Tag:ердоган

Турският президент Реджеб Тийп Едоган/КРОСС/ Бившият агент на ЦРУ и изпълнителен директор на Съвета за национална сигурност на САЩ Филип Джиралди твърди, че турският президент Реджеп Ердоган не води война срещу „Ислямска държава”, а срещу сирийското правителство, пише Sputnik, цитиран от fbr.bg.

Ако кюрдите основат своя държава, те могат да откъснат 30% от територията на Турция, заявява Джиралди в интервю за „Газета”. Това е кошмарът на Ердоган. Неговата политика в Сирия трябва да се разглеждат в контекста на тази възможна перспектива.

Анализаторът отбелязва, че свалянето на руския бомбардировач от турски самолет в Сирия е просто провокация, аранжирана от турските управници.

„Но той не можеше да предвиди, че НАТО няма да го защити и Русия ще наложи сериозни ограничителни мерки срещу Турция. Сега Ердоган се опитва да се върне с един ход назад. Той твърди, че му се иска инцидентът да не се беше случвал. Но той се случи, защото Ердоган искаше това.”

По-нататък Джиралди обяснява причината защо САЩ си затварят очите пред факта, че Анкара преследва собствените си интереси в Сирия, включително подкрепяйки терористите.

„Подобно на Турция, Вашингтон също се намира пред дилема. Американската политика в Сирия не може да бъде осъществена без Турция. САЩ се нуждае от военна база на територията на Турция, за да може да осъществява въздушни удари над Сирия.”

Джиралди отбелязва, че Вашингтон все още не е направил нищо за подобряване на ситуацията.

„На свой ред, руският президент Владимир Путин предприе най-правилните действия. Той е сигурен, че ключът за решаването на конфликта се крие в подкрепата и стабилизирането на правителствата в региона – в Сирия и Ирак.”

Експертът също така потвърждава скорошните твърдения, че семейството на Ердоган и по-специално неговия син Билал Ердоган, е замесено в нелегалната търговия на петрол с „Даеш”.

„Твърденията са верни. Няма никаква тайна. Всички видяха цистерните и парите, с които беше платено горивото. Между другото, Турция направи същото с Иран, когато срещу държавата беше наложена наказателна мярка. Купуваше гориво от Иран. Всички сделки се ръководеха от сина на Ердоган.”

САЩ не направиха нищо, за да спре контрабандата на гориво, която извършва семейството на Ердоган, както и не искаха да обтягат напрежението с Анкара.

 
Над истинските цели на посещението на вътрешния министър Цветанов в Анкара все още се стеле гъста мъгла

Турският парламент дава мандат за трансгранични военни операции в СирияТурският парламент даде „зелена светлина” за трансгранични операции в Сирия, предаде АФП.

Операциите ще бъдат предприети, ако правителството сметне, че са нужни.

Мандатът е валиден за една година и бе приет с гласовете на 320 депутати от 550-местния турски парламент.

Парламентът проведе извънредно заседание, на което депутатите гласуваха по искането на правителството за трансгранична военна операция на сирийска територия. Извънредното заседание се състоя ден, след като петима турски граждани загинаха след експлозия на сирийски снаряд в граничен турски район.

Президентът Росен Плевнелиев,у който е най-умерен засега по отношение на турско-сирийския конфликт и е разтревожен от наплива на сирийски бежанци в България Наблюдаваме внимателно ситуацията от двете страни на границата между Турция и Сирия. Снощи имаше извънредно събиране на Съвета на НАТО. Ние изцяло се придържаме към политическата позиция на Съвета. Това каза президентът Росен Плевнелиев пред журналисти на полигона в Корен, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Считаме, че би следвало проблемът в Сирия да се решава преди всичко по пътя на преговорите и с мирни средства. Сигурни сме, че нашите партньори в Турция няма да нагнетят допълнително напрежението - никой няма интерес от това. Двете страни просто трябва да се въздържат от по-нататъшни провокации. НАТО следи много внимателно, ние сме част от решението, каза президентът Росен Плевнелиев.

Вицепремиерът на Турция Бешир АталайРешението на турския парламент да даде „зелена светлина” за трансгранични операции в съседна Сирия не е мандат за война. Това заяви вицепремиерът на Турция Бешир Аталай, цитиран от АФП.

„Решението не е мандат за война”, каза Аталай. Според него резултатът от гласуването в турския парламент ще има „възпиращ характер”.

Вицепремиерът добави, че Сирия е поела отговорността и се е извинила за вчерашния инцидент, при който загинаха петима турски граждани.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън осъди Сирия за обстрела, при който загинаха цивилни граждани в Турция и призова за сдържаност, след като Анкара откри стрелба по сирийски позиции.

„Категорично осъждам обстрела в турския граничен град Акчакале, при който загинаха петима души, а много други бяха ранени. Призовавам всички страни към сдържаност”, се казва в изявление на Аштън.

Следи от обстрел в сирийския град АлепоСпоред Франция сирийската атака в Турция, при която загинаха петима цивилни, е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира.

„Това нарушение на международното право е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира. Международната общност не може да приеме, че сирийският режим продължава да извършва подобни актове на насилие на своята територия и извън своите граници”, се посочва в изявление на френския министър на външните работи Лоран Фабиюс.

Британският министър на външните работи Уилям Хейг коментира ситуацията така:

„Турският отговор е разбираем. Случилото се е възмутително – турски граждани бяха убити в Турция от силите на друга страна. Ние изразяваме своята солидарност с Турция, но не искаме инцидентът да продължи да ескалира”.

Външният министър на Русия, Сергей Лавров„Сирия и Турция трябва директно да обсъждат всички възникнали проблеми, включително пограничния инцидент, каза руският външен министър Сергей Лавров.-Искам да изразя надежда, че сирийските и турските власти ще установят директна връзка, за да обсъждат въпросите около бежанците и ситуацията по границата. Много е важно да бъде създаден директен канал за връзка”, каза Лавров.

По думите му, Русия смята за принципно важно, че властите в Дамаск официално признаха инцидента на границата с Турция за случайност.

Танкове по пътищата на Сирия„Чрез посланика ни в Сирия започнахме диалог със сирийските власти, които увериха нас и международния пратеник Брахими, че случилото се на границата с Турция е печална случайност. И че това няма да се повтори”, каза Лавров при посещението си в Пакистан.

Иран, който е основен съюзник на режима в Дамаск, призова Сирия и Турция да проявяват сдържаност след граничния обстрел, който заплашва да прерасне в по-голям конфликт.

„Иран моли двете страни да проявяват сдържаност, да проведат разследване на случилото се и да видят какви са целите на врага в региона”, заяви иранският заместник-външен министър Хосеин Амир Адболахиан.

В региона действат въоръжени екстремистки и терористични групи. Сигурността в региона зависи от засиления контрол по границите около Сирия”, добави иранският заместник-външен министър, който отговаря за арабските отношения.

Къде сме ние

Цветан Цветанов отиде в Анкара, но не каза цялата истина за целта на посещението сиГЕРБ предизборно и под американско давление заработи на бързи обороти за интересите на Турция и исляма. Това най-ярко пролича в посещението на Цветан Цветанов в Анкара, което бе замаскирано със среща с турския му колега Идрис Наим Шахин и участие в конгреса на партията на турския премиер Реджеп Тийп Ердоган.

Резултатът от другата по-голяма цел на посещението на Цветан Цветанов лъсна  три дни по-късно:

  • България бе залята от сирийски бежанци, които Турция вече не може да приема;
  • МВнР заяви, че подкрепя Турция в отношенията й със Сирия.

Късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО България подкрепи Декларацията относно развитието на действията по турско-сирийската граница.

Успяла провокация или случайност – разследването трябва да покаже

Както вече е известно, петима цивилни загинаха и няколко други бяха ранени на 3 октомври в Югоизточна Турция, когато снаряд, изстрелян от сирийска територия, се взриви в малко погранично село, съобщи кметът на селището. Майка и четирите й деца бяха убити от този минохвъргачен обстрел, рани други 13 души в турския пограничен град Акчакале. В съобщението на турското правителство се казва, че артилерията е стреляла по цели в Сирия, засечени от турските радари.

Властите в Дамаск изказаха съболезнования на семейството на загиналата турската гражданка. Министърът на информацията на Сирия Омран Зуаби заяви, че страната разследва откъде е дошъл огънят.

Зуаби потвърди ангажираността на Дамаск за добросъседски отношения с турския народ, който „остава приятел и брат”, и допълва, че „при подобни гранични инциденти винаги трябва да покаже мъдрост и отговорност”.

„През сирийско-турската граница проникват въоръжени бойци и пристигат контрабандни доставки на оръжия. В пограничните райони има много терористични групи, които служат на неизвестни интереси”, коментира министърът на информацията.

„Нашите въоръжени части на границата незабавно отговориха на огъня. Нашият артилерийски огън порази цели, засечени от радар, на територията на Сирия”, се казваше в изявление на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Подчертава се, че Турция „няма да остави подобна провокация на режима в Сирия без отговор”.

Вицепремиерът Бешир Аталай заяви, че сирийският обстрел отива "много далеч" и го определи като "много опасен", съобщи турският частен телевизионен канал НТВ. По думите му се цели "Турция да бъде въвлечена в събитията в Сирия".

Турският министър на външните работи Ахмет ДавутоглуТурският министър на външните работи Ахмет Давутоглу е информирал по телефона за случая генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и международния пратеник за Сирия Лахдар Брахими, съобщи турското министерство на външните работи.

На 3 октомври Расмусен е казал на Давутоглу, че остро осъжда минометния обстрел от Сирия, съобщи в Брюксел говорителка на НАТО, цитирана от Ройтерс. НАТО следи събитията в района отблизо и с голяма тревога, добави говорителката.

Според Ройтерс Турция и НАТО са постигнали съгласие за спешна среща на страните членки на Алианса още на 3 октомври късно вечерта.

Срещата е в съответствие с чл. 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда общи консултации между страните от организацията, когато по мнение на която и да било от тях териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните от алианса е застрашена.

Такнове за така наречената опозиция в Сирия, изпратени от Турция и КатарУчастниците в екстремната среща на Алианса обсъдиха обстрела на турската територия от страна на Сирия, като го определиха като „възмутително нарушение на международното право”.

От конгреса до конфликта минаха само три дни и човек няма как да не направи връзка между двете събития. От една страна са влошаващите се отношения на Анкара с официалните власти в Сирия, които ескалираха след като Катар и Турция изпратиха въоръжение на сирийските бунтовници. Все още не е ясно чия е ракетата и кой я е изстрелял от Сирия към турска територия - минохвъргачки също бяха дадени на бунтовниците от Турция и Катар.

От друга страна гостоприемната досега Турция вече отказва да приема сирийски бежанци, които естествено се насочват към България!

Напрежението между двете държави ескалира след поредица от целенасочени действия на официална Анкара:

  • На 31 юли Турция обеща защита на гражданите на сирийския град Алепо. Турция изпрати допълнителни войски към сирийската граница. От Газиантеп към граничната провинция Килис тръгна колона в състав от 20 единици бронирана техника, зенитно-ракетни комплекси, а също и няколкостотин войници. Никой не от правителството не обясни целта на това струпване на въоръжени сили и военна техника;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу обвини сирийските власти в подкрепа на Кюрдската работническа партия – организация, призната от Анкара за терористична. Тогава Анкара заплаши с въвеждане на войски на територията, където бъде забелязана прекалена активност на кюрдите;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу предложил на ООН на територията на Сирия да бъде създадена буферна зона за бежанци, където всички, които се опитват да се укрият от насилието, ще могат да намерят убежище. Според турския министър, неговата страна не може да приеме повече от 100 хиляди бежанци от Сирия;
  • На 6 септември Премиерът на Турция Тайип Ердоган нарече президента на Сирия Башар Асад „политически труп”, за което съобщи телевизионният канал CNN Turk. „Рано или късно сирийците ще победят, за това нямам никакви съмнения. Потвърждение на това е развитието на ситуацията. Ако ние /всички страни-членки на Съвета за сигурност на ООН/ предприемем съвместни стъпки, то по-бързо ще постигнем резултат. Русия, Китай и Иран са свидетели на края на режима на Асад”, посочи тогава Ердоган;
  • В турската провинция Хатай, в югоизточната част на Турция нарастна напрежението между сирийските бежанци и местните жители. На 18 септември в провинцията се проведоха масови протестни акции, в които взеха участие около 1500 души. Участниците в акцията заявиха, че не искат да виждат сирийците в своя регион и призоваха властите да ги депортират обратно в родината им;
  • Седмица по-късно, на 24 септември Турция започна да разгръща тежки оръжия по границата със Сирия, главно артилерийски и ракетни комплекси до КПП „Тал ал-Абияд”. Според ливанският вестник „Дейли Стар”, тези действия са резултат от интензивните сблъсъци между сирийската армия и въстаниците на сирийско-турската граница. Сирийските войски обстреляха гранични райони на Турция при преследване на въстаниците, в резултат от което бяха ранени двама граждани на Турция;
  • Междувременно, на 3 октомври, часове след минометния обстрел, Турция спря приемането на бежанци и по даде да се разбере, че се готви за военна операция на територията на Сирия;
  • На 4 октомври сутринта турската артилерия продължи да нанася удари по сирийското селище Тел-Абяд, намиращо се на 10 км от границата с Турция. Огънят се води от граничното турско селище Акчакале, където на 3 октомври загинаха петима мирни граждани. Според съобщения от Дамаск, жертви на турския обстрел в Тел-Абяд са станали няколко души, включително и военнослужещи.
  • Правителството на Турция изпрати в парламента искане за разрешение за провеждането на операция на територията на Сирия.

България подкрепя турските искания за прекратяване на нарушенията на международното право от страна на сирийския режим, заяви говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева в официално изявление.

Какво трябва да си мислим след като в деня на минометния обстрел Турция бомбардираше различни цели в съседна Сирия, това ли са нарушенията на международното право? И ако са нарушения нека да се разберем чий са!

Без да се провери кой и откъде е изстрелял ракетата веднага се събират в НАТО по искане на Турция и се взема решение за подкрепа!

След като не успя провокацията със сваления турски самолет и опитът да бъде замесена Русия от някаква арабска медия, нищо чудно да е пусната следващата провокация от страна на Анкара или нечии тайни спецслужби, който искат да бъде свален Асад.

В деня на Декларацията против Сирия аз питам Външно министерство и вездесъщата му говорителка:

ако Мексико разположи тежко въоръжение и войски на границата със САЩ, ако Мексико снабди с оръжие и тежко въоръжение някакви екстремисти в Щатите /не дай си Боже!/, дали родната ни дипломация ще се затича към ООН на среднощно съвещание, и дали ще излезе да подкрепи Мексико като упрекне Щатите, че нарушават международни договори?

Има ли някой в държавната ни администрация, който да разсъждава трезво, а не единствено според волята на Големия брат от Белия дом?

Та отказът на Турция да приема бежанци съвпадна с увеличаващата й се агресия и наплива на тези бежанци към нашата страна?!

Някой замисля ли се в състояние ли сме да приемаме тези бежанци /навремето Иван Костов отказа да приема косовари-бел. Л. М./, или Цветан Цветанов е обещал на Ердоган, съгласно американските искания да си отворим границата?

Някой дава ли си сметка, че бежанците от Сирия са главно ислямисти – това ли трябва да ни залива в момента?

Явно в бързината Цветанов бе забравил да уведоми президента Плевнелиев какво е обещал в Анкара, поради което той направи едно „неправилно” изявление на 3 октомври:

„Вълната от бежанци се увеличава и въпросът стои на дневен ред... Търсим адекватни решения за подкрепа на бежанците и за предотвратяване на вълни към Европа”.

И как търси Плевнелиев решение на проблема с бежанците? Като се подготвят бивши казарми за приютяването им? Нима България ще играе филтър на ЕС по отношение на тези бежанци, които са предимно ислямисти? Парите ли са ни в паовече, или сме без проблеми с проникването на ислямизма, т. нар. Ортодоксален ислям?

"България подкрепи късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО декларацията относно развитията по турско-сирийската граница. Още веднъж изразяваме нашите искрени съболезнования към близките на жертвите и ранените, сред които има и деца", заяви Чернева.

Но жертви от жени и деца имаше вследствие на стрелбата от 11 март т. г. на един побъркан американски войник в Афганистан. Той бе влязъл в дома на спящи жени, деца и старци и ги бе разстрелял в съня им!? Тогава защо не изразихме съболезнования?

„Дълбоко сме разтревожени от първите съобщенията за този случай и следим ситуацията отблизо”, каза тогава говорителката на Съвета за национална сигурност в Белия дом Кейтлин Хейдън. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви че е „шокирана и натъжена” от случилото се. Президентът Барак Обама се изказа в същия дух, но не пропусна да предупреди срещу прибързани решения за Афганистан! Министърът на отбраната Леон Панета също са извини за инцидента на афганистанския президент Хамид Карзай.

"Осъждам подобно насилие. Аз съм шокиран и разстроен, че виновникът за случилото се е американски военнослужещ, който е превишил своите права. Води се всеобхватно разследване. Заподозряният е арестуван и аз обещах на президента Карзай, че виновните ще понесат отговорност", се казваше тогава в изявлението на Панета.

Малко по-късно войникът бе изтеглен от страната в тайна операция и бе изпратен в Кувейт, , където американската армия има няколко центъра за задържане. Обяснението бе, че американската армия нямала подходяща сграда да задържане в Афганистан и процедурата била извършена по правни препоръки!

Говорител на Пентагона заяви, че войникът е изведен от Афганистан с цел да се осигури безопасността му и за да е по-достъпен за разследващи власти.

Не мина много и американският войник, разстрелял спящи жени и деца бе изпратен във военната база Форт Левънуерт в американския щат Канзас, съобщи адвокатът на заподозрения Джон Хенри Браун, цитиран от Си Ен Ен.

Впоследствие бе тиражирано, че войникът от американската армия е имал травми, бели петна в паметта, че имал психически проблеми и не помнел нищо! Така Голямия брат се погаври с паметта на разстреляните жени, деца и старци.

Да припомням ли едно друго съобщение на госпожица Чернева:

CNN: Обама е подписал секретно разрешение ЦРУ и на останалите американски разузнавателни агенции да помагат на сирийските бунтовници. Президентът е подписал секретен документ, разрешаващ на ЦРУ да предоставя помощ на сирийските бунтовници, които продължават борбата си за сваляне на режима на президента Башар ал Асад. Си Ен Ен се позова в съобщението си на два официални източника.

В. „Сега” публикува статия от в. „Гардиан” на Хасан Хасан, журналист във в. "Нешънъл", Обединени арабски емирства и на снимка към статията е записано:

Агенциите съобщиха, че в Алепо са разстреляни членове на племето ал бери, сражавали се на страната на правителствената армия, която отстъпи града на въоръжената опозиция. Разпространени видеокадри в интернет на активисти показват как пленниците са били отведени на площад, наредени са до стена, а после са разстреляни. Руската телевизия показа запис от интернет на разстрела на правителствените войници от бунтовници.

Опозиционният Сирийски национален съвет остро разкритикува бунтовниците за появилото се в интернет видео, на което се предполага, че е записан публичен разстрел на група пленници, съобщи Би би Си. Международната правозащитна организация Human Rights Watch заяви, че разстрелът на мъжете от проправителствените войски е военно престъпление.

И днес, на 4 октомври какво се оказа, че ние защитаваме тези убийци, вероятно защото САЩ им помага чрез ЦРУ?

В същото време Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън съобщи, че Вашингтон е "възмутен" от сирийските действия засегнали Турция, която е член на НАТО, а Американското министерство на отбраната заяви, че инцидентът в Акчакале е още един пример за "извратено поведението на сирийския режим". От министерството заявиха, че САЩ стои до Турция като "силен съюзник".

За САЩ явно няма действащо международно право след като на глас се обсъжда смяната на легитимния режим в Сирия, праща се ЦРУ за подкрепа на бунтовници, като те се въоръжават открито с танкове и ракети. А ние кои сме – тези, които служат предано на САЩ, въпреки че сме страна-членка на ЕС.

"В духа на съюзническата солидарност подкрепяме турските искания за незабавно прекратяване на подобни действия и призоваваме сирийския режим да се въздържа от по-нататъшни безогледни нарушения на международното право", подчерта говорителят на МВнР Весела Чернева

Безогледно нарушение е, когато стрелят по една страна откъм граничещата с нея, когато снабдяват с оръжие екстремисти, тръгнали да свалят режима, и без да се провери случая дали „приятелска” минохвъргачка не е изстреляла „приятелски” огън към Турция се тръгва на война и подкрепа!

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което в страната започнаха да нахлуват ни бежанци?

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което България се съгласи да подкрепи Турция?

"Очаква ни светло бъдеще. Имаме потенциала да станем велика сила" - тези думи са на турския премиер Ердоган. Докато ги произнасяше, зад гърба му беше опъната голяма географска карта. Карта не на Турция, а на целия свят. Това се цитира в коментар на „Дойче веле”.

На фона на стреса от първия терористичен акт в България, извършен на паркинга на летище Сарафово в Бургас, на фона на обхваналите Европа, Азия и Африка протести на ислямисти заради филма „Невинността на мюсюлманите” и карикатурите на пророка Мохамед, публикувани във френски сатиричен седмичник, българският вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов цъфна в турската столица Анкара, за да засвидетелства уважение и почит към партията на премиера Реджеп Ердоган!

Защитниците на съдените 13 имамиВ същото време в България върви дело срещу 13Защитниците на имамите чакаха пред съдаи твърдяха пред репортери, че имамите са невинни имами, членове на нерегистрирана ислямистка фондация, одринския валия Хасан Дуруер заяви на селски празник в шуменско село, че „Падането на България под турско робство е началото на общото културно и историческо минало между България и Турция”. Валията беше в село Черна, за празника в почит към турският пехливанин Коджа Юсув.

В интервю за електронна медия, молещите се пред столичната джамия "Баня Башъ" заявиха, че подкрепят 13-те имами, дадени на съд за проповядване на радикален ислям. Според тях законите на Аллах стоят над тези на държавата.

А това е реално приложение на Шариата /Шариатът е съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са заложени в Корана и Суната. – бел. Л.М./.

Тук му е мястото да отбележа, че Шариатът възниква в Арабския халифат през 7 век и се доразвива до 12 век. Като основен закон днес той действа в Иран, Судан, Пакистан, Саудитска Арабия и други страни.

В българския парламент депутатите отхвърлиха предложение на Четин Казак от ДПС изселниците в Турция да получават българско гражданство по облекчен ред, отбеляза НТ СКАТ.

„Нямаме претенции към Турция” заяви председателят на парламента Цецка Цачева.

„В момента започва ново летоброене за Турция и смяна на остта „Европа-Турция” с „Турция-Близък Изток” и арабския, светът на ислямистите.

Цветанов отиде до Анкара на конгреса на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и покри с дезинформация истинската причина за това посещение в почивните дни. На конгреса на ПСР Цветанов не беше поканен в ложата, редом с почетните гости на форума, а остана сред редовите делегати, заедно с депутатката Цвета Караянчева, кмета на Дулово и околийския председател на ГЕРБ в Джебел Салих.

Делегацията на ДПС е била начело с Лютви Местан, докато тиражираният като любимец на Ердоган Касим Дал не бе забелязан, въприке че е бил поканен.

Въпросът е: къде се пресичат или припокриват идеологиите на националистическата и подкрепяща ислямизма Партия на Ердоган и ГЕРБ, която е към семейството на Европейската народна партия?

Май никъде.

Ердоган бе представен от опозицията му като халиф, падишах, неоосмански диктатор на отпечатани в навечерието на конгреса плакати.

Турският премиер и лидер на ПСР Реджеб Тийп ЕрдоганВ речта си светския премиер Ердоган благодари на Аллах, което е най-малкото странно като послание. В същото време бе отказана акредитация на шест много известни турски медии за партийния форум, сред които и „Джумхуриет”.

2023 година ще изтекат двата мандата на Ердоган, но по време на конгреса никой не е споменал името на президента Абдуллах Гюл, което засега няма обяснение. На конгреса стана ясно, че Иран вече е разлюбен и видимо бе създаден египетско-турски съюз, което е удобно за ислямиста Ердоган. Тук има пръст и радара на ПРО, разположен в Малакия, както и подкрепата на Иран за Сирия, и предупреждението на Техеран към Турция да не върти каналите с изпращане на оръжие в Сирия за бунтовниците и да спре за изпраща банди от главорези, които да подпомагат бунтовниците.

Как България се озова като подкрепяща ислямистите на Ердоган – на летище Сарафово има самолети-цистерни  Хекулес, защо кацат у нас, заради зареждане на американските бази в Инджирлик, или изпълняват някаква мисия до Ормузкия проток, предвид отношенията между Иран и Израел.

На летището в Сарафово – а терористичният акт все още не е с приключило разследване?!

Ердоган държи програмната си речНа конгреса беше казано, че партията на Борисов и Партията на Ердоган имат много допирни точки и че ГЕРБ трябва да черпи опит от ПСР?!

Голям гаф е, че вицепемиерът Цветанов беше най-високопоставеният гост и представител на конгреса, и то на действащо управление, на дясна европейска партия, а не бивш високопоставен политик като Герхард Шрьодер.  От Европа, от ЕС на конгреса на ПСР на Ердоган нямаше нито един друг представител освен Цветан Цветанов.

Не е сигурно дали легитимното правителство на Сирия е виновно за обстрела, който уби петима цивилни турци. По първоначални данни е стреляно от граничен район, където са разположени главно сирийски бунтовници, докато Турция отговори на стрелбата с далекобойни прицелвания, навътре в страната, където са разположени сирийски правителствени войски.

Въпреки несигурността във вината за този обстрел, официален Дамаск съвсем дипломатично пое отговорност за трагичния инцидент и се извини.

След Ирак, Йемен и Афганистан, френските ислямисти са обърнали погледа си към Сирия написа днес френският „Фигаро”, но уви, в официалните коридори на властта в България това не се чете и коментира. – „Фигаро” продължава: Експертите констатират, че те са успели да проникнат на сирийска територия и воюват на страната на бунтовниците. Това е неголяма група френски граждани, които изповядват сунитска ислямска доктрина. „Засега потокът не е толкова голям, както в случая в Ирак през 2003 година", съобщи в интервю за френският вестник „Фигаро" Марк Треведич, съдия, занимаващ се с проблемите на тероризма. По думите му, екстремистите са се насочили и към Мали, където след събития в Либия са създадени благоприятни условия за действията на въоръжените банди. Така наречените „борци за свобода" виждат врага в лицето на Башар Асад, защото той принадлежи към алавитите. Става ясно, че „джихадът" на борците е на религиозна основа. За първи път за френски ислямисти се чу през пролетта, когато бе съобщено за задържането на група французи от службите за сигурност на летището в Бейрут. Изяснило се е, че крайната им точка е Сирия, а целите съвсем не са били туристически”.

Протестиращи турски граждани пред Меджлиса, които негодуваха за решението за война със Сирия. Полицията ги разгони с сълзотворен газВ състава на легалната сирийска опозиция се бият талибани, ислямисти, които ако отидат в САЩ веднага ще бъдат задържани. Изборите, които предстоят в Щатите ще бъдат тежки и това е единствената причина официален Вашингтон да не нападне Сирия.

Това се случи на 4 октомври 2012 година.

Известно е, че Иран е на страната на Сирия и е готов на война.

Турция получи законно основание да нахлуе в Сирия. Пред турския парламент имаше демонстрация на протестиращи против война със Сирия. Полицията ги разгонваше с газ. нито една българска медия не съобщи за тези протести.

 
Турският президент Ердоган, с репресии тръгна по пътя, който води надолуГенералите използват всяко качество на силния политик Ердоган и го обръщат в негова вреда

Анализ на Петко Добрев в публикация на сайта Епицентър

Турският генералитет води политика на омаломощаване и дискредитиране на Ердоган пред всичките му съюзници. Турската армия всеки ден дава жертви в боевете срещу кюрдите, а в замяна на това трябваше да бъде унижена на улиците от поддръжниците на Ердоган.

За да се коментира ситуацията в Турция, трябва винаги да се имат предвид няколко факта – Османската империя, Източния въпрос, Турция, Ататюрк и Ердоган. Ако тези факти не се познават, всеки политически коментар за ситуацията в Турция е безполезен.

От значение е да се знае дали Турция е наследник на Османската империя. Да, Турция на Ердоган водеше политика на неоосманизъм, но не е Османската империя. Османската империя се е крепяла на Османовата династия и Корана. Но ако някой приема, че Османската империя е била империята на турците, то той се заблуждава. Османовата династия по житейска логика е била най-малко турска. Турците като етнос са били участници във войните на империята, но други етноси са се възползвали от благата на империята. Зад Османовата династия обаче и под знамето на Исляма се е намирал страховития еничарски корпус, който по произход на личния състав също не е бил турски.

Днес този корпус не може да има еквивалент, както и не може да се мисли за нова Османска династия. Т.е. дори и да провежда политика на неосманизъм, то съвременна Турция не може да бъде истински наследник на Османската империя. Само налагането на религиозни принципи в устройството и съществуването на Турция, не може да направи Турция наследник на Османската империя.

Съдбата на Османската империя след втората половина на 18 век започва да зависи и от Великите сили в Европа. Така се появява и Източният въпрос - политика на историческия реванш на Европа към Османската империя. Историята показва, че Източния въпрос не е приключил до днес. Едва ли са променени и историческите претенции на Великите сили към наследството на Османската империя. Те са дипломатически по-прикрити, но не са изчезнали.
След Ататюрк Османската империя вече не съществува – няма династия, а държавата е светска – това е Турция. Ататюрк запазва границите на Турция такива, каквито ги познаваме и до днес. Той съхранява и града на градовете - Истанбул. Най-важният съюзник на Ататюрк се оказва Ленин и правоприемника на Русия –РСФСР. Изглежда Турската република на Ататюрк днес е към своя край.Днес имаме действително опит за политика на неоосманизъм, но историческите условия не са в негова полза. Ердоган не може да стане родоначалник на владетелска династия. Твърде сложно е вече Турция да придобие владение върху бивши османски територии. Армията показва постоянно, че не одобрява политиката на Ердоган. Той има изключителната подкрепа на турския етнос, но това настройва останалите етноси. И не е случаен призива на Ердоган към турските семейства – деца! Но времето не е достатъчно, за резултати от този призив. Много трудно е днес да се овладее ситуацията така, че Ердоган да се подкрепя от турците, а благата да се разпределят преимуществено от другите етноси. Това е истинска бомба не с динамит, а с водород. Турския етнос ще пожелае да осребри подкрепата си за Ердоган, това е очаквано. Но очакван е и отговорът на другите етноси – съпротива.

И така отново може да се стигне до Великите сили и Източния въпрос – подялбата на наследството на Османската империя.

Какви са отношенията между турската армия и Ердоган?

Повечето коментатори и анализатори смятат, че Ердоган е овладял турската армия и дори цялата държава. Аз мисля, че турската армия спечели битката срещу Ердоган. Турския генералитет няма намерение да води военни действия срещу Ердоган или да го смъква чрез преврат. Турския генералитет планирано води политика на омаломощаване и дискредитиране на Ердоган пред всичките му възможни съюзници и партньори. Западът подкрепи Ердоган, когато той ограничаваше ролята на армията в цивилния живот на турската държава. Това генералите го разбраха и се съобразяват. Но те подготвиха нова стратегия. Тази стратегия е изградена върху личностния профил на Ердоган. Генералите използват всяко качество на силния политик Ердоган и го обръщат в негова вреда.

Така именно разчитайки правилно неговата личностна реакция, турските военни свалиха руския самолет. Знаеха, че Ердоган не може да предаде гордостта на Турция и да се извини. Но генералите можеха да разчетат и икономическите вреди от поведението на Ердоган. Той попадна и в политическа и икономическа изолация. Западът не подкрепи политически Ердоган, а Русия го наказа икономически. Ето така турските генерали поставиха Ердоган на колене. Той се извини на Русия, но това вече е за сметка на американските интереси. Днес не е случайно, че сред арестуваните са и двамата пилоти, свалили руския самолет.

Подкрепата на американците за кюрдите е смъртна опасност за Ердоган, но тя все повече се засилва. Към това трябва да прибавим и психологическата атмосфера в унижената турска армия. Турската армия всеки ден дава жертви в боевете срещу кюрдите, а в замяна на това трябваше да бъде унижена на улиците от поддръжниците на Ердоган. Тази армия вероятно вече няма да иска да дава жертви на фронта. А това ще е тежък удар върху Ердоган.На дневен ред е и промяна на курса на Ердоган спрямо Сирия и Асад. Тази промяна е необходима заради нарасналия проблем с кюрдите, но е твърде голяма цена, която Ердоган трябва да плати. Той ще я плати, но отново ще бъде поставен в унизителното положение на молещ и търсещ подкрепа. Това генералите са го предвидили.Стабилизираният Асад, излезлият от изолация Иран, както и стабилизиращият се Египет със сигурност са голям проблем за авторитета на Ердоган в Ислямския свят.

Турските генерали знаят как ще реагира Ердоган ако има повод да се разправи мащабно със своята опозиция. И му дадоха повод за това –театрален преврат. Но разправата с опозицията започна. Тази разправа е Рубикона на Ердоган- той го премина. Няма връщане назад. Но това е и Рубиконът за Запада. И тук няма връщане назад. И тук генералите му отнеха съюзниците.

Турските генерали знаят, че много лесно могат да използват екзалтираните подръжници на Ердоган. Достатъчни са няколко подръжници на генералите да извършат погроми от името на подръжниците на Ердоган върху други етноси и религии – Турция ще пламне. Турция може да се превърне във втора Югославия, а самия Ердоган във втори Милошевич.

Стратегическата грешка на Ердоган е, че накара генералите да мислят като политици. И те го направиха по принуда. Генералите седнаха на шахматната маса с нова стратегия, коренно различна от позната досега. Ердоган не ги познава като шахматисти, а трябва.

Конфликтът с кюрдите явно не може да бъде решен. Вероятно той ще прерасне от гражданска в истинска война. За тази война обаче генералите ще бъдат нужни. Тогава турската държава ще трябва да избира отново между Ердоган и генералите. И вероятно историята ще трябва да покаже новия Ататюрк, който ще трябва да спасява териториалната цялост на Турция. Този момент очакват и генералите.

 
турският президент има топли отношения с висши политици на Саудитска АрабияОт разчленяването на Сирия е силно заинтересована и Саудитска Арабия, която обяви на 13 февруари, че изпраща свои военни самолети в Турция уж за да и помогнат в борбата срещу Ислямска държава. Освен това, външният министър на Кралството Адел ибн Ахмед ал-Джубейр и съветникът на военния министър принц Салман бригаден генерал Ахмед ал-Асири не изключиха и участието на саудитски специални части в съвместна сухопътна операция с турската армия на територията на Сирия (поставяйки като предварително условие тя да бъде одобрена от САЩ).
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Както е известно, на 20 февруари 2016 Съветът за сигурност на ООН не прие руското предложение за резолюция относно необходимостта да се спазва суверенитета и териториалната цялост на Сирия. Против гласуваха шест от общо петнайсетте му члена, включително трима (от общо петимата), имащи право на вето: това са САЩ, Великобритания, Франция, Украйна, Нова Зеландия и Испания. Тоест, излиза, че тези шест държави открито се обявяват против защитата на териториалната цялост на друга държава, която също като тях самите, е пълноправен член на ООН. Ситуацията е парадоксална, тъй като подобна позиция е в очевиден разрез със самия Устав на Световната организация. Гласуването в Съвета за сигурност би могло да се тълкува само като открито поощряване на агресията срещу Сирия, свързана с желанието на редица регионални, а и глобални играчи, за разчленяването на тази страната в рамките на лансирания от САЩ проект за преформатиране на целия Голям Близък Изток. На първо място, става дума за Турция, защото именно Анкара се опитва поетапно да "усвои" отделни участъци от Северна Сирия, формално под предлог да създаде там т.нар. "зона за сигурност", а на практика за да реализира неоосманистките амбиции на управляващия тандем Ердоган-Давутоглу.

Освен Турция обаче, от разчленяването на Сирия е силно заинтересована и Саудитска Арабия, която обяви на 13 февруари, че изпраща свои военни самолети в Турция уж за да и помогнат в борбата срещу Ислямска държава. Освен това, външният министър на Кралството Адел ибн Ахмед ал-Джубейр и съветникът на военния министър принц Салман бригаден генерал Ахмед ал-Асири не изключиха и участието на саудитски специални части в съвместна сухопътна операция с турската армия на територията на Сирия (поставяйки като предварително условие тя да бъде одобрена от САЩ).

Всъщност, истината е, че в момента Рияд се намира в дори по-тежка ситуация, отколкото Анкара. Управляващата там династия се сблъсква с изключително много проблеми - от ниските цени на петрола, опустошили хазната на Кралството (бюджетният дефицит през 2015 достигна почти 100 млрд. долара), до продължаващата гражданска война в Йемен, в която Саудитите за затънали до шия и която също поглъща гигантски ресурси и ангажира значителна част от армията на страната.

Въпреки това, плановете на саудитските власти за въоръжена намеса в Сирия продължават да са актуални, подкрепата за въоръжената сирийска опозиция не отслабва, да не говорим, че на 19 февруари външният министър Ал-Джубейр заяви, че тя трябва да бъде снабдена със средства за противовъздушна отбрана за да може да се противопостави успешно на военновоздушните сили на режима в Дамаск и подкрепящата го руска авиация. Не спират и призивите за свалянето на Башар Асад - ако не с преговори, то със сила (въпреки поетите от Саудитска Арабия ангажименти да подкрепя преговорния процес въз основа на Женевското комюнике от юни 2012 и Виенската декларация на Международната група за подкрепа на Сирия от ноември 2015).

Ако Турция, в лицето на тандема Ердоган-Давутоглу, не крие мечтите си за нова Османска империя, Саудитите биха искали да създадат нещо като "легален сунитски халифат" (т.нар. "Сунистан"), вместо одиозната и очевидно неприемлива за никого Ислямска държава. Според мнозина експерти, именно с тази цел в края на 2015 беше създадена и т.нар. Ислямска коалиция за борба с тероризма, формално включваща 34 мюсюлмански държави. Саудитските стратези планират този приемлив за международната общност "халифат" да включва Сирия или поне "сунитската" и част, т.е. източната част на страната, където се намира и сегашната "столица" на Ислямска държава Ракка, която Саудитите планират да овладеят с помощта на специалните си части. Ясно е, че предвид категоричното неприемане на режима в Дамаск от Саудитска Арабия, евентуалното овладяване на столицата на ислямистите едва ли ще предполага последващото и предаване на Асад. Неслучайно както в Дамаск, така и в Техеран, този план беше категорично отхвърлен с думите, че ако саудитските специални части влязат на сирийска територия ще я напуснат в ковчези.

След отказа да бъде одобрен руския проект за резолюция относно Сирия от 20 февруари става ясно, че всички тези ирационални планове на Турция и Саудитска Арабия, които няма как да се реализират без голяма война в региона, на практика се одобряват от Вашингтон, Лондон и Париж, където вероятно разчитат, че амбициозните лидери в Анкара и Рияд, увлечени от илюзорните си планове да създадат в региона собствени миниимперии, ще се сблъскат фронтално с руснаците в Сирия и по този начин ще стане възможно всички тези сили да се унищожат взаимно, което пък би решило геополитическите проблеми на Запада за десетилетия напред.

Какви са реалните възможности на Саудитите

В речта си пред Европейския парламент на 16 февруари (по време на посещението му в Белгия) иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф предупреди Саудитска Арабия да не изпраща сухопътни части в Сирия, тъй като така ще наруши международното право. Повечето анализатори оцениха предупреждението му като завоалирана заплаха срещу Рияд. В тази връзка е интересен въпросът, доколко въобще е възможно пълноценното участие на саудитската армия в подобна военна операция. Както е известно, до миналата 2015, тя беше участвала само в един мащабен въоръжен конфликт - операцията "Пустиння буря", осъществена през 1990-1991 от водената от САЩ коалиция срещу Ирак. Но, макар че сред командващите на половинмилионната армия на коалицията формално се числеше и саудитският принц Халед бин Бандар, цялата операция се ръководеше единолично от американския генерал Норман Шварцкопф. Що се отнася до принц Бандар, той стана известен най-вече с гигантските сделки за доставки на американско оръжие за Саудитска Арабия, като по някои данни само собствените му комисиони от тях са били 4 млрд. долара, което принуди тогавашния саудитски крал Фахд да уволни принца от поста министър на отбраната и да нареди разследване срещу него.

Втората голяма международна операция на саудитската армия бе нахлуването в Йемен, стартирало през март 2015. В резултат от него, само преките жертви сред мирните жители в страната достигнаха 2500 души, а икономиката и инфраструктурата на тази най-бедна арабска държава бяха напълно разрушени. Що се отнася да военните успехи на Саудитска Арабия в Йемен, експертите ги оценяват като повече от скромни. Последният от тях беше овладяването на южната столица на страната Аден през юли 2015. Саудитите не успяха да поставят под свой контрол дори областния център Таиз, въпреки, че местното население се отнася враждебно към бунтовниците "хуси", подкрепяни от Иран.

Ако Саудитите по-добре познаваха историята, сигурно щяха да си спомнят за провалите, които търпят в тази част на света португалците през ХVІ век, турците - през ХVІІ и ХІХ век, британците и египетската армия - през ХХ век, и едва ли щяха толкова лекомислено да се забъркат в йеменската гражданска война. На фона на нейното проточване и ожесточаване, евентуален опит на Рияд да се ангажира и с военни действия по суша в Сирия изглежда предварително обречен на неуспех.

Впрочем, липсата на боен опит и военна стратегия не е единствения проблем на Саудитите. Една голяма война изисква много пари, а заради спада на цените на петрола Кралството изпитва изключително сериозни финансови проблеми. След началото на т.нар. "арабска пролет" през 2011, тогавашният крал Абдула обяви старта на грандиозни социални програми на обща стойност 72 млрд. долара. Те включваха създаването на държавна пенсионна система, строежа на голям брой евтини жилища, създаването на 90 хиляди нови работни места (предимно в държавния апарат и силовите структури) и развитие на най-изостаналите региони. Основната цел беше да се гарантира лоялността на масите към режима, предвид реалната заплаха от мащабни антиправителствени протести.

За степента, в която саудитската икономика зависи от петрола говори фактът, че бюджетът на Кралството за 2016 е планиран с цели 60 млрд. долара дефицит. Освен социалните програми, това поставя под въпрос и помощта за саудитските сателити в арабския свят, позволяваща на Рияд да си купува съюзници в геополитическата схватка с Техеран. По неофициални данни, въпросната помощ се равнява на 30 млрд. долара годишно. В нея влизат изгодните заеми за военния режим в Египет, кредитите за Пакистан, субсидиите, отпускани на монарсите на Бахрейн и Йордания (позволяващи им да съхранят своята крехка власт), както и подкупите за племенните вождове в Йемен. Отделно от тази сума е помощта за ислямистите в Сирия и Ирак. Наистина Кралството може да разчита на стабилизационните си фондове от 652 млрд. долара, но при сегашните разходи те ще се изпразнят в рамките на слесдващите 8-10 години. А след това?

Съзнавайки, че не може да разчита на собствените си сили, през декември 2015 Рияд обяви създаването на Ислямска коалиция за борба с тероризма, включваща 34 държави. Но макар че формално се води като "антитерористична", тази по-скоро формална коалиция не е насочено против Ал Кайда или Ислямска държава, а против основния геополитически противник на Саудитите - Иран. Но дори и в нейните рамки Рияд има проблеми с най-боеспособните си партньори. Така, още в началото на йеменската кампания, в нея отказаха да участват Пакистан и Египет. Първият трябва да се справя с прекалено много вътрешни проблеми, включително в крайно неспокойната си Северозападна провинция, освен това Исламабад не иска да си разваля отношенията със съседен Иран. Египет пък е ангажиран с борбата срещу терористите на Синайския полуостров и с опитите да включи изпадналата в пълен хаос Либия в своята сфера на влияние. Що се отнася до кралете на Йордания и Мароко, които формално са склонни да приемат предложенията на Рияд и разчитат на саудитската финансова помощ, те никак не бързат да изпращат своите военни като пушечно месо в Сирия. Така, остават само такива екзотични съюзници като Судан, Сомалия или Коморските острови, но те на практика не разполагат с реален военен потенциал.

Ето защо, декларациите за евентуалното участие на Саудитска Арабия в сухопътна операция в Сирия се оценяват от мнозина като блъф. Действително, Рияд съумя да се сдобие с доминиращо влияние върху сирийската въоръжена опозиция. Кралството има съюзници в почти всички групировки на противниците на режима: от сравнително умерения Сирийски революционен фронт до Джабхат ан-Нусра (макар че последната официално е обявена от Рияд за терористична организация и поданиците на Кралството нямат право да се сражават на нейна страна, без саудитска помощ бойците и нямаше да могат да превземат стратегическия сирийски град Идлиб през май 2015). В същото време последните успехи на сирийската армия сериозно разколебаха противниците на Асад. Те предават позициите си една след друга и вече не могат да мечтаят за завоюването на нови територии, а само за удържането на сегашните. Освен това военните поражения ограничават шансовете на опозицията за успех в преговорите. На този фон на саудитските им покровители на остава нищо друго, освен да заплашват с пряка военна намеса. Времето обаче ще покаже, дали тази тяхна тактика ще се окаже успешна.

Рияд като фактор за дестабилизацията на Близкия Изток

Предприеманите през последните седмици от Рияд стъпки във външнополитически план, потвърждават цитираните от британския "Гардиан" изводи, съдържащи се в един доклад на германското разузнаване (BND) от края на 2015 (1), в който се подчертава усилващата се роля на Саудитска Арабия за дестабилизирането на Близкия Изток. Анализаторите на BND свързват това с отказа от предпазливата дипломация на предишния крал Абдула и ориентацията към "импулсивна политика на намеса", реализирана от сина на сегашния крал и военен министър на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман чрез задълбочаването на противопоставянето с Иран, продължаването на войната срещу "хусите" в Йемен и подкрепата за джихадистите в Сирия в борбата им срещу режима на Асад.

Декларираното от Рияд намерение да изпрати свои сухопътни сили в Сирия в рамките на международната коалиция срещу ИД, оглавявана от САЩ, което се подкрепя от Турция и ОАЕ, не само илюстрира авантюристичните настроения в саудитското ръководство, но и стремежа му с всички възможни средства да ангажира западните държави в реализацията на неговите регионални амбиции.

Така Рияд прави всичко по силите си за да провали стартиралият в Женева пореден кръг на преговорите за решаване на сирийския проблем (приключил с решението за примире от 27 февруари), използвайки формираната под негов контрол делегация на ислямистката опозиция (т.нар. Висш комитет за претовори, включващ екстремисти от Ахрар аш-Шам и Джейш ал-Ислам), която настоява сирийската армия да прекрати настъплението си, като предварително условие за по-нататъшни разговори. Очевидно е, че след като не вижда особени шансове за успех нито на бойното поле, нито на преговорите, покровителствената от Рияд "непримирима опозиция" (за разлика от Сирийската опозиционна група Москва-Кайро, представляваща светската демократична опозиция в страната), вижда единствен изход в прехвърлянето на вината за провала на мирния процес върху Дамаск и провокирането на военна намеса на западните държави, Турция и монархиите от Залива в Сирия.

Декларациите на Рияд и Анкара за готовността им да стартират сухопътна операция зачестиха на фона на успехите на правителствените сили и кюрдите и очертаващата се възможност за провал на плановете за овладяване на Сирия от сунитските групировки и превръщането и в ислямска държава. Очевидно е, че целта на подобна намеса не е борбата срещу ИД, а по-скоро спасяването на покровителстваните от Турция и Саудитска Арабия джихадисти. Тоест, разчита се, че под прикритието на доминираната от САЩ международна коалиция турските и саудитските части ще се включат, съвместно с бунтовниците, в битката със сирийската армия и кюрдите, което несъмнено ще ескалира военните действия. Подобен опит за провокирането на локален конфликт обаче, може да има непредсказуеми последици. При положение, че липсва съответната санкция на ООН, появата на турски и саудитски войски в Сирия с основание ще бъде изтълкувано от противниците им като откровена агресия, а Асад ще може да разчита на допълнителна подкрепа, включително от страна на част от сегашната опозиция. При това трансформацията на сирийския конфликт в регионален и усилващата се опасност от избухването на глобален конфликт (предвид турското членство в НАТО) рискуват да превърнат ЕС в заложник на авантюристичната политика на тандема Ердоган-Давутоглу и саудитските му съюзници, в лицето на крал Салман (за който британското списание "Икономист" твърди, че страда от старческа деменция и алцхаймер (2)) и неговия син - военният министър Мохамед бин Салман (квалифициран от "Индипендънт" като наивен и арогантен, а от други анализатори като "психически неуравновесен" (3))

Така, докато Турция струпва по границата си със Сирия и Ирак 150-хиляден (заедно с тиловите части) експедиционен корпус, Саудитска Арабия (по данни на Би Би Си) сондира възможността на сирийска територия да бъдат разположени още толкова бойци на "Ислямската коалиция за борба с тероризма" (4), при това според "Гардиан", самият Рияд се готви да изпрати там само няколко хиляди души от своите специални части и разчита основната тежест на борбата със силите на режима и съюзниците му да се поеме от Турция, Египет, Йордания и ОАЕ. В Кайро и Аман обаче са убедени, че свалянето със сила на Асад само още повече ще дестабилизира региона.

На този фон, вече става ясно, защо през декември 2015 Рияд обяви за създаването на въпросната "Ислямска коалиция", а след това съвместно с Анкара формира Висш саудитско-турски стратегически съвет. Саудитската инициатива за обединяването в рамките на коалицията на 34 предимно сунитски държави (примамвайки ги най-вече с обещания за щедра финансова помощ), всъщност цели да накара съседите на Кралството да свършат мръсната работа в собствената му битка с иранското влияние в региона.

Според повечето анализатори, фактът, че държава-участник в оглавената от САЩ международна коалиция за борба с Ислямска държава формира собствена коалиция, която уж ще преследва същите цели, както и Вашингтон, може да означава само, че Саудитска Арабия всъщност си поставя различни от американските задачи в борбата срещу Ислямска държава. Доказателство за това са и думите на принц Мохамед бин Салман, че "Ислямската коалиция" няма да се ограничи само с тази борба. Тоест, битката с тероризма се използва от Саудитска Арабия за да получи одобрението на международната общност за намеса в съседните и държави и най-вече в Йемен, Сирия и Ирак. Истинските цели на "Ислямската коалиция" пораждат въпроси дори сред водещите държави в нея. Египетското ръководство например смята,  вместо Турция да бъде допусната в коалицията, тя би трябвало да бъде обявена за държава-спонсор на тероризма, както впрочем и Катар, който "също е пряко отговорен за разпространението на тероризма в Сирия и Ирак".

Както е известно, създаването на Ислямската коалиция за борба с тероризма беше персонална инициатива на принц Мохамед бин Салман, който буквално е обсебен от идеята за формирането на "арабска НАТО". Впрочем, в Брюксел предполагат, че последните действия на саудитската върхушка - от създаването на Ислямската коалиция до екзекуцията на 47 човека, обвинени че са терористи (в началото на януари 2016) са свързани, освен с всичко друго, и със стремежа на съперничещите си за властта официален престолонаследник Мохамед бин Найеф и сина на сегашния крал Мохамед бин Салман да се докажат като решителни политици, които не се колебаят да вземат трудни решения за да гарантират сигурността на страната. Изострянето на борбата за власт в Саудитска Арабия и антииранската истерия в Рияд показват, че самата Саудитска Арабия се е превърнала в генератор на кризи (както вътрешни, така и външни) и ще продължи да следва политика на нагнетяване на напрежението в региона. По този начин обаче, Саудитите сами тласкат към бунт потиснатото шиитско малцинство в страната.

Очевидно е, че нито САЩ, нито ЕС имат интерес да се поддават на провокациите на Рияд и Анкара, тъй като целите на двете държави се разминават с тези на Запада, включително по отношение на борбата с тероризма. Вместо това, те би следвало да поискат от Турция и Саудитска Арабия да спазват стриктно резолюция 2170 на Съвета за сигурност на ООН от 2014, изискваща прекратяване на подкрепата за джихадистите в Сирия. Вместо да си затварят очите, те трябва да поставят ребром въпроса за спазването на човещките права в Кралството, както и за нарушаването от саудитска страна на международното хуманитарно право в Йемен, където нейната авиация редовно бомбардира различни граждански обекти, включително болници на "Лекари без граници". Предвид факта, че Рияд продължава да практикува масови екзекуции, включително чрез обезглавяване, в стил "Ислямска държава", би следва да се постави и въпросът за евентуалното изключване на Саудитска Арабия от Съвета на ООН по правата на човека.

Иранската реакция на саудитските планове

Както можеше да се очаква, декларацията на Рияд от началото на февруари, че съвсем скоро може да стартира сухопътна операция в Сирия, провокира острата реакция на Техеран. Така зам.началникът на иранския Генерален щаб бригаден генерал Масуд Джезайери официално декларира, че страната му е категорично против евентуална турско-саудитска операция с Сирия и заплаши, че ако тя стане факт, Иран рязко ще увеличи числеността и въоръжението на военния си корпус в страната, така че той да "може да разгроми агресорите". Според Джезайери: "няма да позволим да възникне още по-голяма заплаха за сигурността в една и без това разрушена страна. Убеден съм, че Саудитска Арабия вече е изчерпала военните си възможности. Сирия не е Йемен и ако имаха възможност, Саудитите отдавна щяха да са атакували армия на Асад". Той смята също, че без Рияд, Анкара едва ли ще предприеме голяма операция в Сирия. Квалифицирайки Турция и Саудитска Арабия като "държавите-парии" в близкоизточния регион, генерал Джезайери прогнозира, че те вероятно ще продължат да работят за разрушаването на Сирия, но в същото време са наясно и, че Иран и Русия са готови моментално да реагират и да стоварят цялата си мощ върху тях.

Малко по-рано, командващият Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) генерал-майор Мохамед Али Джафари също изрази мнение, че "Саудитска Арабия няма да посмее да изпрати армията си в Сирия. Тя няма шанс срещу редовните ирански части, които ще бъдат прикривани от въздуха от руската авиация". В тази връзка, той прогнозира, че ако все пак дръзнат да предприемат сухопътна операция в Сирия, Саудитите ще провокират изключително тежък вътрешен конфликт, което ще предреши съдбата на Кралството.

На свой ред, по време на срещата си в Техеран с гръцкия премиер Ципрас, секретарят на иранския Висш съвет за национална сигурност Али Шамхани изрази мнение, че "претенциите на Саудитска Арабия и Турция въобще не съответстват на военния им потенциал" и предупреди Европа, че я очаква още по-мащабна мигрантска криза, ако Анкара и Рияд все пак предприемат сухопътна операция в Сирия.

Впрочем, изглежда, че всичко това се осъзнава и от самите саудитски военни. Така, на арабския сайт NTHNеws.net беше публикувано писмо на група висши саудитски военни до престолонаследника и вътрешен министър принц Мохамед бин Найеф, в което те се противопоставят на изпращането на сухопътни войски в Сирия, оценявайки подобно решение като изключително опасно (в същото писмо, те определят саудитската операция в Йемен като "провал") (5).

Според въпросната група генерали, практически всички опозиционни групировки, подкрепяни от Рияд и Анкара, се командват от хора, които са граждани на Саудитска Арабия и Турция, което се отнася и за мнозина военни командири от Ислямска държава, Джабхат ан-Нусра и други екстремистки организации, изповядващи уахабизма (т.е. държавната религия на Саудитското кралство). Освен това, стотици саудитски духовници също са в редовете на въпросните терористични организации. Между другото, уахабизмът е единственият предмет, който се преподава в училищата в "столицата" на Ислямска държава - сирийският град Ракка, при това учебниците са същите като тези в саудитските училища.

Това означава, че от една страна, войските на Рияд (ако все пак навлязат в Сирия) ще се окажат в изключително сложна ситуация, а от друга - политическата ситуация в самата Саудитска Арабия ще излезе изпод контрола на властите. Опозиционно настроените саудитски генерали твърдят, че фрагментацията на военната ситуация в Сирия на практика изключва воденето на бойни действия само против армията на Асад. В тази връзка те посочват, че ако саудитската армия реши да атакува и отрядите на Ислямска държава, тя ще окаже недопустима помощ на шиитската милиция и иракската армия, както и на армията на Иран и на руската авиация. От друга страна, ако реши да се ограничи само с действия срещу частите на Асад, Рияд рискува да се превърне в официален съюзник на Ислямска държава. При подобно развитие, САЩ ще бъдат принудени да вдигнат ръце от Саудитите и да оставят нещата да се решават от Москва и Техеран. Тоест, както се посочва в коментара на NTHNews.net, както вътрешната, така и външнополитическата ситуация не е благоприятна за Рияд.

От друга страна, както подчертава базираният в Техеран международен новинарски канал Alalam News Network, "Сирия, Иран и Русия вече отправиха твърдо предупреждение на Рияд, посочвайки, че на практика Саудитска Арабия възнамерява да спаси терористите, които напоследък търпят серия от тежки поражения, но те няма да допуснат това." (6).

Бележки:

1. http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/saudiarabia/12029546/Saudi-Arabia-destabilising-Arab-world-German-intelligence-warns.html

2. http://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21638134-generational-change-looms-ail-king

3. http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/prince-mohammed-bin-salman-naive-arrogant-saudi-prince-is-playing-with-fire-a6804481.html

4. https://gloria.tv/media/LiovfSVQzZE

5. http://en.farsnews.com/newstext.aspx?nn=13941129000604

6. http://en.alalam.ir/news/1789285

---------------------------------------------------------

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите

 
На 12 януари 2016, в историческия център на Истанбул - площад "Султан Ахмед", терорист камикадзе, за когото се твърди, че е член на Ислямска държава (ИД), се самовзриви, причинявайки смъртта на десет чуждестранни туристи, а петнайсет други бяха ранени. За последната половин година това е вече третият, извършен от терорист-самоубиец, атентат в Турция, чиито следи водят към ИД. Проблемът с тероризма в страната обаче, не е свързан само с Ислямска държава. Днес Турция има множество врагове, привърженици на различни радикални идеологии.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

За съжаление, терористичното нападение, извършено от камикадзе на ИД на 12 януари, както и двете предходни терористични атаки, осъществени от бойци на организацията, бяха предсказуеми. В продължение на повече от четири години, т.е. откакто избухна гражданската война в Сирия, Анкара гледаше през пръсти на джихадистите, действащи в зоната на турско-сирийската граница. Нещо повече, тя им позволяваше да използват тази граница за осъществяването на плановете си за свалянето на сирийския диктатор Башар ал-Асад и смазването на национално-освободителното движение на сирийските кюрди. Преди две години Ислямска държава също реши да се възползва от уникалната ситуация в зоната на турско-сирийската граница. Турция обаче осъзна заплахата прекалено късно. Когато тя все пак взе решение да засили мерките си за сигурност, ИД вече беше установила контрол над два гранични сирийски града и беше вкарала свои бойци на турска територия, включително в Истанбул и Анкара.

Турция успяваше да прикрива този проблем в течение на четири години. Късметът обаче обърна гръб на Анкара през юли 2015, когато свързан с ИД терорист-самоубиец се взриви в турския град Суруч, близо до сирийската граница, в резултат от което загинаха 32 души. Турското правителство, което дотогава пасивно наблюдаваше борбата на международната коалиция срещу Ислямска държава, най-сетне реши да обяви война на джихадистката организация в граничната зона със Сирия. Само след по-малко от три месеца, по време на антивоенен митнг в Анкара, едновременно се самовзривиха двама терористи, причинявайки смъртта на над сто човека, което е най-кървавият терористичен акт в цялата турска история.

Ислямска държава обаче е само една от организациите, представляващи терористична заплаха за Турция. В отговор на последното терористично нападение, турският президент Реджеп Тайип Ердоган предупреди, че страната му е застрашена и от кюрдската националистическа Работническа партия на Кюрдистан (РКК) и близките до нея сирийски Отряди за народна самоотбрана (YPG), както и от марксистката турска Революционна партия-Фронт за национално освобождение (DHKP-C), като при това подчерта, че лично той не вижда разлика между тези врагове на турската държава.

Както е известно, кюрдските националисти отдавна застрашават националната сигурност на Турция, а сирийският конфликт вероятно им е дал по-голяма увереност, особено от сирийската страна на границата. Сравнително доскоро обаче се смяташе, че кюрдският конфликт вече е приключил. Управляващата Партия на справедливостта и развитието призна, че проблемът с тероризма в Турция не може да бъде решен само с военни средства и стартира проекта си за т.нар. "кюрдско отваряне", включващ разширяване на културните права на кюрдите, а през 2012 започна и мирни преговори с Кюрдската работническа партия.

Тези стъпки бяха предприети в рамките на по-мащабната политика за "нулеви проблеми със съседите", активно прокарвана от тогавашния външен министър, а днес премиер Ахмет Давутоглу. Целта и беше подобряване на отношенията с всички съседи на Турция. В течение на дълги години сложните отношения на Анкара с Иран и Сирия, съдействаха за изграждането на военни бази на военното крило на РКК на територията на тези страни, както и в Ирак. Опитвайки се да подобри политическите и икономически връзки със своите съседи, Турция си поставяше и още една задача - да укрепи сътрудничеството с тях в сферата на сигурността.

Стратегията на "нулеви проблеми" обаче, се провали. Заради необмислената политика на Ердоган и Давутоглу, проблемите на Турция с нейните съседи се влошиха до крайност. В резултат от войната, проточила се заради безумната гранична политика на Анкара, кюрдските Отряди за народна самоотбрана (YPG) и джихадистката Ислямска държава овладяха граничните зони по сирийско-турската граница и така станаха новите турски съседи. Както твърдят местните медии, терористът-камикадзе, който се самовзриви в Истанбул на 12 януари, е дошъл в Турция от Сирия. С други думи, турската гранична политика вече не просто съдейства за ожесточаването на гражданската война в Сирия, но и създава проблеми за самата Турция.

Формирайки алианс с "Мюсюлманските братя" и другите, изповядващи подобни идеи опозиционни групировки в Сирия след началото на гражданските вълнения през 2011, Турция допълнително увеличи напрежението в отношенията си с Египет и Израел. В същото време, заради решението да подкрепи усилията за свалянето на Асад, Анкара влоши и отношенията си с амбициозния регионален хегемон Иран и стремящата се да възстанови ролята си на световна сила Русия. През ноември 2015 Турция свали руски бомбардировач, което провокира пълномащабна икономическа война между двете страни. Инцидентът със самолета накара Москва да започне да подкрепя с всички възможни средства, Отрядите за народна самоотбрана на сирийските кюрди, използвайки ги за да упражнява допълнителен натиск върху Анкара. В същото време терористичната активност на ИД се превърна в най-страшната заплаха за Турция - през последната година бойците на Ислямска държава са убили повече мирни турски граждани, отколкото всички други организации, смятани за терористични, включително ПКК.

Турското общество проявява нарастващо недоволство, както във връзка с последното терористично нападение от 12 януари, така и заради провала на цялата външна политика на Турция в региона. В същото време обаче, управляващата Партия на справедливостта и развитието отказва да признае своята роля - да не говорим за отговорността си - за провежданата от нея изключително рискована политика и провалите в сферата на сигурността. В съответствие с традиционната си драконова политика по отношение на медиите, превърнала турския режим в обект на презрителни и подигравателни коментари от страна на анализаторите в целия свят, непосредствено след терористичното нападение на 12 януари, Анкара забрани на турските средства за масова информация да публикуват информация за взрива, както и да съобщават за трагедията в Интернет. В обръщението си към нацията, Ердоган отдели на атентата само 45 секунди, затова пък посвети цели десет минути за нападки срещу турските интелектуалци и учени, критикуващи правителството му заради жестокостите в градовете, населени с кюрди.

Ердоган обаче е напълно прав за едно. Извършеният на 12 януари терористичен акт би могъл да е организиран от много терористични формации. Действително, заплахите, с които днес се сблъсква Турция са многообразни, но горчивата истина е, че повечето от тях са следствие именно от безотговорността и безразсъдството на Анкара.

---------------------------------------------------

* Вицепрезидент на Фондацията за защита на демокрацията във Вашингтон, анализатор на National Interest

** Експерт по проблемите на Турция във Фондацията за защита на демокрацията във Вашингтон, анализатор на National Interest

 

От месец между кюрдските партизани и силите за сигурност се разгаря истинска война

Валентин Фъртунов, журналист, писател, международен анализаторОт средата на август в южната ни съседка не минава седмица без тежки престрелки и взривове, особено в югоизточната й част. Стълкновенията между армията и ПКК рязко се увеличиха и Турция обвини Сирия и Иран, че подкрепят кюрдските сепаратисти. Над 40 000 души са загинали в конфликта между Турция и ПКК откакто бунтовниците започнаха своята офанзива преди 28 години с цел да създадат отделна държава в населения предимно с кюрди югоизточен район на Турция.
Някои турски представители твърдят, че ПКК получава пряка подкрепа от сирийския президент Башар Асад и кюрдски групи в Сирия. Асад твърди, че Сирия не е позволявала на ПКК да действа от нейна територия в близост до турската граница.
От юни 2011 г. насам близо 800 души са загинали в конфликта, включително около 500 бунтовници, над 200 членове на силите за сигурност и около 85 цивилни, сочат данни на Международната кризисна група.
Сраженията се водят предимно в планинските райони по границата с Ирак и Иран, но ПКК извършва и нападения в градове.
Ето го и черният списък от информационния поток, само от последните няколко седмици:
14 август 2012
Осем са загиналите, а близо 60 са ранените при взрив на кола бомба в турския окръг Газиантеп. Натовареният с експлозиви автомобил е бил взривен пред полицейски участък към 19:45 ч.с дистанционно управление. Колата била паркирана близо до автобусна спирка. При взрива са се възпламенили автобус, който е качвал пътници на спирката, и още четири автомобили. 57 души са били откарани в болница с наранявания, като състоянието на шестима от тях е тежко.
Нанесени са щети и на други автомобили и са изпочупени стъклата на прозорци на околните сгради.
Граждани масово пристигат в болниците, за да даряват кръв. Лекарите, освободени заради мюсюлманския празник Рамазан байрам, са повикани обратно на работа.
Полицията щателно проучва записите на охранителните камери и издирва лице, което малко преди взрива се отдалечило бягайки от района.
НТВ посочва, че силите за сигурност са разполагали предварително с информация за подготвяния атентат в Газиантеп.
Кметът на Газиантеп Асъм Гюзелбей отбеляза, че мястото на експлозията е едно от най-натоварените в града.
„В часа на експлозията на булеварда е имало относително малка навалица. Ако взривът беше станал в навечерието на празника, можеше да загинат 60 души,“ коментира Гюзелбей.
Засега никой не е поел отговорност за нападението. В района са активни бунтовниците на Кюрдската работническа партия (ПКК), които се борят за автономия в населената предимно с кюрди югоизточна част на страната от 1984 г.
3 септември 2012
Десет войници бяха убити в сражения на турската армия с кюрдски бунтовници в югоизточната турска провинция Шърнак. Двадесет бойци от поставената извън закона Кюрдска работническа партия също загинаха при сблъсъците. Стълкновенията избухнаха, след като бойци от ПКК атакуваха полицейски участък и казарма в град Бейтюшебап.
Най-малко седем турски войници са ранени.
Около 100 бойци от ПКК открили огън едновременно по четири обекта. Под обстрел попаднали сграда на районната администрация, полицейски участък, сграда на командването на дивизия и военно общежитие.
По време на престрелката била изведена от строя инфраструктурата на електроснабдяването в община Бейтюшебап. Правителствените сили открили ответен огън. За залавяне на успелите да се укрият, силите за сигурност провеждоха операция в близките райони.
Бунтовниците започнаха често да отвличат турски официални лица.
Източници от силите за сигурност съобщиха, че ПКК е отвлякла ръководителя на централата на управляващата Партия за справедливост и развитие в окръг Хаккяри.
Турската армия отговори веднага, като уби 21 бунтовници при операция, в която се включиха и хеликоптери.
Турски представители обвиняват ПКК за атентат с кола бомба, при който загинаха девет души в град Газиантеп, близо до границата със Сирия, припомня Ройтерс.
След несекващите тътени на експлозиите, Ердоган и Давутоглу вече са принудени да си шушукат11 септември 2012
Атентатор самоубиец се взриви пред полицейски участък в Истанбул.
Един полицай е загинал, а най-малко осем души са ранени при взрива, избухнал в двора на участъка в предградието Султангази.
При експлозията, станала около 11 ч., са нанесени и щети на входа на сградата на полицейския участък в работническото предградие Султангази в северната част на Истанбул.
Въоръжената нелегална лявоекстремистка групировка Партия на революционния народен фронт за освобождение (DHKP-C) пое отговорността за самоубийствения атентат.
Камикадзето е 39-годишен мъж, член на DHKP-C, съобщава вестник „Хюриет“.
18 септември 2012
10 турски войници бяха убити, а други 63-ма бяха ранени при ракетно нападение на бунтовници от Кюрдската работническа партия срещу военен конвой.
Инцидентът е станал около 12,30 ч. на около 16 км от Бингьол, Източна Турция, съобщава валията на Бингьол – Мустафа Гювенчер.
Валията е уточнил, че конвоят е включвал 15 военни коли, от които пет автобуса и десет бронирани коли. В тях са пътували общо 200 невъоръжени войници, които са се връщали от отпуска.
Един от снарядите попаднал върху автобус, който се е запалил.
След нападението турските сили за сигурност са предприели операция по въздух и суша в района.
Очевидец съобщи, че два бойни самолета Ф-16 са излетели в неизвестна посока от авиобаза в Диарбекир в Югоизточна Турция.
Според свидетели нападението срещу конвоя е било извършено от гориста местност край пътя, като са използвани гранатомети.
След престрелката бунтовниците успели да избягат. По информация на властите колата с терористи се отправила в посока към окръг Диарбекир. Според някои данни в колата е имало трима екстремисти, голямо количество оръжие и експлозиви.
25 септември 2012
Най-малко седем души загинаха при силна експлозия на бомба, взривена от кюрдски терористи при преминаването на микробус с цивилен номер, превозващ военни, в центъра на град Тунджели, Източна Турция.
При терористичното нападение има и много ранени.
Сред жертвите при експлозията, станала около 18 ч., са шестима войници и една жена, която се разхождала със съпруга си в района, в който станал терористичният атентат.
Терористи от Кюрдската работническа партия са поставили взривното устройство на път в центъра на Тунджели.
Бомбата била взривена с дистанционно управление при преминаването на микробуса с военни служители, който бил охраняван от бронетранспортьор.
Вследствие на експлозията са се възпламенили микробусът и бронетранспортьорът.
Силите за сигурност са предприели операция с подкрепата на военна авиация за ликвидирането на извършителите на терористичния атентат. Отцепен е и пътят Тунджели – Елязъг.

Правителството на Тайип Реджеп Ердоган с действията си от последните две години започва да ни кара да мислим, че или е изгубило стратегическото си мислене от самодоволство, вследствие на отличните резултати от първите години на управлението си, или, че всъщност, никога не е имало такова. Кара ни да мислим, че относителният комфорт на който се радваше във външната и вътрешната си политика е вследствие на сравнително многото думи и политически заклинания особено на външния министър, многоученият професор Давутоглу и почти никаквите действия, особено във външната политика. В момента в който тези действия станаха факт, в опит да се развие неоосманската доктрина на професора, започна един външнополитически провал на Турция, който заплашва като снежна топка да я срине в пропаст от която излизане няма. Това се отнася, както за целенасочения разрив на отношенията с Израел, целящ да легитимира Анкара като лидер на мюсюлманския свят, така й особено много за изключително недалновидното остро противопоставяне на Сирия, докарало двете страни на крачка от войната. В това, последното действие разбира се, не се размина без американска мерудия, но Ердоган и Двутоглу нито за миг не биваше да забравят, че за разлика от САЩ, Турция е седнала от десетилетия върху едно буре с барут, с надпис „Кюрдистан”, чийто фитил, за ловък политик като Башар Асад, поставен в ъгъла на неизбежната самоотбрана, няма да е никакъв проблем да подпали, и това ще е краят на великотурските илюзии. Не можеш да се биеш със съседите, ако собствената ти земя гори под краката. Просто няма начин.

 
Улиците на Истанбул бяха пълни с хораКъсно в петък вечерта министър-председателят на Турция Бинали Йълдъръм съобщи, че в страната е в ход „незаконно покушение“ на елементи от армията, уточнявайки, че би било точно да се каже, че се извършва опит за преврат.
Военните установиха контрол над стратегически обекти в столицата Анкара и най-големия град в страната – Истанбул. Експлозии и изстрели бяха чути и в двата града, над които се забелязват изтребители и военни хеликоптери. Танкове бяха разположени на международното летище „Ататюрк“, а по-късно тежка военна техника бе дислоцирана и в центъра на Анкара. В ранните часове на събота армията използва и оръжие, в резултат на което се стигна до загинали и ранени. Групите, които поеха властта в Турция, обявиха военно положение и въведоха вечерен час, предава AFP.
Суматоха в затвореното летище АтатюркАмериканските медии NBC и Daily Beast, а също и кипърският телевизионен канал съобщават, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган се отправя към Лондон, предава TACC. По непотвърдена информация държавният глава на Турция е поискал убежище в Германия, но е получил отказ.
„Въведен е вечерен час до второ нареждане“, се казва в разпространеното съобщение, подписано от „Съвет за мир в родината“.
Върховният представител на ЕС за общата външна политика и политиката на сигурност Федерика Могерини за „сдържаност“ в Турция след осъщесвтения опит за преврат срещу президент Реджеп Тайип Ердоган, предава AFP.
Мостът на Босфора, окупиран от военни„В постоянен контакт с делегацията на ЕС в Анкара и Брюксел от Монголия сме. Призив за сдържаност и уважение на демократичните институции в Турция“, бе коментарът на Могерини в социалната мрежи „Туитър“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подкрепи „демократичните институции“ на ключовия съюзник Турция, след като група военни предприеха опит за преврат срещу президента Реджеп Тайип Ердоган, предава AFP.
„Призовавам за спокойствие и сдържаност, и пълно зачитане на турските демократични институции и конституцията. Турция е ценен съюзник на НАТО“, се казва в изявлението на Столтенберг.
„Току-що говорих с турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Следя събитията отблизо и със загриженост“, увери генералният секретар на Алианса.

Стрелба се чува в Анкара, над града прелитат военни самолети и хеликоптери

В съседна Турция бе извършен опит за военен преврат, съобщиха българските телевизии Нова и Би Ти Ви.
Турският армейски генерал Юмит Дюндар заяви, че отговорните за случващото се в страната са „малка група от Първа армия“, командир на която е самият той, съобщава вестник Hurriyet. Дюндар отбеляза, че се намира в непрекъснат контакт с губернатора на Истанбул от първата минута на бунта.
Правосъдният министър Бекир Боздаг обеща опитът на военните да не бъде успешен. „Само през телата ни“, заяви министърът, който благодари на политическите партии, че подкрепят демокрацията.
Боздаг призова войниците да не изпълняват заповедите на превратаджиите, като добави, че това не е било разпоредено от главните генерали.
Съобщено бе, че в района на централния квартал на Анкара – „Къзълай”, по булеварда преминаха около 8-10 танка, предава информационната агенция „Догу хабер ажансъ” (ДХА). Някои граждани са изправиха срещу тях. Танковете обаче продължиха и премазаха един от паркираните автомобили. Вижда се, че танковете продължават към резиденцията Чанкая (доскоро – президентска, а в момента – правителствена – бел. на редакцията).
Турската армия използва оръжие срещу група протестиращи в района на стария мост над Босфора – „Боазичи”, предава информационната агенция „Догу хабер ажансъ” (ДХА). Съобщава се за ранени в района на инцидента, посочва още ДХА.
Междувременно военните са нахлули във валийството в провинция Сакария. Голям брой униформени са влезли в сградата, а танкове са разположени в района пред нея.
На този фон в различни райони на Истанбул от минаретата бяха прочетени проповеди и населението бе призовано да се събере пред полицейските дирекции. Това стана след изричните указания на президента Ердоган за отпор на опита за преврат на площадите и около дирекциите по сигурността.
Полицията в Турция е задържала по-голямата част от войниците, които се включиха в опита за държавен преврат, съобщи националният ежедневник Daily Sabah. Източници твърдят, че няма да бъдат предявявани обвинения срещу войници, които се върнат към своите военни постове и предадат оръжието си.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган е все още президент и главнокомандващ, и обеща заговорниците да платят най-висока цена за действията си.
Говорител на Националната разузнавателна служба (МИТ) увери, че ситуацията е под контрол и всичко ще бъде нормализирано в рамките на часове.
Междувременно, в района на централния военен клуб на армията „Харбийе” в Истанбул са се чули изстрели от оръжие. Ранен е бил преминаващ водач на МПС, настанен на лечение в болнично заведение, посочи ДХА.
Началникът на специалните подразделения на Въоръжените сили на Турция Зекай Аксакали съобщава за загинали и ранени сред военните в резултат на опита за държавен преврат в страната, предава РИА Новости.
„Превратът е подкрепен от неголяма част от военните. В близко време напълно ще поемем ситуацията под контрол. Сред нашите военни има загинали и ранени“, заяви Аксакали в ефира на NTV.
В Истанбул ТИР-ове са блокирали движението и в двете посоки по централния булевард „Ватан”. Вижда се, че пред Дома на армията в централния район „Аксарай” в пълна готовност се намират 9 танка. Наблюдават се и полети на хеликоптери „Скиорски”, посочва ДХА.
Hurriyet съобщи: Генерал Юмит Дюндар заяви, че опитващите се да направят преврат са „малка група от Първа армия“
„Мнозинството от нашите военни не подкрепят преврата. Турската армия не може да се управлява чрез заповеди от Пенсилвания (местоживеенето на опозиционния ислямски проповедник Фетулах Гюлен, който Ердоган обвини в организирането на преврата – б.р.)“, заяви турският министър на отбраната в ефира на NTV.
На турската военна база „Инджирлик“ са преустановени всички операции, а на територията й е обявена терористична заплаха, предава TACC, като се позовава на информация от местни медии.

Други подробности към момента не се съобщават.
Късно в петък вечерта военни групи съобщиха по държавната телевизия, че поемат властта в страната – акт, който премиерът Бинали Йълдъръм заклейми като незаконен. Медиите съобщават за самолети и хеликоптери над Анкара. Според журналисти се е стигнало и до сблъсъци между полиция и военни.
Турската армия обяви, че поема контрола върху властта.
Излезе новина, че началникът на генералния щаб е задържан, но по.-късно тази новина бе опровергана.
Около 30 турски войници, участвали в опита за държавен преврат, са предали оръжията си, след като са били обградени от въоръжена полиция на централния площад „Таксим“ в Истанбул, предава Reuters.
Властите уточниха, че ситуацията в страната постепенно се връща под контрол, като в близките часове ще бъде напълно нормализирана.

Турските въоръжени сили обявиха, че са взели властта, за да опазят демократичните ценности.

Военен хеликоптер пусна две бомби, които се взривиха върху сградата на парламента, след като предварително бе съобщено, че там се събират депутати. Хеликоптер обстрелва и сградата на МИТ, турското разузнаване.

Съобщено бе, че президентът Реджеп Ердоган е в неизвестност.

Президентът Ердоган

При сблъсък между военни с полицаи са загинали 17 полицаи.
Обявено бе, че Ердоган е в неизвестност.
CNN предаде на живо, как по улиците на Истанбул има танкове.

Ердоган се появи и направи изявление, в което призова гражданите на Турция да излязат по улиците. Той обяви, че държи властта.
Престрелки и силни експлозии се чуват в Истанбул и Анкара.
Военни обявиха, че въвеждат полицейски час и военни положение.

Военни са атакували централата на CNN Turk.

В Министерския съвет в София се провежда спешно, извънредно заседание на спецслужбите. Очаква се да пристигне премиерът Бойко Борисов.
КПП Капитан Андреево, Лесово, Малко Търново с Турция са затворени.
На моста на Босфора бе открита стрелба, в болниците постъпват ранени.
Водеща в турска телевизия е прочела Декларация на метежниците, заплашена с пистолет.
Правителството съобщи, че всички министри са възстановили функциите си.
От летище Ататюрк в Турция се очаква да се осъществи полет към Варна.

Обявено, че президентът Ердоган е кацнал на летище Ататюрк, съобщиха информационни агенции.

Съобщено бе, че полицията в турската метрополия Истанбул е затворила движението по двата моста над Босфора, предава TACC, като се позовава на местни медии.
Движението е забранено по Босфорския мост и по моста, кръстен на султан Мехмед Фатих, които свързват европейската и азиатската част на града.
Причините за предприетите мерки не се съобщават.

В турската столица Анкара е била чута продължителна стрелба, съобщава телевизионният канал Press TV. Съобщава се, че над града има военни самолети и хеликоптери.
Хеликоптери летят и над Истанбул, най-големия турски град. Властите забраниха движението по двата моста, свързващи европейската и азиатската част на метрополията.

Британски журналисти в турската метрополия Истанбул докладват за сблъсъци между военни и полиция, пише вестник The Telegraph. Съобщава се, че охраната на президентската резиденция е обезвредена.

Всички полети от международното летище „Ататюрк“ в Истанбул са отменени, предава Reuters.
Турски военни сили обявиха късно в петък, че поемат властта в страната, за да защитят демократичния ред и да гарантират правата на човека.

Българският премиер обяви, че следят с тревога какво се случва в Турция. Изяснява се ситуацията. "Има ред за сваляне и махане от власт, важното е да няма спирала от насилие... Затворени са границите с Турция. Обменяме информация с колегите от Турция. Спецслужбите и гранична полиция са на крак".

Информационната агенция „Догу хабер ажансъ” (ДХА) оповести ултиматума на турските въоръжени сили, излъчен по националното радио и телевизия (ТРТ):
„Публикуването на този текст по всички държавни информационни канали на Република Турция е искане и заповед на турската армия. Скъпи сънародници, граждани на Република Турция; достигнахме до положение всички държавни институции, включително и турските въоръжени сили, да бъдем проектирани с идеологически мотиви и следователно – да не бъдем в състояние да изпълняваме нашите закони задачи и отговорности.”.
Междувременно в района на Управлението на специалните сили в Анкара, квартал Гьолбашъ, се чуват експлозии, а пред къщата на Ердоган в Истанбул на азиатската част в района Юскюдар, са предприети засилели мерки за сигурност от елитни части на полицията, посочва още ДХА.

 

Част от делегатите и гостите на учредителната конференция на ДОСТПрокуратура, ДАНС и МВнР нехаят за законите

На 10 април 2016 година, само 100 дни след като Лютви Местан бе изключен от ДПС, бе основана партията му– ДОСТ /"Демократи за отговорност, свобода и толерантност", приятел от турски/. Малко се каза на случилото се в деня на основаването. Ето защо тук ще стане дума за неизговорените неща…

На основаването на тази партия присъстваха: депутатът в турския Меджлис Едип Семих Ялчън, заместник-председател на Партията на националистическото действие, по-известна като легитимната политическа фасада на неонацистката Местан поздравява гостите Семих Ялчън и Фатма Саянкаягрупировка „Сивите вълци”, турският посланик Сюлейман Гьокче, заместник-председателката на управляващата в Турция вече 13 години Партия на справедливостта и развитието Фатма Саянкая, заместничка на премиера Давутоглу /вече бивш премиер на Турция – бел. Л. М./. Гостите на форума бяха предимно от Турция - депутати от управляващата и опозиционни партии в Анкара, представители на изселническите организации в южната ни съседка.

Освен посланикът на Турция в София, имаше дипломати от посолствата на Франция, Полша, Украйна.

Учредяването на партията на Местан се проведе при засилени мерки за сигурност, Самият Местан заяви, че хората му били подложени на нечувана репресия, неизвестно от кого, кога, как.

Лютви Местан, лидер на нова протурска партия“Ще се борим за подобаващо уважение към нашата политидентичност – етническа, религиозна… заяви Местан. Досега ДАНС не е отговорил какво има в предвид под политиндентичност - етническа и религиозна. Опасно е за една национална сигурност политически да се определя идентичност на етноси, религии. Етносът и религията не следва да определят политиците, защото от определянето до налагането на етнос и религия линията е тънка и взривоопасна.

Факт е, че Главното мюфтийство застана зад обвинените в радикален ислям 13 души, чието дело се гледа в съда в Пазарджик. Факт е, че са служители на вероизповеданието и мюфтийството, но сам Главният секретар на мюфтийството заяви, че имамите и изобщо проповедниците стигат до тези длъжности след много сериозен подбор. Според него някой се опитвал да опетни доброто име на исляма, като Ахмедов отказа да уточни кой е този някой.

“…наши опоненти ще бъдат тези, които виждат в нас хора второ качеството без право на майчин език и на равноправна социална реализация.”

Това изявление, съчетано с думите на Меджлис Едип Семих Ялчън: „Където се говори турски език, там е нашата родина”, на което турският посланик ръкопляска, навежда на сепаратизъм, на бъдеща заявка за анексиране на български територии.

Започва се с майчиния език, продължава се с твърдението на Ялчън – какво остава за България – да отстъпи териториите, на което се говори на турски?! Да, има села, в които това е факт, наложен след 1990 година, когато бяха внесени “демократично” учители на турски, за да заговорят българските мюсюлмани езика на южната ни съседка. Даже и тези, които не го знаеха.

"Зам.-председателят на турската Партия на националното движение (MHP) Семих Ялчън използва в изказването си метафората за флага на майчиния език - където се чува той, там е родината". Това обясни лидерът на ДОСТ Лютви Местан ден след като ден на учредителната конференция на партията турският политик каза в приветствието си: "Където и да се говори нашият гласов флаг - турският език, това място за нас е част от нашата родина." Става дума за духовни пространства, а не териториални претенции, обясни Местан и призова подобни теми да се поставят в по-широк контекст. Местан заяви, че неговите привърженици се третирали като хора, второ качество – от кого, от държавата, от институциите, от кого – това той не уточни, а такива подмятания са взривоопасни и неслучайни.

За коя родина говори Местан, когато споменава за турския език като гласов флаг?

Магдалена Ташева, депутатЛютви Местан заяви, че не може за сметка на свободата да се залага на сигурността и коментира, че Турция се е превърнала в зона за сигурност, без да има конкретен ангажимент за приемането ѝ в Европейския съюз.

Тук публикувам Декларацията, която изчете от трибуната на парламента депутатът от Атака, Магдалена Ташева.

{edocs}dpc02.doc,600,400,link{/edocs}

Защо мълчи ДАНС, Министерство на външните работи, Прокуратурата – след тази учредителна конференция на ДОСТ? Как така депутат от “Сивите вълци” дойде на учредяване на политически партия и службите не реагираха?

Как така турският посланик, чужд посланик присъства на учредяването на политическа партия, и това не се приема като намеса във вътрешните работи на страната ни, като скандал и не е връчена още нота от външно министерство?

Част от учредителната конференция се проведе при закрити врата, в зала 3 на НДК, журналистите не бяха допуснати до президиума на конференцията - те трябваше да останат до вратата в зала 3 на НДК. Сред гостите на форума беше и трикратният олимпийски и седемкратен световен шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу. Човекът, който заби звучен шамар на тодорживковския режим, както го описа Лютви Местан.

Менторът на Местан, турският президент ЕрдоганВ словото си Лютви Местан благодари на изселническите организации, които се разграничили от предколедната реч на почетния председател на ДПС Лютви Местан и дали ясен знак, че никой не е в състояние да прекъсне естествената духовна връзка между България и Турция в името на партньорството ни в НАТО.

Освен на изселническите организации той благодари и на "много достойни мъже и жени, които избраха по-трудния път на учредяване на нова истинска натовска и европейска партия", на депутатите Хюсеин Хафъзов (избран да води конференцията), на Шабанали Ахмед, на Марияна Георгиева, на Айдоан Али, на Венцислав Каймаканов, на кмета на Джебел Бахри Юмер, на бившия депутат от ДПС Ахмед Юсеин, както и "на всеки един от вас в тази зала правя дълбок поклон за гражданската ви доблест и смелост, защото избрахте по-трудния, но по-верния път".

Мюфтията Мустафа Хаджи се занимава и с политика, като винаги и рамо до рамо с политицитеДепутатът и бивш главен секретар на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов, председателстваше учредителната конференция на ДОСТ. От отговорните институции никой не се замисли дали е редно и в интерес на националната сигурност религията да готви политически кадри – да не би да сме държава от Близкия изток? 80 на сто от делегатите на учредителната конференция на партията „Демократи за отговорност, справедливост и толерантност" са били лица, свързани с Главно мюфтийство – имами, председатели на мюсюлмански настоятелства и служители към мюфтийствата.

В сигнал на партия „Българско национално обединение“ (БНО) до главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Софийски градски съд Калоян Топалов и до градския прокурор на София Христо Динев настояха прокуратурата и съдът да направят пълен преглед на делегатите на провелата се в неделя конференция, позовавайки се на член 16 от Закона за политическите партии, в които се казва, че държавното обвинение задължително участва в производствата по регистрацията на партиите.

Зам.-председателят на управляващата в Анкара Партия на справедливостта и развитието Фатма Бетюл Саянкая заяви, че най-важна цел е българските мюсюлмани да съхранят идентичността си и да не бъдат подлагани на дискриминация.

Не мога да отрека, че вицепрезидентът Маргарита Попова упрекна президентството, че мълчи за изказвания на турски политици – мълчанието продължи, а упрекът потъна в безхаберието на родните политици, служби и магистрати. вицепрезидентът Маргарита Попова коментира скандала. "Два са субектите в държавата, които изпрeварващо, а не влачейки се след събитията, досега трябваше да имат коментар по този въпрос - това са външното министерство и макар и по-малко - президентството в лицето на президента. Няма говорене нито от едното, нито от другото място и аз съм в неловка ситуация", заяви вицепрезидентът. "Аз също казвам, че където и на този свят да има българи, там е България, там има един малък български свят. Когато обаче на учредяване, на партийно събрание, има говорене от чужди граждани по тази тема и ако се изпращат двусмислени и недостатъчно разбрани послания, тогава на битово ниво могат да се получат недоразумения, неразбирателства, от които ние всъщност нямаме никаква нужда", подчерта Попова. Лютви Местан от своя страна точни, че никой не може да носи отговорност за думите на гост на конференцията.

Лидерът на БСП Михаил Миков заяви на пресконференция, че очаква правителството, службите и органите на съдебната власт да си свършат работата. „Това е политически проект и българското общество е силно обезпокоено от тясното обвързване с една държава - Турция“, категоричен бе Миков.

Никой не си даде и дава сметка, че партията на Местан е бъдещият Троянски кон в родната политика.

Предстои да бъде регистрирана партията ДОСТ,

определяна от политици и политолози като политически проект на управляващите в Турция ислямисти, като религиозна и протурска националистическа партия.

Идеологията и дейността на ДОСТ противоречат на нормите и духа на Конституцията и ЗПП и конкретно - на забраната за образуване на партии на етническа, расова или верска основа по чл. 11, ал. 4 от Конституцията, на забраната за партии, чиято дейност е насочена към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда и др. по чл. 44, ал. 3 от Конституцията, както и на условието на чл. 2, ал. 3 от ЗПП, че партиите използват демократични средства и методи за постигане на политическите си цели.

Демонстрация на реакционност и ретроградност е проявеният турски национализъм, първо неприсъщ за български граждани, второ за пряката цел на партията да обслужва дори крайният турски национализъм. Демонстрираното поведение на учредителната конференция на ДОСТ сочи за открито и явно пропагандиране на омраза, вражда и нетърпимост на религиозна, национална и етническа основа в хода на бъдещата политическа дейност на партията на Местан.

Позицията и практиката на Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ е категорична - проповядването, насаждането и разпалването на расова, национална, етническа или религиозна омраза или вражда, не влиза в обхвата на защитеното право на свободно изразяване по смисъла на Чл.10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Европейският съд приема, че наложените санкции и предприетите мерки от страна на съответните държави по отношение на политическите партии и организации, чиято идеология агитира към омраза и нетърпимост, се явяват необходими и оправдани и не накърняват защитените с чл.10 от ЕКПЧОС права.

Къде са политиците, магистратите ни европейци?

Бързо бе забравена Декларацията на Лютви Местан от трибуната на българския парламент, която след свалянето на руския самолет категорично защити Турция. Това не направиха дори евроатлантическите структури, чиято политика Местан се кани да следва.

А ето и част от сигнала на партия „Българско национално обединение“ (БНО), изпратен до главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Софийски градски съд Калоян Топалов и до градския прокурор на София Христо Динев:

“…Друг факт е, че инструментите на турската политика вече трайно са навлезли в България, че из страната шетат турски емисари и че Анкара има контрол над мюсюлманското вероизповедание. Няма нито един контрафакт, който доказва, че Местан и хората му са се противопоставяли на това масирано присъствие, нито че се канят да го сторят сега. Точно обратното  – доказателствата за това са видими и по медиите и в живия живот, а не измислената либерална ирационалност на Местан и другарите.

Факт е също, че Местан потърси закрила в турското посолство, при посланика, чиято намеса във вътрешните работи на една суверенна държава е вън от съмнение. Това беше не грешка, а непростим гаф.-останал необясним и до днес от служби, правителство, НСО, прокуратура, а присъствието на един посланик на учредяването на партията като губернатор да маха от трибуната е повече от показателен за суверенитета на „българската” държава.

Припомняме фактите не за да очертаем греховния профил на г-н Лютви Местан. Изброяваме ги за илюстрация колко трудно ще му бъде да се отърве от турския етикет върху формацията и пред какво изпитание ще бъде изправена Темида. На едната й везна ще бъде Конституцията, на другата – либералния устав на партията ДОСТ–формалното посочване на точки и алинеи от устава и програмната декларация рязко противоречат на дейността на партията, заявката за пълния й антибългарски характер и нейната идейна религиозна платформа.

На лов Местан отстрелва вълци, докато в политикат си дружи и прегръща с турски политици от Няма кампания, сценарии или опити за умишлено злепоставяне. Местан твърди, че ДОСТ ще предлага алтернатива на хората, които споделят либералните идеи, но не като абстракция, както било в ДПС. Интересно дали европейските либерали, към които ДПС отдавна принадлежи, са на същото мнение. Интересно е също защо Местан и хората му звънят на българи от етническите райони, за да ги канят настоятелно в бъдещата си партия. Няма ли ДОСТ да бъде абстрактно българска? А Местан - абстрактен лидер? Сам призна, че начело на ДПС бил назначен. Какъв лидер ще е тогава, след като не успя да наложи лидерството си над друга партия цели три години?

на стената за залата за пресконференции в ДПС има изображение на символа на партията на Уважаеми господа,

Нека допуснем обаче, че съдът откаже регистрация на ДОСТ заради противоречие с основния закон. Тогава първо Местан ще се сдобие с ореола на жертва, второ, това ще радикализира неговите съмишленици и трето, дейността им може да добие размах, но не на светло.

В предварителните си заявки Местан люто се закани на българските институции и съд, че ако не бъде регистриран ще има тежки последици, странно от какво естество? Всички сме равни пред закона и ако за някого се прави компромис то този компромис се плаща от цялото общество и най-вече се връща като бумеранг на тези, които не са имали смелостта да спазят закона. Надяваме се, че българската прокуратура ще бъде онзи обществен защитник, който сме е делегирали да бъде и ще защити националния ни интерес, суверенитет и българските закони."

Целта на тази публикация бе, да придобие публичност случилото се на учредителната конференция на ДОСТ, липсата на реакция от страна на институциите, оторизирани за се грижат за законността и националната сигурност, както и реакцията на депутатът от Атака Магдалена Ташева и партия „Българско национално обединение“ (БНО).

Нека грешката от началото на прехода, която бе направена с регистрацията на ДПС, не бъде продължена със съдебната регистрация на партия на на Местан – ДОСТ.

Нека са отворени очите и ушите на ДАНС, Прокуратура, Външно министерство и съд – за да не се погазва Конституцията на България и нейните интереси. Да не забравяме, че при една пресконференция от сградата на ДПС, на стената имаше картина със символа на неонацистката групировка, "Сивите вълци|"?! На стена в централата на ДПС, в която от десетилетия лидер е Ахмед Доган.

Има ли разлика между Местан и Доган?

 

Досега Турция се опитваше да влезе в Европейския съюз, въпреки че само 3 процента от територията й е в Европа, а останалите 97 – са в Азия. Самостоятелната политика на Турция по отношение на израело-палестинския конфликт, търсената и неполучена от САЩ подкрепа за санкции за Иран, и икономическата й обвързаност с Русия дадоха напоследък повод процесът за присъединяване на Анкара към страните-членки на ЕС да върти на празни обороти.

В същото време Турция не спря да развива своята икономика, наука, медицина и да решава положително демографското си развитие. Независимо, че на турска територия се намира най-голямата американска база, това не попречи на турското правителство да обвърже икономиката си с руски енергийни проекти и даже със строеж на атомна централа. За разлика от България – нито един европейски политик не се опита да дава акъл на южната ни съседка, или да се меси във вътрешнополитическите й решения.

В момент, в който Гърция се оказа пред най-дълбоката икономическа криза за последните години, и с това предизвика основателна тревога сред лидерите на страните-членки на ЕС, германският вестник „Die Welt” излезе с коментар на своите страници по последните събития, в който показа, че Турция едва ли не се присмива на финансовата криза на Евросъюза!

В статия под заглавие „Да се поучиш от нелюбимия съсед” бе публикувано дословно следното: „Турците гледат на Гърция, Португалия, Испания и западащото като валута евро и не може да сдържи смеха си. Няма ли да бъде по-правилно ЕС да се поучи от Турция, вместо сегашното обратно положение?”

В публикацията на германската медия се изнася, че много от жителите на Турция в настоящия момент са доволни от това, че страната им не е част от ЕС.

„Възможно е Турция да не съответства на изискванията на Евросъюза – се казва в публикацията – но да вземем само икономическия ръст: Анкара очаква през 2010 година ръст на икономиката си до 6 процента, докато Европейският съюз е далече от подобна цифра”.

„Die Welt” цитира и мнение на специалисти, които прогнозират, че до 2050 година Турция може да изпревари богатите страни на Стария континент.

„Турците считат себе си за много трудолюбив народ, сравнени с гърците, се казва в статията. Очевидно вече става въпрос за млада и динамична нация”.

Бившият испански премиер Фелипе Гонсалес предупреди, че ЕС ще „загуби влияние” на международната сцена, ако се откаже от обещанието си Турция да се присъедини към блока, предаде АФП.

„Европа трябва да спази обещанието си”, коментира Гонсалес пред репортери, разкривайки Доклад за бъдещето на ЕС, поръчан от лидерите на страните-членки.

Факт е, че напоследък официална Анкара не крие своите антиизраелски и антиамерикански  виждания. Това доведе до гласуване в Комисията за външни работи на Камарата на представителите на САЩ, с което се прие резолюция, която се посочва, че избиването на арменци от турските сили в периода на Първата световна война трябва да бъде определяно като "геноцид".

В същата резолюция, която има съвсем необвързващ характер, се призовава президентът Обама да гарантира, че в политиката на САЩ тези избивания ще бъдат официално наричани "геноцид".

Турция веднага отзова посланика си в САЩ за консултации след гласуването, като заяви:

"Сериозно сме обезпокоени, че тази резолюция ще навреди на отношенията между Турция и САЩ, и на усилията за нормализиране на отношенията между Турция и Армения".

Реакцията на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган разколеба тогава Обама и урокът, който той искаше да даде на Турция не се състоя.

Геополитическата ориентация на Турция намери своята посока в момента, в който тя застана на пътя на големите енергийни проекти за транзит на газ, петрол и подписа с Кремъл договор за строеж на Атомна централа. Ако някой си прави илюзии, че Анкара все още държи на евроатлантическата си посока, но той е определено недалновиден. Новата посока, която сочи компасът на Анкара днес е Евразия: Русия, Иран и Китай, което определено е причина на стратезите на българската външна политика да им се завърти по една двойка.

В днешно време греши всеки, който свързва Турция единствено с исляма и изостаналостта. Съвременна Турция постепенно се измъква от хватката на Вашингтон и нищо чудно в близко време да престане да бъде основен геополитически партньор на НАТО в този район на света. Анкара се отдалечава от Вашингтон и ако изваденият кой знае от кой нафталин американски президент Обама не осъзнава това, проблемът нямя да е в Турция.

Усилията на САЩ да хванат влака с присъединяването на Великобритания към признаването на арменския геноцид едва ли ще е в състояние да помогне, тъй като днешните държавни ръководители на южната ни съседка гледат към нови хоризонти, включващи: Иран, Русия и Китай. А това вече е преориентиране на посоката към Евразия.

Усилията на Израел и САЩ за признаване на независим Кюрдистан и Северен Ирак, със залежите от петрол в Киркук, едва ли ще повторят балканския сценарий с бивша Югославия. Вървейки в тази посока, Обама и съветниците му трудно ще успеят да разположат на територията на Турция американска ПРО или ракети прихващачи.

На всички политолози и стратези е ясно, че Вашингтон изобщо не се вълнува от съдбата на кюрдите, а по-скоро гледа към петролните залежи в Северен Ирак. Илюзията, че един създаден Кюрдистан ще прегърне американските петролни компании, като им възложи залежите от черно злато засега ударя на камък.

Остаря и една овехтяла геополитическа стратегия на САЩ и НАТО за дестабилизиране на Южна Европа и Балканите. Освен България и Бившата югославска република Македония /БЮРМ/ едва ли някоя друга страна ще се върже на сметките на Белия дом.

За зла участ на вашингтонските стратези, Турция от месеци вече определено излиза от образа си на западаща ислямска държава. Светският характер на страната бе потвърден и от Конституционния й съд преди две години.

Малцина си спомнят все още как Абдурахман Ялчънкая, прокурор на Турския касационен съд депозира в Конституционния съд искане за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието, на премиера Реджеп Ердоган, заради действия срещу светския характер на държавата. Ялчънкая представи в Конституционния съд обвинителен акт, според който, партията на премиера Ердоган е станала огнище на действия, противоречащи на светския характер на държавата.

Поводът бе, че известната с ислямистките си корени Партия на справедливостта и развитието и една опозиционна партия гласуваха в парламента реформа, позволяваща носенето на ислямска забрадка в университетите – нещо, което беше забранено от десетина години в страната по силата на решение на Конституционния съд.

Турският Конституционен съд отмени решението на парламента да позволи на мюсюлманките да носят религиозни забрадки в учебните заведения на страната и нещата се успокоиха.

Да не припомням, че светски настроените кръгове от турското общество останаха доволни от конституционните съдии, тъй като голяма част от тях тълкуваха разрешението за носене на забрадки в университетите, като стъпка към повторно ислямизиране на страната, а в същото време, съпругата на Ердоган бе сред тези, които носят забрадки...

Според геополитическите сметки на Белия дом – загубата на Кюрдистан трябва да се компенсира с нефт от Егейско море. САЩ не крият, че разчитат и на албанските сепаратисти в Гърция и отделянето на части от Сирия и Иран, населени с кюрди.

Ако някой днес си прави илюзии, че Вашингтон ще направи всичко, за да се стабилизира финансово и политически Гърция, то той е на грешен път. Още бившата външен министър на Гърция Дора Бакояни късаше нервите на Буш-син с неотстъпчивостта си по проблема с името на БЮРМ.

Православието, неостъпчивостта на Атина по въпроса за името, енергийните й връзки с Русия – всичко това наливаше вода в мелницата на фактическото отдалечаване на Белия дом от проблемите на Гърция.

Доларът си отива, и дестабилизирането на страни от ЕС е единствената алтернатива за Вашингтон, да удари еврото и покачи американската валута от неговото падане.

Погледнато реално, екипът на Обама работи и срещу Анкара, и срещу Атина, и срещу Европейския съюз, като се стреми да срине валутата му и дестабилизира икономически Балканите.

Далеч съм от мисълта, че на Анкара нещата ще й се наредят по ноти. Ердоган вече има в ръцете си доказателства за участие на ЦРУ и Израел в антиправителствената организация Ергенекон. При посещението си в Турция Обама направи опит да пренасочи удара от целите и интересите на своята външна политика към Гърция – но и тук сметките му може да излязат криви. Нека не забравяме, че Турция е близка с православна Русия, която винаги ще защити православна Гърция. Вярно е, че енергийното сътрудничество на двете православни държави включва Турция, но Анкара показва, че го приема с охота.

Официален Вашингтон се намеси и в преговорите на Турция с Азербайджан по Набуко, като избута на преден план спорът за тарифите за транзит на газа, и така ги забави.

Към това се прибави и твърдението на австрийския енергиен гигант OMV, който като партньор в Набуко  сигнализира, че проектът може да остане само на хартия без сигурни доставки на природен газ.

Трудно ще е на Белия дом да преглътне имперските си навици на суперсила и да приеме, че доскорошният й партньор на Балканите - Турция е вече на енергийния кръстопът, свързващ Европа с Азия. Към това обстоятелство като се прибави и факта, че Турция е шестнадесета по икономическо развитие в света и шеста в Европа – напред излиза един конфузен резултат: докато Щатите са използвали своя доскорошен партньор в името и постигането на личните си цели и амбиции, Турция се развила, и е сменила посоката си, като от евроатлантическа – вече е определено: евразийска. Т. е. по-перспективната, като с предимство в плановете й вече са Русия, Иран и Китай.

Дали на тази Турция й е необходимо да влезе в сегашния Европейски съюз, където кризата е замразила и изместила перспективата?

Дали Турция ще продължи членството си в НАТО, след като Русия има два политико-икономически съюза за самозащита като ОДКС и ШОС? А страните-членки в тези два съюза са далеч от световната икономическа и финансова криза, нямат Голям брат и присъствието им е равнопоставено?

 

За сведение

ШОС – шанхайската организация за сътрудничество на 61 на сто се намира в Евразия. Нейни членки са: КНР, Руската федерация, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан. А Иран и Индия имат статут на наблюдатели.

ОДКС - Организацията на Договора за колективна сигурност, включва Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.

САЩ се опитват да правят геополитика на тръбопроводите, но явно това не им се отдава успешно. Ресурсите са важна част от политиката на подобни формирования. Ето защо изборът на Турция в посока Евразия, а не в посока на евроатлантическите държави е преценен от официална Анкара като далеч по-перспективен.

Тогава дали Турция ще носи гръцката обеца на ухото си от разразилата се криза в еврозоната или ще предпочете избора на свой, собствен път на развитие – предстои съвсем скоро ще научим.

Месеци наред Атина стачкува и протестите й имат мирен характер. Хвърлените бомби в банка, убили трима души дават повод за размисъл: дали покрай легитимните мерки за спасяване на еврото, спецслужби на ЕС, /все още нелегитимирани – бел. Л. М/, не се опитаха да провокират протестиращите гърци с кръвта на трима невинно загинали гръцки граждани? Да не забравяме, че загубите от въпросните стачки се измерват вече в милиони евро.

Гърция едва ли ще стане по-сговорчива след този удар върху мирния имидж на протестите. Едва ли ще се укроти след приетото решение за плана за финансова стабилизация от Брюксел, който бе обявен днес, на 10 май.

Неизвестните в бъдещето на Евросъюза са много и засега все още на Балканите. Португалия, и Испания са следващите в сценариите за дестабилизиране на еврото и съответно – покачване на долара.

Не е ли далеч по-продуктивно спецслужби от страни-членки на ЕС да се разровят в източниците на дестабилизация, още повече, че кризата за 27-те страни-членки тепърва се завръща.

 

КюрдиРазвитието на събитията, свързани с турското военно присъствие в Северен Ирак, говори за задълбочаваща се конфронтация между Багдад и Анкара. При това, в течение на последните години Ирак беше сред водещите търговско-икономически партньори на Турция. Разбира се между двете страни съществуваха определени разногласия, но съвсем доскоро не се забелязваха никакви признаци за подобно рязко изостряне на двустранните отношения. Затова мнозина бяха изненадани от турската военна интервенция в Иракски Кюрдистан, както и от отказа на Анкара да изтегли напълно частите си от околностите на Мосул.

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Сегашната ситуация в турско-иракските отношения изглежда едновременно абсурдна и объркана. Развитието и очевидно беше провокирано от турската страна, следваща предварително обмислен план. Абсурдният характер на ситуацията както от гледна точка на международното право, така и на нормалните външнополитически отношения, е свързан с това, че Турция, която навлезе без съгласието на законното правителство на съседната и държава на нейна територия, отказва да изпълни искането на Багдад да изтегли войските си оттам. Впрочем, турците дори не съобщиха на иракчаните, че започват да прехвърлят частите си през границата и укрепват позициите си край Мосул, т.е. те въобще не се опитаха да потърсят предварителното съгласие на иракското правителство.

Вместо това турският президент Ердоган реагира на искането на Багдад армията му да напусне пределите на страната, като го обвини в непоследователни действия и "слаба памет", лансирайки версията, че още през 2014 Анкара е постигнала споразумение с иракчаните за дислоцирането на ограничен турски военен контингент в Северен Ирак, включително на територията на Иракски Кюрдистан. Що се отнася до прехвърлянето на турски части от района на Ербил (столицата на кюрдската автономия в Ирак) в зоната на Башик, в близост до Мосул, който продължава да се контролира от Ислямска държава, според Ердоган то цели "по-ефективната борба с тероризма".

Както е известно, около 700 турски военни и 100 бронирани машини осъществиха марш-наскок и заеха позиции на 30 км североизточно от втория по големина иракски град. Следва да уточним, че само малка част от този контингент тръгна от Ербил, а по-голямата част беше прехвърлена през турско-иракската граница, където междувременно бяха позиционирани още 350 турски военни, които трябваше да прикриват "експедиционния корпус". Освен това, турският т.нар. "танков батальон", действащ в рамките на въпросния "корпус", се оказа много по-мощен и тежко въоръжен, отколкото първоначално смятаха в Багдад.

Турската стратегия за "балканизиране" на Близкия Изток

Подобна мащабна операция може да се реализира само в рамките на предварителен план и отработени схеми за преодоляване на разстоянието от стотици километри до околностите на Мосул. Без наличието на съответната логистика, въздушно прикритие и разузнаване, с цел да не се допуснат сблъсъци с изнесените напред части на Ислямска държава, турският Генерален щаб не би предприел настъплението към Мосул.

Очевидно след като намеренията на Турция за осъществяването на военни операции в Северна Сирия се сблъскаха със сериозни препятствия, Анкара е решила да се реваншира в Ирак. Както е известно, в Сирия турските военни са с вързани ръце заради присъствието на руската военновъздушна група в зоната на Латакия и разположените там зенитно-ракетни комплекси С-400. Освен това американската администрация продължава да обвинява Ердоган, че не прави достатъчно за да прекрати постоянния поток на товари и въоръжени терористи от Турция към Сирия и обратно. Освен епизодичните и съвършено неефективни въздушни удари на турските самолети F-16 срещу позициите на ИД в района и изпращането на конвои с "хуманитарна помощ" за бойците на т.нар. "умерена сирийска опозиция", Анкара не направи нищо реално в тази посока. Пречка за евентуална турска военна операция в Северна Сирия е и сериозното присъствие в провинциите Алепо, Идлиб и Латакия на проирански части, включително военнослужещи от иранския Корпус на стражите на ислямската революция. По разбираеми причини, турската армия не искаше да рискува да се сблъска с руснаците във въздуха, или с иранците по суша.

В Северен Ирак не съществува подобна опасност и това вероятно е предопределило решението за турската военна намеса. Плановете на Анкара обаче, не се изчерпват с постигането на тактически успехи на близкоизточния театър на военните действия. В най-новата турска история Мосул и околностите му винаги са били в епицентъра на външно- и военнополитическото внимание на турските стратези. При това нещата не опират само до петролните запаси в района, върху които обръщат внимание повечето експерти, опитвайки се да очертаят мотивите, залегнали в основите на иракската политика на Турция. Контролът над Нинава и Мосул, сред чието население преобладават арабите сунити, дава възможност за решаването на редица геополитически задачи. Той например позволява на Анкара да забие своеобразен "сунитски клин" между Иракски и Сирийски Кюрдистан, да блокира иранската (шиитската) експанзия в региона и да установи проекторат над местното тюркско население. Подобно на Северозападна Сирия, където живеят много туркмени, Северозападен Ирак е изключително ценен за Турция за реализацията на геополитическите и амбиции. Неслучайно, още в началото на "марш-наскока" към околностите на Мосул, турската пропаганда оправдаваше тези действия с необходимостта да бъде защитено местното туркменско население, част от което участва в отрядите на сунитското опълчение "Хашд ал-Ватани".

Постигането на дългосрочните цели на Турция обаче, не е възможно без създаването на военна база на терен. Неслучайно, почти веднага след като иракското правителство поиска от Съвета за сигурност на ООН да наложи незабавното изтегляне на турските части от територията на страната,   Анкара обяви плановете си за създаването на постоянни турски военни бази в иракската провинция Нинава. Очевидно Ердоган не е предприел поредната си авантюра в региона за да реши просто така да я прекрати, само няколко дни по-късно. Самите турските военни пък твърдят, че изграждащата се база в Башик, край Мосул, е предназначена за борба с Ислямска държава. Лицемерието на подобна позиция обаче е твърде очевидно дори за Вашингтон, който не може просто да пренебрегна факта, че втората по конвенционалната си мощ армия в НАТО не благоволява да затвори за ислямистите 100-километровия участък от границата си със Сирия между Джарабулус и Аазаз, но в същото време стартира изграждането на собствена военна база в Северен Ирак.

Както е известно, през първата половина на декември, в Багдад се появиха зам. министърът на външните работи на Турция Феридун Синирлиоглу и шефът на Националната разузнавателна организация (МIT) Хакан Фидан за да разговарят с иракския премиер Хайдер ал-Абади, външния министър Ибрахим ал-Джафари и министъра на отбраната Халед ал-Обейди. Преговорите обаче се оказаха безрезултатни, за което говорят както масовите антитурски демонстрации в столицата на Ирак, така и резките изявления на самото иракско правителство и на лидерите на местните шиитски организации. Така, духовният водач на иракските шиити аятолах Али Систани предупреди управляващите в никакъв случай да не се примиряват с турската окупация.

Непосредствено след провала на преговорите в Багдад, турското ръководство поиска да се консултира с Вашингтон, но както изглежда американците също са го посъветвали да изтегли частите си от Ирак. Белият дом очевидно не иска да се кара с шиитското правителство в Багдад, освен това последните турски изпълнения в Сирия (и най-вече свалянето на руския военен самолет в края на ноември) и без това създадоха големи проблеми на САЩ, затова те не са склонни да подкрепят поредната иракска авантюра на Анкара.

Особено интересно е, че действията на кръга около Ердоган не получават подкрепа дори от турските националисти, които на пръв поглед би трябвало да посрещнат с възторг новия крайно националистически и интервенционистки курс на правителството в Анкара. Така, непосредствено след началото на турската интервенция в Ирак, водачът на Партията на националистическото движение Девлет Бахчели, разкритикува твърденията на Ердоган, че страната "няма да пропадне", ако Русия прекрати газовите си доставки. В отговор Бахчели предложи занапред президентският дворец Чанкая да се отоплява, вместо с газ, с кравешки тор.

Истината е, че Турция рискува много, нагърбвайки се с реализацията на прекалено амбициозните си цели в един преломен за целия Близък Изток период. Анкара се опитва едновременно да разиграва няколко политически комбинации, чиято крайна цел всъщност е да не се допусне фрагментацията на самата Турция. За мнозина, включително у нас, в България, подобна перспектива пред една държава, която е ключов член на НАТО, участва в Г-20 и отново поднови усилията си за присъединяване към ЕС, не изглежда реалистична. Истината обаче е, че именно това е основният проблем пред Анкара. За да не допусне усилването на центробежните тенденции вътре в страната, Турция усилено работи за дезинтеграцията на съседните и Сирия и Ирак. Сегашното политическо кредо на кръга около Ердоган се свежда до максимата, че "нападението е най-добрата защита". Затова Турция упорито ерозира суверенитета на двамата си арабски съседи, изграждайки (така, както сама ги разбира) прегради и буферни зони, които максимално да ограничат проникването на сепаратистките тенденции в собствените и южни и югоизточни провинции.

След като повечето експерти смятат, че Сирия едва ли ще продължи да съществува в досегашните си граници, Турция очевидно се стреми да постави под контрол северните и провинции, създавайки за целта "туркменска автономна квазидържава". В Ирак пък се очаква възникването на три нови държавни образувания - т.нар. "Сунитистан" и "Шиитистан", както и вече оформилия се Иракски Кюрдистан. Тук Анкара претендира за ролята на "патрон" на бъдещия иракски "Сунитистан", разчитайки за целта на подкрепата на арабските монархии от Персийския залив.

Както изглежда, турските стратези смятат, че "балканизацията" на Близкия Изток е предрешен въпрос. В същото време, съзнавайки, че е изправена пред такива постоянни заплахи като населените предимно с кюрди райони в Югоизточна Турция, или проблема за арменския геноцид и произтичащите от него евентуални претенции за териториални компенсации в Западна Армения, Анкара отчаяно се стреми да отдалечи максимално опасността от бъдещата си фрагментация. И турската интервенция в Ирак се вписва органично в тази стратегия. Тя обаче няма кой знае какви шансове за успех, просто защото вече никой в Близкия Изток не разполага с гаранции, че няма да се окаже потърпевш от очертаващата се реконфигурация на региона. Това особено важи за Турция, която според мнозина, постепенно се свлича към гражданската война.

Турската гражданска война

Налице са редица белези, че Вашингтон изглежда все по-склонен да прекрати подкрепата си за Ердоган и окончателно да заложи на кюрдите. Знаково в това отношение е решението всички американски изтребители F-15, разположени през ноември в базата Инджирлик (Югоизточна Турция) да бъдат върнати в зоната на постоянната си дислокаци, т.е. в базата на британските ВВС в Лейкънхийт, за което съобщи Европейското командване на САЩ (EUCOM). Причината за това не се споменава, а се посочва само, че въздушните удари срещу Ислямска държава ще продължат да бъдат нанасяни от щурмовите самолети А10 и безпилотните летателни апарати на американските ВВС.

Както е известно, самолетите F-15 пристигнаха в Инджирлик на 6 и 12 ноември, като в официално заявление на Държавния департамент по отбраната по този повод, публикувано в неговото издание Stars and Stripes, се посочваше, че те са изпратени по молба на Турция за да помогнат за защитата на въздушното и пространство. На свой ред, от EUCOM уточниха, че изпращането на изтребителите и свързано и с полетите на руски бойни самолети над сирийско-турската граница.

Президентът Барак Обама пък обясни подсилването на американската въздушна гропировка в Инджирлик с необходимостта от активизиране на борбата с Ислямска държава. Той обаче веднага беше контриран от експерта на Heritage Foundation Дакота Ууд, който напомни, че ИД не разполага със собствена авиация, затова единствената цел очевидно е противопоставянето на руските самолети, включително на Су-30.

В такъв случай, как можем да си обясним внезапното прекратяване на мисията на американските F-15 в Инджирлик? Дали причината е, че Русия и САЩ са постигнали някакво споразумение за разрешаването на сирийската криза по време на посещението на държавния секретар Джон Кери в Москва в средата на декември? Според повечето експерти, това едва ли е така.

Мнозина от тях напомнят, че на 3 декември турският премиер Ахмет Давутогли обяви, че съвместно с оглявяваната от САЩ коалиция Анкара уж е започнала да прочиства границата си със Сирия от намиращите се там бойци на Ислямска държава. Той съобщи, че страната му ще затвори 98-километров участък от границата за ислямистите, но той ще си остане отворен за сирийските бежанци и по този начин потвърди реализацията на съвместната американско-турска операция по границата, за която още на 17 ноември спомена Джон Кери.

Ще напомня обаче, че тогава Кери обяви един доста амбициозен и добре обмислен сценарий - поставянето под контрол на 98-километровия коридор в района на град Джарабулус, през който сирийските бунтовници получават от Турция оръжие, боеприпаси, пари и наемници, и създаването там на буферна зона, в която да бъдат настанени бежанците. Предвиждаше се през този коридор да продължи снабдяването на бунтовниците в Алепо и Идлиб, с които се сражават, сирийците, иранците, руската авиация и бойците на Хизбула. Тоест, свалянето на руския самолет Су-24М на 24 ноември беше пряко свързано с турско-американските опити за създаването на въпросната буферна зона на сирийска територия.

Наскоро обаче, водачът на ислямистката формация Джабхат ан-Нусра (сирийският филиал на Ал Кайда) Мохамед ал-Джолани обяви, че САЩ и Турция не могат да се споразумеят за създаването на забранена за полети зона в небето на Сирия, а основната причина за това са кюрдите. Тук е мястото да напомня, че с американска подкрепа в началото на есента беше формирана коалицията "Демократични сили на Сирия" с цел организирането на демонстративен щурм на столицята на ИД - Ракка. В нея доминират кюрдските "народни отряди за самоотбрана" (YPG, смятани за военно крило на кюрдската лява партия Демократичен съюз - PYD), а сред участниците е и фаворизираната от САЩ Свободна сирийска армия (ССА). С решение на Барак Обама, в подкрепа на тази коалиция бяха изпратени 50 души от американските специални части. Само за месец силите на коалицията, подпомагани от въздуха от самолети на САЩ и съюзниците им, успяха да освободят 1400 кв. км от територията на Сирия и поставиха под контрол всички канали за снабдяване на ИД от съседен Ирак. Освен това PYG и ССА изтласкаха ислямистите от Айн Иса, разположен само на 50 км от столицата на Ислямска държава - Ракка.

Както е известно, САЩ са категорично против Турция да нанася удари по кюрдските зони в Сирия и не желаят там да действат турски специални части. Между другото, Абу Мохамед ал-Джолани призна, че последните действително са изключително активни в Сирия и то не само в "буферната зона". От друга страна, без сирийските кюрди, които формират гръбнака на коалицията "Демократични сили на Сирия", САЩ остават с вързани ръце.

Нещата обаче не се развиха според плановете на Вашингтон. През втората половина на декември премиерът Давутоглу (протеже на президента и формален лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието, основана от Ердоган) обяви началото на мащабна военна операция в Югоизточна Турция срещу партизаните на Кюрдската работническа партия (РКК) , като обеща, че тя ще продължи до пълното "прочистване" на региона. Тоест, кръгът около Ердоган си позволи открито да пренебрегне внушенията на Вашингтон и то при положение, че вече се намира в остра конфронтация с Москва.

Според казионното издание Yeni Safak, в момента в Югоизточна Турция (провинции Шърнак, Диарбекир и Мардин) се водят мащабни военни действия с масирана въздушна подкрепа. В тях са ангажирани около десет хиляди тежко въоръжени турски военни и полицаи. В отговор, кюрдите обявиха, че започват война срещу Турция. Естествено, сирийската кюрдска партия Демократичен съюз, която е тясно свързана с PKK, няма просто да наблюдава случващото се. Тоест, ситуацията е крайно напрегната. Според британския Guardian, само за няколко дни през втората половина на декември, при операции на турската армия са загинали 115 кюрдски бунтовници, като по-голямата част от убитите са в градовете Джизре и Силопи в провинция Шърнак (там са убити 98 бойци на РКК), а останалите - в провинциите Мардин и Диарбекир. Както е известно, на 21 декември турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че операциите срещу кюрдите ще продължат и обеща привържениците на „терористичната организация“ да бъдат „погребани в гробовете които сами са изкопали“.

И така, в съседна Турция се води истинска гражданска война. Правителството на практика не контролира напълно редица райони в страната и то не от днес. Кюрдите пък открито заявяват, че смятат тези територии за "автономни", т.е. за независими  от Анкара.

Тук е мястото да припомня, че когато през август Генералният щаб на турската армия докладва, че турски военни загиват в резултат от спорадични взривове по пътищата, организирани от кюрдите, командващият военното крило на РКК Мурат Карайълан, говореше за нещо съвсем различно, посочвайки, че в тази част на страната се водят истински военни действия. Така например, в град Варто (провинция Хакяри) кюрдите на практика нанесоха поражение на турските части, а в интернет се появи запис, показващ, как турските войски се изтеглят от Силван (град в провинция Диарбекир), заобиколени от местните жители, които ги замерят с домати и плюят офицерите в лицето.

Напоследък се очертава особено напрегната ситуация в района на Диарбекир (неофициалната столица на Турски Кюрдистан и най-големият населен с кюрди град не само в Турция, но и в Сирия). Държавните медии, които съобщават за десетки ликвидирани бойци на РКК, съзнателно премълчават за турските загуби, които са сериозни. При това напоследък кюрдите възприеха нова тактика, като в турските градове, населени предимно с кюрдско население, избухват масови вълнения, последвани от сблъсъци с полицията, а в предградията започват да действат военизирани групи на бунтовниците. Според мнозина експерти, всичко това може в крайна сметка да доведе до пълната парализа на турските власти в тези провинции.

За някои подобни прогнози вероятно изглеждат пресилени, предвид утвърдилата се представя за мощта на турската армия. Действително, до идването на Ердоган власт, тя беше впечатляваща сила, с численост почти 1 млн. души. На първо място обаче, Ердоган я съкрати почти два и половина пъти. Освен това, в резултат от множеството съдебни процеси, значителна част от командния състав и опитните офицери вече не са в армията. Затова и тя вече не представлява чак толкова страховита сила и, ако в тези условия Ердоган продължи да води откровено силова политика, отговорът на кюрдите може да се окаже твърде болезнен. Тоест, можем да станем свидетели на продължителна партизанска война, а предвид ситуацията в Сирийски Кюрдистан PКК има откъде да се снабдява с хора, оръжие и друга подкрепа. При подобно развитие, кюрдите няма да имат друг избор, освен да заменят претенциите си за автономия с искане за пълна независимост, защото в условията на масови репресии автономията очевидно е невъзможна.

Разбира се, не можем да забравяме, че Турция е член на НАТО. Не бива да очакваме обаче, че алиансът ще изпрати войски за борба с кюрдите. САЩ нямат никакво намерение безусловно и вечно да подкрепят Ердоган и дори не се вълнуват особено от перспективата в бъдеще да имат една по-слаба Турция като свой партньор в НАТО. В същото време, Анкара едва ли ще се откаже от намерението си да създаде буферна зона в района на 98-километровия граничен коридор, което допълнително ще изостри ситуацията.

Тоест, става все по-очевидно, че Ердоган е готов да се конфронтира с целия свят, но не е склонен да се откаже от неоосманистките си имперски амбиции. Доказателство за това бяха и неистовите му усилия да спечели мнозинство на парламентарните избори, както и продължаващите и в момента напъни за промяна на конституцията и превръщането на Турция в президентска република, което ще му позволи да продължи да управлява страната без да се съобразява с опозицията. САЩ обаче на се склонни да поощряват подобни авторитарни стремежи.

Толкова резки действия, предприемани от една държава член на Северноатлантическия пакт, могат да провокират мащабен военен конфликт, защото е ясно, че под предлог да бъде създадена буферна зона в Северна Сирия, турците искат да осъществят военна интервенция в страната, като ударят на първо място кюрдските сили. Това обаче е в пълен разрез с американската стратегия. В момента за САЩ алиансът Демократични сили на Сирия предлага най-безкръвния и приемлив изход от ситуацията. На първо място, тази коалиция е достатъчно многобройна. На второ място, макар че гръбнакът и се формира от кюрдите, в нея участват арменци, туркмени и други. САЩ могат да ги използват при бъдещи политически преговори, акцентирайки, че именно това е умерената опозиция на Асад, включваща всички представители на "народа на Сирия". Тоест, по цял ред ключови въпроси позициите на Анкара и Вашнигтон се разминават драстично. Добре известно е обаче, как действат американците, ако сметнат, че някой им пречи.

И така, вместо да се бори срещу Ислямска държава, Анкара стартира нов етап в битката си срещу турските и сирийските кюрди (запазвайки в същото време своето стратегическо партньорство с кюрдите в Ирак). Конфликтът обаче ескалира, след като мащабните бомбардировки на турската авиация срещу кюрдските лагери и бази провокира негативната реакция на Вашингтон и Брюксел, според които, именно кюрдите най-активно се сражават срещу ИД по суша и очевидно не заслужават да бъдат бомбардирани.

Впрочем, в Брюксел са силно притеснени и от съвсем реалната възможност, че въпреки всички направени му през последните месеци отстъпки, непредсказуемият турски президент и кръгът около него могат още през пролетта на 2016 отново да насочат огромен мигрантски поток към Европа. Както посочва чешкият външнополитически анализатор Мартин Бергер, последният доклад на Европейската агенция за управление на външните граници (Фронтекс), появил се в началото на декември, потвърждава, че през първите 11 месеца на 2015 броят на мигрантите, пресекли незаконно границите на ЕС е достигнал 1,55 млн. души, като за целта най-активно се използва т.нар. "Западнобалкански маршрут". Както е известно, този процес на нелегална миграция към Европа е силно криминализиран, като основни мишени на престъпните групировки са най-незащитените измежду мигрантите, т.е. младите жени и децата, които или биват превръщани в съвременни роби, или в проститутки.

Значителна част от нелегалните мигранти попадат в Европа именно през Турция. Наскоро британският Financial Times публикува обширен анализ, от който можем да добием представа за пълния контрол, упражняван от турската организирана престъпност върху минаващия през страната мигрантски поток, тъй като той съдържа подробни сведения за цената на различните плавателни съдови, използвани от турските трафиканти  за прехвърлянето на имигрантите в Европа, както и за щателния контрол, който упражняват турските криминални структури върху организацията на нелегалната миграция към Стария континент.

Турските действия по отношение на стремящите се да попаднат в Европа мигранти пораждат сериозни въпроси не само от страна на европейските правоохранителни органи, но и от международните правозащитни организации, включително Amnesty International. В последния доклад на организацията се посочва, че в създадените от Турция след началото на преговорите с ЕС за разрешаването на мигрантската криза, временни бежански лагери, не се спазват дори елементарните човешки права. А, както е известно, те се създават с европейски средства.

На този фон е разбираема крайно отрицателната реакция на политиката на турското ръководство от страна на различни западни политически сили. Така, в началото на декември бившият губернатор на Арканзас и един от кандидатите за президент на САЩ от Републиканската партия Майк Хъкаби заяви в интервю за Breitbart, че не изпитва никакво доверие към управляващите в Анкара.

В същото време, инициативата на Ангела Меркел и Доналд Туск, лансирана по време на последната среща на върха в Брюксел, за ускореното приемане на Турция в ЕС, провокира яростна критика в много европейски държави. Коментирайки това предложение, лидерът на Партията на независимостта на Великобритания (UKIP) и депутат от Европарламента Найджъл Фарадж заяви, че е "пълна лудост да подкрепяме подобни инициативи".

Русия затваря обръча около Ердоган?

Междувременно кръгът около Ердоган се сблъсква и с друг сериозен проблем. На 23 декември, руският външен министър Сергей Лавров се срещна в Москва с лидера на прокюрдската опозиционна Народнодемократична партия Селахатин Демирташ, който заяви, че партията му планира да открие свой офис в руската столица.

Както е известно, Народнодемократичната партия е сериозна политическа сила, която получи на последните парламентарни избори 13% от гласовете и разполага със собствена фракция във Великото национално събрание (59 депутати), наред с останалите три най-големи турски политически сили. Разбира се, тя силно се отличава от тях, тъй като открито подкрепя кюрдските претенции и е най-острия критик на президента Ердоган.

Както вече посочих по-горе, срещата Лавров-Демирташ беше проведена на фона на рязкото изостряне на вътрешната ситуация в Турция и ожесточените сражения между кюрдското опълчение и турската армия в югоизточните провинции на страната. И макар че данните за загубите на двете страни са крайно противоречиви, очевидно вече става дума за стотици убити и ранени. Междувременно, преди няколко дни Истанбул отново стана арена улични сблъсъци между полицията и хилядите демонстранти, призоваващи за прекратяване на военната операция в Турски Кюрдистан. Тоест, развитието на вътрешнополитическата ситуация също не е в полза на Ердоган.

От друга страна, след като вместо очакваното извинение за сваления в сирийското въздушно пространство руски боен самолет Су-24, руснаците получиха оцененото от повечето западни коментатори като "налудничаво" заявление на турския външен министър Мевлют Чавошоглу, че в случай на конфликт, "Турция и НАТО ще окупират Русия само за седем дни", сега Москва е с развързани ръце. В същото време Кремъл постоянно подчертава, че продължава да смята турския народ за приятелски.

В тази връзка, експертите посочват, че отношението на Русия към кюрдското движение за автономия винаги е било по-скоро положително. Освен това, Москва работи заедно със сирийските кюрди срещу Ислямска държава, а турските кюрди са тясно свързани с тези в Сирия. Освен това, на конференцията за Сирия в Рияд през декември, под натиска на Анкара, кюрдите на практика бяха игнорирани, а Русия се стреми да утвърди ролята им в разрешаването на кризите в Сирия и Ирак. Както вече споменах по-горе, към същото се стремят и САЩ. От тази гледна точка, срещата между Демирташ и Лавров следва да се разглежда не толкова като насочена срещу режима на Ердоган, колкото като подкрепа за сирийската опозиция. Впрочем, напълно възможно е Москва да потърси контакти и с най-голямата опозиционна формация в Турция - Републиканската народна партия, основана преди почти век от Ататюрк, която днес се ръководи от Кемал Калъчдароглу. Що се отнася до третата опозиционна партия - крайнодясната Партия на националистическото възраждане, диалогът на руснаците с нея е невъзможен по съвсем обективни причини.

Между другото, още преди няколко месеца, Демирташ предупреди, че Турция е на ръба на гражданската война. Сега тази война вече е факт, след декларациите на Ердоган и Давутоглу, че армията е стартирала "освобождаването на териториите, заети от бандитите". На практика, става дума за откровено етническо прочистване, тъй като хиляди турски граждани са принудени да бягат от родните си градове и села. И, ако ситуацията се влоши допълнително, може да се предположи, че Русия би могла да постави въпроса за разглеждане в ООН.

Очевидно е, че увлечени от мегаломанските си геополитически планове, Ердоган и кръгът около него, се оказват неподготвени да се справят с задълбочаващите се вътрешнополитически проблеми на страната. В същото време, тяхната близкоизточна стратегия е на път да изпадне в пълна безизходица, след като на практика води до едновременната конфронтация на Турция и с Русия, и със САЩ. Единственото, което все още не е съвсем ясно е, дали тази безизходица е изцяло заслуга на Ердоган, или някой от най-близкото му обкръжение го тласка съзнателно в тази посока, разчитайки, че след очертаващия се стратегически провал ще може да заеме мястото му.

--------------------------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 
Валентин Фъртунов„Политическата коректност“ отново изяде демокрацията върху паметта на изкланите арменци, издушените евреи и милионите други жертви на античовечността

Малкият президент Саркози прояви постоянство и прокара закона, криминализиращ отричането на всеки геноцид, признат от френските закони. Той предвижда наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро за нарушаването му. Геноцидът над арменците бе признат от френския парламент през 2001 г. Другият признат във Франция геноцид е нацисткият холокост.

В медийната улисия в сензационния стил на булевардната преса „кой-кого“, много малко хора обърнаха внимание на същността на този закон.

Спретнатата международна кавга не беше за това дали е имало или не е имало геноцид над арменците. Кървавите кланета от 1915 г. са признати чрез специална декларация на френския парламент още през 2001 г., както и с аналогична декларация – изтребването на евреите от нацистите през Втората световна война. Във въпросната декларация, от името на Френската република, кървавите деяния на Османската империя са осъдени и заклеймени като геноцид срещу човечеството и естествено, се настоява съвременната турска държава като правоприемник на Османската империя да признае и осъди извършеното през 1915 г. С това Франция, подобно на много други страни по света е изразила своя морален дълг пред паметта на стотици хиляди, вероятно дори над милион жертви на тая кървава касапница, както и моралната си подкрепа за няколко милиона арменци, разбягали се по цял свят, за да спасят живота си. С това френският дълг към тази част от близката история е изпълнен.

В аналогична ситуация, българският парламент отказа да приеме такава декларация, с което на практика отрече факта, че е имало клане над арменците, с което орезили България пред целия цивилизован свят.

В друга аналогична ситуация обаче, местният парламент в Бургас по предложение на групата съветници на Валери Симеонов прие декларация за геноцида над арменците…

Какво представлява в такъв случай въпросният закон, около който се завъртяха толкова много интриги и разправии на висок тон в последните няколко месеца? Ще ви кажа, драги читатели, това, което никой друг не каза пълногласно.

Това е един много лош закон. Един мракобесен закон, каквито досега тихичко, усул-усул бяха приети от доста „стари“ европейски демокрации, като Швейцария или Австрия и т.н. За френският се чу, защото Ердоган реши да показва мускули.

Защо „мракобесен“?

Защото този закон е пряко насочен към потъпкването и задушаването на свободата на словото и погазването на основните човешки свободи, отстоявани от класическата западна демокрация. Според този и аналогичните му други европейски образци, не можеш, забранява ти се на практика да мислиш, да разсъждаваш, да спориш, да обсъждаш историята. И ако нещата около, примерно арменския геноцид са доста ясни и еднозначни, съществуват камари от факти, писмени и визуални свидетелства, не е така в много други случаи. Та дори и по отношение на арменския геноцид все още няма крайно становище по отношение на броя на изкланите – според едни автори той е 500,000 според други 800,000 или пък милион и половина!

Никой няма право да узурпира историята, никой няма право да ни казва какво да мислим, нито пък да ни забранява да изказваме мнението си. Друго е тоталитаризъм, чиста проба!

Ще ви дам един последен пример – тъй като, както вече обясних, това е закон, въобще за геноцидите, това би следвало да означава, че за всеки отделен случай, когато френската държава изрази официално политическо мнение, че става дума за геноцид, това означава, че френските журналисти няма да имат правото да го обсъждат!? Иначе ги грози затвор и съсипваща глоба!

Но спомнете си Либия! Това се случи само преди месеци. Там Франция изсипа тонове бомби и ракети и яростни обвинения срещу Кадафи, че е подложил народа си на геноцид! Та ние изобщо не знаем все още какво всъщност се е случило в Либия поради тоталното информационно затъмнение от страна на официозните медии. Нещо повече, има достоверни сведения, че се е случило тъкмо обратното – поддържаните от Франция сили на Ал Кайда, което бяха в основата на армията на така наречения Преходен съвет са тези които са извършили масови убийства и всякакви зверства, включително садистичното убийство без съд и присъда на самия Кадафи!

Но понеже френската държава официално е декларирала, че Кадафи е организирал геноцид срещу народа си, според обсъждания тук мракобесен закон никой няма право да обсъжда и разследва, защото ще го пратят зад решетките. Ето, за това говоря. Отново се мярка отвратителната доктрина за „политическата коректност“ и в частност „политически коректното говорене“, чрез които класическата демокрация на запад бива бавно, но сигурно удушавана и всичко започва да напомня ужасяващо за „1984“ на Оруел, започва да се осъществя отвратителния свят на „Големия брат“.

Едва, когато погледнеш от тази височина нещата, ти става до болка ясно, защо всъщност Саркози бе толкова постоянен и устойчив в усилията прокара закона. Другите хипотези са толкова смехотворни, че е ясно, че ни пращат за зелен хайвер – искал бил да спечели гласовете на арменската диаспора във Франция – че тя арменската диаспора е 350 хиляди, като турската диаспора е над 330 хиляди! Танто за кукуригу, на чиято и страна да застанеш, губиш толкова гласове, колкото си спечелил…

Ето, затова става дума, другото е сензацийки за един ден и пясък в очите.

 

Пътеводител, съставен от българи определя страната ни, съвременна България, като „Османска България”!

Авторите Димана Транкова, Антони Георгиев и проф. Христо Матанов, бивш шеф на Дирекцията по вероизповеданията, представят забележителности в различни градове и места, като изданието е съставено, за да бъдат улеснени бъдещите туристи в България.

Авторите на изданието показват старинни джамии, мостове, чешми и сгради, построени през 500-те години, времето, през което страната ни е част от Османската империя.

Богато илюстрирана с фотографии, тя разкрива любопитните, понякога шокиращи детайли за съдбата на османското наследство във Варна, Узунджово, Гоце Делчев и Кюстендил и отвежда до непознати за туристите места като Суворово и Текето. От нея научаваме малко известни факти като например този, че църквата “Свети Седмочисленици” в центъра на София е била първоначално построена като джамия.

В. „Труд” запознава читателите си със скандалното издание, на което адекватно засега са реагирали единствено в интернет форумите с въпроси от рода на:

“Османска България няма. Идиоти. България или е “Българска”, или я няма изобщо!”

Помним как се променяха във времето тезите за така наречения възродителен процес, как мнозина от изселниците се върнаха, получиха български пенсии, въпреки,че са с постоянно местожителство в Турция.

Никъде по света религията не определя етноса – в България това стана възможно...

Помни се все още как идеолозите на ДПС работиха в посока: чрез използването на религията да променят етноса. Така мюсюлманите бяха наречени „български турци”, осигуриха им се учители по турски език, повечето смениха имената си, а ДПС трайно се настани на политическата сцена.

Първоначално от партия на етническа основа – постепенно ДПС се промени, превърна се в балансьор на политическото присъствие, и дойде момента, в който с вътрешна и външна подкрепа се присъедини към либералите в Европейския съюз, бягайки от етническата си същност.

В учебниците на българските ученици бяха вкарани промени за „турско присъствие”, като петвековното турско робство излезе от обръщение.

Никой от българските политици не се противопостави на всички тези срамни явления.

Всяка една политическа сила от вътрешно политическия спектър си сътрудничеше, съюзяваше се, флиртуваше, съобразяваше се в различните парламентарни мандати и местни избори с балансьора ДПС.

Президентите, които се сменяха на поста си на държавен глава не изостанаха от политиците.

В България официалният език е българският, но в парламента и по предизборни митинги се говори на турски! Не са малко случаите, когато турски политици обикалят страната като че ли им е още бащиния и говорят на населението на турски език!

В надпреварата да си сътрудничат с ДПС, политиците се съобразяваха и съобразяват с мненията на посланици на САЩ, като този, който е в момента в София, Уорлик, си позволи да отиде на конференция на ДПС и нелегитимният Главен мюфтия, въпреки че Върховният съд призна легитимността на стария Главен мюфтия – Неджим Генджев.

В днешно време мюсюлмани демонстративно надуват по краен предел уредбите от джамиите и минаретата и виковете на местния мюфтия огласят села и малки градчета.

В столицата София, мюсюлмани се нареждат върху молитвените си килимчета за молитва нат ротоара в центъра на града, въпреки че молитвите са личен акт и не се навират в очите на хора, изповядващи друга вяра чрез излизане от храма.

Под формата на неправителствени организации и фондации, в България нахлуха членове на ислямски движения, някои, от които – твърде радикални.

Деца на мюсюлмани се изпращат да учат в Ислямски институти или училища – някои от тях не се завръщат в родината и съдбата им не е известна на българските спецслужби.

Правителството демонстрира благосклонно отношение към турски фирми при конкурси и те имат значително присъствие в страната на най-големи строителни обекти, но работниците които се наемат от руските фирми не са българи, да не говорим, че често те са с ниска квалификация.

Междуселищните маршрути също са в ръцете на турски фирми, като рейсовете са стари, неремонтирани, рециклирани и често катастрофират по пътищата.

Още е пресен споменът от катастрофата на магистрала „Тракия” – като дни наред никой не знаеше кой е реален собственик на фирмата – въпреки жертвите при тази катастрофа!

Никой не чу да се задържи собственикът, да се разпитва и търси вина за трагедията.

Да не отварям дума за случаят с кораба „Хера” чийто екипаж изчезна мистериозно и турската държава не позволи на български следователи да се вдигне коребът на повърхността и се проведат елеменетарни следствени действия!

В същото време в Турция няма понятие за изселниците като „български турци” – те са единствено и само - турци.

За да не се дразни Турция Бойко Борисов прокара Декларация за признаване на арменския геноцид да се не приема!

През 2008 година, докато Бойко Борисов беше столичен кмет, два дни преди Великден, в Столична община избухна скандал. Причината бе, че групата общински съветници на ГЕРБ изтегли подписите си под предложението на ДСБ София официално да признае и осъди геноцида над арменския народ в рамките на Османската империя. За разлика от общините Пловдив, Русе, Бургас и Силистра, които признаха арменски геноцид и го осъдиха, Столична община не допусна приемане на Декларация за осъждане на геноцида...

"Аз не искам да се конфронтирам с Турция" - призна по-късно Бойко Борисов. Истинската причина за това поведение на Борисов бе, че Турция е приятел на САЩ, а САЩ са държавата, която столичният кмет много уважава.

Официално правителствени лица афишират подкрепа за приема на Турция в Европейския съюз, въпреки пренебрежението, което демонстрират турски държавни ръководители към нас българите.

По време на посещението на настоящия премиер Бойко Борисов в Турция, турската страна е получила категорични уверения, че:

  • ще бъде разгледан проблемът с река Резовска и границата;
  • ще се построи язовир на река Тунджа;
  • ще бъдат получени визови облекчения за турските граждани;
  • България ще окаже натиск в ЕС за „Набуко”, където Турция да е основна транзитираща страна;
  • Джумая Джамия в Пловдив ще бъде предложена за защитен паметник на ЮНЕСКО;
  • България ще подкрепи Турция в преговорния процес с Европейския съюз.

Срещу това:

  • България попита за екзархийските имоти, и отговорът бе, че всичко е в ръцете на съда;
  • България отвори дума за компенсациите за имотите на българите от Одринска Тракия, отговорът бе, че има междуведомствени групи, които си работят, и ако се стигне до такова решение, то вероятно... ще се вземат мерки;
  • Ще се очаква разрешение на проблема със собствеността на българската болница „Евлоги Георгиев” в Истанбул, която в момента е под наем. Болницата е единия от над 50-те екзархийски имота, за които България настоява да си върне собствеността;
  • Турция ще включи Желязната църква в списъка на защитени обекти на ЮНЕСКО;
  • Борисов е поискал, ако може турската държава да позволи втори оглед на кораб „Хера”, нещо, което турските власти вече пета година отказват и протакат;

Получило се като в онзи виц, в който две мутри делят парите от рекет и единият разпределял:

-        На мен, на теб, на мен, на теб, на мен, на мен, на мен...

Докато другият попитал:

-       А на теб?

„... ако действително се окаже, че трябва да бъдат изплатени тези компенсации на тракийските бежанци, то тогава ще бъдат предприети съответните мерки” каза на пресконференция във връзка с посещението на премиера на България Бойко Борисов турският му колега, Ердоган. Брилятен пример как трябва да се увърта и отказва дипломатично, като се оставя насрещния партньор с празни ръце.

В същото време, българският премиер Борисов изтъкнал пред турския си колега Ердоган, че като управляваща партия са се отказали от провеждането на рефенрендум за новините на турския език. Това изобщо не впечатлило домакина, след като турски новини вървят вече по Евронюз...

„Имаме обща сходна кариера с премиера Ердоган – кметове, спортисти... Разбрахме се с него да си говорим на малки имена” – коментира в типично свой стил отношенията си с Ердоган, Бойко Борисов.

Всичко припомнено дотук е само върхът на айсберга от продължаващата безпринципна политика от редица български политици в изминалите 22 години преход.

Тогава защо се изненадваме, че в някакво издание с български автори страната ни е наречена Османска България?

Както е е тръгнало с отношенията с южната ни съседка, предлагам депутатите да пуснат производство на забрадки, да въведат сюнета /обрязването/ на българите и да се заемат с изучаване на турски език с Корана под мишница.

Първи по „заслуга” са политиците на прехода. Нека те да минат по реда си...

 
Странното животно „Ислямски неолиберализъм” се легитимира в стратегията за управляемия хаос

Прогнозата ми отпреди година, че
  • „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
  • интегрирайки се в
  • „Неоосманската доктрина” на Турция
  • и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
  • „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта (Мюсюлмански братя)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта

(Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те бяха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…

 

Как се манипулират зрители с тврепортажи

Комисия за защита от дискриминацияНа 29 май bTV излъчи репортаж в централните си новини от Комисията по дискриминация. На заседанието на Комисията бе изпратена репортерката Миролюба Бенатова, която се води за тежката артилерия на тази медия.

Изненадах се от репортажа и дикторския текст, тъй като в него липсваха факти, а наличните бяха представени непълно и невярно.

Какво имам в предвид:

Забрадената СайдеПод заглавие „Шестокласничка бе отстранена от училище заради забрадка” репортажът започва с въпрос:

„Закононарушение или дискриминация се крие зад носенето на забрадка в училище?” - пита в репортажа си Бенатова. Малка, предварителна справка в законодателството, би направила въпросът излишен...

До месец се чака решението на Комисията по дискриминация. Казусът е по жалба на шестокласничка от село Горно Краище, която била отстранена от училище заради забрадката на главата си.

Областният мюфтия Айдън Мохамед, но дали е легитимният?Сайде слага забрадка, след като навършва пълнолетие, според религията си. Отива на училище и вече нищо не е същото, защото според директора, забраденото момиче нарушава действащия Правилник и демонстрира религиозен символ.

„Символ означава да нося полумесец на шията, както християните – кръст. Забрадката е религиозно задължение, конституцията не го забранява”, казва Айдън Мохамед, областен мюфтия на Благоевград, за когото не бе уточнено от ръководството на признатия за Главен мюфтия, Неджим Генджев ли е, или от другото, нелегитимно мюфтийство.

Мюфтията и бездесъщият Красимир Кънев от Български хелзинкски комитет също са дошли на делото на СайдеРазликата между двете мюфтийства е в признаването – Генджев бе признат от Върховния съд, докато Мустафа хаджи, бе признат, доколкото зная единствено от бившия американски посланик Джеймс Уорлик.

Та в репортажа ми липсваше това уточнение, тъй като Мустафа Хаджи се взе на сериозно за Главен мюфтия и областните мюфтии под негово ръководство, няма как да са легитимни!

Толкова откъм липсващото уточнение по проблема с областния мюфтия на Благоевград, Айдън Мохамед.

Заради забрадката, момичето е отстранено от училище и така нейният случай стига до Комисията по дискриминация бе обяснено в репортажа на Бенатова.

„Отстранена е за една седмица от училище, защото нарушава Правилника. След като има закон, ние трябва да го спазваме, това е моето мнение”, заяви Радка Топалова, класен ръководител на Сайде пред камерата.

Според директора на училището, Ахмед Дундьов, случаят с тази ученичка е прецедент продължава излагането на фактите репортерката.

„Ученичка, забулена със забрадка да посещава учебни занятия... Тя е единичен случай, постъпили сме законообразно”, увери мъжът.

Тук зейна голямата празнина в репортажа: ученичка, забулена със забрадка да посещава занятия далеч не бе прецедент – КЗД вече има в архивите си дела и Решения по този казус, но това изобщо не бе споменато.

Бенатова наблегна на факта, че Сайде е добра ученичка, ходи редовно на училище, няма проблеми с поведението, не проповядва в училище и е взела решението да носи забрадката по собствено желание. Само че, отличният успех няма нищо общо с казуса, с който се бе заела Миролюба Бенатова...

Джамия в района, населен с български мюсюлманиА казусът не бе забрадка или не, той бе много по-дълбок и различен, като включва в себе си изборът: светското или ислямисткото.

Казусът бе: религиозно малцинство на кой ислям е носенето на забрадки, на радикалния или на ортодоксалния?

Защото светска държава като Турция не би следвало да отстъпва от светските ценности и да се връща към утвърждаването на тези на ислямистите...

Момичето и неговите родители са подали жалба до КЗД за тормоз, който можел да попречи на Сайде да продължи образованието си.

В края на репортажа Бенатова каза, че Решението на Комисията по дискриминация ще стане ясно до месец и може да се обжалва пред Административния съд в София.

Защо обърнах внимание на празнотите в репортажа?

Когато един репортаж се поднася с подбрани факти, а се спестяват други, той е манипулиран. Ето какво имам в предвид:

2008 година, Комисията за защита от дискриминация излезе с решение, че жалбите на три ученички от гимназията по електротехника "А.С. Попов" в Девин за дискриминация заради забележки да не носят забрадки в училище са оставени без уважение.

Ученичките Рамзие Шаиб, Фатме Чанта и Улия Шаибова са се оплакали, че им е била направена устна забележка да не идват в училище със забрадки и са поискали наказание за директора Васил Василев и за шефа на Регионалния инспекторат в Смолян, Тодор Петканов.

Въпросното Решение на КЗД е второ по казуса за носене на религиозни символи. Първото е от 27 юли 2006 г. във връзка със сигнал на ОИРК /Обединението за ислямско развитие и култура/ до Комисията, оглавявана от Кемал Еюб, за това, че в едно училище е имало дискриминация.

Тогава Жалба в Комисията бе подадена от ОИРК, а не от самите ученички или техните родители, като жалбоподателките бяха обявявили себе си за турско етническо малцинство. Във връзка с Жалбата, Комисията излезе с предписание към Министерството на Даниел Вълчев, но той не направи нищо с уговорката, че правилата щели да бъдат записани в бъдещия Закон за просветата...

Безобидни ли са тези явления и до какво водят те – наясно ли са жалбоподателите?

Налага се да припомня, че Мустафа Кемал Ататюрк, който бе начело на Турция като президент от 1923 до 1938 г., сложи край на отживелиците на Османска династия и ги замени с Конституционна република.

Ататюрк забрани носенето на фереджета в обществени сгради и институции, установи равноправието на жените, направи училищата светски...

Това са много важни събития от най-новата история на Турция, които удивляват с размаха си и днес, когато деца на така нареченото религиозно мюсюлманско малцинство в България, клонят в поведението си не към светската, характерна за Турция реформа, а към арабския ортодоксален ислям.

Тук логично възниква въпросът: арабски мюсюлманки ли са тези ученички, та носят забрадки, като символ на своята религия да не би да принадлежат към религиозно малцинство, което изповядва арабски ислям? Нещо не се връзва - губи се логиката.

В Закона за закрила на детето е записано, че децата в училище не могат да бъдат използвани за политическа, синдикална или верска дейност. Такава забрана съществува и в Закона за народната просвета.

Не е ли твърде опасно да се употребява едно дете от религиозни подбуди и да се тика да заема позиция, която не е в унисон нито с действащото българско законодателство, нито със светския характер на съседна Турция?

По казуса "забрадки в училищата" ОИРК бе обърнало внимание на КЗД, че липсва търпимост от страна на училищното ръководство. В международното право съществува определение на понятието "търпимост" и то в Декларация за принципите на търпимостта, утвърдена на Конференция на ЮНЕСКО, според която търпимостта означава възприемане, уважение и правилно разбиране на богатото многообразие на културите на нашия свят, на нашите форми за себеизразяване, на способите за проявление на човешката индивидуалност.

В жалбата на ОИРК се твърдеше, че липсва търпимост от страна на училищното ръководство.

Декларацията за принципите на търпимостта е утвърдена с Резолюция 5.61 от Конференцията на ЮНЕСКО от 16 ноември 1995 г. Приетата Резолюция има политическо-морално значение, но това не омаловажава нейното значение в съвременното общество, тъй като е приета от универсална международна междуправителствена организация.

Какво представлява търпимостта според цитираната Резолюция?

В член 1, точка 1 от Декларацията "Търпимостта означава уважение, възприемане и правилно разбиране на богатото многообразие на културите на нашия свят, на нашите форми на себеизразяване и способите за проявление на човешката индивидуалност. На търпимостта подпомагат знания, отвореност, общуване и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Търпимостта е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Търпимостта представлява добродетел, която прави възможно постигане на мир и подпомага замяната на културата на война с културата на мир". В точка 2 от същия член се казва: "Търпимостта не е отстъпление, снизхождение или безразличие. Търпимостта това е преди всичко активно отношение, което се формира въз основа на признаването на универсалните права и свободите на човека". "Търпимостта това е задължение да се подпомага способността за утвърждаване правата на човека, плурализма ....., демокрацията и правовия ред. Търпимостта е понятие, което означава отказ от догматизъм, от абсолютизацията на истината....." /член 1, точка 3 от Декларацията/.

В член 5, алинея 1 от Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация на основа на религия или убеждение, приета с Резолюция № 36/55 на Общото събрание на ООН изрично се посочва, че: "Родителите, и в съответните случаи, законните попечители на дете имат право да определят неговия начин на живот в рамките на семейството в съответствие със своите вероизповедание или убеждения, а също така изхождайки от нравственото възпитание, което по тяхно мнение следва да получи детето." В алинея 3 от същия член се посочва: "Детето се предпазва от каквато и да било форма на дискриминация, основана на религия или убеждение. То следва да се възпитава в дух на разбиране, търпимост, дружба между народите, мир, всеобщо братство, уважение към свободата на вероизповедание или убеждения на другите хора, а също така и с пълното съзнание, че неговата енергия и способности трябва да бъдат посветени на служенето за благото на другите хора."

Ще припомня още нещо:

Докато турският премиер Реджеп Ердоган в предишния си управленски мандат обещаваше, че Анкара ще се погрижи за Кърджалийския район и съветваше родопчани да стоят по-близо до Турция, докато влизаше от джамия в църква - в родината му вървеше дело срещу партията и правителството му.

Хронологията на този скандал бе следната: турският Конституционен съд реши единодушно да проведе изслушване по дело, чиято цел бе закриването на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПРС/, предаде Би Би Си.

Телеканалът Си Ен Ен Тюрк съобщи, че докладчикът на Конституционния съд в Турция е раздал на членовете на съда доклада си, съдържащ предварителната оценка на разследването във връзка с искането за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/. В момента, в който членовете на Конституционния съд приключеха със запознаването с този доклад, се очакваше съставът на съда да се събере на заседание.

Когато дойде часът, турският Конституционен съд взе решение да разгледа делото за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, по обвинение, в "подкопаване на светския характер на държавата”, предаде АФП. Каквото и да се говори за Турция – едно не може да се отрече: там има действаща съдебна власт и законност.

11 съдии взеха единодушно решение да приемат обвинението. Информационните агенции съобщиха, че президентът Абдуллах Гюл също е бил включен в процеса и решението за това е било взето с мнозинство от гласовете.

Няколко дни по-късно висш турски прокурор поиска от Конституционния съд да закрие ПРС и да забрани на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, на президента Абдулах Гюл и на още 70 длъжностни лица от партията да упражняват политическа дейност за пет години по обвинения в опити за изграждане на ислямска държава. Внесените документи срещу партията на Ердоган бяха 162 страници, в които се съдържа дълъг списък на доказателства, че правителството прокарва ислямистка програма.

Турският вестник "Милиет" тогава коментира, че въпросът за забраната на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция е бил обсъждан на срещата между вицепрезидента на САЩ Дик Чейни и премиера на Турция Реджеп Ердоган.

"Милиет" написа, че Ердоган е дал информация и на американския вицепрезидент за искането за забрана на управляващата ПСР. Ердоган е информирал Чейни, че в обвинителния акт ПСР е показана като съпредседател на големия проект на САЩ за Близкия Изток. А за този проект официално бе известно твърде малко - това, което се знаеше бе, че с протекциите на САЩ, Турция води една политика на налагане на умерения ислям, които е отдалечаване от светския характер на държавата.

Оли Рен, като слон в стъкларски магазин

Според Агенция "Фокус", която се позова тогава на вестник "Хюриет", еврокомисарят по разширяването Оли Рен бе заявил във връзка с делото за забрана на Партията на справедливостта и развитието в Турция, че това дело е в сериозно нарушение с европейските критерии и може да постави "на бесилка" преговорите за присъединяване към ЕС?! Това изявление еврокомисарят Оли Рен бе направил на пресконференция след неофициалната среща на външните министри на ЕС, организирана при домакинството на ротационната председателка на ЕС,Словения. Еврокомисарят бе съобщил, че тази стъпка, може да доведе до конституционна промяна в Турция и я бе определил като "една грешка на системата"...

Въпреки това, Рен бе признал, че Брюксел ще е принуден да разглежда това събитие от гледна точка на политическите права и правата на човека. Това изявление на Оли Рен изобщо не повлия на магистратите от Конституционния съд.

Както е известно, управляващата партия на Ердоган бе поискала промяна на Конституцията, заради налагане на носенето на забрадки в учебните заведения, но на 12 март т. г., Върховният административен съд на Турция отмени окръжни указания на председателя на Висшия учебен съвет, проф. д-р Юсуф Зия Йозджан до ректорите, свободно да допускат в университетите студентки със забрадки, написа вестник "Сабах".

Въпреки тази отмяна, някои от турските университети продължиха да приемат студентки със забрадки, докато други не допуснаха в аудиториите забрадени момичета. По този повод, Ректорът на университета в Трабзон, Ибрахим Йозен, заяви, че този въпрос ще бъде решен окончателно с решението на Конституционния съд, което ще помогне за преодоляване на хаоса във функционирането на висшето образование.

В Турция предложената от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/, формулировка за предоставянето на свобода на облеклото в университетите предизвика силни реакции сред обществените кръгове.

Председателят на женските дружества на Социалдемократичната народна партия в Турция Есер Джиласун заяви, че тюрбанът /мюсюлманската забрадка/ е символ на онези, които искат да направят Турция една ислямска държава.

Оттук нататък партията на Ердоган е на път да си навлече големи неприятности, след като 11 конституционни съдии взеха единодушно решение да приемат обвинението. Изслушването по това дело може да доведе до закриване на партията на турския премиер, въпреки че е управляваща. Но тук става дума за едно друго решение на КС на Турция, което засегна по един или друг начин и събития в нашата страна.

Конституционният съд на Република Турция в свое Решение от 7 март 1989 г. /публикувано в Официален вестник от 5 юли 1989 г./ постанови, че светската държава е основна предпоставка за демокрация и е гарант на свободата на вероизповедание и равенство пред закона. Представянето на носенето на ислямски забрадки като задължително религиозно задължение би имало за резултат дискриминация между практикуващи мюсюлмани, не практикуващи мюсюлмани и невярващи хора по признак "облекло" като всеки, който отказва да носи забрадка би се третирал без съмнение като противопоставящ се на Исляма, или като атеист.

Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/, в състав Голяма камара по реда на член 43 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/, в мотивите към Решението си от 18 май 2005 г. по делото Лейла Шахин срещу Турция, образувано по жалба № 44774/98 отбеляза, че принципът на светската държава е основата за забрана на носенето на религиозни символи в университетите в Турция. В този контекст, когато ценностите на плурализма, зачитането на правата на другите, и по специално, на равенството на мъжете и жените са били преподавани и прилагани на практика, напълно разбираемо е, че съответните органи са се стремили да запазят светския характер на обучението в съответното учебно заведение.

Това становище на ЕСПЧ бе пренесено от Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ по отношение на ученичките Михаела Максимова Василева и Фатме Вахдиева Кехайова от Професионалната гимназия по икономика "Карл Маркс" в град Смолян, а именно, че те са били толерирани за сметка на останалите ученици като не са се съобразили с Правилника на учебното заведение и са посещавали със забрадки и дълго ритуално облекло занятия. Ето защо КЗД прие, че компетентните органи не само не са предприели адекватни действия за опазване на светския характер на обучението в държавните и общинските училища, но и са подложили на неравно третиране всички ученици, които спазват установените правила по Закона за народната просвета, Правилника за приложение на закона и Правилника за дейността на ПГИ "Карл Маркс".

Това бе поводът, в тази си част жалбата за дискриминация да бъде отхвърлена като неоснователна от КЗД. И тъй като сигналът е постъпил чрез неправителствена организация, а не от двете непълнолетни ученички, КЗД реши, че не може да се приеме, че не им е било оказвано въздействие да сложат забрадки при посещаване на избрано от тях светско училище. Самото включване на ученичките в телевизионни предавания бе прието като форма на психологически натиск, тъй като те са на такава възраст, че медийните изяви повишават тяхното самочувствие и ги правят в собствените им очи обществено значими...

Кой забрани забрадките в Девин - под това мото проведе своята среща разговор в студиото на Нова телевизия журналистът Георги Коритаров в последните дни на февруари 2008 година. В него взеха участие Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет, Ремзие Шаиб, ученичка в 11 клас от гимназия по електротехника "А. С. Попов" в Девин, Васил Василев, директор на гимназия по електротехника "А. С. Попов" в Девин и по телефона се включи г-жа Есен Фикри от Комисия за защита от дискриминация.

"Ново решение против забрадките?" - попита Коритаров и даде думата на Ремзие Шаиб, която каза: "Не ни е забранено да ходим със забрадки, само устно са предупредили директора и са казали ще се наложи да свалим забрадките..."

"На какво основание е направено това?" - попита Коритаров явно пропуснал спора, който се води преди време с други две ученички, но в Смолян.

"Основанието за съответното предупреждение бяха текстове от Конституцията, Закона и Правилника на Народната просвета, където..." не успя да довърши изречението си директорът на гимназията в Девин, прекъснат от Коритаров с въпроса: "Какви текстове от Конституцията?"

"Ами текстове, че образованието в България е светско и съответно всички религиозни атрибути...”

От информационните агенции изтече твърде показателна информация за процесите, които се случват в съседна Турция. Цитирам я дословно:

Анкара, Турция /КРОСС/ Жените, които абортират, са убийци, а прекъсването на бременността е посегателство срещу държавата - тази интерпретация на Ердоган се вписва отлично в плана му за "Нова Турция". Такава, каквато си я представя самият той, пише "Дойче веле".

Според действащото право в Турция всеки аборт, извършен до десетата седмица от бременността, е законен и остава без последствия. Очевидно премиерът Ердоган е решил да промени това положение, след като на няколко обществени прояви през последните дни той сравни аборта с убийство.

Въпросът ми към родителите на ученичката Сайде, към нея самата, към БХК и към сегашното ръководство на мюфтийството в България е: това ли е пътят на развитие на България - към ортодоксалния ислям?

Та той е път назад и играта с налагането му на българските мюсюлмани нищо чудно да доведе и в нашата страна да се забранят абортите!

Опит за финал

Късно вечерта от излизането на тази публикация, Агенция "Фокус" пусна въпроси и отговори по темата от МОН.

Предоставям на читателите на "Хроники" текста, който Агенцията публикува:

{edocs}sabradki-moh.doc,600,400,link{/edocs}

Колко е важно да бъдеш осведомен и подготвен...

Светска държава или връщане към исляма - този казус едва не коства управленския пост на Ердоган и оцеляването на партията му...

Засега слагам точка на историята със забрадката на едно момиче, в очакване на поредното Решение на КЗД по казуса.

 

Турската агресивност срещу еврейската държава след провокацията с кораба „Мавви Мармара” от 31 май 2010 г. се развива напълно логично, вече и с подрънкване на оръжие

След като бе изпратена така наречената хуманитарната флотилия за Газа – която по същество бе задълбочено и в детайли обмислена турска провокация на която Израел даде твърд отпор, в добре познатия си и очакван стил – нещата получиха логичното си развитие. В говорилнята ООН назначиха специално разследване, под ръководството на бившия новозеландски министър-председател, което се влачи цяла година и стигна до закономерното и вълкът гладен и агнето наръфано. Ето ви фрагменти от заключенията на въпросния документ, който на всичкото отгоре „изтече” във в.„Ню Йорк таймс”:

Докладът на ООН, Джефри Палмър:

„Решението на Израел да поеме контрола на корабите от флотилията с такава сила, на голямо разстояние от зоната на морската блокада над ивицата Газа и без предварителни предупреждения, е прекомерно и неразумно…

Хуманитарната флотилия, съставена от шест кораба, е действала непредпазливо, като се е опитала да пробие морската блокада над ивицата Газа. Израелските командоси, извършили щурма, са срещнали организирана и яростна съпротива от група пътници.

Израел да излезе с декларация, в която по подходящ начин да изрази съжалението си за щурма срещу флотилията и да изплати обезщетения на семействата жертвите и ранените…

Израел е изправен пред една действителна заплаха за сигурността си от страна на въоръжените групировки в Газа. Морската блокада на ивицата Газа беше наложена като законова мярка за сигурност, така че да попречи на проникването на оръжия в ивицата по море. Налагането на морската блокада и спазването й става в съответствие на изискванията на международното право…

Загубата на човешки животи и нараняванията, произтекли от използването на сила от израелската армия обаче са неприемливи.”

* * *

Срещу витиеватото дипломатничене ревнаха всички:

Сами Абу Зухри, говорител на „Хамас“ определи доклада като несправедлив и небалансиран, „Той ще позволи на израелския окупатор да не поеме отговорностите си”.

Реджеп Ердоган, премиер на Турция: „Този доклад не означава нищо за нас”.

Израел изрази готовност да изкаже съжаленията си и да плати обезщетения на хуманна основа на близките на жертвите, но отказва да поднесе извиненията си, за да не изложи военните, участвали в щурма, на риск от съдебно преследване.

* * *

Така, изтеклият в медиите документ стана сигнал за следващия етап в развитието на турската позиция през отминалата седмица, като в нея заскрибуцаха метални нотки. Ето и част от изявленията на външния министър Давутоглу и министър-председателят Ердоган –

Ахмед Давутоглу:

„Турция ще замрази всички военни споразумения с Израел, ще експулсира израелския посланик от Анкара и ще понижи ранга на посолството си в еврейската държава до ниво втори секретар.

Престъплението, извършено от Израел не е обикновено престъпление. Израел извърши военно престъпление в международни води. Исканията на турската страна са известни (Турция иска извинение) и, ако не бъдат изпълнени, отношенията между двете държави няма да се нормализират.

Турция не признава законността на израелската блокада над Газа.

Ако Израел упорства да не се извинява за щурма, то отношенията ще се влошат още повече.”

Реджеп Тайип Ердоган:

„Турция замразява военно-търговските си отношения с Израел и увеличава турските морски патрули в Източното Средиземноморие.

Израел винаги се е държал като разглезено момче. Ние проявихме решителност спрямо тази страна, която упражнява държавен терор. Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там. Този процес ще бъде последван от много различни видове санкции.

Израел се лиши в лицето на Турция от регионален партньор за постигането на своите политически цели.

Докладът на комисията на ООН за случая от 31 май м.г. не отговаря и на израелските очаквания. Този доклад не означава нищо за нас.”

* * *

От цялата тая врява не стана много ясно, дали Турция налага икономически бойкот на Израел та се наложи турският министър на икономиката Зафер Чаглаян да обяснява, че „засега” Турция няма да прави нищо за промяна на икономическите отношения с Израел, т.е. блокира отношенията само в сферата на военните поръчки и договори (които между другото не са никак малки и ще засегнат болезнено доста израелски фирми).

Всичко това, разбира се, на пръв поглед изглежда доста постно и би могло и да мине за дребни зарзаватчийски свади, които не са кой знае каква рядкост в международните отношения, ако го нямаше вечното „Да, ама не!”

Защото край Босфора не са кукнали да готвят постен тюрлю-гювеч, а се заформя един доста мазен овнешки курбан в който за жертвен агнец е наречена еврейската държавица. И не по някакви сюблимни хуманитарни причини, с каквито одежди бе облечена миналогодишната ердоганова провокация с флотилийката за Газа, а защото това, което предупреждаваме от години вече е факт –

Задействана е „Неоосманската доктрина”

на ислямисткото правителство на Партията на справедливостта на Реджеп Ердоган. Да ви припомня в едно изречение, че според тази фундаментална доктрина за новите турски държавници след края на епохата на кемализма, т. е. в първото десетилетие на двайсет и първи век, сферата на жизнените интереси на Турция обхваща на практика границите на върховата експанзия на Османската империя от 1683 г.(виж картата). И в частност по отношение на югозападния вектор, този геополитически периметър включва Арабия. Дефинираният интерес тук се дублира, защото Арабия (и Магреба естествено) попадат в сферата на турските интереси един път като „историческото наследство” от османците и втори път, като ареал, интензивно населен с мюсюлмански народи. А както неведнъж съм изтъквал, ердоганова Турция освен, че се е прицелила в регионалното лидерство на базата на неоосманизма, трескаво и сладострастно мечтае и за глобална роля, като лидер на световното мюсюлманство.

Непосредствени впечатления за този експанзионистичен ламтеж ни даде патерналистичната турска позиция в провокираните през настоящата година социални сътресения в целевия регион, наричани Арабска пролет.

Всичко изложено, мисля, ни дава доста ясна представа, как така дългогодишния турски съюзник Израел изведнъж се оказа трън в петата на Анкара. Поначало, натрапен от обстоятелствата съюзник, чиято роля през втората половина на двайсти век – да обуздава просъветските арабски режими по южните граници на остро противостоящата се със СССР в тези времена Турция – бе от жизнено значение за анадолската държава, днес Израел, в качеството си на турски „приятел” обезмисля цялата турска пропагандна стратегия, както за регионална, така и за глобална доминация в мюсюлманския свят. За Турция по-нататъшната „дружба” с Израел би означавала геополитическо самоубийство и в Анкара това бе пределно ясно. Трябваше час по-скоро да се отърват от Израел и както виждате, дори не си направиха труда да измислят нещо по-оригинално. Набързо скалъпената провокация с флотилията с хуманитарна помощ за Газа не би предизвикала комплиментите на никой фино мислещ стратег, но свърши работа, а еврейската държава попадна в клопката от която излизане няма.

За по-любопитните ще добавя и отговора на незададения им въпрос – САЩ не са пречка за подобно развитие, защото експедитивно се изнасят от региона, имат си невъобразимо количество главоболия както във вътрешен план, така и с предефинирането на собствената си геополитика, а и Израел вече не е онзи приоритет, какъвто беше преди 20 години.

Вместо финал ще ви цитирам думите на Ердоган, които може и да сте забелязали в цитираното му по-горе изказване – „Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там”.

Чувате ли го? Подрънкването на оръжие? А помните ли гръмогласно прокламираната нова външна политика на проф. Ахмед Давутоглу за НУЛЕВИ ПРОБЛЕМИ СЪС СЪСЕДИТЕ?

Въпросът е, кога ние ще я засърбаме нулевата попара на професора…

 

От кетъринга до вноса на природен газ, от поклони в Анкара, до изхвърляне за постове в ЕК и доноси– съпругът на Юлиана Плевнелиева се превърна в човека Всичкомога

Росен Плевнелиев - президентБългарският президент Росен Плевнелиев ще посети Азербайджан през третата седмица на септември (на 23-ти и 24-ти септември), за да участва в тържествата по случай 20-годишнината на т.нар. "Договор на века" - Трансадриатическия тръбопровод, съобщава азербайджанската агенция APA. На събитието в Баку ще присъстват и президентите на Турция, Гърция и Албания съобщи и сайтът Моney.bg.

Газовик ще стана аз...

По време на посещението се очаква Плевнелиев да обсъди въпросите за енергийно сътрудничество с Азербайджан, заявиха дипломатически източници, цитирани от азербейджанската агенция "Тренд".

По-рано днес българският президент заяви за турската  агенция "Анадол", че нашата страна възнамерява да купува азербайджански газ. Той подчерта значението на Трансанадолския (TANAP) и Трансадриатическия (TAP) газопроводни проекти за България и добави, че тези проекти са стратегически важни за всички европейски страни.

Набуко отпадна, Южен поток е замразен от ЕК...Азербайджан стана газов износител сравнително скоро. До 2007 страната е вносител на природен газ от Русия. Още през 1999, когато е открито голямото морско находище Шах Дениз обаче става ясно, че Азербайджан скоро ще се появи на световната карта на газовите износители. Тази перспектива провокира планирането и изграждането на първия голям азербайджански експортен газопровод Баку – Тбилиси - Ерзурум (Южнокавказки газопровод).

Съседните държави на Азербайджан – Русия и Иран са големи производители на газ и затова посоката на азербайджанския газ ще бъде на запад, през Грузия, и след това на юг, към Турция.

Стартирането на газопреносна система между Турция и България ще позволи получаването на природен газ както от Азербайджан, така и от Иран, Катар и други страни от Близкия Изток.

Двата горепосочени газопроводни проекти биха позволили доставка на природен газ от важното находище Шах Дениз в Азербайджан за Европа, в т.ч. и за България.

Преди отпътуването си за Баку, така нареченият президент Росен Плевнелиев заяви за турската  агенция "Анадол", че българската страна възнамерява да купува азербайджански газ. Той подчерта значението на Трансанадолския (TANAP) и Трансадриатическия (TAP) газопроводни проекти за България и добави, че стартирането на газопреносна система между Турция и България ще позволи получаването на природен газ както от Азербайджан, така и от Иран, Катар и други страни от Близкия Изток.

Газ от Азербайджан – добре, но на каква цена, мисли ли за това Плевнелиев. Наясно ли е колко ще иска страна като Турция за транзита на газа?

Може да доставяме газ и от Иран и Катар – бърза да заяви Плевнелиев, но кога, на какви цени, как след като в тези райони бушуват военни конфликти – това Плевнелиев изобщо не го мисли. Важното за него е да не транзитираме за Европа газ по проекта „Южен поток”, тъй като е свързан с Русия!

Друг въпрос е, че на „големите” тържества в Баку Плевнелиев ще бъда само с президентите на Турция, Гърция и Албания! От това по-"европейско" присъствие, здраве му кажи!

Ето какво коментира по възможността да заработи тръбопровод с азербайджански газ и Пламен Димитров в списание „Геополитика”:

Проектът за добив на газ от Шах Дениз предвижда находището да бъде разработвано на два етапа. Началният капацитет на Южнокавказкия тръбопровод е напълно достатъчен, за да поеме суровината от първия от тези етапи. Тя е предназначена за Грузия и най-вече за Турция. По време на строителството на газопровода се смята, че договарянето между Азербайджан и Турция за цената и условията за покупка на газа няма да бъде проблем, тъй като двете страни са естествени политически съюзници. В действителност нещата се оказват много по-сложни и енергийните връзки между Баку и Анкара преминават през доста обрати, повлияни и от зигзазите на политическите отношения между двете етнически и културно много близки държави.

Според турско-азербайджанското споразумение, сключено още през 2001, когато Южнокавказкия тръбопровод е само проект, първоначалната цена на газа от Шах Дениз, продаван на Турция, ще бъде 120 долара за 1000 куб. м. Реално обаче суровината започва да постъпва на турска територия едва в средата на 2007 като се предвижда от април 2008 цената да бъде предоговорена. Това предоговаряне обаче се оказва много труден процес, който продължава повече от три години. Успоредно с това Баку и Анкара преговарят и за условията за доставка на газ от втория етап от разработката на Шах Дениз, както и за транзитно споразумение, което ще позволи азербайджанският газ да преминава през турска територия и да бъде продаван в Европа. Само за периода от април 2008 до ноември 2009 са проведени тринайсет тура от преговорите. За да заличат конфузното впечатление от липсата на споразумение, двете страни периодично съобщават, че договореността вече е готова „на 95%” и остава да се уточнят само някои дребни детайли. През 2011 пък, на няколко пъти се появяваше съобщение, че азербайджанско-турското газово споразумение ще бъде подписано „всеки момент”. Сред основните причини за затягане на преговорите е нежеланието на турската страна да плаща за азербайджанския газ по регионалните пазарни цени. Към края на първото десетилетие на века Турция вече е успяла да си осигури внос на газ от няколко източника (Русия, Иран, Азербайджан, плюс втечнен газ от морски терминали) и има добра основа за маневри в преговорите с Баку. През ноември 2009 министърът на енергетиката Танер Йълдъз заявява пред бюджетната комисия на парламента в Анкара: „Братството си е братство, но съм принуден да мисля за интересите на своята страна. Винаги сме били рамо до рамо с азербайджанските си братя и сега те не бива да ни продават своя газ както на другите страни, трябва да има разлика между Турция и другите страни, за да може отношенията ни да укрепнат още повече. Надявам се, че цените на газа няма да са толкова високи”.

Именно проблемите (до голяма степен неочаквани) в преговорите с Турция тласнаха Азербайджан към търсенето на други експортни маршрути за газа от Шах Дениз или, най-малкото, към договарянето на такива възможности с цел да се окаже натиск върху преговорните позиции на Анкара. Основен конкурент на турското направление в азербайджанския газов износ бе Русия. Това се дължи на два фактора: наличието, още от съветско време, на тръбопровод, свързващ Азербайджан и Русия, и желанието на Москва да отклони каспийския газ от пряк достъп до европейския пазар като осуети реализацията на проекта „Набуко”. Руско-азербайджанските газови преговори започват още през 2008 като в края на юни 2009 Газпром и Сокар подписват споразумение, уреждащо условията за износ на азербайджански газ в Русия.

В допълнение към парадокса, че изнася газ за Русия, оглавяваща световната класация на държавите с най-големи газови запаси, Азербайджан има подписано споразумение за продажба на газ и в Иран, заемащ второ място в тази класация. Газопроводът, свързващ Иран и Азербайджан, е построен още през 1971 и до 1979 пренася ирански газ до кавказките републики на СССР. Доставките са прекратени след ислямската революция, свалила шаха на Иран.

Тук спирам с описанието на сложния пъзел, който представлява уреждането на внос на природен газ от Азербайджан и Иран...

Прегръдките на Росен Плевнелиев в Анкара...

Плевнелиев при ЕрдоганНякак мимоходом мина факта, че на инагурацията на турския президент Ердоган нямаше други представители на страни-членки на Европейския съюз освен Плевнелиев, въпреки, че Турция се стреми към Брюксел!

Да е чувал или чел Плевнелиев, че турският неоосманизъм САЩ притеснява и това бе признато от бившият американски посланик в Анкара в секретна стенограма?

Толкова ли нямаше кой да спре съпруга на Плевнелиева и да му обясни, че в настоящата международна ситуация и купищата неизяснени отношения със съседна Турция.

Ето какво написа Георги Коларов в сайта news.bg за това посещение след подробен анализ на външнополитическите връзки на Анкара с близки и далечни страни: „На този фон изпъква слугинското поведение на българския президент Росен Плевнелиев, който лично отиде да поздрави Реджеп Тайип Ердоган с новия му ключов пост. По този начин, нашият държавен глава с лека ръка зачеркна всички противоречия в между-държавните отношения и обоснованите претенции на българската страна към турската: за компенсациите на тракийските бежанци; за екзархийските имоти; за насилственото насочване на сирийските бежанци към българската граница и т. н. Особенно, на фона на назначението на идеолога на „неоосманизма" Ахмет Давутоглу на министър-председателския пост!

Можеше например да изпрати неопитния външен министър Даниел Митов да „отбие номера". Вместо това, Росен Плевнелиев нарече Република Турция „добър съсед и стратегически партньор"! И това при положение, че именно доктрината на „неоосманизма" засяга пряко българската национална безопасност и териториална цялост, а не действията на Путин в Донбас! По този начин разочарова някои от потенциалните избиратели на ГЕРБ и е съмнително, че Бойко Борисов ще му прости този грях!”

Къде ще чуе и прочете преродената Ирландска пастирка какво се случва във върховете на международната дипломация, като се е награбил с една дузина дини да ги влачи на наша сметка – пък каквото ще да става?!

Няма как хем да се хвалиш със симпатии от страна на германския канцлер Ангела Меркел, хем да си затваряш очите и ушите, че консерваторите на Меркел отхвърлят членството на Турция в ЕС в своята избирателна програма!

Нима Плевнелиев е пропуснал колко недоволен бе Обама за това, че Ердоган подкрепя джихадисти в Сирия?

Той се завърна от Анкара и се размечта за двойно по-висок стокообмен, за общи туристически пакети, за съвместни инвестиции...

Вероятно Плевнелиев забрави набързо как ни извиваха ръцете от Анкара със спрените ТИР-ове и един куп изисквания и такси!?

Припомням, че официалната церемония по встъпване в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган като президент на Република Турция се състоя в президентския дворец „Чанкая" в Анкара и на нея присъства и българският държавен глава Росен Плевнелиев.

Най-малкото, което Плевнелиев дължеше, бе бойкот на въпросното коронясване на новия османски султан.

Реджеп Тайип Ердоган демонстрира връщане към османското и ислямското минало на Турция. Той промени политическата система в страната така, че да може да бъде избран за президент.

Само за последния месец дейци на неговата партия направиха няколко скандални изказвания, като например препоръка към жените да не се смеят на публични места.

Нито един друг държавен глава на страна от ЕС не присъства на церемонията на турския президент, но за Росен Плевнелиев това явно е без значение!

Вероятно той не е чувал за задължително достойно поведение когато си държавен глава, гостуващ в друга страна...

Тогава за какво обитава президентската институция този човек, за да разхожда из Европа необяснимата си усмивка, гарнирана със зализания перчем?

Излагация в Брюксел

Изпровизиращият дилетант, заемащ поста на държавен главаПлевнелиев се изложи и в Брюксел с приказките си за кандидатурата на Кристалина Георгиева за еврокомисар по външната политика.

Комисар Кристалина Георгиева ще получи силен икономически ресор и сериозна позиция в следващата Европейска комисия. Това обяви президентът Росен Плевнелиев в Брюксел, след като държавните и правителствени ръководители на 28-те очаквано избраха за върховен представител за външната политика италианският първи дипломат Федерика Могерини, която е от средите на европейските социалисти.

Мога категорично да заявя, че г-жа Кристалина Георгиева ще получи много силен пост в новата ЕК, силен икономически ресор и много високостояща и сериозна позиция в ЕК.

Плевнелиев твърдеше наляво и надясно, че е разговарял с повечето европейски лидери, за да се стигне до единна позиция за избора на нови комисари. "Ние имахме безспорно най-добрата кандидатура. Няма държавен глава, няма министър-председател, който да не е стиснал моята ръка на този европейски съвет с поздравления за кандидатурата, която България посочи" не спираше да приказва той.

Плевнелиев твърдеше, че в последните няколко дни е водил интензивни разговори, включително и с германския канцлер Ангела Меркел, с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и други, за да се създадат възможности българската кандидатура да получи дипломатическа и институционална подкрепа.

Плевнелиев казваше, че със сигурност кандидатурата на Кристалина Георгиева ще има успех, защото тя е "изключителен европеец и лидер със световна репутация". "Този успех ще бъде не само неин, но и на българската дипломация и на българските институции, които имаха амбицията да пожелаят най-високото", каза той.

Да е чул Плевнелиев, че Кристалина Георгиева не направи

НИЩО за подпомагане на бедстващите райони от порои?

Да е чел, че според нея, нахлуването на нелегални емигранти щяло да подобри генофонда ни?!

Или този гоцеделчевчанин си живее в някакъв свой си, измислен свят?

След избора на италианката Федерика Могерини за поста на Катрин Аштън какво трябва да си мислим за този така наречен български президент?

Социалистката Могерини зае поста на марксистката баронеса Катрин Аштън

  • Че ще си остане със стиснатата ръка от разни европейски чиновници?
  • Че ще си остане с проведените напразно интензивни разговори с Ангела Меркел и Херман ван Ромпой?
  • Че Кристалина Георгиева е "изключителен европеец и лидер със световна репутация" единствено в неговите объркани външнополитически представи за световно лидерство и репутация?
  • Че българската дипломация е доста западнала, по причина на това, че се озова в ръцете на дилетанти и безхаберници като министри и президент?

„През последните няколко месеца свършихме много работа - българската външна политика, както и всички институции положиха немалко усилия и се радвам, че вдигнахме толкова високо летвата, че днес г-жа Георгиева е една от трите кандидатури за Върховен представител на ЕС по външните работи и политиката за сигурност“, заяви президентът и допълни, че само по себе си това е огромен успех.

Да се смее ли да плаче ли човек?!

Президентът на България Росен Плевнелиев разкритикува остро българските политици и крупните олигарси за това, че разчитат твърде много на държавните пари, и обеща да внесе повече прозрачност в обществените поръчки по енергийни и инфраструктурни проекти, написа вестник Financial times.

Това интервю беше от поредицата уредени за така наречения държавен глава.

„Нашите олигарси са пристрастени към държавните пари. Като президент чувствам разочарование, че много решения при обществените поръчки, особено по големи инфраструктурни проекти, са взимани без достатъчно прозрачност и при затворени врати”, заяви Плевнелиев в интервю за вестника.

„Хората искат да видят повече прозрачност в тези сектори. Ето защо служебното правителство ще направи свой приоритет изготвянето на ново законодателство за дейността на електронното правителство, което ще предаде на следващата администрация”, посочи още президентът на България.

Ако журналистът бе помолил Плевнелиев да спомене поименно олигарси и да каже за конкретни случаи за „пристрастяване” към държавни пари – Плевнелиев щеше да се препъне в общите фрази и нищо неозначаващи клишета, но уви, това не се случи.

Затова пък „Хроники” припомня, че само безнаказаността на поста на държавен глава възпрепятства прокуратурата да провери доходите на Росен Плевнелиев в наши и чужди банки, както и произхода на имотите му и офшорните му сметки.

Именно тази конституционна безнаказаност осигури на Плевнелиев един милион повече от отпуснатото в бюджета, за да харчи както му душа иска. Това даде възможност на роденият в Гоце Делчев президент да отиде два пъти до Лондон със сина си и да отседнат с охраната в най-скъпия хотел на столицата на Великобритания.

Българи се палиха и горяха като живи факли от отчаяние и мизерия, Български градове се удавиха в порои – обитателят на президентството остана на сухо, топло и сигурно в столицата и не си направи труда да отиде поне, за да види с очите си какво е човешко страдание и болка.

На 2 септември стана ясно, че военно-полевите кухни ще се прибират в средата на септември и вече няма да хранят пострадалите в Мизия хора. Все още няма терени за бъдещи постройки на останалите без покрив, храна, вода, лекарства, дрехи, покъщнина жители на Мизия.

„Дотогава най-пострадалите къщи няма да бъдат възстановени и хората няма как в домашни условия да си приготвят храна. Обмисляме вариант за сключване на договор с фирма за кетъринг“, каза за в. „Преса“ зам.-кметът на Мизия Николай Нековски. Идеята е обсъждана на съвместно заседание на кризисния щаб и общинското ръководство, но засега няма набелязана конкретна фирма, твърди той.  „Общината няма кухня с капацитет за 600 порции дневно. Кетърингът най-вероятно ще е от Козлодуй, който е само на 7-8 км от Мизия. Пак ще се гарантира само топъл обяд, както досега. Ястията няма да са луксозни, а като тези от военнополевата кухня. Ще се разплащаме с кетъринговата фирма със средства от дарителската сметка, в която досега има 40 хил. лв., но се надявам на още постъпления“, допълва Нековски.

Служебният премиер Близнашки в шоуто Слави„Дотук беше направено немалко – каза премиерът Близнашки за бедствието в Мизия. - ...помагаме да си оправят апликационните форми, призовахме за кампанията „Национална солидарност”, преведохме 1 млн за текущите разплащания, истината е, че хората искат трайни решения не искат да живеят във фургони в навечерието на зимата, имат си своите много сериозни опасения, там се налага много сериозна инвестиция, нещо, за което ние нямаме средства, но ние ще осигурим, утре ще видим на заседанието на правителството отделните министерства какво могат да предоставят, мисля, че ще има добри новини за нашите сънародници от този регион, но това е както се казва – преко сили... Те искат някой да построи къщите, но в най-добрия случай, това, което ще можем да направим за тях е да предоставим евентуално част от строителните материали...”

С отмяната на бедственото положение в Мизия в средата на септември т.г. ще си тръгнат и военните, които сега обслужват полевата кухня. „Дотогава най-пострадалите къщи няма да бъдат възстановени и хората няма как в домашни условия да си приготвят храна. Обмисляме вариант за сключване на договор с фирма за кетъринг“, каза за „Преса“ зам.-кметът на Мизия Николай Нековски. Идеята е обсъждана на съвместно заседание на кризисния щаб и общинското ръководство, но засега няма набелязана конкретна фирма, твърди той.  „Общината няма кухня с капацитет за 600 порции дневно. Кетърингът най-вероятно ще е от Козлодуй, който е само на 7-8 км от Мизия. Пак ще се гарантира само топъл обяд, както досега. Ястията няма да са луксозни, а като тези от военнополевата кухня. Ще се разплащаме с кетъринговата фирма със средства от дарителската сметка, в която досега има 40 хил. лв., но се надявам на още постъпления“, допълва Нековски.

В същото време, пак на 2 септември се появи съобщение, че сьомгата и морските дарове са табу за приемите, коктейлите и работните обеди и вечери в президентството. Причината е презастраховка от токсични вещества, които често се откриват в екзотичните риби. В обществената поръчка за кетъринг за ВИП гости на „Дондуков“ 2 изрично е записано, че не може да се предлага сьомга. От заявката става ясно, че в президентството залагат на българското. Поставено е условие ястията да са предимно от националната ни кухня. Стойността на поръчката е 79 200 лв. Посочени са и примерни менюта. Обедните гурме порции включват традиционна българска салата (на основа на домати и краставици), зеленчуково предястие на основата на тиквички, филе от риба пъстърва с картофи и зеленчуци и торта за десерт.

За вечеря на ВИП гостите на „Дондуков“ 2 ще сервират зелена салата, рибно предястие, телешко със зеленчуци, български сирена и печени плодове. За традиционните приеми - за ръководителите на дипломатически мисии (през януари), по случай 3 март и 24 май - фирмата, която спечели поръчката, ще трябва да осигурява коктейлни хапки - 10 вида солени и 5 сладки.

Кетъринг и кетъринг...

Месец след деня на пороя и удавения град Мизия е ясно, че нито премиер, нито президент работят, за да могат хората в потопения град да се сдобият с покрив, покъщнина, топлина, храна, средства.

Мизия бе потопена и хората няма как да дочакат прокурорската проверка за това, кой е виновен за придошлите води, които издавиха къщи, домашни животни, зимнина, градини, дрехи, покъщнина.

Докато от Прокуратурата се произнесат за вината – десетки ще гладуват, ще им липсват лекарства, ще чакат дарения за дрехи, спално бельо, покъщнина.

На този фон кетъринга на президента, който забранявал сьомгата, но затова пък осигурявал от пиле – мляко е подигравка и гавра със страданието на мизийци...

Какви приеми, какви пътувания в чужбина, какви харчове, когато там на северозапад цял град е на улиците, полуоблечен, бос, гладуващ?

За какво ни е този президент, за какво са ни тези политици?

 

Турция привика нашия посланик в Анкара заради декларацията за арменския геноцид

Турският президент Реджеп Тийп ЕрдоганНа 25 април т.г. посланикът на България в Анкара е бил поканен на среща в турското външно министерство във връзка с Решението на Народното събрание за признаване на масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г. Турската страна е изложила своите виждания, свързани със събитията, станали повод за решението на българския парламент, както и за начина и последствията от неговото приемане.

Наложило се е на българския посланик да пояснява причината за приемане на Декларацията, действие и поведение, твърде обидно за посланика на една суверенна държава.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мунПричината за липсата на самочувствие на българските политици от приемането на тази Декларация вероятно идва от факта, че генералният секретар на ООН Бан Ки-мун нарече зверско престъпление гоненията на арменците в Османската империя през 1915 година, но се въздържа да използва термина геноцид. Той призова страните да продължават сътрудничеството, за да изяснят фактите отпреди 100 години, предадоха ТАСС и ДПА.

Възможно е Бан Ки.мун да не е достатъчно ограмотен по темата, нека не забравяме, че същият Генерален секретар на ООН се направи на глух и сляп за зверствата, които извършиха киевските бандеровци в Дома на профсъюзите в Одеса преди около година. За него разчленените трупове и обгорени хора в центъра на една съвременна държава се оказаха „незначително събитие” и той подмина случилото се с мълчание.

Архивни снимки от геноцида над арменцитеСтефан Дюжарик, говорител на Бан Ки-мун, заяви,че генералният секретар на ООН е напълно наясно колко чувствителен е въпросът за термина, използван за случилото се през 1915 година и е взел предвид изказванията на папа Франциск. Светият отец нарече гоненията на арменците първия геноцид на 20-ти век и приравни гоненията на арменците в Турция с Холокоста.

Не без значение на зависимите ни от вън политици бе следният факт: Президентът на Франция Франсоа Оланд призова Турция да предприеме нови стъпки в посока на „истината“ зад масовите убийства на арменци преди век и каза, че „е време за скъсване с табутата“.

„Усилието в посока на истината трябва да продължи и аз съм убеден, че този век вековен юбилей ще стане свидетел на нови жестове, нови стъпки по пътя на признаването“, каза Оланд на вечеря с арменски движения в Париж, предаде AFP.

Предупреждавайки, че решения като резолюцията на Европейския парламент, наричаща масовите убийства на анадолски арменци по време на Първата световна война „геноцид“, ще доведат до враждебност и предразсъдъци срещу Турция и мюсюлманите, каза турският премиер Ахмет Давутоглу и попита за съдбата на аборигените в Австралия и индианците в Америка, съобщи вестник Hürriyet.

Турският премиер Ахмед ДавутоглуТурският премиер Ахмет Давутоглу гневно осъди Европейския парламент за приемането на резолюция, призоваваща Турция да признае масовите убийства на арменци в Османската империя за геноцид, заявявайки, че това е знак за „расизъм“ в Европа, предаде AFP. В разговор с журналисти в Анкара, Давутоглу каза, че подобна позиция игнорира страданията на турските мюсюлмани през Първата световна война и рискува да предизвика омраза към нехристиянските религии.

„Европейският парламент не трябва да взема решения, които биха довели до омраза към определени религии или етноси, ако той иска да допринася за мира. Този проблем е извън турско-арменския въпрос. Това е нов отзвук от расизма в Европа“, каза премиерът.

Резолюцията на ЕП, призоваваща Турция да признае арменския геноцид може да доведе до влошаване на отношенията между Анкара и Брюксел, се посочва в изявление на турското външно министерство, предаде РИА Новости.

Турция отзова своя посланик във Ватикана за консултации във връзка с изявлението на папа Франциск, определил убийствата на арменци от Османската империя „геноцид“ и една от трите „големи безпрецедентни трагедии“ на 20 век, предаде Reuters, позовавайки се на турското външно министерство.

Призивът Турция да признае арменския геноцид може да доведе до влошаване на отношенията между Анкара и Брюксел, предупреди турското МВнР.

„Още веднъж почтително си спомняме и споделяме болката на децата и внуците на отоманските арменци, които са загубили живота си по време на депортацията през 1915 г.“, заяви турският премиер Ахмед Давитоглу в специално изявление, посветено на отбелязването на 100-годишнината от събитията, довели до смъртта и изселването на 1,5 млн. арменци.

Убити арменци - масов гробРасизъм, 1,5 убити при депортация?! – тези версии за избиването на арменци поставиха Турция в твърде незавидно положение в очите на Европа и света.

Австрия определя като геноцид избиването на арменци в Османската империя през Първата световна война, сочеше парламентарна декларация, получена от ДПА.

"Заради историческата отговорност - Австро-унгарската монархия беше съюзник на Османската империя - е наш дълг да признаем и осъдим ужасните събития като геноцид", посочват шестте парламентарно представени партии в декларация, която ще бъде прочетена утре.

Парламентът се въздържа обаче да приеме официална резолюция, посочва агенцията, т. е. Австрия прие символично, че е имало геноцид над арменците в Турция.

Досега над 20 страни са признали кланетата за геноцид. Сред тях са Русия, Франция и Ливан. Думата геноцид използват Европейският парламент и други институции. Но други държави, като Съединените щати, Великобритания и Израел отказват да признаят геноцида с аргумента, че това би влошило отношенията с Турция.

ГЕРБ и коалиция решиха, че е дошъл моментът да „ударят” ДПС и го направиха

Няма да броя колко пъти бе отхвърляно приемането на Декларация за осъждане на арменския геноцид в парламента – не са един или два пъти, но е факт, че българският парламент поне 10 години отказваше да признае геноцида над арменците. Неочакваното влизане на точката за осъждане на арменския геноцид в програмата на парламента за деня също бе изненада. След вял дебат и опити на ДПС да се противопостави на приемането на тази осъдителна Декларация всячески – накрая залата гласува Декларацията, но думата „геноцид” бе заменена с масово избиване на арменци и то по предложение на депутатката от ГЕРБ, Цвета Караянчева. А за Цвета Караянчева знаем, че ходеше на партийните сборища на Ердоган с Цветан Цветанов, но сега нещата са различни: опасността ДПС да спечели местните избори в големи градове обединиха ГЕРБ, така наречените реформатори, така наречените патриоти и АБВ и Декларацията бе приета. Предполагам, че в светлината на демократичните традиции на прехода, за целта е било получено негласно одобрение на посолството на САЩ. И то след като ЕП, Ватикана и поне 20 държави също приеха, че е бил извършен геноцид над арменците в Турция в началото на 20 век.

Лютви Местан, лидер на ДПСЛидерът на ДПС Лютви Местан реши да „цака” с Холокоста, тъй като е известно, че Израел е против събитията в началото на 20 век, свързани с избиването на 1,5 арменци да се приемат като геноцид. "Днес всички дължим състрадание и съчувствие към евреите. Съвременната политика следва да се въздържи, защото няма право към избирателен подход спрямо историческите събития. Проява на политическа мъдрост е да не се търсят съзнателно теми, които да противопоставят отделните народи", заяви Местан.

В опит  да изземе инициативата на АТАКА за проекторешението, депутатката от ГЕРБ Цвета Караянчева предложи да бъдат променени части от текстовете като думата геноцид се замени с масово изтребление и масово избиване.

Магдалена Ташева, депутат от АтакаВ отговор на това предложение депутатката от АТАКА Магдалена Ташева отсече:

„Да напомня на г-жа Караянчева, че това, което тя нарича масово избиване или масово изтребление и послужило преди 70 години за дефиниция на понятието геноцид. В Османската империя е извършен геноцид над арменци, асирийци, малоазийски гърци, българи по един-единствен признак – понеже са християни”. Атакистката припомни на депутатите и специално на гербаджийката за масовите кланета на Хамидие в края на 19-ти век. „И след като те са послужили за дефиниция на понятието геноцид ООН казва – това, което е станало с арменците в Османската империя, това е геноцид. Значи ние нямаме право да редактираме ООН.

Десислав Чуколов, депутат от АтакаДепутатът от БСП Валери Жаблянов каза, че партията му ще подкрепи проекторешението на АТАКА. В последните 10 години много неща са се променили и това налага промяна на позицията ни, заяви той след като Десислав Чуколов в началото на дебатите му напомни, че БСП няколко пъти отхвърля решението на АТАКА за признаване на арменския геноцид. В крайна сметна социалистите се извъртяха отново и подкрепиха редакционната поправка на ГЕРБ -  да се замени думата „геноцид” с „масово изтребление”. Това бе подкрепено и от Патриотичния фронт, РБ, БДЦ и АБВ.

Това предизвика острата реакция на АТАКА. „Знаем, че Бойко Борисов е казал в кулоарите на НС „масово изтребление“, не „геноцид”. Знаем, че се опитвате да омекотите реакциите от турската държава, но това отново показва, че се съобразяваме с Турция. Нека да се съобразяваме с България”, заяви  Десислав Чуколов.

След като точката остана в дневния ред, въпреки усилията на реформаторите тя да не бъде гледана, ДПС напусна залата под одобрителните погледи на представители на турското посолство, които наблюдаваха дебатите от балкона на НС.

Със 157 гласа „за”, 36 „против” и без въздържали се Народното събрание прие проекторешението на АТАКА за признаване на арменския геноцид в Османската империя и обявяви 24 април за ден на възпоменание на неговите милион и половина жертви. Това стана в петък, когато се навършиха 100 години от кървавите зверства.

След като гласуваха редакционните поправки и проекторешението на АТАКА, народните представители почетоха жертвите с едноминутно мълчание, а депутатите от ДПС демонстративно повторно напуснаха пленарна зала, като по този начин потвърдиха, че одобряват зверските кланета на арменци преди 100 години.

Каква бе причината за вкарване на тази точка в дневния ред на парламента? Задават се парламентарни избори, ДПС прави всичко възможно да се превърне във втора политическа сила, а защо не и първа, ако успее да мобилизира циганските избиратели.

Стратезите на ДПС са приели, че размахването на етническата карта трябва да се замени с яхване на недоволството на циганите, които са рисков контингент, твърде податлив за платена агитация, твърде податлив за обслужване на политически сили. Вместо говоренето за защита на създадения в първите години на демократичен преход „турски” етнос, което в момента е твърде хлъзгаво на фона на каталунските искания в Испания, които искат провеждане на референдум за отделяне от Испания – е една от причините ДПС да смени позицията си, насочвайки се към циганите.

Да не забравяме, че правителството на Каталуня, в сътрудничество с местни обществени организации, изготви "пътна карта" за обявяване на независимост от Испания.

Споразумението бе подписано от партията на регионалния президент на Каталуня Артур Мас и още четири формации. То предвижда, че ако сепаратистите спечелят регионалните избори на 27 септември, Каталуня трябва да обяви независимост след 18 месеца.

Да не забравяме, че в Германия гастарбайтерите са достатъчно, за да хрумне на някой от геостратезите от Щатите да ги мотивира поискат политическо представителство, но това засега няма как да се случи, тъй като политиците в тази държава не са български, и диктатът на САЩ не е толкова ярко изразен.

Български циганиЗащо циганите са по-удобната карта на ДПС за местните избори? Проблеми свързани с безработица и инфраструктура има и сред така нареченото мюсюлманско малцинство, което от години политици и журналисти наричат „турски етнос”. Разликата с циганите е, че за тяхната интеграция се дават милиони, докато справянето със социалните проблеми на така наречения „турски етнос” е дело единствено на държавата.

Това е другата причина ДПС да избере за известно време циганите като свои избиратели – при тях върви сценарият „с чужда пита, помен правят”.

На фона на тежката ментална криза в лявото политическо пространство, където БСП и АВБ са абсолютно безполезни на избирателите си, ДПС е в твърде изгодна позиция да атакува по-висок рейтинг в едни местни избори. С лозунги „против дискриминация”, за социални мерки и интеграция на циганите ДПС има добър шанс да спечели наесен, още повече, че циганите не са толкова малко както българските мюсюлмани, а клонят към един милион. Само задължителното гласуване и въвеждането на минимален образователен ценз може да се противопоставят на въжделенията на ДПС, нещо, за което кой знае защо разноцветните ни политици не са наясно.

Това е причината точно в този момент парламентът ни изненадващо да промени и размести дневната си програма и да приеме Решението за осъждане на масовото избиване на арменците в началото на 20 век в Турция.

Която от политическите сили все още лежи на версията, че ДПС е единствено и само протурска партия и пренебрегне включването на циганите като техен електорат, е на път да претърпи голямо разочарование наесен на местните избори.

Да не забравяме, че заблудата е тривиална и далеч по-елементарна проява на вродената човешка склонност към самоизмама. Заблуденият политик е болен политик, а когато самоизмамата и самочувствието обхванат цяла политическа сила – то тогава патологическото израждане на крайния резултат е неизбежен.

Десетилетия наред политиците ни демонстрират как умеят да пълзят пред чужди господари и интереси. И всичко това върви заедно със заблудата, че се върши в името на щастливия край. Кой да им каже, че щастлив край няма, а ако е щастлив, значи това не е краят!

 
ИстанбулМнозина в Брюксел разглеждат сегашното поведение на Анкара като очевидно заплаха за единството на НАТО, особено на фона на хроничните капризи на източноевропейските членове на пакт. Според редица анализатори, причината за него съвсем не е заглъхналото напоследък традиционно противопоставяне между Гърция и Турция, нито дори войната в Сирия, в която турците са активно ангажирани, а именно идеологическата теза за „новата“ турска самостоятелност и превръщането на страната в регионална държава с исторически амбиции.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2015/1782-samostoyatelen-geopoliticheski-igrach-li-e-ankara

През февруари 2015 Турция за пореден път потвърди избора си в полза на китайските аналози на руската противоракетна система С-300 и за пореден (пети, от 2009 насам) път отложи окончателното решение за доставката им - този път за края на април- обвързвайки го с позицията на водещите европейски държави относно арменския геноцид, чиято стогодишнина се отбелязва именно през 2015.

От гледната точка на външния наблюдател това изглежда повече от странно – държава, която е член на НАТО, обвързва създаването на самостоятелна (според военния министър Исмет Йълмаз тя „няма да бъде интегрирана в общата система на алианса“) система за противоракетна отбрана (ПРО) с оценката за една трагедия отпреди цял век от страна на държави, които също са част от Североатлантическия пакт. Според някои анализатори, доколкото сред заинтересованите от голямата военна поръчка страни единствено Франция заема последователна позиция по въпроса за признаването на арменския геноцид, турските претенции касаят именно френското участие в търга за системите за ПРО (френско-италианският консорциум Eurosam и неговата система Aster 30 се класираха на второ място, непосредствено след китайците). Истината обаче е, че турското национално съзнание е много по-исторически обосновано, отколкото това на повечето европейски държави. За турците събитията отпреди един, два или дори три века, продължават да са от значение и понякога въздействат дори повече, отколкото съвременната ситуация, върху формирането на практическата политика на Анкара (доказва го и непропорционалната турска реакция на споменаването на арменския геноцид от папа Франциск) . Това много трудно може да бъде разбрано от Париж или Брюксел, впрочем там не са наясно с много други особености на турското самосъзнание. Затова и използването на подобни идеологизирани аргументи при решаването на чисто икономически въпроси от страна на Анкара не изглежда чак толкова екстравагантно. Между другото, ако Турция все пак се откаже от китайското предложение, а Париж "дръзне" да проведе някакви мероприятия във връзка със стогодишнината от арменския геноцид, големият печеливш от сделката за ПРО може да се окаже американският "аутсайдер", в лицето на Raytheon и Lockheed Martin, за който се смяташе, че окончателно е изгубил битката с китайците и французите.

Обвързването на позицията по арменския геноцид с печалбите от евентуалната доставка на системите за ПРО е именно идеологическо, а не политическо. Събитията от 1915 са болезнена точка не толкова на външния имидж на Турция, колкото на нейното вътрешно самосъзнание. Битката на Анкара против признаването на геноцида е  ключов момент в търсенето на национална самоидентификация. Защото външната политика на една регионална сила, притежаваща историческо съзнание за собствената си роля (в зоната от Египет на юг, до Унгария, на север) е невъзможно без наличието на морална основа. Както е известно, от няколко десетилетия насам Турция реализира мащабна програма за възстановяване на културно-историческото си влияние на Балканите, акцентирайки върху реставрацията на изградените по време на султаните мостове, пътища, дворци, бани и джамии. Паралелно с културното влияние постепенно се налага и икономическото и политическото, но в основата е именно идеологията на новото турско възраждане, а не чистия прагматизъм. Отстрани това наистина трудно може да се разбере.

Турските амбиции

Мнозина в Брюксел разглеждат сегашното поведение на Анкара като очевидна заплаха за единството на НАТО, особено на фона на хроничните капризи на източноевропейските членове на пакт. Според редица анализатори, причината за него съвсем не е заглъхналото напоследък традиционно противопоставяне между Гърция и Турция, нито дори войната в Сирия, в която турците са активно ангажирани, а именно идеологическата теза за „новата“ турска самостоятелност и превръщането на страната в регионална държава с исторически амбиции. Впрочем, това нервира не само командването на НАТО, но и Израел, който допреди няколко години се смяташе за стратегически съюзник на Анкара. Не на последно място и, защото ако Турция все пак се сдобие с китайската система за ПРО, това ще я обвърже не само с Пекин, но и с Москва, доколкото именно руските технологии са в основата и. При това Русия няма никакви основания да се притеснява от новата турска ПРО, тъй като китайските системи могат да прихващат балистични ракети на разстояние 15-30 км, т.е. нямат никакво отношение към руската ракетно-ядрена програма. В случая по-скоро става дума за поредната демонстрация на „нелоялността“ на Анкара към прокарваната от САЩ програма за ПРО в Източна Европа. За разлика от нея турската система няма да е насочена срещу Русия, а по-скоро срещу Иран, възприеман като турски регионален съперник и дори противник.

Международната общност вероятно тепърва ще бъде сюрпризирана от нестандартните стъпки на Турция в регионален план, в чиято основа са чисто идеологически и исторически мотиви. Показателни в това отношение са поредните декларации на турските управляващи, че тяхна основна цел в Близкия Изток си остава свалянето на сирийския режим. Това очевидно влиза в противоречие с твърденията, че Анкара е обърнала гръб на Запада и търси нови съюзници на Изток, включително в лицето на Русия. Подобни действия по-скоро навеждат на мисълта, че Турция продължава да е на предната линия на близкоизточната стратегия на Запада, като срещу това и се позволява да се представя за самостоятелен геополитически играч, разбира се в определени рамки.

За истинските цели на турската политика може да се съди по редица изявления на високопоставени турски държавници през последните месеци. Така, според вицепремиера на страната Нуман Куртулмуш, Турция вече се е пробудила от 150-годишния си сън и със сигурност ще възроди някогашната си мощ. Тук е мястото да напомня, че преди 150 години Турция не съществува, а сегашната и територия представлява „ядрото“ на все още огромната Османска империя, включваща голяма част от Близкия Изток (днешните Сирия, Ирак, Израел, Палестина, както и голяма част от Саудитска Арабия и Йемен), някои райони на Северна Африка (Либия) и Балканите (България, Босна, Албания и други).

Макар че Османската империя прекратява съществуването си в резултат от Първата световна война, почти век по-късно в Турция очевидно има хора, мечтаещи за възраждането и. Така, според вицепремиера Куртулмуш, основна причина за разпадането на империята е била „загубата на амбиции и култура“, но днес те се възраждат, т.е. намеква се, че може да бъде възстановена и самата империя. Фактът, че това се твърди не от маргинални политици, а от хора, които се намират на върха на държавната йерархия, не може да не поражда тревога, тъй като говори че в основата на сегашната турска външна политика стои експанзионизмът. Доказателство за това са и думите на президента Реджеп Ердоган, потвърдил през януари 2015, че цел на Анкара си остава свалянето на сирийския му колега Башар Асад и неговия режим. Той заяви, че „ако Асад остане на власт, няма да има промяна на ситуацията в страната“ и изброи някои от мерките, с чиято помощ турските управляващи ще се опитат да го свалят: създаването на забранени за полети зони и „зони за сигурност“, където няма да се допуска присъствието на части на сирийската армия (т.е. на анклави, контролирани от въоръжената опозиция, доминирана от ислямистите), както и продължаване подготовката на опозиционните части и осигуряването им с всички необходимо за да продължат войната с Дамаск.

При това турската помощ се оказва не само на т.нар. „умерени опозиционни формации“, но и на радикалните ислямистки организации от типа на Джабхат ан-Нусра (филиал на Ал Кайда в Сирия) и Ислямска държава. По разбираеми причини, контактите с последната не се афишират, но изтичащата от време навреме информация, показва, че става въпрос за сериозна подкрепа.

Основната част от доброволците в редовете на Ислямска държава стигат до Сирия и Ирак през Турция. При това, нещата не опират до неспособността на местните сили за сигурност да попречат на това, защото когато ислямистите бяха обсадили кюрдския град Кобани в Северна Сирия турската армия дълго време не допускаше турските и иракски кюрди да отидат на помощ на съплеменниците си, чак докато правителството в Анкара не реши, под натиска на международната общност, да разреши части на т.нар. „пешмерга“ да преминат през турска територия за да стигнат до Кобани.

В същото време, както твърди турската опозиция, през миналата 2014 един от водачите на Ислямска държава е бил лекуван в частна турска клиника и то с пари на правителството.

Впрочем, всичко това не е чак такъв парадокс, защото Анкара е заинтересована, ако не от успеха, поне от съществуването на въоръжените ислямистки формации по няколко причини. Една от тях е и споменатият по-горе неоосманистки проект, превърнал се в неофициална идеологическа основа на турската геополитика. Част от турските стратези изглежда разчитат, че в качеството си на най-мощната ислямистка групировка в региона, Ислямска държава може да разчисти Близкия Изток от режимите, които в Анкара смятат за „неприемливи“ и да ограничи влиянието на конкурентите, и на първо място на Иран. Между другото, Турция и Ислямска държава имат и друга обща цел – да не допуснат създаването на светска кюрдска държава. Неслучайно в последното си интервю за американското списание „Форийн Афеърс“, сирийският президент Асад, напомняйки за резолюция 2170 на Съвета за сигурност на ООН, която забранява оказването на каквато и да било помощ на Джабхат ан-Нусра и Ислямска държава, посочи, че „точно това правят в момента Турция, Саудитска Арабия и Катар“ и, че „лична отговорност са случващото се носи Ердоган“.

Колко сериозни са противоречията със Запада

Сред сравнително малко коментираните във водещите западни медии аспекти на войната срещу Ислямска държава е смайващо ниската ефективност на въздушните удари, които нанасят срещу позициите на ислямистите силите на оглавяваната от САЩ коалиция. Истината е, че от тяхното начало насам, Ислямска държава допълнително укрепна и разшири контролираните от нея зони в Сирия и Ирак, а единствените, които упражняват реален натиск срещу тях, са кюрдите в двете страни, както и иранският корпус, намиращ се в Ирак със съгласието на правителството в Багдад.

Това също поставя под съмнение твърденията на редица западни и руски анализатори, че между Турция и Запада съществуват сериозни противоречия и, че Анкара следва напълно самостоятелна външна политика. За разлика от тях, други експерти смятат, че става въпрос само за „временни тактически разминавания“, които не поставят под съмнение общите стратегически цели. Действително, Турция отказа да стартира сухопътна операция срещу Ислямска държава, поставяйки като условие за това, коалицията да води борба и срещу Асад, докато поне засега свалянето на сирийския диктатор не е в дневния ред на Вашингтон. Както посочва по този повод в „Джумхуриет“ турската коментаторка Нилгюн Джерахоглу: „На четвъртата година от гражданската война в Сирия, САЩ избраха страната на Асад. На фона на охлаждането на отношенията с Анкара, първо шефът на ЦРУ Джон Бренан, а след това и държавният секретар Джон Кери дадоха зелена светлина на преговорите с Асад“. На свой ред, „Ню Йорк Таймс“ още през януари 2015 коментира, че Вашингтон „тихомълком се отказа от първоначалното си условие, Асад да напусне властта“. Посочвайки, че „без Асад Сирия е обречена да затъне в още по-голям хаос и радикализъм“, вестникът отбелязва, че „заради задънената улица, в която се намира сирийската опозиция, възхода на Ислямска държава и хуманитарната криза в Сирия, САЩ решиха да предпочетат постепенните промени“.

В тази връзка Нилгюн Джерахоглу критикува турския външен министър Мевлют Чавушоглу, защото продължава да настоява, че „няма за какво да говорим с Асад“ и мрачно заключава, че „амбициите на Турция да стане регионална държава са сломени, ние престанахме да изпълняваме ролята на мост между Запада и Изтока, а четиригодишната война в Сирия означава пълен крах на външната ни политика“.

От друга страна обаче, не е ясно, докога ще се запази т.нар. „нов курс на Вашингтон към Дамаск", доколкото сирийският режим продължава да бъде обвиняван във всички възможни грехове от Запада, а според редица експерти, формираната под предлог за борба с Ислямска държава военна групировка, начело със САЩ, в крайна сметка цели именно смяната на Асад.

Във всеки случай, тези разминавания не пречат на САЩ и Турция да координират действията си. Така, на провелото се в края на януари 2015 в Лондон съвещание на участниците в "антиислямистката" коалиция беше взето решение за съвместна подготовка на бойците на "умерената" сирийска опозиция. Обучението на 15 хиляди от тях стартира през пролетта в американските бази в Турция, Йордания и Саудитска Арабия. Макар официално да се твърди, че тези хора ще бъдат използвани в борбата с Ислямска държава, фактът, че се планира да бъдат изпратени в Южна Сирия, докато ислямистите са съсредоточени в северната и източна част на страната, поражда сериозни съмнения, дали това наистина е вярно. Освен това, НАТО продължава да държи в Турция зенитно-ракетните комплекси Patriot, разположени в страната през 2012, когато членовете на Пакта решиха да подкрепят Анкара, изправена през "сирийската заплаха". Тогава, свои поделения в Турция изпратиха САЩ, Германия и Холандия (през януари 2015 холандците бяха заменени от испански военни).

Всичко това дава основание на някои експерти да твърдят, че всъщност между Турция и Запада няма никакво разцепление. Според тях, "неоосманизмът" на сегашните турски управляващи не противоречи на стратегическото партньорство, а тъкмо напротив - се използва от САЩ и НАТО за прокарването на собствените им цели в региона. Що се отнася до периодично отправяните остри декларации на Анкара, че няма да моли ЕС да приеме Турция на всяка цена, това по-скоро се вписва в словесните игри, характерни за Ердоган и обкръжението му. Отправяйки подобни заплахи Анкара обикновено цели да извлече полза за себе си в една или друга посока. Затова тази тактика не бива да се приема прекалено насериозно, още повече, че когато преди почти година Ахмет Давутоглу стана премиер и лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), първото, което направи бе да обяви членството в ЕС за приоритет на турската външна политика.

Бившият турски премиер Реджеп Тийп Ердоган, настоящ президентВпрочем, тези действия преследват и чисто вътрешнополитически цели. Както е известно, насрочените за началото на юни парламентарни избори в Турция са изключително важни за Ердоган и ПСР, тъй като поставената от тях цел да спечелят конституционно мнозинство в парламента, ще им позволи да променят Конституцията, преодолявайки съпротивата на опозицията. Така, страната ще се превърне в президентска република, в която Ердоган (чиито правомощия като държавен глава в момента са силно ограничени) ще получи голяма власт.

За да постигнат пълен контрол над парламента, управляващите реализират серия от шумни показни акции. Така, през декември 2014, точно година след избухването на корупционния скандал, в който се оказаха забъркани редица хора от обкръжението на Ердоган, в страната бяха извършени масови арести на бивши полицейски офицери, опозиционно настроени журналисти и политици. Всички те бяха обвинени (ни повече, ни по-малко!), че са подготвяли държавен преврат, за чиито вдъхновител отново беще нарочен емигриралият в САЩ проповедник Фетхулах Гюлен и неговото движение "Хизмет". Според казионната пропаганда, това движение е оплело в мрежата си цялата страна и се стреми да дискредитира и свали сегашната власт. Фактът, че липсва какъвто и да било документ, потвърждаващ наличието на подобен мащабен заговор, не пречи на Ердоган и проправителствените медии ежедневно да внушават че Турция е в опасност. Под този предлог управляващите се опитват допълнително да втвърдят националното законодателство - така Министерството на вътрешните работи изготви нов проектозакон за вътрешната сигурност, позволяващ на полицията да стреля по протестиращите, ако те са въоръжени с "коктейли Молотов", както и да арестува на улицата всеки, който "застрашава обществената сигурност или частната собственост". Разчита се той да бъде приет след изборите през юни, когато (както вярват в ПСР) влиянието на опозицията ще бъде сведено до минимум.

В този смисъл, скандалните и очевидно разчитащи на силния обществен резонанс декларации от типа на обвиненията срещу ЕС, преследват същата цел - да накарат избирателите да гласуват за ПСР. Затова те не бива с лека ръка да се цитират като доказателство за сериозна промяна в геополитическата ориентация на Турция. Възможно е да става дума за по-голяма самостоятелност, но само в рамките на съюзническите отношения на Анкара със Запада.

Двойнственият характер на турската външна политика

Силни съмнения относно самостоятелната геополитическа роля на Анкара, поражда и нейната политика в Близкия Изток, където в момента Турция се оказва един от елементите на "сунитския блок" (другите са Саудитска Арабия и гравитиращите около нея държави от ССАДПЗ, както и Египет), противопоставящ се на "шиитския", доминиран от Иран и включващ Сирия, Ирак и ливанската "Хизбула". Както е известно, сред основните "бойни полета" на това противопоставяне в момента е Йемен. Така, в региона Анкара се оказва в един блок с Египет, чиито военни преди две години свалиха подкрепяните от нея "Мюсюлмански братя" и дори изгониха турския посланик от Кайро в края на 2013, да не говорим, че според мнозина анализатори въпросният блок тихомълком се подкрепя и от Израел (заради опасенията му от прекаленото усилване на иранското влияние), чиито официални отношения с Турция са меко казано "сложни".

Тоест, би могло да се каже, че външната политика на Анкара до голяма степен има двойнствен характер. От една страна е налице стремеж страната да остане стратегически съюзник на Вашингтон, но от друга тя опитва да печели политически капитал, критикувайки САЩ и сближавайки се с неговите опоненти. Както посочва известният турски дипломат проф Умут Арик, това се обяснява с вкоренилите се в съзнанието на турския елит представи, че "Турция заема централно място в Евразия, като цяло, и в Европа, на Балканите, в Черноморския регион, Кавказ, Източното Средиземноморие и Централна Азия, в частност".

В Анкара очевидно следят много внимателно всичко, което прави Саудитска Арабия. Както посочва анализаторът на Haberturk Йозджан Тикит, "Риад се ангажира в една битка, в която за него има две червени линии. Едната се определя от императивната необходимост да се води борба с антимонархическите движения и тяхната идеология. Става дума за такива радикални организации като Ал Кайда и Ислямска държава, движенията, вдъхновили т.нар. "арабска пролет", "Мюсюлманските братя" и т.н. Оттук и недоверието към народните движения, възникващи в ислямския свят. Риад концентрира усилията за ликвидирането на този тип заплахи, независимо в коя мюсюлманска страна възникват, и за целта е склонен да се ангажира с всякакви международни алианси. Другата червена линия е свързана с Иран. През 2005, тогавашният саудитски крал Абдула нарече тази страна "най-големия враг на Саудитска Арабия" и "змия, чиято глава трябва да бъде отрязана". Има много причини, поради които Иран беше обявен за враг, но най-важната е имперската политика на Техеран, залагаща на шиизма. Риад се опасява, че иранците ще провокират бунт сред шиитското население на Саудитска Арабия. Съществуването на силен Иран е катастрофа за Саудитите. В тази връзка, Риад смята за заплаха и режима на Асад в Сирия, разглеждайки го като близък съюзник на аятоласите. Саудитското ръководство мечтае за превръщането на Сирия в емират, или поне там да управлява някаква военна диктатура, подобна на египетската".

Не е ясно обаче, какво търси Турция в доминирания от Саудитска Арабия "сунитски блок", който може да я вкара в открита конфронтация с Иран, да не говорим, че я прави съюзник на омразния на Ердоган военен режим в Египет и рискува да я превърне в марионетка на сложните стратегически игри на Израел в региона. Възможно е присъствието и там, да е свързано с осъзнаването от страна на Вашингтон, че в перспектива турският вектор на американската външна политика ще се окаже по-важен от саудитския. Между другото, Збигнев Бжежински го твърдеше още в края на 90-те години, посочвайки, че Анкара "стабилизира Черноморския регион, контролира достъпа от него към Средиземно море, балансира руското влияние в Кавказ, все още играе ролята на противоотрова на мюсюлманския фундаментализъм и е южния стълб на НАТО".

Оттогава насам значението на Турция за американската външна политика още повече нарасна, включително заради грешките, допуснати от САЩ в Близкия Изток. Както посочва в тази връзка директорът на Института за международни отношения и сигурност в Берлин Фолкер Пертес: "САЩ вече не са държава-хегемон в пълния смисъл на това понятие. Те се превърнаха в регионална държава и фактически "съсед" на Иран, Саудитска Арабия и Сирия". Освен това, Вашингтон е принуден да се съобразява с прогнозата на експертите от Националния съвет по разузнаване, че до 2025 "Големият Близък Изток" може да стане арена на пълномащабна ядрена надпревара с участието не само на Иран, но и на Турция и Саудитска Арабия, които дотогава могат да реализират "собствени военни ядрени програми". А това го принуждава да търси сближаване с Иран, да съхрани Турция като свой стратегически партньор и постепенно да маргинализира Саудитска Арабия, която прогресивно губи досегашното си ключово значение за американската стратегия в региона и в ислямския свят, като цяло. В този смисъл от отговора на въпроса, дали Анкара действително се стреми да се превърне в самостоятелен геополитически играч, или ще се задоволи само с по-голяма автономия в рамките на алианса си със Запада (и най-вече със САЩ), зависи бъдещето на целия Близък Изток, а вероятно и не само неговото.

--------------------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 

Визита в двойно качество проведе Цветан Цветанов в Анкара

Цветан Цветанов, вътрешен министърВ почивните дни Цветан Цветанов посети турската столица Анкара и успя да отметне ангажименти в двете си битности: на вицепремиер и министър на вътрешните работи и на зам.-председател на ПП ГЕРБ.

В първото си качество Цветанов се срещна с турския си колега Идрис Наим Шахин, с когото обсъди идеята за създаването на съвместни патрули по границата и изграждането на контактен център за полицейско и митническо сътрудничество.

Цветанов бе посрещнат с официална церемония, след което разговорът му с Шахин се състоя на четири очи.

„Турция е много важен партньор за България в областта на борбата с наркотрафика, трафика на хора и нелегалната миграция”, заяви министър Цветанов по време на срещата. От своя страна турският му колега изяви желание за по-нататъшно развитие на двустранните отношения, на базата на дългосрочни стратегически интереси.

Турският премиер Реджеп Тийп Ердоган, лидер на Партията на справедливостта и развитиетоВ част от турската преса често наричат Шахин полуграмотен простак, но там все още има опозиционно настроена интелигенция, въпреки че Ердоган затвори цвета на турското офицерство за дълго с големи присъди.

Считам, че за опазване на реда и законността на границата, ще допринесе именно създаването на този тристранен контактен център между България, Гърция и Турция за полицейско и митническо сътрудничество”, посочи Цветанов. България вече е изградила такива съвместни центрове със съседните страни Гърция, Румъния, Македония и Сърбия. Това се оценява високо, както в двустранен план, така и от европейските институции, добави вътрешният министър и съобщи, че страната ни има готовност да осигури сграда за тристранния център на ГКПП - Капитан Андреево. Изграждането на тристранния център, като една от най-новите форми на сътрудничество, ще даде възможност за бърз и непосредствен обмен на информация”, уточни Цветан Цветанов.

В тази инициатива и разказа си за одобрението на европейските институции Цветанов надхвърли реалните факти, тъй като точно Европа не желая вече четвърта година да приеме България в Шенген.

„Имаме готовност да оказваме всяко практическо съдействие, в това число и да посрещнем експерти от турска страна, които на място да се запознаят с функционирането на изградените контактни центрове”, предложи Цветан Цветанов.

На един от расистките митинги от началото на месец март т.г., вътрешният министър на Турция Идрис Шахин е заявил, че танковете ще отидат до Ереван, и ще търсим сметка за пролятата кръв, докато я има турската нация!

Вътрешния министър на Турция, Идрис ШахинПри посещение в един от окръзите на границата с Ирак, Шахин едвам е бил спасен от „любовта” на тълпата кюрди”!

От друга страна няма проблем да се сътрудничи толкова тясно с Турция според Цветанов. Тук ще припомня, че точно турски самолети пазят българското небе!

В турската столица Цветанов се е срещнал и с организацията на изселниците Бултюрк, но не се съобщава като министър ли е провел тази среща, или като зам.-партиен лидер на на управляващата партия ГЕРБ.

България връща на Турция политическите емигранти – кюрдите, с ясното съзнание какво ги чака в държавата на Ердоган.

От централата на ПП ГЕРБ бе пуснато следното съобщение:

Делегация на ПП ГЕРБ пристигна в Анкара за конгреса на Партията на справедливостта и развитието

29-09-2012

Заместник-председателят на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов и водена от него партийна делегация пристигна в Анкара за конгреса на турската управляваща Партия на справедливостта и развитието. В делегацията са включени областният координатор на ГЕРБ – Кърджали и народен представител Цвета Караянчева, кметът на Дулово д-р Юксел Ахмед и общинският ръководител на ГЕРБ – Джебел Мюмюн Исмаил. Цветан Цветанов ще присъства на официална вечеря, давана от Реджеп Тайип Ердоган. На конгреса на Партията на справедливостта и развитието присъстват над 100 международни делегации.

Едоган минава по пътеката, за да се здрависа с конгресмени, придружаван от забрадената му съпругаТук вече идва време за първото питане: като какъв замина Цветан Цветанов за Анкара – като зам.-председател на ГЕРБ и ръководител на партийната делегация за конгреса на партията на Ердоган, или като вицепремиер и министър на вътрешните работи?

Няма спор, че след проведеното съвместно заседание на двете правителства в края на март тази година ГЕРБ открито заяви топлите си връзки с Турция.

При посещението на Цветан Цветанов в Анкара, в почивните дни, е била проведена и среща с изселници. Ето както съобщава за тях централата на ГЕРБ:

Срещата не била предвидена, но след като от изселническите организации разбрали, че Цветанов и делегация на ГЕРБ са в Анкара за конгреса на турската управляваща Партия на справедливостта и развитието, техни представители пожелали да се срещнат с Цветанов, съобщават от пресцентъра на ГЕРБ.

Цветан Цветанов представил пред изселниците всички постижения на правителството - строителството на инфраструктурни обекти - магистрали, пътища и в райони като Кърджалийско, Разградско, Търговищко, Шуменско и Силистренско, които, по думите му, били изоставени от останалите политици през последните 20 г.

За нас е важен всеки регион, защото всички хора имат право на работа и по-добър живот, без значение от техния етнос и религия, е коментирал Цветанов.

Египетския президент на конгресаВечерта на 29 септември, Ердоган е дал тържественаРазплакан от стиховете в речта на Ердоган делегат вечеря за по-високопоставените гости на конгреса на Партията му. Сред тях, според турския печат личат имената на египетския президент Мохамед Мурси /човек на „Мюсюлманските братя”/, бившият немски канцлер Герхард Шрьодер, от ръководството на Северен поток, президента на Киргизстан Атамбаев, президента на Иракски Кюрдистан, Масуд ал Барзани, премиерът на Пакистан, Шахбаз Шариф, бившият президент на Босна и Херцеговина Харис Силайджич, бившият министър-председател на Пакистан, Юсуф Раза Гилани, лидерът на палестинското движение Халед Мешаал и българският вицепремиер Цветан Цветанов.

На тази вечеря, според турските медии Цветанов е присъствал като вицепремиер, а не като зам.-лидер на ГЕРБ!

Делегатки на конгреса на партията на ЕрдоганНа другия ден, 30 септември, Ердоган посрещашеКонгресменки от партията на Ердоган официалните си гости на входа и се поздравяваше с всеки поотделно, след което той влезе в залата, като държеше за ръка забрадената си съпруга, мина по пътеката, здрависа се с делегати и делегатки на конгреса и застана на трибуната, като произнесе прочувствена реч, която разплака мнозина от забрадените му партийки. Този конгрес за Ердоган е последен и след това той няма право да бъде преизбиран.

Шрьодер на конгреса на партията на ЕрдоганЕрдоган говори за земята, попила кръвта на мъчениците, рецитира стихове, откровения, примесени с агресивни послания се редуваха докато в очите на конгресмените се появиха сълзи:

„Турция е пазар на тероризма, състоящ се от политика, политиката на терор- заяви Ердоган. Трябва да се справим с тероризма,  - елате и споделете своите проблеми – призова Ердоган кюрдите, с които е известно, че спецслужбите на Турция се саморазправят с особена жестокост.

Накъде отива Турция?

Странно стои по стените на учрежденията в Турция портретът на бащата на турската нация, Мустафа Кемал Ататюрк, след като в поредния си мандат премиерът Реджеп Тийп Ердоган се стреми да върне страната си към традициите на османизма.

Мустафа Кемал АтатюркАтатюрк превърна остатъците от бившата Османска империя в светска национална държава. Принципите на реформите на Ататюрк, на базата на които е създадена модерна Турция.

На 29 февруари 1924 г. се е състояла последната традиционна церемония по петъчното посещение на халифа в джамия в Истанбул. На следващия ден, откривайки заседанието на Великото народно събрание, Мустафа Кемал произнася обвинителна реч за вековното използване на ислямската религия като политически инструмент, и иска връщането ѝ към „истинската ѝ цел“, за да се спасят бързо и решително „най-свещените религиозни ценности“ от „различни "тъмни цели и въжделения.“.

На 3 март, по време на заседание на събранието, под председателството на Мустафа Кемал са приети закони за премахването на шериатското правосъдие в Турция, премахване на султаната, на халифата, равни права на жените, реформи в облеклото, за дейността на религиозни организации, приемането на нов Граждански кодекс и други закони, в резултат на които става възможен прехода към светска система на управление.

Единна светска система на образование и нова турска азбука приема Република Турция при Ататюрк, нова Конституция, законите на османското право отиват в историята.

Бради, потури, чалми, фереджета Ататюрк забранява още в 1922 година. Налагането отново на бурки и бради е връщане към ортодоксалния ислям, този, която е характерен за арабските държави и Иран.

Спомням си как 2011 година американското посолство в Анкара отказа да издаде визи на дъщерята и на снахата на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, и това излезе в англоезичното издание на в. "Хюриет дейли нюз". Причината била, че те представили снимки със забрадки. Пред журналисти в Страсбург Ердоган се оплака, че служителите в мисията поискали от двете жени да им представят други снимка.

Посолството веднага излезе с писмено изявление, в което се казва просто: "Имаме правила по отношение на снимките на кандидатстващите за виза, с които се изисква да се вижда цялото лице на кандидата".

Въпреки светските правила, които забраняват религиозното облекло в правителствените сгради, съпругата на Ердоган винаги се появява със забрадка на публични събития, а и много от турските жени се забулват като нея.

Мъже с бради, които са характерни за ортодоксалния ислям в арабските държави. Те също не знаят и дума арабскиНикаб, бурка, бради са характерни за ислямистите от арабските държави, но не и за светски държави като Мароко, Сирия, и водещата се като светска Турция.

ПП ГЕРБ води политика на свобода на налагане на ортодоксалния ислям, въпреки че носещите бурки и никаб твърдят, че по етнос са турци, а не араби. Те не знаят не само турски, но и арабски и именно с това се е заела нерегистрираната фондация, срещу която в момента се води дело в съда в Пазарджик.

Никой не говори за това.

Забулени жени за масовката докато трае делото срещу имамите и нерегистрираната фондация. Те едва ли знаят арабскиНикой не споменава и следното: традиционният ислям е едно, а ортодоксалният – съвсем друго. Странно е как няколко години се кри Доклада на ДАНС за имамите и нерегистрираната фондация, с какво си играят нашите управници – с една религия, фанатичното изповядване на която води до тероризъм, ексцесии и агресии?

22 години не се намери НИКОЙ от политиците ни, който да попита: как така български граждани, изповядващи исляма се определят като турци? Нима религията определя етноса? Такъв абсурд в нито една европейска държава няма.

Реформите на Ататюрк са много важни за Турция, но в няколкомандатното управление на Ердоган те бяха изтласкани на заден план.

Докато турският премиер Реджеп Ердоган в предишния си управленски мандат обещаваше, че Анкара ще се погрижи за Кърджалийския район и съветваше родопчани да стоят по-близо до Турция, докато влизаше от джамия в църква - в родината му вървеше дело срещу партията и правителството му.

Хронологията на този скандал бе следната: турският Конституционен съд реши единодушно да проведе изслушване по дело, чиято цел бе закриването на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПРС/, предаде Би Би Си.

Телеканалът Си Ен Ен Тюрк съобщи, че докладчикът на Конституционния съд в Турция е раздал на членовете на съда доклада си, съдържащ предварителната оценка на разследването във връзка с искането за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/. В момента, в който членовете на Конституционния съд приключеха със запознаването с този доклад, се очакваше съставът на съда да се събере на заседание.

Когато дойде часът, турският Конституционен съд взе решение да разгледа делото за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, по обвинение, в "подкопаване на светския характер на държавата”, предаде АФП. Каквото и да се говори за Турция – едно не може да се отрече: там има действаща съдебна власт и законност.

11 съдии взеха единодушно решение да приемат обвинението. Информационните агенции съобщиха, че президентът Абдуллах Гюл също е бил включен в процеса и решението за това е било взето с мнозинство от гласовете.

Няколко дни по-късно висш турски прокурор поиска от Конституционния съд да закрие ПРС и да забрани на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, на президента Абдулах Гюл и на още 70 длъжностни лица от партията да упражняват политическа дейност за пет години по обвинения в опити за изграждане на ислямска държава. Внесените документи срещу партията на Ердоган бяха 162 страници, в които се съдържа дълъг списък на доказателства, че правителството прокарва ислямистка програма.

Турският вестник "Милиет" тогава коментира, че въпросът за забраната на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция е бил обсъждан на срещата между вицепрезидента на САЩ Дик Чейни и премиера на Турция Реджеп Ердоган.

И все пак Ердоган и партията му се измъкнаха от големия проблем с Конституционния съд, за да минат години и идеите за утвърждаването на ортодоксалния ислям ще бъдат наложени постепенно.

Накъде отива Турция, тази Турция, която Цветан Цветанов посети като зам.-лидер на управляващата партия ГЕРБ и вицепремиер и министър на вътрешните работи?

Речта на Ердоган, примесена със стихове, отстрани е и българското знамеПосоката е да се отменят реформите на Ататюрк и светска Турция да остане спомен.

А като какъв къде прави срещи Цветанов в двудневното си посещение в Анкара – това той самият едва ли е в състояние да обясни.

Присъства на дадената от Ердоган тържествена вечеря, но като вицепремиер и вътрешен министър. Като такъв бе и на конгреса на Партията на справедливостта и развитието.

На този конгрес бяха и отцепниците от ДПС Касим Дал и сие и парламентарно представената ДПС – с посещението си в Анкара, ГЕРБ даде ясен знак, че ще се бори за гласовете на българските мюсюлмани, независимо дали те са от ДПС или от Касимдаловите хора.

Това бе причината в Анкара в почивните дни да се образува едно българско политическо стълпотворение – никой не се сети за парите и имотите на Тракийските бежанци, никой не обели и дума за съдебния процес в Пазарджик. Те отидоха там зарази себе си и за това да останат в следващия мандат в политиката.

 
Иван КостовНякак между другото и тихомълком мина гласуването на 11 януари в българския парламент на предложената от Иван Костов Декларация за така наречения възродителен процес, когото българските депутати определиха като етническо прочистване. Иван Костов обяви, че е имало и депортация на български мюсюлмани през лятото на 1989 година.

Това гласуване показа, че мнозинството от народните представители действат машинално и не са достатъчно исторически и геополитически грамотни.
Тук, на този и мейл адрес можете единствено да намерите и прочетете имената на депутатите, гласували унизителната и позорна Декларация, с която се заявява, че е имало етническо прочистване.
Имената бяха пуснати единствено от НТ СКАТ.

Безобидно ли е да си съсед на Турция и да служиш на нейните интереси?
Че Турция е далеч от понятието правова държава е известно отдавна – обвиненията в нарушаване на човешки права от Амнести интернешънъл по отношение на политиката, която водят различни турски правителства са много и не спират през годините.
В тази граничеща с България държава няма малцинства – в нея не можеш да си друг освен турчин. Прословутата Рамкова конвенция за малцинствата не е подписана от Турция.
В същото време официална Анкара вдига много врява когато отвори дума за българите мюсюлмани и използва всеки един удобен момент да информира световното обществено мнение, че у нас има огромни малцинства от „турци”, които били дискриминирани.
С Турция като първа опора на НАТО в региона нито един български външен министър не смееше през така наречения демократичен преход да се държи като представител на суверенна държава.
За разлика от водената политика „изуй гащи” по отношение на разузнаването и дипломацията ни, Турция се подигра на малоумието на българските решения за осветляване на дипломатите разузнавачи, но продължи да държи своите у нас.
В България работеше Мехмед Гюджюк,  като посланик, кадрови офицер на турското разузнаване МИТ, и то по времето, когато сегашният турски президент Абдуллах Гюл бе външен министър /2006 година/. По негово време Турция не спря да се меси безнаказано във вътрешните работи на България и чрез своите хора в политическата сила ДПС да прокарва своите интереси.
2006 година Абдуллах Гюл бе в София на натовски форум и използва случая да покани на таен обяд в столицата бившия земеделски министър Нихат Кабил, Емел Етем, Джевдет Чакъров, Юнал Лютфи, Касим Дал, като демонстративно игнорира поканата на лидера на ДПС Ахмед Доган в боянската му къща.

През главата на Доган,  Гюл отиде в Кърджали на среща, на която присъстваха само трима турски журналисти!
В Кърджали Гюл покани скрити и явни врагове на Доган сред които Раиф Мустафа - - зам.-вътрешен министър, Хасан Азис тогава кмет на Кърджали, Бахри Юмер – кмет на Джебел и областен шеф на ДПС, както и депутати, показали разграничение от лидера си.
В Кърджали външният министър Абдуллах Гюл покани през главата на лидера на ДПС Ахмед Доган негови приближени като кмета на града Хасан Азис и Касим Дал, на коятос реща той е разяснил новата посока която поема Анкара
В Кърджали външният министър Абдуллах Гюл покани през главата на лидера на ДПС Ахмед Доган негови приближени като кмета на града Хасан Азис, Лютфи Местан и Касим Дал, на която среща той е разяснил новата посока, която поема Анкара спрямо  нейните хора в българската политика
Снимката е от в. "Монитор"

Защо припомням този случай, разказван на времето във в. "Монитор" от Добромир Задгорски – на този обяд и на друга среща в София, в конспиративна квартира на турска фирма, Гюл разяснява на българските си протежета, че с апетитите си за постове компрометират усилията на турското правителство да поддържа своя сигурна „пета колона” в България.
Гюл не пропуска да обясни, че за неговото правителство в Анкара се очертава нова перспектива – да работи с чисто български лобита на Анкара, като по този начин се завоалират не само ДПС, но и агентурният апарат на турското посолство в София.
Не е тайна, че

Турция среща реални трудности с приема в Европейския съюз,
2012 година започна за официална Анкара с много трудности.
Босненско сръбският лидер Милорад Додик обяви, в последните дни на 2011, че ще поиска отричането на арменския геноцид да стане незаконно в Босна и Херцеговина. „Искаме да навлезем в кръга на цивилизованите държави, европейски и други, отричащи геноцида. Ще предадем проектозакона в централния парламент в следващите дни”, заяви Додик.

Реджеп ЕрдоганВ своя статия „Файненшъл таймс” от 11 януари т. г. отбеляза, че след идването си на власт през 2002 година, турският премиер Реджеп Таийп Ердоган поведе страната по пътя за това да стане по-открита и либерална демокрация, в същото време доклад на Съвета на Европа за турската съдебна система подчерта за наблюдавано спиране на този напредък.
В доклада се посочват „дългогодишни, систематични недостатъци в съдебната администрация в Турция, които засягат правата на човека”. Сред недостатъците са продължителните дела и арести, понякога до 10 години, използването на тайни свидетели, арестите на десетки журналисти и несигурността за това дали съдебната система е независима от изпълнителната власт.
На фона на изчезването на турския апетит за членство в ЕС, има обезпокоителни сигнали за увеличаващ се авторитаризъм. Според доклада на Съвета на Европа съдебната система изглежда е размила границата между терористична дейност и правото на свободно мислене, изразяване на мнение, сдружаване и събиране. Близо 100 журналисти са хвърлени в затвора, а жалбите до Европейския съд по правата на човека бележат бум след 2009 година.
В момента, в който Франция обяви, че предстои да приеме и гласува Проектозакон за арменския геноцид, официална Анкара предприе безпрецедентни мерки френската държава.

Френският президент Никола СаркозиТурският премиер Реджеп Тайип Ердоган призова френския си колега Никола Саркози да попречи на приемането на закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид, предаде АФП.

„Този проектозакон е насочен пряко срещу Турция, турската нация и турската общност във Франция и ние го приемаме като враждебен”
, заяви Ердоган е писмо до френския държавен глава. „Искам да стане ясно, че ако тези усилия стигнат докрай, последствията за отношенията ни с Франция във всички области ще бъдат тежки и непоправими”, предупреди още Ердоган.
Президентът на Франция Никола Саркози, който е един от основните противници на присъединяването на Турция към ЕС, заяви още през октомври 2011 г., че ако Турция не признае убийствата от 1915 г. за геноцид, Франция ще обмисли криминализирането на отричането му. Така се почна...

Турският президент Абдуллах Гюл отправи призив към Франция да отмени законопроект за арменския геноцид колкото е възможно по-скоро, предаде АФП. Гюл заяви, че планираното законодателство е неприемливо.
„Не е възможно за нас да приемем този законопроект, който ни отрича свободата да отхвърляме несправедливостта и неоснователните обвинения, насочени срещу страната и народа ни”, гласеше част от изявлението на Гюл.
Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети заяви: „Днес всички хора трябва да са просветлени и смели, поглеждайки към историята си. Минаха почти 100 години от арменския геноцид, отговорните са мъртви, това е просто въпрос на признаване на факт от историята”.
Френските депутати приеха Закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид. „Осъждам френския парламент, който прие този закон, означаващ предателство на историята и историческата истина. Френският парламент обезцени нашата история и истината с приемането на този закон”, написа турският вицепремиер Бюлент Арънч, предаде АФП.

Мюсюлманка с буркаРеджеп Тайип Ердоган коментира гласуването: „Това е историческа лъжа. В турската история никога не е имало нищо подобно и ние никога няма да се съгласим с тези обвинения. В нашата страна живеят около сто хиляди арменци и всички те са турски граждани. Желаещите да признаят геноцида трябва да се вгледат в своята собствена история. Франция носи отговорност за смъртта на хиляди жители на Алжир и Руанда”.

Италия, Белгия, Франция, Холандия и Швейцария забраниха носенето обществени места на бурки и никаб като част от традиционното мюсюлманско облекло.

В България се правиха неистови усилия да се разреши забулването на жени, изповядващи исляма, но Комисията по дискриминация спря този процес по редица заведени дела.

За никого не е тайна, че разграденият двор на разузнаването ни, съчетан с усилията на правителството на Ердоган да върне Турция към исляма.
Гласуваната Декларация от българския парламент, предложена лично от Иван Костов предстои да създаде редица проблеми на българската държава – нещо, което народните избраници едва ли ги вълнува. 122 000 изселници от България в Турция имат право да съдят българската държава за социални права, пенсии и други обезщетения, които им се предлагат след срамното приемане на Декларацията от 11 януари.
България се самоосъди и даде международно-правна легитимация на всички, които желаят – дали ще е Организацията Ислямска конференция при определени условия, дали ще е Република Турция при евентуално обтягане на двустранните отношения да сезират Трибуналът в Хага за извършване на етническо прочистване.

18 февруари 2010 година
, Бойко Борисов отговори на въпрос дали ще гласуват депутатите от ГЕРБ идеята на Иван Костов за възродителния процес, след като Комисията по правата на човека в българското Народно събрание вече я бе приело: „Аз мисля, че към днешна дата няма защо да се връщаме в тези мракобесни времена, те нищо няма да ни донесат. Най-много някоя съдебна процедура в съда в Страсбург...”
Борисов не е наясно, че Трибуналът в Хага се занимава с такива престъпления като етническо прочистване, геноцид и прочие, а не съда в Страсбург...

Национално самоунижение
„Избиването на 500 000 арменци е някъде далече в историята” – каза Иван Костов.
А изгонените българи от Източна Тракия? А българските бежанци – колко години трябва да минат, за да се намери българско правителство, което да уреди дължимите милиони на изгонените български бежанци?
След приемането на тази Декларация тракийските бежанци едва ли ще могат вече да получат каквото и да било от Република Турция. Потъпкана бе българската история, документирано бе национално унижение.
Изселниците в Турция имат двойно гражданство – българско и турско – в Турция българското гражданство не им се признава, но в същото време турската държава прекрасно си дава сметка за това, че с тези свои граждани тя има свои хора в Европейския съюз, където тя лично не е приета.

Откъде дойде изведнъж предложението за гласуване на срамната Декларация? Ще припомня, следното: веднага след приемането на позорния документ, Франс прес съобщи, че САЩ се надяват Франция и Турция да намалят ескалацията на скандала след приемането на френски закон, забраняващ отричането на арменски геноцид. Това предаде АФП, позовавайки се на високопоставен американски дипломат.
„Ние очевидно искаме да видим, че има добри отношения между Франция и Турция, надяваме се те да разрешат различията помежду си. И двете страни са силни партньори и съюзници на НАТО”, заяви анонимният представител на САЩ.
Въпреки този призив, след вота на френския Сенат, Анкара незабавно прекрати военните отношения между двете страни и предупреди за „непоправими щети” върху двустранните отношения.

Отзвукът от гласуваната декларация
На специална пресконференция на 24 януари 2012 година, председателят на федерация „Справедливост – България” Сезгин Мюмюн, и представители на изселническата организация Бултюрк подкрепиха декларацията, с която НС осъди възродителния процес като форма на етническо прочистване. От своя страна представители на партия НФСБ и журналисти от ТВ СКАТ изразиха своето несъгласие с антибългарската декларация.
На пресконференцията присъства посланикът на Република Турция и тя се проведе часове след гласуването от френските депутати на Проектозакона за арменския геноцид!
Пълен видеозапис на пресконференцията може да видите и чуете на първа страница на „Хроники”.
На тази пресконференция, умишлено информационно затъмнена от целия български печат и електронни медии, изселнически организации благодариха от името на Турция на Иван Костов и Бойко Борисов за гласуваната в интерес на Анкара Декларация, с която се определя така нареченият възродителен процес като етническо прочистване!

България бе уличена в етническо прочистване
– и то с гласуване на български депутати в българското Народно събрание на една позорна Декларация!
“Искаме извинение от България заради Възродителния процес“, обяви на въпросната пресконференция председателят на Федерация “Справедливост – България“ Сезгин Мюмюн.
Мюмюн допълни още, че години наред е търсил политик който е “истински патриот, и който да прокара декларацията в парламента“.
„Няма да позволим на някои политически партии и някои медии да злоупотребяват с това, което ние искаме” – заяви водещият пресконференцията Сезгин Мюмюн.
„Няма да позволим”, „няма за позволим”, „няма да позволим” повтаряше Мюмюн, неизвестно в какво качество!

Кой е Сезгин Мюмюн и как Иван Костов стигна дотам да допре до неговите услуги
Мюмюн регистрира неправителствената организация Национален център "Справедливост". След това подписва споразумение за партньорство с ГЕРБ. В същото време Сезгин Мюмюнов Мюстеджебов продължава да е в ръководството на Движение "Демократично крило" /ДДК/.

2007 година
„През годините Сезгин Мюмюн гравитираше около ДПС, ГЕРБ, а сега се е присламчил към ДСБ, на Иван Костов...
... Партията на Бойко Борисов ще бере големи ядове със Сезгин Мюмюн, защото той не е надежден
, коментира бившият депутат от ДПС, Осман Октай, лидер на Движение "Демократично крило" (ДДК). - Мюмюн ми беше шофьор и нещо като бодигард, после го направих зам.-председател на ДДК. Не е надежден източник, парадира с контактите си и завлича хората с пари”, добави бившият депутат. Според лидера на ДДК Мюмюн бил търсен за измами от варненската прокуратура. При последните избори Мюмюн влязъл в комбина с лидери на изселнически организации, за да се облагодетелства с пари за вота, каза Осман Октай в пресата.
През 2007 година Бойко Борисов присъства на учредяването на федерацията на Сезгин Мюмюн.
Мюмюн бе авторът на скандалните изявления, че ДПС са финансирали предизборната кампания на „Атака".
7 февруари 2009 Районният съд в София постанови наказателна присъда срещу Сезгин Мюмюн за клевета – глоба от 7500 лв. и порицание.
Присъдата на Мюмюн е в резултат на съдебен иск на партийния лидер Волен Сидеров.
Сидеров заведе дело за клевета след публикация във в. “168 часа“ в началото на 2007 г., в която Сезгин Мюмюн твърдеше, че партия “Атака“ е получила 1 600 000 лв. от ДПС.
Ръководителят на Националния защитен център “Справедливост“ Сезгин Мюмюн твърдеше, че в пощенската му кутия е пуснат документ, в който се посочва, че ДПС е дало 1.6 милиона лева на “Атака“ преди последните парламентарните избори.
Стана скандал, оказа се, че документът е фалшив, и така името на Мюмюн навлезе трайно в публичното пространство с факта, че документът не само бе огласен, но и бе даден на Прокуратурата като... сигнал!
До този човек допряха Иван Костов и Бойко Борисов, за да увеличат своето електорално влияние и спечелят благоволението на съседна Турция!
„Днес вече българските турци могат да бъдат спокойно, че никой няма да посегне на свободите им” – прочете на пресконференцията някакъв документ Сезгин Мюмюн.
С Декларацията парламентът върна политическите права и свободи на българските мюсюлмани – заяви Мюмюн.
Самият Иван Костов се оказа на въпросната пресконференция в небрано лозе, нещо, което се вижда от видеозаписа.
Той мълчеше и се оглеждаше гузно.
"Защо когато  имаше цялата власт в ръцете си 1997-2001, той не прокара тази Декларация, а го прави чак сега" – попита на пресконференцията Стефан Солаков, журналист от НТ СКАТ.
„Етническо прочистване” – този термин присъства в гласуваната Декларация.
Във така наречения възродителен процес загинаха няколко души, докато едно етническо прочистване сочи за избиване на огромен брой мирно население.
„Има ли знак за равенство на в броя на жертвите в едно действително етническо прочистване и това, което се споменава в Декларацията?” запита журналистът Велизар Енчев.
„Държим да се действа в рамките на законите на двете страни" – обясни представител на изселници от Турция.

Законите в Турция и България са твърде различни – както вече споменах - Турция не е приела Рамковата конвенция за малцинствата, докато в България тя бе приета.
„Нещата могат от различни ъгли да се гледат и различно да се тълкуват, така че подробностите ще покаже времето – обясни изселник. – Ако се има в предвид физическата действителност разбира се – не. Но психологическите травми, които се получиха през това време – разбира се дадохме и жертви, но като бройка...може да са малко. Но не можем да отричаме една действителност, която сме живели...”

Изселникът отмина с мълчание въпроса на Енчев защо не се разграничат от формулировката „етническо прочистване” като невярна и заяви запъвайки: „Ние сме за прочистване на предразсъдъците между различните етноси – ние сме за да се повиши доверието между хората, така че да могат хората спокойно да заживеят съвместно! Така че ние сме за просперитета на България. Ние искаме да живеем в България такива, каквито се чувстваме...”

Кой не живее от българските мюсюлмани спокойно? Да не би у нас да има Арабска пролет, да не би тълпите да са на площада? Или срещу тях има насочени танкове?
В Турция не е възможно български журналисти да отидат и направят пресконференция по въпроси, които касаят арменци и тракийски бежанци и кога най-сетне турската държава ще изплати дължимото на наследниците на тези прогонени от земите си хора.
Тази декларация е едно доказателство, че България е достатъчно правова държава – заяви представител на изселническа организация.
Външното министерство на Турция побърза да коментира след гласуването на Декларацията от българския парламент, че възродителният процес е престъпление срещу човечеството

„С тази Декларация ние махаме тежестта на българския народ
– обясни Мюмюн. Защо трябва да отричаме това, което се е случило в миналото?”
Ще искат извинение от България обясниха изселниците на пресконференцията,     използвайки гласувания документ от някои български депутати. А дали турските терористични организации ще се извинят на жертвите и близките им от атентата на гара Буново?
Мюмюн не пожела да коментира и приетият от Френския парламент закон за криминализиране на отричането на арменския геноцид – в българското народно събрание в един ден беше гласувано отхвърляне на арменския геноцид и по-късно бе приета Декларацията, която обяви така наречения възродителен процес за етническо прочистване!
Иван Костов мълчеше, турският посланик и неговите придружители мълчаха, обявеното присъствие на турския депутатът Рафат Саид, бивш офицер от Генералния щаб на турската армия, специалист по психологически операции и медии така и не се състоя.  
Костов слушаше до известно време пресконференцията, докато в един момент стана и си тръгна без да каже и дума, оставяйки нещата в ръцете на Сезгин Мюмюн и изселниците от Турция.

Разтегливото понятие „възродителен процес” в годините

Иван Костов бил математик – как да повярвам като една проста сметка показва, че не може да смята до 10!
Пример: в края на 1984 и 1985 година сменят имената на българските мюсюлмани. Пет години те чакат, за да се възмутят 1989 година и да поемат към Турция!
Пет години дупка в понятието „възродителен процес”, какво и как ще обясни Костов това?
Второ: 1992 година – ДПС внася учители по турски за българските мюсюлмани, защото те не го знаят!
Така България става единствената държава в света, в която религията определя етноса – абсурд, който никой не изследва!
Парламентът излъчва Временна анкетна комисия, която проверява сигналите за турцизиране на българските мюсюлмани, но Докладът е спрян и събраните в него документи и свидетелства не виждат бял свят!   
Анкетната комисия в парламента е избрана да проучи истинността на сигналите "за турцизиране на българското население в Софийска област".
Българите не са били под турско робство пет века, а в земите на България е имало турско присъствие. /Тази теза през 1998 намери и своя връх, когато министърът на образованието, завършилият история Веселин Методиев предложи българските учебници по история да се пишат от българи и представители на Турция! - бел. мои./.
Ето кой от депутатите какво изрече в парламента по време на дебата по предложената от Иван Костов Декларация за възродителния процес, че бил етническо прочистване!

{edocs}stenogr-dps-1.doc,600,400,link{/edocs}

Преди да се гласува Декларацията, депутатите от партия „Атака” напуснаха залата.

Тук ще попитам следното:

Нима никой от така наречените ни политици не е чувал, че турският политик Тургут Йозал наричаше бежанците от България в лагера Гебзе „свине”?
На митинги Сюлейман Демирел призоваваше "Войската да тръгне към София!"
Тиражираха се слухове за разрушени джамии, за трупове, които плуват в Дунав и Марица, за опожарени къщи! "Гласът на Турция" и "Свободна Европа" се надпреварваха да излъчват "достоверни" данни!
Според цифрите, от заминалите 340 000 през лятото на 1989 г. - 120 000 се връщат още същата есен.
След изявлението на Живков и призива му за отваряне на границата с Турция, трудно може да се говори за насилствено изгонване и етнически геноцид. Ограниченията в пътуването на тези български граждани /за разлика от останалите/ падат, факт, който дори трима британци /Алфред Томас, Бари Стийл и Ричард Балф/, членове на Европарламента отбелязват своевременно в "Гардиън". Истината е, че в районите с компактно мюсюлманско население обикалят групи със специални поръчения, които агитират в полза на изселническата психоза.
Изселническата вълна от лятото на 1989 г. бе спряна няколко месеца по-късно от отказа и невъзможността на самата Турция да поеме огромния човешки поток. И тогава започна обратната вълна - връщането по родните места, есента на същата 1989 бе белязана от пътуването на десетки бивши изселници, на цели семейства от Турция към България.

През октомври 1989 г. Турция затвори границите си
за изселници - мнозина, продали всичко останаха в България.
Държави, като Гърция, Франция и България, /дава пример проф. Орлин Загоров в една от своите книги по възродителния процес/, има резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението. Франция не признава съществуването на етнически групи или пък проявява резерви към официална употреба на езици, различни от френския.
Ето защо твърде странно звучи от устата на пръкналите се от демокрацията български политици, за "живеещо в България турско малцинство" /Ж. Желев, интервюта, цитирани и в българския печат/ или пък, че "В България са гарантирани избирателни права, право на пътуване, право на турско име и религиозни права на турското малцинство" /А. Луканов, интервю за Анадолската агенция от септември 1990 г./.
Така на практика се получи парадокс: хем сме еднонационална държава, хем се сдобихме с някакво, признато неизвестно от кого и кога друго национално малцинство.

Най-подробно документално разследване за така наречения възродителен процес ще намерите в сайта:

Жестоки игри – от първа до седма част

За така наречения възродителен процес и мястото му в учебниците по история

Ще научите и колко са жертвите от двете страни в този така наречен възродителен процес.
Ще прочетете, че на 25 декември в с. Бенковци е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2 000 души се стреми да влезе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа. Жертва е 17-месечната Тюркян, която е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата.
Ще научите и за жертвите, дадени от страна на български християни и български мюсюлмани.
Твърде малко се говори за това, че още незаминали в Турция, стотици от отпътувалите започнаха да се връщат. Чуждестранни дипломати се водеха на още неразрушени гробища на мюсюлмани, пак от тези години се намериха и разрушители на християнски храмове.
Според законите в Турция създаването на малцинство е престъпление. Забраната там се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства.

Още малко история за неграмотните ни депутати
За да има ефект орезиляването на страната, се раздухваха скандали в различни европейски градове. С големи усилия бяха неутрализирани усилията на Турция например, да бъде официално порицана страната ни от Организацията ислямска конференция /заседавала през януари 1987 в Кувейт - бел. мои/.
В навечерието на 20 май 1995 година, в Джебел лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява, че без майските събития от 1989, когато населението се е изправило срещу държавния тероризъм и геноцид, нямало да има 10 ноември 1989 г. в България. Ето отговорът, макар и позакъснял на различните версии и тези в търсенето на връзка между преименуване от 1984 и изселване от 1989 година на компактни групи български мюсюлмани.
Само за две години органите на ДС разкриват 28 нелегални групи и организации, констатират и обезвреждат /според възможностите си/ терористично-диверсионна дейност, като поставяне на бомби, взривове, планове за отвличания и убийства, смъртни заплахи. За тези факти Доган винаги мълчи, както мълчи за обвързаността си със секретните служби. За обвързаността на лидера на ДПС се заговори на висок глас чак 9 години след свалянето на Живков от власт. Никой не проследи как веднъж вербуван от Първо главно управление, дали същият Доган не е минал на наблюдение и разработка в други управления на Държавна сигурност, като Второ главно или Шесто управление. Никой не посмя да разкаже за "ареста" и "затворничеството" на Ахмед Доган. Никой след 10 ноември 1989 година не посмя да вземе мерки /в рамките на закона/ когато той заявява: "За своето съществуване, за своята сила и за постигнатите успехи, ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция". /12. юни 1990/.
При посещението си на 4 и 5 юли 1995 година турският президент Сюлейман Демирел, в реч пред българския парламент нарече българските турци свои сънародници и обяви, че турското малцинство в България е мост на приятелството между двете страни. /Същият Демирел, за когото Живковият външен министър Петър Младенов отбеляза в книгата си озадачено, че при срещите си с Тодор Живков същият нито веднъж не е поставил въпрос за някакво турско малцинство в нашата държава - бел. Л. М./.

Защо точно сега и защо Иван Костов се хвана за темата „възродителен процес”?
С този ход лидерът на партийката ДСБ изпревари управляващите от ГЕРБ и другите политически сили като ДПС пред Анкара.
С един куршум Костов улучи два заека – той се превърна в доверено лице както на Щатите, така и на Анкара, а това е важен фактор в бъдещото му оцеляване като депутат в България!
Иван Костов показа, че е последният от българските политици, който се интересува от защита на националните интереси на държавата.
А защо депутатите от ГЕРБ се хванаха на неговата въдица като инициатор на позорния документ – това тепърва предстои да научим.
„За да стане господар, политикът се прави на слуга.“ – пише генерал Шарл дьо Гол.
В случая с Иван Костов той имаше избор да предаде страната или избирателите си – избра своето оцеляване.

 
Иван КостовДепутати от българския парламент приеха на 11 януари Декларация, с която осъдиха така наречения възродителен процес и пратиха с гласуване българската държава, директно в съда в Хага!
Декларацията, която определи така наречения „възродителен процес” като етническо прочистване беше внесена от Иван Костов.
Кой бе Иван Костов – един бивш министър-председател на Република България.
Към дата 11 януари Иван Костов тръгна за пореден път да играе своя, собствена игра, излагайки интересите на българските граждани и България за срам и позор!


Турската преса определи гласуваната Декларация като „пълен триумф”, всички турски вестници поставиха на първите си страници новината за тази срамна Декларация на българския парламент,


В. Тюркие

Историческа стъпка на на съседите



В. Радикал

Българският парламент отхвърли проекторешението за признаване на геноцида над арменците



122 000 изселници от Турция от 1989 година получиха правото да съдят държавата за социални права, пенсии и други обезщетения, които би следвало да им се полагат след този срамен и позорен акт на българския парламент!
На практика Народното събрание на Република България прие с гласуване Декларация, която изцяло обслужва интересите на Република Турция, като на същото заседание отхвърли Декларация за признаване на арменския геноцид!

С две думи ще припомня какво нарекоха историци и политици на прехода „възродителен процес”

В края на 1984 и началото на 1985 година българското комунистическо правителство тръгна към промяна на имената на българските мюсюлмани.
Пет години по-късно мюсюлманите „се възмутиха” от това преименуване и тръгнаха, подклаждани от емисари на Турция да напускат страната.
Това неслучайно инспирирано и закъсняло цели пет години възмущение бе една от брънките, която трябваше да подсили дворцовия комунистически преврат в политбюро на БКП и свалянето на Тодор Живков.
Редица български мюсюлмани напуснаха родината си и се запътиха към съседна Турция през 1989 година.
По-късно голяма част от тях се завърнаха и останаха в България.
Тази така наречена тогава "екскурзия" се прибави към добре организираните и отдалеч планирани "демократични промени" от комунистически стратези на прехода, промени, които предстоеше да се проведат и обособят в България: като дисидентски екологични протести, дисидентски синдикат в противовес на казионния до този момент профсъюз, както и етническо дисидентство.
Какъв е приносът на управляващата в 1984-1985 година в провеждането на преименуването на българските мюсюлмани – това са запазили партийни документи в архива на ЦК на БКП, които документи, аз цитирах още докато работех във в. „Демокрация”. Тогава нито един от така наречените днешни демократи, даже и Иван Костов не пожела да обърне внимание на цитираните документи.
Причината към днешна дата за мълчанието на Костов в 1992 година бе, че нито един от външните му спонсори и господари не му бе поискал тогава, в 1992-1993 г. да работи по тази тема, както стори това лидерът на ДСБ към днешна дата.

През 1991-1992 година в районите, където живееше население от български мюсюлмани бе извършено откровено турцизиране, като за целта бяха осигурени учители по турски език за тези хора.

Желю ЖелевВременна анкетна комисия от българския парламент извърши проучване по многобройните сигнали за турцизиране на малцинството от български мюсюлмани и внесе Доклад за депутатите.
С усилията на тогавашния президент Желю Желев този Доклад бе спрян, бе не дебатиран и остана единствено в архива на Народното събрание.

Документи от този Доклад аз проучвах и публикувах през годините, но нито един от гласувалите на 11 януари в парламента политици тогава не понечи да вземе отношение към работата и свършеното от тази Временна анкетна комисия.

Петър СтояновДруг български президент, Петър Стоянов, подписа Рамковата конвенция за малцинствата, пренебрегвайки Конституцията на България. В българския парламент започна все по-често да се чува как депутати от ДПС да говорят за мултиетническа държава, но такава в Европа няма, а и в Конституцията ни няма текстове, които да дават основание България да се приема за такава държава.



Според законите в съседна Турция,
създаването на малцинство е престъпление. Забраната се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства. Ще отбележа само, че и други държави като Франция и Гърция имат резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението, като двете държави, цитирани по-горе са и членки на Европейския съюз.
Реално погледнато, България се оказа първата държава, в която религията определи етноса – феномен, който е нечуван в други страни по света. Т. е. щом граничим с Турция, а новият Голям брат САЩ иска да подари на южната ни съседка още геополитическо влияние – то българските граждани, изповядващи исляма ще са български турци!
По същата логика ако граничехме с друга ислямска държава като Сирия, Тунис или Египет вероятно щяхме да имаме български сирийци, български тунезийци или български егитяни!

Двойният аршин на Запада
В страни като Франция, САЩ - всеки гражданин, изповядващ будизъм, мюсюлманство или каквато и да било друга религия си остава, и е единствено, и само французин или американец. Необяснимо остана защо спрямо България, същите тези държави застанаха на "демократични" позиции по отношение на така наречения "възродителен процес" в първите години на прехода.
През годините след 1989 г., чувството за национална принадлежност и идентичност бяха и са обявени от блюстителите на нов световен ред, САЩ, за "национализъм", "шовинизъм", за останки от "тоталитарното минало", останки, отживели, ограничаващи свободата на хората. Реално погледнато, точно силното чувство за национална принадлежност и идентичност на редица държави от Източна Европа и Балканите се оказаха препъни камъка на новите проповедници и сторонници за световен ред.
Да вземем съседна Сърбия и провокираните там четири войни и позицията на члена на НАТО Гърция, която категорично отказа да участва в Косовската авантюра.
Днес малцина от българите са чували, че професорът от Кеймбриджския университет Ърнест Гелнер, ръководител на Института по национализма и свободата твърди, че чувството за национална принадлежност е историческа отживелица. Същият учен използва в своите трудове и доклади вместо понятието "национален интерес", думи като "хомогенизация", твърдейки, че понятието "народ" е опасно, тъй като води до диктатури и преследване на етнически групи.
Още припомняне за „възродителния процес”
С медийни манипулации в първите години на така наречения демократичен преход, бяха слети различни събития, случили се в различно време, докато се стигна дотам, че малцина от българите към днешна дата да си задават въпроса: защо едва пет години след преименуването на част от българските граждани, изповядващи исляма започнаха "протестни" събития.
Защо преименуването от 1984-1985 г. и напускането на страната от българи, изповядващи исляма от лятото на 1989 г. се сляха изкуствено в медиите в едно събитие, наречено възродителен процес?
„Възродителният процес” бе употребен и в схемата по създаването на политически дисиденти, за използването им в евентуален бъдещ политическия живот. Тези изкуствено създадени, но прокламирани с далечен прицел отвън етнически /!?!/ дисиденти постепенно и целенасочено бяха прокарани, макар и незаконно /според Конституцията на България/ за трайно пребиваване в политическия живот на държавата. Логично дойде и резултатът, че мнозинството от същите обявени и афиширани пред обществото хора за етнически дисиденти, по-късно се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност, изпълняващи нейни задачи сред мюсюлманското българско население.

Промяната, преминаването на етническото самосъзнание в национално и то на религиозна основа - това бе целта, която си поставиха някои високопоставени управници от най-новата вълна политици в България, вероятно, но и явно подкрепени на много високо равнище от съответните външни разузнавателни централи и правителства. Стремежът им като че ли бе мюсюлманската религиозна общност, към която принадлежеше част от българското население да получи силно рамо за формиране /вменяване/ в един по-късен етап на компактна част от това българско население на турска национална принадлежност, т. е. принадлежност, идентична с тази на съседна на България държава.
Що се отнася до начините, които бяха използвани в дните, когато се проведе преименуването /1984-1985 г./- то безспорно налице бе едно явно погазване на човешките права на българите мюсюлмани. Лошо бе, че жертви и страдания понесоха и българи християни.
Пет години по-късно, в лятото на 1989 г. насилствено бе провокирана "екскурзия" на няколко стотин хиляди българи мюсюлмани, както от разузнаването на съседна Турция, така и от нелегално действащи групи и лица на българската Държавна сигурност и то предимно мюсюлмани.
Обратно на случващото се в България – в Турция изселниците изобщо не бяха наречени турски българи.

Напротив: Турция, която очакваше и очаква да влезе в Европейския съюз, има една националност в рамките на своята територия - турската и други етноси, като българските мюсюлмани или кюрдите например, не се приема, че съществуват.
Да не отварям дума за факта, че в САЩ малцинството индианци са в резервати и се наричат от завоевателите си „коренно население”.
В края на 2007 година индианците лакота обявиха своя Декларация за независимост от Съединените щати, като заявиха, че повече не са граждани на Америка. Това се случи в католическа черква във Вашингтон и съобщението за събитието бе повторено от редица американски, канадски, френски, британски и руски издания. Сред съобщилите сензационната новина имаше и няколко български медии.
Индианците настояваха за излизане от техните земи на въоръжените сили на САЩ, както и това да бъде наблюдавано от представители на ООН.
От публикуваното стана ясно, че делегацията с представители на лакота е връчила Декларацията си и на Държавния департамент на САЩ, като са обявили, че прекратяват и се оттеглят от всички договори, подписани с американското правителство.

Естествено тази инициатива на индианското население бе потушена тихомълком от правителството на Буш и повече за права на индианци не се чу и дума!

В САЩ, по чийто модел се стремят да управляват българските политици на прехода има милиони етноси от китайци, италианци, латиноамериканци, жители на Африка, поляци и прочие, но тези етноси са наричат американски граждани, а не американски китайци, американски италианци, американски поляци и прочие.
Няма да се впускам в подробности по темата, тъй като тя е широко застъпена в различни разследвания през годините както в първата част на книгата ми: „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”, така и в разследвания и анализи, публикувани на този сайт:


Самоосъждането на една държава!
На практика с гласуването на Декларацията за „етническо прочистване” депутатите в националния български парламент поставиха позорно страната ни в небрано лозе, тъй като дадоха сериозно основание и международно-правна легитимация на всички, които желаят  - от Организацията Ислямска конференция до Република Турция да дадат на Трибунала в Хага България за „извършване на етническо прочистване”.
Странното в историята с това гласуване, е че именно Иван Костов „забрави” как наричаше лидера на ДПС Ахмед Доган – „проклятие”, но явно към дата 11 януари 2012 година приоритетите на Костов са други.

Ще припомня следното
Бойко БорисовНа 18 февруари 2010 година българският премиер Бойко Борисов, в отговор на въпрос на репортер на НТ  СКАТ ще гласува ли ГЕРБ Декларация за възродителния процес отхвърли тази възможност!
„Аз мисля, че към днешна дата няма защо да се връщаме към тези мракобесни времена – те нищо няма да ни донесат – отговори Борисов. – Най-много някоя процедура в съда в Страсбург или в Брюксел...”
Не се изненадвам, че Борисов не е информиран, че Трибуналът в Хага е този, който се занимава с престъпления като етническо прочистване.
От 18 февруари 2010 година до 11 януари 2012 г. Борисов промени мнението си и  с парламентарното мнозинство на партията му, чийто лидер е той самият, гласува предложената от Иван Костов Декларация!

Да уточня каква е дефиницията за „етническо прочистване”:
„Етническото прочистване или етническа чистка е процес на планирано и координирано изтребване или насилствено изселване на даден етнос от неговото землище.”
Ясни примери за етническо прочистване са: Арменският геноцид, проведен от младотурците в началото на 20 век, когато 1,5 милионна арменци на турска територия са поголовно избити, без значение на техния пол или възраст в продължение само на 2 месеца.
Друг пример за етническо прочистване е Изселването на тракийските българи в началото на 20 век и заграбването на имотите им от турската държава, имоти, които и до днес не са върнати или компенсирани на наследниците им/.
Най-актуалният пример за етническо прочистване са позаглъхналите насилствени опити, включващи заплахи и убийства, от страна на косовските албанци за изселване на другите малцинства от Косово.

В случая с позорната Декларация на депутатите от 41 Народно събрание, еднозначна присъда на възродителния процес би означавало да се оневинят терористичните действия на определени лица свързани с Държавна сигурност и носещи мюсюлмански имена. По тяхна вина загинаха деца и жени от взрив на гара Буново. Еднозначна присъда, означава да се поругае паметта на загиналите от взрива от вагона на "Майки с деца", нещо за което мнозинството от българските политици се оказаха глухи.

Що за политик се оказа Иван Костов?
Единствената телевизия, която показа подробен репортаж от срамното гласуване в парламента и изказването на Иван Костов бе НТ СКАТ и то благодарение на агенция БГ НЕС.
Водещият на Дискусионно студио, Велизар Енчев посвети на този срамен акт голяма част от предаването си  на извършеното от парламента предателство на националните интереси на 11 януари 2012 г..
От парламентарната трибуна Иван Костов заяви: „На практика това, което проведе режимът на Тодор Живков беше опит за асимилация, съпроводен с депортиране на несъгласните и принудително изселване на хора от български произход, а по този начин те бяха лишени от основни техни човешки права и свободи.
Това не е Армения, това не е далечна история, това не са въпроси на други нации, това е въпрос на българското общество, на българската държава, на нас като наследници на тази държава, който ние трябва да приключим. И трябва да приключим по този начин, назовавайки все още това, което се нарича „възродителен процес” с неговото собствено име! Това от една страна. Освен това, трябва да наречем с истинската международна дефиниция, това, което е направено. Това е опит, донякъде полувинчато неуспешен, за етническо прочистване – това е било сърцевината на политиката, която е проведена...”
„Това е национално самоунижение, тогава когато се действа под натиск на външни сили и нашите политически... управляващата върхушка, се поддава на този натиск, това е национално самоунижение и нищо друго.”
- определи акта на Иван Костов и депутатите професор Борис Колев.

Споровете на Франция и Турция по арменския геноцид
На 22 декември Долната камара на френския парламент прие криминализирането на отричането на геноцида, включително този на арменците, извършен от турските власти през 1915-1916 година. Проектозаконът заплашва с присъда за затвор всеки, който отрича, че масовите убийства на арменци през 1915 г. от войски на отоманските турци се равняват на геноцид.
Приемането на текста предизвика бурна реакция от страна на Турция. Членовете на Френската търговска камара в Турция обявиха седмица по-късно в Истанбул, че ще окажат натиск над френските сенатори да не приемат проектозакона за криминализирането на отричането на арменския геноцид, който беше приет от Долната камара на парламента, предаде АФП.

„Ще предприемем решителни действия пред сенаторите, за да им покажем колко големи щети може да нанесе тази инициатива в страна, в която франкофилията и франкофонията са особено силни”
, заяви председателят на Камарата Зейнеб Неджипоглу.
"Турските репресии срещу френски предприятия в отговор на приемането на закона, криминализиращ арменския геноцид, биха били „незаконни”, тъй като са в разрез с правилата на Световната търговска организация /СТО/". Това предупреди в отговор френският държавен секретар за външната търговия Пиер Льолуш, цитиран от АФП.
„Не бих искал турците да тръгнат по този път, тъй като това би било напълно незаконно”, заяви Льолуш, като добави, че не вярва, че турците ще наложат ответни мерки срещу френските компании.
„Те са членове на СТО, подписали са договор за свободна търговия с ЕС и е извън всякакво съмнение, че някой ще дискриминира френските предприятия. Разчитам на мъдростта на турските управници”, подчерта Льолуш.

Френското правителство ще впише в дневния ред на Сената за 23 януари гласуването на Проектозакона за криминализиране на отричането на законово признатите актове на геноцид, заяви пред в. „Фигаро” френският министър, отговорен за връзките с парламента, Патрик Олие.
Първоначално, след гласуването на Проектозакона от Долната камара на френския Сенат на 22 декември Турция изтегли посланика си от Париж, но по-късно обяви, че ще той върне.
В същото време, босненско-сръбският лидер Милорад Додик заяви, че ще поиска отричането на арменския геноцид да стане незаконно в Босна и Херцеговина. Това предаде АФП, позовавайки се на изказване на Додик, който е президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Той заяви, че партията му ще предложи нов закон, който ще забрани отричането на геноцида срещу арменците през 1915 г.
„Искаме да навлезем в кръга на цивилизованите държави, европейски и други, отричащи геноцида. Ще предадем проектозакона в централния парламент в следващите дни”, заяви Додик.

Защо Костов точно сега изви ръцете на депутатите с гласуване на Декларацията за „етническо прочистване”?
Иван КостовВ навечерието на окончателното гласуване на Проектозакона за криминализиране на отричането на арменския геноцид, на Република Турция бе необходима една външна подкрепа и тази подкрепа, неизвестно защо, знаково й оказа българският парламент с гласуването на Декларация за обявяване на така наречения „възродителен процес” за етническо прочистване!


В очакване на гласуването в Сената на Франция на Проектозакона за арменския геноцид, Иван Костов и едно предателско парламентарно мнозинство обслужи интересите на Турция
!
Декларацията отлежаваше цели две години в парламента, но сега, най-неочаквано бе извадена и гласувана!
Двойно по-голямо бе предателството на гласуващите народни представители на тази Декларация, тъй като едновременно с нея, в същото заседание на парламента, бе отхвърлена друга Декларация за признаването на арменския геноцид!
Геноцидът над арменците е признат в 22 държави. Повечето от страните на ЕС са признали този геноцид.

С приемането на тази срамна за България Декларация, че "възродителния процес" представлявал етническо прочистване, парламентът се обърна и срещу волята на редица общини в страната.

Много общински съвети в страната приеха декларации, осъждащи геноцида над арменците. В много общински съвети – в Пловдив, Бургас, Стара Загора, Шумен, Русе, Добрич, Ямбол, Плевен, те бяха гласувани.
В същото време, в мандата на кметуване на сегашния български премиер Борисов, Столична община отхвърли приемането на такава Декларация и така показа верноподаничество на южната ни съседка!



Нито дума не отрони Костов по време на дебатите около гласуването на Декларацията за възродителния процес за атентата на гара Буново и жертвите от този атентат
.
Костов удобно „пропусна” факта и за дълга от 8- до 10 милиарда, които Турция дължи на тракийските бежанци и техните наследници, както и неблагоприятните последици, които ще има това гласуване върху претенциите за наследниците на бежанците.
А изселването на бежанците от Тракия също е етническо прочистване.
На 11 януари 2012 година парламентарно мнозинство в 41-то Народно събрание, с гласуване на Декларация, осъждаща така наречения „възродителен процес” като етническо прочистване, призна нещо, което не е реално и обслужва интересите на чужда държава.
На 11 януари бе затворена страницата с признаване от политиците на България на исковете за компенсации и права на тракийските бежанци, прогонени от Тракия, Одринско и Мала Азия както, и претенциите им за обезщетяване от изселването им.
На 11 януари 41-ото Народно събрание престана да бъде национален български парламент от морална гледна точка.
11 януари и гласуването на Декларацията за възродителния процес бе триумф както за ДПС, и политиците му, така и за Република Турция.
Със 112 гласа за, трима въздържали се и нито един против Народното събрание прие декларация за осъждане на "възродителния процес", предложена от Иван Костов и група депутати.

Двойният стандарт
По повод отхвърлената на същото заседание на парламента Декларация, осъждаща арменския геноцид, зам.-председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан заяви от парламентарната трибуна, че 41-ото Народно събрание в България не би трябвало да се занимава с тази тема, още повече, предложена от „Атака”. „Парламентът приема актове, с които разписва общозадължителни норми на поведение. С проекта за решение, се опитвате да разписвате задължителна посока на мисленето. Парламентът е законодателен орган, който не може да присвоява територията на храма на науката. Парламентът не е орган, който да раздава исторически истини като последна инстанция. Това не е във функциите на един парламент”, аргументира се Лютви Местан.
С две думи: едно може- друго – не може.

Радостта на турската преса от предателството на българските депутати
„България призна официално асимилацията”, под това заглавие вестник „Миллийет” посочи, че приетата декларация е много важна, защото е първият документ, с който официално се приема асимилацията против турците.
„Историческо решение от България”, е заглавието на вестник „Сабах”, който цитира думите на Иван Костов: "Нашата справка показа, че практически делото срещу виновниците не е спряно, тече и в момента и се води от Военна прокуратура, но има поставено неизпълнимо условие от съда. Трябва да призовем главния прокурор и съда да направят необходимото, за да се завърши делото”.
„Сабах” обърна внимание на думите на Лютви Местан, че Декларацията има правна, политическа и морална страна.
„България осъди асимилацията срещу турците”, бе заглавието на вестник „Заман” по темата. Изданието коментира, че българският парламент е приел декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани.
Вестник „Хюррийет” съобщи новината по заглавие „Решение от България за осъждане на асимилацията”. Всекидневникът написа, че според документа, прогонването на над 360 хил. български граждани от турски произход през 1989 г. е форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.



За върналите се 170 000 български мюсюлмани в "Хюрриет" нямаше и дума.

За инсинуацията на "Хюрриет", че става дума за български граждани от турски произход – коментарът ще оставя на читателите.
За уникалното по своя характер определяне на етноса по религия – също никой нито в турската преса, а още по-малко в българската не си направи труда да коментира.

Реакциите от гласуваната Декларация предизвика мигновени претенции за обезщетение
След като българският парламент прие Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, организациите на българските изселници в Турция заявиха, че ще искат обезщетение за пострадалите по време на „възродителния процес”.
Председателят на Федерацията на изселническите дружества „Бал-гьоч”, проф. Емин Балкан, заяви, че са доволни от приетата от Народното събрание Декларация за осъждане на насилствената асимилация, но според него пострадалите от този процес трябва да получат обезщетение.
Председателят на федерацията „Бал-гьоч” подчерта, че приемането на подобна Декларация е знак за добрите отношения между България и Турция.
Председателят на „Бултюрк” Рафет Мурат коментира, че приетата Декларация е тласък за добросъседките отношения, но е закъсняла.
„Хиляди наши хора бяха травмирани психически и физически, време е тези хора да получат обезщетения...
Благодарни сме на Иван Костов, че предложи декларацията, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани да се приеме в българския парламент, а също така и на всички депутати, които гласуваха за нея
", каза Мурат.
В свое изявление турското Външно министерство също заяви, че Декларацията е закъсняла и в нея не се споменава за обезщетения.
„Декларацията е закъсняла но уместна стъпка, направена от една държава, която реши да се изправи срещу мрачен период от историята си", гласи официалното заявление на турското Външно министерство.
Искаме да вярваме, че вече е настъпил моментът виновниците за предприетата жестока кампания, причинила, както се отбелязва във въпросната декларация, вид етническо прочистване с изгонването през 1989г. на повече от 360 хиляди български граждани от турски произход, да бъдат предадени на правосъдието, като в същото време ще бъдат предприети конкретни действия за всестранно и пълно обезщетение на всички потърпевши”.

Национална телевизия СКАТ единствена съобщи,
че от дружеството за култура и солидарност на Балканските турци /BALTURK/ са заявили, че спрямо България може да се приложи "Кипърския пример", основаващ се на практиката за завеждане и спечелване на дела в Европейския със за правата на човека /ЕСПЧ/ от прогонените след военната окупация на Северен Кипър гърци.
До момента били заведени 2830 дела срещу Турция за изплащане на парични компенсации заради изоставените и заграбени от анадолските нашественици имоти и други материални активи. Турция била осъдена да заплати на потърпевшите кипърски гърци общо 130 млн. евро и тази практика следвало да бъде възприета и по отношение на България.
Т. е. това, за което е била осъдена Турция, сега, след предателството на българския парламент трябвало да даде повод на Турция да се приложи към България!

Навеждането продължава
Приемането на декларацията беше веднага последвано от посещение на турския посланик в София Исмаил Арамаз в Кърджали. На срещата с Иванка Таушанова - областен управител от ГЕРБ, е била обсъдена в "груби и предварителни рамки" планираната на м. март 2012 година официална визита на турския премиер Ердоган, която трябваше да се състои през втората половина на м. ноември м. г. Визитата ще премине под знака на решенията за новата балканска политика на Анкара, приети на съвещанието на външния министър на Турция, Ахмет Давутоглу с турските посланици /Одрин, 28 и 29 декември 2011г./ и обявяването от Турция за "ново летоброене в общата история, от която трябва да бъдат заличени лошите спомени и предрасъдъци, за да гледаме заедно в общото бъдеще".
С "парламентарния подарък" правителството на Борисов и неговите депутати изпратиха послание до Ердоган, че София стриктно изпълнява указанията на Белия дом и Анкара за "ново летоброене" и не са останали никакви "спорни, нерешени и висящи въпроси" в двустранните отношения.

Интерес представлява и информацията на крайно консервативния, проислямистки вестник "Йени Акит", озаглавена "Мисионерската опасност в България". Авторът Айхан Демир започва своето изложение със задължителната при подобни "теми" ретроспекция на събитията от времето на Тодор Живков, когато "в течение на 33 години било направено всичко възможно за обезличаване на живеещите в България мюсюлмански народи /турци, помаци, и роми/”.
"Йени Акит" нападна и отец Боян Саръев, като написа, че един поп, с родители  помаци-мюсюлмани, завършил полицейско училище през 1985 г., завършил полицейско училище и започнал работа за българското разузнаване в качеството си на "религиозен служител".
Вестникът ловко обърква МВР с разузнаване.
Та според това издание, Боян Саръев живеел в Кърджали и като председател на движението "Свети Йоан Предтеча" развивал мисионерска дейност най-вече сред турците и помаците. Раздавал много пари като помощ и така събирал около себе си онези, които "забравяли своята мюсюлманска религия". В същото време Саръев привличал за своята кауза мюсюлмански деца от сиропиталищата, като ги подлагал на "кръщаване в църква според православния християнски ритуал". Проявявал голям интерес към домовете за изоставени деца и сираци в Хасково и Кърджали. Нещо повече - пак по негова инициатива и с неговото участие се изграждали църкви в мюсюлманските села, където нямало нито един християнин...

Това ни чака оттук нататък след позорната Декларация, гласувана в българския парламент за обявяване на „възродителния” процес за етническо прочистване...
Питам: докога български политици ще унижават родината ни и защо други медии, освен НТ СКАТ и сайта „Хроники” не дадоха подробности за гласуването на позорния документ и реакциите, и евентуалните последици от него за България?

Цензура или автоцензура спряха темата за други български медии?

 

На 12 км на юг от Резово, в Националния парк Инеадски лонгозни гори, Турция ще строи третата си атомна централа!?!?

Миналата седмица, след като предадох за печат във в.Десант анализа си за Балканското ядрено надлъгване, изневиделица се пръкна от Ройтерс една повече от нелепа новина – турският енергиен министър Танер Йълдъз съобщил, че третата турска атомна електроцентрала щяла била да се строи в Инеада, досами границата с България. Боже, казах си, кой ме биеше по езика да седна да ровичкам из балканските ядрени стратегии, виж сега какво ме постигна, посегнаха на Странджа! А Странджа, както вероятно не ви е известно е любимата ми планина, сакралната планина, мистичната планина, която напълно е обсебила сърцето ми. Хубаво са казали хората – Не дърпай дявола за опашката или рогатият ще ти стъжни живота! Както и да е, със или без случайности, турците изплюха камъчето, а ние трябва много бързо да обмислим ситуацията и още по-незабавно да противодействаме.

ТРЕТА АТОМНА


Турция планира да строи атомна електроцентрала в региона на Тракия край българо-турската граница. Това съобщиха турски медии, като се позоваха на отговорни представители на турското Министерство на енергетиката и природните ресурси.
Планира се атомната централа да бъде изградена край селището Инеада на турското Черноморие. Оттук минава пътят към региона на Резово, която е граничната река между България и Турция. На Резово обаче няма гранично-пропускателен пункт.
Проектът за нова атомна електроцентрала в Тракийския регион е включен в рамките на програмата за строежа на атомни централи в Турция. Той е на трето място след проектите за строителството на атомните централи Аккую и Синоп.
Министърът на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз на пресконференция във връзка с проектите за трета турска атомна централа в Тракия отговори уклончиво, като не посочи нито срок нито конкретни подробности по въпроса.
Организации на еколозите в Турция твърдо се противопоставят на плановете за строителство на АЕЦ в Тракийския регион.
Това беше новината.
Дотолкова, доколкото Турция ще има и трета атомна централа, това не е новина от доста време, а през януари 2011 г. министър Йълдъз съобщи, че водещи френски компании като Арева са направили оферта за строителството на трета атомна електроцентрала в Турция. Той не навлезе в детайли, но увери, че разговорите с френските представители продължават.
Нещо повече, Турция ще има и четвърта и даже пета АЕЦ, за което можем да съдим от друго изявление на енергийния министър на южната ни съседка от 2 февруари т.г., че турските амбиции са до 2030 г. страната да разполага общо с 20 реактора.
С други думи в частта си, че ще има 3-та АЕЦ, тук новина няма, това се знаеше. Виж, фактът, че ще има ядрено предприятие на странджанския бряг, на някакви си 12 км от границата при Резово ще се строи атомна централа в уникалните странджански лонгозни гори край езерото Сака до Инеада, един великолепно запазен биосферен резерват, който на всичкото отгоре през 2007 г. бе официално обявен за Национален парк, съгласно закона в Република Турция, вече е новина. И то каква!
Районът на Инеада, драги читатели, е

ПРИКАЗНО МЯСТО.

За огромно съжаление, не ми се е отварял път нататък, защото пада голямо обикаляне – на Резово все още КПП няма, а другият път е през Лозенград, от който има още над 150 км дотам. Гледах обаче няколко филмчета за района, слушах възторжените отзиви на мои приятели, които бяха там наскоро и съм дълбоко впечатлен. Това е място, каквото по бетонираното Българско Черноморие практически вече няма. Нещо като Созопол, Китен, Приморско отпреди трийсетина години. Девствено, диво, автентично. Можете ли да си представите двайсет километрови плажове по които няма жива душа… Речни приказни светове подобни на нашата Велека, лонгозни разливи като на Ропотамо…Но да не се отвличаме в лирически отклонения. Накратко, в един ваканционен рай за жителите на всеки каменен мегаполис, някой много, ама много голям умник в Анкара е решил да изсипе стотици хиляди тонове бетони и железа и чудовищна мръсотия, като при всяко мащабно строителство.
Впрочем, ето какво казват за района и двама местни жители:
Яшар Мерсин, заселник в Инеада: „Аз обожавам и четирите сезона, а в Инеада ги има и четирите! Има планина, езера, великолепна гора, растителност. Дивият живот все още го има, тук хората са добри и е евтино.”
Орхан Юаник, началника на отдела за защита на естествените еко-системи: „Инеада има ценна екосистема, именно заради присъствието на странджанската гора, освен самото море и морския туризъм. Ако трябва да ги изредим в детайли всички екосистеми, тук има пясъчни дюни, влажни зони, езера, лонгозни гори, ако добавим и сухите гори, това са пет различни екосистеми препълнени с живот.”
Повече едва ли има нужда да ви убеждавам, идеята за строителство на гигантска АЕЦ на това място е пагубна. При това, следва да гледаме на нещата и в по-големи мащаби – Странджа е една, опънатите от човека междудържавни телени граници, не я превръщат в две планини! И нито ние, българите имаме право да посягаме на планината, нито турците. Според турските учени биосферния резерват Инеада е част от програмата на ЮНЕСКО, аз мисля, че цяла Странджа трябва да стане биосферен резерват под егидата на световната организация. А когато говорим за биосферен резерват, не може и дума да става както за АЕЦ в турската част, така и за нефто и газодобив, каквито проучвания правителството на ГЕРБ разреши в нашата част, точно срещу Силистар!
Впрочем, какво прави в случая така нареченото

БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО?

Тук ще споделя с вас някои мисли, които ме налегнаха, докато наблюдавах неясното суетене и мрънкане през последната седмица. Ситуацията би била невероятно смешна, ако не бе епохално трагична.
Турците хвърлиха бомбата в медиите и в София си глътнаха граматиката. И как да не я глътнат, като им дойде като гръм от ясно небе; и как няма да им дойде, като национал-предателите от всички правителства след 1990 г. системно и настървено унищожиха българското разузнаване! Кой да им я даде предварителната информация за да имат време да подготвят светкавичен и ефективен отговор на тази чиста проба турска провокация; да имат време да си осигурят нужната международна подкрепа и в крайна сметка да блокират тая лудост още в зародиш!
И като нема разведка, що направи Боко? Големия мачо, смелчагата даже не си позволи да си го помисли, че може да вдигне телефона директно на Ердоган, нещо което Башбаканът прави всеки път, когато реши, че има застрашени турски интереси в България. Нищо подобно! Поошумолявиха се, поошумолявиха се, че сетне се напънаха големите капацитети в София и родиха

ИНТЕЛЕКТУАЛНА БЪЛХА!

Боко прати бургаския си фаворит, герберския кмет Димитър Николов при бургаската консулка на Турция да я пита…
Боже, какъв умствен резил и профанация на външната политика! Провинциален кмет и регионална консулка ще решават междудържавни дела от които зависи, не на последно място и първото днес перо на окаяната ни държавица – туризмът!
Естествено, консулката казала, че няма страшно и че ще запита Анкара дали има твърдо решение и така нататъче…
Ех, Боко-Боко, какво стана с голямата ти дружба с твоя приятел Ердоган! Май надупената ти позиция нещо не сработи? И какво ще правим сега?
Ходовете, които незабавно трябва да се предприемат на Балканската шахматна дъска са ясни и понеже освен другото сме и в цайтнот, всяко забавяне ще е фатално. Тропне ли веднъж Ердоган по масата: „Инеада ще е!” – каузата е загубена, добре познаваме вече нрава на турския държавен мъж. Затова трябва да го блокираме преди да е казал. Каже ли, връщане назад няма…
…Ех, Боко, Боко!

ПП Дълго се чудих, дали да споделя с вас една мноооого конспиративна догадка, която ме връхлетя в един момент, но все пак ще го направя, поне в един послепис… А дали, ядрената централа в Инеада, не е разменна монета срещу нефтодобив срещу Силистар!?… Е, ако това са си пошушнали Анкара и София, свършено е с райското Странджанско Черноморие! Бог да ни е на помощ!

 

Кой какво приказва за атомната електроенергия от Босфора до Карпатите, кой какво върши и кой накрая ще го отнесе

Още в началото искам да направя уговорката, че когато говорим за сериозни неща, като енергетиката на 21-и век, приемаме априори, че алтернатива за електроенергията добивана от ядрени централи, на този етап не е измислена, още по-малко доказана. В този смисъл, място за емоционални и приповдигнати състояния няма. Има място за сериозен анализ на икономическите интереси като първични и определящи и на второ място на политическите интереси, които при достигане на определени кризисни нива също могат да станат определящи. Елементът „екологичност” на енергийния пазар липсва, а присъствието му на медийния пазар е въпрос на пропагандни схеми и манипулация продиктувани от глобалните и регионални икономически и политически интереси. Гласовитите неправителствени еко-организации, не са нищо друго освен продукт на политическия и корпоративен естаблишмент и служат единствено като маша за прикриване на определени интереси.

ШУМ СЕ ВДИГА В СРЕДИЗЕМНОМОРА
През последната седмица станахме свидетели на зарзаватчийска разправия инициирана от гърците около ядрения комплекс, който Турция ще изгради на Средиземно море с най-новите руски атомни реактори VVER 1200 доставени от Росатом. Свръхмодерната и свръхмощна електроцентрала ще заработи след около 7 години и първоначално ще бъде експлоатирана изцяло от руснаците.
Новината е още от миналата година, но за да разберем защо точно сега Атина вдига врява до бога срещу осъществяването на проекта, а цяла година вече гърците си мълчаха спотаени, трябва да вземем изпредвид обострения византийски характер на гръцката външна политика. Когато се печеше и подписваше този стратегически ядрен проект между Русия и Турция, за Гърция възможността да си гарантира позицията на енергиен диспечер на Балканите не бе далеч от възможното. Газовите трасета, нефтопроводът Бургас-Александруполис бяха на дневен ред и много удобно се кръстосваха в Гърция. Гарант за това бе традиционния съюзник на Атина – Русия и поради факта, на гърците и през ум не им минаваше да ръмжат срещу други енергопроекти, но пак руски.

Днес ситуацията е коренно променена. Нефтопроводът до Александруполис с гръм и трясък към момента се проваля, някои от газопроводите са под въпрос и на практика гърците останаха с пръст в устата. И ето, че при първа възможност, световните треволнения около съдбата на японската АЕЦ Фукошима, Гърция надигна вой, не само чрез медиите, но и съвсем официално тръгна по всевъзможни европейски инстанции да търси съюзници срещу турския ядрен проект.

„Ядрената енергия за нас не е опция, защото сме във високо сеизмичен район“, каза гръцкият премиер Георгиос Папандреу в Брюксел миналата седмица. „ЕС ще поиска да бъдат направени стрес-тестове на съществуващите и планираните съоръжения в съседни държави и ние подчертахме факта, че Турция планира да построи ядрен обект в Аккую“. Висока византийска традиция. Миналата година, преди още договорите за Аккую да са подписани, районът очевидно не е бил сеизмичен, според наследствения политик Папандреу, сега обаче изведнъж стана сеизмичен и под Акропола ги налегна дерт…

ТАКАВА Е ИГРАТА НА ГЪРЦИТЕ
Въпросът за гръцката позиция по отношение на ядрената енергетика за нас обаче е много по интересен, заради систематичните обструкции, които България среща от юг при развиването на нашите АЕЦ-ове. Приносът на Атина за загробването на първите 4 реактора в Козлудуй е огромен, като в същото време, гърците зъб не са обелили срещу паралелното изграждане на румънските ядрени мощности в Черна вода, които за разлика от Козлодуи са далеч по близо до сеизмичната Вранча. Като към това добавим и фактът, че самата Гърция не развива ядрена енергетика, не може да не се появи въпросът, какъв им е проблема на гърците с атомното електричество?

Моето мнение, е че някъде през 70-те години на двайсти век Гърция прави фатална грешка при изграждането на енергийната си стратегия. Разполагайки с огромни запаси от макар и слабо калорични лигнитни въглища (Държавната компания РРС е вторият по големина производител на лигнитни въглища в Европа!) те залагат на термоцентрали, които са многократно по-евтини като инвестиция и при тях въобще липсва главоболния фактор с осигуряване на безопасността при функционирането, складиране на отработено радиоктавно гориво и т.н. Хитро, нали! Само, че както е казано, хитрата сврака – с двата крака. Днес, на подобен концепт можем единствено да се изсмеем и да го дадем за пример на недалновидност и неграмотност по отношение на поливалентните фактори на цивилизационния научно-технически прогрес от една страна и непредсказуемостта на политическите последствия за икономиката в система, която стремително навлиза в класически дефиниран хаос. В този смисъл още по-класическото „Прави каквото трябва, да става каквото ще!” в дългосрочен план сериозно се оправдава като парадигма, ако съдим от сравнителния анализ на българската ядрена стратегия, заложена и развита от живковото управление, в сравнение с гръцката.

Като към това добавим и сериозните дългови проблеми в които южната ни съседка бе натикана, е ясно, че в момента гърците и нямат полезен ход в енергийната индустрия, и мултиплицират интелектуалния дефицит на дългосрочно сгрешената си стратегия.
Тук ще отворя много кратка скоба за една шумно рекламирана от Атина много идиотска програма на стойност 20 милиарда евро за развитие на алтернативни източници на енергия – разбирай – вятърни мелници, пардон, исках да кажа генератори и фотоволтаици. Разбира се, цялата хитринка отново е много византийска, защото въпросните парици ще ги даде ЕС, разбирай Германия, но и от страна на ЕС (пак разбирай Германия) хитринката не е по-малка, защото в последна сметка, париците ще заминат от Германия директно в …Германия, където са всъщност производителите на въпросните ветрени мелници и слънчеви електроцентрали (фотоволтаици). От цялата тази история гърците ще цъфнат и ще вържат защото на потребителите алтернативният ток ще им излезе през носа. Ако се опрем на цените на ДКЕВР към 21.06.2010г.:
цената на електрическата енергия от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е 11.68лв/МВтч,
а цената на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични централи: 823 лв./МВтч., т.е. цената на „алтернативният” ток е 70 (седемдесет!) пъти по-висока от тази на „атомния”…
С две думи казано – на гърците не им остава друго освен да се заяждат на дребно и по този начин пречат за развитието на съседите си…
На фона на казаното, не мога да сдържа

КОМПЛИМЕНТИТЕ СИ КЪМ РУМЪНЦИТЕ
като актуално управление и стратегии, които буквално „тайно и полека” изградиха основите на собствените си ядрени мощности (не без яко франкофонско рамо!), наваксвайки за нула време, епохалното си изоставане от България. И не възнамеряват да спират дотук, като в същото време, чрез същите тези тайнствени и не съвсем франкофонски сили и най-вече чрез пета колона в България, представлявана от антибългари като Меглена Кунева, Милко Ковачев, Иван Костов и сие, си осигуряват нужната им маркетингова преднина. Аргументация към казаното ще намерите в публикациите ни от юни миналата година, когато подробно разчепкахме темата за ядреното предателство на католичката Меглена Кунева, която наполовина успя да унищожи граденото с пот и кръв от поколения в Козлудуй и за награда бе турната в борда на директорите на естествено френската банка Пари Ба. Сега чувам, че някои от вас имали мерак да я правят президентка?! Халал да ви е!..

КАКВО ПРАВИМ НИЕ?
Родените и живеещи в качеството си на българи, имам предвид? Обективния преглед на ситуацията изисква да сме максимално привързани към истината, а тя е повече от прозаична.

Ние правим едно голямо нищо.

Ние правим – тука има, тука нема.

Ние слушаме от официозните медии бръщолевения на доказани национални предатели за някакви безкрайни лобита, все руски и все многобройни. И ако ги слушаш тия бръщолевения, заради лобитата излиза, че не трябва да развиваме ядрена енергетика, защото лобитата били щели да спечелят баснословни пари от цялата работа!? Освен това слушаме едни неевклидови аритметики, които в духа на гръцките гениални стратези от 70-те години, за които стана реч по-горе, гласят, че и тоя ток дето си имаме ни стига, слушаме украсени преразкази, какво били казали някакви дълбоко и всестранно корумпирани нищи духом, европолитически чиновници от Брюксел и ни показват нескончаемо митингуващи еко-фашисти, по двасет-трийсет събрани на някое кюше около Министерския съвет, които ни гледат от екрана с големи тъжни очи, като на Сивушка край браздата…

===============

ПОСЛЕПИС: След предаването на материала за печат изскочи поредната новина по темата, че след вече договорената АЕЦ – Аккую на Средиземно море и предварителните разговори на турците с японски фирми за изграждане на втора ядрена централа, този път на черноморския бряг при Синоп, сега панаирът стана пълен, защото бе съобщено за проект за изграждане и на трета АЕЦ буквално на 5 км на юг от Резово на турска територия, край Игнеада. Казвам, че панаирът ще стане пълен, защото турците се възползват от фактът, че българските АЕЦ са на самата граница с Румъния, при което всеки опит от наша страна да протестираме, ще бъде тутакси контриран с аргумента, че след като ние можем да строим АЕЦ-вете си на границата, защо и турците да не могат да направят същото… За съжаление, европейският проект за обявяване на цялата територия на Странджа (вкл. турската) за биосферен резерват е все още във фаза на предварителни проучвания и турците съвсем спокойно просто ще го отхвърлят. Въобще, нещата са много неясни на този етап, но със сигурност мога да каже, че това е тема по която ще се изпишат много кофи с мастило!

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1651-turtsiya-i-novata-blizkoiztochna-strategiya-na-sasht

Митинг на площад Турската политика в Близкия Изток продължава да изглежда неясна. Както е известно, на провелата на 11 септември среща в саудитската пристанище Джеда на външните министри на САЩ, Ирак, Турция, Египет, Йордания, Ливан и монархиите от Персийския залив, беше декларирано намерение да бъде "изкоренена" групировката Ислямска държава (ИД). Малко преди това, на съвещание в Анкара под ръководството на премиера Ахмет Давутоглу пък бе решено, че Турция няма да участва в сухопътни или военни операции срещу ИД в Ирак. В същото време турците заявиха, че ще предоставят разузнавателни данни и ще окажат логистична подкрепа на формиращата се под егидата на Вашингтон коалиция. Параметрите на тази подкрепа обаче не също станаха ясни. Именно за да ги изяснят, веднага след срещата в Джеда, в Анкара се появиха държавният секретар на САЩ Джон Кери и секретарят по отбраната Чък Хейгъл. След разговора им с Ердоган обаче, пресслужбата на турския президент се ограничи само със съобщението, че сътрудничеството между двете страни в борбата с терористичните организации в Близкия Изток ще продължи. В същото време предоставянето от турските специални служби на разузнавателна информация за движението на войските на ИД в Ирак и Сирия, не е кой знае колко значим жест към Вашингтон. Той се нуждае най-вече от военновъздушната база Инджирлик в турската провинция Адана, която засега може да се използва само за доставката на хуманитарни стоки в Северен Ирак, но не и за осъществяване на военни удари срещу позициите на ИД. Тоест, донякъде се повтаря ситуацията от 2003, когато Турция не позволи на САЩ да използват територията и за вече подготвеното нахлуване на 60-хилядна американска армия в Ирак от север.

Както е известно, доскоро Анкара не демонстрираше особено желание за реално противопоставяне на джихадистите от т.нар. Ислямска държава в Сирия и Леванта (ИДИЛ), известна днес просто като Ислямска държава (ИД). От една страна, между турските ислямисти и тези от ИД съществува известна идейна близост, но основната причина за това пасивно поведение беше, че ИД се сражаваше с режима на Башар Асад (когото турският президент Ердоган смята за свой личен враг), както и срещу кюрдите в Сирия и Ирак, които традиционно се определят от Анкара за "стратегическа заплаха". Освен това подобна политика позволяваше на някои турски компании да печелят от петрола, доставян им на дъмпингови цени от контролираните от ИД находища в Ирак и Сирия. Да не забравяме и, че турските специални служби се опитваха да използват джихадистите като инструмент на регионалната политика на страната, включително помагайки им да укрепят структурите си в Египет. Между другото, това обяснява и защо турското правителство успя безпроблемно да освободи пленените служители на своето консулство в Мосул, след като градът беше превзет от бойците на ИД.

За повечето експерти е ясно, че лансирайки плана си за борба срещу ИД не само на територията на Ирак, но и на тази на Сирия, която всъщност си остава основната цел на Вашингтон, Обама започва много рискована игра. Развитието на ситуацията в региона е изключително неясно, затова всяка стратегия неизбежно ще търпи корекции. В тази връзка ще припомня, че първоначално Обама категорично отхвърляше възможността за изпращане на сухопътни части в Ирак, докато сега това вече не се изключва. През следващите седмици САЩ могат да подсилят специалните си части в Северен Ирак, които официално присъстват там като инструктори на иракската армия и кюрдските отряди "пешмерга". В същото време, американците планират в битката с ИД да бъдат хвърлени все още боеспособните части, с които разполага Багдад. Всичко останало обаче, включително окончателния състав на коалицията и приноса на всеки от участниците в нея, остава неясно.

Тук е мястото да напомня, че Турция не се е отказала от плановете си за създаване на буферна зона и зона забранена за полети в граничните с нея райони на Сирия. Според някои съобщения в медиите, турците отново са повдигнали въпроса за въвеждането на ограничен турски военен контингент в Сирия, който да отдели силите на умерената въоръжена опозиция, с които Анкара продължава да поддържа тесни контакти, от радикалите от ИД и "Джебхат ан-Нусра". САЩ обаче не са склонни да го подкрепят.

Проблемът за Вашингтон е, че не разполага с реален инструмент за осъществяване на натиск върху Турция за привличането и към военните операции срещу ИД, включително и използвайки за целта базата Инджирлик. Затова САЩ предпочетоха да ограничат разговорите с Турция, докато не получат (както разчитат) санкцията за Съвета за сигурност на ООН за военна операция в Ирак. Впрочем, турските лидери също са изправени пред сериозни проблеми. От две години насам те разполагат с разрешението на парламента за осъществяване на военна операция на сирийска територия, но той вече изтича и през ноември ще трябва да бъде подновен за пореден път. Така или иначе, но в Близкия Изток Турция е "блокирана" от САЩ, които и позволяват само такива действия, които са в техен интерес. Винаги когато Анкара се опитва да излезе от този порочен кръг, това води до открит сблъсък с Вашингтон. Направеното наскоро признание на президента Ердоган, че отдавна не си говори пряко с Обама беше знаково за напрежението, съществуващо между двете столици.

Впрочем, на 20 октомври Ердоган все пак осъществи пряка телефонна връзка с Обама, като според съобщението от Белия дом двамата са обсъждали възможността за "продължаване на тясното сътрудничество в борбата срещу ИД", като американският президент е изразил признателността си към Турция за това, че е "приела на своя територия милион и половина бежанци от Сирия, включително и десетки хиляди от района на Кобани".

Мнозина анализатори смятат, че само силният американски натиск и обещанието на Вашингтон, че ще помогне на Анкара за свалянето на Асад, биха могли да обяснят обявената от президента Ердоган готовност за по-решителни мерки срещу ИД. Вероятно в Анкара разчитат, че ударите срещу ислямистите ще създадат условия за предприемане на военни действия от турската армия срещу частите на Асад, като тези действия бъдат подкрепени в Южна Сирия от Саудитска Арабия и другите монархии от Залива, които отдавна се стремят да свалят доминирания от алауитите режим в Дамаск и са склонни да използват и всички възможни средства за това. Тоест, кампанията на САЩ срещу джихадистите от ИД може да се превърне в прикритие за активни военни действия на Турция, които да доведат до анексирането на част от сирийската територия, както и до установяването на подкрепяна от арабските монархии от Залива сунитска диктатура в Дамаск.

В тази връзка, отново ще напомня, че макар Турция формално да се присъедини към коалицията за борба с джихадистите, тя моментално влезе в спор със САЩ относно нейната стратегия и избора на основните цели. На свой ред, американците акцентират най-вече върху възможността военновъздушната база на САЩ Инджирлик да се използва за осъществяване на въздушни удари по позициите на ИД и Ирак и Сирия. Досега, въпреки твърденията на редица американски официални лица, Анкара отрича да е дала съгласие за това. В същото време обаче, говорителят на Белия дом Джош Ърнест съобщи, че в момента в Турция се намира група експерти от Пентагона, които са ангажирани с "прехвърлянето на поетите от Анкара ангажименти в чисто практическа и оперативна плоскост".

Сред въпросните ангажименти се споменават съгласието на Турция да предостави свои бази за подготовка на бойци на сирийската опозиция, участие в усилията за пресичане на финансовите постъпления за ИД и борба срещу контрабандата на петрол, осъществявана от ислямистите. Нещо повече, Вашингтон смята на необходимо да бъдат подкрепени сирийските и иракски кюрди в борбата им срещу ИДИЛ. И, ако последните отдавна получават сериозна военно-техническа помощ от САЩ и някои негови западноевропейски съюзници, тази за кюрдите в Сирия едва сега започва да се осъществява. Така или иначе, но Анкара очевидно бива лишена от правото на инициатива по отношение на кюрдите в Ирак и Сирия и се оказва заложник на една ситуация, от която все по-трудно може да се измъкне.

Неслучайно преди няколко дни турският министър по европейските въпроси Волкан Бозкир сравни сегашната ситуация в Близкия Изток с шахматна дъска, на която вече са разположени всички фигури. Така, в борбата си срещу ИДИЛ Вашингтон открито подкрепя Багдад и, по чисто тактически съображения, засега не бърза с отстраняването на режима на Асад в Дамаск (макар че това продължава да е негова цел). В същото време, Техеран, който все още си остава противник на Вашингтон, също подкрепя Багдад и Дамаск в борбата им с ИД. На свой ред, Анкара, която доскоро залагаше на иракските кюрди, влоши отношенията си с Багдад и не успя да използва ИД срещу Дамаск. Вместо това, в момента ИД воюва най-вече със сирийските и иракските кюрди. Всичко това води до потенциалната поява на своеобразен "кюрдски пояс" между Турция и арабския свят. При това иракските кюрди отдавна разчитат на подкрепата на САЩ, а сирийските кюрди вече не виждат в западните държави пречка за създаването на собствена автономия в Сирия. Това развитие принуждава Турция на премине в глуха отбрана, тъй като САЩ се стремят да я вкарат във въоръжен конфликт при съвършено неприемливи за нея условия и при доста мъгляви перспективи. Както съобщи наскоро турският вестник "Хюриет", кметът на Диарбекир Осман Байдемир е очертал цяла програма за бъдещи действия, в резултат от които турските кюрди да получат автономия, като тази в Иракски Кюрдистан и Сирия. Според него, този процес трябва да се съпровожда с премахването на турските гранични пунктове с Иран, Ирак, Сирия, Армения и Йордания, както и със създаването на обща административна и политическа система за всички населени с кюрди територии. Ето защо за Турция, за която подобно развитие е истински кошмар, ИД на практика не е противник, а по-скоро съюзник, който може да окаже сдържащо влияние върху практическата реализация на очертаните по-горе геополитически тенденции. Тоест, битката с ИД стимулира развитието на нови процеси в региона, в рамките на които, както се твърди в един коментар на турския вестник "Милиет", Турция се оказва притисната в "менгемето на политиката на глобалните играчи", бива лишена от възможности за маневриране и закъснява с реакцията си на бързо променящата се регионална стратегия на САЩ. Ето защо може да се предполага, че последният телефонен разговор между Ердоган и Обама е бил доста труден. В така очертаната геополитическа "шахматна партия" в региона, Турция или ще бъде принудена да направи поредните си ходове под силен външен натиск, или пък ще се опита да реализира нови и нестандартни сценарии - например да се откаже от свалянето на сегашния сирийски режим и да потърси сближаване с него (както и с Иран), опитвайки по този начин да се справи с непрекъснато нарастващата "кюрдска опасност". Подобно нещо обаче едва ли е възможно в условията на формиращата се под ръководството на САЩ нова "антитерористична коалиция" и продължаващата реализация на стратегическия американски проект за прекрояване на границите в т.нар. "Голям Близък Изток".

В тази връзка е твърде показателно, че основни съюзници на САЩ срещу ИД са именно режимите, които наскоро (по време на речта си в Харвардския университет) американският вицепрезидент Джо Байдън определи като "най-големия проблем в Сирия", признавайки, че Турция, Саудитска Арабия и петролните княжества са инвестирали "стотици милиони долари и десетки хиляди тонове въоръжение в организациите, декларирали готовност да се сражават с армията на Асад", включително джихадистите от "Джабхат ан-Нусра" и другите филиали на Ал Кайда. Вместо да наложат санкции на Турция, Саудитска Арабия или Катар заради решаващата им подкрепа за терористите от ИД и търговията с изнасяния от тях петрол (в която са участвали редица турски компании, като Delta Rubis, Gulf Petrol, Star Pet, Bayegan Grup, FTZ, Power Trans и Kizil Grup), Белият дом сега ги убеждава да влязат в новата антитерористична коалиция, което на практика означава, че им дава възможност да продължат да дестабилизират целия регион.

Горчивата истина е, че под прикритието на военната операция срещу създадената с тяхна помощ ИД, САЩ и арабските монархии (Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Йордания и Бахрейн) на практика започват нова мащабна война, в резултат от което целият Близък Изток се оказва на ръба на катастрофата. Защото евентуални бомбардировки срещу цивилни или контролирани от сирийската армия обекти, да не говорим за осъществяването на сухопътна операция на територията на Сирия, без съгласието на режима в Дамаск или санкциите на Съвета на сигурност на ООН, биха означавали открита агресия с непредсказуеми и необратими последици за целия регион. Включително и за Турция, която все повече се ангажира с този американски сценарий.

-----------------------------------------------------

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите

 

Москва променя правилата на играта

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1676-geopoliticheskite-izmereniya-na-ruskiya-otkaz-ot-qyuzhen-potokq

Газопроводът, който ще заобиколи БългарияОбявявайки отказа на Русия от проекта за газопровода "Южен поток" и обвинявайки за това на първо място България /върху която, в качеството и на първото европейско звено на проекта, беше съсредоточен и основният натиск на Европейската комисия, целящ неговото отлагане или дори провал/, президентът Владимир Путин поясни, че: "Сега ще пренасочим потоците на нашите енергоносители към други региони на света, включително прокарвайки и ускорявайки реализацията на различни проекти за транзит на втечнен природен газ. Ще пласираме тези количества на други пазари и Европа вероятно няма да получи очакваните от нея обеми, поне от Русия".

Всъщност, отказът от "Южен поток" е само началото на очертаващите се регионални икономически и геополитически промени. Така, Москва декларира не само готовност да увеличи капацитета на съществуващия тръбопровод "Син поток", но и да изгради още един тръбопровод, който да покрие потребностите на турската икономика и да създаде на границата с Гърция допълнителен газов "хъб". По този начин руснаците ще помогнат за реализацията на старата мечта на Анкара страната да се превърне в разпределителен възел на трафика на енергоносители на входа на Европа с всички произтичащи от това последици.

Както е известно, по време е на последното посещение на Путин в турската столица беше подписан меморандум за взаимно разбирателство между руския Газпром и турската компания BOTAS за изграждането на газопровод по дъното на Черно море към Турция с капацитет 63 млрд. куб. м газ годишно. От тях 14 млрд.куб. м ще се доставят директно за нуждите на турската икономика, а останалите - в бъдещия "хъб" на границата с Гърция. Освен това, от началото на 2015 руснаците ще намалят цената на газа за Турция с 6%, т.е. тя ще го получава на същата цена като Германия. Впрочем, не се изключва, че в бъдеще цената да бъде намалена с цели 15%.

Според повечето анализатори, проектът "Южен поток" окончателно остава в историята. Всъщност, тъй като в него вече са инвестирани над 4,5 млрд. долара, Русия възнамерява просто да промени посоката на тръбопровода, запазвайки неговия капацитет, както и началната компресорна станция на "Южен поток" /станция "Русская", край черноморското пристанище Анапа/. Тоест, на практика тръбопроводът ще се строи, но няма да стига до България, а до Турция. И твърденията, че става дума за разширяване на "Син поток" или за нов проект, не променят същността на случващото се, защото вече изградените на руска територия мощности ще се използват, което ще намали цената на новия проект, т.е. Москва съумя да намери нов маршрут за своя газ, при това с минимални загуби.

Турция - големият печеливш

Какво получава Турция? Въпреки очевидното разминаване между турските и руските позиции по редица важни въпроси и, на първо място, относно кризата в Близкия Изток, основен приоритет и за Москва, и за Анкара е развитието на двустранните икономически отношения. Вече споменах за намаляването на цената на руския газ, доставян на Турция, както и за допълнителните 3 млрд куб. м, които тя ще получи от газопровода "Син поток". Впрочем, истината е, че споразуменията, постигнати по време на последното посещение на Путин в Анкара отлично се вписват в турската енергийна стратегия за превръщане на страната в "разпределителен енергиен хъб" на Европа. Турците не можаха да я реализират с помощта на иранския газ /по разбираеми причини/, затова се опитаха да я осъществят за сметка на газовите доставки от Азербайджан, които обаче също не са достатъчни. Сега появата на руския газ променя радикално ситуацията, в резултат от която ролята на Турция като "европейски енергиен хъб" нараства до степен, за каквато в Анкара едва ли са мечтали. Паралелно с това, впрочем, нараства и значението на редица други турски енергийни (и не само) проекти. Така например, експертите не изключват Газпром да реши да използва изграждащият се Трансанадолски газопровод ТАNAP /Азербайджан-Турция-Европа/ за доставката на руски газ в Южна Европа. Да не забравяме освен това, че в рамките на поредното заседание на Съвета за сътрудничество между Русия и Турция беше подписан меморандум за изграждането на АЕЦ на турска територия, като става дума за руски инвестиции с общ обем 22 млрд. долара /включително за строителството на въпросната атомна електроцентрала/. Накрая, Москва и Анкара възнамеряват да увеличат стокооборота между двете страни, планирайки през 2023 той да достигне 100 млрд. долара.

Ако се опитаме бегло да очертаем икономическите последици от посещението на Путин в Анкара, няма как да не признаем, че руснаците и турците твърде лесно постигнаха предварително набелязаните си цели. Така Русия възобнови газовия си проект, който вече беше почти "задушен" от ЕС под натиска на САЩ, получи поръчка за изграждане на АЕЦ на турска територия, както и ангажимента на Турция за доставка на необходимата и /най-вече заради наложените санкции/ селскостопанска продукция. На свой ред, Турция получава гигантски обеми природен газ, ядрени реактори, милиони руски туристи и /което е най-важното/ неограничен достъп до руския пазар /нещо, за което българските компании могат само да мечтаят/. Тоест, свидетели сме на появата на нов руско-турски икономически алианс, към който вероятно ще се присъединят и други държави от региона (като Азербайджан например, но не само).

Москва променя правилата на играта

Случилото се с "Южен поток" изненада както привържениците, така и противниците на този проект. Всъщност, то можеше да се очаква. Нека си припомним, как се развиваше проектът за газопровода. Русия се опитваше да го изгради за своя сметка, инвестирайки в него около 20 млрд. долара. Реализацията на този грандиозен проект щеше да осигури сериозни приходи на държавите, през които трябваше да мине тръбопровода, да не говорим за новите работни места. В Брюксел и Вашингтон обаче, очевидно бяха обезпокоени от възможността страни като България да получат прекалено много пари от руския проект, тъй като това би им дало възможност да не разчитат само на средствата от еврофондовете, т.е. би могло да ерозира тяхната "евроатлантическа ориентация". На практика, руснаците трябваше не само да поемат разходите по изграждането на газопровода и допълнителните разходи, но и непрекъснато да преодоляват съпротивата на онези, които най-много се нуждаеха от реализацията на "Южен поток". По време на посещението си в Анкара, Путин обяви, че това няма как да продължи и Москва е решила да промени правилата на играта. Сега, ако иска да получава допълнителни количества руски газ, ЕС ше трябва сам да изгражда газопровод от "хъба" на турско-гръцката граница към вътрешността на Европа, при това без да е сигурен какви точно количества газ ще му подават по него руснаците и турците.

Що се отнася до газовите доставки през Украйна, там ситуацията едва ли ще се промени. Надеждата на украинския премиер Яценюк, че отказът от "Южен поток" ще повиши значението на газопровода, минаващ през страната му, не са основателни. Полша вече обяви, че не получава поръчаните от нея обеми руски природен газ, което означава, че той се губи някъде по украинското трасе. Съвсем скоро ще стане ясно, дали просто не се краде от украинските олигарси, както се е случвало нееднократно в миналото.

Газопроводите в Югоизточна Европа

Значението на хода, предприет от Путин обаче, не се изчерпва с това. Ако погледнем горната карта, ще видим, че планираният преди време от ЕС газопровод Набуко минава през Азербайджан, Гърция и Турция и стига до границата на Европейския съюз точно на мястото, до което сега ще стига руският газ. Както е известно проектът за Набуко се провали, най-вече поради липсата на достатъчно газ за запълването му. Сега обаче, руският газ ще стигне до границата на ЕС, а Брюксел ще трябва да решава как и срещу какви средства ще може да се включи към руския газопровод.

Така ли иначе, реалността е, че Европа се нуждае от повече природен газ. Тоест, ЕС ще продължи да купува руския газ, само че вече ще му се наложи да го плаща на друга цена, което засяга най-вече държави като България. Впрочем, решението на Путин да промени посоката на газопровода носи сериозни рискове и за т.нар. "Стара Европа". В тази връзка ще напомня, че декларацията на руския президент за прекратяване на проекта "Южен поток" съвпадна с изявлението на говорителя на Европейската комисия по енергйните въпроси Ана-Кайзер Итконен, според която Комисията ще продължи консултациите с всички страни, заинтересовани от реализацията на "Южен поток". На Брюксел очевидно ще се наложи да съобразява с новата ситуация, в която той вече няма да може да определя правилата, а ще трябва да се конкурира с останалите в битката за руския газ.

Виждаме, че Русия пренасочва газовите си потоци към Китай и Турция, т.е. към две държави, които твърде трудно се поддават на външен натиск и влияние /особено що се отнася до Пекин/. Китайците не се съобразяват със САЩ, а Турция не е член на ЕС /между другото, чрез споразуменията си с Путин Ердоган получи възможност да си върне на Брюксел за проточилото се над половин век висене на страната му пред вратите на Съюза/. Санкциите на ЕС срещу Русия на практика не задължават с нищо Анкара. Естествено, възниква въпросът, дали пък Турция няма да започне да се държи така, както сега се държи Украйна, т.е. възползвайки се от ключовото си положение да оказва натиск върху руснаците?

В тази връзка е много важно да разберем, защо бъдещият газов "хъб" ще бъде разположен именно на турско-гръцката граница. От ключово значение тук е, че до него доставката на руския газ ще бъде по предварително договорена цена, а оттам нататък ще трябва да се плаща за транзита му към Европа. Имайки предвид, че турско-гръцката граница не е чак толкова далеч от Русия, позицията на "хъба" е доста изгодна за Москва. Разбира се, Турция също ще може да търгува с част от газа и в този смисъл достъп до новия газопровод ще има не само Газпром. Но нали именно към това твърдеше, че се стреми и ЕС? Проблемът обаче е, че самият ЕС няма да има достъп до газопровода. Тоест, от една страна руснаците се съобразяват с европейските правила, а от друга - на европейците /включително на българите/ ще се наложи да плащат повече за руския газ.

Защо стана така?

От казаното дотук следва, че за драматичната промяна по отношение на проекта за газопровода "Южен поток" и неговата трансформация има съвсем обективни причини, като не на последно място сред тях е и крайно непоследователното и несамостоятелно поведение на България.

Както е известно, газопроводът "Южен поток" се изграждаше въз основа на предпоставката, че става дума за проект на двама самостоятелни и равноправни геополитически играчи - Русия и ЕС. Оказа се обаче, че ако това е вярно за Москва, то изглежда не се отнася за Брюксел.

На второ място, Турция, като регионален политически субект, е далеч по-самостоятелна, отколкото Украйна или България, т.е. не е склонна да се поддава толкова лесно на външен /включително американски/ натиск.

При положение, че основният потребител на руския газ /т.е. ЕС/ и първата транзитна държава по пътя на проекта /т.е. България/ не искат или просто не са в състояние да защитят собствените си интереси, Москва не вижда смисъл да поема допълнителни рискове и разходи. Между другото, руснаците извадиха късмет, тъй като Брюксел и София започнаха да създават пречки пред проекта още в началната му фаза, а не в края на реализацията му например /както стана с френските кораби "Мистрал", предназначени на руските ВМС, чиято доставка беше отменена от президента Оланд в последния момент, в резултат от което страната му ще трябва да плаща гигантски неустойки/, т.е. преди Москва да е инвестирала наистина огромни средства в него.

Ориентирайки се, вместо към България, към Турция, в Москва очевидно са преценили степента на политическата самостоятелност на страната ни и на Анкара и са стигнали до извода, че ако София трудно може да формулира и защитава някаква суверенна позиция /включително в енергийния сектор/, Турция е регионален играч, който иска да съхрани своята държавност и геополитическия си статус. В това отношение руският газ укрепва турските позиции, а пък Москва получава възможност да упражнява допълнително влияние по такива важни въпроси като кризата в Сирия и статута на Крим например.

-----------------------------------

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 

След девет месеца и половина шикалкавене, министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му, и че строежът на АЕЦ „Белене” се замразява!

Няколко часа по-късно Правителствената „Пресслужба”, ръководена от Румяна Бъчварова се втурна да замазва гафа на министър-председателя с урок :как трябва да се тълкуват думите на Бойко Борисов!

Защо и как правителствената Пресслужба ни учи как да тълкуваме думите на премиера, - четете в коментар тази вечер, по-късно.

За „Южен поток”, който вече е на старт за строителство от руска страна, Борисов замълча, но вероятно кабинетът на ГЕРБ ще се откаже и от участие в него!

Защо няма да строим „Бургас-Александруполис”? Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов.

Що се отнася до „Белене”, обясненията бяха още по-пространни:

„Всеки, който ми даде цената и да обсъждаме цена и откъде ще вземем парите, сме готови веднага да седнем да говорим с него иначе това си е само голи приказки, каза Борисов и допълни:

Правих им елементарната сметка – 26 млрд. евро струват 4 реактора при подписания договор между колегата Ердоган и Медведев.

26 като го разделиш на 4 се получава по 6.5 млрд. евро, което като го умножиш по две, сиреч същите нашите реактори от „Белене”, прави 13 млрд. евро. Ако някой ми каже днес откъде да извадя 26 млрд. лева, за да построя „белене” и след колко години ще си върна парите от тях, тогава нека да ме обвини, че бавя проекта. Това е сметката. Станишев говореше за четири милиарда, за два реактора. Турция подписва за 6.5 млрд. евро на един. Не се е променило нищо. Кой ме кара да задължа държавата с 26 милиарда, без ясен план, кога ще ги върна тези пари?”

ИТАР-ТАСС съобщи новината по странен начин със следното заглавие: „България не е приемала решение за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”, цитирайки изненадата на министър Трайчо Трайков.

ИТАР-ТАСС цитира още, че „По думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи.

„Нито петролопровод, нито АЕЦ”

под това заглавие „Московский комсомолец” коментира новината за провала на двата руско-български енергийни проекта.

„България, традиционно верен съюзник на Русия на Балканите, нанесе неочакван удар по икономическите интереси на Москва в региона. „Братушките” се отказаха едновременно от два мащабни съвместни проекта”, написа вестникът.

Странното след двете новини, бе, че министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали, че няма да участваме нито в единия, нито в другия проект”, каза министър Трайков.

Запитан дали е изненадан от изказването на премиера, министърът отговори: „Изненадан съм от вашето твърдение”.

Странно и необяснимо е, че след като на 10 март бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект.

Преди два месеца бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а днес стана ясно, че това са били действия за хвърляне нап рах в очите на Русия и Гърция. Българското дружество е собственик на 24,5 процента от капитала на компанията „Транс Балкан пайплайн”, която е ангажирана с проучването, проектирането, строителството и експлоатацията на нефтопровода. Какво ще се случи с парите, които държавата е вложила в тома дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства правят напълно нормална реакцията на изненада с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”.

Или за тези, които помнят случилото се в последните 20 години – мога да сравня реакцията на министър Трайков с тази на един бивш външен министър, Стоян Ганев, който слезе от самолта, за да научи, че без него, България е признала първа Македония за държава.

Минути след съобщението на Борисов, електронното издание на „Газета ру” пусна новината със заглавие „България се отказа от строителството на нефтопровода „Бургас-Александруполис”.

В публикацията се подчертава, че отказът бил продиктуван от липсата на икономическа изгода на проекта.

Със същото заглавие съобщи новината и РИА Новости, като за разлика от „Газета ру” тук бе подчертано, че отказът от строежа на нефтопровода бил съобщен след среща на българския премиер с поланиците на страните-членки на ЕС. Що се отнася до причината, Борисов се оправдал с отказа на жителите на Бургас от този проект и заявил, че случилото се в Мексиканския залив с разлива от платформата на „Бритиш петролеум” също оказало своето въздействие при вземането на това решение от негова страна.

Колко ще ни струва „подаръкът”, който си направи премиерът за рожедния си ден?

Новините за замразяването на „Белене” и отказа от „Бургас-Александруполис” бяха разпространени след срещата на Борисов с посланици на страните-членки на Европейския съюз, която се състоя днес, на 11 юни в резиденцията на испанския посланик. Символично казано, Борисов си „подари” отказа от съвместен бизнес в енергетиката с Русия за рождения ден, който е след два дни.

За „Бургас-Александруполис” още от средата на март беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на министър Дянков и преминаването на проекта „Бургас –Александруполис” към Министерство на финансите го обрече още преди два месеца на провал и закриване.

Бившият енергиен министър в кабинета „Станишев”, сега депутат от Парламентарната група на Коалиция за България Румен Овчаров заподозря, че проекта „Бургас - Александруполис” се спира, а АЕЦ „Белене” се замразява, за да се удовлетворят американските интереси, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

„Някои хора в България така и не разбраха, че България има собствени национални интереси и тези интереси не могат да бъдат управлявани от които и да било други държави. В момента действията, които предприема правителството, добре е че най-после ги предприема, защото това стоене в разкрачено положение беше по-опасно и по отношение на АЕЦ „Белене”, и по отношение на „Бургас-Александруполис”.

„Тази агония завършва – коментира Овчаров. - Тази агония обаче е изключително вредна за България. Надявам се, че министър-председателят схваща за какви загуби става дума, както политически, така и геополитически, а и чисто икономически. България ще заплати 2 млрд. евро, за да приключи проекта „Белене”, вместо да даде 2 млрд. евро, за да имаме работеща най-евтината АЕЦ в целия ЕС.

България се отказва от един проект, който сега очевидно ще бъде реализиран в Турция. В крайна сметка си мисля, че може да бъде удовлетворявано всяко желание на американските ни партньори, но поне мъничко трябва да бъдат съобразявани и нашите национални интереси”, каза Овчаров.

Как ще реагира Гърция на този отказ,

след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

Защо трябваше правителството на ГЕРБ да „преноси”, вместо да даде отговора си за руските енергийни проекти, едва ли някой ще тръгне за проверява и търси отговор. Точна на 1 септември миналата година Борисов не даде ясен отговор на Владимир Путин как смятат да реализират вече подписаните междудържавни енергийни проекти. Девет месеца и половина /времето за едно раждане – бел. Л.М./ след тази среща, Борисов изплю камъчето и призна, че кабинетът му няма никакво намерение да участва в „Бургас-Александруполис” и, че замразява строежа на АЕЦ „Белене”!

Точно в деня, в който от руския газов концерн „Газпром” съобщиха, че са готови да започнат строителството на „Южен поток”, българският премиер се изхвърли като съобщи, че с другите два съвместни с Русия проекти нищо няма да се случи.

Ден преди Бойко Борисов да съобщи тези две новини, руският енергиен министър Сергей Шматко призова българските акционери в петролопровода „Бургас-Александруполис” да вземат решение до есента на 2010 г., тъй като в противен случай той щял да бъде замразен до изясняване на позицията на българската страна.

Руската компания "Атомстройекспорт" също била готова да започне строежа на АЕЦ "Белене", заяви днес вицепрезидентът й Генадий Тепкян, който добави, че работата по проекта не изостава, въпреки отсъствието на стратегически инвеститор и съответно на финансиране. На строителната площадка имало необходимата инфраструктура и първият блок на централата можел да бъде готов през октомври 2017 г.

Тук не мога да не задам въпроса и защо председателят на парламента Цецка Цачева разизграваше руския енергиен министър Сергей Шматко като се напъна да говори „компетентно” с него за българо-руските енергийни проекти при посещението си в Москва също от средата на март. Русия не е страна, с която някой може да си играе и шикалкави и много скоро управниците ни ще усетят това.

Спомням си, че в Гданск на срещата на Борисов с руския премиер Владимир Путин, Путин го попита от кой от проектите бихме се отказали. Тогава премиерът не каза нищо ясно и конкретно.

Колкото до „Белене”, Борисов позволи един посланик като Уорлик да тръби как ни съветва да загърбим „Белене” и то на всеослушание с лъжи за сеизмичност на терена за АЕЦ-а.

След това се игра на вариант „търсене на инвеститори и консултант”, който вариант бе изоставен и не бе довършен...

Междувременно три компании останаха в надпреварата за консултант на АЕЦ „Белене”, а сред фирмите, които кандидатстваха в конкурса бяха HSBC, "Сосиете женерал", "Магуайър", "Ротшилд”. Министър-председателят пък обяви, че проектът за АЕЦ „Белене” е най-напредналият технически и юридически проект в Европа.

Освен руснаци, България разигра и чужди компании като шикалкавеше и губеше авторитет, докато неизвестно защо отлагаше във времето тази проект.

Заговори се, за консервиране на площадката на АЕЦ „Белене”, съобщена бе и цената за това консервиране – 7,5 млн евро. Замразяването на „Белене” било, защото нямало яснота кога ще се върнат парите, съобщил днес премиерът на посланиците от страните-членки на ЕС.

В резултат пред страната ни стои проблем с дело за неустойки на стойност над 800 млн евро, лихви, милиони за замразяване, за поръчано и неизползвано оборудване – цената на това съобщение на Борисов може да ни донесе иск за около милиард евро.

Възможното прекратяване на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, добави Шматко.

Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.

Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.

Новината за замразяване на проекта „Белене” дойде ден след като президентът Георги Първанов отправи приветствие по тази тема:

„Необходима ни е повече оперативност по проекта „Белене”, оценяван от международните експерти като съвременно технологично решение с най-високи показатели за ядрена безопасност в света към момента. Това се казва в приветствие на президента Георги Първанов, отправено към организаторите и участниците в Международната ядрена конференция на БУЛАТОМ, съобщиха от прессекретариата на държавния глава...

... Трябва да сме по-експедитивни, защото повишеният интерес към ядрените технологии вече значително повишава цената на новите атомни централи в световен мащаб. Доколкото съм информиран, цената на единица ядрена мощност в аналогичния на Белене проект за изграждане на АЕЦ в Турция вече е 2,5 пъти по-висока, се казва в приветствието.

Според държавния глава, - няма никакво съмнение, че трябва да запазим стратегическия приоритет на ядрената енергетика в електропроизводството. "Много са причините за това - световните енергийни баланси, екологичните стандарти, скокът на цената на електроенергията след 2012 г., когато ще приложим принципа “замърсителят плаща”. Поради повишените изисквания към серни и азотни емисии, голяма е вероятността след 2016 г. постепенно да се разделим с почти всички наши ТЕЦ, работещи на въглища...”

В традиционния стил две крачки напред – една назад

минаха и намеренията на правителството да търси инвеститор за построяването на един или два нови блока на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Естествено, след пушилката, към днешна дата, тези планове се оказаха в застой заради оттегляне на досега заявения инвеститорски интерес към потенциалния проект съобщи журналистката от Медияпул”, Владислава Пеева в свое разследване по темата.

Застоят станал ясен и от думите на Рашо Първанов, главен инженер на изведените от експлоатация І-ІV блок на централата, чиято инфраструктура се очаква да бъде използвана за бъдещите мощности.

Рашо Първанов представил възможностите за нови реактори в АЕЦ "Козлодуй" по време на дискусия в четвъртък пред Международния ядрен форум, организиран от "Булатом".

Според Пеева, в началото на годината, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма спешило ръководството на АЕЦ "Козлодуй" да внесе доклад за необходимостта от нови мощности на централата, но докладът сега отлежавал и не се внасял в Министерски съвет за одобрение.

Документът включвал около десетина варианта на технологии, сред които руски, американски, японски и др., както и предпроектното проучване за икономическата ефективност на нови мощности от по 1000 МВ в централата. Проучването било изготвено от испанската "Ибердрола", която имала и инвестиционен интерес, а това било и условието за откриване на процедура за избор на компания, която да изгради и експлоатира съоръженията. По неофициална информация обаче, испанците вече не били заинтересовани от проекта, което спъвало обявяването на търг или конкурс.

След посещението на енергийния министър в САЩ през април т. г. от министерството съобщиха, че американски компании проявяват интерес към нови ядрени блокове на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Същото твърдеше и американският посланик у нас Джеймс Уорлик, но до момента от страна на Щатите така и не бил обявен реален инвеститорски интерес.

В резултат на всичко случило се до този момент, Русия логично поиска по-високи такси за прием на ядрените ни отпадъци! Според евродиректива, България трябва да спре да изнася в други страни ядрените си отпадъци още до края на настоящата, 2010 година.

Тук следва логичният въпрос, работи ли някой от правителството по проблема с осигуряване на хранилище за бъдещото складиране на ядрени отпадъци! Такава информация от министерството на Трайчо Трайков никой не успя да намери...

Преди два дни министър Трайчо Трайков коментира коментира, че инвеститорите предпочитат компании, които да са стабилни и да имат потенциал за нагоре. „Приватизация трябва да има, защото това ще донесе свеж финансов ресурс на държавата. За да има и стабилност, и потенциал за развитие нагоре, трябва да се намери обединение - например на АЕЦ “Козлодуй”, ВЕЦ-овете на НЕК и Марица-Изток – съобщи Трайчо Трайков. - Това ще е компания мечта, от която и 10% да продадем, постъпленията ще са огромни. По-добре да продадем малка част от нещо голямо, отколкото много от нещо по-малко”, категоричен бе икономическият министър.

Ще загуби ли Русия от отказа и шикалкавенето на България

по енергийните проекти?

Според електронното издание „Время новостей” от 9 юни, в близките години се очаквало „Росатом” да стане наистина глобална корпорация. Директорът на държавната компания Сергей Кириенко обяви планове за реализиране на проекти в целия свят, съобщи преди два дни в-к „Время новостей”.

Постигането на тези амбициозни цели може да бъде осуетено заради съкращения във финансирането. Освен това бъдещите договори ще зависят от готовността на руската страна да се откаже от приоритета си да използва само оборудване собствено производство, коментират експерти.

Програмата на „Росатом” е действително мащабна. В Близкия изток през август ще бъде пусната иранската АЕЦ „Бушер”, започна изграждането на АЕЦ в Турция. Корпорацията ще участва в търга за изграждане на първата ядрена централа на Египет, готови са и плановете за снабдяване с ядрена енергия и на Сирия.

В Далечния изток „Росатом” помага в изграждането на АЕЦ в Тайван, както и за завършването на първата подобна централа във Виетнам. Амбициозни са и плановете за Новия свят, където текат преговори с Аржентина, Бразилия и Венецуела.

Защо точно днес премиерът Борисов съобщи за отказ по проекта „Бургас-Александруполис” и замразяване на АЕЦ „Белене”? Посланиците на страните-членки на ЕС едва ли имат пръст в тази история.

Засега виждам две причини в избора на време за съобщаване на решение по двата енергийни проекта:

Първата е, че вчера президентът Георги Първанов поиска в присъствието на срещата „Булатом”, че не трябва да се чака, а да се действа в енергетиката.

Втората причина е, че САЩ ще дадат червена точка на Борисов затова, че след налагане на санкциите на Иран, в които участва и Русия, Кремъл загуби позиции в Близкия изток, като трябваше да се откаже и от продажбата на ракети на Иран и се дистанцира от подкрепата на Турция за Иран. Иран от своя страна се обиди на Китайи Русия, което пък намали рейтинга на Турция във воденето на самостоятелна политика.

А какъв по-удобен момент за удар от този щеше да получи Белия дом в борбата си за връщане на изгубени позиции в Евразия? Един приятел на Русия като България да нанесе икономически удар върху съвместни българо-руски енергийни проекти и то след като предстои разполагане на ПРО на българска територия!

 

“ Ние не пикаем във вашите пепелници,

затова, моля, не хвърляйте фасове

в нашите писоари.”

Кърт Вонегът

„Бог да ви поживи, мистър Роузуотър!”

Като за начало ще попитам: „Кой щат на Америка сме”? Трудно ще се намери някой да успее да даде смислен отгорор...

Да си дойдем на думата. За пореден път амбасадорът на Щатите, който продължава да го играе генералгубернатор в собствената ни родина се разгърна, в национален ефир с всичка сила.

Преди да пристъпя към „събитието” ще задам няколко въпроса:

  • Как си представя Уляна Пръмова американският посланик в Анкара да се появи по турска телевизия и да започне да съветва Ердоган, да не правят ортаклък с Русия в енергетиката?
  • Или как си представя посланикът на САЩ в Белград да съветва Борис Тадич за енергийните проекти на Сърбия, като му налага мнението на Белия дом?
  • А в състояние ли е да си представи Пръмова как американският посланик в Германия отива в тамошна телевизия и започва да дава напътствия на Меркел?

И в трите случая въпросните господа биха били изритани с шутове от държавата!

Става дума за суверенни държави, каквато ние явно не сме...

А дали Елена Поптодорова би отишла да притиска Обама да не налага санкции на Иран? Или пък да седне да настоява пред Хилъри Клинтън да бъдат изведени индианците от резерватите?

Тук му е мястото на един цитат от интервю на Кърт Вонегът в списание Плейбой”:

На въпрос: Кой е прицелът за перото на сатирика днес?

Вонегът отговаря: Тъпанарите.

А ние уважаваме и ценим Вонегът... И често го цитираме, особено на американци.

Какво се случи в предаването „Денят започва” днес...

В началото на разговора, водещият Марин Маринов обясни как български младеж, Петър Владимиров Димитров, влязъл в американското посолство за интервю за студентска бригада в 13 часа, на 12 май, след което приятели, и негови близки казват, че повече не са го виждали!

Не е художествена измислица, а факт! Така започна интервюто на Марин Маринов, в БНТ днес, на 19 май с американския посланик, изживяващ се като генералгубернатор на поредния щат на САЩ, България. Името му е: Джеймс Уорлик. Мирно, за почееест!

/Та когато премиерът Борисов е зает, на малкия екран в последно време го замества американският посланик, за да запознае гражданството с поредните тезиси за развитие на щата България.

В началото на разговора Уорлик благодари, че е поканен, въпреки, че в този правителствен мандат, се явява в националната телевизия вече „по право”. Да не се лъжем и да не си прави някой илюзии, че сме страна-членка на Европейския съюз! В Брюксел може да си мислят така, но това, както казваше баба, си е техен проблем. – бел. Л. М./.

Оказва се, че младежът Петър Владимиров влязъл на 12 май в посолството и според камерите на посолството, напуснал сградата! Ами да беше донесъл видеозаписа, бе Уорлик! Че да повярваме, въпреки, че на компютър без проблем може да се изфабрикува и че Фидел Кастро им е напуснал посолството!

Питаме Уорлик: ако действително Владимиров го е напуснал, тогава защо цяла седмица близките на изчезналото момче го търсят и не го намират?

„Имаме негова снимка на изхода на посолството” – потвърди Уорлик.

Абе, Уорлик! Снимка може да ти монтира всеки малчуган от обикновено българско училище! Или интернет клуб. Хайде, холан!

Цитирам този случай, за да е ясно – как някъде влизаш и после уверяват близките ти, че имат снимка как си излязъл, но тебе те няма! Няма!

Това между другото...

А сега за 25-минутното интервю на генералгубернатора на щата България, Джеймс Уорлик по националната телевизия:

Водещ: В студиото сме с Негово превъзходителство посланика на САЩ у нас Джеймс Уорлик. Добро утро. Здравейте. Благодаря ви, че приехте поканата ни. Енергетика, евентуален интерес от американска страна към големите енергийни проекти у нас. Възможни американски инвестиции в условията на икономическа и финансова криза в световен мащаб. Състояние на съдебната система, има ли промяна? Това като рамка на разговора, като теми, които бих желал, така, да засегнем с вас. В началото искам да ви попитам обаче за един друг случай. Българското общество е доста, така, доста чувствително във връзка с изчезнали хора, защото не е единствен случай. Български младеж, Петър Владимиров Димитров, след интервю за студентска бригада в САЩ в американското посолство в София, влиза в посолството в 13.00 часа на 12 май, след което приятели, близки негови казват, че не са го виждали. За вас този случай ясен ли е?

Джеймс Уорлик: /превод/ На първо място отново да ви благодаря, че ме поканихте пак във вашата програма и се радвам да говоря с вас и пред вашата аудитория. Но по отношение на изчезналото момче ние сме много притеснени. Той, да, дойде за интервю в посолството и ние имаме заснети кадри на нашите камери, че е напуснал сградата. Оттам насетне не сме сигурни какво се е случило с него. Ние продължаваме да сътрудничим, да общуваме със семейството и каквато помощ можем да предоставим, ще го направим.

Водещ: Тоест излязъл е през същото място, откъдето е влязъл. Ясно е, че това е той, безспорно.

Дж. Уорлик: Това, което знаем, е, че имаме негова снимка на нашите камери на изхода, затова знаем, че е напуснал сградата на посолството, но оттам нататък нямаме как да знаем какво се е случило с него.

Водещ: Добре, има ли интерес от американска страна към големите енергийни проекти в страната и през българска територия - "Набуко", АЕЦ "Белене", евентуално седми блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Дж. Уорлик: Да, ние имаме силен интерес за инвестиции в енергийния сектор в България и има американски фирми, които вече инвестират във връзка с енергия от вятъра, а също така има интереси за инвестиции към соларна енергия. В тези области Америка има много модерни технологии и аз съм сигурен, че американските компании ще търсят и други такива области. Но също така имат интерес и в много други сектори, не само енергетиката.

Водещ: Възможно ли е американска компания да стане например доставчик на ядрено гориво за бъдещата АЕЦ "Белене"?

Дж. Уорлик: Да, възможно е. Има стъпки, които трябва да бъдат предприети не само за евентуалното снабдяване на "Белене", но също така и с оглед "Козлодуй". Ние вярваме, че е от полза за диверсификацията на енергийните източници, ако България разгледа опциите за осигуряване на различни доставчици на енергия, включително и на този сектор.

Водещ: А според Вас трябва ли да бъде обвързано, логично ли е да се обвърже лицензирането и доставката на американско ядрено гориво със строежа примерно на седми блок на АЕЦ "Козлодуй", трябва ли да вървят в пакет?

Дж. Уорлик: Смятам, че трябва да се разглежда въпросът стъпка по стъпка. Има стъпки, които могат да бъдат предприети от българското правителство, да видят дали алтернативни горива могат да се използват за ядрените централи и ние окуражаваме българското правителство да търсят алтернативни източници на такова гориво. И всъщност разбираме, че министърът на икономиката и енергетиката се интересува силно от този въпрос и ще продължи да го анализира. Що се отнася до бъдещо строителство, свързано с "Козлодуй" или "Белене", тук вече става дума за нещо, което ще бъде правено в бъдеще. Има все още решения, които трябва да бъдат взети от страна на българското правителство.

Водещ: Според вас, понеже тече дебат дали е необходима или не АЕЦ

"Белене", строителството й, има различни оценки. Според една това е гьол или езеро за шарани, не знам на английски как ще прозвучи това. Според други е проект номер едно в Европа. Вашето мнение какво е? Необходима ли е АЕЦ "Белене" за България, според вас?

Дж. Уорлик: По отношение на "Белене", както за всички енергийни проекти в България, този проект трябва да се анализира на базата на своята икономическа обосновка и дали е разумен проект. И ако икономически има смисъл, тогава трябва да се реализира този проект. Но също така трябва да се анализира с оглед осигуряване на енергийна сигурност. Решенията, които се вземат сега за "Белене" и по отношение на енергийните проекти, ще се отразят на бъдещето на енергийния сектор в България и решенията са изключително важни, защото залогът е много висок. Както съм казал и преди, изключително важно е за България да разнообрази енергийните си източници. Това е валидно за всички страни, също така и за САЩ, не само за България. САЩ не трябва да са зависими изцяло и единствено от Близкия изток за доставките на петрол. И по същият начин и България не трябва да е зависима само от един източник или от една страна за своите енергийни доставки. Ние насърчаваме българското правителство да разглежда опциите за разнообразяване на енергийните източници. Аз съм се изказвал редица пъти пъти по въпроса. Има, съществуват алтернативи, включително и за снабдяване с газ, и трябва да се анализират внимателно. Има и възможности за реализиране на проекти с Гърция, Турция, Румъния и дори и със Сърбия. И това всичко са варианти, които трябва внимателно да се обмислят и решения да бъдат взети, за да може да се осигури диверсификацията на източниците. Това е важно за България и за региона.

Водещ: В чисто геополитически план този проект, АЕЦ "Белене", както и други - "Южен поток", Бургас - Александруполис, противоречат ли на интересите на САЩ в региона? Тревожи ли ви руската активност в тази област тук?

Дж. Уорлик: Не, тук не става дума за Русия. Всъщност, ние искаме България да има добро сътрудничество и силни взаимоотношения с Русия и включително и в енергетиката. И това също е свързано с въпроса за осигуряване на разнообразие на енергийните източници, за да може България да не разчита само на един източник. Но вижте, съвсем ясно е, че България ще е зависима от Русия по отношение осигуряване на енергия за дълъг период от време занапред. Това, което обсъждаме в момента, е да се изгради едно бъдеще, когато има разнообразие на енергийните източници и на разумни решения в тази област, и смятам, че българското правителство е съгласно с това.

Водещ: Не би ви притеснило евентуално отпускането на 2 милиарда евро от руска страна, инвестирането в тази централа? Защото е ясно, че е проблем финансирането на централата. Това не би ви притеснило, така, чисто геополитически пак говорим?

Дж. Уорлик: Това трябва да се прецени. Всеки проект, включително и "Белене", трябва да бъде оценен на базата на неговите положителни параметри. Това включва да се оценят разходите, свързани с него, и съответно положителният резултат от този проект. Това, което бих добавил по темата за "Белене", е, че аз разбирам, че българското правителство търси чуждестранни инвеститори за проекта. Не знам дали това е атрактивен проект за инвестиции, но понастоящем не съществуват потенциални инвеститори, които да са заявили интерес. И аз бих казал, че не става дума за икономически изгоден проект, поне не на този етап.

Водещ: Според вас не е изгоден проектът?

Дж. Уорлик: Не, просто казвам, че фактът, че не е привлякъл чуждестранни инвеститори, намеква за това, но това може да се промени в бъдеще, разбира се.

Водещ: Добре, сега като заключение по тази тема ще загуби ли България, ако не се реализират тези проекти - "Белене", "Южен поток", Бургас - Александруполис, или?

Дж. Уорлик: Това, което България трябва да направи, е да разработи един план за енергетиката за своето бъдеще. Трябва да има стратегически поглед и насока накъде ще върви в бъдеще и конкретен план как да се реализират тези стратегически решения. Понастоящем има много идеи, които съществуват, свързани със снабдяването с газ, алтернативна енергетика и т.н., но няма конкретен план, който да е налице, и затова насърчаваме правителството да разгледа опцията за разработването на конкретен план за начина, по който ще действа занапред. Това е важен въпрос за България и правителството не трябва да изключва ядрена енергетика като опция и нито "Белене", но трябва да се разработи разумен план. И за да се постигне това, разбира се, трябва да има експерти. Българското правителство трябва да може да разчита на истински експерти, на които да може да разчита както за техни икономически и финансови анализи, и енергиен анализ. Но също така е много важно да се осигури прозрачност по отношение на такъв вид проекти. Много проекти за съжаление в областта са били разработвани, договори са били сключвани зад закрити врата, но всъщност трябва да има прозрачност, договорите трябва да са публични, българите трябва да знаят колко ще струва, какви инвестиции ще се правят. Затова моето послание е да се разработи план, да се гарантира, че... разнообразие на енергийните източници и да има публичност по отношение на тези проекти и плановете, свързани с тях.

Водещ: Г-н Уорлик, преди повече от месец вие направихте много категорична констатация, че над съдебната система у нас виси облакът на Красьо Черния. Разсеяха ли се през това време, през този един месец, облаците или... над правосъдието или още повече се сгъстиха?

Дж. Уорлик: Все още остават въпроси, свързани със съдебната система. Но нека на първо място да кажа, че преобладаващата част от съдиите са честни, добре квалифицирани за своята позиция професионалисти, съдии. Но фактът е, че има и корумпирани съдии. Но въпросът не е дали има такива, а как ще се справите с тях, и това е въпросът, пред който е изправена България понастоящем - как ще се справите с корумпираните съдии. И как ще осигурите тези съдии да са достатъчно квалифицирани за позициите, които заемат. И в тази именно насока трябва да се реализира реформата, защото всички искат да видят на тези позиции да има добре квалифицирани и честни съдии и това съставлява основата и устоите на правовата държава. И се радвам, че и понастоящем тече много ползотворен дебат във връзка със съдебната реформа.

Водещ: Според вас в състояние ли е съдебната система сама да се изчисти от този проблем или, образно казано, някой отвън трябва да издуха облаците от съдебната система?

Дж. Уорлик: Не. Това е въпрос, пред който са изправени толкова много страни. България не е уникална в тази насока, свързана с реформи в съдебната система, случвало се е и в САЩ, и на други места в Европа. И аз съм уверен, че българското правителство и българският народ ще предприемат необходимите крачки, за да може да се осигури една съдебна система, която защитава правата на гражданите и която осигурява възтържествуване на правосъдието.

Водещ: Под вятър отвън имам предвид изпълнителната власт, идеята да се проверяват висшите магистрати от службите, от Държавната агенция за национална сигурност, примерно като достъп за класифицирана информация. Тема, по която в съдебната власт е много чувствителна. Според вас това добра идея ли е - изпълнителната власт да проверява кадрите на съдебната, или това ще наруши нейната независимост?

Дж. Уорлик: Да, смятам, че това е много чувствителен въпрос тук, особено с оглед миналото на България, и българското правителство е това, което трябва да вземе... в тази насока. Но смятам, че съдебната система трябва да е абсолютно независима и не може да бъде повлиявана от изпълнителната власт или други сили. Една независима съдебна система означава, че тя може да взима независими, справедливи решения. И каквито и да е мерки да са необходими за осигуряване наличието на честни съдии и осигуряване на правосъдие, тогава такъв вид реформи трябва да настъпят в България.

Водещ: Евентуална намеса или кадруване от изпълнителната власт би създала рискове от злоупотреба, така ви разбирам?

Дж. Уорлик: Това, което трябва да разбирате, е, че трябва да има две конкретни стъпки. Що се отнася до тези съдии, за които има доказателства, че са участвали в корупционни схеми, трябва да бъдат изправени пред съда, за да се разбере дали са виновни или не. Също така трябва да има система, чрез която да се гарантира, че новите съдии, които биват назначавани, са добре квалифицирани и честни. Аз не знам конкретика относно кои са механизмите, които най-добре ще функционират в България, но това са две стъпки, които ще гарантират, че системата... съдебната система ще функционира добре за в бъдеще.

Водещ: А според вас какво да се прави със съдиите, които формално не са нарушили закона, но определено имат проблем с морала? Имам предвид последния, така, с вашата терминология да се изразя, облак, облак от Приморско - роднини на висши съдии, които са получили право срещу символични цени да строят. След това някои от тях са разглеждали дела на общината, която е давала тези терени. Един е продал имот, построен по този начин, на бизнесмен, чието дело е гледал. Формално те не са нарушили закона, но по отношение на морала явно има проблем.

Дж. Уорлик: Всеки случай е различен и трябва да бъде разглеждан на базата на фактите. Ако тези дела трябва да влязат в съдебна зала, тогава трябва да бъдат представени пред съдия, но в тези случаи бих казал, че наистина имам изключително уважение към г-н Пенчев, защото знам, че той прави всичко, което му е по силите, в полза на страната. И има и други, които разглеждат съдебната система от един свеж поглед, и смятам, че това е много важно за страната, защото няма едно-единствено решение, една-единствена рецепта, която за една нощ да създаде съдебна система в България, която да е перфектна. Това, което е необходимо е продължителни усилия за справяне с проблемите. И необходимо е да се поставят етични стандарти за съдиите и да се гарантира, че всички съдии ще спазват тези етични правила. Но както казах, това не може да стане бързо. Трябва да има продължителни усилия в продължителен период от време.

Водещ: Специализиран съд необходим ли е според вас за разглеждане на особено тежки дела, свързани с организирана престъпност?

Дж. Уорлик: Ние смятаме, че специализираните съдилища са един много полезен инструмент. Виждали сме създаването им в други страни и смятаме, че биха функционирали добре и тук. Фактът е, че има проблем с организираната престъпност и корупцията, и това, разбира се, са много сложни дела, случаи, които изискват специализирани познания. Не всички съдии имат тези специфични познания, за да могат да разглеждат тези дела и да осигурят правосъдие. Затова решение евентуално е да се създаде такъв вид съд и смятам, че това е разумно решение. Знам, че съществуват и разговори относно създаване на специализирани състави, а не конкретен специализиран съд, това също е опция. Но това, което сме видели, където има такива способи в страни, които е трябвало да се справят с такива проблеми като организирана престъпност и корупция, там се е доказало, че такъв вид способи са полезни.

Водещ: Противниците на тази идея за специализирани съдилища изтъкват като аргумент съмненията, че всъщност целта е извънреден съд, маскиран под друго име. Според едно от схващанията по-добре е да има специализирани състави към съществуващите съдилища, защото специализираният съд ще действа по същите закони, със същите доказателства, със същите свидетели, които биха се явили пред специализиран състав на действащ съд. Има ли рискове?

Дж. Уорлик: Разбира се, че съществуват рискове. Съдилищата трябва да бъдат създадени по такъв начин, че да гарантират гражданските права. Ние никъде не искаме да видим, че невинни хора са осъдени неправомерно, ние искаме обаче, разбира се, и да има правосъдие. И затова трябва да се обърне голямо внимание на начина, по който ще се организират съдилищата в България. Смятам, че този вид способи могат да се приложат в България, но един такъв специализиран съд трябва много гладко да може да се вмести в съдебната система, която съществува в България.

Водещ: Наблюдавате ли българските митници? Имате ли мнение за това как те се справят с противодействието на контрабандата?

Дж. Уорлик: Агенция "Митници" трябва наистина ефективно да работи тук, в България. Знам, че понастоящем има дискусия относно ръководството на агенцията. Мисля, че това, което всички искат да видят, е тази агенция да функционира ефективно, честно. Трябва да бъде реформирана, за да може да бъде максимално ефективна, и трябва да може да намали нарушенията, особено свързано с цигари, алкохол и други области. Ясно е, че трябва да се събират необходимите приходи, свързани с тези продукти, и смятам, че това е от интерес за всички страни.

Водещ: Това е безспорно, но два цитата ще ви кажа: Българските митници работят добре, но контрабандните цигари влизат през Румъния и заливат пазара в България. Това е от премиера Бойко Борисов в разговор пред сутрешния блок на БНТ. Митниците не са в състояние да направят това, което очаква държавата - това пък са думи на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. Очевидно няма как и двете твърдения да са верни. Кое от двете е вярно според вас?

Дж. Уорлик: Много е трудно за мен да знам какво точно се случва вътре в агенцията и системата. Но това, което знам, е, че държавата понастоящем има нужда да събере своите приходи, това, което й е дължимо, и затова аз знам, че агенцията трябва да работи максимално ефективно. Българското правителство трябва да предприеме необходимите мерки, за да осигури, че приходите се събират и че агенция "Митници" работи ефективно.

Водещ: Трябва да се повиши ефективността й, така разбирам.

Дж. Уорлик: Винаги може да се увеличи ефективността на която и да било

агенция или институция.

Водещ: Да ви питам смятате ли за нормално почти половината от парите на държавата да са концентрирани в една и съща банка, която при това е доста малък сегмент от пазара? Става въпрос на другите потребители. Може ли това да се случи в САЩ например?

Дж. Уорлик: Нямам подробна информация относно това къде българската държава слага своите пари. Но бих искал да кажа, че наистина е изненадващо, че повече от 50 процента от доходите, приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна. Затова се надявам най-малкото, че правителството ще задава въпроси, ще разгледа въпроса защо точно тази банка в сравнение с по-големите банки е избрана, за да може да гарантира, че процесът, свързан с това, е абсолютно прозрачен и че нещата се правят съобразно законодателството в страната. Но аз бих се съгласил с вас, че е изненадващо, че една такава малка банка контролира толкова голям процент от парите на страната.

Водещ: Това поражда съмнение за възможни зависимости, нали така?

Дж. Уорлик: Да, наистина смятам... всъщност това, че най-вече повдига въпроса защо Корпоративна банка има такъв голям процент. Наистина не вярвам, че нещо нелегално е направено, но определено се повдига въпросът... въпроси, които трябва да бъдат разгледани от съответните власти.

Водещ: За финал бихте ли характеризирали дейността на кабинета в икономическата и във финансовата сфера, как ви се струва тя? Тече дебат дали трябва да се използва фискалният резерв. Добре ли е да се използват натрупаните бели пари за черни дни или това крие рискове? Вашето мнение.

Дж. Уорлик: Аз смятам, че премиерът взе едно много разумно решение преди няколко седмици, като реши да не се увеличава данък добавена стойност. Но може би още по-важно е, че взе решение да се предприемат необходимите структурни реформи, за да се направи България по-силна в области като образование, здравеопазване, в областта на пенсиите. Това са области, където България трябва да е по-ефективна, защото това е от полза за България и за българските граждани. И смятам обаче наистина, че винаги е по-лесно да се направи едно изказване по тази тема, отколкото реални реформи, а той предприема и конкретни мерки. Никога не може да има реална реформа без жертви. И възможно е да е налице и стратегически поглед, визия относно защо трябва да се реализират тези реформи. Но това са неща, които ще се случват в дългосрочен план. Виждали сме такива стъпки да бъдат... предприемат и в други страни. Ние от наша страна имаме готовността да помагаме, доколкото ни е възможно, на българското правителство и подкрепяме българското правителство по тези важни въпроси.

Водещ: Много благодаря за това интервю, г-н Уорлик. Посланикът на САЩ беше гост в нашето студио.

След тази задокеанска логорея на въпросния Уорлик, единственото, което мога да кажа е, че България си има правителство, има си парламент, има си и държавен глава! И не е работа на един чужд посланик да си пъха носа в българските работи. Въпрос на уважение, приличие и възпитание е, все пак!

Ако пък правителството, парламентът и държавният глава чувстват някаква слабост при вземане на решения, в държавата има и добри експерти, които могат да съветват и да дават становище.

Колкото до пъхането на носа в чужди дела – подобно поведение, каквото демонстрира Уорлик подхожда повече на портиера, а не на посланика.

“Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.” Написал го е пак великия Вонегът.

 

От Османската империя до Турската република - между Азия и Европа

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2014/1662-turtsiya-kato-nov-igrach-v-politikata-na-qmekata-silaq

Накъде върви Ердоган - от светската държава назад?Потенциалът на "меката сила" на Турция до голяма степен се обуславя от нейната история, култура и от географското и положение. Именно историческото наследство и културните връзки със съседните държави доведоха до сегашното високо равнище на взаимодействие с тях. Преди прокламирането на Турската република, нейната предшественичка - Османската империя, простираща се на три континента, съществува в течение на почти 500 години, като турските султани се смятат и за халифи, т.е. в страната се намира центърът на религиозната власт в света на исляма. Повечето етнически групи, живеещи на територията на Евразия, включително тюрците, кюрдите, бошнаците, албанците, арабите, арменците, гърците и т.н., споделят общ исторически опит на съществуването си в рамките на Османската империя. Благодарение на съвкупността от тези фактори, влиянието на турската "мека сила" се разпространява от Балканите до Близкия Изток и Централна Азия. В хода на разширяването на влиянието си и в други региони и включването на нови държава в сферата на турските геополитически интереси, Анкара усъвършенства съществуващите и създава нови инструменти на политиката на "меката сила", благодарение на което в момента регионалните и глобални връзки на Турция покриват и Африка, Азия и Латинска Америка.

Важен външен фактор за активизирането на турската политика на "мека сила" стана разпадането на СССР. След 1991 държавите от Южен Кавказ и Централна Азия влязоха в потенциалната сфера на влияние на Турция. Както посочи през 1992 тогавашният турски премиер Сюлейман Демирел: "Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Таджикистан и Киргизстан са заинтересовани от развитието на отношенията със страната ни. Турция ще се разшири, макар че границите и ще останат непроменени. С други думи, Турция ще разшири влиянието си от Адриатика до Великата китайска стена. Всички нации в Кавказия регион са наши братя. Турция е зеницата в окото на целия регион" [Gürler, 2011]. След като бившите съветски републики станаха независими, в тях бяха изпратени множество турски делегации, които да оценят съществуващите там условия. Турция стана първата държава, установила дипломатически и икономически отношения с всички страни от Централна Азия, позиционирайки се като "партньор, носещ стабилност в региона". За развитието на икономическите, културните, социалните и политически връзки с държавите от региона Анкара използва такива институции като Турската агенция за международно сътрудничество и развитие (ТІКА) и Съвета за външни икономически отношения (DEIK). След 1992 Турция започна да провежда срещи на лидерите на тюркоезичните държави с цел създаване на нови възможности за сътрудничество. В страните от региона бяха открити културни центрове, започнаха да се реализират образователни програми за студенти, позволяващи им да продължат обучението си в турски университети. Всички възникнали след разпадането на СССР централноазиатски държави се присъединиха към Организацията за икономическо сътрудничество (ОИС), създадена през 1985 от Турция, Иран и Пакистан. Благодарение на това Турция получи възможност да укрепи икономическите си връзки с държавите от региона. Освен това Анкара се стремеше да упражнява влияние върху съседите си, акцентирайки върху общия етнически произход и култура. Тя обаче не съумя в пълна степен да реализира замислената от нея стратегия на прокарване на турската "мека сила" в региона. На първо място, новите държави в него не искаха да имат нов "голям брат", вместо рухналия СССР. На второ, заради проблемите с оказването на икономическата помощ, доверието към Турция беше ерозирано.

Показателно в тази връзка е, че през последните години в Узбекистан се очерта тенденция към сдържане на турската "мека сила". През 2012 и 2013 бяха арестувани 54 турски бизнесмени, а дейността на поне 50 турски компании беше прекратена. През февруари 2013 пък беше забранено излъчването на турски сериали. Узбекистанското правителство подозира, че Турция подкрепя ислямисткото движение на Фетхулах Гюлен, което, макар и да няма екстремистки характер, не се приема добре в страната (1).

По отношение на възстановилите независимостта си държави от Кавказ, Турция се опита да акцентира върху етническата и културна общност, но далеч не към всички от тях подобен подход се оказа ефективен, поради наличието на редица нерешени проблеми в двустранните отношения. Така например, отношения между Турция и Армения продължават да са обременени от въпроса за признаването на геноцида на арменците, отказа на Ереван да ратифицира Карския договор от 1921 и турската подкрепа за Азербайджан в Карабахския конфликт.

Още от началото на 90-те Турция разглеждаше Украйна като партньор с важно геополитическо положение между ЕС и Русия. Двете държави си взаимодействат в рамките на международните и регионални обединения, като ООН, Съвета на Европа, Комитета НАТО-Украйна, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС). Доскоро ключов фактор за укрепването на отношенията между двете страни беше наличието в Украйна на 280 хил. кримски татари, като Турция подкрепяше усилията на Киев за репатриация на татарите, а ТІКА реализира в Крим редица проекти, на обща стойност 25 млн. долара, включително за изграждането на 1000 къщи за новопристигналите татари. След присъединяването на Крим към Русия през март 2014, турската активност на полуострова е поставена под въпрос.

През първото десетилетие на ХХІ век съвкупността от вътрешни и външни промени оказа положително влияние върху "меката сила" на Турция. Основен фактор за промяната на подхода към турската външна политика стана идването на власт през 2002 на Партията на справедливостта и развитието (АКР), смятана за умерено консервативна и ориентирана към западните ценности. Европеизацията на Турция се превърна в главна цел на новото правителство, особено през първия му мандат (2002-2007). Проведените реформи в сферата на демокрацията, човешките права и правата на малцинствата оказаха положително влияние върху "меката сила" на страната. Те ограничиха влиянието на военните върху политиката и укрепиха гражданското общество. Освен това реформите доведоха да ангажирането на нови играчи, като организациите на бизнеса и гражданското общество, в реализацията на турската външна политика. През втория си мандат (2007-2011) правителството на АКР започна да отделя все по-голямо внимание на културната близост със съседните страни. Тази тенденция се запазва и в момента.  Наред с геополитическата значимост, развитието на демокрацията и мощният растеж на турската икономика формираха основата за многомерната и проактивна турска външна политика. Продължаващият икономически ръст по време на финансовата криза в еврозоната повиши привлекателността на страната в региона. Всичко това намери отражение в декларацията на турския президент Абдула Гюл: "Турция напредва едновременно по всички направления, на Изток и Запад, на Север и Юг. Важно е и, че по всички направления се прокарват и турските ценности, като върховенството на закона, спазването на човешките права, откритостта, равенството между половете и свободно функциониращата пазарна икономика" [Çandar, 2009].

В основни принципи на външната политика на правителството на АКР се превърнаха:

- балансът между сигурността и демокрацията, т.е. гарантиране сигурността на гражданите без това да нарушава свободите им;

- "политиката на нулеви проблеми" по отношение на съседните държави;

- проактивна и предимно мирна дипломация;

- съдействие за регионалните процеси на помирение и изграждане на приятелски отношения;

- многоизмерна външна политика;

- диверсификация на турското участие в различни съюзи, с цел да се избегне зависимостта от един, единствен играч;

- провеждане на "равномерна дипломация";

- участие в решаването на всички най-важни глобални въпроси и в международните организации [Cîrlig, 2013] .

Новият подход в турската външна политика, базиращ се на концепцията за "стратегическата дълбочина" (Stratejik Derinlik), беше формулиран предимно под влияние на Ахмет Давутоглу, който от 2009 насам е външен министър на страната. Ключов аспект на новия подход стана "политиката на нулеви проблеми": Турция се стреми да разрешава всички проблеми в отношенията си със съседните държави или поне максимално да ги минимизира. Основните елементи на новия подход към турската външна политика са: сигурност за всички, политически диалог, икономическа взаимозависимост и културно съгласие.

Според сегашните управляващи в Анкара, външната политика на страната до голяма степен се определя от нейния демократичен строй, доколкото отразява приоритетите на гражданите. Демократизацията на Турция наложи интеграцията на обществените интереси във външната политика. Така, историческите и културни условия, демократичният характер на държавата, динамичната икономика, младото население и "политиката на нулеви проблеми", в съчетание с принципа на Ататюрк "мир у дома, мир в света", формират основата на турската "мека сила". Стратегията на "меката сила" на Анкара може да се дефинира като "неотрадиционна". Традиционен елемент например е близостта до египетския държавен модел, характерно за който е залагането на "твърдата сила" и който притежава определена историческо-културна легитимност, докато новият момент е "политиката на нулеви проблеми" със съседните страни [Rubin, 2010].

По време на втория си мандат АКР предприе редица опити за превръщането на Турция в "силов център", като през този период нарасна активността на страната в международните обединения като Г-20 или Организацията за ислямско сътрудничество (ОІС).

Следва да отбележим, че благодарение на партньорските взаимоотношения с един от членовете на Г-20 - Бразилия, Турция се стреми да усили влиянието си и в Латинска Америка. През 2009-2010 страната беше непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН [Öner, 2013].

В последно време, редица системни и регионални фактори усилиха регионалното влияние на Турция. Политическият вакуум, създал се в Близкия Изток след войната от 2003 с Ирак и загубата на доверие към САЩ, като държава, способна да гарантира реда в региона, разногласията в арабския свят и влошаването на арабско-израелския конфликт създадоха за Турция (както впрочем и за Иран) условия да запълнят този вакуум и да се изявят като посредник в опитите за разрешаване на регионалните конфликти.

След арабските вълнения в Северна Африка и Близкия Изток, мнозина поставиха въпроса за турския модел като модел за подражание за страните от региона, което също укрепи "меката сила" на Турция.

Приоритети, цели и задачи на турската "мека сила"

Турция, с нейната демократична и светска политическа система, предимно мюсюлманско население и теоретична перспектива (след 1999) за членство в ЕС, оказва нарастващо влияние върху съседните държави. В същото време стратегията на външното прокарване и демонстрация на турската култура, която представлява основата на "меката сила" на страната, е недостатъчна, тъй като в Близкия Изток продължава да доминира "твърдата сила" и ситуацията в региона остава неопределена. Заплахите и предизвикателствата пред сигурността на Турция нарастват, което може да повиши вероятността за постепенната и преориентацията към използването на "твърда сила". Продължаващото напрежение между Турция и Сирия, прекратените на практика преговори с ЕС (най-вече заради кипърския въпрос, но не само), забавянето на процеса на реформи, особено по отношение свободата на словото и медиите, могат да окажат негативно влияние върху турската "мека сила". За да бъде отново ускорен процесът на реформиране, е необходимо наличието на няколко фактора. На първо място, следва да бъде решен въпросът с склонната към терористични действия Кюрдска работническа партия (РКК). Стартиралият през 2013 процес за мирното разрешаване на кюрдския проблем може да повлияе положително върху "меката сила" на Турция. На второ място, ако бъде приета нова демократична конституция (както обеща по време на президентската си кампания през 2014 Реджеп Ердоган), в чиято основа да се превърне компромисът между различните групи в турското общество, това би повлияло положително за консолидацията на демокрацията в страната. Споменатите мерки могат да стимулират и преговорите с ЕС. На трето място, следва да бъде понижено продължаващото напрежение в отношенията със Сирия. На четвърто място, е необходимо да се уредят отношенията с Кипър. Ако всичко това бъде направено, "меката сила" на Турция може да нарасне чувствително в средносрочна и дългосрочна перспектива [Cîrlig, 2013].

В съответствие с новите задачи пред турската външна политика, се очертава и необходимостта от реализацията на многоизмерна стратегия за прокарване интересите на страната в чужбина, която да обхваща широк спектър от въпроси - от икономически и търговски до такива, касаещи културата, социалното развитие и образованието, които, взети заедно, формират "меката сила" на страната.

Нормативно-правната база

Важен механизъм на турската "мека сила" са подписаните с различни държави споразумения за стратегическо партньорство. Най-ярки примери за такива споразумения са тези между Турция и Казахстан от 2009 (2) и между Турция и Азербайджан от 2010. На тяхната основа бяха създадени специални междуправителствени органи - Съвети на висше ниво за стратегическо сътрудничество, които трябваше да се превърнат в ключов механизъм за практическата реализация на въпросните партньорства.

Партньорството с Казахстан цели развитие на сътрудничеството между двете страни в различни сфери, включително чрез създаването на междудържавни институции и съвместни усилия за по-нататъшната интеграция на тюркоезичните държави. През април 2013 пък се проведе среща на Групата за съвместно стратегическо планиране (3).

Партньорството между Турция и Азербайджан касае и военните аспекти, проблемите на сигурността, хуманитарните въпроси и икономическото сътрудничество. Подобни съвети за стратегическо сътрудничество са създадени и с Киргизстан и Украйна, като в рамките на тяхната работа бяха подписани споразумения за отмяна на визите и сътрудничеството в областите на предприемачеството и логистиката.

Освен споразуменията с държавите, влизащи в сферата на геополитическото и влияние, през май 2010 Турция подписа с Бразилия План за действия за формирането на стратегическо партньорство, както и шест споразумения, целящи укрепване на законодателната основа на сътрудничеството между двете страни, което свидетелства за стремежа на Анкара да прокарва влиянието си и в латиноамериканския регион.

Наред със споразуменията за стратегическо партньорство, Турция може да се опре на множеството си други споразумения с държавите-обекти на нейната "мека сила". Така например, между Турция и Киргизстан са сключени над 100 споразумения и протоколи за сътрудничество в сферите на образованието, културата, търговията, икономиката, транспорта и комуникациите, както и във военната сфера, включително Споразумението за сътрудничество и вечна дружба от 1997 и Декларацията "Турция и Киргизстан: заедно през ХХІ век" от 1999. Между Турция и Узбекистан пък бяха подписани над 90 споразумения за икономическо, търговско и техническо сътрудничество.

Системата от институции, механизми и инструменти на турската "мека сила"

Ключовите турски институции, осъществяващи и координиращи активността в сферата на "меката сила", са министерствата на външните работи, на туризма и културата и на обществената дипломация, а също ТІКА, Турският Червен полумесец (Kizilay) и Фондация "Юнус Емре". Важна особеност е, че Турция използва за реализация на политиката на "меката сила" не само националните си институции, а се стреми и към създаването на междудържавни обединения.

Турската агенция за международно сътрудничество и развитие (ТІКА) е държавна институция, действаща под контрола на премиера от 1992 насам. Тя се смята за инструмент на външната политика с цел прилагане на съвместни усилия в Близкия Изток, Кавказ, Централна Азия, на Балканите и в Африка. ТІКА осъществява проекти в сферите на образованието, здравеопазването, селскостопанското развитие, туризма и индустрията. Първият чуждестранен офис на ТІКА беше открит в Туркменистан, а през 2002 нейни офиси се появиха в още 12 страни. През 2012 тази мрежа вече включваше 33 офиса в 30 държави. В момента ТІКА реализира проекти в над 100 държави на Балканите, в Централна Азия, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка. През 2002 турските фондове за развитие разполагаха с 85 млн. долара, а десет години по-късно с 1,273 млрд. [Öner, 2013].

През 2009, по инициатива на Турция, Азербайджан, Казахстан и Киргизстан беше създаден Съвет за сътрудничество на тюркоезичните държави (CCTS) - международна междуправителствена организация, поставяща си за цел запазването на мира и сигурността в региона и развитието на добросъседските отношения между държавите в него. В рамките на CCTS се реализират редица важни проекти, с помощта на следните институции: Тюркския бизнес съвет, Агенцията за транспортните коридори между тюркоезичните държави, Тюркския научно-изследователски фонд и Фонда за развитие на тюркоезичните държави. Предвижда се да бъде създаден и Тюркски университетски съюз. По инициатива на турския Университет "Абант Иззет Байсал" беше проведена предварителна среща на представители на ключови висши учелни заведения с цел обсъждане на задачите пред съюза и начините за постигането им.

Парламентарната асамблея на тюркоезичните държави (TurkPA), създадена през 2008, е една от институциите за реализация на турската "мека сила" в такива държави от Централна Азия, като Казахстан и Киргизстан, както и в Азербайджан. За финансиране на активността по прокарване на турското влияние в чужбина беше създаден Съвет на Фонда по прокарването, под егидата на министър-председателя. В него участват представители на министерствата на външните работи и на културата и туризма, на Генералната дирекция за пресата и информацията (DGPI) и на Генералната дирекция на турската радио и телевизионна корпорация (TRT). Редовно се осъществява мониторинг на проектите, финансирани от Съвета.

Безвизовите режими със съседните държави оказват положително влияние върху турската "мека сила" заради ръста на взаимните връзки между Турция и тези страни.

Основните направления на турската политика на "меката сила"

Сред най-важните направление на политиката на "меката сила" на Турция е културното сътрудничество и разпространението на турския език. Програмите са предназначени не само за чуждестранните граждани, но и за турските граждани, живеещи в чужбина. За прокарването на турските интереси в чужбина се организират изложби, а също дни, седмици и години или сезони на Турция Страната участва в различни, провеждащи се в чужбина, фестивали и културни събития, позволяващи и да прокарва своите интереси и влияние, в чужбина непрекъснато се появяват издания, формиращи положителна представа за Турция и повишаващи интереса към нея. Така, през 2003, 2008 и 2009, "година на Турция" се проведе, съответно, в Япония, Русия и Франция [Öner, 2013]. 2013 пък стана "година на турската култура" в Китай. През 2014 "година на Турция" се проведе в Ню Йорк.

Мероприятията в рамките на "годината на турската култура" включват изложби, посветени на културата на страната, различни шоута и концерти (4). Така, през октомври 2013 в Артцентъра в Баку бе представена изложбата "Калиграфия, миниатюра и керамика", която, според нейните организатори, демонстрира тесните културни връзки между Турция и Азербайджан.

През 2009 във Франция премина "турски сезон" по време на който бяха проведени 600 културни, социални, политически, икономически и научни мероприятия. Сезонът се превърна в най-голямата и мащабна кампания по прокарване на турското влияние в държавите от ЕС [Ibid.]. Освен това Турция развива обмен на танцови, музикални и театрални трупи, провежда конкурси за млади изпълнители и организира изложби на картини и фотографии.

През 1993, по инициатива на Анкара, беше създадена Организацията за култура и изкуство на тюркоезичните държави (TÜRKSOY), която има международен статус. В нея участват Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан. Основната задача на TÜRKSOY е задълбочаване на сътрудничеството в сферата на културата и изкуството между страните с тюркски корени. Централният и офис е в Анкара. Организацията се ръководи от Временен съвет на министрите на културата, а един от механизмите в работата на TÜRKSOY са срещите между художници и други представители на творчески професии от тюркския свят.

Съхраняването на турското културно наследство и това на държавите-партньори е друг важен инструмент на "меката сила" на Турция. Така например, през 2005 ТІКА финансира изграждането на музей в долината Орхун (Монголия) и пренесе в него откритите по време на разкопки манускрипти, представляващи ценни артефакти на турската история (6). Пак в Монголия беше реализиран и проект за запазване на турските монументи и възстановяване на историческите паметници (МОТАР). От 2000 насам ТІКА осъществява проекта "Тюркология" в 21 държави по света, включително Афганистан, Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, Естония, Палестина, Грузия, Индия, Казахстан, Киргизстан, Косово, Латвия, Литва, Македония, Монголия, Узбекистан, Словакия, Сирия, Русия, Украйна и Йемен. В рамките на проекта, в редица известни чуждестранни университети бяха създадени катедри по изучаване на Турция с цел да нарастне броя на изследванията в тази сфера на международната научна общност и да се повиши интереса към Турция сред гражданите на други държави. Сред примерите за това е създаването на Катедра за съвременни турски изследвания в Лондонското училище по икономика (LSE) [TIKA, 2008b]. Външното министерство в Анкара и другите оттоварящи за това направление институции предложиха такива катедри да бъдат създадени и в други чуждестранни университети и подписаха редица споразумения в тази сфера. Така, през 2001, в рамките на проекта "Тюркология" беше открита Катедра за турски изследвания във Факултета за чужди езици и култури на Националния университет на Монголия.

Мероприятията в културната сфера обикновено оказват значително влияние, което може да се оцени само в средносрочна или дългосрочна перспектива. Те помагат за преодоляване на предубежденията и стереотипите по отношение на Турция, особено в европейските държави, и да се повиши интересът към тази страна и нейната култура. Културната дипломация се реализира в руслото на турската външна политика и е в юрисдикцията на Външното министерство в Анкара. С популяризирането на турската култура в чужбина е ангажирано и Министерството на културата и туризма. Пак Външното министерство отговаря за създаването на турски културни центрове в чужбина. Целта на последните е "да разпространяват турската култура и изкуства и да развиват двустранните отношения между Турция и съответните страни и да улеснява адаптацията на турските имигранти в страните, където живеят". В момента такива центрове действат в Берлин, Хановер, Кьолн, Франкфурт, Алма-Ата, Ашхабад, Сараево, Техеран, Аман, Багдад, Дамаск и Йерусалим. Освен това, турските литературни и езикови отдели и турските курсове към чуждестранните университети се подсигуряват с необходимите им преподаватели и техническо оборудване. Активността на няколкото турски образователни центрове в чужбина, се координира от Министерството на националното образование и ТІКА.

През 2007, с цел популяризирането на турската култура, общество и език, беше създаден Институтът "Юнус Емре". Активността на института е насочена към изследване на възможностите за подобряване на разпространението и обучението по турска култура, история, език и литература, подпомагане на научните изследвания по линия на сътрудничеството с различни организации и информиране на обществеността чрез публикуването на резултатите от тяхната работа. Освен това Институтът подготвя учени и изследователи, занимаващи се с турски език, история, култура, изкуство и музика и реализира съответните сертификационни програми. Той участва в създаването на турски културни центрове "Юнус Емре" в различни държави, с цел популяризирането на турския език, култура, изкуство и история. Въпросните центрове осъществяват културни мероприятия, реализират научни проекти и учебни курсове, целящи укрепването на приятелските връзки и увеличаване на културния обмен с други държави. Такива местни центрове "Юнус Емре" бяха открити в Албания, Белгия, Босна, Грузия, Великобритания, Иран, Япония, Казахстан, Северен Кипър, Косово, Ливан, Унгария, Македония, Египет, Полша, Румъния и Сирия. Самото разположение на центровете демонстрира ориентацията към Балканите и Близкия Изток, което е свързано с един от подходите на турската външна политика - акцентирането върху общото културно наследство. Турция провежда научни и културни фестивали на тюркския свят. Така, през май 2013 втори такъв фестивал беше проведен в турския университет Мугла (7).

С цел утвърждаване на положителния имидж на страната Анкара използва и филмовата си индустрия. Така, на сайта на Министерството на културата редовно се качват документални филми за Турция (8). Държавата подпомага турските режисьори да показват творбите си на различни регионални и световни кинофестивали. Напоследък нараства популярността на турските телевизионни сериали в Близкия Изток и на Балканите, което също е показател за ръста на "меката сила" на Турция. През 2010 пък турците пуснаха първия арабски спътников телевизионен канал.

Като второ по значимост направление на турската политика на "меката сила" можем да посочим сътрудничеството в сферата на образованието, науката и иновациите. Турция се позиционира като бъдещ ключов център за привличане на чуждестранни студенти, заради предлаганото от нея качествено, конкурентоспособно и иновационно образование.

В страната има 103 държавни и 65 частни университети, които реализират широк спектър академични програми (9). Така например, в рамките на Образователната програма "Босфор" (Bosphorus Undergraduate Scholarship Program), касаеща такива специалности, като икономика, технически науки и политология, в турските университети се канят студенти от различни държави, включително от Бразилия, Монголия и Виетнам. Впрочем, Турция не само привлича чуждестранни студенти в местните университети, но и открива техни филиали и реализира образователни програми в чужбина. В Монголия например, е създадена мрежа от турски училища със статут на висши учебни заведения (през 1994 такива бяха открити в Улан Батор, Баян Йолгий и Дархан, а през 1999 - в Ерденет) (10). Девизът на тези училища е "за по-добро бъдеще чрез качествено образование", а обучението се извършва на английски, турски и монголски. До момента през тях са преминали над 3000 души, мнозина от които продължават образованието си в Турция. През 2012 там е имало над 1000 монголски студенти (11).

В Таджикистан пък действа мрежа от турски лицеи "Шелале" и "Измир" (12). С подкрепата на ТІКА, през 1996 в Душанбе беше открит турския образователен център TÖMER. Впрочем, Анкара създаде верига лицеи, където се учи на турски език, и в Узбекистан. От 2002 насам Турция създаде международни двуезични училища във Виетнам, като петото поред такова училище беше открито през 2013 в Ханой.

В успешна практика се превърна създаването на съвместни образователни центрове в страните-обекти на турската "мека сила" и на първо място в Казахстан и Киргизстан. Така, през 1991 беше основан Международният казахско-турски университет "Ходжа Ахмед Ясауи" в град Туркестан. В момента, в 11-те факултета на университета следват около 20 хиляди студенти и аспиранти от Казахстан, Турция и други държави от региона. В него работят 63-ма турски преподаватели. Анкара отпусна 100 млн. долара за разширяване на университетската инфраструктура (13). През 1995 в Бишкек беше създаден междудържавен Киргизско-турски университет "Манас" (KTMU), в който безплатно се обучават студенти от 16 държави по 32 бакалавърски и 12 магистърски програми. Структурата на университета включва 9 факултета: по икономика и мениджмънт, хуманитарни, инженерни и естествени науки, комуникации, ветеринарна медицина, селско стопанство, изкуство и теология, както и четири висши училища: по туризъм и хотелиерство, чужди езици, физическа култура и спорт и консерватория, както и три изследователски центрове: за тюркска цивилизация, за изучаване на Централна Азия и по биотехнологии. В университета се преподава на киргизки, турски и английски (14). Турция подкрепя и развитието на партньорски отношения между своите университети и тези от страните-обекти на нейната "мека сила", на основата на съответните междууниверситетски споразумения. Така например, над десет университета от Турция и Украйна поддържат партньорски отношения и са подписали съответните споразумения, като сред тях са Националният технически университет на Украйна, Киевският политехнически университет и Близкоизточният технически университет в Анкара, Киевският национален университет "Тарас Шевченко" и анкарският Университет Гази, Таврийският университет в Симферопол (който вече е част от Русия) и Анкарският университет и др. (15). Сътрудничеството между тях включва обмен на преподаватели и студенти, съвместни спортни мероприятия и т.н. Важно е да отбележим, че такова сътрудничество се развива не само между университетите в големите градове, но и между регионалните университети, което съдейства за развитието на междурегионалните връзки на Турция с Украйна. С цел развитие на сътрудничеството в сферата на науката и технологиите бяха подписани редица двустранни споразумения.

Ярък пример за това е сътрудничеството в тази сфера между Турция и Украйна. През 2007 и 2009, съответно, бяха подписани Рамково споразумение между правителствата в Киев и Анкара за сътрудничество в областта на космическите изследвания, както и Споразумение в сферата на науката и технологиите. Бяха подписани и серия междуведомствени споразумения - така например, през 2003 украинското Министерство на образованието и турският Съвет за научни и технически изследвания (TÜBİTAK) подписаха Изпълнителен протокол за сътрудничество и Харта за създаване на международна лаборатория за високи технологии. Тези документи определят основните направления и механизма на сътрудничеството. През същата година Националната академия на науките на Украйна и TÜBİTAK подписаха Споразумение и протокол за сътрудничество. Всички тези документи формираха необходимата законодателна база за реализацията на съвместни научни и изследователски проекти в сферата на фундаменталните и приложните науки. През 2005 пък беше подписано Споразумение за сътрудничество между академиите на науките на Украйна и Турция, като приоритетите в тази сфера включват подготовката на общи концептуални документи, подкрепа за съвместните научно-изследователски институти, като например Украинско-турския комитет за сътрудничество в областта на високите технологии и Координационния комитет на международната лаборатория за високи технологиии. Активността на Съвета е насочена към подобряване на инвестиционния климат между двете страни, диверсификация на икономиката и развитие на различни видове бизнес (16).

Експанзията на турския бизнес

Немаловажна роля в реализацията на политиката на "меката сила" играе развитието на деловите връзки със страните-обекти. Турските бизнесмени са активни както в граничещите с Турция държави, така и в страните от региона, като цяло. До края на 2012 Турция успешно е реализирала седем хиляди проекти в 100 държави по света. Общият оборот на турския строителен и технически сектор достигна 242 млрд. долара. През 2012 33 турски фирми бяха включени в списъка с 225-те най-големи международни компании, като повече фирми в него имат само китайците (17). За развитието на деловите връзки активно се използват т.нар. бизнес съвети (както двустранни, така и многостранни). Сред първите (формирани още през 1991-92) бяха бизнес съветите с Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан, тъй като тези държави се разглеждат от Анкара като ключови икономически и търговски партньори в региона. Въпреки неособено високото равнище на икономическите и търговски връзки между Турция и Монголия поради голямата географска отдалеченост между двете, през 1993 беше създаден и Турско-монголски бизнес съвет (18).

Активността на съветите е насочена към подкрепата за турските компании и разрешаване на проблемите им с местните власти. Освен това съветите си взаимодействат с трети държави с цел реализацията на тристранно сътрудничество, анализират информацията за приоритетните направления и предизвикателствата пред турския бизнес в конкретните страни. Те осъществяват професионални подготвителни курсове и семинари относно възможностите за инвестиране.

Като особено подходяща за инвестиции страна от региона Турция смята Киргизстан. В края на 2013 турските частни инвестиции в Киргизстан надхвърлиха 500 млн. долара (19). Друга държава, където има сериозни турски инвестиции, е Узбекистан. В периода 1992-2010 турските строителни компании инвестираха в тази страна 1,8 млрд. долара (20), като най-много средства се влагат в леката промишленост, строителството, дребния и средния бизнес, текстилната и хранителната индустрии (21). С посредничеството на съветите Турция реализира своята брандинг стратегия и развива бизнеса в страните-обекти, представяйки се като държава с идеални условия за осъществяване на бизнес. Бизнес съветите могат да имат и регионална насоченост - така например, Турско-украинският бизнес съвет провежда срещи в регионите, като междувременно бяха създадени и няколко регионални бизнес комитети: турско-донецки, турско-кримски, турско-симферополски и турско-одески.

През 2008 беше създаден Световният турски бизнес съвет (DTİK), чиято активност цели обединяването на малките и действащи изолирано турски бизнес структури в рамките на една силна организация, което би улеснило прокарването на интересите им в чужбина. Президент на DTİK е Рифат Хисарчиклиоглу, а основната му цел е да стимулира икономическите и търговски връзки в рамките на турската бизнес общност извън Турция, създаването на единен център за разрешаване на проблемите, с които се сблъскват турските бизнесмени в чужбина, както и да съдейства за формирането на устойчиво положителен имидж на Турция в света (22). За развитието на деловите връзки с централноазиатските държави пък бе създаден  Тюркският бизнес съвет (ТВС). Създаването му беше дискутирано по инициатива в Анкара през 2011. Наред с Турция, сред участниците в него са Азербайджан, Казахстан и Киргизстан. Сред задачите на ТВС е развитието на проекти и програми, целящи улесняване на сътрудничеството в сферата на бизнеса, взаимните инвестиции, трансграничното сътрудничество, реализацията на съвместни венчърни проекти, укрепване на институционалните връзки за създаване на устойчив механизъм за диалог; улесняване на диалога между държавния и частните сектори, включително анализ на нуждите на бизнеса и възможностите и предизвикателствата пред него; хармонизация на законодателната и административната база за създаване на благоприятни условия за осъществяване на бизнес и развитие на икономическите връзки между страните;  предоставяне на държавите-участници в ТВС на актуална информация за текущата икономическа ситуация, инвестиционните възможности, търговската политика и промените в законодателството; организиране на обучителни курсове за представители на страните-участници с цел обмен на добри практики. Отделните държави участват в ТВС чрез институциите, представляващи националните бизнес общности. Турция например, участва в ТВС чрез Съюза на търговско-промишлените палати и стокови борси (TOBB) (23).

В последно време, сред важните инструменти на външната политика на Турция и нейната "мека сила" е обществената дипломация, насочена към повишаване значимостта на страната в очите на международната общност. През 2010 беше създадено Министерство на обществената дипломация на Турция, ръководено пряко от премиера, което бе един от признаците за институционализацията на турската "мека сила". Активността на обществената дипломация се осъществява по две основни направления: "от държавата към обществото" и "от обществото към държавата". Първото е фокусирано върху информирането на международната общност за политиката и основните направления в дейността на турското правителство с помощта на официалните инструменти, а във втория случай в процеса на комуникация биват активирани турските неправителствени организации (НПО), изследователските институти, медиите и университетите.

Обществената дипломация се реализира пряко или косвено от няколко институции, като ТІКА, Турския Червен полумесец, министерствата на външните работи и на туризма и културата, Националната телевизия (TRT) и Фондация "Юнус Емре", а координацията между тях се осъществява от Министерството на обществената дипломация в Анкара.

В осъществяването на обществената дипломация активно са ангажирани НПО, организациите за подпомагане, организациите ангажирани с човешките права, различни фондации, университети, граждански платформи, медиите и други представители на гражданското общество. Сега Турция е изправена пред задачата да усъвършенства механизмите за сътрудничество между държавните институции и НПО в сферата на обществената дипломация [Kalin, 2011].

Мероприятията на обществената дипломация обхващат науката и технологиите, икономиката, туризма, културата, изкуството, чуждестранната помощ и медиите, които, в своята съвкупност, съдействат за информирането на световната общност за новия потенциал на Турция. Координирайки тази активност, Министерството на обществената дипломация съдейства за стратегическата комуникация и ефективното прокарване на турските интереси и влияние в света. Дейността на турската обществена дипломация включва конференции с участието на известни учени, журналистически програми, срещи с представители на чуждестранните медии, срещи с експерти в сферата на обществената дипломация, семинари посветени на външната политика, "европейски" срещи, както и Глобалния форум в Истанбул, който за първи път беше проведен през 2012, като в него участват много известни политици, учени, писатели и журналисти.

Като цяло, целта на тези конференции е привличането на авторитетни чуждестранни политици, учени, журналисти и експерти в Турция и ангажирането им с формирането на благоприятен имидж на страната в света. В рамките на журналистически програми например, в страната се канят представители на чуждестранни медии, които обикновено обикалят Турция в течение на една седмица, в компанията на високопоставени чиновници, като се срещат с колеги от местните медии и експерти от турските изследователски центрове. Програмата цели те да се запознаят с политиката и последните постижения на Турция от хората, които вземат решенията в страната.

Срещите между експерти по турската проблематика пък се провеждат в различни страни, като стремежът е сближаването между чуждестранните и турските специалисти. Обикновено те се организират в тясно сътрудничество с някой водещ "мозъчен център" на страната, където се провежда конкретната среща.

Срещите между експерти в сферата на обществената дипломация се провеждат всеки месец в различни турски градове, в тясно сътрудничество с различни университети и ангажирайки специалисти и чиновници от най-високо ниво. В много турски градове редовно се провеждат и семинари в сферата на външната политика, като в тях участват политолози и експерти по международни отношения. "Европейските" срещи пък включват учени, занимаващи се с проблемите на европейската идентичност и култура, като там се обсъжда бъдещето на Европа и мястото на Турция в него.  През трите години след създаването на Министерството на обществената дипломация, на такива конференции са участвали около сто известни чуждестранни специалисти, както и групи журналисти от шест държави. В седем турски градове бяха проведени срещи на експерти в сферата на обществената дипломация, а в рамките на младежките програми на министерството в Турция бяха поканени няколко десетки студенти от различни държави от региона. През последните години турските НПО и бизнес организации, като ТОВВ или TUSKON (Конфедерацията на турските индустриалци и предприемачи) значително активизираха дейността си в съседните региони.

Програмите за съдействие на международното развитие

Съдействието на международното развитие също е интегрална част от турската политика на "меката сила". От 50-те години на миналия век насам ролята на Турция в тази сфера претърпя сериозна еволюция. Положителната икономическа динамика и нарасналото чувство на отговорност за глобалната сигурност и стабилност превърнаха страната в нов важен участник в архитектурата за съдействие на международното развитие.

Ключов документ, координиращ действията на Турция в сферата на съдействието на развитието е Закон № 4668 за организирането и задълженията на Турската агенция за международно сътрудничество и развитие - ТІКА (от 21 май 2001), с който се определя съставът на неговия Координационен съвет, включващ министерствата на външните работи, на финансите, на националното образование, на индустрията и търговията, на енергетиката и природните ресурси и на културата и туризма, Съвета по изследвания в сферата на науката и технологиите (TUBITAK) и други организации (24). На свой ред, Закон № 4749 за държавните финанси и управление на държавния дълг (от 8 април 2002) определя характера на грантовете, отпускани за чужди държави и институции. Грантовете могат да бъдат парични, или да се отпускат под формата на услуги. Кординационният съвет взема решенията за отпускане на грантове по препоръка на министерството, отговарящо за въпросната сфера и след одобрението на Външното министерство. Пак той взема решението за отпускане на грантове под формата на услуги.

Турската помощ за развитие се реализира чрез ТІКА. В нейните рамки Анкара си поставя задачите да съдейства за намаляване на бедността и за устойчивото развитие на страните-партньори, включително чрез развитие на човешките им ресурси. Активността на ТІКА се реализира в следните форми: осигуряване на оборудване, финансиране на инфраструктурни проекти и проекта за реконструкция и модернизация (на училища, болници и т.н.)  и хуманитарна помощ.

В 30 страни-партньори функционират 33 координационни офиса на ТІКА, чиято задача е взаимодействието с местните стейкхолдъри (заинтересована страна, с която свързваме всички, имащи някакво пряко или непряко отношение към дейността на дадена фирма, като това могат да бъдат клиенти, служители на компанията, доставчици, банки или обществото - б.р.), реализацията на програми за подпомагане и събиране на необходимата информация за страната. Дейността на ТІКА обаче не се ограничава само с тези 30 държави - агенцията реализира проекти в над сто страни. В периода 2002-2010 тя е стартирала 6714 проекта, т.е. три пъти повече, отколкото през 1992-2002. През 2012 общата стойност на помощта, оказана от Турция, достигна 1,5 млрд. долара (в сравнение с 40-80 млн. годишно, преди 2002 и 700 млн. в периода 2006-2009). По данни на ОИСР, през 2011 Турция е страната, която най-много е увеличила разходите си за проекти за съдействие на развитието (25).

Активността на ТІКА е ориентирана предимно към държавите от Централна Азия и Южен Кавказ. През 2006 50% от проектите (през 2007 - 56%, през 2009 - 44,4%, през 2010 - 36,1%) на агенцията са се реализирали в тези страни, 38% - в Европа, а 10% - в държавите от Близкия Изток и Африка. Според данните за 2009, 49% от официално отпусканата от Анкара помощ за развитие (ОПР) е била насочена към държави от Южна и Централна Азия, които си остават нейни ключови партньори, а 27% - към Балканите и източноевропейските държави. През 2011, от общо 1473 проекта в сферата на развитието, 805 са се реализирали в Централна Азия и Кавказ, 425 - на Балканите и в Източна Европа, а 202 - в Близкия Изток и Африка (26).

Турция реализира проекти в четири ключови сфери: социалната и икономическата инфраструктура, производствения сектор и мултисекторните направления. Първата включва образованието, здравеопазването, подобряването на държавната и обществена инфраструктура, водоснабдяването, административната инфраструктура и други направления на социалната инфраструктура. Втората обхваща транспортната, комуникационната, енергийната, банковата и други области. Подкрепата за развитието в производствения сектор пък включва такива направления, като селското стопанство, индустрията, търговията и туризма.

Официално отпусканата помощ за развитие се превърна в интегрален елемент на турската външна политика. Турция увеличава обемите на ОПР в страните, чието население страда от конфликти или природни бедствия, тъй като една от основните задачи пред външната и политика е поддържането на мирна и устойчива ситуация в съседните държави. Статистиката за турската ОПР се осъществява от ТІКА. В момента агенцията предприема, макар и плахи, опити за ангажирането на гражданското общество в програмите за съдействие на развитието. Досега обаче, твърде малко НПО участват в тях. Освен това ТІКА не разполага със стратегия за взаимодействие с местните НПО и привличането им като партньори в програмите за развитие. Агенцията не осъществява и специализирани програми за укрепване на гражданското общество в държавите-реципиенти [Bikmen, 2013].

Според доклада за глобалната хуманитарна помощ, през 2012, Турция е била на 4-то място по обеме на предоставената от нея помощ, отделяйки за целта над 1 млрд. долара [Development Initiatives, 2013], като по-голямата част от нея е била предназначена за населението в обхванатата от гражданска война Сирия.

Примери за реализацията на турската политика на "меката сила" в различни държави

Използваните от Турция механизми на "меката сила" ясно могат да се проследят на примерите на някои конкретни държави, които ще дам по-долу. Сред ключовите обекти на турската "мека сила" е Азербайджан. Между Анкара и Баку съществуват многостранни и развити отношения в сферата на образованието. Според данни от 2011 най-много азербайджански студенти следват в Турция (487 души, срещу 270 в Русия, 30 в Китай и 6 в Египет). Законодателната база на това сътрудничество се формира от два ключови документа, подписани от двете образователни министерства. Първият е Протоколът за сътрудничество в сферата на образованието и науката, подписан през ноември 1998. Той постави основата на новия етап в обмена на студенти, тъй като според него разпределянето на стипендиите, отпускани от Турция на Азербайджан по университети и специалности, започна да се определя от властите в Баку, с оглед на потребностите на местния трудов пазар.

Вторият документ е Протоколът за сътрудничество в сферата на образованието и науката, подписан през 2000. Той определя годишната квота на азербайджанските студенти в Турция. През 2010-2011 Турция отпусна 125 квоти, а на следващата година - 150. През последните години тя увеличи и броя на стипендиите за следдипломна квалификация. Азербайджанските студенти могат да разчитат на стипендии в Турция по следните специалности: международни отношения, турски език и литература, медицина, фармация, държавно управление, туризъм и хотелиерство, маркетинг, мениджмънт на човешките ресурси, бизнес-икономика, технология на леката и хранително-вкусовата промишленост, лесовъдство и журналистика (27).

Предвид факта, че през последните двайсетина години Казахстан се превърна в една от най-динамично развиващите се икономики в евразийския регион, благодарение на осъществените реформи в сферата на социално-икономическата модернизация и политическата демократизация, тази страна се разглежда от Турция като ключов търговско-икономически партньор и площадка за инвестиции. Дейността на Турско-казахстанския бизнес съвет е насочена към създаването на свободни икономически зони и стимулиране развитието на малкия и средния бизнес. Съветът е ангажиран с набирането и разпространението на информация относно възможностите за инвестиции в Казахстан (28).

Турските компании са заинтересовани да инвестират в такива отрасли на Казахстан, като продоволствения, петролния, банковия, търговията на дребно и туризма. Икономическото влияние на Турция се съпровожда и с културно влияние, което се прокарва чрез Организацията за култура и изкуство на тюркоезичните държави (TÜRKSOY). Също както и в другите страни-обекти на нейната "мека сила" Анкара прокарва в Казахстан турския език, в частност в рамките на проекта "Тюркология" там беше създадена Катедра по турски език и литература в най-големото местно висше учебно заведение - Евразийския университет "Лев Гумильов", който през 2013 влезе в класацията на QS за 50-те най-добри университети, създадени преди по-малко от 50 години (29). Турция и Казахстан активно си сътрудничат в образователната сфера. От 1992 насам за безплатно обучение в турски университети са изпратени около 3300 души, като 1388 вече са се дипломирали успешно. Освен това Турция реализира политика за съдействие на развитието на Казахстан. Така, ТІКА осъществи в тази страна редица проекти в сферата на усъвършенстване работата на местната статистическа агенция, създаването на компютърни класове, ръчното производство на килими, професионалната подготовка на полицията и възстановяването на историческите паметници [TIKA, 2008a]. През 2011-2012 Турция реализира в Казахстан проект за развитие на образованието на хора с влошено зрение (30).

Вторият по значение, след Казахстан, обект на турската "мека сила" в Централна Азия е Киргизстан. През 1992 двете страни подписаха Споразумение в сферата на образованието, културата и науката. В рамките на проекта "Тюркология" беше открита Катедра по турски език и литература в Киргизко-узбекския държавен университет, турски културен център в Държавния университет Нарин и културен център в Бишкек. Турция реализира в Киргизстан различни проекти за съдействие на развитието по следните направления: повишаване на заетостта (под формата на професионални курсове), строеж на къщи за хора, загубили домовете си заради социални вълнения и природни бедствия; създаване на специализирани медицински центрове; развитие на малкия и средния бизнес и опазване на историческите паметници. От 2008 Анкара осъществява в страната международен проект за сътрудничество при професионалната подготовка на местната полиция. Той цели въвеждането на международните стандарти за приемане на работа в полицията, формулирането на координиран подход към решаването на регионалните въпроси на сигурността, подготовка на висши полицейски кадри и създаване на специални департаменти в страните, с които Турция поддържа тясно сътрудничество (31). Така, през 2013 в Анкара беше организиран специален курс по криминалистика за 25 монголски прокурори, който им позволи да получат подробна информация за турската съдебна система (32).

В Таджикистан и Узбекистан Турция реализира влиянието си най-вече чрез разпространяването на турския език и програмите за съдействие на развитието. В рамките на проекта "Тюркология" беше създадена Катедра по тюркски езици в Националния университет на Узбекистан "Мирзо Улугбек", Катедра по тюркология в Института по изтокознание и турски езиков и културен център в Института за чужди езици на Самаркандския държавен университет. В Таджикистан, с турска помощ бяха възстановени ВЕЦ-овете в Хисар и Чиргатол [TIKA, 2008a].

Турските проекти за съдействие на развитието на Узбекистан целят ограничаване на вредните емисии на парникови газове и модернизация на земеделието. С турска помощ се осъществява обучението на кадри за текстилното производство. В Узбекистан Турция реализира проекта "Инклузивно образование", целящ да улесни образованието на децата с увреждания, като за целта ТІКА напълно преоборудва едно училише в Карши и разкри там компютърен клас.

Прокарването на турската "мека сила" в Армения се усложнява от нерешените проблеми в двустранните отношения и липсата на необходимата нормативна база. Въпреки това Анкара и Ереван са наясно, че съществува потенциал за укрепване и разширяване на деловото сътрудничество. За тази цел през 1997 беше създаден Турско-арменски съвет за развитие на бизнеса (TABDC) (33). В момента, сътрудничеството в сферата на образованието и културата между двете страни е доста ограничено. Само в един арменски университет (във Факултета по изтокознание на Ереванския държавен университет) се реализира програма за изучаване на турски, арабски и персийски езици, както и на турска и османска история и литература (34).

В Източна Европа, като основен обект на турската политика на "меката сила" се очертава Украйна. Благодарение на усилията на турските дипломати, през последните двайсетина години между двете страни се развива активно сътрудничество в сферата на образованието и културата. В рамките на проекта "Тюркология" беше открита Катедра за изучаване на Турция в Националния университет "Тарас Шевченко" в Киев. През май 2013 ТІКА организира в същия университет Дни на турската култура и изкуство (35). Анкара осъществява активна политика за съдействие на развитието на Украйна, включително реализирайки проекти в сферите на социалните служби за заетост и изграждането на жилища за хора, загубили домовете си в резултат на социални вълнения и природни бедствия.

Както вече посочих по-горе, Турция се стреми да разпространи влиянието си не само в евразийското пространство, но и в други региони на света, включително в Азия и Латинска Америка. Пример за това е взаимодействието на Анкара с Виетнам (36) и Бразилия. Така Турция се опитва да прокарва влиянието си във Виетнам като интензифицира образователното, културно и бизнес сътрудничество. Турската стратегия в това отношение включва следните стъпки: обявяване на година на турската и виетнамската култура, създаване на съвместни новинарски мрежи, обмен на журналисти и разширяване обмена на телевизионни сериали и филми между двете страни (37). Турско-виетнамският бизнес съвет, създаден през октомври 2005, съдейства за нарастването на турските инвестиции в различни сфери на виетнамската икономика, като дейността му се координира от Търговската и промишлена палата на Виетнам (38).

Анкара разглежда Бразилия като важен партньор, сътрудничеството с който се реализира не само на двустранно, но и на многостранно равнище и, най-вече в рамките на Г-20. Турция е заинтересована най-много от утвърждаването на имиджа си като надежден делови партньор с цел да увеличи своето инвестиционно влияние в Бразилия. През 2006 беше създаден Турско-бразилски бизнес съвет, като Турция се представлява в него от Съвета за външноикономически отношения (DEIK), а Бразилия - от Федерацията на индустриалците от щата Сау Паулу (FIESP) (39). Съпътстващо направление е сътрудничеството в сферата на образованието и културата.

Сближаването между Турция и Бразилия се основава на Споразумението за сътрудничество в сферата на културата и образованието, подписано през април 1996. Година по-късно между Истанбулския технически университет и Университета на Сау Паулу също бе подписано споразумение, в чиито рамки се реализират програми за обучение на студенти и преподаватели, както и съвместни научно-изследователски проекти. В края на 2006, в бразилския Colégio Belo Futuro започна да се преподава и турски език. Развива се и сътрудничеството между Анкарския университет и университетите на Рио де Жанейро и Сау Паулу (40). През март 2013 по време на срещата между турския и бразилския министри на културата, двамата подписаха план за действие в сферата на културното сътрудничество и, най-вече на филмовата индустрия (41).

Заключение

Настоящият анализ показва, че през последните две десетилетия политиката на "мека сила" придоби ключово значение за реализацията на приоритетите на турската външна политика. Първоначално политиката на "меката сила" на Турция се формираше на основата на историческата, културна и езикова общност с държавите от евразийския регион, но Анкара не се ограничи само с тези направления, а започна активно да развива деловите си връзки и да реализира политика за съдействие на развитието в страните, влизащи в нейната сфера на геополитическо влияние. През последните десетина години Турция изгради цял комплекс от доказали ефективността си форми за реализация на своята "мека сила". В сферата на прокарването на турската култура и език, те включваха създаването на училища, в които се изучава турски език, история и култура, на катедри по турски език в най-големите университети на страните-обекти, както и финансирането на възстановяването на паметниците, свързани с турската история, на тяхна територия. По отношение на сътрудничеството в сферата образованието, науката и иновациите, Турция се стреми към подписването на споразумения за сътрудничество между университетите, както и към реализацията на съвместни изследователски проекти в рамките на програмите за научно-техническо сътрудничество със страните-обекти на турската "мека сила". В основен инструмент за развитие на деловите връзки се превърнаха двустранните и многостранни бизнес съвети, улесняващи активността на турския бизнес в страните-обекти.

Анкара натрупа богат опит от плодотворната си работа в сферата на съдействието на международното развитие, благодарение на органично функциониращата система за международно развитие, базираща се на такава ключова институция като ТІКА, създаването на широка мрежа от нейни локални офиси в приоритетните за Турция държави и оценка на най-важните за страните-обекти сфери и реализацията на основните проекти именно тези сфери.

Осъществените в Турция през последното десетилетие демократични реформи стимулираха активността на турския бизнес и НПО, което съдейства за увеличаване потенциала на обществената дипломация на страната.

Новата и постоянно трансформираща се политика на "меката сила" на Анкара, поне засега доказва своята ефективност и, при положение че бъдат успешно решени все още съществуващите проблеми в тази сфера, можем да очакваме, че турското влияние както в евразийския регион, така и на световната сцена ще продължи на нараства.

----------------------------------------------------------

Бележки:

1.  Uzbekistan: Tashkent Takes Hardline Approach on Containing Turkish Soft Power. 
http://www.eurasianet.org/node/65217.
2. За ратификацията на Договора за стратегическо партньорство между Республика 
Казахстан и Турската Република. Закон ва Републики Казахстан от 22 юли 2011 No 471-IV.
http://adilet.zan.kz/rus/docs/Z1100000471.
3. Ministry of Foreign Affairs of Turkey. Relations between Turkey and Kazakhstan. 
http://www.mfa.gov.tr/relations-between-turkey-and-kazakhstan.en.mfa.
4. Например, през октомври 2013 в Артцентъра в Баку се проведе изложбата „Калиграфия, 
миниатюра и керамика”, която, според организаторите и, демонстрира тесните културни
връзки между двете страни.
5. През 2009 във Франция беше обявен „сезон на Турция”, по време на който бяха 
осъществени 600 културни, социальни, политически, икономически и научни мероприятия.
Сезонът стана най-голямата и всеобхватна кампания за прокарване на турските интереси в
държавите от ЕС [Ibid.].
6. Prime Minister Recep Tayyip Erdo an Observed TİKA’s Operations in Mongolia. 
http://www.tika.gov.tr/en/haber/prime-minister-recep-tayyip-erdogan-observed-tikas-operations-
in-mongolia/559.
7. Activities of the Turkic Council. http://www.turkkon.org/eng/icerik.php?no=14.
8. Ministry of Culture of Turkey. Promotional Films of Turkey. http://www.kultur.gov.tr/EN,36442/
promotional-films-of-turkey.html.
9. Message from President, Study in Turkey. http://studyinturkey.org.tr/index.php/en/about-us/
foreign-economic-relations-board/message-from-the-president http://www.turkkon.org/eng/ic-
erik.php?no=14.
10. Mongolian Turkish Schools.  http://monturk.edu.mn/about-us/.
11. InfoMongolia. http://www.infomongolia.com/ct/ci/4611.
12. Ministry of Foreign Affairs of the Republic of Tajikistan. Cooperation of the Republic of 
Tajikistan with the Republic of Turkey. http://mfa.tj/index.php?node=article&id=376.
13. Ahmet Yesevi University. History. http://www.yesevi.edu.tr/eng/index. php?option=com_
content&view=article&id=1&Itemid=2.
14. Kyrgyzstan-Turkey Manas University. http://bishkek2013.bolognaexperts.net/page/
kyrgyzstan-turkey-manas-university.
15. Пълният списък на университети може да се види на сайта на украинското посолство в 
Турция. http://turkey.mfa.gov.ua/en/ukraine-tr/culture.
16. Scientific and tеchnical cooperation, Embassy of Ukraine in the Republic of Turkey.
http://turkey.mfa.gov.ua/en/ukraine-tr/science.
17. Ministry of Foreign Affairs of Turkey. Economic Outlook of Turkey. http://www.mfa.gov.tr/
prospects-and-recent-developments-in-the-turkish-economy.en.mfa.
18. Turkish – Mongolian Business Council. http://www.turkey-now.org/Default.aspx?mID=
131&mSID=132&pgID=1221&langid=1.
19. The assistance of our Kyrgyz brothers during the founding of the Turkish Republic 
can’t be forgotten. http://www.tobb.org.tr/Sayfalar/Detay.php?rid=19115&lst=MansetListesi.
20. Uzbekistan: Tashkent Takes Hardline Approach on Containing Turkish Soft Power.
http://www.eurasianet.org/node/65217.
21. Turkish – Uzbek Business Council. http://en.deik.org.tr/Konsey/61/Turkish_Uzbek.html.
22. World Turkish Business Council. http://www.turkey-now.org/Default.aspx?mID=131&mSID=
143&pgID=1618&langid=1.
23. Agreement on the Establishment of the Joint Business Council of Turkic Speaking States. 
http://www.turkkon.org/uploads/Türk%20İş%20Konseyi%20Kuruluş%20Anlaşması%
20°ngilizce.pdf .
24. Agenda Item III: Development Policy. http://www.abgs.gov.tr/tarama/tarama_files/30/
SC30DET_Development%20Policy.pdf.
25. TIKA’s Field of Activity. Режим доступа: http://www.tika.gov.tr/faaliyet-alanlari/2.26. Turkey’s 
Foreign-Aid Priority Is Central Asia. http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2013/05/turkey-
foreign-aid-central-asia.html.
27. Министерство на образованието на Азербайджан. Стипендии за обучение в чужбина. 
http://www.edu.gov.az/view.php?lang=ru&menu=133.
28. Turkish – Kazakh Business Council. http://www.turkey-now.org/Default.aspx?mID=131&mSID
=132&pgID=1218&langid=1.
29. Отново сред най-добрите! ЕНУ влезе в топ-50 на класацията QS Top 50 Under 50.
http://www.enu.kz/ru/info/novosti-enu/25353/.
30. The Project to Develop Education for the Visually Impaired in Kazakstan Has Been Completed. http://www.tika.gov.tr/en/haber/the-project-to-develop-education-for-the-visually-impaired-in-kazakstan-has-been-completed/664.
31. Administrative and Civil Infrastructures. http://www.tika.gov.tr/en/fields-of-activity/social-
infrastructure-and-services/administrative-and-civil-infrastructures/5.
32. Training Provided to Prosecutors in Mongolia. http://www.tika.gov.tr/en/haber/training-
provided-to-prosecutors-in-mongolia/669.
33. Официален сайт на TABDC. http://www.tabdc.org/.
34. Turkish Language Studies. http://www.turkish-studies.com/University/Turkish_Studies_
Armenia.html.
35.TІKA Gave Support to Turkish Culture and Art Days Events in Kiev. http://www.tika.gov.tr/en/
haber/tika-gave-support-to-turkish-culture-and-art-days-events-in-kiev/577.
36. Embassy of Vietnam in Turkey Official Website. http://www.vietnamembassy-turkey.org/en/
nr070521165956/news_object_view?newsPath=/vnemb.vn/cn_vakv/ca_tbd/nr040819111850/
ns070801005109.
37. The search for a strategic vision in Turkish-Vietnamese relations. 
http://www.turkishweekly.net/columnist/3741/the-search-for-a-strategic-vision-in-turkish-
vietnamese-relations.html.
38. Тurkish – Vietnamese Business Council. http://www.turkey-now.org/Default.aspx?mID=
131&mSID=135&pgID=1237&langid=1.
39. Ministry of Economy of Turkey. Countries & Regions – Americas – Brazil. 
http:// www.economy.gov.tr/index.cfm?sayfa=countriesandregions&country=BR®ion=1.
40. Embassy of Turkey in Brazil Official Website. General Principles of Foreign Policy.
http://brasilia.emb.mfa.gov.tr/MFA.aspx.
41. Ministry of Culture of Brazil. Intercâmbio Brasil-Turquia. http://www.cultura.gov.br/busca?
p_p_auth=2BaKFco9&p_p_id=101&p_p_lifecycle=0&p_p_state=maximized&p_p_mode=view&_
101_struts_action=%2Fasset_publisher%2Fview_content&_101_assetEntryId=306606&_101_
type=content&_101_groupId=10883&_101_urlTitle=intercambio-brasil-turquia-306601&redirect=
http%3A%2F%2Fwww.cultura.gov.br%2Fbusca%3Fp_p_id%3D3%26p_p_lifecycle%3D0%26p_p_
state%3Dmaximized%26p_p_mode%3Dview%26_3_groupId%3D0%26_3_
keywords%3DTurquia%26_3_struts_action%3D%252Fsearch%252Fsearch%26_3_
redirect%3D%252Fbusca%26_3_y%3D-233%26_3_x%3D-662.

 

Литература:

Bikmen F. (2013) New Opportunities for Cooperation in Designing and Delivering International Aid. http://www.icnl.org/research/library/files/Turkey/FilizBikmen.pdf.
Çandar C. (2009) Turkey’s “Soft Power” Strategy: A New Vision for a Multi-Polar World. 
http://www.setadc.org/pdfs/SETA_Policy_Brief_No_38_Turkeys_Soft_Power_Strategy_Candar.pdf.
Cîrlig C. (2013) Turkey’s regional power aspirations. http://www.europarl.europa.eu/Reg-Data/
bibliotheque/briefing/2013/120425/LDM_BRI(2013)120425_REV1_EN.pdf.
Development Initiatives (2013) Global Humanitarian Assistance (GHA) Report. 
http://www.globalhumanitarianassistance.org/wp-content/uploads/2013/07/GHA-Report-20131.
pdf.
Gürler R.T. (2011) Turkey’s Soft Power towards Central Asian Countries after the Cold War. 
http://www.uli.sakarya.edu.tr/sites/uli/file/1371681799-recepgurler.pdf.pdf.pdf.
Kalin I. (2011) Soft Power and Public Diplomacy in Turkey. http://sam.gov.tr/soft-power-and-
public-diplomacy-in-turkey/.
Öner S. (2013) Soft Power in Turkish Foreign Policy: New Instruments and Challenges // 
Strategic Depth through Soft Power: The Domestic Production and International Projection of Turkish Culture. http://www.gce.unisg.ch/~/media/Internet/Content/Dateien/InstituteUndCenters/GCE/Euxei-nos%20Folder/Euxeinos%2010_2013_web.ashx.
Rubin L. (2010) A Typology of Soft Powers in Middle East Politics. http://www.dsg.ae/portals/
3/DI_WP05_Final.pdf.
TIKA (2008a) Central Asia and Caucasus Projects and Activities. http://store.tika.gov.tr/ yayinlar/
kurumsal-yayinlar/ortaasya_en.pdf.
TIKA (2008b) Turcology project. http://store.tika.gov.tr/yayinlar/kurumsal-yayinlar/ 
turkoloji_en.pdf.

-----------------------------------------------------------------

* Научен сътрудник в Научно-изследователския център за съдействие на международното развитие към Института за международни организации и международно сътрудничество в Москва

 

Къде се намира Симеон Дянков? В коя държава е министър? Защо ГЕРБ не зачита Конституцията?

Конституция на Република България, глава първа,

Чл. 3.

Официалният език в републиката е българският.

На 9 юни сутринта, тв Канал 3 показа на живо откриването на Конференцията за българо-американските търговски отношения. Камерите на Канал 3 показаха как в президиума на това мероприятие седяха премиерът Бойко Борисов, Симеон Дянков, министърът на околната среда и водите Нона Караджова и разбира се американският посланик Джеймс Уорлик.

В един момент на трибуната застана вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков и ни демонстрира с неповторимо провинциалното си монтанско самочувствие и безпардонност как своя английски език, въпреки че е длъжен по Конституция, да го прави на български!

Всеки избран от министър-председателя за министър се явява в парламента и полага клетва, че ще спазва Конституцията – Дянков явно е присъствал формално, когато е полагал клетва, след като си позволи като официално лице, на форум, на който се излъчва от камерите на различни телевизии - да говори на английски!

Едно е така нареченият министър на финансите да говори на английски на ушенце на Уорлик, докато поемат слънчеви лъчи на Боянските ливади, където Дянков се засели за целия мандат на наш гръб, а друго – да го прави на официален форум.

Що за наглост и безпардонност си позволява това лице? Напоследък ни проглуши ушите как ще промени Конституцията, за да узакони съчинението си, наречено Пакт за стабилност, а когато иде реч той, българският министър да я спазва – се качва на трибуната и ни демонстрира как за него тази Конституция е нещо незначително и маловажно!

Каква държава е България щом един министър си позволява да не спазва Конституцията и говори в качеството си на официално лице на чужд език?

Каква държава сме, щом в Джебел, депутатът Ахмед Доган спретна митинг, на който говори на турски език и всички отминаха този скандален факт с мълчание?

За Дянков дойде Видовден!

Конституционният съд отмени “национализацията” на частните пенсионни фондове

Прехвърлянето на средства от индивидуалните партиди на осигурените в частни пенсионни фондове във фонд “Пенсии” на ДОО, нарушава частната собственост са на мнение съдиите.

Конституционният съд обяви за противоречащо на основния закон решението за прехвърляне на личните вноски на осигуряващите се в професионални фондове по сметката на НОИ.

С Решението си КС поряза параграф 4а от Кодекса на социалното осигуряване, който м. г. “национализира” частните пенсионни фондове. “Това е антипазарна мярка”, категорично е мнозинството от съдиите.

“Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се извършва в пенсионносигурителните дружества, към които има универсален или професионален фонд”, сочи съдът по това дело. Тази дейност се осъществява на капиталовопокривен принцип, а осигурителните вноски се внасят по индивидуални партиди на всяко осигурено лице, като по тях се определят и средствата, и доходността от инвестиране. Това е разликата от държавното обществено осигуряване, което се осъществява от НОИ на разходопокривен принцип, отбелязват магирстратите.

Натрупаните средства в частните фондове обаче запазват своята самостоятелност и индивидуалност по личните партиди на осигурените лица, защото са “собствени парични средства”, е категоричен съдът. Разпореждането с тях е възможно само при възникване на изрично предвидени права в закона - право на срочна професионална пенсия, еднократно изплащане на 50 на сто от средствата и др.

В резултат на параграф “4а”, парите на 36 000 - 37 000 души бяха преведени в НОИ. Това бяха общо около 108 млн. лева.

Какво следва от това Решение на Конституционния съд:

Според него, условията за ранно пенсиониране на работещите, при вредни условия на труд не се променят, всички прекратени договори с професионалните пенсионни фондове трябва да се възстановят и предвиденият регламент, след 2014 година, пенсиите на категорийните работници да се изплащат само от професионалните пенсионни фондове отпада!

Така след отпадането на параграф “4а” осигурените в тези пенсионни фондове би трябвало да имат право както на професионална пенсия от частния фонд, така и на такава за прослужено време и възраст от НОИ.

Остава големият въпрос пред самопровъзгласилия се за най-публикуван финансист Симеон Дянков - как и откъде ще възстанови одържавените 110 милиона лева, след като премиерът Борисов обяви, че ще повишава пенсиите?

По този повод Дянков обясни:  "В сряда, след заседанието на Министерския съвет ще се съберат юристи, представители на пенсионните фондове, синдикати и работодатели, за да се прецени какво да се предприеме” – уточни министърът. Другото, което каза Дянков бе: Обсъжда се дали да се върнат въпросните 110 млн. лв. на частните дружества”.

Тук му е мястото да разясня на Монтанската юридическа школа, която одобрява недомислиците на този министър и ги вкарва в законодателството.

Г- Фидосова, г-н Дянков,

Решенията на Конституционния съд имат задължителен характер, а не пожелателен такъв! Т. е. не иде реч за обсъждане дали ще се спази решението на Конституционния съд – то се спазва!

Откъде ще вземе пари Дянков, за да спази това Решение, дали частните фондове фондовете ще издържат, ако се наложи от 2014 г. да плащат пенсии на работниците с първа категория на труд – това вече е въпрос на правителството на ГЕРБ, а не наш, на данъкоплатците, от чиито данъци ви идват заплатите!

Не ние на вас сме длъжни, а вие на нас! Работодателите на министрите не са депутатите, както се обърка вътрешният министър Цветанов преди време – работодателите сме ние, българските граждани! И хайде, ако обичате да уважавате Конституцията!

Цитираното решение е 11-ото на Конституционния съд по отношение на правителството на ГЕРБ, което говори за вопиющата липса на професионализъм - коментира Сергей Станишев. С него, конфискацията на частните пенсионни фондове бе отхвърлена, почти 110 млн лева ще трябва да бъдат върнати. Тези пари обаче са прибрани, национализирани, как ще се компенсира сега бюджетът след това решение? Може би Дянков няма да си построи поредната спортна зала, за която вече имал заделени пари?

Тук ще припомня, че законодателният акт за национализация на фондовете на частните пенсионни дружества бе внесен в парламента от министър-председателя, така че в тази посока вина има и той.

Любен Корнезов заяви, че „ГЕРБ отново с полицейски ботуши погази българската Конституция. Това не са само тези 11 дела, Конституционният съд каза, че с този чл.4 а – ранните пенсии - ГЕРБ е показил седем текста от българската Конституция” – коментира политиката на правителството бившият конституционен съдия, а днес депутат – Любен Корнезов.

„Това не е само продукт на едно конституционно невежество, което ние наблюдаваме вече почти две години - това е незачитане на основния закон от страна на управляващите на Конституцията на Република България”, посочи проф. Корнезов. По думите му - има четири становища на конституционните съдии, в които се посочва, че такъв административно команден подход е типичен за недемократичния тоталитарен тип управление.

„Член 4 а за ранното пенсиониране и прехвърлянето на парите на частните фондове е подписан от 12 съдии в КС” – уточни Любен Корнезов. Конституционните съдии, осем от които са професори, а другите далеч не може да бъдат определени като червени, определят действието на правителството по този казус като тоталитарен.

„Конституционното решение има действие за бъдеще, но тук казусът е доста особен, защото има едни около 108 млн.лв., които стоят в НОИ”, посочи Корнезов. Като конституционен съдия той поясни решението на Конституционния съд, в което се посочва, че мнозинството трябва да оправи последиците от батака и визира Симеон Дянков, Тотю Младенов и Бойко Борисов.

Драгомир Стойнев припомни, че преди шест месеца министър-председателят Бойко Борисов е шествал из телевизиите с една графика за стабилизиране на пенсионната система. Стойнев посочи, че шест месеца след стартирането й хаосът става все по-голям.

И така: какъв е изводът от всичко казано дотук? Изводът е, че сега действащото правителство и неговото парламентарно мнозинство не зачитат Конституцията и непрекъснато я нарушават.

Ще припомня, че в пролетта на 2008 година

телеканалът Си Ен Ен Тюрк съобщи, че докладчикът на Конституционния съд в Турция е раздал на членовете на съда Доклада си, съдържащ предварителната оценка на разследването във връзка с искането за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/.

Часове по-късно турският Конституционен съд взе решение да разгледа делото за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ на Ердоган, по обвинение, в „подкопаване на светския характер на държавата”, предаде тогава АФП.

11-те съдии взеха единодушно решение да приемат обвинението и образуваха дело. Информационните агенции съобщиха, че решението президентът Абдуллах Гюл да бъде включен в процеса беше взето с мнозинство от гласовете. Хронологията на този скандал бе следната: турският Конституционен съд реши единодушно да проведе изслушване по дело, чиято цел бе закриването на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПРС/, предаде Би Би Си.

Няколко дни по-късно, висш турски прокурор поиска от Конституционния съд да закрие ПРС и да забрани на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, на президента Абдулах Гюл и на още 70 длъжностни лица от партията да упражняват политическа дейност за пет години по обвинения в опити за изграждане на ислямска държава! Внесените документи срещу партията на Ердоган бяха 162 страници, в които се съдържаше дълъг списък на доказателства, че правителството прокарва ислямистка програма.

Предстоеше турският Конституционен съд да проучи обвиненията срещу партията на Ердоган, като се очакваше съдебната битка да продължи месеци наред. Реално, това щеше парализира политически страната, да замрази редица реформи и щеше да предизвика оттегляне на външни инвестиции, а и да отложи във времето амбициите на Турция за членство в Европейския съюз. Да не забравяме, че 3 процента от територията на Турция е в Европа, а 97 – в Азия все пак.

Говорим за забрана на партия, която отхвърля светския характер на държавата, а не за политическа сила, която непрекъснато нарушава Конституцията!

Та тогава Турция се обърна към САЩ за помощ, така както министър-председателят Бойко Борисов непрекъснато върви рамо до рамо с американския посланик Джеймс Уорлик, но да не забравяме, че тук се разиграва българският вариант на разбирането на суверенна държава...

Та думата ми беше, че заради едното носене на забрадки, Партията на справедливостта и развитието на Ердоган бе на път да си отиде безславно от политическата сцена, а днес става дума за системно и грубо нарушаване на самата Конституция на Република България от правителството на ГЕРБ!

Тогава турският вестник "Милиет" излезе с коментар, че въпросът за забраната на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция е бил обсъждан на срещата между вицепрезидента на САЩ Дик Чейни и премиера на Турция Реджеп Ердоган. Според "Милиет" Ердоган е дал информация на американския вицепрезидент за искането за забрана на управляващата ПСР и го информирал, че в обвинителния акт ПСР е показана, като съпредседател на големия проект на САЩ за Близкия Изток. А за този проект официално бе известно твърде малко - това, което се знаеше, бе че с протекциите на САЩ, Турция води една политика на налагане на умерения ислям, които е ни повече, ни по-малко - отдалечаване от светския характер на държавата.

Тогава, Европейският съюз отново се намеси, под влияние на САЩ разбира се, а през същата 2008 година, вестник "Хюриет", цитира еврокомисаря по разширяването Оли Рен, който е заяви във връзка с делото за забрана на Партията на справедливостта и развитието в Турция, че това дело е в сериозно нарушение с европейските критерии и може да постави "на бесилка" преговорите за присъединяване към ЕС! Това изявление еврокомисарят Оли Рен направи на пресконференция, след неофициалната среща на външните министри на ЕС.

На въпросната пресконференция еврокомисарят Рен съобщи, че тази стъпка, може да доведе до конституционна промяна в Турция и я определи като „една грешка на системата". Въпреки това, Рен призна, че Брюксел ще е принуден да разглежда това събитие от гледна точка на политическите права и правата на човека. Интересно е да се отбележи, че това изявление на Оли Рен не повлия изобщо на магистратите от Конституционния съд...

Ще припомня още, че управляващата партия на Ердоган поиска промяна на Конституцията, заради налагане на носенето на забрадки в учебните заведения, но на 12 март 2008 г. Върховният административен съд на Турция отмени окръжни указания на председателя на Висшия учебен съвет, проф. д-р Юсуф Зия Йозджан до ректорите, свободно да допускат в университетите студентки със забрадки, написа вестник "Сабах". Въпреки тази отмяна, някои от турските университети продължиха да приемат студентки със забрадки, докато други не допуснаха в аудиториите забрадени момичета.

Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ на Ердоган излезе и с формулировка за предоставянето на свобода на облеклото в университетите предизвика силни реакции сред обществените кръгове.

Председателят на женските дружества на Социалдемократичната народна партия в Турция Есер Джиласун заяви, че тюрбанът /мюсюлманската забрадка/ е символ на онези, които искат да направят Турция една ислямска държава, написа по този повод вестник "Милиет". „Така както пречупеният кръст е символ на фашистката държава, така и тюрбанът е символ на ислямското управление, на шериатското право", подчерта Джиласун.

Защо припомням този случай, защото заради носене на забрадка САЩ отказаха виза на дъщерята и снахата на Ердоган. Държавите уважават и спазват законите си, а когато нещата опрат до спазване на Конституцията – то това изобщо не е предмет на тълкуване или спор!

 
Перфектен ситнез на Национална доктрина за сигурност и национална стратегия за икономическа експанзия

ТУРСКАТА АРМИЯ В ЦИФРИ И ФАКТИ

Личен състав: 421 хиляди души, с жандармерията и бреговата охрана – 652 хиляди души.

Военен бюджет: надхвърля 10 милиарда долара за 2009 г.

Сухопътни сили: 4 армии, 10 корпуса, 2 механизирани дивизии, 1 пехотна дивизия, 1 учебна дивизия, 14 механизирани бригади, 14 танкови бригади, 12 пехотни бригади, 5 бригади командоси, 5 учебни бригади, 1 полк на президентската гвардия, 5 полка и 26 батальона на пограничната охрана. Въоръжение – 4170 танка, 12 пускови установки за оперативно-тактически ракети, 930 бойни машини за пехотата, 4600 БТР-а, 360 бойни разузнавателни машини, 885 самоходни артилерийски установки, 1330 оръдия, 164 системи за ракетно-залпов огън, 1400 установки за противотанкови ракети

Военно-въздушни сили: 19 бойни ескадрили, 2 разузнавателни ескадрили, 5 учебни ескадрили, , 6 транспортни ескадрили, 1 ескадрила въздушни танкери, 2 радарно-наблюдателни дирижабъла в това число – 400 самолета Ф-16 и Ф-4, 470 вертолета, 110 безпилотни самолета, самолети-радари и т.н.

Военно-морски сили: 13 дизелови подводници, 20 фрегати, 6 корвета, 22 ракетни и торпедни катера, 29 миночистача, 106 патрулни кораби и катери, 80 помощни съда, 2 ескадрили морска авиация, 1 бригада морска пехота.

РЕФОРМИТЕ  В ТУРСКАТА АРМИЯ

Най-радикалната реформа на турската армия предвижда да се ликвидират 2 от четирите армии – 3-та полева и 4-та Егейска. Ще се създаде единно командване на трите вида въоръжени сили – сухопътните, ВВС и ВМС, като на мястото на Генералния щаб ще се създаде Обединен щаб. На базата на щабовете на 1-ва (Истанбул) и 2-ра (Малатия, Изт. Турция) армии ще бъдат изградени командвания на Западната и Източната група войски. Очаква се към 2014 г. общата численост на турските въоръжени сили да бъде съкратена с около 20-30%. Новата структура предполага по-малка по численост, но по-мобилна армия, обезпечена с най-съвременно оръжие и бойна техника. Планира се и увеличаване процента на професионалните военни, главно в частите на постоянна бойна готовност и длъжности, нуждаещи се от висока квалификация. Този процес ще продължи, докато се премине изцяло на професионална армия. За целта Турция прави всичко възможно да модернизира без всякакво изоставане армията си максимално, което би позволило увеличаване на бойната ефективност в пъти, при рязко намаляване на личния състав. Освен разгръщането на космическо разузнаване, за което вече говорихме, с големи темпове се подменят и основните въоръжения в различните родове войски.

Турция се се въоръжава с изтребители от пето поколение, като за целта се предвижда поръчката на 100 изтребителя Ф-35. Планираната сделка е за около 10 милиарда долара, а изпълнението й – в течение на 20 години. При това Турция настоява половината от тази сума да отиде за производство на компоненти за изтребителите, включително по американски лицензи от фирми от турския военно-промишлен комплекс. Сред тях на първо място е турската аерокосмическа компания TAI, която от 1985 г. е произвела по лиценз на Локхийд-Мартин 240 изтребителя Ф-16 Фалкон, част от които са били за експорт. Въпросният Ф-35 се очаква да попълни турските ВВС през 2012 г.

Проектът за „турският” хеликоптер АТАК е в пълен ход. След няколкогодишни пазарлъци в типичния ориенталски стил турците постигнаха своето. След изключителния американски натиск почти готовата сделка за доставка на руски штурмови хеликоптери Ми-28 изчезна от дневния ред. Турците въртяха, сукаха и все така между другото тихичко изоставиха и американските оферти и тази на Еурокоптер. Любопитното е, че и за хеликоптерите в последна сметка спечели офертата на италианската Финмеканика (която чрез дъщерната си Телешпацио спечели и конкурса за турския шпионски спътник Гьоктюрк), този път чрез дъщерната си Агуста Уестланд. И забележете, турците отново успяват да се преборят главният контрактор да е турската аерокосмическа компания, а същинският хеликоптерен производител – италианската фирма да е подизпълнител(!?), като турците получават и правото за производство и продажба на хеликоптери АТАК на трети страни! Ето как се прави оръжеен бизнес, ето как се модернизира армия. Цялата сделка е за 50 хеликоптера и е на обща стойност 1,6 милиарда долара. Между другото и тук не мина без проблеми – през март при тестово изпитание на прототип в Италия, задният ротор загуби мощност и машината падна, но пилотите оживяха. Турците набързо заметоха инцидент и заявиха, че разработката продължава по план.

Подмяната на танковият парк на турските бронебригади пък ще бъде изпълнена отново с крупното участие на турски контрактори, като тук водещ е известния автопроизводител Отокар, но и още двама турски субконтрактори, а реалните проектанти и производители са южнокорейските фирми Хюндай Ротем и Рокетсан, които са… подизпълнители. И отново, турската страна ще получи всички лицензи и цялата интелектуална собственост за производството на танка АЛТАЙ, а сделката на този етап е за над 400 милиона долара. Виждате, как в абсолютен баланс се развива синтезът „национална сигурност – национален икономически интерес”.

Тук ще посоча, че общият оборот на компаниите от турския военно-промишлен комплекс – около 70 на брой, включително 15, в които държавата има акции – от 900 милиона долара през 2001 г. е достигнал 2 милиарда долара през 2007 г. Съответно местното производство на оръжейни системи за турската армия от 25%-ен дял през 2004 г. е надхвърлил 41% през 2009 г., а Ердоган заяви, че в най-скоро време този процент трябва да надхвърли 50%.

ТУРСКАТА ДОКТРИНА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

Когато говорим за модернизацията и цялостното развитие на турските въоръжени сили, не бива да пропускаме основните стратегически постулати. Съобразно актуалната доктрина за национална сигурност, Турция трябва да е готова във всеки един момент да води така наречената „война и половина”. Странният термин означава, че във всеки един момент Турция трябва да е в състояние да води едновременно война с един външен противник и успоредно мащабни военни действия против сепаратистки метежи вътре в страната.

В доктрината като потенциални външни врагове, които могат да застрашат националната сигурност на Турция са посочени следните страни: Руската федерация, България, Украйна, Армения, Ирак, Иран, Сирия и Гърция. От изброените страни се отчита, че единствено Руската федерация няма да може да бъде окончателно сломена от турската армия.

На фона на казаното, заявленията на турския външен министър Ахмет Давутоглу за „нулеви проблеми със съседите”, „многовекторност на външната политика”, „мека мощ”, „регионална свръхсила”, не са просто политическа логорея, а част от точно премислени ходове за реализацията на тази доктрина за национална сигурност, която трябва в последна сметка да превърне Турция в геополитически колос, един от полюсите на новия многополюсен свят след западането на империята САЩ, да затвърди и развие още повече положението й на суперикономика и член на Г-20 и естествено и много съществено – положението й на енергиен диспечер на „Голяма Евразия”. За постигането на тези геополитически цели, отношенията на Турция с Русия, ЕС, САЩ и мюсюлманския свят са ключови, а модернизацията и максимизирането на ефикасността на армията й – решаващи. Ако трябва накратко да обобщим предмета, който анализираме, би трябвало да подчертаем, че процесът на модернизация на турската армия настъпва неслучайно в последните години. Той е част от цялостната стратегия на ислямистите на Ердоган, част от неоосманската им доктрина. И бих искал да завърша този кратък анализ със скорошно изказване на един от най-добрите специалисти по проблематиката – Евгений Сатановский, шеф на Института за Близкия Изток: „Днешна Турция преминава през пик на трансформация на политическата й система, опитвайки се да стане един от полюсите на новото световно устройство. Като съсед тя е привлекателна, но опасна. Турция е изгоден, но тежък партньор. Тя е силен, но непостоянен съюзник. Светът, който строи – това е светът на Турция. Неговият център – това е Анкара. Другите страни, без значение дали са съюзници или противници, източници на суровини и технологии или инвестиции, се намират в периферията на турските интереси. А интересите са изменчиви, алианси и съюзи се прекрояват, а договорите се преразглеждат щом престанат да бъдат изгодни…”

Бих допълнил само – а когато си споменат в турската доктрина, като потенциален проблем за националната й сигурност и си напълно разоръжен, започва да ти става страшно…
 
Начало Предишна 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla