Tag:живи факли

Люба МаноловаБившият комсомолски секретар днес ни учи на история и памет, Боже опази!

В родната политика важи принципа: “Крадецът вика:”Дръжте крадеца!””

Нещо подобно се случва вече цял мандат и с така нареченият ни президент, Росен Плевнелиев, който забрави откъде и как забогатя и не спря да разнася пещерният си антикомунизъм. Където седне и където спре или стане.

Телевизията на Нери Терзиева, Би Ай Ти, в която вече са предупредили служителите, че вървят към закриване и съответно да не чакат заплати, гледах поредното предаване на пишман оператора Евгени Михайлов, наречено “Минало несвършено”.

Та същият този Михайлов, който прегърна ролята на Юда, за да клевети кандидатът за председател на ООН, Ирина Бокова, се похвали, че Би Ай Ти единствена излъчи цялото слово на президента Росен Плевнелиев, произнесено на остров Персин край Белене в памет на жертвите на тоталитарните режими през XX век.

Това слово бе развяно като байряк от Михайлов и госта му Стойко Стоянов, главен редактор на сайта Factor.bg.

Защо не било пуснато в медиите, защо не се говорило за словото на Плевнелиев, и какво ли още не слушахме безкрай от двамата в студиото.

Та като са седнали да задават въпрос защо е имало липса на интерес към въпросното слово на Плевнелиев, да бяха проверили в оф ициалния сайт на въпросния държавен глава където щяха да установят, че и там са “цензурирали” приказките на Плевнелиев и там това слово липсва!

Мога само да гадая дали самият Плевнелиев се е засрамил от лицемерните си приказки, или хората около него са решили да не рискуват с публикуването на “силните” антикомунистически” слова, изречени на остров Персин, пред вид комунистическото съпричастно минало на самия Плевнелиев.

За какво иде реч:

„Престъпленията на комунизма не бяха нито заклеймени, нито наказани по подобаващ начин, а българите, които на гърба си изпитаха репресиите на режима, не получиха справедливост. Напротив, днес тоталитарният режим е нормализиран, истината – удобно и успешно подменена.

Година след година ние с вас все по-ясно си даваме сметка, че за разлика от всички други източноевропейски народи, у нас бе разгърнат грандиозен по своя мащаб план, изцяло манипулативен, българите да бъдат лишени от памет за комунизма.

Този подмолен сценарий за замитане и подмяна на историческата истина продължава да се развива със страшна сила и до днес“, заяви държавният глава пред събралите се да преклонят глава пред съдбата на репресираните и загиналите в Белене.

Репресирани – добре, въпреки че между въдворените е имало и мнозина криминално проявени. Починали от изтезания и нечовешко отношение – факт, никой не може да го оспори, но тук идва ред на редица въпроси, на които ще се опитам да дам отговор.

Въпрос първи –

защо цял мандат президентът мълча и не отиде нито веднъж на гара Буново, където взрив на турски терористи разкъса телата на жени и деца. Защо досега нито един политик не намери достойнство да да поклони пред паметта на тези жертви, пред мъченическата смърт на деца, чийто мозъци бяха полепнали в кръв по стълбовете наоколо.

Тези жертви не са ли на българи?

Въпрос втори:

по време на мандата на Росен Плевнелиев за първи път българи се палиха и изгоряха в мъки от отчаяние. Къде бе президентът, нима това не е история? Нима това не бяха жертви? Истината е, че и президент и патриарх и премиер се скриха и никой не показа поне малко човешко покаяние пред такива мъченически изгубени животи.

Въпрос трети:

Днес, на 13 септември 2016 година, питам: а кой ще почита, и къде жертвите на така наречения демократичен преход, които са милиони, не десетки, не стотици, не хиляди, а милиони.

Не всички заминаха, едни заминаха да си изкарват хляба, други загубиха всичко – живот, работа, здраве, деца. Земята ни се превърна в руини, където бродят хора, изгубили надежда, изгубили всичко.

Тези жертви къде и кога ще ги почетат политиците ни – защо за тях се мълчи трето десетилетие?

Откраднаха Пенсионния фонд, ограбиха имоти, земи, предприятия, духовност, други разрушиха и сред тази пустош ден и нощ ни повтарят колко е хубаво, че сме в НАТО, в ЕС!

Всяко едно правителство от оттеглянето/свалянето на Живков убиваше икономиката, рушеше съдби на цели семейства – тези жертви никой не споменава.

Как да очакваме помен на милионите, макар и няколко след като всички политици на прехода са виновни за жестоката им съдба.

Та, къде и кога ще започнем да ги поменаваме, това е въпросът ни.

Що се отнася до така нареченият ни президент, то не мога да пропусна, че на фона на умиращи деца заради липса на средства, той си позволи за отиде в Бразилия за закриването на олимпиадата. В държава, в която се събират пари по сметки по телевизии и печатни издания, политиците нямат грижа за нищо.

Во главе с така наречения президент.. .

Кой говори за човешки права и удобния антикомунизъм – този, който мълча като пън за почти криминалното екстрадиране на турския гражданин Абдуллах Бююк.

Да си поговорим малко за Плевнелиев на изпроводяк

Тв7 показа Нотариален акт от сделката, с която Росен Плевнелиев е станал собственик на къща и земеделска земя в Халкидики. В този документ е записано, че за къщата са платени 700 000 евро в брой!

На другия ден, посъветван от не знам си кой Плевнелиев се появи и съобщи, че е платил по банков път за имота и земята, като е превел парите по банков път!

Плевнелиев каза също така пред камери и микрофони следното: „Разполагам с доказателствата за това. Посочил съм имота в данъчната си декларация още през 2007 година, посочил съм приходите си, платил съм данъците си, декларирал съм имота пред Сметната палата".

Къщата е закупена октомври месец 2007 година и няма как тя да е присъствала в данъчната декларация на гражданина Плевнелиев, тъй като данъчна декларация се подава в началото на следваща календарна година за предходната година. Казано по-разбираемо излиза, че Плевнелиев е „посочил имота в Данъчната декларация от 2007 година” за покупка, която е извършена в края на годината?!

Така нареченият ни президент твърдеше, че в началото на 2007 година е посочил къща, която закупува чак през месец октомври същата година?!

Президентът ни твърди също така, че е превел сумата от 700 000 евро по банков път, която би следвало да означава следното:

Той е имал 2007 година в банка 700 000 евро;

Той е платил здравни осигуровки върху 700 000 евро, когато ги е придобил;

Той е получил разрешение от БНБ за превод по банков път на въпросните 700 000 евро;

Т. е. той е обявил тези пари и е доказал произхода им пред данъчните.

Тук остана въпросът: защо нотариусът в Халкидики е записал, че плащането е извършено „в брой”?! И ако толкова му се водят съдебни дела – да съди нотариуса за вписване на неверни данни в Нотариалния акт за къщата му в Халкидики. Няма да питам защо цели 6 години Плевнелиев не е оправил това „недоразумение” в един толкова важен документ...

Чух и прочетох, че за касовите ордери, с които Росен Плевнелиев е получил от касата на фирма 70 000 лева нямало издадена фактура и давността е изтекла.

Давността може да е изтекла, но дали тези 70 000 лева са вписани в Данъчната декларация на Росен Плевнелиев, защото когато се вписва подобна сума се прилагат съответно копие от издадена насрещна фактура.

Тези пари би следвало да са обявени пред данъчните власти, да са платени върху тях здравни осигуровки и да се докаже законният им произход при придобиването им...

Няма нищо по-просто от това така нареченият ни президент да покаже, че е обявил получените 70 000 лева пред данъчните – все пак неговата заплата, пътувания и глезотии по скъп хотел в Лондон плащаме ние?!

Но не се случи...

Случи се друго: "Атаките срещу президента вече минават всяка граница, това не е добро за държавата". Това каза пред журналисти в Пловдив лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов"... Но това, което се случва, гони инвеститорите, намалява кредитния ни рейтинг и води до колапс на държавата в най-скоро време, във всяко едно отношение, коментира бившият премиер.

Всеизвестно е, че Плевнелиев си е застроил част от брега на морето, като луксозната му къща е кацнала на скалите, построена на метри от плажната ивица между Черноморец и Созопол. Земята, скалата върху която е построена къщата на Плевнелиев е изключителна държавна собственост според експерти.

Тези дни се вълнуваме за царските конюшни, а за къщата на Плевнелиев, нима министър Павлова не е наясно, че тя е строена в нарушение върху земя, изключителна държавна собственост?

Знаем Росен Плевнелиев как бе „избран” на поста държавен глава от избирателната машина на ГЕРБ, знаем как бъркаше като една от Златките държави и правителствени ръководители, знаем как се мяташе да целува всеки, който му се изпречеше насреща, независимо дали протоколът го разрешава или не.

Президентът Росен Плевнелиев награди с орден „Мадарски конник” първа степен за големите заслуги на Франк Бауър, почетен президент, 21 години начело на Българо-американския инвестиционен фонд (1991-2012), Българо-американската кредитна банка (1996-2008) и Фондация "Америка за България" (2008-2012), за укрепването, развитието и задълбочаването на двустранните отношения между България и САЩ!

В същото време пак Плевнелиев направи всичко възможно и без обяснение, да отложи награждаването на кавалджията Теодосий Спасов, документалистът Адела Пеева, поетесата Лиляна Стефанова, писателят Чавдар Шинов, проф. Михаил Неделчев, шефът на Съюза на писателите Николай Петев, бившият главен прокурор проф. Васил Мръчков, проф. Иван Лалов и проф. Петър Вълчев!

Що за безсрамие и пошлост е подобна избирателност е тази сервилност и чуждопоклоничество?

Медиите мълчаха.

Президентът декламираше, че ще е президент на всички българи?! Оказа се, че той не е чул за Ангорския договор и изселниците от Източна Тракия и Одринско, чийто наследници все още чакат да им се изплатят милиони от турската държава?

Първото изявление, които даде президентът Росен Плевнелиев след встъпването си в длъжност бе доста смущаващо, още повече че то бе дадено под зоркия поглед на премиера Бойко Борисов:

„Като президент няма да бъда коментатор на всяка случка, всеки ден, която се случва в тази държава!

От друга гледна точка искам ясно да заявя, че президентът отговаря за процеси, за модели. Да, аз ще следя конкретни казуси, но в тяхното развитие, а не просто – ден за ден и всяка случка да ги коментирам. Радвам се, че изпълнителната власт вече взе мерки, радвам се, че има наказани, надявам се и в този конкретен случай, в края на процеса, да видиме и промяна в процедурите, или в начина, по който се адресират, ще го кажа в прав текст: оценката на риска е важна, т. е. какъв е рискът за една акция. Но аз, като президент ще изчакам да видя всички действия, ще изчакам да видя промените в нагласата на работа, и ако видя, че има подобрение – ще го кажа.

Ако видя, че не се учиме от големи, малки грешки и продължаваме да действаме по същия начин – също ще го кажа.”

„Винаги подстриган, с изчистени, изрязани нокти... никога не правил бели...” – така си спомниха за Плевнелиев в родния му град.

На публиката същият този назначен за президент раздипляше басни от рода на как спал по пейките в Германия и така натрупал милиони. Истината излезе около издигането му за държавен глава и е официална информация:

Оказва се, че „спането по пейките” се е състояло в следното: през 1990 г. създава „ИРИС Интернешънъл“ АД и управлява дейността на фирмата в Германия от 1990 г. до 1998 г.

Това за „спането”, що се отнася до изпращането му в Германия, то се е случило със съдействието на водещи номенклатурни социалисти и благословията на най-висш социалистически кадър, вероятно Андрей Луканов.

Истините за Росен Плевнелиев излязоха в интервю с главния редактор  на издание, финансирано от Плевнелиев, интервю, което „Хроники” взе от сайта Гласове и публикува.

http://glasove.com/categories/interviuta/news/todor-karastoqnov-predi-20-g-plevneliev-pereshe-pari-prez-v-iugozapadni-vesti

От това интервю разбрахме, че облаците над Плевнелиев и дейността му в Германия надвиснали някъде в средата на 1993-та, когато тайните служби на ФРГ, трудовата полиция и социалните служби започват разследване срещу „Ирис Интернешънъл“. Обискиран е бил официалният офис на „Ирис“ в град Руселхайм, строителните обекти и квартирите на работниците. Апропо, Плевнелиев е бил изпратен от Емилия Масларова в Германия – т. е. спането по пейките явно е тъп, лош виц...

Далият интервю, в което разкрива истини за президента Росен Плевнелиев, каза пред сайта “Гласове: ”В неделя в предаването „Неделя 150“ по БНР президентът даде пространно интервю, което преля чашата на търпението ми. Той разказваше с топъл глас колко е горд, че е седял предишната седмица на приема в резиденция „Кричим“ между вицепремиера на Турция Бекир Боздаа и българския главен мюфтия Мустафа Хаджи. И как всички ние трябва да си научим урока и да си напишем домашното по толерантност и как, за да не го гледат как консумира, той дал знак на началника на протокола да не допуска българските журналисти до срещата. Е, тука вече ми кипна! Спомних си Росен Плевнелиев през октомври 1991 година - току-що го бяха назначили за бизнесмен, а той от своя страна ми предлагаше да ме назначи за главен редактор. Не смееше да ме погледне в очите. Беше комплексиран и притеснен… Тогава той просто беше синът на Асен Плевнелиев - секретар на ОК на БКП в Благоевград по време на царуването на Владимир Сандев (първи секретар на Окръжния комитет на БКП). Преди да стане бизнесмен след 1989 г., Плевнелиев беше комсомолски секретар - и днес да ми се възмущава от възродителния процес, от СССР и да громи с патос комунистите и ДС ми звучи доста цинично. Ето затова реших да говоря. Росен Плевнелиев беше син на партията, който изработи първия си милион, след като изработи своите комшии българомохамедани. Отвратителен цинизъм!

Рецидивите на лъжи продължиха да се леят около Росен Плевнелиев – в една от официалните му биографии се твърди, че в периода 2004 г. до 2009 г., въпросният гражданин е бил един от водещите мениджъри в страната, ангажиран с активна обществена дейност. Някой да го е чувал като „водещ мениджър” или като активен общественик?

Нямало е как да го чуе, защото сценаристите на биографията на Плевнелиев явно вземат българите за идиоти.

Истината е, че като член на Борда на директорите на Американската търговска камара в България, Плевнелиев е бил човекът, който е щял безпрекословно да служи на Вашингтон в една бъдеща политическа кариера.

И още:

Няма случайни съвпадения. Няма и германска авантюра, нито шестмесечно хипарско скитане и спане по пейки и паркинги. В Германия, ако задремеш за пет минути, или те будят, или те прибират. Плевнелиев и Тодоров са първите „щастливци“, които през 1991 година получават официална квота от министъра на труда и социалните грижи Емилия Масларова за износ на работна ръка в обединената вече Германия. Тогава такова разрешително не се даваше на случайни и непроверени хора. Официалната квота е за 200 души строителни работници, набрани от Чеча, Неврокопско, където е родният край на президента. Повечето жители там са българомохамедани. Покрай тях посредническата фирма „Ирис Интернешънъл“, със собственици Плевнелиев и Тодоров, тайно изнася още 400 души. Те работят на черно.

Народ ли сме да търпим цял мандат един бивш комсомолски секретар, който не се свени да лъжи и тръби единствено за антикомунизъм?

Когато хората се заливаха с бензин бягаше в чужбина, когато го насадиха на пачи яйца ГЕРБ-аджиите с капризите си да овладеят властовата абстиненция на бившия премиер Бойко Борисов –Плевнелиев притихна в послушание, но в мига, в който сайбиите му от кръга „Капитал” щракнаха с пръсти – изправи вечно приведената си гърбина и пое предизвикателството да воюва с едно работещо парламентарно мнозинство!

Sancta simplicitas! Свещена простота – тъй преминава регионалната, измислена слава на един пишман политик!

 

Люба МаноловаЦяла сутрин на Велики вторник се наложи да гледаме и слушаме архимандрит Дионисий да обяснява в три национални телевизии за гафа с “Тих бял Дунав”, организираната от него заря и присъствието на гвардейци на църковния ритуал по случай Възкресение Христово. Явно Дионисий вместо да върши богоугодни дела, се е ровил в регламентираните задачи на гвардейската рота и се е хванал като удавник за сламка за т. 3. 11, за да оправдае за тъпото шоуто, което.

Тази точка гласи:

3.11. Провеждане на ритуали с участието на Българската православна църква.

Но... в задачите на гвардейците, повечето са със светски характер като:

  • отдаването на военни почести на пристигащите на официални посещения, чуждестранни държавни глави и други официални лица;
  • организира изпълнението на нови военни церемонии и ритуали с цел пропагандиране на националните военни и духовни ценности и за утвърждаване на българската държавност и традиция;
  • 3.2. Участие в чествания на исторически дати и годишнини на личности;
  • 3.3. Участие при встъпване в длъжност на новоизбрания Президент на Република България;
  • 3.4. Участие при първото заседание на новоизбраните народни представители;
  • 3.5. Участие при посрещане на чуждестранни държавни и правителствени ръководители, министри на отбраната и началници на отбраната;
  • 3.6. Участие при връчване на акредитивни писма на Президента на Република България от чуждестранни посланици.
  • 3.7. Участие при поднасяне на венец на паметника на Незнайния войн от гостуващи у нас държавни глави, председатели на парламенти, министър председатели, министри на отбраната и началници на отбраната.
  • 3.13. Изпълнение на церемонии (спектакъли) или елементи от тях по различни поводи и чествания;

и прочие, и прочие.

След огромния гаф на Дионисий, за да няма повод за обвинения в дискриминация, утре може другата свързана с политиците религия – тази на мюсюлманите да поиска да се промени текстът на задачите на гвардейската рота и младежите в униформи да отдават почест и на техния байрам.

Възмущението и обяснимите негативни реакции след гафа на Дионисий са обясними за всички разумно мислещи хора, като най-силно обоснова тезата си колегата от “Труд” Емил Спахийски в коментара си “Тази година гвардия, догодина – чалга”.

Според мен, гвардейци, заря и нелепото пускане на марша "Тих бял Дунав" не са изненада, след като патриархът Неофит си позволи да посещава в болница премиера Бойко Борисов само защото бил вдигнал кръвно.  В същия момент пред президентството отчаяни хора се самозапалваха и горяха като живи факли, умирайки в адски мъки. И с това свое чудовищно скандално поведение на Неофит показа на православните си сънародници, че почита единствено богопомазаните, но не и отчаяните и клети жертви на бедността, мизерията и липсата на надежда.

Самият архимандрит Дионисий обяви, че Светия синод е знаел за зарята и поканените да присъстват гвардейци. Оказа се, че това не е точно истината - Висшият клир обаче не е единен по темата за зарята. Оказа се, че тя е направена зад гърба на Синода. „Светият синод няма нищо общо със зарята. Подобно нещо не е гласувано на последното заседание на висшия клир. Това е самостоятелно решение на патриаршията“, заяви пред „Труд“ главният секретар на Светия синод отец Герасим.

„Ако наистина Дионисий е поръчал зарята, това е трябвало да бъде съгласувано със Светия синод, а такова нещо не се е случвало на последното заседание на висшия клир. У нас няма такава традиция“, заяви пред „Труд“ митрополит Гавриил. Очаква се висшият клир да излезе с официално становище след заседанието си на 17 май.

Сам архимандритът призна, че лично той като председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ лично е поискал разрешение от министъра на отбраната Николай Ненчев за участието на гвардейския духов оркестър в ритуала.

Дионисий имаше версия и за триминутното прекъсване на пасхалната литургия с Ботевия марш. „Това е, което имат гвардейците като репертоар за най-тържествената част на зарята, друго не е подготвяно” – бе нелепото обяснение на архимандритът.

Какво друго ни остава освен да цитираме Иисус: “Прости им, господи, те не знаят какво вършат!”

 

Надежда за промяна има докато човек е жив!

Помен за починалия ПламенДнес е Ден на национален траур – обяви го правителството в оставка, като решението е взето неприсъствено!

Виновниците за една преждевременна смърт си измиха ръцете като обявиха Ден на траур?!

Вопиющ цинизъм и арогантност, които едва ли ще бъдат забравени!

В Деня на траур, докато варненци се прощаваха с изгорелия като факла Пламен Горанов, кметът на града обяви, че подава оставка!

Решението си Йорданов съобщи във фоайето на общината, като имаше наглостта да заяви, че се оттегля от поста  в труден за града и страната момент и призова да не се търси от него отговор на въпроса "Къде отиваме и кой ни води?".

Часове по-рано сутринта в ефира на една национална телевизия, вътрешният министър Цветан Цветанов  поясни, че въпросният кмет, подкрепян на последните избори от ГЕРБ бил „най-малкото зло", което можехме да предложим като кандидат на политическа партия ГЕРБ за кмет на Варна!


Цветанов обясни, че към момента на номинациите е нямало добре изграден кандидат, който да бъде представен от ГЕРБ и че „издигането на този кандидат е реално политическа грешка на ГЕРБ".

Политическа грешка, платена с една жестока смърт на млад човек! Дали е толкова безобидно, колкото го изрече вътрешния министър? Или бе типично безочливо и цинично?

В деня на национален траур станахме свидетели на двоен цинизъм - този на Цветан Цветанов и следващия на кмета Кирил Йорданов. А по обяд цяла Варна се прости с самозапалилия се младеж!

6 март е Ден на национален траур в памет на починалия Пламен Горанов от Варна.

Улици и площади в града са покрити с цветя и свещи, младежи мълчат в знак на почит, а виновните за този смъртоносен избор обявиха Ден на национален траур?!

Какъв абсурд, какъв перверзен цинизъм на чиновническа стриктност в спазването на протокола?!

От днес, 6 март майката и бащата на починалия Пламен ще чуват, че синът им се е превърнал в символ! Любимата му ще живее със спомена за любим, превърнат в символ ...

Не се ли създаваха символите в по-различно време?

Приятелите на Пламен стоят пред цветята и пламъците на свещите в преклонение на избора му за саможертва.

Но дали този избор бе правилният? Да жертваш живота си, да покриеш в черно майка, баща и любима, за да накараш един корумпиран политик да си отиде от властта?

Верен ли е изборът да се предадеш на смъртта, загърбил болката на майка, баща, любима и приятели? Верен в името на какво? На нещо, което не се случи, или нещо, което трудно ще се промени?

Надписаните плочи пред общината въ ВарнаВарненци писаха по всяка плоча послания към вече мъртвия Пламен, но дъждът ще ги отмие все някога и споменът за тази трагична смърт ще живее докато сме живи, ние, децата ни, а после?

Затова ли се ражда дете – за да се превърне още неживяло в спомен, в символ, в послания и покрити с цветя и свещи улици и площади?

Това не са ли свещите, които няма да отброяват рождени дни, а дни на помени и панихиди за изгорелия Пламен – какво се променя в прогнилата корумпирана държава, град, след като младежите ни горят като факли?

Някой да е забелязал поне малка промяна?

Управлявалите са в оставка, за да се подготвят за следващия парламент и управление? Това ли е промяната?

Огънят пречиства - от кое? От глада,от мизерията, от унижението, от липсата на надежда?Ще се променят ли с нещо пламъците и болката на майката и бащата на Пламен? За кого е пречистващата сила на огъня, както пишат попарени от трагичния избор на смърт младежи?

Така ли се променя животът ни към по-добро? С чуждото нещастие, скръб и изпепелените мечти на неизживени щастливи дни, с празнотата от неродени деца?

Не вярвам.

Така ли ще изкореним безчестието, алчността и арогантността на самозабравили се политици?

Едва ли.

Наричат Пламен „мъченик”, но в името на какво? В името на една обречена на неуспех борба?

Това ли е пътят, това ли е посоката към промяна? Белязани с изпепелените тела на загубили надежда българи?

Категорично не.

Това е пътят на болката, на болезнено напразна саможертва, на още по-лишената от логика преждевременна смърт.

Този път, този избор няма да върне почтеността, честта и достойнството в живота ни, няма да промени политиците.

Пламъчета от свещи в памет на изгорелия Пламен ГорановЗа тях болката на майките, бащите, децата, любимите са удобно чужди и безкрайно далечни.

Гладът и отчаянието не трябва да раждат смърт, а гняв и борба.


Надежда има докато човек е жив. Смъртноболни се борят за всеки миг слънце и въздух – струва ли си отказът от живот, мъчителния избор на сигурна смърт да са избор в борбата на промяна!

Човешкият живот е безценен и никой политик не заслужава той да бъде жертван в името на съмнителното пробуждане на безброй заспали съвести.

Кого пречисти огънят на горящия Пламен? Кого стопли – както пишат по плочите пред общината млади и възрастни.

Някой помисли ли за болката от загубата, която ще бележи живота на близките му?

Някой сети ли се, че пламъкът на неговия протест превърна живота на близките му в непоносима болка?

Колцина от жителите на града Варна са гласували за „виновника” на този трагичен избор, кметът Кирил Йорданов, който изкара няколко мандата на поста си. Гласували са за него и той е бил избиран, докато е прескачал от партия в партия, сменял е цвета си, избрал най-арогантно чалгата на политическото хамелеонщина.

В България няма политик, който да се е почувствал даже за миг опозорен – поне историята така ни го казва.

Цветя и свещи покриха улици и площади във Варна, в памет на самозапалилия се Пламен ГорановВ България достойнството на политика се измерва с откраднатото докато е бил във властта, с уреждането на децата да учат в чужбина и трупането на пари и имоти докато им се загуби броя!

Мнозинството от политиците измерват мъжеството си с това как лъжат и крадат от държавата и сънародниците си и колко дълго се задържат във властта.

Не сме Япония, където и най-малката сянка на съмнение за позор и непочтеност се изтрива с ритуално самоубийство, смисълът на което е - да се запази поне честта на прегрешилия!

Облечен в траурна одежда - бяла на цвят, японецът, избрал да запази честта и достойнството си подготвя своя предсмъртен стих, в който обяснява какво е преживял и за какво съжалява. След това извършва ритуалния разрез...

Така според японците се заплаща за предателство и се избягва опасността безчестието да тегне над семейството и следващите поколения.

Изписаното със свещи име на Пламен ще върне ли на почернената му майка сина й?

Много от дошлите на Орлов мост в столицата оставиха цветя пред снимките на варненеца в първата нощ от неговата смърт.

Пламен Горанов се самозапали в знак на протест срещу действията на кмета Кирил Йорданов и групировката ТИМ във Варна.

Гражданите на Орлов мост разпространиха списък с ефективни мерки за борба с престъпната групировка ТИМ и изброиха фирмите, които се покровителстват от ТИМ.

Дошлите да отдадат почит към младия мъж споделиха, че има идея да се изгради паметник в чест на Пламен и да създадат движение на неговото име.

Паметник, символ, име на улица и движение – затова ли ражда една майка детето си, за да го предаде на смъртта без време, и да го гледа като паметник?

Как се живее с майчината болка, със скритите сълзи на бащата, загубил сина си?

"Пламен се самозапали, за да събуди българите, като народ и като общество, което бди върху демокрацията, което търси отговори, но не фалшивите, а истинските - неудобни и страшни. Като общество, което не иска да живее в държава, в която мафията се е сляла с управляващите", каза пред БГНЕС участничка в бдението в Благоевград.

"Трагичната смърт на това младо момче трябва да тежи на съвестта на онези, които ни докараха до тук. Почивай в мир Пламене, дано саможертвата ти не е била напразна", каза в краткото си слово Людмила Манова, водач на протестите в Благоевград. С падане на колене всички отдадоха почитта си към саможертвата на Пламен, самозапалил се в знак на протест срещу местното самоуправление във Варна на 20 февруари и починал снощи.

Как ще тежи една трагична смърт върху хора, които нямат съвест?

Няма как.

„Дано саможертвата ти, не е напразна, Пламене!” – заяви водач на протестите в Благоевград.

Не е така – в една прогнила от корупция и безнаказаност за политиците държава – изборът на доброволна смърт не е решение и път към по-добро!

Не можем всички да се полеем с бензин, не може всички млади и възрастни да горят, за да събудят нечия съвест!

Отиде ли си кметът на Варна, след като пламна като жива факла Пламен – не.

Позорната грамада от камъниНатрупаните камъни като позорна грамада пред общината във Варна ще бъдат разчистени съвсем скоро по нечие чиновническо нареждане, за да не се спъват със скъпите си обувки общинари и близки до ТИМ бизнесмени.

Ще върне ли варненският кмет заграбеното в имоти и пари, ще върне ли децата си от чужбина – още по-твърдо не.

Ще се предаде ли на прокуратурата кметът на Варна Кирил Йорданов като си признае всички прегрешения на закона – едва ли.

"Това бе политическа грешка" така определи политическата подкрепа на ГЕРБ за Кирил Йорданов. Но грешка завършила с мъчителна смърт...

Това изрече в Деня на национален траур вътрешния министър Цветан Цветанов! Вместо да се скрие в апартаментите си, или отиде до вилата си в село Шума.

Вместо детски смях, щастливи дни и озарен от обич живот – избор ли са мълчаливите бдения, заупокойните молитви, пламналите улици и площади, покрити в свещи и цветя?

Не приемам призивите като „Благодарим за саможертвата!”, „Благодарим, че ни събуди”, „Смърт няма – има победа!”

Къде е тази победа, дали някой я видя на мястото на панихидата в памет на пламналия варненец?

Дали дойде победа и по-добро на Аспаруховия мост откъдето скочиха и загинаха напоследък десетки отчаяни българи?

Дали въжетата от обесилите се от безнадеждност десетки българи задушиха алчността, цинизма и арогантността на политиците ни?

Хора! Назовете корумпираните, изхвърлете ги от удобните топли кабинети, нахлуйте в прокуратурата – искайте правосъдие и възмездие за изгубените си надежди, искайте сметка за мизерията и глада, за изгорелите живи момчета!

Но без саможертви, без повече смърт, без повече болка, изтрийте сълзите на майките и бащите, бъдете им деца, вместо техните изгорели и скочили от високо рожби!

Подайте къшей хляб на гладнитеПодайте къшей хляб на гладния, стоплете с дреха и потърсете подслон за бездомния – хора ли сме или политици?

Изхвърлете въжетата, изхвърлете патроните, скрийте пистолетите, изхвърлете бензина и запалките – за да не се превръща историята на родината ни в 21 век в нескончаем низ от бдения, помени и дни на национален траур?

В София от началото на годината до днес, 6 март, край на живота си са сложили 129 души, а други 21 са опитали. Само в София.

България не е Япония - уви.

В Испания едно самоубийство принуди банките са свалят лихвите си – ние късно се събудихме!

Загасете живите факли в протестите – няма политик, който да заслужава саможертвата от нечия доброволна смърт!

Не забравяйте болката, която ще причините на своите майки, бащи, и любими.

Загасете живите факли! Бъдете живи – само тогава има надежда за промяна...

 
Powered by Tags for Joomla