Tag:гърция

Това първо интервю на бившия гръцки министър на финансите има голям отзвук, препечатано е и цитирано в много европейски и световни издания. Интервюто е взето преди сключването на споразумението между Тройката и Гърция.
Публикувано в сайта Гласове
Янис Варуфакис, бивш министър на финансите на Гръция

Хари Ламбърт: Е, как се чувствате?

Янис Варуфакис: Чувствам се на върха на света - вече не трябва да преживявам този забързан график, който беше абсолютно нечовешки, просто да не повярваш. В последните пет месеца съм спал по два часа на денонощие. Освен това съм облекчен и че не се налага да продължавам да поддържам този невероятен натиск да преговарям за позиция, която ми е трудно да защитя, дори и да успея да убедя другата страна да се съгласи, ако знаете какво имам предвид.

– Как беше? Имаше ли някои аспект, който да ви хареса?

– Е, доста неща ми харесаха. Да имаш всичката тази вътрешна информация, да бъдат потвърдени всичките ти страхове… Да ти говорят директно „силните на деня” и ситуацията да е по-лоша от всичко, което си си представял! Така че беше забавно да си на първия ред.

– Какво имате предвид?

– Пълната липса на демократически скрупули от страна на предполагаемите защитници на европейската демокрация. Доста доброто разбиране на другата страна, че аналитично сме на една и съща позиция, макар и това никога да не стане публично. Да имаш пред себе си доста влиятелни фигури, които те гледат в очите и ти казват: „Прав си в това, което казваш, но ние ще те смачкаме въпреки това”.

– Казвате, че кредиторите ви се противопоставят, защото „се опитвам да говоря за икономика в Еврогрупата, което никой не прави”. Какво се случваше, когато говорехте за икономика?

– Не, че разговорите не вървяха добре - просто имаше категоричен отказ да се занимаваме с икономически аргументи. Категоричен… Ти предлагаш аргумент, над който наистина си се потрудил, за да си сигурен, че е логично кохерентен, а от другата страна получаваш само безизразни физиономии. Все едно не си говорил.

Това, което казваш, въобще не достига до тях. Можеш спокойно да им изпееш и националния химн на Швеция и ще получиш същата реакция. Това е стряскащо за човек, който е свикнал на академичен дебат, в който другата страна винаги се ангажира и включва. Е, в тези разговори нямаше никакво ангажиране, никакво включване. Даже нямаше и раздразнение, все едно въобще не си говорил.

– Когато за първи път се появихте на тези разговори през февруари, това не може да е била унифицираната позиция на всички?

– Да, имаше хора, които ни симпатизираха на лично ниво, нали знаете, зад закрити врати, в неформални разговори и особено от МВФ от най-високо ниво. Но вътре в Еврогрупата се разменят само някои мили думи и всички се връщат обратно зад амбразурата на официалните си позиции.

Но Шойбле беше консистентен от начало до край. Неговата позиция беше: „Няма да дискутирам програмата - това беше прието от предишното правителство и не можем да си позволим едни избори да променят всичко. Защото ние имаме избори през цялото време, ние сме 19 държави, ако всеки път след избори нещо се променяше, договорите помежду ни не биха значели нищо.”

В този момент аз трябваше да ставам и да казвам: „Добре, значи просто да не правим повече избори в държавите с дългове”, а от другата страна нямаше отговор. Единствената интерпретация, която мога да дам на техен възможен отговор би бил: „Да, това би било добра идея, но ще е трудно да се реализира. Така че или подписвай на маркираното място, или си аут.”

– А Меркел?

– Трябва да сте наясно, че аз никога не съм имал каквито и да е било взаимоотношения с Меркел. Финансовите министри разговарят с финансови министри, министър-председателите разговарят с канцлерите. Доколкото ми е известно тя е доста различна.

Тя се опита да спечели благоразположението на министър-председателя Ципрас казвайки „ще намерим решение, не се притеснявай, няма да позволя да се случи нищо ужасно, просто си напиши домашното, работи с институциите, работи с Тройката и не може да има задънена улица”.

Това обаче няма нищо общо с това, което чувах от моите партньори в разговорите - и от ръководителя на Еврогрупата, и от д-р Шойбле, като и двамата бяха пределно ясни. В един момент ми беше казано доста прямо: „Това е кон и или се качваш на него, или той умира”.

– Добре, а кога се е случило това?

– Още в самото начало, в самото начало.

– А защо останахте на поста си до началото на лятото тогава?

– Понякога нямаш избор. Нашето правителство беше избрано с мандат да преговаря. Така че нашият пръв приоритет беше да създадем място и време за преговори, за да се стигне до ново споразумение. Това ни беше първият мандат, нашият мандат беше да преговаряме, не да се караме с кредиторите.

Преговорите отнеха цяла вечност, защото другата страна отказваше да преговаря. Те настояваха за „всеобхватно споразумение”, което означаваше, че те искаха да говорят за всичко. Моята интерпретация е, че когато искаш да говориш за всичко, всъщност ти не искаш да говориш за нищо. Но ние продължихме да преговаряме.

И, вижте, от тяхна страна нямаше нито едно предложение, което да е сложено на масата за преговори. Те просто… нека дам пример. Те казват, че искат всички данни за фискалната ситуация, в която Гърция се намира, искат данните за държавните предприятия. Затова ние изразходваме много време, за да им осигурим тези данни, отговаряме на въпросници и провеждаме безброй срещи, за да им предоставим данните.

Това беше първата фаза. Втората фаза беше, когато ни питаха за намеренията ни свързани с ДДС. След това отхвърляха нашето предложение, но не предоставяха свое. След това, преди да имаме възможност да се съгласим за ДДС с тях, те сменят темата с друга, като например приватизацията.

След като ни попитат какво ще правим с приватизацията, ние отправяме предложение, а те го отхвърлят. След това се местят на друга тема като пенсиите, след това към пазарите, след това към трудовите отношения, след това към всякакви неща. Беше сякаш котка си гони опашката.

Ние чувствахме, правителството чувстваше, че не може да спре този процес. Вижте, от самото начало моите предложения бяха такива: Нашата страна е заседнала и то е заседнала от дълго време… Със сигурност трябва да се реформира – с това сме напълно съгласни.

Тъй като времето е от критична важност и защото докато текат преговорите централната банка изстисква ликвидността от гръцките банки с цел да ни притисне, за да се откажем, моето постоянно предложение към Тройката беше много просто - дайте да се споразумеем върху три или четири важни реформи, за които можем да се споразумеем, като данъчната система, като ДДС и нека действаме и ги въведем веднага. След това вие отпускате ограниченията на ликвидността от ЕЦП.  Вие искате всеобхватно споразумение, нека продължим да преговаряме, но междувременно нека вкараме тези реформи в парламента.

И те казваха: „Не, не, не, трябва да има всеобхватен поглед. Нищо няма да се вкарва, ако посмеете да ни предоставите каквито и да е законодателни инициативи. Това ще се разглежда като едностранно действие, което е неблагоприятно за процеса по постигане на споразумение”. След това, разбира се, те изпускаха в медиите информации, че не сме реформирали държавата и че губим време. В този смисъл ни натопиха.

Така че по времето, в което ликвидността почти изчезна и бяхме в дефолт или квази-дефолт към МВФ, те си предоставиха предложенията, които бяха напълно невъзможни. Напълно неприложими и токсични. Така че ни забавиха, а след това ни предоставиха споразумение, което даваш на отсрещната страна, когато не искаш да се случи споразумение.

– Опитахте ли да работите с правителствата на другите задлъжнели държави?

– Отговорът е „Не” и причината е много проста - от самото начало точно тези държави бяха пределно ясни в намеренията си да са най-енергичният враг на нашето правителство. Причината разбира се е, че техният най-голям кошмар е нашия успех - ако ние успеехме да договорим по-добра сделка за Гърция от тях, това ще ги принуди да отговорят на собствените си избиратели защо не са преговаряли както преговаряхме ние.

– А партнирахте ли си с някои близки на Вас партии като Подемос, да речем?

– Не особено. Имам предвид, че ние винаги сме поддържали добри отношения с тях, но те нямаха какво да направят - гласът им никога не би могъл да пробие в Еврогрупата. И всъщност колкото повече говореха в наша подкрепа, което те правеха, толкова по-враждебен ставаше към нас финансовия министър на тяхната държава.

– А Джордж Озбърн? (Бел. ред. – министъра на финансите на Великобритания) Какви бяха отношенията ви с него?

– А, много добри, много приятни, отлични. Но той не е част от въртележката, не е член на Еврогрупата. Когато съм разговарял с него по разнообразни поводи, можеше да се забележи, че доста ни симпатизира. И наистина, ако погледнете британския „Телеграф”, най-големите ни поддръжници бяха торитата! Това се дължи на техния евроскептицизъм, но не е само това. То е един поглед в стил Бърк към суверенитета на парламента – в нашия случай беше кристално ясно, че нашият парламент е третиран като боклук.

– Какъв е най-големият проблем в начина на функциониране на Еврогрупата?

– Нека онагледя - имаше момент, когато президентът на Еврогрупата решаваше да действа срещу нас и да ни изолира, за да покаже че Гърция всъщност е на пътя към излизане от еврозоната… Има правило, че всички решения трябва да са единодушни и че президента на групата не може просто да свика среща на еврозоната и да изключи страна-членка. Той каза „О, сигурен съм, че мога да го направя”.

Тогава питах за юридически съвет, което създаде суматоха. За 5-10 минути срещата беше спряна, чиновници и официални лица си говореха помежду си, по телефона, но в крайна сметка някои официални лица и някои експерти се обърнаха към мен и ми казаха следното: „Всъщност Еврогрупата не съществува по закон. Няма договор, който да е свикал тази група”.

Значи всъщност ние имаме несъществуваща група, която има най-голямата сила да решава животите на европейците. Не отговаря пред никого, след като по закон не съществува, не се водят стенографски записи и е конфиденциална. Никой гражданин няма никаква представа какво се говори в групата. А там се взимат решения почти на живот и смърт, докато никой член не е длъжен да отговоря пред никого.

– Тази група контролира ли се от немските настроения?

– О, напълно и изцяло. Не от настроения обаче, а от немския финансов министър. Групата е като добре организиран оркестър, а той е диригентът. Всичко се случва по план. Когато оркестърът свири некоординирано, той се заема и го връща отново на линия.

– Няма ли алтернативна сила в тази група, могат ли французите да се противопоставят на тази сила?

– Единствено френският финансов министър създава звуци, които са различни от немската линия, но тези звуци са доста леки. Можеш да усетиш как той използва прекалено усложнен език, за да не изглежда, че опонира. Но в крайна сметка, когато доктор Шойбле отговори и ефективно определи официалната линия, френският финансов министър винаги отстъпва и се съгласява.

– Нека поговорим малко за вашата теоретична подготовка и за вашето съчинение върху Маркс през 2013 г., когато казвате: “Гръцко или португалско, или италианско излизане от еврозоната скоро ще доведе до фрагментиране на европейския капитализъм даващ сериозен рецесионен прираст на изток от Рейн и на север от Алпите, докато останалата част от Европа ще се озове в лапите на яростна стагфлация. Кой мислите, че ще спечели от това развитие?

Прогресивното ляво, което ще се въздигне като феникс от пепелта на европейските публични институции? Или нацистите от „Златна зора”, подбраните неофашисти, ксенофобите и безделниците? Нямам абсолютно никакво съмнение кое от двете ще спечели най-много от дезинтеграцията на еврозоната”… та, дали Грекзит неизбежно ще помогне на „Златна Зора”, все още ли мислите така?

– Добре, вижте, аз не вярвам в детерминистичната версия на историята. СИРИЗА в момента е много доминираща сила. Ако ние успеем да излезем от тази бъркотия обединени и да овладеем правилно Грекзит (бел. ред. – излизане на Гърция от Еврозоната)… би било възможно да има алтернатива. Но не съм сигурен, че ще се справим, защото да се справиш с колапс на монетарния съюз е нещо, за което е необходима огромна експертиза, която не съм сигурен, че имаме в Гърция без външна подкрепа.

– Сигурно си мислите за Грекзит от ден първи…

– Да, абсолютно.

– … направени ли са някакви подготовки?

– Отговорът е и да, и не. Имахме малка група, един “военен кабинет” в министерството, около пет души, които правеха следното - работехме теоретично, на хартия за всичко, което трябваше да бъде направено при подготовка за Грекзит. Но едно е да правиш нещо такова на ниво от 4-5 души, съвсем друго е да подготвиш цяла държава за това. За да се подготви страната беше необходимо да се вземе решение на ниво изпълнителна власт, решение, което така и не беше взето.

– През последната ви седмица имахте ли усещането, че се приближавате към подготовка за Грекзит?

– Моето наблюдение беше, че ние трябва да сме много внимателни да не го активираме. Не исках това да се превърне в самосбъдващо се пророчество. Не исках това да бъде по примера на известния цитат на Ницше, че ако се взираш в пропастта твърде дълго, пропастта също ще започне да се взира в теб. Но също така вярвах, че в момента, в който Еврогрупата ни спре банките, ние трябва да енергизираме този процес.

– Добре. Значи, доколкото виждам, сте имали два избора пред себе си - незабавен Грекзит или печатане на собствена “аварийна” валута и поемане на контрола върху Гръцката централна банка?

– Точно, точно. Никога не съм мислил, че трябва да идем директно на вариант с “аварийна” валута. Виждането ми беше и това представих пред правителството, че ако те решат да ни спрат банките, което считах за агресивен ход с голяма вероятност на случване, ние трябваше да отговорим агресивно, но без да пресичаме границата, от която няма връщане.

Трябва да издадем наша “аварийна” валута или поне да обявим, че ще издадем наша си евро-деноминирана ликвидност, трябва да “подстрижем” гръцките облигации от 2012, които се държат от ЕЦБ или поне да обявим, че ще го направим, както и да поемем контрол върху Гръцката централна банка. Това бяха трите неща, с които мислех, че трябва да отговорим на ЕЦБ, ако тя ни спре ликвидността за банките.

… Предупреждавах цял месец кабинета, че ЕЦБ ще ни спре банките, за да ни въвлече в унизително споразумение. Когато се случи и много от моите колеги не можеха да повярват, че се е случило, нека кажем, че моите предложения за “енергичен” отговор бяха отхвърлени.

– Колко близо бяхте до реализиране на този сценарий?

– Нека кажем, че от общо шест души бяхме в малцинство от двама. Щом не се реализира моето предложение аз дадох заповедите да се затворят банките според изискванията на ЕЦБ. Бях против, но го направих, защото съм отборен играч и вярвам в колективната отговорност.

След това се случи референдумът и той ни даде огромен тласък, който можеше да оправдае такъв тип енергични действия срещу ЕЦБ, но през същата тази нощ правителството реши, че волята на хората, това резониращо “Не”, не трябва да бъде горивото за този енергичен подход.

Вместо това то трябва да доведе до големи отстъпки от другата страна: по време на срещата на Съвета на политическите лидер, на който нашия министър-председател прие предпоставката, че каквото и да направи другата страна, ние няма да отговорим с позиция, която да ги предизвика. Всъщност това значи отстъпление… Отказ от преговори.

– Значи нямате големи надежди, че тази сделка ще е по-добра от предложената през миналата седмица? Би ли могла да е по-лоша?

– Ще бъде по-лоша. Вярвам и се надявам, че нашето правителство ще настоява за преструктуриране на дълга, но не виждам как немският финансов министър би подписал нещо такова на предстоящата среща на Еврогрупата. Ако го направи би било чудо.

– Точно, защото както казахте, вашето преимущество вече не е валидно?

– Така мисля, така мисля. Освен ако Шойбле не получи преки заповеди от канцлера. Ще видим дали тя ще се намеси и ще го направи.

– Нека се върнем отново, можете ли да ни обясните с прости думи защо се възпротивихте на “Капиталът” на Пикети?

– Нека първо кажа, че се чувствам ужасно неудобно, защото Пикети беше изключително подкрепящ към мен и правителството, докато аз бях ужасен към него в моето ревю на книгата му! Наистина оценявам неговата позиция през последните месеци и ще му го кажа лично, когато се видим през септември.

Но критиката ми към книгата му си остава. Неговото чувство е правилно. Отвращението му към неравенството също. Анализът му обаче подкопава спора, според мен. Това е така, защото в книгата му неокласическия модел на капитализма му дава много малко място, за да състави тезата, която иска да състави, освен чрез изграждането на модел от много специфичен набор от параметри, които подкопават собствената му теза. С други думи, ако бях опонент на тезата му, че неравенството е вградено в капитализма, щях да мога да разнищя тезата му атакувайки анализа направен от него.

– Не искам да влизам в големи в големи детайли, но не е ли това заради неговото измерване на богатството?

– Да, той използва дефиниция за капитал, която прави капитала невъзможен за разбиране, в този смисъл това е противоречие в термините.

– Нека се върнем на кризата. Разбирам твърде малко от взаимоотношенията ви с Ципрас…

– Познавам го от края на 2010 г., защото това бях последователен критик на тогавашното правителство, въпреки че към един момент бях близък с него. Бях близък със семейството на Папандреу, даже до някъде все още съм близък, но останах удивен, че бивш съветник може да каже “Правим се, че не сме банкрутирали и се опитваме да го прикрием с невъзвръщаеми заеми”, нещо такова. Когато се запознах с Ципрас, той беше млад лидер, който се опитваше да разбере какво се случва, за какво е кризата и къде да се позиционира.

– Помните ли първата си среща?

– О, да. Беше в края на 2010 г., отидохме на кафе общо трима души. Споменът ми е, че той не беше особено наясно с вижданията си относно драхмата срещу еврото, относно причините за кризата, докато аз имах много ясни виждания за случващото се. И започнахме диалог, който се разгърна през последните години. Вярвам, че съм помогнал да оформи вижданията си за това, което трябва да се направи.

– Как се чувствате сега след четири и половина година, когато вече не работите рамо до рамо?

– Чувствам, че сме много близки. Нашата раздяла беше много приятелска. Никога не сме имали проблеми помежду си и до ден днешен. Изключително съм близък с Евклидис Цакалотос (новият финансов министър - бел. ред.).

– Предполагам, че си говорите и с двамата през седмицата?

– Не съм разговарял с министър-председателя тази седмица и през изминалите дни, но говоря с Евклидис и считам, че сме много близки. Въобще не му завиждам, даже напротив.

– Колко шокиран бихте били, ако Ципрас подаде оставка?

– Нищо не ме изненадва вече - еврозоната ни се оказа доста негостоприемно място за почтените хора. Би ме шокирало да остане и да приеме много лоша сделка. Защото мога да разбера, че се чувства задължен към хората които го подкрепят, които ни подкрепят, да не допуска страната да се провали.

Но няма да предам личното си виждане, което изразих през 2010, че тази страна трябва да спре да разсрочва и да се преструва, трябва да спрем да вземаме нови заеми правейки се, че така сме си решили проблема, след като не сме, след като дългът ни е дори по-стабилен в условията на бъдещ остеритет, който допълнително ще свие икономиката ни и ще накара това да се носи от нямащите, докато създава хуманитарна криза. Това е нещо, което няма да приема. Няма да съм страна по нещо такова.

– Последен въпрос - ще останете ли близък с някой, с когото сте преговаряли?

– Не съм сигурен. Няма да споменавам имена засега, за да не им разруша кариерите (смее се).

Превод: Хаштаг-BG

 
*Робърт Райш – един от най-добрите американски политически икономисти, университетски професор в Калифорния, автор на книги и политически коментатор в медиите. Служи в три правителства – на президентите Форд, Картър и Бил Клинтън. Инвестиционната банка направи милиони, като помогна да се прикрие истинският размер на дълга и така го увеличи почти двойно
Публикувано в сайта Гласове

Гръцката криза рисува поредната картина на алчността и хищничеството на Уолстрийт, въпреки че Уолстрийт липсва в повечето сметки.

Кризата се задълбочи преди една година от сделка с „Голдман Сакс”, проектирана от настоящия директор на банката Лойд Бланкфейн. Бланкфейн и неговият екип помогнаха на Гърция да прикрие истинския размер на дълга, като така почти го удвоиха. И точно както се случи с американската ипотечна криза и сегашното тежко положение на много американски градове, хищническото кредитиране изигра важна, но неизвестна на повечето хора роля.

През 2001 година Гърция търсеше начини да прикрие нарастващите си финансови проблеми. Договорът от Маастрихт изискваше всички членове на еврозоната да демонстрират подобрение на публичните си финанси, но Гърция се беше насочила в грешна посока. Тогава „Голдман Сакс” се притече на помощ, уреждайки таен заем от 2,8 милиарда евро за Гърция, маскирани като суап – сложна сделка, в която дългът на Гърция в чужда валута беше превърнат в задължение в местна валута благодарение на фиктивен обменен курс.

В резултат на това около 2 процента от гръцкия дълг магически изчезнаха от националния отчет. Христофорос Сарделис, тогавашният шеф на гръцката агенция по управление на публичния дълг, по-късно описа сделката в интервю за „Блумбърг” като „много секси история между двама грешници”. За услугите си „Голдман” получи невероятните 600 милиона евро (793 милиона долара) според Спирос Папаниколау, който наследи поста на Сарделис през 2005 година. Това се равнява на около 12 процента от приходите на „Голдман”, осигурени благодарение на гигантската сделка и на екипа, който води инвестициите през 2001 година, осъществявайки рекордни продажби. Този отдел се е управлявал от Бланкфейн.

След това обаче сделката стана горчива. След атентата на 11 септември доходите от облигациите се сринаха, което доведе до огромни загуби за Гърция заради формулата, която в „Голдман” са използвали за изчисляване плащанията на държавата по дълга при суапа. До 2005 година Гърция вече дължеше почти двойна сума в сравнение с тази, която беше вложила в сделката, като увеличи дълга си от 2,8 милиарда евро до 5,1 милиарда. През 2005 година сделката беше преструктурирана и тези 5,1 милиарда евро станаха напълно официални. Може би не е случайност, че Марио Драги, настоящият директор на Европейската централна банка и основен участник в днешната гръцка драма, тогава е бил управляващ директор на международния отдел на „Голдман”.

Гърция не е единственият грешник. До 2008 година счетоводните правила на ЕС позволяваха членките да управляват дълговете си с така наречените извънпазарни курсове по суапове, които се предлагаха от Голдман и други банки на Уолстрийт. През 1990 година „Джей Пи Морган ” помогна на Италия да скрие дълга си чрез валутен суап по благоприятен курс, като по този начин въвлече държавата в плащания, които не са присъствали в националния баланс като бъдещи задължения.

Но Гърция се оказа в най-лошо състояние, а „Голдман” беше най-големият фактор за това. Без съмнение страната страда от години на корупция и неплащане на данъци от богатите си граждани. Но „Голдман” не е била просто невинен свидетел: тя уголеми печалбите си, като осъществи огромен ливъридж с Гърция, както и с голяма част от останалата световна икономика. Други банки от Уолстрийт са вършили същото. Когато балонът се спука, целият този ливъридж постави световната икономика на колене.

Независимо че глобалната икономика страда от ексцесиите на Уолстрийт, „Голдман” предложи на Гърция друг трик. В ранните дни на ноември 2009 година, три месеца преди кризата с дълговете на Гърция да влезе в световните новини, екип на „Голдман” предлага финансов инструмент, който ще пренесе дълговете на гръцката здравна система далеч в бъдещето. Този път обаче Гърция не се хваща на въдицата.

Офис на „Голдман Сакс” на фондовата борса в Ню Йорк

Както знаем, Уолстрийт беше спасена от американските данъкоплатци. През последвалите години банките отново станаха рентабилни и изплатиха своите спасителни заеми. Банковите акции скочиха до небесата. „Голдман” продаваше една своя акция за петдесет и три долара през ноември 2008 година. Сега тя струва над двеста долара. Изпълнителните директори на „Голдман” и на други банки на Уолстрийт се наслаждават на огромни заплати и повишения. Бланкфейн, главният изпълнителен директор на „Голдман Сакс”, прибра двадесет и четири милиона долара само миналата година.

В същото време народът на Гърция няма възможност да си купува лекарства и храна.

И в САЩ съществуват подобни аналогии, като започнем с хищническите кредити, които се дават от „Голдман”, други големи банки и финансовите компании, които им бяха съюзници в годините преди банкрута. В днешни дни банкерите може да си почиват спокойно в Хамптънс, но милиони американци още не могат да се съвземат от финансовата криза, заради която изгубиха работата, спестяванията и домовете си.

Междувременно градове и щати из Америка бяха принудени да прекратят основни услуги, защото също са хванати в капана на сделките на банките на Уолстрийт. Много от тях включват суапове, аналогични на тези, които „Голдман” пробута на гръцкото правителство. И точно както уверяваха Гърция, така „Голдман” и други банки уверяваха общините, че суаповете ще им позволят да заемат пари по-евтино, отколкото ако разчитат на традиционните облигации с фиксиран лихвен процент, като омаловажаваха рисковете, пред които могат да се изправят длъжниците. Точно тогава лихвените проценти спаднаха рязко и суаповете изведнъж излязоха много солени, „Голдман” и другите банки отказаха да позволят на общините да рефинансират, без да платят значителни суми, за да прекратят сделките.

Преди три години службата по водоснабдяване на Детройт трябваше да плати на „Голдман” и други банки банкови санкции в размер на 547 милиона долара, за да прекратят скъпи суапове. Четиридесет процента от сметките за вода на Детройт все още отиват за плащането на тези глоби. Жителите на града, които остават без вода, защото не могат да плащат, нямат представа, че „Голдман” и други големи банки са отговорни за това. По същия начин училищната система на Чикаго, чийто бюджет вече е орязан до краен предел, трябва да плати над 200 милиона долара глоби, за да прекрати сделка с Уолстрийт, която принуждаваше училищата в Чикаго да плащат по 36 милиона годишно, за да покриват лихвите по суаповете.

Още една сделка със суапове, изготвена от „Голдман” преди повече от десетилетие, е струвала на град Оукланд, Калифорния, около 4 милиона на година, но „Голдман” отказа да развали договора, освен ако не й бъде платена такса за прекратяване на стойност 16 милиона долара, което предизвика общинския съвет да бойкотира банката. Когато на среща на акционерите Бланкфейн бил запитан относно случая, той обяснил, че да скъсаш валиден договор е срещу интересите на акционерите.

„Голдман Сакс” и другите мастити банки на Уолстрийт умеят майсторски да пробутват сложни сделки, като преувеличават тяхната полза и не споменават точните цени и рисковете от тях. По този начин печелят огромни такси. Когато даден клиент изпадне в беда, няма значение дали този клиент е американец, собственик на къща, град в САЩ или Гърция – „Голдман” се крие зад юридически формалности и интересите на акционерите.

Разбира се, кредитополучателите, изпаднали в беда, рядко не носят вина. Те харчат прекалено много и са били достатъчно наивни или глупави, за да се вържат с „Голдман”. Гърция сама предизвика собствените си проблеми, както направиха много американски граждани и общини.

Важното е обаче, че във всички тези случаи в „Голдман” много добре са осъзнавали какво правят. Знаят много добре за реалните рискове и цени на сделките, които предлагат, за разлика от тези, които ги приемат.

„Това е въпрос на морал” – заяви акционер на срещата между „Голдман” и общината в Оукланд. И е абсолютно прав.

---------------------------------------------

*Робърт Райш – един от най-добрите американски политически икономисти, университетски професор в Калифорния, автор на книги и политически коментатор в медиите. Служи в три правителства – на президентите Форд, Картър и Бил Клинтън.

Превод от английски: Филип Каменов

 
Саймън Дженкис, икономически анализатор на в. ГардиънGrexit с контролиран фалит и обезценяване за отскок във възстановяването е единствената сделка, която може да бъде поставена на масата
През уикенда Гърция трябва да напусне еврозоната – Grexit. (Grexit – Greece exit – фразата за първи път е въведена от топ анализаторите на Ситигруп Вилем Буитер и Ейбрахам Рахбари  на 6 февруари, 2012 г. – б.пр.)
Превод от английски език: Лияна Панделиева, сайт Гласове
Това е светлината в края на тунела, най-добрият възможен изход от гръцката агония и, честно казано – единственият. Приемането на Гърция в еврозоната през 2001 г., като обвързаха икономиката й с тази на Германия (и нейните безразсъдни банкери), всъщност бе катастрофа, която чакаше да се случи. Грешката бе толкова голяма, че дори тази малка икономика – само 1,3% от цялата на ЕС, съумя да травматизира европейските лидери за последните три месеца. Единствената катастрофа сега ще е Grexit да не се случи.

Говоренето по темата за гръцкия банкрут и спадането на курса на еврото като за „падане в пропастта, кошмар, хаос, немислима анархия“ е лигавенето на банкерите. Ще бъде трудно ситуацията да бъде овладяна, дори поради факта, че разрешението бе забавено, непланирано и насилствено. Но ситуацията трябва да бъде овладяна. Гърция е във фалит. Не може да плати дълговете си, още по-малко да бъде принуждавана да го прави чрез спасителни планове.

Нужен е контролиран фалит и рестартиране на двигателя на възстановяването. Това е единствената „сделка“, която може да бъде обсъждана този уикенд.

Понякога тихото гласче на икономиката трябва да се издигне над гръмогласната политическа истерия. Законите на банкрута са създадени от викторианците, за да не се налага да слагат лепенки върху раните на капитализма. Несъстоятелността и ограничената отговорност са основата на търговската инициатива. Този, който взима назаем, и този, който дава едновременно, трябва да поемат риск, за да може капитализмът да процъфтява. В рамките на еврозоната Гърция получи възможността да заема рисково и бе кредитирана рисково. Всеки глупак (с изключение на евроглупака) знаеше, че това води към катастрофа.

През миналата седмица МВФ прие, че гръцките дългове са „неустойчиви“. Но такъв е политическият артрит, който мъчи европейските „технократски“ управници, които пренебрегват този факт. Те се фокусират над една грижа: по някакъв начин да разтегнат гръцките плащания във времето, та германските, френските и британските банки да осигурят отпускането дори на по-големи заеми. Всъщност не гърците, а банкерите търсят „спасителен план“. Те искат гръцките данъкоплатци да продължат да плащат лихви, дори когато главницата е недостижима за погасяване като закрепостяване.

Отказът към цяла нация да получи предимствата на банкрута, държи в заложничество нейните граждани. Най-известният длъжник в литературата, дикенсовият Уилям Дорит, никога не успява да плати на кредиторите си, докато те го държат в затвора Маршалси. Но те го държат там, защото така им изнася, също както Гърция е изгодна в това си състояние за банкерите и да държат нейните дългове описани в книгите, отколкото да признаят, че не може да си плати.

Дори този уикенд Гърция да получи някакво облекчение по отношение на дълга си, това няма да помогне на страната да тръгне по пътя на възстановяването. Ограниченията вече са принудили правителството в Атина да сложи юзди на непокорния обществен сектор. То започна „преструктуриране“, което напомня подобни ограничения в Западна Европа (специално Великобритания) през 80-те години. Затова може доста успешно да твърди, че е изпълнило основните изисквания по налагане на ограничения. Сега натрупва директен бюджетен излишък, като харчи по-малко отколкото получава от данъци.

Икономиката на ограниченията винаги е предвидена да бъде кратка и шокова, а не като последователна икономическа политика. За Гърция тя се оказа продуктивна като затворнически труд в шиенето на пощенски чували. Растежът бе задушен, търсенето бе потиснато, а инвестициите спряха. От 2008 г. производителността спадна с една четвърт, а безработицата е 25% от хората в работоспособна възраст. Това просто е лудост. Гърция не може да се развива и не може да обслужва никакви бъдещи заеми, да не говорим за вече взетите. Вижда се най-лошата европейска рецесия след войната – целенасочена, изкуствено създадена рецесия.

Дори и по-умерените средиземноморски членки на Европейския съюз оспорват факта, че гръцките дългове трябва просто да бъдат предоговорени, докато страната се ребалансира до германските нива на ефективност.  Те трябва да останат закотвени на надценени нива за търгуване, за да не пострада великата европейска кауза и идеята за по-силен съюз да избледнее.

В този дух изразиха мнението си в "Гардиън" в сряда група ляво ориентирани икономисти, в това число французинът Тома Пикети, като провъзгласиха еврото за пътеводна светлина за надеждата, демокрацията и просперитета.

Като че Кейнс никога не бе живял. (Джон Мейнард Кейнс, Първи Барон Кейнс е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм като теория и практика. Б.пр.)

Концепцията, че плаващ валутен курс в ЕС е „анархия“ и „пропаст“, е глупост. Британската лира се е движила с около 30% спрямо еврото за последните 15 години, като така допринесе за икономиката на страната и вероятно цяла Европа. Плаващите валутни курсове може и да са неудобство, но те отразяват обстоятелството, че народите представляват социо-политически индивиди. Те взимат различни демократични решения и се подчиняват на различни пазарни правила.

Гърция не биваше да се поставя на една линия с Германия буквално от единия ден до другия. Атина никога нямаше да стане Хамбург. Нейните спестявания оттекоха на север заедно с квалифицираните й служители. Положението се влоши с олимпиадата от 2004 г, когато страната опита да се измъкне от провала. Също като Великобритания за не малък период в новата си история страната се нуждаеше стрес-попивателна и от гъвкави валутни курсове.

Днес най-големият експорт на страната, който осигурява и най-много работни места – туризмът – ще се възползва в голяма степен от 30% обезценка на „новата драхма“. Обезценката едновременно ще повиши цената на износа, но подобна пазарна дисциплина е политически предпочитана пред правилата, които са наложени от технократи на някакви отдалечени конференции.

Обезценката може също така да доведе до хиперинфлация, но това не се случи във Великобритания, нито в други европейски икономики извън еврозоната.

Истината е, че управителите на еврозоната се интересуват повече от техните заеми и любимата си валута много повече, отколкото от Гърция. Те би трябвало много отдавна да предвидят задаващата се катастрофа на гръцката бюджетна индулгенция. Те би трябвало да видят грешката си и да договорят стройно предстоящия Grexit.

Както стоят нещата обаче, те са осигурили управители на единици в тяхната нова Европа. Те са навредили на благополучието и са застрашили нейния югоизточен фланг.

Историческите паралели винаги са опасни. Но последните месеци на настъпление на Брюксел по разни начини, блъфовете и контра-блъфовете, пропуснатите последни крайни срокове и заобиколените ултиматуми, напомнят за всички въртележки и завои в Европа от 1914 година. Днешните традиционни войни може вече да не са така кървави, но разкриват същата шовинистична непримиримост. Опасността за Европа не е Grexit, а сляпата съпротива срещу Grexit.

Ако Гърция се бе измъкнала от еврото след катастрофата от 2008 г., вече щеше да е по пътя на възстановяването. Нейните дългове щяха да се обезценят. Нейните граждани щяха да работят. Инвеститорите щяха да инвестират. Туристите щяха да прииждат. Може би Италия и Испания се чудят дали не биха се справили много по-добре с независима валута, оставяйки зона на строга германска марка на север. Те може би биха били прави. Но към сегашния момент приоритет е Grexit.


 
Капаните на ТПТИ, скандали, арогантност, безочие и лъжите на политиците по темата. Защо никой не говори, че ГМО е зараза?!

Разговорът в студиото на БНТС арогантно поведение и просташки език блесна в неделя, на 26 април Владимир Каролев, който е съветник на икономическия министър Божидар Лукарски. "Дреме ми на ...", заяви той в лицето на председателката на "Солидарна България" Ваня Григорова след съвместното им участие в неделно предаване на БНТ. Съветникът на Лукарски дори се похвали във фейсбук с нецензурния си речник.
Каролев, Григорова и политологът Тихомир Безлов бяха поканени в ефира на БНТ за участие в предаването "Денят започва с Георги Любенов". В края на дискусията Григорова използва възможността да ползва Каролев за посредник и да представи пред министър Божидар Лукарски доклада на фондация "Фридрих Еберт" и "Солидарна България" за евентуалните последствия от ТПТИ.

Фейсбука на Каролев, който се похвали какво е говорил в БНТВ предаването Каролев се обяви в подкрепа на ТТИП и твърди, че позицията на министерството била "подобна", но решението по темата трябвало да дойде от правителството.
Макар и пред камерите Каролев да взе доклада, след края на записа е хвърлил документите. С груб тон, който подхвана още по време на предаването, министерският съветник заявил на Григорова, че не го интересува мнението й. На раздяла й казва "дреме ми на...", което ясно личи и от профила му в социалната мрежа.

Няма да коментирам просташкото поведение е език на въпросния съветник, за което бяха изнесени данни в медиите. Ще добавя единствено, че Унгария е излязла с писмо до държавите на ЕС относно ТПТИ.

Сдружение "Солидарна България" излезе с отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов и министъра на икономиката Божидар Лукарски по повод поведението на Каролев в БНТ

Ще кажа още и че в цяла Европа текат непрекъснато протести против Споразумението ТПТИ. Ето някои от информациите от световните агенции:

  • Десетки хиляди испанци излязоха по улиците на 53 града в Испания, за да се присъединят към световната протестна акция против споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС (Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство – TTIP), която се проведе в 700 града по света, предаде РИА Новости.
  • Хиляди протестиращи излязоха по улиците на Европа същия ден, за да протестират срещу най-голямото в света споразумение за свободна търговия между САЩ и ЕС. Съпротивата срещу предлаганото Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство е ожесточена в Германия, където десетки хиляди се включиха в демонстрации в цялата страна, съобщи говорител на лобиращата организация Attac Germany, предаде AFP.
  • Само в град Мюнхен 23 000 души взеха участие в протеста, в Лайпциг са били 2000, 1000 в Щутгарт и 700 във Франкфурт.
  • Демонстрациите в други европейски държави същи привлякоха протестиращи, включително 2000 души в Брюксел, 1000 в Мадрид и Хелзинки, и около 300 души във Варшава и Прага.
  • Протестите се проведоха в момент, когато представителите на САЩ и ЕС се готвят да подновят преговорите в Ню Йорк, съобщиха международните информационни агенции.
  • Активистите в Европа са убедени, че в преговорите има задкулисие. Най-спорната част от сделката включва клауза, позволяваща на корпорациите да съдят правителства в съдилища над националните закони.
  • Британци също протестираха срещу търговското споразумение между САЩ и ЕС, наречено ТПТИ. Демонстрацията в Лондон премина под надслов „Демокрация или ТТИП“ и в нея участваха представители на няколко британски правозащитни и екологични движения. Аналогичен протест се е състоял в Солфорд, предградие на Манчестър, където са се събрали 400 души.
  • Deutche Welle съобщи, че В Германия са събрани над милион подписа под призив за спиране подписването на Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство между ЕС и САЩ. 200 демонстрации се проведоха в германски градове срещу сключването на търговското споразумение. Хиляди протестиращи излязоха по улиците на Берлин, Хамбург, Франкфурт, Щутгарт.
Някак мимоходом мина информацията, че Европейската комисия е постановила: Повече свобода за страните от ЕС да вземат решения за употребата на ГМО в храни и фуражи. На път е да се изпълни една прогноза на известна еколожка, че съществуващите рискови и мрачни постановки, заложени в ТПТИ ще се раздробят в отделни инициативи и така подписването на това Споразумение вероятно ще мине по-безпроблемно.
ЕС, подчинен на САЩДва дни по-късно, стана ясно, че Европейският съюз одобри вноса и търговията с 19 стоки с ГМО, въпреки че два дни преди това одобрение Еврокомисията предложи реформа, която да позволи на страните-членки да забранят използването им на своя територия.
11 от разрешените стоки са продукти от соя, царевица, рапица и памук на американската компания „Монсанто“. Останалите са продукция на американската компания „Дюпон“ и на германските „Байер“ и BASF.

Одобрението е за период от 10 години. Одобрените днес ще влязат в списък с 58 ГМО продукта, които се смятат за безопасни за използване в ЕС.

Към момента на територията на Европейския съюз има забрана за отглеждането на ГМО. Предложението на ЕК ще позволи, след като даден ГМО бъде разрешен за отглеждане като храна или фураж в Европа, страните членки да не позволят употребата на въпросния ГМО в своята хранителна верига.

Те обаче ще трябва да докажат, че техните мерки за неучастие са в съответствие с правото на ЕС, което включва принципите на вътрешния пазар, и с международните задължения на ЕС, неразделна част от които са задълженията на Съюза в рамките на СТО. Решенията за неучастие ще се вземат на законови основания, различни от тези, оценявани на равнище ЕС, тоест риск за здравето на хората и животните и за околната среда.

15 април, 2015 година. В стенограмата от заседанието на Министерския съвет четем следното:

Правителството одобри днес и доклад за резултатите от неформалното заседание на Съвета „Външни работи/Търговия“, което се проведе на 24 и 25 март в Рига. По време на заседанието министрите обсъдиха възможностите за постигане на напредък в преговорите в СТО и Програмата за развитие от Доха. Проведена беше дискусия за потенциалните и актуални ползи от търговската и инвестиционна политика на ЕС с фокус върху действащите и бъдещи споразумения. Обсъдено беше състоянието на преговорите за двустранни споразумения за свободна търговия с Япония и Виетнам. Относно Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство беше проведена неформална дискусия по преговорната стратегия за развитието на преговорите и постигане на напредък и резултати през 2015 г.

В Стенограмата обаче няма и дума за проведена неформална дискусия по преговорната стратегия за развитието на преговорите и постигане на напредък и резултати през 2015 година?!
Грешка ли е станала или се крие нещо?
В публикация на БГНЕС днес, на 27 април четем следното:
Борислав Георгиев:

Но що се отнася до България, може би, част от ТПТИ вече е в сила. Защо смятам така? България едностранно е предоставила преференции на базата на двустранни споразумения със САЩ, например.

Някой да е чул какво точно означава едностранно предоставени преференции на базата на двустранни споразумения със САЩ? Едва ли. Авторът също не го пояснява, но за сметка на това дава интересни данни за българската прогноза по отношение на подписването на ТПТИ.
Дотук разполагаме с два източника, че нещо се върши зад гърба на българите по отношение на бъдещото одобрение на ТПТИ. Сайтът "Хроники" вече написа, че вицепремиерът Меглена Кунева е дала съгласие за подписването на това Споразумение. Също така пак "Хроники" отбеляза, че в парламента, на желанието да се дискутира темата ТПТИ, отговорът от управляващите е бил: България ще ратифицира Споразумението след като ЕК го приеме?! Т. е. нещата с бъдещото отравяне на земите водите на територията на България са предрешени.
А ето какво каза министърът на външните работи Даниел Митов в разговор с Цветанка Ризова на предаването "Лице в лице" по bTV по темата подписване на Споразумението ТПТИ от България:
Даниел Митов, министър на външните работиВодещ: Това е несериозно. Наистина не може да бъде пренебрегнато, но има още един страх у хората – продължавам с тревожните въпроси - Трансатлантическото споразумение, което се гласи между Европа и Америка. Засега има много детайли, но от това, което се страхуват хората е, че ГМО режимът в Америка е страшно либерален, разрешени са масово, в Европа е друг режима. Може ли това споразумение да доведе до вълна от ГМО продукти, отровена за шистов газ, и за неща, които хората много се притесняват?

Даниел Митов: Права сте да ми задавате този въпрос, именно защото подобни митове и легенди се ширят постоянно, и отново са пускани от точно такива хора, които в момента реват за газовите проекти, които и такива, които ще се случат, и такива, които няма да се случат. По време на разговорите за трансатлантическото търговско споразумение първо в момента се водят разговори. Ние сме подкрепили преговорен процес, за да се водят. От икономическа либерализация винаги има полза, но темата „ГМО“ изобщо не е предмет на разговори, изобщо не е предмет на преговори между Европейския съюз и САЩ. Т.е. европейското законодателство…

Водещ: Сигурен ли сте?

Даниел Митов: Абсолютно съм сигурен. Те са прозрачни преговорите…Преди имаше обвинения…

Водещ: А върху вас някой упражнявал ли е натиск България да либерализира този режим?

Даниел Митов: По никакъв начин никога. Те разговорите се водят, преговорите се водят между Европейската комисия и САЩ- това е от една страна. Върху нас никой никога не е оказвал какъвто и да било натиск за „ГМО“.

Водещ: Преди рекламите казахте, че „ГМО“ продуктите не са в процес на преговорите за трансатлантическото споразумение, и за пилетата с хлор, вероятно, не са обект на преговори. Но кажете, силно преувеличени ли са страховете на хората, или има защо да сменяш /…/

Даниел Митов: Те са си директни лъжите, не са дори с преувеличения. Преговорите между Европейската комисия и САЩ бяха направени публични, именно под обществен натиск. Всеки може да влезе в страницата на Генерална дирекция „Търговия“ на Европейския съюз и да прочете какви са последните резултати от преговорния процес, какви са темите за преговори, и докъде са стигнали. Нито „ГМО“ е обект на преговори, нито, нали, всякакви други митове и легенди за какви ли не пилета и какво ли не друго, и един от другите аргументи на хората, създаващи митове е, че са щели да ни залеят продукти от САЩ с нисък стандарт. Европейският съюз защитава стандартите и по-скоро ще наложи някои стандарти в САЩ, отколкото обратното, и на това се надяват дори и самите преговарящи от американска страна.

Водещ: Благодаря ви за този разговор.

Даниел Митов: Благодаря.

Ще пропусна арогантността на бившия американски чиновник Даниел Митов, демонстрирана в предаването и ще се спра на лъжите му:
1. Темата „ГМО“ изобщо не е предмет на разговори, изобщо не е предмет на преговори между Европейския съюз и САЩ. Т.е. европейското законодателство…
2. Те са прозрачни преговорите…
Истината: преговори има, но в атмосфера на повишена секретност се водят преговорите между САЩ и ЕС за Трансатлантическо търговско и и инвестиционно партньорство (TTIP).

Това заяви пред агенция Sputnik евродепутатката Марина Албиол от испанската партия "Обединените леви". В Европарламента тя е представителка на фракцията "Европейските обединени леви/Ляво-зелените от Севера" (ЕОЛ/ЛЗС).

По думите й за разгласяване на сведения за подготвяния документ се предвиждат административни наказания и дори углавна отговорност.
3. Преговорите между Европейската комисия и САЩ бяха направени публични, именно под обществен натиск. Всеки може да влезе в страницата на Генерална дирекция „Търговия“ на Европейския съюз и да прочете какви са последните резултати от преговорния процес, какви са темите за преговори, и докъде са стигнали.
Истината:
Испански източници твърдят, че досега достъп до документа са получили 7 евродепутати, които са могли да работят с документа максимума два часа. Те не са могли да използват никакви електронни устройства. Албиол разкри, че чиновник от ЕС я наблюдавал през цялото време, докато тя четяла документа. "Аз не може да си взема дори химикалка", каза депутатката. "Случилото се демонстрира липса на прозрачност в преговорите по споразумението за свободна търговия", резюмира тя.
За "особената секретност" около договора говори и испанската евродепутатка Лола Санчес от партията Podemos, която член на същата фракция в Европарламента. В интервю за испанското издание "Публико" (Publico) тя разкри, че в стаята за запознаване с документ й е било разрешено да влезе само с часовник и носна хартиена кърпа. Всички други вещи тя е трябвало да остави отвън, включително химикалката и бележника, макар че й бил даден плик с листа, на които било изписано нейното име, за да може да прави записки. По думите на Санчес депутатите се запознават с договора в неголяма стая, в която се намират кутии с текста на документа. Чиновник наблюдава четенето. По-голямата част от документа е на английски, изобилства с термини и текстът е трудно читаем.
4. Европейският съюз защитава стандартите и по-скоро ще наложи някои стандарти в САЩ, отколкото обратното, и на това се надяват дори и самите преговарящи от американска страна.
Истината:
Евродепутатите обръщат внимание, че под натиска на американската страна TTIP премахва съществуващите днес ограничения върху добива на шистов нефт и газ (по метода на фракинга) и върху производство на генетично модифицирани продукти (ГМО). Противниците на споразумението смятат, че основните печеливши от създаването на зона за свободна търговия между САЩ и ЕС ще станат американските концерни в ущърб на европейските предприятия.
"Този договор е разработен в интерес на многонационалните корпорации", добави испанската евродепутатка Лола Санчес. Тя критикува трудностите с достъпа до документа, защото "САЩ забраняват на ЕС да го обнародва".
Капан, лъжи, скрити действия за подписването на ТПТИ - и защо го правят родните ни политици? Засега и сигурно, че Унгария и Гърция, Германия и Великобритания няма да приемат ТПТИ.
Единственият шанс за нас българите е, достойното държание и следване на националните интереси на други страни-членки на ЕС, само така може да се разминем с ТПТИ, въпреки... ГМО продукти у нас има.
Шистов газ се търси в поне две области на България. И всичко това е неофициално - т. е. ще ни отровят неофициално, ще заразят водите и почвите у нас - неофициално. ще се увеличат раковите заболявания и смъртността сред населението. Приближава мечтата на американски геополитически стратези - да освободят територията наречена засега Република България.

 
Джоузеф Стиглиц е американски икономист, професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда за 2001 г. Най-вероятно разпростряното из цяла Европа нарастващото кресчендо на нестихващите препирни, премесени с остра язвителност, изглежда за наблюдателите като неизбежен резултат на финала на горчивата игра, която Гърция играе с кредиторите си.
Джоузеф Стиглиц, theguardian.com, Публикация от сайт Гласове
Всъщност европейските лидери едва сега започнаха да повдигат завесата по отношение на водещия се диспут по темата с гръцкия дълг и изводът от видяното изобщо не е приятен: става дума за власт и демокрация много повече, отколкото за пари и икономика

Разбира се, икономиката зад програмата, предложена от „тройката – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) с която Гърция бе подхлъзната преди пет години да се срути по надолнището, доведе до 25% спад в БВП на страната. Едва ли някой може да посочи друг пример за целенасочено постигане на депресия с толкова катастрофални резултати: днес младежката безработица в Гърция достига 60%.

В този момент Тройката отказва да поеме отговорност за тази реалност, нито да признае колко несполучливи са били нейните прогнози и приложените модели. Но това, което е дори по-изненадващо, е, че европейските лидери дори не са разбрали за това. Тройката все още изисква от Гърция да постигне първичен бюджетен излишък от 3,5 на БВП към 2018 г.

Икономистите по света заклеймиха поставената цел като наказателна, защото преследвайки тази цел, страната несъмнено ще затъне още по-дълбоко. Дори гръцкият дълг да бъде преструктуриран по все още невъобразим начин, страната ще остане в депресия, ако държавата гласува в подкрепа на искането на Тройката на светкавично организирания референдум.

За последните пет години страданието на гърците бе огромно и гръцкото правителство измина много път, опитвайки да удовлетвори исканията на кредиторите.

Нека бъде напълно ясно: почти никакви пари от огромните суми, отпуснати на Гърция, не са стигали до самата Гърция. Те са похарчени да се плаща на частните кредитори, включително на германски и френски банки. МВФ и другите кредитори не се нуждаят от парите, които изискват. По добре утвърден бизнес сценарий получените пари те ще използват, за да ги отпуснат отново на Гърция.

Всъщност не става дума за парите. Става дума за крайни срокове, в които Гърция да бъде принудена да приеме още един удар през пръстите и да приеме неприемливото  - не само суровите мерки, но и останалите предложени наказателни политики.

Но защо Европа прави това? Защо лидерите на държавите от ЕС са против референдума и да отложат дори с няколко дни крайната дата за следващото плащане на Гърция към МВФ? Тази обединена Европа не е ли обединена именно в името на демокрацията?

През януари гърците гласуваха за ново правителство, което да приключи със суровите мерки. Ако правителството просто изпълняваше поетите по време на кампанията си обещания, вече трябваше да е отхвърлило направените предложения. Но то пожела да даде на гърците шанса сами да преценят ситуацията, която е изключително критична за бъдещето и добруването на държавата.

Загрижеността за общественото одобрение е несъвместима с политиката на еврозоната, която никога не е била демократична. Повечето от правителствата на тези държави не са питали за одобрението на хората, преди да прехвърлят монетарния си суверенитет към Европейската централна банка. Когато Швеция зададе този въпрос към народа си, народът каза „не“. Те разбраха, че безработицата в страната ще се повиши и след като монетарната политика се ръководи от Централната банка, която се е фокусирала само върху инфлацията и без да гарантира финансова стабилност. От това ще пострада икономиката, защото икономическият модел, на чиято основа лежи еврозоната, се основава на силови инструменти във взаимоотношенията, а в крайна сметка потърпевши ще бъдат работещите хора.

Така 16 години след като еврозоната институционализира тези взаимоотношения, сме свидетели на антитезата на демокрацията: много европейски лидери искат да видят края на лявото правителство на Алексис Ципрас.

В крайна сметка е много неудобно в Гърция начело да стои правителство, което е опозиция на политики, които през годините направиха толкова много, за да утвърдят неравенствата дори в развитите държави, и да сложи юздичка на разюзданата власт на богатите. Изглежда тези лидери вярват, че могат да свалят гръцкото правителство, като го измамят да приеме предложение, което е срещу поетите ангажименти, с които е спечелило своя мандат.

Трудно е да бъдат посъветвани гърците да гласуват на 5 юли. Нито една от алтернативите – одобрение или отказ на предложението на Тройката – ще бъде лесна, а и двете крият огромни рискове.

Положителен вот означава депресия без край. Може би това ще доведе до изпразване на страната – тя ще е продала всичко, което може, а нейните млади, умни и знаещи хора ще са я напуснали. Това може и да доведе до опрощаване на дълговете. Ако Гърция премине в групата на държавите със средни доходи на населението, най-накрая може и да получи помощ от Световната банка. Всичко това може да се случи в следващото десетилетие или по-следващото.

От друга страна, гласуване с „не“ поне отваря възможността за Гърция, която е със силни демократични традиции, да поеме съдбата си в свои ръце. Гърците може и да успеят да създадат бъдеще, най-вероятно не така богато както преди, но поне ще носи повече надежди на самите гърци и идея за бъдеще, което днес те не виждат.

Знам, че бих гласувал аз.

 
ИстанбулМнозина в Брюксел разглеждат сегашното поведение на Анкара като очевидно заплаха за единството на НАТО, особено на фона на хроничните капризи на източноевропейските членове на пакт. Според редица анализатори, причината за него съвсем не е заглъхналото напоследък традиционно противопоставяне между Гърция и Турция, нито дори войната в Сирия, в която турците са активно ангажирани, а именно идеологическата теза за „новата“ турска самостоятелност и превръщането на страната в регионална държава с исторически амбиции.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2015/1782-samostoyatelen-geopoliticheski-igrach-li-e-ankara

През февруари 2015 Турция за пореден път потвърди избора си в полза на китайските аналози на руската противоракетна система С-300 и за пореден (пети, от 2009 насам) път отложи окончателното решение за доставката им - този път за края на април- обвързвайки го с позицията на водещите европейски държави относно арменския геноцид, чиято стогодишнина се отбелязва именно през 2015.

От гледната точка на външния наблюдател това изглежда повече от странно – държава, която е член на НАТО, обвързва създаването на самостоятелна (според военния министър Исмет Йълмаз тя „няма да бъде интегрирана в общата система на алианса“) система за противоракетна отбрана (ПРО) с оценката за една трагедия отпреди цял век от страна на държави, които също са част от Североатлантическия пакт. Според някои анализатори, доколкото сред заинтересованите от голямата военна поръчка страни единствено Франция заема последователна позиция по въпроса за признаването на арменския геноцид, турските претенции касаят именно френското участие в търга за системите за ПРО (френско-италианският консорциум Eurosam и неговата система Aster 30 се класираха на второ място, непосредствено след китайците). Истината обаче е, че турското национално съзнание е много по-исторически обосновано, отколкото това на повечето европейски държави. За турците събитията отпреди един, два или дори три века, продължават да са от значение и понякога въздействат дори повече, отколкото съвременната ситуация, върху формирането на практическата политика на Анкара (доказва го и непропорционалната турска реакция на споменаването на арменския геноцид от папа Франциск) . Това много трудно може да бъде разбрано от Париж или Брюксел, впрочем там не са наясно с много други особености на турското самосъзнание. Затова и използването на подобни идеологизирани аргументи при решаването на чисто икономически въпроси от страна на Анкара не изглежда чак толкова екстравагантно. Между другото, ако Турция все пак се откаже от китайското предложение, а Париж "дръзне" да проведе някакви мероприятия във връзка със стогодишнината от арменския геноцид, големият печеливш от сделката за ПРО може да се окаже американският "аутсайдер", в лицето на Raytheon и Lockheed Martin, за който се смяташе, че окончателно е изгубил битката с китайците и французите.

Обвързването на позицията по арменския геноцид с печалбите от евентуалната доставка на системите за ПРО е именно идеологическо, а не политическо. Събитията от 1915 са болезнена точка не толкова на външния имидж на Турция, колкото на нейното вътрешно самосъзнание. Битката на Анкара против признаването на геноцида е  ключов момент в търсенето на национална самоидентификация. Защото външната политика на една регионална сила, притежаваща историческо съзнание за собствената си роля (в зоната от Египет на юг, до Унгария, на север) е невъзможно без наличието на морална основа. Както е известно, от няколко десетилетия насам Турция реализира мащабна програма за възстановяване на културно-историческото си влияние на Балканите, акцентирайки върху реставрацията на изградените по време на султаните мостове, пътища, дворци, бани и джамии. Паралелно с културното влияние постепенно се налага и икономическото и политическото, но в основата е именно идеологията на новото турско възраждане, а не чистия прагматизъм. Отстрани това наистина трудно може да се разбере.

Турските амбиции

Мнозина в Брюксел разглеждат сегашното поведение на Анкара като очевидна заплаха за единството на НАТО, особено на фона на хроничните капризи на източноевропейските членове на пакт. Според редица анализатори, причината за него съвсем не е заглъхналото напоследък традиционно противопоставяне между Гърция и Турция, нито дори войната в Сирия, в която турците са активно ангажирани, а именно идеологическата теза за „новата“ турска самостоятелност и превръщането на страната в регионална държава с исторически амбиции. Впрочем, това нервира не само командването на НАТО, но и Израел, който допреди няколко години се смяташе за стратегически съюзник на Анкара. Не на последно място и, защото ако Турция все пак се сдобие с китайската система за ПРО, това ще я обвърже не само с Пекин, но и с Москва, доколкото именно руските технологии са в основата и. При това Русия няма никакви основания да се притеснява от новата турска ПРО, тъй като китайските системи могат да прихващат балистични ракети на разстояние 15-30 км, т.е. нямат никакво отношение към руската ракетно-ядрена програма. В случая по-скоро става дума за поредната демонстрация на „нелоялността“ на Анкара към прокарваната от САЩ програма за ПРО в Източна Европа. За разлика от нея турската система няма да е насочена срещу Русия, а по-скоро срещу Иран, възприеман като турски регионален съперник и дори противник.

Международната общност вероятно тепърва ще бъде сюрпризирана от нестандартните стъпки на Турция в регионален план, в чиято основа са чисто идеологически и исторически мотиви. Показателни в това отношение са поредните декларации на турските управляващи, че тяхна основна цел в Близкия Изток си остава свалянето на сирийския режим. Това очевидно влиза в противоречие с твърденията, че Анкара е обърнала гръб на Запада и търси нови съюзници на Изток, включително в лицето на Русия. Подобни действия по-скоро навеждат на мисълта, че Турция продължава да е на предната линия на близкоизточната стратегия на Запада, като срещу това и се позволява да се представя за самостоятелен геополитически играч, разбира се в определени рамки.

За истинските цели на турската политика може да се съди по редица изявления на високопоставени турски държавници през последните месеци. Така, според вицепремиера на страната Нуман Куртулмуш, Турция вече се е пробудила от 150-годишния си сън и със сигурност ще възроди някогашната си мощ. Тук е мястото да напомня, че преди 150 години Турция не съществува, а сегашната и територия представлява „ядрото“ на все още огромната Османска империя, включваща голяма част от Близкия Изток (днешните Сирия, Ирак, Израел, Палестина, както и голяма част от Саудитска Арабия и Йемен), някои райони на Северна Африка (Либия) и Балканите (България, Босна, Албания и други).

Макар че Османската империя прекратява съществуването си в резултат от Първата световна война, почти век по-късно в Турция очевидно има хора, мечтаещи за възраждането и. Така, според вицепремиера Куртулмуш, основна причина за разпадането на империята е била „загубата на амбиции и култура“, но днес те се възраждат, т.е. намеква се, че може да бъде възстановена и самата империя. Фактът, че това се твърди не от маргинални политици, а от хора, които се намират на върха на държавната йерархия, не може да не поражда тревога, тъй като говори че в основата на сегашната турска външна политика стои експанзионизмът. Доказателство за това са и думите на президента Реджеп Ердоган, потвърдил през януари 2015, че цел на Анкара си остава свалянето на сирийския му колега Башар Асад и неговия режим. Той заяви, че „ако Асад остане на власт, няма да има промяна на ситуацията в страната“ и изброи някои от мерките, с чиято помощ турските управляващи ще се опитат да го свалят: създаването на забранени за полети зони и „зони за сигурност“, където няма да се допуска присъствието на части на сирийската армия (т.е. на анклави, контролирани от въоръжената опозиция, доминирана от ислямистите), както и продължаване подготовката на опозиционните части и осигуряването им с всички необходимо за да продължат войната с Дамаск.

При това турската помощ се оказва не само на т.нар. „умерени опозиционни формации“, но и на радикалните ислямистки организации от типа на Джабхат ан-Нусра (филиал на Ал Кайда в Сирия) и Ислямска държава. По разбираеми причини, контактите с последната не се афишират, но изтичащата от време навреме информация, показва, че става въпрос за сериозна подкрепа.

Основната част от доброволците в редовете на Ислямска държава стигат до Сирия и Ирак през Турция. При това, нещата не опират до неспособността на местните сили за сигурност да попречат на това, защото когато ислямистите бяха обсадили кюрдския град Кобани в Северна Сирия турската армия дълго време не допускаше турските и иракски кюрди да отидат на помощ на съплеменниците си, чак докато правителството в Анкара не реши, под натиска на международната общност, да разреши части на т.нар. „пешмерга“ да преминат през турска територия за да стигнат до Кобани.

В същото време, както твърди турската опозиция, през миналата 2014 един от водачите на Ислямска държава е бил лекуван в частна турска клиника и то с пари на правителството.

Впрочем, всичко това не е чак такъв парадокс, защото Анкара е заинтересована, ако не от успеха, поне от съществуването на въоръжените ислямистки формации по няколко причини. Една от тях е и споменатият по-горе неоосманистки проект, превърнал се в неофициална идеологическа основа на турската геополитика. Част от турските стратези изглежда разчитат, че в качеството си на най-мощната ислямистка групировка в региона, Ислямска държава може да разчисти Близкия Изток от режимите, които в Анкара смятат за „неприемливи“ и да ограничи влиянието на конкурентите, и на първо място на Иран. Между другото, Турция и Ислямска държава имат и друга обща цел – да не допуснат създаването на светска кюрдска държава. Неслучайно в последното си интервю за американското списание „Форийн Афеърс“, сирийският президент Асад, напомняйки за резолюция 2170 на Съвета за сигурност на ООН, която забранява оказването на каквато и да било помощ на Джабхат ан-Нусра и Ислямска държава, посочи, че „точно това правят в момента Турция, Саудитска Арабия и Катар“ и, че „лична отговорност са случващото се носи Ердоган“.

Колко сериозни са противоречията със Запада

Сред сравнително малко коментираните във водещите западни медии аспекти на войната срещу Ислямска държава е смайващо ниската ефективност на въздушните удари, които нанасят срещу позициите на ислямистите силите на оглавяваната от САЩ коалиция. Истината е, че от тяхното начало насам, Ислямска държава допълнително укрепна и разшири контролираните от нея зони в Сирия и Ирак, а единствените, които упражняват реален натиск срещу тях, са кюрдите в двете страни, както и иранският корпус, намиращ се в Ирак със съгласието на правителството в Багдад.

Това също поставя под съмнение твърденията на редица западни и руски анализатори, че между Турция и Запада съществуват сериозни противоречия и, че Анкара следва напълно самостоятелна външна политика. За разлика от тях, други експерти смятат, че става въпрос само за „временни тактически разминавания“, които не поставят под съмнение общите стратегически цели. Действително, Турция отказа да стартира сухопътна операция срещу Ислямска държава, поставяйки като условие за това, коалицията да води борба и срещу Асад, докато поне засега свалянето на сирийския диктатор не е в дневния ред на Вашингтон. Както посочва по този повод в „Джумхуриет“ турската коментаторка Нилгюн Джерахоглу: „На четвъртата година от гражданската война в Сирия, САЩ избраха страната на Асад. На фона на охлаждането на отношенията с Анкара, първо шефът на ЦРУ Джон Бренан, а след това и държавният секретар Джон Кери дадоха зелена светлина на преговорите с Асад“. На свой ред, „Ню Йорк Таймс“ още през януари 2015 коментира, че Вашингтон „тихомълком се отказа от първоначалното си условие, Асад да напусне властта“. Посочвайки, че „без Асад Сирия е обречена да затъне в още по-голям хаос и радикализъм“, вестникът отбелязва, че „заради задънената улица, в която се намира сирийската опозиция, възхода на Ислямска държава и хуманитарната криза в Сирия, САЩ решиха да предпочетат постепенните промени“.

В тази връзка Нилгюн Джерахоглу критикува турския външен министър Мевлют Чавушоглу, защото продължава да настоява, че „няма за какво да говорим с Асад“ и мрачно заключава, че „амбициите на Турция да стане регионална държава са сломени, ние престанахме да изпълняваме ролята на мост между Запада и Изтока, а четиригодишната война в Сирия означава пълен крах на външната ни политика“.

От друга страна обаче, не е ясно, докога ще се запази т.нар. „нов курс на Вашингтон към Дамаск", доколкото сирийският режим продължава да бъде обвиняван във всички възможни грехове от Запада, а според редица експерти, формираната под предлог за борба с Ислямска държава военна групировка, начело със САЩ, в крайна сметка цели именно смяната на Асад.

Във всеки случай, тези разминавания не пречат на САЩ и Турция да координират действията си. Така, на провелото се в края на януари 2015 в Лондон съвещание на участниците в "антиислямистката" коалиция беше взето решение за съвместна подготовка на бойците на "умерената" сирийска опозиция. Обучението на 15 хиляди от тях стартира през пролетта в американските бази в Турция, Йордания и Саудитска Арабия. Макар официално да се твърди, че тези хора ще бъдат използвани в борбата с Ислямска държава, фактът, че се планира да бъдат изпратени в Южна Сирия, докато ислямистите са съсредоточени в северната и източна част на страната, поражда сериозни съмнения, дали това наистина е вярно. Освен това, НАТО продължава да държи в Турция зенитно-ракетните комплекси Patriot, разположени в страната през 2012, когато членовете на Пакта решиха да подкрепят Анкара, изправена през "сирийската заплаха". Тогава, свои поделения в Турция изпратиха САЩ, Германия и Холандия (през януари 2015 холандците бяха заменени от испански военни).

Всичко това дава основание на някои експерти да твърдят, че всъщност между Турция и Запада няма никакво разцепление. Според тях, "неоосманизмът" на сегашните турски управляващи не противоречи на стратегическото партньорство, а тъкмо напротив - се използва от САЩ и НАТО за прокарването на собствените им цели в региона. Що се отнася до периодично отправяните остри декларации на Анкара, че няма да моли ЕС да приеме Турция на всяка цена, това по-скоро се вписва в словесните игри, характерни за Ердоган и обкръжението му. Отправяйки подобни заплахи Анкара обикновено цели да извлече полза за себе си в една или друга посока. Затова тази тактика не бива да се приема прекалено насериозно, още повече, че когато преди почти година Ахмет Давутоглу стана премиер и лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), първото, което направи бе да обяви членството в ЕС за приоритет на турската външна политика.

Бившият турски премиер Реджеп Тийп Ердоган, настоящ президентВпрочем, тези действия преследват и чисто вътрешнополитически цели. Както е известно, насрочените за началото на юни парламентарни избори в Турция са изключително важни за Ердоган и ПСР, тъй като поставената от тях цел да спечелят конституционно мнозинство в парламента, ще им позволи да променят Конституцията, преодолявайки съпротивата на опозицията. Така, страната ще се превърне в президентска република, в която Ердоган (чиито правомощия като държавен глава в момента са силно ограничени) ще получи голяма власт.

За да постигнат пълен контрол над парламента, управляващите реализират серия от шумни показни акции. Така, през декември 2014, точно година след избухването на корупционния скандал, в който се оказаха забъркани редица хора от обкръжението на Ердоган, в страната бяха извършени масови арести на бивши полицейски офицери, опозиционно настроени журналисти и политици. Всички те бяха обвинени (ни повече, ни по-малко!), че са подготвяли държавен преврат, за чиито вдъхновител отново беще нарочен емигриралият в САЩ проповедник Фетхулах Гюлен и неговото движение "Хизмет". Според казионната пропаганда, това движение е оплело в мрежата си цялата страна и се стреми да дискредитира и свали сегашната власт. Фактът, че липсва какъвто и да било документ, потвърждаващ наличието на подобен мащабен заговор, не пречи на Ердоган и проправителствените медии ежедневно да внушават че Турция е в опасност. Под този предлог управляващите се опитват допълнително да втвърдят националното законодателство - така Министерството на вътрешните работи изготви нов проектозакон за вътрешната сигурност, позволяващ на полицията да стреля по протестиращите, ако те са въоръжени с "коктейли Молотов", както и да арестува на улицата всеки, който "застрашава обществената сигурност или частната собственост". Разчита се той да бъде приет след изборите през юни, когато (както вярват в ПСР) влиянието на опозицията ще бъде сведено до минимум.

В този смисъл, скандалните и очевидно разчитащи на силния обществен резонанс декларации от типа на обвиненията срещу ЕС, преследват същата цел - да накарат избирателите да гласуват за ПСР. Затова те не бива с лека ръка да се цитират като доказателство за сериозна промяна в геополитическата ориентация на Турция. Възможно е да става дума за по-голяма самостоятелност, но само в рамките на съюзническите отношения на Анкара със Запада.

Двойнственият характер на турската външна политика

Силни съмнения относно самостоятелната геополитическа роля на Анкара, поражда и нейната политика в Близкия Изток, където в момента Турция се оказва един от елементите на "сунитския блок" (другите са Саудитска Арабия и гравитиращите около нея държави от ССАДПЗ, както и Египет), противопоставящ се на "шиитския", доминиран от Иран и включващ Сирия, Ирак и ливанската "Хизбула". Както е известно, сред основните "бойни полета" на това противопоставяне в момента е Йемен. Така, в региона Анкара се оказва в един блок с Египет, чиито военни преди две години свалиха подкрепяните от нея "Мюсюлмански братя" и дори изгониха турския посланик от Кайро в края на 2013, да не говорим, че според мнозина анализатори въпросният блок тихомълком се подкрепя и от Израел (заради опасенията му от прекаленото усилване на иранското влияние), чиито официални отношения с Турция са меко казано "сложни".

Тоест, би могло да се каже, че външната политика на Анкара до голяма степен има двойнствен характер. От една страна е налице стремеж страната да остане стратегически съюзник на Вашингтон, но от друга тя опитва да печели политически капитал, критикувайки САЩ и сближавайки се с неговите опоненти. Както посочва известният турски дипломат проф Умут Арик, това се обяснява с вкоренилите се в съзнанието на турския елит представи, че "Турция заема централно място в Евразия, като цяло, и в Европа, на Балканите, в Черноморския регион, Кавказ, Източното Средиземноморие и Централна Азия, в частност".

В Анкара очевидно следят много внимателно всичко, което прави Саудитска Арабия. Както посочва анализаторът на Haberturk Йозджан Тикит, "Риад се ангажира в една битка, в която за него има две червени линии. Едната се определя от императивната необходимост да се води борба с антимонархическите движения и тяхната идеология. Става дума за такива радикални организации като Ал Кайда и Ислямска държава, движенията, вдъхновили т.нар. "арабска пролет", "Мюсюлманските братя" и т.н. Оттук и недоверието към народните движения, възникващи в ислямския свят. Риад концентрира усилията за ликвидирането на този тип заплахи, независимо в коя мюсюлманска страна възникват, и за целта е склонен да се ангажира с всякакви международни алианси. Другата червена линия е свързана с Иран. През 2005, тогавашният саудитски крал Абдула нарече тази страна "най-големия враг на Саудитска Арабия" и "змия, чиято глава трябва да бъде отрязана". Има много причини, поради които Иран беше обявен за враг, но най-важната е имперската политика на Техеран, залагаща на шиизма. Риад се опасява, че иранците ще провокират бунт сред шиитското население на Саудитска Арабия. Съществуването на силен Иран е катастрофа за Саудитите. В тази връзка, Риад смята за заплаха и режима на Асад в Сирия, разглеждайки го като близък съюзник на аятоласите. Саудитското ръководство мечтае за превръщането на Сирия в емират, или поне там да управлява някаква военна диктатура, подобна на египетската".

Не е ясно обаче, какво търси Турция в доминирания от Саудитска Арабия "сунитски блок", който може да я вкара в открита конфронтация с Иран, да не говорим, че я прави съюзник на омразния на Ердоган военен режим в Египет и рискува да я превърне в марионетка на сложните стратегически игри на Израел в региона. Възможно е присъствието и там, да е свързано с осъзнаването от страна на Вашингтон, че в перспектива турският вектор на американската външна политика ще се окаже по-важен от саудитския. Между другото, Збигнев Бжежински го твърдеше още в края на 90-те години, посочвайки, че Анкара "стабилизира Черноморския регион, контролира достъпа от него към Средиземно море, балансира руското влияние в Кавказ, все още играе ролята на противоотрова на мюсюлманския фундаментализъм и е южния стълб на НАТО".

Оттогава насам значението на Турция за американската външна политика още повече нарасна, включително заради грешките, допуснати от САЩ в Близкия Изток. Както посочва в тази връзка директорът на Института за международни отношения и сигурност в Берлин Фолкер Пертес: "САЩ вече не са държава-хегемон в пълния смисъл на това понятие. Те се превърнаха в регионална държава и фактически "съсед" на Иран, Саудитска Арабия и Сирия". Освен това, Вашингтон е принуден да се съобразява с прогнозата на експертите от Националния съвет по разузнаване, че до 2025 "Големият Близък Изток" може да стане арена на пълномащабна ядрена надпревара с участието не само на Иран, но и на Турция и Саудитска Арабия, които дотогава могат да реализират "собствени военни ядрени програми". А това го принуждава да търси сближаване с Иран, да съхрани Турция като свой стратегически партньор и постепенно да маргинализира Саудитска Арабия, която прогресивно губи досегашното си ключово значение за американската стратегия в региона и в ислямския свят, като цяло. В този смисъл от отговора на въпроса, дали Анкара действително се стреми да се превърне в самостоятелен геополитически играч, или ще се задоволи само с по-голяма автономия в рамките на алианса си със Запада (и най-вече със САЩ), зависи бъдещето на целия Близък Изток, а вероятно и не само неговото.

--------------------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 

Агенция "Фокус"

Трасето на неосъществения проект Москва. България заяви, че във вторник е направила превод на средства в сметката за погасяване на дълга по проекта за строителство на петролопровода Бургас – Александруполис, съобщи официалният представител на „Транснефт” Игор Демин, цитиран от руските агенции "Прайм" и РИА Новости РИА Новости във вторник, на 7 февруари 2012 г..

 

Симеон Дянков - министър на финанситеНовината за изплатените 12.6 млн. лв. борч по петролния проект, от който София се отказа, дойде в деня, в който на посещение в Москва са министрите на финансите Симеон Дянков и на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Двамата се срещнаха с руския енергиен министър Сергей Шматко и в рамките на разговора е бил заявен превода на парите.

„В хода на преговорите стана дума за Бургас-Александруполис, и бяха изказани вече чути позиции. Освен това, българската страна заяви, че днес са били преведени парите за пълното погасяване на дълга”, заяви Демин.

 

„Транснефт” все още не е получила потвърждение за превода на средствата.

Към края на миналата година общият дълг на България за проекта е близо 6 млн. евро.

Българските власти през декември заявиха намерението си да прекратят междуправителственото споразумение по проекта за строителство на трансбалканския петролопровод. Тогава министърът на финансите Дянков съобщи, че правителството на страната е взело решение да прекрати участието си в проекта, смятайки го за икономически неизгодно.

Работили сме над една година с международни компании, правни юридически кантори, санкции България няма как да получи, заяви финансовият министър Симеон Дянков в Министерския съвет. - Няма опасност от санкции заради решението на България да се откаже от проекта за петролопровод "Бургас-Александруполис".

Всички, които сме ходили на училище сме наясно, че зад фразата „Работили сме една година с международни компании, правни юридически кантори, означава много платени пари от нашия джоб, а не от джоба на Дянков!

Цяла година да ангажираш международни компании и правни, юридически кантори – това са си купища пари, откъдето и да го погледне човек!

Това се случи преди два месеца...

Бойко Борисов, премиерОще по-рано, премиерът Бойко Борисов направи далеч по-артистични изявления:

„Подписвали са ги на коляно в пиано-бар...”

А в Русе, където Борисов присъства на откриването на ремонтираната сграда на операта, направо го удари на шеги и закачки: „Моите уважения към господин Шматко, пожелавам му весела Коледа и честита Нова година. Един лев няма да вземат за "Бургас - Александруполис".

И тези шеги чухме след изявлението на руския министър на енергетиката Сергей Шматко, че Русия ще изчисли разходите по проекта за строителство на петролопровода "Бургас - Александруполис" и ще ги представи за погасяване на българската страна!

Хронологично:

  • на 13 декември заседанието на компанията за "Бургас - Александруполис" се отложи;
  • два дни по късно Москва официално получи отказа на България от Бургас-Александруполис;
  • след това Гърция поиска да върне България в "Бургас - Александруполис" и малко преди Коледа от правителството на Борисов заявиха, че оттеглянето ни от "Бургас-Александруполис" нямало да повлияе на газовите преговори с Русия!

Не че такива преговори се водят интензивно, но Някой Нещо трябваше да каже.

Игрички на правителствено равнище

На 7 декември 2011 година на заседание на Министерския съвет в т. 39 е разискван проблемът с отказа на България от проекта „Бургас - Александруполис”:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на

Министерския съвет

7 декември 2011 г.

Заседанието започна в 10.35 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

.......................................................................

Точка 39

Проект на Решение за предприемане на действия по прекратяване участието на Република България в Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, сключено на 15 март 2007 г., и проект на Постановление за предоставяне на средства от републиканския бюджет за придобиване на акции от държавата във връзка с увеличаването на капитала на търговско дружество

БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис е сключено на 15 март 2007 г. Страните изразяват взаимните си очаквания относно петролопровода Бургас – Александруполис през годините на консултации помежду си и с участващите международни нефтени компании и в свързаните тристранни документи, включително следните:

Първо, на 12 април 2005 г. правителствата на трите държави подписват Меморандум за сътрудничество за реализацията на проекта за нефтопровод Бургас – Александруполис, който отразява взаимните очаквания на правителствата, включително по отношение на „екологична безопасност, надеждност и икономическа изгода” на Проекта и неговата очаквана „икономическа привлекателност и конкурентоспособност в сравнение с алтернативните маршрути за транспорт на нефта в този регион”.

Второ, на 4 септември 2006 г. държавните и правителствените глави на трите страни излизат с обща Декларация за сътрудничество в сферата на енергетиката, изразяваща „тяхната решимост за по-нататъшно насърчаване на взаимното сътрудничество в тази сфера на равноправна и взаимноизгодна основа”.

Трето, на 15 март 2007 г. трите правителства подписват междуправителствено споразумение, като потвърждават взаимното си желание „да развиват сътрудничеството си в тази област на равноправна и взаимноизгодна основа” и се съгласяват, че „при реализирането на настоящото Споразумение … най-ефективна форма за финансиране на строителството на петролопровода представлява принципът на „проектно финансиране”, който се препоръчва от Страните за използване в съответствие с международната практика.

Четвърто, на 18 януари 2008 г. въз основа и в съответствие с разпоредбите на междуправителственото споразумение, „което дава основната правна рамка по международното право за изпълнението на проекта от правна, търговска и техническа гледна точка”, е подписано Споразумение на акционерите относно Проект за Нефтопровод Бургас .- Александруполис (Споразумение на акционерите), което води до учредяването на Международната проектна компания („Транс.Болкан Пайплайн” (МПК) в Кралство Нидерландия, съгласно Споразумението на акционерите. Дяловото участие е разпределено както следва:

- 51% руски консорциум между „АК Транснефт”, „Роснефт” и „Газпром нефт”;

- 24,5% - „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис – БГ” ЕАД, еднолична собственост на държавата, в което правата на държавата се упражняват от министъра на   финансите;

- 24,5% - гръцки консорциум „Хелпе-Траки” – 23,5% и гръцката държава – 1%.

Пето, за по-нататъшното развитие на Проекта, Споразумението на акционерите специално изисква Акционерите да се съгласят, че Проектът е осъществим и приемлив за банката”. По този начин Споразумението на акционерите изразява взаимните очаквания на трите правителства при подписване на междуправителственото споразумение, че осъществимостта и приемливостта от банка на Проекта ще бъде преценено и че Проектът няма да бъде реализиран, ако всички страни не се съгласят за това.

Впоследствие става ясно, че Проектът, както бе замислен, не е търговски осъществим и приемлив за банката. Финансовият съветник Сосиете Женерал представи проучване и препоръки въз основа на проектно финансиране без право на регрес (non-recourse project financing), при което единствен източник за изплащане на заема за финансирането на проекта са приходите от проекта. Тези препоръки бяха отхвърлени от Руския Акционер, тъй като ако необходимата за проектното финансиране тарифа е основана на разходите, то тя не би била конкурентоспособна. Беше също обяснено, че не е възможно да бъдат получени гарантирани доставки на петрол за петролопровода Бургас – Александруполис. Също така бе допълнително показано, че Проектът не би могъл да приложи конкурентоспособна тарифа и същевременно да бъде печеливш, че единственият начин за осигуряване на финансиране е проектът да бъде контролиран от „Транснефт”, вместо да бъде на равноправна и взаимноизгодна основа, и че реализирането на Проекта въз основа финансиране без право на регрес е невъзможно поради пазарните условия. Също бе прието, че Петролопроводът Бургас – Александруполис не може да бъде икономически осъществим сам по себе си.

В светлината на това развитие е видно, че Петролопроводът Бургас – Александруполис, както е замислен по междуправителственото споразумение, не е търговски осъществим и не може да бъде развит при съгласуваните условия. Макар „Транснефт” да е предложил само да предостави необходимото финансиране за проекта, за това „Транснефт” би поискал контрол върху управлението на целия проект, залог върху собствеността, както и право да поеме собствеността и експлоатацията на Проекта, в случай, че проектната компания не направи дължимите плащания по заема от „Транснефт”. „Транснефт” би бил заемодател и доставчик на нефт, както и би имал пълен контрол върху проекта. „Транснефт” би имал сериозен конфликт на интереси, включително и контрол върху това, дали би настъпило неизпълнение по заема, което би довело до прехвърляне изцяло на собствеността върху проекта към „Транснефт”. По този начин „Транснефт” предлага да осъществи проекта, но при условия, различни от вече уговорените.

Предвид на изложените обстоятелства, намирам, че правителството на Република България следва да прикани другите две страни да прекратят междуправителственото споразумение по взаимно съгласие на трите правителства и да информира другите две правителства, че ако не се стигне до споразумение, българската страна се оттегля от междуправителственото споразумение след изтичането на 12 месеца.

Същевременно е необходимо и уреждане на правоотношенията между акционерите в компанията. В момента компанията извършва дейности по финансово-икономически, технически, правни и екологични анализи, предпроектни проучвания и други, които се финансират от акционерите чрез вноски от тяхна страна.

Българският акционер – „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис – БГ” ЕАД, е внесъл вноската за финансиране на дейността на компанията за 2008 г. в размер на 1 425 410 евро. Съгласно Споразумението на акционерите, при неплащане на вноските от страна на акционер, другите акционери могат да предоставят средствата под формата на заем при лихвен процент LIBOR плюс 3 процентни пункта. До момента вноските, които не са платени от „Проектната компания нефтопровод „Бургас – Александруполис” БГ” ЕАД, възлизат на общо 6 380 788 евро.

За уреждане на тези задължения към другите акционери и към Проектната компания е необходимо капиталът на дружеството да бъде увеличен чрез издаване на нови 128 000 броя акции с обща номинална стойност 12 800 000 лв. Посочената сума ще покрие всички горни задължения. С цел осъществяване на предлаганото увеличаване на капитала на българския акционер, предлагам на Вашето внимание проект на постановление, с което необходимите за това средства ще се осигуряват по бюджета на Министерството на финансите.

Средствата, предмет на постановлението, няма да увеличат разходната част на държавния бюджет, с други думи, няма да са дефицит, тъй като същите представляват операции, свързани с финансирането, по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. и се класифицират като елементи на паричния поток, а не като допълнителни бюджетни кредити, по смисъла на Закона за устройство на държавния бюджет. В този смисъл не е необходимо към проекта да бъде изготвена финансова обосновка, тъй като неговото приемане няма да има пряко или косвено отражение върху държавния бюджет

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 39.

Отказът от осъществяването на проекта стана месец след като министерството на околната среда одобри екодоклада на инвеститора - "Транс Болкан пайплайн".

Трансбалканският петролопровод „Бургас-Александруполис” имаше за основна задача разтоварване на Босфора и Дарданелите, чиято проходимост бе затруднена поради големия брой петролни танкери. Петролопроводът, чията дължина трябва да бъде около 300 километра, е планиран да доставя руски и каспийски петрол към Европа, заобикаляйки проливите Босфора и Дарданелите.

Предвиждаше се, че изпомпване в тръбата на големи количества руски и казахстански петрол, доставени до Бургас от Новоросийск. Освен това, тези количества трябваше да бъдат транспортирани в Гърция, откъдето част тях да получи гръцка рафинерия, а друга част от количествата, натоварени на танкери да се отправят към пристанищата на Средиземно море.

Действителният капацитет на петролопровода се очакваше да бъде до 50 млн тона петрол годишно, а печалбата за България се изчисляваше на 35 млн евро от транзита.

Новината за спирането на българското участие в проекта „Бургас-Александруполис” дойде на фона на изявлението на евродепутата Ивайло Калфин, който съобщи следното:

Ивайло Калфин, евродепутат„България няма да получи парите по предприсъединителна програма ИСПА за 2011 г. за изграждане на газовите връзки с Румъния и Гърция”. Калфин получи тази информация от Европейската комисия в отговор на негово питане.

Трайчо Трайков заяви по повод тиражираните твърдения за изпълнението на междусистемната газова връзка с Гърция, че не отговарят на истината.

Припомняме, на 6 декември евродепутатът ни Ивайло Калфин заяви в Брюксел, че на негов въпрос от ЕК отговорили, че България няма да получи полагаемите й се средства от европейския бюджет за 2011 г. по предприсъединителната програма ИСПА, както и годишната вноска за изграждането на газовите връзки с Румъния и Гърция.

Газовите връзки с Гърция и Румъния обаче не са сред проектите по ИСПА, показва проверка в списъка с финансирани обекти. Те трябва да бъдат изградени с пари от Брюксел, но по плана за възстановяване от финансовата и икономическата криза, приет през 2009 г.

България нанесе удар на плановете на Москва да увеличи енергийните си продажби в Европа, като обяви, че ще прекрати по финансови причини споразумението за тръбопровод, по който руски петрол трябваше да достига до Гърция, коментира вестник „Вашингтон пост”.

По-рано София многократно връщаше за доработване екологичната обосновка на проекта. Анализатори предполагаха, че България е искала да прекрати проекта под претекст за опасността за околната среда, за да не плаща неустойки на Русия и Гърция, но екологичната оценка за проекта се оказа добра!

"Не сме видели разумна обосновка за проекта "Бургас-Александруполис" и нямаме намерение да изпълняваме самоцелни проекти", каза веднага след парламентарните избори през 2009 г. Росен Плевнелиев, преди още да бъде министър на МРРБ.

„Няма разумно обяснение за решението за отказа от проекта за петролопровод „Бургас-Александруполис”. От момента на научаването за това решение си задавам въпроса какви са плюсовете за България и не откривам какво ще спечели България. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” бившият икономически и енергиен министър и депутат от ПГ на Коалиция за България Петър Димитров във връзка с решението на правителството за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”. Ако допуснем, че това е заплаха за екологията на България – ОВОС-ът е отрицателен, няма заплаха.

А не е ли заплаха да транспортираш въглероден диоксид по подобни тръби от басейна на „Марица-Изток” в Северна България, да го вкарваш някъде под земята и там да го съхраняваш? Това не е ли заплаха? Търсенето на шистов газ в цяла Североизточна България не е ли заплаха? Това, че "Нефтохим-Бургас" и сега има нефтопроводи, по какво се отличава от нефтопровода „Бургас-Александруполис”? Това са имагинерни заплахи, които са измислени, за да настроят определени среди срещу този проект”, заяви Петър Димитров.

Дилетантски изявления на Борисов година преди отказа от участието в „Бургас-Александруполис”, или

защо няма да строим „Бургас-Александруполис”? Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов преди година и половина /11 юни 2010 г./на среща с посланици на страни-членки на ЕС в резиденцията на испанския посланик.

Странното след новината за отказа бе, че министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета!

Странно и необяснимо бе и друго, че след като на 10 март 2010 г. бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД.

На 14 юли Министерският съвет реши да отпусне още 150 хил. лв. за оперативната издръжка на създадената проектна компания от българска страна. Парите бяха отделени чрез увеличение на капитала на дружеството.

Два месеца по-късно от първото наливане на 50 000 лева и месец след наливането на още 150 000 лева премиерът сви платната и отстъпи от този проект...

Защо правителството наля пари в Бургас-Александруполис” след като не иска да участва в него? Това е непонятно за българския данъкоплатец. Както бе непонятно и защо Симеон Дянков бе определен за основен преговарящ по проекта, след като и кучетата знаят, че той недолюбва руско-българските енергийни проекти като един истински представител на американските интереси в България.

Българският финансов министър Симеон Дянков, станал на 10 март основен преговарящ по проекта от българска страна, не стъпи на разговорите с другите двама партньори - Русия и Гърция, за което ведомството му, Министерство на финансите разпространи даже съобщение до медиите предварително!

Спомням си, че в Гданск, на 1 септември 2009 г., на срещата на Борисов с руския премиер Владимир Путин, Путин го попита от кой от трите енергийни проекта бихме се отказали. Тогава премиерът не отговори нищо ясно и конкретно.

Защо бяха преведени 200 000 бюджетни средства на един проект, който Симеон Дянков и правителството не са искали да бъде осъществен?

Къде отидоха тези пари и за какво?

„Бургас-Александруполис”, както и конкурентният петролопровод „Самсун-Джейхан”, бе предназначен за транспортирането на петрол по суша, като се заобиколят претоварените черноморски проливи Босфор и Дарданели, предаде РИА Новости.

Отказвайки участие в „Бургас-Арександруполис” България отвори пътя на турския проект за претролопровод „Самсун Джейхан” – кой и колко спечели от това, което загуби България?

Като теглим чертата – какво остава?

Разтакаване на руската страна и шикалкавене пред Гърция – това бе поведението на българското правителство на ГЕРБ по „Бургас-Александруполис”.

Хвалбите, че България няма да плати нито лев се оказаха лъжи – България не само че плати вече 12 млн лева, но и в двете години мандат на кабинета на ГЕРБ бяха дадени допълнително още 200 000, чиято съдба не е известна!

България загуби 35 млн чиста пара годишно от транзит и показа на държави като Гърция и Русия, че на нея, като на бизнес партньор може да се разчита колкото на ланския сняг!

ЕС няма да ни даде пари за изграждане на междусистемни газови връзки с Гърция и Турция – противно на твърденията на управляващите от ГЕРБ – тогава какво следва?

Ще си останем с лъжите на хора от правителството и ще се чудим оттук нататък как да връзваме всяка година бюджета!

Не знам как се нарича подобна политика – за първи път се сблъсквам с подобно поведение на правителствени чиновници!

Наред е провалът на другите два енергийни руско-български проекта: АЕЦ „Белене” и „Южен поток”, които правителството също няма намерение да започва!

Въпрос на време е те да бъдат спрени – щетите отново ще плащаме ние, отново ще спечелят други държави – Румъния и Гърция, а ние ще наблюдаваме как едно национално безотговорно правителство ни тика към тотално отравяне на земя, вода и население с някакво проучване и добив на шистов газ на американската фирма „Шеврон”!

Защо българското правителство се отказа от "Бургас-Александруполис"?

Ще преведа като пример следните аргументи: нашата страна се отказа от участие в петролопровода, а Турция ще прокара своя Самсун-Джейхан!

Кой надделя на решението на българското правителство за този отказ? Естествено САЩ, тъй като интересите на Анкара са им по-скъпи от тези на София.

Кой е човекът на Вашингтон в кабинета - Симеон Дянков и той игра твърдо, смука пари колкото можа от проекта, внушаваше на премиера Борисов да шикалкави, и след това обяви отказа от участие в петролопровода!

Няма аналог в международните търговски отношения на такова арогантно поведение, каквото страната ни чрез чиновници в правителството демонстрира пред страни като Гърция и Русия!

Коментарът оставям на читателите.

 

Както е тръгнало, Македония може и да кандиса за проблема с името, като отстъпи, само и само, за да влезе в НАТО и Европейския съюз! Днешната преса в западната ни съседка се върти около тази дилема, като ту обвинява политиците си, ту двойнственото отношение на Брюксел към темата.

И това се случва след като Скопие попита на страниците на „Утрински весник”: „Колко струва битката за името?”, „Прехвърля ли се битката за името от дипломацията към парите?”,  „Колко струва войната в двете страни и най-вече колко струват техните лобистки групи”?

Дилемата за спора с името е била отворена от вицепремиера Васко Наумовски, който посочил, че Докладът на Центъра за стратегически и международни студии от САЩ е финансиран с гръцки пари. Изявлението предизвика бурна реакция, тъй като Центъра работи за една от най-влиятелните политически групи в света, с 220 члена и огромна мрежа на университетски сътрудници, които анализират и коментират различни теми за предлагане на мнения и решения, по въпроси свързани с сигурността, регионалната стабилност, икономическата интеграция. Сред тези сътрудници са такива имена като: Хенри Кисинджър, Джеймс Шлезингър, Уилям Коен, Збигнев Бжежински и други големи умове и авторитети от външната политика на САЩ”, съобщи вестникът.

Преди два дни министърът на външните работи на Германия Гидо Вестервеле се срещна с македонския си колега, Антонио Милошоски, на която среща Милошоски в търсене на подкрепа по спора за името е заявил, че за да бъде деблокирана македонската евроинтеграция и тръгне процесът на присъединяване е необходимо да бъде приложен словенско-хърватският подход – спорът за името с Гърция да бъде решаван паралелно с преговорите за членство в Съюза. Вестервеле се е въздържал от пространни коментари и е посочил от своя страна, че е необходимо Македония да поддържа диалога с Гърция.

Милошоски се е опитал да представи пред Вестервеле спорът с името с Гърция като локален и двустранен, но е признал в същото време, че позицията на Македония е двустранните проблеми да не се внасят в ЕС. Милошоски не е пропуснал в типичен за Скопие стил да напомни, че „този принцип важи за някои, за други не”, визирайки Гърция.

Манипулациите и подмятанията са като слънцето и въздуха за скопските политици. В деня, в който Вестервеле се срещна с Милошоски, пресата не пропусна да припомни, че официална София бави отговора по Споразумението за добросъседски отношения.

От мига, в който гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви, че бъдещето на Сърбия е в ЕС и страната трябва да се присъедини към Европейския съюз час по-скоро политиците в Скопие развиха невиждана активност. Като за начало неназовани техни дипломати припомниха, че София мълчи, пет месеца след като получи забележките от Македония за Споразумението за добросъседски отношения.

„Все още нямаме отговор, а от българското Министерство на външните работи заявяват, че все още разглеждат забележките и се консултират”, заявили от македонското МВнР за „Утрински весник”.

„Въпреки, че и двете страни са мълчаливи, отказа на България да обяви дали ги приема или не е сигнал, че не харесва отговора. Очакваше се той да бъде доставен при посещението на президента Георги Първанов в Македония в края на август, но това не стана. Отговор няма да има и през есента, тъй като българският премиер Бойко Борисов няма да посети Македония”, коментира вестникът, цитиран от Агенция „Фокус”.

„Споразумението за добросъседство България го представи като продължение на Декларацията за приятелство, подписана от двете правителства, в което се избягва споменаването на македонски език и нация. Според мнението на експерти, София настоявала на копиране на временното споразумение между Македония и Гърция, с които България, с междудържавен договор, ще обвърже Македония с определени гаранции, които ако не бъдат изпълнени ще й позволят да упражнява натиск или да наложи вето за членството в НАТО и ЕС.

В предложеното споразумение от България имало 21 точки, от които шест са били спорни за Македония. От македонското МВнР не искали да открият какъв отговор са доставили, но според запознати с българското предложение не можело да се говори за изграждане на отношения на добри и еднакви помежду си съседи. За това говорел и текстът, според който ще се изграждат двустранни отношения върху факта, че България е член на ЕС и НАТО, а Македония е страна със стратегическа цел в тези организации”, пише „Утрински весник”.

Познатата агресия на Скопие е като циклофрения, ту избухва, ту спира най-неочаквано. То не бяха подигравки, че българите решавали проблема с раждаемоста с даването на гражданство! То не беше забраната македонски граждани да влизат в страната с коли с българска регистрация, ако не са пререгистрирани до крайния срок – 30 септември! То не бяха изпълнения, че България искала да регистрира ракията си като свой национален продукт!

От 1 октомври, петък, македонските митничари започнаха да спазват правителствената разпоредба за пререгистрация на автомобилите и много македонски граждани бяха принудени да оставят личните си автомобили от българската страна на границата, тъй като не очаквали, че веднага ще се въведат строгите мерки, още повече, че таксата за пререгистрация била твърде висока за редовите македонски граждани. Мярката не се отнасяла само за колите с българска регистрация, но и за тези с регистрация от други европейски държави.

Що се отнася до ракията, за регистрацията на която щели да претендират освен Македония, и Сърбия, и Унгария, и Словения! Според Страхина Гюрчанин, ръководител на Групата за национална марка, „ракия” било общо название на този вид продукт и трудно би било да бъде защитен на национално равнище, а още по-трудно – на световно.

Няма обяснение защо западните ни съседи непрекъснато си измислят някакъв филм и ни вкарват в него, вместо да решат проблемите си с името например.

„Гърция изразходва много енергия и дипломация за това кой е виновен за липсата на решение в спора за името, вместо да се съсредоточи върху това как да стигнем до по-близки позиции”, заяви преди време македонският външен министър Антонио Милошоски, според електронното издание Кирилица.

Всъщност изразходването на енергия и дипломация и въртенето на празни обороти е приоритет на Скопие, а не на официална Атина, но типично за политиците на Македония е да прехвърлят върху чужд гръб собствената си непохватност в международните отношения.

Новата тема на македонската преса е предположението, че политиците им се опитват Македония да получи покана за членство в ЕС и НАТО и дата за преговори с ЕС с името БЮРМ, но го правят като тренировка, за „вътрешна употреба”! В. „Време” пише, че „С това управляващите целят да създадат впечатление, че са посветени на решаването на проблема, докато според анализатори ставало дума за наивна кампания.

Темата за започване на преговори и вземане на дата с името БЮРМ присъства и в останалите македонски ежедневници.

„Утрински весник” нарича използването от Македония на името БЮРМ в усилието да

„пробие” блокираните възможности за преговори и членство в ЕС и НАТО като „план Б”.

„Не може изведнъж да се извади от джоба такова предложение. За да бъде приемливо за международната общност, трябва да има определени условия и да бъде подготвен теренът за това”, заявява неназован дипломатически източник за изданието.

„Битка на два фронта” така определя вестник „Нова Македониjа” инициативата на политиците от Скопие да се „промъкне” страната в преговорния процес за ЕС и НАТО.

Историята с използване на сегашното име на държавата като временно за преговорния процес, дойде от президента Георге Иванов и министърът на отбраната Зоран Коняновски, които първи заявиха, че Македония може да стане член на ЕС и НАТО с името БЮРМ.

След това заявление, международните представители в Македония призоваха страната да води по-активна политика за решаване на проблема с името, а словенският посланик Алан Бергант препоръча: „Македония да вложи максимални усилия и да бъде по-активна в искането за намиране на компромисно решение с Гърция.”

Все в тази посока в. ”Нова Македониjа” отбеляза, че страната води битка за името на два фронта, От една страна водела преговори, а от друга - съдела Гърция пред Международния съд в Хага.

Единственото издание, което припомна как в действителност стоят нещата е „Вечер”, който цитира американският посланик Филип Рийкър, според когото на срещата на върха на Алианса в Букурещ, позицията на Алианса била ясна -  страната не може да получи покана, докато не реши проблемът с името.

Има логика в това, Македония за седне на масата на преговори за ЕС и НАТО с името БЮРМ, още повече, че тя присъства официално в ООН с него. И тук идва закономерният въпрос: а какво ще правят българските политици, които избързаха по съвет на официален Вашингтон да признаят Македония с това име и първи?

Във българското Министерство на външните работи прекрасно знаят, че страни, докато България и САЩ, признават самонаименованието на държавата Република Македония, на името на историко-географската област, но други като Гърция и повечето страни от Европейския съюз, използват името Бивша югославска република Македония /БЮРМ или FYROM от английски - the Former Yugoslav Republic of Macedonia/, което се използва за временно наименование на държавата, до разрешаване на текущия спор за нейното име.

Освено това съществува уточнение, че името е временно и западната ни съседка е приета за член на ООН под името БЮРМ.

БЮРМ или Република Македония е кандидат-член на НАТО и на Европейския съюз, който замрази от 1 януари 2007 г. приемането на нови членове за неопределено време Заради спора за името на Република Македония с Гърция, на 3 април 2008 г. в Букурещ, страната не получи покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден между двете държави.

 
Германският философ, Юрген ХабермасНе банките, а гражданите трябва да решават какво да се случва с Европа, това пише Германският философ Юрген Хабермас в статия, публикувана в „Зюддойче Цайтунг”. Ангела Меркел сама предизвика кризата. И това се случи, защото инвеститорските интереси за нея бяха по-важни от санирането на гръцката икономика.

Превод от немски: Юлия Владимирова

Неотдавнашното заключение на Европейския съд хвърля ярка светлина върху сгрешената конструкция на една валутна общност без политически съюз. През лятото на 2012 г. всички европейски граждани трябваше да са благодарни на Марио Драги заради това, че само с едно изречение е успял да ги спаси от катастрофалните последици на непосредствено застрашителния колапс на европейската валута. С обявлението си при необходимост да се взимат държавни заеми с безкрайна стойност той всъщност извърши най-опасната и рискова работа за държавите в групата на еврото. Но целта му беше да избърза напред, защото ръководителите на правителства не бяха способни да действат за общите интереси.

Те останаха свързани с националните такива и продължиха да бъдат в собствената си парализа. На единственото изречение на шефа на Европейската централна банка, с което той симулираше фискален суверенитет, който реално не притежаваше, финансовите пазари реагираха с пълно спокойствие. Тъй като централните банки на страните членки са тези, които все още се придържат към кредитите като последна инстанция.

Taзи компетенция Европейският съд не успя да потвърди, без да противоречи на съдържанието на европейските договори. Това обаче стои в последствието от неговото решение, така че Европейската централна банка с малко ограничения в полето за действие на преговорите на един кредитор изиграва последната карта.

Резултатът от изборите в Гърция е вот против унизителната мизерия

Съдът е приел по неконституционен начин спасителния план, а Германският федерален съд вероятно ще последва това решение с някои обичайни допълнения на тази присъда.

Човек се изкушава да каже, че правото на европейските договори не трябва директно да бъде изкривявано от страна на защитниците му, но може да бъде изкривявано, за да бъдат изгладени, от случай на случай, нещастните последици от тази погрешна конструкция на Европейския валутен съюз, точно такава, каквато юристи, политолози и икономисти доказваха отново и отново от много години – и която може да бъде поправена чрез реформа на институциите.

Случаят, който се предава между Карлсруе и Люксембург, хвърля светлина върху пропастта в конструкцията на валутния съюз, която Европейската централна банка запълни със спешните помощи. Но липсващият фискален суверенитет е само едно от многото чудновати места. Валутният съюз ще остане нестабилен, докато не бъде прибавен към банков, фискален или икономически съюз. Това означава разширяване на валутния съюз в политически такъв, ако искаме да избегнем даже засилващия се в настоящето технократски характер на Европейския съюз и откровеното отписване на демокрацията, която се очертава като декорация.

Тези драматични събития от 2012 г. обясняват защо Марио Драги плува в потока на краткосрочната, дори и безразсъдна политика. След смяната на правителството в Гърция той дори се обърна с думите: „Имаме нужда от квантов скок при институционалната конвергенция...Трябва да се отдалечим от системата за правила за национална икономическа политика и вместо това да предадем повече суверенитет на общите институции“. Дори и това да не е точно каквото се очаква да каже бивш банкер в „Голдън Сакс“ (Golden Sachs), той е искал да свърже просрочените институционални реформи с „повече демократична отчетност“ (в „Зюддойче Цайтунг“ от 17 март 2015, с. 15).

Това са думи на някой, който е научил, че спречкванията на затворени врати между председатели на правителства, които мислят единствено за собствения си национален контингент от избиратели, не са достатъчни, за да се достигнат необходимите фискални, икономически и социалнополитически решения.

Днес, три месеца по-късно, Европейската централна банка отново е на линия, за да печели време, по-точно да го купува,     чрез спешни кредити за нефункциониращи правителства.

Още през 2010г. интересите на инвеститорите бяха по-важни за Меркел

Тъй като за германската канцлерка още през 2010г. интересите на инвеститорите бяха по-важни от рестрикциите за възстановяване на гръцката икономика, отново попадаме в състоянието на криза. И тук се появява ясно слабото място на един друг институционален дефицит. Резултатите от изборите в Гърция е вотът на една нация, която с отчетливо мнозинство се противопостави на унизителната репресивна социална нищета на държава, на която й бяха наложени икономически рестрикции. И това беше следствието от този удар на икономии. За самия вот няма какво още да се изяснява, защото населението просто отхвърля продължаването на неуспешната политика, която хората преживяха на собствения си гръб. Въоръжено с тази демократична легитимация, гръцкото правителство всъщност се опитва да прокара политическа промяна  в цялата еврозона. Това ги изправя в Брюксел заедно с още 18 други правителства, които оправдават отхвърлянето с хладни указания за собствения им демократичен мандат. Може да се върнем назад и да си спомним първите срещи, на които арогантно наперените послушници ни присъединиха в гротескната битка между едните и другите, в приповдигнато настроение, вследствие на триумфа, отчасти с покровително-пренебрежителен, отчасти с рутинно-отрицателен тон. И двете страни настояваха папагалски затова, че са оторизирани от техните "народи".

Ненарочната комичност на единодушното мислене „по национална държава“  всъщност ясно очерта европейската общественост и какво наистина й липсва - фокус за обща политика на вземане на решения на гражданите между различните граници за политическите действия в ядрото на Европа. Но воалът над този институционален дефицит все още не е наистина разкъсан. Гръцкият избор хвърли пясък в очите на брюкселските механизми, защото в този случай гражданите сами са решили европейско-политическата алтернатива, която са били принудени да поемат. Представителите на правителствата вземат такива решения технократски, помежду си и щадят националната общественост в дръжавите с подобни обезпокоителни теми. Компромисните преговори в Брюксел се препъват още повече поради фактът, че двете страни търсят проблема за безплодността на преговорите си не в сгрешената конструкция на методите и в институциите им, а в погрешното поведение на партньорът, с който преговарят.

Със сигурност, случаят, за който става дума тук е за упорито придържане на политиката на строги икономии, която не само се сблъсква с жестоки критики на международните експерти, но и доведе Гърция до варварски разходи, с което, доказано, тази стратегия рухна. Но в основата на конфликта е, че от едната страна трябва да се стигне до промяна на политиката, докато другата страна упорито се съпротивлява на това да отстъпи в политическите преговори, което говори за дълбока асиметричност. Трябва задължително да сме наясно с шокиращото и скандалното в този отказ: компромисът в него не рухва заради няколко милиарда повече или по-малко, не дори и заради условията, а най-вече поради гръцкото настояване да се направи възможно ново начало за икономиката и за експлоатираното от корумпираните елити гръцко население с орязване на дълговете – или една еквивалентна регулация, например мораториум върху дълговете, зависещ от растежа.

Вместо това, кредиторите настояват за признаването на планина от дългове, които гръцката икономика никога няма да може да превъзмогне. Но забележете, няма нужда дори да казваме, че орязването е неизбежно рано или късно. Кредиторите настояват с недобросъвестната си вяра за формалното признание на един непосилен дълг. Доскоро те дори настояваха за буквално фантастичното търсене на първичен излишък в размер на повече от 4%. Впоследствие това искане бе намалено със също толкова нереалистичния вариант да се търси излишък от 1%, но досега съгласието, от което зависи съдбата на Европейския съюз се провали именно заради исканията на кредиторите да поддържат фикцията.

В Атина няма никакви разумни опити да се правят коалиции

Разбира се,  държавите "донори" имат политически причини да поддържат толкова здраво тази фикция, която позволява да бъдат отлагани краткосрочни решения. Например те предизвикват ефекта на доминото в други "приемащи" държави. И Ангела Меркел не може да бъде сигурна за мнозинството си в Бундестага. Но една грешна политика трябва да бъде видяна именно в светлината на нейните контрапродуктивни последствия или просто да бъде коригирана. От друга страна, не може вината за тази патова ситуация да бъде тласкана само към един.  Не ми се иска да съдя дали тактическите ходове, предприети от гръцкото правителство, лежат в основата си на добре премислена стратегия и кое се свежда до политически принуди, кое можем да обясним с неопитност и некомпетентност на главните действащи лица. Нямам достатъчно знание за разпространените практики и обществени структури, които пречат на потенциалните реформи.

Очевидно е обаче, че във всеки случай, такива трудни обстоятелства не обясняват защо гръцкото правителство само по себе си затруднява собствените си симпатизанти, правейки по-трудно за тях разпознаването на смислена линия в хаотичното си поведение. Не се вижда никакъв смислен опит, да се правят коалиции. Не се знае, дали левите националисти нямат етноцентристка представа за солидарност и използват пребиваването в еврозоната  само от разсъдливост - или пък дали техните виждания отиват отвъд националната държава. Изискванията за икономически рестрикции като басо континуо на преговорите не достигат във всички случаи, за да се пробуди надеждата, че новото правителство е по-различно - че то ще действа по-енергично и отговорно от клиентелистките правителства, които е заменило.

Слабото представяне на Атина не променя нищо в скандала

Ципрас и Сириза биха могли да развият програмата си с реформи като на ляво правителство и с това да покажат в Брюксел и Берлин и партньорите си. Миналия месец в Източен Съсекс Амартя Сен сравни политиката на остеритет, налагана от германското правителство с лекарство, което е токсична смес от антибиотици и отрова за плъхове. Лявото правителство, напълно в смисъла на нобелови лауреати по икономика, би могло да предприеме кейнсианско отделяне на медицината, приложена от Меркел и последователно да отхвърли всички неолиберални претенции.

В същото време обаче, намеренията им би трябвало да са убедителни, за да проведат предстоящата модернизация на държавата и икономиката, да се предприеме разпределяне на загубите от кризата върху населението, да се бори с корупцията и укриването на данъци и т.н. Вместо това те го обърнаха на морализиране – на игра на обвинения, която проработи в полза на германското правителство в дадените обстоятелства, да дава право да отхвърля с нео-германска устойчивост всички оплаквания на Гърция. Слабото представяне на гръцкото правителство не променя нищо в скандала, който се състои в това, че политиците в Брюксел и Берлин се противят да срещнат като истински политици  с колегите си от Атина.

Едните наистина изглеждат като политици, но се оставят да звучат само в икономическата им роля на кредитори. Тази трансформация в зомбита и провлачената неплатежоспособност на една държава, напомня за неполитически и подсъдими от частното право действия. Това го прави толкова по-лесно за отричане на каквато и да е политическа съвместна отговорност. Нашата преса се шегува с акта за преименуване на Тройката, но той всъщност е един магически трик. В него се изразява и легитимното желание да видиш истинското лице на политика зад неговата маска на кредитор. Тъй като на тези хора може да им се търси отговорност  като политици за неуспеха, който доведе до погубени шансове за живот, безработица, болести, социален упадък и безнадеждност.

Скандал в скандала е твърдоглавостта

За своите съмнителни спасителни акции Ангела Меркел още в самото начало приюти на собствения си кораб  Международния валутен фонд.  А МВФ именно е отговорен за разрива на международната финансова система – точно както терапевтът се грижи за стабилността и работи за общия интерес на инвестиралия в него, особено когато става дума за институционални инвеститори. Като членове на Тройката, европейските институции се спояват с този важен играч, така че като политици, доколкото могат да действат в тази си функция, да могат да се покрият в ролята си на недосегаеми играчи, които следват стриктно правилата на МВФ. Това разпръскване между политика и пазарен конформизъм обяснява и дързостта, с която представителите на германското правителство, без изключение хора с висок морал,  отричат собствената си отговорност за социалните последици, които те като водещи в позициите си в Европейския съд, приеха с прилагането на неолибералните програми за строги икономии.

Скандал в скандала е твърдоглавието, с което германското правителство възприема водещата си роля.  Германия дължи удара в икономическия си ръст, от който тя днес все още се възползва,  на  разсъдливостта на кредиторските нации, които в Лондонското споразумение  от 1953г. опростиха почти половината дългове на Германия.

Но не става дума само за морална неприятност, а и за политическото ядро: политическите елити в Европа не бива да се крият дълго време от своите избиратели, а  сами да излизат в алтернативи, които са поставени пред нас в една непълна валутна общност. Гражданите, а не банките, трябва да имат последната дума за съдбоносните въпроси в Европа.

За постдемократичното приспиване на обществеността допринася и метаморфозата на пресата в обслужващата журналистика, която върви ръка за ръка с политическата класа, за да се грижи за благосъстоянието на своите клиенти.

--------------------------------------------

*Юрген Хабермас е смятан за един от най-големите мислители и социолози на съвременността

Статията е публикувана в „Зюддойче Цайтунг“ на 22.06.15

 
Разполагането на натовска база край Шабла, само на 420 км от Крим, автоматично поставя България под прицела на такива оръжия

Волен Сидеров на трибуната на парламентаПрез последните дни до пар­тийната централа на партия АТАКА стигна информация, че в различни градове на страната върви процес на мобилизация, така да се каже. Изпращат се повиквателни към военнослу­жещи от резерва, от запаса, и те биват привиквани, след кое­то им се казва къде точно ще се явяват в случай на нужда. Ние проверихме, а военни окръжия в отделни градове на страна­та потвърдиха това, което ние свързваме с посещението на генералния секретар на НАТО отпреди няколко дни.

Мнозинството в залата не пожела да изслуша премиера и министрите за това какво се е говорило при посещението на Столтенберг. Това още веднъж потвърждава нашите съмнения, че на срещата на генсека на НАТО Столтенберг с премиера Борисов, с министъра на отбра­ната и с външния министър е било поставено искането да се мобилизират български воен­нослужещи. В същия момент в Украйна тече подобна процеду­ра. Там вече има бунтове сред наши сънародници – българите в Украйна, в Одеска област.

Г-н Вигенин, вие бяхте този, който легитимира украинската фашистка хунта, когато бяхте министър на външните работи, сега искате отмяна на санкции­те, предизвикани от тази хунта. Тя в момента мобилизира бъл­гарите в Одеса. Сънародниците ни се вдигат на бунт, защото не искат да бъдат мобилизирани, да отидат да се бият, да убиват свои братя по кръв и вяра. Вече има санкции от страна на пра­вителството в Украйна.

Су-24 Максимална скорост на височина 200 м - 1400 км/ч на голяма височина - 1700 км/ч Боен товар – 7500 кг Радиус на действие - 560 км (на височина 200 м с въоръжение) Таван на полета - 11500 мВ същото време и в България тече подобен процес. Как­во означава това? За мен и двете пра­вителства – и украинското, и българското, са васални на САЩ. Те са еднак­во марионетни правителства и по един и същи начин действат в момента. На тях им се каз­ва: мобилизирайте, започвайте подготовка за участие на ваши войски в украинските огнища на войната, което ние разпа­лихме и ще разгаряме още пове­че. Това са казали Столтенберг, Кери и английския външен ми­нистър Хамънд на нашите дър­жавници. Нямайте съмнения по този въпрос. Фактите говорят. Не е нужно да си Шерлок Хол­мс, доста­тъчно е да вържеш логически това, което става.

Ту-22 М3 Максимална скорост на височина 200 м – 1050 км/ч на голяма височина – 2300 км/ч Боен товар – 24 000 кг Радиус на действие –2410 км Таван на полета – 13 300 мБроени дни след посещение­то на Столтенберг България се съгласява да даде военна база на НАТО и команден център тук на нос Шабла. Къде е нос Ша­бла? Най-източната част на на­шето Черноморие. Не знам дали има и 400 км до Крим. Каква е целта? Очевидна е. Без да си военен експерт, е много ясно, че целта е Крим. Целта е тази част от Русия, която се присъ­едини преди година към своята родина чрез референдум, който България в лицето на тогаваш­ния външен министър Вигенин, не призна. Ние от АТАКА го признахме, имахме тук пред­ложение референдумът да бъде признат в НС.

И предишното управление, и сегашното са марионетни и те не искат да признаят народната воля в Крим.

Искандер-К Маса на бойната глава - 480 кг Радиус на действие - 500 км Скорост - 230-260 м/с Продължителност на полета - 24 мин. Отклонение от целта - до 30 мНо думата ми е, че срещу Крим ще бъдат насочени оръ­жия, ракети. Това ще бъде ба­зата в Шабла. Как си мислите – от руска страна дали няма да има отговор на тези насочени ракети? Естествено, че ще има. Ще има, и то с много по-голяма сила. България ще стане мише­на на насочени тук тежки оръ­жия, които някои от тях могат буквално да затрият страната ни, не пресилвам. Съвсем ес­тествено Русия ще отговори на заплахата с контрамерки. Т.е. ние ще бъдем обект на евен­туално военно нападение. До това ни докарва коалицията Борисов-Костов-Кунева-Ка­сим Дал-Симеонов-Каракача­нов-Първанов. Към това ни води. Аз няколко пъти се опит­вах да предупреждавам добро­желателно и добросъвестно. Защото за мен не е важно тук да посочвам кривата политика на управляващата коалиция. За мен е важно, ако може тази политика да се изправи. Дали е възможно да се изправи? Не знам, вие кажете. Вие и бълга­рите, които избират, нека да ка­жат, защото ние имаме примера преди няколко дни в съседната Гърция. Как една партия СИ­РИЗА взе властта? Защо? За­щото се обяви против глобали­зма. Защото говори това, което АТАКА го говори от 10 години. Защото е против колониалната същност на Брюксел. Защото е против санкциите срещу Русия, СИРИЗА имам предвид. И сега в момента тази партия управля­ва в Гърция.

Това е ясен знак, че нещата в Европа отиват към ситуация, в която народите се осъзнават. Народите вече в Европа не ис­кат тази политика, която Ва­шингтон диктува на европей­ските държави. Българският народ също не я иска. Но той е много намачкан. Той е много манипулиран и той е под силна икономическа зависимост, така че не може да му се чуе гласът. Именно затова партия АТАКА е гласът на по-голямата част от българите, които съм сигурен, че не искат настаняването на натовска база в България.

Ние започваме кампания в цялата страна, но основно в ра­йоните, които ще бъдат пряко засегнати – крайморските, про­тив настаняването на натовска база. Аз призовавам всички буд­ни, честни българи да се присъ­единят към тази кампания. Ние трябва да се покажем единни, така както гърците го напра­виха, че сме против тази по­литика, че не искаме да бъдем военна площадка на САЩ за техните опасни игри, че не ис­каме да воюваме с Русия, която ни освободи от турско робство. Това трябва да го каже ясно българското общество. Разбира се, ние сме пак първите, ние сме най-ясен глас, ние сме последо­вателни.

Но тук става дума вече за историческа линия, която може да доведе до тежки последици, уважаеми дами и господа на­родни представители.

Да не искате да влезе реше­ние, което да прекрати санкци­ите срещу Русия. Защото СИ­РИЗА в Гърция каза, че е против санкциите и веднага получиха предложение от земеделския министър от Русия цялата земе­делска продукция на Гърция да се изкупува от Русия. Какво ще каже България по този случай? Какво ще каже правителството? Какво ще кажат унищожената индустрия и селско стопанство на България? Ще продължаваме да сме послушни на тази поли­тика, която хем ни загробва, хем сега вече ни прави част от една евентуална война.

Призовавам всички българи и политици, граждани, всич­ки общественици да застанат като един против настаняване­то на натовска база у нас. Това все още е възможно. Призова­вам и управляващата коалиция Борисов-Костов-Кунева-Ка­сим Дал-Симеонов-Каракача­нов-Първанов доколкото е въз­можно и ако е възможно да си помислят за последен път накъ­де води България. Да вземе пра­вилното решение, защото, както вече казах от тази трибуна, ако не го направи, утре ще отговаря пред съда на историята, а и пред съда на народа.

ПО ТРЕВОГА СВИКВАТ РЕЗЕРВИСТИ

Това е заповедта, която са получили младежите в Сливен

В. „Атака” и ТВ АЛФА полу­чиха сигнал, че млади мъже от Сливен, които не са резер­висти, са получили повиква­телна да се явят в областен военен отдел Сливен.

След като младежите из­пълнили заповедта, им е било обяснено, че ги викат, за да им съобщят къде точ­но трябва да се явят при обявяване на мобилиза­ция при военни действия. „На тези хора се връчват повиква­телни заповеди. Имаме поста­вена задача да комплектова­ме формирования”, заяви по телефона началникът на Во­енното окръжие в Сливен. На въпроса ни от кого е запове­дта и за какви формирования става въпрос той не пожела да отговори, нито пък да се представи с името си.

 
доц. Иво Христов, политолог„Специалистите по „цветни революции“ са се изнесли в Скопие. Тук се работи по принципа на геополитическото взривяване. И каква е причината за всичко това? Ами, разбира се, „Турски поток“. Македония в момента ще играе тази роля, която играе България в опитите да бъде дестабилизирана Русия, в частност нейният проект за износ на газ в западно направление. Кой знае защо едновременно с размириците в Скопие пристигна висш американски държавен чиновник в Гърция, който предлага контравариант на „Турски поток“. Тоест въпросът е да сринете цялата линия, като дестабилизирате Македония, защото „Турски поток“ не може да мине отникъде“. Така политологът Иво Христов коментира пред „Гласове“ последните събития в Македония, мълчанието на Европейския съюз и стратегическите цели на Америка.

- Изненадаха ли ви размириците в Македония? Има две линии – едната е антикорупционна, другата е майданска, протестърска. Третата е много по-сериозна – Армията за национално освобождение (АНО), предимно с военни сили от Косово, атакува, има и жертви. Може ли този конфликт да се разрасне и от какво е породен той?

- Вие споменахте двете страни от една и съща линия. Тези, които провокират конфликта в Македония, работят със своята клиентела по двете направления – косовската – защото добре знаете, че поне от началото на 90-те г. „албанският фактор“ е взет на въоръжение от Държавния департамент за контрол на Балканите. А който контролира албанците с тяхната експанзия – демографска и т. н., той поставя в шах само с един ход на албанската пешка няколко държави – Черна гора, Сърбия, Македония, Гърция, индиректно и България. Така че тук няма никаква изненада, няма две линии – става въпрос за абсолютно комбинирано усилие.

От друга страна, дочувам, че специалистите по „цветни революции“ вече са се изнесли в Скопие да организират „народни протести“, но бързам да кажа и трето. Дума да няма, че режимът на Груевски е един типичен балкански авторитарен режим. Но ако перифразирам думите на Георги Димитров – то къде клиентелата на Балканите не е дива и варварска? Така че какво може да се каже повече по този въпрос!

- Нека припомним какъв беше конкретният повод за размириците.

- Конкретният повод беше убийството на протестиращ срещу правителството на Груевски заради инсинуациите срещу лидера на опозицията Зоран Заев, който е изправен пред две алтернативи – или да влезе в затвора по обвинение в корупция, или да повдигне въпроса с подслушването от страна на властта и вследствие на което се стигна до сблъсъци. Нищо ново, все едно че говорим за България в момента. Но въпросът е, че тези сблъсъци станаха много бързо, внезапно, с огромно ожесточение и ескалираха. Сходствата с киевския почерк или този от площад „Тахрир“ са повече от очевидни, явно се работи по един и същ наръчник.

Веднага бързам да кажа, че в Македония съществуват огромни обективни причини за социален, политически и всякакъв друг взрив. Но такива причини съществуват и в Албания, в Украйна, в Босна, съществуват и в България. В зависимост дали този режим е клиентела на геополитическия център или не – тези демографски, политически, икономически или всякакви други напрежения могат да бъдат нивелирани по някакъв начин, или напротив – да бъдат взривени. Тук се работи по принципа на геополитическото взривяване. И каква е причината за всичко това? Ами, разбира се, „Турски поток“.

Македония в момента ще играе тази роля, която играе България в опитите да бъде дестабилизирана Русия, в частност нейния проект за износ на газ в западно направление. Кой знае защо едновременно с размириците в Скопие пристигна висш американски държавен чиновник в Гърция, който предлага контравариант на „Турски поток“. Тоест въпросът е да сринете цялата линия, като дестабилизирате Македония, защото „Турски поток“ не може да мине отникъде. По същия начин не беше нужно да дестабилизирате Унгария или Сърбия, беше нужно да дестабилизирате България, което беше сагата, наречена „протести“, от последните три години.

- А има ли някакъв намек към Сърбия, защото видяхме сближаване между Сърбия и Русия?

- Така е. От една страна, режимът на Груевски се ползва с неявната подкрепа на Белград – Македония все още не е еманципирала се страна от света, няма какво да се лъжем. Просто на македонска територия се сблъскват сръбско-руският фактор и американско-албанският съответно. Те работят за своите клиентели на терена. А какви са интересите на т.нар. македонци, това е последното нещо, което вълнува някого, както и интересите на българите, разбира се, или някой друг. Целта е невралгичната точка Македония да бъде взривена, за да не може „Южен поток“ да мине оттам и така да се обезсмисли целият проект.

- Това дългосрочна политика на Америка на Балканите ли е, или е приоритет на една от управляващите партии? Обикновено когато дойдат на власт демократите, се случват такива работи.

- Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. За мен беше изненада това, което известният руски журналист Леонтиев заяви преди известно време – че е взето окончателно решение по руския въпрос – Русия да бъде срината. Но както знаете, англосаксонците никога не воюват челно, те винаги използват „тактиката на анакондата“ – постепенно пресичане на всички кръвоносни системи, които могат да захранват руския военен и политически организъм, с последващо взривяване отвътре и след това транжиране на жертвата. Справка – Югославия от 90-те години. Очевидно такъв сценарий се готви и за Русия. И очевидно Русия сега може да се противопоставя на този сценарий, търсейки алианс с Китай и Индия и естествено, в собствената си икономика и общество.

Дали това е решение на част от американския елит, или всъщност става дума за общо геополитическо решение – тук могат само да спекулират. Съществуват две версии. Едната е, че кръговете, гравитиращи около Демократическата партия, т. нар. ястреби, са по-скоро инициаторите на т. нар. окончателно решаване на руския въпрос. Но аз не споделям и някои розови надежди на част от руските коментатори, както и от моя български колега Валентин Вацев, че като дойдат републиканците на власт, те ще влязат в руслото на реалполитиката и тогава ще се стигне до уталожване на проблема. Не. Ликвидирането на Русия като геополитически фактор е за запазване на еднополюсния свят и на статуса на Америка като такава. Но Америка не може да бъде такава, ако Русия продължи да се движи към геополитическа еманципация.

- Има ли пряка заплаха за България от това, че при съседите започват размирици?

- Да, има. Първо, нашите американски ментори нямат никакво доверие в сега управляващата клика, въпреки че тя изпълнява даже това, което не й е поискано. Но те й нямат доверие, защото това е именно клика, клиентела, която също така може и да ги предаде. Поради това според мен тук ще се разиграе сложна комбинация от външен натиск и вътрешно дестабилизиране, за да бъде контролирана територията точково. Всеки знае, че Македония е болезнен въпрос за България, дори след 70 г. уталожване на т. нар македонски въпрос. Образно казано, три и половина милиона българско население има своите корени там и това е важен въпрос за България – в момента латентен, но той може да се взриви във всеки един момент.

Второ, размирици в Македония, които очевидно ще преминат по системата гражданска плюс етническа война или нагнетяване на напрежение в по-мекия случай, които неминуемо ще рефлектират в бежански вълни, пряко или косвено ангажиране на България с развиващото се в Македония. Което означава, че България постепенно ще бъде засмукана в една нарастваща криза на дестабилизация.

- Направи ми впечатление, че Европейският съюз не реагира адекватно. За българската реакция да не говорим.

- Все пак нека говорим за съществуващи неща...

- Европейският съюз очевидно има проблем. Защо това не стана първа новина в европейските медии и не предизвика реакция?

- Защото няма Европейски съюз, прощавайте, че го казвам директно. Но когато нещата опрат до реален конфликт, реален сблъсък, кой отиде в Минск? Лидерите на двете единствени държави, които могат да вземат някакви решения – Германия и Франция. Европейският проект е изпята песен. Дали той ще се гърчи в една друга форма, дали ще съществува в някаква проформа или в концентрични или други кръгове, той приключи като проект. Той изпълни добре своята роля за усвояване на източното пространство след падането на комунизма и опря до жизнения, геополитически лимес на Русия. Европейският съюз изпълняваше ролята на момче за мръсни поръчки и в трите случая – говоря за Югославия, за Украйна, предполага се, и за Западните Балкани.

- А според вас реалистична ли е идеята за „велика Албания“ в рамките на този Европейски съюз?

- Албанският фактор е също толкова дестабилизиращ и се използват автентични проблеми, както, да речем, по същия начин се използват в Украйна. Използват се, ще прощавате за неполиткоректния израз, албанският примитивизъм и демографският бум там. Този народ се намира всъщност там, където българите са се намирали в средата на ХIХ век, в детството на своето раждане като нация с всички произтичащи от това последици. Някой някъде правилно е преценил аналитично, че тази малка регионална бомба може да бъде използвана по предназначение в голямата геополитическа игра.

- Мой приятел по повод на тези конфликти ми изпрати снимка на една огромна американска база до Македония и до Сърбия.

- Това е най-голямата база в Европа. Твърдят, че погледната от космоса, тя е единственото голямо осветено петно в центъра на Балканите.

Най-голямата база на Балканите

- Тоест имат важна стратегическа цел и я използват.

- Точно така.

- Каква е вашата оценка за деветомайския парад в Москва? Коя от двете гледни точки споделяте - Путин беше изолиран или Путин демонстрира увереност и сила?

- Аз не знам кой кого изолира, след като видях две трети от човечеството на Червения площад. Техните представители бяха там, справка – президентите на Китай и Индия – половината от населението на земята. Това, че „грандиозната“ сила България не беше представена, е добре – все пак това беше празник. Но онова, което ме порази и буквално ме хвана за гърлото, не бяха дефилиращите войски или техника, беше оная особена синергия - внучетата на победителите от войната и останалите живи техни дядовци и баби, които, хванати ръка за ръка, стояха и гледаха парада. Това показва, че този народ никога няма да падне на колене, независимо от собствените му управници или геополитическите предизвикателства.

- Отношението към Русия се разделя по прочита на нейното минало. Хората не могат да приемат, че диктатор като Сталин, освен че е избил 20 млн. руснаци, се явява и като победител в тази война. Как може да се събере всичко това в едно и защо ние не можем като руснаците да отделяме едното от другото?

- Сложно е. Нека го кажем така – дали е избил 20 млн. руснаци, е най-малкото спорно (не се опитвам да омаловажавам чистките или жертвите на ГУЛаг), но едностранните черно-бели картини са много примитивни. Нещата трябва да се гледат комплексно и с оглед на историческия контекст.

Ще кажа нещо, което може да прозвучи кошмарно за нашите нежни евроатлантически уши: ако не беше сталинският режим, сега Русия щеше да бъде победена страна и тор за „избраната“ раса. Нито един друг режим не можеше да мобилизира руския потенциал, за да се справи с това. Цената беше чудовищна и кървава, но не може да бъде отделена от сталинската система, която беше създадена. Да, с чудовищни средства, с кървави средства, но това е насилие, което е концентрирано в рамките на 15-20 години.

Това, което казва Чърчил, а го цитира куцо и сакато, без да го е чело, е, че той е заварил една страна с дървеното рало, а я оставя с атомната бомба, а по-късно и с космическите изследвания. И това се дължи на сталинския режим. А такива скокове в историята не могат да станат безкръвно. Ако това е насилие, компресирано в рамките на 15-20 г., какво е онова, голямото насилие, което се нарича експанзия на световния западен проект и капитализъм и е разтегнат в рамките на 500 години? И някак си геноцидът и насилието не личат. Но то е същото.

 
/КРОСС/ Лидерите на Полша и Прибалтика правят опити да изключат Русия от историята на Втората световна война...
Червеният площад, където германците хвърлиха своите бойни знамена след капитулацията на 9 май 1945 година

Отказът на сегашните лидери на САЩ и техните европейски „спътници" да присъстват на парада в чест на победата в Москва е насмешка над историята, илюстрираща тенденцията към свободна интерпретация на Запада към историческите факти. Това твърди американският журналист Уейн Мадсън в Strategic Culture Foundation.

Според Мадсън, решението на мнозинството страни-членки на НАТО да игнорират покана на Кремъл логично произтича от общата тенденция на западната политика към създаване на облика „изолираната Русия".

Това намира въплъщение не само в информационното поле на равнище официалната риторика на правителствата, но и на равнище реална политика. Експертът обръща внимание на неотдавнашното изявление на бившия шеф на военното разузнаване на Чехия Андор Шандор за „шпионажа" от страна на руски дипломати в Прага. Предаването на тази информацията на медиите е свързана с опитите да се окаже натиск на чешкия президент Милош Земан, нарушил „западния консенсус" по повод бойкота на празничните мероприятия в Москва. Уейн Мадсън изтъква, че представители на опозицията в Чехия вече са заявили намерение да блокират в парламента отиването на Земан в Москва.

Натиск от страна на отделни депутати от Европарламента се оказва и на сръбския президент Томислав Николич, също заявил планове да участва в мероприятията посветени на Деня на победата, го заплашват усложнения по въпроса за потенциалното членство на Сърбия в ЕС.

„Докато Обама и неговите приятели в НАТО няма да отидат в Москва, то гръцкият премиер Алексис Ципрас, искащ репарации от Германия, също ще се присъедини към Земан на Червения площад въпреки бойкота на Алианса. Лидерите на Исландия, Норвегия, Словакия и Холандия също ще си позволят да отидат в Москва" - пише американският журналист.

Той отбелязва, че на фона на призивите за бойкот, в балтийските страни се провеждат редица мероприятия в чест на хората, подозирани за връзки с нацизма. Например в латвийската столица ежегодно се провежда парад в чест на Латвийския доброволчески легион от СС, а в Литва всяка година почитат паметта на колаборациониста Юозас Амбразявичюс, под чието ръководство литовското правителство е взело решение за създаване на концлагер в страната.

Президентът на Евросъвета Доналд Туск и президентът на Полша Бронислав Коморовски също се присъединиха към опитите на своите прибалтийски колеги да изключат Русия от историята на Втората световна война.

Оказвайки натиск над представителите на Южна Корея, Япония, България и Австрия с цел да ги разубедят да се откажат от посещението в Москва, лидерите на НАТО се надсмиват над историята. Подобни действия много напомнят за бойкота от Запада на Олимпийските игри в Москва, оказал се политически безплоден./БЛИЦ

 

Решено ли е кого издигат за кандидат президент, от ГЕРБ – вероятно – да. Източници от централата на управляващата партия твърдят, че вариантът – Бойко Борисов – президент не е загърбен все още...

И тук започват грешките, които допуснаха повечето анализатори – вариантът Николай Младенов да стане премиер! Вариант, който има много плюсове в стратегията на премиера Борисов и вариант, който извън границите на България би се приел, най-малкото, защото нито Европейският съюз, нито Еврокомисията, нито САЩ се интересуват в момента толкова от това кой ще поеме правителството в случай, че Борисов все пак се кандидатира за президент!

Веднага бързам да уточня, че Николай Младенов няма как да бъде издигнат за кандидат на ГЕРБ за държавен глава, най-малкото защото не му достигат шест месеца за възраст!

В другите изисквания, погледнато отвън – Младенов се вписва, тъй като като един напорист кариерист Младенов мина предвидливо за има-няма някакви си 10-15 години през: СДС, две години в Европарламента като депутат, две години министър на отбраната и също две години министър на външните работи.

Добре редена биография...

Това е така нареченият му политически път, въпреки че Младенов се превърна в забележим едва в двете години мандат на ГЕРБ с хулите и разсипването на родната дипломация.

Ако трябва да бъде по-обстойна той бе в дъното на масовите чистки на дипломати от кариерата, на закриването на посолства, на продажба на дипломатически имоти и най вече на приемането на противоконституционни промени в Закона за дипломатическата служба!

Странно е, че въпреки че ГЕРБ открито се обявяват против членове на партията, комунисти, и прочие – никой не се впечатлява от здравата комунистическа закваска на самия Младенов, който според публикувана биография в интернет е:

  • Син на шифровчик, т. е. служител на Държавна сигурност;
  • Последния комсомолски секретар в Първа английска гимназия;
  • Внук на активни борци против фашизма и капитализма.

Скандалите с разграждането на дипломацията

С пуберитетните си изблици да се доказва, че няма нищо общо с личното си минало в биографията, Младенов бе сред шестте външни министри на страни-членки на ЕС, които поискаха от Европейската комисия да предложи законодателство, приравняващо престъпленията на комунизма с тези на фашизма.

Разбира се на европейско равнище не приеха напъните на Младенов, които направиха и страната ни за смях и това предложение бе отхвърлено.

Благодарение на така афиширано мразената от Николай Младенов Държавна сигурност, той, заедно с татко си, обиколи три посолства, което му даде възможност да изучи чужди езици и създаде контакти.

След като завършва УНСС, Младенов получава магистърска степен по военни науки от Кралския колеж, Лондон, като не е ясно дали изобщо е ходил войник.

Между 1996 и 1998 г. заема поста програмен директор на фондация "Отворено общество", София. Следва длъжност като програмен координатор в Социалния отдел за България на Световната банка. През 1999 основава Европейския институт в София и е негов директор до 2001.

От 2005 до 2007 работи като консултант на Световната банка. Международния републикански институт и Националния демократически институт в България, Афганистан, Йемен и други страни от Близкия изток. През 2006 е съветник към парламентарните комисии по отбрана и външна политика и сътрудничество с Иракския парламент.

В кандидатската листа на партия "ГЕРБ" за изборите за членове на Европейския парламент /ЕП/ е регистриран под номер 3. Като депутат в ЕП Младенов е член на комисиите по вътрешен пазар и защита на потребителите, външна политика, подкомисията за сигурност и отбрана. Също така е първи заместник председател на делегацията на ЕП за отношения с Ирак и член на делегациите за Израел и Афганистан.

Биография, редена с далечен прицел и то не лично от Младенов, както би се досетил всеки – да не отварям дума, че на изброените длъжности, заемани главно, за да се впишат в биографията му, той не се помни да е свършил кой знае какви успешни дела!

Защо изброявам всички тези грижливо избрани места, на които е прелитал и престоявал за кратко Младенов: причината е, че някои от бюрократите в Брюксел приемат, че в международната политика – важи закона „че натрупванията водят до качествени изменения”.

Така в България, едно недоразумение си позволи да унижава авторитетни дипломати от кариерата с някакви хвърлени в пространството, несъществуващи обвинения за комунистическа принадлежност и работа в интерес на

На Стената на плача

бивши тайни служби!

За Избирателния Апокалипсис в дипломацията „Хроники” разясни кой къде, как и защо реши да сложи кръст на тази толкова необходима за една държава структура.

Младенов стигна дотам, да излъже на всеослушание, по телевизията, че баща му, бил дипломат от кариерата, след като служебното положение на родителя на това създание никога не е бил дипломат, а единствено шифровчик към ДС!

Не отварям дума за десетките му сериозни гафове като външен министър, тъй като за тях може да се напише сериал с много сезони.

Малко гафове на сина на полка в правителството

На 28 юни, като външен министър, Младенов отиде на екскурзия в Бенгази и призна бунтовниците за легитимна власт в Либия?! Такава вопиюща инфантилност и липса на професионализъм не е имало в историята на държавата още от следдеветосептемврийските времена!

Но, нека да сме наясно: тук не става дума за слезли от шумата партизани, а дете на шифровчик, минало през Отворено общество и Световна банка, което няма никакво оправдание за неграмотността си по отношение на Конституцията и законите в страната.

Върхът че, че Младенов направи това „признание” от името на България!

Друг гаф на Младенов предизвикващ недоумение е мигът, в който той обеща ток на Ирак, и то в момент, когато страната ни подновява износа на електроенергия за Турция!

Младенов естествено не мисли, че в един момент производството на ток ще спре и тогава пак ще се изпълняват договорите за износ на ток, а строителството на АЕЦ „Белене” изобщо не е започнало...

Така и не се разбра кой скри поканата за държавния глава за инагурацията на Дилма Русеф, но факта, че това е външнополитическо събитие говори, че глупотевините са дошли откъм Външно министерство.

Няма нормална държава в света, в която външният министър да говори унизително за държавния глава и това да отива към архив!

Оглушките на Младенов и Цветанов за “българската следа” в трафика на органи,

за която се споменава в Доклада на Дик Марти продължават, а това също е вид организирана престъпност, свързана с отвличания и изчезването на хора.

Членове ли сме на Съвета на Европа или да? Външната политика на България е уникална, така както е триж по-уникална и “борбата” с организираната престъпност на властта.

И външната политика на България, и борбата с организираната престъпност се водят по съвети извън границите на държавата, или от активни чужди посланици като този на САЩ например.

Зимната пленарна сесия на Съвета на Европа – няколкодневно събитие, което липсваше от родните медии и най вече официозните...

На 25 януари Комитетът по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ прие в Страсбург, на своята зимна сесия Резолюция за незаконния трафик на органи в Косово, в която бе отбелязано, че се изисква високо ниво на подкрепа за международни и национални разследвания за изчезвания на хора, трафик на органи, корупцията и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политическите среди в Косово, за престъпления, извършени в резултат на конфликта в Косово.

Сред отвлечените е имало и българи, но това явно не се оказа достатъчен повод за Младенов да вземе отношение по проблема.

Комитетът по правни въпроси и правата на човека на ПАСЕ заяви, че разполага с множество доказателства и свидетелства, потвърждаващи, че сръбски и косовски албанци да били държани като затворници в контролирани тайни места за задържане от Армията за освобождение на Косово /АОК/.

Неясно защо Младенов реши, че Доклад озаглавен “Нечовешко третиране на хора и незаконен трафик на човешки органи в Косово” не заслужава внимание и реакция?!

Друг сериозен гаф на Младенов е позорното му отношение към страната ни, свързан с така наречения Димитър Паница. Вместо да поиска Италия и италианското следствие да се извинят на дъщерята и сестрата на Сергей Антонов, вместо да обяви Паница за персона нон грата заради „приноса” му по изфабрикуването на така наречената българска следа - по повод смъртта на Паница, Николай Младенов го извиси като велик българин, и едва ли не – възрожденец, и то на сайта на подопечното му министерство!!

На кого служи този външен министър – дотук по цитираните примери – не на родината ни, тогава в чий интерес работи той във всички точки по света и в страната?

За завръщането на един българин от чужбина, д-р Атанас Кръстев, обвинен в шпионаж и опит за уронване на престижа на Джамахирията, Младенов впрегна целия си екип, за да бъде изваден от затвора Кръстев и върнат в България!

Младенов развълнувано влетя в залата на парламента на 17 юни, по време на парламентарния контрол, прекъсна го, за да съобщи „успеха” си! Впоследствие този българин се оказа със нееднозначна репутация и необяснимо защо лично Младенов се бе ангажирал с връщането му в страната!

От министерството държали случая със задържания д-р Кръстев в тайна. „Имахме канал, по който работехме от много рано, и ако бяхме дали публичност, това щеше да ни ограничи да маневрираме”, обясни пред медиите Младенов. През това време той няколко пъти разговарял лично с премиера на джамахирията Ал Багдади Али ал Махмуди. Имало е разговори и с кабинета на сина на Кадафи - Сейф ал Ислам.

Д-р Кръстев работел от години в Либия като лекар и бил завеждащ ортопедичното отделение в болницата в град Мсалата. При рутинна проверка на 17 март от колата му бил иззет преносим харддиск!

Либийските служби намерили в паметта снимки на военни кораби на джамахирията. 12 дни по-късно бил претърсен и домът на сънародника ни. Тогава го прибрали уж за справка, а в домашния му компютър били намерени и сателитни снимки, свалени от сайта Google Maps, които също се сторили подозрителни на либийците.

Със случая бил ангажиран и адвокат Осман Бизанти, който защитаваше и излежалите общо 8 години по либийските зандани наши медици.

След контакти от българска страна се стигнало до освобождаването на Кръстев. Чернева обясни, че обвиненията срещу него все пак не са свалени.

Паспортът на лекаря останал някъде по арестите, което наложило спешно да да му бъде издаден пасаван. До границата с Тунис освободеният българин бил закаран с въоръжена либийска охрана.

Кого освободи Младенов от затвора Джудейда?

Според български медии, освободеният от затвора в Либия д-р Атанас Кръстев  мамил пациенти и колеги с пари. Вземал дребни суми назаем, но после забравял да върне борча. Заради мошеничествата преди няколко години окръжната прокуратура в Пловдив издала заповед медикът да бъде задържан под стража. Вместо арест докторът се покрил в Либия...

В същото време, в Гърция пак Младенов е оставил от два месеца на произвола на съдбата шестима български моряци  - натопени от корабособственика българин, с контрабандни цигари, „важна държавна поръчка”.

Нито корабособственикът е разпитан за контрабандата, нито на българите се оказва каквато и да било помощ! Стигна се дотам, говорителката на Външно, Весела Чернева да заяви, че МВнР няма юридическо основание да помогне на моряците ни в Гърция!?!!

В нарушение на Конституцията моряците ни са оставени без пари, без помощ от посолството, без лекарства и се стигна дотам – една телевизия да събира пари да праща свои репортери в помощ на моряците ни!

Ще спра тук с припомнянето на „постиженията” на Николай Младенов, когото някои стратези сочат за кандидат за премиер, в случая, че Бойко Борисов се кандидатира за президент!

Защо точно Младенов?

Този въпрос си биха задали мнозина и с право.

Младенов е един от най-толерираните министри в кабинета – спомнете си безпрецедентната сватба, която му разреши Бойко Борисов, а освен това му стана и кум!

Младенов е министърът, който си позволи да нарича инакомислещите „боклук”!

Ако се вземе в пред вид миналото на Младенов като секретар на Учкома на ДКМС на Първа английска гимназия – то този израз не би следвало да изненадва никого!

И все пак – защо Младенов?

Най-малко защото две години вече двамата вицепремиери си мерят влиянието в кабинета и пред премиера, а Младенов е дисциплиниран и не допуска подобни волности, именно затова е удобен!

Закъснението с издигането на кандидатпрезидентската кандидатура на ГЕРБ

Беше интересно в началото, след това даде храна на политолози и анализатори да гадаят в очакване, но както е казал народът: „Прекален светец и Богу не е драг!”

Гражданството сякаш загуби първоначалната инерция от загадката, и това забавяне вече взе да омръзва и да намалява интереса към управляващите.

Защо ГЕРБ закъсня и трябваше ли толкова да отлага оповестяването на своя кандидат за държавен глава?

 

На Стената на плача

На принципа на казаното от мъдреца Станислав Лец „Ако маймуните бяха станали хора по-късно, щеше да се спести много човешка кръв!” – тези, които дърпат конците в ГЕРБ вероятно са прави да изчакват, Но...Но дали подобно послание ще бъде разтълкувано правилно от избиратели и политически опоненти?

Сред избирателите вече се чуват мнения, че ГЕРБ не издига кандидата си, защото се пазели от дългосрочна критика, а това няма как да е печелившо за хората на Борисов и Цветанов в бъдещата кандидат президентска кампания!

От друга страна Николай Младенов е одобрен от външни стратези, което е повече от достатъчно за Борисов, докато наблюдава противопоставянето „Цветанов – Дянков”, за да го постави на своя пост при евентуално участие в президентските избори!

Още няколко дни и ще научим дали източниците ни са били прави!

Дали въпреки всичко, и защо пък не – Бойко Борисов ще се кандидатира за държавен глава?

Да не забравяме, че честната дума липсва от речниците на политиците и идеалите все пак, не са за идеалисти...

 

/КРОСС/ Сто километра бодлива тел, с която бе препасан Франкфурт не бяха достатъчни, за да спрат гневните тълпи, които най-нагло провалиха тържественото откриване на новата централа на ЕЦБ, струваща 1.3 млрд.евро...

След протеста във Франкфурт против тържественото откриване на новата централа на ЕЦБ, струваща 1.3 млрд.евро...

На 18 март в сърцето на Европа хиляди излязоха на бунт срещу политиките на икономии, налагани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ. Този път гневът избухна във Франкфурт, Германия. Демонстрациите бяха организирани от група, наричаща себе си Blockupy. В този ден новата централа на ЕЦБ трябваше да бъде открита тържествено в немския град. За да им е удобно на затлъстелите чиновници в нея, които продължават да мислят, че хората ще търпят до безкрай. Те смятат, че не всеки народ има право да живее достойно и че тези, които демонстрират пред луксозната сграда са мързеливи бедняци, които само искат да харчат пари, без да ги връщат. Цялата медийна машина представя гърците като мързеливци, които нещо се хитреят. Голяма част от публичното мнение подкрепя това внушение. Българина, ако въобще се интересува от случващото се по света, пък прецежда през зъби: „Ама пенсиите хиляда евра, нали!". Тоест желанието на гърците да изживеят достойно старините си е някаква висша форма на наглост, това е нещо, което не им се полага. Така обясняват и кредиторите, които извиват ръцете на още куп държави. Но никога не обелват и думичка срещу любимата Америка, на която всичко ѝ е позволено.

Гърците са мързеливи хитреци с техните 320 млрд.евро дълг, а САЩ с неизплатимите 18 трлн.щатски долари не паразитират на гърба на цялата световна икономика, така ли?

Хората емигрират в САЩ заради високия стандарт, но този висок стандарт се плаща от целия свят, плаща се от онези държави, които местните политици и „кредиторите" заробват до гроб в дългове, превръщайки ги в постоянни донори. Поколения гърци ще изплащат огромните дългове. И основната цел не е този дълг да бъде изплатен докрай, основната цел е години наред той да расте, заедно с лихвите по него. Така че това са хората, които плащат на американците да си купуват всичко с пластмасовите кредитни карти и зелените хартийки, които ФЕД печата безконтролно.

И е хубаво да поглеждаме какво се случва при комшиите, защото България върви по пътя на Гърция. Защото българското правителство изтегли „едно кредитче от 16 млрд.лева", сякаш тегли 16 лв. А как ще бъдат похарчени ще разберем като свършат парите. Но не се надявайте на някакви социални политики. Единствената социална политика са коледни и великденски надбавки, а не такива, насочени срещу огромната безработица, изкореняването на бедността като порок на съвременното общество, гарантиране на равен шанс за развитие за всички трудолюбиви и талантливи хора и тн.

Съединените щати се превърна от държава на излишъците в държава на дефицитите от Клинтън до Обама - повече пространство за икономическо разгръщане няма, вече всички бивши соц.републики бяха погълнати. И трябва някак си да се накарат тези „донори" да дават повече, за да има пикап за всеки американец и трилиони за поредната война. Всеки втори американец има повече от един дълг към банките, тоест всеки втори американец е умален вариант на това, което се случва с държави като Гърция, България, Италия, Аржентина и така до безкрай. Това е целта на банкстерите.

Сам по себе си ЕС се превърна в най-големия донор на банките и САЩ. Нека не забравяме, че манипулациите и измамите на Уол Стрийт разпалиха световната финансова криза, която ни доведе до момента, в който МВФ и ЕЦБ започнаха да спасяват банките, смазвайки обикновените европейци. А богатите станаха още по-богати, виновниците за кризата постигнаха извънсъдебно споразумение със властите в САЩ и всичко се забрави. Тоест, имаме една криза, от която Европа ще излезе най-рано след десет години, според най-оптимистичните прогнози, но удобно никой не помни как започна тя. Вероятно е „виновна" Русия, както винаги, или най-големият кредитор на САЩ - Китай.

Международния валутен фонд призна, че политиките на строги икономии са били грешни и дори са влошили нещата. Европа официално е най-бавноразвиващия се континент. А в повечето държави-членки на Европейския съюз се шири невиждана досега безработица и корупция.

OLAF и Дирекция на правосъдието на ЕС сметнаха, че от еврофондовете всяка година се „изпаряват" по едни 323 млрд. Къде са отишли? При крадливите източноевропейци, които от общия бюджет получават жълти стотинкци ли? Или при „мързеливите" гърци? 323 млрд.евро са повече от общия дълг на Гърция! И това само за една година.

Франсоа Оланд, президента на Франция, заяви преди няколко години, че ЕС може да се разпадне заради младежка революция и бунтове срещу високата безработица и неадекватната финансова политика. В този момент, когато около 10 млн. европейци са безработни, а повече от половината младежи в Гърция, Италия, Испания са безработни ЕС отпуска 12 евро годишно за една крава и едв 1 евро за младежки политики. В момента, угаждайки на Вашингтон Германия е сред държавите, които налагат санкции на Русия и заради обратния им ефект сега в Германия не се очаква икономически растеж, а бизнеса губи милиарди. Нека не коментираме как стоят нещата с по-слабите държави в Евросъюза, след като е видно какво е въздействието на „анти-руските" санкции в страна като Германия. Единствения победител от тази икономическа война, нейния пореден рунд, е САЩ, които се опасяват от сътрудничеството и добрите отношения между Европа и Русия и правят всичко възможно те да не се случат и да бъдат провалени. САЩ никога няма да плати дълговете си, защото и да иска не може да го стори. 16 трлн. долара са неизплатим дълг. Всичко, което се случи в Украйна е заради печалбите на САЩ: икономически и геополитически и стратегически. Затова и крехкия мир след „нормандската четворка" ще бъде задушен не от кой да е, а от американците. А еврото съвсем скоро ще се обменя 1:1 към американския долар, тъй като продължава да се срива, заедно с крехката Еврозона.

Европейския съюз няма бъдеще. Той е съюз, който се е превърнал в зле еманципирана тексаска домакиня, която прави всичко, което ѝ се каже, дори това да е крайно вредно за самата нея. Европа не защитава не само интересите на гражданите си, а и тези на самия европейски континент - като политически и дори географски обект. Европа допусна Украйна да тръгне по пътя на „американски Ирак" в нейните собствени граници. Тласкана от НАТО, което също се командва от САЩ в един прекрасен ден може отново да се окаже бойното поле на поредната глобална война, след която Европа ще бъде изравнена със земята.

Така на 18 март във Франкфурт за пореден път дадоха да се разбере, че нещата повече не могат да продължават така. Че не е време за тържествени открития на централата, струваща 1,3 млрд.евро на Европейската централна банка. Време е за радикална промяна и хората ще настояват за нея. И гневните тълпи няма да могат да бъдат спрени със 100 километра бодлива тел, която стига да бъде разпъната от София до Копривщица и немските власти препасаха целия Франкфурт, или пък с палките, водните струи и всичките инструменти, с които властта си служи винаги. Ако Европейския съюз продължава да счита банките за по-важни от гражданите, ако продължава да влошава положението с останалите си политики и на международната арена и такива като борбата с корупцията и безработицата той няма да просъществува още дълго. Той постави банките над гражданите, но очевидно банките се чувстват и над него.

А вие, скъпи българи се гответе освен като крадци на дребните сумички от еврофондовете, които ни подхвърлят скоро да ни обвиняват и че сме мързеливци, които не работят и затова не искат да си връщат огромните дългове към кредиторите. Тогава ще ви бъде ли приятно да ви сочат с пръст и да твърдят, че сте мързеливци като гърците? От вашия и мой мързел ли ни заробиха последно с нови 16 млрд.лева?/ alterinformation.wordpress.com

 

Кой какво приказва за атомната електроенергия от Босфора до Карпатите, кой какво върши и кой накрая ще го отнесе

Още в началото искам да направя уговорката, че когато говорим за сериозни неща, като енергетиката на 21-и век, приемаме априори, че алтернатива за електроенергията добивана от ядрени централи, на този етап не е измислена, още по-малко доказана. В този смисъл, място за емоционални и приповдигнати състояния няма. Има място за сериозен анализ на икономическите интереси като първични и определящи и на второ място на политическите интереси, които при достигане на определени кризисни нива също могат да станат определящи. Елементът „екологичност” на енергийния пазар липсва, а присъствието му на медийния пазар е въпрос на пропагандни схеми и манипулация продиктувани от глобалните и регионални икономически и политически интереси. Гласовитите неправителствени еко-организации, не са нищо друго освен продукт на политическия и корпоративен естаблишмент и служат единствено като маша за прикриване на определени интереси.

ШУМ СЕ ВДИГА В СРЕДИЗЕМНОМОРА
През последната седмица станахме свидетели на зарзаватчийска разправия инициирана от гърците около ядрения комплекс, който Турция ще изгради на Средиземно море с най-новите руски атомни реактори VVER 1200 доставени от Росатом. Свръхмодерната и свръхмощна електроцентрала ще заработи след около 7 години и първоначално ще бъде експлоатирана изцяло от руснаците.
Новината е още от миналата година, но за да разберем защо точно сега Атина вдига врява до бога срещу осъществяването на проекта, а цяла година вече гърците си мълчаха спотаени, трябва да вземем изпредвид обострения византийски характер на гръцката външна политика. Когато се печеше и подписваше този стратегически ядрен проект между Русия и Турция, за Гърция възможността да си гарантира позицията на енергиен диспечер на Балканите не бе далеч от възможното. Газовите трасета, нефтопроводът Бургас-Александруполис бяха на дневен ред и много удобно се кръстосваха в Гърция. Гарант за това бе традиционния съюзник на Атина – Русия и поради факта, на гърците и през ум не им минаваше да ръмжат срещу други енергопроекти, но пак руски.

Днес ситуацията е коренно променена. Нефтопроводът до Александруполис с гръм и трясък към момента се проваля, някои от газопроводите са под въпрос и на практика гърците останаха с пръст в устата. И ето, че при първа възможност, световните треволнения около съдбата на японската АЕЦ Фукошима, Гърция надигна вой, не само чрез медиите, но и съвсем официално тръгна по всевъзможни европейски инстанции да търси съюзници срещу турския ядрен проект.

„Ядрената енергия за нас не е опция, защото сме във високо сеизмичен район“, каза гръцкият премиер Георгиос Папандреу в Брюксел миналата седмица. „ЕС ще поиска да бъдат направени стрес-тестове на съществуващите и планираните съоръжения в съседни държави и ние подчертахме факта, че Турция планира да построи ядрен обект в Аккую“. Висока византийска традиция. Миналата година, преди още договорите за Аккую да са подписани, районът очевидно не е бил сеизмичен, според наследствения политик Папандреу, сега обаче изведнъж стана сеизмичен и под Акропола ги налегна дерт…

ТАКАВА Е ИГРАТА НА ГЪРЦИТЕ
Въпросът за гръцката позиция по отношение на ядрената енергетика за нас обаче е много по интересен, заради систематичните обструкции, които България среща от юг при развиването на нашите АЕЦ-ове. Приносът на Атина за загробването на първите 4 реактора в Козлудуй е огромен, като в същото време, гърците зъб не са обелили срещу паралелното изграждане на румънските ядрени мощности в Черна вода, които за разлика от Козлодуи са далеч по близо до сеизмичната Вранча. Като към това добавим и фактът, че самата Гърция не развива ядрена енергетика, не може да не се появи въпросът, какъв им е проблема на гърците с атомното електричество?

Моето мнение, е че някъде през 70-те години на двайсти век Гърция прави фатална грешка при изграждането на енергийната си стратегия. Разполагайки с огромни запаси от макар и слабо калорични лигнитни въглища (Държавната компания РРС е вторият по големина производител на лигнитни въглища в Европа!) те залагат на термоцентрали, които са многократно по-евтини като инвестиция и при тях въобще липсва главоболния фактор с осигуряване на безопасността при функционирането, складиране на отработено радиоктавно гориво и т.н. Хитро, нали! Само, че както е казано, хитрата сврака – с двата крака. Днес, на подобен концепт можем единствено да се изсмеем и да го дадем за пример на недалновидност и неграмотност по отношение на поливалентните фактори на цивилизационния научно-технически прогрес от една страна и непредсказуемостта на политическите последствия за икономиката в система, която стремително навлиза в класически дефиниран хаос. В този смисъл още по-класическото „Прави каквото трябва, да става каквото ще!” в дългосрочен план сериозно се оправдава като парадигма, ако съдим от сравнителния анализ на българската ядрена стратегия, заложена и развита от живковото управление, в сравнение с гръцката.

Като към това добавим и сериозните дългови проблеми в които южната ни съседка бе натикана, е ясно, че в момента гърците и нямат полезен ход в енергийната индустрия, и мултиплицират интелектуалния дефицит на дългосрочно сгрешената си стратегия.
Тук ще отворя много кратка скоба за една шумно рекламирана от Атина много идиотска програма на стойност 20 милиарда евро за развитие на алтернативни източници на енергия – разбирай – вятърни мелници, пардон, исках да кажа генератори и фотоволтаици. Разбира се, цялата хитринка отново е много византийска, защото въпросните парици ще ги даде ЕС, разбирай Германия, но и от страна на ЕС (пак разбирай Германия) хитринката не е по-малка, защото в последна сметка, париците ще заминат от Германия директно в …Германия, където са всъщност производителите на въпросните ветрени мелници и слънчеви електроцентрали (фотоволтаици). От цялата тази история гърците ще цъфнат и ще вържат защото на потребителите алтернативният ток ще им излезе през носа. Ако се опрем на цените на ДКЕВР към 21.06.2010г.:
цената на електрическата енергия от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е 11.68лв/МВтч,
а цената на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични централи: 823 лв./МВтч., т.е. цената на „алтернативният” ток е 70 (седемдесет!) пъти по-висока от тази на „атомния”…
С две думи казано – на гърците не им остава друго освен да се заяждат на дребно и по този начин пречат за развитието на съседите си…
На фона на казаното, не мога да сдържа

КОМПЛИМЕНТИТЕ СИ КЪМ РУМЪНЦИТЕ
като актуално управление и стратегии, които буквално „тайно и полека” изградиха основите на собствените си ядрени мощности (не без яко франкофонско рамо!), наваксвайки за нула време, епохалното си изоставане от България. И не възнамеряват да спират дотук, като в същото време, чрез същите тези тайнствени и не съвсем франкофонски сили и най-вече чрез пета колона в България, представлявана от антибългари като Меглена Кунева, Милко Ковачев, Иван Костов и сие, си осигуряват нужната им маркетингова преднина. Аргументация към казаното ще намерите в публикациите ни от юни миналата година, когато подробно разчепкахме темата за ядреното предателство на католичката Меглена Кунева, която наполовина успя да унищожи граденото с пот и кръв от поколения в Козлудуй и за награда бе турната в борда на директорите на естествено френската банка Пари Ба. Сега чувам, че някои от вас имали мерак да я правят президентка?! Халал да ви е!..

КАКВО ПРАВИМ НИЕ?
Родените и живеещи в качеството си на българи, имам предвид? Обективния преглед на ситуацията изисква да сме максимално привързани към истината, а тя е повече от прозаична.

Ние правим едно голямо нищо.

Ние правим – тука има, тука нема.

Ние слушаме от официозните медии бръщолевения на доказани национални предатели за някакви безкрайни лобита, все руски и все многобройни. И ако ги слушаш тия бръщолевения, заради лобитата излиза, че не трябва да развиваме ядрена енергетика, защото лобитата били щели да спечелят баснословни пари от цялата работа!? Освен това слушаме едни неевклидови аритметики, които в духа на гръцките гениални стратези от 70-те години, за които стана реч по-горе, гласят, че и тоя ток дето си имаме ни стига, слушаме украсени преразкази, какво били казали някакви дълбоко и всестранно корумпирани нищи духом, европолитически чиновници от Брюксел и ни показват нескончаемо митингуващи еко-фашисти, по двасет-трийсет събрани на някое кюше около Министерския съвет, които ни гледат от екрана с големи тъжни очи, като на Сивушка край браздата…

===============

ПОСЛЕПИС: След предаването на материала за печат изскочи поредната новина по темата, че след вече договорената АЕЦ – Аккую на Средиземно море и предварителните разговори на турците с японски фирми за изграждане на втора ядрена централа, този път на черноморския бряг при Синоп, сега панаирът стана пълен, защото бе съобщено за проект за изграждане и на трета АЕЦ буквално на 5 км на юг от Резово на турска територия, край Игнеада. Казвам, че панаирът ще стане пълен, защото турците се възползват от фактът, че българските АЕЦ са на самата граница с Румъния, при което всеки опит от наша страна да протестираме, ще бъде тутакси контриран с аргумента, че след като ние можем да строим АЕЦ-вете си на границата, защо и турците да не могат да направят същото… За съжаление, европейският проект за обявяване на цялата територия на Странджа (вкл. турската) за биосферен резерват е все още във фаза на предварителни проучвания и турците съвсем спокойно просто ще го отхвърлят. Въобще, нещата са много неясни на този етап, но със сигурност мога да каже, че това е тема по която ще се изпишат много кофи с мастило!

 

Национална телевизия СКАТ изми срама на Външно министерство, което изостави петима свои граждани на произвола на съдбата и отпътува за Гърция и внесе необходимата гаранция за тяхното освобождаване. Без тези пари, моряците ни щяха да бъдат върнати в затвора до началото на процеса и приключване на делото.

От 23 юни досега – 11 юли, нито един политик, нито един депутат не обели и дума за изоставените български моряци и драмата им в южната ни съседка.

На 10 юли т.г. екип на Национална телевизия СКАТ спешно замина за Република Гърция и на 11 юли, в 12.45 часа, внесе исканата от гръцките власти цялата парична гаранция за задържаните петима български моряци от кораба "Ина", както и хонорара на специално нает за тяхната защита адвокат на обща стойност 10 000 евро. Това стана само 15 минути преди изтичането на крайния срок за депозиране на гаранцията, която до този момент не беше преведена от българска страна. Така петимата моряци избегнаха влизането обратно в гръцки затвор и остават на свобода до приключване на делото. Драмата на българските моряци започна 23 юни, когато корабът "Ина", собственост на украинска фирма и плаващ под флага на Коморските острови, бе задържан с обвинението, че е навлязъл незаконно в гръцки териториални води и транспортира незаконен товар – 3000 мастербокса цигари. Украинският капитан и българският му помощник останаха в затвора, докато петимата български моряци бяха освободени срещу парична гаранция, която до 11 юли не беше платена от българска страна.

Журналисти и служители от НТ СКАТ събраха пари, обмениха ги и техен човек замина спешно за Гърция, за да внесат паричната гаранция. Със съдействието на консула моряците ни са вече официално навън и ще чакат делото.

С усилията на екип от НТ СКАТ в данъчната служба в Нафлио е била внесен данък върху сумата, определена за гаранция и чак след това е било разрешено да бъде внесена сумата по гаранцията.

Пристигайки в Гърция, хората от СКАТ са се свързали с адвокат, който да защитава правата на задържаните българи и са платили хонорара му. Гаранцията е внесена 15 минути преди да изтече крайният срок, поставен от гръцките съдебни власти.

Внесеният хонорар от СКАТ е начален, при започване на делото ще са необходими още вноски, които трябва да поеме българската държава, както стори в случая с медиците ни в Либия.

Задължение за изплащането на адвокатския хонорар е и на корабособственика, който от случилите се дотук събития, едва ли ще направи каквото и да било.

В консулствата зад граница има суми, които могат да се разходват за такива екстрени случаи, защо на консула не е било позволено да използва тези пари – не е ясно.

От 23 юни липсва даже елементарен опит от страна на българската държава да изясни случая със скандала в Гърция, който стои твърде подозрително на фона на напъните на Цветанов и Борисов да вкарат страната ни в Шенген.

Държавна или партийна контрабанда, закриляна от държавата е случаят в Гърция?

Вместо да дадат отговор на този въпрос, от Външно министерство публикуваха на сайта си един позорен текст, който де факто уличава моряците ни в престъпление, и то още преди да е започнал процеса и не е известно дали те са виновни и в какво!

Обвинението от гръцка страна към екипажа е за участие в организирана престъпна група с цел – контрабанда – обясни Валери Симеонов, собственик на НТ СКАТ.

Кой ще поеме разходите за храна и лекарства на моряците – не е ясно, сред българите, които са на възраст и са тръгнали от нужда да си изкарат хляба,  има хора хипертоници и един, с диабет.

Как ще се развие тази част от драмата тепърва ще се изяснява.

Консулът е уверил хората от СКАТ, че е готов да отиде и участва във внасянето на гаранцията, но чака разрешение от Външно министерство. По-късно станало ясно, че Външно не е позволило на консула да помогне и отиде с хората от СКАТ да присъства при внасянето на гаранцията!

Екипажът, както вече писа „Хроники” бе свален и арестуван, с предявено обвинение за контрабанда и навлизане в чужди води.

Корабособственикът не бе задържан, въпреки скандала с тези арести.

Корабособственикът, който е длъжен да плати гаранцията внесе с усилия и закъснение част от гаранцията и след това се скри от близките на задържаните.

В предаването Дискусионно студио журналистът Велизар Енчев зададе въпрос дали отговаря на истината факта, че от Външно министерство са се обадили на близките на моряците и са им казали, че гаранцията за моряците е внесена, но не са уточнили кой го е извършил.

Дали това отговаря на истината ще стане ясно в близките дни.

МВР и министър Цветанов изобощо не взеха отношение към случая, въпреки че ставаше дума за контрабанда, български екипаж и твърдения на корабособственика, че изпълнявали важна държавна поръчка!

Българската държава, в лицето на Външно министерство изостави петима български моряци, задържани заради товар от контрабандни цигари.

МВнР шикалкави от 23 юни за гаранцията.

Бойко Борисов изобщо не спомена скандалния случай в дните от 23 юни до 11 юли. За него такива българи – няма.

Министър Цветан Цветанов мълчи, въпреки че иде реч за контрабанда, и въпреки обяснението на корабособственика, че ще изпълнят важна държавна поръчка с товара цигари.

  • Да не разпиташ корабособственика защо си е послужил с името на държавата;
  • Да не изясниш има ли вина екипажа, или не;
  • Да не платиш гаранцията за свои бедстващи граждани;
  • Да не им изпратиш храна, дрехи и лекарства, пари за времето, в което ще бъдат принудени да останат в Гърция - какво следва от всичко това?

Че държавата в лицето на властта е гузна.

 
Мащабите на имиграцията в Гърция

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2014/1660-novite-termopili-gartsiya-i-balkanite-v-ochakvane-na-porednoto-imigrantsko-nashestvie

Нелегални имигранти в очакване проверката преди настаняванеКакто знаем, Гърция е разположена в североизточната част на Средиземно море. На север тя граничи с Албания, Македония и България. На изток неин съсед е Турция, като двете страни имат къса сухопътна граница в Североизточна Тракия и огромна морска граница в Егейско море. На юг е Африка, а на Запад - Италия. Географското и положение превръща страната в югоизточната "врата" на ЕС. До края на 80-те години на миналия век Гърция беше сравнително "хомогенна" държава, като според официалната статистика православните гърци бяха 98% от населението, а останалите 2% включваха потомците на българите-мюсюлмани, живеещи в Източна Тракия, както и малките еврейска и католическа общности.

След краха на комунистическите режими, Гърция се превърна в обект на мащабни имигрантски потоци от север, като етническите гърци, решили да се завърнат в "родината-майка" бяха само малка част от тях, докато основната се формираше от албанците, българите и други източноевропейци. След 2008 значително нарастна потокът нелегални имигранти от Близкия Изток, Южна Азия и Африка, като след 2010 именно те станаха най-многобройни. Преди 2008 пък основният "доставчик" на нелегални имигранти в страната беше Албания.

Проблемът с имигрантите придоби толкова сериозни измерения, че през 2009 тогавашния зам. председател на Европейската комисия Жак Баро призна, че "съществува голяма опасност от дестабилизацията на Гърция поради напълно неконтролираните имигрантски вълни, които я заливат".

На свой ред, в доклада си за тероризма от 2012, Държавният департамент на САЩ подчертава, че "Пропускливостта на гръцките граници представлява проблем. Макар че граничните власти се опитват да направят нещо в тази посока, възможностите им да поставят под контрол мащабната нелегална имиграция през сухопътните и морските граници с Турция са ограничени. Последните събития в Северна Африка и Близкия Изток дадоха мощен тласък на нелегалната миграция към и през Гърция, която се осъществява през гръцко-турската граница и гръцките егейски острови".

Мащабите на имиграцията в Гърция

Имигранти, избягали от войната в ИракСпоред известния експерт по въпросите на нелегалната имиграция от Института за европейски и американски изследвания (RIEAS) Йоанис Коловос, който цитира данни на гръцкото Министерство на вътрешните работи, броят на легалните имигранти в страната (повечето от които са получили легален статут след като са се заселили в Гърция) е 537 237, като огромното мнозинство от тях (70%) са албанци. Липсват данни за нелегалните имигранти, но се знае, че в периода 2008-2012 гръцката полиция е задържала за нелегално проникване в страната 577 900 души. В тази връзка Коловос цитира данни на Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP), според които през 2010 в страната е имало около 470 000 нелегални имигранти. Според бившия шеф на гръцките специални служби, дипломат и депутат в парламента Йоанис Корандис обаче, през 2009 в Гърция е имало 1,8 млн. имигранти, като само 600 000 от тях са преминали или преминават през процес на легализиране. Както посочва Йоанис Коловос, ако тази оценка е точна, 1,2 милиона души (т.е. 15%-18% от цялото население) пребивават нелегално в страната. На свой ред, данните на Еуростат за 2012 сочат, че в Гърция живеят 956 000 чужденци (8,5% от населението), като само 153 000 са от държави от ЕС, докато останалите идват от страни, които не са членки на Съюза. В тази връзка Коловос подчертава, че докато средният дял на чужденците в страните от ЕС е 6,6%, а този на чужденците дошли от държави извън Съюза е 4,1%, при Гърция тези цифри са, съответно, 8,5% и 7,1%. Той отбелязва и, че демографските тенденции в страната допълнително се влошават заради понижаващия се коефициент на раждаемост, застаряващото коренно население и бързия демографски упадък. Според професора от Атинския университет за икономика и бизнес Манолис Дретакис, ако се запази сегашното ниво на имигрантския поток към Гърция, през 2060 имигрантите ще достигнат 21% от населението на страната.

Противоречивата имигрантска политика на Атина

Въпреки плахите опити на гръцките власти да ограничат мащабния имигрантски поток, залял страната след 1990 (включително предприетите депортации на нелегални имигранти), делът на имигрантите в населението на страната продължи да нараства, което доведе до формирането на процъфтяващ черен пазар на работна ръка. Това принуди управляващото в Гърция през 1993-2004 Общогръцко социалистическо движение (ПАСОК) да предприеме мерки за облекчаване на ситуацията. Препоръките на експертите към правителството бяха  да бъдат регистрирани всички нелегални имигранти в страната, но да се даде възможност за легализация само на онези от тях, които не идват от съседните на Гърция държави (Албания, Македония и България), при това тази легализация трябва да е само за определен кратък срок и да е съобразена с нуждите на местния пазар на труда. Вместо това обаче, през 1997 властите решиха да дадат шанс за легализация на всички нелегални имигранти (смяташе се, че по онова време броят им е 500 000). Усилията им обаче се оказаха неуспешни, тъй като бяха легализирани само половината от тези хора, докато притокът на нелегални имигранти продължи с пълна сила.

Правителството реши да даде втори шанс на нелегалните имигранти през 2001 (тогава броят им се оценяваше на 650 000), но и този път нещата не се получиха, поради непрекъснато нарастващият брой на имигрантите и неспособността на гръцката администрация да се справи с поставената и задача. Въпреки това, следващите правителства на страната още на два пъти (през 2004 и 2007) се опитаха да осъществят легализация на незаконно пребиваващите на територията и имигранти, но отново безуспешно, като в резултат от това ситуацията само се влоши.

В същото време, както посочва Йоанис Коловос, ЕС достатъчно ясно беше заявил, че решенията за приемане на имигранти, както и определянето на броя им, са изцяло в прерогативите на съответната страна-членка. Нещо повече, Съюзът продължава и днес твърдо да се обявява против мащабните легализации на нелегалните имигранти, като посочва, че "в контекста на политиката за регулиране на имиграцията, единственият подходящ подход е да се работи за връщането им в тяхната родина". Освен това ЕС посочва, че "мащабните мерки за легализация не оказват дългосрочен ефект по отношение съкращаването на количеството на нелегалните имигранти. Точно обратното, те често дават допълнителен тласък на нелегалната имиграция". В резултат от тази "самоубийствена", според Коловос, имигрантска политика, през следващите години броят на нелегалните имигранти в Гърция експлозивно нарасна.

Със сбърканата си политика на "регулиране" и легализация правителствата в Атина изпращат погрешно послание към държавите, генериращи основния поток от нелегални имигранти в страната. Там остават с впечатление, че Гърция се очертава като "слабо място" във веригата на държавите от ЕС и ако човек успее по някакъв начин да се промъкне в нея, може да разчита, че рано или късно ще се сдобие с легален статут. Нещо повече, с периодичните си кампании за легализация, гръцките правителства на практика създадоха "вратичка в закона" както за нелегалните имигранти, така и за тези, които незаконно ги наемат на работа. В редките периоди, когато властите предприемаха ефективни мерки за защита на границите (например по време на Олимпийските игри в Атина през 2004) това водеше до значителен спад в броя на нелегалните имигранти.

В резултат от всичко това, проблемът с нелегалната имиграция постепенно се превърна в постоянна и многопластова заплаха за националната сигурност на страната. Сред най-очевидните измерения на тази заплаха е присъствието в Гърция на огромен брой хора с неизвестен произход и неясни мотиви, които могат да бъдат како чисто икономически (търсене на работа или на по-висока заплата), така и откровено криминални и дори по-лоши (осъществяване на терористични действия). Според Йоанис Коловос, тази заплаха за националната сигурност, свързана с нелегалната имиграция, се проявява в пет основни форми:

Криминализация и гетоизация

Неконтролираният приток и установяването на огромен брой нелегални имигранти в големите гръцки градове доведе до появата на имигрантски гета в тях, включително в центъра на Атина. Съответно, в тези зони се наблюдава взрив на криминалната активност, а етническите сблъсъци и бунтове са все по-често явление. Друга последица от сбърканата имигрантска политика на управляващите е много значителният дял на извършените от чужденци престъпления в страната (37% от изнасилванията и 46% от обирите, през 2012). Според Министерството на вътрешните работи, 63,2% от затворниците в Гърция са чужденци, като най-много са албанците. Според таен доклад на гръцката полиция, цитиран от Коловос, в момента в страната действат 42 албански престъпни организации (3000 албанци са тясно свързани с наркотрафика, а 2500 техни сънародници биват арестувани всяка година за обири и мошеничество).

Според данни на Министерството на обществения ред, през последните 15 години броят на регистрираните криминални елементи-чужденци е нараснал драматично (докато през 1998 те са били 6094, през 2012 са три пъти повече). При това делът на албанците сред тях е паднал от 54% на 41% заради нарасналата активност на престъпни елементи от Пакистан, България, Румъния и т.н.

Все по-трудната интеграция

Фактът, че в Гърция проникват все повече нелегални имигранти, които успяват да се задържат в страната, прави интеграцията им все по-проблематична. Сред причините за това е и, че повечето от тях идват от държави извън ЕС. Според Коловос, предвид горчивия опит на страни като Великобритания, Франция или Холандия, фактът, че повечето имигранти идват от мюсюлмански държави е още една пречка пред усилията за пълната им интеграция.

Впрочем, интеграцията на имигрантите търпи неуспех и, защото огромното мнозинство от тях са влезли в Гърция нелегално и едва впоследствие са получили легален статут. Поради това отношението на коренното население към тях е изключително негативно, като то се подхранва и от участието им в различни видове криминална активност и от постепенната гетоизация на обитаваните от тях райони на големите гръцки градове. Така, социологическите проучвания сочат, че 74% от гърците смятат, че присъствието на имигрантите води до ръст на насилието и престъпността, а 76% подкрепят предприемането на по-активни мерки срещу тях (48% подкрепят депортацията на нелегалните имигранти, а 8% искат от страната да бъдат изгонени всички имигранти).

Ето защо, посочва Йоанис Коловас, не е чудно, че значителна част от имигрантската общност в страната (включително второто поколение имигранти) не могат да се интегрират в гръцкото общество. Така, според изследване на Атинския национален университет, голямото мнозинство от първото поколение имигранти и 40-50% от второто изпитват сериозни трудности при интеграцията си.

Впрочем, интеграцията се затруднява и от факта, че безработицата сред имигрантите е много по-голяма (и продължава да нараства), отколкото сред коренното население. По данни на националната статистика от края на 2012 например, безработицата сред имигрантите е била 37%, а при гърците - 25%. Близо 60% от имигрантите живеят в бедност, докато това се отнася за 29% от гърците.

Опасността от "Велика Албания"

Според изследване на Gallup Balkan Monitor от 2012, 75% от албанците подкрепят идеята за създаването на "Велика Албания" и смятат за част от нея Североизточна Гърция (наричана от тях Чамерия). Ето защо присъствието на непрекъснато нарастващ брой албанци в Гърция дава възможност на крайните албански националисти да вербуват сред тях бъдещи бойци за "освобождението" на Чамерия. Неслучайно проучванията сочат, че гърците демонстрират най-негативно отношение именно към албанските имигранти (през септември в последвалите един футболен мач масови сблъсъци между гърци и албанци в Атина, Солун, Корфу, Родос, Лариса, Волос, Коринт, Триполис и Нафплион доведоха до един убит и десетки ранени). Между другото преди няколко години гръцкият вестник "Прото Тема", цитира данни на Министерството на обществения ред, че 3000 албанци, живеещи в Гърция, притежават автомати "Калашников" и боеприпаси за тях.

Радикалният ислямизъм

Доскоро изглеждаше, че в Гърция не съществува сериозна опасност от прояви на радикален ислямизъм. Въпреки това, в доклад от 2009 на американския Държавен департамент, посветен на тероризма, се посочва, че: "тъй като Гърция се превръща в една от основните "врати" към Европейския съюз за имигрантите от Близкия Изток и Южна Азия, съществуват опасения, че тя може да бъде използвана като транзитна страна от терористи, насочващи се към Европа и САЩ. Броят на нелегалните имигранти, влизащи в Гърция нараства драматично, като през 2008 и 2009 полицията е арестувала по 100 000 нелегални имигранти годишно, половината от които идват от Северна Африка, Близкия Изток и Южна Азия".

През последните няколко години в Гърция се случиха редица знакови събития, очертаващи тенденция за формирането на разширяваща се мрежа от квазирадикални ислямистки елементи в гръцкото общество. Така, през декември 2008 в Атина и други големи градове в страната имаше улични бунтове и безредици, като половината от арестуваните участници в тях бяха пакистански и афганистански имигранти, които са признали пред полицията ,че им е било платено за да се включат в демонстрациите.

През май 2009 пък бяха организирани т.нар. „демонстрации в защита на Корана”, по време на които групи от представители на различни мюсюлмански имигрантски общности в Атина излязоха на улиците, обвинявайки полицията че е „осквернила свещената книга на Исляма” по време на рутинен обиск на уличен търговец от сирийски произход.

Ръстът на броя на нелегалните имигранти от мюсюлмански държави, където радикалните ислямисти разполагат със силни позиции (Пакистан, Бангладеш, Афганистан) формира благодатна почва за пропагандата на екстремистки настроените имами. Според гръцкия вестник "Катимерини", през 2010 в страната са функционирали 75 незаконни джамии, чиито брой непрекъснато нараства, като повечето са създадени от имигранти от Пакистан и Бангладеш. Междувременно се появиха данни, че само в района на Атика живеят 150 000 имигранти мюсюлмани, като едва 28 000 от тях имат разрешение за пребиваване в страната.

Албанско-ислямистският алианс

Както е известно, около 70% от албанците са мюсюлмани. Те разбира се не са толкова религиозни, като мюсюлманите от Пакистан или Египет например, но според Йоанис Коловос можем да очакваме формирането на своеобразен алианс между албанския национализъм и ислямския фундаментализъм, който да се опита да дестабилизира Гърция. Той посочва, че от формирането на подобен съюз интерес имат и двамата потенциални участници в него. Албанските сепаратисти ще си гарантират по-голяма подкрепя за реализацията на своите цели, включително от различни джихадистки формации (каквито действаха и в Косово по време на битката му за незавасимост). Фундаменталистите пък ще се сдобият с нов опорен пункт в Европа (след Босна и Косово). Макар да не изглежда особено вероятен, подобен алианс не е невъзможен.

Какво решение предлага Брюксел

Както е известно, през 2008 държавите от ЕС (включително България и Гърция) подписаха Европейски пакт за имиграцията и убежището. В него се посочва, че имигрантската политика следва "да се съобразява с приоритетите, нуждите и капацитета да приема имигранти на всяка страна-членка". Имигрантската политика трябва да се съобразява с "наличния потенциал от човешки ресурси на ЕС, както и с нуждите на трудовия пазар на всяка отделна страна-членка". Ключово изискване на пакта е, че "нелегалните имигранти в държавите от ЕС трябва да напуснат територията им", както и че "страните-членки трябва да разглеждат всяка молба за легализация поотделно, а не да се ориентират към масова легализация на статута на дошлите в тях имигранти".

Очевидно, имигрантската политика на Гърция през последните 20 години се осъществяваше в разрез с тези препоръки. Както посочва Йоанис Коловос,  правителството в Атина въобще не е направило опит да оцени реалните нужди на местния трудов пазар от имигранти, нито  да прецени капацитета на наличната инфраструктура за тяхното поемане. В крайна сметка, управляващите продължават да не са наясно за броя на имигрантите, които страната би могла да приеме, да не говорим, че пропусна няколко удобни възможности за депортирането на поне част от тях обратно в родината им, като вместо това се ориентира към самоубийствената според мнозина политика на ex-post facto легализация.

Едва напоследък гръцките власти се опитват да променят тази политика, като минимизират притока на нелегални имигранти (сред примерите за това е и изградената стена по гръцко-турската сухопътна граница) и увеличат драстично броя на депортираните. В същото време, както посочва друг известен експерт в сферата на сигурността - Йоанис Михалетос от Института за анализ на сигурността и отбраната в Атина, обратите и радикалните промени в геополитическия пейзаж в зоните около Югоизточна Европа, пораждат нарастващи опасения, че регионът може да бъде залят от нов мощен поток от нелегални имигранти, идващи предимно от бойните полета в Близкия Изток, които през следващите месеци и години ще нахлуят в него по суша и вода. Неслучайно, както гръцкото председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2014, така и италианското - през втората и половина, поставиха във фокуса на своя дневен ред именно нелегалната имиграция в Съюза. На свой ред гръцкото правителство стартира мащабна програма на стойност няколкостотин милиона евро за модернизиране на бреговата охрана, граничните служби и специалните части, които трябва да предотвратят очакваното поредно имигрантско нашествие в страната.

След белезите, че то неминуемо предстои, е и последното развитие на ситуацията в Ирак, където се практикува изключително брутална форма на "джихадизма", довело до появата на огромен бежански поток, който отчаяно търси начини да се измъкне от региона. Паралелно с това, експертите смятат, че разпространяващият се в него хаос ще стимулира и нелегалния трафик на оръжие и наркотици, през Балканите, към Европа.

Нелегалните имигрантски потоци в Европа

Легенда:

Шенгенско пространство

Държави, асоциирани с ЕС

Членки на ЕС, извън Шенген

Основни "врати" за имигрантите

Основни пътища към ЕС

Нови марщрути

Зона на концентрация на потенциални имигранти

Миграцията вътре в ЕС

Възможният регионален отговор

При тези обстоятелства изглежда съвършено наложително държавите от региона, върху които първо ще се стовари тази комплексна заплаха, а именно България, Гърция, Македония и Сърбия, да засилят сътрудничеството помежду си в тази сфера, формирайки своеобразен алианс за борба с очертаващия се нов мощен поток от нелегални имигранти, водещ до крайно негативни демографски и политически последици за тях.

На един последващ етап, към този "алианс" трябва да бъдат убедени да се присъединят и такива държави от Западните Балкани, като Албания, Черна гора и Босна, още повече, че те традиционно се смятат за "слабо звено" в борбата с мрежите на регионалната организирана престъпност, част от които са ангажирани и с трафика на хора, включително на нелегални имигранти.

По-нататък, в битката на балканските нации срещу надигащата се нова вълна от нелегални имигранти следва да бъде ангажирана и Италия - тази страна, която в момента поема основната част от преминаващите през разрушената Либия имигранти към Европа, се чувства тясно свързана със случващото се в Югоизточна Европа, включително заради близостта си с Гърция и Албания, откъдето в нея също проникват нелегални имигранти от Азия и Африка.

Според повечето експерти, всички споменати по-горе държави следва съвместно да предприемат следните ключови мерки за борба с нелегалната имиграция и свързаните с нея криминални активности:

- Да инвестират повече средства за усъвършенстване на своите човешки и технически ресурси, системи, организация и методи,         използвани в тази сфера;

- Да задълбочат сътрудничеството помежду си, включително провеждайки съвместни операции за ограничаване на потока от нелегални имигранти в засегнатите страни;

- Да обединят дипломатическите си усилия с цел оказване на натиск върху Турция, която продължава да е основната транзитна държава за очертаващите се нови мощни имигрантски вълни, да не говорим, че е пряко отговорна (наред с редица други играчи разбира се) за сегашната дестабилизация на Близкия Изток;

- Формиране на нови съвместни и финансирани и подкрепяни от ЕС структури за борба с нелегалната имиграция;

- Осъществяване на мащабни съвместни разследвания с цел да бъдат разкрити криминалните синдикати, ангажирани с трафика на хора, изготвянето на фалшиви документи и подпомагането на нелегалната имиграция.

В същото време, всяка от застрашените от новата имигрантска вълна държави би следвало да възприеме по-реалистичен подход към решаването на проблема, който да включва:

- Изясняване потребностите на националните трудови пазари от имигранти;

- Изясняване на въпроса, какво количество имигранти може да поеме съответната държавна инфраструктура;

- Много по-ефективна защита на сухопътните и морски граници;

- Драстично увеличаване броя на депортираните обратно в родината им имигранти, което може да стане чрез комбинация между дипломатически усилия, двустранни споразумения и изготвяне на програми за депортиране. От особено значение е постигането на споразумения с Турция, която е основната транзитна държава за имигрантския поток към България и Гърция и, оттам към Европа;

- Рационализиране, т.е. съкращаване броя на легализираните имигранти, включително като не се издават (или продължават) разрешения за работа на граждани от държави извън ЕС и лансиране на програми за доброволна репатриация;

- Налагане на много по-сурови наказания на онези, които наемат на работа нелегални имигранти.

- Въздържане от каквито и да било масови акции по легализирането на вече пристигналите в съответната страна имигранти.

- Превръщане на защитата на националната сигурност и единството на нацията в основен критерий при формулиране на имигрантската политика на всяка конкретна страна.

Залозите в тази битка са големи. Нов мащабен приток на имигранти на Балканите и в Европа, като цяло, ще има крайно дестабилизиращи политически ефекти в повечето страни, пораждайки в тях много сериозни икономически, социални и здравни проблеми. Нещо повече, верижният ефект от него ще заложи основите на продължителен (вероятно в течение на десетилетия) процес на дестабилизиране както на Балканите, така и на останалата част от Европа, изостряйки тлеещите в региона междуетнически напрежения.

Вече е ясно, че мултикултурализмът, като понятие, е мъртъв и без всякакви шансове скоро да възкръсне на фона на драматичните промени в Близкия Изток, които са на път да отворят нова глава в историята на насилието по света. Европа следва да концентрира усилията си за запазването на мира в региона, вместо пасивно да набюдава как цяла Африка и половината Азия опитват да се преселят на Стария континент. Подобно поведение не решава нито един от острите проблеми, пред които ние, европейците сме изправени и на практика ще доведе до прехвърлянето на сегашните кръвопролитни конфликти в Близкия Изток по улиците на европейските градове - процес, който всъщност вече е стартирал.

----------------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 



 

Шестимата български моряци, които бяха арестувани в Гърция на 23 юни, са обвинени за участие в организирана престъпна група, занимаваща се с контрабанда. Това са съобщили снощи от Министерство на външните работи и бе цитирано от сайта „Всеки ден” на 7 юли.

Кой, къде и кога е натоварил въпросните контрабандни цигари, кой е собственикът на товара и кой – крайният получател – две седмици никой не съобщи.

От МВР изобщо не реагираха по случая и запазиха мълчание, въпреки че става дума за контрабанден товар, превозван от български екипаж, на кораб с ъс собственик – българин.

Няма данни вече две седмици след ареста на кораба и екипажа, полицейското аташе в Гърция да се е заинтересовало то случая. Няма данни и българското министерство на вътрешните работи да е направило нещо по скандала. Тук ще припомня, че собственикът на кораба бе обяснил на моряците, че изпълняват „важна държавна поръчка”. Това обяснение остана бе някой от МВР и МВнР да намери за нужно да опровергае, че контрабандата е държавна поръчка!

Агонията на задържаните български моряци в Гърция продължава. Рано сутринта, бургазлията Георги Вълев, член на екипажа е припаднал. Сънародниците ни  са се свързали с телевизия СКАТ, притиснати от безизходицата и възмутени от незаинтересоваността на българското правителство да се погриги за тях.

Българите вече са свършили малкото пари, които успяха да им изпратят семействата, плащайки общежитието, в което бяха настанени в град Нафлио и очакват всеки момент да бъдат изхвърлени на улицата.

Моряците са оставени на произвола на съдбата, в чужда държава вече втора седмица.

В разговори с консула Герман Ванчев и говорителката на Външно министерство, Весела Чернева, проведени от журналист на ТВ СКАТ чухме следното:

Първи разговор:

- Георги Вълев е припаднал, какво можете да кажете? Моряците нямат пари, нито лични карти....

- Предприемат се мерки, моля ви, обърнете се към пресцентъра на министерството, те там знаят всичко и се систематизира информацията.

Втори разговор

-        Г-жо Чернева, аз се свързах с консула Герман Ванчев, той ме препрати към Вас. Георги Вълев има нужда от лекар.

-        Да.

-        Вие знаете, че тези хора са без лични карти, без лични документи, без пари. Те не могат да се легитимират даже, за да ползват правата си като европейски граждани, за здравеопазване.

-        ...А-а-а-а. Ще проверя това и колегите ми ще ви звъннат...

Все още снощи не бе изплатена паричната гаранция за пускане на моряците. Както „Хроники” вече писа, позовавайки се на кореспонденция от СКАТ – в такъв случай, на 7 юли, т. е. днес, моряците ще бъдат преведени в затвора. Това обстоятелство още повече влошава здравословното състояние на повечето от тях.

По данни на СКАТ, собственикът на общежитието е потърсил лично и по добра воля лекар за Георги Вълев, който е с много високо кръвно налягане. Спешна медицинска намеса е била поискана от България от консула, чрез телеграма, изпратена до Външно министерство от Гърция.

На 23 юни деветчленният екипаж на кораба „Ина”, плаващ под Коморски флаг бе арестуван с обвинение, че е навлязъл в гръцки териториални води и пренася контрабандна стока.На петия ден от задържането – петима българи бяха пуснати по заплатена на половина гаранция.

Шестият българин Недялко Петров, помощник-капитан, на 70 години, заедно с капитана руснак Валентин Вуртуяков и двама украинци все още са задържани.

Личните документи на пуснатите под гаранция наши сънародници са останали в полицията в Пирея и те не могат да напуснат държавата. До вчера, 6 юли, едниствено телевизия СКАТ бе осъществила пряк контакт с българските моряци, като пропътува за целта 3 000 километра.

Корабособственикът Георги Мишков, въпреки многократните уверения, до снощи не бе превел останалата част от исканата от гръцките власти сума от 9000 евро. Ако това не стане до утре, моряците ще бъдат арестувани отново.

И на 6 юли, собственикът на „Ина” се криеше от близките на задържаните. Междувременно от Консулска дирекция на Външно министерство бяха успели да се свържат с Мишков, който ги уверил, че има готовност да плати гаранцията, но изчаквал гръцките власти в Нафлио да променят мерките за неотклонение на арестувания капитан и неговия помощник, българин. А ако това се случело – сумата за гаранцията щяла да се увеличи, и по тази причина мишков предпочитал да не бърза с превода на парите.

Хора от бранша са споделили, че вероятно Мишков не разполага със сумата и затова се бави и шикалкави.

 
„Светът изживява кулминацията в процеса на разпадане на втората част от биполярния свят. Запада и суперсилата САЩ - това е естествен процес, който е неизбежен“, коментира в интервю за „Гласове“ проф. Нина Дюлгерова. „Политиката на организиран хаос, която Вашингтон прилага през последните години, за създаването на конфликтни зони, които да консолидират американското, европейското и арабското общества да се борят срещу измисления враг, стига той да не е САЩ“, смята още тя.

„Доколко обаче американските стратези могат да контролират този процес, е въпрос с много неизвестни. – анализира проф. Дюлгерова - Може би вече трябва да говорим само за хаос, в който правилата не се диктуват от САЩ. Големият въпрос е има ли конкретна държава, организация или личност, която да знае какво всъщност се случва днес и каква ще бъде съдбата на човечеството утре?“

- Проф. Дюлгерова, какво се случи за света на 12–13 февруари в Минск?

Проф. Нина Дюлгерова- Поредната среща на високо равнище, на която след многочасов политически диалог се постигна споразумение за решаване на украинската криза.

Подписаният документ за пореден път, подобно на постигнатото споразумение от 21 февруари 2014 г. в Киев, съдържа ефективна пътна карта за преодоляване на политическата конфронтация и икономическа разруха. Никой обаче не е оптимист за бързото разрешаване на украинската криза.

В тази посока говорят фактите – политическа среща на най-високо ниво, отсъствието на представители на САЩ, но най-вече отсъствие на единодушие сред воюващите страни. Не трябва да се забравя, че този документ е сключен по време на война, а Ото фон Бисмарк има една поговорка, която съответства на ситуацията. „Всички лъжат преди избори, по време на война и след лов.”

- Примирието е в сила, но виждаме, че в Източна Украйна стрелбата на спира. Доколко това примирие предотвратява войната в Украйна? Можем ли изобщо да говорим за прекратяване на войната?

- Целта не е постигната, за да говорим, че войната ще спре с това примирие. Правителството в Киев не е постигнало задачата, която му е поставена – победа над Югоизточна Украйна, ликвидиране на проруските сепаратисти и рускоезичното население в тези региони, както и пълна победа и контрол над цялата територия.

Тези цели се отдалечават във времето. Военната немощ на украинската армия, съпроводена с поредната неуспешна мобилизация, както и желанието на определени среди във Вашингтон да ги въоръжат с военна техника, показват, че ситуацията се усложнява, а не се решава.

В една или друга степен това е изгодно за САЩ, тъй като решението на украинския казус води до два нежелани процеса – първо, Вашингтон няма да има повод да се меси явно и задкулисно в засилващото се разделение между ЕС и Русия, което води до тяхното политическо, икономическо и военно обезсилване, така и второ – НАТО губи мотивацията за увеличаване на военните бюджети на страните, членки на Северноатлантическия пакт, както и засилване на присъствието във различен формат на координационни центрове, военни бази и военна техника във държавите, граничещи по суша и море с Русия.

- От известно време се заговори за Втора студена война. Има ли основание такова твърдение и защо?

- Този термин е от миналото. Президентът Плевнелиев преди няколко дни използва друг термин – „студен мир”. Това са евфемизми, които не могат да обяснят засилващите се тенденции в регионалното и глобалното пространство.

Според мен светът изживява кулминацията в процеса на разпадане на втората част от биполярния свят – Запада и суперсилата САЩ. Това е естествен процес, който е неизбежен. Освен това вече имаме повече от един център на влияние.

След създаването на БРИКС, както и след т.нар. „арабска пролет” Близкият изток вече не е само разпадащи се държави, но и със засилващи своето политическо влияние, подплатено със сериозни икономически успехи, държави от Персийския залив като Саудитска Арабия, Катар, Оман и др.

Политиката на организиран хаос, която Вашингтон прилага през последните години, за чиято кулминация може да се приеме украинската криза и ИДИЛ, е опит (дали обаче успешен) за създаването на конфликтни зони, които да консолидират американското, европейското и арабското общества да се борят срещу измисления враг, стига той да не е САЩ.

Доколко обаче американските стратези могат да контролират този процес, е въпрос с много неизвестни. Може би вече трябва да говорим само за хаос, в който правилата не се диктуват от САЩ. Големият въпрос е има ли конкретна държава, организация или личност, която да знае какво всъщност се случва днес и каква ще бъде съдбата на човечеството утре?

- Демонизирането на Путин в крайна сметка не му ли прави услуга? Виждаме, че рейтингът му бележи нови висоти – според последни сондажи на общественото мнение?

- Да, разбира се. С много уговорки може да се каже, че по отношение на Русия политическата пропаганда е с реторика от края на 30-те години на ХХ век. Русофобската лексика, политически действия и икономически санкции както тогава, така и сега сплотяват руското общество.

За Русия това не е ново, проблемът е за тези, които повтарят грешките на своите предци. Москва може да не печели всички битки, но историята е доказала, че тя печели войната. Фактите са неумолим съдник за това. САЩ играят вабанк, докато Русия измина своя път след края на Студената война, тя има варианти.

- В интервю казвате, че Путин на практика реанимира НАТО. Какво точно имате предвид?

- Украинската криза бе създадена от Вашингтон. Това можеше да си остане само киевският сценарий на САЩ, но референдумът в Крим и неговото присъединяване към Руската федерация формулира стратегическата цел на НАТО, което доведе до неговата реанимация.

- Наемате ли се да анализирате реториката на българските политици по отношение на Русия и Украйна? Как бихте я характеризирали?

- Като отсъствие на ясна политическа позиция, подчинена на националния интерес. В повечето случаи това са политици, които послушно изпълняват поставените им задачи, удобна трансмисия на чужди интереси.

- Каква според вас би била правилната позиция на българската дипломация относно случващото се в Украйна?

- В тази ситуация няма такава. В настоящия момент в държавата ни няма самостоятелна политическа фигура, която може, но и има властовия ресурс да защитава България.

Поетите ангажименти в Уелс, финансовият колапс, в който е страната ни, както и размиващата се политическа среда, в която вече има само личен и корпоративен интерес, но не и дългосрочен национален интерес, не дават възможност да коментираме и да търсим правилна политическа позиция. Това се прави с личности, които носят национална отговорност.

- Какъв е директният резонанс на украинския конфликт върху нашата страна?

- Негативен в политически и икономически план, както в отношенията с Украйна, така и спрямо Русия.

- Актуален е въпросът с разделението на ЕС. Бихте ли коментирали позициите на основните страни, членки на съюза, и мотивацията им? Доколко всяка отделна страна държи на себе си?

- Украинската криза повлия сериозно на Европейския съюз в политически, икономически и социален план. Освен финансовата нестабилност в Съюза сериозно влияние върху нейната консолидация оказа политиката на санкции спрямо Русия, което доведе до много фалити и засили икономическата, а и социалната нестабилност.

Руската реакция повлия много сериозно върху селскостопанските производители, което увеличи недоволството не толкова срещу Москва, колкото срещу европейския и национален елит.

Сред държавите, които отстояват своя национален интерес, на първо място може да бъде поставена Гърция, също така Унгария, Словакия, Чехия, Италия. Франция и Германия са в по-неизгодна позиция, тъй като техните лидери са раздвоявани между националния интерес и американската зависимост, което не позволява голяма свобода на решения и действие.

 
Как беше онзи виц, който водещата на „Отпечатъци” и главен редактор на списание „Жената днес” Мира Баджева разказа в шоуто на Слави?

Тръгнал да се ражда Бойко Борисов, подал се, взел ножицата, прерязал си пъпната си връв и казал: „Откривам Бойко Борисов”!

Тръгнаха вицовете за Борисов – значи всичко е по реда си. Уж взе властта в условия на демокрация, а го удари на тирания и то като едноличен режим. Като тираните от някои африкански държави. Той казва, той съобщава на парламента какво е подписал в Брюксел, той решава, Той, Той и само и единствено той.

За Платон идеалното общество е външно отражение на хармонично завършената душа, където апетитът и желанието са под контрола на разума. Само философът, който е достигнал истинско знание, може да управлява, смята Платон.

У нас в 21 век, апетитът и желанието на политиците не са под контрола на разума, а са обладани от алчността. Т. е. за хармонично завършена душа у властимащите е абсурдно да се говори.

За Аристотел, който определя човека като политическо животно, добрите форми на управление са монархия, аристокрация и демокрация, като за всяка или при всяка от тях трябва да се внимава да не премине в своята противоположност и да се превърне в тирания, владичество на малцинството или управление на плебеите.

Идеалната държава според Платен е тази, в която всички са щастливи, а всички са щастливи само в рамките на това, за което са предопределени.

“Всеки трябва да се занимава с това, което му е предназначение”, казва още Платон.

Платон смята, че политиката не е частно дело, т. е. тя трябва да гони общото благо.

Политическият идеал на Платон предполага управление на знаещите, мъдрите, т.нар.софокрация.

Нас ни управлява четящият Винету, което вероятно също е мъдрост за габаритите на Банкя.

В какъв вид държава живеем според Платон, след като начело на държавата стои човек, който ни сравнява с кучетата си?

Видове държавна уредба:

ТИМОКРАЦИЯТА стои най-близо до идеалната държава и в много отношения е сходна с нея. Тя е държавна уредба, която е “смесена от зло и добро”, но най-очевидното при нея е стремежът към честолюбие и славолюбие поради господството на изпълнен с дързост управник. Тя води до войни. Конфликтът между добродетелта и парите разрушават тимокрацията.

ОЛИГАРХИЯТА е държавна уредба,която зависи от имуществената оценка на хората и при която управляват богатите,а бедните нямат никакво участие в управлението. Тя е управление изпълнено с много злини. Основното благо на олигархията е богатството. Злоупотребата с богатството и пренебрегването на другите блага разрушават олигархията.

ДЕМОКРАЦИЯТА възниква, ”когато бедните победят и едни от хората на другите партии избиват ,други изгонват,а на останалите предават равни права на власт и управление.Обикновено висшите държавни длъжности се раздават чрез хвърляне на жребий.” Основното благо на демокрацията е свободата. Ненаситната жажда към свободата и пренебрегването на другите блага изменят демокрацията и подготвят нуждата от тирания.

ТИРАНИЯТА е “най-голямата злина на държавата”. Основният и недостатък се крие в завладяването на властта и нейното упражняване „против желанието на народа”. При тиранията властта е самоцел.

Както каза нашият владетел Борисов по време на едно интервю:

- Смятате ли някой ден да се върнете в бизнеса?

- Няма да се върна никога в бизнеса.

- След политиката какво следва?

- Ами след политиката ще си умра. То не остават много години живот така че човек да прави такива планове. Вижте, особено в последната година и половина, преди това и пет години кмет на София, докато тръгнат южната дъга, метрото, заводите, инфраструктурата, това ми струва огромно усилие. Сега година и половина пак. За радост отпреди си имам къща където да си се върна да си живея и нищо повече не ми трябва.

Така стигнахме до Созопол, където той се снима, закача, прави се на човек от народа:

{youtube}IKecOkgs5Os{/youtube}

Защо Борисов изрече „Българите са като моите кучета – трябва да се държат изкъсо”?

Защото му го позволяваме, защото ако е на мястото на гръцкия си колега Папандреу досега да са ги подгонили с камъни – и него, и министрите му.

Защо българите според пожарникаря са като неговите кучета – защото е намерил, че го казва и си позволява да го прави. Я да беше в Сърбия – дали щеше да подвиква на репортерите като каруцар и да ги притиска за щяло и не щяло?

При откриване на отсечка на Ломско шосе, Борисов се нахвърли над един колега и му крещя и унизи най-безогледно:

„По никакви други теми вече не разговарям пред медии!” изръмжа Борисов на репортер от bTV, който имаше неблагоразумието да го попита как ще коментира инициативата "Ден без Бойко Борисов".

„Знам кой ви плаща” Идете и кажете на тея, които ви плащат и ви карат да ми задавате въпроси!”

„Днеска ви давам Ломско шосе!” „Не сте добре дошли, не ви каня! Аз не съм ви поканил! Що за глупост и това – аз не желая да ме показваш ти! И не се нуждая – по никакъв начин не се нуждая!”

Той ни дал Ломско шосе – да не би да е от баща му наследство, та го извади и ни го даде?

"Този път на Станишев му го спряха и на Доган, разбира се, да не го пропуснем. Ние идваме днеска и правим Кърджали, Подкова, Околовръстното, септември месец прохода Маказа". Това трябва да влезе в учебниците че Борисов ни е правил Кърджали, Маказа!

И най-накрая това е въпрос на възпитание – нещо, което явно не е останало време да му се даде в семейството.

Какво прави впечатление на видеоклипа от Созопол: Борисов се снима с когото свари и се закача с ярко изразен шопски акцент, за да прилича на народен премиер.

Дали трябва да се обидим на казаното от Бойко Борисов и сравнението му на българи с кучета?

Тук има две мнения – за едното ще цитирам моя някогашен преподавател проф. Николай Генчев, който казваше: „Не ме е яд да ме ритне чепик, ами съдран цървул”.

Другото мнение е, като ти кажат нещо обидно - зависи кой ти го казва и дали се съизмерваш с него – или си над него по манталитет и възпитание...

Социалистите рипнаха и поискаха извинение за сравнението на Борисов – той естествено се измъкна и обяви, че репликата му за кучетата и българите не е разбрана правилно. Преди два дни в Созопол премиерът заяви, че неговите кучета са като българите – трябва да се държат здраво, предаде БНР.

Бойко Борисов каза: "Понеже вече няма какво да правят и дори, когато си говоря с някои хора или кучкари, те вървят и се чудят какво да измислят, глупост, след това".

На въпрос - според вас обидно ли беше това, което казахте, Бойко Борисов каза: "Аз нищо не съм казал. Аз не съм говорил на никаква тема с никой, за да ме цитира радио, телевизия или който и да било".

На въпрос - откъде е дошла тогава тази реплика, Бойко Борисов каза: "Защото аз си говоря с хората. Сега например попът предложи на кметицата да ме направи почетен гражданин на Перник, защото толкова много неща съм направил за града. Моля ви се, аз се срещам с хиляди хора на ден, за всеки си имам начин да си говоря. Ако сте чели интервютата ми, които съм давал, за българското овчарско куче, че е много силно, смело, своенравно и трябва да се държи здраво, докато нейното куче на въпросната госпожа – лабрадор, беше като агне. Викам: виж това какво кротко куче. Това сме си говорили с кучкарката. Не мога ли да си говоря с кучкарите?".

Освен всичко друго българският премиер няма и мъжеството да се извини на гражданите на България. Властта му е самоцел, той я завладя и ще я държи, въпреки желанието на хората – тирания се нарича това. От Платон.

5 юли - ден без Бойко Борисов. А защо не 23 октомври - живот без Бойко Борисов?

Ще можем ли на 23 октомври да кажем онези стихчета - "Не бойте се, деца за утрешния ден!"

Никой не ми плаща, никой не ми казва какви въпроси да задавам. И освен това освен Винету съм изчела хиляди книги - на три езика поне...

 

 

Гърците недоволстваха, че ще им отрежат от заплатите и пенсиите, но там сравнено с българските пенсии има какво да се реже... А има и да остане за достойно съществуване - храна, лекарства, дрехи, пътувания.

Българските пенсионери бяха подиграни от един самопровъзгласил се за добър финансист - с някакви жалки добавки – добавка към вдовишката пенсия/5-6 лева/, добавка към минималната работна заплата – а другите пенсионери, както и тези с инвалидна пенсия – останаха с мизерните си средства.

Ще има ли отражение кризата в Гърция у нас – няма как да няма, тъй като грацките банки държат 25 на сто от банките в България. Анализ на Уникредит Булбанк посочи, че кредитите у нас са скъпи заради инфлацията, задлъжнялостта и Гърция.

Защо наблягам  на тези три фактора, защото с Гърция ни плашат, а по-нататък ще стане ясно, че няма причина това да се случва.

За сравнение на тези, които говорят, че  се налага да търпим, за да не станем като Гърция ще цитирам следното:

Жп машинист в Гърция получава 4000 евро заплата, а за задължението да си мие ръцете по време на работа – 400 евро всеки месец.

Инфлацията е факторът, който задължава българското правителство в лицето на финансовия си министър да индексира съответно на 1 юли пенсиите.

Какви са жестоките ограничения, които наложиха на Гърция? Намаляване на разходите на държавата с 14 милиарда, въвеждане на данък „Солидарност”, с който ще се облагат високите бюджетни заплати, както и доходите на милионерите.

Намалява се прагът на необлагаемият минимум – от 12 000 евро – на 8 000 евро.

Увеличава се данъкът за луксозните стоки, коли, къщи, резиденции и вили.

Държавата планира да премахне 150 000 работни места в администрацията на държавата. В Гърция започва сливане на броя на болниците и училищата – за да се постигнат икономии в областта на образованието и здравеопазването.

Очаква се от бюджета за здравеопазване в Гърция да бъдат орязани над 500 милиона евро...

В България без да е налице гръцка криза - криза се предизвиква непрекъснато от правителството

Тук ще сравня случващото се в България: у нас безработицата се увеличи и премина критичната точка.

Сливането в България бе в областта на културата – опери се сляха с балетни трупи или оркестри, самоцелно се строят музеи, при положение че има подходящи сгради, които биха могли да бъдат преустроени за същата цел.

В България без да има криза, от бюджета за здравеопазване бяха прехвърлени 400 милиона от миналата, 2010 година в бюджета за тази година – а министърът на финансите заблуди гражданството, че 2011 година е дал 400 милиона ПОВЕЧЕ за здравеопазване.

В България противно на европейските препоръки бе сложен кръст на науката, БАН е на доизживяване, закриха се училища и страната е на прага на безпрецедентна разпродажба под формата на приватизация и продажба на безценица на държавни дялове от печеливши дружества. Продават се държавни имоти зад граница.

Гърция, за първи път от последните 30 години ще намали военните разходи, въпреки че е член на НАТО. Ще се орежат 1 млрд и 300 милиона долара, а от анулиране на военни поръчки, ще се спестят 800 милиона долара...

Бойко Борисов получи похвала от един генерал от НАТО, за това, че въпреки тежките финансово-икономически условия, въпреки безработицата и кризата, които душат страната – правителството дава пари за оръжие и въоръжава армията!

В същото време правителството на Борисов финализира доставката на верижни машини, камиони и автомобили, някои от които с кожен салон с марката „Мерцедес”, както бе изнесено в медиите!

Сега ли беше времето, в условия на криза, българските военни да получат камиони, джипове, автомобили с кожен салон?!

Българинът е търпелив – месеци наред назначеният за министър на финансите Симеон Дянков говореше, отричаше се от думите си, мажеше и измисляше различни варианти за вдигане на пенсиите и заплатите, въпреки че в кодекса за социално осигуряване това е посочено, че трябва да става на 1 юли, като индексация!

Дянков за пореден път демонстрира, че законите в тази страна за него не важат и вдигна единствено добавките към вдовишките пенсии, дискриминирайки другите пенсионери и то, забележете, от 1 септември!

Ето какво пише в КСО:

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

Над 500 милиона неизплатени на бизнеса вече две години, закъснения с месеци на връщането на ДДС, 1 милиард междуфирмена задлъжнялост – по дадни на Евростат България е сред страните в ЕС с най-висок ръст на безработицата през май.

Безработните не плащат данъци, осигуровки, т .е. удря се по бюджета.

Фискалният резерв към 31 май 2011 г. възлиза на 5,0 милиарда лева. Това съобщиха от Министерство на финансите, което ако е коректно посочено звучи твърде зле.

Къде се дянаха 2,5 -3 милиарда от фискалния резерв?

Дянков си позволи да казва, че вдовишките пенсии се вдигат с

Истината е, че от 1 септември минималната работа заплата се увеличава с 30 лева, а добавките към вдовишките пенсии се вдигат с 6,5 на сто.

Дянков си позволява да циркулира между парламента и министерския съвет, за да променя Кодекса за социално осигуряване, да променя Конституцията и какво ли още не...

Спасителят на дъното

С това, че поех цялата отговорност и ГЕРБ като партия направи правителство, спасихме България от варианта Гърция, Португалия и всички останали. Това каза премиерът Бойко Борисов пред журналисти в коментар на двете години управление на ГЕРБ, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

„Само през последните три дни - финансирането на завода за битови отпадъци, 300 млн. вчера ни завериха сметките за жп линията Пловдив – Бургас, 500 млн. ни завериха сметките с метрото, близо един милиард сме вкарали само за няколко дена в сфера, в която знаете, че еврофондовете бяха спрени”, каза още премиерът.

„По силите на премиера Бойко Борисов е да ни спаси единствено от несъществуваща опасност”, заяви в сряда в парламента съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов.

"Премиерът твърди, че е спасил България "от варианта Гърция, Португалия и всички останали". Изглежда, никой не му е обяснил, че днес Гърция се спасява от неплатежоспособност, защото не може да обслужва външния си дълг. Гърция е богата страна, с развита икономика и фирмите и банките й нямат нужда от спасяване. Това личи от добре работещите гръцки банки в страната", каза Костов, огласявайки декларация от името на Синята коалиция по повод двегодишнината от спечелването на парламентарните избори от ГЕРБ.

"България от 13 години не е имала и няма проблем с платежоспособността си. Делът на нашия публичен дълг спрямо БВП е по-малък от 15 на сто и това не е заслуга на ГЕРБ. Така че, единственото нещо, от което е било по силите на г-н Борисов да ни спаси, е несъществуващата опасност", продължи лидерът на ДСБ.

"ГЕРБ дойдоха на власт с голяма подкрепа, поемайки ясни и конкретни ангажименти за реализиране на антикризисна програма. Синята коалиция подкрепи тези намерения. В условия на криза на България й бе необходимо стабилно управление, излизане от кризата, повишаване доходите на българските граждани, растеж и модернизиране на българската икономика, бяха необходими реформи, беше необходимо възстановяване на европейското финансиране", посочи Костов.

"Две години по-късно, България е последна сред европейските страни по жизнен стандарт и по качество на живот, не излизаме от кризата, влизаме в период на депресия, доходите са замразени, безработицата е 11-12 на сто, фалира или замразява дейността си значителна част от малкия и средния бизнес, драматично спаднаха инвестициите в страната и макар и най-нуждаещи се най-лошо усвояваме европейската финансова помощ. Единствените, които реализират огромни печалби са българските монополи”, продължи бившият премиер.

Той допълни, че затова две години по-късно ГЕРБ са изгубили политическото доверие в парламента. "Днес ГЕРБ е в политическа изолация и управлява с неясна подкрепа на "независими" народни представители”, каза той.

Единственото, от което премиерът Бойко Борисов е спасил България, е нещо, което не съществува - за разлика от Гърция, България няма проблем с външния си дълг и платежоспособността си и то не е заради правителството на ГЕРБ. Това заяви лидерът на ДСБ Иван Костов, който от името на парламентарната група на "Синята коалиция" направи декларация във връзка с две години от парламентарните избори през 2009 г.

Гърция протестират на площада пред парламента. Там винаги протестиращите държат един плакат с надпис: „Крадци” и той е насочен към политиците.

Минималната работна заплата в Гърция към януари 2011 беше 862, 82 евро. Тя ще се намали с 20 на сто и ще бъде около 600 евро, което прави 1200 лева.

Гърците протестират за мерките, които бяха приети и наложени.

Ние чухме, че минималната работна заплата ще се увеличи от 240 на 270 лева – но ние мълчим и търпим, въпреки че това подаяние ще влезе в сила от 1 септември!

Разликата е пет пъти.

Социалната пенсия у нас е 60-7- лева, минималната – около 160 лева. Докато минималната пенсия в Гърция беше 550 евро.

Досега държавните служители в Гърция са се пенсионирали на възраст 52 години и са вземали пенсия за всяко работно място на което са работили.

„Ние, на братския гръцки народ трябва да максимално да помогнем” каза Спасителят на дъното когато беше в Брюксел.

Спасителят нарече Тройната коалиция негодници, след като му оставихая 8,2 млрд резерв, сега на преполовения мандат резервът е към 5 милиарда, ако може изобщо да се вярва на Симеон Дянков, но повтарям: това върви към критичния минимум.

В България има фонд за гарантиране на вложенията на българските граждани в банките и този Фонд би трябвало да е поне 450 милиона.

Според опозицията управниците са изхарчили поне 4 милиарда лева, а освен това България имала дълг от 2 млрд, който бил емитиран от страната.  Към края на юни Борисов призна, да, ние сме вземали от Резерва за магистрали, но като ни дадат парите от Брюксел - ще ги върнем.

Това не е ли рискова стъпка спрямо Резерва? Не е ли нарушение на бюджетната дисциплина, не трябваше ли със санкция на парламента и съгласие – да бъдат взети пари от Резерва за магистрали. Никой не си направи труда да попита парламента и парите са били взети.

Тук изниква още един въпрос: в бюджетаима заложени пари за магистрали – къде отидоха тези пари, има ли отчет за какво бяха похарчени, за да се посяга на Резерва?

Правителството НЕ строи магистрали, строят частни фирми – парвителството организира търг по Закона за обществените поръчки и след това няма отношение към изгражданите на магистралите.

Правителството не строи магистрали. Работата на правителството е да организира търговете, да осигу,ри проектната документация, да възложи строежа, да осигури финансиране - има си фирми спечелили търговете, има си строителен надзор, който инспектира компетентно.

Той казва: „Аз ще инспектирам магистралите на 30 дена.”  Той какъв е, та да инспетира магистралата?

Борисов казва: той Станишев никога не е строил магистрали и не разбира. А какво разбира Борисов от строеж на магистрали оаткъде е натрупал опит: от Симеоново, пожарникарския факултет, от каратето, от МВР когато беше Главен секретар или от кметството?

Увеличената контрабанда източва пари бюджета. Бизнесът умира от рекет, бюрократични спънки, пречките, които му налага администрацията – как да дойдат гръцки бизнесмени да инвестират у нас? Заради ниските данъци ли?

В Кипър също може да се инвестира изгодно – най-големия чуждестранен инвеститор в Русия е Кипър – въпреки, че българският финансов министър тръби, че е удържал най-ниски данъци и това било изгодно за инвеститорите.

Как да дойде и се развива в България чуждестранен бизнес, след като българският бизнес е на колене? От корупция, от разрешителен режим, от невръщане на ДДС, от рекет анонсиран с проверки, от натиск от различни институции – това, което пречи на българския бизнес няма как да не се случва на чуждестранния.

Дали сме по-добре от Гърция?

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1679-sled-kraya-na-qyuzhen-potokq-koi-sa-alternativite-za-es

Тръбите на Както е известно, на срещата на енергийните министри на осемте държави от ЕС, през които беше планирано да минава газопроводът „Южен поток“ (Австрия, България, Гърция, Италия, Румъния, Словения, Унгария и Хърватия) и еврокомисаря по енергетиката Марош Шефчович, провела се на 9 декември в Брюксел, беше обявено че са налице поне три алтернативи на този проект. Така, според Шевчович, "след руския отказ от първоначалния проект за изграждането на газопровода "Южен поток", един от приоритетните за Съюза проекти става този за "Южния газов коридор", по който в Европа /заобикаляйки Русия/ ще се доставя природен газ от Каспийския регион".

Освен това, ЕС декларира, че възнамерява да разработва газовите находища в шелфа на Черно и Средиземно морета, да изгражда нови терминали за втечнен природен газ (LNG), както и да създаде "система от вертикални газопроводи" между Югоизточна и Централна Европа. Според експертите, реализацията на всички тези проекти ще отнеме поне пет години, като почти никой не се наема да посочи, колко точно ще струват те.

Разбира се, в заключителното си заявление участниците на срещата в Брюксел изразиха надежда, че руското решение за спирането на "Южен поток" може да бъде преразгледано, посочвайки, че то все пак има "неофициален характер": "Държавите от ЕС отбелязаха неофициалния характер на това решение и упълномощиха еврокомисаря по енергетиката Марош Шевчович да изясни истинската ситуация с руската страна". Впрочем, само два дни по-късно (на 11 декември), Москва официално уведоми Европейската комисия за отказа си от проекта. Ето защо си струва да анализираме, доколко реална алтернатива на "Южен поток" представляват очертаните по-горе мерки.

По план, изграждането на Трансанадолския газопровод (TANAP) следва да стартира през 2015, като той ще мине през Турция и ще продължи (вече като Трансадриатически - ТАР) през Гърция към Италия. Капацитетът му ще бъде 16 млрд. куб. м газ годишно. Шест милиарда ще останат за Турция, а останалите десет ще продължат за Европа. Предполага се, че делът на Гърция ще бъде поне 1 млрд. куб. м, а този на Италия - 9 млрд. куб. м. Този каспийски газопровод ще снабдява предимно Южна Италия, докато "Южен поток" беше планиран да доставя газ за Северна Италия. Освен това, каспийският газ вероятно просто ще замени природният газ, който сега се доставя в Италия от Северна Африка и най-вече от Алжир. Както е известно, в последно време собственото потребление на Алжир рязко нарасна, затова страната е принудена да ограничава износа си. Разбира се, природен газ в Европа се доставя и от Либия, но заради хаоса в тази държава, газовият транзит често бива прекъсван. На практика, в момента Либия не е единна държава и дългосрочното планиране на сътрудничеството с нея е невъзможно. Освен това, не е сериозно да смятаме TANAP и ТАР за реална алтернатива на "Южен поток", тъй като по тях в Европа ще се доставя шест пъти по-малко природен газ.

Що се отнася до LNG-терминалите, в Южна Европа те вече не са никак малко, само че работят с едва 20%-30% от капацитета си. Компаниите, които заложиха на тях, претърпяха сериозни загуби, защото втечненият газ се насочва най-вече към Азиатско-Тихоокеанския регион, където за него се предлагат далеч по-добри цени. На този фон, изграждането на нови терминали няма никакъв смисъл, освен разбира се, ако цените на LNG не паднат драстично, което едва ли ще се случи в обозримо бъдеще. В момента за европейските държави не е изгодно да купуват такъв газ, при положение, че могат да ползват доста по-евтиния, който се транзитира по газопроводната мрежа.

Следва да сме наясно също, че поне засега природен газ се добива в шелфа на Средиземно море само от Израел, който обаче го използва за да покрива собствените си потребности. Дори ако успее да увеличи драстично обема на добития газ, еврейската държава няма да е в състояние да го транзитира по суша, тъй като е заобиколена от враждебно настроени и крайно нестабилни съседи. Морските доставки пък са прекалено скъпи. Твърди се, че има сериозни газови находища и в шелфа около Кипър, но не е ясно, кой точно е собственикът им - дали кипърските гърци или самообявилата се Севернокипърска турска република? При това не се очертава бързо решение на този проблем.

Накрая, що се отнася до предложението на ЕС да се развива системата от вертикални газопроводи от Централна към Югоизточна Европа, това означава газопроводите "Северен поток" и "Ямал-Европа" да бъдат удължени, а капацитетът им - увеличен. Въпросът обаче е, дали руският гигант "Газпром" ще е склонен да инвестира в това и при какви условия? Както е известно, газопроводът OPAL, който представлява продължение на "Северен поток" в южна посока, изцяло се запълва от "Газпром", макар че руската компания така и не получи изключителните права върху експлоатацията на собствения си тръбопровод. Затова тя едва ли ще иска да строи нови газопроводи в Европа, докато не получи ясни гаранции от Брюксел, че интересите и ще бъдат защитени.

Що се отнася до сегашния газов транзит през Украйна, всички са наясно, че не може да се очаква стабилизиране на ситуацията в тази страна в близко бъдеше, по-скоро обратното. Освен това, украинската газопреносна система се нуждае от спешна модернизация. Както е известно, на 1 декември 2014 премиерът на Украйна Арсений Яценюк и президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер подписаха финансово споразумение за кредит от 150 млн. евро за модернизиране на газопровода "Уренгой-Помари-Ужгород". Цялостната модернизация на украинската газопреносна мрежа обаче ще изисква доста повече средства, а други кандидати да инвестират в нея засега не се очертават.

Тоест, от всичко казано дотук излиза, че, въпреки декларациите си, Брюксел всъщност не разполага с никаква алтернатива на спрения от руснаците проект "Южен поток". Газопроводът от Каспийско море, на който толкова много се разчита, е просто умален вариант на амбициозния проект за газопровода "Набуко", провалил се поради липсата на достатъчно природен газ за запълването му. Сега Азербайджан може и да запълни газопровода TANAP, но след като извадим от транзитираното по него количество, това, което Турция ще остави за себе си, остава съвсем малко газ, който може да покрие (и то частично) само потребностите на (Южна) Италия, след изграждането на ТАР.

Все пак, ако не бъде възобновена гражданската война в Украйна и тази страна не се разпадне окончателно, Европа, а това означава и България, ще продължат да разчитат на минаващите през нейна територия газопроводи. Що се отнася до Русия, тя очевидно ще съсредоточи вниманието си към турския газов пазар, като за начало ще се опита да увеличи капацитета на "Син поток" с още 3 млрд. куб. м годишно, а може би - и да изгради още едно разклонение към Турция с очакван капацитет от 14 млрд. куб. м.

-----------------------------------------------------------------------------------

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 

 

 

 

 

 

 

 

Европейската комисия обмисля директно да поеме управлението на регионалните фондове в Гърция, България и Румъния, тъй като администрациите в тези страни в момента не са в състояние да се справят сами. Това посочва евродепутатът Георгиос Шацимаркакис в интервю от 22 юни за изданието "EurActiv”.

Завесата на цирка, която дръпна ГЕРБ на вота на недоверие падна! Дянков размаха отрязани лентички от премиера от трибуната, вместо да даде отговори на редица критики на опозицията! След това избяга и отиде при Борисов, за да бъде с него докато реже поредната лентичка! Министрите на ГЕРБ се държаха безпардонно в парламента - правеха всичко друго, но не и да отговарят на обвиненията на опозицията за финансовото състояние на страната и начина по който се усвояват еврофондовете!

Еврокомисарите не са доволни от начина, по който се администрират парите от Брюксел и предстои външни експерти да поемат управлението на еврофондовете. За пореден път измислиците на Дянков бяха разобличени!

Евродепутатът Георгиос Шацимаркакис, германски евродепутат от гръцки произход /роден в Дуисбург, и член на Свободната демократична партия в Германия, либерал и автор на статията „Гърция се нуждае от план „Херкулес”-бел. Л. М./обясни пред изданието защо се е стигнало до такава мярка и, още по-скандалното: защо името на България се споменава редом с това на Гърция!

Депутатът посочва, че в дъното на това позорно положение стои неефективната борба с корупцията, с която правителството на Бойко Борисов очевидно не се справя!

Лидерите на Гърция, България и Румъния, трябва да си преглътнат гордостта и да позволят на външни експерти да поемат администрирането на финансирането от ЕС в техните страни обяснява евродепутатът Георгиос Шацимаркакис пред „EurActiv”.

Евродепутатът говори по темата със старшия редактор Георги Готев.

- Г-н Шацимаркакис, вие сте един от авторите на "Планът „Херкулес" за Гърция разкри вчера (21 юни) в Брюксел лидерът на вашата политическа групата на АЛДЕ, г-н Ги Верхофстат.

- Между другото, този план предвижда по-дългосрочни институционални програма за реформи, насочени към справянето с корупцията и съмнителни политически практики, с техническа помощ от съответните служби и агенции на ЕС.

- Смятате ли, че Гърция е единствената страна в ЕС, която заслужава такова лечение?

- Йоханес Хан, комисар по регионалната политика от Австрия, сподели с мен, че има три страни - Гърция, България и Румъния - които ще имат нужда от такава програма.



- В какъв контекст той каза това?

- Въпросът за усвояването на парите от ЕС е голям проблем за комисаря, отговарящ за кохезионните фондове. И той вижда трите страни, които не са в състояние да поемат и се справят с финансирането на ЕС по един подходящ начин. Това се отразява най вече в България и Румъния, но също и Гърция, която е паднала дори след България и Румъния.

То е свързано с липсата на съществуващ капацитет на министерствата да излязат с предложения за работа по програми и да се справят с проблемите в страните си. Нещата не опират единствено и само до съфинансиране  на проблемите, а също така е и административен проблем и в този смисъл положението е много тежко. Така че ние трябва да улесним и контролираме как се използва технически помощта за преодоляване на проблемите във въпросните три страни.

- Това е нещо абсолютно безпрецедентно. Никой не е предприемал нещо подобно по отношение на друга страна членка на ЕС преди.

- Наистина, не е било правено досега. Комисар Хан контролира стотици милиони евро в портфейла си за така наречената "техническа помощ". Това означава, че той може да изпрати хора, експерти, от Европейската инвестиционна банка, от Европейската комисия, от държавите-членки, за определен период от време, в съответните страни, за да помогне на администрацията, при изпълнение на програмите по усвояване на европарите.

- Смятате, че правителствата на тези страни ще бъде отворени, съгласни за подобна инициатива? Не съм сигурен за Гърция, но може да се приеме, че гръцкото правителство не разполага с голям избор. Как очаквате българският министър-председател или румънският президент да преглътнат гордостта си и да приемат такива мерки за борба с корупцията?

- Това е проблемът. Тези три държави имат проблем, породен от факта, че са много горди и заявяват, че "подобни мерки намаляват, посягат на нашия суверенитет", въпреки че това просто не е така, разбира се. Това са само програми, които ще бъдат представени от експерти на държавите-членки, а не от държавни служители, които ще имат за задача да подпомогнат прилагането, използването на еврофинансирането в България, Румъния и Гърция.

Смятам, че ние трябва да настроим мисленето си като граждани на ЕС извън категориите, които задълбочават гордостта и да не е тя фактор в подобни ситуациии. Аз разбирам, че гърците в момента са много чувствителни, когато става дума за национална гордост. Но от друга страна, младите хора не могат да чакат за работа само защото министър-председателят или министрите са твърде горди. Те трябва да разберат, тук има пари по сметките.

Парите не могат да директно да създадат работни места и да помогнат на хората в тези три страни, ако политиците им продължават да се държат по този начин. Това трябва час по-скоро да спре - гръцките, румънските и българските политици трябва да спрат да казват на хората неща, които не са верни. Те трябва да признаят: ние имаме проблем.

- Каква смятате, че ще е позицията на Европейския парламент, ако този въпрос влезе на пленарно заседание?

- Това е прецедент, и парламентаристите ще преценят много внимателно дали  трябва да се създаде прецедент, но гледайки в дълбока криза се намира Гърция, мисля, че ще има мнозинство най-малко за Гърция, след което този прецедент ще си проправи път за България и Румъния.

------

„Въпросът за използването на парите на ЕС е важен за комисаря Хан, който отговаря за кохезионните фондове”. Според Хан, трите страни – Гърция, България и Румъния не са в състояние да усвоят европейските средства по подходящ начин”, отбелязва германският евродепутат. Евродепутатът признава: „Трябва да използваме техническа помощ за преодоляване на проблемите в трите страни”, добавя той.

Не е ясно обаче дали лидерите на страни като България и Румъния биха приели да изгубят част от суверенитета си и особено, ако такава помощ бъде свързана със създаването на антикорупционни бордове на ЕС...

Наредиха не вече редом с Гърция – това е факт, който даже ГЕРБ да отрече в следващите дни, той няма да изчезне, а по-скоро ще се задълбочи.

Редом с приказките за магистрали и спортни зали, непрекъснато ни се набива в главите всеки ден от премиера Бойко Борисов и финансиста Симеон Дянков, че ГЕРБ в пъти, в пъти увеличил усвояването на европарите! Даже по време на искания вот за недоверие - депутатите от ГЕРБ сътвориха скандали и се държаха безпардонно!

На 22 юни чухме от Брюксел обратното, на 22 юни научихме истината.

От Брюксел удари гръм – ехото заглъхна

Докато евродепутатите са се хванали за главите от ситуацията по усвояването и ефективността на евросредствата, правителството възложи на вицепремиера и министър на финансите, Симеон Дянков цялостната координация и изпълнението на дейностите по организирането на предстоящите президентски и местни избори.

 

България е приравнена с Гърция  от еврокомисарите за начина, по който усвояват еврофондовете! В същото време младите гърци на протестите си скандират: "Тихо, да не събудим българите!"

Борисов ни плаши с реки от кръв, а затваря очите си за действията на Симеон Дянков с еврофондовете!

Възложено е на вицепремиера да внесе в Министерския съвет проект на план-сметка за разходите и проект на тарифа, по която ще се заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството е натоварен с координацията на дейността по изготвянето и публикуването на избирателните списъци, а министърът на външните работи – с провеждането на изборите за президент и вицепрезидент в чужбина.

Откъм правителството цял ден на 22 юни нямаше никакъв коментар по скандалното интервю.

Тримата министри в кръга на своите отговорности ще информират министър-председателя за хода на подготовката на изборите до обявяването на изборния резултат.

Изборите за президент и местна власт ще се проведат на една дата – 23 октомври.

 

Писмо от Гърция

Публикувам едно интересно писмо от г-н Асимис, който следи отблизо събитията в Гърция през последните две години и тяхното медийно отразяване в България. Моята досегашна кореспонденция с него, както и личният ни разговор по темата за причините за гръцката хиперкриза ме убедиха, че той е личност с ясна гражданска и професионална позиция и има критичен поглед към българските медийни и експертни коментари за причините, които доведоха Гърция до ръба на финансовия фалит. Отличното владеене на български език от г-н Тасос улеснява нашето професионално общуване.
Авторът на писмото поставя в упор два въпроса, които имат пряко отношение към политическата ситуация и свободата на медиите в България, Гърция и ЕС:
първо, движещите сили на масовите протести в Гърция не са класическите политически и синдикални организации, а гражданите, самоорганизиращи се в групи и движения за натиск върху политическия елит, олигархията, международните финансови и банкови институции-истинските виновници за безпрецедентната криза в южната ни съседка;
-недоволството на младото поколение се представя от повечето медии като неоанархизъм. Което е обяснено при очевидната корпоративна и елитаристка зависимост на вестниците и телевизиите. Факт, който вече среща съпротивата на протестиращите и неизбежно губи в конкуренцията със социалните мрежи /последните днес са територията на свободното слово, а не монополната преса и комерсиалните ефирни медии/;
Като че ли социалната революция в Европа припламва-този път водена от младото интернет поколение! Къде е то в България-това е стратегическият въпрос за съдбата на гражданското общество у нас?

Уважаеми г-н Петков здравейте,

Не мога да не споделя с Вас радостта и вълнението, което изпитах, когато видях български журналист да взима интервю от събрали се на площада пред гръцкия Парламент граждани. Доживях да видя директно предаване на български журналист от Гърция! Защото друго е живата връзка.

Днес (08.06.2011) в сутрешния блок на BTV бе поканен този млад и симпатичен младеж да разкаже за впечатленията си от видяното там. Не знам защо, но имах чувството, че разговора се водеше със завърнал се от марсианска експедиция. Водещите с усмивка питаха, как се чувстват сега гърците, когато им спряха парите за фиести, яхара и 15 годишни заплати, а младежа се опитваше да обясни видяното през призмата на мизерната българска действителност, за да бъде разбран, но така и не се получи.

През изминалата неделя (тези събирания стават предимно събота и неделя с начален час 18ч. и се организират и в други градове, не само Атина), цифрата на протестиращите бе над 500хил души (по мнение на организатор на предизборни митинги и протести, при Папандреу-баща), но властите дадоха силно занижена цифра. Автобуси с хора от други градове, които откликнаха на призива на атиняни да се присъединят, бяха спрени на входните пунктове на града, а централната зона бе с ограничен достъп (само през определено място можеше да се мине и за целта трябваше да се заобикаля много). Май европейските директиви работят, ако си спомним и за българските протести, и има план за действия срещу мирни митинги и демонстрации. Но работата не е в цифрата.

Те наистина гонеха журналистите и камерите на „големите” тв канали, но отговаряха на въпросите на други, малки и уважавани от телевизии. От тези репортажи се разбра, че там не бяха само хора загубили работата си, а и работещи, пенсионери, студенти, ученици, майки и бащи с малки деца и бебета в колички. По начало те се събират да изразят своя гняв, затова и ги наричат „гневните на площада”. Те не са се събрали на протест! Те искат отговори от политиците за какво са взимани заеми и за какво са похарчени, чия е отговорността страната да е в това състояние и няма ли виновни и т.н.

За сега няма никакви ексцесии, липсват мегафони и лозунги с партийни или синдикални знамена. Издигат само националния флаг и чакат да им се отговори. От доброволци се подържат чистотата, детски кътове за малките деца с много игри и всичко необходимо за рисуване, медицински пунктове за първа помощ.

За сега никой не се наема да коментира, какво би станало, ако се възпламенят или се провокират по някакъв начин, разрушителните сили на този там народ. Колкото и да ги игнорират управляващите, само те ще носят отговорността за непредвидимите последствия, ако (недай си боже) пламне искрата.

Това правителство се оказа слабо да преодолее само натрупаните проблеми и колкото по-бързо си отиде, толкова по-добре, защото времето не работи за Гърция.

Много поздрави

А. Асимис

 

Москва променя правилата на играта

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1676-geopoliticheskite-izmereniya-na-ruskiya-otkaz-ot-qyuzhen-potokq

Газопроводът, който ще заобиколи БългарияОбявявайки отказа на Русия от проекта за газопровода "Южен поток" и обвинявайки за това на първо място България /върху която, в качеството и на първото европейско звено на проекта, беше съсредоточен и основният натиск на Европейската комисия, целящ неговото отлагане или дори провал/, президентът Владимир Путин поясни, че: "Сега ще пренасочим потоците на нашите енергоносители към други региони на света, включително прокарвайки и ускорявайки реализацията на различни проекти за транзит на втечнен природен газ. Ще пласираме тези количества на други пазари и Европа вероятно няма да получи очакваните от нея обеми, поне от Русия".

Всъщност, отказът от "Южен поток" е само началото на очертаващите се регионални икономически и геополитически промени. Така, Москва декларира не само готовност да увеличи капацитета на съществуващия тръбопровод "Син поток", но и да изгради още един тръбопровод, който да покрие потребностите на турската икономика и да създаде на границата с Гърция допълнителен газов "хъб". По този начин руснаците ще помогнат за реализацията на старата мечта на Анкара страната да се превърне в разпределителен възел на трафика на енергоносители на входа на Европа с всички произтичащи от това последици.

Както е известно, по време е на последното посещение на Путин в турската столица беше подписан меморандум за взаимно разбирателство между руския Газпром и турската компания BOTAS за изграждането на газопровод по дъното на Черно море към Турция с капацитет 63 млрд. куб. м газ годишно. От тях 14 млрд.куб. м ще се доставят директно за нуждите на турската икономика, а останалите - в бъдещия "хъб" на границата с Гърция. Освен това, от началото на 2015 руснаците ще намалят цената на газа за Турция с 6%, т.е. тя ще го получава на същата цена като Германия. Впрочем, не се изключва, че в бъдеще цената да бъде намалена с цели 15%.

Според повечето анализатори, проектът "Южен поток" окончателно остава в историята. Всъщност, тъй като в него вече са инвестирани над 4,5 млрд. долара, Русия възнамерява просто да промени посоката на тръбопровода, запазвайки неговия капацитет, както и началната компресорна станция на "Южен поток" /станция "Русская", край черноморското пристанище Анапа/. Тоест, на практика тръбопроводът ще се строи, но няма да стига до България, а до Турция. И твърденията, че става дума за разширяване на "Син поток" или за нов проект, не променят същността на случващото се, защото вече изградените на руска територия мощности ще се използват, което ще намали цената на новия проект, т.е. Москва съумя да намери нов маршрут за своя газ, при това с минимални загуби.

Турция - големият печеливш

Какво получава Турция? Въпреки очевидното разминаване между турските и руските позиции по редица важни въпроси и, на първо място, относно кризата в Близкия Изток, основен приоритет и за Москва, и за Анкара е развитието на двустранните икономически отношения. Вече споменах за намаляването на цената на руския газ, доставян на Турция, както и за допълнителните 3 млрд куб. м, които тя ще получи от газопровода "Син поток". Впрочем, истината е, че споразуменията, постигнати по време на последното посещение на Путин в Анкара отлично се вписват в турската енергийна стратегия за превръщане на страната в "разпределителен енергиен хъб" на Европа. Турците не можаха да я реализират с помощта на иранския газ /по разбираеми причини/, затова се опитаха да я осъществят за сметка на газовите доставки от Азербайджан, които обаче също не са достатъчни. Сега появата на руския газ променя радикално ситуацията, в резултат от която ролята на Турция като "европейски енергиен хъб" нараства до степен, за каквато в Анкара едва ли са мечтали. Паралелно с това, впрочем, нараства и значението на редица други турски енергийни (и не само) проекти. Така например, експертите не изключват Газпром да реши да използва изграждащият се Трансанадолски газопровод ТАNAP /Азербайджан-Турция-Европа/ за доставката на руски газ в Южна Европа. Да не забравяме освен това, че в рамките на поредното заседание на Съвета за сътрудничество между Русия и Турция беше подписан меморандум за изграждането на АЕЦ на турска територия, като става дума за руски инвестиции с общ обем 22 млрд. долара /включително за строителството на въпросната атомна електроцентрала/. Накрая, Москва и Анкара възнамеряват да увеличат стокооборота между двете страни, планирайки през 2023 той да достигне 100 млрд. долара.

Ако се опитаме бегло да очертаем икономическите последици от посещението на Путин в Анкара, няма как да не признаем, че руснаците и турците твърде лесно постигнаха предварително набелязаните си цели. Така Русия възобнови газовия си проект, който вече беше почти "задушен" от ЕС под натиска на САЩ, получи поръчка за изграждане на АЕЦ на турска територия, както и ангажимента на Турция за доставка на необходимата и /най-вече заради наложените санкции/ селскостопанска продукция. На свой ред, Турция получава гигантски обеми природен газ, ядрени реактори, милиони руски туристи и /което е най-важното/ неограничен достъп до руския пазар /нещо, за което българските компании могат само да мечтаят/. Тоест, свидетели сме на появата на нов руско-турски икономически алианс, към който вероятно ще се присъединят и други държави от региона (като Азербайджан например, но не само).

Москва променя правилата на играта

Случилото се с "Южен поток" изненада както привържениците, така и противниците на този проект. Всъщност, то можеше да се очаква. Нека си припомним, как се развиваше проектът за газопровода. Русия се опитваше да го изгради за своя сметка, инвестирайки в него около 20 млрд. долара. Реализацията на този грандиозен проект щеше да осигури сериозни приходи на държавите, през които трябваше да мине тръбопровода, да не говорим за новите работни места. В Брюксел и Вашингтон обаче, очевидно бяха обезпокоени от възможността страни като България да получат прекалено много пари от руския проект, тъй като това би им дало възможност да не разчитат само на средствата от еврофондовете, т.е. би могло да ерозира тяхната "евроатлантическа ориентация". На практика, руснаците трябваше не само да поемат разходите по изграждането на газопровода и допълнителните разходи, но и непрекъснато да преодоляват съпротивата на онези, които най-много се нуждаеха от реализацията на "Южен поток". По време на посещението си в Анкара, Путин обяви, че това няма как да продължи и Москва е решила да промени правилата на играта. Сега, ако иска да получава допълнителни количества руски газ, ЕС ше трябва сам да изгражда газопровод от "хъба" на турско-гръцката граница към вътрешността на Европа, при това без да е сигурен какви точно количества газ ще му подават по него руснаците и турците.

Що се отнася до газовите доставки през Украйна, там ситуацията едва ли ще се промени. Надеждата на украинския премиер Яценюк, че отказът от "Южен поток" ще повиши значението на газопровода, минаващ през страната му, не са основателни. Полша вече обяви, че не получава поръчаните от нея обеми руски природен газ, което означава, че той се губи някъде по украинското трасе. Съвсем скоро ще стане ясно, дали просто не се краде от украинските олигарси, както се е случвало нееднократно в миналото.

Газопроводите в Югоизточна Европа

Значението на хода, предприет от Путин обаче, не се изчерпва с това. Ако погледнем горната карта, ще видим, че планираният преди време от ЕС газопровод Набуко минава през Азербайджан, Гърция и Турция и стига до границата на Европейския съюз точно на мястото, до което сега ще стига руският газ. Както е известно проектът за Набуко се провали, най-вече поради липсата на достатъчно газ за запълването му. Сега обаче, руският газ ще стигне до границата на ЕС, а Брюксел ще трябва да решава как и срещу какви средства ще може да се включи към руския газопровод.

Така ли иначе, реалността е, че Европа се нуждае от повече природен газ. Тоест, ЕС ще продължи да купува руския газ, само че вече ще му се наложи да го плаща на друга цена, което засяга най-вече държави като България. Впрочем, решението на Путин да промени посоката на газопровода носи сериозни рискове и за т.нар. "Стара Европа". В тази връзка ще напомня, че декларацията на руския президент за прекратяване на проекта "Южен поток" съвпадна с изявлението на говорителя на Европейската комисия по енергйните въпроси Ана-Кайзер Итконен, според която Комисията ще продължи консултациите с всички страни, заинтересовани от реализацията на "Южен поток". На Брюксел очевидно ще се наложи да съобразява с новата ситуация, в която той вече няма да може да определя правилата, а ще трябва да се конкурира с останалите в битката за руския газ.

Виждаме, че Русия пренасочва газовите си потоци към Китай и Турция, т.е. към две държави, които твърде трудно се поддават на външен натиск и влияние /особено що се отнася до Пекин/. Китайците не се съобразяват със САЩ, а Турция не е член на ЕС /между другото, чрез споразуменията си с Путин Ердоган получи възможност да си върне на Брюксел за проточилото се над половин век висене на страната му пред вратите на Съюза/. Санкциите на ЕС срещу Русия на практика не задължават с нищо Анкара. Естествено, възниква въпросът, дали пък Турция няма да започне да се държи така, както сега се държи Украйна, т.е. възползвайки се от ключовото си положение да оказва натиск върху руснаците?

В тази връзка е много важно да разберем, защо бъдещият газов "хъб" ще бъде разположен именно на турско-гръцката граница. От ключово значение тук е, че до него доставката на руския газ ще бъде по предварително договорена цена, а оттам нататък ще трябва да се плаща за транзита му към Европа. Имайки предвид, че турско-гръцката граница не е чак толкова далеч от Русия, позицията на "хъба" е доста изгодна за Москва. Разбира се, Турция също ще може да търгува с част от газа и в този смисъл достъп до новия газопровод ще има не само Газпром. Но нали именно към това твърдеше, че се стреми и ЕС? Проблемът обаче е, че самият ЕС няма да има достъп до газопровода. Тоест, от една страна руснаците се съобразяват с европейските правила, а от друга - на европейците /включително на българите/ ще се наложи да плащат повече за руския газ.

Защо стана така?

От казаното дотук следва, че за драматичната промяна по отношение на проекта за газопровода "Южен поток" и неговата трансформация има съвсем обективни причини, като не на последно място сред тях е и крайно непоследователното и несамостоятелно поведение на България.

Както е известно, газопроводът "Южен поток" се изграждаше въз основа на предпоставката, че става дума за проект на двама самостоятелни и равноправни геополитически играчи - Русия и ЕС. Оказа се обаче, че ако това е вярно за Москва, то изглежда не се отнася за Брюксел.

На второ място, Турция, като регионален политически субект, е далеч по-самостоятелна, отколкото Украйна или България, т.е. не е склонна да се поддава толкова лесно на външен /включително американски/ натиск.

При положение, че основният потребител на руския газ /т.е. ЕС/ и първата транзитна държава по пътя на проекта /т.е. България/ не искат или просто не са в състояние да защитят собствените си интереси, Москва не вижда смисъл да поема допълнителни рискове и разходи. Между другото, руснаците извадиха късмет, тъй като Брюксел и София започнаха да създават пречки пред проекта още в началната му фаза, а не в края на реализацията му например /както стана с френските кораби "Мистрал", предназначени на руските ВМС, чиято доставка беше отменена от президента Оланд в последния момент, в резултат от което страната му ще трябва да плаща гигантски неустойки/, т.е. преди Москва да е инвестирала наистина огромни средства в него.

Ориентирайки се, вместо към България, към Турция, в Москва очевидно са преценили степента на политическата самостоятелност на страната ни и на Анкара и са стигнали до извода, че ако София трудно може да формулира и защитава някаква суверенна позиция /включително в енергийния сектор/, Турция е регионален играч, който иска да съхрани своята държавност и геополитическия си статус. В това отношение руският газ укрепва турските позиции, а пък Москва получава възможност да упражнява допълнително влияние по такива важни въпроси като кризата в Сирия и статута на Крим например.

-----------------------------------

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 
Лечението със сурови икономии, което бе наложено на Гърция и на еврозоната като цяло, е катастрофа: безработицата експлодира в еврозоната, докато намаля навън, в САЩ например. Победата на "Сириза" трябва да се използва като възможност за по-глобална промяна и да се преосмисли начина, по който е организирана еврозоната. Това коментира миналия понеделник Тома Пикети, автор на превърналата се в бестселър книга “Капиталът на ХХI век”, пред “Франс Ентер” след победата на “Сириза” на изборите в Гърция. Ето акцентите от неговия анализ.*
 Тома Пикети, автор на превърналата се в бестселър книга “Капиталът на ХХI век”

Победата на “Сириза”

“През 2012 г., при предишните гръцки избори, вече смятах, че е необходим шок от този тип. Лечението със сурови икономии, което бе наложено на Гърция и на еврозоната като цяло, е катастрофа: безработицата експлодира в еврозоната, докато намаля навън, в САЩ например”.

“Бе направен лош избор и Гърция, в частност, плати много тежка цена за него. Трябва да се използва тази възможност (победата на “Сириза” - б.ред.) за по-глобална промяна”.

Възможно ли е да бъде заличен гръцкият дълг?

“Това се случваше в историята всеки път, когато дългът достигаше това ниво (на Гърция - б.ред.). Такъв бе случаят с Германия след края на Втората световна война. Те се измъкнаха чрез смесица от преструктуриране, понякога много висока инфлация и предоговаряне”.

“Ако искате да изплатите 200% от брутния вътрешен продукт (БВП), са нужни 50, 60 г. без инфлация. Това не е реалистично, това никога не се е случвало в историята”.

“Нужно е преструктуриране на гръцкия дълг, но мисля, че трябва да се отиде по-нататък. Трябва да се преосмисли начина, по който е организирана еврозоната. Френското правителство трябва да изиграе централна роля”.

“Новият бюджетен договор, приет през 2012 г., организира политиката на сурови икономии. Време е Франсоа Оланд да признае, че това не проработи. Какво прави този договор? Той създава мишени на прекалено бързото намаление на дефицита. Не може да се избира ритъма, с който се намалява дефицита, независимо от икономическата конюнктура”.

“Освен това има система на управление, която не е демократична. Не може няколко страни да решават сами. Нужно е всяка страна да бъде представена в зависимост от населението си, ни повече, ни по-малко. Ако бяхме направили това преди, щяхме да имаме по-малко сурови икономии, повече растеж, по-малко безработица. Днес трябва да се възползваме от случая, за да преразгледаме това и да спрем да казваме, че не можем да променим договорите, докато го правим през цялото време”.

“В края на годината ще има избори в Испания и “Подемос” биха могли да получат резултат, сравним с този на “Сириза”.

“Трябва да разгледаме европейския проблем в неговата цялост, а не само да измисляме временни решения”.

Вещае ли победата на “Сириза” нова ориентация за Европа?

“Инициативата трябва да дойде най-напред от Франция, Италия и Испания. Тези страни, заедно с Гърция, трябва да поставят на масата нов проект за демократично преработване на еврозоната, например с общ данък за всички компании”.

“Дори Франция и Германия не успяват да накарат мултаницоналните компании, които правят сделки с Люксембург, да плащат данък. Как искате Гърция да успее?”

“Много сме лицемерни в исканията си към гърците и в отсъствието на сътрудничество с тях”.

Ще бъде ли заличаването на гръцкия дълг чиста загуба за данъкоплатците в еврозоната?

“Трябва да се погледне в перспектива. Първо, Гърция представлява 2% от БВП в еврозоната. Така че има 98% брутен вътрешен продукт, който не е гръцки. Второ, трябва да се намалят лихвените проценти по гръцкия дълг от 1% на 0%. През последните години направиха пари с гръцкия дълг: взеха на заем при 1%, за да им дадат на заем при 4 до 5% лихва. Спечелиха пари”.

“Имаме огромна отговорност за депресията на гръцкия БВП от 25% за пет години. Това е депресия от мащаба на кризата през 30-те г. на ХХ век във Франция или Великобритания”.

Политиката на сурови икономии “не послужи за нищо, от гледна точка на намаляването на дълга, точно обратното, тя потопи БВП, който е много нисък, и така увеличи тежестта на дълга”.

“Значителното намаляване на лихвените проценти и удължаването на гръцкия дълг ще облекчи дълга”.

“Проблемът е глобален. Нужен е общ фонд, в който да се вкарат всички държавни дългове, на всички европейски страни. Впоследствие този фонд ще емитира дълга с общ лихвен процент. Това би позволило на Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде много по-ефикасна спрямо инфлацията. Мерките, предприети от ЕЦБ преди няколко дни, ще позволяват ли да се възстанови инфлация от 2%? Това съвсем не е сигурно”.

“Докато имаме единна валута, но 18 държавни дългове, ще има и други финансови паники”.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

След девет месеца и половина шикалкавене, министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му, и че строежът на АЕЦ „Белене” се замразява!

Няколко часа по-късно Правителствената „Пресслужба”, ръководена от Румяна Бъчварова се втурна да замазва гафа на министър-председателя с урок :как трябва да се тълкуват думите на Бойко Борисов!

Защо и как правителствената Пресслужба ни учи как да тълкуваме думите на премиера, - четете в коментар тази вечер, по-късно.

За „Южен поток”, който вече е на старт за строителство от руска страна, Борисов замълча, но вероятно кабинетът на ГЕРБ ще се откаже и от участие в него!

Защо няма да строим „Бургас-Александруполис”? Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов.

Що се отнася до „Белене”, обясненията бяха още по-пространни:

„Всеки, който ми даде цената и да обсъждаме цена и откъде ще вземем парите, сме готови веднага да седнем да говорим с него иначе това си е само голи приказки, каза Борисов и допълни:

Правих им елементарната сметка – 26 млрд. евро струват 4 реактора при подписания договор между колегата Ердоган и Медведев.

26 като го разделиш на 4 се получава по 6.5 млрд. евро, което като го умножиш по две, сиреч същите нашите реактори от „Белене”, прави 13 млрд. евро. Ако някой ми каже днес откъде да извадя 26 млрд. лева, за да построя „белене” и след колко години ще си върна парите от тях, тогава нека да ме обвини, че бавя проекта. Това е сметката. Станишев говореше за четири милиарда, за два реактора. Турция подписва за 6.5 млрд. евро на един. Не се е променило нищо. Кой ме кара да задължа държавата с 26 милиарда, без ясен план, кога ще ги върна тези пари?”

ИТАР-ТАСС съобщи новината по странен начин със следното заглавие: „България не е приемала решение за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”, цитирайки изненадата на министър Трайчо Трайков.

ИТАР-ТАСС цитира още, че „По думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи.

„Нито петролопровод, нито АЕЦ”

под това заглавие „Московский комсомолец” коментира новината за провала на двата руско-български енергийни проекта.

„България, традиционно верен съюзник на Русия на Балканите, нанесе неочакван удар по икономическите интереси на Москва в региона. „Братушките” се отказаха едновременно от два мащабни съвместни проекта”, написа вестникът.

Странното след двете новини, бе, че министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали, че няма да участваме нито в единия, нито в другия проект”, каза министър Трайков.

Запитан дали е изненадан от изказването на премиера, министърът отговори: „Изненадан съм от вашето твърдение”.

Странно и необяснимо е, че след като на 10 март бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект.

Преди два месеца бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а днес стана ясно, че това са били действия за хвърляне нап рах в очите на Русия и Гърция. Българското дружество е собственик на 24,5 процента от капитала на компанията „Транс Балкан пайплайн”, която е ангажирана с проучването, проектирането, строителството и експлоатацията на нефтопровода. Какво ще се случи с парите, които държавата е вложила в тома дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства правят напълно нормална реакцията на изненада с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”.

Или за тези, които помнят случилото се в последните 20 години – мога да сравня реакцията на министър Трайков с тази на един бивш външен министър, Стоян Ганев, който слезе от самолта, за да научи, че без него, България е признала първа Македония за държава.

Минути след съобщението на Борисов, електронното издание на „Газета ру” пусна новината със заглавие „България се отказа от строителството на нефтопровода „Бургас-Александруполис”.

В публикацията се подчертава, че отказът бил продиктуван от липсата на икономическа изгода на проекта.

Със същото заглавие съобщи новината и РИА Новости, като за разлика от „Газета ру” тук бе подчертано, че отказът от строежа на нефтопровода бил съобщен след среща на българския премиер с поланиците на страните-членки на ЕС. Що се отнася до причината, Борисов се оправдал с отказа на жителите на Бургас от този проект и заявил, че случилото се в Мексиканския залив с разлива от платформата на „Бритиш петролеум” също оказало своето въздействие при вземането на това решение от негова страна.

Колко ще ни струва „подаръкът”, който си направи премиерът за рожедния си ден?

Новините за замразяването на „Белене” и отказа от „Бургас-Александруполис” бяха разпространени след срещата на Борисов с посланици на страните-членки на Европейския съюз, която се състоя днес, на 11 юни в резиденцията на испанския посланик. Символично казано, Борисов си „подари” отказа от съвместен бизнес в енергетиката с Русия за рождения ден, който е след два дни.

За „Бургас-Александруполис” още от средата на март беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на министър Дянков и преминаването на проекта „Бургас –Александруполис” към Министерство на финансите го обрече още преди два месеца на провал и закриване.

Бившият енергиен министър в кабинета „Станишев”, сега депутат от Парламентарната група на Коалиция за България Румен Овчаров заподозря, че проекта „Бургас - Александруполис” се спира, а АЕЦ „Белене” се замразява, за да се удовлетворят американските интереси, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

„Някои хора в България така и не разбраха, че България има собствени национални интереси и тези интереси не могат да бъдат управлявани от които и да било други държави. В момента действията, които предприема правителството, добре е че най-после ги предприема, защото това стоене в разкрачено положение беше по-опасно и по отношение на АЕЦ „Белене”, и по отношение на „Бургас-Александруполис”.

„Тази агония завършва – коментира Овчаров. - Тази агония обаче е изключително вредна за България. Надявам се, че министър-председателят схваща за какви загуби става дума, както политически, така и геополитически, а и чисто икономически. България ще заплати 2 млрд. евро, за да приключи проекта „Белене”, вместо да даде 2 млрд. евро, за да имаме работеща най-евтината АЕЦ в целия ЕС.

България се отказва от един проект, който сега очевидно ще бъде реализиран в Турция. В крайна сметка си мисля, че може да бъде удовлетворявано всяко желание на американските ни партньори, но поне мъничко трябва да бъдат съобразявани и нашите национални интереси”, каза Овчаров.

Как ще реагира Гърция на този отказ,

след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

Защо трябваше правителството на ГЕРБ да „преноси”, вместо да даде отговора си за руските енергийни проекти, едва ли някой ще тръгне за проверява и търси отговор. Точна на 1 септември миналата година Борисов не даде ясен отговор на Владимир Путин как смятат да реализират вече подписаните междудържавни енергийни проекти. Девет месеца и половина /времето за едно раждане – бел. Л.М./ след тази среща, Борисов изплю камъчето и призна, че кабинетът му няма никакво намерение да участва в „Бургас-Александруполис” и, че замразява строежа на АЕЦ „Белене”!

Точно в деня, в който от руския газов концерн „Газпром” съобщиха, че са готови да започнат строителството на „Южен поток”, българският премиер се изхвърли като съобщи, че с другите два съвместни с Русия проекти нищо няма да се случи.

Ден преди Бойко Борисов да съобщи тези две новини, руският енергиен министър Сергей Шматко призова българските акционери в петролопровода „Бургас-Александруполис” да вземат решение до есента на 2010 г., тъй като в противен случай той щял да бъде замразен до изясняване на позицията на българската страна.

Руската компания "Атомстройекспорт" също била готова да започне строежа на АЕЦ "Белене", заяви днес вицепрезидентът й Генадий Тепкян, който добави, че работата по проекта не изостава, въпреки отсъствието на стратегически инвеститор и съответно на финансиране. На строителната площадка имало необходимата инфраструктура и първият блок на централата можел да бъде готов през октомври 2017 г.

Тук не мога да не задам въпроса и защо председателят на парламента Цецка Цачева разизграваше руския енергиен министър Сергей Шматко като се напъна да говори „компетентно” с него за българо-руските енергийни проекти при посещението си в Москва също от средата на март. Русия не е страна, с която някой може да си играе и шикалкави и много скоро управниците ни ще усетят това.

Спомням си, че в Гданск на срещата на Борисов с руския премиер Владимир Путин, Путин го попита от кой от проектите бихме се отказали. Тогава премиерът не каза нищо ясно и конкретно.

Колкото до „Белене”, Борисов позволи един посланик като Уорлик да тръби как ни съветва да загърбим „Белене” и то на всеослушание с лъжи за сеизмичност на терена за АЕЦ-а.

След това се игра на вариант „търсене на инвеститори и консултант”, който вариант бе изоставен и не бе довършен...

Междувременно три компании останаха в надпреварата за консултант на АЕЦ „Белене”, а сред фирмите, които кандидатстваха в конкурса бяха HSBC, "Сосиете женерал", "Магуайър", "Ротшилд”. Министър-председателят пък обяви, че проектът за АЕЦ „Белене” е най-напредналият технически и юридически проект в Европа.

Освен руснаци, България разигра и чужди компании като шикалкавеше и губеше авторитет, докато неизвестно защо отлагаше във времето тази проект.

Заговори се, за консервиране на площадката на АЕЦ „Белене”, съобщена бе и цената за това консервиране – 7,5 млн евро. Замразяването на „Белене” било, защото нямало яснота кога ще се върнат парите, съобщил днес премиерът на посланиците от страните-членки на ЕС.

В резултат пред страната ни стои проблем с дело за неустойки на стойност над 800 млн евро, лихви, милиони за замразяване, за поръчано и неизползвано оборудване – цената на това съобщение на Борисов може да ни донесе иск за около милиард евро.

Възможното прекратяване на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, добави Шматко.

Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.

Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.

Новината за замразяване на проекта „Белене” дойде ден след като президентът Георги Първанов отправи приветствие по тази тема:

„Необходима ни е повече оперативност по проекта „Белене”, оценяван от международните експерти като съвременно технологично решение с най-високи показатели за ядрена безопасност в света към момента. Това се казва в приветствие на президента Георги Първанов, отправено към организаторите и участниците в Международната ядрена конференция на БУЛАТОМ, съобщиха от прессекретариата на държавния глава...

... Трябва да сме по-експедитивни, защото повишеният интерес към ядрените технологии вече значително повишава цената на новите атомни централи в световен мащаб. Доколкото съм информиран, цената на единица ядрена мощност в аналогичния на Белене проект за изграждане на АЕЦ в Турция вече е 2,5 пъти по-висока, се казва в приветствието.

Според държавния глава, - няма никакво съмнение, че трябва да запазим стратегическия приоритет на ядрената енергетика в електропроизводството. "Много са причините за това - световните енергийни баланси, екологичните стандарти, скокът на цената на електроенергията след 2012 г., когато ще приложим принципа “замърсителят плаща”. Поради повишените изисквания към серни и азотни емисии, голяма е вероятността след 2016 г. постепенно да се разделим с почти всички наши ТЕЦ, работещи на въглища...”

В традиционния стил две крачки напред – една назад

минаха и намеренията на правителството да търси инвеститор за построяването на един или два нови блока на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Естествено, след пушилката, към днешна дата, тези планове се оказаха в застой заради оттегляне на досега заявения инвеститорски интерес към потенциалния проект съобщи журналистката от Медияпул”, Владислава Пеева в свое разследване по темата.

Застоят станал ясен и от думите на Рашо Първанов, главен инженер на изведените от експлоатация І-ІV блок на централата, чиято инфраструктура се очаква да бъде използвана за бъдещите мощности.

Рашо Първанов представил възможностите за нови реактори в АЕЦ "Козлодуй" по време на дискусия в четвъртък пред Международния ядрен форум, организиран от "Булатом".

Според Пеева, в началото на годината, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма спешило ръководството на АЕЦ "Козлодуй" да внесе доклад за необходимостта от нови мощности на централата, но докладът сега отлежавал и не се внасял в Министерски съвет за одобрение.

Документът включвал около десетина варианта на технологии, сред които руски, американски, японски и др., както и предпроектното проучване за икономическата ефективност на нови мощности от по 1000 МВ в централата. Проучването било изготвено от испанската "Ибердрола", която имала и инвестиционен интерес, а това било и условието за откриване на процедура за избор на компания, която да изгради и експлоатира съоръженията. По неофициална информация обаче, испанците вече не били заинтересовани от проекта, което спъвало обявяването на търг или конкурс.

След посещението на енергийния министър в САЩ през април т. г. от министерството съобщиха, че американски компании проявяват интерес към нови ядрени блокове на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Същото твърдеше и американският посланик у нас Джеймс Уорлик, но до момента от страна на Щатите така и не бил обявен реален инвеститорски интерес.

В резултат на всичко случило се до този момент, Русия логично поиска по-високи такси за прием на ядрените ни отпадъци! Според евродиректива, България трябва да спре да изнася в други страни ядрените си отпадъци още до края на настоящата, 2010 година.

Тук следва логичният въпрос, работи ли някой от правителството по проблема с осигуряване на хранилище за бъдещото складиране на ядрени отпадъци! Такава информация от министерството на Трайчо Трайков никой не успя да намери...

Преди два дни министър Трайчо Трайков коментира коментира, че инвеститорите предпочитат компании, които да са стабилни и да имат потенциал за нагоре. „Приватизация трябва да има, защото това ще донесе свеж финансов ресурс на държавата. За да има и стабилност, и потенциал за развитие нагоре, трябва да се намери обединение - например на АЕЦ “Козлодуй”, ВЕЦ-овете на НЕК и Марица-Изток – съобщи Трайчо Трайков. - Това ще е компания мечта, от която и 10% да продадем, постъпленията ще са огромни. По-добре да продадем малка част от нещо голямо, отколкото много от нещо по-малко”, категоричен бе икономическият министър.

Ще загуби ли Русия от отказа и шикалкавенето на България

по енергийните проекти?

Според електронното издание „Время новостей” от 9 юни, в близките години се очаквало „Росатом” да стане наистина глобална корпорация. Директорът на държавната компания Сергей Кириенко обяви планове за реализиране на проекти в целия свят, съобщи преди два дни в-к „Время новостей”.

Постигането на тези амбициозни цели може да бъде осуетено заради съкращения във финансирането. Освен това бъдещите договори ще зависят от готовността на руската страна да се откаже от приоритета си да използва само оборудване собствено производство, коментират експерти.

Програмата на „Росатом” е действително мащабна. В Близкия изток през август ще бъде пусната иранската АЕЦ „Бушер”, започна изграждането на АЕЦ в Турция. Корпорацията ще участва в търга за изграждане на първата ядрена централа на Египет, готови са и плановете за снабдяване с ядрена енергия и на Сирия.

В Далечния изток „Росатом” помага в изграждането на АЕЦ в Тайван, както и за завършването на първата подобна централа във Виетнам. Амбициозни са и плановете за Новия свят, където текат преговори с Аржентина, Бразилия и Венецуела.

Защо точно днес премиерът Борисов съобщи за отказ по проекта „Бургас-Александруполис” и замразяване на АЕЦ „Белене”? Посланиците на страните-членки на ЕС едва ли имат пръст в тази история.

Засега виждам две причини в избора на време за съобщаване на решение по двата енергийни проекта:

Първата е, че вчера президентът Георги Първанов поиска в присъствието на срещата „Булатом”, че не трябва да се чака, а да се действа в енергетиката.

Втората причина е, че САЩ ще дадат червена точка на Борисов затова, че след налагане на санкциите на Иран, в които участва и Русия, Кремъл загуби позиции в Близкия изток, като трябваше да се откаже и от продажбата на ракети на Иран и се дистанцира от подкрепата на Турция за Иран. Иран от своя страна се обиди на Китайи Русия, което пък намали рейтинга на Турция във воденето на самостоятелна политика.

А какъв по-удобен момент за удар от този щеше да получи Белия дом в борбата си за връщане на изгубени позиции в Евразия? Един приятел на Русия като България да нанесе икономически удар върху съвместни българо-руски енергийни проекти и то след като предстои разполагане на ПРО на българска територия!

 
„Готвят България за плацдарм на бъдещи военни действия на принципа на римските окупационни корпуси, които са държали протекторатите под пълен контрол. Може ли да се промени това? Да, в случай че българският народ реши да промени политиката на своето правителство и избере свои нови представители. Ако не, ще се стигне до сблъсък.“ Така Ивайло Франц коментира изпълнението на документ „Визия 20-20“ след посещението на втория човек на САЩ Джон Кери. Ивайло Франц е водач на Патриотичния съюз „Освобождение”. Има три магистратури – по икономика, втората е творческа, а третата – богословска. Води магистърски курс по европейска политика на конкуренцията, основната му дейност е експертна и консултантска в сферата на икономическото планиране, прогнозиране и управление.

Ивайло Франц, водач на Патриотичния съюз

- Г-н Франц, към интервюто с вас „Тайно и полека ни въвличат във война“, публикувано в ГЛАСОВЕ, имаше огромен интерес. Каква е развръзката на ситуацията днес и какъв знак виждате в посещението на Джон Кери у нас?

- Развръзката е брутално видима за всички. След като «осветихме» програмата „20-20“, в която всички видяха, че България се отказва от своя държавен суверенитет в полза на САЩ и ЕС и поема всички стратегически ангажименти да бъде територия за война, ресурси и пари, сега виждаме как се разиграват политическите и дипломатически ходове от най-високо ниво за потвърждение на тази стратегическа договорка. Това е именно пряката цел на личното посещение в страната ни на Джон Кери, втория човек на властта в САЩ – единствената държава в света, поддържаща официална доктрина за глобално господство! Най-важното, което исках да изоблича в предното интервю, бе националното предателство на правителството и президента на България. Защото не може да отдаваш всичко свое на чужда страна и да се превръщаш във враг на половината свят. Не може да караш народът да плаща 10 милиарда за 5-годишен период, да го задължиш да унищожи военно-промишления си комплекс и армия, да му поставиш противоракетен щит, заради който ще бъде унищожен в една война, а накрая да го мобилизираш и да го накараш да воюва със своя брат! Това е договорката между България и САЩ на срещата в Уелс – програмата - «България в НАТО и Европейската отбрана 2020“.

Какъв беше отзвукът? Интернет гръмна, хората видяха, но националните медии, поддържани от управляващата партия, правителство, президентство и сие, нито дума не казаха. Чак неотдавна имах покана в национална медия, и то в предаване на известен водещ, но в един полунощен час. И там обаче официалната позиция бе: вие, Ивайло Франц, какво целите, като разкривате тези неща, какви са ви опасенията за нова война, след като ние сме членки на НАТО и държавата трябва да направи това. Никакви аргументи по същество срещу изнесеното от мен за абсурдите на този договор. Никакви аргументи срещу факта, че, първо, народът не го знае; второ, той не е допитван за това дали го желае; трето, официалната институция на представителство – Народното събрание, не е вземала отношение по тези въпроси. Но най-важното – всичко като правителствени актове е скрито с изключение на тук-там излязла информация. Единствените медии, които публикуват истината, се оказват социалните мрежи, блоговете и, общо взето, интернет – мястото, където е единствено възможно открито да се изобличат пред хората ролята и давлението на предварително скроени схеми и манипулации.

- Преди два месеца вие казахте по повод документа „Визия 20-20“, че ни въвличат във война. Какво трябва да се случи според вас, за да стане тя неизбежна?

- Ами тя е в ход. Пристигна вторият човек на САЩ за няколко часа. Неговото посещение бе безпрецедентно за личната свобода на хората, на които им бе забранено дори да си отварят прозорците на собствените домове. Но да оставим това, преглъщаме го. Основната цел на това посещение бе другарят президент Плевнелиев да отчете изпълнението на договорката, което пое на срещата на НАТО в Уелс, а именно програмата „20-20“. А сега моля да обърнете внимание на следното: президентът се отчита за военната програма, категорично се договаря за енергийните ресурси и доставки на втечнения американски газ чрез нов тип логистичен център през Гърция, както и безусловно потвърждава заробващото Европа TTIP и всичко това, за да могат американците да осигурят за себе си един безкраен бизнес, който да защитят военно-стратегически в разрез с всякакви български национални интереси.

- Междувременно обаче се случиха изборите в Гърция, където спечелилата СИРИЗА е по-скоро ориентирана на Изток, случи се посещението на Путин в Турция и преориентирането на „Южен поток“ в „Турски поток“, който Гърция заяви, че ще приеме на своя територия и т.н. Как се вписват новите реалности в плановете на САЩ според вас?

- Самото посещение на Джон Кери показва, че те изключително ще разчитат на тези, които сега управляват. Плевнелиев потвърди и се отчете, че България ще даде своите пари на САЩ за превъоръжаване, ще унищожи военните бази на държавните заводи и ще замени технологичния ресурс на инструментално патентна зависимост на българските заводи, произвеждащи руски видове въоръжения с американски и ще изпълни поетото задължение да бъде страна, логистичен команден център за провеждане на военни операции срещу руската страна и нейните съюзници, като разположи всички елементи на американската ПРО и ПВО в Европа, изгради военни бази и приеме тежко въоръжение и войска – това всичко означава война! Затова след Кери ще дойде Нюланд, която отговаря за европейските въпроси, а де факто тя е тактическия офицер на САЩ, който изпълнява, координира и оперативно ръководи Брюксел в изпълнение на глобалната политика на Америка в Европа, най-вече към съответните местни васални феодални държавици.

И накрая идва Столтенберг като един вид военен координатор, който трябва да каже къде, колко, кога и докога трябва да бъде изградено. Така че „фронтовата линия“, за която говори г-жа Нюланд, е всъщност изтегляне на САЩ и НАТО на изток. В центъра на Европа вече няма нужда от въоръжение, стратегическа техника и военни сили, те трябва да бъдат изтеглени на източния фланг в новите членки на НАТО - стари бивши социалистически държави, и най-вече в България, Румъния  и цялата поредица натовски страни, които имат сухоземна и водна граница с Русия. Основната цел на това е създаване на окупационни корпуси! Затова в момента се търси не просто база за танково подразделение – това е смешно – търсят се логистичните центрове за съсредоточаване на сухопътни съединения за специални операции.

Във всяка държава, която е членка на НАТО и едновременно с това е бивша социалистическа държава, също и бивша членка на Варшавския договор, ще има подобен окупационен корпус на принципа на римските окупационни корпуси, които са държали териториите-протекторати под пълен контрол. Защо ли? Тези специализирани военни съединения нямат за пряка цел да воюват с една мощна руска армейска групировка, тяхната „специална“ цел е военна защита на американското статукво в съответния териториален протекторален обхват. Това означава, че в случай, че българският народ реши да промени политиката на своето правителство и избере свои нови представители и прекрати най-сетне този недовършен преход, ще се стигне до сблъсък. Сблъсъкът автоматично ще се превърне като този в Украйна, защото българският народ е пред духовен, икономически, социален и политически взрив! И тъй като България няма истински въоръжени сили, които да защитят 25-годишната диктатура на управляващите, това ще го направи американският военен окупационен корпус на територията на България, който ще бъде „призован“ от Бойко Борисов или Плевнелиев, или който и да е на тяхно място и изпълнява „правилната“ политика, както каза публично г-н Кери. Ако народът вземе, че тръгне срещу днешната власт, срещу него ще тръгнат американските танкове заедно с платените и контролираните от българската олигархия полицейски сили и армейски поделения, които се командват от послушковци на властта и агенти на САЩ. Ето това е идеята. Те в никакъв случай не искат независим български народ, камо ли един следващ Донбас на Балканите!

- Какво мислите по принцип за СИРИЗА?

- Не искам да обиждам гърците, но тяхната СИРИЗА е един своеобразен вариант на нашия ГЕРБ, една популистка, много умело прикрита про-глобалистка партия. Според мен СИРИЗА ще бъде едно огромно разочарование за гърците, чийто водач не знам защо е толкова адмириран, тъй като той няма нито една черта на водач, камо ли държавник. Според мен до няколко месеца, най-късно до края на 2015 г., предстои сериозна политическа криза там.

- Войни с танкове при съвременните технологии изглеждат като анахронизъм. Възможно ли е воюващите страни да се въздържат да ги използват?

- Ами ето в Украйна е точно така. Те са едно от най-ефикасните военни сухопътни средства за всяка една проамериканска хунта, която избива собствения си народ и деца!

- Там обаче войната е полуофициална...

- Полуофициална и сепаратистка я нарича диктаторът, узурпирал държавната власт с явен кървав преврат. Там воюва самият народ. Той дава пример, че не желае една хунта да го управлява, както не желае имперските или олигархични интереси, на който и да е по света, да бъдат над православната вяра и живота на собствените му децата. Ако ние тук се опитаме да направим това и на нашата територия имаме американските бази и войски, ще се стигне до същата гражданска война. Затова посещението на Джон Кери е краят на договарянето да няма държава България – последно, лично – вече с новия управляващ, който иначе им е стар агентурен познайник, да бъде верен и докрай безусловен страж на американския интерес. А те се задължават и му гарантират, че ще да бъде вечно на власт в протектората България - пряко или чрез подставени лица.

Следващото нещо е енергийната зависимост на България, която трябва да се промени и да е не към Русия, а към САЩ. Следва Руската федерация да бъде разпадната, което е една от главните цели на глобалния стратегически план на САЩ – Русия да бъде откъсната от своите федеративни републики и да остане една малка държава отвъд Урал, за да се създадат едни нови евро-американски съединени щати под тактическото управление на Брюксел, но стратегическо от страна на Вашингтон с ново райониране на границите на европейските държави.

С това ще приключи всичко, което съществува днес като относителен национален суверенитет в Европа и донякъде в Азия. В това отношение икономическата рамка на войната е споразумението TTIP (The Transatlantic Trade and Investment Partnership), което е основата на планираните евро-американски щати. Затова се прави и това стратегическо военно позициониране в Европа, което ще бъде бетонирано чрез американските окупационни корпуси. Това е, което Джон Кери разпореди на „управляващите“ в България – президент, министър-председател и техния пряк агент лобист външния министър. И те безропотно го прегърнаха и потвърдиха.

И оттук нататък, както правят английските лордове в бриджа след като анонсират играта, оставят на своите слуги да доразиграят картите. В същото време в България народът не знае, че правителството на Бойко Борисов е приело официално нова правителствена програма „За стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018“. Тази програма е от около 150 страници, съдържа всичките глави, които се отнасят до управлението на България с оглед защитата на интереса на САЩ и ЕС. Разработена и написана по европейско-американски модел във вид на приоритети, цели, мерки и пр. Интересното е, че в частта „Отбрана“ на тази програма имаме включване на всички задължения на България, приети и описани в прословутата програма „20-20“, за която днешното коалиционно правителство на България е взело решение да изпълни до края на своя мандат.

И тук кръгът се затваря. Приетата тайно от две правителства програма „20-20“, в която се отдава цялата територия на България за военни действия, бази, ПРО и ПВО на САЩ в Европа, в която се разпродава цялата недвижима и движима собственост на Министерство на отбраната и на неговите фирми и се променя изцяло технологичната база, вече се изпълнява и е включена в тази правителствена програма. Ето това е юридическият факт. Така че нашите управляващи рапортуваха на г-н Кери, че всичко, прието в Уелс, се изпълнява. Бяха му показани именно тези държавни, правителствени документи, които никой не си прави труда да узнае, но всички иначе се ужасяват от мобилизационните призовки, които някои партии използват за цинично вдигане на пореден процент рейтинг, а всъщност те се явяват едно най-последно следствие на именно тези правителствени явни и тайни договорки, решения и програми.

И това е другият въпрос - къде са политическите партии в Народното събрание? Защо те не разкриват тези договори и не ги подлагат на обсъждане? Дори специалните служби в България не знаят за тяхното окончателно решение. Подготвяни са и са договаряни без мнението на ръководствата от ДАНС, ВИ и пр. Кой говори за това? Говорим ние, някакви хора, които практически нямат влияние върху политическия процес. Значи изводът е един единствен - има театър, има една постановка, в която ролите са разпределени. Затова според мен драматично и категорично трябва да бъде променен този курс на планирано унищожение на държавата ни.

- Как?

- Мирният и разумен начин е това, което правим – тези тайни сделки да станат публични. Второ, в момента разработваме документ, който ще изпратим до Висшият административен съд, с който ще се опитаме да спрем чрез правата си на граждани самата програма «20-20». Както виждате, тя вече е част от правителствената програма за изпълнение до 2018 г.

Ако ВАС изобщо допусне една такава жалба за разглеждане, това ще бъде победа, защото ще трябва да се спре изпълнението на програмата. Аз лично се съмнявам, че ще бъде допусната, по-скоро ще бъде отхвърлена. А това означава, че ще трябва да преминем към действие второ – показване на недоволство от страна на народа и всички негови организации, които споделят това и имат за цел първо България и после всичко останало. И трето, ако и това не стане, да подготвим и изпълним едни нови февруарско-мартенски протести. Те може и да са юнски, въпросът е, че този пагубен курс трябва да бъде прекратен. Иначе ние отиваме не само във война, а в абсолютно самоунищожение на държавата и народността си. Защото част от глобалната цел на САЩ е завладяване на евразийския континент на всяка цена. Без това те няма да могат да постигнат световното си господство. НАТО и ЕС са просто попътни средства в тази война.

- Евразия? Това включва ли Китай?

- Китай е втора част от новия глобален ред. Към момента американската военна доктрина определя да не се водят две войни едновременно. Затова са им необходими много наемници, без значение дали ще са васални княжества-протекторати от бивши соц страни, стига правителствата им да са готови да продадат всичко, само и само да са на власт, или ще бъдат техни собствени. Но пряк и най-страшен противник за САЩ в момента е Руската федерация, затова тя трябва да бъде обкръжена максимално плътно, да бъде задушена, стегната и омаломощена от локални войни, икономически санкции и т.н., за да се разпадне. Тя трябва да се откаже от своята идея за обединение на рускоезичните, която изповядва движението на Игор Стрелков „Новороссия“. Преди няколко дни на пресконференция с представители на чужди медии той заяви, че не получават и една рубла и един знак на помощ от страна на руската администрация в поддръжката на народната армия на ДНР и ЛНР (Донецка и Луганска народна република). Те излязоха с един манифест, в който искат от Русия признаване независимостта на двете републики и нарочен закон за уреждането на статута на руските граждани извън територията на Русия. Позиции, които Путин досега не е изразявал лично. Затова ги изразява един от неговите тактически фронтови офицери, извършил операцията в Донецк, укрепил и помогнал за отвоюването на тези територии, обаче стоящ на позиция различна от либерално-корпоративния модел, който защитава - малко или много, президентът Путин. И в момента тази позиция както за Америка, така и за Русия е с особен знак. Решаването на тези искания имат стратегически характер за бъдещето на Руската федерация... може би и нашето.

- Къде е интересът на България в тази композиция? У нас вече живеят хиляди рускоезични граждани и според разбирането на хора като Стрелков, те могат да дойдат тук под претекст, че защитават руснаците и да поискат едно допитване със сепаратистки претенции, както се случи с Крим?

- Руската федерация и Путин бяха принудени да направят тази крачка с Крим. Какъв е проблемът в Крим – Европа, Черно море и военно-стратегическите бази, които се държат там. Тук залогът за Русия беше тя без битка, без каквото и да е действие да загуби цялото си влияние и включително свои собствени военни бази в Крим, като допусне построяването на американски. Стратегически това е недопустимо. Това е проблемът. САЩ не просто настъпиха Русия по болното място, това беше точен и ефикасен удар право в сърцето на европейското и черноморско влияние и позиции на Русия. И Путин нямаше какво друго да направи, за да съхрани държавата си и да се реши най-накрая да я поведе в стратегическата битка за световно присъствие в новия свят. Според мен дори много интелигентно разигра нещата с допитване до населението на самия Крим и последващо действие.

- Какво му пречи на рускоезичното население, което на някои места по Черноморието е компактно, да поиска отделна република, ако се стигне до допитване по същата схема?

- Ние нямаме нищо общо с Руската федерация. Това, че руснаци са накупили недвижими имоти, не им дава никакви права, освен че и никога няма да ги поискат, защото те именно искат да са в друга държава, различна от тяхната. Няма я причината това да стане или, нямаше я поне до днес. Защото със заклеването във вярност на президент, премиер и външен министър за слугуване на Джон Кери и САЩ, вече ние сме безусловен противник на Русия. И ако Русия категорично се откаже да има някога интерес в България или на Балканите изобщо, това означава, че тя предава и изоставя самия български народ, който продължава да смята Русия за свой брат и естествен държавен съюзник. Но не може да има война заради това, че тук има руски собствености, инвестиции и т.н. Това е абсурд, невъзможно!

- Смятате, че няма заложен такъв план за изкупуване на имоти, както се говореше, и то близо до трасето на „Южен поток“, който явно още не е приключил като проект?

- Изкупуването на имоти не е свързано с обслужване на военни бази и на такъв тип икономически интерес, какъвто разиграват САЩ в момента. Руските граждани харесват нашето море, което е топло, но не прекалено горещо като гръцкото, има още много параметри, които предполагат и предпоставят купуването на имоти в България. Да не забравяме, че всичките български фирми нарочно си продадоха имотите най-вече на руснаци и англичани. Е, след като има и англичани, това означава ли, че Великобритания иска да направи военна инвазия в България. Това бяха последствията от този безумно либерален модел, икономически цинизъм, който доведе до безогледна разпродажба на българска земя, активи, ресурси и недвижимости не прсто на руснаци, но на всеки, който даде пари! Това, че ние сме изпуснали националния си интерес и в момента Русия и Турция се договарят за това как да печелят на наш гръб, е наш проблем. Както това, че България се продава на САЩ, е наша историческа вина пред собствените ни деца.

- Какво мислите за България след 1944г.? Тогава продадохме ли нашия национален интерес или бяхме жертва на сделка от страна на Великите сили?

- Този въпрос се дискутира двояко. Ако кажем, че сме го продали, трябва да зададем и другия въпрос – а Борис Трети продаде ли го, като сключи пакта с Хитлер? А кой продаде националния ни интерес, когато се разигра ужасът на Междусъюзническата война? А продаде ли се националният ни интерес, когато Стамболов вместо да успореди българската политика с тази на Руската империя, я продаде на Запада. Не защитавам в никакъв случай великоруските имперски интереси, от които Отечеството ни е страдало – например тайния договор между Австро-Унгарската и Руската империя преди Руско-турската освободителна за нас война 1878 г. Но нека да сме наясно, когато съдим историята си, че тогава е било точно както сега – ние, българите, не можем да стигнем до обединение и до единна национална цел – силните на деня ни налагат своите!

- А кой подписа за разделението на Княжество България и Източна Румелия?

- Разделението е било предварителен план за последващо геополитическо разчертаване на Европа и най-вече териториите от Османската империя. Имало е няколко варианта и това е бил един от тях. Последващо е предстояло и обединение и разширение. Но в крайна сметка тогавашните глобалисти и Стамболов изпреварват събитията, надделяват в решенията и повеждат открита битка срещу Русия. Точно както сега правят днешните български олигарси. Тук трябва да оценим нещо много важно, което винаги го пропускат в този исторически анализ – и Раковски, и Захарий Стоянов – едни от основните двигатели на антируското отношение, са масони. Те опитват да включат и иеродякон Игнатий – Васил Левски, в тази жестока схема, но не успяват.

- Нека излезем от историческия преглед и да се върнем тук. Според вас САЩ се готвят за световен лидер и ние също участваме в плана?

- Да, те първо трябва да унищожат своя основен противник и това е Руската федерация, разпадайки я. За тях най-опасният е религиозният и идеологически фронт и затова там е ударът. Руснаците пък се опитват да направят ответен удар, който според мен е изключително богоотстъпен, и това е икуменизмът. За да впрегнат всичко за фронта, всичко за победата, руснаците използват похвата от Втората световна война - няма значение каква вяра си, щом си руснак, значи си наш. Тук задейства великоруският шовинизъм, който в никакъв случай няма да им помогне.

Важно е да се уточни, че „американската пролет“ в Турция не успя, защото Ердоган не се съгласи да сдаде поста на Фетхуллах Гюлен, ислямски фундаменталист и проповедник, който в момента подготвя ред ислямски групировки за атака в държавите от централна Азия и най-вече тези по границите с Руската федерация и Турция. Всичко това е координирано с плана на САЩ за разпад на Русия и всички съществуващи национални държави, които не са техен протекторат.

- Възможно ли е според вас България да остане необвързана, тоест да скъсаме всички съюзи, в които сме и да се стремим да станем остров на благоденствието? Защото влизайки в НАТО и ЕС, ние подписваме някакви споразумения, които трябва да спазваме. Влезли сме в тази игра, защото в онази вече сме били. И нека обобщим – какво според вас трябва да правим сега?

- Това, че сме член на ЕС и НАТО не означава, че не съществуваме като държава на българите, че нямаме правото на свои собствени цели, които искаме да постигнем. Първо, нека да не се забравя, че НАТО е отбранителна организация, останала след Студената война. Нейната основна функция и цел е била обща военна сигурност. В момента НАТО е една голяма илюзия, тя е изцяло инструмент на великолидерския интерес на САЩ за властване и изпълнение на тяхната доктрина за глобално господство. Тук принципът е – ако се съгласиш. А в България кой се съгласява – само управляващите. Ако народът категорично каже „не“, какво се случва? Един Донецк се случва. А какво става с ЕС, всички видяхме. Става нещо като с третия пол – нещо изродено, никой не го желае, но и никой не се отказва от него. А какво става в Унгария? Малка държава, ресурсно ограничена, но тя промени конституцията си, изведе национални цели, тропна на Брюксел, обяви за защита цялото унгарско население извън територията й. И всичкото това преди месеци под носа на ЕС. И какво направиха с тях – десант? Нищо не направиха. Защото има партия и народ, който може да покаже своите цели. Няма никакъв проблем да бъдем в какъвто и да е съюз, включително и в НАТО, ако имаме възможност да развиваме своя собствен интерес, какъвто България впрочем още не е формулирала след 25 години „преход“.

Нека безпристрастно видим какви са основните проблеми на текущото ни членство в НАТО и безусловното ни обвързване със САЩ и ЕС: първо, без да имаме враг и противник където и да е по света, ние ставаме такъв за половината свят благодарение на защитата на чужди на нас интереси. В момента сме официални противници на Русия, на Иран и на Китай и респективно на всички техни съюзници. Второ, във всяка една военна база на САЩ и НАТО на територията на България не действа българското законодателство и никой не знае какво и кой отива, стои и излиза от тях. Това е абсурд от гледна точка на националната сигурност на държавата ни. Трето, трябва да платим 10 млрд. на САЩ и НАТО до 2020 г. за превъоръжаване и трябва да разпродадем всички свои военни активи и имоти – над 1100 на брой, и да подменим и унищожим своя технологичен ресурсен потенциал. Четвърто, никой не ни плаща и цент за ползване на военни бази, територия, войска и каквото и да е свързано с България. Пето, българският бизнес, организации и държава са поставени в пряка зависимост на принципа – първо Щатите и ЕС, тоест пълно подчинение на техните интереси. Шесто, трябва безусловно да подпишем и безпрецедентния икономически договор TTIP, който ни прави абсолютни роби на един нов господар, пред който бившият Съюз на съветските социалистически републики е като малко дете!

- Смятате ли, че един сблъсък между Русия и САЩ е възможен?

- Всичко, което се случва у нас, е следствие от сблъсъка на Русия и САЩ. Това е ясно за всички. Открито го тръби и най-големият агент на Щатите след Втората война, който завърши своята игра като гробокопач на комунизма, както го нарекоха.

- За Горбачов ли говорите?

- За същия. В началото на сблъсъка той съвсем целенасочено излезе от дълбините и каза, че предстои студена война. Но никой не попита на кого всъщност говори Горбачов. Нека тук да го кажем ясно – Горбачов не говори на света в защита на Русия, той говори на Русия и Путин в ролята на тръба на САЩ. Сега се появи отново преди няколко дни и каза пак на Русия и Путин – чака ни истинска война, ако продължите да не отстъпвате. Каза, че студената война вече е факт и не изключва тя да стане гореща...

- За трета световна война ли става дума?

- Не, не мисля, че това ще е световна война. Никой няма интерес да го прави така. Въпросът е да бъде разрушен вътрешно режимът на Путин, като надделее едно от проамериканските крила вътре в Русия. За да надделее обаче, трябва да се вкара клин по модела „разделяй и владей“ във всички възможни степени и области на държавното управление. И една от тях е войната в Украйна. И тъй като следващата крачка и смисъл на военните действия е сухопътното свързване на Крим с двете нови републики, САЩ ще блокират това действие на опълчението в Украйна с преместване на правителствените украински сили към Крим и неговото обсаждане. Целта е да се стори военно-тактически и политически така, че Русия първа да изпрати официално войски в подкрепа на опълчението или Крим и така официално да влезе във война. Тогава НАТО с радост ще се включат като защитник на Украйна и на света от руския агресор. Проблемът за Путин тук е, че той не може да изостави руснаците в Украйна. Стори ли го, губи 85-процентното им доверие. Загуби ли доверието на руския народ, безвъзвратно губи властта си и САЩ печели! Така че искаме или не искаме, войната ще продължи и ще се разшири и ще стигне и до нас, тъй като американците няма да воюват пряко с Русия и руския войник, а чрез своите съюзници. Ние не само просто сме включени във войната, ние сме в нея. Може ли да се спре? Може, ако го поискаме. Ако не, до края на 2015 г. включването на България по един или друг начин във войната вече ще е факт. Ако българският народ и сега не се стресне от ужаса, разрухата и братоубийството, в което го въвлича управляващата олигархия, чака ни жестока гражданска война!

- Защо точно в края на 2015 г.?

- Русия изведе своите членове от ПАСЕ. Следващата крачка, която е заявена и планирана от Русия, е прекратяване на нейното членство във всички структури на ЕС до края на 2015 г. Какво означава това?  Война.

 

Двайсет години след студената война атлантическият пакт е на път да слезе от сцената, изправен пред неразрешими противоречия

Асошиейтид прес съобщи, че Русия обмисля предложението на НАТО да се включи в разработвания от САЩ проект за противоракетен щит в Европа. След разговори във френския курорт Довил с президента на Франция Никола Саркози и с германската канцлерка Ангела Меркел президентът на Русия Дмитрий Медведев заяви, че неговата страна „прави оценка на идеята“, но все още се тревожи. Решение по този въпрос ще бъде взето през следващия месец на срещата на върха на НАТО в Лисабон, в която ще участва и президентът на Русия, каза самият Медведев.

Сирене по тарикатски…

Едва ли има истински българин, който да не знае и да не обича прословутото блюдо, т.е. гювече „Сирене по шопски”, което по мои наблюдения се пръкна някъде в края на 60-те години на ХХ век в световноизвестния ни тогава курорт Слънчев бряг. Беше просто и ясно и поради това много вкусно нещо – слагаш в съдинката половин пакетче краве масло, две плочки сирене на колибка върху маслото, всичко покрито с дебели резени домат и печеш на силен огън… Опа, чушката, лютата, да не забравя, боцната по средата. Велико!
Така се роди и НАТО – светът, разделен на две след Втората световна война през самия център на Европа – от запад, капитализмът със свободния пазар и десни идеологии, от изток, социализмът с плановата икономика и левите идеологии. Две настръхнали една срещу друга системи, дебнещи се ежесекундно. СССР, големият победител във войната, свръхвъоръжен, с огромна, калена с цената на милиони жертви армия, и немислимо танково превъзходство, не без основания изглеждаше в очите на западните хора като ужасяваща гилотина, надвиснала злокобно над живота им. Това породи НАТО. Западна Европа без САЩ би била смляна дори не за месеци…
1992-ра, Елцин се покатери на БТР ли беше, танк ли беше, и разглоби Съветския съюз, в цяла Източна Европа бяха вече демонтирали соцсистемата, от големият враг на НАТО – Варшавският договор, и помен не остана…
В цялата тая суматоха, къде от престараване на новоизлюпените частни ресторантьори, къде от обикновена хитринка, изведнъж се нароиха немислими версии на простото и прекрасно нещо „Сирене по шопски”. Почнаха с добавките – чукнаха му едно яйце най-отгоре да е като циклоп – с едно око. Почнаха да добавят туй-онуй, докато по морето не се наложи поредната измишльотина – ръгнаха вътре саламчета, гъби, та чак и царевични зърна… и ето ти го ново блюдо „Сирене по тарикатски”! Що така, не знам, но тарикатският тюрлюгювеч се позадържа в по-смотаните капанчета.
Така се получи и с НАТО след края на студената война. Дали от алчност, или от реваншизъм, но натикаха в блока куцо и сакато и тюрлюгювечът се заформи.

За орела, рака и щуката

За да е напълно ясна ситуацията на обречения военен съюз, ще ви представя съвсем накратко класификацията на трите ясно очертани групи по интереси, в чиито геостратегически изгоди отсъства общ азимут:
АТЛАНТИЦИ – САЩ, Канада, Великобритания, Холандия и Дания. Водени от Съединените щати, атлантиците поставят на НАТО свръхзадачи, като изместват традиционния фокус на съюза от Стария континент към неевропейски театри на военни действия. Типичен пример е Афганистан и нетрадиционните заплахи за сигурността, като киберсигурността и тероризма. Те настояват също така континенталните европейски сили да поемат по-сериозен ангажимент по разходите за отбрана, реформиране на системата за вземане на решения, включително елиминиране на възможността за вето на отделна страна в някои случаи, качествено разширяване на правомощията на генералния да действа без да се допитва до националните правителства, което обслужва САЩ, тъй като ръководителят на НАТО традиционно е от страна-атлантик.
КОНТИНЕНТАЛНИ СИЛИ – Германия, Франция, Испания, Италия, Гърция. Стара Европа, предвождана от Берлин и Париж, изисква повече контрол и рамкови ограничения за всякакви неевропейски операции на съюза, възможност при нужда от орязване на военните разходи, дори и под официалната зона от 2 % от националните бюджети. Най-характерното е тясно сътрудничество и баланс с Русия, съгласуваност с ООН, с цел ограничаване международно неоторизираните самостоятелни американски интервенции, както и неохота към демонстративни военни учения.
ИНТЕРМАРУМ (Балтийско-черноморска дъга) – основно новите членове на съюза от Централна и Източна Европа, водени от Полша, които особено държат на препотвърждаването на чл. 5 (при нападение над една страна-член, всички останали да се ангажират в конфликта автоматично), включително и чрез демонстрационно дрънкане на оръжия (в противоречие с континенталните сили); привързаност към европейския фокус на заплахи за сигурността (в противоречие с атлантиците). Тази група държи в новата стратегия на НАТО да се запише черно на бяло, че Русия е сила, на която не може да се има доверие (в противоречие с проруските настроения на континенталните сили), както и за по-нататъшно разширяване на съюза на изток (разбирай Украйна и Грузия), срещу което на този етап възразяват и атлантици, и континентални сили, а дори и някои източноевропейски членове.
Към това „Сирене по тарикатски” без съмнение можем да добавим и „особеното мнение” на Турция по почти всички възлови теми от бъдещата стратегия на НАТО, поради мощно развиващата й се хиперекспанзионистична неоосманска доктрина, неафишираната борба за надмощие вътре в континенталния лагер между Франция и Германия и абсолютно хаотичните външнополитически вектори на вътрешно неустойчиви държави като България.

Във всички случаи обаче, посоката към засилване сътрудничеството с Русия в момента надделява и новината за евентуалното й включване в ПРО, с която започнах анализа, е най-доброто доказателство за това. Ще се случи ли тази сензация в Лисабон след около месец? Скоро ще разберем, но в този момент възниква епохално-фундаменталния въпрос:

Защо ни е НАТО?

За какво и срещу кого ще служи тази скъпоструваща на членовете си организация, ако Русия вземе, че стане участник в противоракетния щит? Та нали НАТО бе създадено единствено и само заради и срещу Русия (в ония времена СССР), за да я сдържа и да се крие стара Европа под американския ядрен чадър? Може би за да гони талибаните из скалистите зъбери на Афганистан? Голямо гонене падна, та чак дойде време гонили-недогонили ги, натовци безсилни да се прибират вкъщи.
Има ли смисъл от съществуването на хартия на военен съюз, в който една страна членка (Турция) е записала в националната си доктрина за сигурност, като потенциални заплахи за собствената си безопасност – други страни-членки (България и Гърция)? Впрочем, същото се отнася за Гърция, а би се отнасяло и за България, ако последната въобще имаше доктрина за национална сигурност.
Ще завърша с цитат от един доклад на американската частна разузнавателна агенция Стратфор, тясно свързана с Пентагона. Откъс, който е повече от изчерпателен: „По време на студената война, НАТО беше военен съюз с дефиниран противник и цели. Днес се превръща в група от приятелски държави със съвместими военни стандарти, които могат да създават „коалиции по желание” на ад хок база (за специални случаи), както и на дискусионни форуми. Това ще даде на членовете й удобна структура за провеждане на многостранни полицейски акции, като преследване на сомалийските пирати или опазването на реда в Косово. Като се имат предвид вродените противоречия в изконните интереси на страните-членки, въпросът е – каква фундаментална заплаха ще обедини НАТО в следващото десетилетие? Отговорът е далеч от всякаква яснота. На практика, той е забулен от несъвместимите възприятия на страните-членки за глобалните заплахи, което ни кара да се чудим дали ноемврийското заседание в Лисабон, не е фактически началото на края на НАТО”.
Ще поживеем – ще видим, но извън всичко казано съм любопитен, как ще реагират на тази логична развръзка американските атлантически мекерета в България, предвождани от онзи, с трабанта? Всъщност, няма място за любопитство, защото те си получиха трийсетте сребърника за предателството, а ние се изправяме пред непознатите предизвикателства на 21-ви век напълно разоръжени, без армия и никаква визия за националната си сигурност. Бог да ни е на помощ, но едва ли ще е този, в който вярват американците!*

 

 

На България НАТО не й трябва, виж на НАТО му трябва България, но склонността към предателство на интересите на държавата е неотменимо свойство на всеки елит

Едно интервю с проф. Стивън Коен от Нюйорксия университет тия дни разплиска нашенското блато и всякакви миризми се вдигнаха до небесата – от Осанна! до Разпни го!

Кой е проф. Стивън Коен
Стивън Коен е професор, специалист по Русия и чете лекции по политически науки и руската проблематика в университета Принстън в продължение на 30 години до 1998 г. Оттогава и до момента е в Нюйоркския университет. Личен приятел с Горбачов, съветник на Буш-старши, той е автор на няколко фундаментални изследвания между които – „Преосмисляне на съветския опит: политика и история от 1917 г. до днес”, „Совиетикус: американски и съветски реалности” и най-новата му книга „Проваленият кръстоносен поход: Америка и трагедията на посткомунистическа Русия“. Освен това е много популярно лице във водещите телевизионни програми в САЩ, включително консултант към „Си Би Ес нюз“

Какво толкова каза бившият съветник на президента Буш-старши и най-добрия американски съветолог, а понастоящем специалист по Русия? Проф. Коен заяви буквално следното:
„Аз не съм запознат детайлно с историята около влизането на България в НАТО, но моето мнение е, че беше грешка всички тези малки страни в близост до Русия да се присъединяват към НАТО.”
По-нататък Коен пояснява, че най-доброто решение за малка страна като България бе да не влиза в

НИКАКЪВ ВОЕНЕН СЪЮЗ

нито с Русия, нито със САЩ, но да се опита да се възползва от позицията си между тези две сили и да получи най-доброто от тях. Египет например по време на студената война, осъзнавайки положението си на балансьор между двете сили, се обръщаше едновременно към САЩ и СССР да им строят ВЕЦ-ове и те им ги строяха без пари. Подобен е примерът и с Финландия(Финландия не е член на НАТО). Днес тя се радва на небивал възход. Мнозина си мислят, че като са в НАТО, алиансът ще им реши проблемите и ще им помогне, когато са в беда. Но НАТО не помогна на Грузия, нито на Украйна.
Към примерите на професора бих добавил и кипърския казус – Турция окупира половината остров, но НАТО не си мръдна пръста в подкрепа на своята членка Гърция.
Съветвам ви да помислите и по идеите на шведи, австрийци, швейцарци, които очевидно също не споделят „атлантическите ценности” и през ум не им минава да влизат в четирибуквието.
Впрочем, поне на мен не ми е известен нито един случай в който НАТО да се е намесвало, за да защити страна-членка на пакта. За сметка на това, случаите в които северно-атлантическата организация е нападала суверенни държави обикновено в услуга на геополитически и икономически интереси, обикновено и 100% на САЩ, дори само в последните години, не са един и два. В края на краищата, за никого не е тайна, че четирибуквеното съкращение бе създадено с основната мисия да се противопостави на Съветския съюз, добил изключително военно превъзходство след Втората световна война и в момента според фундаменталния си замисъл е напълно безпредметно или ако трябва да сме съвсем прецизни продължава да изпълнява, този път антируска функция под диктата на Съединените щати.
В смисъла на казаното, възниква резонният въпрос –

ЩО ЩЕМ В НАТО?

Въпросът е резонен, но резонен отговор няма. Ще ни пази ли НАТО? От кого? От Македония? Сърбия? Румъния? Мерси, но няма нужда – от тези трите и сами ще се опазим – в историята си сме го правили неведнъж. От Гърция? Но тя самата е член на НАТО! От Турция? Като в кипърската история ли?
Или просто за да сме против Русия? Да забравим основополагащия принцип на българската геополитика на всички времена: Не винаги с Русия, но никога против Русия! Вероятно за това става дума.
Защото нямат отговори и въпросите що ще българска войска в Ирак? Да пази света от ядреното и биологично оръжие на Саддам? Дето, всъщност го няма и никога не го е имало. От какъв зор българска войска гони талибаните в Афганистан(всъщност, тя ли ги гони, те ли я гонят е друга тема) – какво са ни сторили талибаните на нас, българите, че се дигнахме войска да пращаме на друг континент да ги стреля? (Да не забравяме, че част от тия талибани са ни и братовчеди, за което проф.Тянко Йорданов даваше за аргумент фактът, че имаме общи думи в езиците си като „къща”, „куче” и т.н.)
Въпроси много, отговори – нула. И няма как да е иначе. За всеки здравомислещ българин би трябвало да е ясно, че професор Стивън Коен е прав. Членството на България в алианса е някакво гигантско недоразумение.

Защото българският народ не споделя „атлантическите ценности”, както напудрено и кухо се опитваха да ни зомбират с кънтящите си на ръждива ламарина гласове националпредателите, кръстили се почти набожно „атлантици”. Т.н. „атлантически ценности” са ценностите на една неоколониална метрополия, състояща се най-кратко казано от Америка и Западна Европа, която никога няма да сподели господарското си битие с нас. Единственото, което метрополията направи бе да ни закрепости като почти безплатна работна ръка, да ни заграби и малкото блага които имахме, и в светлината на НАТО да ни използва като пушечно месо. Това е отговорът. И няма никакво недоразумение, има хладна болярска пресметливост и добре защитен интерес. Техният, а не нашият. Защото България няма нужда от НАТО, НАТО има нужда от България за да я набучи цялата с ракети, каквито и по времето на Сталин тука не е имало! И да станем прицелна точка на всякакви афектирани режими из околността…

КОЙ НИ ПРОДАДЕ?

Собствената ни политическа класа, използвам терминът „елит” по принуда, като политически и социологически жаргон, гнус ме е да го правя, защото ако някъде по света политическата класа и да е елит, у нас това е извратено съсловие от предатели с коефициент на хитрост и алчност 1000 и коефициент на интелигентност под 90. Не ми се цапа повече перото със Соломон Паси и останалата пасмина, но прочетете карето за табиета да се предателства срещу собствената ти държава. Има върху какво да се размисли човек.
________________________________________________________________________________________________

КОЙ И ЗАЩО ПРЕДАТЕЛСТВА: „…Представителят на елита, за разлика от обикновения човек, притежава и материални, и интелектуални ресурси, които могат да бъдат оценени не само по произхода. Практиката показва, че хората се ръководят много по-често от изгодата, отколкото от каквито и да е други мотиви. Иска ли представителят на елита (аристокрацията) да живее по-добре, даже в ущърб на своята държава? Ако у него възникне такова желание, той има достатъчно възможности да го реализира. Елитът винаги е склонен да служи на този господар, който може да предложи повече.
И така – какъв извод можем да направим? Изводът е следният – склонността към предаталство на интересите на държавата е неотменимо свойство на всеки елит.
Простолюдието, вследствие на своята вечна разпокъсаност, недостатъчна информираност и подчиненото си положение спрямо елита, не е способно да предотврати предателството на елита…”
Из анализ на причините за смъртта на СССР от сайта iraq.war, който анализ обаче е принципно приложим към всеки национален елит и при всякаква ситуация.
Превод Анна Йонкова
________________________________________________________________________________________________

Един от основните им аргументи бе, че така ще се намали драстично армията ни, респективно разходите за отбрана. Каква простотия! Отново противно на основополагащ вселенски принцип: Народ който не храни собствена армия, храни чужда!
Изводът е ясен. Предадоха ни, продадоха ни и ни натикаха в една жандармска организация в която нямаме никаква работа. И това бе подкрепено и от част от обикновения народ, вероятно по-емоционалните и лесно екзалтиращи се българи, които намериха цялото това безумие за голям купон и му се радваха като деца, в стил „Кой не скача е червен!”
Следващият въпрос – можем ли да се измъкнем някак си от атлантическия окупационен корпус? Знам ли. Но можем поне да опитаме. Ако не друго…

 
Powered by Tags for Joomla
Анкета

Чувствате ли се защитени от терористични атаки?

(32 votes)

71.9%
9.4%
15.6%
3.1%