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на

Министерския съвет

7 декември 2011 г.

Заседанието започна в 10.35 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

.......................................................................

Точка 39

Проект на Решение за предприемане на действия по прекратяване участието на Република България в Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, сключено на 15 март 2007 г., и проект на Постановление за предоставяне на средства от републиканския бюджет за придобиване на акции от държавата във връзка с увеличаването на капитала на търговско дружество

БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис е сключено на 15 март 2007 г. Страните изразяват взаимните си очаквания относно петролопровода Бургас – Александруполис през годините на консултации помежду си и с участващите международни нефтени компании и в свързаните тристранни документи, включително следните:

Първо, на 12 април 2005 г. правителствата на трите държави подписват Меморандум за сътрудничество за реализацията на проекта за нефтопровод Бургас – Александруполис, който отразява взаимните очаквания на правителствата, включително по отношение на „екологична безопасност, надеждност и икономическа изгода” на Проекта и неговата очаквана „икономическа привлекателност и конкурентоспособност в сравнение с алтернативните маршрути за транспорт на нефта в този регион”.

Второ, на 4 септември 2006 г. държавните и правителствените глави на трите страни излизат с обща Декларация за сътрудничество в сферата на енергетиката, изразяваща „тяхната решимост за по-нататъшно насърчаване на взаимното сътрудничество в тази сфера на равноправна и взаимноизгодна основа”.

Трето, на 15 март 2007 г. трите правителства подписват междуправителствено споразумение, като потвърждават взаимното си желание „да развиват сътрудничеството си в тази област на равноправна и взаимноизгодна основа” и се съгласяват, че „при реализирането на настоящото Споразумение … най-ефективна форма за финансиране на строителството на петролопровода представлява принципът на „проектно финансиране”, който се препоръчва от Страните за използване в съответствие с международната практика.

Четвърто, на 18 януари 2008 г. въз основа и в съответствие с разпоредбите на междуправителственото споразумение, „което дава основната правна рамка по международното право за изпълнението на проекта от правна, търговска и техническа гледна точка”, е подписано Споразумение на акционерите относно Проект за Нефтопровод Бургас .- Александруполис (Споразумение на акционерите), което води до учредяването на Международната проектна компания („Транс.Болкан Пайплайн” (МПК) в Кралство Нидерландия, съгласно Споразумението на акционерите. Дяловото участие е разпределено както следва:

- 51% руски консорциум между „АК Транснефт”, „Роснефт” и „Газпром нефт”;

- 24,5% - „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис – БГ” ЕАД, еднолична собственост на държавата, в което правата на държавата се упражняват от министъра на   финансите;

- 24,5% - гръцки консорциум „Хелпе-Траки” – 23,5% и гръцката държава – 1%.

Пето, за по-нататъшното развитие на Проекта, Споразумението на акционерите специално изисква Акционерите да се съгласят, че Проектът е осъществим и приемлив за банката”. По този начин Споразумението на акционерите изразява взаимните очаквания на трите правителства при подписване на междуправителственото споразумение, че осъществимостта и приемливостта от банка на Проекта ще бъде преценено и че Проектът няма да бъде реализиран, ако всички страни не се съгласят за това.

Впоследствие става ясно, че Проектът, както бе замислен, не е търговски осъществим и приемлив за банката. Финансовият съветник Сосиете Женерал представи проучване и препоръки въз основа на проектно финансиране без право на регрес (non-recourse project financing), при което единствен източник за изплащане на заема за финансирането на проекта са приходите от проекта. Тези препоръки бяха отхвърлени от Руския Акционер, тъй като ако необходимата за проектното финансиране тарифа е основана на разходите, то тя не би била конкурентоспособна. Беше също обяснено, че не е възможно да бъдат получени гарантирани доставки на петрол за петролопровода Бургас – Александруполис. Също така бе допълнително показано, че Проектът не би могъл да приложи конкурентоспособна тарифа и същевременно да бъде печеливш, че единственият начин за осигуряване на финансиране е проектът да бъде контролиран от „Транснефт”, вместо да бъде на равноправна и взаимноизгодна основа, и че реализирането на Проекта въз основа финансиране без право на регрес е невъзможно поради пазарните условия. Също бе прието, че Петролопроводът Бургас – Александруполис не може да бъде икономически осъществим сам по себе си.

В светлината на това развитие е видно, че Петролопроводът Бургас – Александруполис, както е замислен по междуправителственото споразумение, не е търговски осъществим и не може да бъде развит при съгласуваните условия. Макар „Транснефт” да е предложил само да предостави необходимото финансиране за проекта, за това „Транснефт” би поискал контрол върху управлението на целия проект, залог върху собствеността, както и право да поеме собствеността и експлоатацията на Проекта, в случай, че проектната компания не направи дължимите плащания по заема от „Транснефт”. „Транснефт” би бил заемодател и доставчик на нефт, както и би имал пълен контрол върху проекта. „Транснефт” би имал сериозен конфликт на интереси, включително и контрол върху това, дали би настъпило неизпълнение по заема, което би довело до прехвърляне изцяло на собствеността върху проекта към „Транснефт”. По този начин „Транснефт” предлага да осъществи проекта, но при условия, различни от вече уговорените.

Предвид на изложените обстоятелства, намирам, че правителството на Република България следва да прикани другите две страни да прекратят междуправителственото споразумение по взаимно съгласие на трите правителства и да информира другите две правителства, че ако не се стигне до споразумение, българската страна се оттегля от междуправителственото споразумение след изтичането на 12 месеца.

Същевременно е необходимо и уреждане на правоотношенията между акционерите в компанията. В момента компанията извършва дейности по финансово-икономически, технически, правни и екологични анализи, предпроектни проучвания и други, които се финансират от акционерите чрез вноски от тяхна страна.

Българският акционер – „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис – БГ” ЕАД, е внесъл вноската за финансиране на дейността на компанията за 2008 г. в размер на 1 425 410 евро. Съгласно Споразумението на акционерите, при неплащане на вноските от страна на акционер, другите акционери могат да предоставят средствата под формата на заем при лихвен процент LIBOR плюс 3 процентни пункта. До момента вноските, които не са платени от „Проектната компания нефтопровод „Бургас – Александруполис” БГ” ЕАД, възлизат на общо 6 380 788 евро.

За уреждане на тези задължения към другите акционери и към Проектната компания е необходимо капиталът на дружеството да бъде увеличен чрез издаване на нови 128 000 броя акции с обща номинална стойност 12 800 000 лв. Посочената сума ще покрие всички горни задължения. С цел осъществяване на предлаганото увеличаване на капитала на българския акционер, предлагам на Вашето внимание проект на постановление, с което необходимите за това средства ще се осигуряват по бюджета на Министерството на финансите.

Средствата, предмет на постановлението, няма да увеличат разходната част на държавния бюджет, с други думи, няма да са дефицит, тъй като същите представляват операции, свързани с финансирането, по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. и се класифицират като елементи на паричния поток, а не като допълнителни бюджетни кредити, по смисъла на Закона за устройство на държавния бюджет. В този смисъл не е необходимо към проекта да бъде изготвена финансова обосновка, тъй като неговото приемане няма да има пряко или косвено отражение върху държавния бюджет

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 39.

Отказът от осъществяването на проекта стана месец след като министерството на околната среда одобри екодоклада на инвеститора - "Транс Болкан пайплайн".

Трансбалканският петролопровод „Бургас-Александруполис” имаше за основна задача разтоварване на Босфора и Дарданелите, чиято проходимост бе затруднена поради големия брой петролни танкери. Петролопроводът, чията дължина трябва да бъде около 300 километра, е планиран да доставя руски и каспийски петрол към Европа, заобикаляйки проливите Босфора и Дарданелите.

Предвиждаше се, че изпомпване в тръбата на големи количества руски и казахстански петрол, доставени до Бургас от Новоросийск. Освен това, тези количества трябваше да бъдат транспортирани в Гърция, откъдето част тях да получи гръцка рафинерия, а друга част от количествата, натоварени на танкери да се отправят към пристанищата на Средиземно море.

Действителният капацитет на петролопровода се очакваше да бъде до 50 млн тона петрол годишно, а печалбата за България се изчисляваше на 35 млн евро от транзита.

Новината за спирането на българското участие в проекта „Бургас-Александруполис” дойде на фона на изявлението на евродепутата Ивайло Калфин, който съобщи следното:

Ивайло Калфин, евродепутат„България няма да получи парите по предприсъединителна програма ИСПА за 2011 г. за изграждане на газовите връзки с Румъния и Гърция”. Калфин получи тази информация от Европейската комисия в отговор на негово питане.

Трайчо Трайков заяви по повод тиражираните твърдения за изпълнението на междусистемната газова връзка с Гърция, че не отговарят на истината.

Припомняме, на 6 декември евродепутатът ни Ивайло Калфин заяви в Брюксел, че на негов въпрос от ЕК отговорили, че България няма да получи полагаемите й се средства от европейския бюджет за 2011 г. по предприсъединителната програма ИСПА, както и годишната вноска за изграждането на газовите връзки с Румъния и Гърция.

Газовите връзки с Гърция и Румъния обаче не са сред проектите по ИСПА, показва проверка в списъка с финансирани обекти. Те трябва да бъдат изградени с пари от Брюксел, но по плана за възстановяване от финансовата и икономическата криза, приет през 2009 г.

България нанесе удар на плановете на Москва да увеличи енергийните си продажби в Европа, като обяви, че ще прекрати по финансови причини споразумението за тръбопровод, по който руски петрол трябваше да достига до Гърция, коментира вестник „Вашингтон пост”.

По-рано София многократно връщаше за доработване екологичната обосновка на проекта. Анализатори предполагаха, че България е искала да прекрати проекта под претекст за опасността за околната среда, за да не плаща неустойки на Русия и Гърция, но екологичната оценка за проекта се оказа добра!

"Не сме видели разумна обосновка за проекта "Бургас-Александруполис" и нямаме намерение да изпълняваме самоцелни проекти", каза веднага след парламентарните избори през 2009 г. Росен Плевнелиев, преди още да бъде министър на МРРБ.

„Няма разумно обяснение за решението за отказа от проекта за петролопровод „Бургас-Александруполис”. От момента на научаването за това решение си задавам въпроса какви са плюсовете за България и не откривам какво ще спечели България. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” бившият икономически и енергиен министър и депутат от ПГ на Коалиция за България Петър Димитров във връзка с решението на правителството за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”. Ако допуснем, че това е заплаха за екологията на България – ОВОС-ът е отрицателен, няма заплаха.

А не е ли заплаха да транспортираш въглероден диоксид по подобни тръби от басейна на „Марица-Изток” в Северна България, да го вкарваш някъде под земята и там да го съхраняваш? Това не е ли заплаха? Търсенето на шистов газ в цяла Североизточна България не е ли заплаха? Това, че "Нефтохим-Бургас" и сега има нефтопроводи, по какво се отличава от нефтопровода „Бургас-Александруполис”? Това са имагинерни заплахи, които са измислени, за да настроят определени среди срещу този проект”, заяви Петър Димитров.

Дилетантски изявления на Борисов година преди отказа от участието в „Бургас-Александруполис”, или

защо няма да строим „Бургас-Александруполис”? Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов преди година и половина /11 юни 2010 г./на среща с посланици на страни-членки на ЕС в резиденцията на испанския посланик.

Странното след новината за отказа бе, че министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета!

Странно и необяснимо бе и друго, че след като на 10 март 2010 г. бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД.

На 14 юли Министерският съвет реши да отпусне още 150 хил. лв. за оперативната издръжка на създадената проектна компания от българска страна. Парите бяха отделени чрез увеличение на капитала на дружеството.

Два месеца по-късно от първото наливане на 50 000 лева и месец след наливането на още 150 000 лева премиерът сви платната и отстъпи от този проект...

Защо правителството наля пари в Бургас-Александруполис” след като не иска да участва в него? Това е непонятно за българския данъкоплатец. Както бе непонятно и защо Симеон Дянков бе определен за основен преговарящ по проекта, след като и кучетата знаят, че той недолюбва руско-българските енергийни проекти като един истински представител на американските интереси в България.

Българският финансов министър Симеон Дянков, станал на 10 март основен преговарящ по проекта от българска страна, не стъпи на разговорите с другите двама партньори - Русия и Гърция, за което ведомството му, Министерство на финансите разпространи даже съобщение до медиите предварително!

Спомням си, че в Гданск, на 1 септември 2009 г., на срещата на Борисов с руския премиер Владимир Путин, Путин го попита от кой от трите енергийни проекта бихме се отказали. Тогава премиерът не отговори нищо ясно и конкретно.

Защо бяха преведени 200 000 бюджетни средства на един проект, който Симеон Дянков и правителството не са искали да бъде осъществен?

Къде отидоха тези пари и за какво?

„Бургас-Александруполис”, както и конкурентният петролопровод „Самсун-Джейхан”, бе предназначен за транспортирането на петрол по суша, като се заобиколят претоварените черноморски проливи Босфор и Дарданели, предаде РИА Новости.

Отказвайки участие в „Бургас-Арександруполис” България отвори пътя на турския проект за претролопровод „Самсун Джейхан” – кой и колко спечели от това, което загуби България?

Като теглим чертата – какво остава?

Разтакаване на руската страна и шикалкавене пред Гърция – това бе поведението на българското правителство на ГЕРБ по „Бургас-Александруполис”.

Хвалбите, че България няма да плати нито лев се оказаха лъжи – България не само че плати вече 12 млн лева, но и в двете години мандат на кабинета на ГЕРБ бяха дадени допълнително още 200 000, чиято съдба не е известна!

България загуби 35 млн чиста пара годишно от транзит и показа на държави като Гърция и Русия, че на нея, като на бизнес партньор може да се разчита колкото на ланския сняг!

ЕС няма да ни даде пари за изграждане на междусистемни газови връзки с Гърция и Турция – противно на твърденията на управляващите от ГЕРБ – тогава какво следва?

Ще си останем с лъжите на хора от правителството и ще се чудим оттук нататък как да връзваме всяка година бюджета!

Не знам как се нарича подобна политика – за първи път се сблъсквам с подобно поведение на правителствени чиновници!

Наред е провалът на другите два енергийни руско-български проекта: АЕЦ „Белене” и „Южен поток”, които правителството също няма намерение да започва!

Въпрос на време е те да бъдат спрени – щетите отново ще плащаме ние, отново ще спечелят други държави – Румъния и Гърция, а ние ще наблюдаваме как едно национално безотговорно правителство ни тика към тотално отравяне на земя, вода и население с някакво проучване и добив на шистов газ на американската фирма „Шеврон”!

Защо българското правителство се отказа от "Бургас-Александруполис"?

Ще преведа като пример следните аргументи: нашата страна се отказа от участие в петролопровода, а Турция ще прокара своя Самсун-Джейхан!

Кой надделя на решението на българското правителство за този отказ? Естествено САЩ, тъй като интересите на Анкара са им по-скъпи от тези на София.

Кой е човекът на Вашингтон в кабинета - Симеон Дянков и той игра твърдо, смука пари колкото можа от проекта, внушаваше на премиера Борисов да шикалкави, и след това обяви отказа от участие в петролопровода!

Няма аналог в международните търговски отношения на такова арогантно поведение, каквото страната ни чрез чиновници в правителството демонстрира пред страни като Гърция и Русия!

Коментарът оставям на читателите.

 

Както е тръгнало, Македония може и да кандиса за проблема с името, като отстъпи, само и само, за да влезе в НАТО и Европейския съюз! Днешната преса в западната ни съседка се върти около тази дилема, като ту обвинява политиците си, ту двойнственото отношение на Брюксел към темата.

И това се случва след като Скопие попита на страниците на „Утрински весник”: „Колко струва битката за името?”, „Прехвърля ли се битката за името от дипломацията към парите?”,  „Колко струва войната в двете страни и най-вече колко струват техните лобистки групи”?

Дилемата за спора с името е била отворена от вицепремиера Васко Наумовски, който посочил, че Докладът на Центъра за стратегически и международни студии от САЩ е финансиран с гръцки пари. Изявлението предизвика бурна реакция, тъй като Центъра работи за една от най-влиятелните политически групи в света, с 220 члена и огромна мрежа на университетски сътрудници, които анализират и коментират различни теми за предлагане на мнения и решения, по въпроси свързани с сигурността, регионалната стабилност, икономическата интеграция. Сред тези сътрудници са такива имена като: Хенри Кисинджър, Джеймс Шлезингър, Уилям Коен, Збигнев Бжежински и други големи умове и авторитети от външната политика на САЩ”, съобщи вестникът.

Преди два дни министърът на външните работи на Германия Гидо Вестервеле се срещна с македонския си колега, Антонио Милошоски, на която среща Милошоски в търсене на подкрепа по спора за името е заявил, че за да бъде деблокирана македонската евроинтеграция и тръгне процесът на присъединяване е необходимо да бъде приложен словенско-хърватският подход – спорът за името с Гърция да бъде решаван паралелно с преговорите за членство в Съюза. Вестервеле се е въздържал от пространни коментари и е посочил от своя страна, че е необходимо Македония да поддържа диалога с Гърция.

Милошоски се е опитал да представи пред Вестервеле спорът с името с Гърция като локален и двустранен, но е признал в същото време, че позицията на Македония е двустранните проблеми да не се внасят в ЕС. Милошоски не е пропуснал в типичен за Скопие стил да напомни, че „този принцип важи за някои, за други не”, визирайки Гърция.

Манипулациите и подмятанията са като слънцето и въздуха за скопските политици. В деня, в който Вестервеле се срещна с Милошоски, пресата не пропусна да припомни, че официална София бави отговора по Споразумението за добросъседски отношения.

От мига, в който гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви, че бъдещето на Сърбия е в ЕС и страната трябва да се присъедини към Европейския съюз час по-скоро политиците в Скопие развиха невиждана активност. Като за начало неназовани техни дипломати припомниха, че София мълчи, пет месеца след като получи забележките от Македония за Споразумението за добросъседски отношения.

„Все още нямаме отговор, а от българското Министерство на външните работи заявяват, че все още разглеждат забележките и се консултират”, заявили от македонското МВнР за „Утрински весник”.

„Въпреки, че и двете страни са мълчаливи, отказа на България да обяви дали ги приема или не е сигнал, че не харесва отговора. Очакваше се той да бъде доставен при посещението на президента Георги Първанов в Македония в края на август, но това не стана. Отговор няма да има и през есента, тъй като българският премиер Бойко Борисов няма да посети Македония”, коментира вестникът, цитиран от Агенция „Фокус”.

„Споразумението за добросъседство България го представи като продължение на Декларацията за приятелство, подписана от двете правителства, в което се избягва споменаването на македонски език и нация. Според мнението на експерти, София настоявала на копиране на временното споразумение между Македония и Гърция, с които България, с междудържавен договор, ще обвърже Македония с определени гаранции, които ако не бъдат изпълнени ще й позволят да упражнява натиск или да наложи вето за членството в НАТО и ЕС.

В предложеното споразумение от България имало 21 точки, от които шест са били спорни за Македония. От македонското МВнР не искали да открият какъв отговор са доставили, но според запознати с българското предложение не можело да се говори за изграждане на отношения на добри и еднакви помежду си съседи. За това говорел и текстът, според който ще се изграждат двустранни отношения върху факта, че България е член на ЕС и НАТО, а Македония е страна със стратегическа цел в тези организации”, пише „Утрински весник”.

Познатата агресия на Скопие е като циклофрения, ту избухва, ту спира най-неочаквано. То не бяха подигравки, че българите решавали проблема с раждаемоста с даването на гражданство! То не беше забраната македонски граждани да влизат в страната с коли с българска регистрация, ако не са пререгистрирани до крайния срок – 30 септември! То не бяха изпълнения, че България искала да регистрира ракията си като свой национален продукт!

От 1 октомври, петък, македонските митничари започнаха да спазват правителствената разпоредба за пререгистрация на автомобилите и много македонски граждани бяха принудени да оставят личните си автомобили от българската страна на границата, тъй като не очаквали, че веднага ще се въведат строгите мерки, още повече, че таксата за пререгистрация била твърде висока за редовите македонски граждани. Мярката не се отнасяла само за колите с българска регистрация, но и за тези с регистрация от други европейски държави.

Що се отнася до ракията, за регистрацията на която щели да претендират освен Македония, и Сърбия, и Унгария, и Словения! Според Страхина Гюрчанин, ръководител на Групата за национална марка, „ракия” било общо название на този вид продукт и трудно би било да бъде защитен на национално равнище, а още по-трудно – на световно.

Няма обяснение защо западните ни съседи непрекъснато си измислят някакъв филм и ни вкарват в него, вместо да решат проблемите си с името например.

„Гърция изразходва много енергия и дипломация за това кой е виновен за липсата на решение в спора за името, вместо да се съсредоточи върху това как да стигнем до по-близки позиции”, заяви преди време македонският външен министър Антонио Милошоски, според електронното издание Кирилица.

Всъщност изразходването на енергия и дипломация и въртенето на празни обороти е приоритет на Скопие, а не на официална Атина, но типично за политиците на Македония е да прехвърлят върху чужд гръб собствената си непохватност в международните отношения.

Новата тема на македонската преса е предположението, че политиците им се опитват Македония да получи покана за членство в ЕС и НАТО и дата за преговори с ЕС с името БЮРМ, но го правят като тренировка, за „вътрешна употреба”! В. „Време” пише, че „С това управляващите целят да създадат впечатление, че са посветени на решаването на проблема, докато според анализатори ставало дума за наивна кампания.

Темата за започване на преговори и вземане на дата с името БЮРМ присъства и в останалите македонски ежедневници.

„Утрински весник” нарича използването от Македония на името БЮРМ в усилието да

„пробие” блокираните възможности за преговори и членство в ЕС и НАТО като „план Б”.

„Не може изведнъж да се извади от джоба такова предложение. За да бъде приемливо за международната общност, трябва да има определени условия и да бъде подготвен теренът за това”, заявява неназован дипломатически източник за изданието.

„Битка на два фронта” така определя вестник „Нова Македониjа” инициативата на политиците от Скопие да се „промъкне” страната в преговорния процес за ЕС и НАТО.

Историята с използване на сегашното име на държавата като временно за преговорния процес, дойде от президента Георге Иванов и министърът на отбраната Зоран Коняновски, които първи заявиха, че Македония може да стане член на ЕС и НАТО с името БЮРМ.

След това заявление, международните представители в Македония призоваха страната да води по-активна политика за решаване на проблема с името, а словенският посланик Алан Бергант препоръча: „Македония да вложи максимални усилия и да бъде по-активна в искането за намиране на компромисно решение с Гърция.”

Все в тази посока в. ”Нова Македониjа” отбеляза, че страната води битка за името на два фронта, От една страна водела преговори, а от друга - съдела Гърция пред Международния съд в Хага.

Единственото издание, което припомна как в действителност стоят нещата е „Вечер”, който цитира американският посланик Филип Рийкър, според когото на срещата на върха на Алианса в Букурещ, позицията на Алианса била ясна -  страната не може да получи покана, докато не реши проблемът с името.

Има логика в това, Македония за седне на масата на преговори за ЕС и НАТО с името БЮРМ, още повече, че тя присъства официално в ООН с него. И тук идва закономерният въпрос: а какво ще правят българските политици, които избързаха по съвет на официален Вашингтон да признаят Македония с това име и първи?

Във българското Министерство на външните работи прекрасно знаят, че страни, докато България и САЩ, признават самонаименованието на държавата Република Македония, на името на историко-географската област, но други като Гърция и повечето страни от Европейския съюз, използват името Бивша югославска република Македония /БЮРМ или FYROM от английски - the Former Yugoslav Republic of Macedonia/, което се използва за временно наименование на държавата, до разрешаване на текущия спор за нейното име.

Освено това съществува уточнение, че името е временно и западната ни съседка е приета за член на ООН под името БЮРМ.

БЮРМ или Република Македония е кандидат-член на НАТО и на Европейския съюз, който замрази от 1 януари 2007 г. приемането на нови членове за неопределено време Заради спора за името на Република Македония с Гърция, на 3 април 2008 г. в Букурещ, страната не получи покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден между двете държави.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1679-sled-kraya-na-qyuzhen-potokq-koi-sa-alternativite-za-es

Тръбите на Както е известно, на срещата на енергийните министри на осемте държави от ЕС, през които беше планирано да минава газопроводът „Южен поток“ (Австрия, България, Гърция, Италия, Румъния, Словения, Унгария и Хърватия) и еврокомисаря по енергетиката Марош Шефчович, провела се на 9 декември в Брюксел, беше обявено че са налице поне три алтернативи на този проект. Така, според Шевчович, "след руския отказ от първоначалния проект за изграждането на газопровода "Южен поток", един от приоритетните за Съюза проекти става този за "Южния газов коридор", по който в Европа /заобикаляйки Русия/ ще се доставя природен газ от Каспийския регион".

Освен това, ЕС декларира, че възнамерява да разработва газовите находища в шелфа на Черно и Средиземно морета, да изгражда нови терминали за втечнен природен газ (LNG), както и да създаде "система от вертикални газопроводи" между Югоизточна и Централна Европа. Според експертите, реализацията на всички тези проекти ще отнеме поне пет години, като почти никой не се наема да посочи, колко точно ще струват те.

Разбира се, в заключителното си заявление участниците на срещата в Брюксел изразиха надежда, че руското решение за спирането на "Южен поток" може да бъде преразгледано, посочвайки, че то все пак има "неофициален характер": "Държавите от ЕС отбелязаха неофициалния характер на това решение и упълномощиха еврокомисаря по енергетиката Марош Шевчович да изясни истинската ситуация с руската страна". Впрочем, само два дни по-късно (на 11 декември), Москва официално уведоми Европейската комисия за отказа си от проекта. Ето защо си струва да анализираме, доколко реална алтернатива на "Южен поток" представляват очертаните по-горе мерки.

По план, изграждането на Трансанадолския газопровод (TANAP) следва да стартира през 2015, като той ще мине през Турция и ще продължи (вече като Трансадриатически - ТАР) през Гърция към Италия. Капацитетът му ще бъде 16 млрд. куб. м газ годишно. Шест милиарда ще останат за Турция, а останалите десет ще продължат за Европа. Предполага се, че делът на Гърция ще бъде поне 1 млрд. куб. м, а този на Италия - 9 млрд. куб. м. Този каспийски газопровод ще снабдява предимно Южна Италия, докато "Южен поток" беше планиран да доставя газ за Северна Италия. Освен това, каспийският газ вероятно просто ще замени природният газ, който сега се доставя в Италия от Северна Африка и най-вече от Алжир. Както е известно, в последно време собственото потребление на Алжир рязко нарасна, затова страната е принудена да ограничава износа си. Разбира се, природен газ в Европа се доставя и от Либия, но заради хаоса в тази държава, газовият транзит често бива прекъсван. На практика, в момента Либия не е единна държава и дългосрочното планиране на сътрудничеството с нея е невъзможно. Освен това, не е сериозно да смятаме TANAP и ТАР за реална алтернатива на "Южен поток", тъй като по тях в Европа ще се доставя шест пъти по-малко природен газ.

Що се отнася до LNG-терминалите, в Южна Европа те вече не са никак малко, само че работят с едва 20%-30% от капацитета си. Компаниите, които заложиха на тях, претърпяха сериозни загуби, защото втечненият газ се насочва най-вече към Азиатско-Тихоокеанския регион, където за него се предлагат далеч по-добри цени. На този фон, изграждането на нови терминали няма никакъв смисъл, освен разбира се, ако цените на LNG не паднат драстично, което едва ли ще се случи в обозримо бъдеще. В момента за европейските държави не е изгодно да купуват такъв газ, при положение, че могат да ползват доста по-евтиния, който се транзитира по газопроводната мрежа.

Следва да сме наясно също, че поне засега природен газ се добива в шелфа на Средиземно море само от Израел, който обаче го използва за да покрива собствените си потребности. Дори ако успее да увеличи драстично обема на добития газ, еврейската държава няма да е в състояние да го транзитира по суша, тъй като е заобиколена от враждебно настроени и крайно нестабилни съседи. Морските доставки пък са прекалено скъпи. Твърди се, че има сериозни газови находища и в шелфа около Кипър, но не е ясно, кой точно е собственикът им - дали кипърските гърци или самообявилата се Севернокипърска турска република? При това не се очертава бързо решение на този проблем.

Накрая, що се отнася до предложението на ЕС да се развива системата от вертикални газопроводи от Централна към Югоизточна Европа, това означава газопроводите "Северен поток" и "Ямал-Европа" да бъдат удължени, а капацитетът им - увеличен. Въпросът обаче е, дали руският гигант "Газпром" ще е склонен да инвестира в това и при какви условия? Както е известно, газопроводът OPAL, който представлява продължение на "Северен поток" в южна посока, изцяло се запълва от "Газпром", макар че руската компания така и не получи изключителните права върху експлоатацията на собствения си тръбопровод. Затова тя едва ли ще иска да строи нови газопроводи в Европа, докато не получи ясни гаранции от Брюксел, че интересите и ще бъдат защитени.

Що се отнася до сегашния газов транзит през Украйна, всички са наясно, че не може да се очаква стабилизиране на ситуацията в тази страна в близко бъдеше, по-скоро обратното. Освен това, украинската газопреносна система се нуждае от спешна модернизация. Както е известно, на 1 декември 2014 премиерът на Украйна Арсений Яценюк и президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер подписаха финансово споразумение за кредит от 150 млн. евро за модернизиране на газопровода "Уренгой-Помари-Ужгород". Цялостната модернизация на украинската газопреносна мрежа обаче ще изисква доста повече средства, а други кандидати да инвестират в нея засега не се очертават.

Тоест, от всичко казано дотук излиза, че, въпреки декларациите си, Брюксел всъщност не разполага с никаква алтернатива на спрения от руснаците проект "Южен поток". Газопроводът от Каспийско море, на който толкова много се разчита, е просто умален вариант на амбициозния проект за газопровода "Набуко", провалил се поради липсата на достатъчно природен газ за запълването му. Сега Азербайджан може и да запълни газопровода TANAP, но след като извадим от транзитираното по него количество, това, което Турция ще остави за себе си, остава съвсем малко газ, който може да покрие (и то частично) само потребностите на (Южна) Италия, след изграждането на ТАР.

Все пак, ако не бъде възобновена гражданската война в Украйна и тази страна не се разпадне окончателно, Европа, а това означава и България, ще продължат да разчитат на минаващите през нейна територия газопроводи. Що се отнася до Русия, тя очевидно ще съсредоточи вниманието си към турския газов пазар, като за начало ще се опита да увеличи капацитета на "Син поток" с още 3 млрд. куб. м годишно, а може би - и да изгради още едно разклонение към Турция с очакван капацитет от 14 млрд. куб. м.

-----------------------------------------------------------------------------------

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 

Москва променя правилата на играта

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1676-geopoliticheskite-izmereniya-na-ruskiya-otkaz-ot-qyuzhen-potokq

Газопроводът, който ще заобиколи БългарияОбявявайки отказа на Русия от проекта за газопровода "Южен поток" и обвинявайки за това на първо място България /върху която, в качеството и на първото европейско звено на проекта, беше съсредоточен и основният натиск на Европейската комисия, целящ неговото отлагане или дори провал/, президентът Владимир Путин поясни, че: "Сега ще пренасочим потоците на нашите енергоносители към други региони на света, включително прокарвайки и ускорявайки реализацията на различни проекти за транзит на втечнен природен газ. Ще пласираме тези количества на други пазари и Европа вероятно няма да получи очакваните от нея обеми, поне от Русия".

Всъщност, отказът от "Южен поток" е само началото на очертаващите се регионални икономически и геополитически промени. Така, Москва декларира не само готовност да увеличи капацитета на съществуващия тръбопровод "Син поток", но и да изгради още един тръбопровод, който да покрие потребностите на турската икономика и да създаде на границата с Гърция допълнителен газов "хъб". По този начин руснаците ще помогнат за реализацията на старата мечта на Анкара страната да се превърне в разпределителен възел на трафика на енергоносители на входа на Европа с всички произтичащи от това последици.

Както е известно, по време е на последното посещение на Путин в турската столица беше подписан меморандум за взаимно разбирателство между руския Газпром и турската компания BOTAS за изграждането на газопровод по дъното на Черно море към Турция с капацитет 63 млрд. куб. м газ годишно. От тях 14 млрд.куб. м ще се доставят директно за нуждите на турската икономика, а останалите - в бъдещия "хъб" на границата с Гърция. Освен това, от началото на 2015 руснаците ще намалят цената на газа за Турция с 6%, т.е. тя ще го получава на същата цена като Германия. Впрочем, не се изключва, че в бъдеще цената да бъде намалена с цели 15%.

Според повечето анализатори, проектът "Южен поток" окончателно остава в историята. Всъщност, тъй като в него вече са инвестирани над 4,5 млрд. долара, Русия възнамерява просто да промени посоката на тръбопровода, запазвайки неговия капацитет, както и началната компресорна станция на "Южен поток" /станция "Русская", край черноморското пристанище Анапа/. Тоест, на практика тръбопроводът ще се строи, но няма да стига до България, а до Турция. И твърденията, че става дума за разширяване на "Син поток" или за нов проект, не променят същността на случващото се, защото вече изградените на руска територия мощности ще се използват, което ще намали цената на новия проект, т.е. Москва съумя да намери нов маршрут за своя газ, при това с минимални загуби.

Турция - големият печеливш

Какво получава Турция? Въпреки очевидното разминаване между турските и руските позиции по редица важни въпроси и, на първо място, относно кризата в Близкия Изток, основен приоритет и за Москва, и за Анкара е развитието на двустранните икономически отношения. Вече споменах за намаляването на цената на руския газ, доставян на Турция, както и за допълнителните 3 млрд куб. м, които тя ще получи от газопровода "Син поток". Впрочем, истината е, че споразуменията, постигнати по време на последното посещение на Путин в Анкара отлично се вписват в турската енергийна стратегия за превръщане на страната в "разпределителен енергиен хъб" на Европа. Турците не можаха да я реализират с помощта на иранския газ /по разбираеми причини/, затова се опитаха да я осъществят за сметка на газовите доставки от Азербайджан, които обаче също не са достатъчни. Сега появата на руския газ променя радикално ситуацията, в резултат от която ролята на Турция като "европейски енергиен хъб" нараства до степен, за каквато в Анкара едва ли са мечтали. Паралелно с това, впрочем, нараства и значението на редица други турски енергийни (и не само) проекти. Така например, експертите не изключват Газпром да реши да използва изграждащият се Трансанадолски газопровод ТАNAP /Азербайджан-Турция-Европа/ за доставката на руски газ в Южна Европа. Да не забравяме освен това, че в рамките на поредното заседание на Съвета за сътрудничество между Русия и Турция беше подписан меморандум за изграждането на АЕЦ на турска територия, като става дума за руски инвестиции с общ обем 22 млрд. долара /включително за строителството на въпросната атомна електроцентрала/. Накрая, Москва и Анкара възнамеряват да увеличат стокооборота между двете страни, планирайки през 2023 той да достигне 100 млрд. долара.

Ако се опитаме бегло да очертаем икономическите последици от посещението на Путин в Анкара, няма как да не признаем, че руснаците и турците твърде лесно постигнаха предварително набелязаните си цели. Така Русия възобнови газовия си проект, който вече беше почти "задушен" от ЕС под натиска на САЩ, получи поръчка за изграждане на АЕЦ на турска територия, както и ангажимента на Турция за доставка на необходимата и /най-вече заради наложените санкции/ селскостопанска продукция. На свой ред, Турция получава гигантски обеми природен газ, ядрени реактори, милиони руски туристи и /което е най-важното/ неограничен достъп до руския пазар /нещо, за което българските компании могат само да мечтаят/. Тоест, свидетели сме на появата на нов руско-турски икономически алианс, към който вероятно ще се присъединят и други държави от региона (като Азербайджан например, но не само).

Москва променя правилата на играта

Случилото се с "Южен поток" изненада както привържениците, така и противниците на този проект. Всъщност, то можеше да се очаква. Нека си припомним, как се развиваше проектът за газопровода. Русия се опитваше да го изгради за своя сметка, инвестирайки в него около 20 млрд. долара. Реализацията на този грандиозен проект щеше да осигури сериозни приходи на държавите, през които трябваше да мине тръбопровода, да не говорим за новите работни места. В Брюксел и Вашингтон обаче, очевидно бяха обезпокоени от възможността страни като България да получат прекалено много пари от руския проект, тъй като това би им дало възможност да не разчитат само на средствата от еврофондовете, т.е. би могло да ерозира тяхната "евроатлантическа ориентация". На практика, руснаците трябваше не само да поемат разходите по изграждането на газопровода и допълнителните разходи, но и непрекъснато да преодоляват съпротивата на онези, които най-много се нуждаеха от реализацията на "Южен поток". По време на посещението си в Анкара, Путин обяви, че това няма как да продължи и Москва е решила да промени правилата на играта. Сега, ако иска да получава допълнителни количества руски газ, ЕС ше трябва сам да изгражда газопровод от "хъба" на турско-гръцката граница към вътрешността на Европа, при това без да е сигурен какви точно количества газ ще му подават по него руснаците и турците.

Що се отнася до газовите доставки през Украйна, там ситуацията едва ли ще се промени. Надеждата на украинския премиер Яценюк, че отказът от "Южен поток" ще повиши значението на газопровода, минаващ през страната му, не са основателни. Полша вече обяви, че не получава поръчаните от нея обеми руски природен газ, което означава, че той се губи някъде по украинското трасе. Съвсем скоро ще стане ясно, дали просто не се краде от украинските олигарси, както се е случвало нееднократно в миналото.

Газопроводите в Югоизточна Европа

Значението на хода, предприет от Путин обаче, не се изчерпва с това. Ако погледнем горната карта, ще видим, че планираният преди време от ЕС газопровод Набуко минава през Азербайджан, Гърция и Турция и стига до границата на Европейския съюз точно на мястото, до което сега ще стига руският газ. Както е известно проектът за Набуко се провали, най-вече поради липсата на достатъчно газ за запълването му. Сега обаче, руският газ ще стигне до границата на ЕС, а Брюксел ще трябва да решава как и срещу какви средства ще може да се включи към руския газопровод.

Така ли иначе, реалността е, че Европа се нуждае от повече природен газ. Тоест, ЕС ще продължи да купува руския газ, само че вече ще му се наложи да го плаща на друга цена, което засяга най-вече държави като България. Впрочем, решението на Путин да промени посоката на газопровода носи сериозни рискове и за т.нар. "Стара Европа". В тази връзка ще напомня, че декларацията на руския президент за прекратяване на проекта "Южен поток" съвпадна с изявлението на говорителя на Европейската комисия по енергйните въпроси Ана-Кайзер Итконен, според която Комисията ще продължи консултациите с всички страни, заинтересовани от реализацията на "Южен поток". На Брюксел очевидно ще се наложи да съобразява с новата ситуация, в която той вече няма да може да определя правилата, а ще трябва да се конкурира с останалите в битката за руския газ.

Виждаме, че Русия пренасочва газовите си потоци към Китай и Турция, т.е. към две държави, които твърде трудно се поддават на външен натиск и влияние /особено що се отнася до Пекин/. Китайците не се съобразяват със САЩ, а Турция не е член на ЕС /между другото, чрез споразуменията си с Путин Ердоган получи възможност да си върне на Брюксел за проточилото се над половин век висене на страната му пред вратите на Съюза/. Санкциите на ЕС срещу Русия на практика не задължават с нищо Анкара. Естествено, възниква въпросът, дали пък Турция няма да започне да се държи така, както сега се държи Украйна, т.е. възползвайки се от ключовото си положение да оказва натиск върху руснаците?

В тази връзка е много важно да разберем, защо бъдещият газов "хъб" ще бъде разположен именно на турско-гръцката граница. От ключово значение тук е, че до него доставката на руския газ ще бъде по предварително договорена цена, а оттам нататък ще трябва да се плаща за транзита му към Европа. Имайки предвид, че турско-гръцката граница не е чак толкова далеч от Русия, позицията на "хъба" е доста изгодна за Москва. Разбира се, Турция също ще може да търгува с част от газа и в този смисъл достъп до новия газопровод ще има не само Газпром. Но нали именно към това твърдеше, че се стреми и ЕС? Проблемът обаче е, че самият ЕС няма да има достъп до газопровода. Тоест, от една страна руснаците се съобразяват с европейските правила, а от друга - на европейците /включително на българите/ ще се наложи да плащат повече за руския газ.

Защо стана така?

От казаното дотук следва, че за драматичната промяна по отношение на проекта за газопровода "Южен поток" и неговата трансформация има съвсем обективни причини, като не на последно място сред тях е и крайно непоследователното и несамостоятелно поведение на България.

Както е известно, газопроводът "Южен поток" се изграждаше въз основа на предпоставката, че става дума за проект на двама самостоятелни и равноправни геополитически играчи - Русия и ЕС. Оказа се обаче, че ако това е вярно за Москва, то изглежда не се отнася за Брюксел.

На второ място, Турция, като регионален политически субект, е далеч по-самостоятелна, отколкото Украйна или България, т.е. не е склонна да се поддава толкова лесно на външен /включително американски/ натиск.

При положение, че основният потребител на руския газ /т.е. ЕС/ и първата транзитна държава по пътя на проекта /т.е. България/ не искат или просто не са в състояние да защитят собствените си интереси, Москва не вижда смисъл да поема допълнителни рискове и разходи. Между другото, руснаците извадиха късмет, тъй като Брюксел и София започнаха да създават пречки пред проекта още в началната му фаза, а не в края на реализацията му например /както стана с френските кораби "Мистрал", предназначени на руските ВМС, чиято доставка беше отменена от президента Оланд в последния момент, в резултат от което страната му ще трябва да плаща гигантски неустойки/, т.е. преди Москва да е инвестирала наистина огромни средства в него.

Ориентирайки се, вместо към България, към Турция, в Москва очевидно са преценили степента на политическата самостоятелност на страната ни и на Анкара и са стигнали до извода, че ако София трудно може да формулира и защитава някаква суверенна позиция /включително в енергийния сектор/, Турция е регионален играч, който иска да съхрани своята държавност и геополитическия си статус. В това отношение руският газ укрепва турските позиции, а пък Москва получава възможност да упражнява допълнително влияние по такива важни въпроси като кризата в Сирия и статута на Крим например.

-----------------------------------

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 
„Светът изживява кулминацията в процеса на разпадане на втората част от биполярния свят. Запада и суперсилата САЩ - това е естествен процес, който е неизбежен“, коментира в интервю за „Гласове“ проф. Нина Дюлгерова. „Политиката на организиран хаос, която Вашингтон прилага през последните години, за създаването на конфликтни зони, които да консолидират американското, европейското и арабското общества да се борят срещу измисления враг, стига той да не е САЩ“, смята още тя.

„Доколко обаче американските стратези могат да контролират този процес, е въпрос с много неизвестни. – анализира проф. Дюлгерова - Може би вече трябва да говорим само за хаос, в който правилата не се диктуват от САЩ. Големият въпрос е има ли конкретна държава, организация или личност, която да знае какво всъщност се случва днес и каква ще бъде съдбата на човечеството утре?“

- Проф. Дюлгерова, какво се случи за света на 12–13 февруари в Минск?

Проф. Нина Дюлгерова- Поредната среща на високо равнище, на която след многочасов политически диалог се постигна споразумение за решаване на украинската криза.

Подписаният документ за пореден път, подобно на постигнатото споразумение от 21 февруари 2014 г. в Киев, съдържа ефективна пътна карта за преодоляване на политическата конфронтация и икономическа разруха. Никой обаче не е оптимист за бързото разрешаване на украинската криза.

В тази посока говорят фактите – политическа среща на най-високо ниво, отсъствието на представители на САЩ, но най-вече отсъствие на единодушие сред воюващите страни. Не трябва да се забравя, че този документ е сключен по време на война, а Ото фон Бисмарк има една поговорка, която съответства на ситуацията. „Всички лъжат преди избори, по време на война и след лов.”

- Примирието е в сила, но виждаме, че в Източна Украйна стрелбата на спира. Доколко това примирие предотвратява войната в Украйна? Можем ли изобщо да говорим за прекратяване на войната?

- Целта не е постигната, за да говорим, че войната ще спре с това примирие. Правителството в Киев не е постигнало задачата, която му е поставена – победа над Югоизточна Украйна, ликвидиране на проруските сепаратисти и рускоезичното население в тези региони, както и пълна победа и контрол над цялата територия.

Тези цели се отдалечават във времето. Военната немощ на украинската армия, съпроводена с поредната неуспешна мобилизация, както и желанието на определени среди във Вашингтон да ги въоръжат с военна техника, показват, че ситуацията се усложнява, а не се решава.

В една или друга степен това е изгодно за САЩ, тъй като решението на украинския казус води до два нежелани процеса – първо, Вашингтон няма да има повод да се меси явно и задкулисно в засилващото се разделение между ЕС и Русия, което води до тяхното политическо, икономическо и военно обезсилване, така и второ – НАТО губи мотивацията за увеличаване на военните бюджети на страните, членки на Северноатлантическия пакт, както и засилване на присъствието във различен формат на координационни центрове, военни бази и военна техника във държавите, граничещи по суша и море с Русия.

- От известно време се заговори за Втора студена война. Има ли основание такова твърдение и защо?

- Този термин е от миналото. Президентът Плевнелиев преди няколко дни използва друг термин – „студен мир”. Това са евфемизми, които не могат да обяснят засилващите се тенденции в регионалното и глобалното пространство.

Според мен светът изживява кулминацията в процеса на разпадане на втората част от биполярния свят – Запада и суперсилата САЩ. Това е естествен процес, който е неизбежен. Освен това вече имаме повече от един център на влияние.

След създаването на БРИКС, както и след т.нар. „арабска пролет” Близкият изток вече не е само разпадащи се държави, но и със засилващи своето политическо влияние, подплатено със сериозни икономически успехи, държави от Персийския залив като Саудитска Арабия, Катар, Оман и др.

Политиката на организиран хаос, която Вашингтон прилага през последните години, за чиято кулминация може да се приеме украинската криза и ИДИЛ, е опит (дали обаче успешен) за създаването на конфликтни зони, които да консолидират американското, европейското и арабското общества да се борят срещу измисления враг, стига той да не е САЩ.

Доколко обаче американските стратези могат да контролират този процес, е въпрос с много неизвестни. Може би вече трябва да говорим само за хаос, в който правилата не се диктуват от САЩ. Големият въпрос е има ли конкретна държава, организация или личност, която да знае какво всъщност се случва днес и каква ще бъде съдбата на човечеството утре?

- Демонизирането на Путин в крайна сметка не му ли прави услуга? Виждаме, че рейтингът му бележи нови висоти – според последни сондажи на общественото мнение?

- Да, разбира се. С много уговорки може да се каже, че по отношение на Русия политическата пропаганда е с реторика от края на 30-те години на ХХ век. Русофобската лексика, политически действия и икономически санкции както тогава, така и сега сплотяват руското общество.

За Русия това не е ново, проблемът е за тези, които повтарят грешките на своите предци. Москва може да не печели всички битки, но историята е доказала, че тя печели войната. Фактите са неумолим съдник за това. САЩ играят вабанк, докато Русия измина своя път след края на Студената война, тя има варианти.

- В интервю казвате, че Путин на практика реанимира НАТО. Какво точно имате предвид?

- Украинската криза бе създадена от Вашингтон. Това можеше да си остане само киевският сценарий на САЩ, но референдумът в Крим и неговото присъединяване към Руската федерация формулира стратегическата цел на НАТО, което доведе до неговата реанимация.

- Наемате ли се да анализирате реториката на българските политици по отношение на Русия и Украйна? Как бихте я характеризирали?

- Като отсъствие на ясна политическа позиция, подчинена на националния интерес. В повечето случаи това са политици, които послушно изпълняват поставените им задачи, удобна трансмисия на чужди интереси.

- Каква според вас би била правилната позиция на българската дипломация относно случващото се в Украйна?

- В тази ситуация няма такава. В настоящия момент в държавата ни няма самостоятелна политическа фигура, която може, но и има властовия ресурс да защитава България.

Поетите ангажименти в Уелс, финансовият колапс, в който е страната ни, както и размиващата се политическа среда, в която вече има само личен и корпоративен интерес, но не и дългосрочен национален интерес, не дават възможност да коментираме и да търсим правилна политическа позиция. Това се прави с личности, които носят национална отговорност.

- Какъв е директният резонанс на украинския конфликт върху нашата страна?

- Негативен в политически и икономически план, както в отношенията с Украйна, така и спрямо Русия.

- Актуален е въпросът с разделението на ЕС. Бихте ли коментирали позициите на основните страни, членки на съюза, и мотивацията им? Доколко всяка отделна страна държи на себе си?

- Украинската криза повлия сериозно на Европейския съюз в политически, икономически и социален план. Освен финансовата нестабилност в Съюза сериозно влияние върху нейната консолидация оказа политиката на санкции спрямо Русия, което доведе до много фалити и засили икономическата, а и социалната нестабилност.

Руската реакция повлия много сериозно върху селскостопанските производители, което увеличи недоволството не толкова срещу Москва, колкото срещу европейския и национален елит.

Сред държавите, които отстояват своя национален интерес, на първо място може да бъде поставена Гърция, също така Унгария, Словакия, Чехия, Италия. Франция и Германия са в по-неизгодна позиция, тъй като техните лидери са раздвоявани между националния интерес и американската зависимост, което не позволява голяма свобода на решения и действие.

 

Решено ли е кого издигат за кандидат президент, от ГЕРБ – вероятно – да. Източници от централата на управляващата партия твърдят, че вариантът – Бойко Борисов – президент не е загърбен все още...

И тук започват грешките, които допуснаха повечето анализатори – вариантът Николай Младенов да стане премиер! Вариант, който има много плюсове в стратегията на премиера Борисов и вариант, който извън границите на България би се приел, най-малкото, защото нито Европейският съюз, нито Еврокомисията, нито САЩ се интересуват в момента толкова от това кой ще поеме правителството в случай, че Борисов все пак се кандидатира за президент!

Веднага бързам да уточня, че Николай Младенов няма как да бъде издигнат за кандидат на ГЕРБ за държавен глава, най-малкото защото не му достигат шест месеца за възраст!

В другите изисквания, погледнато отвън – Младенов се вписва, тъй като като един напорист кариерист Младенов мина предвидливо за има-няма някакви си 10-15 години през: СДС, две години в Европарламента като депутат, две години министър на отбраната и също две години министър на външните работи.

Добре редена биография...

Това е така нареченият му политически път, въпреки че Младенов се превърна в забележим едва в двете години мандат на ГЕРБ с хулите и разсипването на родната дипломация.

Ако трябва да бъде по-обстойна той бе в дъното на масовите чистки на дипломати от кариерата, на закриването на посолства, на продажба на дипломатически имоти и най вече на приемането на противоконституционни промени в Закона за дипломатическата служба!

Странно е, че въпреки че ГЕРБ открито се обявяват против членове на партията, комунисти, и прочие – никой не се впечатлява от здравата комунистическа закваска на самия Младенов, който според публикувана биография в интернет е:

  • Син на шифровчик, т. е. служител на Държавна сигурност;
  • Последния комсомолски секретар в Първа английска гимназия;
  • Внук на активни борци против фашизма и капитализма.

Скандалите с разграждането на дипломацията

С пуберитетните си изблици да се доказва, че няма нищо общо с личното си минало в биографията, Младенов бе сред шестте външни министри на страни-членки на ЕС, които поискаха от Европейската комисия да предложи законодателство, приравняващо престъпленията на комунизма с тези на фашизма.

Разбира се на европейско равнище не приеха напъните на Младенов, които направиха и страната ни за смях и това предложение бе отхвърлено.

Благодарение на така афиширано мразената от Николай Младенов Държавна сигурност, той, заедно с татко си, обиколи три посолства, което му даде възможност да изучи чужди езици и създаде контакти.

След като завършва УНСС, Младенов получава магистърска степен по военни науки от Кралския колеж, Лондон, като не е ясно дали изобщо е ходил войник.

Между 1996 и 1998 г. заема поста програмен директор на фондация "Отворено общество", София. Следва длъжност като програмен координатор в Социалния отдел за България на Световната банка. През 1999 основава Европейския институт в София и е негов директор до 2001.

От 2005 до 2007 работи като консултант на Световната банка. Международния републикански институт и Националния демократически институт в България, Афганистан, Йемен и други страни от Близкия изток. През 2006 е съветник към парламентарните комисии по отбрана и външна политика и сътрудничество с Иракския парламент.

В кандидатската листа на партия "ГЕРБ" за изборите за членове на Европейския парламент /ЕП/ е регистриран под номер 3. Като депутат в ЕП Младенов е член на комисиите по вътрешен пазар и защита на потребителите, външна политика, подкомисията за сигурност и отбрана. Също така е първи заместник председател на делегацията на ЕП за отношения с Ирак и член на делегациите за Израел и Афганистан.

Биография, редена с далечен прицел и то не лично от Младенов, както би се досетил всеки – да не отварям дума, че на изброените длъжности, заемани главно, за да се впишат в биографията му, той не се помни да е свършил кой знае какви успешни дела!

Защо изброявам всички тези грижливо избрани места, на които е прелитал и престоявал за кратко Младенов: причината е, че някои от бюрократите в Брюксел приемат, че в международната политика – важи закона „че натрупванията водят до качествени изменения”.

Така в България, едно недоразумение си позволи да унижава авторитетни дипломати от кариерата с някакви хвърлени в пространството, несъществуващи обвинения за комунистическа принадлежност и работа в интерес на

На Стената на плача

бивши тайни служби!

За Избирателния Апокалипсис в дипломацията „Хроники” разясни кой къде, как и защо реши да сложи кръст на тази толкова необходима за една държава структура.

Младенов стигна дотам, да излъже на всеослушание, по телевизията, че баща му, бил дипломат от кариерата, след като служебното положение на родителя на това създание никога не е бил дипломат, а единствено шифровчик към ДС!

Не отварям дума за десетките му сериозни гафове като външен министър, тъй като за тях може да се напише сериал с много сезони.

Малко гафове на сина на полка в правителството

На 28 юни, като външен министър, Младенов отиде на екскурзия в Бенгази и призна бунтовниците за легитимна власт в Либия?! Такава вопиюща инфантилност и липса на професионализъм не е имало в историята на държавата още от следдеветосептемврийските времена!

Но, нека да сме наясно: тук не става дума за слезли от шумата партизани, а дете на шифровчик, минало през Отворено общество и Световна банка, което няма никакво оправдание за неграмотността си по отношение на Конституцията и законите в страната.

Върхът че, че Младенов направи това „признание” от името на България!

Друг гаф на Младенов предизвикващ недоумение е мигът, в който той обеща ток на Ирак, и то в момент, когато страната ни подновява износа на електроенергия за Турция!

Младенов естествено не мисли, че в един момент производството на ток ще спре и тогава пак ще се изпълняват договорите за износ на ток, а строителството на АЕЦ „Белене” изобщо не е започнало...

Така и не се разбра кой скри поканата за държавния глава за инагурацията на Дилма Русеф, но факта, че това е външнополитическо събитие говори, че глупотевините са дошли откъм Външно министерство.

Няма нормална държава в света, в която външният министър да говори унизително за държавния глава и това да отива към архив!

Оглушките на Младенов и Цветанов за “българската следа” в трафика на органи,

за която се споменава в Доклада на Дик Марти продължават, а това също е вид организирана престъпност, свързана с отвличания и изчезването на хора.

Членове ли сме на Съвета на Европа или да? Външната политика на България е уникална, така както е триж по-уникална и “борбата” с организираната престъпност на властта.

И външната политика на България, и борбата с организираната престъпност се водят по съвети извън границите на държавата, или от активни чужди посланици като този на САЩ например.

Зимната пленарна сесия на Съвета на Европа – няколкодневно събитие, което липсваше от родните медии и най вече официозните...

На 25 януари Комитетът по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ прие в Страсбург, на своята зимна сесия Резолюция за незаконния трафик на органи в Косово, в която бе отбелязано, че се изисква високо ниво на подкрепа за международни и национални разследвания за изчезвания на хора, трафик на органи, корупцията и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политическите среди в Косово, за престъпления, извършени в резултат на конфликта в Косово.

Сред отвлечените е имало и българи, но това явно не се оказа достатъчен повод за Младенов да вземе отношение по проблема.

Комитетът по правни въпроси и правата на човека на ПАСЕ заяви, че разполага с множество доказателства и свидетелства, потвърждаващи, че сръбски и косовски албанци да били държани като затворници в контролирани тайни места за задържане от Армията за освобождение на Косово /АОК/.

Неясно защо Младенов реши, че Доклад озаглавен “Нечовешко третиране на хора и незаконен трафик на човешки органи в Косово” не заслужава внимание и реакция?!

Друг сериозен гаф на Младенов е позорното му отношение към страната ни, свързан с така наречения Димитър Паница. Вместо да поиска Италия и италианското следствие да се извинят на дъщерята и сестрата на Сергей Антонов, вместо да обяви Паница за персона нон грата заради „приноса” му по изфабрикуването на така наречената българска следа - по повод смъртта на Паница, Николай Младенов го извиси като велик българин, и едва ли не – възрожденец, и то на сайта на подопечното му министерство!!

На кого служи този външен министър – дотук по цитираните примери – не на родината ни, тогава в чий интерес работи той във всички точки по света и в страната?

За завръщането на един българин от чужбина, д-р Атанас Кръстев, обвинен в шпионаж и опит за уронване на престижа на Джамахирията, Младенов впрегна целия си екип, за да бъде изваден от затвора Кръстев и върнат в България!

Младенов развълнувано влетя в залата на парламента на 17 юни, по време на парламентарния контрол, прекъсна го, за да съобщи „успеха” си! Впоследствие този българин се оказа със нееднозначна репутация и необяснимо защо лично Младенов се бе ангажирал с връщането му в страната!

От министерството държали случая със задържания д-р Кръстев в тайна. „Имахме канал, по който работехме от много рано, и ако бяхме дали публичност, това щеше да ни ограничи да маневрираме”, обясни пред медиите Младенов. През това време той няколко пъти разговарял лично с премиера на джамахирията Ал Багдади Али ал Махмуди. Имало е разговори и с кабинета на сина на Кадафи - Сейф ал Ислам.

Д-р Кръстев работел от години в Либия като лекар и бил завеждащ ортопедичното отделение в болницата в град Мсалата. При рутинна проверка на 17 март от колата му бил иззет преносим харддиск!

Либийските служби намерили в паметта снимки на военни кораби на джамахирията. 12 дни по-късно бил претърсен и домът на сънародника ни. Тогава го прибрали уж за справка, а в домашния му компютър били намерени и сателитни снимки, свалени от сайта Google Maps, които също се сторили подозрителни на либийците.

Със случая бил ангажиран и адвокат Осман Бизанти, който защитаваше и излежалите общо 8 години по либийските зандани наши медици.

След контакти от българска страна се стигнало до освобождаването на Кръстев. Чернева обясни, че обвиненията срещу него все пак не са свалени.

Паспортът на лекаря останал някъде по арестите, което наложило спешно да да му бъде издаден пасаван. До границата с Тунис освободеният българин бил закаран с въоръжена либийска охрана.

Кого освободи Младенов от затвора Джудейда?

Според български медии, освободеният от затвора в Либия д-р Атанас Кръстев  мамил пациенти и колеги с пари. Вземал дребни суми назаем, но после забравял да върне борча. Заради мошеничествата преди няколко години окръжната прокуратура в Пловдив издала заповед медикът да бъде задържан под стража. Вместо арест докторът се покрил в Либия...

В същото време, в Гърция пак Младенов е оставил от два месеца на произвола на съдбата шестима български моряци  - натопени от корабособственика българин, с контрабандни цигари, „важна държавна поръчка”.

Нито корабособственикът е разпитан за контрабандата, нито на българите се оказва каквато и да било помощ! Стигна се дотам, говорителката на Външно, Весела Чернева да заяви, че МВнР няма юридическо основание да помогне на моряците ни в Гърция!?!!

В нарушение на Конституцията моряците ни са оставени без пари, без помощ от посолството, без лекарства и се стигна дотам – една телевизия да събира пари да праща свои репортери в помощ на моряците ни!

Ще спра тук с припомнянето на „постиженията” на Николай Младенов, когото някои стратези сочат за кандидат за премиер, в случая, че Бойко Борисов се кандидатира за президент!

Защо точно Младенов?

Този въпрос си биха задали мнозина и с право.

Младенов е един от най-толерираните министри в кабинета – спомнете си безпрецедентната сватба, която му разреши Бойко Борисов, а освен това му стана и кум!

Младенов е министърът, който си позволи да нарича инакомислещите „боклук”!

Ако се вземе в пред вид миналото на Младенов като секретар на Учкома на ДКМС на Първа английска гимназия – то този израз не би следвало да изненадва никого!

И все пак – защо Младенов?

Най-малко защото две години вече двамата вицепремиери си мерят влиянието в кабинета и пред премиера, а Младенов е дисциплиниран и не допуска подобни волности, именно затова е удобен!

Закъснението с издигането на кандидатпрезидентската кандидатура на ГЕРБ

Беше интересно в началото, след това даде храна на политолози и анализатори да гадаят в очакване, но както е казал народът: „Прекален светец и Богу не е драг!”

Гражданството сякаш загуби първоначалната инерция от загадката, и това забавяне вече взе да омръзва и да намалява интереса към управляващите.

Защо ГЕРБ закъсня и трябваше ли толкова да отлага оповестяването на своя кандидат за държавен глава?

 

На Стената на плача

На принципа на казаното от мъдреца Станислав Лец „Ако маймуните бяха станали хора по-късно, щеше да се спести много човешка кръв!” – тези, които дърпат конците в ГЕРБ вероятно са прави да изчакват, Но...Но дали подобно послание ще бъде разтълкувано правилно от избиратели и политически опоненти?

Сред избирателите вече се чуват мнения, че ГЕРБ не издига кандидата си, защото се пазели от дългосрочна критика, а това няма как да е печелившо за хората на Борисов и Цветанов в бъдещата кандидат президентска кампания!

От друга страна Николай Младенов е одобрен от външни стратези, което е повече от достатъчно за Борисов, докато наблюдава противопоставянето „Цветанов – Дянков”, за да го постави на своя пост при евентуално участие в президентските избори!

Още няколко дни и ще научим дали източниците ни са били прави!

Дали въпреки всичко, и защо пък не – Бойко Борисов ще се кандидатира за държавен глава?

Да не забравяме, че честната дума липсва от речниците на политиците и идеалите все пак, не са за идеалисти...

 
Лечението със сурови икономии, което бе наложено на Гърция и на еврозоната като цяло, е катастрофа: безработицата експлодира в еврозоната, докато намаля навън, в САЩ например. Победата на "Сириза" трябва да се използва като възможност за по-глобална промяна и да се преосмисли начина, по който е организирана еврозоната. Това коментира миналия понеделник Тома Пикети, автор на превърналата се в бестселър книга “Капиталът на ХХI век”, пред “Франс Ентер” след победата на “Сириза” на изборите в Гърция. Ето акцентите от неговия анализ.*
 Тома Пикети, автор на превърналата се в бестселър книга “Капиталът на ХХI век”

Победата на “Сириза”

“През 2012 г., при предишните гръцки избори, вече смятах, че е необходим шок от този тип. Лечението със сурови икономии, което бе наложено на Гърция и на еврозоната като цяло, е катастрофа: безработицата експлодира в еврозоната, докато намаля навън, в САЩ например”.

“Бе направен лош избор и Гърция, в частност, плати много тежка цена за него. Трябва да се използва тази възможност (победата на “Сириза” - б.ред.) за по-глобална промяна”.

Възможно ли е да бъде заличен гръцкият дълг?

“Това се случваше в историята всеки път, когато дългът достигаше това ниво (на Гърция - б.ред.). Такъв бе случаят с Германия след края на Втората световна война. Те се измъкнаха чрез смесица от преструктуриране, понякога много висока инфлация и предоговаряне”.

“Ако искате да изплатите 200% от брутния вътрешен продукт (БВП), са нужни 50, 60 г. без инфлация. Това не е реалистично, това никога не се е случвало в историята”.

“Нужно е преструктуриране на гръцкия дълг, но мисля, че трябва да се отиде по-нататък. Трябва да се преосмисли начина, по който е организирана еврозоната. Френското правителство трябва да изиграе централна роля”.

“Новият бюджетен договор, приет през 2012 г., организира политиката на сурови икономии. Време е Франсоа Оланд да признае, че това не проработи. Какво прави този договор? Той създава мишени на прекалено бързото намаление на дефицита. Не може да се избира ритъма, с който се намалява дефицита, независимо от икономическата конюнктура”.

“Освен това има система на управление, която не е демократична. Не може няколко страни да решават сами. Нужно е всяка страна да бъде представена в зависимост от населението си, ни повече, ни по-малко. Ако бяхме направили това преди, щяхме да имаме по-малко сурови икономии, повече растеж, по-малко безработица. Днес трябва да се възползваме от случая, за да преразгледаме това и да спрем да казваме, че не можем да променим договорите, докато го правим през цялото време”.

“В края на годината ще има избори в Испания и “Подемос” биха могли да получат резултат, сравним с този на “Сириза”.

“Трябва да разгледаме европейския проблем в неговата цялост, а не само да измисляме временни решения”.

Вещае ли победата на “Сириза” нова ориентация за Европа?

“Инициативата трябва да дойде най-напред от Франция, Италия и Испания. Тези страни, заедно с Гърция, трябва да поставят на масата нов проект за демократично преработване на еврозоната, например с общ данък за всички компании”.

“Дори Франция и Германия не успяват да накарат мултаницоналните компании, които правят сделки с Люксембург, да плащат данък. Как искате Гърция да успее?”

“Много сме лицемерни в исканията си към гърците и в отсъствието на сътрудничество с тях”.

Ще бъде ли заличаването на гръцкия дълг чиста загуба за данъкоплатците в еврозоната?

“Трябва да се погледне в перспектива. Първо, Гърция представлява 2% от БВП в еврозоната. Така че има 98% брутен вътрешен продукт, който не е гръцки. Второ, трябва да се намалят лихвените проценти по гръцкия дълг от 1% на 0%. През последните години направиха пари с гръцкия дълг: взеха на заем при 1%, за да им дадат на заем при 4 до 5% лихва. Спечелиха пари”.

“Имаме огромна отговорност за депресията на гръцкия БВП от 25% за пет години. Това е депресия от мащаба на кризата през 30-те г. на ХХ век във Франция или Великобритания”.

Политиката на сурови икономии “не послужи за нищо, от гледна точка на намаляването на дълга, точно обратното, тя потопи БВП, който е много нисък, и така увеличи тежестта на дълга”.

“Значителното намаляване на лихвените проценти и удължаването на гръцкия дълг ще облекчи дълга”.

“Проблемът е глобален. Нужен е общ фонд, в който да се вкарат всички държавни дългове, на всички европейски страни. Впоследствие този фонд ще емитира дълга с общ лихвен процент. Това би позволило на Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде много по-ефикасна спрямо инфлацията. Мерките, предприети от ЕЦБ преди няколко дни, ще позволяват ли да се възстанови инфлация от 2%? Това съвсем не е сигурно”.

“Докато имаме единна валута, но 18 държавни дългове, ще има и други финансови паники”.

Превод от френски: Галя Дачкова

 
„Готвят България за плацдарм на бъдещи военни действия на принципа на римските окупационни корпуси, които са държали протекторатите под пълен контрол. Може ли да се промени това? Да, в случай че българският народ реши да промени политиката на своето правителство и избере свои нови представители. Ако не, ще се стигне до сблъсък.“ Така Ивайло Франц коментира изпълнението на документ „Визия 20-20“ след посещението на втория човек на САЩ Джон Кери. Ивайло Франц е водач на Патриотичния съюз „Освобождение”. Има три магистратури – по икономика, втората е творческа, а третата – богословска. Води магистърски курс по европейска политика на конкуренцията, основната му дейност е експертна и консултантска в сферата на икономическото планиране, прогнозиране и управление.

Ивайло Франц, водач на Патриотичния съюз

- Г-н Франц, към интервюто с вас „Тайно и полека ни въвличат във война“, публикувано в ГЛАСОВЕ, имаше огромен интерес. Каква е развръзката на ситуацията днес и какъв знак виждате в посещението на Джон Кери у нас?

- Развръзката е брутално видима за всички. След като «осветихме» програмата „20-20“, в която всички видяха, че България се отказва от своя държавен суверенитет в полза на САЩ и ЕС и поема всички стратегически ангажименти да бъде територия за война, ресурси и пари, сега виждаме как се разиграват политическите и дипломатически ходове от най-високо ниво за потвърждение на тази стратегическа договорка. Това е именно пряката цел на личното посещение в страната ни на Джон Кери, втория човек на властта в САЩ – единствената държава в света, поддържаща официална доктрина за глобално господство! Най-важното, което исках да изоблича в предното интервю, бе националното предателство на правителството и президента на България. Защото не може да отдаваш всичко свое на чужда страна и да се превръщаш във враг на половината свят. Не може да караш народът да плаща 10 милиарда за 5-годишен период, да го задължиш да унищожи военно-промишления си комплекс и армия, да му поставиш противоракетен щит, заради който ще бъде унищожен в една война, а накрая да го мобилизираш и да го накараш да воюва със своя брат! Това е договорката между България и САЩ на срещата в Уелс – програмата - «България в НАТО и Европейската отбрана 2020“.

Какъв беше отзвукът? Интернет гръмна, хората видяха, но националните медии, поддържани от управляващата партия, правителство, президентство и сие, нито дума не казаха. Чак неотдавна имах покана в национална медия, и то в предаване на известен водещ, но в един полунощен час. И там обаче официалната позиция бе: вие, Ивайло Франц, какво целите, като разкривате тези неща, какви са ви опасенията за нова война, след като ние сме членки на НАТО и държавата трябва да направи това. Никакви аргументи по същество срещу изнесеното от мен за абсурдите на този договор. Никакви аргументи срещу факта, че, първо, народът не го знае; второ, той не е допитван за това дали го желае; трето, официалната институция на представителство – Народното събрание, не е вземала отношение по тези въпроси. Но най-важното – всичко като правителствени актове е скрито с изключение на тук-там излязла информация. Единствените медии, които публикуват истината, се оказват социалните мрежи, блоговете и, общо взето, интернет – мястото, където е единствено възможно открито да се изобличат пред хората ролята и давлението на предварително скроени схеми и манипулации.

- Преди два месеца вие казахте по повод документа „Визия 20-20“, че ни въвличат във война. Какво трябва да се случи според вас, за да стане тя неизбежна?

- Ами тя е в ход. Пристигна вторият човек на САЩ за няколко часа. Неговото посещение бе безпрецедентно за личната свобода на хората, на които им бе забранено дори да си отварят прозорците на собствените домове. Но да оставим това, преглъщаме го. Основната цел на това посещение бе другарят президент Плевнелиев да отчете изпълнението на договорката, което пое на срещата на НАТО в Уелс, а именно програмата „20-20“. А сега моля да обърнете внимание на следното: президентът се отчита за военната програма, категорично се договаря за енергийните ресурси и доставки на втечнения американски газ чрез нов тип логистичен център през Гърция, както и безусловно потвърждава заробващото Европа TTIP и всичко това, за да могат американците да осигурят за себе си един безкраен бизнес, който да защитят военно-стратегически в разрез с всякакви български национални интереси.

- Междувременно обаче се случиха изборите в Гърция, където спечелилата СИРИЗА е по-скоро ориентирана на Изток, случи се посещението на Путин в Турция и преориентирането на „Южен поток“ в „Турски поток“, който Гърция заяви, че ще приеме на своя територия и т.н. Как се вписват новите реалности в плановете на САЩ според вас?

- Самото посещение на Джон Кери показва, че те изключително ще разчитат на тези, които сега управляват. Плевнелиев потвърди и се отчете, че България ще даде своите пари на САЩ за превъоръжаване, ще унищожи военните бази на държавните заводи и ще замени технологичния ресурс на инструментално патентна зависимост на българските заводи, произвеждащи руски видове въоръжения с американски и ще изпълни поетото задължение да бъде страна, логистичен команден център за провеждане на военни операции срещу руската страна и нейните съюзници, като разположи всички елементи на американската ПРО и ПВО в Европа, изгради военни бази и приеме тежко въоръжение и войска – това всичко означава война! Затова след Кери ще дойде Нюланд, която отговаря за европейските въпроси, а де факто тя е тактическия офицер на САЩ, който изпълнява, координира и оперативно ръководи Брюксел в изпълнение на глобалната политика на Америка в Европа, най-вече към съответните местни васални феодални държавици.

И накрая идва Столтенберг като един вид военен координатор, който трябва да каже къде, колко, кога и докога трябва да бъде изградено. Така че „фронтовата линия“, за която говори г-жа Нюланд, е всъщност изтегляне на САЩ и НАТО на изток. В центъра на Европа вече няма нужда от въоръжение, стратегическа техника и военни сили, те трябва да бъдат изтеглени на източния фланг в новите членки на НАТО - стари бивши социалистически държави, и най-вече в България, Румъния  и цялата поредица натовски страни, които имат сухоземна и водна граница с Русия. Основната цел на това е създаване на окупационни корпуси! Затова в момента се търси не просто база за танково подразделение – това е смешно – търсят се логистичните центрове за съсредоточаване на сухопътни съединения за специални операции.

Във всяка държава, която е членка на НАТО и едновременно с това е бивша социалистическа държава, също и бивша членка на Варшавския договор, ще има подобен окупационен корпус на принципа на римските окупационни корпуси, които са държали териториите-протекторати под пълен контрол. Защо ли? Тези специализирани военни съединения нямат за пряка цел да воюват с една мощна руска армейска групировка, тяхната „специална“ цел е военна защита на американското статукво в съответния териториален протекторален обхват. Това означава, че в случай, че българският народ реши да промени политиката на своето правителство и избере свои нови представители и прекрати най-сетне този недовършен преход, ще се стигне до сблъсък. Сблъсъкът автоматично ще се превърне като този в Украйна, защото българският народ е пред духовен, икономически, социален и политически взрив! И тъй като България няма истински въоръжени сили, които да защитят 25-годишната диктатура на управляващите, това ще го направи американският военен окупационен корпус на територията на България, който ще бъде „призован“ от Бойко Борисов или Плевнелиев, или който и да е на тяхно място и изпълнява „правилната“ политика, както каза публично г-н Кери. Ако народът вземе, че тръгне срещу днешната власт, срещу него ще тръгнат американските танкове заедно с платените и контролираните от българската олигархия полицейски сили и армейски поделения, които се командват от послушковци на властта и агенти на САЩ. Ето това е идеята. Те в никакъв случай не искат независим български народ, камо ли един следващ Донбас на Балканите!

- Какво мислите по принцип за СИРИЗА?

- Не искам да обиждам гърците, но тяхната СИРИЗА е един своеобразен вариант на нашия ГЕРБ, една популистка, много умело прикрита про-глобалистка партия. Според мен СИРИЗА ще бъде едно огромно разочарование за гърците, чийто водач не знам защо е толкова адмириран, тъй като той няма нито една черта на водач, камо ли държавник. Според мен до няколко месеца, най-късно до края на 2015 г., предстои сериозна политическа криза там.

- Войни с танкове при съвременните технологии изглеждат като анахронизъм. Възможно ли е воюващите страни да се въздържат да ги използват?

- Ами ето в Украйна е точно така. Те са едно от най-ефикасните военни сухопътни средства за всяка една проамериканска хунта, която избива собствения си народ и деца!

- Там обаче войната е полуофициална...

- Полуофициална и сепаратистка я нарича диктаторът, узурпирал държавната власт с явен кървав преврат. Там воюва самият народ. Той дава пример, че не желае една хунта да го управлява, както не желае имперските или олигархични интереси, на който и да е по света, да бъдат над православната вяра и живота на собствените му децата. Ако ние тук се опитаме да направим това и на нашата територия имаме американските бази и войски, ще се стигне до същата гражданска война. Затова посещението на Джон Кери е краят на договарянето да няма държава България – последно, лично – вече с новия управляващ, който иначе им е стар агентурен познайник, да бъде верен и докрай безусловен страж на американския интерес. А те се задължават и му гарантират, че ще да бъде вечно на власт в протектората България - пряко или чрез подставени лица.

Следващото нещо е енергийната зависимост на България, която трябва да се промени и да е не към Русия, а към САЩ. Следва Руската федерация да бъде разпадната, което е една от главните цели на глобалния стратегически план на САЩ – Русия да бъде откъсната от своите федеративни републики и да остане една малка държава отвъд Урал, за да се създадат едни нови евро-американски съединени щати под тактическото управление на Брюксел, но стратегическо от страна на Вашингтон с ново райониране на границите на европейските държави.

С това ще приключи всичко, което съществува днес като относителен национален суверенитет в Европа и донякъде в Азия. В това отношение икономическата рамка на войната е споразумението TTIP (The Transatlantic Trade and Investment Partnership), което е основата на планираните евро-американски щати. Затова се прави и това стратегическо военно позициониране в Европа, което ще бъде бетонирано чрез американските окупационни корпуси. Това е, което Джон Кери разпореди на „управляващите“ в България – президент, министър-председател и техния пряк агент лобист външния министър. И те безропотно го прегърнаха и потвърдиха.

И оттук нататък, както правят английските лордове в бриджа след като анонсират играта, оставят на своите слуги да доразиграят картите. В същото време в България народът не знае, че правителството на Бойко Борисов е приело официално нова правителствена програма „За стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018“. Тази програма е от около 150 страници, съдържа всичките глави, които се отнасят до управлението на България с оглед защитата на интереса на САЩ и ЕС. Разработена и написана по европейско-американски модел във вид на приоритети, цели, мерки и пр. Интересното е, че в частта „Отбрана“ на тази програма имаме включване на всички задължения на България, приети и описани в прословутата програма „20-20“, за която днешното коалиционно правителство на България е взело решение да изпълни до края на своя мандат.

И тук кръгът се затваря. Приетата тайно от две правителства програма „20-20“, в която се отдава цялата територия на България за военни действия, бази, ПРО и ПВО на САЩ в Европа, в която се разпродава цялата недвижима и движима собственост на Министерство на отбраната и на неговите фирми и се променя изцяло технологичната база, вече се изпълнява и е включена в тази правителствена програма. Ето това е юридическият факт. Така че нашите управляващи рапортуваха на г-н Кери, че всичко, прието в Уелс, се изпълнява. Бяха му показани именно тези държавни, правителствени документи, които никой не си прави труда да узнае, но всички иначе се ужасяват от мобилизационните призовки, които някои партии използват за цинично вдигане на пореден процент рейтинг, а всъщност те се явяват едно най-последно следствие на именно тези правителствени явни и тайни договорки, решения и програми.

И това е другият въпрос - къде са политическите партии в Народното събрание? Защо те не разкриват тези договори и не ги подлагат на обсъждане? Дори специалните служби в България не знаят за тяхното окончателно решение. Подготвяни са и са договаряни без мнението на ръководствата от ДАНС, ВИ и пр. Кой говори за това? Говорим ние, някакви хора, които практически нямат влияние върху политическия процес. Значи изводът е един единствен - има театър, има една постановка, в която ролите са разпределени. Затова според мен драматично и категорично трябва да бъде променен този курс на планирано унищожение на държавата ни.

- Как?

- Мирният и разумен начин е това, което правим – тези тайни сделки да станат публични. Второ, в момента разработваме документ, който ще изпратим до Висшият административен съд, с който ще се опитаме да спрем чрез правата си на граждани самата програма «20-20». Както виждате, тя вече е част от правителствената програма за изпълнение до 2018 г.

Ако ВАС изобщо допусне една такава жалба за разглеждане, това ще бъде победа, защото ще трябва да се спре изпълнението на програмата. Аз лично се съмнявам, че ще бъде допусната, по-скоро ще бъде отхвърлена. А това означава, че ще трябва да преминем към действие второ – показване на недоволство от страна на народа и всички негови организации, които споделят това и имат за цел първо България и после всичко останало. И трето, ако и това не стане, да подготвим и изпълним едни нови февруарско-мартенски протести. Те може и да са юнски, въпросът е, че този пагубен курс трябва да бъде прекратен. Иначе ние отиваме не само във война, а в абсолютно самоунищожение на държавата и народността си. Защото част от глобалната цел на САЩ е завладяване на евразийския континент на всяка цена. Без това те няма да могат да постигнат световното си господство. НАТО и ЕС са просто попътни средства в тази война.

- Евразия? Това включва ли Китай?

- Китай е втора част от новия глобален ред. Към момента американската военна доктрина определя да не се водят две войни едновременно. Затова са им необходими много наемници, без значение дали ще са васални княжества-протекторати от бивши соц страни, стига правителствата им да са готови да продадат всичко, само и само да са на власт, или ще бъдат техни собствени. Но пряк и най-страшен противник за САЩ в момента е Руската федерация, затова тя трябва да бъде обкръжена максимално плътно, да бъде задушена, стегната и омаломощена от локални войни, икономически санкции и т.н., за да се разпадне. Тя трябва да се откаже от своята идея за обединение на рускоезичните, която изповядва движението на Игор Стрелков „Новороссия“. Преди няколко дни на пресконференция с представители на чужди медии той заяви, че не получават и една рубла и един знак на помощ от страна на руската администрация в поддръжката на народната армия на ДНР и ЛНР (Донецка и Луганска народна република). Те излязоха с един манифест, в който искат от Русия признаване независимостта на двете републики и нарочен закон за уреждането на статута на руските граждани извън територията на Русия. Позиции, които Путин досега не е изразявал лично. Затова ги изразява един от неговите тактически фронтови офицери, извършил операцията в Донецк, укрепил и помогнал за отвоюването на тези територии, обаче стоящ на позиция различна от либерално-корпоративния модел, който защитава - малко или много, президентът Путин. И в момента тази позиция както за Америка, така и за Русия е с особен знак. Решаването на тези искания имат стратегически характер за бъдещето на Руската федерация... може би и нашето.

- Къде е интересът на България в тази композиция? У нас вече живеят хиляди рускоезични граждани и според разбирането на хора като Стрелков, те могат да дойдат тук под претекст, че защитават руснаците и да поискат едно допитване със сепаратистки претенции, както се случи с Крим?

- Руската федерация и Путин бяха принудени да направят тази крачка с Крим. Какъв е проблемът в Крим – Европа, Черно море и военно-стратегическите бази, които се държат там. Тук залогът за Русия беше тя без битка, без каквото и да е действие да загуби цялото си влияние и включително свои собствени военни бази в Крим, като допусне построяването на американски. Стратегически това е недопустимо. Това е проблемът. САЩ не просто настъпиха Русия по болното място, това беше точен и ефикасен удар право в сърцето на европейското и черноморско влияние и позиции на Русия. И Путин нямаше какво друго да направи, за да съхрани държавата си и да се реши най-накрая да я поведе в стратегическата битка за световно присъствие в новия свят. Според мен дори много интелигентно разигра нещата с допитване до населението на самия Крим и последващо действие.

- Какво му пречи на рускоезичното население, което на някои места по Черноморието е компактно, да поиска отделна република, ако се стигне до допитване по същата схема?

- Ние нямаме нищо общо с Руската федерация. Това, че руснаци са накупили недвижими имоти, не им дава никакви права, освен че и никога няма да ги поискат, защото те именно искат да са в друга държава, различна от тяхната. Няма я причината това да стане или, нямаше я поне до днес. Защото със заклеването във вярност на президент, премиер и външен министър за слугуване на Джон Кери и САЩ, вече ние сме безусловен противник на Русия. И ако Русия категорично се откаже да има някога интерес в България или на Балканите изобщо, това означава, че тя предава и изоставя самия български народ, който продължава да смята Русия за свой брат и естествен държавен съюзник. Но не може да има война заради това, че тук има руски собствености, инвестиции и т.н. Това е абсурд, невъзможно!

- Смятате, че няма заложен такъв план за изкупуване на имоти, както се говореше, и то близо до трасето на „Южен поток“, който явно още не е приключил като проект?

- Изкупуването на имоти не е свързано с обслужване на военни бази и на такъв тип икономически интерес, какъвто разиграват САЩ в момента. Руските граждани харесват нашето море, което е топло, но не прекалено горещо като гръцкото, има още много параметри, които предполагат и предпоставят купуването на имоти в България. Да не забравяме, че всичките български фирми нарочно си продадоха имотите най-вече на руснаци и англичани. Е, след като има и англичани, това означава ли, че Великобритания иска да направи военна инвазия в България. Това бяха последствията от този безумно либерален модел, икономически цинизъм, който доведе до безогледна разпродажба на българска земя, активи, ресурси и недвижимости не прсто на руснаци, но на всеки, който даде пари! Това, че ние сме изпуснали националния си интерес и в момента Русия и Турция се договарят за това как да печелят на наш гръб, е наш проблем. Както това, че България се продава на САЩ, е наша историческа вина пред собствените ни деца.

- Какво мислите за България след 1944г.? Тогава продадохме ли нашия национален интерес или бяхме жертва на сделка от страна на Великите сили?

- Този въпрос се дискутира двояко. Ако кажем, че сме го продали, трябва да зададем и другия въпрос – а Борис Трети продаде ли го, като сключи пакта с Хитлер? А кой продаде националния ни интерес, когато се разигра ужасът на Междусъюзническата война? А продаде ли се националният ни интерес, когато Стамболов вместо да успореди българската политика с тази на Руската империя, я продаде на Запада. Не защитавам в никакъв случай великоруските имперски интереси, от които Отечеството ни е страдало – например тайния договор между Австро-Унгарската и Руската империя преди Руско-турската освободителна за нас война 1878 г. Но нека да сме наясно, когато съдим историята си, че тогава е било точно както сега – ние, българите, не можем да стигнем до обединение и до единна национална цел – силните на деня ни налагат своите!

- А кой подписа за разделението на Княжество България и Източна Румелия?

- Разделението е било предварителен план за последващо геополитическо разчертаване на Европа и най-вече териториите от Османската империя. Имало е няколко варианта и това е бил един от тях. Последващо е предстояло и обединение и разширение. Но в крайна сметка тогавашните глобалисти и Стамболов изпреварват събитията, надделяват в решенията и повеждат открита битка срещу Русия. Точно както сега правят днешните български олигарси. Тук трябва да оценим нещо много важно, което винаги го пропускат в този исторически анализ – и Раковски, и Захарий Стоянов – едни от основните двигатели на антируското отношение, са масони. Те опитват да включат и иеродякон Игнатий – Васил Левски, в тази жестока схема, но не успяват.

- Нека излезем от историческия преглед и да се върнем тук. Според вас САЩ се готвят за световен лидер и ние също участваме в плана?

- Да, те първо трябва да унищожат своя основен противник и това е Руската федерация, разпадайки я. За тях най-опасният е религиозният и идеологически фронт и затова там е ударът. Руснаците пък се опитват да направят ответен удар, който според мен е изключително богоотстъпен, и това е икуменизмът. За да впрегнат всичко за фронта, всичко за победата, руснаците използват похвата от Втората световна война - няма значение каква вяра си, щом си руснак, значи си наш. Тук задейства великоруският шовинизъм, който в никакъв случай няма да им помогне.

Важно е да се уточни, че „американската пролет“ в Турция не успя, защото Ердоган не се съгласи да сдаде поста на Фетхуллах Гюлен, ислямски фундаменталист и проповедник, който в момента подготвя ред ислямски групировки за атака в държавите от централна Азия и най-вече тези по границите с Руската федерация и Турция. Всичко това е координирано с плана на САЩ за разпад на Русия и всички съществуващи национални държави, които не са техен протекторат.

- Възможно ли е според вас България да остане необвързана, тоест да скъсаме всички съюзи, в които сме и да се стремим да станем остров на благоденствието? Защото влизайки в НАТО и ЕС, ние подписваме някакви споразумения, които трябва да спазваме. Влезли сме в тази игра, защото в онази вече сме били. И нека обобщим – какво според вас трябва да правим сега?

- Това, че сме член на ЕС и НАТО не означава, че не съществуваме като държава на българите, че нямаме правото на свои собствени цели, които искаме да постигнем. Първо, нека да не се забравя, че НАТО е отбранителна организация, останала след Студената война. Нейната основна функция и цел е била обща военна сигурност. В момента НАТО е една голяма илюзия, тя е изцяло инструмент на великолидерския интерес на САЩ за властване и изпълнение на тяхната доктрина за глобално господство. Тук принципът е – ако се съгласиш. А в България кой се съгласява – само управляващите. Ако народът категорично каже „не“, какво се случва? Един Донецк се случва. А какво става с ЕС, всички видяхме. Става нещо като с третия пол – нещо изродено, никой не го желае, но и никой не се отказва от него. А какво става в Унгария? Малка държава, ресурсно ограничена, но тя промени конституцията си, изведе национални цели, тропна на Брюксел, обяви за защита цялото унгарско население извън територията й. И всичкото това преди месеци под носа на ЕС. И какво направиха с тях – десант? Нищо не направиха. Защото има партия и народ, който може да покаже своите цели. Няма никакъв проблем да бъдем в какъвто и да е съюз, включително и в НАТО, ако имаме възможност да развиваме своя собствен интерес, какъвто България впрочем още не е формулирала след 25 години „преход“.

Нека безпристрастно видим какви са основните проблеми на текущото ни членство в НАТО и безусловното ни обвързване със САЩ и ЕС: първо, без да имаме враг и противник където и да е по света, ние ставаме такъв за половината свят благодарение на защитата на чужди на нас интереси. В момента сме официални противници на Русия, на Иран и на Китай и респективно на всички техни съюзници. Второ, във всяка една военна база на САЩ и НАТО на територията на България не действа българското законодателство и никой не знае какво и кой отива, стои и излиза от тях. Това е абсурд от гледна точка на националната сигурност на държавата ни. Трето, трябва да платим 10 млрд. на САЩ и НАТО до 2020 г. за превъоръжаване и трябва да разпродадем всички свои военни активи и имоти – над 1100 на брой, и да подменим и унищожим своя технологичен ресурсен потенциал. Четвърто, никой не ни плаща и цент за ползване на военни бази, територия, войска и каквото и да е свързано с България. Пето, българският бизнес, организации и държава са поставени в пряка зависимост на принципа – първо Щатите и ЕС, тоест пълно подчинение на техните интереси. Шесто, трябва безусловно да подпишем и безпрецедентния икономически договор TTIP, който ни прави абсолютни роби на един нов господар, пред който бившият Съюз на съветските социалистически републики е като малко дете!

- Смятате ли, че един сблъсък между Русия и САЩ е възможен?

- Всичко, което се случва у нас, е следствие от сблъсъка на Русия и САЩ. Това е ясно за всички. Открито го тръби и най-големият агент на Щатите след Втората война, който завърши своята игра като гробокопач на комунизма, както го нарекоха.

- За Горбачов ли говорите?

- За същия. В началото на сблъсъка той съвсем целенасочено излезе от дълбините и каза, че предстои студена война. Но никой не попита на кого всъщност говори Горбачов. Нека тук да го кажем ясно – Горбачов не говори на света в защита на Русия, той говори на Русия и Путин в ролята на тръба на САЩ. Сега се появи отново преди няколко дни и каза пак на Русия и Путин – чака ни истинска война, ако продължите да не отстъпвате. Каза, че студената война вече е факт и не изключва тя да стане гореща...

- За трета световна война ли става дума?

- Не, не мисля, че това ще е световна война. Никой няма интерес да го прави така. Въпросът е да бъде разрушен вътрешно режимът на Путин, като надделее едно от проамериканските крила вътре в Русия. За да надделее обаче, трябва да се вкара клин по модела „разделяй и владей“ във всички възможни степени и области на държавното управление. И една от тях е войната в Украйна. И тъй като следващата крачка и смисъл на военните действия е сухопътното свързване на Крим с двете нови републики, САЩ ще блокират това действие на опълчението в Украйна с преместване на правителствените украински сили към Крим и неговото обсаждане. Целта е да се стори военно-тактически и политически така, че Русия първа да изпрати официално войски в подкрепа на опълчението или Крим и така официално да влезе във война. Тогава НАТО с радост ще се включат като защитник на Украйна и на света от руския агресор. Проблемът за Путин тук е, че той не може да изостави руснаците в Украйна. Стори ли го, губи 85-процентното им доверие. Загуби ли доверието на руския народ, безвъзвратно губи властта си и САЩ печели! Така че искаме или не искаме, войната ще продължи и ще се разшири и ще стигне и до нас, тъй като американците няма да воюват пряко с Русия и руския войник, а чрез своите съюзници. Ние не само просто сме включени във войната, ние сме в нея. Може ли да се спре? Може, ако го поискаме. Ако не, до края на 2015 г. включването на България по един или друг начин във войната вече ще е факт. Ако българският народ и сега не се стресне от ужаса, разрухата и братоубийството, в което го въвлича управляващата олигархия, чака ни жестока гражданска война!

- Защо точно в края на 2015 г.?

- Русия изведе своите членове от ПАСЕ. Следващата крачка, която е заявена и планирана от Русия, е прекратяване на нейното членство във всички структури на ЕС до края на 2015 г. Какво означава това?  Война.

 

Кой какво приказва за атомната електроенергия от Босфора до Карпатите, кой какво върши и кой накрая ще го отнесе

Още в началото искам да направя уговорката, че когато говорим за сериозни неща, като енергетиката на 21-и век, приемаме априори, че алтернатива за електроенергията добивана от ядрени централи, на този етап не е измислена, още по-малко доказана. В този смисъл, място за емоционални и приповдигнати състояния няма. Има място за сериозен анализ на икономическите интереси като първични и определящи и на второ място на политическите интереси, които при достигане на определени кризисни нива също могат да станат определящи. Елементът „екологичност” на енергийния пазар липсва, а присъствието му на медийния пазар е въпрос на пропагандни схеми и манипулация продиктувани от глобалните и регионални икономически и политически интереси. Гласовитите неправителствени еко-организации, не са нищо друго освен продукт на политическия и корпоративен естаблишмент и служат единствено като маша за прикриване на определени интереси.

ШУМ СЕ ВДИГА В СРЕДИЗЕМНОМОРА
През последната седмица станахме свидетели на зарзаватчийска разправия инициирана от гърците около ядрения комплекс, който Турция ще изгради на Средиземно море с най-новите руски атомни реактори VVER 1200 доставени от Росатом. Свръхмодерната и свръхмощна електроцентрала ще заработи след около 7 години и първоначално ще бъде експлоатирана изцяло от руснаците.
Новината е още от миналата година, но за да разберем защо точно сега Атина вдига врява до бога срещу осъществяването на проекта, а цяла година вече гърците си мълчаха спотаени, трябва да вземем изпредвид обострения византийски характер на гръцката външна политика. Когато се печеше и подписваше този стратегически ядрен проект между Русия и Турция, за Гърция възможността да си гарантира позицията на енергиен диспечер на Балканите не бе далеч от възможното. Газовите трасета, нефтопроводът Бургас-Александруполис бяха на дневен ред и много удобно се кръстосваха в Гърция. Гарант за това бе традиционния съюзник на Атина – Русия и поради факта, на гърците и през ум не им минаваше да ръмжат срещу други енергопроекти, но пак руски.

Днес ситуацията е коренно променена. Нефтопроводът до Александруполис с гръм и трясък към момента се проваля, някои от газопроводите са под въпрос и на практика гърците останаха с пръст в устата. И ето, че при първа възможност, световните треволнения около съдбата на японската АЕЦ Фукошима, Гърция надигна вой, не само чрез медиите, но и съвсем официално тръгна по всевъзможни европейски инстанции да търси съюзници срещу турския ядрен проект.

„Ядрената енергия за нас не е опция, защото сме във високо сеизмичен район“, каза гръцкият премиер Георгиос Папандреу в Брюксел миналата седмица. „ЕС ще поиска да бъдат направени стрес-тестове на съществуващите и планираните съоръжения в съседни държави и ние подчертахме факта, че Турция планира да построи ядрен обект в Аккую“. Висока византийска традиция. Миналата година, преди още договорите за Аккую да са подписани, районът очевидно не е бил сеизмичен, според наследствения политик Папандреу, сега обаче изведнъж стана сеизмичен и под Акропола ги налегна дерт…

ТАКАВА Е ИГРАТА НА ГЪРЦИТЕ
Въпросът за гръцката позиция по отношение на ядрената енергетика за нас обаче е много по интересен, заради систематичните обструкции, които България среща от юг при развиването на нашите АЕЦ-ове. Приносът на Атина за загробването на първите 4 реактора в Козлудуй е огромен, като в същото време, гърците зъб не са обелили срещу паралелното изграждане на румънските ядрени мощности в Черна вода, които за разлика от Козлодуи са далеч по близо до сеизмичната Вранча. Като към това добавим и фактът, че самата Гърция не развива ядрена енергетика, не може да не се появи въпросът, какъв им е проблема на гърците с атомното електричество?

Моето мнение, е че някъде през 70-те години на двайсти век Гърция прави фатална грешка при изграждането на енергийната си стратегия. Разполагайки с огромни запаси от макар и слабо калорични лигнитни въглища (Държавната компания РРС е вторият по големина производител на лигнитни въглища в Европа!) те залагат на термоцентрали, които са многократно по-евтини като инвестиция и при тях въобще липсва главоболния фактор с осигуряване на безопасността при функционирането, складиране на отработено радиоктавно гориво и т.н. Хитро, нали! Само, че както е казано, хитрата сврака – с двата крака. Днес, на подобен концепт можем единствено да се изсмеем и да го дадем за пример на недалновидност и неграмотност по отношение на поливалентните фактори на цивилизационния научно-технически прогрес от една страна и непредсказуемостта на политическите последствия за икономиката в система, която стремително навлиза в класически дефиниран хаос. В този смисъл още по-класическото „Прави каквото трябва, да става каквото ще!” в дългосрочен план сериозно се оправдава като парадигма, ако съдим от сравнителния анализ на българската ядрена стратегия, заложена и развита от живковото управление, в сравнение с гръцката.

Като към това добавим и сериозните дългови проблеми в които южната ни съседка бе натикана, е ясно, че в момента гърците и нямат полезен ход в енергийната индустрия, и мултиплицират интелектуалния дефицит на дългосрочно сгрешената си стратегия.
Тук ще отворя много кратка скоба за една шумно рекламирана от Атина много идиотска програма на стойност 20 милиарда евро за развитие на алтернативни източници на енергия – разбирай – вятърни мелници, пардон, исках да кажа генератори и фотоволтаици. Разбира се, цялата хитринка отново е много византийска, защото въпросните парици ще ги даде ЕС, разбирай Германия, но и от страна на ЕС (пак разбирай Германия) хитринката не е по-малка, защото в последна сметка, париците ще заминат от Германия директно в …Германия, където са всъщност производителите на въпросните ветрени мелници и слънчеви електроцентрали (фотоволтаици). От цялата тази история гърците ще цъфнат и ще вържат защото на потребителите алтернативният ток ще им излезе през носа. Ако се опрем на цените на ДКЕВР към 21.06.2010г.:
цената на електрическата енергия от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е 11.68лв/МВтч,
а цената на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични централи: 823 лв./МВтч., т.е. цената на „алтернативният” ток е 70 (седемдесет!) пъти по-висока от тази на „атомния”…
С две думи казано – на гърците не им остава друго освен да се заяждат на дребно и по този начин пречат за развитието на съседите си…
На фона на казаното, не мога да сдържа

КОМПЛИМЕНТИТЕ СИ КЪМ РУМЪНЦИТЕ
като актуално управление и стратегии, които буквално „тайно и полека” изградиха основите на собствените си ядрени мощности (не без яко франкофонско рамо!), наваксвайки за нула време, епохалното си изоставане от България. И не възнамеряват да спират дотук, като в същото време, чрез същите тези тайнствени и не съвсем франкофонски сили и най-вече чрез пета колона в България, представлявана от антибългари като Меглена Кунева, Милко Ковачев, Иван Костов и сие, си осигуряват нужната им маркетингова преднина. Аргументация към казаното ще намерите в публикациите ни от юни миналата година, когато подробно разчепкахме темата за ядреното предателство на католичката Меглена Кунева, която наполовина успя да унищожи граденото с пот и кръв от поколения в Козлудуй и за награда бе турната в борда на директорите на естествено френската банка Пари Ба. Сега чувам, че някои от вас имали мерак да я правят президентка?! Халал да ви е!..

КАКВО ПРАВИМ НИЕ?
Родените и живеещи в качеството си на българи, имам предвид? Обективния преглед на ситуацията изисква да сме максимално привързани към истината, а тя е повече от прозаична.

Ние правим едно голямо нищо.

Ние правим – тука има, тука нема.

Ние слушаме от официозните медии бръщолевения на доказани национални предатели за някакви безкрайни лобита, все руски и все многобройни. И ако ги слушаш тия бръщолевения, заради лобитата излиза, че не трябва да развиваме ядрена енергетика, защото лобитата били щели да спечелят баснословни пари от цялата работа!? Освен това слушаме едни неевклидови аритметики, които в духа на гръцките гениални стратези от 70-те години, за които стана реч по-горе, гласят, че и тоя ток дето си имаме ни стига, слушаме украсени преразкази, какво били казали някакви дълбоко и всестранно корумпирани нищи духом, европолитически чиновници от Брюксел и ни показват нескончаемо митингуващи еко-фашисти, по двасет-трийсет събрани на някое кюше около Министерския съвет, които ни гледат от екрана с големи тъжни очи, като на Сивушка край браздата…

===============

ПОСЛЕПИС: След предаването на материала за печат изскочи поредната новина по темата, че след вече договорената АЕЦ – Аккую на Средиземно море и предварителните разговори на турците с японски фирми за изграждане на втора ядрена централа, този път на черноморския бряг при Синоп, сега панаирът стана пълен, защото бе съобщено за проект за изграждане и на трета АЕЦ буквално на 5 км на юг от Резово на турска територия, край Игнеада. Казвам, че панаирът ще стане пълен, защото турците се възползват от фактът, че българските АЕЦ са на самата граница с Румъния, при което всеки опит от наша страна да протестираме, ще бъде тутакси контриран с аргумента, че след като ние можем да строим АЕЦ-вете си на границата, защо и турците да не могат да направят същото… За съжаление, европейският проект за обявяване на цялата територия на Странджа (вкл. турската) за биосферен резерват е все още във фаза на предварителни проучвания и турците съвсем спокойно просто ще го отхвърлят. Въобще, нещата са много неясни на този етап, но със сигурност мога да каже, че това е тема по която ще се изпишат много кофи с мастило!

 

Национална телевизия СКАТ изми срама на Външно министерство, което изостави петима свои граждани на произвола на съдбата и отпътува за Гърция и внесе необходимата гаранция за тяхното освобождаване. Без тези пари, моряците ни щяха да бъдат върнати в затвора до началото на процеса и приключване на делото.

От 23 юни досега – 11 юли, нито един политик, нито един депутат не обели и дума за изоставените български моряци и драмата им в южната ни съседка.

На 10 юли т.г. екип на Национална телевизия СКАТ спешно замина за Република Гърция и на 11 юли, в 12.45 часа, внесе исканата от гръцките власти цялата парична гаранция за задържаните петима български моряци от кораба "Ина", както и хонорара на специално нает за тяхната защита адвокат на обща стойност 10 000 евро. Това стана само 15 минути преди изтичането на крайния срок за депозиране на гаранцията, която до този момент не беше преведена от българска страна. Така петимата моряци избегнаха влизането обратно в гръцки затвор и остават на свобода до приключване на делото. Драмата на българските моряци започна 23 юни, когато корабът "Ина", собственост на украинска фирма и плаващ под флага на Коморските острови, бе задържан с обвинението, че е навлязъл незаконно в гръцки териториални води и транспортира незаконен товар – 3000 мастербокса цигари. Украинският капитан и българският му помощник останаха в затвора, докато петимата български моряци бяха освободени срещу парична гаранция, която до 11 юли не беше платена от българска страна.

Журналисти и служители от НТ СКАТ събраха пари, обмениха ги и техен човек замина спешно за Гърция, за да внесат паричната гаранция. Със съдействието на консула моряците ни са вече официално навън и ще чакат делото.

С усилията на екип от НТ СКАТ в данъчната служба в Нафлио е била внесен данък върху сумата, определена за гаранция и чак след това е било разрешено да бъде внесена сумата по гаранцията.

Пристигайки в Гърция, хората от СКАТ са се свързали с адвокат, който да защитава правата на задържаните българи и са платили хонорара му. Гаранцията е внесена 15 минути преди да изтече крайният срок, поставен от гръцките съдебни власти.

Внесеният хонорар от СКАТ е начален, при започване на делото ще са необходими още вноски, които трябва да поеме българската държава, както стори в случая с медиците ни в Либия.

Задължение за изплащането на адвокатския хонорар е и на корабособственика, който от случилите се дотук събития, едва ли ще направи каквото и да било.

В консулствата зад граница има суми, които могат да се разходват за такива екстрени случаи, защо на консула не е било позволено да използва тези пари – не е ясно.

От 23 юни липсва даже елементарен опит от страна на българската държава да изясни случая със скандала в Гърция, който стои твърде подозрително на фона на напъните на Цветанов и Борисов да вкарат страната ни в Шенген.

Държавна или партийна контрабанда, закриляна от държавата е случаят в Гърция?

Вместо да дадат отговор на този въпрос, от Външно министерство публикуваха на сайта си един позорен текст, който де факто уличава моряците ни в престъпление, и то още преди да е започнал процеса и не е известно дали те са виновни и в какво!

Обвинението от гръцка страна към екипажа е за участие в организирана престъпна група с цел – контрабанда – обясни Валери Симеонов, собственик на НТ СКАТ.

Кой ще поеме разходите за храна и лекарства на моряците – не е ясно, сред българите, които са на възраст и са тръгнали от нужда да си изкарат хляба,  има хора хипертоници и един, с диабет.

Как ще се развие тази част от драмата тепърва ще се изяснява.

Консулът е уверил хората от СКАТ, че е готов да отиде и участва във внасянето на гаранцията, но чака разрешение от Външно министерство. По-късно станало ясно, че Външно не е позволило на консула да помогне и отиде с хората от СКАТ да присъства при внасянето на гаранцията!

Екипажът, както вече писа „Хроники” бе свален и арестуван, с предявено обвинение за контрабанда и навлизане в чужди води.

Корабособственикът не бе задържан, въпреки скандала с тези арести.

Корабособственикът, който е длъжен да плати гаранцията внесе с усилия и закъснение част от гаранцията и след това се скри от близките на задържаните.

В предаването Дискусионно студио журналистът Велизар Енчев зададе въпрос дали отговаря на истината факта, че от Външно министерство са се обадили на близките на моряците и са им казали, че гаранцията за моряците е внесена, но не са уточнили кой го е извършил.

Дали това отговаря на истината ще стане ясно в близките дни.

МВР и министър Цветанов изобощо не взеха отношение към случая, въпреки че ставаше дума за контрабанда, български екипаж и твърдения на корабособственика, че изпълнявали важна държавна поръчка!

Българската държава, в лицето на Външно министерство изостави петима български моряци, задържани заради товар от контрабандни цигари.

МВнР шикалкави от 23 юни за гаранцията.

Бойко Борисов изобщо не спомена скандалния случай в дните от 23 юни до 11 юли. За него такива българи – няма.

Министър Цветан Цветанов мълчи, въпреки че иде реч за контрабанда, и въпреки обяснението на корабособственика, че ще изпълнят важна държавна поръчка с товара цигари.

  • Да не разпиташ корабособственика защо си е послужил с името на държавата;
  • Да не изясниш има ли вина екипажа, или не;
  • Да не платиш гаранцията за свои бедстващи граждани;
  • Да не им изпратиш храна, дрехи и лекарства, пари за времето, в което ще бъдат принудени да останат в Гърция - какво следва от всичко това?

Че държавата в лицето на властта е гузна.

 

Шестимата български моряци, които бяха арестувани в Гърция на 23 юни, са обвинени за участие в организирана престъпна група, занимаваща се с контрабанда. Това са съобщили снощи от Министерство на външните работи и бе цитирано от сайта „Всеки ден” на 7 юли.

Кой, къде и кога е натоварил въпросните контрабандни цигари, кой е собственикът на товара и кой – крайният получател – две седмици никой не съобщи.

От МВР изобщо не реагираха по случая и запазиха мълчание, въпреки че става дума за контрабанден товар, превозван от български екипаж, на кораб с ъс собственик – българин.

Няма данни вече две седмици след ареста на кораба и екипажа, полицейското аташе в Гърция да се е заинтересовало то случая. Няма данни и българското министерство на вътрешните работи да е направило нещо по скандала. Тук ще припомня, че собственикът на кораба бе обяснил на моряците, че изпълняват „важна държавна поръчка”. Това обяснение остана бе някой от МВР и МВнР да намери за нужно да опровергае, че контрабандата е държавна поръчка!

Агонията на задържаните български моряци в Гърция продължава. Рано сутринта, бургазлията Георги Вълев, член на екипажа е припаднал. Сънародниците ни  са се свързали с телевизия СКАТ, притиснати от безизходицата и възмутени от незаинтересоваността на българското правителство да се погриги за тях.

Българите вече са свършили малкото пари, които успяха да им изпратят семействата, плащайки общежитието, в което бяха настанени в град Нафлио и очакват всеки момент да бъдат изхвърлени на улицата.

Моряците са оставени на произвола на съдбата, в чужда държава вече втора седмица.

В разговори с консула Герман Ванчев и говорителката на Външно министерство, Весела Чернева, проведени от журналист на ТВ СКАТ чухме следното:

Първи разговор:

- Георги Вълев е припаднал, какво можете да кажете? Моряците нямат пари, нито лични карти....

- Предприемат се мерки, моля ви, обърнете се към пресцентъра на министерството, те там знаят всичко и се систематизира информацията.

Втори разговор

-        Г-жо Чернева, аз се свързах с консула Герман Ванчев, той ме препрати към Вас. Георги Вълев има нужда от лекар.

-        Да.

-        Вие знаете, че тези хора са без лични карти, без лични документи, без пари. Те не могат да се легитимират даже, за да ползват правата си като европейски граждани, за здравеопазване.

-        ...А-а-а-а. Ще проверя това и колегите ми ще ви звъннат...

Все още снощи не бе изплатена паричната гаранция за пускане на моряците. Както „Хроники” вече писа, позовавайки се на кореспонденция от СКАТ – в такъв случай, на 7 юли, т. е. днес, моряците ще бъдат преведени в затвора. Това обстоятелство още повече влошава здравословното състояние на повечето от тях.

По данни на СКАТ, собственикът на общежитието е потърсил лично и по добра воля лекар за Георги Вълев, който е с много високо кръвно налягане. Спешна медицинска намеса е била поискана от България от консула, чрез телеграма, изпратена до Външно министерство от Гърция.

На 23 юни деветчленният екипаж на кораба „Ина”, плаващ под Коморски флаг бе арестуван с обвинение, че е навлязъл в гръцки териториални води и пренася контрабандна стока.На петия ден от задържането – петима българи бяха пуснати по заплатена на половина гаранция.

Шестият българин Недялко Петров, помощник-капитан, на 70 години, заедно с капитана руснак Валентин Вуртуяков и двама украинци все още са задържани.

Личните документи на пуснатите под гаранция наши сънародници са останали в полицията в Пирея и те не могат да напуснат държавата. До вчера, 6 юли, едниствено телевизия СКАТ бе осъществила пряк контакт с българските моряци, като пропътува за целта 3 000 километра.

Корабособственикът Георги Мишков, въпреки многократните уверения, до снощи не бе превел останалата част от исканата от гръцките власти сума от 9000 евро. Ако това не стане до утре, моряците ще бъдат арестувани отново.

И на 6 юли, собственикът на „Ина” се криеше от близките на задържаните. Междувременно от Консулска дирекция на Външно министерство бяха успели да се свържат с Мишков, който ги уверил, че има готовност да плати гаранцията, но изчаквал гръцките власти в Нафлио да променят мерките за неотклонение на арестувания капитан и неговия помощник, българин. А ако това се случело – сумата за гаранцията щяла да се увеличи, и по тази причина мишков предпочитал да не бърза с превода на парите.

Хора от бранша са споделили, че вероятно Мишков не разполага със сумата и затова се бави и шикалкави.

 
Как беше онзи виц, който водещата на „Отпечатъци” и главен редактор на списание „Жената днес” Мира Баджева разказа в шоуто на Слави?

Тръгнал да се ражда Бойко Борисов, подал се, взел ножицата, прерязал си пъпната си връв и казал: „Откривам Бойко Борисов”!

Тръгнаха вицовете за Борисов – значи всичко е по реда си. Уж взе властта в условия на демокрация, а го удари на тирания и то като едноличен режим. Като тираните от някои африкански държави. Той казва, той съобщава на парламента какво е подписал в Брюксел, той решава, Той, Той и само и единствено той.

За Платон идеалното общество е външно отражение на хармонично завършената душа, където апетитът и желанието са под контрола на разума. Само философът, който е достигнал истинско знание, може да управлява, смята Платон.

У нас в 21 век, апетитът и желанието на политиците не са под контрола на разума, а са обладани от алчността. Т. е. за хармонично завършена душа у властимащите е абсурдно да се говори.

За Аристотел, който определя човека като политическо животно, добрите форми на управление са монархия, аристокрация и демокрация, като за всяка или при всяка от тях трябва да се внимава да не премине в своята противоположност и да се превърне в тирания, владичество на малцинството или управление на плебеите.

Идеалната държава според Платен е тази, в която всички са щастливи, а всички са щастливи само в рамките на това, за което са предопределени.

“Всеки трябва да се занимава с това, което му е предназначение”, казва още Платон.

Платон смята, че политиката не е частно дело, т. е. тя трябва да гони общото благо.

Политическият идеал на Платон предполага управление на знаещите, мъдрите, т.нар.софокрация.

Нас ни управлява четящият Винету, което вероятно също е мъдрост за габаритите на Банкя.

В какъв вид държава живеем според Платон, след като начело на държавата стои човек, който ни сравнява с кучетата си?

Видове държавна уредба:

ТИМОКРАЦИЯТА стои най-близо до идеалната държава и в много отношения е сходна с нея. Тя е държавна уредба, която е “смесена от зло и добро”, но най-очевидното при нея е стремежът към честолюбие и славолюбие поради господството на изпълнен с дързост управник. Тя води до войни. Конфликтът между добродетелта и парите разрушават тимокрацията.

ОЛИГАРХИЯТА е държавна уредба,която зависи от имуществената оценка на хората и при която управляват богатите,а бедните нямат никакво участие в управлението. Тя е управление изпълнено с много злини. Основното благо на олигархията е богатството. Злоупотребата с богатството и пренебрегването на другите блага разрушават олигархията.

ДЕМОКРАЦИЯТА възниква, ”когато бедните победят и едни от хората на другите партии избиват ,други изгонват,а на останалите предават равни права на власт и управление.Обикновено висшите държавни длъжности се раздават чрез хвърляне на жребий.” Основното благо на демокрацията е свободата. Ненаситната жажда към свободата и пренебрегването на другите блага изменят демокрацията и подготвят нуждата от тирания.

ТИРАНИЯТА е “най-голямата злина на държавата”. Основният и недостатък се крие в завладяването на властта и нейното упражняване „против желанието на народа”. При тиранията властта е самоцел.

Както каза нашият владетел Борисов по време на едно интервю:

- Смятате ли някой ден да се върнете в бизнеса?

- Няма да се върна никога в бизнеса.

- След политиката какво следва?

- Ами след политиката ще си умра. То не остават много години живот така че човек да прави такива планове. Вижте, особено в последната година и половина, преди това и пет години кмет на София, докато тръгнат южната дъга, метрото, заводите, инфраструктурата, това ми струва огромно усилие. Сега година и половина пак. За радост отпреди си имам къща където да си се върна да си живея и нищо повече не ми трябва.

Така стигнахме до Созопол, където той се снима, закача, прави се на човек от народа:

{youtube}IKecOkgs5Os{/youtube}

Защо Борисов изрече „Българите са като моите кучета – трябва да се държат изкъсо”?

Защото му го позволяваме, защото ако е на мястото на гръцкия си колега Папандреу досега да са ги подгонили с камъни – и него, и министрите му.

Защо българите според пожарникаря са като неговите кучета – защото е намерил, че го казва и си позволява да го прави. Я да беше в Сърбия – дали щеше да подвиква на репортерите като каруцар и да ги притиска за щяло и не щяло?

При откриване на отсечка на Ломско шосе, Борисов се нахвърли над един колега и му крещя и унизи най-безогледно:

„По никакви други теми вече не разговарям пред медии!” изръмжа Борисов на репортер от bTV, който имаше неблагоразумието да го попита как ще коментира инициативата "Ден без Бойко Борисов".

„Знам кой ви плаща” Идете и кажете на тея, които ви плащат и ви карат да ми задавате въпроси!”

„Днеска ви давам Ломско шосе!” „Не сте добре дошли, не ви каня! Аз не съм ви поканил! Що за глупост и това – аз не желая да ме показваш ти! И не се нуждая – по никакъв начин не се нуждая!”

Той ни дал Ломско шосе – да не би да е от баща му наследство, та го извади и ни го даде?

"Този път на Станишев му го спряха и на Доган, разбира се, да не го пропуснем. Ние идваме днеска и правим Кърджали, Подкова, Околовръстното, септември месец прохода Маказа". Това трябва да влезе в учебниците че Борисов ни е правил Кърджали, Маказа!

И най-накрая това е въпрос на възпитание – нещо, което явно не е останало време да му се даде в семейството.

Какво прави впечатление на видеоклипа от Созопол: Борисов се снима с когото свари и се закача с ярко изразен шопски акцент, за да прилича на народен премиер.

Дали трябва да се обидим на казаното от Бойко Борисов и сравнението му на българи с кучета?

Тук има две мнения – за едното ще цитирам моя някогашен преподавател проф. Николай Генчев, който казваше: „Не ме е яд да ме ритне чепик, ами съдран цървул”.

Другото мнение е, като ти кажат нещо обидно - зависи кой ти го казва и дали се съизмерваш с него – или си над него по манталитет и възпитание...

Социалистите рипнаха и поискаха извинение за сравнението на Борисов – той естествено се измъкна и обяви, че репликата му за кучетата и българите не е разбрана правилно. Преди два дни в Созопол премиерът заяви, че неговите кучета са като българите – трябва да се държат здраво, предаде БНР.

Бойко Борисов каза: "Понеже вече няма какво да правят и дори, когато си говоря с някои хора или кучкари, те вървят и се чудят какво да измислят, глупост, след това".

На въпрос - според вас обидно ли беше това, което казахте, Бойко Борисов каза: "Аз нищо не съм казал. Аз не съм говорил на никаква тема с никой, за да ме цитира радио, телевизия или който и да било".

На въпрос - откъде е дошла тогава тази реплика, Бойко Борисов каза: "Защото аз си говоря с хората. Сега например попът предложи на кметицата да ме направи почетен гражданин на Перник, защото толкова много неща съм направил за града. Моля ви се, аз се срещам с хиляди хора на ден, за всеки си имам начин да си говоря. Ако сте чели интервютата ми, които съм давал, за българското овчарско куче, че е много силно, смело, своенравно и трябва да се държи здраво, докато нейното куче на въпросната госпожа – лабрадор, беше като агне. Викам: виж това какво кротко куче. Това сме си говорили с кучкарката. Не мога ли да си говоря с кучкарите?".

Освен всичко друго българският премиер няма и мъжеството да се извини на гражданите на България. Властта му е самоцел, той я завладя и ще я държи, въпреки желанието на хората – тирания се нарича това. От Платон.

5 юли - ден без Бойко Борисов. А защо не 23 октомври - живот без Бойко Борисов?

Ще можем ли на 23 октомври да кажем онези стихчета - "Не бойте се, деца за утрешния ден!"

Никой не ми плаща, никой не ми казва какви въпроси да задавам. И освен това освен Винету съм изчела хиляди книги - на три езика поне...

 

 

Гърците недоволстваха, че ще им отрежат от заплатите и пенсиите, но там сравнено с българските пенсии има какво да се реже... А има и да остане за достойно съществуване - храна, лекарства, дрехи, пътувания.

Българските пенсионери бяха подиграни от един самопровъзгласил се за добър финансист - с някакви жалки добавки – добавка към вдовишката пенсия/5-6 лева/, добавка към минималната работна заплата – а другите пенсионери, както и тези с инвалидна пенсия – останаха с мизерните си средства.

Ще има ли отражение кризата в Гърция у нас – няма как да няма, тъй като грацките банки държат 25 на сто от банките в България. Анализ на Уникредит Булбанк посочи, че кредитите у нас са скъпи заради инфлацията, задлъжнялостта и Гърция.

Защо наблягам  на тези три фактора, защото с Гърция ни плашат, а по-нататък ще стане ясно, че няма причина това да се случва.

За сравнение на тези, които говорят, че  се налага да търпим, за да не станем като Гърция ще цитирам следното:

Жп машинист в Гърция получава 4000 евро заплата, а за задължението да си мие ръцете по време на работа – 400 евро всеки месец.

Инфлацията е факторът, който задължава българското правителство в лицето на финансовия си министър да индексира съответно на 1 юли пенсиите.

Какви са жестоките ограничения, които наложиха на Гърция? Намаляване на разходите на държавата с 14 милиарда, въвеждане на данък „Солидарност”, с който ще се облагат високите бюджетни заплати, както и доходите на милионерите.

Намалява се прагът на необлагаемият минимум – от 12 000 евро – на 8 000 евро.

Увеличава се данъкът за луксозните стоки, коли, къщи, резиденции и вили.

Държавата планира да премахне 150 000 работни места в администрацията на държавата. В Гърция започва сливане на броя на болниците и училищата – за да се постигнат икономии в областта на образованието и здравеопазването.

Очаква се от бюджета за здравеопазване в Гърция да бъдат орязани над 500 милиона евро...

В България без да е налице гръцка криза - криза се предизвиква непрекъснато от правителството

Тук ще сравня случващото се в България: у нас безработицата се увеличи и премина критичната точка.

Сливането в България бе в областта на културата – опери се сляха с балетни трупи или оркестри, самоцелно се строят музеи, при положение че има подходящи сгради, които биха могли да бъдат преустроени за същата цел.

В България без да има криза, от бюджета за здравеопазване бяха прехвърлени 400 милиона от миналата, 2010 година в бюджета за тази година – а министърът на финансите заблуди гражданството, че 2011 година е дал 400 милиона ПОВЕЧЕ за здравеопазване.

В България противно на европейските препоръки бе сложен кръст на науката, БАН е на доизживяване, закриха се училища и страната е на прага на безпрецедентна разпродажба под формата на приватизация и продажба на безценица на държавни дялове от печеливши дружества. Продават се държавни имоти зад граница.

Гърция, за първи път от последните 30 години ще намали военните разходи, въпреки че е член на НАТО. Ще се орежат 1 млрд и 300 милиона долара, а от анулиране на военни поръчки, ще се спестят 800 милиона долара...

Бойко Борисов получи похвала от един генерал от НАТО, за това, че въпреки тежките финансово-икономически условия, въпреки безработицата и кризата, които душат страната – правителството дава пари за оръжие и въоръжава армията!

В същото време правителството на Борисов финализира доставката на верижни машини, камиони и автомобили, някои от които с кожен салон с марката „Мерцедес”, както бе изнесено в медиите!

Сега ли беше времето, в условия на криза, българските военни да получат камиони, джипове, автомобили с кожен салон?!

Българинът е търпелив – месеци наред назначеният за министър на финансите Симеон Дянков говореше, отричаше се от думите си, мажеше и измисляше различни варианти за вдигане на пенсиите и заплатите, въпреки че в кодекса за социално осигуряване това е посочено, че трябва да става на 1 юли, като индексация!

Дянков за пореден път демонстрира, че законите в тази страна за него не важат и вдигна единствено добавките към вдовишките пенсии, дискриминирайки другите пенсионери и то, забележете, от 1 септември!

Ето какво пише в КСО:

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

Над 500 милиона неизплатени на бизнеса вече две години, закъснения с месеци на връщането на ДДС, 1 милиард междуфирмена задлъжнялост – по дадни на Евростат България е сред страните в ЕС с най-висок ръст на безработицата през май.

Безработните не плащат данъци, осигуровки, т .е. удря се по бюджета.

Фискалният резерв към 31 май 2011 г. възлиза на 5,0 милиарда лева. Това съобщиха от Министерство на финансите, което ако е коректно посочено звучи твърде зле.

Къде се дянаха 2,5 -3 милиарда от фискалния резерв?

Дянков си позволи да казва, че вдовишките пенсии се вдигат с

Истината е, че от 1 септември минималната работа заплата се увеличава с 30 лева, а добавките към вдовишките пенсии се вдигат с 6,5 на сто.

Дянков си позволява да циркулира между парламента и министерския съвет, за да променя Кодекса за социално осигуряване, да променя Конституцията и какво ли още не...

Спасителят на дъното

С това, че поех цялата отговорност и ГЕРБ като партия направи правителство, спасихме България от варианта Гърция, Португалия и всички останали. Това каза премиерът Бойко Борисов пред журналисти в коментар на двете години управление на ГЕРБ, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

„Само през последните три дни - финансирането на завода за битови отпадъци, 300 млн. вчера ни завериха сметките за жп линията Пловдив – Бургас, 500 млн. ни завериха сметките с метрото, близо един милиард сме вкарали само за няколко дена в сфера, в която знаете, че еврофондовете бяха спрени”, каза още премиерът.

„По силите на премиера Бойко Борисов е да ни спаси единствено от несъществуваща опасност”, заяви в сряда в парламента съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов.

"Премиерът твърди, че е спасил България "от варианта Гърция, Португалия и всички останали". Изглежда, никой не му е обяснил, че днес Гърция се спасява от неплатежоспособност, защото не може да обслужва външния си дълг. Гърция е богата страна, с развита икономика и фирмите и банките й нямат нужда от спасяване. Това личи от добре работещите гръцки банки в страната", каза Костов, огласявайки декларация от името на Синята коалиция по повод двегодишнината от спечелването на парламентарните избори от ГЕРБ.

"България от 13 години не е имала и няма проблем с платежоспособността си. Делът на нашия публичен дълг спрямо БВП е по-малък от 15 на сто и това не е заслуга на ГЕРБ. Така че, единственото нещо, от което е било по силите на г-н Борисов да ни спаси, е несъществуващата опасност", продължи лидерът на ДСБ.

"ГЕРБ дойдоха на власт с голяма подкрепа, поемайки ясни и конкретни ангажименти за реализиране на антикризисна програма. Синята коалиция подкрепи тези намерения. В условия на криза на България й бе необходимо стабилно управление, излизане от кризата, повишаване доходите на българските граждани, растеж и модернизиране на българската икономика, бяха необходими реформи, беше необходимо възстановяване на европейското финансиране", посочи Костов.

"Две години по-късно, България е последна сред европейските страни по жизнен стандарт и по качество на живот, не излизаме от кризата, влизаме в период на депресия, доходите са замразени, безработицата е 11-12 на сто, фалира или замразява дейността си значителна част от малкия и средния бизнес, драматично спаднаха инвестициите в страната и макар и най-нуждаещи се най-лошо усвояваме европейската финансова помощ. Единствените, които реализират огромни печалби са българските монополи”, продължи бившият премиер.

Той допълни, че затова две години по-късно ГЕРБ са изгубили политическото доверие в парламента. "Днес ГЕРБ е в политическа изолация и управлява с неясна подкрепа на "независими" народни представители”, каза той.

Единственото, от което премиерът Бойко Борисов е спасил България, е нещо, което не съществува - за разлика от Гърция, България няма проблем с външния си дълг и платежоспособността си и то не е заради правителството на ГЕРБ. Това заяви лидерът на ДСБ Иван Костов, който от името на парламентарната група на "Синята коалиция" направи декларация във връзка с две години от парламентарните избори през 2009 г.

Гърция протестират на площада пред парламента. Там винаги протестиращите държат един плакат с надпис: „Крадци” и той е насочен към политиците.

Минималната работна заплата в Гърция към януари 2011 беше 862, 82 евро. Тя ще се намали с 20 на сто и ще бъде около 600 евро, което прави 1200 лева.

Гърците протестират за мерките, които бяха приети и наложени.

Ние чухме, че минималната работна заплата ще се увеличи от 240 на 270 лева – но ние мълчим и търпим, въпреки че това подаяние ще влезе в сила от 1 септември!

Разликата е пет пъти.

Социалната пенсия у нас е 60-7- лева, минималната – около 160 лева. Докато минималната пенсия в Гърция беше 550 евро.

Досега държавните служители в Гърция са се пенсионирали на възраст 52 години и са вземали пенсия за всяко работно място на което са работили.

„Ние, на братския гръцки народ трябва да максимално да помогнем” каза Спасителят на дъното когато беше в Брюксел.

Спасителят нарече Тройната коалиция негодници, след като му оставихая 8,2 млрд резерв, сега на преполовения мандат резервът е към 5 милиарда, ако може изобщо да се вярва на Симеон Дянков, но повтарям: това върви към критичния минимум.

В България има фонд за гарантиране на вложенията на българските граждани в банките и този Фонд би трябвало да е поне 450 милиона.

Според опозицията управниците са изхарчили поне 4 милиарда лева, а освен това България имала дълг от 2 млрд, който бил емитиран от страната.  Към края на юни Борисов призна, да, ние сме вземали от Резерва за магистрали, но като ни дадат парите от Брюксел - ще ги върнем.

Това не е ли рискова стъпка спрямо Резерва? Не е ли нарушение на бюджетната дисциплина, не трябваше ли със санкция на парламента и съгласие – да бъдат взети пари от Резерва за магистрали. Никой не си направи труда да попита парламента и парите са били взети.

Тук изниква още един въпрос: в бюджетаима заложени пари за магистрали – къде отидоха тези пари, има ли отчет за какво бяха похарчени, за да се посяга на Резерва?

Правителството НЕ строи магистрали, строят частни фирми – парвителството организира търг по Закона за обществените поръчки и след това няма отношение към изгражданите на магистралите.

Правителството не строи магистрали. Работата на правителството е да организира търговете, да осигу,ри проектната документация, да възложи строежа, да осигури финансиране - има си фирми спечелили търговете, има си строителен надзор, който инспектира компетентно.

Той казва: „Аз ще инспектирам магистралите на 30 дена.”  Той какъв е, та да инспетира магистралата?

Борисов казва: той Станишев никога не е строил магистрали и не разбира. А какво разбира Борисов от строеж на магистрали оаткъде е натрупал опит: от Симеоново, пожарникарския факултет, от каратето, от МВР когато беше Главен секретар или от кметството?

Увеличената контрабанда източва пари бюджета. Бизнесът умира от рекет, бюрократични спънки, пречките, които му налага администрацията – как да дойдат гръцки бизнесмени да инвестират у нас? Заради ниските данъци ли?

В Кипър също може да се инвестира изгодно – най-големия чуждестранен инвеститор в Русия е Кипър – въпреки, че българският финансов министър тръби, че е удържал най-ниски данъци и това било изгодно за инвеститорите.

Как да дойде и се развива в България чуждестранен бизнес, след като българският бизнес е на колене? От корупция, от разрешителен режим, от невръщане на ДДС, от рекет анонсиран с проверки, от натиск от различни институции – това, което пречи на българския бизнес няма как да не се случва на чуждестранния.

Дали сме по-добре от Гърция?

 

„Напоследък им стана навик – излизат и ми коментират действията публично!” каза премиерът Бойко Борисов за Синята коалиция в интервю тази сутрин с водещата Лора Крумова.

Водеща Лора Крумова: Продължаваме с една от темите, които са водещи и за пресата днес, свързани с посещението на Бойко Борисов и българска делегация в Лондон. Тази нощ делегацията се завърна. Част от това, което разбрахме през информационния поток, е, че май ще произвеждаме електромобили, че в разговорите на премиера с британския му колега Гордън Браун е станало въпрос за икономически теми и икономическо сътрудничество. Също така по стара традиция премиерът пътува с шефовете на специалните служби. Те имаха срещи в британската МИ-6. Имаме възможност в момента да включим Бойко Борисов, който мисля, че още не е спал, нали така, г-н Борисов? В колко кацнахте? Чувате ли ни добре?

Бойко Борисов: Сега Ви чух.

Водеща: Добре. Да започнем с това, да ни кажете, в тези икономически теми всъщност, както ще се развие в отношенията между България и Великобритания и кое беше най-важното, което се случи по време на срещите Ви в Лондон?

Бойко Борисов: Що се касае до инвестициите, които всички се надяваме да са по-големи за следващия период, особено след излизане от кризата, по-интересно е за електромобилите, които ще се произвеждат в Стара Загора, тъй като това е не само интересно като тема, а е и една новост, която се надявам в следващото десетилетие да има по пътищата на България и в Европа, разбира се, като пазар.

Водеща: Карал ли сте някога електромобил?

Бойко Борисов: Карал съм електрокар.

Водеща: То е същото, предполагам?

Бойко Борисов: По принцип е същото, само че тези са за четири човека, от 300 до 600 км имат пробег от едно зареждане и максимална скорост от 110-115 км/ч. Така че според мен за градски условия особено ще бъдат много подходящи.

Водеща: Това е намерение или ще се случи и до колко време?

Бойко Борисов: Не, те са в България и днес имат среща с кмета на Стара Загора, тъй като в този регион искаме да бъде направена тази инвестиция.

Водеща: Това е хубаво. А кога карахте електрокар, спомняте ли си?

Бойко Борисов: Като бригадир.

Водеща: Добре. Какво друго? Част от срещите бяха със специалните служби, българските специални служби с британските МИ-6. Излезе една информация, която е свързана с това, че през последната година много от западните служби не са искали да работят с българските тайни служби. Кои точно западни държави отказаха да работят с българските?

Бойко Борисов: Аз от две не само централи, от техните посланици пряко ми е казано, че една година близо преди изборите буквално им е казано, че не желаят да работят с България, докато не си въведат ред, особено в една от службите. За радост, и бившите ми контакти, които имам с тези хора, и добрите операции, които се направиха в МВР, това, че около ДАНС спря да се шуми, и повтарям, най-вече това, че хората там ни познават, работили са с нас и сега просто беше много приятно...

Водеща: Две държави – Великобритания и САЩ, това ли са държавите?

Бойко Борисов: Тъй като аз много внимателно ползвам думите си, за да няма след това и дипломатически проблем, две са държавите, които са ни заявили, че това е било и е бил предупреден премиерът Станишев за това лично, но да вървим напред. Освен разузнавателните и контраразузнавателните централи, знаете, че ние поставихме въпроса и онзи ден, бяха водещи офицери, директор на операции на DIA, на американската централа. Конгресът до края на тази година ще приеме това, което още като главен секретар имах, Регионалният център от Истанбул и от Атина да дойде в София, където му е мястото.

Водеща: Това е малко по-специализирана тема...

Бойко Борисов: Не, не е специализирана.

Водеща:...която може би е по-разбираема в средите, в които и Вие бяхте доскоро. Защо е тази предпазливост?

Бойко Борисов: Ще Ви го кажа с по-простички думи, да го разберете и Вие. Това е най-голямата служба, това са най-големите централи за борба с наркотрафика в света.

Водеща: Добре, любима тема ви е това.

Бойко Борисов: Да, разбира се.

Водеща: Но защо сте толкова предпазлив, когато говорите за това, че две държави не са искали да работят с нашите тайни служби?

Бойко Борисов: Ако е трябвало да го кажат на глас, те са щели да го кажат на глас.

Водеща: Очевидно това, че отивате с трите български специални служби, с представители там, означава, че Великобритания е била една от двете държави. Коя е другата?

Бойко Борисов: Знам, че сега имаме реална възможност и Сокър центърът да бъде в София. Това е службата и комплектът от служби, които се борят срещу организираната престъпност във Великобритания, така че в България можем да направим действително няколко много мощни центрове, през които да се работи по наркотрафика, организираната престъпност на Балканите, не само в България. Затова е толкова важно да дойдат в София.

Водеща: Добре, малко повече тогава ни кажете за срещата с Гордън Браун? Заговори се за това, че той се е изразил положително, че може би сме готови за Еврозоната.

Бойко Борисов: Знаете, че Великобритания изпусна техния дефицит, на 13 на сто са. Много мощна атака има от опозицията срещу г-н Браун поради тази причина. Ето, за тези, критиците на българското правителство, вчера видяхте, Еврокомисията на Румъния й наложи максимум за една година да си въведе ред във финансите и да наставят до 3 процента дефицита. Така че виждате, тези, които ни подбутваха и публично ни обясняваха, че трябва да отидем над 3 на сто дефицит, всъщност са ни карали да скочим и ние в този казан и България също да бъде сочена с пръст, когато ние искаме да покажем, че сами можем да дисциплинираме и да управляваме така, както са изискванията на Европейската комисия. Така че, в това отношение действително има завист към нас, защото и Великобритания, разбира се, се старае максимум да намали дефицита си. Говорихме с него за четвъртък, Съвета, знаете, че тогава в Брюксел. И първата точка е именно какво ще се прави, как ще се излиза от финансово-икономическата криза. Така че тогава ще имам възможност да чуя какво ще споделят колегите. И втората е Копенхаген – изводи и да се върви напред относно климатичните промени.

Водеща: Добре, кажете обаче малко по-подробно, той изрази надежда, че България е готова за Еврозоната, така ли?

Бойко Борисов: Днес, когато излезе и тяхното прессъобщение, надявам се да го има това вътре в него. Но иначе имаме пълна подкрепа и всички считат, че ние не бива да страдаме заради това, че нашите съседи, в случая Гърция и Румъния, са по-назад в решаване на проблемите с дефицита. Ние сме си изпълнили критерия и както и г-жа Меркел, си спомняте, каза в Германия, трябва да има справедливо отношение към България. Това, че ние сме в момента най-дисциплинирани, но за сметка на това в много сектори кризата се отразява много силно именно заради целта да бъдем пуснати в Еврозоната, трябва да получи своя материален израз и да ни поканят.

Водеща: Това означава ли, че отново ще извадите кандидатурата на Илиян Михов?

Бойко Борисов: Първо на Вас ще кажа, когато я извадя.

Водеща: Задължително трябва.

Бойко Борисов: Разбира се.

Водеща: Но все пак не отговорихте на въпроса.

Бойко Борисов: Когато трябва, аз ще изляза и ще Ви кажа, на този етап не е необходимо.

Водеща: Това не е особено конкретен отговор, г-н премиер.

Бойко Борисов: Много конкретен е.

Водеща: Не дава яснота за това, дали отново ще бъде изведена напред тази кандидатура, след като тук се противопоставиха, в България, да кажем, сините.

Бойко Борисов: Нито едно противопоставяне не е повлияло на неназначаването на г-н Михов. Вече за кой ли път обясних, че ако го бях назначил днес, той трябваше да ползва поне по 20 дни безплатен отпуск всеки месец, за да отиде да си довърши до юли лекциите, които има в Сингапур, като декан има ангажименти там. Той и сега заедно с Любо Христов и Кристалина Георгиева е съветник в моя кабинет. Така че повтарям, в момента това не е необходимо, стане ли необходимо, ще ви информирам.

Водеща: Добре, колко пъти чухте „Congratulation” или бяхте загубен в превода? Кажете си честно.

Бойко Борисов: Няколко пъти – и за това, което сме правили в службите, и за това, което сме правили сега, и за дефицита до 3 на сто.

Водеща: Чухте три пъти „Congratulation”?

Бойко Борисов: Щом ме питате.

Водеща: Бяхте ли загубен в превода в определен момент? Разбрах, че си носите в личния автомобил думички на български и на английски, глаголи, носихте ли си ги в Лондон?

Бойко Борисов: Аз нямам личен автомобил.

Водеща: Добре, служебен.

Бойко Борисов: Да.

Водеща: Носихте си българо-английски разговорник?

Бойко Борисов: Не. Знаете, на такива срещи всеки говори на родния си език от уважение към страната си, първо.

Водеща: Добре. Докато Ви нямаше, междувременно тук в България се случиха няколко любопитни неща. Едното от тях беше реакцията на сините спрямо ветото на президента по Закона за отбраната и това, че Вие подкрепихте президента, беше посрещнато много остро от страна на Синята коалиция. Казват, че се държите, да кажем, нелогично и непоследователно, след като вашите хора от ГЕРБ са подготвяли някакви промени по Закона за отбраната, да се появявате след срещата си с президента, ръкостискате се и казвате, че ще подкрепите президента за неговото вето?

Бойко Борисов: Кой го казва това?

Водеща: Имена ли искате?

Бойко Борисов: Да, разбира се.

Водеща: Мартин Димитров от Синята коалиция, съпредседател на Синята коалиция.

Бойко Борисов: Аз не мога да разбера защо не ми го казват на мен.

Водеща: Изненадан ли сте?

Бойко Борисов: Не съм изненадан, просто това им стана навик напоследък – излизат и ми коментират действията публично. Единственото, което ми е като обяснение, че по този начин искат да привличат общественото внимание. А иначе аз много ясно казах и на моите хора в парламента, а и на президента – самият аз ми се бият думите „министър на отбраната” и „началник на отбраната. Кой е по-големият началник – министърът на отбраната или началникът на отбраната? И се съгласих да има щаб. Освен това, пък президентът се съгласи предложенията за промени в ръководния състав на армията да не стават само по предложение на началник щаба, а да може и министърът да ги прави. Давам пример времето, когато бяхме в МВР – министърът сменяше директорите на национални служби, а главният секретар даваше предложенията за зам.-директорите на национални служби. Така че нямаше никакъв спор. И другото беше за митингите пред парламента, Министерския съвет и Президентството да станат не 25 м, а 20 м. Така че съжалявам, че за всяко мое действие се налага след това да го доконкретизирам.

Водеща: Защо обаче в последния момент подкрепяте президента за неговото вето?

Бойко Борисов: Не, не подкрепям президента, просто този закон, в тази му част, в това наименование е минал без да го прочета, без да разбера за него.

Водеща: Въпреки че Вашите хора са работили по него?

Бойко Борисов: Тяхната логика е била такава. Считам, че спокойно може да се сложи думичката „щаб”. Защото и преди малко, като ви гледах новините – министърът на отбраната и началникът на отбраната. Кой е по-важен за слушателя или за зрителя – министърът или началникът? Просто едното конкретизира, че става въпрос за висшата професионална длъжност.

Водеща: Грубо казано, отхвърляте тезата, че, така да се каже, има споразумение или търгуване по тази тема с президента? Защото там се прокрадна идеята, че може би, защото се засягат правомощията на президента, затова се налага това вето.

Бойко Борисов: Аз все пак напомням на Вашите зрители, че говорим за правомощия по време на война. Ние докараме ли я да има война, с президента не само че няма да се бием кой да има правомощията, всеки ще иска другият да издава такива заповеди. Така че дори и темата в случая за изземване на правомощия, не само че не е валидна, а е дори малко смешна. Но нека не си губим времето с такива празнодумства, защото това е действително да се търси под вола теле, да се конфронтират институции и да си хабим енергията. От срещата с Гордън Браун стана ясно едно – техният приоритет е Турция, те подкрепят Турция за Европейския съюз. И в случая тук имаме общ интерес – това е проектът „Набуко” като приоритетен на Европейския съюз. Г-н Браун пое ангажимент в четвъртък, заедно с мен и Ердоган да станем мотор на движение на този проект. И не на последно място, и двете големи партии, които знаете, след 12 седмици влизат в избори, и г-н Браун, лидер на социалистите, и г-н Хейг, министърът на външните работи в сянка, на консерваторите, поеха темата за пазара на труда, за българите, които знаете, че има рестрикции там, няма да бъде вкарвана в обращение в предизборната им борба. Точно обратното, ще се помъчим да извадим България от този списък.

Водеща: Последно да Ви питам, появи се информация в британските медии за това, че имало някакъв напредък по разследването на убийството на Георги Марков?

Бойко Борисов: Бившите ми колеги, както Вие ги наричате, с чувство на дълг и към българската общественост, и към паметта на Георги Марков, ги помолих поне колегиално да проверят и да ни кажат имат ли нещо в архивите, могат ли да ни помогнат, за да се опитаме да придвижим това дело напред.

Водеща: И какво ви казаха?

Бойко Борисов: Казаха – ще видим.

Водеща: Какво ви казаха?

Бойко Борисов: Ще видим. Ще погледнат в архивите, да.

Водеща: Добре. Купихте ли си нещо от Лондон?

Бойко Борисов: Не, защото нямаше време.

Водеща: Добре, лек ден Ви желая. Благодаря.

 

 

 

 

 

 

 

 

Европейската комисия обмисля директно да поеме управлението на регионалните фондове в Гърция, България и Румъния, тъй като администрациите в тези страни в момента не са в състояние да се справят сами. Това посочва евродепутатът Георгиос Шацимаркакис в интервю от 22 юни за изданието "EurActiv”.

Завесата на цирка, която дръпна ГЕРБ на вота на недоверие падна! Дянков размаха отрязани лентички от премиера от трибуната, вместо да даде отговори на редица критики на опозицията! След това избяга и отиде при Борисов, за да бъде с него докато реже поредната лентичка! Министрите на ГЕРБ се държаха безпардонно в парламента - правеха всичко друго, но не и да отговарят на обвиненията на опозицията за финансовото състояние на страната и начина по който се усвояват еврофондовете!

Еврокомисарите не са доволни от начина, по който се администрират парите от Брюксел и предстои външни експерти да поемат управлението на еврофондовете. За пореден път измислиците на Дянков бяха разобличени!

Евродепутатът Георгиос Шацимаркакис, германски евродепутат от гръцки произход /роден в Дуисбург, и член на Свободната демократична партия в Германия, либерал и автор на статията „Гърция се нуждае от план „Херкулес”-бел. Л. М./обясни пред изданието защо се е стигнало до такава мярка и, още по-скандалното: защо името на България се споменава редом с това на Гърция!

Депутатът посочва, че в дъното на това позорно положение стои неефективната борба с корупцията, с която правителството на Бойко Борисов очевидно не се справя!

Лидерите на Гърция, България и Румъния, трябва да си преглътнат гордостта и да позволят на външни експерти да поемат администрирането на финансирането от ЕС в техните страни обяснява евродепутатът Георгиос Шацимаркакис пред „EurActiv”.

Евродепутатът говори по темата със старшия редактор Георги Готев.

- Г-н Шацимаркакис, вие сте един от авторите на "Планът „Херкулес" за Гърция разкри вчера (21 юни) в Брюксел лидерът на вашата политическа групата на АЛДЕ, г-н Ги Верхофстат.

- Между другото, този план предвижда по-дългосрочни институционални програма за реформи, насочени към справянето с корупцията и съмнителни политически практики, с техническа помощ от съответните служби и агенции на ЕС.

- Смятате ли, че Гърция е единствената страна в ЕС, която заслужава такова лечение?

- Йоханес Хан, комисар по регионалната политика от Австрия, сподели с мен, че има три страни - Гърция, България и Румъния - които ще имат нужда от такава програма.



- В какъв контекст той каза това?

- Въпросът за усвояването на парите от ЕС е голям проблем за комисаря, отговарящ за кохезионните фондове. И той вижда трите страни, които не са в състояние да поемат и се справят с финансирането на ЕС по един подходящ начин. Това се отразява най вече в България и Румъния, но също и Гърция, която е паднала дори след България и Румъния.

То е свързано с липсата на съществуващ капацитет на министерствата да излязат с предложения за работа по програми и да се справят с проблемите в страните си. Нещата не опират единствено и само до съфинансиране  на проблемите, а също така е и административен проблем и в този смисъл положението е много тежко. Така че ние трябва да улесним и контролираме как се използва технически помощта за преодоляване на проблемите във въпросните три страни.

- Това е нещо абсолютно безпрецедентно. Никой не е предприемал нещо подобно по отношение на друга страна членка на ЕС преди.

- Наистина, не е било правено досега. Комисар Хан контролира стотици милиони евро в портфейла си за така наречената "техническа помощ". Това означава, че той може да изпрати хора, експерти, от Европейската инвестиционна банка, от Европейската комисия, от държавите-членки, за определен период от време, в съответните страни, за да помогне на администрацията, при изпълнение на програмите по усвояване на европарите.

- Смятате, че правителствата на тези страни ще бъде отворени, съгласни за подобна инициатива? Не съм сигурен за Гърция, но може да се приеме, че гръцкото правителство не разполага с голям избор. Как очаквате българският министър-председател или румънският президент да преглътнат гордостта си и да приемат такива мерки за борба с корупцията?

- Това е проблемът. Тези три държави имат проблем, породен от факта, че са много горди и заявяват, че "подобни мерки намаляват, посягат на нашия суверенитет", въпреки че това просто не е така, разбира се. Това са само програми, които ще бъдат представени от експерти на държавите-членки, а не от държавни служители, които ще имат за задача да подпомогнат прилагането, използването на еврофинансирането в България, Румъния и Гърция.

Смятам, че ние трябва да настроим мисленето си като граждани на ЕС извън категориите, които задълбочават гордостта и да не е тя фактор в подобни ситуациии. Аз разбирам, че гърците в момента са много чувствителни, когато става дума за национална гордост. Но от друга страна, младите хора не могат да чакат за работа само защото министър-председателят или министрите са твърде горди. Те трябва да разберат, тук има пари по сметките.

Парите не могат да директно да създадат работни места и да помогнат на хората в тези три страни, ако политиците им продължават да се държат по този начин. Това трябва час по-скоро да спре - гръцките, румънските и българските политици трябва да спрат да казват на хората неща, които не са верни. Те трябва да признаят: ние имаме проблем.

- Каква смятате, че ще е позицията на Европейския парламент, ако този въпрос влезе на пленарно заседание?

- Това е прецедент, и парламентаристите ще преценят много внимателно дали  трябва да се създаде прецедент, но гледайки в дълбока криза се намира Гърция, мисля, че ще има мнозинство най-малко за Гърция, след което този прецедент ще си проправи път за България и Румъния.

------

„Въпросът за използването на парите на ЕС е важен за комисаря Хан, който отговаря за кохезионните фондове”. Според Хан, трите страни – Гърция, България и Румъния не са в състояние да усвоят европейските средства по подходящ начин”, отбелязва германският евродепутат. Евродепутатът признава: „Трябва да използваме техническа помощ за преодоляване на проблемите в трите страни”, добавя той.

Не е ясно обаче дали лидерите на страни като България и Румъния биха приели да изгубят част от суверенитета си и особено, ако такава помощ бъде свързана със създаването на антикорупционни бордове на ЕС...

Наредиха не вече редом с Гърция – това е факт, който даже ГЕРБ да отрече в следващите дни, той няма да изчезне, а по-скоро ще се задълбочи.

Редом с приказките за магистрали и спортни зали, непрекъснато ни се набива в главите всеки ден от премиера Бойко Борисов и финансиста Симеон Дянков, че ГЕРБ в пъти, в пъти увеличил усвояването на европарите! Даже по време на искания вот за недоверие - депутатите от ГЕРБ сътвориха скандали и се държаха безпардонно!

На 22 юни чухме от Брюксел обратното, на 22 юни научихме истината.

От Брюксел удари гръм – ехото заглъхна

Докато евродепутатите са се хванали за главите от ситуацията по усвояването и ефективността на евросредствата, правителството възложи на вицепремиера и министър на финансите, Симеон Дянков цялостната координация и изпълнението на дейностите по организирането на предстоящите президентски и местни избори.

 

България е приравнена с Гърция  от еврокомисарите за начина, по който усвояват еврофондовете! В същото време младите гърци на протестите си скандират: "Тихо, да не събудим българите!"

Борисов ни плаши с реки от кръв, а затваря очите си за действията на Симеон Дянков с еврофондовете!

Възложено е на вицепремиера да внесе в Министерския съвет проект на план-сметка за разходите и проект на тарифа, по която ще се заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството е натоварен с координацията на дейността по изготвянето и публикуването на избирателните списъци, а министърът на външните работи – с провеждането на изборите за президент и вицепрезидент в чужбина.

Откъм правителството цял ден на 22 юни нямаше никакъв коментар по скандалното интервю.

Тримата министри в кръга на своите отговорности ще информират министър-председателя за хода на подготовката на изборите до обявяването на изборния резултат.

Изборите за президент и местна власт ще се проведат на една дата – 23 октомври.

 

Писмо от Гърция

Публикувам едно интересно писмо от г-н Асимис, който следи отблизо събитията в Гърция през последните две години и тяхното медийно отразяване в България. Моята досегашна кореспонденция с него, както и личният ни разговор по темата за причините за гръцката хиперкриза ме убедиха, че той е личност с ясна гражданска и професионална позиция и има критичен поглед към българските медийни и експертни коментари за причините, които доведоха Гърция до ръба на финансовия фалит. Отличното владеене на български език от г-н Тасос улеснява нашето професионално общуване.
Авторът на писмото поставя в упор два въпроса, които имат пряко отношение към политическата ситуация и свободата на медиите в България, Гърция и ЕС:
първо, движещите сили на масовите протести в Гърция не са класическите политически и синдикални организации, а гражданите, самоорганизиращи се в групи и движения за натиск върху политическия елит, олигархията, международните финансови и банкови институции-истинските виновници за безпрецедентната криза в южната ни съседка;
-недоволството на младото поколение се представя от повечето медии като неоанархизъм. Което е обяснено при очевидната корпоративна и елитаристка зависимост на вестниците и телевизиите. Факт, който вече среща съпротивата на протестиращите и неизбежно губи в конкуренцията със социалните мрежи /последните днес са територията на свободното слово, а не монополната преса и комерсиалните ефирни медии/;
Като че ли социалната революция в Европа припламва-този път водена от младото интернет поколение! Къде е то в България-това е стратегическият въпрос за съдбата на гражданското общество у нас?

Уважаеми г-н Петков здравейте,

Не мога да не споделя с Вас радостта и вълнението, което изпитах, когато видях български журналист да взима интервю от събрали се на площада пред гръцкия Парламент граждани. Доживях да видя директно предаване на български журналист от Гърция! Защото друго е живата връзка.

Днес (08.06.2011) в сутрешния блок на BTV бе поканен този млад и симпатичен младеж да разкаже за впечатленията си от видяното там. Не знам защо, но имах чувството, че разговора се водеше със завърнал се от марсианска експедиция. Водещите с усмивка питаха, как се чувстват сега гърците, когато им спряха парите за фиести, яхара и 15 годишни заплати, а младежа се опитваше да обясни видяното през призмата на мизерната българска действителност, за да бъде разбран, но така и не се получи.

През изминалата неделя (тези събирания стават предимно събота и неделя с начален час 18ч. и се организират и в други градове, не само Атина), цифрата на протестиращите бе над 500хил души (по мнение на организатор на предизборни митинги и протести, при Папандреу-баща), но властите дадоха силно занижена цифра. Автобуси с хора от други градове, които откликнаха на призива на атиняни да се присъединят, бяха спрени на входните пунктове на града, а централната зона бе с ограничен достъп (само през определено място можеше да се мине и за целта трябваше да се заобикаля много). Май европейските директиви работят, ако си спомним и за българските протести, и има план за действия срещу мирни митинги и демонстрации. Но работата не е в цифрата.

Те наистина гонеха журналистите и камерите на „големите” тв канали, но отговаряха на въпросите на други, малки и уважавани от телевизии. От тези репортажи се разбра, че там не бяха само хора загубили работата си, а и работещи, пенсионери, студенти, ученици, майки и бащи с малки деца и бебета в колички. По начало те се събират да изразят своя гняв, затова и ги наричат „гневните на площада”. Те не са се събрали на протест! Те искат отговори от политиците за какво са взимани заеми и за какво са похарчени, чия е отговорността страната да е в това състояние и няма ли виновни и т.н.

За сега няма никакви ексцесии, липсват мегафони и лозунги с партийни или синдикални знамена. Издигат само националния флаг и чакат да им се отговори. От доброволци се подържат чистотата, детски кътове за малките деца с много игри и всичко необходимо за рисуване, медицински пунктове за първа помощ.

За сега никой не се наема да коментира, какво би станало, ако се възпламенят или се провокират по някакъв начин, разрушителните сили на този там народ. Колкото и да ги игнорират управляващите, само те ще носят отговорността за непредвидимите последствия, ако (недай си боже) пламне искрата.

Това правителство се оказа слабо да преодолее само натрупаните проблеми и колкото по-бързо си отиде, толкова по-добре, защото времето не работи за Гърция.

Много поздрави

А. Асимис

 

След девет месеца и половина шикалкавене, министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му, и че строежът на АЕЦ „Белене” се замразява!

Няколко часа по-късно Правителствената „Пресслужба”, ръководена от Румяна Бъчварова се втурна да замазва гафа на министър-председателя с урок :как трябва да се тълкуват думите на Бойко Борисов!

Защо и как правителствената Пресслужба ни учи как да тълкуваме думите на премиера, - четете в коментар тази вечер, по-късно.

За „Южен поток”, който вече е на старт за строителство от руска страна, Борисов замълча, но вероятно кабинетът на ГЕРБ ще се откаже и от участие в него!

Защо няма да строим „Бургас-Александруполис”? Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов.

Що се отнася до „Белене”, обясненията бяха още по-пространни:

„Всеки, който ми даде цената и да обсъждаме цена и откъде ще вземем парите, сме готови веднага да седнем да говорим с него иначе това си е само голи приказки, каза Борисов и допълни:

Правих им елементарната сметка – 26 млрд. евро струват 4 реактора при подписания договор между колегата Ердоган и Медведев.

26 като го разделиш на 4 се получава по 6.5 млрд. евро, което като го умножиш по две, сиреч същите нашите реактори от „Белене”, прави 13 млрд. евро. Ако някой ми каже днес откъде да извадя 26 млрд. лева, за да построя „белене” и след колко години ще си върна парите от тях, тогава нека да ме обвини, че бавя проекта. Това е сметката. Станишев говореше за четири милиарда, за два реактора. Турция подписва за 6.5 млрд. евро на един. Не се е променило нищо. Кой ме кара да задължа държавата с 26 милиарда, без ясен план, кога ще ги върна тези пари?”

ИТАР-ТАСС съобщи новината по странен начин със следното заглавие: „България не е приемала решение за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”, цитирайки изненадата на министър Трайчо Трайков.

ИТАР-ТАСС цитира още, че „По думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи.

„Нито петролопровод, нито АЕЦ”

под това заглавие „Московский комсомолец” коментира новината за провала на двата руско-български енергийни проекта.

„България, традиционно верен съюзник на Русия на Балканите, нанесе неочакван удар по икономическите интереси на Москва в региона. „Братушките” се отказаха едновременно от два мащабни съвместни проекта”, написа вестникът.

Странното след двете новини, бе, че министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали, че няма да участваме нито в единия, нито в другия проект”, каза министър Трайков.

Запитан дали е изненадан от изказването на премиера, министърът отговори: „Изненадан съм от вашето твърдение”.

Странно и необяснимо е, че след като на 10 март бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект.

Преди два месеца бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а днес стана ясно, че това са били действия за хвърляне нап рах в очите на Русия и Гърция. Българското дружество е собственик на 24,5 процента от капитала на компанията „Транс Балкан пайплайн”, която е ангажирана с проучването, проектирането, строителството и експлоатацията на нефтопровода. Какво ще се случи с парите, които държавата е вложила в тома дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства правят напълно нормална реакцията на изненада с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”.

Или за тези, които помнят случилото се в последните 20 години – мога да сравня реакцията на министър Трайков с тази на един бивш външен министър, Стоян Ганев, който слезе от самолта, за да научи, че без него, България е признала първа Македония за държава.

Минути след съобщението на Борисов, електронното издание на „Газета ру” пусна новината със заглавие „България се отказа от строителството на нефтопровода „Бургас-Александруполис”.

В публикацията се подчертава, че отказът бил продиктуван от липсата на икономическа изгода на проекта.

Със същото заглавие съобщи новината и РИА Новости, като за разлика от „Газета ру” тук бе подчертано, че отказът от строежа на нефтопровода бил съобщен след среща на българския премиер с поланиците на страните-членки на ЕС. Що се отнася до причината, Борисов се оправдал с отказа на жителите на Бургас от този проект и заявил, че случилото се в Мексиканския залив с разлива от платформата на „Бритиш петролеум” също оказало своето въздействие при вземането на това решение от негова страна.

Колко ще ни струва „подаръкът”, който си направи премиерът за рожедния си ден?

Новините за замразяването на „Белене” и отказа от „Бургас-Александруполис” бяха разпространени след срещата на Борисов с посланици на страните-членки на Европейския съюз, която се състоя днес, на 11 юни в резиденцията на испанския посланик. Символично казано, Борисов си „подари” отказа от съвместен бизнес в енергетиката с Русия за рождения ден, който е след два дни.

За „Бургас-Александруполис” още от средата на март беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на министър Дянков и преминаването на проекта „Бургас –Александруполис” към Министерство на финансите го обрече още преди два месеца на провал и закриване.

Бившият енергиен министър в кабинета „Станишев”, сега депутат от Парламентарната група на Коалиция за България Румен Овчаров заподозря, че проекта „Бургас - Александруполис” се спира, а АЕЦ „Белене” се замразява, за да се удовлетворят американските интереси, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

„Някои хора в България така и не разбраха, че България има собствени национални интереси и тези интереси не могат да бъдат управлявани от които и да било други държави. В момента действията, които предприема правителството, добре е че най-после ги предприема, защото това стоене в разкрачено положение беше по-опасно и по отношение на АЕЦ „Белене”, и по отношение на „Бургас-Александруполис”.

„Тази агония завършва – коментира Овчаров. - Тази агония обаче е изключително вредна за България. Надявам се, че министър-председателят схваща за какви загуби става дума, както политически, така и геополитически, а и чисто икономически. България ще заплати 2 млрд. евро, за да приключи проекта „Белене”, вместо да даде 2 млрд. евро, за да имаме работеща най-евтината АЕЦ в целия ЕС.

България се отказва от един проект, който сега очевидно ще бъде реализиран в Турция. В крайна сметка си мисля, че може да бъде удовлетворявано всяко желание на американските ни партньори, но поне мъничко трябва да бъдат съобразявани и нашите национални интереси”, каза Овчаров.

Как ще реагира Гърция на този отказ,

след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

Защо трябваше правителството на ГЕРБ да „преноси”, вместо да даде отговора си за руските енергийни проекти, едва ли някой ще тръгне за проверява и търси отговор. Точна на 1 септември миналата година Борисов не даде ясен отговор на Владимир Путин как смятат да реализират вече подписаните междудържавни енергийни проекти. Девет месеца и половина /времето за едно раждане – бел. Л.М./ след тази среща, Борисов изплю камъчето и призна, че кабинетът му няма никакво намерение да участва в „Бургас-Александруполис” и, че замразява строежа на АЕЦ „Белене”!

Точно в деня, в който от руския газов концерн „Газпром” съобщиха, че са готови да започнат строителството на „Южен поток”, българският премиер се изхвърли като съобщи, че с другите два съвместни с Русия проекти нищо няма да се случи.

Ден преди Бойко Борисов да съобщи тези две новини, руският енергиен министър Сергей Шматко призова българските акционери в петролопровода „Бургас-Александруполис” да вземат решение до есента на 2010 г., тъй като в противен случай той щял да бъде замразен до изясняване на позицията на българската страна.

Руската компания "Атомстройекспорт" също била готова да започне строежа на АЕЦ "Белене", заяви днес вицепрезидентът й Генадий Тепкян, който добави, че работата по проекта не изостава, въпреки отсъствието на стратегически инвеститор и съответно на финансиране. На строителната площадка имало необходимата инфраструктура и първият блок на централата можел да бъде готов през октомври 2017 г.

Тук не мога да не задам въпроса и защо председателят на парламента Цецка Цачева разизграваше руския енергиен министър Сергей Шматко като се напъна да говори „компетентно” с него за българо-руските енергийни проекти при посещението си в Москва също от средата на март. Русия не е страна, с която някой може да си играе и шикалкави и много скоро управниците ни ще усетят това.

Спомням си, че в Гданск на срещата на Борисов с руския премиер Владимир Путин, Путин го попита от кой от проектите бихме се отказали. Тогава премиерът не каза нищо ясно и конкретно.

Колкото до „Белене”, Борисов позволи един посланик като Уорлик да тръби как ни съветва да загърбим „Белене” и то на всеослушание с лъжи за сеизмичност на терена за АЕЦ-а.

След това се игра на вариант „търсене на инвеститори и консултант”, който вариант бе изоставен и не бе довършен...

Междувременно три компании останаха в надпреварата за консултант на АЕЦ „Белене”, а сред фирмите, които кандидатстваха в конкурса бяха HSBC, "Сосиете женерал", "Магуайър", "Ротшилд”. Министър-председателят пък обяви, че проектът за АЕЦ „Белене” е най-напредналият технически и юридически проект в Европа.

Освен руснаци, България разигра и чужди компании като шикалкавеше и губеше авторитет, докато неизвестно защо отлагаше във времето тази проект.

Заговори се, за консервиране на площадката на АЕЦ „Белене”, съобщена бе и цената за това консервиране – 7,5 млн евро. Замразяването на „Белене” било, защото нямало яснота кога ще се върнат парите, съобщил днес премиерът на посланиците от страните-членки на ЕС.

В резултат пред страната ни стои проблем с дело за неустойки на стойност над 800 млн евро, лихви, милиони за замразяване, за поръчано и неизползвано оборудване – цената на това съобщение на Борисов може да ни донесе иск за около милиард евро.

Възможното прекратяване на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, добави Шматко.

Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.

Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.

Новината за замразяване на проекта „Белене” дойде ден след като президентът Георги Първанов отправи приветствие по тази тема:

„Необходима ни е повече оперативност по проекта „Белене”, оценяван от международните експерти като съвременно технологично решение с най-високи показатели за ядрена безопасност в света към момента. Това се казва в приветствие на президента Георги Първанов, отправено към организаторите и участниците в Международната ядрена конференция на БУЛАТОМ, съобщиха от прессекретариата на държавния глава...

... Трябва да сме по-експедитивни, защото повишеният интерес към ядрените технологии вече значително повишава цената на новите атомни централи в световен мащаб. Доколкото съм информиран, цената на единица ядрена мощност в аналогичния на Белене проект за изграждане на АЕЦ в Турция вече е 2,5 пъти по-висока, се казва в приветствието.

Според държавния глава, - няма никакво съмнение, че трябва да запазим стратегическия приоритет на ядрената енергетика в електропроизводството. "Много са причините за това - световните енергийни баланси, екологичните стандарти, скокът на цената на електроенергията след 2012 г., когато ще приложим принципа “замърсителят плаща”. Поради повишените изисквания към серни и азотни емисии, голяма е вероятността след 2016 г. постепенно да се разделим с почти всички наши ТЕЦ, работещи на въглища...”

В традиционния стил две крачки напред – една назад

минаха и намеренията на правителството да търси инвеститор за построяването на един или два нови блока на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Естествено, след пушилката, към днешна дата, тези планове се оказаха в застой заради оттегляне на досега заявения инвеститорски интерес към потенциалния проект съобщи журналистката от Медияпул”, Владислава Пеева в свое разследване по темата.

Застоят станал ясен и от думите на Рашо Първанов, главен инженер на изведените от експлоатация І-ІV блок на централата, чиято инфраструктура се очаква да бъде използвана за бъдещите мощности.

Рашо Първанов представил възможностите за нови реактори в АЕЦ "Козлодуй" по време на дискусия в четвъртък пред Международния ядрен форум, организиран от "Булатом".

Според Пеева, в началото на годината, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма спешило ръководството на АЕЦ "Козлодуй" да внесе доклад за необходимостта от нови мощности на централата, но докладът сега отлежавал и не се внасял в Министерски съвет за одобрение.

Документът включвал около десетина варианта на технологии, сред които руски, американски, японски и др., както и предпроектното проучване за икономическата ефективност на нови мощности от по 1000 МВ в централата. Проучването било изготвено от испанската "Ибердрола", която имала и инвестиционен интерес, а това било и условието за откриване на процедура за избор на компания, която да изгради и експлоатира съоръженията. По неофициална информация обаче, испанците вече не били заинтересовани от проекта, което спъвало обявяването на търг или конкурс.

След посещението на енергийния министър в САЩ през април т. г. от министерството съобщиха, че американски компании проявяват интерес към нови ядрени блокове на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Същото твърдеше и американският посланик у нас Джеймс Уорлик, но до момента от страна на Щатите така и не бил обявен реален инвеститорски интерес.

В резултат на всичко случило се до този момент, Русия логично поиска по-високи такси за прием на ядрените ни отпадъци! Според евродиректива, България трябва да спре да изнася в други страни ядрените си отпадъци още до края на настоящата, 2010 година.

Тук следва логичният въпрос, работи ли някой от правителството по проблема с осигуряване на хранилище за бъдещото складиране на ядрени отпадъци! Такава информация от министерството на Трайчо Трайков никой не успя да намери...

Преди два дни министър Трайчо Трайков коментира коментира, че инвеститорите предпочитат компании, които да са стабилни и да имат потенциал за нагоре. „Приватизация трябва да има, защото това ще донесе свеж финансов ресурс на държавата. За да има и стабилност, и потенциал за развитие нагоре, трябва да се намери обединение - например на АЕЦ “Козлодуй”, ВЕЦ-овете на НЕК и Марица-Изток – съобщи Трайчо Трайков. - Това ще е компания мечта, от която и 10% да продадем, постъпленията ще са огромни. По-добре да продадем малка част от нещо голямо, отколкото много от нещо по-малко”, категоричен бе икономическият министър.

Ще загуби ли Русия от отказа и шикалкавенето на България

по енергийните проекти?

Според електронното издание „Время новостей” от 9 юни, в близките години се очаквало „Росатом” да стане наистина глобална корпорация. Директорът на държавната компания Сергей Кириенко обяви планове за реализиране на проекти в целия свят, съобщи преди два дни в-к „Время новостей”.

Постигането на тези амбициозни цели може да бъде осуетено заради съкращения във финансирането. Освен това бъдещите договори ще зависят от готовността на руската страна да се откаже от приоритета си да използва само оборудване собствено производство, коментират експерти.

Програмата на „Росатом” е действително мащабна. В Близкия изток през август ще бъде пусната иранската АЕЦ „Бушер”, започна изграждането на АЕЦ в Турция. Корпорацията ще участва в търга за изграждане на първата ядрена централа на Египет, готови са и плановете за снабдяване с ядрена енергия и на Сирия.

В Далечния изток „Росатом” помага в изграждането на АЕЦ в Тайван, както и за завършването на първата подобна централа във Виетнам. Амбициозни са и плановете за Новия свят, където текат преговори с Аржентина, Бразилия и Венецуела.

Защо точно днес премиерът Борисов съобщи за отказ по проекта „Бургас-Александруполис” и замразяване на АЕЦ „Белене”? Посланиците на страните-членки на ЕС едва ли имат пръст в тази история.

Засега виждам две причини в избора на време за съобщаване на решение по двата енергийни проекта:

Първата е, че вчера президентът Георги Първанов поиска в присъствието на срещата „Булатом”, че не трябва да се чака, а да се действа в енергетиката.

Втората причина е, че САЩ ще дадат червена точка на Борисов затова, че след налагане на санкциите на Иран, в които участва и Русия, Кремъл загуби позиции в Близкия изток, като трябваше да се откаже и от продажбата на ракети на Иран и се дистанцира от подкрепата на Турция за Иран. Иран от своя страна се обиди на Китайи Русия, което пък намали рейтинга на Турция във воденето на самостоятелна политика.

А какъв по-удобен момент за удар от този щеше да получи Белия дом в борбата си за връщане на изгубени позиции в Евразия? Един приятел на Русия като България да нанесе икономически удар върху съвместни българо-руски енергийни проекти и то след като предстои разполагане на ПРО на българска територия!

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2013/1430-gratskiyat-bunt-i-samoubiystvoto-na-evropa

Протестите в Гърция не стихватГърция е на ръба на бунт или революция. Взривът изглежда неминуем, ако правителството продължава да отказва провеждането на предсрочни избори, каквито иска цялата страна. Междувременно, пазарите се готвят за още по-ожесточена атака срещу Италия. Нараства напрежението в Източното Средиземноморие, заплашвайки да прерасне във въоръжен конфликт с участието на двама действащи членове на ЕС, една държава кандидат, както и на Израел. На свой ред Берлин, опитвайки се да помогне за разрешаването на европейската криза, повтаря същите стратегически грешки,които до доведоха Германия до поражение в двете световни войни. Единствената разлика е, че през ХХ век конфликтът имаше въоръжен характер, докато днес сме изправени пред тотална финансова война.

Протести и евроскептицизъм - това са двете явления от кризата в ГърцияПротив Гърция и другите страни от т.нар. група PIIGS се води информационна война, напомняща психологическите кампании срещу "държавите-парии", като Ирак на Саддам или Сърбия на Милошевич. Германия има рядката възможност отново да стане "нормална" държава, превръщайки се в политически и икономически защитник на Европа от пазарите, т.е. в добър и демократичен континентален "хегемон", и концентрирайки силите си за реализацията на един радикално реформиран Европейски проект. Вместо това, тя го разрушава, подливайки масло в огъня на вътрешноевропейските дългови и политически войни. Така Германия отново се превръща в заложник на един изключително тесен, провинциален и примитивен национализъм, който в миналото неведнъж е довеждал немската нация до катастрофа. Действайки по този начин, тя рискува да загуби "третото си Ватерло" през последните сто години и да понесе поражение, по-тежко дори от това през 1945. Не остава много време до историческия провал на Европейската идея, разпадането на ЕС и глобалната икономическа криза, която ще се окаже по-сериозна от "Голямата депресия" през 1929 и ще има катастрофални последици за Европа, света и самата Германия.

Използвайки системния подход, лесно можем да открием в начина, по който се развиват кризисните процеси вътре в ЕС, някои от тенденциите, довели навремето до стремителния саморазпад на съветския строй (също толкова "затворен", като съвременния монетаристки неолиберален европейски и глобален модел). Реакцията на европейските лидери на кризата много напомня поведението на последния съветски ръководител Михаил Горбачов, дестабилизирал жизненоважните структури и функции на поверената му държава, без да има ясна представа с какво би могъл да ги замени. За разлика от китайските си колеги, Горбачов широко заимства и легитимира западните ценности, активно използвайки ги във вътрешнополитическата борба, като по този начин разруши "образа на врага", т.е. сърцевината на съветската система. Същото виждаме днес в Европа. Нашият "режим" се базира на представите за естествения характер на "свободата, просперитета и демокрацията". Той няма как да оцелее, ако продължи да унищожава цели социални групи за да гарантира максимални печалби на банките и да изплати огромните натрупани към тях дългове.

В настоящата статия ще се опитам да анализирам различните финансови, политически, идеологически, национални и геополитически фактори, стимулиращи развитието на дестабилизационните процеси в ЕС. В тази връзка, предлагам да прибегнем до съчетаването на две, на пръв поглед противоположни интерпретации, едната от които постулира хаотичната природа на финансовата криза, докато втората разглежда отделните и етапи като част от проекта на "Империята на финансовия капитал" за трансформирането на Европа и света съобразно собствените и интереси и глобална визия. При това отделям специално внимание на германската политика, защото в настоящия момент Германия остава единствената държава в Европа, стремяща се да прокарва общоевропейска линия. Друго реално действащо лице в тази драма е Гърция, превърнала се в експериментална площадка за установяването на нов социално-икономически ред на континента. На този фон, гръцкото правителство, намиращо се под прекия контрол на глобалния финансов капитал, действа като своеобразен "агент на хаоса" в европейските дела.

Гръцки уличен протест срещу рестриктивната финансова политика на ЕССтигнали сме до повратна точка в европейската и, в частност, на германската история. Задействани са същите зловещи механизми, действащи в Европа и преди двете световни войни. Наистина, те се проявяват не във военната, а във финансовата сфера (поне засега), но могат да доведат до не по-малко катастрофални последици. На карта са поставени европейското благополучие, демокрация и цивилизация, т.е. всичко, които успяхме да постигнем след 1945. Заради антикризисната политика на своето ръководство, Германия рискува да претърпи икономическо, политическо, геополитическо, морално и стратегическо поражение, сравнимо с разгрома и през Втората световна война.

Все още не сме в състояние напълно да осъзнаем новата ситуация. Начинът ни на мислене все още се основава на фактите и реалностите от периода 1945-2008. По аналогичен начин, европейците биват потресени, когато избухва Първата световна война - мислено те все още живеят в т.нар. Belle Epoque (1), макар на практика отдавна да са навлезли в новата ера на войни и революции, характерни за първата половина на ХХ век. "Няма да плащаме заради гърците" - казват германците, също както някога, в сходна ситуация, французите декларират: "няма да умираме заради Данциг" (2). Само че убийството на Гърция може да доведе до същите последици, като убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, през 1914.

Дълговата криза стремително разрушава политическия фундамент не само на Европейския съюз, а и самата идея за европейската интеграция. Против Гърция и другите държави от т.нар. група PIIGS (3) се води информационна война, подобна на психологическите кампании срещу т.нар. "държави-парии". На практика, подобни медийни атаки, предшестваха военната интервенция срещу въпросните "парии". В гръцкия случай, те бързо превърнаха страната, която е член на еврозоната, в своеобразен финансов аналог на Ирак, предшествайки спекулативните атаки срещу нея.

Днес срещите на върха на ЕС демонстрират все по-малка ефективност и все повече напомнят боксови схватки. Отношенията между Германия, Франция, Великобритания и Италия са напрегнати повече от всякога. "Европейската" централна банка (ЕЦБ) се стреми да изключи от програмата за "преструктуриране" на гръцкия дълг задълженията, купени от нея на вторичния пазар на изключително ниска цена, т.е. спекулира и се опитва да печели от бедственото положение на една страна-членка на ЕС! Обикновените германци декларират нежелание да изплащат с труда си дълговете на гръцките "мошеници", без да подозират, че гърците всъщност работят повече от тях. При всички случаи, германските пари не влизаха в Гърция, а в най-големите международни банки, които са истинските мошеници. Преди време българският премиер изрази задоволството си от разпадането на гръцкото общество, което му напомняло за разрушаването на българския социум след падането на комунизма. Самите гърци пък все по-често обвиняват германците, че се държат както по време на Втората световна война, разорявайки и ограбвайки страната им. Мнозина говорят за появата на Четвърти Райх и си припомнят за действията на ЕАМ - легендарният Фронт за национално освобождение, действал срещу нацистите в периода 1941-1944 и превърнал се в едно от най-значимите съпротивителни движения в Европа. Какво означава всичко това? Означава, че след началото на европейската дългова криза, финансовите, политически и идеологически предпоставки за ликвидирането на целия Европейски проект окончателно са съзрели. Новата "Империя на финансовия капитал", целяща или да постави обединена Европа под контрол, или да я унищожи, вече разполага с необходимите средства за реализация на стремежите си. Европейските нации се обвиняват една друга за кризата, вместо да насочат гнева си към основната причина за нея - световните банки и съвършено неуправляемата глобална финансово-икономическа система.

Германската дилема

За първи път през последните осемдесет години Германия държи ключа за съдбата на Европа, нейната демокрация и цивилизационното и наследство. Тя обаче не може да го задържи задълго и, както изглежда, не знае какво да прави с него. В определен момент, германците се съюзиха с "пазарите" срещу Гърция. Те ги използваха като своеобразна "полиция на Договора от Маастрихт" (4) с цел да "накажат" гърците и да "дисциплинират" другите европейци, без да съзнават каква чудовищна цена ще им се наложи да платят за този съюз с дявола (да си припомним "Фауст"). От икономическа гледна точка, те разкъсаха Гърция на парчета, също както Хитлер и Сталин постъпват с Полша през 1939. В момента Германия надценява своите възможности и икономическата си мощ по същия, начин по-който надценява военната си сила през първата половина на ХХ век. Берлин си въобразява, че може да играе с пазарите в свой интерес. Същото са мислели Даладие, Чембърлейн и Сталин за Хитлер.

В периода 1939-1941 Хитлер овладява цяла Европа, опитвайки се да я обедини и "дисциплинира", преди да се устреми към основната си цел - завоюването на Русия и свалянето на болшевизма. На практика обаче, нацисткият проект е отражение на тесногръдия и силов германски национализъм. Германия така и не съумява да разбере своя велик военен теоретик - прусакът Карл фон Клаузевиц, който правилно свързва победите на Наполеон със силата на идеите и лозунгите на Великата френска революция. Най-устойчиви и успешни са онези хегемонии, които се основават на общи идеи и, освен това, винаги имат подръка "захарче" за подчинените им нации. Такова беше господството на САЩ и СССР, опиращо се, съответно, на представата за "независимия, свободен и успешен индивид" и на "социализма". Такава беше и доминацията на ЕС, поне докато се опираше на мечтата за "всеобщото благосъстояние и свободата".

Хитлер не съумява да покори Великобритания и заплаща скъпо за нападението срещу Гърция. Той би могъл да победи във войната със Съветския съюз, но в момента, когато я започва (през 1941) вече е загубил скъпоценно време и енергия. Ангела Меркел действа по същия начин. Тя се опитва да накаже гърците и да дисциплинира останалите европейци и едва след това да се заеме с проблема с пазарите от името на целия ЕС, рискувайки така да пропилее целия политически капитал на Германия в "обединена Европа".

"Полицията", в лицето на пазарите и МВФ, които самата Германия покани и с които си сътрудничеше, не просто наказа нарочения за такъв гръцки "престъпник". Тя буквално го унищожи и сега атакува една след друга държавите в Европа и дори САШ. Това доказва, че Гърция не е изключение, а просто екстремен случай, и позволява по-ясно да се видят и разберат действията на фундаменталните механизми. Всички са ангажирани с гръцкия въпрос, но единственият резултат от тези усилия е нарастването на гигантския дълг на страната и безпредецентното разрушаване на нейната икономика и общество.

Няма решение вътре в системата

Германските и европейските политици се опитват да намерят решение, но всички стъпки, които предлагат и съгласуват, много бързо се провалят, потвърждавайки, че проблемът има системен характер. С други думи, той не може да бъде решен в рамките на съществуващия политически и икономически глобално-либерален модел, характерно за който е акумулирането на огромна власт в ръцете на финансовите "магнати" и пълната дерегулация на финансовия и другите пазари, а на практика - и на всяка икономическа и търговска активност. Горчивата истина е, че в момента разрушаваме Европа, приближавайки настъпването на световна криза, по тежка от онази през 1929.

Финансовото чудовище, което създадохме през последните 40 години, т.е. глобалната "Империя на парите", в момента ликвидира нашите държави, нации и култура. Докато търсенето на решение на проблема не бъде насочено към основния му източник, кризата ще продължи да се задълбочава, поставяйки под въпрос не само съществуването на ЕС, но и на цялата европейска цивилизация, държавата на всеобщото благосъстояние и демокрацията - с други думи на всичко онова, което европейците можаха да постигнат след 1945. Опитът да бъдат изплатени гигантските дългове, натрупани от банките и другите финансови институции, ще доведе или до разрушаването на европейското общество и превръщането на гражданите в нещо като пожизнени роби, или до нови мащабни войни, или до ускорена деградация на околната среда, т.е. на фундамента на собственото ни съществуване.

Историята изправя германците пред драматична стратегическа дилема. Днес те имат реален шанс отново да станат "нормална" нация, т.е. да се измъкнат от психологическия "затвор", в който се оказаха след поражението си във Втората световна война (5). За да се случи това, Германия трябва да поеме лидерската роля в борбата на европейските държави за поставяне под контрол на финансовото чудовище, застрашаващо тяхното общество, демокрация и цивилизация. Тя следва да оглави титаничната, изключително трудна, но абсолютно необходима работа за радикалната промяна на икономическата парадигма - ако действително искаме да спасим нашия континент от тоталитарното господство на т.нар. "пазари".

Необходимо е радикално да бъде преструктуриран европейският дълг, да бъдат забранени, или поне поставени под стриктен контрол, операциите с CDS (суапи за осигуряване срещу кредитен риск) и другите деривативи, да се създаде реален, а не спекулативен икономически модел, обръщайки се към идеите на кейнсианството, т.е. към една или друга форма на протекционизма и регулирането на пазара. Налага се мащабно преразпределяне на доходите и богатството. Необходимо е създаването на европейско правителство (а не управление), което обаче, трябва да е демократично и да отговоря на определени социални и екологични цели, а не просто да гарантира стойността на парите, като Маастрихтския договор. Необходимо е сключването на Нов Договор, но за това се нуждаем от нови политически лидери, които да имат смелостта и уменията на Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Шарл дьо Гол. Само така може да бъде преодоляна сегашната криза и да бъде спасена Европа.

Другият път пред Берлин е да продължи да прави това, което прави сега, като така ускори разрушаването на ЕС, да отблъсне от себе си мнозинството негови членове и по този начин със собствените си ръце, да заложи основите за подчиняването на целия континент (включително, в крайна сметка, и на самата Германия) на "Империята на парите". Германия несъмнено разполага с важни относителни предимство и може известно време да просъществува и без останалите европейци, но какво би представлявала, като самостоятелен политически играч след двайсетина години, в сравнение с Индия и Китай например? Каква "мека" (не само икономическа) сила ще притежава на фона на ужасните политически и идеологически последици от тоталното унищожаване на Европа, осъществено под нейно ръководство? На практика, подобен изход би бил равносилен на икономическо, морално, политическо и стратегическо поражение на Германия, по страшно дори от това във Втората световна война. Ни повече, ни по-малко!

Империята срещу Германия

Навремето първият генерален секретар на НАТО лорд Исмей дефинира целта на Северноатлантическия алианс с известната формула: "Да държи американците в (Европа), германците - под (контрола на Европа) и руснаците - извън (Европа)". Британската империя предава глобалното управление на САЩ, чиято власт се основава на съчетанието между финансовата мощ и мощта на американското оръжие. Съветският съюз извърши самоубийство, но имперското "ноу хау" остава неприкосновено. Променят се начините и обектите на подчиняване, но не и основните цели. В момента обаче, по-голямо внимание заслужава вече не генералният секретар на НАТО, а главният изпълнителен директор на Goldman Sachs Лойд Бланкфейн, който преди време си позволи да заяви: "Аз върша работата на Бог" (6).

През 2008 Бланкфейн не изглеждаше изненадан от кризата. Той беше планирал всичко предварително, но въпреки това не беше сигурен, че събитията ще се развият в нужната посока. Затова на неговия човек Хенри Поулсън (7) се наложи буквално да моли членовете на американския Конгрес да спасят банките. Днес Лойд и компанията му вероятно се надсмиват на отчаяните усилия на германците и европейците или дори на Обама, да успокоят пазарите. Той и колегите му не само съумяха да запазят и разширят своята империя и фантастичните и печалби, но и да прехвърлят на държавата собствените си загуби, провокирайки по този начин кризата на суверенните дългове. Сега те смятат, че имат право да "регулират" размера на националните бюджети, нивото на социалните разходи и инвестициите в Европа и САЩ, както и да решават колко членове трябва да има ЕС и дали въобще ще продължи да съществува!

Един от хората на Goldman Sachs беше поставен начело на "Европейската" централна банка (8). Друг - Отмар Исинг - в една своя статия в германското издание на Financial Times пък поставя европейците пред дилемата: или да трансформират ЕС в съответствие с изискванията на пазарите, или да се примирят с постепенния му разпад. Същият Исинг, който (неизвестно защо) се смята в Германия за най-големия авторитет по въпросите на монетарната политика, в друга своя статия от март 2010 обясняваше, защо Европа не трябва да помага на Гърция. В нея обаче той не споменава, че е платен консултант на Goldman Sachs - банката, която, в качеството си на съветник на гръцкото правителство, организира, през септември 2009, спекулативната атака срещу Атина, очевидно не смятайки, че става дума за очевиден конфликт на интереси.

Финансистите като Исинг или Джордж Сорос са хората, които днес дискутират в големите европейски медии бъдещето на континента, дал на света основополагащите идеи на новото време във всички сфери на живота и познанието (навремето Сорос провали влизането на Великобритания в еврозоната, осъществявайки спекулативна атака - предвестник на войната, която се води в момента от финансовата империя срещу цяла Европа). Ето в какво се е превърнала Европа на Кант и Волтер, на Маркс и Ницше, на Робеспиер и Гарибалди, на Сартр и Гьоте, на френската революция, немския романтизъм и социалната държава. Днес Сорос, Исинг, банкерите от Goldman Sachs или персонажи като Барозу (!) определят съдбата на европейската цивилизация, като на практика я рушат.

"Приятелски съвет" от лондонското Сити или имперски капан за Берлин

Преди време британският Financial Times (смятан за рупор на финансистите от лондонското Сити) публикува необичайно откровена редакторска статия, призоваваща ЕС, ЕЦБ и МВФ да не отпускат на Атина шестия транш от вече съгласувания финансов помощен пакет. При това вестникът изтъква, че Гърция няма никакви международни финансови задължения, които следва да бъдат погасени, и, че отказът от отпускането на помощта ще доведе "само" до неспособността на гръцкото правителство да плаща заплати и пенсии (изправено пред тази заплаха, гръцкото правителство изпадна в паника и започна да принася в жертва практически всички социални слоеве в страната, което ставаше под стриктния надзор на "тройката" ЕС, ЕЦБ и МВФ, действаща на практика като своеобразен "икономически екзекутор" на Гърция).

Истината е, че англосаксонците познават националния характер на гърците и германците (които нееднократно са побеждавали) доста по-добре, отколкото те самите се познават. Финансистите от лондонското Сити са съвсем наясно, какво ще се случи, ако съветите им бъдат изпълнени, както впрочем и става. Гръцката катастрофа ще се ускори, позициите на Атина и Европа ще отслабнат дотолкова, че те вече няма да могат да се противопоставят на външния натиск. Много е вероятно също, че случващото се, рано или късно, ще тласне гръцкото население към бунт или революция, при това не само срещу собственото им правителство, а и срещу Германия и ЕС, като цяло. Гърците могат да бъда обвинявани за много неща, но именно те извършват втората по значение (след френската) европейска революция, свиквайки Учредително събрание през 1822, когато Наполеон вече е мъртъв, а Европа се контролира от "Свещения съюз", потискащ всяка революционна съпротива срещу съществуващия ред. Освен това, именно те организират най-мощното (имайки предвид числеността на населението на страната) съпротивително движение през Втората световна война.

Финансистите от Сити отлично познават и германския характер. Те знаят, че германците обичат дисциплината, също както гърците - да се бунтуват. Затова са сигурни, че Берлин ще отговори на гръцката съпротива по най-твърдия, негъвкав и неполитически начин. Германия и ЕС вероятно разполагат с достатъчно политически и икономически инструменти за да задълбочат гръцката катастрофа, която самите те провокираха, разбира се съвместно с правителството на Гърция. Те обаче със сигурност нямат средствата, които да им позволят да избегнат финансовите и, което е по-важното, ужасните политически, идеологически и геополитически последици от унищожаването на тази малка, но в същото време най-значимата в исторически план държава в Европа. Те са в състояние да го направят, ускорявайки по този начин и собствената си гибел. И, ако в контекста на своя близкоизточен опит, американците откриха "закона за непредвидените последици", то по отношение на ситуацията в Европа вероятно скоро ще се заговори за "закона за асиметричните резултати".

Формират се обективни предпоставки за избухването на "ограничен въоръжен конфликт", който може да се окаже изгоден едновременно на няколко международни играчи с различен регионален и глобален дневен ред. На идеята за политическата интеграция на Европа ще бъде нанесен смъртоносен удар. Вътрешноевропейската атмосфера  вече е достатъчно отровена. И "богатите", и "бедните" държави протестират против оказването на помощ на Атина, неосъзнавайки, че всъщност се помага не на Гърция, а на банките, които спекулират с нея и я унищожават. Всяка нация в Европа гледа само собствените си интереси. Във Франция, която винаги е била политически барометър на континента, националистическият Национален фронт начело с Марин льо Пен вече е интегрална част от политическия пейзаж. Фундаменталните аксиоми, на които се крепеше следвоенният просперитет, мирът и демокрацията в Европа, стремително се рушат буквално пред очите ни.

Когато катастрофата настъпи и прахът от разрушенията се уталожи, европейците ще започнат да се обвиняват един друг за случилото се, но критиките ще се стоварят най-вече върху Гърция. Германските и другите европейски лидери вероятно ще прехвърлят отговорността за всичките си провали на гърците и ще използват ситуацията като предлог за налагането на драконовска социално-икономическа политика в собствените си страни и на континента, като цяло.

На свой ред, виждайки как ги отхвърля същата тази Европа, към която бяха обърнати погледите им през последните двеста и петдесет години, гърците ще бъдат изключително разочаровани. При това негодуванието им ще се насочи не толкова към безличните пазари, колкото към ЕС и, най-вече, към Германия, която за втори път в рамките на един век разрушава страната им. Те ще си припомнят, че германците така и не платиха военните репарации и дори не върнаха златото, задигнато от нацистите от гръцката Централна банка. Ще бъдат подновени делата срещу Siemens и другите европейски компании, обвинени, че масово са подкупвали гръцки политици. International Herald Tribune, Time и даже Financial Times ще започнат да публикуват подробни репортажи за гладни бунтове в Атина или аналитични материали, доказващи, че европейците не могат сами да решат проблемите си. Последиците са ясни. На първо място, зрелищните картини на гръцката социална катастрофа ще бъдат използвани за убеждаването на европейските граждани да се съгласят да получават такива заплати и пенсии, каквито им определят техните правителства, съобразно препоръките на банките. На второ място, в повечето европейски страни ще стигнат до извода, че "германците не са се променили и не трябва да им се има доверие". Така ще сработят същите фундаментални психологически и идеологически механизми, с чиято помощ  след войната "Империята на парите" реализираше господството си над Германия и Европа, "разделяйки за да владее" континента, въпреки значимите му икономически, социални и интелектуални постижения. В случая, голямата ирония на историята е, че германският национализъм за пореден път ще "погребе" германските национални интереси.

Да си припомним 1956. По онова време Съветският съюз все още се ползва с огромно влияние в Европа, благодарение на ролята си за победата над Хитлер. Неговият лидер Никита Хрушчов се опитва да реформира държавата отвътре за да се избави от ужасното наследство на сталинизма. През същата година в Унгария избухва революция, чиито ръководители получават уверения, че ще бъдат подкрепени от Запада. В резултат страната излиза от Варшавския пакт, което Москва категорично не иска да приеме. Последвалото навлизане на съветските танкове не само смазва унгарската революция, но и тотално ерозира съветския авторитет в Европа, западното комунистическо движение, както и шансовете за успешна трансформация на самия Съветски съюз, поставяйки основите за разпадането му след няколко десетилетия. Между другото, Израел са възползва от събитията в Централна Европа през 1956 за да започне поредната война в Близкия Изток.

Ако сега поставим на мястото на СССР - Европейския съюз, на мястото на Русия - Германия, на мястото на Унгария - Гърция, а на мястото на съветските танкове - CDS, ще получим вероятния сценарий за развитие на събитията в краткосрочна перспектива. Също както през 1956, днес европейските дългови войни отвличат вниманието ни от събитията, които се случват или ще се случат в Близкия Изток. Между другото - провокирането на конфронтация между европейците е класически прийом, с чиято помощ неевропейски държави получаваха възможност да доминират над континента през значителна част от ХХ век. Само че през миналото столетие това се постигаше с военни, а през сегашното - с финансови средства.

Пазарите поставят ултиматум на Европа: да се подчини или да изчезне

Ограничените размери на настоящата статия не позволяват да се анализира подробно стратегията на поведение на пазарите спрямо Европа. Истината е, че сме склонни да приемаме за факт полуавтоматичния характер на пазарните механизми и да виждаме в банките и другите финансови институции обикновени икономически играчи, заинтересовани най-вече от получаването на печалба. Зад почти нерегулируемото функциониране на пазарите не различаваме изключително тесния кръг на собствениците на капиталите, способни да катализират пазарните събития и да ги управляват. Забравяме, че десетте най-големи световни банки могат да мобилизират средства, съпоставими с общия обем на националните дългове на държавите на планетата. Тоест, финансовата власт, която те притежават, се равнява на тази на всички държави в света, взети заедно!

Частните финансови структури са стратегически играчи. Те представляват най-силната концентрация на финансова мощ и международно политическо влияние, която светът някога е познавал. С помощта на дериватите те дори съумяха частично да си присвоят една от основните функции на държавата, а именно паричната емисия. Характерно за тях е имперското ниво на стратегическо планиране. Нашите политици и държавници не разполагат с нищо, което поне малко да напомня за това, да не говорим, че са зависими от собствениците на капитали. Единствената слабост на тази "държава в държавата" е липсата на легитимност и на военна мощ, поради което и се налага да разчита на въоръжените сили и военно-индустриалния комплекс на САЩ. Те разсъждават радикално, ние - консервативно. Те управляват самия процес на трансформация на системата, докато ние се опитваме да реагираме на нейната нарастваща неуправляемост. Те са склонни към дългосрочно планиране, докато ние сме ангажирани с текущите проблеми и подготовката за поредните общински или национални избори. Те притежават цялостна визия, ние виждаме само отделни части от общата картина. Ето защо те печелят.

Докладите на Пол Уолфовиц (9) или Дейвид Джеремая (10), дефинирали стратегията на САЩ след студената война и поставили основата за последвалите конфликти в Близкия Изток, са нагледен пример за имперско мислене, позволяващо, освен всичко друго, да разберем, как точно разсъждават и действат днешните "пазарни ленинисти". На практика, финансовата атака срещу Гърция се ръководеше от същата стратегическа логика, като интервенцията в Ирак и това е крайъгълният камък, т.е. началото на радикалното преформатиране на световния ред.

Фактически и Уолфовиц, и Джеремая лансират тезата, че Империята не бива да чака докато "заплахите" за доминацията и станат достатъчно видими. Следва да се действа "проактивно", така че навреме да бъде предотвратена появата на силови полюси, способни да отправят предизвикателство към глобалното американско господство. Превръщането на Европейския съюз в самостоятелна политическа единица би създало опасност за геополитическия монопол на Империята. Утвърждаването на еврото, като световна резервна валута, ще ерозира един от стълбовете на могъществото на САЩ, както и възможността за по-нататъшното финансиране на американската икономика.

Като заговорихме за икономика, пазарите, по-добре от който и да било друг, са наясно, че наближава второ, още по-мощно, финансово цунами. Но вместо да се опитат да предотвратят този катаклизъм, те очевидно се стремят да го насочат в определена посока, използвайки го за собствените си интереси. Всъщност, те дори са длъжни да го направят, защото с основание се опасяват, че в противен случай биха могли да се намерят политици, които да ги обвинят, че са предизвикали кризата и да поискат от тях да платят значителна част от натрупаните дългове, вместо да разрушават за целта цялата следвоенна конструкция на Европа. Те знаят също, че периодите на големи сътресения могат да предопределят развитието на събитията за десетилетия напред. И, ако не се възползват от момента за собствената изгода, рискуват да понесат сериозни, може би дори фатални, загуби. От тяхната гледна точка, сегашната криза дава исторически шанс да бъдат демонтирани европейската държава на благоденствието и демокрацията, превръщайки европейците в роби, задължени да изплащат огромните дългове на своите държави до края на живота си.

Пазарите не възразяват срещу това, ЕС да функционира в стриктно съответствие с изискванията на Маастрихтския договор, превръщайки се по този начин в техен "агент". Това което те не могат да си позволят обаче е трансформирането на ЕС в своеобразна държава, която да е в състояние реално да ги контролира. Ако решат, че Европейският съюз може успешно да се превърне в инструмент на Империята, вероятно ще действат именно по този начин. Ако сметнат, че това е невъзможно, ще активизират процеса на хаотичен разпад за еврозоната и ЕС за да постигнат очертаните по-горе политически, икономически и социални цели.

В една статия, публикувана наскоро в Wall Street Journal, авторът и не може да се удържи да не демонстрира искреното си задоволство от посоката, в която се развива европейската криза. На първо място, се посочва в публикацията, вече е нанесен смъртоносен удар на "опасната" мечта за създаването на европейска супердържава. На второ място, беше демонстрирана слабостта на еврото. На трето място, появи се наистина историческа възможност да бъде унищожен модела на държавата на благоденствието както на Стария континент, така и в САЩ.

Пазарите ненавиждат съвременния хуманизъм, те ненавиждат и силните държави въобще и Германия, в частност. В древна Атина първото "преструктуриране" на дълга е осъществено още по времето на Солон и води до установяването на демокрацията. Протагор определя същността на тази демокрация с думите: "човек е мерилото за всички пари". Само че за финансовата "цивилизация" нещата стоят по точно обратния начин: "парите са мерилото за всички хора". Или, казано с други думи, пазарите решават всичко.

Надигащият се гръцки бунт

Програмата, която се реализира в момента в Гърция от ЕС, ЕЦБ, МВФ и "гръцкото правителство", отговаря в по-голяма степен на интересите на семейство Ротшилд, отколкото на гръцката нация и не оставя на гърците друг избор, освен да се разбунтуват (дори и без да бъдат допълнително подтиквани към това от редакционните статии в медии като Financial Times). Тази програма е равносилна на икономически и социален геноцид и вече ерозира основите на парламентарната демокрация в страната. Благодарение на европейската и международна "помощ" гръцката икономика стремително се срива, като темповете на този срив са по-бързи, отколкото във Ваймарската република, в навечерието на идването на Хитлер на власт. Жестоко са ударени всички социални класи, с изключение на много тънък слой свръхбогати гърци, а структурата на обществото се трансформира в посока към характерните за близкото минало латиноамерикански модели. Средният жизнен стандарт и нивото на доходите вече паднаха наполовина, при това не се очертават никакви перспективи за стабилизацията им. Социалната сфера и здравеопазването са ликвидирани, държавата изчезва. Историческата ирония (ако може да се каже така) е, че "лечението", предписано на Гърция, нанася най-силен удар по най-производителните, трудолюбиви и спазващи закона граждани, като по този начин изключва всяка възможност за национално възраждане. Повечето талантливи, добре образовани и инициативни млади хора мечтаят да емигрират. Единствената причина още да не сме станали свидетели на улични войни с участието на крайнолеви и крайнодесни въоръжени групировки е инерцията на човешкия разум, който рядко е в синхрон с бързия ход на събитията. Днешното морално състояние на гръцката нация е съпоставимо само с чудовищната първа зима на германската окупация, през 1941-1942, предшествала появата на най-голямото (предвид размерите на страната) съпротивително движение в Европа. Гърците, особено тези в големите градове, вече се сблъскват не само с бедността, но и с глада. И сякаш всичко това е недостатъчно, различни международни играчи лансират предложения за разпродажбата на цялата държавна собственост в Гърция за да се изплати част от нейните дългове, и усилено разработват проекти за "изграждането" на нова гръцка държава. Впрочем, по същия начин те успяха да разграбят и бившите съветски републики и Русия в годините на "прехода наникъде" и "шока без терапия".

Силите, които планираха, а днес реализират убийството на Гърция, вероятно предпочитат разрушаването на страната отвътре (имплозията), пред социалния взрив. На пръв поглед изглежда, че това най-много се иска от германците, които никога не са виждали "смисъл в безсмислието" на бунтовете и революциите. Възможно е, те да разчитат, че гърците ще приемат пасивно десетократното влошаване на условията си на живот, както стана преди това в Източна Европа. Разбира се, подобен сценарий не бива да се изключва, но той е малко вероятен. Гърците имат съвършено различна политическа традиция от източноевропейците. Освен това, в гръцкия случай не може цялата вина да се хвърли на "комунистическото минало". Разбира се, местните чиновници и политическата класа са тотално корумпирани, но за това са виновни не само те самите, но и многобройните европейски компании, като Siemens например, които благодарение на редовните подкупи в течение на десетилетия експлоатираха гръцкия пазар, а понякоха буквално ограбваха държавния бюджет.

Бързото разрушаване на всички социални връзки и национални идеи, което се случва в Гърция в резултат от реализацията на програмата на ЕС и МВФ, освобождава ужасни сили, стремящи се да се излязат на преден план. Империята е наясно с това. Разглеждайки социалния взрив като най-малко желания измежду възможните варианти, тя ще се опита да канализира освободилата се енергия в други посоки. Например във "война" между гърците и имигрантите, 80-90% от които се опитват да използват Гърция като транзитна врата към Европа, но в крайна сметка остават в страната, превръщайки се в непосилно бреме за нейните и без това пукащи се по шевовете социални структури. Друго допустимо развитие на събитията са локалните войни, национализмът и фашизмът.

Срещата на Марс с Венера

Гърция не е епицентър само на дълговата криза. Тя е умалено копие на всички възможни кризи, застрашаващи Европа. За нещастие на техните народи, Гърция и Кипър са разположени в една от най-важните геополитически точки на света, позволяваща да се контролира достъпа на Русия към "топлите морета", транзита на енергоносители от Близкия Изток към Франция и Германия, както и връзките на Израел със западния свят. Те се намират в пресечната точка на близкоизточната "сфера на Марс", европейската "сфера на Венера" и временно намиращият се в упадък славянски свят. Освен това Кипър вероятно разполага със значителна запаси от енергоносители. Къде, ако не тук, може да се обедини в едно взривоопасната динамика на "геополитическия и пазарния ревизионизъм", първият от които се проявява в Близкия Изток, а вторият се стреми радикално да трансформира, в свой интерес, наложилият се в Европа след Втората световна война ред.

В момента дълговите войни в Европа и въоръжените конфликти в Близкия Изток се развиват отделно едни от други, но в еднакво взривоопасно направление. Какво обаче ще се случи, ако те се обединят? Разполага ли ЕС с, макар и ограничена, способност да разреши едновременно и дълговата, и геополитическата криза, или рискува да бъде унищожен още преди някой да разбере, какво точно се случва?

Нека погледнем картата на региона. Какво виждаме? Ситуация, която е безпрецедентна от периода на нестабилност през 1989-1991 насам. Пет държави са подложени на, макар и различни, но изключително дълбоки сътресения - Сирия, Либия, Египет, Кипър и Гърция. При това между Кипър и Сирия се забелязва небивала концентрация на американски, израелски и турски въоръжени сили, към които в края на ноември 2013 трябва да се присъедини и руска военна флотилия. Там се намират също гръцки, британски и френски бойни кораби.

Осъществявайки своето законно право, Кипър започна, съвместно с Израел и Noble Energy, да проучва газовите находища в собствената си изключителна икономическа зона. Това обаче не се харесва на Турция, която моментално изпрати свои кораби в района. Всичко това може да доведе до изостряне на гръцко-турските противоречия по широк спектър от въпроси. Израел, който търси начини да разшири сферата на регионалното си влияние, включвайки в нея Гърция и Кипър, предлага на Никозия да гарантира сигурността и. В резултат, днес на турския флот в Източното Средиземноморие противостои израелската авиация. Въпреки очерталото се "помирение", между Турция и Израел, продължават да съществуват обективни предпоставки за "ограничен въоръжен конфликт", който може да е изгоден едновременно на няколко международни играчи с различен регионален и глобален дневен ред.

"Империята на финансовия капитал" избра Гърция за началото на атака срещу цяла Европа, легитимиране намесата на МВФ във вътрешните работи на ЕС и експерименталното прилагане на най-твърдата в Европа неолиберална политика. Вероятно тя ще се опита да използва Атина и за окончателното разрушаване на ЕС, както и в опитите си за установяване на нови авторитарни режими на континента. Гръцката нация, населяваща Кипър и Гърция, е близка до ситуацията, в която се оказва Полша през 1939, притисната между нацистка Германия и болшевишка Русия. Гърците също рискуват да бъдат разкъсани на части: геоикономически - от Германия и пазарите, а геополитически - от Израел и Турция.

Ако се случи най-лошото и в Средиземноморието избухне "ограничен въоръжен конфликт", той може да бъде използван за следните цели:

  • Да се насочи значителната енергия, освободена в резултат от ерозията на гръцкото общество, към някой външен враг и легитимирането на авторитарен режим в Гърция.
  • По-нататъшното въвличане на Кипър и Гърция в разширената сфера на влияние на Израел, наред с България, Румъния и други по-големи членове на ЕС, особено ако Атина бъде изключена от ЕС или Съюзът се разпадне. Подобно развитие на събитията тотално ще нивелира германското влияние в Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие и ще означава геополитическо поражение на Германия със стратегически мащаби;
  • Създаването на още един механизъм за "генериране на кризи" вътре в ЕС, който не се контролира от европейските държави.

Бележки:

1. Belle Еpoque (Прекрасната епоха), - така условно се обозначава периодът от 
европейската история между 1890 и 1914, характерни за който са мирът, икономическият
и технологичен растеж и културният разцвет.
2. «Да умрем ли за Данциг?» е заглавието на статията на френския публицист Марсел Деа, 
появила се на 4 май 1939, в която той се обявява против даването на военни гаранция на
Полша, в случай че бъде нападната от Германия.
3. PIIGS - унизителна абревиатура, обозначаваща групата европейски държави, които 
първи се сблъскаха с дългови проблеми (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция,
Испания).
Може да се чете и като "прасета", което е типичен пример за "дискурсивен тероризъм".
4. Има се предвид Договорът от Маастрихт, поставил началото на Европейския съюз и 
формулирал основните принципи на общата европейска валутна и икономическа политика.
5. Двете най-образовани нации в света - германската и еврейската, излизат от Втората 
световна война с ужасни травми, превърнали ги в заложници на собственото им минало,
които днес рискуват отново да се повторят. В германския случай това е резултат
от съзнателните усилия на държавите-победители, стремящи се да лишат Германия
от възможността някой ден отново сама да определя съдбата си. Германците и евреите
и досега не са в състояние да преодолеят, дихотомията на "жертвата и победителя",
да преосмислят случилото се и да го преодолеят, превръщайки се отново в
"нормални" нации. От това, дали ще могат да го направят, до голяма степен,
зависи съдбата на цялата ни цивилизация.
Нацисткият режим действително извършва чудовищни престъпления. Но вкоренилата се в 
историографията на ХХ век представа за германците като "лоша" нация (per se) и
за евреите като жертви на геноцид, които по тази причина се ползват със специални
права и особен стаут, не помага за преодоляването на наследството от миналото,
а до повтарянето му под нова форма и в нови условия. За да могат да "смелят"
собствената си история, двете нации трябва да намерят смелостта да я преосмислят
в рационални категории и да престанат да се смятат за "унизени" или "специални".
С германците дълги години се държаха като с "много лоши хора", което обаче, не ги 
"излекува" от стремежа да доминират или да си отмъстят. Тези черти обаче са
характерни за повечето нации и са типични за човешката (а не само за германската)
природа. Обявявайки германците за "вечно виновни", победителите изтласкаха
споменатите тенденции дълбоко в германското подсъзнание, откъдето те няма
как де не се опитат да се измъкнат.
Човешките същества, по правило, се държат с другите така, както в детството им 
другите са се отнасяли с тях самите. Това, което Германия прави с Гърция, много
напомня ситуацията след Първата световна война, когато победителите, на практика,
смазват Германия с помощта на Версайския договор. Израелската политика към
палестинците пък е символично отражение на нацистките престъпления. Спомням си,
как веднъж, на път за Рамала, бях шокиран като видях предупреждението Achtung,
изписано на един израелски пропускателен пункт, през който се минаваше
за окупираните територии. В тази зона няма туристи, говорещи немски.
Невъзможно е да бъде пренебрегната чудовищността на масовите престъпления на Хитлер. 
Трябва да признаем обаче, че германците не са единствените, които направиха ХХ век
такъв, какъвто беше. Вердюн предшества и, може би, пряко провокира появата на
Дахау, а не обратното. Може до безкрайност да разсъждаваме за влиянието на романтизма,
Ницше или Вагнер върху германската история, но не е правилно германците да бъда
обвинявани за всички трагедии и злодеяния през миналия век.
Опустошителните бомбардировки на германските градове в края на Втората световна
война са не по-малко ужасни престъпления, защото са обусловени не от военни задачи,
а от желанието да бъде унищожена германската нация, като такава.
Разрушаването на Хирошима и Нагазаки също е пример за масово убийство.
Демонизацията на германците след войната не преследва никаква друга цел,
освен да прикрие отговорността за случилото се и на другите държави и
да не допусне възстановяването на германския суверенитет. Именно поради това,
държавата, дала на света Хегел и Маркс, Клаузевиц и Хаусхофер, в момента
изглежда неспособна и не се стреми поне към елементарно историческо,
стратегическо или геополитическо мислене. По същата причина германският
национализъм си остава на толкова примитивно ниво на развитие и дори не
осъзнава, че се използва срещу интересите на Германия.
6. Тези думи на Бланкфейн цитира Марк Роше, корреспондент на Le Monde в Лондон и 
автор на книгага «Банката».
7. Става дума за Хенри М. Поулсън, предшественикът на Тимъти Гейтнър на поста 
държавен секретар по финансите на САЩ, той е в Goldman Sachs от 1974.
8. Новият президент на Европейската централна банка Марио Драги между 2002 и 2005 
беше вицепрезидент и изпълнителен директор на Goldman Sachs International.
9. През 1992 Пол Уолфовиц, в качеството си на зам. държавен секретар по отбраната 
на САЩ, подготви за шефа си Ричард Чейни проект за доклад, в който доста откровено
формулира необходимостта от утвърждаване на безусловната глобална доминация
на Америка и възможността тя да използва превантивно военна сила. В окончателния
документ на Пентагона тезата му е малко смекчена, но идеите, лансирани от Уолфовиц,
залягат в основата на политиката на американските неоконсерватори и впоследствие
намират отражение в доктрината на Буш-младши. Тук става дума именно за този доклад.
10. От 1990 до 1994 адмирал Дейвид Е. Джеремая е заместник председател на 
Обединения комитет на началник щабовете на САЩ.

----------------------------------------------------------------------------

* Авторът е известен гръцки публицист, генерален секретар на Движението Spitha (Искра), основано през 2010 от Микис Теодоракис

 

Двайсет години след студената война атлантическият пакт е на път да слезе от сцената, изправен пред неразрешими противоречия

Асошиейтид прес съобщи, че Русия обмисля предложението на НАТО да се включи в разработвания от САЩ проект за противоракетен щит в Европа. След разговори във френския курорт Довил с президента на Франция Никола Саркози и с германската канцлерка Ангела Меркел президентът на Русия Дмитрий Медведев заяви, че неговата страна „прави оценка на идеята“, но все още се тревожи. Решение по този въпрос ще бъде взето през следващия месец на срещата на върха на НАТО в Лисабон, в която ще участва и президентът на Русия, каза самият Медведев.

Сирене по тарикатски…

Едва ли има истински българин, който да не знае и да не обича прословутото блюдо, т.е. гювече „Сирене по шопски”, което по мои наблюдения се пръкна някъде в края на 60-те години на ХХ век в световноизвестния ни тогава курорт Слънчев бряг. Беше просто и ясно и поради това много вкусно нещо – слагаш в съдинката половин пакетче краве масло, две плочки сирене на колибка върху маслото, всичко покрито с дебели резени домат и печеш на силен огън… Опа, чушката, лютата, да не забравя, боцната по средата. Велико!
Така се роди и НАТО – светът, разделен на две след Втората световна война през самия център на Европа – от запад, капитализмът със свободния пазар и десни идеологии, от изток, социализмът с плановата икономика и левите идеологии. Две настръхнали една срещу друга системи, дебнещи се ежесекундно. СССР, големият победител във войната, свръхвъоръжен, с огромна, калена с цената на милиони жертви армия, и немислимо танково превъзходство, не без основания изглеждаше в очите на западните хора като ужасяваща гилотина, надвиснала злокобно над живота им. Това породи НАТО. Западна Европа без САЩ би била смляна дори не за месеци…
1992-ра, Елцин се покатери на БТР ли беше, танк ли беше, и разглоби Съветския съюз, в цяла Източна Европа бяха вече демонтирали соцсистемата, от големият враг на НАТО – Варшавският договор, и помен не остана…
В цялата тая суматоха, къде от престараване на новоизлюпените частни ресторантьори, къде от обикновена хитринка, изведнъж се нароиха немислими версии на простото и прекрасно нещо „Сирене по шопски”. Почнаха с добавките – чукнаха му едно яйце най-отгоре да е като циклоп – с едно око. Почнаха да добавят туй-онуй, докато по морето не се наложи поредната измишльотина – ръгнаха вътре саламчета, гъби, та чак и царевични зърна… и ето ти го ново блюдо „Сирене по тарикатски”! Що така, не знам, но тарикатският тюрлюгювеч се позадържа в по-смотаните капанчета.
Така се получи и с НАТО след края на студената война. Дали от алчност, или от реваншизъм, но натикаха в блока куцо и сакато и тюрлюгювечът се заформи.

За орела, рака и щуката

За да е напълно ясна ситуацията на обречения военен съюз, ще ви представя съвсем накратко класификацията на трите ясно очертани групи по интереси, в чиито геостратегически изгоди отсъства общ азимут:
АТЛАНТИЦИ – САЩ, Канада, Великобритания, Холандия и Дания. Водени от Съединените щати, атлантиците поставят на НАТО свръхзадачи, като изместват традиционния фокус на съюза от Стария континент към неевропейски театри на военни действия. Типичен пример е Афганистан и нетрадиционните заплахи за сигурността, като киберсигурността и тероризма. Те настояват също така континенталните европейски сили да поемат по-сериозен ангажимент по разходите за отбрана, реформиране на системата за вземане на решения, включително елиминиране на възможността за вето на отделна страна в някои случаи, качествено разширяване на правомощията на генералния да действа без да се допитва до националните правителства, което обслужва САЩ, тъй като ръководителят на НАТО традиционно е от страна-атлантик.
КОНТИНЕНТАЛНИ СИЛИ – Германия, Франция, Испания, Италия, Гърция. Стара Европа, предвождана от Берлин и Париж, изисква повече контрол и рамкови ограничения за всякакви неевропейски операции на съюза, възможност при нужда от орязване на военните разходи, дори и под официалната зона от 2 % от националните бюджети. Най-характерното е тясно сътрудничество и баланс с Русия, съгласуваност с ООН, с цел ограничаване международно неоторизираните самостоятелни американски интервенции, както и неохота към демонстративни военни учения.
ИНТЕРМАРУМ (Балтийско-черноморска дъга) – основно новите членове на съюза от Централна и Източна Европа, водени от Полша, които особено държат на препотвърждаването на чл. 5 (при нападение над една страна-член, всички останали да се ангажират в конфликта автоматично), включително и чрез демонстрационно дрънкане на оръжия (в противоречие с континенталните сили); привързаност към европейския фокус на заплахи за сигурността (в противоречие с атлантиците). Тази група държи в новата стратегия на НАТО да се запише черно на бяло, че Русия е сила, на която не може да се има доверие (в противоречие с проруските настроения на континенталните сили), както и за по-нататъшно разширяване на съюза на изток (разбирай Украйна и Грузия), срещу което на този етап възразяват и атлантици, и континентални сили, а дори и някои източноевропейски членове.
Към това „Сирене по тарикатски” без съмнение можем да добавим и „особеното мнение” на Турция по почти всички възлови теми от бъдещата стратегия на НАТО, поради мощно развиващата й се хиперекспанзионистична неоосманска доктрина, неафишираната борба за надмощие вътре в континенталния лагер между Франция и Германия и абсолютно хаотичните външнополитически вектори на вътрешно неустойчиви държави като България.

Във всички случаи обаче, посоката към засилване сътрудничеството с Русия в момента надделява и новината за евентуалното й включване в ПРО, с която започнах анализа, е най-доброто доказателство за това. Ще се случи ли тази сензация в Лисабон след около месец? Скоро ще разберем, но в този момент възниква епохално-фундаменталния въпрос:

Защо ни е НАТО?

За какво и срещу кого ще служи тази скъпоструваща на членовете си организация, ако Русия вземе, че стане участник в противоракетния щит? Та нали НАТО бе създадено единствено и само заради и срещу Русия (в ония времена СССР), за да я сдържа и да се крие стара Европа под американския ядрен чадър? Може би за да гони талибаните из скалистите зъбери на Афганистан? Голямо гонене падна, та чак дойде време гонили-недогонили ги, натовци безсилни да се прибират вкъщи.
Има ли смисъл от съществуването на хартия на военен съюз, в който една страна членка (Турция) е записала в националната си доктрина за сигурност, като потенциални заплахи за собствената си безопасност – други страни-членки (България и Гърция)? Впрочем, същото се отнася за Гърция, а би се отнасяло и за България, ако последната въобще имаше доктрина за национална сигурност.
Ще завърша с цитат от един доклад на американската частна разузнавателна агенция Стратфор, тясно свързана с Пентагона. Откъс, който е повече от изчерпателен: „По време на студената война, НАТО беше военен съюз с дефиниран противник и цели. Днес се превръща в група от приятелски държави със съвместими военни стандарти, които могат да създават „коалиции по желание” на ад хок база (за специални случаи), както и на дискусионни форуми. Това ще даде на членовете й удобна структура за провеждане на многостранни полицейски акции, като преследване на сомалийските пирати или опазването на реда в Косово. Като се имат предвид вродените противоречия в изконните интереси на страните-членки, въпросът е – каква фундаментална заплаха ще обедини НАТО в следващото десетилетие? Отговорът е далеч от всякаква яснота. На практика, той е забулен от несъвместимите възприятия на страните-членки за глобалните заплахи, което ни кара да се чудим дали ноемврийското заседание в Лисабон, не е фактически началото на края на НАТО”.
Ще поживеем – ще видим, но извън всичко казано съм любопитен, как ще реагират на тази логична развръзка американските атлантически мекерета в България, предвождани от онзи, с трабанта? Всъщност, няма място за любопитство, защото те си получиха трийсетте сребърника за предателството, а ние се изправяме пред непознатите предизвикателства на 21-ви век напълно разоръжени, без армия и никаква визия за националната си сигурност. Бог да ни е на помощ, но едва ли ще е този, в който вярват американците!*

 

 
Публикува се с любезното съдействие на сайта "Гласове
Доц. Иво Христов„Тъй като Русия се опитва да се еманципира и да стане самостоятелен център на силата и да консолидира около себе си страните от постсъветското пространство под формата на евразийски проект, е взето стратегическо решение този процес да бъде стопиран, евразийската интеграция да бъде ликвидирана, Русия да бъде преовладяна наново, режимът на Путин да бъде свален и Русия да стане пак подконтролен обект на Запада, какъвто беше през 90-те години.“ Така анализаторът Иво Христов определя стремежите на САЩ и допълва, че присъстваме на началото на дълъг и жесток конфликт, породен от ясно изразени геополитически и икономически интереси, в който няма да има компромиси. След неуспешния опит на Путин от началото на ХХІ век да създаде нов геополитически субект чрез симбиоза между руските ресурси и германските технологии, сега с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“ той иска да изгради енергиен алианс между Русия и Турция. „Руската защита на геополитическата й субектност, която върви в момента по всички линии, съвпада тактически с интересите на Ердоган Турция да играе самостоятелна роля като регионална сила“, обяснява Христов. Според него обаче двете бивши империи в дългосрочен план нямат ресурса да се противопоставят на Запада.

- Неотдавна бяхте отново в Турция. Продължавате ли да сте толкова въодушевен от процесите, които текат там в момента, както сте споделяли в предишни интервюта за ГЛАСОВЕ?

- Както се казва, познанието носи печал. При първите ми пребивавания в Турция бях поразен и продължавам да съм поразен от динамиката на турското общество, от неговите икономически и социални постижения. От друга страна е факт, че за един светски човек като мен процесите на засилваща се ислямизация на това общество са плашещи. Но все пак аз разграничавам личните си щения от опита да бъда обективен анализатор на случващото се…

- Тоест обективният ви анализ сочи, че т.нар. неоислямистка вълна продължава да играе положителна роля за Турция?

- Когато казваме, че нещо е положително или отрицателно, то е с оглед на някаква ценностна или друга скала. От гледна точка на европейските елити Турция излиза извън орбитите на Запада. Наблюдаваме еманципацията на Турция като геополитически фактор, като регионална сила и общество. Ще потвърдя отново казаното от мен в първото ни интервю, че кемализмът е мъртъв. Опитът за „уестърнизация“ на Турция, за създаването на някакъв близкоизточен аватар на Европа се провали.

От друга страна, модернизационните резултати от кемалисткия експеримент особено в областта на икономиката, образованието и инфраструктурата са незаобиколим фактор. Накратко, това не е връщане към Средновековието, а напротив – опит за синтез между ислямската и османската традиция в обществото и достиженията на модерността. Турция се стреми да стане самостоятелен геополитически фактор, самостоятелна сила. А че на нас не ни харесва този опит в неговите специфични социални, културни и други измерения, е съвършено различен въпрос.

- Говорите за стремежа на Турция да се еманципира в геополитически и регионален аспект, но нейната близкоизточна политика на практика катастрофира… Амбициите на Ердоган се оказаха по-големи от възможностите му.

- Така е, но Турция все още не е казала последната си дума. Очертава се много интересен триъгълник между Иран, Турция и Русия, като Западът постоянно се опитва да разбива техните взаимодействия. Проектът „политически ислям“, чийто образец и „съксес стори“ се явяваше Турция, трябва винаги да се тълкува като елемент от активното мероприятие, наречено „арабска пролет“. На Турция обаче й беше отредена ролята да вади чуждите горещи кестени от огъня, т.е. хем да бъде образец на арабските общества, без да се отчитат огромните разлики между арабските и турските специфики, хем да се включи в кървавия сирийски конфликт при опитите да бъде демонтирана Сирия като фактор в Близкия изток.

- А целта на самата Турция в тази ситуация беше да реши проблема със своите кюрди…

- Да, но целта на Турция се размина с целта на САЩ, които организираха цялото мероприятие. От Турция се искаше да вкара армията, да влезе в един дълготраен конфликт в Сирия – един втори Афганистан, и за това да получи единствено адмирациите на т.нар. „международна“ общност. Ердоган усети, че от него очакват за пореден път да свърши мръсната работа на Запада, и се отдръпна. Сега бере негативите от този свой ход, но това не означава, че се е отказал от амбициите си в Сирия.

- Как се вписва на фона на отношенията между Турция, Запада и Русия прекратяването на проекта „Южен поток“ в планирания вариант? Алексей Милер преди дни каза, че ЕС и ЕК са подарили на Турция газовото кранче и той очаква Турция да се възползва от това в диалога си с Европа…

- Стратегията на САЩ е проста. Тъй като Русия се опитва да се еманципира и да стане самостоятелен център на силата и да консолидира около себе си страните от постсъветското пространство под формата на евразийски проект, е взето стратегическо решение този процес да бъде стопиран, евразийската интеграция да бъде ликвидирана, Русия да бъде преовладяна наново, режимът на Путин да бъде свален и Русия да стане пак подконтролен обект на Запада, какъвто беше през 90-те години.

Украинската криза беше първата стъпка за постигането на тази цел. Не се изисква особено въображение, за да си представим следващите стъпки. Над 50% от приходите на руската икономика се формират от нефта и газа. За добро или лошо Москва не успя да диверсифицира своите финансови източници. Следователно чрез системата на множество концентрични санкционни удари срещу Русия трябва да се постигнат няколко неща. Първо, тя да бъде откъсната от световните финансови, кредитни и технологични източници. Второ, огромна част от руските военни програми се финансират с пари, в крайна сметка взети от Запада по линия на износа на нефт и газ, така че този износ трябва да бъде прекратен или редуциран максимално, а всякакви нови опити за износ на нефтопродукти и газ да бъдат осуетени, за да се намалят така финансовите източници на режима в Москва и вследствие на създаденото социално-икономическо напрежение той да бъде свален.

- Преди време бяхте и в САЩ – говори ли се там открито за тези цели, които преследват САЩ по отношение на Русия?

- В САЩ има два начина на говорене по такива въпроси. Единият е официалният, който по своята глуповата идеологизация не се различава много от изказа на нашите либералстващи папагали. Но разликата между българския дискурс като на периферна страна със затихващи функции в контекста на западния проект и американските академични институции е, че там нещата се назовават с истинските им имена. Тоест има разлика къде какво и пред кого се говори. Голямата драма е, когато започнеш да вярваш на собствената си идеологическа пропаганда, както се случва у нас.

Стремленията на САЩ в техните сериозни академични и аналитични среди никога не са се премълчавали. Само ви давам пример – списанието „Нешънъл Интерест“, не говоря за „Форин Афеърс“, което вече е влязло в графата „вярваме на собствената си пропаганда“. Вижте, целта е проста и истината е на повърхността. Както казват китайците, мъдрецът крие златното зрънце в пясъка на плажа.

Често се цитира Бжежински, макар той отдавна да не е последната интелектуална мода в Америка, който казва в книгата си „Стратегическата визия“, че Широкият Запад, т.е. САЩ и техният придатък ЕС, се нуждае от две продължения – на север и на юг. Северното им продължение в Евразия е Русия, южното е Турция. Турция трябва да играе ролята на надзорник в Близкия изток и да прокарва там западните интереси. Следователно турската субектност трябва да бъде достатъчно силна, за да може да изпълнява тези функции, но и достатъчно слаба, за да не бъде самостоятелен център на силата.

Същото се отнася и за Русия. Русия в контекста на климатичните промени се очертава като най-големия суровинен резервоар за западната индустриална цивилизация. Налице е обаче едно малко препятствие – руснаците и самата руска държавност. Както казва Александър Зиновиев, целеха се в комунизма, но всъщност целеха Русия. Проблемът не е на идеологическо или друго ценностно ниво, просто територията им е необходима. Следователно битката е жестока и ще бъде водена докрай.

Ние присъстваме на началото на дълъг и жесток конфликт, в който няма да има компромиси. С овладяването на Русия – северното продължение, се цели поставянето под контрол на Евразия. Русия ще бъде използвана като пушечно месо в бъдещ конфликт с Китай и по този начин ще се осъществи окончателният контрол на атлантическите сили върху сърцевината на Евразия. Както знаем, който владее Евразия, владее света.

- Постижими ли са тези американски стремежи?

- Постижими са. Казвам го с болка. Защото това, което виждам в момента като тенденция в развитието на западната цивилизация, дълбоко не ме радва. Тя очевидно завинаги се е развела с високото наследство на Просвещението и на либералния ХІХ век. Наблюдаваме една чудовищна мутация, която използва терминологията на Просвещението и на либералната демокрация от ХІХ век, но пред нас се разкриват контурите на социален Франкенщайн, за когото папагалстващата преса в сателитни страни като нашата не си дава даже сметка.

Първото, което трябва да бъде казано ясно, е, че руският елит в момента в голямата си част е компрадорски. Затова в най-добрия случай той може да изпълнява функциите на колониална администрация, която да администрира територията, да обслужва тръбата и да контролира населението. Рухването на СССР се дължеше както на обективната слабост на изчерпалата своя лимит комунистическа система, така и на огромното неистово желание на комунистическия елит да се инкорпорира в западния елит. Но тези хора бяха неграмотни и това им изигра лоша шега, защото те не можаха да прозрат, че на пиршеството на ХХІ век няма място за такива като тях, освен като слуги.

В западната концепция Русия няма друга роля освен тази на суровинен придатък. Никакви високи технологични или цивилизационни достижения не се предвижда да се развиват в тази част на света.

Второто, по-важното обаче е, че обръщането на руската политика, персонифицирана от Путин или силите, изтласкали го на повърхността, е всъщност резултат от осъзнаването на част от руския компрадорски елит, свързан изцяло, лично и генерационно, с тайните служби и тоталитарния режим, че няма да бъде допуснат до статуса, който иска в световното разделение на труда, че му се отрежда най-много слугински статус.

Следователно обръщането на руския геополитически кораб от 2001 г. насам не е нищо друго освен израз на обстоятелството, че Путин и кръговете около него са всъщност едни разочаровани западняци. Разочаровани са, защото очакваха, че за тях ще има място на масата на световното благоденствие в западен калибър, но се оказа, че такова място не се предвижда. И едва тогава осъзнаха, че единственото нещо, което може да ги спаси, е собствената субектност. Тя преминава през силна армия, средства за защита, което означава съвършено друга икономика и друго общество.

Все още Русия обаче е суровинен придатък на Запада и е много уязвима за санкциите на Запада, защото огромна част от нейните ресурси идват през износа на собствени суровини. За тях тя получава индустриалните стоки на Запада и реинвестира обратно огромни пари в западните икономики. И в този смисъл е типичен пример за периферна компрадорска страна, както го е описал Иманюел Уолърстийн в своята концепция за световно капиталистическо ядро и периферия. В момента наблюдаваме опит на Русия да излезе от този статус, а такъв опит не минава безнаказано.

- Прекратяването на „Южен поток“ част от този опит ли е?

- Да, разказвам всичко това, защото иначе казусът с „Южен поток“ изобщо не може да бъде разбран. Този проект не може да бъде разбран през неговите икономически или организационни измерения. Налице е и тактическа уловка, която се изразява в следното: след 2001–2002г. Путин и екипът му мислеха, че могат да разиграят една особена стратегия, в която да се случи симбиоза между Европа, разбирайте Германия, и Русия – руските ресурси и германските технологии, които могат да доведат до появата на нов геополитически субект. Но Германия, която е ядрото на европейския проект, е силно зависима от САЩ във всяко отношение. Следователно тази симбиоза нямаше как да бъде допусната.

Конфликтът в Украйна е всъщност последният тласък, който трябваше да разкъса връзката между Русия и Европа. Войната, защото това е война, не е за Украйна, която е много пренебрежим фактор в тази геополитическа зона, войната е срещу Русия.

Тактическият опит, направен от Путин с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“, беше опит да се създаде енергиен алианс между Русия и Турция. Руската защита на геополитическата й субектност, която върви в момента по всички линии, съвпада тактически с интересите на Ердоган Турция да играе самостоятелна роля като регионална сила. Има тактическо съвпадение на интересите на двете бивши империи, но въпросът е доколко те имат ресурса да се противопоставят на Запада.

- И имат ли според вас този ресурс?

- Не, в дългосрочен аспект не мисля, че имат такъв ресурс.

- Все пак турският външен министър Чавушоглу в свое изказване отпреди няколко дни си остави вратичка, като заяви, че приоритетен за тях остава подкрепяният от ЕС Трансанадолски газопровод (TANAP) – част от Южния газов коридор, и че Турция е подписала само меморандум за общи намерения, по които окончателно решение тепърва ще се взима…

- Нека го кажа директно. Става въпрос за азербайджански газ, който трябва да бъде пренесен през турски тръби и внесен в Европа. Азербайджан няма достатъчно количество газ, за да захрани този газопровод и да задоволи турските и европейските нужди. От друга страна, тактическият маньовър на Русия с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“ и изграждането на хъб на границата между Гърция и Турция по долното течение на Марица ще облече руския газ в турски одежди и ще постигне пак същата цел на „Южен поток“ – руски газ да отива в западно направление и Русия да получава финансов ресурс.

Но аз не мисля, че атлантическите елити ще го допуснат. Затова и проблемите на Ердоган започнаха буквално на другия ден. Първо, десантът, който Могерини направи в Анкара, за да уговаря турците да не колаборират с Русия. И второ, ударът, който нанесе самият Ердоган с арестуването на вътрешната си опозиция в лицето на представители на движението „Хизмет“ на Фетхуллах Гюлен. Както директно писаха в турската преса, Ердоган удари Петата колона. Последва реакцията на ЕС и контрареакцията на турския президент, че това е намеса във вътрешните работи на държавата. Оттук следва, че можем да очакваме някакъв нов вариант на „турска пролет“ или още по-лошо – внезапно надигане на кюрдите в Югоизточен Анадол с всички произтичащи от това последици.

- Искате да кажете, че това може да се случи под влияние на Запада?

- Да, тъй като всяка субектност в региона противоречи на замисъла на Запада, за който говорих в началото. Когато говоря за замисъла на Запада, не трябва да разбирате, че това са някакви лоши хора, които замислят козни за сметка на целия останал свят. Не, става въпрос за ясно изразени икономически и геополитически интереси.

- От Брюксел обаче Бойко Борисов заяви, че България, подкрепена от ЕС, възнамерява да издаде всички необходими разрешения за изграждането на проекта „Южен поток“, за да не бъде обвинена за провала на проекта. Какъв ще е отговорът на Русия?

- България отдавна не е субект на нищо и не може да предприеме нищо по своя воля или по своя собствена инициатива. Това важи и за това действие. Очевидно някой е разпоредил да се доизиграе спектакълът, който цели да покаже за сетен път на средноевропейските бюргери, че т.нар. „Европа“ има желание да реализира различни енергийни проекти, но виждате ли, Русия не желае да играе по „просветените“ цивилизовани правила. Атлантическите елити в Брюксел и най-вече тези оттатък океана не са допускали, не допускат и никога няма да допуснат това да се случи – целта е не Русия да печели от износа на енергоресурси, а да не печели нищо и да се срине в пропастта.

Хубавото в тази иначе кошмарна ситуация е, че съществува макар и статистически пренебрежим шанс дирижираният кадрил с шеметно падащите нефтени цени да постигне най-сетне съвършено друг резултат – Русия да излезе от нефтената наркоза, нейните експортни паразитиращи елити да бъдат елиминирани или поне редуцирани и страната да се превърне в това, което винаги е била – самостоятелна велика цивилизация със своя логика на съществуване. Това не може да стане, докато е в състояние на обслужваща суровинна периферия.

--------------------------------------------------------

*Иво Христов e роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Завършва право в СУ „Св. Кл. Охридски“. Доцент и доктор по социология. От 2009 до май 2013 г. е ръководител на катедра в ПУ „Паисий Хилендарски“. Преподава социология на правото и историческа социология на модерните институции в Софийския и в Пловдивския университет.
 

На България НАТО не й трябва, виж на НАТО му трябва България, но склонността към предателство на интересите на държавата е неотменимо свойство на всеки елит

Едно интервю с проф. Стивън Коен от Нюйорксия университет тия дни разплиска нашенското блато и всякакви миризми се вдигнаха до небесата – от Осанна! до Разпни го!

Кой е проф. Стивън Коен
Стивън Коен е професор, специалист по Русия и чете лекции по политически науки и руската проблематика в университета Принстън в продължение на 30 години до 1998 г. Оттогава и до момента е в Нюйоркския университет. Личен приятел с Горбачов, съветник на Буш-старши, той е автор на няколко фундаментални изследвания между които – „Преосмисляне на съветския опит: политика и история от 1917 г. до днес”, „Совиетикус: американски и съветски реалности” и най-новата му книга „Проваленият кръстоносен поход: Америка и трагедията на посткомунистическа Русия“. Освен това е много популярно лице във водещите телевизионни програми в САЩ, включително консултант към „Си Би Ес нюз“

Какво толкова каза бившият съветник на президента Буш-старши и най-добрия американски съветолог, а понастоящем специалист по Русия? Проф. Коен заяви буквално следното:
„Аз не съм запознат детайлно с историята около влизането на България в НАТО, но моето мнение е, че беше грешка всички тези малки страни в близост до Русия да се присъединяват към НАТО.”
По-нататък Коен пояснява, че най-доброто решение за малка страна като България бе да не влиза в

НИКАКЪВ ВОЕНЕН СЪЮЗ

нито с Русия, нито със САЩ, но да се опита да се възползва от позицията си между тези две сили и да получи най-доброто от тях. Египет например по време на студената война, осъзнавайки положението си на балансьор между двете сили, се обръщаше едновременно към САЩ и СССР да им строят ВЕЦ-ове и те им ги строяха без пари. Подобен е примерът и с Финландия(Финландия не е член на НАТО). Днес тя се радва на небивал възход. Мнозина си мислят, че като са в НАТО, алиансът ще им реши проблемите и ще им помогне, когато са в беда. Но НАТО не помогна на Грузия, нито на Украйна.
Към примерите на професора бих добавил и кипърския казус – Турция окупира половината остров, но НАТО не си мръдна пръста в подкрепа на своята членка Гърция.
Съветвам ви да помислите и по идеите на шведи, австрийци, швейцарци, които очевидно също не споделят „атлантическите ценности” и през ум не им минава да влизат в четирибуквието.
Впрочем, поне на мен не ми е известен нито един случай в който НАТО да се е намесвало, за да защити страна-членка на пакта. За сметка на това, случаите в които северно-атлантическата организация е нападала суверенни държави обикновено в услуга на геополитически и икономически интереси, обикновено и 100% на САЩ, дори само в последните години, не са един и два. В края на краищата, за никого не е тайна, че четирибуквеното съкращение бе създадено с основната мисия да се противопостави на Съветския съюз, добил изключително военно превъзходство след Втората световна война и в момента според фундаменталния си замисъл е напълно безпредметно или ако трябва да сме съвсем прецизни продължава да изпълнява, този път антируска функция под диктата на Съединените щати.
В смисъла на казаното, възниква резонният въпрос –

ЩО ЩЕМ В НАТО?

Въпросът е резонен, но резонен отговор няма. Ще ни пази ли НАТО? От кого? От Македония? Сърбия? Румъния? Мерси, но няма нужда – от тези трите и сами ще се опазим – в историята си сме го правили неведнъж. От Гърция? Но тя самата е член на НАТО! От Турция? Като в кипърската история ли?
Или просто за да сме против Русия? Да забравим основополагащия принцип на българската геополитика на всички времена: Не винаги с Русия, но никога против Русия! Вероятно за това става дума.
Защото нямат отговори и въпросите що ще българска войска в Ирак? Да пази света от ядреното и биологично оръжие на Саддам? Дето, всъщност го няма и никога не го е имало. От какъв зор българска войска гони талибаните в Афганистан(всъщност, тя ли ги гони, те ли я гонят е друга тема) – какво са ни сторили талибаните на нас, българите, че се дигнахме войска да пращаме на друг континент да ги стреля? (Да не забравяме, че част от тия талибани са ни и братовчеди, за което проф.Тянко Йорданов даваше за аргумент фактът, че имаме общи думи в езиците си като „къща”, „куче” и т.н.)
Въпроси много, отговори – нула. И няма как да е иначе. За всеки здравомислещ българин би трябвало да е ясно, че професор Стивън Коен е прав. Членството на България в алианса е някакво гигантско недоразумение.

Защото българският народ не споделя „атлантическите ценности”, както напудрено и кухо се опитваха да ни зомбират с кънтящите си на ръждива ламарина гласове националпредателите, кръстили се почти набожно „атлантици”. Т.н. „атлантически ценности” са ценностите на една неоколониална метрополия, състояща се най-кратко казано от Америка и Западна Европа, която никога няма да сподели господарското си битие с нас. Единственото, което метрополията направи бе да ни закрепости като почти безплатна работна ръка, да ни заграби и малкото блага които имахме, и в светлината на НАТО да ни използва като пушечно месо. Това е отговорът. И няма никакво недоразумение, има хладна болярска пресметливост и добре защитен интерес. Техният, а не нашият. Защото България няма нужда от НАТО, НАТО има нужда от България за да я набучи цялата с ракети, каквито и по времето на Сталин тука не е имало! И да станем прицелна точка на всякакви афектирани режими из околността…

КОЙ НИ ПРОДАДЕ?

Собствената ни политическа класа, използвам терминът „елит” по принуда, като политически и социологически жаргон, гнус ме е да го правя, защото ако някъде по света политическата класа и да е елит, у нас това е извратено съсловие от предатели с коефициент на хитрост и алчност 1000 и коефициент на интелигентност под 90. Не ми се цапа повече перото със Соломон Паси и останалата пасмина, но прочетете карето за табиета да се предателства срещу собствената ти държава. Има върху какво да се размисли човек.
________________________________________________________________________________________________

КОЙ И ЗАЩО ПРЕДАТЕЛСТВА: „…Представителят на елита, за разлика от обикновения човек, притежава и материални, и интелектуални ресурси, които могат да бъдат оценени не само по произхода. Практиката показва, че хората се ръководят много по-често от изгодата, отколкото от каквито и да е други мотиви. Иска ли представителят на елита (аристокрацията) да живее по-добре, даже в ущърб на своята държава? Ако у него възникне такова желание, той има достатъчно възможности да го реализира. Елитът винаги е склонен да служи на този господар, който може да предложи повече.
И така – какъв извод можем да направим? Изводът е следният – склонността към предаталство на интересите на държавата е неотменимо свойство на всеки елит.
Простолюдието, вследствие на своята вечна разпокъсаност, недостатъчна информираност и подчиненото си положение спрямо елита, не е способно да предотврати предателството на елита…”
Из анализ на причините за смъртта на СССР от сайта iraq.war, който анализ обаче е принципно приложим към всеки национален елит и при всякаква ситуация.
Превод Анна Йонкова
________________________________________________________________________________________________

Един от основните им аргументи бе, че така ще се намали драстично армията ни, респективно разходите за отбрана. Каква простотия! Отново противно на основополагащ вселенски принцип: Народ който не храни собствена армия, храни чужда!
Изводът е ясен. Предадоха ни, продадоха ни и ни натикаха в една жандармска организация в която нямаме никаква работа. И това бе подкрепено и от част от обикновения народ, вероятно по-емоционалните и лесно екзалтиращи се българи, които намериха цялото това безумие за голям купон и му се радваха като деца, в стил „Кой не скача е червен!”
Следващият въпрос – можем ли да се измъкнем някак си от атлантическия окупационен корпус? Знам ли. Но можем поне да опитаме. Ако не друго…

 
Миналия месец(на 21 юли) за първи път в цялата си история Световната банка даде пълен и неограничен достъп до цялата си статистика с индикаторите за човешкото развитие в 209 държави по света. Цифрите ни предоставят прекрасна възможност да се ориентираме във всеки аспект от развитието на човечеството, да сравним постиженията и състоянието на отделните държави и разбира се, най-вече да си отговорим на въпроса: Къде сме ние, българите в световната картинка? И първият и най-логичен отговор е

НА 96-ТО МЯСТО!

измежду 209 държави. Там се нареждаме по годишния доход на глава от населението, който за България през 2008 г. е бил 5490 долара.
В тази статия съм избрал за вас извадки от няколко сравнителни таблици измежду стотиците в обемистия документ, съдържащ почти петстотин страници голям формат. Данните на Световната банка са обобщени до 2008 г. В извадките съм ви представил за сравнение всичките ни съседки – Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния – плюс 2 страни-еталон(по мое скромно мнение) – Чехия и Дания.
Така, по първия пример имаме следния резултат за

Годишен доход на глава от населението:



С 15 долара на ден българинът се реди на 96 място в световната опашка и е на границата на оцеляването. Като се има предвид, че разпределението по никой начин не е равномерно, нещата стават още по-отчаяни. А от сравнението с Дания, където цените са общо взето същите, а доходите точно десет пъти по-големи, и черната и бялата ни завист се нажежават до червено.

Таблицата с данните за демографията обаче, са потресаващи. Не само аз, но и доста други автори непрекъснато алармират, че България се е запътила към небитието със или без икономически кризи, чужди хегемонии или природни катаклизми. Още миналата година публикувах данните от изследване на демографския комитет при ООН, който за нашия регион предупреждаваше, че Румъния и особено България е заплашена в една съвсем обозрима перспективата да прекрачи критичното ниво и да изчезне като народ. Сега това се потвърждава и от Световната банка. Ще ви кажа честно, по ред индикации съм дълбоко убеден, че на запад вече са ни отписали и по един или друг начин вече текат някакви пазарлъци за демографско отпушване на Турция, която към 2015 ще е надхвърлила 80 милиона население!

Продължителност на живота е другият важен индикатор за състоянието на нацията. За съжаление и тук не ви нося добри вести. Дори да се абстрахираме от резултатите на датчаните, все пак балансиран и спокоен северен народ, сравнението с Гърция, с която сме в един пояс, не само климатичен, гастрономичен, но и манталитетен, направо ме убива. Нашата средна възраст е повече от скромна – 73 години, при 80 за средния грък! 77 за чехите, дори западните ни съседи си имат цяла година в повече…

Извадката за Грамотността на населението просто разбива на пух и прах един от многото митове, които в годините сме творили за себе си. Данните на Банката са в изключителни детайли, които не мога да ви представя поради ограниченото място, но ви уверявам, че не са по-различни и по ниво на образованост, вкл. висше образование и т.н. Почувствах се повече от отвратително, когато мернах коментара на една служителка на българската редакция на Дойче веле, която заявява следното: „Българите са една от най-образованите нации в света – 98,3% от населението е грамотно…” Вие виждате извадката, има ли нужда от коментар? Това или е манипулация с големия пожарникарски маркуч и с неизвестна за мене цел, или елементарна простотия, отишла госпожата до българските цифри, преписала си ги, не си направила труда да погледне другите държави дори само от региона и се отдала на гръмки фрази – 98.3% зер, българите ще да сме най-образовани. Ама, че и другите са там…
Темата за здравеопазването едно, че ни е болна тема българска, друго ,че е трудно да изведеш достатъчно стабилен индикатор за някакъв тип класация. Както в случая – взел съм за водещ критерий процентът от брутния вътрешен продукт, който една нация отделя за здравеопазване – логично нали! Да ама не, както разправяше оня, Бочаровия. Хубаво е да отделиш повече пари за здравето на нацията, но въпросът е как точно ще ги изразходваш! Ето така, една Чехия с отлично здравеопазване се оказа след нас в тази класация – ние по-голям процент отделяме, но вероятно за да можем повече пари да откраднем след това… Ако пък се опрем на броя на лекарите, Дания ще отиде чак на четвърто място, дори след нас – да, бе! Да! Точно така. Колонката пък с броя на болнични легла на 1000 души показва едно единствено нещо – в това отношение правила няма! Чехия и Дания които са доста сравними по развитие държави са на двата полюса. Така че явно всяка национална практика си има традиции на които се опира – което поставя под чудовищен въпрос решението да се закрият болниците в България!

На здравните рискове, разбирай тютюнопушене и отвратителната белодробна тубелколоза няма да се спирам в детайли, освен и аз като вас да възкликна – комшиите откъм юг здравичката къдят! Да не им е уроки! Другото, което имам да ви кажа е, да не позволявате на румънец да ви кашля насреща, а също и на …българин. И още, че в югозападните окрайнини са много пощемени за никотина. Даже от световната банка са скрили, колко им са пушачите, никаква интифа не излиза при търсенето в нета, най-сетне според не много достоверни хипотези на АФП установих, че от двата милиона души там, половин милион пуши, което направо ги прави въздържатели!

Извадката от световните индикатори за шосеен транспорт отново ни връща в тъжната част на спектъра(извинете ме, то всъщност мърдали ли сме изобщо оттам…). Тук без всякакво съмнение индикаторът „гъстота на шосейната мрежа”, т.е. развитост на транспортната инфраструктура е решаващ и по него съм сортирал извадката – резултатът е катастрофален, както виждате. Гърция има над два пъти повече шосета от нас, Турция и дори Македония – един път и половина! Чехия и Дания просто не ги поглеждайте уважаеми читатели, за да не си загубите съня окончателно.
Съжалявам. Съжалявам за лошите вести. Надявам се, че ще ми повярвате, че дълго се рових напред-назад из безкрайните цифри, таблици и диаграми на тоя тлъст том на Световната банка, но не намерих дори една извадка с която да си почешем традиционното национално усещане за изключителност.
Всъщност, може би сме най-умните в света?
Пак със съжаление трябва да доведа до вниманието ви фактът, че бюрократите от Световната банка въобще, ама изобщо не са намерили за нужно да пуснат една класация по умност!
Язък!
 

От нийде взорът газ не види...

Делян Добрев мълчи за уж намалените цени на природния газ от РусияАко беше жив поетът, щеше да възпее недомаслените действия на правителството по отношение на осигуряването на природен газ за страната в близко бъдеще.

В началото бе мълчанието след завръщането на новоназначения министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев от Москва – тогава той премълча, че намалението на цената на получавания природен газ е само за девет месеца и само за 30 на сто от количествата! Но какво да очакваме от един пореден Послушко, който имал диплома на бакалавър по изкуствата от някакъв си провинциален университетът Уеслиан в САЩ. – /Данните са от печата, след спор по образователния ценз на Добрев – бел. Л. М./.

Имало е защо да мълчи за газа Добрев – човек като постигне нищо – по-добре да си трае.

За несъстоятелните твърдения на властта, че в „Белене” ще се прави газова централа няма смисъл да отварям дума, тъй като добивът на електроенергия бе бъде в пъти по-скъп и то от нещо, което съществува единствено в приказките и сънищата на правителствените висши чиновници!

И докато в коридорите на властта цареше суета и приказки на вятъра – на 4 април бе приета знакова точка в дневния ред на заседанието на Министерския съвет!

Правителството обяви миража „Набуко” за национален обект?! Ето как се е случило това:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

4 април 2012 г.

Заседанието започна в 10.25 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

Точка 30

Проект на Решение за одобряване на газопровод „Набуко“ в отсечката, която ще бъде изградена на територията на Република България за национален обект.

ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин премиер, колеги предоставянето на статут на национален обект съществено би облекчило процедурите по придобиване на вещни права за изграждане на газопровода. В най-голяма степен този статут би повлиял на възможността, които законът предоставя за отчуждаване на имоти частна собственост за нуждите за изграждане на национален обект.

Газопроводът „Набуко“ в неговата си част основно ще се изгражда по учредяване на сервитути по реда на Закона за енергетиката, за площадковите обекти обаче съществува вероятност да възникне необходимост от отчуждаване на частни недвижими имоти в случай, че не се постигне съгласие със засегнатите собственици за придобиване на право на собственост или учредяване на право на строеж.

Отчуждаването в подобни случаи се извършва с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Проектът „Набуко“ е в интерес на държавата. Ние го подкрепяме и сме го подкрепяли с междуправителствени споразумения и ратификации в Народното събрание.

Това е една стъпка, която ще облекчи процедурите по изграждане на газопровода на територията на България.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се единодушно точката, защото газопроводите са най-изгодни за България, и „Набуко“ е приоритет и днес го поставяме в приоритет на още по-висока степен като национален обект. По същия начин и „Южен поток“, това са екологично чисти проекти, които не замърсяват околната среда. Донасят от такси много големи приходи за държавата и по този начин България с тези два газопровода „Набуко“ и „Южен поток“ се превръща в основен газоразпределителен център на Балканите. Разбира се, работим активно и по други такива проекти, но това са двата големи проекта към момента, за които сме дали абсолютен шанс да се развиват бързо и успешно.

Приема се точка 30.

Делян Добрев дръпва една прочувствена защита на предложението за „Набуко”, но в нея прозират и други интереси – да се отчуждава земя без проблеми от МС:

„...колеги предоставянето на статут на национален обект съществено би облекчило процедурите по придобиване на вещни права за изграждане на газопровода. В най-голяма степен този статут би повлиял на възможността, които законът предоставя за отчуждаване на имоти частна собственост за нуждите за изграждане на национален обект.

Проектът

Премиерът Борисов пък направо видя при минаването на двата газопровода „Набуко” и „Южен поток”, как България се превръща в основен газоразпределителен център на Балканите! Дали си вярва?

Но животът неведнъж е показвал, че едно са илюзиите, друго действителността! България прие „Набуко” за национален обект и стана за смях, меко казано! Това решение на МС бе прието след като САЩ обявиха, че считат проекта "Набуко" за все по-малко изпълним!

Междувременно дойде и най-голямата изненада: на 24 април, Унгария се отказа от проекта „Набуко” и хвърли в силен смут клакьорите за неговата важност за Европа!

Унгарската компания МОЛ /MOL/ напуска проекта за строеж на газопровода "Набуко", заяви унгарският премиер Виктор Орбан, цитиран от агенция Блумбърг във вторник.

В изявление пред Европейския политически център в Брюксел Орбан отбелязва, че проектът среща трудности при реализацията и във връзка с това унгарската МОЛ излиза от него.

Орбан направи завой към руския конкурент на "Набуко" – "Южен поток", който също трябва да мине през Унгария. Премиерът каза, че Русия става все по-активна в реализацията на "Южен поток" и за Унгария "съществуват прости икономически причини" в полза на участието в руския проект.

Турция, чиято държавна компания БОТАШ също участва в "Набуко", в края на януари заяви, че дава приоритет на собствения си проект за газопровод "Транс Анадолу /TANAP/ пред "Набуко"!

И в тези условия МС прие „Набуко” за национален обект!  Въпросът ми е: в това правителство няма ли анализаториу няма ли стратези, които да го предпазват от подобни несъстоятелни решения, за да не ставаме за смях пред света?!

Интересен момент в газовия правителствен хаос привнесе и посещението на председателя на Европейския съвет, Херман ван Ромпой, който бе докаран в София, за да присъства на откриването на някаква метростанция.

По време на пресконференцията си Ромпой призна, че Унгария се е отказала от „Набуко”, което поставя под въпрос финансирането и осъществяването на целия проект!

Още по-интересно бе признанието на Бойко Борисов, че той също имал резерви към „Набуко”, тъй като, за да участва страната ни трябвало да вземе 4 млрд заем и това щяло да я фалира!

Газовите пътувания на Борисов – прах в очите

В Грузия:

Премиерът Бойко Борисов в Грузия„С президента Саакашвили и премиера Ника Гилаури имахме възможност да направим няколко проекта, по които да работим заедно с Европейската комисия", каза Борисов. По думите му - ако Грузия успеят да направят терминал на тяхното пристанище на Поти, те имат граница с Азербайджан, там има огромни находища на газ, които могат да бъдат транспортирани през Грузия, Черно море до България и съответно – до Европа.

„Да направим няколко проекта”, изречено от Борисов трябва да означава – говорихме между другото за някакви евентуални проекти за пренос на газ...”

Освен това – с Европейската комисия никой нищо не работи заедно, защото налице са само намерения и то в нечия българска височайша правителствена глава... Черно на бяло никой за нищо все още не е работил!

И тук започват дузината „АКО”:

  • Ако грузинците успеят да направят терминал за втечнен газ на някои тяхно пристанище;
  • Ако имат договор с Азербайджан за доставки на природен газ, който да транспортират до България;
  • Ако грузинците си изградят газопровод за този проект на Борисов, който газопровод да им даде възможност да получават газ от Азербайджан;
  • Ако грузинците си купят танкери за пренос по море на втечнен газ;
  • Ако българската страна си купи танкери за внос на втечнен газ;
  • Ако България си построи пристанищен терминал за доставки на втечнен газ....

"Ако баба ми беше мъжка..." извинете, това беше поговорка...

При посещението на Борисов в Азербайджан песента беше друга:

„На 25 април в София ще бъде президентът на Европейския съвет г-н Херман ван Ромпой, аз ще го запозная с тази идея. Защото, въпреки хилядите приказки, които съм чувал относно диверсификация на доставки на газ, аз лично не виждам на практика друга реалност, освен тази” – каза тогава Борисов.

Няма проекти, няма работим по проекти с ЕК!

Бойко Борисов, премиер„Хубаво е, че ние в България вече сме възложили предпроектно проучване за пристанището в Бургас за изграждане на терминал за втечнен газ” – каза Борисов. „На 26 и 27 април в Азербайджан имаме среща по тази тема с колегите там. Ще запозная и Европейската комисия и ще искаме оттам помощ – и експертна, и финансова. В зависимост от отговора ще ми стане ясно дали в Европа реално някой иска да има диверсификация на газа или това са само лозунги” – каза Борисов.

Борисов рисува в Азербайджан виртуални проекти за доставки на газ„Ще запозная и ЕК и ще искаме помощ оттам” – звучи ли ви като „...имахме възможност да направим няколко проекта, по които да работим заедно с Европейската комисия"?

„Това би бил забележителен проект – да се доставя газ в Батуми, а оттам в Бургас...”

Би бил забележителен проект, би бил!

Борисов отиде в Азербайджан да договаря някакви виртуални намерения за още по-виртуални проекти...

Ето какво изявление направи премиерът Борисов от Азербайджан:

„България високо цени проекта за доставка на газ от Азербайджан в Европа през територията на Грузия. Това би бил забележителен проект! Да се доставя газ в Батуми, а оттам във Варна или Бургас! В момента България няма възможност да реализира газопровода „Набуко”...”

А решението на правителството от 4 април „Набуко” да стане национален обект?!

Агенция Новости-Азербайджан съобщи следното:

Борисов в АзербайджанПремиерът на България ще представи в Баку идеята за диверсифициране на газовите доставки

Премиерът на България Бойко Борисов в хода на започващата днес двудневна официална визита в Азербайджан ще представи идеята за диверсифициране на доставките на азербайджански газ в Европа, предаде Новости-Азербайджан.

„Ако Грузия построи терминал за сгъстен газ в пристанището Кулеви, тогава азербайджански газ ще може да бъде доставян през Грузия и Черно море в България и по-нататък за другите европейски страни”.

 

След отказа на Унгария от „Набуко”, където стана ясно, че българското участие би струвало 4 милиарда, гражданството бе засипано с пожелателни проекти, виртуални намерения на правителството и нищо черно на бяло и реално.

„Набуко” беше добро като намерение, но след промяната на европейските страни под американски натиск към Иран проектът се разпадна в движение. Единствен доставчик остана Азербайджан за „Набуко”, но да пълни единствен „Набуко” – Азербайджан все още не е приемал, тъй като не са разработени находищата там!

Азербайджан доставя газ на Турция и Русия, т. е. за „Набуко” няма газ засега!

Освен това не е ясна обстановката около Иран и желанието на Запада да води война с Техеран.

Интерконекторната връзка на България с Турция пропадна, защото проектът на САЩ тя да бъде изградена с пари от Световната банка заяви бившият шеф на „Булгаргаз”, Васил Филипов. Тази връзка е била провалена, тъй като въпросният вариант е бил американски, и от българска страна е бил направен опит да бъде пробутана фирма, която да изгради тази връзка, след което проектът е отпаднал като вариант!

Засега такава връзка, финансирана и разрешена от ЕК, не се задава на хоризонта!

Турците започнаха да шикалкавят като опитаха да успокоят българската страна, че ако Русия спре газоподаването, то турската страна ще доставя газ за България! Но по какво ще вървят тези доставки, след като интерконекторна връзка с Турция няма и няма шанс да бъде изградена.

Целта на България е да купува газ на най-ниски цени” заяви Борисов в Грузия, с което даде за пореден път знак, че може и да не взема природен газ от „Газпром. – Ако Русия сваля цените, газ ще се взема и оттам, ако това не се случи – възможността за диверсификация ще бъде стратегическа за страната ни...”

„За първи път виждам някаква възможност за реална диверсификация за доставка на газ – обяви от Грузия българският премиер Бойко Борисов! – Това е абсолютно реално да стане, тъй като отникъде втечнен газ не може да влезе в Черно море”.

Изпуснал питомното от Русия, Борисов подгони дивото. „Това нито има смисъл, нито може да се реализира – обясни Васил Филипов в телевизионно предаване. – Това е бръщолевене за хвърляне прах в очите, защото не могат да се отчетат никакви конкретни резултати... Ние евтин газ няма да можем да внесем, няма да имаме възможност за намаляване на цените, нито пък да отидем на преговори за доставки, защото ние си отрязахме сами пътя от юг! ...Ние се проиграхме сами. Сега могат да фантазират най-различни варианти, кой от кой по-глупав, и нереализируем...

Нищо няма да се случи – нито има с какво, нито има с кого.

„България може да взима по 1 млрд. куб м газ от Азербайджан като изгради връзките с Турция и Гърция – но тези връзки засега не се очертават като реалност, поради липса на средства, поради липса на съгласие на Турция, и най вече поради липса на достатъчно природен газ, от разработено находище в Азербайджан.

„Азербайджан има различни инициативи за това - как да се доставя азербайджански газ в Европа; в момента има четири газопровода, които съединяват страната с други държави и всички тези газопроводи се използват. Сътрудничеството на Азербайджан с европейските държави има добри перспективи - каза президентът Илхам Алиев по време на гостуването на Борисов в неговата страна. - Страната добива голямо количество газ, очаква се, че ако се разработят и находищата, които са открити през 2011 година, ще може да се говори за още по-големи количества. Затова Азербайджан смята, че през следващите десетилетия ще може да осигурява енергийната сигурност на своите партньори.

Следващите десетилетия като перспектива за газови доставки от Азербайджан – това звучи меко казано несериозно, на фона на енергийната неосигуреност на България.

Двамата висши политици – Илхам Алиев и Бойко Борисов са присъствали на подписването на Меморандум за сътрудничество и разбирателство за разширяване на взаимноизгодното сътрудничество в сектор природен газ и в областта на доставките и търговията с нефтопродукти между “Български енергиен холдинг” ЕАД /БЕХ/ и Държавната нефтена компания на Азербайджанската Република /SOCAR/. Но...

Меморандумът е документ за намерения, а природен газ с намерение няма как да се доставя и получава в България!

Затова пък:

„исторически” спомен от посещението на Борисов в Азербайджан ще остане полагането на венец на гроба на националния лидер на Азербайджан Гейдар Алиев, бивш член на Политбюро на КПСС.

Премиерът на Азербайджан Артур РасизадеА премиерът на Азербайджан Артур Расизаде призна пред премиера Бойко Борисов, че е почитател на Лили Иванова!

За това ли летя Борисов до Азербайджан? И това ако не е туризъм за сметка на данъкоплатците – здраве му кажи!

„България ще е първата страна в ЕС, която ще получи газ от Азербайджан” заяви президентът на Азербайджан, Илхам Алиев.

„За това се договори премиерът Борисов” – допълни една телевизия с национален обхват.

 

При приказки с „ако”, „ в случай, че”, и подписан Меморандум – дали ще получим поне малко газ?

Дали – едва ли.

Лошият Георги Първанов и диверсификацията на енергетиката

На страницата на президентството има един любопитен текст, той е за посещението на бившия държавен глава Георги Първанов в Азербайджан – страници, които никой от ГЕРБ не е разгърнал досега, защото ГЕРБ пише историята, и от него започва всичко:

България от години има принципна договореност с Баку да получава поне 1 млрд. куб. м евтин азерски газ годишно, или близо една трета от потреблението ни през 2011 г. Това е едно от постиженията на предишния президент Георги Първанов. Но изнервящото е, че засега няма начин този газ да се докара до България. Турция все още не предлага услугата „транзитен пренос на газ" по нейните тръби в посока към България. физически нямаме и газопровод от Турция към нас. Имаме връзка, но тя е за пренос на руски газ от България към Турция. Светъл  пример  в търсенето на диверсификация (разнообразяване на доставките) е Гърция. Тя постигна тристранна договорка   с   Азербайджан и Турция за внос на азерски газ. Условията по тези доставки и главно търговската надценка, която Турция си слага, са дълбока тайна.

По покана на президента Илхам Алиев българският държавен глава е на официално посещение в Азербайджанската република на 14 и 15 ноември 2011 г.

Президентът Илхам Алиев посрещна своя български колега Георги Първанов с официална церемония пред президентския дворец “Зугулба”.

Двамата президенти проведоха среща “на четири очи”, след което ръководиха пленарните разговори на официалните делегации на двете страни.

Водещ акцент по време на срещата бе енергетиката. Президентите Първанов и Алиев изразиха взаимно удовлетворение от подписаната в началото на тази година декларация за сътрудничество между ЕС и Азербайджан в изграждането на Южния газов коридор. Посочено бе, че присъединяването на Азербайджан към усилията за диверсификация на източниците на енергоресурси за ЕС създава допълнителни стимули и за задълбочаване на българо-азербайджанското сътрудничество в тази сфера.

Президентът Алиев потвърди постигнатата с президента Първанов договореност за износ на 1 млрд. куб. метра природен газ за България годишно, след построяването на междусистемни връзки между газопреносната мрежа на страната ни и тези на нейните южни съседки – Гърция и Турция.

Съвместна пресконференция на президентите на България и Азербайджан Георги Първанов и Илхам Алиев

14-11-2011, Баку

Илхам Алиев: (както е преведено)

Още веднъж добре дошли в Азербайджан.

Вие сте много добър приятел на Азербайджан и всеки пък, когато се срещаме с Вас, винаги констатираме факта, че личните приятелски отношения между нас стимулират отношенията между нашите държави.

........................

Сред въпросите, които обсъдихме днес беше въпросът за нашето сътрудничество в сферата на енергетиката. Този въпрос постоянно стои в нашия дневен ред и когато ние си разменяме мнения по него, това изпълва нашето сътрудничество с ново съдържание. Защото азербайджанските енергоресурси са изнасят вече в Европа, азербайджанският нефт се продава в Европа. Същевременно, за да бъде доставен азербайджанският газ на европейските пазари, трябва да бъдат предприети определени мерки. И благодарение на транзитните споразумения в сферата на газта правим това по-реално. И съм сигурен, че в близките години връзките между България и Азербайджан в сферата на газта ще станат по-интензивни и тези отношения ще се задълбочават.

.....................

За да реализираме Южния газов коридор, Азербайджан ще направи всичко, което зависи от него. Имаме много богати газови находища, които ще засилват енергийната сигурност не само на Азербайджан, но също така и на нашите партньори и съседи. Аз съм сигурен, че през следващите години в тази област ние ще разширим нашето сътрудничество. Същевременно, за да развиваме отношенията между Азербайджан и Европейския съюз, България има своя принос в тази област.

.......................................

Георги Първанов:

Госпожи и господа,

...........................................................

Енергетиката си остава изключително важна тема в нашите отношения, в отношенията между Азербайджан и Европейския съюз. Без съмнение, онова, което Азербайджан прави в последните години, последните месеци създава нови възможности, нови перспективи за т. нар. Южен газов коридор. Но България има своето място на активен фактор в рамките на тези отношения, които могат да изпреварят дори отношенията Европейски съюз – Азербайджан с реализацията на някои от идеите, които ние отдавна сме задвижили.

Често на такива форуми, на такива пресконференции припомняме нашата договорка за онзи един милиард, който сме договорили преди години и който вече може да мислим как ще се реализира чрез построяването на междусистемните връзки Гърция – България, Турция – България. И в този смисъл, на базата на казаното досега, аз бих изразил очакването, за което стана дума и в хода на разговорите, такива мощни фирми като „СОКАР” да имат своето присъствие на българска територия. Има възможности, предпоставки за едно добро партньорство и това е част от голямата идея за диверсификацията, за разнообразяването. Ние трябва да направим един малък пробив, да покажем на Европа как може да стане и след това, разбира се, ще стане много по-голямото, много по-мащабното в рамките на всичките тези идеи и намерения за Южния газов коридор.

В делегацията на държавния глава бяха министрите на икономиката, енергетиката и туризма и на труда и социалната политика Трайчо Трайков и Тотю Младенов, заместник-министърът на външните работи Константин Димитров, председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията г-жа Цвета Маркова. Президентът бе придружаван и от бизнес делегация.

Никой от ГЕРБ не пожела да припомни тази визита на Първанов, защото в навечерието на конгреса на БСП ГЕРБ решително помага на Станишев да остане лидер, като най-удобен.

ГЕРБ не направи нищо по резултатите от това посещение на бившия държавен глава...

 
Powered by Tags for Joomla
Най-добрият сноуборд сервиз в София
Най-добрият ски сервиз в София