Tag:жан виденов

С полуистини доникъде няма да стигнем...

Жан Виденов от времето, когато беше премиерСлед като БСП спечели парламентарните избори през 1994 година Жан Виденов оглавява новото правителство. По време на неговото управление изтича отсрочката за отлагане на погасяването на външния дълг сключен от правителството на Филип Димитров. Виденов не успява да договори нова отсрочка. Това довежда до финансова дестабилизация на страната. През есента и зимата на 1996 – 1997 година страната е в състояние на хиперинфлация. На 21 декември 1996 на проведения извънреден 42 Конгрес на БСП Жан Виденов подава оставката си като министър-председател и като председател на БСП.

Това бе част от представянето на събеседника по желание на водещия предаването, Кеворк Кеворкян.

Всъщност това далеч не е цялата истина за Виденов и мига, в който подава оставка.

Жан Виденов в предаването Вярно е, че по време на управлението на Виденов изтича отсрочката за погасяването на външния дълг, но също така е вярно и друго, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЖАН ВИДЕНОВ ВЪРНА 2 МЛРД И 800 МИЛИОНА ДОЛАРА ВЪНШЕН ДЪЛГ!

Знаят ли го всички – едва ли. Иван Костов иска това да не се знае, и тези, които са наясно с връщането на 2,8 млрд външен дълг да си траят и да говорят единствено за Виденовата зима! Така на Костов му отърва... На тази легенда се крепи присъствието му в парламента още три мандата – защо да говорим тогава за върнатите 2,8 млрд от Виденов и да рушим илюзиите на хората? Не върви някак.

Договорката между Иван Костов и Николай Добрев, вероятно и Луканов преди смъртта му беше десните да поставят свой президент, а Виденов да продължи да управлява и изкара мандата си.

Това не се чу в разговора между Кеворкян и бившият премиер Жан Виденов.

Виденов подаде двете си оставки и по причина на това, че не пожела да направи коалиция с ДПС, но за това не се чу и дума в интервюто му с Кеворкян.

Другата причина Виденов доброволно да сдаде двата поста бе износ на няколко транша на големи суми пари, които стават причина да се развихри инфлацията. Защо Виденов премълча това – нямам представа, но това също засили решителността му да се оттегли.

Защо тези траншове се оказаха фатални – след 1990 година България зависеше предимно от външни инвестиции, и това се случваше докато от страната се изнасяха капитали!

Водещият на Водещ: Каква е ролята на Костов в тъй нареченото предателство на Добрев? Или Костов беше един статист, който изчака реда си?

Жан Виденов: Имаше договорка тогава. Той доста рискува, защото резултатите от икономическата криза не бяха много ясни. Всичко можеше да стане, но стремежа му към властта го тласкаше да вземе всичко, което може тогава. Моите хора на „Позитано” искаха от него гаранции, че няма да ги пипа и ги получи.

Водещ: Получи ли ги?

Жан Виденов: Да.

Водещ: Кого трябваше да пипне според Вас?

Жан Виденов: Никого.

Водещ: Нямаше за какво ли?

Жан Виденов: По време на нашето управление аз бих се подписал, че по мое разпореждане, с мое знание, без мое знание, против моята воля далавери особени не са правени. За какво да извършва репресии?

=================================

Водещ: Какво уби в крайна сметка Луканов? Да Ви кажа, има една мерзка снимка. Аз затова съм много притеснен. Когато разгръщаме страниците на историята. Тая вашата снимка на погребението, която хвърля една сянка и след това медиите я тълкуваха по всевъзможен начин, удобен на временните властници. Какво, всъщност, обаче го уби? Имам едно предположение – алчността за власт?

Жан Виденов: Той алчност за пари нямаше.

Водещ: Това го казвате, сигурно ли е?

Жан Виденов: Да. Алчност за власт – огромна. Чувство за превъзходство...

===============================

Водещият на Жан Виденов: Ще излезе утре някой от кръжеца му да каже, че съм го убил за четвърти път или за пети, вече не знам за кой.

Водещ: Това израз на какво безсилие беше, защото това си продължава с този кръжец? Дори едно момче, което сега нагазва в занаята беше извикало съпругата му и директно я попита БСП ли уби Луканов?

Жан Виденов: Ние доста, доста добре се разбирахме един друг.

Водещ: Вие двамата?

Жан Виденов: Не в смисъл да сме приятели, бяхме противници вътре в партията. Той по едно време беше извън партията на практика. Съвсем други интереси защитаваше формално членувайки в нея, но познавахме се. Нямахме тайни. Аз съм от същия професионален кръг. Един и същ университет сме завършили с него. Той имаше склонност да участва в големи рисковани игри. Някоя от тях го е убила.

Водещ: Да, политическото интригантство, преплетено с инженерство.

Жан Виденов: Склонност към риск и импровизация.

==========================

Жан Виденов:…Знаете ли, колко пари ни бяха нужни 1996 година, за да се справим с дълговия проблем – около един милиард долара и малко повече за 1997 година, които никой на България не даде.

======================

Никой не дава този милиард, защото, целта е Виденов да бъде свален!

На 2 октомври застрелват Андрей Луканов. Този ден е повратната точка в договореностите Костов - Добрев. Срещи и договорености, в които аз лично не виждам нищо срамно, а по-скоро това са нормални контакти между политици, каквито се правят навсякъде в развитите държави. Ако тези срещи са били необявени, то това е било вероятно, за да се осигури без проблеми осъществяването на правителствените промени.

Иван Костов прави революция в зимата на 1996-1997?!След смъртта на Андрей Луканов Иван Костов разрежда срещите с Николай Добрев, даже ги спира. В едни от последните срещи Иван Костов вече предлага съвсем друго нещо: 100 дни да се дадат на БСП, за да минат някои важни закони и след това да се проведат парламентарни избори.

След като Луканов вече го няма, Иван Костов изведнъж става много зает. Той заминава тайно, до Будапеща, където се среща с хора от "Отворено общество". Според публикация на в. "24 часа", която никой никога не опроверга, там Костов договаря заем от 25 милиона за излизане от зърнената криза - пари, за които след Жорж /Георги/ Прохаска никой не обели и дума. Срещу парите на Сорос от ръководството на опозицията в България, в края на 1996 е дадено обещание да се следват икономическите му препоръки в бъдещото правителство на малката балканска държава. Освен това в Будапеща Иван Костов получава обещание за подкрепа при евентуална смяна на властта.

Обстановката е нова и нещата са различни, Луканов не е между живите и това е третият миг на слава за Иван Костов! Два пъти министър на финансите, той вече гледа към премиерския пост, където хора, зад граница, сценаристи на българското политическо развитие са му обещали!

Въведен бе валутният Борд и нещата дойдоха на мястото си, но ако запитате Стефан Софиянски – те, той и Костов са се справили с хиперинфлацията!?

Върнати бяха и изнесените траншове, за да се стабилизира банковата система.

За хората от улицата, които с протестите си създадоха впечатление, че Виденов е бил свален едва ли не от Иван Костов и компания лидерът на СДС бе Спасителят!

Какво разочарование, но явно в българската най-нова история трябва да пием Горчивата чаша до дъно, за да изтрезнеем от еуфорията и манипулациите на политиците!

Тогава тези, които уредиха Костов с правителствен мандат предизвикаха изкуствена инфлация и логично хората излязоха на улиците!

Тогава никой не говореше за два пъти проваления министър на финансите Иван Костов, който понастоящем се разхожда като един финансов корифей в парламента и дава акъл наляво и надясно.

Какво свърши Иван Костов като два пъти финансов министър в началото на така наречения демократичен преход? ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО, това свърши.

Зад това Нищо стоят източените милиони от кооперации и фондации, милионите на „Сапио”, никакво законодателство, за да тръгне страната ни в правилна посока.

Доста Нищо ни осигури два пъти финансовият министър Иван Костов, няма как да му отречем! Като капак на всичко взе, че си поиска 1996 година властта, защото Някой му пошепна на ушенце, че може да я има... А, за да я има, единственият начин бе да се предизвика изкуствена инфлация и ИНФЛАЦИЯТА му бе осигурена!

След като гушна властта същият Иван Костов ИНФЛАЦИЯТА изчезна! Като с магическа пръчка! Днес я има - утре я няма! Въпрос на банкови манипулации, трансфери и прочие!

За по-сигурно Костов направи и деноминация, при която стотици хиляди семейства изгубиха парите от току що реституирани имоти, които бяха вложили в банки! За пример ще посоча: един ден парите от тристаен апартамент 13 000 лева се превърнаха на 13 лева, с които човек не можеше да си купи и гуменки!

Това бе част от приноса на така наречения лидер на тъмносините Иван Костов, а за такъв принос, като не пропускаме и РМД-та и приватизацията на АК „Балкан” – в други правови държави съответният политик довършва дните си на котлова храна и подслон за сметка на Министерство на правосъдието!

Забравено бе, че Костов е виновникът за „Сапио”, забравено бе, че Иван Костов не искаше да се прави реституция, забравено бе, че Андрей Луканов лансираше Иван Костовдемонизиран бе Виденов, Николай Добрев бе изолиран от подстъпите към властта, ако е имало уговорка и срещи – то тя вече не важеше,срещите и разговорите бяха забравени!

Петър Стоянов, когото цяла година запознаваха с българския избирател!Десните избраха без проблем на фона на уличните протести Петър Стоянов за президент! Един бивш бракоразводен адвокат, който криеше, че през 1992 година баща му бе пратил полицията да бие селяните в Цалапица!

Както сайтът „Хроники” писа преди няколко години, от Коледата на 1995 година, Петър Стоянов бе изпратен в Лондон да учи английски, тъй като знаеше единствено немски език. За това в СДС изобщо не се говореше и посветени поизчезването му бяха единици!

Първата част от уговорката, президентът да е на сините вървеше успешно.

Ако преди 24 юни 1996 година Иван Костов ме бе извикал от стаята в „Демокрация”, за да ми каже, че не е време да бъде свалян Виденов от власт, на 24 юни вече бях уволнена с още шестима колеги за по-сигурно!

Нямаше как Виденов да знае, че зад гърба му бе договорено кой да е следващият президент!

На събрание на депутати и ръководство на СДС в залата в „Красно село” по повод уволненията на журналисти от вестника, Стоянов негодуваше на висок глас, че ако върнат във вестника Люба Манолова – ще му провалят предизборната кампания?!

Тогава се случих до Светослав Лучников, който се ядоса и му извика: „Не стига, че от нищо те правим президент! Не стига, че никой не те познава и тепърва ще учим хората да те подкрепят, ами сега журналистите ти пречели!”

За Петър Стоянов се проведе 10-месечна кампания за президентските избори, която да го направи разпознаваем за гражданството. Идеята за това бе американска.

На 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обяви, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката бе дълбоката криза, в която страната изпадна вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството бе гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. нямаше никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента.

Въпреки събитията и решението на кабинета „Виденов” да се оттегли от властта, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов се питах тогава:

– това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъсняваше с действията си и ги правеше смешни и ненужни. На извънредно закрито заседание на Министерския съвет, Жан Виденов се сеща за все още действащия президент Желю Желев, чийто самолет от Париж, поради гъстата мъгла не може да кацне на летището.

Изпратеният Младен Червеняков не успява да разговаря с Желев – предполагам поради нежелание на президента това са се случи.

На извънредно, закрито заседание на Министерския съвет, Жан Виденов докладва:

ЖАН ВИДЕНОВ: Ще ви съобщя две информации. Едната е, че депутатите от опозицията са казали, че са съгласни да стоят в парламента и да не излизат, ако трябва и дни наред, докато се приеме декларацията. Може така да са решили тактически, а може и малко да са се поуплашили от тъмнината. Това обективно намалява вероятността за атака. Навън са излезли всички охранителни сили. Това означава, че нахлулите в сградата на парламента са изтласкани навън. Хората са извън кордона. Това е хубава новина. До няколко часа може би ще успеят да освободят охраняемия периметър около сградата на парламента.Над летището има мъгла и самолетът, с който пристига президентът Желев от Париж, не може да кацне. Бих попитал дали министър Червеняков като министър на правосъдието и като човек, който има известен контакт и авторитет пред президента Желев, дали желае да отиде да го посрещне? С него да разговаря по конституционно-правните въпроси и по въпросите на обществения ред.Може би да помолим и министър Илчо Димитров да отиде на летището. А може да отиде и госпожа Ирина Бокова.

Часове по-късно Червеняков докладва:

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние с господин Стамен Стаменов отидохме на летището, за да предложим на президента да се свика Консултативният съвет. Но по чиста случайност не можахме да разговаряме с него. Позицията ни е ясна. Проблемът е политически. Като правителство можем да отстояваме единствената позиция, че общественият ред и законността в страната следва да бъдат спазвани. Ще вземем всички необходими мерки в тази насока.

....................

/В кабинета на господин Жан Виденов влезе господин Георги Ламбов - секретар на МВР./

ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Ламбов, правителството обсъжда проект на решение, с който ще ви запознаем.Молим ви накратко да ни запознаете с обстановката около парламента. Господин Павлов беше вече тук и направи кратка информация. Ще ви помолим да ни информирате за настъпилите изменения в последния час.

ГЕОРГИ ЛАМБОВ: Ситуацията се мени с минути, поради което не знае какво точно е в момента.Вътре в зоната има 2300 души полицаи и служители на МВР. В парламента има 20 пожарникари, 50 души специализиран отряд и 100 от Вътрешни войски. Входовете са блокирани. Възможно е излизането само през малкия служебен вход. Хората се намират горе на стълбите пред официалния вход. Не успяваме да ги изтласкаме. Пред вратите има полицаи. Възстановен е кордонът, но парапети няма.Единственото място за щурмуване е през градинката. Депутатите няма откъде от друго място да излязат. В 2,30 часа ще имаме подкрепа от около 300 души, които ще бъдат от провинцията. Ще се опитаме от двете страни да щурмуваме, за да осигуриме възможност на депутатите да се качат на три автобуса. Ще ги закараме в някое наше поделение или във Военната академия. Имаме трасета до нашите поделения и Специализирания отряд за борба с тероризма.Непрекъснато получаваме подкрепление.Имаме проблеми с оборудването на хората. Не достигат щитове и шлемове.

Желю Желев, президентНа 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев /чиито мандат изтича на 21 януари 1997 г./ отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата на парламента.

След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!?

На кого – на правителството на Виденов в оставка? Не звучи сериозно, но затова пък раздухваните протести пред парламента трябва да откажат БСП от следващо правителство, а сините работят да получат парламентарно мнозинство в следващия парламент при едни предсрочни избори...

Сценарият бе в ход – предстоеше война в бивша Югославия, НАТО имаше нужда от вярно нему правителство. Това не се вписваше в плановете на евроатлантическите партньори и Виденов бе демонизиран, обруган, без да има сериозна причина за това.

Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси над 2 млрд долара от външния дълг на страната!

На 19 януари 1997 г. новата президентска двойка полага клетва в парламента. Току що заклелият се президент дръпва една реч в духа на: Да свалим правителството, другари!

Петър Стоянов иска избори, той не желае да даде мандат на друго правителство на БСП да продължи да управлява, т. е. сам взема решението за това.

Налице са: изкуствено предизвикана инфлация, протестите на улиците, започнали от 19 декември 1996 година, кога ако не на 19 януари сините ще могат да наченат кампания, за да вземат внушително парламентарно мнозинство?

След седмица, на 27 януари 1997 година от ДСК са изтеглени 1,5 млрд лева, което също подпомага инфлацията...

Това ми липсваше в интервюто с Жан Виденов в предаването "Всяка неделя" - успех е, че след толкова дълго мълчание Виденов най-сетне проговори, но не успя да каже всичко...

Това е причината аз да допълня останалото от тези драматични дни, когато се изкриви историята, победителите я писаха, и така бе позволено да се кажат много неистини.

 

Не убийството на прокурора Николай Колев, а убийството на Андрей Луканов е делото, от което ще трябва да се тръгне, за да се отговори на много въпроси след ареста на Алексей Петров. Причина за това е, че от принципен в отряда на баретите, Алексей Петров се промени с годините, изкачвайки се нагоре в йерархията на специалните служби.

Малцина ще се сетят днес, че Андрей Луканов бе охраняван от бивши барети, на които имаше голямо доверие. Другият факт около този разстрел е, че преди да бъде елиминиран и то показно, лично Луканов настоява охранителят му Чунгата, от бившите барети да се оттегли и да го остави сам. Така още в Плевен, където Луканов е за последен път преди смъртта си, е без охраната на бившата барета. В София – той също е без охрана!

Отново ще припомня, че бившите барети от антитерористичния отряд напуснаха в знак на протест поделението във Враня и създадоха свой Съюз. Точно тези бивиши барети не допуснаха виновниците за двойния разстрел в кв. „Белите брези” – министър Виктор Михайлов и антуража му до погребението на своите другари: Марин Чанев и Георги Георгиев.

Днес малцина ще върнат лентата на събитията толкова назад, за да свържат охранителната фирма на бившите барети, Алексей Петров и допуснатия гаф с убийството на Андрей Луканов.

Факт е, че след като Луканов бе убит нито една от неговите верни барети не пророни и дума за това убийство и как Луканов е аргументирал искането си, да бъде оставен без охраната на бившите барети. Персонално Алексей Петров също не е казал нищо по темата и до ден-днешен, което най-малкото е странно.

Почти два дни преди смъртта си, Андрей Луканов е в Плевен и проверява нагласите там за издигането на кандидатурата на Георги Пирински за президент. Луканов е бил наясно и не е скрил от хората в града, сподели мой източник от Плевен, че правителството на Жан Виденов си отива преди края на мандата. С тази убеденост, че без смяна на Виденов няма да се размине, Андрей Луканов си тръгва от Плевен.

На следващия ден Луканов е имал среща с американския посланик Ейвис Боулън във връзка с предстоящото му пътуване за Щатите. В САЩ Луканов е планирал да остане повече от месец, сподели моят плевенски източник.

За смяната на Виденов Луканов е разговарял с Николай Добрев. Освен това, от показанията на бившия шеф на плевенския завод "Електрон" Петьо Пенков по делото за убийството на Андрей Луканов се разбра, че през септември 1996 г. бившият премиер се изказал против членството на България в НАТО и определил Иван Костов и Стефан Софиянски като "разумни хора".

Чуждите служби – месят ли се в българската политика?

Едва ли някой ще направи днес и връзка с едни други събития: как навремето лично Луканов ходатайствал пред бившия съветски външен министър Едуард Шеварднадзе - американският държавен секретар Джеймс Бейкър да дойде у нас. В резултат на тази визита, Андрей Луканов закрива само за няколко дни външнотехническото разузнаване.

Малцина са посветени на факта, че Андрей Луканов се е познавал лично с Павел Тренев, свързан с изчезването на 6 млн долара на Майкъл Чорни.

Освен това Луканов бе политик, който контактуваше свободно както с руските, така и с американските и израелските специални служби. По този повод вървеше слух, че руснаците не били доволни от това и даже се опитвали да го подслушват. Да не говоря за бързината, с която руския посланик Авдеев пристигна на мястото на разстрела на бившия премиер! Само за някакви 15 минути!

Този „интерес” на руския посланик слез разстрела вероятно е бил продиктуван и от отстраняването на Луканов от „Топенерджи” и влизането в дружеството на хора на Илия Павлов.

Два дни преди убийството, се провежда среща в „Шератон” на Луканов с бивш резидент на западна разузнавателна централа, който го предупредил в прав текст, че се готви убийството му и то в най-скоро време! Доброжелателят предупредил Луканов, че най-добре за оцеляването му било да замине за по-дълго време зад граница, съвет, на който Луканов не обърнал необходимото сериозно внимание.

Кирил Цочев, вицепремиер на Жан Виденов припомни преди време как е бил изумен, че Андрей Луканов, зад гърба му регистрирал „Топенерджи”, а Жан Виденов попитал руския посланик Авдеев, дали може да поканят и вицепремиера Кирил Цочев на свой разговор!

Малко предистория

На 8 май 1993 година, малко след полунощ в Бургас пристига танкерът "Панега", нает от фирма "Стартс", известна като контрагент на близкия до Андрей Луканов Марк Рич в България. Митничари проверяват танкера и той се отправя към "Атия", където разтоварва около 3 000 тона гориво.

Налице се оказа подписан договор между "Стартс" и капитан първи ранг Иван Нанков, шеф на "Атия". Договор не е бил одобрен от Генщаба на българската армия. Името на въпросния капитан бе замесено и около аферата с кораба "Вати", плаващ под хондураски флаг. "Вати" бе разтоварил нелегално в "Атия" 70 тона вносни цигари марлборо и кинг. Офицерът бе уволнен от министъра на отбраната Валентин Александров заедно с петима офицери.

Когато отново избухна скандал, свързан с база "Атия", хора от Генералния щаб се опитаха да увъртат, че горивото в "Атия" не било контрабанден внос, а даден за временно съхранение в базата. Вярно е, че към датата на скандала с горивото на "Стартс" действаше наредба на министъра на отбраната, съгласно която в базите на БА се разрешава съхранение на горива на държавни и частни фирми, стига да има проведен конкурс и сключен договор за това”.

Марк Рич, контрабанда след свалянето на Живков от власт, закриване на външнотърговските дружества и Министерство на външната търговия, познанство с Павел Тренев, енергийни интереси, прекрояване на вътрешно-политическата карта на държавата, регистрация на ДПС извън закона- дълъг е списъкът на делата, които държеше в свои ръце и под свой контрол Андрей Луканов.

Към това неизбежно ще се наложи да прибавя и връзките му с чужди разузвателни служби, с политици от висок ранг зад граница...

И пак казвам: не зная колко години хората на Алексей Петров охраняваха Андрей Луканов. Не е ясно и дали са подозирали какво му се готви. Но каквото и да е: ако някой иска да намери отговор на всички въпросителни около личността на Алексей Петров, ще се наложи да се върне още в онези години на създаване на Съюза на бившите барети, времето, когато бивши барети охраняваха Андрей Луканов, та чак до неговата неизяснена смърт.

Помните ли кой обвиняваше Иван Драшков и защо?

Един от най-яростните му критици бе не друг, а Алексей Петров. В онези дни, когато всички сили на ДАНС бяха насочени, за да ударят Драшков, аз направих връзката, че това са не други, а хората, които са близо до Майкъл Чорни, когото НСС прогони от страната, именно и с усилията на Драшков и колегите му.

Защо се връщам към тези събития? Причината е, че критиците на Драшков, днес са критици и на неговите врагове в ДАНС – Алексей Петров и сие. Човек като слуша и гледа понякога се чуди на повратливостта на някои политици...

Та, в зората на демокрацията, един превод на 2 млн долара от сметка в Американ Експрес, Виена, влиза в сметка на търговската банка "Биохим" в София. Преводът е бил извършен от името на фирма Феста ООД, Варна, като парите са от общата сума, получена от измамата на група лица, руски граждани, които прибират пари за недоставена стока в милиони от клиенти. Сред лицата бе името на Майкъл Чорни, а парите, преди да се озоват в България минават през Виена, през сметка на името на родения в Разград, Димитър Димитров - Митко Шашмата. Същият, чиято американска виза е била издадена с протекциите на самия Чорни.

Американската страна, която първа сигнализира за подобна връзка допуска, че декларираната цел на превода на тези 2 милиона е била покупка на петрол от Феста, но дали това се осъществява - данни така и не постъпват.

Около тези събития стана дума за богатството на двамата братя Чорни - Лев и Майкъл, чието богатство се натрупва при приватизацията на производството на алуминий в Русия, от което братята придобиват 60 на сто.

В годините на възход на Майкъл Чорни, немският журналист, от Дойче Веле, наблегна на факта, че двамата братя са били свързани със Солнцевската групировка и нейния бос Сергей Михайлов - Михас. За тази своя връзка Майкъл Чорни заявява в свое интервю за "Дарик радио", че вероятно става дума за друг човек, а не за него, колкото до познанството му със сенчестия бос Вячеслав Иванков - Япончик, Чорни заявява, че го знае от книжките на писателя Христо Калчев!

Тук идва ред и на една друга история:

Отношенията между България и империята "ЮКОС" се изострят от 2000 г., когато със заповед на шефа на Националната служба "Сигурност" от страната са изгонени Денис Ершов и Майкъл Чорни. Ершов е собственик на "Юкос Петролиум Лондон". Компания, която притежава 75 на сто от "Юкос Петролиум България" с по-късно име, "Нафтекс Петролиум България", както и на "Нафтекс груп" - Виена. Смята се, че пряко или косвено участие в "Юкос петролиум" е имал и Чорни.

Дни преди Агенцията за приватизация да реши възникналите проблеми около продажбата на "Петрол", местата между основните конкуренти отново са размемени. Причината за поредното разместване е изненадващото пристигане на руския зам. министър на горивата и енергетиката Сергей Чижов. Той каца в София за няколко часа, за да съобщи, че "Роснефт" ще кандидатства за "Петрол" чрез варненската "Юкос петролиум".

Изборът на варненската "Юкос петролиум" имаше логично обяснение. Фирмата бе една от пощенските кутии, през които минаха парите на руския бизнесмен Майкъл Чорни, използвани от приятелския кръг "Орион" за създаването на Българска промишлена и земеделска банка. Въпреки това обаче тя не изпадна в немилост след краха на банката и смяната на властта от червени на сини. "Юкос" поема контрола върху Международната ортодоксална банка "Св. Никола", което се случи с решителната подкрепа на БНБ и по непотвърдени данни с парите на Чорни. Появи се финансова институция, назована "Нефтинвест".

Имат ли пръст западни спецслужби в ареста на Алексей Петров?

Натрапчивото отричане ме навежда на мисълта, че с подобни служби са проведени консултации при пътуванията на премиера Бойко Борисов зад граница. Едва ли посещението на Борисов в Израел е било само заради Стената на плача – да не забравяме, че именно от Мосад бяха експертите, които пристигнаха преди месеци в България, за да се срещнат с Яне Янев, лидер на РЗС, политическата сила, близка до задържания днес Алексей Петров.

Надявам се, че никой не очаква днес някоя западна разузнавателна или контраразузнавателна служба да излезе и потвърди, чрез посланика си, че е била дадена зелена светлина за акцията срещу Алексей Петров!

Кога се промени Алексей Петров – кога стана внезапно много богат и от какво?

Не завиждам на разследващия екип за работата, която му предстои.
 

Михаил Миков, лидер на БСПВ речта си от 7 януари френският посланик заявява, че последната реформа на правното образование в България датира от 1994 г..

/КРОСС/ Председателят на БСП Михаил Миков определи като обида за суверенна България и българския народ изявление на посланика на Република Франция г-н Ксавие Лапер дьо Кабан на кръгла маса в Пловдивския университет по проблемите на правното образование у нас. Коментарите са манипулативни, будят недоумение и съжаление и могат да компрометират традиционно добрите отношения между двата народа, предупреждава Миков в писмо до дипломата, копие от което бе изпратено и на френския министър на външните работи Лоран Фабиус. Според лидера на социалистите става въпрос и за опит за намеса във въпроси, които са извън компетентността на г-н Кабан, който сам признава, че не е юрист.

В речта си от 7 януари френският посланик заявява, че последната реформа на правното образование в България датира от 1994 г., по думите му - „във време, когато с катастрофалното правителство на Любен Беров и преди открито целящия връщане на режима опит с правителството на Жан Виденов, управляващите от бившата българска комунистическа партия правеха всичко възможно нищо да не се променя". В отговор председателят на БСП припомня, че кабинетът „Беров" е представлявал единствена възможност за гарантиране на политическа стабилност в България към онзи момент и оставя без коментар въпроса за това как бе свалено правителството на Жан Виденов. Миков обаче подчертава, че всички български граждани изпитват неудобство от обругаването на законно избрани български правителства.

„Не мога да отмина без реакция думите Ви за „управляващите от бившата комунистическа партия", които правели всичко нищо да не се променя, а пък правителството на Жан Виденов дори целяло открито връщане на режима. Простете, господин посланик, но това Ваше виждане показва непознаване на историята на България!", заявява Михаил Миков. „Като председател на Българската социалистическа партия, наследник и правоприемник на Българската комунистическа партия, остро възразявам на подобно невярно и манипулативно твърдение. Правителството на Жан Виденов никога не е правило нито открит, нито скрит опит за връщане на каквото и да наричате "режим". Нека само Ви припомня, че това е правителството, което през декември 1995 г. подаде молба за членство на България в Европейския съюз, за да може друго правителство, ръководено от "бившата комунистическа партия", да подпише договора за присъединяване 12 години по-късно", пояснява лидерът на българската левица.

Миков е категоричен, че Българската социалистическа партия не е и никога не е била пречка за реформите в България, а често е техен основен двигател. Според социалистите обаче не може под лозунга за реформи да се отнемат права на хората, както се случва това днес в здравеопазването, образованието, социалната сфера и икономиката. „Защото и днес, в европейска България, здравеопазване, образование и култура, под "благотворното" влияние на пазара, не могат да достигнат предишни достижения. И това не е носталгия", пише председателят на БСП.

Лидерът на социалистите атакува и тезата на посланик Кабан, че „демокрацията може да бъде само либерална", като посочва, че историята ясно е показала, че има и социална демокрация. „Считам, че не е редно Вие да се ангажирате само с едната гледна точка за развитието на обществото. Това в крайна сметка е въпрос, който всеки народ решава сам. Поради това намирам изказването Ви за непремерено и съдържащо елемент на подценяване на българските граждани сами да преценяват каква демокрация искат", обръща внимание Миков.

„Застъпеното в изказването Ви противопоставяне на естественото и на позитивното право спрямо абстрактни ценности и принципи е опасно. И макар и да не сте юрист, вярвам, че ще ме разберете. Разбирането за правото просто като инструмент и подчиняването му на политически цели често е захранвало най-мракобесни идеологии", пише Миков. „А що се отнася до естественото право в съвременните условия на ХХ и ХХІ век на писано право, връщането към неговите принципи и правила се извършва чрез изричното им закрепване в универсалните и регионални международни актове, които демократичните държави са ратифицирали и се задължават да спазват", отбелязва председателят на БСП. По думите му конституциите на съвременните демократични държави, включително и Конституцията на България от 12 юли 1991 г. и като цяло текущите закони в годините на прехода, се придържат към тях и към социалната справедливост, макар че не винаги я постигат. Според лидера на социалистите въпросът е, че и когато Конституцията и законите я постигат, те не се прилагат и в това е по-тежкият проблем.

Михаил Миков е категоричен, че би споделил всяка цел, ако тя е повече справедливост и демокрация, като припомня, че тази цел са споделяли и народните представители от Великото народно събрание, които преди 25 години приеха днешната българска Конституция. „Там, в Конституцията, са залегнали всички ценности, за които говорите, включително и ценностите на естественото право. Необходимо е само, вместо да изменяме Конституцията, да я спазваме. Вместо да говорим за върховенство на правото от стълбите на Съдебната палата, да го реализираме в правата и свободите на гражданите в съдебната зала чрез законосъобразните и справедливи съдебни актове, които съдиите постановяват", подчертава лидерът на левицата.

Вместо да оценяваме отдавна отминали събития, да се запитаме какво се случва днес в България, Европа и света и какво искаме да се случи утре, защото от това, което правим днес, зависи как ще живеят децата ни утре, призовава Михаил Миков. Лидерът на българските социалисти припомня, че тази година има две важни годишнини - 125 години от учредяването на лявата партия на България и 25 години от приемането на българската Конституция. „Те могат да са добър повод за продължаване на дискусията, вкл. по въпросите, които засягате Вие. И нашата партия ще продължи да бъде активен участник в тази дискусия, за да защити достоянията на демокрацията в България", заявява председателят на БСП в писмото си до посланик Ксавие дьо Кабан.

 

* Лесно се измисля, когато опонентът ти е мъртъв * Комисар Красимир Петров прояви въображение за случилото се преди 10 години * На Евгени Бакърджиев му се привидяха джипове с депутати и оръжие * За събитията около погрома на парламента и връщането на мандата от Николай Добрев Петър Стоянов говори на границата на лъжата

Как се нарича смяната на властта чрез погром на парламента? Отговорът е прост: престъпление. В Действащия Наказателен кодекс, Глава втора, раздел първи е дадено ясно определението за престъпление. Цитирам го:

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

"Евегени Бакърджиев:
"Като председател на софийската организация на СДС и ръководителите на щаба на протестите целия ден бях около и в парламента с тези повече от 300 000 българи /цифрата е 10 пъти по-ниска - бел. Л. М./, които обградиха парламента, блокираха го и в един момент не издържаха и се хвърлиха към него... Като човек, който пряко отговаряше за организацията, мога да кажа, че на хората наистина им беше писнало и направиха каквото им дойде от сърце... Имаше мигове на напрежение. Но това бяха реакции на битов елемент... Когато се пробиха загражденията и се щурмува северният вход на сградата /на парламента - бел. Л. М./докараха от някъде десетина бронирани джипа, с които да изкарат депутатите. Когато пробихме кордона, първата ни работа бе да изпуснем гумите на тези джипове. След това напънът стана такъв, че почнахме да се катерим по покривите им. Аз през цялото време бях на тавана на един от тях /от джиповете - бел. Л. М./и оттам се координираше работата. Но никога не споделихме, че в един от тези джипове, в които бяха някалко депутати от БСП... Представям си какво им е било да седят вътре часове, а върху тях са тропали краката на всички протестиращи... Те са преживели страха на цялата парламентарна група... Та в този джип под нас имаше оръжие. Никой не си позволи да отвори тези джипове и слава Богу..."

Непредпазливите деяния са наказуеми според действащия Наказателен кодекс. Действията на Бакърджиев не са продиктувани от неизбежна отбрана, не са и действия, извършени при крайна необходимост, за да се спасят държавни, обществени интереси. Бакърджиев, като ръководител на тези изстъпления си е давал сметка за обществено опасните последици от действията на хората, които е ръководил.

Участие или съучастие имат Бакърджиев, Петър Стоянов, Стефан Софиянски и Иван Костов в събитията от 10 януари до 4 февруари - това е следвало да установят двете следствия - от страна на Националната следствена служба и другото - от страна на Военна прокуратура. Бакърджиев, Костов, Стоянов, Софиянски и разбира се - Крамисир Петров са наказателно отговорни лица, в състояние на вменяемост, когато участват активно в събитията около парламента в периода 10 януари - 4 февруари. Участие или съучастие в погрома на парламента, вредите и последиците са безспорни, налице са свидетели, доказателствен материал. Само че двете следствия са са прекратени тихомълком от прокуратурата и така търсенето на вина се отлага.

Наказателен кодекс на Република България:
ОСОБЕНА ЧАСТ
Глава първа.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА
Раздел I.

Измяна Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. Тук има реални възможности да бъде потърсена отговорност от ръководителите на погрома над парламента, както и да бъде направена проверка на МВР за действията на нейните служители по време на същия този погром. В тогава действащия Наказателен кодекс е било записано:

Раздел III Длъжностни престъпления Чл. 387 /1/ Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Според българския Наказателен кодекс "престъпление е това общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо". /чл. 9,/1/.

Какво се случва всъщност пред парламента - Стоянов, Костов и Петров

В материалите по следствието за погрома над Парламента, има пет касети, в които ясно се чува как Иван Костов призовава хората около парламента: "Елате, стойте тук, докато социалистите /кабинет и депутати - бел. Л. М./ не се съгласят с нашата позиция!" 8 часов филм с всички кадри, направени от БНТ и от кинолюбители. На него ясно се виждало какво правят някои кметове, много служители на столични общини. Нито едно от тези доказателства не е използвано и всичко е прибрано в архив.

Петър Стоянов, намирайки се върху гигант полицай вика на тълпата "Останете тук!" а вътре на Председателския съвет твърди, че ще направи всичко възможно, за да приглуши конфликта и хората да се разотидат.

Макар и 10 години по-късно, всички помним как през януари и февруари 1997 година Петър Стоянов призоваваше събралата се тълпа пред парламента да не си отива, докато Жан Виденов не се откаже от властта. Изпочупени коли, дим и разруха пред парламента бяха част от последиците на тези призиви - блокирана зимна София, но уви в България нямаше Прокурор, който да потърси отговорност за подобно поведение. Все още бяхме далеч от това - държавни мъже да отговарят през закона за нарушаването му. "Погромът бе замислен от лидерите на ОДС, но те изпуснаха контрола - заяви в интервю за в. "Труд" днешният комисар Красимир Петров. - Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран. Бяхме подготвили план за специализирана операция."

Всички си спомнят и как сегашният Главен комисар Красимир Петров пази с тялото си Николай Добрев, участва в спирането на набезите към парламента, и прочутата му фраза: "Нека политиците не си мият ръцете с полицията!"

21 януари 1997 година, на събрание на парламентарната група на Демократичната левица, Добрев прави изказване: "Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е какво се готвят да направят синдкатите "Промяна". Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта: при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо - промяна в Кодеска на труда с две изменения - соцалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция и второ - ще преразпределя профсъюзното имущество." Иван Костов уговаря хората от синдикат "Промяна" да водят тълпата, джипове с оръжие и депутати се привиждат на Евгени Бакърджиев, линейки с камъни пък съзира Красимир Петров около парламента. Всъщност Красимир Петров има голяма вина за това, че въпреки предупрежданията и сигналите за бъдещ погром, не блокира подстъпите към парламента и така дава възможност на тълпата да чупи, пали, нахлуе в Народното събрание, дава възможност и да се обръщат коли, да се скача върху коли. Всичко това си е чист състав на престъпление, тъй като е виновно бездействие от страна на този, който отговаря за реда в София. "Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран - признава Петров, с което доказва, че е знаел какво предстои да се случи и не е взел необходимите мерки, излагайки народни представители от всички парламентарни групи, хора около парламента на опасност, застрашавайки живота им.

"Не искам да цитирам имена на бъдещи по това време министри от ОДС, които стоейки на прозорците на втория етаж на парламента, насъскваха множеството" - проявява завидна "смелост" Петров след 10 години с това признание! - В един последващ момент постъпи информация, че много линейки, които навлизат в площада, за да окажат бърза помощ, всъщност са докарвали камъните".

Защо Петров не подсигурява подстъпите на парламента с един кордон още от университета, преди да се събере тълпата, след като е имал информация за това какво предстои да се случи - остава неизвестно и до днес. Затова пък са налице догадки, като едната сочи пряка връзка на Петров с близкия до Иван Костов - Александър Божков. Не друг, а именно Петров качва на раменете си Петър Стоянов, който с мегафон подканва тълпата да не се разотива, докато Виденов не сдаде властта. Работа ли е на един избран за държавен глава да сваля правителство чрез уличен натиск!

Днес, 10 години по-късно Красимир Петров излиза с версия, че даже не познавал шефовете в СДС! Не се срещал с Петър Стоянов след събитията, Костов не искал да го вижда. Само Бакърджиев след време му благодари: "Господин Петров, благодаря Ви за това, че не допуснахте да се стигне до кръвопролития"! Откъдето и да го погледне човек - Красимир Петров си е работил не за службата, която е оглавявал, а за хората от СДС! След отказа на мандат от Николай Добрев Красимир Петров постъпва в Българо-руската инвестиционна банка, където Александър Божков е в ръководството. Оглавява службата за сигурност в банката, с повече от добра заплата.

След срива на Туристспортбанк и и задържането на членове на управата на банката, свидетели потвърдиха, че Красимир Петров всеки ден отскачал до прокурора Михаил Дойчев /същият, който пусна Дорон от ареста, та се наложи после Интерпол да го издирва - бел. Л. М./. По каква причина е било това всекидневно виждане на Петров с прокурора Дойчев?

Виновното бездействие на шефа на Столичната ДВР полк. Красимир Петров да не предприема никакви мерки за спиране на безредиците остана безнаказано. Смехотворно звучат думите му - организаторите на митинга да усмиряват хората, след като това не е било нито в техните правомощия, нито в техните възможности. Странно е един началник на полицията в столицата на държава да се прави на ударен и за друга част от НК, наречена Престъпления против Републиката, където има описани действия като: бунт, подронване на властта, създаване на затруднения /блокиране на пътни магистрали и спиране на транспорта, каквито имаше в София по време на януарските събития/. Палеж, наводнение, обстрелване с камъни по прозорците на Народното събрание се наблюдаваха около сградата на българския парламент. Странни събития - така може да нарече всеки, запознат със Закона / Наказателния кодекс на страната/ това, което се случи в студените януарски нощи около сградата на българското Народно събрание. Демонстранти нарушават закона - ранени са депутати, без значение към коя политическа сила принадлежат.

При наличие на престъпление, Законът дава това право на силите на реда и прокуратурата да изпълнят своите задължения и въведат ред и законност. Никой от страна на Прокуратурата не си прави труда да даде съответните разпореждания за въвеждане на ред и сигурност за гражданите в столицата на България. Градоначалникът не сезира прокуратурата, тъй като пряко участва в събитията.

"Най-опасно е за държавата да продължат безвласието и агонията

казва Николай Добрев, когато се стига до съставяне на кабинет и получава мандат от президента Стоянов. По случая 10 и 11 януари вървяха две следствени дела - на Националната следствена служба срещу действията на протестиращите и другото на Военна прокуратура, която разследваше действията на полицията и ръководството на МВР. "Имам достатъчно материал, който показва кои са нарушителите на закона - казва три месеца по-късно Добрев в интервю. "Не можем да подкрепим онзи, който с незаконни средства търси властта, който държи заложници народни представители. И като го питаш вътре в парламента какво става, той като зомбиран казва: "Ами аз изпуснах контрола, не знам - оправяй се!"

"Абе, кой в 3 часа ще те пусне тебе в Народното събрание да тропаш и да биеш, и да палиш? И каква е тая политическа сила, която на визитката й фигурира понятието "тероризъм"? - разсъждава Добрев. - Защото това е тероризъм, нищо друго. И къде са сега независимите съдебни магистрати, та да отидат и да видят каквото им е дало МВР и да кажат: "Ето ти, Иване, си подстрекател. Ти подстрекаваше хората към беззакония. Ти, Стефане /Стефан Софиянски - бел. Л. М./ през цялото време тука се мотаеше да не спасиш най-ценната сграда, Народното събрание в София, в тоя град, на който си кмет... Да отидат и да оберат бюфета на Народното събрание. Ти тука, еди-кой си - да не казвам кой - сега се занимаваш с обществения ред и сигурността, ти фактически доведе тука бандитите. Ти, кмете на Пловдив, си заобиколен с човек, когото МВР търси от две години за много тежко престъпление, обявен за национално издирване. Ти, кмете на районния народен съвет в Панчарево, скачаш върху колата на Службата за национална сигурност".

В дните на безвластие и подклаждани безредици - прокуратурата не взема мерки да спре хаоса - не прави нищо, за да влезе в ролята си и да приложи закона. В 2 часа през нощта, на работното си място Николай Добрев намира факс от Главния прокурор тогава, Иван Татарчев, който иска да му се изпратят всички заповеди, разпореждания, инструкции - писмени и устни по случая. Добрев пита министъра на правосъдието тогава, кой може да заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат? За случаи на мародерство следователи работят вече, тъй като всичко е снимано, ясно е кои са организаторите. На 4 февруари 1997 г. председателят на БСП Георги Първанов и кандидатът за министър-председател Николай Добрев, номиниран на 8 януари 1997 г. от парламентарната група на Демократичната левица, връщат мандата за съставяне на правителство.

До това се стига след политическа криза, преминала през окупация и нападение на българския парламент, национална политическа стачка, гражданско неподчинение, протестни шествия... Жестът на Николай Добрев беше високо оценен от всички политически сили. Десет години по-късно Добрев получи посмъртно почетен медал на МВР "Правосъдие, свобода, сигурност".

Решението преди десет години и връщането на мандата от страна на БСП промени историята на България. Това каза вчера Петър Стоянов, председател на СДС, в предаването "Реално" по БТВ. Той допълни, че нито реформаторите в БСП, нито Георги Първанов, тогава председател на социалистическата партия, са спасили България от по-големи проблеми на управлението. Според бившият президент БСП прави опит да пренапише историята и определи събитията тогава като "закъсняла Пражка пролет". Петър Стоянов бе категоричен, че истинските герои тогава са били българските граждани, а не водачите на социалистите.

Следва продължение
 

На 4 ноември, в предаването „Тази сутрин” на bTV се появи странен събеседник: Пламен Николов, човек с явни проблеми от здравословно естество. В ефира на предаването, на живо лицето се идентифицира като бивш съветник на Жан Виденов, бивш служител на „Мултигруп” и незивестно какъв днес и въобще. Николов заяви с прав текст, че лично президентът Героги Първанов е заплашвал Илия Божинов заради негови интервюта! Само не уточни къде го е правил около шадраванчето на президентството, или в кабинката на охраната...

Николов разказа доста разконцентрирано, че Първанов познавал Алексей Петров и че лично се е намесил в приватизацията в полза на бившата барета на известна таксиметрова фирма. Как – Николов засега не обясни.

Лакърдиите на въпросното лице бяха доста страсиращи за незапознатите с предизборни хватки и удари. Водещите бяха толкова изненадани от чутото, че едвам успяваха да задават въпросите си, на които Николов отговаряше както си иска...

За повечето българи лицето появило се в ефира на телевизията с няколкомилионна аудитория е непознато, особено, ако не следят жълтата преса.

Гостът в студиото говореше като пациент с неразрешени медицински проблеми, добити или в наследство, или от падане на глава от втория етаж като малък. Но това е рискът на живото предаване – някой не прибран от компетентните медицински лица в съответно заведения, да попадне в студио с над двумилионна аудитория. Все пак все още няма практика да се правят на гостите преди влизане в студиото психиатрични прегледи...

Със същия успех всеки един, който се вози в някой от софийските трамваи може да чуе твърдения, подобни на тези, изказани в студиото от събеседника Николов пред водещите Анна Цолова и Виктор Николаев – стига да се качи и да улучи онези странници, които безпроблемно хулят с налудничави лозунги лица от властта!

Естествено, говорещият без почивка Пламен Николов се позова на свидетелства на двама покойници за твърденията си, че президентът е едва ли не е капо ди тути капи на организираната престъпност в държавата!

Кога се е познавал президентът с Алексей Петров? Във всички случаи той се е познавал за далеч по-кратък срок от тези граждани в група, които плуваха в определени часове на басейна „Левски-Спартак”!

На кои гише точно в Столична община се е редил държавният глава, за да удари рамо на Алексей Петров в приватизацията на таксиметрова фирма – николой такаи не успя да обясни в словото си пред водещите Цолова и Николаев.

Междувременно от Президентството изпратиха писмо в bTV, с уточняващи опровержения по повод разговора с Пламен Николов и неговите твърдения.

Управителят на цитираната от Николов фирма също поиска думата и в понеделеник ще има възможност да даде и своето мнение по темата.

Вярно е, че за здравеопазване в държавата няма средства. Вярно е също така и че много лечебни заведения за хора с психиатрични проблеми хлопнаха кепенците, както е вярно, че се задават избори и явно разговорът с Пламен Николов няма да е първата подобна „изненада” в ефира.

Въпросът е кой прати Лудото ехо в bTV? Или появата му бе самосиндикално решение в търсене на слава и препитание, като за целта се повтаряха като мантри думи на някои от управляващите...

Предлагаме ви тестът на разговора, както и възможност да видите интервюто на видеозапис:

Пламен Николов, човекът, нарекъл Георги Първанов глава на октопода за това - има ли доказателства, че в среди до президента, се разработват сценарии за провал на Бойко Борисов и има ли мистерия около смъртта на Илия Божинов

04 ноември 2010, bTV , „Тази сутрин” с водещи Анна Цолова и Виктор Николаев

Водещ: Пламен Николов ни е на гости. Ако това име не ви говори нещо конкретно, да кажем какво можем да сложим и след името ви, г-н Николов, здравейте.

Пламен Николов: Здравейте.

Водещ: Бивш парламентарен секретар по времето на Жан Виденов?

Пламен Николов: Да, съвсем за кратко, за по-малко от три месеца.

Водещ: Бивш шеф на една от фирмите в „Мултигруп”, видяхме?

Пламен Николов: Точно така. Работил съм в „Мултигруп” няколко години. Първо ръководих административно звено, което се наричаше Отдел за стратегическо планиране, а впоследствие бях изпълнителен директор на едно от дружествата „АРЕС” АД – Българска петролна компания АРЕС АД.

Водещ: Покрай службите гравитирал ли сте в някакви периоди в живота си?

Пламен Николов: Никога не съм имал нищо общо със службите.

Водещ: Такива анонси вървят около името ви, ако проверите в Гугъл, за това да уточним и да кажем на публиката с кого си говорим.

Пламен Николов: На мен ще ми е също интересно да проверя.

Водещ: И след малко ще разберете защо избрахме с вас да си говорим, защото много любопитни тези имате.

Пламен Николов: И на мен ще ми е любопитно да проверя, но никога не съм бил свързан по никакъв начин с тайни служби.

Водещ: В момента с частен бизнес ли се занимавате?

Пламен Николов: В момента съм изпълнителен директор на едно дружество, което произвежда стъклопластово композитно индустриално оборудване.

Водещ: Поканихме ви за едно доста скандално ваше изказване. На фона на целия скандал, който се върти около „октопода”, Алексей Петров на кого е по-близък, на кого не, вие дадохте една пресконференция, на която много скандално прозвучаха думите ви, че Георги Първанов има връзка с Алексей Петров, че от много години се познават и направихте обвързаност по темата „Октопод” в тази посока. Какво стои зад тези твърдения и защо точно сега ги изричате, когато предстои да се учредява проект граждански, може би ще е политически впоследствие? Някой помоли ли ви да ги кажете тези неща? Защо изплува тази скандална версия, в услуга на ГЕРБ по един или друг начин, сега?

Пламен Николов: Никой не ме е молил да съобщя това, което съобщих. Искам само да припомня, че много преди мен още от месец февруари 2010 г. същите обстоятелства ги съобщаваше вече покойният мой приятел Илия Божинов. Той за първи път направи това на 16 февруари в пространно интервю пред БИ нюз.

Водещ: Илия Божинов от лявото крило на БСП?

Пламен Николов: Илия Божинов преди от лявото крило на БСП, член на Висшия съвет на БСП дълго време, и съучредител на партия „Българската левица” от 4 април на 2009 г.

Водещ: Който почина от панкреатит по време на почивката си в къмпинг на Черно море.

Пламен Николов: Който почина при мистериозни обстоятелства в Бургаската многопрофилна болница на 24 август сутринта, като медицинските документи крайно неубедително сочат като единствена причина обострен панкреатит. Той от години страдаше от панкреатит и аз твърдя, че той се грижеше много добре за здравето си.

Водещ: Какво искате да кажете?

Пламен Николов: Искам да кажа, че тази смърт настъпи в толкова удобен момент за Георги Първанов и за Алексей Петров, че аз се съмнявам, че тя настъпи по естествен начин.

Водещ: Можем ли да припомним тезите на, Бог да го прости, Илия Божинов?

Пламен Николов: Можем, да. Тогава в това интервю на 16 февруари 2010 г. за първи път той припомни и съобщи, че е бил заплашван от Васил Калинов, тогавашен секретар на Висшия съвет на БСП, от името на Георги Първанов, забележете, от името на Георги Първанов, тогавашен председател на БСП, да не пречи на Алексей Петров да овладее общинската таксиметрова компания „Такси Ес експрес”, известна като „Такси 1280”, на която той беше председател на Съвета на директорите, тъй като ако му пречи, то това ще бъде лошо за него. Те са се договорили предварително Георги Първанов и Алексей Петров.

Водещ: Чакайте сега, те виждали ли са се и познават ли се, как така са се договорили?

Пламен Николов: Георги Първанов и Алексей Петров ли?

Водещ: Да.

Пламен Николов: Ами очевидно са се виждали и очевидно се познават, защото след този случай, след този натиск /.../. /.../ да се занимава със случая и се почувства безкрайно обезсърчен и прекрати своите усилия да изяснява този случай, когато Алексей Петров беше включен в официална делегация на Георги Първанов, водене от него в Китай. Т.е. Алексей Петров е участвал като официално лице в делегация.

Водещ: То бизнесмени и сега пътуват, след години може да се окажат ...

Пламен Николов: Да, но не всеки председател на партия кани Алексей Петров в своя официална делегация в Китай. Все пак това е едно знаково далечно пътуване. От тази гледна точка повече от ясно е, че те се познават добре и че те са достатъчно свързани, след като Георги Първанов е преценил да покани Алексей Петров.

Водещ: Кой от кого има полза? Защо му е на Първанов да ползва за нещо и да защитава Алексей Петров да придобива една фирма?

Пламен Николов: Това, което аз научих в същия период от време, тъй като аз бях подложен също под натиск от страна на Никола Койчев, който по това време беше зам.-председател на Висшия съвет на БСП, също покойник, и председател на градската организация на БСП, че между Георги Първанов и Алексей Петров съществува договореност тази общинска таксиметрова фирма да бъде превърната в т.нар. от него, както се изрази Никола Койчев, партийно ДОТИ. По това време в МВР имаше такава дирекция, наричаше се ДОТИ – Дирекция „Оперативно-техническо издирване”, която се занимаваше с външно наблюдение, външно проследяване и други оперативни дейности за проследяване на оперативно интересни лица.

Водещ: Кой е имал нужда партия да се занимава с проследяване?

Пламен Николов: Аз бях изключително учуден от думите на Никола Койчев и дори зададох въпроса си по-категорично от начина, по който вие сега го задавате. Казах – „Никола, вие политическа полиция ли ще правите? Това, за което ми говориш, е важен елемент от една политическа полиция”. Той се смути от въпроса ми и каза – „Е, не, чак политическа полиция не, но ние сега сме в опозиция, ние сме в много сложна ситуация и на нас сега ни е необходимо да имаме сведения и информация за това нашите недоброжелатели какви действия предприемат срещу нас”.

Водещ: Коя година се случва това?

Пламен Николов: 1999 г. средата на лятото.

Водещ: По време на управлението на Костов?

Пламен Николов: Да.

Водещ: Защо после Атанас Атанасов приема Алексей Петров? Вие твърдите, че той е свързан с президента, има алогизъм?

Пламен Николов: Алогизъм няма. Още веднъж ще припомня събитията от февруари тази година, когато обяснения по този въпрос за първи път в публичното пространство, а впоследствие и пред парламента, дадоха както Емануил Йорданов, така и Иван Чобанов, така и Атанас Атанасов. И стана ясно от техните обяснения, че те просто са допуснали да им бъде внедрен един агент.

Водещ: От кого внедрен?

Пламен Николов: От криминалитета, от ъндърграунда, както се изразява Георги Първанов.

Водещ: С помощта на кого?

Пламен Николов: С помощта на Георги Първанов и с помощта на БСП, очевидно. Т.е. те са прозяпали една чужда партийна кандидатура.

Водещ: Защо сега го казвате това? Предстои учредяване, изглежда като поръчение?

Пламен Николов: То изглежда като поръчение, но по повод учредяването, което предстои, за което вие казвате, аз искам само да посоча, че всъщност това е най-силното пряко и косвено доказателство на моите думи, тъй като Георги Първанов се впуска в момента в едно начинание, което на него изрично му е забранено от чл. 95, ал. 2 на Българската конституция, където абсолютно ясно е казано, че, аз дори съм си записал, да не сбъркам, че президентът не може да изпълнява други държавни, обществени и стопански дейности. Т.е. Георги Първанов, който е известен на обществото със своята двойна самоличност, той се представя пред нас като Георги Първанов, но всъщност е агент Гоце, той в случая се впуска в едно начинание ...

Водещ: Вие нали бяхте от кръга Виденов? Враждата там с Първанов не обуславя ли вашата острота?

Пламен Николов: Не, по никакъв начин. Аз не съм бил в кръга Виденов. Напротив, аз бях по-малко от три месеца секретар на това правителство.

Водещ: Или пък сте от низвергнатата част, може би?

Пламен Николов: Бяха уволнен от г-н Виденов преди да се навърши третият месец, преди да навърши изпитателния срок на държавата.

Водещ: Защо ви уволни?

Пламен Николов: Имахме подобни разногласия. Той искаше аз като парламентарен секретар да манипулирам както дейността на другите парламентарни групи в парламента, така и на парламентарната група на самото БСП.

Водещ: Как да манипулирате?

Пламен Николов: Това е дълга тема, мисля че сега нямаме минути за този въпрос. Нека да се върнем по въпроса за Георги Първанов. Той погазва конституционните си задължения в момента и това го прави изключително безочливо.

Водещ: Вие твърдите, че е искал да създаде политическа шпионска мрежа чрез такситата на Алексей Петров?

Пламен Николов: И от тази гледна точка аз разглеждам този случай сега като едно пряко и косвено доказателство за неговата политическа недобросъвестност през целия период на неговото участие в политическия живот. Аз бих искал да кажа, че всъщност именно този случай сега е основание да се иска импийчмънт на Георги Първанов.

Водещ: След създаването на това сдружение, партия или каквото и да е?

Пламен Николов: Да, случая с анонсирането за учредяването на това, което ще се учредява, защото аз ви цитирах чл.95, ал.2 от Конституцията, не може човек, който е натоварен с изпълнението на задълженията на държавен глава да погазва конституцията по толкова безочлив начин.

Водещ: Да, но той ще каже, че не създава политическа партия, а гражданско сдружение и като гражданин има право.

Пламен Николов: За това още веднъж цитирам – „президентът не може да изпълнява други държавни, обществени и стопански дейности”. Ами ето, това е факт, това е факт, нещо, което се случва пред очите ни. Щом се връщаме 10 месеца назад да си припомняме неща, които могат да звучат съмнително, но това се случва днес пред очите ни. Той беше известен с това, че беше патрон, примерно, на една годишна сбирка на т.нар. Национално движение „Русофили” и беше съобщено в медиите, че то ще бъде гръбнака на неговия бъдещ граждански, в скоби, политически проект.

Водещ: Кажете тази мрежа от таксита, за която твърдите, че е трябвало да бъде партийно ДОТИ, тя работила ли е в крайна сметка, тази мрежа?

Пламен Николов: Да, изпълнявайки всички специфични функции, които изпълнява ДОТИ към съответната дирекция към МВР, като искам да посоча, че когато обществото възлага на държавата да създаде подобна организация, то предвижда и механизми за граждански контрол върху нейната работа. Докато, когато става дума за една частна политически полиция, както в случая, то тогава такъв контрол няма.

Водещ: Но се позовавате на покойник, някак си няма как да се провери, Никола Койчев е покойник.

Пламен Николов: Да, аз за това посочвам логиката на нещата. За това посочвам като най-силно доказателство поведението на Георги Първанов.

Водещ: Тези таксита ли бяха най-активни по време на онази обсада пред парламента, пак по времето на Иван Костов, когато за един момент щеше аха, аха да падне правителството?

Пламен Николов: Не, не бяха те. Беше друга таксиметрова компания. Няма общо.

Водещ: Защото някой във времето след ареста на Алексей Петров припомняше тази теза.

Пламен Николов: Да, правиха се такива внушения. Мисля, че лапсусът го допусна генерал Атанасов, не съм сигурен.

Водещ: Май беше вътрешният тогавашен министър.

Пламен Николов: Но със сигурност това беше един лапсус, тъй като една елементарна проверка на събитията показва, че не бяха тези таксита 1280. Така че в случая не е необходимо нещо да си измисляме.

Водещ: Добре, ако има такъв могъщ заговор, връзки на политик от такъв ранг с Алексей Петров, вашият страх къде е? Тук също има алогизъм. Човек, който се занимава с обикновен частен бизнес, защо отваря такъв фронт?

Пламен Николов: Вижте, аз се съмнявам в това, че моят приятел Илия Божинов беше убит. Това е прекалено. Политическите убийства в България трябва да приключат. Мен ме е страх, моята съпруга също я е страх, но след като дълго време ние обсъждахме в семейството си неговата смърт, близо 20 дни, аз предприех усилия още в началото на септември да дам интервюта, в които да изразя своите съмнения. И първите откъси от интервю бяха публикувани на 12 септември във вестник „24 часа”, но, за съжаление, там не беше публикувано цялото интервю, а само бяха преразказани някои елементи от него. За това аз продължих усилията си и съм изключително благодарен на Люба Кулезич, че в „Рулетка” на Нова телевизия тя пусна откъс от интервю, което записа с мен на 14 октомври, в който всъщност съобщи тези факти. В крайна сметка всички ние живеем в тази политическа шизофрения и човек има някакъв обществен дълг и е длъжен да го изпълни, независимо от страха си, независимо от безпокойството си и независимо от това, което очаква. Аз ще ви кажа, че заводът, на който съм директор, откакто дадох интервюто, за трети път го разбиват. За 10 години са го разбивали два пъти, а сега за 20 дни го разбиват три пъти.

Водещ: Това с цел сплашване, нещо взето ли е?

Пламен Николов: Повече от очевидно е, да. Взети са ключови за производството електродвигатели и други съоръжения.

Водещ: Да не е обикновен криминален акт, който смятате, че е политически?

Пламен Николов: Възможно е да е обикновен криминален акт, но пак казвам, за 10 години заводът беше разбиван два пъти, а сега за 20 дни е разбит три пъти. Възможно е. Но всъщност интензитетът на престъпността нараства видимо и това също е елемент от този политически сценарий за дестабилизиране на правителството, който е в ход, и който Георги Първанов пряко обслужва с публичното си поведение.

Водещ: Така изглежда, че пък за ГЕРБ е удобно всичко това, което сега казвате?

Пламен Николов: Ами така изглежда, да, за ГЕРБ така изглежда, че е удобно, но в крайна сметка това е моето виждане за обективните обстоятелства и аз, естествено, изразявам своето виждане за обективните обстоятелства. Аз ще ви дам пример с днешния ден. Вие тук имахте 5 човека гости, които обсъждаха въпроса с имотите на Андрей Иванов, и стана дума, разбира се, и за имотите на Цветан Цветанов. Но нека да ви припомня, че когато подобен въпрос беше повдигнат от вашия колега Иво Инджев, той просто си отиде от вашата телевизия. Той повдигна подобен въпрос по отношение, обаче на Георги Първанов.

Водещ: Телевизията отдавна е изразила позиция по този въпрос, че намеса на Георги Първанов в /.../ на Иво Инджев не е имало, така че какви връзки правите странни?

Пламен Николов: Правя връзка с това, че той повдигна точно такъв кръг въпроси, само че за Георги Първанов и неговите отношения с Петър Манджуков. И тогава тези въпроси увиснаха в пространството, никой не се опита ...

Водещ: Георги Първанов е по-силен от Цветан Цветанов, защото ние сме си тук. Искате да кажете, че ще ни уволнят ли?

Пламен Николов: Не, аз се надявам, че няма да ви уволнят, надявам се точно обратното, че вие ще имате възможност всеки ден да задавате въпросите на всеки и нека той да отговаря публично и хората да преценяват, и когато имат възможност компетентните институции да правят проверка, нека да правят проверка.

Водещ: Чакайте сега, вие твърдите, че говорите всичко това, защото имате съмнения за смъртта на вашия приятел Илия Божинов. Това ли ви е мотивът?

Пламен Николов: Да, това е моят основен мотив.

Водещ: Набърквате се в страхотна политическа каша, съзнавате ли го това?

Пламен Николов: Абсолютно го съзнавам, да, напълно го съзнавам.

Водещ: Ако ви поискат доказателства за тези думи, ако ви съдят за клевета, за обида, как ще го докажете?

Пламен Николов: Аз ще възприема, а как ще ги докажа, ми е трудно да каже.

Водещ: Защото хората са покойници.

Пламен Николов: В крайна сметка аз съм длъжен да изразя това, което знам. Хората са покойни. Дали нещо може да бъде доказано по силата на логиката ми е трудно да преценя, не познавам достатъчно добре наказателния процес, за да мога да твърдя съдът какво би приел за доказателство и какво не би приел за доказателство. Но в крайна сметка аз съм мотивиран от загубата на своя приятел, с когото бяхме приятели повече от 30 години, и който беше заплашван непосредствено, след като направи първите тези разкрития, при това именно от Георги Първанов. Той ми се оплака.

Водещ: След интервюто ли?

Пламен Николов: Да, след интервюто той ми се оплака, че има обаждане вечерта.

Водещ: Т.е. тази година?

Пламен Николов: Да, тази година след първото интервю на 16 февруари пред БИ нюз ...

Водещ: И какво е било това обаждане?

Пламен Николов: Той е имал обаждане от Георги Първанов, в което той му е казал – „Слушай, аз изпълних нашите ангажименти към теб, това, за което се договорихме навремето, за да не попиташ ...

Водещ: Лично му се е обадил?

Пламен Николов: Да, лично, така ми каза на мен. И на другия ден сутринта той имаше участие в сутрешния блок на БНТ, където той беше силно смутен и където той всъщност за първи път от няколко дни насам, след като и пред Дарик радио, и пред други медии разказа тази история ...

Водещ: Помня, бях там.

Пламен Николов: Да, той всъщност не я разказа, аз за това ви припомням, вие помните адвокатката, която беше при вас, и от която той не успя да вземе думата, всъщност. Но на него това беше удобно, защото той беше уплашен наистина от предната вечер.

Водещ: Какво точно му е казано?

Пламен Николов: Ами казано му е горе долу следното. Георги Първанов му е казал – „Аз изпълних моите ангажименти към теб, всичко, което ти бях обещал, за да забравим тази история и тя да остане в миналото, го изпълних. Ти сега напусна БСП, направи нова партия, защо повдигаш този въпрос? Имай предвид, че теб нищо добро не те очаква, след като ти отново повдигаш този въпрос”. Това са били думите му, според това, което ми разказа на мен Илия Божинов непосредствено вечерта след този разговор.

Водещ: Защо той не го разказа това по БНТ?

Пламен Николов: Ето, г-н Николаев си спомня смътно, той беше уплашен видимо, той беше смутен видимо и адвокатката, която беше заедно с него в студио, адвокат на Алексей Петров, тя беше много активна. Той от нея буквално не успя да вземе думата. И аз отдавам това на притеснението му, на уплахата му, на това, че той беше наистина сплашен.

Водещ: Тази тема ще продължи по някакъв начин със сигурност и отзвук ще предизвика.

Пламен Николов: Да, най-вероятно, надявам се.

Като финал ще прибавя и няколко изречения, въпреки че се бях зарекла да спазвам хигиена на духа.

Става дума за лицето Иво Инджев, който вместо да забележи лудостта на събеседника на Анна Цолова и Виктор Николаев се е нахвърлил срещу тях, правейки се на Дякон Левски! Човек трябва да знае когаи къде да спре...

Та използвайки едно многозначително възклицание на Дякона Левски за авторитет, Инджев си е позволил да пита защо са го забравили колегите и не са казали, че той е бил уволнен от Първанов от bTV – сиреч: нещо като репресиран...

Абе, Инджев, Абе Иво! Защо не си траеш и барикадираш както го беше сторил в БТА навремето, ведно с тоалетната?

Защо не си траеш, след като зад гърба на далеч по-големия професионалист и твой колегаот БТА, Панайот Денев, ти направи интрига в СДС и го уволниха, за да заемеш поста му във в. „Демокрация”?

Защо не се гръмнеш, след като прие на рождения си ден да ти подарят като на главен редактор копринен костюм в цвят пепел от рози, а не взе костюма да го дадеш на сирак абитуриент!

Слава Богу, Анна Цолова и Виктор Николаев не са ти колеги, а са добри професионалисти в журналистиката!

 

* Президентът Първанов пак сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите * Прокуратурата все още дреме

Продължение от 5 февруари

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник.

Ще се върна към периода 10 януари – 4 февруари 1997 година и следите, които оставя той. На 9 януари номинираният от левицата за министър-председател Николай Добрев дава първата си пресконференция, на която прави експозе с 4 акцента: благодари за доверието на партията си, обещава заедно с коалиционните си партньори и подготвени експерти да състави програма за действие, обещава да създаде силен екип и най-накрая съобщава, че е с амбицията с екипа и програмата да извърши радикални реформи в социално-икономическата сфера на базата на финансова стабилизация, преструктуриране, създаване на п редпоставки за оживление и растеж.

Това се случва на 9 януари 1997 година. Много важно е да припомня, че преди тази дата, на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента. Въпреки събитията, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и то ги прави смешни и ненужни. След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!? Тук вече е и манипулацията: под претекст, че се протестира срещу Виденов и кабинета му, които са в миналото, са организирани хора около парламента, които трябва в комплект с предизвиканата инфлация да попречат да бъде съставено правителство. Това е целта на опозицията, това са и средствата, които тя използва. И докато бъде получен мандат за второ правителство, както е по Конституция, започват протести против Виденов и правителството му. Президентът Желев бездейства и с това показва, че няма да изпълни правомощията си, като връчи мандат, тъй като неговият мандат на държавен глава вече изтича. Това е безвремието, в което се протестира срещу премиер и правителство, които е в оставка – предизвиканата инфлация качва безумно цените. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната. Това са събитията, чийто втори план остава без коментар.

Кабинетът в оставка се събира, за да умува как може да се заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат. Всичко е снимано, Ясно е кой е организатор.
На заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява на другарите си по партия:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

Добрев продължава и разговорите си с лидери на опозицията, както за вариантите за кабинет, така и за това ситуацията пред парламента да бъде овладяна. Ето какво признава той месеци след януарските събития: “Към 8 часа на 10 ти /януари – бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира.

Нещо повече – президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.” Тук Добрев пропуска, че Петров вече е поел ангажименти пред опозиционните лидери – нещо, което той тогава не подозира.

Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона

“Всички икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново соцправителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари." - казва на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. След пет дена Добрев продължава за разкрива какво всъщност и защо се е случило пред парламента. Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения “черен петък”, онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. “24 часа”. Ето още от казаното тогава от Добрев: “ Няколко пъти разговаряхме/с Костов – бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: “Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.”

Протестите вземат такъв обрат, че е известна и друга фраза, изпусната от бъдещия премиер Иван Костов към протестиращите в студените януарски нощи на 1997 пред парламента: "Я сега да ви видя, господа революционери, какво ще правиме?” Костов е смутен от внезапно покачения висок градус на напрежение, който се повишава от скока на инфлацията и изчакването на Желев.

Добрев изнася няколко месеца след погрома над парламента и още факти: “Не такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: “Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите.” Той ми заяви: “Аз нося отговорност, оправяйте се вие”.... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента – бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: “Останете по местата си!”

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Това ли виждането на Георги Първанов за държавник?

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

Групировките и протестите

Националната политическа стачка, която обявява СДС окочателно разрушава договореностите, които са обсъждали Добрев и Костов. Добрев е толкова омерзен от лицемерието на опонента си, че пред близките си казва: “Иван Костов е лъжец!” След това прозрение нещо у Добрев се пречупва, стресът е силен и само след броени месеци заболява фатално. Така тръгва болестта му, която за две години го отвежда в гроба. Въпреки случилото се тогава, днес, 10 години по-късно Иван Костов признава, че Добрев се е отказал от мандата, за разлика от съшитите с бели конци версии на запътилия се към Европа Стоянов, според които той е бил човекът отказал да приеме мандата! “Заслуга на БСП е в това, че от партията показаха, че Българската социалистическа партия не е в състояние да проведе необходимите реформите в страната. Те единствено предизвикаха тежка криза и разбраха, че не могат да управляват, подчертава днес Иван Костов. - Но това разбра преди всичко Николай Добрев... Страната беше в национална стачка и беше блокирана, а единственият начин да се продължи напред, беше да се предизвика насилие и затова Добрев се отказа от мандата”, коментира в наши дни лидерът на ДСБ. По думите му е трябвало да се вземат хуманни решения и те са били взети от Николай Добрев тогава.

Тези твърдения на Иван Костов и версиите на Петър Стоянов за личен принос по предотвратяване на насилието в зимата на 1997 година влязоха в противоборство, като показаха една от причините за разделението на десницата. В нея едни пренаписват биографиите си, а други – съобщават фактите, такива, каквито са били. Ето защо погрешно би било да се обяснява, че БСП и СДС са влезли в конфликт по повод събитията януари-февруари 1997 година. Конфликтът е между ДСБ и СДС: реалността пред амбицията да се изписват значими биографии. На въпрос дали групировката “Мултигруп” е плащала за протестите, бащата на Илия Павлов обясни красноречиво следното: “Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.”

Плащали са си на хората както трябва, не са създавали напрежение – но на кого са плащали и защо? Доколкото е известно: корпорациите са длъжни да плащат данъци, а в това признание на Найденов “плащането” не звучи точно така.

Не е имало изнудване за подкрепа, не е имало натиск за оказване на финансова помощ, но е имало “плащане на хора”.

На границата на лъжата прозвуча твърдението на Стоян Денчев, /бивш главен секретар на кабинета “Беров” – бел. Л. М./: “Аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...”

Всъщност истината за Денчев е, че той взе дейно участие в заграбването на държавния винен експорт и преминаването му в частни ръце. Амнезията на Денчев не му позволи днес да вдене и че в периода януари-февруари 1997 е имало предизвикана инфлация, която да подсили ефекта от обявената от опозицията национална политическа стачка. Той заговори направо за преодоляването на инфлацията – а как, с какви механизми – Денчев замълча!

В студиото на Нова телевизия водещите Лора Крумова и Коритаров бяха поканили Стоян Денчев, Павел Найденов, Красимир Райдовски на разговор за 4 февруари и групировките. Единственото, което стана ясно от този разговор, бе, че “Мултигруп” е финансирала политици още от 1992 година, че Денчев не “помни” предизвиканата инфлация, а единствено нейното “героично” преодоляване. В студиото бе критикуван Виденов, а протекциите на кабинета му и изпращането на Илия Павлов в Москва на преговори с “Газпром” като представител на властта – това бе удобно “пропуснато”.

Странно за предизвиканата инфлация не обели дума и Красимир Райдовски, а той би следвало да има представа от това, че бе предизвикана такава и, че бе преодоляна. Как, от кого – вече 10 години никой не смее да обясни.

В студиото на Нова телевизия беше казана и една истина, че събитията януари-февруари 1997 са били провокирани, за да се продължи преразпределението на икономиката. Днес 10 години по-късно е ясно, че това преразпределение включи приватизацията, която проведе кабинетът “Костов”, това преразпределение включи и игнорирането на мощни корпорации като “Мултигруп” и застрахователните компании на ВИС и СИК. И най-сетне: в студиото на Нова бе дадена оферта от Стоян Денчев към следващите управляващи за поредно влизане в политиката. “Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.”

Вярно е казаното от Денчев по отношение на премиера Станишев, но защо чак сега забеляза той колко зелен влезе в голямата политика днешният министър-председател? Този избор и присъствие са вече с година и половина давност! Защо досега Денчев мълча? Или и той е прегърнал максимата “Закъснялото изричане на неудобни, страшни истини, често ги прави безстрашни”.

И така: при получаване на мандата за второ правителство Добрев прави изявление, в което казва: “Халът на държавата и на хората е такъв, че такова поведение /да се робува на теснопартийни интереси – бел. Л. М./ ще бъде най-малкото национално безотговорно... трябва да спрем да си играем на политика, на всекидневни митинги и разрушителни стачки. Пред нас се срива всичко – и веществените, и духовните ценности.

Трябва да спасим България, и то сега, и то веднага. Нека направим това чрез съгласие, разбирателство и сътрудничество. Противопоставянето и омразата сега са пагубни и самоубийствени за всички ни.”

Днес Петър Стоянов обяснява така събитията: “Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замеряше с камъни.”

В продължението следва края на тази история, с родените след 10 години лъжи за събитията
 

Продължение от 16 март

Късата памет на гражданството, и услужливо късата памет на политици от прехода оставиха без отговор важни въпроси като:

С какви пари Иван Костов искаше да се купи за СДС банката на Атанас Тилев когато го предложи официално? Защо от Движение СДС, той направи партия, която се разпадна на не обединими части? Най-близките до Костов хора от ръководството на СДС – Христо Бисеров и Йордан Цонев днес са в ДПС.

Следват още въпроси за: Константин Димитров – Самоковеца, за братя Джанкови, за Славчо Христов, за продажбата на Мобилтел на Майкъл Чорни, за Красимир Стойчев, за предложения за Главен прокурор, лично от Иван Костов, Никола Филчев, за нощта на 11 януари 1997 година, в която бяха изкарани хората на улицата с една лъжа: че ще свалят правителството на БСП. Истината е, че Жан Виденов си беше подал още в края на декември 1996 г. оставката - тогава що чинеха протестиращите на площада пред парламента?

Трябваше да се нагнети напрежение, за да се вдигнат процентите на „всенародно” одобрение за СДС.

Синдикалният протест, започнал организирано на 19 декември 1996 г. бе яхнат от кого ли не в синята партия, независимо, че междувременно премиерът Виденов се бе отказал от властта.

Организираните публикации срещу Румен Спасов и факта, че той бе оставен спокойно в България без никой да го потърси до деня на заминаването му в нощта на изборите 1997, които доведоха СДС на власт. На власт, с определения от Костов като „проклятие за България”, Ахмед Доган.

„Сапио” бе изпратен по давност в архив, благодарение на Филчев, 150 милиона получени от Световната банка потънаха неизвестно къде и остана само Осман Октай, да разказва за тях. Парламентарната комисия за намирането им, ръководена от Вержиния Велчева – „не” намери нищо за тези 150 милиона.

През 2005 година излезе Открито писмо на Едвин Сугарев към Иван Костов.

Въпросите зададе Едвин Сугарев, посланикът, който прекрати преждевременно мандата си заради избора на Георги Първанов за президент. Ако нещо е сигурно за Сугарев, то е, че не е комунист, нито ченге, както би се изразил самият Костов.

За прехода може да се задават всякакви въпроси, само не и въпроси, насочени срещу Иван Костов. Тук, в сайта „Хроники” продължава публикуването на Откритото писмо на Едвин Сугарев, човекът, който преди пет години излезе с неудобни въпроси към бившия асистент по политикономия на социализма. Това бяха въпроси, които трябваше услужливата памет на гражданството да е спряла да си задава.

Бележка: в оригиналния текст на Едвин Сугарев се среща изписано в скоби „/приложение.../”. Приложенията, които бяха автентични документи, уличаващи синия лидер бяха свалени от Интернет и никога не бяха пуснати вече в он лайн- пространството. Оставям оригиналния текст на Сугарев без намеса, а защо бяха изтрити документите към различните приложения – това може да обясни единствено авторът на писмото, който неизвестно защо в последно време оглушително мълчи:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

II.

Преди месец лично Вие, г-н Костов, заявихте пред БТВ, че не сте корумпиран. В същото време много от сделките по време на Вашето управление са белязани от злоупотреба с власт и корупция – и именно повече от странната Ви търпимост към подобни явления е причината за катастрофалния резултат на изборите през 2001 г. Между най-мащабните и публично известни примери са следните:

1. Приватизацията на БГА “Балкан”

Приватизационният договор за продажбата на 75% от акциите на националния превозвач е утвърден с Вашия подпис в РМС № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г./ приложение 1/ Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна – и дo днес са известни имената на само трима Ваши министри, които със сигурност са го подписали: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Степента на секретност е наистина изумителна – до март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на новия министър на транспорта Антони Славински, който се обръща към Вас с писмо от 06. 03. 2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора.

За сметка на това е известно, че само пет от единадесетте члена на специалната експертна комисия, създадена от АП за оценка на този именно договор, са положили подписите си под решението БГА “Балкан” да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от резонни, което е видно при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати. “Улрих Бентелер” например предлага запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара. При Зееви съответно цената е 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите – като на практика съкратените обхващат всички дълги полети и предполагат пълен бойкот на арабския свят, където БГА “Балкан” развива традиционно печеливша дейност. /прил.2/

При подобно разминаване в офертите изборът на Зееви е просто престъпен; да не говорим за това, че когато се реализира сделка с подобен мащаб, детайлна проверка на репутацията и бизнес-профила на евентуалния купувач е директно задължение на всяко правителство – включително чрез възможностите на външното разузнаване. В случая никой не си е направил труда да установи дори елементарния факт, че става дума за компания, която се занимава не с оздравяване на предприятия в тежко финансово състояние – а за точно обратното – компания, чиято основна дейност е ликвидацията на фалирали предприятия.

Абсурдите обаче не приключват, а започват тук. 75% от акциите на БГА “Балкан” са продадени на “Зееви холдинг” и “Аркиа холдинг” за 150 000 долара – днешната цена на един добър апартамент. Скоро след това “Аркиа холдинг” престава да е акционер – парадоксът обаче е, че и държавата престава да се държи като такъв въпреки напълно валидното си акционерно участие от около 20%. На практика държавата абдикира от БГА “Балкан” веднага след подписването на приватизационния договор – тъй като в органите за управление на компанията просто няма неин представител. Тоталното й харизване на Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българския превод е вторичен. Текстовете съдържат капани с непредивидими последствия – няма как да се обясни например по каква логика в един договор за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж.

Въпреки всичко Захари Желязков успява да убеди и УС, и НС на АП, че тази оферта е най-добрата. НС се опитва да внесе корекции – членовете на надзора настояват вместо 10% глоба за случаите, в които при продажба на собстеност получените суми не се реинвестират, да се впишат 50%. В крайна сметка остават десетте процента, което се оказва фатални при последвалото вампирско изсмукване на активите на “Балкан”.

Най-големият парадокс е, че към самия договор е прикачена секретна документация, чрез която на практика се предоговарят при облекчени условия задълженията на куповача към кредиторите на БГА “Балкан” – и опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22. 06. 1999 г., в което държавата поема задължения да покрие различни задължения на БГА “Балкан” в размер на около 13 млн. долара – сума към осем пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. /прил.3/ Предвижда се например главницата по дълга на “Балкан” от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период; опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. към бюджета; държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара; дава се обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. Подобна щедрост след подписването на един толкова странен договор е необяснима – в крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от Зееви иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.

Другият голям абсурд е, че според клаузите на договора Зееви има право да променя неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването задължения на “Балкан”. Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в “приложение 13” към договора /прил.4/, очевадно разминаващ се с мнението на адвокатите на Зееви, според които общите задължения към държавата са 27 870 000 долара. Свръх всичко се оказва, че акциите на “Балкан” в Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите /CITA/ не са 410 000, както се твърди в информационния меморандум, а 320 000 – като разликата е от порядъка на близо 10 млн. долара.

Тези дребни гафове служат като индулгенция за скоростното и безогледно източване на авиокомпанията – осъществено в пълен разрез с договорените условия. Например противно на договорените 55 дестинации, новият собственик запазва по-малко от 20 – като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании – с което отново се нарушава клауза в договора, според която “Балкан” трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 години. Всъщност става дума за основния актив на всяка авиокомпания, който често далеч надхвърля по стойност материалните й активи. За илюстрация -  преди време само за слота за кацане в Ню Йорк АК “Балкан” е платила 5 млн. долара.

Разпродадено е огромно по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача – а при постигане на такова с парите трябва да бъдат покривани дългове на БГА “Балкан”. Трудно може да се провери с точност какви пари са получени от продажбата на тези акции – като се има предвид, че според справка на “Балкан” компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи /прил.4/ - като естествено продажбата на акции много рязко ограничава експлотационните й възможности. Във всеки случай, според строго секретна справка, акционерното участие на “Балкан” в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от тези акции, е около 17 млн. долара. Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от разпродажбата на задграничните имоти на “Балкан”: според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. /прил. 5/ Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност  1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и от тези разпродажби нито лев не отива за погасяването на дълговете на БГА “Балкан” – които дългове са и основния аргумент националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията има банкови сметки във 55 държави /прил. 6/, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк – Амстердам. И оттам – в джоба на Зееви.

Редом с активите са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI – която поема най-печелившата дейност на “Балкан” – чартърните полети. Изпълнителен директор става Филип Мустаков, предпоследният изпълнителен директор на компанията, управлявал я около две години и по време на Вашето управление, г-н Костов. Споменавам това не само защото ZBI играе ключова роля в схемата за източване на “Балкан”, но и защото съвсем не е без значение въпросът кой, как и защо е докарал компанията до такова дередже – и как една от най-печелившите дейности в света се е оказала непечеливша на българска почва. Ако за партньора на изгонения от България Майкъл Чорни /срещу двамата има заведено дело в Израел – за съвместния им опит да придобият монополни позиции чрез изкупуването на акциите на държавния телеком “Безек”, осъществено от Гад Зееви и финансирано от Чорни/ българските служби не успяха да научат нищо, то за Филип Мустаков и по тяхна, и по административна линия има доста сигнали. Например:

1. Според информация от 5 март 1999 г. Филип Мустаков и търговския директор Петър Петров са подготвили договор за лизингуване на два еърбуса А 310 – 324 от AIR RENT S.A.R.L. – Люксембург с представител Вили Рен. В проектодоговора липсват набор от сертификати за сключване на подобна сделка, отнасящи се до историята и моментното състояние на машините; не се споменава цената на рентата, която се договаря; отсъства дори опит за финансово проучване и търговско-икономически план за експлоатация на самолетите; като посредник по сделката се посочва представителя на АК “Балкан” във Франкфурт, който всъщност е търговския директор П. Петров – и който се оторизира с изключителното право да оперира с всички текущи оперитивни документи и контролира цялата финансова и организационна дейност и отношения между страните. /прил. 7/

2. Според информация с гриф “Строго секретно” същият Петър Петров само за периода декември 1998 – януари 1999 е нанесъл щети на българската държава на стойност около 90 000 долара, а освен това съзнателно и целенасочено “руши позициите на националния авиопревозвач в региона на най-печелившата му дейност: Близкия и далечен Изток и САЩ”. Споменава се също за близките му бизнес-контакти с бившия изпълнителен директор на АК “Балкан” Б. Ботев, който към момента е представител на Мултигруп в Ню Йорк. /прил.8/

3. Информация с гриф “Строго секретно”, според която без разрешение от Борда на директорите и в състояние на финансова изолация на предприятието Филип Мустаков е продал акции от световната резервационна система СИТА на стойност 4 млн. долара, като същите не са заприходени, а преведени по сметка на представителството на “Балкан” в Ню Йорк. /прил.9/ С около два милиона от тази сума Мустаков се разпорежда пряко, като лично и отново без знанието на борда на директорите нарежда плащания, някои от които за суми от стотици хиляди долари /прил. 10/. Според справката с останалите се подготвя заплащане на предстоящ лизинг по договореностите чрез Роузгруп, с посредничеството на бившия транспортен министър Васил Цанов и сина му – за два броя Еърбус 310.

Всичко това става, г-н Костов, по време на Вашето управление, тъй че публично изразената Ваша версия, че за източването на “Балкан” бил виновен  бащата на Милен Велчев, отговаря само отчасти на истината.

Паралелно с приватизирането на чартърните полети е ликвидиран и кетъринга, който обслужва всички компании, работещи или кацащи на наши летища. В същото време е създадена кетърингова фирма на сина на тогавашния транспортен министър Краус. Това вероятно е цената за риска, поет от него при подписването на сделката за авиокомпанията.

И последното, по-скоро знаково, отколкото икономически изразимо нарушение на договора от Зееви е, че противно на неговите клаузи на мястото на националния флаг компанията изписва знакът Z...

Най-поразителното е, че цялото това разграбване става буквално пред очите на всички. Има десетки и десетки публикации в медиите, посветени на тази странна и срамна приватизация, пълни с подробности и за параметрите на сделката, и за щетите, нанасяни от Зееви на българската държава /и на националното ни достойнство, между впрочем/. На 05.12.2000 г. министъра на труда и социалната политика Иван Нейков изпраща писмо до Агенцията за приватизация, в което посочва не само неспазването на Колективния трудов договор, но и намалението на дестинациите, разпродажата на самолети, акции и материални активи, неспазването на ред възлови клаузи от приватизационния договор – и настоява новото ръководство на агенцията да го разгледа комплексно. /прил. 11/ Подобни докладни пише впрочем и Вашия вицепремиер Александър Божков. Каква е обаче Вашата реакция – и официалната реакция на Вашето превителство? Ето каква: през май 2000 г. медиите цитират министър Славински и неговият заместник Апик Гарабедян да казват, че не е задължително България да има национален превозвач. Цитираха и Вас персонално, отлитайки нанякъде с правителствения “Фалкон” – да казвате, че “няма проблем да се ликвидира “Балкан”...

И сигурно не е имало проблем – доказахте го.

Почти по същото време пилотите започват протест срещу видимото и с просто око разграбване на компанията – “временното” закриване на полетите до Казабланка, Бейрут, Дубай, Дамаск, Хараре, Йоханесбург, САЩ и др.; съкращенията на персонала, разпродажбата на акции, самолети и имоти.  В същото време първият “Боинг”, внесен на лизинг от Зееви, се разхерметизира веднага след кацането си на софийското летище, но продължава да фигурира в самолетния парк.  На 8 май 2000 г. Гад Зееви завежда иск в СГС срещу протестиращите пилоти – за незаконни стачни действия и блокиране работата на авиокомпанията. С невероятна за българското правосъдие скорост искът е разгледан само два дни по-късно – на 10 май в зала “Тържествена” на Съдебната палата. Съдия Емил Марков казва в началото на заседанието: “Трябва да ви е ясно, че сроковете, по които се разглежда това заседание, представляват голямо изключение от общите правила на процесуалния кодекс.” И има право – тъй като призовките са разнасяни през нощта със служебен транспорт на “Балкан”, а други раздавани по стълбите на Съдебната палата или пред залата в деня на заседанието. На него впрочем не присъства представител на държавата – за сметка на това пък след заседанието част от обвиняемите пилоти са привикани от зам. министъра на транспорта Апик Гарабедян.

На 9 март 2001 г. Вие отговаряте писмено на актуалния въпрос на народния представител Петър Димитров относно одобряването на приватизационната сделка за Авиокомпания “Балкан” от Министерския съвет. Отговаряте кратко и съдржано: като посочвате двете решения на МС, които могат да бъдат прочетени в Държавен Вестник, и обяснявате на любознателния депутат, че “Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания “Балкан” ЕАД – София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора.” /прил. 12/ Тъй де, тайната си е тайна.

Изглежда тайната си е тайна и за Вашите министри – включително и за принципала на “Балкан”. Това личи много ясно от писмото на министър Антони Славински до Вас от 6 март 2000 г., изпратено по повод получено в неговото министерство Открито писмо от стачния комитет в БГА “Балкан”. В него дословно се казва: “Предвид обстоятелството, че до момента в МТС не е представен договорът за приватизация на 75% от акциите на “Балкан” ЕАД, не е възможно да се изрази становище относно действията на собственика, касаещи съкращаване на работници и служители на авиокомпанията.” /прил. 13/

На 13 март 2001 г. Петър Димитров внася ново питане – този път към Вашия заместник Петър Жотев /прил. 14/. В него се прави предположението, че не е имало заседание на МС за БГА “Балкан” – решението е било взето “чрез подпис”, за което говори факта, че част от министрите не са били открити дори за подпис. Според него министрите не са и виждали договора – и не биха могли да го видят, тъй като в него и днес липсват приложения 2, 4, 5, 6, 7 и 8 – а в екземпляра за МС не е имало нито едно приложение. По-интересен обаче е цитатът от докладната на  изпълнителния директор на АП Захари Желязков до МС, в която този достоен служител пише буквално следното: “...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни”. За какво Ви говори подобна свъхсекретност, г-н Костов? Лично на мен тя ми говори само за едно – за корупция.

Още по-интересно е обяснението защо приватизационният договор е гласуван два пъти, като разликата между двете гласувания е един месец. Договорът е подписан на 30 юни – още същия ден Захари Желязков вече подписва Споразумение за промяна на договора; след 15 дни подписва второ такова, а на 21 юли подговя трето, което внася за одобрение в МС – който с решение № 554 одобрява тези изменения – като в резултат на това в АП и до днес не знаят дали договорът има анекси или не. Че става дума за реалности, а не за депутатски измислици, личи от цитираното становище на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието, написано от Васил Гоцев: “Към проекта са приложени три споразумения – от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли... в докладната записка не се посочва изрично кое от споразуменията се предлага за одобряване... От приложеното извлечение от заседанието на НС на АП също не личи кои точно изменения на текстовете на приватизационния договор са одобрени”.

През март 2001 г. изборите вече чукат на вратата и на Петър Жотев му се налага да е по-словоохотлив в своя отговор. Той заявява, че България ще предяви иск срещу “Зееви холдинг” пред арбитражния съд в Париж. Посочва пет клаузи в приватизационния договор, нарушени от Зееви:

1. че “Зееви холдинг” не е представил инвестиционна програма за “Балкан”, каквато е трябвало да има в срок от 6 месеца след подписването на договора – санкцията за това нарушение е 30% от предвидените 100 млн. долара инвестиции за период от 5 години;

2. че към този момент /а и към никой след това/ израелската компания не е откривала акредитив от 2,4 млн. долара в полза на авиокомпанията – неустойката за което е 1 млн. долара;

3. че са разпродадени акциите на “Балкан” в СИТА и на имоти на компанията без разрешение на АП – неустойката за което също е 1 млн. долара /а би трябвало да бъде много пъти повече!/;

4. че не е спазено изискването да не се прехвърлят акции на “Балкан” на други компании – тъй като през 2000 г. 26% от акциите са станали собственост на ZBI, Зееви дължи неустойка също от 1 млн. долара.

Всичко това звучи добре, но никак не е ясно внесен ли е наистина такъв иск и какви са резултатите от него. При огромния и натоварен с корпуционни подозрения интерес към тази сделка правителството несъмнено би се похвалило, ако бе предприело реална стъпка в тази посока. А имам лошото чувство, че подобен акт липсва в Календара на успехите на Вашето правителство, г-н Костов. И още една дребна, но според мен много важна подробност. Внасянето на акредитив е предварително условие за осъществяването на една приватизационна сделка, а не последващо задължение на придобилия собственост. Как прочее при това положение договорът изобщо е бил сключен?

На 15 февруари 2001 г. във Вашия кабинет се е състояло тричасово заседание, посветено на кризата /или по-точно – на фалита/ на БГА “Балкан”. Решението, което оповестихте пред медиите, беше свързано с разпореждане АП да предаде на Върховна касационна прокуратура материали за нарушения по сделката от страна на “Зееви груп”. Дадохте срок от седем дни и Левон Хампарцумян го спази – на 19 февруари обяви, че сигналът за това, че “Зееви холдинг” е водил умишлено авиокомпанията към фалит, е пратен лично на главния прокурор, придружен от документите, които са се намирали в агенцията.

Безкрайно интересно е дали сред тези документи фигурира личното писмо на Гад Зееви до Вас – в качеството Ви на премиер на България. То е написано в сдържан и добронамерен тон, обяснява действителното положение на нещата и изрично предупреждава, че компанията е пред фалит./прил. 15/  И Вие – в качеството си на премиер на България – чисто и просто не отговаряте на предупреждението, нито пък вземате каквито и да било мерки. Сродно писмо е написано от адвокатите на “Зееви холдинг” Херцог, Фокс и Нийман на 18 октомври, с адресат Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, но с копие до Вас, до финансовия министър Муравей Радев и транспортния министър Антони Славински. В него много подробно се описва ситуацията в “Балкан”, юридическите основания за действията на Зееви и тревожната перспектива за фалит на компанията. Нито Вие, нито Вашите министри реагират по какъвто и да било начин. /прил. 16/ Последното предупреждение е от 23 ноември, отново адресирано до Захари Желязков и копие до вас и съответните министри. /прил. 17/ В него адвокатите предупреждават, че “Зееви Груп” не би искала компанията да изпадне в колапс и хиляди хора да останат без работа, но ако българските власти продължат да отхвърлят техните предложения за споразумение, до такъв резултат неуминуемо ще се стигне и “Зееви Груп” ще бъде принудена да заведе иск срещу АП.

И при това повече от ясно предупреждение нито Вие, нито който и да било друг от адресатите не благоволява да отговори – все едно че БГА “Балкан” просто не съществува. Знам, че обичате мълчанието, но в този случай то просто е престъпно  предателство срещу националния интерес. Защото просто следва фалита на националния превозвач – и повдигането на юридически издържан иск от страна на Зееви пред Парижкия арбитраж – на стойност 230 млн. долара.

Странно и защо никой и до днес не е научил нищо за делата по този въпрос от иначе словоохотливата по подобни поводи прокуратура. А в същото време главният прокурор Ви прави безплатен PR, повдигайки срещу Вас комични обвинения от рода на това, че сте събирали по сметка на СДС дарения за ремонт на културен дом за сънародниците ни зад граница.

В същото време сделките на Зееви продължават. На 12 февруари 2001 г. авиокомпанията продава хотел “Плиска” заедно с терена под него за 9 019 000 лв. /равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела/, на паралелната фирма ZBI, която от своя страна го препродава десет дни по-късно, но без терена, за почти същата сума на офшорната Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид – без да преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон. На 13 февруари 2001 г. “Балкан” продава на ZBI 13-етажната си офис-сграда за смешната сума от 1 440 000 лева, като на 22 февруари е повторена схемата със същата офшорка. По същия принцип е продаден и хотел “Космос” в Бургас. Паралелно с това, вместо старите дългове да бъдат покрити от новия  собственик, компанията систематично се сдобива с нови такива – които според публикации, позоваващи се на документи на Мишнистерството на финансиите, задълженията достигат 245 милиона лева. Част от тях са външни заеми, давани на “Балкан” от регистрираната в Холандия “Балкан холдинг, също собственост на Зееви. В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита й, разкриват схемата, по която се действа – от една страна “Балкан Холдинг” прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна й дава заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата дълг срещу собственост. По този начин Зееви се превръща в един от най-големите кредитори на “Балкан”.

Схемата е перфектна, източването – също. Но нека се върнем към Вас, г-н Костов – и към Вашата отговорност. И към още една дребна, но много красноречива подробност. Финалната част от цитирания вече въпрос на Петър Димитров към Вашия вицепремиер гласи следното: “Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т.г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”

Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07.06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13.07.1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет. Значително по-интересна е друга една благотворителна акция, осъществена вече не от неговия джоб и не фигурираща в никакви списъци: чрез БГА “Балкан” се осигурява присъствието на участниците на “Българският Великден” – чрез чартъри и гратисни полети. Една компания в изолация и на ръба на фалита е осигурила вашия своеобразен реванш на президентския събор в Рожен, жертвайки хиляди долари за наистина полезна цел – все пак по този начин една немалка част от сегашните министри се докоснаха до родината. Как се нарича в цивилизования свят това, г-н Костов? Не знам Вашата дефиниция, но обикновено го наричат корупция.

Позволих си да се спра по-подробно на приватизацията на БГА “Балкан” като най-красноречив пример за Вашите действия и бездействия в качеството Ви на министър-председател на България, нанесли на държавата ни щети в размер на стотици милиони. Следващите примери ще бъдат по-лаконични – което не означава, че при необходимост не могат да бъдат анализирани също толкова подробно – или че са по-безобидни и маловажни. Напротив – някои от тях нанасят направо съкрушителни удари върху икономиката ни – най-убедителен пример в това отношение е

2. Договорът за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД

Ще започна с един личен спомен. В отговор на официално искане от ВСС на 5 декември 2002 г. внесох при министър Антон Станков 105 документа в качеството им на доказателствен материал към Откритото писмо, с което поисках оставката на главния прокурор Никола Филчев. Два от тях бяха приложени като доказателство, че прокуратурата и лично главният прокурор не предприема никакви действия по обосновани жалби – независимо от мащабите на визираното престъпление. Единият бе жалба на сдружение “Морал и чест за България” /неправителствена организация, занимаваща се с корупцията в съдебната система/ от 05.06.2001 г. – с настояване персонално до главния прокурор за образуване на предварително производство срещу тогавашния премиер Иван Костов и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев за причинени загуби на България в особено големи размери /около 200 млн. долара/./прил. 19/ Няколко дни по-късно Вие ми се обадихте по телефона и ми крещяхте дълго и несвързано – как съм можел, какво съм си позволявал, прокуратурата сега щяла да заведе дело срещу Вас, нямало никакво престъпление и това било установено – и прочее. Това бе и последният ми разговор с Вас – запомнил съм го не толкова поради съдържанието му, колкото заради непривичния тон – тон на безкрайно уплашен човек.

Както и можеше да се предположи, прокуратурата и до днес не е завела дело срещу Вас по този повод. А би трябвало – тъй като посочената от “Морал и част за България” сума е повече от скромна. Реално щетите са доста по-големи.

Протоколът, въз основа на който са сключени договорите за доставка и транзитиране на природен газ между “Газпром” и “Булгаргаз”, е подписан през април 1998 г.  в Москва. Водещи фигури са Евгений Бакърджиев и тогавашния президент на “Газпром” Рем Вяхирев. Официални членове на българската делегация – като президентския съветник Владимир Филипов например – изобщо не са допуснати до участие в преговорите. Известно е, че Бакърджиев на няколко пъти е прекъсвал разговорите, за да се консултира с Вас по GSM. Историята мълчи за това в каква степен би следвало да се разпредели вината за ефектите от тези преговори между вас двамата – но тъй като става дума за ключов фактор и в българската икономика, и в националната сигурност на страната ни – Вие просто не можете да избегнете собствената си отговорност или да я прехвърлите “по компетентност” на своя вицепремиер.

Протоколът е подписан, а Бакърджиев – посрещнат в правителствения ВИП с фанфари и аплодисменти. Смята се, че с тези подписи е ознаменувана “победата” в т. н. “газова война” между България и Русия. Месеци по-късно вече е ясно, че подписаният на базата на този протокол договор е изгоден преди всичко за “Газпром” и “Мултигруп” – но националният интерес не е защитен и България е обвързана за цели десет години с крайно неизгодни и направо заробващи клаузи.

Може би най-точният коментар на неговото съдържание принадлежи на експерта на Световната банка Рей Томкинс, който изчепва впечатленията си с една дума: “Horrible!” Проблемът е, че ужасното има много измерения. На първо място е клаузата take or pay – според която България се задължава да плаща 80% от стойността на договорените, но неизползвани количества. Предвижда се – и то за срок от десет години – годишна доставка от 6 милиарда кубически метра газ при годишно потребление от 3 – 3,5 милиарда – като невзетите количества трябва да бъдат платени с парите на данъкоплатците. Другият тежък проблем е с транзитните такси. Договорът предвижда транзитна такса от 1,67 долара за всеки 1000 кубически нанометра газ за всеки сто километра. Преди този договор същата тази такса е 2,57 долара. В същото време страната ни заплаща за транзита през Румъния такса в размер на 2,67 долара. За целия десетгодишен период страната ни би загубила около 200 милиона долара приходи само от транзита. Допълнителна подробност е обстоятелството, че договореността за транзит на газ предполага налягане при гръцката граница от 55 атмосфери, докато на румънската налагането е 40 – България харчи милиони за електроенергия и поддръжка на компресорните станции – според специалисти само поддържането на 1 атмосфера струва на страната около 1 млн. долара годишно.

Дежурното обяснение за “газовата война” и за трудностите при договарянето с “Газпром” се свързват с опасността газопроводите да бъдат дадени на концесия с преобладаващото участие на “Газпром” и “Мултигруп” / чрез “Топенерджи”/ - една опасност, с която България наистина се размина на косъм. Преди време г-н Бакърджиев се опита да си припише заслугата за спасяването на българските газопроводи, като я свърза с преговорите с Рем Вяхирев през март 1998 г. Само дето това изобщо няма нищо общо с реалността. Решението за отдаване на газопроводите по концесионен договор, взето зад гърба на Жан Виденов под натиска на Румен Овчаров и Кирил Ерменков, е отменено с едно от първите решения на служебния кабинет на Стефан Софиянски – нито Бакърджиев, нито Вие имате нещо общо с това. За последен път този въпрос е повдигнат от руския вицепремиер Лобов по време на сесията на междуправителствената комисия на 10 и 11 март 1997 г. в София и е срещнал достоен отпор от наша страна – както ясно личи от изпратеното до Вас становище на изпълнителния директор на “Булгаргаз” Васил Филипов /прил. 20/, подписания от двамата вицепремиери протокол /прил. 21/ и изказването на Петър Събев от името на “Булгаргаз” /прил. 22/.

Но ако тръбите са спасени, веригата за продажба на природен газ на България си остава същата: “Газпром” –  “Газекспорт” – “Овергаз” – “Топенерджи” – “Булгаргаз”. Благодарение на сключения от Вашето правителство договор и тази схема, която всъщност продължава да пълни джоба на “Мултигруп”, в България се продава най-скъпата природна газ в света. За илюстрация: през второто тримесечие на 2000 г. цената на 1000 кубически метра с мито и ДДС е 135,44 долара – само година по-рано същата е 75,86 долара. /Две години по-късно положението е същото: цената в България е 130 долара, а в Румъния примерно е 84 долара./ В същото време с постановление № 259 от 30.12.1999 г. Държавната комисия по енергийно регулиране определя пределни цени на 1000 куб. м. газ за потребители – достигащи до 346 лв. – най-високите, регламентирани досега. /прил.23/

В резултат дълговете на “Булгаргаз” растат, тъй като много предприятия не си плащат скъпата газ; “Химко” и останалите химически комбинати, които използват природната газ като суровина, спират производствата си, тъй като продукцията им става неконкурентноспособна; България губи традиционните си пазари за азотни торове; от предвидените за газификация по Програма 2001 на Вашето правителство 150 000 еднофамилни жилища не е газифицирано нито едно. Получава се порочен кръг, в който “Булгаргаз” убива своите клиенти – поради което и сам затъва – и не може да изпълнява инвестиционните си програми – за което с основание негодува “Газпром”. Вместо да се потърсят възможности за диверсификация на доставките, преразглеждане на газовия договор и даване възможност на големите потребители сами да договарят доставки и да оперират на газовия пазар, държавата се впуска да спасява националния монополист, изливайки в него пари, които изчезват като в каца без дъно. Например:

- През 1999 г. по предложение на МС парламентът опрощава на “Булгаргаз” 370 млн. лв. – с равностойност около 200 млн. долара.

- Дава се възможност на “Булгаргаз” да изразходва за свои нужди част от приходите от  транзитни такси и по-ниски цени на газа, получаван по Ямбургската спогодба. За 1999 и 2000 г. общата сума, отстъпена за сметка на бюджета, се равнява на над 145 млв. долара.

- От началото на 1999 г. вносът на природен газ е освободен от мито – вследствие на което бюджетът се е лишил от постъпления в размер на около 28 млн. долара за 1999 и 2000 г.

- От април 1998 до края на 1999 г. Комитетът по енергетика редовно е утвърждавал за “Булгаргаз” по-високи цени за вътрешния пазар от тези, които са се получавли по методиката за образуването им. Поради което българските предприятия – включително и топлофикациите – са обременени с надценка, равняваща се за двете години на над 55 млн. долара.

- От 01. 07. 1998 г. Министерският съвет увеличава надценката в цената на природния газ за потребителите ва вътрешния пазар от 4 на 11%. Което струва на въпросните потребители около 30 млн. лв.

Рекапитулацията от тази спасителна акция е следната: само за сметка на бюджета в “Булгаргаз” са налети 373 млн. долара. Ако прибавим към това сумите от по-високи цени и надценки, крайния резултат е 458 млн. долара. При което “Булгаргаз” приключва 1999 г. със счетоводна загуба от 55 млн. лв., а 2000 г. – със загуба от 96 млн. лв. Този баланс маркира реалната цена на договора, сключен от Вашето правителство и приветстван с фанфари на Софийското летище. Плюс бастисването на голяма част от химическата ни промишленост.

Като икономист Вие вероятно знаете, че няма безплатен обед. Че ако държавата влива някъде пари, тя трябва и да ги вземе отнякъде. Че когато дотираш за сметка на бюджета едно предприятие, го правиш с парите на данъкоплатците и – образно казано – бъркаш в джоба им. В случая с “Булгаргаз” мащабите на този акт се измерват с няколко десетки долара, взети от джоба на всеки българин. И също така – оказва се – безплатни обеди все пак има. Сред основанията за т. н. “газова война” беше и очакването, че ако се стигне до концесия с участието на “Мултигруп”, строежът на газопроводите ще бъде оскъпен чрез монополни доставки на тръби и раздуто оценяване на дейности. След “победата” на Бакърджиев положението е същото – само че вместо фирмите на “Мултигруп” действат приватизираните по РМД – схеми и контролирани от него и Антоан Николов “Газстроймонтаж” и “Газстрой”: те осигуряват вноса на тръби и прибират комисионните от това; пак те печелят всички търгове за  поддържащите и строителни дейности.

Още нещо за безплатните обеди? Ето един такъв: с протокол № 39 Съвета на директорите на “Булгаргаз” ЕАД, под председателството на Антоан Николов, възлага на главния изпълнителен директор да подпише договор с агенция “Прима” в размер на 150 млн. /тогавашни/ лева и утвърждава бюджет на дружеството за рекламна дейност в размер до 1 милиард лева. /прил. 24/ Дребната подробност е, че “Прима” е собственост на секретарката на Антоан Николов, а “Булгаргаз” няма защо да харчи и стотинка за реклама, тъй като е стопроцентов монополист на българския пазар.

Мога веднага да си представя Вашите възражения: аз освободих Бакърджиев, “моят отговор на всички обвинения в корупция са смените в моя министерски кабинет” – както казвахте и тогава; Бакърджиев не е с нас, а с вас... Не, г-н Костов. Няма да видите това лице в сините листи, а ако случайно се появи отнякъде, мен никой няма да ме види повече в СДС. Само че той е Ваш избор: от Ваше име и по Ваше време се разпореждаше и в Столична община, и като втори човек в държавата. Вие го назначихте за шеф на предизборния щаб, за да прави колоритни умозаключения като “избори се печелят с пари и с бой”. Вие му поверихте ръководството на най-голямата организация в СДС, благодарение пак на Вас той и до днес си е депутат – въпреки доклада на НСС, където неговото име фигурира сред политическите лобисти в полза на Майкъл Чорни.

Ще си позволя още един личен спомен: след големия скандал, който избухна покрай моето изявление в предаването на Явор Дачков – че Бакърджиев, Бисеров и Йордан Цонев нямат място в СДС – аз реших все пак да продължа атаката. Междувременно Богомил Бонев поиска Вашата оставка, а Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС – тъй че прицелът бе ясен. Написах една голяма статия за Бакърджиев в “Капитал” и дадох едно интервю за “24 часа”. Няма да си кривя душата – тогава все още Ви вярвах и смятах, че Ви помагам.

В деня преди излизането на интервюто ми се обади лично Надежда Михайлова. По Ваше разпореждане: да съм изтеглел незабавно материалите срещу Бакърджиев. Как можех да го направя от Индия, не беше ясно – предложих на Надежда да подам оставка като посланик – тя отказа и притеснено ми обясни, че не споделя Вашите виждания. Обадих се на зам.главния редактор на “Капитал”, Станка Тошева и успях да спра статията; опитах чрез приятел да преговарям с “24 часа”, но оттам само се изсмели – вестникът вече бил навъртял 25 хиляди от тиража си. Накрая се обадих във Вашия кабинет – нямаше Ви, но помолих секретарката да Ви предаде, че поемам лично отговрността за казаното и съм готов незабавно да напусна поста си. На другия ден – 02. 03. 2001г. – Бакърджиев разпространи по медиите Открито писмо, в което се настояваше премиерът и външния министър да реагират. И Вие реагирахте – и то като лидер на СДС: Димитър Абаджиев заяви на пресконференция от името на ръководството следното: “Сугарев не подпомага ръководството на СДС. Не е хубаво СДС да се вкарва в дебат, който не е дебат на обществото.”

Следва продължение

 

„Социалистическата партия е виновна за провала по отношение на кризата през 1997 г.”, каза президентът Георги Първанов по време на дискусия на тема „Доблест 2010 - 4 февруари през погледа на младите”, организирана от фондация Институт „Николай Добрев”, което определено ме изненада.

Социалистическата партия, както и повечето управлявали партии в последните 20 години има вина, но тя не е тази, за която споменава президентът Георги Първанов.

Амнезия или къса памет е причината за тези думи на държавния глава?

Няма да изследвам „забравата” на Георги Първанов, а ще припомня някои факти, които обясняват много събития от лятото на 1996 до зимата на 1997.

Още през лятото на 1996 година Жан Виденов като премиер заговори за въвеждане на Валутен борд, но днес на никого не му изнася да си спомни за това. Спомням си, че Надежда Михайлова – днешна Нейнски и Йордан Соколов, тогава се обявиха против Валутния борд. Даже Михайлова даде пресконференция по този повод.

В самата социалистическа партия мнозина и от опозицията на Виденов, и от подкрепящите го бяха против въвеждането на Валутния борд. Факт, който няма как да бъде отречен, тъй като свидетелите на тези събития са все още живи.

Истината е, че инфлацията, която принуди Виденов да подаде оставка от поста на лидер на БСП и от премиерското място бе изкуствено предизвикана и след това – неизвестно как овладяна – не от друг, а от Стефан Софиянски като министър-председател на служебното правителство.

„Изкуствено предизвикана” бе инфлацията и мои източници ми съобщиха, че заем от Световната банка е ибл изнесен на няколко транша, за да се сринат финансите на страната. По този факт всички мълчат – не обясняват даже как един икономист, със  специалност "Статистика" като Софиянски бе в състояние да овладее инфлацията, а обяснението би могло да бъде, че изнесените пари бяха върнати.

Освен това, голяма помощ в овладяването на инфлацията бе проведената от Иван Костов деноминация, с която мярка бяха ограбени българите. Само като пример ще кажа, че внесени суми в банките по жилища, от провеждащата се реституция – за една нощ останаха без три нули. Така цената на един тристаен апартамент и внесените по нея 13, 100 лева – се превърна в 13 лева и 10 стотинки!

Една от десетки хилядите потърпевши бях и аз – и от сумата за жилището ми, което бях изплатила и върнах на държавата, за да получа имот от дядо си – струваше колкото чифт маратонки!

Днес със същата цел се готви въвеждане на еврото, при което обоселият и мизерстващ български данъкоплатец отново ще олекне с много, много пари, субсидирайки държавата!

Като продължение на разследването на дните от 4 февруари 1997, следва и третата част от това разследване, съдържащо неизвестни факти и данни от събитията тогава.

3. Четвърти февруари - едно събитие - много истини

* Президентът Първанов сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите – на ръба на закона* Прокуратурата все още дреме

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник.

Ще се върна към периода 10 януари – 4 февруари 1997 година и следите, които оставя той. На 9 януари номинираният от левицата за министър-председател Николай Добрев дава първата си пресконференция, на която прави експозе с 4 акцента: благодари за доверието на партията си, обещава заедно с коалиционните си партньори и подготвени експерти да състави програма за действие, обещава да създаде силен екип и най-накрая съобщава, че е с амбицията с екипа и програмата да извърши радикални реформи в социално-икономическата сфера на базата на финансова стабилизация, преструктуриране, създаване на п редпоставки за оживление и растеж.

Това се случва на 9 януари 1997 година. Много важно е да припомня, че преди тази дата, на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента. Въпреки събитията, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и то ги прави смешни и ненужни. След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!? Тук вече е и манипулацията: под претекст, че се протестира срещу Виденов и кабинета му, които са в миналото, са организирани хора около парламента, които трябва в комплект с предизвиканата инфлация да попречат да бъде съставено правителство. Това е целта на опозицията, това са и средствата, които тя използва. И докато бъде получен мандат за второ правителство, както е по Конституция, започват протести против Виденов и правителството му. Президентът Желев бездейства и с това показва, че няма да изпълни правомощията си, като връчи мандат, тъй като неговият мандат на държавен глава вече изтича. Това е безвремието, в което се протестира срещу премиер и правителство, които е в оставка – предизвиканата инфлация качва безумно цените. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната. Това са събитията, чийто втори план остава без коментар.

Кабинетът в оставка се събира, за да умува как може да се заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат. Всичко е снимано, Ясно е кой е организатор.

На заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява на другарите си по партия:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

Добрев продължава и разговорите си с лидери на опозицията, както за вариантите за кабинет, така и за това ситуацията пред парламента да бъде овладяна. Ето какво признава той месеци след януарските събития:

“Към 8 часа на 10 ти /януари – бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира.

Нещо повече – президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.”

Тук Добрев пропуска, че Петров вече е поел ангажименти пред опозиционните лидери – нещо, което той тогава не подозира.

Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона

“Всички икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново соцправителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари."

- казва на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. След пет дена Добрев продължава за разкрива какво всъщност и защо се е случило пред парламента. Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения “черен петък”, онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. “24 часа”. Ето още от казаното тогава от Добрев:

“ Няколко пъти разговаряхме/с Костов – бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: “Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.”

Протестите вземат такъв обрат, че е известна и друга фраза, изпусната от бъдещия премиер Иван Костов към протестиращите в студените януарски нощи на 1997 пред парламента: "Я сега да ви видя, господа революционери, какво ще правиме?” Костов е смутен от внезапно покачения висок градус на напрежение, който се повишава от скока на инфлацията и изчакването на Желев.

Добрев изнася няколко месеца след погрома над парламента и още факти:

“Не такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: “Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите.” Той ми заяви: “Аз нося отговорност, оправяйте се вие”.... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента – бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: “Останете по местата си!”

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Това ли виждането на Георги Първанов за държавник?

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

Групировките и протестите

Националната политическа стачка, която обявява СДС окочателно разрушава договореностите, които са обсъждали Добрев и Костов. Добрев е толкова омерзен от лицемерието на опонента си, че пред близките си казва: “Иван Костов е лъжец!” След това прозрение нещо у Добрев се пречупва, стресът е силен и само след броени месеци заболява фатално. Така тръгва болестта му, която за две години го отвежда в гроба. Въпреки случилото се тогава, днес, 10 години по-късно Иван Костов признава, че Добрев се е отказал от мандата, за разлика от съшитите с бели конци версии на запътилия се към Европа Стоянов, според които той е бил човекът отказал да приеме мандата! Заслуга на БСП е в това, че от партията показаха, че Българската социалистическа партия не е в състояние да проведе необходимите реформите в страната. Те единствено предизвикаха тежка криза и разбраха, че не могат да управляват”, подчертава днес Иван Костов. - Но това разбра преди всичко Николай Добрев... Страната беше в национална стачка и беше блокирана, а единственият начин да се продължи напред, беше да се предизвика насилие и затова Добрев се отказа от мандата”, коментира в наши дни лидерът на ДСБ. По думите му е трябвало да се вземат хуманни решения и те са били взети от Николай Добрев тогава.

Тези твърдения на Иван Костов и версиите на Петър Стоянов за личен принос по предотвратяване на насилието в зимата на 1997 година влязоха в противоборство, като показаха една от причините за разделението на десницата. В нея едни пренаписват биографиите си, а други – съобщават фактите, такива, каквито са били. Ето защо погрешно би било да се обяснява, че БСП и СДС са влезли в конфликт по повод събитията януари-февруари 1997 година. Конфликтът е между ДСБ и СДС: реалността пред амбицията да се изписват значими биографии. На въпрос дали групировката “Мултигруп” е плащала за протестите, бащата на Илия Павлов обясни красноречиво следното:

“Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.”

Плащали са си на хората както трябва, не са създавали напрежение – но на кого са плащали и защо? Доколкото е известно: корпорациите са длъжни да плащат данъци, а в това признание на Найденов “плащането” не звучи точно така.

Не е имало изнудване за подкрепа, не е имало натиск за оказване на финансова помощ, но е имало “плащане на хора”.

На границата на лъжата прозвуча твърдението на Стоян Денчев, /бивш главен секретар на кабинета “Беров” – бел. Л. М./: “Аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...”

Всъщност истината за Денчев е, че той взе дейно участие в заграбването на държавния винен експорт и преминаването му в частни ръце. Амнезията на Денчев не му позволи днес да вдене и че в периода януари-февруари 1997 е имало предизвикана инфлация, която да подсили ефекта от обявената от опозицията национална политическа стачка. Той заговори направо за преодоляването на инфлацията – а как, с какви механизми – Денчев замълча!

В студиото на Нова телевизия водещите Лора Крумова и Коритаров бяха поканили Стоян Денчев, Павел Найденов, Красимир Райдовски на разговор за 4 февруари и групировките. Единственото, което стана ясно от този разговор, бе, че “Мултигруп” е финансирала политици още от 1992 година, че Денчев не “помни” предизвиканата инфлация, а единствено нейното “героично” преодоляване. В студиото бе критикуван Виденов, а протекциите на кабинета му и изпращането на Илия Павлов в Москва на преговори с “Газпром” като представител на властта – това бе удобно “пропуснато”.

Странно за предизвиканата инфлация не обели дума и Красимир Райдовски, а той би следвало да има представа от това, че бе предизвикана такава и, че бе преодоляна. Как, от кого – вече 10 години никой не смее да обясни.

В студиото на Нова телевизия беше казана и една истина, че събитията януари-февруари 1997 са били провокирани, за да се продължи преразпределението на икономиката. Днес 10 години по-късно е ясно, че това преразпределение включи приватизацията, която проведе кабинетът “Костов”, това преразпределение включи и игнорирането на мощни корпорации като “Мултигруп” и застрахователните компании на ВИС и СИК. И най-сетне: в студиото на Нова бе дадена оферта от Стоян Денчев към следващите управляващи за поредно влизане в политиката. “Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.”

Вярно е казаното от Денчев по отношение на премиера Станишев, но защо чак сега забеляза той колко зелен влезе в голямата политика днешният министър-председател? Този избор и присъствие са вече с година и половина давност! Защо досега Денчев мълча? Или и той е прегърнал максимата “Закъснялото изричане на неудобни, страшни истини, често ги прави безстрашни”.

И така: при получаване на мандата за второ правителство Добрев прави изявление, в което казва:

“Халът на държавата и на хората е такъв, че такова поведение /да се робува на теснопартийни интереси – бел. Л. М./ ще бъде най-малкото национално безотговорно... трябва да спрем да си играем на политика, на всекидневни митинги и разрушителни стачки. Пред нас се срива всичко – и веществените, и духовните ценности.

Трябва да спасим България, и то сега, и то веднага. Нека направим това чрез съгласие, разбирателство и сътрудничество. Противопоставянето и омразата сега са пагубни и самоубийствени за всички ни.”

Днес Петър Стоянов обяснява така събитията: “Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замеряше с камъни.”

В продължението следва края на тази история, с родените след 10 години лъжи за събитията

 
България и Румъния ще ръководят заедно полетите на самолети, съобщи министърът на транспорта Петър Мутафчиев в навечерие на заседанието на Българо-румънската транспортна комисия. На нея ще се обсъди създаването на нов функционален блок за ръководство на въздушното движение. Този център няма да е затворено пространство между България и Румъния, а ще се търсят и други партньори. Ако обаче италианският център "Бриндизи" поеме контрола над Балканите във високото въздушно пространство, за България ще остане само ръководството на движението под 10 хил. метра, което не е така печелившо. Тогава логично идва въпросът: за кое точно се хвали министър Мутафчиев?

Ако американците и французите се усетят за търга с "Аления"...

Политици и шефове в РВД тръбяха, че бързаме да сме първи на Балканите с Единен център за управление на въздушното движение, но избраха по-дългия срок на изпълнение на Аления-Маркони края на 2003г. За сведение, опреснявам паметта на министър Мутафчиев, офертата на американците бе в края на 2002 г. да се пусне системата да работи. Както се случи и при втора фаза, и тук крайната цена се удвои и стана съизмерима с офертите на загубилите търга французи и американци. А към днешна дата не е сигурно, дали са го и загубили, вероятно ако се прочете доклада на комисията от МТ, която прави проверка на РВД през 2002г. ще се изясни случилото се.

Дотук - каквото било, било, но 2002 г. дойде, а италианците бяха доникъде. Тогава, за да бъдат извадени от конфузната ситуация, че след декември 2003 г. няма да бъдат готови, сам генералният директор Цветан Дилов прави предложение с "Аления-Маркони" да се сключи фазов подход на изпълнение на договора /т.е. италианците да доставят поетапно това, с което са готови /. Вариантът с фазовия подход сеп риема и оправданието на ръководството на РВД е, че така щяло да се ускори изпълнението по договора, тъй като се задавала Олимпиадата в Гърция и нямало да можем да поемем трафика. По време на Олимпиадата диспечерите си работят със старата апаратура, а не с тази на "Аления-Маркони". Ефектът от фазовия подход е, че и досега, 2006 година, италианците не са предали системата и едва ли ще дължат някакви неустойки по забавянето, тъй като приемането на фазовия подход им измива ръцете от каквато и да било отговорност да спазват заявения краен срок - нещо, с което са спечелили търга пред останалите кандидати.

В сметките на РВД през 1997 г. имаше 130 млн. долара и от тогава всяка година постъпват по 60-70 милиона евро, но когато стане въпрос за радари и система за водене на самолети, Дилов "пести" пари. В същото време той не спря да тръби по медиите в стил "България на три морета", че България ще направи Единен център, който ще бъде Балкански център и ще управлява трафика и на съседите, а от там и ще прибира и техните приходи. Това освен, че раздразни македонци и румънци, ги амбицира и те си купиха и по-добри системи, и по-модерни радари. Междувременно българските планове за ЕЦ на Балканите се оказаха химера и към днешна дата, стана ясно, че Дилов е решил да прави Балкански съюз с Румъния, срещу другите. В това начинание той въвлече и министър Мутафчиев, за да му прави актив. Но ако се върнем в историята ще си спомним как за България свършват Балканските съюзи и може да предположим какъв ще е "активът" на министъра. Напоследък професионалистът Дилов е започнал да разбира, че не можеш да се предявяват претенции за регионален център с 20 годишни радари и система с куп кусури, ето защо той обърна позицията си и започна да прави изявления, че трафикът над България може да се ръководи от всяка точка на света. Както е тръгнало, не е далеч времето, когато РВД ще ръководи самолети в зоната на летищата и ще се лиши от 90 на сто от приходите си. Това ще е ролята на професионалиста, когото Мутафчиеф няма да сменя под натиск, а стъпка по стъпка ще оправя нещата. Като отчетем, че близо година Мутафчиев дори избягваше думата РВД, явно ще му трябва мандат от 45 години, но сега мандатите са по четири години, а на транспортните министри, както показва най новата ни история - по две.

Един от най фрапантните примери за професионализма на Дилов засега са: модернизацията на радарите без търг и търгът за трета фаза. И при двете той е председател на комисиите направили съответния избор. При модернизацията на радарите се прави Комисия от хора, повечето от които не работят на радарите и не ги интересува какви ще бъдат бъдещите проблеми. Самите италианци от монтажната група са казвали, че те са обиколили света да монтират радари, но никъде не им се е случвало да подменят само приемници, а да оставят старите предаватели, които са на 20 години. След време, италианците спират да говорят на тази тема, защото началниците им обяснили, че това се правело така, за да се избегне търг и покрай частичната модернизация на първичните радари да продадат три нови моноимпулсни радара, пак без търг. Трябва да припомним, че когато през 1994 г. РВД подмени само вторичните радари на трасовите комплекси, бе проведен търг и спечели американската фирма Кардион. Та от тогава там първичният радар е италиански, а вторичният - американски. Повече от сигурно е, че ако РВД бяха обявили търг за подмяна само на приемниците на първичните радари, то и други фирми освен "Аления- Маркони- Системс" щяха да участват.

Тези дни стана ясно, че министърът на транспорта бил разтревожен, защото от РВД изтичала информация. Мутафчиев обаче не уточни за кой период от време говори. За сегашния или за времето, когато той самият бе опозиционен депутат и от трибуната на парламента громеше управляващите за далавери в РВД. Тогава днешният министър на транспорта и съобщенията задаваше въпроса: " Кой е директор на РВД?" И сам си отговаряше: "Господин Дилов, който е подписвал договорите с "Аления" струва ми се". Тогава Петър Мутафчиев се е обаждал на хора в РВД с искане да му дават информация за далавери, защото правел много хубави питания на тема РВД и от Позитано 20 много му се радвали. От какво тогава се тревожи сега министърът? Излиза информация, част от която той е размахвал на политическите си противници.

Ако приемем, при договора с Копитото и с Главболгарстрой, че "приносът" на Цветан Дилов е безхаберие, че предприятието се източва, то при модернизацията на радарите и при трета фаза той прекрасно е разбирал /а и му беше казано /, че съсипва бъдещето на РВД. И в това отношение РВД е уникално.

Битката на социалиста Мутафчиев със синия финансист Муравей Радев

Имаше време - мандатът на управление на Иван Костов, когато областният лидер на БСП Петър Мутафчиев и ексфинансовият министър Муравей Радев близо седмица произвеждаха новини за народа. Тогава Мутафчиев храбро разкриваше факти за източените от РВД милиони с помощта на бившия син ковчежник, а Муравей още по-храбро отричаше, да е имало далавери.

Преди четири години

със 146 гласа "за", 40 "против" и 1 "въздържал се" парламентът изпрати на главния прокурор Никола Филчев Доклада на Временната комисия, която проучваше дейността на Ръководство на въздушното движение, както и констатациите на Сметната палата от 2000 година.

Шефът на палатата тогава, Георги Николов, който бе в парламента, каза, че неговите изводи напълно се покриват с констатациите на комисията. НДСВ, ДПС и БСП подкрепиха изводите в доклада, СДС - не. Документът обвиняваше бившите министри Вилхелм Краус и Муравей Радев в причиняване на значителни вреди за държавата.
В кулоарите на парламента остри реплики си размениха БСП депутатът Петър Мутафчиев, член на комисията, и ексминистър Муравей Радев. "Това е пладнешки грабеж!", скочи Мутафчиев в защита на позицията си по делата на РВД. Ето защо си струва да припомня на господина министъра, как като специалист по транспорта в миналото, в 39-то Народно събрание, г-н Мутафчиев не спестяваше критики за злоупотребите и нарушенията в сектора. Още се помнят питанията му към бившите му вече колеги Николай Василев и Пламен Петров за договорите на РВД с италианската фирма "Аления-Маркони Системс", подписан през ноември 2001 г., както и този за единнния Балкански център за управление на въздушното движение.

Временната анкетна комисия разглеждаше скандалното пилеене на милиони в РВД,

като се очакваше веднага след проверка на състоянието на държавното предприятие ръководство "Въздушно движение", Временната анкетна комисия да предложи преразглеждане на статута на държавното предприятие. Гласувано бе, докладът с нарушенията, извършвани в РВД в периода 1997-2001 година, да бъде представен на главния прокурор. Според доклада, бившият финансов министър Муравей Радев не е упражнявал оперативен и ефективен контрол, за да предотврати източването на средства от РВД. От своя страна, от парламентарната група на ОДС обвиниха председателя на Временната анкетна комисия - депутата от НДСВ, Никола Богданов Николов, че срещу него се води дело от РВД за 25,000 лева пропуснати ползи. Народният представител го отрече и обеща коментар по време на дебатите за РВД. Двама депутати от Временната анкетна комисия - Александър Арабаджиев и Петър Мутафчиев изпратиха тогава писмо до председателя на Сметната палата Георги Николов, в което отправяха запитване правена ли е била проверка за състоянието на РВД през 1999 г. по заповед на директора на палатата. Депутатите от "Коалиция за България" искаха да им бъдат предоставени констатациите на Сметната палата за РВД, ако е имало такава проверка. "До момента нямаме такъв отговор, а днес трябва да се състоят дебатите", заяви тогава социалистът Петър Мутафчиев.

Кога и за какво изтича давност по нередностите в РВД

По закупуването през 1998 г. без търг на три моноимпулсни радара и частична модернизация на първичните радари, за да има мотив да се избегне провеждането на търг, стойността на модернизацията, направена от италианската фирма "Аления- Маркони" е твърде висока. За провала на тази модернизация, 30 инженери пишат писмо, за което стана дума в предишната част на това разследване. Тогава се оказва, че Вилхелм Краус е бил подведен, че в РВД не се подменят радарите, а се прави някакъв ремонт и вместо да се спре предстоящата модернизация, тя се ускорява. По въпроса за радарите президентът Петър Стоянов дори привиква Краус. Негово е изречението, което казва на Краус пред човек от РВД: "И с радарите ли ще я караме, както с другите работи в РВД?" За сделката с радарите своевременно са били информирани икономическа полиция, прокуратура и следствие. В следствието, разследването за радарите е разделено на две части: закупуване на радарите без търг за 15 млн. долара и построяване на кула за 15 хиляди лв. Не трябва да се забравят разбира се проверката на МТ през 2001 година, изказванията на народния представител Петър Мутафчиев, сега министър на транспорта и бивш член на парламентарната комисия, разследваща РВД. Десетгодишната давност на описаното деяние за радарите изтича през 2008 година.

През 1998 г. се прави търг за довършителни строителни работи по сградата на Единния център. Печели го "Главбoлгарстрой" с най-ниска оферта от около 27 млн. евро. Следва препроектиране по искане на РВД и естествено корекции в цената, с която Главболгарстрой печели. Крайната цена е около 45 млн. евро. И далеч надхвърля скъпите оферти на другите участници в търга. Няма данни какво са направили прокуратура и следствие по този въпрос. Председател на Експертния съвет по договора е сегашният директор Дилов. По този договор има дадена негативна оценка от: Бялата книга на правителството на Симеон Сакскобурготски, проверката на МТ през 2001г., многобройни депутатски питания, докато БСП са в опозиция. Десетгодишната давност на описаното деяние изтича през 2008 година.

През 1999г. се провежда търг за трета фаза по изграждане на Единния център за УВД. Участват италианската фирма "Аления-Маркони", френската "Ерсис" и американската "Рейтион". Печели италианската фирма "Аления-Маркони" с оферта от 17 млн. евро. Следват познатите от втора фаза анекси за срокове и цени. При оферта за изпълнение на договора до 2003 г., същият и досега не е завършен, а сумата поизпълнението вече клони към 36 млн. евро и стана съизмерима с офертите на изгубилите търга американци и французи. Информацията от следствието е, че те не се занимават с трета фаза, тъй като те се занимават с нещо, което считат за престъпление едва, когато то е изконсумирано, а трета фаза все още продължава. Както вече стана дума, по искане на РВД през 2001 г. се сключва Анекс за фазов подход, чрез който се очакваше ускоряване на договора с "Аления". Ефектът от поискания фазов подход и то от РВД е единствено, че българската страна няма да получи неустойки за закъснението. Негативна оценка на този договор е дадена от: проверката на МТ през 2001г., многобройни депутатски питания докато са в опозиция. Десетгодишната давност на описаното деяние изтича през 2009 година.

През 2002 година РВД купува бившата почивна станция на БДЖ - "Локомотив" в курорта "Св. Константин и Елена" за около 10 млн. лева без проведен търг. От РВД са направени доста разходи по ремонт и оборудване, но не са правени проверки, за да не излезе нещо. Станцията все още не се експлоатира. Все пак до 2012 година - годината на поредното изтичане на давност има време.

Старите грехове още тежат

През 1991 година, от РВД са преведени 1 850 000 щ. д. на "Авиокомпания Балкан", за да може последната да закупи части на РВД за 75 000 щ. д. За какво е била нужна останалата преведена сума може да каже тогавашният директор на "Балкан", ако някой ден се върне от Америка, където се е пренесъл да живее. Може би с превода на тази сума се даде началото на края на "Балкан". Сумата от 1 600 000 щ. д. така и не бе върната на РВД. Как си е "свършила" по този превод и обосновката му, работата прокуратурата може да се разбере от писмо на Градска прокуратура с изходящ № 1648/98 от 1999 година. Благодарение на това, генералният директор на РВД тогава можа безпроблемно да дочака пенсия, да вземе многоцифрено обезщетение и да назначи сина си в РВД, като го запише като задочен студент в Техническия университет, в специалност РВД, където самият той преподаваше, когато нямаше работа в тренажорния комплекс.

От несъбрани аеронавигационни такси в периода 1992-1995 г. на стойност 16 000 000 щ.д., /за което аз писах тогава във в. "Демокрация" - бел. Л. М./, мнението на Градска прокуратура по този, а и по други въпроси за същия период е отразено в писмо с изходящ номер 2280/95 от 26. 04.1996 година. Тогава само американското посолство бе натрупало 4 милиона долара дълг към РВД.

През 1996 година Жан Виденов в качеството си на премиер изпраща писма до всички ръководители на държавни предприятия, в които им нарежда да изтеглят всички пари на ръководените от тях предприятия от определени банки, по приложен списък. В списъка фигурира и Елитбанк. В периода от деня на изходящия номер на това писмо от Министерския съвет и съответно, входящия му номер в РВД, РВД не само, че не тегли парите си, а внася нови 2 000 000 ш.д. в Елитбанк. Та в РВД първо внасят парите в Елитбанк, а след това завеждат писмото на Виденов. След фалита на банките ръководството на РВД започва да пише писма до Жан Виденов с искане за лично съдействие, да им помогне да си върнат парите от фалиралите банки. Няма данни какво е становището на прокуратурата по този въпрос.

Утре следва краят на това разследване

 

Защо все още се премълчават факти от Жан Виденов, Петър Стоянов, Иван Костов за годините 1996-1997?

Водещият на Много се изприказва за събитията от най-близката история и по-точно за периода в годините 1996-1997. Приказките ескалираха в полуистини едва когато Николай Добрев си отиде – защо? Всеки един от преодолелите „амнезията” на тези събития си има причина.

Много въпросителни останаха без отговор, а в същото време се замазват от манипулации – защо? Защото и днес все още участници в тези събития имат основателни причини да не изричат цялата истина.

Лошото в това явление е, че и никой не задава въпроси, на които трябва да чуем отговора...

Мнозина все още си имат причини да се правят на интересни и да мълчат, да не разрушават илюзорната представа, която изградиха в гражданството особено след смъртта на един от най-основните участници – Николай Добрев.

Жан Виденов, бивш премиер- Каква е ролята на Костов в тъй нареченото предателство на Добрев. Или Костов беше един статист, който изчака реда си? – пита Кеворк Кеворкян бившия премиер Жан Виденов в предаването „Всяка неделя”.

- Имаше договорка тогава – отвръща Виденов. Той /Добрев – бел. Л. М./ доста рискува. Защото резултатите от икономическата криза не бяха много ясни – всичко можеше да стане. Но стремежът му към властта го тласкаше да вземе всичко, което може, тогаз. А-а-а-а мойте хора на „Позитано” искаха от него гаранции, че няма да ги пипа. И ги получиха...

Този откъс от интервюто на Кеворкян във „Всяка неделя” от 7 октомври 2012 г. казва и не доизказва много.

Първото, за което никой не говори колчем стане дума за събитията 1996-97 е разделянето на периода на две: преди убийството на Андрей Луканов и след него. В тази светлина излизат наяве много истини, които Виденов премълчава.

Имало е договорка, имало е договорка между Добрев и Костов – това се повтаря като мантра, но дали защото е удобно и замазва истини?

Тежкото мълчание на Жан Виденов

„Човекът на честта и морала” както нарича Виденов неговият началник кабинет – Кр. Райдовски пропуска важни факти от този драматичен за страната ни период.

Виденов не говори с дати.

Виденов мълчи за скандала, който е имал в края на лятото с Андрей Луканов.

Виденов мълчи за Доклада за състоянието на банките, който е изчетен от Николай Добрев на закрито заседание на Министерския съвет.

Виденов мълчи за това как уж стремящия се към властта Добрев го е помолил да изчака и да не го прави министър на вътрешните работи. Предложението на Жан Виденов сварва семейството на Добрев на път за клетвата на сина му Кирил.

Виденов иска час по-скоро да маха Любомир Начев от поста му след скандала, който осветли Севда Шишманова.

С изненада Добреви чуват от радиото, че министър на вътрешните работи става Николай Добрев!

Виденов не е изчакал и не се е съобразил с молбата на Добрев и го обявява за министър!

Виденов мълчи, че Луканов е искал да го махне от премиерския пост и да направи министър-председател Кръстьо Петков.

Виденов говори на границата на лъжата, когато казва, че Добрев се е стремил към властта.

Всъщност истината е, че още Андрей Луканов мисли сериозно да запази властта на БСП, като бъде сменен премиерът Жан Виденов.

На 2 октомври 1996 г. Луканов е убит и това преобръща хода на събитията и скоростта, с която се развиват.

На конгреса на БСП Жан Виденов излиза с версията, че в страната няма криза, и всичко е вървяло по време на мандата все едно нищо не се случва. А то се случва: Предложено е председателят на партията да бъде сменен с Георги Първанов и Виденов да си остане премиер.

Тогава излиза Добрев и изрича цялата истина за хала на икономиката, банките – това го има в Стенограмите на този конгрес.

След няколко дни Виденов подава оставка и от двата поста? И от председател на партията, и от премиер и изненадва съпартийците си!

Къде дотук е борбата на Николай Добрев за власт?

На извънредното заседание на парламента на 28 декември, когато депутатите трябва да приемат оставката на правителството на Жан Виденов, Стефан Савов казва:

„...Отново повтарям, ние смятаме за виновен не само Жан Виденов и неговия екип, а смятаме за виновни онези, които го издигнаха и, които до последния момент на конгреса го поддържаха. Добре, че уважаемият господин Николай Добрев се намеси нещо, преобърна конгреса, не знам какво стана, обаче така или иначе някакви промени не станаха. Промени, обаче не в политиката...

ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, господин премиер, уважаеми министри! Днес отново сме свидетели как несериозно се отнасяме към, може би, най-сериозният въпрос, който касае страната - оставка на изпълнителната власт.

Аз лично не можах да разбера от премиера защо си дава оставката и сега трябва да разбирам това нещо от лидерите на опозицията.

Затова, аз бих искал да чуя тук господин премиерът защо подава оставката и на цялото правителство. Какво не им достигна на тях - политическа култура ли, отговорност ли е, идеи ли е, партията ли му пречеше, той ли пречеше на партията?

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Каква процедура е това?

ПЕТКО ИЛИЕВ: Моята процедура, господин премиер, е целият български народ и всички депутати да чуем мотивирано защо си подавате оставката. Какво не Ви достигна? Какво нямахте?

Вие тук излязохте и казахте: "Аз си подавам оставката. Ще работя за бъдещето на България." и т.н. Досега какво правихте? Искаме мотивирано подаване на оставка. Защо? Защо си подавате оставката, за да знаем ние как да гласуваме. Това искаме, господин премиер, а не ала-бала приказки тук и "подавам си оставката". Това е отговорен момент. За да чуе народът, за да знаем тук всички народни представители от опозицията, от управляващите, как да подходим към този въпрос - отговорно, за разлика от вас. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на опозицията).

Оставката е приета.

Даже документацията на парламента е объркана за тези дни. Според нея на 10 януари се провеждат три извънредни заседания на парламента за дебат по оставката на Виденов и приемане на Декларация за национално съгласие:

Първо заседание от 11.24 часа до 11.30 часа;

Второ заседание от 17.40 до 18.50 часа;

Трето заседание от 9 до 11.25 часа.

Към днешна дата Виденов твърди, че е предложил Николай Добрев за лидер на БСП и премиер, но близките на Добрев нямат спомен на конгреса Виденов да го е предлагал за премиер!

Все пак двете оставки на Виденов изненадват „Позитано”? Ако са били предложени на конгреса на БСП дали щеше да има изненади?

Или другата версия – в случай, че Виденов го е предложил за премиер на конгреса, то тогава защо днес, след смъртта на Добрев Виденов твърди, че Николай Добрев се е стремял към властта?

Коя от двете версии е вярната – документите на конгреса на БСП единствено могат да разкрият.

Както пак тези документи могат да покажат, че според Виденов всичко е било гладко в държавата и това вбесява Добрев, който скача и казва, че кризата в страната е безпрецедентна!

Така стигам до следния ключов въпрос: как възникна кризата с банките, и как с магическа пръчка тя бе преодоляна. Дали е истина, че пари в стотици милиони са изнесени от страната в навечерието на 1996 година, за да си даде оставката Виденов?

Дали е истина фактът, че без вливане на стотици милиони няма как да е била преодоляна кризата с долара?

За тези ключови факти Жан Виденов мълчи вече 17 години!

Мълчи и Иван Костов, мълчат всички водещи икономисти...

Кой предизвика изкуствена инфлация, и кой и как я „преодоля – днес 17 години по-късно всички мълчат.

Ето какво още каза Виденов пред Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя”:

- Предложих Николай Добрев за партиен лидер и премиер, защото той беше най-силната личност в управляващата партия... Трябваше силна персона, подкрепена персона, която да води страната в тези тежки времена. Той се уплаши. И след това предаде... А имаше готов сценарий – да остана партиен председател, да нося сърцето на Данко, пред феновете си в партийната членска маса, а някой послушник да е премиер. Колко време би издържала една такава схема, те самите сценаристи не се запитаха. А може би си правеха сметка, втори път да стана изкупителна жертва...”

Хиперинфлацията, нежеланието на Луканов докато е още жив Виденов да продължи да е премиер, зърнената криза, състоянието на банките, Виденов ги е изтрил от спомените си. За Виденов Добрев е предател, въпреки че и той, и съпартийците му прекрасно си дават сметка, че още едно правителство на БСП ще доведе до хаос, граждански стълкновения и забрана на партията...

Виденов топи Добрев, Добрев се отнася към него с респект, отнася се коректно към него – трудно ще сложиш тук знак за равенство в етиката на отношенията.

Виденов не отива на поклонението на Николай Добрев, въпреки че всички политици от „Позитано” са там.

На поклонението на Луканов е там, но на това на Добрев - не смее да отиде.

Добрев е съжалявал за съгласието си да го номинират за премиер...

Къде тук е стремежът на Николай Добрев към върха на властта, за който постоянно намеква Виденов?

Виденов отказва да носи* сърцето на Данко, но поставя съпартиеца си Николай Добрев на амбразурата. Като Матросов.

Юлий МосковСпоред един разговор във „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян с Юлий Москов, Москов сподели, че на 5 януари 12997 година той самият се е обадил на Евгени Узунов. Узунов споделил, че Добрев не искал да бъде номиниран за министър-председател на България!

Дали това е същият Добрев, за когото Виденов разказа пред Кеворкян, че се стремял към властта?!

Според Москов, Евгени Узунов го помолил да отиде и убеди Добрев да се съгласи за тази номинация. Към 17 часа Добрев вече бил склонен да бъде премиер в едно следващо правителство на БСП, но поставил условие до вечерта да се срещне с Иван Костов за разговор?!

Иван Костов от своя страна също поставил условия:

Добрев да отиде сам на въпросната среща и да го доведе сам главния редактор на в. „Стандарт”;

  • Срещата да бъде в 19 часа и до тогава да не се знае къде ще е срещата;
  • Да няма охранители, партийни другари да не съпровождат Добрев.
  • Никой в СДС или БСП не знае за тази среща.

На хотела на „Копитото”, където Москов закарва Добрев са съпругата на Иван Костов и съпругата на Красимир Стойчев.

Иван Костов, кандидат за премиер след оставката на Жан ВиденовШест срещи „Добрев-Костов” – за съдържанието на разговорите знаели двамата, тъй като срещите се провеждат на 4 очи. Днес Добрев не е сред живите, Костов може да каже всичко, но мълчи. Говорят негови хора, като Юлий Москов.

Добрев настоява: да не се допуснат граждански безредици, да се преодолее икономическата криза, да не се закачат хора от партията на „Позитано”.

Въпреки това на 10 януари около парламента започват безредици...

Около 22 часа вечерта, немският посланик Мецгер се обажда на Добрев и иска да се дръпнат хеликоптерите и се изпразнят пожарните. Добрев опонира, че се бъде разрушен парламента, на което Мецгер отговаря: „Утре ще ви построим нов”.

Ейвис Боулън, посланик на САЩ предупреждава Николай Добрев, че друго социалистическо правителство би установило „полицейски социализъм”.

Предателство или мъжество е постъпката на Николай Добрев с връщането на мандата?

Сделка ли са разговорите на Николай Добрев с Иван Костов или нещо нормално?

Тайнствената конспиративност на тези срещи не е ли опит на някои лица да се превърнат в значими за годините на прехода?

Истината е, че смелост за тези драматични дни от най-новата ни история някои люде добиха след смъртта на Николай Добрев.

Друга истина е, че едни са събитията преди убийството на Андрей Луканов, други след неговата екзекуция.

Дали щяха да бъдат различни събитията от края на 1996-началото на 1997 година ако Луканов беше жив?

Твърдо да.

Ако Андрей Луканов бе жив щеше ли Иван Костов да е премиер, а един Муравей Радев – министър на финансите? Никой не задава този въпрос.

Костов добива смелост за разговори с Добрев след смъртта на Андрей Луканов. Тогава вижда своя шанс да влезе отново във властта, но не като министър на финансите, какъвто е бил два пъти, а като премиер.

Дали е истина версията, че Луканов е бил убит, за да не търси парите от Пенсионния фонд, раздадени на неслучайни хора от БСП?

Очаквайте следващата публикация за още неизвестни и нежелани истини от края на 1996-1997 година.

 

Политиците не са престъпници твърдеше бившият Главен прокурор Никола Филчев и бе разпрострял чадър над властовия елит

Истината поражда омраза
Николай Амосов

Продължение от 16 юли

Години гранична контрабанда, разрастване на търговията с дрога и трафика на хора, кредитни милионери, фалит на банки, корупция в съдилищата и прокуратурата, приватизация - греховете на политиците от периода след свалянето на Тодор Живков не са един или два. Всички минаваха под знаменателя "първоначално натрупване на капитала" и така си останаха - без разследвания, без наказания, без последствия.
В началото беше изчезването на Пенсионния фонд, за което никой не потърси сметка на перестройчиците от социалистическата партия.

Плахо се заговори за задгранични дружества и то след като излязоха две големи разследвания в "Демокрация" за натрупването на външния дълг и износа на капитали. Пълният списък с фирмите и техните ръководители бе спрян за печат от главния редактор на вестник "Демокрация" с мотива, че фирмите били излизали в "Държавен вестник". Това бе лъжа, но истината бе, че някой и в СДС се боеше да излязат на светло всички тези фирми.
Комисията за корупция в парламента, с председател Ана Караиванова натрупа много факти, данни и най вече документи. Те бяха предадени на Главния прокурор Иван Татарчев и там започнаха да трупат прах.

Да вземем само примера как един почти неизвестен адвокат по гражданско право, въздигнат до премиер, подари милиони капитали във валута през 1992, като закри с лека ръка държавното министерство на външната търговия и остави в ръцете на служителите му всички връзки, контакти и възможности, които с години и много пари държавата бе създавала. Държавният износ мина в частни ръце. Името на този премиер е Филип Димитров. Той отново е депутат, отново го играе на голям политик в дясно.
През граничните пунктове на българската държава, милиони бяха изнесени в куфарчета. В чужбина си прехвърляха милиони долари и марки чрез банкови преводи, поради липсващите в България контрол и компютърна система за наблюдение, както и мрежа, свързваща данъчни служби, граница, полиция.

След 1989, в продължение на 15 години в държавния бюджет не влизаха милиарди от неплатени данъци, мита и акцизи с различни хватки на сенчестата икономика.
Останахме и без милиардите от иракското, сръбското, либийското и косовското ембарго... Какво се оказва тогава, че май това, което се изнесе след 10 ноември 1989 е несъизмеримо повече от другото, което е било пръснато по Живково време?

Защо чак през 1998 премиерът Костов най-после поиска действия от съдебната власт и ограбените пари да се върнат? Ако Иван Костов искаше да върне изнесени и ограбени пари и капитали, то той трябваше да начене тази своя хуманна деятелност още през 1991 година - времето, когато той за първи път поема поста на финансов министър в едно коалиционно правителство. Около година време по-късно и това правителство бе сменено след избори с друго и Костов отново продължи да е финансов министър. Това бе смутното време за родния бюджет, когато кооперации и фондации внасяха без мита, данъци и такси, милиарди не влизаха в бюджета. В този период на първоначално натрупване и преразпределяне на капитали, финансовият министър Иван Костов мълча - стиска очи и устни, не даде знак дали е наясно или пък чува какво става. Той чакаше.
Всеки би запитал какво - следващите събития и години навеждат на мисълта, че финансовият министър Иван Костов като че ли е чакал това, което е трябвало да се случи - да приключат някои определени процеси.
Когато годината бе вече 1998 - Костов бе два пъти финансов министър, без да е предприел каквито и да било съществени промени в данъчното и финансовото законодателство. От 1998 нататък той направи това, което сам не свърши в годините 1991 и 1992. Изникването на кухи банки и финансови пирамиди изигра своето предназначение - сенчестата икономика властваше над замрялата официална. Със заграбеното се купуваха предложени на безценица предприятия, машини и съоръжения.
Едва ли бе случайна небрежност, това, което Костов не направи при двукратното присъствие в управлението. По-скоро бездействието му прилича на трудна мисия, поставена му от хората, които организираха, проведоха 10 ноември.
Заслужава си да цитирам някои от хвърлените в посока средства за масова информация думи на политици... в тях има и много, и малко истина. Ето няколко примера:

* Васил Гоцев, адвокат, достигнал до министър на правосъдието в кабинета "Костов" от 1997: "Групировките остават без козове, огласим ли сътрудниците на ДС". Не ги огласиха, групировките продължиха да трупат капитали.

* Иван Костов: "Възможно е да дадем премиера, /Жан Виденов - бел. а/., на прокурор. Става въпрос за превишаване на лична власт". И още: "Групировките могат да преминат към мокра война" /19 юни 1997/.

Виденов се превърна в безработен и забравен, нищо от действията и решенията му като премиер не бе подхвърлено на съмнение в следствието и прокуратурата.

* Йордан Соколов /адвокат по граждански дела, стигнал до постовете МВР-министър и председател на Парламента/, на 6. 12. 1996 заявява: "Още не е назрял моментът за внасяне на вот срещу Виденов". Десните не искаха властта, докато не дойдоха парите на Сорос.

* Генерал-майор Божидар Попов, главен секретар на МВР: "Скоро ще огласим поръчковите убийци" - /12. 08. 1997 г./ Никой няма да чуе години след тези думи имената на поръчковите убийци - такава информация просто не се огласява твърдят професионалисти от спецслужибите.

* Владимир Манолов /за известно време и. д. шеф на контраразузнаването/: "1265 са сенчестият елит."

* Арлин Антонов: "Всяка престъпност е свързана с властта". /26 09. 1996 г./ Никой не се замисли над думите на Антонов, но времето и показните убийства ги потвърдиха.

* Теодосий Симеонов, депутат от СДС, по-късно министър: "Имуществото и парите на мутрите се отнемат". /31 юли 1997 г./Не бяха отнети нито парите, нито имуществото на мутрите. Тези от тях, които останаха живи продължиха с легитимен бизнес, като добре облечени бизнесмени.

Пожари, погром на парламента - случайно или стъпки на отчаяние

На 26 август 1990 пламна партийния дом, заради свалянето на комунистическите символи, "заради бошевишките символи", които парламентът и ВС на БСП наблюдавали невъзмутимо... Двама граждани, Пламен Станчев и отец Амбарев заплашиха, че ще се самозапалят. Вместо те, лумна бившият партиен дом. Дали бе случайно - по-скоро бе ход на отчаяние на бившите комунисти, че ходът на перестройката им се измъква от контрол. Станчев наскоро получи общински апартамент, за Амбарев и антикомунизма му не се чу нищо.

Свидетел, името на когото запазих в годините и към когото следствието не бе проявило интерес разказа: "Почти във всяка стая откъм "Дондуков" и пресцентъра имаше бидони с нещо като спирт за горене, ацетон, лакочистител -така миришеха. Бели бидони, четвъртити, с черни капачки, пластмасови, 5-6-литрови. Намерихме ги вътре. Не видях някой да внася такива бидони, но видях да ги разливат наоколо. Във всяка стая на първия и втория етаж имаше поне по един-два бидона...Към 5.30 часа, когато пожарът вече беше загасен, се оказа, че именно тези бидони са горели най-много и са допринесли за разрастването на пламъците..."
Странни хора са забелязани вътре в партийния дом преди пожара, по необясним начин са се възпламенявали едновременно стаи на различни етажи отвътре. Мъже в костюми, с бели ризи са преглеждали и подбирали документи в канцелариите. Някои от тях са били със служебни карти. От сградата преди пожара са изнесени метални каси разказаха свидетели - пожарникари, полицаи и граждани.
Виновни не бяха разкрити, прокурорската преписка бе прекратена по нечия заповед и случаят мина в архив.
Втори скандален случай бе погромът на парламента в зимата на 1997 година. Денят е 21 януари 1997 г. На Общо събрание на парламентарната група на демократичната левица, министърът на вътрешните работи, Николай Добрев довежда до знание на депутатите следната информация:
"...Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е в това, какво се готвят да направят синдикатите "Промяна" например. Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта - "при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо - промяна в Кодекса на труда с две изменения - социалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция, и второ, - ще преразпределя профсъюзното имущество"."

Според българския Наказателен кодекс "престъпление е това обществено опасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо". И Иван Костов, и Стефан Софиянски, и Петър Стоянов, и полковник Красимир Петров, шеф на столичната ДВР прекрасно осъзнаваха, че бездействието и подбудителството са еднакво престъпни. Тълпата щурмува парламента, вследствие на бездействието на едни политици и подбудителството на други, и нахлу в сградата на Народното събрание.

И този погром като пожара на партийния дом от 1990 останаха безнаказани. Действия насочени срещу държавността и реда, с конкретни извършители останаха без последствия и минаха към архив. Няма такава държава в Европа, в която две толкова скандални събития да останат без последствия. А те останаха без последствия защото в замисъла и осъществяването им прозираше участие на политици. Те дърпаха конците, те гарантираха, че няма да има виновни и го уреждаха чрез послушанието на полиция и прокуратура.

Аферите с лично присъствие на политици останали без последствие

С подписа на Андрей Луканов, като разрешение бяха раздадени 108 апартамента от жилищния фонд на БОДК - остана без последствие.
Ликвидирано бе Главно инженерно управление, с което запознати са Димитър Луджев и бившият зам.-министър на отбраната Димитър Тановски, /съветник на премиера Любен Беров/. Милионите липсват - виновни няма.

Процес на прехвърляне на държавния винен износ на фирмите "Винимпекс" и "Винпром сървиз" в частната фирма "Домен Бойяр". По този подробно описан и доказан случай имаше и прокурорски проверки, които затихнаха. Заинтересовани от това прехвърляне бяха: Ахмед Доган, Константин Тренчев, фирмите на Роза Георгиева и съдружникът й - Маргарит Тодоров. Държавата субсидираше винопроизводството, а след това наготово идваха частниците на Тодоров и Георгиева и вземаха продукцията за износ.

Аферата "Сапио" нанесе щети в милиони на държавната хазна, заради подпис на Иван Костов. Прекратено бе по давност.
Аферата "Акрам" - банковите източвания в Северна България - замесени бяха имената на видни социалисти, като Андрей Луканов, Милен Чакъров, Димитър Йончев, бившият председател на Общинския съвет на БСП в Дряново Стефан Косев, бившият служител на тайните служби Людмил Досев и Румен Петков. Наказание имаше единствено за Акрам и близките му. Другите замесени отпаднаха и не бяха проверявани и разследвани.
От Министерството на търговията /по времето на Валентин Карабашев като министър/се издаваха удостоверения за внос на цигари - с 30 пъти по-ниски цени. Ощетен бе държавният бюджет, по виновни и наказани нямаше.

Изкупени бяха сурови кожи на цени по-ниски от международните и с този акт на хора от кабинета на "Любен Беров" бяха ударени сериозно 25 български фирми от кожухарската индустрия. Остана без последствия и наказани нямаше.

С документи бе изнесено от мен, че народни представители присъстват в управителни органи на банки, като: Захари Захариев /банка "Славяни"/, Асен Мичковски /ТБ "Електроника"/, Емил Бучков /ЧЗБ "Агробизнесбанк"-АД, Пловдив/, Шерифе Мустафа /ЧЗБ "Агробизнесбанк"- АД, Пловдив/. Тези банки фалираха, но виновни и наказани нямаше.

Пред Комисията за корупция бе поканен депутатът Ахмед Демир Доган, за да обясни как е закупил апартамент за 1 937 000 лева и 63 000 лева за гараж, при положение, че доходите му като народен представител бяха много по-ниски. Доган не се яви и повече никой не го повика или обезпокои.

Публикувах личен банков влог на министър Христо Тотев от 50 000 щ. долара, получени от чужбина в българска банка. С хиляди увъртания и недомлъвки, с нелепи обяснения бе доказано, че парите били за балетни спонсорства и са се озовали погрешно в сметката на името на министър Тотев!

Зам.-началникът на Главно управление "Данъци" в Министерство на финансите Евгений Тодоров взе участие в шоу "Невада" и спечели 60 000 лева, и то при положение, че фирмата в момента се проверяваше данъчно! Остана без последствие.

Следва продължение

 

Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. От 2006 година има авторски сайт - “Хроники”, lubamanolova.info, който има над 400 000 посещения до момента.

- Госпожо Манолова, в последните месеци депутатът Яне Янев непрекъснато осведомява обществото за някакви далавери? Някои го определят като пощенска кутия... Какво е вашето мнение?

- Естествено, че някой му я подава информацията на Яне Янев, в противен случай той би бил човекът ДАНС, човекът ФБР, а чак такъв феномен не ми прилича да е този индивид. По-интересен е въпросът кой му я подава и защо се подава в такъв избирателен вид? Защо нищо не му подадоха за сделката на кабинета и Ирена Кръстева, няма нищо за разсипаната съдебна система, за това, че беше разрушено следствието като години преди това следователите бяха оставени със закон да бездействат...

- А откъде според вас идват поръчките на Яне Янев?

- Депутатът Яне Янев мълча, мълча, мълча в парламента и изведнъж разви такава страхотна „дейност” ума да ти вземе! Моето мнение е, че той изпълнява поръчка! Предполагам и чия поръчка изпълнява!

- Поръчката от партийна централа ли е?

- Не, не е от партийна централа, свързана е с една личност с много пари... Бизнесмен с мно-о-о-го пари! Много богатите като този човек, имат и съответните връзки в партийните политически среди... Янев е не само пощенска кутия, той е един изпълнител, той е и реквизит в една много слаба пиеса. Трябва да гледаме само какво ще стане от „разкритията” му – всичко ще се види...

- За кого работи този бизнесмен?

- Има много добри контакти с една от партиите в тройната коалиция! На най-високото равнище!

- Какво може да предположим? Че обещават на Янев да влезе отново в парламента?

- Парите могат всичко – дори да направят един Яне Янев политик!

- А защо избраха точно него?

- Много е изпълнителен и послушен човекът. През 1997 година той ходеше на три стъпки след Мозер – беше нейна сянка. Това, което правят чрез Янев в момента е да ангажират вниманието на хората и да не се обръща внимание на резултатите от сегашното управление.

- Разкритията за Мургина бяха много впечатляващи, не смятате ли, че имаше полза?

- Нищо няма да се случи с Мургина! Просто временно е отстранена, това не значи, че нещо ще й се случи, или че ще й бъде потърсена някаква отговорност. Всеки здравомислещ човек е наясно, че

Мургина знае много, за мнозина...

- А за аферата с изчезналите 10 т цирконий?

- Думичката цирконий аз лично я знам и съм я срещала във връзка с фалиралата в началото на 2000 г. Балканска универсална банка и един завърнал се изгнаник през август 2005 година, когато БСП спечели властта - Васко Нинов, бивш пиколо от Новотел “Европа”, който мина границата под “чуждо име и вънкашност чужда”, както е казал поетът, защото го търсеше Интерпол. Та той беше споменал около вземането на лиценза за банката си за цирконий. Когато го подпряха сериозно да каже какво му осигурява лиценза в БНБ, се оказа, че двата обявени от него изумруда са на границата и не могат да влезат, защото са с „неясен” произход, а “цирконият” се оказа оградна тел, която се намери в касата на една госпожа, член на неговия Надзорен съвет... Смехории.

- Как ще коментирате атаките срещу Бойко Борисов, свързани със Сретен Йосич?


- Бойко Борисов беше двигателят на задържането на Сретен Йоцич. Когато е говорил за протекции, с които се е ползвал, Сретен Йоцич е споменал, според сръбската преса освен Бойко Борисов и Николай Гигов, но икой не говори за Николай Гигов. Защо?

Защото това е човек, който е участвал в много от сделките с оръжие, свързани с хора от предишния и от сегашния кабинет – затова се спира само до Бойко Борисов! А Гигов се пропуска...

- Какво мислите за самоубийството на началника на кабинета на Доган - Ахмед Емин?

- Мехмед Реджеб, първият началник на кабинета на Ахмед Доган, каза две изречения в студиото на Нова телевизия и предаването „Здравей, България!”: „Причината за случилото се с Ахмед Емин е известна на ДАНС” и „Доган е бил на косъм от смъртта, преди да проехти фаталният изстрел в главата на Емин”. В тези две изречения е всичко. Каза го Реджеб и всички вкупом млъкнаха. Защо? Защото. Тук бих попитала: Защо никой не обясни за какво става дума? Бих попитала и спасил ли е лидера си Емин със своята смърт? Кой е искал да отстрани Доган и защо? Кой заплашва живота на лидера на ДПС, че непрекъснато го охраняват?

Защо изчезна с месеци Доган след тази смърт?

Защо не каже Яне Янев, който „знае” всичко, защо се охранява толкова Ахмед Доган? Защо никой не отговори защо толкова време не е премахната заплахата за живота на лидера на ДПС? Защо не е решен този проблем? Защо Доган не идва в парламента, пък все го избират за депутат?

- Защо ДАНС не реагира на твърденията на Мехмед Реджеб?

- ДАНС е една удобна институция. Не се знае те какво вършат и това, което вършат, реално досега няма кой да го провери. Преди време там се изсипаха няколко депутати без да имат право на това...

Напъните и цялата работа около ДАНС беше да се закрият спецслужбите,

да се изземат от президента и да се дадат в ръчичките на изпълнителната власт.
Малцина си спомнят, че при една автомобилна катастрофа преди няколко години зам.-министърът на земеделието Нихат Зия беше ранен и изпадна в кома. Според твърдения в печата на волана е бил шефът на финансовото разузнаване Васил Киров. Някой да е чул за последствия? Съдят ли Киров за тази катастрофа?

- Кои политици сгафиха по време на българския преход?

- Всички.

- Правителството на Виденов ли беше най-калпавото правителство?

- Защо точно Виденов? Виденов не го месете. Виденов направи много грешки – това е вярно, но Виденов си подаде сам оставката. И тук аз бих искала да попитам – след като изкуствено беше предизвикана инфлацията по времето на Виденов как така изведнъж след това инфлацията беше „овладяна”? С какви механизми? Това е някакъв феномен! Правителството на Виденов не беше свалено, той сам си подаде оставката. Не мога да разбера защо непрекъснато повтаряме, че Виденов бил свален?... Колцина премиери сами имат доблестта да се оттеглят от властта? Защо никой не говори за управлението на Любен Беров? То също нанесе много вреди на държавата...

- Виденов си отиде под натиска на народното недоволство...

- Не, моля ви се! Когато започнаха синдикалните протести от средата на м. декември 1996-та година, защото всичко започна така и тогава - Йордан Соколов, Васил Гоцев, Александър Божков казваха: „А-а-а, това са синдикални протести – ние не се месим!” След това изведнъж Надежда Михайлова се включи в първите редици на недоволстващите синдикално лекари, учители, интелигенцията – всички, които бяха доведени до просешка тояга... но нещата започват много преди това – свидетел съм, случваха се пред очите ми. В края на 1995 година Петър Стоянов беше изпратен в Лондон да научи английски, защото го готвеха за президент и на “Позитано” някои червени политици бяха съгласни – да има син президент и Виденов да продължи да си управлява или да се мине на вариант – коалиционно правителство...

През 1996 година, в средата на лятото, по неизвестни причини, аз и 6 мои колеги бяхме уволнени от в. ”Демокрация” и то по време, когато Иван Костов беше в Америка – така става обикновено. Надежда Михайлова си позволи да каже, че съм ченге. След това проф. Розалия Ликова с още една възрастна интелектуалка беше отишла да ме защитава при Костов и той попитал секретарката си:

„Какви са тези баби? Я, да се махат!”

- Каква беше причината за уволнението?


- Не мога да кажа. Или мога да кажа, че пишехме против правителството на Виденов, а от червената централа бяха поискали медийно спокойствие от Костов. Невен Копанданова, тогавашната главна редакторка, креатура на ЦК на БКП, се скри в кабинета си. Митко Цонев прати екип от БНТ да заснеме новината и да има коментар, но тя не отключи! Представяте ли си какъв цирк се разигра?

- Никой ли нищо не ви каза?


- Преди това Иван Костов ме извика на стълбите на СДС, където явно не е имало микрофони и ми каза:

„Не е времето сега да се сваля Виденов!”

Събитията след това показаха, че действително не е било време да се сваля Виденов – поне в сметките на някои псевдодемократи и по тази причина не беше удобно да се пише против правителството на Виденов, в което член беше Николай Добрев. А Николай Добрев и Иван Костов са се срещали през това време и са си говорели за коалиционен кабинет. Владимир Манолов от НСС мисля, че се споменаваше в едно издание, им е съдействал да се виждат... Моето обяснение е, че е имало някаква уговорка между двамата. На 2 октомври 1996 година бе убит Луканов...

След това Костов замина за Будапеща, срещна се със Сорос и с “Отворено общество”, върна се окрилен и започва да работи само за себе си. Костов престана да се вижда с Добрев, престанаха всички тези разговори...

Николай Добрев бе безкрайно разочарован, разбра, че е излъган – това беше голям стрес за него и той се разболя... Но друго интересно имаше в моето уволнение – спомням си, че 111 депутати се бяха подписали в наша защита, срещу уволнението ни и в „Красно село”, в една зала се състоя много любопитно събрание на депутатите и ръководството на СДС, барабар с бъдещия президент Стоянов. Тогава Светослав Лучников, Бог да го прости, стана и каза: върнете журналистите! В президиума на събранието бяха се наредили Костов, Стоянов, Михайлова, но само пред Костов имаше микрофон! Това бе характерно за периода на Костов в СДС. Стана Петър Стоянов и каза: „Ако ги върнете, ще ми провалите предизборната кампания! Ако върнете Люба Манолова – ще ми провалите... и така нататък... А, аз това лице не го познавах отблизо, за Стоянов говоря... По време на вътрешните избори за излъчване за кандидат за президент в СДС. Стоянов се състезаваше с Александър Йорданов и Асен Агов мисля. Тогава той беше дошъл в редакцията и на въпроса ми да пиша ли кой е баща му, се ядоса и каза: антикомунист, само това ще пишете! А той се е страхувал някой да не се сети, че атко му, като областен управител беше пратил полицията да бие селяните в Цалапица!

После се сетих...

Та стана Лучников тогава, на това събрание и каза: не стига, че от нищо те правим президент, ами...
Така си беше. Кой познаваше добре тогава Стоянов – някакъв си бракоразводен пловдивски адвокат, зам.-министър на правосъдието? Почти никой. Я попитайте на улицата дали някой познава зам.-министри от това или други правителства – хората не ги знаят... Та Стоянов се беше взел много насериозно и за да го опознаят хората, 10 месеца му правиха предизборна кампания за президент. По американски образец. Първо имаше вътрешнопартиен избор в СДС, след това Стоянов се изправи срещу Желев, което си беше предизвестен успех след гафовете на Желев към сините... И чак към октомври 1996 беше истинското гласуване за него. Социалистите услужливо тогава подадоха Маразов за кандидат-президент, когото пък никой не пожела да избере... Това беше тяхното рамо към избора на Стоянов.

- Искате да кажете, че по това време се е уговаряло коалиционно правителство между БСП и СДС?!.. С премиер кой?

- Доколкото знам говорено е било с Кръстьо Петков, въпреки че той отрича...

- По вашата логика защо съдейства Добрев за връщането на мандата след събитията през 1997 година?

- А какво да направи? Желю Желев започна да протака и да не дава мандата след обявената оставка на Виденов, тогава той си отмъсти на СДС с това изчакване. Чак Петър Стоянов като дойде като президент се договориха нещата да вървят напред...

- Имало ли е периоди, в които сте се страхувала за живота си?

- До 1996 година имаше две влизания с взлом в къщата ми.

Имала съм и неприятни обаждания по телефона. За последното обаждане с установен телефонен източник, прокуратурата 3 пъти започваше разследване в продължение на няколко години и все искаха отново и отново да давам показания. Накрая им казах да си гледат работата... Това е нашата родна прокуратура в действие!

Колкото до въпроса ви за заплахите: по-страшно е да оставиш един човек без прехрана, както ми уредиха сините другари на Иван Костов с уволнението, но аз се мобилизирах, имам много качествени приятели. Седнах и написах книгата си за външния дълг, която се изчерпа за пет дни! Според тогавашна класация на списание „Тема” даже бяха я поставили начело на търсените книги. Хората искат да знаят за случилото се в последните 20 години и годините преди това. А аз го написах документално и с факти и свидетелства. Сега вече и Богдана Лазарова седна да пише и прави предавания по написаното от мен за каналите на Държавна сигурност, и един бивш колега, Христо Христов писа по същите теми, преписвайки директно от дело №4... Документацията ми е автентична, от времето на управлението на Живков и малко след това, и не ми я подаваха услужливо от архивирани папки.

Едно е да ти плащат от „Отворено общество”, а далеч по-различно да ровиш и търсиш сам. Платената журналистика някак олеква в моите очи. Говорят колеги за свобода на словото – един приятел каза: Ти имаш лукса да пишеш каквото мислиш в сайта си!” колцина от колегите имат тази възможност?

- Как виждате бъдещето на вестниците?

- Ще останат много малко след изборите. От тези, които купи Ирен Кръстева повечето ще бъдат закрити, уви. Някои ще продължат като он лайн издания. Много от колегите ще се озоват на улицата, а това е много лошо, и то в условия на криза.

 

Фондация „Отворено общество” на милиардера Джордж Сорос, с участието на местни олигарси, грижливо подготви и постави Бойко Борисов на власт

(продължение)

В първата част на публикацията спряхме вниманието ви на това кой е Джордж Сорос, какви са целите на неговата мрежа от фондации „Отворено общество”, както и на действията на българския им аналог в първото десетилетие след 10-ти ноември 1989 г. Отделихме специално внимание и на отпора, който Николай Хайтов и съмишленици дадоха на соросовата резидентура и съдбата на Жан Виденов, който се вслуша в гласовете на българските интелектуалци и спря държавната субсидия от над 40 милиона годишно за „Отворено общество”, вследствие на което с парите на Сорос и компания бе спретнат януарския пуч от 1997 г. и законното правителство бе свалено. Сега ще се концентрираме върху събитията в първото десетилетие на новия век и най-голямата манипулация, извършена върху съдбата на българския народ в ново време – проектът на Сорос и „Отворено общество” – „Бойко Борисов”.

След голямото осиране на Костов и синята агитка на Сорос, запратени с мощен шут от българите в най-отдалечения ъгъл на политическото пространство, откъдето не могат да се измъкнат и до днес, за да се разбърка окончателно българското политическо покер-тесте от нищото се появи царят, който яхна българския политически гняв. Разбира се и той набързо се оака, след което във властта бе монтиран странния политически сурогат „тройна коалиция”. Последното бе ярка манифестация на отчаяната политическа недостатъчност в страната. И двата политически естаблишмента, независимо от вътрешните си характеристики, сложиха прът в колелата на „Отворено общество” и рязко забавиха изпълнението на плановете на Джордж Сорос. Очевидно бе настъпило време за „евристични” действия, защото нито сценарият от януари’97 бе вече възможен, нито напълно дискредитираните субекти от наложената до момента в България фалшива политическа класа имаха потенциал да разчистят оперативен простор за геополитическите планове на Сорос на българска почва. И тогава се роди сюжетът „Бойко Борисов”. Това бе един откровен проект-заговор за извършване на преврат срещу политическата система в Република България. Замисълът на Сорос, който няма нищо общо с класическите схеми за въоръжени ударни групи, мълчалива или активна подкрепа на военните и/или полицеските сили, бе базиран изцяло и единствено на авангардните постижения на социалния инженеринг и политическият маркетинг, а преки извършители станаха медиите с най-активна подкрепа и намеса на САЩ и мълчаливото съгласие на ЕС!...

 

Христоматиен пример за неоколониализма на ХХІ век в действие бе разигран най-безсрамно в задния двор на Европа от един международен аферист и неговия български слугинаж.

Дневен ред на заговора в дати:

2002 (ноември) – Учредено е сдружението „Глобална България”

2005 (ноември) – Регистрирана е фондацията „Типинг пойнт”

2008 (май) – Стартира национален телевизионен канал Re:TV

2009 (юли) – Проектът „Бойко Борисов” е осъществен

2002 – „Глобална България”. Всичко започна с наполеоновия комплекс на една странна фигура пръкнала се заедно с царя от нищото. Бойко Борисов – неосъществен таен агент на ДС, осъществен пожарникар, охранител, мутрафон, каратист, бодигард, но с впечатляваща лична харизма и невероятна вродена способност за системно изграждане на собственото си „лице за публиката”, талант, работещ денонощно, вероятно дори и когато спи. И късметлийското съжителство с една жена, за която сп.Тема отбелязва: „Там, където има пари, Цветелина Бориславова винаги има готов проект.” В този смисъл вероятно има значителна доза истина в твърдението на мнозина коментатори, че Бойко Борисов е проект на

Цветелина Бориславова. Шефката на СИбанк, чиято бурна биография предполагам е добре позната на читателите ни, при първи прочит не показва признаци на обвързаност с „Отворено общество”. Но само на пръв прочит. След придобиването на СИбанк от костовия ковчежник Славчо Христов, новата собственичка има за председател на УС на банката прословутия Георги Прохаски, шеф на „Отворено общество”- България през 90-те. Далеч по-съществен е обаче фактът, че личният й съветник и партньор в банката –

Светослав Божилов, е бил член на УС на „Отворено общество”. Ето я връзката между Сорос и „общността от личности”, както е обявено пред медиите създаването на сдружението „Глобална България”. Това е първият етап от разгръщащият се заговор и в него доста еднозначно се идентифицират групите и интересите, които той обслужва. Към банковото лоби, представлявано от хората от СИбанк, трябва да добавим и

Левон Хампарцумян - шеф на Булбанк, едно от най-свежите лица на синята агитка, традиционно поддържана от Сорос. Зам. министър на икономиката при Костов, председател на Агенцията за приватизация. Рядко умерен човек, който признава: „Никога не губя контрол”. Какво прави Хампарцумян в тая дружина? Можем вероятно да се опрем на шеговития афоризъм, че арменците са другото лице на евреите – заради вроденото си умение да се пласират на точното място, по точното време...

Другото лице от банковото лоби липсва:

Франк Бауер – шеф на Българо-американския инвестиционен фонд и доскоро директор на Българо-американската кредитна банка. Ликът му липсва и от нашата диаграма Кой кой е в „Глобална България”. Въпреки че живее в България и заема ключови позиции от над 15 години, не можахме да намерим нито една негова снимка, дори и в интернет, въпреки че е бил обявяван и за банкер на годината! Дали не е така, защото фондът, който ръководи, респективно банката, са създадени със заповед на президента на САЩ, т.е. представляват в България икономическа резидентура на американски държавни служби? И особено на едни, дето не обичат да се снимат, но пък имат вродено влечение към конспирации...

Тези, които не са изненада в сплотената групичка от личности, са байгънестите от масова популярност неприкрити американски лобисти

Иван Кръстев, Красен Станчев и Огнян Шентов – все директори на „центрове”, прехранващи се без всякакво прикритие на соросовите ясли и тичкащи през месец-два във Вашингтон да рапортуват каква са я свършили.

Последната група в „Глобална България” е еднозначно определена – това са четирима представители на най-едрия български бизнес:

Валентин Златев, Сашо Дончев, Красимир Гергов и Иво Прокопиев – които, ако елиминираме конспиративните теории, би могло спокойно да приемем, че са в играта просто заради стратегическите си лични бизнес интереси. Според тиражираните в медиите слухове Златев, който е близък приятел на Цветелина и Бойко, е бил поканен от банкерката да се присъедини, той на свой ред предложил да участва и братовчед му Краси Гергов и приятелят му от газовата индустрия Сашо Дончев. Ами какво пък, склонен съм да го приема това движение по чехли из махалата, поне донякъде и поне отчасти... Колкото до Иво Прокопиев, чиято бизнес кариера е плътно и детайлно свързана със синята агитка на Костов, няма съмнение, че на дневен ред са и други мотивации, а и връзките с „Отворено общество” прозират.

И накрая на списъка, така както е даден за публикуване от общността, е кой мислите! Той е, да, вярно е:

Стефан Попов – актуалният шеф на „Отворено общество” – България. Скромност, какво да се прави. В такива случаи винаги се сещам за един любим ред в една любима поема на един любим поет - „Последните станаха първи!”.

И така, щаб квартирата на заговора е дислоцирана, щатовете запълнени, идва ред на инструментариума.

2005 – „Типинг пойнт”. В края на 2005-та е регистрирано нещо с гъделичкащото заглавие "Типинг пойнт".  Нещото е фондация, а учредителите му са част от нашите герои от „Глобална България” - Цветелина Бориславова, Светослав Божилов, Иван Кръстев плюс Александър Божков, чиято поява в тази компания не е изненадваща, тъй като връзките му с „Отворено общество” са обществена тайна, а и той е съвсем официално член на настоятелството на Нов български университет – създаден и функциониращ с помощта на Джордж Сорос и фондация „Отворено общество”. Типинг пойнт (Tipping point) в превод от английски означава „повратна точка” и е добил гражданственост покрай една много хитроумна книга-бестселър на американския журналист  Малкълм Гладуел. Тук няма да се занимаваме в детайли с книгата, поради ограничения обем, но който се интересува за повече подробности, може да ги намери в интернет, където включително на български се изписа маса електронно мастило по въпроса.

Накратко, книгата на Гладуел след пространни разсъждения и много примери дава ясна рецепта за модерното социално инженерство и в частност за манипулацията на общественото мнение, при което с изключително ограничени ресурси се постига огромен ефект – примерно как от един Бойко Борисов да се изработи супергерой на една нация (да кажем – българската), след което въпросната нация да го въздигне за свой министър-председател без за целта да се харчат милиарди за PR, реклама и политически маркетинг...

Въобще няма да си правя труда да ви убеждавам, че рецептата на Гладуел работи...

Тук обаче възниква един страничен въпрос, който би възмутил и най-невъзмутимите. Че заговорниците са имали нужда от организация, която да се възползва от въпросния инструментариум и да проведе нужните последователни стъпки, базирани на трите принципа на Гладуел, за да може без излишно бързане или бавене да изведе проекта си докрай, т.е. да издигне на власт Бойко Борисов е несъмнено. Прямият въпрос е защо трябваше въпросната фондация да бъде наречена „Типинг пойнт”, сиреч да се огласи гръмогласно с каква технология точно ще бъде извършен преврата!? И прямият отговор е, защото на хората от соросовата дружинка не им пука, а още по-неприятният вариант е, че очевидно са изпитвали перверзно удоволствие да се надсмеят над всички нас, демонстрирайки ни, че като стадо добитък сме набутани в капана и мърдане няма...

2008 – Re:TV. През месец май 2008-ма стартира програмата си цитираната телевизия. Нищо особено – още един национален канал, ако не бе една особеност. Учредители на фондация "Граждански медии", която е едноличен собственик на Re:TV, са... Светослав Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев. С други думи «Глобална България» и соросовият проект за директно вземане на властта в България вече са на предизборни обороти. Програмата «Типинг пойнт» си действа, но да имаш и една напълно контролирана електронна медия за целта не е излишно. Казвам неслучайно «за целта», защото с Re:TV случаят е точно такъв – употребена за целта (т.е. предизборен проект) и веднага след изборите закрита (още няколко месеца влачи жалко съществуване с намален състав и финансиране). Защото вече е минал юли 2009-та и властта с мнозинство е у хората на Сорос.

2009 – Проектът е осъществен. Цветелининият съжител е министър-председател. Най-безцеремонно са назначени за министри бивши програмни директори и вътрешни хора на „Отворено общество”:

Николай Младенов, министър на външните работи - Програмен директор на фондация "Отворено общество" - София (1996-1998)

Томислав Дончев, министър за еврофондовете - От 2000 до 2004 г. е главен секретар на Клуб “Отворено общество”- Габрово, Програмен директор на фондация "Отворено общество" (2004 -2007)

Сергей Игнатов, министър на образованието – Ректор на соросовия Нов български университет.

За връзката Сорос – Световна банка – министри, няма да коментирам, сещайте се, не сте деца.

Знам, че не ви се вярва за тази чудовищна манипулация, на която бяхме подложени всички! Знаете и че не ви лъжа, защото го преживяхме заедно. Добре дошли в матрицата!

 

(Анализът е публикуван в седмичника в.Десант)

 

Фондация „Отворено общество” на крупния международен спекулант – унгарски евреин с американски паспорт – реално управлява България чрез марионетката си Бойко Борисов

Най-напред бих искал да посоча, че в случая категорично няма да използвам журналистическите клишета за „тъмни  сенки” и „зловеща анонимна ръка” които неясно се движат в зоната на здрача и оттам опъват конците на настоящото българско правителство. Просто, защото в случая никой не си е направил труда да прави конспирация. Всичко в този съвсем обикновен и много типичен геополитически сюжет се извършва нагло и цинично „на светло” и най-доброто доказателство за това е фактът, че настоящата публикация е изцяло плод на студиен анализ и се базира само и единствено на открити ресурси в български и чуждестранни медии.

 

Джордж Сорос(Дьорд Шорош)Кой е Сорос?

Джордж Сорос(Дьорд Шорош), роден в семейството на унгарските евреи Шварц, преименувало се през трийсетте години на миналия век на Шорош, прекарва в безопасност войната, защото се представя за ариец. През 1947-ма емигрира в Англия, където след много митарства успява да завърши престижното Лондонско училище по икономика, социални и политически науки, след което се преселва в САЩ. Комбинативният ум и липсата на всякакви скрупули му позволяват само за по-малко от десетилетие на натрупа милиони чрез хедж фонда си. През 1979-та г. основава фондацията си „Отворено общество”. Тук няма да се правим на англичани и да търсим витиевати фрази, за да мъдруваме върху несъществуващия конфликт между бруталното му поведение на международен финансов спекулант и хилядократно афишираните му във статии, речи и книги „леви”, та чак левичарски възгледи. Ще констатираме, че идеите на Сорос и на всички негови, институции, институти, фондации, клубове и прочее формации са да се създава максимално възможен хаос в Америка и по света, за да може известният с пристрастията си към всякакъв род малцинства и най-вече към гей-общностите Сорос да лови риба в мътна вода.

Джордж Сорос е от типа финансови хищници, които никога, нищо не са съградили. Никога не са инвестирали и цент в индустрии и иновации. Единственото му занимание е било и продължава да е - атакуване на компании, най-вече национални валути и цели държави, отслабването им, довеждането до ръба без оглед на използваните средства, след това бързи покупки и продажби с реализиране на огромни печалби. Той е разрушител и циник, който се надсмива над света.

През 90-те атакува английския паунд и ограби от англичаните над 1 милиард долара. Същото направи в Малайзия ,Тайланд, Филипините и куп други азиатски страни. Пробва се в Китай, където го наричат Крокодила, но китайците го препънаха, в Русия, където след пиянската ера на Елцин изтрезняха и го обявиха за персона нон-грата и окончателно се установи задълго в Източна Европа, някои страни от Третия свят, и някои постсъветски републики, откъдето пък се опитва да пакости максимално на Русия. Оранжевата революция в Украйна бе негово дело, режимът на психично болния Саакашвили в Грузия е под директен негов контрол – половината министри са бивши шефове и функционери на грузинското Отворено общество, в т.ч. силовите министри...

Има обаче и достатъчно факти, които разбиват мита, за това, че е самотен финансов разбойник. Зад него прозира сянката на Ротшилдовци и т.нар. „островен” кръг около английския кралски двор. За Сорос могат да се разказват безкрайни истории, но ще завърша тези щрихи към портрета му с едно изказване на руския олигарх в изгнание Борис Березовски: „Почти припаднах когато разбрах, преди две години, че Джордж Сорос е агент на ЦРУ”. Нямаме причини да се съмняваме в думите на Березовски, който последен ще бъде заподозрян в близки отношения с основния враг на соросовите домогвания към Русия – Владимир Путин.

 

Какво е „Отворено общество”?

Доста непоследователната философска основа за изграждането на идеологическата платформа на отвореното общество Сорос заимства от големия австрийски мислител Карл Попър, който му преподава в Лондон. Иначе, многобройните национални и интернационални версии на института „Отворено общество” са изключително гъвкав стратегически инструмент за мощни геополитически влияния в отделните национални държави в Източна Европа и развиващия се свят. Тук без излишно суетене следва да отметнем завесата на тотални медийни манипулации и да го кажем направо – става дума за разлагащи влияния, разрушаване на традиционната национална културна, образователна и демографска инфраструктура, провеждане на системни и педантични глобализационни „активни мероприятия”, водещи логично до национален разпад и вкарване на съответните нации в егрека от неоколониален запас на западните метрополии. В чекмеджето с инструменти на «Отворено общество» са куп схеми за развитие законодателството на конкретно атакуваната държава (разбирай, обезкостяването му в нужното на Сорос направление),  шокови терапии, «методическа помощ» за изграждане на външна политика въвличаща съответната държава в съмнителни и рискови действие, които тласкат към национална изолация и загуба на пазари. Не ви ли е познато от българския преход?

„Отворено общество” – България за двайсетгодишното си съществуване в огромна степен постигна тези си цели. Не са нужни очила за да се види, че за соросовата фондация не е проблем да купува журналисти, икономисти, медии, политици. Според някои публикации в медиите фондацията на Сорос е изградила и поддържа в България над 90 организации от неправителствен тип! Значителна част от тях – етнически, както и за защита на най-невероятни права и каузи. Ето ви малка част от всичките - Асоциация "Интегро", Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Дружество за изследване на малцинствата "Студии Романи", Дружество за турски език и култура, Етническа хармония, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Фондация "Джендър проект в България", Фондация "Етнокултурен диалог", Фондация "Етнопалитра - Трубадури", Фондация "Здравни проблеми на малцинствата", Фондация "Либерална интеграция", Фондация "Междуетническа инициатива за човешки права", Фондация "Център на неправителствените организации" - Кърджали, Център за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ (!?!), Бюро за самопомощ Столипиново, Еврейски комитет "Цион", Еврейски център "Хабад", Женска независима ромска организация Кармен - Разград, Женско ромско сдружение "Добра Майка" - с. Вардун, Инди-Рома-97..., да ги изредим всички ще отнеме полоин страница!

Българската нация се топи като ланшен сняг, поне половин милион млади българи емигрираха за постоянно на запад, още толкова са почти целогодишно на гурбет. Образователната ни система е напълно съсипана, вследствие на системното следване от всички досегашни правителства на указанията на „Отворено общество” за „реформи”. Практически нямаме културен процес... Особено катастрофална е намесата на зловещата соросова фондация при подмяната на редица учебници и помагала, особено тези, свързани с националната ни история и литература. Под предлог, че подрастващите трябва да се подготвят за един глобализиран свят, всъщност се прави опит за денационализация със замазване на историческите катаклизми, национални победи и поражения. Класическият пример е заличаването на понятието турско робство и подмяната му с „османско присъствие по нашите земи”...

В инструментариума на Отворено общество, обаче най-ефикасният инструмент са политиките за насърчаване на малцинствата. Проблемът е огромен дори и във високо развитите страни, защото прекомерното толериране на малцинствата в последна сметка се превръща в диктат на медийно агресивни малцинства над мнозинството. Какво да говорим за нации като българската, където самото „мнозинство” се дави в собствената си кръв и пот, достигнало пределите на оцеляването. В така нареченото публично пространство, във всички държавни и обществени органи на преден план тотално са изведени къде полуреални, къде имагинерни проблеми на гейове, цигани, притежатели на котки и кучета и каквото още ви дойде на ум – отворете вестниците, включете си телевизора, радиото...

А истината е, че фондацията инсталирала се в България, за да ни прави отворено общество се занимава с всичко друго, но не и с нормалните българи и тяхното оцеляване! Български хелзинкски комитет(институт създаден от Отворено общество), разнообразни клубове и асоциации за разни права на разни групички, освен всичко друго съсипват страната от съдебни дела по европейските съдилища.

Тук е невъзможно да изреждаме всичко, но само създадените организации за подкрепа на ромите са десетки и десетки, без по същество нещо при нашенските цигани да се е променило. Само дето ние плащаме прескъп ток, а те въобще не си го плащат...

Върхът на всичко е обаче въпроса за източниците на финансиране. Услужливи медии непрекъснато цитират колко стотин хиляди или колко милиона е дал годишно Сорос чрез Отворено общество на България, но никой не казва, какви пари набира фондацията от местни донори  и с какви пари участва държавата. И тук ще ви разкажа накратко

 

Как Хайтов и съмишленици първи дадоха отпор на хищника

Нека първом ви насоча вниманието към факта, че само половин година след преврата от 10-ти ноември с ПМС №76/20.07.1990 г. българската държава осигуряват немислими благинки за новоучредената соросова фондация – освобождава я от мита, данъци и такси, даренията към фондацията също се освобождават от данъци; предоставя помещения за фондацията в НДК и петстотин хиляди лева за първоначални разходи на фондацията(!?); дава съгласие фондацията да извършва спомагателни стопански дейности, както и към нея да се създадат издателство, печатница и информационно-документационен център като нейни звена, които могат да извършват услуги... Коментарът е излишен.

Гласовете на протестиращите интелектуалци в тези години на социално и политическо безумие са слаби и не се чуват и така нещата вървят до април 1995 г. когато проф.Чавдар Добрев, тогава депутат в парламента енергично и изцяло подкрепен от приятеля си Николай Хайтов внася предложение за промяна при обсъждане на бюджета на държавата - фондацията на Сорос да бъде лишена от целевата годишна субсидия в размер на 42,1 млн. лв, включена в параграф от същия бюджет. Бурният дебат се разгаря изцяло около това предложение. Хайтов развълнуван очаква резултатите от разискването. На финала министър-председателят Жан Виденов взема думата и заявява кратко и ясно: "приемам да отпадне от разходната част на бюджета сумата 42 милиона и 100 хиляди лева, предвидена за фондация “Отворено общество”. Проф. Добрев си спомня: „Вероятно заради това много по-късно той(Хайтов) спомена с добра дума моя парламентарен акт, а на Жан даде висока историческа оценка тогава, когато цялата ни политическа класа тренираше усилено как по-ефикасно и безскрупулно да сатанизира лидера на социалистическата партия.”

В този момент обаче никой от участниците в този акт и идея си няма какво ще му се случи на Виденов съвсем скоро заради отрязаните пари за „Отворено общество” и отказът му да се срещне с милиардера.

Да-да, правилно прочетохте – смъкването на Виденов от власт е дело именно на Джордж Сорос. Нещо повече, четох свидетелства в някои интернет-форуми, че Сорос е налял около 6 милиона лева, които заедно с черните каси, осигурени и от други чужди фондации(говори се за още 4 милиона) отиват за «насърчаване” на януарското „народно недоволство” на наетите за целта футболни хулигански агитки, които потрошиха парламента, както и за денонощното „патриотично” предаване на Дарик радио, чрез което методично се координира перфектно организирания пуч срещу законното правителство на България. Ето ви я истинската история на януари 1997-а! Предполагам, немалко парички са постъпили и в другите медии, вследствие на което от това десетилетно промиване на мозъци се получи работещото клише „Виденова зима”! Сякаш нямаше Костова зима, Попова зима(„За бога, не купувайте, братя!”) или пък сега не сме в Бойковата зима.

Как всичко се повтаря, или както казваше един герой на Николай Хайтов в «Капитан Петко Войвода» : "Бай Петко, ние живеем в държава, където всеки, от селски кмет нагоре, може да спре действието на закона".

(Следва)

 
Powered by Tags for Joomla