Tag:дмитрий медведев

Как така стана, че Руската федерация е по-голям враг от Ислямска държава?
Публикация на в. "Труд"

Емил Спахийски, журналистБългарският интерес е един и винаги ще бъде един - просперираща държава, докато свят светува. Нищо повече. Начините да се постигне това може да са разнообразни и дори противоречиви, но идеята ние (тук слагам всички български граждани, а не само етнически българи) е да имаме една сигурна държава, без заплахи отвън и отвътре. Външната политика е инструмент за постигане на тази идея и тя трябва да бъде ясна, консенсусна и предвидима в перспектива. Например - не си създавай врагове зорлем. Външната политика е ювелирна професия... би трябвало да бъде... Тя е като реплика на Полоний (”Хамлет”, У. Шекспир): „Страни от свадите, но влязъл в тях, тъй действай, че противникът ти после от тебе да страни.”

За да можеш да действаш така обаче трябва да имаш много инструменти в ръката си, като потенциални съюзници. И пак казвам с много ясна идея какво е български национален интерес.

Срещата на върха на страните членки на Северноатлантическия пакт - НАТО - предстои. От това, което чета и чувам, става ясно, че нашата външна политика е етап на раздвоение на личността. Държавният глава, който ще води делегацията във Варшава, заяви в интервю за Нова телевизия, че не вижда нищо драматично различните политици в България да имат различни виждания и приоритети. Въпросът на Ани Цолова бе за различията на правителство и президентство по отношение на Русия. Бога ми, тази държава има нужда от психиатър. Представяте ли си Владимир Путин да приема Башар Асад, а в същото време Дмитрий Анатолиевич Медведев да обсъжда преврат в Сирия в щабквартирата на НАТО. А сетне двамата да кажат „няма проблеми - това е демокрацията, всеки може да има своята позиция по външната политика и пак да сме си приятели”. Също толкова абсурдно би звучало това да се случи в САЩ, в Германия, Обединеното кралство и където и да е.

В България много големи политици се държат като в „Под игото” на Иван Вазов. По унизителен начин първенци се слагат, сякаш са слуги на султана, и без нужда се докарват. И от мен да знаете - по постовете им ще ги познаете. Така като един бивш външен министър си зае поста благодарение на добрите си отчети към Хилъри Клинтън, както се вижда от Уикилийкс, така ще видим назначенията на днешния президент и външен министър. А Плевнелиев заслужава много висок пост, защото звучи като ястреб дори сред политици от Прибалтика.

„Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Ако Западът допусне нова конференция в Ялта, това ще бъде исторически срам.” Това е част от речта на държавния ни глава в Страсбург.

Нека да чуем в синхрон с чия политика е тази реч.

„Москва явно има намерение да подкопае либералния международен ред и единството на Запада, което ни служи така добре след края на Втората световна война. Виждаме го в Европа, където Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да внася разединение”, написа в списание „Нюзуик” бившият шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен месец по-късно.

И ако се чудите какво е посланието, то е едно: „Държавната телевизия Russia Today разпространява дезинформация за търговското споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП), чрез което Кремъл се опитва да подкопае един бъдещ източник на креативност и просперитет.” Ключът е ТТИП. И нашият държавен глава и Расмусен защитават тази политика - на принуда на Европа да подпише ТТИП. Каква война с Русия, какъв дявол? Само идиот може да си помисли, че Москва има капацитет за война срещу НАТО и цяла Европа. И къде е България в целия този водевил? Русия ще бомбардира българското Черноморие?

Нашата външна политика споделя философията на банда недохранени политици, които търсят нов главатар. И за да избягат от диалога за нашия национален интерес, си играят на ЦСКА и „Левски” - щом не носиш синьо шалче, значи си враг. При ЦСКА стана по-сложно и затова няма да коментирам. Но тази битка между русофили и русофоби е толкова низка и антибългарска, че дори не прилича на футболен мач, а на робофилия.

Разликата между едните и другите е, че русофилите биха заложили дори апартамента си за Москва, без да имат дори едно доказателство, че раболепието към Кремъл ще ни бъде от полза, докато русофобите биха казали всичко срещу Москва, биха те промушили с кинжал, но не биха си заложили апартамента в полза на своите тези.

Нашата външна политика днес е с диагноза шизофрения. Тя говори в името на българския народ, но действията, решенията и посланията имат малко допирни точки с реалните ни интереси. Имам обоснованото предположение, че в момента българската външна политика дори не е дори българска, защото всичко, което чувам като послания от най-високо ниво (с изключение на опитите на премиера Борисов да се сдобрим с Москва), изглеждат послания в защита на чужди национални интереси.

Въпреки че светът ври и кипи, ние нямаме публично оповестена оценка на заплахите за страната. Обстановката е прекалено динамична и тук трябват реалистични действия. Заплахата днес е от югоизток. От Русия идват туристи, не мигранти, не терористи. Всъщност един дойде и те си го искаха, но ние го пуснахме на летище „Ататюрк”.

На срещата във Варшава от България ще бъде поискано да влезем в състава на черноморски флот срещу Русия под егидата на Турция. Турция, откъдето може да потече най-голямата заплаха към нас. Това са реалностите. Турция, която е разтърсена от гражданска война на изток, смазана от бежанска вълна от юг и раздирана от политически войни и терористични атаки. Както виждаме, Анкара няма проблем за три часа да реши проблемите си с Русия - въпреки НАТО и въпреки ЕС. Нали? Един телефонен разговор. А ние? Ако имаме проблем с Турция, ще можем ли да разчитаме на някого?

Разбира се, че ние трябва да сме равнопоставени партньори с общи интереси. Разбира се, че общите интереси са важни. В такъв случай защо от Вишеградската четворка не приеха и не приемат имигрантската политика на Германия и Брюксел? Полша, Чехия, Словакия не желаят нито един имигрант по никаква спогодба да им стъпва по земите. Защо? Нима те нямат съзнанието за общност, за евроатлантизъм? Защо Унгария напук на европейската философия, политика и решения връща имигранти без съдебни решения? И като стана дума за имигранти, България, която е под пропуканата стена на огромния миграционен океан, дали се опасява повече от това от юг, отколкото от онова с което ни плашат - Русия?

Хайде пак да дам пример за национални интереси. Защо Полша, която ненавижда Русия, няма проблеми с двустранните бизнес отношения с нея. Защо ние ремонтираме руски МиГ-ове в Полша, след като те са категорично антируски настроени, създадени и закърмени?

Защо Финландия не се страхува от Русия, въпреки че е била окупирана и е водила отечествена война срещу Съветския съюз, и няма намерения да влиза в НАТО?

Опозицията у нас поиска, най-общо казано, президентът да бъде с намордник на срещата във Варшава, за да не поема ангажименти, които не са делегирани от парламента.

България трябва да има една цел във Варшава и тя е защита от миграцията, от тероризма, от радикализма, които са реалната заплаха за нас, но и за Европа. За цяла Европа.

 

Актрисата фойерверк, първа и единствена, един непрестанен вихър от сила, енергия и страст да живее, обича и играе - се отиде от този свят от силен пристъп на остра сърдечна недостатъчност, 76 години и потопи милиони свои почитатели, колеги и близки в скръб.

Вечерта на 30 март актрисата неочаквано се хванала за сърцето и се свлякла на пода в безсъзнание, като успяла само да каже, че изпитва силна болка и не може да диша!

Извиканата от съпруга й Бърза помощ, успяла да пристигне с 22 минути закъснение заради задръствания. Повече от половин час лекарите се борили да върнат сърдечния ритъм, но не успели. “След толкова време няма смисъл да се правят каквито и да било усилия – обяснили те, тъй като мозъкът й е бил дълго време без кислород!” Лекарите казали още, че тя си е отишла от този свят мигновено и не се е мъчила.

Час преди своя край Гурченко се шегувала с кореспондента на “Росийския газета” за смъртта, в телефонен разговор.

Научили ужасната вест, почитателите й започнали още през нощта да носят цветя пред дома й и това продължило и на 31 март.

“Стопроцентова актриса”, “гениална”, олицетворение на женствеността” – потресен съм, че за миг изгубих човек, оцицетворение на любов, женственост и красота – потресен бе от вестта нейният близък приятел Борис Мойсеев.

“Тя мислеше само за ролите си, за своята игра и това създаде много проблеми в семейството и, но Люся продължаваше напред, убедена, че пътят й е сцената каза режисьорът Никита Михалков.

Един от нейните верни приятели, актьорът Олег Басиашвили, който изигра с Гурченко назабравимия филм “Гара за двама” коментира загубата потресен: “Никога не съм мислил, че Люся може да умре! Все ми се струваше, че тя ще бъде вечна!” напускайки живота, тя остави в непрежалима загуба всички: зрители, артисти, колегите си. Въпреки да кажа така – преклонната й възраст, тя бе съхранила юношеския ентусиазъм с който ни превъзхождаше всички и на естрадата, ив киното, и в театъра. Ако се вземат всичките й роли ще се види, че нито една от тях не повтаря друга”.

Друг голям руски актьор, Валентин Гафт също бе шокиран от вестта за смъртта на Гурченко: “Ние всички трябва да се учим от такива, като Людмила, отбеляза той. – Трябва да я помним в противен случай ще потънем в пошлост. А най-същественото и непонятно оттук нататък е – как ще продължим без нея. Да се замени тя е невъзможно, тъй като не приличаше на никой друг – бе уникална, неповторима, неподражаема...

И това, което се случва сега след като вече я няма е някакъв ужас, толкова енергия, колкова кипяща сила, борбеност, носеше тя в себе си като заряд за живота...Сега, когато осъзнаваме, че я няма вече – че именно с нея се случи да си отиде – и то докато все още имаше сили и бе в полет – оставя за нас нещо много тъжно.”

Президенът на Русия Дмитрий Медведев написа в съболезнователна телеграма своите дълбоки и искрени съболезнования на близките на актрисата: “С дълбока скръб научих за загубата на изключителната актриса Людмила Марковна Гурченко. Нейната смърт е неизмерима загуба за родната култура. Людмила Гурченко беше истинска народна артистка, любима на много жители на страната – подчертал Медведев в телеграмата си. – нейното обаяние, ярък, многостранен талант, майсторския професионализъм създадоха в театъра и киното незабравими образи. Людмила Гурченко вече не е сред нас, но останаха добрите й роли и светлите спомени за нея.”

Актрисата Людмила Гурченко ще бъде погребана на 4 април в Новодевичето гробище до колегата и приятеля си актьорът Олег Янковски.

 
Вчера руският президент Дмитрий Медведев подписа указ за признаването на Абхазия и Южна Осетия, за което самият той съобщи в специално телевизионно обръщение. Окончателното решение за това държавният глава на Русия взе след заседанието на Съвета за национална сигурност на Русия. Подписването на Указа признава независимост и ще бъде последвано от двустранни договори за сътрудничество и взаимопомощ. Русия ще разположи свои военни бази в признатите държави, но новопризнатите държави и Русия са наясно, че няма да последва присъединяването им. За това съобщи в ООН на специална пресконференция постоянният представител на Русия в ООН, Виталий Чуркин.
Този акт на признание дойде, след като опитът на Съвета за сигурност на ООН да се изготви резолюция относно Грузия се оказа неуспешен, предаде АФП.

Британският посланик в ООН Джон Сауър призна, че делегацията му е работила с други членове на Съвета за изготвянето на резолюция относно Грузия, но отказът на Русия да признае териториалната й цялост е попарил надеждите за постигане на консенсус.
Указът на Медведев бе подписан, след гласуване в държавната дума и след като Абхазия и Южна Осетия поискаха Кремъл да признае независимостта им.

След подписване на примирието от шест точки от Русия и Грузия. Русия изтегли войските си от зоните на конфликта, като в същото време стана ясно, че ще бъдат поставени контролни пунктове, съгласно руския план за буферна зона в близост до Южна Осетия. Докато Русия изтегляше войските си, НАТО използва хуманитарната помощ за Грузия като "прикритие" за увеличаване на морските си сили в Черно море. Това съобщи и зам.-началникът на Руския генщаб Анатолий Ноговицин. "Испански, немски, полски и US военни кораби са минали Босфора", обърна внимание той. НАТО потвърди, че провежда отдавна планирано учение, докато САЩ подложиха рамо на увеличаване на плавателните съдове в района, като изпратиха няколко кораба с помощи за Грузия, водени от US ескадрен миноносец "МакФол-74".

Съсредоточаването на кораби в Черно море, бе извършено успоредно с едно разделение на мненията "за" и "против" действията на Русия в защита на Южна Осетия. НАТО декларира, че ще окаже помощ при възстановяването на отбранителната способност на Грузия, на първо място противовъздушната й отбрана и отбранителната инфраструктура. Това заяви специалният представител на Генералния секретар на Североатлантическия алианс в Централна Азия и на Южен Кавказ, Роберт Симънс, цитиран от РИА Новости.

"Америка трябва да направи своя избор между Грузия и Русия, заяви на 20 август пред "The Wall Street Journal външният министър Сергей Лавров. - Русия, както и преди конфликта, държи на мирното разрешаване на проблема в Кавказ. В някои страни на Запада, по повод неотдавнашната криза от грузино-осетинския конфликт, се представяше съвършено различна картина на събитията. Изявленията на американските официални представители създаваха впечатление, че кризата е започнала, когато Русия е отправила своите войски в Южна Осетия.
Русия е настроена да продължи позитивното развитие на отношенията си със САЩ. Такава концепция е заложена във външната й политика, в рамковите документи от която се излагат основни направления на руската външна политика, утвърдена от президента Дмитрий Медведев, подчерта Лавров пред вестника. -... Симптомите днес са зловещи. Американците отмениха редица съвместни военни учения, а сега Вашингтон намеква, че корабите на нашия военно-морски флот няма да участват в предстоящата операция в Средиземно море, целта на която бе борбата с тероризма и разпространението на оръжието за масово унищожение. Вашингтон също така заплаши, че ще затрудни нашия диалог по въпросите на стратегическата стабилност."
Южна Осетия и Абхазия и Косово - приликите
В Косово се призна правото на самоопределение - като до този момент правото на самоопределение се признаваше на колониални държави. До признаването, Косово бе автономна област от международно признатата, суверенна държава Сърбия, съгласно Устава на ООН.
На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово /автономна област, съгласно действащата сръбската конституция от 2006 г.[1]/ я обявявиха за независима държава - акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признаха Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запази известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[
Според международното право и Устава на ООН, признаването на една държава за международно призната и суверенна, се извършва след като е налице постановен от Международния съд акт и е налице съгласие на Съвета за сигурност на ООН.

Какво сочат документите

Според международното право, самообявяването на Косово за независима от Република Сърбия държава бе противозаконно и представляваше най-безотговорно потъпкване на основополагащите принципи и норми на това международно право.
Необходимо е да се признае и днес, че обстановката в Косово по никакъв начин не може и не бива да бъде определяна като уникална. С погазването на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която гарантира териториалната цялост на Република Сърбия като суверенна държава, член и основател на ООН, се създаде прецедент, който абсолютно задължително щеше доведе до верижното обявяване на независимост на други, непризнати държави в света. След прецедента на признаването на независимостта на самообявилата се държава Косово, абсолютно неизбежно щеше бъде признаването един ден и на други сепаратистки режими и непризнати държави, което от своя страна щеше доведе до налагане на принципите на двойните стандарти в международните отношения.
След признаването на Косово, имаше държави, което отправиха категоричното искане да не се допуска едностранно признаване на самообявилата се и противоречаща на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, Косовска държава, както и на общоприетите принципи и норми на международното право

В същото време, използувайки правата си на консултативен член на Икономическия и социален съвет на ООН, България следваше да се обърне към Генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун и към ръководителите на държавите - постоянни членове на Съвета за сигурност - Владимир Путин - президент на Руската Федерация, Джордж Буш - президент на САЩ, Никола Саркози - президент на Френската Република, Ху Дзинтао - председател на Китайската Народна Република и Гордън Браун - министър-председател на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, с категорично искане, да сторят необходимото за анулиране на незаконния акт за провъзгласяване на независимост от страна на ръководителите на самообявилата се Косовска държава, тъй като подобно погазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на основополагащите принципи и норми на международното право, неминуемо щеше да доведе до подриване на основите и разрушаване на ООН и на цялата система от междудържавни и международни договори и споразумения. България направи точно обратното: тя призна самопровъзгласилата се за независима държава Косово, под натиска на ЕС и САЩ...

Грузия също като Сърбия е международно призната, суверенна държава, съгласно Устава на ООН.
Южна Осетия, на осетински: Хуссар Ирыстон; на грузински: Самачабло, /по името на управлявалия тези земи княз Мачабели - бел. Л. М./, бе историко-географска област в Северна Грузия. От 1920 до 1990 година тя образува Южноосетинската автономна област, а след това, върху част от нейната територия бе разположена непризнатата държава - Република Южна Осетия.
Грузия отказваше дълго време да признае автономията на този район и използваше в официалните си документи названието "Южна Осетия".
В последно време, докато грузинските власти наричаха Южна Осетия - "Цхинвалски регион", по името на столицата Цхинвали, Русия раздаде руски паспорти, в резултат на което, над 90 на сто от негрузинското население в непризнатата държава получи руско гражданство.
На 10 ноември 1989 г. Съветът на народните депутати на Южноосетинската автономна област на Грузинската Съветска социалистическа република прие решение за преобразуването и? в автономна република.
Върховният Съвет на Грузинската ССР постанови, че това решение е неконституционно, след което отряди на грузинските националисти обкръжиха Цхинвали в кръгова блокада, която продължи четири месеца. До въоръжени сблъсъци тогава не се стигна.
На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласи Република Южна Осетия.
На 10 декември 1990 г. Върховният Съвет на Грузинската ССР прие решение за прекратяване на осетинската автономия.
На другия ден, 11 декември 1990 г., в град Цхинвали, в междуетнически сблъсъци загинаха трима души, след което Грузия въведе в Цхинвали и Джавския район на Южна Осетия извънредно положение.
През нощта на 5 срещу 6 януари 1991 г. в Цхинвали бяха въведени подразделения на милицията и националната гвардия на Грузия. След сблъсък със съпротивата на осетинските отряди за самоотбрана и местната милиция, грузинците бяха принудени да напуснат града.
Въоръжените сблъсъци продължиха през цялата 1991 г., в резултат на което тръгна поток от бежанци към Северна Осетия на руска територия. Грузинските сили контролираха стратегическите височини около Цхинвали и осъществяваха обстрел на града, причинявайки множество разрушения и жертви, но не успяха да установят контрол над административния център на Южна Осетия. Осетинците, които от своя страна не разполагаха с достатъчно оръжия и боеприпаси, бяха принудени да действат нелегално, чрез малки, диверсионни групи.

След разпада на СССР, Грузия получи военна техника и въоръжение от Закавказския военен окръг, което и? даде военно преимущество над осетинските бунтовници.
Бойните действия между Южна Осетия и Грузия бяха прекратени едва след подписаните Дагомиски съглашения между Русия и Грузия на 14 юли 1992 г. В зоната на конфликта бяха въведени миротворчески сили, състоящи се от три батальона - руски, грузински и осетински.
Дагомиските съглашения предвиждаха прекратяване на огъня и създаване на орган за урегулиране на конфликта - Смесена контролна комисия /СКК/, в която влязоха грузинската, южноосетинската страни, Русия и Северна Осетия.
В началото на август 2008 година конфликтът в този район отново ескалира. На 3 август Русия предупреди за опасност от конфликт, но ЕС, НАТО и САЩ не обърнаха внимание на руското предупреждение, като САЩ продължи с Израел да провежда военно обучение на грузинската войска, НАТО бе готово да приеме Грузия за свой член, а предица държави, сред които и България снабдиха Тбилиси с оръжие.

След продължилите с месеци откъслечни нападения и провокации, в нощта на 7 срещу 8 август грузински войски навлязоха в Южна Осетия и в главния град на областта Цхинвали, за да възстановят контрола над областта. Според версията на грузинската мисия в НАТО, на 8 август, докато боевете продължавали, грузинските власти обявили едностранно примирие за периода от 15 до 18 часа?, за да бъде дадена възможност на цивилното население да се изтегли от града. Такова нещо не се бе случило... След масирания артилерийски обстрел на столицата Цхинвали от грузинските войски, руски миротворци и Русия се намесиха и наложиха мир в района на конфликта.

Реакции от признаването на независимост на Южна Осетия и Абхазия

"Фактът, че много страни признаха независимостта на Косово не може "да служи като оправдание" за решението на Русия да признае Южна Осетия и Абхазия, заяви косовският президент Фатмир Сейдиу, според РИА Новости, цитирана от Агенция "Фокус".
"Винаги сме казвали, че Косово има особени характеристики. То е уникален случай, който не може да бъде прецедент за останалите конфликтни зони, територии и региони", каза Сейдиу.
Той отбеляза, че по въпроса за независимостта на Южна Осетия и Абхазия косовските власти "са на страната на водещите страни в света".
Според Сейдиу, признаването на сепаратистките грузински републики няма да има негативни последствия за темповете на признаване на Косово от други страни по света.
От своя страна, Министерството на външните работи на Сърбия обяви, че следи със загриженост развитието на ситуацията в Кавказкия регион след като бе обявено признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Това информира Gazeta.ru
"Официалните лица в Република Сърбия постоянно предупреждаваха, че едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово и Метохия, както и признаването на този нелегален акт, може да има прецедентен характер и да дестабилизира други региони по света, се казва в разпространено изявление на сръбското външно ведомство във връзка с признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Сръбското външно министерство със съжаление констатира, че тези прогнози се сбъднаха".
"Грузия ще създаде коалиция за противодействие на Москва, но с дипломатически, а не с военни средства" - обяви постоянният представител на Грузия в ООН, Ираклий Аласания, цитиран от радио "Ехото на Москва".
Аласания съобщи, че скоро ще има среща с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, на която ще бъде обсъдена ситуацията в Грузия, която се усложни след признаването на Абхазия и Южна Осетия от Русия.

Според него Русия е нарушила всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН, признаващи териториалната цялост на Грузия

Разделение на мненията съществуваше и преди признаването на независимост

"Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на Руската федерация, заяви в интервю за вестник "Комерсант" посланикът на САЩ в Москва Джон Байърли.
На въпрос на изданието, че никой от първите лица на САЩ като президента Джордж Буш и държавния секретар Кондолиза Райс, никога не е критикувал обстрела на град Цхинвали и дали това им поведение и реакция е свидетелство, че Вашингтон подкрепя подобни действия, Байърли отговори: "Фактът, че ние много настойчиво убеждавахме грузинската страна да не предприема тази стъпка, ясно показва, че ние не желаехме всичко това да се случи."
Дипломатът припомни, че САЩ и Русия съвместно са се опитвали дълги години да разрешат замразените конфликти на грузинска територия. "Ние не желаехме да се премине към насилие и да се използва сила - САЩ ясно изразиха тази позиция. Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на РФ в Южна Осетия. Но сега тези сили са преминали на грузинска земя и териториалната цялост на Грузия е поставена под заплаха", каза посланик Байърли.
На 15 август в "Индипендънт" Мери Дежевски написа: "Русия е злодей? Кой се опитва да прави Запада на луд?", след което отбеляза: "Крайно време е да се научим да възприемаме постсъветските лидери на Русия като отговорни възрастни хора, представляващи законния национален интерес, а не да предполагаме най-лошото, ръководейки се от стереотипите..."
"Това, което се случи не бе история на руската агресия, а на американската експанзия - написа в "The Guardian", Сюмъс Милн. - В момент, когато гръмогласно се осъждаше руския империализъм и непропорционалния му отговор, вицепрезидентът на САЩ, Дик Чейни, на когото предано козируват Гордън Браун и Дейвид Милибанд, заяви, че руската агресия не трябва да остава без отговор и осъди Русия за това, че е навлязла в съседна суверенна държава и заплашва демократично правителство...
Тези лидери, не са ли същите, които в 2003 г., по странно стечение на обстоятелствата, заедно с Грузия, под лъжлив предлог навлязоха в суверенен Ирак и го окупираха с цената на хиляди жертви..."
"Приемът на Грузия в НАТО носи в себе си голям риск, предупреди министърът на външните работи на Белгия, Карел де Гюхт в интервю за вестник "Soir". - Действията на Грузия не винаги изглеждат под контрол. Всичко, което се случи е потвърждение за това - подчерта де Гюхт. - Да се приема държава, която от време на време показва, че е способна на неконтролируеми действия, това е голям риск".

Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Дали предупреждението, че Косовският синдром ще повлече след себе си като прецедент ефекта на доминото и в други точки на света?

Защо държавите, които признаха Косово, днес се нахвърлят против Русия за същото действие, което сториха заедно със САЩ тази пролет?

Как Саакашвили попречи на бъдещите планове на САЩ за Иран с агресията си в Южна Осетия? Какво следва, ако Русия затвори небето си за американските самолети към Афганистан?
Ще има ли нови съюзи за сигурност и сътрудничество, след замразяването на отношенията Русия - НАТО и каква ще бъде тяхната посока, геополитически?
Накъде ще бъдат насочени и къде ще бъдат разположени новите ПРО от суперсилите САЩ и Русия? Настъпва ли ера на въоръжаване - връщаме ли се назад?

Как ще реагира ООН, след като Русия ясно заяви, че няма да признае Косово?
Кой и кога ще последва признанието на Южна Осетия и Абхазия - Нагорни Карабах, белгийските провинции, или други територии от суверенни държави? Как ще реагира на признаването Китай, след като има проблем с Тибет? Къде в новото преразпределение на силите ще бъдат някои държави от Азия и Африка?
Всички тези въпроси ще търсят своите отговори в следващите дни.
 
"Войната е естествено продължение на политиката, но и политиката е продължение на войната". Казал го е пруският генерал и военен теоретик, Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц. Премиерът ни Сергей Станишев днес ще бъде в Брюксел, за да се включи в извънредната среща на високо равнище, посветена на конфликта в Южна Осетия и отношенията на Европейския съюз с Русия. Ще се направя, че съм забравила какви ги говореха родните ни политици от властта и опозицията по този казус, няма да коментирам колко боси и неподготвени те се втурнаха да угодничат на САЩ и Запада, само и само да покажат, че са правоверни и са по католици от папата! Към днешна дата - всички родни многознайковци трябва да си лепнат по едно тиксо на устите и да мълчат, защото нещата се обърнаха и всяко тяхно умозаключение по горещата тема "Кавказ" би прозвучало единствено нелепо.

Къде е грузинският посланик, който лъжеше наляво и надясно каквото му дойде по казуса "Кавказ"? Къде е Главният секретар на МВнР Димитър Цанчев, който също се бе присъединил към хора на клакьорите на войната и агресията? Къде е опозицията ни, която раздаваше съвети като на промоция? Нещо се позагубиха напоследък от ефира и медиите.

Къде са медиите, които хвалеха убийствата на хора и заклеймяваха Русия, която спря войната? Малцина от колегите застанаха обективно и писаха компетентно по темата "Кавказ", ще спомена само трезвите и обективни анализи на Емил Спахийски и други колеги от в. "Сега", ще спомена и сайта "afera.bg, които измиха срама от лицето на гилдията и ще предупредя, че може и да пропускам публикации на някои колеги. Но, пак ще кажа, това бе капка в морето...

Каква позиция ще заеме Станишев днес в Брюксел? Естествено, че позицията на мнозинството. А тя в ЕС вече е различна от тази от първите дни на войната, т. е. Станишев можеше и да не троши пари за път, а да гласува от София с типичното "да" за политическата ни класа.

Ще последват ли политиците на Запада медиите?

В интервю за германския вестник "Westdeutsche Allgemeine Zeitung", министър-председателят на Люксембург, Жан-Клод Юнкер заяви, че смята за недопустимо да се правят опити за изолация на Русия във връзка с конфликта в Кавказ. Точно и ясно. Юнкер допълни в същия вестник, че на откриващото се днес извънредно заседание в Брюксел, страните-членки трябва да настояват Москва да изпълни съглашенията за прекратяване на огъня, постигнати с посредничеството на френския президент Никола Саркози. Да се срива диалогът с Русия, Юнкер счита за недопустимо, става ясно от интервюто му във вестника.

Как ще излезе ЕС от така създалата се ситуация? Източници от Брюксел на телеканала "Вести" са потвърдили, че страните-членки на 27-те държави ще осъдят действията на Русия по признаването на Южна Осетия и Абхазия, като в същото време няма да се стигне до налагане на санкции. Така според източниците и вълкът ще е сит и агнето - цяло. Страните-членки няма да се изложат с първоначалната си, прибързана реакция по казуса от първите дни на войната, а ще действат на принципа - "топъл душ - студен душ".
Да подкрепят териториалната цялост на Грузия и в същото време да отказват на президента Саакашвили да присъства на форума, да се въздържат от санкции спрямо Русия, и в същото време да отложат за по-късен етап евентуални преговори на ЕС с Русия за ново съглашение и стратегическо партньорство - вариантите за лавиране по трудния "казус" тепърва предстоят и ще покажат, че дипломацията е изкуство на невъзможното.
РИА Новости съобщи в последните часове, че на днешната среща в Брюксел Грузия ще бъде представена от премиера Владимир Гурнгеидзе и министъра на външните работи, Ека Ткешелашвили. Инициативата на Полша и някои прибалтийски държави да бъде поканен самият Саакашвили бе блокирана от Франция, а това вече е знак, че дните на президента са преброени.

Едностранна оценка или балансирана единна позиция по отношение на Русия ще има след извънредното заседание в Брюксел - това отсега е трудно да се гадае.
В неделя, докато президентът Дмитрий Медведев води разговори по телефона последователно с италианския премиер Силвио Белускони, с френския президент Никола Саркози - държавният глава на САЩ, Джордж Буш, зает с пораженията от урагана "Густав", успя единствено да каже: "Действията на Русия само засилват напрежението и усложняват дипломатическите преговори".
Нищо чудно на днешното извънредно заседание в Брюксел, заетостта на Буш да даде възможност на някои европейски лидери, след като е спрян натискът на Щатите, да заемат позиция и решения, без американска опека.

"Добре да помислят политиците" призоваха и бизнесмени от Европа, след като американските им колеги от най-мощните компании в Щатите вече написаха писмо до Буш, с искане да се внимава в отношенията с Русия. Само немските компании, вложили инвестиции в Русия са 5000 - припомни председателят на Източния комитет по икономика в Германия, Клаус Манголд. Да се действа конструктивно, за да не се разруши с необмислени действия, постигнатото за последните пет години, настояха германските бизнесмени. А с бизнеса политиката няма как да не се съобразява. Без пари - политика -няма.

"Във Вашингтон никой не вдигна телефона" - написа "Spiegel". - Аз много исках да вярвам на грузинците, въпреки че усещах, че не може да им се вярва - коментира дипломатът Юрий Попов пред автора на публикацията, Матиас Шеп. - Оказва се, че седмица преди кървавата нощ на 7 срещу 8 август, Попов долетял в Тбилиси, където неговият грузински партньор, държавният министър по реинтеграцията, Темури Якобашвили го уверил, че Грузия няма никога да употреби сила. На 2 агуст, Попов летял назад, до Москва...
В нощта на 7 август, по-малко от денонощие, даже часове до началото на войната, в нула часа и 40 минути, Попов долита в Тбилиси и отново се среща с Якобашвили, дипломатите се съгласяват на тристранна среща: Грузия, Южна Осетия, Русия, на която не е било писано да се състои... Следва пътуване до Цхинвали, но малко след това градът е подложен на удари... стреляли с гаубици и гранатомети, пръскали се снаряди, минимум 30 осетинци загиват в първите минути на нападението... От този момент нататък, Попов практически не се отделя от телефона...
Докато пътува, за да води преговори и търси начин за посредничество, Попов се натъква непрекъснато на грузински колони от бетеери, гаубици, катюши, камиони с войници и офицери. По телефона Попов пита своя колега Якобашвили "Какво означава това?" Грузинецът го успокоява, че президентът Саакашвили държи на думата си, и в случая ставало дума "да се удържат южноосетинците от това да вършат глупости".

Каквито и разногласия да съществували с грузинската страна - всички демонстрирали единодушно, че "Употребата на сила е табу".
Друг руски дипломат, който също участва в публикацията в "Spiegel", Григорий Карасин получава тревожни съобщения от посланика си за особени поръчения, какъвто е Попов. Съобщения, че конфликтите са на път да прераснат във война!
Карасин разказва пред "Spiegel", как е потърсил колегата си от Вашингтон, помощник държавният секретар, Дан Фрийд, който също обещал да направи опит да успокои ситуацията...
От този миг нататък, от американската столица спират да вдигат телефона, въпреки че там работният ден все още не е приключил, разказва Карасин.
Стоял ли е Вашингтон зад грузинската акция срещу Южна Осетия? Това би било сериозно обвинение, но затова пък месеци наред от Белия дом давали сигнали на Саакашвили, че може да разчита на тях.
Посланикът за особени поръчения, Юрий Попов допълва колегата си: "Как тази операция, която е била готвена дълго време би могла да остане незабелязана за американските военни специалисти, които са се намирали на грузинска територия"?
Попов се среща още веднъж с Якобашвили, на 12 август и на тази среща грузинецът го поглежда в очите и му заявява: "Юрий, аз винаги съм ти казвал истината"...

В четвъртък миналата седмица, "The Wall Street Journal" публикува анализа "Силната Русия и слабата Европа" на Бернар-Анри Леви, публикация, в която Леви коментира действията на Кремъл като руска екскурзия, чийто последствия трябва добре да се осмислят. Леви говори за употреба на груба сила и жестокост от страна на Русия спрямо Грузия, той интерпретира случилото се не като агресия на Грузия в Южна Осетия и Абхазия, а по-скоро като нахлуване на Русия в Грузия като завоевател, Леви пише за геноцид и безчинства на руската армия спрямо грузинското население! От руските войски спрямо грузинското население! Тук бих запитала този яростен стороник на правдата и защитник на човешките права: как от руската агресия над грузинци, най-много жертви накрая се оказаха от страна на Южна Осетия? Думите на Леви ми напомнят един коментар от далечното минало за футболна среща на ЦДНА с испанци май / да ме простят жертвите от войната!/. Та коментарът по радиото беше следният: "Колев на Якимов, Якимов на Колев, удар на Суарес - гол!"
В абсурдните си твърдения Леви стига дотам да заяви, че няма да се учуди, ако следващата по ред за агресивността на Кремъл ще е Украйна, а защо не и Полша. Но пак казвам, не трябва да забравяме, че "The Wall Street Journal" е американско издание, а не европейско!

Ако президентът Буш чете само щатски медии, то тогава няма защо да се изненадваме на тона му и на странната му позиция спрямо Русия.
Че събитията в Кавказ, от началото на месец август тази година станаха повод и свидетелстват за повратен момент в международните отношения, в това вече никой не се съмнява. В същото време доста смехотворно звучат прогнозите на някои наблюдатели и анализатори, че е налице нова Студена война.
Засега едно е безспорно: едностранното господство на САЩ от последните години вече е в миналото, новият световен ред на Буш-баща вече е история. Почти 20 години Русия беше натоварена предимно от събития от тоталитарното си минало, докато Китай дръпна напред и се превърна в икономически гигант. В този период САЩ и някои техни сътрудници от Европа, в рамките на военния Алианс НАТО, без да дават сметка на когото и да било, използваха в цитирания период своята сила и мощ, присвоявайки си правото да нахлуват във все нови и нови държави и да ги окупират, без да се съобразяват с международното право или които и да било международни институции.
Напоследък неминуемо се прави паралел между случилото се с отделянето на Косово от суверенна Сърбия, привъзгласяването му в държава и последните събития от Южна Осетия. Едно е сигурно: в позицията си спрямо Южна Осетия, Русия стои далеч по-твърдо и убедително, тъй като нейните миротворци, признати от международната общност бяха атакувани от грузинската армия. Сравнена със ситуацията около атаките на НАТО през 1999 г. в Косово, когато голяма част от проведената етническа чистка се състоя след началото на нападението, осъществено под ръководството на САЩ - действията на Кремъл са твърде различни и несъпоставими.
Това трябва страните-членки от Европейския съюз да не забравят, когато седнат на масата за дискусия по казуса "Кавказ" днес в Брюксел. Ръководителите на 27-те страни-членки на ЕС не бива да пренебрегват факта, че САЩ донесоха смърт и разрушения в Близкия изток, в Афганистан и Пакистан, игнорирайки международното право и ООН.
Не бива да се пренебрегва и че още в началото на 1990 Пентагона предупреждаваше, че няма да допусне възникване на друг глобален съперник и някой, който да оспори икономическото им лидерство. Това време отмина. Днес на сцената излиза Китай, с икономическото си чудо, излиза Русия, много балансирана и трезва в дипломатическите си позиции и вътрешнополитическа стабилност - днес сме далече от времето, когато при Борис Елцин, Русия бе въвлечена в орбитата на Щатите, а Западът прие с "разбиране" разстрела пред парламента в Москва и манипулациите на изборите за руски президент. Избори, които Елцин "спечели". Днешната ситуация в геополитически план е коренно различна.

"Да погледнем с други очи на Русия" призова историкът Ролан Юро от страниците на "Фигаро". - За поддържането на мира в света не съществува друг способ, освен сдържаността, твърди Юро. - Невероятният егоцентризъм на западните демократи им попречи да поставят себе си на мястото на Русия, за да могат да разберат, как тази държава успя да преживее събитията от последните 20 години. На първо място дойде съкращението на територията й, въпреки че трябва да се радваме, че Централна Европа се освободи от комунистическото господство. След разпада на Съветския съюз, заеманата от Русия територия стана по-малка и от онази, в границите на които тя беше по условията на Берст-Литовския мир от 1918 година...
След това дойдоха униженията, по време на войните в бивша Югославия от страна на САЩ и Европа, в грубо нарушение на международното право по отношение на сърбите, традиционни приятели на Русия, съчетани с подкрепа на албанците-мюсюлмани. Подобна политика се вписва и в логиката за предоставяне от САЩ в ролята на привилегирован партньор на Турция, която успоредно с това има най-малко основание да се назовава европейска държава."
Към външните опасности за Русия, Юро причислява НАТО, като военен алианс насочен срещу Русия, който същевременно настоява да присъедини и Украйна, и Грузия. "Как е възможно това Русия да не възприема като опасност?" пита Юро. Как разполагането на ПРО и установки в Полша може да не утвърди у руснаците чувството за опасност? Или желанието на Запада да се стигне до принудително заобикаляне на руската територия от черноморския нефтопровод?
Обратното, в случай, че се приеме, че Русия представлява опасност за самата себе си, то тогава как ще трябва да се тълкува решението на САЩ едностранно да денонсира Договора за противоракетна отбрана, Договора за за съкращение на стратегическите оръжия, сключени с бившия Съветски съюз? Като се прибави към това и традиционното отрицателно отношение, които демонстрират някои средства за масова информация на западните държави - то тогава става ясно, че демокрацията далеч не може да се приема като безупречна. А опасността за Русия далеч не идва от самата нея.
Юро е историк и подходът му към днешните събития не е травмиран от субективността на други анализатори и политически наблюдатели, на които подготовката по история е твърде повърхностна.
Тенденцията прозападните партии в Украйна и Грузия да се приемат като демократични, а проруските - за авторитарни навежда на мисълта, че моралните принципи, които категоризират това положение са доста изкривени.
Твърде възможно е да се приема навлизането на руски войски в Грузия за нарушение на международното право, но тогава как трябва да се тълкуват бомбардировките на Запада над Белград, пита Ролан Юро?

"Разривът с Русия може да навреди на базите на НАТО в Афганистан", предупреди руският посланик в тази страна Замир Кабулов.
Днешната криза е на път да се превърне в повратен момент в международните отношения, обърна внимание на политиците Уйлям Пфаф. Пфаф изяснява на дипломатите и лидерите на държави, от страниците на "The International Herald Tribune", че неловкото положение, в което се озоваха западните държави е в резултат не на руските действия в Южна Осетия, а на недомислиците на Саакашвили.
Знаели ли са наблюдателите на ОССЕ за подготвяната агресия на Грузия? Дали е безопасно външният министър на Великобритания, Дейвид Милибанд да си "играе" с огъня? Защо санкции против Русия ще бъдат скъпи и неизгодни за държавите от Запада, четете утре!

Както и: дали може да се говори за Трета световна война? Защо Саакашвили нарече колегата си Юшченко "парцал"? Защо Сорос предрича световна икономическа криза - всичко това следва.
"Войната свърши, страхувайте се от мира!" заяви Юрий Богомолов пред РИА Новости, но преди това - днес очакваме какво ще се случи в Брюксел.

Следва продължение...
 

Руските войски за въздушно-космическа отбрана вече дават бойни дежурства съобщи в. „Российская газета”.

На 29 ноември, в най-западната част на Русия, при личното присъствие на президента Дмитрий Медведев на бойно дежурство застъпи нова радиолокационна станция в Калининград, която покрива цялата територия на Европа и Атлантическия океан, съобщи „Российская газета”.

Радиолокационната станция по проекта „Воронеж-ДМ” не е нова за Русия. Две станции вече функционират като част от системата за предупреждение за ракетно нападение. Но калининградската станция има особено място, тъй като тя е насочена към Европа, обхващайки целия континент, а също така и Атлантическия океан. В нея предстои да бъдат разположени ракети „Искандер”. Радиолокационната станция е способна едновременно да удържа до 500 обекта.

Русия ще трябва да предприеме ответни мерки, ако през следващите 8-10 години не бъде постигнато споразумение за европейската система за противоракетна отбрана (ЕроПРО). Това заяви руският президент Дмитрий Медведев по време на среща със свои поддръжници, предаде РИА Новости.

„Ако през следващите осем, девет или десет години не успеем да се договорим по някои параметри с нашите партньори, то ще трябва да извършим редица принудителни стъпки. Нашият отговор на европейската ПРО ще има поетапен характер”, каза Медведев.

Президентът на Русия Дмитрий Медведев лично даде нареждане за въвеждане в бойния състав на системата за предупреждение за ракетно нападение към новата радиолокационна станция в Калининградска област след като говорителят на държавния департамент Марк Тонър поясни в специално изявление, САЩ все още се надяват да убедят Русия, че тяхната система за противоракетна отбрана не е заплаха за руските интереси и сигурност и напомнят, че американските власти са открити за сътрудничество.

Президентът добави, че радио-локационната станция /РЛС/ в Калининград има мирен характер, но е способна и да решава задачи, които ще намалят съответния потенциал на Северноатлантическия алианс.

Русия се надява, че западните партньори на страната ще разберат преминаването в бойно дежурство на радиолокационната станция (РЛС) в Калининградска област като готовност на Москва за адекватен отговор на заплахите от страна на противоракетната отбрана (ПРО). Това заяви руският президент Дмитрий Медведев по време на съвещание с ръководството на въоръжените сили, предаде РИА Новости.

„Разчитам, че тази стъпка ще бъде възприета от западните ни партньори като първи сигнал за готовността на Русия за адекватен отговор на заплахите, които системата за ПРО носи за нашите стратегически ядрени сили”, каза Медведев.

Той посочи, че ако руският сигнал не бъде чут, то ще бъдат предприети строги мерки за противодействие и разполагане на ударна групировка.

Медведев подчерта, че Русия се нуждае от гаранции за сигурност, а не от „празни приказки”.

На 29 ноември стана ясно, че Русия и НАТО са се договорили да си сътрудничат по проекта за ЕвроПРО на срещата в Лисабон през 2010 г., но преговорите са в застой заради отказа на САЩ да предоставят юридически гаранции, че разгръщащата се система не е насочена срещу руските сили за сдържане.

Русия и САЩ преминаха точката, след която преговорите по проблемите около европейската ПРО на практичка са станали безперспективни, каза ръководителят на отдела за геостратегии в академията на геополитически проблеми Пьотър Белов.

„Плановете на САЩ за създаване на система за противоракетна отбрана са един от главните проблеми в руско-американските отношения, и точката на необратимост именно по проблемите на ЕвроПРО вече е премината”, смята Белов.

Мнението му по въпроса се споделя и от директора на Центъра за обществено-политически изследвания Владимир Евсеев. „Русия и САЩ вече нямат възможност да се договорят. Реални предпоставки за сътрудничество няма”, коментира той.

САЩ са готови да продължат преговорите с Русия за европейската противоракетна отбрана (ПРО), но нямат намерение да се отказват от плановете си в тази сфера, заяви заместник-ръководителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Бен Родс след срещата между президентите на Русия и САЩ и призна, че „страните остават на различни позиции по този въпрос”, предаде ИТАР-ТАСС.

Родс допълни, че Вашингтон ясно е заявил на Русия, че работата по тази система за ПРО отговаря на интересите на националната сигурност на САЩ и техните съюзници в НАТО. „Ние ще продължим работата в тази насока”, подчерта високопоставеният представител на Белия дом.

Новата станция в Калининград е първата симетрична стъпка на руската страна в отговор на плановете на САЩ и НАТО за разгръщане на система за противоракетна отбрана в Европа. На 23 ноември, в специално обръщение, Медведeв посочи, че Русия е принудена да предприема специални мерки. Една от тези мерки е и предсрочното въвеждане в бойния състав на калининградската станция, която засега трябваше да се намира на опитно-боево дежурство.

„Радиолокационната станция предупреждава за ракетни атаки и осигурява защита на нашите интереси в най-ракетоопасното направление”, заяви руският президент на среща с ръководството на въоръжените сили на страната. При това той даде да се разбере, че Русия продължава да е готова да използва уникалните възможности на тази станция с партньорите за противодействие на евентуална ракетна заплаха.

„Упорството на американската администрация за инсталиране на елементи на ПРО на територията на някои традиционни и нови съюзници на Вашингтон вече се превръща в нож с две остриета. От една страна, руският отговор се очертава повече от твърд. От друга, тези съюзници вече имат нежелани от тях външнополитически проблеми, които при евентуална ескалация на напрежението лесно могат да застрашат националната им сигурност” коментира д-р Георги Коларов в news. bg.

„...от Техеран дадоха да се разбере, че отговорът на отдавна готвените американски и израелски атаки ще бъде разрушаване на елементите на ПРО, разположени в съседна Турция – продължава коментара си Коларов. - Ако припомним и думите на шейх Хасан Насралла, че „удар срещу Иран ще доведе до тотална война в региона", става ясно, че подобен ход на Вашингтон, или Йерусалим би бил много рискован. Самите заплахи вече са в състояние да заставят Анкара да преосмисли своето решение за разполагане на тези елементи. Особено на фона на обтегнатите турско-американски отношения през последните години и опитите за сближаване с Техеран...

... турско-иранското сближаване (като елемент от неоосманистката външна политика) беше планирано именно с цел да се съсредоточат силите за борба с кюрдските партизани, като се спечели и подкрепата на съседите. А сега приемането на елементите на ПРО на турска територия разваля всичко. Тоест, турските ръководители и дипломати са на кръстопът - Вашингтон или Техеран.

Американците продължават да се правят на изненадани и от твърдата руска реакция, която не може да се смята единствено за предизборна пропаганда. Защото около отпора срещу разполагането на елементите на ПРО в близост до границите на Руската Федерация в руското общество има консенсус.

Най-ясно и точно, освен президентът Дмитрий Медведев, позицията на „Единна Русия" изрази постоянният представител в НАТО Дмитрий Рогозин /макар, че преди това назначение, представляваше друга партия/. Той разказа в ефир как е успял да се пошегува с американските си колеги в Брюксел, като им задал следния въпрос: „Представете си, че утре долети звездолет от Марс и марсианците решат да спасяват иранците (като първите звездобройци на Земята), натоварвайки ги и преселвайки ги на своята планета. Тогава вече няма да има нито Иран, нито иранци, нито иранска ядрена програма. В такъв случай ще инсталирате ли ПРО?"

Американците в типичния за тях откровен стил, характерен за представителите на една велика нация, отговорили: „Да, ще инсталираме!" Без коментар!

... Всъщност, ответните мерки вече се предприемат пише политологът Георги Коларов*. - Планира се разполагането на ракети „Искандер" в Калининградската област, които ще са в състояние да ударят полския град Слупск (избран от американците за терен), преди още поляците да са се усетили. Освен това в областта ще бъде построена изключително мощна радиолокационна станция, която ще обхваща цяла Европа, включително и България. Такива ще има още две - в Краснодарския край и на Тихоокеанското крайбрежие...”

Остава да зададем въпроса: да не би да се връщат годините на Студената война, меренето на мускули на две суперсили и то в условия на тотална финансова и икономическа криза в света?

Разликите в едно подобно предположение този път са твърде осезаеми:

САЩ и ЕС имат НАТО, докато Русия отговаря с ШОС /Шанхайска организация за сътрудичество/ и ОДКС.

В ШОС членуват: Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия и общата територия обхваща 60 процента от Евразия. ШОС не е военен блок, главните задачи за организацията са укрепването на стабилността и сигурността на територията на страните членки и борбата с тероризма, сепаратизма, екстремизма, наркотрафика, също развитието на икономическото сътрудничество, енергийното партньорство, както и научното, и културно взаимодействие.

ОДКС е Организацията на договора за колективна безопасност е военен съюз. В нея членуват: Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан, а по-късно се присъединяват: Азербайджан, Беларус и Грузия.

Срещу тези два съюза е НАТО, която вече обеднява, води безсмислени войни за САЩ и комплексите на лидери на страни от ЕС. Достатъчно е да прибавя, че Соломон Паси плака при приема на България в НАТО...

Но светът се променя и бъдещето е все по-тревожно и неясно.

След една седмица ще се решава в Брюксел съдбата на Европейския съюз в условията на кризата и рецесията.

--------------------------------------

*Георги Коларов - е д-р по политология, експерт по проблемите на тероризма, латиноамериканист.

Завършил е "Социология на политиката "в СУ "Св. Климент Охридски", където е преподавал курсовете "Латинска Америка в международните отношения” и "Политически идеологии и течения в Латинска Америка".

Защитава дисертация по политология. Преподавал е политология във Варненския свободен университет.

Докторант е в Руския университет за дружба между народите "Патрис Лумумба”.

В Москва преподава "История на ляворадикалните движения в Европа и Латинска Америка".

В периода 1995-1998 година е експерт в направление "Психологическа отбрана" на Аналитичния отдел във военното министерство.

По темата "Латиноамериканската левица" има две издадени книги – "Мистика и тероризъм – кървавата смес на Сендеро Луминосо" с приложение "Наръчник на терориста” и "Латиноамериканската левица в края на 20. век – между сандинизма и сендеризма".

В ръкопис е третата му книга - "Левият екстремизъм в Латинска Америка – социално-политически аспекти".

 

Аматьорство и патриотизъм - контрасти

Словото на президента Дмитрий МедведевВ утрото на 7 май, докато стара Европа си отдъхваше от избори в три държави /Франция, Гърция и Сърбия/, по традиция, в парадната резиденция на Големия дворец в Кремъл започна инагурацията на новоизбрания президент Владимир Бившият канцлер на Германия, Герхард ШрьодерПутин. Сред гостите бяха: бившият канцлер ГерхардБившият италиански премиер, Силвио Берлускони Шрьодер, бившият италиански премиер Силвио Берлускони, класика на руската дипломация Евгени Примаков, първата жена космонавт Валентина Терешкова, бившият президент Михаил Горбачов и други представители на духовенството, науката, изкуството и културата, шефове на дипломатически мисии, журналисти - общо 3 000 поканени на тържествената церемония, както съобщи пресслужбата на Кремъл. Едни от гостите са били поканени служебно, докато на други е била отправена лична покана от Владимир Путин, уточни от руската столица пратеник на сайта „Хроники”.

Класиката в дипломацията, Евгений Примаков и първата жена космонавт, Валентина Терешкова са сред лично поканените гостиБившият италиански премиер Силвио Берлускони иРуският партиарх кирил и съпругите на двамата президенти - бивш и настоящ, зад тях е вдовицата на президента Елцин, Наина бившият съветски лидер Михаил Горбачов бяха сред 3000 специални гости на церемонията по полагането на клетва от Владимир Путин като президент на Русия.

Берлускони беше един от най-близките европейски съюзници на Путин, преди да падне от власт миналата година, и вече поздрави руския лидер за избирането му по време на частно посещение в руски ски курорт след вота на 4 март.

Бащата на перестройката, Михаил ГорбачовСред другите известни гости, събрали се в Големия кремълски дворец, беше и вдовицата на първия руски президент Борис Елцин - Наина, както и опонентите на току що проведените избори: милиардерът Михаил Прохоров, Генадий Зюганов и Владимир Жириновски.

По традиция на инагурацията няма действащи държавни глави на други държави, предаде АФП.

Инагурацията е определена като времетраене на 30 минути и точно толкова бе времето на полагането на клетвата, с всички действия по церемонията.

пътят, който извървява президента на Русия след полагането на клетва

На две летища на Москва – правителственото Внуково 3 и международното – Внуково 2 приемаха гостите за тържествената церемония. Очакваха се германският канцлер Ангела Меркел, посланици на различни държави, както и членове на правителството, членове на Съвета на федерацията, депутати от Държавната дума, съдии, представители на различни институции в държавата.

Дмитрий медведев, бивш държавен глава, предложен за премиер на РусияСилно и кратко бе словото на Дмитрий Медведев, в което досегашният държавен глава пожела успех на следващия президент Владимир Путин. Медведев предупреди, че тероризмът остава голяма заплаха.

В присъствието на председателя на Конституционния съд на Русия Валерий Зоркин, Владимир Путин положи клетва.

Какво направи впечатление в тази клетва – в залата присъстваха представители на различни вероизповедания: изповядващи исляма, евреи, католици, православни. Въпреки че, в мнозинство, вярващите в русия са източно-православни, Владимир Путин се закле само върху Конституцията, с което показа, че е държавен глава на светска държава, в която не се поставят в неравностойно положение заради клетва върху Библията различните вероизповедания. Клетва единствено върху Конституцията би поставила в неравностойно положение граждани на държавата, които не са източно-православни и би ги дискриминирала по вероизповедание, обясни за сайта „Хроники” виден учен по международно право.

Президентът Владимир Путин след клетватаСлед встъпването си в длъжност, Владимир Путин30 салюта в чест на новия държавен глава обеща да направи всичко възможно да оправдае доверието на гражданите на Русия, предаде Интерфакс. „Встъпвайки в длъжност президент на руската федерация, разбирам цялата своя отговорност пред родината. Нейните интереси, сигурността, благополучието на гражданите винаги са били и винаги ще бъдат за мен над всичко. Ще направя всичко, за да оправдая доверието на милионите наши граждани”, каза новият руски държавен глава.

„Смятам за смисъл на целия ми живот и свой дълг да служа на отечеството, нашата родина, подкрепата на което ме е вдъхновявала и ми е помагала в най-трудните и сложни задачи”, подчерта Путин.

Държавният глава на Русия подчерта, че близките години ще бъдат определящи за развитието на страната и обеща да укрепва демокрацията и разшири участието на гражданите в управлението на страната.

Президентът на Русия Владимир Путин отбеляза заслужите на своя предшественик Дмитрий Медведев, който, по думите му, е осигурил приемственост и устойчиво развитие на страната, предаде РИА Новости.

„Днес ние имаме всичко за движение напред, за съзидание... Дееспособна и развиващата се държава, стабилна икономическа и социална основа, активно и отговорно гражданско общество. Аз виждам в това голямата заслуга на Дмитрий Медведев”, каза Путин.

След това Президентът на Русия и върховен главнокомандващ получи контрола наВладимир Путин напуска Голямата тържествена зала на Кремъл след встъпването в длъжност огромния ядрен арсенал на страната минути, след като положи клетва за третия си мандат. Церемонията по връчването на управлението на стратегическата ядрена сила на страната, или така нареченото ядрено куфарче от Дмитрий Медведев на Путин, бе наблюдавана от руския министър на отбраната Анатолий Сердюков.

Преносимото комуникационно устройство, носещо кодовото название „Чегет”, позволява на главнокомандващия на армията да издаде команди, които да доведат до ядрена атака срещу чужда държава. Системата е била разработена през 1983 г. и за първи път е използвана от съветския лидер Константин Черненко през 1984 г.

Куфарчето придружава руския президент при всичките му пътувания в чужбина.

Двамата президенти приемат тържествения парад на президентските военни частиСлед получаването на куфарчето, бившият иКомандващият парада рапортува на двамата президенти настоящият президенти на Русия излязоха във вътрешния двор на Кремъл, за да приемат тържествения парад на президентските военни части, в които има представители на различните родове войски.

Представителния военен оркестър на президентския корпус

Президенския корпус Церемонията започна с прощаването на действащияПрезидентския военен корпус кавалеристи държавен глава Дмитрий Медведев с Президентския полк на Съборния площад в Кремъл, предаде РИА Новости.

В присъствието на съпругата си, Владимир Путин присъства на молебена в Благовещенския събор в Кремъл, като службата отслужи патриархът Московски и на цяла Русия, Кирил.

Два часа по-късно, Владимир Путин, внесе писмено предложение до председателя на Държавната дума, Сергей Наришкин, в което предлага Дмитрий Медведев да бъде избран за премиер на Русия, предаде РИА Новости.

Кандидатурата на Медведев бе внесена за гласуване в Държавната дума /долната камара на руския парламент/ и предстои да бъде проведено извънредно заседание на Думата за гласуване на тази кандидатура.

До гласуването на кандидатурата на Дмитрий Медведев, длъжността и. д. премиер ще се изпълнява от досегашния вицепремиер, Виктор Зубков.

Във връзка с 67-мата годишнина от Великата отечествена война, президентът Путин разписа Указ за отпускане на еднократна сума на ветерани, вдовици на загинали, военнопленници, концлагеристи и инвалиди.

„Русия има велика история, и още по-велико бъдеще – каза в краткото си слово Владимир Путин – и ние ще работим за това с вяра в душата и чисти и искрени помисли”.

На последното заседание на руското правителство Владимир Путин благодари на министрите за съвместната работа и призна, че четирите години в статута му на премиер са били за него сложни. След преодоляването на кризата имах чувството, че съм попаднал на курсове за повишаване на квалификацията, призна новоизбраният президент на последното правителствено заседание. Следващото ще бъде вече с нов премиер, като се предполага, че това ще е Дмитрий Медведев.

Не утопия и популизъм, а шестгодишен работен план

Русия през третия президентски мандат на Владимир Путин ще изкорени бедността и ще превърне средната класа в социално мнозинство, като даде възможност на гражданите директно да участват в управлението на държавата чрез механизмите на интернет-демокрацията. По време на мандата ще започне създаването за 25 млн. високотехнологични работни места и ще повиши средната заплата до 40 000 рубли, ще запази безплатно образованието и медицинските услуги, ще превъоръжи армията и ще направи военната служба „пътуване към живота”, а не задължение.

Два часа по-късно, в българската столица София

се състоя отчета на 100-те дни на президентската двойка Росен Плевнелиев-Маргарита Попова, която след церемонията по инагурацията на Владимир Путин изглеждаше като читалищно тържество със слова, на което по традиция липсваше съпругата на държавния глава.

Отчетът на българския държавен глава ни припомни, неговото признание, че е преродена ирландска пастирка. Той отчете...съгласие с всичко, което бе пропуснал да одобри като решение или мероприятие на парламента и правителството. Т. е. отчете, че ще продължава да бъде послушен и съгласен!

На фона на растящата безработица, на фона на отрицанието от мнозинството български граждани по спирането на АЕЦ „Белене”, на фона на повсеместното недоволство по използването на Сребърния фонд от министър Симеон Дянков, на фона на растящата безработица, мизерия, и все по-трудно оцеляване – Росен Плевнелиев се похвали как се возил на самолета на американското правителство до Афганистан, защото било необходимо, и как ще се скъса от работа, за да осъществи програма 2020!

Плевнелиев похвали Закона за конфискация на имуществото без да е наясно, че всъщност той не бе проектозакона на вицепрезидента Маргарита Попова, а някакво съчинение на група депутати от ГЕРБ!

Часове след приемането на този Закон стана ясно, че опозицията ще го вкара в Конституционния съд. В същото време научихме, че такъв закон в Германия – няма, както липсва и в Щатите!

Тъкмо се опитвахме да забравим унизителното признание на някаква депутатка от ГЕРБ, че е докладвала на американския посленик за приетия закон, и хоп! – Плевнелиев взе, че го похвали!

Не се притесняваме да бъдем много активни, дори да допускаме грешки. Това каза президентът Росен Плевнелиев при отчет за първите 100 дни от встъпването си в длъжност, предаде репортер на Агенция „Фокус” .

Ще се работи на принципа – проба-грешка, било полезно!

Работата ми по отношение на външната политика включва над 60 срещи с представители на над 20 държави – президенти, министър-председатели, министри, посланици, всеки божи ден, в президентската институция. Когато се говори за външна политика, за мен е важен неформалният подход. Ако във външната политика подхождаме само формално, аз се притеснявам че по този начин ще се отнасят и към нас – формално. По някой път дори грешките ни помагат да си свършим по-добре работата”, отбеляза Плевнелиев и припомни случая с грешката с чешкия президент. Седмица след срещата, имахме културна спогодба, каза президентът.

Какво друго ни остава освен да свикнем и приемаме за нормално незнанието на президента, неговата липса на елементарна подготовка преди срещи с други политици от чужди държави и нищо чудно някой ден да чуем как Плевнелиев нарича поредния президент Карабас- Барабас!

Не мина и без самохвалство

Президентът Плевнелиев се разхожда за снимка и говори с с Хамид Карзай„Бях първият президент от държава-членка на НАТО, който посети Афганистан през февруари, в един много труден момент... сподели пред репортерите Плевнелиев. - Реших да отида именно в този момент. Ако трябваше да чакам два месеца, за да ми осигурят коридор, нямаше да съм там навреме. И днес да се наложи да го направя в труден момент, ще го направя. Важно да президентът да е там, когато има нужда от него. Благодаря на нашия контингент, каза държавният глава. Получих високи оценки за работата на нашия контингент”, допълни той.

Каква нужда имаше от него в Афганистан, кое бе нередното в този крещящо скандален полет – държавен глава да се вози на самолет на чужда държава – президентът така и не обясни.

Смешно е да се замазва гаф на президент от самия него с някакво полуизвинение, полуобяснение, полуподвиг!

Надявам се до края на мандата си настоящият държавен глава да научи в подробности, кое е прието и кое – не в Протокола в президентството, а и в Протокола на един държавен глава, за да не ставаме за смях!

Необяснимо защо между самохвалството и самоизвиненията, президентът обяви за успех очакването на Закони на НРС и НСО!?

6 май, смяна на караула на ПрезидентствотоЕдинственото нормално нещо, което се случи околоПрезидентът Плевнелиев държи реч преди военния парад на 6 май 2012 Росен Плевнелиев бе, че на военния парад по случай Празника на българската армия бе поканен неговият предшественик, Георги Първанов.

За съжаление този парад свърши когато започна! Точно една цигара време както казват пушачите!

За още по-голямо съжаление, войниците бяха пълни, отпуснати, като взети от килера – всеки, който изгледа тържествения парад по случай инагурацията на руския президент ще констатира тези тъжни факти!

Вярно е, че като погледне човек министъра на отбраната, няма смисъл да търси как изглеждат войниците ни! Разликата не е кой знае каква!

И все пак: и Владимир Путин е президент на държава и Росен Плевнелиев е президент на държава!

Постът и в двете държави е еднакво висок, но... сравнението няма как да не натъжава!

Вижте церемонията по встъпването в длъжност на Владимир Путин.

 

Най-тъпият въпрос за анкета в медия бе зададен в деня на Победата – 9 май т. г. от телевизията на брата на бившия президент Петър Стоянов – Емил. В момента Емил е евродепутат от ГЕРБ и така спаси фамилията от проверки – за това, как се промени социалния статус на фамилия Стоянови: синът на Петър Стоянов да учи в Лондон в скъпо учебно заведение с такса, достатъчно висока, за да се сети човек, че не е от заплатата на държавния глава.

От както влязоха в политиката Стоянови, братът на президента – се сдоби с телевизия, Петър и Антонина Стоянови – придобиха жилище в центъра на столицата, и прочие, и прочие. При това положение, единственият начин да избегне проверки за промяната на социалния статус на фамилията бе, президентския брат да яхне новопръкналата се партия ГЕРБ.

Ето въпросът, който зададе на своите зрители на 9 май, тв Европа. Това е въпросъту който спокойноможе да оглави класацията за най-тъпо питане на деня:

Въпросът на деня

РЕДНО ЛИ Е В ДЕНЯ НА ЕВРОПА ПРЕЗИДЕНТЪТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ДА Е НА ПОСЕЩЕНИЕ В МОСКВА?

•          ДА / 55%

•          НЕ / 45%

За да отговорите на Въпроса на деня и да дадете вашия отговор, изпратете SMS на номер 1915 за всички мобилни оператори в страната с текст DA или NE (Цена на SMS с ДДС: 1,20 лева).

Всяка седмица един от всички участвали с отговор на Въпроса на деня ще спечели голяма награда от ТВ Европа. Всеки понеделник в предаването "Под Лупа " се тегли победителя. Наградата тази седмица е:

ЛУКСОЗЕН МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН

 

Кой да обясни на напъналите се да се харесат на ГЕРБ и Щатите така наречени телевизионери, че президентът Първанов не беше на посещение, а бе поканен на тържествения Парад на победата?

Както се казва със същия апломб телевизия Европа можеше да запита:

  • Редно ли е в Деня на Европа, Меркел да стои на трибуната на Червения площад след като е канцлер на победената преди 65 години Германия?
  • Или - редно ли е войски от четири държави членки на НАТО да участват в Парада на победата в Москва?

Явно според телезивия Европа, ако не е канен премиерът Борисов, а е предпочетен президентът – всичко, което се случва трябва да се приема като нередно?

Явно в телевизия „Европа” не са чували, че тържествено заседание в чест на 65-та годишнина от Победата над фашизма се проведе в Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Решението за това бе прието още на 3 март, когато Общото събрание одобри, по инициатива на Русия, резолюция, за провеждането на заседанието. Съавтори на резолюцията станаха повече от 70 делегации, в това число държавите от ОНД и всички страни от антихитлеристката коалиция.

В този ред на мисли, тв Европа например можеше да попита: редно ли е САЩ да дължат на ООН стотици милиони долари и да се разсейват?

Хубавото на Парада на победата бе фактът, че военнослужещи от четири страни, членуващи в НАТО /Великобритания, Франция, САЩ и Полша/, маршируваха по Червения площад за първи път по време на най-големия военен парад след рухването на СССР.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви пред АФП, че Израел ще издигне „монумент на победата” в чест на усилията на Червената армия за победа над нацистка Германия.

Вярно е, че френският президент Никола Саркози отмени посещението си в Русия за отбелязване на годишнината от победата във Втората световна война, за да се концентрира върху финансовата криза в ЕС, както е вярно и, че с няколко дни размишления едва ли Саркози ще е човекът, който ще оправи батака в ЕС.

Със същото извинение и италианският премиер Силвио Берлускони не се появи на Червения площад, въпреки, че доскоро тичаше към Кремъл, даже и неканен, колчем станеше дума за преговори за газ.

За сведение на тв Европа:

на 9 май, в Москва държавни глави и премиери на различни държави застанаха на трибуната до президента Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин. Сред тях бяха: германският канцлер Ангела Меркел, израелският президент Шимон Перес, президента на Сърбия – Борис Тадич, на Азербайджан – Илхан Алиев, на Китай – Ху Дзинтао, президентите на Абхазия, България, Виетнам, Гърция, Латвия, БЮРМ, Монголия, Полша, Словакия, Словения, Хърватска, Черна гора, Чехия, Естония, Южна Осетия.

В марш на Червения площад преминаха военнослужещи от Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркмения, Украина и Молдова. След тях дойде ред на поляци, американци, британци и французи. Тук бе и легендарната ескадрила "Нормандия-Неман", както и американско съединение на сухопътните войски, бойния път на което е свързан с легендарната среща на съюзниците на река Елба и откриването на втори фронт.

От Великобритания в руската столица маршируваха гвардейците на елитния Уелски полк, олицетворяващ военния контингент на Обединеното кралство, който е взел преди 65 години участие в бойните действия на Втората световна война. Достолепно се отличаваше и ротата на почетния караул на Въоръжените сили на Полша.

Всички участници в Парада на победата бяха преветствани с бурни аплодисменти от ветерани от войната, дипломатическия корпус в Москва, официалните лица на десетки държави, пристигнали специално за честването на 65-годишния юбилей и от зрители...

Но къде ти някаква махленска телевизия, слугуваща на властта, ще отрази обективно подобни събития от новините?

Съвсем в тон с русофобското поведение на въпросната медия бяха и репликите на премиера Борисов по време на разговора му с Диана Найденова в „Опасно близо” на bTV:

Б. Б.: Къде са тези четири милиарда? Вие виждали ли сте ги някъде?

Д. Н.: Белене?

Б. Б.: А, в оня гьол там!

Д. Н.: Гьол ли е?

Б. Б.: Гьол. Един гьол.

Д. Н.: Какво ще правиме с тоя гьол, впрочем?

Б. Б.: Два милиарда са за този гьол.

Д. Н.: Ама, какво ще правиме?

Б. Б.: Нищо. Това е на Орешарски и Станишев...

Д. Н.: Да де, обаче, руснаците искат да им кажем „да” за Белене...

Б. Б.: „Да” за какво?

Д. Н.: ... за да го строим...

Б. Б.: ... с какво?

Д. Н.: Не знам, Вие кажете, нали чакахме един европейски инвеститор...

Б. Б.: Нали много знаете? Нали много знаете и ме питате, какво щели да кажат Орешарски и Станишев? Това значи да включиме още два милиарда, за да почнеме да го строиме. Откъде?

От първи септември 2009 г., седем месеца Москва чака правителството на ГЕРБ да каже: ще се строи ли „Белене”, или се отказваме. На срещата в Гданск преди седем месеца Бойко Борисов каза на руския премиер Владимир Путин, че ще се запознае с енергийните проекти, въпреки, че прекрасно е знаел за какво става дума.

Оттогава седем месеца кабинетът „Борисов” шикалкави и не дава еднозначен отговор на руската страна за енергийните проекти, които не само че са подписани на междудържавно равнище, но и носят неустойки при отказ от реализацията им.

Големия брат, САЩ натисна управниците ни и започнаха увъртанията – не искаме руската страна да ни дава два милиарда, мълчим за поръчаното от руснаците оборудване, което сега ще се наложи да се пренасочва към други строежи на руски атомни централи по света, увъртаме, че чакаме европейски инвеститори...

За „Бургас-Александруполис” нещата се решиха още щом проектът мина към министерството на Дянков – и тутакси стана ясно, че няма да го бъде.

За „Южен поток” също мълчахме, докато Австрия Франция, Сърбия, Турция, Румъния и кой ли още не се включи към него. Заради тази Андрешковска хитрост ще плащаме 800 млн евро неустойки на Русия за Белене, при положение, че нямаме пари. Ще се наложи да се свързваме с байпаси към Гърция и Сърбия за газ, но колко по-скъпо ще ни го продават: за това силно се мълчи.

„Белене” е одобрена от Европейския съюз. Проектът е доста напреднала фаза и оттук насетне ни започват неприятностите. Кой ще ни спаси от плащане на неустойки? Дянков, Световната му банка, Сорос, или еврокомисията? Само ще припомня, че не напразно навремето Белград и Москва прогониха Сорос заради негови машинации.

И на децата е ясно, че към днешна дата Европейският съюз е обърнал страницата и не желае да се конфронтира с Русия. Единствено атрактивният президент на САЩ се опитва да го прави от време на време, но нещо не му се получава.

Когато ГЕРБ се появи на политическата сцена – никой не изясни идеологията на тази политическа сила. Сега, след 10 месеца управление можем убедено да кажем, че една от отликите на ГЕРб е русофобството...

Дано поне си струва напъните на новоизлюпилите се политици...

 

Два терористични атентата на две станции на  московското метро са били извършени днес сутринта, когато метрото е най-пълно с пътници, съобщи сайта Лента ру. По първоначална информация заподозрени са две жени камикадзе, а експлозиите са избухнали вътре във вагоните на метрото в различно време и при спиране на композицията. Това е причината на станция „Лубянка” в центъра на Москва перонът да е бил покрит с трупове.

Силен, задушлив дим, писъци и паника са направили първоначално тълпата от уплашени пътници неуправляема, разказват очевидци на атентатите. От видеокамери, разположени в метростанциите били иззети веднага касети и в момента записите се изследват от експерти за идентифициране на терористите.

Засега се съобщава за 37 убити, 65 ранени и 30 пострадали, като ранените са в особено тежко състояние, уточняват лекари от болниците, където веднага са били транспортирани потърпевшите. Съобщава се, че сред засегнатите от двете експлозии няма деца.

Списък на пострадали, ранени и загинали е бил съставен, като той непрекъснато се обновява, във връзка с идентификация на жертвите от експлозиите.

Сред имената в Списъка засега не се съобщава за загинали българи.

Мощността на взривовете в метростанциите се изчислява на 2 кг тротилов еквивалент, съобщиха експерти за РИА „Новости”.

Самоубийствените атентати са характерни за терористите от Северен Кавказ, накъдето са насочени и засега разследванията. Първите предположения за терористичните нападения засега са, че двата атентата са били планирани.

Силите на службите за сигурност и ФСБ са взели всички мерки след атентатите, положението в руската столица да остане овладяно съобщи кметът на Москва Юрий Лужков.

Очевидец на експлозията от станция ”Парк на културата” разказва пред РИА Новости, че чул сирени, ескалаторите на метростанцията не работели и той бил изненадан, че никой не съобщава по високоговорителя за евентуална евакуация. „Позвъних на майка си, за да попитам какво става - разказва очевидецът, и тя ми каза, че на станция „Лубянка е избухнал взрив. В този момент прозвуча силна експлозия и ме изхвърли от мястото, където бях, като ударната вълна бе блъсна в гърба”.

Това бил вторият взрив в метрото.

Антитерористи с кучета следотърсачи вървят по горещи след взривовете, съобщи РИА „Новости”.

Министър Сергей Шойгу е докладвал малко след експлозиите за мерките, които се предприемат след атентатите:транспортиране на пострадалите в болници, като за всеки взет от местопроизшествието, веднага се съобщавало в списък къде е насочен за оказване на медицинска помощ.

Владимир Путин обяви, че утре, вторник е ден на траур в памет на загиналите от двата терористични акта в метрото.

Министърът на здравеопазването и социалното развитие, Татяна Голикова е докладва на интервали на президента Дмитрий Медведев какви грижи са предприети за всички, пострадали от терористичните актове, съобщи своевременно пресслужбата на Кремъл. За евакуацията на пострадалите от взривовете в метрото са наети и два хеликоптера, които бързо да евакуират от мястото на атентатите пострадалите.

Психолози са на разположение на близките на пострадалите и на самите ранени, и ги консултират - съобщи РИА „Новости”. За тези, които нямат възможност да сеп ридвижат са отворени и телефонни линии за оказване на психологическа помощ.

Засилена е охраната на московските летища и гари, където е засилен паспортния контрол. Под засилена охрана са и летищата и гарите в цяла Русия, съобщи броени часове след взривовете Риа „Новости”.

Московският партриарх и на цяла Русия, Кирил призова за солидарност и взаимопомощ пред лицето на трагичните събития.

Депутатите от московската Дума почетоха с минута мълчание жертвите на терористичните актове.

Във връзка с трагичните събития в московското метро се очакват изявления на Генералния секретар на НАТО Андерс Расмусен и върховния представител на ЕС по международни отношение и сигурност, баронеса Катрин Аштън.

Президентът на Чечня, Рамзан Кадиров осъди терористичните актове в московското метро и призова на безпощадна борба с терористите до пълното им унищожение.

Президентът на Ингушетия изрази най-дълбоки съболезнования на близките на загиналите при атентатите в руското метро.

„Екстремизмът и тероризмът нямат никаква опора в Свещения Коран”, излезе с обръщение Съветът на мюфтиите в Русия.

Близо половината от пострадалите при експлозиите в метрото са на възраст под 40 години, съобщи министър Голикова от Националния център за кризисни ситуации.

Владимир Путин каза, че властите ще поемат разноските по погребенията на загиналите, а на семействата им ще бъдат дадени еднократни суми от по 310 000 рубли.

Прессекретарят на Главния равин на Русия, Андрей Глоцер съобщи, че във връзка с трагедията се отменя празника Пасха, който евреите отбелязват успоредно с християнския Великден.

Списък с имената на пострадалите бе пуснат в няколко големи интернет сайта, като към съответните имена е изписано и в коя болница се намира въпросното лице.

Очаквайте още подробности!

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-4-2011/1112-vashington-i-moskva-prekroqvat-energiinata-karta-na-evraziq

Още преди да стане ясно, че една от най-острите битки в каспийската „голяма игра” може съвсем скоро да приключи с победата на Москва, ситуацията за руския гигант „Газпром” изглеждаше по-добра от всякога.

През април 2011 „Газпром” увеличи обема на газовите си доставки за Европа с над 21%, в сравнение с април 2010. През настоящата година, общият обем на приходите на компанията от износа на природен газ може да достигне умопомрачителната цифра 72,4 млрд. долара. Прогнозирайки ръста на доставките за Европа, ръководството на руския гигант започна реализацията на планове за почти двойно увеличаване вместимостта на подземните си хранилища. През 2015 обемът им трябва да достигне 4,9 млрд. куб. м, а още на следващата година – 6,5 млрд. куб. м.

„Газпром” е оператор на газови хранилища в Австрия и използва под наем хранилища във Великобритания, Франция и Германия. Това се прави в очакване на мащабно нарастване доставките на руски газ по новите тръбопроводни системи „Северен поток” и „Южен поток”, които ще влязат в експлоатация в сравнително близко бъдеще.

Увеличаването на обемите на хранилищата в Австрия ще осигури пазари в Словения, Хърватска, Словакия, Унгария, Германия и Италия. Новото газохранилище „Катрина”, което „Газпром” изгражда в Германия в рамките на съвместната си компания с немската VNG, ще гарантира доставките на газ за западноевропейските потребители. Междувременно, в партньорство със Сърбия, „Газпром” изгради още едно газово хранилище, предназначено да гарантира газовия износ за Сърбия, Босна и Херцеговина и Унгария. В момента се изготвя технико-икономическата обосновка за реализацията на аналогични съвместни проекти за газохранилища в Чехия, Франция, Румъния, Белгия, Великобритания, Словакия, Турция и Гърция.

В тази връзка, „газовата карта” на Европа, която беше очертана, в основни линии, още през съветската епоха, със сигурност ще претърпи много сериозни промени. Укрепването на позициите на Русия като доминиращ и превъзхождащ всички останали доставчик на енергоносители (в момента тя покрива над 41% от газовите потребности на Европа) със сигурност ще доведе до трансформация на отношенията между Изтока и Запада, в средносрочна и дългосрочна перспектива, и ще се превърне в ключов фактор, влияещ върху трансатлантическата политика на САЩ.

Засенчвайки „Набуко”

Всъщност, добрите новини за „Газпром” съвсем не се изчерпват само с това. Последната от тях е, че газопроводът „Набуко”, известен като любимия проект на САЩ в тяхната каспийска енергийна дипломация, целяща намаляване на европейската енергийна зависимост от Русия, претърпя сериозен, може би дори фатален, неуспех.

Изпълнителният директор на Nabucco Gas Pipeline International Рейнхард Митшек обяви наскоро, че проектът се отлага за 2017, т.е. осъществяването му ще започне три години по-късно, отколкото се планираше първоначално. Строителните работи ще бъдат отложени с поне една година, т.е. като минимум за 2013. Митшек очерта очарователна в своята неопределеност картина посочвайки, че газът ще тръгне по тръбите на „Набуко”, „веднага щом се появят достатъчно ясни данни за наличието на вече поети задължения за доставка на природен газ”.

Както е известно, според първоначалния замисъл, по дългия 3900 км тръбопровод „Набуко” следва да се транзитира природен газ от Турция за Австрия. Обемът на газовите доставки от Близкия изток и Каспийския регион за европейските пазари трябва да достигне 31 млрд. куб. м годишно. Тръбопроводът ще заобикаля Русия, преминавайки през България, Румъния и Унгария за да достигне разпределителния „хъб” край Виена. По-нататък, газът ще се разпределя за страните от ЕС. В консорциума „Набуко” влизат германската енергийна компания RWE, австрийската ОМV, Българският енергиен холдинг и румънската Transgaz. Отлагането на сроковете за реализация на проекта, вероятно ще доведе и до увеличаване на стойността му. Така, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер предупреждава, че разходите могат да нараснат до 21,4 млрд. долара, докато преди проектът се оценяваше на само 11,2 млрд. Аналогични прогнози за ръст на разходите дава и ВР. Подобно рязко нарастване на стойността на проекта поставя голяма въпросителна за рентабилността на му.

Основният проблем обаче е, че липсва газ за запълване капацитета на тръбопровода. Резервните обеми на Туркменистан, които биха могли да се насочат към „Набуко”, си остават под сериозен въпрос, тъй като Ашхабад не може да си позволи да води самостоятелна енергийна политика, игнорирайки руските интереси. На свой ред, Иран би могъл да стане идеалния източник за запълване на „Набуко”, но противопоставянето му със САЩ изключва подобна възможност. Така, единствената надежда за поне частично запълване на „Набуко” остават газовите доставки от азербайджанското находище Шах Дениз-2, чиято експлоатация може да стартира през 2017.

Това газово находище, чиито запаси се оценяват на 1 трлн. куб. м, се разработва от консорциум, начело с ВР и норвежката петролна компания Statoil. Добивът в находището Шах Дениз-1 започна през 2006, като максималният му обем е 8,5 млрд. куб. м годишно. На втория участък, след въвеждането му в експлоатация през 2017, обемът на годишния добив трябва да достигне 16 млрд. куб. м. Междувременно обаче, се появиха два конкурентни тръбопровода, също претендиращи за азербайджанския газ – Interconnector Turkey-Greece-Italy (ITGI) и Трансадриатическият газопровод (ТАР). Освен това, Турция разчита директно да закупува част от газа, добит в Шах Дениз-2, като в началото на май подписа с Азербайджан споразумение за покупката на 6 млрд. куб. м газ от това находище, през 2017.

Без съмнение, неуспехът на „Набуко” е изгоден за Русия. Както е известно битката между „Набуко” и „Южен поток” беше сред най-острите в Каспийския регион, като по важност отстъпваше само на тази за тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който администрацията на Бил Клинтън успя да наложи въпреки съпротивата на Москва. По онова време Турция действаше съвместно със САЩ, но днес Анкара и Москва си сътрудничат все по-тясно в енергийната сфера.

„Газпром” има основание да бъде доволен, тъй като в сравнение с „Набуко” проектът „Южен поток” върви напред с пълна скорост. По този 900-километров тръбопровод, който ще бъде положен по дъното на Черно море, ще могат да се транзитират 63 млрд. куб. м газ за Централна и Южна Европа, като проектът може да бъде реализиран до края на 2015.

И „Южен поток”, и „Северен поток”  са дело и завоевание на руския премиер Владимир Путин. Те са в основата на неговото „наследство” и залог за развитието на руската икономикати завръщането на Русия на световната сцена. Путин водеше преговорите с европейските си партньори почти сам. Решаващият момент за „Южен поток” настъпи през март 2011, когато съгласие да се включи в проекта даде енергийната дъщерна компания на германския химически гигант BASF - Wintershall. Тя ще държи 15% от акциите на „Южен поток”.

По време на церемонията при подписването на споразумението в Москва, Путин посочи, че „тази стъпка говори за стабилност и е изключително важна за целия енергиен пазар”. Той приветства подкрепата на Германия за този пазар, включително и „позицията на канцлера Ангела Меркел”. Всъщност, прословутата „немска връзка” на Русия е почти изцяло резултат от личните усилия на Путин и неговата неуморна дипломатическа активност. Да не забравяме, че Wintershall контролира и 15,5% от акциите на „Северен поток”, който свързва с подводна тръба по дъното на Балтийско море Русия и Германия. На свой ред E.ON Ruhrgas e партньор на „Газпром” в изграждането на този газопровод.

Може да се очаква, че сега Русия ще заеме „позиция за стрелба” и веднъж завинаги ще погребе „Набуко”, като сключи през следващите две години нови договори за допълнителни газови доставки за Европа. „Южен поток” и „Северен поток” със сигурност ще променят енергийното уравнение между Русия и европейските държави.

САЩ сплотяват „новите европейци”

Както е известно, „Южен поток” ще заобиколи Украйна, а пък „Северен поток”, чиито пуск се очаква** през октомври 2011, изключва от транзитния си маршрут Полша. В геополитически план, Москва вече може да преговаря с Варшава и Киев от позиция на силата, тъй като зависимостта и от тези две доста „темпераментни” страни по въпроса за стратегическите енергийни доставки за Европа значително намалява.

Междувременно, „Южен поток” връща Русия като активен играч на шахматната дъска на Балканите (САЩ успяха за известно време да и отнемат тази роля, стимулирайки разпадането на Югославия). Сега Европа ще се сблъска с трудната задача, как да реализира плановете си за намаляване на газовите доставки от Русия. В същото време, „Северен поток” със сигурност ще издигне руско-германските отношения на качествено ново равнище на партньорство.

Както можеше да се очаква, „Южен поток” и „Северен поток” силно тревожат САЩ и допълнително стимулират политиката им за разпалване на тлеещите чувства на антипатия, които някои централноевропейски държави (или по-скоро техните елити) изпитват към Русия, и която Вашингтон целенасочено провежда още от края на 90-те години насам. Така, в края на май, президентът Обама се появи във Варшава, където подписа с домакините си две споразумения за военни покупки и разполагане на подразделения на американските ВВС на полска територия. Първият документ "съкращава бариерите пред търговията в сферата на отбраната и облекчава военното сътрудничество", а вторият предвижда разполагането в Полша на изтребители бомбардировачи Ф-16 и военнотранспортни самолети С-130. Очевидно, САЩ отново активизират централноевропейския вектор на своята геополитика, по отношение на държавите, които държавният секретар по отбраната по времето на президента Буш-младши Доналд Ръмсфелд нарече „новите европейци”. Вашингтон вижда в тях своеобразен противовес на укрепването на руските енергийни позиции в Европа.

В знаковата си реч, произнесена в Братислава през март 2011, заместникът на държавния секретар за Европа и Евразия Филип Гордън заяви, че централноевропейският регион, като блок, „играе изключително важната роля на американски партньор за прокарване на демокрацията отвъд европейските граници. Усилията ни за установяване на сътрудничество с Русия в никакъв случай няма да ограничат възможностите на САЩ и НАТО за разгръщане на системата за противоракетна отбрана и другите системи за колективна сигурност... целият прогрес, постигнат в хода на т.нар. „презареждане” с Русия, в никакъв случай не ерозира интересите на който и да било наш съюзник... ние работим  в тясно взаимодействие с Европа по всички важни въпроси, както международни, така и вътрешноевропейски, а Централна Европа играе изключителна роля за реализацията на тези планове”.

Разбира се, САЩ са наясно, че енергетиката е лоста, с чиято помощ Русия ерозира американската стратегия. Затова Америка също държи в ръкава си няколко коза. Тя активно изгражда терминали за втечнен природен газ на чуждестранните пазари, където той може да бъде продаден по-скъпо. При това именно Европа е главната и цел. Нещата опират до това, че САЩ са на път да постигнат ниво на пълно самозадоволяване с природен газ. В началото на май Financial Times публикува сензационен доклад за възможните промени в енергийната политика, благодарение на потенциалните запаси от шистов газ в Европа, които, според авторите му, могат радикално да променят картината на доставките, водейки до намаляване на зависимостта от Русия и близкоизточните държави.

Само че това са твърде прибързани надежди, разпалени от неизбежната перспектива Европа да се окаже в много сериозна зависимост от Русия по отношение на енергийните си доставки за цялото обозримо бъдеще. За да стартира добивът от нетрадиционни източници, като находищата на шистов газ например, и той да стане реалност за европейския пазар, трябва предварително да бъдат решени маса проблеми и да се преодолеят безброй препятствия.

Както посочва и Financial Times: „Шистовият газ се намира на голяма дълбочина (няколко хиляди фута) в скалните породи и може да бъде освободен оттам само чрез раздробяването на въпросните породи с големи количества вода под налягане. Тези технологии са известни като „хидравличен разрив на скалния пласт”. Течността и другите компоненти, като пясъка например, се подават под високо налягане в сондажния кладенец за да освободят шистовия газ от скалните породи. Най-сериозна загриженост сред еколозите предизвиква въздействието на тази технология върху нивото на грунтовите води”.

За разлика от САЩ, в Европа липсват детайлни и заслужаващи доверие резултати от геологични изследвания, поради което е много трудно да се оценят реалните запаси от шистов газ на континента.

Така или иначе, в крайна сметка, се очертава следната картина. Привържениците на „Набуко” стоически се приспособяват към реалностите на все по-неустойчивия глобален енергиен пазар, върху който оказват въздействие множество най-различни фактори, като например перспективите за добив на шистов газ, безредиците в Близкия Изток и, разбира се, гигантската вълна-цунами, в Япония, поставила под въпрос бъдещето на ядрената енергетика. Истината е, че всички тези фактори са в полза на Русия. И европейците са наясно, че е по-добре да се задоволят с питомното (т.е. с гарантираните руски газови доставки), вместо да гонят дивото, както ги призовават американците.

Мощното възраждане на американската активност

Макар че точните обстоятелства на американския ендшпил (т.е. заключителната част от операцията на САЩ) в Ирак и Афганистан си остават спорен момент, резултатът от него със сигурност ще е това, че Съединените щати, които, подобно на митичния Прометей, доскоро бяха „приковани” към тези две държави, сега постепенно се освобождават от ангажиментите си в тях и вече са по-свободни да действат и в други важни за тях направления. Напоследък сме свидетели на бурна американска активност, която сякаш идва да компенсира пропиляното време в Ирак и Афганистан: „едностранната” въоръжена интервенция в Либия, разполагането на ескадрила F-16 в Полша, създаването на военни бази в Румъния, реанимацията на плановете на Джордж Буш-младши за разполагане на елементи на системата за противоракетна отбрана в Централна Европа, възраждането на „сърдечното съгласие” от ерата на Тройния съюз сред „новите европейци”, заплахата за осъществяване на „хуманитарна интервенция” в Сирия, възобновяване на разговорите за евентуални военни действия срещу Иран, натискът с цел да се гарантира дългосрочно американско военни присъствие в Ирак и Афганистан, ускоряване процесите на разширяване на НАТО към Южен Кавказ и Централна Азия, нарушаване суверенитета и териториалната цялост на Пакистан, заплахата за „смяна на режима” в Шри Ланка и, накрая, декларираното в началото на юни разполагане на бойни кораби в Сингапур.

Всичко това се случи за съвсем кратко време – около сто дни. В този смисъл беше практически неизбежно и, че „голямата игра” в Каспийския регион също ще бъде подновена от Вашингтон. След необяснимия „зимен сън” и практическото пълното бездействие откакто президентът Буш-младши напусна Белия дом, в началото на 2009, специалният пратеник на САЩ по проблемите на енергетиката в Евразия Ричард Морнингстар се завърна на сцената.

Ако изказването му в края на май пред комисията по външна политика на американския Конгрес съдържаше някакво послание, то беше, че американската стратегия в сферата на евразийската енергетика остава „непроменена”, по отношение на основния си дневен ред, а именно отправянето на предизвикателство срещу потенциала на Русия и възможностите и да използва огромните природни ресурси и статута си на износител на енергоносители за да възроди своя имидж на велика държава на световната сцена.

Връщането на реториката от времето на студената война

На споменатото по-горе изслушване в Комисията по външна политика на Конгреса, геополитическият дневен ред на енергийната стратегия на САЩ в Евразия беше озвучен, с характерната за него откровеност, от известния експерт по Русия Ариел Коен. Вероятно той едва ли е изненадал някого с тезата си за руската „експанзионистична програма за действие”, която според него намира отражение в енергийната политика на Кремъл. С подобно твърдение може да се спори, но то заслужава специално внимание, защото представляваше фона на последвалото изказване на Морнингстар. Последният беше ограничен от нормите на дипломатическата практика и принуден да се въздържа от директни нападки срещу Русия, спрямо която сегашната администрация на Барак Обама се опитва да реализира т.нар. „политика на презареждане”. Това обаче не му попречи да акцентира върху следното:

-            Кремъл разглежда енергетиката като инструмент за осъществяването на самоуверена и настъпателна външна политика;

-            Нивото на зависимост от Европа от Русия, в енергийната сфера, е неприемливо високо;

-            Русия се опитва да изключи САЩ  от играчите на централноазиатския и каспийския енергийни пазари;

-            Москва използва енергетиката за да върне в орбитата си Индия, Югоизточна Азия, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка;

-            Русия кара съседните държави да осъществяват износа на свои енергоносители през руската система от тръбопроводи;

-            Недостатъчното „върховенство на закона” блокира достъпа на западните компании до руския енергиен сектор;

-            Русия остава незаинтересована от развитието на енергийните връзки със САЩ.

Коен достатъчно откровено излага цялата геополитическа специфика. На първо място, както сочат прогнозите, европейското търсене на енергоносители ще продължи да нараства и това може да доведе до по-голяма зависимост в енергийната сфера от Русия, което пък би имало сериозни последици за връзките между Москва и Европа.

Същността е, че САЩ предчувстват и се опасяват от това, че Москва може да използва разширяващите се енергийни връзки за да стабилизира отношенията си с държавите от Западна Европа, което пък ще ерозира евроатлантическия дух и постепенно ще отслаби трансатлантическото лидерство на Америка.

На второ място, Германия взе стратегическото решение да се откаже от ядрената си енергетика и, вместо това, да увеличи вноса на енергоносители от Русия. От гледната точка на Вашингтон, постоянно разширяващите се и укрепващи руско-германски връзки имат не само определен исторически резонанс, доколкото стават все по-важни за европейската сигурност, но са и опасни за Америка, тъй като могат, в крайна сметка, да отслабят европейското единство и основите на НАТО, която САЩ използват като ключов инструмент за реализацията на глобалната си стратегия.

На трето място, Русия се стреми да надрасне ролята си на обикновен износител на енергоносители за Европа и да се включи в енергоразпределителната мрежа на континента, както и в търговията на дребно с енергоносители на европейския пазар. В крайна сметка, Европа може „да се сблъска със суровия избор между цената и стабилността на енергийните си доставки и необходимостта да бъде заедно със САЩ по ключовите съвременни въпроси”.

От друга страна, Коен очаква, че „докато цените на петрола растат, можем със сигурност да очакваме възраждането на руската самоувереност и дързост”. Всъщност, какво точно означава „дързост”? В геополитически план, това означава една по-самоуверена и активна Русия в глобалната политика. Между другото, Коен на няколко пъти споменава Индия като страна, чиято политика би трябвало също да безпокои САЩ.

Тебеширените кръгове в Южна Азия

Всъщност, държави като Индия, в които САЩ разчитат да укрепят позициите си като техен стратегически партньор, могат да предпочетат варианта да се превърнат в автономни, или „неприсъединили се”, ако Русия съумее да установи по-тесни връзки с тях в енергийната сфера. Що се отнася до Индия например, далеч отиващите последици са свързани с това, че ако Делхи се откаже от партньорството със САЩ, това много сериозно ще усложни азиатско-тихоокеанската стратегия на Вашингтон и политиката му на сдържане спрямо Китай.

Интересно е, че Коен дава като пример в това отношение Сирия. Според него, Русия „се стреми към възраждането на вековния силов баланс в Близкия изток” и, че Сирия (също както Индия в Азиатско-Тихоокеанския регион) играе ключова роля в този регион и тъкмо поради това Москва възстановява военните си бази в Тартус и Латакия и „доставя на Сирия съвременно въоръжение”, както впрочем го прави и по отношение на Индия.

На четвърто място, Русия работи за укрепване и разширяване влиянието на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) като изключителен прерогатив за сдържането на САЩ, особено в „енергийния клуб” на тази група. Както е известно, ШОС включва Китай, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан.

САЩ буквално се вбесяват, виждайки че ШОС се готви да приеме като пълноправни членове Индия и Пакистан, а дори и Афганистан, като наблюдател. До момента, САЩ залагаха на сдържаността, която демонстрираха Русия и Китай по въпроса за присъединяването на Пакистан и Индия към ШОС, но когато Москва и Пекин започнаха да променят позицията си по въпроса, във Вашингтон моментално обявиха тревога.

Москва изпреварва Съединените щати, форсирайки връзките си с Пакистан. Критично важен вектор в усилващото се сътрудничество между двете държави са съвместните енергийни проекти. Така, Русия започна да обсъжда с Пакистан основите за участието му в проекта за газопровода ТАРІ (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия).

Страните възстановиха и въздушната връзка помежду си, проведоха две срещи на високо равнище в рамките на една година и започнаха тясно да координират подходите си по въпроса за стабилизирането на Афганистан (които също са част от изпълнението на проекта ТАРІ). Специалният представител на Русия за Афганистан Замир Кабулов (експерт на Кремъл по тази страна) посети Исламабад в началото на юни за да задълбочи консултациите между двете държави.

Руският подход е насочен към разширяване стратегическата самостоятелност на Пакистан, така че той да може да се освободи от стриктната опека на Вашингтон. При това Москва разчита, че Пакистан ще и отговори подобаващо. Както посочва в един свой коментар руският експерт по Южна Азия Андрей Володин, „посещението на пакистанския президент Али Зардари в Русия показа, че Пакистан активно диверсифицира външноикономическите връзки и външната си политика. Като това се подкрепя и от основния и най-стабилен пакистански съюзник – Китай, който осъществява политика на „меко обратно сдържане” на САЩ в Азия, включително в Пакистан”.

Краят на туркменистанската „газова мечта”

Така, руско-китайската инициатива за привличане на Индия и Пакистан като пълноправни членове на ШОС може, в перспектива, да нанесе съкрушителен удар по стратегията на САЩ, целяща американското „внедряване” в Азия. Основата на регионалната енергийна мрежа, концентрирана върху енергоносителите на Туркменистан, придава достатъчно стабилен характер на тази матрица.

Истината е, че макар САЩ много да говорят за TАРІ, далеч по-интересен за тях е т.нар. Южен коридор за транспортиране на туркменистанските енергоносители към Западна Европа така че да се ограничи степента на руската доминация на европейския пазар.

В момента Русия е на път „да убие с един изстрел два заека”. Насочвайки туркменистанския газ към ненаситните консуматори на енергоресурси от Южна Азия (Индия, потенциално, е един от двамата или тримата най-големи потребители на енергоносители през следващото десетилетие), Москва, от една страна, ерозира евразийската енергийна стратегия на САЩ за доставката на природен газ за Европа, а, от друга, съумява да съхрани силните си позиции на европейския енергиен пазар, недопускайки туркменистанският газ да и бъде конкуренция там.

Във връзка с ТАРІ непрекъснато възникват два въпроса. На първо място, имаше известни съмнения за размерите на туркменистанските енергийни ресурси. Но потвърждението, направено от британската одиторска компания Gaffney, Cline & Associates в началото на юни, че Туркменистан разполага с второто по големина в света газово находище в Южен Йолатан, тотално променя досегашния сценарий. Неслучайно афганистанският президент Хамид Карзаи моментално долетя в Ашхабад, веднага след като чу съобщението на британците. Огромното находище Южен Йолатан е разположено на площ от 3,5 хиляди кв. км, което е повече от цялата територия на Люксембург и, както посочва високопоставен представител на британския одитор, „Южен Йолатан е толкова голям, че там едновременно могат да се разработват няколко негови участъка”.

Казано накратко, Туркменистан разполага с потвърдени запаси, които могат да удовлетворят потребностите на Китай, Индия и Пакистан за дълги десетилетия и пак ще остане газ, който да се изнася в Русия. Това е шокираща перспектива за американските стратези, особено ако идеята за създаването на „енергиен клуб на ШОС”, лансирана от тогавашния руски президент Путин през 2005 (която по онова време изглеждаше не съвсем навременна) най-сетне се реализира на практика.

Така че упоритите руски и китайски дипломатически усилия по отношение на Пакистан, целящи да го убедят да промени парадигмата в афганистанската си политика; нарастващото нетърпение на САЩ заради „непослушанието и упоритостта” на Исламабад; склонността на ШОС да се ангажира със стабилизацията на Афганистан; стремежът на САЩ директно да контактуват с Движението „Талибан”, а не чрез „оглавявания от Кабул” мирен процес; натискът на Вашингтон за установяване на дългосрочно военно присъствие в Афганистан; все по-ясното желание на Русия и Китай да привлекат Индия и Пакистан като пълноправни членове на ШОС; опитът на САЩ да формират такова партньорство с Индия, което американският държавен секретар по отбраната Робърт Гейтс описа в речта си в Сингапур от 4 юни пред военните министри на държавите от региона (включително тези на Китай, Русия и Индия) като „неотменима основа за стабилността в Южна Азия и извън нея”; потвърдената от Гейтс

американска привързаност към „стабилното, здраво и разширено” военно присъствие в Азия и, особено, в Малакския пролив – всичко това също представлява много важно „енергийно измерение”.

Макар че споменатият по-горе Ариел Коен е експерт по Русия, той неколкократно спомена Централна Азия в изказването си пред Конгреса и призова американските конгресмени да обърнат специално внимание на това, че Москва се опитва „да изтласка” САЩ от Централна Азия вече е успяла да ограничи американското участие в новите каспийски енергийни проекти, изключвайки Америка от енергийния клуб на ШОС.

Сдържането на Русия, като основа на американската енергийна стратегия

В изказването си пред Конгреса, специалният пратеник по енергийните въпроси в Евразия Ричард Морнингстар, се придържаше към дипломатическия тон и внимателно заобикаляше геополитически моменти, акцентирайки върху детайлната презентация на евразийската енергийна стратегия на САЩ, която представи като продължение на политиката от ерата на Буш-младши, отчитаща обаче и новите реалности. Според него, принципните вектори на тази американска стратегия са следните:

- Стремежът на САЩ да бъдат силно ангажирани с енергийната сигурност на Европа, никога не трябва да се поставя под съмнение, след като Европа е „наш партньор по всички основни глобални въпроси, от Афганистан до Либия и Близкия Изток и от човешките права до свободната търговия”.

- САЩ ще работят за „енергийната диверсификация на Европа” както по отношение на източниците на доставка и маршрутите за транзит на енергоносителите, така и по отношение на видовете енергия – „диверсификация на доставчиците, диверсификация на транспортните маршрути и диверсификация на потребителите, както и концентриране на усилията върху алтернативните и възобновяеми технологии за „чиста” енергия, както и за нарастване на енергийната ефективност” (тук е мястото да напомня, че САЩ се явяват на европейския пазар като голям износител на шистов газ, който се конкурира с руския природен газ).

- Целта на САЩ е да накарат Европа да формулира „балансирана и диверсифицирана енергийна стратегия, залагаща на многото източници на енергия и множеството маршрути за транзитирането им до пазара” (т.е. за намаляване на зависимостта от Русия, която в момента покрива над 1/3 от енергийните потребности на Европа).

- САЩ ще поощряват и помагат на централноазиатските и каспийските държави „да търсят и намират нови пътища към пазара” (т.е., заобикаляйки руската територия и руските тръбопроводи).

- САЩ ще работят за приватизацията на енергийния сектор, като за целта ще „изградят политическа  платформа в постсъветското пространство, в чиито рамки да могат да просперират деловите и търговските проекти”.

- Привързаността на администрацията на Обама към т.нар. Южен коридор, чрез който да се реализират доставките на природен газ от Каспийския регион за Европа, през Турция, а потенциално „и от други източници отвъд югоизточните граници на Европа”, е не по-малка от тази, демонстрирана от администрациите на Клинтън и Буш. САЩ активно ще прокарват три отделни европейски тръбопроводни консорциума – „Набуко”, IGTI  и ТАР, и са „сигурни, че икономически жизнеспособният Южен коридор ще бъде реализиран, като инвестиционните решения, които ще направят това възможно, следва да бъдат приети до края на 2011”.

- Вашингтон отделя специално внимание на превръщането на Туркменистан в голям доставчик на газ за Европа, чрез Южния коридор.

- САЩ ще се стремят към интегрирането на балтийските държави в европейския енергиен пазар, така че да не бъдат зависими и уязвими от руските доставки и/или руския политически натиск.

- САЩ ще се противопоставят на опитите на Русия да получи монополно влияние в украинския енергиен сектор.

- Европа трябва да разработи и създаде единен енергиен пазар, за да не се допуска формирането на такъв тип двустранни отношения, като тези между Германия и Русия, Русия и Италия или Русия и Франция в момента.

- Европа следва повече да се концентрира върху развитието на добива на шистов газ, който може да замени руския природен газ.

- Европа трябва да реализира инициативи за „разделяне функциите за разпространение и доставка в енергийните компании”, така че руският гигант „Газпром” да се провали в усилията си да проникне в сферата на преработката и пласмента на природния газ.

Това е евразийския хартленд, глупчо!

На практика, евразийската енергийна стратегия на САЩ почти изцяло е концентрирана върху „сдържането” на изключителната и доминираща роля на Русия като енергиен доставчик на Европа и ограничаване на мащабното и влияние в централноазиатските и каспийските страни-доставчици на енергоносители. Коен говори за бъдещата роля на НАТО, като гарант за сигурността на „неруските тръбопроводи”, но не бива да се учудваме, че Морнингстар не отделя особено внимание на тази противоречива идея, зародила се в главите на членовете на предишната президентска администрация. В случая особено интересно е, че Морнингстар не споменава нищо за способността на Туркменистан или на централноазиатския регион, като цяло, да се превърне в енергиен доставчик за Южна Азия, макар че американските дипломати, посещаващи Делхи, неизменно демонстрират силен интерес към проекта ТАРІ. Тоест, излиза, че САЩ изцяло са концентрирали усилията си върху енергийната сигурност на Европа и върху доставките от Каспийския басейн, Централна Азия и Близкия Изток за европейския пазар и само на думи се интересуват от ТАРІ.

Ясно е, че срещата на ШОС която се проведе в средата на юни в Казахстан, се превърна във важно събитие в контекста на енергийната геополитика. И в този смисъл за изслушванията в американския Конгрес две седмици преди това беше подбрано най-подходящото време. САЩ предчувстват промяната на парадигмата в динамиката на азиатската мощ. Шансовете все повече се обръщат срещу Америка, след като Русия и Китай умело трансформират политиката си в Южна Азия, чиято основна цел в момента е „хегемонизацията” на връзките им с Пакистан и Индия, в рамките на ШОС (включително чрез възможното присъединяване на двете държави към организацията, през 2012). Според директора на Института за международни изследвания в Университета Цинхуа Ян Сютън: „Ако съумеем да установим тесни отношения със съседните държави, както успяхме да го направим с държавите от ШОС, ще постигнем голям прогрес. Създаването на ШОС през 90-те години беше признато като една от най-успешните дипломатически стъпки на Китай. А целта на създаването на ШОС е да бъде отправено предизвикателство към стратегическото намерение на Америка да разшири военното си влияние в Централна Азия. С появата на ШОС отношенията на Китай с държавите от региона значително се подобриха. С цел да установи подобни отношения и с околните държави, които още не са станали членки на ШОС, Китай трябва да установи с тях истинско стратегическо партньорство. В противен случай те могат да се окажат в американската сфера на влияние ”.

Действително, очертаващият се „край на играта” в Афганистан е вдъхновяващ момент за развитието на няколко направления в геополитиката на Евразия и Централна и Южна Азия. Някои от тях вече се реализират, други все още са в „спящо състояние”, някои са видими, а други все още недостатъчно различими за да започнат да се сближават. При всички случаи обаче фокусът им е един и същ – Евразия.

Както е известно, великият британски географ и политик сър Халфорд Макиндер, който се смята за един от бащите-основатели на езотеричните дисциплини на геополитиката и геостратегията, базира прочутата си теория за „Хартленда” на предпоставката, че Евразия си остава „сърцевината” на международната политика. Очевидно, тя е валидна с пълна сила и днес.

----------------------------------------

* Авторът е индийски дипломат от кариерата, бил е посланик на страната си в Турция и Узбекистан

**Северен поток бе открит междувременно на 8 ноември

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/2010/broi32010/910-2010-08-05-07-28-07

Подписаният на 8 април нов договор за стратегическите настъпателни оръжия с Русия (СНВ), без съмнение, е най-голямото външнополитическо постижение на американския президент Обама до момента и идеално допълва историческия му законопроект за реформи в здравната система, който бе одобрен от Конгреса в края на март.

Изглежда, действително сме свидетели на „презареждане” в руско-американските огношения, което само по себе си е достатъчно труден процес, имайки предвид наличието на цяла армия от „рицари на студената война”, окопали се във Вашингтон, включително и в администрацията на самия Обама.

Очевидно е обаче, че в този исторически момент за съвременната политика подобно споразумение за контрол на въоръженията не бива да си остава само двустранна руско-американска сделка. В края на март, в Москва се появи изключително важна фигура – вицепрезидентът на Китай Си Цзинпин, смятан за основния претендент за наследник на сегашния държавен глава Ху Цзинтао, включително и на поста генерален секретар на Китайската компартия, което вероятно ще стане на ХVІІІ партиен конгрес, през 2012.

Всъщност, подписването на новия договор за СНВ бележи нова и доста неясна фаза ва сложното американско-руско-китайско уравнение и Пекин със сигурност ще следи изключително внимателно случващото се между Вашингтон и Москва тъй като може да се окаже, че тъкмо възходът на Китай е лайтмотивът на американските маневри за „презареждане” на отношенията с Русия.

В изявлението си за медиите, дадено от Си в Москва на 23 март, той направи директен намек за необходимостта от формирането на китайско-руски стратегически алианс, посочвайки, че „Русия и Китай трябва да се опират един на друг по всички въпроси, представляващи стратегически интерес за Русия”.

Тандемът Обама-Медведев

Петдневното посещение на Си Цзинпин в Москва се проведе на фона на мъчителните преговори за новия договор за СНВ, които течаха по същото време в Женева. Както е известно те се проточиха с месеци, преди най-сетне да доведат до сделката от 8 април, а през същото това време китайско-американските отношения бяха помрачени от спора между Пекин и Вашингтон за курса на юана. Заради този спор, „Китай и САЩ се конфронтират и, както изглежда, тази конфронтация ще се задълбочава”, се твърди в редакционна статия на китайския официоз „Женминжибао”, от 24 март.

И Обама, и руският президент Медведев много искаха да стигнат до споразумение по новия договор за СНВ. За Обама, договорът беше важен етап в провежданата от него външна политика, създал необходимите предпоставки за „ядрената среща на върха”, провела се във Вашингтон на 12 април с участието на лидери на над 40 държави. Освен това, договорът открива възможност за по-късното мащабно съкращаване на въоръжения, като всичко това може да окаже положително влияние върху отношението на американската общественост към първия мандат на сегашния президент и, евентуално, да му осигури още един четиригодишен престой в Белия дом.

На второ място, ако Обама наистина съумее да стартира „презареждането” на проблемните отношения между САЩ и Русия, той не само ще отслаби напрежението, натрупано по време на „ерата Буш”, но и ще получи възможност да влияе върху руската позиция по редица жизненоважни въпроси, като иранската ядрена програма, тероризма, Близкия изток, енергийната сигурност и, което е най-важното, възхода на Китай.

По същия начин, Медведев се нуждаеше от мащабно (външно)политическо постижение и нищо не би укрепило повече култивирания от него имидж на „кремълски реформист”, отколкото способността да покаже, че е в състояние да промени отношенията между Русия и Запада. Впрочем, Медведев се оказа в центъра на международното внимание и по време на театралната „ядрена презентация”, състояла се на 12 април.

В хода на преговорите си със САЩ за СНВ, Кремъл отклони настоятелния съвет на висшите руски военни, според които Москва трябваше на всяка цена да настоява споразумението на разоръжаване да ограничи по някакъв начин американските планове за разгръщане в Европа на т.нар. система за противоракетна отбрана (ПРО). Както е известно, в рамките на новия договор, всяка от страните трябва да съкрати броя на разгърнатите си ядрени бойни глави до 1550, докато броят на системите за доставката им ще бъда намален наполовина (до 800), а броят на ядрените ракети и тежките бомбардировачи няма да надхвърля 700.

В договора липсват конкретни постановки, ограничаващи програмите за ПРО, като такива, ако изключим доста абстрактната и нямаща задължителен характер формулировка, признаваща наличието на директна връзка между настъпателното оръжие и противоракетната отбрана (1). Както изглежда, в Кремъл са се примирили с невъзможността параметрите на антибалистичните системи за ПРО да бъдат включени в един договор за стратегическите настъпателни оръжия. На свой ред, Обама (най-малкото временно) реши да отложи или да прекрати реализацията на всички големи програми за разработването на стратегически системи за ПРО.

В същото време, Москва твърди, че защитата от оперативно-тактическите ракети е достатъчна за ефективното противодействие на потенциала на такива държави, като Китай, Иран или Северна Корея, както и, че Русия и САЩ дори биха могли да обединят усилията си в тази посока. Договорът за СНВ помага на Русия да си създаде имиджа на ключов партньор на САЩ в усилията за поддържане на глобалния стратегически баланс, което пък повишава престижа и в очите на световната общност, макар че тя вече не е световна свръхсила.

Имайки предвид икономическите проблеми и липсата на средства за разработката на нови оръжейни системи, фактическото съкращаване на руските стратегически сили в най-близко бъдеще се оказва неизбежно, докато САЩ нямат никакви проблеми да поддържат ядрения си потенциал на сегашното му равнище.

Москва е заинтересована от постигането на прогрес в руско-американските отношения. Досега „презареждането” засягаше най-вече климата на тези отношения и Русия стигна до извода, че е трудно да се очаква реален прогрес в двустранното сътрудничество със САЩ, по което и да било направление, без наличието на нов договор за СНВ.

Китай предлага помощта си

Тоест, излиза че Москва при всички случаи печели от подписването на новия договор за съкращаване на стратегическите въоръжения. Освен това, в момента Русия просто няма друг избор. Както заяви наскоро пред „Независимая газета” директорът на Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките Сергей Рогов, новият договор е „сурова необходимост” за страната му. Според него: „В момента в САЩ се създават далекобойни конвенционални оръжия, способни да унищожат практически всяка цел, с изключение, може би, на разположените на голяма дълбочина и свръхзащитени бункери. Така, военните задачи, които доскоро можеха да бъдат решени само с помощта на ядреното оръжие, вече могат да се решават с помощта на тези нови неядрени системи. На този фон, американците спокойно могат да си позволят да лансират добре звучащи инициативи за унищожаване на ядреното оръжие и отказа от него, тъй като никой друг в света не е в състояние да създаде толкова високоточни оръжия, с каквито вече разполагат САЩ. Като цяло обаче, администрацията на Обама предпочита да следва по-умерен курс, като успешно съвместява антиядрената си реторика с модернизацията на американските ядрени системи”.

Означава ли това, че наистина ставаме свидетели на „края на историята”? Не, разбира се.

В едно проведено наскоро социологическо проучване на руската неправителствена организация „Левада-център”, само 14% от анкетираните руснаци се обявяват за установяването на по-тесни отношения със САЩ, докато 73% са убедени, че САЩ са „агресор, опитващ се да контролира всички държави на планетата”. В интервю за агенция Интерфакс, един от шефовете на „Левада-център” подчертава: „тези данни свидетелстват, че населението на Русия подкрепя последователно твърдата позиция на Кремъл относно външната политика на САЩ”.

Тоест, посещението на Си Цзинпин в Москва бе осъществено в действително преломен момент за американско-руско-китайското геополитическо уравнение. Си очевидно се стремеше да покаже, че връзките на Китай с Русия са не по-малко важни за Пекин, отколкото връзките му със САЩ. В същото време обаче, нито Пекин, нито Москва демонстрираха готовност да разглеждат отношенията си като стратегически съюз.

Въпреки това, според зам. директора на Института за Далечния Изток към Руската академия на науките Владимир Поляков, с посещението на Си Цзинпин „Пекин искаше да укрепи атмосферата на доверие, която вече съществува между двете държави... В геополитически аспект, това несъмнено е благоприятен за нас фактор, даващ възможност на Русия да се почувства по-уверена в преговорите си със САЩ и европейските държави”.

В момент, когато САЩ „вече не са ни враг, но все още не са наш приятел”, както заяви наскоро руският външен министър Сергей Лавров, китайската подкрепа наистина представлява благоприятен фактор за Москва. Затова, игнорирайки американските усилия за „изолацията” на Иран, министър-председателят Путин обяви наскоро за плановете на Русия да пусне в експлоатация атомната електроцентрала в иранския град Бушер, през август 2010.

Разбира се, макар че новият договор за СНВ е вече факт, трудностите едва сега започват, тъй като договорът трябва да бъде ратифициран от американския Сенат, което няма да стане толкова лесно.

Междувременно, руско-американското съперничество в постсъветските републики продължава да се задълбочава. В поредната демонстрация на Голямата игра, която и днес се води в Централна Азия, се превърна ситуацията, когато (през декември 2009) Москва предложи да разположи руски военен контингент в Баткен, Южен Киргизстан, а Вашингтон моментално отправи контрапредложение на Бишкек, стремейки се да усили собственото си присъствие в региона, където (в авиационната база Манас) вече са разположени 1000 американски войници.  Нарастващото американско присъствие в Киргизстан е повод за безпокойство както в Москва, така и в Пекин. Баткен се намира в близост до „люлката” на радикалния ислям в региона – Ферганската долина, както и до неспокойната Синзцян-Уйгурска област на Китай. Освен това, в Киргизстан има значителна уйгурска общност.

Вашингтон агресивно разширява влиянието си в Киргизстан. Семейния бизнес на клана на киргизкия президент Курманбек Бакиев се захранваше с 80 млн. долара годишно, благодарение на договорите с Пентагона за обезпечаване функционирането на базата Манас. Нещата обаче могат да се променят след въоръжения бунт на киргизката опозиция и свалянето на Бакиев, в началото на април.

Кремълският тандем

Анонимен високопоставен кремълски служител описа последната среща между Си Цзинпин и Путин като „изключително приятелска и плодотворна”.  Според него, Путин е напомнил на Си, че „Русия винаги е подкрепяла Китай по най-чувствителните за него въпроси, включително по тайванския проблем. Смятаме и занапред да градим отношенията си с Китай на основата на уважението към общите ни интереси”. Любопитно е, че поне на пръв поглед, Пекин акцентира върху отношенията с Путин, докато Вашингтон харесва повече Медведев, смятан за „европееца в Кремъл”. По време на последното посещение на държавния секретар Хилари Клинтън в Москва (втората половина на март), президентът Медведев оцени доста оптимистично руско-американските отношения, характеризирайки ги като „честни, открити и съобразени със съществуващите споразумения”. В същото време, външнополитическият съветник на Путин Юрий Ушаков (зам. ръководител на правителствения апарат – б.р.) съобщи, че Путин „много откровено” е обсъдил с Клинтън целия кръг от спорни въпроси – търговията, ПРО, Иран и поправката Джексън-Ваник (т.е. законът от времето на студената война, ограничаващ търговските отношения с Русия). Според Ушаков, „Путин ясно заяви, че влизането на Русия в Световната търговска организация пряко зависи от политическата воля на американската администрация” (Русия кандидатства за членство в СТО от 1993 – б.р.), като при това е използвал доста силни изрази, информирайки държавния секретар за руската позиция по отношение на Грузия и Украйна. Освен това, Путин е обяснил на Клинтън, че е възможно ООН да наложи нови санкции на Иран, но те могат да се окажат контрапродуктивни.

И така, както отбелязва един известен анализатор, Пекин, Москва и Вашингтон много приличат на „тромави участници в странен общ танц, от който никой не може да се откаже, без сериозно да пострада. Трикът е, как да се координират стъпките на участниците така, че те да не се настъпват непрекъснато”. Спорът за курса на китайския юан е сред най-пресните примери за този „валс за трима”. Пекин открито демонстрира надеждата си, че Русия, която също разполага с голям резерв от американски долари, „ще възприеме обективен подход и ще подкрепи Китай” срещу натиска на САЩ. Поне засега обаче, официален Кремъл предпочита да си мълчи по въпроса.

Бележки

1. Фрагмент от стенограмата на пресконференцията на руския външен министър Сергей Лавров, от 26 март 2010. На въпросите, дали в новия договор за СНВ наистина по никакъв начин няма да бъдат ограничени съществуващите или бъдещи американски системи за ПРО и, дали договорът дава възможност на Русия едностранно да го денонсира, ако САЩ все пак продължат да развиват тези системи, министър Лавров отговаря следното: „Пакетът документи се базира на това, че Договорът се сключва в условия, когато двете страни вече разполагат със стратегически отбранителни системи на съответните равнища. Промяната на тези равнища оставя на всяка от страните правото да решава въпроса за по-нататъшното си участие в процеса на съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения. И това ми се струва честна позиция. Тя не забранява на никой от участниците да взема едностранни решения, но еднозначно прокламира, че стратегическите настъпателни въоръжения ще се съкращават до степен, при която всяка от страните ще може да гарантира сигурността си, като при това се отчита наличието на стратегически отбранителни системи, способни да неутрализират стратегическите настъпателни въоръжения. Тази взаимна обвързаност е юридически закрепена”.

* Авторът е индийски дипломат от кариерата, бил е посланик на страната си в Узбекистан и Турция

 
Powered by Tags for Joomla