Tag:ес

Министър-председателят Георгиос Папандреу е изправен пред бунт в собствената си партия тази сутрин, на 3 ноември, след завръщането си от среща с германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози отбеляза в. "Катимерини".

Референдум или оставка на кабинета след вот - кое е по-вероятното след срещите на гръцкия премиер в Кан - това само близките часове могат за осветлят.

В същото време едно е да се оказва натиск и налагат решения, а съвсем друго е какво мислят гърците, които не са народ, на който ще се диктува и вменяват решения, още повече, когато те са свързани с начина им на живот.

След бурната нощ на срещи и натиск, в Кан на срещата на Г 20 стана ясно, че министърът на финансите на Гърция Евангелос Венизелос, придружавал Папандреу на среща в кулоарите на преговорите на Г-20 в Кан, беше този, който пръв декларира своето противопоставяне на идеята за референдума, но скоро е бил последван от други, като всички те, депутати и трима министри са се е разграничили от обявения от премиера Папандреу референдум и Гърция вече е близо до разпад на властта.

Двама зам.-министри и министърът на земеделието и развитието Костас Скандалидис са се разграничили след Кан от Папандреу съобщава изданието.

Към разделението в кабинета са се присъединили и някои депутати от ПАСОК, въпреки че Папандреу замина за срещата на върха в Кан, след пълно единодушия на правителството си по темата за подлагане на референдум на мерките по обявения от лидерите в Еврозоната спасителен план.

Лисабонският договор в сегашното си състояние не предвижда една държава да може да напусне Еврозоната, без да излезе и от Европейския съюз, заяви говорителка на Еврокомисията, съобщи БГНЕС.

„Гръцкото място в Еврозоната е историческа победа за гръцкия народ, която не може да бъде поставяна под въпрос… това не може да зависи от референдум", заяви Венизелос в изявление след преговори с представители на Г20 в Кан, но това далеч не означава, че връщайки се в Атина Венизелос ще бъде посрещнат с лаврови венци!

Според в."Катимерини" сред министрите, изразили съмнение в смисъла от референдум, са още Костас Скандалидис - министър на земеделието, Фофи Генимата - зам.-министър на образованиеето, Пантелис Економу зам.-министър на финансите и министърът на строителството и развитието - Михалис Хризохоидис.

"Договорът не предвижда излизане от Еврозоната без излизане от ЕС", заяви Каролина Котова на пресконференция и допълни: "Това е актуалното положение". Лисабонският договор, който влезе в сила през декември 2009 г., въвежда за първи път клауза за излизане от ЕС. За сметка на това в този договор не фигурира клауза за излизане от Еврозоната припомни БГНЕС.

Гърция не се отказва от референдума,  а спасителният план ще бъде замразен,  - това стана ясно тази нощ в Кан, от разговорите, които са водили лидери на страни-членки на Еврозоната с гръцкия премиер Георгиос Папандреу и финансовия му министър Венизелос.

Референдум или излизане от Еврозоната – това бе ултиматумът, който бе поставен на гръция министър председател Георгиос Папандреу тази нощ от лидери на страни-членки в Еврозоната.

Замразяване на спасителния план и опрощаването на 100-те милиарда за Атина, или допитване до гръцкия народ за мерките на Еврозоната.

Късно в понеделник Папандреу обяви, че планира референдум за спасителния план, което предизвика срив на пазарите и яростни критики от страна на политици от ЕС.

Европейските лидери на страните-членки в Еврозоната приеха , че обявеният и подкрепен от цялото гръцко правителство Референдум подлага на съмнение планът на Еврозоната за справяне с кризата чрез опрощаване на 50 на сто от гръцкия дълг, подкрепа за банките за облекчаване на загубите им и значително засилване на спасителния фонд за еврото.

Тутакси заваляха заплахи от страна на европейските колеги на Папандреу:

Френският премиер Франсоа Фийон изрази съжалението си от едностранното решение на Гърция да проведе референдум за спасителния пакет от ЕС и настоя гърците бързо да кажат дали искат да запазят еврото, предаде АФП.

„Разбира се, при демокрацията винаги е легитимно да се обърнеш към гражданите. Но ние съжаляваме, тъй като това е едностранно решение по проблем, който включва всички партньори на Гърция”, каза Фийон пред френския парламент.

„Гърците трябва да кажат бързо и без всякаква неопределеност дали искат да запазят мястото си в еврозоната или не”, подчерта френският премиер, цитиран от АФП.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европа се нуждае от яснота от Гърция за това как страната планира да изпълни съгласувания нов пакет за помощ от ЕС, предаде АФП.

„За нас важни са действията. През миналата седмица договорихме програма с Гърция. Германия иска тази програма да бъде реализирана. В тази връзка ние се нуждаем от яснота и именно затова ще говорим довечера с гръцкия премиер Георгиос Папандреу”, заяви Меркел.

Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети посочи на 2 ноември, че въпросът, който трябва да бъде зададен на гърците по време на предложения от гръцкия премиер референдум, следва да се отнася до желанието на страната да остане в еврозоната, предаде АФП.

„Мисля, че гръцкият народ трябва да знае, че референдумът не е за това „съгласни ли сте със сключеното споразумение”, а „искате ли да останете в еврозоната”, посочи Леонети.

„Фактът, че и фондовите пазари, и европейските колеги реагираха с ужас на предложението на Георгиос Папандреу за провеждането на референдум за последното споразумение за спасяването на Гърция сам по себе си не е доказателство, че гръцкият премиер е направил грешка. Месеците на масови протести са достатъчно доказателство за това, че гръцкото население има проблеми с преглъщането на горчивия хап, изписан от Европейския съюз”, коментира вестник „Файненшъл таймс”.

Гръцкото правителство и европейският проект страдат от криза на легитимността. Референдум за последния спасителен пакет може да позволи на гръцките граждани да вярват, че не са просто наблюдатели и жертви на кризата.

Внезапното предложение на Папандреу да проведе референдум е грешка. Гръцките граждани заслужават да кажат своето мнение по въпроса с кризата. Но по-добрият начин да се насърчи общественият дебат би бил да се проведат избори.

Този коментар на „Файненшъл таймс” е в унисон с изявлението на опозицията, че е против референдума и сигналите й, че е готова на предсрочни избори като настоя за оставката на правителството!

На срещата на Г 20 се очаква европейските партньори на Гърция да окажат натиск върху премиера Георгиос Папандреу да внесе за гласуване спасителния план за Атина в гръцкия парламент, преди провеждането на референдума, предаде АФП, позовавайки се на европейски правителствен източник.

„Искаме да се уверим, че Гърция спазва ангажиментите си, за да можем да деблокираме следващия транш от международния заем, който вече е обещан на Атина”, посочи източникът. Гърция има нужда от средствата на ЕС и МВФ, за да избегне фалита в следващите седмици.

Както е известно лидерите на Франция, Германия, ЕС и МВФ ще се срещнат с Папандреу в Кан, след като гръцкият премиер вся паника с новината за провеждането на референдум относно втория спасителен план за Гърция.

За ЕС не беше трудно да наложат на Дейвид Камерън да се откаже от референдум, на който гражданите на Великобритания да изразят своята воля дали искат да останат в ЕС или страна да излезе от Евросъюза, но с гърците това не би могло да се случи и те ясно го показаха в последните месеци с непрекъснатите стачки и протести в столицата и други градове в страната.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди, че последствията от евентуално отхвърляне на спасителния план за Гърция на референдума в страната може да има невъзможни за предсказване последствия, предаде АФП.

„Без съгласието на Гърция за програма на ЕС и МВФ, условията за гръцките граждани ще станат много по-болезнени, особено за най-уязвимите групи на обществото. Последствията ще бъдат невъзможни за прогнозиране”, коментира Барозу при пристигането си в Кан за двудневната среща на върха на европейските лидери от Г 20, където се очаква главната тема на форума да бъде проблемът с гръцкия дълг и реалната опасност от нова кризисна вълна за световната икономика.

Както стана ясно, в нощта на 2 срещу 3 ноември, френския президент Никола Саркози е организирал среща на еврозоната за ситуацията в Гърция, в която са взели участие: германският канцлер Ангела Меркел, президентът на Еврогрупата, люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер, президентът на ЕС Херман ван Ромпой, pредседателят на ЕК Жозе Барозу, шефът на МВФ Кристин Лагард, гръцкият премиер Георгиос Папандреу и министърът на финансите Евангелос Венизелос.

На тази среща Саркози е заявил, че Гърция трябва да реши дали иска да остане в Еврозоната, като предупредил недвусмислено Папандреу и финансовият министър на Гърция, че страната им няма да получи допълнително спасително финансиране от ЕС и МВФ, докато не се съгласи да се придържа към спасителния план на ЕС, който беше съгласуван миналата седмица.

Докато гръцкото правителство реши дали ще се съгласи да отложи референдума, предварително отпуснатата помощ ще бъде замразена – са били категорични лидерите на Г 20.

Основната опозиционна консервативна партия в Гърция заяви, че гръцкият премиер Георгиос Папандреу е "опасен и трябва да си върви", предава агенция АПА.

"Папандреу представи Гърция като страна, която има съмнения за оставането си в ЕС и еврозоната", заяви говорител на партията "Нова демокрация".

МВФ и ЕС заплашиха да задържат помощта от 8 милиарда евро след заявлението на гръцкия премиер за провеждане на референдум, отбеляза на 3 ноември „Гардиън”. Гърция е изправена ултиматум, че няма да получи повече пари от ЕС и МВФ, докато гърците на гласуват за приемането на кризисните мерки, чието въвеждане е част от спасителния пакет.

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви в Кан, в навечерието на срещата, че членството на Гърция в еврозоната е поставено на карта. Преди изказването си той проведе извънредна среща с водещи европейски лидери, сред които - френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел.

Напъните на гръцката опозиция да свали кабинета на Папандреу ще доведе единствено до дестабилизация на страната и усилване на кризата в нея, чрез евентуална смяна на властта с послушно за Брюксел правителство. Това далеч не гарантира, че протестите и стачките щес прат и гърците ще се примирят с наложените от ЕС силно рестриктивни мерки.

Т. е. дали ще има стачки и протести при Папандреу, или протестите ще продължат при следващото правителство – гаранция за спокойствие в гръцката държава няма как да се предвиди.

Инфарктната среща в Кан се провежда на фона на загубата на самата Меркел от влиянието си в Германия, където над 50 нас то от гражданите не са съгласни с трети неин мандат.

Саркози също е към края на управлението си, да не отварям дума за нестабилната американска финансова система и икономика.

Няма как анализаторите и стратезите на заздравяване на Евросъюза да не си дават сметка, че Европа олевява, кризата изкара на улиците гражданите от мното европейски държави.

Ето защо стабилността на ЕС едва ли ще бъде „спасена” с ултиматуми и смяна на властта в една Гърция. Още повече, че и други страни като Италия, португалия, Испания са нестабилни.

Да се вярва на тезата, че един Барозу ще вразуми гърците, или един Саркози ще ги сплаши  означава, че в Брюксел не са наясно с нрава и душевността на гръцкия народ.

Още повече, че гърците не са единствените недоволни от рецесията и нестабилността на еврото...

За северноафриканските подвизи на европейските лидери даже няма да отварям дума – те са наясно, че хвърлиха пари на вятъра в усилие да спечелят битки, които предватилено бяха предизвестено загубени като последстия  и резултати.

Но – това предстои...

 
Няма място за притеснение относно нарастващата германска сила, казва още бившият британски външен министър

Дъглас ХърдДъглъс Хърд, барон на Уестуел е роден на 8 март 1930 година. Британски консерватор, който е министър в правителствата на Маргарет Тачър и Джон Мейджър (1979-1995). Бил е вътрешен министър, министър по европейските въпроси, министър за Северна Ирландия, министър на външните работи (1989-1995).Смятан е за политик от старата школа. Член на Камарата на лордовете. Баща на 5 деца. Интервю на Даниел Фиот за „Европейска геострагетия“.

- Във вашата книга „Избери своето оръжие: британският външен министър“ вие разказвате за различните подходи в британската външна политика – отворена към външни интервенции или по-прагматична и внимателна. Когато говорим за наскоро приетото решение в парламента за военната операция в Сирия, дали британците сега са по-близо до прагматичния подход след годините на заиграване с военните ангажименти зад граница?

- Приветствам решението на парламента с което те се противопоставиха на каквато и да е интервенция в Сирия и го казах и в Камарата на Лордовете. От време на време има случаи, когато военната намеса на Великобритания е оправдана. Но такава намеса трябва да е „прагматична и внимателна“. Особено важно е да сме уверени, че страната, която напускаме, в случая Сирия, е една по-добра държава в сравнение с тази, която сме заварили. Беше ми напълно ясно, че това не може да се случи в случая със Сирия.

- Мислите ли, че комбинацията от умора, натрупана от военните интервенции в Ирак и Афганистан, продължаващата икономическа и финансова криза и дебата за Европа доведоха до по-изолационистка Британия?  Дали изолацията не е предателство към международните корени на страната?

- Не вярвам в това, че Британия стана по-изолационистка в резултат на парламентарния вот за Сирия. Оставаме активни в много части на света и се надявам това да се запази.

- Какво може да загуби Великобритания от международната си тежест и сила, ако напусне Европейския съюз?

- Великобритания със сигурност ще загуби влияние в света, ако обърнем гръб на Европейския съюз. От друга страна, в британски интерес е Европа да е единна и да работи по посока на задълбочаването на съюза, за един по-добър и подреден свят.

- Независимо от планирания референдум за членството в ЕС, и реакцията, която той провокира у други европейски страни, мислите ли, че Великобритания все още е в позиция да е сред лидерите на реформата в ЕС?

- Британската реформа на ЕС трябва да наблегне на продължаващата важност на националните държави и националните парламенти.

- Вие защитавахте идеята за неизбежността и историческата справедливост на германското обединение. Как оценявате днешна Германия? Трябва ли Лондон да се притеснява от нарастващата мощ на Берлин на европейския континент?

- Няма място за притеснение относно нарастващата германска сила, напротив, трябва да насърчаваме германците да работят с нас и другите за една по-ефективна Европа в един свят на национални държави. След Втората световна война ние бяхме твърде ефективни в отдалечаване на Германия от милитаризма. Никой не иска завръщане към милитаристка Германия, но чувството сега е, че Германия изпитва прекалена неохота да играе ефективна роля в световните дела.

Интервюто е препечатано от сайта Общество.нет.

 

След четвърт век лидерът на ДПС отново бие камбаната за преименуването, докато българските политици се държат неадекватно за жертвите на така наречения възродителен процес!

Мнозина от преименуваните заминаха за Турция, но голяма част от тях се върнаха На митинг в Момчилград лидерът на ДПС заяви: „Дължим на жертвите отговор на въпроса ще се понесе ли наказателна отговорност за т.нар. Възродителен процес. За ДПС като партия, представляваща жертвите фактът, че няма нито един осъден, е болка”.

Да си кажем болките, Местане! За да продължим нататък ще му отговоря аз. От политиците ни, или неадекватни приказки, или мълчание се чува в отговор на думите на Лютви Местан.

Няма да засягам изобщо рекета на Местан за състава на подкрепата на сегашното правителство и по-специално на Патриотите!

Лютви Местан, лидер на ДПСНай вече защото тези Патриоти даже не са патриоти с малка буква, а някакъв амбициозен, неистов стремеж за власт и пари. Т. е. наименованието на политическата им сила няма нищо общо с патриотизма!

По-почтено е да се биеш за мача, а не заради присъствието в него. Така и лидерът на ДПС сипа заплахи заради недопустимо тъпите изказвания на хората от така наречения Патриотичен фронт по какъвто и да било повод.

Проблемът на така наречените патриоти и на мнозинството от българите е манталитетът на циганите да живеят без да се съобразяват със законите на страната ни, да крадат, да бият, да убиват и в повечето случаи безнаказано.

В този смисъл да си прави политиката Лютви Местан като защитава циганите е меко казано неприемлив и циничен ход. Няма как да си в националния парламент, да правиш закони и да толерираш погазването им заради рейтинг на партията си?!

„Нашите братя и сестри ромите са пълноправни граждани на България и те затова имат място и ще гласуват за ДПС, убеден съм", заяви от трибуната на възпоменателния митинг за жертвите на "възродителния процес" Лютви Местан.

Пълноправни като крадат ток, като не го плащат с години, пълноправни като крадат, бият лекари, убиват?! Какво ще е това пълноправие според евроетлантическите ценности на Лютви Местан не е ясно. Но е ясно, че когато от Франция, Италия, Белгия и Великобритания гонеха циганите заради „пълноправното им поведение” Местан мълчеше като риба.

Защо ли? То е ясно защо.

Така че за евроценностите сме наясно, що се отнася до атлантическите ценности ще цитирам само едно заглавие от медиите напоследък „Мултиетническа Америка потъна в расови сблъсъци, а Обама ни натиска да приемаме и интегрираме хора от Азия и Африка”.

Защо Местан не се запита дали в едни Съединени американски щати може да регистрира партия като ДПС? Защо Местан не се запита как така атлантическите му пастроци попечители държат коренното население в резервати, стрелят по чернокожите, нямат новини за милионите латиноамериканци на испански, нямат новини за милионите китайци – на китайски и прочие за всеки един от етносите си?

Така че нека засега Лютви Местан да заключи евроатлантическите си ценности някъде и да не ги вади защото цитирането им звучи твърде пошло и не на място.

България е единствената страна, която регистрира етническа партия в политиката, без да си даде сметка да прохождането на ДПС. А то е много важно и свети като червена лампа.

Ето факти за това прохождане:

Налагаше ли се да се регистрира ДПС?

Избирателите на ДПС - безработни, с мизерни пенсии100-те български интелектуалци, политици и други граждани от Клуба за гласност и преустройство с отворено писмо до Народното събрание и до средствата за масова информация през юни 1989 г. поискаха да се върнат правата на българските мюсюлмани. За същото прокламираха и Независимото дружество за защита правата на човека, ръководено от Румен Воденичаров, със сбирки, със събиране на подписи под петиции в защита на Меди Доганов и всички политически затворници, получили присъди по различни поводи през време на възродителния процес.

С решения от пленума на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г., целящи да успокоят възбудените политически сили и надигналите се едни срещу други български граждани, бе издействано всеки да може чрез индивидуално „самоопределение" да избере националната си принадлежност, свободно и навсякъде да говори на родния си език.

Това бе не добре обмислен ход според мен и доведе до редица усложнения и грешки. Решенията на пленума далеч надхвърлиха протеста срещу преименуването от 1984-1985 г. В обхвата им попаднаха над половин милион българи и цигани — мохамедани, без да е ясно защо и в името на какво.

Бедо Доганян, Меди Доганов, Ахмед Доган - един човек с много именаСтигна се логично и до появата на първият програмен документ на ДПС, написан и разпространен наскоро след рождената му дата (4 януари 1990 г.), се именуваше „Програмна декларация на Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България".

Тази Програмна Декларация звучи смехотворно за всеки що годе интелигентен човек, тъй като в наименованието бе вписано „турци и мюсюлмани”. Пробутваше се етноса турци и се разграничаваше от религиозното малцинство мюсюлмани?!

А имаше ли етнически турци немюсюлмани?

Ето и един цитат от това време от интервю с Ахмед Доган:

- На пресконференция казахте, че ДПС е уникално българско явление. Защо?

- То е феномен в новата европейска история, тъй като защитаваме не само индивидуалните права на човека, но и общностите, малцинствените права. Няма в света такава организация, (в. „168 часа", 29 януари 1991 г.)

Възможно ли е да се забрани нашето движение?

Мисля, че това е абсурдно. Този, който изобщо го мисли, няма представа за реалностите. ДПС с нищо не е показало, че е деструктивна сила... Не бива да си правим илюзии, че това ще стане така, без последствия. Имаме опит и в нелегалната борба. И това можете да пишете...

Ахмед Доган все още е Меди Доганов...

Месец март във в. „Поглед” Меди Доганов казва следното:

Всъщност това е сегашното Движение за прави и свободи. Започнахме да го организираме през април-май 1985 г. (М. Доганов не е точен. Той е потърсен от свои земляци — активни националисти от Толбухинско през септември с.г.. а започва да работи за нелегалното турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ) едва през декември). Това научаваме от книгата на Паунка Гочева „ДПС в сянка и на светлина”.

Месец и половина бях отново в Главното следствено управление пак в пълна изолация. Изясниха се нещата, но беше много опасно да ме съдят пак. Ако се беше стигнало до съд, в България може би щеше да има гражданска война.

Паунка Гочева публикува и Възванието на Турското национално-освободително движение:

Много тайно! •

ВЪЗВАНИЕ

ЧЕТИ И ГО ПРОЧЕТИ САМО ПРЕД ДОВЕРЕНИ ХОРА!

ЗНАМЕ, ВЪРХУ КОЕТО ИМА КРЪВ. Е ЗНАМЕ!

ЗЕМЯ. НА КОЯТО ИМА ЗАГИНАЛИ, ТОВА Е ОТЕЧЕСТВО!

КАКВО ЩАСТИЕ Е ДА СЕ НАРИЧАШ ТУРЧИН!

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ТУРЧИНА

Ей, турски чеда!

Произходът и вярата ти са велики! Твоят език е най-хубавият.

Първо задължение: Говори на чист турски език! Този, който не говори на турски, губи своя произход!

Второ задължение: Възпитавай и учи децата си на турски език! Насаждай у тях чувство на турска гордост! Докато свят светува, не забравяй, че ще живее турското!

Трето задължение: Остави настрана разединението и караниците, а се захвани здраво за организацията ни, която върви но пътя на свободата на турчина! Посвети се на нашата борба! Помагай на тези. които се борят!

Четвърто задължение: Не помагай на тази държава, а и вреди! Намали своя трудов принос! Унищожавай, събаряй и пали! Отмъщавай безжалостно на свирепия душманин!

Пето задължение: Не им сътрудничи и не се жени за българи! И да умреш, не издавай тайната! Смърт за този, който прави лошо на турците И върши предателство!

ЗАСИЛВАЙ НАШАТА ТАЙНА БОРБА!

СМЪРТ ИЛИ СВОБОДА!

-         ВЯРВАЙ. ЧЕ ПОБЕДАТА ЩЕ БЪДЕ НАША!

Още в началото на 1985 г. е написан и разпространен призив за стачка от 24 до 31 януари 1986 г., на която не се отзова нито един гражданин. По-късно в някои селища на Толбухинско се появява „канун" (закон) във вид на две четиристишия на турски език от неизвестен автор. Той съдържа упрек, че турският народ в България спи и се отправя зов да се пробуди за борба.

Вторият документ, който цитира Паунка Гочева в нейната книга е „Декларация от турците в България"'. Нейни автори са четирима тюркоезични граждани от Толбухинско, които се обявяват за основатели и членове на „Турска национална партия". Декларацията е с дата 15 август 1985 г. В края й са изброени девет фиктивни арабски имена.

Първите 10-ина реда на факсимилето гласят:

ДЕКЛАРАЦИЯ 0Т ТУРЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Български мюсюлманиТази декларация. изготвена от членовете — основатели на създадената в България "Турска национална партия", отразява състоянието, мислите и желанията на тукашния турски народ.

Безкрайни благодарности лично на Вас — президента на Република Турция, от името на турския народ в България, на Вас и на целия народ на Турция за обещанието да бъдете винаги до нас, затова, че няма да пожалите цялата подкрепа, на която сте способни, за да стигне нашето дело до благоприятен край.

Родихме се турци, турци сме и турци ще умрем! Никой не бива да се съмнява в това.

... турският народ .../не се чете/  години мълча за българските насилия, не означава, че той е склонил глава пред тази си съдба.

Този народ се е научил да различава приятеля от врага си... Ние като народ винаги сме се чувствували турци и убедено сме обикнали Турция като своя родина. Няма да изневерим на думите на безсмъртния Кемал Ататюрк: ..Колко щастлив е този, който може да се нарече турчин."

В Програмата на бъдещата организация четем – цитирам основни изрази:

Обявяваме, че националната борба започва!!! Да живее справедливостта! Да живее турският народ!

Смърт има, връщане назад няма!

Всеотдайно трябва да се работи в защита и възхвала на името и славата на всички турци, на всичко турско.

Кои са задачите, които стоят днес пред турския народ, живеещ в България? Цитарам три от петте формулировки:

//. По различни начини да създаваме трудности на българската икономика. Тези действия можем да изредим по следния начин: Да се отказваме от допьлнителна работа, да не отглеждаме животни, тютюн, градини и т.н. в повече отколкото са нашите нужди. Да не отдаваме необходимото значение на държавната работа...

Да се отърсим от тази болест — да трупаме богатство. Да насочим вниманието си към възпитанието на децата си към националната ни борба.

III. Да не участвуваме в общите избори. Като отговор на тиранията да задраскаме в листата имената на тия, които живеят благодарение на нашия труд и подкрепа.

IV. Да опростим сватбения ритуал. Да се извършват традиционни турски сватби, без банкети. Тъй като децата ни, които отиват войници, защитават интересите само на българите, напълно да се откажем от войнишките тържества.

Правила на конспиративност

Всеки, който иска да стане член, е задължен собственоръчно да напише делкларация.

На управителните съвети се дава правото в името на интересите на движението да преследват някои личности и да ги обезвреждат.

Следва изработването на емблема-печат, на която има човешка ръка, знаме с полумесец и петолъчка. Програмата е написана от Меди Доганов и след това преведена на турски език, тъй като той самият не знае добре турски.

Освен печат, през ноември 1985 г. се появява и клетва, която саморъчно се преписва от всеки новоприет член на ТНОДБ. В нея лицето фигурира под четирицифрено число (или псевдоним по-късно) и се подписва, като полага кървав отпечатък от палеца си. За да се спазят правилата на конспирацията, клетвата се унищожава от съответния нелегален ръководител, без това да е известно на заклелия се.

Паунка Гочева публикува и текстът на български език, който гласи следното:

КЛЕТВА,

КОЯТО ДАВАТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТУРСКОТО НАЦИОНАЛНО-

ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Аз (поставя се четирицифрено число, избрано лично и което само той знае), по собствено желание и съгласие искам да стана член на Освободителното движение. Изцяло възприемам програмата за действие на организацията и се заклевам пред моя турски народ и пред другарите си, че от все сърце ще се боря за нейното изпълнение!

— Враговете на турския народ и на Освободителното движение са и мои врагове.

— Мое задължение е навреме и изцяло да изпълнявам всички задачи, поставени от Организацията.

— Мое жизнено задължение е да пазя тайната на Организацията и живота на другарите си.

— Готов съм да жертвувам живота си за честта и славата на моя турски народ.

— Готов съм да понеса най-тежкото наказание в случай, че изменя на дадената клетва..

Заклех се пред народа и другарите си за освобождението и светлите бъднини на моя турски народ.

Дата.... Подпис

(поставя кървав отпечатък от палеца)

Програмната декларация, подготвена от Меди Доганов през декември 1985 г.,е размножена и разпространена в 270 екземпляра едва в края на март 1986 г.

I. ПРИЧИНИТЕ, ПОРОДИЛИ ТУРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИ-ТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.

В края на 1984 г. и началото на 1985 г. с помощта на милицията и войската бяха сменени насилствено ~ със силата на оръжието — имената на един и половина милиона граждани от турски произход. По време на това насилие стотици наши сънародници бяха убити, стотици изчезнаха безследно, хиляди бяха вкарани в лагери и затвори, хиляди бяха мобилизирани... Не са малко случаите на обезчестяване...

Спирам дотук защото твърденията, че има милион и половина граждани от „турски произход" в България, стотици са убити, стотици безследно изчезнали, хиляди по лагери и затвори, обезчестени са девойки и жени и т.н. са чиста лъжа. Тъкмо затова по-късно Меди Доганов заявява, че срещу него не е упражнявано никакво насилие при смяната на името му.

М. Доганов съзнателно и преднамерено, по силата на субективната си

воля насочва българските тюркоезични граждани към обвързване с чужда държава.

Според него те са ... едни народностна група, откъснала се от своя народ в резултат на исторически събития и принудена да живее в границите на България... и твърди, че

Единствено свободното ни изселване в нашата първоначална родина — Република Турция, ще създаде...

По негово мнение, тюркоезичните раждани у нас са народ, отделен и различен от българския народ. Наред с това авторът на програмата в националистически дух хиперболизира „турския народ" у нас и го противопоставя на българите, заявявайки, че ...тъй като нашият народ е един от малцината народи, които не познават робство, ние трябва да се гордеем с. това и т.н.

Сред основните задачи на ТНОДБ Доган набелязва: Трябва да отдадем голямо внимание на религията, която е в състояние да съхрани нашата национална специфика. Само най-отявлени турски шовинисти си позволяват по толкова директен начин да подчертават политическата функции па исляма в полза на национализма – коментира Паунка Гочева в книгата си.

В интерес на истината Доганов полага усилия да разграничи ТНОД от терористична организация и да й даде облик на организация занимаваща се с подривна дейност, което е не по-малко опасно:

В подготвения първи брой на вестник „Борба" (на ТНОДБ) са дадени следните разяснения но въпроса:

1. Да спъваме държавните

работи с всичко, което е възможно;

2. Да отказваме да подписваме каквито и да било документи;

3. Съботните и неделните дни да не работим безплатно за държавата

(бригади, съботници, ленински, димитровски дни);

4. Да работим толкова, колкото да посрещнем насъщните си нужди;

5, Да не участвуваме в манифестациите:

6. Да не произвеждаме повече МЛЯКО и месо отколкото са ни нужни: 7. Да създаваме малка по обем и некачествени продукция:

8. Да не участвуваме в никакви събрания:

9. В никакъв случай да не практикуваме българските измислици, наречени система на социалистическите ритуали /годеж, брак, кръщене, седалка, имен ден и т.н.);

10. Да не участвуваме в културни мероприятия, да не посещаваме концерти, кина. театри и т.н.:

11. Категорично да не се абонираме за български издания;

12. При всички положения да се гордеем, че сме турци.

Засега спирам дотук, за да припомня на Лютви Местан зараждането на ДПС и защо не трябваше да бъде регистрирано като политическа сила.

Паметна плоча за възродителния процесЩо се отнася до така наречения възродителен процес, то крайно време е да се прочете историята и от двете страни, крайно време е да се почетат и жертвите от атентатите на турското нелегално движение.

Къде са паметниците на жертвите от гара Буново? Къде са честванията на годишнините от тяхната мъченическа смърт, тъй като повечето от жертвите на взрива на гара Буново бяха жени и деца?

Като подкрепя Лютви Местан за присъди за виновниците на изселването и преименуването премиерът Бойко Борисов го направи, заради целостта и по-дългия живот на кабинета си.

А точно това е недопустимо, грозно и пошло: всички жертви, всички документи за нелегалното движение на така наречените турци, всичко трябва да бъде извадено и оповестено. Без гонене на дивиденти.

Мнозинството от българите мюсюлмани научиха турски след 10 ноември, бяха внесени учители по турски.

Грешка на прехода бе заради религията да се определи и обособи етнос – но така наречените демократи го направиха. И това не им стигна, а вкараха ДПС в политиката... Нещо, което нито европейци, нито американци са сторили в най новата си история!

Малко отклонение вместо финал

Преди броени дни на един софийски пазар бе застрелян с газов пистолет в упор мъж, за когото съобщиха, че се занимавал с наркотици!

Атентатът срещу ДоганТогава си спомних за Конференцията на ДПС и как един мъж, наречен Октай Енимехмедов опря дулото на газовия си пистолет до главата на лидера на ДПС, Ахмед Доган и гръмна, но пистолетът засече!

Доган оцеля, Доган остана жив, което си е чист късмет. Седмици наред един журналист стреляше по свински мръвки отблизо, за да докаже, че газовият пистолет в упор – убива...

Никой не направи извод след този атентат, а самият Ахмед Доган се оттегли, осъзнал, че по-ясен знак за евентуално елиминиране няма да получи.

От подривната дейност до тероризма крачката е една – жертвите, независимо от причините за тяхната смърт са хора, загубили без време живота си. В смъртта си тези хора не са обособени етнически, те са жертви на безумна борба.

Това ли иска да възкреси Лютви Местан? Това ли кара политици от всички цветове да мълчат и да не споменават жертвите от гара Буново?

Не отговаряйте на Местан веднага – мислете и четете, защото ако се пише история на преименуването – то от нея не трябва да липсва нищо! Нито жертвите, нито причините, нито последиците!

 
Референдумът за членството на Обединеното кралства в структурите на Европейския съюз се оказа повратна точка в процеса на развитие на най-голямото интеграционно обединение в света, каквото всъщност е ЕС. Резултатите от успешния Brexit ще имат далеч отиващи последици не само за вътрешнополитическото разположение на силите в самата Великобритания, но и за преформатирането на Европейския съюз, който в момента се сблъсква с най-голямата криза на идентичността в своята история.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Опасностите за оцеляването на кораба на ЕС

Както е известно, въпросите за бъдещето на обединена Европа се обсъждат на заседанието на Европейската комисия, което започна на 27 юни и продължава и днес, но вече може да се твърди, че в момента пред ЕС няма кой знае колко възможности.

Когато говорим за формирането на Европейския съюз, не можем да пренебрегнем факта, че той изначално е замислен е започва да се реализира като чисто икономическо обединение, базиращо се на приоритетите на развитието на общия европейски пазар - първоначална на въглища и стомана, а след това и на останалите индустриални стоки и услуги. Нивото на интеграция на участниците в проекта постепенно се повишаваше, като още през 1957 бяха създадени още две големи организации - Европейската икономическа общност (ЕИО, чиито правоприемник, с договора от Лисабон през  2009 стана ЕС) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Бяха необходими още десет години за обединяването (с Договора от Брюксел, влязъл в сила през 1967) на тези три общности. През 1973 към Европейската общност се присъедини и Великобритания (заедно с Дания и Холандия), като това беше и първото разширяване на организацията.

Проблематиката на европейската интеграция е свързана с това, че - от една страна, като неин основен постулат се утвърждават правата на всички държави да имат равен достъп да пазарите, както и (поне на теория) равни възможности за конкуренция. От друга страна обаче, основателите на Европейския съюз и ключовите държави в него - и на първо място Франция и Германия - на практика създадоха един неоколониален модел в рамките на ЕС, при който за сметка на огромното си технологично и финансово придимство пред останалите държави от Съюза, те могат да използват новоприсъединилите се държави като пазари за пласирането на своята продукция и обект на операциите на собствените им финансови системи, които активно кредитират "новите европейци", вкарвайки цели държави в дълговото блато без реален шанс да се измъкнат някога от него.

Естествено, този модел не се харесва на правителствата и политическите елити на част от останалите членове на Съюза, въпреки цялата мощ на наднационалните институции и осъществяващата се през последните 50-60 години активна "селекция" на политическата класа в Европа, в резултат от която беше изкуствено създаден един тотално контролиран и ориентиран към "либералните общоевропейски ценности" политически елит.

Въпреки това, икономическата логика обективно тласкаше елитите на големите европейски държави към противопоставяне на брюкселските "еврократи". От тази гледна точка, разпадането на големите национални държави и интегрирането на обособилите се в резултат от това по-малки държавни образувания в състава на ЕС (където те, разбира се, вече ще разполагат и с много по-малки възможности при определяне политиката на Съюза) несъмнено е в интерес на наднационалната "европейска" бюрокрация. С това, между другото, са свързани и всички паневропейски проекти за "Европа на регионите", в които границите и националният суверенитет съзнателно отиват на заден план, като вместо това се предлага интегрирането на по-малките и, съответно, по-слаби политически субекти - "регионите".

На практика, всичко това целеше отслабването на националните държави, но в крайна сметка така практикуваното изкуствено обособяване се стовари като бумеранг върху самия европейски проект.

В момента едва ли си струва да се отнасяме сериозно към сценариите за пълното разпадане на Европейския съюз, което би могло да се случи под въздействие на съществуващите вътре в него центробежни тенденции. Икономическите гиганти от т.нар. "Стара Европа": нейният индустриален "локомотив" Германия, а също Франция и държавите от Бенелюкс, са достатъчно тясно свързани помежду си и, на практика, представляват едно цяло в икономическо отношение. Пълното разпадане на ЕС изглежда възможно само в резултат от някакъв мащабен геополитически катаклизъм. Какъвто навремето е била Втората световна война например. Което, поне в близко бъдеще, няма как да се случи.

Впрочем, сред причините да вярваме, че пълното разпадане на еврозоната действително е много малко вероятно е и липсата (поне засега) на други алтернативи и интеграционни проекти, способни да се конкурират с Европейския съюз.

Затова пък сценарият за формирането на едно по-монолитно ядро на ЕС, в резултат от чиято поява, периферията на Съюза (част от която е и България) моментално ще придобие по-нисш статут по отношение на вземането на решенията по такива жизненоважни въпроси на Съюза като търговията, имиграцията и общия бюджет, изглежда съвсем реален. Очевидно, след т.нар. Brexit, европейските елити и най-вече тези на Германия и Франция са взели решение за форсираната реализация на програмата за създаване на т.нар. "европейска супердържава".

Всички идеи за обединяването на европейските държави и ликвидирането на все още съществуващите белези на националния суверенитет са свързани с факта, че европейските елити са осъзнали, че победата в глобалната конкурентна борба е възможна само посредством създаването на достатъчно мощни икономически субекти. Тъкмо поради това сега се предлага да се формират и обединени служби за сигурност, митнически и данъчни органи, обща армия и, което е съвсем логично в рамките на тази схема, общи органи на управление. Нещо повече, в новата "супердържава" контролът в една толкова чувствителна сфера като миграцията се отнема от юрисдикцията на националните държави, също както и въпросът за границите и визовия режим. Тоест, при възникване на извънредни обстоятелства (нещо, което може да се очаква), държавите членки на ЕС вече няма да могат да възстановят контрола върху собствените си граници, както се случи в края на 2015 и началото на 2016 в разгара на мигрантската криза.

Това ще стане факт, на първо място, защото на практика вече няма да има никакви (вътрешни) граници, а на второ - защото отделните държави вече няма да разполагат със собствени и подчиняващи се само на техните национални правителства силови структури.

Що се отнася до варианта с оставането на Великобритания в състава на ЕС и запазването на формиралото се статукво, въпреки ясно изразената воля на мнозинството британци, на практика, той също няма как да бъде реализиран. Включително и по чисто вътрешнополитически причини, тъй като ако в Обединеното кралство съществуваше необходимата настройка, гласуването в полза на оставането на страната в ЕС можеше да бъде постигнато с помощта на същите манипулации, които бяха използвани навремето за да бъде предрешен референдумът за независимост на Шотландия. Както е известно, според местното законодателство на него можеха да гласуват всички, дошли лично в изборните секции, затова там беше фиксиран неочаквано голям наплив на избиратели от Англия.

Сега обаче, правителството на Камерън очевидно не се реши (или пък съзнателно не е искало) да използва подобни методи, което означава единствено наличието на сериозно противопоставяне на ЕС вътре в британския елит. Тоест, дори ако бъде намерена някаква формула за оставането на Великобритания в Съюза, чрез оспорването на резултатите от референдума, в по-отдалечена перспектива тя така или иначе ще напусне ЕС.

Всичко това означава, че в средносрочна перспектива, от една страна, можем да очакваме ръст на центробежните тенденции вътре в националните държави, което е пряко свързано с прокарваната от Брюксел политика за ерозия на потенциала на големите национални държави членки. От друга пък, е много малко вероятно континенталните европейски държави също да решат да напуснат обединена Европа, той като всички те са свързани с безбройни финансово-икономически и политически връзки с Париж и Берлин, които са ключовите "локомотиви" на проекта за формирането на "европейска супердържава".

Тоест, може да се твърди, че сегашният проект за Европейския съюз навлиза в период на много сериозна, включително (и дори най-вече) мирогледна криза, той като ресурсите и моделите на развитие на ЕС, заложени още в Договора от Мастрихт от 1992, вече са остарели на фона на новите предизвикателства и проблеми.

При всички случаи изглежда сигурно, че проектът за обединена Европа, чиито основи бяха заложени на вълната на нарастващата популярност на атлантоцентричните идеи от периода след края на Втората световна война, ще претърпи радикални трансформации и процесът на интеграция на останалото ядро на Европейския съюз ще има много по-мащабен характер, на фона на нарастващите социално-икономически, демографски и миграционни проблеми на неговата периферия.

* Национален консервативен форум

 
Генерал-полковник Леонид ИвашовРусия трябва да засилва въоръжените си сили и преди всичко да увеличи бойната си група край американските брегове, както и да създаде военни бази в Латинска Америка, смята експертът

/КРОСС/Ако се анализират данните за съотношението на силите между Русия и НАТО на западното направление, темповете на нарастване на военната активност до нашите граници, ако се оцени градусът на "демонизацията" на Русия, можем да кажем, че става въпрос за подготовка за реална война. Такива мероприятия се провеждат обичайно в навечерието на война. Това казва в интервю за "Комсомолская правда" директорът на Центъра за геополитически анализ генерал-полковник Леонид Ивашов.

Американците правят всичко, за да сблъскат Европа и Турция с Русия и да разгърнат голям военен конфликт. За САЩ е стратегически важно да спрат възраждането на Русия, която пред очите на всички става световен геополитически играч. САЩ са изтласквани от огромно пространство - там главните действащи лица стават Русия и Китай. А ние помним, какво говореше Бжежински в началото на 90-те години на ХХ век - Евразия е наградата за победителя в Студената война. А ето че сега тази награда се измъква под носа на американците и това не им харесва, казва ген.-полк. Ивашов.

На американците не се харесва и завръщането на руснаците в Арктика, отбелязва анализаторът.

Алиансът започна активно да размразява стари военни бази от времето на Варшавския договор, които бяха изоставени след разпадането на източния блок. Три мощни съветски авиобази в балтийските страни бяха модернизирани и вече носят бойно дежурство, в тях се сменят части на няколко страни от НАТО. А в Румъния бе възстановена една от най-големите въздушни бази от съветските времена, където бяха инсталирани позиците на противоракетната отбрана на САЩ. В Полша в бивша съветска база ще бъде разгърнат датско-германо-полски корпус с щаб квартира в Шчечин, плюс пристанищни съоръжения, обяснява ген. Ивашов.

Срещу Русия се води активна пропаганда. Твърди се, че иска да превземе и Полша, и страните от Балтика. Това е велика глупост, обяснява експертът. За да се проведе успешно настъпление, трябва да имаш поне трикратно превъзходство в жива сила и техника. А фактите са, че групировката на НАТО в Европа превъзхожда руските части по всички основни позиции, включително по броя на тактическите ядрени оръжия. Та кой кого възнамерява да напада, пита риторично ген. Ивашов.

Допреди време броят на ядрените оръжия беше приблизително равен, но към днешна дата натовските сили имат с около 2000 бойни заряда повече. А американците започнаха през 2015 г. да заменят ядрените боеприпаси със съвременни и да тренират летците си, включително балтийските, да използват ядрени оръжия. Това е признак, че те се готвят не просто към военен, а към ядрен конфликт. Пред Вашингтон стои задачата не само да спре Русия, а и да не допусне Европа да излезе изпод контрола на САЩ, обяснява ген.-полк. Ивашов.

САЩ планират провокация, от която да се разгори голям конфликт, обяснява експертът. Виждаме - ту самолети или кораби на НАТО идват към границите ни, ту турците свалят наш самолет..., казва Ивашов.

Той обръща внимание и на пълномощията на главнокомандващия силите на НАТО в Европа - в случай на "внезапно нападение" тне се събират никакви съвети, той сам дава заповед за "отразяване на агресията". А "агресия" могат винаги да си измислят - вече говорят за това от трибуните, снимат и филм. И този главнокомандващ, който е американец, ще даде заповед на силите за бързо реагиране, които са доста мощни - край нашите граници стоят в готовност 12 батальона, уточнява ген. Ивашов.

Според него руските сили в Западния и Южния военни окръзи отстъпват на натовските сили. По брой на личния състав отстъплението е около 3 пъти, по броя на танковете и бронираните машини -2,54 пъти. Русия изостава и в бойната авиация, както и по море.

Американците няма да нанесат "глобален удар", смята ген. Ивашов. Според него те не искат да воюват на своя територия, а в Европа. Защото Европа не само име съюзник, но и основен конкурент в икономиката. Те имат необходимост да отслабят Европа и най-добрият начин да го направят е да раздухат конфликт с Русия в Европа.

Какво трябва да направи Русия?

Според ген. Ивашов Русия трябва да засилва въоръжените си сили и преди всичко да увеличи бойната си група край американските брегове, както и да създаде военни бази в Латинска Америка. Като пример за страни, където това е възможно да стане, Ивашов посочва Куба, Венецуела, Никарагуа.

Все пак, подчертава ген.-полк. Ивашов, в никакъв случай не трябва да се прибягва до стратегическото ядрено оръжие. Това единствено ще гарантира взаимното унищожение, уверява експертът.

 
Галя Горанова, журналистРумен Радев единствен досега се обяви категорично срещу търговските споразумения между ЕС и САЩ – TTIP и СЕТА, които подготвят почвата за корпоративен преврат на мултинационалните компании срещу правителствата и гражданите в Европа.
Тенденциозни, заблуждаващи заглавия. Манипулативни внушения. Изцедена зорлем ирония. С наближаването на президентските избори пропагандните медийни оръжия на „Америка за България“ ожесточиха тона срещу независимия кандидат за президент, подкрепен от БСП – генерал Румен Радев. Медиите, финансирани от американската уж неправителствена организация, зарязаха обективната журналистика и превключиха на поръчков режим.

Умерената позиция на Румен Радев спрямо Русия очевидно не се харесва на „Америка за България“

Ако се съди по образа, който рисуват „Дневник“ и „Медиапул“, генералът е прокремълски агент, противник на ЕС и НАТО, заклет конспирационист, изкушен от теорията за кемтрейлс, рептилите и илюминатите. При това фустогонец, назначил любовницата си за пиар, в „разрез с Кодекса на труда“. А, да, и го харесва Велко Вълканов, представяте ли си!

Когато Румен Радев казва, че България трябва да преразгледа участието си в ЕС и НАТО и от пасивен техен член да стане активен генератор на идеи и да защитава националните си интереси, в интерпретацията на американските медийни държанки това звучи така: „Радев иска България да преразгледа членството си в ЕС и НАТО“. Когато на предизборна среща в провинцията генералът се опитва да успокои разтерзан човечец от залата, че няма кемтрейлс-заговор срещу България, „Медиапул“ излиза със заглавие: „Ако се наложи, Румен Радев щял да проверява кемтрейлс“. А между редовете се долавя ехидно хихикане. Пък и какво знае един генерал от авиацията за кемтрейлс? От въздух най-разбират въздухарите, нали така?

В същото време двете издания са неприлично снизходителни към кандидати на десницата като Цецка Цачева и Трайчо Трайков, например, които отдавна са обект на всеобщ присмех в обществото.

Защо медиите на „Америка за България“ пародират трезвомислието на основния опозиционен кандидат и придават сериозност на десния управленски комизъм ?

През 2009 г. фондация „Америка за България“ отпуска грант от 300 хиляди лева на изданията на Иво Прокопиев  – „Дневник“ и „Капитал“, с които да изградят няколко платформи за граждански дебати, „както и четири блога, посветени на важни проблеми като съдебна реформа, развитие на медиите, архиви на комунистическата Държавна сигурност и административни бюрократични безобразия“.

През 2011 г. американската фондация отпуска грант от 3 милиона лева на двете издания, за да „укрепят водещите си позиции в отразяване на събития, в разследвания и анализи, които подкрепят реформите във важни обществени сектори и служат на интересите на гражданите на България“.

През 2014 г., когато изтича срокът на последната помощ, фондацията отпуска нови 3 милиона лева на двете издания, „за да укрепи водещите им позиции в обективно отразяване на обществения живот, както и в разработване на задълбочени журналистически разследвания“.

Така от 2009 г. насам парите, които са дадени безвъзмездно от неправителствената организация на „Капитал” и „Дневник”, се равняват на общо 6,3 млн. лв.

През 2014 г. „Америка за България“ поощрява електронния сайт „Медиапул“ на Стояна Георгиева с 1 млн. 152 хил. лева Мотивът също е показателен: „Грантът допринася за осъществяване на мисията на Фондация „Америка за България“ за укрепване на демократичните институции в България чрез подкрепа за независимата  журналистика“. „Независима“, забележете.

Очевидно американският спонсор не харчи нахалост парите си, ако се съди по редакционната политика на тези издания – силно проамериканска, пропагандно русофобска, пристрастно дясна със силен корпоративен уклон и критична към властта само в случаите, когато ГЕРБ се отклони от евроатлантическите догми.

Къде е ген. Румен Радев в системата за разпознаване „свой-чужд“ на американската фондация?

Очевидно американският спонсор не разпознава като „свой“ бившия шеф на Военно-въздушните сили на България, независимо че ген. Радев е американски възпитаник и натовски офицер. Защо?

Пълните зали са доказателство, че позициите на ген. Радев се радват на добър прием в България.

Обяснението се съдържа в предизборните послания на генерала. Румен Радев единствен досега се обяви категорично срещу търговските споразумения между ЕС и САЩ – TTIP и СЕТА, които подготвят почвата за корпоративен преврат на мултинационалните компании срещу правителствата и гражданите в Европа. Споразуменията са фиксидея на сегашната американска администрация, президентът Обама ги издигна в свой приоритет до края на мандата, въпреки силната съпротива на Европа, и това няма как да се хареса на щатските донори.

Друг непростим грях на генерала, поне според американските разбирания, е умерената му позиция по отношение на Русия. Радев нееднократно е заявявал, че не може да има силна Европа без Русия, че еврофилията не означава непременно русофобия и че България трябва да промени досегашния „ястребски“ курс на президента Росен Плевнелиев спрямо Москва в името на националните интереси. Да, това определено няма как да се хареса на „неправителствения“ американски донор! Все пак благотворителният Фонд е създаден под егидата на Конгреса на САЩ и лично на американския президент и по съвпадение е проводник на официалната външна политика на САЩ.

Платената „американофилия“ може и да радва донорите на „Америка за България“, но със сигурност уврежда трайно авторитета на медиите, които я провеждат. „Хибридният“ информационен продукт е нож с две остриета. И когато „Дневник“ и „Медиапул“ напишат нещо, задължително го проверете и другаде.

---------------------

Галя Горанова е журналист и преводач. Работила е в като водещ на новини и репортер в RFI-България, Нова Телевизия, ББТ. От 2005 до 2015г. е политически коментатор на страниците на вестник „Сега”. Публикувала е в списание „L’Eeuropeo” и списание „a-specto”.
 

Какво се случи на 17 ноември в българския парламент: след шестчасови дебати,  депутатите приеха Бюджет 2012 на първо четене с гимнастически похвати на съгласие. Обсъждането премина без участието на по-голямата част от министрите.

Премиерът за пореден път не уважи парламента!

Истината е, че независимите депутати и тези от РЗС на Яне Янев спасиха приемането на Бюджета за 2012 на първо четене. Със 127 гласа „за” и 82 гласа „против” мнозинството наложи един от най-противосоциалните бюджети, приемани през последните 20 години!

ГЕРБ отново заложиха на популизма за лошата финансова криза в Европа и света и колко е стабилна България, като прокараха тихомълком и увеличение на възрастта за пенсия с една година от 1 януари 2012.

„Вероятността за рецесия в Европа е голяма – „авторитетно” заяви от трибуната Симеон Дянков, въпреки че това го съобщи преди няколко дни еврокомисарят Оли Рен. – Всички очаквания за 2012 година са променени в посока надолу – изми си ръцете финансовия министър с евронесгодите. – В тази прогноза, ЕК е благосклонна към България, нашият очакван ръст е реализиран на 3, 7 процента за 2012 на 2, 2 процента... по който показател страната ни се нарежда на пето място в Европа...”

Т. е. какво каза Дянков, препредавайки мнението на Брюксел за българите: „Мрете, но с добри показатели и така ще бъдете за пример!”

Позиция, твърде изгодна както за Дянков, така и за премиера му Бойко Борисов: „ЕС да ни харесват, а колко ще си отидат от глад, безработица, самоубийства и липса на лечение – няма значение! Важното е Вашингтон и Брюксел да ни харесват и да са доволни от нас!”

„Когато през септември министри подписват, правителството подписва Споразумение със земеделски производители за това какви са ангажиментите на държавата към тях, за 500 милиона лева, а месец по-късно – естествено след изборите, министърът на финансите заявява: „Аз се отказвам от това Споразумение, от моя подпис – за каква политика можем да говорим?!” – попита от трибуната Станишев, но никой не намери за нужно да се засрами и му даде отговор.

Янев и депутатите му подкрепиха Бюджета, въпреки че преди изборите беше тръгнал да уволнява Бойко Борисов!

„Каква е алтернативата и кой би могъл да бъде носител на тази алтернатива особено в условията на разрастващата се тежка финансова криза в Европа” – развика се от трибуната Янев.

Бюджет 2012 беше приет с приоритетно финансиране на силовите министерства, въпреки обратните твърдения на управляващите, че ще предпочетат да дадат пари за образование и здраве!

За първи път откакто ГЕРБ е на власт всички парламентарни групи извън партия ГЕРБ се обявиха против този Бюджет!

Очаквано, но не и законосъобразно, ръководството на парламента в лицето на Цецка Цачева и мнозинството от депутатите от ГЕРБ си уредиха първото четене на Бюджет 2012 да се гледа при пълно информационно затъмнение и при закрити врати!

Нечуван скандал, който, също очаквано не бе отразен в официозните медии на ГЕРБ, тези на издателя Пеевски!

Преди дни Евростат публикува заключение, че българската икономика се намира в изключително тежко състояние, въпреки хвалбите на Симеон Дянков!

Социалистите обявиха, чрез председателя на социалната комисия в парламента Драгомир Стойнев, че по никакъв начин няма да приемат Бюджета на Националната осигурителна каса и Бюджета на Република България за 2012 година, който бе внесен от министъра на финансите Симеон Дянков, след одобрение от правителството.

Драгомир Стойнов заяви, че „в този бюджет, за пръв път, по безпрецедентен начин, се отнемат социални права от всички групи – говорим за хората с увреждания, говорим за безработните, хората в предпенсионна възраст, за майките, родителите с деца, за пенсионерите.  Нито една група няма да спечели от този бюджет! Напротив, пенсионерите ще бъдат най-ощетените, защото те отново ще трябва да платят кризата. Покупателната им способност ще намалее, за три години тя е намаляла с 27 процента.”, каза още Стойнов.

От БСП подчертаха, че и тази година няма да има повишение на пенсиите или поне индексация на пенсиите и предложиха на премиера да живее един месец със средна пенсия.

Какво друго скандално разкри Драгомир Стойнев:

„Второ, което бих искал да споделя с вас е, че се развенчава митът за добра пенсионна реформа, спомняте си много добре как министър-председателят обикаляше всички студиа и показваше една графика и казваше: „....виждате ли отсега нататък пенсионната реформа ще подобри живота на пенсионерите....” Нещо повече – тази пенсионна реформа не само, че е провалена, но по никакъв начин няма да доведе до увеличаване на пенсиите, до финансова стабилност на пенсионната система, и до намаляване на зависимостта на пенсионната система от държавния бюджет.

Спирайки се на пенсионерите – и тази година, за трета поредна година няма да има осъвременяване на пенсиите, швейцарското правило няма да важи, също така няма да има осъвременяване на пенсиите спрямо инфлацията. Нещо повече, запазва се и нивото на минималната пенсия – 138, 06 лева, и предлагам министър-председателят да поживее един месец с пенсионер, за да разбере как той преживява с 138, 06 стотинки.

Второто, което прави впечатление – политиката относно майките и родителите с деца – обезщетението за отглеждане на дете остава 240 лева, при положение, че имаме скок на минималната работна заплата на 280 лева, и при положение, че уж очакваме тя да се вдигне на 290 лева – знаете вече никой не вярва в обещанията на това правителство. Но къде е проблемът, проблемът е, че преди две седмици правителството прие линия на бедност 260 лева! Това означава, че българските деца отсега трябва да свикват с недохранването, мизерията и бедността.

Другото, което прави впечатление е, че без да са консултирани социалните партньори се вдига стажът в сектор „Сигурност” с две години! Само че не знам дали министърът на вътрешните работи е запознат, или той не е запознат, защото той бе зает с предизборната кампания, но аз имах среща със синдикатите от сектор „Сигурност”, които ми заявиха в прав текст, че вече има 7000 човека, които са навършили този стаж за пенсиониране! Т. е. ако бъде въведено това положение от 1 януари 2012 година, тези 7 000 човека веднага ще се пенсионират!

Това означава, дами и господа, че тъй като те ще се пенсионират по сега действащото законодателство и ще получат по сега действащото законодателство, че веднага някой тряБа да осигури приблизително 200 милиона лева за министерството на вътрешните работи.

За безработицата в този Бюджет вече никой не вярва на министъра на труда и социалната политика. Нещо повече, има противоречие в това, което се представя от НОИ, които говорят за намаляване на осигурените лица, и за намаляване на приходите от осигуровки, и  в същото време министърът говори как безработицата от 9, 4 процента ще стигне 9 процента!

Дамо че питам аз – в тези девет процента влизат ли тези 2000 човека, които ще бъдат съкратени ожт БДЖ, влиза ли общинската администрация, която трябва да бъде съкратена с 15 процента, както нареди г-н финансовият министър - ако иска обищнската администрация да получава помощ от държавата! Не разбира се, която ясно означава, че няма да има пари за безработица за всички, които остават на пазара на труда!

Но най-страшното е, че пенсионната реформа отново зависи от държавата! Трансферът в държавния бюджет да покрие приходите, които не са събрани – нараства! Трансферът нараства до 527 милиона и достига космическите 1, 900 милиона лева, което ясно, че бъдещата пенсия замиси от правителството! Че се руши доверието в държавното обществено осигуряване! Вече никой не знае каква пенсия ще получава в бъдеще и хората си задават въпроса „Защо е нужно да плащаме осигуровки?”

Нещо повече, ние сме категорично против този държавен бюджет, защото той се съсредоточава единствено върху РАЗХОДНАТА си част!

Не за да се оптимизират разходи, което са неефективни, а се отнемат социални права, намаляват се разходите и никой не мисли за увеличаване на приходите!

Многократно, със законодателни инициативи ние сме настоявали да увеличаване на максималния осигурителен доход!

Защо го правим – крайно време е и богатите хора са бъдат съпричастни с кризата. Време е този, който получава по-висока заплата, да плаща и по-високи осигуровки! Не може вече четири години максималният осигурителен доход да бъде равен на 2000 лева!

По това наше искане вече имаме и подкрепата на синдикатите, от ГЕРБ все още не могат да го приемат и прехвърлят отговорността и тежестта върху най-слабите..

Отново бедният човек трябва да поеме тежестта на кризата, отново бедният човек трябва да плаща цената на кризата, а богатият човек него никой не го закача! Защо?, Защо, питам аз, защо с лека ръка се отказваме от 100 милиона още в Бюджета на Общественото осигуряване?

Преди две години още ние предложихме увеличаване на вноската за фонд „Безработица”, виждам, че и сидникатите са подели тази тема, но тогава, ако ни слушаха управляващите – нямаше да се стигне дотук!

Това са приблизително 160 милиона лева, които ги отхвърляме така, с лека ръка! Вярно е, послушаха ни за удължаване на трудовия живот, именно за този бонус, който се дава от 3 на 4 процента – така, че хората след като навършат пенсионна възраст – да остават на работа!

За съжаление, това е хубава мярка, но в тази криза тя няма да действа по една съвсем проста причина – първото, което е ВИСОКА БЕЗРАБОТИЦА!

Няма конкретна политика, от страна направителството, финансово обоснована, която да увеличава парите за активни мерки за пазара на труда!

Ние продължаваме да разчитаме на европейските средства, които, в този бюджет 500 милиона – не могат да бъдат усвоени!

...да се вдигне четири пъти усвояемостта – това няма как да стане! Парите от ЕС, за пореден път се опитваме да обясним на министъра на труда – не могат да заместят националното финансиране!

Парите от ЕС подпомагат националното финансиране, защото там се действа на проектен принцип – за съжаление нямаме разбиране по тази тема.

Безработните хора се увеличават, бедността и мизерията са чест гост във всяко българско домакинство, за децата никой не мисли, при положение, че имаме демографски проблем, дечографски срив!

За пенсионерите отдавна се знаеше, че са лош човешки материал /тук Стойнев припомня едно изказване на Бойко Борисов в Чикаго/, всеки трети млад човек е без бъдеще в тая страна и не виждам къде е социалната политика на това правителство!

Между другото в Конституцията е записано, а и вие знаете, че България е социална държава! Крайно време е с политикатаи с мерките, които имаме да докажем, че България е социална държава!

Правителството – разбирам, че са некомпетентни да събират приходи, важното е бизнесът да бъде отговорен, относно плащането на осигуровки! Не може те с лека ръка да казват – дайте да вдигаме възрастта и стажа и така решаваме проблема на пенсионната система!

Вдигането на стажа и възрастта не е решило проблема в нито една държава-членка на ЕС! Нека работодателите да кажат как изпълняват своите ангажименти към обществото, така че да намалее сивият сектор! Някой задава ли този въпрос на работодателите – никой!

Важното е, че има едни бедни хорица – тях можем да ги мъчиме, да ги товариме, да им увеличаваме данъците – и в крайна сметка – едни и същи хора са виновни за кризата, едни и същи хора са потърпевши от кризата!

Не може със здравеопазването да се работи, да се действа на пазарен принцип! Ние искаме качествено здравеопазване – всички искаме да знаем защо си плащаме осигуровките за здравеопазване, искаме по-добър достъп – този бюджет не отговаря на нашите изисквания!

Оше повече, че знаете – бяха откраднати парите на Здравната каса, и това, което аз знам, че се обсъжда вече в Министерство на финансите – е как да се платят „облигациите на Милен Велчев” и от сега ще ви кажа: отговорът е като се открадне Сребърният фонд!  Защото Сребърният фанд изцяло покрива разходната част на тези облигации.

Сребърният фонд нали щеше да се инвестира в някакви ценни книжа.. да сте чули нещо по този въпрос? ...Сребърният фонд ,който беше съдздаден от предишното правителство и който има 1, 700 млрд, за да подпомага пенсионната система, евентуално, защото се надявам да не се случи – ще бъдат използвани за плащане на падежа на облигациите следващата година.

Имам информация, че това се дебатира във тесен кръг във финансовото министерство...”

Ако се повиши националният осигурителен доход на толкова, колкото получават Искра Фидосова и Цецка Цачева, те ще започнат да получават с 400 лева по-малка заплата! – направи съобщение и депутатът Антон Кутев.

Ситият на гладния не вярва.

Защо не избирем шведският модел – парламентът да има един държавен автомобил – за председателя.

Защо не сме като Гърция – църквата да е държавна, а имотите й и банковите й сметки в страната и чужбина да отидат в хазната, за спасението на България?

Защо българските политици не са държавници, защо за пореден път имаме правителство, създадено заради егото и комплексите на един самовлюбен, не достатъчно образован икономически и финансово човек?

Вместо Дянков да отговори на питанията на депутати от опозицията къде са парите от Резерва на Здравната каса, той вече крои планове да обсеби и Сребърния фонд?!

Настоявам депутатите да приемат лична наказателна отговорност за министри и държавни служители, които с недалновидните си действия са нанесли щети и разруха на държавата!

Изразът „колективна отговорност няма” да отпадне и отговорността за решения и прокарване на определена политика да се персонифицира!

Първи в списъка от сега поставям Симеон Дянков!

 

Опитвайки да се освободят от зависимостта от руския природен газ, брюкселските "еврократи" одобриха изграждането на Трансадриатическия газопровод от Азербайджан към Гърция и оттам за Италия. На хартия проектът изглежда напълно реалистичен. Има само един проблем и той е, че на практика това просто не е вярно.

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Евентуалният път на новия газопровод

Всъщност, проектът е поредната стъпка в газопроводната война между Европейския съюз и Русия, в която ЕС е обречен на поражение. Като най-много ще загубят потребителите и индустрията на държавите членки на Съюза.

В началото на март 2016 Европейската комисия одобри споразумението между правителството на Гърция и компанията ТАР AG за изграждането на Трансадриатическия газопровод (ТАР), по който в Европа трябва се доставя газ от Азербайджан. По този повод еврокомисарят по конкуренцията - датчанката Маргарет Вестагер, заяви, че "газопроводът ще доставя в ЕС газ от нови източници и ще повиши нивото на безопасност на енергийното потребление в Югоизточна Европа". В Гърция ТАР AG ще ползва определени данъчни облекчения. За да постигне споразумението с ТАР AG, обремененото с дългове гръцко правителство предостави на компанията, чиито акционери са енергийният гигант BP, азербайджанската държавна енергийна компания SOCAR, както и италиански и белгийски фирми, данъчна ваканция за срок от 25 години. Трансадриатическият газопровод трябва да стане част от Южния газов коридор на ЕС и по него ше се транзитира каспийски природен газ за Европа, през териториите на Гърция и Албания, както и през Адриатическо море, като той ще достига до Южна Италия. Предполага се, че газопроводът ще има капацитет от 10 млрд. куб. м газ годишно.

Необмисленият европейски отговор на предложението на Газпром

Брюксел съзнателно избърза да одобри споразумението за изграждането на ТАР, което стана само няколко дни след като руският гигант Газпром направи ново предложение за газови доставки на Балканите, заобикалящи Украйна, която в момента е обхваната от много дълбока икономическа и политическа криза.

Както е известно, на 25 февруари Газпром лансира нов проект за изграждане на газопровод по дъното на Черно море, който да доставя природен газ в Гърция, през неназована трета държава (най-вероятно България) и оттам към Италия. Председателят на Управителния съвет на Газпром Алексей Милер, гръцката държавна газова корпорация DEPA и италианската компания Edison SpA подписаха в Рим меморандум за взаимно разбирателство във връзка с този проект, който представлява поредния опит за доставка на руски газ за Южна Европа. Реализацията му би позволила да се избегне използването на несигурната украинска газопреносна мрежа, както и газопроводите през турска територия.

Както е известно, преди Вашингтон да започне - посредством ЕС - да упражнява масиран натиск върху правителството на България, настоявайки то да прекрати договора за изграждането на газопровода "Южен поток", Газпром планираше да добави този газопровод към прокарания по дъното на Балтийско море до Северна Германия тръбопровод "Северен поток -1". Руснаците искаха да доставят по "Южен поток" 63 млрд. куб. м газ годишно, на стойност 40 млрд. долара, като газопроводът трябваше да преминава през териториите на България, Сърбия, Австрия и Унгария, заобикаляйки Украйна. Мощният натиск от страна на Вашингтон и Брюксел върху България и Газпром обаче, ликвидираха този проект. Брюксел обяви, че "Южен поток" не съответства на Третия енергиен пакет на ЕС, разработен специално за да блокира нарастващото присъствие на Газпром на европейския газов пазар. В крайна сметка, това принуди руския президент Владимир Путин да отмени изграждането на "Южен поток", преговорите за чието строителство се водеха с България, откъдето той трябваше да продължи към газовия пазар на ЕС. Едва сега обаче, британците и останалите граждани на Съюза започват да осъзнават, че Европейската комисия въобще не се съобразява с правото на отделните нации да вземат суверенни решения.

На същия ден, през декември 2014, в Анкара, по време на срещата си с Ердоган и членове на турското правителство (тогава руско-турските отношения бяха далеч по-приятелски отколкото днес), Путин заяви, че Газпром и турската държавна петролногазова компания BOTAS водят сериозни преговори за изграждането на нов газопровод по дъното на Черно море, който да стига до турско-гръцката граница. Оттам газът трябваше да бъде доставян към ЕС по газопроводи, изградени и принадлежащи на различни държави членки на Съюза, а не на Газпром, което пък щеше да позволи покриването на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. Днес обаче, на фона на острата конфронтация между Москва и Анкара и наложените на Турция руски икономически санкции, е вече очевидно, че проектът за т.нар. "Турски поток" също е мъртъв.

Поредната намеса на САЩ

Само седмица след като Газпром подписа с Гърция и Италия новия Меморандум за взаимно разбирателство относно новия руски газопровод, наречен "Посейдон", гръцките медии съобщиха, че "Европейският съюз и САЩ се дистанцират от реанимацията на проекта "Южен поток" за транзитирането на руски газ в Европа, през Гърция и Италия". Формулировката е много показателна. Защото, какви правни основания има правителството на САЩ да се "дистанцира" от една енергийна сделка между Гърция, Италия и Русия, да не говорим пък за ЕС? Нима Вашингтон и Брюксел са си присвоили правото да контролират и направляват световните енергийни потоци?

Неприятната изненада

Междувременно обаче, се оказа, че набързо подписаното под натиска на Вашингтон споразумение с правителството на Азербайджан за доставката на природен газ в Гърция се сблъсква с "малък проблем". Острият недостиг на газови доставки от шелфа на Азербайджан принуди правителството в Баку и държавната петролна и газова компания SOCAR да разгледат възможността за евентуален внос на газ от руския Газпром.

На 19 февруари 2016 вицепрезидентът на SOCAR за стратегическото развитие Тофик Гахраманов съобщи, че "активната работа по проекта на компанията по изграждането на нефтогазопреработвателния и нефтохимически комплекс в Баку (OGPC) временно се замразява". Проблемът пред азербайджанските власти и, в частност, пред SOCAR, е, че въпреки твърденията на енергийния министър Натик Алиев, че газовият добив в страната, като цяло, незначително ще нарасне - от 29,1 млрд. куб. м, през 2015, до 29,3 млрд. куб. м, през 2016, спадът на собственото производство на SOCAR означава, че вследствие на съществуващите експортни задължения е налице риск от недостиг на природен газ на вътрешния пазар. И то без да вземаме предвид новите планове за износ на газ към Гърция в рамките на проекта ТАР, който толкова се форсира от Вашингтон и Брюксел.

Основният азербайджански източник на експортен природен газ - гигантското шелфово находише Шах Дениз, което се разработва от ВР, вече подписа договор за износ на газ за Турция и Грузия. Експертите на ВР посочват, че през следващите няколко години газовият добив ще си остане на едно и също ниво. Което пък означава, че азербайджански газ за Гърция и Италия просто няма откъде да дойде.

Енергийната геополитика на Вашингтон и Брюксел, насочена против руския газов износ, провокира сериозна криза в държавите от европейския Юг. Сърбия например, обяви наскоро, че през 2019 със сигурност ще бъде лишена от руския газ, който сега и се доставя през територията на Украйна и "дотогава ще и се наложи да търси начин за да гарантира необходимите и газови доставки".

Плановете на Вашингтон да предложи на държавите от ЕС втечнен американски шистов газ едва ли могат да се разглеждат като сериозна алтернатива. Секторът на шистовия газ в самите САЩ преживява дълбок упадък, поради изключително ниските цени на петрола и традиционния газ. Бъдешето на шистовия газ се определя от самите "инсайдъри" в този отрасъл като "все по-мрачно". Голям брой шистови енергийни компании обявяват фалит и уволняват десетки хиляди хора, а финансиращите ги банки съкращават драстично кредитните им линии. Освен това, бързото изтощаване на шистовите пластове означава, че много от най-перспективните шистови кладенци са обречени рязко да съкратят добивите. Балонът на американския шистов газ и петрол вече се пука. Освен това, в момента има само един действащ терминал за втечнен шистов газ - в Тексас.

Поведението на САЩ и ЕС силно напомня това на разглезени деца, спорещи кой от тях е "по-по-най". И светът вече се умори да гледа как в този спор винаги печели Вашингтон. Това вече става наистина скучно.

----------------------------------------

* Авторът е известен американски икономист и геополитик, член на редакционния съвет на списание "Геополитика"

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 12 август

На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.

Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози.
Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС.
На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия.

"Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина".
След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера.
Шестте стъпки към мира
  • "Първо. Да не се прибягва към използване на сила.
  • Второ. Окончателно да се прекратят всякакви военни действия.
  • Трето. Свободен достъп за хуманитарна помощ.
  • Четвърто. Въоръжените сили на Грузия да се завърнат към изходните си позиции.
  • Пето. Въоръжените сили на Руската федерация да се изведат на линията, предшестваща началото на бойните действия, като до създаването на международни механизми, руските миротворчески сили да приемат допълнителни мерки за сигурност.
  • И шесто. Поставяне на начало на международното обсъждане на въпроса за бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия, и пътища за обезпечаване на тяхната безопасност.
В случай, че грузинската страна е реално готова да подпише и действително да изведе войските си на изходни позиции, ще се изпълни това, за което се говори в упоменатите по-горе принципи, то пътят за нормализиране на обстановката в Южна Осетия е открит. "На ход е Грузия" - е отговорил Медведев.
Както е било обяснено по-късно на Саркози, завръщане на грузинските войски на изходни позиции, означава, да се върнат в казармите. Всичко това Саркози е отлетял, за да обясни на Саакашвили след срещата си в Кремъл.
"Най-главното е, че ние постигнахме своите цели, ние защитихме гражданите на Руската федерация, живеещи в Южна Осетия, - заяви след срещата Медведев в излъчената на живо пресконференция. - Второ - ние възстановихме статуквото, защитихме реда на онези международни съглашения, които са били подписани още през 1992, и през следващите години, на базата на които се осъществява редът в тази зона. С това ние напълно реализирахме мандата на миротворческите сили - в разширен може би вариант, както го поставиха обстоятелствата.

Що се отнася до уверенията на грузинския президент, че вече от два дни се наблюдава прекратяване на огъня - то това са лъжи. Грузинските сили обстрелваха миротворци и за съжаление и вчера има загинали от тях. И това грузинците извършиха с артилерийскто и стрелково оръжие. Или казано с други думи - никакво прекратяване на огъня от грузинска страна нямаше. Както е известно хората, които са готови на всичко се отличават от нормалните хора и щом почувстват мириса на кръвта, на тях им е много трудно да се спрат и тогава се прибягва до хирургически методи. Но днес всички наши условия за реализация на нашата мисия са изпълнени и това създаде възможност да се върнем към обсъждане на основния въпрос - въпроса за мира, основан на тези принципи, които ние току що с господин президента, с моя колега - зачитаме и уважаваме - заяви Медведев.
На пресконференцията след срещата на двамата президента и Путин, един от ключовите въпроси е бил, този за териториалната цялост на Грузия - нито Медведев, нито Саркози дадоха конкретен отговор.

"Въпросът за териториалната цялост е много сложен въпрос, който не се решава на митинги, нито даже в парламенти, или на срещи с лидери. Това е желанието на хората да живеят в една държава. И тук вие правилно задавате въпроса си - могат ли и желаят ли осетинците и абхазците да живеят в състава на Грузия? Този въпрос трябва да бъде зададен на самите тях и те ще дадат на него своя недвусмислен отговор. На този въпрос не трябва да отговаря нито Русия, нито която и да било друга държава. Това трябва да се определи в строго съответствие с нормите на мужденародното право, въпреки че международното право в последните години изобилства с много сложни примери на самоопределине на народи и възникване на нови държави на картата. Нека си спомним примера с Косово" - призова Медведев.
"До кризата съществуваха сили, които действаха на основание на международен мандат, и които бяха разположени на тези две територии - поясни Саркози пред журналистите. - Това бяха миротворчески сили, и това означаваше, че там има проблеми, които следва да бъдат разрешени. Проблемите, които се задълбочиха в последните дни, съществуваха и по-рано" - напомни Саркози.
Двамата президенти потвърдиха на пресконференцията, че на срещата далеч не са си поставяли условия за изход от ситуацията, което същестува далеч не е от вчера или онзи ден.
"Що се касае до етническите чистки, то естествено този проблем съществува и ние с цялата твърдост по сериозността му, ще продължаваме да го повдигаме и поставяме пред тези, които отговарят за разрешаването му - заяви Медведев - въпреки че отделни наши партньори молят този въпрос да не се повдига, даже и в конфиденциални разговори. Стесняват се може би. Този въпрос, който се квалифицира в международното право като престъпление или убийство носи названието геноцид. Друго название няма и не може да има.

Получава се някак странно, веднъж един персонаж, извършил хиляди убийства, се характеризира като терорист, а в друг случай - като законно избран президент на суверенна държава!
Международното право няма възможност да използва двойни стандарти - твърдо подчерта Медведев пред събралите се журналисти. - Да не говорят за етнически чистки и геноцид руските власти, помоли държавният секретар на САЩ. Вероятно по този начин помолиха да не обръщаме внимание на следваните от тях принципи на приложение на двойни стандарти.
Световният ред се основава на системата на международното право и колкото по-добре осъзнаем това и го запомним, толкова по-просто ще бъде всичко, толкова по-малко проблеми ще има. Международните съглашения, по които действат миротворците в тези райони, където възникна конфликтът, бяха формулирани още през 1992 година. Със съответните документи. Те остават да действат и нашите миротворци ще продължат да изпълняват своите функции. Именно по тази причина те са и ключовият фактор за осигуряване на сигурността в Кавказ" - подчерта Медведев.
"Въпросът за отношенията между Русия и Европа - това е въпрос стратегически в такъв смисъл, че ние искаме да имаме добри отношения с Русия - поясни Саркози. - Даже нещо повече, ние искаме да укрепим отношенията на Европа и Русия."
Планът за регулиране е временна мярка, която няма ограничена рамка заявиха двамата държавници. Причината за това е, че никой не може да предположи колко време ще е нужно, за да бъде изпълнена на сто процента всяка от шестте точки от подписаното споразумение.
Съгласуваните между президентите на Русия и Франция принципи за регулиране на южноосетинския конфликт ще бъдат представени на външните министри на страните-членки на ЕС - заяви по-късно президентът Никола Саркози.

Саакашвили промени договореностите


На пресконференция в Тбилиси часове по-късно, френският държавен глава е уточнил, че при срещата му с Михаил Саакашвили са били внесени определени промени в текста. По думите на Саркози, след одобрението на европейските външни министри на документа, той ще се превърне в резолюция, която ще има юридическа сила. Саркози е съобщил, че внесените поправки в текста се състоят в това, че от документа са били премахнати думите за международно обсъждане на бъдещия политически статут на Абхазия и Южна Осетия, и акцентът е бил прехвърлен на международните преговори, с цел да се осигури стабилността и сигурността в тези райони на Грузия.
Както предаде ИТАР-ТАСС, Саакашвили на свой ред е изразил удовлетворение за постигнатите договорености по прекратяване на огъня и е настоял за необходимостта на интернационализация на процеса по подсигуряване на сигурността и стабилността в зоната на южноосетинския конфликт. Той е подчертал, че след премахването на някои фрази от първоначалния вариант на текста, въпросите за международното обсъждане на статута на Абхазия и Южна Осетия, като териториална цялост на Грузия - са неизменен принцип и по тази причина, не се налага да се води дискусия по тази тема.
Каква е разликата с подписаното в Москва и редактираното в Тбилиси? В Москва бе подписано, че трябва да бъде договорен статутът на Южна Осетия и Абхазия в съответствие с международното право. В Тбилиси Саакашвили е настоял, вместо "в съответствие с международното право" да се впише "като част от териториалната цялост на Грузия". Коментари от Кремъл по тези редакци все още не са известни.
Ситуацията в Южна Осетия коментира вчера за "Вести" и директорът на полския отдел на Европейския център за геополитически анализ, политологът Матеуш Пискорски.
"Вашингтон и някои страни от Евросъюза считаха президента на Грузия Саакашвили "за европейски образован човек, с опит". Оказа се съвсем друго. Този човек няма никаква отговорност, този човек в бъдеще, на запад ще сравняват един ден с Караджич и Милошевич.
Аз се надявам, че международните експерти и журналистите в това число, ще заработят в Южна Осетия и ще поговорят със свидетели на тези събития. Така ще докажат на всички, какво реално се е случило, какви в действителност са жертвите от страна на мирните жители на Цхинвали. Аз се надявам, че след няколко дни и ние ще имаме известни резултати от подобни изследвания в Цхинвали.
Според мен, днес не съществува единна Европа, в смисъл на членуващите 27 страни, 27 държави в състава на Евросъюза. У всяка една от тези държави има съвсем различни точки на виждане - даже в Полша съществуват три позиции. От една страна у нас президентът има виждания съвпадащи с тези на президента на САЩ и президента Буш. Но ние имаме и правителство, на което позициите съвпадат с тези на Саркози и Евросъюза. А и съществува обществено мнение, на гражданите на Полша."
Що се отнася до това, дали случилото се в Южна Осетия попада в понятието "геноцид", Пискорски е отговорил, че изясняването на този проблем зависи от това кой ще дава определение на тези събития: "Резултатите от изследванията, резултатите от работата на съда зависят от това, кой влиза в състава на този съд. В случай, че системата е обективна... Аз лично съм убеден, че там действително е бил извършен геноцид."
Броени часове след срещата на Саркози с Дмитрий Медведев, късно снощи, посланикът на Грузия в НАТО, Реваз Бешидзе е помолил за спешни доставки на военно оборудване! Това той е поискал по време на среща в щаб-квартирата на Алианса с посланици на 26 държави членки на НАТО.
"На първо място ние помолихме за ново радиолокационно оборудване на станции, които да заменят разрушените. Поискахме и други видове военно оборудване - пояснил Бешидзе, но не уточнил конкретно какво още военно снаряжение е поискала Грузия.
Посланикът на Грузия в НАТО е заявил, че неговата държава е получила съгласувана поддръжка от страните членки на Пакта, като в същото време изразил съжаление, че позицията на държавите членки на НАТО е много далечна и различна от съгласуваната позиция на други европейски държави, предаде ИТАР- ТАСС.
Снощи премиерът на Русия Владимир Путин е разпоредил на Министерството на извънредните ситуации и на финансовото министерство да изготвят проект за решение за компенсации на всички пострадали и семействата на жертвите от южноосетинския конфликт, съобщи РИА Новости.
Бившият президент Михаил Горбачов е излязъл с предложение за създаване на система за сигурност и стабилност в Кавказ, която да предотвратява и изключва възможност да повторение на провокации, като тази от нападението на Грузия, съобщава в. "Росийская газета". "Създаването на подобна система е много сложна задача и може да бъде осъществена единствено от съседните на района държави - пояснява Горбачов. - "Държави извън тези региони могат да бъдат допуснати при създаването на подобна система единствено, ако имат обективна и непредубедена позиция... Решението на сегашното държавно ръководство на Грузия да хвърли войски срещу мирното население на Южна Осетия не се вмества в рамките на здравия разум. Предполагам, че президентът Саакашвили се е решил на тази безотговорна авантюра, чувствайки подкрепата и поддръжката на САЩ, които би следвало да извлекат важни поуки от случилото се - коментира Горбачов. - Смятам, че решителният отпор, който срещнаха грузинските войски следва да накарат да се замислят и други ръководители на западни държави. Обявявайки Кавказ, който се намира на хиляди километри от американския континент, за зона на свои национални интереси, Щатите извършиха поредната грешка. Мирът в тези райони е в интерес на всички, но елементарният здрав смисъл трябва да признае, че Русия е свързана с Кавказ от обща география и столетна история, въпреки че в същото време Русия няма териториални претенции в тези райони."
"Международният постоянен наказателен съд в Хага вероятно ще започне разследване на военните действия на Грузия в Южна Осетия - заяви Главният прокурор Луис Морено-Окампо, който не изключва подобна възможност. По казаното от него става ясно, че сведения за хуманитарната катастрофа вече постъпвали в съда. В този съд към днешна дата членуват 108 държави и той е признат и от Грузия. Русия засега не е ратифицирала договора за съдаване на Съда и като така, тя не се явява страна-участничка. В компетенциите на този съд са включени разследвания на военни престъпления и такива против хуманността и геноцида.
Вчера стана ясно, че руските войски не само, че не са доближавали Тбилиси, но не са и влизали в Гори.
"Победоносният Кремъл се съгласи на прекратяване на огъня в Кавказ при условия, които омаломощиха Грузия и нейните западни партньори", коментира в днешния си брой британският вестник "Таймс".

"След шест дни на война, отнела живота на мнозина, надигащата се Русия смаза непокорния съсед, усмири САЩ и ЕС и демонстрира още веднъж, че е сила, от която трябва да се страхуват", пише в днешния си брой британският вестник "Индипендънт". Грузия обвини Русия в продължаване на военните действия, а Москва определи грузинския президент като лъжец, поставяйки под въпрос неговото психично здраве. Правителството на Саакашвили в Тбилиси каза, че руските сили са окупирали и разрушили пристанището в Поти, убивайки 100 мирни граждани, и добави, че "кланетата" на етническите грузинци в Южна Осетия продължават.
Тези твърдения бяха отхвърлени от Москва. "Целта на операцията бе постигната", отбеляза Медведев. "Агресорът е наказан и претърпя доста значими загуби", поясни той.
"Миналата нощ Кремъл диктуваше унизителните условия за мир на Грузия в качеството на награда за спирането на руската инвазия в малката черноморска държава и четиридневния разгром на грузинските въоръжени сили, съобщава британският вестник "Гардиън".
Руската страна е недоволна от доставките на американско оръжие в Грузия и се надява, че САЩ ще преразгледат позицията си по отношение на тази страна във военната сфера", заяви руският посланик в ООН Виталий Чуркин, предаде агенция Ройтерс.
Днес в 05:00 часа московско време от Алагир към Цхинвали е отпътувала автоколона. Тя ще достави в Цхинвали 12 генератори, храни и други вещи от първа необходимост. Към Цхинвали са отпътували и група психолози на руското министерство на извънредните ситуации, които трябва да окажат помощ на жителите на града, пострадали от военните действия на Грузия. Това е третата автоколона, която руското министерство на извънредните ситуации изпраща в Цхинвали предаде ИТАР-ТАСС.
Това са част от най-актуалните новини от грузинско-осетинската война. Западът изостави колебанията си и се намеси в конфликта с готовност за мирното му разрешаване.

Вчера стана ясно, че единият от задържаните за шпионаж грузинци е с ранг на зам-началник на Външното разузнаване на Грузия. Съобщени бяха и имената на всички задържани, които са събирали данни за руски военни обекти и са готвели терористични актове за Русия.
Вчера се разбра, че грузинските средства за масова информация са объркали своите войски с руски и затова са подали информация, че в Гори има руски войски!
На срещата си със Саркози, Саакашвили е заявил, че ако Грузия е получила пътна карта в Букурещ за прием в НАТО, то Русия нямало да посмее да нападне грузинските войски и тогава Грузия е щяла да възстанови териториалната си цялост, както било записано в предизборните обещания на самия грузински президент!
Освен това Саакашвили е поискал, със санкции на Съвета за сигурност на ООН, миротворческия контингент в районите на конфликта да се интернационазилира.
Ще се върнат ли нещата в Южа Осетия и Абхазия, такива, каквито бяха преди агресията на Грузия? Това ще стане ясно в следващите дни и седмици.

Очаквайте продължението с обещаните репортажи, статии и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
  • Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...


На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.

Следва продължение...

 

Убитото живородено бебе се оказа мъртвороден плод! Няма виновни за предварителните обвинения и полицейско насилие

Министърът на вътрешните работи и вицепремиер в кабинета ГЕРБ , Цветан Цветанов смрънка нещо в коридора на парламента...

Едно и също ли е от трибуната на парламента, в пряко излючване по националното радио и телевизия да обвиниш и осъдиш лекари, а след това, някъде в полутъмния коридор на Народното събрание да се извиниш, но само няколко души репортери да те чуят?

Парламентът не изслуша министъра на вътрешните работи по случая с преждевременното раждане на мъртвия плод в болницата в Горна Оряховица, защото нещо в изслушването се разсъхна...

Според депутатите от ГЕРБ не е имало кворум и затова изслушването не се е осъществило. Според опозицията – версията е обратната. За какво става дума и дали трябва да има оставки на хора от правителството за случая в болницата в Горна Оряховица?

Истината бе, че депутатите от ГЕРБ не позволиха да бъде изслушан министър Цветан Цветанов, въпреки че още предишния ден опозицията настоя за това!

Цветан Цветанов беше в пленарната зала, но депутатите от ГЕРБ разиграха някакво тъпо театро и вместо изслушване на Цветанов, ГЕРБ наложи обсъждане и гласуване на Наказателно-процесуалния кодекс!

Медии облъчваха гражданството със съобщения от рода на:

  • Министър Цветанов ще дойде в парламента в следобедните часове;
  • Министър Цветанов ще бъде в парламента след приключване на точките от дневния ред;
  • Депутатът социалист Антон Кутев предложи почивка, докато Цветанов дойде в пленарна зала;
  • Временна анкетна комисия, която да изиска файловете от използваните СРС-та по случая в Горна Оряховица поиска народният представител от РЗС Яне Янев;
  • Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов пристигна в Народното събрание;
  • Когато пожелае министър Цветанов, ще се изправи в залата и ще говори - обясни председателят на парламента Цецка Цачева и ГЕРБ наложи да се премине към следващата точка от дневния ред – Наказателно-процесуалния кодекс;
  • Депутат Мая Манолова предложи да бъдат прекъснати дебатите по промените в НПК и да бъде изслушан министър Цветанов;
  • Председателят на парламента Цачева обясни, че правилникът не кореспондира с нейното предложение и Цветанов не застана на трибуната. Цачева обясни, че министрите могат да вземат отношение, когато пожелаят, а до момента министър Цветанов не бил заявил подобно желание;
  • Депутатът Петър Курумбашев предложи изслушването на министъра да бъде предавано пряко по БНТ и БНР, както е било в случая с изчитането на СРС-етата. Предложението бе отхвърлено;
  • Курумбашев настоя депутатите да имат възможност да му зададат въпроси, а не явяването на Цветанов да премине като изслушване, и предложи всяка парламентарна група да има възможност да му зададе по два въпроса. Предложението пак бе отхвърлено;
  • След като опозицията се увери, че Цветанов няма да се появи на трибуната и депутатите от ГЕРБ правят всичко възможно това да не се случи – напуснаха залата;
  • Обявено бе, че “поради липса на кворум” изслушването няма да се състои!

Фидосова и Цветанов – за всичко е виновна опозицията! Даже когато и ГЕРБ има вина!

За провала на изслушването на вътрешния министър Искра Фидосова обвини опозицията, която била изнервена заради неподготвеността си за парламентарния дебат. Тя категорично отхвърли обвиненията, отправени към ГЕРБ, в опит за туширане на участието на Цветанов по въпроса. Според нея включването му е било въпрос на време и гласуването на няколко останали члена от Кодекса!?

Самият МВР-министър Цветан Цветанов, който изпълняваше главната рола в тъпото театро с престой в парламента също мина границата на приличието, като след отпадане на изслушването му с процедурни хватки на депутатите му, той обясни за медиите, че нямало да иска експертиза от чужбина щом тази у нас показала, че бебето е било мъртвородено.

Отговор кое в крайна сметка е наложило подслушването на лекарите и какъв е резултатът от тези действия на МВР - така и не беше даден.

Вътрешният министър стигна дотам да заяви, че е усетил неуважение от групите, които са напуснали заседанието, и откри популизъм в действията им!?!

Цветан Цветанов очаквано отказа да коментира петорната експертиза, като се самооневини с факта, че лекарите през цялото време говорели в СРС-етата за жив плод...

Цветанов категорично отрече да е оказван натиск на лекарите – т. е. задържането с белезници без оказана съпротива и събличането на лекарката са били в реда на нещата!

Това, с което щях да започна и щях да завърша, е да изкажа едно голямо съжаление към всички лекари, които са се почувствали засегнати. Искам да се извиня на всички, които са се почувствали засегнати”, каза той пред случайно намиращи се в кулоарите на парламента журналисти.

МВР-министърът обясни, че не е направил по-рано изказването си в парламента, защото в този момент са се приемали важни законодателни текстове.

/Всъщност той бе поканен не за изказване, а за изслушване! -бел. Л. М./

Цветанов се разпростря в обяснение, като каза още, че всичко, което е направено, е било само и единствено, за да бъдат събрани достатъчно доказателства по случая в болницата в Горна Оряховица.

На въпрос защо са подслушвани лекарите, той отговори така: "В България с идването на ГЕРБ на власт има основни акценти в борбата с организираната престъпност и корупцията. И в този смисъл се придържаме към законите и даването на разрешение за Специални разузнавателни средства от българските съдии и не бих искал да коментирам в детайли".

Другата страна в несъстоялото се изслушване

А ето и обяснението на лидера на ДСБ Иван Костов, дадено на 23 декември в студиото на Нова телевизия, в предаването “Здравей, България!”

{edocs}zb.zb.bebe-3.doc,600,400,link{/edocs}

  • Какво се разигра около този скандал и какво се прикри след него?
  • Защо спря дискусията по темата за един от най-големите гафове на властта?
  • ГЕРБ се опита да излезе от скандала с лъжи и криеница, разчитайки на задаващите се коледни и новогодишни празници...

В началото бе преждевременното раждане на недоизносен мъртвороден плод

На 30 ноември в полицията във Велико Търново се получава оперативна информация, че на 28 ноември следобяд е родено дете в седмия месец, впоследствие умишлено умъртвено от лекарския екип, който го е израждал. Това предаде Агенция “Фокус”, но данни за източника на тази оперативна информация липсваха. Месец по-късно не е известно кой дръпна килимчето на няколко министри от властта.

След получаването на оперативната информация четирима лекари от болницата в Горна Оряховица са задържани в болницата и изведени с белезници, въпреки че не са оказали съпротива. Явилата в полицейското управление и то доброволно лекарка е била съблечена, събута и оставена боса на цимента, докато полицайка с найлонова ръкавица проверила телесните кухини на лекарката, под зорките погледи на присъстващи служебни лица.

Унижението на лекарката

“Не съм се отрекла и за секунда от първоначалните си показания.” Това заяви пред “Труд” д-р Катя Гецова от Г. Оряховица, която бе сред задържаните медици по казуса с обявеното за умишлено умъртвено бебе”.

Поводът бе изявлението на главния секретар на МВР Калин Георгиев пред БНТ, че разполага с показания от повторния разпит на д-р Гецова, при който тя отрекла, че е събличана гола.

Пред “Труд” лекарката обясни, че при повторните разпити в полицията поискали да уточни кога е била оставена гола - преди задържането ли, или по време на разпитите. “Много настояваха да се уточни това, въпреки че за мен няма никакво значение. Това стана преди арестуването ми. Появиха се две униформени жени и ме накараха да смъкна всички дрехи. След това едната надяна найлонова торбичка на едната си ръка. Това е процедура за туширане на телесните кухини. Представяте ли си какво е изживяването от тази процедура? Тотално унижение!”, разказва с разтреперан глас д-р Гецова.

Дни по-късно полицайката е пенсионирана набързо, вместо наказана за действията й.

Министърът на вътрешните работи обяви война на лекарското съсловие

“...умишленото умъртвяване на едно живо родено бебе в Горнооряховската болница” – това е формулировката за случая в болницата в Горна Оряховица, който отекна силно по върховете на властта. Формулировката е изречена от министъра на вътрешните работи от трибуната на парламента на 3 декември 2010 г. в петък.

В този скандал министърът на вътрешните работи и вицепремиер Цветанов наруши закона и въпреки, че в България магистратите все още познават Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за класифицираната информация, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс, никой не реагира на тези нарушения!

МВР-министърът се появи в парламента и прочете “изразително” някакви СРС-та, правени неизвестно по какъв повод. В изчитането той не спести и Ах! Ох – междуметия и препинателни знаци...

Няма такава държава – министър на вътрешните работи се появи в Народното събрание и се направи на прокурор, съдия, неонатолог, гинеколог, патолог, за да прочете някакви СРС-ета, за които не беше ясно дали са правени по този случай, законно ли са се озовали в него, след като вече вървеше досъдебно производство и дали не се четат избирателно...

След “литуратурното четене, МВР-министърът обвини четирима лекари по СРС-етата, осъди ги с прочетените назидателно и почти изразително пред депутатите разговори, постави даже диагноза на случая – и всичко това Цветанов направи единствено с капацитета на висшето си образование по физкултура.

“Аз смятам, че в момента няма как да обявим всичко, което имаме като доказателства, но съм убеден, че в рамките на ден или два ще бъде ясно абсолютно всичко и тогава смятам, че някои ще се срамуват от това, което се разигра в Горна Оряховица.... от страна на тези доктори...

... Защото, когато имаш едно новородено бебе, когато то е живо, ние сме длъжни да положим максимални усилия - едно като държава и едно като доктори, които са положили Хипократовата клетва, че трябва да се грижат.

Бебето е било живо. Оттам нататък - нека всеки да си направи изводите за всички тези обвинения, които бяха казани вчера към прокуратурата и към МВР. Това каза в кулоарите на НС заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

/В Закона за СРС-та е записано, че който използва информация, събрана със СРС-та, се наказва с лишаване от свобода. Законът предвижда три години лишаване от свобода за разгласяване на данни от СРС-та и от 1 до 5 г. за длъжностно престъпление-бел. Л. М./.

Преди и след четенето на СРС-етата от трибуната на парламента

Преди

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да предложа да бъда изслушан първо по темата, която в последните няколко дни е най-актуална за обществото, а тя е за всичко, което се случи в една болница в Горна Оряховица.

Във връзка с широкия обществен резонанс, и с всичко това, което беше казано по адрес на Министерството на вътрешните работи и на българската Прокуратура, започна процедура по декласифицирането на информация, с която да мога днес да ви запозная публично.

В тази връзка с искане от прокуратурата във Велико Търново е декласифицирана информация, която е свързана с досъдебното производство във връзка със съмненията и доказателствата, които са събрани за умишленото умъртвяване на едно живо родено бебе в Горнооряховската болница.

Много ще Ви моля за в бъдеще – нека да се придържаме към нормални етични норми на поведение, защото сами разбирате, че има разследвания, които не могат да бъдат оповестявани, информация, свързана с разследването, което тече по дадени криминални случаи.

Молбата ми е към вас, защото все пак всички ние като представители както на изпълнителната, така и като представители на законодателната власт, трябва не да говорим за полицейщина в страната, а всички да се стремим към гарантиране правовия ред и към това – който нарушава законите на страната да понесе своята отговорност за това, което е направил и е причинил.

Искам да бъда съвсем ясен и конкретен в това, което ще ви прочета. Това са разговори от досъдебното производство, които касаят дейността на тези доктори, които казаха, че са били задържани и че вървим към полицейщина спрямо българските лекари.

Няма българин, който да не се нуждае от професионализма на лекарите. Няма българин, който да не оценява това, което правят българските лекари, но всичко това минава през призмата на разбирането, че всеки един от тях трябва да се придържа към Хипократовата клетва и всеки един трябва да проявява максимален професионализъм и това, че трябва да дава всичко от себе си, за да запази живота и да даде шанс на всеки един новороден живот.

Уважаеми дами и господа, ще започна с това, за което ви казах, защото по досъдебното производство беше казано много.

Това, което имаме като безспорни доказателства е от ехографа, от видеозона, който е направен, детето е на 23 седмици и 5 дни към дата 17.11.2010г.

Разговорите, които текат като комуникация между докторите, които са били нощна смяна, и ръководството на болницата аз ще ги оставя без коментар. Нека от тях си направят изводи всички тези, които говориха по адрес на МВР и на Прокуратурата тези дни.

С искане от Прокуратурата във Велико Търново е декласифицирана информация – този израз е много важен. От него става ясно, че хем Прокуратурата иска декласифициране на СРС-етата, хем те се озовават в ръцете на вътрешния министър Цветанов, който ги прочита назидателно в парламента! И още нещо необяснимо – от кого е искала Прокуратурата във Велико Търново декласифициране на СРС-етата – от себе си ли? Защото по закон те се декласифицират от Прокуратурата!

Не за първи път Цветанов говори неразбираемо, но в случая с Горна Оряховица той надминава сам себе си, тъй като изрича абсурдни твърдения от трибуната на парламента, а те се стенографират и всеки може да установи за какво непознаване на българския език иде реч...

След

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво общо има арестът с това?

КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ти нали си бил в полицията!

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Има много общо, господин Миков. Ако от това, което в момента Ви прочетох, Вие не можете да си направите изводите какво се е случило в тази болница, как едно живо бебе умишлено е умъртвено и не му е даден шанс, не са положени необходимите усилия от държавата, от експертизата на тези медици, то аз искам да Ви пожелая само едно – да не Ви се случва подобно нещо на Вас или на Ваши близки! Защото момичето, което е родило това дете, е имало желана бременност. В продължение на това, което се е случило в тези разговори, коментарът е, че тя е доста разнервена, доста агресивна, ако разбере за онова, което се е случило. И Вие казвате: „Какво се е случило?!” Ами нали трябва да извършиш необходимите процесуално-следствени действия, да бъдат разпитани всички, които имат отношение към това, което се е развивало като събитие и действие, последващите разговори, които са водени за промяната на поведението и фалшифицирането на всичко това, което беше лансирано в публичното пространство. И всичко това бе възприето от някои депутати за истина.

Искам да благодаря на лекарите от политическа партия ГЕРБ, че вчера не се присъединиха и не се поддадоха на тази манипулация, с която беше хвърлено в заблуждение българското общество. Защото винаги парламентът е органът, който може да изслушва всеки министър по всеки въпрос. Министърът винаги ще дойде и ще каже каквото е необходимо. Но не мога да приема за необходимо и за удачно да се говорят подобни неща и да се хвърлят такива обвинения към българската прокуратура и българската правоохранителна система!

Уважаеми депутати, ако някъде във времето в този 20-годишен период това е било нормално да се случи, било е нормално да не се разследва, то днес, когато имаме каквато и да било информация, всеки сигнал трябва да бъде проверен и да се търси отговорност на онзи, който е извършил тези престъпления.

Знам, че ще има много питания и много политическо говорене. Затова се придържах към текстовете от разговори. Затова те са така неразбираеми за прочитане. Но исках да ви дам цитати, за да си изградите сами изводите и да си направим препоръки за бъдещ период от време.

Аз винаги съм на ваше разположение, когато има подобни въпроси.

Вие ме обвинихте за полицейското насилие за конкретни случаи. Аз дойдох и бях изслушан. Казах конкретни неща за всичките лица, върху които беше оказано полицейско насилие, че бяха криминално проявени, занимаваха се с наркоразпространение, занимаваха се със сводничество, занимаваха се с всичко, което е престъпление от Наказателния кодекс...

.......................................

И в подкрепата, която получаваме от парламента на България във връзка с променящото се законодателство, се водим само от една-единствена цел и един-единствен интерес – да защитим интересите на всички български граждани и да гарантираме спокойствието и сигурността както на страната ни, така и на Европейския съюз, тъй като сме страна – членка на Европейския съюз.

Искам да чуя след това изказванията и обвиненията на депутати от Синята коалиция. Надявам се, че от това, което чухте и разбрахте, може би ще кажете истината – дали подкрепяте това, което беше казано вчера, или днес имате вече друга позиция. Аз не съм визирал никой поименно. Само казвам какво беше казано вчера и колко много енергия и емоции се изразходваха при говоренето по полицейщината.

Уверявам ви, че каквото и да кажете, ние ще продължим по същия път. Винаги ще заставам зад професионалните действия на българската полиция! Винаги ще работим в синхрон с българската прокуратура, за да документираме и събираме необходимите доказателства за извършваните престъпления на територията на страната! Това е правова държава, това е правов ред! И аз смятам, че ние като част от изпълнителната власт го дължим на българските граждани, на българския данъкоплатец и на Европейския съюз! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Синята коалиция има думата Ваньо Шарков.

ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първо искам да Ви кажа, господин министър, че думата „полицейщина” не е използвана в тази декларация нито един път!

Второто, което искам да Ви кажа, е, че в тази декларация се казва, че независимо коя политическа сила управлява, никой няма право да се отнася към лекарите като към престъпници по презумпция. Това, за което ние протестирахме вчера, беше нещо съвсем различно. Абсолютно категорично заставаме зад това, че всички престъпници в тази държава трябва да бъдат наказвани. Защото иначе няма да имаме правов ред.

Също искам да кажа онова, с което не съм съгласен. Не съм съгласен, че една лекарка с 36-годишен стаж, която вероятно няма никаква връзка или ако има връзка, то тя не е човекът, умъртвил бебето, съгласно доказателствата, с които казвате, че разполагате. А един лекар да бъде събличан гол, към него да има такова отношение – с това не сме съгласни! Хващайте ги, затваряйте ги, съдете ги! Но в крайна сметка не може да се постъпва по един груб нецивилизован начин с тези хора! Благодаря.

Той винаги е прав, дори когато греши...

На 18 декември 2010 г., четири дни преди излизането на съдебно-медицинската експертиза, в предаването на Дарик радио, “Годината” министър Цветанов продължава да е категоричен по отношение на случая “Горна Оряховица”:

{edocs}zb.zb.-bebe-2.doc,600,400,link{/edocs}

20 декември 2010 г., БНТ, "Денят започва", ден преди да излезе експертизата по случая с бебето

Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи обяснява за случая в Горна Оряховица

Водещ: Добре, както каза и премиерът, разбирам ви, щом някой е във властта, трябва в края на краищата да бъде следен, дори, каза той, и мен да ме следят и да ме подслушват. Но много ви критикуват за това, че се решихте да огласите точно едно СРС от трибуната на парламента. Защо наистина? Знаете, става дума за случая в Горна Оряховица. И това ви навлече много критики.

Цветан Цветанов: Отново тук политическият популизъм и политическата възможност политиците да правят интерпретация на събития и факти доведе дотам, че трябваше да бъде оповестено съдържанието на тези специални разузнавателни средства, като естествено ние преди това сме се ръководили дали ще бъде нарушен общественият, разследващият елемент на това досъдебно производство и естествено националните интереси. След като нямаше абсолютно никаква пречка, тази информация беше декласифицирана и затова беше прочетена. Защото представете си, че тази информация я има в службите и ние не сме предприели необходимите действия. Бяха разпитани докторите, оттам вече се започна едно политическо говорене за това как и по какъв начин са били разпитвани и естествено, че трябваше да има някаква ответна реакция, за да излезе истината и да бъдат запознати всички с това, което е съдържание на тези разговори, които са водени. Аз не смятам, че е направено нещо лошо, а просто е излязла самата истина и всеки един може да си направи равносметка на това кой какво говори, кой какво защитава и кой за какво се бори.

Водеща: Всъщност знаете ли какви са резултатите от петорната съдебно медицинска експертиза, която се очаква да бъде готова днес?

Цветан Цветанов: Не, днес, доколкото разбрах, ще бъде оповестена, но съдържанието на текстовете на разговора, който беше оповестен, и това, което имаме като разпити, трябва да ви кажа, че всичко, което сме предприели като действия, ние просто бяхме длъжни да го направим. Защото в противен случай означава, че ние просто прикриваме престъпление, което според мен е недопустимо.

Водещ: Една хипотеза. Ако тази експертиза оневинява по някакъв начин лекарите, вие готов ли сте да си подадете оставката. Между впрочем преди няколко дни Иван Костов в прав текст каза, че ако вие сте се направили на съдебен експерт и сте изнесли невярна информация, би трябвало да си подадете оставката.

Цветан Цветанов: Не, не съм се направил на съдебен експерт. Казахме, че имахме съдържание на разговор, който показа кой какво е правил, и за мен е нелогично на 17-ия или 20-ия час ти да водиш разговори, че едно дете още мърда, още е живо, не е сложено в кувьоз и не е извикан специалист, за да прегледа това дете и да му се окаже най-необходимата и важна медицинска помощ. Защото, когато се ражда едно дете и когато в документите към края на разговора, който се води вече някъде на 20-ия час, се говори, че то трябва да бъде премерено и трябва да бъде под 500 грама, сами разбирате, че това не кореспондира с реалните факти. Защото трупчето на детето е седемстотин и няколко грама и другото, което е, че на 17-ия или на 18-ия час ти да слагаш едно трупче в един кувьоз кажете ми каква е логиката. Ето аз не съм специалист и вие не сте специалисти, но нормално ли е едно трупче, което претендираш, че е родено мъртво, ти ще го слагаш в кувьоз, за да го стоплиш и да му дадеш някакъв начин на живот. Така че това са нещата, които мога да кажа. И всичко, което сме предприели като действия е на база информацията, с която сме боравили. Така че на господин Иван Костов мога да му кажа, че всичко, което в момента упражнява като говорене, повече го отдавам на чисто политически елемент за всичко това, което се тиражира и това, което беше оповестено и от премиера само преди няколко дни.

“Умишлено умъртвеното живородено бебе” както Цветанов назоваше цели три седмици случая в Горна Оряховица, се оказа мъртвороден абортиран плод заключиха петима съдебно-медицински експерти.

Ето разговора на съдебния лекар Станислав Христов с водещата Анна Цолова в предаването на bTV “Тази сутрин”

{edocs}zb.zb.bebe-1.doc,600,400,link{/edocs}

Едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е даден шанс, твърдеше Цветанов където седне и стане

Това убеждение на вътрешния министър рухна в момента, в който излезе петорната съдебно-медицинска експертиза.

“Мен ме е срам за всичко това” каза и здравният министър Стефан Костадинов, който освен всичко друго бе и гинеколог по специалност!

На 21 декември 2010 г. – експертизата доказа без спор и категорично, че плодът е бил мъртъв още в утробата на майката. И тогава започна Голямото шикалкавене на Цветан Цветанов...

Синята коалиция, Коалиция за България и ДПС настояха министърът на вътрешните работи незабавно да дойде в пленарна зала и да даде обяснение за съдебно-медицинската експертиза за случая в Горна Оряховица, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов предложи председателят на НС Цецка Цачева да покани Цветан Цветанов веднага в залата, за да даде обяснение за плода, за който вътрешният министър е твърдял, че е умишлено умъртвен от лекарите. Костова заяви, че в медиите е излязла информация за резултатите от съдебно-медицинската експертиза, според която бебето е родено мъртво.

„За да не продължава тази държава да се люлее по този скандален начин, да дойде и да прочете тази експертиза. Моля ви за яснота. Народните представители от Синята коалиция искат яснота по случая”, заяви от трибуната Костов.

Втората част на скандала

Съдебномедицинската експертиза по случая в Горна Оряховица е била готова от 18 декември и е крита три дена. Това каза съпредседателят на „Синята коалиция” Иван Костов, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Кой, как и защо е крил тази експертиза – така и не стана ясно и никой не пое отговорността да обясни.

Аутопсията и множество хистологични и химични изследвания

доказват, че бебето е родено мъртво!

Преди документите да достигнат до Прокуратурата, те вече бяха в ръцете на Цветан Цветанов, който веднага обърна плочата, в търсене на начин да се оневини.

  • “Трябва да се прегледа всичко, което е предадено като експертиза”.
  • “Това, което имахме като резултат от прилаганите специалните разузнавателни средства (СРС), на нас не ни оставаше нищо друго, освен да направим това, което предприехме като действия под ръководството на Прокуратурата. Това каза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов пред журналисти в Министерски съвет в коментар на експертизата по случая с починалото бебе в Горна Оряховица, предаде репортер на Агенция „Фокус” . Всички български граждани станаха свидетели на пряката реч от проведените разговори между докторите, като паралелно с това се видя какви са действията на докторите при раждането на едно дете, което към началото на проведените разговори говорим за жив плод, а когато говорим след 17-20-ия час вече се говори как да бъдат неглижирани и манипулирани действията на докторите”, каза министърът.
  • “Всички чуха пряката реч от проведените разговори...”

Пряка реч няма как да се чуе, тя се чете от литературни герои...

Справка:

Пряка реч – думи, изрази и реплики на литературни герои, изява на техни мисли и преживявания или реакция на чувства и преживявания на други участващи лица в произведението. Освен в емоционални реакции и реплики изявява се и във форма на монолог и диалог. При пряката реч е допустимо литературният герой да използва своеобразна лексика (чуждици, провинциализми, варваризми). Важно качество на пряката реч е динамизмът.

Из литературен сайт на Николай Пеняшки/

Но да не се взираме в интелектуалните напъни на министъра на вътрешните работи, а се върнем за миг в темата с:

деня на изслушването, който така и не се състоя

Министърът на вътрешните работи ще дойде на 22 декември в пленарна зала в следобедните часове, за да бъде изслушан от депутатите.

Според агенция “Фокус”, Депутатите отхвърлиха на два пъти по-рано предложението, направено от заместник-председателят на ПГ на „Коалиция за България” Ангел Найденов да бъде изслушан министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Найденов заяви, че това е един прецедент, който е имал шокиращо въздействие и се е превърнал в една от най-грозните манипулации в НС.

„Ние днес трябва да заявим, че специалните разузнавателни средства не могат да превръщат пленарната зала в една грозна сцена от един кошмарен филм”, заяви той. По думите му тази информация не може да бъде средство за натиск.

Според лидера на РЗС Яне Янев председателят на Народното събрание не е получил задоволителен отговор той се обърна към Цецка Цачева с думите: „Позволявате Цецо да се подиграва с народното представителство. Това не го е правил никой”...

Стига!

би извикал всеки, който има търпението да прочете всичко за случилото се около един аборт с мъртвороден плод.

Стига – би извикал всеки, когото са облъчвали с подробности по този случай, но нека не забравяме, че всеки един от нас може да бъде проснат на пода и закопчан с белезници!

Всеки един може да бъде осъден само със СРС-ета и анонимен свидетел!

И става все по- вълнуващо...

На това разчита Цветанов, на това разчита ГЕРБ – гражданството да изгуби търпение и да захвърли всичко!

Защото е Коледа, защото идва Новата 2011 година, защото хладилниците са празни, подаръците малки, пътуванията в курортите в чужбина и у нас са сведени до по-малко от 10 на сто!

А Коледа и Нова година няма да отменят липсата на работа, огромните неизплатени кредити, ипотеките, които всеки миг ще оставят семейства на улицата...

По домовете е студено, лекарствата са скъпи, за болници мнозина не смеят и да мислят, но кой го е грижа?

Заминалият за Бразилия премиер, за да се снима и отърка в лидери на държави от всички континенти при инагурацията на Дилма Русеф? Едва ли.

Депутатите на управляващите, които си уредиха дълга празнична отпуска?

Никой от политиците не го е грижа за това какво се случва с гражданството в тези празнични дни.

Затова се обърнете към най-близките си приятели, към семействата си и и си спомнете, че единственото, което има значение е, да се обичаме...

 

Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.

Тадич е заявил, че най-сетне Сърбия доказа, че сътрудничи на Трибунала за военни престъпления.

Белград - Преди няколко часа в тайна операция, е арестуван мъж, под името Милорад Командич, заподозрян, че под това име се крие издирваният от толкова време Ратко Младич съобщи информационна агенция „Фокус”, позовавайки се на сръбски медии. Информацията е била потвърдена и от радио Б92. В момента се извършват спешно ДНК-тестове на задържания.

Според сръбското електронно издание Blic, Ратко Младич е бил арестуван около 8 сутринта българско време от агенти на разузнавателната служба БИА. Според Blic, Младич е бил арестуван в Сърбия и е ползвал фалшиви документи на името на Милорад Комадич.


Часове по-рано информацията, бе публикувана от хърватския вестник "Добро утро", която се позовава на полицейски източници от Сърбия.

Според кореспондента на Б92 в Загреб, хърватската полицията е потвърдила ареста на един от най-издирваните за военни престъпления сърбин.

Репортер на Б92 в момента е в полицията и се опитва да провери тази информация. Представител на полицията е уточнил пред радио Б92, че за пълната проверка на ДНК-анализа са необходими три дни.

Според сутрешно издание в Загреб, специално звено на сръбското министерство на вътрешните е работило по тази тайна операция в Сърбия, която е довела до ареста на въпросния Милорад Командич. Мястото, където е бил извършен ареста засега не се посочва.

Според хърватското издание, новината за ареста е дошла, след съобщение за сходни физически данни на задържания мъж с Младич.

По време на секретна операция на територията на Сърбия е бил арестуван човек, който прилича на бившия командващ на армията на босненските сърби Ратко Младич, предаде руската информационна агенция /РИА/ Новости.

РИА Новости припомня, че Трибуналът в Хага повдигна задочно обвинения срещу Младич за военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина 1992-1995 година.

Съобщено бе, че сръбският президент Борис Тадич ще даде пресконференция за представители на пресата в 14.00 часа /българско време/в президентството.

Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.

Досега ареста на Младич, бе изтъкван като причина от ЕС, за да започнат преговори със Сърбия. Генералът се укрива успешно 15 години, но след намесата на ЦРУ и агенция от САЩ, името на която наш източник засега се въздържа да съобщи, най-после командващият армията на босненските сърби бе задържан.

Разбираемо е бързането на президента Тадич да потвърди, че задържания е Младич, въпреки че за прецизна и сигурна ДНК експертиза са необходими поне три дни - негова цел е влизане на Сърбия в Евросъюза.

Международният трибунал за бивша Югославия, понякога наричан накратко Хагският трибунал, е структура на ООН, създадена за наказване на военнопрестъпниците, извършили престъпления срещу човечеството, по време на войните в бивша Югославия.

Продължава прилагането на двойни стандарти по отношение на престъпленията, извършени по време на тази война - един друг престъпник, косовският политик Хашим тачи все още е на свобода, въпреки че бившият Главен прокурор на Трибунала написа книга с данни за търговия с човешки органи, извършвана от територията на Косово.

Миналата година Дик Марти внесе Доклад в Съвета на Европа, в който доказа, че в тази жестока търговия е бил замесен и Хашим Тачи и затова са били наясно както в ООН, така и в Брюксел.

В резултат Тачи остана недосегаем, Докладът на Дик Марти продължава да се пренебрегва както от ООН, така и от ЕС и САЩ.

Очакват се подробности по данните за ДНК-експертизата.

 

В България трансплантираните и раковоболните са подложени на дискриминация,  и мъчителна смърт. Те нямат право на избор, как, колко да живеят - нямат право да се лекуват. Имат едно единствено право - да умрат рано поради липса на възможности за лечение...

В българската Конституция е записано:

Глава втора

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

.................................................................

Чл. 52.

(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

Този член и текстовете към него трябва да бъдат окачени в заседателната зала на Министерския съвет и по време на заседанията на правителството, министърът на финансите и този на здравеопазването няма да е лошо да си припомнят тези, конституционни права...

Седмици наред на пресконференции и в парламента се дискутира драмата с липсата на възможност за лечение на български граждани с трансплантирани органи и раково болни.

Не отварям тук дума за децата с редки заболявания, за отнетите права на инвалиди да ползват помощта на асистент, не говоря даже за унизителното отношение, което държавата има към свои граждани с увреждания, които в мнозинството си са лишени от правото на труд и достоен живот.

Много от изброените от мен българи търсят закрила в Комисията за защита от дискриминация, но тя може единствено да реши дали са налице дискриминация и нарушени права.

След като съответните граждани, за които държавата не се е погрижила да спази конституционните им права получат решението на Комисията за защита на дискриминация, могат да се обърнат към съда – процедура изключително дълга и тромава. Чак след последното произнасяне на магистратите, правата на тези дискриминирани българи останали без защита и санкции за виновните институции и длъжностни лица – чак тогава тези граждани може да потърсят правата си в съда в Страсбург!

Няма да вървя и проследявам пътя към Ада, на който са подложени български граждани с трансплантации, раковоболни и деца с редки заболявания – тук ще изложа единствено какво конкретно се случва с тях и живота им по вина на държавата, които заради злощастната йезуитщина на депутати в българския парламент са поставени в условия, различни от тези на останалите редови граждани в страни-членки на Европейския съюз.

Къде е началото и къде краят на тази омерзителна ситуация – това ще бъде тема на следващите редове:

Краят на историята....

Пациенти, претърпели трансплантации, започват да отхвърлят органите след замяна на предписаните им лекарства с генерични имуносупресивни медикаменти.

Това обявиха на пресконференция от Националната асоциация на трансплантираните, Алианс на трансплантираните и оперираните и Българска асоциация за закрила на пациентите.

Лекарите, които взеха участие в въпросната пресконференция бяха единодушни, че заместващите препарати създават риск за здравето и живота на пациентите!

По време на редовния петъчен парламентарен контрол, министърът на здравеопазването Стефан Константинов заяви от парламентарната трибуна, че генериците по никакъв начин не поставят здравето на трансплантираните в риск и подчерта, че те съдържат същата активна субстанция както и оригиналният продукт!

„Никакви опасни лекарства не се предлагат и ничий живот не е застрашен, най-малко пък на трансплантираните. Който ви е предал информацията ви е заблудил”.

Това каза министърът на здравеопазването, гинекологът Стефан Константинов в отговор на въпрос на народния представител от „Коалиция на България" Мая Манолова, която попита за двете нови лекарства за пациентите с трансплантации, които са влезли в позитивния лекарствен списък и ще бъдат заплащани от Здравната каса.

„Истината е че проблем има. Хората с трансплантации ще бъдат принудени да променят лечението си", категорична бе депутатката Мая Манолова. Тя цитира мнението на националния консултант по трансплантации, както и на други водещи специалисти, които казват, че в 27 до 28 на сто от случаите, когато се използва генерик, а не оригиналното лекарство, това води до проблеми.

„Даваме парите за повече хора да се лекуват. Въпросът е дали трябва най-бедната държава да купува най-скъпото лечение", изтъкна Константинов и предложи на Манолова да потърси информация в интернет.

Министър Константинов „пропусна” в изложението си от трибуната на парламента факта, че в държави като Дания и Испания, приложението на генерични имуносупресори в областта на трансплантацията е изрично забранено с административен акт, а в другите европейски държави тяхната употреба е сведена до 3 на сто от всички лекарства.

„Аргументите им за това са чисто научни и медицински, а именно: няма достатъчно клинични данни за ефективността на генеричните имуносупресори в областта на трансплантологията (напротив - практиката показва точно обратното), както и не са налице новите изисквания, приети от Европейската Лекарствена Агенция и Европейското Дружество по Органна Трансплантация, касаещи лекарствата с тесен терапевтичен индекс, каквито са имуносупресорите”.

В този смисъл и преминаването от едни медицински продукти към други, с недоказани качества и ефективност, ще доведе единствено и само до по-лоши медицински показатели, а от там и до увеличаване разходите за здравната ни система, обясняват още от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

Няма да коментирам тук арогантността на един министър и то на здравеопазването – нито ще се спирам на голословните му твърдения, които също не идват от специалист, какъвто той категорично не е в проблема, а от един бивш провинциален, неизвестен с кой знае какви професионални постижения гинеколог...

Новите медикаменти досега не са прилагани на трансплантирани пациенти у нас. Лекари предупреждават за възможни рискове. Европейската практика е смяната на лекарства да става само по медицински показания.

Европейската практика – ще се върна към този израз малко по-късно, за да стане ясно откъде и откога идва погазването на правата на българските граждани в здравеопазването, защо не се спазват европейските директиви, както и защо в страната няма европейски проекти и оперативни програми в ресор „Здравеопазване”.

Какво имаме налице дотук:

  • Липса на клинични тестове за ефекта от смяната на едни лекарства с други при пациенти с трансплантирани органи – което накратко се определя като „посегателството върху човешкия живот”, „подлаган на мъчение, на жестоко, отношение”, определения, които са залегнали в действащата българска Конституция и създаването на ситуации, при които въпросните определения са налице се определя като вид дискриминация спрямо една немалка група български граждани;
  • Смяна на лекарства поради финансова изгода за държавата.

Ето какво е записано в основния закон по проблема:

Чл. 28.

Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29.

(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Христина Димитрова от Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания заяви:

„Държим, когато се сменя една терапия това да става само с медицински критерии... искам като пациент, когато се чувствам добре с един медикамент, той да не се сменя”, настоя тя.

От Българското дружество по трансплантология не са принципно против навлизането и употребата на генерични лекарства. Според тях обаче, за да се гарантира безопасността и ефективността на генеричното заместване, следва да се осигури адекватна регулация на този процес. От дружеството се опасяват в ефикасността на генериците в трансплантологията.

„Не повече от 600 са трансплантираните у нас”, по думите на професор Никола Владов от Българското дружество по трансплантология. Той подчерта, че няма конкретни изследвания за "вредата и ползата" от генериците, но според него съществува съществен риск при замяната на оригиналния медикамент с генерик да пострада здравето на пациента - от инфекции в организма до загуба на присадката.

От Българското дружество по трансплантология настояват за допълнителни медицински проучвания за изясняване на ползите и ограниченията на генеричните имуносупресори. Според лекарите, неконтролируемото навлизане на генерици, ще доведе до значително по-лоши медицински резултати и едновременно с това до по-големи финансови разходи за здравната ни система.

Лечението само на една допълнителна тежка реакция на отхвърляне при замяна с генерик ще струва повече от разликата в цената на генеричния и оригиналния имуносупресор.

Редове от пресата:

Пациенти, претърпели трансплантации, започват да отхвърлят органите след замяна на предписаните им лекарства с генерични имуносупресивни медикаменти.

Това обявиха на пресконференция от Националната асоциация на трансплантираните, Алианс на трансплантираните и оперираните и Българска асоциация за закрила на пациентите.

В нея взеха участие и лекари от болница „Св. Екатерина". Всички те бяха единодушни, че заместващите препарати създават риск за здравето и живота на пациентите...

... Евгени Георгиев, председател на Алианс на трансплантираните и оперираните, който е с трансплантирано сърце, разказа, че състоянието му се е влошило след преминаването на генерици. Откакто започнахме да пием иноватини лекарства се вижда какво се случва. Започнахме да отхвърляме органите, посочи той...

... Заедно с представители на други пациентски организации Георгиев набеляза основните проблеми, произтичащи от замяната на оригиналния продукт с генерик. На първо място заместващите препарати не са тествани на трансплантирани пациенти и деца, тоест липсват проучвания за евентуални негативния ефекти. По данни на Георгиев има и смъртен случай на дете, което е починало след преминаване на по-евтиното лечение.

Д-р Незабравка Чилингирова от болница „Св. Екатерина", отговаряща за списъка с пациентите, нуждаещи се от присаждане, съобщи, че през последните три години има зачестяване на случаите на отхвърляне на органи. По думите й, рискът е особено голям при сърдечно трансплантирани, както и когато генерикът започне да се приема веднага след операцията.

Това изнесе на 7 ноември Полина Тодорова в news.bg

На 24 октомври, Комисията по позитивния лекарствен списък публикува изменение на списъка, с което два от съществуващите генерични микофенолата за пациенти с трансплантации са вписани с нови, по-ниски цени.

И тъй като Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ финансира на 100 на сто само цената на най-евтиния продукт от дадена група медикаменти, трансплантираните пациенти, които използват което и да е от другите лекарства в групата, са изправени пред трудния избор - да сменят терапията си или да доплащат за досегашното си лекарство.

Да сменят терапията си...

След като стана ясно какво са замислили чиновници от министерство на здравеопазването, лекари от Дружеството по трансплантология излязоха със становище, според което смяна на терапията трябва да става само по медицински, а не по финансови показания. В противен случай се рискува присаденият орган да бъде отхвърлен, смятат специалистите.

Както българските, така и световните лекари - трансплантолози са категорични, че използването на генерични имуносупресори при трансплантирани пациенти води до отхвърляне на присадения орган в 27 на сто от случаите, предупредиха от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания в опит да се спре това безумно решение и да се предотвратят смъртни случаи вследствие на отхвърляне на трансплантиран орган!

На пресконференция бе изнесен и следният пример: от 5 месеца Орлин Ангелов е с присаден бъбрек. За да не бъде отхвърлен органът, мъжът приема т.нар. имуносупресори. За продължи безплатната терапия, трябва или да смени лекарствата, или да доплаща разликата в цената. За всяко едно от тях - по около 100 лева.

Според него хората, които са трансплантирани срещат доста финансови трудности. Не малка част от тях са с ТЕЛК решение и трудно си намират работа, а разходите по лечението и поддържането на добро състояние са значителни.

Какво казва Конституцията по този въпрос:

Чл. 48.

(1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

Но как да се труди на добре платена работа един пациент с трансплантиран орган, след като трябва да си почива, да живее при щадящ режим и да успява да тича по десетки инстанции, за да докаже, че е още с трансплантирания орган и се нуждае от следващия Протокол за отпуснати лекарства?

Безработицата в България е висока, за пациенти с трансплантирани органи, раковоболни и прочие хронично болни с тежки заболявания – работа няма! Да не говори за избор на работа и работно място!

Преди два месеца журналистката Мартина Бозукова от Медиапул публикува следния случай:

Заради отпуск на лекари-консултанти пациенти с редки болести и с трансплантации не са получили нужните им лекарства... За да получат от аптеките лекарствата си, които се поемат от Здравната каса, пациентите трябва да имат заверени протоколи. Протоколите се заверяват от комисии в НЗОК, в които има както служители на касата, така и външни консултанти. Заради отпуските на въпросните външни консултанти през август, някои протоколи не били заверени, обясниха от Здравната каса...

... Ваня Добрева, болна от акромегалия и председател на Асоциацията на страдащите от редки болести, заяви пред БНР, че на 16-ти септември е трябвало да й бъде поставена последната инжекция, но протоколът й все още не е одобрен.

“В нашия случай се получава повишаване на растежния хормон, което води до образуване на злокачествени образувания и до сърдечно-съдови заболявания. Това са тежки заболявания и в повечето случаи дори оставането без лекарства за много малък период е смъртоносно“, каза тя.

Радка Йорданова от Асоциацията на трансплантираните във вторник е дала последните налични лекарства на чернодробно трансплантираната си двегодишна дъщеря...

“Не може един човек само да разписва тези протоколи. Ако не дай си боже нещо се случи, не го пожелавам на никого, какво правят всички тези трансплантирани?Трябва ли да се стигне до отхвърляне на органи или до някой нещастен случай, за да се обърне внимание на тези хора. Ако детето не получава лекарствата си, рискът от отхвърляне на присадения орган е много голям“, коментира Йорданова пред БНР.

Как биха реагирали гърците, французите, германците, англичаните, ако живота и здравето им са застрашени от чиновническо безхаберие и малоумие?

Нима е толкова трудно за една държава  и нейното правителство да спазва конституционните права на гражданите си и да не ги дискриминира, особено когато иде реч за живота и оцеляването им?

От края към началото на тази история или в Договора, който подписа Кунева няма глава Здравеопазване!

Колцина от българите са наясно, че водещата преговорния процес при бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз, Меглена Кунева не е преговаряла по глава Здравеопазване, защото такава глава в Договора за присъединяване – няма!

Единствената глава от договора за България, в която се споменава нещичко за здравето на българите е Глава 23 наречена

Защита на потребителите и тяхното здраве

{edocs}sdrave-ec-1.doc,600,400,link{/edocs}

В тази глава правата на пациентите липсват като защита или ангажимент на държавата и то съвсем конкретно.

В едно от последните интервюта на българския премиер, Бойко Борисов дочух нещо твърде любопитно по време на гостуването му в предаването „Панорама” на Българска национална телевизия на 4 ноември 2011 г.:

Бойко Борисов: ...Както винаги съм казвал, че благодарение на царя хората видяха моята работа, харесаха ме. Винаги съм казвал, че няма по-добър дипломат, нямаше по-добър избор за президент на България. Ако царят беше президент, за Шенген въобще нямаше да си помисли Холандия да ни спира. И съм сигурен, че холандската кралица щеше лично да се намеси, сигурен съм. Няма среща в света, която да съм провел и в края на нея да не ме попитат как е царят, добре ли е, с какво се занимава? А Жан Клод Юнкер – шефът на Еврозоната и премиер на Люксембург, като беше тук каза: „Вие имате диамант, не го ползвате”.

За какъв цар говори Борисов по Конституция след като България е република?!

За какъв „диамант” иде реч – за онзи ли, който получи земи, имоти и гори и съди държавата в България и Страсбург за щети?

Май някой нещо много се е объркал!

Дали е Борисов, или Жан Клод-Юнкер – няма да коментирам, но тези процедури далеч не се случват толкова лесно: Симеон Борисов – президент, холандската кралица оказва натиск над правителството си за прием на България в Шенген – това даже в детската градина няма да мине за сериозно!

Така нареченият „диамант” направи и причини толкова поразии на страната по време на управлението си, че едва ли скоро ще бъдат преодолени!

Една от тези поразии е, че Меглена Кунева преговаряше на тъмно с ЕС по Договора за присъединяване и постави пред свършен факт българите след подписването му! Нещо, което в други цивилизовани страни-членки на ЕС няма как да се случи!

По този повод в българския парламент са се запазили стенограми, в които четем:

Гаврата с българските депутати и народ – преговори на тъмно

Стенографските протоколи са запазили как Кунева се подигра на българите, като ги лиши от възможността да знаят какво ни очаква в Европейския съюз по отделните глави.

Няма европейска държава, която да не е знаела какво се преговаря, какво се приема при разглеждането на отделните глави от Присъединителния договор!

Една Полша води дебати за земеделието си, други държави проведоха референдуми по главите и условията за членство в ЕС – единствено българските граждани бяха държани на тъмно от това какво преговаря еднолично Кунева!

Нито парламент, нито политически партии знаеха какво се случва при преговорите, които води Кунева! На никого не бе дадена думата – така нареченият цар, учил неизвестно какво, за да оглави държавата и се присвои земи и имоти, показа в деня на ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, че за него българите са някаква тълпа, която няма думата.

Ето част от Стенограмите от парламента от деня преди ратификацията и от деня, в който бе извършена самата ратификация:

СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

София, вторник, 10 май 2005 г.

Открито в 14,01 ч.

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседанието.

Колеги, искам да ви уведомя, че във връзка с утрешната ратификация на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз преди малко се състоя Председателски съвет и искам да ви кажа до какви заключения стигнахме.

Най-напред бих искал на основание чл. 43, ал. 5 да предложа извънредна точка в днешния дневен ред - Уточняване на процедурни въпроси, свързани с утрешната ратификация.

Моля да подкрепите включването на една извънредна точка в дневния ред.

====================

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.

Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Присъединявам се към становището на господин Соколов.

Това, което ние ще гласуваме в самия край на нашето присъствие в Тридесет и деветото Народно събрание е може би най-важният акт. Има нещо тревожно обаче. Така както беше воден преговорния процес – изключително тайно, непрозрачно, без обществен дебат, като се вземе предвид, че България е първата и единствена европейска държава, в която преговорният процес не беше подложен на обществен дебат, а напротив, стигна се дотам, че подробностите, същината на преговорния процес управляващите отказаха да предоставят дори на парламента – всичко това засилва тревогата в обществото. В обществото вече наистина има едно смущение поради това, че липсва информация и конкретни данни за това какво е договорено, какви ангажименти са поети, на какви квоти са се съгласили нашите управляващи.

Аз тук отново няма да повтарям определението, което нашите управляващи получиха от някои висши румънски представители, от някои представители в Европейския съюз. Това е изключително недостойно и хвърля срам не само върху управляващото мнозинство, а и върху целия парламент.

Аз моля и си позволявам да изразя своя остър протест от начина, по който се предлага да се гласува покорно онова, което ние не знаем. Това е най-отговорното гласуване! Но какви са мотивите управляващите да предложат да няма дебат, да има нарушение на правилника, както спомена господин Соколов? Какви са мотивите да се оставят само по 10 мин. – толкова, колкото всяка една парламентарна група, както очаквате, да произнесе елейните си слова, да няма дебат тук, макар че цяла България ще слуша сега? Какви са мотивите на управляващите да предложат този необичаен час пак в разрез с правилника? Какво означава това министър-председателят и министрите да имат ангажименти?

Аз питам кой си позволява да пренебрегне най-висшата институция в България – парламента, да я застави да се съобрази с работното време на изпълнителната власт?

Аз моля да получим убедителни аргументи защо се променя часа и отново настоявам да се даде възможност този най-важен акт да бъде дебатиран. Иначе ще излезе вярно притеснението сред нашето общество, че набързо са затворени главите и че управляващите са водили преговори от позицията не на защита на националните интереси, а на националното предателство!

Аз очаквам, господин председател, да се вслушате в това, което казвам. Това е позиция на целия парламент с изключение на управляващите. Нека да си дадем сметка, че това наистина е най-важният акт и нямаме право така както е воден преговорният процес – на тъмно, да гласуваме този най-важен акт сега. Обществото няма да ни прости това.

Какво означава това да имаме само 10 минути? Какво можем да кажем ние за 10 мин. по цялата огромна материя, която ние не познаваме, нашето общество не познава? (Шум и реплики в залата.)

Не са глупости! По същество моля да се промени системата, която управляващите предлагат, да имаме възможност така както по всички най-важни закони с оглед правилника, да дебатираме по 30 мин. така както се полага.

И още нещо – имам още едно възражение и завършвам. Вие сте оставили 5 мин. за изказване на независимите народни представители. В тази категория има народни представители с различни становища. От една парламентарна група ще излезе един човек и ще даде мнението на парламентарната група, но независимите народни представители имат различни позиции и становища, така че моля поне това време поне на две да се раздели. Благодаря.

Думите на Стела Банкова остават глас в пустиня. Никой не я подкрепя, никой не смее да се присъедини към казаното от нея...

Най-значимият законодателен акт в най-новата история на страната, се извършва от висшия законодателен орган – Народното събрание с апломб и без да е известно какво се ратифицира!

Това е най-скандалния случай, с който се узаконява дискриминация от парламента над всеки един български гражданин – депутатите лишават българите от правото да знаят и да съгласни с начина, по който ще живеят те и поколения след тях!

Подчертаното в словото на Симеон Борисов е мое.

{edocs}dogovor-ec-1.doc,600,400,link{/edocs}

Това е краят на историята за тотална дискриминация и нарушаване на правата на българските граждани да се лекуват, да получат от държавата адекватна помощ при лечението си и най-важното право – да живеят!

Дали причината за това се крие във факта, че в договора за присъединяване на България към ЕС е липсвала глава Здравеопазване, или разковничето е в нежеланието на управниците да се ангажират със спазване на конституционните права на своите болни граждани - вероятно истината е някъде по средата.

Факт е обаче и обстоятелството, че според европейското право,

Всяка държава-членка отговаря за прилагането /транспониране в определените срокове, спазване и правилно прилагане/ на правото на ЕС в своя вътрешен правен ред.

По силата на договорите Европейската комисия следи за правилното прилагане на правото на ЕС. Когато дадена държава-членка не спазва това право, Европейската комисия разполага със собствени правомощия /иск при неизпълнение на задължения/, предвидени в член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 141 от Договора за ЕОАЕ, за да опита да сложи край на нарушението и да сезира, ако това е необходимо, Съда на ЕС.

„Неизпълнение“ означава, че дадена държава-членка не спазва своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Неизпълнението може да е резултат от извършено действие или от неизвършено такова. „Държава“ означава държавата-членка, която нарушава правото на ЕС, независимо кой орган – централен, регионален или местен, е отговорен за неизпълнението.

Комисията за защита от дискриминация в България съблюдава спазването на конституционните права, европейските норми на спазване на правата на гражданите. Съдът в България също разглежда случай на дискриминация и нарушени права на граждани с трансплантации, раковоболни и деца с редки заболявания. но всичко изброено по-горе изисква време, месеци, години, а когато даден пациент трябва да се лекува по предписание на лекарите - времето не е най-доброто за оздравяването и оцеляването на нуждаещите се от лечение.

Именно времето е факторът, който скъсява живота, когато пациенти, лишени от средства за закупуване на лекарства и провеждане на необходими медицински процедури очакват държавата да се отнесе към тях съобразно Конституцията и европейските норми за лечение и оказване на помощ.

 


- Българският „Сорос” виновен за слугуването на София към Атина

10 август 2013 г. в. „Дневник”, Македония

Джордж Сорос - човекът, който работи против ЕС и еврото. Негови платени следовници имат претенциите да определят и пишат историята на БългарияБългарският „Сорос” има "заслуги" за слугуването на София към Атина по отношение на Македония. Това се казва в челната статия на първа страница на македонския вестник „Дневник”. „Българската фондация „Отворено общество”, част от световната организация на Джордж Сорос, била включена активно в антиправителствените протести в София. Чрез пирамида от свои хора в България, ползвайки силно влияние върху привържениците си, тази организация застана зад бившия премиер Бойко Борисов и подстрекава свои хора за протести на площад „Независимост”. Протестите продължават почти два месеца и ескалираха с безредици по улиците и пред парламента. Въпреки че целта на гражданите, които с дни викаха „мафия, олигарси и комунисти” беше само правителството на Пламен Орешарски, който пое изпълнителната власт от Борисов, който не успя да формира правителство, все пак, според българските медии, демонстрантите не били събрани така спонтанно. Организацията „Отворено общество”, който финансира Сорос, организирала свои привърженици в България, за да подкрепят напрежението срещу Орешарски. Експремиерът Борисов, някогашният външен министър Николай Младенов, а и историкът Димитър Бечев, Димитър Бечев, историк който е последен във веригата, свързана с фондацията на Сорос, отдавна е в добри отношения с „Отворено общество”, за което се пише, че подстрекава протестите”, коментира вестникът. Според „Дневник”, най-голямата манипулация със съдбата на българския народ е проектът на Сорос и неговата фондация, наречена „Бойко Борисов”. По улиците в столицата по време на протестите са били забелязани експонирани представители на неправителствения сектор, финансиран със средства на милиардера от унгарски произход. Точно този факт накара българските медии да зададат въпроса за „спонтанността” на протестите и „дистанцията, която ужким държи Борисов от демонстрантите”.

Уводната статия на македонския в. Дневник

„Милиардерът Джордж Сорос и неговите привърженици от „Отворено общество” и друг антибългарски организации и финансови кръгове, превзеха протестите. Както винаги, животът е несправедлив, силните хора впрегнаха демонстрантите в битката помежду си. Да погледнем някои от лицата на протеста, които медиите показват всекидневно, зад които се вижда усмихнатото лице на Сорос. Един от организаторите на протестите се казва Асен Генов, член на ГЕРБ на Борисов, свързан с Отворено общество”, пише на портала www. alterinformation.worldpress.com. В същия текст се посочва, че Сорос има възможност да финансира цял военен конфликт и за него не е никакъв проблем да поеме протестите, за да постигне своите цели.

„Мислите ли, че медиите избират по случаен принцип лицата от протеста, за да им пояснят своите искания на зрителите”, се казва в текста, обявен на портала.

Хората на Соросовото Според „Дневник” точно Генов и други лица от партията на Борисов са пряко свързани с фондацията и гордо са се снимали с тениски на Сорос.

„Този месец на протестите, в които хората искаха само справедливост, прави се безплатна услуга на Сорос и други олигарси. Това не бяха хора просто донесени от провинцията, а замириса на ГЕРБ”, се казва в текста на портала. По тази тема на портала „Геополитика и България” авторът Валентин Фортунов пише, че фондация „Отворено общество” на Сорос, с участието на местните олигарси подготвил и донесъл Борисов в управлението.

Бившият външен министър Младенов от своя страна в периода, в който ръководеше външната политика, при едно телевизионно интервю призна, че нелегално е пренасял пари на Джордж Сорос през граница. Той беше външен министър от 2010 до 2013 г., а на 2 август беше назначен за специален представител на ООН за Ирак. Същевременно Младенов отдавна бил един от основателите на „Отворено общество” в България, където ръководел четири области.

Николай Младенов се прави на интересен в предаването През 2011 г. в предаването „Нощни птици" той каза, че е работил за Джордж Сорос. Видеото от предаването, което се появи в интернет, предизвика разочарование, посочва вестникът.

„Това беше по време на Слободан Милошевич. Бях в „Отворено общество” в София и тогава престана финансирането на фондацията в Белград. Тогава трябваше да играя ролята на куриер. С една торба носех пари, за да може хората да си платят заплатите там”, заявил Младенов. На въпрос дали бил проверен на граница, Младенов заявил, че бил проверен, но не и багажът, който ако е бил отворен неговата лична история щеше да бъде различна. В емисията Младенов попитал водещата откъде знае това, а тя му казва, че случката й разказал на един рожден ден.

„Сигурно съм бил много пиян”, заявил Младенов, цитиран от вестник „Дума”.

Докато Младенов беше ръководител на дипломацията официална София реши да промени курса в отношенията със Скопие и да постави условия за българската подкрепа на Македония в ЕС. В писмо, изпратено до македонския външен министър, Младенов предложи три стъпки за нормализиране на отношенията между двете страни като условие за подкрепата на България. Две години по-рано, през 2010 г. Младенов заяви, че не е човек, който би поставял условия на Македония за подкрепа в ЕС. От българската блокада към Македония най-голяма полза имаше Гърция, която с това получи аргумент, че не е единствената пречка за Македония и че проблемът е в Скопие, а не в Атина, посочва изданието.

„Като един от хората, които дават искра на протестите в българското общество се споменава и името на историка Димитър Бечев. Той ръководи канцеларията на Европейския съвет за международни отношения в София, организация основана и подкрепена от фондацията „Сорос”. Българските медии пишеха, че своите партньори и финансисти Бечев ги избира сред корпорациите, правителствата и отделните личности. Този историк в Скопие представи Речника на македонската история, където пише, че етническите македонци са славянски народи и са тясно свързани с съседните българи и сърби, давайки му голямо значение на комунистическия период като ключов за изграждането на македонската идентичност. Бечев заедно с Евангелос Кофос, дългогодишен съветник на Атина по македонския въпрос на семинар през 2010 г. в Скопие изнесоха лекция за тяхното виждане за историята на Македония”, коментира „Дневник”. Български анализатор пожелал анонимност заявил пред вестника, че зад протестите в България стоят организации, които са финансирани от „Отворено общество” и това не е тайна.

„Целта на протестите като че ли загуби смисъл. Но симптоматично е това, че младежите, които протестираха след това ходеха на море с пълни джобове с пари. Те не крият, че париите са спечелили на протестите”, заявил източникът на вестника.

Бележка на "Хроники". малцина от българските граждани са наясно с факта, че голяма част от европейските проекти В България минават през "Отворено общество".

В предаването на БНТ "Нощни птици" външният министър Младенов използва случая да се прави на интересен докато отговаряше на услужливите въпроси на водещата Искра Ангелова.

Хроники" припомня, че когато почина Димитър Паница, Младенов настоя българският парламент да му отдаде почит с минута мълчание! Става дума за същия Паница, който финансира американската журналистка Клеър Стърлинг, за да раздуха фалшивата българска следа в атентата срещу папата!

Поучително е да се чуе видеозаписа от предаването на БНТ "Нощни птици", където арогантността и безпардонността на този български политик.

Факт е, че "Отворено общество" се занимава с геополитика в различни точки на света, факт е, че там, където се намеси организацията на Сорос вълненията и катаклизмите са неизбежни.

 

Основната причина държавите от ЕС да не поемат по-голяма отговорност за решаването на проблемите на сигурността в собствения си регион е, че САЩ упорито настояват на своята водеща роля и - в резултат от това - поемат значителна част от разходите. В резултат американците харчат за отбрана почти 4% от своя БВП, докато в натовска Европа този показател е едва 1,6%.

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

През април 2016 НАТО отбелязва своята 67-ма годишнина. Струва ми се, че вместо да повтаряме остарелите клишета и щампи за непреходното значение на този военен блок за сигурността на САЩ и за мира в света, би следвало да използваме юбилея като повод за анализ на отдавна назрелия въпрос, дали ангажиментите на Америка към Северноатлантическия алианс обслужват собствените и интереси през ХХI век? Защото са налице все повече доказателства, че членството в НАТО не отговаря на интересите на САЩ.

Създаването на алианса през 1949 обозначи очевидния отказ на Америка от традиционната и политика на неучастие в чуждестранни военни блокове и отказ от интервенционизма. Участието в две световни войни в рамките на само едно поколение американци, както и особено обезкуражаващото в психологически план нападение срещу Пърл Харбър, нанесоха смъртоносен удар по външната политика на ненамеса. Дори такива известни противници на интервенционизма като Артър Ванденберг, признаха, че светът се е променил и изолационизмът (едно крайно неудачно понятие) вече не е подходящата политика за САЩ. Членството в НАТО, която се превърна в "изключително здрав алианс" с европейските държави, демонстрира до каква степен се е променила политиката на Вашингтон и позициите на Америка, като цяло.

Днес е също толкова трудно да оспорим твърдението, че светът се е променил. Вече няма дори и подобие на онзи европейски или световен силов баланс, съществувал в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Тогава Централна и Източна Европа се намираха под властта на Съветския съюз - една безпощадна тоталитарна държава, генерираща заплаха от експанзия в невиждани до този момент мащаби. На свой ред Западна Европа, макар и в общи линии демократична, беше съвършено деморализирана от разрушенията по време на Втората световна война и надигащата се съветска заплаха. В тези стратегически условия дори такива известни противници на интервенционизма като сенатор Робърт Тафт, бяха склонни да подкрепят защитата на свободата на Европа. Тафт обаче смяташе, че САЩ просто следва да гарантират сигурността на континента, но не и да предприемат една толкова фатална стъпка, като членството в НАТО и да не се нагърбват с бремето на практически неограниченото лидерство на Запада при това за неясен период от време.

Последвалите събития показаха, колко основателни са били опасенията му. Привържениците на НАТО настояваха, че светът след Втората световна война се е променил и, че в новите условия максимално широкото американско лидерство е просто задължително. Днес, десетилетия по-късно, вече е пределно ясно, че основен недостатък на техния анализ на ситуацията е, че според тях въпросните промени са важно, но единично събитие и, че след това всичко ще работи в рамките на новата система. Това предположение обаче се оказа абсолютно погрешно. Промените са непрекъснат процес. Днешна Европа се различава от Европа през 1949 най-малкото толкова, колкото и онази Европа се различаваше от предвоенната. В същото време нейната организационна основа, в лицето на НАТО, както и съдържанието на американската политика, си остават същите.

Днес е променена цялата среда на сигурност. Европейските демокрации вече не представляват сборище от деморализирани и съсипани от войната маргинали. Те се обединиха в рамките на Европейския съюз, а числеността на тяхното население, както и техният БВП, са по-големи от американските. Да, те се безпокоят от развитието на събитията в Близкия Изток и от периодичното ръмжене на руската мечка, но са в състояние сами да се справят и с двата проблема. Русия на Владимир Путин е бледа сянка на заплахата, каквато представляваше някога Съветския съюз. ЕС има три пъти по-многобройно население и почти десет пъти по-мощна икономиката от руската.

Основната причина държавите от ЕС да не поемат по-голяма отговорност за решаването на проблемите на сигурността в собствения си регион е, че САЩ упорито настояват на своята водеща роля и - в резултат от това - поемат значителна част от разходите. В резултат американците харчат за отбрана почти 4% от своя БВП, докато в натовска Европа този показател е едва 1,6%.

Тази разлика в икономическото натоварване е само една от причините, заради които следва всестранно и комплексно да анализираме въпроса, дали ангажиментите на Америка в НАТО отговарят на нейните интереси. Това обаче е много важна причина.

След създаването на алианса средата на сигурност в Европа се промени съществено и в друго отношение. През първите десетилетия на съществуването на НАТО целта на Вашингтон беше да гарантира сигурността на ключови държави като Западна Германия, Италия Франция и Великобритания. След разпадането на Съветския съюз през 1991 обаче, американските ръководители започнаха да настояват за разширяването на алианса и включването в него на държавите от Централна и дори Източна Европа. Те вкараха в НАТО голям брой нови съюзници със същата лекота, с която някои хора добавят приятели в своята Фейсбук-страница.

За разлика от Фейсбук обаче, военните алианси са изключително сериозен ангажимент. Прословутият чл.5 от устава на НАТО изисква нападението срещу един от членовете на пакта да се разглежда като агресия срещу всички. Заради него САЩ могат лесно да се окажат забъркани във въоръжен конфликт, който няма нищо общо със сигурността на самата Америка. Абсурдността на съществуването на НАТО през ХХІ век достигна върховата си точка през февруари 2016, когато алиансът, с активната подкрепа на Вашингтон, прие за свой член малката балканска държавица Черна гора. Не е ясно, как подобна микродържава би могла да укрепи и без това колосалната военна мощ на Америка или пък нейния икономически потенциал. Това е голяма загадка. Хубавото в случая е, че Черна гора поне няма врагове сред великите държави. Това обаче не важи за трима други малки членове на НАТО - прибалтийските постсъветски републики Естония, Латвия и Литва, приети в алианса преди десетина години. Те са в много лоши отношения с Русия, а както посочва един от водещите американски аналитични центрове, тези държави са толкова уязвими, че руските войски биха могли да ги окупират за броени дни. Тоест, очертава се следната картина. Ако преди, в рамките на НАТО, поемахме ангажимент да защитим най-важните икономически и стратегически играчи от една зловеща тоталитарна сила, сега залагаме репутацията и дори самото съществуване на Америка за да защитим група малки държавици, разположени на границата с Русия. Следва ясно за заявим също, че нарастването на американската мощ по западните руски граници до голяма степен съдейства за влошаването на двустранните ни отношения с Москва.

Налага се впечатлението, че привържениците на НАТО не осъзнават значението на промените в международните отношения. За тях висш приоритет се оказва запазването на алианса, а не сигурността и просперитета на Америка. Не бива да се съгласяваме с подобно статично мислене. 67 години са дълъг срок и политиката през цялото това време не може да не се променя, тъй като рискува да се окаже неадекватна. Истината е, че американската политика по отношение на НАТО не издържа дори елементарна проверка относно нейната целесъобразност и ефективност. Отдавна е време да направим всестранен анализ на тази политика, включително като разгледаме внимателно и най-радикалния вариант - излизането на САЩ от Северноатлантическия алианс.

-----------------------------------------------

* Авторът е старши научен сътрудник в Института Катон - един от мозъчните центрове на американската консервативна десница, и редактор в National Interest. Той е автор на десет книги по проблемите на международните отношения, някои от които са посветени на НАТО.
 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 13 август
Грузия, войнаС интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.

Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна.

Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно.
Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт.
Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко.
Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам.
Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи.
Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях:

Жертви, помощи, бежанци, реакции

Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.
Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска.
Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози.
След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях."

Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта.
Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов.
Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата."
Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им.

Разследването, разрухата, възстановяването

"Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин.

"Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт."
При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени.
Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее."
Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец".

Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия

Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008.

"Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети."
"Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят."
Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад.
Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът.
Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал".
В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война."
Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса."

В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата.

В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия.
Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна".
Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО.
На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война.

"Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия".

24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт.

Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс.
"Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости.

Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава...

Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.
В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му.
Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции.
Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов.

"Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население."
В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията.

Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш

Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.
Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия.

Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи.
"Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали.
Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ.
"В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница.

Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти.

Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Още за жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
Следва продължение...
 

„Блестящият” юрист Михаил Миков отново обикаля телевизиите, но никъде не обяснява защо е допуснал гласуването за удължаване на мораториума за продажба на земя на чужденци?!

Европеецът Лютви Местан обяснява на неевропейците от БСП, Атака и ГЕРБ как от Брюксел ще ни глобят за гласуваното удължаване на мораториума за продажба на земя на чужденциПодписката по мораториума за земята не е публикувана никъде?! Парламентарната група на Движението за права и свободи се състои от 36 народни представители. Във въпросната подписка са се разписали също 36 депутати от ДПС. Това означава ли, че Делян Пеевски също се е подписал, тъй като след Решението на Конституционния съд все още не се е мяркал в парламента? Това е въпрос, който никой не задава все още.

На 29 октомври 2013 г. Конституционният съд на Република България образува конституционно дело № 21/2013 г. по искане на президента на Република България за обявяване противоконституционност на Решение на Народното събрание от 19 юни 2013 г. за отмяна на Решението за избиране на председател на Държавната агенция „Национална сигурност”, прието от Народното събрание на 14 юни 2013 г. (обн. ДВ, бр. 54 от 2013 г.) и с искане да бъде задължително тълкувана разпоредбата на чл. 84, т. 8 във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 68, ал. 1 от Конституцията. За докладчик по делото е определен съдия Анастас Анастасов.

Определени са дати: по допустимост на искането – 14.11.2013 г., а решаване на делото по същество – на 14.01.2014 г.

Делян Пеевски от времето когато громеше Цветан ЦветановКакто е известно 96 народни представители от 42-то Народно събрание се обърнаха към Конституционния съд с искане за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител Делян Славчев Пеевски, избран с листата на Движението за права и свободи в 13-ти многомандатен избирателен район, на основание несъвместимост на положението му на народен представител с изпълнявана друга държавна служба – председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.

Конституционният съд се произнесе, че според съдиите Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев и Гроздан Илиев искането е неоснователно.

Съдиите Благовест Пунев, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов и Анастас Анастасов се произнесоха, че искането е основателно.

А съдия Цанка Цанкова се произнесе, че искането е недопустимо.

В крайна сметка КС отхвърли искането на 96 народни представители от 42-то Народно събрание за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител Делян Славчев Пеевски, избран с листата на Движението за права и свободи в 13-ти многомандатен избирателен район, на основание несъвместимост на положението му на народен представител с изпълнявана друга държавна служба – председател на Държавна агенция „Национална сигурност” и се произнесе, че Решението е окончателно и влиза в сила от 8 октомври 2013 г.

Президентът Росен ПлевнелиевМеждувременно и президентът Росен Плевнелиев поиска от КС обявяване за противоконституционно Решението на Народното събрание от 19 юни 2013 г. за отмяна на Решението за избиране на председател на Държавната агенция „Национална сигурност”, прието от Народното събрание на 14 юни 2013 г.

Кои са депутатите подписали подписката на ДПС и БСП с искане за отмяна на решението на НС за удължаването на мораториума за продажба на земя на чужденци до 2020 година не е ясно, тъй като тази подписка все още не е огласена поименно.

Затова пък "Хроники" публикува имената на гласувалите за удължаване на мораториума за продажба на българска земя на чужденци. Ето имената им:

КОЙ КАК ГЛАСУВА ОТ БСП НА 22 ОКТОМВРИ 2013 Г. ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА МОРАТОРИУМА ЗА ЗЕМЯТА

Гласували "За"

Алекси Алексиев

Антон Кутев

Атанас Зафиров

Атанас Пъдев

Борис Цветков

Борислав Гуцанов

Валентина Богданова

Валери Жаблянов

Ваня Добрева

Васил Антонов

Георги Андреев

Георги Мърков

Георги Свиленски

Георги Анастасов

Георги Гьоков

Деян Дечев

Димитър Горов

Димитър Кочков

Димитър Дъбов

Димчо Михалевски

Добрин Данев

Дора Янкова

Евдокия Асенова

Екатерина Заякова

Емил Райнов

Жара Пенева

Захари Георгиев

Иван Иванов

Иван Ибришимов

Йордан Стойков

Йордан Младенов

Калин Милчев

Кирил Добрев

Кирчо Карагьозов

Корнелия Нинова

Красимир Мурджев

Лазар Попов

Маргарита Стоилова

Мартин Захариев

Методи Костадинов

Милко Багдасаров

Минчо Минчев

Пенко Атанасов

Петър Кънев

Петър Дулев

Пламен Славов

Пламен Желязков

Сияна Фудулова

Смиляна Нитова

Спас Панчев

Станислав Владимиров

Стефан Танев

Страхил Ангелов

Таню Киряков

Таско Ерменков

Татяна Буруджиева

Тодор Радулов

Христо Монов

Явор Куюмджиев

Гласували "Въздържал се"

Александър Паунов

Атанас Мерджанов

Емил Костадинов

Жельо Бойчев

Йорданка Йорданова

Красимир Янков

Мариана Бояджиева

Милка Христова

Мая Манолова

Младен Червеняков

Румен Йончев

Янаки Стоилов

По време на гласуването от залата са отсъствали социалистите Илия Баташки, Светла Бъчварова, Румен Гечев, Николай Малинов, Стефан Данаилов и Мариана Тотева. Колегите им Деница Златева, Петър Мутафчиев и Петър Курумбашев са присъствали, но не са участвали в гласуването.
Какво още е интересното в тези имена - в мнозинството си това са депутати социалисти, които не са хора на лидера Станишев - нещо, за което той все още не се е замислил. Други - юристи и то нелоши, са гласували "За", но така и не обясниха мотивите си затова гласуване. Трети вероятно бяха чули за социологическото проучване, че 80 на сто от българите са "за" удължаване на този мораториум.

Интересен момент в казуса при гласуването на удължаването на мораториума по продажба на земя на чужденци бе, че от правителството се изтъпани да говори кой ли не по това гласуване, но самият Министерски съвет така и не сезира Конституционния съд за това гласуване в парламента. Още повече, че парламентът адресира решението директно към МС?!

Няма да коментирам как се отразява на парламента люшкането веднъж да гласува нещо, а след броени дни да внесе решението си за отмяна в Конституционния съд. За подобно упражнение студенти по  право биха получили двойки на секундата.

Ще си позволя да обърна внимание на читателите върху факта, че в основата на това гласуване бе не друг, а председателят на парламента Михаил Миков?! Същият Миков, който има очи да ходи по телевизиите и да обяснява какво е правилното, което е трябвало да се направи по казуса с мораториума за продажба на земя на чужденци?!

Кой пусна шегата, че Миков бил блестящ юрист?!

Михаил Миков, председател на 42-ото Народно събраниеОткакто се е пръкнал този парламент – председателят му жъне гафове и ги замазва:

Миналата седмица Главният инспектор към Висшия съдебен съвет Анна Караиванова подаде оставката си. Оттогава председателят на парламента Михаил Миков се прави, че няма такава оставка и тя все още не е гласувана?!

Друг въпрос е дали е добре премислена процедурата по избор на този Главен инспектор – той да се избира с мнозинство на 2/3 от народните представители, при положение, че с гласовете на половината плюс един се гласува правителство?!

Запомнящ се „исторически” ход на така наречения председател на парламента бяха действията му по казуса „Пеевски”. Ако беше разгърнал Закона за ДАНС „блестящият” юрист Миков щеше да е наясно какви са възможностите за предсрочно прекратяване на мандата на избран председател на ДАНС, а те са записани в:

Глава трета

УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"

Раздел I

Органи на управление

Чл. 8.

...............

4) Пълномощията на председателя и на заместник

- председател се прекратяват предсрочно:

1. по негово искане;

2. при навършване на 65-годишна възраст;

3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;

4. при несъвместимост с изискванията по ал. 3;

5. (отм., ДВ, бр. 52 от 2013 г.);

6. (нова, ДВ, бр.

42 от 2009 г.; изм., бр. 97 от 2010 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

(5) (Изм., ДВ, бр. 52 от 2013 г.) В случаите по ал. 4 пълномощията на председателя се прекратяват с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя, а на заместник-председател – с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

Ще спомена и мимоходом позорното мълчание и бездействие на така наречения председател на парламента Михаил Миков по повод протестите и безредиците пред парламента. Той забрави какво е записано в Наказателния кодекс, а то е следното:

Глава първа

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

Раздел I

Измяна

Чл. 95. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който, с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката, участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

В някакво ялово Обръщение към гражданите председателят на парламента заяви:

Към Народното събрание бе проявена агресивност, невиждана от години. Обстановката рязко се промени. За разлика от мирно протестиращите граждани през изминалите дни, днес сравнително малобройна група демонстрира насилие и сблъсъци около сградата на Народното събрание. С тези действия се поругава достойнството не само на Народното събрание, но и на народните представители, които бяха избрани преди месец и половина на предсрочни избори. Застрашават се животът и здравето им.

Обърнах се към министъра на вътрешните работи за осигуряване на нормални условия за работа на Народното събрание.

Не към министъра на вътрешните работи трябваше да се обръща Михаил Миков, а към кмета на столицата, Йорданка Фандъкова, за да има ред и сигурност!

Миков трябваше да се обърне и към Главния прокурор, защото агресията е насочена към парламента, най-висшата законодателно и по Конституция власт!

Как не се намери някой да му каже и припомни на Миков, че не е слизане от пиедестала да отиде и говори с кмета на София, нито е излагащо да я покани в парламента, и й поиска сметка защо допуска безредици пред Народното събрание, и пречи на депутатите да отиват на работа?

Слава Богу, протестите около парламента залиняха и необходимостта Миков да си върши задълженията съобразно юридическите си познания отпаднаха естествено...

Дали миков се възприема като перманентно биещ звънеца в парламента?Как да попитаме след всичко изнесено дотук защо е засекретена Подписката на депутати от ДПС и БСП до Конституционния съд за удължаване на мораториума за продажба на земя на чужденци, след като всичко около този казус е скандално!? И скандалите започват от 36-тият подпис на депутат от ДПС и свършват при председателя на парламента Михаил Миков...

Да не би пък Миков да е възприел, че е поставен на председателското място, за да бие звънеца?!?

 

Михаил ПогребинскиЗащо Украйна не изтрезнява, дали през изминалата година ЕС е започнал да гледа по-рационално на руско-украинските отношения, имат ли бъдеще руско-украинските отношения – тези въпроси коментира пред интернет портала RuBaltic известният украински политолог, директор на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински.

Интервюто е взето от сайта ГЛАСОВЕ в превод на Елена Дюлгерова

– Майданът започна сравнително мирно. Хората излязоха на площада заради европейските санкции, след това портретите се смениха и на преден план изведнъж видяхме националистически лозунги. Защо се случи така според вас?

– Европейската интеграция определено е по-слаб стимул от националистическата революция. Подобни настроения винаги са присъствали в обществото: внушава се, че не ни управляват украинци, че държавата ни не е достатъчно украинска, че не всички олигарси в Украйна са украинци, по телевизиите непрекъснато въртят руски сериали…

Тоест бяха налице силни елементи на национално самоутвърждаване в най-различни форми: от примитивния националекстремизъм до националлибералните формации.

Последните са подкрепяни от много интелигентни хора, тяхната основна цел беше да са далеч от Москва, защото според тях именно руската цивилизация забавя развитието на Украйна, държи я в консервативна изостаналост – тоест те смятат, че ако Украйна се присъедини към европейските ценности, ще се превърне в просперираща държава.

В първите дни протестите на Майдана бяха мирни

Другата гледна точка – това е примитивният национализъм: „чуждите ядат храната ни и използват нашите ресурси, за да трупат богатства“. Тази теза е заредена с повече младежка енергия по простата причина, че младите хора не са живели в Съветския съюз. Те са израснали във време, когато хуманитарната политика на страната бе напълно под властта на националистите, независимо кой е стоял начело на държавата.

Източноевропейските елити бяха заети с проблемите на бизнеса и капитала и нямаше нужда да финансират киевската интелигенция, която винаги е била антируски настроена.

– Фьодор Лукянов (политолог, главен редактор на списание „Россия в глобальной политике” – бел. ред.) често нарича Русия и Украйна „сиамски близнаци“. Вие говорите за ново зряло поколение, което не знае нищо за съветското минало. При това положение актуално ли е да се говори за подобна близост с Русия? Какво може да ни сближи освен езика?

– Аз съм против определения като „сиамски близнаци“. Ако ги разделят, ще умрат. В случая с Украйна и Русия това не е така. Без Русия Украйна просто се превръща в друга държава – без промишленост, без връзки и интереси, които са мотивирани от „кооперирането“ й с Русия.

Ние имаме хора, които умеят да строят самолети, атомни електроцентрали и прочее – но без Русия това няма как да стане. А европейците не се нуждаят от всичко това. Обаче Украйна и Русия не са сиамски близнаци, връзката помежду им може да бъде скъсана.

Военните действия блокираха улици в градовете

Това е възможно, защото част от украинския политически елит е зает със собственото си себеутвърждаване. Млада държава, разбираемо е. Виждате, че дори рускоезични граждани на Украйна са част от тази тенденция.

Причината е, че те не желаят да играят второстепенна роля и се стремят към водещи позиции в управлението. Което обаче означава да поемат на плещите си отговорността за нацията.

Само че зад този „копнеж по националното“ се крие простото желание да живееш по-добре – ти, лично.

Активната част от тези хора основно се възползват от най-простото и безотказно действащо внушение – трябва да се отделим и всичко ще е наред, иначе просто ще ни задавят. Към тях се присъединиха много млади хора.

- Бихте ли характеризирали състоянието на днешната украинска общност с една дума или с няколко изречения? Патриотичен подем, истерия? Още нещо?

- Трудно бих могъл да ви отговоря с една дума. Разбира се, патриотичното въодушевление, то няма как да бъде скрито. Налице е и внушаваното от пропагандата безпрецедентно противопоставяне на всичко руско.

Такова чудо никога не е било. Главното обяснение е: „Взеха ни Крим“. Това е всичко.

- Питам, защото ми се струва, че в момента Европа, за разлика от украинците, постепенно изтрезнява по отношение на процесите, свързани с Майдана.

- Да, Европа започва да гледа малко по-трезво на нещата. Но не защото е започнала да вниква в същността на случилото се и случващото се сега – там има достатъчно хора, които могат да обяснят събитията от отиващата си година. Европа изтрезнява поради факта, че може да й се наложи да поеме цялата отговорност за нещо, за което не би искала да бъде отговорна.

В Европа все повече се налага мнението, че тя ще трябва да ревизира позициите си относно Украйна. Украйна е голяма страна, но й липсва прагматизъм, ефективна власт и прочее.

В ЕС, естествено, виждат всичко това – те общуват с Киев и знаят с кого си имат работа. Затова там смятат така: „Нека руснаците си вземат Украйна. Така Русия ще поеме поне част от отговорността за този кошмарен разпад“. Такова е чисто европейското егоистично осъзнаване за онова, което може да се случи.

- Дори да е така, отношението на Европа към Украйна е нееднозначно. Например Прибалтика и Полша и до този момент призовават до приемането й ЕС Украйна да бъде „защитена“ от Русия. Не ви ли се струва, че такава позиция утежнява положението?

- Разбира се, това е погрешна стратегия, невъзможна да се осъществи. Видяхте как дразниха-дразниха Путин, и в резултат той се отказа от „Южен поток“.

Това отдавна трябваше да се случи. Какво се получава? Европа принуждава Путин да поеме върху себе си част от отговорността за случващото се в Украйна. Ако тук има безпорядък и война, те няма да получат своя газ. Президентът на Русия може да каже, че това вече си е техен проблем, след като веднъж не са искали „Южен поток“.

Дали сега ще има транзит през Украйна, зависи от това ще успеят ли европейците да убедят властите в Киев да се съгласят на компромисно решение. Аз съм дълбоко убеден, че решението за „Южен поток“ е взето съвсем навреме.

Хуманитарен конвой за Източна Украйна

Това не значи, че сега не трябва да се прекрати огънят, да се оттегли войската, а основното внимание да бъде насочено към хуманитарните проблеми, към помощите за гладуващите и мизерстващите.

Необходимо е да се даде време на източните области с временен автономен статут от името на украинското правителство да се делегират права на граничарите на ДНР и ЛНР да охраняват източната граница.

След това да се възстановят икономическите връзки: на запад – въгледобивът, на изток – електроенергията. Така хората ще поживеят в мир и след три години отново ще се проведе референдум за статута на Донецка и Луганска области – искат ли да останат в състава на Украйна, или желанието им е да излязат от него. Аз смятам, че онези, които ще предпочетат Украйна, ще спечелят референдума. Но пак ще повторя: при строго съблюдаване на условията, които посочих по-горе.

- Колко дълго ще продължи негативното отношение на украинците към руснаците в Украйна? Възможно ли е изобщо да се върнат предишните взаимоотношения?

- Това няма как да се случи от само себе си. Може да стане единствено със съвместните усилия на европейците, руснаците и разумната част от украинците. Без ЕС въпросът няма да се реши.

Европейците са заинтересовани от отслабването на конфликта, макар да не желаят Украйна да попадне в сферата на влияние на Русия.

Те могат и са длъжни да повлияят на европейските елити.

 
Държавният секретар на САЩ, Дж. Кери и верният на Белия дом, Даниел Митов"Борисов се опитва да даде насоки по отношение на Москва, но очевидно Даниел Митов не е негов кадър".
"Благодарение на поддържаната от него политика, България е на път да бъде заобиколена не само от икономическите проекти на Русия, но и от гигантските инвестиции на Китай".

- Г-н Чуков, според оскъдните информации и коментари след срещата на Даниел Митов и Сергей Лавров в Сочи те са обсъдили енергийното сътрудничество между двете страни. Българският министър е подчертал, че всички енергийни проекти на територията на страната ни трябва да бъдат реализирани задължително по европейското законодателство. Какво прозира зад това пестеливо изречение?

- „Пестеливото изречение” на Даниел Митов показва, че София не е помръднала от своята предишна позиция, която на практика саботираше и провали всички планирани българо-руски енергийни проекти. Това е нещо като „каквото кажат началниците”.

Но се оказа, че европейското законодателство не препятства „Северен поток-2”, а същото европейско законодателство се оказа непреодолима пречка за „Южен поток”. Това е прилагане на двойни стандарти, особено ако от страна на София в енергийните преговори с Брюксел е пренаселено с „професионални” защитници на интереси, които са чужди на България.

Третият енергиен пакет се оказа непреодолим за „Южен поток”, а не спря „Северен поток-2”. Оказа се, че Германия като водеща страна в ЕС може безкомпромисно да си защитава интересите, а периферията, към която ние принадлежим, няма в това отношение никакви права.
Германският еврокомисар по енергетика Гюнтер Йотингер преди време ни мачкаше здраво и оказа огромен натиск върху София, за да се откажем от проекта „Южен поток” за сметка на българските национални интереси.

За съжаление изказаната позиция от Даниел Митов по никакъв начин не стимулира българо-руския енергиен диалог. Напротив, от българска страна отново се подсказва, че в позицията на София няма никакви позитивни промени и желание за енергийно и икономическо сътрудничество с Руската федерация.

- Това е първа среща на външните министри на двете страни от две години насам. Въпреки това предпоставките за оптимизъм са твърде малко. От друга страна Бойко Борисов коментира преди разговора в Сочи: „Задачата, която съм му поставил / на Митов, б.а./е да нормализира, ако е възможно разбира се, крайно острата позиция на Русия към България, както и нашата към тях и превръщането в най-големия враг на Балканите за Русия”.

- В последно време Бойко Борисов се опитва да възстанови поне на първо време позитивния и делови тон в нашите двустранни преговори с Русия. От друга страна виждаме, че Даниел Митов се държи все едно не е външен министър в кабинета „Борисов”. Той на практика работи против деловата и конструктивна линия, която премиерът се опитва да поддържа по отношение на Москва.

Даниел Митов плътно следва патологичната антируска линия на неоконите във Вашингтон, с което поставя под сериозно съмнение, че е български външен министър, и че защитава българските национални интереси.

Бих искал да обърна внимание, че видимо не само Русия ни заобикаля на Балканите, но ни заобикаля и Китай. Благодарение на поддържаната от Даниел Митов линия във външната политика на България, нашата страна е на път да бъде заобиколена и от южния клон на „Икономическия пояс на Пътя на коприната”, който се реализира през Турция, Балканския полуостров, Централна Европа и стига до столицата на Великобритания.

Става въпрос за огромни китайски инвестиции, които не стигат до нашата страна. Евразийския икономически съюз работи в тясна координация с цитирания китайски проект и поради изброените по-горе причини няма никаква вероятност от инвестиции у нас по линия на гигантските инфраструктурни проекти Изток-Запад.

- „Президентът Путин и премиерът Медведев ходят в Атина, Белград и Будапеща, заобикалят ни, с което се създава едно излишно напрежение”, обясни още премиерът. Вашият коментар?

- Борисов се опитва да коригира и даде насоки на българската външна политика по отношение на Москва, но очевидно Даниел Митов не е негов „кадър”. Не го е намерил на някой кръстопът до една бензиностанция. Очевидно, че му е спуснат по „друга линия”. От външен фактор. Но това е вече публична тайна в България.

- Как приемате твърденията на външния министър, че действията на НАТО в Черно море не заплашват никого, включително и Русия. Именно това е казал Митов на Лавров.

- С изказването си, че действията на НАТО в Черно море „не заплашват никого, включително и Русия”, Даниел Митов повтаря едно изтъркано клише, на което не вярват у нас даже най-незапознатите хора. Да не говорим за военните експерти, които считат, че с милитаризирането от страна на Североатлантическия алианс на черноморския регион рязко се увеличава вероятността от въоръжен сблъсък.

Очевидно е, че благодарение именно на тази позиция на Даниел Митов България постепенно се превръща в прифронтова държава, а българите - в пушечно месо, което да брани всякакви други интереси, но не и български. Рязката промяна в позицията на Реджеп Ердоган последва след посещението на Путин в Пекин. На следващия ден. Турция е на трасето на „Икономическия пояс на Пътя на коприната” , Анкара не желае да бъде заобикаляна от газопроводите, нефтопроводите пълни с руски газ и нефт. Не желае да бъде заобикаляна от китайските инфраструктурни проекти. И търси конструктивен диалог, който да донесе на Турция икономически изгоди. Даниел Митов води точно обратната тип външна политика, която нанася огромни икономически щети на нашата страна.

- Лавров посочил недоразумения, които възникват в иначе традиционните приятелски отношения между Русия и България. Кои са те според Вас?

- Сергей Лавров като дипломат от световна класа ползва думата „недоразумения”, която в дипломатическия език има определено смислово натоварване. То е понятно на дипломатите, но не съвсем на хората извън тази професия. Бих искал да обърна внимание, че формулировката „буди недоумение...” е изключително остра на дипломатичен език.

В случая думата „недоразумения” е натоварена по подобен начин със силно негативна конотация (конотация е идея или усещане, което една дума поражда, и което допълва буквалното й значение). Мисля, че благодарение на въпросните „недоразумения” българите и прибалтийците са включени в Брюксел в групата на страните, наречени„хиените”, които са известни с агресивната си русофобия. Естествено, начело с Полша.

- Според нашия първи дипломат, българо-руските отношения трябва да бъдат "рационализирани".

-Учебен пример за „нищоказване”. В случая Даниел Митов „тупа топката” и отчита мероприятието, което на практика е безсмислено и неоползотворено по отношение на българските национални интереси. Преди „рационализиране” на българо-руските отношения Даниел Митов е необходимо в своята работа като външен министър чуствително да се „интелектуализира”. Т.е. да поумнее.
 
Как така стана, че Руската федерация е по-голям враг от Ислямска държава?
Публикация на в. "Труд"

Емил Спахийски, журналистБългарският интерес е един и винаги ще бъде един - просперираща държава, докато свят светува. Нищо повече. Начините да се постигне това може да са разнообразни и дори противоречиви, но идеята ние (тук слагам всички български граждани, а не само етнически българи) е да имаме една сигурна държава, без заплахи отвън и отвътре. Външната политика е инструмент за постигане на тази идея и тя трябва да бъде ясна, консенсусна и предвидима в перспектива. Например - не си създавай врагове зорлем. Външната политика е ювелирна професия... би трябвало да бъде... Тя е като реплика на Полоний (”Хамлет”, У. Шекспир): „Страни от свадите, но влязъл в тях, тъй действай, че противникът ти после от тебе да страни.”

За да можеш да действаш така обаче трябва да имаш много инструменти в ръката си, като потенциални съюзници. И пак казвам с много ясна идея какво е български национален интерес.

Срещата на върха на страните членки на Северноатлантическия пакт - НАТО - предстои. От това, което чета и чувам, става ясно, че нашата външна политика е етап на раздвоение на личността. Държавният глава, който ще води делегацията във Варшава, заяви в интервю за Нова телевизия, че не вижда нищо драматично различните политици в България да имат различни виждания и приоритети. Въпросът на Ани Цолова бе за различията на правителство и президентство по отношение на Русия. Бога ми, тази държава има нужда от психиатър. Представяте ли си Владимир Путин да приема Башар Асад, а в същото време Дмитрий Анатолиевич Медведев да обсъжда преврат в Сирия в щабквартирата на НАТО. А сетне двамата да кажат „няма проблеми - това е демокрацията, всеки може да има своята позиция по външната политика и пак да сме си приятели”. Също толкова абсурдно би звучало това да се случи в САЩ, в Германия, Обединеното кралство и където и да е.

В България много големи политици се държат като в „Под игото” на Иван Вазов. По унизителен начин първенци се слагат, сякаш са слуги на султана, и без нужда се докарват. И от мен да знаете - по постовете им ще ги познаете. Така като един бивш външен министър си зае поста благодарение на добрите си отчети към Хилъри Клинтън, както се вижда от Уикилийкс, така ще видим назначенията на днешния президент и външен министър. А Плевнелиев заслужава много висок пост, защото звучи като ястреб дори сред политици от Прибалтика.

„Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Ако Западът допусне нова конференция в Ялта, това ще бъде исторически срам.” Това е част от речта на държавния ни глава в Страсбург.

Нека да чуем в синхрон с чия политика е тази реч.

„Москва явно има намерение да подкопае либералния международен ред и единството на Запада, което ни служи така добре след края на Втората световна война. Виждаме го в Европа, където Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да внася разединение”, написа в списание „Нюзуик” бившият шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен месец по-късно.

И ако се чудите какво е посланието, то е едно: „Държавната телевизия Russia Today разпространява дезинформация за търговското споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП), чрез което Кремъл се опитва да подкопае един бъдещ източник на креативност и просперитет.” Ключът е ТТИП. И нашият държавен глава и Расмусен защитават тази политика - на принуда на Европа да подпише ТТИП. Каква война с Русия, какъв дявол? Само идиот може да си помисли, че Москва има капацитет за война срещу НАТО и цяла Европа. И къде е България в целия този водевил? Русия ще бомбардира българското Черноморие?

Нашата външна политика споделя философията на банда недохранени политици, които търсят нов главатар. И за да избягат от диалога за нашия национален интерес, си играят на ЦСКА и „Левски” - щом не носиш синьо шалче, значи си враг. При ЦСКА стана по-сложно и затова няма да коментирам. Но тази битка между русофили и русофоби е толкова низка и антибългарска, че дори не прилича на футболен мач, а на робофилия.

Разликата между едните и другите е, че русофилите биха заложили дори апартамента си за Москва, без да имат дори едно доказателство, че раболепието към Кремъл ще ни бъде от полза, докато русофобите биха казали всичко срещу Москва, биха те промушили с кинжал, но не биха си заложили апартамента в полза на своите тези.

Нашата външна политика днес е с диагноза шизофрения. Тя говори в името на българския народ, но действията, решенията и посланията имат малко допирни точки с реалните ни интереси. Имам обоснованото предположение, че в момента българската външна политика дори не е дори българска, защото всичко, което чувам като послания от най-високо ниво (с изключение на опитите на премиера Борисов да се сдобрим с Москва), изглеждат послания в защита на чужди национални интереси.

Въпреки че светът ври и кипи, ние нямаме публично оповестена оценка на заплахите за страната. Обстановката е прекалено динамична и тук трябват реалистични действия. Заплахата днес е от югоизток. От Русия идват туристи, не мигранти, не терористи. Всъщност един дойде и те си го искаха, но ние го пуснахме на летище „Ататюрк”.

На срещата във Варшава от България ще бъде поискано да влезем в състава на черноморски флот срещу Русия под егидата на Турция. Турция, откъдето може да потече най-голямата заплаха към нас. Това са реалностите. Турция, която е разтърсена от гражданска война на изток, смазана от бежанска вълна от юг и раздирана от политически войни и терористични атаки. Както виждаме, Анкара няма проблем за три часа да реши проблемите си с Русия - въпреки НАТО и въпреки ЕС. Нали? Един телефонен разговор. А ние? Ако имаме проблем с Турция, ще можем ли да разчитаме на някого?

Разбира се, че ние трябва да сме равнопоставени партньори с общи интереси. Разбира се, че общите интереси са важни. В такъв случай защо от Вишеградската четворка не приеха и не приемат имигрантската политика на Германия и Брюксел? Полша, Чехия, Словакия не желаят нито един имигрант по никаква спогодба да им стъпва по земите. Защо? Нима те нямат съзнанието за общност, за евроатлантизъм? Защо Унгария напук на европейската философия, политика и решения връща имигранти без съдебни решения? И като стана дума за имигранти, България, която е под пропуканата стена на огромния миграционен океан, дали се опасява повече от това от юг, отколкото от онова с което ни плашат - Русия?

Хайде пак да дам пример за национални интереси. Защо Полша, която ненавижда Русия, няма проблеми с двустранните бизнес отношения с нея. Защо ние ремонтираме руски МиГ-ове в Полша, след като те са категорично антируски настроени, създадени и закърмени?

Защо Финландия не се страхува от Русия, въпреки че е била окупирана и е водила отечествена война срещу Съветския съюз, и няма намерения да влиза в НАТО?

Опозицията у нас поиска, най-общо казано, президентът да бъде с намордник на срещата във Варшава, за да не поема ангажименти, които не са делегирани от парламента.

България трябва да има една цел във Варшава и тя е защита от миграцията, от тероризма, от радикализма, които са реалната заплаха за нас, но и за Европа. За цяла Европа.

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 14 август



Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите."

За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли?
Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде.

Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия.
Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи".
Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат

Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията.
Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него.
Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия!
Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати.
На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно.

Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите".
В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне!
В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал...

Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри.
"Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание.
"Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря.
Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива.

Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им.
Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност.
Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ.
Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс.
Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос.
Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент.
Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота.
Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн.
В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим".
В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници.
Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия.
"В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости.
"Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия.
"Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък".

Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник.
Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер.
Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл.

Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ.
Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе.

Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца.
"Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва:
"Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!"
Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното.
И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!"
Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август.
Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си.

В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала.
"Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!"
Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението.
На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли...

"Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили".
Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?

Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни.
Край
 

Нищо не спря правителството на Никола Саркози в действията му по екстрадиране на български и румънски цигани. На 19 август, първите цигани бяха качени на самолет за Румъния... Първият самолет с експулсирани роми излетя от френския град Лион, с 60 души на борда съобщи АFP.

Всякакви странични явления от рода на: „възмущение”, „риск от популистки залитания”, обвинения в „ксенофобски реакции”, безспокойство, предупреждения от Европейската комисия - Франция „ да спазва правилата” за защита на европейските граждани, или, че „Франция трябва да спазва правилата относно свободата на движение и установяване на европейските граждани” останаха глас в пустиня.

Изявлението на говорителя на европейския комисар по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг, че се признава правото на всяка държава да ограничава свободата на движение при определени обстоятелства бе напълно достатъчно, за да попари и блокира надеждите на някои отявлени защитници на правата на циганите, че ще ще могат да живеят във Франция, така както го правят в своите страни.

Декларираното изявление, че „Европейската комисия винаги е защитавала и продължава да защитава необходимостта от социална интеграция” на ромите във всички страни от ЕС увисна някак във въздуха, в който вече се бе издигнал първият самолет с експулсирани от Франция цигани.

Според информация, предоставена на МВнР от компетентните френски институции, български граждани, които пребивават незаконно във Франция – т. е. са просрочили безвизовия си престой, извършват незаконна трудова дейност или са извършили закононарушения, ще бъдат връщани в България. Това съобщиха от Министерство на външните работи. На първо време това ще се отнася предимно за граждани, живеещи в незаконните гета в Сен – Дени, Париж, Есон, Морски Алпи.

„Недопустимо е страна с богата култура и силна икономика като Франция да връща по родните им места ромите”. Това каза за радио “Фокус”- Видин Донка Панайотова, председател на неправителствената организация "Дром". Тя поясни, че е силно възмутена от действията на правителството на френския президент Никола Саркози. „Той трябваше да предприеме други мерки, имайки предвид, че те са бедни и в тежко състояние...”

„Това, което направи Франция е възмутително и ние неправителствените организации подготвяме писмо-декларация, в която ще изразим нашето мнение", каза още председателят на „Дром” Панайотова.

Манталитетът, че всички са ни длъжни се превръща в опасност за останалите страни-членки на Европейския съюз. Да развяваш знамето на бедността, след като в страната са постъпили стотици милиони за интеграция на циганите е малко да се каже нагло. Но след като Прокуратурата не посяга към тези огромни разхищения, за да могат политиците да разчитат на циганите по време на избори – то тогава защо трябва да се изненадваме на думите на тази жена от „Дром”.

Франция показа как се спазват законите в страната и как се осигурява спокойствието на гражданите й – за разлика от ситуацията в България – да речем...

Франция срещу Европа?

„Мерките на френските власти за премахването на незаконни лагери са напълно в съответствие с европейските правила и не накърняват с нищо свободата на движение на гражданите на ЕС, така, както това е зададено в договорите”, излезе с изявление на френското външно министерство. Посочено беше и че европейска директива „предвижда изричното ограничаване на правото на свободно придвижване с цел осигуряване на обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве”. Изявлението дойде в отговор на призива на ЕК към Франция да спазва правилата относно свободата на движение и установяване на европейските граждани при екстрадирането на ромите към Румъния и България.

Децата не трябва да „служат за алиби” на ромите, които искат да останат във Франция, нито да бъдат използвани за трафик или просия. Това заяви днес френският държавен секретар за семейството Надин Морано във връзка с днешното изпращане на роми в Румъния, предаде AFP.

Запитана за бъдещето на децата, които са ходили на училище във Франция, но ще бъдат експулсирани, Морано отговори: „Ще тръгнат на училище в собствената си страна, не само във Франция има учебни заведения”.

„Децата не трябва да служат за алиби”, заяви още Морано, като подчерта: „Ако искаме прилична, човешка и уважителна имиграция, трябва да дадем на тези семейства средства за тяхната интеграция”. Това е важно, защото „когато няма сполучлива интеграция, тогава има условия за престъпност”, допълни държавният секретар.

Първата група роми се завърна в Румъния от Франция привечер на 19 август. Десетки мъже, жени и деца слязоха от самолета, който кацна на летище „Аурел Влайку” в Букурещ, носейки своя багаж. Румънски ром, на име Габриел, заяви, че е живял в югоизточния град Гренобъл, заедно със съпругата си и двете си деца.

„Беше много тежко, ние бяхме под напрежение през цялото време от властите”, заяви Габриел.

На 19 август Франция върна в Румъния около 60 румънски роми, които доброволно да се съгласили да се приберат в родината си. Очаква се общо в Румъния да се завърнат общо 93 роми с два полета от Париж и Лион.

Усилията на френските власти за експулсирането на ромите от Франция и политическите изявления, които бяха направени по този повод, обиждат пътуващите хора. Въпреки че са френски граждани, живеещите на път хора също подлежат на по-специално отношение от страна на властите, написа в. La Depeche.

Номадите протестират срещу действията на полицията, която ги гони от паркингите и полята, когато се настанят там. Те съзнават, че бивакуването на тези места е незаконно, но нямат избор. Общините, които са с население над 5000 души, са задължени да разполагат с къмпинг, който може да посреща каравани. Въпреки това много от френските общини нарушават тази разпоредба, тъй като нямат такива съоръжения.

Раздразнени от отношението на властите и от липсата на алтернатива, пътуващите хора обмислят в знак на протест да блокират летищата и входовете на големите градове.

Във вторник френските власти обявиха връщането на 700 български и румънски роми до края на месец август. Това „доброволно напускане” предизвика разгорещена полемика във Франция и в чужбина, но това не спря правителството да експулсира циганите от територията на страната до тяхната родина.

Според румънските власти още 132 роми ще напуснат утре Франция, а на 26 август ще бъде извършен третият превоз на 160 румънски роми, пише френският вестник „le Parisien”.

На 30 август двама румънски секретари ще посетят Париж, за да разговарят с френските си колеги относно въпроси, свързани с политиката към малцинствата.

Никой в Европа не защитава интересите на ромската общност. Липсва европейски защитник на ромите, пише в коментарен материал на чешкия вестник „Pravda”.

Европейската комисия така и не успя да създаде работеща стратегия по отношение на ромите, а се задоволи единствено с необвързващи препоръки към страни-членки на ЕС по отношение на ромите и да насочи парите на данъкоплатците към т. нар. „решаване на ромския проблем”. Средствата трябва да се изразходват за приобщаване, образование и адаптация на пазара на труда, но крайният резултат е неграмотност, зависимост и социално изключване на ромите в Европа, отбелязва изданието.

Страните „домакини” и страните „изпращачи” се обвиняват взаимно за неразрешените проблеми на ромските имигранти, които заливат Запада. „Домакините” призовават ЕС да приеме задължителен „план за действие”, тъй като според тях изразходването на 13,3 милиарда евро, отпуснати за периода 2007-2013 година за социална подкрепа на ромите, е неадекватно, пише унгарският ежедневник „Népszabadság”.

Франция ще започне депортирането на роми в рамките на акцията срещу нелегалните ромски лагери в страната. 79 роми, които са се съгласили да се върнат в родината си доброволно, са получили по 300 евро, за да се приберат в Румъния, съобщи и белгийският вестник „Le Soir”.

Около 700 роми ще напуснат Франция до края на месец август отбеляза на 19 август изданието. Във връзка със събитията, румънският министър на външните работи Теодор Баконши заяви, че се безпокои от възможността за увеличаване на популизма и ксенофобията.

Европейската комисия се задоволи единствено да обяви, че следи отблизо ситуацията, като еврокомисарят по правосъдие, основни права и гражданство,  Вивиан Рединг предупреди Франция да спазва правилата.

Изгонването на циганите от Франция е силно критикувано – написа австралийският „Herald sun”. Изданието и „Adelaide nou” отбелязаха в изданията си от последните два дни, че критиките в Европа се увеличили неимоверно много след решението на Франция да изпъди стотици роми, като Румъния е предупредила за ксенофобски реакции, а ЕС е призовал Франция да се подчини на миграционните правила.

„Френското правителство заяви, че от четвъртък и петък ще започне изгонването към Румъния и България на около 700 роми, които пребивават незаконно във Франция – отбеляза „Adelaide nou” и дава пример с румънския външен министър Теодор Баконши, който е заявил, че е обезпокоен от риска от „ксенофобски реакции”.

Действията на Франция по отношение на стотиците роми, които френските власти планират да изселят от страната, ще бъдат следени от Европейската комисия, предаде BBC.

Европейските чиновници искат да се убедят, че Франция ще съблюдава принципите за свобода на придвижването на европейските граждани допълни BBC.

На 18 август AFP отбеляза, че циганите, които ще бъдат екстрадирани от Франция, в по-голямата си част са граждани на България и Румъния, т. е. на ЕС. Те обаче не могат да пребивават свободно в друга страна от евросъюза повече от 3 месеца, а достъпът им до френския пазар на труда е временно ограничен, поясни АФП. В рамките на споменатите 3 месеца те могат да бъдат експулсирани, ако нарушат обществения ред или представляват „неразумно голяма тежест за системата за социално подпомагане”.

За да упражняват професия във Франция румънците и българите трябва да притежават документи за престой и разрешително за работа. Има 150 професии, които са отворени за гражданите на двете страни във Франция. Ако не разполагат с изискваните документи, те могат да бъдат експулсирани чрез „задължение да напуснат френската територия”, което им дава срок от един месец да напуснат страната.

В поход срещу несигурността в страната френският министър на вътрешните работи Брис Отфьо направи гръмко изявление за връщането на роми в Румъния, чиито катуни бяха разрушени през това лято. От своя страна, френският министър за имиграцията Ерик Бесон побърза да омаловажи операцията, като заяви, че в нея няма „нищо изключително”, коментира френският вестник „LExpress”.

Стотици роми ще бъдат експулсирани от Франция в четвъртък в рамките на лятната кампания на президента Никола Саркози срещу нелегалните ромски лагери, съобщи на 18 август белгийският вестник „La Libre Belgique”.

Общо около 700 роми ще бъдат върнати в родните си страни до края на месеца, обяви френският министър на вътрешните работи Брис Ортефьо. До момента полицията е затворила 51 нелегални ромски лагера. Два полета ще върнат ромите в Румъния и България на 19 и 26 август. Насрочен е и трети полет за края на септември.

На 18 и 19 август и ежедневникът Le Figaro, посвети свои материали на експулсирането на български и румънски цигани от Франция.


Експулсиране на хора в рамките на Европейския съюз?

Има ли дискриминация в експулсирането на циганите от Франция?

Има ли двоен стандарт в коментарите поведението и изявленията на страни-членки на Европейския съюз, по отношение на циганите? Когато те са в страни от Източна Европа – се пращат комисари, които да следят за правата им, а когато са в държави като Франция – ги експулсират?

Пред Агенция „Фокус” социологът Кольо Колев, коментира казуса така:

„Има престъпления, има наказания а експулсирането е вменяване на групова вина на определени хора. Всеки от тях, ако има някаква вина, той трябва да бъде съден, осъден, да си понесе наказанието, но експулсирането е един рецидив от далечното минало”, заяви Колев. По думите му е очевидно, че има двоен стандарт от страна на Европа. Спрямо никоя останала група не се приемат групови санкции, а всеки получава индивидуално наказание”, отбеляза социологът.

„Нещата не ми звучат нито европейски, нито демократично, нито правно регламентирани. Забележете, че има европейска директива за свободно движение на хора, но по-специално не се отнася за едни хора. Очевидно европейското общество като цяло не е готово да изпълнява собствените си директиви...

... Да, тези хора са мръсни, част от тях правят бели, но независимо от това те са европейски граждани и спрямо тях би следвало да се прилагат всички закони и директиви в европейската общност”, коментира Колев. -

... Ако той е извършил престъпление, трябва да си понесе санкциите в рамките на общността, на страната, в която го е извършил”, обясни социологът. Според него е напълно възможно след като се върнат ромите от чужбина да се увеличи престъпността, но е несериозно да го твърдим предварително. „Има някакви хора, които биват експулсирани, значи те са престъпници. Аз не съм видял някъде да се твърди, че тези хора са престъпници. Дори самите експулсиращи твърдят, че те създават проблеми, а не толкова, че са престъпници”, посочи Колев. Дори когато се върнат ромите в България, ако крадат, просят или проституират, има закони и ще си получат съответните наказания за престъпленията, изтъкна социологът.

„Прикриват се зад разни фрази от типа „всяка страна има право сама да си урежда законодателството...”, но експулсирането като форма на санкция ми изглежда безобразие. Това нарушава върховенството на правото. Човек трябва да носи санкции за това, което е извършил.

  • За колко престъпления като убийства, кражби, насилие, и нанасяне на тежки и средни телесни повреди циганите в България получават присъди? Ако изобщо се стига до съд...
  • Циганското малцинство в мнозинството си е криминален контингент, който е ниско образован или изобщо не е образован. Циганите в България изключително рядко работят...
  • Поради тези особености: липса на образование и липса на работа циганите в България извършват много често престъпления.
  • Циганите в страната ни парадират със специфичния си начин на живот – преселването и заемането на чужди територии върху които строят без разрешения жилища. Повечето от циганите не плащат осигуровки, данъци, ток, парно, вода.

В България никой от държавната и общинска администрация не прави нищо за социализирането на циганите сред останалото население. Те живеят и действат безнаказано, с убеждението, че всички са им длъжни.

Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Томас Хамарберг призова западноевропейските страни да се откажат от принудителното връщане на ромите в Косово, пише днес сръбският вестник ”Блиц”. Той смята, че страните трябва да избягват политиката, която влошава ситуацията.

„Голям брой роми от Косово бяха принудени да избягат, за да преживеят, което доведе до загубване или унищожаване на техните лични документи”, изтъкна комисарят Хамарберг. Удобно или...?

*        *        *

След безредиците и насилието над полицаи в Централна Франция от страна на цигани преселници, френският президент Никола Саркози разпореди разтурването на 300 незаконни катуна на територията на Франция като част от борбата на правителството срещу престъпността и бе взето решение за „почти незабавното” екстрадиране на цигани от България и Румъния, които са престъпили закона!

За разлика от изпълненията с оплаквания до ООН и прочие при събарянето на незаконни постройки на цигани в България, Европейската комисия обяви, че Франция е свободна сама да решава дали да експулсира от своята територия роми от други страни от ЕС, които нарушават закона, съобщи АFP.

„Страната сама може да решава. Това е френски въпрос, така че ние не се намесваме”, заяви говорител на еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг, която бе предупредена, че може да става дума за дискриминация на ромите.

Всъщност ЕК е наясно, че по данни на френските власти повечето от циганите преселници от Румъния и България се занимават с контрабанда, принуждаване към просия на деца, проституция и други престъпления.

Над 250 моторни превозни средства блокираха мост на пътя до град Бордо и демонстрираха недоволство и неподчинение след като френските власти премахнаха временни катуни на цигани преселници от България и Румъния. Твърдостта на френското правителство е нагледен урок за българските власти как трябва да се постъпва спрямо това малцинство, което живее и се движи на ръба на закона, известно като силно криминализиран контингент.

След приемането на България и Румъния в Европейския съюз, на практика циганите имат право да пребивават във Франция, но само ако имат визи и работят.

В края на юли т. г. във Франция възникнаха сериозни стъкновения между цигани преселници от Източна Европа и местната полиция. Медиите публикуваха случаи за нападения над полицейски участъци в градчето Сен Енян Централна Франция от маскирани цигани при които са били нанесени щети над сгради и подпалени автомобили.

Безредиците бяха предизвикани от инцидент, при който циганин бе застрелян от полицаи, след като ги блъснал с автомобила си.

Незабавно бе свикано извънредно съвещание на министрите от кабинета, след което министърът на вътрешните работи на Франция обяви, че половината от незаконните цигански катуни в страната ще бъдат премахнати до три месеца, а българските и румънските цигани ще бъдат изпратени у дома, ако нарушават закона, предаде АFP.

Крайните реакции на българските цигани бяха като ехо от случилото се миналата година в началото на септември в Бургас, когато след петгодишна борба в съда и преминаване през всичси законови процедури - на общината бяха издадени от съда съответните документи за разчистване на незаконно заграбени от цигани общински и частни терени. Тогава циганите замеряха полицаите с камъни, а някои от жените циганки заплашваха, че ще извадят децата си и ще ги запалят.

Напрежението се подсилваше от местни цигански лидери, които заливаха тълпата с уверения, че години наред  ромите били лъгани от всеки, който идва на власт, че къщите им ще бъдат узаконени и никой няма да ги събори.

„Това ли е властта? Това ли е лицето на държавата? Досега всички казваха, че ще намерят разрешение на въпроса, а ги оставиха на улицата. Някои са родени тук. Колко министри, колко зам.-министри си направиха заменки и гори си взеха. Нима останахте на тези цигани тука, които са бедни? Кажете ми сега тези хора къде да отидат”, говореше разпалено пред т-в-камерите и репотерските микрофони циганският лидер Румен Чолаков. Ромите викаха, че тук са родени и по адресна карта и регистрация се водят на тези адреси. „Аз съм 60-годишна, тук съм израснала. Плащаме редовно тока, чешмата. Всичко плащаме”, питаше възрастна циганка без да обръща внимание на обясненията, че пребивават там незаконно и са строили върху чужди терени.

Жива верига от жители в кв. „Горно Езерово” в Бургас спряха автомобила на кмета на града Димитър Николов, който заедно с представители на Дирекция „Национален строителен контрол” /ДНСК/ и полицията пристигна в квартала за премахването на 27 незаконни постройки и бе посрещнат от тълпите цигани с викове: „Защо гласувахме за вас”, „Господ да ви убие”!

Припомням тези примери, защото в София също имаше решение на Върховния съд за бутане на циганските постройки въврху чужди терени в кв. „Баталова воденица” и тогава кметът на столицата, днешен премиер Бойко Борисов спря изпълнението на съдебното решение, вероятно, за да не изгуби бъдещи избиратели.

Около изпълнението на влезлите в сила съдебни решения за събаряне на незаконни цигански постройки, фондация „Романи бахт” писа до ООН че събарянето е дискриминационно и нарушава правото на неприкосновеност на личния живот.

Естествено във въпросното писмо до ООН, фондацията „пропусна” да напише, че живеят върху заграбени чужди терени и са строили незаконно, като не са спазвали най-елементарни закони. ООН така и не научи, че хигиената и начинът на живот във въпросните цигански гета са струпани бе изградена канализация, под всякакви норми за хигиена и изисквания за здравославен и цивилизован начин на живот.

Службата на Върховния комисар по правата на човека към ООН изпрати писмо до община Бургас, в което се изказва становище, че планираното събаряне на незаконните постройки, обитавани от цигани, е противозаконно, коментирайки наличието на над 300 бараки, в които живеят цигани. Сградите обаче няма никаква документация, нито законово основание да бъдат построявани. От ООН написаха, че това е нарушаване на правата на човека и дори расова дискриминация.

Във връзка със събитията около Бургас, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността /ЕКРН/ настоятелно препоръча на българските власти да предприемат всички мерки за борба срещу формите на антисемитизъм, която се препоръчва в Обща политическа препоръка № 9 относно борбата срещу антисемитизма.

Къде са милионите за интеграция на ромите?

Отговор на тои въпрос може да получим колкото ще получим и отговор на въпроса кой ограби Пенсионния фанд от времето на Тодор Живков. Затова пък по темата се чуват доста любопитни факти, както това се случи тази сутрин в предаването на Нова телевизия „Здравей, България!”

Участие взеха: Цветелин Кънчев, лидер на Евророма и Румян Русинов, председател на Центъра за публични политики и застъпничество

Къде са отишли милионите от Европеийския съюз за интеграция на циганите едва ли ще получи отговор, тъй като не е ясно даже колко са тези милиони.

За периода 1991-2005 тези пари бяха над 400 милиона долара – обяви Цветелин Кънчев в студиото на Нова.

Български ли е проблемът с циганската интеграция или след влизането на страната ни в Европейския съюз вече е общоевропейски?

Защо президентът Саркози се реши на тази стъпка – да бъдат експулсирани циганите от Франция – за вдигане на рейтинга, или заради реални проблеми,у които създаваха тези цигани във Франция?

Всъщност Саркози доказа на практика, че да се лежи на варианта: най-развитата демокрация в Европа, Френска революция, „Свобода, равенство, братство” е загубена кауза и не върши работа.

Вътрешният министър на Франция обяви, че през лятото са били премахнати 51 от общо 600 незаконни лагера с цигани в цялата страна. В същото време мнозинството цигани, които вече се експулсират или предстои да напуснат Франция са с неуреден статут: без работна виза и са приели парична помощ от 300 евро /100 евро за малолетно дете/ в замяна на доброволно връщане според изявление на министъра за имиграцията Ерик Бесон.

Над 500 фондации, занимаващи се с интеграция на циганите са изсмукали въпросните неизвестно колко европейски милиони, както е факт, че в тези организации няма и по един циганин.

Десетки програми, стратегии, концепции са били създадени, за да се изсмучат милионите за интеграция на циганите и резултатът е нулев.

„Нека Франция да ни покаже как се интегрират роми” – предложи депутатът от „Атака”, Десислав Чуколов. – А у нас тези фондации /занимаващи се с интеграция на циганите – бел. Л. М./ трябва да бъдат на публичен отчет и личното състояние на ръководителите им трябва да е публично.”

„Трябва да се прави разлика между роми и роми – коментира проблемите Румян Русинов. – Значи наши роми във Франция и Испания, които са стотици хиляди, допринасят за брутния вътрешен продукт на страните, в които работят...”

Тук спирам тирадата на Русинов с известната приказка: ”Посмали малко!”, защото едно пеленаче, или непълнолетно циганче, което е заведено да краде или проституира в дадена европейска държава няма как да допринася за БВП на съответната европейска държава...

Според фондация „Дром”, даде пример Цветелин Кънчев, изчислената издръжка на едно циганче бе по-голяма от издръжката на студент в Харвард.

Да не отварям приказка за това, как навика на циганите да усядат на чужди земи и спретват извън правилата паянтови постройки може да минава в България, но в другите европейски държави, където законите не са само на хартия – не върви...

 

Ще си платим за тъпите игрички на министъра на финансите Симеон Дянков с Москва и зачеркването на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис” – как скоро ще научим.

Лакърдиите за „работихме цяла година в Министерство на финансите за това”, „консултирахме се с международни правни кантори” минават пред някой друг, но не и пред нас!

На 8 декември научихме от пресата за това какво се задава като реакция от страна на Русия:

„Отказът на България от участието в проекта бе очакван след смяната на властта в страната”, отбелязват руски експерти, отбеляза вестник „Коммерсант”.

Според експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов от страна на България е некоректно да се отказва точно в този момент.

„Българската страна буквално преди дни одобри оценката за екологичното въздействие. България е натрупала задължения, които вече са над 6 млн. евро /7,3 млн евро/. Ако са мислили да се отказват, трябваше да го направят по-рано”, отбелязва експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов.

„След като в България властта се смени, нееднократно бе заявявано, че страната може да се откаже от проекта. Бяха посочвани екологични претенции, говореше се за икономическа нецелесъобразност. Така че, до голямата степен за Русия това не е изненада. Дори представители на „Транснефт” говореха, че проектът няма да бъде реализиран”, посочва ръководителят на аналитичния отдел на „Грандис капитал” Тимур Хайрулин.

Решението на България да излезе от проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис може да извади на преден план алтернативните маршрути през Сърбия и Румъния. Това е заявил директорът на руския Национален фонд за енергийна сигурност Константин Симонов, цитиран от сръбската агенция ТАНЮГ. Симонов е заявил пред ИТАР-ТАСС, че отношенията с България в областта на енергетиката не са прости. По думите му - става дума за АЕЦ „Белене” и за „Южен поток”. Симонов е оценил, че България подхожда в сътрудничеството с Русия от политически интерес, а не от икономическа позиция, особено след идването на правителството на премиера Бойко Борисов, което се е съсредоточило към сътрудничеството със САЩ. Симонов е припомнил, че България е отказвала да поднови договора за доставка на руски газ и е заявила, че ще купува от Азербайджан, независимо от факта, че няма газова връзка между България и Турция.

Симонов уточнява, че Бургас - Александруполис е мислен като алтернатива на доставките на петрол през Русия. Според него петролопроводът Самсун - Джейхан не може да се нарече алтернатива, тъй като това е петролопровод от Турция до Турция, която през последните години също се показа труден партньор за Русия.

„Не съществува окончателна замяна на проекта Бургас Александруполис”. Най-краткият път е през България. Теоретично може да се разгледа маршрутът през Румъния и Сърбия, но този вариант ще е много по-дълъг”, посочва руският експерт. Според него българското отхвърляне все още не е погребало проекта, но разглеждането на алтернативи почти е невъзможно.

Под заглавие „Българският удар върху руския петрол” „Правда” пише:

„България взе решение да се откаже от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”. Това не е единственият случай, когато българските власти не желаят да изпълняват договорите си с Русия”, коментира изданието.

„Българските власти избраха много оригинален подход по въпроса за строителството на петролопровода. Първоначално те категорично не го приемаха, след това се стигна до екологичната експертиза. Преди около месец беше доказано, че няма никаква заплаха. „Бургас-Александруполис” беше признат за проект, отговарящ на интересите на страната, а сега окончателно решиха да се откажат от него. Очевидно е, че нито българите, нито гърците в момента имат пари. На Русия щеше да й се наложи да плаща за всичко”, посочва икономическият експерт от Центъра за политическа конюнктура Дмитрий Абзалов.

Но българите не са водени само от икономически съображения. Проектът за петролопровода, както и „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, първоначално не се харесваха не само на сегашните власти в България, но и на мнозина в Европа и в САЩ, по които Борисов и неговият екип се ориентират. Не е изключено на Запад „тихо да са поискали” да бъдат закрити руските проекти и българските власти започнаха да измислят все нови уловки, за да не изпълнят поетите ангажименти.

Споразумението, произтичащо от изграждането на газопровода с обща дължина от 280 км е от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис.  Разходите по проекта се оценяват на един и половина милиарда долара. Петролопроводът имаше за цел да помогне за облекчаването на проливите Босфора и Дарданелите.

България блокира непостроени руски тръби?

"Страните се споразумяха за създаване на компания-оператор на Trans-Balkan Pipeline Б. V. Три руски компании ("Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт"), собственост на 17 процента, а България и Гърция разделлиха останалите 49 процента. Известно време след подписване тристранния договор, дойде финансовата и икономическа криза и Гърция можеше да намери средства за проекта, реално това се оказа трудно. Въпреки това гърците не се отказаха от проекта", смята „Комерсант”.

Споразумението в 2007 г., бе подписано на социалистическото правителство, оглавявано от един възпитаник на Московския държавен университет, Сергей Станишев.

През лятото на 2009 г. дойде друго време. Управлението бе поето от власт, начело с лидера на партия "ГЕРБ" Бойко Борисов. Програмата на правителството на ГЕРБ бе първоначално насочена към укрепване на сътрудничеството със Запада. Съответно, проектите с руско участие станаха второстепенни.

„Проекти като газопровода "Южен поток" и АЕЦ в Белене, първоначално не се харесаха не само на сегашните власти в България, но и много хора в САЩ и Европа, където Борис и неговият екип ориентирани. Не е изключено, ако от Запад "тихо съветват" българското правителство да отлага руските енергийни проекти, като  използват различни трикове и не изпълняват задълженията си. Какво е това - политика или прояви на антируски курс?”

"Българските власти са избрали много оригинален подход към въпроса за изграждането на газопровода „Южен поток”.

Първоначално те потвърдиха, че са съгласни, след това те поискаха оценка за въздействието на околната среда, която бе направена три пъти.

Преди около месец бе доказано, че тръбите на петролопровода не представляват заплаха за екологията и бе признато, че отговарят на интересите на страната. И най-накрая българите решиха да се оттеглят от проекта” обясни в интервю икономическия експерт Дмитрий Абзалов.

България разчита да получи газ от Турция, но той няма как да дойде до българска територия заради неизградена газова връзка и няма кой да пълни тази тръба, тъй като Иран заяви, че няма да продава газ на Европа заради санкциите.

Към тази ситуация се прибавя и фактът, че ЕК обяви на 7 декември, че няма да финансира газовите връзки на българите!

България, която цяла година бави решението си за започване на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”, в крайна сметка реши да го изостави. А това бе претролопровод, който имаше за цел да заобиколи проливите Босфора и Дарданелите – написа „Взгляд”.

Хронология на бавенето на проекта

  • В хода на първата официална среща на двамата премиери на 1 септември 2009, в Гданск, Владимир Путин поиска да получи ясен отговор за намеренията на българското правителство по реализирането на проекта "Бургас-Александруполис" и изрази недоумението си от липсата на напредък по петролопровода.
  • На проведената на 9 октомври среща на министър Трайков с представители на българските министерства, които имат отношение към проекта, както и с ръководството на международната компания “ Транс Болкан Пайплаин“ бе декларирано, че за момента няма особени причини България да не продължи проекта "Бургас-Александруполис" и бе защитена технологията за разтоварване на танкерите чрез буйове, а не в пристанище
  • "Ние сме за европейско, а не за руско или друго развитие на България" - обясни новият премиер на Република България, Бойко Борисов след завръщането си от Брюксел. Какво ли е да определяш еднолично бъдещето на цяла държава? - вероятно има тръпка в това...
  • В края на март правителството на Борисов започна една игра на нерви с надежда, че Русия няма да издържи и ще постави остро въпроса за плащане на неустойките по този договор. В същото време дадоха контрола на проекта „Бургас-Александруполис” на Симеон Дянков, което означаваше, че този проект няма да види бял свят, тъй като Дянков е известен като русофоб и верен следовник на Световната банка и Сорос.
  • В средата на юни 2010 министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС която се състоя в резиденцията на испанския посланик в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му!

Защо нямало да строим „Бургас-Александруполис”?

  • Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов.
  • Според думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи.
  • Министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали...”
  • Странно и необяснимо е, че след като на 10 март 2010 бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект.
  • На 10 март бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а по-късно стана ясно, че това са били действия за хвърляне на прах в очите на Русия и Гърция.
  • Какво ще се случи с парите, които държавата вложи в това дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства обясниха като напълно нормална реакцията на изненада, с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”.

Как ще реагира Гърция на този отказ,

  • След като гърците засилиха работата по този проект и заявиха, че разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.
  • Прекратяването на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, заяви руският енергиен министър Сергей Шматко.
  • Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.
  • Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.
  • След отказа на България от „Бургас-Александруполис” Гърция едва ли ще е благосклонна за изгражда връзки за газопровод с България, да не говорим, че цената на газа, който ще получаваме все още е неясна, но във всички случаи ще се определя от партньор, който е бил вече преметнат от български политици. Политиците ни не трябва да забравят, че по време на Олимпиадата гърция поиска от България ток, което пък не й попречи по-късно да гласува „за” затварянето на АЕЦ „Козлодуй”.

Новина ли е оттеглянето от проекта „Бургас-Александруполис”?

„The Financial Times” пусна следната публикация:

България се оттегля от Бургас-Александруполис

06 юли 2010, 19:23

България вече не е заинтересована от изграждането на проекта Бургас-Александруполис. Това заявява премиерът Бойко Борисов в интервю за „Файненшъл таймс”. Според изданието страната ни възнамерява да се изтегли от тристранния проект с Гърция и Русия заради опасения за околната среда.

„След нефтения разлив в Мексиканския залив, не мисля че ще бъде разумно и безопасно петролни танкери да разтоварват на терминал в морето, в зона на интензивен туризъм”, посочва Борисов.

По думите му тръбата ще носи на страната ни във вид на транзитни такси не повече от 35 млн. долара годишно, но би застрашила туристическа индустрия оценявана на 10 млрд. долара.

Борисов посочва още, че страната ни може да избегне плащането на неустойки по вече сключените споразумение, ако се позове именно на негативната екологична оценка на проекта.

Защо правителството наля пари в Бургас-Александруполис” след като не иска да участва в него? Това е непонятно за българския данъкоплатец. Както бе непонятно и защо Симеон Дянков бе определен за основен преговарящ по проекта, след като и кучетата знаят, че той не долюбва руско-българските енергийни проекти като един истински представител на американските интереси в България.

Наливането на парите се случи след заседание на правителството на 10 март т. г..

  • На заседанието на правителството от 10 март, бе решено да бъдат предоставени 50 хил. лв. от републикански бюджет за прехвърлянето на 50 хил. акции от акционерното дружество към министерството на регионалното развитие "Техноекспорт" към министъра на финансите. Акциите са 100 процента от държавния дял /"Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис – БГ"/ в международната проектна компания за нефтопровода.
  • На медиите бе разяснено още тогава, че целта е да се оптимизира вземането на решения при управлението и финансирането на българското участието в проекта за строителство и експлоатация на петролопровода, обясни Дянков след заседанието на кабинета. По този начин в максимална степен щеше се гарантира българският интерес при реализацията на инфраструктурното съоръжение, добави министърът.
  • По същия начин би следвало да запитам от март до септември какво стори Симеон Дянков като основен преговарящ по този проект, още повече, че бяха преведени пари за закупуване на акции в размер на 50 000 лева.
  • На 14 юли Министерският съвет реши да отпусне още 150 хил. лв. за оперативната издръжка на създадената проектна компания от българска страна. Парите бяха отделени чрез увеличение на капитала на дружеството.
  • България има задължения от 4.690 млн. eвро към "Транс Балкан пайплайн", за които се разбра през есента на 2009 г.  Държавата дължи и вноска от 1.225 млн. eвро за първото тримесечие на 2010 г. По тези дългове Дянков не е обелил нито дума досега, наскоро стана известно, че задълженията на страната ни от 4.690 млн. eвро са били платени от другите двама партньори в проекта - Русия и Гърция. Те поеха задълженията на България с уговорката, че страната ще възобнови отново плащанията си
  • Съдбата на петролопровода „Бургас-Александруполис” беше обсъдена в Москва на 8-9 септември 2010 г. от руски и български официални представители в пореден опит за започване на дълго отлагания проект, написа изданието „New Europe”.
  • Българският финансов министър Симеон Дянков, който бе и основен преговарящ по проекта от българска страна, не счете за нужно да присъства на разговорите!
  • Макар и без участието на българския основен преговарящ, срещата беше фокусирана върху предложението на руската компания „Транснефт” да финансира проекта. Представители на изпълнителната власт в България неведнъж  подчертаваха, че страната ни все още има опасения за тръбопровода, които освен с екологичен и социален, са и с финансов характер.
  • Транснефт" да финансира строителството на петролопровода "Бургас -Александруполис" бе предложението на Москва, представено пред българска делегация в руската столица в разговорите на 8-9 септември 2010 г.
  • Представителят на България в проектната компания Румен Порожанов бе посочил в руската столица, че "Транс Болкан пайплайн" ще разработи детайлите по икономическите проблеми, за да може да се анализира икономическата изгода за страните.
  • Още в началото на юли т. г. финансовият министър Симеон Дянков, който лично отговаря за нефтения проект, заяви, че руският партньор е предложил предвидената в споразумението схема за проектно финансиране да бъде заменена с предоставяне на корпоративен заем. След това изявление финансовият министър Дянков коментира, че би било подмяна на междуправителственото споразумение за изграждането на тръбопровода и би отворило вратичка за излизане на страната от проекта, в чиято икономическа изгодност правителството на ГЕРБ все още не е убедено.
  • В същото време руското издание oilru.com предаде, че от “Транснефт“ са съобщили за отсъствието на разбирателство с България по проекта. А в кулоарите на Байкалския икономически форум вицепрезидентът на компанията “Транснефт“ Михаил Барков Барков заяви, че българската делегация за срещата в Москва е трябвало да се води от Симеон Дянков, „но от българска страна решили да понижат нивото на участие в мероприятието“.
  • Да влагаш пари и то от държавния бюджет в проект, който не е ясно ще се осъществи ли, да определяш за основен преговарящ по даден проект, човек, който е против руско-българските енергийни проекти – какво е това, как се нарича?
  • И кой ще провери къде отидоха близо 200 000 лева, вложени в проекта „Бургас-Александруполис” – налага се министърът на финансите Симеон Дянков да обясни защо бяха преведени тези 200 000 лева и каква е съдбата им в момента.
  • Все пак върховна глупост бе да се влагат пари за загубена кауза и по този начин да ги замразяваш на фона на опосталелия ни бюджет!
  • За „Бургас-Александруполис” още от средата на март м. г. беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на министър Дянков и преминаването на проекта „Бургас –Александруполис” към Министерство на финансите го обрече на сигурен провал и закриване.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

10 март 2010 г.

Заседанието започна в 10.10 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

....................................................................................

Точка 33

Проект на Решение за възлагане на заместник министър-председателя и министър на финансите на координацията и надзора по отношение на участието на Република България при реализирането на проекта за строителство и експлоатация на петролопровода Бургас – Александруполис

БОЙКО БОРИСОВ: Внасят заместник министър-председателят и министър на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Преди две седмици бяхме информирали Министерския съвет за това проекторешение. Идеята е да се проверят още веднъж всички договори и да се направи преценка и от гледна точка на опазване на околната среда и дали всичко това е в съответствие с европейските норми. След като се направи тази проверка от български и европейски експерти да се премине към евентуална работа по този проект.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 33.

................................................................................

  • На 1 юли стана известно, че Руската компания „Транснефт" проучва възможността за строителството на петролопровод, който да заобикаля България. Това е заявил пред журналисти ръководителят на компанията Николай Токарев, цитиран от Интерфакс.
  • Токарев бе допълнил, че „Транснефт" съвсем скоро ще разгледа въпроса за целесъобразността на бъдещото си сътрудничество с България по проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис".
  • „Определям като оскърбление на нашата позиция действията на българската страна. Партньорите не постъпват така. Ние не можем до безкрайност да финансираме този проект. Съвсем скоро ще разгледаме въпроса за целесъобразността на бъдещото си сътрудничество с българската страна", е пояснил Токарев.
  • Шикалкавенето по този проект, зад което стои Симеон Дянков, определен като персонално отговорен на заседание на Министерския съвет мина през: двукратно връщане на екологичната оценка за „Бургас-Александруполис”, мина през неплащане на дължими суми на руската страна, мина през хвалби от страна на премиера Бойко Борисов, че този проект няма да го бъде, тъй като не искал да стане като в Мексиканския залив!

Ще припомня, че Казахстан искаше да участва в проекта, но след това предпочете Румъния вместо България.

Ще припомня и че Гърция държи на този проект, а Борисов се хвалеше наляво и надясно, че ще се прави връзка за доставки на газ с Гърция!

Как ще реагира Гърция на този отказ, след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

На България като акционер в "Бургас - Александруполис" бе предложено до 20 март 2011 г. за погаси задълженията си  и да продължи финансирането на проекта. Това гласеше официалното съобщение след проведеното на 18 март в Рим заседание на Надзорния съвет и акционерите в компанията, която трябва да ръководи строителството на нефтопровода.

Според говорителя на „Транснефт" Игор Дьомин, България дължи 7,3 милион евро, а Гърция 1,269 милиона евро.

Гърция поиска и помощ от ЕС по проблема с българското шикалкавене. „Изграждането на тръбопровода Бургас-Александруполис вече не е въпрос между Гърция, България и Русия, а проблем на ЕС - Русия, след като засяга две страни-членки на ЕС и Русия” - каза гръцкият заместник-министър на екологията, енергетиката и климатичните промени Янис Манатис пред вестник "Ню Юръп".

Какви се очакваше да бъдат геополитическите „за” и „против” от изграждането на проекта „Бургас-Александруполис”

според Кап. І ранг, проф. д.в.н. Боян МЕДНИКАРОВ, Кап. І ранг о.р., доц. д-р Кирил КОЛЕВ?

Пълният текст на геополитическия и икономически анализ ще намерите тук

/със съкращения/

Предвижда се международната проектна компания „Транс Болкан Пайплаин" да изгради петролопровода до 2012 и през първото полугодие на 2013 той да премине през пробни изпитания. Работната експлоатация се очаква се да започне през втората половина на 2013, като на първия етап преносът на нефт да бъде в рамките на 35 млн. тона годишно. Половината от този нефт /17,5 млн. тона/ ще бъде т. нар. уралски нефт, произвеждан от руската нефтодобивна промишленост, а останалата половина ще бъде доставяна от Каспийския тръбопроводен консорциум /Caspian Pipeline Consortium – CPC/, в който са представени бизнес интерес на компании като British Petroleum, Shell, Shevron и др..

След достигането на крайния пункт на тръбопровода, около 50 на сто от петрола ще се доставя до пристанища на европейски страни от Средиземноморския регион – Италия, Франция, Испания, а чрез тях по наличната тръбопроводна мрежа ще достига и до Холандия, Белгия, Германия. Останалите 50 на сто, считани основно като продукция на Shevron, ще бъдат доставяни чрез VLCC танкери до САЩ.

На втория етап от експлоатацията на петролопровода се очаква удвояване на обемите доставяни от CPC, при което капацитетът на „Бургас-Александруполис” ще достигне до 60 млн. тона годишно.

На базата на тези разсъждения може да се направи категоричният извод, че петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/, чрез диверсификация на маршрутите за доставка на енергоресурсните доставки. Освен това, е налице и пряк интерес на основния трансатлантически европейски партньор – САЩ. В този контекст, той ще има и важно значение за защитата на националните интереси и утвърждаване ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор.

Този извод категорично отхвърля тезите на някои предубедени противници на проекта, като:

- Проектът обслужва преди всичко икономическите интереси на Русия.

- Проектът е антиевропейски.

- Проектът е антинатовски и пр.

Дискутирайки ролята на проекта по отношение на европейската енергийна политика, не може да се пренебрегне фактът, че в него има и трети партньор – Гърция, която притежава 24,5 процента в международната компания "Транс Болкан Пайплаин".

Гръцката страна има много високи очаквания от реализацията на проекта и подготви специален законопроект за признаване на нефтопровода като особено важен проект за ускоряване на процедурите по реализацията на петролопровода. Трудно е да се предвидят целият диапазон и дълбочина на негативните реакции на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последствия за България при евентуалното проваляне на проекта.Конкурентният нефтопровод с румънско участие е Констанца /Румъния/ – Панчево /Сърбия/ – Омишал /Хърватия/ – Триест /Италия/ /т. нар Паневропейски тръбопровод/. Той е с дължина 1400 км, има пропускателна способност 60 млн. тона и възможности за увеличаване до 90 млн. тона годишно. Негово предимство е съществуващата тръбопроводна връзка от Панчево /Сърбия/ до дълбоководния хърватски терминал Омишал и Трансалпийския нефтопровод от Триест /Италия/ към Австрия и Германия.

Турското политическо ръководство постигна първия си успех с нефтопровода Баку /Азербайджан/ – Тбилиси /Грузия/ – Джейхан /Турция/, чрез който се предостави алтернативен на черноморската проливна зона маршрут на каспийския нефт /казахски и азербайджански/ към Средиземно море.

Вторият етап на превръщането на Турция в регионален нефторазпределителен център се свързва с трансанатолийския тръбопровод Самсун-Джейхан, който e с възможности за нарастване на транзитирания нефт до 70 млн. тона годишно. Пристанище Самсун е най-близкия пункт от останалите алтернативни проекти на Черноморската проливна зона до пристанище Новоросийск и пристанище Супса.

Оценявайки значението на проекта „Бургас-Александруполис”, по отношение на енергийните интереси на Турция, може да се каже, че реализацията му, в най-голяма степен, накърнява интересите на турската страна, недопускайки превръщането на Турция в единствен и, до голяма степен, монополен регионален център за транзитиране на енергоресурси. От друга страна обаче, проектът решава изключително наболелия за Турция проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона.

От 2007 България е член на ЕС. Поетите ангажименти от българска страна по Глава 14 “Енергетика” от Договора за присъединяване на Република България към ЕС налагат изпълнение на изискванията на общоевропейското енергийно законодателство. Членството в ЕС налага определени задължения и хармонизиране на националната с наднационалната съвместна енергийна политика. България, Румъния и Гърция са подписали Енергийната харта, свързаният Транзитен протокол и Договора за Енергийна общност в Югоизточна Европа. Безспорно обаче, най-голямо значение ще има утвърждаването ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор чрез изграждането на нефтопровода „Бургас-Александруполис”. Реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” решава изключително наболелия проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона...

...нефтопроводът “Бургас-Александруполис” има своите предимства поради факта, че се изгражда на териториите на България и Гърция - страни-членки на ЕС, за който е характерно много по-високо ниво на сигурност и безопасност. Освен това, правилата за транзитиране на енергоресурси и процедурите при неговата експлоатация ще бъдат в съответствие с Договора за Енергийната харта и свързания Транзитен протокол. Нито един от останалите конкурентни нефтопроводи не преминава изцяло на територията на страни-членки на ЕС...

... енергийните аспекти на предизвикателствата пред националната сигурност на България, свързани с нефтопровода “Бургас-Александруполис” не трябва да се подминават и някои други ефекти, които би имала реализацията на проекта. Трябва да се отчитат и следните потенциални приходи:

- от заплащане на такси за ползване на местната инфраструктура, ;

- от танкерната комуникация в Черно море /става дума за три танкера до 150 хил. тона. – т. нар. Suezmax, и други три за около 90 хил. тона – т. нар. Aframax; има и вариант комуникацията да се осигурява от 6 танкера Suezmax/. Следва да се отчетат и възможността българската страна да поеме половината от тази комуникация фактът, че товарите са осигурени за десетилетия, както и, че дневната чартърна такса може да бъде от порядъка на 60-80 хил. $, а навлото за всеки танкер може да надхвърля 750 хил. $ за всеки рейс;

- от експлоатацията на малкия флот, който ще обслужва терминала;

- от откриване на поне 1000 работни места за изграждането на петролопровода и стотици работни места, свързани с експлоатацията му.

Петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/ чрез диверсификация на маршрутите на енергоресурсните доставки. Възможният отказ на България за участие в проекта неминуемо ще доведе до силни негативни реакции от страна на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последици за България, при евентуалното проваляне на проекта. Допълнителен утежняващ фактор в тази посока ще бъде и по-нататъшното приоритизиране на Турция като основен енергиен център в региона, поради наличната алтернатива за пренасочване интересите на руската страна и CPC към направлението Самсун-Джейхан.Не трябва да се изключва възможността Румъния да се възползва от създалата се ситуация и да търси възможности за реализиране на свой конкурентен проект.Отказът от реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” ще спомогне за превръщането на Турция в единствен и в много голяма степен притежаващ монополна роля регионален център за транзитиране на енергоресурси.

Кой ще спечели от закриването и отказа на България от проекта „Бургас-Александруполис”?

Всички освен нашата страна.

България неминуемо ще плати немалка сума за отказа от този проект – едва ли вече може да се намери човек, който да повярва на един Симеон Дянков за неговите уверения, които както показа времето не струват пукната пара.

Крайно време е политиците да носят персонална наказателна и финансова отговорност за решенията си, независимо, че това решение за отказ от „Бургас-Александруполис” всички членове на заседанието на правителството са присъствали и го приели.

Танкери с петрол пътуват и разтоварват в Буергас за „Лукойл” но не съм чула това да пречи на туризма.

Да не говорим, че разливът от един танкер е по неовладяем отколкото пробив на тръба от петролопровод.

 

Губим милиони от спирането на износ на природен газ, и ще загубим милиони от неосъществен транзит за Гърция, Турция и Македония

Руският президент Владимир ПутинЩе се промени ли отношението на Кремъл към Украйна, как ще се развие геополитическата битка на ЕС, Вашингтон и Русия след първи декември – това са въпроси, които съвсем скоро ще получат своя отговор.

Истината е, че започва борба за газотранспортната система на Украйна, смята експертът по геополитически въпроси Вадим Карасев*, директор на Института за глобална стратегия. След прекратяването на строителството на „Южен поток”, газотранспортната система /ГТС/ на Украйна отново е приоритетна за Русия.

Влиянието на украинската ГТС е геополитически въпрос смята Карасев.

След отказа от строителството на „Южен поток”, обявен на 1 декември в Анкара от руския президент Владимир Путин, започва нов етап на борба на Русия за влияние в Украйна и нейната газопреносна система, като основен канал за транспортиране на руски енергоресурси в страни от Европейския съюз. Това е мнението на Вадим Карасев, публикувано на сайта Корреспондент.net.

Ценността на украинската газотранспортна система се повиши както в търговски, така и в политически, и геополитически аспект смята Карасев. Естествено е да очакваме както повишаване на цените от страна на Киев, така и натиск от страна на ЕС, Вашингтон с Русия в борбата за контрол над ГТС на Украйна, и транзита по нея. Колкото повече се вдигат цените, толкова повече ще се повишава и конкурентната битка за влияние над територията, по която е разположена украинската ГТС, коментира Вадим Карасев.

Пак в тази посока Карасев коментира, че след спирането на „Южен поток” Европа все повече ще зависи от Киев, но това не означава, че ще продължат отстъпките на Брюксел за Украйна.

Очакват се промени не толкова в икономическо, но и в политическото въвличане на Европа към съдбата на украинската ГПС, от което ще зависи вече конкретната конфигурация на инвестициите по провеждане на модернизацията на ГПС. Това има цена, ще са нужни и участници, инвеститори, както, и допускане или недопускане към модернизацията на системата на руския инвеститор.

След съобщението на руския президент Владимир Путин, че спира проекта „Южен поток”, заради позицията на България, проект, в който Газпром е вложил 5 млрд долара, Путин обвини и Еврокомисията в неконструктивна позиция спрямо България, позиция, несъответстваща на интересите на Европа.

След Путин и шефът на Газпром, Алексей Милер потвърди спирането на проекта „Южен поток” и обяви плановете си да построи тръба със същата мощност към Турция, с перспектива да излезе на входа на границата с Европейския съюз.

Ще успее ли Русия да изиграе картата си с украинската газопреносна система в битката за геополитическо надмощия с ЕС и САЩ – това тепърва ще узнаем. Козът с газопровода през Украйна е ценен, но тук нещата зависят както от останалите участници в играта, така и от официален Киев.

Не трябва да забравяме, че ЕС и САЩ организираха и подкрепяха събитията в Украйна, събития, които освен жертви донесоха за украинците и отделянето на Киев, както и искането за самостоятелност на Луканск и Донецк. В този бурен и критичен период на военни действия, на дневен ред стоеше и изплащането на големия милиарден дълг на Украйна към Русия, дълг, с който ЕС се зае да гарантира и обезпечи част от него.

Кой ще успее в тази игра - Русия, или ЕС, който е уморен от намесата и ангажиментите си в Украйна?

Тази версия за събитията, които евентуално ще последват от спирането на "Южен поток" е една от многото, които се появиха в анализите на експерти. Друга версия е засилване на влиянието на Русия в Турция с оглед развитието на събитията в Близкия изток и влиянието, за което се борят САЩ спрямо Анкара. това влияние касае както ЕС, така и Израел, и следвоенното положение на района на военни действия към Ислямска държава, Сирия и Ирак. Този район е интересен със залежите си на петрол.

За някои като българските политици например, спирането на проекта „Южен поток” е облекчение, за други повод за сервилност към Брюскел и Щатите, за трети – големи загуби във финансов и геополитически план.

Какво се случи в България след първи декември 2014 година? Нито един български политик не изрече грозната истина, че загубите от „Южен поток” ще са двойни!

Губим милиони от спирането на износ на природен газ, и ще губим милиони от неосъществен транзит за Гърция, Турция и Македония

Президентът Росен Плевнелиев„Вярвам, че решаването на „Южен поток” е изцяло в ръцете на Русия. Към момента никой не може да прецени дали печелим, или губим от „Южен поток”. Договор за приходи от „Южен поток” България няма. Това каза президентът на Република България Росен Плевнелиев при посещението си в Националната кардиологична болница веднага след като агенциите обявиха решението на Владимир Путин да спре проекта „Южен поток”.

За едно бе прав Плевнелиев – всичко е в ръцете на Русия. Осъзнаваше ли какво означава това за бъдещото икономическо развитие на България президентът?

Русия реши да ни изключи от този проект след като от Брюксел и Вашингтон положиха всички възможни усилия да провалят проекта и то най вече нашето участие в него, тъй като точно това би направило строителството на „Южен поток” невъзможно.

За другото твърдение на Плевнелиев обаче няма как да се съглася: договор за приходи може да няма, но налице е износ на природен газ, който България извършва пак с руски газ за Турция, Гърция и Македония. Това е газът, който идва от Украйна.

Така че цифри има и те са загуби за България от спрян износ, тъй като след прокарването на тръбите през Турция, тръби, които ще заобиколят България, страната ни ще спре да получава този газ и съответно да го изнася. Т. е. страната ни губи доставките на природен газ и втори път губи от спирането на транзита, който сега осъществява. Към тези загуби се прибавят и загубите по прогнозни данни на 400 милиона, които можехме да получаваме от транзита по тръбата на проекта „Южен поток”.

Откъде черпи своята информация Росен Плевнелиев, та да твърди, че нямало цифри за загубите, които ще претърпим? Нима той не знае, че в момента транзитираме природен газ от Русия, през Украйна до три държави?

Нима Плевнелиев не е чул за „Булгартрансгаз” ЕАД, който е комбиниран газов оператор, извършващ дейности по пренос и съхранение на природен газ?

Това е компанията, която е собственик и оператор на Национална газопреносна мрежа с основно предназначение - пренос на природен газ на територията на България до газоразпределителни мрежи и индустриални потребители на природен газ.

„Булгазтрансгаз ЕАД” е собственик и на газопреносна мрежа за транзитен пренос на природен газ с основно предназначение – пренос на природен газ през територията на България до съседните държави Румъния, Турция, Гърция и Македония.

„Булгартрансгаз” ЕАД е дъщерно дружество на “Български Енергиен Холдинг” ЕАД и в момента е в процес на сертифициране като Независим газопреносен оператор.

Карта на газопреносната инфраструктура на територията на България

Вероятно малцина са наясно, че освен, че получаваме газ от Русия, ние изнасяме част от този газ за три държави. Картата на газопреносната система на територията на България може да видите ТУК.

Карта на евентуалния газопровод Румъния, България, Гърция - снимка в. КапиталДокато политиците ни се упражняваха по темата „Южен поток” излезе новината, за Споразумение между Гърция, България и Румъния за изграждане на "Вертикален газов коридор".

Спирането на „Южен поток” и попадането на България в задънена улица оживи южната ни съседка, Гърция. Атина предлага като приоритетен проект да се включи и газопроводът за трансфер на гориво от Израел през Кипър и от остров Крит към страните от Европа.

Министърът на енергетиката Янис Манятис подчерта пред гръцките медии, че Споразумението за изграждане на газов коридор с България е част от политиката за енергийна сигурност на европейските страни.

Атина е в пълна готовност да започне изграждането на интерконекторната връзка при Кавала, която след осъществяване на проекта "Трансадриатически газопровод" ще снабдява България с азерски газ. Има проект също за втори терминал за втечнен газ до Александруполис, съобщиха от Комисията по енергийно регулиране.

Вицепремиерът Евангелос Венизелос вече подписа споразумение за енергийно сътрудничество с Кипър и Израел за трансфер на газ през Крит за европейските страни.

Повишава се и капацитетът на газовото хранилище на остров Ревитуса, откъдето ще се подава втечнен газ за страните от Балканите. Но...

Всичко това е в бъдеще време и много милиони за строителство. Този вариант да получаваме газ от азерски газ също е свързан със строителство, милиони и време.

Гърция ще печели от газопровода и трансфера на газ, Румъния – също, за нас остава да се въоръжим с търпение, много пари и време, като нито един от тези фактори не означава сигурност в доставките на природен газ, а още по-малко пък купуване на газа на прилични цени.

-----------------------------------------------

*Вадим Карасев е украинец, политолог, един от лидерите на партия Единен център

 
“Не може да гоним Русия от Европа”, се казва в Открито писмо до медиите, канцлерът Меркел и депутатите в Бундестага, публикувано във вeстник “Ди Цайт”. Писмото е подписано от известни актьори и режисьори, сред които Клаус Мария Брандауер и Вим Вендерс, бившият президент Херцог, бившият канцлер Шрьодер, бившите кметове на Берлин и Хамбург, писатели, свещеници, бизнесмени и др. Писмото призовава да се нормализират отношенията с Русия и да се предотврати опасността от война.
Националните знамена на Русия и Европейския съюз

Ето и пълният му текст:

Никой не иска война. Но Северна Америка, Европейският съюз и Русия ще я направят неизбежна, ако незабавно не престанат да следват пълната с опасности спирала на взаимните заплахи. Всички европейци, включително и Русия, заедно носят отговорността за мира и сигурността. И само онзи, който винаги се придържа към тази цел, може да избегне заблудите.

Конфликтът в Украйна показва, че манията за власт и господство все още не е преодоляна, както се надявахме през 1990, когато приключи студената война. Но успехите на политиката на разведряване и мирните революции направиха хората прекалено мързеливи и невнимателни. Това в еднаква степен се отнася и за Изтока, и за Запада. Американците, европейците и руснаците забравиха за най-важното – че трябва завинаги да прогонят от взаимоотношенията си мисълта за нова война. Невъзможно е по друг начин да си обясним опасното, от гледната точка на Русия, разширяване на Запада на Изток без паралелното задълбочаване на сътрудничеството с Москва, както и незаконната, от гледна точка на международното право, анексия на Крим от Путин.

В сегашния момент, когато е налице огромна опасност за континента, Германия носи особена отговорност за запазването на мира. Без готовността на руснаците за помирение, без далновидността, проявена навремето от Михаил Горбачов, без подкрепата на нашите западни съюзници и без предвидливостта на тогавашното федерално правителство разделението на Европа нямаше да бъде преодоляно. Мирното обединение на Германия бе мащабен и разумен жест на държавите-победителки във Втората световна война.

Това беше наистина историческо решение. Преодоляването на разделението трябваше да доведе да формирането на мирен и безопасен ред в пространството от Ванкувър до Владивосток, за което се споразумяха 35-те държавни и правителствени ръководители на страните-членки на ОССЕ в Парижката харта за нова Европа, подписана през ноември 1990. Въз основа на съвместно дефинираните принципи и първите конкретни мерки трябваше да бъде изграден „общият европейски дом“, в който сигурността да се гарантира в еднаква степен за всички държави-участници. За съжаление и до днес не успяхме да постигнем тази цел. Хората в Европа отново са обзети от страх.

Актьорът Клаус Мария Брандауер

Ние, долуподписаните призоваваме федералното правителство да осъзнае отговорността си за мира в Европа. Нуждаем се от нова европейска политика на разведряване. Тя ще стане възможна само на основата на еднаквата сигурност за всички и при наличието на равноправни и уважаващи се взаимно партньори.

Германското правителство не следва някакъв особен и отделен път, като продължава в тази сложна ситуация да призовава за благоразумие и диалог с Русия. Нуждата на руснаците да се чувстват сигурни е също толкова законна, както и тази на германците, поляците, жителите на балтийските държави и украинците.

Не може да гоним Русия от Европа. Това би било в противоречие с историята, да не говорим, че е неразумно и опасно за мира. От времето на Виенския конгрес през 1814 Русия е част от общопризнатите държави, определящи облика на Европа. И всеки, който се е опитал да промени това, е претърпял поражение в кървави войни, като последната в този списък е страдащата от мания за величие нацистка Германия, предприела през 1941 опит да пороби, освен всички други, и Русия.

Вим Вендерс- режисьор

Обръщаме се към депутатите от германския Бундестаг – политиците, получили доверието на избирателите, които следва да осъзнаят сериозността на ситуацията и да следят федералното правителство да спазва задълженията си за запазване на мира. Хората, които съзнателно налагат образите на врага и едностранно обвиняват другите, само повдигат градуса на напрежение, в момент, когато отчаяно се нуждаем от сигнали за разведряване на ситуацията. „Да интегрирамe другите“, вместо „да изключваме другите от общността“ – това трябва да бъде лайтмотивът в действията на германските политици.

Обръщаме се към всички медии, които следва да изпълняват ангажимента си за безпристрастно представяне на събитията, при това още по-убедително, отколкото когато и да било преди. В своите статии и коментари обаче, медиите често демонизират цели народи, без да демонстрират дори елементарно уважение към тяхната история. Всеки разбиращ от външна политика журналист би трябвало да разбере опасенията на руснаците, които те изпитват от момента, когато през 2008 държавите от НАТО поканиха Грузия и Украйна да се присъединят към алианса. Нещата не опират до Путин – държавните глави идват и си отиват. Нещата опират до Европа. Не бива да допуснем хората отново да започнат да се опасяват, че ще избухне война. И в този смисъл отговорното представяне на събитията, в чиято основа да е внимателният анализ на ситуацията, може да изиграе много важна роля.

На трети октомври 1990, денят на обединението на Германия, федералният президент Рихард фон Вайцзекер заяви: „Студената война приключи. Скоро свободата и демокрацията ще пуснат корени във всички държави. Сега те могат да укрепят и обезопасят своите отношения на институционално ниво до такава степен, че това за първи път да доведе до общ модел на съвместно съществуване и мир. Тоест, за народите на Европа се отваря принципно нова глава в историята. Можем да постигнем всичко това, но можем и да не успеем. Изправени сме пред ясната алтернатива или да обединим Европа, или отново да се свлечем в блатото на националистическия антагонизъм .- историята познава немалко печални примери за това“.

Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер

Преди началото на украинския конфликт, ние, европейците вярвахме, че вървим по правилния път. Днес обаче, четвърт век след като беше направено, предупреждението на Рихард фон Вайцзекер изглежда по-актуално отвсякога.

Оригиналът на писмото в “Ди Цайт” - zeit.de

Писмото на английски в сайтаВойната е престъпление” - warisacrime.org
Писмото е подписано от:

Марио Адорф (актьор)
Роберт Антретер (бивш депутат в Бундестага)
Вилфрид Бергман (вицепрезидент на Alma Mater Europaea)
Принц Луитполд Баварски
Ахим фон Борриес (режисьор и драматург)
Клаус Мария Брандауер (актьор и режисьар)
Экхард Кордес (президент на Комитета за източноевропейски икономически отношения)
Херта Дойблер-Гмелин (бевш федерален министър на правосъдието)
Еберхард Дипген (бивш кмет на Берлин)
Клаус фон Донани (бивш кмет на Хамбург)
Александър фон Дюлмен (член на ръководството на A-Company Filmed Entertainment AG)
Щтефан Дюр (директор и учредител на Ekosem-Agrar GmbH)
Ерхард Еплер (бивш федерален министър на икономическото развитие и сътрудничеството)
Хайно Фалке (пастор)
Роман Херцог (бивш президент на Германия)
Ханс-Иоахим Фрай (президент на НКО Semper Opernball Dresden)
Анселм Грюн (свещеник)
Сибиле Хафеман
Кристоф Хайн (писател)
Буркхард Хирш (бивш зам. председател на Бундестага)
Фолькер Хьорнер (бивш директор на Националната академия)
Йозеф Якоби (фермер)
Зигмунд Йен (космонавт)
Маргот Кесман (епископ и бивш председател на Съвета на германската евангелическа църква)
Андреа фон Кнооп (председател на Германо-руския форум)
Габриеле Кроне-Шмалц (бивш кореспондент на телевизия ARD в Москва)
Фридрих Кюперсбуш (журналист)
Графиня Вера фон Лендорф (актриса)
Ирина Либман (писател)
Лотар де Мезиер (последният премиер на Източна Германия)
Щтефан Мерки (интендант на Берлинския театър)
Клаус Манголд (президент на Mangold Consulting GmbH)
Райнхард и Хела Май (певец и композитор)
Рут Миселвиц (евангелистки пастор в Берлин)
Матиас Платцек (бивш премиер на провинция Бранденбург)
Клаус Прьомперс (журналист)
Конрад Райзер (бивш генерален секретар на Световния съвет на църквите)
Джим Ракете (фотограф)
Герхард Райн (журналист)
Михаел Рьоскау (диригент)
Ойген Руге (писател)
Ото Шили (бивш федерален министър на вътрешните работи)
Фридрих Шорлемер (теолог)
Георг Шрам (актьор)
Герхард Шрьодер (бивш канцлер на Германия)
Филип фон Шултес (актьор)
Инго Шулце (писател)
Хана Шигула (актриса, певица)
Дитер Шпьори (бивш федерален министър на икономиката)
Фулберт Щтефенски (теолог)
Вольф Штелцнер (директор на WDS-Institut für Analysen in Kulturen mbH)
Манфред Штолпе (бивши премиер на провинция Бранденбург)
Ернст-Йорг фон Штудниц (бивш посланик)
Валтер Щюцле (бивш секретар на Министерството на отбраната)
Кристиан Р. Суптут (бизнесмен)
Хорст Телчик (бивш съветник на федералния канцлер по сигурността и външната политика)
Андрес Файел (режисьор)
Ханс-Йохен Фогел (бивш федерален министър на правосъдието)
Антие Фолмер (бивш зам. председател на Бундестага)
Бербел Вартенберг-Потер (епископ на Любек)
Ернст Улрих фон Вайцзекер (учен)
Вим Вендерс (режисьор)
Ханс-Екхард Венцел (композитор)
Герхард Волф (писател, издател)


 
Монсанто - америкаската компания, която ще ни трови чрез решението на ЕС и внесения фураж за животниЕвропейската комисия одобри вноса и обработката на генетично модифицирана соя на Monsanto (Roundup Ready 2 Xtend), след като дебатите относно безопасността на хербицида глифозат (glyphosate) забавяха одобряването на модифицираната култура с месеци.
Публикация на bepnews.com

“Днес Комисията оторизира използването на 3 ГМО култури за храна на хора и животни (соя MON 87708 x MON 89788, соя MON 87705 x MON 89788 и соя FG 72), всичките преминали през цялостна процедура по одобрение, включително благоприятна научна оценка от EFSA [Европейски орган за безопасност на храните],” се казва в съобщение на ЕК.

Одобрените семена включват и Monsanto Roundup Ready 2 Xtend.

Генно-модифицираните соеви зърна може да се използват за хранене на животни и за човешка храна, но не и за засяване на територията на Европейския съюз. Одобрението важи за 10 години, но от ЕК предупреждават, че „всеки продукт, произведен от тези ГМО ще бъде обект на стриктно етикетиране и правила за проследимост.“

Въпреки, че соята Roundup Ready 2 Xtend е толерантна към двата хербицида glyphosate and dicamba herbicides, използването на dicamba върху Roundup Ready 2 Xtend все още е в късен етап на преглед на Агенция за опазване на околната среда (EPA) и все още не е одобрен.

По-рано тази година модифицираната соя на Monsanto беше одобрена за внос от Китай. Американската компания планира да засее 15 милиона акра в САЩ с ГМО соята, за да покрие нуждите по износ, се казва в официално съобщение.

Европа е вторият по големина потребител на соя в света. В ЕС се произвеждат по-малко от 1 млн. тона соя на година и се внасят 35 милиона тона, по данни на Световния фонд за дивата природа (World Wide Fund for Nature).

Коментар на "Хроники". Някаква комисия от европейски чиновници, които никой не е избирал, реши колко да живеем, и как да измрем чрез вноса за ГМО храни за храна на хора и животни. Започва се, днес внос, а утре засяване и добив на ГМО-култури...

Какви ще са последиците да здравето на човешкия организъм, не е ясно, тъй като никого в Брюксел не го интересува това. Важното е сегашните европейски чиновници да угодят на САЩ и големите компании от Щатите - това е началото на пътя на разрушението на Европа. Българските управници, слуги на САЩ и Брюксел отдавна са се поклонили в съгласие с въвеждането на ГМО!

Честито!

 

България се отказва от „Бургас- Александруполис”. Причините - проектът е финансово неизгоден.

Решението беше обявено след края на заседанието на Министерския съвет от министъра на финансите Симеон Дянков, който застана с изменено лице пред ресорните репортери в Министерския съвет и съобщи следното:

България иска да напусне проекта по взаимно съгласие. Правителството ще запознае Гърция и Русия с решението на 14 декември - на общо събрание на проектната компания.

Според финансовия министър нямало опасност страната ни да понесе финансови санкции заради оттеглянето си.

Предварителните разчети сочели, че по тръбата трябва да преминават 35 милиона тона петрол годишно, а печалбата за България трябвало да бъде над 30 милиона долара на година.

Ако Русия и Гърция не се съгласят България да напусне по взаимно съгласие, тогава се оттегляме самостоятелно и ще платим 12 милиона лева - колкото е българският дълг съобщи Дянков.

Няма опасност от санкции заради решението на България да се откаже от проекта за петролопровод „Бургас-Александруполис”. Работили сме над една година с международни компании, правни юридически кантори, санкции България няма как да получи. Това съобщи вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в Министерски съвет предаде репортер на Агенция „Фокус”. Тристраннното споразумение е между правителствата на Русия, България и Гърция за сътрудничество и строителство на петролопровода „Бургас-Александруполис”, сключено на 15 март 2007 година. България предлага то да бъде прекратено по взаимно съгласие.

Дянков съобщи, че МС е приел и постановление, в резултат на което ще се увеличи капиталът на българския акционер в международната проектна компания. Средствата в размер до 12.8 млн. лева ще се използват за уреждане на задълженията на дружеството към другите акционери и към международната проектна компания.

Другата информация, която научихме от Дянков бе че на правителственото заседание е бил приет текстът на писмата, с които страните ще бъдат информирани. Следващата сряда предстои годишното акционерно събрание, на което България ще излезе с тази позиция.

Пред събралите се репортери Симеон Дянков поясни:

„Това са вноски, които сме дължали 2009, 2010 и 2011 година. Досега това правителство не е плащало, предишното също не е платило последните си две вноски. Ние по този начин изчистваме всичките си задължения към проектната компания и оттук нататък не дължим никакви пари. При неналичие на възможност по първоначалното споразумение във финансовата част да се изпълни ние смятаме, че е редно да се прекрати дейността по този проект”, поясни Симеон Дянков.

Дянков увери, че няма опасност България да понесе финансови санкции заради оттеглянето си, тъй като страната е работила над една година в  проектната компания.  "Правната основа е на наша страна и с изчистване на задължението си ние няма да дължим пари", поясни той и напусна фоайето със същото изменено лице, наподобавайки ранния Бъстър Китън, като вземаше по две-три стъпала наведнъж.

Отказът от осъществяването на проекта става месец след като министерството на околната среда одобри екодоклада на инвеститора - "Транс Болкан пайплайн".

Какво не съобщи Дянков и се изясни по-късно през деня:

Русия и Гърция не знаят за решението на България

„Руската компания „Транснефт” до момента не е информирана за излизането на България от проекта”, заяви нейният говорител Игор Дьомин.

Той напомни, че "през ноември България одобри оценката на въздействието на околната среда, което е важен етап в рамките на взимането на решения за реализацията на проекта".

Дьомин отбеляза, че на 14 декември в Амстердам ще се състои заседание на надзорния съвет на съвместното предприятие за реализацията на проекта „Транс-Болкан пайплайн” и тогава най-вероятно България официално ще оповести отказа си.

Оказа се,че Гърция също не е наясно с решението на страната ни и досега не е получила официално съобщение от София. От гръцкото външно министерство отказаха коментар за момента.

Анализ, извършен от банката Societe Generale, показал, че проектът е икономически нецелесъобразен, казал представител на българското правителство, цитиран от Ройтерс. София за пореден път заяви, че строителството на тръбата създава рискове за околната среда и дразни хората като заплаха за риболова и туризма.

Трансбалканският петролопровод „Бургас-Александруполис” имаше за основна задача разтоварване на Босфора и Дарданелите, чиято проходимост бе затруднена поради големия брой петролни танкери. Петролопроводът, чията дължина трябва да бъде около 300 километра, е планиран да доставя руски и каспийски петрол към Европа, заобикаляйки проливите Босфора и Дарданелите.

Предвиждаше се, че изпомпване в тръбата на големи количества руски и казахстански петрол, доставени до Бургас от Новоросийск. Освен това, тези количества трябваше да бъдат транспортирани в Гърция, откъдето част тях да получи гръцка рафинерия, а друга част от количествата, натоварени на танкери да се отправят към пристанищата на Средиземно море.

Действителният капацитет на петролопровода се очакваше да бъде до 50 млн тона петрол годишно, а печалбата за България се изчисляваше на 35 млн евро от транзита.

Руски източници са цитирани от Ройтерс да съобщават, че София е спряла да инвестира в проект за петролопровод „Бургас-Александруполис” още през лятото на 2009 година. Досега България дължала 7 милиона долара за изграждането и още 12 милиона долара за подготовката на проекта.

Новината за спирането на българското участие в проекта „Бургас-Александруполис” дойде на фона на изявлението на евродепутата Ивайло Калфин, който съобщи следното:

„България няма да получи парите по предприсъединителна програма ИСПА за 2011 г. за изграждане на газовите връзки с Румъния и Гърция”. Калфин получил тази информация от Европейската комисия в отговор на негово питане.

Трайчо Трайков заяви по повод тиражираните твърдения за изпълнението на междусистемната газова връзка с Гърция, че не отговарят на истината.

Припомняме, на 6 декември евродепутатът ни Ивайло Калфин заяви в Брюксел, че на негов въпрос от ЕК отговорили, че България няма да получи полагаемите й се средства от европейския бюджет за 2011 г. по предприсъединителната програма ИСПА, както и годишната вноска за изграждането на газовите връзки с Румъния и Гърция.

Причината е, че 719,2 млн. евро от т. нар. общ трансфер ще бъдат разместени - ще се вземат от проекти, които се развиват по-бавно, в полза на такива, които са по-успешни. Според Калфин, 87 млн. евро за България и Румъния ще бъдат пренасочени, като само за страната ни сумата е 25 млн. евро.

Газовите връзки с Гърция и Румъния обаче не са сред проектите по ИСПА, показва проверка в списъка с финансирани обекти. Те трябва да бъдат изградени с пари от Брюксел, но по плана за възстановяване от финансовата и икономическата криза, приет през 2009 г.

България нанесе удар на плановете на Москва да увеличи енергийните си продажби в Европа, като обяви, че ще прекрати по финансови причини споразумението за тръбопровод, по който руски петрол трябваше да достига до Гърция, коментира вестник „Вашингтон пост”.

По-рано София многократно връщаше за доработване екологичната обосновка на проекта. Анализатори предполагаха, че България е искала да прекрати проекта под претекст за опасността за околната среда, за да не плаща неустойки на Русия и Гърция, но екологичната оценка за проекта се оказа добра!

Гърция все още не е получила официално съобщение от София за отказ от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”, заяви говорителят на гръцкото външно министерство Григорис Делавекурас, предаде ИТАР-ТАСС.

Той посочи, че засега не може да коментира, тъй като позицията на София е станала ясна единствено от медиите.

От гръцкото министерство на околната среда, енергетиката и климатичните промени също заявиха, че не са получавали официална информация от България.

международната компания "Транс Болкан Пайплайн" Русия притежава 51%, а България и Гърция по 24.5 на сто. На заседанието на кабинета днес е решено от бюджета да се отпуснат 12.4 млн. лв., за да изчисти страната ни дължимите си вноски към проектната компания "Трансболкан Пайплайн".

Наскоро Москва обяви, че ще замрази проекта, но няма да се отказва от него, защото той има одобрението на Европа.

"Не сме видели разумна обосновка за проекта "Бургас-Александруполис" и нямаме намерение да изпълняваме самоцелни проекти", каза веднага след парламентарните избори през 2009 г. Росен Плевнелиев, преди още да бъде министър на МРРБ.

В последно време многократно имаше директни обвинения към България, че страната блокира проекта, което вече е факт.

„Няма разумно обяснение за решението за отказа от проекта за петролопровод „Бургас-Александруполис”. От момента на научаването за това решение си задавам въпроса какви са плюсовете за България и не откривам какво ще спечели България. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” бившият икономически и енергиен министър и депутат от ПГ на Коалиция за България Петър Димитров във връзка с решението на правителството за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”. Ако допуснем, че това е заплаха за екологията на България – ОВОС-ът е отрицателен, няма заплаха.

А не е ли заплаха да транспортираш въглероден диоксид по подобни тръби от басейна на „Марица-Изток” в Северна България, да го вкарваш някъде под земята и там да го съхраняваш? Това не е ли заплаха? Търсенето на шистов газ в цяла Североизточна България не е ли заплаха? Това, че "Нефтохим-Бургас" и сега има нефтопроводи, по какво се отличава от нефтопровода „Бургас-Александруполис”? Това са имагинерни заплахи, които са измислени, за да настроят определени среди срещу този проект”, заяви Петър Димитров.

„От 1 януари 2013 г. България няма договор за доставка на газ, а при тези влошаващи се отношения с Русия има риск страната ни да остане въобще без такъв договор и да спре доставките и на газ в страната. А ние нямаме алтернатива за това, уточни депутатът.

Димитров отбеляза още, че това решение на кабинета и очакваната реакция от руската страна може да наруши и другите ни икономически и търговски взаимоотношения, като се има предвид, че Русия доставя ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй”. „Можем дори да останем без ядрена енергетика”, заяви Димитров и допълни, че ситуацията е влошена от факта, че от Брюксел няма да дадат средства за изграждането на междусистемните газови връзки.

Финансовите загуби за България от решението на Министерския съвет да се откаже от проекта „Бургас-Александруполис” са безспорни, допълни той и припомни, че съакционери в международното дружеството вече са коментирали неустойки за страната ни в размер от 200 млн. до 1 млрд. – цифри, каквито Симеон Дянков не спомена!

„Бургас-Александруполис”, както и конкурентният петролопровод „Самсун-Джейхан”, е предназначен за транспортирането на петрол по суша, като се заобиколят претоварените черноморски проливи Босфор и Дарданели, предаде РИА Новости.

Какво бе проектът „Бургас-Александруполис” за правителството на ГЕРБ?

Едно две годишно шикалкавене, загуба в геополитически план на енергийно влияние и сигурност, влошаване на отношенията с Русия и Гърция и плащане на такси, задължения и неустойки, които тепърва предстоят.

Очаквайте историята на Голямото шикалкавене или какво загуби България в геополитически план с оттеглянето от „Бургас-Александруполис”, за да спечелят Турция и Румъния като енергийни трансфери към Европа.

 
Интервю на Джулиан фон Мителщад и Ерих Фолад за сп. Шпигел (със съкращения)*
Крим е симптом, а не причина. Либия е неуправлявана територия, която е оръжейния склад на Африка. Беше грешка да се твърди отначало, че Асад трябва да си отиде.

Хенри Кисинджър, бивш американски държавен секретарХенри Кисинджър е най-известният и най-противоречив американски държавен секретар. Изглежда по-млад за своите 91 години. Съсредоточен и любезен е, но също и предпазлив, готов във всеки един момент да защити себе си или рязко да отхвърли критичните въпроси. Интелектът му е всепризнат, но наследството му е противоречиво. През годините са правени много опити да бъде обвинен за военни престъпления за напалмовите бомбардировки във Виетнам, Камбоджа, Лаос. За организирания от ЦРУ военен преврат срещу Салвадор Алиенде в Чили. Декласифицирани само преди дни секретни документи показват, че той е чертал тайни планове за въздушни удари срещу Куба. Въпреки всичко присъствието му винаги е добре дошло в Белия дом, където продължава да дава съвети на висшите американски политици. Наскоро публикува своята 17-та книга с не особено скромното заглавие „Световният ред“. И до днес всеки ден чете новини на своя iPad

Доктор Кисинджър, когато погледнем днешния свят, той изглежда по-объркан от всякога – войни, катастрофи и хаос навсякъде. Наистина ли света изпада във все по-голямо безредие отколкото някога е имало?
Така изглежда. Хаосът ни заплашва, чрез разпространението на оръжията за масово поразяване и трансграничния тероризъм. Днес имаме феномена на неуправляеми територии и например в Либия, виждаме как една неуправляема територия може да има огромно влияние върху безредието в света. Държавата като едно цяло е подложена на атака, не навсякъде, но върху големи части от света. Но в същото време, което е парадокс, това е първият път, когато някой въобще говори за световен ред.

Какво имате предвид?
През по-голямата част от историята, наистина доскоро, световният ред беше регионален ред. Това е първият път при който различни части на света могат да взаимодействат с всяка част на света. Това прави необходим един нов ред за глобализирания свят. Няма, обаче, универсално приети правила. Има китайска визия, ислямска визия, западна визия и до някаква степен руска визия. А не винаги са съвместими.

Нека поговорим за конкретен пример. Как трябва да реагира Запада на руската анексия на Крим? Опасявате ли се, че това може да означава, че границите вече не непроменими?
Крим е симптом, а не причина. Нещо повече, Крим е специален случай. Украйна е била част от Русия за дълго време. Не може да приемете принципа, че всяка страна може просто да променя границите и да взима региона на друга страна. Но ако Западът честен пред себе си, той трябва да признае, че сам е допуснал грешки. Анексията на Крим не е действие към глобално завладяване. Това не е нахлуването на Хитлер в Чехословакия.

Какво е тогава?
Някой трябва да се запита: Путин изхарчи милиарди долари за олимпиадата в Сочи. Идеята на игрите беше, че Русия е прогресивна страна свързана със Запада чрез своята култура и следователно иска да бъде част от него. Така че няма никакъв смисъл седмица след олимпиадата, Путин да вземе Крим и да започне война в Украйна. Така че трябва да си зададете въпроса защо се случи това?

Това, което казвате е, че Западът има поне малко отговорност за ескалацията?
Да, казвам че Европа и Америка не разбраха влиянието на тези събития при преговорите за икономическите връзки между Украйна и ЕС, достигнали кулминацията си с демонстрациите в Киев. Всичко това, и влиянието му, трябва да е предмет на диалог с Русия. Това не означава, че руският отговор беше уместен.

Изглежда, като че разбирате Путин. Но не прави ли той точно това, за което предупреждавате – създаването на хаос в Украйна и заплаха за суверенитета й?

Със сигурност. Но Украйна винаги е имала особено значение за Русия. Грешка е това да не се осъзнава.

Отношенията между Запада и Русия са най-напрегнати от десетилетия. Трябва ли да се притесняваме от нова Студена война?

Със сигурност има така опасност и не трябва да я пренебрегваме. Възобновяването на Студената война би било историческа трагедия. Ако конфликтът може да се избегне, на основата на обмислен морал и сигурност, трябва да се направи опит да се избегне.

Но не принуди ли анексията на Крим ЕС и САЩ да наложат санкции?

Първо, Западът не може да приеме анексията; някои контрамерки бяха необходими. Но никой на Запад не предложи конкретна програма за възстановяване на Крим. Никой няма воля да се бие в Източна Украйна. Това е житейски факт. Така че някой може да каже, че не гледаме на Крим като на руска територия по международното право – точно както третирахме балтийските държави като независими по време на съветското управление.

Няма ли да е по-добре да се спрат санкциите дори без отстъпки от страна на руснаците?

Не. Но аз виждам редица проблеми със санкциите. Когато говорим за глобална икономика и използваме санкции в една глобална икономика, тогава големите страни ще са изкушени да защитят бъдещето си срещу потенциални заплаха, и така ще създадат меркантилистка глобална икономика. А аз имаме особен проблем с идеята за персоналните санкции. И ще ви кажа защо. Публикувахме списък на хора, които са санкционирани. И какво, когато дойде време да се вдигат санкциите, какво ще кажем? „Тези четири човека вече са свободни от санкции, а онези четирима не са“. Защо тези четиримата? Мисля, че някой винаги, преди да направи нещо, трябва да помисли какво иска да постигне и как ще свършат нещата. Как свършват?

Това не се ли отнася и до Путин, който се поставя в ъгъла? Дали действа така от слабост или е проява на сила?

Мисля, че зад стратегическата слабост се крие тактическа сила.

Какво означава се работи с него?

Трябва да помним, че Русия е важна част от международната система и следователно е полезна за разрешаването на всякакви видове други кризи, например в споразуменията за ядреното разпространение. В някои случаи това трябва да има предимство пред тактическата ескалация. От една е важно Украйна да остане независима държава, и да има правото на икономически и търговски съюзи по свой избор. Но не мисля, че е естествено право всяка страна да може да бъде съюзник в рамките на НАТО. Вие и аз знаем, че НАТО никога няма да гласува единодушно за приемането на Украйна.

Но ние не можем да кажем на украинците, че не са свободни да решават собственото си бъдеще.

Защо да не можем?

Говорите като супер сила, която е свикнала нещата да стават по нейния начин.

Не. Съединените щати не могат да диктуват и не бива да се опитват. Би било грешка дори да се помисли, че могат. Но що се отнася до НАТО, САЩ ще имат един глас в решение базирано на единодушието. Германският канцлер се изказа в същия смисъл.

Америка е много поляризирана. Нивото на агресия в политическия дебат е крайно високо. Дали суперсилата е способна да действа като едно цяло?

Обезпокоен съм от това вътрешно разделение. Когато работех във Вашингтон, политическата борба беше тежка. Но имаше много повече сътрудничество и връзка между опонентите от двете големи партии.

Скоро започва новата президентска надпревара. Дали Хилари Клинтън е силен кандидат?

Смятам Хилари за приятел. Мисля, че е силна личност. Така че, да, мисля, че е човек за поста. Като цяло, смятам, че би било по-добре за страната, ако има промяна на администрацията. Мисля, че ние, републиканците, трябва да имаме добър кандидат.

Трябва ли най-важната цел в Близкия изток да е защитата на страдащите цивилни в Ирак и Сирия?

На първо място, не съм съгласен, че сирийската криза може да бъде интерпретирана като безмилостен диктатор срещу безпомощно население и, че населението ще стане демократично, ако отстраните диктатора.

Но цивилните страдат.

Да, страдат, и заслужават съчувствие и хуманитарна помощ. Нека ви кажа какво мисля за случващото се. Това е отчасти мултиетнически конфликт. Това е отчасти бунт срещу старите структури в Близкия изток. И е частично вид бунт срещу управлението. Сега, ако някой иска да реши тези проблеми и може да направи нещо за тях, трябва да каже: „Ще приложим правото да се намесим“, но това означава военни мерки и воля да приемеш последствията. Погледнете Либия. Няма съмнение, че беше морално оправдано да се свали Муамар Кадафи, но ние нямахме желание да изпълним вакуума след това. Затова днес имаме милиции, които се борят една с друга. Имате неуправлявана територия, която е оръжейния склад на Африка.

Но виждаме непоносима ситуация в Сирия. Държавата се разпада и терористични организации управляват големи части от нея. Не е ли грешно да не се намесваш, за да се избегне хаоса, който е заплаха за всички нас?

В моя живот винаги съм бил на страната на активната външна политика. Но трябва да знаете с кого си сътрудничите. Нуждаете се от надеждни партньори – не виждам такива в този конфликт.

От гледна точка на реализма, може ли да сме на страната на Башар Асад в борбата му с Ислямска държава?

Е, не. Не можем да се бием заедно с Асад. Това би било отхвърляне на всичко, което сме правили и говорили през годините. Но, честно казано, мисля, че трябва да имаме диалог с Русия, какъв изход искаме в Сирия, да формулираме стратегия заедно. Беше грешка да се твърди отначало, че Асад трябва да си отиде – въпреки че това е желаната крайна цел. Сега сме заклещени в конфликт в Русия, споразумението за иранската ядрена програма става по-трудно.

 
Мнозина западни анализатори посочват, че през отиващата си 2015, вместо обещаното от премиера Арсений Яценюк след подписването на Споразумението за асоциация с ЕС (през юни 2014) повишаване на жизненото равнище, Украйна е регистрирала рекордно за последните 15 години ниво на безработицата, съчетано с много сериозно намаляване на реалните работни заплати.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика
Предвид драстичния спад на курса на гривната, украинският внос поскъпна неколкократно, а минималното повишаване на заплатите, обещано от финансовото министерство през есента на 2015 така и си остана неизпълнено. В крайна сметка, вместо планирания от новите власти в Киев "икономически пробив", страната преживява икономически колапс. Реалните заплати в Украйна са намалели средно с 12%, докато инфлацията е надхвърлила 40%. През 2015 реалният БВП на страната падна с цели 15%. Тоест, предвид факта, че цените са нараснали средно с 40%, а заплатите са паднали с 12%, покупателната способност на населението е намаляла с цели 150%.

В същото време, напук на обещаното задълбочаване на сътрудничеството с ЕС, през 2015 украинският износ за Европа е намалял с 25%. И докато двукратното съкращаване на обема на търговията между Украйна и Русия бе очаквано, подобен спад в търговията с ЕС беше шокиращ за мнозина в страната. По данни на Държавната статистическа служба в Киев, през 2015 обемът на чуждестранните инвестиции в страната е намалял с 13%, в сравнение с "предреволюционната" 2013, което означава, че по времето на "диктатора" Янукович, Украйна очевидно е била по-интересна за западните инвеститори, отколкото при управлението на сегашния демократичен режим.

Впрочем, истината е, че през последните две години не само чуждестранният бизнес започна да изтегля капиталите си от страната, но и самите украински компании масово се ориентират към инвестиции в чужбина, тъй като не виждат сериозни перспективи на вътрешния пазар. В края на 2015 изтичането на капитали достигна 60 млрд. долара, при това до голяма степен именно заради прехвърлянето на капиталите на украинските компании извън страната. Наистина, мащабите на това бягство са малко по-скромни, отколкото през 2014, но да не забравяме, че тогава в страната се водеща машабна гражданска война, а компаниите, свързани с предишното управление, масово изтегляха капиталите си от нея.

Както е известно, през септември 2015 Украйна обяви "технически фалит", като престана да изплаща дълговете си, което засегна най-вече Русия. Въпреки това, украинските власти продължиха да твърдят, че страната няма да фалира и фактически. Резултатите обаче са ясни: Украйна окончателно загуби статута си на надежден партньор и вече трудно може да разчита на финансовата подкрепа на други държави. Средства за страната могат да дойдат единствено от МВФ, който се контролира от САЩ. Американците вече промениха устава на Фонда, така че той да може да продължи да субсидира и фактически рухналите икономики. От друга страна, рисковете, с които е свързана отпусканата от МВФ финансова помощ за кредитополучателите, са добре известни.

Повечето експерти посочват, че в момента в Украйна не просто липсва подходящ бизнес климат за потенциалните инвеститори, но и кредитирането е станало дотолкова неизгодно заради ръста на лихвените проценти, че физическите лица на практика вече не се и опитват да вземат заеми. Това, на свой ред, стимулира пазара на "сивото кредитиране" и води до ръст на мошеническите операции във финансовата сфера.

Най-острият проблем на Украйна обаче е гигантската корупция, като това беше официално признато дори и от САЩ. Сред заподозрените, че са забъркани в мащабни финансови афери, са премиерът Арсений Яценюк и бившият шеф на Службата за сигурност на Украйна Виктор Наливайченко, да не говорим, че президентът Петро Порошенки така и не се отказа от мултимилионния си бизнес, а напротив - откакто е на власт още повече увеличи личните си капитали.

За мащабите на корупционния проблем говори признанието на един от бившите съветници на украинския финансов министър, според който съществува цяла "сенчеста" държавна структура, която регулира механизмите на корупцията на най-високо ниво. Както е известно, сред уличените, че са прехвърлили голяма част от капиталите си в различни офшорни фирми, се оказаха шефът на президентската администрация Борис Ложкин и вътрешният министър Арсен Аваков. А след като дори подобни знакови фигури не вярват в добрите перспективи пред украинската икономика (да не говорим, че са забъркани в гигантски корупционни афери), такива перспективи очевидно не съществуват.

В същото време върху обикновените украинци са стоварва невероятно бреме. В страната беше осъществено безпрецедентно повишаване на тарифите, в резултат от което природният газ за битови нужди поскъпна средно с 300%. Така, плащането на таксите за поддръжка на жилищата стана непосилно за мнозина, което пък доведе до бум на продажбите на големи апартаменти, а паралелно нарасна и броят на самоубилите си заради невъзможност да си плащат сметките. Правителството продължава да купува газ от Русия, като го продава на гражданите с надценка от 70 долара за 1000 куб. м, реализирайки различни "сиви схеми", които носят на управляващите милиарди.

Всичко това се прави на фона на фактическото унищожаване на съществуващата система на здравеопазване и медицинско обслужване. От 1 януари 2016 държавата на практика ликвидира фонда за социални осигуровки по болест, съкращавайки до минимум отчисленията в него. Заплатите на лекарите и учителите отдавна са на нивото на жизнения минимум, затова дори онези, които съумяват някак си да оцелеят в държавния сектор, биват принудени да си търсят друга работа.

Неслучайна през декември 2015 Украйна беше разтърсена от масови протести на работещите във въгледобивната индустрия и аграрния сектор, които са от жизнено значение за икономиката на страната. Ситуацията в тях е критична, но властите не само  че продължават да бавят заплатите на миньорите, но и отмениха дотациите и данъчните облекчения в сектора. Наистина, засега стачките са по-скоро "предупредителни", но мнозина украински експерти прогнозират, че предстоят далеч по-мащабни вълнения.

В същото време дефицитът на украинския Пенсионен фонд вече надхвърли 110 млрд. гривни и то при положение, че правителството не изплаща пенсиите на украинските граждани, живеещи на териториите на Донецка и Луганска области, контролирани от бунтовниците. Въпреки това, опитите за продоволствена и енергийна блокада на Крим и Донбас, която да принуди населението на двата региона или да избята в зоните, контролирани от украинската армия, или да умре от глад, се провалиха. Украинските продукти бързо бяха заменени с руски, а енергийната блокада беше подложена на остри критики дори от западните съюзници на режима в Киев и в крайна сметка беше отменена.

Дори МВФ не успява да спаси Украйна от пълния провал

В появил се наскоро обширен анализ на германското специализирано издание Deutsche Wirtschafts Nachrichten (1) се посочва, че "независимо от големите усилия на Международния валутен фонд да реабилитира Украйна в очите на света, заплахата от хиперинфлация в украинската икономика се запазва и страната бързо върви към своя фалит".

Изданието акцентира върху факта, че по данни на украинската Национална банка, през 2015 инфлацията в страната е нараснала с над 44%, при положение, че през 2014 е била 24,9%, и прави извода, че "некадърната икономическа политика, корупцията и тлеещата гражданска война в източните провинции са изправили Украйна на ръба на държавния фалит".

Използвайки различни правни уловки, МВФ се опита да забави ерозията на украинската икономика. Както вече посочих по-горе, за да не допусне невъзможността на правителството в Киев да изплати дълга си към Русия да се превърне в дамоклев меч над главата му, МВФ набързо промени правилата си и вече може да отпуска заеми и на неплатежоспособни държави, като Украйна. Само през 2015 Киев получи около десет милиарда долара под формата на заеми от МВФ и други международни донори, без това да подобри по някакъв начин състоянието на украинската икономика.

В същото време, според президента на украинската Национална банка Валерия Гонтарьова, през 2016 Украйна разчита да получи още 8,87 млрд. долара от МВФ и други организации, като очакванията са МВФ да и отпусне 4,58 млрд. долара, ЕС - 1,55 млрд., САЩ - 1 млрд., Световната банка - 210 млн.,а други финансови източници - 1,53 млрд. долара.

Ако обаче девалвацията продължи да прогресира със сегашните темпове, скоро правителството в Киев ще изчерпа не само финансовите си кредити, но и своя кредит на доверие. В момента Украйна на практика съществува именно за сметка на кредитите, които идват от джобовете на европейските (включително българските) и американските данъкоплатци, макар че никой не ги е питал, дали са склонни да наливат парите си в бездънната икономическа "черна дупка" (и първата "провалена държава" на европейския континент), в каквато се и превърнала тази страна.

Както посочват в тази връзка експертите от Deutsche Wirtschafts Nachrichten: "На фона на катастрофалната икономическа ситуациа, перспективата за членството на Украйна в ЕС, за което не спира да говори правителството в Киев, търпи пълен провал. Подобно изпитание, като присъдиняването към Съюза, очевидно не е по силите нито на Украйна, нито на самия ЕС".

Бележки:

1. http://deutsche-wirtschafts-nachrichten.de/2015/12/29/44-prozent-wertverlust-ukraine-auf-dem-weg-in-die-hyperinflation/

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликти

 
Известният британски философ Роджър Скрутън оправдава избора на своите сънародници, за които европейският проект означава край на националната държава."Гордея се с моите съграждани. Те имаха смелостта да изразят желанието си да се управляват сами. Те казаха ясно, че искат да поемат отново контрола върху своята страна. Горд съм, но също така съм разтревожен. Опасявам се, че ще понесем многобройни опити да бъде анулиран този резултат или да бъдат ограничени последствията от него."

- Какво мислите за вота на британците?

- Гордея се с моите съграждани. Те имаха смелостта да изразят желанието си да се управляват сами. Те казаха ясно, че искат да поемат отново контрола върху своята страна. Горд съм, но също така съм разтревожен. Опасявам се, че ще понесем многобройни опити да бъде анулиран този резултат или да бъдат ограничени последствията от него. Опасявам се, че Обединеното кралство се разпада. Според мен истината е, че изборът, който ни беше предложен, не беше най-правилният.

Пред наложената диалектика: “Искате ли да напуснете или да останете в Европейския съюз?”, ние трябваше да предпочетем една трета възможност: изготвянето на нов договор, съобразен със ситуацията в днешна Европа. Договор, който можехме да предложим на другите нации, за да го подкрепят.

- Как обяснявате избора на гласоподавателите? Икономически или културен е той?

- Това е във висша степен културен избор. Избирателите реагираха срещу две последствия на Евросъюза: необходимостта да живеят под закони, наложени отвън, и необходимостта да приемат имигрантски вълни от Европа - най-вече от Източна Европа - в количества, които заплашват идентичността на нацията и нейното единство. Те искат отново да поемат в ръцете си съдбата на своята нация. Това е дълбоката причина за този вот.

- Смятате ли, че Европейският съюз е политически проект, обречен на разпадане?

- Това е очевидно. Този проект никога не е получил истинското одобрение на европейския народ и ерозира най-съществената част от нашето политическо наследство: националната държава.

Мотивацията на онези, които поставиха началото на проекта за съюз - особено Жан Моне - бе подхранвана от страха от националната държава, която неизбежно ще прерасне в национализъм. Според Моне няма национализъм без враждебност към другите нации. Той и неговите съюзници решиха без съгласието на европейските народи да премахнат границите, да ограничат националния суверенитет и да създадат политически съюз.

В началото обикновените хора вярваха, че това е само едно търговско споразумение. Началният проект, Общност за въглищата и стоманата, бе представен в този вид. Малко по малко се разкри мащабът на амбициите на основателите, впечатляващото разширяване придаде на проекта тревожно измерение и всяко движение на съпротива бе неутрализирано чрез недемократични маневри. Най-шокиращата беше Лисабонският договор, гласуван от парламентите на европейските страни, понякога дори - както във Франция - против избора на народа, изразен чрез урните.

- За Моне и неговото поколение нацията означаваше война…

- Да, в нашата история някои форми на национализъм заплашиха мира на континента (в революционна Франция например и най-вече в Германия през ХХ век), обратното, други форми на национализъм допринесоха за мира в стара Европа. Мисля си например за поляците, чехите и може би, смея да го кажа, за англичаните, без които нацистите нямаше да бъдат победени. Всичко зависи от политическата и военна култура на една страна.

Знам много добре, че soft power (меката сила - бел. пр.), която свързваме с ЕС, често е възхвалявана като инструмент за мир: но събитията в Украйна ни показаха, че този тип сила е много неефективна. Опасностите, които ни заобикалят днес, изискват да намерим средства, за да се защитим, и възстановяването на националните граници е задължителното условие за това.

- Селата гласуваха срещу градовете…

- Не бива да се преувеличава: не срещу градовете, а в посока, различна от тази на градовете. В една малка страна като нашата селото е символ на нацията. Нейният мир, красота: това, което наистина е наше. Онези, които живеят в селата, платиха скъпо, за да могат да живеят там. Днес те се страхуват, че ще загубят онова, което ги заобикаля, идентичността си. При тях чувството за принадлежност е много по-силно, отколкото при жителите на градовете.

Навсякъде в Европа обикновените хора загубиха доверие в политическия елит. Това недоверие се проявява по-силно в селата, отколкото в градовете. Дълбоката причина за това е социологическа. Да бъдеш привързан към местното, към парчето земя, към една непосредствена общност (тази в селата) ни събужда от лицемерието и лъжите на онези, които могат лесно да променят начина си на живот или мястото, където да продължат съществуването си. Те са обвинявани лесно в “предателството на начетените” от онези, които нямат нищо друго освен земята, в която са вкоренени. Това, разбира се, е опростенчески възглед на един сложен въпрос, но този възглед ни позволява да разберем разрива между народа и елитите.

- Вярвате ли в смисъла на историята?

- Според мен идеята, че историята има “смисъл”, не е много убедителна. Разбира се, германските философи под влиянието на Хегел се опитаха да създадат линеен разказ, който води от една епоха към друга чрез логична аргументация. Може би през ХIХ век европейската история е имала известна логика, като се има предвид, че Европа е била система на автономна власт, която е доминирала в целия свят. Сега, под въздействието на сили, идващи от Близкия изток, Китай, САЩ и т.н., Европа се оказва отново в положението на другите народи: без никакъв смисъл освен онзи, който може да открие сама за себе си.

Въпреки тази нова ситуация елитът на институциите на ЕС продължава да отхвърля тревогите за идентичността на обикновените хора. Доказателство за това е фактът, че те представиха проект, изчистен от позоваване на християнството и отричащ валидността на нациите. Резултатът се вижда навсякъде в Европа - дезориентация на народа и електорален бунт срещу политическата класа, която в очите на голяма част от общественото мнение е изгубила всякакво доверие.

--------------------------------------------------------

Философ на естетиката, Роджър Скрутън преподава в Оксфорд и Бостънския университет.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Международният съд в Хага се произнесе по обявената, едностранно независимост на Косово, преди две години, като с Консултативно мнение обяви, че „не противоречи на международното право”. Консултативното мнение на Международния съд в Хага има „необвързващ характер”.

Редица информационни агенции и издания публикуваха Консултативното мнение на този съд като го нарекоха „решение”, нещо, което не отговаря на нормативните актове на международното право. Консултативното мнение на съда в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

Експерти по международно право коментираха, че въпреки, че съдът обяви, че декларацията за независимост на Косово е била законна, то съдът избягна да обяви, че държавата Косово е законна, което е немаловажен елемент от обявеното Консултативно мнение.

Какво точно представява документът, с който излезе вчера Международния съд, какво следва от него, как той се „вписва” в международното право и до какви последици може да доведе той, след като мотиви за излязлото Консултативно мнение от ООН не бяха публикувани.

Резонно е да запитаме кой Международен съд точно призна Косово, тъй като в Хага в момента се намират три международни съдилища:

  • Международният съд в Хага, е един от главните органи на ООН. Както е известно, в структурата на ООН се различават главни и помощни органи. Главни са предвидените в Устава на ООН органи: Общото събрание, Съветът за сигурност, Икономическия и социален съвет, Съветът по попечителство, Международният съд и Секретариатът;
  • Друг Международен съд в Хага е така нареченият Международен Трибунал, създаден с Резолюция на Съвета за сигурност на ООН за военни престъпления в бивша Югославия; Подобни съдилища за военни престъпления има в Руанда и Камбоджа;
  • Третият Международен съд в Хага е постоянно действащият Международен наказателен съд, създаден с Римския статут , може да разглежда деяния, които с международни договори са обявени за престъпления. В член 5 на така наречения Римски статут е определена юрисдикцията: геноцид, против човечеството, военни престъпления и престъплението агресия.

Част втора.

ЮРИСДИКЦИЯ, ДОПУСТИМОСТ И ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Престъпления под юрисдикцията на Съда

Член 5

1. Юрисдикцията на Съда се ограничава до най-тежките престъпления, които създават безпокойство за цялата международна общност. Съдът има юрисдикция в съответствие с този статут по отношение на следните престъпления:

(a) престъплението геноцид;

(b) престъпления против човечеството;

(c) военни престъпления;

(d) престъплението агресия.

2. Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на престъплението агресия след приемането на разпоредба в съответствие с чл. 121 и 123, която определя престъплението и установява условията, при които Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на това престъпление. Тази разпоредба трябва да съответства на релевантните разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации.

По отношение на Международния трибунал в Хага трябва да се знае, че той е създаден с Резолюция на СС, а международен съд не може да се създава с Резолюция, а само с Договор, коментира за сайта „Хроники” експерт и преподавател по межународно право.

Мнението на Международния съд в Хага по казуса „Косово”, който е този, цитиран в главните органи от предвидените в Устава на ООН е Консултативно мнение и може да се разглежда по член 96 от Устава, както глава 4 от Римския статут и членове от 65 до 67.

...................................................................

ГЛАВА ХIV

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД

........................................................

Член 92

Международният съд е главният съдебен орган на Организацията на Обединените нации. Той действа съобразно с приложения статут, който е основан на Статута на Постоянния съд за международно правосъдие и съставлява неразделна част от настоящия устав.

Член 93

1. Всички членове на Организацията на Обединените нации са ipso facto страни в Статута на Международния съд.

2. Държава, която не е членка на организацията, може да стане страна в Статута на Международния съд при условия, които при всеки отделен случай се определят от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.

Член 96

  1. Общото събрание или Съветът за сигурност може да иска от Международния съд съвещателно мнение по всеки правен въпрос.

................................................................................

Според Глава четвърта от Статута на Международния съд, членове 65-67 /съвещателни мнения/ Международният съд на ООН може да решава междудържавни спорове.

Консултативното мнение, с което днес излезе Международният съд в Хага представлява политическа препоръка по отношение на признаване на нововъзникнала държава.

Съществува Договор, който определя кои са легитимните начини за възникване на новосъздадена държава – Виенската конвенция от 1969 г.,

която е ратифицирана от България и е част от вътрешното ни право. Та тази Виенска конвенция дава тълкуване на правоприемството на държавите по отношение на международните договори и четирите легитимни начина за възникване на новообразувани държави:

  1. Упражняване на правото на самоопределение по член 1, т. 2 от Устава на ООН;
  2. Разпадане на съществуващи държави на две или повече държави и прекратяване на съществуването на предишната държава – пример: Чехословакия на Чехия и Словакия;
  3. Сливане на две и повече държави в една, като предходните държави прекратяват съществуването си. Пример: Северен и Южен Виетнам във Виетнам, Източна и Западна Германия в Германия;
  4. Отделяне на територии от държава, която продължава да съществува. Сингапур от Малайзия.

В международното право бе известно самоопределението на бивши колонии, които се отделят от метрополия и това бе характерно за 19 и част от 20 век. Югославия, която възникна след Първата световна война през 1918 г. с мирните договори не може да се третира като колония.

В практиката на международното право се прилагат два подхода:

  • Конститутивен, когато държава става в държава с пълен суверенитет, когато е призната от други държави;
  • Декларативен подход – когато се приема, че след като една държава е възникнала по легитимен начин – от момента на възникване става суверенна държава и по реда на член 2 от Устава на ООН се ползва със суверенно равенство по т. 1.

Цитираните по-горе членове от Устава на ООН гласят:

Глава първа

ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ

Член 1

Целите на Организацията на Обединените нации са:

............................................................

т. 2

Да развива приятелски отношения между нациите, основани на принципите на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на световния мир

...................................................

Член 2

За постигане на целите, изложени в член първи, организацията и нейните членове ще действат съгласно следните принципи

.....................................................

т.1

Организацията е основана върху принципа на суверенното равенство на всички нейни членове.

Съгласно Декларативния подход, признаващата държава обявява в международен план, че иска и прави предложения за установяване на двустранни връзки с нововъзникналата държава.

Непризнаващата държава, ако практически /мълчаливо/ или изрично декларира, че не желае да установява двустранни отношения – такива не следва да бъдат установявани. Пример: Гърция не признава Македония.

Изразеното Консултативно мнение на Международния съд в Хага означава, че след като не противоречи на международното право обявената едностранно независимост от Косово, провъзгласяването на Абхазия и Южна Осетия също не противоречи на международното право! Оттук и няма значение коя държава признава и коя държава не признава обявената независимост – т. е. няма значение бройката.

Така например заради САЩ изрично не е приета дефиницията за агресия, която предстои да бъде приета на международна конференция 7 години след влизане в сила на Римския статут за постоянен Наказателен съд.

Международният наказателен съд е независим съдебен орган , който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Предстои да се дефинира и четвъртото престъпление - на агресия. Съдът се занимава с тези престъпления само в случай, че националните съдилища на съответните страни не могат или не желаят да направят това. Обвиняеми пред Международния наказателен съд са не държави, а отделни лица, и то когато съответните страни са ратифицирали Римския статут или когато осъдимите действия са станали на територията на една от страните, ратифицирали този документ. Досега това са сторили 105 държави, предимно от Европа, Южна Америка и Африка. САЩ не са ратифицирали документа. България го е ратифицирала през 2002 г.

САЩ не са подписали и ратифицирали документите за Международния наказателен съд Хага, тъй като не приемат дефиницията за агресия и поставят условия за дипломатически имунитет за всички свои действия по света.

След като не приеха тази дефиниция и не успяха да наложат исканията си за дипломатически имунитет на своите действия в света, САЩ минаха на вариант двустранни договори и подписаха такива с Македония и Молдова. По този повод Европейският съюз категорично се възпротиви и отказа да даде искания от САЩ имунитет за американските войници, така че тази реакция на Брюксел възпря Румъния и България /която се намираше в „чакалнята” за ЕС/да ги подпишат.

Тук трябва да се направи разлика с подписания договор от външния министър Ивайло Калфин, който урежда имунитет на войниците на САЩ на територията на американските бази в България.

Русия атакува правомерността на възникването на Косово като държава и дали е възможно тя да бъде създадена с международен договор. САЩ наложиха самоопределението като по-широка категория в международното право, което дава възможност на етническо малцинство да се самоопредели като държава. Тук ще направя уточнението, че „коренното население” не е малцинство според международното право, тъй като е прието, че малцинство се образува в резултат на агресия.

Единствената организация, която третира правата на коренните населения е Международната организация на труда /МОТ/. В документи на МОТ изрично е посочено, че коренно население може да поиска автономия в тесен и в широк смисъл, но в рамките на държавата, в която се намира. Коренното население няма право на самоопределение. Тук ще цитирам и две Конвенции по темата. Конвенция №107 на МОТ, приета през 1957 г. за защита и интерграция на коренното и племенно и полуплеменно население. /Подписана от Белгия и Португалия – бел. Л. М./. Конвенцията третира въпроса за интергация на тези хора в обществото, в което живеят.

От 1989 г. е приета Конвенция №169 на МОТ, което признава, с цел интергриране на трудовия пазар и социална закрила на коренното население, като предоставя членовете му да имат възможност за труд и социална закрила в рамките на държавата, в която живеят.

Европейският съюз и Аштън

„Европейският съюз /ЕС/ приветства оповестяването на консултативното мнение на Международния съд в Хага, с което ние се запознахме внимателно”. Това се казва в Декларация на Върховния представител Катрин Аштън от името на 27-те страни-членки на ЕС, съобщиха от Министерство на външните работи.

В декларацията на Катрин Аштън се казва още:

„Разговарях с президента Тадич и министър-председателя Тачи.

Консултативното мнение е нова страница. Бъдещето на Сърбия е в ЕС; бъдещето на Косово също е в ЕС – в съзвучие с европейската перспектива на региона и в съответствие със заключенията на Съвета.

Добросъседските отношения, регионалното сътрудничество и диалогът са основите, на които е изграден ЕС.

Затова ЕС е готов да подпомага процеса на диалог между Прищина и Белград. Целта на този диалог ще е да насърчи сътрудничеството и прогреса по пътя към Европа и да подобри живота на хората. Процесът на диалог само по себе си ще бъде фактор за мир, сигурност и стабилност в региона”.

Дали заявеното от Аштън е възможно, или ще си остане в Декларацията, единствено времето ще покаже. Засега ситуацията е твърде различна от заявеното от баронеса Аштън.

Последствия и реакции на Консултативното решение за Косово

Днес „El Pais” отбелязва, че Испания засега няма официално да признае независимостта на Косово, въпреки че Международният съд в Хага обяви, че провъзгласяването на независимостта на Косово не е в нарушение на международното право. Мнението на съда обаче не задължава Испания и още четири страни от ЕС да признаят Косово.

Наблюдатели и тълкувания

Консултативното мнение на съда няма задължаващ характер, но е възможно то да доведе до признаването на независимостта на Косово от още страни и да приближи Прищина до членство в ООН, коментират от снощи наблюдатели. Бившата сръбска територия, с център Прищина обяви независимост от Белград на 17 февруари 2008 г. Тогава Сърбия отнесе въпроса към Международния съд, защото оспори легитимността на самообявилата се държава. Южната сръбска провинция, населена предимно с албанци, обяви едностранна независимост от Белград през февруари 2008 г. Независимостта на Косово бе призната от 69 държави по света, между които САЩ и 22 от 27-те страни - членки на ЕС. България е сред държавите, признали Косово.

Според Danas и Глас Jавности сръбският външен министър Вук Йеремич е призовал за единство на всички сили в Сърбия. Според ръководителя на дипломацията следващата крачка в битката за Косово е Общото събрание на ООН. Йеремич е изтъкнал, според Blic, че не очаква партньорите на Сърбия да си променят позицията след мнението на Международния съд в Хага.

Консултативното мнение на съда оставя нерешен спора между Косово и Сърбия, която беше изтласкана от територията от силите на НАТО през 1999 година след 11-седмични бомбардировки.

Според Политика, сърбите в Косовска Митровица, които вчера целия ден са очаквали решението, са били шокирани от мнението на съдиите, че Декларацията за независимост на Косово от 17 февруари 2008 г. не нарушава международното право.

„Погледът на сърбите в момента е насочен към Белград”, заявил Раденко Неделкович един от организаторите на протеста, който се състоя вчера на площад „Шумадия” в града.

Косовският външен министър Скендер Хисени посочи, че мнението задължава Белград да се отнася към Косово като с независима държава. В същото време неговият сръбски колега Вук Йеремич заяви, че няма причина Сърбия да променя своята политика по отношение на Косово, чиято независимост никога няма да признае.

Още преди да се бе произнесъл съда, външният министър на Косово, Скендер Хюсени каза: "Искаме Сърбия да признае фактите. А фактите са, че Косово е държава, формално призната от толкова много страни по целия свят, и Косово ще стане член на международната общност на всички нива".

Сърбия от своя страна обяви, че никога няма да признае Косово.

Становището на Международния съд, което има консултативен и  необвързващ характер бе оспорено от Белград, тъй като продължава да смята Косово за своя територия под наименованието Автономна област Косово и Метохия.

В Консултативното си мнение Международният съд в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

„Позицията на Международния съд е трагично решение, което ще има много негативни последици в дългосрочен план, заяви лидерът на основното опозиционно движение в Босна и Херцеговина, Младен Иванич, предаде Reuters.

„Такова решение ще насърчи сепаратистки движения по света и всички ще бъдат водени от логиката: ако албанците в Косово могат да го направят, и ние можем да го направим. Основното послание от това решение е: съберете армия, започнете война, бъдете упорити и ще получите независимост”, допълни той.

Днес премиерът на Сърбия Мирко Цветкович насрочи извънредно заседание на сръбското правителство, на което ще бъде разгледано Консултативното мнение на Международния съд в Хага относно независимостта на Косово, съобщава Vecernje Novosti.

Президентът на Сърбия, Борис Тадич изтъква днес пред Blic, че Международния съд в Хага е избегнал да се произнесе по съществения въпрос, дали косовските албанци имат право на отцепване и е оставил решаването на въпроса на Общото събрание на ООН.

Борис Тадич е заявил, че Консултативното мнение на Международния съд открива пътя на Сърбия за потвърждение на изправността на своята политика през есента, когато Общото събрание ще даде политическо заключение.

Според Тадич мнението на Международния съд е компромисно, тъй като не признава право на отцепване на Косово, а се отнася за техническото съдържание на декларацията за независимост. Текстът на Декларацията за независимост на Косово сам по себе си не нарушава международното право, отбелязал Тадич.

„Пред нас стои трудната задача да се преборим за мнозинство в Общото събрание на ООН, което да призове за решаване на проблема чрез преговори”, заявил сръбският държавен глава.

Ден преди Международният съд в Хага да обяви мнението си за независимостта на Косово сръбският външен министър Вук Йеремич заяви, че Белград очаква нови преговори с Прищина, предава белградското радио Б92.

„Вярваме, че компромисното решение за Косово е необходимо за дългосрочен и постоянен мир на Балканите, а до такова решение може да се стигне само чрез преговори”, изтъкнал Йеремич. Властите в Прищина от своя страна посочват, че независимостта на Косово е безвъзвратна и може да се разговаря само за практични въпроси.

Очаквайте последни подробности какво излезе в балканския, руския, американския и европейския печат след обявяване на Консултативното мнение на съда в Хага. А също така и как реагираха САЩ, Русия и други държави на обявеното мнение от Международния съд по казуса „Косово”.

 
Начало Предишна 13 12 11 10 9 8 7 6 5 4 3 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla