Tag:иван костов

"Българският модел е велосипед без педали,
но с десет кормила."

Станислав Стратиев

Държавата е в ръцете на 240 души безхаберници и няколко партийни централи. Съдбата на около 7 милиона българи ще се решава на пленум и партиен конгрес, въпреки наказателния вот на гражданството с 28 на сто гласували, който резултат предполага 72 на сто от кабинета да си вземат куфарчетата и да се върнат при булките и съпрузите си.
"Низините не искат - върховете не могат" така бившият кумир на днешните социалисти, Владимир Илич Ленин описа революционната ситуация. Вече десет дни след изборите за евродепутати в държавата, управниците бавят топката и го играят лишени от слух за промени във властта и водената политика. Покрай това някак се разми и формулировката за кабинета с мандат на ДПС, ръководен от БСП-лидера Станишев, а тя беше повече от ясна: "Политическата стабилност на страната е най-важното". А на фона на случващото се в държавата точно тази формулировка звучи до цинизъм абсурдно.

Броят на гласувалите показа колко са ненужни министри, депутати и партийни ръководства - въпреки, че последният хит на управниците, който се оказа с много куплети и припеви е, "Това са евроизбори, и в други държави гласуват малък процент граждани."
Това е колкото удобно, толкова и невярно, тъй като гласувалите за евродепутати, всъщност отново изразиха предпочитанията си към политически сили, а не към личности. В този смисъл е вярно и че на последните избори победител нямаше и всички загубиха.

Демонстрирайки амнезия, министър-председателят Сергей Станишев от сутрин до вечер показва, че е забравил какво се случи с унгарския му колега Ференц Дюрчани, когато призна пред народа си, че е излъгал в предизборните си обещания. Случката бе особено драматична, тъй като извади на площада тълпи от протестиращи с искания за оставка и тези тълпи бяха разгонвани с полицейски сили... Ето това не трябва да забравят мандатоносителят Ахмед Доган, премиерът Станишев и придобилият най-много държавни имоти в света, под формата на лични, Симеон Сакскобургготски.
Слабият театър и неловкото мълчание на кабинета бе заменено с участие на хора от миманса, които трябваше да поемат недоволството на публиката. Така два дни бяхме принудени да слушаме как на Костадин Паскалев му били взели задграничния паспорт неправомерно и как още по-изненадващо този паспорт му е бил върнат. Като че ли някой се интересува от това!
Председателството на БСП, Изпълнителното му бюро, Висшия партиен съвет - какво да променят и кой за какво се бори. Всичко това бе тръснато на отвратеното гражданство с "утехата", че предстоял пленум на столетницата! По стар болшевишки обичай Сергей Дмитриевич мълчаливо пое ударите, тайно разговаря с този или онзи министър или партиец, а на публиката се подхвърлиха остатъци от огризки за някакви евентуални промени, но дали ще бъдат партийни или властови - никой не изясни конкретно.

Десните леви, както ги нарече икономическият експерт доц Чавдар Николов няма да променят нищо, тъй като във властта се останат вицепремиерът Ивайло Калфин, министърът на финансите Пламен Орешарски и заместникът му, Георги Кадиев. Този факт предопределя и бъдещето на държавата, тъй като с бюджета на Орешарски, който и да дойде на постовете на здравния министър Гайдарски и този на образованието, Даниел Вълчев, нищо няма да последва. Преплитането на партийна дисциплина с изпълнителна власт стана нагледен пример как един добър професионалист като проф. Гайдарски може да изпадне в очите на колегите си като слаб министър. Далеч по-логично и достойно щеше да бъде Гайдарски да си подаде оставката, когато видя какво се предвижда за здравеопазване в държавния бюджет, но партийната дисциплина на социалистите не предвижда подобен личен протест.

Не пленум, не конгрес, каквото и да се проведе - депутатите ще оцелеят запазвайки парламентарното мнозинство, ще оцелеят и хора от правителството, а дали ще има забележки в партийните книжки на този или онзи функционер на БСП или НДСВ - това отдавна никого не вълнува. Трите субекта на управляващата коалиция като един замениха политическите проблеми с партийни и така изместиха центъра на напрежението от правителството в партийните си централи. Едновременно с това от БСП заляха обществото с вътрешнопартийни проблеми, по който казус от ДПС и НДСВ замълчаха, за да печелят точки.

Ще има смени в правителството бе тиражирано в медиите, въпреки че кадровите промени не винаги водят до промени в политиката. А кадрови промени може да има и по върховете на партиите, което вече поставя на дневен ред въпроса: защо влязохме в Европейския съюз, след като отново живеем в режим - от пленум до пленум и от конгрес - до конгрес? "Ремонтът е неизбежен. Вярно е, че има повод, но на средата на мандата е хубаво да има малко разместване. И това става навсякъде - и на изток, и на запад, и у нас", коментира отиващият си правосъден министър Георги Петканов.
"НДСВ няма никакви основания за притеснение по повод евентуалния ремонт на кабинета, по простотата причина, че партията не е замесена в последните скандали заяви в Силистра министърът на образованието и науката Даниел Вълчев като уточни, че на конгреса в неделя партията ще направи своите изводи за участието си в управлението и анализ на резултатите от евроизборите.
На въпрос на радио "Хоризонт" има ли вероятност от смяна на курса Вълчев отговори, че НДСВ никога не си е позволявало екзотични завои и не се налага да го прави и сега. Що се отнася до учителските протести министърът заяви, че се правят разчети за увеличение на заплатите, но това може да стане не по-рано от 1 януари догодина и все още е рано за конкретни цифри.
На това му казват нахалство хората! Царедворците едвам успяха да вкарат един свой депутат в европарламента, но затова пък се оказа, че изобщо не се притеснявали за оставането си във властта поне до края на мандата. Шефът на предизборния щаб на хората на величеството, Николай Василев се разсея за оставка след изборния провал /както постъпи колегата му от БСП, Ивелин Николов - бел. Л. М./ и хора от "Врабча" съобщиха, че даже имал претенции да смени присъствието си от едно министерство с друго! Вместо да си ходи заради раздутата администрация и скока на заплатите на чиновниците му, Василев написа не зададено домашно за икономиката на държавата, с което даде заявка на оставане във властта.
На стола на министъра на правосъдието, където доскоро бе Георги Петканов по стар комунистически маниер ще бъде поставен изхвърчал от ръководството на партията функционер, като се сочи името на Пламен Панайотов. Т. е. провалените и нежелани партийци ще запълват дупки в изпълнителната власт! Както си беше по Живково време.

Друг е въпросът, че министър Петканов предстоеше да си отиде, след като се разбра за желанието на Брюксел да ни наложи предпазна клауза за правосъдието. С жеста си за оставка - министърът предпази партията на царедворците и отклони негативите от не извършеното в тази област. Но Петканов запази за партията на величеството това министерство с жеста да си отиде преди да го отстранят, което ще бъде отчетено където трябва и както трябва. С нов пост например.
Лидерът на ДПС, Ахмед Доган даде да се разбере, че смени на негови хора едва ли ще има, което не е изненада. След като Доган се е запътил към властта в държавата самостоятелно, има логика той да не признава, че има негови провалени хора в правителството. Така на заден план ще остане обяснението защо 40 на сто от обработваемите земи са пустеещи, няма да се разисква и защо щетите от наводненията Емел Етем ловко прехвърля на местната власт, никой няма да критикува министър Джевдет Чакъров за мудност и бездействие по важни проблеми в държавата. Доган е мандатоносител, но той не е политик, който поема негативи. В традициите на политическото му поведение 17 години вече е залегнала формулата да поема единствено успехите и да се разграничава от загубите и лошите резултати.

И тъй като друга характерна отлика на лидера на ДПС е да не мълчи, когато в тройната коалиция се решават кардинални проблеми - то той е готов с искания и нови претенции към партньорите си. Така вместо да поеме своя дял от негативите на управлението на правителството, Доган, с отвличащ маньовър ще предявява претенции към Сергей Дмитриевич и Симеон!
Смяна на министри или промяна на политиката на кабинета, какво ще бъде предприето - това никой от върховете в изпълнителната власт не иска да уточни или коментира, а точно тук е разковничето за оцеляването на правителството докрая на управленския му мандат. Доган няма да сменя свои министри или зам.-министри. Величеството вече води с един на нула с оставката, която заяви Петканов, и така дузпите отново ще се бият във вратата на премиера и лидер на социалистите - Станишев.

Царедворците отказват публично да коментират кой трябва да си отиде и кой да остане в кабинета, тъй като са в неведение за случващото се в държавата. Два дни преди партийния форум на хората на Симеон за предстоящия им трети, извънреден конгрес, спокойно може да се каже, че гласувалите за тях в евроизборите ще бъдат и делегати на партийния форум.

"Нямаме особен избор, защото сме я оплескали - не малко, а много" - тази фраза признание на освирквания социалист-премиер Ференц Дюрчани в България няма скоро да прозвучи, защото едно е да си бил под турско робство, а далеч по-различно е да си бил под австро-унгарско владичество. Но нашите политици не четат историята, те живеят с убеждението , че я пишат и са част от нея. Което пък си е лоша карма за българите.

"Никой в Европа освен нас не е правил подобни глупости - каза унгарският колега социалист на Станишев, Дюрчани. - Очевидно ние лъгахме през последните две години. Лъжехме всяка сутрин, всяка вечер." Нищо ново под слънцето бихме допълнили ние, българите. Дюрчани вече не е сам, в България се пръкна неговото повторение в лицето на премиера Сергей Дмитриевич. Разликата е в откровеността - идеологията и действията са същите.
Нито ските с министри социалисти, нито природата в Банско умилостивиха еврокомисарят Франко Фратини показаха последните събития. В интервю за електронното издание "Юръпиън войс" Фратини заяви, че е готов да активира предпазна клауза в областта на правосъдието в случай, че не установи напредък в реформите в двете страни, което означава, че в Европа няма да признават решенията на българския съд.

Управляващата коалиция бе щедро възнаградена в туширането на скандали и очаквания за оставки и от опозицията, доколкото може да се говори за такава в България. Докато при социалистите ври и кипи, от синята централа се чуха викове, скандали и лидерът на СДС и бивш водач на листа за евродепутати, бивш президент, бивш зам.-министър на правосъдието и бивш адвокат Петър Стоянов хвърли ключовете и изхвърча нервно от партийната централа. С което не развълнува особено колегите си по партия, а още по-малко пък избирателите си, които вече са един стадион хора.
На запад биха се намерили хора, които ще допуснат, че на опозицията й се плаща за цирковете в партиите, но ние в родината сме наясно, че това се случва спонтанно. Бягството на Стоянов бе толкова изненадващо, че нямаше време някой да се провикне: "Кажи си, Стоянов! Те ще те разберат!" Така отдясно бе осигурено веселие за електората, което пък даде глътка въздух за тресящите се от партийни борби социалисти.
Не се научиха как да подават оставки в тази страна! Един десен лидер, Иван Костов, два пъти министър на финансите и веднъж премиер, загуби на пролет, но обеща оставка наесен. Друг, пак десен лидер, с име Петър Стоянов - обяви, че си отива, но впоследствие се оказа, че е имал в предвид, че се прибира в къщи, но не и от партийната централа. И така, докато видя, че няма накъде и хвърли ключовете, тичайки.

В крайна сметка и двамата останаха в парламента, като депутати от политическата сила, в която заявиха своите оставки. Подобно на третия си другар, Стефан Софиянски, който също си събра багажа от партията, но не и от Народното събрание.
Четвърти политик, действащ министър на правосъдието обяви оставка, но след това стана ясно, че всъщност не си я е подал, а само си приказва за нея.

И докато си играеха на тука има - тука нема оставки, в Япония се самоубиха министър и негов бизнес партньор и то само заради подозрения че са замесени в корупционни схеми и практики.
Пети политик, шеф на мегаминистерство, на когото уволниха заместничката, а него пратиха в принудителен неплатен отпуск, се закани, че няма да си подава оставката доброволно. А както е известно - проявите на насилие в политическите централи отдавна не се практикуват.
Да го играеш вариант на Балканджи Йово - "Партия си давам, глава не давам" в 21 век, когато протръбихме надлъж и на шир, че сме в Европейския съюз - е меко казано далеч повече от политическо садо-мазо.

Кой ще лее сълзи, кой с кого и какво ще заменя или разделя - предстои да видим тепърва. Засега не ми остава нищо друго, освен да припомня думите на отишлия си без време класик Станислав Стратиев:
"Ние тръгваме за Америка и стигаме до Индия...
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол. У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол.
И гладен, И безработен...
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места...
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание."


 

В Сърбия мрат като мухи от бомбите с обеднен уран, а в родината виновните политици отново стягат предизборните листи!

От бомбите на НАТО горяха къщите на мирното населениеНАТО-вските бомби морят сърбите – под това заглавие днес излезе сръбския вестник „Вечерне новости”.

В него проф. д-р Слободан Чикарич, председателят на Сръбското дружеството за борба с рака пише за драматичното нарастване на броя на заболелите от злокачествени тумори в Сърбия, като посочва директно, че са виновни радиоактивните остатъци от НАТО-вските бомбардировки над страната през 1999 г.!

Според професора, уважаван специалист в страната си, тепърва се очаква бум на заболелите от рак, ако се вземат в предвид радиоактивните материали от бомбите с обеднен уран, останали на територията на страната.

Но да не забравяме, че българската граница и земите в Северозападна България бяха твърде близо до тези бомбардировки, които на всичкото отгоре, парламентът и правителството на Иван Костов разрешиха да се извършват с прелитане на НАТО-вски самолети над страната ни!

Авиацията на НАТО прелиташе през България с разрешение от парламента уж за еднократно прелитане!Над 1000 опасни снаряди са отстранени само четири години след тази война, а в няколкостотин килограма уран, които самолети на НАТО "подхвърлиха" в южната част на Сърбия през 1999 г., се съхраняват в хангари Института "Винча", съобщава изданието. Целеви места в близост до Враня, Буяновац и Прешево са почистени вече, но чак три или четири години след бомбардировките, като държавата е платила през предходната година анализ на почвата, водата и въздуха.

В същото време от другата страна на границата, българи съобщаваха за „внезапно” изсъхнали посеви и зеленчуци в градините си, но пиеха водата и се хранеха и продължават да се хранят все още с храната, която дават тези краища, защото никой досега не ги е предупредил, доколко опасно може да бъде това за тях!

Никой от политиците в България от 1999 досега не си мръдна пръста да изследва почва, въздух и вода в тези населени с българи погранични райони на Северозападна България, защото подобно изследване и анализ биха потвърдили тезата за тяхна голяма вина за отравянето на природата от авантюрата на НАТО.

Никой не води и статистика на раковите заболявания сред населението в тези райони, а още по-малко пък в района на Стара Загора, където се унищожаваха ракети, без да са наясно политици и военни за евентуални последици върху здравето на хората.

На политиците ни е комфортно да говорят за Чернобил и това, че БКП скри от населението опасността от радиация. В същото време за въздействието на обеднения уран, който са носили и хвърляли бомбите на НАТО силно се мълчи!

Публикация на на в.

„Сръбската държава е много уплашена от евентуално наличие на радиация, но понякога напълно игнорира този въпрос - казва Mилойко Будимир от "Винс", един от тези, които взеха участие в "прочистването" на полето от обеднен уран. - До април е имало бюджет за мониторинг, но тогава държавата е премахнала финансирането твърди Будимир. - Още няколко месеца работихме безплатно, но разходите са страхотни и ние трябваше да спрем.

Голяма част от храната се отглежда в южната част на Сърбия, но това не означава, че няма замърсяване. В първите три до четири години след края на бомбардировките, повече от хиляда частици на чист уран, всяка от които тежи 300 г, бяха разпръснати на места в Плачковица, Боровац Братоселце и Релян. Ако някой влязъл в пряк контакт с тях, неминуемо се очаква да има последици за здравето.

Слободан Петкович, пенсиониран генерал предупреди, че е в застой Програма за превенция, започна през октомври 2000 г., която включва предимно засилени мерки за наблюдение на здравето на местното население и войници, които са пребивавали в замърсените райони. В предишни години в тази Програма е участвала ВМА и други здравни центрове в Сърбия.

По време на първата инспекция на районите, които са били бомбардирани, при около 2000 войници и десетки цивилни граждани са били открити повишени нива на облъчване, чернодробни увреждания, като 300 души са били отделени във високо рискова група.

„Липсата на ресурси, политически пристрастия или някаква друга причина не може да бъдат извинение, за да се пренебрегват хората, които са защитавали земята си и те да бъдат оставени да живеят в области, които са замърсени, не по тяхна вина за така възникналата ситуация, която се оказва вредна за здравето - казва генерал Петкович при представяне на книгата "Престъпление във войната, геноцида в мир. - Трябва да се каже истината и какво предстои, особено в бъдеще, когато можем да очакваме увеличение на заболяванията, произтичащи от излагане на въздействието на обеднен уран.

И минимална доза на йонизираща радиация, излъчвана от радиоактивни материали, при вдишване или по друг начин въведени в организма може да доведе до злокачествен тумор и генна мутация твърдят учените.

50 на прах и отрови

В Сърбия са пуснати 15 тона обеднен уран и плутоний, според данни от книгата "Престъпление във войната, геноцида в мир" на генерал Слободан Петкович. Голяма част от този уран се превръща в радиоактивен прах, който е бил подет от въздушните течения на Балканите. - Голямата на натрупаната в страната радиоактивност от спуснатите бомби с обеднен уран е влязла във водата, растенията, животните, и ще остане за много дълго там, до 4, 5 милиарда години! – пише Петкович и потвърждава проф. Чикарич.

От 2001 г. до 2010 г., броят на новите случаи на карциноми сред местното сръбско население се е увеличил с 20 на сто, а смъртността се е повишила с 25 процента.

Генералът в пенсия Слободан Петкович в разговор с репортерите на „Вечерне новости” обяснява, че самолетите на Алианса са извършили 112 бомбардировки над 119 населени места в страната, при които били използвани боеприпаси с обеднен уран.

"Така нареченият "сребърен куршум" със сигурност носи смърт на онзи, който е поразил, а този, който е вдишал дори частица от праха му, ще умира дълго без да може да стори нищо", подчертал Петкович за ежедневника.

България е единствената страна, която влезе в Европейския съюз без да знае какво е договорила Меглена Кунева!

Надежда Михайлова  България е единствената страна, която прие Споразумението за разполагане на американските бази, без някой да го е чел?!

Заседанието по ратифициране на Споразумението за разполагане на американските бази на българска територия не бе предавано по телевизията.

Какво прие външният министър Ивайло Калфин, пред какво принуди да клекне парламент, правителство можете да видите от стенограмата от това заседание, която публикувам със съкращения:

{edocs}basi1.doc,600,400,link{/edocs}

Като започнем от правителството на Иван Костов, който отново се кани да влезе в парламента, не изпускаме Надежда Михайлова, която бе в дъното на Плана „Подкова” според редица български издания.

Има ли българска следа в ударите на НАТО по Югославия?

Спорната връзка между Надежда Михайлова и мистериозния сръбски план "Подкова" за прочистване на Косово потвърди лично ексминистърът на външните работи на Германия Йошка Фишер в интервю за e-vestnik. На въпрос за практическите измерения на съвместната им работа Фишер отговаря: "Тя /Надежда Михайлова - бел. ред./ ни даде информация за плана "Подкова", според който сърбите бяха започнали етническото прочистване, и това даде повод за нападението на НАТО. (...) подаването на тази информация бе доказателство колко добре можем да работим заедно. В конкретния случай данните не бяха съвсем прецизни, но, от друга страна, при създадената ситуация двете правителства трябваше да си сътрудничат и те го правеха."

Премиерът от 1999 година Иван Костов с мълчаливо съгласие по бомбардировките на НАТОДали Михайлова дава папката с плана „Подкова” без Иван Костов да знае за това – не се наемам засега да гадая, тъй като информацията може да се получи единствено от служители от тогавашното Военно разузнаване.

Факт е, че вследствие на тази папка НАТО-вските самолети нападат Сърбия и пускат своите бомби с обеднен уран – престъпление, което няма аналог в най-новата ни история!

 

В средата на януари 2001 година Европейският парламент прие Резолюция за преустановяване на употребата на муниции с обеднен уран, докато не бъде извършено проучване от независими експерти относно потенциалния риск, който този вид оръжие представлява за здравето на човека, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.

Но злото вече бе сторено в земите около българо-сръбската граница!

Ето тази Резолюция:

Резолюция на Европейския парламент относно оръжията със съдържание на (обеднен) уран и тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда - към забрана за използването на подобни оръжия в световен мащаб

Решението в ЕП бе подкрепено от 394 от общо 626-те депутати от Европейския парламент. Те гласуваха резолюцията, независимо че 19-те страни-членки на НАТО отхвърлиха твърдението, че има доказателства за връзка между мунициите с обеднен уран и заболяванията от рак сред войниците, служили в Косово и Босна. Все пак евродепутатите отхвърлиха призива на групата на Зелените за незабавна забрана на използването и опитите с оръжия с обеднен уран. Резолюциите, които се приемат от Европейския парламент в Страсбург, нямат задължителен характер за правителствата на страните-членки на ЕС.

Междувременно представители на Програмата на ООН за околната среда оповестиха, че части от боеприпаси, които са намерени в райони на Косово, обстрелвани от НАТО през 1999 г., съдържат обогатен уран от инсталации за преработка на ядрени материали. Ръководителят на групата експерти на ООН Пека Хаависто каза, че там е била открита "една много малка частица" материал, който се използва в ядрени реактори и е бил рециклиран, предаде Асошиейтед прес.

Уран 238 излъчва алфа-лъчи, които не могат да преминават през кожата, каза пред в. "Интернешънъл Хералд Трибюн" д-р Майкъл Тън, който ръководи епидемиологичните изследвания на Американското раково дружество. Радиацията, която причинява левкемията, а именно гама-лъчите и хикс-лъчите, прониква в тялото и достига костния мозък, като уврежда клетките. Уран 235 излъчва гама-частици и това е едно от причините той да бъде толкова опасен, обяснява д-р Тън.

Американският човек в българското президентство Петър СтояновПомните ли как, така нареченият ни президент Петър Стоянов с анцуг тичаше и се появи при къщата с разрушен покрив в Горна баня?

Той също беше поддръжник на НАТО-вските бомбардировки, но никога не отвори и дума за мониторинг на българското население от пограничните райони в Северозападна България! Какво го интересува Стоянов дали са облъчени там българите и кога ще умрат? Той нали си уреди с послушанието пред Големия брат, САЩ да попадне в редица образувания като Трилатералната комисия, Световния съвет по петрола и прочие, които го вдигнаха на върха на тези, които решават съдбата на света?

Евродепутатът Ивало Калфин, бивш външен министър и бивш кандидат за президентОт 1999 година нито Иван Костов, нито Симеон Сакскобургготски, нито Станишев, Доган и Симеон, нито Бойко Борисов не се сетиха за здравето и съдбата на българите от северозападните погранични райони.

Всички те отново са готови да яхнат българите следващата година на парламентарни избори, докато раковите заболявания зачестяват и никой от политиците ни не отваря и дума за пари за изследвания и анализ на почва, вода, въздух и население от пограничните райони, защото ще лъсне вината им!

Не може да се мине зад гърба на живота – казва един герой на Йордан Радичков, Давидко.


Това е.
 

Три момента бяха запомнящи се за правителството в края на изминалата седмица последната преди преди Коледа:

  • Окончателно стана известно, че изборите 2011 бяха манипулирани;
  • Освиркваха премиера за пореден път;
  • оценката по индекс демокрация, поръчана от списание „Икономист” на авторитетния институт The Economist Inteligence Unit ни постави сред страните с проблемна демокрация.

Събития твърде неочаквани, ако ги свържем с резултатите от изборите и убеждението на управляващата клика на ГЕРБ, че народът ги обича, одобрява политиката им и ги иска още във властта.

С гласовете на гласувалите 40 на сто български граждани бе извършена тотална манипулация, което при вот се нарича фалшификация на изборите и резултатите от тях.

Дали изборите 2011 не бяха загубени от ГЕРБ и точно това прикриха манипулациите и отказът да бъдат касирани те?

Абсурдно би било да приемем, че една кметица на София бе избрана действително, след като се бе извила опашка от чакащи председатели на изборни секции с чували бюлетини пред зала „Универсиада”, а в същото време вътрешният министър обяви, че кметът на София е от ГЕРБ! При все още непреброени бюлетини!

„Изборите приключиха. Нека сега да се концентрираме върху това, което да се прави по места за в бъдеще. В условията на криза всички заедно трябва да работим”. Това заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в отговор на въпрос на депутата от Коалиция за България Георги Пирински.

Пирински обяви от парламентарната трибуна по повод случващото се по време на Избори 2011: „На много места в страната сплашване, мутри с черни джипове плашеха гласоподавателите да дадат вота си за кандидатите на управляващата партия ГЕРБ”.

„Г-н Пирински, призовавам ви да не поставяме повече въпроса с изборите, защото както казахме – те вече са отминали и цифрите говорят за това кой е победител”, добави още вътрешният министър.

След изборите тутакси се появиха и клакьори като юристът Александър Джеров, който макар и професор произнесе абсурдното:

„Щеше да бъде срам за България - да бъдат отменени изборите за президент, защото веднага щяха да кажат „Ето, в България до къде я докарахме – не могат да си изберат законно и един президент”. Това е удар срещу България и слава Богу, че Конституционният съд не възприе аргументацията в жалбата...

... „По този начин изборът приключва. Хората си дадоха вота, бяха преброени гласовете, ЦИК обяви своето решение. Конституционният съд потвърди това решение и разговорът приключва. Имаме си конституционно законно избран президент и вицепрезидент за следващите години”, коментира проф. Александър Джеров.

Намирате ли разлика между казаното от Цветанов и думите на Джеров? Вероятно с начина на изказ, свързан с разликата в интелигентността.

Дали опозицията ни ще бъде в състояние да се бори за предсрочни избори, или отново ще чакаме и оставим времето да реши това, което законите и гражданите не успяха?

България заема 52-ро място по индекс на демокрация в годишната класация на авторитетния институт The Economist Inteligence Unit. С този показател България влиза в категорията с проблематична демокрация.

Изследването е по поръчка на списание "Икономист". В него се изследва състоянието на демокрацията в 167 държави по света.

Критериите, по които са оценявани държавите включват въпроси относно честното и свободно провеждане на избори, сигурността на гражданите, свободата на словото, намесата на външни фактори в управлението на страната и др. Фактори по които властимащите няма как да измислят опровержение. И реакциите на гражданството не закъсняха:

  • освиркаха премиера Бойко Борисов в Разград, където на 25 септември бе отишъл, за да присъства на футболен мач между местния „Лудогорец” и Левски”;
{youtube}GBHVPw-EZXs{/youtube}
  • освиркваха го в любимата му зала „Арена Армеец”, на състезание по Световен шампионат по мотокрос.

Пропускам освиркването в зала „Универсиада”, което правителството лекомислено пренебрегна в след изборната нощ, А това освиркване беше знаково, тъй като беше съчетано с викове „Мафия”.

Арогантността на кабинета вече бере горчиви плодове още повече след стачката в БДЖ и демонстрираното безпардонно отношение на ръководството на Холдинга и още по-безпардонното изявление на Симеон Дянков, че печелившата част от БДЖ – „Товарни превози” ще се продава – което означаваше, стачкувайте си – ние си продаваме и железници в България може и да няма?

Уви, това не бе единствената арогантност на управниците: те излъгаха най-нагло зърнопроизводителите с над 200 млн преди изборите, които след вота бяха оттеглени.

Правителството на ГЕРБ се отнесе твърде високомерно и към синдикатите и дадени обещания за пенсионната възраст, като пренебрегна всичко обещано и самоволно, газейки закони си прие исканата от Дянков по-висока възраст за пенсиониране. По същия начин премина и гласуването в парламента на бюджет 2012, който е като домашно на повтарач счетоводител. Със самоувереността, че са недосегаеми от ГЕРБ отхвърлиха ветото на президента за пенсионната възраст, наричайки тъпите си и необосновани промени, правени на крак – „пенсионна реформа”.

Цялото това дефилиране на пожарникарско-физкултурната клика доведе до последните събития: освиркване, спонтанно недоволство от гражданството, които вече не крият недоволството си и ясно го изразиха в подигравките по връчване на титла „почетен член на СБХ” на Борисов, устремът му да стане „Футболист на годината”, а в различни градове на страната горяха всяка нощ автомобили, въпреки задържани заподозрени.

Диктатурата на тъпоумието, простащината, и безпардонността, съчетани със самодоволство и управленска слепота вече очертават пътя назад и надолу за едно управление на организирана престъпност, съчетано с еднолична диктатура.

Да се подиграваш на цели съсловия, обричайки ги на мизерия е не само недалновидно, но е рисково хлъзгаво за една власт. Студенти, съдии, адвокати, пенсионери, лекари, инвалиди, полицаи, железничари, хронично и тежкоболни, военни, ДАНС, зърнопроизводители, безработни са като цифра доста повече от числото на обявените за гласували в полза на власт имащите. А тези, които са се излъгали да пуснат гласа си за ГЕРБ – то със сигурност вече горчиво съжаляват за това и едва ли ще повторят.

В тази обстановка, обслужващи властта журналисти не крият пристрастията си и изпадат в жалко ситуации в разговор за властта и бъдещето на нацията. Показателно в това отношение е, страданието на Бареков, симптоматични са напъните на една Люба Кулезич, Мирослава Кортенска и още от така наречената медийна "колегия".

Тези, които леят дитирамби за режима на ГЕРБ получават бонбонче и други облаги, тези, които си позволяват да я критикуват и задават неправилни въпроси – или остават без работа, или галениците на управляващата клика ги нападат ката ден с каквото могат.

Така се стигна до освиркването от страна на 10 000-дната публика в зала „Арена Армеец” колчем се споменеше името на премиера или финансовия министър Дянков. Организаторите на шоуто „Нощта на скоковете” явно не се усетиха от закономерността и при всяко споменаване и повтаряне на името на премиера беше съпътствано с бурно освиркване.

По този повод председателят на Българската федерация по мотоциклетизъм Богдан Николов оцени публиката като "тъпа". Защита за Борисов се опита да изрази и Румен Петков, но нещо не му се получи и освиркването продължи.

Да не уважаваш законите в държавата, която ръководиш, да обиждаш и назидаваш парламента, който те е назначил за премиер, да приемаш желаното за действително и да си високомерен с гражданите на страната и тегобите им, да налагаш мнение и решения еднолично, да не се интересуваш от общественото мнение – това поведения рано или късно щеше да получи своя негативен резултат. И ето, той е налице: освиркване, протести, палежи, неподчинение – това се очакваше. Явно в книжката за Винету липсва законът, че физическите натрупвания водят до качествени изменения.

Резултатите от изследването, поръчано от „Икономист” обединяват държавите в 4 категории – абсолютни демокрации, проблемни демокрации, смесени режими и авторитарни режими.

България е сред страните с проблемна демокрация: като Португалия /27-мо/, Южна Африка /28-мо/, Франция /29-то/, Словения /30-то/, Италия /31-во/, Гърция/32-ро/. Полша е на 45-то място, Унгария на 49-то, Хърватия - 53-то, Румъния - 59-то място. Македония е на 73-то място, а Черна гора на 74-то, Албания на 87-мо място и е вече в списъка със смесен режим, където влизат още и Турция - 88-мо място, Босна и Херцеговина - 95-то и Ирак на 112-то място.

Накъде се е запътило това правителство след „съкрушителната” си „победа” на изборите 2011? Посоката е една – назад и надолу, обратното броене започна с манипулираните избори на Цветан Цветанов...

За ускорението в падането на ГЕРБ от власт ще помогнат не яловата опозиция, не критиките, които режимът на ГЕРБ пренебрегва, а финансовото фиаско на ЕС са факторите, които, съчетани с бюджета на Дянков ще удари непоклатимата власт на диктатурата на Борисов.

Защо освиркват Борисов след като „народната любов” гласува за него?

Защо го освиркват където се появи, след като политиката, която води била правилна?

Опасно близо с Иван Костов или къде си тръгнала, Диана Н.?

Административна реформа – не се извършва, здравната беше отложена, в образованието нещата са трагични, правителството не се справя със задължението си да осигури спокойствие и ред в държавата, борбата с престъпността е все още в лозунгите и декларациите на учтивост от страна на висши чиновници от американската администрация...

Вижте разговора на Диана Найденова с Иван Костов:

{edocs}kostov-diana.doc,600,400,link{/edocs}

Илюзиите на властта – дали управляващата клика ще осъзнае най-после, че илюзиите не са реалност, а нещо, което не съществува?

Кой до кого беше опасно близо - май Диана Найденова опасно не си направи правилно сценария, изправяйки се пред Костов, щом си позволи да го манипулира. Него, този, който е създал манипулациите във властта!

За съжаление на Найденова и тази, които й дават интифа да се държи като възпитателка с един политик от ранга на Костов, точно с него тя не трябваше да рискува и да говори неща от рода на:

...Когато чуете бившия премиер, какво си мислите?

... с Вас ще затворим календара на 2011-а, винаги, когато говорите от парламентарната трибуна, говорите сякаш сте ментор. Давате не просто съвети, Вие казвате как трябва да се постъпи ... Така не се държи никой друг лидер, впрочем...

или

Водещ: Вие искате ли да бъдете полезен на правителството или искате да демонстрирате, че сте по-компетентен от настоящия министър-председател?

Иван Костов: Няма нужда да демонстрирам, че съм по-компетентен. Аз мисля, че това се вижда. Няма нужда да се демонстрира.

...

...Не мисля, обаче, че държавник от Вашето качество трябва да казва това от национален ефир, при все, че неколкократно шефът на Централната банка е заявявал, че тези банки са самостоятелни само по себе си, оттук капитали не се изтеглят. Защото, знаете, че банка се убива с вестник...

И прочие и прочие...

Ех, Диана, къде остана "опасното" ти близо, когато се озова до политик от ранга на Иван Костов!

 

 

Нещо предстои да се случи в „Труд”, „24 часа” и „168 часа” след продажбата им...

Продажба и покупка на едни от най-тиражните вестници в българското медийно пространство в навечерието на изборите? Има ли връзка? Германска медийна групировка продава на дъщерната фирма на австрийска компания, с инвестиции в медии в Холандия – най-тиражните български вестници – „24 часа” и „Труд”, както е седмичникът „168 часа”.

Кой купува печатни издания, пък били те и най-тиражните в една държава преди избори, за да запазел плурализма и свободата на словото, които присъстват по-своему в двата български вестника? И то в условия на рязък спад на тиражите на печатните издания и бурното навлизане на интернет медиите? Кой го прави и то преди избори и то не безплатно? В чия полза от политическия спектър?

Малко от бурното минало...

Какво ще каже днешният зам.-главен прокурор и шеф на Следствието Бойко Найденов, бивш софийски градски прокурор за един от новите собственици на пресгрупата, Любомир Павлов? Та нали преди пет години Найденов издаде заповед за арест на Павлов за 72 часа, тогава председател на Надзорния съвет на Общинска банка за престъпна безстопанственост и престъпление по служба?

Всъщност акции на банката бяха прехвърлени дотолкова, че в един момент Общинска банка притежаваше 70 на сто от акциите, но на практика нямаше блокираща квота, тъй като член на УС на „Софстрой” купи акции, но с една подробност – че въпросният гражданин се оказал, близък на съпругата на Павлов. Оттук нататък думата за решения на Общинска банка щеше да има не друг, а самият Павлов! Стигна се дотам прокурорът Найденов да прикани Любомир Павлов да възстанови предишното разпределение на акциите!

От ареста Павлов се озова в болница, и не след дълго видимо се оттегли от хоризонта.

Все пак четири години преди този арест и обвинения, Любомир Павлов преживя тежка катастрофа на магистрала „Тракия”, от която по чудо оцеля!

По историите с ареста от 2005 година, самият Любомир Павлов си нае за адвокат известният Илиян Василев, благодарение на защитата на когото доста граждани с тежки обвинения оттърваха затвора?

Павлов има едно интересно пътуване до Русия от 1997 година за някаква съвместна дейност на общинската банка или застрахователна компания, за което изведнъж спря да се говори.

Павлов не говори и за времето на Краун медия и защо свърши толкова бързо.

Къща на Ривиерата, натиск на Иван Костов съпругата на Павлов Диляна Грозданова да не работи в БНТ, син, който учи в Лондон и още много интересни факти от семейството на Павлов-Грозданова излязоха преди време.

Към днешна дата

Според изнесеното на пресконференцията от новите собственици на 15 декември – връзка на сделката с изборите нямало, защото преговорите по покупката започнали още преди година. Плоско и неубедително.

Симптоматично, на пресконференцията, двамата главни редактори – Тошо Тошев и Венелина Гочева бяха поставени встрани от новите собственици, отделно от тях. Тошев – видимо недоволен, Венелина – с лице, които не изразява нищо.

Христо Грозев, легитимирал се като един от собствениците на новата пресгрупа, идващ от регистрираната във Виена компания "BG Printinvest GmbH" призна, че преди сделката са били водени преговори с ТВ Европа, но невъзможността да се излъчва ефирно ги принудила да се откажат от идеята.

Вчера "ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Принтинвест" /дъщерна на виенската „БГ Принтинвест ГмвН” обявиха, че са подписали споразумение за продажба и покупка на всички активи на германската медийна група в България. На пресконференция днес, Грозев изброи активите, които са били закупени подробно – списанията на пресгрупата, печатницата и фирмата за разпространение „Стрела”, но той и останалите нови собственици отказаха да съобщят стойността на сделката, позовавайки се на искането на ВАЦ за запазване на конфиденциалност на сумата.

Сред новите собственици е: Любомир Павлов, лекар, но по-известен като бивш член на СДС, съпруг на журналистката Диляна Грозданова и дете на активни борци, заедно с брат си Юлий Павлов, работеше в Столична община. В края на миналия век Павлов се опита да се прави на вестникар с в. „Експрес”, което се оказа несполучливо.

Дружеството, нов собственик на вестниците от пресгрупата, е австрийско, инвестира в медийни проекти в Холандия, и в него учредители са: Карл Хабсбург /управител/, Даниел Руц и вече споменатия Христо Грозев. Към него като собственици се прибавян Огнян Донев от Соффарма, но тук участва като физическо лице, както и Любомир Павлов.

Апропо, през месец август 2008 г. бе съобщено, че Любомир Павлов влиза като акционер във „Соффарма”...

обявиха, че ще оставят шефовете на двете медии, но не уточниха като какви, Огнян Донев обяви, че участва в сделката като физическо лице,

Една медия е професионална когато се сменя собствениците но не и политиките – каза пред Сашо Диков все още главния редактор на „24 часа”, Венелина Гочева. - Аз съм човек който казва истината, Много искам новите собственици да бъдат добри като предишните от ВАЦ и да правят по-добър мениджмънт препоръча Гочева и по повод ширещото се мнение, че върви с победителите и хората от върховете на властта уточни: „Това че отразяваш един премиер не значи, че се слагаш”.

Дали е случайно тогава, че днес няма и ред в „24 часа” по освиркването на зам.-министъра на културата Митко Тодоров, което се случи за първи път откакто ГЕРБ е на власт? Мястото на освиркването бе залата, където се състоя концерт на ФСБ и се случи когато зам.-министърът реши да прочете приветствие от премиера Бойко Борисов! За това първо за ГЕРБ освиркване няма и ред в „24” часа” днес...

Другият главен, Тошо Тошев каза на Сашо Диков: „Аз нямам началник и съм главен редактор и ще бъда главен редактор, докато ме оставят да работя... Нахлуването на Интернет бие всички медии, Създава се ново поколение на читатели и потребители – става една Вартоломеева история...

Тошев допълни: „Аз твърдя, че моят вестник, на който аз съм главен редактор не се слага на никого....”

Ще продаде ли дяла си от 6,7 процента – Тошев призна, че още не е решил, но решението му зависело от това какво ще му предложат новите собственици.

Христо Грозев, един от новите собственици каза след пресконференцията – трудно се управлява медия по време на криза. Той обясни, че в Грузия, с приятели са създали две музикални радиа – едното от които е било младежко.

Каква ще е съдбата на двата вестника след смяната на собствениците, ще има ли съкращения на колеги журналисти? Ще запазят ли главните си редактори? Ще има ли сливане на вестниците, най вече след изборите?

Грозев заяви: „Ние започнахме тази сделка преди една година – не знам как изборите могат да повлияят на случващото се. По-скоро е реално, вестниците да са тези, които могат да повлияят на бъдещите избори...

На въпрос как приема днешния министър-председател Грозев не пожела да каже какво мисли за Бойко Борисов.

 

* Оставките в ДСБ са в стил "Овчаров" - вместо оставка - дълъг отпуск

Ръководството на ДСБ подаде оставка ден след изборите за евродепутати разпространиха информационните агенции. Това се случи след като вечерта след изборите лидерът на ДСБ Иван Костов избяга от НДК. Той и водачът на тъмносинята листа Константин Димитров дойдоха за малко пред събралите се журналисти в Двореца на културата, за да дадат кратко изявление и побързаха да се върнат в партийната централа. От щаба на ДСБ обясниха, че Командира няма да дава брифинг след изборите, а това ще стане днес в централата на "Карниградска". Костов и Димитров с появиха с парламентарния "Мерцедес", цвят "металик", който ги изчака на паркинга, докато говореха с журналистите, и след това отново ги върна към централата.

Днес, след пресконференцията на ДСБ, цялото ръководство на Демократи за силна България, начело с лидера на партията Иван Костов обяви, че е в оставка до 15 септември, за когато е насрочено Национално отчетно изборно събрание, на което ще бъде избрано ново ръководство. Това предаде репортер на Агенция "Фокус". На журналистите беше съобщено, че до 15 септември ръководството ще продължи да изпълнява своите задължения. До тогава предстои да бъде направен пълен анализ на грешките. Възможно е да има и промяна в Устава на партията, ако това е необходимо. Костов обаче бе категоричен, че смяна на курса няма да има.

В оставка след изборния крах е и водачът на листата на ДСБ Константин Димитров, който заяви, че поема цялата отговорност за неуспеха на тези избори. "Съжалявам, че посланията ни не достигнаха до сърцата и умовете на повече избиратели", посочи Константин Димитров.

"При загуба или изборна катастрофа - си подаваш оставката. За да покажеш, че си европеец, че не си лъгал в изборната кампания, че и в политиката има морал", посочи Александър Йорданов. "Проектът ДСБ не е грешка. Друг е въпросът дали ще докажем пред хората, че това е така. Ние сме пред голямо изпитание," каза още лидерът на ДСБ Иван Костов. По думите му, най-голямата грешка на неговата партия била, че избирателите не ги припознавали като алтернатива на управляващата коалиция. "Хората припознаха като такава алтернатива ГЕРБ и "Атака", което както се оказа, ръководството на ДСБ в оставка не споделяло.

Според Иван Костов, ако е имало нещо положително, което да се е случило на тези избори, то било, че БСП и НДСВ са загубили сериозни позиции. "Това все пак е един звън на камбана", посочи Костов. Лидерът на ДСБ обяви, че партията му е готова за открита дискусия за състоянието на дясното, за да се намерят правилните политически решения, които да отговорят на очакванията към десницата.

Според Веселин Методиев, заместник-председател на ДСБ, сериозният начин на говорене на партията и отказът от влизане в корупционни схеми били причини за неуспеха на тези избори, позиция, която може би се отнася до днешно време, но не и за периода, в който хората на Иван Костов бяха във властта. "Това, което установих, че липсва и на СДС, и на ДСБ, е ССД", каза винаги бодрият и неуморим Стефан Софиянски, докато бившата земеделска лидерка Анастасия Мозер направо изплака, че я боли за разпада на старата десница след тези избори. По думите на Мозер партийната политика на изолация довела до краха на ДСБ и СДС на тези избори, но въпреки кризисните резултати имало още светлина в тунела и за тях. От тук нататък трябва да си направим равносметка", категорична бе Анастасия Мозер.

"Посланията и водената в последно време политика на СДС ни доведе до това положение. Така народния представител от СДС Димитър Димитров коментира пред Агенция "Фокус" катастрофалното представяне на партията на изборите за евродепутати. Според него СДС не е направила достатъчно, за да обясни на хората същността и важността на изборите за евродепутати. Димитров коментира още, че "все още в България има голяма липса на личности" и това е довело ГЕРБ на върха.

Далеч по-образен в изявлението и коментарите си бе проф. Михаил Константинов, който заяви в интервю на Стела Стоянова, взето преди да приключи изборния ден.

По отношение на краха на десните Константинов каза: "По принцип в политиката оставки се подават за много по-малки неща. Част от избирателите на ДСБ и СДС очевидно са гласували за ГЕРБ, Няма къде другаде да е преминал техният вот, защото БСП почти си взе своето. "Атака" е мобилизирала и националистически, и един леко червенеещ вот от хора, които не са в твърдото ядро на червения електорат.

... Големи успехи сякаш няма, има големи катастрофи за партиите в дясното пространство. Общо двете я имат един мандат, я не. По-скоро за мен НДСВ отбеляза своеобразен успех, тъй като почти сигурно ще има мандат.

Що се отнася до управляващата коалиция, проф. Констатинов подчерта: "Досега там плюскаха с лъжица в конфигурация 8:5:3. Сега ще плюскат с лъжица в конфигурация 8:4:4. ДПС ще вземе част от властовия ресурс, тоест от лъжицата на НДСВ. Но не много, за да не ги уплашат. И "царистите" вече ще плюскат с по-малка лъжичка.

Според професора може да се приеме, че Доган се храни от неуспеха на коалиционния си партньор. На Доган също му се даваха три до четири мандата, той вероятно ще има четири. В районите с турско население очевидно гласуването е най-активно и аз оценявам високо това, че там нямаше автобуси. Ако бяха дошли рейсове от Турция, нямаше да ги пуснат да гласуват, само щеше да има скандал. Просто Доган компенсира 50 000 гласа от Турция с мобилизация на циганския вот и на своя електорат.

Ще има ли кадрови промени в правителството в зависимост от разултатите на вота?

Вечерта след края на гласуването, изпратеният в принудителен неплатен отпуск министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров коментира излизащите резултати така: "Не мисля, че всеки междинен резултат трябва да води до промени в държавата. "Ако отчитаме резултати в София например, трябваше да имаме нов кмет", лаконичен бе Овчаров.

На въпрос - дали резултатът на БСП е повлиян от скандала между него и директора на Националното следствие Ангел Александров, Румен Овчаров каза само "може би". "Очевидно някои политически сили концентрираха предизборните си кампании само върху скандали и постигнаха резултат", заяви Овчаров, но не пожела да конкретизира. "Не съм правил аз скандала, за да поемам лично отговорност" - бе категоричен той.

По думите му - нямало нищо лошо в това, че резултатите на ГЕРБ и БСП на тези избори са почти равни. В същото време проф. Михаил Константинов изрази точно обратното становище: "Аз не виждам под каква форма господин Румен Овчаров може да се върне в този кабинет със или без този вот. Факт е обаче, че скандалът не се отразява до този момент особено тежко на вота за БСП. Те запазват, поне към този час данните сочат така, това съотношение, което имат в парламента - една трета са в българския парламент, вероятно ще запазят една трета и в еврогрупата на България. Е, може би са се надявали да им станат седем мандатите, но скандалът да е попречил на това. Това още веднъж показва категорично, че червените разчитат само на твърдия си електорат и не привлякоха никакъв вот отстрани. А този електорат не се интересува от никакви скандали, не зависи от нищо и си пуска бюлетина за БСП, дори ако ще камъни да падат от небето.

* * *

И ако в ДСБ на Иван Костов обявиха за подадени оставки, които ще влязат в сила чак през есента, то в СДС нещата изглеждаха съвсем различно. "Аз съм имал много тъжни вечери, тази вечер е една от най-тъжните. За нас от СДС резултатът е разочароващ, въпреки че, държа да подчертая, убедени сме, че ще имаме един евродепутат. Но нямам основание да бъда доволен. Това каза пред Дарик лидерът на СДС Петър Стоянов".

Резултатите от изборите са разочароващи, независимо, че продължавам да вярвам, че СДС ще има един депутат в ЕП, каза Петър Стоянов. Причината Стоянов да пожелае силно едно депутатско място бе, че той бе водач на листата на СДС и вече се виждаше в Брюксел и Страсбург на работа, мечти, които изборните резултати сринаха като свлачищата напоследък в страната.

И ако в горните изявления на Стоянов има някакъв разум, то следващото е необяснимо от където и да го погледне човек. "Случи се това, което предупреждавахме - българският народ демонстрира отвращение към начина, по който се управлява. Почти 75 на сто от българските граждани демонстрираха такова чувство. От това се възползваха хората, които управляват и смея да кажа, че от тук нататък българският политически модел ще бъде много сериозно нарушен - заяви лидерът на СДС, Петър Стоянов. За стопения няколко милиона електорат от поддръжници на СДС Стоянов не обели и дума, нито за причините това да се утвърди като трайна тенденция в последните години от прехода. Така отново станахме свидетели как някои от доказано непотребните имат навика да се превръщат в непрекъснато потребни, а това е най-краткия и сигурен път към дъното, което завлича не само хора, но и цели партии.

"Години наред хора в сянка твърдяха, че всички политици са маскари. Някак си успяха да го внушат в най-чистия му вид по време на тези избори. От тук нататък в България избори ще печелят партиите, които имат фанатизиран и съвършено безкритичен електорат и тези, които успяват да акумулират много пари, за да ги влагат в пищни предизборни кампании", каза Стоянов в желанието си да оправдае собствената си лидерска безпомощност, суета и опит да се прехвърли вината от болната глава на не толкова болната.

На въпрос на журналисти дали това е крахът на десницата Стоянов стигна до абсурдни умозаключения като каза, че няма никакво съмнение, че десницата се е представила много зле, защото лошото управление на коалицията е нещо, което вече и децата знаят. Според Стоянов, големият проблем пред българската политика от тук нататък ще бъде десницата да се съвземе, за да противостои като една автентична десница на това, което се случва в България.

Попитан дали ще има оставки във връзка с резултатите от изборите, Стоянов каза, че смисълът на една оставка е с нея да се помогне на собствената партия. "СДС ще има свой представител в Европейския парламент след окончателното преброяване на гласовете. Ако така се защитават интересите на България, както досега няма да получим това, което очакват българските граждани от нас", повтори след лидера си и Красимир Каменов, член на НИС на СДС. "Ние имаме нашата вина за това, нашите гласове са разпиляха", каза още той.

Далеч по-трезв и прагматичен в следизборния си коментар бе Александър Йорданов: "Сега могат да се изприказват много приказки и за това, защо така се е случило в българското дясно. Народът ли не разбра десните лидери Костов и Стоянов, те ли не разбраха народа, но всичко това ще бъде преливане от пусто в празно. В политиката е важно не какво политикът мисли за себе си, а как избирателите го оценяват. Факт е, че политици като Костов и Стоянов, при цялото ми уважение към техните заслуги за България и демокрацията, допуснаха сериозни политически грешки. И преди всичко отъждествиха своите партии със себе си", коментира Йорданов. Според него, в СДС дори открито се е внушавало, че само ако Петър Стоянов бъде водач на листата, партията има шанс.

"Това беше недемократично, непартийно, по-същество страхливо и грешно мислене. Иначе няма съмнение, че и Костов и Стоянов имат високо мнение за себе си. Както и че е безспорен фактът, че техния конфликт преди години отвори политическата врата пред НДСВ - констатира горчиво Йорданов. Така реално бивши десни лидери показаха, че хоризонтът се разширява трудно пред недалновидните политици, особено, когато те са лишени от реална самопреценка. Изпразнените от състоятелност и съдържание спекулации винаги да се прехвърля вината върху други политически субекти и събития се изроди напоследък в опозиционна логорея, която заливаше медии и гласоподаватели, което без спорно ги обезсърчи и отвърна от толкова енигматичната в близкото минало синя идея. Факт, който лидерите или не отчетоха, или не пожелаха да забележат, а оттук дойде изкривяването на образа на бившите сини и партиите им в очите на доскорошните техни поддържници.

"Проблемът с моето оттегляне не е проблем. Станах лидер на СДС, като заявих, че нямам никакво намерение да ставам пожизнен лидер. Но да подам оставка днес или утре ще е едни безмислен героичен жест, от който СДС няма да спечели, повярвайте ми и аз съм сигурен, че нашите седесари го знаят. В този момент подаването на оставка по-скоро ще навреди на СДС. Това каза Петър Стоянов в отговор на въпрос дали е склонен да се оттегли от лидерското място, което заема в момента. Стоянов допълни: "Подава се оставка тогава, когато можеш да дадеш възможност на партията си да върви напред по-смело. Това ще го мислим много сериозно, ще видим какво ще правим оттук нататък, но това, което със сигурност трябва да направим е да продължим реформата още по-задълбочено, още по-категорично. Това се иска от нас."

Ето го абсурда, в който едва ли има друг политик, се е вкопчвал така силно. Стоянов осъзнава, че оставката му би дала възможност на СДС да върви напред,, но той отлага излизането си от политиката, за да се захване и продължи реформите в синята партия! Виждането за бъдещето, липсата на разум отстъпиха на разочарованието, които намериха израз в негласуване изобщо или негласуване за СДС и ДСБ. А това със сигурност е на път да изпрати доскорошни лидери на политическото сметище на времето.

 

Министър-председателят Бойко Борисов пак се скара на целокупното население по телевизията: започна от водещия, че не казва „добро утро”, след като за Него, премиера е „добър ден”.

За пореден пътпремиерът Борисов нашамари всички, които го критикуват, обвиняват, не оценяват, не мислят като него и не разбират какво щастие е да той да  управлява държавата.

Място на драмата:

07 декември 2010, Нова телевизия, „Здравей, България”, водещият Витомир Саръиванов разговаря с премиера

{edocs}b.b-ntv-7.12.2010.doc,600,400,link{/edocs}

След това се пренесе към Иван Костов и Мартин Димитров, които „се редували... единият ден говорел глупостиКостов, другият – Мартин Димитров”!

Каква дързост! Някакви политици си позволяват да хвърлят сянка на съмнение върху министрите, които той е избрал с искане да ги смени!

Щом не го харесват – значи са тъпи – това е положението! Може би трябва да питаме сутрин, обед и вечер: „Може ли да Ви харесваме, но не съвсем, господин премиер?”

И забележете стилът Му – хем не ги слуша, хем твърди, че се редуват и говорят глупости?! Е това вече е класика – макар и от Банкя, но определено е класика!

Той вчера бил в Бургас, пуснал един воден цикъл на хората за цели 42 милиона! Ще купи и автобуси, тролейбуси, прескочил да провери четвърти лот на Ямбол-Карнобат! А през това време някакви си, които той не слуша, но знае, говорят глупости редувайки се! Ово е стандарт- както се казваше в онзи виц!

Пък и защо трябва да знае какво си говорят някакви си? Къде е той, къде са те!? Те не го подкрепили за бюджета на Дянков, а той ще ги слуша! Айде няма нужда!

Витомир С. не издържа и протича министрите, за да не губи време Борисов да ги чете! И без да иска припомня за „онази история с Околовръстното” – историята, в която колите плуваха по скъпоизградената Южна дъга, че и каяк мина тържествено по вълничките!

„Няма по-хубаво шосе от Околовръстното” изригва Бойко Борисов, премиерът де, – е, валяло, заляло го, кал се събрала – нали са го изчистили – толкова ли не могат да примижат Костов и Димитров?! Какви хора, бе!

20 години нямало строително разрешение дори, а сега се строят магистрали, строят се спортни зали – какво искат тези двамата!

Оттук нататък разговорът минава като при ясновидките на Сашо Диков – „Кажи ми какво става, за да ти позная!”

И – имаме новина, по-скоро пак повтаряме любима теза на премиера: ами Костов и Димитров искали да имат министри в правителството – там ги стягал чепикът! Колко лесно и колко просто е...

Номерът е познат – синьо-червено и пак синьо-червено?!

Кинодейците искали Вежди рашидов да си ходи – Борисов не знаел каква уговорка имат. Пари са им дадени, с дежурното 10 млн повече, напрежение – няма. Тогава какво? При премиера кинодейците ходели винаги доволни – какво тогава?

А кинодейците знаят ли, че са ходили винаги доволни при Борисов? Чували ли са, знаят ли, че винаги са били изключително доволни – тогава какво? Май не.

Менистърът на транспорта Александър Цветков бил за смяна. Защо? Че сега идвал заем от Световната банка? Лошо ли е?

А кой ще плаща този заем, с каква лихва ще е?

Абе, граждани, заемът ще е срещу реформи!

Че то има ли такива заеми? Да не плащаш, а само да правиш реформи и заемът ти да се стопи като дълг? Заем се плаща, но, млъкни сърце!

Не дразнете министър-председателя!

Защо да маха транспортния министър Цветков – защото слънцето изгрява и залязва? Хайде, стига глупости! Че Цветков натисна РВД и РВД даде пари под масата на Симено Дянков да си върше гащ..., не гащите, а бюджетния дефицит – да му е по-малък! Затова ли да се уволнява Цветков?

Цветков да бъде уволнен? Защо? За това, че е пробутал личния си шофьор Кикарин на сладка длъжност и заплата в РВД, а те пък не го познавали! Сефте плащат на някой дето не става за определена длъжност – личен шофьор на министър е, това не е ли повече от ценз и опит?

Е, беше на косъм Цветков за проверка, но ДАНС клекна и нещата се разсъхнаха!

Да маха министър Игнатов заради БАН. Че БАН е черна дупка, каза го любимецът на Борисов – Дянков. А дупката какво може да бъде освен черна? Тогава кой иска да спори?

Какво лошо има в това, че БАН си отива? Ами нали правят реформа? Така че не е закриване на БАН, а реформа. След реформата – няма да има БАН, но те ще са си виновни!

Какъв случай, каква „Калина Илиева”? Това е приключено когато е разбрал! А защо не е разбрал повече от година? Защо тя ги направи луди с лъжите си?

Случаят е приключен – детето се роди, тя е уволнена, защото е лъгала – какво още? Нещата са приключени – т. е., според Борисов, те не са се случили, както с присъдите е – отиваш за свидетелство за съдимост и ти дават бележка да чисто съдебно минало. Ама че си лежал за измами, за кражби в особено големи размери – времето чисти всичко!

Ама че той лично подписал да я назначат, все пак таткото е сточиен пожарникар – това няма значение! То е в миналото! Таткото отива в пенсия, докторите с фалшивите медицински на Илиева няма да ги търсят прокурори  и това е! Чиста работа! Няма човек на поста заеман с филшива диплома – няма проблем!

При Него идват хиляди предложения за назначения – той ги подписва и толкова! Да ги брои ли, какво да ги прави преди да ги подпише? Да не би да е виновен, че е подписал! Измиваш си ръцете и точка!

Това са изсмукани скандали от пръстчетата на тези, които Го критикуват! От фалшивата диплома на Калина Илиева не е произлязло някакво вредно влияние! Какво тогава?

От Брюксел си мълчали – тогава какво толкова е станало?

Само че от Брюксел не си мълчат и ОЛАФ се отрече от нея! Не искат да бъдат свързвани с нея! Само че в утринния час Вие, г-н премиер не го знаехте, или греша?

Тогава да не държим този скандал във въздуха – така ли ни посъветвахте, Борисов?

Ами върнете я, господин премиер тогава на работа! Метнете червения килим и я върнете във фонд „Земеделие”! Защо да не продължи да прави всички луди с лъжите си, с доносите си?!

Върнете я, и Румяна Желева върнете! И проф. Борисова върнете – само й кожете да нек ритикува Дянков, че пак ще излети! Връщайте ги, не ги изоставяйте!

Сигурно го е яд Иван Костов, че Южната дъга е станала прекрасно! Околовръстното беше с кокошкарници,  народът пъплеше по него, а сега плува! Тогава какво искат повече?

Станишев и тройната коалиция този път не са виновни за бебето на Калина – когато то е заченато са били в оставка. Но... Станишев да се извини за предизборния клип, че го свързаха с Костов! А ето, ГЕРБ дойде на власт, но не получи Костов! Кога ще се извини Станишев? Какво чака?

2012 метрото ще излезе с хиляди паркинги! Как точно с хиляди – вервайте и не питайте, че пак ще ни скочат!

Заводът за боклук? Направен е много скъп – но не ГЕРБ го е направил! Да е ясно!

Ето Барозу пишел писма непрекъснато, за да не вземе някой да нападне Борисов и правителство за този завод! Какво повече?

 

Реформаторите са последните, които имат право да говорят за имотите на хората!

Иван Костов, Прав е Андрей Райчев като казва, че правителството на ГЕРБ е съставено от бившето БКП.

Та, няколко дни след като Бойко Борисов си върна властта и започна втория мандат на режима на ГЕРБ, дочух от трибуната на парламента как Радан Кънев говореше към социалистите в залата, че нямали право да говорят за имоти защото не връщали на хората имотите.

Тук съм длъжна да уведомя господин Кънев, че два пъти министъра на финансите Иван Костов и веднъж премиер на многострадалната ни държава ДЕНОМИНИРА парите 1999 година и стотици хиляди българи загубиха имотите и парите си с обезценката с три нули.

Аз съм между тях – загубих сумата от тристайния си апартамент, който бях върнала на общината, за да получа реституирания си имот. Вместо 13 100 лева в банката ми останаха 13 лева и 10 стотинки – пари, с които и една гуменка не може да си купи човек!

Това е грабеж, депутат Кънев, менторът му и шайката около него съсипаха стотици хиляди съдби, унищожиха 3000 структуроопределящи предприятия и това е само върхът на безчинствата, на които подложиха тази страна!

Затова, да не съм Ви чула да говориш за справедливост, почтеност и морал на партийката, към която Сте се залепил! По-добре е да седнете и да научите историята й. Зловеща и поучителна.

Костов дойде за трети път във властта с една Голяма лъжа – митингите в зимата 1997 бяха инспирирани, за да получат Костовистите по-голям процент на изборите. А причина за тези митинги нямаше – Виденов си бе подал оставката и като премиер и като лидер на партията още в края на 1996 година, може да се види от Стенографските протоколи на парламента.

Оставиха хора на улицата, стопиха им спестяванията за черни дни, познавам хора, които събираха пари, за да се върнат в София, тъй като парите от продадените току що декари земя се бяха обезценили!

Има Бог, Той вижда всичко – един ден , рано или късно всичко се плаща – на този свят! Убедена съм, че и Иван Костов ще си плати скъпо за нещата, които сътвори докато беше във властта!

Първият шамар за Иван Костов бе, че загуби на изборите 2001 г. и в изборната вечер се бе скрил в един тъмен ъгъл на НДК и плака! Тези, които го чуха са живи и здрави!

Другите удари – тепърва предстоят на Раданкъневия партиен лидер Иван Костов! Ще доживея да ги видя!

Демокрацията, както се оказва било всеки има право на всичко – разликата идва после – едни ги съдят, други – никога.

П.С. Лелята на Радан Кънев била партизанка в отряда "Антон Иванов". Партизаните от миналото са част от историята ни, с каквито боички и да боядисват паметниците им, разни незавършени симфонии.

По-страшното са днешните партизани, тези от Раданкъневата партия и другите, от партиите на Корман Исмаилов, Валери Симеонов, Георги Първанов, Меглена Кунева и второмандатниците от ГЕРБ! Те ще ни научат  колко е „лечебен” гладът, колко са полезни минусовите температури в Мизия, Добрич и Бисер. От тези партизани няма прошка. Научили сме си урока.

 

Оправданието на българките може да свали полковник Кадафи * Пазарлък или спасяване на главата на лидера на Джамахирията се крие в съдебния процес и присъдите? * Готов ли е либийският ръководител да сдаде поста си?

Вчера бяха потвърдени за втори път смъртните присъди от Либийския съд за българските медици осъдени за умишлено заразяване на либийски деца с вируса на СПИН. Съдът е дал 30-дневен срок за обжалване на смъртните присъди, Делото ще се гледа за последен път пред Върховния касационен съд и ще се реши окончателно съдбата и участта на нашите сънародници. Това заяви за БНТ Хари Харалампиев, член на екипа от български защитници на медицинските сестри в Либия.

Пак вчера стана известно, че освен смъртните присъди, които съдът в Триполи постанови, съдията Махмуд Хуейса осъди българските медици и палестинския лекар да уважат гражданските искове и да заплатят на роднините на заразените със СПИН деца финансови компенсации. На всяко заразено дете би трябвало да бъдат изплатени по 350 хил. либийски динара. Също така е уважен искът на близките на две починали вече от СПИН либийски деца, като обезщетението за тях е в размер на 1 млн. либийски динара. Уважени са и още три други граждански иска, които са в размер на над 2 млн. либийски динара. Грубата сметка показва, че съдът е постановил на роднините на заразените либийски деца да бъде изплатена сума в размер на над 30 млн. щатски долара.

Веднага след като присъдите станаха известни Върховният комисариат към ООН по правата на човека призова Либия да не ги привежда в изпълнение, предаде РИА Новости.

Говорителят на комисариата Хосе-Луис Диас заяви, че смъртните присъди, произнесени от либийския съд срещу българките и палестинеца могат да бъдат квалифицирани като "нарушение на международното хуманитарно право". "Имаме много сериозни опасения в истинността на съдебния процес. На този етап трябва да бъде спазено в пълна степен правото на осъдените на обжалване. По този начин се надяваме, че ще бъдат поправени направените в съдебния процес грешки", каза още Диас, като допълни, че трагедията със заразните със СПИН либийски деца не трябва да доведе до извършването и задълбочаването на нови грешки от либийското правосъдие.

Дали игра с заложения живот на българките за извличане на дивиденти е единственият коз, който разиграва полковник Муамар Кадафи или истинските причини за тези потвърдени най-високи присъди са знак за нещо различно? Ето коментара на кореспондента на арабската редация на Би Би Си, Мохамед Бакари: "През последните години и особено през последните месеци стана ясно, че акциите на режима и на самия Кадафи са много слаби и нямат народна подкрепа. Опозицията стана много по-силна. Особено в региона на Бенгази, в който са семействата на заразените със СПИН деца. Това коментира пред Агенция "Фокус" Мохамед Бакари - кореспондент на арабската редакция на Би Би Си и на агенция КУНА. "Твърдя, че Кадафи или режимът в Либия използва делото срещу българските медици, за да търгува с него. Особено след влизането на България в ЕС - да търгува на европейско високо ниво във връзка с Локърби. От друга страна, той се опитва да си повиши акциите, да има повече подкрепа от народа и да каже - ето, аз подкрепям семействата в Бенгази", каза още журналистът.

Той припомни, че синът на Кадафи Сейф ал Ислам беше наказан с изгнание заради различни от официалните позиции по отношение на политиката в Либия.

"Неговото мнение беше за пропуски в демократичната система в Либия. Сигурно баща му не позволява това и най-мекото наказание, защото синът на Кадафи не може да бъде хвърлен в затвора, беше да му се позволи да напусне страната и да живее в чужбина".

Бакари каза още, че по принцип повечето арабски медии са настроени отрицателно към режима в Либия, поради либийската политика дори в арабския регион, която не може да бъде наречена стабилна политика. "Тя е политика на един човек. Всички знаят, че Либия зависи от един човек, въпреки лозунгите, че държавата се води от народни форуми.

Целият свят вижда, че няма нито една международна среща на високо ниво, в която да участва председател на народния форум. Винаги участва Кадафи", посочи журналистът.

Така стигаме до истинската причина за този процес и повторението на смъртните присъди. Ще запази ли Кадафи поста си, обвинявайки българките в едно чудовищно и несъстояло се престъпление, или те ще бъдат оневинени, което автоматично хвърля камъни в неговата градина.

Не става въпрос за това дали българските медицински сестри са виновни или невинни стана ясно за изминалите години - разковничето е в това: чрез смъртта на няколко чужденки да бъдат удовлетворени семействата на заразените деца и така те да не търсят вина в самата Джамахирия за заразяването. А на най-големи учени и светила в медицината вече е ясно, че СПИН-заразяването е в резултат на лоша хигиена в болниците на Либия. Така на практика на карта са заложени смъртни присъди срещу запазване на поста на един диктатор. И при аргументи петрол срещу невинност - познайте кое ще надделее накрая! Колкото и да е възмутен светът, Европа, световната медицинска общност - нещата са несъпоставими. Нека си говорим истината и назоваваме фактите с истинските им имена.

Тази реалност беше известна още отдавна на всеки що годе интелигентен политик и магистрат в България. Въпреки това реакциите по СПИН-процеса бяха изключително, неадекватни, закъснели и неморални. "Курсът на България оттук насетне трябва да е много твърд и много категоричен: Край на дипломатическите совалки", каза бившият президент Петър Стоянов, по време на чийто мандат сестрите бяха задържани и обвинени. По думите му досега българската страна е разчитала на дипломатическите средства, защото залог са били животите на българските медицински сестри в Либия.

"Не можехме да си позволим да втвърдяваме позицията си още от началото, защото това можеше да доведе до обявяване на смъртните присъди много по-рано", подчерта лидерът на СДС.

"Оттук нататък нямаме какво да губим. Не трябва повече да лъжем, че вярваме на либийското правосъдие. Трябва да бъдем много категорични и много твърди спрямо Либия", добави Стоянов, но пропусна да обясни защо неговия избор генерал Димо Гяуров, шефът на Националната разузнавателна служба не реагира, защо работещите в Либия разузнавачи не предвидиха и не усетиха напрежението и задаващите се арести, така както това сториха дипломати и разузнавачи от Полша, Унгария, Филипините? Не е ли по-добре Петър Стоянов да замълчи по набиращата скорост трагедия?

"Щом за всички вече е ясно, че това е политически процес, то трябват политически средства, да се търси правилното решение, за да излезем от тази ситуация. Това заяви пред репортер на Агенция "Фокус" лидерът на ДСБ Иван Костов по повод потвърдените днес смъртни присъди на българските медицински сестри в Либия. Костов припомни, че още неговото правителство е твърдяло, че процесът срещу нашите медицински сестри е политически. "Отношенията между България и Либия не трябва да се поставят в зависимост от това дело" твърдеше в качеството си на премиер Костов.

Не помня кога Костов е твърдял, че процесът е политически, но аз и мнозинството българи си спомняме, че именно Костов си позволи да се усъмни в невинността на медицинските ни сестри! И че не друг, а именно Иван Костов не освободи Надежда Михайлова за гафовете и непрофесионализма й като министър на външните работи от кабинета му. Така че, и Иван Костов би било добре да мълчи днес по трагедията в Либия.

Адквокатът Владимир Шейтанов, който бе защитник на медиците и след това бе оттеглен по неизвестни причини преди време съобщи, че МВнР е било предупредено за предстоящи арести от британското разузнаване.

Тогавашният шеф на НРС, Димо Гяуров, който дойде от Унгария за да разкаже как си е държал папка с досието за Гоце в касата, можеше да обясни след толкова години какво са направили неговите служители, разузнавачи в Либия, при слуховете за арести на чехи, унгарци, поляци, филипинци. Но Гяуров не обясни.

"Спекулация е, че имам вина за медиците Ще дойде ден, когато всички обстоятелства ще бъдат ясни - заяви преди време и Надежда Михайлова, външен министър по време на арестите в Либия. Докато са вървели арестите на българките - в Посолството на България в Триполи, благодарение на Михайлова е имало само оставени шофьор и градинар, тъй като посланикът ни е бил отзован, а друг не е бил пратен своевременно и пред вид обстановката.

Помните ли Соломон Паси - доктор по математика, еколог, участник в три експедиции до остров Ливингстън, отказал се от състезанието "Мъж на годината", но при избора му за политик на годината 2003 г. бе посветил приза си на Симеон Сакскобургготски!?! Днес той отново е във властта, като депутат от квотата на царедворците. "Смятам, че това са присъди, които бяха произнесени, но никога няма да бъдат изпълнени - каза вчера председателят на Парламентарната комисия по външна политика Соломон Паси за "Дарик радио". Той допълни, че българската държава е била изключително настоятелна и че единственото ни оръжие е дипломацията. Според бившият външен министър в момента Либия си завоюва по-добри позиции за по-нататъшни преговори и присъдата по това дело е знак, че Либия е готова за преговори. Оставям без коментар това изявление на Паси, тъй като по-доброто възпитание ме възспира да отговоря и квалифицирам думите му.

В една държава, като Либия, в която контролът на властта бе поет от Революционният команден съвет, в една държава, която въвежда ампутация при кражба, убийство с камъни при прелюбодеяние, смъртните присъди и то на чужденци изобщо не са проблем. Това прекрасно осъзнава всеки нарекъл себе си политик. Известно е и друго, че полковникът смята себе си за новия Махди - /човек, воден от божествена воля, изпратен да поведе ислямския свят - бел. Л. М./, че името на страната е Държава на народа - Джамахирия. Известно е и че огромните доходи от петрол - 22 мрлд за 1988 г. и 6 млрд - 1990 осигуряват най-високия доход на глава от населението в Африка. А при високи доходи - ръководителят на държавата е непоклатим. Тогава - какви дипломатически методи, какво съобразяване - нека българските управници не обсъждат гласно как смятат да реагират, но те не могат да не се съобразят с действителността.

Твърде късна бе реакцията на Главния прокурор Борис Велчев, който обяви преди извънредното заседание на Висшия съдебен съвет: "Ще бъде заведено дело срещу мъчителите на българските медицински сестри. По думите на Борис Велчев - тази идея никога не е била подценявана и след днешното решение на съда българската страна няма на какво да се надява - предаде вчера репортер на Агенция "Фокус". Феим Чаушев, гигантът на мисълта от с. Рибново, преобразил се от зам.-министър на младежта и спорта, в зам.-мининстър на външните работи, който се прочу с това, че обяви, че "Делото е тръгнало според очакванията ни" в момент, когато делото изобщо не беше тръгнало все още. Чаушев без почивка редеше гаф след гаф, от рода на: "...другият месец медиците ни ще се върнат," и така пет месеца. Чаушев отговаря за това дело, а какво имаме реално: един човек, който не е в час, човек, който самостоятелно реши, че ще се опрости дълга на Либия, но вчера, докато се четяха присъдите той се беше скрил в Посолството на България в Триполи.

Вчера Феим Чаушев се срещна с колегата си зам.-външният министър на Джамахирията Абделати Обейди. На тази среща Обейди е заявил, че това не е краят на пътя и предстоят още усилия. В кратки срокове ще има някакво развитие, прогнозира Феим Чаушев и каза, че и в днешния ден /денят на прочитане на смъртните присъди - бел. Л. М./е оптимист. Той заяви, че решението на съда отива автоматично във Върховния съд. "Не е нужно обжалване от нашата защита", според Феим Чаушев... Парите не са основния проблем" - уточни зам.-министърът. Пита се кога ще изтеглят Чаушев от МВнР та да не мъчи себе си, да не мъчи и нас?

Българският министър на правосъдието, Георги Петканов изрази вчера надежда, че Върховният съд отново ще върне делото за доразглеждане. "Явно е, че се преследва някаква друга цел. Не мога да кажа каква, тъй като не трябва да дразним либийската страна", каза министърът. На пресконференция вчера, на въпрос на българските журналисти защо Либия рискува имиджа си в международен план, министърът на правосъдието на Либия, Абдел Рахман Шалкам е отговорил с риторичен въпрос: "Какъв интерес има той или правителството на Либия да осъди на смърт шестима невинни. Имиджът на Либия, според него в момента е брилянтен и той дори се гордее с него в международен план." Правосъдният министър е заявил, че Либия има чудесна правосъдна система, на която могат да разчитат българските медици.

"Либийското ръководство трябва да се ангажира морално със случая с медиците заяви точно и недвусмислено външният министър на България, Ивайло Калфин. На как ще се стигна до подобен ангажимент - това едва ли може да си представи самият Калфин.

"Комисията по външни отношения на Европейския парламент е ужасена от решението на съда в Либия, с което беше потвърдена смъртната присъда на петте български медицински сестри и палестинския лекар, обвинени в умишлено заразяване с ХИВ на стотици либийски деца, се казва в официално изявление на комисията. - "Шокирани сме от действията на съда. Спешно призоваваме либийските власти да гарантират честен процес за обвиняемите. Решението трябва да бъде преразгледано, а доказателствата, които свидетелстват за невинността на медиците, трябва да бъдат взети под внимание," заяви председателят на комисията Елмар Брок.

В 39-ото Народно събрание, на 14 декември 2003 година, в Стефографския протокол на извънредното заседание е записано как Антония Първанова съобщава, че в МВнР има специална дирекция, която се занимава с проблема с медиците, има изработена стратегия и процедура. Цяла дирекция, но какво конкретно е постигнала - това така и не стана ясно.

На същото заседание, доц. Борислав Китов съобщава, че първата институция, която се е намесила в скандалното задържане и обвинения срещу българките е бил парламентът. "Тогава бе сформирана делегация, в която никой не искаше да влиза" признава Китов.

Оставям без коментар тези факти и припомням, че не друг, а лично полковник Муамар Кадафи има голям принос в идентифицирането на тероризма с исляма и това е известно на цялата международна общност. Ще припомня и как по настояване на САЩ и Великобритания 1992 г. ООН наложи санкции върху Либия след отказа й да екстрадира двамата заподозрени за атентата в Локърби, но тогава главният експортен бизнес - петрола - остана незасегнат от това ембарго.

Животът на българските медици е сериозно застрашен, защото е застрашен поста на полковник Кадафи. Лидерът на Джамахирията не само търгува със ситуацията около скалъпения процес, но и пази поста си в Джамахирията с всичко, което се случва около съдебния процес и двукратното потвърждаване на присъдите.

Петрол срещу невинност, пост срещу признание за невинност - нещата са несъпоставими и много, много трудни за решение. Все пак в политиката нравствеността е въпрос на условност и на плащане в брой - да не забравяме това.
 

На 9 август, кандидатката за президент Меглена Кунева, на въпрос на кандидат избирател, за връзката между нея и АЕЦ “Козлодуй”, “Белене” и назначаването й във френската банка “Париба”, отговори: "Няма такава връзка. В моя сайт много скоро ще има специална секция, условно наречена “Лъжи и истини”. Там ще видите всичко".

По-късно Кунева добави, че е имала разрешение от Еврокомисията да участва в обществения борд на “Париба”...

Какъв е поводът за това изявление на Кунева и доколко истина съдържа то?

Преди 15 месеца, организацията за борба с политическата корупция „Транспъранси интерешънъл” разкритикува назначението на Меглена Кунева и други трима бивши еврокомисари на "доходни позиции" в частния сектор.

Съобщението за този скандал дойде с новината от Агенция Ройтерс, че акционерите на френската банка „Париба” са гласували назначението на Меглена Кунева като член на борда на банката.

Уточнявам, че банка „Париба” е френска и приватизацията й през 1987 се свързва с името на Жак Ширак, докато е кмет в Париж.

По време на предприсъединителните преговори на България за приемане в ЕС, водени от Кунева, Ширак е вече президент на Франция. Името му се свързваше тогава с лобирането на френски интереси при строителството на Атомна централа в Румъния – една от големите причини да се оказва натиск за последвалото затваряне на българската АЕЦ „Козлодуй”.

През 2007 година Ширак бе обвинен в злоупотреба със средства от времето, когато е бил кмет на Париж.

В същото време, докато се водеха преговорите за присъединяване към ЕС, Кунева ревниво пазеше в тайна от българите условията, при които България ще бъде приета за страна-членка на Евросъюза. Останалите български политици, също криеха тези условия, докато в един момент стана ясно, че България се е „съгласила” да затвори АЕЦ „Козлодуй” като започне с първите четири блока.

Кой е бил питан за това, Кунева да обещае затварянето на атомната централа и до днес не е ясно. В същото време се проясни фактът, че никой от политиците ни не е спрял Кунева за съгласието по това условие...

Никой от политиците ни не поиска преговорите, които води Кунева да бъдат прозрачни, а не да се водят на тъмно!

Един вестник, наречен „Строго секретно” обърна внимание на скандалния факт, че в случая със затварянето на АЕЦ „Козлодуй”, Кунева и сие са в НАРУШЕНИЕ НА ВИЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ, РАТИФИЦИРАНА ОЩЕ В КРАЯ НА 20 ВЕК!

Какво имам в предвид:

В Част пета на Виенската конвенция, назована

НЕДЕЙСТВИТЕЛН0СТ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ

Раздел I.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

.........................................................................................................

е записано:

Член 49

Измама

Ако държавата е подведена да сключи договор под влияние на измамно поведение на друга участвуваща в преговорите държава, тя може да се позовава на измамата като основание за недействителност на своето съгласие да се обвърже с договора.

Точно този текст, прави недействително сключеното от Кунева „съгласие” за затваряне на АЕЦ „Козлодуй”, тъй като един професор, председател на Световния съвет на ядрените работници, Анре Майсьо разкри, че България е отстъпила пред шантажа на еврокомисаря по разширяването и заместник на Барозу, Гюнтер Ферхойген, като е допуснала неизвестни технически експерти да дават мнение на ЕК за състоянието на централата, „експерти”, които в Световния съвет на ядрените работници никой не познавал! „В Световния съвет на ядрените работници членуват 1.4 млн. работници от 26 държави в целия свят и всички са единодушни, че АЕЦ "Козлодуй" е безопасна”, бе категоричен още през 2002 година Майсьо.

Проф. Майсьо уточни, че е имало „скрити обстоятелства” около това решение, като на първо място постави „измамната позиция на г-н Ферхойген в писмо от 26.09.2000 г., в което еврокомисарят представя лъжлив цитат от доклада на ВЕИРА от март 1999 г., според който "въз основа на наличните сведения, съществуващите и предстоящите програми за подобряване на ядрената сигурност, не могат да доведат тези реактори до приемливо за Западна Европа равнище".

Оказа се, че истинският текст в Доклада, според професор Майсьо обаче гласял: "тези централи /АЕЦ "Козлодуй/ като всички реактори тип ВВЕР 440, представляват същностно характеристики на сигурността, които надвишават тези на повечето в западните централи", т. е. точно обратното по смисъл на твърдението на Ферхойген.

Ще припомня, че Майсьо категорично заяви, че всички доклади на Световната агенция за ядрена енергия категорично противоречат на заявеното от г-н Ферхойген!

Измамна позиция, шантаж, лъжлив цитат от Доклада, който представя „Козлодуй” като ненадеждна по отношение на сигурността – и въз основа на тези представени от Ферхойген данни – ЕК притиска България да затвори Атомната си централа, като условие за влизане в Европейския съюз?

От това по-голямо нарушение на член 49 от Виенската конвенция, здраве му кажи!

ЕС се позова на гласуването в българския парламент, като очевидно призна, че щом затварянето е направено по българска воля, то може да бъде променено по българска воля.

Някои политици днес трябва да говорят от затвора!

Любен Беров; Иван Костов и Надежда Михайлова; Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси и Миглена Кунева. Това са лицата, на които страната ни дължи удоволствието да "хлътне" с милиарди левове и да продължи да е на дъното по отношение на енергетиката!

Ако през 1992 г. модернизирането на старите ВВЕР е изглеждало почти невъзможно /което донякъде обяснява решенията на правителството Беров/, след това започва истински абсурд. Извършено е пълно модернизиране на малките блокове, на цена 750 млн. долара и чак швейцарци идват да копират опит.

На този фон две основни събития закриват сметката на атомната ни централа и на печалбата за страната ни:

  • "Меморандумът" на Надежда Михайлова с Гюнтер Ферхойген от 1999 г., подписан само на английски от външната ни министърка и онзи същия бивш еврокомисар, който през 2006 г. публично бе обвинен в Европейския парламент в корупционни практики спрямо цели правителства!
  • Предсрочното затваряне на глава "Енергетика", с поетия незаконно ангажимент за това в края на 2006 г. от дуета Кунева-Паси.

Точно Кунева бе тази, която Кунева стигна до абсурда да обяви, че 5 и 6 реактор били построени с европейски пари, понеже ЕС нямал намерение да ни остави на тъмно! За справка на същата, ще припомня, че големите реактори в Първа атомна няма как да се били построени с европейски пари, тъй като са създадени, съответно до 1988 и 1991 г.!

Кой и кога точно измисли, че влизането ни в съюза трябвало да се обвърже с АЕЦ "Козлодуй"? Не беше ли именно Кунева тази, която днес има наглостта /ще използвам често употребявана дума на премиера Борисов/, да заблуждава и говори на границата на лъжата за приноса си към затварянето на АЕЦ „Козлодуй”??

Каква е вината на Иван Костов за АЕЦ-а?

Юли 1997 г. Приет е т.нар. План 2000 за разширяването на ЕС. Той повтаря подхода на Г-7 от 1992 г. В него е предвидено затваряне на ВВЕР-440 в нашата АЕЦ "в момента, в който бъдат осигурени други, точно определени енергийни източници" - 1 и 2 блок следва да се затворят през 2001 г., а 3 и 4 - през 2001-2002 г.

Септември 1998 г. Кабинетът на Иван Костов приема дългосрочна енергийна стратегия на България, която предвижда първите два блока на "Козлодуй" да се затворят през 2005 г., а вторите - след 2010 г.

12 март 1999 г. Парламентът одобрява енергийната стратегия.

4 ноември 1999 г. Парламентът гласува мандат на Иван Костов да договори с ЕС приемливи срокове за затваряне на реакторите и компенсации за загубите ни. Костов публично твърди, че няма да се поддадем на диктата на ЕС.

29 ноември 1999 г. Външният министър Надежда Михайлова и комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген внезапно подписват т.нар. Меморандум за разбирателство /на английски еузик/, в който България се ангажира да затвори първите два реактора през 2002 г. и в същия срок да договори затварянето на следващите два, което да не е по-късно от 2008-2010 г. Записано е обаче, че според Европейската комисия затварянето ще стане най-късно 2006 г. и компенсациите са 200 млн. евро. Пълното закриване само на един реактор според експерти струва над 300 млн. евро.

2000 г. България сключва три заема за затваряне на малките реактори.

Как недоучилият, така наречен цар сложи кръст на българската енергетика

22 януари 2002 г. Премиерът Симеон Сакскобургготски след среща с гръцкия премиер Костас Симитис, еднолично му обеищава, като заявява, че България ще затвори 3 и 4 блок през 2006 г.!

28 март 2002 г. След бурни дебати парламентът ратифицира споразумението с ЕБВР за извеждане от експлоатация на малките блокове. Депутатите от левицата напускат залата и не гласуват.

10 юни 2002 г. Петте синдиката в АЕЦ "Козлодуй" и Световният съвет на ядрените работници внасят в Европейския институционален съд в Люксембург иск срещу условието на ЕК за затваряне на 1 и 2 блок. Съдът констатира, че няма никакво решение на ЕК за затваряне на малките реактори в "Козлодуй".

Юни 2002 г. Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) проверява реакторите на АЕЦ "Козлодуй" и удостоверява, че 3 и 4 блок са модернизирани, отговарят на всички международни изисквания за безопасна експлоатация и могат да бъдат ползвани от България, докато са й нужни.

1 септември 2002 г. Външният министър Соломон Паси тайно праща "нонпейпър" в ЕК, че България ще затвори предсрочно реакторите ВВЕР 440.

26 септември 2002 г. Кабинетът на Саскобургготски приема решение 1 и 2 блок да се затворят през 2003 г., а 3 и 4 - през 2006 г.

На народа се обяснява, че се чака партньорска проверка след затварянето на глава "Енергетика" и преди окончателното завършване на преговорите за присъединяване. Публично се обяснява, че проверката може да спаси реакторите, ако докаже, че са безопасни.

Всъщност договорената проверка е за изясняване степента на готовност на закриването (това става известно по-късно).

Решението на МС е обжалвано във ВАС от 11 депутати от Коалиция за България.

1 октомври 2002 г. Кабинетът гласува повторно решението си.

2 октомври 2002 г. Парламентът гласува решение, че 3 и 4 блок може да бъдат затворени едва след приемането на България в ЕС.

28 октомври 2002 г. Депутати от Европарламента посещават АЕЦ "Козлодуй". Препоръчват да бъде направена исканата от България партньорска проверка и признават резултатите от проверката на МААЕ от юни 2002 г.

18 ноември 2002 г. Кабинетът на Сакскоургготски затваря набързо преговорната глава "Енергетика" с ангажимент да затвори 3 и 4 блок през 2006 г. Въпреки предстоящата партньорска проверка. Меглена Кунева се хвали, че бързо е затворена и глава "Други", в която би могло да се запише "гъвкав режим" за малките реактори. Президентът Първанов не е уведомен за това решение и го научава минути преди срещата си с Романо Проди, с когото е трябвало да говори и за спасяването на реакторите.

25 ноември 2002 г. Коалиция за България внася вот на недоверие към правителството заради АЕЦ "Козлодуй" с мотив, че то е взело решението си от 18 ноември, нарушавайки решението на парламента от 2 октомври.

19 декември 2002 г. Кабинетът на Сакскобургготски взема решение да закрие 1 и 2 реактор на 31 декември.

31 декември 2002 г. Спират работа 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй".

9 януари 2003 г. Тричленен състав на Върховният административен съд отменя решението на МС от 1 октомври 2002 г. за затварянето на 3 и 4 блок през 2006 г. като противоречащо на решението на парламента.

28 март 2003 г. Петчленен състав на ВАС окончателно отменя въпросното решение на МС.

2-13 юни 2003 г. Световната асоциация на организациите, експлоатиращи АЕЦ (ВАНО), прави партньорска проверка в АЕЦ "Козлодуй". Екипът е от представители на САЩ, Русия, Франция и Япония.

На 5 септември 2003 г. е публикуван докладът на групата: блокове 3 и 4 на "Козлодуй" покриват всички международни стандарти за безопасна експлоатация.

17-18 ноември 2003 г. в АЕЦ "Козлодуй" се прави още една проверка от експерти на Групата по атомните въпроси и ядрената безопасност към ЕС. Централата е безопасна, изпълнени са всички препоръки от предишни години, заявява шефът на проверката Антонио Мадона след приключването й.

17-24 април 2005 г. Гражданският комитет за защита на "Козлодуй" организира подписка в цялата страна срещу закриването на 3 и 4 блок. В парламента са внесени 566 435 подписа. Те "изчезват" и не са използвани като аргумент от българското правителство.

На 28 март 2002 година, в парламента най-неочаквано е предложено да бъде приет ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ОТНОСНО ДЕЙНОСТИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ФОНД "КОЗЛОДУЙ" ЗА ПОДПОМАГАНЕ ИЗВЕЖДАНЕТО ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ.

Ето част от стенограмата на това заседание:

{edocs}stenogr-aez1.doc,600,400,link{/edocs}

Докладчикът Веселин Близнаков се позовава на „последователната” политика на правителството на Иван Костов за окончателно затваряне на „Козлодуй”. Цялата стенограма можете да видите тук:

Като вижда, че дебатът е предварително предрешен депутатът Любен Корнезов обявява: „В знак на протест Коалиция за България напуска пленарната зала.”

В отсъствие на депутатите на социалистическата партия, царедворците си изчитат Проекта за Закон, който ще осигури затваряне на Атомната централа и си го гласуват...

На какво разчита Кунева?

На късата памет на българите е отговорът. Ето защо тук ще припомням всички стъпки и нейни действия, за да стане ясно, че тя е главната виновница по съсипването на ядрената българска енергетика:

Едва ли някой помни какво каза бившата еврокомисар Миглена Кунева за съдбата на АЕЦ "Козлодуй", но аудиозаписите са живи. Ето какво запазиха те:

Разговорът бе на Емилиян Лилов с министъра на европейската интергация, Миглена Кунева и председателя на Агенцията за атомно регулиране Емил Вапирев по съдбата на АЕЦ "Козлодуй". Проведен на 18 ноември 2002 г., в студиото на радио "Свободна Европа". Докато Вапирев в студиото бе лаконичен, че "...проверката на АЕЦ "Козлодуй" е политически, а не технически проблем" /става дума за назначаване на бъдеща партньорска проверка - бел. Л. М./, Кунева отговари: "...ние не бихме могли да ангажираме 15-те страни, ако те не са се съгласили на тази проверка".

Т. е. от Брюксел могат да ни извиват ръцете, а тук, в България политиците ни ще се подчиняват!

Месец декември 2005 г., стенографските протоколи за запазили една любопитна дискусия по съдбата на АЕЦ "Козлодуй", по време на която депутатът Минчо Христов се обръща към министър Кунева с остри въпроси и нападки. Ето част от тях:

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: ...Следва питане към министър Кунева, отправено от народния представител Минчо Христов относно развитието на евроинтеграционния процес в България.

Имате думата, господин Христов, за да отправите своето питане – в рамките на 3 минути, моля.

МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Вие сте единственият министър, който запази старото си работно място в днешното правителство. Предполагам, че Съветът на тристранната коалиция, както и премиерът Станишев са оценили подобаващо Вашия принос в евроинтеграционните процеси.

Бързането на предишното правителство да затваря преговорни глави и приемането на всички условия на Европейския съюз Ви спечелиха името “мадам “Йес” – човек, който винаги казва “да”. Дори един румънски премиер констатира, че Вашият екип “буквално си е свалил гащите пред емисарите от Европейския съюз”.

Не мога да подмина и резултатите от тези договорености. Според мен, госпожо Кунева, Вие и Вашият бивш колега господин Соломон Паси, както и господин Симеон Кобургготски трябва да отговаряте за закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”.

Това обаче не е само мое мнение. Вашият сегашен коалиционен партньор господин Любен Корнезов публично призна, че господин Паси трябва да влезе в затвора по чл. 103 и чл. 282 от Наказателния кодекс – общо между 11 и 23 години затвор, заради затварянето на глава “Енергетика”.

През м. февруари 2004 г. Вие съветвате: “Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото”. На друго място Вие казвате: “Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ “Козлодуй”, защото ядрената енергетика няма перспектива”.

Няма да коментирам тук тези Ваши думи, само ще кажа, че на фона на препоръките на Евросъюза да се търси по-гъвкав подход за закриването на трети и четвърти блок тези думи ми звучат цинично.

Нямам отговор и защо заблуждавахте, че нещо зависи от така наречената партньорска проверка и че “нищо не е договорено, докато всичко не е договорено”. Нямам отговор и защо, след като един неизвестен чиновник фалшифицира доклада на партньорската проверка, добавяйки, че трети и четвърти блок не могат да бъдат модернизирани, Вие, госпожо Кунева, и Вашите представители в Брюксел не реагирахте и не защитихте интересите на българския народ и българската държава.

Моят въпрос към Вас е: защитават ли се днес тези интереси? Съществува ли опасност да бъде задействана така наречената отлагателна клауза за приемането ни в Европейския съюз? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.

Имате думата за отговор на отправеното питане, госпожо министър.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Христов, има голямо раздвоение в стила на Вашия въпрос. В първата си част, във Вашата прелюдия-обяснение към въпроса, което междупрочем няма нищо общо със самия въпрос, всъщност Вие не искате България да влезе в Европейския съюз, защото този Европейски съюз не Ви харесва.

От Вашия въпрос става ясно, че на Вас не Ви харесват правилата на Европейския съюз, защото на тези правила България е казала “да”. Казала е “да” по същия начин, по който са го казали всички 25 страни досега. Аз съжалявам, че моите експерти не са успели, макар че поне Ви бяха обяснили, че няма Министерство по евроинтеграцията и още няколко други грешки, които бяхте направили в опита си да зададете въпроса, но изглежда не сте стигнали дотам да разберете какво означава регламент, какво означава директива и какво означава една страна да иска да се присъедини към Европейския съюз.

==========================================

Искате да говорим за Козлодуй – нямам нищо против това, имате право да задавате своя въпрос, но може би е хубаво това да се направи в някакъв друг публичен форум. Има достатъчно много такива, на които аз отговарям на въпроси.

Какво е можело България да направи е трябвало да се запитаме 1993 г., когато сме подписвали Гаранционното споразумение тук, в този парламент междупрочем е ратифицирано, и когато всъщност сме казали в това Гаранционно споразумение, че малките блокове не са безопасни. Това е написано черно на бяло в Гаранционното споразумение.

1998 година има меморандум, който изважда пред скоби въпросите, които не са свързани с директиви. Единствено по директиви и регламенти се преговаря. По това е преговарял и нашият екип.

По въпроса за ядрената енергетика. Вие цитирахте абсолютно некоректно тази статия. Ще Ви помоля там, където се казва, че ядрената енергетика няма бъдеще и цитирате мен, да ми дадете цялата статия, за да можем публично да прочетем точно тази част, която Ви е възмутила. Точно обратното – един от малкото български политици съм, който е разговарял със Зелените. Високо Ви препоръчвам в Европейския парламент да разговаряте със Зелените и да се опитате да ги убедите в нашите български тези. Разговаряла съм в Австрия, разговаряла съм в Германия, в Швеция, в Дания, за да мога да обясня перспективите пред българската енергетика. Нееднократно съм казвала, че ядрената енергетика е част от решението на енергийните проблеми в България и имам удоволствието още веднъж да кажа това пред вас. Междупрочем това е и политиката на НДСВ. Неслучайно директорът на ядрената електроцентрала “Козлодуй” е член на нашата парламентарна група.

По въпроса за предпазната клауза. Да, предпазната клауза може да бъде задействана. Тогава може би ще се очаква за една година, ако 3 и 4 блок продължат да работят в тази година, когато не сме членове на Европейския съюз, ние да получим тези милиарди, които Вие твърдите, че се получават от работата на централата всяка година.

Наистина е жалко, че в парламента не говорите помежду си. Бихте могли от директора на централата да получите много добра информация за това какви са намеренията и на НДСВ, и на парламентарното мнозинство да развива ядрената енергетика. Ако това ще успокои Вашия патриотизъм, искам да Ви кажа, че аз принадлежа към тези хора, които са гласували “за” и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата “Белене”.

Смятам да използвам и за в бъдеще резултатите от партньорската проверка, защото за да се появи сега текстът за гъвкаво решение в доклада на Джефри ван Орден, уверявам Ви, този текст се дължи на партньорската проверка, която моят преговорен екип успя да извоюва. Това за първи път се е случило в историята на Петото разширяване. Нито Словакия, нито Литва са имали такава възможност. Хубаво е това също да не се забравя.

Ще ви кажа още няколко думи за предпазната клауза. Ако всички страни единодушно подкрепят отлагането, предложено от Европейската комисия, ако България е неготова в редица области, то това може да се случи. Това е за предпазната клауза за една година отлагане, така наречената “суперпредпазна клауза”. Има още три, които са свързани с общата предпазна клауза, клаузата “Вътрешен пазар” и “Правосъдие и вътрешен ред”.

Налагането или не на тази клауза е въпрос на решение от всички страни членки, включително на такива страни като Австрия например, които знаете, че имат специфично отношение по повод на ядрената енергетика. Австрия е следващото председателство.

Господин Христов, аз разширих своя отговор, защото Вие не искахте да ми зададете въпроса за предпазната клауза, а за “Козлодуй”. Затова моят отговор е също толкова непропорционален, колкото беше непропорционално и Вашето питане. Говорих по-малко за предпазната клауза и повече за “Козлодуй”.

==============================================

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Кунева.

Господин Христов, имате право на два уточняващи въпроса към министър Кунева. Заповядайте.

МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо министър! Тук не става дума за никаква политизация, за никакъв патриотизъм, тук става дума за елементарните интереси на всички български граждани и на българската държава – закриването на АЕЦ "Козлодуй". Няма да Ви казвам разбирам или не нещо от Европейския съюз – аз съм доцент по политология и преподавам в Университета "Политика на Европейския съюз". Мисля че не това е основното, което тук трябва да разискваме.

Тук са имената на изключително известни ядрени специалисти: Кенет Брокман, Андре Маисьо, Питър Хаук, които ясно и категорично заявяват, че ядрената ни централа може да работи безпроблемно до 2030 г. според тях.

Вие сте министър на евроинтеграцията, госпожо. В този смисъл съвсем коректно бих искал да Ви попитам няколко неща.

Наскоро бе приет докладът на Комисията по външна политика на Европарламента, в който се призовава Европейската комисия, цитирам: "за един по-гъвкав подход при затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". С оглед предстоящата енергийна криза много европейски правителства преразглеждат своята политика към атомната енергетика. Дори Германия, дори Зелените, госпожо Кунева, започват вече да преразглеждат своята позиция.

Вие добре знаете, че 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" имат действащ лиценз до 2011 и 2013 г. съответно.

Като министър какво бихте направила Вие за запазването на тези мощности, особено като се има предвид изключително благоприятната международна обстановка?

Ще Ви попитам и нещо друго, тъй като премиерът не ми отговори – какво е Вашето лично отношение към изявлението на председателя по външна политика на Европейския парламент господин Брок, според който планираното за 1 януари 2007 г. приемане на България в Европейския съюз трябва да бъде поставено под въпрос, ако се докаже, че на територията на България е имало тайни затвори на ЦРУ?

========================

Аз не съм против Европейския съюз, госпожо Кунева, и Вие добре го знаете. Аз съм против влизането в Европейския съюз по този начин – без 3 и 4 блок, и сериозно казвам – без 1 и 2 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Те трябва да бъдат защитени.

Ще Ви цитирам нещо, госпожо министър: “Не може хората, които доведоха България до тази ситуация, които на практика отказаха да защитават националните интереси, да се занимават със защитата на тези интереси. Мисля, че тези хора оттук нататък нямат право да водят преговорите с Еврокомисията. Става дума за Соломон Паси и Меглена Кунева”, край на цитата.

Това не са мои думи. Това са думи на господин Румен Овчаров, естествено преди да стане Ваш колега и коалиционен партньор. Според мен тези думи са доста точни и уместни. Жалко, че господин Овчаров се отказа от тях и днес позицията му е друга.

Наистина е жалко, че той се отметна и от други свои думи, казани на 10 януари 2003 г., а именно: “Необходим е референдум за АЕЦ “Козлодуй”, заяви той. И още: “Не е редно политическите сили да говорят едно, парламентът да приема друго, а министър Паси да си приказва и да подписва нещо трето.”.

Това мисля, че се отнася и до Вас, госпожо министър. Ако трябва да бъда искрен, това се отнася и до самия господин Овчаров.

Само преди месеци господин Овчаров беше за отварянето на Глава “Енергетика” и предоговаряне на закриването на 3 и 4 блок. Днес той вече е против. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Кунева не отговаря на цитираните имена от депутата Минчо Христов на: Кенет Брокман, Андре Маисьо, Питър Хаук, които ясно и категорично заявяват, че ядрената ни централа може да работи безпроблемно до 2030 г.

Кунева подминава с мълчание и коментара на собствените й думи:

“Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото” и  “Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ “Козлодуй”, защото ядрената енергетика няма перспектива”.

Тя е „забравила” и твърдението си 2005 година, в български вестник, когато тя призна: "Във Виена щяха да ме разкъсат за АЕЦ "Козлодуй"!

Всъщност Кунева мълчи и за Гюнтер Ферхойген, който излъга, че ЕС настоява да се затвори АЕЦ-а и това бе признато не от някой на пазара в София, а от Романо Проди, и то официално!

Миглена Кунева, която в 2011 година тръгна да става президент на българите, пренебрегна декларираното от професор като Андре Майсьо, който е президент на Световния съвет на ядрените работници /WONUC/, в който членуват 100 хил. експерти от атомните централи. Майсьо е и доктор на физическите науки, и в прав текст заяви: "Навремето писах на Романо Проди, за да му кажа, че тогавашният еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген е излъгал. Писмото ми беше публикувано в интернет и стоя там година и половина. Никой не ме обвини в клевета, защото казах истината. Ферхойген излъга, той е фалшифицирал заключението на доклада, за да изтръгне от българския парламент решение за затваряне на Трети и Четвърти блок. Сега ЕС се опира на гласуването на българския парламент, за да иска затварянето на реакторите..."

Проф. Майсьо заяви още: "Припомням, че големият страх, голямата грешка беше, че ако не бъде затворена централата, България няма да влезе в Европа. Казвал съм го - България ще бъде в Европа, каквото и да се случи, защото Европа се нуждае от вас на Балканите."

Това също бе удобно пренебрегнато от Кунева!

И тук ще цитирам едно ключово изявление на бившата преговаряща Кунева: "ако 2002 г. не бяхме приключили преговорите по глава "Енергетика", нямаше да станем член на ЕС през 2007 г.,".

Е, кой си затваряше очите и ушите удобно и заплашваше, че влизането в ЕС ще стане след затварянето на „Козлодуй”?

Още за псевдопатриотизма на Кунева, за личния й интерес и принос България да е на колене в енергийно и икономическо отношение - очаквайте в следващите дни, за да стане ясно, че отново силно се опитват да ни лъжат!

 

Виновните за драмата с българските медици се готвят за Коледа, докато в Либия очакват присъди

В правителствените среди от доста време се знае за това как ще се произнесе съдът за българските медицински сестри, но това е тема "табу". Тихомълком са дадени указания да не се шуми около коледните празници, да се поотложат банкетите за управниците, да няма много шум и фоейрверки, поне до обявяване на присъдите. Това съобщиха източници от Министерството на транспорта и Министерството на външните работи.

Къде Сюлейман ал Фаси, както се назоваваше един бивш външен министър колчем кацнеше в арабските държави? Къде е този титан на мероприятията, който се изправи при едно от посещенията си в Либия на гроба на починали деца от СПИН-епидемията и се извини ?!? за заразените деца? Къде са Надежда Михайлова, Людмил Спасов, Димо Гяуров, Теодоси Симеонов, Иван Костов, Петър Стоянов сега, когато в Либия се готвят да потвърдят вече веднъж произнесените смъртни присъди над медицинските ни сестри?

Какво правеше Външното разузнаване през февруари 1999 г. в дните покрай арестите и преди медиците ни да бъдат задържани? В Докладите до президента Стоянов, премиера Костов и председателя на парламента Йордан Соколов - нямало такова събитие, за което да са докладвали от ведомството на Димо Гяуров. Нямало и намек за съобщение от хората на Гяуров в тази страна по опасността надвиснала над българките, а те, разузнавачите са били там - на работа и на заплата! Защо тези дни, когато огън и жупел се изсипа върху Националната разузнавателна служба и най вече от опозицията в лицето на Петър Стоянов, Иван Костов и сие - те се направиха на умрели лисици и дума не пророниха за огромния гаф на Димогяуровите служители да пропуснат какво се е случвало в тази държава преди и около задържането на българските медицински сестри?

Не обелиха и дума, защото служителите на Гяуров са се занимавали с всичко друго, освен с изпълнение на преките си задължения. А Гяуров замълча и никой не бе уволнен след арестите - от Гяуров никой не потърси сметка, нито тогава нито по-късно. Ето тук за този гаф на Външното разузнаване си струва да се поискат прозрачност и документи, но близките до хората на Костов журналисти мълчат. За тях такъв гаф на Външното разузнаване не съществува!

"Все пак - там има процес - коментира в един момент Иван Костов. - Помислете си какво би станало и как бихте се държали вие към чужденци, които предизвикват заразяване на стотици български деца със СПИН?" /14 юли, 200 година/.

Нима Костов намекна за вина на българките?

На въпроса имало ли е забавяне от страна на българските специални служби на информацията за ареста на нашите медици в Либия на 9 февруари - Михайлова даде следния отговор: "...в момента всеки коментар би могъл да бъде използван в ущърб на делото. Трябва да бъдат зададени много въпроси, но моментът не е най-подходящият. Ще дойде време, в което всичко ще се дебатира в публичното пространство... Ангажираността на държавата е изключително важна в един такъв политически процес, за да не помисли другата страна, че хората са изоставени".

Кога ще дойде времето, Михайлова, вече ще четат присъдите!

На 10 февруари в Посолството в Триполи се получава първият сигнал за изчезването на 23 български медици. Следват ноти, проверки, пътувания, за да се получи някаква информация за съдбата на задържаните български медици. Външно министерство не реагира - разузнаването - също. В посолството на България текат летни отпуски, отзоваване на посланика и ред необясними, тъпи действия, продиктувани от София.

На 17 февруари зам.-министърът на външните работи Марин Райков извиква спешно временно управляващия Посолството на Либия, Аяд Абудхер и иска обяснения от него за причините за ареста и мотивите да се откаже достъп до задържаните за хора от българското посолство. Следва замяна на отзования посланик с Работна група на българското Външно министерство, която да провери случая.
Всъщност не трябва да се забравя, че за арестуваните български медици правителството научава от вестник "24 часа"!

Мина време и бившият посланик в Либия, Кръстьо Илов обвини в некомпетентност Надежда Михайлова, както и в укриване данни по случая с българските медици. Обвинението остана глас в пустиня - Михайлова продължи пребиваването си в политиката. Както се казва - и непотребните са непрекъснато потребни, уви.

Защо бе отзован Илов от посолството в Триполи, защо 6 месеца България не изпрати там посланик, след като бе известно, че има задържани и несправедливо обвинени българки? Тези скандални гафове на външната министърка останаха без последствия.

Стигна се дотам, следващият посланик, Людмил Спасов да заяви, че "петимата български медици, които бяха задържани в Либия ще останат още седмица в ареста. Български граждани няма да пострадат от либийското следствие" - каза Спасов. И тези лъжи и измислици останаха без отзвук - посланик Спасов говореше това, което кабинетът Костов очакваше да се чуе.

Бившият говорител на Външно министерство Радко Влайков пък обясни, че задържаните българки са свидетели и още няма повдигнато обвинение срещу тях. Да сте чували свидетели по дело да се арестуват и задържат? Едва ли.

Понякога лъжата така пасва на истината, че помежду им става нетърпимо.

Към гафовете ще прибавя и търсенето на съдействие от Соломон Паси от Еврейска организация в САЩ - еврейска организация да съдейства за процес в арабска държава! Налудничавите идеи валяха като порой върху главите на нещастните българки.

Сега всички в България сме в очакване как ще се произнесе съдът, въпреки че за мнозина е ясно. Времето показа, че световни медии, учени и организации са категорични в убеждението си за невинността на българките. Те всички непрекъснато проявяваха усилия набедените българки да бъдат освободени, с анализи, ескпертизи, изследвания.

За българските политици усилията се съсредоточиха в следното: да говорят положителни лъжи, да премълчават неудобни истини за бездействието си и най-вече да гледат собствения си охолен и безоблачен живот. За тях предстои Коледа, екскурзии зад граница, пазаруване на скъпи подаръци. Както е казал мъдрецът: "Голяма е силата на Нищото - нищо не можеш да му сториш".
 

* Лесно се измисля, когато опонентът ти е мъртъв * Комисар Красимир Петров прояви въображение за случилото се преди 10 години * На Евгени Бакърджиев му се привидяха джипове с депутати и оръжие * За събитията около погрома на парламента и връщането на мандата от Николай Добрев Петър Стоянов говори на границата на лъжата

Как се нарича смяната на властта чрез погром на парламента? Отговорът е прост: престъпление. В Действащия Наказателен кодекс, Глава втора, раздел първи е дадено ясно определението за престъпление. Цитирам го:

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

"Евегени Бакърджиев:
"Като председател на софийската организация на СДС и ръководителите на щаба на протестите целия ден бях около и в парламента с тези повече от 300 000 българи /цифрата е 10 пъти по-ниска - бел. Л. М./, които обградиха парламента, блокираха го и в един момент не издържаха и се хвърлиха към него... Като човек, който пряко отговаряше за организацията, мога да кажа, че на хората наистина им беше писнало и направиха каквото им дойде от сърце... Имаше мигове на напрежение. Но това бяха реакции на битов елемент... Когато се пробиха загражденията и се щурмува северният вход на сградата /на парламента - бел. Л. М./докараха от някъде десетина бронирани джипа, с които да изкарат депутатите. Когато пробихме кордона, първата ни работа бе да изпуснем гумите на тези джипове. След това напънът стана такъв, че почнахме да се катерим по покривите им. Аз през цялото време бях на тавана на един от тях /от джиповете - бел. Л. М./и оттам се координираше работата. Но никога не споделихме, че в един от тези джипове, в които бяха някалко депутати от БСП... Представям си какво им е било да седят вътре часове, а върху тях са тропали краката на всички протестиращи... Те са преживели страха на цялата парламентарна група... Та в този джип под нас имаше оръжие. Никой не си позволи да отвори тези джипове и слава Богу..."

Непредпазливите деяния са наказуеми според действащия Наказателен кодекс. Действията на Бакърджиев не са продиктувани от неизбежна отбрана, не са и действия, извършени при крайна необходимост, за да се спасят държавни, обществени интереси. Бакърджиев, като ръководител на тези изстъпления си е давал сметка за обществено опасните последици от действията на хората, които е ръководил.

Участие или съучастие имат Бакърджиев, Петър Стоянов, Стефан Софиянски и Иван Костов в събитията от 10 януари до 4 февруари - това е следвало да установят двете следствия - от страна на Националната следствена служба и другото - от страна на Военна прокуратура. Бакърджиев, Костов, Стоянов, Софиянски и разбира се - Крамисир Петров са наказателно отговорни лица, в състояние на вменяемост, когато участват активно в събитията около парламента в периода 10 януари - 4 февруари. Участие или съучастие в погрома на парламента, вредите и последиците са безспорни, налице са свидетели, доказателствен материал. Само че двете следствия са са прекратени тихомълком от прокуратурата и така търсенето на вина се отлага.

Наказателен кодекс на Република България:
ОСОБЕНА ЧАСТ
Глава първа.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА
Раздел I.

Измяна Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. Тук има реални възможности да бъде потърсена отговорност от ръководителите на погрома над парламента, както и да бъде направена проверка на МВР за действията на нейните служители по време на същия този погром. В тогава действащия Наказателен кодекс е било записано:

Раздел III Длъжностни престъпления Чл. 387 /1/ Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Според българския Наказателен кодекс "престъпление е това общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо". /чл. 9,/1/.

Какво се случва всъщност пред парламента - Стоянов, Костов и Петров

В материалите по следствието за погрома над Парламента, има пет касети, в които ясно се чува как Иван Костов призовава хората около парламента: "Елате, стойте тук, докато социалистите /кабинет и депутати - бел. Л. М./ не се съгласят с нашата позиция!" 8 часов филм с всички кадри, направени от БНТ и от кинолюбители. На него ясно се виждало какво правят някои кметове, много служители на столични общини. Нито едно от тези доказателства не е използвано и всичко е прибрано в архив.

Петър Стоянов, намирайки се върху гигант полицай вика на тълпата "Останете тук!" а вътре на Председателския съвет твърди, че ще направи всичко възможно, за да приглуши конфликта и хората да се разотидат.

Макар и 10 години по-късно, всички помним как през януари и февруари 1997 година Петър Стоянов призоваваше събралата се тълпа пред парламента да не си отива, докато Жан Виденов не се откаже от властта. Изпочупени коли, дим и разруха пред парламента бяха част от последиците на тези призиви - блокирана зимна София, но уви в България нямаше Прокурор, който да потърси отговорност за подобно поведение. Все още бяхме далеч от това - държавни мъже да отговарят през закона за нарушаването му. "Погромът бе замислен от лидерите на ОДС, но те изпуснаха контрола - заяви в интервю за в. "Труд" днешният комисар Красимир Петров. - Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран. Бяхме подготвили план за специализирана операция."

Всички си спомнят и как сегашният Главен комисар Красимир Петров пази с тялото си Николай Добрев, участва в спирането на набезите към парламента, и прочутата му фраза: "Нека политиците не си мият ръцете с полицията!"

21 януари 1997 година, на събрание на парламентарната група на Демократичната левица, Добрев прави изказване: "Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е какво се готвят да направят синдкатите "Промяна". Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта: при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо - промяна в Кодеска на труда с две изменения - соцалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция и второ - ще преразпределя профсъюзното имущество." Иван Костов уговаря хората от синдикат "Промяна" да водят тълпата, джипове с оръжие и депутати се привиждат на Евгени Бакърджиев, линейки с камъни пък съзира Красимир Петров около парламента. Всъщност Красимир Петров има голяма вина за това, че въпреки предупрежданията и сигналите за бъдещ погром, не блокира подстъпите към парламента и така дава възможност на тълпата да чупи, пали, нахлуе в Народното събрание, дава възможност и да се обръщат коли, да се скача върху коли. Всичко това си е чист състав на престъпление, тъй като е виновно бездействие от страна на този, който отговаря за реда в София. "Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран - признава Петров, с което доказва, че е знаел какво предстои да се случи и не е взел необходимите мерки, излагайки народни представители от всички парламентарни групи, хора около парламента на опасност, застрашавайки живота им.

"Не искам да цитирам имена на бъдещи по това време министри от ОДС, които стоейки на прозорците на втория етаж на парламента, насъскваха множеството" - проявява завидна "смелост" Петров след 10 години с това признание! - В един последващ момент постъпи информация, че много линейки, които навлизат в площада, за да окажат бърза помощ, всъщност са докарвали камъните".

Защо Петров не подсигурява подстъпите на парламента с един кордон още от университета, преди да се събере тълпата, след като е имал информация за това какво предстои да се случи - остава неизвестно и до днес. Затова пък са налице догадки, като едната сочи пряка връзка на Петров с близкия до Иван Костов - Александър Божков. Не друг, а именно Петров качва на раменете си Петър Стоянов, който с мегафон подканва тълпата да не се разотива, докато Виденов не сдаде властта. Работа ли е на един избран за държавен глава да сваля правителство чрез уличен натиск!

Днес, 10 години по-късно Красимир Петров излиза с версия, че даже не познавал шефовете в СДС! Не се срещал с Петър Стоянов след събитията, Костов не искал да го вижда. Само Бакърджиев след време му благодари: "Господин Петров, благодаря Ви за това, че не допуснахте да се стигне до кръвопролития"! Откъдето и да го погледне човек - Красимир Петров си е работил не за службата, която е оглавявал, а за хората от СДС! След отказа на мандат от Николай Добрев Красимир Петров постъпва в Българо-руската инвестиционна банка, където Александър Божков е в ръководството. Оглавява службата за сигурност в банката, с повече от добра заплата.

След срива на Туристспортбанк и и задържането на членове на управата на банката, свидетели потвърдиха, че Красимир Петров всеки ден отскачал до прокурора Михаил Дойчев /същият, който пусна Дорон от ареста, та се наложи после Интерпол да го издирва - бел. Л. М./. По каква причина е било това всекидневно виждане на Петров с прокурора Дойчев?

Виновното бездействие на шефа на Столичната ДВР полк. Красимир Петров да не предприема никакви мерки за спиране на безредиците остана безнаказано. Смехотворно звучат думите му - организаторите на митинга да усмиряват хората, след като това не е било нито в техните правомощия, нито в техните възможности. Странно е един началник на полицията в столицата на държава да се прави на ударен и за друга част от НК, наречена Престъпления против Републиката, където има описани действия като: бунт, подронване на властта, създаване на затруднения /блокиране на пътни магистрали и спиране на транспорта, каквито имаше в София по време на януарските събития/. Палеж, наводнение, обстрелване с камъни по прозорците на Народното събрание се наблюдаваха около сградата на българския парламент. Странни събития - така може да нарече всеки, запознат със Закона / Наказателния кодекс на страната/ това, което се случи в студените януарски нощи около сградата на българското Народно събрание. Демонстранти нарушават закона - ранени са депутати, без значение към коя политическа сила принадлежат.

При наличие на престъпление, Законът дава това право на силите на реда и прокуратурата да изпълнят своите задължения и въведат ред и законност. Никой от страна на Прокуратурата не си прави труда да даде съответните разпореждания за въвеждане на ред и сигурност за гражданите в столицата на България. Градоначалникът не сезира прокуратурата, тъй като пряко участва в събитията.

"Най-опасно е за държавата да продължат безвласието и агонията

казва Николай Добрев, когато се стига до съставяне на кабинет и получава мандат от президента Стоянов. По случая 10 и 11 януари вървяха две следствени дела - на Националната следствена служба срещу действията на протестиращите и другото на Военна прокуратура, която разследваше действията на полицията и ръководството на МВР. "Имам достатъчно материал, който показва кои са нарушителите на закона - казва три месеца по-късно Добрев в интервю. "Не можем да подкрепим онзи, който с незаконни средства търси властта, който държи заложници народни представители. И като го питаш вътре в парламента какво става, той като зомбиран казва: "Ами аз изпуснах контрола, не знам - оправяй се!"

"Абе, кой в 3 часа ще те пусне тебе в Народното събрание да тропаш и да биеш, и да палиш? И каква е тая политическа сила, която на визитката й фигурира понятието "тероризъм"? - разсъждава Добрев. - Защото това е тероризъм, нищо друго. И къде са сега независимите съдебни магистрати, та да отидат и да видят каквото им е дало МВР и да кажат: "Ето ти, Иване, си подстрекател. Ти подстрекаваше хората към беззакония. Ти, Стефане /Стефан Софиянски - бел. Л. М./ през цялото време тука се мотаеше да не спасиш най-ценната сграда, Народното събрание в София, в тоя град, на който си кмет... Да отидат и да оберат бюфета на Народното събрание. Ти тука, еди-кой си - да не казвам кой - сега се занимаваш с обществения ред и сигурността, ти фактически доведе тука бандитите. Ти, кмете на Пловдив, си заобиколен с човек, когото МВР търси от две години за много тежко престъпление, обявен за национално издирване. Ти, кмете на районния народен съвет в Панчарево, скачаш върху колата на Службата за национална сигурност".

В дните на безвластие и подклаждани безредици - прокуратурата не взема мерки да спре хаоса - не прави нищо, за да влезе в ролята си и да приложи закона. В 2 часа през нощта, на работното си място Николай Добрев намира факс от Главния прокурор тогава, Иван Татарчев, който иска да му се изпратят всички заповеди, разпореждания, инструкции - писмени и устни по случая. Добрев пита министъра на правосъдието тогава, кой може да заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат? За случаи на мародерство следователи работят вече, тъй като всичко е снимано, ясно е кои са организаторите. На 4 февруари 1997 г. председателят на БСП Георги Първанов и кандидатът за министър-председател Николай Добрев, номиниран на 8 януари 1997 г. от парламентарната група на Демократичната левица, връщат мандата за съставяне на правителство.

До това се стига след политическа криза, преминала през окупация и нападение на българския парламент, национална политическа стачка, гражданско неподчинение, протестни шествия... Жестът на Николай Добрев беше високо оценен от всички политически сили. Десет години по-късно Добрев получи посмъртно почетен медал на МВР "Правосъдие, свобода, сигурност".

Решението преди десет години и връщането на мандата от страна на БСП промени историята на България. Това каза вчера Петър Стоянов, председател на СДС, в предаването "Реално" по БТВ. Той допълни, че нито реформаторите в БСП, нито Георги Първанов, тогава председател на социалистическата партия, са спасили България от по-големи проблеми на управлението. Според бившият президент БСП прави опит да пренапише историята и определи събитията тогава като "закъсняла Пражка пролет". Петър Стоянов бе категоричен, че истинските герои тогава са били българските граждани, а не водачите на социалистите.

Следва продължение
 
Продължение от 27 юни


Натиснете тук за увеличение
Оригиналното писмо за покана в Комисията за проучване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт
В годината на разследването за двата изнесени милиарда бе 1994, отзивите по публикацията бяха повече от странни: на 31 май същата година, с писмо /ВКК-1, 96/ бях извикана от членовете на Комисията по корупция при 36-тото Народно събрание. Ето какво пишеше в това писмо:
"Уважаема г-жо Манолова,
На основание чл. 88 и 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви каним на разговор с членовете на Временната анкетна комисия...на 7 юни 1994 от 14 часа в зала 412 на бул. Дондуков 2.
Бихме желали да разговаряме с Вас във връзка с публикуваните от Вас в медиите материали... В тези материали Вие посочвате, че разполагате и с доказателства, поради което молим да подкрепите Вашите обяснения с такива доказателства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Анна Караиванова/
СЕКРЕТАР: /Владислав Даскалов/"


Около това повикване в парламентарната Комисия ми се случи нещо доста любопитно: не знаех, че в редакцията е получено писмото покана от парламента, докато няколко дни преди датата на заседанието, в което трябваше да бъда изслушана ми позвъни секретарката на Комисията, за да потвърдя, дали ще се явя на посочената дата. Крайно изненадана, аз проверих дали секретарката на главния редактор Панайот Денев е чувала за такова писмо и покана от Народното събрание. В първия момент тя вдигна рамене и се направи на изненадана, но след по-малко от час намерих на бюрото си писмото от Комисията по корупция, подхвърлено там, неизвестно от кого!
На 7 юни 1994 година, в два часа следобяд се явих в Комисията по корупция, от стоящите вън двама депутати разбрах, че Комисията бе започнала разговор с Андрей Луканов. Пред вратата на същата Комисия чакаше Иван Костов. В този момент в коридора встрани забелязах проф. Тодор Вълчев, управителят на БНБ. Запътих се към него, тъй като усетих, че иска да ми каже нещо. Професорът ме покани в някаква стая, и затвори внимателно вратата:
- Знаете ли какви неприятности си имах, госпожо Манолова, с онази Ваша публикация за изнесените 2 милиарда долара?
- Но аз Ви цитирах по документи и без да споменавам името Ви, така, както Ви обещах - опитах се да обясня аз.
- В банката при мен дойде Андрей Луканов - продължи професорът. - Настоя аз да напиша и изпратя опровержение до редакцията, с настояване да се публикува!
- И какво стана?
- Обясних на господин Луканов, че не мога да сторя това, защото съм разбрал, че Вие имате копия на оригинални писма и банкови документи по случая с износа на двата милиарда.
- Как реагира на това Луканов? - нетърпеливо избързах аз да разбера резултата.
- Как? Беше много ядосан, чудеше се откъде са попаднали у Вас документите...
"Спомням си този случай - каза Иван Костов веднъж, когато го срещнах в парламента. - Точно той даде повод да бъде извършена ревизия на банката". Костов замълча и не продължи. "Резултатът от ревизията не е дошъл до Вас - отвърнах му аз, тъй като докладът е бил готов на 4 май 1993. Получил го е изпълнителният директор на БВТБ, Чавдар Кънчев! "Е, за това аз вече нямам вина!" вдигна тогава ръце Костов и отмина.

*  *  *

За пълна ревизия на всички плащания за периода януари-март 1990 настоява проф. Т. Вълчев в Докладна до Иван Костов. Костов се разпорежда ревизията да се извърши. Проверката за износа на тези два милиарда не довежда до нищо съществено. /През 1989 и през следващата 1990 България е с пасивен платежен баланс - потвърждаваха пред мен и банкови експерти, и документи от БНБ, и правителствената кореспонденция от този период, която имах възможност да проверя. Двата милиарда са отписани набързо - повечето от хората, с които успявах да се срещна и разговарям искаха анонимност при използване на изявленията им по скандалния случай. Ето по-интересното, до което успях да се добера:

Свидетелите
- Плащанията са към чужбина - поясни висш банков служител, добре запознат с историята. - В кои банки са били преведени милиардите - тук, в България го има само като информация. Отговор би могла да даде насрещна проверка, като се отиде до съответните банки в чужбина, като се проверят фирми там и тук. За целта са нужни много средства, много специалисти и време. Като пак няма да има гаранция, че ще се стигне до истината. Минали са 4 години от изчезването на двата милиарда - само проверката по нареждане на Костов като финансови министър е отнела към година. Не се правеше нищо по резултатите от констатациите. Пак година. Много време е, а това са прехвърляния, преводи, откриване и закриване на сметки и фирми - не вярвам да му се хване края - бе убеден събеседникът ми."

Друг банков експерт допълни картината, като още в началото изрази песимизъм относно намирането на тези два милиарда: "Пишете ги отишли тези близо два милиарда, не че са се изпарили, но за държавата като наличност вече няма да ги има. По време на обявяване на Мораториума се чу, че на Луканов като на премиер са били обещани по един милиард от Съюза и от ГДР. Тези пари впоследствие не ни бяха дадени."
Твърде любопитно бе и казаното от трети висш банков експерт: "Валутният резерв съществуваше само на книга, разберете! На практика са харчени пари, които всъщност сме нямали!"

В търсене на истината около това драматично събитие за съдбата на българската държава, попаднах на поверително писмо, което премиерът Андрей Луканов получава на 15 февруари 1990. Писмото е от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на БВТБ В. Ранков. С него те информират министър-председателя за тревожното състояние на задълженията на страната към момента. Двамата банкери правят предложение БВТБ, като носител на държавния дълг да преустанови плащанията по ползваните кредити от чужбина. Авторите на писмото предлагат също така да се възложи на Министерството на външноикономическите връзки да уведоми за бъдещия мораториум правителствата на страните, от които са ползвани, гарантирани от тях кредити за внос на инвестиционни и други стоки.
Да се водят преговори за договаряне на условията за разсрочване на плащанията по задълженията предлагаха Ранков и Драгневски на премиера Андрей Луканов и той предприе пътувания и срещи зад граница. В Париж и Москва Луканов преговаря с правителствени ръководители за нови кредити, нужни именно за погасяването на текущите плащания на България. За евентуален бъдещ, даже предстоящ мораториум не се обелваше все още и дума...
Каквото и да се казваше по случая - едно бе безспорно - 1 млрд и 723 милиона долара бяха напуснали реално страната!
С името си се съгласи да говори единствено началникът на управление на БВТБ г-н Диньо Кайраков, с което внесе допълнителна светлина по изчезването на американската валута:
"Банката посочва разход за стоки, а дали стоките са доставени - това нас не ни интересува и не е наша работа да го проследяваме. В този смисъл и сме извършили плащанията, а дали срещу нашите операции има действителни инвестиции, финансиране, кредитиране и стоки - това трудно може да се установи. Ревизията мина, там всичко е посочено, но вече две години мълчат и на нас нищо не са ни отговорили по този случай! Плащано е за внос и оборудване - поясни Кайраков - фуражни заводи, радомирските заводи - отдавна беше, смътно си спомням, за да бъда точен. Цели камари дадохме на ревизорите да проверяват".
Началникът на отдел "Ревизии" при БНБ Румен Симеонов пък контрира макар и задочно предишният ми събеседник: "Това, което разбирам, че са Ви отговорили, не го приемам за сериозно. Те /БВТБ -б.а./ имат Доклада на ревизията и по някои пунктове даже са ни отговорили. Докладът е връчен срещу разписка на 4 май 1993 на Чавдар Кънчев, изпълнителния директор на БВТБ".
На 4 май 1993 година правителството на Филип Димитров бе вече свалено и на власт бе кабинетът "Беров" с подкрепата на ДПС и БСП. За доклада на ревизорите нищо повече не се чу.

Проверка от Прокуратурата или действия по скандала след публикацията ми също не последваха, но затова пък година по-късно, един журналист от "Свободна Европа" /Георги Коритаров/ реши да си прави предаване по изнесеното от мен, канейки различни бивши премиери и величия. Вдигнах телефона и го наругах, като му казах, че е длъжен в името на елементарната колегиалност да цитира името ми и вестника, изнесъл пръв скандала, тъй като оригиналните документи по случая са в мен. За моя голяма изненада Коритаров дотърча в редакцията и ми нареди /първо чрез главния редактор, Иво Инджев, а след това и лично/ да му копирам и предам документите по случая! От уважение към читателите ще премълча какво му отговорих. Въпреки това, след доволно преседяване в кабинета на главния, Коритаров успя да пробута за печат във вестника интервюто си с Чудомир Александров /вицепремиер по време на правителството на Луканов/, по темата на разследването ми за изнесените близо два милиарда долара. На мен ми бе "позволено", от главния редактор Инджев, да направя малък коментар към интервюто! Ето по-същественото, изречено от Чудомир Александров в това интервю:
На въпроса как ще коментира публикувани документи, според които преди обявяване на мораториума по плащанията на външния дълг на България, от страната са изтекли близо 2 милиарда долара, Чудомир Александров отговори:
- Вижте, аз се отнасям с недоверие към извадки от протоколи, справки, стенограми и т. н. Трудно ми е да кажа, дали съм виждал тази Справка, трябва да се публикува целият документ. Не знам доколко е точен терминът изтичане. Вероятно са плащания, които сме имали да вършим. Износ на средства в такъв размер не би могъл да се осъществи...Правителството, когато се формира на 8 февруари 1990 г. завари наистина между 500 и 700 млн. долара.
- Добре, кого да попитаме за автентичността на тези публикувани в "Демокрация" документи според Вас? - запита "колегата" от "Свободна Европа.
- Питайте г-н Белчо Белчев /финансов министър тогава/... Много се спекулира с начина, по който стана мораториума. Аз не зная такъв документ, в който България да е обявила едностранно, че прекратява плащанията... Валутният резерв какъв е бил не ми е известно, тъй като тогава това беше от категориите на големите тайни... Дългът, който имаше по това време България не надхвърляше 400 млн. долара."
Баба ми казваше докато беше жива: не говори, като не знаеш! Но кой да каже на Чудомир Александров, че трябва да си мълчи като не е наясно с нищо? От казаното от Чудомир Александров пред Коритаров излизаше, че май не се е налагало да бъде свалян Тодор Живков заради натрупан външен дълг от над 10 милиарда... Странното бе друго, че един толкова високопоставен политик, който е бил не друго, а вицепремиер в правителството на Луканов, ту не знаеше точния размер на валутния резерв, ту пускаше на публиката някакви цифри. Както се прави в кръчма, на маса...
В крайна сметка по случая с изчезналите 1 млрд и 700 млн щатски долара удари гръм - във високите етажи на властта се усети някакво раздвижване и толкова. Документите по случая бяха пратени на Главна прокуратура два пъти - веднъж от мен, след излизане на материала и втори път от парламентарната Комисия по корупция. Резултатът бе нулев. Никой не пое нещата, никой не извърши прокурорска проверка - даже и след приключилата на 4 май 1993 ревизия на банката. Тодор Вълчев, Андрей Луканов, депутатите от Комисията за корупция се съгласиха, че е имало износ на такива пари и че след изчезването им са били спрени плащанията по външния дълг... Автентичността на документите разтревожи Луканов, стресира Вълчев, и създаде суматоха, но всичко свърши дотук.

Освен интервюто с Чудомир Александров, Коритаров покани в студиото на радио Свободна Европа на разговор самият Луканов, пред когото той се ви и извива. От ефира направо си се лееше мъзга. По едно време чух как все пак Андрей Луканов успя да вземе думата от Коритаров:
- Господин Коритаров, преди година, ако не греша, този случай бе изнесен в пресата за първи път от колежката Ви Люба Манолова, за което ме викаха и разпитваха и в Комисията по корупция към парламента...
- Ама, сега не говорим за това...опита се да го спре момчето от РСЕ.
- Точно за същото говорим, нека да се уважаваме - постави го най-изненадващо на място Луканов и продължи - та, аз не мога да не благодаря на Вашата колежка, че подходи много делово и документално по случая, като коментирайки мои изявления не каза, "Г-н Луканов излъга, а каза "Андрей Луканов говори на границата на лъжата!" Това е точното. Има лъжа, има и граници. Да говориш на границата на лъжата е далеч от това да лъжеш и аз съм доволен от една такава толерантност."
От неочакваната защита на Луканов Коритаров бе разбит - отиде му славата да открива вече открити неща - до края на предаването продължи да мрънка, увърта - абе, грозна работа!
Та във въпросното предаване тогава, Луканов разказа в радиоефира следното: "Моят уважаван колега, премиерът Димитър Попов неотдавна заяви - и аз съм сигурен, че това /износа на двата милиарда/ не е направено от злонамереност..., как той /Д. Попов - бел. а./ е наследил резерв от 50 милиона долара. Това са просто смешни цифри - възкликна Луканов по радиото. Резервът, който аз вече заварих като министър-председател беше равен на около 500 млн. долара плюс златото." Всъщност цифрата, която съобщи Луканов не бе точна сочеха документите, които бях намерила.
Няма да коментирам казаното от Андрей Луканов в радиопредаването. Интересното в случая бе това, че той отново не каза истината по изнесените пари зад граница, а копия от документите по плащанията бе получил и от Комисията по корупция, в заседание на която бе викан на 7 юни 1994, както стана дума по-горе...
Мораториумът
  • На 19 март при посещение в Москва, правителствена делегация на България, начело с премиера Луканов води разговори с молба за предоставяне на България на 1 милиард долара депозити, с оглед на излизане от ситуацията;
  • Мина седмица и пристигна вест от Съюза, че Горбачов отказва помощ;
  • На 23 март 1990 година Валутният резерв на държавата беше вече само 284 милиона долара;
  • Три дни по-късно, на 26 март се провежда среща при Андрей Луканов за валутното състояние на страната. Взето е било решение: БВТБ да подготви телекс до банките кредиторки за временно прекратяване на плащанията по кредитите, като се покриват само лихвите;
  • Според високопоставени правителствени служители, разговаряли с министри от кабинета Луканов, чуждестранни експерти от банка "Лазар Фрер" са направили следното заключение: "Размерът на финансовия недостиг и факторът време ни карат да направим извода, че алтернатива за разсрочване на дълга не съществува." Споменава се "разсрочване", а не "прекратяване на плащанията по дълга" - разликата е очевидна;
  • На 29 март 1990 кабинетът на Андрей Луканов обяви мораториум върху плащанията на външния дълг на България. Обявяването на мораториума по плащанията на външния дълг предизвика остра реакция на банките кредиторки. Като ответен жест бе прекратено финансирането на вноса на страната. "Не беше възможно да се предупредят предварително всички партньори" - призна по-късно Луканов и изтъкна, че е съществувала реална опасност да се изтеглят депозитите на нашите и чуждите банки.
Колкото до тази история и причината, поради която реших да я напиша, като погледнах назад и върнах лентата... Пред мен изникна силуетът на един непознат мъж. Той е обичал страната, в която се е родил и живял - тревожил се е за бъдещето й, без да е политик. След смъртта му бе ясно, че този човек напразно е сигнализирал за стопяването на Валутния държавен резерв. Когато се заех със случая, този мъж вече не бе между живите. Усещах смътно, че никой, няма да предприеме каквото и да било за издирване и връщане на тези пари. И все пак писах. Направих го може би заради този човек, в негова памет...

 

И не смесвайте истината с лъжата,

И не скривайте истината, когато /я/ знаете.

Корана, Сура 2. Ал-Бакара

Назначеният за държавен глава Росен Плевнелиев продължава да се държи неадекватно за поста, който заема и получава заплата!

Росен Плевнелиев с Бекир Боздаа - турски вицепремиер на частно посещение е разговарял официално с българския президент?! Журналистите са били изгонени!Агенция БГНЕС излезе с публикация, в която се казва че така нареченият държавен глава на многострадална България благодарил на намиращия се на частно посещение вицепремиер на Турция Бекир Боздаг, за това, че Турция е станала втора родина на българските турци, прогонени от режима на Тодор Живков и установили се там след „голямата екскурзия” от 1989 г.

Съпругът на Юлиана Плевнелиева изрекъл благодарността си по време на последния ифтар /благотворителна байрамска вечеря/ в Пловдив минути, след като българските журналисти не бяха допуснати там, съобщава БГНЕС.

"Ето защо толкова съм горд да бъда тук с вас тази вечер. Горд съм да бъда първият български президент, който отиде вкъщи на гости на български изселници, семейство, в Истанбул и, уважаеми заместник министър-председател, благодаря и на вас, че те намериха своята втора родина и се чувстват прекрасно там", казал държавният глава!

"Аз израснах сред мюсюлмани, всеки ден чувах молитвите в джамията, живеехме в мир и разбирателство. В историята на България аз съм първият президент, който присъства на подобна благотворителна вечеря. И подкрепям всички действия в името на мира. Аз съм първият български президент, който посети Главното мюфтийство в София, там пих турски чай за пръв път, а турската култура не ми е чужда" – продължил изявлението си Плевнелиев.

На въпросната вечеря в Пловдив, далеч от очите и ушите на българските журналисти са присъствали и български политици. Бележитите отцепници от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов са били в компанията на бившия министър на културата и сега депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов. Там е бил и бившият президент Желю Желев. Заради секретността на проявата няма сведения дали триото действащи политици е засвидетелствало някаква доза възмущение от президентските благодарности към Анкара за "втората родина" на нашите изселници, съобщи Агенция БГНЕС.

Странно защо така нареченият президент упорито твърди, че не е имал среща с турския вицепремиер Боздаг в Пловдив, а двамата просто са били гости на вечерята ифтар в чест на Рамазан байряма.

В същото време неговият пресцентър подкрепя Плевнелиев, че двамата - президент и Боздаа не са говорили на вечерята!

Пита се: на кого е благодарил тогава съпругът на Юлиана Плевнелиева?

Другарю Плевнелиев,

Ислямисти на протестАз, Люба Манолова, българска журналистка и учила история Ви уточнявам следното: между мюсюлманска религия и турски етнос разликата е от небето до земята. Не изкривявайте историята, както постъпиха някои вече бивши десни политици! Мюсюлмани има в Сирия, Ливан, Иран, Тунис, но това не направи българските мюсюлмани сирийци, ливанци, иранци, тунизийци!

И колкото и да се не иска на Вашите американски попечители – кучето за истината на така наречения възродителен процес е заровено  именно във факта, че религията не определя етноса!

Истината за така наречения възродителен процес е съвсем друга, но странно защо никой не иска да я осъзнае. Тя включва преименуването в зимата на 1984 – 1985 година на българските мюсюлмани и завършва след ПЕТ години интервал, когато преименуваните български мюсюлмани тръгнаха към Турция!

Българите били прокудени в Турция, след пет години мълчание по преименуването! Защо пет години се мълча? Защо възродителен процес се нарича екскурзията към Турция, а се пренебрегва фактът, че след преименуването има пет години мълчание?

Никой не се замисля защо и какво прекъсва естествения ход на събитията, преименуването се извършва в края на 1984 година, а след пет години, през май 1989 започва протестното масово изселване от България на българи мюсюлмани. Пет години мюсюлманите чакат, за да се възмутят и обидени да напуснат страната? Защо, каква бе причината? Защо си затварят очите на политици и журналисти за тези пет години необяснимо изчакване, а днес се говори направо за възродителен процес, след като точността изисква да се обясни и говори за възродителен процес с петгодишно прекъсване?

И именно тогава някой от перестройкаджиите се сети за състоялото се пет години по-рано преименуване!

Паническото преселение към ТурцияПет години никой не възропта срещу това преименуване, което тогава не бе отчетено от управляващите, че нарушава религиозните догми на ислямската религия.

Отговорът дойде в годините след 10 ноември 1989. За да бъде свален убедително Живков трябваше да се инспирира етническо напрежение! 1989 е годината, в която е трябвало да бъде свален Тодор Живков, а какво по-убедително от масово изселване с етнически привкус? Подробност е, че се е чакало цели пет години от драматичните събития на преименуването.

Към Турция тръгнаха български мюсюлмани, които не знаеха турски, но бяха агитирани, че там е родината им!

След свалянето на Тодор Живков, в Софийска област, Якоруда, Сатовча и други населени места с български мюсюлмани бяха внесени учители по турски език, за да учат мюсюлманите!

Била съм командирована в Сатовча, където една кметица, Найле Саллих забраняваше да се слага българското знаме на общината, поне на националния празник 3 март!

Писала съм много за тези събития, които подкрепяни от неправителствени организации люде изкривяваха удобно за Анкара!

Жестоки игри

1. Изкуплението "Ахмед Доган"

За така наречения възродителен процес и мястото му в учебниците по история

Защо българските мюсюлмани се превърнаха в турци – защото Турция е бивша поробителка по време на Османската империя и тя се оказа най-близката мюсюлманска държава до България! Тук винаги си спомням за една мисъл на отишлия си без време от този свят голям български писател Станислав Стратиев, който беше казал: "Да обясняваш историята си само с географията си не е най-точния начин да разбереш истината".

Тук трябва да напомня, че в Турция няма други национални или етнически малцинства освен турското. Езикът, който е разрешен е турският и друг език в средствата за масово осведомяване, в системата на образованието и културата не е приет и ползването му е извън закона. Докато в България, вместо да решава конкретните проблеми на избирателите си Ахмед Доган се беше съсредоточил върху искане за използването на турски език в новините на обществената телевизия и в армията.

Турция е под покровителството на САЩ, и интересите на Анкара далеч превъзхождат тези на София!

Чел ли е Росен Плевнелиев историята ни, къде е живял в годините 1984-1985 и 1989?

Темата по смяна на имената в българската история ще трябва да започне от 1908 година, когато България сключва Договор с Турция, в който признава правото на южната ни съседка за намеса и застъпничество по отношение на българите мюсюлмани. Няколко години по-късно либералът Васил Радославов спечелва избори /1914 г. - бел. Л. М./ като обещава на същото това население, че ще им върне имената. През 1949 година Георги Димитров, Вълко Червенков и Антон Югов се срещат със Сталин и получават указанията му за "разселването на турците". По време на тези събития Турция разбира се не желае да се лишава от своята Пета Колона в България и уклончиво слуша, без да предприема мерки, за приемане на изселници български мюсюлмани. Към тази част от българските граждани по времето на управлението на Тодор Живков комунистическата партия ту предприема действия за приобщаване с привилегии, ту тръгва към преименуване и забрани на спазване на религиозни и битови ритуали и обичаи.

Причини за решенията на комунистическата партия в насока приобщаване на българските мюсюлмани също има и то не само вътрешнополитически, но и външнополитически. Като се започне от демографския проблем на намаляващото православно българско население, като се премине през активизиране на разузнавателния интерес на Турция чрез нейни резиденти сред българското население, та се стига до активизиране на протурски нелегални организации и антидържавни групи. Следва агресията и напрежението в Кипър /1974 г./, масираната протурска пропаганда и на този фон се прибавят сериозните икономически проблеми в последните години от Живковото властване.

Споменавам набързо горните причини като основание за вземане на последващи решения на държавната комунистическа върхушка, за да осветля по някакъв начин подбудите за повсеместно преименуване на българите мюсюлмани, като възможност за решаване на обективно възникнали проблеми в развитието на националния въпрос на съвременната българска държава. Никой не се заема да разграничи мюсюлманска религия от християнска религия, след като се изповядват от едно и също население. Решава се на база преименуване да се приобщят българите мюсюлмани към българите християни - въпреки че до този момент не е имало очертано кой знае какво религиозно разединение. Никой не се съобразява с обичаите, изискванията и традициите на съответната религия, мюсюлманската, за задължителното носене на имена, съответни с религиозното вероизповедание.

По подобен начин се е процедирало в САЩ, на приемащите американско гражданство се е сменяло първото име, като с това се извършва един вид и преименуване и приобщаване, без зачитане на етнически и религиозни изисквания и традиции в кръщаването на съответния човек.

В България се начева със забрана за общуване на турски език на обществени места, забраняват се и религиозни и битови обичаи и ритуали, /погребения, обрязване, честване на празници/. Административните мерки са съпроводени със съдебни санкции.

"Едни взеха решението за преименуването, а други бяха натоварени с тежката задача по осъществяването му" - пише в книгата си Бончо Асенов "Възродителният процес и Държавна сигурност". Същото сочат и събитията от 1984 година. Твърденията за безпроблемно протичане на преименуването в окръг Кърджали се нереални - признава Асенов. - И дава конкретни примери, което стават известни чак след години:

  • на 25 декември 1984 г. в с. Бенковски е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2000 души се стреми да нахлуе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа.17 месечната Тюркян, е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата. Тази жестока смърт бе направен опит да се препише на българите като убийство от депутата Васил Гоцев след свалянето на Живков от власт, което говори за изкривяване на историята с политически цели.

Преименуване БКП провежда още през 1973, за което се говори твърде малко. Живко Сахатчиев /автор на документалната книга "Второто потурчване на Якоруда -1990-1995 г."/, учител в град Якоруда, събитията от гоцеделчевското село Корница изглеждат по следния начин:

"... през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.

В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.

На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал "Калашников", но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето.

При тези събития в Корница загиват и трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умира от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев...

В Момчилград, на 26 декември 1984 година местни националисти предизвикват демонстрации и намесата на МВР и Гранични войски, което довежда до стрелба, убит и ранени.

При безредици в с. Каялово разярен мъж взема автомата на МВР-служител и при последвалата борба мъжът е убит. В с. Груево пак МВР-служител в опит да се защити от двама протестиращи, взели автомата му, стреля с личния си пистолет и ги убива на място. Така загива и българин мюсюлманин в Кърджали - за общо 7 души пише Бончо Асенов като цифра за жертви в този окръг.

Съпротива от страна на българи мюсюлмани има и това принуждава службите на МВР, Гранични войски и Вътрешни войски да ограждат пътища, да ограничават междуселищни и международни разговори, кореспонденция се проверява и задържа, повишава се цифрата на доносите и пострадалите от тях. Протестиращи български мюсюлмани са изпратени в Белене. Поради наложеното табу за истинското състояние на нещата и последиците от проведеното преименуване, в което жертви дават и българи християни, и българи мюсюлмани, и невинни жени и деца, тези събития стават повод да се пуснат и тиражират неверни твърдения в международни медии, те са съпроводени с невероятни и неверни съобщения за масово избиване на хора, изнасилвания, мачкания с танкове, събличания, обливане с вода посред зима! Около преименуването се пускат лъжи за 5 000 жертви в Кърджали, които никой не доказва, но и не опровергава. Тиражират се слухове за разрушени джамии, трупове, които плуват в Дунав и Марица, за опожарени къщи! "Гласът на Турция" и "Свободна Европа" се надпреварват да излъчват "достоверни" данни, на не и да отразяват обективно случващото се.

На митинги Сюлейман Демирел призовава "Войската да тръгне към София!" - друг въпрос е, че това не се случва. Друг турски политик, Тургут Йозал, в бежанския лагер в Гебзе нарича българите "свине".

Не е ли чувал Плевнелиев за Сюлейман Демирал или Тургут Йозал?

Ескалацията на напрежението взема връх - никой не си прави труда да изнесе истината, никой не опровергава лъжите за трупове и убити с действителните причини и цифри на жертви от двете религии - и християнската, и мюсюлманската.

Иван Костов от времето, когато се правеше на демократИван Костов се извини на изселниците в Бурса, но забрави за жертвите на терористичните актове в годините след преименуването. Той едва ли ги има в паметта си, а това е нещо, което се заплаща със стопяване на избирателите, както показа времето. Дали го е разбрал - едва ли.

"Не трябва да се страхуваме от собствената си история. От тази гледна точка защо в учебниците по история да не влезе поне онова, което вече е изяснено - заяви пред Агенция "Фокус" историкът Драгомир Драганов по повод декларацията на депутати от ДПС, които предложиха т. нар. възродителен процес да влезе в учебниците по история.

проф. Андрей Пантев"Възродителният процес е реален факт в българската история, точно какъвто е и баташкото клане. Не можем да го прескочим и да го зачеркнем. Стига да не се преувеличава, което да наруши пропорциите”. Това каза пред Агенция "Фокус" историкът и депутат от Коалиция за България Андрей Пантев. Какви пропорции, с какъв аршин ще се мери и по какви критерии - това моят бивш, уважаван преподавател пропусна да уточни и остави някак недоизказано започнатото от него.

"От страданието на тогавашните турци днес не може да се направи един постоянен извор на съвременни привилегии. Когато говорим за тези, неща ние еднакво осъждаме и баташкото клане и възродителният процес", посочи проф. Пантев.

Има афоризъм, който гласи "Историята се пише от победителите", но граждански дълг на всеки, най-вече на историците, е да са безпристрастни и да пресъздават историята такава, каквато е. А правото на тълкуване е на всеки човек. Важното е фактите да са истински, безпристрастни и такива, каквито са.

"Никога България", "Кръвта за Турция си давам" и "Да живее Турция" - за тези надписи по училищни чинове и стени на 21 януари 1991 бе предупреден президентът на Република България, Желю Желев български граждани от Якоруда предупредиха Желев.

Хора от Якоруда изпращат на 26 февруари 1991 г. на Президента и Великото народно събрание един твърде тревожен документ, с копие, от който успях да се снабдя и аз, въпреки че съдържанието му се криеше много строго. Ето извадки от този документ:

Атидже Османова /магазинерка/: "Аз лично ще отрежа главата на Гълабина Досева." Сабия Кьорова /работничка/ на Цана Кундева: "Три каурски семейства сте в махалата, ще ви смирим за половин час" и още: "За три часа ще ви изколим всички кауре в Якоруда."

Ще продължа да цитирам извадките от документа, без имената на тези, които заплашват: "Твоят син Атанас ще бъде заклан", "Ще заколим и тебе и твоя син, дето учи децата, че са българи", "Ще ви запаля бараката", ученик от 4-ти клас Ю. Д. И. пък казва: "Като дойде тука Турция, ще ви колиме като в Батак". Пенсионерът Йордан Минев получава заплаха по телефона си: "Мюсюлманската секция ти е издала смъртна присъда. Сутринта ще ти изкопаем гроба", и т. н., и т. н.

В края на 1992 г. се събират достатъчно тревожни сигнали за обстановката в районите с население, което има смесено вероизповедание. Избрана е Анкетна комисия в парламента, която да проучи истинността на сигналите "За турцизиране на българското население в Софийска област". За първи път е формулирано и явлението за нов възродителен процес, но вече в обратна посока.

Този Доклад беше внесен в парламента и прибран, по-точно скрит и никога не бе разгледан!

В книгата си „Външният дълг и 10 ноември 1989 г. в документи и факти”, както и в сайта „Хроники” бяха публикувани много документални разследвания, които показват както истината за събитията от 1989 година, така и опитите да бъде турцизирано българското население в годините на така наречения демократичен преход!

Много публикации ще намерите за радикалния ислям, етносите, спекулациите с етническата карта, които превръщат много райони в невралгични точки.

Хората имат право да изповядват своята религия, но когато това стан разменна монета в политически игри – тогава става опасно!

Ето защо не приемам благодарността на така наречения президент Росен Плевнелиев към Турция за осигурената втора родина на български мюсюлмани. Защото, другарю Плевнелиев при заминаването си изселниците са български мюсюлмани, бягащи от дома си! Тогава малцина от тях знаят турски език и могат да бъдат определени като български турци. Не мога да не оспоря и израза български турци, тъй като в САЩ няма американски китайци, американски поляци, американски италианци, а само и единствено граждани на Щатите!

Друг въпрос е, че след като изселилите се български мюсюлмани поискват да останат в Турция, то тогава те се превръщат единствено в турци и връзката им с България е скъсана!

За крушката и опашката

Другарю Плевнелиев,

Навремето на площад Таксим, на който преди месеци турският премиер Ердоган обля с кръв и удави в сълзотворен газ, и гумени куршуми протестите срещу възраждащата се ислямизация – на този площад навремето бе изгорено българското знаме от един българин, с име Фуат Гювен...

Фуат ГювенСлeд години Гювен се върна в България и никой не му потърси сметка за изгорения трикольор. Въпросният Гювен от продавач на дънки израстна до банкер и собственик на бензиностанция в безмитна зона Свиленград – това бяха годините на криворазбрана демокрация.

През 1993 година чрез фирмата си "Магазин Шипка - Фуат Гювен Истанбул" започва да развива веригата си от бензиностанции у нас. Разполага ги не къде да е, а именно в безмитните зони на Калотина, Видин, Русе, Свиленград и тази на ГКПП - Капитан Андреево.

Всъщност в Калотина Гювен нямаше бензиностанция, а там продаваше бензин Васко Василев от "Братя Василеви" и то върху чужда земя, която държавата така и не върна на истинските собственици.

"Той познава много политически лидери" призна навремето адвокатът му Валери Борисов за връзките на неговия довереник Гювен. Така след години излезе на бял свят истината, че Фуат Гювен, се е ползвал с нечии силни властови протекции, за да забогатее, че е слагал подпис без да разполага с пари, че бензиностанцията, с която той започва в Свиленград в крайна сметка става негова собственост. На 12 декември 1998 година Фуат Гювен дари на фондация "Бъдеще за България" 25 000 лева. Дарителят е близък до политическата сила ДПС, която политическа сила съпругът на шефката на фондацията "Бъдеще за България" Иван Костов нарече проклятие за България. Да, Иван Костов нарече ДПС проклятие за България, а човек на ДПС дари съпругата на същия този Костов. В политиката има вечни интереси.

По времето на министъра на финансите Стоян Александров Фуат Гювен натрупа милиони от бензиностанцията си в Свободна безмитна зона - Свиленград. След 14 години Гювен купи банка, която предстоеше да бъде оглавена от министъра на финансите, допуснал протекциите по бизнеса на турския бизнесмен по дейността в безмитната зона. По време на покупката на банката Гювен държеше 7 ВЕЦ-а и завод "Елкабел" - Бургас. Същият Фуат Гювен, за когото журналисти с изказана благодарност от бизнесмена пишат, че дарявал сираци с кожухчета и купил тъпан на клуба на почитателите на футболния отбор "Граничар" , Гювен бе собственик на ресторанта "Извора на Белоногата", който бе ремонтиран след протекции от политици да му бъдат отпуснати средства. Същият Фуат Гювен, известен с това, че 1989 година запали българското знаме и хвърляше камъни по Консулството на България в Истанбул...

Ще сложа край на новия скандал на Росен Плевнелиев с това, с което започнах:

Българският президент Росен Плевнелиев благодари на турския вицепремиер Бекир Боздаг за това, че Турция е осигурила втора родина на българските турци, прокудени от режима на Живков и установили се в Турция след "голямата екскурзия" от 1989 г.

Президентът на всички българи е изрекъл скандалното си твърдение по време на последния ифтар /благотворителна байрамска вечеря/ в Пловдив минути, след като българските журналисти не бяха допуснати там, предаде кореспондентът на БГНЕС в Кърджали.

Турските онлайн медии разпространяват записи и текстове на официалните слова на двамата държавници от въпросната вечеря. На импровизираната трибуна се виждат 7 микрофона на телевизии, но нито един на българска такава. Бурни ръкопляскания съпровождат откровенията на българския президент, когато той обявява, че е горд със себе си.

"Ето защо толкова съм горд да бъда тук с вас тази вечер. Горд съм да бъда първият български президент, който отиде вкъщи на гости на български изселници, семейство, в Истанбул и, уважаеми заместник-министър-председател, благодаря и на вас, че те намериха своята втора родина и се чувстват прекрасно там", казва обединителят на българската нация.

Как така Росен Плевнелиев "забрави" какво дължи Турция на тракийските бежанци според Ангорския договор?

Забрави го и бившият премиер Бойко Борисов когато беше на гости на Ердоган.

Плевнелиев продължава "традицията" на родоотстъпничество прокарана от настойника му Борисов!

Колко родини има човек, другарю Плевнелиев? Чували сме за първа жена,в тора жена и прочие, което разрешава исляма, но за първа родина и втора родина - не бяхме чували!

Или ако погледнем в историята си - излиза, че втората родина е заробила първата родина пет века?!

Някой плаче за сюнет...

-----------------------------------------------

*Сюнет – обрязване (на латински: circumcisio), операция по отстраняване на препуциума (кожата, покриваща главичката на пениса). Практиката е станала част от някои религии, като исляма.

 

Втора нощ продължиха вълненията в унгарската столица Будапеща *Социалистите продължиха да упорстват, оставайки във властта

"Низините не искат - върховете - не могат" - така характеризираше признаците на революционна ситуация титанът на болшевиките Владимир Илич Ленин. За да настъпи революционна ситуация не е достатъчно "низините да не искат", а е необходимо и "върховете да не могат" да живеят по старому.

Какво доведе до близка до формулираната от болшевишкия лидер Ленин така наречената "революционна ситуация" днешна Унгария, страна-член на Европейския съюз, ръководена от социалистическо правителство? Какъв бе поводът вестник "Комерсант" да твърди, че "Унгария е на площада", коментирайки най-сериозните вълнения след 15 години посткомунистическо развитие? Вълнения, започнали като митинг, с искане на оставка на правителството на премиера Ференц Дюрчани, и вълнения, прераснали в нападение на сградата на националната телевизия. Какво доведе до това Унгария да бъде въвлечена в най-голямата криза след падането на комунизма, какво доведе до сблъсъци между полицията и демонстранти на площада в унгарската столица Будапеща?

Признания на Дюрчани за това, че е лъгал унгарците

се оказа в основата на няколкодневните масови протести в унгарската столица между демонстранти и полиция. Признания на премиера Ференц Дюрчани за предизборни лъжи. На среща при закрити врата с членове на соцпартията Дюрчани заявил, че умишлено е лъгал избирателите и е скрил за строгите икономически мерки, които започна да изпълнява след изборната победа през април т.г. "Нямаме особен избор, защото сме я оплескали, и то не малко, а много. Никой в Европа освен нас не е правил подобни глупости. Очевидно ние лъгахме през последните две години. Лъжехме всяка сутрин, всяка вечер", е заявил министър-председателят Ференц Дюрчани през май, малко след изборната си победа.

Държавното унгарско радио излъчило запис на речта му, без да е ясно как текстът е изтекъл, но Дюрчани веднага потвърди достоверността му. Дори в сайта си премиерът Дюрчани написа, че е горд с думите си, защото е първият политик, който казва истината. Късно в неделя, пред парламента се събраха 3000 привърженици на опозицията и му поискаха оставката, но той отхвърли искането. Вчера протестите продължиха с участието на неколкостотин души.

Според наблюдатели, две са причините за изтичането на казаното от Дюрчани. Едната е била - да се засилят разклатените позиции на соцпартията преди местните избори на 1 октомври, които позиции били разклатени сериозно заради значителни съкращения на държавни служители, малкото средства, отпуснати за болниците и образование, както и въвеждането на нови данъци. Все мерки, които след влизането на държавата в ЕС са имали за цел да намалят бюджетния дефицит, който е 10 на сто от БВП. Това предизвиква недоволство, но за да въведе еврото, Унгария е била принудена да свие до 3 -4 на сто от БВП.

Другата версия, която изтъкнаха още в първия ден на протестите наблюдатели, е била да се подкопаят позициите на Дюрчани, за да се откаже той или от премиерския, или от лидерския пост в партията. Коментирайки тази версия, ръководството на соцпартията категорично обяви, че застава зад своя лидер. Опозиционните партии - ФИДЕС и Народната християндемократическа партия, от своя страна потвърдиха, че ще използват всички конституционни средства за отстраняването на Дюрчани. "Той се превърна в персона нон грата за унгарската политика", обяви Тибор Наврачич, шеф на парламентарната група на ФИДЕС.

Преди няколко века...

"Днес всеобщо разпространеното мнения е, че правителствата съществуват изключително за народите - написа преди няколко века Шарл Морис дьо Талейран - Перигор*. - От такова разбиране неизбежно следва изводът, че законосъобразна е тази власт, която най-добре осигурява на народа благосъстояние и спокойствие... Но ако за нещастие се появи мисълта, че злоупотребите на една власт превишават ползите, които тя носи, резултатът е този, че законността бива смятана за химера". Това е написано преди няколко века от перото на един велик дипломат и философ, работил в попрището на политиката.

Ако Ференц Дюрчани беще прочел мислите и наблюденията на Талейран, то щеше да бъде далеч по-внимателен в изявленията и постъпките си към съдбата на собствения си народ. Нямаше да се стига до демонстрации, сблъсъци, жертви ... Лъжата на политиците е част от тяхната същност, това ни демонстрират в последните 17 години българските политици, независимо как са оцветени и какви идеи изповядват. "Едно е народ да е бил под австро-унгарско робство, а съвсем друго - под турско" - казваше мой колега във Факултета по история на Софийския университет. Лъжата, гарнирана с цинизъм на действащи политици изкара на улиците и площадите стотици унгарци. Унгарците, които преди 50 години бяха героите на Унгарските събития от 5 ноември 1956 година, когато избухна въстание срещу еднопартийната диктатура на И. Наги, което въстание беше смазано с помощта на съветската армия. Днес внуците и децата на унгарците от 1956 отново са на улиците в Будапеща. Те не приемат премиерът им социалист да остава на поста си след признанието му за лъжи.

Къде сме ние, когато ни лъжат родните ни политици?

Една нация, която има поговорка "Преклонена главичка сабя не сече", никога няма да излезе на улиците като унгарците. Колко пъти на българите бе даван повод, да свалят действащия коалиционен кабинет? Непрекъснато им се дават поводи. От този кабинет, от трите политически сили, които са емнали държавата да си правят каквото им дойде с нея? От опозицията, която се крие в кулоарите на парламента им дават поводи. От кандидатите за президент им дават поводи. От ведомството на действащия държавен глава им дават поводи. От парламентарното мнозинство им дават поводи. И всеки един от тези поводи са предостатъчни гражданството да излезе на улицата и да не се прибира, докато не се изчисти така нареченият политически елит. Боже пази от този елит!

Има ли политик в България, който днес да е казал едно, а на следващия ден да не прави друго? Независимо от цвета на партията или движението си. Едва ли. На тази географска ширина ние, българите наказваме политиците по своему - с негласуване и с псуване. Не твърдя, че е достойно, но това е действителността. Няма проблем гражданството да излезе на улиците, но то не иска някои политици да яхнат недоволството им и да уредят чрез гражданското недоволство поне три поколения от фамилиите си финансово. А пребивавалите на улицата знаят, че ха се показаха по тротоарите, ха пратиха полиция, уж да ги пази и когато свари да си ги удря. Системно, редовно и от сърце.

В Унгария излизали - а в България не излизаха ли раковоболни, оставени без лекарства да се гърчат в ужас и болки като животни. Не излизаха ли болни от множествена склероза, астматици, болни от хронични хепатити, инвалиди, пенсионери - излизаха - и не малко, стотици излизаха на улиците. Първоначално минаваше някоя и друга твкамера да ги щракне и толкова. След това и камери не минаваха, вестниците и радиостанциите мълчаха и хората се прибираха в домовете си да си мрат на онова обречено спокойствие, което им е гарантирано от държавните здравеопазване и социални грижи.

"Самата смърт настъпва много лесно,
когато я превърнем в собствен страх..."

казваше поетът Петко Братинов.

Помните ли, как хората на царя искаха да напуснат управляващата коалиция? Тогава на гражданството и око не му мигна, но царедворците останаха, защото никой не се отказва доброволно от кокъла. Метнаха им кокал, подариха на царя им държавни имоти за няколкостотин милиона евро и царедворците кротнаха. Толкова се успокоиха, че проспаха издигането на кандидат за следващ държавен глава.

Последният български премиер Сергей Станишев призна публично, че не е в състояние с кабинета, на който е начело да спази и изпълни предизборните си обещания. Така също бе призната една лъжа. Но лъжа, призната публично, а не на закрито заседание. Народът остана в мълчание.

Няколко години преговарящата с Европейския съюз, Миглена Кунева крие какво съдържат главите, под какво слага подписа си и с какво се съгласява тя - от името на неинформирания целокупен народ. Никой не излезе на улиците. Ударите ще се усетят след 1 януари 2007 година.

Няколко български политици позволиха под мълчаливото съгласие на мнозина техни колеги България да затвори 3 и 4 блокове на АЕЦ "Козлодуй". Имената им са: Надежда Михайлова, /с информираното съгласие на Иван Костов, Петър Стоянов, Евгени Бакърджиев - бел. Л. М./, Соломон Паси / с информираното съгласие на Симеон и ресорните министри - бел. Л. М. /, Миглена Кунева и днешният енергиен министър Румен Овчаров. От това престъпно решение България ще стане още по-бедна, и ще й са необходими години, за да преодолее загубите от това затваряне на енергоблоковете и спрения износ на ток за други държави. Никой не излезе на улицата.

Бившият председател на парламента от времето на царския режим, Огнян Герджиков получи и скри половинмилионна подписка в защита на АЕЦ "Козлодуй". Никой не излезе на улицата, никой не протестира.

Външният министър Соломон Паси не направи нищо, за да спаси живота на пленени български шофьори като заложници на терористи. В резултат главите на тези заложници бяха отрязани! Никой не излезе на улицата.

Членовете на кабинета подписаха двустранна договореност за разполагане на американски военни бази на територията на Българи В хода на подписването се разбра, че министри и депутати са подписали документите, без да са ги прочели предварително. Никой не излезе на улицата.

Бившият премиер Иван Костов съсипа икономиката на страната с криминално проведена приватизация - никой не излезе на улицата. А улицата го направи премиер след януарските събития от 1997 година.

Улицата одобри и затвърди позициите на бившия президент Петър Стоянов на този пост, но той тутакси забрави това и допусна над страната да летят самолети на НАТО, които бомбардираха територията на бивша Югославия, съседна на западната българска граница държава. Улицата вече не привличаше хората, разбрали, че ползват недоволството им, за да го осребрят с избор във властта.

Българският парламент излъга, че над територията на страната няма да прелитат самолети, които да нападат бивша Югославия. Парламентът излъга, но на улицата нямаше и един протестиращ срещу тази лъжа.

Парламентът взе решение да включи България във война с Ирак и малко след това решение в страната започнаха да пристигат ковчези с убити български момчета. Никой не излезе на улицата вече, защото мнозинството от гражданството в България е наясно, че и изпълнителна, и законодателна власт лъжат народа си, а от излизане на площадите и протести полза няма.

Това, което изпрати унгарците на улицата е многократно по-малко в сравнение с причините, които би следвало да изкарат по улици и площади българските граждани. "Човекът е обществено животно - написа поетът Иван Радоев. - Той не може да стои извън политиката, не може да стои встрани от нещата, които вълнуват народа, държавата, човечеството". Прав бе поетът Радоев, но времената промениха човека в България и той не се интересува вече от политика, той ненавижда политиците от несменяемата политическа класа, наясно е с лъжите и цинизма им и им е обърнал гръб. Което не е позиция, но това е действителността в родината на поета Радоев - много се промени и в не по-добра посока.

Адам Михник, един известен от политическите промени в годините на перестройката, политик обясни през 1994 година в статия в "Газета виборча": "...всяка революция избухва вследствие на острата необходимост от преразпределение на собствеността... революцията е вечно незавършена и затова предизвиква разочарование и горчивина... революцията може да роди терор. Може и да го избегне. Но тогава трябва да се роди реставрацията. Защото всяка революция дочаква своето диктаторско увенчаване или своята реставрация. Революцията се храни с обещанието за Велика промяна, реставрацията обещава, че ще се върнат ..."старите добри времена"..."

Кое ще избере гражданинът на Република България, ако въобще тръгне да прави някакъв избор? Гражданинът ли ще избира или ще остави историческите решения да продължат да вземат политиците? Ще вземе ли българският гражданин съдбата си в свои ръце - възможно ли е това и как може да се осъществи. Законодателно, чрез действащата изборна система стана ясно, че силните козове остават винаги в ръцете на политиците. За сметка на гражданите, техни избиратели. Върховете показаха, че не могат - низините са наясно, че не искат. Законът или законът на улицата ще определи какво предстои?
 

Кой европейски политици и кои български експерти премериха сили на бойното поле по спасяването на "АЕЦ "Козлодуй" * Изборът на Кунева за еврокомисар е фаталният завършек и гаранция за неуспех централата да не оцелее

Продължава от 24 октомври

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще бъде предложена за първия български еврокомисар. Това научи Дарик от добре информирани източници, пожелали анонимност, след което новината бе повторена от няколко медии. По-късно стана ясно, че решението е било взето на среща между лидерите на партиите от управляващата коалиция - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Номинацията на Меглена Кунева бе издигната от НДСВ.
Снахата на бившия земеделски министър на Живков на земеделието, жена, която винаги казва "да" при преговори, другарката -Пръмова-Кунева, преобразила се в монархистка, за да влезе в политиката, заминава да представлява България в Европейския съюз! Каква ирония - жената, която води преговори по отделните глави по приемането на България в ЕС на тъмно, без да се знае какво се иска от България, какво се договаря и какво ни очаква конкретно по всяка една област след 1 януари 2007 г. - същата тази жена отлита за ЕС като еврокомисар и оттук нататък всички тегоби по присъединяването ще бъдат изключително на наш, български гръб!

Ако има някакъв голям грях на политик,

това е позицията, която си позволиха да заемат по съдбата на АЕЦ "Козлодуй" набедени политици като: Надежда Михайлова, Румен Овчаров, Соломон Паси, Миглена Кунева. Единственият, който остана да се бори за спасяването на "Козлодуй", бившият депутат Веселин Бончев припомни много от събитията по този скандал в най-новата ни история. "Изграждането на АЕЦ "Белене" и затварянето на АЕЦ "Козлодуй" са две събития, които са свързани помежду си. "Затваряне на АЕЦ "Козлодуй" би могло да се осъществи, след като в България има изградена и работеща друга атомна централа, такава като "Белене" - каза Бончев, но го чуха единствено журналистите, пишещи в ресор енергетика. - Преди да е изградена "Белене", да затваряме "Козлодуй" е безумие и политическа безотговорност. Докато работеха 1 и 2 блок, България изнасяше ток за Турция, Гърция, Македония за суми между 300 до 500 млн. долара. Стигна се дотам Македония да настоява пред Брюксел България да не затваря АЕЦ "Козлодуй"! Ще Ви припомня още едни факт: през февруари 2002 г. бившият вече премиер Симеон беше на среща с румънския си колега Нъстасе в Синая. Тогава много внимателно слушах Евронюз - румънският премиер каза дословно следното: "Радостен съм, че в скоро време ще започнем да изнасяме ток за Турция през България /Румъния е пуснала един голям реактор от над 600 мегавата, скоро ще пусне втори, а е започнала строежа на трети/". Т.е. това, което печелехме от износ на ток за Турция, ще го печели вече Румъния. А ние ще получаваме за преносната ни мрежа само някакви жълти стотинки. По-опасно е другото - Нъстасе каза още, че няма да е далече времето, когато ще започнат да продават ток и за България."

В навечерието на затваряне на 3 и 4 блокове на централата, не съществува нито един документ, който да уличава нашата АЕЦ, че е в лошо техническо състояние. Всички проверки, които бяха направени от Международната агенция за атомна енергетика, показват, че АЕЦ "Козлодуй" е на абсолютно високо техническо ниво. Що се отнася до препоръките за затваряне на АЕЦ "Козлодуй", то само МААЕ може да прави такива препоръки, тъй като само този орган има право да контролира сигурността на реакторите. Най-малката незначителна авария в света да стане, моментално се съобщава за това в МААЕ. Според договореностите, които "постигнаха" политици като Паси, Михайлова и Кунева, това затваряне трябва да започне на 1 януари 2007 г. - след малко повече от два месеца.

Евроекспертите за "АЕЦ "Козлодуй"

Още се помни инфарктното гласуване в Европарламента през 2004г. В стенограмата, изпратена от един от най-големите ядрени специалисти в Европа и света г-н Петер Кошел, пишеше: "Никой в Брюксел не можа да разбере грешната интервенция относно Козлодуй и България. С едни малки разходи можехме и все още можем да променим това и много милиарди национален доход за бедстващото българско население да бъдат спасени. Може да се каже, че Брюксел принуди България на тази жертва поради липсата на готовност, смелост и желание на българското правителство да се застъпи за националното ви богатство пред европейските партньори със всички средства. Тази негова пасивност доведе до големи и ненужни вреди за България."

Питър Хауг, изпълнителен секретар на Европейската ядрена индустрия заяви на

2 април 2004 г. като обръщение към българите: "Не само не затваряйте 3 и 4 блок, но отворете незабавно 1 и 2 блок." ...Виждам, че българското правителство не желае да се противопостави на европейските институции за запазването на блоковете, въпреки че представителите на европейската ядрена индустрия и на МААЕ са твърдо за запазването на АЕЦ "Козлодуй".

Кенет Брокман - директор на Дирекция "Ядрена безопасност" в МААЕ, още преди преди т.нар. партньорска проверка беше по-лаконичен: "Козлодуй" е безопасна!" През 2004 г., 2 месеца след гласуването в Европарламента, в София беше проф. Андре Майсьо, президент на Световната асоциация на ядрените оператори. Тогава той написа в писмо до премиера Сакскобургготски и енергийния министър Милко Ковачев: "Затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" е технически и политически скандал. Къде е логиката - Европа се нуждае от вашата атомна централа. Затварянето на 3 и 4 блок ще бъде повече от политически и икономически скандал и ще донесе огромни загуби от милиарди за българския народ."

И Македония защити АЕЦ "Козлодуй"

"Македония ще поиска да не се затваря българската АЕЦ "Козлодуй", защото страната е застрашена от енергийна криза." Това обяви директорът на електрическата компания на Македония Трайче Черепналковски. "След затварянето на централата Скопие няма да може да внася достатъчно електроенергия и има опасност страната да остане на тъмно точно през зимата - от януари до март 2007 година," обясни той. - "Фирми от Швейцария, Германия, Румъния, България, Англия, Чехия и Сърбия и Черна гора подадоха оферти на търга за внос на ток, но те не могат да предложат 2,6 милиарда мегаватчаса, колкото са нужни на Македония. Предложили са 30 на сто по-малко от необходимото количество. Увеличена е била и цената, на която компаниите били готови да продават електроенергията. Тя е била от 23 до 43 евро за мегаватчас нощна тарифа, а за дневна, от 44 до 69 евро за мегаватчаса, каза още директорът. Според Трайче Черепналковски в региона нямало достатъчни количества свободна електроенергия, затова Македония била готова да поиска от Европейската комисия да не се затваря българската АЕЦ "Козлодуй".

Интересен бе разговорът на Емилиян Лилов с министъра на европейската интергация, Миглена Кунева и председателя на Агенцията за атомно регулиране Емил Вапирев по съдбата на АЕЦ "Козлодуй", проведен на 18 ноември 2002 г. в студиото на радио "Свободна Европа" - разговор, който едва ли слушателите си спомнят. Докато Вапирев в студиото бе лаконичен, че "...проверката на АЕЦ "Козлодуй" е политически, а не технически проблем" /става дума за назначаване на бъдеща партньорска проверка - бел. м./, Кунева отговари: "...ние не бихме могли да ангажираме 15-те страни, ако те не са се съгласили на тази проверка".
В деня за парламентарен контрол, на 61-вото заседание на Народното събрание, петък, 9 декември 2005 г. стенографските протоколи за запазили една любопитна дискусия по съдбата на АЕЦ "Козлодуй". Депутатът Минчо Христов се обръща към министър Кунева с остри въпроси и нападки. Ето част от тях: "...Бързането на предишното правителство да затваря преговорни глави и приемането на всички условия на Европейския съюз Ви спечелиха името "мадам "Йес" - човек, който винаги казва "да". Дори един румънски премиер констатира, че Вашият екип "буквално си е свалил гащите пред емисарите от Европейския съюз".

Не мога да подмина и резултатите от тези договорености. Според мен, госпожо Кунева, Вие и Вашият бивш колега господин Соломон Паси, както и господин Симеон Кобургготски трябва да отговаряте за закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".

Това обаче не е само мое мнение. Вашият сегашен коалиционен партньор господин Любен Корнезов публично призна, че господин Паси трябва да влезе в затвора по чл. 103 и чл. 282 от Наказателния кодекс - общо между 11 и 23 години затвор, заради затварянето на глава "Енергетика".

През м. февруари 2004 г. Вие съветвате: "Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото". На друго място Вие казвате: "Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ "Козлодуй", защото ядрената енергетика няма перспектива"...

"...Аз не съм против Европейския съюз, госпожо Кунева, и Вие добре го знаете. Аз съм против влизането в Европейския съюз по този начин - без 3 и 4 блок, и сериозно казвам - без 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй". Те трябва да бъдат защитени. Ще Ви цитирам нещо, госпожо министър: "Не може хората, които доведоха България до тази ситуация, които на практика отказаха да защитават националните интереси, да се занимават със защитата на тези интереси. Мисля, че тези хора оттук нататък нямат право да водят преговорите с Еврокомисията. Става дума за Соломон Паси и Меглена Кунева", край на цитата.

Това не са мои думи. Това са думи на господин Румен Овчаров, естествено преди да стане Ваш колега и коалиционен партньор. Според мен тези думи са доста точни и уместни. Жалко, че господин Овчаров се отказа от тях и днес позицията му е друга.

Наистина е жалко, че той се отметна и от други свои думи, казани на 10 януари 2003 г., а именно: "Необходим е референдум за АЕЦ "Козлодуй", заяви той. И още: "Не е редно политическите сили да говорят едно, парламентът да приема друго, а министър Паси да си приказва и да подписва нещо трето.". Това мисля, че се отнася и до Вас, госпожо министър. Ако трябва да бъда искрен, това се отнася и до самия господин Овчаров.
Само преди месеци господин Овчаров беше за отварянето на Глава "Енергетика" и предоговаряне на закриването на 3 и 4 блок. Днес той вече е против. Благодаря ви."

Отговорът на Миглена Кунева е ясен - тя не е против ядрената енергетика, но "Козлодуй" ще трябва да се затвори, защото бъдещето му е било решено от редица български правителства от 1993 г. насам. В изказване през юни 2004 г. - 2 месеца след гласуването на доклада, Соломон Паси заяви: "Ще затворим "Козлодуй", защото това е гнездо на Ал Кайда." Цитатът е на бившия депутат Веселин Бончев в интервю, което Паси не опроверга. Тук няма нужда от коментар.

"Няма технически причини трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" да не работят още 10 години" заяви и президентът на Световната ядрена асоциация (WNA) Джералд Гранди, който бе на посещение у нас и посети атомната ни централа. "Политиците в Брюксел никога не са посещавали атомната централа и не искат да осмислят реалното й състояние" бе убеден Гранди. Според него България е затворила глава "Енергетика" от преговорите с ЕС на базата на информация от преди десет години. Целта на посещението си у нас той определи като опит да "насърчи правителството да застане зад атомната централа". АЕЦ осигурява значителни постъпления и създава заетост в район с недобре развита икономика, посочи Гранди. - "България трябва да заяви на висок глас, че ще продължи да експлоатира 3-ти и 4-и блок на атомната централа в Козлодуй. Страната ще се присъедини към Европейския съюз със сигурност и то по определения график, добави Гранди. Според него новото отваряне на преговорната глава "Енергетика" няма да забави този процес, бе убеден при посещението си експертът. "...политици като Костов, Станишев излъгаха очакванията на хората, че ще се справят с АЕЦ "Козлодуй". Когато цял свят отваря енергийните си програми, когато Русия затяга кранчетата на газа и на петрола, а световният петрол се вдига до небето, ние затваряме Ш и IV блок догодина" бе категоричен в позицията си и софийският кмет, Бойко Борисов. Миналата, 2005 г.,в български вестник Миглена Кунева призна: "Във Виена щяха да ме разкъсат за АЕЦ "Козлодуй"! Призна, но не обясни защо.

Утре четете за края на тази предварително обречена битка

 

Продължение от 17 март

Дълго преди Жан Виденов да бъде принуден да си подаде оставката, във в. "Демокрация" на първа страница излизаше реклама на Мултигруп. Групировката, която след третото си влизане във властта Иван Костов се опита да отстрани и елиминира, въпреки че заедно с Красимир Стойчев - Мулти бе един от двамата спонсори на президентската кампания на Петър Стоянов. По-късно Стойчев предостави вестник "Стандарт", за да бъде в услуга на сините и това продължи, докато го емнаха прокурори. Тогава той напусна - и вестника си, политиците и дълговете, които бе натрупал междувременно.

Няма ненаказано добро - казват старите хора, и са прави. Друг въпрос е дали всички са чували тази народна мъдрост.

Разкриваемостта на престъпленията – Ахилесовата пета на всяка власт

1998 година - само за седмица от Следствието напускат 68 следователи. Премиерът тогава, Иван Костов, съзря в лавината от оставки саботаж. Опозицията пък нарече кризата разправа и страх от работа в разкриването на престъпления. Националната следствена служба грабна приза за най-голямо текучество в Европа - ако през 1986 г. в България е имало 1080 следователи, а делата са били 59 000, то през 1992 г. следователите са вече 560, при четири пъти повече дела. Така суетенето на изпълнителната и законодателната власт нанесоха най-големия удар по разкриваемостта на престъпления в годините на преход. Другият удар дойде от закриването на направление "Икономическа престъпност" в Националната служба за сигурност - контраразузнаването. За една година от 1991 до 1992 беше извършена чистка в следствието, и през 1993 следователите наброяваха 590 души за 1300 щатни места. Делата, които бяха образувани наброяваха 256 500. Арестите бяха препълнени, следствието не разполагаше с бюджет да издържа арестантите, да плаща на експерти и вещи лица.

Двама души бяха посочени като главни спонсори на кандидат президентската кампания на Петър Стоянов - Илия Павлов и Красимир Стойчев. Защо споменаването на тези факти предизвиква раздразнение в сините редици? Най-малко поради събитията, които се разиграват след като сините вземат с мнозинство изпълнителната власт и решават да скъсат с опашката си. Това съвпада с края на първия етап от първоначалното натрупване на капитала, който съвпада и с края на двете групировки - СИК и ВИС.

Няма спор, че парите са свързващият елемент между власт, престъпност, реакции на различни институции по явленията в сенчестата икономика. Организираната престъпност е там, където мафията се обвързва във всички етажи на властта. Престъпността далеч не е явление, което може да се решава с прости уравнения - защото една контрабанда, която започва и набира скорост и запазена територия в качеството си на стокова, е отражение на реалността в държавата, където тя се развива.

Съществува Доклад на американската разузнавателна общност, в който се твърди, че в по-слабо развитите държави организираната престъпност вече има по-силна власт от тази на официалната власт.

За 20 години преход гражданството навикна на бодряшките заглавия от родния печат, от рода на: "Качват мафията на харддиск", „МВР, прокуратура и следствие се заканват на бандитите с "пресинг", "МВР вади списък на канали за контрабанда", "Прокурорите отчетоха 1138 дела срещу мафията", "НСБОП спипа оръжие на мафията". Недобре прозвуча и признанието в пресата, че: "От нашата мафия по-дивашка е само албанската". Авторът му бе полк. Кацаров, от направление "Терор" на НСБОП.

Един от важните елементи за успеха на дейността на групировките бяха банките - институции, които колкото и да работят в тайна, без спорно биха могли да съдействат на разследващите органи, ако сигнализират за трансфер на големи парични потоци в или извън страната. Нямаше нужда да пътува до Швейцария шефът на национална агенция по приходите Красимир Стефанов, за да търси сметки на българи в Швейцария – та тези сметки бяха от пари преведени от страната. Банките бяха тези, които биха могли да съобщават и за вноса на големи суми пари, чийто произход не е ясен, да искат проверка при обмен на големи суми във валута. Защото обемът на операциите на сенчестата икономика далеч вече не се вместваше в куфарчета с пари - и за печалбите от контрабандата, за рекета и други операции извън рамките на закона, групировките задължително следваше да имат и ползват доверена банка и то не една, която да обслужва тази етап от операциите им.

По 30 000 на ден е печелел Константин Димитров от преминаването на негови товари на вдигната бариера, бе потвърдено в печата. А за такава привилегия бе логично да се допусне, че се изисква плащане на няколко места - на ГКПП, на митничари, на полицаи, на местни партийни фактори от управляващата в момента политическа сила – и ако в един момент това бе БСП, в следващия бе СДС, или ДПС, което винаги участваше във властта като партньор, а поредните избори водеха на власт и хората на НДСВ. Въпросните, цитирани от мен плащания, не се водеха на отчет, тъй като вървяха и куфарчета директно към партийните централи. Връзки с бившата Държавна сигурност, контрабанда с цигари, търговия с оръжие - това се повтаряше при повечето от версиите по разкриването на поръчковите убийства от годините на прехода. Към тези фактори постепенно се прибавяха и контакти, познанства, бизнес и спонсорства с политици. Прилика в поръчковите убийства бе непрекъснатото повтаряне в медиите, че не убиват случайни хора. Къде бе причината за това, не следваше ли да се търси тя точно във връзките, финансирането, общия бизнес на жертви с политици. Времето и някои факти рано или късно даваха отговора на този въпрос.

Преди няколко години бившият главен секретар на МВР, по-късно кмет на София и днес – премиер на страната, генерал Бойко Борисов съобщи, че два месеца преди да бъде убит, Самоковеца е договарял ликвидирането му на среща в Солун с Методи Методиев - Илиянски и Христофорос Амантанидис - Таке. Самоковеца бе мъртъв, Илиянски изчезна, а името на Таке бе споменато около побой и изчезване в чужбина, тъкмо когато бе обявен за национално издирване.

Това прицнание не даде повод на Прокуратурата да го разследва, никой не го провери.

Другият задължителен елемент, който липсваше в противодействието на борбата с престъпността бе създаването и проследяването в компютърна база данни на промените в имотното състояние и движимото имущество на определени лица от сенчестия бизнес, властта и политиката. Всичко това пречеше законово да има яснота кой къде, кога и по какъв повод заминава или се връща, кого залавят с контрабанда, кой дължи данъци, кой не плаща данъци, кой е с висящи дела и проверки в прокуратурата, кой е с присъди и кой безнаказано продължава криминалната си дейност. 20 години тази компютърна мрежа така и не бе създадена и това бе законодателният принос на политиците в чадъра им над организираната престъпност в България.

Интересни контакти на власт и лица, действащи извън рамките на закона бе личното познанство на полк. Ботьо Ботев, началник сектор "Тежки престъпления срещу личността"- ДНСП с Иво Карамански. Ботев бе съпричастен към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужван от тях наркоканал. По-късно Ботев се озова извън системата на МВР, а днес работи в Столична община, назначен там от премиера Борисов докато бе кмет на София.

Бившият шеф на "Гранична полиция" ген. Красимир Петров, бе командир на баретите през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница в периода 1992 - 1995 г.. Петров осигуряваше охраната на ТИР-ове, пренасящи цигари по трасето Бургас - ГКПП Калотина. През 1995 - 1997 г. Петров като директор на СДВР, допусна и не предотврати януарския погром на парламента в зимата на 1997 г. По-късно Петров заработи към звеното за сигурност на БРИБ, назначен бе за шеф на охранителната фирма "ЛУКома" на "ЛУКойл-Нефтохим", чийто тръбопроводи се охраняваха от "Ипон".

Така прегледана бегло професионалната биография на Петров дава повод да допуснем, че той е познавал Алексей Петров, от времето на съдействието на баретите при охрана на ТИР-ове, пренасящи цигари. Петров е бил добре познат и на хората от БСП, и на тези от СДС, покрай погрома на парламента от януари 1997 г., когато хора на ВИС „помогнаха” на протестиращите. Петров е познавал бъдещият Главен секретар на МВР, столичен кмет и настоящ премиер – Бойко Борисов около охраната на „ЛУКойл- Нефтохим”.

Интересна връзка предполагаема връзка на власт със сенчестата икономика бе генерал Васил Василев - бивш директор на ДНСП, издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. В печата се твърдеше, че генералът е поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев "Барона" и Васил Илиев /ВИС/, които винаги би могло да се каже, че са били от оперативен характер. Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г., поради констатирани сериозни слабости в работата му, при извършена проверка от служба "Инспекторат" - МВР, генерал Василев премина на работа в служба "Сигурност" на "Тексимбанк" по линия на събирането на т. нар. лоши кредити. В този период Василев установява контакти и използва съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев /ВИС/ и др. за връщане на дългове към банката. Назначен след време отново за директор на РДВР- София през 1997 г. от Богомил Бонев, Василев се издигна за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му бе митничар на Калотина и вървеше версия, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, нещо, което не бе огласено или категорично доказано, тъй като нямаше прокурорска проверка.

Една от най-интересните фигури на сенчестата икономика бе Тодор Иванов Толев, който събра във фокус връзки и бизнес съдружие с политици от целия спектър. Едва след убийството на Толев става известно, че той е имал обща фирма с депутата от Коалиция за България Младен Червеняков /който е и министър на правосъдието и понастоящем член на ВС на БСП - бел. Л. М./ "Корал 21", за търговия с неспециализирани стоки. "Бил съм в съдружие с Тодор Толев за няколко месеца", призна социалистът Младен Червеняков. - "Това е единствената фирма, в която някога съм имал участие", каза Червеняков и обясни, че го направил като услуга - да помогне на свой клиент /Червеняков работи и като адвокат/ и приятел. Човекът имал да връща голям банков кредит, занимавал се със складове в Бургас. Взел заеми от различни хора, за да се издължи на банката, но не успял да ги върне. Тогава започнали да го натискат да продаде на безценица дела си във въпросната фирма "Корал", спомня си Червеняков след разстрела на Тодор Толев. Та, за да спаси клиента си, Червеняков решава да му помогне, като придобие временно дяловете му.

След екзекуцията на Толев, която се проведе в центъра на столицата, посред бял ден, става ясно, че жертвата е имала бизнес и със Славчо Христов, човек от кръга около Иван Костов. - "Имах бизнес отношения с Толев само няколко месеца. След това излязох от фирмата и повече от 3 и половина години не съм се виждал с него, нито пък съм го чувал" - коментира пред "24 часа" Славчо Христов.

Толев се оказа изключително близък с ген. Милчо Бенгарски, който бе главен секретар на МВР по времето на премиера Любен Беров. Той финансира различни бизнес инициативи, между които и фирмата за таксита "Софиятакси", която бе на Георги Шмугарски, бивш шеф на икономическото направление на контраразузнаването. "Съкрушен съм!" призна Шмугарски след убийството на бившия си партньор и потвърждава, че действително Толев е кредитирал бизнеса му. За жертвата се твърдеше, че преди смъртта си се е отдал и на бизнес с цигари и вероятно оттук е било познанството му с Косьо Самоковеца. За Толев се публикуваха данни за връзки с ДС и бившия шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински /бивш министър на Иван Костов-бел. Л. М./, чиято съпруга работела при Толев. Часове след разстрела Славински отказва коментар.

Името на застреляния публично Толев бе свързано и това на зетя на Иван Костов и то в бизнес отношения. Така на практика бе потвърден следващият етап от развитието на организираната престъпност и сенчеста икономика, етап, в който отделни личности се оказаха с директни и най-разностранни контакти с лица от политиката и властта, контакти, които се свързваха както с протекции, така и с приходи. Това обяснява и защо, когато нещата във връзката "сенчеста икономика - власт" се персонализираха, последва закриването от страна на МВР на службата "Икономическа вътрешна сигурност" в контраразузнаването, където неминуемо  съществуваше реална опасност политици да попаднат в разработки на подобни лица.

По странен начин, добре облечени бизнесмени взеха дипломи за по две и три висши образования в много кратки срокове, а някои и от затвора. Бивши крупиета и пикола се оказаха консултанти в телекомуникациите и търговията и то не коя да е, а международната. Убитият в Амстердам Константин Димитров се бе хванал да учи публична администрация в УНСС, въртейки няколко фирми, две от които в Лондон.

След убийството на Константин Димитров - Самоковеца гръмна следващият бушон в мрежата на контрабандата: на 10 октомври 2005 г., в джип тойота, около 9 часа сутринта бе застреляна Шинка Манова, директор на дирекция "Последващ контрол" в агенция "Митници", и шофьорът й. Шинка Манова умира на място, а 25 -годишният Йордан Герговски, на път за болницата. Йордан Герговски се оказа криминално проявен, но след разстрела на Манова. Веднага след убийството бе изнесено, че името на Шинка Манова фигурира в разработка на НСБОП по повод осуетена контрабанда на ВИС в Бургас, от което не бе последвала никаква прокурорска проверка.

Интересен момент от живота на Манова бе времето, когато става шеф на митническо бюро Горубляне, където от 1997 до 2001 г. /мандатът на управление на кабинета "Костов" - бел. Л. М./ потича голямата контрабанда на Константин Димитров-Самоковеца, официалният контрабандист на ВИС-2. През митницата ежедневно минават китайското, турското и дубайското карго, контрабандата на черната и бялата техника.

Тировете преминаваха през граничните митници неразпечатани и се обмитяваха на вътрешното митническо бюро в Горубляне и Самоков. Веднага след разстрела на Манова, бе публикувано, че връзките на жертвата не са били тайна за никого, като документално нещата се потвърждаваха от присъствието й в управата на футболен клуб "Искър", чийто президент беше Димитър Димитров, по прякор Маймуняка. Маймуняка беше дясната ръка на убития през 1995 г. създател на ВИС-2 Васил Илиев, а по-късно остана верен и на брат му Георги Илиев. Маймуняка бе взривен във входа на блока, където живееше приятелката му, през 2002 г. На практика Шинка Манова се оказа частната митничарка на ВИС-2, свидетелстваха запознати с делата й полицаи, но анонимно. Не е известно тогава защо по тези контакти и дела и Шинка Манова и Самоковеца не бяха започнати следствени действия.

След смъртта на Манова стана известно, че в Доклад на НСБОП по повод контрабандните канали на Самоковеца е било отбелязано, че в сим-картата на мобилния му телефон е бил запаметен и номерът на Шинка Манова. Не бяха взети мерки за проверка на лица от политиката и властта, които се ползваха от печалбите на контрабандата.

Интересно е да се припомни, че на НСБОП е било забранено да разработва и Шинка Манова, и Косьо Самоковеца. Както при правителството на Иван Костов (1997-2001 г.), така и при правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 година). Но тази хипотеза, така и не бе доказана, тъй като забраните са били устни.

Интересен момент по изясняване на проблема контакти „власт - сенчест бизнес”, е когато на 22 май 2003 година директорът на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров заявява, че Агенцията е изпратила на Върховна касационна прокуратура свои разработки, свързани с бизнесмените Иван Тодоров и Константин Димитров. На 2 юли същата година, в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, директорът на Дирекция "Национална служба "Полиция", генерал Васил Василев докладва, че преди повече от половин година ДНСП е предоставила на прокуратурата данни за участието на Константин Димитров и Иван Тодоров - Доктора в контрабанда. Следва опровержение от страна на прокуратурата, че материали не били постъпвали за нито един от двамата.

В същото време, случайно или не, в Доклад на МВР излязоха на бял свят връзки на Косьо Самоковеца с тогавашния апелативен прокурор Иван Петров и ръководителя на Софийската военно-окръжна прокуратура, Трендафил Трайков. /Тези дни прокурорът Иван петров бе освободен от длъжност – бел. Л. М./. Оказа се, че са документирани множество разговори на апелативния прокурор Иван Петров с Константин Димитров - Самоковеца, цитирани са засечени десетки телефонни разговори между двамата, на което тогава Петров безцеремонно отговори: "Обаждах му се, за да ми каже, какво е времето на Боровец...".

За Трайков службите на МВР твърдяха, че направо е работил за Доктора. На заседание на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 39-тия парламент, тогавашният директор на НСБОП Румен Миланов разкри подробности за тези контакти. Присъствалите на заседанието на комисията научиха, че тогавашният Главен прокурор Никола Филчев е бил уведомен за действията на подчинения си военен прокурор Трендафил Трайков, година преди атентата срещу Доктора. През 2002 г., по жалба на Иван Тодоров, прокурорът Трайков образувал дело срещу Сергей Дамянов - шеф на сектор в НСБОП, съобщи Румен Миланов на депутатите. Жалбата на Доктора до прокуратурата била заради разработването му от антимафиотската служба, което става по-късно повод Тодоров да не получи поданство в Монако. Стана ясно, че след като образувал делото, Трайков изпратил "поменик с въпроси" на НСБОП, които нямали връзка с конкретния случай, но имали връзка с други разработки, свързани с контрабандата в България и можели да разкрият агентурната мрежа на антимафиотите, т. е. ако са били огласени, то биха дали възможност да се блокира нормалната работа на службата. Този случай тогава стана причина Миланов и Бойко Борисов /в качеството му на Главен секретар на МВР – бел. Л. М./ да отидат в кабинета на Никола Филчев и да го уведомят за действията на подчинения му прокурор.

"Ще видим", казва тогава Филчев. След тази среща делото срещу антимафиота Сергей Дамянов е прекратено, но Трайков остава на поста си.

На 23 април 2003 г. Филчев привиква цитираните в Доклада прокурори Трендафил Трайков и Иван Петров и ги приканва да подадат оставки, двамата отказват и отричат да са замесени в нещо. Малко по-късно зам.-главният прокурор Христо Манчев обявява, че шефът му Филчев изобщо не е получавал нищо от МВР, дори и като докладна записка и че нямало никакви конкретни данни срещу конкретни хора, за конкретни прегрешения.

В началото на 2006 г. бившият главен прокурор Филчев предлага прокурор Трайков за повишение. С гласуване и 13 гласа против, Висшият съдебен съвет отказва да приеме повишението. Това е органът, за когото днес вицепремиерът Цветан Цветанов, приел ролята на Велико народно събрание се изказва през ден, че са корумпирани и трябва да се променят със структурни промени, премахване на политическата квота и намаляване числеността на състава...

Един магистър от Националната спортна академия със специалност „учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика”, придобил следдипломна квалификация по право в УНСС за някакви си две години тръгна на война срещу съдебната власт под претекст, че се бори с организираната престъпност!

Дали обявявайки война на магистратите Цветанов ще направи по-годни събраните по време на шумните арести доказателства, иззети при филмираните обиски на МВР? Или силовият министър има квалификацията, опита и правомощията да прави законодателни и конституционни промени вместо парламента?

Връзката власт - организирана престъпност

се оказва най-здравия брак в държавата. Законодателно цели 20 години никой не си направи труда да реши проблемите, на изпълнителна и съдебна власт да могат да работят без проблеми в борбата с бандитите. Даже с нищоправенето по отношение на законодателството, държавата даде своя принос в този брак, като остави чадъра над групировките и родените от тях олигарси недосегаем и стабилен.

Година след убийството на Фатик държавният глава тогава, Желю Желев заяви, че: "Държавните институции все още са свързани с подземния свят" - изявление, което събуди недоумение, как точно стигна Желев до този извод, след като хал хабер си нямаше от подробности и факти по темата.

Следва продължение

 
Таско Ерменков, депутатВ областта на енергетиката няма нито едно безгрешно правителство. И Филип Димитров и Шеваршидзе (лека му пръст) със заема от ЕБВР за енергетиката и заложеното изискване за затваряне на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", и Иван Костов и Шиляшки с американските централи, и НДСВ с Кунева (да, същата Кунева) и Бойко Борисов, окончателно затворило глава "Енергетика" при преговорите с ЕС и с това 1 - 4 блокове на Козлодуй, и Тройната коалиция, недовършила нито един от трите важни за България енергийни проекти, и правителството на Орешарски, позволило да се започне процедура от ЕС по избора на изпълнители на проекта "Южен поток" (не без съдействието на ДПС, изразяващо се в наглостта при налагане на своите фирми). Всички те са допринесли за днешното състояние на енергетиката у нас. Но с изключение на Костов и американските централи, техните прегрешения са детски игрички в сравнение с непрофесионалните и пагубни решения на Борисов (него лично обвинявам, защото той управлява държавата еднолично).
Интервюто е дадено пред сайта Гласове

Може ли наглостта на Борисов да скрие истината? Вероятно той си мисли, че наглите лъжи, които сипе, ще бъдат димната завеса, зад която да скрие собствената си отговорност за състоянието на енергетиката в България. Ще се опитам да разгранича откровените лъжи от фактите:

Лъжа номер 1:

В проекта "Цанков камък" са вложени милиарди левове, неоправдано, даже престъпно, които се допринесли за дефицита на НЕК.

Фактите:

Проектът "Цанков камък" е стартиран по линия на така наречените проекти "съвместно изпълнение", където външни инвеститори изграждат обекти, водещи до намаляване на парниковите емисии, срещу което получават правата върху спестените емисии. Инвеститорите обикновено са развити държави с много индустрия и по този начин изпълняват задълженията си за опазване на климата.

В случая с "Цанков камък" инвеститорът е Австрия. При изграждането на стената се оказва, че съществуващият път пада под огледалото на язовира и се налага изграждането на нов път и тунел на обща стойност над 900 млн лв. Те са построени с пари на НЕК, след което са прехвърлени в активите на Агенция "Пътна инфраструктура" без възстановяване на средствата на НЕК.

По този начин държавата в лицето на Министерството на финансите ощетява НЕК с тези пари. Ако Борисов толкова се е загрижил за енергетиката, да не обявява конкурси сред банки за търсене на 800 млн. лв. (плюс личните комисиони), с които да плати на американските тецове, а да разпореди на министъра на финансите да върне парите на НЕК.

Колкото до престъпността, за която лицето намеква - да му напомня, че този проект стартира през 2002 година, когато той беше главен секретар на МВР, и завърши през 2010 година, когато вече беше премиер. Можел е служебно да предотврати всякакви престъпления, ако ги е имало, а не сега да лае като куче на мегдан (да ме извинят кучетата, че ги намесвам - те с нищо не са виновни).

Само че по това време той си беше генерал, промотиран и в двата случая от Ахмет Доган (предложил го на Негово Величество за главен секретар и оказал му подкрепата си в проекта ГЕРБ) и произведен и в двата случая от Георги Първанов (връчил му генералските пагони и въвел измислените мажоритарни кандидати през 2009 година, подарили цялата власт на ГЕРБ). Неслучайно днес сме свидетели на крепката дружба ГЕРБ-ДПС-АБВ.

Лъжа номер 2:

Милиард и половина лева са били заровени в проекта АЕЦ "Белене", които също са довели до катастрофалното състояние на НЕК.

Фактите:

Проектът е рестартиран през 2002 година от Негово Величество. Лицето Борисов е главен секретар (виж по-горе). След това от 2009 до 2012 година като премиер многократно публично заявява, че този проект е необходим на страната, и казва истината (колкото и да ви звучи фантастично, че той може да говори и истини, без да му изсъхне езикът), че без този проект цената на електроенергията у нас ще се повиши. Нито като главен секретар, нито като премиер до 2012 година той никъде не се е съмнявал в този проект.

Прозрението за вредността му идва в момента, когато той и менторите му зад граница осъзнават, че електроенергията от АЕЦ "Белене" независимо от факта, че ще се произвежда от нова централа с необходимостта от възстановяване на всички инвестиции, ще е по-евтина от тази на американските ТЕЦ-ове, нищо, че те не са нови проекти, а рехабилитирани ,и тогава ще лъсне грабителската им роля по отношение на НЕК. Апропо - и след 2012 година правителството на ГЕРБ продължава да плаща по проекта "Белене". Фактите показват, че ако този проект днес не беше замразен, вече щяхме да имаме нова мощност, работеща за износ и носеща приход в страната.

Лъжа номер 3:

Когато били дошли на власт през 2009 година, били заварили предварителни договори за ВЕИ-та със сумарна мощност от 12 000 МВт и това довело до бума през 2012 година.

Фактите:

Наистина във връзка със законодателството за стимулиране на ВЕИ-та бяха сключени предварителни договори за 12 000 МВт, но те всички бяха с двугодишна давност и дори да се предположи, че са били подписани в последните дни на правителството на тройната коалиция, те щяха да изтекат в средата на 2011 година, а бумът, както знаете, е през 2012.

Причината за такова количество беше възможността при заявяването на инвестиционно намерение за строителство на ВЕИ инсталация да се даде възможност за ускорено преотреждане на предназначението на земи от земеделски в промишлени. По този начин се формира един спекулативен пазар на терени, които по-късно се превръщаха във всичко друго, само не и ВЕИ.

Освен това се предвиждаше всяка година тогавашната ДКЕВР да намалява ежегодно цените за изкупуване на енергия от ВЕИ с по 5%. Резултатът беше, че до въпросната 2012 година у нас имаше около 100 МВт ВЕИ, от които едва 10-15 МВт фотоволтаици. С безумните промени в закона за ВЕИ през 2011 година през първата половина на 2012 година бяха инсталирани 1000 МВт фотоволтаици. Освен това имаше и нови инсталирани вятърни генератори и инсталации на биомаса. Тъй като прехваленото правителство на ГЕРБ под мъдрото ръководство на Борисов не беше разработило контролни механизми за присъединяване на нови мощности към ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго про" и понеже те бяха защитени от закона в смисъл, че каквото и количество ел. енергия от ВЕИ да изкупят, то ще им бъде платено от НЕК, катастрофата стана пълна.

 

Още малко допълнителна информация:

1. През 2012 година Борисовото правителство въведе такса пренос в размер на над 37 лв за МВт/час, с което блокира напълно износа на електроенергия от България, но пък облагодетелства румънските производители, които транзитираха през нашата страна ел. енергия за Гърция, Турция, Сърбия и др. Това нанесе допълнителни щети на НЕК в размер на стотици милиони лева.

2. През същата година Дянков прибра цялата печалба на държавните енергийни дружества и за минали периоди на обща сума 1,4 милиарда лева, с което ги лиши от всякаква възможност за ремонтни и поддържащи дейности.

Изводът е един: Колкото и да се върти Борисов, задникът му все ще е отзад. Да, в областта на енергетиката няма нито едно безгрешно правителство. И Филип Димитров и Шеваршидзе (лека му пръст) със заема от ЕБВР за енергетиката и заложеното изискване за затваряне на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", и Иван Костов и Шиляшки с американските централи, и НДСВ с Кунева (да, същата Кунева) и Бойко Борисов (виж по-горе), окончателно затворило глава "Енергетика" при преговорите с ЕС и с това 1- 4 блокове на Козлодуй, и Тройната коалиция, недовършила нито един от трите важни за България енергийни проекти, и правителството на Орешарски, позволило да се започне процедура от ЕС по избора на изпълнители на проекта "Южен поток" (не без съдействието на ДПС, изразяващо се в наглостта при налагане на своите фирми), всички те са допринесли за днешното състояние на енергетиката у нас. Но с изключение на Костов и американските централи, техните прегрешения са детски игрички в сравнение с непрофесионалните и пагубни решения на Борисов (него лично обвинявам, защото той управлява държавата еднолично).

Крадецът вика "Дръжте крадеца", но от това не става по-честен!

Борисов обвинява другите в собствените си грехове, но да му напомня (понеже се опитва да изглежда набожен и богобязнен) Глава 7/3 от Евангелието на Матея: А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?

Ще завърша с един съвет към Борисов, пак Глава 7 от същото Евангелие, но този път стих 1:

Не съдете, за да не бъдете съдени.

Българският народ може временно да бъде заблуден, но да бъде държан във вечна лъжа е невъзможно.

Видовден идва. И той е много по-близо, отколкото подозира Борисов.

 

* Президентът Първанов пак сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите * Прокуратурата все още дреме

Продължение от 5 февруари

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник.

Ще се върна към периода 10 януари – 4 февруари 1997 година и следите, които оставя той. На 9 януари номинираният от левицата за министър-председател Николай Добрев дава първата си пресконференция, на която прави експозе с 4 акцента: благодари за доверието на партията си, обещава заедно с коалиционните си партньори и подготвени експерти да състави програма за действие, обещава да създаде силен екип и най-накрая съобщава, че е с амбицията с екипа и програмата да извърши радикални реформи в социално-икономическата сфера на базата на финансова стабилизация, преструктуриране, създаване на п редпоставки за оживление и растеж.

Това се случва на 9 януари 1997 година. Много важно е да припомня, че преди тази дата, на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента. Въпреки събитията, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и то ги прави смешни и ненужни. След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!? Тук вече е и манипулацията: под претекст, че се протестира срещу Виденов и кабинета му, които са в миналото, са организирани хора около парламента, които трябва в комплект с предизвиканата инфлация да попречат да бъде съставено правителство. Това е целта на опозицията, това са и средствата, които тя използва. И докато бъде получен мандат за второ правителство, както е по Конституция, започват протести против Виденов и правителството му. Президентът Желев бездейства и с това показва, че няма да изпълни правомощията си, като връчи мандат, тъй като неговият мандат на държавен глава вече изтича. Това е безвремието, в което се протестира срещу премиер и правителство, които е в оставка – предизвиканата инфлация качва безумно цените. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната. Това са събитията, чийто втори план остава без коментар.

Кабинетът в оставка се събира, за да умува как може да се заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат. Всичко е снимано, Ясно е кой е организатор.
На заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява на другарите си по партия:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

Добрев продължава и разговорите си с лидери на опозицията, както за вариантите за кабинет, така и за това ситуацията пред парламента да бъде овладяна. Ето какво признава той месеци след януарските събития: “Към 8 часа на 10 ти /януари – бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира.

Нещо повече – президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.” Тук Добрев пропуска, че Петров вече е поел ангажименти пред опозиционните лидери – нещо, което той тогава не подозира.

Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона

“Всички икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново соцправителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари." - казва на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. След пет дена Добрев продължава за разкрива какво всъщност и защо се е случило пред парламента. Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения “черен петък”, онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. “24 часа”. Ето още от казаното тогава от Добрев: “ Няколко пъти разговаряхме/с Костов – бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: “Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.”

Протестите вземат такъв обрат, че е известна и друга фраза, изпусната от бъдещия премиер Иван Костов към протестиращите в студените януарски нощи на 1997 пред парламента: "Я сега да ви видя, господа революционери, какво ще правиме?” Костов е смутен от внезапно покачения висок градус на напрежение, който се повишава от скока на инфлацията и изчакването на Желев.

Добрев изнася няколко месеца след погрома над парламента и още факти: “Не такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: “Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите.” Той ми заяви: “Аз нося отговорност, оправяйте се вие”.... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента – бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: “Останете по местата си!”

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Това ли виждането на Георги Първанов за държавник?

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

Групировките и протестите

Националната политическа стачка, която обявява СДС окочателно разрушава договореностите, които са обсъждали Добрев и Костов. Добрев е толкова омерзен от лицемерието на опонента си, че пред близките си казва: “Иван Костов е лъжец!” След това прозрение нещо у Добрев се пречупва, стресът е силен и само след броени месеци заболява фатално. Така тръгва болестта му, която за две години го отвежда в гроба. Въпреки случилото се тогава, днес, 10 години по-късно Иван Костов признава, че Добрев се е отказал от мандата, за разлика от съшитите с бели конци версии на запътилия се към Европа Стоянов, според които той е бил човекът отказал да приеме мандата! “Заслуга на БСП е в това, че от партията показаха, че Българската социалистическа партия не е в състояние да проведе необходимите реформите в страната. Те единствено предизвикаха тежка криза и разбраха, че не могат да управляват, подчертава днес Иван Костов. - Но това разбра преди всичко Николай Добрев... Страната беше в национална стачка и беше блокирана, а единственият начин да се продължи напред, беше да се предизвика насилие и затова Добрев се отказа от мандата”, коментира в наши дни лидерът на ДСБ. По думите му е трябвало да се вземат хуманни решения и те са били взети от Николай Добрев тогава.

Тези твърдения на Иван Костов и версиите на Петър Стоянов за личен принос по предотвратяване на насилието в зимата на 1997 година влязоха в противоборство, като показаха една от причините за разделението на десницата. В нея едни пренаписват биографиите си, а други – съобщават фактите, такива, каквито са били. Ето защо погрешно би било да се обяснява, че БСП и СДС са влезли в конфликт по повод събитията януари-февруари 1997 година. Конфликтът е между ДСБ и СДС: реалността пред амбицията да се изписват значими биографии. На въпрос дали групировката “Мултигруп” е плащала за протестите, бащата на Илия Павлов обясни красноречиво следното: “Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.”

Плащали са си на хората както трябва, не са създавали напрежение – но на кого са плащали и защо? Доколкото е известно: корпорациите са длъжни да плащат данъци, а в това признание на Найденов “плащането” не звучи точно така.

Не е имало изнудване за подкрепа, не е имало натиск за оказване на финансова помощ, но е имало “плащане на хора”.

На границата на лъжата прозвуча твърдението на Стоян Денчев, /бивш главен секретар на кабинета “Беров” – бел. Л. М./: “Аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...”

Всъщност истината за Денчев е, че той взе дейно участие в заграбването на държавния винен експорт и преминаването му в частни ръце. Амнезията на Денчев не му позволи днес да вдене и че в периода януари-февруари 1997 е имало предизвикана инфлация, която да подсили ефекта от обявената от опозицията национална политическа стачка. Той заговори направо за преодоляването на инфлацията – а как, с какви механизми – Денчев замълча!

В студиото на Нова телевизия водещите Лора Крумова и Коритаров бяха поканили Стоян Денчев, Павел Найденов, Красимир Райдовски на разговор за 4 февруари и групировките. Единственото, което стана ясно от този разговор, бе, че “Мултигруп” е финансирала политици още от 1992 година, че Денчев не “помни” предизвиканата инфлация, а единствено нейното “героично” преодоляване. В студиото бе критикуван Виденов, а протекциите на кабинета му и изпращането на Илия Павлов в Москва на преговори с “Газпром” като представител на властта – това бе удобно “пропуснато”.

Странно за предизвиканата инфлация не обели дума и Красимир Райдовски, а той би следвало да има представа от това, че бе предизвикана такава и, че бе преодоляна. Как, от кого – вече 10 години никой не смее да обясни.

В студиото на Нова телевизия беше казана и една истина, че събитията януари-февруари 1997 са били провокирани, за да се продължи преразпределението на икономиката. Днес 10 години по-късно е ясно, че това преразпределение включи приватизацията, която проведе кабинетът “Костов”, това преразпределение включи и игнорирането на мощни корпорации като “Мултигруп” и застрахователните компании на ВИС и СИК. И най-сетне: в студиото на Нова бе дадена оферта от Стоян Денчев към следващите управляващи за поредно влизане в политиката. “Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.”

Вярно е казаното от Денчев по отношение на премиера Станишев, но защо чак сега забеляза той колко зелен влезе в голямата политика днешният министър-председател? Този избор и присъствие са вече с година и половина давност! Защо досега Денчев мълча? Или и той е прегърнал максимата “Закъснялото изричане на неудобни, страшни истини, често ги прави безстрашни”.

И така: при получаване на мандата за второ правителство Добрев прави изявление, в което казва: “Халът на държавата и на хората е такъв, че такова поведение /да се робува на теснопартийни интереси – бел. Л. М./ ще бъде най-малкото национално безотговорно... трябва да спрем да си играем на политика, на всекидневни митинги и разрушителни стачки. Пред нас се срива всичко – и веществените, и духовните ценности.

Трябва да спасим България, и то сега, и то веднага. Нека направим това чрез съгласие, разбирателство и сътрудничество. Противопоставянето и омразата сега са пагубни и самоубийствени за всички ни.”

Днес Петър Стоянов обяснява така събитията: “Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замеряше с камъни.”

В продължението следва края на тази история, с родените след 10 години лъжи за събитията
 

Продължение от 17 март

„Някой изпреварва събитията със слухове” – заяви премиерът в кулоарите на парламента, по повод изтеклата от Министерство на финансите антикризисна програма с изключително рестриктивни мерки, който вероятно предстои да бъдет въведени.

Запитан кой пуска слуховете, Бойко Борисов отговори: "Тези, които са засегнати", и обясни, че "това са открадналите милиони от "Белене".

Ако погледнем прагматично съдържанието на документа – засегнатите са 2 млн пенсионери, 150 000 държавни служители, майки в майчинство, представителите на свободните професии – и прочие, и прочие. Т. е. близо 3 милиона българи при положение, че населението на страната е около 7, 5 милиона.

Точно тези „засегнати” едва ли пускат слухове – тук премиерът Борисов не е прав. А и мерките действително предизвикват потрес с цинизма, който съдържат до известна степен.

Колкото до „Белене” и неговите милиони – то крайно време е да се престане с празните приказки и да се говори конкретно: строежът на Атомната централа в Белене бе спрян пов реме на правителството на Филип Димитров и крайно време е това действително да се разследва, тъй като донесе загуби в милиони. Милиони от престоя с години в складовете на пристанище Братислава на поръчания и изработен реактор, за който само са плащани по 30 000 месечно за наем!

Към това ще прибавя поскъпването на строежа със замразяването на проекта – като се вадеха доводи – от сеизмично опасен, до прекалено обвързващ с Русия. Цялото време на отлагане на това строителство донесе и носи загуби при всяко едно правителство, което само е говорело против проекта и не започваше строителството му.

България губи милиони от непроизведен ток, от басните, че няма да има на кого да продава електроенергията, която ще произвежда. Само за сведение ще спомена мимоходом и че в София преди години се състоя една среща на балкански енергийни министри, на която среща министрите на македония и Албания настояха да не се закрива „Козлодуй”, а по-късно Гърция спаси провеждането без проблеми на олимпиадата си, като вкара допълнителни количества ток от България.

Но да се върна към документа, който „изтече” от Министерство на финансите и разтресе страната с ужасяващите си мерки за финансови рестрикции - всъщност документът май не е толкова неистински, след като зам.-министърът на финансите Ани Михайлова обясни, че това е работен документ, който бил в процес на обсъждане! Истината е, че бе разпространен работен вариант с антикризисни мерки на правителството, който съдържа доста крайни идеи – от намаляване на срока на платеното майчинство, облагане на брутната заплата, данък върху пенсии ... и все от този род рестрикции.

Парламентарният съратник на ГЕРБ, Иван Костов обяви, че пускането на документа е провокация и саботаж – но кое точно е провокацията той не уточни: изтичането на скандалния документ като информация, или съществуването му...

Няма бъдеще без да сме прочели страницата на миналото – днес публикувам края на Откритото писмо на Едвин Сугарев до Иван Костов с надеждата монизина отново да си припомнят кой беше бившият лидер на СДС:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

Продължение от 17 март

Уви – СДС отдавна бе вкаран в дебата на обществото – и в този дебат доста често ставаше дума за корупция. Моите уважения към ген. Атанасов – но извън някои пикантни подробности цялото съдържание на неговия доклад отдавна вече беше публично достояние. Бих могъл да напиша далеч по-подробен такъв само на базата на публикациите в “Капитал” от 1998 и 1999 г. – и в него нямаше да се говори само за Богомил Бонев. Отдавна бе известно кои са приятелите на Чорни, как и защо се бави топката с приватизцията на БТК, как се крадат импулси и се правят съвместни дружества с МО и МВР. Бе известно и защо “Главбулгарстрой” печели всички търгове, и що за чудо е газовият договор, и още много – ама наистина много неща. Вие обаче продължавахте да сте заедно с Бакърджиев. На 6 март 2001 г. той проведе семинар в хотела на Пламен Найденов и братя Джанкови на Копитото /Вашата постоянна резиденция за официални и конфиденциални срещи; мястото, където с подобаваща тържественост посрещнахте Симеон Втори през 1996 г./. Вие бяхте там – и след семинара в компанията на Бакърджиев, Софиянски и Антоан Николов заявихте пред журналистите: “Тук сме като приятели и съидейници, и много добре осъзнаваме какво има да вършиме занапред.”

Каква я свършихте занапред се видя много скоро. Във всеки случай днешните Ви опити да прехвърлите другиму отговорността за всички корупционни прецеденти – които са основната причина за разпиляването на доверието към СДС – просто издиша отвсякъде. И смяната на министрите в края на 1999 г. не е никакъв отговор на обвиненията в корупция – най-малкото защото само месеци по-късно – на 27.03.2000 г. – лично Вие заявихте пред медиите: “Проверих всички слухове за министрите си до декември 1999 г., включително и за Бакърджиев. И нито един от тези слухове не беше потвърден. Държа на това нещо.”

Несъмнено държите на това “нещо”, след като  се оказа по-важно от достойнството на партията, която оглавявахте. Само че не е често да се правите на ни чул, ни видял. Защото ако не сте знаели подробностите около газовия договор – то какъв премиер сте били изобщо тогава? Знаехте и виждахте, но си затваряхте очите, тъй като част от корупционните тайни бяха общи – между Вас и тези, които сега обвинявате. Много показателен пример е сагата с братя Джанкови и

3.Източването на РВД

Дълго време смятах, че далаверите на неразделната троица от братя Джанкови и Пламен Найденов се реализират под крилото на Бакърджиев. Оказа се, че не било така – и че Вашият вицепремиер е играл само поддържаща роля в тази игра. Което обяснява защо братята развиха своя бизнес с абсолютно необясними за редовия бизнесмен темпове – на които могат да съперничат само тези на Вашия личен приятел Славчо Христов.

Историята с РВД е добре известна – ако я споменавам тук, то е само като илюстрация на арогантността, с която Вашите прилижени престъпваха и закони, и морални норми, използвайки цялата мощ на държавната власт. Договорът за “Копитото” е сключен с ЕТ “Пламен Найденов” на база учредяване право на ползване на недвижим имот. Идеята е хотелът да бъде използван като почивна база за работещите в РВД. Първоначално се наемат 8 стаи за период от 10 години срещу скромната сума от 2 300 000 долара. През 1999 г. е сключен анекс, с който РВД наема още 16 стаи срещу 4 380 000 долара. Допълнително за всеки почиващ РВД плаща по 35 долара на ден – срещу услугата “полупансион”, което означава една закуска и една вечеря.

Общата площ, за която е сключен договорът, е 988 кв. м. Общата сума, която е платена, е 6 680 000 долара. Ако РВД беше сключило договор за покупка, би платило 6 760 долара за квадратен метър.Само че тук става дума за наем – за ползване в течение на 10 години. С договорената сума РВД спокойно би могло да си построи петзвезден хотел с много повече стаи.

На всичкото отгоре договорът не се спазва. /Впрочем няма и как да се спазва, тъй като базата не е достроена./ През 1998 и 1999 никакъв служител на почива там. През 2000 г. е използвана само с 56 на сто от капацитета си, а през 2001 – с 52 на сто.

Сроден договор сключва РВД с “Капси турс” на братя Джанкови за ползване на хотел “Морска зведа” на “Златни пясъци”. По него са платени 1 597 049 лв. за 1999 г. и 3 157 937 лв. за 2000 г. Цената, която плаща РВД за един “полупансион”, тук е 92 долара на вечер. Нищо, че за хотели от подобен клас редовите туристи плащат към три пъти по-малко.

Другото голямо източване на РВД е чрез договора с близката до Бакърджиев фирма “Главболгарстрой” АД – за доизграждане на Единен център за управление на въздушното движение. Проектът е финансиран от Европейската инвестиционна банка с 30 млн. екю, българската страна участва със същата сума. През 1998 г. грубото строителство е приключено и се провежда конкурс за довършителни работи. На първо място се класира “Главболгарстрой”, като елиминира сериозни европейски фирми. ЕИБ отказва да признае резултатите от конкурса. Тогава РВД просто променя тръжните документи и сключва договор без конкурс – напук на твърдоглавите европейски партньори, които настояват за обективен и почтен избор. Цената на договора е 27 807 436 екю – но това очевидно се оказва недостатъчно за “Главболгарстрой”, който изпълнява препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 488 688 екю – като част от тях са за работа, която избщо не е включена в тръжната документация.

Не знаехте ли всичко това, г-н Костов? То е доста подробно и точно описано в медиите. Или може би Вашият PR е бил прекалено ангажиран с Великденски дела и Ви е оставил в неведение за най-големите корупционни скандали в държавата? Нека тогава Ви припомня друга една афера, пряко свързана с Вашите приятели братя Джанкови –

4. Сагата с компенсаторките на г-жа Енгибарова-Шмит

Вие освободихте Александър Божков от поста му на главен преговарящ с ЕС именно заради скандала с издадените на г-жа Енгибарова-Шмит компенсаторни записи на стойност 70 млн. марки и на базата на оценка, надвишаваща 250 пъти подлежащите на обещетение имоти. След като отстранихте и по този начин опозорихте човека, имащ най-големи заслуги за смяната на собствеността в България, би било редно да се позаинтересувате защо са издадени тези компенсаторки и какво по-точно се е случило по-нататък с тях. Би било логично да разнищите случая, да го възложите за разследване на подчинените Ви служби за сигурност. Няма такова нещо – нещата свършват с уволнението на Божков и неговата заместничка Едит Гетова, която впрочем е подписала компенсаторките. Липсата на интерес от Ваша страна се дължи най-вероятно на простия факт, че сте знаели за какво става дума.

Компенсаторките на Енгибарова-Шмит са издадени от министерството на икономиката след гласувания от парламента Закон за обезщетяване на собствениците на недмижими имоти – известен като закона “Лучников”. Според този закон с компенсаторките могат да се извършват плащания по приватизационни сделки – проблемът е, че чак до 16 ноември 1998 г. просто няма издадени такива, а месеци след това са налице само тези на Енгибарова-Шмит. Само седмица по-късно обаче се състои първата сделка с компенсаторки в историята на българската приватизация – за 55 процента от акциите на Софийския мелничен комбинат, закупени от фирмата “Крапс Мел”, собственост на братята Красимир и Стефан Джанкови и Пламен Найденов. Стойността е 15 млн. долара – 12 от тях са изплатени с компенсаторките на Енгибарова-Шмит, закупени с 55% отстъпка от номинала. Същите компенсаторки, заради които уволнихте Александър Божков.

Благословената с Вашата благосклонност троица не остава задълго в мелничарския бизнес. Собствеността върху мелничния комбинат е прехвърлена на “Пламс 2001” с управител Пламен Найденов и после продадена на “Лулис Мел – България”, регистрирана с гръцки капитали и представлявана от Стефанос Кромидас и Димитриос Куцукос. На 13.04.2004 г. Пламен Найденов завежда пред СГС иск, в който се заявяват претенции към “Лулис Мел – България” за дължими 1 135 005лв. – и се иска запор върху акциите на мелничния комбинат и дивидентите от тях. Жалбана е отхвърлена, а решението на СТС е обжалвано пред апелативния съд. Този път Борян Кръстев, адвокат на Пламен Найденов, залага на друга тактика – свързва  се с прокурора от ВКП Боян Тошев и търси възможности за въздействие върху шефа на Търговското отделение на апелативния съд. Висшият прокурор намира такива възможности – срещу съответното заплащане. Ефектът е налице: на 15 юли 2004 г. съда допуска обезпечение върху акциите на “Лулис Мел” по иска на “Пламс 2001”. Само че разговорите между прокурора и адвоката са засечени и записани – и така се стига до първото в историята на прехода наказание на висш прокурор за доказана корупция, наложено от ВСС – Боян Тошев е понижен в ранг и длъжност за две години.

Сделката с мелничния комбинат е използвана от братя Джанкови като възможност за овладяване на една по-апетитна бизнес-територия: хлебопроизводството в столичния град. И те осъществяват тази възможност – при това без да вложат и стотинка собствени средства. Милионите, получени от продажбата на мелничния комбинат, изчезват в ошфорни компании – вероятно като отплата за разтворения над тях политически чадър. Схемата, по която приватизират трите основни хлебозавода в София, е просто класическа за любимия на Вашето управление приватизационен метод – чрез РМД /впрочем метод, измислен от правителството на Жан Виденов/.

Първата сделка е за “Хлебни изделия – Подуене”, с дневно производство 40 000 хляба и реална печалба от над 400 000 лв. годишно. Създава се подставено РМД – “Хлебозавод 2” АД, което да участва в приватизационната сделка. Успяват на третия път – конкурсът е бламиран два пъти от СОАП, преди да бъде спечелен от “правилния” кандидат. Първоначалната вноска е изплатена със заварените оборотни пари, след което никакви плащания не са правени. Принадлежаща на завода магазинна мрежа се разпродава на фирми и физически лица, близки до братя Джанкови. Поточните линии и техническото оборудване се разпродават на минимални цени на фирми на братята, които после ги препродават вече на реалната им стойност. Така в рамките на по-малко от две години предприятието е доведен до фалит, приватизационната сделка е развалена, а следващият купувач заварва хлебозавода с над 700 хил.лв. задължения.

Следващата сделка е за “Хлебни изделия – Възраждане” АД, като целта е не само източване на наличните над 800 000 лв., но и реално придобиване на дружеството с оглед интереса към притежавания от него парцел земя. Схемата на предибиване е запазена, като първата вноска към СОАП в размер на 500 000 лв. е оформена като “заем” в полза на РМД “Хлебозавод 1” АД. Остатакът от цената е предоговорен и платен с компенсаторни бонове, закупени отново със средства на хлебозавода. Магазинната мрежа е продадена на фирми на Пламен Найденов – по цени равни или по-ниски от данъчната оценка. Допълнителни приходи се получават чрез доставка на суровини от “Крапси Холдинг” АД, като завода купува брашна и горива по цени по-високи от пазарните. По счетоводен път се обявява не повече от 70% от реалното производство, а останалите 30% се продават неосчетоводени направо от склада. Инвестиционната програма в размер на 1 200 000 лв. се отчита с фиктивни документи, като за произход на средствата се сочат бъдещи положителни резултати на хлебозавда – но това, изглежда, не впечатлява СОАП. След подписване на заключителния протокол по изпълнение на приватизационния договор, акционерният капитал в размер на 77,94% се прехвърля на Стефан Джанков от фиктивните носители на акционерно участие. Така – без да дадат и един лев, братя Джанкови изпълняват приватизационен договор за 2 500 000 лв. и придобиват активи за над 5 млн. лв. по днешна оценка.

Схемата се повтаря и при покупката на “Хлебни изделия – Люлин” АД, сключена през 2001 г. чрез РМД “Хлебозавод 5”АД. Първоначалната вноска от 350 хил. лв. отново е платена със заварените оборотни пари, разсрочените вноски към СОАП отново са платени с компенсаторни бонове, “Крапси холдинг” отново осигурява доставките на суровини по цени, по-високи от реалните. Има известно ноу-хау при изпълнението на инвестиционната програма: примерно австрийската линия за сухари, продадена по цени на скрап от “Хлебни изделия – Подуене” АД, е внесена в “Хлебни изделия – Люлин” и отчетена като нова инвестиция. В крайна сметка акционерните участия в РМД са прехвърлени на физическото лице Красимир Джанков, който става собственик на активи за 3 млн. лв. Като допълнителен бонус към вече създадената хлебна империя, на братя Джанкови е продадено и общинското транспортно предприятие “Автостопанство – хлебни изделия” – отново по схемата РМД: изплащане на приветизационния договор с пари на предприятието и компенсаторни бонове и после прехвърляне на акционерното участие – отново на Красимир Джанков. При тази приватизационна акция обаче е имало и недволни акционери – които са били изгонени от работа и заплашвани с физическа саморзправа – в случай че си потърсят правата.

Та такава е одисеята на компенсаторките на Енгибарва-Шмит, г-н Костов. Винаги съм се чудил как съвместяване дясното си мислене с факта, че избрахте раздържавяването чрез РМД като основен метод в прилаганите от Вашето правителство приватизационни практики. Очевидно идеята е била, че по този начин, разтоварвайки държавата от нейната собственост, ще създадете предана лично Вам средна класа – и съответно електорална база, на която да стъпи в бъдеще Вашата партия. Уви – грешна прогноза и не само грешно, но и направо греховно изпълнение. Защото вместо своя средна класа Вие създавахте червени капиталисти. РМД-тата се оказаха в повечето случаи само посредници, само средство за пълнене джобовете на вярната Ви партийна номенклатура. Те купуваха предприятията и после ги продаваха на стоящите зад тях фигури – алчни по нрав и алени по политическа окраска. Или пък действаха по описаните по-горе тертипи: при първия се купува предприятието и после се разпродават имуществата и активите му, като не се плащат приватизационните вноски – в крайна сметка сделката се разваля, но предприятието е вече източено, приватизацията се е оказала скрита ликвидация. При втория РМД-то е само подставено лице, финансирано от банка или икномическа групировка, на която се прехварлят акциите след приключване на приватизационния договор.

Вие със сигурност нямате основания да изпитвате симпатии към Емил Кюлев – той Ви помогна във войната с Мултигруп, но после се оказа Ваш враг като бизнес партньор на Майкъл Чорни. Което обаче не му попречи да купи “Ривиерата”, почивната станция на ЦК на БКП в Хисаря и хотелския комплекс “Санкт Петърбург” в Пловдив чрез РМД-схеми. Ако това е достижимо за враговете, то каво остава за приятелите? За Славчо Христов например – който по същите схеми купи “Златни пясъци”, “Пампорово” и “Бороспорт”.

Като става дума за Славчо Христов, нека Ви припомня друг един любим метод за приватизация – срещу един лев, респективно срещу един долар. Той именно купи за един лев Стопанска банка, която държи дълговете на голяма част от промишлените предприятия, включително тези на военнопромишления комплекс. Когато СДС пусна в обръщение календар с успехите на Вашето правителство, в. “Капитал” пусна алтернативен, озаглавен “Календарът на Славчо”. Във всяка цивилизована страна при публикуване на подобен текст премиерът би подал незабавно оставка, ако не съумее да обясни смислено невероятния просперитет на такъв “бизнесмен”, считан с повече от сериозно основание за негов фаворит. Вие въобще не реагирахте. Е – на какво се дължат успехите на Славчо – само на вкусните манджи, с които Ви хранеше в “Олимп” ли?

Сам по себе си привтизацията на символична цена не е нито погрешен, нито антипазарен метод: напротив, той е логичен при предприятия с огромни задължения, които в противен случай би трябвало да бъдат ликвидирани. Нулевата цена е за сметка на задълженията, поемани от купувача. Това, което е антилогично и в най-буквалния смисъл на думата престъпно, е държавата хем да продава на символична цена, хем да поема същностна част от задълженията на продаваното предприятие.

Точно това се случи с “Кремиковци” АД, оценено от Вас на един долар. Само дето непосредствено преди сделката държавата опрости на предприятието 100 млн. лв., дължими за мита и такси, и 83 млн. лв., дължими към НЕК и “Булгаргаз”. Класически пример за пазарна икономика, няма що. Тези 183 милиона всъщност са пари на данъкоплатците, които естествено не са питани за това гигантско опрощение.

Дори и това би било разбираемо – пред страха от социален взрив или грижата за оставащите без работа работници. Само че и след приватизацията “Кремиковци” продължава системно да не си плаща задълженията, а държавата продължава системно да си мълчи по този въпрос. Твърди се, че част от дълговете били изплатени – но през 2001 г. и вече при следващото правителство се оказва, че същите възлизат на близо един милиард лева. На какво се дължи тази особена толерантност само към това предприятие, г-н Костов? И този много специфичен избор на купувач? Наскоро медиите разпространиха като особено щастлива новина намерението на индийската фамилия Митал, собственици на “Испат” – един от най-богатите транснационални концерни в света, занимаващ се основно с металургия, да купи “Кремиковци”. “Испат” искаше да води преговори още през 1998 г., когато Петър Стоянов дойде на официално посещение в Индия. Това беше и причината да настоявам президентът да бъде придружен от министъра на икономиката – но напусто. Нямало интерес към евенуална оферта на “Испат”. Защо? Дали защото милиардерът Митал би вложил инвестиции в предприятието, но пък не би играл по никакви наложени му схеми? Дали защото за Вас беше важно задължението комбинатът да продължи да продава своята продукция чрез италианския концерн “Марчегалия”? Или всичко се дължи на факта, че мейл-адреса на Вашата дъщеря доскоро беше /а може би и още е/ следният: ...............

Искам да Ви напомня за още една приватизационна сделка, която просто няма как да е станала без Ваше знание и съгласие. Най-малкото защото става дума не за нещо дребно, а за една от двете нефтени рафинерии в страната –

5. Сделката с “Плама” ЕАД

И защото страна по тази сделка е не друг, а “Евроенерджи холдинг” ООД – най-скандалната фирма по време на управлението на Жан Виденов, забъркана в схеми за източване на милиарди лева от Петричка “Бизнесбанк” и ДСК /схеми, които са Ви много добре известни/; участвала в предварителното източване на “Плама” и пряко свързана с Красимир Премянов.

Спомняте ли си, че по време на митингите и шествията в началото на 1997 г. Вие лично обещавахте на хората, че виновниците за банковата криза ще бъдат наказани? Е – днес, повече от седем години по-късно, нито един от тях не е получил осъдителна присъда – благодарение на избрания с Ваше знание и съгласие главен прокурор. Това бе и Вашата индулгенция: не можем да се месим в работата на съда и прокуратурата. Само че имаше сфери, в които можехте и трябваше да се намесите: приватизацията по време на кабинета Виденов – и масовата, и касовата – бе една от тях.

“Евроенерджи холдинг” купи “Плама” на 05.09.1996 г. на цената на един средно голям апартамент – и не изпълни нито едно от приватизационните си задължения. Вместо да развалите приватизационния договор и да поискате неустойки за неговите клаузи, Вие допуснахте този червен концерн, известен като един от най-крупните кредитни милионири в България, да се измъкне без всякакви последици, като с легитимен договор прехвърли правата и задълженията си на “Plama Consortium” Limited, собственост на ошфорна фирма.

Договорът е сключен на 17.11.1998 г. и съгласно неговите клаузи “Plama Consortium” Limited замества “Евроенерджи холдинг” ООД във “всички права и задължения”, произтичащи от договора за продажба от 05.09.1996 г. /прил. 25/

Проблемът е каква е санкцията, ако това не се случи. Тъй като АП вече си е имала работа с инвеститор, който нито е възстановил производството, нито е спазвал инвестиционни програми, би следвало клаузите да са особено прецизни, когато формулират неустойки по договора. Случва се точно обратното. Съгласно чл. 6.1 от договора “Plama Consortium” Limited се задължава да финансира инвестиционна програма за възстановяване на пълната производствена дейност на рафинарията и поддържането й за срок не по-малък от три гдини. Неустойката при неизпълнение на тази клауза е формулирана в чл.9: “В случаите на неизпълнение на чл. 6.1 “Plama Consortium” Limited дължи неустойка от 1000 щ. д.” Хиляда долара – цифром и словом. Като че става дума за някакво малко цехче, а не за огромна рафинерия! Единствената по-голяма неустойка е в размер на 10 000 долара и се отнася чо чл. 1 от договора – тоест за поемането на “всички права и задължения” – т.е. влиза в сила, ако “Plama Consortium” Limited изобщо не изпълнява каквато и да е клауза от договора.

За сравнение – според чл. 37.1 от приватизационния договор между АП и “Евроенерджи холдинг” санкцията за неизпълнение на инвестиционната програмае 50% от ноизпълнената част на договорените инвестиции, които в рамките на пет години включват 40 млн. долара за възстановяване на производствената дейност и 20 милиарда неденоминирани лева за финансиране на петгодишната комплексна програма за дейността на предприятието. /прил. 26/ Предполагам, че можете и сам да изчислите разликата между сумите, с които е гарантиран държавния интерес от страна на Вашето и – уви! – правителството на Жан Виденов.

Естествено, при подобни нищожни неустойки новият собственик на “Плама” не гори от желание да спазва каквито и да е клаузи от приватизационния договор, което личи ясно от доклада на Агенцията за следприватизационен контрол. /прил. 28/ За мащаба на неизпълнението можем да съдим по следните констатации: съгласно споразумение с кредиторите  “Plama Consortium” Limited трябва да изплати задълженията на рафинерията в размер на 231 милиарда неденоминирани лева чрез регуларни вноски в специално открита сметка в ТБ “Биохим” за период от 35 години. Сметката е открита, но нито през 1999 г., нито през 2000 г., нито през 2001 г. по нея има каквото и да било движение /прил. 29/ Иначе казано – новия собственик не е погасил нито лев, вместо това тихо и кротко си е плащал неустойките. От фигуриращиге в договора 1815 работни места са останали 550 работници, а производствената дейност, естествено, не е възстановена. В резултат на тези констатации започва сложна преписка между АП, министъра на финансиите, министъра на икономиката, дирекции и юридически експерти, които си блъскат главите в усилия да развалят договора, като между впрочем установяват все по-сериозни проблеми – тъй като акциите реално са прехвърлени със споразумение между “Евроенерджи холдинг” и “Plama Consortium” Limited, към което АП няма никакво отношение. Само че... всичко това става при следващото правителство, не при Вашето. Блъскат си главите Милен Велчев и Николай Василев, а не Муравей и Петър Жотев. Просто защото Вашето правителство е проспало цялото неизпълнение на сключения от него ключов договор.

На какво се дължеше специалното Ви отношение към “Плама” и “Евроенерджи”, г-н Костов? Дали на факта, че служител на “Евроенерджи” беше Владимир Агов, брат на изключително близкия днес до Вас Асен Агов? Или просто на носталгията по времената, в които Вашата семейна фирма “Булс” ООД продаваше огромни количества машинни масла в Македония /с ясното съзнание, че отиват за ембаргова Югославия/, купувани именно от “Плама” – включително и по време на режима на Жан Виденов?

Когато става дума за “Плама”, няма как да отмина и приватизацията на “Нефтохим” – единствената работеща българска рафинерия. Когато напускахте СДС, Надежда Михайлова Ви зададе публично пет въпроса и получи също тъй публично Вашите отговори. Единият от тях беше кога сте искрен – когато пишете статии за Русия или когато продавате ключови предприятия като “Петрол” и “Нефтнохим” на руснаците. Отоворът Ви за “Петрол” беше, че това е една от най-успешните приватизационни сделки, в която OMV, българският петрол и руският “Нафтекс” са имали равно участие. Пропуснахте да споменете, че всъщност руското участие не е толкова руско, колкото на руската мафия; че става дума не за друг, а за Дениз Ершов, изгонен от България като заплаха за националната сигурност; че “Нафтекс” преди се казваше “Юкас Петролеум” и руската компания “Юкас” официално отрече да има нещо общо с тази фирма; че същия този “Юкас Петролеум” неизменно снабдяваше с петрол “Нефтохим” с протекциите на Красимир Премянов по време на правителството на Жан Виденов и с протекциите на Йордан Цонев по време на Вашето правителство; че банката, която стоеше зад тези доставки и последващата сделка за “Петрол”, се казваше преди “Балканска ортодоксална банка”, бе създадена от хора на Държавна сигурност и функционираше като един от основните спонсори на БСП под контрола на ген. Любен Гоцев, а по-късно – вече като “Нефтинвестбанк”, бе тясно свързана с Майкъл Чорни.

По-интересен е другият Ви отговор – за “Лукойл”. Цитирам дословно: “Нефтохим” беше продаден на руска фирма, защото е с руска технология и преработва руски нефт. И затова представляваше интерес само за руски фирми.”

Винаги ме е впечатлявала способността Ви да изричате публично неистини, без да Ви мигне окото. От справка за вноса на суров петрол за периода 1991 – 2003 г., официално поискана от депутат в НС и овициално издадено от Изчислителния център на МФ, става ясно, че съвсем не сме купували и преработвали само руски нефт. В периода август – декември 1991 г. например доставките от Русия са чак на пета позиция с 272 592 т.; на първо място е Судан с 1 228 230 т. /прил. 30/ През 1994 г. сме внесли от Иран 1 286 214 т.; през 1995 сме внасяли нефт дори от САЩ; през 1998 г. сме внесли от Ирак 681 329 т. /как ли е станало – нали по това време е в действие ембаргото/. През 1999 г. освен от Русия сме внасяли нефт от Алжир, Тунис, Израел, Казахтан, Египет, Украйна, Ирак. Няма нито една година, в която да сме внасяли само руски нефт. Къде според Вас са били преработвани всички тези количества – като се има предвид, че “Плама” практически не работи? И след като твърдението Ви, че “Нефтохим” може да преработва само руски нефт, очевидно не е вярно – защо все пак продадохте рафинерията на руснаците?

Въпросът е резонен, тъй като не се отнася само до икономиката, а и до националната сигурност на страната. Русия има практически пълен монопол върху енергийните доставки в страната: нефт, газ и ядрено гориво. Тази енергийна зависимост може лесно да бъде употребена в средство за политически натиск – което очевидно и Вие съзнавате, тъй като първото изречение от Вашия отговор гласи: “Противодействието на руската инвазия е задача за всеки български политик, който има съзнание за националните интереси.” Имайки предвид Вашите собствени действия – сте ли такъв политик, г-н Костов? Трябва ли да припомня и дребното обстоятелство, че зад хвалбите Ви за изключително успешната сделка за “Петрол” се крие лично огорчение: това е единствената приватизционна сделка, извършена против волята Ви: Вашето намерение беше да продадете и “Петрол”, и “Нефтохим” на “Лукойл”. Само че Христо Бисеров и Йордан Цонев лобираха за другата руска групировка и в крайна сметка продадоха “Петрол” на Ершов, без да се съобразят с волята Ви. Конфликтът се възобнови около “Нефтохим”, където пък Вие наложихте волята си – това бе и реалната причина за раздялата Ви с Бисеров. Комисионните вероятно са се измервали в милиони: рафинерията струваше реално в пъти повече от платените 100 млн. долара от “Лукойл”, включително като се калкулират и нейните дългове, към които впрочем и Вашето правителство има отношение с отказа си да се ангажира реално с оздравителната програма на предприятието и с поставянето му в изолация точно когато бяха договорени кредитни линии от чужди банки. След приватизацията “Нефтохим” покри само за една година основната част от своите задължения: пречеше ли нещо това да бъде направено и преди комбинатът да бъде продаден?

Отговорът е: да, пречеше. Пречеха амбициите на Йордан Цонев да контролира всички негови сделки и доставки. /За Ваше сведение: комисионната само за един танкер е около 200 000 долара./ Пречеше факта, че далеч не винаги се избираха най-изгодните оферти. Че “Юкос Петролеум” имаше наистина привилигировано положение. Пречеше и безхаберният начин, по който Вие формирахте управителните органи на “Нефтохим”. Един пример: Някога в УС на “Екогласност” фигурираше и лицето Божидар Баджов. Доста си поотдъхнах, когато стана координатор на СДС – не мога да кажа, че интелектуалните му качества бяха впечатляващи. После се оказа, че същият е продължил да бъде координатор и при Вас – и в това си качество е участвал в няколко директорски борда – един от които този на “Нефтохим”.

Но нека в крайна сметка оставим настрана големите приватизационни сделки – нека обърнем внимание на някои по-дребни подробности, които обаче в течение на времето ерозираха престижа и доверието в СДС. През годините на Вашето управление вниманието на медиите почти неизменно беше привличано от

6. Двете фондации

свързвани с Вашето име: благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от Вашата съпруга, и политическата фондация “Демокрация” – и до днес ръководена от Вас. Интересът към “Бъдеще за България” беше свързван с нейните спонсори и с начините, по които са били привличани.

Вероятно всички си спомнят скандала, който избухна при оповестянатето на факта, че сред тези спонсори е швейцарската фирма “Теленорт”, собственост на руския бизнесмен Григорий Лучански, чийто съветник до смъртта си беше небезизвестният Огнян Дойнов. Преводът в размер на 80 000 долара е от 04.04.1997 г. и е най-голямото дарение, правено на фондацията от основаването й до този момент./Прил. 18/ Оглавяваният от Лучански концерн “Нордекс” е определян нееднозначно като свързан с КГБ и руската мафия – както от българските тайни служби, така и от ред публекации в българския печат, коментиращи дейността на този концерн, който в кратки срокова достига милиардни обороти. Вашата съпруга г-жа Елена Костова, която е заявила публично, че разполага със собствен и сигурен механизъм за проверка на произхода на средствата на дарителите, заявява пред “24 часа”, че “г-н Лучански не е сред дарителите на фондацията”. Дни след това, на 07.09.2000 г., когато скандала е в разгара си, заявява пред “Труд”: “При нас няма такива пари.” И още на другия ден признава, че има такива пари, но няма “нищо конфузно” в придобиването им, след като са отишли по предназначение.

Има нещо конфузно и то се отнася до Вас, г-н Костов. Без съмнение “бизнесмени” от типа на Лучански не горят от желание да се занимават с благотворителна дейност и ако го правят, то е само за да придобият благовидно лустро – каквото няма как да стане чрез спонсориране на някаква фондация в далечна и непозната България. Другата възможност е широко разпространената практика чрез такива дарения да се прикриват плащания за извършени политически услуги. Няма как да си обясним факта, че Лучански изобщо знае за съществуването на фондация “Бъдеще за България”, освен ако някой не му е казал или подсказал, че би имало конкретна полза от такова дарение.

Бизнесменът, който в този период е поддържал активни делови контакти с Лучански, се казва Красимир Стойчев и е Ваш личен приятел, а също и Ваш съветник в началото на кариерата Ви като министър-председател на България. Дребни – и очевидно незначителни за Вас подробности от неговата биография са, че бе президент на “Трон” – втората по мощ след Мултигруп икономическа групировка в зората на прехода – създадена основно с парите и контактите на IV главно управление на Държавна сигурност; че в тази именно групировка се вляха повечето от изнесените от България по проектите “Монблан” и “Нева” капитали; че бе партньор на Мултигруп в Капиталбанк и след фалита на банката срещу него бе заведено дело за източване на 8,5 млн. долара – само че избраният с Ваши протекции главен прокурор прекрати делото му /вероятно по същата логика, по която прекрати и делото срещу Вас за аферата “Сапио”/.

Именно Красимир Стойчев бе първоначалния собственик на “Мобилтел” /в съдружие с други достойни бизнесмени – като Атанас Тилев например/. Точно в този период той се опита да узакони вече извършената по времето на Виденов продажба на първия и единствения чак до края на Вашия мандат мобилен оператор в България. Служебният кабинет на “помияра” Стефан Софиянски отхвърли това искане, като го задължи да изкупи обратно акциите си от Лучански – което и бе направено. Това впрочем стана повод в периода на напускането Ви на СДС да изречете още една дебела лъжа: че Софиянски бил разрешил продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни /чийто бизнес впрочем е много тясно преплетен с този на Лучански/. Не, г-н Костов. Направихте го Вие. Разрешението за продажба е дадено от Комитета за пощи и далекосъобщения с изх. № 11-01-1333 от 31.10.1997 г. и подписано от Антони Славински, член на Вашия кабинет. /прил. 31/

По-интересна е друга подробност: че пак Вашия кабинет е дал лиценз на “Мобилтел”, след като неговият собственик Майкъл Чорни е изгонен от България като “заплаха за националната сигурност”. Това става на 24.04.2001 г. с РМС №271, подписано от Вашия заместник Петър Жотев. /прил. 32/ Срокът на този лиценз, даден – както изрично е записано в решението “без търг или конкурс”, е до юни 2006 г. Този именно лиценз е решаващият фактор, който позволява на Майкъл Чорни да продаде “Мобилтел” за огромната сума от 800 млн. долара.

Равносметката: през 1996 г., малко преди началото на Вашия мандат, Красимир Стойчев е договорил продажбата на 100% от “Мобилтел” на Лучански на стойност 30 млн. долара. Чорни я продава /и то не 100%/ за 800 милиона. За годините на Вашия мандат стойността на “Мобилтел” е нараснала повече от 26 пъти. И това е станало чрез запазване на монополните позиции на компанията – реалната причина, поради която нито Бакърджиев, нито Петър Жотев продадоха БТК – поради което пък българите плащаха години наред едни от най-високите такси в света за минута разговор. И поради допълнителните бонуси, подробно описани в доклада на ген. Атанасов /прил. 33/ - ползване на ретранслаторни станции и честоти на МО, абсурдният факт, че Чорни се оказва съдружник в общи фирми с двете силови министерства, грижливо прикривани кражби на импулси от държавната БТК. Всичко това очевидно Ви е било много добре известно, когато сте давали новия лиценз на “Мобилтел”. Остава да обясните защо го направихте.

Нека се върнем отново в микромащабите: към дарителите на фондация “Бъдеще за България”. Дарението на Лучански предизвиква огромен скандал, но незабелязано остава друго едно дарение – това на Чорни. Не, не става дума за фондация “Демокрация”, както всички биха си помислили, става дума именно за “Бъдеще за България”. На 20.07.2000 г. “Мобилтел” АД, собственост на Майкъл Чорни, привежда на фондацията 50 000 лв. По това време докладът на ген. Атанасов вече е написан; покровителите на Чорни /Вашият заместник Бакърджиев и министрите на МО и МВР/ отдавна вече са отстранени; Чорни /и респективно Грашнов/ няма основание да Ви обича. Какво ли го е накарало да разпореди този превод? Каквото и да го е накарало, очевидно сумата е била недостатъчна, тъй като броени дни по-късно е изгонен от България.

Едно от нещата, които Вашата съпруга нееднократно е декларирала в свои интервюта, е че никога и по никакъв повод не е оказвано давление върху шефовете на държавни предприятия да превеждат дарения на фондацията. Доколко това е вярно, можем да съдим от следния пример: през май 1997 г. “Асеновград БТ”, “София БТ”, “Пловдив БТ”, “Благоевград БТ”, “Сандански БТ”, “Дупница БТ”, “Гоце Делчев БТ”, “Плевен БТ”, “Ямбол БТ”, “Хасково БТ” и “Шумен БТ” превеждат на “Бъдеще за България” по 5 000 000 /тогавашни/ лева. Кое според Вас е по-вероятното: идеята да направят благотворителен жест по едно и също време и с една и съща сума да е хрумнала едновременно и независимо на директорите на всички подразделения на “Булгартабак холдинг” – или някой да им е разпоредил да го направят? Оставам Ви сам да решите тази логическа задача.

Впрочем практиката да се правят дарения от държани фирми е постоянна – 1/3 от даренията в левове са такива. С особена настойчивост например е дарявал държавнят пазар СБ “Илиенци” – чиято обща дарена сума е 373 100 лв. /Нищо, че това беше територия, над която властваше изчезналият днес Мето Илиенски./ Суми даряват и общински фирми – като “Паркинги и гаражи” например и разни местни ВиК. Противно на твърденията на Вашата съпруга, дарения са правени и от губещи държавни фирми: най-красноречивият пример е дарението на “Експомед” ЕАД от февруари 1999 г. на стойност 100 000 лева със съответния документ /прил. 34/. Сред дарителите ще срещнем намиращото се в изолация “Кремиковци” АД, но и “Машиноекспорт” АД, попаднал в ръцете на Петър Манджуков благодарение на Вашето правителство. Скромно, но от сърце, е дарил фондацията небезизвестният Фуат Гювен чрез фирмата си “Шипка”: с 25 млн. неденоминирани лева през декември 1998 г.

Някои от даренията не са толкова безобидни, колкото на пръв поглед изглежда. На 18.12.1997 г. фирмата “Дару метал” е превела на фондацията 4 000 000 тогавашни лева. Този факт налага да се върна назад във времето – към началото на Вашата кариера като лидер на СДС. През лятото на 1996 г. неочаквано бе разпространено съобщение за извънредно свикване на Националния съвет на коалицията: нямаше обявена тема, никой не знаеше за какво става дума и всички предполагахме, че се е случило нещо извънредно. И какво се оказа: че Атанас Тилев, шеф на банка БЗК, предлага на СДС да отстъпи безвъзмездно 20% от акциите си в банката, а от всички нас, събраните там над 100 човека, се очаква съответното съгласие за това!

Това беше Вашата оферта към СДС тогава – впрочем доста активно подкрепяна от някои членове на Националния съвет. По същото това време едва ли е било тайна за Вас кой е Атанас Тилев и какво е БЗК. Например че става дума за банка, създадена с директното разпореждане на Андрей Луканов и с акционерното участие на Максуел; че БЗК е един от основните виновници за банковото ограбване на България; че на съвестта на Атанас Тилев тежат над 40 млн. долара невъзвращаеми кредити, раздадени предимно на негови фирми /включително на въпросната “Дару метал”/ и 8 млн. долара, присвоени лично от него, за което свидетелстват десетки документи, включително доклада на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев /прил. 35/; че Атанас Тилев е дългогодишен агент на Първо главно управление на ДС с псевдоним “Румянцев”, чието досие бе унищожено незаконно, но пък с личния подпис на ген. Бриго Аспарухов /прил. 36/; че западните медии наричаха Тилев “гласът на КГБ във Финландия”.

Слава богу, благодарение на много острото съпротива на Филип Димитров, моя милост и още ред изумени седесари, гласуването завърши с отрицателен резултат. И Ви припомням този случай не за друго, а защото “Дару метал” е част от икономическата империя на Тилев, наглеждана след неговото криминално извеждане извън страната не от друг, а тъкмо от ген. Бриго Аспарухов, който по това време участваше пряко в управителните тела на някои от фирмите на “Дару груп”.

Във връзка с това дарение вероятно ще си спомните, че продадохте “Кремиковци” на фирма, чието различие с горната се състои само в една буква: “Дару металс”. Това съвпадение на имената едва ли е случайно – във всеки случай факт е, че и “Дару металс” е сред дарителите на “Бъдеще за България”. През март 1997 г. тя е превела точно същата сума: 4 000 000 тогавашни лева.

Една от фирмите, реализирала системно благотворителни жестове към фондацията на Вашата съпруга, е “СИС индустрис”. Дарила е 10 000 000 неденоминирани лева през юни 1998 г., 6 000 000 – през септември същата година, още 6 000 000 – през декември същата година, 6 000 нови лева – през юли 1999 г., 9 000 нови лева – през октомври същата година, 3 000 – през април 2000 г., още 5 000 – през май същата година. Същата тази фирма наскоро нашумя покрай факта, че НСБОП залови в нейните складове десетки хиляди бутилки с фалшиви бандероли. Проблемът е, че става дума не за прецедент, а за стара и престъпна практика, която очертава “СИС индустрис” като един от най-големите играчи в контрабандата със спирт и търговията с нерегламентиран алкохол.

Този факт трябва да Ви е бил известен – по-скоро не би имало как да Ви бъде неизвестен, тъй като фигурира в обширен и много подробен доклад на НСБОП, в който именно “СИС индустрис” е един от основните герои – включително разработваща изключително изобретателни схеми за внос на контрабанден спирт и заобикаляне на закон за акцизите. /прил 36/ Няма как да не сте го знаели и поради факта, че Ви има сниман как връчвате награди на антимафиотите, разбили контрабандни канали за спирт. /прил 37/

Само че този доклад е смачкан. Никакви последствия няма за “СИС индустрис” – фирма с над 500 работника и огромни складове, в които се е съхранявал контрабанден спирт и за ред други свързани с нея фирми. Още тогава са били установени и наличието на фалшиви бандероли, и несъответствието между изкупуваните от фирмата бутилки и регистрирания спиртен внос. Това са прочее фактите около един от основните дарители на “Бъдеще за България” – коментара оставям на Вас.

За съжаление практиката да се приемат дарения от фирми, престъпили закона, не се изчерпва само със “СИС индустрис”. Фирмата “Стан тех” ЕООД фигурира в разпространения по медиите списък на дарителите на Фондация “Бъдеще за България” до 30 юни 1998 г. /прил. 38/ Странно е, че същата не фигурира в списъка на установените при ревизията списъци с дарителите на фондацията – което може би обяснява изричната забележка на ревизорите, че ревизията е само на базата на предоставени от фондацията счетоводни документи. Лицензът на “Стан тех” ЕООД е отнет от земеделския министър Върбанов – тъй като фирмите на собственика й Филчо Колев и неговото семейство са завлекли фермери и земеделски кооперации с 3,627 милиарда неденоминирани лева, а задълженията им към “Зърнени храни” възлизат на 1, 627 милиарда.

Извън тези прецеденти компании и лица, които е трябвало да засвидетелстват благодарност са го правили редовно чрез дарения – впрочем “Лукойл” също е сред дарителите: чрез своята застрахователна компания “Лукойл Гарант България” АД, дарила на 08.06.2001 г. 30 000 лв. Редно е било Славчо Христов да бъде сред най-щедрите: през октомври 2000 г. овладяната от него СИБанк дарява “Бъдеще за България” с 82 500 лв.

Историята с другата фондация, която най-често се свързва с Вашето име, е дълга и тъжна история. Когато не само върху Вас, но и върху СДС се стовари обвинението, че Майкъл Чорни е превел 200 000 долара на фондация “Демокрация”, Вашето поведение можеше да бъде тълкувано по всякакъв друг начин, но не и като искрено и убедително. Аз още тогава заявих, че няма никакво значение дали въпросната сума е на Чорни или не – има значение фактът, че в качеството си на председател на фондацията, лидер на СДС и /все още/ премиер на България, Вие сте приели тези пари, безр да Ви е известен техния произход – и сте ги похарчили, без да се загрижите за възможните последствия. Това е престъпление и по закон – тъй като сте длъжен да проверявате произхода на дарения в размер на над 30 000 лв., и от морална гледна точка – тъй като би било невероятно една кипърска офшорка да бъде обхваната от внезапен афинитет към синята кауза в България и да изпрати такава сума на една политическа фондация. Такива пари поне по тези географски ширини се привеждат от стопански субекти на политически партии само в един случай – срещу извършена политическа услуга. Ако наистина – както дълго време твърдяхте – не сте знаели от кого са парите, най-естественото нещо би било да наредите на някой от своите подчинени да звънне в “Ромент Трейдинг” и да попита на какво основание и от кого е направен този превод.

Вместо това лансирахте лъжата, че финансовото разузнаване е отправило запитване до кипърските си колеги  и е получило “официален отговор”, че “Ромент Трейдинг” не фигурира като въвлечена в незаконна дейност”. Докато накрая шефът на финансовото разузнаване Васил Киров не показа отговор на свое питане до кипърското бюро, от който ставаше ясно, че никой от българските им колеги не е пращал запитване за “Ромент Трейдинг”. В крайна сметка се оказа, че е станало тъкмо обратното: самият изпълнителен директор на фондация “Демокрация” е съобщил на БФР, че парите са усвоени и “не попадат под никой от критериите за съмнителна сделка” – поради което ги е помолил да прекратят преписката.

Няма съмнителна сделка, г-н Костов. Има съмнително вземане на пари, без да е ясен техния източник. Изхабихте много усилия да докажете, че към момента на превода “Ромент Трейдинг” не е била собственост на Чорни, а едва по-късно е станала такава. Е – и какво от това? За Ваше сведение човек като Чорни никога не би използвал своя фирма, за да направи подобен превод – мафиотите просто не правят така. Но очевидно “Ромент Трейдинг” е била скрито “негова”, най-малкото е управлявала някои негови фондове, за да може с едно обаждане да осигури превод от 200 000 долара. Можете ли да посочите едно смислено обяснение, което да обясни поради каква причина се налага управляващия фирмата адвокат да лъже пред медиите, че парите са на Чорни. Няма такова – а ако имаше, можеше преспокойно да го споменете пред медиите. Както и да посочите реалният дарител – все пак и Вашата собствена репутация, и репутацията на Вашата партия зависеха от това. Фактът, че не го направихте, поне за мен говори много.

За съжаление във връзка с този скандал има и други хипотези освен Вашата. Преводът на “Ромент Трейдинг” е направен с договор 91аRTCa от 01.06.2001 г. /прил. 39/ И няма как да не направи впечатление съвпадението му с друго едно събитие – малко повече от месец преди това Вашето правителство даде лиценз на “Мобилтел” АД със срок до 08.06.2006 г., от който Чорни отчаяно се нуждаеше, за да продаде компанията. Би могло да се предположи, че този превод е отплата за дадения лиценз – или по-скоро част от отплатата. Разбира се, това е само една хипотеза – за съжаление доста вероятна.

Зачислената сума по това дарение е 461 445 лв. – а проблемът е в това, че тя не е единствената голяма сума през 2001 г. В началото на годината има още две такива – от “Налита трейдинг лимитид”, с договори 67ANTLа и  67BNTLa, съответно от 08.01.2001 и 10.01.2001 г. и на стойност 277 663 и 158 482 лв. Това също не са суми, които могат да се обяснят само с пристрастия към синята кауза. Подобни са трите превода от “Англо Федерейшън холдинг”, възлизащи общо на 419 635 лв. Две български фирми – “Керан” ЕООД и “Букет 2001” ООД, изпращат на една и съща дата – 11.05.2001 г. съответно 136 563 лв. и 102 960 лв. Президентът на “Букет 2001” го видяхме на снимка във вестниците – някакъв опърпан ром, ползван като прикритие за източване на ДДС. Общо за 2001 г. фондацията е получила 1 931 326 лв.

Спомняте ли си какво казахте, когато в началото на март 2002 г., веднага след 13-та Национална конференция, новият и старият НИС на СДС се събраха на съвместно заседание? Казахте, че фондация “Демокрация” няма пари за никакви дейности, че са останали средства само за режийни и за заплати на персонала – поради което няма как да бъдат покрити разходите за в. “Демокрация” и Вашият съвет е вестникът да бъде закрит. В крайна сметка така и стана – защото дълговете му, натрупани под контрола на оглавяваната от Вас фондация, бяха почти равни на държавната субсидия на СДС – да ги платим означаваше да закрием партията. Не знам какво сте направили Вие с тези почти 2 млн. лв., получени от фондацията само за 2001 г. Очевидно са Ви свършили добра работа, когато я превърнахте във втори властови център в СДС – или когато тя бе в най-буквалния смисъл на думата открадната от Вас и превърната в седалище на новата Ви партия.

Думата “открадната” в случая е съвсем точна. Малко след като напуснахте СДС, изпълнителният директор на фондация “Демокрация” Гроздан Караджов връчи на СДС списък с движимо имущество, което следваше да бъде върнато на фондацията. В него редом с няколко автомобила, купени някога, за да обслужват синия елит, фигурираха джанти, стари мобифони, сим-карти и дори една компютърна мишка. Очевидно това бе мизерната рекапитулация за честта на рицарите на синята кауза, вдъхновявала милиони българи; това бе и Вашето мерило за верността към нея, за някогашното “няма да ви излъжем” – една компютърна мишка.

Проблемът е, че фондация “Демокрация” не е Вашата фондация, за да бъде нейния изпълнителен директор в правото си да иска автомобили и компютърни мишки. Фондация “Демокрация” не е и фондацията на Вашата партия. Фондация “Демокрация” е инициирана от СДС, създадена е, за да осигури политическите проекти на синята коалиция и демократичните инициативи в България – още през 1991 г., когато никой не си и представяше възможността безпартийния Иван Костов да се окаже партиен лидер. Цялото финансиране, осигурявано чрез нея, всички активи, закупени с тези пари, са свързани с политическите и морални гаранции на СДС. Значителните средства, отпускани от фондация “Конрад Аденауер” в течение на години, са давани не на Вас, а на СДС. Същото важи и за стотиците знайни и незнайни дарители, отделяли средства за една достойна кауза, а не за да може някой да провали нейния престиж  и да я приватизира.

Първоначално управителният й съвет не беше пряко обвързан политически – състоеше се от неколцина свързани със СДС адвокати, които отчитаха дейността й пред Националния координационен съвет. В един по-късен етап в него се включи и тогавашния лидер Филип Димитров. Едва по-късно, при преструктурирането на СДС в партия, бе взето политическо решение управителният съвет да бъде доминиран от членовете на действащия НИС: по същия начин между впрочем НИС се оказа собственик и на в. “Демокрация”, изземвайки прерогативите на дотогавашния издателски синдикат. Дотогавашния УС и по-голямата част от служителите на фондацията доброволно се оттеглиха – остана само Филип Димитров, който по това време беше член на НИС. Вие оглавихте по този начин фондацията – само и единствено в качеството си на председател на СДС, което би трябвало да продължи до момента, в който престанете да изпълнявате тези функции. Няма никакъв отговор на въпроса защо след като подохте оставка като лидер на СДС, отказахте да последвате политическата логика на въведения от самия Вас принцип и

не отстъпихте позицията си във фондацията на новия лидер и новия НИС. Това е кражба – няма друго име за подобно действие. Разбира се –юридически перфектна, добре обмислена кражба – просто бяхте регистрирали управителните органи на фондацията като физически лица, без оглед на политическите им качества – поради което и си останахте де юре собственик и след като напуснахте СДС. И тази кражба е емблематична – както и списъка на Гроздан Караджов с компютърната мишка. Зад нея се крие приватизацията на каузата, опитът да се изцеди и захвърли СДС така, както далавераджиите зарязват едно фалирало ОOД, оставяйки зад себе си всички пасиви, натрупани в миналото. Пасивите, натрупани от самия Вас. Плюс позорът, стоварен пак от Вас и върху фондация “Демокрация”, и върху СДС – което струваше поне няколко прахосани процента от гласовете на местните изобри – бойкотирани впрочем от структурите, които днес изграждат ядрото на “новата” Ви партия.

Г-н Костов, трябва да призная, че когато заявих пред медиите, че ако не се върнете към своето мълчание, ще кажа всичко, което знам за Вас, не си представях обема на това казване. То може да бъде продължено още дълго – останаха още много и много незасегнати факти от Вашата политическа биография и Вашето битие като министър-председател на България и като лидер на СДС. Но не смятам, че би имало смисъл. Първо – защото няма да има ефект – ако бяхте човек на честта, още след скандала със “Сапио” щяхте да се оттеглите от политиката – независимо от степента на лична вина, която носите и която в случая е твърде малка. Второ – защото да се пише хроника на Вашите действия е омерзително занимение. И трето – защото единствената ми цел бе Вашите привърженици да знаят за кого гласуват. Смятам, че настоящият текст поне отчасти постига тази цел – и се надявам това да е последният път, в който пиша или изобщо се занимавам с Вас. Но за да бъде завършен Вашия политически портрет, ще щрихирам още един сравнително малко известен случай.

По времето на правителството на Любен Беров бе създадена фирмата “Консолид комерс” – чиято функция бе да управлява акционерното участие на държавата в основните фирми, които имат значителна външнотърговска дейност и задгранични дружества. Вероятно ще си спомните, че именно чрез тези задгранични дружества бяха изнесени в края на режима на Тодор Живков значителна част от парите, съставляващи външния дълга на България. Основните дружества под контрола на “Консолид комерс” бяха “Химимпорт”, “Машиноекспорт”, “Електроимпекс” и “Булгарлизинг”.

По време на служебния кабинет на Стефан Софиянски се извърши преструктуриране на “Консолид комерс” от ООД в АД и се назначи нов борд на директорите, в който участваха Наталия Апостолова, Георги Боздуганов, Огнян Пирински, Драгомир Бучев и др. Непосредствено след Вашето идване на власт този борд е засипан с искания за справки, анализи и оценки на задграничните активи на дружествата – в някои от които държавата вече имаше миноритарен дял – в “Химимпорт” и “Булгарлизинг”, а в други все още беше мажоритарен собственик – в “Електроимпекс” и “Машиноекспорт”. Тези активи впрочем са били значителни, както са били значителни и някои стари вземания на дружествата – например “Електроимпекс” е имал вземане от 100 млн. долара за извършени дейности в Египет. Справките за всички дружества са искани от министерството на търговията и по иницитива на зам. министър Христо Михайловски.

През месец август 1997 г. бордът на “Консолид Комерс” е отстранен. Назначен е нов борд начело с Мирослав Груйчев, син на кмета на столична община “Триадица” и близък с Михайловски и Асен Агов. Под негово ръководство държавното участие в тези дружества е разпродадено по следния впечатляващ начин:

1. Това в “Електроимпекс” /близо 100%/ - на Борислав Дионисиев.

2. Това в “Машиноекспорт” – на Петър Манджуков, оръжеен търговец, издател на в. “Дума”. Тук поне от кумова срама акциите са продадени първо на Борислав Дионисиев, а веднага след това препродадени на Манджуков.

3. Това в “Булгарлизинг” – на абсолютно незаконният приватизатор на същото предприятие – Димитър Тадаръков.

4. Това в “Химимпорт” – на небезизвестната силова групировка ТИМ.

Толкова, г-н Костов. Коментарите предоставям на Вашите привърженици.

19.04.2005 г.

Без Уважение:

/Едвин Сугарев/

П. с. Тези дни Иван Костов каза, че фондацията на жена му е проверявана много пъти. А държавните предприятия, които й бяха спонсори - проверявани ли са?

А физическите лица, които внасяха в тази фондация - какво получиха срещу спонсорството си? това също ле бе проверявано? тогава само един въпрос бих задала тук: как Иван Костов прие двукартното спонсорство в "Бъдеще за България" от Барух Чакъров - един от преките виновници за съсипването на АК "Балкан"?

И още нещо: ако изнесените скандални факт в писмото на Едвин Сугарев са лъжа - защо Иван Костов не го осъди за клевета?

Край

 

Продължение от  16 март

Срастването на икономическата власт с политическата, срастването на представители на групировки с политици – това са формулите за олигархически кръгове и мафия.

Ще се превърне ли държавният глава, Георги Първанов след изтичането на мандата му в нашенски Шрьодер, като оглави голям руско-български енергиен проект – тази посока на обстрел от страна на Иван Костов, бе в основата на разпиляване на вниманието на гражданството, докато министърът на финансите С. Дянков ту караше парламента да гласува изменение на размера на данъци и осигуровки, ту се отказваше от току що прието двойно данъчно облагане.

Президентът да каже за убийството на неговия съветник Емил Кюлев, - призоваха хора от подкрепящите властта политически партийки.

Всяко българско правителство, което идва на власт след 10 ноември 1989 г. си има своите черни дни с поръчкови убийства. Каквото и да отричат, каквито и заклинания да правят политици от "Позитано" или „Раковски 134” - безспорен факт е, че след трудното раждане на кабинета „Станишев” поръчковите екзекуции не закъсняха.

Мнозина си зададоха по-късно въпроса: защо точно Емил Кюлев бе застрелян и за да не се тръгне и в посока -  защо точно в този момент - от парламента и кабинета дружно се надигнаха щатни викачи и разяснители на разстрела на собственика на ДЗИ, че видите ли екзекуцията била, за да бъдем посрамени пред Европа! Като че ли бе възможно да бъдем дискредитирани повече в очите на старите-членки на Евросъюза с натрупаните десетки поръчкови разстрели.

За целта бе развят и току що излязъл Доклад на ЕС - за по-убедително. Истината за тази смърт обаче не бе в дискредитацията, а още по-малко пък в негативния Доклад за България. Отговор на въпроса: защо бе убит Емил Кюлев трябваше да се търси в много посоки, назад във времето и единствено с безспорни аргументи. Ето някои от тях, на които се натъкнах:

Началото

Малцина помнят или са наясно, че бившата банка на Кюлев "Туристспортбанк" бе регистрирана на 3 юни 1991 г. с уставен капитал от 50 млн лв. Още по-малко са запознатите с имената на първите акционери в ТСБ, а сред тях бяха:

Емил Кюлев /100 хил лв/,

Недим Генджев /5 млн лв/,

Метим Тургут /3 млн. лв/,

Георги Агафонов /3 млн лв/.

След регистрацията на ТСБ, Общо събрание на акцонерите решава да увеличи капитала до 150 млн лв, като нови акционери стават:

фирма "Исмет Тюркмен" на бащата на убития след време Фатик - бел мои/;

Роберт Стамбули,

БКК, и още, и още.

Към акционерите на банката се присъединяват "Прайм инвестмънт Тръст" ООД със съдружници Любомир Гибински, Николай Златев, Светослав Божилов и др.

Две години след регистрацията на банката е отчетена брутна печалба и уставният капитал е увеличен на 200 млн лв., сменени са хора от управата. Запознати твърдят, че сред експертите е близка на Филип Димитров - Е. Д., които инициали ме навеждат по-скоро на името на съпругата на бившия син лидер – Филип Димитров – Елена. По този въпрос се мълчи и никой не обелва и дума, нито преди убийството на Емил Кюлев, нито след него.

Създава се консорциум: от ТСБ, Минералбанк, Капиталбанк, Пощенска банка и банка "Славяни". Името на ТСБ тогава се свързва с финансиране на в. "Рикошет", издание на синдикалиста Константин Тренчев и Центъра за нова политика на Димитър Луджев.

Интерес представляват приятелствата на Кюлев: като това с Луджев. Споменава се, че бившият секретар на МВР, по-късно и министър на вътрешните работи, Богомил Бонев е получавал добри хонорари за юридически консултации, като се цитира сумата от първоначални 150 хил. - за посрещане на неотложни нужди. Твърдят го хора от ТСБ. ТСБ се консултира и от Таня Градинарова - бившата съпруга на Богомил Бонев.

Името на Емил Кюлев бе споменато редом с това на Исмет Шабан в разпространената в парламента Справка за Богомил Бонев по голяма сделка с пистолети, пушки и автомати от складовете на МВР и МНО, изнесени за Канада - за продажба на колекционери. Плащанията по тази сделка твърдят недоброжелателите на Бонев от Справката се осъществявали с кредит по сметки в ТСБ. Във въпросната сделка се цитират още и имената на зам.-министъра на отбраната от кабинета на Филип Димитров - Никола Даскалов и Пиер Табаков - съветник на президента Ж. Желев. В печата тези факти не бяха опровергани от нито един от цитираните лица.

Известно време акционер в ТСБ е "Макулан холдинг" - Австрия, който кредитира дългосрочна програма на банката за подпомагане на малкия и среден бизнес в туризма и спорта. В банката работи и Александър Новков, бивш зам.-директор на Националната следствена служба. Изгражда се звено за сигурност, ръководено от бивш служител на Шесто управление на бившата Държавна сигурност.

Ако се върна назад в годините, ще трябва да спомена, че в младостата си, Кюлев работи известно време в отдел "Тежки убийства", откъдето се познава и Богомил Бонев, и с частния детектив Янко Димов, убит в първите години на демократичния преход при неизяснени обстоятелства. По-късно банкерът е съветник на Румен Георгиев /председател на "Минералбанк/. Заедно със Степан Ерамян /бивш отговорен секретар на в. "Работническо дело"/

Емил Кюлев създава издателска къща "Еркюл" и издава вестниците "О кей", "Куриер 5", "Новинар", "Струма" и "Марица". След време Кюлев прехвърля дяловете си в "Еркюл" на пловдивската икономическа групировка на Христо Александров, любимият сервитьор на Андрей Луканов, известен като Ицо Салфетката.

В бизнеса с недвижими имоти Кюлев е съдружник с и Дилян Буновски – Дорон, който бе съден, пратен в затвора и обвинен в доста тежки икономически престъпления от годините на прехода.

В едно от дружествата около ТСБ се появява името и на Владимир Жеглов /журналист от "Работническо дело", акционер в "Биохим", известно време в управата на "Нефтохим", икономически съветник на премиера Жан Виденов, получил доверието да води преговори с "Топенерджи"/.

Преди няколко дни пожар стана причина да бъде спрян порталът dir. bg, чийто изпълнителен директор е същият Владимир Жеглов. Изпепелена бе техниката и спрян сървърът. Дали е случайност? Аз лично не вярвам.

Когато в края на 1993 г. Александър Томов /бивш вицепремиер в кабинета на Димитър Попов/ решава да се откъсне от БСП, той цитира името на Емил Кюлев като на човек, от когото ще бъде поискана финансова подкрепа за бъдещата му политическа формация ГОР /Гражданско обединение за републиката/.

Бизнесменът милионер Илия Павлов бе свързан и подпомагаше и БСП, и ДПС и хора от синята централа. Това не попречи той да бъде поръчан и разстрелян показноа милионите му разпределени по съответни места.

Емил Кюлев също бе разстрелян показно като милионер и свързан със спонсорство и финансово подпомагане на СДС, БСП и споменаван официално като близък до държавния глава.

След всичко споменато по-горе трудно би могло да се определи на коя власт точно е бил човек убитият Емил Кюлев и дали е представлявал определени тесни политически интереси. Безспорно обаче е друго: когато в България натрупаш милиони, перспективата е:

убиват те, или те убиват.

Все още. Независимо на колко души си дал работа, дали си развил бизнес, кого познаваш и с кого си работил в различните периоди от бизнескариерата си. Затова след убийството, определени хора с възможности бързат да надникнат в касата на жертвата, където се предполага, че има бележки за отпуснати заеми. Другото, което предстои да се случи след подобно убийство е, да се проследи дали, и в каква посока ще се източат капитали от фирми на Емил Кюлев - традиция след всеки поръчков разстрел. Третото, което редовно се случва след показна екзекуция е  - ще го последват ли в Пътя към небитието, негови бизнеспартньори?

Без връзка с тази смърт ще спомена един вероятно несвързан с екзекуцията факт -как бащата на убития банкер бе сред водещите полицаи и разследва една твърде спорна смърт - тази на генерал Кашев, бивш шеф на УБО. В зората на прехода нелогично и необяснимо си отиде и още един генерал - Савов. И по двете кончини вече 16 години се мълчи и разследванията събират прах в архива. Версиите за самоубийство на тези двама мъже едва ли ще бъдат приети някога от близките им.

 

*        *        *

Преди няколко години известният "Дейли Телеграф" цитира мнения на български политици, според които убийците на поръчковите разстрели по улиците в България били под височайше покровителство. "Дейли Телеграф" се позова на мнения на бивши служители на МВР, според които българите били свидетели как престъпниците се избиват един друг, а ето че вече бил налице и трети играч. Под заглавие "Българските тайни служби са замесени в убийствата на гангстери" британският вестник "Дейли телеграф" помести в електронната си страница статия по повод убийството на Георги Илиев, като заглавието й бе, че " Българските тайни служби са замесени в убийствата на гангстери".

Насочено твърдение, че убийствата са дело на специални служби – но нали такива бивши спецслужби не съществуват от години? И кой дава насоката за подобно твърдение? Един политик. Не е ли странно? Или по-скоро е неслучайно и показателно?

„Дейли Телеграф" се позова на бившия български премиер Иван Костов, че убийците на всеки бос от престъпния свят никога не биват залавяни, а това за малка страна като България би могло да означава единствено, че извършителите са под закрила на властите.

„Сънди телеграф” цитира през 2006 година бившия главен секретар на МВР - Славчо Босилков, с твърдението му, че е налице продължаваща ликвидация на водещи фигури в криминалния свят. Вестникът коментира, че за разлика от другите европейски мафии, които обикновено прикриват дейността си от очите на обществеността, българските гангстери често пъти използват показно насилие за да запазят империите си от наркотици, оръжия, порок и изнудване.

Тук ще припомня, че Иван Костов бе два пъти финансов министър в годините на преход и веднъж премиер. През това време доста фигури от сивата икономика намериха смъртта си, но през 2006 година – Костов бе вече опозиция и можеше да твърди каквото му душа иска. Т. е. излиза, че за периодите 1991-1992 и 1997 – 2001 не е имало закрила от властта за поръчковите убийства, а веднага след като Костов е слязъл от постовете си на финансов министър и премиер – показните екзекуции са се подновили!

Казаното от Костов и Босилков за чуждите издания, е поредното и добре познато повторение за хвърляне на вина на служители от бившите тайни служби. Версия, които у нас звучи несериозно и смехотворно, но извън страната явно правеше впечатление. Несериозно звучеше чужди издания да "разследват" чужда престъпност, използвайки "прозренията" на изпаднали от рейтинговите класации политици, но това бе въпрос на избор.

Насоченото оплюване на държавата от един бивш главен секретар на МВР като Босилков бе намерило отражение и в обяснението му, че "Не е съвпадение фактът, че за последните 4 години бяха извършени 60 професионални покушения, а в същото време нямаше нито един съдебен процес за убийствата, нито пък най-малък опит за събиране на доказателства", нещо, което изданието цитира, без да си даде сметка, какво представлява един бивш МВР-служител, който се е подложил в служба на политически интриги и е готов на всичко, за да угоди на партийните си господари.

Само че Главни прокурори в периода, посочен от Босилков бяха доверените на Иван Костов – Иван Татарчев и Никола Филчев.

Да проследим поръчковите убийства във времето, когато Иван Костов е бил във властта:

 

1992 г.

6 юни, София

Убит е шефът на Интерпол в България, Свилен Панайотов

В годината на смъртта на Свилен скорост набираше автомафията - износът на крадени коли и вносът на такива в държавата. Специално прието законодателство пък отвори широко врати за безпрепятствено навлизане на всякакви секти в държавата, което позволило да нахлуят и представители на чужди разузнавания, а дейността на въпросните секти много бързо започна да се криминализира.

И последното, което би могло да доведе до смъртта на Свилен беше формирането на различни криминализирани структури от бивши спортисти, които постепенно поемаха трафика на крадени автомобили, трасфера на наркотици /тъй като в България в тази години не било развито добре пласирането на наркотици сред населението - бел . Л. М./и все още не регламентирания законно хазарт.

1992 година беше времето, в което масови уволнения на служители от МВР станаха причина те да започнат работа в групировки на бивши спортисти, като подпомагаха със знания и връзки бизнеса им.

1992 година беше времето на транзитното вкарване на големи количества акцизни стоки в страната, това беше времето на данъчните измами и на появата и закриването на фирми еднодневки, които се появяваха за броени месеци, източваха както е възможно държавата, натрупваха дългове от неплатени данъци, мита, такси и акцизи и след това много бързо биваха закривани и обявяваха фалит. !992 година беше времето, в което чрез регистрирани кооперации и фондации можеше безпрепятствено да се вкарват обмитени стоки за милиони. Държавата губеше от този безмитен внос, а в държавата се натрупваха парични наличности, които поставиха началото на необходимостта от появата на десетки банки и финансови пирамиди. Започна голямото пране на капитали.

Всичко изброено от мен по-горе можеше да стане причина и да доведе до преждевременната смърт за Свилен Панайотов, българинът, който работеше за Интерпол. Той самият бе не само свидетел на процесите на криминализиране на икономиката на държавата, но и наблюдаваше като всички българи как чрез липсващо законодателство се даваше зелена улица на шепа люде да натрупат милиони.

Разговорите, които имах през 1992 г., а и след това за смъртта на Свилен Панайотов с негови приятели и колеги, винаги свършваха до едно, убеждението, че Свилен не се е самоубил. Той беше твърде млад и тези, които го познаваха бяха наясно, че Свилен никога не би изоставил децата и близките си, избирайки такъв ужасен край за себе си. Това убеждение вървеше успоредно с друго - Свилен бе събирал и притежаваше данни за процеси и хора, които са доказвали източване на държавни милиони и преминаването им в частни ръце, както в България, така и извън нейните граници. Той знаеше много, бе твърде млад и жизнен, Свилен Панайотов бе пълен с енергия и убеждения, че на България й е нужно да се спрат някои процеси и хората, свързани с тях да получат заслуженото.

 

15 септември 1992 г.

При неясна катастрофа загива депутатът от ДПС, Свилен Капсъзов.

 

5 декември 1992 г.

При катастрофа загива депутатът от СДС, Красимир Чернев.

Малцина се тези, които помнят, че на 15 септември 1992 година при катастрофа загина депутатът от ДПС Свилен Капсъзов. В същата година, на 5 декември го последва и депутатът от СДС Красимир Чернев. Смъртта на двамата депутати стана повод за шум и догадки, но след това случилото се покри забравата. ДПС продължи да е във властта през всичките години след това произшествие и запази мълчание по тази неясна смърт.

В случая с Красимир Чернев, който бе народен представител от СДС не бе по-различно – той остана в спомените единствено на близките и приятелите му, докато в синята централа нахлуха хора, които даже не бяха чували за него.

Съпругата му Зора Чернева намира в бележника му записана на няколко места фразата "мафията в търговията с въглища". Проясняване на трагичната катастрофа така и не настъпва.

 

19 декември 1992 г.

В центъра на българската столица София беше разстрелян египтянинът Мурси, като тутакси бяха пуснати версии за неиздължени пари от наркотици.

 

*        *        *

Всеки досег с хора, свързани с политици и власт рано или късно завършва със смърт, особено ако са намесени големи суми, големи интереси. Това показват събитията от 20-те години преход.

"Преди да ме назначат, ме извикаха в партийната централа - точно както ставаше преди 10 години. Вярно, тогава се стоеше прав, а сега ти позволяват да седнеш. Иначе е същото - дори ме питаха защо не съм член на СДС." Така новоназначен директор на държавна фирма в Русе описа "процедурата" по избора си в медиите.

Годината е 1997, градът е в ръцете на хора, свързани със сините, които са поели изпълнителната власт в държавата под ръководството на Иван Костов, като премиер.

След време, някои от хората, въвели "правилата", се озовават в предварителния арест. А директорът на държавна фирма е мъртъв.

27 септември 1997 г.

Шефът на "Хлебна мая" ЕАД, Кръстан Радев, бе намерен прострелян в стая на 13-ия етаж на столичния парк-хотел "Москва". Това се случи само седмица преди да приключи сделката за покупката на фирмата от работническо-мениджърския екип. Заговори се за самоубийство. Мнозина в Русе, запознати в детайли със случващото се бяха наясно, че друг е натиснал спусъка. Така приватизацията се сдоби с труп, а най-новата история на българите с висша корупция и летален изход за някои от участниците. Неясно остана кой е платил за увеличението на капитала на дружеството при "Хлебна мая". Това, както стана ясно бе, че не са хората, които се озовават в ареста.

Скандалът тръгва на 23 септември, когато окръжният прокурор на Русе Люлин Матев обявява, че има данни за незаконна приватизация на "Хлебна мая". Тогава са арестувани трима служители на фирмата, които са обвинени за източването на 17 милиона лева от нея. Два дни преди Радев да бъде открит мъртъв, икономическата директорка на "Хлебна мая" Лиляна Михайлова сама се предава в полицията в Русе. Спрямо нея и Радев прокуратурата вече е определила мярка за неотклонение "задържане под стража".

На 1 октомври на летище София, при завръщането им от САЩ са арестувани председателят на СДС в Русе Юлиан Гарелов, областният координатор Йордан Георгиев и местният шеф на КТ "Подкрепа" Валентин Димитров. Тримата веднага са откарани в арест в Русе. Ден по-рано, на специално заседание НИС на СДС сваля политическото си доверие от Гарелов и Георгиев.

 

*        *        *

В последната седмица на м. ноември 1998 година гражданството бе потресено от вестта, че бивш член на Съвета на директорите на оръжейната фирма "Тератон", Красимир Банков Станев се е самоубил в службата си, в частната фирма "Селена". Тялото на 42-годишния бизнесмен е било открито в офис на "Селена холдинг" на ул. "Московска" в столицата от чистачката, която се грижела за офиса. Двете врати били заключени. До трупа е открит законно притежаван пистолет "Берета", собственост на "Тератон". Полицията намира и гилза в стаята. В помещението, където е жертвата не са установени следи от насилие и боричкания. По първоначални данни Красимир Станев останал последен предишната вечер, а съседи чули около 21 часа подобие на изстрел.

Красимир Станев беше сменен заедно с шефа на "Тератон" Младен Мутафчийски и Петър Андонов през пролетта на тази година от правителството на Иван Костов. Колеги на жертвата поддържаха версията за самоубийство от депресия, новоназначеният шеф на "Тератон" обаче бе на мнение, че търговецът е бил самоубит. Доводите му за това били, че Станев ходил в "Тератон" и молил да го върнат на работа, като положителен отговор получил почти веднага... да се самоубиеш след като си разбрал, че си върнат на работа – бе повече от странно.

Според източници от следствието, версията е, че Станев е проникнал в кабинета на Мутафчийски във фирма "Селена" през заседателната зала, като насилил вратата, след което счупил стъклото на кутията, в която се съхранявала беретата на Мутафчийски. Станев е бил бивш служител на Второ главно управление на ДС преди да се захване с търговия - разказаха негови колеги, но това едва ли има връзка със смъртта му.

Оръжейната търговия с Турция се водела жертвата и в "Тератон" и от името на турската фирма "Хай Пауър" в "Селена". Фирмата "Хай Пауър" била пряк купувач на продукцията на Вазовските заводи, които заводи, кой знае защо намалили напоследък контактите и износа, когато ръководството на "Теротон" се сменило. В уволнението на Станев, който е бил отстранен заедно с Салджийски и Мутафчийски служители от министерството на търговията спрягаха имената на Христо Бисеров, зетят на Йордан Соколов - Христо Михайловски, и министър Василев.

"Сменихме членовете на директорските бордове в "Кинтекс" и "Тератон", защото те показват рязко влошаване на финансово-икономическите си резултати", обясни няколко дни след намирането на мъртвия Станев зам.-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски.

"Истината е точно обратната. За първото шестмесечие имаме реално увеличение на обема на продадената продукция", контрира Младен Мутафчийски. "Брутната печалба от комисионни от износ на българска специална продукция е голяма. Миналата година сме внесли данъци в бюджета за 70 млн. лева. Държавата е получила 20 млн. лева дивидент", категоричен беше тогава Мутафчийски.

"Шефът на парламентарната комисия по национална сигурност Христо Бисеров стои зад обезглавяването на най-големите държавни фирми за търговия с оръжие", съобщиха пред мен запознати. Задачата, поставена от Бисеров, била на овакантените места да се поставят верни на СДС хора. Новите шефове трябвало до 3­4 месеца да ликвидират оръжейните фирми. Това щяло да постави в трудна ситуация военните заводи, чиято продукция все по-трудно се продавала. Цените на заводите ще паднат и те ще бъдат приватизирани за жълти стотинки, заявиха тогава експерти от ВПК.

Политически интереси, преплетени с големи суми и комисионни от търговия с оръжие и специална продукция – схемата е именно показателна за срастването на политика и икономически интереси...

 

20 декември 1998 г., София

В частна вила намираща се в столичния кв. “Симеоново” Стефан Въжаров застрелва собственика на “Корона инс” Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.

 

24 април 2000 г.

В кабинета си се самоубива прокурорът Николай Джамбов.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов бе магистратът, оплакал се от действията на главния прокурор Никола Филчев, затова че е бил командирован от него на два пъти и то без основание. На 29 март, почти месец преди трагичния край, Джамбов бе изслушан от Висшия съдебен съвет, като говорителят на ВСС Здравко Трифонов каза тогава пред журналисти, че според Николай Джамбов в прокуратурата се е била създала обстановка на страх и смут.

Броени часове преди да се застреля, прокурорът Николай Джамбов внесъл във Висшия съдебен съвет възражение срещу предложение на главния прокурор Филчев, в което той възразявал срещу желанието на Филчев да го накаже за немарливост и забавяне на дела.

След смъртта на прокурора Джамбов, Главният прокурор е разпитван като свидетел във връзка със самоубийството му. По-късно стана известно, че в предсмъртното си писмо от 24 април 2000 г. Джамбов е приканил главния прокурор, ако има съвест, да си подаде оставката. Дълго време не се знаеше Филчев да е давал показания по случая. Разследването приключи, след проверка по 6 версии, като остана версията за самоубийство. Колкото до причините довели до него - информация така и не бе разпространена. След смъртта на прокурора Джамбов, апелативният прокурор на Варна Васил Миков обясни пред журналисти, че е убеден, че главният прокурор Никола Филчев е отговорен за смъртта на прокурора Николай Джамбов.

"В тази насока вече има доказателства по следственото дело", каза в дните след смъртта на колегата си пред радио "Дарик" самият Миков. По-късно пред БТА той потвърди думите си и уточни, че става въпрос за свидетелски показания. Миков отказа да назове източника си на информация, но сподели, че гарантира за нейната достоверност. Следственото дело за самоубийството на Джамбов в началото се разследваше от Столичната следствена служба, но впоследствие се разбра, че е било изпратено във Върховната касационна прокуратура. "За мен е необичайно, че делото е образувано за убийство, а не за склоняване към самоубийство, след като е имало двама очевидци на смъртта на Джамбов", заяви Миков пред БТА в коментар по случая.

 

В края на август 2000 година в местността "Дъбовете" край Добрич бе намерен обесен петролният бизнесмен Юлиян Оприков, на 38 години. Оприков е притежавал 33 на сто от акциит в местния добрички вестник "Нова добруджанска трибуна" и три бензиностанции в града. Броени часове преди да бъде намерен Оприков обесен, в една от бензиностанциите му се изсипали много мутри.

Самият Оприков е имал пистолет, с който също е могъл да сложи край на живота си, а не да прибягва до мъчителния начин да си надене въжето... Дали е било самоубийство? Това никога не се изяснява.

 

15 ноември 2000 г., София

Бомба в хотел “Амбасадор” в София убива на място Арташес Тер Овсепян и Александър Романов. Гледката на взрива, разрушенията и жертвите е страшна! От МВР свързват имената на Овсепян и Романов със СИК.

 

16 ноември 2000 г., София

Момчил Бенев е взривен в столичния кв. "Бояна" на ул. “Беловодски път”. Бенев е сравнително високо в йерархията на СИК. Той е собственик на верига зали за хазартни игри заедно с един от столичните лидери на групировката Любен Боянов Пехливанов.

 

22 януари 2001 г., Бургас

В Бургас при взрив в заведение са убити Добрин Кафеджиев - Кафето и Димо Колев - Чирпана. Имената им се свързват със СИК. Атентатът, при който мощна бомба разкъса двамата мъже в кафене в морския град, е бил насочен срещу боса на групировката в Бургас Пламен Дишков - Кела.

 

8 март 2001 г., Аруба

Босът от СИК Поли Пантев е застрелян на остров Аруба.

 

16 септември 2001 г., София

В дома си в София са убити наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето от ВИС и приятелката му.

След всичко изнесено дотук трябва ли да попитаме Иван Костов – какво ще каже за тези убийства, случили се по време на неговото пребиваване във властта?

Някой изтребва хора от СИК, докато вървят слухове, че януарските събития са подпомогнати от хора на ВИС. Има ли това връзка с дошлото на власт правителствто на Иван Костов? Или със самия Иван Костов?

В парламентарното питане на депутата Петър Димитров към вицепремиера Петър Жотев четем следния текст:

“Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т. г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”

Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07. 06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13. 07. 1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет.”

Спонсор на „Бъдеще за България” е ликвидираната АК „Балкан”, като преките виновници фигурират сред имената на дарителите на фондацията.

Примиерът съпруг извършва приватизацията на „Балкан”, а виновникът за съсипването на авиокомпанията е спонсор на съпругата на премиера. Има ли връзка в двете събития?

В контекста на днешните събития и „скандалните” въпроси, които бяха зададени на президента по раздухания скандал със министър Симеон Дянков ще уточня, че сред спонсорите на протестите от зимата на 1997 са и: убитият по-късно Емил Кюлев, и фирма „Трон”, и Отворено общество... така че да се вменява виновност на днешния държавен глава с укори, че е бил убит негов човек в лицето на Емил Кюлев е меко казано идиотско!

Та Кюлев спонсорира януарските събития възкресили връщането на Иван Костов във властта, но вече като премиер! Остава да попитам: дали го е направил като човек, свързан с Георги Първанов?

Доколко има връзка днешното плачевно състояние на БДЖ и споменаването му като дарител на „Бъдеще за България”? Фактът съобщава Едвин Сугарев – отговор и досега няма.

Сред дарителите са и фирми на Булгартабак, чиято цена рязко спадна заради отлаганата удобно и непрекъснато в годините приватизация.

Неведнъж и два пъти Иван Костов споменаваше сред виновните за ликвидацията на „Балкан” бащата на финансовия министър Милен Велчев. В мига, когато НДСВ дойде на власт – това бе забравено и изоставено.

С идването на НДСВ на власт спряха и поръчковите екзекуции на хора от СИК, продължиха поръчковите убийства с представители на други групировки и икономически интереси.

Всички политици, присъствали във властта в последните 20 години имат връзки с лица от икономическите и силови групировки. Така че, когато става дума за икономическите досиета на прехода – нека в тях да не липсват и имената на политиците.

Следва продължение

 

Продължение от 16 март

Късата памет на гражданството, и услужливо късата памет на политици от прехода оставиха без отговор важни въпроси като:

С какви пари Иван Костов искаше да се купи за СДС банката на Атанас Тилев когато го предложи официално? Защо от Движение СДС, той направи партия, която се разпадна на не обединими части? Най-близките до Костов хора от ръководството на СДС – Христо Бисеров и Йордан Цонев днес са в ДПС.

Следват още въпроси за: Константин Димитров – Самоковеца, за братя Джанкови, за Славчо Христов, за продажбата на Мобилтел на Майкъл Чорни, за Красимир Стойчев, за предложения за Главен прокурор, лично от Иван Костов, Никола Филчев, за нощта на 11 януари 1997 година, в която бяха изкарани хората на улицата с една лъжа: че ще свалят правителството на БСП. Истината е, че Жан Виденов си беше подал още в края на декември 1996 г. оставката - тогава що чинеха протестиращите на площада пред парламента?

Трябваше да се нагнети напрежение, за да се вдигнат процентите на „всенародно” одобрение за СДС.

Синдикалният протест, започнал организирано на 19 декември 1996 г. бе яхнат от кого ли не в синята партия, независимо, че междувременно премиерът Виденов се бе отказал от властта.

Организираните публикации срещу Румен Спасов и факта, че той бе оставен спокойно в България без никой да го потърси до деня на заминаването му в нощта на изборите 1997, които доведоха СДС на власт. На власт, с определения от Костов като „проклятие за България”, Ахмед Доган.

„Сапио” бе изпратен по давност в архив, благодарение на Филчев, 150 милиона получени от Световната банка потънаха неизвестно къде и остана само Осман Октай, да разказва за тях. Парламентарната комисия за намирането им, ръководена от Вержиния Велчева – „не” намери нищо за тези 150 милиона.

През 2005 година излезе Открито писмо на Едвин Сугарев към Иван Костов.

Въпросите зададе Едвин Сугарев, посланикът, който прекрати преждевременно мандата си заради избора на Георги Първанов за президент. Ако нещо е сигурно за Сугарев, то е, че не е комунист, нито ченге, както би се изразил самият Костов.

За прехода може да се задават всякакви въпроси, само не и въпроси, насочени срещу Иван Костов. Тук, в сайта „Хроники” продължава публикуването на Откритото писмо на Едвин Сугарев, човекът, който преди пет години излезе с неудобни въпроси към бившия асистент по политикономия на социализма. Това бяха въпроси, които трябваше услужливата памет на гражданството да е спряла да си задава.

Бележка: в оригиналния текст на Едвин Сугарев се среща изписано в скоби „/приложение.../”. Приложенията, които бяха автентични документи, уличаващи синия лидер бяха свалени от Интернет и никога не бяха пуснати вече в он лайн- пространството. Оставям оригиналния текст на Сугарев без намеса, а защо бяха изтрити документите към различните приложения – това може да обясни единствено авторът на писмото, който неизвестно защо в последно време оглушително мълчи:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

II.

Преди месец лично Вие, г-н Костов, заявихте пред БТВ, че не сте корумпиран. В същото време много от сделките по време на Вашето управление са белязани от злоупотреба с власт и корупция – и именно повече от странната Ви търпимост към подобни явления е причината за катастрофалния резултат на изборите през 2001 г. Между най-мащабните и публично известни примери са следните:

1. Приватизацията на БГА “Балкан”

Приватизационният договор за продажбата на 75% от акциите на националния превозвач е утвърден с Вашия подпис в РМС № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г./ приложение 1/ Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна – и дo днес са известни имената на само трима Ваши министри, които със сигурност са го подписали: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Степента на секретност е наистина изумителна – до март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на новия министър на транспорта Антони Славински, който се обръща към Вас с писмо от 06. 03. 2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора.

За сметка на това е известно, че само пет от единадесетте члена на специалната експертна комисия, създадена от АП за оценка на този именно договор, са положили подписите си под решението БГА “Балкан” да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от резонни, което е видно при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати. “Улрих Бентелер” например предлага запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара. При Зееви съответно цената е 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите – като на практика съкратените обхващат всички дълги полети и предполагат пълен бойкот на арабския свят, където БГА “Балкан” развива традиционно печеливша дейност. /прил.2/

При подобно разминаване в офертите изборът на Зееви е просто престъпен; да не говорим за това, че когато се реализира сделка с подобен мащаб, детайлна проверка на репутацията и бизнес-профила на евентуалния купувач е директно задължение на всяко правителство – включително чрез възможностите на външното разузнаване. В случая никой не си е направил труда да установи дори елементарния факт, че става дума за компания, която се занимава не с оздравяване на предприятия в тежко финансово състояние – а за точно обратното – компания, чиято основна дейност е ликвидацията на фалирали предприятия.

Абсурдите обаче не приключват, а започват тук. 75% от акциите на БГА “Балкан” са продадени на “Зееви холдинг” и “Аркиа холдинг” за 150 000 долара – днешната цена на един добър апартамент. Скоро след това “Аркиа холдинг” престава да е акционер – парадоксът обаче е, че и държавата престава да се държи като такъв въпреки напълно валидното си акционерно участие от около 20%. На практика държавата абдикира от БГА “Балкан” веднага след подписването на приватизационния договор – тъй като в органите за управление на компанията просто няма неин представител. Тоталното й харизване на Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българския превод е вторичен. Текстовете съдържат капани с непредивидими последствия – няма как да се обясни например по каква логика в един договор за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж.

Въпреки всичко Захари Желязков успява да убеди и УС, и НС на АП, че тази оферта е най-добрата. НС се опитва да внесе корекции – членовете на надзора настояват вместо 10% глоба за случаите, в които при продажба на собстеност получените суми не се реинвестират, да се впишат 50%. В крайна сметка остават десетте процента, което се оказва фатални при последвалото вампирско изсмукване на активите на “Балкан”.

Най-големият парадокс е, че към самия договор е прикачена секретна документация, чрез която на практика се предоговарят при облекчени условия задълженията на куповача към кредиторите на БГА “Балкан” – и опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22. 06. 1999 г., в което държавата поема задължения да покрие различни задължения на БГА “Балкан” в размер на около 13 млн. долара – сума към осем пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. /прил.3/ Предвижда се например главницата по дълга на “Балкан” от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период; опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. към бюджета; държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара; дава се обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. Подобна щедрост след подписването на един толкова странен договор е необяснима – в крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от Зееви иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.

Другият голям абсурд е, че според клаузите на договора Зееви има право да променя неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването задължения на “Балкан”. Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в “приложение 13” към договора /прил.4/, очевадно разминаващ се с мнението на адвокатите на Зееви, според които общите задължения към държавата са 27 870 000 долара. Свръх всичко се оказва, че акциите на “Балкан” в Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите /CITA/ не са 410 000, както се твърди в информационния меморандум, а 320 000 – като разликата е от порядъка на близо 10 млн. долара.

Тези дребни гафове служат като индулгенция за скоростното и безогледно източване на авиокомпанията – осъществено в пълен разрез с договорените условия. Например противно на договорените 55 дестинации, новият собственик запазва по-малко от 20 – като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании – с което отново се нарушава клауза в договора, според която “Балкан” трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 години. Всъщност става дума за основния актив на всяка авиокомпания, който често далеч надхвърля по стойност материалните й активи. За илюстрация -  преди време само за слота за кацане в Ню Йорк АК “Балкан” е платила 5 млн. долара.

Разпродадено е огромно по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача – а при постигане на такова с парите трябва да бъдат покривани дългове на БГА “Балкан”. Трудно може да се провери с точност какви пари са получени от продажбата на тези акции – като се има предвид, че според справка на “Балкан” компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи /прил.4/ - като естествено продажбата на акции много рязко ограничава експлотационните й възможности. Във всеки случай, според строго секретна справка, акционерното участие на “Балкан” в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от тези акции, е около 17 млн. долара. Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от разпродажбата на задграничните имоти на “Балкан”: според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. /прил. 5/ Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност  1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и от тези разпродажби нито лев не отива за погасяването на дълговете на БГА “Балкан” – които дългове са и основния аргумент националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията има банкови сметки във 55 държави /прил. 6/, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк – Амстердам. И оттам – в джоба на Зееви.

Редом с активите са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI – която поема най-печелившата дейност на “Балкан” – чартърните полети. Изпълнителен директор става Филип Мустаков, предпоследният изпълнителен директор на компанията, управлявал я около две години и по време на Вашето управление, г-н Костов. Споменавам това не само защото ZBI играе ключова роля в схемата за източване на “Балкан”, но и защото съвсем не е без значение въпросът кой, как и защо е докарал компанията до такова дередже – и как една от най-печелившите дейности в света се е оказала непечеливша на българска почва. Ако за партньора на изгонения от България Майкъл Чорни /срещу двамата има заведено дело в Израел – за съвместния им опит да придобият монополни позиции чрез изкупуването на акциите на държавния телеком “Безек”, осъществено от Гад Зееви и финансирано от Чорни/ българските служби не успяха да научат нищо, то за Филип Мустаков и по тяхна, и по административна линия има доста сигнали. Например:

1. Според информация от 5 март 1999 г. Филип Мустаков и търговския директор Петър Петров са подготвили договор за лизингуване на два еърбуса А 310 – 324 от AIR RENT S.A.R.L. – Люксембург с представител Вили Рен. В проектодоговора липсват набор от сертификати за сключване на подобна сделка, отнасящи се до историята и моментното състояние на машините; не се споменава цената на рентата, която се договаря; отсъства дори опит за финансово проучване и търговско-икономически план за експлоатация на самолетите; като посредник по сделката се посочва представителя на АК “Балкан” във Франкфурт, който всъщност е търговския директор П. Петров – и който се оторизира с изключителното право да оперира с всички текущи оперитивни документи и контролира цялата финансова и организационна дейност и отношения между страните. /прил. 7/

2. Според информация с гриф “Строго секретно” същият Петър Петров само за периода декември 1998 – януари 1999 е нанесъл щети на българската държава на стойност около 90 000 долара, а освен това съзнателно и целенасочено “руши позициите на националния авиопревозвач в региона на най-печелившата му дейност: Близкия и далечен Изток и САЩ”. Споменава се също за близките му бизнес-контакти с бившия изпълнителен директор на АК “Балкан” Б. Ботев, който към момента е представител на Мултигруп в Ню Йорк. /прил.8/

3. Информация с гриф “Строго секретно”, според която без разрешение от Борда на директорите и в състояние на финансова изолация на предприятието Филип Мустаков е продал акции от световната резервационна система СИТА на стойност 4 млн. долара, като същите не са заприходени, а преведени по сметка на представителството на “Балкан” в Ню Йорк. /прил.9/ С около два милиона от тази сума Мустаков се разпорежда пряко, като лично и отново без знанието на борда на директорите нарежда плащания, някои от които за суми от стотици хиляди долари /прил. 10/. Според справката с останалите се подготвя заплащане на предстоящ лизинг по договореностите чрез Роузгруп, с посредничеството на бившия транспортен министър Васил Цанов и сина му – за два броя Еърбус 310.

Всичко това става, г-н Костов, по време на Вашето управление, тъй че публично изразената Ваша версия, че за източването на “Балкан” бил виновен  бащата на Милен Велчев, отговаря само отчасти на истината.

Паралелно с приватизирането на чартърните полети е ликвидиран и кетъринга, който обслужва всички компании, работещи или кацащи на наши летища. В същото време е създадена кетърингова фирма на сина на тогавашния транспортен министър Краус. Това вероятно е цената за риска, поет от него при подписването на сделката за авиокомпанията.

И последното, по-скоро знаково, отколкото икономически изразимо нарушение на договора от Зееви е, че противно на неговите клаузи на мястото на националния флаг компанията изписва знакът Z...

Най-поразителното е, че цялото това разграбване става буквално пред очите на всички. Има десетки и десетки публикации в медиите, посветени на тази странна и срамна приватизация, пълни с подробности и за параметрите на сделката, и за щетите, нанасяни от Зееви на българската държава /и на националното ни достойнство, между впрочем/. На 05.12.2000 г. министъра на труда и социалната политика Иван Нейков изпраща писмо до Агенцията за приватизация, в което посочва не само неспазването на Колективния трудов договор, но и намалението на дестинациите, разпродажата на самолети, акции и материални активи, неспазването на ред възлови клаузи от приватизационния договор – и настоява новото ръководство на агенцията да го разгледа комплексно. /прил. 11/ Подобни докладни пише впрочем и Вашия вицепремиер Александър Божков. Каква е обаче Вашата реакция – и официалната реакция на Вашето превителство? Ето каква: през май 2000 г. медиите цитират министър Славински и неговият заместник Апик Гарабедян да казват, че не е задължително България да има национален превозвач. Цитираха и Вас персонално, отлитайки нанякъде с правителствения “Фалкон” – да казвате, че “няма проблем да се ликвидира “Балкан”...

И сигурно не е имало проблем – доказахте го.

Почти по същото време пилотите започват протест срещу видимото и с просто око разграбване на компанията – “временното” закриване на полетите до Казабланка, Бейрут, Дубай, Дамаск, Хараре, Йоханесбург, САЩ и др.; съкращенията на персонала, разпродажбата на акции, самолети и имоти.  В същото време първият “Боинг”, внесен на лизинг от Зееви, се разхерметизира веднага след кацането си на софийското летище, но продължава да фигурира в самолетния парк.  На 8 май 2000 г. Гад Зееви завежда иск в СГС срещу протестиращите пилоти – за незаконни стачни действия и блокиране работата на авиокомпанията. С невероятна за българското правосъдие скорост искът е разгледан само два дни по-късно – на 10 май в зала “Тържествена” на Съдебната палата. Съдия Емил Марков казва в началото на заседанието: “Трябва да ви е ясно, че сроковете, по които се разглежда това заседание, представляват голямо изключение от общите правила на процесуалния кодекс.” И има право – тъй като призовките са разнасяни през нощта със служебен транспорт на “Балкан”, а други раздавани по стълбите на Съдебната палата или пред залата в деня на заседанието. На него впрочем не присъства представител на държавата – за сметка на това пък след заседанието част от обвиняемите пилоти са привикани от зам. министъра на транспорта Апик Гарабедян.

На 9 март 2001 г. Вие отговаряте писмено на актуалния въпрос на народния представител Петър Димитров относно одобряването на приватизационната сделка за Авиокомпания “Балкан” от Министерския съвет. Отговаряте кратко и съдржано: като посочвате двете решения на МС, които могат да бъдат прочетени в Държавен Вестник, и обяснявате на любознателния депутат, че “Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания “Балкан” ЕАД – София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора.” /прил. 12/ Тъй де, тайната си е тайна.

Изглежда тайната си е тайна и за Вашите министри – включително и за принципала на “Балкан”. Това личи много ясно от писмото на министър Антони Славински до Вас от 6 март 2000 г., изпратено по повод получено в неговото министерство Открито писмо от стачния комитет в БГА “Балкан”. В него дословно се казва: “Предвид обстоятелството, че до момента в МТС не е представен договорът за приватизация на 75% от акциите на “Балкан” ЕАД, не е възможно да се изрази становище относно действията на собственика, касаещи съкращаване на работници и служители на авиокомпанията.” /прил. 13/

На 13 март 2001 г. Петър Димитров внася ново питане – този път към Вашия заместник Петър Жотев /прил. 14/. В него се прави предположението, че не е имало заседание на МС за БГА “Балкан” – решението е било взето “чрез подпис”, за което говори факта, че част от министрите не са били открити дори за подпис. Според него министрите не са и виждали договора – и не биха могли да го видят, тъй като в него и днес липсват приложения 2, 4, 5, 6, 7 и 8 – а в екземпляра за МС не е имало нито едно приложение. По-интересен обаче е цитатът от докладната на  изпълнителния директор на АП Захари Желязков до МС, в която този достоен служител пише буквално следното: “...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни”. За какво Ви говори подобна свъхсекретност, г-н Костов? Лично на мен тя ми говори само за едно – за корупция.

Още по-интересно е обяснението защо приватизационният договор е гласуван два пъти, като разликата между двете гласувания е един месец. Договорът е подписан на 30 юни – още същия ден Захари Желязков вече подписва Споразумение за промяна на договора; след 15 дни подписва второ такова, а на 21 юли подговя трето, което внася за одобрение в МС – който с решение № 554 одобрява тези изменения – като в резултат на това в АП и до днес не знаят дали договорът има анекси или не. Че става дума за реалности, а не за депутатски измислици, личи от цитираното становище на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието, написано от Васил Гоцев: “Към проекта са приложени три споразумения – от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли... в докладната записка не се посочва изрично кое от споразуменията се предлага за одобряване... От приложеното извлечение от заседанието на НС на АП също не личи кои точно изменения на текстовете на приватизационния договор са одобрени”.

През март 2001 г. изборите вече чукат на вратата и на Петър Жотев му се налага да е по-словоохотлив в своя отговор. Той заявява, че България ще предяви иск срещу “Зееви холдинг” пред арбитражния съд в Париж. Посочва пет клаузи в приватизационния договор, нарушени от Зееви:

1. че “Зееви холдинг” не е представил инвестиционна програма за “Балкан”, каквато е трябвало да има в срок от 6 месеца след подписването на договора – санкцията за това нарушение е 30% от предвидените 100 млн. долара инвестиции за период от 5 години;

2. че към този момент /а и към никой след това/ израелската компания не е откривала акредитив от 2,4 млн. долара в полза на авиокомпанията – неустойката за което е 1 млн. долара;

3. че са разпродадени акциите на “Балкан” в СИТА и на имоти на компанията без разрешение на АП – неустойката за което също е 1 млн. долара /а би трябвало да бъде много пъти повече!/;

4. че не е спазено изискването да не се прехвърлят акции на “Балкан” на други компании – тъй като през 2000 г. 26% от акциите са станали собственост на ZBI, Зееви дължи неустойка също от 1 млн. долара.

Всичко това звучи добре, но никак не е ясно внесен ли е наистина такъв иск и какви са резултатите от него. При огромния и натоварен с корпуционни подозрения интерес към тази сделка правителството несъмнено би се похвалило, ако бе предприело реална стъпка в тази посока. А имам лошото чувство, че подобен акт липсва в Календара на успехите на Вашето правителство, г-н Костов. И още една дребна, но според мен много важна подробност. Внасянето на акредитив е предварително условие за осъществяването на една приватизационна сделка, а не последващо задължение на придобилия собственост. Как прочее при това положение договорът изобщо е бил сключен?

На 15 февруари 2001 г. във Вашия кабинет се е състояло тричасово заседание, посветено на кризата /или по-точно – на фалита/ на БГА “Балкан”. Решението, което оповестихте пред медиите, беше свързано с разпореждане АП да предаде на Върховна касационна прокуратура материали за нарушения по сделката от страна на “Зееви груп”. Дадохте срок от седем дни и Левон Хампарцумян го спази – на 19 февруари обяви, че сигналът за това, че “Зееви холдинг” е водил умишлено авиокомпанията към фалит, е пратен лично на главния прокурор, придружен от документите, които са се намирали в агенцията.

Безкрайно интересно е дали сред тези документи фигурира личното писмо на Гад Зееви до Вас – в качеството Ви на премиер на България. То е написано в сдържан и добронамерен тон, обяснява действителното положение на нещата и изрично предупреждава, че компанията е пред фалит./прил. 15/  И Вие – в качеството си на премиер на България – чисто и просто не отговаряте на предупреждението, нито пък вземате каквито и да било мерки. Сродно писмо е написано от адвокатите на “Зееви холдинг” Херцог, Фокс и Нийман на 18 октомври, с адресат Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, но с копие до Вас, до финансовия министър Муравей Радев и транспортния министър Антони Славински. В него много подробно се описва ситуацията в “Балкан”, юридическите основания за действията на Зееви и тревожната перспектива за фалит на компанията. Нито Вие, нито Вашите министри реагират по какъвто и да било начин. /прил. 16/ Последното предупреждение е от 23 ноември, отново адресирано до Захари Желязков и копие до вас и съответните министри. /прил. 17/ В него адвокатите предупреждават, че “Зееви Груп” не би искала компанията да изпадне в колапс и хиляди хора да останат без работа, но ако българските власти продължат да отхвърлят техните предложения за споразумение, до такъв резултат неуминуемо ще се стигне и “Зееви Груп” ще бъде принудена да заведе иск срещу АП.

И при това повече от ясно предупреждение нито Вие, нито който и да било друг от адресатите не благоволява да отговори – все едно че БГА “Балкан” просто не съществува. Знам, че обичате мълчанието, но в този случай то просто е престъпно  предателство срещу националния интерес. Защото просто следва фалита на националния превозвач – и повдигането на юридически издържан иск от страна на Зееви пред Парижкия арбитраж – на стойност 230 млн. долара.

Странно и защо никой и до днес не е научил нищо за делата по този въпрос от иначе словоохотливата по подобни поводи прокуратура. А в същото време главният прокурор Ви прави безплатен PR, повдигайки срещу Вас комични обвинения от рода на това, че сте събирали по сметка на СДС дарения за ремонт на културен дом за сънародниците ни зад граница.

В същото време сделките на Зееви продължават. На 12 февруари 2001 г. авиокомпанията продава хотел “Плиска” заедно с терена под него за 9 019 000 лв. /равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела/, на паралелната фирма ZBI, която от своя страна го препродава десет дни по-късно, но без терена, за почти същата сума на офшорната Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид – без да преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон. На 13 февруари 2001 г. “Балкан” продава на ZBI 13-етажната си офис-сграда за смешната сума от 1 440 000 лева, като на 22 февруари е повторена схемата със същата офшорка. По същия принцип е продаден и хотел “Космос” в Бургас. Паралелно с това, вместо старите дългове да бъдат покрити от новия  собственик, компанията систематично се сдобива с нови такива – които според публикации, позоваващи се на документи на Мишнистерството на финансиите, задълженията достигат 245 милиона лева. Част от тях са външни заеми, давани на “Балкан” от регистрираната в Холандия “Балкан холдинг, също собственост на Зееви. В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита й, разкриват схемата, по която се действа – от една страна “Балкан Холдинг” прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна й дава заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата дълг срещу собственост. По този начин Зееви се превръща в един от най-големите кредитори на “Балкан”.

Схемата е перфектна, източването – също. Но нека се върнем към Вас, г-н Костов – и към Вашата отговорност. И към още една дребна, но много красноречива подробност. Финалната част от цитирания вече въпрос на Петър Димитров към Вашия вицепремиер гласи следното: “Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т.г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”

Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07.06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13.07.1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет. Значително по-интересна е друга една благотворителна акция, осъществена вече не от неговия джоб и не фигурираща в никакви списъци: чрез БГА “Балкан” се осигурява присъствието на участниците на “Българският Великден” – чрез чартъри и гратисни полети. Една компания в изолация и на ръба на фалита е осигурила вашия своеобразен реванш на президентския събор в Рожен, жертвайки хиляди долари за наистина полезна цел – все пак по този начин една немалка част от сегашните министри се докоснаха до родината. Как се нарича в цивилизования свят това, г-н Костов? Не знам Вашата дефиниция, но обикновено го наричат корупция.

Позволих си да се спра по-подробно на приватизацията на БГА “Балкан” като най-красноречив пример за Вашите действия и бездействия в качеството Ви на министър-председател на България, нанесли на държавата ни щети в размер на стотици милиони. Следващите примери ще бъдат по-лаконични – което не означава, че при необходимост не могат да бъдат анализирани също толкова подробно – или че са по-безобидни и маловажни. Напротив – някои от тях нанасят направо съкрушителни удари върху икономиката ни – най-убедителен пример в това отношение е

2. Договорът за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД

Ще започна с един личен спомен. В отговор на официално искане от ВСС на 5 декември 2002 г. внесох при министър Антон Станков 105 документа в качеството им на доказателствен материал към Откритото писмо, с което поисках оставката на главния прокурор Никола Филчев. Два от тях бяха приложени като доказателство, че прокуратурата и лично главният прокурор не предприема никакви действия по обосновани жалби – независимо от мащабите на визираното престъпление. Единият бе жалба на сдружение “Морал и чест за България” /неправителствена организация, занимаваща се с корупцията в съдебната система/ от 05.06.2001 г. – с настояване персонално до главния прокурор за образуване на предварително производство срещу тогавашния премиер Иван Костов и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев за причинени загуби на България в особено големи размери /около 200 млн. долара/./прил. 19/ Няколко дни по-късно Вие ми се обадихте по телефона и ми крещяхте дълго и несвързано – как съм можел, какво съм си позволявал, прокуратурата сега щяла да заведе дело срещу Вас, нямало никакво престъпление и това било установено – и прочее. Това бе и последният ми разговор с Вас – запомнил съм го не толкова поради съдържанието му, колкото заради непривичния тон – тон на безкрайно уплашен човек.

Както и можеше да се предположи, прокуратурата и до днес не е завела дело срещу Вас по този повод. А би трябвало – тъй като посочената от “Морал и част за България” сума е повече от скромна. Реално щетите са доста по-големи.

Протоколът, въз основа на който са сключени договорите за доставка и транзитиране на природен газ между “Газпром” и “Булгаргаз”, е подписан през април 1998 г.  в Москва. Водещи фигури са Евгений Бакърджиев и тогавашния президент на “Газпром” Рем Вяхирев. Официални членове на българската делегация – като президентския съветник Владимир Филипов например – изобщо не са допуснати до участие в преговорите. Известно е, че Бакърджиев на няколко пъти е прекъсвал разговорите, за да се консултира с Вас по GSM. Историята мълчи за това в каква степен би следвало да се разпредели вината за ефектите от тези преговори между вас двамата – но тъй като става дума за ключов фактор и в българската икономика, и в националната сигурност на страната ни – Вие просто не можете да избегнете собствената си отговорност или да я прехвърлите “по компетентност” на своя вицепремиер.

Протоколът е подписан, а Бакърджиев – посрещнат в правителствения ВИП с фанфари и аплодисменти. Смята се, че с тези подписи е ознаменувана “победата” в т. н. “газова война” между България и Русия. Месеци по-късно вече е ясно, че подписаният на базата на този протокол договор е изгоден преди всичко за “Газпром” и “Мултигруп” – но националният интерес не е защитен и България е обвързана за цели десет години с крайно неизгодни и направо заробващи клаузи.

Може би най-точният коментар на неговото съдържание принадлежи на експерта на Световната банка Рей Томкинс, който изчепва впечатленията си с една дума: “Horrible!” Проблемът е, че ужасното има много измерения. На първо място е клаузата take or pay – според която България се задължава да плаща 80% от стойността на договорените, но неизползвани количества. Предвижда се – и то за срок от десет години – годишна доставка от 6 милиарда кубически метра газ при годишно потребление от 3 – 3,5 милиарда – като невзетите количества трябва да бъдат платени с парите на данъкоплатците. Другият тежък проблем е с транзитните такси. Договорът предвижда транзитна такса от 1,67 долара за всеки 1000 кубически нанометра газ за всеки сто километра. Преди този договор същата тази такса е 2,57 долара. В същото време страната ни заплаща за транзита през Румъния такса в размер на 2,67 долара. За целия десетгодишен период страната ни би загубила около 200 милиона долара приходи само от транзита. Допълнителна подробност е обстоятелството, че договореността за транзит на газ предполага налягане при гръцката граница от 55 атмосфери, докато на румънската налагането е 40 – България харчи милиони за електроенергия и поддръжка на компресорните станции – според специалисти само поддържането на 1 атмосфера струва на страната около 1 млн. долара годишно.

Дежурното обяснение за “газовата война” и за трудностите при договарянето с “Газпром” се свързват с опасността газопроводите да бъдат дадени на концесия с преобладаващото участие на “Газпром” и “Мултигруп” / чрез “Топенерджи”/ - една опасност, с която България наистина се размина на косъм. Преди време г-н Бакърджиев се опита да си припише заслугата за спасяването на българските газопроводи, като я свърза с преговорите с Рем Вяхирев през март 1998 г. Само дето това изобщо няма нищо общо с реалността. Решението за отдаване на газопроводите по концесионен договор, взето зад гърба на Жан Виденов под натиска на Румен Овчаров и Кирил Ерменков, е отменено с едно от първите решения на служебния кабинет на Стефан Софиянски – нито Бакърджиев, нито Вие имате нещо общо с това. За последен път този въпрос е повдигнат от руския вицепремиер Лобов по време на сесията на междуправителствената комисия на 10 и 11 март 1997 г. в София и е срещнал достоен отпор от наша страна – както ясно личи от изпратеното до Вас становище на изпълнителния директор на “Булгаргаз” Васил Филипов /прил. 20/, подписания от двамата вицепремиери протокол /прил. 21/ и изказването на Петър Събев от името на “Булгаргаз” /прил. 22/.

Но ако тръбите са спасени, веригата за продажба на природен газ на България си остава същата: “Газпром” –  “Газекспорт” – “Овергаз” – “Топенерджи” – “Булгаргаз”. Благодарение на сключения от Вашето правителство договор и тази схема, която всъщност продължава да пълни джоба на “Мултигруп”, в България се продава най-скъпата природна газ в света. За илюстрация: през второто тримесечие на 2000 г. цената на 1000 кубически метра с мито и ДДС е 135,44 долара – само година по-рано същата е 75,86 долара. /Две години по-късно положението е същото: цената в България е 130 долара, а в Румъния примерно е 84 долара./ В същото време с постановление № 259 от 30.12.1999 г. Държавната комисия по енергийно регулиране определя пределни цени на 1000 куб. м. газ за потребители – достигащи до 346 лв. – най-високите, регламентирани досега. /прил.23/

В резултат дълговете на “Булгаргаз” растат, тъй като много предприятия не си плащат скъпата газ; “Химко” и останалите химически комбинати, които използват природната газ като суровина, спират производствата си, тъй като продукцията им става неконкурентноспособна; България губи традиционните си пазари за азотни торове; от предвидените за газификация по Програма 2001 на Вашето правителство 150 000 еднофамилни жилища не е газифицирано нито едно. Получава се порочен кръг, в който “Булгаргаз” убива своите клиенти – поради което и сам затъва – и не може да изпълнява инвестиционните си програми – за което с основание негодува “Газпром”. Вместо да се потърсят възможности за диверсификация на доставките, преразглеждане на газовия договор и даване възможност на големите потребители сами да договарят доставки и да оперират на газовия пазар, държавата се впуска да спасява националния монополист, изливайки в него пари, които изчезват като в каца без дъно. Например:

- През 1999 г. по предложение на МС парламентът опрощава на “Булгаргаз” 370 млн. лв. – с равностойност около 200 млн. долара.

- Дава се възможност на “Булгаргаз” да изразходва за свои нужди част от приходите от  транзитни такси и по-ниски цени на газа, получаван по Ямбургската спогодба. За 1999 и 2000 г. общата сума, отстъпена за сметка на бюджета, се равнява на над 145 млв. долара.

- От началото на 1999 г. вносът на природен газ е освободен от мито – вследствие на което бюджетът се е лишил от постъпления в размер на около 28 млн. долара за 1999 и 2000 г.

- От април 1998 до края на 1999 г. Комитетът по енергетика редовно е утвърждавал за “Булгаргаз” по-високи цени за вътрешния пазар от тези, които са се получавли по методиката за образуването им. Поради което българските предприятия – включително и топлофикациите – са обременени с надценка, равняваща се за двете години на над 55 млн. долара.

- От 01. 07. 1998 г. Министерският съвет увеличава надценката в цената на природния газ за потребителите ва вътрешния пазар от 4 на 11%. Което струва на въпросните потребители около 30 млн. лв.

Рекапитулацията от тази спасителна акция е следната: само за сметка на бюджета в “Булгаргаз” са налети 373 млн. долара. Ако прибавим към това сумите от по-високи цени и надценки, крайния резултат е 458 млн. долара. При което “Булгаргаз” приключва 1999 г. със счетоводна загуба от 55 млн. лв., а 2000 г. – със загуба от 96 млн. лв. Този баланс маркира реалната цена на договора, сключен от Вашето правителство и приветстван с фанфари на Софийското летище. Плюс бастисването на голяма част от химическата ни промишленост.

Като икономист Вие вероятно знаете, че няма безплатен обед. Че ако държавата влива някъде пари, тя трябва и да ги вземе отнякъде. Че когато дотираш за сметка на бюджета едно предприятие, го правиш с парите на данъкоплатците и – образно казано – бъркаш в джоба им. В случая с “Булгаргаз” мащабите на този акт се измерват с няколко десетки долара, взети от джоба на всеки българин. И също така – оказва се – безплатни обеди все пак има. Сред основанията за т. н. “газова война” беше и очакването, че ако се стигне до концесия с участието на “Мултигруп”, строежът на газопроводите ще бъде оскъпен чрез монополни доставки на тръби и раздуто оценяване на дейности. След “победата” на Бакърджиев положението е същото – само че вместо фирмите на “Мултигруп” действат приватизираните по РМД – схеми и контролирани от него и Антоан Николов “Газстроймонтаж” и “Газстрой”: те осигуряват вноса на тръби и прибират комисионните от това; пак те печелят всички търгове за  поддържащите и строителни дейности.

Още нещо за безплатните обеди? Ето един такъв: с протокол № 39 Съвета на директорите на “Булгаргаз” ЕАД, под председателството на Антоан Николов, възлага на главния изпълнителен директор да подпише договор с агенция “Прима” в размер на 150 млн. /тогавашни/ лева и утвърждава бюджет на дружеството за рекламна дейност в размер до 1 милиард лева. /прил. 24/ Дребната подробност е, че “Прима” е собственост на секретарката на Антоан Николов, а “Булгаргаз” няма защо да харчи и стотинка за реклама, тъй като е стопроцентов монополист на българския пазар.

Мога веднага да си представя Вашите възражения: аз освободих Бакърджиев, “моят отговор на всички обвинения в корупция са смените в моя министерски кабинет” – както казвахте и тогава; Бакърджиев не е с нас, а с вас... Не, г-н Костов. Няма да видите това лице в сините листи, а ако случайно се появи отнякъде, мен никой няма да ме види повече в СДС. Само че той е Ваш избор: от Ваше име и по Ваше време се разпореждаше и в Столична община, и като втори човек в държавата. Вие го назначихте за шеф на предизборния щаб, за да прави колоритни умозаключения като “избори се печелят с пари и с бой”. Вие му поверихте ръководството на най-голямата организация в СДС, благодарение пак на Вас той и до днес си е депутат – въпреки доклада на НСС, където неговото име фигурира сред политическите лобисти в полза на Майкъл Чорни.

Ще си позволя още един личен спомен: след големия скандал, който избухна покрай моето изявление в предаването на Явор Дачков – че Бакърджиев, Бисеров и Йордан Цонев нямат място в СДС – аз реших все пак да продължа атаката. Междувременно Богомил Бонев поиска Вашата оставка, а Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС – тъй че прицелът бе ясен. Написах една голяма статия за Бакърджиев в “Капитал” и дадох едно интервю за “24 часа”. Няма да си кривя душата – тогава все още Ви вярвах и смятах, че Ви помагам.

В деня преди излизането на интервюто ми се обади лично Надежда Михайлова. По Ваше разпореждане: да съм изтеглел незабавно материалите срещу Бакърджиев. Как можех да го направя от Индия, не беше ясно – предложих на Надежда да подам оставка като посланик – тя отказа и притеснено ми обясни, че не споделя Вашите виждания. Обадих се на зам.главния редактор на “Капитал”, Станка Тошева и успях да спра статията; опитах чрез приятел да преговарям с “24 часа”, но оттам само се изсмели – вестникът вече бил навъртял 25 хиляди от тиража си. Накрая се обадих във Вашия кабинет – нямаше Ви, но помолих секретарката да Ви предаде, че поемам лично отговрността за казаното и съм готов незабавно да напусна поста си. На другия ден – 02. 03. 2001г. – Бакърджиев разпространи по медиите Открито писмо, в което се настояваше премиерът и външния министър да реагират. И Вие реагирахте – и то като лидер на СДС: Димитър Абаджиев заяви на пресконференция от името на ръководството следното: “Сугарев не подпомага ръководството на СДС. Не е хубаво СДС да се вкарва в дебат, който не е дебат на обществото.”

Следва продължение

 

Иван Костов? Да дадем думата на Едвин Сугарев, който след избора на Георги Първанов за президент подава оставката си като посланик с мотива, че не желае да работи с бивш комунист.

19 април 2005  - поредната обществена фигура, срещу която насочва стрелите си Едвин Сугарев е Иван Костов, като пише до него Открито писмо, разпространено включително и в интернет. В това пространно писмо, придружено с множество приложения /част от които с гриф "Строго секретно"/ той обвинява Костов за:

  • загубата на изборите през 2001 г.,
  • за приватизацията на БГА “Балкан”,
  • за договора за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД,
  • за източването на РВД,
  • за сагата с компенсаторките на г-жа Енгибарова-Шмит,
  • за сделката с “Плама” ЕАД,
  • за двете фондации, свързвани с неговото име: благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от съпругата на Костов Елена, и политическата фондация “Демокрация”.

Фондация "Бъдеще за България"

Основана на 12 декември 1996 г. под съпредседателството на съпругата на президента Стоянов - Антонина Стоянова, съпругата на премиера Костов - Елена Костова, и съпругата на тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски  - Алиса Софиянска. През 1998 г.  Антонина Стоянова се оттегля и самостоятелно учредява и председателства фондация "Ценности".

Постепенно и Алиса Софиянска, без да го афишира, се оттегля от активна дейност в "Бъдеще за България", която оттогава досега се свърза само с името на Елена Костова. Във фондацията заедно с Елена Костова работят и съпругата на Красимир Стойчев - Слава, и на ексминистъра на държавната администрация Марио Тагарински - Вяра.

Повече за „Бъдеще за България” може да прочетете тук

http://www.omda.bg/bulg/news/party/Budeshte_za_Bulgaria.htm

"Бъдеще за България", че е получавала пари от фирма, свързана с КГБ и руската мафия.

На 4 април 1997 г.фондацията "Бъдеще за България" е получила по сметката си в БНП - Дрезднербанк, София, като "помощ" 80 000 USD от регистрираната в Швейцария фирма "Теленорд", зад която стои Григорий Лучански. От банковите документи става ясно, че доларите са преведени чрез Банк фюр Хандел унд Ефектен" В суифта е написано и предназначението им: "Подкрепа за благотворителната организация "Бъдеще за България". В списъците на спонсорите на фондацията, с които "Труд" разполагал", не фигурирали за 1997 - 1998 г. имената "Теленорд" и Лучански. В издадената за 1998 г. книжка на фондацията се представят набраните за 1997-1998 г. суми - общо 4 629 257 лв. За миналата година фондацията е отчела, че в нея са влезли 5 176 105 лв., информира "Труд".

В края на май 2000 г. Елена Костова обяви, че няма да публикува списък на дарителите на "Бъдеще за България, тъй като в страната нямало такъв почин. Тя отрече всички намеци за рекетиране на български фирми и лобиране, като нарече подобни слухове за "приказки на волнодумци". На въпроси на журналисти дали при нея идват "мръсни пари" г-жа Костова отговори за медиите, че проверява произхода на парите на дарителите си. Имаме си начин, тайна е, заяви тя в интервюта за пресата. На 8 септември 2000 г. Елена Костова официално призна, че "Бъдеще за България" е получила пари от Лучански.  Фондацията съобщи, че на 4 април 1997 г. са постъпили 80 000 щатски долара, равни на 127 992 000 стари лева, дарение от фирма "Теленорд", и са изразходвани за летни лагери на деца от 41 домове за сираци и социално слаби семейства.

Едвин Сугарев разпространи отворено писмо до Иван Костов,

след като преди вече бе предупредил, че ако бившият премиер, бивш лидер на СДС и сегашен лидер на Демократи за силна България не напусне политиката до 25 април, ще извади необорими и съкрушителни факти за него. В 43 страници Сугарев припомни изказвания на бившия премиер и лидер на СДС и ги противопостави на по-сетнешните му действия, описва скандални сделки и оценява ролята на Костов от 1989 година насам.

„Г-н Костов, нямате моралното право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте, и политическият дух, който поругахте", започва писмото на Сугарев.

„Обявихте СДС за творение на Държавна сигурност. Тогава какво търсехте вие там в течение на толкова години? Нарекохте Софиянски „помияр", защото бил напуснал СДС и направил своя партия. Два месеца по-късно направихте същото.

От днес, в продължение на няколко дни започвам публикацията на пълния текст на писмото, защото дава много отговори и връща в паметтта важни факти от годините на преход:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

“Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че  духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”

Иван Костов

I.

Г-н Костов, горните редове са единствената причина да напиша това открито писмо. Правя го, защото смятам, че има една граница, отвъд която арогaнтността и лицемерието просто не могат да бъдат търпяни – защото търпимостта ни прави съучастници, създава тяхната жизнена среда, превръща паметта и историята в тяхна територия. Нямате моралното право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС – защото това е каузата, която потъпкахте, и политическия дух, който поругахте.

Цялата история на СДС е минала пред очите ми – покрай трудно извоюваните победи видях и какви ли не предателства, подмяна на ценности, продажба на съвести, търговия с доверието на хората. Всички те бледнеят пред стореното от Вас – и като последствия, и като морална нечистоплътност. Не знам друг подобен случай в политическата ни история – един лидер да обяви създадената от самия него партия, издигнала го на най-високия пост в държавата и положила цялата възможна политическа мощ в ръцете му – за мъртва; след това без притеснения да я напусне и да създаде нова, опитвайки се по всякакъв възможен начин да приватизира избирателите й, да обсеби всичките й политически активи и да й остави в наследство собствените си пасиви. И да я хули ежедневно, систематично и безскрупулно – като че ли не е част от неговото собствено минало.

Вие обявихте СДС за творение на Държавна сигурност. Странно: тогава какво търсехте Вие там в течение на толкова години? Кой Ви издигна като депутат, политически лидер, министър на финансиите и премиер; от чие име управлявахте четири години България – от името на ДС ли? Нарекохте Софиянски “помияр”, защото бил напуснал СДС и направил своя партия. Два месеца по-късно направихте същото. Вие какъв сте тогава, г-н Костов?

Мога да предположа обичайната Ви индулгенция, свързана с едно име – това на Надежда Михайлова. Трябва ли обаче да Ви напомня, че не сте първият, изразявал съмнения във водената от нея политика – макар и с коренно различни основания? Точно заради такива съмнения  и открито поставяне на въпроса за пасивността на СДС, аз бях подложен на нещо като другарски съд на заседанието на Националния съвет на 13 май 2003 г. – като в ролята на обвинител се вживя не г-жа Михайлова, а точно Вие и Вашите най-близки съмишленици. Тогава ме нарекохте “търговец с политическото тяло на СДС”. Твърдяхте, че винаги ще стоите зад нея, че който напада лидера, напада и самата партия. Няколко месеца по-късно вече я демонизирахте, стоварихте върху гърба й всички възможни грехове. Бяхте ли тогава търговец с политическото тяло на СДС, г-н Костов?

Пиша тези редове и по още една причина – заради хората, които Ви вярват. Между тях има много мои приятели – и разбира се, има такива, които ми бяха приятели, а сега ме ненавиждат. Разбирам техния ентусиазъм, тяхната вяра и тяхната надежда – и аз самият съм ги изпитвал, и аз съм ги парсонифицирал във Ваше лице. Разбира се, техният избор е свободен и тази свобода е свещена за всеки демократично мислещ човек – но те имат и правото да знаят за кого става дума, преди да отнесете тяхното доверие в небитието. А има много неща, които те не помнят и не знаят.

Не знаят, че когато обявявате 14-ти декември за реалния празник на демокрацията, а 10-ти ноември за празник на Луканов, пропускате факта, че тогава Вас Ви нямаше там – сред хората, обкръжили парламента. По това време, а и доста след това, още пишехте статии в органа на ЦК на БКП “Работническо дело”, в които се здрависвахте с перестройката.

Не знаят, че изобщо не бяхте член на СДС чак до началото на 1995 г., когато Ви избраха за лидер, поради което по време на самия избор се наложи някой да поеме вместо Вас политическата отговорност за Вашата кандидатура – и тази глупост сторихме аз и Стефан Софиянски.

Не знаят, че страхливо изчезнахте в нощта на 11 януари 1997 г. и дълго време никой не можеше да Ви намери никъде.

Не знаят, че бяхте против уличните шествия и протести и дълго трябваше да Ви увещаваме, преди да излезете на улицата.

Не знаят, че в най-критичния за България момент се колебаехте дали президента да върне проектокабинета на БСП или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Жан Виденов.

Не знаят /или не помнят – все едно/ че първите си стъпки като министър-председател направихте заедно с Красимир Стойчев в качеството му на Ваш съветник: президент на втората по мощ икономическа групировка в зората на прехода, първи собственик на “Мобилтел” и кредитен милионер, чието дело услужливо бе спряно от излъчения с Ваша протекция главен прокурор.

Не знаят, че Вие дадохте разрешение за продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни и пак Вие му дадохте лиценза, благодарение на който компанията бе продадена за 800 милиона долара.

Не знаят, че всички, които днес наричате предатели, помияри и корумпирани, са всъщност Ваш персонален избор – включително Надежда Михайлова, която номинирахте за лидер веднага след своята оставка, но тя Ви отказа – на което се дължи и огромната Ви неприязън към нея.

Не знаят степента и мащаба на Вашите отговорности относно срамни сделки като тези с БГА “Балкан”, “Плама”, “Кремиковци” и цял куп още такива.

Не знаят причината за чудодейния просперитет на Славчо Христов и братя Джанкови, както и причините за пълната недосегаемост на контрабандисти от ранга на Самоковеца.

Не знаят още много други неща – а би трябвало да ги знаят, за да могат да поемат в пълна мяра отговорността за своя избор днес и за своето бъдеще утре.

Вие впрочем имате богат опит в обещаването на достойнство и морал в бъдеще време. “Ние няма да ви излъжем!” – това беше постоянния рефрен на митингите през зимата на нашето недоволство. Всички бяха с нас тогава – мръзнеха нощем по барикадите и Ви вярваха. Това бе разцъфването на СДС, оплождането му с жива гражданска енергия. Тогава можеше да се направи решителния прелом в гражданското съзнание на хората, да се съгради реално гражданско общество, да се създадат реални основания за национално самочувствие и гордост. Спомняте ли си студентите, г-н Костов? С техните феерични шествия и политически карнавали, с мъжеството, с което останаха на площада, за да посрещнат полицейските палки в нощта на 11 януари 1997 г.? Всички те Ви вярваха, но вярват ли Ви сега – и за колко от тях се сетихте по-късно? Колко от хилядите хора от митингите и барикадите потърсихте, след като дойдохте на власт? Питам Ви – защото те осъществиха българската революция – не Вие, не скроената по Ваш модел партия. Всички те се довериха на вашето “Ние няма да ви излъжем!” – и останаха излъгани.

Вие им обещахте, че виновниците за банковата криза, в която изчезнаха спестяванията на милиони българи, няма да останат безнаказани. Как изпълнихте това обещание? Колко банкери са осъдени за ограбените и изнесени от България седем милиарда – толкова поне са според сметките на избрания с Ваши протекции главен прокурор? Колко, кажете ми? Кой и как потърси следите от тези пари? Кой настоя да бъдат екстрадирани Атанас Тилев, Иван Миронов, Иван Китов и куп още банкови герои? Кой поиска техните имущества да бъдат конфискувани?

Никой. Не Вие във всеки случай. Знам предварително Вашия отговор: не можем да се бъркаме в работите на съдебната система. Можехте – когато ставаше дума да бъде назначен Филчев за главен прокурор. По този повод Александър Джеров е говорил с Вас, настоявал е да не правите тази глупост, разказал Ви е за какво чудо става дума. Без никакъв ефект, разбира се. Защото именно съдебната система бе най-плътно овладяната от ваши хора част от държавната власт. Трябваше ви прокурор, който да свърши това-онова. Например да прекрати делото “Сапио” и делото срещу Вашия личен съветник и приятел Красимир Стойчев за източване на 8,5 млн. долара от Капиталбанк – това видяха хората в отговор на Вашето обещание.

Обещахте да отворите досиетата. Наскоро четох някъде Ваше изказване: “Ние отворихме всички досиета.” По-опашата лъжа трудно може да бъде измислена. Не, далеч не отворихте всички. Някои отворихте, а някои покрихте. Над 60 имена изчезнаха от списъка на Богомил Бонев, когато ставаше дума за действащите народни представители. Знам какво ще ми отговорите – решение на КС и прочее. Само че, г-н Костов, Вие имахте цялата власт в ръцете си. Имахте правителство, имахте президент, имахте абсолютно парламентарно мнозинство. И изобщо не Ви беше нужен никакъв закон. Защото освен всичко имахте и решение на НС от 1993 г. – напълно валидно и никога неотменяно – съгласно което архивите на ДС не съставляват държавна тайна. Можехте чисто и просто да вземете няколко камиона и да пренесета досиетата от сградата на МВР в Държавния архив.

Можехте – но не го направихте. И вместо да се заемете с този проблем още с идването си на власт, Вие го направихте в края на мандата си. Заехте се с гласуване на сложни закони и формиране на двустепенни комисии. При обсъждане на законопроектите се съветвахте със специалните служби, наследили ДС – и най-често приемахте тяхната гледна точка, а не тази на вносителите – т.е. на Вашите депутати. Мислите ли, че всички са забравили анекдотичните слова, с които напъдихте Методи Андреев, след като загубихте изборите през 2001 г.? Тогава сте му казали следното: “Ти не разбра ли, че заради твоя закон загубихме изборите? Един милион ченгета гласуваха срещу нас...”

Не заради закона и не заради ченгетата изгубихте изборите, г-н Костов. Изгубихте ги заради това, че излъгахте хората. Те не очакваха чудеса от Вас. Знаеха, че ще бъде тежко, че няма да потекат реки от мед и масло. Но вярваха във Вас и вярваха в СДС заради каузата, за която днес претендирате – заради ореола на тази партия, припозната като въздаваща политическа справедливост. Именна на справедливост се надяваха, на откритост, на честно отношение, на реален и равноправен диалог. И именно това не получиха от Вас.

Не искам да бъда несправедлив: оглавяваното от Вас правителство постигна наистина много. Не само защото бе първото, което изкара пълния си мандат, но и защото осъществи бавените с години реформи и с това промени радикално България. Само че в политиката има два равностойни въпроса: първият е “какво”, а вторият е “как”. Първият маркира направеното от ОДС, а покрай него и Вашата собствена значимост – Вие наистина бяхте пред дедектора на историята и имахте всички шансове тя да Ви оцени по достойнство. Вторият обаче съдържа в себе си решението на един привиден парадокс: след един пълен и оценяван от всички като успешен мандат, Вие изгубихте 1 400 000 избиратели – това е най-голямата загуба в историята на СДС. Като съвсем не е вярно, че огромната част от тези хора били обаяни от магнетичното лустро на Симеон Втори. Той просто материализира протестния вот срещу Вашето правителство. Хората гласуваха не за него, а против Вас – против Вашия авторитарен стил на управление, против необяснимата Ви търпимост към корупцията, против деградирането на синята кауза до административна клика и партия на властта, против високомерието и арогантността на местните сини велможи, против необяснимото и показно забогатяване на техните избраници. Това е реалната истина за 2001 г. – а не насилените обяснения за тежестта на реформите и медийните войни срещу кабинета Ви.

Поражението през 2001 г. бе до голяма степен предпределено – от самия генезис на създадената от Вас партия. Бидейки убеден в победета на изборите през 1997 г., Вие се заехте преди всичко да овладеете СДС – да елиминирате всички, които по някакъв начин биха застрашили Вашето статукво, да изградите строго йерархизирана структура, подчинена единствено на Вашата воля. Това изискваше да бъдат отстранени всички дотогавшани лидери на партии на национално и местно равнище, всички местни координационни съвети да бъдт разформировани и на тяхно място да се изберат нови лидери, нови общински и областни ръководства. Каква по-удобна възможност да махнете неудобните и непокорните – и на тяхно място да поставите “свои хора” на всяко възлово място в новата партийна структура? Е – направихте го. Пример за което беше отстраняването на към 80% от депутатите в състава на парламентарната група на СДС в 37-то НС – впрочем единствената в цялата история на СДС, която не се разцепи. Мащабните йерархични размествания създадоха организационен вакуум, даващ възможности за безпроблемно вместване на тези, които виждаха в членството си само перспективен достъп до позиции в бъдещата власт – и позиции, годни за скорошно осребряване.

Нямаше как подобна ситуация да не остави огромен властв ресурс в ръцете на партийния апарат – т.е. на Христо Бисеров и неговите координатори. Така СДС се превърна в партия на властта, а самото и създавне – в механизъм за корумпиране на низовите й структури. В крайна сметка партията СДС имаше много малко общо със своите прототипи – коалицията СДС и СДС-движение, а политическият дух, за който говорите Вие, стана безприютен някъде в годините на Вашето управление.

Искате доказателства? Най-красноречивият пример е Бургас: там лидер на СДС стана Йордан Цонев, известен на своите съграждани като Данчо Ментата, а негов заместник – Венцислав Чамурджиев – фигура, свързвана директно с подземния свят, представител на “Аполо и Болкан” за бургаския регион. Кворумът за избор на ръководство на новата партия е подпълнен с мутри и проститутки, на хората се раздават предварително листчета с имената на “правилните” избранници. Голяма част от седесарите напускат събранието, но “нови лица” има предостатъчно. Седмица или две по-късно бях в Бургас на среща с обществеността – там новите “лидери” се появиха по средата на срещата и се държаха смайващо арогантно, а после хвърлиха бомбичка във фоайето. Дори моят бодигард /тогава бях охраняван от НСО/ се стресна дотолкова, че после написа специален доклад до своите началници. В резултат на всичко това: синият Бургас никога вече няма да бъде син. Както впрочем и синята Варна – провалена от друг Ваш персонален избор: подсъдимият днес Добрин Митев.

Още примери? Като водач на листата в 25 МИР на София отидох на отчетно-изборното събрание в община “Илинден”. Тези, които познавах добре от изборите през 1994 г. и с които бях работил рамо до рамо, напираха да влязат в залата, а някакви непознати за мен лица ги биеха. Оказа се, че част от съществуващите клубове на СДС били обявени за нелегитимни, а вместо тях били формирани други клубове, които светкавично били регистрирани от “Национална координация”. Принципът на подбора бил железен: все хора, получили я дюкянче, я магазинче от общината. И всичко това за да бъде избран Христо Христов за председател. Да – избраха го. При избора към половината присъстващи напуснаха залата. През нощта след избора запалиха колата на местния лидер на “Екогласност” Петър Железаров. Писах Ви дълго писмо по този повод. Не благоворихте да ми отговрите.

А знаете ли какъв бе прякорът на Христо Христов в “Илинден”? Викаха му “лудото Ице”. Занимаваше се с амбулантна търговия на чорапи и бельо. Вие го направихте депутат, след това шеф на бюджетната комисия в парламента, след това шеф на комисията по хазарта. А основното му достойнство беше, че някога сте били съвойници.

Така беше правена Вашата партия. /Не мога да кажа моята – защото не беше моя – не случайно станах неин член едва след като Вие престанахте да бъдете неин лидер./ По тертипа на новите структури в “Илинден” и принципа “За всекиго по нещо”. Този принцип бавно, но сигурно съсипваше СДС. Той изврати каузата и разпиля основният политически капитал на синята партия – нейният ореол като единствената, способна да въздаде политическа справедливост. Партията, която днес обявявате за мъртва.

Едва ли има смисъл да анализирам Вашето управление. най-кратката формула е: направихте много, но погубихте доверието на хората. Заради чорапите от 25 долара на Йордан Цонев, къщата на Бисеров, мискинлъците на Бакърджиев, фирмите на Краус и фамилия, просперитета на Славчо Христов и братя Джанкови. Заради мълчанието и премълчаването, заради високомерието и шуро-баджанашкия манталитет, които с охота търпяхте и култивирахте. И заради това, че вместо гражданско общество и реална демокрация правехте силна държава. Вместо да се преборите с администрацията и бюрокрацията, превърнахте самото СДС в техен политически представител. Вместо да дарявате свобода, налагахте ограничения и разрешителни режими. Най-точно от всички е изразил този парадокс покойния Светослав Лучников – един от най-достойните хора, които съм имал честта да познавам. Например:

“Последното управление на ОДС, въпреки че спаси страната от катастрофата, въпреки безспорните си успехи в областта на финансиите и външната политика, не само че не успя да запази, но направо ИЗГУБИ народното доверие. Този горчив факт трябва да се осъзнае. И вината за него честно да се признае.”

И още:

“...правителството на СДС не можа да излезе от дълбоките коловози на социалистическата рутина.”

И още:

“Запазвайки предимствата на бюрокрацията, партийните структури на ОДС бързо се сработиха с нея. Усвоиха и те връзкарството, клиентелизма и корупцията, възможностите за обогатяване, които бяха многократно нараснали в условията на реформиращото се стопанство.”

И още:

“Грешката започна отгоре. Най-отгоре.”

От Вас, г-н Костов.

Тези редове са написани през юни 2002 г. Озаглавени са: “Обединяването на десницата”. Изводът е категоричен: “Българската десница се нуждае от единство.” Днес Вие сте на диаметрално противопложни позиции. Единството е мръсна дума, а говорещите за него – предатели. Най-близките до вас хора при правенето на партията СДС пък са натрапени като низвергващ пример: вижте с кого се съюзявате: Бисеров, Бакърджиев, Антоан Николов. /Нищо, че никой не е и помислял да се съюзява персонално с тях – СДС просто проектираше обединението на всички партии в дясното пространство – и Вашата включително./ Само че всички тези хора са Ваш избор. Без изключение. Вие знаехте още през 1997 г., че Бакърджиев е корумпиран – документите за неговите подвизи в община “Изгрев” лежаха на бюрото Ви. Това не Ви попречи да го направите свой заместник. Вие превърнахте Бисеров в сив кардинал и гледахте безропотно как превръща координаторите си в политикономически брокери. Вие лично застанахте и зад кандидатурата на Софиянски за столичен кмет, и зад тази на Петър Стоянов за президент – знам го прекрасно, тъй като и в двата случая съм се консултирал с Вас преди обсъждането на тези кандидатури на партийно равнище. Много лесно е сега да кажете: аз нямам нищо общо с всичко това. Или както казва Вашият PR Найо Тицин – ние сме нова партия и затова не сме обременени с минало. Много лесно, но не и почтено.

Уви, не само единството е мръсна дума за Вас. Антикомунизмът, основната спойка в СДС още от създаването му, се превърна в мръсна дума тъкмо в периода на Вашето управление. По Ваше време бяха напъдени и репресираните – спомняте ли си за покойния Руслан Чилов например? Когато му върнаха апартамента, той го продаде и дари цялата сума – 49 хиляди долара – на СДС. А после нито Вие, нито Вашите министри искаха дори да го изслушат.

Вие сте и единственият син авторитет, от чиито уста се отрони предположението, че БСП е вече реформирана партия. И единственият лидер на дясна партия, който не само бе готов да подкрепи общо правителство с комунистите, но и начерта “пътна карта” за неговото съставяне – и влезе в директни преговори за неговия състав. Без никакво смущение подготяхте нов Отечествен фронт, а сега пак без никакво смущение твърдите, че БСП е основният Ви политически противник. Какъв противник, за Бога? Вие сте основният съюзник на БСП. Знаете много добре, че единственият шанс да се предотврети идването на власт на комунистите е да се създаде широка дясна коалиция и след това – дясноцентристко правителство. Но въпреки това правите всичко възможно да провалите и едното, и другото. Всъщност точно това и ще направите, ако случайно влезете в парламента. Няма да гласувате за правителство на БСП, но ще гласувате заедно с тях против създаването на дясноцентристко правителство. С което ще им поднесете властта на тепсия. Или ще създадете предпоставки за нов вариант на режим от типа на Беров. Това е Вашата мисия – и ако сте честен човек, трябва ясно да го кажете на хората, които ще гласуват за Вас.

Неотдавна заявихте, че можете да спрете и НДСВ, и БСП към властта. Достойна мисия, ако Вашата партия бе първата политическа сила в страната. Как смятате да постигнете тази си цел с евентуалните си 10 или 12 депутати? Очевидно има нещо сбъркано в тази логика – само че Вие не разчитате на логиката. Разчитате на магията, носена от Вашето име и славата Ви на човек, способен да управлява с твърда ръка; разчитате на тези, които не искат да мислят, а искат да бъдат водени; на тези, които провиждат във Ваше лице новият Стамболов; на тези, които се кълнат пред знамето във вярност към Вас и призовават проклятието да застигне всеки, който измени на клетвата. Внимавайте, г-н Костов. И аз твърде дълго вярвах във Вас. Но няма по-тежко изпитание за един политик от това да застане лице в лице с излъганата вяра. Затова пиша тези редове. Заради хората, които виждат във Ваше лице въплътената своя надежда. Заради възможността утре това въплъщение да се окаже поредния политически труп, а безприютната кауза да полети нанякъде като самотна пеперуда.

Утре – продължението на писмото

 

„Спасителят” от Драгалевци, Иван Костов ми открадна тристайния апартамент с деноминацията на парите...

Иван Костов, два пъти министър на финансите, веднъж - премиерЩо не си направя къщичка в Борисовата градина? И кучето Харалампи ще има къде да тича и си играе, и въздухът чист?

17 години минаха откакто Иван Костов, корифеят да оправя банки, ми открадна парите от тристайния апартамент с деноминацията на парите. Някой вдигна ли шум, попита ли колко българи пострадаха от този пладнешки грабеж, който обезцени парите на много българи?

Някой негодува ли, протестира ли, викна ли телевизионни камери и репортери, за да разкаже по цигански сърцераздирателно как Костов е оставил хората на улицата с въпросната деноминация?

Два пъти министър на финансите и веднъж премиер Костов все още бе на върха на славата, тъй като на българите паметта им е къса и забравиха грабежът на фондация „Сапио”, грабежът на авиокомпания „Балкан”, безумната приватизация от която не остана камък върху камък от една работеща индустрия все пак.

Иван Костов - човекът с най-дълго пребиваване във власттаКостов го играеше на човек, който ходи по мачове, вика на протести срещу подалия си оставката Жан Виденов, играеше карти с известни лица от шоубизнеса, по нечий съвет даже се опита да се усмихва?!

Костов направи от синьото СДС еднолична партия, обезличи другите организации, след което така разцепи партията СДС, че нито една от частите му никога не успя да се обедини с друга...

Мнозинството в парламента, което лековерните българи му дадоха, се стопи като сняг на пролетно слънце, той плака в изборната нощ в един тъмен ъгъл на НДК, след което замлъкна, разчитайки така да набере точки.

Е, този същият Иван Костов не желаеше да се прави реституция и пледираше за това в парламента – стенограмите помнят! По ленински той бе готов да граби като политик.

Сега той си живее в Драгалевци и го играе пенсионер, но тихомълком си имаше офис в сграда ползвана и от Цветан Василев  и едва ли плащаше наем от пенсията си.

Елена Костова, учредила фондация Неговата съпруга Елена Костова направи фондация „Бъдеще за България” и точеше патриотично пари от държавни предприятия и фирми – това също бе забравено.

И не щеш ли тези дни се пръкна самият Иван Костов като птицата Феникс от пепелта на неколкократния си политически крах, за да спасява банка КТБ!

Що за нахалство, що за безочие?

Във времето остана и някак се изтри истината за оставката на правителството на Филип Димитров, пропагандата обвини за нея Ахмед Доган, но аз съм свидетел как Иван Костов бе убедил Димитров да поиска вот на доверие, за да ни имали вяра международните институции?!

Здравеопазването ни спря своето развитие след законодателството при Иван КостовНа тази нация на този мой народ му е къса паметта за жалост и е твърде лековерен. Неприетият за член на БКП Иван Костов използва това лековерие и тази наивност, за да съсипе държавата, едновременно с това да си извоюва име на „голям” политик, и да остане безнаказан за всичките си деяния от участие в управлението на страната.

Колцина от българите са наясно, че не друг, а именно Иван Костов постави началото на краха на здравеопазването като промени закона и превърна болниците в търговски дружества – модел, която редица страни, включително и САЩ отхвърлиха?!

Който не скача е червен! Помните ли този малоумен призив от леденостудените януарски дни на 1997 година?

Парламентът и правителството на Иван Костов разрешиха да се извършват прелитане НАТО-вски самолети над страната ни! В Сърбия се наблюдава драматичното нарастване на броя на заболелите от злокачествени тумори, като причина за това се посочва директно, че са виновни радиоактивните остатъци от НАТО-вските бомбардировки над страната през 1999 г.! Онези бомбардировки, които се извършваха от НАТО-вски бомбардировачи с разрешението на Иван Костовото правителство!

Ракът бележи растеж и при най-малкитеТепърва се очаква бум на заболелите от рак, ако се вземат в предвид радиоактивните материали от бомбите с обеднен уран, останали на територията на страната.

Но да не забравяме, че българската граница и земите в Северозападна България бяха твърде близо до тези бомбардировки и бумът на ракови заболявания важи и за българите и вече започна!

Сръбското дружество за борба с рака непрекъснато следи почвата, водата и броят на заболелите, докато в България никой не си мръдва пръста за това! Така в пограничните райони от българска страна, освен безработица и мизерия, третият бич е ракът!

Но, колкото Джордж Буш бе съден за цивилни убити жени и деца в Ирак чрез една огромна лъжа, толкова и Иван Костов някога ще отговаря за деянията си!

Иван Костов - разрушителят на България ! Съсипа индустрията земеделието и здравеопазването ! Разпродаде 60 % от икономиката на държавата за жълти стотинки.

Него го обичаше прокуратурата...

Забравихме как Главният прокурор тогава Никола Филчев, изчака да настъпи давност за делото „Сапио” и Костов излезе сух от тази афера.

Пенсионерът Костов, при пребиваването си в последния парламент предложи за гласуване Декларация, с която осъдиха така наречения възродителен процес и пратиха с това гласуване българската държава, директно в съда в Хага!

Позорната Декларация, която определи така наречения „възродителен процес” като етническо прочистване беше внесена от Иван Костов на 11 януари 2012 година.

В навечерието на идването на Държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, Костов за втори път тръгна да се харесва на чуждите господари с внасяне на Проекторешение за отмяната на проучването и добива на шистов газ в България! Някой да знае или да помни това?

Партийката на Костов спря включването на България в газопровода „Син поток” и той мина покрай нас, същата партийка бе радетел за спиране на съвместните енергийни проекти с Русия – „Южен поток” и „Белене” под предлог, че трябва да бягаме от руската енергийна зависимост!

Той, който приватизира и продаде „Нефтохим” в Бургас на руската компания „Лукойл”, не  спира да се прави на русофоб с надеждата, че САЩ ще се погрижат за неговото депутатско дълголетие и в следващия парламент!

Костов не се интересува от това, че спирайки един „Южен поток” и заместването му с добив на шистов газ ще превърне поне ¼ от страната ни в пустиня и негодна за живеене, поради отравяне на водата и почвата - не отварям дума за земетръсния риск?

А Косьо Самоковеца, а Иван Тодоров- Доктора, а Славчо Христов? Някой помни ли някой защо тези тримата богатееха, а първите двама от тях се отнесоха внезапно и преждевременно в небитието от куршуми на улицата?

Костов, човекът, който извърши деноминацията, закри АК Колко много може да разкаже пенсионерът Костов за кредитните милионери, което върнаха заемите си в удобен курс и спечелиха!

Но деноминацията, която измисли съпругът на Елена Костова ще си остане един от най-големите грабежи в историята на уж демократичния преход!

Няма да обикалям телевизиите и да скимтя как от изплатен тристаен апартамент, който върнах на общината по закона за реституцията ми внесоха в банка ДСК 13 100 лева, неговата стойност, която деноминацията направи на 13 лева и 10 стотинки!

Веднъж законодателите демократи прекарваха българите с реституирани имоти с цени от време Тодорживково, а не по пазарните им стойности.

На митинг за качванена рейтингаВтори път Иван Костов реши да ограби и тези пари като ги деноминира, обезцени, махайки няколко нули.

Деноминирани бяха не само пари по реституция, но и влогове на редови данъкоплатци – този грабеж няма равен в 25 годишния преход след 10 ноември.

И авторът му беше не друг, а Иван Костов! „Големият” финансист, математик и прочие...

Никой не попита как българите загубиха от обезценяването парите си!

И днес, втори ден продължават воплите на Ана Цолова за хала на циганите, строили в парка на Стара Загора незаконно.

Защо Цолова манипулира зрителите и избягва факта, че общината е предложила терени на преференциални цени, и общински жилища на оставащите без дом, но никой от циганите не е приел – не е ясно?

Колко български семейства останаха от неплатени и просрочени ипотеки без покрив? Десетки хиляди са, ако не и повече.

Да сте чули някой от тях да крещи в истерия пред твкамерите: „Къде ще живея, защо общината и кметът не са ми дали жилище? Къде да отидем с тези деца? Защо не ми дават жилище с тези деца?”

Някой направил ли е репортаж как български семейства с по две и повече деца чакат реда си кротко и с години, картотекирани да получат общинско жилище?

В София, столицата ни има Северен, Южен, Западен парк, но никой от загубилите жилищата си българи не е отишъл да живее там с децата си и да гради къща.

Днес на 22 юли, полицаите бяха посрещнати от циганите, жители на кв. Лозенец, които бяха образували жива верига около нарочените за събаряне къщи. Те заплашиха, че няма да напуснат къщите си и няма да позволят събарянето им. След провала на барикадата циганите се качиха по покривите на домовете си. Наложи се част от тях да бъдат усмирявани с белезници от полицаите, тъй като циганите отказваха да напуснат къщите си и замеряха с керемиди и тухли багериста, полицаите, жандармеристите. Накрая служителите на реда ги разпръснаха и багери и булдозери започнаха да разрушават тухлени и паянтови къщи. Някои жени заплашиха, че ще самоубият, деца и жени крещяха, мъже заплашваха и ругаеха.

Някой да е виждал българи да правят такива панаири с полицията след като са обърнали гръб на законите?

Понякога е нужна бруталност, за да лансираш написаното в закона.

Защо циганите да са привилегировани да крадат, нападат, проституират, и не пращат децата си на училище, а държавата да им трепери заради някакви пишман правозащитни организации и заплахи, че щели да се оплачат в Европа?

Ами нали точно европейските Франция, Холандия, Италия ги прогониха от територията си заради навика им да нарушават законите и не се съобразяват с никого?

На кого не му се живее в парк? Всеки би издигнал там дом и живял, но законът не разрешава...

А законите са както за българите, така и за циганите – защото са граждани на една и съща страна!

Нечистоплътно е да се флиртува с циганските безобразия, да се обвиняват общини, че спазват законите, грозно е да се манипулира зрителска аудитория!

И все пак...

Години наред нас, българите ни управляват организирани престъпни групи от политици - разликата е единствено в цвета. Как никой не попита кметове от кои политически сили са позволили да се строят циганските махали, кои електроразпределителни дружества са позволили да се краде ток, кои ВиК дружества да се краде вода?

Някой да е осъдил цигани за незаконно строителство,у за кражби на ток, на вода, за нападения над влакови композиции? Няма да чуете за такива случаи, защото циганите са електоратът за ползване при избори.

Всички трябва да спазваме законите, но какви закони сътвориха в няколко парламента депутати от различни политически сили?

При управлението на Симеон Сакскобургготски бе приет закон да падне наказателната отговорност от раздаване на необезпечени кредити. Внесе го лично Иван Искров.

Пак в българския парламент бе прието да се връщат гарантирано до 100 000 евро, но без да е указан срок за това, а когато няма указан срок - връщането, изплащането може да продължи с години. И познайте кои ще се първите, които ще си получат парите от затворена банка?

Всички политически сили знаят и са наясно с това и никой не пожела да промени законодателството в полза на хората, внесли свои депозити в банките.

Всички знаят, че Симеон Дянков ограби Резерва на Здравната каса, никой от правителството на Пламен Орешарски не поиска от прокуратурата да се потърси съдебна отговорност.

Всички чухме, че дългът на НЕК, оставен от ГЕРБ е три милиарда, но поради мълчанието на "агнетата" от правителството на Коалиция за България месеци наред вече от опозицията ГЕРБ повтарят, че правителството на Орешарски е разсипало енергетиката?!

Защо се мълчи - страх или сделка стоят в дъното на това мълчание?

Никой не търси истината, а тя се търкаля по улиците и само да се наведе човек и ще я вземе и научи.

И когато в целия този четвъртвековен абсурд ни правят на маймуни, като че ли не ние сме суверенът, а те - на човек му идва да хване гората...

Лошото е, че и гори не останаха.

 

На пресконференцията на президента Георги Първанов от 12 март т. г. чухме следното:

Валерия Касиян: Г-н Първанов, трябва да прочета нещо, заради това не ставам. Малко преди брифинга в интервю за „Би нюз” и вестник „Стандарт” вътрешният министър Цветан Цветанов каза за вас следното, цитирам – „Гоце е морално дискредитиран. Първанов да отговори защо убиха неговия съветник Емил Кюлев”. Как ще коментирате тези думи? Валерия Касиян, „Би нюз”.

Георги Първанов: Това е речникът на вътрешния министър. Добре. Ще отговоря, разбира се, не с такъв речник. Аз понеже имам добра памет, помня, че той ме попита в разгара на предишната криза, дали познавам братята Маргини и аз казвам, понеже днес го превърнахме в един диалог, в един изпит, и аз се надявам да издържа, не, не съм им виждал очите на Маргините. Но ако иска, г-н Цветанов може да попита някой друг, който е по-близо до него, може да попита г-н Костов дали познава тези личности. Но не става дума за това. Понеже се споменават много имена в последните няколко дни и то разбираемо, спекулативно подхвърлени, без да цитирам самите имена, с внушенията, видите ли, че аз съм срещал някого някъде, който бил на прием или на рожден ден в присъствието на хиляда души, отклонявам този подход. Никой от моя екип или от охраната ми не проверява присъстващите на едно публично мероприятие. Големият въпрос е обаче тези имена, т. нар. олигарси, кога станаха такива. Затова е всъщност и този скандал, уважаеми дами и господа, който се разгаря в момента. Всички мълчат, обаче ключът е идеята за икономическите досиета. Обясняват как нямало икономически досиета, разбира се, че няма подредени в библиотеката такива, но би трябвало някъде в компетентните органи, в службите, да има събрана информацията, която да покаже кой на кого какво е дал.

Къде има информация за така наречените „икономически досиета на прехода”?

Като журналист, който разследва икономическите престъпления на периода след 10 ноември 1989 г., веднага ще кажа: информация за тези така наречени „досиета на прехода” има в:

  • Архива на първата комисия за корупция /наречена „за деформациите”/ в парламента, архива на следващата комисия, оглявявана от Петър Корнажев, която даже не написа Доклад да работата си, архива и два Доклада на третата комисия в парламента, оглавявана от Анна Караиванова, която събра всичко, което получи и провери и го изпрати на Главния прокурор Иван Татарчев.
  • Стенограмите от парламентарните заседания за: разграбването на АК „Балкан”, за приватизацията по време на правителството на Иван Костов, за безумно евтината приватизация на БТК, за дискусията по строежа на Детската болница, която слава богу не бе прието да се строи, и т. н., и т. н.
  • Информация за икономическите престъпления на прехода би следвало да има и в архива на Националната служба за сигурност, въпреки че по времето на Иван Костов /1997-2001 г./отделът, който се е занимавал с тази престъпност бе закрит.
  • Информация за икономическите престъпления на прехода има и в архива на бившия Комитет за държавен и народен контрол, който изчезна след като Живков се оттегли от властта.
  • Информация за икономическите досиета на прехода се съдържа и в Министерския съвет, но не вярвам този архив да не е „прочистен” от съответните правителства.
  • В архивите на различните министерства и банки при правителствата от прехода ще трябва да се потърси отговор как се стигна до затварянето на АЕЦ „Козлодуй”, Каква е историята с външния дълг в която дейно участие взе бившия министър на финансите Милен Велчев.
  • Информация за икономическите досиета на прехода има в архива на Прокуратурата, по спрени дела, като това за „Сапио” – по давност, за АК „Балкан”, и прочие случаи.
  • Информация за икономическите досиета на прехода има в изчезналия архив на Министерство на външноикономическите връзки, което Филип Димитров, неизвестно защо закри. Там са отговорите по източването на задграничните дружества, което се вършеше както преди 10 ноември 1989 година, така и след това
  • Информация за икономическите досиета на прехода би следвало да се търси в архива на БНБ, бившата Българска външнотърговска банка, днешна Булбанк, в архива на ДСК.
  • Крайно време е след 20 години да се разследва къде изчезна Пенсионният фонд на държавата след като Живков бе отстранен от властта

С данни от тези институции вече може да се тръгне към разследване на икономическите досиета на прехода. Много важно е да се разследва при големи сделки, кой от държавния апарат на изпълнителната власт е вземал комисионните.

С данните от Сметната палата – кой от политиците как е влизал във властта и как след това е пребивавал и излизал от властта, ще стане ясно за какво иде реч.

Трябва ли да се обижда Иван Костов, че се споменава името му покрай групировки и приватизационни сделки? Та кой в българската политика е бил по-дълго в изпълнителната и законодателната власт от самия него? Костов беше два пъти министър на финансите и веднъж премиер в държавата.

Не аз предложих на СДС да купи банката на Атанас Тилев, а един син политически лидер, който всичките си гафове остави СДС толкова разцепено, че никога да не се обедини. С какви пари щеше да купи една партия цяла банка?

И след като свърши толкова грешки, той възкръсна като Феникс от пепелта на бившата синя идея, обявявайки се за тъмносиня идея.

Не отричам, че въпросният политик е добър математик, не отричам, че е добър стратег, и че често има добри предложения за родната икономика. Но това са моментни и неслучайни състояния и събития от биографията му. А останалото? Той най-добре си го знае.

Ще издържи ли премиерът Борисов на натиска на своите поддържници в парламента? Съмнявам се, защото всеки от „Атака” и ДСБ гони свои цели. За СДС не отварям и дума, тъй като след като я пое сегашният й лидер тя се превърна в придатък на ДСБ.

Тук публикувам част от една стенограма, която дава доста поводи за размисъл. Дискусията е по повод спрените 220 млн евро от Европейския съюз по време на правителството на Сергей Станишев:

ЧЕТИРИСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 26 ноември 2008 г.

Открито в 9,03 ч.

26.11.2008

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров

.............................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на Парламентарната група на „Атака” има думата народният представител Станислав Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Явно спирането на парите от Европейския съюз предизвиква в България политическа криза. Тези изявления тук ние от „Атака” разглеждаме като върха на лицемерието по една много проста причина. Всички, които са участвали в управлението на България от промяната насам, са виновни за настоящото положение. Всички, които са вземали решение да се управлява България по тази философия, също трябва да понесат отговорност.

Къде беше Европа, когато се грабеха българските активи и когато за жълти стотинки се разпродаваха БТК и БГА „Балкан”? Тя си мълчеше, когато се ограбваха българските активи. Сега, когато започнаха да се грабят европейските активи, се разприказва. (Шум и реплики.) И като се разприказва, какво излиза? На Европа не й се дава нейните пари да бъдат ограбвани. Могат да бъдат ограбвани само българските пари, но нейните пари не бива да бъдат ограбвани. Мисля си, че крадливата Европа се сърди на крадливата България. Нямат никакви основания да спират парите, защото там положението е горе-долу същото. Там горе-долу по същия начин се ограбват пари. (Шум и реплики.) Но сега ние сме на мерника.

Ревете, ревете! Ревете, ревете! Корупцията в Европа е документирана. Има я в списания, вестници, има я документирана в решения на различните комисии. И там ловят непрекъснато крадци и измамници както тук, но тук никой не ги съди. За това беше нашата дума. Затова ние смятаме, че трябва да има нов обществен договор, с който да се смени начинът, по който се управлява държавата. Трябва да се ревизира всичко, целият този грабеж, извършен досега, за да се очисти политическата класа! Нямаме какво друго да ви кажем. (Ръкопляскания от КА. Реплики.)

150 000 долара бе цената и на подарената от правителството на Иван Костов национална авиокомпания "Балкан" на еврейския уж бизнесмен - Гад Зееви. Само срещу заплатата си за седмица /150 000 паунда/ Бербатов можеше да стане собственик на националния превозвач и да му останат пари, ако продажбата се бе случила във времето, след като „Манчестър Юнайтед” го купи!

Продажбата на „Балкан” – всички се изказваха и никой не направи необходимото

В началото на мандата си на вътрешен министър Румен Петков заяви, че ще бъде разкрита истината за приватизацията на БГА "Балкан", която бе извършена при управлението на правителството на Иван Костов. В края на октомври 2005 година, в прокуратурата бяха предадени 9 папки с документи по случая, след което Главният прокурор Борис Велчев поясни, че законът му връзва ръцете и няма как да се търси колективна наказателна отговорност.

"Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания "Балкан" ЕАД - София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора."

Около документите по Приватизационния договор витаеше тайнственост и гъста мъгла. Като слух вървеше предположението, че не е имало заседание на кабинета за БГА "Балкан", а по-скоро решението е било взето "чрез подпис". Факт е обаче, че част от министрите от кабинета не са били открити дори за подпис и според вицепремиера Петър Жотев министрите всъщност не са и виждали договора. Към датата на депутатско питане към Жотев за тази скандална приватизация, в Договора липсват приложения номера: 2, 4, 5, 6, 7 и 8, а в екземпляра за Министерския съвет не е имало нито едно приложение! Това става ясно около зададения въпрос в деня за парламентарен контрол. В този смисъл интерес представлява цитатът от Докладната на изпълнителния директор на Агенцията по приватизация, Захари Желязков до Министерския съвет, в която той пише буквално следното:

"...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни".

Степента на секретност по съдържанието на Договора за приватизация на АК "Балкан" и Допълнителното споразумение към него е наистина изумителна - до месец март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на следващия министър от правителството на Иван Костов, който поема транспорта и съобщенията, Антони Славински. По този повод Славински се обръща към премира Костов с писмо от 6 март 2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора!

Приватизационният договор за продажбата на 75 на сто от акциите на националния превозвач АК "Балкан" е утвърден с подписа на Иван Костов в две Решения на Министерския съвет № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г.. Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна - но затова пък са известни имената на само трима министри от правителството на Обединените демократични сили /ОДС/, които със сигурност са го подписали. Това са: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински.

В същото време, само пет от единадесетте члена на Специалната експертна комисия, създадена от Агенцията по приватизация за оценка на този договор, полагат подписите си под решението, 75 на сто от АК "Балкан" да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от сериозни, тъй като е видно, че при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати, предложеното от Зееви сериозно издиша.

Тук спирам, защото историята с тази скандална приватизация донесе огромни загуби на България и всякакви извинения и оправдания че нищо не може да се направи – не отговарят на истината. Написах го още в края на ноември 2006 година.

Още докато Петьо Блъсков беше главен редактор на в. „Монитор” пуснах номера на банковата сметка в чужбина, в която е било наредено от собствениците на „Балкан” да бъдат превеждани всички пари, постъпващи от продажби на билети, сделки, и продажби на имоти. За разлика от колегите си подходих към темата от друг ъгъл – а именно, че има възможност да се потърси отговорност за „Балкан”, но няма желание от страна на Прокуратурата за това.

Повече ще намерите в следните публикации:

1.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

2.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

3.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

1.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

2.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

3.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

4.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

5.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

 

Американците не плащат, те само искат да получават...

Политиците ни се кланят на Щатите, но това не се отчитаАмериканската компания "Уестингхаус" не е съгласна да придобие 49 % от капитала на бъдещия VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" и да осигури съответстващото на този дял финансиране за построяването на новата ядрена мощност по нейна технология. Т. е. американската компания отказа участие в проекта, щом стана ясно, че трябва да платят своето участие в него.

На 31 март изтече споразумението между американската "Уестингхаус" и българското правителство за построяването на новата ядрена мощност у нас по технологията АР-1000, която щеше да струва 7.7 млрд. долара според базовата цена.

Миналата седмица енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че официално е поискано американската компания да поеме 49 на сто от капитала на дружеството на VІІ блок и да осигури финансирането, както и да не се оттегля от проекта "възможно най-дълго".

По неофициална информация, от "Уестингхаус" са отказали да приемат предложението да инвестират в проекта съобщи Медиапул.

Според запознати, американската компания нямала нищо против да се оттегли от плановете за новия реактор, но имала претенции за 12 млн. долара разходи, направени около проекта. Българската страна обаче не била съгласна да изплати тази сума.

Премиерът Борисов на трибуната в парламента„Ние не можем да поемем този ангажимент да потвърдим договора. Ще продължим да работим с „Уестингхаус” като партньор, но по начина, който беше подписано, не можем да поемем този ангажимент”: това заяви премиерът Бойко Борисов от парламентарната трибуна. Всъщност не начина, по който бе подписано споразумението с Уестингхаус е причината проектът за Седми блок в АЕЦ „Козлодуй” да не се състои, а нежеланието на Уестингхаус да плаща 49 процента участие в проекта. Американците искат да печелят, но ако може без да са платили – това е заложено във философията на тяхната стратегия да „инвестират” в такива държави като България.

"Като инвеститори „Уестингхаус” са добре дошли. Ако е изгоден проектът, би трябвало да намерят работеща схема", каза премиерът по време на парламентарния блиц контрол в отговор на въпроса дали ще възложи спешни консултации с американските власти.

Добре са дошли, но ако може друг да им плати, а те само да печелят... За Уестингхаус това може да е работеща схема, но за толкова подчинената им България – не е.

Борисов не намери сили да признае, че отново са ни поставили в поза партер, наведени, както е в борбата. Не призна и, че искат да им платим участието с наши пари ако може...

7,7 милиарда долара базова цена – никой не посмя да коментира, че това е твърде висока цена за един блок с оглед на изградената вече инфраструктура в АЕЦ „Козлодуй”. Проектът беше американски и никой не коментира цената! Няма да съпоставям липсата на коментари и твърде високата цена с далеч по-ниската цена и изгодни условия, които бе поставила руската страна и в „Белене” и за блок в АЕЦ „Козлодуй”. То не бяха „остроумия” за зависимост от Кремъл, то не беше шикалкавене, то не беше наемане на консултант за „Белене” на когото платихме милиони – и накрая Докладът бе скрит и в прав текст премиерът Борисов заяви, че „Белене” няма да се прави.

Ама в единия случай е американската Уестингхаус, а в другия случай – Росатом...

„Толкова много ядове ми създадохте тогава, когато абсолютно ненужно беше подписано да отговаря следващото правителство. Вече трети ден дори не можем да се разберем за прессъобщения”, коментира от трибуната Борисов, като посочи с обвинителен пръст лявата страна на залата.

Когато бе подписано Споразумението с Уестингхаус – никой не обвини за това правителството на Пламен Орешарски, защото фирмата е американска. Сега, когато нещата опряха до плащане и американците се отдръпнаха – правителството на Орешарски излезе виновно!

Голяма суматоха е било в Министерство на енергетиката – как да признаят, че Големият брат иска отново да ни унизи, да си платим и да получава пари от това унижение и плащане от българска страна. Не е лесно да се признае такова нещо – боли... За това е била и суматохата как да се изготви прессъобщение за неудобното положение, в което за пореден път ни постави американска компания.

Никой не коментира, че Уестингхаус забрани да преговаряме с други компании за 7-ми блок

Никой не пое да коментира факта, че ще плащаме 1 млрд.евро да нарежем АЕЦ „Козлодуй” един ден. Тъжната съдба на тази централа я подготви Меглена Кунева, сегашен вицепремиер, която вместо да бъде изхвърлена завинаги от политиката, отново е във властта?!

Никой не коментира факта, че до 2024 няма да има нови блокове в АЕЦ-а, а той ни е единствен и друг няма.

Никой не коментира, че управляващите не знаят какво ще се случи след спирането на ТЕЦ-Варна.

Никой не коментира, че Румъния ще изнася повече ток към Турция през наша територия.

Иван Костов, един от разрушителите на БългарияНяма нужда от нови електроцентрали до 2025 г., пресметна лабораторията на Костов - той получава пари за това да съсипва енергетиката и много други отрасли в държавата и се справя успешно. "България не се нуждае от нови електроенергийни мощности", сочи прогноза за електроенергийния баланс на страната до 2025 г., изготвена от Лабораторията за управление на рисковете към Нов български университет с ръководител бившият премиер Иван Костов, съобщи БТА. Докладът беше представен днес от бившия депутат от ДСБ и енергиен експерт Иван Иванов в Българската стопанска камара.

Не стига, че ни натресе договорите с американските Марици, не стига, че същите тези Марици продават в пъти по-скъп ток на НК и НЕК е задлъжняла с милиони, ами сега Костов окончателно сложи кръст на електроенергетиката ни.

„България е изправена пред опасността през 2030 година да остане без ядрена енергия и да започнем да внасяме електроенергия. Ще отворя една скоба, ако се развиваме така, както в днешни дни, няма да има нужда внасяме нищо, защото няма да има за кой”. Това каза в предаването "Лице в лице" по bTV депутатът от БСП Таско Ерменков.

Това е истината, но кой ти мисли за 2030 година! В България политиците ни не са държавници, а хора за нечии интереси, „нечии”, но не и националните. До 2030 година токът ще поскъпва, защото без ток не се живее, въпреки, че „великият ум” на сегашното правителство Владислав Горанов каза: „Не винаги е имало ток”.

Изморих се да коментирам цинизма и арогантността на някакви хванати незнайно откъде хорица, удобни някому. Зная, че не са вечни, но съм наясно и че когато те си отидат от властта, България и ние ще бъдем още по-бедни и без надежда за нормално качество на живот. Никога не е било такова чудо!

 

Парламентът съществува формално – ГЕРБ изобщо не се съобразява с опозицията в Народното събрание – и управлява като режим, а не като правителство в парламентарна република

Продължение от 11 май

Как се реши и прокара зад гърба на парламента, синдикати и гражданство приемането на България в Евро+, как президентът Херман ван Ромпой каза, че се ангажираме с вноски на стотици милиони и няколко милиарда евро, заради това натискане България да е в пакта, а Борисов отрече, че ни чакат безумни плащания на вноски, и как ще спасяваме други държави – ние, най-бедните в ЕС!

Това е една мътна история, по която нещата се замазаха, в пресата бе отбелязано много малко и главно: се мълчи. Става дума за присъединяване на страната ни към Пакта Евро+, решение, които ще има непредвидими икономически и финансови последици за българите. Това Решение за присъединяване бе взето еднолично от премиера Борисов, в парламента се разгърнаха редовните словесени еквилибристики на Бойко Борисов на две заседания – а истински дебат така и не се състоя и не бе чут от нито един българин!

За какво иде реч: българският министър-председател си позволи най-скандално да пренебрегне народните представители и по взето лично от него и вероятно малък приближен кръг хора решение, което граничи със своеволие да подпише, че България се присъединява към Пакта Евро+! На заседание на правителството – Решението по присъединяването бе взето не в заседание, а на подпис...

След пет седмици очаквания и несъстоял се дебат – премиерът най-неочаквано са появи в парламента, дръпна една реч за това, колко е прав за едноличното си Решение по присъединяването на Пакта Евро+, а мнозинството послушно прие доводите му.

Дали се състоя дебат или не – така и не стана ясно. Чак след седмица от заседанието, когато сайтът на Народното събрание публикува стенограмата, вероятно ще се изясни точно какво се е случило в парламента. Прякото предаване по парламентарния канал от заседанието бе прекъснато без обяснения и гражданството бе оставено без да има възможност да чуе какво е е случило след речта на премиера Бойко Борисов – кой се е изказал, какво е казано по това скандално еднолично присъединяване – така и не бе дадена възможност да се чуе, въпреки че темата не представлява класифицирана информация...

И така, тръгваме по следите на събитията хронологично:

Ето как започна всичко по скандала с влизането на България в Пакта Евро+.   Министър-председателят Бойко Борисов се появи в парламента и уведоми народните представители, че отива в Брюксел и смята да присъедини страната ни към Пакта Евро+. /думите на Борисов цитирахме вчера в първата част на тази поредица – бел. Л. М./. Това съобщение на премиера Борисов бе изречено някак неочаквано, мимоходом, то бе по-скоро уведомление и няколко депутати от опозицията едва успяха да се включат с изказвания по проблема:

На 23 март, на заседание на Министерския съвет става ясно как е/не е прието Решението за присъединяване към Пакта Евро+:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

23 март 2011 г.

Заседанието започна в 10.25 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

===========================

Точка 34

Доклад относно одобряване на позицията на Република България за участие в редовното заседание на Европейския съвет, който ще се проведе на 24 и 25 март 2011 година в Брюксел

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на външните работи.

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми колеги, предлагам този доклад да се оттегли, защото след заседанието днес ми предстои среща с министър-председателя, министъра на финансите и управителя на централната банка, да го обсъдим, след което да го внесем отново на Министерски съвет.

БОЙКО БОРИСОВ: Желязков, имаме ли възможност приемането на тази точка да се направи в следобедните часове на подпис, защото искам да чуя и управителя на БНБ?

РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Да, можем да го направим.

БОЙКО БОРИСОВ: Искам да чуя мнението и на Иван Искров, и с министър Николай Младенов тогава да вземем категорично решение. Тази точка не се оттегля, а ще се гласува на подпис след съвещанието.

Запомнете тези думи на Борисов: “Ще се гласува на подпис след съвещанието...”

На 24 март, след задържането на така наречения банков обирджия в Сливен, премиерът Борисов се появи в парламента и ето какво се случи там:

Премиерът Бойко Борисов представи пред народните представители информация за Пакта за еврото, който ще бъде обсъждан на предстоящото заседание на Европейския съвет. В началото на изказването си премиерът съобщи, че е освободен и последният заложник от сградата на „Инвестбанк” в Сливен. Агенция “Фокус” публикува пълния текст на изказването на премиера.

Бойко Борисов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Просто понеже преди секунди завърши драмата в Сливен, ми докладваха, и последното момиче е пуснато и тъй като похитителят слуша Радио „Фокус”, сега, понеже го е страх да се предаде, да не го застрелят, ако ме чува, дал съм изрични указания, предаде ли се, така както законът повелява, дето се вика един шамар няма кой да му удари. Така че ако ме чува, да излезе, важното беше да освободи жените, така че сме поели пълен ангажимент в тази посока. Дано бъде така добър да се предаде жив и здрав.

Конституцията на Република България предвижда предварително информиране на Народното събрание и даване на отчет за предприетите от Министерски съвет действия само по отношение разработването и приемането на актове на Европейския съюз, изготвени от институции, участващи в законодателния процес на ЕС, Европейския парламент, Комисията и Съвета на ЕС. В тази връзка следва да се отбележи, че пактът за еврото, който ще бъде приет за обсъждане на предстоящото заседание на Европейския съвет, е по характера си политическо решение на политически орган, какъвто е Европейският съвет, а не законодателен акт на ЕС. Следователно министър-председателят няма задължение предварително да информира Народното събрание за позицията на Република България при обсъжданията в Европейския съвет. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда в член 113, алинея 2 единствено възможност за Народното събрание да провежда изслушване на министър-председателя относно представяне на позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет. В тази връзка следва да се има предвид, че няма задължение за министър-председателя да представи предварително пред парламента позицията на Република България за предстоящите заседания на Европейския съвет, а инициативата и преценката за провеждане на такова изслушване е на Народното събрание. Към момента няма внесено искане за изслушване по тези въпроси. Уважаеми дами и господа, с цялото си уважение към вас, знаете и по тази теми вече и на предишното питане дадох доста разяснения по въпроса. И повтарям, с днешното си идване заедно с финансовия министър и с външния министър, които и след това ще бъдат на ваше разположение, ако има нещо допълнително да се пита и аз самият това, което ще кажа, е да знаете за днешната ми позиция, която ще изразя пред Европейския съвет, да я чуете от нас тук, за да не се научава от медиите. И в същото време, ако има във времето, докато пътуваме, докато участваме там, мнения или нещо различно от това, което ще предложим, съответно да имаме готовност да го чуем. Затова и моите колеги са тук с мен. В Европейския съвет ще бъде разгледано и обсъдено политическото споразумение „Пакт за еврото +”. Очаква се държавите – членки на ЕС, да заявят позиции за неговата подкрепа.

Финансовата и икономическа криза през 2010 г. показа, че политическото управление на Европейския икономически валутен съюз има нужда от подобряване и заздравяване. Днес разбрахте, че и португалското правителство подаде оставка, тъй като актуализираният им бюджет не беше приет от португалския парламент. А вие знаете, актуализиран бюджет означава по-ниски разходи и по-малки приходи. Затова лидерите на страните от Еврозоната се споразумяха за „Пакта за еврото +”. Политическата договореност между държавите – членки на Еврозоната, и други страни от ЕС, които искат да се присъединят към еврото, целта е повече от координация на икономическите и финансови политики на страните членки, за да се повиши конкурентоспособността, заетостта и стабилността на публичните финанси. Според правителството на Република България не бива да остава извън този ключов процес на интеграцията в рамките на ЕС. Приемането на България в Еврозоната е дългосрочна цел, която ще осигури участието ни в процеса на вземане на важни за българските граждани решения. Става дума за икономическо управление и финансова стабилност за бъдещето на българското стопанство. Ако нашата страна подкрепи политическото споразумение „Пакт за еврото +”, България ще избегне опасните последствия от установяването на Европа на две скорости, от оставането встрани на общите интеграционни процеси в ЕС. От началото на европейския път на България ние винаги сме работили за това да приближим България в икономически план до богатите страни в ЕС, да наваксваме изоставането в жизнения стандарт, в конкурентоспособността на икономиката ни, да направим невъзможно безотговорното фискално поведение, да вкараме в строг ред публичните си финанси. Валутният борд беше спешна мярка, която беше наложена, за да се овладее хиперинфлацията, оставена от правителството на БСП и Виденов през 1996 и 1997 г. Днес обаче това не е достатъчно, България трябва да се впише в актуалните процеси в ЕС, част от които сме вече четири години. „Пактът за еврото +” е пътят България да се превърне в активен член на Европейската общност, на европейското икономическо семейство. Затова правителството реши, че Република България ще се присъедини към „Пакта за еврото +”. Час преди отпътуването ми за Брюксел съм тук пред вас, за да ви информирам и да обоснова пред вас защо взимаме това решение. Нашата подкрепа е принципна, като на държава, чието присъединяване към еврото предстои през следващите години. Част от нещата, които се предвиждат в политическата декларация на пакта, вече сме постигнали, а по другите имаме сходни виждания. България е сред страните с най-малък дълг в ЕС, въпреки кризата успяхме да не натоварим данъчно бизнеса и гражданите и към момента сме с най-ниските данъци в целия съюз. Българското правителство вече е подготвило национален план за финансова стабилност като част от общата си управленска стратегия. В него са залегнали мерките, които ще предложим в рамките на обсъжданията на „Пакт за еврото +”. А те са: повишаване на конкуренцията и ограничаване на влиянието на монополните структури, модернизиране на системите на образованието и науката, повече иновации, подобряване на регулаторна рамка и на бизнес среда, реформиране на пазара на труда, насочено към въвеждането на принципа на гъвкавост, съчетан със сигурност и поддържане на ниски данъчни ставки за труда, за да стимулираме заетостта. Осъществяване на пенсионна реформа, насочена към ограничаване на схемите за ранно пенсиониране и определяне на възрастта за пенсиониране съгласно продължителността на живота. Подобряване на фискалните рамки. По-добро и прозрачно управление на финансовия сектор.

По-голямата част от тези реформи и мерки вече са предприети от правителството. Искам да заявя и още нещо много важно. Времето, когато България казваше безкритично „да” на всичко, което се изискваше от нас, отмина. Ние ще отстояваме своите национални интереси ясно и категорично. Затова България ще дължи да запази своите конкурентни предимства. На първо място това са ни ниските данъци. Ще продължим да отстояваме независимостта на данъчната си политика и няма да допуснем пряко или косвено повишение на данъците. С това ще запазим привлекателността на България като място за инвестиции, както чуждестранни, така и български. Нашата цел е да повишим конкурентоспособността на българската икономика и да увеличаваме капацитета на България да догонва икономически другите страни – членки на ЕС. Трябва да сме наясно, че членството на България в Еврозоната няма да стане утре или другия месец, но присъединяването ни към политическата декларация за „Пакт за еврото +” е шанс, който ще направи възможността за бъдещото членство в Еврозоната реална. В противен случай аз съм убеден, че ако днеска ние не подкрепим този пакт, няма смисъл след това да отиваме и да кандидатстваме за Еврозоната. Днеска е моментът, в който се дават тези заявки. Политическата подкрепа, която ще заявим днес, ще осигури мястото ни в дискусиите и ще направи България част от решенията за завършването на общия европейски пазар и за бъдещите европейски икономически политики.

Уважаеми дами и господа, първата част, която прочетох, е становище на правната дирекция на Народното събрание, но повтарям, това е изключително важно политически. А днес много сме работили върху него, премерили сме и плюсовете, и минусите за това наше решение. И във финансовата, и във външнополитическата част. И аз съм убеден, че това е правилно решение. Разбира се, веднага след завършването на съвета по инициатива на Народното събрание съм готов отново да се явя и да ви информирам какво сме решили днес и утре в Брюксел. Благодаря за вниманието. Не приказвам много гладко, но това е заради кафетата, не е поради друга причина, да не ми изкарате и такова име. Благодаря ви.

Председател: Благодаря. Процедура.

Георги Пирински: Благодаря ви, уважаема госпожо председател, уважаеми г-н министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги. Г-н министър-председател, вие започнахте с процедурата, позовавайки се на това, че не предстои приемането на решения днес и утре със законодателен характер и се аргументирахте с пакта за стабилност като политическа декларация. Г-н министър-председател, аз вярвам, че вие знаете, че точка 1 от дневния ред на Европейския съвет не е само Пактът за стабилност, а е точка 1 – икономическа политика. И там са включени пет конкретни въпроса. Първият е приоритети на структурната и политиката за фискална консолидация, той също не е законодателен , вторият обаче е финализиране на решението за предложение за промяна на договора за функциониране на Европейския съюз. Това е пар ексаланс законодателен процес, въпрос. Третият въпрос е окончателно финализиране на шестте законодателни предложения на комисията във финансовата политика. Четвъртият е новият европейски механизъм за стабилност заедно със стабилизационния фонд. Петият въпрос е пактът за еврото. Следователно аз категорично не съм съгласен с вашата интерпретация, че нямате задължението другата седмица именно тук да се явите по силата на алинея 4-а от член 105-и на Конституцията и да дадете отчет за онова, което е извършила българската делегация на Европейския съвет.

Както сам съзнавате, тези въпроси са остро дискусионни, съобщенията са, че в Брюксел днес може да очаквате демонстрация, организирана от белгийските профсъюзи, където се очаква не по-малко от 15 хиляди души да участват и ще имате известни отклонения от маршрута, за да стигнете до залата на Европейския съвет. Приветствам готовността ви да се явите в Народното събрание, но не чакайте покана от Народното събрание. Имате задължението по Конституцията да внесете своя отчет. Предлагам, госпожо председател, изслушването на отчета или запознаването с отчета да бъде в режим най-малкото на изслушване, ако не на обсъждане с пълен обем време за тази процедура. Ето защо разчитам, г-н председателю, че ще внесете своя отчет още в началото на следващата седмица.

Председател: Благодаря, г-н Пирински. Както заяви министър-председателят г-н Борисов, той има готовност след приключване на срещата днес и утре в Брюксел да информира народните представители. Ако вие считате за нужно нещо да кажете допълнително...

Бойко Борисов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми г-н Пирински. Аз не случайно казах, че това е становище, което имам от правния отдел на парламента...

Председател: И то е само по отношение на пакта за еврото.

Бойко Борисов: Никога не съм имал претенции за корифей в правните въпроси, така че именно във връзка с вашия въпрос поисках да имам това становище, да ви информирам за това, което сме решили днес, и, разбира се, с удоволствие ще ви информирам и в следващите дни.

Георги Пирински: (...) се говори за отчет.

Бойко Борисов: Да, за отчет, в който ще ви кажа какво и как сме решили там. Живот и здраве, когато се прибера. А иначе аз съм убеден, че и протести да има, за да бъде Европа конкурентна на големите икономики в света, този пакт за стабилност трябва да влезе в сила. С протести нито ще изравним икономиките на Китай, на Индия, на Бразилия или на САЩ. Само с работа може да се постигне благоденствие. Благодаря ви.

И така, за да повдигнем завесата по темата, публикуваме онази част от двете стенограми от НС и заседанието на кабинета на ГЕРБ, когато е бил повдигнат въпросът за Пакта Евро+. Но за какво конкретно иде реч, ще цитирам коментара на икономиста Силвия Нешева в предаването на журналиста Велизар Енчев от 28 март, както и ще спомена, че след новината за личното решение на премиера Борисов за присъединяване на България към Пакта Евро+, от Синята коалиция,   икономисти, експерти и политици коментираха, че това присъединяване е едно ново загробване, падане на българския социален стандарт, и за страната ще има тежки финансови последици...

А ето как коментира в Дискусионно студио на телевизия СКАТ, икономистът Силвия Нешева това еднолично” вкарване на България в Пакта Евро +:

“В петък ние бяхме информирани от премиера Бойко Борисов, че ние ще се присъединим към Пакт Евро+. Пакт Евро + е едно ново споразумение, в което освен 17 страни-членки, които са в Еврозоната на ЕС, влизат и още 6 страни /България, Румъния, Дания, Литва, Латвия и Полша/. Европейският съвет заяви, че оставя отворена врата за неприсъединилите се Швеция, Великобритания, Чехия и Унгария/ да влязат, въпреки че те категорично заявиха, че няма да влязат!

Освен вноската от 300 милиона евро, България става гарант за 3 млрд евро и още толкова впоследствие, които също трябва да внесе. Това е една тежест, което ние българите ще поемем върху другите тежести /от високи цени, ниски заплати и пенсии, безработица - уточнението е на Л. М./...Обяснението е, че ние така гарантираме едно бъдеще, ако евентуално при нас се случи някаква финансова нестабилност... Най-лошото, което се случи е, че г-н Борисов и неговите сътрудници не го предложиха на обсъждане това споразумение, а това се представи като един свършен факт... Даже депутатите, когато той изчете това, което му бяха дали и не разбираше толкова – даже той си призна че не разбира, това, което чете, дори депутатите нямаха време да го осмислят, а само излезе в медиите, че Дянков и шефа на БНБ, Искров имат известни резерви...

Това е някаква задкулисна игра, която се разиграва пред нас, според мен, защото преди два месеца самият Дянков предложи някакъв пакт за стабилност , с антикризисни мерки, за излизане от бедността, то по-скоро е пакт за финансова НЕстабилност, в която предложи няколко доста драстични мерки. И този пакт беше подложен на обсъждане, и почти всички, даже СДС, което сега критикува този Пакт Евро+, и РЗС, и Атака го приеха, единствено БСП го подложи на коментар.

Г-н Дянков предложи в своя антикризисен план бюджетният дефицит да не надхвърля 3 процента – това означава да е по-малко от 3 на сто, 1,5-2, максимум 3, държавният дълг да не надхвърля 40 процента от БВП, преразпределителната роля на държавата да не надхвърля 37 процента от БВНП и съответно, когато се правят промени в данъчната система, да се гласуват с 2/3, т. е. с квалифицирано мнозинство, от парламента. Накратко, каво означава това:

Първо, бюджетният ни дефицит да бъде под 3 процента, за 2009 година той беше 3,8 процента, за 2010 година се очаква/данните не са излезли/ да бъде между 2,5 и 3 процента.

Т. е. ние трябва отново да се напъваме с някаква сврръхнепосилна данъчна дисциплина и с някакви рестрикции, за да държим този бюджетен дефицит под 3 процента. И още нещо – приемайки това със Закон, то ще бъде едно непосилно бреме и за следващите правителства, и ако следващото не е на ГЕРБ, това ще даде повод на Борисов да каже “Ето, те не се справят сега”. Това ще бъде един заложен подводен камък.

Другото, заложено в Пакта на дянков – държавният дълг да не надхвърля 40 на сто. Държавният дълг към януари беше 48 процента, докато на германия, Франция – държавният им дълг е над 60 процента, или малко под 60 процента. И ние трябва да се напъваме, да полагаме изъвсегашните усилия, още да стягаме коланите, за да поддържаме държавният дълг 40 процента.

Другото, което е още по-фрапантно и бе предложено от Дянков е преразпределителната роля на държавата да се ограничи до 37 на сто. Средната преразпределителна роля на държавата за ЕС е 50 процента. Т. е. това са разходи на държавата в бюджетната сфера... за Великобритания преразпределителната роля на държавата е 51 процента, за Швеция, за Дания – да не говорим, те достигат и до 57 процента. За Франция цифрата е 56 процента, значи, не стига дето сме най-бедни, ами трябва да положим свръхусилия, за да поддържаме 37 процента преразпределителна роля на държавата. Това означава съкращения на социални разходи в бюджетната сфера, спиране на ивестиции в държавата, а това дава отражение в здравеопазването, и образованието...

И искам да подчертая, че само като се спомена това нещо в Европа, всички синдикати се вдигнаха на протести, защото това означава по-малко социални придобивки.

Нашите синдикати или не разбират за какво става дума, или са подведени от заместничката на Дянков, г-жа Пенчева, която каза, че влизайки в Евро+ и приемайки Пакта на Дянков – ние ще станем по-устойчива, ще имаме по-висока производителност, заетост и така..едни хубави думи, от които всъщност не стана ясно, че това е един нов воденичен камък, финансов воденичен камък върху нашата шия...”

Защо Дянков го игра на несъгласен за Пакта Евро+, а пробутваше своя пакт за стабилност? Това е една плоска игра на финансиста, за да покаже и да ни убеди, че прави нещо си...

Защо правителството на Португалия подаде оставка – там кабинетът предложи бюджетният дефицит да е 2 на сто, и португалците видяха, че това ще е непосилно за тях и скочиха, което пък от своя странап ринуди правителството да си отиде...

Може би България е единствената страна не проведе дебат, никой не обясни как ще се отрази на страната ни уеднаквяването на данъчното законодателство на Европа с българското, как ще се отразят новите социални изисквания с приемането на Пакта Евро+.

Обвързването на трудовото възнаграждение с производителността на труда означава, че работодателите няма да имат мотивация да въвеждат нови производствени мощности. Заплащането ще си остане същото, въпреки че цените могат да растат.

Уеднаквяването на данъчното законодателство, координиране на данъчното облагане и въвеждането на една и съща данъчна ставка. Навремето бе въведен плоският данък, за да излезе сивата икономика на светло, но това не се случи – сивата икономика стана още по-сива, това не повиши и заплатите и всичко си остана, така както си беше.  Очакваните инвеститори не дойдоха, а напротив – последва отлив на инвеститори, и то в пъти. Сега, когато се задава уеднаквяване на данъчната ставка и българската се повоши – инвеститорите ще се махнат, даже вероятно ще го направят още щом са научили, че България се присъединява към Пакта Евро+...

Трябваше ли да се бърза за присъединяване към пакта Евро + и въвеждането на еврото в близко бъдеще?

Минималната пенсия в Австрия е 660 евро, а максималната е 2 500 евро. Дори за австрийците, приемането на еврото беше невероятен, икономически шок.

Какво тогава ни очаква, ако се приеме бързо еврото,

преди икономиката да е дръпнала, преди със съответните социални мерки да се гарантира един минимум?

Минималната пенсия дори не се доближава до минималната работна заплата от 247 лева, а всички знаем, че социалната пенсия е 140 лева. По селата получават едва 60-80 лева, не трябваше ли да се изчака?

Великобратиня не приема еврото на този етап, Унгария отказва да влезе в Пакта Евро+ и не иска да зависи в своята данъчна политика от Брюксел.

България е във валутен борд и това гарантира собствената ни валута, докато Румъния е без борд и там валуетата е по-колеблива.

Дания, Литва и Латвия се включват в пакта Евро+, защото са в чакалнята, в ЯРЕМ2, и те изпълняват критериите на ЕС и за тях не е проблем приемането на еврото.

Полша се включи в пакта Евро+, защото е сред двойкаджиите по макроикономически показатели, и там се разчита, ако банките фалират да има осигурена възможност за едно финансиране.

Българите са “отличници” защото се води една свръхрестриктивна финансова политика, за да може премиерът като се озове в Брюксел, да го потупат по рамото. А че сме с най-ниски доходи, че сме най-бедното население в ЕС, и по последни статистики и най-тъжното население в Европа.

Всъщност България плаща повече на ЕС, отколкото получава, а това изобщо не се вписва в логиката на положението ни и натиска от страна на премиера да влезем в Пакта Евро+.

Ето какво каза  Иван Костов за влизането в Пакта Евро+ в предаването “Денят започва” в БНТ на 30 март, два дни след коментара на Силвия Нешева и седмица след като премиерът Борисов уведоми парламента за намерението за вкара страната в този Пакт:

Водещ: Последен въпрос. Правилна ли е позицията на българското правителство да се присъедини към пакта за еврото?

Иван Костов: Не е правилна е позицията и единственият ми аргумент и той е много солиден, че тази позиция е взета въпреки негативното отношение, тоест отрицателния отговор на Централната банка и Министерство на финансите. Министър – председателят не може да вземе такова решение, ако позицията на Министерство на финансите и Централната банка е против. Това означава да не си дава сметка правителството и премиерът какво казва целият финансов сектор за рисковете пред влизането в пакта за евро. И в момента критиките съсипват от всякъде, но аз само от управленска гледна точка бих поставил въпроса. Огромен риск се поема да се тръгне срещу становището на Централната банка и Министерството на финансите. Всъщност кой е компетентния в страната по отношение на пакта за еврото, защото това не е пакт за еврото, а това е пакт за спасяване на страни, които нямат финансова дисциплина и се намират в еврозоната. България не е такава страна.

Водещ: Добре, благодаря ви за този коментар. Това беше лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов.

Не може най-бедната страна да плаща за грешките на другите,         така коментира приемът в пакта Евро+ депутатът Антон Кутев в интервю за радио “Фокус”:

Водещ: А, г-н Кутев, вашите възражения какви са срещу присъединяването на България към този пакт?

Антон Кутев: Пак ви казвам, присъединяването означава цяла серия мерки, едната от които, примерно, са ангажименти по отношение на данъчната политика на държавата, тоест, такъв пакт предвижда изравняване на данъчната политика на държавите, които да го подписали, което ще рече, че България, която, знаете, че имаме плосък данък, тоест, че имаме изключителни данъчни преференции за фирмите, които работят в България, трудничко може да остане по същия начин, нали, със същата данъчна политика, ако тя се присъедини към пакта. Всъщност, този пакт какво представлява – той представлява логика, богатите страни в Европейския съюз, които събират една огромна сума пари, около 700 милиарда, които да гарантират срещу провали финансовите системи на Европейския съюз. Тоест, Гърция, Португалия, Исландия, страните, които вече имаха проблеми. Тоест, какво се оказва – че най-бедната държава на Европейския съюз само, защото се е оказала в ситуацията да има стабилна финансова политика, сега трябва да започне да плаща за грешките на държави, които са се развивали безкрайно по-отдавна в европейското пространство. Тоест, това е, коeто е напълно недопустимо за нас.

Водещ: А дали чрез присъединяването ни към такъв пакт правителството не цели да даде и един знак на международната общност за стабилизиране на икономиката в България и излизането й вече на релсите на едно развитие към едни по-добри перспективи, дали не е пък това?

Антон Кутев: Такъв знак, за какъвто вие говорите, не може да даде. Това, което може да даде, е знак, за което и говореше министър-председателят през миналата седмица преди да тръгне за Брюксел, е знак за това, че ние имаме стабилна финансова система и че ние претендираме да влезем в еврозоната. Тоест, за това той беше прав, че ако ние сме тръгнали към еврозоната, ние е добре сега да приемем тези условия, колкото и тежки да са те. Само че условията, това е неговата мисъл, само че условията са прекалено тежки и аз твърдя, че той като министър-председател няма правото да взима нито едно от тези решения сам. Да, възможно е Народното събрание, в което така или иначе доминира ГЕРБ, да се събере и да реши, че в края на краищата тези условия са поносими за българите. Mинистър-председателят, поемайки ангажименти за над три милиарда евро инвестиции, бъдещи участия и гаранции на България, поемайки ангажименти за данъчната политика за оттук нататък, не за десетилетия, а завинаги, това са неща, не само за финансовата, за дефицити, за един куп неща, които са показатели в този случай, това са нещо, които просто не може да си позволи министър-председателят, защото той няма тези правомощия.

Следва продължение по темата

 

„Социалистическата партия е виновна за провала по отношение на кризата през 1997 г.”, каза президентът Георги Първанов по време на дискусия на тема „Доблест 2010 - 4 февруари през погледа на младите”, организирана от фондация Институт „Николай Добрев”, което определено ме изненада.

Социалистическата партия, както и повечето управлявали партии в последните 20 години има вина, но тя не е тази, за която споменава президентът Георги Първанов.

Амнезия или къса памет е причината за тези думи на държавния глава?

Няма да изследвам „забравата” на Георги Първанов, а ще припомня някои факти, които обясняват много събития от лятото на 1996 до зимата на 1997.

Още през лятото на 1996 година Жан Виденов като премиер заговори за въвеждане на Валутен борд, но днес на никого не му изнася да си спомни за това. Спомням си, че Надежда Михайлова – днешна Нейнски и Йордан Соколов, тогава се обявиха против Валутния борд. Даже Михайлова даде пресконференция по този повод.

В самата социалистическа партия мнозина и от опозицията на Виденов, и от подкрепящите го бяха против въвеждането на Валутния борд. Факт, който няма как да бъде отречен, тъй като свидетелите на тези събития са все още живи.

Истината е, че инфлацията, която принуди Виденов да подаде оставка от поста на лидер на БСП и от премиерското място бе изкуствено предизвикана и след това – неизвестно как овладяна – не от друг, а от Стефан Софиянски като министър-председател на служебното правителство.

„Изкуствено предизвикана” бе инфлацията и мои източници ми съобщиха, че заем от Световната банка е ибл изнесен на няколко транша, за да се сринат финансите на страната. По този факт всички мълчат – не обясняват даже как един икономист, със  специалност "Статистика" като Софиянски бе в състояние да овладее инфлацията, а обяснението би могло да бъде, че изнесените пари бяха върнати.

Освен това, голяма помощ в овладяването на инфлацията бе проведената от Иван Костов деноминация, с която мярка бяха ограбени българите. Само като пример ще кажа, че внесени суми в банките по жилища, от провеждащата се реституция – за една нощ останаха без три нули. Така цената на един тристаен апартамент и внесените по нея 13, 100 лева – се превърна в 13 лева и 10 стотинки!

Една от десетки хилядите потърпевши бях и аз – и от сумата за жилището ми, което бях изплатила и върнах на държавата, за да получа имот от дядо си – струваше колкото чифт маратонки!

Днес със същата цел се готви въвеждане на еврото, при което обоселият и мизерстващ български данъкоплатец отново ще олекне с много, много пари, субсидирайки държавата!

Като продължение на разследването на дните от 4 февруари 1997, следва и третата част от това разследване, съдържащо неизвестни факти и данни от събитията тогава.

3. Четвърти февруари - едно събитие - много истини

* Президентът Първанов сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите – на ръба на закона* Прокуратурата все още дреме

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник.

Ще се върна към периода 10 януари – 4 февруари 1997 година и следите, които оставя той. На 9 януари номинираният от левицата за министър-председател Николай Добрев дава първата си пресконференция, на която прави експозе с 4 акцента: благодари за доверието на партията си, обещава заедно с коалиционните си партньори и подготвени експерти да състави програма за действие, обещава да създаде силен екип и най-накрая съобщава, че е с амбицията с екипа и програмата да извърши радикални реформи в социално-икономическата сфера на базата на финансова стабилизация, преструктуриране, създаване на п редпоставки за оживление и растеж.

Това се случва на 9 януари 1997 година. Много важно е да припомня, че преди тази дата, на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента. Въпреки събитията, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и то ги прави смешни и ненужни. След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!? Тук вече е и манипулацията: под претекст, че се протестира срещу Виденов и кабинета му, които са в миналото, са организирани хора около парламента, които трябва в комплект с предизвиканата инфлация да попречат да бъде съставено правителство. Това е целта на опозицията, това са и средствата, които тя използва. И докато бъде получен мандат за второ правителство, както е по Конституция, започват протести против Виденов и правителството му. Президентът Желев бездейства и с това показва, че няма да изпълни правомощията си, като връчи мандат, тъй като неговият мандат на държавен глава вече изтича. Това е безвремието, в което се протестира срещу премиер и правителство, които е в оставка – предизвиканата инфлация качва безумно цените. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната. Това са събитията, чийто втори план остава без коментар.

Кабинетът в оставка се събира, за да умува как може да се заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат. Всичко е снимано, Ясно е кой е организатор.

На заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява на другарите си по партия:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

Добрев продължава и разговорите си с лидери на опозицията, както за вариантите за кабинет, така и за това ситуацията пред парламента да бъде овладяна. Ето какво признава той месеци след януарските събития:

“Към 8 часа на 10 ти /януари – бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира.

Нещо повече – президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.”

Тук Добрев пропуска, че Петров вече е поел ангажименти пред опозиционните лидери – нещо, което той тогава не подозира.

Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона

“Всички икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново соцправителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари."

- казва на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. След пет дена Добрев продължава за разкрива какво всъщност и защо се е случило пред парламента. Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения “черен петък”, онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. “24 часа”. Ето още от казаното тогава от Добрев:

“ Няколко пъти разговаряхме/с Костов – бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: “Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.”

Протестите вземат такъв обрат, че е известна и друга фраза, изпусната от бъдещия премиер Иван Костов към протестиращите в студените януарски нощи на 1997 пред парламента: "Я сега да ви видя, господа революционери, какво ще правиме?” Костов е смутен от внезапно покачения висок градус на напрежение, който се повишава от скока на инфлацията и изчакването на Желев.

Добрев изнася няколко месеца след погрома над парламента и още факти:

“Не такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: “Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите.” Той ми заяви: “Аз нося отговорност, оправяйте се вие”.... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента – бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: “Останете по местата си!”

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Това ли виждането на Георги Първанов за държавник?

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

Групировките и протестите

Националната политическа стачка, която обявява СДС окочателно разрушава договореностите, които са обсъждали Добрев и Костов. Добрев е толкова омерзен от лицемерието на опонента си, че пред близките си казва: “Иван Костов е лъжец!” След това прозрение нещо у Добрев се пречупва, стресът е силен и само след броени месеци заболява фатално. Така тръгва болестта му, която за две години го отвежда в гроба. Въпреки случилото се тогава, днес, 10 години по-късно Иван Костов признава, че Добрев се е отказал от мандата, за разлика от съшитите с бели конци версии на запътилия се към Европа Стоянов, според които той е бил човекът отказал да приеме мандата! Заслуга на БСП е в това, че от партията показаха, че Българската социалистическа партия не е в състояние да проведе необходимите реформите в страната. Те единствено предизвикаха тежка криза и разбраха, че не могат да управляват”, подчертава днес Иван Костов. - Но това разбра преди всичко Николай Добрев... Страната беше в национална стачка и беше блокирана, а единственият начин да се продължи напред, беше да се предизвика насилие и затова Добрев се отказа от мандата”, коментира в наши дни лидерът на ДСБ. По думите му е трябвало да се вземат хуманни решения и те са били взети от Николай Добрев тогава.

Тези твърдения на Иван Костов и версиите на Петър Стоянов за личен принос по предотвратяване на насилието в зимата на 1997 година влязоха в противоборство, като показаха една от причините за разделението на десницата. В нея едни пренаписват биографиите си, а други – съобщават фактите, такива, каквито са били. Ето защо погрешно би било да се обяснява, че БСП и СДС са влезли в конфликт по повод събитията януари-февруари 1997 година. Конфликтът е между ДСБ и СДС: реалността пред амбицията да се изписват значими биографии. На въпрос дали групировката “Мултигруп” е плащала за протестите, бащата на Илия Павлов обясни красноречиво следното:

“Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.”

Плащали са си на хората както трябва, не са създавали напрежение – но на кого са плащали и защо? Доколкото е известно: корпорациите са длъжни да плащат данъци, а в това признание на Найденов “плащането” не звучи точно така.

Не е имало изнудване за подкрепа, не е имало натиск за оказване на финансова помощ, но е имало “плащане на хора”.

На границата на лъжата прозвуча твърдението на Стоян Денчев, /бивш главен секретар на кабинета “Беров” – бел. Л. М./: “Аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...”

Всъщност истината за Денчев е, че той взе дейно участие в заграбването на държавния винен експорт и преминаването му в частни ръце. Амнезията на Денчев не му позволи днес да вдене и че в периода януари-февруари 1997 е имало предизвикана инфлация, която да подсили ефекта от обявената от опозицията национална политическа стачка. Той заговори направо за преодоляването на инфлацията – а как, с какви механизми – Денчев замълча!

В студиото на Нова телевизия водещите Лора Крумова и Коритаров бяха поканили Стоян Денчев, Павел Найденов, Красимир Райдовски на разговор за 4 февруари и групировките. Единственото, което стана ясно от този разговор, бе, че “Мултигруп” е финансирала политици още от 1992 година, че Денчев не “помни” предизвиканата инфлация, а единствено нейното “героично” преодоляване. В студиото бе критикуван Виденов, а протекциите на кабинета му и изпращането на Илия Павлов в Москва на преговори с “Газпром” като представител на властта – това бе удобно “пропуснато”.

Странно за предизвиканата инфлация не обели дума и Красимир Райдовски, а той би следвало да има представа от това, че бе предизвикана такава и, че бе преодоляна. Как, от кого – вече 10 години никой не смее да обясни.

В студиото на Нова телевизия беше казана и една истина, че събитията януари-февруари 1997 са били провокирани, за да се продължи преразпределението на икономиката. Днес 10 години по-късно е ясно, че това преразпределение включи приватизацията, която проведе кабинетът “Костов”, това преразпределение включи и игнорирането на мощни корпорации като “Мултигруп” и застрахователните компании на ВИС и СИК. И най-сетне: в студиото на Нова бе дадена оферта от Стоян Денчев към следващите управляващи за поредно влизане в политиката. “Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.”

Вярно е казаното от Денчев по отношение на премиера Станишев, но защо чак сега забеляза той колко зелен влезе в голямата политика днешният министър-председател? Този избор и присъствие са вече с година и половина давност! Защо досега Денчев мълча? Или и той е прегърнал максимата “Закъснялото изричане на неудобни, страшни истини, често ги прави безстрашни”.

И така: при получаване на мандата за второ правителство Добрев прави изявление, в което казва:

“Халът на държавата и на хората е такъв, че такова поведение /да се робува на теснопартийни интереси – бел. Л. М./ ще бъде най-малкото национално безотговорно... трябва да спрем да си играем на политика, на всекидневни митинги и разрушителни стачки. Пред нас се срива всичко – и веществените, и духовните ценности.

Трябва да спасим България, и то сега, и то веднага. Нека направим това чрез съгласие, разбирателство и сътрудничество. Противопоставянето и омразата сега са пагубни и самоубийствени за всички ни.”

Днес Петър Стоянов обяснява така събитията: “Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замеряше с камъни.”

В продължението следва края на тази история, с родените след 10 години лъжи за събитията

 

"Ще бъда президент на регионалното развитие и пътищата, ще дойда по регионите и ще се срещам с хората", заяви във вторник пред симпатизанти в Пловдив кандидатът за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев, недочакал балотажа, защото знае, кой брои бюлетините...

Така ще се сдобием с министър на регионалното развитие и пътищата, и президент на регионалното развитие и пътищата! Кой като нас!

След 23 октомври 2011 година и децата няма да се изненадат, ако чуят, че вотът е опорочен от управляващата партия ГЕРБ, която:

  • Трябваше от позицията на изпълнителна власт да организира протичането на гласуването без безброй нарушения на Изборния кодекс, сбъркани протоколи, припаднали, хаос, скандали;
  • Трябваше от позицията на законодателна власт да създаде такъв Изборен кодекс, който да не води до скандали и нарушения;
  • Трябва от позицията на извоювани важни позиции в съдебната власт да спазва и съблюдава закона.

Едва ли има председател на изборен щаб на друга партия освен ГЕРБ, който да обикаля като Дякона Левски страната надлъж и шир и да съблюдава как върви „подготовката” за гласуване, „предаване” на бюлетините и „броенето” им.

Когото и да спрете и попитате ще ви каже, че не знае името на друг председател на предизборен щаб освен това на полицейския министър Цветан Цветанов.

Успоредно с тези екскурзии, ГЕРБ-аджиите си повикаха еврокомисари, за да качат предизборен имидж и спретната повод да кацне у нас и прелетелия океана шеф на Сикрет сървиз.

Напазарувани бяха 62 рекламни агенции, и социологически такива, медиите – отделно бяха захранени, за да няма изненади.

И докато преди изборите всички опозиционни лидери се правеха на мъже и ни убеждаваха колко велики политици са, след вота, като че ли тона и омекнаха като детски бузки.

След като бяха стегнати редиците за вота и деня и нощта след него, дойде Часът на Голямата истина: лоша организация, която се виждаше с просто око и електронните медии нямаше как да я подминат, стотици хиляди нарушения, черното беше бяло, а бялото черно – това закони, спазването им в такъв важен момент, осигуряване на спокойно гласуване – се оказаха мит!

Лоша организация, тежки нарушения на изборния кодекс и непрофесионализъм на Централната избирателна комисия /ЦИК/ бяха главните проблеми, посочени от наблюдателите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/, Българския хелзинкски комитет /БХК/ и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Горките наблюдатели!

Те забравиха, че са дошли в страната, където абортът на мъртво роден плод в нашите географски ширини и дължини го определят като убийство на бебе! Или не бяха чували, че тук в България са виновни всички лекари, а невинни – всички семейни приятели и близки на единствено известния председател на предизборния щаб на управляващите – полицай №1, Цветан Цветанов!

Те бяха забравили, че в България задържат с опряно дуло на пистолет в главата на невъоръжени хора, пред децата им, въпросните наблюдатели май изобщо не бяха чули, че в страната ни са виновни всички освен Цветанов, който не дължи обяснение на никого за неразбории с имоти и консултации не неизвестни и още по-неназовани фирми!

Не е важно кой и как гласува – важно е кой брои гласовете!” ни завеща Джугашвили, който ако днес беше все още жив, би се поклонил на американо-българските стратези по провеждането на избори в България 2011 година.

От случилото се в след изборната нощ мога единствено да заключа, че Джугашвили-Сталин може да гълта праха на днешните изборни стратези, които подредиха как да протече вота на 23 октомври 2011 година.

Не знам защо Сталин е стигал до преброяване на бюлетините – у нас, изчезнаха 11 000 урни, които няма как да минат нелегално границата например...

У нас предизборно се агитираше в прав текст така: Избирате правилния кмет – получавате пари за общината

Избирате и гласувате за правилния кандидат – оставате на работа!

У нас демократично имаше изработени ЗАБРАНИТЕЛНИ СПИСЪЦИ!

У нас, който не успя да дочака много часовите опашки в столицата, за да предаде протоколи и чували с непреброени бюлетини си ги отнесе в къщи!

У нас се гласуваше разделно, но след това бюлетините се изсипваха като номера с боклука в един чувал!

У нас...но да дадем думата на Велизар Енчев за поне шест лъжи, които той констатира в след изборната нощ:

Конституционният съдия Димитър Гочев обясни, че е нарушен грубо изборния закон с удължаване на изборния ден с час, на места с два и повече от два.

Това, че законът е нарушен с това например деяние – може да се произнесе единствено и само Конституционният съд, в който Цветанов и ГЕРБ нямат свое мнозинство.

Тогава? Конституционният съд – няма да се произнася, въпреки че може да бъде сезиран от:

  • Президентът на страната;
  • От омбудсмана на страната;
  • От народни представители.

Нищо от горе изброените акценти не се случи... Защо?

  • Защото опозиционният лидер на минипартията ДБС, Иван Костов призова своите избиратели да подкрепят кандидатът на ГЕРБ за президент;
  • Защото Мартин Димитров изобщо не стигна до възможността да разисква евентуално касиране на вота, но затова пък държа тъпа, дълга и базсмислена реч, в която декларира, че лидерският пост в СДС не му е фикс идея!

Като чели някого го интересува това!

  • Остана Яне Янев, който обяви данъчните нарушения на Плевнелиев, а неговият кандидат си проведе комичната кампания под мотото: „Ще уволня Бойко”!
  • Янев отиде и в скандалната зала „Универсиада” с надежда да се омеша за реклама пред камерите – чул-недочул, че двама ГЕРБ-овски депутати били засечени противозаконно в залата!
  • На финала на тази поредна Янева оперета, полицията го прогони, а той намина при Борисов да му обещае своята партийна подкрепа, а Борисов от своя страна като поощрение го прати при министъра на финансите Симеон Дянков!

За разлика от мнението на лидера Станишев, кандидатът за кмет на БСП, Георги Кадиев настоя вотът да се касира, но след това изчезна?!

От третия ешелон в червената йерархия, така нареченият юрист в партията, Младен Червеняков обясни, че щели да поискат да се касира вотът, САМО ако нарушенията, констатирани след вота влияели на изборните резултати!

Твърдение, за което всеки студент по право би получил една голяма двойка!

Ами ако Червеняков не знае, че това няма никакво значение за искане за касиране на вота – то да върви да си връща дипломата в университета!

БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ – щом е нарушен реално законът, щом са налице изборни манипулации, и са налице свидетели, видео материали от нощта след вота – вотът може да се иска да бъде касиран!

Дали нарочно или спонтанно юристът Червеняков се обърка за това влияние, и не съобрази, че щом има нарушения в изборите – вотът може да бъде поискано да се касира! Така е според дебелите книги...

Екип на БГНЕС единствен засне присъствието в залата, където се преброяваха бюлетините и се вкарваха данните в компютри двама депутати от управляващата партия, ГЕРБ: Станислав Иванов и Иван Божилов. Потърсени да коментират своето противозаконно присъствие в залата пред в. „Дневник” депутатът Иванов обясни, че не е бил там, където на компютри са внасяни резултатите от предаваните от секционните комисии протоколи.

„То е едно общо помещение, но ние бяхме отзад във фоайето, където хората се струпваха, блъскаха се, караха се, носейки чувалите, както и отзад на изхода, допълни депутатът.

Въпреки това на разпространеното от БГНЕС видео от самата зала на няколко пъти се вижда, че Иванов обикаля и между компютрите допълва „Дневник”.

Второто му обяснение бе ”Помагам на бременна жена оставена сама да мъкне чувалите с бюлетините, друга - възрастна, която едва ходеше, също носеше два чувала, естествено е да им помогна и да взема чувалите...”

От ГЕРБ бяха принудени да обяснят: „Действително двамата депутати са били на мястото, но не в качеството си на народни представители, а като районни координатори на партия ГЕРБ!”

Според Изборния кодекс, достъп до тази зала имат само застъпници и наблюдатели. Само заради това изборите в София трябва да бъдат касирани!

Говорителят на ЦИК, Бисер Троянов обясни в кратко изявление пред камерата на БНТ, че представители на ЦИК са се намирали в залата, но са били там единствено, за да помогнат на Общинската избирателна комисия на овладее този хаос!

„Намесата на ЦИК беше единствено в ОИК, защото ВЕЧЕ Е ОБЛЕКЧЕН РЕЖИМА НА ПРИЕМАНЕ НА ТЕЗИ ДОКУМЕНТИ...” заяви Троянов в 12 часа по БНТ.

Това бе лъжа, тъй като в 21 часа вечерта в зала „Универсиада” хаосът продължаваше констатира Велизар Енчев, водещ в НТ СКАТ – а 24 часовият срок, предвиден от закона БЕ ИЗТЕКЪЛ!

„Вече няма такова натрупване на членове на секционни избирателни комисии, които да предадат своите секционни протоколи...” – ВТОРА ЛЪЖА!

„... създадена е по-добра организация” – ТРЕТА ЛЪЖА!

„... и продължава обработката на данните...”

„...нямаме изнасяне на чували и..някъде изваждането им – ЧЕТВЪРТА ЛЪЖА - /БНТ в друга своя емисия показа, че ИМА ИЗНАСЯНЕ НА ЧУВАЛИ и занасяне до домовете, за да могат хората да се освежат, да се нахранят и да се преоблекат!/;

...тези чували са били и в моторните превозни средства...нямаме притеснения от подмяна – категорично, това не може да се допусне – ПЕТА ЛЪЖА /условия за подмяна е имало!/...още повече, че членовете на секционните избирателни комисии са достатъчно отговорни, за да не допуснат това!”

За заканата от председатели на секционни избирателни комисии да бойкотират изборите

„Оправдана е една такава изнервеност,” така обясни реакциите Троянов – с изборния ден, последван от изборна нощ, и втори ден на чакане, опашки и хаос!

Всъщност ЦИК легализира изборните нарушения... вместо да се намеси и да ги признае.

За първи път цялата нация бе свидетел на грубо погазване на законността пред очите на цялата нация!

А уж Гочоолу и Дочоолу били заменени с членство в Европейския съюз!

Трябва ли да се касират изборите след всички тези нарушения?

Това искане за касиране може да се поиска само от политиците от опозиционните партии – но такова бе не поискано!

Повтарям: В деня след изборите, лидерът на партийката със затихващи функции, ДСБ на Иван Костов заяви на Борисов, че ще подкрепи техния кандидат на балотажа за избор на президент!

На 24 октомври деня след вота и огласените безброй изборни нарушения, лидерът на остатъците от СДС, Мартин Димитров не знаеше какво иска и какво трябва да каже за фрапиращите изборни нарушения!

На избори 2011 май ги стигнахме американците, не надминахме ги!

Извършилият грубо нарушение депутат от ГЕРБ, Стоян Иванов, заяви, че всички приказки и репортажи за груби изборни нарушения били бойкот на опозицията, която искала да опорочи изборите!

В интервю за bTV проф. Михаил Константинов припомни:

„Преди 11 години... в щата Флорида броиха 39 дни. Няма грешка, почти месец и половина броиха бюлетини. Накрая не ги преброиха, искам да отбележа, Върховният съд каза кой ще бъде президент – Джордж Буш-младши...

... Аз не напразно започнах с Флорида. Във Флорида броиха бюлетините 10 пъти за 39 дни. Всеки път преброяваха нещо различно и накрая съдът, за да спаси държавата, обяви край на броенето и назначи президент...”

Е, на избори 2011 в България, под благосклонния поглед на настанения в НДК американски посланик, Уорлик, изборните нарушения НЯМАХА ЗНАЧЕНИЕ!

Както досега, след две години живот в режима на ГЕРБ и Бойко Борисов – Сталин е бледа сянка и пример за тоталитаризъм с неговото прозрение, че не е важно кой и как гласува и кой брои бюлетините!

Опозицията, с изключение на ДПС се дръпна и рапортува, че ще даде своята подкрепа за ГЕРБ на балотажа!

Какво тук значи някаква си Конституция?

Да се приготвим за началото на вечния мандат на Бойко Борисов и неговия съратник – Цветан Цветанов!

Един ден ще разказваме на внуците си, че сме живели два пъти в режим на еднолична власт!

 
Министър Андреева трябва незабавно да си ходи, но и в Спешната помощ нещата са много зле
Министъра на здравеопазването Таня АндрееваЕдна млада жена умря на улицата докато е чакана линейка! Това се случи в столицата на европейска България посред бял ден! Проверката показа чудовищни факти:
Фалшифициран час на пристигане, лекарския екип на място не оказал никакви реанимационни дейности
Часът на тръгване и на пристигане на линейката в случая с починалата фотографка Елизабет Димитрова е преправен, е заключението на Изпълнителна агенция "Медицински одит".

Приемащите сигнали в Спешна помощПроверката бе назначена от министъра на здравеопазването д-р Таня Андреева, след като 40-годишната жена издъхна, докато чака линейка. От Спешна помощ отричат да са фалшифицирали документа и излязоха на протест във връзка с уволнението на шефа на звеното и заместника му.

Друга констатация, направена при проверката е, че не е било упоменато предварително, че от линейката е изваден животоспасяващият дефибрилатор.

Какво още е констатирано: пристигайки на място, медицинският екип не е оказал никакви реанимационни дейности на пациентката, каза Симеон Василев, директор на "Медицински одит". Той посочи, че това е огромна грешка на екипа, тъй като е било възможно жената да е била в състояние на клинична смърт.

Лекарката, която крещеше на близките на мъжа, заради когото бяха извикали линейкаВътрешният одит е констатирал също така много нарушения в цялостната работа  и организация на Центъра за спешна медицинска помощ в София. В Центъра работят 25 лекари без специалност. Във вътрешните правила за определяне на работната заплата в центъра не са включени много  дейности и контролни процедури, не се изготвят поименни разписания при промяна на началните  заплати и при промени в състава. Длъжностните разписания не отговарят на изискванията за структуриране на екипите. В доклада се допълва, че не са изготвяни реални разчети за изплащането на нощен и извънреден труд. Нивото на незаети длъжности също така е много високо и трайно.
След като станаха известни резултатите от проверката на Медицински одит, дойде и вестта, че лекарите от Спешна помощ са излезли на протест?!

Арогантната докторка от Спешна помощНе стига, че преди дни умря една млада жена заради грешки и безхаберие на звеното за Спешна помощ в столицата, не стига, че зрителите на тв7 видяха наживо и чуха как някаква побесняла докторка слиза от линейката и се кара на хората вместо да попита кой се е почувствал зле, не стига че въпросната докторка не прие никакви действия за пациента човека, който се бе почувствал зле, ами колегите на проявилите престъпна небрежност  излязоха на протест!

Вината на спешните доктори е, че не са взели необходимата апаратура, за да окажат помощ на задушаващата се жена. Вместо това станахме свидетели на мутренското поведение и език на лекарката, която слезе от линейката, отзовала се на следващия ден на сигнала за нуждаещ се от медицинска помощ неин съпруг!?

"Вие сте срам, защото сте еничарска телевизия", крещеше докторката, извикана да помогне на съпруга на починалата фотографка - тук можете да видите и чуете скандала с докторката

Лекарката, която не си каза името, но крещеше и обиждаше наред„Викайте полиция, вие сте мутренска телевизия!” това бяха крясъците на разбеснялата се докторка пред близките на мъжа, на когото бе прилошало и телевизионния екип.

Съпругът на 40-годишната фотографка Елизабет Димитрова, която почина в понеделник вечерта, почти припадна в студиото на ТВ7. Той заедно с близки на Димитрова беше поканен в телевизията, за да коментират случая с фаталното забавяне на Бърза помощ.

Вярно е, че в столичната медицинска помощ има недокомплект на лекари, медици, оборудвани линейки, вярно е, че условията им на труд не са леки, вероятно е вярно и че заплащането им е недостатъчно, но трябва ли заради това да умират хора по улицата в столицата на европейска България?

Иван Костов - един от виновните за съсипване на здравеопазванетоКой съсипа здравеопазването като превърна лечебните заведения в търговски дружества, а здравеопазването - в рекет и риск – правителството на Иван Костов.

Кой източи близо два милиарда от Резерва на здравната каса – правителството на Бойко Борисов и персонално финансовия министър Симеон Дянков!

Защо протестиращите не обелиха и дума за липсващите милиарди и провалените пишман политици? Защо никой от протестиращите лекари не поиска да се върнат парите от Резерва на здравната каса, защо никой не потърси сметка на цитираните по-горе политици?

Лесно е да зарежеш пациенти в рискови здравословни ситуации и да излезеш на улицата, за да протестираш и даваш интервюта на различните телевизии – трудно е да се държиш адекватно и да потърсиш сметка на виновните за тежкото положение на здравеопазването.

Линейките на Спешна помощ, които са малко с недокомплект от лекари и оборудванеКрещящата докторка, която слезе от линейката се държеше арогантно и грубо, езикът й бе подобен на езика на лидера на ГЕРБ – тогава какво да очакваме от такива медици? Да се борят за живота ни, да ни спасяват? Оцеляването в ръцете на такива лекари е въпрос на късмет и Божа намеса...

Да си убил с безхаберието си и липсата на професионални умения да реагираш адекватно като отидеш подготвен с апаратура и навреме – това вече се превръща в синдром на Спешната столична помощ. Резултатът е – умиращи по улиците или в дома си граждани, без каквато и да е вина за гафовете на медиците от Бърза помощ.

Къде бяха досега нарочените за уволнение двама ръководители на Спешна помощ да се явят в телевизионните студия и да кажат какво се случва в тяхното звено? Защо досега мълчаха за липсващите лекари, линейки, оборудване, а чак когато са на път да се озоват на улицата – предизвикаха протести.

Казват, че лекарите били интелигентната част от населението на една държава – като се върна назад и си спомня какви министри имахме в годините на преход, какви закони подкрепиха, как мълчаха за откраднатите пари от Здравната каса започвам силно да се съмнявам в интелигентността на някои от медиците ни, издигнати по партийна линия, изпълняващи партийните повели.

Да лекуваш е въпрос на висок професионализъм, етика, морал и хуманност към страданието на пациента – качества, които липсват в немалка част от съсловието на здравните работници.

Добре е, че парламентът прие законодателни мерки срещу нападенията на лекари, но къде са законодателните мерки за модела на здравеопазване, къде са законодателните мерки спрямо шофьорите, които не отстъпват път на линейките?

Да отидеш при рисков пациент и да не си направиш труда да го  прегледаш, реанимираш, да не направиш най-малко усилие да му помогнеш и го върнеш към живота – какво е това освен убийство?

Министър Таня Андреева трябва да си отиде – незабавно, в това няма спор, но нека си отидат и медиците, които са бездушни към страданията и рисковите състояния на който и да било български гражданин!

Най-лесно е да излезеш на улицата за протест, загърбил вината си за нечия ненавременна смърт – по-трудното е да останеш и да се бориш с всички възможни средства за спасението на човешки живот!

По-трудно е, и е въпрос на морал и професионална етика.

 

Добро утро, Станишев!

Добро утро, Костов!

Добро утро опозициятаааааа!

Ден след проведен първи тур за местни и президентски избори може да си запишем и подчертаем дебело следния извод:

В България ГЕРБ е законът – опозицията, в лицето на десните е спомен!

А лидерът на социалистите е крайно време да си стяга багажа и освобождава поста на „Позитано”, след като го интересува само личното оцеляване на лидерския пост!

Причина за това Станишев незабавно да си върви е фактът, че ВЪПРЕКИ НЕГО – избирателите му се консолидираха на места и подкрепиха кандидатите на столетницата!

В момент, когато Станишев обикаляше като екскурзиант страната и внимателно критикуваше управляващите,

без да подкрепи кандидати като подложения на полицейска репресия – Гуцанов,

без да подкрепи кандидата за кмет на София – Георги Кадиев, като го остави сам да говори за корупцията в общината и предлагания подкуп някога от действащи ГЕРБ-аджии днес на Плевналиев,

Стигна се дотам, червен депутат като Петър Курумбашев да замълчи по скандала!

Станишев се покри без да възроптае срещу безцеремонната отявлена арогантност на премиера, който си позволи да обижда депутат от партията му;

ГЕРБ се вихреше и си написа домашното за вота!

Въпреки Станишев, единствено заради тежката социална обстановка в страната – кандидатите на БСП успяха на спечелят и си осигуриха балотаж в много градове и селища.

Въпреки Станишев!

На 24 октомври, в деня, в който съдбата поднесе на тепсия възможността на опозицията да иска касиране на изборите на десетки, ако не и стотици места в страната, лидерите на опозиционната партия БСП сколасаха чак в ранния следобед да дадат пресконференция за безбройните изборни нарушения и възможността да се иска касиране на изборите.

На забавената с часове пресконференция, лидерът на червените Сергей Станишев, загладил напоследък косъма, даже не си направи труда да се появи – дали в момента сменяше памперси или наблюдаваше пълненето им от щерка му, това никой не знае пък и не се интересува. Скандалното в случая е, че от района на зала „Универсиада” /квартала на майката на Станишев/ бе видно и за слепите как по коридорите на спортната зала се ритаха чували с непреброени бюлетини от софийския вот, изнервени председатели на секционни комисии чакаха с часове на опашка да предадат чувалите с непреброени бюлетини или пък други, си ги отнасяха в къщи, докато дойде техния ред!

Докато Станишев си играеше на криеница, третият ешелон от БСП Антон Кутев и Младен Червеняков /а не например стоящите по-високо в соцйерархията Катя Николова и Евгени Узунов/ дадоха смешна пресконференция, на която съобщиха боязливо, че не е ясно дали трябва да се иска касиране на изборите?

Явилият се пред журналистите дует Кутев-Червеняков мънкаше, говореше неясно, не си направи труда да обясни къде е лидерът на столетницата в това време!

„Това дали ще искаме касиране на изборите е въпрос на по-нататъшен анализ и обработка на резултатите от изборите....

... „Нямаме съмнения, че ще има искания за касиране на изборите на много места в държавата”, каза пред журналистите Кутев.

На въпрос - дали БСП ще поиска касиране на изборите, от партията отговориха, че искането за касиране е сериозна крачка и трябва да е добре обоснована.”

Това казаха социалистите на пресконференцията си, което бе по-скоро поздрав за изборната „победа” на ГЕРБ, а не протест, гняв и закана за касиране!

Другият гаф на социалистите бе, че те отхвърлиха протегната десница на ДПС за подкрепа в балотажа за избор на президент:

„Ясно е, че категорична подкрепа на първи тур от ДПС не сме имали. А дали ще имаме на втори тур - важно е да имаме подкрепа не от страна на ДПС, а от страна на всички граждани”, каза представителят на третия ешелон Антон Кутев, въпреки че вечерта на изборния ден кандидатът за президент Ивайло Калфин заяви точно обратното!

Странно е един добре запознат със случващото се в Столична община Кутев да хукне да проваля вече заявена подкрепа от ДПС за балотажа за БСП-кандидатите, а в същото време, същият „смелчага” трети ешелон Кутев, да си трае за скандалите от зала „Универсиада!”

Единственият начин да се реагира на категоричната изборна победа на ДПС в Кърджали бе, сделката със Станишев да продължи в осигуряване на ДПС-подкрепа за Калфин и Данаилов чрез ГЕРБ-овска интрига!

На 23 октомври в 22 часа вечерта, София се сдоби с обявен от министъра на полицията кмет, преди да са приети и преброени бюлетините на избирателите софиянци!

По закон резултат се обявява от Общинска избирателна комисия, а не от вътрешен министър и предварително!

Случилото се в София е ОЧЕВАДНО и огромно изборно нарушение, свързано с опашки, непредадени чували с бюлетини, и непреброени бюлетини, да не отварям дума, че в столицата гласуват над милион избиратели!

Самата Фандъкова, която нямаше как да не е наясно, с факта, че преброяването на повечето от половината бюлетини не е преключило, побърза да благодари за доверието на избирателите, което няма как да узнаем дали е дадено или не!

С една дума: вътрешният министър и главен организатор на вота Цветан Цветанов игра ва банк като предварително огласи тази толкова важна изборна „победа” за партията му! Оттук нататък, който и да броеше бюлетините във всички случаи трябваше да потвърди тази „победа”!

И в тази скандална ситуация опозицията си взе поредното хапче приспивателно и не реагира на очевадното манипулиране на вота!

В същото време от ДСБ обявиха, че ще подкрепят Росен Плевналиев на балотажа!

На кое отгоре – питам аз?

В часове когато в коридорите на зала „Универсиада” гневни, недоспали хора мъкнеха или ритаха чували с непреброени бюлетини от столичния вот, Станишев се покри, а Костов обяви, че ще подкрепи ГЕРБ на балотажа за президентския избор!

Сделка или не?

Как трябва да определим това поведение на Сергей Станишев и Иван Костов ние, редовите избиратели, защото няма логика лидери на политически партии да се боят да възроптаят срещу крещящите изборни манипулации, спретнати под благосклонния поглед на властимащите?! Нали все още не сме Северна Корея, нали все още не се връщаме към тоталитаризма?

Не твърдя, че каквато и да било жалба би минала във Върховния административен съд, след като негов председател е човек на министъра на полицията Цветан Цветанов, но незабавен опит да се касират изборите, бърз и своевременен сигнал към избирателите и посланиците от страните-членки на ЕС от лидерите на опозиционните партии би бил полезен и достоен отговор на безпардонната арогантност на властимащите да ни навират в очите един предизвестен вот и по този начин  да се подиграват с гласовете на няколко милиона български избиратели.

На 24 октомври сутринта, на едно място в родината се обособи зона, забранена за журналисти и други...

Къде бе това място и защо бе създадено?

Как започна всичко:

Премиерът Бойко Борисов пред журналисти след гласуването си в Банкя

23 октомври 2011

.....................................................

Репортер: Г-н Борисов, до какво ще доведат гафовете днес, през днешния изборен ден?

Бойко Борисов: Моля, не ви разбрах?

Репортер: До какво ще доведат гафовете през днешния изборен ден ...

Бойко Борисов: За кого говорите?

Репортер: Примерно за купуване на гласове, за по-голям брой застъпници.

Бойко Борисов: Къде това?

.....................................

Бойко Борисов: ... сега кацнах и не знам дори за какво говорите, но това не може да се отрази на вота. Безспорен е фактът, че нашата работа през тези две години се оценява много високо от българите днес.

Ни чул, ни видял – имаше такава комедия...

В минутите на противозаконно удължено време за гласуване с два часа, министър-председателят ни бе в родния Банкя и изпълняваше инструкциите на своя партиен авер, Цветан Цветанов да гласува и да се прави на ударен!

Всичко вървеше като по ноти до момента на пресконференцията на управляващите от ГЕРБ, когато мозайката на полицай №1 Цветан Цветанов се разпадна! Как се случи това – в подредените и кратки издекламирани изказвания на Цветанов, пълни с клишета, с тон на умиращ, изтощен пациент, Плевнелиев изръси думичките си.

Веселбата започна когато Бойко Борисов взе думата и се оплака... от прекален медиен интерес към личността му:

Бойко Борисов: Уважаеми колеги, Ваши превъзходителства, опоненти, всички, които ни гледат. Тази практика не е много добра. Днеска на два пъти, това ни е за трети път, повтаряме едно и също нещо и трябва да се правят изявления, но явно в битката за ефирно време между медиите, няма правила. И сме принудени едно и също нещо да го повтаряме по два или три пъти...

Илияна Беновска шокира „победителите” от ГЕРБ с неудобни въпроси

Най-интересното от изборната нощ от пресконференцията на ГЕРБ бе серия от въпроси на журналистката Илияна Беновска, които въпроси оставиха с увиснали ченета шефовете управляващата партия. Ето тези въпроси, които се превърнаха в събитие от изборната нощ:

Водеща: Втори микрофон – Ирина Цонева, БНТ.

Илиана Беновска: Извинявайте, преди малко избухнах, защото има ред. Ние не сме слуги, които чакаме по пет часа... Севдалина...

Водеща: Госпожо Беновска, разбирам вашата претенция, но списъка...

Илиана Беновска, радио „К2”: Не, няма претенция. Има желание, има свободни медии.

Водеща: Може ли да дадете думата на БНТ?

Бойко Борисов: Добре, нека да каже, да, и кажете, сбутахте се на опашката и кажете.

Илиана Беновска, радио „К2”: Мога да дам думата на всеки един. Нашата дума няма значение. Господин Борисов, аз се присъединявам към вашето желание да има ред в медиите, наистина, честно и след като обаче 24 месеца вие не го установявате, не направихте нищо за тези медии да има начин да се финансират не задкулисно и не чрез банки и други начини. Аз сега ще попитам президента и вицепрезидента, госпожа Попова и господин Плевнелиев, и особено госпожа Попова като юрист – какво ще направите първо законово и като действие ефективно, така че медиите в България наистина да започнат да работят по норми, които са съвременни, госпожо Попова, вие много добре знаете какво искам да кажа и да осигуряват наистина открито и прозрачно финансиране, за да има онова, което ви обвиняват, че няма в България – свободни медии, не слугински, не услужливи медии?

Росен Плевнелиев: По отношение на медиите...

Илиана Беновска, радио „К2”: И само още нещо, искам да пожелая на госпожа Фандъкова най-искрено и сърдечно, госпожо Фандъкова, наистина вдигнете завесата заедно с господин Иванов и онова, което ви упрекваха, че има корупция в общината, разкрийте го да видим дали наистина е така. Желая ви успех. Извинявайте, господин Плевнелиев, искам да чуя наистина отговора – какво ще се направи ефективно българските медии да работят свободно, не под диктата на СЕМ и КРС, по стар закон, а печатът да се вихри, както намери за добре с държавните пари, много добре го знаете?

Росен Плевнелиев: България адаптира и приема абсолютно всички европейски норми, включително и в темата с медиите – това, което ние може да направим, като министър го правих, анулирах абсолютно всички договори, които министерството беше подписало, давахме равен достъп до равна информация на всички медии. Ето и сега по отношение на изборите ПП ГЕРБ е тази, която подписа споразумение включително не само и със Сметната палата, но и с организация „Прозрачност без граници”. Ние не крием нито един лев от всичко, което плащаме по отношение на тази скромна кампания, която водим в рамките на бюджета. Така че, когато всички политици зададат посоката, аз питам защо БСП не подписаха подобно споразумение? Защо те не подписаха, за да може да се види по какъв начин и как правят тези избори. Ние нямаме какво да крием. Когато повече партии, повече политици разсъждават по този начин, аз мисля, че вие няма да имате никакви притеснения. Благодаря ви.

Илиана Беновска, радио „К2”: Не чувам какво ще направите, господин Плевнелиев, кажете конкретно какво ще направите? Това го чуваме 24 месеца. Господин Бойко Борисов и Министерския съвет 24 месеца на бюрата им лежи европейската практика за финансиране на медиите чрез конкурс и никой не си помръдва пръста, лично аз съм я превела и съм ходила, на пет заседания съм викана за това. Какво ще направите наистина, ясно, открито и честно, за да има България свободни медии, а не медии, които са субсидирани от една страна, от други са на рекламни договори от ваши министерства, от трето – разполагат с кой знае какви пари? Моля ви, не ви питам наивно, излезте извън официалността на тази банка, кажете. Аз съм създала едно политическо радио с кръв и пот. СЕМ иска, и аз ще дам пресконференция утре-други ден, да ми събере 50 хиляди за несъществуващ лиценз.

Водеща: Госпожо Беновска, много ви моля дайте пресконференция тогава, където искате вие.

Илиана Беновска, радио „К2”: Не, няма да говоря, Севдалина, това е важно. Когато се превърне човек в чиновник...

Водеща: Това е наша пресконференция, не е пресконференция на „К2”.

Илиана Беновска, радио „К2”: Това не е ваша пресконференция. Ние сме ваши избиратели. Това е наша пресконференция. Съгласна съм с господин министър-председателя, но не го разпознавам като човек, който да иска да направи медиите в България свободни и независими. Моля ви, отговорете ми, господа президент и вицепрезидент госпожо, какво ще направите ефективно. Вие сте мажоритарни избраници, вие сте гражданското общество?

Росен Плевнелиев: Това, което ефективно ще направя с вас, е да не, да не влизам в спор пред милиони български граждани и хиляди медии може би за проблем, който не е толкова системен. Задачата на един президент е да решава генерално казуси, модели, процеси. От тази гледна точка...

Илиана Беновска, радио „К2”: Генерално ви питам. Не омаловажавайте въпроса.

Росен Плевнелиев: От тази гледна точка считам, че в България има свободна конкуренция, в България има достатъчно много медии и в България има ясни правила, по които те работят. Благодаря ви.

Илиана Беновска, радио „К2”: Сериозно.

Водеща: Микрофон три, Диана Радева.

Лъснаха като на длан готовите фрази, кухите изречения, безсмислените изрази-клишета, безсилието на властта да дава смислени отговори по важни за свободата на словото въпроси.

Пресконференцията на ГЕРБ беше познатото бля-бля и нещо смислено и значимо.

Режимът на ГЕРБ си осигури предизвестена изборна победа в столицата, най-арогантно демонстрира и обясни, че черното е бяло и бялото е черно:

По темата за зле организираните и проведени избори

Ще припомня думите на Борисов в Банкя, с които започнах:

Репортер: Г-н Борисов, до какво ще доведат гафовете днес, през днешния изборен ден?

Бойко Борисов: Моля, не ви разбрах?

Репортер: До какво ще доведат гафовете през днешния изборен ден ...

Бойко Борисов: За кого говорите?

Репортер: Примерно за купуване на гласове, за по-голям брой застъпници.

Бойко Борисов: Къде това?

.....................................

Бойко Борисов: ... сега кацнах и не знам дори за какво говорите, но това не може да се отрази на вота. Безспорен е фактът, че нашата работа през тези две години се оценява много високо от българите днес.

Дясното умря ден след вота на 23 октомври. Почина в мига, в който Иван Костов обяви на избирателите си, че ще подкрепи кандидат-президентската двойка на властта „Плевнелиев-Попова”!? с аргумента, че не може да подкрепя двойка, която е от БСП и има подкрепата на Доган!?

Т. е. за Костов е за предпочитане цялата власт, на няколко институции да се съсредоточи в ръцете на Бойко Борисов, отколкото тя да има алтернатива.

Доживяхме да чуем от Ахмед Доган кое е важно за България и националните й интереси, изявления, които говорят за огромната интелектуална разлика между лидера на ДПС и един Цветан Цветанов, Иван Костов, Мартин Димитров, Сергей Станишев и Росен Плевнелиев. Ето пресконференцията на ДПС, единствената от изборната нощ, на която се чуха доста смислени доводи, показано бе как трябва да се държи един съвременен политик – поучително е.

Жалкото е, че другите български политици не си направиха труда поне да си водят бележки от чутото:

{edocs}23-10.isbori.doc,600,400,link{/edocs}

Добро утро, Станишев!

Добро утро, Костов!

Добро утро опозициятаааааа!

Кое избирате: цялата власт в ръцете на Борисов, или цялата власт в ръцете на Борисов?

 
Начало Предишна 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla