Tag:иван искров

Кой дирижираше съсипването на банката и въведе в заблуждение политици и мнозинството от медиите?

Люба МаноловаДве правила съм запомнила в последните 25 години:

„Това, което не става с пари, става с много пари” и „Следвай парите!”

В нашата „земя като една човешка длан”, която се води и част от Европейския съюз в последните четири месеца се случиха събития, които са невъзможни за друга държава с действащо законодателство. Ето една малка част от тези събития, които осветиха следните факти:

  • Кредити към компании бяха обезценени на 100 процента, въпреки че в тях има заложени активи с висока стойност.
  • Със затварянето на банка КТБ и отнемането на лиценза й изчезнаха 5 на сто от Брутния вътрешен продукт на страната.
  • Съюзът на икономистите в България поиска пълния текст на така наречения одитен доклад, поръчан от БНБ на „правилните” одитори, но не го получи!
  • 4.2 милиарда "дупка" се оказаха поредния манипулативен прочит на казуса КТБ – коментираха десетки експерти финансисти.
  • Съдия Нели Куцкова предрече, че ще има лавина от дела срещу БНБ.  За сравнение при 292 000 вложители – само 50 000 да заведат дела срещу БНБ и държавата за щети и пропуснати ползи – съдебната система ще се запуши.
  • Икономистът Венцислав Димитров предложи три варианта за спасяване на КТБ – последва мълчание.
  • Националният омбудсман Константин Пенчев обяви, че не вярва на нито едно твърдение за КТБ. От БНБ се направиха, че не са чули.
  • Обявено бе, че престъпна група фалира КТБ, Главният прокурор Сотир Цацаров отмина с мълчание това твърдение.
  • Предходният премиер Пламен Орешарски заяви: „Затварянето на КТБ е най-скъпият вариант”, след това и той замълча, като безмълвно наблюдаваше какво се случва.
  • 42-то НС криминализира всяването на смут в банковата система, но смутът го докараха шефовете на БНБ, бизнесменът Иво Прокопиев, близък до така наречения президент Росен Плевнелиев, Делян Пеевски с недоказаното твърдение, че бившият мажоритарен собственик на КТБ е поръчал убийството му, политици, медии, близки до Пеевски и Прокопиев.
  • Татяна Дончева заяви: „Имало е организирано теглене на авоари за над 1 милиард от КТБ”. Никаква реакция.

Стана ясно че има сценарий за съдбата на банката от хора, които заблуждават обществото. Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради КТБ, докато управителят на БНБ говореше, че исканията на ЕК имат пожелателен характер, а не задължителен.

В медийното пространство се лансира тезата, че одитният доклад за състоянието на "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ) е бил върнат от БНБ, за да бъде увеличена обезценката на активите до 4,2 млрд. лева, т. е. докладът бе опорочен.

Нищо случайно под слънцето – особено пък за милата ни татковина.

След конституирането на 43-ят парламент, бе създадена Временна комисия по бюджет и финанси, пред която Иван Искров докладва за състоянието на КТБ. Присъстваха редица експерти, представителите на вложителите, политици.

Днес публикувам пълният текст на тази Стенограма, нередактирана, така, както е била разпечатана от разшифровката на стенографа, веднага след заседанието.

Коментарът и анализи по казаното в тази Комисия ще следват в близките дни.

{edocs}stenogama-ktb.doc,600,400,link{/edocs}

 

Финансовият министър Владислав Горанов знае много, но ще мълчиФалшиви и умишлено манипулирани данни на спецслужбите и МВР са предшествали удара срещу Корпоративна търговска банка. Те били изпратени на американските служби и Държавния департамент с уверението, че са автентични.

След задълбочени проверки американците установили по категоричен начин, че става дума за измама. Тя трябвало да аргументира атентата срещу КТБ. Това научи Фрог нюз от дипломатически източници, пожелали анонимност.

Основната теза във въпросните документи била посочване на източници от България, които уж финансирали терористични организации, включително и „Ислямска държава”. Под фалшивите данни и съчинени оперативни данни стояли подписите на високопоставени ченгета и дори на министър. Това заблудило първоначално американската страна, но силно разминаващите се твърдения с информацията на US службите събудили съмнения. Впоследствие те не само се доказали, но разкрили и пъкления замисъл по разбиването и последващото ограбване на активите на четвъртата банка у нас.

В заверата били ангажирани министри, висши прокурори, дансаджии и политици.

Очакват се в скоро време мащабни разкрития за колосалната измама, сравнима с национална измяна, рискуваща цялата финансова система на страната.

Фрог нюз разполага с имената на участниците в това огромно престъпление, както и на тези, които са подписали фалшивите „документи”.

Предполага се, че държавата ще започне задълбочено разследване на скандала. Известно е, че заговорът е реализиран по време на кабинета „Орешарски”, който бе съставен от ДПС и БСП. Това не е само национален, но и международен скандал, коментираха пред Фрог нюз дипломатическите източници, предоставили ни информация за наглото престъпление.

ВАЖНО! Фрог нюз ще ви държи в течение за развитието на скандала. Очаквайте смразяващи разкрития за задкулисни мръсни игри, в които са замесени  политици, магистрати и висши ченгета. Лятото наистина ще е горещо...

Бележка на Хроники. Да не забравяме и "светлата" диря, която остави така нареченият президент в ограбването на КТБ, като скри Стенограмата от среща на политически сили при него. На тази среща според Румен Гечев, депутат от БСП, е била поискана всеобща банкова гаранция, което е щяло да предшества повсеместен банков грабеж.

След време Гечев "загуби" интерес към Стенограмата и спря да пита за грабежа в КТБ, който бе улеснен от прокурори, депутати от ДПС, Управителния съвет на БНБ, начело с Иван Искров и прочие "герои" на тази афера.

 

Докато ни навират в лицата суетата на някакви политици, вкопчили във властта, докато Прокуратурата си прави оглушки за КТБ...

Новият шеф на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав МиленковФондът за гарантиране на влоговете вече е с нов шеф, след като сегашният, Росен Николов подаде оставка. Подаде ли я или му я подадоха?

Тъкмо приближи денят хората, да си вземат влоговете и хоп! Смениха шефа на Фонда?! Досега той не им пречеше, сега явно му направиха предложение, което не можа да изпълни и затова се оттегли от поста си.

От прозрачно, по–прозрачно. На всичкото отгоре групата, действала досега единно за фалита на КТБ сега се разцепи. Бойко Борисов слуша Делян Пеевски, Левон Хампарцумян. От другата страна е Иво Прокопиев, когото медиите на Пеевски нападат. Тогава къде е така нареченият президент в тази конфигурация? Той и Иван Искров вървяха ръка за ръка в насилственото държане на КТБ затворена. Президентът и Прокопиев неведнъж са показвали близост в бизнеса. А сега къде са – източници, пожелали анонимност обясниха, че отношенията на Плевнелиев и Прокопиев са силно охладнели. Прокопиев не крие, че се опитва да отстрани Пеевски от събитията, свързани с банката, но нещо не му се урежда въпросът.

Хампарцумян по традиция е със силните на деня, телевизиите показаха как той стои като попечител до премиера Бойко Борисов когато той съобщи, че цесиите за КТБ ще бъдат отменени и то със задна дата.

Юридическо безумие, които няма как да се случи – пролича от думите на вицепремиера Ивайло Калфин: „Цесиите в КТБ трудно ще бъдат отменени... Не знам как може да стане това със задна дата".

Няма да съветваме премиера Борисов тутакси да уволни човекът, който го е убедил да направи изявлението за цесиите, защото сме наясно, че той не обича чуждото мнение.

Премиерът Борисов обяснява за отмяната на цесиите"Ще отменим всички прихващания в КТБ. Всички, които са се нагласили през цесиите, една вторична далавера... и са се нагласили вече. Ще отменим прихващанията в цесиите. На практика се надявам едно 800 милиона лева да си влязат обратно в държавата", заяви Борисов, докато от дясната му страна седеше Левон Хампарцумян.

"Ако правителството иска повече да не сме правова държава, то нека да прави каквото си поиска и да отмени цесиите в КТБ. Но като сме правова държава, това не може да се случи", заяви пред една агенция проф. Огнян Герджиков, който е признат за вещ в търговското право.

Дела и пак дела – сега се започва...

Фирма „Бромак”, Оманският фонд, облигационерите са спрели процедурата по несъстоятелност в съда с жалба срещу отнемането на лиценза на КТБ.

Процедурата по несъстоятелността на КТБ беше спряна от Софийския градски съд. Причината е жалба във Върховния административен съд /ВАС/ от мажоритарния собственик на банката – "Бромак" на Цветан Василев.

Според СГС, компанията се оплаква от отнемането на лиценза на банката от БНБ. Процесът беше насрочен за 24 ноември. От съда обявиха, че съгласно чл. 11, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност в тези случаи производството подлежи на спиране до приключване на административно-правния спор.

На 06.11.2014 г., на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл.151, ал.1, предл. първо от Закона за кредитните институции и чл. 16, т. 15 от Закона за Българската народна банка, Управителният съвет на БНБ отне лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД.

Делото във ВАС е на две инстанции и ако се съди по практиката на съда вероятно ще отнеме месеци, а може и година. През този период банката се ще управлява от квестори.

Лицензът на КТБ беше отнет на 6 ноември както стана дума по-горе и това решение влезе в сила веднага. До окончателното произнасяне по спора между "Бромак" и БНБ обаче делото за фалита ще чака

Плащането на гарантираните депозити ще започне, тъй като според Закона за гарантиране на влоговете в банките, изплащането на гарантираните суми започва най-късно 20 работни дни след датата на отнемане на лиценза, докато влизането на синдици и разпродаването на имуществото ще се състои по-късно.

"Изплащането на гарантирани депозити ще продължи пет години и моля хората да не се струпват в първите дни", каза новоизбраният шеф на фонда, Радослав Миленков.

Депутатът Мартин Димитров е объркан и разочарованДепутатът от Реформаторския блок, Мартин Димитров призна: „Внесохме законопроект за Фонда за гарантиране на влогове, преди шефът му да бъде сменен. От блока недоумяваме как Радослав Миленков е бил избран за поста". Тук нещата са по-лесни – и да недоумяват – реформаторите трябва да са наясно, че те бяха необходими за подписване на Декларация за подкрепа на кабинета и някой и друг пост. Останалото ще го научават от новините.

За сведение на Мартин Димитров, Радослав Миленков е бил кадър на ПИБ, а след това един от шефовете на Общинска банка.

Оказва се, че Реформаторският блок е внесъл законопроект, засягащ дейността на Фонда за гарантиране на влоговете, преди председателят му да бъде сменен. Законопроектът предлага промени, според които Управителният съвет на фонда, а не неговият председател, да взема важните решения

Според проектозакона на реформаторите, синдиците в КТБ ще бъдат назначавани отново от Фонда за гарантиране на влоговете. Затова, по думите му, проектът трябва да се приеме бързо. Предвижда се в Управителния съвет на фонда да влизат представители на различни институции – на парламента, на Министерство на финансите и т.н.

„Кой е председател на фонда, кой взема решенията е изключително важно. Ние може би предусетихме промяната и затова предложихме УС да взема решенията“, допълни той. Според него, в момента правомощията на председателя на фонда са огромни.

Депутатът обясни още, че смяната на Росен Николов с Радослав Миленков не е била консултирана с РБ. „Нали сме коалиция?“, възкликна той. „Някак си докато се обърнем, изведнъж се появи г-н Миленков и се появи като шеф на Фонда за гарантиране на влоговете“, възмути се Димитров. „От нищото се появи“, добави той.

Появилият се от Нищото бе пратен от премиера да се запознае постфактум с коалиционните партньори така:

„Г-н Миленков сега с финансовия министър да отидете в парламента, да се представите на Радан Кънев, на коалиционните ни партньори. Кажете им, че имаме пълната подкрепа на Асоциацията на банките. Не сте анонимен човек. Направили сме го бързо, защото искам бързо да приберем парите на държавата”, заяви Борисов.

И това ако не беше подигравка – здраве му кажи!

Ще оставя настрана коалиционните драми и ще дам думата на Вера Ахундова от организацията "Ние, гражданите", тъй като тя съобщи скандални факти в предаването на news7 "Още нещо":

Вера Ахундова от неправителствената организация „Продължават престъпленията около КТБ. Аз по-мек израз от този не мога да намеря, защото ние констатирахме и ред нередности, те са заложени и в нашата жалба против отнемането на лиценза, но на това ще се върна по-късно.

Първо по одита - и трите фирми са с конфликт на интереси, като „Ърнст енд Янг одит“ ООД е бил одитор на банката 2012, 2013 година, т. е . няма право на одит.

„Те всички по един или друг начин са свързани с КТБ и с банка „Виктория”, поясни Даниел Божилов от КТБalive. – Не е било редно те да участват защото на практика излиза, че те са проверявали собствените си работи.”

„Един от съдружниците, Николай Гърнев е със закрити сметки, две в КТБ – на 18-ти юни, късно следобяд.

За „Делойт България“ ООД вече знаете, за Силвия Пенева, сигналът е подаден в „Делойт...” в централата, в Щатите, като това, което възнамеряват да направят колегите ни от Америка, е не само отнемане на лиценза, но и преследване за корупционни практики, което е по наказателното право, т. е. теоретично те могат да бъдат арестувани навсякъде по света, но и ако стъпят в Америка...”

Даниел Божилов от КТБaliveБожилов: „Сега идват много важни момента, като изплащане на гарантираните влогове е най-малкия, по-интересните са банките през които ще става това, назначаване на синдика и съдебното заседание за производството по несъстоятелност на банката на 24 ноември...”

Вера Ахундова: „В този смисъл има промени в листата на синдиците, има двама нови, имайте в предвид, че от 1996 година няма включвани нови лица. Сега пожарно са предложени от Нели Кордовска, изпълняващ правомощията на подуправител на БНБ, и са включени, и те са част от една група, която работи заедно с нашия квестор, Лютов, Иглика Логофетова – тя е била с него синдик в АК”Балкан”. Най-скъпата адвокатска фирма в България „Димитров, Петров и Ко” – ето тука плащанията, за три месеца само, забележете, юридически консултации за събиране на вземания, ние не сме чули някой да е събрал някой в банката, но те са получили 792 000 лева само за три месеца...

Божилов: „Реално това представлява попълване на една бланкетна молба, която ако отидете при секретарката на съдия-изпълнител – тя ще ви я попълни без пари...”

В. Ахундова: „... ако въобще са попълвани, защото ние сме в контакт с толкова предприятия, които са кредитополучатели, и никой не ни е казал още, че е получил изпълнителен лист. Но, забележете, информацията, която имаме от хора от нашата организация, /ще ви коригирам представянето ни в предаването – „Ние, гражданите” това вече е неправителствена организация.-бел. В. А./ние знаем, че са получили 6 милиона, като голямата част от плащанията са извършени на каса в КТБ, защото КТБ е пълна с пари. Там наличните средства са не по-малко от 5-6 милиона. Както въпросните квестори – те би трябвало да си получат като нас парите, да чакат да си ги изтеглят от Гаранционния фонд, ама са си ги вземали...”

"Защо смениха шефа на Фонда за гарантираните влогове – Росен Николов – две са причините, обясни Ахундова – едната е обслужващите банки и самодоволните усмивки на някои банкери, които виждаме всеки ден, а по-сладката част от упражнението е активите на банката. При така засекретени данни – ние, вложителите плащаме, всичко е засекретено, правят някакви абсурдни оценки по някаква методика, която дори няма регламент за приложение, и ще се прилага след 2018 година. Между другото това ще бъде и основен акцент на обжалванията. Всичко е секретно, ние нямаме достъп, те не подписват никакви документи, че това са счетоводни цифри, и наши колеги от Щатите ни подсетиха да прегледаме Доклада на KPMG – одиторския доклад. Там се споменава, 2013 година, че свързаните кредити на КТБ са за 4, 2 млрд лева, но съветват да не се променя баланса, тъй ако активите срещу тези 4,2 млрд лева са над 8 милиарда. Значи, представете си, синдикът ще разполага с всички тези активи и тази група, за която ви говоря, свързана с Нели Кордовска и с одиозните фигури в БНБ, си готвят мекия старт в живота. Както например .. така се произвеждат милионери...”

Фондът за гарантиране на влоговете, с новия си шеф, ще избира синдиците за КТБ, те ще имат своите правомощия за разпореждане с масата на несъстоятелността, ще имат право да продават активи, да продават банката като цяло или на части, да продават предприятията...

Две седмици преди датата за начало на изплащане на влоговете бе сменен шефът на Фонда за гарантиране на влоговете, друг човек ще се разпорежда с активите на банката, с продажбата на имуществото й, и прочие...

Кои банки ще обслужват вложителите за теглене на влоговете им – по закон е една банка, вероятно това ще се промени в парламента, кои банки е важно за самите тях, тъй като такса обслужване не се плащаше само в КТБ – т. е. сега други банки ще приберат тази такса и те няма да са случайно избрани.

Другото важно в случая с КТБ е продажбата на активите – трима нови синдици са попълнили листата, Вера Ахундова изрази съмнение, че поне един от тримата ще бъде избран за синдик на КТБ.

Обслужваща адвокатска кантора Ахундова очаква да бъде „Димитров, Петров и Ко”.  Най-скъпите тарифи за такова обслужване са: в Англия – 300 паунда, в Европа – 300 евра, и 300 швейцарски франка в Швейцария.

Според документите на В. Ахундова, банкови извлечения за плащане, парите на КТБ за консултациите на тази адвокатска кантора минават през сметка в Уникредит?!

„Въртят се едни мисли, тия 200 милона, които са изчезнали след особения надзор, дали не са онези 200 милиона дето липсват, дето отворили каса, пък ги имало, пък ги нямало, пък имало разписки, пък ги сложили в чували?! Шест банкови извлечения за плащания от КТБ имат следните дати, периода -  от 27 юли до 6 ноември, като общия размер е 792 000 лева, преведени за хонорар, за консултации в Уникредито... Сметка на КТБ в Уникредито. Това е във връзка с възлагателните писма от квесторите, по повод на които тази фирма е получила горецитираната сума.”

Има трима кандидати за бъдещото ръководство на БНБ

– Стоян Мавродиев, Калин Христов и Валери Димитров.

В. Ахундова: „Калин Христов как точно ще е промяна в ръководството, той е в конфликт на интереси – той няма право да е присъствал на обсъждането отнемане на лиценза, не е имал право да подписва решението за отнемане на лиценза...”

Водещите на предаването

Има едно дружество с по 20 на сто участие на БНБ, Уникредито, ОББ, ДСК – как тогава Калин Христов като участник в това дружество от страна на БНБ преценява на кого да отнема лицензи?

Божилов: „Наскоро излезе на страницата на Комисията за финансов надзор Отчетът за тримесечието. Там много голям интерес представлява Декларацията на квесторите на КТБ,  в която трябва да декларират, че финансовите операции са така, както са отразени, дали са спазени счетоводните стандарти, дали вярно и честно се отразява реалната картина... А квесторите са написали, че не знаят какво е положението в банката, поради което няма да попълнят такава Декларация. Реално излиза, че всичките тези обезценки, отчети не е ясно как са правени.  Квесторите не желаят да носят отговорност и казват, че не знаят каква е реалността, не гарантират, че това, което са проверили по част от документите е истина?!”

До Прокуратурата са подадени 10-15 сигнала, но все още не е извършена даже предварителната проверка по тях, за да се каже има ли основание да се открие наказателно производство или не. Вече пет месеца няма отговор, а срокът е 30 дни за отговор.

В. Ахундова: „Преди една седмица са внесени последните два сигнала в Главна прокуратура по повод конфликта на интереси в една от фирмите – тогава е било открито това обстоятелство в Делойт – България. Другият сигнал е до ИДЕС, с който се самосезира Дисциплинарната комисия за сертифициране на одитори... Но аз искам да ви кажа нещо друго, например Димитър Костов /от УС на БНБ – бел. Л. М./, също не е имал право да присъства, обсъжда и подписва каквото и да било, тъй като съпругата му работи в КТБ и, забележете, един редови директор на клон в тази банка получава между 2 200-2 500 лева, неговата съпруга получава 4000 лева. Аз мисля, че някой може да даде по-точно определение какво представлява тази заплата.
В нашата организация има хиляди хора, членове, които искат да ни помагат непрекъснато, защото се борим срещу нарушаването на нашите граждански права Обърнахме се към пет посолства: Великобритания Франция, Белгия, ЕС, Германия за среща – никаква реакция. И аз си задавам въпрос на френския посланик в София. Значи господин Ксавие Лапер дьо Кабан може да обсъжда дали си слага парите в КТБ или не, може да обсъжда офшорните плащания на френските фирми Тотал и други, но когато става въпрос за правата на ощетени хиляди граждани – те нямат време в посолството да се срещнат с нас, да ни изслушат. Както и нашите представители в ЕК.”

Излезе съобщение, че ТБ Виктория отваря врати на 12 декември. До тогава голяма част от кредитите й трябва да бъдат продадени на други банки, за да се съберат пари, за да се осигури ликвидност на трезора.

Да се продадат голяма част от кредитите й?! Схема за грабеж или какво е това?

Първоначално се говореше за продажба на 90 на сто от стойността на кредитите, но след това тези проценти спаднаха много – няма как тази банка да се продаде отделно, ако не се промени законът, защото тя е част от патримониума на КТБ. Другото, което се предполага, е че ще се осигури продажба на портфейла на тази банка на много ниски цени, ще се изплатят депозитите и най-накрая и тя ще затвори врати. Т. е. тя се обрича на фалит.

Приказките, че З млрд за КТБ е най-евтината цена всъщност визира само началото на процеса, непосредствения разход сега, веднага. Това, което следва е далеч по-скъпо и ще се изплаща с години. Вместо да рекапитализират банката или да я национализират с 1 млрд лева, /за сведение БНБ даде на ПИБ 1 млрд и 200 млн лева при паническото теглене – бел. Л. М./, които щяха да си получат заедно с лихвите след години, те сега ще потънат с 12-15 милиарда за следващите 10 години.

Защото искът, който се готви срещу тях /разбирай – БНБ и политиците, които я подкрепиха в тласкането към фалит на КТБ-бел. Л. М./, за законови нарушения по време на цялата процедура, е за над 7 млрд., само от акционерите.

Каква част от сумите от банката ще останат в България, каква част, в кои банки ще влезе. Има една банка, на която бе помогнато от БНБ след паническо теглене от вложители на големи суми от трезора. Анализът на банковата система за края на септември показва нетен отлив на депозити от тази банка за 400 308 млн лева. Та от този трезор, освен, че не могат да изплатят 1 млрд 280 млн, и въпреки, че Споразумението на преструктуриране са предвидени 18 месеца, им готвят нова инжекция естествено е вложителите от КТБ да се питат: с какво вложителите на тези банка са по-добри от тях? С какво държавата може да обясни разликата в отношението към едните и към другите вложители на две различни банки?

Това са въпроси на които никой не дава отговор, а най-малко Главна прокуратура, те просто мълчат.

Вера Ахундова: „Ние закупихме акции и обжалваме всички тези нарушения като акционери. Драстични са нарушенията... Ако има досега някакви криминални сделки, то е по отношение на свързаност, те са се случили – дано се разбере, но сега ще се извърши големият обир, от който десет души ще излязат свръхбогати, а средната класа в тази държава ще бъде ударена. Проблемът е, че системно се нанасят удари върху средната класа, средния и малък бизнес. Сега има 3000 души по-малко, бизнесмени от малки и средни фирми, които лични, фирмени пари са държали в банката. Това е класата, която не се продава, не си продава гласовете...”

Какво остава, къде е държавата, къде е прокуратурата, къде е законът,

който БНБ трябва да спазва, къде са политиците, какво остава на българите.

„Оттук нататък ще се намесим във всеки граждански проблеми в който има нарушени граждански права – поясни Ахундова. -  Няма повече въобще да мълчим! Няма доверие в нито една обществена институция, включително и в БНТ. БНТ е обществена телевизия, от нашите данъци се издържа, нашата организация, която наброява хиляди членове в момента – няма трибуна. И когато гледам коментарните предавания, не зная дали са външни продукции или не, те са режисирани, режисирани са въпросите, насочени са само в една посока, ако беше частна търговска телевизия – да, имат определено поведение, но това е обществена медия и нямат право да ни налагат мнение, ако не са дали трибуна на различните страни. Това го считам за крайно нелоялно и не зная дали можем да сезираме СЕМ, това е безобразие, Начинът, по който са им подготвени въпросите – в ухо ли им ги диктуват или пишат – не знам...

Голяма част от активите се знаят къде са, нищо, че са заложени в банката, квесторите не направиха опит да ги открият, пътят на парите е белязан от плащания, тези пари в голямата си част са инвестирани в България, има и един завод в Сърбия, да кажем. Можеха да ги намерят, можеха голяма част да бъдат идентифицирани и посочени, KPMG го посочва в одита, че към момента на одита, знаете, те го правят към 31 март, всички кредитни досиета са били налични, всички обезпечения са били налични, е как така стана, че като влязоха другите квестори – обезпеченията изчезнаха? Не ви ли прилича на нещо много подготвено? И то сигурно най-добрите обезпечения изчезнаха?!”

Първо влезе Прокуратурата на два пъти – след това досиетата изчезнаха. 393 000 вложители – ако някой мисли, че него няма да го сполети подобна нещо – много се лъже. В една държава като България ни много работещи институции ни показаха, че всичко е възможно!

Най-големият обир с участието на държавата, представена от институциите си – всекиго може да сполети... В каква държава живеем, в държава ли живеем?

Разговорът на Вера Ахундова и Данаил Божилов с водещите Лара Златарева и Владислав Прелезов може да чуете тук.

Чуйте, слушайте и мислете!

 
Един от десетките протести по умишленото източване на КТБПовече от година анализираме различни аспекти на аферата „КТБ” – обективни и предимно субективни фактори, довели до краха на банката, незаконни или полузаконни решения, оправдаващи едно или друго действие на БНБ, квестори, синдици, Фонда за гарантиране на влоговете. Непрекъснато отправяме питания, в т.ч. чрез депутати до Народното събрание, публикуваме наши анализи, в които интерпретираме решения и действия на синдици, ФГВБ, отправяме сигнали до Главна прокуратура. Чрез независимите медии дискутираме различни аспекти на тази драма, която по същество е безкръвен терористичен акт срещу 250 хиляди български граждани, над 7 хиляди с надгарантирани депозити, срещу стотици фирми и бизнеси, срещу икономиката и финансите на България.

Но уви, всичко изглежда безполезно. Най-отчаяната кауза в България се оказа тази, която е провъзгласена за основна в цивилизования свят и в името на която са се водили и се водят и днес войни – защита и зачитане на правата на европейските граждани. На европейските – да, на българските – не. Правото на защита срещу непозволено увреждане, на защита на собствеността и достойнството, правото на справедливост, правото на достъп до информация по въпроси, които засягат пряко моралните ценности и материалните интереси на гражданите, правото на живот, защото много от засегнатите от фалита на КТБ заболяха, някои вече починаха, трети, макар и единици, посегнаха на живота си.

Както неотдавна в свое интервю заяви депутатът от РБ Г. Караджов, „живеем в тежко информационно затъмнение по случая КТБ. От една страна, за да докажем измама, ни трябват доказателства. От друга страна, събирането на тези доказателства е умело забавено от компетентните длъжностни лица”.

Разликата между него и нас, между позицията на НПО „Ние, Гражданите” и партиите в коалиционния им блок, е в разнопосочността на разбирането за причините и последствията от този акт на държавните и регулаторните институции в страната, в противопоставянето по отношение на отказа от защита на интересите и правата на хиляди български граждани.

Иначе всички искаме прозрачност. Те – на думи, ние – на дело. От една страна, те подписаха с нас през лятото на 2014 г. меморандум, в който твърдо заявиха, че ще поддържат позиция за оздравяването на КТБ. Но направиха точно обратното, при това без доказателства, обуславящи внезапната промяна на позицията им. И сега, говорейки за прозрачност, те предварително са убедени, че доказателствата, с които се надяват да се сдобият чрез разсекретяването на доклада на „Аликс Партнърс” например, ще сипят вода в тяхната мелница, т.е. ще потвърдят тезите им.

Убеждението, което не почива на никакви реални факти освен на изводите от поръчковия, въздухарски доклад на комисията „Атанасова” - взети от нищото, недоказани заявления за пирамида, откраднати 6 млрд.лв. и т.н. Докога ще се търсят всякакви скъпоструващи способи за доказване на една изначално погрешна теза?

Как обаче бяха разпределени задачите между различните власти за потулването на насилственото фалиране на КТБ, ограбването на честните вложители (сивите пари, с малки изключения, навреме бяха напуснали банката) и потъпкването на правата им на собственост, на правосъдие и справедливост?

За предизборните обещания на всички политически партии през лятото и есента на 2014 г. е излишно да говорим – те всички обещаха прозрачност, незабавно освобождаване на гуверньора и останалите членове на управителния съвет на БНБ, търсене на отговорност от виновните за фалита на банката.

Практически всички присъстващи в парламента партии (без „Атака”, АБВ и Патриотичния фронт) подписаха с нас споразумения, меморандуми и други подобни документи, в които декларираха желанието си за незабавното оздравяване на КТБ, наказания за причинителите и виновните, справедливост за ограбените. До парламентарните избори, на които ние гласувахме за тях. И с това приключи цялата еуфория, за да срещнем стена от нежелание да се разнищи казусът КТБ и да се прикрие с всички възможни средства истината за него.

Законодателната власт разгледа казуса КТБ на заседание на Комисията за бюджет и финанси, даде указания на УС на БНБ да подготвят прогноза за възможните последици от фалита на КТБ върху икономиката на страната и два дни по-късно на парламентарно заседание отхвърли единствената сериозна оферта за оздравяването на банката, като прие на юнашко доверие обясненията на Иван Искров, на когото бяха гласували недоверие вече месеци наред.

Създадена бе временна парламентарна комисия за анализ на обстоятелствата, довели до кризата в КТБ и „обследване” на състоянието на банката в периода 2010 – 2014 г., която следваше да установи ролята и вината или бездействието на държавните институции и независимите регулатори за банковата криза. В състава на членовете на комисията преобладаваха хора без никакъв опит и познания в областта на финансите и банковото дело. Изключение бяха двама депутати с големи познания в тази сфера – Петър Чобанов и Йордан Цонев, директни участници в планирането и осъществяването на сценария за фалиране на банката и присвояване на активите й. Първият от тях също така е известен в Лондонското сити с „обещанието” си, че гарантира пълното изплащане на задълженията на КТБ към облигационерите.

Какъвто съставът на комисията, такива и изводите й – двеста страници с пълно препечатване на законите, регулиращи дейността на БНБ, ДАНС, КФН, правилниците и наредбите за приложението им, десетина страници от проверката на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с критични бележки по одитните доклади на КПМГ и десетина страници с предложения за законови промени.

В приложение – части от засекретените консултантски доклади, и по-точно приложенията за платежните операции на дружествата със специално предназначение, при разшифроването на които и най-добрите счетоводители, с които се консултирахме, изпаднаха в шок.

Констатирана беше тотална липса на системен подход; никой не е направил пълна инвентаризация и проследяване на операциите и предмета на плащанията; не е отразена фазата на изпълнение на финансираните проекти и на усвояване на кредитния ресурс; не е установено и описано местонахождението на финансираните обекти и обезпеченията, към първите по ред фирми със специално предназначение, управляващи проектите по предоставените инвестиционни заеми. Ако консултантските фирми бяха свършили професионално поне тази описателско-събираческа работа, да не говорим за истински одит (нищо че тяхната дейност беше обявена пред обществото и ЕК за одиторска), то съвестни квестори и синдици можеха да запорират всички активи на нередовните кредитополучатели в полза на банката и за удовлетворяване на кредиторите й. Нямаше да има и нужда от договор с „Аликс Партнърс”. Служителите на детективската агенция най-вероятно са подредили професионално събраната информация – нещо, което претендиращите за професионализъм счетоводители от одитните компании не направиха.

„На коляно” промениха няколко пъти Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), като по комунистически наложиха действието на новите разпоредби със задна дата. Разбира се, нито борещите се (само в парламента и то пред камерите и микрофоните) депутати, нито юристите от различните партии, нито послушният омбудсман помислиха да възразят пред Конституционния съд. Какво ли значеха за тях някакви си граждани и български фирми (над седем хиляди ограбени лица и фирми, болници, университети, застрахователни и инвестиционни компании...), при положение че до следващите парламентарни избори оставаха почти четири години!

Въпреки декларираното от всички политически сили недоверие те не освободиха от длъжност Иван Искров и престъпната му клика. До последно чакаха той да си подаде оставката, за да не се изтълкува предсрочното му освобождаване от парламента като признание на вина. Нещо повече – нов мандат за подуправители беше връчен на най-активните участници в сриването на КТБ. За да прикрият следи; да подправят, ако е необходимо, документи; да воюват до последно с досадните граждани, които по време на протестите през лятото и есента на 2014 г. не бяха удостоени нито веднъж с вниманието на И. Искров и компания; да дадат евентуални обяснения за противоречивите сигнали, които Искров подаваше практически по време на целия специален надзор.

На практика с това си поведение ексгуверньорът улесни по-нататъшното разграбване на банката чрез придобивания от ляво и дясно, както цинично се изрази самият той в прощалното си интервю. А това, че хора се разболяха, починаха, самоубиха се – голяма работа! Фалираха и фалират успешни фирми. А БНБ продължава да воюва с гражданите на юридическата арена. Така например по дело на член на нашата организация с иск за 4000 евро неуморимата „юрисконсултка” Нина Стоянова, наградена сега с подуправителско място, поиска 10 000 евро хонорар за наетия от БНБ външен юрист.

Никой от властимащите не предприе необходимите мерки да задължи УС на БНБ да изпълни разпорежданията на Парламента за представяне на прогнозни данни за последиците от срива на КТБ върху българската икономика: ръст, бюджетен дефицит, вътрешен и външен дълг, инвестиции, потребление, безработица, за период от до 5 години.

Какво направи изпълнителната власт, за да потули казуса КТБ?

Съвместно със съдебната власт не допусна да се гледат по същество делата, свързани с основанията за отнемане на лиценза на КТБ.

Позволи на министъра на финансите да упражнява непозволена намеса и да определя действията на „независимите” квестори и синдици по разграбването на активите и имуществото на КТБ във вреда на вложителите.

Не предложи законови промени в ЗБН, които след антидатирането на валидността на сключените договори за цесии и прихващанията на кредити срещу вложения да предвидят автоматично анулиране на прихващанията, започвайки от държавните предприятия. По този начин щеше да се намали корупционният и политическият натиск върху синдиците по отношение на продиктувания им „избор” кои прихващания да оспорват избирателно и кои не.

Не гарантира защита на правата на огромен брой български граждани, дискриминирани в собствената си държава, прилагайки двойни стандарти спрямо банките с ликвидни проблеми.

Не предложи законови промени в третирането на банковата тайна за фалирала банка, които да позволят публичното провеждане на всички продажби, оспорвания и оповестяването на условия на договори от интерес за кредиторите и обществото.

Особена важност придоби и съдебната власт в сгъстяването на димната завеса над казуса КТБ.

Първо, непремерените или поръчкови действия на прокуратурата предизвикаха банкова паника, довела до изчерпване на ликвидните налични средства на банката.

Второ, по време на обиските, които прокуратурата осъществи в банковите офиси, бяха иззети и впоследствие отразени като неоткриваеми или несъществуващи банкови досиета на десетки фирми, което формално даде възможност на квесторите да обезценят напълно редица активи на банката.

Трето, не даде ход или гласност на нито един от десетките сигнали срещу нарушения, незаконни действия на БНБ и квесторите, ограбването на банката чрез придобиване и прехвърляне на активи и обезпечения, чрез договаряне от квестори и синдици на нереално високи цени на услугите по граждански договори с консултанти, правни кантори и т.н.

Тези наши твърдения могат да бъдат подкрепени с официални копия на документи, някои от които не изискват никакъв коментар – определението на СГС, с което се разрешава обиск в офисите на банката и изземване на над 30 кредитни и фирмени досиета, които не са възстановени на КТБ; сигналите ни до прокуратурата, основаващи се на извлечения от Търговския регистър, договори за кредит, особени залози и т.н. В стопанската история на нова България няма друг подобен случай, при който прокурори с масирана полицейска охрана да щурмуват офиси на банка и да изземват документи без описи и приемо-предавателни протоколи, включваща описание и на броя на страниците в едно досие, макар че последни публикации в различни медии изискват такива действия да се проведат в други банки по следите на криминални действия с тяхно участие.

И все пак в създаването на постановката, подготовката на последователните действия по фалирането на КТБ, съзнателното дирижиране на всякакъв вид разследвания, нареждания до квестори и т.н. БНБ няма равна като качествен изпълнител на поръчки. Сега въз основа на редица доклади и нови документи извън тези, които непрекъснато сме анализирали и публикували, се налагат някои въпроси за ролята на БНБ в казуса КТБ:

- КОЙ нареди на Министъра на финансите тогава да не се оказва ликвидна подкрепа на КТБ?

- КОЙ нареди да се обезглави в пика на банковата криза управление „Банков надзор” на КТБ, за да се осигури гладко вземане на последващите решения за КТБ?

- КОЙ излъга, че държавната помощ за другата банка е дадена срещу залог на злато и ценни книжа?

- КОЙ от БНБ се е срещал поне три пъти с Главния прокурор в навечерието на атаката срещу банката?

- КОЙ измисли ликвидният проблем на КТБ да се превърне в капиталов?

- КОЙ посъветва прокуратурата да разследва опит за убийство, като доказателствата за това да се търсят в офисите на КТБ?

- КОЙ определи досиетата на над 30 фирми да бъдат иззети от прокуратурата?

- КОЙ отхвърли всички предложения за оздравяване на банката от нейните акционери?

- КОЙ и въз основа на какви и чии аргументи определи офертата на EPIC като жалко писъмце?

- КОЙ и с чие съгласие бе позволено манипулирането на народните представители чрез докладите на БНБ и дебатите в Комисията по бюджет и финанси по аферата КТБ?

- КОЙ нареди на „независимите” съдилища и магистрати да „опраскат” всички дела за установяване на законността на действията на БНБ по отнемането на лиценза на КТБ по формални причини и под претекста „да спасим държавата”, лансиран от Вл. Горанов при среща на избрани лица от изпълнителната власт и председателя на ВАС, няколко прокурори, съдии и следователи? На същата тази среща, състояла се през декември 2014 г., са присъствали и водещи депутати от ДПС.

- КОЙ в съдебно определение извести гражданското общество, че БНБ не е държавна институция? А дали е частна? Дали е държавна банка, ако не е държавна институция, при условие че оперира с държавни пари и дори издръжката си и печалбата си формира не със средства на управителите й, а чрез управлението на държавните средства?

- КОЙ създаде и на какви условия (в чия полза) се извършва пълзящата монополизация на банковия пазар в България?

- КОЙ избра „Делойт България” ЕООД като водеща фирма, която прибра само от поръчковите обезценки на активи на КТБ над 1 млн. лв. и оцени труда си на сума 260 евро за час?

- КОЙ разреши прилагането на неизползвана дотогава методология за обезценки на активите? По същата тази методология същата фирма ще обучава други оценителски фирми да проведат Преглед на активите на българските банки.

- КОЙ ни гарантира (тъй като Комисията за публичен надзор не ни гарантира такава сигурност), че тази методология не е дискриминационно приложена към КТБ?

- КОЙ нарече резултата от тази необвързваща консултантска услуга „одит? Кой продължава да манипулира обществото, медиите, ЕК, екипа на Сметната палата, че докладът за частична оценка на някои активи на КТБ е одитен доклад?

- КОЙ реши първоначалната обезценка от около 700 млн. лв. да прерасне на 4,2 млрд. лв. – КОЙ разреши финансовото състояние на КТБ да се влоши вследствие на специалния надзор и неадекватните решения на БНБ и квесторите да спрат всички операции?

- КОЙ от БНБ избра отново вездесъщата Силвия Пенева за оценка на активите на българските банки срещу „скромните” 304 млн. лв. и прецени, че „Делойт България” ЕООД е изпълнило задължителните условия на обществената поръчка на БНБ (например дружеството трябва да е участвало в оценката на активите на 132-те водещи най-големи европейски банки)?

- КОЙ си направи труда да изиска и оцени документите, които дават право на „Делойт България” да носи това наименование, след като фирмата майка (франчайзър) не поема никаква отговорност за действията на дъщерното си формирование в България? А и мизерната й гаранция за отговорност за щети и вреди не гарантира на българските фирми и банки сигурността, която „Делойт и Туш” гарантират във всяка една друга бяла страна.

- КОЙ прецени, че ако „Делойт и Туш” е участвала в оценката на активите на водещите европейски банки от еврозоната, това да дава право на едно от българските й дружества да претендира за опит в прилагането на разработената от „Оливър Уаймън” методология?

- КОЙ прецени опита на словенски, румънски и неизвестно какви други клонове на „Делойт и Туш” в обезценката на активите на водещите европейски банки и го призна за опит на „Делойт България”? И при самата обезценка на активите на КТБ методологията бе скалъпена от Н. Кордовска, Д.Костов и Силвия Пенева въз основа на „опита” на българския клон на „Уникредит Булбанк” АД при оценката на активите на банката майка „Уникредит” АД?

- КОЙ прецени, че Силвия Пенева, едноличен собственик на „Делойт България”, не е в конфликт на интереси, след като тя първа осребри участието си в „одита” на КТБ, като получи загубените си пари в КТБ чрез цесия с фирма от кръга на друга българска банка, чийто одитор е и понастоящем?

- КОЙ разпредели и между кого пазарния дял на умишлено компрометираната одитна компания КПМГ?

- Къде е одитираният баланс на КТБ за 2014 г. в съответствие с решението на ВАС по жалбата на Комисията по финансов надзор срещу синдиците на КТБ?

КОЙ ЩЕ НИ ДАДЕ ОТГОВОРИТЕ, КОИТО ВИЕ ОТ БНБ, ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА, ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ НИ ДЪЛЖИТЕ?

Колкото и непълен или критикуван за липсата на достатъчно опит и професионализъм да е одитният доклад на Сметната палата за БНБ, той поставя няколко въпроса. Първият от тях е свързан с компетентността и квалификацията на квесторите, които дори и според доста обтекаемите оценки на Сметната палата не са доказали (не са им били изискани документи за пригодност), че имат необходимата квалификация да изпълняват такава длъжност.

Това означава, че следва да бъдат обезсилени всички заповеди и решения на тези лица по управлението на КТБ в периода на специалния надзор. А за това пълна отговорност трябва да поеме БНБ. Пак според същия доклад членовете на УС на БНБ са приемали за сведение всеки доклад и информация на Управление „Банков надзор”, без критичен анализ, препоръки и решения да се парират определени негативни развития на банковата система.

Не са се запознавали, а и не са изисквали да се запознаят с анализите и конкретната информация в документите, публикувани за нуждите на управлението на банките и за вземане на решения от УС на БНБ по отношение на всекидневното развитие на кредитния и депозитния пазари. Твърдим, че информация за всяка сделка, плащане, кредит, фирма кредитополучател е бил получаван в БНБ в реално време, като тази практика е валидна и в настоящия момент и българските банки продължават всекидневно да подават специалните форми с параметрите на тези операции на Управление „Банково” на БНБ.

В тази връзка да се твърди, че гуверньорът и подуправителите не са знаели какво става в КТБ, е лъжа. Лъжа е и твърдението, че милиарди левове са дадени като кредити в последните два-три месеца преди затварянето на банката. Дори да беше истина, те пак щяха да си затворят очите и нямаше да го видят, нали?

Лъжа е и непрекъснато повтаряната мантра за стабилност на банковата система, като се започне от изявлението на И. Искров на 17.06.2014 г. Защото, каквито и практики да са били констатирани в КТБ, те могат да бъдат констатирани във всички банки – свързаност; необезпечени и/или безлихвени кредити; масово използване на дружества със специално предназначение за определени инвестиционни проекти; масово кадрово обезпечаване на тези дружества в рамките на 1–5 човека (над 50 % от създадените в България търговски дружества са такива); корупционни схеми при отпускане на кредити. Всъщност споменахме елементите, приети в доклада на комисията „Атанасова” за индикатори за грабеж и пирамидална структура, приложени от ръководството и собствениците на КТБ и „проспано” от Управление „Банков надзор” на БНБ!!!

Трудно е да си представим какво точно ще стане и как ще се развият действията на БНБ и държавните институции при спечелване на делата от вложителите и акционерите. А това положително ще стане.

Особено враждебни спрямо вложителите в КТБ следователно спрямо кредиторите на банката са действията на бандата на квесторите и синдиците. „Банда”, защото Ангелчев и Ко са от юридическата кантора на бившия квестор Лютов. Назначените от Лютов десетки свръхвисокоплатени, но не и свръхквалифицирани консултанти, продължили да работят и при синдиците, нанесоха директните удари върху КТБ, а сега – и върху масата на несъстоятелността на банката. За техните действия е писано и се води следствие, но ето и някои от най-драстичните решения, с които е приведен в действие сценарият на БНБ:

  • съставени и подписани са месечни и годишен баланс на КТБ (неодитирани), без квесторите да имат необходимата квалификация за това;
  • с поредица от „странни” заповеди за ненужна подмяна на софтуера на банката, антидатиране на документи, осигуряване на няколкомесечен последен счетоводен работен ден на КТБ преди и след отнемането на лиценза й, са осигурени условия за фалшифициране и изчезване на данни, досиета, сметки;
  • над 40-дневният период на пълно замразяване на всички възможности за минимално функциониране на банката, като например изплащането на кредитни вноски, доведе до огромни бъдещи загуби за кредиторите на банката, демотивиране на кредитополучателите, криминализиране на редица решения относно бъдещето на фирмите им;
  • неадекватното и престъпно решение да се дерегистрира КТБ по ДДС доведе до загуба на над 7 млн. лв. и насила направи НАП кредитор на банката;
  • подготвените и подадени на Фонда за гарантиране на влоговете списъци с получатели на минимално гарантираните суми са непълни, съдържат фалшиви депозанти, пълни са с примери на неточно и непълно изчисляване на изплатените от ФГВ суми по гаранционната схема;
  • особено увреждащо е незаконното решение, съгласувано с БНБ (Д. Костов и Н. Кордовска), да се променят лихвите по депозитите, с което преференциалните вложители се превърнаха в непреференциални, а ФГВ и кредиторите на КТБ загубиха над 100 млн. лв.;
  • подариха на съдебната система и „осиновените” от тях юристи огромни суми, тъй като ненужно и без съответстващо прихващане прехвърлиха суми по договори за цесия по уведомления, подадени след 06.11.2014 г., и веднага след това ги оспориха по съдебен ред. Минималният размер на получаваните от правните консултанти възнаграждения е 3% плюс ДДС върху размера на оспорваните суми.

В контекста на вече извършващите се промени и преди да започнат разследвания на дейността на синдиците (което ще се случи, по наше твърдо убеждение, предвид взетите от тях решения), и без да се задълбочаваме в изясняването на съвкупността от умишлените им вредоносни действия и решения и невежеството им, уведомяваме обществото и членовете си какво направиха те през последната половин година:

-   Подготвиха списък на кредиторите на банката, който е фалшив, неточен,  непълен и неработещ. Отдавна изтекоха и удължените законови срокове за публикуване на новия му вариант с приемане или отказ на възраженията на голяма част от кредиторите на банката.

  • Напълно неясна е картината по отношение на правото на вземане на ФГВБ от КТБ, по силата на изплатените гарантирани средства. Фондът получава правото да встъпи в дълга в момента, в който сумите са изтеглени от сметките на вложителите, а не с факта на превода на сумите в определените за изплащането им банки. По наша информация немалки суми, преди всичко на небългарските вложители и на българите със сметки в КТБ, но работещи и живеещи в трети страни, не са получили средствата си.
  • Нарушиха ЗБН не само като третират по различен начин Фонда за гарантиране на влоговете и останалите кредитори, но и като осигуриха условия за пренареждане на реда на удовлетворяване на кредиторите в полза на ФГВБ.
  • Нарушиха ЗБН, тъй като изтекоха всички законови срокове за публикуване на инвентаризация на активите на КТБ, което те не са направили.
  • Позволиха избирателното ограбване на банката в ущърб на кредиторите.
  • Подариха на новите си американски приятели 22 млн. долара за инвентаризация на плащанията, без да е върнат един лев в патримониума на КТБ, като направиха „огромен жест” към някои депутати – обещаха им да публикуват имената и позициите на кредитополучателите, които не са си погасили кредитите към КТБ. Е, нищо че те са известни от повече от година, че публикувахме имената на „именити” клиенти на КТБ – политически и свързани с тях лица, че посочихме размерите на непогасените и към настоящия момент огромни кредити на медийно-цигарената група. Абсурдът на това обещание на синдиците и „Аликс Партнърс” обаче се свързва по-скоро с други факти: първо, почти нито един кредит към КТБ не е погасен, като кредити в размер над 950 млн. лв. се считат, поне досега, за погасени по силата на прихванати влогове на цеденти – вложители в КТБ. Второ, други не могат да бъдат погасени поради настъпилата изискуемост на големи суми, които нормалните бизнесмени са договорили с банката да изплащат в течение на срока на действие на договорите им за кредит. Най-скандалното е, че синдиците на КТБ, УС на ФГВ и министърът на финансите вкараха горките разузнавачи в собствените си нечисти игри. За фирми от типа на посочената конфиденциални са не разкритите кражби, имената на грабителите, размерът на откритите и върнатите суми, подаването на открити крайни бенефициенти на заемни средства на колекторски фирми. Това е жива реклама за тях. Секретни са методите и инструментариумът, които прилагат и от които ние например не бихме се интересували, ако бяха осигурили връщането на отклонени суми или обезпечения в патримониума на банката.

Колкото повече навлизаме в скандалния казус КТБ, толкова по ясно се очертават главните изводи относно ВИНАТА НА ВИНОВНИТЕ ЗА УМИШЛЕНИЯ И ПРЕДНАМЕРЕН ФАЛИТ НА БАНКАТА И ОГРАБВАНЕТО НА НЕЙНИТЕ ВЛОЖИТЕЛИ. Имената на виновните лица и институции бяха обявени от лидера на ГЕРБ и министър-председател на България Б. Борисов нееднократно – Пламен Орешарски (министър-председател), Петър Чобанов (министър на финансите), Иван Искров и членовете на УС на БНБ (Българска народна банка). Същите виновници бяха посочени от представители на всички политически партии в страната.

Видът и качеството на приложените към КТБ методологии за обезценка бяха определени от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори като НЕ-ОДИТ, а обикновени консултантски услуги без гаранция за надеждност и спазване на етичните норми на гилдията.

ВИНА на държавните институции, БНБ и регулаторите бе вменена и от Народното събрание в доклада на временната парламентарна комисия. След одитния доклад на Сметната палата на БНБ ситуацията обобщи Менда Стоянова, председател на парламентарната комисия за бюджет и финанси. Най-общо казано:

ВИНА за фалита на банката имат БНБ и правителството на Пламен Орешарски, но виновни няма.

ОГРАБЕНИ има, но виновници, които да подлежат на съдебно наказателно преследване, няма.

СПЕЦИФИКАТА НА БЪЛГАРСКАТА НЕПЕРСОНАЛИЗИРАНА КОЛЕКТИВНА ОТГОВОРНОСТ (ПЪЛНА БЕЗОГТОВОРНОСТ) била в основата на тези взаимно изключващи се твърдения.

КОМПЕНСАЦИИ за ограбените, които през последните 25 години не са гласували за безотговорността на политическите лица, упълномощени да взимат решения за функционирането на държавата и нейните институции, няма.

Позицията на НПО „Ние, Гражданите” остава неизменно същата – ние искаме с документи и одитиран баланс да получим доказателства:

  • за законността на отнемането на лиценза на КТБ,
  • за законността на дискриминационно приложената методология за обезценяване на активите на само една банка в страната чрез незаконното прилагане на неоповестена и собственоръчно моделирана за нуждите на поръчителите на фалита на КТБ и на БНБ методология за оценка на качеството на активите на КТБ, с което очевидно се е целяло оневиняване на УС на БНБ пред обществото за изпълнението на криминалната поръчка да се доведе до счетоводен фалит четвъртата по големина, системна банка в България;
  • за „независимостта” на съдебната система, която изпълни поръчката на изпълнителната власт да не допусне гледане на делата по същество, т.е. да осуети получаването на отговор на горните въпроси. Вече писахме за предадената ни от наши членове информация за изказвания на Нина Стоянова за подсигурения от ДПС и негови видни представители „независим” Административен съд и прилагането на съгласуваната формула „липса на правен интерес”, с което създадоха нов прецедент в юридическата практика – до състезание в един правен процес допуснаха една и съща страна (БНБ и назначените от нея и отчитащи се пред нея квестори).

Развитието на драмата обаче води до неочаквани развръзки, въпреки че финалът й не се вижда. Преди повече от година публикувахме анализ на последиците от евентуален фалит на КТБ върху макроикономическите показатели, развитието на икономиката и в крайна сметка, върху стандарта на живот на българите.

Тъй като БНБ не подготви такъв анализ за нуждите на Парламента, ще го направим ние, като сравним в поредица от публикации прогнозата си с реалните параметри на икономиката през изминалата над една година от затварянето на КТБ.

----------------------------------------------------------

Като увод към предстоящите анализи ще припомним:

Прогнозирахме преки загуби, чиито реални параметри за края на 2015 г. ще анализираме в сравнение с прогнозата ни от лятото на 2014 г. в следваща публикация.

 

Лъжи в парламента, лъжи в медиите, манипулираха гражданството, за да не се върнат взетите милиарди от трезора

Иван Искров, гуверньор на БНБКТБ е с отнет лиценз!? Вложителите ще си получат парите чак през декември – засега. Това се случи след като квесторите на КТБ /едните квестори са консултанти – бел. Л. М./ са вкарали вчера след 16.30 ч. незаверен отчет на банката в БНБ. Скандалното в случая е, че на базата на този отчет на Управителния съвет на БНБ ще бъде предложено да бъде отнет лиценза на Корпоративна търговска банка, поради отрицателния капитал на банката.

Според два независими източника обаче деветмесечния отчет на КТБ за 2014 г., в който квесторите в банката са отразили обезценки на кредитния портфейл за 4.2 млрд. лв., не е заверен от одитор – отбеляза Мирослав Иванов /miroivanov.com/, а такива са нормативните изисквания. Причината е, че нито една от трите компании, които БНБ представяше упорито като новите одитори на КТТ – „Делойт Одит“, „АФА“ и „Ърнст и Янг България“ не е пожелала да разпише доклада.

Заседание на Управителния съвет на БНБПричината е, че техните мнения по обезценката на кредити, за които БНБ нагло излъга, че документите от Кей Пи Ем Джи и „Делойт Одит“, „АФА“ и „Ърнст и Янг България“ са одиторски доклади, не могат да бъдат използвани под никаква форма като „одит“. Това твърдение на БНБ бе десетки пъти опровергано от редица финансисти и експерти.

От друга страна, въпреки огромния институционален натиск над Кей Пи Ем Джи /така наречения първи одитор – бел. Л. М./ България да се откаже от доклада си за КТБ, компанията не е оттеглила мнението си.

Наглостта на ръководството на БНБ стигна дотам да потвърди, че за КТБ няма одиторски доклад и служебно смъкна капиталовата адекватност в банката с отмяна на вече одобрено решение за увеличение на капитала й.

„Обосновано заключение“, „биха били“, „биха могли“, „може да повлияят“.

Ако се чудите какво е това – това са аналитичните обосновки за отнемането на лиценза на КТБ, обявени от БНБ – пише Мирослав Иванов. В разтегливият документ няма и ред категорични изводи защо и как банката достигна до това положение. Но пък има цитирани десетки нищо незначещи европейски регламенти и директиви.

Стигна се дотам – Централна банка да отнеме лиценз на работеща банка след затваряне на трезора за четири месеца без да е налице коректен, заверен одит на банката!

Никой от назначените одитори „Делойт България”, „Ърнст енд Янг Одит” и „АФА“ не е пожелал да се подпише под счетоводните документи с обезценките.

На практика днес, на 6 ноември БНБ отнема лиценза, базирайки се на очаквания на квесторите в КТБ?!

За да изглежда картината по-драматична и убедителна и за да бъде хвърлена всичката вина за случващото се в КТБ на подуправителя на БНБ отговарящ за „Банков надзор“ Цветан Гунев, Иван Искров пробута в последния момент решение за служебно понижение на капитала на банкта. Това действие направи така, че капиталовата адекватност на трезора да замине в канала - един вид в банката не е имало нищо. Всичко е изнесено, изтекло, преточено и източено и прочие.

С писмо от 5 ноември 2014 г. квесторите на КТБ са уведомили БНБ, че след датата на поставянето на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. включително, в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия на обща стойност 1.2 млрд. лв., а волеизявленията за прихващане са на стойност 779 млн.  лева.

Така цифрата на общите вътрешни операции в банката достига умопомрачителната цифра от близо 2 млрд. лв. Но тя НЕ Е ОТРАЗЕНА в предадените в БНБ отчети на квесторите – обръща внимание на скандалното положение журналистът Иванов.

Документите на Искров биха могли да станат обвинение на Главна прокуратура за умишлено действие или бездействие с цел да бъде срината една банка.

Уви, в цялата страна не се намери политик, експерти, който да надигне глас по престъплението, което извършиха членовете на УС на БНБ! Що за страна сме,къде в друга заковона държава може да се допусне подобно престъпно поведение?

Сега, когато БНБ обяви, че отнема лиценза, ще запитам:

Къде е смелият Иван Костов, който щеше да обяви скандални данни и факти, свързани с КТБ в случай, че нещата тръгнат към фалиране на трезора?

Къде е гневът на Бойко Борисов, който се заканваше да уволни в още първия ден на парламента Иван Искров?

  • Някой зададе ли си въпроса с пари от КТБ дали не бе оздравена друга банка, близка до хората от ГЕРБ?
  • Някой зададе ли въпроса как БНБ помогна на друга банка, която бе обсадена от вложители, които теглеха парите си?
  • Някой попита ли какво накара Делян Пеевски да замине за Катар – дали искаше да носи куфарите на Метин Казак, когото скоростно назначиха за посланик в тази държава, или?

Катар е държава, в която Интерпол трудно би проверила банкови сметки на висши български политици...

Задачата да бъде фалирана КТБ се изпълняваше стриктно...

Имаше проблем и с друга банка, но БНБ постъпи с нея по друг начин – подкрепи я. Затова сега сме пред този резултат – първият одитен доклад не свърши работа и БНБ назначи втори одит, за крайните заключения на който специалисти смятат, че „одитът” е излязъл с съответните заключения, за да може да оправдае заявената още през юни месец дупка от 3 млрд и половина,

Група от хора имаха интерес да фалират КТБ – но имената им не може да се споменават, защото това може да предизвика съдебни процеси за клевета.

Делян Пеевски внесе с Йордан Цонев някакъв смешен проектозакон за разкриване на банковата тайна. Как щеше да помогне това за КТБ?

Банковата тайна се разкрива с решение на съда, нима цял парламент от 240 законодатели не бе наясно с това, та гласуваха и във Временната комисия по бюджет и финанси проекта на Пеевски-Цонев, а след това  повториха гласуването и в зала?

  • Как така 240 депутати гласуваха дружно и слушаха с трепет лъжите на Иван Искров, изречени от трибуната на парламента?
  • Как така след като българското законодателство не допуска политици да се месят в банкови дела, новоизбраните народни представители си позволиха дебатът в петъчния ден?
  • Защо изобщо се стигна до заседание на Временната комисия по бюджет и финанси на 29 октомври т. г. с Иван Искров, на която дневния ред включваше:

1. Разглеждане доклад на Българска народна банка, относно събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка“ АД и ТБ „Виктория“ ЕАД.

2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 454-01-25, внесен от Лютви Местан, Йордан Цонев и Делян Пеевски на 27.10.2014 г.

Продължението четете утре

-----------------------------------------------------------------

Бел. „Хроники”. От днес започваме да публикуваме Стенограмата от заседанието на Временната комисия по бюджет и финанси, която ясно показва увъртанията на Искров и как той и Йордан Цонев, некомпетентният Корман Исмаилов и прочие отбор юнациправят всичко възможно, давйки всичко от себе си, за да докарат банката до фалит.

Публикуването на Стенограмата ще стане в отделна публикация – бел. Л. М./

Стенограмата е нередактирана, експресна, дадена веднага след заседанието.

 

Какво се крие и какво не се изяснява около грабежа на КТБ?

Този документ бе публикуван на сайта "Гласове" и предоставен за публикация на сайта "Хроники"

Явор Дачков, журналистЯвор Дачков: Публикуваме доклад за икономическите последствия от кризата с КТБ, който получихме от временно отстраненото ръководство на банката. Той е изработен от Илиан Зафиров, изпълнителен директор, и група експерти от КТБ. Малки части от доклада се появиха в някои медии, но доминираната от влиянието на Делян Пеевски и Бойко Борисов медийна среда почти не пропуска гледната точка на досегашното ръководство на КТБ, нито дава достатъчно информация за информиран дебат по този скандал. Пропагандната теза за лошия Цветан Василев, който откраднал парите от собствената си банка, вече не може да бъде повод дори за ирония, защото с предстоящия фалит на банката ще пострадат не само вложителите й, а сериозна част от българската икономика. За съжаление основен генератор на лъжи около състоянието на КТБ е БНБ, и то най-вече в лицето на нейния шеф Иван Искров. Говоря за пропаганда, защото в разцвета и съответно порочните практики в КТБ участие вземаха и БНБ, и Делян Пеевски, и Бойко Борисов, и Ахмед Доган, и двете управления начело със социалистите. Наивно е да вярваме на днешната власт, която дори не иска да разпита Цветан Василев, нито да чуе друга гледна точка освен своята собствена. На дневен ред обаче отново е въпросът за последствията от евентуален фалит, който изглежда най-вероятният сценарий. Поради тази причина няма да се впускаме в детайлен анализ на конкретните вини на замесените лица. Струва ми се, че сега е по-важно да се знае какво следва, след като държавата не позволи на досегашните собственици да укрепят банката и прояви двоен стандарт, отказвайки подкрепа за КТБ, но подпомагайки ПИБ, и с действията си води банката на Цветан Василев към фалит. Самият Василев и досегашното ръководство на банката твърдят, че приказките за четиримилиардната дупка в банката са лъжа, и досега никой не ги е опровергал със сериозна информация и достоверна фактология. Същевременно никой не обяснява на вложителите, че дори онези, които имат депозит до сто хиляди евро, могат да не получат парите си при фалит, ако те са били на по-висок лихвен процент от нормалното, което е практика в КТБ. По-сериозен обаче е проблемът със средствата на държавните фирми, частните предприемачи от среден и по-едър калибър, което неизбежно ще се отрази негативно на икономиката на България, а приказките, че фалитът на водеща българска банка няма как да се отрази на останалите български банки, приемаме за част от пропагандата. Надявам се, че публикуването на доклада е само малка стъпка към задълбочаването на дискусията за КТБ, защото в този казус изкристализират всички пороци на българския преход.

Илиан Зафиров, бивш изпълнителен директор на КТБКризата около Корпоративна търговска банка (КТБ) се отразява на бизнесклимата изключително негативно. КТБ оперира с над 8 % от паричния ресурс на гражданите и на бизнеса. Дори формално погледнато, това е около една десета от икономиката на страната. В средносрочен и дългосрочен план неблагоприятният ефект в значителна степен надхвърля формалните цифри.
Редица проекти, които са в ход, рискуват да бъдат фатално забавени или изобщо да не бъдат изпълнени, в резултат на което изпълнителите им ще претърпят значителни загуби и принудени да плащат огромни неустойки. Това вече подлага на системен риск тези предприятия, както и цели сектори от националната икономика.
За някои браншове, като военнопромишления комплекс, КТБ на практика е единствената възможност за обслужване на сделки и щетите вече са налице, има и пропуснати ползи.

Ето едно кратко резюме за загубите за Военнопромишления комплекс (ВПК) от затваряне на КТБ.
Поради затваряне на банката ВПК няма да реализира сключени договори за износ на стойност над 1 млрд. лева, и то само за 2014 година. Впрочем някои приблизителни и съвсем елементарни изчисления говорят предостатъчно за размера на икономическия срив, следствие на невъзможността на КТБ продължително да е затворена и да не работи с клиентите си:
1. Общо загуба за икономиката 1 млрд. лева в това число:

- неизплатени възнаграждения на пряко ангажираните в сектора 300 млн. лева;

- загуби за доставчици на стоки и услуги на ВПК 500 млн. лева;

- загуба от неплатени данъци за бюджета 200 млн. лева.

2. Засегнатите лица са не по-малко от 90 – 100 хиляди.

Пряко засегнати работници и служители от ВПК, заедно с членовете на техните семейства, са около 40 хиляди човека. Към 10 хиляди души са служителите във ВПК сектора, които заедно с техните семейства стават около 30 – 40 хиляди.

Ето броя на служителите по предприятия:

„Аркус”      1500 човека

„ВМЗ”      2000 човека

„Дунарит”     600 човека

„Авионармс” 300 човека

„Арсенал”      5000 човека

„Черно море” 150 човека

„Кинтекс”      50 човека.

Служители на компании, доставчици на ВПК, заедно с членовете на техните семейства, са около 60 – 70 хиляди души. Тук изчислението е следното – 20 хиляди души са пряко заетите в този сектор, умножено с приблизителен коефициент малко над 3.
Голяма част от парите на държавните предприятия от Българския енергиен холдинг (БЕХ) остават блокирани в Корпоративна търговска банка (КТБ).

Това става ясно от справката на Министерството на икономиката и енергетиката за разпределението на средствата на подчинените му дружества с над 50 % държавно участие към 30 юни 2014 г. Данните се публикуват в изпълнение на правителствено постановление, прието от служебния кабинет с премиер Марин Райков, което забранява дружествата с преобладаващо държавно участие да държат повече от 25 % от нетната си експозиция в една банка и изисква от принципалите им публични отчети на всеки 3 месеца. От отчета към края на юни се вижда, че някои предприятия категорично не спазват изискванията.

Енергетиката

И без това намиращата се в криза държавна енергетика може да бъде блокирана откъм изплащане на заплати и обслужване на дейности поради замразените в банката ресурси. Цели 98,50 % от парите на „Булгаргаз” са в КТБ. Бившият директор на дружеството Димитър Гогов признаваше пред журналисти, че дружеството е взимало 60 млн. лв. кредит от КТБ, за да плаща доставките от „Газпром”.
„Дружеството има сметки в 7 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на постъпили плащания в началото на месец юни (нетната експозиция към началото на м. юни е 19,39 %) и на невъзможността за опериране със средства след поставяне на групата КТБ под специален надзор”, обясняват от „Булгаргаз”. От обясненията на държавното дружество не става ясно откъде са постъпили плащанията, като най-големият му длъжник е „Топлофикация – София”.

45,38 % от средствата на „Булгартрансгаз” са блокирани в КТБ, сочи още справката на МИЕ. „Дружеството има сметки в 5 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставянето на групата КТБ под особен надзор”, обясняват от „Булгартрансгаз”.

Непосредствено БЕХ държи 25,08 % от средствата си в КТБ към 30 юни и 25,60 % – в „УниКредит Булбанк”. Обяснението за надвишения процент, изискван по постановлението, е: „Дружеството има сметки в 6 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставянето на групата КТБ под особен надзор.

„Индустриална зона Варна запад” ЕАД има блокирани в КТБ 26,94 % от общите средства, а обяснението за нарушеното постановление е: „Дружеството има сметки в 5 банки. Нетната експозиция над 25 % се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставяне на групата КТБ под особен надзор”.

„Електроенергиен системен оператор” ЕАД (ЕСО) се оказа най-примерното дружество – леко е надвишило допустимите 25 % в една банка, но няма концентрация на средства в КТБ. 26,76 % от парите на дружеството са в Централна кооперативна банка (ЦКБ), която е от групата на „Химимпорт”. Още 29,32 % са в „УниКредит Булбанк”, а 29,14 % – в „Експресбанк”.Останалите дружества под шапката на МИЕ не отчитат концентрация на средства в една банка. Няма яснота как е допуснато дружествата да имат повече от 25 % от средствата си в КТБ, не е ясно и какво ще се случи с блокираните пари на държавните предприятия. БФБ и „Бургас – Александруполис” също имат средства в КТБ.

Министерството на финансите (МФ) има само две дружества, които са оставили част от средствата си в КТБ, обясняват. Проблем има с концентрация на пари от страна на Българската фондова борса (БФБ), става ясно от справката в сайта на МФ. 25,16 % от парите й са в затворената КТБ, а още 13,04 % са в също поставената под специален надзор дъщерна на КТБ банка „Креди Агрикол България”.

„Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис БГ” ЕАД, която още по времето на експремиера Бойко Борисов е дадена за управление на МФ, също има блокирани пари в КТБ, но справката на МФ не дава яснота за размера на сумата дори в процентно отношение. Пояснява се само, че тя е „под 3 млн. лева и че няма концентрация”.

В тази ситуация пред служебния кабинет и следващото правителство може да се добави нов проблем към и без това оскъдната ликвидност в енергийния сектор.

Този проблем от краткосрочен поради блокираните сметки може да се превърне в дългосрочен при евентуален фалит на КТБ.

Както е известно, според Закона за гарантиране на влоговете държавата няма право на възстановяване на средствата при фалит на банка чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Той гарантира спестяванията само на физически и юридически лица в размер до 100 000 евро (196 000 лева), но при изричното условие, че договорите им с въпросната банка не предвиждат преференциални лихвени условия.

Една от причините държаните компании да избират услугите на КТБ на пръв поглед е изгодни лихвени условия. Пример е „Топлофикация – София”, чийто досегашен изпълнителен директор (преди това финансов) Стоян Цветанов остави 80 – 90 млн. лв. в КТБ и бе пратен в оставка, независимо че по този начин е „пестил” средства за дружеството. В АЕЦ „Козлодуй” например са инсталирани и банкомати на КТБ, която обслужваше от години държавната енергетика. Всъщност самият бизнес модел на КТБ, начинът й на работа с клиентите и подходът към техния бизнес е да се помага, анализира и извършва продуктов и пазарен пробив в полза на фирмите, с които банката е партньор.
В дебитни карти, издадени от КТБ, чрез които са се получавали работни заплати, пенсии и т.н., в момента има около 9 млн. лева. Те са блокирани и не могат да бъдат усвоявани от притежателите им. Тези средства са извадени от реалната икономика.

Различни организации, участващи по проекти, свързани европейско финансиране, които имат сметки в КТБ са в невъзможност да оперират с парите си. Това със сигурност блокира дейността на работата по проектите и в голяма вероятност ще донесе до санкции от страна на европейските структури, отговарящи за изпълнението по проектите. Със сигурност ще донесе и ущърб при евентуални бъдещи кандидатствания не само от засегнати в момента организации, но и от всяка българска организация, заради общата негативна нагласа, която се създава в момента.

Университети и учебни заведения имат 22 млн. лева по сметки в КТБ.

Болниците – 18 млн. във вид на депозити.

Общини имат около 110 млн. лева, с които не могат да оперират.

Общият кумулативен ефект влияе върху цялата национална икономика. Много от предприятията са ситуирани в различни краища на страната – Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Сопот, Търговище, Пловдив, Стара Загора, Марица... на практика из цялата страна.

Невъзможността на тези предприятия да работят нормално води до това те да не изпълняват задълженията си към доставчици и контрагенти, да не внасят данъци и осигуровки. Те технически се превръщат в потенциално нелоялни кредитополучатели и влизат в масивите на НКР именно като такива. Невъзможността на хората, работещи в тези предприятия, да получават навреме възнагражденията си води до тежки материални, социални и психологически проблеми за цели общности. Това се отнася в пълна сила и за икономическите партньори на пряко засегнатите предприятия – кризата се разраства спираловидно с всичките си последствия. Получават се преки и косвени загуби в целия икономически цикъл и потребление в населените места, където са ситуирани предприятията, и като краен ефект – до общ тежък и мащабен негативен удар за цялата национална икономика.

Недоверието на чуждите инвеститори в българската икономика, в България, като устойчив и предвидим партньор, е разклатено из основи за пореден път. Инвестиционният климат, крехък и все по-непредвидим в конкретни хоризонти, води единствено до цялостно стопяване на доверието към България като място за инвестиции. В крайна сметка, възстановяването на България като атрактивна дестинация за инвестиции ще коства много усилия и средства за много дълго време, а крайната цена със сигурност ще се вдигне в пъти.

Загубата на трудно извоювани пазари и невъзможността да се придвижи напред тяхното крехко движещо се разширяване все повече се превръщат от реалност в кошмарен факт. Във вътрешен план икономическият ефект се превръща в социална апатия и невъзвратима загуба на доверие в случая най-вече към БНБ, но и в държавните институции като цяло. В крайна сметка се наблюдава деструктивна тенденция за социалната спойка и развитието на обществото. Позитивната визия за просперитета на нацията се стопява. Разговорът за бъдещето България и социално-икономическо й развитие, който поначало не е налице, започва да липсва и дори като тема за разговор в дебата за обществените фундаменти.


 
Цветан Василев"Не знам дали все още има човек в България, който да не разбра, че КТБ АД беше атакувана умишлено с активното съдействие на редица държавни органи и институции, за да бъде доведена до изкуствен фалит. Основната цел беше да се разграбят най-апетитните активи на банката и да се стопят дълговете на определени компании и лица, близки до ДПС и ГЕРБ". Това пише в официалния си личен сайт банкерът Цветан Василев в публикация с днешна дата.

"Гласове" публикува изявлението на Цветан Василев без редакция:

Уважаеми дами и господа,

В предното си изявление Ви разказах как атаката беше подготвена от българското следствие и прокуратура. Не бива да се забравя обаче и недостойната и тенденциозна позиция на БНБ в целия този зловещ сценарий.

Преди всичко следва да стане ясно, че позицията на БНБ и особено на Иван Искров от самото начало е неадекватна и странно некомпетентна и свидетелства единствено за силни зависимости. В истинска правова държава, вместо да разиграват циркове и театрални импровизации в Извънредната парламентарна комисия, биха потърсили зависимостите на г-н Искров – например, от превърналата го в нищожество прокуратура. Дали случайно г-н Искров не е бил принуден да следва определени инструкции, за да не станат обществено достояние замразени разработки, свързани с него и с преводи към банка на остров, чиято централа е в Африка?! Или пък за друга забежка на гуверньора, забелязана от бдителните очи на тези, към които е „пришита“ прокуратурата. В нормална държава това би представлявало интерес за Извънредна парламентарна комисия, така както е представлявало интерес за онези, които контролират действията и фамозните изказвания на гуверньора.

Защото как по друг начин може да се обясни:

1. Отказът на БНБ да предостави ликвидна помощ на КТБ АД? Особено съпоставен с незабавното предоставяне на ликвидна помощ на ПИБ в същия период и то в доста по-голям размер от тази, поискана от КТБ АД! КТБ АД оцеля след 7-дневни масови тегления в брой и имаше нужда от около 500 милиона лева, за да преодолее ликвидната криза. ПИБ, за сметка на това, получи 1,2 милиарда лева, без одити и излишни въпроси от БНБ, веднага след като я поиска.

2. Разликата в позициите на г-н Искров от 17.06.2014 г. – датата на официалното изявление на Централната банка по повод на кризата в КТБ АД, инициирана от независимата прокуратура (независима, защото нищо не зависи от нея без одобрението на господарите й) и 20.06.2014 г. – деня, в който е издадено решението на Управителния съвет на БНБ за поставяне на КТБ АД под специален надзор?

3. Решението на БНБ от 22.06.2014 г. да постави под специален надзор Креди Агрикол България ЕАД (в момента преименувана на Банка „Виктория“ ЕАД), въпреки че тази банка не претърпя масови тегления?

4. Декларацията на БНБ от 22.06.2014 г., че ще одържави КТБ АД преди дори да е провела разговори с акционерите относно евентуална рекапитализация на банката, което е стандартна международна практика? Тук можем да включим и тенденциозното разиграване на акционерите и отказа на ръководството на БНБ да се срещне с тях с месеци!

5. Халюцинациите на гуверньора относно изнасяне на 200 милиона с чували посред бял ден в центъра на София, разкрити в култовото му изявление от 11.07.2014 г.?

6. Назначаване на квестори, които не отговарят на изискванията на Закона за кредитните институции и нямат опит и квалификация, за да заемат тези позиции?

7. Провеждането на фиктивен „одит“ на КТБ АД по стандарти, които не са прилагани никога нито в България, нито в Европейския съюз?

8. Комплексната политика по тенденциозно и умишлено влошаване на състоянието на КТБ АД по време на „специалния надзор“, който спокойно може да бъде преименуван на „унищожителен надзор“?

Цялостното поведение на БНБ след изкуствено причинената ликвидна криза в КТБ АД от театрал-майсторите на българската прокуратура е пример за това как в кратки срокове може да се ликвидира банка, която до вчера е работила добре!

Но нека обърнем внимание на някои малко известни факти от дейността на БНБ във връзка с умишленото съсипване на КТБ АД:

I. Крайно „специален“ специален надзор

Малко известен факт е, че Управителният съвет на БНБ е въвел най-тежките мерки на специалния надзор, предвидени в Закона за кредитните институции, без да отчете нито за момент особената ситуация, в която банката е поставена вследствие на показните акции на следствието и прокуратурата – то не бяха предотвратявания на „убийства“, масово нахлуване в офиси, арести, обвинения в присвояване преди приключване на разследването и т.н.

Неадекватните мерки на БНБ на практика са предопределили съдбата на КТБ АД. Несъмнено никой от БНБ не си е правил илюзии, че ще оздравява КТБ АД, защото такива явно са били инструкциите на #КОЙ или на Ня#КОЙ.

Какви са доказателствата за това:

1. Решенията на УС на БНБ не са мотивирани съгласно изискванията на чл. 151, ал. 2 от Закона за кредитните институции;

2. Наложените мерки са приложими при опасност от неплатежоспособност, докато КТБ АД към момента на поставянето й под специален надзор е в класическа ликвидна криза;

3. Мерките са възможно най-тежките, предвидени от Закона, и не дават никаква възможност на бившите вече управителни органи да съдействат на квесторите за оздравяването на КТБ АД;

4. Самите мерки не са нито диференцирани, нито насочени към оздравяване на банката. Пълната забрана на всички сделки на практика лишава клиентите на КТБ АД от възможност за обслужване на техните експозиции.

Защо всъщност се учудваме, след като 2 седмици след поставянето на КТБ АД под специален надзор Искров беше готов със своите предложения за разделяне на банката на добра и лоша, подкрепян от проекто-законодателния тандем Пеевски-Цонев (да ме прости Господ, но това си е чиста подигравка)?

II. Какво „свърши“ квестурата в КТБ АД?

Вече имах възможността да ги нарека „изнесено звено на следствието и прокуратурата“. Техните действия абсолютно потвърждават правилността на това определение, защото са отявлено насочени срещу интересите на вложителите и на самата банка.

Ето няколко примера:

1. Информация за активите и пасивите на КТБ АД се разнася безконтролно в пряко нарушение на правилото за банкова тайна;

2. „Защитените“ свидетели на Пеевски и прокуратурата се разхождат из банката, като че ли им е бащиния;

3. Клиентски досиета са изнасяни към следствието и връщани обратно в абсолютно нарушение на закона (да не забравяме, че през това време усилено се говореше за възстановяване на банката). Дали квесторите ще отрекат, че са им връщани досиета в насипно състояние без опис? Навярно – да! За голямо тяхно и на заблудените служители от следствието и прокуратурата съжаление, и за това има свидетели!

4. В същото време под благия и „компетентен“ поглед на същите тези квестори, следствие и прокуратура се вършат безобразия с активите на банката. Никой от тях не се интересува като какви се изживяват техният основен свидетел и неговите клакьори, та се разпореждат с имущество, което в никакъв случай не им принадлежи? Това май са Ви двойните стандарти, господа от прокуратурата и БНБ? Естествено, за голяма част от незаконните действия на тези лица, които са известни на мене и на моите адвокати, сме подали сигнали. Засега ни се показва, че принципът „гарван гарвану око не вади“ е основополагащ. Аз съм убеден обаче, че ще дойде ден, в който обществото ще се заинтересува от това!

5. Дали квесторите могат да дадат разумен отговор на въпроса защо упълномощеният от тях представител е гласувал „въздържал се“ на Общото събрание на акционерите на Булгартабак холдинг, очевидно срещу интересите на КТБ АД? #КОЙ Ви посъветва така, неуважаеми Лютов и Костадинчев? На кого се отчитахте Вие – на УС на БНБ, на прокуратурата или лично на Пеевски?

Знаете ли, че само от това Ваше действие/бездействие сте нанесли щета от около 30 милиона лева на банката, респективно на нейните кредитори? Подобни са случаите и с Рубин, Петрол, така наречените студия на „инвеститора“ Сталийски и много други. В същото време направихте всичко възможно заедно с вашите началници от Берлин и Монтевидео да попречите на нормалното съществуване на работещ бизнес с цел да докажете безумната им теза, че банката е „пирамида“.

6. Това, което квесторите не успяха да унищожат с бездарното си и слугинажно поведение, сега е предоставено в ръцете на следващите оръдия в ръцете на Пеевски – НАП и КЗК. И публиката ръкопляска! Дори „корифеи“ разсъждават как това е трябвало да стане по-рано! Кого мислите, че наказвате, господа? Мене?! Изпаднали сте в дълбока заблуда! Самонаказвате се, защото това е най-бързият начин да доунищожите това, което беше създадено и съхранено до 20.06.2014 г. И затова един прекрасен ден ще носите отговорност!

Очевидно е, че единственият начин да защитя моето име и достойнство, както и името и достойнството на моето семейство и моите колеги, е да отнеса проблема в Страсбург. И за да спра спекулациите за моите действия, още веднъж подчертавам, че със спечеленото ще създам фонд „Пострадали от действията на държавата в случая КТБ АД“.

В заключение бих искал да изтъкна, че държавата с мълчаливото съгласие на основните политически сили унищожи една от малкото банки, работещи за възстановяването на българската национална икономика. Сега същата тази държавна машина е на път да досмаже и бизнеса, финансиран от банката, за да не би случайно да се възползвам по някакъв начин от него.

Нямам съмнение кой ще е крайният потърпевш от тези безумия – суверенът, който гледа зрелището отблизо и си мисли, че това не го засяга. Надявам се в скоро време този суверен да се събуди от дълбокия си сън и да разбере, че днес му разказват приказката за „лошия и добрите“ само за да продължат да го държат в „будна“ кома.

14. 04. 2015 г.

 

В парламентарната комисия за КТБ, Иван Искров се подигра откровено с депутатите и всички вложители

Искров крещи и се кара в Комисията за КТБ в парламента

БНБ направила всичко възможно за банката да бъде отворена на 31 юли, но липсвало политическа воля поясни управителят на БНБ Иван Искров на 31 март, което откъдето и да го погледне човек е на границата на лъжата.

"Централата банка нямаше капитала, за да подпомогне КТБ", оправда се Искров по време на заседание на Временна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции в КТБ.

"Одиторите в рамките на 10 работни дни са установили, че не биха могли да се изкажат за качеството на активите, които са повече от 3,5 милиарда лева", каза той, цитиран от Faktor.bg.  "При поставянето на КТБ под специален надзор, никой не си е мислил, че ще се стигне до отнемане на лиценза на банката", заяви Искров.

По думите му БНБ са се опитали да направят всичко възможно, за да може банката да бъде отворена на 31 юли, но това не се е случило поради липсата на политическа воля.

Първо – БНБ имаше пари, за да спаси една друга банка – Първа инвестиционна, наливайки 1, 8 млрд в нея, но видите ли за КТБ – нямала пари? Как е направен този избор коя банка да се спасява и от кого? Искров едва ли ще каже, пък и не вярвам някой прокурор да го запита.

Второ – одиторите се изказаха, че банката е ликвидна в Доклад, но Искров и обкръжението му го загърбиха.

Трето - "При поставянето на КТБ под специален надзор, никой не си е мислил, че ще се стигне до отнемане на лиценза на банката", заяви Искров. Че то и го- годе интелигентен човек да запиташ на улицата и той ще обясни, че поставяне под особен надзор плюс държане с месеци трезора затворен биха ликвидирали всяка една банка. Да не говорим, че с технологията за обезценяване на активите на КТБ, което бе приложено на трезора, всяка друга българска банка би последвала съдбата на КТБ.

"Не мислете, че е много приятно да стоя като боксова круша и начинаещи да се обучават на мой гръб! - изригна Иван Искров, видимо изнервен, неизвестно защо на първото заседание на парламентарната Комисия по казуса "КТБ". - Не ми е приятно! Чакам ви, няколко месеца Ви чакам вече - изберете управител!  Казах на 42-рото, казвам го и сега, уважавам политическите лидери, уважавам всеки един от вас, - в момента, в който кажете, че сте готови, и изберете управител - съм готов веднага да се оттегля!

Малцина са наясно, че ще на първото заседание на Комисията за КТБ в парламента, Искров се подигра с вложители, акционери и кого ли още не.

Самият Иван Искров, барабар с целия Управителен съвет се яви на заседанието на тази комисия, докато на представителите на движението „Ние, гражданите” бе съобщено, че заседанието ще бъде закрито. В същото време телевизия Канал 3 го предаваше на живо?!

Последните новини около затворения трезор е, че Софийски градски съд назначи двамата временни синдици в КТБ, посочени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките - това са Лазар Илиев и Росен Ангелчев. Те заеха местата си и замениха квесторите на БНБ, които според управляващите вече нямат работа там.

Според пуснатите биографични справки: Лазар Илиев е бил главен секретар на Сметната палата, а между 2011 и 2014 г. е бил директор "Административна дейност" на одитната институция. До 2010 г. е бил изпълнителен директор на Централна кооперативна банка.

В периода от 1993 до 2002 г. г-н Илиев е работил като главен юрисконсулт и директор на дирекция „Правна" в Първа инвестиционна банка АД. Преди това, от 1989 до 1993 г., е работил като юрист в управление „Правно" на Българската народна банка.

Росен Ангелчев работел отскоро като държавен експерт в дирекция "Енергийна сигурност" в Министерството на енергетиката. Професионалният му опит е свързан с МИЕ през последните 10 години. Преди това е работил като главен юрисконсулт и ръководител на "Задгранични представителства" на Авиокомпания "Балкан" (2002-2004).

Според сайта Webcafe.bg, през 2012 г., при проверка на служителите в МИЕ Комисията по досиетата обявява съпричасността на Ангелчев като доверено лице и секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност.

Горните данни показват, че Лазар Илиев е човек, на който ГЕРБ се доверява, щом е бил главен секретар на Сметната палата цели три години. А каква е я вършил като главен юрисконсулт и ръководител на "Задгранични представителства" на Авиокомпания "Балкан"  в периода 2002-2004 не е ясно, след като Авиокомпанията бе продадена престъпно на цената на един апартамент от правителството на Иван Костов и как са били разпоредени задграничните активи на АК също остана забулено в тайна. Сигурно е едно: пари от продажбата на тези задгранични представителства едва ли са постъпили в хазната, както законът повелява.

Другата новина от деня на първото заседание на Комисията "КТБ" бе, че купувачите на контролираните от Цветан Василев дялове в БТК, НУРТС и "Фърст Диджитъл", "Дунарит", "Авионамс" и ГАРБ дадоха пресконференция, от която станаха ясни две неща: дяловете са били купени за 1 евро, и инвеститорите от LIC33 обявиха, че ще инвестират 900 милиона в тази сделка.

Докато траеше пресконференцията на инвеститорите от LIC33, дойде новината и от Министерски съвет, а тя бе следната:

Българското правителство изрази своята позиция във връзка с възникнали въпроси по повод днешната пресконференция на представители на дружеството „LIC33“, съобщиха от правителствената информационна служба. В позицията се посочва: "Българското правителство наблюдава с подчертано внимание всички големи сделки с активи, за които се предполага, че имат връзка с Корпоративна търговска банка (КТБ) и обвиняемия Цветан Василев. Основната ни задача, преди да формираме отношението си към обявилите се за инвеститори, е да проучим произхода на средствата, с които са реализирани тези инвестиции. Държим на това, за да гарантираме, че инвестиции в страна-членка от Европейския съюз се реализират само със средства, придобити от законна стопанска дейност. Във връзка с тази наша позиция, призоваваме инвеститорите от групата „LIC33“ да предоставят официална информация до българското правителство, с която да информират за произхода на средствата, с които реализират придобиванията на дялове от юридически лица, осъществяващи дейност на територията на Република България. Едва след това, на база анализа на предоставената информация, ще преценим дали да влезем в контакт с тях.”

Какво се случи в Комисията „КТБ”?

"Гузност и вина не изпитвам, орисницата ме е орисала цял живот да нося отговорност...  Вината се доказва на друго място, не тук. Моля ви, нека бъдем коректни към управителя на централната банка... Искате или не, след два месеца ще избирате управител на БНБ. Нося отговорност, така ме е орисала орисницата за цял живот да нося отговорност. Гузност и вина се изпитва, когато има за какво. Аз не чувствам гузност нито страх и изпитвам уважение към НС, което ме е избрало. Като подам оставка ще предизвикам криза и хаос. На 26-ти март ми е рождения ден. Направете ми подарък, като изберете нов управител. Обичам страната си, за да предизвикам хаос, повтори той. Не можете да променяте закони, припомни Искров и призова с мелодраматично: „покажете готовност, че сте готови да изберете управител", каза Искров по време на изслушване в специалната парламентарна комисия, която трябва да проучи действията на институциите по казуса "КТБ”.

"Не се опитвам да прехвърля отговорност. Нито управителят, нито който и да е член на управителния съвет не се меша в дейността на банковия надзор. Може ли министърът на финансите да носи отговорност, че някой е източил ДДС за 50 млн. лв.? Няма как да вмените такава вина и не казвам, че колегите ми през този период носят вина или не са си свършили работата”, заяви Искров пред депутатите в Комисията.

Той каза още, че вината за случилото се с КТБ не трябва да се търси само в БНБ, а е основно на акционерите в банката?!

Лошото е, че пред депутатите се разигра сценка под мотото: Виновният вика, дръжте виновните.

"Говорителите на акционерите и в парламента, и извън парламента, най-вече извън парламента, като че ли умишлено насочват дискусията по-скоро към регулативните органи. Някак си са събрали отговорността на тези, които най-вече отговарят в една пазарна икономика, в това число и в България - мениджмънта и акционерите на всяка една търговска банка. Последващият контрол, какъвто е банковият надзор в централната банка, дали има своите пропуски или не, е изключително важен въпрос и ние сме предприели съответните действия още от лятото", каза още той.

Кой освен регулативните органи трябва да следи за състоянието на една банка? Може ли да се приеме за нормален следният довод: дали Централна банка като надзор и регулация има своите пропуски или не, е изключително важен въпрос и ние сме предприели съответните действия... За кои действия говори гуверньорът – за преди затварянето на трезора, или за след това? Какво означава съответни мерки – да не би когато една банка се затвори вместо да се оздрави, въпреки че има основания за това – да не би това да са съответни действия за един управител на Централна банка?

Какво разбира Иван Искров под съответни действия?

  • Съответни действия да се държи затворен трезора с месеци,
  • съответни действия да се опоскат досиета от кого ли не и да се поднесе версията, че досиетата са непълни,
  • съответни действия определени хора да си изтеглят парите без капка срам за престъпване на закона,
  • или съответни действия Искров нарича обезценката на активите на банката с 4,22 милиарда, за да може след това да се пусне лъжата, че имало дупка в трезора?

А може би съответни действия е на 3 декември 2014 г., Министерският съвет да приеме Решение във връзка с писмо на министъра на финансите, което е написано два дни по-късно. И във връзка с това Решение на МС, да се състави Списък от 29 страници и на общини, фирми, държавни институции, които не са към общият бюджет, частни лица и прочие ДА СЕ ВЪРНАТ ПАРИ в размер на 110 милиона?! И всичко това се извършва преди съдът да се е произнесъл по отнемане на лиценза на банката?!

На какво отгоре в Комисията се чу следното от устата на гуверньора Искров: "Аз съм изключително горд, че успяхме, под лидерството на централната банка, с подкрепата на правителство, на основните парламентарно представени сили в тогавашното 42-ро Народно събрание и под егидата на президента в седмиците, следващи поставянето на КТБ под особен надзор, да овладеем една тотална криза. Държавата ни беше изправена пред огромна буря. Успяхме и това за мене е изключително важно", коментира той.

Та да питам: кое точно - парламента ли, президента ли, политици ли от изброените по-горе лица имаше законно основание да се меси в работите на един затворен трезор? Дава ли си сметка Искров къде отива и какво се случва с това изказване ако живееше и работеше в държава с нормално действаща Прокуратура и законодателство? Дава ли си сметка той къде отиват и тези, които са се месили трезорът да стои затворен? Но България не е такава държава и на гражданството може да му се говори и обяснява всичко – резултатът винаги ще е в полза на политиците.

Месеци наред ни проглушиха ушите политици, финансови експерти и други, не съвсем експерти, че банката се източвала.

Вярно е, но голямото източване се е случило с направената обезценка на активите от 4, 22 млрд. Как така технологията по тази обезценка, лицата, които са решили да я приложат и документите по нея са държавна тайна?

Какво трябва да разбираме от всичко това, че да има един гражданин, или фирма пари в банка не е тайна, но да се обезценят активите в същата банка е тайна. И въпреки че обезценката остави вложители с влогове над 100 000 евро да загубят парите си, въпреки, че след обезценката големи фирми и предприятия ще се сменят собственика си и то за за жълти стотинки, но не от държавата. Т. е. в България не е тайна да имаш пари в банка, тайна е как ще останеш без тях?!

И още тайни и „вина”?! Всички са виновни – Искров – в бяло...

Оказа се, още на първото заседание в парламента на Комисията "КТБ", че голяма част от материалите, поискани от Комисията за разследване на действията на държавата по казуса с трезора, не могат да бъдат предоставени на депутатите, защото са дадени на прокуратурата. "Те представляват банкова тайна, а вече те са и следствена тайна", съобщи управителят на БНБ Иван Искров на днешното заседание на комисията, цитиран от БТА.

Но, това не са документи по обезценката на активите – там откъдето тръгна източването на трезора.

"Искахме законови промени много по-рано, те сега се случват, но пет-шест месеца по-късно, каза управителят на Централната банка. Той изтъкна, че основна вина за краха на финансовата институция имат мениджърите и акционерите, а не банковият надзор"КТБ имаше активи, които чрез специални инвестиционни дружества, холдинги, поставени лица са придобити от други и не са под надзора на банката", каза Искров.  "В рамките на надзора всяка банка предоставя доклади за своята дейност, които се подготвят от мениджърите на банката, те носят основна вина за случилото се в КТБ, допълни той.

Къде остави Искров резултатите от ежегодните одити, внезапните месечни проверки в КТБ, къде остави факта, че към 31 март в КТБ е имало активи за 8 млрд?

Къде остави факта, че именно БНБ, банката която сам той ръководи, след проверка на КТБ разреши да се отвори друга банка, свързана с нея – банка „Виктория”?

Как така при всички тези проверки, одити, БНБ не усети, че има проблем, а след обезценката на активите на банката и след затварянето й за месеци – проблемът се появи със страшна сила?

Ще припомня на Иван Искров следното:

БНБ ще удължи надзора над Корпоративна търговска банка и ще покани акционерите в нея дали могат да осигурят капитал. Това реши Управителният съвет на Централната банка след Доклада на квесторите за състоянието на трезора, на 31 юли.

Според този Доклад само за месец от банката са били изтеглени 630 милиона лева, но банката беше с висока капиталова адекватност, което означава, че тя не е източвана!

Припомням, че на 21 юни банката беше поставена под особен надзор заради масово теглене на пари от клоновете й.

Към края на юни активите на банката са били близо 7 милиарда лева, а това е с близо 741 млн лева по-малко от сумата към края на май.

Депозитите на граждани и фирми намаляват с 630 милиона лева, до сумата от 5 млрд 620 млн лева.

Според Доклада, общата капиталова адекватност на банката е 10, 54 на сто, а това означава, че кредитите и депозитите в банката са обезпечени, тъй като според европейските стандарти този показател е 8 на сто.

С Решение от 31 юли на практика отпадна нуждата за осигуряване на ликвидност от страна на държавата, изплащане на депозитите в банката и съответно от актуализация на бюджета!

Същите одиторски фирми, които направиха първоначалната оценка ще могат да извършат цялостна оценка на активите на банката. Срокът за нея е 20 октомври.

Какво се оказа: активите на КТБ са 6,9 млрд. лв., и това посочено в прессъобщение на БНБ след излизането на Доклада.

А ето и целия текст на прессъобщението на Централната банка, което БНБ пусна след Доклада:

  • В изпълнение на изискването на чл. 121 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) квесторите на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) представиха Доклад за текущото състояние на банката. С доклада е представен неодитираният финансов отчет на банката към 30.06.2014 г.
  • Активите на банката са 6 896.2 млн. лева, което e със 741.4 млн. лева по-малко от сумата към 31.05.2014 г. Високо ликвидните активи са 144.3 млн. лева, като намалението спрямо края на предходния месец е 671.9 млн. лева. Портфейлът от ценни книжа е в размер на 776.9 млн. лева, а кредитният портфейл е в размер на 5265.6 млн. лева. Депозитите от граждани и предприятия към 30.06.2014 г. са 5620.4 млн. лева, като намалението спрямо края на май е 630.7 млн. лева. Финансовият резултат на банката към 30.06.2014 г. е загуба в размер на 65.3 млн. лв. и се дължи изцяло на начислените през месеца разходи за обезценки на кредитния портфейл. Същевременно квесторите отбелязват, че тези разходи за обезценки са определени по съществуващите в КТБ АД процедури за прилагане на вътрешните правила на банката, които не осигуряват пълно съответствие с изискванията на Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО).
  • На основата на неодитираните отчети общата капиталова адекватност на банката към 30.06.2014 г. е 10.54 на сто, а адекватността на капитала от първи ред – 7.86 на сто.
  • В доклада за текущото състояние на банката подробно са изброени действията на квесторите в изпълнение на определените им със закона задължения. Предприети са всички действия по текущото управление и контрол върху дейността на банката в условия на специален надзор. Осигурено е изпълнението на решенията на УС на Българска народна банка (БНБ) както по отношение на наложените ограничения върху дейността на банката, така и за намаляването на лихвите по депозити и сметки до средните пазарни нива. Осигурено е също така и спазването на задълженията към регулаторните органи.

Квесторите незабавно са предприели мерки за сигурност, сред които:

  • смяна на дружеството, осъществяващо физическа и техническа охрана към момента на налагане на надзора, с друго дружество.
  • Извършено е предаване и приемане на охраната на всички финансови центрове и офиси, както и всички други обекти на КТБ АД в цялата страна.
  • Изготвени са охранителни обследвания и са утвърдени планове за охрана на обектите и пропускателния режим.
  • Извършени са промени в пропускателния режим на помещенията, като е преустановен достъпът на бившите членове на УС и НС на банката, както и на свързани с тях лица и др.
  • Едновременно с това са предприети и адекватни действия за защита на интересите на банката както във взаимоотношенията с длъжниците, така и по отношение на кредиторите. Проведени са множество срещи с редица длъжници и кредитори за уточняване на взаимоотношенията в условията на надзорни ограничения върху дейността на банката.
  • В допълнение на регулярните задължения квесторите успешно са организирали заделянето на значителен човешки и материален ресурс за осигуряване на работата както на външните одитори, така и на правоохранителните органи.
  • Квесторите поставят като основен въпроса за необходимостта от определяне на надеждна оценка на кредитния и инвестиционния портфейли на банката, която да отговаря на текущото състояние на кредитополучателите и емитентите и да съответства на МСФО.
  • Вземайки предвид посоченото по-горе и в съответствие с действащите законови процедури по специалния надзор, предвиден в ЗКИ, Управителният съвет на Българската народна банка днес прие следните решения:
  • Приема Доклада за текущото състояние на „Корпоративна търговска банка“ АД, представен от квесторите в изпълнение на чл. 121 от ЗКИ.
  • На основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ издава следните задължителни предписания на квесторите на „Корпоративна търговска банка” АД:
  • Да създадат специален екип, който в срок до 15.09.2014 г. да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка и да подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите, включително и за предприемане на необходимите действия спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите задължения към банката;
  • Да сключат договор за правна помощ по прегледа на обезпеченията като част от процеса на окомплектоване и подготовка на кредитните досиета;
  • Да сключат допълнителни договори с одиторските фирми „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД за цялостна оценка на активите на банката, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г. на основата на резултатите по т. 2.1 и т. 2.2.
  • Да предложат на БНБ проект на покана към акционерите за заявяване на интерес и деклариране на възможност за осигуряване едновременно на капитал и ликвидна подкрепа за КТБ АД.
  • До 20.08.2014 г. да извършат промени във вътрешните правила и процедури за определяне на обезценките по кредитни експозиции с цел обезценките на експозиции със съществени нарушения в обслужването да се определят на индивидуална основа, с което да се постигне пълно съответствие с МСФО.
  • Квесторите да представят в БНБ информация за хода на изпълнение на направените препоръки в срок до 05.09.2014 г.
  • Възлага на изпълняващия длъжността подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“, до 10.09.2014 г. и в съответствие с описаните по-горе дейности на квесторите да внесе в УС на БНБ предложение за необходимото удължаване на срока на специалния надзор на КТБ АД.
  • Поради големия обществен интерес докладът на квесторите за текущото състояние на „Корпоративна търговска банка“ АД – без информацията, която може да представлява банкова и/или професионална тайна – е публикуван тук.
Как така Искров „забрави” това прессъобщение и този Доклад? Как така имаме признание за над 7 милиарда в банката, а малко по-късно КТБ се оказа неликвидна с дупка от 4, 22 млрд?

Как така банката беше с висока капиталова адекватност, а малко по-късно ни бе съобщено обратното? Към датата на Прессъобщението и цитирания Доклад от Искров което означава, а и всичко сочеше, че тя не е източвана!

Как така Искров съобще, че според Доклада общата капиталова адекватност на банката е 10, 54 на сто, а това означаваше, че кредитите и депозитите в банката са обезпечени, тъй като според европейските стандарти този показател е 8 на сто. Как така?

Как така тогава БНБ реши, че отпада нуждата за осигуряване на ликвидност от страна на държавата, изплащане на депозитите в банката и съответно от актуализация на бюджета! А малко по-късно нещата се обърнаха на 180 градуса?

Как така БНБ съобщи, че кредитите и депозитите в банката са обезпечени, а малко по-късно се оказа, че не са?

Как така БНБ ни информира, че банката е с висока капиталова адекватност, а малко след това се оказа, че банката е празна едва ли не?

След края на заседанието на парламентарната комисия за КТБ, Искров си тръгна като подмина журналистите с мълчание. Каза само, че ще говори на следващото заседание на комисията...

Днес се състоя второто заседание – не чухме нищо различно.

Не сте сигурни дали има още държава на територията на страната ни. Не сте сигурни дали някой от политическия и магистратски елит може да ви защити. Не може, те работят за себе си и в нечий интерес, но не и в интереса на гражданството. Това е сигурно.

Не сте сигурен дали ще доживеете някой най сетне да бъде изправен пред съда за извършени престъпления докато е заемал този или онзи висок пост? Едва ли ще доживеем - нищо ще накажат някого, престъпил законите, нито който и да било от политическата или магистратската кохорти ще отговаря за действията си в ущърб на гражданството и страната.

Така че бъдете сигурни и така няма да се надявате и вярвате, че живеете в страна, където водещ е законът.

 

Този, който е искал да изнесе пари от банката, явно не е успял..

Управителят на БНБ дава пресконференция, на която изрича доста спорни факти за КТББНБ ще удължи надзора над Корпоративна търговска банка и ще покани акционерите в нея дали могат да осигурят капитал. Това е решил Управителният съвет на Централната банка след Доклада на квесторите за състоянието на трезора стана ясно вчера, на 31 юли.

Според документа само за месец от банката са изтеглени 630 милиона лева, но банката е с висока капиталова адекватност, което означава, че тя не е източвана!

Финансовото състояние на КТБПрипомням, че на 21 юни банката беше поставена под особен надзор заради масово теглене на пари от клоновете й.

Към края на юни активите на банката са близо 7 милиарда лева, а това е с близо 741 млн лева по-малко от сумата към края на май.

Депозитите на граждани и фирми намаляват с 630 милиона лева, до сумата от 5 млрд 620 млн лева.

Според Доклада общата капиталова адекватност на банката е 10, 54 на сто, а това означава, че кредитите и депозитите в банката са обезпечени, тъй като според европейските стандарти този показател е 8 на сто.

До 10 септември изпълняващият длъжността подуправител, ръководещ Банков надзор трябва да внесе в Управителния съвет предложение за необходимото удължаване на срока на специалния надзор на КТБ АД. Това гласи Решението на БНБ.

С Решение от днес, 31 юли на практика отпада нуждата за осигуряване на ликвидност от страна на държавата, изплащане на депозитите в банката и съответно от актуализация на бюджета!

Същите одиторски фирми, които направиха първоначалната оценка ще могат да извършат цялостна оценка на активите на банката. Срокът за нея е 20 октомври.

Какво се оказа:

активите на КТБ са 6,9 млрд. лв., и това се посочва в прессъобщение на БНБ.

А ето и целия текст на прессъобщението на централната банка:

В изпълнение на изискването на чл. 121 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) квесторите на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) представиха Доклад за текущото състояние на банката. С доклада е представен неодитираният финансов отчет на банката към 30.06.2014 г.

Активите на банката са 6 896.2 млн. лева, което e със 741.4 млн. лева по-малко от сумата към 31.05.2014 г. Високо ликвидните активи са 144.3 млн. лева, като намалението спрямо края на предходния месец е 671.9 млн. лева. Портфейлът от ценни книжа е в размер на 776.9 млн. лева, а кредитният портфейл е в размер на 5265.6 млн. лева. Депозитите от граждани и предприятия към 30.06.2014 г. са 5620.4 млн. лева, като намалението спрямо края на май е 630.7 млн. лева. Финансовият резултат на банката към 30.06.2014 г. е загуба в размер на 65.3 млн. лв. и се дължи изцяло на начислените през месеца разходи за обезценки на кредитния портфейл. Същевременно квесторите отбелязват, че тези разходи за обезценки са определени по съществуващите в КТБ АД процедури за прилагане на вътрешните правила на банката, които не осигуряват пълно съответствие с изискванията на Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО).

На основата на неодитираните отчети общата капиталова адекватност на банката към 30.06.2014 г. е 10.54 на сто, а адекватността на капитала от първи ред – 7.86 на сто.

В доклада за текущото състояние на банката подробно са изброени действията на квесторите в изпълнение на определените им със закона задължения. Предприети са всички действия по текущото управление и контрол върху дейността на банката в условия на специален надзор. Осигурено е изпълнението на решенията на УС на Българска народна банка (БНБ) както по отношение на наложените ограничения върху дейността на банката, така и за намаляването на лихвите по депозити и сметки до средните пазарни нива. Осигурено е също така и спазването на задълженията към регулаторните органи.

Квесторите незабавно са предприели мерки за сигурност, сред които:

  • смяна на дружеството, осъществяващо физическа и техническа охрана към момента на налагане на надзора, с друго дружество.
  • Извършено е предаване и приемане на охраната на всички финансови центрове и офиси, както и всички други обекти на КТБ АД в цялата страна.
  • Изготвени са охранителни обследвания и са утвърдени планове за охрана на обектите и пропускателния режим.
  • Извършени са промени в пропускателния режим на помещенията, като е преустановен достъпът на бившите членове на УС и НС на банката, както и на свързани с тях лица и др.

Едновременно с това са предприети и адекватни действия за защита на интересите на банката както във взаимоотношенията с длъжниците, така и по отношение на кредиторите. Проведени са множество срещи с редица длъжници и кредитори за уточняване на взаимоотношенията в условията на надзорни ограничения върху дейността на банката.

В допълнение на регулярните задължения квесторите успешно са организирали заделянето на значителен човешки и материален ресурс за осигуряване на работата както на външните одитори, така и на правоохранителните органи.

Квесторите поставят като основен въпроса за необходимостта от определяне на надеждна оценка на кредитния и инвестиционния портфейли на банката, която да отговаря на текущото състояние на кредитополучателите и емитентите и да съответства на МСФО.

Вземайки предвид посоченото по-горе и в съответствие с действащите законови процедури по специалния надзор, предвиден в ЗКИ, Управителният съвет на Българската народна банка днес прие следните решения:

  • Приема Доклада за текущото състояние на „Корпоративна търговска банка“ АД, представен от квесторите в изпълнение на чл. 121 от ЗКИ.

На основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ издава следните задължителни предписания на квесторите на „Корпоративна търговска банка” АД:

  • Да създадат специален екип, който в срок до 15.09.2014 г. да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка и да подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите, включително и за предприемане на необходимите действия спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите задължения към банката;
  • Да сключат договор за правна помощ по прегледа на обезпеченията като част от процеса на окомплектоване и подготовка на кредитните досиета;
  • Да сключат допълнителни договори с одиторските фирми „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД за цялостна оценка на активите на банката, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г. на основата на резултатите по т. 2.1 и т. 2.2.
  • Да предложат на БНБ проект на покана към акционерите за заявяване на интерес и деклариране на възможност за осигуряване едновременно на капитал и ликвидна подкрепа за КТБ АД.
  • До 20.08.2014 г. да извършат промени във вътрешните правила и процедури за определяне на обезценките по кредитни експозиции с цел обезценките на експозиции със съществени нарушения в обслужването да се определят на индивидуална основа, с което да се постигне пълно съответствие с МСФО.

Квесторите да представят в БНБ информация за хода на изпълнение на направените препоръки в срок до 05.09.2014 г.

  • Възлага на изпълняващия длъжността подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“, до 10.09.2014 г. и в съответствие с описаните по-горе дейности на квесторите да внесе в УС на БНБ предложение за необходимото удължаване на срока на специалния надзор на КТБ АД.

Поради големия обществен интерес докладът на квесторите за текущото състояние на „Корпоративна търговска банка“ АД – без информацията, която може да представлява банкова и/или професионална тайна – е публикуван тук.

На днешното заседание на УС на БНБ, управителят информира за изпратеното на 25.07.2014 г. писмо до председателя на Европейския банков орган (ЕБО) с покана към ЕБО да извърши независим преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление "Банков надзор" в БНБ.

И какво се оказа пет седмици след пресконференцията на гуверньора Иван Искров?

  • Че банката е ликвидна,
  • Че няма да има нужда от актуализиран държавен бюджет, за да се вземат милиарди, както плашеха някои политици от ГЕРБ,
  • че кредитите и депозитите в банката са обезпечени?
  • Че банката е с висока капиталова адекватност и
  • че тя не е източвана!

По- вярното е, че тези, които са искали да я източат – не са успели да го направят!

На 21 юни банката беше поставена под особен надзор заради масово теглене на пари от клоновете й, но изтеглените пари за месец бяха в размер на 630 милиона лева. За сравнение ще припомня, че от друга банка бяха изтеглени за ден 800 милиона лева!

Сега срокът за цялостна проверка е удължен, но дотук нещата изглеждат като приказката „Празна Мара тъпан била”.

  • Ще понесе ли отговорност някой от БНБ за напрежението и хаоса, които бяха създадени след една пресконференция на гуверньора на БНБ?
  • Ще понесе ли някой отговорност за злепоставянето на банката?
  • Ще понесе ли някой отговорност за изнервянето на хилядите вложители от скандала с КТБ, който бе раздухан умело и услужливо в нечия полза?

Ако все още имаме действаща Прокуратура, то очаквам Главният прокурор да разпореди разследване на случая с КТБ.

 

Парите се търкалят по пресконференциите - Искров енд закона

Предаването „Лице в лице”:

Цветан Василев: Не съм изнасял пари в чували!

Цветанка Ризова в разговор с Цветан Василев

След пресконференцията на управителя на БНБ, в предаването „Лице в лице” на bTV, водещата Цветанка Ризова направи ексклузивно интервю с Цветан Василев по телефона:

{edocs}nk2.doc,600,400,link{/edocs}

Веднага след интервюто на Цветанка Ризова с Цветан Василев, започна прелюбопитен разговор на водещата с Татяна Дончева и Румен Петков, който предавам дословно:

Татяна Дончева и Румен Петков за финансовата стабилност и проблемите в страната

11 Юли 2014 | 18:30 | БТВ, "Лице в лице"

Татяна Дончева, лидер на "Движение 21"; Румен Петков, член на Изпълнителния съвет на АБВ, в интервю за предаването "Лице в лице" на бТВ

Татяна Дончева и Румен Петков в студиото на

{edocs}nk3.doc,600,400,link{/edocs}

Кога лъже Иван Искров и кога казва истината в периода от 20 юни до 11 юли 2014 година?

Иван Искров управител на БНБ„Лицензът на Корпоративна търговска банка (КТБ) ще бъде отнет, банката ще бъде обявена в несъстоятелност, а всички депозити и сметки на граждани и фирми, с изключение на сметките на мажоритарния й собственик Цветан Василев, ще бъдат прехвърлени в намиращата се в много добро състояние нейна дъщерна банка "Креди Агрикол България", която пък ще бъде одържавена”. Това съобщи в петък управителят на БНБ Иван Искров, обявявайки резултатите от прегледа на независимите одитори.

  • Как така БНБ даде много добра оценка на БНБ на първата пресконференция за КТБ на 20 юни, а дни по-късно отне лиценза на банката и национализира дъщерната й Кредит Агрикол?

Представяйки резултатите от одита на КТБ на 11 юли, Искров заяви, че те говорят за "действия в КТБ, несъвместими с добрите практики".

"Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер Цветан Василев", каза Искров.

На крилете на поддръжката на политиците сценаристи, Искров излиза на пресконференцията, на която ще се отрече от собствените си думи

По думите му поради липса на информация одиторите не могат да преценят финансовото състояние на длъжниците, възможността им да обслужват кредитите си, наличието и качеството на обезпеченията.

Как при призната липса на информация Искров прецени, че е констатирана много голяма обвързаност между длъжниците на КТБ с мажоритарния собственик, Цветан Василев?

На 11 юли на пресконференцията на Иван Искров с подбрани журналисти от БНБ не казаха как са установили свързаността между фирмите, но според данните на одита около 40% от наличния кредитен портфейл в КТБ е генериран от юни миналата година насам. Именно за изтеклата една година липсвала информация за кредитите, клиентите и обезпеченията. През това време рязко се е влошил и контролът върху отпускането на кредити и ръст на кредитния портфейл.

Ще бъде осигурена "абсолютна ликвидна подкрепа" на "Креди Агрикол" (която ще бъде преименувана) от страна на нейния нов собственик - държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и БНБ.

"Колкото е необходимо – толкова", заяви Искров, без да назовава каквото и да е ориентировъчно число.

"Механизмите за това вече са разработени, в резултат от съвместната работа на ангажираните с този процес публични институции, в т.ч. БНБ и Министерството на финансите", увери той.

При главния прокурор вече е внесен и още един сигнал "поради съмнения за криминални действия на лица, свързани с банката". По данни на квесторите, обяви Искров, на 19 юни – само ден преди КТБ да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на банката 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро. "Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка", заяви шефът на БНБ.

Цветан Василев дръпнал 205 млн. лв. от КТБ ден преди да я затворят – стана ясно от пресконференцията на БНБ от 11 юли.

БНБ оповестиха още, че в дните 18, 19 и 20 юни са изтеглени от банката близо 1 млрд. лв.

Ръководството на БНБ не носело вина, с изключение на обвиняемия подуправител обясни Искров.

Накрая управителят на БНБ специално подчерта, че за създалата се ситуация не може да бъде търсена отговорност нито от него, нито от останалите членове на Управителния съвет, с изключение на подуправителя, който оглавява дирекция „Банков надзор”.

Василев и отстранените директори на КТБ обвиниха БНБ, че е отказала ликвидна подкрепа на банката, както и искането на акционерите й да намерят работещо решение

Кой има интерес от случващото се в КТБ, с явното съдействие на БНБ и управителя й Иван Искров? – запитаха те.

По всичко личи, че налице е конспиративен сценарий за разбиване на КТБ, който обслужва интересите на нейни длъжници, които не искат да си върнат кредитите, както и на хора, които искат да получат на безценица финансирани от банката активи.

След пресконференцията от 11 юли, на която стана ясно, че управителят на БНБ е променил мнението си на 180 градуса, бе разпространена информация, че Главният прокурор Сотир Цацаров е разпоредил незабавна проверка по сигнал на БНБ, съобщиха от Прокуратурата.

Главният прокурор обяви какво е свършил по казуса КТБI. По отношение на сигнал от 09.07.14 г. на г-н Иван Искров до г-н Сотир Цацаров

В късния следобед на 09.07.2014 г. /сряда/ управителят на БНБ е депозирал до главния прокурор сигнал, придружен с копия от множество документи. В сигнала се посочва, че предишния ден БНБ е уведомена от квесторите на „КТБ“ АД за извършено на 19.06.2014г. /ден преди квестурата и поставянето на КТБ АД под особен надзор/ неправомерно теглене от трезора на банката на необичайно големи суми:

  • 93 139 500 евро /деветдесет и три милиона сто тридесет и девет хиляди и петстотин евро/;
  • 23 657 575 лева /двадесет и три милиона шестотин петдесет и седем хиляди петстотин седемдесет и пет лева/;
  • 45 000 щатски долара /четиридесет и пет хиляди щатски долара/.

Общата левова равностойност на взетите в брой от трезора на банката пари е 205 887 223 /двеста и пет милиона осемстотин осемдесет и седем хиляди двеста двайсет и три лева/.

Получените от БНБ материали незабавно са приобщени към досъдебното производство, касаещо дейността на банковия надзор на БНБ по отношение на КТБ АД.

„Нашата позиция ще бъде детайлна и категорична, когато БНБ ни представи конкретен план, разписан с числа кое колко ще ни струва.” Това каза депутатът от Коалиция за България и зам.-председател на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм Румен Гечев по време на заседание на комисията по бюджет и финанси за извършения в КТБ одит, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

„Най-лесно е слабите хора да си хвърлят оставката.” Това каза пред журналисти Иван Искров, управител на Българска Народна Банка (БНБ), предаде репортер на Агенция „Фокус” .

На въпрос на журналиста Сашо Диков, как са откраднати 3.5 млрд. лева и дали знае управителят на БНБ как е станало така, че изведнъж над 205 млн. лв. могат да бъдат изнесени с чували, Иван Искров отговори: „Не е лесно, особено в тези дни. Нека да не се твърди, че са откраднати 3.5 млрд лева, защото няма такова нещо в доклада на одиторите. Не сме казвали това. Нали правите разлика между – има достатъчно данни, доказателства, документи в кредитното досие на базата, на което бих могъл да преценя в какво състояние е един кредит на еди-кой си и няма достатъчно документи, затова не мога да изразя мнение”. Искров припомни, че предстои разследване и не може да се говори за откраднати пари.

Искров не намери нито един пропуск от страна на БНБ , за да се стигне до тази ситуация. "Гордея се с това, което направи БНБ в една раздрусана политическа обстановка", каза той.

На многобройните въпроси на депутати от БСП, ГЕРБ и ДПС как БНБ е проспала тегленето на над 200 млн. лв. в един ден и натрупаните лоши кредити за над 3.5 млрд. лв., Иван Искров не можа да даде смислено обяснение. Прехвърли цялата отговорност към шефа на "Банков надзор" в БНБ Цветан Гунев, който в момента е разследван.

Три дни преди поставянето на КТБ под особен надзор, БНБ уведоми цялата общественост, че: "БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“.

От Корпоративна търговска банка публикуваха своята реакция на разкритията от 11 юли на Българската народна банка така:

{edocs}nk4.doc,600,400,link{/edocs}

Как се случи така, че на „лошата“ банка КТБ АД беше разрешена покупката на Креди Агрикол България ЕАД след обстойно изследване от страна на БНБ на актуалното й финансово състояние, и сделката беше финализирана един ден преди масираната атака срещу КТБ АД?

С изнесеното дотук питам: кога лъже управителят на БНб и кога казва истината?

Шефът на БНБ за себе си: „Не е възможно Иван Искров да изпълнява поръчки!”

Самият Искров коментира за себе си на брифинг в Народното събрание: Не е възможно Иван Искров да изпълнява поръчки. "Не се ли вижда от 10-годишната ми работа?! Няма да отговарям на човек, който ще трябва да дава отговори пред специализираните органи. Как си представяте, че ние ще търсим Бромак в чужбина, след като е изтеглил 200 млн.лв, за да се върне и да си оправи банката?!", каза управителят на БНБ.

"Някъде да видяхте лична оценка на Иван Искров, аз не виждам", продължи да недоумява той, говорейки за себе си в трето лице.

След медийните изяви на управителя на БНБ, Иван Искров останаха въпроси без отговор:

  • Как и защо на Иван Искров му се размина продажбата на печатницата на БНБ, която бе скандална и не в български интерес?
  • Как така гуверньор на Централна банка твърди, че 206 милиона евро, кеш, са изтеглени с разписка и в чували са били изнесени от КТБ с камион?
  • Как се теглят 1 млрд от банка и никой в БНБ не реагира?
  • КТБ не е фалирала – Не трябва да се притесняват вложителите в банката. Прекратени са операциите на банката и това може да създаде трудности на бизнеса, но банката не е фалирала, подчерта управителят на БНБ, Иван Искров. Това е важно да се знае, защото БНБ реагира бързо да се избегне фалит. Не трябва да се нагнетява напрежението. Така гуверньорът на Централната банка Иван Искров обясни на пресконференция решението на БНБ да постави КТБ под специален надзор.
  • Оманският фонд чрез офшорно дружество притежава 30.75% от акциите на КТБ.
  • „Оман има интерес към притежаване на европейска банка с лиценз. Затова оманци сигурно ще направят всичко необходимо за рекапитализацията на КТБ”, каза пред телевизията Стоян Денчев, ректор на Библиотекарския университет, а в зората на прехода един от близките сътрудници на президента на Мултигруп Илия Павлов. По това време Денчев бе и депутат от групата на ДПС и до днес се счита, че е в добри отношения с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Според него Оман би проявил гъвкавост, за да успее да рекапитализира банката и тя да заработи отново, но, разбира се, всичко зависело от условията.
  • Преди анонсирането на интереса на Оманския фонд към КТБ, изразено от Стоян Денчев, се заговори, че миноритарният акционер ВТБ, която държи 9.9% от акциите, може да рекапитализира банката, което обаче не се случи.
  • Всичко около КТБ започна с едно измислено, фалшиво обвинение за поръчково убийство. Трима души бяха задържани, но по-късно, поради липса на доказателства – пуснати. Прокуратурата се самоотрече от „поръчания” атентат срещу Пеевски! Главният прокурор на Републиката Сотир Цацаров се извини като че ли ставаше дума за настъпена гражданка в трамвая! Името на прокурора, поискал задържането на трима невинни граждани остана скрито!
  • Пеевски заяви, че Цветан Василев искал да стане премиер, но той му отказал съдействие?!? Какъв е Пеевски, че да зависи от него назначаването на премиер в държавата – никой не отговори на този въпрос, даже и партията му, ДПС.

"Никакви поръчки не изпълнявам. Иван Искров не е едноличен собственик на капитала на БНБ. Не взима еднолични решения". Така управителят на БНБ коментира изявлението на Цветан Василев, което банкерът направи от Виена в отворено писмо.

Управителят на БНБ поиска от журналистите да не отговаря на „твърдения на хора, които вероятно ще трябва скоро да отговарят на други органи и институции”.

Спирам дотук засега с припомняне на един интересен детайл от кариерата на Иван Искров

{edocs}nk1.doc,600,400,link{/edocs}

В следваща публикация четете:

  • Кои са вероятните сценаристи, които ще имат силата да пуснат в ход подобна банкова измама?
  • Кои са тези, които биха подкрепили случилото се с КТБ?

Моята версия е: задават се избори и са необходими пари и предизборна агитация – случаят с КТБ се оказа идеален за двете цели, които биха били в услуга единствено на политиците като така биха получили тяхната подкрепа в БНБ, прокуратурата и МВР.

  • Кои политически сили се възползваха от случилото се с КТБ – на първо място Делян Пеевски, депутат от ДПС, ГЕРБ чрез изказванията на лидера си Бойко Борисов и като подизпълнител на небосклона изплува „България без цензура” с Николай Бареков.

Разиграната сага бе подкрепена от правителството на БСП, но не и от някои депутати и партийни членове.

Ако имахме действащо законодателство, то апетитът би минал с яденето, но уви в България такива чудеса не се случват.

Кризата в жанра „банкова система и стабилност” възкреси както децата на лейтенант Шмидт, така и Паниковски.

Има ли случай в други страни, където да са били изтеглени авоарите на една стабилна банка по шокиращия начин, по който това се случи у нас? Няма.

Не зная как ще се развият събитията след източването на КТБ и недомаслените обяснения на гуверньора на БНБ, но едно е сигурно: заради неуморната си работа и изявления по стабилността на КТБ,, от което има полза човек на ДПС, а разбираемо и самата партия – в партийните среди на „Паниковски” нищо чудно воеводите да си отидат и главният герой на закани, заплахи да остане паднал, без репортери и светкавици и сам...

 

Някой си играе с огъня – задават се избори, на политиците трябват пари.

Иван Искров, управител на БНБМоже ли без закрилата на политици да изчезнат кредитни досиета от банка, пари кеш да се извозят в чували с камион незнайно къде, и управител на Национална банка да говори веднъж истина, веднъж - лъжа?

Възможно ли е да се говорят от политици небивалици за кражба на 206 млн пари в евро, кеш и никой да не реагира?

Всичко е възможно май, ако сме в България...

В началото бе пресконференцията на БНБ, на която бяха пуснати подбрани, „правилни” журналисти, които гарантирано нямаше да задават на бледото дете на банковата стабилност, Иван Искров неудобни въпроси. В търсенето на ангели без крила, в края на седмицата избухна нечуван скандал, какъвто нито една държава на земното кълбо не е сънувала!

Та въпросният управител на БНБ, Иван Искров се изправи пред „правилните” журналисти и прочете следното слово:

Уважаеми дами и господа,

На 18, 19 и 20 юни, след множество медийни публикации и странната според нас пресконференция на тогавашното ръководство на Корпоративна Търговска Банка, от същата банка бяха изтеглени суми за близо 1 милиард лева.

На 20 юни, петък, в 11.40 в БНБ бе получено искане от ръководството на Корпоративна Търговска Банка за поставяне на банката под специален надзор на основание на чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от Закона за кредитните институции.

Тъй като това не е широко известно и имаше неточни интерпретации в медиите относно първоначалните действия на централната банка, обръщаме внимание, че именно при такова искане Българската народна банка е длъжна по закон да наложи специален надзор. Което беше направено – първо при Корпоративна Търговска Банка, а после и при свързаната с нея Креди Агрикол-България.

Както знаете, и в двете банки от групата на Корпоративна Търговска Банка веднага бяха назначени квестори. На 25 юни в двете банки влязоха и независими одитори с цел да бъде направен преглед на активите и пасивите на банките в срок от десет работни дни, които изтекоха в сряда. Вчера, в четвъртък, докладите на одиторите бяха внесени в централната банка.

Заключенията от прегледа на одиторите в резюме са следните:

1. Резултатите по отношение на Креди Агрикол-България са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво.

2. Резултатите от прегледа на Корпоративна Търговска Банка говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев.

В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. За съжаление, тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.

Тези именно действия на длъжностни лица в Корпоративна Търговска Банка е възможно да доведат до съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони лева. Очевидно е, че миноритарните акционери в Корпоративна Търговска Банка също са жертва на тези злоупотреби.

Поради изброените причини, днес ще внесем доклада на одиторите за прегледа на активите и пасивите на Корпоративна Търговска Банка на вниманието на Главния прокурор на Р България.

В допълнение на казаното за състоянието на Корпоративна Търговска Банка и на основание на данните, предоставени ни от отделна проверка, извършена от самите квестори, на 9 юли 2014 г. с входящ номер 6199 вече внесохме при Главния прокурор още един сигнал поради съмнения за криминални действия на лица, свързани с банката. Конкретно - по данни на квесторите, на 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна Търговска Банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна Търговска Банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро. Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка. Прокуратурата на Република България може да разчита напълно на експертния потенциал на БНБ, за да стигне докрай в търсенето на цялата истина по този криминален случай.

По изложените дотук въпроси оставаме занапред да се произнася прокуратурата, за да не пречим на процесуално-следствените действия. Оттук нататък Българската народна банка съвместно с правителството се концентрираме върху преструктурирането и оздравяването на "добрата част" на Корпоративна Търговска Банка с оглед защита интереса на всички нейни вложители.

Какви действия ще бъдат предприети по отношение на Корпоративна Търговска Банка и Креди Агрикол-България оттук нататък?

Очевидно е, че не можем да пълним "каца без дъно", както казва мъдрия български народ и не можем да одържавим Корпоративна Търговска Банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката.

Бихме застрашили както дейността на Българската банка за развитие, така и значителна част публични ресурси и ресурси на БНБ.

Но целта остава непроменена! И тази цел е гражданите и фирмите да могат да разполагат с пълния размер на своите средства. Единственото изключение от това ще бъдат фирмите на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него лица и фирми.

Какъв е новият практически план за действие, вече обсъден между БНБ и правителството и подкрепен от основните парламентарно представени политически сили?

Той съдържа многобройни технически подробности, но накратко казано, мерките включват следните стъпки:

1. Одържавяване на Креди Агрикол – България ЕАД;

2. Прехвърляне на всички "добри" активи и пасивите на Корпоративна търговска банка в Креди Агрикол. Важно е да се знае, че тук попадат и всички депозити на гражданите и фирмите, за които това ще представлява само една правна и счетоводна операция, която по никакъв начин няма да засяга главното – всеки гражданин и всяка фирма ще разполагат със своите сметки, депозити и спестявания. Единственото изключение от това, подчертаваме, ще бъде мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него фирми и лица. Те няма да бъдат гарантирани от държавата и остават в КТБ;

3. Осигуряване на абсолютна ликвидна подкрепа на държавната Креди Агрикол /която ще бъде преименувана/ от страна на нейния нов собственик - държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и Българската народна банка. Колкото е необходимо – толкова. Механизмите за това вече са разработени, в резултат от съвместната работа на ангажираните с този процес публични институции, в т.ч. БНБ и Министерството на финансите;

4. Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност. Привилегировани кредитори на КТБ-в несъстоятелност – ще бъдат държавата в лицето на Министерството на финансите и Фонда за гарантиране на влоговете в банките;

5. Казаното дотук ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили.

Оттук нататък на ход са политиците!

Накрая, уважаеми дами и господа, даваме си ясна сметка, че към Българската народна банка има критики за дейността на Банков надзор в конкретния случай. Това обаче, което не е известно на широката публика искам да изясня днес - а то е: съгласно действащия от 1997 г. и в момента закон за Българската народна банка, законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията банков надзор на подуправител, ръководител на управление Банков надзор. Управителят и другите членове на Управителния съвет на централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор. Във връзка с това внасяме законови промени, с които ще поемем такива отговорности.

В заключение бих искал да споделя, че през изминалите няколко седмици Българската народна банка работи в пълен синхрон с държавния глава на Република България и други държавни институции, водени от разбирането, че банковата стабилност е първостепенно обществено благо. И вярваме, че ако някой се е съмнявал, вече всички са убедени, че това е безспорен факт.

Преструктурирането и оздравяването на тази кредитна институция е много важно както за ключови отрасли на икономиката, така и за големи български общини, болници, много компании и хиляди граждани. Всяко друго решение би било безотговорно и би довело до дългосрочни негативни социално-икономически и политически последици.

Отново подчертаваме, работим оздравената държавна банка да бъде отворена на 21 юли.

На ход са политиците!

Благодаря за вниманието.

Бисерите на Искров от това изявление биха могли да влязат в Книгата с рекорди на Гинес. Ето някои от тях, които хора с високо кръвно, със слаби нерви и сърца не бива да четат:

  • Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд лева общ кредитен портфейл;
  • Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев;
  • В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си;
  • Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв;
  • За съжаление, тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби;
  • Конкретно - по данни на квесторите, на 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна Търговска Банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна Търговска Банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро;
  • Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка;
  • Очевидно е, че не можем да пълним "каца без дъно", както казва мъдрия български народ и не можем да одържавим Корпоративна Търговска Банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката;
  • Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност;
  • Оттук нататък на ход са политиците!

В отговор банкерът Цветан Василев разпространи Отворено писмо, чийто пълен текст публикувам:

Цветан Василев, бизнесменУважаеми дами и господа,

Скъпи колеги,

От няколко месеца насам срещу мен е предприета масирана, целенасочена и изключително манипулативна кампания, която се пренесе и върху всичко, което се свързва с моето име. Основната цел на безпрецедентния натиск от медии, дирижирани от определени кръгове, е Корпоративна търговска банка АД. Връх на кампанията е днешната пресконференция на БНБ, която само доказва конспиративния сценарий за разбиване на доверието в банката и продажбата на безценица на финансираните чрез нея активи.

Изсмуканите от пръстите числа за огромни загуби на банката се разпространяват отдавна от лакеите на тези, които пожелаха да я унищожат. Не е ли странно, че единствените доводи, приведени от господин гуверньора, са липсата на досиета за оценката? Нима някой си мисли, че това е било възможно? Естествено е, че досиетата са в следствените органи.

Чия заповед изпълнявате Вие, господин гуверньор? Не е ли странно, че Вие не защитихте Вашия подуправител, когато беше обвинен, преди да бъдат събрани каквито и да било доказателства? Така ли защитавате независимостта на една от най-старите институции на демократичното общество в България?

Защо не допуснахте акционерите да намерят работещо бизнес решение за КТБ АД? Защо подминахте с лекота техните писмени и устни волеизявления? Смятате ли, господин гуверньор, че може да се държите по такъв арогантен начин с представители на държавен фонд на независима държава? Или може би обслужихте интересите на определен кръг от хора, заинтересовани от това да не изплатят своите задължения към банката? Или пък интересите на хора да овладеят на силно занижени цени основната част от активите, финансирани от КТБ АД.

Господин гуверньор,

Вие ме обвинихте, че съм изнесъл в брой огромна сума пари в деня преди поставянето на банката под особен надзор! Не стана ясно как и по какъв начин тези пари са взети и предадени ми, при положение че от 10.06.2014 г. аз не съм бил в България. Тъй като на всички стана ясно, че този сценарий е режисиран от определен кръг хора, рекетиращи мен и КТБ АД в продължение на години, държа да информирам обществеността, че съм дал нотариално заверени показания пред съдии от страни членки на Европейския съюз.

Размахването на недоказани и скалъпени обвинения, с помощта на смазани от страх и насилие хора, не е повод за самодоволство!

Уважаеми Клиенти на Корпоративна банка,

С тези специални редове се обръщам към Вас, за да Ви благодаря за доверието и да Ви уверя, че няма да позволя цената на разчистването на сметките с мен да бъде платена от Вас. Убеден съм, че скоро Вашите интереси ще бъдат защитени адекватно.

Що се отнася до институциите, които съдействаха и бездействаха, за да се случи всичко това – с тях ще си говорим в съда.

С уважение,

Цветан Василев

Теглене срещу разписка, в брой на евро, и изнасяне с чували в камион и самолет...

Два ареста, интервю на Цветан Василев в предаването на Цветанка Ризова „лицев лице”, смехотворни отговори на гуверньора Иван Искров в парламента – в търсенето на ангели в тази нечувана афера, смях и абсурдни изумително се сляха в едно...

За финал ще задам три въпроса

  • Как така в предаването „На светло” от 28 юни лидерът на ГЕРБ и депутат Бойко Борисов каза следното:

Бойко Борисов пред репортериБойко Борисов: ...една година аз ги предупреждавах, хора, тези ще фалират енергетиката, тя вече мина 3 млрд. дългове. Тези хора направиха така, че Здравната каса да е вече с половин милиард пасив. Ето ви три милиарда и половина. Те направиха да се вдигне безработицата, при тях се спряха еврофондовете, не се строи, не се прави нищо. Държавата в застой. Колко пъти им казах, още на 1 юни им казах, че тези ще фалират държавата... мога да изляза и да кажа на българите имаме 30-40 % шанс да се справим... Излиза Каролев и казва, да, бе, ама това нямало да стане, ние сме стабилни. Абе, 1 млрд. теглят вчера хората само, на кой вярват, че да са стабилни?

... Ако щат майки да реват, ако щат баби да плачат...

„Това, което говорих толкова време за държавата, се случва. Сега трябва да я спасяваме. Вече е нужно да се говори с МВФ - следващото управление, вероятно служебното правителство, да има мандат, с общ консенсус, да преговаря с фонда. И да можем да изтеглим 5-6 млрд. лева, за да има с какво да се разплащаме. Това каза след края на консултациите за предсрочните избори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

МВФ трябва да направи "експертиза, която да успокои държавата".

Призовах Тройната коалиция да смени веднага Орешарски и Чобанов. Защото като излязат да говорят за финансова стабилност, хората се втурват към банките, каза още Борисов и добави, че той няма да поеме тяхната вина.

Да изтеглим 5-6 милиарда, за да имаме с какво да се разплащаме!

Откъде знаеше на 27 юни Бойко Борисов, че ще са нужни 5-6 милиарда след като не бяха излезли резултатите от проверката на БНБ в КТБ?

Вторият въпрос е към Милен Велчев

Откъде знаеше, че се готви национализация на КТБ Бареков, както го заяви в предаването „Всяка неделя”?

Третият въпрос е към Николай Бареков

по повод негово изказване във „Всяка неделя”:

Кеворкян: Ако на 21 юли се окаже, че с КТБ всичко е наред?

Бареков: Не, с КТБ няма как да се окаже, че всичко е наред, защото тя, банката пострада много тежко.

Откъде седмица по-рано Бареков бе наясно, че КТБ е „пострадала много тежко”?

Още по темата очаквайте днес

  • ексклузивното интервю на Цветан Василев пред Цветанка Ризова,
  • разговор на Татяна Дончева и Румен Петков в студиото на „Лице в лице”,
  • и отговорът на КТБ по повод пресконференцията на Иван Искров.
  • Ще прочетете още кога лъже и кога казва истината Иван Искров и какво предложи той през 2001 година в парламента за банките?
 
Нови разкрития за грабежа на КТБ! Въоръжете се с нерви и търпение
„Докладът на тримата одитори старателно се крие. Всички знаят, че съществува, но никой не го е виждал. Той е обявен за „следствена тайна“, за да не излезе наяве истината за него. Но тъй като той не може да служи за съдебно доказателство, нито за официален счетоводен документ - това изрично е записано в договорите с трите фирми - няма начин той да бъде и следствена тайна. Крие се, за да не се изнесе цялата истина.“ Това казва изпълнителният директор на КТБ Илиан Зафиров. Той и тримата му колеги разказват подробности за седмицата, в която започват игрите за ликвидирането на КТБ, и за това кои са режисьорите на един от най-скъпите спектакли от годините на прехода.
Явор Дачков и бившите изпълнителни директори на КТБ Илиан Зафиров, Орлин Русев, Александър Панталеев и Георги Христов (от ляво надясно)

- Да започнем с личния ви спомен за онази седмица през лятото на 2014 г., когато се оказа, че една от най-успешните банки била пирамида. Г-н Зафиров, какво си спомняте оттогава и какво се случи в този кратък откъс от време?

Илиан Зафиров: За доста кратко време, за броени дни всъщност, стартира една кампания, една атака срещу банката, която беше подета от мнозинството печатни медии, някои електронни издания и телевизии, с няколко информации, които се разминаваха с истината, но пък бяха доста атрактивни за широката публика. Постоянно се изнасяше, и то от официални институции, негативна информация, която предизвика напълно логична паника у вложителите.

И се започна доста сериозно теглене на средства от банката, защото около банката беше създадена една криминогенна обстановка. Тук е мястото да задам въпроса към националните медии – БТА, БНР, БНТ, защо позволиха да бъдат въвлечени в тази кампания, без да направят елементарна проверка, и тиражираха информация, която не отговаря на истината. Възникна паника, която заплаши финансовата стабилност на страната, националната сигурност. Нито един регулатор, включително и СЕМ, не се намеси за спирането на тази кампания.

- За какъв период от време и какви пари бяха изтеглени от банката?

Орлин Русев: Искам да кажа, че преди да започне добре планираната и реализирана атака срещу КТБ, банката е поддържала отлична ликвидност, изразяваща се в много добре структуриран портфейл от държавни ценни книжа - български и чуждестранни, еднодневни депозити, държани в германски и американски банки, но явно това не се оказа достатъчно при липса на подкрепа от Българска народна банка.

Да, ние поискахме такава подкрепа в средата на седмицата, след като започнаха тези тегления. Когато поисках тази помощ в размер на 300 млн. лв. - бях в Централната банка на среща с цялото ръководство - с Управителния съвет на БНБ, която категорично ми бе отказана. Но не това беше най-важното. Очаквахме, ако ни беше предоставена тази ликвидна помощ, тя да бъде огласена във всички медии. Това щеше да успокои хората и очаквахме по-скоро това - чисто психологическа подкрепа, а не толкова ликвидна, но това нещо не се случи.

Вместо това ръководството на БНБ поиска от мен да предам на г-н Цветан Василев да внесе до няколко дни милиард и половина лева, което според мен означаваше, че решението за затварянето на банката вече е било взето. Няма да коментирам искането, защото то бе, меко казано, обидно.

- С какви аргументи ви отказаха помощ на тази среща?

Орлин Русев: Аргументът, с който отказаха, беше, че на този етап Законът за Българската народна банка и Законът за валутния борд не им позволява да осигурят такава ликвидна подкрепа.

- След това стана факт за една друга банка, за която ЕК разреши да бъдат отпуснати средства. Но вие всички твърдите, че ако тогава беше отпусната тази помощ и беше огласена, нямаше да се стигне след това до кризата, която настъпи.

(Припомняме, че в изказването си на годишната конференция на COFACE, състояла се в София миналата седмица, Жан-Мари Деманж, ръководител на регионалната икономическа служба на Франция у нас, твърди, че Централната банка е трябвало да действа с КТБ така, както е постъпила с ПИБ – да предприеме много бързи действия и да отпусне нужните пари, бел.ред.)

Орлин Русев: Абсолютно сме убедени в това. И на финала на седмицата, както всички знаят, след като ни беше отказано, поискахме от БНБ да бъдем поставени под специален надзор и по този начин банката да бъде спасена.

- Поискали сте не защото е имало нужда от това, а защото ви е била отказана една подкрепа и не сте имали друг ход?

Орлин Русев: Като мина седмицата, стана ясно, че цялата ликвидност на банката ще бъде изтеглена, което представляваше сума от над 1.2 млрд. лв. Няма банка на света, която би издържала на такъв натиск - да бъдат изтеглени повече от 20% от привлечените средства.

Илиан Зафиров: Имаше две неприятни събития, които съвпаднаха с паниката и засилените тегления – наводняването на сървърното ни помещение във Варна – един от най-големите клонове, вследствие на което във Варна се образуваха опашки, услужливо заснети и отразени в редица медии. Но ако това събитие се дължеше на естествени и непредвидими причини – огромното количество валежи, залели половин Варна, то фактът, че четвъртък, 19.06.2014 г., е почивен ден в Австрия, откъдето се снабдявахме с касова наличност в чуждестранна валута, беше добре известен в професионалните среди, включително и в БНБ. Поради това заявените милиони евро и долари кеш пристигнаха в петък, 20.06.2014 г., късно вечерта. Банката вече беше поставена под специален надзор.

- С една дума, чували не са изнасяни, а са внасяни? Така ли излиза?!

Илиан Зафиров: Да, при това чувалите не са черни, а сини. Като онзи стар виц с компютрите и компотите. Не се знае дали при тази ситуация тяхната наличност на предния ден нямаше да е решаваща...

- Милиард и двеста милиона бяха изтеглени за десетина дни?

Орлин Русев: За около седмица. Единствената реакция от страна на БНБ беше техен служител да стои през цялото време в банката и да наблюдава на място как се стопява ликвидността на банката, като постоянно докладваше на Управителния съвет на БНБ за това. Освен това в БНБ има текуща информация за всички входящи и изходящи преводи, тъй като обобщават всички потоци на левови разплащания в страната и част от разплащанията към чужбина.

Илиан Зафиров: В БНБ имаха текуща информация и за това как разпродаваме високоликвидните си активи, включително и държавните ценни книжа, които биха могли да послужат за обезпечение при оказване на ликвидна подкрепа от БНБ. Водеха се разговори с нас, докато продадохме и последната ценна книга, след което разговорите спряха. По този начин БНБ имаше вече формално основание да откаже ликвидна подкрепа, която при подходящо огласяване щеше да пресече паниката. Аз лично търсих тогава няколко пъти Иван Искров, но той не отговаряше на директните ми обаждания, а секретарката му ме препращаше към Димитър Костов. Не че имаше ефект.

- Г-н Василев каза в интервюто, че са натискани конкретни хора и фирми по определен начин да си изтеглят парите. Имате ли потвърждение на това?

Илиан Зафиров: Да, имаме. Служители на големи наши клиенти, с дългогодишни отношения с нас, са споделили тогава с наши служители, че са били принудени да закрият фирмените сметки и да изтеглят средствата си. Създаваха се умишлено опашки на ПОС терминалите от картодържатели, които теглеха дребни суми – от по 20 и 50 лева. Разбирахме, че тези действия са злонамерени, но запазихме добрия тон и ги обслужвахме. Клоновете работеха с удължено работно време, докато се обслужи и последният клиент, влязъл в банката в рамките на работното време, вместо да затворим преждевременно – например в 15 часа.

- А след това, когато отпуснаха на ПИБ 1.2 млрд.,какво ви обясниха на вас? Вие тогава повторихте ли си искането?

Георги Христов: Ние по това време вече бяхме отстранени. След поставянето ни под специален надзор това, което очаквахме и бяхме готови за него, беше да окажем съдействие на квесторите за въвеждане в „кухнята” на банката. С тази цел в събота и неделя на 21 и 22 юни бяхме на работа, без някой да ни е карал или молил, като декларирахме през цялото време готовността си за съдействие. На 23 юни, понеделник, обаче охраната беше сменена и ни беше обяснено, че нямаме достъп в банката по заповед на квесторите.

Александър Панталеев: Мога да го кажа по-простичко. Квесторите влязоха в петък около обяд и в неделя вечерта издадоха заповед да не бъдат допускани управителният и надзорният съвет на банката в сградата. И когато отидохме в понеделник сутринта на работа, не бяхме допуснати въобще до сградата. Разбрахме, че дори на новоназначените охранители са били раздадени наши снимки формат А4, за да не би случайно някой да ни пропусне. Ако не беше толкова обидно, щеше даже да е смешно.

- Бяха двама квестори, доколкото си спомням. И те влизат в банката да я управляват, без да имат понятие от това?

Александър Панталеев: Да. Те не познаваха нито един клиент на банката, не са работили никога в търговска банка. Ясно е, че няма как да я оздравят.

- А на какъв принцип бяха избрани?

Георги Христов: Решение на БНБ. Правилата са, че те трябва да отговарят на изискванията за лицензиране като за член на управителен и надзорен съвет на банката. Да имат поне 5 години на ръководна длъжност.

Илиан Зафиров: По наше мнение и проверки квесторите – и първите, назначени от БНБ, и доскоро опериращите квестори, имат опит като синдици и ликвидатори, а не като мениджъри на работеща институция.

- Това подсказва, че намерението им е било да ви ликвидират, а не да ви оздравят.

Георги Христов: Фактът е, че на десетия ден почнаха да говорят за „здрава“ и „болна“ банка, без въобще да спазват закона, показва точно това.

- Коя беше „болната“ и коя „здравата“ банка?

Орлин Русев: Идеята беше „Виктория“ да е „здравата“ банка, а КТБ да бъде „болната“.

Илиан Зафиров: Според мен това е по-скоро въпрос на гледна точка, защото обявената за „болна“ Корпоративна търговска банка генерираше една сериозна печалба, докато „здравата“ произвеждаше загуба.

- Каква беше печалбата на КТБ за последните две-три години?

Орлин Русев: За 2013 г. – 70 млн. лв. Първото тримесечие – 14 млн. лв. Тя винаги е поддържала отлична ликвидност с показатели над регулаторно изискваните.

- Което означава, че не е имало индикации за проблеми. БНБ не излезе ли с публична информация, че банката е стабилна?

Александър Панталеев: Голямото масирано теглене започна в петък на 13 юни 2014 г. вследствие негативни съобщения в медиите, а в понеделник опашките вече бяха сериозни, във вторник нещата се усилиха и през цялото това време никой не оказа никаква подкрепа. За тези пет дни никой не се намеси, подкрепата бе едно скромно съобщение от БНБ на петия ден, във вторник. В такива ситуации реакцията трябва да бъде мълниеносна, на третия час, не на петия ден.

- Не помня кой беше, но някой от БНБ излезе и каза, че банката е стабилна.

Илиан Зафиров: Беше прессъобщение на БНБ, но това беше единственото, което Централната банка направи, за да подкрепи банката. Обясниха как БНБ следи целия банков сектор и не вижда поводи за тревога. Ако това звучи успокоително, казано след петдневна медийна атака, предизвикана банкова паника и опашки в цялата страна, здраве му кажи.

Орлин Русев: Ние наистина настоявахме за едно сериозно изявление. Всеки може да прочете какво казаха БНБ и правителството на Пламен Орешарски за една друга банка няколко дни по-късно – че БНБ стои зад въпросната банка с подкрепата на правителството.

Илиан Зафиров: Иронията на цялата ситуация с двойния стандарт е, че ние искахме да стабилизираме КТБ, за да продължи да работи, но това ни беше отказано, когато спасението беше напълно възможно и реално. А в другия случай (поне това, което излезе в медиите) собствениците са искали банкова ваканция, а бяха подкрепени и банката - стабилизирана. Не ме разбирайте погрешно – не искам нито една банка в страната да попадне в нашата ситуация. Възмутен съм от двойния стандарт, който се приложи.

- Сюжетът за банковата ваканция е много интересен, но искам сега да ми кажете за „моментната снимка“ на влизането на квесторите в банката. Какво завариха те и до какво не ви дадоха достъп да им помогнете и в какво би трябвало да се изрази тази помощ?

Илиан Зафиров: Първото нещо, което направиха, беше да запечатат абсолютно всичко – каси, трезори, помещения, което мен ме изуми. Събраха всички машини за унищожаване на хартия, за да не би да се унищожи някаква информация. За сметка на това после бяха унищожени доста неща, когато нас вече ни нямаше, но това е друга история...

- Но това е много интересна история. Значи квесторите са отишли, за да затворят банката и да направят съзнателен подбор на документацията? Чух, че част от нея е изтекла към конкурентни банки?

Георги Христов: Ами фактът, че имаше служители на конкурентни банки вътре в самата КТБ и те имаха свободен достъп до цялата документация, е достатъчно показателен.

- Това законно ли е?

Георги Христов: Не е законно. Разбира се, формата на допуска, която квесторите са създали, допускам, че може да е уредено с различни форми на заповеди и т.н. Но впечатението ми бе, че всяка длъжност бе дублирана с помощник на квесторите, а съвсем друг въпрос е колко е струвало това. Отношението към служителите на банката е било много остро и присъствието на много непознати хора в банката е било ясно изразено.

Илиан Зафиров: Ние изпратихме сигнал до Комисията за защита на конкуренцията за това нарушение. Оттам ни отговориха, че не виждат нищо нередно, и казаха, че са препратили въпроса към БНБ. Явно според тях е обичайна практика служители на конкурентна структура да имат достъп до най-чувствителната информация на една банка.

- Значи те не са пуснали екипа, който е ръководил банката, за да им помогне, а са вкарали хора от други банки, за да направят същото?

Илиан Зафиров: Ние изрично декларирахме готовност да подкрепим техните действия за оздравяване на банката, това също бе и в наш интерес.

Александър Панталеев: Ние посрещнахме хората от БНБ като колеги, абсолютно приятелски, като разчитахме, че те са пратени да оздравяват.

Георги Христов: Бяхме посрещнати в БНБ като колеги най-напред – много разбиращо и съпричастно  - на 20 юни, макар че предходните действия и бездействия колегата ги разказа. Изчакахме там да се подготви изявлението и решението банката да се постави под специален надзор и след това по указание на подуправителя Костов бяхме изведени през служебния вход, за да няма проблеми с медии, с вложители и т.н. Имахме доста голямо съчувствие и съдействие, очаквахме, че това отношение ще продължи, и отговорихме по същия начин. Работихме в събота и неделя, но за голямо наше учудване това отношение към нас приключи в понеделник.

- Тоест тогава вие не сте си давали докрай сметка, че това е акция за ликвидирането на банката и овладяването й, а сте мислели, че има добра воля тя да се стабилизира или нещо да се случи?

Орлин Русев: Ние, както каза и г-н Зафиров, подадохме искане за поставяне на банката „под специален надзор“ по една-единствена причина – изчерпване на краткосрочната ликвидност на банката вследствие на масовата паника, която бе постигната.

Александър Панталеев: Ние по закон сме задължени, след като преценим, че има опасност да спрем в бъдещ момент да изпълняваме платежни нареждания на клиентите, да го направим.

Георги Христов: Още повече че цялата процедура по „специален надзор“ е предвидена като оздравителна мярка, цялото същество на текстовете от този раздел е насочено единствено и само към оздравяване на банката, като там има и последващи законови разпоредби, които уреждат въпроса и казват кои могат да бъдат поканени за оздравяването – първо акционерите, после Фондът за гарантиране на влоговете, други инвеститори, проявили интерес, които получават разрешение при един облекчен режим от БНБ. Тоест все процедури, които стават под надзора на БНБ. А както казах малко по-рано, първата седмица имаше готови законодателни решения от депутати от ДПС за разделяне на банката на „добра“ и на „лоша“, твърдейки, че това е одобрено от всички политически партии, и след съгласуване с президента се вкара в Народното събрание, където две трети от парламентарните сили обаче отказаха да подкрепят този проект. Но в публичното пространство се размаха, че правителството и БНБ работят в тази посока.

- Тяхната версия, че са казали, че банката е стабилна, е, че не са имали информация, но след като са влезли квесторите, са открили „дупката“, която постепенно се разшири от 2 млрд. на 4 млрд. лв.

Илиан Зафиров: Първият доклад на квесторите, назначени от БНБ, който е все пак десет дена след влизането им, тоест имали са достатъчно време да се ориентират, се казва, че банката е в едно прекрасно състояние.

- В какво се изразява това добро състояние, какви са параметрите?

Илиан Зафиров: Въпреки огромните тегления, което означава, че се увеличава относителният дял на рисковите активи (кредитите), капиталовата адекватност на банката е положителна и над изискванията по базелските стандарти. Това означава, че банката е добре капитализирана и просто има ликвиден проблем. Нищо повече! И кредитният портфейл беше незначително влошен – ако не се лъжа, от 98% делът на редовните кредити беше паднал на 96%. При условие, че банката беше извадена от всички платежни системи и единственият начин на фирмите да погасяват вноски по кредити от стотици хиляди и милиони беше да влачат парите с чували. Пълен абсурд!

- Много важен акцент! Самите квестори са направили такава система, че хора, които имат падеж, да не могат да се разплатят по банков път, тоест по нормален начин.

Орлин Русев: Не само това. На тях им беше забранено да се разплатят със средства в друга валута дори от техни средства в банката. Не им беше дадена възможност да превалутират собствените си средства по техни сметки в КТБ и да погасят задълженията си, което означава просрочие за тези клиенти.

Илиан Зафиров: И това означава, че никоя друга банка няма да им отпусне кредит, защото тези просрочия се отразяват в Централния кредитен регистър и се виждат от всички банки.

- Да повторя дали съм разбрал правилно – преди кризата кредитите в банката са обслужвали 98%, седмицата след това теглене те са спаднали на 96%. И в първия доклад на квесторите се казва, че банката е възможно да бъде спасена. Какво се случи след това? Защо този доклад не бе взет предвид и как продължи атаката?

Георги Христов: Най-общо действията около началото на юли, тъй като не мина законодателната инициатива за специален закон за разделяне на банката на „добра“ и на „лоша“, бяха да се отиде към предписваните в закона за кредитните институции процедури. А именно: да се направи оценка на активите на дружеството, което беше възложено на оценителски фирми. Оценителски, те не са одиторски, макар да имат и одиторска дейност, но в този случай основно са консултантски фирми. Говоря основно за „Делойт и Туш“, „Ърнст енд Янг“ и българската одиторска фирма „Афа“, които след десет дни запознаване с наличните кредитни досиета и с други балансови позиции на банката, излязоха със становище, че нямат достатъчно време и документи, които да им дадат основание за такава консултантска услуга. След което това вече беше добре дошло, защото се започна с окомплектоване на досиета, вкараха се служители от други търговски банки, разшумя се в медиите, включително Управителят на БНБ излезе със становище, че „каца без дъно няма да пълним“ и ред други изявления, чиято единствена цел според нас бе да нагнети напрежение и да се каже – „сега ще видите какво ще излезе от това”.

- Те са недоволни от доклада на квесторите, намират други одитори, те казват, че нямат необходимата информация да дадат консултация, че сроковете са им малко и т.н. И въз основа на това констатират, че КТБ е „каца без дъно“.

Георги Христов: Към тази дата това бяха единствените аргументи...

Илиан Зафиров: Те бяха длъжни да направят оценка на активите на банката, а такава оценка не е правена изобщо. Правена е само оценка на части от кредитния портфейл по методика, спусната от квесторите, която никъде другаде не се прилага в света. Дадени са извадки от портфейлите и в общи линии задачката е сведена до „колко прави две и две“.

- Говорих с акционери на банката, които казаха, че противно на правилото на случаен принцип да се избират кредити, които да се проверяват, са спускани списъци („Гласове“ ги публикува) на определени фирми с определен бизнес. Всъщност целта е била да се извлече информация за тези фирми, а не да се докаже едно или друго май?

Илиан Зафиров: Ами твърде е вероятно, така изглежда.

Георги Христов: Най-същественото е, че за тази първоначална експертна оценка са платени над 1.25 млн. лв. първия път, след това за довършване на същинския оценителски „експертен доклад“ са доплатени още 1 млн. За сравнение одитът на банката, извършван от KPМG, одиторско предприятие, е струвал не повече 40-45 хиляди евро - със заверка, тоест той може да се ползва за съдебни и други цели.

- А консултация, която не може да се ползва за нищо, струва 2.5 млн.

Илиан Зафиров: Докладът за КТБ има подписи само на квесторите. Според договорите, които са сключили тези три фирми, информацията, която са произвели, не може да се ползва за счетоводни цели. Това автоматично означава, че на тази база оценка, преоценка и т.н. не може да се прави, и това, което е получено като резултат – 4.2 млрд. лв., не се базира на никаква официална и автентична информация. Самите те казват, че не може да служи за подобни цели, плюс че няма и доказателствена сила в съда.

Орлин Русев: Ние няма да престанем да питаме кои хора в БНБ наредиха на квесторите да осчетоводят не одитирани данни, а едно мнение. Тези доклади нямат за цел одит и въпреки това на база на тези данни бяха взети счетоводни операции, бяха начислени тези обезценки за над 4 млрд. лв., които широко се оповестиха като „дупка” и което послужи на финала да бъде отнет лицензът на банката.

Георги Христов: Да не говорим, че това става вече към дата 30 септември, където естественият ход на нещата беше вследствие спирането на всяка банкова дейност. Тоест създаването практически на невъзможност да се работи с клиенти и те да обслужват собствените си кредити поради принудата да носят пари в кеш с хиляди и милиони – макар че по закон е забранено да се носят в брой такива суми за погасяване на кредити. Това доведе до едно естествено влошаване на кредитния процес, което беше добре дошло за някои.

Орлин Русев: С приключване на 2014 г. относно счетоводната политика и пояснителни бележки за изминалата година, подписани от квесторите, се декларира, че през отчетния период не са извършвани преоценки на дълготрайни материални активи, както и промяна на амортизационната политика. Това е официален документ, който не е верен. Те са направили преоценки на дълготрайните материални активи, собственост на банката, което означава намалена стойност на всички офиси, сгради, техника. Но те декларират, че такова нещо не са извършвали.

Тази декларация е подадена на 13 ноември 2014 г. в 16.41 ч.

Дори квесторите не искат да застанат зад изфабрикуваните отчети. След подадени сигнали от медиите за съдържанието на публичната декларация, подписана от квесторите и подадена на 13 ноември в КФН, същата декларация беше подменена на 27 ноември с ново съдържание.

Декларацията, подадена на 27 ноември 2014 г., в 17.25 ч.

Маркираният текст на 1 стр. изнася невярна информация, която заблуждава потребителите на отчетите. В текста те оповестяват, че не са променили методите на оценка на активите на банката, което не отговаря на истината. Всеизвестно стана, че е променена методиката за оценка.

Вторият маркиран текст на 4 страница също дезинформира потребителите на отчетите как е извършена преоценка на имоти (на ДМА) на КТБ, което е видно от публикувания отчет за доходите (таблиците, които взехте предния път) на ред 2.5.2 и ред 2.5.2.1 е посочена сумата от 10 млн. и нещо, която представлява размера на извършената обезценка.

- Как си го обяснявате?

Илиан Зафиров: Ами трябва да се продадат тези имоти и ще се стъпи на тази оценка. Само стойността на сградите е намалена с 30%.

- Те още тогава явно са започнали да мислят какво да купуват и продават от материалната база.

Илиан Зафиров: Имайте предвид, че голяма част от офисите на банката са собствени, те са на централна позиция в големи населени места, така че това са сериозни имоти.

Александър Панталеев: Мога да допълня за влошаването на кредитния портфейл – можеше да се търсят и други решения. Имаше случаи, когато клиент без кредит дължи пари на друг, който има кредит, и просто трябва да се извърши плащане от една сметка в друга, за да може другият клиент да си погаси кредита. Дори тези вътрешни преводи бяха забранени. Това блокиране на дейността на банката доведе до просрочия на цели групи клиенти, до блокиране на бизнеса на цели отрасли.

Георги Христов: Въобще мярката за спиране на банковата дейност беше изключително сурова и крайна.

- Кога би трябвало да се предприеме подобна мярка?

Илиан Зафиров: При несъстоятелност, при тотален срив.

Георги Христов: Според мен БНБ и нейните експерти просто предписаха спиране на всички операции. Това е една от мерките, но не единствената.

Илиан Зафиров: Режимът на особен надзор не означава непременно да бъдат предписани всички мерки, които са възможни по закон. Те ги наложиха накуп, все едно на един болен от грип да му предпишеш десетина антибиотика. Може би трябва да се спомене, че квесторите не са толкова виновни. Те са действали в една тясна рамка, наложена от БНБ. Освен това те самите не са се самоизбрали, така че въпросът с квалификацията им отново трябва да търси отговор в БНБ.

- Да се върнем на това, че досега не е правена никаква оценка на активите на банката.

Илиан Зафиров: Правени са консултации върху извадки от кредитния портфейл - има ли документация или не. Реално голяма част от обезценките почиваха на едно писъмце от квесторите, с което те искаха отговор от кредитополучателите в рамките на десет дни да изпратят информация какви са били паричните им потоци за пет години назад и пет години напред.

И вътре имаше една декларация, която те трябваше да подпишат, че упълномощават банката да се разпореди с техните заложени активи по нейно собствено усмотрение. Ами представете си, че имате ипотечен кредит и получите от вашата банка едно такова писъмце - да опишете какво сте имали като пари – приходи и разходи, през последните пет години и какво очаквате като приходи и разходи в следващите пет години, а отгоре на всичкото да ги упълномощите да правят с вашия апартамент каквото си искат, как ще реагирате?

Александър Панталеев: Неполучаването от банката на тези документи е било основание да дадат своето мнение за обезценка на 100%.

Илиан Зафиров: Защото според тях информацията отпреди едно или две тримесечия, налична в кредитните досиета, не била достатъчно актуална.

- Гонката в казармата имаше по-ясни правила.

Георги Христов: По отношение на тази документация и информация по отношение на кредитните досиета. Такава е имало както първоначално - при сключване на договор за кредит, така и такава, каквато периодично се набира през отделни финансови периоди – отчет за приходите и разходите, съответната годишна данъчна декларация, данни, баланси и отчети, които се изготвят. Така че информацията, която е била налична към 31 март  2014 г. – първото приключило тримесечие, е била там и е била налична. Въпросът е, че когато след 30 юни започват да окомплектоват досиетата, там вече няма такава текуща информация. Но тя е в реда на управляване на кредитите – поисква се и се предоставя. И аз съм сигурен, че никой нямаше да откаже такава информация. Това е причината за т.нар. липса на финансова информация.

- Стигнахме до одиторите. Това е последният техен доклад, който по някакъв начин говори за тази банка, но той по никакъв начин не е изчерпателен и не може да се ползва за други цели. Има ли друг документ, който по някакъв начин дава яснота за банката?

Илиан Зафиров: Ако имаше нещо в ущърб на КТБ, те щяха да го извадят и да го размахат. Просто няма такова нещо. А и този доклад на тримата одитори е нещо като Светия Граал. Всички знаят, че съществува, но никой не знае къде се намира и не може да бъде видян, той е обявен за „следствена тайна“, за да не излезе наяве истината за него. „Следствена тайна“ означава да послужи на следствието. Но тъй като той не може да служи за съдебно доказателство, това изрично е записано в договорите с трите фирми, няма начин той да бъде и следствена тайна. Крие се, за да не се изнесе цялата истина. Между другото цялата тази атака, ажиотажът около банката, е резултат от стремежа на определени кръгове за преразпределение на територии, за преразпределение на бизнес, за повторна приватизация и т.н. Същият според мен е случаят с трите одиторски фирми, които се опитват да отнемат пазарния дял на KPМG, но те просто си режат клона, на който седят.

Това е атака срещу основите на финансови контролни механизми, това е атака срещу цялата финансова система, която е възможно да цели и атака на валутния борд, което е стара мечта на редица структури, изтеглили огромни кредити в лева и които искат да размият тези кредити в една хиперинфлация.

- Как може да стане това?

- Падането на валутния борд може да стане при решение на Народното събрание при силна атака срещу финансовата система на страната. Налице е  атака срещу Централната банка и в частност – срещу системата на банков надзор, срещу останалите контролни механизми – Комисията за финансов надзор; срещу принципите на външен и вътрешен одит, които също са факт в момента. Средите, атакуващи банката, сега целят компрометиране и разрушаване на всички структури, които през годините са наблюдавали банката и са й давали оценки за нивото на риск, защото здравите регулатори от своя страна са защита на финансовата стабилност. С отпадането на тези защити финансовата система вече много лесно може да бъде атакувана - вече няма кой да спре атакуващите. Популярен е примерът с Джордж Сорос, който с подобни схеми успя да срути финансите на цели държави.

- Какво беше отношението към вас на Централната банка, преди да станете „черната овца“? Имало е всяка година заверени одити. Какво показваха те?

Георги Христов: Одитите, направени от международни одитори, както и проверките, които са извършвани от БНБ, са регулярни. Както одитите, така и проверките от страна на Банков надзор се извършват на място, в самата банка. Освен това има дистанционен надзор като част от банковия надзор, който се извършва над всяка една банка, и той е ежедневен. Искам да подчертая, че Корпоративна търговска банка никога не е имала наказания за извършени нарушения.

- Не е ли това заради политическите връзки на Цветан Василев с политическата върхушка?

Орлин Русев: Няма такова нещо. Специално отношение не може да има, най-малкото защото тези екипи се променят всеки път. Такова нещо не може да бъде допуснато.

Илиан Зафиров: Две трети от състава на Банков надзор се извъртяха през годините да проверяват банката. Говоря за пряк контрол на място за това какво се случва в банката. Отделно е и ежедневният дистанционен надзор. На всеки две години се прави цялостна инспекция на всяка една банка, а междинно се правят множество тематични инспекции – за касовата дейност, за предотвратяване прането на пари, за кредитната дейност и т. н. Последната проверка – в средата на 2013 г., продължи над три месеца и засегна три четвърти от кредитния портфейл на банката, досие по досие, документ по документ. Не са констатирани съществени проблеми и пропуски, камо ли нарушения на закона. Същото беше и през 2010-2011 г. - констатациите за състоянието на банката тогава бяха изключително добри. Вярно, че имаше над десет забележки и препоръки за подобряване на дейността ни, но това само доказва, че служителите от Банков надзор наистина си вършат работата. Ако някой си мисли, че е имало някакво специално отношение към банката, това е просто абсурд. Факт е, че банката винаги е била оценявана изключително високо по отношение на управлението на активите, пасивите, ликвидността, ефективността и т. н.

- Тоест казвате, че ако е имало, както сега се твърди – източване, кухи фирми, преливане и т.н., това е щяло да се забележи и да бъде санкционирано?

Илиан Зафиров: Абсолютно. Те имаха достъп до счетоводните данни, имаха достъп до кредитните досиета. Какво повече?!

Александър Панталеев: Повечето от нас работеха в тази банка от 2000 г. За тези 14 години от страна на централната банка е имало проверки регулярно, проверки на място са правени почти всяка година. За тези 13-14 години банката не е била наказвана, а по принцип винаги, всяка една такава проверка завършва с някакви препоръки, които винаги са били изпълнявани стриктно от наша страна. И то няма как да не бъдат изпълнени, защото просто механизмът е такъв, че дори не се коментират, а препоръките се изпълняват безпрекословно.

- И после следващият доклад отразява това?

Георги Христов: Следващият доклад винаги започва с констатации по предходния – дали са изпълнени тези препоръки.

- Тоест тази изненада от една седмица не се базира на нищо от последните 15 години при непрекъснати проверки?

Илиан Зафиров: И не само това. Имаме още една проверка преди закупуване на банка „Виктория“, която е през май месец 2014 г., и тогава получихме разрешение да придобием тази банка в средата на същия месец.

- И заради това сте били подложени също на щателна проверка?

Илиан Зафиров: Разбира се. В края на м. май 2014 г. беше публикувано и становището на „Мудис“ (Moody's, една от трите най-големи агенции в света за определяне на кредитен рейтинг), където изрично казват, че банката е в прекрасно състояние, с висока степен на ликвидност и т.н. Не знам защо от следствието не са привлекли още и шефа на „Мудис“ под отговорност.

Орлин Русев: Банката е публично дружество от 2007 г. , което значи, че всичко се вижда, всичко е на показ.

Илиан Зафиров: През 2008 г., не много отдавна, протече един дю дилиджънс, тоест пълна проверка на състоянието на банката по искане на Оманския фонд. Той закупи 30% от акциите на банката в разгара на икономическата криза. Дю дилиджънсът беше направен от „Голдмън Сакс“ и лондонски адвокатски кантори, които оцениха състоянието на банката като много добро. Неслучайно акциите й бяха закупени по стойност значително над борсовите котировки.

- КТБ на Цветан Василев ли е? Какво е неговото влияние вътре и каква е вашата отговорност за функционирането на банката?

Илиан Зафиров: Цветан Василев е собственик като най-големия акционер, „Бромак”, но „Бромак” не е единственият акционер. Г-н Василев е и председател на Надзорния съвет, но по закон Надзорният съвет няма право да се меси в оперативната дейност на банката. Освен Цветан Василев банката има за акционери много други сериозни структури, като Държавния резервен фонд на Султаната на Оман, което е държавна структура, а категорично не е структура на ДПС, както съм чувал да разправят наред с другите басни. Даже един бивш зам.-министър на финансите си беше позволил да каже, че бил някаква люксембургска офшорка. Акционер е и ВТБ с 10%, тя също не е офшорка, със сигурност. В останалия списък на акционери има фирми, банки, граждани от 13 страни, членки на Европейския съюз, от САЩ, от Швейцария.

Банката е и над 200 000 клиенти, огромни за българските мащаби предприятия с техните операции, с техния персонал. Банката е нещо съвсем различно от своите акционери. Механизмите на контрол, които се прилагат, гарантират това разделение..

- Как реагираха другите акционери? Имате ли връзка с тях?

Илиан Зафиров: Оманският фонд първо се опита съвместно с „Бромак” да спаси банката още на първия етап от кризата. Не му беше дадена такава възможност. Това също е една интересна и обширна тема. Исковете им пред Върховния административен съд също бяха отхвърлени – и на тях им беше отказано правосъдие. Повечето акционери със сигурност ще си търсят правата в международните съдилища също като облигационерите по облигационния заем, депозантите, като всички несправедливо засегнати от тази ситуация.

- А случвало ли се е, примерно, Цветан Василев да ви каже да прехвърлите нещо от една на друга фирма и как може това да стане?

Георги Христов: Той не може да ни го каже, защото една фирма плаща на друга фирма по нареждане на управляващите тази фирма. Ние какво общо може да имаме с това?

- Подозрението е, че много кухи фирми са източили банката и такава публикация дори имаше скоро. Че тези активи не са никакви активи, а фирми на счетоводители, на роднини. Че те уж вземат кредит от банката, а той отива в джоба на главния акционер, така да се каже.

Георги Христов: Подобни обвинения би трябвало най-малкото да бъдат подплатени поне малко с някакви писмени доказателства. Защото всичко, за което говорим, включително т.нар. свързаност, тя има своите законодателни решения. А така да си говорим, че някакъв човек е т.нар. скрит собственик, е несериозно.

- Сещам се за кого говорите... А възможно ли е да се прави нещо в банката, без това да оставя някакви документални следи или те да бъдат заличени?

Орлин Русев: Няма как това да стане. В банката съществуват множество контролни механизми, за предотвратяване на „порочни” практики. А от друга страна, данните в ежедневните справки, подавани към  дистанционния надзор, се засичат помежду им в различни разрези, специално с цел да се хващат подобни опити и Банковият надзор няма как да не даде навреме сигнал. Доста често са се обаждали с въпроси за изясняване на един или друг аспект от предоставената информация.

Илиан Зафиров: Всяка банка води счетоводство по законовите изисквания. Срещу всеки дебит има кредит, т.е. когато едни пари излязат от едно място, те трябва да отидат някъде на друго място. Не могат просто да се изпарят.

А по повод на кухите фирми, които уж получавали кредити, последно четох една публикация, в която повечето от цитираните фирми никога не са били кредитополучатели, така че не е лошо някои хора да си прецизират информацията. Трябва да бъдем с повишено внимание към информация за депозанти, за кредитополучатели и т.н., защото тя се използва често и за предизборни цели, в полза на частни икономически интереси и т.н. Огромна част от тази информация или е невярна, или е манипулирана, или е някаква полуистина, използвана за нечии цели. Освен всичко друго цялата тази информация, която се изля като помия в определени медии, целеше създаване на криминален ореол около клиентите ни. Едва ли не, ако си клиент на банката, си престъпник. Стигна се дотам да се иска публично разкриване на цялата информация за клиентите заедно с данни, представляващи банкова тайна. Редица публични личности поискаха официално справки, че не са клиенти на КТБ, подобно на исканията към Комисията по досиетата.

- Как ще отговорите на твърдението, и това е убеждението у голяма част от хората, че банката е станала успешна заради държавните пари, които са наливани в нея, и защото политиците са си отглеждали тази банка, за да си правят чрез нея далавери. Така тя е станала банка №1 и когато политиците са се изпокарали помежду си, тя се е оказала една пирамида, която е рухнала.

Илиан Зафиров: Това твърдение е в публичното пространство от 2009 г., когато чуждестранните банки майки спряха евтиния ресурс, течащ към местните им поделения, и клоновете им започнаха да оглеждат за свободни средства на местния пазар, за да могат да продължат да съществуват.

Орлин Русев: Пет години това се налагаше като обществено мнение, прикривайки факта, че КТБ се е явявала на конкурси при всеки един случай, когато е привличала клиенти, още повече на държавни предприятия. Нито едно държавно предприятие не може да вземе такова решение без одобрението на своя принципал – обикновено министър. Всички банки са имали възможност да се включат. Понякога сме печелили ние, понякога – други банки. Ние сме се явявали и на конкурси и за кредитиране на тези предприятия – нещо, което никой не коментира. Не е удобно да се коментира, че на конкурсите за кредитиране на тези предприятия са се явявали по 2 до 3 банки, а по някой път и само ние, защото условията, поставени от предприятията, не са били особено атрактивни.

Илиан Зафиров: Кой ще иска да кредитира при 2% максимална годишна лихва например? И такива условия е имало при тези търгове, но който иска да обслужва определен бизнес, не може да търси само печалба във всичко и на всяка цена.

Орлин Русев: Никога в банката не е имало едни пари, които да са депозирани за вечни времена. Всяко едно предприятие всеки ден се разплаща, средствата не са постоянна величина.

- Това е представата на хората...

Георги Христов: Свободни парични средства от порядъка на милиони, които да седят по сметки на нула лихва, а ние да ги ползваме за кредити с високи лихви, е фолклор, който дори звучи смешно.

Темата за държавните предприятия е много дълга. Всичко, от което държавата вдигна ръце, го даде за приватизация. Един багер от „Марица Изток“ на който само ремонтът му струва 10-15 млн. евро, за да се направи, те правят обществена поръчка. На нея се явяват частни фирми и казват – „дай ми банкова гаранция”. И като спечели, казва – „дай ми сега да купя материалите и суровините”. И по този начин всъщност банката, кредитирайки частните доставчици, кредитира държавното предприятие. Накрая предприятието плаща, но през цялото време дотогава кой плаща ремонта? Банката.

Илиан Зафиров: Това беше кампания срещу КТБ. Говореше се за 60-70% от средствата на държавните предприятия, които са депозирани в банката. Но услужливо се пропускаше фактът, че става въпрос за 60% от средствата само на 15 държавни фирми предимно от отрасъл „Енергетика”, само 15. Да не говорим, че сме обслужвали цялостната им дейност, не само депозитите.

Всъщност в пресата ни атакуваха за първи път през 2009 г., но първата атака беше чисто персонална и това беше есента на 2008 г. на една среща между Управителния съвет на Асоциацията на банките и Управителния съвет на БНБ, където Левон Хампарцумян ме нападна директно, без повод и извън темата на разговора – „вие, каза, докога ще взимате парите на държавните предприятия”, той знаел по какви начини и т.н. Аз изумях и не знаех как да реагирам. Дори Искров, който присъстваше, му каза, че и в "Уникредит" имат достатъчно държавни средства и няма от какво да се оплаква. Проблемът беше, че по това време беше започнала кризата, банката майка беше им врътнала кранчето и бяха почнали да търсят ресурс.

Малко известен е фактът, че чрез една анонимка бяхме обвинени пред Генералния директорат по конкуренцията към Европейската комисия, че обслужваме предприятията благодарение на протекция от държавата, тоест като държавна помощ. И се стартира процедура за разследване на България за оказване на държавна помощ на КТБ. Предоставили сме пред Европейската комисия към 1000 страници доказателствен материал и всичко приключи с извода, че не е оказвана държавна помощ на банката, т.е. обслужването на държавните предприятия е било съвсем законно и на конкурентна основа. Реално ние никога не сме ги третирали отделно, а като всички останали клиенти.

Георги Христов: И тъй като обект на разследване беше самата държава България, бяхме уведомени от министъра на финансите, че делото е прекратено поради изчерпване на инициатива от жалбоподателя и непредставяне на повече доказателства. Тоест Брюксел беше преценил, че няма доказателства за процедура срещу България. Чест прави на сегашния министър на финансите, че не твърди, че е имало предполагаема държавна помощ. Но не му прави чест, че не спира тези, които говорят за това. Той беше част от тогавашния екип като зам.-министър и сме имали преписки, адресат на които е бил той - изпратихме съответната документация в Министерството на финансите с цел да осигурим защита на самата държава, защото в тази процедура ние бяхме трето заинтересовано лице. Санкциите щяха да бъдат срещу България. Това е огромна документация, която се събра за две години, толкова време тече разследването.

- Най-важният въпрос за мен, защото той засяга всички българи – е икономиката на България. Защото в КТБ има цели ключови, възлови отрасли, които са финансирани с помощта на банката, като военнопромишления комплекс, като енергетиката, много фирми от малкия и средния бизнес. Какво се случи с тях след този погром?

Александър Панталеев: Мога да кажа само една цифра. Стойността само на една поръчка за износ на специална продукция към определена държава, по получен в банката акредитив беше половин милиард долара. Тази продукция щеше да се произвежда в много български предприятия от военнопромишления комплекс. Едва ли може да се сметнат всички загуби и пропуснати ползи за българската икономика, но само данъчните постъпления в бюджета щяха да са към 400 млн лева.

Илиан Зафиров: И за да се завърти това производство, им трябваха само около 3 млн. лева кредит за стартирането му. Сделката щеше да стартира в началото на м. юли 2014 г.

- И всичко това отиде на боклука?

Александър Панталеев: За нашите клиенти, за българската държава – да. Поръчката отиде към предприятия в друга държава.

- Когато направихме интервюто с Цветан Василев, той спомена думата SPV и реакцията беше – ето, той се самоизобличи, това е бил механизмът, по който е източвана банката. Може ли да поясните какви са тези дружества, създадени със специална цел за някакъв проект, има ли възможност чрез тях да се източват средства?

Илиан Зафиров: Имаше реакции на тази тема точно като оная приказка за жирафа и шопа – „такова животно нема”. Като се изясни от редица водещи икономисти, че това е световна практика, се появиха и и други реакции – „абе, има едни SPV-та, но те са в Западна Европа и в Щатите. Българските SPV-та са едни други SPV-та и не са истински”.

- Какви са тези фирми и наистина ли чрез тях може да се източват пари?

Илиан Зафиров: SPV (special purpose vehicle), тоест фирма със специално предназначение. Какво е специалното предназначение на тази фирма - тя се създава, за да движи конкретен проект, за да може всички парични потоци, всички движения на средства да минават през нея и да се отчита ефектът. И естествено в тази фирма са ръководителите на този проект и ръководството на предприятието, което е обект на проекта. Дали ще е приватизационен проект, дали ще е осъвременяване на производство, всички средства са отивали там. Защото е известно, че нашето производство е изключително неефективно и са необходими огромни инвестиции, които, естествено, не се правят, и което води до внос поради по-ниска цена. И банката винаги се е стремяла да поддържа българската икономика, да осигурява ефективност, за да сме конкурентоспособни. Ние сме инвестирали в българската икономика и резултатите се виждат – предприятия, които са били на нулата, на загуби, са тръгнали нагоре.

- Това означава, че тези предприятия са ваши?

Георги Христов: Това означава единствено, че банката е финансирала тези предприятия. Собствеността е на тези, които са вписани в търговския регистър.

Илиан Зафиров: Тиражира се и информацията, че тези фирми нямали персонал. Колко души според вас трябва да движат един проект – 100, 200? Достатъчни са двама-трима, които да управляват проекта съвместно с ръковоството на съответното предприятие, към което е насочена инвестицията.

Георги Христов: Самата идея на холдинга е да работи с една фирма майка с ограничен експертен състав и с оперативни звена във всяка една от дъщерните компании. По определение холдингът е точно това – компания, която управлява дъщерни предприятия и според някои всеки холдинг е една куха фирма. И по тази логика мога да се сетя за поне 30-40 сериозни  холдинга в България, които имат не повече от по 10-15 души персонал и които не правят нищо повече от това да насочват финансовите потоци към дъщерните си компании.

Илиан Зафиров: И да контролират процесите. И относно приказките там за шофьори, чистачки и секретарки, които уж били персоналът на кухата фирма - те със сигурност не са били шофьори и чистачки. Някой от управителите, ако е бил асистент, може след това да се е издигнал. Заклеймяването на човек, че е бил такъв или онакъв в началото на кариерата си, е от един минал период и не говори добре за тия, които изливат подобна информация.

- Да поговорим за това, за което всички подозираме, че става дума – интереса към определени активи. Как могат те да бъдат приватизирани повторно и на каква горе-долу сума възлизат тези активи?

Илиан Зафиров: Има обезценени кредити между 80% и 100% от стойността им. Зад тези кредити стоят фирми, които имат съответни активи. В момента, в който кредитът се обяви за предсрочно изискуем, тези фирми нямат възможност да го погасят, защото им е спряно финансирането, врътнато им е кранчето за кислорода и те в момента са в коматозно състояние. Те няма как да върнат предсрочно изискуемите кредити, тъй като нямат средства да ги завъртят и да получат печалба, и техните активи ще бъдат разпродадени, ще бъде вкаран „удобен” за някого синдик и той ще се реши на кого да го продаде, стъпвайки на тази обезценка. Ще режат от тортата където и колкото решат. Тази схема е добре проиграна през последните 20 години.

- Кажете няколко думи за правната страна на въпроса – защо се твърди, че не бе допуснато да се гледа делото по същество?

Илиан Зафиров: Това е тотален отказ от правосъдие.

Георги Христов: Основният довод на правораздавателните органи, без изключение, беше, че акционерите на банката и изпълнителните директори и някои вложители нямат непосредствен правен интерес, който е обусловен от постановяване на решението на БНБ за отнемане на лиценза. Тоест, че с акта на отнемане на лиценза на банката не са засегнати права и интереси на акционерите.

- Които иначе имат пари в тази банка...

Георги Христов: Които имат пари, които имат очаквания за ликвидационен дял, които всяка година вместо да разпределят като дивидент печалбата си, са решавали да я реинвестират в банката.

Илиан Зафиров: Те и депозантите бяха обявени, че нямат правен интерес.

Георги Христов: По-склонен съм да приема строго юридическите доводи за депозантите, но по отношение на акционерите категорично не съм съгласен. Аз самият имам един малък брой акции в банката и не съм съгласен, защото юристът в мен говори за други неща. За съжаление нито един от съставите на Върховния административен съд нямаше куража да застане и да постанови противното. Един-единствен съдия написа аргументирано особено мнение, но там мнозинството надделя.

Орлин Русев: Ние искахме само едно – да бъде назначена счетоводно-съдебна експертиза, която да направи анализ на банката.

Александър Панталеев: Никой нищо друго не е искал.

Илиан Зафиров: Искаме да видим как е приложена дадената методика – правилна ли е или неправилна.

- А всъщност не се пишат мотиви за отказ, така ли?

Георги Христов: Пишат се. Мотивите са, че с обжалване на акта за отнемане на лиценза акционерното участие не е нарушено по никакъв начин, тъй като мажоритарните акционери, които бяха основните жалбоподатели, имали право да бъдат представлявани по делото за несъстоятелност. Тоест друг съд ще го гледа, няма да са те. По въпроса основателно или неоснователно е взет лицензът на тази банка, този въпрос въобще не беше разглеждан по същество.

- Срещу вас са предявени обвинения. Какви са те?

Илиан Зафиров: Срещу четиримата има повдигнати обвинения за безстопанственост. Това е, което можем да кажем засега, защото има ограничения предвид изискванията за опазване на следствена тайна

- Знаем, че двама от подуправителите са следствени. Възможно ли е Банков надзор да натаманява някакви неща без знанието на председателя Искров и въобще какво е разделението в самото ръководство на централната банка? Знаем, че има „лоши“ надзорници, като Гунев и Симеонов, и такива подуправители, като Костов и Калин Христов, които са извън медийното внимание. Как си го обяснявате?

Илиан Зафиров: Нека не коментираме тази тема, защото има елементи, които са следствена тайна.

Георги Христов: Публичното обявяване на обвиненията срещу Цветан Гунев беше част от медийната атака и засилиха паниката сред вложителите на КТБ.

Илиан Зафиров: Ако се върнем към оная инфарктна седмица, ние с наши усилия почти се бяхме справили със ситуацията. В сряда, на 18 юни следобед, в салона нямаше нито един клиент вече. Бяхме обявили дори удължаване на работното време, клиентите се бяха успокоили, видяха, че това е медийна кампания. И даже бяха започнали да оттеглят заявки за тегления в брой за четвъртък и петък. И вечерта по националното радио на база на анонимен сигнал излезе информация как Цветан Гунев фаворизирал една банка, ясно коя, и затова му били предявени обвинения. С половин уста от БНБ потвърдиха, че да, взел си е отпуск, за да не пречи на разследването. И в четвъртък, 19 юни 2014 г., опашките бяха се заформили от 7.30 ч. сутринта.

В допълнение към общата картина, един ваш колега в предаване по една телевизия каза, че имало изискване при последното назначаване на подуправителя, отговорен за банков надзор, да бъде съсипана Корпоративна търговска банка. В интерес на истината, всичките четирима кандидати се отказали да се съгласят с това условие.

- Като банкери как ще коментирате изявлението на главния прокурор, че Банков надзор е държава в държавата.

Илиан Зафиров: Членовете на УС на БНБ неслучайно се избират от Народното събрание с квалифицирано мнозинство, с изключение на тримата, избирани от Президента, като мандатът им е по-дълъг от парламентарния и президентския, за да няма доминиращо политическо влияние. Това е основен принцип не само в България и съвсем не означава, че банковият надзор е държава в държавата. Напротив, Управителният съвет на БНБ е колективен орган. Решенията, които се вземат за опазването на целостта и здравето на банковата система, се вземат съвместно от управителя и тримата подуправители. Имаме всъщност прецедент – през м. октомври ще бъдат вакантни три позиции – на управителя и на двама подуправители. Поради обявяване на КТБ в несъстоятелност обаче няма да мога да се кандидатирам за някой от овакантените постове (смее се).

-  Когато г-н Василев беше обявяван за банкер на годината, вие сте се виждали с колегите си от БНБ. Какви бяха отношенията ви тогава?

Илиан Зафиров: Виждали сме се редовно, не само по повод на наградите. Аз все пак изкарах два пълни мандата като член на УС на Асоциацията на банките в България и започнах трети мандат, което предполага доста чести срещи с УС на Централната банка. Отношенията ни бяха изключително колегиални и не сме имали проблеми в комуникациите. По време на кризата видимо се промени рязко единствено отношението на гуверньора.

- След като КТБ е частна банка, как ще коментирате думите на премиера, че с тези 4 млрд. ще оправи енергетиката, след това ще построи магистрала „Хемус“. И хората останаха с впечатление, че това са едни държавни пари, които вие сте откраднали, вместо да си строим магистрали.

Илиан Зафиров: Все пак трябва да се напомни че премиерът на няколко пъти публично обяви кого смята за виновен за кризата с КТБ. Също така е важно да се знае – бюджетните средства са гарантирани с държавни ценни книжа. Те са били изплатени на общините, болниците и т.н. Държавните предприятия си направиха цесии и си прибраха голяма част от средствата. Освен това средствата за изплащане на депозитите са осигурени от търговските банки, а не от бюджета – Фондът за гарантиране на влоговете набира средствата си от търговските банки. Част от средствата са заем от бюджета, но Фондът трябва да ги върне обратно с лихва.

- Никой не говори за това, че е добре парите на българската икономика да са в български банки.

Александър Панталеев: Българските банки са по-добре запознати с проблемите на българската икономика, отколкото чуждите банки, които наложиха повече едно потребителско и ипотечно кредитиране.

- Това хората наистина не го разбират – че вашата банка е била насочена към икономиката.

Илиан Зафиров: Централите на чуждестранните банки им спускат планове за печалби, които те трябва да покрият задължително. Защо паднаха лихвите по депозитите, а по кредитите стоят на същото равнище? Защото ги натискат да правят печалба и да изнасят национален доход. Централите на тези банки не се вълнуват особено от развитието на българската икономика.

- Това може ли да се върже, че ако един мениджър не го докара, няма да вземе бонуси?

Илиан Зафиров: Естествено.

------------------------------------------------------

Визитки на членовете на Управителния съвет на КТБ

Илиан Зафиров завършва ВИИ в София (сега УНСС), специалност „Международни икономически отношения”. Започва банковата си кариера през 1989 г. в Българска външнотърговска банка. До 2000 г. последователно е ръководил валутната дейност в Сирбанк, Централна кооперативна банка, ТБ България инвест. Постъпва в Корпоративна търговска банка АД през 2000 г., като оглавява валутната дейности, а година по-късно е назначен за прокурист. От 2003 г. е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Корпоративна търговска банка АД. В ресора му са валутните операции, кореспондентските отношения, информационните технологии, управление на риска, картови разплащания и корпоративните комуникации в КТБ АД. Илиан Зафиров е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ), както и лектор в Международния банков институт. Придобил е редица международни специализации. Владее отлично руски и английски език.

Орлин Русев завършва магистратура във ВШФКО към УНСС – София. Банковата си кариера стартира през 1993 г. в Централна кооперативна банка, като последователно е специалист и директор „Паричен пазар и ценни книжа”. От 1999 г. в продължение на една година е началник отдел “Левова наличност и пазари” в ТБ „България инвест” АД. През 2000 г. постъпва на работа в Корпоративна търговска банка АД като началник на управление “Левова наличност и ценни книжа”, а в периода 2002–2003 г. е неин прокурист. През юли 2003 г. Орлин Русев е назначен за изпълнителен директор на КТБ АД, а от 2005 г. е и председател на Управителния съвет на банката. Ресорно отговаря за ликвидността, сигурността, счетоводството, обслужването на клиенти и дейността, свързана със статистиката и банковите регулатори. Орлин Русев владее френски и английски език.

Георги Христов завършва с отличие право в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1994–1996 г. е стажант-съдия и адвокат в София. След това в продължение на четири години последователно е юрисконсулт и главен юрисконсулт в ТБ “Банка за земеделски кредит” АД, старши юрисконсулт в Централна кооперативна банка АД, юрисконсулт в ТБ „България инвест” АД и във „Фина-С”. През 2000 г. е назначен за началник на управление “Правно” в Корпоративна търговска банка АД, а от 2007 г. е неин прокурист. Ресорно отговаря за управление “Правно”, управление на персонала, секретариат и деловодство в КТБ АД.

Александър Панталеев е магистър по маркетинг и мениджмънт от УНСС. Има следдипломни квалификации и специализации в областта на международните счетоводни стандарти, управление на кредитни рискове, платежни системи и други. Започва кариерата си през 1995 г. като кредитен инспектор и специалист в дирекция „Инвестиционно кредитиране" в Централна кооперативна банка АД. През 2000 г. постъпва в Корпоративна търговска банка АД като кредитен инспектор, а от юни 2003 г. е началник на управление „Кредитиране" в банката. През декември 2009 г. Александър Панталеев е избран за неин прокурист От 2012 г. е част от Управителния съвет на банката. Владее английски език.

 
Адвокат Людмил Ангелов„6 ноември 2014 г., датата, която беше обявена от съда, че тогава КТБ е станала неплатежоспособна, е доста странна, това е възможно най-късната дата. Било е дадено твърде дълго време на квесторите, вместо да оздравят банката, да я погребат. Защото те са действали като погребални агенти.“ Това каза в интервю за „Гласове“ адвокат Людмил Ангелов, който заедно с адвокат Менко Менков защитава правата на един от най-големите акционери в КТБ - фирма „Бромак“ веднага след като съдът официално обяви фалита ѝ в сряда, 22 април.
Публикува се от сайта ГЛАСОВЕ

- Какво точно, на граждански език, означава обявяването в несъстоятелност на КТБ? Какво се случи днес, адвокат Ангелов?

- Това, което се случи днес, е, че без да се прави съдебен контрол – било пряко чрез Върховния административен съд, било косвено – банката бе обявена в несъстоятелност и оттук натам предстои осребряване на имуществото на банката.

Другото, което стана, е, че беше обявена дата на неплатежоспособността на банката - 6 ноември 2014 година. Това е доста странна дата, при положение че всички отчети, доклади, молбата на БНБ са към 30 септември. Но така. Първоначално, без да сме запознати с мотивите на цялото решение, тази най-късна възможна дата поражда следните първоначални коментари:

Първо, че оттук натам се дава възможност на синдиците да решават всичко. И вие ще видите какво имам предвид. Приятелските, „добрите“ ще бъдат оставени на мира. Неприятелските, лошите ще бъдат вкарани в съда.

Другият извод, който се налага, е, че излиза, че банката е била платежоспособна до тази дата и на тази дата е станала неплатежоспособна. От 20 юни 2014 г. до 6 ноември там действат квестори – първоначално едни, после идват други, техни екипи.

- Каква точно е ролята на тези квестори?

- По Закона за кредитните институции те имат предписани известни оздравителни мерки. Те са вкарани там като оздравители, не са вкарани там като погребални агенти.

Квесторите са действали там като погребални агенти и резултатът е този: 6 ноември като дата за обявяване на неплатежоспособност на банката.

- Тоест може да се каже, че действието или недействието на квесторите е предизвикало неплатежоспособността на КТБ?

- Може и така да се каже, да. След като никъде не видяхме в докладите на т. нар. консултантски фирми – които са правили частни счетоводни експертизи – нищо повече, не са годни за водене на счетоводни операции. Не се дават и на анкетна комисия в парламента, защото били строго секретни.

Общо взето излезе, че съдът постави БНБ извън над закона – българския и европейския, тъй като Законът за банковата несъстоятелност бил толкова специален, че изключвал приложението и на българските, и на европейските правни норми. В това число е предвидено, че право на жалба на това решение имат КТБ, БНБ и Прокуратурата. Другите, общо взето, седим на първия ред и ръкопляскаме.

- Значи оттук нататък вашият клиент  и вие, неговата защита, сте с вързани ръце?

- Да, в момента според действащото законодателство, прието, когато Иван Искров беше депутат, акционерите на банката не могат да направят нищо. Законът е направен така, че БНБ да бъде оставена извън всякакъв съдебен контрол.

- Някакъв неконтролиран от съда оазис…

- Именно. Оазис в траурната ни държава, доколкото има такава.

-  След като съдът обяви решението си, вие го нарекохте „изцяло неправилно, изцяло незаконосъобразно и противоконституционно“. Казахте, че то противоречи на българските закони и европейските регламенти. Бихте ли пояснили още малко?

- Това, което се случи днес (22 април – бел. авт.), показа не само съдебен, но и косвен контрол върху акта за вземане на решение за банката. И общо взето, по този начин се нанася силен удар върху градената през годините на прехода, с всичките ѝ условности и противоречия, правова държава в България.

Правовата държава беше срината из основи. Според нас отзвукът ще бъде негативен – международният, в европейската общност, юридически – навсякъде.

В крайна сметка това решение ни трасира ускорената магистрала към жалването на актовете пред европейските съдилища.

Отзвукът ще бъде много силен и това дава абсолютна несигурност за всяка една банкова инвестиция у нас, в България. Това дава и много лош знак за мисията на независимост и обективност на българския съд.

Налице е абсолютна липса на върховенство на закона. Тук видяхме, че законът не се спазва. Въртим се в омагьосан кръг. В крайна сметка съдът казва, че той не може да ревизира. Ние не искахме това от него, искахме да констатира нищожността или незаконосъобразността за отнемане на лиценза на КТБ. Ако съдът беше сторил това и беше приел нашите жалби, може би изводите щяха да бъдат други.

Излиза, че ако актът е нищожен, БНБ в момента черпи права по един нищожен акт.

- Казахте, че за вас се отваря магистрала да подавате жалби пред европейските съдилища. Това предстои непосредствено, така ли?

- Е, обмисляме го. Нека първо видим как ще се развият нещата. Може пък КТБ, БНБ или прокуратурата да решат да обжалват решението…

 

Какво трябва да знае потребителят за парите си?

Престъпна група фалира КТБ, Цацаров мълчи

На 17 юни БНБ пусна официално съобщение, в което се казва:

Иван Бакалов, журналист„…БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално.”
Поводът за това съобщение са започналите медийни атаки от вестниците на Пеевски срещу Корпоративна търговска банка. В резултат пред клоновете на банката се бяха наредили хора на опашка, които да си теглят парите.
Само три дни бяха нужни КТБ да рухне. Не три месеца, не месец, а три дни.
Главният прокурор Сотир ЦацаровНа 20 юни на обяд БНБ подстави КТБ под специален надзор. Шефът на БНБ Иван Искров обяви на пресконференция на обяд: "КТБ не е фалирала, всички операции са консервирани…” (каквото и да значи това). След три месеца банката щяла „да възстанови обслужването и извършването на операции”. Да, ама, след още 2 дни положението не изглежда толкова розово. Започнаха объркани и противоречиви съобщения как ще спасяват банката – ту като я национализират, ту като оставят акционерите да намерят капитали.

А само три дни по-рано БНБ съобщи, че „БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система” и няма нищо обезпокоително.
Въпросът е – щом с данните на БНБ стават такива фалити за три дни, какво е за другите банки? Имаме ли в действителност централна банка и тя въобще наясно ли е какво става в банковата система?
Финансистите знаят, че у нас има още поне 3 банки, които са в по-лошо състояние от КТБ.

Какво трябва да знае потребителят за парите си?

Иван Искров, шеф на БНБДа избягва банки, които дават най-високата лихва по депозити. Такива лихви са нереално високи и банката е рискова. Такива високи лихви, като в КТБ, дават още няколко банки, всеки може да провери кои са.

Въпрос на време е след КТБ да тръгнат и те.

Ставащото сега е начало на финансова криза, досега такава нямаше. Когато дойде ГЕРБ на власт, финансовият министър Дянков тръгна да се бори с рестрикции срещу финансова криза, каквато у нас още нямаше. Световната финансова криза у нас се отразяваше като свиване на износ, свиха се сделки с недвижими имоти вътре в страната, след това потреблението. А след мерките на Дянков започна много по-сериозна икономическата криза. Всеки го е усетил по джоба си. В бизнес средите са наясно колко бизнеси бяха спрени или напълно затворени, колко фирми са закрити.

Сега обаче идва и финансова криза.

Случката с КТБ ще повлече и други банки

Цветан Василев, бизнесменНакрая може да рухне валутният борд и да настъпи оздравителна инфлация. Да, инфлацията ще е оздравителна, защото някой трябва да плати сметката от фалирали банки.
Само в КТБ има към 5 млрд. депозити на физически лица. Не се знае точно колко. Но в отчета им за тримесечието общо депозитите са малко над 6 млрд. А фондът за гарантиране на влоговете е приблизително 2 млрд. лева. Тоест – той не може да покрие само депозитите в КТБ, какво остава, ако тръгнат и други банки.
В КТБ ще потънат държавни пари – сметки и депозити на най-големи държавни компании като АЕЦ „Козлодуй”, „Булгаргаз” и др. А парите на частни вложители по закон трябва да бъдат възстановени от държавата – влоговете до 100 хил. евро. Това означава, че чрез фалита на КТБ група хора извършват огромна кражба от държавата.

Група фирми, свързани с Пеевски, както обяви банкерът Василев, са спрели да си плащат кредитите към банката. Спрели са да плащат и кредитите за „Булгартабак”, съобщиха на пресконференция шефовете на КТБ.
Това е съпроводено с медийна атака срещу КТБ от вестниците на същият този Пеевски. Очевидно това е

организирана атака да се фалира банката

Какви са ползите? Който има да връща кредити на банката печели. Когато тя фалира, тези дългове може да се изкупят на 30-ина процента от реалната им стойност от фирми пак на същите хора, които са взели кредитите. Тоест, ако си взел 250 млн. кредит за да си купиш „Булгартабак”, като фалираш банката, ще си изкупиш дълга за 70-80 млн. И нека сега всеки си го представи, като умножи това по група фирми, а не само за един кредит.

Това може да се нарече Организирана престъпна група. Има го описано в Наказателния кодекс. Но няма прокуратура, която да го забележи, макар че ще й извади очите.
Делян Пеевски, депутат от ДПСНа прокуратурата вече й викат цацаратура. Бившият вътрешен министър Цветанов обвини на няколко пъти Цацаров, че е близък с Пеевски и изпълнява негови поръчки. Дали е така няма доказателства, но прокуратурата наистина върши работи в услуга на Пеевски. Арестува хора, които обвини в заговор за убийство на Пеевски. Съдът ги пусна, защото няма доказателства.
Прокуратурата започна разследване срещу зам.-шеф на БНБ, който е обвинен, че не прави проверки в КТБ – по сигнали. А тези сигнали са срещу Цветан Василев и идват очевидно от същите среди, от които са медийните атаки срещу банката.

На този фон мълчанието на прокуратурата по повод скандалните публикации в Австрия, че банкерът Василев е заплашен с убийство, е дребна подробност.

България потъва освен в политическа и във финансова криза, съзнателно предизвикана, при пълно съдействие на прокуратура, БНБ и медии, които лежерно се забавляват с борбата между Пеевски и Василев.

 
Явор Дачков, журналистДържавата работи срещу собствените си граждани. Най-защитени във всяка цивилизована страна, са вложителите. Не и в България. Борисов обвини тези, които са направили цесиите, че са престъпници. Първите, които започнаха да правят цесии, са държавни предприятия с разрешението на ресорния министър. Надзорната проверка на банката е направила пълни разпечатки на движенията по сметките на определени фирми. Ако някой се интересува от информация за фирмите на собствениците на "Химимпорт" например, може да си я купи директно от този, който я притежава. Някой или се плаши от собствениците на "Химимпорт", или желае да ги сплаши, или иска да знае нещо повече за тях, за да има варианти за натиск в бъдеще време. Към 15 юни 2014 г. КТБ се е стабилизирала след изтеглянето на значителни суми. Тогава е била проведена среща между Искров и Доган, след което атаката ескалира. Искров ли измами Борисов или Борисов не спази предизборните си обещанията си да заздрави КТБ. С фалита на КТБ политиците върнаха икономиката ни с десет години назад.
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ
Вера Ахундова и Даниел Божилов

Да започнем с актуалния въпрос, свързан с решението на Върховния административен съд, според което вие, акционерите на банката, нямате правен интерес да обжалвате решението за лиценза. Как бихте коментирали това?

Даниел Божилов: Това решение по принцип се очакваше и то повтаря буквално грешките, които се направиха с „Капитал банк“ и заради които България беше осъдена. На практика те отхвърлят интереса на всички с изключение на държавния орган.

- Това не е ли частна банка?

Даниел Божилов: Реално лицензът е отнет от Управителния съвет на БНБ по предложение на надзорния орган, квестора, който е в банката и изпълнява банковия надзор. Реално държавата си е дала възможност само тя да обжалва решението, което самата тя е взела, и това е абсурдно.

- Как може акционер в банка да няма правен интерес и какви правни последствия може да има това решение? Предполагам, че вие ще си потърсите правата?

Даниел Божилов: Последствията са ясни. Българският съд процедира така, както процедира с „Капитал банк“. Предполагам, че международните съдилища ще процедират по същия случай по същия начин.

- Можете ли накратко да припомните за „Капитал банк“?

Даниел Божилов: Не е само „Капитал банк“, те са няколко банки от 1997 г., на които по подобен начин им бяха отнети лицензите, без да се даде никаква възможност на акционерите и собствениците да обжалват. След което специално „Капитал банк“ заведе дело в Европейския съд, където отхвърлиха всички действия на държавата поради това, че са им нарушени правата, и осъдиха българската държава.

- Историята с КТБ е много завързана и аз искам с поредица от интервюта да я изясня на по-широк кръг хора, които не са засегнати. Има два съществени елемента според мен. Първият е дали наистина банката имаше проблем и поради обективни обстоятелства попадна в тази криза, или тази криза беше инспирирана отвън и как стана това? И вторият е можеше ли държавата преди година да вземе адекватни мерки, за да не се стига до сегашната ситуация?

Вера Ахундова: Искам да ви кажа, че непризнаването на правен интерес, (което те отделят от материален и друг интерес) има фактически само една цел – да не се гледа делото по същество и да не се разбере законно или незаконно е отнет лицензът. Единственият документ, който би дал възможност да се анализира това, са т.нар. обезценки, които доведоха до намаляване на капитала и образуване на т.нар. капиталова дупка, равна на 4,22 млрд. лв. Въпросът е кой, как и защо е правил тези оценки. Разбира се, „оценки“ е силно казано, защото нямаме нито одит, нито ревизия, нито независима експертиза.

- Тоест решението на БНБ и на държавата в този момент не се базира на нито един сериозен документ и изследване?

Вера Ахундова: Точно така. Като организация сме завели три дела, които ние водим като страна срещу отнемането на лиценза, срещу промяната на капитала и отделно дело – още преди да се формираме като организация – срещу продължаването на специалния надзор. Цялата тази история е абсурдна, защото би трябвало делата срещу продължаването на режима на специален надзор и за капитала да предшестват решението по лиценза, защото при едно друго развитие по някое от другите две дела нещата трябва да се върнат на изходна точка и дори не знам как може да стане това. Но въпросът е какво представляват тези числа и как са формирани. Ние притежаваме три договора с гриф „строго поверително“. В тези три консултантски договора има два или три повтарящи се момента абсолютно за всички фирми. Анализите не са анализи по изискванията за одит, не са оценки по счетоводните стандарти, валидни в настоящия момент за страните от ЕС, не представляват информация, която е надеждна, сигурна и истинна, и не могат да бъдат използвани за счетоводни, финансови и други цели, както и не могат категорично да бъдат използвани като документ при правни спорове или разследвания и авторите им не носят никаква отговорност. Пълната отговорност за счетоводните политики, които ще се приложат за оформяне на счетоводни документи и съставянето на баланс, носят квесторите (ръководството на банката), ерго БНБ.

Даниел Божилов: Изрично е казано, докладът на консултантите може да бъде показан на БНБ, т.е. само могат да им го дадат да го прочетат и да се запознаят информативно с него.

Вера Ахундова: Това е много съществено. Тези документи са по същество консултантски анализ, който е далеч от експертиза или от одит, защото участващите три фирми не са независими, те са наети по договор, в който е описано заданието. Те нямат свободата на един независим одит, при който се вземат определен процент (извадка) от кредитите от всяка група (големи, средни, малки; редовни, просрочени или лоши) и се анализират на абсолютно случаен принцип, анализират се тенденциите и се прави извод за целия кредитен портфейл.

- Искате да кажете, че държавата е казала на консултантите – вие трябва да намерите дупката от 4,2 млрд. лв.?

Вера Ахундова: Индиректно да – логиката на решенията и заданията на БНБ като че ли целят да „аргументират”прибързано обявените след първите десет дни проверки нередовни кредити за 3,5 млрд. лв. Към всеки един от консултантските договори на „Делойт одит”, „Ърнест анд Янг” и „Афа” са „спуснати” в приложения по три списъка (кредити, инвестиционни инструменти, облигационни инструменти), като на всяка компания са дадени за преглед по 40–42 фирми, които като цяло се представляват само от фирмите за проектното финансиране. Тук-таме са включени и по няколко други фирми, към които най-вероятно има друг здрав или нездрав интерес или пък за тях се набира и обобщава финансова информация. Ето защо: фирмите, които са били създадени за проектно финансиране, са над 90% от случаите за трите консултантски компании. Те са получили кредити, изпълняват проекти, имат обезпечения – някои към банката, повечето към тази фирма, която им е предоставила кредита – първата фирма по веригата. До затварянето на банката те са били абсолютно редовни кредитополучатели, само 2% от кредитния портфейл на банката са били лошите кредити. Твърди се, че за повечето от тези фирми няма пълна документация. Дали е липсвала важна информация, в частност за обезпеченията, или не, аз не мога да кажа, зная само, че от обискираните фирми от прокуратурата са иззети пълните документи с всички данни за обезпечения и данни за проектите и финансовите потоци на тези фирми, но управителите им твърдят, че на нито една от тях прокуратурата не е върнала пълния набор от документи в съответните фирмени досиета. Предполага се, че или са запазени в прокуратурата, или са унищожени съвместно между прокуратурата, квестори и БНБ. За да набавят липсващата информация точно за този кръг от фирми, ако въобще такава информация е липсвала, квесторите на КТБ са изпратили писма с набор от документи и изисквания, като изрично са подчертали, че липсата на отговор от адресатите ще доведе до пълна обезценка на кредита. Изпратени са им въпросници с поредица от изисквания, като за седем календарни дни фирмите е трябвало да представят бизнес и финансови сведения за минали периоди, настояща информация и прогнозна информация за финансови потоци. Но най-любопитен е последният от набора документи – декларация, в която с подписа си управителите или изпълнителните директори на дружествата кредитополучатели декларират надеждност и истинност на подадените данни и предават безусловно на разпореждане на КТБ (квесторите) всичките си обезпечения в КТБ.

Даниел Божилов: Това означава, че квесторите без никакви законни процедури могат да ги изкарат и да ги продадат. На тези, които са отказали да подпишат подобна декларация, е казано, че ето на, те отказват и досието им е непълно, т.е. следва цялостна, 100% обезценка и провизиране на кредита.

Списък с фирми, които трябва да бъдат проверени в нарушение на случайния принцип

Вера Ахундова: Изрично са били предупредени, че ако не предоставят информация, кредитите им ще влязат в категорията на лошите кредити с висока степен на провизиране. Високият процент на провизираните на 100% (пълна загуба) кредити се дължи на два основни фактора – първо, голяма част от кредитополучателите не са отговорили на квесторите, за да не подпишат декларацията, даваща право на последните безконтролно и безнаказано да се разпореждат със залозите им, и на второ място са изкуствено създадените за кредиполучателите пречки да изплащат вноските и лихвите по кредитите си. Спомнете си, че повече от един месец банката връщаше кредитополучатели и не приемаше плащания. При изчисляването на степента на редовност на един кредит (актив) всеки месец закъснение е от значение. Има и още нещо – при очакван фалит (затваряне на банка), поведението на кредитополучателите се променя – повечето от тях престават да плащат и започват да трупат средства с надеждата, че ще се откупят обратно, на много по-ниска от дължимите от тях кредити цена. Затова е много трудно да се докаже, че капиталовата дупка е в известния ни размер и че кредитите при други условия няма да се погасяват.

- Затова ли многото активи, които имаше банката, не бяха признати за реални активи?

Даниел Божилов: В договорите на одиторските фирми се казва, че те оценки на обезпеченията няма да правят. Колко струва заложеното обезпечение – на пазарни цени или на цени, определени по друга методика, изрично е казано, че те няма да правят и не са правили правни анализи и оценки от вещи лица.

- В такъв случай няма документ или някакво реално доказателство за съществуващата дупка от 4,22 млрд. лв.?

Вера Ахундова: Не. Ще стигнем до логичния извод по този въпрос. Посочените преди малко в разговора ни общо около 150 фирми за преглед и анализ по съвкупния сбор на кредитите им представляват около 60% от кредитния портфейл на банката. На всяка от консултантските фирми е даден различен обем – в едната фирма са представени сумарно кредити за 3,4 млрд. лв., в другата – за 3,7 млрд. лв. Крайната обезценка като физическа величина, която те дават в тези пакети, е от 3,4 млрд. лв. кредити на около 300 млн. лв, т.е. обезценката от 3,1 млрд. лв. е над 91% , т.е. остават около 9% „добри” кредити. В другия случай обезценката е още по-драстична – от 3,7 млрд. лв. 3,5 млрд. лв са обезценени напълно, т.е. тези активи са отписани, нулирани.

- Счита се, че тези кредити няма да се върнат никога, въпреки че до скандала тези фирми са си ги обслужвали редовно?

Вера Ахундова: 90% от анализираната извадка от фирми са тези, за които ви говоря. Останалите до 10% са „специални” фирми, които според мен са включени в заданието на консултантските фирми по-скоро като изключения, за да отговорят на други интереси. Сред тях са няколко фирми на групировката ТИМ – „Фининвест“, „Велкрафт“, „Бългерия еъруейз“, „Химимпорт“... Тези фирми, свързани с ТИМ, са кредитополучатели в КТБ, а на подробен преглед и анализ е било подложено всяко тяхно бизнес досие в КТБ – финансови потоци, обеми на плащания, клиенти. След тях се нареждат няколко фирми, които се приписват на Пеевски, там е и „Петрол“ АД; включена е и фирма на Красимир Гергов, тя също е анализирана подробно. Надзорната проверка на банката, която се извършва практически успоредно с въпросния „одит“ и анализира абсолютно същия кръг от фирми и кредити, предполага още няколко неща. Към този преглед са направени пълни разпечатки на движенията по сметките на фирмите, за които говоря, и човек трябва да е олигофрен, за да не може да се ориентира какво правят и не правят тези фирми, каква е стратегията им, на кого плащат и на кого – не. Ако някой се интересува от информация за фирмите на "Химимпорт" например, може да си я купи директно от който я притежава. Някой или се плаши от собствениците на "Химимпорт", или желае да ги сплаши, или иска да знае нещо повече за тях, за да има варианти за натиск в бъдеще време – аз не мога да направя друго тълкуване.

- Но това е валидно за всички останали. Това е инструмент за натиск и за рекет.

Вера Ахундова: Но от другите фирми няма да извадите много неща, оборотите им са в банката и са по-скоро с доста ограничен брой контрагенти. Те са имали блокирани вземания като залог, което е предпазвало други кредитори да имат право на първо вземане. Така КТБ се е предпазвала. В контекста на разговора ни досега искам да добавя още нещо – проектното финансиране не е незаконно. Тази дейност се върши и от други банки в България, както и от банки във всички други страни и от фирми и фондове за рискови инвестиции, от фондовата борса. В нормалните страни можете да кандидатствате за кредит с проект и сте свободен да го представите в банка или фонд за рисков капитал или след съответен проспект и презентация да наберете капитал на фондовата борса чрез продажба на акции или дялове. Тоест има много инструменти за финансиране, и то на добра цена. Но ние тук в България сме ограничени само до т.нар. банково кредитиране, фирмите ни са финансово зависими от него. Ние нямаме никакъв друг инструмент и аз не виня никого, че се е опитал да раздвижи този замръзнал и монополизиран от банките пазар. Емпирично фондовете за рисков капитал са доказали, че успешната реализация само на 1 от 100 проекта възвръща изцяло изразходваните за 100-те проекта финансови средства.

- Може ли да обясним още веднъж, защото това беше голяма нападка от противниците на г-н Василев, които казаха – той си призна престъпленията, които е извършил, чрез държавните пари и парите на акционери той си е финансирал проекти, за да придобие едно или друго предприятие.

Вера Ахундова: Просто така не може да бъде винен някой, който е давал пари, за да финансира изпълнението на проект, който му е изглеждал добър, ако преди това не е получавал специални указания да ограничи или не тази форма на финансиране. Аз съм категорична, макар да не съм юрист, че едно обвинение в това направление просто няма да издържи.

Нали за това има банков надзор и много строги правила по които банките да функционират. Банката трябва да е строго регулирана, защото граждани и фирми си дават парите и нямат никаква гаранция за връщането им. Ако няма строга регулация и контрол, те не биха могли да работят законно. Защото, ако дейността на банките не се регулира със специални закони и от специални институции, те са незаконни по принцип и априори. И дали е бил по-висок рискът или не, въпросът е трябвало да бъде решаван от тези надзорни институции и те са били длъжни, ако са констатирали разминаване със законовите изисквания, да дават конкретни препоръки и да санкционират.

Даниел Божилов: Това си е проблем на прокуратурата. Факт е, че държавата е приела да следи за тези неща, но не ги е следила.

Вера Ахундова: Този кредитен портфейл, предназначен за проектно финансиране, е представлявал по-висок риск, защото включва около 60% от кредитите на банката. И е трябвало много по-строго да се надзирава. Но официалните годишни одити на КТБ са заверявани години наред без никакви забележки.

Даниел Божилов: Имало е една проверка през 2010 г. , когато са дадени някакви препоръки, през 2013 г. проверката показва, че те са отстранени. Има още една проверка, само че не я споменават – когато е прехвърлена банка „Виктория“, от УС на БНБ са дали разрешение и мнение, че банката се оценява като стабилна. Тук е интересен един друг момент – на г-н Гунев, който като подуправител е отговарял за банковия надзор, е предявено обвинение. Тези дни предявиха обвинение и на Румен Симеонов. Но никой не предявява обвинение към Иван Искров. А той е управителят на БНБ и някак си не вярвам прокуратурата да е толкова наивна да вярва, че той не е знаел какво става, това е несериозно. Както и другото нещо – когато е дадено разрешението за прехвърлянето на банка „Виктория“, докладите и отчетите са гледани не от подуправителя, отговарящ за банков надзор, а от подуправителя Димитър Костов, отговарящ за банково управление. Така че и в неговия случай не може да се каже, че не е запознат с информацията, не е виждал какво е положението в банката, защото това са резултатите от проверки, които са правени на място. И това, което някак мина между другото – този непрекъснат мониторинг, който се прави – депутатите и от двете комисии – на временната бюджетна комисия още септември-октомври и на тази в момента, акцентират на проверките на място. А мониторингът, който се извършва, е един изключително сериозен инструмент, който дава голяма информация – и това се прави непрекъснато и от БНБ, и от ДАНС. Налага се изводът, че или банката е била в състояние, не по-лошо и различно от останалите банки, или умишлено всички – БНБ, банки и одитори – са пренебрегнали правилата.

Вера Ахундова:

Правейки извод за пълна обезценка, нулирайки фактически над 60% от целия кредитен портфейл, консултантите пренасят автоматично загубата върху 100% от портфейла. Тоест 40–45% от кредитния портфейл – активи на банката – реални предприятия с реални производства, данъци, застраховки и т.н., редовно обслужвали дотогава кредитите си, отиват в небитието. И виждате едно прекрасно предприятие с материални запаси, залози към банката за 100 млн. евро или лева, което е с посочена от консултантите остатъчна стойност от 3,8 млн. лева, а теоретично по-ниска с около 30% от посочената сума би била началната цена за продажба на активите на това дружество при открит търг или договаряне с купувач.

- За една винарна ли става дума?

Вера Ахундова: Да, за винарна „Телиш“. Предполагам, че това е максималната цена, на която някой е искал да я купи.

- Някой иска да я купи евтино. Да обявят кредитите за предсрочно изискуеми, предприемачът да не може да ги върне и да вземат винарната за тази сума.

Вера Ахундова: Популистките изказвания на членове на правителството и парламента, които би трябвало да се отнасят сериозно към такива въпроси, като Менда Стоянова и Бойко Борисов – че имало кражба на 4,5 млрд. лв., a последното – на 5 млрд. лв., звучат просто несериозно. Никой не е изнасял, никой не е превеждал такива суми с цел грабеж. В крайна сметка поне да попитат ДАНС и финансовото разузнаване – нали за превод на суми над 10 хил. лв. се посочва задължително произходът на парите и целта на плащането. Превежданите суми за кредитиране на проекти фигурират в платежната система – с посочен мотив за плащане, произход и получател. Фактически 4,22 млрд. лв. е сборът на измислените обезценки, които са направени по технически причини и по указания, за да се стигне до този фатален срив на банката. Ние имаме и друга информация. Първите „анализи“, които са направени на банката от „одиторите” (така БНБ ги представя на обществото), ситуират рисковете, загубите между 850 млн. лв. и 1,250 млрд. лв. След което ни е известно за лобистки натиск от САЩ през „Делойт одит“ дупката в банката да бъде повече от 4 млрд. лв. Като инициатори на този натиск се посочват ВТБ, техни лобисти и т.н. Но натискът е минал през едно голямо посолство и техни лобисти в България. В този контекст привличам вниманието ви върху позициите на експерти и икономисти от финансираните от САЩ институции и фондации, върху позициите на някои медии като „Блумбърг България” – от екрана и в медиите не е отразена никаква друга позиция освен тази в защита на необходимостта от незабавно фалиране на КТБ.

- Тази информация за лобиране от САЩ достоверна ли е?

Вера Ахундова: Ние сме я чули от двама депутати, представляващи различни политически партии.

- Тук има и геополитика и това съвпадна с натиска срещу Русия.

Вера Ахундова: Възможно е да е някакъв вид опит за навлизане на руски интерес по друг начин.

Даниел Божилов: Тази информация е засечена, когато започнаха атаките с едни есемеси и натиск върху хора да си теглят парите. И неслучайно още на 8 юни са назначени на място (в КТБ) служители от банков надзор, които да следят какво се случва в банката в реално време. Специален представител на БНБ е присъствал ежедневно в банката до поставянето й под надзор на 20 юни. Така че още от 8 юни БНБ е била информирана за абсолютно всичко, което се случва в тази банка.

- Да не говорим, че г-н Василев – и всички го признаха, е уведомил и г-н Искров, и бившия премиер за всичко това, което се случва с банката.

Даниел Божилов: Искров го показа и на последното заседание, на което ние бяхме поканени от комисията в парламента, аз му зададох този въпрос и получих грубия отговор, че кои сме били ние, та да го питаме. Но между другото се изпусна и каза, че в периода от 10 до 20 юни се е срещал с всички политици, провеждали консултации при президента, там взели определени решения, които нямало да обяви официално.

Вера Ахундова: Абсолютно са били наясно с предизвикването на масова банкова паника. Първите удари срещу КТБ са били някъде от март. Говори се, че със заповед на министъра на финансите на държавните предприятия е заповядано да изтеглят парите си от банката. Но има и нещо показателно, което самите служители на банката са забелязали – следствието или прокуратурата – в момента не се сещам точно кой, от десет години е било клиент на КТБ и буквално един месец преди поставянето на банката под особен надзор било закрило всичките си сметки в банката. Това би трябвало да е някакъв индикатор. Има такива заповеди, които се укриват. Понеже Бойко Борисов каза, че ако се докаже, че е имало такива заповеди, щял да иска наказания за виновните, отговарям. Да, имало е. Към 10–15 юни 2014 г. КТБ се е стабилизирала след изтеглянето на значителни суми, започнало още преди март на същата година. Изглеждало е дори, че излиза от първоначалния шок, справила се е със собствени сили с всички искания за плащания. Тогава е била проведена една среща в Росенец между Искров и Доган (не е наша информацията, тя беше извадена от депутата Валери Симеонов). Преди десетина дни поискахме от него разрешение да използваме тази информация. Той потвърди, че има записи и е готов да ги предостави. Ние считаме – това е хипотеза – че тогава са решили да жертват Гунев, за да вдигнат отново пика на паниката, което и стана.

- Какво направи държавата и БНБ като държавен орган за спасяването на банката? Г-н Василев каза за сделката за 1 евро, която толкова се обсъжда сега, че е предлагал същото преди една година. Тогава Искров излезе и каза, че му е направено едно несериозно предложение за намерение от една страница.

Даниел Божилов: По въпроса какво е направил Искров – не е направил нищо. Вредил е.

- Тоест те съзнателно са водили банката към фалит?

Вера Ахундова: Те са наблюдавали процеса и съзнателно са изпълнявали поръчката за фалиране на КТБ. В сделката за 1 евро три от посочените фирми нямат никакво отношение към КТБ. БТК няма кредит, има депозит от над 140 млн. лв., който може да бъде прихващан срещу дължими суми по облигационен заем; „Виваком“не присъства никъде, няма никакви кредити. Същото се отнася и до „Рубин”. С кредит към БТК от 29,930 млн. лв. се води „Рубин инвест”, но този кредит също е изплатен чрез цесия. „Авионамс” дължи на КТБ 18,5 млн. лв. Кредити имат – „Дунарит“ АД (дължи по някои данни 92 млн. лв., покрити с цесии), „Нуртс Диджитал” (дължи около 7,4 млн. лв./. Т.е. тук става дума за една сума за събиране от синдиците от около 148 млн. лв., и то при условие, че цесиите са успешно оспорени. Отделно по сделката с БТК КТБ дължи 150 млн. щ. д., получени по облигационен заем за придобиване на акции от компанията. От тези 900 млн. евро, посочени като задължения на новосформираната компания на Луврие, към КТБ в най-добрия случай ще бъдат изплатени 150–200 млн. лв. във времето. Останалите пари, които не са на банката, ще бъдат платени на собствениците на акциите. Тоест да се мисли, че 900 млн. евро ще влязат в банката, респективно държавата, е много наивно.

- Но пък и държавата няма да има задължението да покрива загубите на акционерите.

Вера Ахундова: Точно така. Тук става въпрос, че ако тази сделка е валидна – а тя е валидна по всички правила на международното право, във времето новите акционери в цитираните фирми ще се разплащат със старите собственици на акциите и ще изплащат кредити, ако има такива към КТБ.

Даниел Божилов: Аз не знам защо това толкова се преекспонира. Ние продадохме по време на приватизацията толкова предприятия за 1 долар. А тези сделки, направени по време на приватизацията, тях ще ги развалят ли?

- Сега някои ще си кажат – ето, Цветан Василев продаде на себе си своите предприятия.

Даниел Божилов: Дали ги е продал на себе си, дали на някой друг, направено е, за да не се тръгне по българските ченгеджийски схеми, да започне едно голямо нищене и държавните органи да започнат да ровят и да кажат – трябват ни две години да проверим, трябват ни три години и т.н.

Вера Ахундова: Да се върнем на това какво е трябвало и какво е можело да се направи. От юни акционерите на КТБ „Бромак“ и Суверенният резервен фонд на Оман, но предимно водени от Оманския фонд, се опитват да преговарят с Централна банка, за да се изясни какъв е проблемът на КТБ – капиталов или ликвиден, и с какви средства да се реши. От тях знаем, понеже участвахме на някои от срещите с „Епик“, тъй като настоявахме да наблюдаваме процеса, първо, че те никога не са били приети официално и са контактували епистоларно; второ, при никакви обстоятелства не са били допуснати в качеството им на мажоритарни акционери да направят „дю дилиджънс“ или да прегледат документацията на банката, за да изяснят за себе си проблемите и да предложат адекватни решения. В което ги обвиняват – че не са предложили конкретни решения. Сами разбирате, че конкретика в предложенията при такава ситуация е била невъзможна.

- Какво точно е „Епик“?

- „Епик“ е посреднически фонд, участвал в много приватизации на банки в Източна Европа – и като директен вложител акционер, и като посредник в набирането на съответните капитали. Така се бяха представили и на срещата си с премиера Близнашки. И доколкото зная, Василев и Оманският фонд са му възложили да състави този консорциум, който да организира рекапитализацията на банката с различни средства. Имаха такова пълномощно, което Искров изиска и те го представиха. Направени бяха няколко предложения, като последното от тях бе отхвърлено в пленарната зала чрез измама. Чрез „измама“ означава, че бяха цитирани няколко израза от писмото за намерения извън контекста на предложението и беше внушено на депутатите, че цялата сделка е измамна. Чисто технически „Епик“ беше оценил, че при най-песимистичния вариант необходимият капитал, за да може да стартира банката, е някъде около 4,6 млрд. лв. Предложението беше направено на 30 октомври, и то по настояване на Министерството на финансите, и включваше следните елементи – капитал 4,6 млрд. с 50% държавно участие, тоест държавата трябваше да осигури 2,3 млрд. Този размер на капитала и за двете страни би бил намален – първо, с привличане на големите вложители като акционери; второ, след осчетоводяване на евентуални цесии. От своя страна „Епик“ би трябвало да осигури 2,3 млрд. лв., като недостигащите до този размер средства в брой е следвало да се осигурят от специално създадена компания, която да се привлече евентуално недостигащи финансови средства чрез залагането, временното прехвърляне на собственост, продажбата и т.н. на някои активи. В предпоследния вариант на офертата, която виждате пред вас, споменатите активи са „Виваком“, „Петрол“, „Нуртс“. Тоест точно тази група предприятия, които са част от сделката за 1 евро. В самото предложение в предпоследния му вариант се посочва, че ЕПИК ще закупи тези активи на цена от 10 долара. Предполагам, че е имало предварителна договореност между Василев и „Епик“ той да предостави собствеността върху тези дружества , чрез която „Епик“ да привлече липсващите средства, ако такива са му липсвали, до 2,3 млрд. лв. В контекста на това, което наблюдаваме след отнемането на лиценза на банката, очевидно би било много по-добре да се приложи схемата на ЕПИК за рекапитализация на банката, защото имагинерните днес за България 900 млн. евро (посочвам тази цифра, защото сделката за 1 евро е огледална на описаната сделка за 10 долара в офертата на ЕПИК) щяха реално да влязат в банката в брой или като активи и да я рекапитализират. И съгласно тази оферта, и според информацията, която имаме за сделката за 1 евро, собствеността върху акциите на БТК, „Виваком”, „Дунарит”, „Авионамс” не е заложена пред КТБ; залозите касаят материални активи; сумата, която КТБ и тогава, и сега би получила директно, не надвишава посочените по-рано суми – около 140 млн. лв. и евентуално 150 млн. щ. дол. Не са били заложени и акциите на „Петрол”, а само материални активи. Но с отварянето на КТБ биха били спестени милиарди. Въпросът е, че Искров съобщи на депутатите, че българската държава ще влезе в капитала на КТБ с пари в брой, а мажоритарните акционери „Оман“ и „Бромак“ ще влязат с активи на банка КТБ, забележете. Повтарям, това не са активи на банката, в нея дружествата, за които говорим, нямат нито кредити, нито обезпечения. Затова твърдя, че е налице крупна, целенасочена измама! Пак подчертавам, акции и дялове на тези дружества никога не са били залагани и следователно не са активи на КТБ. Предлагаше се след „дю дилиджънс” и шестмесечно функциониране на банката капиталът да бъде намален до нормални за България равнища и съответните суми да бъдат пропорционално на участието им (50:50) върнати на българската държава и „Епик”. Интересното е, че дотогава (31.10.2014 г.) Борисов заявяваше недоверието си към Искров и БНБ. Как се случи така, че обяви офeртата за „нагло писъмце”, без дори да възложи на юристите си, на консултантите си, на икономистите си, на преводачите да анализират това предложение на „Епик”, да поиска от БНБ и Искров да влязат отново в контакт, да изяснят за какво става въпрос. Можеха пак да го отхвърлят, дори след два-три дни, при условие че не достигнеха до договореност с „Епик”, но решението не би било толкова ирационално, демонстративно и импулсивно.

Предложението, направено преди половин година и отхвърлено като

- Тоест шефът на БНБ е измамил депутатите и премиера, така ли?

Вера Ахундова: Да, и ние подадохме сигнал до главния прокурор за измама в особено крупни размери, но както разбирате, не е имало последствия.

Даниел Божилов: А понеже ние правихме среща с преговарящите от страна на „Епик“, те много ясно казаха защо ще искат участие от страна на държавата и причината е съвсем проста. Те искаха държавата да участва, и то със сериозен процент, просто за да не станат жертва по причина, заради която се случи всичко това с банката само няколко месеца по-рано. Тоест искаха някаква сигурност, че ако вкарат някаква по-голяма сума, няма да я загубят.

- Доколкото разбирам, държавата по никакъв начин не е допуснала акционерите не само да спасят банката, но и да предложат варианти за спасяването й?

Вера Ахундова: Точно така. Всичко беше отхвърлено, без дори да е

влизано в преговори. Имаше едни абсурдни изказвания от типа – да сложат 3 млрд. евро на масата и преговаряме, което за финансовата общност звучи, ако не комично, то трагично зле за професионализма на тези, на които сме поверили държавата си.

- Един много важен въпрос според мен – говори се, че това е банката на Цветан Василев, а всъщност в нея има доста акционери, вие сте част от тях, но има и много големи акционери. Може ли да кажете кои са най-големите акционери?

Даниел Божилов: Най-големи са Оманският фонд и „Бромак“. По-малък акционер е ВТБ, която остава с 9,9 и също има дейно участие във фалита на банката, „Дженерали“ не знам с колко са и на борсата се търгуват около 10 процента.

- Тоест нито един от тези големи акционери не беше привлечен от държавата, за да участва в спасяването на банката.

Вера Ахундова: Двама не бяха допуснати – тези, които държаха пакет от осемдесет и няколко процента, а ВТБ тотално неглижира преговорите – никога не се е явявала, никога не е заявявала намерения и в общи линии е работила задкулисно. Защото ние имаме информация, че са хеджирали капиталовото си участие, тоест те не са загубили нито стотинка от сумата, която са внесли като капитал. Също така имаме информация, че част от цесиите са финансирани от тях. „ВТБ капитал“ на руската ВТБ е управлявана от Милен Велчев. Твърди се дори, че буквално 10 дни преди да въведат специалния надзор, е имало среща между Орешарски, Чобанов, братята Велчеви (Милен и Георги), Симеон Дянков и др. по този въпрос.

- Тоест намеквате, че това е координирана акция между ВТБ и бивши служители на Бойко Борисов и на ГЕРБ?

Даниел Божилов: За какво им е точно „Виваком“, просто нямам представа.

Вера Ахундова: Да подслушват комуникациите на цяла Източна Европа.

- Цветан Василев дори предупреди, че ако държавата не вземе мерки, той наистина може да стане 70% тяхна собственост. Но да се върнем на един друг момент – целенасоченото работене на държавата в полза на конкуренцията, на друга банка – става дума за Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Вера Ахундова: Държавата работи в момента срещу собствените си граждани, това трябва да е абсолютно ясно. Тези, които са най-защитени във всяка цивилизована страна, са вложителите. Не и в България. Ние, ограбените вложители с надгарантирани депозити, заедно с членовете на семействата ни и служителите и работниците ни сме повече от 100 000 души... Сключването на договори за цесии се извърши между 20 октомври и 6 ноември, тоест до последния момент никой сериозен икономист не вярваше, че лицензът на банката ще бъде отнет. Защото да отнемеш лиценз на системна банка, означава да създадеш страшен проблем в държавата за 10 години напред. От гледна точка на казуса КТБ се изкушавам да кажа, че взетите решения са в ущърб на държавните интереси.

- Защо?

Вера Ахундова: Политиците, които взеха решението за фалит на банката, и магистратите, които го потвърдиха, фактически върнаха икономиката десет години назад по няколко причини. Изчезнаха 20–30 процента от средната класа. Тези 5200 души не са просто физически лица, зад тях стоят фирмени пари на малкия и среден бизнес, който би трябвало да е гръбнакът на тази държава. Буквално с обезценки изтриха, изчезнаха 10% от индустриалната собственост в държавата. Това са огромните предприятия, които тотално са унищожени като капиталова стойност и уязвими за всякакви интереси от една обезценка, която намалява стойността на материалните активи, променя картината в националната статистика, обезличава фирмите ни зад граница. Тотално са отписани 8–9 процента от БВП, произвеждан от тези предприятия. Нанася се съкрушителен удар на една индустрия, която в тези години трябваше да се върне на позициите си – военнопромишлените предприятия, защото те не произвеждат ядрени ракети, а конвенционални оръжия – стоката, която най-много се търгува в момента. Изтрит бе изцяло бизнесът на една българска банка, която единствена е финансирала военните предприятия чрез предекспортно финансиране, издаване на гаранции, предоставяне на кредити срещу акредитиви. Това са само част от т.нар. обезпечения на военнопромишления комплекс в банката под формата на вземания от реализирани договори – за този бизнес не са били необходими други обезпечения. За края на миналата година в България не са постъпили над 560 млн. лв. от неизпълнени договори от военните заводи. Имаме документация, с която може да се види това буквално. Отделно са атаките, които се провеждат на парче, като отнемане на лиценза на „Дунарит“ и т.н., тоест опитват се да блокират нещо и да вкарат нови комисионери, но това е съвсем друга тема. Фирмите на вложителите, загубили парите си, вече не могат да се възстановят. В момента масово изчезват, фалират. Освен това са подложени на административен рекет, защото НАП не се е съсредоточила толкова върху дедесари и други измамници, колкото върху голям брой фирми с изгубени пари в КТБ, които в момента са подложени на ревизии. Нашите фирми са в трета ревизия за трети месец. И малкото, което се движи, замира. За изгубеното доверие в България и зад граница е излишно да говорим.

- Каква е целта?

Вера Ахундова: Да ни затворят устата.

- Споменава се и една друга цел – комисиони и скрита приватизация, за това също се говори.

Даниел Божилов: Те видяха, че не могат да придобият самия завод („Дунарит”), това е много сложно, особено без извънредно законодателство, и решиха въпроса по най-лесния начин – да го унищожат физически и да му вземат лиценза, за да не може да си изпълни договора и тази стока да бъде експортирана от фирма с лиценз. През нея да се обслужи този договор и да вземат съответната комисиона, каквато си определят. Защото няма друг избор, трябва да си изпълнят договора.

Вера Ахундова: Ние обсъждахме и други теми. Една от нашите фирми, „Кинтекс“, е преговаряла години наред, за да стъпи на индийския пазар. И когато се договарят за милиард, те спират всичко.

Даниел Божилов: Въпросът беше поставян в парламента, после в Министерския съвет.

- За ПИБ не ми отговорихте?

Вера Ахундова: Каква е целта? Едната цел беше тези много апетитни активи да се изтрият от статистиката и на много ниска цена да преминат в други ръце. Ние имаме информация за формирани пакети от желани фирми и предприятия – на принципа на пакетираното оценяване на активите на банка „Виктория“; за всеки пакет от активи си има желаещи – това са два-три кръга, които ще ги купят на нулеви цени. Средната класа, която по принцип не продава гласа си при избори, тя е мишената и те я унищожават. Ние сигнализирахме и за третия проблем – фаворизирането на едни банки за сметка на други. Първо, имаме нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Ние задавахме много прагматични въпроси – как можаха да оценят, че ПИБ има ликвиден, а не капиталов проблем за един уикенд, а за цял месец не можаха да направят тези изчисления за банка KTБ. Банката към 20.06.2014 г. беше изплатила 1 милиард лв. в брой с налични средства. При 8,2 млрд. лв. депозити това означаваше капиталова адекватност от над 10%. При такива съотношения е абсурдно да се „предскаже” (защото точно това направиха, колкото и непрофесионално да звучи) капиталов проблем. Искането за разрешение за предоставяне на държавна помощ за 3,2 млрд., което е направено към Европейската комисия, е било за ликвидна помощ за банковия сектор на България, включващо и КТБ. Нямаме отговор на въпроса какво се е променило в последния момент, за да се окаже държавна помощ само на ПИБ, а не на КТБ. Никой не дава отговор на въпросите ни.

- Това не е ли измама към Европейската комисия, щом искането е било и за КТБ?

Вера Ахундова: ЕК е разрешила 3,2 млрд. за поддръжка на банковия сектор и дава свободата да се използват тези средства, щом са разрешени. Споразумения за оказаната помощ се сключват впоследствие, какъвто бе и случаят с ПИБ. А тук са решили, че КТБ не трябва да бъде спасявана поради причините, които обсъждаме досега. До момента чисто техническите загуби са за над 7 млрд. лв., като 3 млрд. лв. от тях са загубени от вложителите, има доста големи суми, които се харчат безконтролно от квестори, консултанти, юристи на квесторите и т.н. Ние сме на фаза да подготвяме документите си за Люксембург. Като миноритарен собственик не можем да се конституираме като страна по несъстоятелността, което означава, че по принцип сме лишени от всякакво право на защита и от всякакво право на правосъдие. В Люксембург се предявяват искове с директна сума, която се търси за компенсиране. Спечелим ли ние, едно пилотно решение касае абсолютно всички, включително и мажоритарните собственици. Ако капиталът на банката е бил 680 млн. лв. и 200 млн. лв. са декларирани в последните години като печалба на банката, е напълно възможно мажоритарните акционери да получат 2,5–3 млрд. лв., без да се смятат евентуални претенции за други щети и пропуснати ползи. Не ми се мисли за квантифициране на претенция за репутационни щети. А ние с надгарантираните депозити ще си получим ограбените над 2,6–2,7 млрд. лв., като към тях ще настояваме за прилагане на наказателни лихви, ще претендираме на индивидуална база за претърпени щети, морални и материални загуби и т.н. И така общо щетите и преките загуби за държавата ще надхвърлят 13–14 млрд. лв., които заради беззаконията, нехайството, апетитите на олигархията ще бъдат платени от всички нас. И това са само преките вреди, защото тук не се брои колко хора сме освободили, колко пари не са платени в НЗОК, в обществено осигуряване, колко нови пособия за новите безработни, освободени след фалита на фирмите ни, са били платени и т.н. Още в края на юли 2014 г. предадохме нашата макропрогноза и макроикономически анализ на всички, които имат отношение към икономиката на държавата. На служебния министър на финансите, на Менда Стоянова и т.н. Всички знаеха тези цифри и всички използваха нашия анализ. В прогнозата на Министерството на финансите в трите варианта за спасяване на банката беше посочено, че щетите ще варират от 13 до 18 млрд., и ние имаме тези документи.

- Да поговорим за нещо друго. Направи ми впечатление, че държавата дори не изпълни европейската директива, това г-н Василев го подчертава в интервюто, да върне навреме гарантираните пари на хората, което е 20 работни дни. Държавата ги забави с няколко месеца и доколкото разбирам, с доста големи неуредици.

Даниел Божилов: Държавата забави изплащането им с пет месеца, образувана е наказателна процедура. Те (упрлавляващите ), между другото, не са си променили законодателството и ако не го направят, случаят ще влезе съвсем скоро в Европейския съд, така или иначе. Процедурата е открита и е във връзка с ограничаване на свободното придвижване на капитали; по този въпрос нито се говори, нито се прави нещо, така че по тази линия ще ни съдят. А тогава оправданието беше, че не плащат, защото просто няма пари в Гаранционния фонд. Това е оправданието, което дават на Европейската комисия. Ако не друго, г-н Искров е прав за едно нещо, въпреки че има огромна вина. БНБ държеше на стендбай нещата, защото чакаше политическо решение – някой да им каже да фалират ли банката, или да я оправят. И затова нито изплащаха гарантирани влогове, нито се предприемаха някакви оздравителни мерки. Просто консервираха банката за пет месеца и чакаха да дойде новото правителство да им каже нещо. Не знам дали им каза или не, но в деня, когато беше свикан Комитетът за финансова стабилност, в същия ден преди това заседание излязоха с решение за отнемане на лиценза. Може да е било някакво временно отмъщение на г-н Искров към политиците.

- Отнеха лиценза на КТБ, но на банка „Виктория“ не го отнеха?

Вера Ахундова: Ами тя в момента е една празна кутия с лиценз и се коментира, че се предлагат 40 млн. цена или подкуп от едно лице, което иска да има банка, но само не може да си я направи.

- Това лице има ли вестници?

Вера Ахундова: Има, да.

Даниел Божилов: Тече интересен процес. Карат вложителите да си махат парите оттам, същевременно гледат да изчистят и проблема с кредитите и да остане един гол лиценз, който някой да придобие.

Вера Ахундова: В тази връзка искам да обобщя – има две неща, от които те – БНБ и управляващите, се пазят като дявол от тамян и бягат панически. Едното е да се потърсят основанията за обезценките в доклада на консултантите, материалите да излязат наяве и да се анализират от специалистите. Второто е, че по времето на този особен надзор магистрати, омбудсманът, маса адвокати казаха, че всички граждани вложители имат право да осъдят държавата за вина или бездействие. Те бягат от това някоя съдебна институция да признае тази вина. Защото признаването на вина означава, че няма нужда да се ходи до Люксембург. Тогава делата могат да бъдат водени тук за вина на държавата – криминална, наказателна, неволна, все едно. Затова те не искат да гледат делата по същество. Сега говорим за ПИБ. Като модел на управление и свързаност тя е абсолютна фотографска картина на КТБ, ако не и по-зле. Но такова е положението във всички банки с български собственици. В ПИБ 1,2 млрд. от кредитите са предоставени на фирми, управлявани от някой си Георгиу – това са кипърските еманации на мажоритарните собственици, в които, мисля, има само едно външно участие на Дарина Павлова – „Бороспорт“. Никой не е поискал такава информация и преди няколко дни в парламентарно питане Велизар Енчев отново постави въпроса за тези 1,2 млрд. и не получи отговор от министър Горанов. Там има огромен размер на кредити на Ковачки, официално 700 млн. лв., , които са зарити в минните полета и никога няма да се върнат. Там има кредити на Прокопиев – дали са ролвани вече към други банки (защото той с това се занимава в общи линии), е друг въпрос. Тоест там има една свързаност, която е констатирана и при КТБ. В КТБ, в частност, са идентифицирани 27 групи на свързани лица, обаче всяка една такава група не надвишава законно допустимия процент от капитала като финансиране. Тоест БНБ, банковият надзор, официалните одитори на банката са знаели за тези свързаности не от тази година, а от години, но никой не е реагирал. Проблемът е, че този модел е във всички банки, но надзорните институции не са взимали мерки да променят тенденцията и процента на свързаност. Това е така, защото свързаността е един от инструментите за финансиране на политически партии. Ние, гражданите, необвързаният с политически партии бизнес, плащаме с високите лихви по нашите кредити загубите на банките в България от невръщане на парите, които те подаряват на политически партии и лобисти, а това е най-добрият начин да се спъва изцяло развитието на държавата. Проблемът е, че банките у нас са свещените крави и те имат всички права. Такива права, каквито една банкова институция в друга държава няма. И проблемът е в това как банковият надзор си е вършил работата. Това е много съществено, защото ако някой е наблюдавал перото „безлихвени заеми“, щеше да открие вторият и може би най-важен инструмент за „осигуряване” на пари за партиите, а вероятно и за собствениците.

- Това ли са прословутите документи, които Цветан Василев държи при нотариус?

Даниел Божилов: Едва ли са тези. Нещата станаха много ясни на тази комисия за разследване. Излиза, че БНБ има около 100 млн. финансиране от държавния бюджет на година, същевременно има около 1000 служители и само 30 от тях отговарят за банковия надзор. И тук става много странно как се прехвърля вината на подуправителите по банковия надзор, при положение че самата структура на БНБ се предлага от управителя и се гласува от Управителния съвет. Тоест те са решили от тези 1000 човека и при този бюджет, който имат, да заделят само 30 души, които да се занимават с надзор. И това показва една много лоша тенденция, че всичко е направено съвсем умишлено – да няма качествен банков надзор.

- Вие ми казвате нещо, над което не съм се замислял – 100 милиона са много голяма сума – това са само за заплати и за административни разходи?

Даниел Божиллов: И за инвестиции. Има един много интересен случай с касовия център на БНБ, почнал с цена 10 млн. и стигнал 40 млн.

- Аз говорех за купуването на политици, което е извършвано и от КТБ, нали?

Вера Ахундова: Нито една банка не би могла да съществува в България, ако не плаща на политици или ако не е филиал на мощна банка, бъдете сигурен в това. В годините, когато БНБ е била основната банка в тази страна и е кредитирала абсолютно всичко, е имала 700 души персонал. Като акцент го казвам. Това е една хубава хранилка със заплати, неконтролируеми от никого, които се определят на базата на възнагражденията на аналогичните дейности в частните банки и на възнагражденията на управителя и подуправителите, които са от порядъка на 50–90 000 лева. На месец Искров взема поне два пъти повече от шефа на Федералния резерв на САЩ Бернанке (американски икономист и банкер), чиято заплата е 191 хиляди долара за година!

- Тоест според заплатите на частните банки.

Вера Ахундова: Точно така. Частните банки подават информация за заплатите по категории; усредняват се възнагражденията на първите няколко изпълнителни директори на най-големите банки в страната и се получава сума, която представлява месечното възнаграждение на подуправителитте на БНБ; предполага се, че управителят получава два пъти по-високо възнаграждение от това на подуправителите. Не знаем какви са възнагражденията им като членове на Управителния съвет на БНБ (до 2007 г. са били по 3000 лв. на член на УС), но сега са многократно по-високи, кои бонусни и други схеми за годишен резултат се прилагат като допълнителни възнаграждения.

- Тоест те вземат огромни пари, за да не вършат нищо.

- Очевидно да. Поне резултатите от работата им са налице – мониторинг на ЕК за КТБ и стабилността на банковата система, недоверие на гражданите към нея (68%), спад на външните инвестиции с 20%. Това е една клика, няма какво да се лъжем, една мафиотска организация, която не говори, пазят си гърбовете един друг. И набедиха началниците на „Банков надзор”.

Даниел Божилов: Просто Искров няма начин да не е знаел какво става в това управление и какво става в банката.

- И сега да погледнем в бъдещето. Взеха лиценза на КТБ и какво предстои оттук нататък?

Вера Ахундова: Сега на пазара ще излязат евтини предприятия и това е отговорът на въпроса защо не искат да върнат парите на ПИБ. Искам да кажа, че почти нищо няма да влезе в т.нар. маса на несъстоятелността. Но си представете някое политическо лице или негово доверено лице да извади, примерно, 10 млн. да си купи 10 предприятия. Те няма да го направят, ще оформят тези пари като кредити. Ще наредят на някоя банка да даде на Х, У или Z кредит да си купят тези предприятия, за да имат фасада за произхода на парите.

- В предварителния разговор казахте, че се опитват да противопоставят вложителите с гарантирани суми и другите.

Даниел Божилов: Най-напред беше, че всички сме лакоми, вторият им ход бе да се делят хората на такива с гарантирани влогове, които са нормалните, и тези с негарантираните влогове, които са мошеници, защото умишлено се стремят да намалят масата на несъстоятелността. А сега идва ред на тези с цесиите, които били далавераджии. Борисов обвини тези, които са направили цесиите, че са престъпници. И тук идва един интересен момент, защото първите, които започнаха да правят цесии, са държавни предприятия – такива, които имаха влогове в КТБ и които имаха кредити. За да се осъществи една такава сделка по цесия, разрешението трябва да бъде взето от принципала на съответните държавни предприятия цеденти и цесионери, което при почти всички случаи е съответният ресорен министър. И въпросът е, че след като това се смята за далавера, за нещо неморално, какво е направено по отношение на тези министри, които са участвали в процедурата? А и по отношение на самите сделки.

Вера Ахундова: Например „Булгаргаз“ направи цесия с мини „Марица изток“; БЕХ с „Марица изток“ АД и още някой. Те са като женени един за друг. И ако БЕХ е покрил 20 млн. и 20 млн. са от другата страна, става дума за 40 млн. Проблемът е в друго – че ако имаше нормална законосъобразна оценка на активите, никой не би правил цесия, защото разликата би била 10–15 процента и никой не би си давал парите. Но никой не очаква от държавата или от държавните органи някакво реалистично, нормално решение по въпроса. Това е изход от безизходицата на хората, за да спасят поне част от средствата си. Но начинът, по който реагираха правителството и Народното събрание, законите, които приеха със задна дата на действие, което не е конституционно, но никой не реагира, е ненормално. С извънредното си законодателство те по същество дадоха картбланш на втория кръг измамници – това са цесионерите (управители и собственици на дружества с кредити от КТБ), които са взели пари, за да покрият задълженията си, и които, базирайки се на тези промени в законите, не плащат задълженията си, не плащат на цедентите, не прехвърлят залозите, предвидени по договорите им с цедентите. Тоест вложителите в тази банка благодарение на държавата са ограбени за втори път. Попитахте за бъдещето – то ще се види в решението в Люксембург и Страсбург. Има нов регламент на Европейската комисия, който разрешава всички частни лица да съдят държавата за беззаконие във всяка една страна на ЕС, което е кардинално ново. И при едно решение, което, ако е в наша полза, ще може да се заведе дело в Германия, Румъния и т.н., с един аргумент – че няма гарантирано правосъдие, че е мафиотизирана съдебната система, че формализацията и бавното съдопроизводство са де факто отказ от правосъдие. И държавата ще може да бъде осъдена от най-обикновен съд във всяка държава на ЕС.

- Мислите, че при това мафиотизирано правосъдие това е възможно?

Вера Ахундова: В България не. Но този регламент предвижда точно това – възможността да получим правосъдие за незаконни действия на държавата ни в трета страна. Когато има отказ на правосъдие, когато има отказ по защита на правата, на което поне 5200 души плюс семействата им, плюс служителите и работниците им, сме жертва, това ще бъде начин да се решат проблемите ни.

Даниел Божилов: Не е необходимо да си юрист или да имаш някакви специални познания, за да видиш истината. Просто виждаш, че житейски е така, и си сигурен.

Вера Ахундова: Най-лошото са две неща – реакцията на политиците, гласуването на извънредни закони, с които внушават на обществото, че са откраднати 4,5–5 милиарда лв. Преводите с мотив предоставяне на кредити от КТБ към различни фирми са правени по банков път и който ги потърси, ще ги намери. Частно лице не е получавало или изнесло от страната такава сума нито по банков път, нито в чували. Наричат казуса КТБ „грабежа на века“. Да, има такъв грабеж – първа част на грабежа е, че сме ограбени ние, вложителите, и втората част е, че ще бъдем ограбени за втори път, когато избраните вземат без пари активите. Това са грабежите – няма чували и други простотии. Затова организацията ни се разви така експлозивно – на хората им омръзна политиците да се отнасят към нас като към безмозъчно стадо.

Вера Ахундова и Даниел Божилов са съпредседатели на Сдружението на дребните вложители в КТБ "Ние гражданите"

Вера Ахундова е доктор на икономическите науки. Завършила специалност икономика на външната търговия в УНСС /ВИИ „К. Маркс”.  Защитила дисертация в Института за международна икономика и международни отношения на АН на СССР. Специализации: Институт за международни отношения, Хамбург, Световна банка и МВФ. Работила е като завеждащ секция „Международни финансово-кредитни отношения” в Института за външна търговия на МВТ, старши научен сътрудник. От 1991 г. е била последователно началник на дирекция „Международни финансови отношения и международни организации” в Министерството на индустрията, търговията и услугите, зам.-министър и началник на Главно управление „Фнинанси на държавните предприятия” в Министерството на промишлеността. Занимава се с частен бизнес и консултантска дейност.

Даниел Божилов е юрист. В периода 2000 - 2002 г. е преподавател в Техническия университет "Индустриално законодателство" и "Патентно и авторско право". От 1999г. до 2003г. е експерт, н-к отдел и изп. длъжността Директор "Правна дирекция" в Държавна комисия по далекосъобщения. През 2003 - 2005 г. е юридически съветник на Министъра на отбраната. От 2006 до сега е управител на "Телеком адвайзерс" ООД

 
Белград- София. Интервю на журналиста Явор Дачков с банкера Цветан Василев
След месеци на мълчание и пропаганда в София, първото значимо интервю с банкера на Цветан Василев бе направено от Явор Дачков. Позорното е, че ден преди това в сайта ПИК бе пусната информация, че Дачков се е срещнал с Цветан Василев! Т. е. в тази клюка бе правеше намек, че едва ли не тази среща е конспиративна, а не един професионален факт в търсене на истините за ограбването на банка КТБ. на другия ден редица медии цитираха интервюто като казано от Цветан Василев, но не и интервю като авторско търсене на разковничето от предизвиканата от заинтересовани кръгове криза на трезора! Мнозинството медии премълчаха факта, че е налице един професионален "удар" и успех, като едни от тях се позоваваха на сайта, където пише Дачков, а други даже не си направиха труда да споменат автор.
Сайтът "Хроники оценява този брилянтно направен разговор, в който водещи са конкретиката, професионалното и добросъвестно търсене на фактите, обективно зададените въпроси. Този разговор, на фона на манипулациите в редица български медии, манипулации, с политически диктат и партиен привкус припомни, че журналистиката не е слугиня на политици, магистрати и бизнесинтереси.
По-нормалното е колегите да поздравим Дачков с това ексклузивно интервю, вместо да се смачкват, игнорира или омаловажава авторството му. Все пак "Талантът е морал" ми бе каза една известна грузинска поетеса, Иза Орджоникидзе.
Цветан ВасилевДупката от четири милиарда лева е измислица. Банката контролираше бизнес за два милиарда евро и него искат онези, които ме преследват. Прокуратурата и държавните институции са употребени за тази цел, казва в скандално интервю за “Гласове” Цветан Василев.
И още: Делян Пеевски е само средство, координатор в по-голям сценарий. Иван Искров знаеше какво се готви срещу КТБ. Ако не се вземат мерки, “Виваком” ще стане руска собственост през май. Това не е ли заплаха за националната сигурност? Вестниците на Тошо Тошев, Венелина Гочева, Петьо Блъсков и Тодор Батков дължат 34 милиона, ще ги търси ли правителството от тях? Домусчиев да се занимава с неговите алхимии и да не се прави на предприемач. Сделка с Луврие ще има само ако се покрият задълженията. Ако исках да открадна тези активи, щях да го направя, без никой да разбере. В България класически олигарси няма извън политиците. Всичко за тях, с доказателства и подробности, съм разказал пред нотариус. Опълчих се срещу системата и затова ме подгониха. В Белград се води разследване за готвено покушение срещу мен.

Явор Дачков, журналист- Да започнем с актуалния въпрос: На себе си ли продадохте “БТК”, “Дунарит”, мултиплекс операторите и останалите предприятия от тази пакетна сделка?

- А защо ми е да ги продавам на себе си, ако съм ги имал? Подобни нелепи твърдения се разпространяват тенденциозно и единствено с цел да се манипулира общественото мнение и „формално“ да се защитят недемократични законодателни промени, писани на крак.

- А ако сте ги имали, с какви пари сте ги придобили, пита тези дни бившият шеф на Сметната палата Валери Димитров?

- Преди всичко трябва да се вземе предвид, че всичките тези активи са придобити чрез SPV - специални компании, които се финансират от банката с цел управление на проекти. Тези инструменти бяха в основата на стратегията, която ние предприехме още в самото начало след закупуването на Корпоративна търговска банка и която следвахме успешно до нейния изкуствено предизвикан фалит.

- Какво значи SPV, не разбрах?

- Компании, които са създадени със специална цел да бъдат финансирани за придобиване и преструктуриране на определени активи. При стартирането през 2000 г. ние трябваше да търсим нашата пазарна ниша, за да можем да се конкурираме успешно с другите банки. И я намерихме именно в това направление: придобиване, преструктуриране и продажба на различни индустриални активи и в това отношение натрупахме доста сериозен опит през тези години. Специализирахме се и в експортно, и предекспортно финансиране, и бяхме една от малкото банки, които предлагаха такъв тип услуги. Неслучайно основните дружества от военнопромишления комплекс практически бяха на стопроцентово обслужване в Корпоративна търговска банка.

- Това не означава, че те са ваши…

- Това не означава, че те са мои или на банката. Те са били наши приоритетни клиенти. След като беше организиран този пуч срещу Корпоративна търговска банка, всички нейни активи бяха подложени на изключителен стрес, което намали многократно тяхната цена. Всъщност тези активи, за които сега се вдига толкова шум в България, бяха част от предложението на консорциума за оздравяване и преструктуриране на банката, чието предложение беше осмяно като несериозно писъмце. Всички тези активи бяха предложени да бъдат одържавени срещу преструктурирането на банката. Но това предложение на консорциума беше отхвърлено от правителството и от БНБ.

- Тоест това, което се случва сега с Пиер Луврие, вие сте предложили на държавата през лятото на миналата година. Сега си спомням, че Иван Искров тогава нарече това предложение несериозно.

- Иван Искров е несериозен сам по себе си. Той трябва да си спомни нашия обяд в края на май, когато го предупредих, че срещу банката се готви атака и че той трябва да бъде на мястото си, защото гуверньорът би трябвало да е независим - за това е избран -  а не да е податлив на влияния от страна на прокуратурата, МВР, политици и групировки…

- Иван Искров е знаел за атаката срещу банката и всичко, което предстои да се случи в КТБ?

- Не само че знаеше. Искров ме предупреди с думите “Знаеш ли какво правиш?”, а аз му отговорих: “Знам какво мога да направя, но по-важното е какво можеш да направиш ти, за да предотвратиш последствията от тази атака?”. Това се случи на обяд в Централната банка, въпреки че той отрича и твърди, че не се е виждал с мен.

- Сега Искров твърди, че в последните четиринадесет години банката е била наред, но не знае как в последната година се е случило така, че се е отворила дупка от 4 млрд. лева.

- Тази дупка е измислица. Беше изфабрикувана с цел формално да имат основания да отнемат лиценза на Корпоративна търговска банка. За стабилността на банката има преки доказателства: проверки от институции, одити, рейтинг на Мудис и най-вече, лично за мен, доверието на международни инвеститори, които придобиха миноритарни дялове в нея.

И сега продължавам да твърдя, че към 20 юни 2014 г., когато Корпоративна търговска банка беше поставена под специален надзор с моето съгласие, тя беше една от най-живите, и ще приведа  няколко примера:

Банката контролираше чрез свои SPV-та бизнес, чиято оценка надхвърля два милиарда евро. Точно тези четири милиарда лева, които някои твърдят, че се губят. От истерията през изминалата седмица аз виждам, че някои хора започнаха да говорят това, което повтарям от месеци - че в банката наистина има много активи, които естествено са финансирани от банката, но моята практика винаги е била аз да не извличам дивидент от тях. Целият дивидент от тези активи е отивал в резултата на банката и това могат да го потвърдят както изпълнителните директори, така и основният свидетел на прокуратурата Бисер Лазов.

- Да се върнем на четирите милиарда. Никъде не се появи документ или доказателство за липса на тази сума, която май за първи път се завъртя в медиите миналото лято?

- Не. Тези четири милиарда се появиха малко по-късно, когато трябваше да бъдат отказани инвеститорите. Първоначалното мнение на Централната банка, изразено от Димитър Костов, беше, че банката ни се нуждае от милиард и половина лева. Ние предложихме два милиарда срещу активи, а формата можеше да бъде най-различна: временно финансиране, придобиване от държавата с правото на обратно откупуване и прочее, стига да имаше някой с държавническо мислене. Ама за какво държавническо мислене да говорим, след като аз през май и юни се срещнах с тримата лидери на трите водещи политически сили веднага след като бях заплашен в прав текст, че ако не прехвърля дялове от определени компании ще атакуват банката, и всички избягаха от отговорността. Аз ги предупредих и тримата…

- Които управляваха тогава….

- Не само които управляваха. Третият е сегашният премиер Бойко Борисов. С него имах среща на  6 юни 2014 г. и го предупредих, че нещата могат да станат катастрофални. Не толкова за мен и за банката, колкото за държавата.

- Какво ви отговори той?

- Първо не искам да ви казвам по какъв “криминален” начин се добрах до него. Той се страхуваше да се срещне с мен, защото бях следен абсолютно незаконно. Без повдигнато обвинение, без нищо. Абсолютно незаконно бях следен от всички органи и от всички спецслужби. Засега няма да кажа какво си говорихме.

- Нека да припомним обаче и как се стигна до тази криза в КТБ, защото преди нея имаше организирана кампания за изтегляне на пари от банката. Ваш колега ми припомни, че барети бяха снимани пред офис на банката и показани по телевизията. Без обаче да се казва, че те не са влизали вътре и не са претърсвали офиса, а само са позирали пред името КТБ, за да се създаде впечатлението за акция.

- Нека започнем от малко по-рано. За да ме изключат от играта, стартираха с обвинение, че аз съм поръчал убийството на Делян Пеевски. Целта беше или да бъда вътре, зад решетките - ефектът щеше да бъде същият, или да бъда принуден да остана навън, за да могат по-лесно да атакуват и унищожат банката. В крайна сметка те постигнаха целите си.

- Тоест до проблемите в банката се стигна, след като започна тази масирана акция и хората, както и различни държавни и частни фирми започнаха да си изтеглят парите от нея.

- Кажете има ли по света банка, която да издържи, след като за една седмица изтеглят 20% от активите й в брой. Над милиард бяха изтеглени, а по техни оценки в банката останаха още около 500 милиона. Въпреки тези милиард и половина те обявиха, че банката не е ликвидна, че не може да й бъде оказана държавна помощ. Заради тази неадекватна и безотговорна реакция България ще има проблеми в Европейската комисия. Защото аз сезирах ЕК, както и Европейския банков орган за двоен стандарт на политиката и неоторизирана държавна помощ към трети банки. А неоторизираната държавна помощ в полза на конкуренцията я виждам и чрез атаката срещу КТБ и изтеглянето на средства в полза на трети банки. Това беше чисто политическа атака.

Запомнете 13 юни. Тринайсети юни е възлова дата. Тогава те ме обвиниха, че аз съм поръчал убийството на Делян Пеевски! Давате ли си сметка как звучи това - председател на надзорен съвет на четвъртата по големина банка в страната е поръчител на убийството на действащ депутат! Разбирате ли как това се отразява на всички клиенти на банката? Какво могат да си помислят те? И въпреки всичко тези клиенти не се поддадоха веднага. Не мога да ви опиша какво последва. Имам доказателства за мачкане и притискане на клиенти, включително и заплахи. На някои им е обяснявано, че ако не си изтеглят парите от банката, ще пострадат.

- Тук ще припомня, че във втората половина на юни се създаде истерия около ПИБ. От банката за един ден бяха изтеглени 800 милиона, но въпреки това държавата й помогна с един милиард и петстотин милиона, което е проява на двоен стандарт.

- При това в ПИБ кризата започна отдолу - от вложителите, които започнаха да разпространяват слухове помежду си, докато при нас кризата бе институционализирана отгоре, а на вложителите бе внушавано и някои от тях притискани да изтеглят парите си от банката. Нашите вложители не искаха да повярват, че банката с най-много индустрия може да бъде съборена, и то по такъв брутален и криминален начин от самата държава. За да ви докажа, че всичко е било подготвено и определени хора са били предупредени какво се очаква, ще ви кажа един малък факт. Седмица преди началото на кризата от банката си е изтеглила парите Венелина Гочева…

- Каква сума?

- Около сто и петдесет хиляди евро. Изтеглили са си парите и още хора, които днес се крият, че са собственици на вестниците “24 часа” и “Труд”.

- Това са хората около Делян Пеевски…

- Също и Недялко Недялков от ПИК, който уж усещал всичко и го направил по интуиция. Има и други, но искам да кажа, че всичко беше организирано. Изкуствено беше създадена паника, а служители на определени фирми са били строявани да създават паника пред клонове на банката с искане да си изтеглят между петдесет и сто лева! По-голямата част от тях са били служители на известен холдинг в София…

- “Булгартабак”?

- Например.

- Да се върнем на поведението на държавата, която не пожела да реагира. Казахте, че сте й предлагали различни варианти.

- Два пъти предложих това, което се случи днес с частните купувачи. Единият път беше през лятото, когато все още се работеше върху преструктуриране и имаше конкретен план. За това беше нает “Епик”, за да може да координира цялостната  работа по създаването на консорциума. Аз в моята изолация не бях в състояние и затова те бяха наети не като фонд, който ще предоставя средствата, а като фонд, който ще разработи и въведе  правилата на играта за този консорциум. Въпреки че не бях тук, вярвайте ми - основната част мина през мен. Аз съм изследвал позиция по позиция, за да мога да им покажа, че в банката има достатъчно субстанция. Тогава нямаше да има пострадал нито един вложител, нито един бизнес.

- Вие нямате вина за тази криза, а заради действията или бездействията на държавата, така ли?

- Аз твърдя, че интересите на кръга, който ме атакува, бяха обслужени от всички. От прокуратура и следствие, през специални служби до Централна банка и тогавашното правителство. Всички са в кюпа.

- Каква беше целта? Да вземат активите?

- Ами тя сега си пролича. Този неистов вой сега ги издава. Давате ли си сметка на какъв натиск е подложен сега Гриша Ганчев с “Петрол” само защото не успяха да го добият? Освен това нека не забравяме, че през май месец миналата година аз подадох сигнал в прокуратурата срещу Делян Пеевски. Сигналът беше за изнудване. Прокуратурата го отхвърли, като е разпитала, забележете кои свидетели: основния свидетел срещу мен Бисер Лазов и основния манипулатор на всички правни разработки срещу мен и срещу банката - Александър Ангелов. Те са отказали да говорят, въпреки че на едно друго място Бисер Лазов е дал показания, че е присъствал на разговор, в който Александър Ангелов ме е изнудвал от името на Делян Пеевски.

- Какво ви поиска Пеевски?

- Поиска ми безвъзмездно прехвърляне на пакети от акции от почти всички тези дружества, за които говорихме преди малко

- Безвъзмездно!

- Безвъзмездно.

- Кога стана това?

- През април миналата година. След като отказах, се случи всичко, за което ви разказах досега.

- Излиза, че Пеевски е изкомандорил цялата държава.

- Ако не се срамува Главният прокурор от това нещо, явно го е изкомандорил. Или поне го е подвел. Обаче когато тръгваш на такава акция, ти трябва добре да си проверил нещата и да предвидиш какви биха били последствията от това. Хубаво, ще ме осъдят, ще ме вкарат в затвора за двадесет години… Какво печели държавата от това? И защо е всичко това?! Човек като е паднал, всеки има желанието да го ритне и да се изхрачи върху него… Видях и го усетих върху себе си. Всичките тези, които днес го правят, стояха и чакаха със седмици пред кабинета ми, за да се срещнат с мен.

А по отношение на Пеевски - той, както съм казвал и преди, е само средство, координатор в по-голям сценарий.

- Сега да поговорим върху настоящата сделка? В какво се състои тя?

- Групата от дружества, които се продават, имат определен обем от дългове към КТБ. Условието да има сделка, което поставих на г-н Луврие, е да погаси дълговете на тези дружества към банката. Това е много важно да се знае и искам да акцентираме силно върху него. Аз ще бъда първият, който ще развали сделката, ако той не направи това. Връщането на дълговете е conditio sine qua non, без което няма сделка.

- Искате да кажете, че сделка няма да има, без да е започнало погасяването на задълженията?

- Точно така. И още нещо много важно по повод подозренията към мен. Ако исках да открадна тези активи, можех да го направя сто пъти досега, без никой да разбере. 43% от тях бяха свободни от всякакви тежести и аз можех да ги заложа срещу някакви пари, можех да ги прехвърля, без никой да разбере какво съм направил. Нищо такова обаче не ми е минавало през ума. До 6 ноември миналата година аз работех по спасяването на банката. Отдадох се изцяло, срещнах се с инвеститори от целия свят, но това нещо в България никой не го разбра. За сметка на това онези, които ме атакуваха и които ме унижиха, ми идваха с нестандартни предложения от рода на това да ме върнат с линейка в България, да ме настанят в МВР болница, да изчакаме шума да отмине, а след като им целуна ръцете, да ме “спасят”. Щели само условно да ме осъдят… Аз обаче намерих сили да се изправя срещу тях с цената на огромен риск, който осъзнавам. Не осъзнах само колко безотговорни могат да бъдат прокуратурата и държавните институции.

 

Явор Дачков и Цветан Василев

 

- Вашата изненада ме удивява. Не ги ли знаете, все пак от 20 години сте част от това? Да не говоря, че почти всеки средностатистически българин знае, че няма държава.

- За съжаление и аз съм бил част от статуквото. И аз имам определена вина….

- И “принос”…

- Да, “принос” в кавички, но през последните години - от 2013 г., разбрах, че съм се заблуждавал дълбоко.

- За какво сте се заблуждавали?

- За човешките добродетели, за човешките ценности.

- Самоласкаете се и сантименталничите в момента. Един банкер от вашето ниво би трябвало да е доста проницателен и да знае за рисковете, които може да му донесе едно или друго поведение.

- Да, разбира се. Осъзнавал съм рисковете, но съм осъзнавал и своята сила.

- А каква е силата ви?

- Как каква е силата ми?! На първо място силата ми е в това, че съм коректен и честен. Не съм откраднал и една стотинка от тази държава. Понеже искат сега да пускат компании, за да проследят откраднатите пари, им пожелавам успех. Имам и предложение към тях - при положение че някъде намерят пари, които са „изтекли“ от Корпоративна търговска банка и не са декларирани, да ми начислят 2% фидуциарна такса, а останалите да си ги вземат…

- Да повторим, в случай че не е станало ясно: каква е идеята за сделката с Пиер Луврие?

- Да се спасят компаниите. Аз не знам защо никой досега не разбра, че огромният риск за “Виваком” не идва от мен, а идва по линия на руската банка ВТБ. Първо ВТБ в момента държи 33% от пакета, който не е неин. Той е платен от компания, която дължи пари на Корпоративна търговска банка. В момента г-н Луврие е мажоритарен собственик на тази компания. Второ, през май има падеж на мостов заем от 150 милиона евро и ако никой не намери начин да го рефинансира или да се споразумее с ВТБ, а ВТБ отказаха комуникация с мен, тогава “Виваком” би станала 77% руска държавна собственост. Е, къде е заплахата за националната сигурност, питам аз. А това предстои  и неминуемо ще се случи, ако не се реагира адекватно.

Когато видях, че нямам сили да се оправя сам, потърсих няколко възможности. Говорих и с една американска група, но всички трябваше да направят две неща: да осигурят един минимален ресурс, за да се разплатят с банката, и да решат въпроса с ВТБ. И това е моето условие, което е поставено на г-н Луврие и неговата компания. Не търсете огромни пари в компанията на г-н Луврие! Никой не е длъжен да ги има тези огромни пари. Сигурно г-н Луврие има идеи за стратегически инвеститори във “Виваком”. За мен той не е стратегически инвеститор, защото той влиза в условията на така наречения дистрес асет или обезценен актив. И това е повод да попитам публично: кой ще плаща разликата между реалната стойност на този актив, който банката е контролирала към момента на атаката срещу нея, и сегашната му стойност. Ще ви кажа още нещо, което едва ли някой ще оспори: към май месец 2014 г. стойността на пакета, който банката контролираше, беше близо петстотин милиона евро. Банката е финансирала този актив от 77%. За 150 милиона евро! 350 милиона евро трябваше да влязат като печалби вътре в структурите, респективно в банката. Моето условие към г-н Луврие е да плати минимум 200 милиона евро към банката. И това се знае, нека го проверят. Питам кой ще плати тези 300 милиона евро? Прокуратурата, Иван Искров, Пламен Орешарски? Аз ще съдя държавата. Те трябва да го знаят. Защото моята загуба не е от “Виваком”. Моята загуба е от това, че са обезсилени моите акции в банката.

- И загубите, обезценяването на активи, за които говорихте току-що, са само за “Виваком”…

- Аз мога да ви кажа и колко е обезценката на НУРТС. 100 милиона евро. Кой ще ги покрие? Загубата от “Петрол” знаете ли колко е? Банката контролираше 97%. Цената на борсата на “Петрол” беше около 3 лева и 30 стотинки преди атаката срещу КТБ. В момента е 1 лев - лев и двайсет. С 2 лева по-малко. Два лева на сто и пет милиона акции са двеста и десет милиона лева. Знаете ли колко е загубата на банката от падането на акциите на “Булгартабак”, след като наместниците на гуверньора Иван Искров, говоря за квесторите, не отидоха на събранието, което ние бяхме предизвикали, за да спрем мажоритарния собственик - ясно е кой стои зад мажоритарния собственик на “Булгартабак” - да не се разпорежда и да не източва "Булгартабак". Опитахме се да запазим стойността на миноритарния пакет.

Банката има около 500 000 акции. От 100 лева сега цената е 40 лева. 500 000 акции по 60 лева са загуба от 30 милиона лева. И това ли е за моя сметка? И такива мога да изреждам с часове. Аз твърдя, че към момента на затваряне на банката активите, които пряко или косвено ги свързват с мен, са надвишавали 2 милиарда евро. Ето откъде се взе “дупката” от 4 милиарда лева, които някои много пожелаха. Нека повторя - тръгнахме от милиард и половина при Димитър Костов, чието изявление вече споменах, за да стигнем до четири милиарда в момента, в който трябваше да се приема офертата на консорциума. Мислите ли, че е случайно?

Методиката на одита на банката не се прилага никъде в Европейския съюз. Тя беше специално приложена за Корпоративна търговска банка. Аз твърдя, че нито една банка в България не може да издържи на нея. Плюс това има още един момент. Едни са условията при обслужването на кредитите при работеща банка, други при неработеща. Знаете ли колко инвестиционни проекти бяха спряни? Сега всичките са провизирани между 90 и 100 %. Инвестиционният проект няма как да има доходи. Лихвите са заложени в крайния размер на кредита до пуска в експлоатация на проекта. Сега всичко това е лош кредит, а целта в крайна сметка е ясна. Те още не са намерили само подхода как ще разфасоват, ще продават на парче. Но аз знам, че в момента има посредници от двата основни клана, които работят по ликвидацията на банката, които предлагат предприятията. Знаете ли на колко места се предлага “Дунарит”, на колко места се предлага “Виваком”, на колко места се предлагат стъкларските фабрики…

- За единия клан се сещам. Той е на Пеевски. Кой е другият?

- Още малко ще замълча по този въпрос. Отново става въпрос за политико-икономически кръг. Но да се върна на сделката с Луврие. Ще бъдат разплащани задължения на фирми към банката. А как държавата ще процедира с тези пари, които ще получава по сметки на Корпоративна търговска банка, това вече си е неин проблем.

- Когато избухна скандала с КТБ, мнозина хора си казаха: то беше ясно, че тази банка е пирамида, щом предлага нереално високи лихви по депозитите.

- Не бяха нереални и ще ви обясня защо. Ние правехме постоянен анализ на нашия лихвен спред и винаги сме се движили малко под средния лихвен спред за банковата система, което беше за сметка на много по-ниските административно-управленски разходи, които правехме в сравнение с другите.

- Може ли по-разбираемо да го обясните?

- Нашите административно-управленски разходи бяха по-ниски с около два процента от тези за банковата система. Крайният разход за банката се формира от платената лихва плюс разходите за заплати на персонала и издръжката на централата и клоновете. С 600 човека ние управлявахме близо 8 милиарда лева активи. С близо 4 хиляди души една ДСК например управлява 11 милиарда. Ами направете сметка. Аз многократно съм го казвал, но никой не иска да го разбере и да го възприеме това нещо, че тези банки с тромави клонови структури прехвърлят собствената си неефективност върху вложителите си. Освен това сега няма да влизам в детайли. За разлика от голяма част от моите колеги, които се изредиха да ме плюят и да ме обсъждат, а преди година мечтаеха да седнат на обяд с мен, за да разговаряме за нещата от пазара, аз няма да ги обиждам. Нито ще ги изреждам поименно, но ще кажа едно - ние сме били открити и честни с нашите вложители. Ние сме показвали всичко, което им плащаме, на табло и на тарифа. Знаете ли колко практики на скрити договорки с депозанти имат другите банки? Официално тарифата е една, но договорката след това за конкретния депозант е съвсем различна.

- Вие нямахте ли такава практика? Това беше част от атаката срещу вас - че някои хора са се уреждали на едни по-добри условия.

- Всички депозанти са ползвали няколкото продукта, които ние предлагахме. И те са предлагани такива, каквито са били съобразно тарифата, която е била разработена.

- В предварителния ни разговор, когато ви попитах за високите лихвени проценти, вие ми дадохте за отрицателен пример сделката на Милен Велчев за външния дълг на България. Можете ли да кажете нещо в тази посока за държавния дълг?

- Аз мисля, че Велчев трябва да каже повече по този въпрос. Сделката за външния дълг е „перфектна“ от гледна точка на частния интерес, но не и от държавния, защото Велчев направи две престъпления спрямо държавата. Първото престъпление беше, че няколко инсайдъра, инвестиционни банки, знаеха за емисията на новия дълг и изкупиха съществуващия с дискаунт между 25 и 15 процента. Това е първото престъпление.

- Това е вътрешна информация, която е излязла…

- Естествено. Погледнете коя е била най-активната инвестиционна банка…

- “Мерил Линч”…

- Ами естествено. И, на второ място, Велчев фиксира лихвата при ясни тенденции за падане на лихвата в дългосрочен план. Но той я фиксира. По принцип лихвата е флотан, т.е. тя е плаваща, като се формира от базис, който е юрибор или либор, плюс някаква надбавка. Но само погледнете последния дълг, който емитира Горанов. Той е, грубо казано, ако вярвам на това, което се пише, около 3 процента и малко заедно с всички такси, които те не анонсират, разбира се, защото сигурно не са много удобни, срещу 8 процента и половина. А при това имаше и по-ниски лихви в определен период от време. Говоря преди кризата от 2008 година. Давате ли си сметка, че някъде около 6-7 процента е бил спредът в минус за българската държава, който тя е плащала всяка година?

- … Години. Това беше още преди 12 години…

- Ами 7 процента на 4 милиарда ги сметнете. Шест да са. Да са между 200 и 300 млн. евро/долара, които бюджетът е харчел повече само за лихви на година, съпоставено с пазарните лихви. Толкова му е бил хоризонтът на мислене на Велчев.

- Една от атаките срещу вас е, че тези предприятия, които сега са в тази сделка, са част от националната сигурност. Как ще отговорите на това? И че “Виваком”, да кажем, е част от националната сигурност.

- Ами че тя банката беше част от националната сигурност, а пък те я разсипаха. Тогава за какво да говорим?! Аз съм се легитимирал. Ако погледнете в споразумението на акционерите, моята еднолична фирма “Бромак” е акционер. Такова беше и разрешението на Европейската комисия по конкуренция.

- Тоест вие въобще не се криете зад никакви други…

- Аз не съм се крил нито за момент от това. Сделката си е финансирана, “Бромак” е задлъжняла към определени фирми. Това е факт. Но аз не смятам, че съм извършил престъпление.

- Вие споменахте, че ще съдите тези, които направиха всичко това, но…

- Аз мога да съдя българската държава, не мога да съдя, за жалост, персонално организаторите и изпълнителите на бруталната атака срещу КТБ. Цената ще я плати България.

- Това исках да попитам. Това са и много хора, които са пострадали в банката - депозитантни, фирми, които сигурно също ще заведат дела. Има ли някакво изчисление какви пари ще плаща държавата за своето бездействие около тази банка?

- Какви пари ще плаща държавата ще са тези, които съдът отсъди. Но аз мога да кажа какви са щетите. А щетите наистина са в милиарди.

- Над 10 милиарда нанесени вреди за икономиката…

- Да. Аз ви казах: 300 млн. евро е само загубата от “Виваком”. Плюс 100 млн. евро е загубата от “Нуртс”. Плюс още близо 120 млн. евро е загубата от “Петрол”. А пропуснатите ползи с лихвите, които българската държава ще бъде осъдена да плаща? Кой ще ги поеме тези загуби?

- Казахте, че можете да осъдите държавата. Защо?

- Задължително. Те трябва да са убедени, че аз ще го направя. Защото, първо, това ще бъде моята морална компенсация след всичките унижения, на които аз, както и моето семейство бяхме подложени, разбира се. И второ, това е единственият начин да компенсирам тези, които си загубиха парите в резултат на неадекватната политика на държавата и на политиците.

- Тоест вие няма да искате парите за себе си. Освен дълговете българската държава ще плаща и разноските по тези дела занапред…

- Надявам се. Друг е въпросът, че в зависимост от развитието на тези дела, аз ще формирам фонд за компенсация на тези, които са си загубили парите в банката, но няма да компенсирам държавата. Ще компенсирам само тези, които са загубили пари в банката. Не ги искам парите за себе си. Не че имам много пари, но не искам. Аз ще съдя държавата най-напред за това, че ми урони престижа. За това, че тя показа, че погазва европейските стандарти. Говоря абстрактно за държавата, а визирам конкретни органи и институции, разбира се. За това, че тази държава легна на приказките на един-двама човека в нея. Те и досега тези легенди се разнасят от един-двама човека в тази държава. И всичко като по заповед, като по команда, тръгнаха да изпълняват прищевки. Просто защото на някого не му се удовлетворили  исканията и изискванията. Това не смятам, че може да се случи дори и в Бурунди.

- Има обаче такава гледна точка на политиците: ние го направихме банкер, ние ще му вземем и банката. Как станахте номер едно? И какво ще отговорите на атаките, че направихте големия си бизнес с държавни пари?

- Аз не виждам едно основание да бъда обвиняван за това, че банката е работила с държавни фирми. Това престъпление ли е? Частна банка. Нима е много нормално чужди банки да работят с пари на държавата?

Идете в Италия и погледнете колко от държавните фирми и бюджета работят с чужди банки. Дали има едно евро в чужди банки, не италиански? Идете в Германия. Значи нашето чуждопоклонничество веднъж завинаги трябва да свърши. Ние от едната крайност - руската, отидохме в другата крайност - европейско-американската. И си мислим, че някой ще ни е по-мил и драг. Няма. Ние трябва най-напред да започнем да отстояваме собствените си интереси.

С държавните фирми, първо, ние сме работили при конкурентни условия, т.е. давали сме най-добри условия. Спомняте си, че атаките срещу банката започнаха през 2009-2010 г. с всички процедури в Брюксел по повод на уж неоторизирана държавна помощ. След щателна проверка Европейската комисия заключи, че няма държавна помощ в КТБ.

Всъщност за мен атаката срещу банката е планирана още през 2009-2010 г. Много хора не можаха тогава да понесат, че точно в периода на кризата банката започна да става все по-успешна и да завоюва нови и нови територии и затова умишлено и целенсасочено работеха за нейното очерняне.

Това беше истината. Просто през кризата аз следвах една древнокитайска мъдрост: когато задухаха бурните ветрове, аз не започнах да градя стени, а започнах да правя вятърни мелници, за да използвам силата на вятъра, силата на бурята. Ние тогава тръгнахме по-смело. Тогава аз успях да продам 30 процента дял на Оман. Сега като ме питат откъде са ми парите, ами че тя тази сделка беше за над 90 млн. евро и тя официално е сделка на Софийската фондова борса.

- Да, но някои хора казват, че това е измислен фонд, че той не съществува и това са легенди.

- Ами след като е измислен фонд, защо дойде главният изпълнителен директор на фонда по време на кризата през лятото? Абдул Салам ал Муршиди дойде. Смятате ли, че Абдул Салам ал Муршиди щеше да седи в Наздорния съвет на банката, бидейки председател на държавен фонд на суверенна държава? То и на американския посланик му беше втълпено, че това били някакви пари на Доган или не знам на кого си. И те ще седят тези хора в Надзорния съвет на банката, за да правят алиби на Доган или на Цветан?

- Това звучи наистина нелепо.

- Те всички техни са нелепости. Но да продължа. Първо, банката е предоставяла най-добри условия в конкурентна среда. На второ място, и ще ви дам един пример: преди да стане кризата през 2008 г., един велик банкер с химическо образование беше ходил да обяснява на тогавашния министър на траспорта Мутафчиев, че не бива да държи парите си в български банки, защото те не знам какви си били, били пирамиди. Защото тогава бяха направени конкурси и бяха спечелени от няколко български банки, в това число и Корпоративна търговска банка. Лихвите бяха между 4,5 и 5,5 процента и това той наричаше пирамида. Като стана кризата и майката банка в Милано започна да страда, същият този вездесъщ технолог химик беше отишъл при същия този министър да му обяснява, че неговата банка е готова да плаща 8,5 процента, само и само да си налее ликвидност. Така че нека да говорим за нещата с истинските им имена.

Корпоративна търговска банка не е взела нищо даром от държавата. Какво значи е вземала? Плащала е най-конкурентните лихви и си е върнала парите. Колко пари останаха в Корпоративна банка след затварянето й?

- Това щях да ви питам. Между другото преди кризата колко пари от държавни предприятия имаше в банката?

- Ние ги изчислявахме между 3 и 4 процента от общия обем. Колко точно са останали сега, аз не съм ги следил всеки ден, но понеже съм знаел, че това е в някаква степен политически риск, затова съм предпочитал да намаляваме до крайност дела на този тип средства. Не смятам, че е престъпление, че са работили с Корпоративна търговска банка, защото ще кажа, че Корпоративна търговска банка беше основният кредитор на фирмите от енергетиката. Необезпечено финансиране на НЕК, необезпечено финансиране на “Булгаргаз”, на мини “Марица”, на ТЕЦ “Марица”, финансиране на почти всички доставчици на ТЕЦ “Марица”, на мини “Марица”, на “Козлодуй”, финансиране, което означава поемане на риск на държавните фирми. Включително и облигация на БДЖ.

Мен политиците не са ме “направили”. От мен политиците са се възползвали. Никой не ме е „правил“. Но всички започнаха да се възползват и особено арогантно в последните пет години.

- Когато с двама колеги (Кристина Патрашкова и Недялко Недялков, който сега е на друга позиция спрямо Пеевски - бел. авт.) атакувахме Делян Пеевски и неговата медийна империя, си давахме сметка, че няма пазарна логика, по която медиите да функционират. Схемата за мен тогава беше ясна така: вие им наливате непрекъснато пари, които вземате от държавата, и той с тези пари издържа медиите. Така ли беше?

- Значи аз не съм вземал пари от държавата, за да му ги наливам на него, защото банката, ако е кредитирала някаква фирма, фирмата си е носела отговорност към банката, а пък банката е носела отговорнст към държавните фирми, чиито пари са били депозирани в банката.

Нито един лев държавен не е обозначен с някакъв знак, за да се знае. Парите на банката са пари на банката. Друг е въпросът, че банката ги дължи на своите кредитори, т.е. депозанти и клиенти. Това е истината.

А останалото, моите отношения с г-н Пеевски, очевидно не са били добре уредени. Факт е, че сега маса фирми, които са номиналните собственици на вестниците му, дължат пари косвено на банката през други длъжници на банката. Заведени са искове срещу тях.

Къде е прокуратурата всъщност? След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т.нар. вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц? Какво прави с т.нар. вестници на Венелина Гочева и на Петьо Блъсков? Какво прави с т.нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков? Да ги изреждам ли?

- Те всички дължат пари?

- Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт.

- Колко пари горе-долу дължат тези хора?

- Официално 34 милиона. Това е сериозна сума, която те трябваше да издължават по определен начин, но те не я  издължиха.

- Имало е писания и аз съм чувал от източници от службите, че вие сте агент на ДАНС. Работил ли сте със службите?

- Очевидно е „факт“, че службите са ме “разработили”.

- Това не е пряк отговор.

- Всеки ден научавам нови неща за себе си, които не съм знаел. Доколко съм агент на ДАНС, не си спомням, но преди повече от три месеца поисках официално писмено от ДАНС да ме уведоми дали съществувам по списъците някъде, защото аз не съм добре запознат с тяхната технология, опазил ме Господ. До ден-днешен нямам отговор. И ги призовавам тук, чрез това интервю, да излязат най-сетне, но да излязат официално.

След това ще призова и КГБ, защото бях обвинен, че по време на моето следване в Полша съм бил вербуван от КГБ. Ще отправя настоятелно молба, искане към КГБ да обявят дали съм по техните списъци.

- Впрочем аз се изненадах от това, което разказахте за “Виваком” и ВТБ. Мислех, че вие и руснаците работите заедно по тези сделки.

- И аз мислех така - че с ВТБ работим партньорски. Но моето разочарование от тях е пълно и то най-вече е свързано с абсолютно пасивната им позиция по отношение на банката. Аз очаквах от тях да се намесят. След като не се намесиха при атаката срещу банката, поне да се намесят при преструктурирането на банката, защото, в крайна сметка, и те загубиха пари. Очевидно обаче техните представители в България определено са заели друга позиция, в резултат на което сега виждате, че случаят с банката не остана изолиран. Сега вече проличават техните истински апетити по отношение на “Виваком”. И то след като при сделката поставиха изрично условие, че не искат да носят риск от акционерно участие в компанията.

- В едно интервю бяхте казали, че всичко, което знаете, не само за банката, но за българския политически елит, за икономическия живот, сте разказали пред съдия и сте затворили в сейф, в случай че нещо се случи. Много ми е интересно какво очаквахте да ви се случи и при какви условия това ще се отвори и кога всъщност ние ще разберем цялата истина?

- Това ще се отвори в случай на моята смърт!

- Така е записано във вашите показания?

- Да. Има и не са в сейф, който е под мой контрол, а са при нотариус. И то не при един, а при двама нотариуси от различни държави.

- Какво съдържат тези разкази?

- Много нелицеприятни неща за целия политически елит.

- Не е ли редно да ги кажете? Аз не искам вие да умирате, но искам да зная истината за този елит, въпреки че подозирам в голяма степен.

- Аз мисля, че няма среден българин, който да не знае истината за този елит. Погледнете форумите и ще разберете. Само че при мен са и конкретни доказателства извън общото познание колко му е умственият багаж на единия, колко е на другия, кой къде и как кадрува.

- Но не рискувате ли така да ви упрекнат в съучастничество, че вие знаете за престъпления, но ги укривате?

- Аз моето наказание си го понесох.

- А за какво бяхте наказан?

- За това, че се опълчих на практика срещу система, градена с десетилетия.

- Как стана това? Вие бяхте част от тази система. Вие я олицетворявахте.

- Предполагам, че това е било желанието на тези хора - аз да я олицетворявам. Истината е, че политиците паразитираха върху мен, а не обратното. Аз не съм паразитирал върху политиците.

- Тези дни Кирил Домусчиев каза, че вие не сте членували в КРИБ, защото сте бил олигарх.

- Ще си позволя да кажа само това за г-н Домусчиев: нека се занимава със своите алхимии и да не играе ролята на голям предприемач, защото той много добре знае колко пъти съм го спасявал и колко пъти „съм бил най-добрият“. Нека да се сети. Но изглежда му е много къса паметта.

- Тези отношения са ми много интересни, т.е. вие един на друг си помагате и след това изведнъж нещо става и буквално ви захапват…

- Кои сме “ние”? Ние, олигарсите?

- Да…

- Вижте, аз, първо, смятам, че понятието “олигарх” е абсолютно изкуствено привлечено в българската терминология, за да обслужи определени интереси, и това е най-вече групата около г-н Прокопиев, който хич, ама хич не е олигарх, няма никакви класически черти на олигарха, само че всичките му пари са в резултат от сделки с държавата.

Но да мина на темата. В България класически олигарси няма извън политиците. Да, точно тези, които нямат нито един доказан лев. Един се появи с 14 хил. лева данъчна декларация. Друг се появи със 7 хил. лева, пък майка му с 50 млн. лева доказани доходи и прочее, и прочее. Значи олигарси сред бизнеса няма. Може да има разбойници, може да има бандити, може да има такива, които точат бюджета, но те са добре приети в България, те са на пиедестал. А такива като мен са “крадци”.

- Всъщност вие оставяте някаква индустрия след себе си, но сега, като казахте Иво Прокопиев, аз не се сещам какво произвежда той.

- Произвежда интриги.

- Оттук нататък каква е вашата стратегия? Какво очаквате да се случи? Как може да се излезе от тази ситуация, при положение че се очаква Върховният административен съд да се произнесе по делото и може би ще ви отнемат лиценза?

- Оттук нататък за мен има само една цел: да покажа, че нито аз, нито моите колеги сме виновни и сме несправедливо обвинени. Със сигурност имаме пропуски, имаме административни грешки, имаме административни нарушения, но твърдя, че нито един лев не е източен от тази банка, независимо от изключителния натиск върху мен, пак казвам, особено ярко проявен в последните пет години. И то все с една идея: значи ти нали трябва да пазиш банката. За да пазя банката, аз трябваше да правя други услуги през целия този период.

- Какви услуги?

- Различни. Част от тези услуги са описани при нотариуса.

- Това е цената на компромиса, която сте плащали?

- Това е цената на компромиса и след пет години аз видях, че наистина, ако не прекратя с това, мога да изтърва и банката. Но не смятам, че безотговорността, пак казвам, и на политиците, и на държавата, ще стигне дотам, че да я атакуват. Аз бях готов на всякакви преговори, но не да прехвърлям пакети от фирмите, защото това щеше да намали още повече активите на банката очевидно.

- Да, всъщност те това казаха: че вие чрез подставени фирми, както прави една известна руса банкерка, източвате собствената си банка, отпускайки кредити на свои фирми…

- Чакайте, чакайте сега. Знам обвиненията откъде се фабрикуват - в лабораторията “Ангелов & Лазов” с бащицата отгоре. Но тук въпросът е друг: ако са финансирани тези фирми по някакъв начин, между другото аз с част от фирмите се запознах сега, когато започна следствието, част от фирмите не ги познавах, очевидно някой друг си е играл с това и това е моята вина, имам вина, че не съм имал достатъчен контрол, но с тези фирми са придобивани, пак казвам, активи за над 2 милиарда и половина евро, работещи активи. Те не са отивали в моя джоб или в не знам какво. Те са отивали, за да се формират активи, за да се придобият активи, с чиято капиталова печалба да могат да бъдат погасени задълженията. И аз от това не се срамувам.

- Споменахте думата “следствие”. Защо не се явихте в България, за да дадете показания пред прокуратурата?

- Това е една дълга сага. Аз започнах с това как бе организирана атаката срещу банката - с обвинението срещу мен в поръчителство на убийството на Пеевски, което автоматично означаваше арест за мен, преди да беше паднала банката. Затова останах навън, а не за да се крия.

Второ, чрез моите адвокати аз имам поне четири молби, на които не е отговорено или е отговорено отрицателно за гаранции от страна на прокуратурата за моя живот и за моята сигурност.

- Как не е отговорено?

- Нито на една от тях не е отговорено. И ще ви кажа още нещо: в момента в Сърбия има показания, писмени показания за организирано покушение срещу мен.

- Дадени от свидетели?

- Дадени от свидетели, които са разкрили това. В момента то е в сръбския съд. Как да се върна в България?

- Има ли някакво следствие или дело, което се води тук, в Сърбия?

- Тук в момента това се разследва. Освен това през септември месец чрез моите адвокати аз поисках да бъда разпитан чрез видеоконферентна връзка.

- Това го помня.

- Също ми беше отказано.

- Това е напълно легален способ от гледна точка на правото и се признава…

- Не бих могъл аз да си кажа мнението, но моите юридически съветници, на които разчитам, го потвърждават.

- Т.е. тук се слага една камера и прокурорът в София ви разпитва.

- Как технически се организира, аз не знам, но очевидно е възможно и очевидно е практика.

- А с какъв мотив ви отказаха?

- Всъщност Главният прокурор тогава каза, че аз не съм обвиняем. И между другото, искам да попитам, след като всички медии тръбят, че аз съм обвиняем, дори правителството вчера излезе с “клетвена декларация” - “на обвиняемия Василев на него нито една дума не може да му се вярва”, при положение че основният постулат в правото е, че всеки е невинен до доказване на противното, след като всички са толкова сигурни, че съм виновен, защо не внасят делото в съда? Колко месеца им трябват още, за да търсят доказателства? Колко хора трябва да мачкат и да им обещават всичко, само и само да споменат моето име?

И знаете ли къде им е огромният проблем? Че 99 процента, с изключение на петимата нещастници, които се подписаха в петицията срещу мен, 99 процента посочват точно главния свидетел на прокуратурата като човека, който се е разпореждал с тези неща. И нещо повече: чрез вас искам да попитам прокуратурата докога ще си затваря очите за масата сигнали за злоупотреби точно на това лице? С имущество на банката.

- За Лазов ли става дума?

- Докога ще го пази прокуратурата? Като особено ценен ли?

- Това съм го виждал и по други дела: вземат един зависим човек и го правят основен свидетел, за да направят сделка по неговите дела. Нещо за феновете от Пловдив - подарихте им своите активи. Това не е ли евтин популизъм? Има ли нещо реално в това, което направихте за тях?

- Как да няма нещо реално? Базата там ли е? Базата е там. Стадионът е започнат. За жалост аз нямаше как да го продължа. Но получих сигнали, че докато съм аз, те ще пречат на отбора. Аз не съм в състояние повече сам да обезпеча финансирането. Затова реших, че по-добре е да ги освободя от присъствието, не защото е евтин популизъм. Мога да ви покажа техни есемеси от предния ден, в които те настойчиво не искаха да ме пускат и искаха аз да остана. Мога да ви ги покажа като доказателство и сега ще го направя (бел.авт. - показва ми няколко есемеса от ръководството на фенклуба на “Ботев” - Пловдив и фенове, пълни с благодарности и силно изразена подкрепа).

И още нещо. Получих съобщение, че ако се махна, ще им осигурят средства за завършване на стадиона. За мен това е най-великото, което може да им се случи. Така че няма евтин популизъм. Аз не се нуждая да доказвам пред тях това, което съм направил за “Ботев”. Те са го оценили.

- Казахте, че трябва да се срамуваме, че човек като Пеевски може да контролира и манипулира цялата държавна власт. Да де, но като бяхте съдружници, ни ви ли беше срам? Бяхте един прочут тандем.

- Дълго време аз се самозаблуждавах, че той е изкуствено демонизиран по ред причини. Аз не вярвах, че той е това, което е. Само че нека да не елементаризираме този спор. Това не е спор между мен и Пеевски. Този елементарен подход на някои от едната страна, които след това как странно се обединиха с Делян Пеевски, бе приложен, за да се принизи моето място в обществото.

Аз никога не съм бил равен с Пеевски. Очевидно той се е изживявал като всичко това, което никога не е бил и няма да бъде. Пеевски използва силата на държавата, подкрепен от почти всички политически сили и със съгласието на почти всички политически сили, да ме унищожат. Но покрай моето унищожаване те унищожиха и банката, и бизнеса, и индустрията.

- Сръбският президент ви нарече “добър инвеститор” пред българския си колега. Това не го чухме от български политици. Какви ще бъдат последиците извън частния скандал според вас?

- Първо, нека да развенчая един мит. Корпоративна търговска банка не е била моя еднолична собственост. В Корпоративна търговска банка бяха представени поне трима световни инвеститори. Единият е суверенният фонд на държавата Оман. Вторият е втората по големина банка в Русия чрез нейното инвестиционно подразделение в Лондон. И третият е застрахователният гигант “Дженерали”.

Така че нека да спрем с тези инсинуации, че това била банката на Цветан Василев, на Доган, не знам още на кого. Тази банка може би наистина е най-интернационалната банка в България и те посегнаха на нея. Те не се посвениха. Знаете ли кога повече капитали от Оман, от Залива и от арабските страни ще дойдат в България? Точно никога. Знаете ли кога “Дженерали” ще тръгне да си разширява дейността? Точно никога.

ВТБ в момента са се хванали, защото това им е много удобен момент, който им се поднася на тепсия от неразумните хора в България, включително от нищо неразбиращото правителство, поднася им се на тепсия да направи една свръхпечалба от тази ситуация и те ще я направят на гърба на България и на гърба на правителството. И това никой не го осъзнава. Само и само, за да насочат цялата си омраза срещу мен, а може би и нагона си за печалба.

- Доколко “Южен поток” беше един от поводите за разрив? Има ли геополитика в тази история? Спомням си, че в първото си интервю за бТВ Вие споменахте строителните фирми на Пеевски и начина, по който той се опитва да овладее, и разбрах, че това е някаква болна тема за вас.

- Защо да е болна тема за мен? Аз никога не съм ламтял за нещо. Аз съм гледал банката да обслужва фирми, които са в добро състояние, което намалява естествено банковия риск.

Не е тайна, че Пеевски командваше “Южен поток” в България. Абсолютно не е тайна. Сигурно ще го отрече, но нека си спомним кой беше в БЕХ тогава: неговият човек Илко Желязков, като действащ агент на ДАНС, беше член на борда на БЕХ. Иван Мирински, може и да не е негова марионетка, като междувременно му е станал партньор - беше директорът от българска страна на "Южен поток България"… За какво точно говорим? Я погледнете кой точно рефинансира „Техноекспортстрой” и „Промишлено строителство холдинг“ и техните кредити, дълго необслужвани в банката. Кой ги рефинансира? Първа инвестиционна банка. Включи се и Държавната банка за развитие – тя пък рефинансира “Водстрой 98”. Защо? Защото са повярвали много в бизнеса на тези компании? Едва ли! По-скоро защото Пеевски не искаше да оставя следи. Не ми е ясно как ще обяснят обаче защо харизаха печатницата на лизинговата компания, финансирана от банката.

Така че нищо лошо в това. Аз не съм влизал в спорове за това. Аз имах други спорове: че начинът, по който се прави “Южен поток” в България, е скандален, че начинът, по който се правят финансите на “Южен поток”, ще доведе до сериозни проблеми на България в Европейския съюз. Това са били моите разногласия. А не че той ме бил излъгал или не знам какво. Че тези компании с какво ги е купувал, като са били негови? Купувал ги е с кредити от банката естествено.

- На какво се надявате, за да се върнете в България?

- Аз искам гаранции за справедлив процес. В това статукво аз нямам никакви гаранции - нито за моя живот, нито за справедлив процес.

- Накрая: има ли документ, който да доказва дупката от 4 милиарда?

- Този документ е в главата на лабораторията “Лазов & Ангелов”, които са го привнесли в главите на следствието и прокуратурата.


 
Powered by Tags for Joomla