Tag:израел

Изявления и факти за атентата си противоречат година по-късно

Секунди след взрива на СарафовоИзключително подготвени са били атентаторите, извършили терористичния акт на 18 юли миналата година в Бургас, каза вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на пресконференция на МВР, въпреки че една година по-късно разследването продължава?!

„Атентаторите умело са прикривали самоличността си, маршрутите си и намеренията, които са възнамерявали да направят”, каза още Йовчев пред репортери.

Цветлин Йовчев - министър на вътрешните работиВътрешният министър заяви, че няма промяна в българската позиция за извършителя на кървавия атентат. Относно участието на Хизбула министър Йовчев каза, че има ясни следи, че групировката стои зад атентата, но всичко останало зависи от продължаващото разследване и експертизи. Министърът допълни, отново по повод Хизбула, че има информация от международния обмен, която потвърждавала направените до момента заключения на експертите.

В Бургас, в деня на годишнината от този кървав акт, министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев заяви, че има ясни следи, които казват, че „Хизбулла” седи зад атентата в Бургас. Той допълни, че тези, които са подготвили и провели атентата, са действали изключително професионално на наша територия.

Атентатът, извършен на 18 юли 2012 година на летище „Сарафово”, бе най-смъртоносният терористичен акт срещу израелски граждани в чужбина след 2004 година и първият, извършен в страна от Европейския съюз.

Загинаха петима израелски туристи и българският шофьор на групата, а 30 души бяха ранени.

Година по-късно, по отношение на изявленията на вътрешни министри не се забелязва разлика в твърденията, въпреки че изявления и факти за виновник за трагедията на паркинга на летище Сарафово преди година засега си противоречат.

Изявленията – Цветан Цветанов, Цветлин Йовчев за Хизбулла

Цветанов изрича сакралната фраза за Едва ли има българин, който да не е чул самоличното изявление на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов на 5 февруари 2013 година след заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента /КСНС/, че може да се каже, че е налице „обосновано предположение” за съпричастие на Хизбулла в акта преди година на летище в Сарафово.

Как така без да установим името на дадено лице, поръчители и извършители обявихме името на групировката? Министърът на вътрешните работи постави пред свършен факт КСНС и обвини военното крило на „Хизбулла” за атентата в Сарафово!

Да не припомням, че ден преди заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, израелски и американски медии обявиха какво ще се случи на това заседание?!

„Очаква се българският вътрешен министър Цветан Цветанов да представи дългоочаквания доклад на София, в който се посочва кой е отговорен за терористичната атака в Бургас на 18 юли 2012 година, при която бяха убити петима израелски туристи и български шофьор на автобус”, написа израелският вестник „Джерусалем пост”.

Не резултатите от разследването, а да се посочи кой е отговорен за атентата написа изданието!

Година по-късно никой все още не е запитал, а защо българските спецслужби и бившият министър на вътрешните работи не са обърнали внимание на сигнала от Кипър след терористичен акт там, че се готви такъв атентат и в България?!

Подробности от разследването бяха съобщени на израелските власти по време на еднодневното изненадващо посещение на българския външен министър Николай Младенов в Ерусалим допълни изданието своята предварителна информация, като опроверга самият Младенов, че уж не бил занесъл в Израел предварителния Доклад за атентата в Сарафово!

От своя страна „Уолстрийт джърнъл” съобщи предварително, че България ще обвини „Хизбулла” и Иран за атентата в Бургас!

В публикацията си изданието уточни: „Очаква се българското правителство да представи доклад от разследването на бомбения атентат в Бургас, в който да обвини ливанската шиитска групировка „Хизбулла” и нейния съюзник Иран за терористичната атака през миналото лято, при която бяха убити петима израелски туристи”.

Трето издание, „Ню Йорк таймс” също обяви предварително: Европейците очакват доклада за бомбения атентат в България”.

В публикацията си преди заседанието на КСНС в София, „Ню Йорк таймс” изтъкна, че „Среща на висши правителствени чиновници и представители на службите в България може да има огромни последици за отношенията на Европа с ливанската групировка „Хизбулла”. Все повече се увеличават очакванията за това, че българските власти ще потвърдят, че има връзка между „Хизбулла” и самоубийствения атентат през юли 2012 година, при който загинаха петима израелски туристи и български шофьор на автобус, а десетки други бяха ранени.”

На фона на тези предизвестени резултати на авторитетни издания от САЩ и Израел, в София се случи нещо твърде странно: за първи път Докладът, който предстоеше да бъде разискван, не беше раздаден на участниците в заседанието при президента! А това бяха два Доклада за атентата в Сарафово, като темата бе обявена по следния начин: „Рискове и заплахи за националната сигурност, произтичащи от военно-политическата обстановка в Близкия изток”. Очакваше се да ги представят министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов и външният министър – Николай Младенов.

Какво се оказа: пред „Ню Йорк таймс”, говорителят на президентската канцелария Веселин Нинов съобщил на изданието, и то преди заседанието, че се очаква, вътрешният министър Цветан Цветанов да обяви резултатите от разследването на атаката в Бургас.

Така бъбривостта на един президентски чиновник и Цветановото обосновано предположение дадоха повод на редица заинтересовани държави, сред които САЩ, Израел да заяват, че едва ли не българската държава била дала доказателства за това, че Хизбулла стои зад този акт?!

Оказа се, че американски представители "очаквали" "информирано" българските следователи да свържат радикалната групировка „Хизбулла” с терористичната атака в Бургас на 18 юли 2012 година?!

Тук е мястото да припомня, че две седмици преди КСНС Цветанов направи в Брюксел предварителен брифинг за взрива пред колегите си от страните-членки на ЕС. Няколко дни по-рано българският външен министър Николай Младенов пристигна в Израел и информира премиера Бенямин Нетаняху за заключенията от разследването.

Какво имахме дотук: Младенов заминава за Израел и докладва на..Бенямин Нетаняху?!

Цветанов събира в Брюксел колегите си и да даде предварителен брифинг за разследването, а българският парламент, българският президент, председателя на Народното събрание и премиерът, членовете на КСНС не могат да се запознаят предварително с Доклада, който е предстояло да прочете Цветан Цветанов!

Докладът на вицепремиера е бил класифициран с гриф „Поверително“. Съгласно закона, Администрацията на Президента нямала право да го размножава, съобщи в деня на заседанието държавният глава.

Лъжата, пред която всички мълчаха гузно

„Може да се направи обосновано предположение, че две лица, с установена самоличност, са принадлежали към военното формирование на "Хизбулла" – заяви Цветан Цветанов след заседанието на КСНС.

Задвижена машината на манипулиране на мнението в ЕС по отношение на включването на ливанската шиитска групировка в Списъка с терористични организации, а това бе нещо, което изобщо не се покрива с истината?!

Малцина помнят, че скандалът с лъжливото изявление на Цветан Цветанов се състоя след неговото триседмично гостуване в Щатите?!

Година по-късно след атентата стана ясно, че ЕС може да включи военното крило на „Хизбулла” в черния си списък,

като все пак остава отворен към разговори с политическата фракция на ливанското движение. Това предложение е залегнало в компромисен текст, изготвен от върховния комисар по външната политика и сигурността на ЕС Катрин Аштън.

Сайтът „Хроники” най-подробно проследи начина, по който започна българското разследване и се натъкна на скандални процесуални нарушения.

12 месеца от атентата на паркинга на летище Сарафово въпросителните продължават да стоят без отговор.

Кой е извършителят на терористичния акт и кой е поръчителят;

Един от наблюдаващите прокурори на следствието окръжния прокурор Калина Чапкънова заяви пред репортерката Лора Стаматис:

Наблюдаващият прокурор Калина Чапкънова- Разследването по делото продължава, то е изключително интензивно и въпреки големия обем доказателствен материал, който бе събран, не се събраха достатъчно доказателства, които да ни дадат основание да повдигнем обвинение за конкретно престъпление срещу конкретно лице или лица... Все още нямаме достатъчно доказателства, за да повдигнем обвинение срещу конкретно лице или лица...

- Нови данни съобщи вътрешният министър, можете ли да кажете какво стои зад това?

- Това е въпрос, който не може да бъде коментиран от прокуратурата.

- За какво можем да говорим след година, за бомбата, къде е била поставена, какво е било взривното вещество, дали наистина става въпрос за камикадзе?

- Да, има яснота какво е било съдържанието на взривното вещество, има яснота къде точно е било разположено и по-конкретно, че взривното устройство не е било вътре в самия автобус, а вън, извън него, има яснота относно начина на задействане, но за конкретни лица не може да се говори.

- Разпитани ли са всички свидетели, успяхте ли да разпитате всички свидетели, и преки свидетели на атентата?

- На този етап „всички свидетели” няма как да дадем, но свидетели, които биха могли да дадат показания, които имат отношение към предмета на делото са разпитани. Въпреки всичко може би това е местото да се обърна отново към обществеността и да призова всички онези граждани от нашия регион, които имат някакво знание с факти и обстоятелства, свързани с нашето разследване, моля да сигнализират, да се отзоват, за да ги разпитаме и съответно гарантираме тяхната анонимност...

- Говореше се за четвърти съучастник. Имате ли вече по-конкретни данни?

- Аз още веднъж заявявам, че не може да говорим за конкретни лица, извършители, помагачи или подбудители в този терористичен акт.

- Към други държави бяхте отправили молба за помощ – какво се случи?

- Да, действително, по линия на международното сътрудничество сме изготвили много молби за правна помощ. Окръжна прокуратура-Бургас съответно изготви молби до страни-членки на Европейския съюз, Върховната касационна прокуратура за държави, които са извън ЕС, голяма част от тези молби за правна помощ бяха изпълнени..., все още чакаме молби за правна помощ, конкретни държави не бих могла да назова...

- Не беше ли предаден прекалено рано случаят на Израел? Да са водещи те, както казват някои експерти...

- Не знам, това са някакви свободни интерпретации, разследването не е било предавано никъде, от началото на извършване на деянието и понастоящем, делото се наблюдава от Окръжна прокуратура-Бургас, по него работи екип от следователи от Националната следствена служба, и от окръжното следствие към окръжна прокуратура – Бургас. Отделно от това, делото беше взето на специален надзор, същото се наблюдава и от специален надзор към ВКП, така че за такова изземване изобщо не може да става въпрос.

- Защо се наложи ново удължаване на делото, все пак мина години и има повече въпроси, отколкото отговори?

- Това е изключително сложно, както от фактическата страна, така и с оглед правната оценка на събраните факти... Събирането на едни доказателства поражда необходимостта на други такива, и не мога да конкретизирам някакъв срок, в който да приключи това разследване.

Няма конкретни детайли за това кой стои зад атентата;

Неизвестен е все още извършителят;

Неизвестен е все още и поръчителят.

Тогава как е известно, че Хизбулла стои зад този трагичен акт, взел и човешки жертви?

Да сте чули някой преди година да си подаде оставката от българските спецслужби заради случилото се в Сарафово?

Да сте чули Цветан Цветанов да е дал обяснения защо е пренебрегнато предупреждението от Кипър за евентуален терористичен акт?

Година след атентата срещу израелски туристи на бургаското летище Сарафово, отнел живота на шестима души, България се опитва да идентифицира атентатора или да потвърди евентуални негови връзки с „Хизбула” или Иран, предаде ”Фокс Нюз”.

Година след атентата срещу израелски туристи в България самоличността на извършителя, който също загина при избухването на бомбата, остава неизвестна, написа ливанският вестник „Л’Ориан льо жур”.

Българските власти обаче подозират ливанското шиитско движение „Хизбулла”.

И един въпрос: Сергей Станошев бе възмутен на 5 февруари от обявяването на Хизбулла за виновник за атентата, а днес министърът на вътрешните работи от неговото правителство е на мнението на Цветан Цветанов?!

Очаквайте: Медийни манипулации, натиск, лъжи и груби процесуални нарушения белязаха така нареченото разследване на атентата на паркинга на летището в Сарафово

 

Тиери Мейсан, Глоубъл Рисърч, 9 октомври 2012

Тиери Мейсан е изключително популярен френски разследващ журналист и писател, спечелил си забрана да стъпва в САЩ след като публикува книгата си за 11 септември и тя бе преведена в 28 страни по цял свят, но забранена в щатите. Публикацията му за Сирия използвахме в предаването „Геополитическа Коледа`2012″ на авторската ми програма „10-та по Рихтер“ по СКАТ ТВ с участието на Боян Чуков. Тук ви предлагам пълният текста на статията на Мейсан.

Валентин Фъртунов

Сирия - разрушенията растатСирийската война се проточи. Стана твърде скъпо и опасно за съседите й да бъде продължена. Русия, която цели да възстанови позициите си в Близкия изток, се опитва да покаже на Съединените щати, че е в техен най-голям интерес да позволят на Москва да приключи конфликта.

Военната ситуация в Сирия се обръща срещу онези във Вашингтон и Брюксел, които се надяваха да сменят режима чрез сила. Два последователни опита да се превземе Дамаск се провалиха и стана ясно, че тази цел не може да бъде постигната.

Там където НАТО се провали да постигне война, ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност) се подготвя да постигне мир. Генералният секретар на организацията Николай Бордюжа обяви, че организацията разполага с мироопазващи сили в състав от 50000 души, готови да бъдат разположени в Сирия.

На 18 юли, експлозия изби ръководството на сирийския Съвет за национална сигурност, давайки с това сигнал за началото на мащабна офанзива на десетки хиляди наемници, изсипали се срещу сирийската столица от Йордания, Ливан, Турция и Ирак. След няколко дни на решаващи битки, Дамаск бе спасен, когато слоевете от населението, враждебни на управляващия режим, решиха да изберат от патриотизъм да подпомогнат националната армия, наместо да приветстват с добре дошли силите на Свободната сирийска армия.

На 26 септември джихадистите на Ал Кайда успяха да се промъкнат в Министерството на отбраната, дегизирани като сирийски войници и представящи фалшиви документи. Те възнамеряваха да детонират жилетките си с експлозиви в офисите на Генералния щаб, но не успяха да се промъкнат достатъчно близо до целта си и бяха застреляни. Втора група направи опит да завладее Националната телевизия за да излъчи ултиматум до президента, но не можа да достигне до сградата, тъй като достъпът до нея бе блокиран секунди след първата атака. Трета група се бе прицелила в сградите на правителството, а четвърта – в летището.

И в двата случая НАТО координираше операциите от турската си база в Инджирлик, търсейки възможност да провокира разцепление в ядрото на Сирийската арабска армия (сухопътните сили на Сирия), осланяйки се на определени генерали, за да свали режима. Въпросните генерали обаче, отдавна са били разкрити като предатели и преместени на маргинални позиции без достъп до ефективно командване. В резултат на двете провалени атаки сирийските сили укрепнаха, получавайки необходимата им вътрешна легитимност, за да продължат офанзивата и да разбият Свободната сирийска армия.

Тези провали обезсърчиха онези, които злорадстваха в аванс, че дните на режима на Башар Асад са преброени. Във Вашингтон, логично, онези, които предлагаха оттегляне са героите на деня. Въпросът не е вече колко време ще се задържи режимът на Асад, а дали повече си струва САЩ да продължат войната, отколкото да я спрат. Продължаването ще повлече колапс на йорданската икономика, загуба на съюзници в Ливан, риск от гражданска война в Турция, в допълнение към необходимостта да се пази Израел от хаоса. Спирането на войната ще означава да се допуснат руснаците отново да възстановят стабилното си присъствие в Близкия изток и засилване на оста на съпротива срещу експанзионистичните мечти на Ликуд.

Докато отговорът на Вашингтон взема изпредвид израелските аспекти, той спря да обръща внимание на съветите от правителството на Нетаняху. Израелският премиер успя да среже клона на който седи чрез манипулациите зад убийството на посланик Крис Стивънс и шокиращата си намеса в американската президентска кампания. Ако дългосрочната защита на Израел е по-скоро стратегическа цел, отколкото огъване пред безочливите искания на Нетаняху, то продължаването на руското присъствие в региона  е най-доброто решение. С един милион руско-говорящи израелци, Москва никога няма да допусне оцеляването на колонията да бъде застрашено.

Тук е необходимо да хвърлим един поглед назад. Войната срещу Сирия бе предрешена от администрацията на Буш на 15 септември 2001 г. по време на среща в Кемп Дейвид, както категорично бе потвърдено от генерал Уесли Кларк. След като претърпя няколко поражения, действията на НАТО трябваше да бъдат окончателно спрени след наложеното от Русия и Китай вето.

Тогава се появи „план Б”, включващ използването на наемници и операции под прикритие, при положение, че разполагането на униформени войници стана невъзможно. При положение, че Свободната сирийска армия не е отбелязала дори една-единствена победа срещу редовната армия на Сирия, последваха няколко прогнози, че конфликтът ще стане безкраен и с нарастваща сила ще подкопава стабилността на държавите от региона, включително Израел.

В този контекст, САЩ подписаха Женевското споразумение при посредничеството на Кофи Анан. Впоследствие, войнолюбците торпилираха това споразумение чрез организирането на изтичане на информация към пресата, осветляваща западното тайно участие в конфликта, информация, която доведе до незабавното подаване на оставка от страна на Кофи Анан. Те също така изиграха и двата си коза чрез атаките на 18 юли и 26 септември и загубиха и в двата случая. Като резултат, Лакдар Брахими, наследникът на Анан, бе повикан да съживи и осъществи Женевското споразумение.

Междувременно, Русия не бездействаше: тя успя на наложи създаването на сирийско Министерство на националното помирение; контролираше и пазеше срещата в Дамаск на националните опозиционни партии, организира контакти между американския и сирийския генерални щабове и подготви разполагането на мироопазващи сили. Първите две мерки бяха бегло отбелязани в западната преса, докато последните две бяха напълно игнорирани.

Въпреки всичко, както бе разкрито от Сергей Лавров, руският външен министър, Русия се зае с опасенията на американското Обединено командване на началник-щабовете, отнасящи се до сирийските химически оръжия. Русия увери американците, че въпросните оръжия за складирани на места с достатъчна степен на сигурност, за да не попаднат в ръцете на Свободната сирийска армия или пък да бъдат завладени от джихадистите и използвани от тях безогледно. В последна сметка, Русия даде заслужаващи доверие гаранции на Пентагона, че оставането на власт на такъв утвърден лидер като Башар Асад, създава много по-управляема ситуация, включително за Израел, отколкото да се допусне хаосът в Сирия да се разпространи в целия регион.

Освен всичко друго, Владимир Путин ускори проектите за ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност), антинатовския отбранителен съюз, който включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Русия. Външните министри на ОДКС приеха обща позиция за Сирия и логистичен план за евентуалното разполагане на 50000 миротворци в страната. Беше подписано споразумение между ОДКС и мироподдържащия отдел на ООН, че тези „сини шапки” ще бъдат използвани в зоните на конфликт с мандат на Съвета за сигурност. Общи учения с участието на двете организации се провеждат в момента в Казахстан от 8 до 17 октомври под названието „Нерушимо братство`2012”, с цел постигане на координация между двете международни организации. Червеният кръст и Международната организация за миграция също ще вземат участие.

Докато траят президентските избори в САЩ не може да се очаква някакво официално решение. След като изборите приключат мирът може да се окаже възможен.

Преведено, монтирано и излъчено в:

10-та по Рихтер, 14 октомври 2012

 

От месец между кюрдските партизани и силите за сигурност се разгаря истинска война

Валентин Фъртунов, журналист, писател, международен анализаторОт средата на август в южната ни съседка не минава седмица без тежки престрелки и взривове, особено в югоизточната й част. Стълкновенията между армията и ПКК рязко се увеличиха и Турция обвини Сирия и Иран, че подкрепят кюрдските сепаратисти. Над 40 000 души са загинали в конфликта между Турция и ПКК откакто бунтовниците започнаха своята офанзива преди 28 години с цел да създадат отделна държава в населения предимно с кюрди югоизточен район на Турция.
Някои турски представители твърдят, че ПКК получава пряка подкрепа от сирийския президент Башар Асад и кюрдски групи в Сирия. Асад твърди, че Сирия не е позволявала на ПКК да действа от нейна територия в близост до турската граница.
От юни 2011 г. насам близо 800 души са загинали в конфликта, включително около 500 бунтовници, над 200 членове на силите за сигурност и около 85 цивилни, сочат данни на Международната кризисна група.
Сраженията се водят предимно в планинските райони по границата с Ирак и Иран, но ПКК извършва и нападения в градове.
Ето го и черният списък от информационния поток, само от последните няколко седмици:
14 август 2012
Осем са загиналите, а близо 60 са ранените при взрив на кола бомба в турския окръг Газиантеп. Натовареният с експлозиви автомобил е бил взривен пред полицейски участък към 19:45 ч.с дистанционно управление. Колата била паркирана близо до автобусна спирка. При взрива са се възпламенили автобус, който е качвал пътници на спирката, и още четири автомобили. 57 души са били откарани в болница с наранявания, като състоянието на шестима от тях е тежко.
Нанесени са щети и на други автомобили и са изпочупени стъклата на прозорци на околните сгради.
Граждани масово пристигат в болниците, за да даряват кръв. Лекарите, освободени заради мюсюлманския празник Рамазан байрам, са повикани обратно на работа.
Полицията щателно проучва записите на охранителните камери и издирва лице, което малко преди взрива се отдалечило бягайки от района.
НТВ посочва, че силите за сигурност са разполагали предварително с информация за подготвяния атентат в Газиантеп.
Кметът на Газиантеп Асъм Гюзелбей отбеляза, че мястото на експлозията е едно от най-натоварените в града.
„В часа на експлозията на булеварда е имало относително малка навалица. Ако взривът беше станал в навечерието на празника, можеше да загинат 60 души,“ коментира Гюзелбей.
Засега никой не е поел отговорност за нападението. В района са активни бунтовниците на Кюрдската работническа партия (ПКК), които се борят за автономия в населената предимно с кюрди югоизточна част на страната от 1984 г.
3 септември 2012
Десет войници бяха убити в сражения на турската армия с кюрдски бунтовници в югоизточната турска провинция Шърнак. Двадесет бойци от поставената извън закона Кюрдска работническа партия също загинаха при сблъсъците. Стълкновенията избухнаха, след като бойци от ПКК атакуваха полицейски участък и казарма в град Бейтюшебап.
Най-малко седем турски войници са ранени.
Около 100 бойци от ПКК открили огън едновременно по четири обекта. Под обстрел попаднали сграда на районната администрация, полицейски участък, сграда на командването на дивизия и военно общежитие.
По време на престрелката била изведена от строя инфраструктурата на електроснабдяването в община Бейтюшебап. Правителствените сили открили ответен огън. За залавяне на успелите да се укрият, силите за сигурност провеждоха операция в близките райони.
Бунтовниците започнаха често да отвличат турски официални лица.
Източници от силите за сигурност съобщиха, че ПКК е отвлякла ръководителя на централата на управляващата Партия за справедливост и развитие в окръг Хаккяри.
Турската армия отговори веднага, като уби 21 бунтовници при операция, в която се включиха и хеликоптери.
Турски представители обвиняват ПКК за атентат с кола бомба, при който загинаха девет души в град Газиантеп, близо до границата със Сирия, припомня Ройтерс.
След несекващите тътени на експлозиите, Ердоган и Давутоглу вече са принудени да си шушукат11 септември 2012
Атентатор самоубиец се взриви пред полицейски участък в Истанбул.
Един полицай е загинал, а най-малко осем души са ранени при взрива, избухнал в двора на участъка в предградието Султангази.
При експлозията, станала около 11 ч., са нанесени и щети на входа на сградата на полицейския участък в работническото предградие Султангази в северната част на Истанбул.
Въоръжената нелегална лявоекстремистка групировка Партия на революционния народен фронт за освобождение (DHKP-C) пое отговорността за самоубийствения атентат.
Камикадзето е 39-годишен мъж, член на DHKP-C, съобщава вестник „Хюриет“.
18 септември 2012
10 турски войници бяха убити, а други 63-ма бяха ранени при ракетно нападение на бунтовници от Кюрдската работническа партия срещу военен конвой.
Инцидентът е станал около 12,30 ч. на около 16 км от Бингьол, Източна Турция, съобщава валията на Бингьол – Мустафа Гювенчер.
Валията е уточнил, че конвоят е включвал 15 военни коли, от които пет автобуса и десет бронирани коли. В тях са пътували общо 200 невъоръжени войници, които са се връщали от отпуска.
Един от снарядите попаднал върху автобус, който се е запалил.
След нападението турските сили за сигурност са предприели операция по въздух и суша в района.
Очевидец съобщи, че два бойни самолета Ф-16 са излетели в неизвестна посока от авиобаза в Диарбекир в Югоизточна Турция.
Според свидетели нападението срещу конвоя е било извършено от гориста местност край пътя, като са използвани гранатомети.
След престрелката бунтовниците успели да избягат. По информация на властите колата с терористи се отправила в посока към окръг Диарбекир. Според някои данни в колата е имало трима екстремисти, голямо количество оръжие и експлозиви.
25 септември 2012
Най-малко седем души загинаха при силна експлозия на бомба, взривена от кюрдски терористи при преминаването на микробус с цивилен номер, превозващ военни, в центъра на град Тунджели, Източна Турция.
При терористичното нападение има и много ранени.
Сред жертвите при експлозията, станала около 18 ч., са шестима войници и една жена, която се разхождала със съпруга си в района, в който станал терористичният атентат.
Терористи от Кюрдската работническа партия са поставили взривното устройство на път в центъра на Тунджели.
Бомбата била взривена с дистанционно управление при преминаването на микробуса с военни служители, който бил охраняван от бронетранспортьор.
Вследствие на експлозията са се възпламенили микробусът и бронетранспортьорът.
Силите за сигурност са предприели операция с подкрепата на военна авиация за ликвидирането на извършителите на терористичния атентат. Отцепен е и пътят Тунджели – Елязъг.

Правителството на Тайип Реджеп Ердоган с действията си от последните две години започва да ни кара да мислим, че или е изгубило стратегическото си мислене от самодоволство, вследствие на отличните резултати от първите години на управлението си, или, че всъщност, никога не е имало такова. Кара ни да мислим, че относителният комфорт на който се радваше във външната и вътрешната си политика е вследствие на сравнително многото думи и политически заклинания особено на външния министър, многоученият професор Давутоглу и почти никаквите действия, особено във външната политика. В момента в който тези действия станаха факт, в опит да се развие неоосманската доктрина на професора, започна един външнополитически провал на Турция, който заплашва като снежна топка да я срине в пропаст от която излизане няма. Това се отнася, както за целенасочения разрив на отношенията с Израел, целящ да легитимира Анкара като лидер на мюсюлманския свят, така й особено много за изключително недалновидното остро противопоставяне на Сирия, докарало двете страни на крачка от войната. В това, последното действие разбира се, не се размина без американска мерудия, но Ердоган и Двутоглу нито за миг не биваше да забравят, че за разлика от САЩ, Турция е седнала от десетилетия върху едно буре с барут, с надпис „Кюрдистан”, чийто фитил, за ловък политик като Башар Асад, поставен в ъгъла на неизбежната самоотбрана, няма да е никакъв проблем да подпали, и това ще е краят на великотурските илюзии. Не можеш да се биеш със съседите, ако собствената ти земя гори под краката. Просто няма начин.

 

Не убийството на прокурора Николай Колев, а убийството на Андрей Луканов е делото, от което ще трябва да се тръгне, за да се отговори на много въпроси след ареста на Алексей Петров. Причина за това е, че от принципен в отряда на баретите, Алексей Петров се промени с годините, изкачвайки се нагоре в йерархията на специалните служби.

Малцина ще се сетят днес, че Андрей Луканов бе охраняван от бивши барети, на които имаше голямо доверие. Другият факт около този разстрел е, че преди да бъде елиминиран и то показно, лично Луканов настоява охранителят му Чунгата, от бившите барети да се оттегли и да го остави сам. Така още в Плевен, където Луканов е за последен път преди смъртта си, е без охраната на бившата барета. В София – той също е без охрана!

Отново ще припомня, че бившите барети от антитерористичния отряд напуснаха в знак на протест поделението във Враня и създадоха свой Съюз. Точно тези бивиши барети не допуснаха виновниците за двойния разстрел в кв. „Белите брези” – министър Виктор Михайлов и антуража му до погребението на своите другари: Марин Чанев и Георги Георгиев.

Днес малцина ще върнат лентата на събитията толкова назад, за да свържат охранителната фирма на бившите барети, Алексей Петров и допуснатия гаф с убийството на Андрей Луканов.

Факт е, че след като Луканов бе убит нито една от неговите верни барети не пророни и дума за това убийство и как Луканов е аргументирал искането си, да бъде оставен без охраната на бившите барети. Персонално Алексей Петров също не е казал нищо по темата и до ден-днешен, което най-малкото е странно.

Почти два дни преди смъртта си, Андрей Луканов е в Плевен и проверява нагласите там за издигането на кандидатурата на Георги Пирински за президент. Луканов е бил наясно и не е скрил от хората в града, сподели мой източник от Плевен, че правителството на Жан Виденов си отива преди края на мандата. С тази убеденост, че без смяна на Виденов няма да се размине, Андрей Луканов си тръгва от Плевен.

На следващия ден Луканов е имал среща с американския посланик Ейвис Боулън във връзка с предстоящото му пътуване за Щатите. В САЩ Луканов е планирал да остане повече от месец, сподели моят плевенски източник.

За смяната на Виденов Луканов е разговарял с Николай Добрев. Освен това, от показанията на бившия шеф на плевенския завод "Електрон" Петьо Пенков по делото за убийството на Андрей Луканов се разбра, че през септември 1996 г. бившият премиер се изказал против членството на България в НАТО и определил Иван Костов и Стефан Софиянски като "разумни хора".

Чуждите служби – месят ли се в българската политика?

Едва ли някой ще направи днес и връзка с едни други събития: как навремето лично Луканов ходатайствал пред бившия съветски външен министър Едуард Шеварднадзе - американският държавен секретар Джеймс Бейкър да дойде у нас. В резултат на тази визита, Андрей Луканов закрива само за няколко дни външнотехническото разузнаване.

Малцина са посветени на факта, че Андрей Луканов се е познавал лично с Павел Тренев, свързан с изчезването на 6 млн долара на Майкъл Чорни.

Освен това Луканов бе политик, който контактуваше свободно както с руските, така и с американските и израелските специални служби. По този повод вървеше слух, че руснаците не били доволни от това и даже се опитвали да го подслушват. Да не говоря за бързината, с която руския посланик Авдеев пристигна на мястото на разстрела на бившия премиер! Само за някакви 15 минути!

Този „интерес” на руския посланик слез разстрела вероятно е бил продиктуван и от отстраняването на Луканов от „Топенерджи” и влизането в дружеството на хора на Илия Павлов.

Два дни преди убийството, се провежда среща в „Шератон” на Луканов с бивш резидент на западна разузнавателна централа, който го предупредил в прав текст, че се готви убийството му и то в най-скоро време! Доброжелателят предупредил Луканов, че най-добре за оцеляването му било да замине за по-дълго време зад граница, съвет, на който Луканов не обърнал необходимото сериозно внимание.

Кирил Цочев, вицепремиер на Жан Виденов припомни преди време как е бил изумен, че Андрей Луканов, зад гърба му регистрирал „Топенерджи”, а Жан Виденов попитал руския посланик Авдеев, дали може да поканят и вицепремиера Кирил Цочев на свой разговор!

Малко предистория

На 8 май 1993 година, малко след полунощ в Бургас пристига танкерът "Панега", нает от фирма "Стартс", известна като контрагент на близкия до Андрей Луканов Марк Рич в България. Митничари проверяват танкера и той се отправя към "Атия", където разтоварва около 3 000 тона гориво.

Налице се оказа подписан договор между "Стартс" и капитан първи ранг Иван Нанков, шеф на "Атия". Договор не е бил одобрен от Генщаба на българската армия. Името на въпросния капитан бе замесено и около аферата с кораба "Вати", плаващ под хондураски флаг. "Вати" бе разтоварил нелегално в "Атия" 70 тона вносни цигари марлборо и кинг. Офицерът бе уволнен от министъра на отбраната Валентин Александров заедно с петима офицери.

Когато отново избухна скандал, свързан с база "Атия", хора от Генералния щаб се опитаха да увъртат, че горивото в "Атия" не било контрабанден внос, а даден за временно съхранение в базата. Вярно е, че към датата на скандала с горивото на "Стартс" действаше наредба на министъра на отбраната, съгласно която в базите на БА се разрешава съхранение на горива на държавни и частни фирми, стига да има проведен конкурс и сключен договор за това”.

Марк Рич, контрабанда след свалянето на Живков от власт, закриване на външнотърговските дружества и Министерство на външната търговия, познанство с Павел Тренев, енергийни интереси, прекрояване на вътрешно-политическата карта на държавата, регистрация на ДПС извън закона- дълъг е списъкът на делата, които държеше в свои ръце и под свой контрол Андрей Луканов.

Към това неизбежно ще се наложи да прибавя и връзките му с чужди разузвателни служби, с политици от висок ранг зад граница...

И пак казвам: не зная колко години хората на Алексей Петров охраняваха Андрей Луканов. Не е ясно и дали са подозирали какво му се готви. Но каквото и да е: ако някой иска да намери отговор на всички въпросителни около личността на Алексей Петров, ще се наложи да се върне още в онези години на създаване на Съюза на бившите барети, времето, когато бивши барети охраняваха Андрей Луканов, та чак до неговата неизяснена смърт.

Помните ли кой обвиняваше Иван Драшков и защо?

Един от най-яростните му критици бе не друг, а Алексей Петров. В онези дни, когато всички сили на ДАНС бяха насочени, за да ударят Драшков, аз направих връзката, че това са не други, а хората, които са близо до Майкъл Чорни, когото НСС прогони от страната, именно и с усилията на Драшков и колегите му.

Защо се връщам към тези събития? Причината е, че критиците на Драшков, днес са критици и на неговите врагове в ДАНС – Алексей Петров и сие. Човек като слуша и гледа понякога се чуди на повратливостта на някои политици...

Та, в зората на демокрацията, един превод на 2 млн долара от сметка в Американ Експрес, Виена, влиза в сметка на търговската банка "Биохим" в София. Преводът е бил извършен от името на фирма Феста ООД, Варна, като парите са от общата сума, получена от измамата на група лица, руски граждани, които прибират пари за недоставена стока в милиони от клиенти. Сред лицата бе името на Майкъл Чорни, а парите, преди да се озоват в България минават през Виена, през сметка на името на родения в Разград, Димитър Димитров - Митко Шашмата. Същият, чиято американска виза е била издадена с протекциите на самия Чорни.

Американската страна, която първа сигнализира за подобна връзка допуска, че декларираната цел на превода на тези 2 милиона е била покупка на петрол от Феста, но дали това се осъществява - данни така и не постъпват.

Около тези събития стана дума за богатството на двамата братя Чорни - Лев и Майкъл, чието богатство се натрупва при приватизацията на производството на алуминий в Русия, от което братята придобиват 60 на сто.

В годините на възход на Майкъл Чорни, немският журналист, от Дойче Веле, наблегна на факта, че двамата братя са били свързани със Солнцевската групировка и нейния бос Сергей Михайлов - Михас. За тази своя връзка Майкъл Чорни заявява в свое интервю за "Дарик радио", че вероятно става дума за друг човек, а не за него, колкото до познанството му със сенчестия бос Вячеслав Иванков - Япончик, Чорни заявява, че го знае от книжките на писателя Христо Калчев!

Тук идва ред и на една друга история:

Отношенията между България и империята "ЮКОС" се изострят от 2000 г., когато със заповед на шефа на Националната служба "Сигурност" от страната са изгонени Денис Ершов и Майкъл Чорни. Ершов е собственик на "Юкос Петролиум Лондон". Компания, която притежава 75 на сто от "Юкос Петролиум България" с по-късно име, "Нафтекс Петролиум България", както и на "Нафтекс груп" - Виена. Смята се, че пряко или косвено участие в "Юкос петролиум" е имал и Чорни.

Дни преди Агенцията за приватизация да реши възникналите проблеми около продажбата на "Петрол", местата между основните конкуренти отново са размемени. Причината за поредното разместване е изненадващото пристигане на руския зам. министър на горивата и енергетиката Сергей Чижов. Той каца в София за няколко часа, за да съобщи, че "Роснефт" ще кандидатства за "Петрол" чрез варненската "Юкос петролиум".

Изборът на варненската "Юкос петролиум" имаше логично обяснение. Фирмата бе една от пощенските кутии, през които минаха парите на руския бизнесмен Майкъл Чорни, използвани от приятелския кръг "Орион" за създаването на Българска промишлена и земеделска банка. Въпреки това обаче тя не изпадна в немилост след краха на банката и смяната на властта от червени на сини. "Юкос" поема контрола върху Международната ортодоксална банка "Св. Никола", което се случи с решителната подкрепа на БНБ и по непотвърдени данни с парите на Чорни. Появи се финансова институция, назована "Нефтинвест".

Имат ли пръст западни спецслужби в ареста на Алексей Петров?

Натрапчивото отричане ме навежда на мисълта, че с подобни служби са проведени консултации при пътуванията на премиера Бойко Борисов зад граница. Едва ли посещението на Борисов в Израел е било само заради Стената на плача – да не забравяме, че именно от Мосад бяха експертите, които пристигнаха преди месеци в България, за да се срещнат с Яне Янев, лидер на РЗС, политическата сила, близка до задържания днес Алексей Петров.

Надявам се, че никой не очаква днес някоя западна разузнавателна или контраразузнавателна служба да излезе и потвърди, чрез посланика си, че е била дадена зелена светлина за акцията срещу Алексей Петров!

Кога се промени Алексей Петров – кога стана внезапно много богат и от какво?

Не завиждам на разследващия екип за работата, която му предстои.
 

Никой не си зададе въпроса „защо” Сирия рискува и свали турския изтребител, навлязъл във въздушното й пространство

Необяснимото обръщане и завъртане на турския самолет, което показа Си Ен ЕнГенералният щаб на турската армия в петък на 22 юни съобщи, че изтребител от военновъздушните сили на Турция, който е излетял от авиобазата „Ерхач” в провинция Малатия, е изчезнал от екрана на радарите, половин час след излитането си. Изтребител F-4 на Военновъздушните сили на Турция изчезна от екраните на радарите над Средиземно море югоизточно от провинция Хатай, граничеща със Сирия.

Изтребителят бе излетял от авиобазата „Ерхач” в провинция Малатия.

Вицепремиерът на Турция, Бюлент АрънчТурският вицепремиер Бюлент Арънч заяви, че самолетът, който беше свален от Сирия, не е бил боен самолет, а разузнавателен, съобщи турската държавна телевизия Ти Ар Ти, цитирана от Ройтерс.

„За изтребителите е практика понякога да преминат държавните граници за кратко. Това не са злонамерени действия, но не могат да бъдат контролирани поради високата скорост на самолетите”, заяви турският президент Абдуллах Гюл.

Това бе началото...

На 26 юни в Брюксел се състоя политическата среща на ниво посланици на  НАТО. Какво се случи на тази среща, всичко ли бе казано от медиите в България?

Андерс Фог Расмусен, Генерален секретар на НАТОНАТО /Организацията на Северноатлантическия Договор - North Atlantic Treaty Organization – бел. Л. М./подкрепи Турция по инцидента със сваления турски изтребител от сирийската ВВС, но отказа на Анкара да удари Сирия и да започне война, позовавайки се на член пети от Устава на Алианса, в който е записано:

„Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.”

Във видеото на редица световноизвестни телевизионни канали се вижда ясно  как турски самолет излита, но прави завой и се връща към сирийска територия и така е попаднал в сирийското въздушно пространство. Акт преднамерен, и това се вижда с просто око, акт, който редица международни наблюдатели признаха, че е извършен вероятно, за да се тества готовността на сирийските ВВС.

Веднага след инцидента бе съобщено, че на самолета е нямало муниции и той не е бил с каквото и да било оръжие на борда, факт, който сирийските ВВС е нямало как да знаят, когато са го забелязали на радара.

В Брюксел се състоя по този повод извънредно заседание, преди което Турция агресивно поиска да се задейства член четвърти от Устава на Алианса, който предполага свикване на Политическия Съвет на НАТО.

Веднага след извънредното заседание на НАТО генералният секретар на организацията Андерс Фог Расмусен направи изявление в щаб-квартирата в Брюксел.

"Ние стоим заедно с Турция в дух на солидарност", каза той.

„Ще продължим да следим ситуацията внимателно и с голямо безпокойство", подчерта той.

Той допълни, че сигурността на НАТО е „неделима". По думите на Расмусен по време на срещата не е обсъждан Член 5 от Устава на организацията, който призовава държавите-членки да възприемат атака срещу съюзник като атака срещу всички членове на организацията.

Международни наблюдатели припомниха, че това извънредно заседание е било свикано за втори път в историята на Алианса, първия път е било, когато през 1973 година Турция окупира Северен Кипър.

Премиерът на Турция, Реджеп Тийп ЕрдоганБроени часове преди заседанието на турски, парламент, Меджлиса, Си Ен Ен показа част от това заседание, на което турският премиер Ердоган заяви с неприкрито агресивен тон: „Гневът на Турция ще е яростен!” и уточни, че приема действията на сирийската страна като „враждебни” и е в готовност да отговори адекватно на тях!

Нямаше и най-малкото предупреждение, най-малкия знак от страна на Сирия. Действаха без да съобразят с това. И след това най-безсрамно заявяват, че са ни приятели”, заяви Реджеб Ердоган.

"Да се правят коментари, оневиняващи Сирия за страхливата постъпка на режима на Башар Асад е безотговорно поведение”, допълни премиерът на Турция.

Ердоган предупреди, че Анкара е въвела въоръжените си сили в повишена бойна готовност и ще отговори и на най-малката провокация от страна на Сирия.

В Брюксел Генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен заяви, че Съветът на Организацията на Атлантическия Договор оценява като „неприемливо” свалянето от страна на Сирия на турски боен самолет и изразява „подкрепата и солидарността си” с Анкара. В същото време Расмусен подчерта, че НАТО осъжда остро действията на Дамаск.

„...съюзниците изразяват подкрепата и солидарността си с Турция”, се казва още в изявлението на Расмусен, който подчерта, че НАТО ще продължи да следи проблема”.

Това далеч не беше в кръга на очакванията на Ердоган, още повече, че турското  правителство демонстрира толкова бърза смяна на настроения и изявления по случая със сваления изтребител, че ако Алианса тръгне да изслушва и реагира винаги когато някой турски политик направи изявление – то Съветът на Алианса ще се наложи да заседава без прекъсване!

Външният министър на Турция, ДавутоглуОт версия за тренировъчен полет, през обяснение, че самолетът на е носел оръжие на борда си – обясненията на турските власти вървяха в много посоки.

Самолетът F-4 бе свален на 15 километра от сирийския бряг, в международно въздушно пространство. Външният министър на Турция Давутоглу обвини сирийското ръководство за свалянето, но призна, че изтребителят, макар и за кратко, е нарушил въздушното пространство на Сирия.

Вицепремиерът Бюлент Арънч заяви, че става дума за "съмнителен инцидент", който трябва да бъде разследван, а президентът Гюл каза, че трябва да се изчакат резултатите от разследването, съобщи Дойче веле.

Турският президент Абдуллах Гюл„Не е възможно нещо като това да се покрие”, заяви Гюл, цитиран от Анадолската агенция.

„Без съмнение, каквото е нужно, ще бъде направено”, добави той.

Лидерът на Демократическата лява партия Масум Тюркер заяви за турски медии, че турският военен самолет F-4 „Фантом” е свален от руснаците. „В момента в сирийското пристанище Лаские има три военни кораба. Единият от тях разполага с радарни и зенитни системи. Военният кораб „Чапенко” може веднага да реагира при подобни ситуации”, каза Тюркер и посочи, че точно този кораб е свалил турския самолет.

Инцидентът със сваления от Сирия турски изтребител не трябва да се разглежда като провокация или преднамерено действие, смятат от руското министерство на външните работи. Според Москва, важно е случилото се да не доведе до дестабилизиране на ситуацията, предаде Интерфакс.

„Москва е обезпокоена от развитието на събитията около инцидента с турския военен самолет, свален от сирийски средства за ПВО на 22 юни. Важно е това произшествие да не се смята за провокация или преднамерено действие и да не доведе до дестабилизиране на обстановката”, посочи говорителят на министерството на външните работи на Русия Александър Лукашевич.

Турският самолет „RF-4E”, който бе свален във въздушното пространство на Сирия, с голяма степен на вероятност е изпълнявал разузнавателен полет, чиято чел е била тестването на сирийската система за противовъздушна отбрана /ПВО/, заявиха руски военни експерти, цитирани от РИА Новости.

„Турският самолет бе свален във въздушното пространство на Сирия. Сирийската ПВО е високоефективна система. Във всички случаи сирийските бойни разчети, взимайки решението за откриване на огън, са квалифицирали целта като вражеска, която се е намирала в тяхното въздушно пространство”, отбеляза директорът на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие Игор Коротченко. Той не изключи самолетът да е изпълнявал разузнавателна мисия, чиято цел е била да принуди средствата за насочване на сирийските зенитни ракетни комплекси да активират радиолокационните станции и вероятно да ги провокират да преминат на боен режим на работа.

Друг руски военен експерт, ръководителят на профилирания интернет ресурс „Вестник ПВО” Саид Аминов също е на мнение, че съдейки по характера на полета на „RF-4E”, с голяма вероятност е било извършвано тестване на сирийската система за ПВО с цел „разкриване” на нейните елементи. Той отбеляза, че самолетът е летял на ниска височина, а този прийом е един от ключовите елементи за осъществяване на пробив във всяка система за противовъздушна отбрана.

Двойнствената, непостоянна позиция на Турция

Турция не планира да затвори границата си със Сирия след инцидента с изтребителя, заяви министърът по търговските и митническите работи Хаяти Язиджи, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на телевизионния канал „Хабер тюрк”.

По думите на Язиджи, затваряне на границата би попречило на бежанци от Сирия да преминават на турска територия.

Министърът поясни, че през Сирия преминава пътят на износ на турски продукти, предназначени за страните от Персийския залив.

Вицепремиерът Бюлент Арънч заяви, че Турция си запазва правото да използва всичките норми на международното право за доказване на своята правота.

Турция няма намерение да влезе във война със Сирия заради сваления самолет, но смята да иска извинения и компенсации, каза пред журналисти турският вицепремиер и правителствен говорител Арънч. "Ние не сме страна, която разпалва военни страсти. Не възнамеряваме да воюваме с когото и да било. Ние сме сериозна държава. Знаем какво трябва да правим, но смятаме да го правим поетапно", подчерта Арънч.

Вицепремиерът подчерта, че Анкара ще поиска извинения и компенсации от Сирия за сваления самолет, но не изключи да задейства и други мерки, без да ги спомене конкретно. По неговите думи правителството ще обсъди в рамките на идните дни въпроса за прекратяването на доставките на турска електроенергия за Сирия. Той добави, че доставките все още не са прекратени поради хуманитарни съображения.

Решението на Турция да свика среща на НАТО, на която да бъде обсъдено свалянето на турски изтребител от сирийската система за противовъздушна отбрана, е мярка, която отразява сериозността на сегашната ситуация, но също така изпраща сигнал, че Анкара търси съгласуван дипломатически отговор, а не самостоятелно предприемане на военни действия, коментира Би Би Си.

Свалянето на турския изтребител може да доведе до опасен нов развой на сирийската криза, а насилието може да се разпространи отвъд сирийските граници и да доведе до по-широк регионален пожар публикува Би Би Си.

Сраженията може да преминат през границата, да кажем в Турция, или по някакъв начин „Хизбулла” да получи подкрепа от сирийския режим да атакува Израел. Тогава това може да стане междудържавен конфликт, а не бунт, който е ограничен в границите на една страна.

Преди извънредното заседание на Съвета на НАТО, противовъздушната отбрана на Сирия обстрелва още един турски самолет, който е издирвал части от изтребителя „Ф-4”, свален от сирийците на 22 юни, предаде Интерфакс.

По предварителни данни бе съобщено, че самолетът не е бил свален, и че в него е имало спасителен екип.

Не мина и без характерния цинизъм на политици от Големите държави:

Държавният секретар Хилъри Клинтън по време на няколко часовата визита в БългарияДържавният секретар Хилъри Клинтън определи свалянето на самолета „брутално действие” на сирийската страна. Клинтън в случая бе много по-умерена за разлика от емоционалните й реакции при убийството на Кадафи и други събития в арабския свят.

„Сирийските власти не се съобразяват с международните норми, с мира и сигурността и човешкия живот” – каза Расмусен след извънредното заседание на Съвета на Алианса.

Едни нарушават нормите – други отнасят вината?!

След НАТО, Турция потърси и ООН – всички вкупом се направиха на глухи!

Турция изпрати в Съвета за сигурност на ООН обръщение, в което определя действията на сирийските военни, свалили самолет на турските Военновъздушни сили, като заплаха за мира и стабилността в региона, съобщи АФП.

“Атаката в международното въздушно пространство, която можеше да доведе до гибелта на двама турски пилоти, е враждебен акт от страна на сирийските власти, заплашващ националната сигурност на Турция”, се казва в обръщението на Анкара към ООН.

НАТО показа, че засега не желае да се ангажира с каквито и да било военни действия срещу сирийския режим.

ЕС също изрази не по-различна позиция, да не говорим за предстоящите избори в САЩ и падащия рейтинг на Барак Обама в навечерието им.

Пред Брюксел на дневен ред е проблемът със съдбата на еврото и случилото се с турския изтребител засега не влиза в каквито и да било планове за намеса и то заради някакви амбиции и комплекси на турското правителство заради нарушението на турския изтребител в сирийското въздушно пространство.

Ще възпламени ли Турция регионален военен конфликт в Сирия, как ще постъпи НАТО, това тепърва ще научим.

Каква е причината никой да не зададе въпроса „Защо?” във възникналата ситуация в Сирия.

Защо Сирия реагира така?

Арабистът и бивш посланик Киряк Цонев зададе логично десетки въпроси в предаването на НТ СКАТ, Дискусионно студио по инцидента и обстановката в Сирия:

  • Защо НАТО гледа едностранно на случилото се със самолета?
  • Наистина ли самолетът случайно наруши сирийското пространство, защо бе изпратен?
  • Защо се тълкува само гледната точка на Турция?
  • Има ли преднамереност в действията на Турция?
  • Толкова ли е ненормален сирийският президент, та да сваля турски самолет, за да предизвиква Турция и НАТО?
  • Къде е логиката президентът Асад да избива собствените си войници, собственото си население?

Българското публично пространство бе облъчено с документален филм на официозна телевизия, в която всеки един сириец обясняваше пред камерата на репортера как са влезли маскирани лица, как са влезли цивилни в домовете им, как са убивали, разстрелвали... Нито един от говорещите свидетели сирийци не каза – влязоха войници от армията и убиха жени и деца...

Арабистът и бивш посланик, Киряк ЦоневВсичко, което се прави е една изкуствена инсинуация, която цели непременно Сирия да бъде дестабилизирана, подобно на ситуации в други арабски региони. Турция е непосредствен съсед на Турция и до ден-днешен Сирия не е признала официално присъединяването на района Искендерум към Турция през 1938 година. Този район е „подарен” на Турция от Франция, за да не се стигне до влизане на Турция във Втората световна война на страната на Германия. Турция приема този „подарък”, но досега във всички официални карти на Сирия този район е вкаран в границите й. Така конфликтът и досега съществува между Сирия и Турция.

Крайно агресивният тон на Ердоган не е единствено израз на емоционалността на Анкара, по-вярно би било да се приеме, че съществува реална заплаха срещу Сирия...

Защо се случва едно, а се представя друго?

„Сирия много добре знае, че е по-слаба от Турция, както България е наясно, че е много-много- по-слаба от Турция обясни Киряк Цонев. - В случай, че турците тръгнат срещу нашата страна – няма какво да ги спре, тъй като България няма истински боеспособна армия”.

Правото на Сирия да защитава своето въздушно пространство е легитимно, което не пречи да се изправи срещу един създаден напоследък антисирийски фронт от страна на ЕС и от страна на Щатите.

Защо на черното се казва бяло, а на бялото – черно?

„Сирия е единствената арабска държава, която има окупирани от Израел арабски територии обясни Кирияк Цонев. – Самият Израел е заинтересован в Сирия да съществува една постоянна дестабилизация, която да съсредоточи вниманието на сирийското правителство във вътрешни проблеми и да престане да се бърка в онзи проблем, който за Израел е болно място. Това са палестинците, а Сирия в момента така или иначе подкрепя палестинците”.

Според кадри излъчени по Си Ен Ен, части от самолета падат в сирийски води. Официалното изявление на Генералния щаб на Турция бе, че самолетът е летял с разузнавателна мисия, но без да навлиза в сирийското въздушно пространство.

Турският президент Гюл в първия си коментар по инцидента допусна, че самолетът „неволно” да е навлязъл с един километър навътре в сирийското въздушно пространство.

Няма спор, че навлизането на турския самолет в Сирия е било тестване на сирийската военно-въздушна отбрана и събиране на разузнавателна информация за руските ракетни комплекси, които са разположени по крайбрежието.

Говорителят на сирийското Външно министерство, Джихад Мадиси Официалният представител на Министерството на външните работи на Сирия Джихад Мадиси заяви, че сирийската страна не е планирала да сваля турския изтребител, нахлул във въздушното пространство на страната, и случилото се е било „произшествие”, предаде РИА Новости.

„Най-важното сега е представителите на Военноморските сили на Сирия и Турция да проведат съвместни работи по издирването на пилотите на самолета. Надявам се в близко време да бъдат намерени и инцидентът да остане в миналото”, каза сирийският дипломат в ефира на турската телевизия „Ал Хабер”.

Той отбеляза, че станалото „в никакъв случай не следва да се разглежда като враждебна акция срещу Турция”.

„Става дума само за защита на нашия суверенитет. Това е произшествие, в никакъв случай не е нападение”, подчерта представителят на сирийското Външно министерство.

Говорителят на сирийското Външно министерство категорично опроверга твърденията на турската страна, че с инцидента ставало дума за преднамерено агресивно действие на сирийската страна, заради бежанските лагери със сирийци на турска територия.

Защо Западът зае противоположна позиция на реално съществуващата обстановка?

Най-бързото обяснение е, за да отвлече вниманието на населението в страните-членки на ЕС от проблемите, свързани с кризата.

Защо продължава сирийският конфликт?

Заради външната намеса с оръжие и боеприпаси, които подклаждат агресията на така наречените сирийски бунтовници. Саудитска Арабия, Катар снабдяват с оръжие бунтовниците , но едва ли нещата са толкова опростени.

Русия и Китай подкрепят Асад и настоява сирийският конфликт да не се решава без участието на Иран!

Участници и обстановка в Близкия изток

Всички западни политици са наясно, че ако нещо се случи в Сирия, веднага ще се дестабилизира Ливан, където голямо влияние има лидерът на ислямистите от Хизбулла, шейх Хасан Насрала. А шейхът обвини вече Израел в убийството на ливанския премиер Рафик Харири.

Израел в момента е политически много силен и с единството в парламента, той е и много мощен като въоръжение, и външна подкрепа, и то в рамките на Близкия изток.

Странна комбинация от участници в събитията в Близкия изток очерта журналистът Тома Томов в предаването на Цветанка Ризова „На 4 очи”: международната общност /ООН, ЕС, Русия/, Хамаз, Ал Кайда, монархиите от Персийския залив, Катар, Саудитска Арабия, Турция /член на НАТО/.  Към така изброените Томов прибави и Ал Кайда, ислямисти, Хамаз, Израел, Иран, Ирак.

Какво се мъти в Близкия изток според Тома Томов

Журналистът съобщи, че Китай увеличава с 14-15 процента парите си за превъоръжаване, Русия прави нещо невероятно, като само за следващите няколко години е поръчала към 1300 вертолета и около 6-700 самолета, танкове, кораби. В същото време предстои американците да докарат флота си до 300 флага, ново ядрено оръжие, нови подводници.

Президентът на САЩ Барак Обама изкара 15 000 войници от Афганистан, но ги праща в Кувейт? Най-добрите му самолети сега са в Оман, а морската пехота и самолетоносачи се придвижват към сирийския бряг, и към Персийския залив.

Германците правят нови подводници с крилати ракети и ги продават на Израел...

Очаква се над 90 000 души и над 4-500 бойни самолета, над 900 танка да проведат бойни учения в продължение над един месец – и това са войници китайци, иранци, руснаци и сирийци.

Сирийският президент Башар Асад призна, че в страната се води гражданска война.

На фона на така изброените участници в събитията в Близкия изток, на фона на направените големи оръжейни поръчки от страна на Саудитска Арабия /55-60 млрд долара/, на фона на съсредоточаването военна сила и техника в размирния район на Близкия изток – свалянето на турския самолет ще се окаже камъче в обувката на НАТО, което засега бе махнато.

Война или... война?

Размахват ни сламката, за да не видим гредата? Хвърлят ни прах в очите за Сирия, за да не забележим, че Големите съсредоточават военни, техника в района на Персийския залив!

„Американците, като всички живи същества на Земята, вярват в много неща, които са явни лъжи…написа Кърт Вонегът. - НАТО трябваше да устои на почти непреодолимото изкушение да забавлява хората по телевизията и да се състезава с киното, като вдига във въздуха мостове, полицейски участъци, заводи и така нататък... Сега всички градове са притежание на света. А НАТО ги направи негодни за живеене и с това, така да се каже, отряза носа и се изплю в лицето на справедливостта...

А ние българите в какво вярваме – със сигурност не в приказките на външния министър, министъра на отбраната, президента и един кош атлантици.

Достатъчно е да съберем две и две и да научим отговора на случващото се в Близкия изток.

 

Израелски спецлужби вече разследват атентата!

Запаления автобус с израелски туристи - снимка от израелската преса"Седем израелци" са мъртви в бомбен атентат в Бургас, бе съобщено в израелските национални новини от Габе Кан и Гил Ронен. Жертвите са предимно младежи. Туристически автобус, извършващ превоз на израелци се взриви близо до Бургас, в България. Израелското издание се позовава на информация от българска телевизия, като не уточни коя. Една от версиите е, че в автобуса се е качил атентатор самоубиец, докато според друга взривът е бил от поставена в автобуса бомба.

В предаването "Шоуто на Слави", Славчо Велков, експерт по антитероризъм обясни, че атентата е въпрос на изключителна подготовка, взривът е бил в багажното отделение и подготвилите взрива са разчели всичко до секунда.

Експлозията е била изключително силна. Едва ли някоя групировка ще поеме отговорността за атентата бе мнението на Велков.

Едно от първите израелски издания, съобщило за атентатаДали бомбата е била взривена дистанционно, или от пътник на автобуса часове след взрива не е ясно.

Летище Бургас е било затворено за полети и всички полети са били пренасочени към летище Варна. Районът на атентата е блокиран, засилени са мерките за сигурност и се правят щателни проверки на автомобили и пътници.

Йерусалем поуст за атентатаНяколко часа след атентата Израел е прекратил всички свои полети до Източна Европа, съобщиха израелски медии.

Винаги преди кацане или излитане на самолети за Израел по летищата се предприемат извънредни мерки за сигурност, като на летище София се разполагат даже снайперисти в дните когато има полети, научи „Хроники” от свой източник.

Доколко е свободен достъпа по паркинга на летище Сарафово – засега не е изяснено, но първите сведения са, че той е бил без специален режим и свободен.

Телевизия ABC News бе първата от чуждестранните медии, която съобщи за трима убити при експлозия на борда на автобус, превозващ израелски туристи в България, като се позова на български медии.

Експлозия разтърси автобус привечер на летище в източната част на град Бургас в България. Според тази телевизия загиналите са четирима, една от жертвите е била длъжностно лице, двама са били тежко ранени, а ранените са 30. В допълнение към така съобщените цифри на пострадали израелски пътници туристи, телевизията съобщи за около 40 души са били в автобуса, когато той е експлодирал.

Гореща новина за терористичен акт по ЕвронюзДържавният департамент заяви пред ABC News, те са знаели за доклади с предупреждения за експлозията и се опитвали да проверят детайлите.

България е известна като популярна туристическа дестинация за израелците, съобщи Асошиейтед Прес.

"Мога само да потвърдя, че имаше експлозия на летище Бургас" каза часове след атентата говорителката на вътрешното министерство Ваня Вълкова.

*          *        *

Кореспонденцията на Габе Кан за атентатаОт Израел бе потвърдено, че негови граждани са били мишена на атентат в Бургас, предаде Франс прес. Министърът на външните работи Авигдор Либерман нареди създаването на кризисен щаб. Тази вечер за България със самолет ще бъдат изпратени спасителни екипи, съобщи израелското радио.

Взривеният автобус е запалил на паркинга още два от автобусите паркирани там, стана ясно минути след атентата. Дълго време нямаше яснота дали е имало пътници и двата други автобуса, докато най-после стана ясно, че летовници от Израел е имало само в първия автобус, който е бил взривен.

Авторът на терористичен акт се приема след като извършителят признае за атентата, коментира специалист по терористични атаки.

Премиерът Бенямин Нетаняху на извънредното засенадие на израелското правителство на 18 юли вечертаМинистър-председателят на Ираел, Бенямин Нетаняху обеща „убедителен отговор на иранския терор” по повод атентата.

Едва след петия час от взрива на бургаското летище Сарафово, министърът на вътрешните работи на България Цветан Цветанов се появи в телевизионни новини и промълви, че жертвите на взривения автобус вероятно са пет?!

"Иранския терор продължава да удари по невинни. Израел ще отговори убедително, със сила на иранския терор", каза той. - "Всички признаци сочат към Иран", заяви по повод извършителя на убийствената терористична атака премиерът Нетаняху. - "Само през последните няколко месеца станахме свидетели на терористичните атаки в Тайланд, Индия, Грузия, Кипър и другаде," каза той. Нетаняху напомни, че взривът в Бургас се случва в деня на 18-годишнината от взрива в сградата на еврейския център, AMIA /Argentine Mutual Association (AMIA) community centre/ в Буенос Айрес. Тогава, в сутрешните часове на 18 юли 1994 г. в резултат на взрива, причинен от 21-годишен терорист-камикадзе на “Хизбулла”, загинаха 85 души, а 7-етажната обществена сграда бе напълно разрушена.

Заместник-министър на външните работи Дани Аялон заяви пред на IDF радио, че Иран може да е зад атаката. "Ние знаем, какви цели и тактики иранците използват", обясни той. "Ние сме запознати с начина, по който са облечени и широкото им инфраструктура, и за съжаление ние сме наясно с решимостта си да извършват смъртоносни атаки срещу израелски цели."

Ройтерс допълни новините за атентата, с информация, че вероятно сред загиналите е бил и български екскурзовод, факт, който по-късно не бе потвърден. Цифрата на загиналите също се разминаваше като според едни от съобщенията са били трима, а според други – седем. Ранените са били 25. На автобуса е имало 8 деца и две бременни жени.

Радио „Гласът на Израел” уточни минути след взривената бомба, че израелските туристи са били предимно младежи и такива групи идвали непрекъснато от Израел.

Уникални кадри от израелска телевизия, които показват гасенето на пожараРойтерс съобщи, че в Израел е създаден кризисен щаб по разследване на атентата, и предстои изпращането на персонал от Министерство на външните работи на Израел.

Самолетът, чийто пътници пострадаха е бил чартиран на летище Сарафово в Бургас с 165 пътници на борда.

Ройтерс съобщи версията, че взривът е дошъл от посока на багажното отделение и то минути след като последният пътник се е качил на автобуса.

Посланикът на Израел е отпътувал веднага след съобщението за атентата към Бургас, уточни Ройтерс.

Очевидец, заяви пред "Гласът на Радио Израел" следното: „Минахме през паспортен контрол и представители на фирмата туроператор чакаха да ни заведат в автобуси, с които трябваше да бъдем извозени до хотелите. Сложихме куфарите си в багажника, и след няколко минути, автобусът избухна в пламъци... Ние бяхме върнати до терминала, а след това летищните власти се опитваха да определят кой липсва и кой е мъртъв."

Синът на очевидеца, позвънил в радиото допълни случилото се и разказа на баща си: "Хората, които бяха оцелели след експлозията, избягахме от прозореца. Не можехме да стъпваме върху части от разкъсани човешки тела и се придвижвахме трудно... Автобусът бе на парчета от двете му страни."

Очаква се да пристигнат два самолета от Израел, като се преценява дали могат да бъдат транспортирани част от ранените израелски граждани.

Един от тежко ранените е починал в мига, когато е бил свален от линейката пред болницата.

Повечето пътници са били с прорезни рани и в шоково състояние, друга си в истерия и настояват да бъдат върнати в Израел.

Един от тежко ранените е починал на операционната маса, друг е в критично състояние съобщиха от болницата в Бургас.

Шофьорът в един момент след взрива е престанал да отговаря на мобилния си телефон.

Атентатът е станал във вътрешната част на територията на България, на паркинга на летище Сарафово.

Източник на „Хроники” припомни, че двете летища Бургас и Варна са дадени на концесия на немско-българското дружество "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД. Концесионерът е този, който отговаря и сключва договори за сигурност на летищата.

Очаква се атентатът от 18 юли да удари по туризма в българските курорти. Взривът съвпадна със самоубийствения атентат в Сирия, което може да има връзка с дестабилизацията на обстановката в Близкия изток.

Поради липса на достатъчно информация, в израелските медии първоначално бе съобщено, че другата версия за взрива е, че е стреляно по гражданите на Израел.

В електронното издание на ВВС е съобщено, че минути след качването на последния пътник, депозирал багажа в багажника на автобуса, избухнал взрив, който запалил още два от паркираните на паркинга автобуса.

ВВС нюз за атентата

Ройтерс съобщи, че веднага слез взрива летище Бургас е било затворено и полетите на излитащи и кацащи са били насочени към летище Варна.

"Ние не знаехме дали това е терористична атака, но бяхме наясно, че това е експлозия", каза говорителят на израелското външно министерство Павел Хиршон, цитиран от агенция Асошиейтед Прес в новините.

ВВС припомни, че през януари е имало съобщения, че Израел е поискал от България да затегне сигурността на израелските туристи, пътуващи с автобус.

Изданието „Аарец” припомни, че атентатът е бил в деня на 18-та та годишнина от атаката на израелската общност в Буенос Айрес.

То уточни броя на първоначално загиналите – 7 души.

7 съобщи убити при терористична атака срещу израелци в България

Зоар Блуменкранц уточни, че над летище Бургас се издига пушек от взривилия се автобус с израелски туристи.

Израелската компания за туристически обиколки, "Kavei Hufsha", която е отговаряла на пътуването до Бургас публикува изявление за атаката, което гласи така:

"В съответствие с информацията, която получихме от нашия местен представител в Бургас е имало експлозия в автобус, който е трябвало да закара пристигналите туристи до хотела. Компанията е съобщила за „Аарец” следното: „Ние сме изпратили нашите представители на летището, както и до близката болница, за да предоставят всякаква необходима първоначална помощ. В същото време, ние изпращаме наши представители от Израел с първия полет, за да се включат в оказване на нужната помощ по спасяване на оживелите ранени и изпаднали в шок туристи.

Българска телеграфна агенция Novinite.com е цитирана от изданието, че на автобуса, който се е взривил, е имало около 40 туристи.

Кметът на Бургас Димитър Николов също е цитиран да казва, че експлозивите са били поставени в багажника, в задната част на автобуса.

Според българските новини, 18 израелци веднага са били евакуирани в местната болница. Болнични източници са съобщили, че очакват да пристигнат още ранени.

Според няколко свидетели от местопроизшествието, експлозията е била вследствие на самоубийствен атентат, съобщава „Аарец” час и половина след експлозията.

Външният министър на Израел, Авигдор Либерман е разговарял с българския си колега Николай Евтимов Младенов, който е бил на път към мястото на експлозията.

След този разговор, Министерството на външните работи на Израел потвърди два часа след взрива, че сред загиналите и ранените има израелски граждани.

Първата чуждестранна телевизия, която съобщи, че жертвите от атентата са седем, бе Fox News.

Fox news съобщи да седем загинали

Говорителят на Израелското външно министерство Джонатан Розенцвайг е уточнил за телевизионния канал, че слезлите в 17,45 от полета от Тел Авив се били качени на автобус, който да ги закара до определените за тях хотели и тогава е избухнал взрива. Според очевидци, той се е възпламенил у някого от пътниците.

Летището веднага е било затворено и отцепено от останалите обекти в района, а поне 10 пожарни са пристигнали да гасят пламъците.

Аруц Шева 7 потвърди за седем загинали в мига на взрива"Седем мъртвите" в експлозия на автобус в България

Под това заглавие, израелският консул е съобщил за седем убити и поне 20 ранени при взрив в автобус, пълен с туристи, които пристигнали в страната на почивка.

"Единствената ми молба по линия на тероризма е да не ги правите толкова значими и водещи", каза премиерът Борисов след кървавия атентат в Бургас и всички ефирни телевизии го послушаха. Информация за случващото се идваше предимно от световните агенции - Ройтерс, Франс прес, АП, както и Би Би Си, Евронюз и израелски медии.

В същото време Израелското външно министерство създаде още в първия час след взрива оперативен щаб за атентата в Бургас, а израелски медии включиха в ефир оцелели при атентата, за да свидетелстват за случилото се.

В същото време българските национални телевизии показваха филми и развлекателни програми. bTV в емисията си 22 часа, с включване на живо от Бургас се позова за броя на жертвите на информацията на Външното министерство в София.

Премиерът Бойко Борисов радетелят на дюнер дипломацията"Считате ли, че ако има такава заплаха, да са засекли техните служби, няма да са ни предупредили и ние няма да сме взели някакви мерки", каза Бойко Борисов, цитиран от "24 часа".

"България има прекрасна външна политика към арабския свят, като изключим това, че завчера бих арабските посланици на футбол, в прекрасни отношения сме", коментира премиерът, неизвестно защо демонстрирайки хумор.

Премиерът призова да не се раздухва информацията с думите: "Какви мерки да се вземат?! Те ако чакат да напишат в някой сайт и тогава да вземат мерки - те са за уволнение всичките. Може някой трети да се възползва от всичките тия писания и да го прехвърли след това на друг".

Никой не разбра защо Борисов пристигна чак в 02 часа и 30 минути в Бургас...

"Работим по версията "атентат", заяви вътрешният министър Цветанов след като и на децата беше ясно, че взривът е терористичен акт! "В момента се проверява дали бомбата е била сложена в куфар и избухнала при натоварването на куфара в автобуса с израелските туристи, или бомбата е била сложена предварително".

"33-ма са в болница, трима са в кома, един от тях е починал. В момента се прави списък на всички пътували с авиокомпанията, за да се установят жертвите. След огледа се предполага, че на място петима са загинали по първоначални данни. С министър Младенов всеки час ще се дава информация...” - съобщи вътрешният министър колкото да има какво да каже.

"Неразбираемо е, че няколко часа нямаше реакция от правителството", коментира лидерът на социалистите Сергей Станишев. - "Няма как да не бъде повдигнат въпросът, че още през зимата държавата Израел е предупредила България за опасност от подобен акт. Най-тревожно е, че взривът се случва на летището, което е един от най-охраняваните обекти. Управляващите дължат отговор дали са предприети мерки и какви, за да не се случи тази ужасна трагедия".

Преди това Би Би Си съобщи, че Израел е поискал през януари от България да засили мерките за сигурност над израелските туристи, които пътуват с автобус на нейна територия.

Дани Шенар, шеф на службата за сигурност в израелското Министерство на транспорта, е отправил това искане. "Поисках от европейските служби засилване на мерките за сигурност над израелски туристи, включително те да се придвижват с ескорт и да има претърсване с кучета в хотели и транспортни средства" - това е казал пред израелския в. "Аарец" Дани Шенар на 5 януари.

Още за терористичния акт четете в следващите публикации на "Хроники"!
 
Боян Чуков, експерт по геополитика, бивш съветник на правителството на Сергей СтанишевКРОСС/ С атентата в Белгия се преминава към терористична стратегия на ДАEШ в Европа. Най-вероятно в обозримо бъдеще ще станем свидетели на зачестяването на терористичните актове на европейска територия. Брюксел оставя неприятното усещане за déjà vu. Защо Ф. Могерини не се разрева, когато колеха обикновени граждани на Израел? Защо не реагира по същия начин за убитите в Донбас дечица, жени и старци? Какъв по-отвратителен пример за лицемерие и фалш от евробюрократите, каза Боян Чуков, съветник на бившия премиер Станишев по външнополитическите въпроси, в интервю за Агенция КРОСС

- Г-н Чуков, очевидни ли са аналогиите с ноемврийските удари в Париж, или вчерашните атентати в Брюксел са по-различно нюансирани?


Боян Чуков: Не мисля, че между атентатите в Париж и Брюксел може да се прави елементарна аналогия. Във френската столица терористите ползваха стрелково оръжие и застреляха мирни граждани, които си почиваха по кафенетата. В Брюксел бе нанесен удар върху огромен транспортен център, който има ключова роля не само в Белгия, но и в света. Ударът върху брюкселското летище бе прибързан и лошо организиран. Задържането от белгийските сили за сигурност на атентатора Салах Абдеслам и искането от френска страна той да бъде екстрадиран във Франция застраши разкриването на една от джихадистките мрежи, която оперира на френска територия. Това накара бързото нейно утилизиране на белгийското летище преди да бъде унищожена от службите за сигурност. По принцип Белгия служи за тилова база на джихадистите, които подготвят терористични актове във Франция. В Париж все още имаме спорадичен терористичен удар. С атентата в Белгия се преминава към терористична стратегия на ДАEШ в Европа. Най-вероятно в обозримо бъдеще ще станем свидетели на зачестяването на терористичните актове на европейска територия.

- В коментар на атентатите в Брюксел премиерът Борисов изрази увереност в убедителното противостоене на атаката срещу общите европейски ценности, морал и култура, но едновременно с това оцени европейската външна политика в Ирак, Либия и Сирия като провал. Склонен ли сте да видите в този жест на премиера отражение на нови външно- и вътрешнополитически тенденции?
Боян Чуков: За съжаление европейските управляващи като цяло продължават да говорят с клишета. Това показва, че повечето от тях не си дават сметка, че светът днес е друг. След кървавия хаос в Брюксел имаме неприятното усещане за déjà vu. Същите тиради за „европейско единство", „европейски ценности и морал" и други подобни. Същите боядисвания с националния флаг на пострадалата държава. Същите „фамилни снимки" на европейския елит, изпаднал в дълбок маразъм. Същите лицемерно проронени сълзи за жертвите. Да, всички ние скърбим за жертвите в Белгия. Да, това е огромна човешка трагедия. Но защо Федерика Могерини не се разрева, когато колеха обикновени граждани на Израел? Защо не реагира по същия начин за убитите в Донбас дечица, жени и старци? Да припомня. През 2011 г. , когато на летище Домодедово в Москва избухна бомба и бяха убити обикновени пътници, в Брюксел никой не рева. Напротив. Бе казано, че виновна за случилото се е Москва и нейната политика в Кавказ. Какъв по-отвратителен пример за лицемерие и фалш от евробюрократите? А стотиците взривени и изклани цивилни в Африка? Нима те не са човешки същества?

Естествено, че случващото се в Брюксел и Париж е последица от Либия, Афганистан, Ирак и Сирия. Въпросът е кога стигнахме до този извод - когато подкрепяхме бандитското нахлуване в Ирак в разрез с международното право? Нима не разбрахме, че демокрация не се експортира. Експортират се само революции и тероризъм. Сега ще си сърбаме надробената попара. Колкото и да ми е неприятно, нашият премиер следва събитията. За съжаление държавното ни ръководство няма ясна представа за случващото се по света и действа „слепешком" за сметка на българските национални интереси.

 

Семейство Адамс или филм на Кустурица е животът в България?

Камерата, която е заснела бягството на крадцитеНа 23 октомври посред бял ден в София бе обран банков клон. Според първоначалната информация двама въоръжени мъже са нахлули в помещението, елиминирали са охраната, заплашили са касиерките и са ги завързали, след което взели голяма сума в евро и лева!

При бягството си в един подобен обир през м. април, обирджиите бяха изпуснали част от парите на улицата на 100 метра от мястото на обира, показала камера в района. Чантата с банкнотите се скъсала според записа, и парите изпаднали от нея. Двамата слезли от моторите и вдигнали изпуснатото. На парите най-напред се натъкнал клошар, който започнал да ги тъпче в джобовете си. Минувачи сигнализирали за това в полицията, която бързо иззела банкнотите.

По-късно дупка на пътя става причина цялата чанта да се скъса и да падне и около 150 000 лева останали на пътя.

Така по-голямата част от обира е била изтървана на пътя и дошлите полицаи ги описали и прибрали.

Но това бе в предишен обир...

Полицаи записват сведения от очевидциПреди две седмици имаше отново въоръжен обир, който бе осъществен пак от моторист, който нахлу в пощата в софийското село Челопечене, заплаши служителката и задигна около 20 000 лева, които бяха за пенсиите на местните хора.

Обраният клон се намира на бул. "Дондуков". Сигналът за грабежа е получен в СДВР малко преди девет часа.

Директорът на СДВР Валери Йорданов съобщи, че  задигната сума е около 60 000 лева.

Часове след обира стана известни и подробности: крадците са си тръгнали пеша и след това са се качили на мотори, за да напуснат местопроизшествието.

Полицията е заварила уплашените служители и някои от тях са закарани за медицински преглед.

Какъв е обраният офис, банков клон или застрахователен спори няколко часа МВР в различни информационни сайтове, след което стана ясно, че клонът е банков.

Този стил на въоръжено нападение в банка не е нов. През април също двама въоръжени с автомати мотористи нахлуха в офис на Обединена българска банка в Студентския град и задигнаха около 200 000 лева. Тогава престъпниците също действаха малко преди девет часа сутринта и все още не са разкрити.

Този обир не е разкрит, а очевидци разказаха тогава, че мъжете са били облечени в гащеризони с надпис "Евротур Сат".

Цветан Цветанов, вътрешен министърТака докато министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов се хвали наляво и надясно за доверието на евроатлантическите си партньори, разхожда маркови костюмчета с бутониери на Сикрет Сървиз - в столицата на страната-членка на Европейския съюз си живеем като във филм на Емир Кустурица. Цигани на кон гониха паяк вдигнал каруцата им, варненец е давал писмени обяснения защо е снимал спящ полицай, майки размахаха памперси пред парламента, докато социалният министър обясняваше, че пари за увеличение на детските надбавки и по майчинство – няма!

Както се казва в Кръга на шегобийците: ще избираме кой да се храни и кой да спи вместо храна. Ще избираме кой да се лекува, а нищо чудно да минем на варианта на ескимосите: оставяме най-възрастните далече с малко храна на мечките в планината.

На току що състоялия се банков обир, полицията пристигнала 15 минути след инцидента, докато крадците се изтегляли пеша до някакви чакащи ги наблизо мотори!

В очакване на твърде лошия бюджет за 2013 година, премиерът замина за Албания с два военни самолета, а министърът на финансите се оказа, че е на рожден ден във Виетнам с близка своя сътрудничка!

Росен Плевнелиев, президент - винаги в настроение!От посещението на държавния глава Росен Плевнелиев в Израел, научихме, че Израел чака резултат от разследването на атентата. На това очакване президентът с характерната си усмивка обяснил, че има напредък, ще има и резултат.

Уловката е в това, че някакъв по-забележим напредък едва ли има, но в рамките на добрия тон, Плевнелиев даже обещал и резултати!

Като капак на всичко казано дотук научихме, че самоковската учителка Йорданка Фандъкова – днес столичен кмет, ще съветва Тирана как се строят трамвайни линии!

В коя държава ще кацнат петима чужденци парашутисти, ще се сбият с местното население и след това ще си потърсят посолството, за да заминат? Няма друга такава държава!

В България става по-трудно да се прави бизнес, отчете Световната банка и как да стане това, след като в тази държава всеки се занимава с това, което не разбира, но пък го прави с хъс и устрем!

Всяко правителство обича гражданството си и се отчита и съобразява с него. Нашето правителство е като Мечо Пух в историята му с Прасчо:

Върви си Прасчо из гората и среща Пух, който е много щастлив.

- Пух, защо си толкова весел, да не е поевтинял медът?

Веселата физиономия на Мечо Пух става ехидна и зла,

той вади отзад един сатър и тръгва към Прасчо:

- Не, но свинското поскъпна!

Догодина се задават избори, свинското започна да поскъпва...

 
Валентин Фъртунов, журналист, писател, международен анализаторПораженията от „Бургаският взрив” ще имат далеч по-големи национални последици за страната ни, отколкото трагичната смърт на израелски граждани

В 16.45 ч. в сряда на международното летище в Бургас каца самолетът със 154 израелски туристи, на които им предстои хазартна седмица в казината на туристическия комплекс „Слънчев бряг”. В 17.25 ч. те вече са минали през граничен контрол, багажът им е натоварен в автобусите и пътниците са заели местата си в тях. Според двама очевидци руски туристи в единия от автобусите се качва подозрителен мъж. Веднага следва експлозия. От взрива се подпалват и двата съседни автобуса. На паркинга пред терминала на бургаския аеропорт настъпва истински ад.

Трагедията за израелците е изключителна. Тя се случва 18 години след аналогичен атентат в Аржентина, извършен на същата дата. Отново разкъсани тела, кръв и ужас, смърт и осакатяване на невинни израелски граждани. Близките им за цял живот ще са почернени. И ние истински и дълбоко им съчувстваме.

Но, трагедията след „Бургаския взрив” не свършва и няма да се ограничи само с броя на жертвите. Това е национална трагедия за България, която вещае злокобно трудно описуеми във времето последствия както за националните ни интереси, така и за националната ни психика и самочувствие.

България не познава тероризма. Единствено средните и по-стари поколения носят още болезнения

спомен за гара Буново,

за разпарчетосаните майки и деца от атентата на турските терористи във вагона за майки с деца на влака София-Бургас. И когато си мислихме, че това ни е загърбило и никога повече няма да ни се случи, то взе, макар и след няколко десетилетия, че се случи отново.

Тепърва ще се водят следствия, ще се претакат версии. Това обаче, което е вън от всякакво съмнение за всеки, който познава израелските служби за сигурност е, че бомбата не е дошла от Тел Авив. Така че изказаното предположение, че самолетът се е приземил по-рано и поради това устройството не се е взривило в самолета, а вече в автобуса, и е било в багажа на туристите, последното тиражирано от така наречения вътрешен министър Цветан Цветанов, е нелепо. Но на Цветанов му е простено, все пак, то е физкултурник, а не специалист по сигурността.

Бомбата е била поставена тук – в Бургас, България. Или е внесена в автобуса от камикадзе тук – в Бургас, България…

И това автоматично означава, че ние носим отговорност за взривените си израелски гости. Като казвам ние, съвсем нямам предвид всички нас, обикновените българи, а имам предвид българската държава, политическата администрация като започнем от министър-председателя Бойко Борисов, през вътрешния министър Цветанов и шефовете на спецслужби до последния оперативен работник по сигурността на летище Бургас.

В тази връзка, забележете какво заяви Борисов на 25 януари 2011 г. по повод на атентата на летище Демодово в Москва – на въпрос за сигурността по летищата в България, премиерът отговори:

„Вижте, в държави, където службите са в пъти по-силни от нашата, се случва това (вероятно има предвид атентати, б.р.) и те не могат да предотвратят нищо. Така че ние разчитаме на балансираната си външна политика – с арабския свят, с Палестина и с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения“.

Дори само това изречение е достатъчно да ни полъхне мъртвешки хлад – той, Бойко Борисов, о.р. генерал-летенант от МВР, министър-председател на България на практика предизвести „Бургаския взрив”. На практика обрече тези хора! Той свойски съобщи на струпалите го като грозд журналисти,

че се предава на тероризма без бой!

За да стане циркът пълен, допълни в характерния си стил:

„Арабският свят прави бизнес в България – на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни актове. Те се вземат централизирано, като се взема под внимание поведението на отделните държави.”

Представяте ли си! Премиер на държава, член на ЕС да обяснява, сякаш се умилква на терористичните централи, че трябвало да вземат под внимание поведението на неговата, бойковата държава! Какво унижение за България! Това е криминално мислене, но като му знаем биографията, няма защо да се чудим.

Към доктрината с дюнерите се присъедини и външният му министър Николайчо Младенов, което на практика оповести българската антитерористична стратегия – спасителен пояс от дюнери срещу бомбите!?

Да се смееш ли, да плачеш ли! Възможно ли е такъв инфантилизъм да управлява държавните работи!? И резултатът е налице или както се изразиха в предаването на Велизар Енчев тези дни: „Дюнерът като елемент на националната сигурност при такива атентати не работи”.

Да, не работи и затова сега на паркинга пред летището не можеш да се разминеш от локви кръв и разкъсани крайници и….

Тук ще ви цитирам изявлението на бившият ръководител на контра-терористичното бюро на Израел, който подаде оставка от поста си в началото на тази година – бригаден генерал Ницан Нуриел:

„Оперативните изпълнители на терористичните групировки са могли да извършат своята работа сред представителите на мюсюлманските общности в България, освен това терористите са могли да попаднат в България от Турция.

„Хисбулла” има свои представители в България и тя вече е правила опити за извършване на подобни терористични актове и преди, които обаче са били предотвратявани.

Както съобщават редица очевидци, взривното устройство е задействано от терорист-камикадзе, което сочи към „Хизбула”,които са  раздразнени от своята неспособност досега успешно да атакуват израелски обекти в Индия, Грузия, Тайланд, Азърбайджан, Турция, Кипър и Гърция. Всички опити за терористични атаки в тези страни са били предотвратени.”

Това, което съобщава бившият израелски антитерорист №1 са факти, г-н Борисов. Факти. А фактите гласят, че в половин дузина държава, при това не от грандовете – всички опити за терористични атаки са били предотвратени.

Денят сряда, 18 юли допълни гръмотевично:

Не и в България.

Защото България е разграден двор, нещо което езиците ни хванаха мазоли да повтаряме от години и за това вече заслугата не е нито на тройната коалиция, нито на предшестващите я кабинети, а основно на милиционерското правителство на ГЕРБ. Защото:

– Не можеш да превърнеш цялата държавна система за сигурност в политическа полиция

– Да се оплетеш и превърнеш във васал на ислямисткото правителство на Ердоган и да му подчиниш цялата си политика

– Вследствие на това да пуснеш безхаберно всякакви радикални ислямски мисионери да кръстосват нашир и надлъж България и да учат българските деца от мюсюлмански семейства на джихад и всякакви дивотии

– Да пуснеш минаретата да вият на умряло из българските градове и столицата и фундаменталистите да си разпъват килимчетата право на тротоара и да спъват гражданите

и накрая да кажеш на израелските евреи – добре сте ни дошли – тук в България сте в безопасност, нали помните, ние ви спасихме през Втората световна война…

 

Танкове, мародери и избягали затворници, протестиращи, над 100 души убити,

От Кайро за БНТ разказа Анатолий Нанков, който е помощник-треньор на футболен отбор ЕНППИ: “...Тук където живеех има охрана... Банките са затворени, който можа изтегли пари от банкоматите и напазарува... Не напускаме домовете си... Хората дежурят на групички, никой не смее да излиза... имаме връзка с нашето посолство, имаме уверенията на нашия външен министър, че има вероятност да се организира един самолет, един полет за всички живеещи българи... по наши данни около 300 човека живеят и работят в Египет... би било хубаво да се приберем в България докато положението не се успокои....”

Ще евакуира ли МВнР българските граждани от Египет?

От включване на министъра на външните работи Н. Младенов в предаването на БНТ научихме, че цял ден заседавал на 30 януари кризисен щаб, МВнР имало план за евакуация на нашите сънародници от Египет, съобщи министър Младенов. “Предстои да има още едно съвещание и да в координация с останалите страни от Европейския съюз вече да преценим дали има нужда да се вземе решение за евакуация на българските граждани... след два часа аз съм в Брюксел, където започва заседание на Европейския съвет на министрите на външните работи, където много внимателно ще обсъдим ситуацията в Египет...

При какви обстоятелства ще се задейства кризисния план за екакуация на българите от Египет попита Жени Марчева министъра.

Младено отговори с неясно мрънкане, че полицията вече действала на места, но движението все още е ограничено поради полицейския час... Кога и как ще се пристъпи към процес на евакуация да бъде зависело от много фактори, включително и от възможността да бъде изпратен самолет на място, включително и да бъдат придвижени българските граждани, които биха искали да се върнат в България... Младенов посъветва българите да установят връзка с българското посолство, тъй като от 30 януари започнал процес на регистрация... така щяло да се види колко българи искат да се завърнат в България... Предстоял нов преглед на ситуацията и тогава щяло да се вземе окончателно решение...

А липсата на възможност за комуникация, телефонните връзки са нарушени, интернетът е спрян, как си представя Младенов, че българите, намиращи се в Египет ще могат да се свържат с посолството и как в случай, че все пак се свържат – ще имат възможност да се придвижат до посолството на България?

Истината е, че Младенов и сие

  • не ги е еня за съдбата на българите и как ще успеят да отидат до посолството в Кайро;
  • Другата истина е, че в случай, че отидат 300 души постоянно пребиваващи – къде ще ги настани посолството, за да ги храни докато чакат големите мозъци от екипа на Младенов да се раздвижат в посока изпращане на самолет до Египет, за да бъдат прибрани българите;
  • Да не отварям дума, че точно в този случай изобщо не се налага да се шикалкави и пита в Брюксел дали да евакуираме гражданите си, или не!

Какво чака  Европа да се случи в Египет?

В тази посока се случва поредица от показателни събития:

  • Израел е изпратил тайно съобщение до САЩ и европейските страни, в което ги призовава да подкрепят стабилността на египетския режим, който през последната седмица беше силно разклатен от антиправителствените протести в страната, предаде АФП.

В съобщението израелските лидери подчертават, че „интересът на Запада” и на „целия Близък изток е подкрепата за стабилността на режима в Египет”. „Затова трябва да се спрат публичните критики срещу президента Хосни Мубарак”, подчертава съобщението, което е било изпратено в края на миналата седмица.

Военното радио на Израел коментира съобщението като критика към САЩ и Европа, които не подкрепят режима в Египет.

  • Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън реагира много сдържано на демонстрациите в Египет отбеляза австрийският “Ди Прессе”. Тя посочи, че може да бъде предприето действие едва, след като се чуе мнението на всички европейски правителства. Но нейните дипломати не реагират правилно – те дават успокоителни, противоречиви и просто неправилни оценки на ситуацията в региона, коментира изданието.

Правителствата в Европа имат интерес от това северноафриканските режими да продължат да съществуват от гледна точка на икономиката и сигурността, пише австрийският вестник „Ди Пресе”, което предопределя очакванията за срещата на външните министри на ЕС на 31 януари в Брюксел, т .е. само време и пари ще губят дипломатите в обсъждане на ситуацията в африканската държава.

Президентът Хосни Мубарак назначи ново правителство и смени шефа на разузнаването – а това са действия, които не се вършат на изпроводяк.

В същото време ситуацията в Египет се усложнява от факта, че египетските военни вече показват, че не искат да подкрепят режима на Мубарак.

Основните пътища в Кайро се контролират от бронирана техника, военните се опитват да спрат грабежите, но не пречат на действията на опозиционерите, които искат оставката на президента.

Египет вече беше напуснат от много представители на политическия и бизнес елит, като само в Дубай в неделя, на 30 януари са кацнали 19 частни самолета от Кайро. Появиха се съобщения и за спешното напускане на страната на Гамал Мубарак, син на президента и негов най-вероятен приемник, коментира “Независимая газета”.

Докато се правят опити да се укрепи режима на Мубарак, излезе информация в английския “Гардиан”, че телевизия “Ал Джазира” е забранена в Египет.

Шестима журналисти от телевизия “Ал Джазира” са били арестувани, като са им били взети камерите и другите уреди за излъчване, съобщи изданието, позовавайки се на кореспонденцията на сателитния канал ТВ Обединени Арабски емирства, от кореспондента Дан Нолан, който също е бил задържан, но успял да пусне в Twitter информацията си за ареста.

“Четирима войници влязоха в нашата стая...” – започва кореспонденцията на Нолан, който пише, че е било сигурно, че арестуваните журналисти ще бъдат депортирани от Египет.

Шестима от арестуваните журналисти са били изведени от хотел “Хилтън” навън, като са им е била иззета апаратурата.

Часове по-късно бе съобщено, че журналистите са освободени, но апаратурата им е задържана, съобщи отново “Ал Джазира”, която има английски вариант на сайта си.

Египетските власти обвиниха телевизя “Ал Джазира” в подстрекателство към бунтове и я спря за територията на страната. “Ал Джазира” описа спирането си като акт, предназначен за ограничаване на свободата на словото, и като цензура за заглушаване на гласа на египетския народ. Телевизията направи всичко възможно това да стигне до различни държави по света.

“Ал Джазира”, която е собственост на емира на Катар предаде вълненията и протестите, които избухнаха в страната обективно.

“Гардиан” съобщава, че неговия репортер Джак Шенкер е бил нападнат и арестуван миналата седмица, докато кореспондента на “Таймс”, Джеймс Хилдер и бил бит и също задържан миналата седмица, през уикенда.

Повече от дузина журналисти са били арестувани в Египет във връзка по време на протестите, цитира данни и организацията “Репортери без граница”.

Закриването на “Ал Джазира” е нагло нарушение на основното право на египтяните да получават информация за кризата в своята страна е заявил Мохамед Абдел Дайем, програмен координатор за Близкия Изток и Северна Африка в Комисията за защита на журналистите.

*       *       *

“Бъдещето на Близкия Изток ще се решава в Кайро” пророкува “Индипендънт”.

Промените в кабинета, които обяви египетският президент Хосни Мубарак в събота са козметични – смененият ръководител на разузнаването стана вицепрезидент, а бившият министър на военновъздушните сили стана премиер, пише изданието. И точно тези двамата положиха основата на военен режим, наред със съществуващото извънредно положение и улични протести.... Ако армията и президентът бяха обединени, те щяха да бъдат обединени в безсилието си – пише “Индипендънт”.

Защото както и в Тунис, забележително за протестите е, че нямат лидер – фокусът е върху враждебността към продължителното управление на Мубарак, коментира вестник "Индипендънт", пренебрегвайки, че един от лидерите на опозицията е Мохамед ел Барадей, египетски дипломат, бивш генерален директор на международната агенция за атомна енергия /МААЕ/. Носител на Нобелова награда за мир за 2005 г. заедно с МААЕ. Именно ел Барадей заяви пред протестиращите, че опозицията не презнава решенията, които е взел на 25 януари Мубарак със смяната на кабинета.

“Ние искаме падането на режима” написаха на плаките протестиращите. Много от излезлите на улицата обявиха, че са против връзките на Гамал Мубарак, сина на президента с милионери и политици магнати, тъй като зад тези връзки прозират амбициите Гамал да наследи президентството от своя баща.

Президентът назначи нов кабинет в опита си да потуши продължаващите улични протести, съобщи Ал Джазира. – Египетското въстание заплашва Израел коментира “Ал Джазира”. Опозицията призова на протест за вторник, 1 февруари, но тази нестабилност стана причина САЩ и ЕС да настояват за реформи пред новото правителство, сформирано от Мубарак и народното въстание, което вече е факт, тъй като страната е парализирана, има убити, армията не се намесва, а полицията работи вяло и на места. В тази обстановка, позицията на ЕС и САЩ, да се предупреждава за опасност от екстремизъм си е чиста проба ослушване в ситуацията.

Инвеститори прехвърлят стотици милиони долари от страната от началото на протестите отбеляза “Ал Джазира” – предстои общонационална стачка.

Египетският президент Хосни Мубарак отговори на милионите, искащи оставката му, като заповяда на армията да въведе ред на всяка цена. И веднага в обхванатите от безредици египетски градове започнаха да стрелят снайпери. Кръв заля бреговете на Нил, пише „Российская газета”.

Въпреки комендантския час, войниците не само не разгониха тълпата, но на места се сдружиха с нея.

Властта все по-осезаемо се изплъзва от ръцете на Мубарак.

Въпреки суетенето на Аштън, която не за първи път показва, че е фигурант в европейската дипломация, който чака сигнали от САЩ, баронесата демонстрира  и че е безсилна  да реагира на сериозен международен проблем...

Посолството на Германия в Кайро евакуира част от персонала си и други германски граждани, живеещи в Египет, съобщава радио „Дойче веле”.

Около 140 германци са били откарани на летището североизточно от Кайро, което през последните дни е пълно с чужденци, искащи да напуснат страната.

Рано тази сутрин от летището във Франкфурт е излетял самолет, който да прибере германците от египетската столица.

Френските компании „Франс телеком”, „Лафарж” и „Креди Агрикол” са започнали евакуация на своите служители от Египет, където вече седмица продължават протестите с искане за оставката на президента Хосни Мубарак, предаде РИА Новости.

В неделя строителната компания – производител на цимент „Лафарж”, реши да евакуира част от чуждестранните си служители заедно с техните семейства. В египетския отдел на компанията работят около 70 чужденци от 25 страни.

Банка „Креди Агрикол” в неделя започна да връща във Франция своите служители и техните семейства. Около 10 души са останали в Египет, за да може банката да продължи своята работа.

Днес „Франс телеком” обяви, че започва евакуация на служителите си.

Около 2400 американци са поискали да бъдат евакуирани от Египет, предаде АФП.

Първите 42-ма американци, които бяха евакуирани ня 31 януари с чартърен полет, са пристигнали в Кипър. САЩ и още няколко страни от ЕС са поискали Кипър да служи за транзитен център за евакуираните граждани.

В момента няколкостотин американци се намират на летището в Кайро.

Италианският производител на цимент „Италчементи груп”, най-големият производител в Египет, прекрати производството си и в петте си завода в Египет, поради растящото напрежение в страната, предаде АФП.

„Производството временно е спряно. Фабриките са обезопасени, а компанията продължава да следи ситуацията”, съобщава представител на фирмата.

„Италчементи груп” през почивните дни е евакуирала около 100 свои служители и членовете на техните семейства.

Пет самолета на турските авиолинии бяха изпратени в Епгипет, за да евакуират турските граждани, за да приберат турските граждани, желаещи да напуснат страната. Няма шикалкавене, няма условие за регистрация в посолството на Турция, за да се преценяло колко турци искат да се върнат от Египет...

Не една или две европейски държави-членки на ЕС и държави, които не члевуват в общността изтеглят свои граждани, работещи в Египет. Гърция и Швейцария вече го сториха. В същото време баронеса Аштън се ослушва е не е наясно как трябва да се реагира на кризата в Египет. Тя призова новото правителство на Мубарак за преговори с опозицията – което засега означава, че Аштън приема новия кабинет за легитимен.

А от Брюксел ослушването мина в редиците на българското МВнР и поради тази причина само слушаме за заседания на кризисен щаб, подкани за регистрация на постоянно пребиваващите в българското посолство в Кайро, но самолетите още не са излетели за египетската столица.

В 18 часа българско време външният министър съобщи, че евентуално на 1 февруари ще излети за Египет самолет, за да прибере българи, които са изявили желание да се върнат в родината....

 
Външната политика на Съединените щати, главно преследваща енергийните интереси на страната, доведе до възхода на ислямския екстремизъм. За възхода на Ислямска Държава САЩ имат не по-малка отговорност и роля, отколкото за възхода на Ал Кайда през 1980-те.

В тази статия ще ви представим отдавна известни факти, които днес медиите умишлено пропускат, когато говорят за благородната мисия, поведена от Съединените щати, срещу Ислямска Държава. Но, за да стигнем до Ислямска Държава първо трябва да си спомним ролята на Щатите за появата на муджахидините от Ал Кайда.

Първо – двете организации са обвързани; второ – и двете организации са част от политиката на САЩ, която включва т.нар. „контролиран хаос“, създаван от радикали, които са подкрепени от ЦРУ и/или обучени от управлението и ръководени, за да изпълняват интересите на САЩ. Те може да са муджхидините в Афганистан през 1980-те, ислямски радикали в Либия и Сирия от близките няколко години, или крайно-десни радикали, които окървавиха „Майдана“ през миналата година в Украйна. Общото между тях е, че петте корпорации, които притежават всички американски медии, респективно и клоновете им в целия свят, ги представят с благородни етикети като „борци за свобода“. Нека припомним, че дори Осама бин Ладен беше възхваляван в западните медии, когато САЩ подкрепяха неговите муджхадини срещу съветската армия. В „Индепендънт“ той беше наречен „Антикомунист и борец за мир“.

ЦРУ подкрепя Ал Кайда и сродните ѝ организации почти половин век. Има няколко тренировъчни лагера, където ЦРУ обучаваше и въоръжаваше муджахидините. Един от най-важните е този в Пакистан. Той се използва и до днес, когато се обучават т.нар. „бунтовници“, които после се вкарват в Сирия. За периода 1982-1992 от ЦРУ са обучени над 35 000 джихадисти от 43 различни ислямски държави, които да се включат в Ал Кайда и други организации под нейното крило. Основоположника на тази политика е Роналд Рейгън. Съединените щати не само обучаваха, въоръжаваха и спонсорираха ислямски екстремисти. САЩ влагаше милиони в програми за обучаване на ученици в Афганистан. Но там те бяха запознавани с книги, съдържащи радикални и ислямистки послания и изпълнени с гневна пропаганда, с която промиваха мозъците на афганистанските деца.

През 1979 г. Осама бин Ладен беше вербуван от ЦРУ и след това неговите муджхадини от Ал Кайда получиха солидна подготовка в Пакистан (предимно), за да бъдат пуснати срещу съветите.

2001 г. беше историческа за съдбата на „Новия Близък Изток“, чиито архитекти се опитват да бъдат САЩ, Саудитска Арабия, няколко други разузнавания от петролните монархии, Израел и Турция (Турция се опитва да играе роля, но е със силно ограничен капацитет).

Корените на Ислямска Държава произлизат от Ал Кайда, която е плод на американското разузнаване, в съдружничество с британското МИ6, израелските МОСАД, пакистанското и саудитското разузнавания. Бойците на ИДИЛ бяха използвани при т.нар. Арабска пролет, което беше мащабен проект, контролиран от същите тези разузнавателни агенции. Джихадистите бяха използвани в Либия, а след това прехвърлени в Сирия.

Под окупацията на САЩ и НАТО Афганистан се превърна в производител номер едно на хероин в света. От окупацията до 2014 г. Афганистан увеличи продукцията си дотолкова, че в момента произвежда над 95% от целия световен хероин. Но освен в ролята на „наркотрафиканти“ НАТО се вписаха и в ролята на покровители, заедно с турското главно командване и вербовчици на наемници за Ислямска Държава и фронт Ан Нусра (сирийския клон на Ал Кайда), които бяха хвърлени в операцията им срещу Сирия, започнала през март 2011 г. Според данни от израелското разузнаване тази инициатива се изразявала така:

„кампания за набирането на хиляди мюсюлмански доброволци от близкоизточните държави и мюсюлманския свят, за да се бият заедно със сирийските бунтовници. Турската армия е поела ангажимента да ги обучава и да осигури безопасното им влизане в Сирия.“ (DEBKAfile, НАТО ще дава на сирийските бунтовници противотанкови оръжия, август 14, 2011)

Редица западни разузнавания са замесени в обучаването на ислямските радикали. Експерти, наети от Пентагона дори обучаваха ислямистите как да боравят с химически оръжия. Това е ключово, защото именно чрез изстрелването на химически заряди от позициите на джихадистите (или т.нар. „бунтовници“) Съединените щати искаха да оправдаят бомбардирането на Сирия, което сега оправдаха с бомбардирането на собствената им креатура ИД.

„Съединените щати и някои европейски съюзници използват експерти по отбраната, които да тренират сирийските бунтовници и да ги обучат как да боравят с химически оръжия, заяви високопоставен служител в американската армия и някои дипломати пред CNN“ (CNN, декември 9, 2012).

Трябва да отбележим, че и кампанията по обезглавяванията не стана без ролята на съюзническото на САЩ разузнаване на СА, където обезглавяванията са наказателна традиция. Именно от затворите на Саудитска Арабия хиляди осъдени престъпници бяха освободени, ако желаят да се превърнат в наемници за Ислямска Държава. Повечето от тях са със смъртни присъди и няма какво да губят.

Израел също оказва помощ на ислямистите в Сирия, основно в зоната на Голанските възвишения. Тяхната помощ се изразява предимно в това, че приемат на лечение наемници, лекуват ги и след това ги връщат.
Израелския премиер Бенямин Нетаняху и Моше Аялон, министър на отбраната на среща с ранен наемник от Сирия в болница в окупираните Голански възвишения на границата със Сирия).

Офицери от израелската армия обучават джихадистите. Ако за теократичната монархия, люлка на ислямския радикализъм и родина на Ладен – Саудитска Арабия не е изненадващо, че се занимава с такива дейности то за мнозина незапознати е истински шок да чуят, че САЩ и Израел също подпомагат от години ислямските джихадисти. Как така, особено за Израел – нали това е единствената немюсюлманска държава в региона, която всички искат да унищожат. Това първо е нещо, което Израел не спира да повтаря, за да оправдава политиките си и най-вече, за да запази огромния си ядрен арсенал далеч от очите на света. И второ – няма проблем, защото израелското разузнаване и съюзническите му контролират процеса и самите джихадисти. За това атаките срещу Израел идват от Хамас, а не от организации като Ал Кайда или ИД.

Практически, бойците от Ислямска Държава са пехотинците на няколко държави и техните разузнавателни агенции, които вършат мръсната им работа в Ирак и Сирия. За това срещите на Джон Макейн с лидири на ИД по време на едно от незаконните му пътувания до Сирия не са нищо изненадващо. Толкова „нормално“ се приемат от западната корпоративна преса, колкото и срещите на държавния с-р Бжежински с Осама бен Ладен в Афганистан през 1980-те.

Целия парадокс на театъра, който ни разиграват от оглавяваната от САЩ коалиция „срещу Ислямска Държава“ се изразява в това, че именно те са отговорниците за възхода на тези организации. А сега, харчейки стотици милиони бомбардират инфраструктурата на Ирак и Сирия, фабрики и нефтени кладенци. Джихадистите не показват да са особено засегнати от ударите „срещу“ тях.

Халифат на Ислямска Държава? Как се появи този нов тумор в Близкия изток? Как така някакви джихадисти превземат половин Ирак под носа на САЩ и НАТО, които са над десетилетие там? Тези леко екипирани джихадисти се оказа, че имат нужните познания, за да изградят телекомуникации и администрация, чрез която управляват своята нова „държава“. Истината е, че този т.нар. „Халифат“ е част от американския проект за разцеплението на Ирак и Сирия на няколко отделни територии: Сунитски ислямистки Халифат, Арабска Шиитска Република и Република Кюрдистан.

Разпределение на силите и контролираните територии (актуално към: 24.11.2014, източник: „Военна история“)

 
Рейсът след убийствения взрив

Три години след атентата в Сарафово – разследването продължава, единствено Цветанов и Израел заявиха, че вината е на Хизбулла

На 18 юли 2012 година автобус с израелски туристи стана мишена на терористична атака. Три години след взрива в Сарафово, при който загинаха петима израелски граждани, шофьорът на автобуса, български гражданин, и атентаторът. 25 души бяха ранени.

Изявлението след КСНС при президента, когато Цветанов обяви, че има Все още разследването се води срещу неизвестен извършител, няма конкретни обвиняеми и не е известено да има напредък. На 5 февруари 2013 г., половин година след атентата, след заседание на Консултативния съвет по национална сигурност към президента Росен Плевнелиев, бившият вътрешен министър Цветан Цветанов еднолично и изненадващо направи изявление, в което посочи "Хизбулла" като отговорна за атентата в Бургас. Позова се на „обосновано предположение”, но никога не поясни какво точно има в предвид. Истината е, че не са открити съучастници на камикадзето.

Израелските власти обвиниха за атентата ливанската шиитска организация "Хизбулла".

"Извършителите на атентата в Бургас не са граждани на България и не живеят в България. Знаем колко и кои са атентаторите в Бургас. Имаме предположения кой стои зад акта, на определен етап ще го оповестим" – съобщи бившият МВР-министър във Вашингтон.

„За мен по-важно е да не пречим на разследването и изнасянето на информация, свързана с разследването, да не попречи на последващите действия, свързани с това разследване", каза още Цветан Цветанов, който шест месеца след взрива не спря да говори по темата.

Как така без да е установено името на дадено лице цели 6 месеца, вицепремиер и вътрешен министър обяви името на групировката извършител? С изявлението си Цветан Цветанов постави пред свършен факт КСНС като обвини военното крило на „Хизбулла” за атентата в Сарафово!

КНС при президента за атентата в Сарафово

„Запознаваме партньорите в САЩ с напредъка ни по случая и с резултатите от експертизите, които излязоха в последните 20 дни.”

„Няма експертизи, които заложени овреме, излизат след пет месеца и половина. И то за местонахождение на печатница, или лаборатория, или за материали за изготвяне на фалшиви документи” – коментираха професионални експерти криминалисти пред „Хроники”.

„...извършителите са между трима и петима, не са българи и не са живели в България” – поясни Цветанов, след което съобщи, че не иска да коментира.

Че то остана ли нещо за коментиране по тези, предварително огласени от министъра ни данни питаше се гражданството, видимо развеселено по форумите!?

„Изказах огромна благодарност на колегите от агенциите на САЩ, защото на втория час след терористичния акт те бяха на място заедно с мен и колегите в Сарафово”.

Унижението да те управляват слуги на чужди държави

Ден преди заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, израелски и американски медии обявиха какво ще се случи на това заседание!

„Очаква се българският вътрешен министър Цветан Цветанов да представи дългоочаквания доклад на София, в който се посочва кой е отговорен за терористичната атака в Бургас на 18 юли 2012 година, при която бяха убити петима израелски туристи и български шофьор на автобус”, написа израелският вестник „Джерусалем пост”.

Не резултатите от разследването, а да се посочи кой е отговорен за атентата пише изданието!

От своя страна „Уолстрийт джърнъл” съобщи предварително, че България ще обвини „Хизбулла” и Иран за атентата в Бургас!

В публикацията си изданието уточни: „Очаква се българското правителство да представи доклад от разследването на бомбения атентат в Бургас, в който да обвини ливанската шиитска групировка „Хизбулла” и нейния съюзник Иран за терористичната атака през миналото лято, при която бяха убити петима израелски туристи”.

Трето издание, „Ню Йорк таймс” също обяви предварително: „Европейците очакват доклада за бомбения атентат в България”.

В публикацията си преди заседанието на КСНС в София, „Ню Йорк таймс” изтъкна, че „Среща на висши правителствени чиновници и представители на службите в България може да има огромни последици за отношенията на Европа с ливанската групировка „Хизбулла”. Все повече се увеличават очакванията за това, че българските власти ще потвърдят, че има връзка между „Хизбулла” и самоубийствения атентат през юли 2012 година, при който загинаха петима израелски туристи и български шофьор на автобус, а десетки други бяха ранени.”

На фона на тези предизвестени резултати на авторитетни издания от САЩ и Израел, в София се случи нещо твърде странно: за първи път Докладът, който предстоеше да бъде разискван, не беше раздаден на участниците в заседанието при президента! А това бяха два Доклада за атентата в Сарафово, като темата бе обявена по следния начин: „Рискове и заплахи за националната сигурност, произтичащи от военно-политическата обстановка в Близкия изток”. Очакваше се да ги представят министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов и външният министър – Николай Младенов.

Какво се оказа: пред „Ню Йорк таймс”, говорителят на президентската канцелария Веселин Нинов съобщил на изданието, и то преди заседанието на КСНС, че се очаква, вътрешният министър Цветан Цветанов да обяви резултатите от разследването на атаката в Бургас.

На другия край на света, от Австралия се чу коментар: „Разбрахме, че българските власти ще направят изявление през следващите 12 часа”, заяви говорителят пред ААП.

Оказа се, че американски представители "очаквали" "информирано" българските следователи да свържат радикалната групировка „Хизбулла” с терористичната атака в Бургас на 18 юли 2012 година?!

Самият външен министър Николай Младенов отлетя за Израел, за да информира Бенямин Нетаняху за заключенията от разследването?!

Не за първи път български високопоставени лица от политиката докладваха навън за случващото се в страната, докато на заседание на КСНС Докладът за разследването по терористичния атентат в Сарафово не можеше да бъде даден на членовете на Консултативния съвет за сведение?!

Изявлението на вътрешния министър Цветан Цветанов след заседанието на КСНС взриви чуждестранните медии и даде повод на политици от различни държави да коментират темата:

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Виктория Нюланд„Българското разследване на атентата в Сарафово е изключително професионално”, побърза да заяви Говорителят на Държавния департамент на САЩ Виктория Нюланд по време на брифинг.

Според Нюланд, разследването на българските власти е направило напълно ясен факта, че „Хизбулла” стои зад атаката в Бургас на 18 юли 2012 година. През по-голямата част от брифинга вниманието на журналистите беше насочено към оповестяването на резултатите от разследването в България. Реално Ноланд похвали изявлението на Цветанов, подготвено при триседмичното му пребиваване в Щатите!

За читателите ще припомня, че Окръжна прокуратура в Бургас все още не е приключила разследването на атентата – три години по-късно!

Американския конгресмен Елиът Енгъл, зам.-председател на комисията по външните работи в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ и член на групата за приятелство с България в Конгреса„Докладът на българското правителство убедително свързва „Хизбулла” с убийството на невинни израелски туристи и един български гражданин в Бургас миналия юли”, се казваше в изявление от 2013 г. на американския конгресмен Елиът Енгъл, зам.-председател на комисията по външните работи в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ и член на групата за приятелство с България в Конгреса. Той говори за същия Доклад, който не бил раздаден на участниците в заседанието на КСНС...

Според конгресмена, българското правителство и лидерите му заслужават похвала за разследването на тази терористична атака и за куража да посочат „Хизбулла”. „Сега е време Европейският съюз да включи „Хизбулла” в списъка на терористичните организации и да накаже убийците”, се казваше още в изявлението на сенатор Енгъл.

Израелският премиер Бенямин НетаняхуИзраелският премиер Бенямин Нетаняху реагира светкавично след като американските му колеги и приветства резултатите от българското разследване на атентата в Бургас.

Нетаняху заяви, че „Хизбулла” и Иран провеждат „глобална терористична кампания”.

Израелският премиер призова ЕС да „види” истинската природа на ливанското шиитско движение „Хизбулла”.

Нетаняху се обърна към Брюксел с искането за реакция, след като България обяви, че има данни за финансиране и съпричастност на „Хизбулла” в атаката, която на 18 юли бе извършена срещу автобус с израелски туристи в българския курортен град Бургас.

Съветникът по въпросите на тероризма на президента Барак Обама, Джон БренънСъветникът по въпросите на тероризма на президента Барак Обама, Джон Бренън, който бе тогава номиниран за ръководител на ЦРУ, призова европейските държави да предприемат „проактивни действия”, за да разкрият инфраструктурата, финансирането и операционалните мрежи на „Хизбулла”.

Заплахата на "Хизбулла" за Европа беше една от водещите теми на телефонен разговор между новия американски държавен секретар Джон Кери и европейския дипломат номер едно тогава, Катрин Аштън, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Разговорът се състоя, след като Цветан Цветанов от името на България обяви, че има "обосновано предположение", че военното формирование на ливанската шиитска групировка е съпричастно към терористичния акт от 18 юли миналата година на летището в Бургас, при който загинаха израелски граждани.

Според Кери, данните са ясни и категорични – „Хизбулла” е отговорна за това смъртоносно нападение на европейска земя.

Шефът на Европол Роб Уайнрайт заяви  след заседанието на КСНС в интервю пред АП, „Българските власти имат доста силна хипотеза, че това е дело на "Хизбулла". Дори да не са го извършили от „Хизбулла", очевидно атентатът е дело на организация с възможности да действа в чужбина, така че заплахата остава. Не искам да преувеличавам размера на тази заплаха, но смятам, че органите на реда трябва да си вземат поука от този инцидент и да се подготвят да възможността най-малкото от подобни нападения в Европа", е казал Уайнрайт.

Без завършило разследване, без конкретни и категорични доказателства за един толкова сериозен акт като атентатът в Сарафово, вътрешен министър си позволи да обвини през главата на депутати, лидери на политически партии, премиер и президент военното крило на „Хизбулла” за съпричастно!

Новозаклелият се държавен секретар на Хизбулла, Кери също даде своя „принос” към манипулацията: „Съединените щати поздравяват нашия близък приятел и съюзник в НАТО България за изчерпателното и професионално разследване на терористичното нападение в Бургас от 18 юли 2012 г.

Заключенията са ясни и недвусмислени: Хизбулла е отговорна за това смъртоносно нападение на европейска земя”.

"Силно призоваваме останалите правителства по света - и особено нашите партньори в Европа да предприемат незабавни действия за справяне с Хизбулла. Ние трябва да изпратим недвусмислено послание до тази терористична група, че те тя няма да може повече да извършва безнаказано презряната си дейност".

Никой не споменаваше или коментираше, че Израел ни е предупредил месеци преди атентата, че ще бъде взривен автобус с израелски туристи – никой не бе реагирал и взел предохранителни мерки. След атентата български служители, свързани със сигурността коментираха, че между  предупреждението и взрива нямало връзка?!

Симеон Николов – директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения даде ескпертно заключение: “Струва ми се, че резултатът от мача... е предизвестен. Не е решен като политическо решение на национално ниво, пролича си, че е съгласувано на международно ниво – от Вашингтон до Тел Авив. …Забележете, в каква голяма игра се намесваме ние, но не по наше желание. Нас ни избраха. Ние трябва първо да отиграем топката, грубо казано в този мач, независимо дали е „Хизбулла” или е Ал Кайда. Голямата игра е тази: „Хизбулла” трябва да бъде отстранена, защото подкрепя режима в Сирия, и защото е заплаха за Израел. Сирия трябва да бъде елиминирана, за да бъде отворен пътят за една успешна война с Иран. Катар трябва да стигне със своя газопровод до Средиземно море, за да доставя повече газ в Европа и да се намалят доставките от Русия, и със завземането на региона от други политически сили – да се пресекат достъпите на Китай до ресурси. Това е Голямата игра, в която ние влизаме. Можем ли да направим нещо – не”.

Правителството в лицето на Цветан Цветанов и външният министър Николай Младенов избра вместо ЕС, да бъде със САЩ и Израел що се отнася до „Хизбулла”. Някой даде ли си сметка, че след хвърлянето на вината за атентата върху на „Хизбулла”, идва на дневен ред Иран, но този дневен ред бе на Израел и на САЩ, не бе българският.

Как се пръкна „обоснованото предположение”?

С визита на Цветанов в САЩ за три седмици, с посещение на Бойко Борисов в Белия дом, със светкавично посещение на външния министър Николай Младенов в Израел, както и с визитата на Главния секретар на МВР Калин Георгиев в същата държава.

Не разпознахме убитият при взрива, нарочен за терорист, но съобщихме коя е организацията, извършила атентата в Сарафово!

В предаването „Тази сутрин” на bTV непосредствено след заседанието на КСНС, депутатът и бивш шеф на НРС, генерал Димо Гяуров и един друг генерал – Кирчо Киров, също шеф на НРС, уволнен от ГЕРБ казаха доста интересни неща за изявлението на министър Цветан Цветанов след заседанието на КСНС:

„България вече се намира в нова ситуация – на определено повишена опасност от терористични актове както на национално, така и на индивидуално ниво" – бяха единодушни Гяуров и Киров.

„Натискът не е тайна. Само часове след нападението, Бенямин Нетаняху бързо посочи кой стои зад него!? България трябва да играе партньорски, но и да гарантира националния интерес. Като слушах колегите, обявяващи становището след Консултативния съвет, си помислих, че това „обосновано предположение е повече предположение, отколкото обосновано”, коментира Гяуров.

На следващия ден отново в предаването „Тази сутрин” на bTV, представители на четири парламентарно представени партии, присъствали на КСНС обясниха за какъв огромен гаф иде реч. Това бяха Йордан Бакалов от Синята коалиция, Христо Бисеров от ДПС, и Михаил Миков от „Коалиция за България” /на КСНС бе присъствал Сергей Станишев – бел. Л. М./.

"Обявяването е на база на оперативна информация, а тя трябва да се превърне в доказателство. Основен е въпросът кой стои зад "Хизбулла", кой подкрепя самата организация, дали са спецслужбите на определена държава", заяви Йордан Бакалов от "Синята коалиция".

„С това обявяване, нашите спецслужби трябва да вземат допълнителни мерки – поясни Бакалов. – Много дълго време е необходимо на едно разследване, за да се превърне една оперативна информация в доказателство - обърна внимание на тази специфика Бакалов. – „Публично известно е, че зад „Хизбулла” като шиитска организация стои Иран”. Депутатът обърна внимание на това, че политическо лице, каквото е Цветан Цветанов, а не разследващите са обявили информацията.

„Нито една политическа сила извън ГЕРБ не застана на тази позиция. Президентът на РБългария не потвърди тази позиция, ако сте обърнали внимание на неговото изказване. Няма нито едно изречение в което той да потвърждава, че застава зад тази позиция” – поясни Христо Бисеров.

Тези нюанси са изключително важни, защото трябва да е ясно, че извършването на такова политическо действие, без да има завършено следствие, без компетентните органи да имат заключение, без да са събрани доказателства по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, е поемане на отговорност за евентуални рискове върху националната сигурност. Рисковете са същите, забележете реакцията от Тел Авив, реакцията от Белия дом, реакцията от ЕС – те не са еднозначни...

Позицията на Великобритания е доста двузначна, тя прави много ясно разграничение между политическата партия „Хизбулла” и военното крило на „Хизбулла”.”

„Премиерът нали каза, че без конкретни доказателства няма да се произнесем. Поддадохме се на натиск на САЩ и Израел” – коментира депутатът от БСП, Михаил Миков.

"За пореден път Цветан Цветанов се меси в следствие, този път под натиск. Стоя 3 седмици пред кабинета на Джон Бренън в САЩ и...", заяви Христо Бисеров, визирайки посещението на вътрешния министър в Щатите и срещата му с шефа на ЦРУ.

"Президентът допусна участниците в КСНС да не се запознаят с материали", заяви Бисеров и уточни, че това можело да стане в секретната секция. "Толкова е поверително, че ги четохме в чуждия печат", добави иронично Михаил Миков.

Всъщност на заседанието на КСНС нито президентът, нито премиер Бойко Борисов споменали „Хизбулла” стана ясно след заседанието.

Цветанов не успя да даде обяснение как така шофьорската книжка на един от предполагаемите атентатори е била метната, за да бъде намерена край пътя до Цар Калоян от минаващ шофьор на ТИР?

„От трите лица, които са ползвали тази фалшива самоличност около атентата, безспорно са установени две лица с тяхната истинска самоличност, заявява Цветанов след заседанието на КСНС.

„ДНК профилът на социалната книжка на Рико съвпада с изведения ДНК профил от Филип, който е лицето, което се взриви на летище Сарафово в Бургас”, обясняваше Цветанов, като спомена и за намерен ДНК профил на социална книжка, което се предполага, че трябва да се приеме и доведе до извода, че е ДНК на „Хизбулла”! Ще си спестя коментара.

„…имаме данни за финансиране и съпричастност към "Хизбулла". Това, което може да се направи като обосновано предположение, тук искам да повторя – обосновано предположение, е че двете лица, които са установени с тяхната самоличност, са принадлежали към военното формирование на "Хизбулла".

Обосновано предположение за съпричастност, все още не е съпричастност, както е все едно да се каже, че установена самоличност е принадлежност към военното формирование на „Хизбулла”, защото някакво лице пътувало до Ливан?!

А кой бе третото лице, към коя терористична е организация принадлежало след като не е идентифицирано изобщо? Въпросното неидентифицирано лице се „приши” към двете лица, които с „обоснованото предположение” на Цветанов са от „Хизбулла” и така и то ще се превърне един ден в човек на "Хизбулла"?!

Проста работа...

„Може да се предположи, че двете лица, установени с истинска самоличност, са принадлежали към "Хизбулла" – поясни преди две години Цветанов, но от „може да се предположи” до „категорично е установено и доказано” – разликата е много чувствителна и не бе повод да се вменява вина на извършител на такова тежко престъпление, каквото е атентатът в Сарафово!

Според бившия шеф на НРС ген. Кирчо Киров атентатът не е бил дело на "Хизбулла". "Очевидно имат доказателства, които се разминават с моята информация. Досега организацията не е имало операции зад граница", коментира той пред в. "Сега".

"Някой от някъде натиска България и страната се поддава като се превръща в мишена. Това не е нашата война. Трябва да се вземат сега мерки от специалните служби, но няма такива, които могат да предотвратят атентат", коментира шест месеца след убийствения взрив и бившият зам.-външен министър и специалист по арабския свят полк. Радион Попов.

Главният прокурор Сотир Цацаров се усъмни в изводите на Цветанов за "Хизбулла". Според обвинител №1, за момента момента прокуратурата не разполага с достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. "Разследването не е завършило, то продължава. Останалото е свързано с изводи на определени служби", заяви Цацаров пред БНР. От думите му се разбра, че разследването едва сега навлиза в сериозната си фаза, тъй като се чака отговор на съдебни поръчки от Израел, Мароко, Австралия и Ливан.

"Българското правителство направи за посмешище политическата си независимост, като обвини публично "Хизбулла", въпреки че официалното разследване продължава", коментира живеещият в САЩ политолог от ирански произход, проф. Кавех Афрасиаби в англоезичното издание Asia Times. "Хизбулла" осъди израелската "международна кампания" във връзка с атаката в България, предаде АФП.

Така три години след атентата на летище Сарафово, следствието все още не е приключило, но Цветанов, Израел и САЩ обявиха виновните предварително...

Защо следствието трудно ще намери извършителите на атентата? Какви грешки извършиха още в първите часове след взрива официални лица и следователи – четете в „Разследването на атентата в „Сарафово” – мисия невъзможна”

 


Зад Турция стои банковата група на Рокфелер, а зад Катар банковата група на Ротшилд. Всички са против Башар Асад, но всеки си гони собствените интереси

Боян Чуков, международен анализатор Боян Чуков е известен международен анализатор и експерт по проблемите на геополитиката, международните отношения и националната сигурност. Завършил специалност "Радио и телевизия" в Техническия университет – София.

Чуков е работил като журналист на свободна практика, главен редактор на в. "Балкански диалог", секретар в българските посолства във Франция и в Испания. Специализирал е в Института за политически науки в Париж.

Кадрови разузнавач, дипломат, Боян Чуков е работил в управление ”Научно техническо разузнаване” при Първо главно управление на Държавна сигурност, което го прави и добър експерт в областта на на националната сигурност.

Владее френски, испански, руски, гръцки и английски език. Член е на УС на Българско дипломатическо дружество, на Националния съвет на Националната асоциация за международни отношения, на Издателския съвет на сп."Международни отношения", на Националния консултативен съвет към дипломатическия институт на МнВР, на УС на Центъра за балкански изследвания.

Работил е в Министерски съвет като експерт като външнополитически съветник и секретар по сигурността.

„Хроники”: Каква е причината за началото на конфликта в Близкия изток: борба за ресурси /вода, газ и петрол/ или установяване на определена религия и начин на живот в доскоро светски държави от Близкия изток?

Боян Чуков: Конфликтът в Близкия изток винаги е бил в своята основа чисто геополитически. За съжаление геополитиката като наука се владее само от представители на елита и то не във всички страни. Например, в България много хора ползват понятието „геополитика”, но за съжаление са малко тези, които разбират за какво става дума. Конфликтът в Близкия изток се представя на световното обществено мнение и на обикновените хора като сблъсък, който има исторически, конфесионални, икономически и т.н. измерения. В зависимост от интересите на този, който коментира кървавия хаос във въпросния регион, се акцентира в една или друга посока. В действителност изброените по-горе измерения на близкоизточния конфликт се използват от външни фактори като „инструменти” за реализиране на даден регионален или глобален геополитически код. Битката за ресурси е геополитика, а маршрутите за доставка на ресурсите са геоикономика.

Музей в Ирак преди войната„Хроники”: Маршрутите на тръбопроводите минават през области, доминирани от шиити, алавити, от друга страна голямата част от сирийските нефтени запаси се намират в района на така наречения кюрдски североизток, т. е. между Ирак и Турция. Сирийските кюрди /9 на сто от населението на Сирия или около 1,6 млн-бел. Л. М./ са склонни за пряк маршрут за износа на нефт от иракски Кюрдистан, който да заобиколи Ирак и Турция. Засега по ползването на тези ресурси намесата на САЩ е очевидна, но договорът между Турция и Иракски Кюрдистан за нефта и газа от Киркук може да се възприеме като игнориране на Ирак, нещо, което Багдад едва ли ще приеме спокойно. В този смисъл трябва ли да очакваме нагнетяване на напрежението между Ирак и Турция в борбата за този нефтопровод?

Боян Чуков: В коментирания регион имаме все по-отчетливи опити да се изгради Сунитски халифат /базиран предимно на сирийска територия/, което предполага откъсване на територии от Ирак и Сирия и изграждане на ново държавно формирование. От друга страна имаме и изграждане на Шиитски имамат /форма на мюсюлманска теократична държава/ с основен актьор Иран. Тук към днешна дата трябва да отчетем огромните финансови усилия на Катар, който се опитва да бъде лидер в изграждането на Сунитския халифат. Това е причината и между Рияд и Доха да се очертават във времето все по-отчетливи разминавания относно плановете за преформатирането на Близкия Изток. През февруари 2012 година братовчедът на краля на Саудитска Арабия скръцна със зъби на емира на Катар. В Рияд усетиха, че катарците искат да разпаднат териториално саудитското кралство. Катар е „аватар” на Великобритания. За това Доха работи за реализирането на британските геополитически планове. Ако Катар иска да види в Дамаск като управляващи „Мюсюлманските братя”, то Саудитска Арабия промотира радикали в лицето на салафитите и вахабитите. Турция също има свои неоосмански планове за прекрояване на границите, но те очевидно се разминават с тези на САЩ, Англия, Саудитска Арабия и Израел. Накратко, основните играчи в региона се опитват да преформатират територии и да подсигурят безконфликтно пренасяне /транзитиране/ на въглеводороди в изгодна за тях дестинация. При тази прекалено сложна мозайка от интереси, не изключвам и достигане до „парадоксалния” на пръв поглед вариант, когато Израел и Иран от непримирими врагове ще се превърнат в партньори. По-ясно казано, Зад Турция стои банковата група на Рокфелер, а зад Катар банковата група на Ротшилд. Всички са против Башар Асад, но всеки си гони собствените интереси.

„Хроники”: Кое забавя разрастването на конфликта в Близкия изток:

  • Съвпадението на ресурсните интереси в този район на Русия, Китай и Европа;
  • Лавирането на САЩ между запазване на Турция за свой партньор в този район без да пострада от това поддържката на Белия дом за Израел;
  • или
  • Американо-израелските интереси по отношение на иракски Кюрдистан и експлоатацията на находищата там.

Боян Чуков: В момента върви подготовка за широкомащабен конфликт в Близкия Изток. Големите играчи изчисляват т.н. „матрица на загубите”. Очевидно е, че до този момент именно вероятните щети от един по-голям военен конфликт в Близкия Изток са неприемливи за глобалните фактори, чиито геополитически кодове интерферират в региона.

Европа не е геополитически субект и не може да се разглежда като самостоятелен и хомогенен играч в Близкия изток. Интересите на Лондон и Берлин в региона се разминават и всеки си гони собствените национални интереси. Дезинтеграцията на Европа започна със събитията в Барселона и победата на националистите на последните избори. Този процес си има „спонсор зад кадър”. Най-вероятно това е Лондон, който разчита каталунският експеримент да се провали и да послужи за урок на шотландските и други подобни процеси на мъгливия остров.

По отношение на Израел и Турция картината е също прекалено прозрачна. При условие, че действията на Тел Авив или Анкара не съвпадат с градежа на Pax Americana, то те получават незабавно „жълт картон” от Вашингтон. Все пак отношенията Израел-САЩ в момента не са в най-високата си точка, особено откакто президент е Барак Обама.

Търговска улица в Дамаск от спокойното време преди военния конфликт„Хроники”: Войната в Сирия вече беше започнала, когато бе подписан договор за ирано-иракско-сирийска газова тръба, който при реализация ще транспортира 30 на сто повече количества газ отколкото „Набуко”. Този договор бави ли развитието на конфликта в Сирия? Или след провокираната война в Сирия, ще се даде път на идеята за газопровод Израел- Кипър-Гърция, проект, който пряко ще удари Турция и САЩ няма да могат да реагират адекватно поради изключително слабата си външна политика?

Боян Чуков: На този въпрос ми е трудно да отговоря еднозначно. В региона се оказа, че има много нови находища на въглеводороди. По-принцип трябва да имаме предвид, че нефтът на Саудитска Арабия е на изчерпване. Редица експерти са категорични, че новият нефтен кладенец на света ще стане Ирак. В Сирия съвсем наскоро се оказа, че също има открити нови находища на въглеводороди. Това отново поставя кюрдския фактор и различията между сунити и шиити на преден план. Естествено, етническите и конфесионалните конфликти са с огромен потенциал. Разгарянето на един или друг сблъсък очевидно става с „външен” за региона импулс подаден от глобален геополитически фактор. С основна цел, както бе споменато по-горе, реализирането на един или друг геополитически локален или регионален код.

„Хроники”: Близкият изток се бори да изнася природен газ в Европа и проблемът в тази борба очевидно е кой ще държи контрола на износа. Стремежът на арабските държави и Иран да се еманципират от външна намеса е очевиден и това бе една от основните причини за редица бунтове и граждански конфликти, от плана „Арабска пролет”. Тук се намесва и противоборството на Израел и Турция, което от години Щатите не могат да решат. Как очаквате да завърши това?

Боян Чуков: Чрез Катар се прави масиран опит да се нанесе удар върху руския „Газпром”. Доха строи огромен флот от танкери, които ще превозват сгъстен газ в Европа. Близо 64 специализирани кораба се строят по поръчка на Катар в Южна Корея. Износът на Газпром за Европа в резултат на катарската стратегия от миналата година е намалял с 5 на сто.  Проблемът е, че това, на което в Иран му викат Южен Парс, в Доха му казват Северен Парс. Виждате, че става въпрос за едно и също находище, за което имаме сериозен сблъсък на интереси. „Арабската пролет” са събития, за които кралят на Саудитска Арабия заяви, че „че са инспирирани от външни фактори, врагове на исляма”. Естествено, в Рияд ясно осъзнават, че преформатирането на региона ще засегни и границите на кралството. Основните нефтени находища в Саудитска Арабия са в региони, населени предимно от шиити. Зад събитията, наречени „Арабска пролет” стърчат ушите на демократите във Вашингтон и тези на банковата група Ротшилд. Външната политика на новия френски президент също се обяснява сравнително лесно. Франсоа Оланд е свързан с банковата група на Ротшилд. Както се казва: ”Елементарно, Уотсън!”

„Хроники”: Смятате ли, че започналия вече военен конфликт между Израел и Палестина е началото на глобални военни действия в Близкия изток?

Боян Чуков: Конфликтът между Израел и Палестина започна след като имаше посещение на най-високо равнище от Катар единствено и само в ивицата Газа. Тогава на практика беше купена ХАМАС с около 400 млн. долара. Емирът на Катар бе първият държавен глава посетил ивицата Газа. Той игнорира тотално Автономното палестинско ръководство на Западния бряг. Даже лидерът на ПА Абу Мазен изказа остро недоволство. За това, че ПА се „дава на късо” по този начин. ХАМАС започна да се преориентира от Иран към Катар. Не вярвам, че конфликтът между Палестина и Израел може да бъде причина за широкомащабни военни действия, но определено може да послужи като повод.

„Хроники”: Може ли да се твърди, че в така създалата си ситуация около Турция и Сирия, НАТО няма да действа в унисон с интересите на САЩ и държавите от ЕС?

Боян Чуков: Първо, НАТО е особена военна структура. Що се касае до политическите звена на организацията, то там се наблюдава една характерна за нашето време „демократична говорилня”, достъпна за всички страни-членки. Второ, военната структура на НАТО се контролира на 100 процента от САЩ и там се работи единствено и само по проекта Pax Аmericana. ЕС след Лисабонския договор се „натовизира” достатъчно. Въпросът е, че американците вече не искат да финансират повечето военни действия по света и се с ориентират към приканване на своите съюзници да приложат формулата на аутосорсинг /самофинансиране/. В ЕС в момента се води битка между Бон и Лондон кой да води „бащина дружина”. Геополитическите интереси на двете страни са различни и това поражда все по-отчетливи центробежни сили в Съюза. Франция с президент Франсоа Оланд, който е свързан с банковата група Ротшилд ще гравитира по-скоро към Лондон и няма да бъде ключов елемент на европейския френско-германски „мотор”. В действителност, това вече все по-отчетливо са забелязва. Отношенията между Меркел и Оланд отдавна вече не са блестящи. Типичен пример за естественото геополитическо фрагментиране на НАТО и ЕС е Турция, която изведнъж се оказа сама срещу Сирия и кюрдския фактор, въпреки, че е член на НАТО.  Въобще считам, че при един пълноценен конфликт даже военна машина като НАТО трудно ще успее да се обяви за победител.

„Хроники”: Какъв ще е резултатът от войната в Близкия изток: преразпределяне на природни ресурси, или тотално настъпление на радикалния ислям, както вече се случи в доскоро светски африкански държави. Как трябва да очакваме това да се случи на Балканите и в страни от ЕС?

Боян Чуков: Евентуалната война в Близкия изток има за цел поставянето на всички енергийни ресурси в региона под управлението на един глобален фактор, който има амбицията да контролира и менажира целия свят. Настъпването на радикалния ислям ще продължи към Централна Азия и Кавказ. Той плавно, но сигурно чрез „външни импулси” се насочва към границите на Русия и Китай. Радикалният ислям в конкретни геополитически планове се предвижда да бъде използван като лост за решаване на геостратегическите въпроси на водещия към днешна дата постоянен глобален фактор.

 
Американски и израелски военни съветници бяха заловени в команден център на „Ислямска Държава“ по време на спецоперация

Иракските сили за борба с тероризма са арестували четири чуждестранни военни съветници от САЩ и Израел.

Трима от арестуваните военни съветници са с двойно гражданство – американско и израелско, четвъртия от тях е от държава, намираща се в Персийския залив, но засега иракските служби не я назовават, пише „Sputnik“, цитирайки иракската информационна агенция „Sarma News“.
Четете още :

Наистина ли САЩ доставят оръжие на „Ислямска Държава“ без да искат?

Четиримата са се намирали в команден център на „Ислямска Държава“, от който са координирали и ръководели военните си операции във северната провинция Ниневия. Иракските спецслужби щурмували командния център на терористите и в хода на операцията са убили голямо количество от тях. Чуждестранните военни съветници са помагали на терористите да извършват операциите си срещу иракските власти. Не е  ясно дали са го правели като доброволни наемници или действията им са съгласувани със службите на Израел, САЩ и Персийската държава (или монархия), от която е бил четвъртия заловен.
Четете още:

Kак НАТО спонсорира „Ислямска държава“ и използва джихадистите за „скрита“ инвазия в Сирия?

Арестуваните военни съветници в момента се прехвърлят в Багдад, където ще бъдат разпитани и срещу тях ще започне процес.

 

Смъртта на дете обезсмисля всичко, сторено от възрастните

21 деца загинаха при израелски въздушен удар срещу ливанския град Кана. Това свидетелстват очевидци и спасители предаде Ройтерс, описвайки в свой репортаж как хората от Кана ридаят от мъка и гняв, докато се опитват с голи ръце да разровят бетонните отломки, за да достигнат все още затрупаните отдолу. 800 души цивилно население е резултатът от военния конфликт между Израел и Ливан, като жертвите са предимно цивилни - жени и деца. От израелската армия заявиха, че били предупредили жителите на Кана, че групировката "Хизбулла" носи отговорност за това, че е използвала селището като база за изстрелване на ракети срещу еврейската държава. Предупредили жени и деца? И какво са очаквали от израелската армия, жените и децата да реагират? Да се намесят, да проверят - как? Докато се разбере кой крив, кой прав - най-страшното е сторено - 21 деца се отправиха към небитието.

През декември 1975 г. израелски пилоти бомбардираха село в Ливан и убиха над 50 души. Не изложиха причина, но всички знаеха причината. По това време Съветът за сигурност на ООН се събра, за да обсъди резолюция, подкрепена от целия свят с незначителни изключения и от само едно решаващо изключение - САЩ, които наложиха вето. Резолюцията призоваваше за дипломатическо разрешаване на Израело-Палестинския конфликт. Включваше резолюция 242 и нейните формулировки за сигурност и териториална цялост и всички онези хубави неща за международно признатите граници. Засегна ги /израелците - бел. Л. М./това, че отново се говореше за Палестински национални права, което беше неприемливо за САЩ. САЩ наложиха вето на резолюцията. Година след година, та чак до днес, Щатите блокират всички усилия за дипломатическо уреждане на конфликта. Израел нямат право на вето в Съвета за сигурност, затова реагираха като бомбардираха Ливан и убиха около 50 души без предлог. Това го няма в аналите на международния тероризъм. Има и по-скорошни случаи, включително двете инвазии на Ицхак Рабин и Шимон Перес, през 1993 и 1996 ... в Ливан. САЩ подкрепи и двете... в резултат имаше много убити, стотици хиляди бяха изгонени и т.н. Клинтън трябваше да оттегли подкрепата си за нахлуването през 1996, след клането в Кана /пак там - бел. Л. М./ на над сто души в бежански лагер на ООН. Убийствата, под формата на война не са от вчера в Ливан. Израелците използваха американски хеликоптери и с тях бомбардираха и убиваха цивилни в територията на Ливан.

В Кана няма бойци на "Хизбулла", Израел бомбардира цивилни сгради и автомобили, заяви за вчера за Агенция "Фокус" испанската журналистка Моника Лейва, която в момента се намира в южното ливанско селище. "Не знаехме за разположението на цивилните граждани в Кана", съобщи електронното издание на израелския ежедневник "Маарив", цитирайки изявление на началника на генералния щаб на израелските въоръжени сили Дан Халуц, направено пред президента на Израел, Моше Кацав. Няма извинение, няма и следа от вина!

"Кондолиза Райс не е добре дошла в Ливан, преди да има прекратяване на огъня заявиха премиерът на Ливан Фуад Синиора и други официални представители на ливанските власти, цитирани от Ройтерс. Райс, която трябваше да пристигне в Ливан по-късно днес, е била информирана за ливанската позиция след израелския въздушен удар, отнел живота на над 50 цивилни граждани в Южен Ливан.

В Бейрут хиляди души се събраха на стихиен протест срещу израелските нападения пред представителството на ООН в ливанската столица, часове след като бе обявена смъртта на повече от 50 души в ливанското село Кана, предаде Би Би Си. Демонстрантите размахваха флагове със знака на радикалното движение "Хизбулла", призоваха за незабавно прекратяване на израелските военновъздушни атаки. Някои от протестиращите хвърлиха камъни към сградата и се опитаха да нахлуят в представителството. Тълпата премахна предните огради и запали на места първия етаж на сградата.

Френският президент Жак Ширак осъди израелските бомбардировки върху ливанското селище Кана, които доведоха до 51 цивилни жертви, включително 22 деца. "Франция осъди този неоправдан акт, който показа повече от всякога нуждата от споразумение за незабавно спиране на огъня, или в противен случай трагедии като тази ще продължат", гласят думите на Ширак. И други държави, включително и България се присъединиха към позицията на Франция.

"За повечето хора в САЩ единственото важно нещо е да имат бензин, докато са живи - каза преди два месеца прочутият писател Кърт Вонегът в интервю, взето от журналистката на в. "24 часа", Кристина Патрашкова. Вонегът продължи в интервюто: "Самият Джордж Буш казва: "Скоро няма да бъда президент" И нищо друго не го вълнува... Буш не е направил нищо добро досега. Той е напълно некомпетентен. Хората, които можеха да се държат добре в неговата администрация, като Колин Пауъл например, не успяха да постигнат нищо. Те нямат силата да го направят заради него.

...Според външната политика на страната, ако сме достатъчно ядосани, значи сме съвършено подготвени да унищожаваме хора. В цялата история на света има само една нация, която е достатъчно луда, за да използва атомни бомби срещу цивилни. И това сме ние. Съжалявам, но подобно поведение въобще не ми харесва..."

Това са думите на Курт Вонегът, според когото "Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан* е умивалник в публичен дом!"

В ръцете на този президент, на този политик е съдбата на света, съдби на хора от най-различни държави - Буш е човекът, който посочва къде ще се транспортира оръжие, къде ще се пратят хеликоптери - а от оръжие и хеликоптери за бомбардировки не може нищо добро да се очаква освен смърт. Смърт на деца, смърт на майките им, смърт на любими - сринати селища, заличени живот, надежди, мечти. Струва си Кондолиза Райс да прочете Вонегът, да потърси книгите му, интервюта. Все пак тя е човекът на Буш. Дали това е добро? И ако е - за кого?

Смъртта даже на едно дете, обезсмисля всичко, сторено от възрастните.


* Питър Пан е приказен герой, малко момче, което отказва да порасне и прекарва времето си в магически приключения. Пан е измислен от автора Дж. Бари в началото на миналия, 20 век.

 

Най-сетне политическият туризъм на министър-председателя успя да вкара малко пари в хазната на финансовия министър, Симеон Дянков! Хазна, която от няколко месеца вика „ехо”, като хладилниците на пенсионери и безработни, но това е друга тема.

При посещението на правителствена делегация на Република България в Сирийската арабска република, е било подписано Споразумение между двете правителства, в което най-радостното е, че Сирия започва да ни връща дълга. Дълг, който към датата на слизането на Тодор Живков от власт, наброяваше няколко десетки милиона! За да съм точна, ще припомня следното:

България водеше сред страните от СИВ по натрупани задължения към себе си. Към 1988 г. като най-големи длъжници се очертаваха: Ирак /822 млн щ. д./, Либия /216 млн./, Никарагуа /126 млн./, Нигерия /78 млн./, Алжир /73 млн/, Сирия /55 млн/, НДР Йемен /54 млн./, Ангола /45 млн./. Известно време /няколко години след 1989 - бел моя/ от тези длъжници се търсеше бартер или други начини за погасяване на дълговете им към България - през това време динамично се сменяха парламенти, правителства, президенти, трудно бе дошлите на власт да успеят да обхванат цялата сложност на заварената ситуация. А пък съвсем немислимо бе да потърсят начини да я решат, още повече, че не горяха от желание да го сторят.

След промяна на законодателството и влизане в сила на нов икономически механизъм, авоари в затворени валути в развиващи се страни /с дълг към България - бел. моя/ започнаха да се водят по сметки на наши инженерингови организации, без да намират отражение в платежния баланс на страната. Икономическата самостоятелност на самоуправляващите се организации тогава, като: "Агрокомплект", Биоинвест", "Булгаргеомин", "Балканкаримпекс" и "Транскомплект", им осигури с въвеждането на новия икономически механизъм налични "затворени" /практически неконвертируеми/ валути в размер на 9 900 000  валутни лева съответно в Нигерия, Иран, Ирак и Мозамбик. Пари, които не могат да се трансферират свободно, в съответно конвертируеми валути. В същото време продажбата на тези валути бе трудна на западните пазари, тъй като курсовата разлика е била твърде голяма. В крайна сметка натрупаните активни салда в "затворени" валути непрекъснато са се обезценявали в резултат на негативната им валутна разлика...

Проблемът със "затворените" нековертируеми валути бе една реалност, с която бяха наясно само икономисти и банкери.

11 души от най-висшето партийно ръководство, министри и на последно място, председателят на БНБ - това е съставът на Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП с председател Тодор Живков. През 1986 се създава и Комисия на Министерския съвет по валутните въпроси с председател Георги Атанасов и членове: О. Дойнов, Ст. Марков, А. Луканов, Иван Илиев, К. Зарев, Хр. Христов, Б. Белчев, В. Коларов. Кои по-важни решения и действия на тези две комисии имат принос към натрупването на външния дълг на страната, и какво бе състоянието му, вследствие на тези решения?

Към дата - 28 февруари 1994 година, когато пишех за натрупването на външния дълг, картината бе следната:

  • 60 действащи правителствени спогодби по кредити за 28 развиващи се страни, 74 на сто от кредитите са със специално предназначение, т. е. оръжие;
  • Размерът на погашенията, договореностите по отпусканите с решения на Валутната комисия кредити, не се осъществява по размер и време в съответствие с погасителните договорености. Тенденция към трайно увеличаване на обема на просрочените и отсрочените плащания по дълговете на развиващите се страни - това е горчивата констатация на експертите. Обемът на просрочените задлъжнялости от тези страни към България е 20 на сто от общата ни задлъжнялост. Има държави, които нямат позиция по отношение на сроковете и начина на уреждане на плащането.

От 60 млн. долара, кредитите към развиващите се страни бяха нарастнали на 400 млн годишно, и то в резултат на различни решения на Валутната комисия. Това показваха документите, изпратени в Комисията към Великото народно събрание - доказателства, които така и не видяха бял свят. Имах професионалния шанс да се сдобия с копия на някои от най-важните.

Към днешна дата, повечето от хората в тази Комисия са в отвъдното.

С времето дългът на Ирак така и не бе върнат изцяло, въпреки че бе достигнал стойности над 2 млрд долара. За разлика от така наречените демократи, които се учеха да управляват държавата ни, ще припомня, че съседна Турция уреди иракският й дълг да бъде върнат в петрол. Нашият естествено си остана като неясно желание – кой връща дълг в пълен размер на държава, която е нахлула в земите му, за да урежда някакъв си американски президент да увеличи печалбите си от петрол?

Тук му е мястото да уточня, че в края на 2004 година Ирак подписа Меморандум с кредиторите от Парижкия клуб за редуциране на своите официални дългове по схема: 80 процента опрощаване на потвърдените дългове и разсрочване на останалите 20 на сто за 23 години с шестгодишен гратисен период. В споразумението на Ирак с кредиторите от Парижкия клуб бе включена стандартна клауза за равностойно третиране на всички кредитори.

Тези дни стана ясно, че парламентът ще проверява далаверата с външния дълг, която се свързва с бившия министър на финансите, Милен Велчев. Ето защо е интересно да припомня и няколко други факти и събития, също свързани с външи дългове, дължими на България:

При едно свое посещение в САЩ, Милен Велчев, в качеството си на министър на финансите, е имал уредени срещи, в резултат на които научихме, че израелската лобистка фирма "RSLB Partners", работеща предимно в САЩ, е била наета от българското Министерство на финансите, за да осигури връщането на поне част от иракския дълг. Размерът му в момента тогава се оценяваше на 1.7 млрд. долара, а американците изобщо не криеха желанието си държавите-кредиторки да опростят задълженията на Ирак. Добре е да се знае, че по принцип лобистките фирми се използват за получаване на изпреварваща информация, а не за пряко уреждане на проблеми с дълг.

На подобно решение, израелска фирма да урежда връщане на ирокски дълг - баба ми казваше: да дърпаш Дявола за опашката.

Спомням се, че на служителите на Велчев от министерството тогава, 2004 г. бе забранено да коментират факти, свързани с начините на уреждане на иракския дълг към България.

"RSLB Partners" не криеше, че е наета от пет държави да лобира за връщане на външен дълг, като Бряг на слоновата кост, Сърбия, България и две неназовани поименно африкански държави.

Колкото до платеното лобиране, то си проби път у нас благодарение на Соломон Паси – колко струваше на България тази новост през годините, едва ли някой, някога ще тръгне да изчислява, но е добре да припомня, че заради Паси платено лобиране бе извършено и в Сената на САЩ, за да получи страната ни подкрепа за влизане в НАТО.

Да плащаш за нещо, от което ще губиш: това само един Паси може да ни пробута...

В. „Сега” разкри през 2003 година, че България е наела срещу 100 000 долара годишно американската лобистка фирма "Дауни Макгрот груп", за да ни помогне да спечелим подкрепата на Сената за членството в НАТО.

През октомври същата, 2003 година, същото издание оповести как Дънкан Дароу и Кристиан Шрабсдорф от американската фирма за юридически консултации "Орик" представляваха българското Министерство на финансите на донорската конференция за Ирак в Мадрид за защита на финансовите ни интереси. След тези събития никой не поясни официално, при какви условия МФ е ползвало услугите на "Орик" - срещу заплащане или друг тип договорка, като например процент от изтъргувания дълг.

След съобщението за подписания Меморандум, стана ясно, че схемата за редуциране и разсрочване на дълга на Ирак не са приложили САЩ, Малта, Словакия и Кипър, които напълно са опростили вземанията си.

На 8 ноември 2007 г. правителството на Сергей Станишев одобри двустранно Споразумение между България и Ирак, с което се уреждаха български вземания от Ирак в размер на 1,860 млрд. щатски долара /в това число главница - 1,259 млрд. щатски долара и лихви – 601 млн. щатски долара до 2004 година/, произтичащи от междуправителствени споразумения и протоколи, сключени преди 1989 г.

За целите на Споразумението бе постигната обвързана договореност между актуализираната оценка на българските вземания от Ирак, чрез допълнително начисляване на лихви за забава, и коефициента за директно изплащане на задълженията на иракската страна. В този смисъл, иракската страна прие нов актуализиран размер на задълженията си общо в размер на 3,51 млрд. щатски долара, а българската страна прие коефициент на директно изплащане на дълга при 10,25 цента за долар.

Така се развиха нещата с иракския дълг към България. Защо припомням обстоятелствата около неговото погасяване: причината за това е, че официално бе съобщено, че дългът на Сирия към нас е 55 млн долара. Никой обаче не обели и дума за: размер на главница, натрупани лихви за забавяне на връщането на сумата, да не говоря за коефициент за директно изплащане на дълга и цифрата като курс към долара в момента! В съобщението за започнало погасяване на дълга от страна на сирийците единственото, което прочетох бе, че дългът е 55 млн и за връщането на 17 млн долара, което било 24 на сто от него, вече имало конкретни договорености.

Според пратеника на Дарик радио, Михаил Дюзев, обшият дълг на Сирия към България бил изчислен на стойност 75 млн. долара, като България предстояло да получи получи 24 на сто, или 17 млн. долара от сумата, след като финансовите министри на двете страни постигнаха споразумение за редуциране на дълга. По думите на премиера Борисов обаче парите, които ще получим, в процентно отношение са най-много от други страни, към които Сирия има дългове.

Както свикнахме да чуваме напоследък: пак сме най-добрите!

Либийският дълг беше 216 милиона, по документи...

Днес малцина все още помнят, как външният министър Ивайло Калфин намекна преди три години, на 17 юли 2007 г., че България може да опрости либийския дълг от 54 млн. долара.

"След като други европейски страни участват в международен фонд за хуманитарно подпомагане, странно ще бъде, ако България каже: „Нас не ни интересува това нещо. Ние обмисляме някаква форма на участие", заяви тогава министърът пред "Интернешънъл хералд трибюн".

"Парите идват от Международния фонд "Бенгази", който се финансира от Европейския съюз, Съединените щати, България и Либия", каза пред Ройтерс Идрис Лага, председател на Асоциацията на семействата на болните от СПИН либийски деца, като уточни, че 460 семейства ще получат компенсации.

Кристиане Хохман - говорител на европейския комисар за външните отношения, Бенита Фереро-Валднер, пък подчерта в коментар по темата, че Европейската комисия не е давала пари за тази цел и добави, че не знае дали това са правили страни - членки на ЕС.

„Парите на семействата се изплащат от фондация "Кадафи",” каза говорителката тогава, като уточни, че не знае откъде фондацията се е сдобила със средствата. Фондация "Кадафи" пък разпространи съобщение, че парите идват от фонда "Бенгази". Същото потвърди тогава и говорителят на Асоциацията на семействата Рамадан ал Фитури пред БНТ. "Всичките средства са от фонда "Бенгази", а откъде идват средства там, не знам и въобще не се интересуваме", каза ал Фитури.

Фонд "Бенгази" беше създаден през 2005 г. под егидата на ЕС с участие на Триполи и София. Еврокомисията е превела 2.5 млн. евро, но те не са за компенсации, а за лечение на децата в Европа, за медицински грижи за тях в Либия, и за модерен медицински център в родината им. От България, представител във Фонда бе кметът на Пловдив тогава Иван Чомаков. Самият Чомаков обясни, че уставът на Фонда не му позволява да съобщи колко са събраните средства и кои са донорите.

„Събрани са "стотици милиони долари",” декларира във връзка с неясните данни за финансиране либийският външен министър Абдел Рахман Шалкам без да дава повече подробности. Като работодател на осъдените медици правителството в Триполи декларира, че ще изплати на семействата между 250 хил. и 600 хил. евро /345 хил. - 827 хил. долара/ за всеки пострадал от СПИН заразяването, съобщи АФП.

Интересна версия разви и синът на Кадафи, Сейф ал Ислам. Според него, парите били опрощаване на дълг към България, Чехия, Словакия и Хърватия. Всички държави опровергаха тази версия, а премиерът на Чехия, Мирек Тополанек заяви, че никога не е ставало дума да се опрощава дълг в замяна на по-лека присъда за българите.

Асошиейтед прес цитира външния министър Ивайло Калфин, според когото било твърде възможно България да опрости част от либийския дълг. Тогава се появи и една по-близка до реалността цифра за размера на този дълг, също цитирана от АП: 400 млн. долара!

В същото време, българското Министерство на финансите необяснимо защо твърдеше, че размерът на дълга на Либия към България 56.6 млн. долара...

Такава бе общо взето конкретиката във връщането на този дълг – истината за размера и погасяването му остана някъде в мъглата около историята с освобождаването на българските медици и заразените със СПИН либийски деца.

Какво е актуалното състояние на дълговете, които България има да получава от някогашни “братски” страни от Третия свят. Какви са точно сумите с натрупванията на лихви за просрочени задължения държава по държава?

Дълговете на кои страни длъжници бяха редуцирани в периода след 1989 година и на какъв принцип? Калкулирани ли бяха в споразуменията, инвестиции с дългосрочно действие, някогашните български активи в тези държави – скъпо струващи и осъществени строежи, технически съоръжения, човешки ресурси? От две големи български банки получавах информация, че в годините, при различни правителства е било провеждано договаряне по външните дългове на редица държави, но никога този проблем не е бил разработен в ефективна държавна стратегия. Всеки един от моите източници говореше достоверно, като се позоваваше на документи, но в същото време поставяше условия за конфиденциалност на информацията и анонимност този, който я е дал.

В тази поредица ще се спра на всичко, до което успях да се добера по отношение на задълженията на редица държави и какво се е правело, или не по тяхното издължаване от различни политици в мандатите на различни правителства.

Като завършващ щрих ще поясня, че официалното посещение на правителствената делегация в Сирийската арабска република бе осъществено в един, твърде деликатен външно-политически момент. Време, в което Шимон Перес публично обвини Сирия в доставката на ракети, а твърдението му бе отхвърлено от Сирия и Ливан. И то, докато от страна на САЩ бяха оповестени няколко неясни становища по проблема.

България е държава, която все още няма самочувствието да е арбитър или участник в подобни сложни дипломатически взаимоотношения. В този смисъл и тази визита спокойно би могла да мине под знака на политическия туризъм – действие, от което страната определено бе имала полза.

Наред са другите държави – длъжници...

Следва продължение

 

Граждани на Турция и Израел изкупуват българска земя – алармира Национална телевизия СКАТ, а основен генератор на разкритията бе водещият Велизар Енчев в предаването „Дискусионно студио”.

„Земята не е само предмет на граждански оборот, а правният режим, който действа върху нея, има обществено значение. Не е завидна съдбата на народ, който живее или работи предимно върху земя, която се притежава от чужди граждани. Не споделям лековатото обяснение, често чувано, а и днес изречено от господин Валентин Василев от тази трибуна: "Какво се безпокоите, след като земята няма да бъде изнесена?". Естествено е, че земята като недвижима вещ не може да бъде преместена от мястото, в което тя се намира. Но никак не е малозначителен въпросът кой ще населява българската земя и то в един период, когато страната ни все още не е преодоляла последиците от икономическата криза и която се намира, и ще продължава още дълги години вероятно да бъде в състояние на демографска криза.

В това отношение няма да се връщам твърде назад в историята, но само искам да посоча един пример от началото на ХХ век, когато въз основа на решение на Петия ционистки конгрес Еврейският национален фонд започва да купува големи площи земя в Палестина, за да може върху нея еврейският народ да създаде свое отечество.

Един друг пример, по-близък до нас и във времето, и в пространството, изречен не от кой да е, а от бившия турски президент Тургут Йозал, който казва: “Рано или късно отново ще завземем България, но този път ще я купим.” В началото на 90-те години той допълва тази своя идея: “Турция трябва да постави границите на някогашната Османска империя в центъра на интересите си с цел през ХХІ век да стане отново империя”.

Може да се твърди, че това не е официалната позиция на тази съседна държава, но едва ли е за подценяване, че в нея има широки влиятелни слоеве, включително политически, които не са се отказали от разширяване на влиянието, включително с прилаганите икономически средства…”

Това заявява от трибуната депутатът социалист Янаки Стоилов. Начинът, по който гласува показва, че думите са му били колкото да каже нещо...

Какъв е поводът да припомня тези думи на Стоилов – от една страна това е гласуването на промени в Конституцията, които да дадат възможност на чужди граждани да закупят българска земя.

Вторият повод е, че днес, на 18 юли е годишнина от рождението на Апостола, този, който положи живота си пред олтара на Отечеството, за да бъде един ден България свободна от турско владичество.

Третият повод е, че промените в Конституцията са били извършени под натиск и с писмено указания от Американската търговска камара, внесено в деловодството на парламента!

И не на последно място е необяснимата тогава подробност, че Писмото е било адресирано до, забележете:

  • Председателя на парламента Камелия Касабова;
  • Посланика на САЩ, г-н Джеймс Пардю;
  • Посланика на Израел, г-н Авраам Шарон;
  • и посланика на Република Турция, г-н Хайдар Берк!

Случайно ли е, че Писмото е било изпратено до тези трима посланици – днес, седем години по-късно историята се разбулва: Щатите са прокарали конституционни промени в парламента на една суверенна държава в интерес на Турция и Израел – две страни, които вече усилено изкупуват чрез подставени лица българска земя, под предлог за инвестиции!

Седем години по-късно мога уверено да твърдя, че инвестиции от тази срамна и позорна история не са дошли, но пък за сметка на това – България губи свои земи, които минават в чужди ръце!

И така, малцина знаят,

преди седем години Американската търговска камара с Писмо, даде указания на българския парламент как да се промени Конституцията, за да може да се продава на чужденци. Писмото е било внесено с входящ номер 439-00-139, от 19.11.2004г. Посочен е дори и точният час на завеждане на писмото в деловодството - 16, 23ч. То е било подписано от нейния президент Кенет Лефковиц и изпълнителния й директор Валентин Георгиев.

{edocs}nova zora2.doc,600,400,link{/edocs}

Това писмо указва как точно българският парламент да промени Основния си Закон – Конституцията.

Писмото не може да бъде открито в архива на в. "Нова Зора", който го публикува навремето.

В парламента още по-малко то може да бъде открито, въпреки че има известен входящ номер и дата на внасяне.

Въпреки трудностите, "Хроники" успя да намери текста на писмото.

Интерес представлява и дебатът в парламента по това писмо, което указва как българските депутати да променят Конституцията си, за да няма пречка да се изкупува българска земя от чужди граждани.

В дебата има интересни и поучителни моменти, в гласуването – още повече.

Ако някой заявява от трибуната, че трябва да се внимава, че ще има последствия и то не в полза на България – при гласуването всички, вкупом ПОДКРЕПЯТ промените, т. е. подкрепят чужденци, граждани на чужди държави да изкупуват българска земя!

 

{edocs}nova zora1.doc,600,400,link{/edocs}

В резултат – инвестиции, свързани със закупената земя – НЯ-МА!

Затова пък е налице строителство на селища от затворен тип за чужди граждани.

Ще работи ли един ден българинът върху чужда земя ангария? Оставям отговора на читателите след като се запознаят със случващото се.

Какво откри и изнесе Национална телевизия СКАТ:

Близо 500 декара земя в Пловдив е предвидена за луксозно еврейско селище – устроена инфраструктурно, устроено със здравни заведения и магазини. Това съобщи Национална телевизия СКАТ като уточни, че проектът е с дългогодишна история и е започнал когато еврейски гражданин купува чрез подставени лица част от земята – около Околовръстния път на Пловдив, спортният комплекс „Гребна база” и зона А от промишлена станция „Юг”.

Целите на сделката са подчинени на интересите на бъдещите жители на обособения еврейски град от затворен тип разкри в „Дискусионно студио” в петък, 15 юли бившият кмет на Пловдив Николай Смолев в периода 1990-1991 година и бивш управител на ВиК Пловдив /2001-2004 г./, уволнен заради отказ, в качеството си на управител да издаде разрешително за строеж на въпросното селище. Заради тази своя позиция Смолев и бил преследван и съден през годините.

Новият собственик на земята, израелският гражданин Джоузеф Бозенщайн, се сдобива с имота законно, регламентиран като публична държавна собственост чрез двама строителни предприемачи – Димитър и Мирослав Язови, съобщи в студиото на СКАТ г-н Смолев.

Редица български правителства подкрепят сделката, противоречаща на европейски рамки – бе коментарът на СКАТ.

Изготвен е скъпоструващ проект за използване на водите на река Въча за нуждите на водоснабдяването на град Пловдив, в името на безпроблемното устройство на еврейското селище.

Този случай не е прецедент – в редица български градове се изграждат селища за чужди граждани като Банско, София, Разлог, Кърджали и Стара Загора.

„Северното Черноморие се продава на руснаци, в Югоизточна България, Родопите се настаняват трайно турски фирми, в част от Югозападна България отиват израелски фирми – коментира проблема икономиста Силвия Нешева в студиото на предаването с водещ Велизар Енчев.

{edocs}nova zora1.doc,600,400,link{/edocs}

Защо тогава българските институции да не си затварят очите за изкупуването на българска земя?

Началото ще ни даде отговор за края...

Ще цитирам първа част от книгата ти „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”:

След краха на СССР мнозина биха могли да бъдат бъдещите опоненти на САЩ за световно лидерство - /обединена Европа, Япония, Източна Азия, Южна Азия, безформеният мюсюлмански полумесец, обхващащ Северна Африка, Близкият Изток, с изключение на Израел, може би Турция, държавите от Персийския залив - Ирак, Иран и Пакистан, включващ новите Централноазиатски държави по цялото протежение на границата с Китай, Евроазийска група, включваща Русия, Европа, Азия/.

Безспорно е, че до края на века, както и в първото десетилетие на новия 21 век САЩ ще останат главния арбитър и свръхсила при различните конфликти и противопоставяне, в която и да е точка на света. САЩ контролират обединена Европа с участието си в Североатлантическия пакт. Но именно САЩ трябва да са наясно, че в един момент няма да успяват да продължат и издържат упражняването на тотален контрол /политически, военен и икономически/, ако разпиляват своите сили в различни конфликтни точки, на който и да било от световните континенти по въвеждане и утвърждаване на международен ред /според разбиранията на техния управляващ политически елит/. Може би затова анализаторите и стратезите на Щатите все по-често се замислят за търсене и постигане на баланс и равностойност в глобалното сътрудничество и преразпределяне на отговорностите в света.

Често отговорът за настоящето и бъдещето ни дава миналото. Ето защо ще припомня едно пророческо изказване на Уинстън Чърчил /британски премиер и масон от висша степен според редица западни автори/ от лекция в Харвард, в което той заявява, че “империите на бъдещето ще бъдат империите, контролиращи човешките мозъци”...

... като се вземе в предвид, че в края на 19 век Чърчил трудно е могъл да предвиди реално чудото на научно–техническата мисъл, което е предстояло да се развие век по-късно, то безспорно това, което е имал предвид той, е касаело световно влияние, прокарвано чрез масонски ложи, специални служби и международни оранизации. Глобален деструктивизъм, ползващ милиарди от комисии на НАТО, ЦРУ, “Отворено общество” и Международния валутен фонд, както и личности като Карл Попер, Джордж Сорос – учени и мошеници, използвани като момчета за поръчки. В резултат са разклатени множество държавни валути...

...докато управляващите в бившите социалистически държави, в един или друг смисъл, безпрекословно поемаха и продължават да поемат в годините след 1989 ангажименти за подчинение и зависимост...

И тук логично идва въпросът: нов световен ред с нова световна политика, и нова световна икономика – кой ще го наложи и как? За никого не е тайна, “че американските компютърни програми, благодарение на които се централизира световното банково дело и телекомуникационните компании, които създават сателитите, са необходими, за да бъде наложена системата на световно управление” – обобщава Гари Ка, високопоставен правителствен служител, в книгата си “По пътя към глобалната окупация”. Световна икономика, световна политика и световна религия – това посочва Гари Ка като основни жалони в налагането на бъдещия световен ред. Кои организации посочва Гари Ка, като изпълнители по установяването на световен ред: “Световна асоциация на конституциите и парламентите /САКП – основана в 1959 г. – бел. а./”, “Световният съюз”, Световният съвет на църквите”, “Съвет за чуждестранни връзки / с влияние в ООН, Държавният департамент на САЩ, с огромни дарения от “Сити банк”, корпорация “Нюзуик”, фондация “Рийдърз дайджест”, братя “Рокфелер и мн. други/”, “Тристранната комисия” /създадена от Дейвид Рокфелер през 1973 г., Проект на Хартата на Тристранната комисия изработва не друг, а Збигнев Бжежински, като става пръв директор на тази организация./ В книгата си, с документи и разкази на запознати Гари Ка разглежда налагането на глобализацията, като световно бъдеще и  уточнява: “ Световното общество на бъдещето е мястото, където се събират политическите, икономическите и религиозните аспекти на единното световно управление…”

Погрешно е да се смята, че в обсега на интересите на кръга от хора със специални интереси и цели са визирани само държавите от Източна Европа – в този обсег на интереси попаднаха също така и страни от Латинска Америка, Азия и Африка. Тук е добре да се припомни скандалното обезценяване на валутите от няколко държави от лятото на 1997 г, /Тайланд, Малайзия/. Сърбия, Беларус, Хърватска и Чехия протерстираха срещу спекулациите на Сорос, прикрити под маската на филантропия, докато в България той бе приет като месия и то на високо държавно равнище.

В списъка на засегнатите от дейността на Сорос държави трябва да се прибави и че:

  • Сорос и МВФ унищожиха икономиката на Перу, като промишлеността престана фактически да съществува;
  • В Мексико фалираха 50 000 малки и средни предприятия;
  • Всички стратегически и икономически отрасли на икономиките на тези две държави преминаха в чужда собственост – нефтодобивът, машиностроенето, телекомуникациите, добивът на мед, злато и други ценни полезни изкопаеми;
  • Сорос притежава големи масиви от селскостопанска земя в Аржентина;
  • 70 на сто от населението на Перу живее в бедност. За Мексико, Аржентина, Парагвай, Венецуела тази цифра е 80 на сто;

Унищожаване на икономиката на набелязани държави чрез законодателни и социални мерки за ОГРАНИЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА. Все по-често се чуват гласове в коментарите и анализите на западни наблюдатели /Европейски съюз и САЩ/, че славянските държави имали твърде много население. Демографски геноцид – това е може би най-правилното определение за политиката, която се води целенасочено вече 12 години след 1989 г. за района от страните на Източна Европа. Освободената територия на държави с рухнала икономика и липсваща национална идентичност – какво по-добро за служителите на “Отворено общество”.

Това, което вече в България е безспорно налице при всички правителства след 10 ноември са: подготовка и пускане на възлови места в управлението на държавите и медиите на безкритични апологети на измислен икономически либерализъм.”

Да се върнем на Аржентина и масивите земя, които е изкупил Сорос там. Не ви ли напомня това случващото се в момента в България?

500 дка земеделска земя първа категория вече е купена за израелското селище  и то се вижда от Околовръстното шосе на Пловдив. Проектът е за над 50 00 души и е подобно на анклавите, които евреите строят в арабските земи. Строителството ще е невероятно скъпо, според инж. Сомлев то ще „глътне” близо милиард долара, тъй като инфраструктурата на това селище ще бъде напълно самостоятелна.

Зоната около Гребния канал също е закупена за граждани на Израел, но тук е вододайната зона на половинмилионния Пловдив, което ще създаде сериозни проблеми на пловдивчани.

Това е началото.

Какъв ще е краят – ще научим след години. Засега този край не се очертава като добър за България и българите, но за този край ще трябва да благодарим на всеки депутат от 39-тото Народно събрание, на силната обич на родни политици от различен цвят и калибър към една задокеанска държава със Статуя на свободата.

Чрез такива държави като нашата родина, Съединените щати уреждат добрите си отношения с други свои партньори като Израел и Турция чрез засилена заселническа политика. С чужда пита – помен – казва народът ни.

Ще дойде време и потомците ни ще попитат: кой народ?

 
Човешкият род се намира в такава ситуация, в която много скоро, в течение на следващото поколение, трябва да реши – ще продължи ли разумния живот или ще решим да го унищожим

проф. Ноам ЧомскиНа глобално равнище ние сме се втурнали към пропаст и сме изпълнени с решителност да се свлечем в нея, което рязко намалява нашите перспективи за достойно оцеляване.

Двете пропасти пред човечеството

Ние сме изправени не пред една, а пред две пропасти. Първата е екологичната катастрофа, която е неизбежна. Ние разполага с много малко време, за да се опитаме да се справим с нея. Ние се движим в невярна посока. Другата пропаст зее вече над 70 години. Това е заплахата от ядрена война, която в момента нараства. Ако вие внимателно погледнете този проблем, ще видите, че ние сме оцелели просто по чудо.

Човечеството е на около 100 000 години и в момента преживява уникален период в своята история. Човешкият род се намира в такава ситуация, в която много скоро, в течение на следващото поколение, трябва да реши – ще продължи ли разумния живот или ще решим да го унищожим. Голямото мнозинство от учени признават, че изкопаемите горива трябва да останат под земята, за да могат нашите внуци да имат достойна перспектива. Но институционалните структури на нашето общество оказват натиск за изсмукване на всяка капчица. Последиците от промяната на климата за човечеството ще бъдат катастрофални, ние вървим към тази пропаст.

Обама не намали ядрената заплаха

Подкрепям преговорите с Иран, но по същество те са дълбоко погрешни. Има две държави, които буйстват в Близкия изток, постоянно осъществяват агресии, насилие, терористични актове и незаконни действия. Тези две държави притежават огромни арсенали с ядрено оръжие. Но тяхното ядрено оръжие не се обсъжда.

САЩ и Израел са две основни ядрени сили в света. По тази причина в международните допитвания, които се провеждат от американските социологически служби, мнозинството от хората посочват САЩ като най-голямата заплаха в света. Нито една страна не може даже да се доближи до тях. Любопитното е, че американските медии отказаха да публикуват тези данни, но те съществуват.

В действителност президентът Барак Обама не се опитва да намали ядрената заплаха. Той стана инициатор на програмата за модернизиране на американските ядрени оръжия за трилион долара, а това означава разширяване на системата за ядрени оръжия. Това е още една причина, поради която прочутия Часовник на Съдния ден, измислен от списанието на учените ядрени физици, бяха преместени с още 2 минути по-близо до полунощ. Полунощ е краят. Сега часовникът показва 12 без 3. Това е най-близко до ядрената катастрофа за последните 30 години от времето на Роналд Рейгън /1981-1989/, когато съществуваше голяма опасност от избухването на война.

САЩ дирижират най-лошата терористична кампания

Най-лошата терористична кампания по света към днешна дата е тази, която се управлява от Вашингтон. Това е кампанията за глобални убийства, водена с дронове. В много части на света САЩ систематично, публично и открито провеждат кампания за ликвидацията на хора, които американската администрация подозира във вредителство. Това е кампанията, която генерира терор. Когато вие бомбардирате село в Йемен, например, и може би убивате човек, който е бил ваша мишена, а може би не, другите хора в този район как ще реагират? Те ще си отмъстят.

Неотдавна беше проведено изследване, което показа, че най-лошата форма на изтезания са така наречените "извънредни предавания на заподозрени". Това означава, че вие взимате някой заподозрян от вашите затвори и го изпращате на вашия любим диктатор Асад, Кадафи или Мубарак, където той е изтезаван, а вие очаквате да получите резултати. В тези мероприятия са участвали всички диктаторски режими в Близкия изток и Европа. При това е участвала по-голямата част от Европа – Великобритания, Швеция, Полша и др. В действителност само един регион света не е участвал. Това е Латинска Америка. Колко мило и неочаквано. Причината е, че Латинска Америка до голяма степен се изплъзна изпод контрола на САЩ. Когато до неотдавна бе под контрола на Вашингтон, тя бе световен център за изтезания. А сега тя не участва в най-лошата форма на изтезания - "извънредното предаване на заподозрени". А Европа участва. Господарят каза, слугата го направи. Европейците са прекалено страхливи, за да заемат независима позиция.

Политиката на Путин е разбираема

Както и повечето лидери, Владимир Путин е заплаха за своя народ. Очевидно е, че той предприе незаконни действия. Но да го представяме като ненормално чудовище, което страда от мозъчна болест и болестта на Алцхаймер или е зло същество с муцуна на плъх, това са стандарти на оруелски фанатизъм. Искам да кажа, че неговата политика е разбираема. Идеята Украйна да се присъедини към западния военен съюз е напълно неприемлива за всеки руски лидер. Нейните корени са в 90-те години, когато се разпадна Съветският съюз... Членството на Украйна в НАТО няма да я защити. Това представлява сериозна стратегическа заплаха за Русия, на която всеки руски лидер би реагирал. Всичко това е напълно разбираемо.

Европа е расистка

Европа изпитва сериозни проблеми. Някои от тях са резултат от икономическата политика, провеждана от чиновниците в Брюксел, Европейската комисия, а също така натискът на НАТО и големите банки, преди всичко – германските. Тази политика има определен смисъл, според своите автори. От една страна, те искат завръщането на рискованите и опасни кредити и инвестиции, а от друга, подобна политика разрушава държавата на общото благоденствие, която никога не им е харесвала.

Държавата на общото благоденствие е един от най-големите приноси на Европа в съвременното общество, но богатите и могъщите никога на са я харесвали. Така че от тяхна гледна точка нейното разрушение е добро. Другият проблем е, че Европа е много расистка, по-расистка от САЩ. Това не се виждаше, защото до неотдавна населението на Европа беше еднородно - докато всички сте блондини със сини очи, вие не изглеждате расист, но като населението започва да се променя, расизмът се появява. Много бързо. Това е сериозен културен проблем в Европа. /БГНЕС

--------------

Ноам Чомски, американски философ и политически активист. Той е професор в Масачузетския технологичен институт. Това е част от  негово интервю за програмата "Глобален диалог" на Евронюз.Американски философ и политически активист. Той е професор в Масачузетския технологичен институт.

 

Турската агресивност срещу еврейската държава след провокацията с кораба „Мавви Мармара” от 31 май 2010 г. се развива напълно логично, вече и с подрънкване на оръжие

След като бе изпратена така наречената хуманитарната флотилия за Газа – която по същество бе задълбочено и в детайли обмислена турска провокация на която Израел даде твърд отпор, в добре познатия си и очакван стил – нещата получиха логичното си развитие. В говорилнята ООН назначиха специално разследване, под ръководството на бившия новозеландски министър-председател, което се влачи цяла година и стигна до закономерното и вълкът гладен и агнето наръфано. Ето ви фрагменти от заключенията на въпросния документ, който на всичкото отгоре „изтече” във в.„Ню Йорк таймс”:

Докладът на ООН, Джефри Палмър:

„Решението на Израел да поеме контрола на корабите от флотилията с такава сила, на голямо разстояние от зоната на морската блокада над ивицата Газа и без предварителни предупреждения, е прекомерно и неразумно…

Хуманитарната флотилия, съставена от шест кораба, е действала непредпазливо, като се е опитала да пробие морската блокада над ивицата Газа. Израелските командоси, извършили щурма, са срещнали организирана и яростна съпротива от група пътници.

Израел да излезе с декларация, в която по подходящ начин да изрази съжалението си за щурма срещу флотилията и да изплати обезщетения на семействата жертвите и ранените…

Израел е изправен пред една действителна заплаха за сигурността си от страна на въоръжените групировки в Газа. Морската блокада на ивицата Газа беше наложена като законова мярка за сигурност, така че да попречи на проникването на оръжия в ивицата по море. Налагането на морската блокада и спазването й става в съответствие на изискванията на международното право…

Загубата на човешки животи и нараняванията, произтекли от използването на сила от израелската армия обаче са неприемливи.”

* * *

Срещу витиеватото дипломатничене ревнаха всички:

Сами Абу Зухри, говорител на „Хамас“ определи доклада като несправедлив и небалансиран, „Той ще позволи на израелския окупатор да не поеме отговорностите си”.

Реджеп Ердоган, премиер на Турция: „Този доклад не означава нищо за нас”.

Израел изрази готовност да изкаже съжаленията си и да плати обезщетения на хуманна основа на близките на жертвите, но отказва да поднесе извиненията си, за да не изложи военните, участвали в щурма, на риск от съдебно преследване.

* * *

Така, изтеклият в медиите документ стана сигнал за следващия етап в развитието на турската позиция през отминалата седмица, като в нея заскрибуцаха метални нотки. Ето и част от изявленията на външния министър Давутоглу и министър-председателят Ердоган –

Ахмед Давутоглу:

„Турция ще замрази всички военни споразумения с Израел, ще експулсира израелския посланик от Анкара и ще понижи ранга на посолството си в еврейската държава до ниво втори секретар.

Престъплението, извършено от Израел не е обикновено престъпление. Израел извърши военно престъпление в международни води. Исканията на турската страна са известни (Турция иска извинение) и, ако не бъдат изпълнени, отношенията между двете държави няма да се нормализират.

Турция не признава законността на израелската блокада над Газа.

Ако Израел упорства да не се извинява за щурма, то отношенията ще се влошат още повече.”

Реджеп Тайип Ердоган:

„Турция замразява военно-търговските си отношения с Израел и увеличава турските морски патрули в Източното Средиземноморие.

Израел винаги се е държал като разглезено момче. Ние проявихме решителност спрямо тази страна, която упражнява държавен терор. Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там. Този процес ще бъде последван от много различни видове санкции.

Израел се лиши в лицето на Турция от регионален партньор за постигането на своите политически цели.

Докладът на комисията на ООН за случая от 31 май м.г. не отговаря и на израелските очаквания. Този доклад не означава нищо за нас.”

* * *

От цялата тая врява не стана много ясно, дали Турция налага икономически бойкот на Израел та се наложи турският министър на икономиката Зафер Чаглаян да обяснява, че „засега” Турция няма да прави нищо за промяна на икономическите отношения с Израел, т.е. блокира отношенията само в сферата на военните поръчки и договори (които между другото не са никак малки и ще засегнат болезнено доста израелски фирми).

Всичко това, разбира се, на пръв поглед изглежда доста постно и би могло и да мине за дребни зарзаватчийски свади, които не са кой знае каква рядкост в международните отношения, ако го нямаше вечното „Да, ама не!”

Защото край Босфора не са кукнали да готвят постен тюрлю-гювеч, а се заформя един доста мазен овнешки курбан в който за жертвен агнец е наречена еврейската държавица. И не по някакви сюблимни хуманитарни причини, с каквито одежди бе облечена миналогодишната ердоганова провокация с флотилийката за Газа, а защото това, което предупреждаваме от години вече е факт –

Задействана е „Неоосманската доктрина”

на ислямисткото правителство на Партията на справедливостта на Реджеп Ердоган. Да ви припомня в едно изречение, че според тази фундаментална доктрина за новите турски държавници след края на епохата на кемализма, т. е. в първото десетилетие на двайсет и първи век, сферата на жизнените интереси на Турция обхваща на практика границите на върховата експанзия на Османската империя от 1683 г.(виж картата). И в частност по отношение на югозападния вектор, този геополитически периметър включва Арабия. Дефинираният интерес тук се дублира, защото Арабия (и Магреба естествено) попадат в сферата на турските интереси един път като „историческото наследство” от османците и втори път, като ареал, интензивно населен с мюсюлмански народи. А както неведнъж съм изтъквал, ердоганова Турция освен, че се е прицелила в регионалното лидерство на базата на неоосманизма, трескаво и сладострастно мечтае и за глобална роля, като лидер на световното мюсюлманство.

Непосредствени впечатления за този експанзионистичен ламтеж ни даде патерналистичната турска позиция в провокираните през настоящата година социални сътресения в целевия регион, наричани Арабска пролет.

Всичко изложено, мисля, ни дава доста ясна представа, как така дългогодишния турски съюзник Израел изведнъж се оказа трън в петата на Анкара. Поначало, натрапен от обстоятелствата съюзник, чиято роля през втората половина на двайсти век – да обуздава просъветските арабски режими по южните граници на остро противостоящата се със СССР в тези времена Турция – бе от жизнено значение за анадолската държава, днес Израел, в качеството си на турски „приятел” обезмисля цялата турска пропагандна стратегия, както за регионална, така и за глобална доминация в мюсюлманския свят. За Турция по-нататъшната „дружба” с Израел би означавала геополитическо самоубийство и в Анкара това бе пределно ясно. Трябваше час по-скоро да се отърват от Израел и както виждате, дори не си направиха труда да измислят нещо по-оригинално. Набързо скалъпената провокация с флотилията с хуманитарна помощ за Газа не би предизвикала комплиментите на никой фино мислещ стратег, но свърши работа, а еврейската държава попадна в клопката от която излизане няма.

За по-любопитните ще добавя и отговора на незададения им въпрос – САЩ не са пречка за подобно развитие, защото експедитивно се изнасят от региона, имат си невъобразимо количество главоболия както във вътрешен план, така и с предефинирането на собствената си геополитика, а и Израел вече не е онзи приоритет, какъвто беше преди 20 години.

Вместо финал ще ви цитирам думите на Ердоган, които може и да сте забелязали в цитираното му по-горе изказване – „Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там”.

Чувате ли го? Подрънкването на оръжие? А помните ли гръмогласно прокламираната нова външна политика на проф. Ахмед Давутоглу за НУЛЕВИ ПРОБЛЕМИ СЪС СЪСЕДИТЕ?

Въпросът е, кога ние ще я засърбаме нулевата попара на професора…

 

Публикува се от сайта БГНЕС

Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Бюканън е автор на книгата Въпреки че "Биби" Нетаняху спечели изборите миналата седмица, постоянна сенатска подкомисия за разследване все още работи по въпроса дали Държавният департамент е финансирал тайни усилия за неговата загуба.

Според сведения ведомството е пратило 350 000 долара на американската неправителствена организация /НПО/ с името OneVoice. Тя има в Израел дъщерна фирма - Victory 15, която помагала на американски оперативни работници Биби да бъде свален.

Ако сега тайно наливаме пари в свободните избори на приятелски страни, за да сваляме лидери, които не се харесват на президента Барак Обама, американците имат право да знаят защо използваме тактики от времето на Студената война срещу демокрации. След Втората световна война Том Брейдън, моят вече починал колега от предаването по Си Ен Ен "Crossfire", доставяше пари от ЦРУ на демократичните партии в Европа, застрашени от финансираните от Москва комунистически партии. Но това беше правено в битка със сталинизма, когато западното оцеляване беше в опасност по време на Студената война, която приключи през 1991 г.

Надяваме се, че след като се вгледа в OneVoice и V15, Сенатът ще разшири разследването си по един по-широк въпрос: Използват ли САЩ НПО, за да събарят режими по света? И ако да, кой решава кои режими могат да бъдат сваляни?

Това, което придава спешност на тези въпроси, е настоящата криза, в която Москва придвижва ракети към Европа и изпраща подводници и бомбардировачи да изпробват отбраната на НАТО. Америка твърди, че анексирането на Крим от Владимир Путин и подкрепата му за проруските бунтовници в Украйна е причината за надигащата се буря в отношенията Русия-НАТО.

Действия на Путин в Украйна не бяха предприемани до свалянето от власт на демократично избрания проруски режим в Киев, при един преврат, в който Москва твърди, че американската ръка е ясно видима. Не само Джон Макейн подстрекаваше тълпите на киевския площад "Майдан" да свалят от власт режима, но го направи и помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд. В един прихванат разговор с посланика ни в Киев Нюланд определи човека, който предпочитаме, когато президентът Виктор Янукович бъде свален. И когато Янукович избяга в Москва след убийствата на "Майдан"-а, Арсений Яценюк беше на власт. Нюланд също така разкри, че САЩ са похарчили 5 млрд. долара от 1991 г. , за да преориентират Украйна към Запада.

И сега довеждането на Украйна в ЕС и НАТО може да се окаже за Нюланд & ко. голям скок напред към свобода и развитие.

Но на Русия това й изглежда като подриване на славянска нация, с която тя има близки връзки от столетия, защото би поставило Украйна в икономически съюз и военен алианс насочени срещу Москва. А ако НАТО залитне към военен сблъсък с Русия, корените на конфликта биха били проследими до преврата в Киев, за който руснаците са убедени, че е мръсна работа на американците. Ако САЩ имат участие в този преврат, американският народ трябва да знае това и Сенатът трябва да открие дали Нюланд&ко използват НПО, за да подпалят отново Студената война, на която край сложи Роналд Рейгън /1981-1989г./. И ако сега използваме НПО като фасада за тайни операции за сваляне на режими, ние поставяме всички НПО в чужбина под подозрение и опасност. Никога досега към Америка не е било гледано с по-голямо недоверие и омраза. И сред причините е, че на нас се гледа като постоянно предявяващи претенции към правителства, които не отговарят на нашите стандарти за демокрация, и безкрайно се намесваме във вътрешните работи на нации, които не ни заплашват.

В тази нова ера отбраното общество на американската външна политика се похвали с "цветни" революции, които то помогна да бъдат подбудени в Белград, Киев, Тбилиси. През 2003 г. помогнахме да бъде свален режимът на Едуард Шеварднадзе с "розова революция", която доведе на власт Михаил Саакашвили. А Саакашвили почти ни въвлече в конфронтация с Русия през 2008 г., когато той нападна Южна Осетия и уби руски миротворци.

И какви бяха нашите жизненоважни интереси в тази малка нация в Кавказ, родно място на Сталин, за да бъде оправдан този риск?

Не само Москва е гневна от американската намеса във вътрешните й работи и в тези на съседни страни. Египетският президент Абдел Фатах ал Сиси изгони от страната членове на американски НПО. Пекин е убеден, че американски НПО стоят зад уличните блокади в Хонконг по подобие на "Окупирай Уолстрийт".

Ако всичко това е истина, тези действия на САЩ пораждат фундаментален въпрос:

Каква е най-основната цел на американската външна политика?

Това защитата на жизненоважните интереси и на националната сигурност ли е? Или трябва да се обединим с Джордж Уокър Буш по позицията, че "Оцеляването на свободата" в Америка "зависи от успеха на свободата в другите страни"?

Ако е така, то нашата мисия е утопична – и безкрайна.

Ако сме убедени, че нашата свобода не е сигурна, докато целият свят не е демократичен, то тогава не можем да си починем, докато не станем свидетели на свалянето на сегашните режими в Русия, Китай, Северна Корея, Виетнам, Иран, Сирия, Саудитска Арабия, Египет, Беларус, в повечето арабски и африкански страни, както и във Венецуела и в Куба.

Ако това е нашата цел, републиката ни ще загине, опитвайки се да я постигне. /БГНЕС

--------------

Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?". Статията му е публикувана в "The American Conservative".
 

В безпрецедентна стъпка около 20 високопоставени израелски дипломати изпратиха писмо до премиера на Израел Бенямин Нетаняху с искане да се намеси в стачката на служителите на външно министерство, „за да спаси външните служби на Израел”, написа вестник „Аарец”.

Никой от израелските дипломати не показа какъвто и да било срам от това, че са свързани с разузнаването на страната...

Посланиците са напомнили на Нетаняху времето, когато самият той е бил посланик на страната във Вашингтон и трудностите в работата на дипломатите. Те са подчертали, че службите на външно министерство са част от националната сигурност на страната.

От кое са част службите на българското външно министерство, след безпрецедентното поведение на правителството на премиера Бойко Борисов, което използва умишлено огласяване на дипломати с досиета на разузнавачи? И то докато те са все още на действителна служба по посолствата на България.

"Ние приветстваме действията, които предприе българското правителство, за да изясни нещата. И след като бъдат проверени фактите и обстоятелствата, с цялото ми уважение към независимостта на правителството ви, очакваме всички, чието минало е свързано с бившите тайни служби, да напуснат постовете си", заяви генералният секретар на Европейската народна партия Антонио Лопес-Истурис пред БНР.

Това бе първото и единствено изявление на Лопес-Истурис. Нито една държава не последва генералния секретар на ЕНП, нито пък някой поиска да бъдат отзовани българските дипломатически представители от различни държави зад граница.

Въпреки това, Министерският съвет, а след това и парламентът работиха усилено в посока опозоряване на действащите посланици на България, за да се стигне до приемането на някаква партийна декларация от депутатите на ГЕРБ и “Атака” на 13 януари.

Вече стана дума, че с партийна декларация парламентът не може да задължи държавния глава да отзове посланиците на България от посолствата в чужбина. Освен това ГЕРБ си затвори очите пред препоръката на Лопес-Истурис “да бъдат проверени фактите и обстоятелствата, около родните дипломати, свързани с миналото на спецслужбите" – нещо, което и президентът Първанов препоръча, но ГЕРБ пренебрегна със замах.

*        *        *

Преди да дам примери за лошите последствия от действията на външния министър Николай Младенов, премиера му Бойко Борисов и МВР-министъра Цветан Цветанов ще направя едно уточнение: за кой ли път политици от изпълнителната власт избирателно цитираха дипломати с досиета на разузнавачи, като не всички съпричастни на бившата и отдавна закрита Държавна сигурност бяха огласени.

Не бе огласен примерът с бащата на министъра, който засега знаем, че е  работил към спецслужбите в няколко посолства, докато е работел за ДС, същата, с която синът му запретна ръкави да се бори!

Не бе огласен примерът с един друг сега действащ посланик, работил като преводачка на Тодор Живков и Андрей Луканов.

Не бе огласен христоматийния пример от близкото минало с бащата на един сега действащ посланик, който навремето в париж се е опитал да вербува за КГБ-каузата бивш френски министър на отбраната.

Не бе огласена и принадлежността на министъра на вътрешните работи към едно от управленията на ДС, за което един от депутатите социалисти съобщи на всеослушание:

Същият МВР-министър обяви: “Вървим към затваряне на страницата с дипломатите-агенти” – което какво би следвало да означава?

Че те отварят страницата и те я затварят, даже непрочетена?

А ето и какво каза преди няколко дни един депутат социалист по повод принадлежността на министър Цветан Цветанов:

„Лицето Цветан Цветанов започва своята кариера в системата на МВР в Централно информационно организационно управление. Когато се консултирах с Комисията по досиетата, става ясно, че това Централно информационно управление преминава в структурите на Държавна сигурност и остава такова до 1990 година до закриването на Държавна сигурност. Следователно министърът на вътрешните работи, вицепремиера, председателят на партия ГЕРБ, започва своята политическа кариера в структурите на ДС. За мен това граничи с наглостта, с какво дипломатите са по-лоши от Цветан Цветанов? - посочи Кирил Добрев.

11 души от предложените за отзоваване, са били обявени още през 2007 и 2008 г., че са с принадлежност към специалните служби. Същите тези дипломати от няколко години изпълняват успешно своите длъжности.

„На практика Холандската кралица без забележки е приела посланика ни в Хага, а за Николай Младенов той е персона-нон-грата. Това е лицемерие. Поставяте в глупаво положение държавите, които са дали агреман на посланиците ни”, каза социалистическият лидер Сергей Станишев, който също има вина в приемането на закона, по който ГЕРБ предприе гонението на дипломати.

Лошото в цялата тази история е, че чуждите медии бяха провокирани от българските управници да се занимават със скандалите в България, заради непрофесионализма в управлението на ГЕРБ и най вече на външния министър Николай Младенов и премиера му Бойко Борисов.

“Комшиите ни са изпратили агенти-дипломати” написаха турски медии, като отделиха широко място на обявените имена на посланици от Комисията по досиетата.

Фактът, че всички български дипломати - шефове на нашите мисии в Турция, са били бивши агенти на комунистическия режим, привлече вниманието на турските журналисти.

Вестник „Миллийет”, както и почти всички издания, извадиха преди месец на преден план името на настоящия български посланик Красимир Тулечки, който фигурира в списъка на комисията с псевдонима „Мичев”.

“Посланикът на България в Анкара Красимир Тулечки между публикуваните от Комисията по досиетата, огласени на сайт в официален Списък с имена на посланици, комунистически агенти.

Причинените щети са големи коментира турското издание като съобщава цифрите на посланици и консули, които властта замесва във връзки с бившите спецслужби. Цитирани са изявления по Българското национално радио направени от премиера на България, Бойко Борисов и външния министър Николай Младенов, че са били предизвикани “тежки загули от скандала. Скандал, какъвто самите Борисов и Младенов сътвориха от името на управляващите!

Управниците сътвориха и Специален проект за Закон, с цел предотвратяване на работата на дипломатите, които хората от властта нарекоха “бивши комунистически агенти”!

Всекидневникът “Хюриет, в материал “Посланикът на съседите в Анкара се оказа агент” цитира генерал Тодор Бояджиев, който определя Тулечки, като кадърен дипломат, който когато стълкновенията в Афганистан са били сериозни и ожесточени – той е работил достойно там.

Когато Косово било една от най-горещите точки на света – Тулечки, което е един отличен дипломат - също работел там, цитира изданието генерал Бояджиев.

Трето издание от Турция “Заман” излезе със заглавие “София публикува списъка на агентите дипломати”, като вестникът акцентира на въпроса, зададен от бившия виншен министър Ивайло Калфин – дали могат да му покажат дипломат, който да не сътрудничи на разузнавателните служби.

Радио „ТРТ” излъчи коментара на журналиста от „Нов живот” Нахит Догу, който каза, че в България вече никой не се впечатлява от подобни списъци.

Медиите в Турция съобщават още, че генералните ни консули в Одрин и Истанбул Вълчо Марков и Евгени Генев също са били агенти на бившите служби.

Българската комисия по досиетата обяви скандална информация, че 40% от дипломатическите мисии на България по света се ръководят от хора, които са били сътрудници на тайните служби по времето на комунизма, написа сръбският вестник ”Глас явности”.

По повод случващото се с българските дипломати Би Би Си: написа: Премиерът на България заяви, че ще бъдат отзовани посланиците, работили на спецслужбите.

Изданието окачестви появата на списъка с действащи дипломати, пуснат от Комисията по досиетата като шпионски скандал.

Българският премиер Борисов заяви, че не трябва да остават на дипломатическа служба бивши агенти на тайните служби и поиска 45 дипломати да бъдат заменени.

Президентът Първанов отхвърли искането на Борисов. Би Би Си цитира премиера Борисов: “Представете си тези агенти в страните от Западна Европа?! Те веднъж са работили срещу тях като идеологически врагове, а сега те са нашето правителство, представляващи държавата там....Трябва да се разделим с тези хора и вярвам, че партията ще ме подкрепи” – казва Борисов, цитиран от Би Би Си.

“Искането за отзоваване на български посланици беше отхвърлено”: съобщи в. „Файненшъл таймс” на 16 декември 2010.

Българският президент, който отговаря за назначаването на посланиците, ясно заяви, че е против отзоваването на дипломати, които „са помогнали по пътя на България за членство в НАТО и ЕС без да създават никакви проблеми”.

Според държавния глава ставало дума за провеждането на „чистка по политически причини”, писа британският вестник „Файненшъл таймс”.

Българският премиер Бойко Борисов е готов да „обезглави” над 30 дипломатически мисии в целия свят, включително Русия, Великобритания и Германия - коментира „Российская газета” в публикацията Засрамиха посланиците”.

В същото време вестникът коментира позицията на управляващите по темата, като пояснява, че изтеглянето на посланиците нямало да означава разрив на съществуващите дипломатически отношения.

Хайде да свалим президента!

Един вицепремиер, който се хвали, че е силов и има за хоби да просва на земята заподозрени, докато ги снимат с видеокамера, тръгна на поредната компроматна война с цел: отстраняване на президента и  предсрочни президентски избори. Ако мине. Твърде избирателно този вицепремиер и набеден политик демонстрира как всичко, които е неудобно за управляващите подлежи на омаскаряване и отстраняване.

Не са много българските граждани, които са имали възможност да чуят интервюто на този “титан” на политическата борба пред телевизия “Европа”. В него силовият вицепремиер и идеолог на властта признава без да го кара някой, с каква цел бе начената операцията по тоталната чистка в дипломатическите служби на България зад граница.

Ще припомня малка част от това интервю:

Цветан Цветанов:

Ще затворим страницата за Държавна сигурност

30 декември, 2010 г., телевизия “Европа”

Правителството на ГЕРБ няма да предлага и няма да назначава членове на политически кабинети, които са работили за комунистическата Държавна сигурност, казва в интервю за ТВ "Европа" вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

...................................................................................................

Тв “Европа”: Ще успее ли ГЕРБ да изчисти редиците на властта от хората, принадлежащи към структурите на комунистическите служби?

Цв. Цветанов: За мен е важно правителството да има ясна позиция и политика за затварянето на тази страница. Реално хората, които правят политиката и реализират политиката, това са политическите кабинети. Това са министри, зам.-министри, всички останали служители, които има в съответните министерства, те са изпълнители на волята на управлението на страната. Това, което мога да кажа, е, че няма да допуснем повече подобни лица в политическите кабинети на страната и няма да предлагаме посланици или генерални консули да представляват страната ни във външната политика, което смятам, че трябваше да бъде направено в началото на прехода. И тук са много въпросителните, които възникват – защо 20 години по-късно голям процент от посланиците са съпричастни към бившата ДС?

..........................................................

Днес обаче мога да ви кажа, че всичко, което започна това правителство и това, което подписахме като споразумение по предаване на досиетата както към архивите, така също и към комисията, това ще бъде процес, който ще бъде затворен в края на януари месец и тогава официално вече министерството на вътрешните работи ще е изпълнило своя ангажимент и ще изпълнило законодателството на страната, което е прието – да предаде на съхранение тези досиета и те да бъдат вече публично оповестяване, всеки един да може да знае кой кой е, има ли някакви зависимости и по този начин смятам, че държавата ще върви в един по-друг нормален път, който смятам, че трябваше да бъде решен и да бъде затворена тази страница. Защото днес, 20-25-30–годишните българи тази тема не им говори нищо. Но това е тема, която провокира всички демократични процеси, които бяха в Източния блок на Европа и в тази посока смятам, че политиците на прехода са големи длъжници на това, че не се случи и не се затвори тази страница 1990 - 1995 година.

Как точно са съпричастни днес посланици и консули, след като Държавна сигурност не съществува отдавна? Това няма значение за вицепремиера Цветанов - важното е да се клевети опонента...

......................................................................................

Тв “Европа”: Като вицепремиер и евентуален участник в президентската битка как гледате на президентската институция в момента и на действията на президента Първанов?

Цв. Цветанов: Когато разглеждам днешните действия на президента, представлявайки страната и институцията президентство, аз правя съпоставка между края на първия мандат и края на втория мандат. Няма нищо общо едното с другото. Днес президентската институция, представлявана от президента, който, между другото, е съпричастен към бившата ДС, защото ние говорим за затваряне на тази страница, аз мисля, че с изкарването на неговия мандат, ние реално затваряме страницата на възможността лица, които са причастни и са свързани с бившата ДС, да бъдат издигани като президенти и надявам се, че обществото няма да го позволи. Това, което мога да кажа, е, че много рано той започна да създава политически проект за неговото политическо евентуално бъдеще в т.нар. АБВ. Но нека да не коментирам....

И тук изниква един въпрос: Защо след като АБВ е граждански проект, всеки път управляващите го наричат политически?

Вероятно защото така е удобно за тях в хуленето на държавния глава, не личността, а институцията...

Тв “Европа”: Споменахте, че много правителства назад и политици не са имали интерес да се затвори страницата и с досиетата. Първанов сред тях ли е?

Цветан Цветанов: Разбира се. Самата негова позиция по това, което беше обявено, и това, което беше взето от българското правителство, вие виждате, че той е човек, който иска при всички положения да брани това статукво, защото...вижте, представете си, че той приеме това писмо на премиера, което изпрати на база решението на МС да отзове тези посланици. Ами той как ще даде отговор за самия себе си? Кажете, как ще даде отговор за самият себе си?

Тв “Европа”: Подписване на собственото си обезглавяване...

Цв. Цветанов: Ако той подпише и се съгласи с тази политика да бъде затворена тази страница, това означава, че неговото състояние днес като президент, който е съпричастен към бившата ДС, какъв отговор ще даде на всички тези хора, които ще го срещат след това по улиците или пък тези посланици, които ще се върнат на база указа, който той ще издаде за тяхното отзоваване на база това, че са оповестени в публичното пространство като хора, които са работили за бившата ДС.

Това  е клопката, която Цветанов реши да заложи, за да оправдае провала  по отхвърлянето на страната ни за Шенген.

Отвличане на вниманието от скандалите, които предизвика ГЕРБ, преждевременно оттегляне на държавния глава от поста или предизвикване на предсрочни президентски избори...

- кое точно бе причината за предизвикания от ГЕРБ скандал с посланиците на България зад граница?

Скандалът с умишлено огласените досиета на действащи посланици и консули избухна почти едновременно с този, когато Франция и Германия обявиха, че не ни искат в Шенген. Най-лесното за управляващите бе да си измият ръцете като Пилат Понтийски с избирателно изваждане и публикуване на досиета на дипломати и консули.

Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер побърза да опровергае твърдението, че Германия и Франция ни спират за Шенген заради скандала с досиетата. почти никой него чу и не му обърна внимание.

Операция по отвличане на вниманието от аферите “Калина Илиева”, която бе замазана доста несрочно.

Аферата “Мишел Бонев” - по която в Италия министърът на културата си стегна багажа и се оттегли, но българският му колега не направи същото...

Раздиплената версия на Цветанов с полухудожествено изчитане на някакви СРС-та от трибуната на парламента на тема: “Как един мъртвороден абортиран плод бе обявен за умишлено умъртвено живородено бебе” се провали. петорна експертиза доказа, че става дума за мъртвороден плод и преждевременне аборт. но това не попречи на ГЕРБ за пореден път да се хвърли към спасителния пояс на досиетата, като този път управляващите избирателно обявиха хората на Държавна сигурност в дипломацията и развяха като знаме имената на действащи дипломати и консули в българските посолства зад граница.

Не ме гледай, а ме слушай....

Под мотото, че чистят всички от ДС, ГЕРБ-аджиите от кабинета “Борисов” оставиха без внимание повече от половината областни управители, 1500 души от МВР, министъра на вътрешните работи също не оставен на поста си, както и неогласени, действащи посланици и дипломати. За прах в очите, хората на Борисов махнаха работилите година и половина зам.-министър на вътрешните работи Павлин Димитров, и министъра без портфейл Божидар Димитров.

Вместо гореизброените скандали, вместо провалите на зле скроените полицейски акции с ъс смеховтворно "художествени имена, управниците минаха на вариант “Б” – да бъдат опозорени избирателно действащи български дипломати, като се приравнят с политическата полиция - без да има данни за това, без да са извършени елементарни проверки на работата и поведението им, без даже да се провери дали са нарушили интересите на държавата ни, която представляват!

Шефовете на цивилното и военното разузнаване не посмяха да се обадят по избирателния Апокалипсис в дипломацията, извършен от членове на правителството.

Темата с досиетата на дипломатите извади на светло крити чувства у първите хора в управляващата ГЕРБ, като сами виновни, те ловко прехвърлиха вината върху засегнатите от действията им дипломати и консули:

И отново ще се върна към част от пресконференцията на премиера Бойко Борисов на правителствения ВИП на летище София веднага след посещението му в Ливан.

......................................................................................

Бойко Борисов:... Що се касае за досиетата, утре на Министерски съвет ще внесем постановление, ще изпратим... тук ще блесне лицемерието и лъжата на Първанов, където е казал, че ние сме ги пратили тези посланици. Щом ние сме ги пратили, утре ние ще му пратим да ги отзове. Надявам се с лекота да подпише и да ги отзове. И тези, които сме изпратили ние, и тези, които са изпратили те. Предлагаме един текст на парламента, който не е лустрационен, ще го видите, надявам се, и други партии да го подкрепят. И веднъж завинаги ще го приключим този въпрос.

Въвеждаме това, което зависи само от правителството – за генералните консули, за подобни длъжности конкурсно начало. Има хиляди българи, включително от чужбина, които биха се справили с дипломатическата работа и в самото външно министерство не по зле от бившите агенти на ДС. Да четем сега папки, аз на Божидар Димитров съм я чел – всички знаехте, знаеха, че е агент. Хората го избраха в Бургаска област, но заради принципа – го отстраних. Освен това в някои папки може да няма и някои от листовете...

"Хиляди българи биха се справили" - а завършилият за пожарникар, бивш бодигард на Тодор Живков наясно ли е с какво точно ще се наложи да се справят бъдещите посланици, които ще са без опит и евентуално само с позаучен чужд език? Откъде ще е наясно? От книгата за Винету?

Или ще се дейс9тва както след 1944 година - от шумата - в посолствата?!

“Скандалът с посланиците дойде в много лош момент...

Още по-скандално бих го нарекъл от този, разбира се, неприятен факт за България, че г-н Първанов завчера заяви, че бившите агенти и служители на Държавна сигурност са допринесли и са ни вкарали в ЕС и забележете, и НАТО. Това страшно много тревожи нашите партньори. Каква е тази вездесъща Държавна сигурност, какви са тези агенти, които могат да повлияят дори върху присъединяването на една държава в НАТО или в ЕС?” – това заяви Бойко Борисов в едно от брезбройните изявления по темата.

Да дадеш зелена улица на даден скандал и да наречеш потърпевшите “нагли”, да разправяш, че някой се тревожи за нещо, след като и звук не е чут от този някой – това вероятно е качество за политик и еталон за политическо поведение.

“Скандалът с посланиците дойде в много лош момент!”

Премиерът Борисов пред “Панорама”:

17 декември, 2010 г.

Водещ: Какво чухте в Брюксел за скандала с българските посланици?

Б. Борисов:... Що се касае за излезлите съгласно закона разкрития за съпричастност към бившата Държавна сигурност на наши дипломати, огромният им брой, разбира се, тревожи и Европейската народна партия, и много от нашите колеги. И идва отново пак в много лош момент, точно когато ние искаме да убедим нашите партньори, че шенгенското пространство ще бъде пазено много надлежно от България, този скандал, защото това е точната дума - скандал, идва в този момент. Но на съвестта на Станишев, на Доган, на царя лежи това, че преди 4 години са приели такъв закон, знаейки, че в един момент това ще предизвика голямо сътресение във външната ни политика...

Водещ: Кой е по-големият скандал – че държавата я представят посланици с картончета или че държавата показва разузнавачите си?

Бойко Борисов: Ами, и двете са еднакво лоши. Защото в този закон можеше да се разделят хората, които са били доносници и хората, които са работили за националната сигурност и да не се стигне до тук. Но така или иначе законът, както всички приети от тройната коалиция, мисля, че достатъчно ясно показва, че е лош закон и излага България в тази ситуация.

Водещ: Вие говорите за тройната коалиция, обаче някой от тези посланици са назначени от вашето правителство. Вие сега ли разбрахте, че има такъв проблем?

Бойко Борисов: Първо, искам да напомня на вас, че ние дори точно по време на изборите протестирахме, че предишното правителство и г-н Първанов си направиха съгласуването и изпратиха, и то в ключови държави свои посланици. И когато ние дойдохме на власт вече тези посланици бяха получили агремани и ние, за да не предизвикаме скандал, ги подписахме. Но виждате ли, тези хора са толкова нагли във всяко едно отношение, че дори и това не искат да признаят. Така че още по-скандално бих го нарекъл от този, разбира се, неприятен факт за България, че г-н Първанов завчера заяви, че бившите агенти и служители на Държавна сигурност са допринесли и са ни вкарали в ЕС и забележете, и НАТО. Това страшно много тревожи нашите партньори. Каква е тази вездесъща Държавна сигурност, какви са тези агенти, които могат да повлияят дори върху присъединяването на една държава в НАТО или в ЕС? Този въпрос витае и... Аз не мога да коментирам колегите, с които разговарях на тази тема, защото нито съм упълномощен, нито е правилно, но това именно ги тревожи. Те ще направят, техните централи, служби доста големи анализи.

Водещ: А не може ли просто един посланик или дипломат да се, да е загърбил миналото си, оттук-нататък честно да е работил за България, включително за влизането й в ЕС и НАТО? Защото вие, обвинявате ли ги в нещо тези хора?

Бойко Борисов: Вижте, всичко е възможно и аз съм далеч от мисълта да обидя или да слагам под един общ знаменател всички тези хора – доносници, агенти, разузнавачи, които са работили по една или друга тема. Начинът, по който е приет законът и начинът, по който бяха извадени имената им, компрометира България. Защото, повтарям, има разлика в едното и в другото. И за мое, повтарям, най-голямо съжаление, това дойде точно в този момент, когато ние искаме да ги уверим, че надеждно пазим шенгенската граница.

...........................................................................................

Бойко Борисов: ... Но повтарям, това е единичен случай. Ако ние имахме един посланик – два или три, да ги преглътнат,  да ги преглътнем. Но когато са над половината във всички държави в света, вече това е съвсем различно...

...............................................................................

Водещ: Вие говорихте ли с президента по този въпрос вече?

........................................................................

Бойко Борисов: Още не съм, защото вече два дни съм в Брюксел. И не сме говорили. Но министър Младенов би трябвало вече да е заявил, ако не е вече разговор с президента и да седнат и да направят прочит на всички назначения.

Водещ: Тоест вие искате тази история да завърши с отзоваване на всички, така ли?

Бойко Борисов: Искам тази история да завърши така, че евроатлантическите ни партньори да имат доверие в България... Те пречат изключително много на правителството...

... Знаете колко много проекти, знаете колко неща България очаква. И когато изведнъж това се постави на дневен ред, ами, кой би бил щастлив да идва при него бивш служител на Държавна сигурност, който дори не е казано какъв е – дали е доносник, дали е кадрови офицер, дали просто навремето това е завършил и това му е работата, това му е образованието. Когато това не е изяснено, всеки след това може да пусне службите да проверят дали не сме му сложили подслушвателно устройство. Това е просто недопустимо. И именно заради това много се ядосвам и ме е яд на предишното правителство, което е приело този закон, знаейки какво ще се случи в дипломацията...

  • Младенов не седна с президента да проверят списъка с предложенията за отзоваване на посланици.
  • Коя Европейска народна партия се тревожи и как разбра това Борисов, след като нищо не се чу от самата партия?
  • Кои колеги на ГЕРБ се тревожат от посланиците ни и по какъв повод точно?
  • Каква е тази вездесъща Държавна сигурност, какви са тези агенти, които могат да повлияят дори върху присъединяването на една държава в НАТО или в ЕС?” – това заяви Бойко Борисов в едно от брезбройните изявления по темата.
  • Да - къде е тази вездесъща Държавна сигурност за която говори премиерът?
  • Как тя влияе дори върху присъединяването на България в НАТО и ЕС"?
  • Каква връзка точно и конкретно с шенгенската граница имат българските посланици, та биха попречили на надеждното й опазване?
Това, което трябва да се запомни по случая е,

че след скандалното публикуване на Списъка, нито една държава не настоя България да върне посланика си!

Лошото в случая е, че след излизането на Списъка, целенасочено и обидно, министри от кабинета коментираха действащите все още дипломати и консули и непрекъснато “подгряваха” скандала, за да заслушат бонбонче от премиера.

Още по-лошото бе, че правителството на ГЕРБ продължи стореното от Тройната коалиция /БСП, ДПС, НДСВ/ със създаването на законодателство, позволяващо да се случи това масово орезиляване. Ударът върху българската дипломация е прецедент – такова “разголване” на действащи разузнавачи светът не помни!

Защо правителството на ГЕРБ предпочете този начин на подмяна на дипломатите ни вместо да привика под различен предлог посланиците и консулите и след разговор с тях – да ги освободи?

Конституцията на Република България не разрешава лустрация за хора, работили в разузнаването.

Президентът отказа да подпише укази за отзоваване на посланиците по тяхното освобождаване.

Как ще завърши тази история и дали крайната цел на мероприятието е била отстраняване на посланиците ни или на президента – то засега може да се каже единствено следното: твърде висока цена плащаме и вероятно ще плащаме, докато се разправя ГЕРБ със своите политически опоненти.

Пред телевизия "Европа", днешният вътрешен министър и бивш служител на седмо управление на Държавна сигурност Цветан Цветанов каза:

"Ако той /президента бел. на редактор езиковед/ подпише и се съгласи с тази политика да бъде затворена тази страница, това означава, че неговото състояние днес като президент, който е съпричастен към бившата ДС, какъв отговор ще даде на всички тези хора, които ще го срещат след това по улиците или пък тези посланици, които ще се върнат на база указа, който той ще издаде за тяхното отзоваване на база това, че са оповестени в публичното пространство като хора, които са работили за бившата ДС."

Който, която, което, които и прочие въпросителни местоимения, бъкащи в изречението на Цветанов... Прочетете бавно и внимателно втори път и още един път изречениято на Цветанов, ако не сте го разбрали от пъвия път...

С две думи той казва: как след като подпише указа на освобождаване на посланиците президентът Първанов ще продължи да е президент?

Уви - тази негова интрига да свали държавния глава преди да е изтекъл мандатът му не успя.

 

Натискат ни да обвиним „Хизбулла” за взрива на Сарафово!

Вицепремиерът на Израел, Моше Яалон обвини в софийската Синагога Иран и Хизбулла за взрива в СарафовоВ централната Синагога в българската столица София, по време на възпоминателната траурна церемония, вицепремиерът и министър по стратегическите въпроси на Държавата Израел, Моше Яалон дръпна обвинителна реч против Иран и „Хизбулла”!

Поръчителят на атентата в Бургас се казва Касем Солеймани - шеф на бригадите "Ал Кудс" в Иранската революционна гвардия, заяви пред "24 часа" израелският вицепремиер и министър по стратегическите въпроси Моше Яалон след среща с вътрешния министър Цветан Цветанов.

Това се случи по време на  траурна възпоменателна церемония в памет на жертвите от взрива на паркинга на летище „Сарафово”, на 40 ден от взрива.

„Най-общо казано, ние знаем кой стои зад атентата - това е Иранската революционна гвардия и по-специално бригадите "Ал Кудс", ръководени от Касем Солеймани. Този човек е поръчителят. Той е отговорен за цялата кампания на терор срещу израелци, без значение от мястото - дали е Грузия, Азербайджан, Кения, Кипър, или пък Тайланд. Всичко това е част от една и съща кампания. Както при намерението за атентат в Кипър, така и зад бомбената атака в Бургас сме сигурни, че "Хизбула" играе ролята на подизпълнител” поясни вицепремиерът на Израел.

Иранското посолство в България обвини държавата Израел, че се опитва да дискредитира Техеран и да навреди на двустранните му отношения със София, с коментарите, че Иран стои зад наскорошното смъртоносно нападение срещу израелски туристи.

В специално изявление посолството на Иран обвини Израел в злоупотреба, "насочена към компрометирането на ислямска република Иран и създаването на проблеми в исторически приятелските връзки" между България и Иран.

Подобни коментари са „необосновани и абсурдни, и са насочени към всяване на страх в обществото", се казва още в позицията на посолството на Иран в София.

Вицепремиерът на Израел Моше Яаалон осъди „тероризма, чийто произход, планиране, финансиране и въоръжаване идва от Иран и често е подпомаган от жестоките „Хизбулла", припомни агенцията.

„Не трябва да се позволява на Иран да има ядрено оръжие... Ние, просветените западни страни, сме длъжни да обединим усилия и да се борим с ислямския тероризъм, чиито корени, финансиране, планиране и въоръжаване идва от Иран. Много често тази организация действа чрез клонове на жестоката организация Хизбула”, каза Яалон.

Посланикът на Израел, Н. Пр. Шаул Камиса-РазПосланикът на Н. Пр. Шаул Камиса – Раз не каза нещо по-различно от вицепремиера на Израел: „Усилията на фундаменталисткия тероризъм и техните клонове бяха насочени, както никога досега, да причиняват жертви, щети и разрушения срещу израелци и членове на други общности – без да се прави разлика между нации – те се опитаха да направят това и на много други места по света”, каза посланикът.

„Терористичният акт е направен от чудовище – радостта бе прекъсната в самото начало. Те ще се стремят да извършват нови атаки. Това е само въпрос на време, възможност и решителност - особено, когато страните от оста на злото, която подхранва тероризма и неговите изпълнители – страни като Иран, Сирия и други - са в международна изолация”, каза още Н. Пр. Шаул Камиса – Раз.

Свещ за загиналия шофьор Мустафа Кьосов редом до свещите на загиналите в Сарафово евреиРедом до свещите, запалени за загиналите евреи, бе поставена свещ и надпис с името на единствения българин Мустафа Кьосов, на чието погребение не се весна нито един представител на българската власт!


Същия ден, в българската преса се появи следната информация:

„България ще обвини "Хизбула" за атентата срещу израелски туристи на бургаското летище от 18 юли. Това написа опозиционният ливански вестник "Ал Джумхурия". Според изданието, след като София посочи "Хизбула" за автор на атентата, ще последват и обвинения от Европейския съюз и САЩ, които сътрудничат на България в разследването на терористичния акт. Така "Хизбула" ще бъде поставена на картата на терористичните организации в Европа, което вероятно ще доведе до скъсването на дипломатическите отношения между Запада и Ливан, тъй като правителството в Бейрут е доминирано от "Хизбула". Според вестника при този сценарий, пред ливанския премиер Наджиб Микати няма да остане друг избор освен да подаде оставка.

Повече от месец след атентата в Бургас българските власти все още не са обявили резултати от разследването и именно липсата на яснота получи отзвук в чуждата преса.

Държавата Израел поиска от българските служби всички улики

от местопрестъплението, искане, за което „Хроники” съобщи предварително, че предстои.

Вицепремиерът Яалон обясни това обстоятелства така: "За жалост ние сме доста по-опитни от българските служби и българските власти по отношение на терористичните атентати. Това е разбираемо".

Близки на загиналите от взрива в Сарафово полагат цветя пред портретите на жертвитеНе можем да си затваряме очите, че взривът на летище Сарафово показа липсата на добре работеща Концепция за национална сигурност, показа и липсата на каквато и да било компетентност на правителството на ГЕРБ по отношение на задачите, които трябва да се обсъдят и поставят пред българските спецслужби.

Взривът показа, че е най-малкото опасно и рисково министър на вътрешните работи да е човек, който е учил за даскал по физическо и е носил папките на началниците си.

Министър Цветанов вече поназнайва английскиВярно е, че амбициозният Цветан Цветанов е залегнал здраво на английския откакто е министър /за разлика от лидера и премиера Борисов-бел. Л.М./и езикова бариера за него в най-скоро време няма да има при контактите му с негови колеги зад граница.

Но английски знае е всяко дете в отделенията вече – познанията на чужд език далеч не се покриват с професионална компетентност за ресора сигурност и вътрешен ред.

Обществена тайна е, че на родния си български език Цветанов не е в състояние да говори разбираемо.

Обществена тайна също така е и фактът, че МВР-министърът няма понятие от действащите закони и Конституцията. Това му дава една свобода, озарен с партийния ореол на управляващата партия ГЕРБ да гази закони и Конституция без да му мигне окото!

Президентът Плевнелиев наглася традиционната еврейска шапчица, за да не падне от главата му по време на словото в памет на жертвите в Сарафово„България трябва да си направи своите изводи, да действа адекватно и гъвкаво след атентата в Бургас” - каза пред журналисти президентът Росен Плевнелиев след възпоменателна церемония в памет на жертвите на атентата на летище „Сарафово” в Централната софийска синагога... Затова и аз събрах Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), затова и се разбрахме, че Министерски съвет ще свърши работа по няколко много важни теми, които бяха не само поставени на Консултативния съвет, но и ние постигнахме пълен политически консенсус – абсолютно всички парламентарно представени партии ни казаха – да, ние искаме да се ревизира Националната стратегия за борба с тероризма, искаме да се направи нов план за действие”, обясни държавният глава.

В свой Доклад ДАНС въобще не са разписали изречение, че има някаква опасност от тероризъм!

Тогава за каква Национална стратегия за борба с тероризма говори в Синагогата президентът Плевнелиев? Не един и двама експерти по национална сигурност и антитероризъм заявиха недвусмислено, ЧЕ ТАКАВА СТРАТЕГИЯ НЯМА!

Тогава за какъв нов план на действие говори Плевнелиев в Синагогата? На какво основание Цветанов твърдеше, че в ДАНС има изграден център, който е изцяло с компетентност относно действия за борба с тероризма?

Тръгвам по обратния път по темата

В случай, че е имало Национална стратегия за борба с тероризма, защо във връзка с този документ от „изградения” център в ДАНС, компетентен за борба с тероризма:

  • никой не обърна внимание, че в Кипър е бил предотвратен терористичен акт срещу израелски туристи?
  • защо никой не провери мерките за сигурност на летищата по морето, след като бяха дадени на концесия. Там кацат десетки чартърни полети от Израел през летния сезон?
  • Струва ли си да говорим по проблема, след като министърът на вътрешните работи обвини опозицията в парламента: „Вие не сте внесли нито едно предложение по Закона за НРС”! при положение, че такъв закон просто не е внасян в Народното събрание?!?

„Мерките за сигурност на израелските туристи няма да са временни, а ще останат постоянни”, съобщи министърът на икономиката Делян Добрев на среща със семействата на загиналите в терористичния акт на летище Сарафово на 18 юли.

Министър Цветан Цветанов открива първите електронни гишета за граничен контрол на летище СофияДобре, че най-после се въведоха някакви мерки все пак, макар и тихомълком! Досега всеки що годе високопоставен чиновник и най вече министър Цветанов и близките до него депутати от ГЕРБ, се кълняха, че сигурността ни е гарантирана, че няма пробив, че всичко е наред, а ето че министър Добрев призна, че са въведени временни мерки, които ще останат постоянни!?

Т. е. вече има някакви въведени мерки, след като преди взрива в Сарафово е нямало никакви!

И за Шенген бяхме готови, а вчера, на 28 август стана ясно, че за първи път на летище София бяха открити автоматизирани електронни гишета за граничен контрол!

Засега апаратурата на гишетата е програмирана да проверява само паспортите с биометрични данни на пристигащите граждани от Европейския съюз, Европейската икономическа зона и от Швейцария, т. е. – ще се проверяват за 7 секунди максимум дали личните документи на преминаващите границата лица са фалшиви, както и дали лицата фигурират в базата данни на страните от Шенген.

Това бе открито едва 40 дни след взрива в Сарафово и важи само за летище София засега! За летище Бургас тепърва предстои да се монтират подобни електронни гишета следващата, 2013 година!

След това събитие идва логично въпросът: за какъв Шенген имахме досега претенции и Цветанов би тъпана, като тепърва ще оправя граничните пунктове?

По повод взетите мерки за сигурност ще споделя свое лично наблюдение от летище София: пътуващите за други страни са принудени да стоят и чакат на опашка, за да бъдат пропуснати, като често опашката добива внушителни размери. Т. е. въпросната опашка е лесна мишена за чакащите пред вратите на летищния терминал с багажа си граждани, за да бъдат пропуснати!

Защо мълчат управниците ни за провокациите срещу Иран и Хизбулла?

Опозицията в Сирия, която се вдигна, както твърдят на Запад, срещу Башар Асад, носеше плакати: ”Всички шиити в гробищата!”

Да не забравяме, че именно шиитите са в основата на Хизбулла, или така наречената партия на Бога.

Аналогът при исляма това са шиитите, така както е източното православие в християнството. Зад паравана на битката за някаква арабска демокрация, се води една между религиозна война от десетилетия в Близкия Изток.

Шиизмът не е някакъв непримирим радикален ислям, тук не трябва да се бъркат нещата, въпреки че външният министър Николай Младенов покани именно врагове на шиитите, представители на така наречените бунтовници в Правец, без да е запознат, даже без да си дава сметка какво точно върши и подкрепя.

Ливанската „връзка” с взрива в Сарафово не е от вчера. Преди три седмици израелски официален представител бе заявил за „Ню Йорк Таймс", че израелските разузнавателни служби са прихванали голям обем от телефонни разговори между Бургас и Ливан в дните преди терористичния акт на летище Сарафово.

Знаем източниците в Ливан, но нямаме информация за самоличността на действащите лица в България, бе казал източникът пред Таймс.

Той бе съобщил, че разговорите Бургас-Ливан значително са зачестили три дни преди терористичния удар.

Получих по пощата от читател на сайта "Хроники" следния текст:

Стотици израелски пилоти са подписали и отказват поръчки да бомбардират Иран

В Университета в Тел Авив професори по право са сред подписали онлайн петиция, която предупреждава, че всяко решение да се удари Иран би било "изключително погрешно и представлява хазарт."

Томер Цархин и Дан Дори публикуваха информация, че повече от 400 израелци, включително и от университета в Тел Авив, професорите по право Менахем Маутнер и Хаим Ганс подписаха онлайн петиция, призоваваща на пилотите на Израел от отбранителните сили да откажат да се подчинят, ако им бъде наредено да бомбардират Иран.

Петицията определя решението да се нанесе удар срещу Иран като "силно объркано и хазарт", което ще може само да забави ядрената програма на Иран, без да я спре, и ще се наложи да се плати прекомерно висока цена".

Имате възможност да кажете "Не", гласи петицията, адресирана до пилотите. "Разбира се, това не е просто въпрос на избор, Петицията включва дълбоки професионални и морални дилеми и носи риск от загуба на кариера, което е важно за вас, а също и възможността да бъдете преследвани. Въпреки това, Ваше задължение е да разгледате най-внимателно и сериозно възможността, че като казва думата "Не", ще направите важна и жизненоважна услуга на Държавата Израел и всички, които живеят тук. Тази услуга ще бъде много по-важна от сляпо подчинение на тази цел. "

Петицията предупреди, че в случай на нападение срещу ирански ядрени съоръжения, ще причини разпръскването на радиоактивни материали сред цивилното население, а "Израел като държава, заради извършването на бомбен атентат може да бъде обвинен във военни престъпления".

Проф. Maутнер за "много сериозни и дълготрайни последствия" за Израел, ако той атакува Иран без сътрудничеството на САЩ.

Професор Ганс, за разлика от колегата си, смята, че за да удари Израел Иран, без първо да са изчерпани всички други възможности, че  за да се попречи на Техеран по разработването на ядрени оръжия би било незаконно и необосновано. "Ясно е, че последиците от една такава война ще бъдат деструктивни по всеки един възможен начин".

Междувременно, членовете на борда на директорите на „Лекари за човешки права” - Израел, включително  и лекари са изпратили писмо до премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната, Ехуд Барак, в което те изразяват страховете си относно последиците от потенциална израелска атака срещу Иран.

Истината по разследването на взрива на паркинга в Сарафово е, че разследването не напредва особено много – поне в България, съобщиха запознати за „Хроники”.

Бившият външен министър Соломон Паси„Бих казал, че сегашният терористичен акт е провал на дюнердипломацията на министър-председателя – заяви в студиото на Нова телевизия бившият външен министър Соломон Паси. – Не може да казваш: „Ние продаваме дюнери затова сме застраховани!” Това е лично, безотговорно изявление на българския министър-председател, г-н Бойко Борисов. – Помислете си през всички тези месеци какво прави той: ходи, снима се с Мосад, ходи, снима се с ЦРУ, обявява, че директорът на ЦРУ му бил личен гост, но ето, американското посолство го опровергава, че няма такова нещо… Не може всичко у нас да е наред, след като в целия свят не е наред. Ние трябва да търсим някаква консолидирана защита срещу световния терор. В същото време какво прави българското правителство: българското правителство освободи всички дипломати, които са били свързани по някакъв начин с тайните служби – хора, които са работили за разузнаване, за контраразузнаване, за военно разузнаване, контраразузнаването, военното разузнаване Държавна сигурност ли е? Ние си отрязахме абсолютно всички очи и уши, извадили сме очите и сме отрязали ушите и се чудим защо всичко това ни се случва…”.

Как да забравим, че според премиера Борисов Иран е арабска страна, като не е арабска?

Николай Младенов, синът на радиста, който изгони всички професионални дипломати от МВнРПри дефицита на достатъчен интелектуален капацитет при вътрешния министър, при липсата на пълно неведение за това кой кой е, какво е било, какво се случва и какво предстои у премиера Борисов – външният министър Николай Младенов си прави каквото му кажат отвън, даже мисли каквото му внушат чужди високопоставени чиновници извън границите на държавата ни.

Светът на правоверните за Борисов, Младенов и Цветанов е тема непозната, за да имат представа какво се случва в Близкия Изток и защо.

Не спазването на основни правила, незнанието на основни външнополитически процеси, скъсването на връзката дипломация – разузнаване е лукс, който в най-неразвитите държави правителствата им не си позволяват.

Скъсаната връзка доведе до пробива в националната сигурност, чистката във външно министерство, в разузнаването и контраразузнаването доведе до изличаване на институционалната памет в жизненоважни ведомства.

Натрупаната информация познанията, опитът, базата данни в паметта и уменията на уволнените служители от спецслужбите и дипломацията си отиде с тях, а партията ГЕРБ заложи на послушанието, външнополитическия диктат и зависимост. И резултатът е налице – липсата на каквато и да било превантивна дейност и подсигуряване по летища, гари и пристанища доведе до човешки жертви.

Няма как за това да се мълчи, или да се търси сметка внимателно от страна на опозицията – взривът в Сарафово е начало и в това едва ли някой се съмнява!

Няма място към днешна дата от политическа саморазправа на управляващи партийци с хора от институции, които са свързани с националната сигурност. Това ГЕРБ не пожела да разбере и удари дипломатите и разузнавачите, като ги изхвърли от системата, за да постави на тяхно място верни партийно люде с познания на чужд език!

По-голяма глупост, по-голяма беля едва ли някой би могъл да стори в държавата.

Саморазправата не направи Цветан Цветанов по-знаещ и начетен професионалист.

Уволненията и партийният хъс не превърнаха Николай Младенов в дипломат №1 в държавата.

Знае ли етапите на противопоставяне между Иран и Израел в различните години Младенов?

Наясно ли е външният ни министър с развитието на тероризма в Близкия, Далечния Изток, Европа и Америка? Какви бяха целите на терористите, какво очакваха да постигнат? В чий интерес бяха терористичните актове?

Само приличието на висши политици от държава като Израел спести назидателното отношение, което родните управници заслужават.

В България няма единна антитерористична структура, а проблемите и задачите по превенция на тероризма попадат в обсега на три ведомства: ДАНС, жандармерията и ГД БОП.

В устрема си да се разправят с хора, работили за националната сигурност преди 10 ноември 1989 година, редица правителства, политически партии и парламентарни мнозинства обезкървиха днешната национална сигурност на страната.

Израел е твърдо решен да използва взрива за една бъдеща война срещу Иран, и това премиерът Бенямин Нетаняху започна като внушение още часове след взрива. На 40 ден неговият заместник продължи тази тенденция, въпреки категоричното отрицание от страна на Иран за някаква съпричастност в трагичните събития на летище Сарафово и дадените жертви.

Инсинуациите, че взривът е дело на самотен атентатор терорист или двама души продължават с всичка сила, въпреки че бивши разузнавачи и експерти по антитерористични атаки са твърдо убедени, че зад случилото се в Сарафово стои високопрофесионална тайна служба.

Коя официално съществуваща чужда специална служба стои като поръчител, на прикритие зад извършителите на взрива в Сарафово – това трудно ще бъде разгадано, коментира категорично бивш разузнавач за „Хроники”.

Акцията е била добре, професионално планирана и организирана – обясни нашият събеседник, и в случая изобщо не става дума за самоубийствен атентат в трагедията.

Версиите и хипотезите на вътрешния министър, разказвани от сутрин до вечер от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов категорично не кореспондират с истинския поръчител и извършител.

Коментарите на Цветанов олекотиха разследването и го компрометираха са на мнение бивши служители от спецслужбите.

Каква е целта на Цветанов в тази роля: да проясни неясното, да парадира с факти от кухнята на следствието, да го снимат телевизиите непрекъснато, или да не оневини по един нелеп начин за несвършената от неговите подчинени дейности по обезопасяването на такива важни  обекти като международно летище Сарафово.

Без да има проведени разпити, без да са извършени изследвания и анализи – да се говори утвърдително за нещо недоказано бе повече от смехотворно и глупаво.

България трябва да си направи своите изводи, да действа адекватно и гъвкаво след атентата в Бургас каза пред журналисти президентът Росен Плевнелиев след възпоменателната церемония в памет на жертвите на атентата на летище „Сарафово” в Централната софийска синагога.

Как ще действа адекватно и гъвкаво България, след като й липсва кадрова обезпеченост, липсват и необходимите професионалисти, които да работят в тази посока! Та самият президент не е наясно какво конкретно, какво точно означава да се действа адекватно и гъвкаво – камо ли въпросните действия да се осъществяват от името на България…

Ще обвини ли България Хизбулла за взрива на летище Сарафово? Всеки що годе разумен професионалист не би подкрепил подобна авантюра, но нека не забравяме, че правителството ни е зависимо и членовете на кабинета слуша и изпълнява чужда воля…

Трябва ли да разрешават родните управници представители на правителството на Израел да провокират от българска територия държавата Иран и Хизбулла?

Защо никой от управниците ни не посмя да обели и дума за несъгласие с речта на вицепремиера на Израел в Синагогата?

Защо мълчи Окръжна прокуратура в Бургас дали има отговор или реакция от Израел на искането от българска страна да се изпратят записи на проведените разпити на туристите от взривения автобус?

Нима мълчанието от страна на българските власти вече е знак на съгласие с изявлението на израелския вицепремиер Яалон за авторството на поръчители и извършители на взрива на летище Сарафово?

Израелското правителство много добре знае каква бе заявената българска позиция след взрива на летище Сарафово. Ето защо считам за крайно неуместно и неприемливо да се отправят публични обвинения към държавата Иран и "Хизбулла".

Скръбта е едно, а когато възпоминанието се смеси с политически внушения, в ущърб на държавата, на чиято територия се правят, това вече е проява на липса на уважение към страната-домакин.

 

Ситуацията структурно е аналогична на либийската, но противоречията са верски, а не племенни

И тъкмо в това е мъчнотията.. Както може да се види и на приложената карта, Сирия не е монолитна, а интегрална държава и общество, в което живеят близо половин дузина вери и секти и както може да се очаква – доста нетърпими помежду си.

По този начин отново демографията, подобно на либийската, прави Сирия трудна за управление страна. Данните не блестят с точност, но се приема, че от 22-милионното население на Сирия около три четвърти са сунити, включително по-голямата част от кюрдското малцинство на североизток. Като се има предвид пиперливостта съпровождаща традиционно темата за сектите е ясно защо Сирия предпазливо избягва публикуването на статистически данни по верските въпроси, което прави трудна оценката доколко е нараснала алевитската общност в страната, например. По груби сметки от различни източници може да се приеме, че алевитското малцинство наброява около милион и половина души, което прави около 7% от населението. Преценката за останалата несунитската мюсюлманска общност, съставена основно от шиити и исмаилити се върти около 13%. Християните от няколко разновидности, включително православни и маронити, съставляват приблизително 10% от населението. Обитаващите основно планинските райони друзи са 3%.

Черешката върху тортата на този религиозен Вавилон поставя фактът, че от около пет десетилетият управлението на Сирия е в ръцете на алевитите, сектанско малцинство, приемано в исляма еднакво враждебно и от шиити и от сунити. На всичкото отгоре, сирийските алевити са традиционно селско население, стоящо доста ниско в социалната йерархия на обществото тук. И независимо от факта, че държат управлението вече половин век, това не им е помогнало особено много да се придвижат нагоре по стълбичката, поне за частично изравняване със държащите бизнеса и търговията градски сунити. Поради което, през цялото управление на партията БААС, респективно клана на Асад – президентите – бащата Хафез ал Асад и сега сина Башар ал Асад се спрягат сложни социално-йерархични алгоритми за поддържане на някакъв интегритет в тази взривна религиозна смес. От една страна е дихотомията „всички останали срещу сунитете”. От друга – странни упражнения по дислокация в армията, като парадно са запазени постовете на някои сунитски генерали, но целия оперативен команден състав е от алевити и така нататък.

На фона на тази рамка е ясно, че една искрица отвън и може да лумне пожар! Да ви припомня какво изскочи от торбата с американски чудеса наскоро: „Вашингтон пост“ съобщи, позовавайки се на изтекли в УикиЛийкс класифицирани документи, че Америка тайно подкрепя сирийската опозиция. Държавният департамент финансира сирийски групи и телевизионни програми, които са против режима на Асад.

Американски дипломатически грами разкриват, че Държавният департамент е отпуснал най-малко 6 милиона долара на групировка с името Движение за справедливост и развитие – група сирийски изгнаници, които живеят в Лондон, пише „Вашингтон пост“.
Значението на този ход е очевидно: президентът Обама подкрепя, също като своя предшественик Джордж Буш, смяната на режима в Сирия. Смяна на режима може да бъде, но може и да не бъде в интерес за Америка….

На всичкото отгоре и тук здраво мъти водата една личност, която подобно на Барак Обама има сериозни проблеми с преизбирането си на президентския пост, а цената за предизборната му кампания плаща цял свят. Да, говоря за поредния френски наполеончо – Никола Саркози. И този факт е повече от отвратителен. Започвам да си мисля, че това е истинска епидемия сред западните т.нар. „лидери”, които са готови да пожертват живота на десетки хиляди души, да разрушат блага за милиарди, за да удовлетворят личните си егоистични интереси. Демокрация и гражданско общество в западните метрополии ли? Грънци!

Естествено под свиреп френски и английски натиск ЕС наложи санкции и оръжейно ембарго срещу Сирия, които вече влязоха в сила.

На този етап единствено Русия проявява мъдрост и провежда възпираща политика. Русия отхвърли призивите за специална среща на Съвета за сигурност на ООН за Сирия, за да бъдат осъдени гоненията срещу протестиращите в страната. Руската страна отбеляза, че опозицията също прибягва до насилствени методи. Русия помогна за блокирането миналия месец на опит на Съвета за сигурност да приеме изявление, осъждащо насилието. Както видяхме при Либия с това се почна…
Като се има предвид, че за разлика от Либия, Сирия седи върху бурето с барута – със съседи като Израел, Ливан и Турция, руската позиция заслужава повече от аплодисменти.

 

Яков КедмиИзраелският дипломат и бивш ръководител на специалната служба Nativ Яков Кедми е роден през 1947. Завършва военно училище, а след това и школата на израелското военно разузнаване. Участва в израелско-арабската война през 1973. От 1977 до 1999 работи в специалната служба Натив, която отговаря за емиграцията на евреите в Израел и, в частност, за нелегалното прехвърляне на евреи от държавите от тогавашния Съветски блок. През 1988-1990 е на дипломатическа работа в Холандия, а през 1990-1998 е зам. директор и директор на Nativ. През 2001 публикува мемоарната книга "Безнадеждни войни".

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1712-yakov-kedmi-ukrayna-mozhe-da-se-prevarne-vav-vtori-irak

- Твърдите, че в Украйна може да започне, при това непреднамерено, пълномащабна война. Как оценявате сегашната ситуация в страната?

- Имам предвид, че нито една от страните в украинския конфликт не искаше възобновяването на военните действия, нито го беше планирала предварително. Ситуацията обаче вече излиза изпод контрол и, независимо от желанието на участниците, събитията могат да доведат до пълномащабна война. Именно това, на практика, се случи в Украйна. Властите в Киев решиха на всяка цена да удържат контрола върху летището в Донецк като усилиха групировката, разположена около него, усилвайки натиска и в други точки, за да не позволят на бунтовниците да концентрират там достатъчно сили.

В края на краищата това доведе почти до истинска война по цялата квазифронтова линия. Макар да не става дума за пълномащабни сражения, сблъсъците вече са постоянни. Това, което се случи около Дебалцово например, повече приличаше на истинско сражение. Ако ситуацията продължи да се развива така, това наистина може да доведе до радикални промени по целия фронт между правителствените сили и бунтовниците.

Украинските власти хвърлят все повече хора в сраженията. За разлика от тях, т.нар. Донецка и Луганска република още не са задействали резервите си. Те засега не участват в сраженията и дори в спорадични сблъсъци, макар че вероятно бунтовниците са имали нужда от тях и при битката на летището на Донецк, и при Дебалцово. Възможно е тези резерви да са предназначени за други цели, които едва ли са чисто отбранителни.

През последните седмици се наложи впечатлението, че донецките и луганските въоръжени сили превъзхождат украинските. Това се вижда най-вече в артилерийските сблъсъци. Макара че бунтовниците разполагат с по-малко артилерийски установки, които не са толкова модерни като украинските, в Дебалцово например, те постигнаха впечатляващ резултат, именно благодарение професионализма на своите артилеристи и тактически грамотното използване на наличната артилерия.

Събитията в Украйна все повече се развиват именно във военната плоскост. В чисто политически план се очертава пълна стагнация, съпроводена от множество декларации, които засега не дават практически резултат. От една страна, това са пропагандните декларации на украинските и американските власти, а от друга - опитите за установяването на някакъв диалог, предприемани от Русия и бунтовниците, които обаче пораждат у отсрещната страна отново само пропагандна реторика. Затова всичко се решава на бойното поле и това вероятно ще продължи, докато развитието на събитията там не принуди някоя от страните - най-вероятно Киев - да се съгласи на споразумение, опасявайки се, че нещата могат да се развият още по-зле за нея.

- Говорите за действия на украинската армия и украинското командване, но се появяват все повече данни не само за доставка на въоръжение, но и за чуждестранни инструктори и отряди от наемници. В крайна сметка, кой дава заповедите и кой воюва в тази война?

- Това че не се водят конструктивни политически преговори е решение на украинските власти, взето вероятно под влияние на подкрепата и препоръките, които получават най-вече от Вашингтон, защото ролята на Европа е по-скоро второстепенна. И с просто око се вижда, че в украинската армия присъстват все повече чужди инструктори и съветници. Те обаче не могат да решат нищо. Налице е богат опит от използването на американски съветници в афганистанската и в иракската армии. Всички знаем, до какво доведе това.

Виждаме, че се правят опити на Украйна да се доставят едни или други видове въоръжение. На първо място обаче, оръжието струва пари. Европа не е особено склонна да го дава безплатно. Тоест, сравнително евтино може да се достави само малко количество оръжие, но това няма как да повлияе върху хода на военните действия.

Американският президент наскоро заяви, че САЩ подкрепят и ще продължат да подкрепят демократична Украйна. Той обаче подчерта, че те не възнамеряват да воюват заради нея. Това говори еднозначно, че всички надежди на украинските власти, че продължавайки и разширявайки военните действия ще могат да ангажират в тях американците или НАТО са неоснователни.

Те наистина ще получат някаква помощ, например ще им изпратят още десетина или двейсетина съветници, но САЩ не са готови на повече и едва ли ще го направят. Те предпочитат да увеличават икономическия, а не военния натиск, защото това е единственото, което могат да сторят в случая. Доколко този икономически натиск ще повлияе на държавните приоритети на Русия, зависи само от нея, самата.

Ако се основаваме на концепцията на Кремъл, че процесите в Украйна застрашават сигурността на Русия, очевидно е, че Москва ще реагира по съответния начин на тях. С други думи, Америка и Европа няма да влязат във война заради Украйна. Ако Русия обаче реши, че това се налага за да я избави от заплахата - сегашна или бъдеща - тя ще го направи, ако се наложи и на територията на Украйна.

- В Украйна възникна странна ситуация във връзка с обявената от Киев нова мобилизация. Президентът Порошенко твърди, че украинците масово отиват в армията, докато представителите на военното министерство и редица депутати са недоволни, че мобилизацията се е провалила. До каква степен, според Вас, може да се вярва на Порошенко и Обама?

- Ако американците още им вярват, това е защото винаги са били склонни да вярват в илюзиите, които им внушават. Те например вярваха, че са създали демократична власт и силна национална армия в Ирак след свалянето на Саддам. На практика обаче, за целия дълъг период на присъствието си в тази страна, американските съветници докараха иракската армия до такова жалко състояние, че няколко хиляди ислямистки бандити я накараха да се разбяга. Сега пък американците са подвластни на илюзията, че украинската армия е в състояние с малко усилия да се превърне в сериозна военна сила. Тепърва им предстои да се избавят и от тази илюзия.

Ако президентът Порошенко и другите украински ръководители също вярват на пропагандните си декларации, не изпитвам особено съжаление към тях, но искрено ми е жал за Украйна, защото всичко това ще трябва да се плаща от онези, които сега биват мобилизирани в украинската армия. Не съм сигурен, дали Киев ще съумее да мобилизира достатъчно хора. Знам обаче със сигурност, че ако искаш да направиш войник от едно младо момче, дори ако то има всички необходими качества, са необходими между осем месеца и една година. За по-малко от това време може да се подготви само пушечно месо. Видяхме какво се случи на летището в Донецк, както и след това в района на Дебалцово с тези зле обучени войници и офицери. Освен това, армията е силно зависима от снабдяването. Не виждам обаче, украинската армия да се справя успешно с тези задачи.

- Междувременно, Украйна официално обяви Русия за държава-агресор. Защо, според вас?

- Всичко това много ми прилича на заклинанията на езическите шамани, които разчитали с тяхна помощ да прогонят противниковите армии. Например на ритуалите на новозеландските маори, които преди сражения се упражняват да правят страшни физиономии и да оплюват с най-обидни епитети враговете си за да ги изплашат и да си вдъхнат смелост. По същия начин, украинските политици непрекъснато изричат някакви заклинания и закани, лишени от какъвто и да било практически смисъл.

- В същото време обаче, украинският Генерален щаб призна, че на територията на страната няма руски войски...

- Това очевидно лишава от основание всички твърдения че Русия е нападнала Украйна и води агресивна война срещу нея. Ако там няма руски войски, това означава, че става дума за война на едни срещу други украинци, война между две-три групи от украинското население и правителството, т.е. това е вътрешноукраински проблем. И за да бъде решен той, украинските граждани трябва да преговарят с украинските власти. Русия може да помогне за установяването на такъв диалог, но тя не е страна в този вътрешноукраински конфликт. Русия обаче е страна в един руско-американски и руско-европейски конфликт, защото събитията се развиха така именно под натиска на САЩ и ЕС.

- В тази връзка, как ще коментирате решението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да лиши Русия от правото и на глас?

- От членството в една международна организация има смисъл само, ако тя е дееспособна. Ако не е и членството в нея е формално, кой се нуждае от него? САЩ например не са член на Международния съд по правата на човека, просто защото не искат. Те не са негови членове, затова и техните граждани не могат да бъдат съдени от този съд. И това с нищо не е навредило на Съединените щати.

Русия би трябвало да се отнася по-прагматично към всички международни организации. След изолацията, в която се беше оказал бившият Съветски съюз, наследилото го руско ръководство реши страната да стане член на всички възможни международни организации, разчитайки, че в тях ще може да води равноправен диалог с останалите. На практика обаче се оказа, че за доминиращите в тези организации държави Русия продължава да бъде същия "парий", за какъвто те смятаха и Съветския съюз. Просто преди срещу руснаците се използваха едни предлоза за натиск, а сега други. Но причината за този натиск е една и съща - Русия е твърде голяма страна, разполагаща с потенциала да бъде независима, а това не е в интерес на никого. Затова Москва би трябвало да разглежда членството си във всички международни организации единствено в контекста на целесъобразността и практическата полза от това. Ако такива няма, значи и членството в тях е безмислено.

САЩ например се придържат към следната практика, която е оформена и като закон: ако едно международно споразумение, което е подписано и утвърдено от тях, всъщност противоречи на американските интереси и сигурност, Съединените щати са в правото си да не го изпълняват. Тоест, всичко което подписваме, е в сила, само докато това ни е изгодно. А когато стане неизгодно, не го изпълняваме. Русия би следвало да действа по същия начин и да изпълнява само това, което отговаря на собствените и интереси и националната и сигурност и да участва само в онези организации, които покриват това изискване.

- Преди време бяхте казали, че ако правителствата действат във вреда на интересите на собствените си страни, това ще се отрази по време на изборите. Според вас, доколко събитията в Гърция са първата лястовица в това отношение?

- В условията, в които съществува Западна Европа, включително Гърция, ако населението не е доволно от политиката на правителството, то го сменя. Струва си да обърнем внимание на само на промяната на основния вектор в Гърция и смяната на властта, но и на това, което заяви новият гръцки премиер за Украйна. Да не забравяме, че това беше казано от лидера на една държава, която е член на ЕС и НАТО.

Събитията в Гърция несъмнено ще повлияят и на европейската общност, и на НАТО. Друг въпрос е, че тези усложнения ще засегнат на първо място икономически слабите държави. Унгария и в момента се смята за "непокорния член" на ЕС, а влошаването на икономическата ситуация в Испания, Португалия, Франция и Италия може да доведе до вътрешнополитически промени в тях. Най-голяма е опасността от разпадане на държавата в Италия, където могат да възникнат няколко квазидържави. Там центробежните тенденции са много силни и при влошаване на положението в икономиката, вероятността от разпадането на Италия е по-голяма, отколкото в Испания, или за отцепването на Шотландия от Обединеното кралство.

В една толкова напрегната икономическа ситуация не бих съветвал никого да "разклаща лодката" с допълнителни разходи за запълване на бездънната яма, в каквато се е превърнала Украйна. Защото тази държава в момента представлява "икономическа черна дупка".

- Каква е прогнозата ви за развитието на украинската криза в краткосрочна перспектива? Как ще действат американците, европейците и украинците?

- Украинската власт изцяло зависи от Вашинггон, а там ще съобразят решението си с това, как оценяват украинската криза, както и с ограничените си възможности. Затова днес основната карта, която разиграват САЩ, е икономическият натиск върху Русия и те ще продължат да го упражняват, докато смятат, че това дава някакъв ефект.

Европа пък е притисната между собствените си интереси и американския натиск. Засега тя ще продължи да прави това, което и диктуват САЩ, дори ако това противоречи на интересите и. Защото, според повечето от сегашните управляващи в Европа, отказът да се подчинят на американската политика, би навредил на техните страни.

Според мен, събитията ще се развиват именно в тази посока, т.е. към усилване на икономическата натиск на САЩ, като много ще зависи от това, как Русия ще реагира и ще опита да се справи с този натиск. Тоест, става дума за сблъсък между икономически гиганти. Ако, в крайна сметка, Русия реши да отстъпи, ще трябва да плати цената за това. Ако пък открие възможност да не отстъпва и да отстои държавните си приоритети, т.е. не се поддаде на американския натиск, резултатът със сигурност няма да е този, на който разчитат във Вашингтон.

 

Според  мнозина експерти, трагичните събития в Париж в началото на януари 2015, както и осъществените преди това ислямистки нападения в Австралия и Канада са свидетелство за намеренията на мрежите на радикалния ислям (чието лице днес вече не е толкова Ал Кайда, колкото нейният филиал Ислямска държава) да пренасочат активността си към територията на държавите от т.нар. "антитерористична коалиция", надявайки се да внесат разцепление в нейните редици и да отвлекат вниманието от борбата с джихадистите в Сирия и Ирак.

Стройните редици на бойците от Ислямска държава

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1709-obrechena-li-e-voynata-s-terora-v-golemiya-blizak-iztok

От друга страна, Франция, както и редица други западни държави, се оказаха жертва на собствената си хазартна политика в т.нар. Голям Близък Изток и в момента плащат за допуснатите от тях стратегически грешки. Достатъчно е да напомня, че именно Париж беше инициатор на военната операция срещу режима на Кадафи в Либия, или, че френското правителство дълго време гледаше през пръсти на участието на хиляди свои граждани, които наред с други европейски "доброволци" се сражаваха на страната на джихадистите в Афганистан, Ирак, Йемен, Мали и Сирия. Според директора на Европол Робърт Уейнрайт, в момента броят на "муджахидините" от Европа варира между три и пет хиляди души (други обаче смятат, че те са много повече). Към това следва да добавим и официално декларираната френска подкрепа за антиправителствените бунтовници в Сирия (чиито гръбнак са именно радикалните ислямисти) и доставките на оръжие за тях.

Показателно е, че никое европейско правителство не протестира против финансирането на въоръжените ислямисти в Сирия, Ирак и Ливан от Саудитска Арабия, Катар, Кувет и ОАЕ, или против участието на турски фирми в контрабандата на петрол, добит в контролираните от Ислямска държава находища. Също както и САЩ, Франция има пряка вина за възникването на Ислямска държава. Което означава, че сегашното напрежение и нарасналата терористична опасност в страната са пряка последица от сбърканата външна и вътрешна политика на Париж. Също както в средите на въоръжаваните и подкрепяни от САЩ афганистански "муджахидини" през 90-те години на миналия век се формира транснационалната ислямистка терористична мрежа Ал Кайда, така и в недрата на подкрепената от Запада либийска, иракска и сирийска опозиция възникна Ислямска държава. В резултат от тази погрешна стратегия, днес са застрашени не само Великобритания и Франция, които бяха пряко ангажирани с осъществяването и, но и Италия, Португалия, Испания и редица други държави от ЕС, включително България, чиито граждани могат да станат мишени на ислямистките терористи.

В същото време, немалко анализатори посочват, че терористичните нападения на ислямистите във френската столица на практика обслужват геополитическите интереси на Съединените щати и донякъде на Израел. И двете държави отдавна се стремят да превърнат Франция в свой надежден съюзник във войната им срещу ислямския свят, затова бяха крайно разочаровани, че френският представител в Съвета за сигурност на ООН гласува на 31 декември 2014 в подкрепа на проекторезолюцията, призоваваща Израел да се изтегли от палестинските територии до 2017 (както е известно, тя не беше прието поради наложеното на Вашингтон вето). Показателно е, че веднага след трагедията в Париж, израелският премиер Нетаняху обвини за нея палестинската администрация, Иран и всички "ислямски врагове на Израел". Той очевидно разчита, че евентуалното задълбочаване на  вътрешния конфликт във Франция между коренното население и имигрантите-мюсюлмани, може, освен всичко друго, да стимулира еврейската емиграция към Израел. Ето защо в момента САЩ, Великобритания и Израел упражняват натиск върху Париж да се включи по-активно, съвместно с Вашингтон и Лондон, в борбата с ислямистите. Според редица експерти обаче, тази борба нерядко се използва от САЩ като предлог за свалянето на поредния нелоялен към тях близкоизточен режим. В тази връзка, в интервюто си за Die Welt от декември 2014, известният германски специалист по радикалния ислям Юрген Тоденхофер посочва, че САЩ и Европа отдавна би трябвало да са осъзнали, че политиката на въоръжени намеси в региона на Големия Близък Изток е претърпяла провал. След като такива намеси бяха осъществени в Афганистан, Ирак и Либия те само стимулираха възхода на тероризма.

В същото време, осъществяваните в момента от новата антитерористична коалиция начело със САЩ въздушни удари срещу позициите на Ислямска държава в Ирак и Сирия очевидно не са ефективни, още повече, че паралелно с тях продължават доставките на оръжия за редица лоялни на Ислямска държава групировки. Така, по данни на Комисията за сигурност и отбрана в иракския парламент, в освободените от ислямистите територии, иракската армия е открила оръжие и боеприпаси, чиято маркировка говори, че са били доставени от Саудитска Арабия. Впрочем, съществуват подозрения, че в подобни доставки са забъркани и американски граждани.

Очевидно е, че успешната борба срещу Ислямска държава изисква поне координиране действията на водената от САЩ коалиция с правителствата на Сирия, Ирак, Иран и Ливан. Ислямистите могат да бъдат победени само, ако въздушните удари на съюзниците бъдат съпроводени от настъпление по суша на сирийската и иракската армии, които да бъдат максимално подпомогнати с оръжие и военна техника. В тази връзка обаче императивно се налага да бъдат прекратени усилията за свалянето на сегашния сирийски режим. Впрочем, в Белият дом също признават, че дълго време САЩ са инвестирали в "погрешните хора" в средите на сирийската опозиция. Все повече американски експерти твърдят, че "умерена опозиция" в Сирия просто не съществува, а става дума за сблъсък между авторитарния режим на Асад и радикалните ислямисти. В този смисъл, Европа би следвало да концентрира усилията си за постигането на помирение между Дамаск и светските противници на режима. Защото, ако правителството на Асад не съумее да спре натиска на Ислямска държава, не може да се говори за никакви реформи и политическо разрешаване на кризата в страната.

Ето защо все повече американски експерти посочват, че изправен през опасността, генерирана от Ислямска държава, Вашингтон на практика се оказва съюзник с Дамаск. В сегашната ситуация не е в интерес на САЩ да предприемат действия, които могат да влошат военните позиции на сирийското правителство, тъй като това ще отслаби сухопътния фронт на борбата срещу ислямистите и ще задълбочи разногласията с Иран. Последното би било крайно неприятно за Белия дом не само заради продължаващите преговори за ядрената програма на Техеран, но и заради силното иранско влияние в Ирак, където в момента има значително количество американски военни инструктори.

Освен това, за да не допуснат борбата срещу Ислямска държава да бъде представяна от ислямистите като поредния "кръстоносен поход" на Запада срещу мюсюлманския свят, европейските държави би трябвало да водят тази борба само със санкциите и под егидата на ООН и в никакъв случай да не се намесват във военните действия на сирийска територия. Ясно е също, че ако наистина искат да се справят с ислямистите, САЩ и ЕС следва да координират усилията си с Русия и Китай, както разбира се и с Иран и Сирия, които пряко се противопоставят на джихадистите.

Както вече споменах по-горе, европейската дипломация би могла да допринесе за разрешаването на сирийската криза, ако работи активно за постигането на помирение между Дамаск и светската сирийска опозиция и обединяването на техните усилия срещу ислямистката заплаха.

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун също смята, че без разрешаването на сирийския конфликт, няма как да бъдат премахнати заплахите, свързани с Ислямска държава. Според него: "Феноменът Ислямаска държава в Сирия е последица, а не причина. ИД ще продължи да заплашва Сирия, докато не бъде постигнато политическо, а не военно урегулиране на конфликта". Впрочем, директорът на Националния център за борба с тероризма на САЩ Матю Олсън също акцентира върху факта, че "терористите се възползват от провала на държавността в Сирия и Ирак". Ще напомня, че и в двете страни това се случи до голяма степен заради недалновидността на самите Съединени щати, които, от една страна, финансираха и въоръжаваха сирийската ислямистка опозиция, а от друга - след като ислямистите обявиха създаването на "халифат" на територията на Ирак и Сирия, замразиха доставките на вече заплатената военна техника за Багдад. Негативните последиците от това поведение вече са очевидни.

От началото на американските въздушни удари по позициите на Ислямска държава броят на доброволците в редовете на тази организация рязко нарасна. Конфликтът в Сирия привлича ислямистите повече, отколкото която и да било друга "свещена война", включително тази в Афганистан или последвалата иракската кампания от 2003. Както посочва в тази връзка френският вестник Ouest-France, коментирайки ръста на броя на чуждестранните "муджахидини", присъединяващи се към терористите-ислямисти в Ирак и Сирия: "през последните месеци операциите на международната антитерористична коалиция доведоха до своеобразен бумерангов ефект".

Впрочем, борбата с Ислямска държава предполага и осъществяването на мерки за ограничаване финансирането на терористите. Затова се налага Вашингтон да ангажира в борбата с тероризма и Департамента по финансите на САЩ, който да съдейства за разкриването на посредниците и крайните купувачи на контрабандния иракски петрол, да изолира Ислямска държава от международната финансова система и да постигне международен консенсус за отказ от плащането на откуп на терористите за отвлечените от тях заложници.

Засега обаче, това не се случва, а междувременно, по данни на ООН, броят на чуждестранните "муджахидини", участващи във военните действия нараства безпрецедентно бързо и вече надхвърля 15 хиляди души. Това се потвърждава и от американските разузнавателни служби. Поне една трета от тези чужденци са граждани на различни европейски държави. Американците сред тях са много по-малко, освен това за премахналия вътрешните си граници Европейски съюз потокът от завръщащи се от Сирия европейски джихадисти може да доведе до тежка криза, а трагичните събития в Париж да се окажат само пролог към нея.

За съжаление уязвимостта на Европа към "ефекта на бумеранга" от погрешната политика на Запада в Големия Близък Изток изглежда не вълнува особено Вашингтон, да не говорим, че там очевидно не се интересуват от регионалната стабилност. Ако не беше така, в своята борба срещу Ислямска държава САЩ отдавна би трябвало да се откажат от конфронтацията си с режима на Башар Асад и да се ориентират към взаимодействие с него. Вместо това, регионалните съюзници на Вашингтон - Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт, продължават да обсъждат планове за формиране на военен алианс и създаване на обединени въоръжени сили, които да водят борбата срещу Ислямска държава, следвайки свой собствен сценарий, който очевидно ще бъде насочен и срещу Иран. Реализацията на тези планове ще означава нов опит за изтласкването на Техеран от Сирия и Ирак, което пък повишава риска от пълномащабна война в Близкия Изток.

----------------------------------------------------------

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите

 

Последно – камикадзе ли е разкъсаният младеж на паркинга на летище Сарафово или изобщо не?

Младежът, когото Цветанов нарочи за камикадзеКой промени мнението на един уважаван от мен лично през годините и достоен в работата си следовател, какъвто е Георги Илиев, та в рамките на 24 часа изказа две различни версии за нарочения от министър Цветан Цветанов младеж, разкъсан от взрива на паркинга на летище Сарафово?

Георги Илиев не е от вчера в професията следовател и е известен с професионализма си. Той е далеч от така наречените дознатели на Цветан Цветанов, които разследват в повечето случаи така, че написаните от доверени прокурори обвинителни актове падат като зрели круши в съда.

Според повечето печатни и он лайн издания, в интервю за БНР следователят от Националната следствена служба, Георги Илиев е казал следното: "В случая е доказано, че става дума за камикадзе - човек, който е решил да се лиши от живота си, за да причини смърт на много хора. На наша територия, на чужди граждани е решил да причини смъртта”.

Извършителят на атентата в Бургас е действал съзнателно и е пристигнал от друга държава, съобщава в. „Ведомости”, като се позовава на интервюто по БНР на следовател Илиев.

„Ведомости” повтаря цитата от това интервю: „В случая е доказано, че става дума за човек, който съзнателно е отнел своя живот, за да убие много хора. Чуждестранен гражданин е решил да причини смърт на наша територия”.

Горящият автобус на паркинга на летище СарафовоТова интервю на Георги Илиев бе направено като по спешност след като известният германски журналист и експерт за Балканите Франк Щир е коментирал за ДПА: „Три седмици след атентата в Бургас все още всичко е в сферата на слуховете - отговори на въпросите няма, има само пълна мъгла... Доказуеми факти няма, изявленията често са противоречиви и това само подхранва спекулациите, пише германският журналист. - Актуалното състояние на разследването не е напреднало много в сравнение с известното от първите дни, истинското име на атентатора и неговия произход са точно толкова неизвестни, колкото и денят и мястото на влизането му на българска територия, ако изобщо е пристигнал от чужбина. Дори не е сигурно дали той е седмият загинал при експлозията, каквито съмнения изказват съдебните лекари от болницата в Бургас. Според тях теглото на аутопсирания човек надхвърля сто килограма, докато показаният от камерите дългокос турист не тежи повече от 80, отбелязва Щир.

„...Според друга версия, атентаторът не знаел, че носи бомба в раницата си, а е мислел, че носил дрога. А предполагаемите му съучастници може би са го взривили от дистанция... Конспиративните теории са неизбежни, заради пълната мъгла за всичко, свързано с атентата в Бургас, пише Щир.

Междувременно официалните власти разпространиха портрет на предполагаемия убиец - слаб, с късо подстригана коса. Към 2 000 души вече заявиха, че са го виждали, включително след атентата на 18 юли. "Това едва ли е възможно, тъй като тогава той вече би трябвало да е мъртъв", казва софийският следовател Валери Йорданов твърди Щир.

Франк Щир отбеляза съмненията на германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих за готовността на България и Румъния да влязат в Шенген. И въпреки че те са свързани по-скоро с последния мониторингов доклад на Европейската комисия, оповестен в деня на експлозията, липсата на убедителни резултати от разследването на българските власти само потвърждава изразения от министъра скептицизъм, припомни журналистът.

Този материал на Щир бе цитиран от в. „Дневник” и поместен в сайта Медияпул на 11 август. Дали точно тази публикация не е станала причина следователят да бъде накаран да отиде в БНР, за да даде въпросното интервю за камикадзето, от което той ден по-късно се отрече?

Бщата та три деца, пощипва по бузата щерка си пред телевизионните камериДа не забравяме, че в БНТ вътрешният министър Цветан Цветанов се появи с дъщеря си, за да придаде по-драматично въздействие на случилото се на 18 юли в Сарафово и отново засипа двумилионната аудитория с неясните си изречения и декларативни твърдения, които по-скоро бяха главно клишета и лозунги.

За огромните пропуски и гафове на Цветан Цветанов по отношение на осигуряване на сигурността в района на летище Сарафово, сайтът „Хроники” публикува свой анализ.

Цветан Цветанов се опита да гастролира в сферата на вероятните версии от геополитически характер, които можеха да бъдат свързани с взрива на паркинга на летище Сарафово, а това придаде без спор нов комичен елемент в изявите му на министър на вътрешните работи.

Виновният за липсата на сигурност по летищата, министър ЦветановИменно Цветан Цветанов и министърът на външнитеВиновният за чуждия диктат във външната политика, Николай Младенов работи, Николай Младенов са двамата министри, върху чийто плещи тежи пряко отговорността за взрива в Сарафово и седемте жертви! Но това никой не желае да чуе, за да се съобрази и назначи разследване за злоупотреба със служебното положение.

Причините: Николай Младенов е човек на „Отворено общество” и Световната банка, послушен изпълнител на волята на Катрин Аштън или чиновниците от Белия дом.

Цветан Цветанов, макар и не толкова образован и интелигентен, и практикувал е довереното лице на американското посолство, а за де експериментира да се търси друг вътрешен министър САЩ нямат нито време, нито желание, тъй като там, в тази държава, предстоят избори.

За съжаление се потвърдиха факти, за които сайтът „Хроники” съобщи преди две седмици, а именно, че:

  • Сигурността на летище Сарафово е била пренебрегната;
  • Българските служби не са обърнали нужното внимание на предотвратения подобен атентат в Кипър;
  • Цветанов даже не е наясно кога бе заградено и отделено мястото на трагичния инцидент в района на паркинга;
  • Цветанов няма представа колко души тъпкаха мястото на произшествието след взрива докато някой се сети да върже жълтата лента и отдели района
  • Цветанов говореше под път и над път как екипи са работили по събиране на веществените доказателствени средства от местопроизшествието, което също се оказа невярно;
  • Цветанов скри истината за неразпитаните свидетели израелски граждани, които от болницата бяха натоварени на самолета и тутакси транспортирани за Израел!

Тепърва е изпратена следствена поръчка до Израел за разпити на свидетели, но кой и как ще ги разпитва, от България Георги Илиев няма как да наблюдава.

Самият Илиев е наясно, че нещата с това разследване не са читави.

Георги Илиев бе следовател по делото по потъването на кораба „Хера” на 13 февруари 2004 година, който отнесе на дъното тайната за съдбата на по-голямата част от екипажа. Тази трагедия се случи съвсем близо до Босфора.

Три дни след трагедията бе образувано дело в Националната следствена служба и по това дело бяха извършени абсолютно всички възможни действия.

До Турция бяха изпратени три следствени поръчки с искане да бъдат предоставени на българското следствие всички материали за корабокрушението.

На две от поръчките имаше отговори. Турската страна подробно описа какво е станало от 11 ч на 13 февруари до 12.30, когато "Xepa вече е била потънала - разговорите между трафик контрола на Босфора и капитаните на "Хера" и "Вежен", който се е намирал на около 800 м от мястото на корабокрушението. Освен това турците изпращат метеорологичната обстановка, резултатите от аутопсиите и ДНК-пробите на телата на тримата намерени български моряци, както и разпознаванията.

Отговор на третата поръчка няма. В нея следователите задаваха въпроси, на които все още не са получили отговор. Те не получиха дълго време и Доклада на турската морска администрация, но когато той се появи предизвика единствено възмущение от празнотите и липсата на отговори.

В България бяха проведени разпити, но спирането на комуникациите от страна на турците оставиха делото незавършено...

Толкова по писмата на следствени поръчки и колко се съобразяват с тях съответните държави...

Интервюто на Цветанов в bTVВ продължение на 22 часа един от екипите извършва оглед на местопроизшествието! Един екип, който за 22 часа съумява да огледа всичко, независимо, че част от времето попада в тъмната част на денонощието, !

Този един екип напълва 140 чувала с веществени доказателствени средства /ВДС/, според министър Цветанов, който за разлика от следователя Илиев твърди, че на местопроизшествието са работили ...екипи!

Та с един екип се пълнят чувалите с ВДС, един екип разпитва израелските граждани в болницата и за броени часове успява да разпита всички /според Цветанов/:

„...Това, което също беше предприето – докато не приключи огледът от служителите от СДОТО, не бяха допуснати служители от други служби да бъдат на мястото и да участват в събирането на целия този доказателствен материал. След като събрахме всичко това, което ви казвам, около 130 чувала, и беше направена допълнителна експертиза със задълбочен анализ в София, тогава вече сме ползвали и експерти от Интерпол, Европол, от службите на Израел, от службите на САЩ, за да може действително с експертизата и с повечето практически опит на такива подобни терористични актове да вървим към разследване...”

Кога поискахме експерти от Интерпол, Европол и службите на Израел и САЩ, кога пристигнаха, след като веществените доказателствени средства са били събрани в 140 чувала за 22 часа след взрива на паркинга на летище Сарафово?!?

А защо събраните ВДС не бяха описани при събирането и слагането им в чували – на този въпрос Цветанов няма време да отговори вече две седмици.

Не е добре да се лъже - рано или късно истината излиза наяве...

Не ми се ще да съм на мястото на следовател Георги Илиев, който е насаден на пачи яйца с това разследване, което хем не е в негови ръце, хем му се диктува какво се случва, гарнирано с различни версии, хем министърът на вътрешните работи се оля да дава интервюта за телевизии, медии и който поиска!

Слушайки казаното от Цветанов, на 25 юли, „Хроники” предупреди, че нещо във разследването не е както трябва, то трудно може да се определи като независимо, и че събирането на доказателства е под въпрос!

Твърде подозрително, на 24 юли в България пристигна съветникът по национална сигурност и борба с тероризма на президента Барак Обама – Джон Бренър!

Явно бяха дадени указания и наставления на българските власти за разследването на взрива и какви трябва да са резултатите от него. За да замаже лошия ефект от визитата си, Бренър заяви, че е бил впечатлен от професионализма на българските разузнавателни служби и професионализма на службите, които провеждат разследването – нещо, с което сме свикнали от годините на избухналата демокрация!

Идването на Бренър даде сили на управниците от ГЕРБ да се оневинят и измият ръцете, и те един през друг започнаха да повтарят, че такъв атентат нямало как да бъде предотвратен!

В България няма как да бъде предотвратен, но в Кипър бе предотвратен!? Къде е разликата?

Та да припомня, че в БНР, на 12 август следовател Георги Илиев каза:

"В случая е доказано, че става дума за камикадзе - човек, който е решил да се лиши от живота си, за да причини смърт на много хора. На наша територия, на чужди граждани е решил да причини смъртта”.

А ето как се отрече от думите си Илиев на 13 август сутринта в студиото на bTV от казаното:

Следовател Георги Илиев:

Не съм казал, че лицето, което извърши атентата е камикадзе!

13 август 2012 г., bTV, „Тази сутрин”

Георги Илиев, следовател по делото за атентата в Бургас, в интервю за предаването "Тази сутрин" на bTV

Водещ: Оставаме на територията на България с новини около атентата от 18 юли на летището в Бургас. Блиц интервю с един от следователите по делото за атентата Георги Илиев. Добро утро.

Георги Илиев: Добро утро.

Водещ: Благодаря за това, че приехте да участвате в нашия ефир. Причината да ви потърсим е вчерашната информация, която дойде от вас, че вече има категоричност при разследването, че атентаторът е камикадзе. Нещо, в което се съмняваха част от експертите през изминалите седмици. Защо сте толкова убеден, че човекът, който уби израелски туристи и един български шофьор, е самоубиец?

Георги Илиев: Не съм казал категорично, че лицето, което извърши атентата, е камикадзе. Тук на всеки един е ясно, че вариантите са два – или лицето е камикадзе, или има съучастници, които са му помогнали. В това отношение се работи много усилено и категорични доказателства, че това е лице, което се е решило да се лиши от живота си и да извърши този атентат, е камикадзе, по-категоричен начин не може да се каже. Категорично мога да заявя обаче, че това е едно от лицата, което е извършило и е участвало в извършването на този атентат.

Водещ: Имате ли информация, защо ви задавам този въпрос, защото специалистите с подобен опит казват, че ако терористът е камикадзе, то неговата цел биха били много повече жертви от тези, които даде този атентат. Какво имам предвид? Имам предвид факта, че ако е искал да убие много повече хора, е щял да влезе във вътрешността на автобуса, където вече пътниците, израелските туристи са се били настанили, нямаше да се взриви на входа на автобуса, на вратата на автобуса, каквото е станало, но така или иначе разследващите продължават. Можете ли да ни кажете кога се очаква, колкото и да ви е трудно да отговорите на този въпрос, да бъде установена самоличността на този човек, чието лице вече обикаля и българските, и световните медии, разбира се, разпространено от службите?

Георги Илиев: Най-напред искам да кажа, че точно каква е била целта на извършителя на това деяние, на този етап трудно бихме могли да кажем. НО жертвата да е една е много и да са шест, пак са много.

Водещ: Разбира се.

Георги Илиев: Това са човешки животи.

Водещ: Има предвид факта, че те избират места, посещавани от много хора, за да може ужасът да е още по-голям, още повече семейства. Разбира се, че никой не подценява и не омаловажава бройката и жертвите.

Георги Илиев: Да, вие сте права, но именно това е целта на провежданото разследване, което се провежда от пет души следователи, под ръководството на окръжния прокурор на Бургас, Чапкънова. Работата по делото не е спирана. И в това отношение трудно могат да се кажат по-категоричен начин нещата, които вас ви интересуват.

Водещ: Един последен въпрос, защото си давам сметка, че на многото ни въпроси е трудно да ни отговорите към този момент и заради разследването, разпитани ли са вече онези израелски туристи, които бяха по-тежко ранени и, които бяха във физическа и в психическа невъзможност да отговорят на въпросите ви веднага след атентата?

Георги Илиев: Да. Това е единият от въпросите, поради който разследващите изпратихме следствена поръчка до Израел. Това стана така, защото в нощта на атентата действително имаше хора, които не бяха в състояние да дават адекватни показания. Другата част, които бяха разпитани, също бяха под стрес и също техните показания подлежат на проверка. Другото нещо, което е, че в продължение на 22 часа единият от екипите извършвахме оглед на местопроизшествието, а другия екип от разследващи полицаи и следователи, извършваха разпити в болничните заведения, където бяха настанени ранените. След като вече приключи огледът на местопроизшествието и приключиха една част от разпитите, на съвещание беше уточнено, че част от свидетелите е наложително да бъдат разпитани повторно. Именно поради тази причина тези, които не бяха разпитани на територията на България, в Израел, е изпратена и международна следствена поръчка с конкретни въпроси в нея и очакваме отговора на тази поръчка.

Водещ: Все още не сте получили отговор. Но един допълнителен въпрос, с който приключваме нашия разговор, потвърди ли се информацията, че е имало конфликт между един от израелските туристи и атентатора минутата преди той да се взриви?

Георги Илиев: Има такъв момент и може би това са от нещата, които подлежат на сериозно изследване. И докато не дойдат разпитите от Израел с превод, на този въпрос сега не бих могъл да отговоря.

Водещ: Добре. Благодаря ви.

Докога и защо днешните политици ще си позволяват да се бъркат и диктуват на независимата по Конституция съдебна власт?

Докога политиците ни ще слушат чудото мнение за това какво се случва в страната ни?

Докога други държави и чужди институции ще вземат решения за съдбата на суверенна България и българите?

 

САЩ и Великобритания подготвиха заедно Арабската пролет и бъдещата Ислямска държаваВ един скорошен коментар, известният германски външнополитически експерт Кристоф Леман посочва, че: "Сто години след като изстрелите в Сараево провокират началото на Първата световна война, Европа отново е тласкана към катастрофа. Преди век наличието на истински държавници би могло да предотврати войната. За съжаление, и днес мнозина представители на западния политически елит обичат да се кипрят в униформата на пилоти, макар че едва ли са годни да работят дори като стюарди".

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-6-2014/1693-predistoriyata-vazmozhnite-posleditsi-i-shansovete-za-razreshavane-na-ukrainskata-kriza

Предисторията на украинската криза

През 2007 в Персийския залив беше открито най-голямото газово находище в света, което в момента си поделят Иран ("Южен Парс") и Катар ("Северно поле"). Според Леман (който далеч не единственият, който мисли така),  именно това е стартирало реализацията на Големия проект на "Мюсюлманските братя" станал известен по-късно като "арабската пролет". Както е известно, малко след откриването на находището, Иран, Ирак и Сирия лансираха проект за изграждането на газопровод, по който газът от находището "Южен Парс" да се транзитира до сирийските средиземноморски пристанища и оттам към континентална Европа. Именно това развитие на събитието съдейства за старта на "големия проект" на "Мюсюлманските братя".

Завършването на газопровода Иран-Ирак-Сирия би провокирало маса събития, почти всички крайно неприемливи за САЩ, Великобритания, Израел и Катар. За разлика от тях, редица държави от континентална Европа се отнасяха към проекта с одобрение. Заедно с руския газ, доставян на ЕС през Украйна и по тръбопровода "Северен поток", Съюзът би могъл да покрива около половината от потребностите си от енергоносители за сметка на руските и иранските доставки.

Израел обаче беше силно разтревожен от перспективата, че Иран може да се превърне в един от основните източници на природен газ за ЕС, а както е известно опасенията свързани с енергийната сигурност пряко влияят върху международните отношения и външната политика. В този смисъл, отношенията между ЕС и Израел и възможността Иран да се сдобие с инструмент за влияние върху позицията на Съюза по палестинският проблем (и Близкия Изток, като цяло), не бяха изключение от това правило. На свой ред, по онова време САЩ и Великобритания не бяха заинтересовани от появата на конкуренция на подкрепяния от тях проект за газопровода "Набуко" (в крайна сметка оказал се безперспективен), а пък Катар, който имаше най-голямо влияние върху "Мюсюлманските братя", видя в това шанс да се превърне в регионална държава, с която се съобразяват съседите, и инвестира гигантската сума от 10 млрд. долара за активизирането на сирийското крило на "братята" и провала на проекта за газопровода Иран-Ирак-Сирия (според споменатия по-горе Кристоф Леман, ролята на посредник в случая е изиграл тогавашния външен министър, а днес премиер на Турция Ахмед Давутоглу).

Друг важен момент, който навремето беше пропуснат от повечето анализатори е, че САЩ и Великобритания никога не биха позволили толкова тясно обвързване между Русия, континентална Европа и Иран, в чиято основа да е 50 процентната енергийна зависимост на ЕС от доставките на руски и ирански енергоносители. Тук е мястото да спомена, че в статията си Кристоф Леман говори за една своя среща с адмирал от НАТО от Северна Европа, състояла се още през 80-те години на миналия век, на която въпросният висш военен му е казал следното: "Американските колеги от Пентагона ми заявиха съвсем категорично, че САЩ и Великобритания никога няма да позволят на европейско-руските отношения да се задълбочат до такава степен, че да поставят под въпрос политическата, икономическата или военната доминация на САЩ и Великобритания на европейския континент. Подобно развитие ще бъде предотвратено с всички възможни средства, ако се наложи дори и с провокирането на военен конфликт в Централна Европа". Очевидно разпадането на Съветската империя не е променила основните принципи на тази доктрина и тя продължава да е актуална и днес.

През 2009 реализацията на "големия проект" на "Мюсюлманските братя" вече вървеше с пълна сила. В интервюто си за телевизионния канал LPC през юли 2013 бившият френски външен министър Ролан Дюма заяви, че "когато бях във Великобритания две години преди експлозията на насилието в Сирия, се срещнах там с редица британски официални лица, които ми признаха, че готвят нещо в тази страна. Повтарям това беше във Великобритания, а не в Америка... Британците организираха навлизането на бунтовниците в Сирия. Те дори ме попитаха, макар че вече не бях външен министър, дали не искам да включа. Разбира се, отговорих им, че съм французин и това не ме интересува. Всъщност, не мисля, че това имаше някакъв смисъл. Очевидно има страни, които искат да унищожат тази арабска държава, както стана преди това с Либия, особено имайки предвид специалните отношения между Сирия и Русия...".

В това интервю Дюма неслучайно споменава Либия. В тази връзка си струва да припомня, как НАТО се възползва от резолюция № 1973 на Съвета за сигурност на ООН от 2011 относно тази страна, за да ускори реализацията на "големия проект" на "Мюсюлманските братя" в нея. Горе долу по това време тогавашният постоянен представител на САЩ в НАТО Иво Даалдер и тогавашният Върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Джеймс Ставридис публикуваха във Foreign Affairs (броя от март/април 2012) обширна статия, в която твърдят, че намесата на НАТО в Либия е "възможност за обучение и модел за бъдещи интервенции".

Същата теза беше лансирана и на 25-та среща на НАТО в Чикаго през 2012. Пак през същата година в лекцията си във Военноморската академия на САЩ в Анапълис, адмирал Ставридис поясни, че е необходимо възприемането на нови методи за водене на война, т.е. за бойни действия с използването на специални методи. Според него, традиционната конвенционална война окончателно остава в миналото. Освен това Либия беше необходима като транзитен възел в прехвърлянето на оръжие и плацдарм за набиране и подготовка на "моджехидини" за Сирия.

Поражението в Сирия направи войната в Украйна неизбежна

През юни и юли 2012 около 2000 "муджахидини", събрани и обучени в Либия и прехвърлени след това в граничния йордански град Ал-Мафрат, предприеха две мащабни кампании за овладяването на сирийското пристанище Алепо. И двете обаче се провалиха, а "либийската бригада" беше почти напълно унищожена от армията на Асад. Именно след това поражение, в играта се включи и Саудитска Арабия, която стартира машабна кампания за набиране на "джихадисти", включително използвайки за целта мрежите на одиозната Ал Кайда.

С течение на времето обаче (и особено след провала на плана да бъде използвана употребата на химическо оръжие в хода на гражданската война като предлог за военна интервенция на САЩ и най-близките им съюзници в Сирия), стана ясно, че войната срещу Асад вече няма как да бъде спечелена. Именно това, а не нещо друго, беше причината британският парламент да отхвърли предприемането на въздушни удари срещу Сирия през август 2013.

Според редица експерти, именно в този момент, войната в Украйна е станала предсказуема, а и самият ход на събитията в тази страна през 2012 и 2013 показват, че планът за свалянето на правителството на Янукович и дългосрочната дестабилизация на Украйна е бил стартиран някъде след юли 2012.

В същото време съществуваше една последна възможност това негативно развитие да бъде преустановено и тя беше свързана с преговорите между Москва и Брюксел за т.нар. "Трети енергиен пакет" на ЕС в края на 2012. По онова време отношенията между Русия и Съюза вече бяха достатъчно напрегнати заради тази лансирана най-вече от Великобритания инициатива на ЕС, имаща откровено антируска насоченост, в чиято основа е тезата, че "Съюзът не може да приеме такъв голям доставчик на енергоносители като Русия, в лицето на "Газпром", да контролира и производството, и системата за транзит на природния газ за Европа".

На срещата на върха между ЕС и Русия, провела се в Брюксел на 21 декември 2012, те не можаха да разрешат този проблем, като в резултат от това войната в Украйна наистина стана неизбежна, което означава, че от този момент нататък определени влиятелни среди в САЩ и Великобритания започнаха упорито да създават условията за старта на "войната от четвърто поколение" в Украйна. На 22 декември 2012 споменатият по-горе анализатор Кристоф Леман публикува на сайта си nsnbc ìnternational статия, озаглавена "Срещата между Русия и ЕС в Брюксел: рискът от война в Близкия Изток и Европа нараства", в която се посочва, че: "неочакваните действия на Украйна бяха възприети от енергийните експерти, с които разговаря авторът, като поредния опит на Киев, Вашингтон и Лондон да форсират разширяването на НАТО и да попречат на задълбочаващата се интеграция на руската и европейската икономики. Както ще стане ясно по-долу, това е свързано с агресивните опити за спасяване на петродолара".

На 9 февруари 2014 отношенията между Русия и ключовите държави-членки на НАТО се влошиха (както заради Сирия, така и поради разминаването на позициите им по енергийните въпрос) дотолкова, че руският представител в НАТО Александър Грушко заяви: "Тук, в Брюксел, чух нещо умно: ако имате чук не бива да си мислите, че всеки появил се проблем е пирон. Струва ни се, че светът има достатъчно възможности за сътрудничество в енергийната сфера, без да използва военно-политическите организации като инструмент".
На 21 февруари украинският парламент беше овладян от въоръжени противници на президента Янукович, който бе свален от депутатите с гласуване, осъществено в тяхно присъствие, т.е. под дулото на оръжието. Сред първите решения на новите власти в Киев беше, че руският вече няма да се ползва като втори официален език в предимно рускоезичните източни райони на Украйна (по-късно то беше отменено). Именно това, както и редица последвали го действия, провокираха реакцията, довела по-късно до войната и разделянето на Украйна.

Енергийните измерения на украинската криза

Както посочва известният енергиен експерт и преподавател в Харвардския университет Андреас Голдтау: "Украинската криза е най-сериозният проблем на сигурността в Европа след края на студената война. Ключово място в публичните дебати във връзка с този конфликт имат въпросите на енергетиката. В същото време реалностите на енергийния пазар се разминават с някои политически предпочитания, които напоследък постоянно биват озвучавани в разговорите, водени в кулоарите на европейските столици. Затова европейските политици би трябвало да се стремят да отделят енергетиката от трудните проблеми на сигурността, в рамките на този конфликт".

След известни колебания, проточили се няколко месеца, през май 2014 европейските и американските политици решиха да превърнат енергоносителите в част от санкциите срещу Москва. Както е известно, Русия е сред основните доставчици на енергоносители в света. Бюджетът и е силно зависим от постъплениято от тяхната продажба (особено на петрола), а пък Европа получава от руснаците, съответно, 30% и 35% от необходимия и петрол и природен газ. Според Голдтау обаче, въпреки че на пръв поглед изглежда обещаващо, "превръщането на енергоносители в част от западното кризисно управление е прибързано решение, най-малкото защото редица от аргументите за вземането му са повече от съмнителни".

Както е известно, първият от тези аргументи е, че Европа може да се справи с евентуално мащабно прекъсване на руските газови доставки. Повечето експерти обаче са на мнение, че това просто не е вярно. Факт е, че заради меката зима (2013-2014) газовите хранилища на континента в момента са пълни, което повишава устойчивостта при краткосрочни дефицити в доставките. Наличието на тези запаси обаче не означава, че всички държави членки на ЕС имат гарантиран достъп до тях. Резултатите от т.нар. стрес-тестове на Съюза показаха, че макар Европа да е осъществила определен напредък от последните прекъсвания на руските газови доставки през 2009 насам, някои държави от Централна, Източна и Южна Европа (България е на едно от първите места сред тях) си остават силно уязвими. Данните на Европейската комисия показват, че устойчивостта на евентуални прекъсвания на енергийните доставки е далеч от оптималната. Макар че Западна Европа може да издържи повече, текущите запаси на редица държави от Източна Европа ще им стигнат само за два или три месеца, а зимата може да продължи доста по-дълго. Въпреки това, Вашингтон и Брюксел прогнозират, че Европа може да се справи с този проблем, ако търсенето на енергоносители не надхвърли 75% от миналогодишното. Това обаче означава да се разчита, че зимата отново ще е твърде мека, което не е добра основа за формулирането на надеждна стратегия.

Вторият аргумент, лансиран от подкрепящите санкциите среди е, че Русия няма да прекрати доставките на енергоносители, въпреки втвърдяването на енергийните санкции срещу нея. Макар да звучи успокояващо, това не е много реалистично. В тази връзка само ще припомня решението на Газпром през май 2014 да прекрати газовите доставки за Украйна заради неизплатените и дългове от 5 млрд. долара, което беше директна заплаха за енергийната сигурност на Европа. От друга страна, наскоро украинският парламент нареди да бъдат проучени възможностите за прекратяване на газовия транзит за Европа. Разбира се, Киев и преди използваше монополното си географско положение на основен транзитьор на руския газ за Европа за да прокарва собствените си позиции относно ценообразуването и различни политически въпроси, несвързани пряко с енергетиката.

Печално известните газови кризи през 2006 и 2009 накараха потребителите в България, Словакия и други държави да мръзнат, макар че струваха на Газпром около 1,5 млрд. долара и силно навредиха на репутацията на Русия сред европейските консуматори. Както е известно, самата криза беше предизвикана най-вече от споровете за цените и условията за транзита, като користните интереси на Украйна изиграха ключова роля за ескалацията на събитията.

Макар че междувременно руският дял в газовите доставки за Европа през територията на Украйна намаля наполовина заради новите газопроводи и най-вече на "Северен поток", тази страна продължава да контролира транзита на около 40 млрд. куб. м руски газ, който носи на Москва 73 млрд. долара годишно. И тъй като положението на Киев става все по-тежко, не е изключено Украйна отново да разиграе "транзитната карта", за да накара Европа и Русия да се намесят в този конфликт.

Третият аргумент на привържениците на енергийните санкции е, че те са средства да бъде принудена Русия да промени поведението си. Тук е мястото да посоча, че една от причините санкциите все още да не са толкова сурови, както биха искали в Белия дом е, че американските и европейските политици се стараят да се съобразяват с вътрешнополитическата ситуация, а това означава и с интересите на големите компании, които имат бизнес с руснаците. По-същественото обаче е, че е крайно съмнително, дали американските и европейските политици действително искат краха на руската икономика. Във всеки случай те очевидно не са заинтересовани от една нестабилна ядрена държава, граничеща с ЕС. А за Русия енергийният сектор е същото, каквото е за САЩ този на ІТ-технологиите, т.е. това е гръбнака на нейната икономика. Можем да си представим, как биха реагирали във Вашингтон, ако Уолстрийт или Силициевата долина бъдат разрушение в резултат от санкциите на някаква външна сила. В тази връзка, американският анализатор Пол Сандърс предупреждава, че последният път, когато САЩ са превръщали в своя мишена енергийния сектор на друга голяма държава (в случая Япония), това е довело до световна война. Затова, ако санкциите реално заработят те биха породили такива последици, с каквито инициаторите им едва ли биха искали да се сблъскат, да не говорим, че със сигурност няма да съдействат за постигането на мир в Украйна.

Четвъртият аргумент на привържениците на санкциите е, че така Русия може да бъде "отрязана" от европейския енергиен пазар. Това обаче е крайно малко вероятно, освен ако европейските политици не решат внезапно да се откажат от пазарната парадигма. Както е известно, ЕС стартира либерализацията на енергийния си пазар още през 90-те години, предоставяйки на (частично) приватизирани компании правото да купуват, търгуват и продават суровинни стоки. Косвено, това решение целеше да ограничи политическия натиск върху енергийните компании. В условията на ценова либерализация, това е най-важния стимул за активността им. В този контекст руският природен газ се оказва доста конкурентопособен, доказателство за което е сравнително слабото натоварване на европейските заводи за втечнен природен газ. Недостатъчната пазарна интеграция в Централна и Източна Европа допълнително усилва конкурентните предимства на Газпром в тази част на континента. Разбира се, би могла да се формулира политика, която да промени сегашното разделение на труда между частните и държавните компании, но в отсъствието на подобна радикална политическа намеса, руският природен газ ще продължи да присъства мощно на европейските пазари още дълги десетилетия.

Всички тези причини, които в своята съвкупност, представят в съвършено различна светлина сегашните опити за промяна на поведението на Москва, както и на европейските връзки в енергийната сфера. Както посочва споменатият по-горе експерт Андреас Голдтау, "Енергетиката играе прекалено важна роля за икономиката, обществото и националната сигурност, за да се превръща в разменна монета във възраждащите се геополитически проблеми на Стария континент. Следователно, енергийните санкции не ни водят напред и не укрепват сигурността на енергийния сектор. Вместо да продължаваме да вървим по този път, трябва да се опитаме да отдалечим очертаващия се конфликт от неоспоримите рискове в енергийната сфера. Действително в тази сфера, ЕС и САЩ разполагат с достатъчно поле за маневриране, както и с политически инструменти, с каквито не разполагат другаде, за да помогнат на Украйна".

На първо място, усилията следва да бъдат концентрирани върху реформирането на украинската икономика и повишаване на управляемостта на собствения и енергиен сектор. Не е нормално държава, чиято икономика е равна на тази на Бостън например, да консумира толкова природен газ, колкото и Франция, което води до непропорционално голяма нужда от неговия внос, най-вече от Русия.

На второ място, налага се да бъде осъществена фундаментална програма за реформиране на ценообразуването в енергетиката на Украйна. При сегашните субсидирани цени на енергоносителите, няма никакви стимули да се инвестира в повишаване на ефективността, което пък означава, че украинската индустрия (като изключим продажбите и на руския пазар) си остава неконкурентоспособна на световния пазар.

Не трето място, преструктурирането на украинските газови задължения следва да бъде включено във всеобхватен и дългосрочен план за възстановяване на националната икономика. ЕС и САЩ разполагат с необходимите "ноу-хау" и технологии за да улеснят фундаменталната трансформация на ръководните структури на украинската енергетика, да помогнат за ограничаване на гигантската корупция и за налагане върховенството на закона в икономиката, като цяло. Западните компании могат да помогнат за бързото нарастване на собствения газов добив на Украйна, което ще намали нуждата от внос. Международните и двустранните организации за развитие, като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие или USAID могат да се окажат ключови партньори за осъществяването на подобни реформи, особено когато става дума за усъвършенстване на енергийната инфраструктура, нейното управление и повишаването ефективността на крайното потребление. При това основен европейски приоритет при прокарването на тези мерки трябва да бъде по-нататъшното стимулиране на интеграцията на външните пазари и превръщането на ЕС в привлекателен пазар за вноса от всички региони на света, като Русия трябва да продължи да бъде един от играчите на този пазар, в конкуренция с останалите.

Разбира се, би могло да се възрази, че Москва прекалено активно се меси във вътрешните работи на Украйна и това изисква твърда реакция. Реалностите обаче са такива, че нито САЩ, нито ЕС са склонни да платят истинската цена за Украйна, тъй като тази държава не е чак толкова стратегически важна за тях та да рискуват мащабна конфронтация с руснаците.

По-лошото обаче е, че сегашната политика на санкции срещу Москва не отговаря на пазарните реалност и, следователно, може да доведе до крайно негативни последици. Затова мнозина западни експерти, включително Андреас Голдтау, препоръчват енергийната сфера да бъде изключена от сегашната конфронтация с Русия. Подобен подход е свързан с редица въпроси, оказващи сериозно влияние върху европейската енергетика през последните двайсетина години и би позволил на ЕС да постигне едновременно две цели: да подобни управлението на вътрешния енергиен сектор на Украйна, съдействайки по този начин за нейното икономическо възстановяване, и да постигне по-голяма енергийна сигурност на Европа, като цяло. В момента европейците са на кръстопът: те могат много да загубят, ако продължат да акцентират върху енергийните санкции срещу Русия (както настояват САЩ), но могат и да спечелят, ако решат да поемат инициативата и да възприемат друг подход към случващото се в Украйна

Възможното развитие на украинската криза

Поемайки властта в Украйна през юни 2014 президентът на страната Петро Порошенко беше изправен пред изключително сложната задача да възстанови единството на страната и в същото време да спре свличането на националната икономика в бездната на кризата. При това, както посочва президентът на украинския Център за системен анализ и прогнози Ростислав Ишченко, "Порошенко не разполагаше нито с необходимата подготовка, нито с талант и екип, ето защо не можа да измисли нищо по-добро от това да активизира максимално мащаба на репресиите срещу противниците на "февруарската революция" в Украйна, вместо да се ориентира към постигането на компромис с тях. Истината обаче е, че възприетата от него стратегия още в самото начало нямаше никакви шансове за успех".

Всъщност, в момента, когато получи номиналната власт в страната, Порошенко беше може би най-слабата фигура на украинската политическа сцена. Той не разполагаше с частна армия, каквато имаха други олигарси, като Игор Коломойски или Ринат Ахметов например. Порошенко не контролираше в достатъчна степен дори смятаната за негово "феодално владение" Виницка област в Западна Украйна. В същото време, според някои местни анализатори, ръководството на украинската армия и специалните служби бяха склонни да се вслушват не толкова в указанията на новоизбрания президент, колкото на американските военни съветници в Киев. Порошенко не можеше да се похвали и с лична харизма, като тази на Юлия Тимошенко например, нито дори с макар и зле функциониращ но все пак някакъв партиен апарат, какъвто имаха Юрий Кличко или премиерът Арсений Яценюк (показателно е, че дори и заемите, отпускани на Украйна от МВФ, минаваха през Яценюк, а не през президента). Тоест, новият украински държавен глава не разполагаше с никакви реални лостове за практическото осъществяване на президентските си пълномощия.

Освен това, той беше лишен от достатъчно пространство за маневриране, той като алтернативния политически фланг, в лицето на Партията на регионите и Украинската компартия, на практика вече беше ликвидиран. В собствения му политически лагер пък, всички останали играчи бяха доста по-радикално настроени от него (като започнем от Дмитрий Ярош и Олег Тягнибок и стигнем до Олег Ляшко). А, както твърдят повечето политолози, всяка власт, която не успява да се нагоди към бързата радикализация на обществото в периоди на революционни сътресения (каквато е и ситуацията в Украйна), е обречена на провал.

Както посочва в тази връзка споменатият по-горе Ишченко: "На практика, Порошенко се оказа само формален лидер, който сега трябва да поеме върху себе си отговорността за всички ужаси и изстъпления на гражданската война в страната, рискувайки не само политическата кариера, но и физическото си оцеляване".

Според някои експерти, възможно е още в момента, когато над Източна Украйна беше свален пътническият самолет на малайзийските авиолинии, САЩ вече да са били наясно, че трудно ще могат да удържат Украйна в своята сфера на влияние и смятат, че от юли 2014 насам действията на Вашингтон говорят по-скоро за желанието му да се изтегли с минимални загуби от Украйна и дори да извлече някаква полза от това.

Всички американски действия по време на украинската криза говорят за това, че САЩ винаги са били наясно, че Русия се нуждае от запазването на цялата Украйна (или поне на по-голямата част от нея, без Галиция) в своята сфера на влияние. Затова и стратегията на Вашингтон се градеше на предпоставката, че на Москва рано или късно ще се наложи да осъществи военна намеса в Украйна (което вероятно би поставило Русия в тотална изолация), тъй като вече няма други възможности за връщане на ситуацията към състоянието и отпреди февруарската революция в Киев. Пак това беше причината американците да гледат през пръсти на недопустимото ожесточаване на противопоставянето между новите управляващи и бунтовниците от Източна Украйна, вероятно разчитайки, че то само би ускорило въоръжената интервенция на руснаците. Именно през юли 2014 обаче стана ясно, че украинската армия няма как да се справи с бунтовниците (а това означаваше и, че няма да има нужда от руска намеса). Макар, че тя продължи настъплението си и след това, съотношението на силите в гражданската война претърпя радикална промяна. На първо място, украинската авиация загуби тоталната си доминация във въздуха, а бунтовниците започнаха да нанасят локални контраудари, като за първи път използваха и артилерия. Тоест, през юли срещу  украинската армия, представляваща странна смес от редовни военни части, доброволчески отряди (в чиито редове се сражаваха и чужденци от Западна Европа и Кавказ), т.нар. "частни армии" на местните олигарси и групировката, формирана от "Десния сектор", вече действаше макар и малобройна, но добре подготвена, екипирана и постоянно нарастваща армия. Тя вече имаше възможност да прехвърли голяма част от доброволците си в тила, където те преминаха допълнителна подготовка и след като получиха и ново въоръжение, бяха използвани в решаващите сражения през август, приключили със серията поражения на правителствените части. Американците бяха наясно с това развитие и, ако действително държаха на Порошенко би трябвало да го посъветват да нареди отстъпление, като украинската армия заеме достатъчно силни отбранителни позиции, след което да започне преговори с бунтовниците. Освен това те би трябвало да застанат зад него в сблъсъка му с крайно радикалните политически кръгове от Западна Украйна. Нищо подобно обаче не се случи.

Украйнската армия продължи да настъпва, в резултат от което в края на август няколко големи нейни поделения се оказаха обкръжени и се предадоха. Междувременно, в началото на неуспешното военно настъпление, президентът Порошенко допусна и друга грешка, разпускайки парламента в Киев, което не само увеличи броя на личните му врагове в средите на новия украински елит и допълнително дестабилизира обстановката в страната, но и превърна държавния глава в единствения отговорен фактор, върху който закономерно се стоварва и цялата отговорност за военното поражение в Източна Украйна.

Неслучайно още в последните дни на август въоръжени тълпи щурмуваха сградата на Министерството на отбраната в Киев, призовавайки за оставката не само на военния министър Валерий Гелетей, но и за импийчмънт на президента.В крайна сметка, на 14 октомври, мястото на Гелетей беше заето от Степан Полторак, който дотогава командваше Националната гвардия (където доминират отрядите на т.нар. "Десен сектор"). Мнозина смятат това за пролог към евентуален опит на крайно радикалните елементи в Украйна да отстранят Порошенко, обвинявайки го, че е допуснал военното поражение в операцията срещу бунтовниците, както и, че се е "продал на руснаците", съгласявайки се на примирие.

Как обаче биха погледнали във Вашингтон на реализацията на подобен сценарий? Ако САЩ действително са решили да се дистанцират от украинската криза, те трудно биха могли да го направят, изоставяйки съюзника си Порошенко. Ако обаче той бъде свален и заменен от прекалено радикални и поради това неприемливи за Запада елементи, това вероятно вече няма да е проблем. Впрочем, при подобно развитие, можем да очакваме, че ще бъде поставен и въпросът за съдбата на полското, унгарското и румънското малцинства на територията на Украйна. То освен това ще доведе до още по-сериозно влошаване на ситуацията в страната, която ще се окаже в състояние на перманентен хаос и война на всеки срещу всички. Това на свой ред би могло да дестабилизира всички съседни на Украйна държави, включително иначе стоящите на противоположни позиции по отношение на украинската криза Русия и Полша. Затова, от недопускането на подобно развитие би трябвало да са силно заинтересовани не само руснаците но и европейците (това обаче не се отнася до САЩ, които не са пряко засегнати от украинската криза и където определени влиятелни среди са склонни да предпочетат пред сегашната стратегия на „налагане на демокрацията“ в Украйна стратегията на „управлявания хаос“, смятайки, че тя би се оказала по-ефективна в усилията за тотално ерозиране позициите на Русия като голям геополитически играч).

Има ли изход от украинската криза

В обширната си статия във Foreign Affairs (броя от септември-октомври 2014), носеща показателното заглавие "Защо вината за украинската криза пада върху Запада", известният американски политолог и професор в Чикагския унивеститет Джон Миршаймър посочва: "Имайки предвид, че повечето западни лидери продължава да отричат факта, че поведението на Путин по отношение на украинската криза, може да се диктува от загрижеността му за сигурността и националните интереси на Русия, няма нищо чудно в това, че те се опитват да го променят, играейки ва-банк и наказвайки Москва, за да не допуснат по-нататъшната и агресия. Макар държавният секретар Джон Кери да твърди, че "се разглеждат всички варианти", нито САЩ, нито съюзниците им от НАТО са готови да използват сила за да защитят Украйна. Вместо това Западът разчита на икономическите санкции за да принуди Русия да прекрати подкрепата си за бунтовниците в Източна Украйна".

Според Миршаймър обаче, подобни мерки няма как да доведат до сериозни резултати. При всички случаи, изглежда много по-вероятно суровите санкции да навредят най-вече на икономиките на западноевропейските държави и най-вече на германската.

Неслучайно Берлин толкова упорито се съпротивляваше на санкциите, с основание опасявайки се, че Москва може да предприеме ответни мерки и да нанесе сериозна икономическа вреда на Европейския съюз. Но, дори ако САЩ успеят да убедят европейските си съюзници да приемат тези сурови и болезнени за самия ЕС мерки, това едва ли ще промени политиката на руския президент Путин. Историята сочи, че държавите са склонни да понесат много сериозни трудности и лишения за да защитят ключовите си стратегически интереси и няма никакви основания да смятаме, че Русия е изключение от това правило.

Както твърди Миршаймър: "Западните лидери дълго време се придържаха към откровено провокационна политика и тъкмо това беше сред причините за украинската криза. През април 2014 вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън заяви пред украинските депутати, че им се дава втора възможност да завършат онова, заради което навремето беше осъществена т.нар. "оранжева революция". На свой ред директорът на ЦРУ Джон Бренан допълнително влоши ситуацията, посещавайки Киев през същия месец. Според Белия дом, посещението му трябваше да укрепи сътрудничеството с украинското правителство в сферата на сигурността, но тъкмо след него беше стартирана антитерористичната операция в Източна Украйна, довела до смъртта на хиляди хора".
Паралелно с това ЕС продължи за прокарва своята програма "Източно партньорство", като през март 2014 резюмира политиката на Брюксел към новото правителство в Киев така: "Длъжни сме да проявим солидарност с тази страна и ще работим за това, тя да се доближи максимално до нас". На 27 юни пък беше подписана икономическата част на споразумението между ЕС и Украйна, отказът от което седем месеца преди това провокира революцията в Киев и свалянето на президента Янукович. Пак през юни, на срещата на външните министри на НАТО, беше решено, че пактът остава отворен за приемането на нови членове, макар участниците да се въздържаха да споменат открито Украйна. "Нито една трета страна не може да налага вето на разширяването на НАТО" - посочи тогава генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен, очевидно визирайки Русия. Междувременно, външните министри на държавите от ЕС също се споразумяха да подкрепят военните възможности на Украйна, особено по отношение на командването и управлението на армията, материално-техническото осигуряване и в сферата на сигурността. Както можеше да се очаква, руснаците реагираха крайно негативно на тези действия.

Както посочва Джон Миршаймър в споменатата си статия във Foreign Affairs: "Можем смело да твърдим, че подобни действия на Запада, вместо деескалирането и понижаването на напрежението, само добавят още дърва в огъня. Все още е възможно обаче кризата в Украйна да бъде разрешена без това да е свързано с някакви глобални сътресения. За целта Западът трябва принципно да промени подхода си по украинския въпрос. САЩ и съюзниците им следва да се откажат от плановете си за "уестърнизация" на Украйна и вместо това да се опитат да я превърнат в неутрална буферна държава между НАТО и Русия, каквато беше Австрия по време на студената война. Западните лидери трябва да признаят, че Украйна означава толкова много за Путин, че те няма да са в състояние дълго време да подкрепят антируския режим в тази страна, без да рискуват да провокират голяма война и в крайна сметка окончателно да загубят Украйна. Това не означава, че бъдещето на Киев ще бъде проруско и антинатовско. Целта, към която трябва да се стремим, е суверенна Украйна, независима както от Русия, така и от Запада".

За постигането на тази цел САЩ и съюзниците им би трябвало официално да декларират, че изключват възможността НАТО отново да се разшири, присъединявайки Грузия и Украйна. Освен това Западът следва да се ангажира сериозно със създаването на икономически план за спасяването на Украйна, който да се финансира от ЕС, МВФ, Русия и САЩ. Москва вероятно би приветствала подобно предложение, тъй като е заинтересована от една просперираща и стабилна Украйна на западната си граница. Освен това Западът следва драстично да ограничи опитите си да осъществява "социално инженерство" в Украйна и да внуши на управляващите в Киев, че трябва да уважават правата на малцинствата и най-вече правото на руското население да използва езика си в държавните учреждения.

Наистина, според някои експерти промяната на западната политика по отношение на Украйна на един толкова "късен" етап би могло сериозна да ерозира доверието към САЩ в света. Действително подобно нещо е възможно, но цената, която Вашингтон ще трябва да плати ако продължи да реализира сегашната си погрешна стратегия със сигурност ще бъде много по-висока. Освен това другите играчи вероятно ще се отнасят с по-голямо уважение към една държава, която показва, че може да се учи от грешките си и да формулира адекватна политика за ефективното решаване на съществуващите проблеми.

Често можем да чуем и тезата, че Киев е в правото си сам да решава, кой да бъде негов съюзник, и руснаците нямат право да пречат на интеграцията му със Запада. Но, както признава Миршаймър: "Това е опасен начин на мислене за Украйна, когато става дума за външнополитическия и избор. Тъжната истина е, че в политиката на великите държави често на преден план се поставя правото на силата. Абстрактните права, като правото на самоопределение, се оказват безсмислени, когато могъщи държави влизат в конфликт с по-слаби играчи. Дали по времето на студената война например, Куба е имала правото да формира военен алианс със Съветския съюз? САЩ разбира се не мислят така, а днес руснаците се придържат към същата логика по отношение на интеграцията на Украйна към Запада. В интерес на украинците е да осъзнаят тези обективни закони на глобалната политика и да действат предпазливо в отношенията със своя огромен и могъщ съсед".

Впрочем, дори ако не приемаме тезата на Миршайвмър и смятаме, че Украйна е в правото си да кандидатства за членство в ЕС и НАТО, САЩ и европейските им партньори (включително и България) са в правото си да отклонят подобна молба. Двете организации нямат причина да приемат Украйна, ако тя е склонна да провежда погрешна външна политика, особено ако защитата и не е сред жизненоважните приоритети на Европа и САЩ. Подклаждането на илюзиите и стремежите на отделни украински политици може да струва прекалено скъпо не само на украинците, но и на европейците, ако това провокира мащабен военен конфликт.

Впрочем, макар мнозина експерти да са склонни да приемат, че НАТО изгражда отношенията си с Украйна на погрешна основа, те продължават да смятат, че Русия е враждебно настроена към Запада и с течение на времето ще се превърне в много по-сериозен противник, затова САЩ и ЕС нямат друг избор, освен да продължат да следват досегашната си политика. Според Миршаймър обаче, "това би бил дълбоко погрешен избор". Той посочва, че продължаването на сегашната политика би усложнило отношенията между Запада и Москва и по редица други въпроси. САЩ например се нуждаят от руснаците за изтеглянето на военното си оборудване от Афганистан през територията на Русия, подписването на споразумение относно ядрената програма на Иран и стабилизирането на ситуацията в Сирия и Близкия Изток, като цяло. На практика, в миналото Москва помагаше на Вашингтон и по трите въпроса. Така, през лятото на 2013 именно Путин свърши най-трудната работа за Обама, като склони режима в Дамаск да подпише споразумението, задължаващо го да унищожи всичките си запаси от химическо оръжие. Така той избави американския си колега от необходимостта да нареди въздушни удари срещу Сирия, към което го тласкаха вашингтонските "ястреби". Възможно е някой ден САЩ отново да се нуждаят от руската помощ, този път за сдържането на Китай. Сегашната американска политика обаче, работи за все по-тесния съюз между Москва и Пекин.

САЩ и ЕС все още имат избор за това, каква политика да провеждат по отношение на Украйна. Те могат да продължат сегашния си агресивен курс, което само ще задълбочи конфронтацията им с Русия и ще доведе Украйна до пълна разруха. От реализацията на подобен сценарий губят всички играчи. Другият вариант е Вашингтон да промени сегашната си украинска политика и да съсредоточи усилията си за създаването на просперираща, демократична и неутрална Украйна, която няма да застрашава Русия и ще позволи на Запада да възстанови конструктивните си отношения с Москва. Този подход би бил печеливш за всички.

Що се отнася до конкретните принципи, въз основа на които би могло да се сложи край на все още тлеещата гражданска война в Украйна и да се формира правителство, което да може да управлява ефективно цялата страна, според бившия посланик на САЩ в Москва, а днес професор в Принстънския университет Джек Матлок, те са:

- включване в конституцията на страната на задължението на украинските политически лидери да гарантират разпределяне на пълномощията, което да не допуска доминацията на една част на страната над друга;

- създаване на федерална структура, която може и да не е формална, но трябва да е ефективно действаща;

- признаване на руския език за официален, наред с украинския, в районите със значително рускоезично население;

- надеждни гаранции, че Украйна няма да бъде член на един или друг военен алианс, особено на враждебно настроен към Русия.

Външните играчи трябва да направят всичко възможно за постигането на съгласие между украинците по тези въпроси. Това би могло да стане и без наличието на някакво споразумение за статута на Крим, който може да си остане нерешен, в очакване това да се случи в резултат от преки преговори между Русия и Украйна в една по-спокойна от сегашната обстановка. С течение на времето могат да бъдат предприети някакви действия, които да позволят на Киев да приеме загубата на Крим без от това да пострада неговия престиж, например чрез провеждането на нов референдум за съдбата на полуострова, този път под егидата на ОССЕ, макар че резултатът от него изглежда предрешен.

Сред индикациите, че постигането на компромис между Запада и Русия и мирното разрешаване на украинската криза все още е възможно, е и решението на ЕС от 18 септември да отложи въвеждането в действие на споразумението за асоциация с Украйна до края на 2015. В същото време, въпреки че от чисто икономическа гледна точка, то е по-скоро благоприятно за украинската индустрия, тъй като и позволява да запази свободния си достъп до пазарите на ЕС, докато този на европейските стоки до украинския проблем продължава да е обременен с такси и мита, от политическа и имиджова гледна точка това решение е очевидно поражение за сегашните управляващи в Киев. Ще напомня, че подписването и прилагането на споразумението за асоциация с ЕС бяха сред основните искания на протестиращите срещу бившия президент Янукович, който искаше да ги отложи. Тоест, излиза, че сегашните украински власти постъпват точно като него. Защото, ако ЕС запазва преференциалния достъп на редица украински стоки до европейския пазар, очевидно не може да се говори за "европейска интеграция". Да не говорим, че това решение на Брюксел беше взето по искане на Москва и лично на президента Путин. Според руският министър на икономиката Алексей Улюкаев, страните са постигнали съгласие, че "проблемите, за които говори Русия и които касаят практическото прилагане на Споразумението за асоциация на Украйна и ЕС, действително съществуват, а не са измислени".

---------------------------------------------------------------------------------

* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа

 

Горящият автобус на летище СарафовоВъзможно ли е взривът в летище Сарафово да стане повод за война в Близкия изток? Безопасно ли е да се воюва с Иран и да се сваля властта в Сирия?

Възможна ли е връзка на взрива в Бургас с Иран и Хизбулла, или в дъното на причините са нечии политически амбиции за преразпределяне на власт, територии и ресурси?

Засега сигурното за взрива от 18 юли е, че не е бил случаен.

Отговорът на горните и следващите въпроси ще изясни много неясни моменти в този убийствен акт. Засега обаче, такъв отговор не се търси.

Засега се правят опити деянието да бъде позабравено или се разглежда като криминално престъпление, въпреки че по всичко личи, че не е.

Цветан Цветанов, вътрешен министърМинистърът на вътрешните работи на България няма потенциал да даде отговор на всички въпроси и скрити факти, затова той говори като за криминален убийствен акт.

Министърът на външните работи „има” принос в предпоставките да ни се случват такива взривове с външната политика, която провежда, но на него няма кой да му направи забележка – толкова партийно верен и послушен е той на поста си.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма /учил изкуствознание/ роди идеята туроператорите да имат качества на антитерористи!?

Защо България се сближи с Израел? Кои са външнополитическите предпоставки външният ни министър непрекъснато повтаря, че външната политика на страната ни е балансирана.

„Как разбират Младенов и Борисов балансираната външна политика? - попита полковник Тодор Ников в предаването „Фронтално” на телевизия СКАТ и даде пример:

„Поканиха израелски въоръжени сили да ползват нашите бази, за тренировъчни полети, а поканиха представители на арабски държави да концесионират гражданските летища на България...”

Същото съобщи преди време отново при гостуване в СКАТ и Николай Русатев, бивш ръководител във Военното разузнаване на българската държава. Според него, израелските изстребители за захождали към нашите бази без да кацат, зареждали са над Гърция с гориво, и са разигравали атака срещу Иран.

Кой има интерес да удари израелски туристи? Каква е политическата цел на един такъв акт?

Турските тайни служби използват чеченци, а че знаят руски и нямат проблем да се впишат в българската обстановка – заяви в интервю Николай Русатев и обясни, за мъже със сини очи, които купуват имоти, сключват смесени бракове, или развиващи фирмена дейност.

Взривът в СарафовоСпоред акад. Борислав Йотов, „Тероризмът е обществено опасно деяние, извършено виновно, и обявено за наказуемо от вътрешното и международното право, при което е използвана сила или заплаха за достигане на конкретни политически цели. Именно политическите цели отграничават тероризма от всички подобни престъпления.” Т. е. докато не се установи кой е извършителят, коя организация поема отговорността за злодеянието в Сарафово, докато не се докаже, че с взрива са преследвани политически цели – не може да се говори за терористичен акт, а само за предположения. В случая с взрива в Сарафово налице е квалифицирано убийство на повече от две лица със средства, опасни за мнозина, и извършено предумишлено.

Т. е. член 116, т.4, 6 и 9.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

9. извършено предумишлено;

Що се отнася до употребата на понятието атентат -

Атентат - тайно подготвено покушение с политически мотиви.

Т. е. взривът в Бургас няма как да се нарича атентат, след като никой до този момент не е съобщил, че покушението е с политически мотиви. И тъй като нито една от жертвите не е била политик – то няма как покушението да е атентат.

Кой има политически интерес да извърши престъплението с взрива на летище Сарафово и дадените жертви, защо взривът бе в Бургас и защо точно сега се случи.

Едва ли някой се съмнява, че злодеянието бе извършено от тайни, специални служби, даже не толкова легитимни.

Моментът бе подбран преди олимпийските игри, за да се нажежи обстановката подобен акт да не се повтори в Лондон.

Количеството на използвания взрив също е доста малко за подобен взрив, а е бил избран Бургас заради чартърните полети от Израел и липсата на това летище, и паркинга му на квалифицирани антитерористи сред персонала, и съответно взети мерки за сигурност на пристигащи и кацащи пътници. Т. е. летището е избрано като уязвимо!

Няма обяснение защо израелски командоси не са обезопасили района на летището както това с прави на софийското летище.

Израелският премиер Бенямин НетаняхуКъм така изброените предпоставки, идва и изявлението на израелския премиер Бенямин Нетаняху на втория час след взрива, че това е терористичен акт извършен от Иран или Хизбулла!

Нетаняху нямаше търпение да съобщи „предположението си”?!

Иран протестира срещу „предположенията на Нетаняху, а Израел поиска от Европейския съюз да признае Хизбулла за терористична организация!

Евросъюзът отхвърли това искане.

altВ същото време „Мюсюлманските братя”, които бяха обвинявани, че са терористи се „превърнаха” в революционери, които чрез революция се стремят да установят хегемония на Исляма и традиционното Ислямско Право. „Мюсюлманските братя” влязоха в дипломатически контакти със САЩ и ЕС чрез египетския президент Мохамед Мурси, а при него отиде и българският външен министър, Николай Младенов.

Засекретяването на разследването – професионално решение или параван за безсилието на службите?

Защо са безсилни спецслужбите ни – защото живеят в някакъв свой свят и нямат елементарна стратегия за превенция на такива случай като убийствения взрив в Сарафово.

Българските спецслужби твърде странно разбират изпълнението на професионалните си задължения от три години насам - чакат какво ще им спуснат от Запад, какво ще им наредят от отвъд океана и огромна вина за това тяхно поведение носят политиците на прехода, които направиха всичко възможно да разрушат структурите и изгонят опитни спецслужители. Политическата класа разби едновременно с това и агентурата, деяние недопустимо за една държава, която държи на сигурността си и международния авторитет.

В тази посока няма да сгреша като кажа, че тероризмът е форма на политическо противоборство.

Повтарянето на чужди версии изпъкна най вече във версията за така нареченото камиказде, което не се оказа точно камикадзе!

Според тълковния речник, камикадзе е:

  • Терористи, които унищожават обекта чрез възпламеняване на взрив, запасан около тялото им;
  • Всеки човек, решил се съзнателно на вредно за самия него действие.

Нароченият за камикадзе младежНеочакваното свидетелство на израелска гражданка, човекът, който е бил разкъсан от взрива, задействан дистанционно, не е бил опасан с взрив, и е бил изненадан, от дистанционно задействания взрив.

Липсва съзнателното, вредно за него самия действие...

Това не пречи цялото внимание на гражданството да се насочва упорито към този разкъсан младеж, като той се нарича терорист камикадзе?! Без да има доказателство, че е бил наясно какво се съдържа в чантата, заради която е направил скандал, миг преди друг да задейства взрива. Не е ясно дали изобщо се проверява тази версия, че младежът не е бил наясно с готвения взрив и е възможно да са му платили да постави чантата в багажника на автобуса.

Фактът, че някой се разхожда под камерите във фоайето на едно летище не го прави терорист, а още по-малко пък е повод да бъде наричан камикадзе. Та по него не е бил закрепен никакъв взрив!

Така че има повод да попитам: да не би действително да се прикрива нещо с липсата на разследване на взривения младеж?

Вътрешният министър се похвали: „Ние предотвратихме 15 терористични акта!”

Как ги предотвратиха тези терористични актове, че и 15? С липсата на разширен агентурен апарат, или с добро взаимодействие на спецслужбите с такъв разширен агентурен апарат?

Кой би помагал на спецслужбите, някой луд, който ще се изложи на опасност пред престъпниците, или някой смелчага, на когото му е все тая, че един ден ще го разнасят като помагал със сведения за разкриване на престъпления и сътрудничил?

Нито луди има вече, нито смелчаги – политическата класа направи всичко възможно да лиши от сътрудници спецслужбите и сега ще берем плодовете на тези чистки!

Единственият начин засега е хората на Станимир Флоров и Цветан Цветанов да уговарят със заплахи, изнудване или финансово стимулиране уязвими „свидетели”, чийто „свидетелства” по-скоро забавляват съдиите, отколкото да помогнат за осъдителни присъди.

Ще дам пример: Испанската полиция арестува трима предполагаеми членове на "Ал Кайда". Мъжете разполагали с експлозиви и планирали да извършат бомбено нападение на испанска територия или в друга част на Европа, съобщиха местните власти.

"Това е едно от най-големите разследвания срещу "Ал Кайда", извършвани на национално равнище", обяви вътрешният министър Хорхе Фернандес Диас. "Налице са ясни белези, че арестуваните са планирали атака в Испания или Европа", допълни той.

Службите открили експлозиви, достатъчни да взривят цял автобус. Мъжете ги укривали в апартамента си в южния град Ла Линеа де Консепсион в Андалусия, където единият от заподозрените е заловен, посочи министърът. Останалите двама били закопчани в централния град Сиудад Реал в опит да стигнат до Франция.

Да се установи един терористичен акт означава: да установят организаторите, бъдещите извършители, да имаш категорични доказателства за плана, техническата подготовка за извършването му, както и обекта на нападението, евентуална цел на бъдещия терористичния акт, времето планирано за извършването му и да се задържи цялата група. След това да се разследва неуспелия терористичен акт и да се дадат на прокурор и съд заловените лица.

Ако имаше поне един разкрит бъдещ терористичен акт от Цветанов, то той щеше да ни проглуши ушите с успеха си!

И още нещо: Любомир Желев експертът по Балканите припомни в предаването „Фронтално”: Говорителят на кипърските тайни служби, Андреас Ангелидис, който конкретно каза къде, кога, кой и защо е бил арестуван по предотвратения терористичен акт, съобщи специалистът по Балканите Любомир Желев в предаването „Фронтално” на тв. СКАТ. Българският атентат е точно копие на терористичния акт, който кипърските служби НАИСТИНА са предотвратили.

  • Преди няколко години имаше нападение над български туристи от терористи в центъра на Мармара – някой да е чул за разследване и виновници?
  • През 1994 година, 11 ноември, бяха разстреляни четирима българи /шефа на частната фирма "Фльорир" Нико Керински, консултанта му Георги Халачев - бивш зам.-министър на енергетиката, техния служебен шофьор Петко Кацаров и Никола Петев, главен диспечер на НЕК тогава. Освен контактите си с местни бизнесмени, представителите на "Фльорир" са имали кореспонденция с концерна ЕНКА, който по онова време държеше около 30 на сто от турския енергиен пазар. – бел. Л. М./, високопоставени служители от енергетиката от някакъв Джабар Атак – да сме чули да има заловени, наказани за това четворно убийство?

Убиецът, след като изпразва за броени секунди, без проблем пълнителя на своя пистолет "Берета" в българите, намиращи се в автомобила, оставя оръжието си на капака на надупчената кола с четирите трупа и се предава.

Още в първите дни след разстрела, в печата се появи информация, че целта на заминаването на четиримата български енергийни експерти за Турция била да водят преговори с потенциални турски купувачи на ток.

През месец септември 1995 г. разследването спря, тъй като от турската страна се получи съобщение, че убиецът Джабар Атак е бил намерен обесен в килията му. Наши следователи не бяха допуснати да работят по случая, въпреки, че между България и Турция съществува спогодба за съдействие и наш следовател пътува до южната ни съседка.

Припомням това убийство, защото турците ни показаха, че не ни уважават като съседна държава и партньори с недопускането до това разследване и вината за това не е в турската страна.

Невъзможна е ефективна борба и превенция за предотвратяване на терористични актове без натрупан опит

Николай Младенов - министър на външните работиНикой не следи за изявите на външния министър Николай Младенов и какво причинява той с пътуванията и срещите си. Дипломация не се прави от преводачи, от хора, знаещи единствено чужди езици.

Защо нямаше отзвук откъм президентството за срещата на Младенов с представители на сирийската опозиция? Това не предвеща ли пробив на националната сигурност? Как един външен министър на страна-членка на ЕС приема представители на нелегитимна групировка?

Да е чул някой ясно обяснение защо България не получи външния си дълг от Ирак? Бившият външен министър, Соломон Паси не твърдеше ли, че ще си го получим като не стоим безучастни за войната на САЩ в Ирак!

Прецакването за двумилиардния ни външен дълг направи не друг, а Големия брат на прехода – Щатите, който го прибра със стотици милиони долари от сметки на Саддам Хюсеин!

А как се коментира посещението на сирийските бунтовници на фона на твърдението на Пентагона, че Ал Кайда има участие във военните действия в Сирия?

Как така една Турция предоставя танкове, гранатомети, ракети „земя-въздух” и установки за противовъздушна отбрана на бунтовници, след като в Сирия има легитимна власт?

Американски натиск над отделни държави доведе до това, Общото събрание на ООН с огромно мнозинство да одобри резолюцията, в която се критикува Съвета за сигурност за провала му по отношение на конфликта в Сирия, а също така се осъжда сирийското правителство за използването на тежко въоръжение.
Резолюцията, чийто проект бе предложен от Саудитска Арабия, получи широката подкрепа на арабските и западните страни. Тя бе одобрена със 133 гласа „за”, 12 страни се обявиха „против”, а 33 се въздържаха.

По всичко личи, че Щатите губят търпение да падне сирийският президент Асад.

Какви хора подпомага Турция заедно със Саудитска Арабия и Катар?

Разрухата в Алепо - сн. ОРТИ защо сме приятели с държави, които подкрепят сваляне на законно правителство?

Същността на терористичните актове е да се предизвикат политически изменения и усложняване на международните отношения.

Инсценираният атентат срещу папа Йоан Павел Втори целеше да бъде изолирана България, да понесе икономически загуби – което се и случи.

Ще получим ли външния си дълг от Сирия, който е около 100 милиона и по време на посещението на правителствена делегация начело с Бойко Борисов през 2010 година, премиерът постави този въпрос.

Сега, след срещата на Младенов с представители на сирийските бунтовници вече е сигурно, че едва ли ще си получим парите. Кой да очакваме да ни ги върне – бунтовниците срещу президента Асад ли?

Израел е иззел проверката по взрива на летище Сарафово,

САЩ натиснаха Цветанов и събраните веществени доказателствени средства вече не са в ръцете на български дознатели. Колкото и Цветанов да отрича това...

Но да не забравяме, че Цветанов твърдеше, че са разпитани всички израелски туристи преди да заминат за Израел, а впоследствие се оказа, че научихме от израелски вестник важно свидетелство на туристка, която е била непосредствено до взривения и разкъсан мъж!

Свидетелство, което тотално обърна версиите.

По всичко личи, че сме на прага на война в Близкия изток – първо в Сирия, а след това с Иран

Йехуд Барак Американският министър на отбраната изключи възможността от военен удар в непосредствено бъдеще срещу ядрените инсталации на Иран. Леон Панета заяви това по време на визитата си в Израел. Преди силово решение трябва да изчерпим всички други средства, заяви Панета на обща пресконференция с израелския си колега Ехуд Барак в Ашкелон.

Дали взривът на летището в Сарафово няма да се окаже casus belli /казус бели/, повод за бъдеща война?

Израелският вестник „Джерусалем пост” написа „Израел се пита кога, а не дали да удари Иран.

По-ясно от това – здраве му кажи!

Сблъсък с Иран би бил катастрофален предупреди Збигнев Бжежински в ексклузивното си интервю за Нюзмакс. Никой не пожела да го чуе, въпреки че всички прекрасно знаят, че Иран разполага с ядрен арсенал!

Иран предупреди и да не се напада Сирия, което също е важно да се има в предвид.

Русия и Китай нееднократно блокираха в Съвета за сигурност проекти на резолюции, осъждащи действията на сирийските власти.

Кофи Анан се оттегли

като специален пратеник на ООН в Сирия

Цветан Пенев от Медияпул написа на 3 август:

Оставката на специалния посланик на ООН и Арабската Лига за Сирия Кофи Анан „отваря вратите" за подкрепа на военна интервенция в арабската държава за принудително сваляне на правителството. Това заяви заместник-външният министър на Русия Генадий Гатилов, цитиран от РИА Новости.

„Решението на Анан да не удължи мандата си като посланик на ООН за Сирия повдига множество въпроси относно бъдещето на тази държава. Той е честен международен медиатор, но някой иска да го изкара извън играта, за да отвори вратите за силови действия. Това е очевидно", писа Гатилов в своя профил в „Туитър".

Междувременно Москва е изпратила три военни кораба тип амфибия с пехотинци към руската военноморска база на сирийското пристанище Тартус, съобщават руски агенции, които се позовават на източник от Генералния щаб.

Източникът е заявил, че всеки кораб превозва над 120 пехотинци и че плавателните съдове вече са в Средиземно море, като се очаква да пристигнат в Тартус до края на тази седмица, съобщава Ройтерс.

Според анализатори по-малко от 100 души в момента поддържат съоръженията в Тартус.

Руското министерство на отбраната отказва коментар. Източникът пояснява, че корабите ще се върнат към руското пристанище Новоросийск след като прекарат няколко дни в Тартус.

Информаторът не споменава целта на мисията, но по-рано Русия обяви, че се подготвя да изпрати пехотинци в Сирия, за да се защити персоналът и оборудването в руската база.

Мандатът на наблюдателите на ООН изтече на 20 юли и бе удължен с един месец. Дали ще може през този удължен мандат на наблюдатели на ООН да се успокои обстановката – едва ли...САЩ и Запада нямат нужда от свидетели и едвам ще изчакат още три седмици да има наблюдатели на територията на Сирия.

Твърде вероятно е, допускат експерти да се пристъпи към нападения с авиация, от страна на Запада, /подобно на войната в Либия/за да се унищожат складовете за химическо оръжие. Допуска се и провокация с химическо оръжие като повод да нападение в Сирия.

За да има успех бъдещата въздушна атака, вероятно ще се използват базите на НАТО в Турция /Инджирлик/ и Катар /Ал Улейд/.

Твърде вероятно е атаката да започне към края на провеждащата се олимпиада или след като тя завърши. Така времето за подготовка ще е достатъчно за Запада – разясниха военни експерти за „Хроники”. Като краен срок за атаката е определен месец септември. В същото време са разчита на атаките на вече добре въоръжените от Турция бунтовници, което се приема като по-добър вариант и може да свали президента Башар Асад.

Преди време бе съобщено, че Иран, Сирия, Русия и Китай ще проведат военни маневри с 90 000 души войници, стотици самолети и танкове. Тези маневри може да оставят в Сирия солидни въоръжени сили от Китай и Русия, което би възспряло бъдещи въздушни атаки на Запада и САЩ.

Западът и САЩ държат да завършат планът от 2004 година, своята Арабска пролет, а това според държавните ръководители на тези държави може да стане като се смени властта в Сирия и след това дойде на ред Иран и Хизбулла.

Щатите гледат на военните си амбиции като на нещо неотменимо, тъй като в основата стои петрол.

Никой не се тревожи от факта, че свалянето на Асад може да приключи с неговото физическо унищожение.

Предложението на Щатите в ООН бе за санкции срещу Сирия, включващи използването на сила при разрешаване на спорни въпроси, във връзка с глава 7, член 42.

Русия, която е близък съюзник на Сирия, обаче вече даде да се разбере, че ще наложи вето на всеки проект за резолюция на Съвета за сигурност по Глава 7 от Устава на ООН, която предвижда евентуална употреба на сила, отбелязва БТА. Руският министър на външните работи Сергей Лавров коментира, че приемането на този текст ще бъде равнозначно на оказване на подкрепа на сирийските бунтовниците и ще доведе до още кръвопролития в тази страна.

Ще има ли война в Близкия Изток – засега по-актуалният въпрос е в какъв сценарий за бъдещи политически промени бяхме вкарани ние, българите с взрива на паркинга на летище Сарафово.

 

Главният редактор на в. "Свободен народ" Иво Димитров припомни за това предупреждение в НТ СКАТ!

В първите минути след взрива

Министър-председателят Бойко Борисов, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов са били предупредени от генерал Петреъс, шефът на ЦРУ, че има данни, че Ал Кайда ще нападне България!

Това припомни в студиото на НТ СКАТ, на 30 юли, в предаването "Дискусионно студио" главният редактор на в. "Свободен народ", Иво Димитров!

Протоколна снимка на Борисов и Цветан Цветанов с генерал петреъс, шеф на ЦРУ, разпространена от посолството на САЩОказва се, че всичко изговорено в продължение на 12 дни след атентата, от кого ли не са лъжи, лъжи и отново лъжи, тъй като и Борисов, и Цветанов се опитаха да заметат под килима това посещение, а Борисов се похвали, че генерал Петреъс му е бил личен гост! Признание, което по-късно посолството на САЩ опроверга най-безцеремонно!

Сигурно нежно гали слуха да повтаряш в унес – „сътрудничеството с партньорските служби”, „имат ни доверие”, или да стоиш до паркинга на летището в Сарафово и да даваш интервю, след интервю, като само екипите на телевизиите се сменят!

Цветанов - интервю след интервю от паркинга на летището, на живоСигурно много бързо се повишава самочувствието на един носил папки чиновник да го ръкоположат за министър на вътрешните работи, въпреки че сигурност и резултати по сигурността не се създават с манипулации, интриги, уволнения, или закичване на ръкавели от Сикрет Сървиз – службата по сигурността и обслужването на администрацията на президента в Белия дом!

„Съжалявам, че няма да мога да кажа някакви подробности от разследването, защото към настоящия момент колегите с това, с което разполагат по разследването е чисто оперативна работа, която не може да бъде споделена, защото би могла да възпрепятства разследването и стигането до организацията, която извърши този терористичен акт” заяви рано сутринта, в деня, в който щеше да заседава Консултативния съвет по национална сигурност при президента министър Цветан Цветанов.

Предварително, високопарно и невярно ...

Нито тези, които разследват взрива на паркинга на летище Сарафово са колеги на Цветанов, нито са разследващи екипи към българските спецслужби.

Нека да говорим с истински факти!

ДАНС като структура, пряко свързана с националната сигурност няма разследващи функции по закон. Т. е. към нея или в нея няма разследващо специализирано звено, подсигурено със съответните високотехнологични лаборатории.

ГД БОП е структура, който се води като антитерористична, но за ГД БОП разследват дознатели от МВР /?!?/, а не специализирани в разследвания следователи!

Т. е. в България има проблем със сигурността, но не от липса на кадри или пари, а от липса на държавническо мислене на политици, които в последните три години можеха да създадат специализирани екипи от спецслужители, следователи към тях и съответно оборудваните лаборатории към тях.

Вместо да бъдат запълнени още преди три години тези липсващи структури със съответните екипи, нещата в МВР са сведени до твърде махленско равнище: да откраднем от парите, за които никой нищо няма да ни каже!

По този повод, екип на в. „Сега” публикува, че Резервът на държавата за предотвратяване и овладяване на последиците от бедствия се използва от МВР за финансиране на дейности със съмнителна спешност и целесъобразност.

И защо не – кой ще се опъне на Цветанов? Кой би посмял да поиска пари от полагаемите се по дейност и бюджет, кой би контролирал изземването на пари от МВР, от средствата за бедствия и аварии?

Бедстващите в село Бисер ли, пострадалите от земетресението в Перник ли, или пожарникарите ще поискат модернизиране на оборудването, както и закупуване на стълби за погасяване на пожар по високи етажи?

Два неоспорими момента има в случая с взрива на летище Сарафово:

Липса на адекватна външно-политически стратегия в дипломацията, която води страната ни в лицето на

  • един непрофесионално подготвен външен министър,
  • един вечно изпровизиращ премиер и
  • един твърде бос в международните отношения държавен глава.

България вероятно е една от малкото държави, която води външната си политика както дойде, без анализ и прогнози за перспективи или последствия от специалните служби.

Другото, което също липсва в страната ни като част от евентуалната превенция за терористични атаки е недокомплекта към спецслужбите /от следователи, учени, геополитици, лаборатории, психолози/, база данни за всички терористични групи по света, база данни с характеристики на радикални религиозни и екстремистки водачи и групи.

Да не говорим за база данни със софтуер по начина на финансиране на терористи, връзките им с организираната престъпност в различните държави, както и политиците, гравитиращи около тях.

На партньорските служби е добре да се разчита за ползването на техни бази данни, което далеч не изчерпва рамките на професионалното взаимодействие.

Липсите на изградени специализирани структури и екипи за работа, превенция и реакция в страната ни, възпрепятства каквато и да било дейност по превенция на нашите спецслужби за евентуален терористичен акт.

Най-вярно е да се каже, че всичко в България работи някак самостоятелно и виси без връзка със съответни и близки данни.

С човешкия ресурс също е така: във всяка една самостоятелно взета спецслужба има специалисти, има и база данни, но взаимосвързаността със сродни служби в страната не е както трябва.

Равнището на професионализъм в различните спецслужби е различно: така например в ДАНС може и да са останали добри анализатори, експерти по геополитика и прочие, но техният професионализъм е доста по-висок от равнището на оцелелите в ГД БОП. Т. е. всяко взаимодействие на ДАНС с ГДБОП няма да породи съотвестващи на професионализма и експертността взаимодействия.

В това отношение политиците подхождаха отговорно, само когато трябваше да правят чистки, да назначават послушни и верни хора. А това определено стопира резултатността и адекватността на взаимодействието, както и бързината на реакция при възникване на терористични инциденти.

В случая „Сарафово” не е важно, дали е имало или не изпреварваща информация. Информацията никога не е свързана с дати или други данни. В Сарафово нямаше елементарни мерки за осигуряване на сигурността на пътуващи и пристигащи – никой не казва и дума за ненаправеното по сигурността на този изходен и входящ пункт на България.

Повтарям: МВР не е проверило планът за сигурността на летището и прилежащия му паркинг, охранявани от обикновени полицейски служители, ако изобщо концесионерите са представили такъв план.

Имало ли е такъв план от концесионера или отново ще се стъкмяват със задна дата документи, за да се оневини вътрешният министър и екипът му по недогледаното и несвършеното? Каквото и да не си поднесе със задна дата, фактът си е факт - паркингът се охраняваше /силно казано/ от обикновени полицейски служители или фирмени охранители по договор.

За какъв пробив, за какви спящи клетки може да говорим – има ли ги, или ги няма, след като елементарни неща, свързани със сигурността на идващи и заминаващи туристи не бяха свършени? поне към датата на взрива.

Сигурността на една държава не е в пътуванията по света на министър и Главен секретар, прегръдките с шефове на полицейски служби или ръкавели от Сикрет сървиз за пред журналистите!

На 27 юли едновременно чухме две взаимноизключващи се констатации:

От една страна президентът призна „Има проблем със сигурността”, от друга шефът на групата на мнозинството Красимир Велчев заяви: „Службите си вършат работата добре”.

Всеки би казал след тези две констатации, че щом има проблем в сигурността, няма как службите да си вършат добре работата! Та тъкмо работата на службите е да няма проблеми в сигурността!

Причината за такъв извод е проста: политическите причини да се твърди, че службите си вършат добре работата не правят услуга на никого, по-скоро – вредят.

Ако беше вярно твърдението на въпросния Красимир Велчев и редица отговорни партийци от ГЕРБ, че службите работят добре, то тогава би следвало да се намери някой да попита: как така паркингът на летище Сарафово не е би охраняван по-добре, за да може да се предотврати евентуално влизане на атентатор с взрив?

Как така не се намери никой от службите да е на това летище, за да спре и разпита разхождащият се близо час пред камерите турист, каква е причината за неговите разходки и да се потърси кого прикрива той с тези разтакавания пред камерите?

Имаше ли на летището, пред камерите човек, който да е подготвен, за да забележи и се впечатли от нетипичното и несвойственото поведение на турист на летището?

Едно е да са подготвени добре служители в спецслужбите, второ е да работят добре с партньорски служби – а съвсем различно е да не допусне едно летище и паркингът му да са на свобдно влизане и излизане.

„От оперативна гледна точка си изпълняваме задълженията добре – така заяви Константин Казаков, шефът на ДАНС! Тук нещо не се връзва, но ще се съглася, че Казаков няма друг начин, освен като шеф на ДАНС да признае, че работят и си изпълняват задълженията добре – обратното би означавало да си подаде оставката и да си тръгне!

В оперативно отношение ДАНС, служба „Военна информация” към Военното разузнаване се провалиха – коментира за „Хроники” експерт по сигурността от запаса.

Бивш дипломат разясни, че Националната разузнавателна служба има свой представител в Никозия /Кипърската република/, Военното разузнаване има свой представител – военно аташе в Кипър.

Защо тогава нашите служби не са били информирани как преди месец и половина кипърските тайни служби са осуетили атентат срещу израелски туристи, подготвен за извършване по същия план, както се случи на летище Сарафово!

Същия модел за атентат, срещу израелски туристи, но в Кипър атентатът е бил осуетен! За разлика от този, който се случи у нас на 18 юли!

Ако бяха информирани, или бяха взели сериозно случаят с предотвратения атентат в Кипър - нали щяхме да видим как се въвеждат строги мерки за пропускане на заминаващи и пристигащи пътници?

Ето част от разговора на Цветанов в телевизия bTV в деня, когато имаше и обявено изслушване на вътрешния и външния министър от депутатите по атентата:

Цветан Цветанов, в студиото на bTV в деня преди изслушването в парламента„Водещ: ...в Кипър, малко преди да избухне в Бургас трябваше да избухне и в Кипър, но там заловиха терориста, там полицията се справи, защо – тук – не, там – да?

Цветан Цветанов: Подадена е информация и колегите са я отработили.

Това ли е представата на Цветанов за ползата от подадената информация – някой в България да я получи и обработи?

Ако не е докладвано от военния аташе и представителя на НРС в Никозия на тайните ни служби, то няма как българските спецслужби да не са научили по друг път за този осуетен атентат! Тогава защо в България, на летища, пристанища, жпгари, автогари не се затегнаха мерките, за да се следи да не се случи такъв атентат и да се организира адекватно противодействие?

Всеки, който казва, че може да бъде предотвратен такъв акт е популизъм! – заяви Красимир Велчев от управляващата партия ГЕРБ в парламента.

Какво трябва да отбележим тук, че кипърските тайни служби са популисти, щом са предотвратили готвен терористичен акт срещу израелски туристи?

Дванадесет дни след атентата

полетите от и до летището в Бургас се изпълняват при повишени мерки за сигурност, кучета-ченгета душат излитащи и кацащи в Бургас. Автобусите, които превозват туристи, трябва да имат пропуск, а престоят им пред терминалите е по график.

Дванадесет дни СЛЕД атентата мерките за сигурност са засилени. След атентата! Дванадесет дни!!

Преди Изслушването

Секретното изслушване за терористичния акт от 18 юли "започна" в студиото на bTV, където Цветан Цветанов отново изсипа факти и данни, гарнирани с хвалби и прах в очите!

Има неща, които могат да се казват – има неща, които не трябва да се огласяват.

Има неща и действия, които може да се извършват, има действия, които не е редно да се предприемат.

Министърът на външните работи, Николай МладеновВ друга телевизия, Нова, външният министър изсипа торба нелепости и нищо сериозно като довод за свой принос по предотвратяване на атентата:

"Атентатът в Бургас не беше насочен срещу България, а срещу Израел и израелски туристи, за да се покаже на държавата Израел, че до техните граждани може да се стигне до всяка точка по света", коментира пред Нова телевизия Николай Младенов. "Атентатът е бил целенасочено подготвян в продължение на години", каза още Младенов, но отхвърли тезата причината за него да е във външната ни политика, най-малко поради това, че той действа или по чужда заповед, или за да изпълни чужда воля. И никога в интерес на страната ни.

„... Нашата външна политика няма нищо общо с този атентат. Ако беше така, цел на терористите щеше да е наш обект, както в Кербала", обясни министърът.

"Трябва и да си дадем сметка за реалните параметри на случилото се - когато битката цели да порази граждани на друга държава, изглежда по друг начин", каза Младенов. - "През 90-те години основните външнополитически теми са били на Балканите, сега са в Близкия изток и ние трябва да заемем правилната страна", коментира външният министър.

Преди терористичния акт или защо гръмна взривът на паркинга пред летище Сарафово - една посока за версия

На 27-28 май в Правец се проведе среща на сирийската опозиция по инициатива на външния министър Николай Младенов. Според информацията на МВнР това е първото подобно събитие, което събира на едно място трите основни опозиционни групи. Тогава домакинът на срещата - Николай Младенов, заяви, че на фона на случващите се кръвопролития в Сирия трябва да се направи всичко възможно, за да се убеди международната общност да бъде по-активна за спирането на насилието.

Срещата завърши с приемане на документ, в която се казваше, че "осъдителните декларации на международната общност вече не са достатъчни за защита на сирийския народ".

Няколко дни по-късно - на 1 юни, сирийският посланик отлетя за страната си, след като Външното ни министерство го уведоми с нота, че трябва да напусне България.

Тогава никой не бе все още наясно, че Пентагонът ще признае, че Ал Кайда се бие в Сирия...

Ислямстки екстремисти, а именно бойци от иракския клон на Ал Кайда участват вероятно в Сирия, но нямат "особено силно присъствие", съобщи говорителят на Пентагона Джордж Литъл.

"Не мога да изключа възможността да има екстремисти в Сирия, но никой не бива да мисли, че Ал Кайда от Ирак има голямо или изключително силно присъствие", заяви Литъл пред журналисти.

В началото на юли иракският външен министър Хошиар Зебари потвърди, че преминаването на бойци на Ал Кайда в Сирия способства за подхранването на конфликта...

*           *          *

Трябваше ли да се стига до изслушване на вътрешния министър Цветан Цветанов в парламента, до истерията му и до безкрайните пробойни по осигуряването на сигурността от терористични актове в страната?

Цветан Цветанов използва телевизионното предаване на 27 юли сутринта преди изслушването, за да тушира някои обвинения по разследването и пускането на различни версии с цел манипулация на гражданството по извършения терористичен акт:

„Няма да мога да кажа подробности от разследването. Към настоящия момент колегите разполагат с чисто оперативна информация, която не би могла да бъде споделена, защото би могла да възпрепятства разследването и стигането до организацията, която извърши терористичния акт... Важното е да се придържаме към официалната българска позиция", заяви Цветанов и добави, че „разследването не е иззето от българските служби... Експертите това, което установиха, които работиха по експертизата, която трябваше да бъде направена за взривното вещество, за начина, по който е направен взривът, за начина, по който е задействан взривът, това е лицето, което извърши този терористичен акт...

... Знаете, че от там бяха иззети около 140 чувала. Всички тези 140 чувала, всяка една частица е събрана, за да се направи съответните...

… тук искам да добавя нещо, което е изключително важно, за да разсея всякакви съмнения. От самото начало на разследването и последствията от този тежък терористичен акт, всичко беше под прякото наблюдение на Окръжната прокуратура в Бургас и също така с пристигането на представител от националното следствие в лицето на следовател Илиев. Следовател Илиев беше през цялото време, в рамките на 24 часа от момента на пристигането му на летище „Сарафово”. И трябва да ви кажа, че всичко беше извършено под негово наблюдение, заедно с дознателите, които бяха осигурени и това, което беше осигурено като следователски екип...

... Първото, което беше предприето като действия, е да бъдат разпитани при възможност израелските граждани, които са в състояние да дадат свидетелски показания след като бяха приведени в болницата. Това беше направено. И на по-късен етап следствието даде възможност тези израелски граждани да напуснат страната, след като те свършиха своите процесуално-следствени действия. Това, което също беше предприето – докато не приключи огледът от служителите от СДОТО, не бяха допуснати служители от други служби да бъдат на мястото и да участват в събирането на целия този доказателствен материал. След като събрахме всичко това, което ви казвам, около 130 чувала, и беше направена допълнителна експертиза със задълбочен анализ в София, тогава вече сме ползвали и експерти от Интерпол, Европол, от службите на Израел, от службите на САЩ, за да може действително с експертизата и с повечето практически опит на такива подобни терористични актове да вървим към разследване.

… Вижте в момента ние говорим за следтерористичен акт. Може да се предположи, че има някои пропуски, които са допуснати... За всеки един предстоящ туристически сезон, било то зимен или летен се предприемат определени мерки и действия от правоохранителната система в партньорство със съответните специални служби. В тази връзка вие знаете, че ежегодно се командироват служители от вътрешността на страната към съответните зимни или летни курорти. И два пъти в годината аз като министър на вътрешните работи заедно с всички европейски посланици провеждаме подобни срещи след приключване на сезона, за да можем да отчетем и да направим един цялостен анализ, да планираме последващи мерки, които да бъдат надграждащи за оптимизирането, сигурността и това, което е важно за всички туристи, които идват в България. Трябва да ви кажа, че от всички тези комплексни мерки, които са предприети, ние имаме една по-голяма сигурност по туристическите курорти…

… Работим денонощно и основната ни цел е изваждането на този случай.

  • Първо, чувалите са 140, а по-нататък в интервюто вече са 130;
  • Израелските туристи хем са разпитани, хем е изчакано да дадат сведения когато са в състояние да го направят!

Само че в момента, в който дойдоха от Израел съответните служители – съвзели се, несъвзели се – израелски туристи бяха качени на самолет на израелската държава и си отпътуваха в родината!

Не е хубаво да се лъже и то по телевизията! Ако израелските туристи бяха изчакани, за да бъдат разпитани, то тогава разследващите щяха да научат за скандала, възникнал между израелски турист, приятеля му и снимания за атентатор!

Това научихме като свидетелство от далечен Израел, а не на родна почва и то от туристка, която все още се възстановяваше в израелска болница – т. е. беше заминала невъзстановена за родината си! Т. е. тя не е била разпитана в България от дознателите!

Като стигнах до дознателите няма как да не попитам – какъв човешки, експертен и специализиран професионален ресурс има МВР в Бургас, та едни от дознателите му да разпитват човек по човек, други да събират частица по частица, да слагат всяко отделно веществено доказателствено средство в пликче, да го описват, преди чувалите да отпътуват за столицата?

Това сайтът „Хроники” попита още на 20 и на 25 юли. Единствен постави тези въпроси и последваха потоци от обяснения от премиера Борисов и министърът на вътрешните работи Цветанов как туристите били разпитани преди да заминат! Не са разпитани – защо трябва да се говорят неистини и да ни опровергават от Израел?

Не е хубаво да се лъже!

В доклада си ДАНС въобще не са разписали изречение,

че има някаква опасност от тероризъм, тогава на какво основание Цветанов твърдеше, че в ДАНС има изграден център, който е изцяло с компетентност относно действия за борба с тероризма?

Там /в ДАНС – бел. Л. М./имало изградени връзки със съответните партньорски служби в реално време.

В реално време може да действат изградени връзки, в реално време може да се реагира, но да се градят връзки с партньорски служби в реално време ???

Тези връзки или са изградени, или не са... защо не мине в отпуска си Цветанов един бърз курс по български език, за да не говори с недовършени фрази, с неизведена мисъл, и несъгласувани съществителни? Може на наша сметка, може и тайно, но да го поподготвят все пак – работи като министър, не носи папки!

Защо Цветанов е изпаднал в истерия в парламентарната зала и си тръгна ядосан от закритото заседание на парламента?

Фалшивата шофьорска книжка, намерена у атентатора от бургаското летище, е била  засечена преди пет години, през 2007 г. в Пловдив. Това е казал вътрешният министър Цветан Цветанов пред депутатите на закритото заседание на парламента и признал, че не е ясно дали фалшивата шофьорска книжка е била използвана от същия човек.

Началникът на разузнаването, Драгомир Димитров, издигнат и поставен на този пост от Цветанов след уволнението на Кирчо Киров, изпаднал в противоречие, като обяснил, че службата не е получавала сигнали за заплахи, но е работила по такива.

Цветанов продължил да поддържа версията пред народните представители, че атентатът е дело на камикадзе, макар свидетелските показания категорично да сочат, че става дума по-скоро за взрив от дистанция.

Депутатите от опозицията упрекнали службите от сектора за сигурност, че не са взели достатъчно мерки за охрана на туристите от Израел, при положение че наскоро подобни атентати е имало и в други държави.

Скандалът и изпадането в истерия на Цветанов дошли когато се намесил депутатът социалист, Атанас Мерджанов. Ето какво споделя той: „След като вицепремиерът Цветан Цветанов на няколко пъти предупреждаваше, че не бива да се политизира този толкова важен въпрос и даде пример с необходимостта от парламентарен контрол на службите за сигурност, аз го репликирах от място и го попитах за какъв парламентарен контрол той настоява и може да говори, след като той на няколко пъти е викан от нас, представителите на опозицията в комисията и е отказал да присъства. Той самият не желае парламентарен контрол”.

Точно в този момент Цветанов по навик се върнал на 20-те години преход, за да се оневини и хвърли вината за състоянието на спецслужбите върху всички други преди него.

„Започна да си служи с 20-те години преход и да пита - „Вие не сте внесли нито едно предложение по Закона за НРС”, а такъв закон просто не е внесен в Народното събрание...”

След тези думи на Мерджанов, Цветанов, който все още бил на трибуната започнал да тропа с ръка по банката и изпаднал в истерия, а като свършил аргументите и хватките да се оневинява избягал!

Така обясни случилото се в кулоарите на парламента, Атанас Мерджанов, който е член на парламентарните комисии по вътрешна сигурност и обществен ред.

Видимо ядосан, Цветанов притича от залата до някаква стая, преминавайки бързо покрай очакващите го журналисти.

Заседанието бе прекратено от Цецка Цачева.

„БСП са в състояние да ядосат много български граждани” казал Цветан Цветанов по-късно при посещение във Велико Търново. - Те били доказали това по време на тяхното управление.

От опозицията задавали предимно въпроси с политическа обвързаност, отколкото с конкретика в темата. Когато е даван отговор на въпросите е имало невъзпитано поведение от страна на някои депутати от БСП. „Може би в един момент, когато приключих с отговорите, повиших малко тон, защото смятах, че това трябва да бъде като уважение от депутати към министър, който е дошъл и който всъщност дава обяснения пред тях”, казал Цветан Цветанов.

„В никакъв случай не съм си изпускал нервите, защото не съм такъв човек”, обясни  Цветанов в Търново. Само да има кой да му повярва.

Цял парламент излиза и говори за скандала и истерията, в която той е изпаднал, а главният герой и разправя врели-некипели!

Не е хубаво да се лъже!

За финал засега

ще направя сравнение с една друга страна-членка на Европейския съюз, Германия

Цялото ръководство на федералната криминална полиция в Германия се сменя. Новината бе съобщена от министърът на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих. Той уточни, че директорът Матиас Зегер и двамата му заместници Ломан и Фрезе са уволнени. Причините за кадровите промени са много. Една от най - сериозните е загубеното доверие и невъзможността на ръководството да се справя с предизвикателствата на новите прояви на тероризъм и масови хулигански прояви. Новият директор на федералната криминална полиция ще бъде 57-годишният Дитер Роман, един от доказаните експерти в областта на ислямския тероризъм в министерството на вътрешните работи.

Не ми остава нищо друго освен да попитам: а Цветанов защо още е министър на вътрешните работи?

 

Професионално компетентното осигуряване на сигурност и събирането на доказателства са под въпрос

Минути след взрива, показани по Канал 2На 24 юли всичко около терористичния акт на летище Бургас се превъртя на 180 градуса! Нищо от казаното от различни високопоставени политици не са оказа вярно и се срути в ямата на лъжите.

Гилат Куланги, чийто съпруг и техен приятел е сред загиналите при нападението разказа, пред израелския Канал2, че някакъв мъж преместил без да попита багажа им, заради което мъжът й Ицик и неговия приятел Амир Менаше влезли в спор с непознатия.

Израелското радио „Аруц Шева” цитира думите на Гилат Куланги и разказа й как заради непознатия, който избутал техен багаж, извадил го, за да сложи своя и така  станал скандал.

Оцелялата Гилат Куланги разказа от Израел?!?, че докато тримата мъже се карали, някой дистанционно задействал взривното устройство!

Тримата спорещи са загинали на място при избухването на взрива.

От нараняванията по краката на вероятния атентатор и носител на взривното устройство, и от разказа на вдовицата на Ицик Гилат, излиза версия за избухнали едновременно два взрива - единият - на гърдите на терориста, другият - на земята пред автобуса.

Всичко се е случило пред очите на Куланги и засега тя се оказва най-важната свидетелка на терористичния акт на паркинга на летище Сарафово в Бургас.

Жената е била с тежки наранявания и е била настанена в болницата "Шеба" в Тел Ашомер, след като израелското правителство изпрати свой самолет да прибере неговите граждани.

Това свидетелство бе съпроводено с уточнението, че на този етап разследващите  /вероятно в Израел - бел. Л. М./ проверяват и от други източници това свидетелство, за да са сигурни, че думите на жената са достоверни.

Според израелските медии фактът, че атентаторът е опитал да наеме автомобил, доказва, че той не е имал намерение да се самоубие.

Така на седмия ден след атентата, всички измислици, лъжи и неверни твърдения увиснаха във въздуха!

Защо започвам с това свидетелство на Гилат Куланги пред Канал 2, причината е, че сайтът „Хроники” попита единствен и с основание защо израелските туристи заминават за държавата си, след като би следвало да има започнало разследване!

Гражданството в родината тутакси беше излъгано  на едро, че израелските туристи били разпитани! На 24 юли стана ясно, че за пореден път министърът на вътрешните работи си е позволил да говори каквото му дойде и на границата на лъжата!

Ако тази оцеляла израелска гражданка беше разпитана още докато беше в България, дознанието щеше да е наясно какво се е случило, още преди дни!

Вместо това за седем дни се наслушахме на какво ли не и трябваше да научим от израелски телевизионен канал и радио, как и къде е избухнал взривът!

От Израел една жена направи за смях вътрешния ни министър и всичко що се пробва да говори по темата от правителствените среди!

Джон БренънНа 24 юли, в София пристигна съветникът по национална сигурност и борба с тероризма на президента Барак Обама – Джон Бренър!

Какво общо има българската национална сигурност с американската няма да коментирам, защото едно е претендиращата да свърхдържава САЩ и нейната експанзионистична и агресивна политика във всички точки на света, а далеч по-различна е българската национална сигурност, /поне това, което остана от нея!-бел. Л. М./.

Защо се спирам на идването на Джон Бренър, защото той, от едната учтивост заяви, че е бил впечатлен от професионализма на българските разузнавателни служби и професионализма на службите, които провеждат разследването.

От едната учтивост, защото Бренън не е наясно, че летище Бургас е дадено на концесия и все още никой не е споменал и дума за концесионера, както и какво мерки е взел за осигуряване на сигурността за района на летището. Бренън, а и ние не знаем защо се мълчи за концесионера, защо нито една медия не взе интервю от него, или от човекът му отговарящ за сигурността на това летище.

Никой не попита и министър Цветан Цветанов имало ли е план за превантивни антитерористични действия и какви точно са те. Редно е ако е имало такъв план, МВР и ДАНС да го разгледат и одобрят.

Така че Джон Бренън е любезен към домакините си гост, но е далеч от обективните истини за осигуряване на безопасност на летището, дадено на концесия.

Що се отнася до разследването, ще припомня на американския съветник Бренън следното, Бренън би следвало да е наясно какъв протокол е приет за разследващите терористични атаки в САЩ. Според законодателството на Щатите, всяка частичка, намерена в радиус по-голям от мястото, където са разпръснати части от тела, парчета от автобуса, от багажите, от разкъсани човешки тела, отпечатъци.

Всяка една такава частица в Щатите се взема от изключително квалифицирани сапьори, криминолози, микробиолози, фотографи, ескперти по пожари, патологоанатоми и се снима, слага в отделно пликче и се надписва надлежно.

Как за ден и половина Цветанов събра достатъчно на брой специалисти експерти, които да успеят да приберат всяка намерена частица, за да приготвят над сто чувала?

Всяко едно от евентуално затворените по този начин и описани пликчета, при положение, че съдържа биологичен материал, трябва час по-скоро да се прибере при определена температура, за да е годен материалът на разследващите, било за вземане на ДНК, било, за да се индентифицират отделните жертви.

Всяко пликче в Щатите, Великобритания, Франция, Италия и други страни, с развити разследващи в технологично отношение структури, при подобно разследване и според действащите  протоколи, който се спазват стриктно, се записва и в лаптопи на място, като се прави цялостен списък на всичко намерено.

Впоследствие, различните веществени доказателствени средства се разпределят по специализирани лаборатории, за да се осигури правилното им съхранение и бъдеща работа с тях.

Всяко едно подобно пликче се съхранява при различни условия и ако само едно пликче липсва от направения списък се приема, че разследването е компрометирано!

Кой и кога свърши тази огромна по обем, професионализъм и отговорност работа – Цветанов не обясни.

А дали изобщо бе подходено по този начин при събиране на доказателствата?

Разрешено ли бе на българските патологоанатоми да изследват останките от телата на жертвите? Или загиналите израелски граждани бяха взети като и оживелите и бяха откарани в Израел?!

В Израел, от където научихме от неразпитаната Гилат Куланги как точно е избухнал взривът!

Т. е. Куланги не е разпитвана тук, вероятно поради шока, в който е изпаднала след взрива и загубата на съпруга си.

Представя ли си някой от редовите български данъкоплатци как при подобен случай в Израел или друга държава, ще отиде самолет от страната на пострадалите и ще си ги прибере, при положение, че не е приключило следствието?

Каква страна е България – страна, в която всеки може да си дойде и да се разпорежда със свидетели на терористичен акт както му скимне, без да се съобразява със законодателството?! Туземци ли сме, колониална държава ли сме или какво?

В следващите дни ще изнеса всеки гаф, измислица и лъжа на управляващите по извършения акт и установеното след атентата, за да стане ясно за какви лъжи иде реч.

Откъде идват белите и злините

Ето какво заяви пред Джон Бренън на 24 юли в Министерския съвет премиерът Бойко Борисов, на когото му дойде дюшеш тази среща и така не отиде на дебатите по искания вот в парламента. На въпроси на репортерката на телевизия СКАТ за това дали е подценена опасността от евентуален атентат чухме ето това:

„Първо, ние не сме подценили и по много случаи сме работили. Атентатът в Бургас няма как да бъде спрян! По начина, по който е извършен! Всеки гражданин, който иска да влезе в една аерогара е свободен да го направи! Ако не влезе в аерогарата, той може да стои спокойно при такситата пред аерогарата! И няма такава организация в света, и всеки, който се появи там, да му тарашат багажа. Няма такава!

/В САЩ чужденците влизат с вземане на отпечатъци, щателен контрол, проверка в огромна база данни с имена, минават през рентген, и какво ли още не! Така може да говори дилетант, но не и премиер и бивш висш полицай – бел. Л.М./

Изчаква групата, дори да има 100 души охрана тази група, на него му трябват четири-пет крачки, за да влезе ....и да се взриви. Сега, ако влезе някой тука, с четири-пет крачки – никой от нас няма да може да реагира. Тука, а камо ли там, където всички са по джапанки, и отиват на почивка.

Значи никаква възможност няма да се предотврати подобен акт!

Как може да става – чисто случайно, или да се подаде информация от някоя от службите, че има подобно действие в България...

От това, което виждате, те са дошли месец преди това. Сменяли са, сменяли са, сменяли са автомобили на лизинг, движили са се в различни градове, за да не ги видят заедно, на нито една камера не излиза повече от един човек, от тези, които търсим!

Това са изключително опитни хора, които са спазвали абсолютна конспиративност, и само шанс да намериме или да попаднеме на подготовката на взрива е можело да го предотврати. Но ние сме задържали стотици пъти автомати, взрив с тонове! Помните само преди месец и половина намерихме тон в София! Помните ли? А тука са между три и четири килограма...Същия взрив.

Значи службите са работили перфектно през това време, начина по който е извършен, няма спиране!

Дори пред аерогарата да сложиме хиляди полицаи, той може спокойно да проследи автобуса и когато почнат да слизат с багажа пред хотела – там да ги взриви! Ще излезе от кафето – пил си кафе, така че моля ви, разбирам желанието ви да уязвите правителството и службите, но не случайно всички хора, които са работили с нас през годините, говорят за това, че не е имало по-добра координация, по-добра работа, и по-голяма съвместимост между отделните служби...”

Пълни глупости, нелепо говорене, вопиюща неграмотност и дебелашки импровизации, на тема тероризъм.

Какво значи всеки може да влиза, или не може да се тараши багажът? При положение, че туристите от Израел са рисков контингент за евентуални терористични заплахи, какво допълнително бе направено от българските спецслужби за охраната и безопасността им на летище Сарафово при чартърните кацания?

Н-И-Щ-О! Едно голямо ГЕРБ-овско НИЩО!

Все пак в момента управлява ГЕРБ, а не Тройната коалиция, за да търсим вина за атентата и в нея!

„Службите за сигурност на летището в Бургас са се провалили, защото не са наблюдавали държанието на хората. Това каза бившият директор на сигурността на националния авиопревозвач на Израел "Ел Ал" Исаак Йефет пред Дарик Радио.

Според Йефет, съществували много прости тактики, които израелските служби от десетилетия ползвали успешно и чрез тези техники, служителите по летищата в Израел по много лесен начин можели да хващат атентатори и да предотвратят опитите на тези атентатори да влизат в летищата.

Защо Цветанов не е чувал за това, защо не е изпратил служители от ДАНС или антитерористи да обменят опит с израелските служби, след като в България непрекъснато идват на почивка израелски граждани?

Йефет уточни: „В "Ел Ал" нямаше дори да позволим да се стигне до подобен атентат. Ние не чакаме нещо да се случи, та чак след това да разследваме и да се чудим къде сме сгрешили... Всички знаем колко много пъти израелските служби са получавали информации за готвени атентати, които са предотвратявали. Също така много добре знаем, че и най-доброто разузнаване не може да хване всеки един готвен атентат. И точно заради това най-простото нещо, което службите за сигурност на летището в Бургас можеха да направят, а не направиха, е да имат едни добре обучени агенти, които да правят само едно-единствено нещо - да се разхождат из терминала, както и да се оглеждат за подозрителни лица, които също просто се разхождат безделно и се държат различно от всички останали пътници", подчерта бившият директор.

Как да му кажем на въпросния бивш директор на сигурността на националния авиопревозвач на Израел "Ел Ал", че това летище едва ли има служби за сигурност и разчита за реда и охраната на редови полицейски служители?

Исаак Йефет говори за летищни агенти по сигурността, които би следвало да извършат профилиране на мъжа с раницата! – по-добре да замълчим многозначително по тази заблуда на израелския специалист, който си въобразява че имаме летищни агенти на Сарафово и хора, добре подготвени да извършват профилиране.

Засега спирам дотук, защото нещата са сериозни и нелепи. Всеки читател може сам да прецени какво се случва и за какво иде реч.

Бренън направи комплимент на българските тайни служби – сериозен ли беше, или тънко ни се подигра?

Европейският съюз отхвърли искането на Израел да включи ливанската шиитска организация, Хизбулла в черния списък на терористичните организации. Това бе ограсено от кипърския външен министър, г-жа Ерато Козаку Маркулис. Маркулис поясни, че не се е стигнало до консенсус между външните министри на страните-членки и пред израелския министър на външните работи Авигдор Либерман бил уведомен за това.

Израелският министър на туризма, Стас Мисежников, който беше у нас, обвърза България и Израел с общия им враг, Хизбулла и Иран, изказване твърде неприемливо на фона на отхвърлянето на външните министри на страните-членки на ЕС да бъде призната Хизбулла като терористична организация!

Още за неясните и скандално непрофесионални моменти в действията на българските политици от ГЕРБ след атентата – четете в следващите дни!

 
Начало Предишна 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla