Tag:интервю

"България трябва да поддържа своите отношения с Русия. Русия е най-голямата държава в света, не е далеч от България, имате дълбоки исторически връзки. Представата, че не могат да се поддържат отношения с Русия, е нелепа." Това казва в ексклузивно за "120 минути" по бТВ посланикът на Съединените щати в България  Ерик Рубин.

Журналистът от бТВ Светослав Иванов разговаря с американския посланик

Снимка: btvnovinite.bg

Публикация на сайта ГЛАСОВЕ

"През последните три години над един милиард лева са влезли в България като директни американски инвестиции в сферите на земеделието, електрониката, високи технологии, развойната дейност от големи американски компании", посочва още той.

„Очевидно обаче това не е достатъчно. Искаме цифрата да достигне до един милиард долара и ние работим сериозно за нови инвестиции”, подчерта посланикът.

По думите му мисията по обща охрана на въздушното пространство е била много успешна.

Под никаква форма тя не може да бъде свързвана със зависимост, а точно обратното. Тя беше израз на истинско партньорство и съюз, посочи Ерик Рубин.

Вижте целия разговор:

- Започваме този разговор в седмицата на българската Независимост - голяма дата в нашата история. Само допреди няколко дни обаче нашето небе беше охранявано и от американски изтребители. Как ще убедите всички онези, които виждат в това знак за зависимост, а не за независимостта за България?

- Благодаря ви за въпроса, но искам да започна с поздравление към вас и вашите зрители по случай Деня на независимостта. Аз разбирам колко голямо значение има тази независимост за България, колко много сте се борили за нея след толкова векове.

Поздравявам ви, но също искам да кажа, че моята работа и роля тук е да помагам тя да бъде съхранявана. В този смисъл мисията по обща охрана на въздушното пространство беше много успешна. Под никаква форма тя не може да бъде свързвана със зависимост, а точно обратното. Тя беше израз на истинско партньорство и съюз.

Американски пилоти летяха с българските си колеги пилоти и патрулираха заедно. Всички разноски по тази кратка мисия бяха поети изцяло от Съединените щати.  Има интерес и от други съюзници в НАТО. В същото време България продължава да осъвременява военновъздушните си сили, като целта е те да бъдат напълно модернизирани в синхрон с решението на парламента. Ние искаме да подкрепим това.

Както знаете, в момента вашата бойна авиация е доста малка и всеки е съгласен, че се нуждае от модернизация. Това също беше и добра възможност за американските и българските пилоти да обменят опит, да поработят заедно, но изцяло под българско командване в рамките на българското въздушно пространство. Това беше подкрепяща мисия, с която се гордеем.

- Националният спор про и анти Русия тук е стар, колкото Ню Йорк, вашия най-голям град. Факт е, че в последните години Русия увеличава влиянието си тук, увеличават се и руските пари, които идват по различни канали. Междувременно не виждаме нови американски инвестиции. Президентът Обама така и не направи посещение през двата си мандата. Губите ли битката за присъствие в региона?

- Нека ви отговоря с нещо, което съм казвал и преди. Според мен това е фалшива дилема и българите трябва да отхвърлят всички онези, които им казват, че са изправени пред подобен избор. Тук няма казус. България трябва да поддържа своите отношения с Русия.

Русия е най-голямата държава в света, не е далеч от България, имате дълбоки исторически връзки. Представата, че не могат да се поддържат отношения с Русия, е нелепа. От друга страна, идеята, че не може да имате добри отношения с Русия, ако имате добри отношения с Европейския съюз или НАТО, в които членувате, със съюзници като Съединените щати, също е грешна. Мисля си, че правилният курс е да се опитвате да имате добри отношения с всички, но също да показвате ясно, че България е член на Европейския съюз и НАТО и това е демократичният избор на българския народ.

На второ място, има невярно схващане, че няма нови американски инвестиции. Проверихме тази сутрин с Американската търговска камара, които ни предоставиха най-актуалната статистика. През последните три години над един милиард лева са влезли в България като директни американски инвестиции в сферите на земеделието, електрониката, високи технологии, развойната дейност от големи американски компании. Очевидно обаче това не е достатъчно.

Искаме цифрата да достигне до един милиард долара и ние работим сериозно за нови инвестиции. Но не е истина, че няма такива. И ако проверите в Американската търговска камара, сигурен съм, че те с радост ще ви дадат доста добри примери и ще ви споделят бъдещите си планове. България има нужда от повече работни места и добри заплати, за да задържи младите и да продължи да повишава стандарта си.

- Посланикът на Франция, чийто мандат приключи, многократно подчертаваше негативната роля на олигарсите и корупцията в България. Съгласен ли сте с вашия колега?

- Не мисля, че моята роля е да се съгласявам или да не се съгласявам с коментарите на други посланици. Но ще ви кажа следното - във всяка страна има корупция. В моята държава също, а в моя роден щат Ню Йорк двама от най-високопоставените служители на федералното правителство се намират в затвора заради корупция. Въпросът е как се борим с корупцията.

Мисля, че в България има напредък, законодателството се развива. Очевидно има още много работа и ние непрекъснато се опитваме да помогнем за повече прозрачност. За мен в това се крие решението - гражданите да имат повече информация какво се случва зад сцената. Затова подкрепяме и свободните медии, професионалната журналистика, разследванията. Това е важен инструмент за намаляването на корупцията в обществото.

- Европа и специално България е първият бряг. в който се блъска всяка нова бежанска вълна. Строи се защитна стена между България и Турция. София настоява за повече финансова солидарност от Европейския съюз. Какво е вашето мнение по въпроса?

- Това е въпрос от голяма важност. България не само е външната граница на Европейския съюз, но тя е и най-близката граница до размирния Близък Изток. България върши много добра работа, но това е много скъпо начинание и страната ви се нуждае от помощ. Най-голямата подкрепа логично идва от Европейския съюз, защото това все пак е граница на този съюз.

Ние също се опитваме да помогнем. На посещение дойде високопоставен представител на службата "Митници и гранична охрана" на САЩ, а вицепремиерът Бъчварова посети границата между САЩ и Мексико преди три месеца.

Като цяло сътрудничеството ни с вашите гранични власти е много близко. Ние няма да заменим Европейския съюз, защото това не е наша граница, но искаме да помогнем за справянето с това предизвикателство.

- България ще избере своя президент няколко дни преди вие да научите името на новия си президент. При вас отдавна текат дебати, а тук все още такива липсват. Все още не знаем всички кандидати, най-голямата партия не е съобщила името на своя кандидат. Липсващият дебат - това позитивен или негативен знак е?

- Разбирам ви, но много хора биха казали, че нашата кампания е прекалено дълга. И да ви споделя честно - това е и моето мнение. Не знам какъв е точният баланс колко дълга трябва да е една кампания. Няма да коментирам вашата политическа система, но ще кажа, че е много важно българският народ да има възможност да избере демократично своя лидер - нещо, което по време на тоталитарните времена липсваше. Честният и демократичен избор е много важен.

- Въпрос, свързан с друг избор - този за нов генерален секретар на ООН. Какво е мнението на Съединените щати за шансовете на Ирина Бокова?

- Важно е да кажа, че ние не коментираме избора, преди той да е приключил. Това е решение на страните-членки на ООН, те трябва да кажат кой кандидат би бил най-добрият избор. Това не е публичен процес и ние никога не бихме коментирали какво се случва, преди изборът да е приключил. Не мога да ви кажа повече, освен да ви повторя, че всички кандидати в надпреварата са впечатляващи в различни области и ние гледаме на това с цялата сериозност, която се изисква като част от ООН и постоянен член на Съвета за сигурност.

- Добре, но като постоянен член на Съвета за сигурност, бихте ли приели смяна на българската номинация в последния момент?

- Не мога да спекулирам и отново - това не е процес, който бихме коментирали. Ние ще работим с всички държави в Ню Йорк за избирането на най-добрия възможен кандидат, около когото страните ще се обединят.

- Ваше превъзходителство, благодаря ви за този разговор.

 
Режисьорът Акира Куросава и писателят Габриел Гарсия Маркес
През октомври 1990 г. Габриел Гарсия Маркес посещава Токио и се среща с Акира Куросава, който в този исторически момент снима предпоследния си филм – „Рапсодия през август”. Преди да напише „Сто години самота” и „Любов по време на холера”, Маркес е работил като филмов критик в Богота, Колумбия. Срещата между писателя и режисьора продължава шест часа. Разговорът протича изключително интересно, като се засягат най-различни теми. За първи път една малка част от дискусията между Куросава и Маркес излиза отпечатана в „Лос Анджелис Таймс”, в брой от 23 юни 1991. Същият текст е поместен и в книгата „Акира Куросава: интервюта”, издадена от Университета на Мисисипи през 2008 г.

Габриел Гарсия Маркес: Не бих искал този приятелски разговор помежду ни да изглежда като интервю за пресата, но същевременно изпитвам огромно любопитство да узная повече неща за вас и работата ви. Нека започнем с това – много ми е интересно как си пишете сценариите. На първо място, защото самият аз съм и сценарист. И на второ – тъй като сте направили изумителни екранни адаптации на големи литературни творби, признавам, че изпитвам много съмнение към екранизации, направени по мои творби, или такива, които биха могли да бъдат създадени от мен самия.

Акира Куросава: Когато ми хрумне някаква оригинална идея, която бих искал да превърна в киносценарий, просто се затварям в един хотел с листове хартия и молив. От този момент нататък имам най-обща представа за сюжета и знам, повече или по-малко, как се развива фабулата до края. Ако не знам с каква сцена започвам, следвам потока на идеите, които естествено се появяват.

Маркес: Идеята или образът – какво първо изплува в съзнанието ви?

Куросава: Не мога да го обясня съвсем добре, но мисля, че започвам с няколко разхвърляни образа. Като контраст – знам, че сценаристите в Япония първо измислят глобалния поглед над сценария, организират сцените, след като окончателно систематизират фабулата, започват да пишат. Аз обаче не мисля, че това е най-правилният начин за работа, тъй като не сме Бог.

Гарсия Маркес, Акира Куросава

Маркес: На тази толкова интуитивна методология ли се опирахте и когато екранизирахте Шекспир или, да речем, Горки и Достоевски?

Рисунка на Акира Куросава за "Ран / Разплата" по "Крал Лир".

Куросава: Режисьорите, които повърхностно работят, не си дават ясна представа колко е трудно да превърнеш за публиката литературните образи в кинематографични такива. Например: млад режисьор екранизира епизод от детективски роман, в който нечие тяло е намерено близо до железопътна линия, и настоява, че трябва перфектно достоверно да се придържаме към написаното в текста. „Грешиш! – му казвам. – Проблемът е там, че ти, моето момче, вече си изчел романа и много добре знаеш, че трупът е в близост до релсите. Но за зрителите, които не са чели творбата и нямат никаква идея за мястото, няма нищо специално в релсите.” Ето този млад режисьор е запленен от магическата сила на литературата, без да си дава сметка че кинообразите биха могли да бъдат изразени по съвсем различен път.

Маркес: Можете ли да си спомните образ от реалния живот, за който сте осъзнали, че е невъзможно да бъде филмиран?

Куросава: Да. Той е свързан с едно малко миньорско градче, в което работих съвсем млад като асистент режисьор. Режисьорът предварително бе огласил, че атмосферата там е едновременно великолепна, но и странна и ето защо отиваме на снимки именно в селището. Заснетото показва само посредствеността на градчето, в което липсваше и това, което на нас бе известно: лошите и твърде опасни работни условия, вечният страх, в който живеят жените и децата, породен от несигурността. Когато погледнеш миньорското градче, смесвайки пейзажа с тези чувства, започваш да го възприемаш като още по-странно място, отколкото бе. Но камерата не го съзря със същите очи.

Маркес: Истината е, че познавам твърде малко писатели, които биха останали доволни от екранизациите на собствените им творби. Ще споделите ли опита си с работата по филмовите адаптации?

(Всичките тези въпроси на Маркес около проблемът за превода на литературна творба на езика на киното никак не са случайни. Малко известен факт е, че години наред Акира Куросава е особено въодушевен от възможността да филмира „Есента на Патриарха”, но така и не успява да започне проекта дори на сценарно ниво. Можем само да изпитаме огромно съжаление примесено с безкрайно любопитство – какъв ли би бил прочита на Маркес от Куросава? - коментар от преводача.)

Куросава: Позволете ми първо да попитам: гледали ли сте филма ми „Червената брада”?

Афиш

Маркес: Гледал съм го шест пъти за 20 години и говорих непрестанно за него на децата ми, докато не отидоха да го видят. Така че „Червената брада” е не само много харесван от мен и семейството ми, но също така един от любимите ми филми в цялата история на киното.

Куросава: Червената Брада” е отправната точка в развитието ми. Всичките ми предишни филми са различни от този. Неговата поява бе краят на един етап и началото на друг.

Маркес: Това е очевидно. Още повече че в самия филм има две сцени, които осъществяват изключителна връзка с цялостното ви творчество. И двете са незабравими – едната е епизодът с „Богомолката” (прякор на персонаж – б.пр.), а другата – боят в двора на болницата.

Куросава: Да, точно заради това исках да поясня, че авторът на книгата Шюгоро Ямамото винаги се съпротивляваше текстът му да бъде екранизиран. Направи изключение с „Червената брада”, защото настоявах безмилостно и твърдоглаво, докато не го склоних. И така, когато най-накрая Ямамото изгледа готовия филм, се обърна към мен и каза: „Ами това е доста по интересно от собствения ми роман!”.

Кадър из "Червената брада".

Маркес: Чудя се – защо го е харесал толкова?

Куросава: Защото той имаше ясно усещане за присъщите характеристики на киното.   Единственото нещо, което той поиска от мен, бе да бъда изключително внимателен с главното действащо лице (д-р Нииде, в ролята е Тоширо Мифуне – б. пр.), особено когато среща мистериозна пациентка с прякор Богомолката (в ролята е Кьоко Кагава – б.пр.). Самият писател я виждаше като пропаднала жела. Но по-любопитното е, че идеята за пропадналата жена изобщо не е изведена в романа.

Маркес: Може би си е мислил, че е такава. Това доста често се случва на романистите.

Куросава: Така е. В действителност, щом видят филмова творба, основана на тяхна книга, някои писатели възкликват: „Тази част от романа е толкова добре представена”. А всъщност става въпрос за интерпретация, нещо, добавено от самия режисьор. Много добре разбирам реакцията и какво точно казват писателите, защото улавят съвсем точно онова, което е изразено на екрана. Интуициите на режисьора са визуализирали онова, което писателите е трябвало да напишат, но не са били в състояние да го направят.

Тоширо Мифуне като д-р Нииде

Тоширо Мифуне като д-р Нииде.

Маркес: Всеизвестно е: „поетите са алхимици и отрови смесват”. Но нека да се върнем към сегашния ви филм („Рапсодия през август”- бел. прев.). Дали тайфунът бе най-трудното нещо за заснемане в него?

Куросава: Не. Най-тежко се работи с животни в този филм. Водни змии, розоядни мравки. Домашните змии са добре привикнали с хора, затова не побягват инстинктивно и се държат повече като змиорки. Така че решихме да хванем една голяма дива змия, която се опитваше с всички сили да избяга и наистина бе доста страшно, но пък си изигра ролята добре. Що се отнася до мравките – беше проблем как да ги накараме да се изкачват по розовия храст в стройна редица и накрая да си достигнат до розата. Дълго време неохотно играха, но накрая направихме пътека от пчелен мед по стъблото и мравките се изкатериха. В действителност имахме доста трудности, но усилията си струваха, защото научих много неща за тях.

Маркес: Да, забелязах. Ама що за филм е това, в който имате проблеми с мравки и тайфуни? Бихте ли ни разказали малко повече за сюжета?

Куросава: Много е трудно да се обобщи с няколко думи.

Маркес: Да не би някой да убива някого?

Куросава: Не. Става въпрос просто за една възрастна жена от Нагасаки, която е оцеляла след атомната бомба, и за нейните внуци, които я посещават през последното й лято. Не съм снимал шокиращи реалистични сцени, които биха били непоносими, с цел да докажа и обясня ужаса и драматизма на събитията. Това, което искам да предам на зрителя, е какви рани остави атомната бомба в сърцата на нашия народ и как постепенно тези рани заздравяват. Спомням си ясно деня на бомбардировката и дори до ден днешен все още не мога да повярвам, че всичко това може да се случи в реалния свят. Но по-лошото е, че японците вече започнаха да изхвърлят случилото се в кошчето на забравата.

Маркес: Какво означава тази историческата амнезия за бъдещето на Япония, за идентичността на японците?

Куросава: Японците изрично не говорят за това. В частност, някои наши политици си мълчат от страх спрямо Щатите. Те може би са приели обяснението на Хари Труман, че прибягването до атомната бомба е било с цел само и само да се ускори краят на Втората световна. Но все още за нас войната продължава. Пълният списък с жертвите от Хирошима и Нагасаки бе публикуван официално: 230 000 души. Актуалните данни са други – повече от половин милион са мъртви. И дори сега има около 2700 пациенти в „Atomic Bomb Hospital”. Хора, които умират от последствията на радиацията след 45 години агония. С други думи – атомната бомба все още убива японците.

Нагасаки след бомбардировкатаНагасаки след бомбардировката...

Маркес: Значи най-рационалното обяснение изглежда така: Щатите се втурват към края на войната, използвайки бомбата, защото се страхуват, че Съветския съюз ще ги изпревари и ще вземе Япония, преди американците да успеят да направят това.

Куросава: Да, но защо са го направили в един град, населен само от цивилни лица, които нямат нищо общо с войната? Имало е военни зони, които са концентрирали военните действия.

Маркес: Нито пък са пуснали бомбата над императорския дворец, който би трябвало да е доста уязвим с локацията си в сърцето на Токио. И мисля, че всичко това се обяснява с факта, че американците искаха всичко тяхно да си остане непокътнато - да се запази както политическата власт, така и военната им мощ. Тоест - без да се погрижат за реализирането на друг тип бързи преговори, а също така да не се налага деленето на плячката със съюзниците. Това е нещо, което никоя друга страна не е прилагала като опит в цялата човешка история. И друго: щеше ли Япония да капитулира без атомна бомба? Каква щеше да е тогава Япония е днес?

Куросава: Трудно е да се каже. Хората, които са оцелели при Нагасаки, не искат да се помни преживяното, защото по-голямата част от тях, за да оцелеят, е трябвало да изоставят своите родители, децата си, братята и сестрите си. Те все се чувстват виновни и не могат да спрат да се чувстват така.  След това американските сили, които окупират страната за шест години, влияят с всички средства за ускоряването на забравата, а японското правителство си сътрудничи с тях. Бих бил склонен да разбера всичко това като част от неизбежната трагедия, създадена от войната. Но мисля, че страната, която пусна бомбата, трябва да се извини на японския народ. Докато това не се случи, драмата няма да приключи.

Нагасаки - Музеят на спомена за атомната бомбардировка

Маркес: Чак дотогава, до някога, когато се получи извинението? Не може ли нещастието да бъде компенсирано чрез идването на дълга ера на щастие?

Куросава: Атомната бомба е отправната точка за Студената война и надпреварата във въоръжаването, като поставя и началото на процеса на създаване и използване на ядрената енергия. При такъв произход на нещата щастието никога не ще бъде възможно.

Маркес: Разбирам. Ядрената енергия е родена като прокълната сила. И сила, родена под проклятие, е идеалната тема за Куросава.  Но все пак това, което ме притеснява, е, че вие не осъждате самата ядрена енергия, а начина, по който се злоупотребява с нея от самото начало. Електричеството все още е нещо много добро, независимо от наличието на електрическия стол.

По време на снимките на "Рапсодия през август". Вдясно е Ричард Гиър, който е в ролята на Кларк.

Куросава: Това не е едно и също нещо. Мисля, че ядрената енергия е извън възможностите за контрол, който би бил упражняван от човешки същества. В случай на грешка в управлението на ядрената енергия бедствието ще бъде огромно и радиоактивността ще е активна за стотици поколения напред. От друга страна, щом кипналата вода се охлади, тя вече не е опасна, нали? Трябва да се спре употребата на елементи, които не се „охлаждат”, а „врят и кипят” в продължение на стотици хиляди години.

Маркес: До голяма степен дължа вярата си в човечеството благодарение на филмите на Куросава. Но също така разбирам позицията ви и гледната точна, свързана с ужасната несправедливост за използване на атомната бомба срещу цивилни граждани. Както и заговора за забравата на Япония, сключен между американците и японците. Но някак е еднакво нечестно да приемаме завинаги ядрената енергия като дамгосана сила на проклятието, без да се отчита възможността да служи на човечеството със своето невоенно призвание. Ето тук се поражда това объркване на чувствата и обяснява раздразнението, което усещате: заради забравата над Япония, заради неизказаната вина, заради края, който не идва поради неизреченото дължимо извинение от страна на Америка към японския народ.

Куросава: Човешките същества ще бъдат по-човешки, по-хуманни, когато разберат, че съществуват аспекти от реалността, които не могат да бъдат манипулирани. Не мисля, че ние имаме право да създаваме деца без ректуми и осмокраки коне, така както се случваше в Чернобил. Всъщност този разговор стана твърде сериозен, а това не беше моето намерение.

Рисунка на Куросава от сториборда на "Рапсодия през август" и съответния кадър от филма.

Маркес: Всичко е както трябва. Когато темата е толкова сериозна, няма как да не я обсъдим сериозно. Дали вече сте в процес на приключване на филма, дали някои от тези ваши разсъждения, които споделихте, са включени в него – можете ли да ни осветлите по този въпрос?

Куросава: Не директно. Бях млад журналист, когато падна бомбата, и тогава исках да напиша статия за това какво се е случило, но темата бе табу, абсолютно забранена до края на окупацията. Сега, за да направя този филм, започнах да изследвам и изучавам в дълбочина проблема и в момента знам много повече, отколкото преди. Но ако бях изразил размишленията си директно във филма, нямаше да бъда показван както в Япония, така и никъде другаде.

Маркес: Мислите ли, че би могло да се публикува запис от този наш диалог?

Куросава: Нямам нищо против. Точно обратното. Това е въпрос, по който много хора в света трябва да дадат своето мнение, без да се поставят ограничения.

Маркес: Много ви благодаря. Като се замисля, след всичко, което обсъдихме, мисля си, че ако бях японец, щях да бъде облъчен точно като вас от проблема. И при всички случаи аз ви разбирам. Нито една война не е добра за никого.

Куросава: Така е. Проблемът е, че когато започне стрелбата, дори Христос и ангелите се превръщат във военначалници.

Превод: Андроника Мàртонова

 

Изпълнителният директор на тв7 и бивш шофьор на Емил Кошлуков, Кирил БлагоевВсички оператори на тв7 са напуснали

Всички оператори на тв7 са напуснали днес, на 12 октомври 2015! Обедните новини са излъчвани без водещ и без видео от събития у нас и от чужбина!

Скандално служителите на тв7 научили, че самият Благоев, за когото вече няма съмнение, че работи за интересите на Делян Пеевски и телевизията с негово влияние – Канал3, звънял на Люба Кулезич вечерта в неделя, за да й каже да не идва за интервю в сутрешния блок! Уви, тук Благоев, или шофьорчето-изпълнителен директор на тв7 ударило на камък тъй като Кулезич не е журналист на когото може да се нарежда да се покрие от ефир! На сутринта на 12 октомври, т.е. днес, Кулезич се появи в сутрешния блок на тв7, но се забелязваше известно напрежение, нея и това, което говори.

На 12 октомври безпрецедентно е изчезнал за часове и така нареченият изпълнителен директор, Кирил Благоев, а този ден е бил денят за плащане на заплати на персонала в електронната медия.

Внезапно Кирил Благоев се е появил на малко, за да каже, че ще намине и утре, вторник. Към своите хора в телевизията се обърнал с думите: „Утре ще дойда, отивам да търся пари за заплати. Ако има нещо, знаете къде да ме търсите!”

Номерът с липсващите пари е безкрайно изтъркан, тъй като е известно, че за август заплатите са били одобрени от синдиците и отпуснати. За септември – също. След като Благоев твърди, че няма пари това може да означава само едно – парите са изчезнали, така, както бяха откраднати и пари от КТБ споделиха хора от телевизията за „Хроники”!

Единствените, които са получили пълния и немалък размер на трудово възнаграждение са хората на Кирил Благоев, като водещата Войкова, която интересно с какви пари и по каква спешна необходимост бе изстреляна в Брюксел?!

Пари е взел и продуцент, който беше в отпуск, за да си свари домашната ракия. Пари са получили всички, които служат на Пеевски тайно, като това са предимно началници.

За какво е профукал парите Благоев така и не е ясно все още, но събитията в тв7 удивително съвпадат с гнева на Пеевски и Лютви Местан от интервютата на Цвета Василев.

„Нямам идея защо г-н Цветан Василев продължава да твърди неща, които по никакъв начин не биха могли да бъдат доказуеми с факти и документи – заяви в ефир бившата председател на Комисия към парламента за КТБ, и още по-бивша министър на здравеопазването Десислава Атанасова.

Лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че ще поиска от Европейската комисия Цветан Василев да бъде задържан, въпреки че за бивш учител е допустимо да не знае, че ЕК не е Европейска прокуратура?!

Депутатът Велизар Енчев заяви кратко и ясно, че всичко е възможно, след като напоследък ГЕРб и ДПс гласуват заедно важни закони за тях.

Парламентарният любимец на ГЕРб и Бойко Борисов персонално Радан Кънев, който го играе е шеф на реформаторите – каза, че не можело Цветан Василев да му е критерий за истина?! „Те управляваха държавата – казал и Кънев. Ами тези Те са същите, с които Радан се прегърна силно и страстно в парламента, излъгвайки целия си електорат! Той, Кънев, чийто нос порасна като на Буратино, когато започна да лъже в познатата от детството приказка.

Воюващия по-рано за излизане на Стенограмата от заседанието на КСНС при президента Румен Гечев странно „забрави” да иска тази скандална Стенограма, в която е записано както самият Гечев поясни неведнъж, че всички цветове политици са искали банкова ваканция с неопределен срок – т. е. да се затворят всички банки в страната!

Смешното е, че Местан, освен, че е учителствал имал диплома и за право?! Да се чуди и мае човек, но и Делян Пеевски има диплома за право, а не е известно да се е задържал на длъжност, свързана с правото дълго време.

Явно Местан си е изпуснал нервите, след като си позволи да окачестви изявленията на Цветан Василев като идиотски!

Защо подскачат толкова всички „целунали ръка” на Пеевски? Кое ги заболя от интервютата на Цветан Василев?

Истината е, че в интервютата на Цветан Василев има повече политика, отколкото финансов анализ на грабежа. Вероятно това е причината да подскачат гузно политици.

Много по-страшни са истините, казани от д-ра на ик. науки Вера Ахундова – за нея, скачащите от истините, можаха само да извадят, че била с някаква принадлежност към Държавна сигурност?!

Че нима един Каракачанов и един Лютви Местан не са били също с такава принадлежност?! И не само те!

Лошото е, че Цветан Василев не знае какво конкретно се случва тук, в страната с банката и активите й. Той е далече, той е мишена и нищо повече..

Защо подскочиха политиците от интервюто, след като Главният прокурор Сотир Цацаров все още не е написал обвинителния акт срещу Цветан Василев – има обвинения. Няма разпити, не бяха изпратени прокурори да разпитат Василев в Белград, а законът го позволява. Има обвинения, обвинителни приказки по медиите, но откога и по кой закон приказките влизат в съда за съдебен процес?

По повод интервюто на Цветан Василев и Главният прокурор, и премиерът Борисов дадоха знак, че не гледат телевизия?!

Цацаров заявил във в. „24 часа” заявил: „Ще спре времето на интервютата зад граница, в които се отправят определени обвинения , ще дойде времето за обяснения тук, в България, в съда.”

Премиер и Главен прокурор не гледат телевизия? Да не са на лов за патици, окъснати в природата?

TВ-7 и News 7 да спрат излъчване в най-скоро време. Това било решено на спешна тайна сбирка в хотел "Берлин", в столичния кв. Бояна. Тя била организирана и ръководена от депутата от ДПС Делян Пеевски. Причината за мракобесната реакция било интервюто на Люба Кулезич с банкера Цветан Василев, излъчено по ТВ-7 на 8 и 9 октомври... На въпросната сбирка се чували крясъци и закани да бъдат ликвидирани и спрени всички медии, които "си позволят да публикуват и излъчват мнение и интервюта с банкера", довериха хора от персонала, написа Фрог нюз.

... Още на следващия ден Милен Велчев, бивш финансов министър и представител на руската Внешторгбанк (ВТБ) привикал Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на Виваком, и му заповядал да се заеме с важната задача.” – продължава изданието.

Милен Велчев, Симеон Дянков – двамата са били по едно и също време във Виена, когато Дякнов се хвали на известен българин от политическите и финасовите среди: „Сега ще видите какво ще се случи с една банка!” Не сме попитали Дянков, но го чухме, може и да е истина.

Дали точно тези двамата не са сценаристите на плана за съсипване на КТБ?

Та, през април тази година, тв7 бе атакувана от частен съдебен изпълнител и полицаи, за да изземат имущество на медията. Бруталният акт предизвика скандал и остра обществена и медийна реакция.

Медията отново е изправена пред огромно изпитание, защото е излъчила интервю с банкера Василев, в което той казва нелицеприятни неща за политическия елит, отделни политици и управляващи, добавя Фрог нюз.

А как започна всичко да припомним ли? Главният прокурор изпрати прокурори в тв7, за да търсят доказателства, за някаква измислена заплаха за убийство на Пеевски?

След тараша, който бе заснет услужливо от различни телевизии, а Главният прокурор се извини за случилото се. Вместо да подаде оставка?!

И за финал: зашо медиите на така наречените реформатори, защо президентът Плевелиев мълчат за случващото се в тв7? Нали искат да воюват с Делян Пеевски? Къде сте момчета? Или и вие си чакате парите от НПО-тата и тогава ще нападнете?

П.С. В момента служители на тв7 провеждат среща с Асен Асенов, който е шеф на Прайм медия и по сведение на "Хроники" няма нищо общо с Пеевски и неплатените заплати.

 

Извънредно законодателство, мераци за още синдици, лъжи, инсинуации, заплахи и дебелашки коментари изпълниха публичното пространство - Борисов върна предишната си лексика!

Татяна Дончева, лидер на "Ревизията на сделки в КТБ ще надживее настоящето правителство". Този израз на Татяна Дончева е впечатлил и основателно водещия на "Още от деня" Димитър Цонев и той я бе поканил на разговор в студиото.

""Движение 21" беше единствената политическа сила, която се ангажира по време на кампанията да говори, че КТБ и развитието на сагата с КТБ ще даде огромно отражение в обществено-икономическия живот на България, и че хубавият вариант е КТБ да не бъде фалирана. Защо защитавахме такава позиция, защото когато банката не е фалирала, ти можеш да се съсредоточиш върху решаване на собствеността със собствениците, с ключовите дружества, които имат отношения с КТБ. Но това да не засяга стотици и хиляди хора, които имат сметки в КТБ, депозити в КТБ, кредити от КТБ, обаче истински, не на свързаните лица. И че сега тези, стотици хиляди хора ще бъдат големия проблем. А правителството на бойко Борисов отиде на онзи вариант, който подсказваше Искров и Централна банка, това е нежизнеспособна банка... Проверявах при счетоводителите и одиторите - методиката на дупката, те определят дупката по методика, която не е прилагана до момента и ако бъде приложена и към останалите банки, тогава ще зейнат дупки, които не могат да се запълнят.

Второ, в КТБ има стотици и хиляди хора, които не могат да приемат фалита на банката, защото той означава края на техния живот, бизнес, икономически и понякога като лична собственост...

Правителството прие един закон, който решавал за цесиите, тъй като цесиите били основния проблем. Във всичките затворени банки 96-97 година бяха правени цесии и това нещо облекчи значително синдиците по приключване на банките. Логично е това да се прави и сега.

В първия закон - защо не се коментира първия закон, защо той не проработи. Какъв им е проблема, нали приеха закон какъвто искаха, за да решат въпроса с дълговете на КТБ? Сега отидоха на втори закон, в този закон се атакуват сделки, които Законът за задълженията и договорите им дава възможност да атакуват, ако смятат, че закона е нарушение на морала, добрите нрави, където има очевидна неравностойност... Сега те са написали четири хипотези за разваляне на сделките - аз седях и се чудех, защо са тези хипотези в закона, кой писа този закон, очевидно е писан в час по трудово. В същото време какво казват, те ще атакуват някои сделки, как някои, би следвало всички, това е разумния смисъл...

Как сега искат държавата да спечели, от фалита на една банка?...."

Тревожното е, че извънредното законодателство за КТБ бе прието с пълен консенсус. Тревожно е поведението на Прокуратурата, но по тези проблеми в следващата публикация.

Лидерът на “Движение 21″ Татяна Дончева припомни в студиото на “Още от деня”, че банковите дела от 96-97 г. продължиха много дълго и завършиха с прекратяване и оправдателни присъди. “Ревизията на КТБ и на отделните кредитни досиета изисква време и много сериозен технически капацитет”, посочи тя и допълни, че методиката по обезценка на активите, по която е изчислен дефицитът в Корпоративна търговска банка не е прилагана до момента и ако бъде приложена и към останалите банки, ще трябва и те да бъдат фалирани.

Татяна Дончева обърна внимание на следното, че подозира Бойко Борисов в невежество по повод неговото предложение с промяна в закона да се даде възможност на прокуратурата да може  да разваля сделки и по-точно да се възстанови правото на прокуратурата да атакува пред съда сделки, включително и между частни фирми, ако те са в ущърб на държавния или обществения интерес. Тя определи тази идея като “абсолютен законодателен хаос и невежество”.

Лидерът на “Движение 21″ зададе и въпроса, какво означава понятието “временен синдик” и защо онова, което квесторът не е направил, сега трябва да го прави този субект. Защо се дават правомощия на временни синдици?

“Докато разбираме пазарната икономика като възможност политическата власт да бърника така в частна собственост, ние ще сме обречени на една перманентна несигурност и през определен период от време тези, които сега са в слаба позиция, ще искат да си възстановяват позициите”, категорична беше тя.

Първи сблъсък след интервюто с Цветан Василев

Цветан Василев в Белград, притиснат от репортериИз интервюто на Цветан Василев, дадено пред Явор Дачков в Белград: „Ама за какво държавническо мислене да говорим, след като аз през май и юни се срещнах с тримата лидери на трите водещи политически сили веднага след като бях заплашен в прав текст, че ако не прехвърля дялове от определени компании ще атакуват банката, и всички избягаха от отговорността. Аз ги предупредих и тримата…

... Третият е сегашният премиер Бойко Борисов. С него имах среща на  6 юни 2014 г. и го предупредих, че нещата могат да станат катастрофални. Не толкова за мен и за банката, колкото за държавата...

... не искам да ви казвам по какъв “криминален” начин се добрах до него. Той се страхуваше да се срещне с мен, защото бях следен абсолютно незаконно. Без повдигнато обвинение, без нищо. Абсолютно незаконно бях следен от всички органи и от всички спецслужби. Засега няма да кажа какво си говорихме.”

Бойко Борисов, премиерСлед почти денонощие размисъл, премиерът Бойко Борисов реши да отговори на твърденията на Цветан Василев пред репортери. Според Борисов, Цветан Василев искал да му се извини за протестите пред дома му в предишния управленски мандат. Заключението е на водещия новините на Нова от емисията в 16 часа.

Ето думите на Борисов, казани на излизане от делото срещу генерал Кирчо Киров:

„Банката – основният виновник се казва Орешарски, другият се казва Чобанов... Иван Искров пък сме го посочили сто пъти и нахалството му, че седи го няма никъде в света. И се надявам май месец да имаме нов шеф на банка, парламентът да го избере, надявам се. Нахалството му е безгранично, но това всичко е коментирано. Самият Орешарски като финансов министър и Станишев като премиер е спасявал банка... В същата ситуация..2008-ма... Дори Дянков излезе и го каза това...за малко да го осъдят, щот няма право да го казва. И правилно са постъпили. Ние неколкократно сме спасявали банки. И в момента спасяваме банки. Просто Орешарски и Чобанов не трябваше да теглят държавните пари и както сега ние сме дали милиард в банковата система, да подкрепят банката за момента. След това да сложат, каквото искат да направят с нея – тя щеше да е цяла... Ако аз бях тогава премиер, Дянков – министър и Цветанов – министър, това нямаше да се случи".

„Значи аз, понеже имам големи гърди само за кърменето в мола не ме е питал некой. Нали ти казвам – само кърмене не са ми сложили. Само за кърмене не ме обвиниха сега, моля ви се!

Вече почват да стават нахални. Месеци наред: „Моля ти се, моля ти се, моля ти се, да се видиме. Моля ти се, моля ти се, моля ти се, да се видиме. Накрая му казах: "Ела в Банкя, но мен ме наблюдават" – тогава многократно казвах, че следят къщата ми". "Казах му: "Не виждам тема за разговор, защото твоите башибозуци, ордите на Бареков, всяка сутрин пред домът ми, разболяха детето ми – нямаше телевизия, където да отида, без да я обкръжат.”

Няма да ми повярвате, аз се заклевам /Борисов се прекръства/ той дойде да ми се извини затова, което са ми причинили тази година.  Той каза: „Аз съм се срещал с тримата лидери на партии, управляващи тогава, но на 6-ти ли там, кой, юни, съм се срещал с Бойко Борисов.” Аз съм опозиция тогава, и криминалните обстоятелства са моята къща! Кое е криминално, бе, господин Василев? Аз насила ли Ви доведох в моя дом?! Що за интереси са това – всеки да дойде в Банкя? Значи като дойде в Банкя, все едно е цунал папата по... Той не да ми се извини, с Бареков, тв7, и цялата тази пасмина, която ме беше обградила година и нещо.

По принцип на всички казвам едно: хиляди луди ми се обаждат и тех ги срещам. Досега седем магове... Последният беше маг Светлина. Аз съм отговорен човек.

„... Аз и днеска му казвам: "Върни се в България". С това, което имам като власт ще  осигуря не НСО, ако иска жандармерия, ако иска каквато и да е охрана. На границата ще ида да го чакам лично с вас ей така, за да е сто процента прозрачно.  Ще  бъде арестуван, след това съдът ще му даде домашен арест и ще го разпитат", разказа Борисов.

Толкова ли е трудно да се командироват прокурор от България, да отидат в Белград и да го разпитат. Те, прокурорите просто не искат да го направят. Убедена съм в това. Колко пъти адвокатът на Цветан Василев обясни, че той не може да напусне Сърбия, заради процедурата по екстрадиция, му е забранено да напуска тази държава. Не коментирам и друга една страна какво би се случило с Василев, щом дойде в България. Заплахите срещу него за разлика от тези срещу Делян Пеевски са истински.

Има възможности за видеоконферентна връзка, за разпит, но никой от Прокуратурата или Народното събрание, в лицето на Комисията за КТБ не иска да осъществи такъв разпит. По-лесно е да се говори против Василев и да не се чува неговата гледна точка.

Очаквайте още:

Истерията „КТБ” – кой кого рита по кокалчетата и кой остана с празна паничка

 
Това първо интервю на бившия гръцки министър на финансите има голям отзвук, препечатано е и цитирано в много европейски и световни издания. Интервюто е взето преди сключването на споразумението между Тройката и Гърция.
Публикувано в сайта Гласове
Янис Варуфакис, бивш министър на финансите на Гръция

Хари Ламбърт: Е, как се чувствате?

Янис Варуфакис: Чувствам се на върха на света - вече не трябва да преживявам този забързан график, който беше абсолютно нечовешки, просто да не повярваш. В последните пет месеца съм спал по два часа на денонощие. Освен това съм облекчен и че не се налага да продължавам да поддържам този невероятен натиск да преговарям за позиция, която ми е трудно да защитя, дори и да успея да убедя другата страна да се съгласи, ако знаете какво имам предвид.

– Как беше? Имаше ли някои аспект, който да ви хареса?

– Е, доста неща ми харесаха. Да имаш всичката тази вътрешна информация, да бъдат потвърдени всичките ти страхове… Да ти говорят директно „силните на деня” и ситуацията да е по-лоша от всичко, което си си представял! Така че беше забавно да си на първия ред.

– Какво имате предвид?

– Пълната липса на демократически скрупули от страна на предполагаемите защитници на европейската демокрация. Доста доброто разбиране на другата страна, че аналитично сме на една и съща позиция, макар и това никога да не стане публично. Да имаш пред себе си доста влиятелни фигури, които те гледат в очите и ти казват: „Прав си в това, което казваш, но ние ще те смачкаме въпреки това”.

– Казвате, че кредиторите ви се противопоставят, защото „се опитвам да говоря за икономика в Еврогрупата, което никой не прави”. Какво се случваше, когато говорехте за икономика?

– Не, че разговорите не вървяха добре - просто имаше категоричен отказ да се занимаваме с икономически аргументи. Категоричен… Ти предлагаш аргумент, над който наистина си се потрудил, за да си сигурен, че е логично кохерентен, а от другата страна получаваш само безизразни физиономии. Все едно не си говорил.

Това, което казваш, въобще не достига до тях. Можеш спокойно да им изпееш и националния химн на Швеция и ще получиш същата реакция. Това е стряскащо за човек, който е свикнал на академичен дебат, в който другата страна винаги се ангажира и включва. Е, в тези разговори нямаше никакво ангажиране, никакво включване. Даже нямаше и раздразнение, все едно въобще не си говорил.

– Когато за първи път се появихте на тези разговори през февруари, това не може да е била унифицираната позиция на всички?

– Да, имаше хора, които ни симпатизираха на лично ниво, нали знаете, зад закрити врати, в неформални разговори и особено от МВФ от най-високо ниво. Но вътре в Еврогрупата се разменят само някои мили думи и всички се връщат обратно зад амбразурата на официалните си позиции.

Но Шойбле беше консистентен от начало до край. Неговата позиция беше: „Няма да дискутирам програмата - това беше прието от предишното правителство и не можем да си позволим едни избори да променят всичко. Защото ние имаме избори през цялото време, ние сме 19 държави, ако всеки път след избори нещо се променяше, договорите помежду ни не биха значели нищо.”

В този момент аз трябваше да ставам и да казвам: „Добре, значи просто да не правим повече избори в държавите с дългове”, а от другата страна нямаше отговор. Единствената интерпретация, която мога да дам на техен възможен отговор би бил: „Да, това би било добра идея, но ще е трудно да се реализира. Така че или подписвай на маркираното място, или си аут.”

– А Меркел?

– Трябва да сте наясно, че аз никога не съм имал каквито и да е било взаимоотношения с Меркел. Финансовите министри разговарят с финансови министри, министър-председателите разговарят с канцлерите. Доколкото ми е известно тя е доста различна.

Тя се опита да спечели благоразположението на министър-председателя Ципрас казвайки „ще намерим решение, не се притеснявай, няма да позволя да се случи нищо ужасно, просто си напиши домашното, работи с институциите, работи с Тройката и не може да има задънена улица”.

Това обаче няма нищо общо с това, което чувах от моите партньори в разговорите - и от ръководителя на Еврогрупата, и от д-р Шойбле, като и двамата бяха пределно ясни. В един момент ми беше казано доста прямо: „Това е кон и или се качваш на него, или той умира”.

– Добре, а кога се е случило това?

– Още в самото начало, в самото начало.

– А защо останахте на поста си до началото на лятото тогава?

– Понякога нямаш избор. Нашето правителство беше избрано с мандат да преговаря. Така че нашият пръв приоритет беше да създадем място и време за преговори, за да се стигне до ново споразумение. Това ни беше първият мандат, нашият мандат беше да преговаряме, не да се караме с кредиторите.

Преговорите отнеха цяла вечност, защото другата страна отказваше да преговаря. Те настояваха за „всеобхватно споразумение”, което означаваше, че те искаха да говорят за всичко. Моята интерпретация е, че когато искаш да говориш за всичко, всъщност ти не искаш да говориш за нищо. Но ние продължихме да преговаряме.

И, вижте, от тяхна страна нямаше нито едно предложение, което да е сложено на масата за преговори. Те просто… нека дам пример. Те казват, че искат всички данни за фискалната ситуация, в която Гърция се намира, искат данните за държавните предприятия. Затова ние изразходваме много време, за да им осигурим тези данни, отговаряме на въпросници и провеждаме безброй срещи, за да им предоставим данните.

Това беше първата фаза. Втората фаза беше, когато ни питаха за намеренията ни свързани с ДДС. След това отхвърляха нашето предложение, но не предоставяха свое. След това, преди да имаме възможност да се съгласим за ДДС с тях, те сменят темата с друга, като например приватизацията.

След като ни попитат какво ще правим с приватизацията, ние отправяме предложение, а те го отхвърлят. След това се местят на друга тема като пенсиите, след това към пазарите, след това към трудовите отношения, след това към всякакви неща. Беше сякаш котка си гони опашката.

Ние чувствахме, правителството чувстваше, че не може да спре този процес. Вижте, от самото начало моите предложения бяха такива: Нашата страна е заседнала и то е заседнала от дълго време… Със сигурност трябва да се реформира – с това сме напълно съгласни.

Тъй като времето е от критична важност и защото докато текат преговорите централната банка изстисква ликвидността от гръцките банки с цел да ни притисне, за да се откажем, моето постоянно предложение към Тройката беше много просто - дайте да се споразумеем върху три или четири важни реформи, за които можем да се споразумеем, като данъчната система, като ДДС и нека действаме и ги въведем веднага. След това вие отпускате ограниченията на ликвидността от ЕЦП.  Вие искате всеобхватно споразумение, нека продължим да преговаряме, но междувременно нека вкараме тези реформи в парламента.

И те казваха: „Не, не, не, трябва да има всеобхватен поглед. Нищо няма да се вкарва, ако посмеете да ни предоставите каквито и да е законодателни инициативи. Това ще се разглежда като едностранно действие, което е неблагоприятно за процеса по постигане на споразумение”. След това, разбира се, те изпускаха в медиите информации, че не сме реформирали държавата и че губим време. В този смисъл ни натопиха.

Така че по времето, в което ликвидността почти изчезна и бяхме в дефолт или квази-дефолт към МВФ, те си предоставиха предложенията, които бяха напълно невъзможни. Напълно неприложими и токсични. Така че ни забавиха, а след това ни предоставиха споразумение, което даваш на отсрещната страна, когато не искаш да се случи споразумение.

– Опитахте ли да работите с правителствата на другите задлъжнели държави?

– Отговорът е „Не” и причината е много проста - от самото начало точно тези държави бяха пределно ясни в намеренията си да са най-енергичният враг на нашето правителство. Причината разбира се е, че техният най-голям кошмар е нашия успех - ако ние успеехме да договорим по-добра сделка за Гърция от тях, това ще ги принуди да отговорят на собствените си избиратели защо не са преговаряли както преговаряхме ние.

– А партнирахте ли си с някои близки на Вас партии като Подемос, да речем?

– Не особено. Имам предвид, че ние винаги сме поддържали добри отношения с тях, но те нямаха какво да направят - гласът им никога не би могъл да пробие в Еврогрупата. И всъщност колкото повече говореха в наша подкрепа, което те правеха, толкова по-враждебен ставаше към нас финансовия министър на тяхната държава.

– А Джордж Озбърн? (Бел. ред. – министъра на финансите на Великобритания) Какви бяха отношенията ви с него?

– А, много добри, много приятни, отлични. Но той не е част от въртележката, не е член на Еврогрупата. Когато съм разговарял с него по разнообразни поводи, можеше да се забележи, че доста ни симпатизира. И наистина, ако погледнете британския „Телеграф”, най-големите ни поддръжници бяха торитата! Това се дължи на техния евроскептицизъм, но не е само това. То е един поглед в стил Бърк към суверенитета на парламента – в нашия случай беше кристално ясно, че нашият парламент е третиран като боклук.

– Какъв е най-големият проблем в начина на функциониране на Еврогрупата?

– Нека онагледя - имаше момент, когато президентът на Еврогрупата решаваше да действа срещу нас и да ни изолира, за да покаже че Гърция всъщност е на пътя към излизане от еврозоната… Има правило, че всички решения трябва да са единодушни и че президента на групата не може просто да свика среща на еврозоната и да изключи страна-членка. Той каза „О, сигурен съм, че мога да го направя”.

Тогава питах за юридически съвет, което създаде суматоха. За 5-10 минути срещата беше спряна, чиновници и официални лица си говореха помежду си, по телефона, но в крайна сметка някои официални лица и някои експерти се обърнаха към мен и ми казаха следното: „Всъщност Еврогрупата не съществува по закон. Няма договор, който да е свикал тази група”.

Значи всъщност ние имаме несъществуваща група, която има най-голямата сила да решава животите на европейците. Не отговаря пред никого, след като по закон не съществува, не се водят стенографски записи и е конфиденциална. Никой гражданин няма никаква представа какво се говори в групата. А там се взимат решения почти на живот и смърт, докато никой член не е длъжен да отговоря пред никого.

– Тази група контролира ли се от немските настроения?

– О, напълно и изцяло. Не от настроения обаче, а от немския финансов министър. Групата е като добре организиран оркестър, а той е диригентът. Всичко се случва по план. Когато оркестърът свири некоординирано, той се заема и го връща отново на линия.

– Няма ли алтернативна сила в тази група, могат ли французите да се противопоставят на тази сила?

– Единствено френският финансов министър създава звуци, които са различни от немската линия, но тези звуци са доста леки. Можеш да усетиш как той използва прекалено усложнен език, за да не изглежда, че опонира. Но в крайна сметка, когато доктор Шойбле отговори и ефективно определи официалната линия, френският финансов министър винаги отстъпва и се съгласява.

– Нека поговорим малко за вашата теоретична подготовка и за вашето съчинение върху Маркс през 2013 г., когато казвате: “Гръцко или португалско, или италианско излизане от еврозоната скоро ще доведе до фрагментиране на европейския капитализъм даващ сериозен рецесионен прираст на изток от Рейн и на север от Алпите, докато останалата част от Европа ще се озове в лапите на яростна стагфлация. Кой мислите, че ще спечели от това развитие?

Прогресивното ляво, което ще се въздигне като феникс от пепелта на европейските публични институции? Или нацистите от „Златна зора”, подбраните неофашисти, ксенофобите и безделниците? Нямам абсолютно никакво съмнение кое от двете ще спечели най-много от дезинтеграцията на еврозоната”… та, дали Грекзит неизбежно ще помогне на „Златна Зора”, все още ли мислите така?

– Добре, вижте, аз не вярвам в детерминистичната версия на историята. СИРИЗА в момента е много доминираща сила. Ако ние успеем да излезем от тази бъркотия обединени и да овладеем правилно Грекзит (бел. ред. – излизане на Гърция от Еврозоната)… би било възможно да има алтернатива. Но не съм сигурен, че ще се справим, защото да се справиш с колапс на монетарния съюз е нещо, за което е необходима огромна експертиза, която не съм сигурен, че имаме в Гърция без външна подкрепа.

– Сигурно си мислите за Грекзит от ден първи…

– Да, абсолютно.

– … направени ли са някакви подготовки?

– Отговорът е и да, и не. Имахме малка група, един “военен кабинет” в министерството, около пет души, които правеха следното - работехме теоретично, на хартия за всичко, което трябваше да бъде направено при подготовка за Грекзит. Но едно е да правиш нещо такова на ниво от 4-5 души, съвсем друго е да подготвиш цяла държава за това. За да се подготви страната беше необходимо да се вземе решение на ниво изпълнителна власт, решение, което така и не беше взето.

– През последната ви седмица имахте ли усещането, че се приближавате към подготовка за Грекзит?

– Моето наблюдение беше, че ние трябва да сме много внимателни да не го активираме. Не исках това да се превърне в самосбъдващо се пророчество. Не исках това да бъде по примера на известния цитат на Ницше, че ако се взираш в пропастта твърде дълго, пропастта също ще започне да се взира в теб. Но също така вярвах, че в момента, в който Еврогрупата ни спре банките, ние трябва да енергизираме този процес.

– Добре. Значи, доколкото виждам, сте имали два избора пред себе си - незабавен Грекзит или печатане на собствена “аварийна” валута и поемане на контрола върху Гръцката централна банка?

– Точно, точно. Никога не съм мислил, че трябва да идем директно на вариант с “аварийна” валута. Виждането ми беше и това представих пред правителството, че ако те решат да ни спрат банките, което считах за агресивен ход с голяма вероятност на случване, ние трябваше да отговорим агресивно, но без да пресичаме границата, от която няма връщане.

Трябва да издадем наша “аварийна” валута или поне да обявим, че ще издадем наша си евро-деноминирана ликвидност, трябва да “подстрижем” гръцките облигации от 2012, които се държат от ЕЦБ или поне да обявим, че ще го направим, както и да поемем контрол върху Гръцката централна банка. Това бяха трите неща, с които мислех, че трябва да отговорим на ЕЦБ, ако тя ни спре ликвидността за банките.

… Предупреждавах цял месец кабинета, че ЕЦБ ще ни спре банките, за да ни въвлече в унизително споразумение. Когато се случи и много от моите колеги не можеха да повярват, че се е случило, нека кажем, че моите предложения за “енергичен” отговор бяха отхвърлени.

– Колко близо бяхте до реализиране на този сценарий?

– Нека кажем, че от общо шест души бяхме в малцинство от двама. Щом не се реализира моето предложение аз дадох заповедите да се затворят банките според изискванията на ЕЦБ. Бях против, но го направих, защото съм отборен играч и вярвам в колективната отговорност.

След това се случи референдумът и той ни даде огромен тласък, който можеше да оправдае такъв тип енергични действия срещу ЕЦБ, но през същата тази нощ правителството реши, че волята на хората, това резониращо “Не”, не трябва да бъде горивото за този енергичен подход.

Вместо това то трябва да доведе до големи отстъпки от другата страна: по време на срещата на Съвета на политическите лидер, на който нашия министър-председател прие предпоставката, че каквото и да направи другата страна, ние няма да отговорим с позиция, която да ги предизвика. Всъщност това значи отстъпление… Отказ от преговори.

– Значи нямате големи надежди, че тази сделка ще е по-добра от предложената през миналата седмица? Би ли могла да е по-лоша?

– Ще бъде по-лоша. Вярвам и се надявам, че нашето правителство ще настоява за преструктуриране на дълга, но не виждам как немският финансов министър би подписал нещо такова на предстоящата среща на Еврогрупата. Ако го направи би било чудо.

– Точно, защото както казахте, вашето преимущество вече не е валидно?

– Така мисля, така мисля. Освен ако Шойбле не получи преки заповеди от канцлера. Ще видим дали тя ще се намеси и ще го направи.

– Нека се върнем отново, можете ли да ни обясните с прости думи защо се възпротивихте на “Капиталът” на Пикети?

– Нека първо кажа, че се чувствам ужасно неудобно, защото Пикети беше изключително подкрепящ към мен и правителството, докато аз бях ужасен към него в моето ревю на книгата му! Наистина оценявам неговата позиция през последните месеци и ще му го кажа лично, когато се видим през септември.

Но критиката ми към книгата му си остава. Неговото чувство е правилно. Отвращението му към неравенството също. Анализът му обаче подкопава спора, според мен. Това е така, защото в книгата му неокласическия модел на капитализма му дава много малко място, за да състави тезата, която иска да състави, освен чрез изграждането на модел от много специфичен набор от параметри, които подкопават собствената му теза. С други думи, ако бях опонент на тезата му, че неравенството е вградено в капитализма, щях да мога да разнищя тезата му атакувайки анализа направен от него.

– Не искам да влизам в големи в големи детайли, но не е ли това заради неговото измерване на богатството?

– Да, той използва дефиниция за капитал, която прави капитала невъзможен за разбиране, в този смисъл това е противоречие в термините.

– Нека се върнем на кризата. Разбирам твърде малко от взаимоотношенията ви с Ципрас…

– Познавам го от края на 2010 г., защото това бях последователен критик на тогавашното правителство, въпреки че към един момент бях близък с него. Бях близък със семейството на Папандреу, даже до някъде все още съм близък, но останах удивен, че бивш съветник може да каже “Правим се, че не сме банкрутирали и се опитваме да го прикрием с невъзвръщаеми заеми”, нещо такова. Когато се запознах с Ципрас, той беше млад лидер, който се опитваше да разбере какво се случва, за какво е кризата и къде да се позиционира.

– Помните ли първата си среща?

– О, да. Беше в края на 2010 г., отидохме на кафе общо трима души. Споменът ми е, че той не беше особено наясно с вижданията си относно драхмата срещу еврото, относно причините за кризата, докато аз имах много ясни виждания за случващото се. И започнахме диалог, който се разгърна през последните години. Вярвам, че съм помогнал да оформи вижданията си за това, което трябва да се направи.

– Как се чувствате сега след четири и половина година, когато вече не работите рамо до рамо?

– Чувствам, че сме много близки. Нашата раздяла беше много приятелска. Никога не сме имали проблеми помежду си и до ден днешен. Изключително съм близък с Евклидис Цакалотос (новият финансов министър - бел. ред.).

– Предполагам, че си говорите и с двамата през седмицата?

– Не съм разговарял с министър-председателя тази седмица и през изминалите дни, но говоря с Евклидис и считам, че сме много близки. Въобще не му завиждам, даже напротив.

– Колко шокиран бихте били, ако Ципрас подаде оставка?

– Нищо не ме изненадва вече - еврозоната ни се оказа доста негостоприемно място за почтените хора. Би ме шокирало да остане и да приеме много лоша сделка. Защото мога да разбера, че се чувства задължен към хората които го подкрепят, които ни подкрепят, да не допуска страната да се провали.

Но няма да предам личното си виждане, което изразих през 2010, че тази страна трябва да спре да разсрочва и да се преструва, трябва да спрем да вземаме нови заеми правейки се, че така сме си решили проблема, след като не сме, след като дългът ни е дори по-стабилен в условията на бъдещ остеритет, който допълнително ще свие икономиката ни и ще накара това да се носи от нямащите, докато създава хуманитарна криза. Това е нещо, което няма да приема. Няма да съм страна по нещо такова.

– Последен въпрос - ще останете ли близък с някой, с когото сте преговаряли?

– Не съм сигурен. Няма да споменавам имена засега, за да не им разруша кариерите (смее се).

Превод: Хаштаг-BG

 

Алексей Петров бе задържан като ръководител на организирана група за пристъпления! Това се случи днес, рано сутринта и стана новина №1 на българските агенции. Далеч по-скандално бе, че седмица преди ареста си Алексей Петров вече е знаел, че предстои да бъде задържан и близкия до него в. „Галерия” попита преди броени дни министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов дали отговаря на истината предположението, че бившият съветник на първия шеф на ДАНС, Петко Сертов ще бъде арестуван! Отговор е бил получен във в. „Галерия” едва днес, след новината за ареста на Петров.

Къртицата в МВР продължава да действа и информация за предстоящата акция „Октопод” е изтекла поне седмица предварително към самия Петров! Днес предположението на бившия съветник от ДАНС вече е факт, както е факт и че все още вътрешни хора издънват бъдещите операции на МВР.

Вторият момент в масираната полицейска акция „Октопод” е този, че отново екипите не са били нормативно подготвени за бъдещите обиски и претърсвания, както ще стане дума по-нататък в анализа.

Все още продължава специализираната полицейска акция, която започна около полунощ, под наименование „Октопод”. Полиция, служители на ГДБОП, ДАНС, СОБТ, СДВР, под ръководството на прокуратурата, тръгнаха към локализиране и задържане на членовете на йерархично изградена организирана престъпна група, търгувала с политическо влияние, а също така, занимаваща се с изнудване, силово събиране на рекет, предлагане на платени сексуални услуги, незаконно придобиване на финансови средства от „Кремиковци” АД, неплащане на ДДС, търговия с влияние, пране на пари и други престъпни дейности. Проведени са били и обиски в жилищата на някои от задържаните.

Акцията е била осъществена на територията на София, в кварталите „Оборище”, „Лагера”, „Дружба”, около столицата – Кремиковци, Драгалевци, а също така в Костинброд и Своге, съобщиха от МВР.

Досега органите на МВР са задържани 12 души, сред тях, според БТА е и съобщеният с прякор Трактора, Алексей Петров. Това съобщи първа БТА, позовавайки се на достоверни източници, пожелали анонимност. За „Хроники” наш източник потвърди, че около басейна „Спартак” е имало с часове видимо засилено полицейско присъствие, което вероятно идва да докаже първоначалната информация, че е твърде вероятно Алексей Петров да е сред задържаните. Ще припомня, че на „Спартак” има офиси Алексей Петров.

Полицейската акция „Октопод” бе проведена след няколко знакови събития:

  • Съдът пусна Антон Петров от ареста срещу парична гаранция от 20 000 лева. Петров бе сочен за близък на Алексей Петров и бе задържан по друга масирана полицейска акция, наречена „Наглите”;
  • Съобщено бе, че предстои разследване на бившия главен секретар на МВР, генерал Валентин Петров;
  • Бившият министър на вътрешните работи, Румен Петков, понастоящем депутат легна болен след новината за проверката на неговия главен секретар, Валентин Петров и отказа коментар по акция ”Октопод”;
  • Предстои да излезе междинен доклад на Европейската комисия в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Тук ще припомня, че точно на басейна „Спартак” са се случвали знакови събития: прочутата среща на бившия министър на вътрешните работи, Румен Петков с братя Галеви и прострелването на Алексей Петров в гърдите и краката на излизане от комплекса.

Полицията продължава издирването на Антон Петров, тъй като той не е бил намерен на адреса, който е бил известен на правоохранителните органи. В жилището, където участниците в „Октопод” са очаквали да намерят Антон Петров е бил проведен обиск, без съдебна заповед, с обяснението, че претърсването се извършва „в условията на неотложност”.

Всъщност с този обиск може да се даде и отговор на въпроса има ли „Октопод” връзка с „Наглите” – до този момент и след случилото се в съда, когато Антон Петров бе пуснат поради липса на доказателства стана ясно, че Петров няма да бъде свързван с „Наглите”. След като Петров бе пуснат с мярка „парична гаранция” от съда, бе съобщено, че Антон Петров ще бъде проверяван за пране на пари.

Веднага изниква въпросът: ще приеме ли съдът, когато задържаните бъдат изправени пред него за определяне на „мярката за неотклонение”, наличните доказателства и улики като годни, след като са били иззети без да има съдебна заповед за обиск?

След задържаните са братя Пламен и Йордан Стоянови - Дамбовци, свързвани с това, че са били „на вход и изход" на металургичния комбинат „Кремиковци", и освен това са били близки на убития преди години автоджамбазин Ганчо Ганев – Ганеца, както и на самия бивш съветник на също първия шеф на ДАНС, Петко Сертов – Алексей Петров.

При операцията са проверени пет стриптийз бара и 13 нощни клуба. Два клуба са били запечатани и в тях проверка не е била извършена. Установени са общо 130 жени в нощните заведения. От тях - 88 стриптийзьорки и танцьорки и 42 други жени. Арестувани са пет жени, занимаващи се с проституция. При проверките са открити и иззети наркотици.

Заместник главният прокурор и директор на Националната следствена служба Бойко Найденов съобщи, че е образувано досъдебно производство в НСлС във връзка с операцията „Октопод” тази нощ. В момента разследващите от сх.пециално сформирания екип събирали и преценявали иззетите доказателства и улики при обиските и претърсванията. Въпросният екип е бил създанен от Софийска градска прокуратура и следователи от Националната следствена служба и МВР. „Предприемат се всички законови мерки по осигуряване на законов процес. Разследващите екипи ще преценят колко да останат в ареста задържаните тази нощ лица", поясни Бойко Найденов.

По закон разследващите могат да задържат арестуваните до 72 часа, след което съдът ще трябва да се произнесе каква мярка да бъде приложена към задържаните. В 13 часа БНР съобщи в новините си, че разследващите няма да чакат разрешените 72 часа и ще изправят пред съда още утре задържаните при масираната полицейска акция, проведена тази нощ.

Кой е Алексей Петров?

Или по-правилното би било да попитам: с кои хора бе и е свързан той през годините и как доби известност сред гражданството?

Алексей Петров е преподавател в УНСС, бивша барета, близък до бившия Главен прокурор, Никола Филчев, бизнесмен с интереси в застраховането, служител на Националната служба “Сигурност”, член на борда на застрахователна компания „Аполо и Болкан”, а също и на ЗК „Спартак” и „Средец М”, а по-късно и ЗД „Левски Спартак” до 2000 година. Петров е бил треньор на българския национален отбор по карате.

Алексей Петров бе определен като „лоялен гражданин” от премиера Бойко Борисов след като му занесе на ръка Секретна справка на ДАНС!

Още тогава, според действащото законодателство, Петров трябваше да бъде вкаран на топло и да даде обяснение по какъв начин се е сдобил с въпросната Справка. Вместо това, постъпката му оценена от Борисов като достойна!

След връчването на секретния документ на премиера, бе образувано досъдебно производство срещу бившия шеф на ДАНС, Петко Сертов и срещу също бившия вече премиер, Сергей Станишев.

Освен тези две „жертви” на схемите на Петров, друг политик, който също бе принуден да си подаде оставката бе бившият МВР-министър, Румен Петков. Конкретен повод на тази оставка стана срещата на Петков с братя Галеви на територията на басейна „Спартак” – организирана лично от Алексей Петров.

Алексей Петров е човекът, който беше силен политически по време на мандата на управление на Тройната коалиция и по тази причина бе назначен за съветник в ДАНС. Тогава управляващите не спираха да говорят колко е полезен той в борбата с престъпността.

Мнозина запознати свързаха изчезването и осветяването на секретни документи с класифицирана информация от ДАНС именно с бившето присъствие на Алексей Петров в Агенцията. След смяната на властта и влизането на ГЕРБ в управлението на държавата се заговори за потресаващи случки, които са били ежедневие в ДАНС: от рекетиране на видни бизнесмени от служители на Агенцията - до саморазправа в сградата на ДАНС с висш офицер!

„Петко Сертов беше формален председател на ДАНС, а фактическият ръководител бе Алексей Петров – каза в предаването на БНР „12 + 3” бившият шеф на контраразузнаването, Атанас Атанасов.

Свързан ли е бил Алексей Петров с „Кремиковци”,? Ето какво каза по темата Александър Томов в интервю за сайта „Frog news”:

Въпрос: - Истина ли е, че Алексей Петров е имал кабинет в „Кремиковци” и че е имал интереси към цветните метали?

‒ Той е свързан с комбината, това е безспорно. Това го знаят стотици хора. Това е много години преди случилото се. Да, имаше кабинет и по нареждане на Митал аз му взех кабинета.

- Заплашвал ли ви е Алексей Петров и Вие подавали ли сте някъде сигнал?

‒ Предпочитам да прескоча този въпрос. Разговарял съм по повод заплахите срещу мен и кражбите в „Кремиковци” и за искането на рушвети с бившия министър Румен Петков и съм искал съдействие, но съдействие нямаше.

- Какво не знаят хората още за този човек? Вие очевидно го познавате доста добре?

‒ Аз не го познавам много добре, защото съм се сблъсквал с него само на територията на „Кремиковци”, където той очевидно имаше силни позиции и вероятно има още силни позиции. Моята цел беше да установя ред на територията на „Кремиковци”. След съвещанието в Лондон през 2007 г. за мен беше ясно, че ще има нов инвеститор и направихме много смел амбициозен план за следващата година.

- Пак ще Ви върна на Алексей Петров, беше ли той по-силен от Вас, въпреки, че Вие бяхте ръководител, когато е имал кабинет в „Кремиковци”?

‒ Неговата сила идваше от топлата му връзка със Станишев. В тези 4 месеца аз се сблъсках с реалности, които не съм предполагал, че съществуват и преломът беше, когато смених охраната. Последваха 2 много големи аварии, които аз мисля, че бяха саботаж. Последва една сериозна медийна кампания и в крайна сметка се стигна до моето излизане само 4 месеца, след като бях назначен. Така че той вероятно е бил по-силен, защото е бил с правителството и е бил приближен на премиера Станишев.

- Какво би казал Прамод Митал, ако бъде повикан като свидетел по делото?

‒ По това дело всичко е открито и публично. Не смятам, че Митал може да се отклони от истината. Досега имаше над 30 свидетели на прокуратурата и всички говориха едно и също. Това са публични сделки, аз пак казвам, че обвиненията са политически инсценирани и предизвикани. За тези обвинения изключителна роля е играл и Алексей Петров, защото тогава той е бил ръководител на връзките между ДАНС и прокуратурата. Всичко е ясно, пъзелът се подрежда. Очаквам съдът да си свърши работата по това политическо дело.

При акцията „Октопод” днес са били задържани още и известните братя Дамбовци, които са били на изхода и на входа на металургичния комбинат "Кремиковци". Те са участвали в източването на завода, съобщи сутринта вътрешният министър Цветан Цветанов.

Името на Петров се свързваше и с партията на Яне Янев, „Ред, законност и справедливост”, което той самият никога не отрече.

Интересна връзка на Алексей петров припомни преди време и сайта http://razkritia.com/. Текста ще намерите на следния линк:

http://razkritia.com/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B9%D0%BE%D1%86%D0%B0-%D0%B0%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B4/

Авторите на текста твърдят, че е съществувала топла връзка на Алексей Петров с Сретан Йосич, или Йоца Амстердама и сръбските служби били на път да я разкрият и докажат. Оказва се, че само 3 дни преди да бъде арестуван Сретен Йосич, той провел разговор с българския агент от ДАНС Алексей Петров...

„Специалните служби са прибягвали до елиминиране на конкуренти, за да контролират политико-икономическите процеси”, твърдеше преди няколко месеца бившият служител на ДАНС Алексей Петров.

Съветникът на Петко Сертов, Алексей Петров разказа в парламента, как специалните служби са прибягвали до елиминиране на конкуренти, дори и чрез физическо отстраняване.

„Не мога да кажа имена, нека да изчакаме реакцията на комисията, но става дума за посттоталитарен модел, който е използван от специалните служби за елиминиране на конкурента, на опонента, чрез дискредитиране, а в краен случай и чрез физическо отстраняване”, потвърди думите си Петров пред журналисти в кулоарите на Народното събрание, след като бе изслушан от парламентарната комисия за контрол на ДАНС.

„Ако са верни обвиненията срещу Алексей Петров, това означава, че мафията в България си е направила вестник” – заяви пред Агенция БЛИЦ, журналистът Кеворк Кеворкян, визирайки седмичника „Галерия”.

Ще издържат ли в съда аргументите на разследващите по „Октопод” или ще бъдат пуснати от ареста, така както се случи с повечето арестувани при операциите „Наглите – 1” и „Наглите – 2”?

Цели 12 часа трябваше да минат от началото на акция "Октопод", за да обясни Прокуратурата какво се случва. Оказа се, че самият Алексей Петров е бил задържан още през нощта в жилището му, но официалното съобщение за този арест бе пуснато чак следобяд на другия ден.

Последно, цифрата на задържаните при масираната полицейска акция са били 13, а според някои електронни медии – 14 души, 7 от които са били отведени в следствения арест на Националната следствена служба.

В края на деня, се предаде сам и издирваният Антон Петров.

Организираната група, за която говори сам МВР министърът Цветан Цветанов е действала повече от 10 години, като през това време Алексей Петров е бил и преподавател, и застраховател, и пет години член на Надзорния съвет на Националния статистически институт.

Името на Петров бе цитирано покрай екстрадирането на Сретан Йосич от българия и версията, че сърбинът е дал 3 млн, за да бъде подменен в ареста и да му се организира бягството. Тези пари така и не бяха открити, но затова пък миналата година, когато започна процесът срещу Йосич, някой плати на сръбски издания да пишат за връзки на Йосич с българския премиер Бойко Борисов с подкана, Борисов да се яви на делото като свидетел!

За да е сигурно, че точно Йосич е в ареста и него предават на холандските власти –на задържания докато беше в България му бяха направени изследвания и бе определена неговата ДНК!

Миналата година, когато Алексей Петров се яви в Комисията за контрол на ДАНС, направи бомбастични изявления за разкрития, които и така не оповести публично!

Сайтът „Хроники” публикува питане още миналата година: защо, един бивш служител на ДАНС /за какъвто бе легитимиран Алексей Петров – бел. Л. М./, разнася документи, съдържащи класифицирана информация, без да има последствия за него самия. Питах и защо този служител не бе задържан, за да пише обяснения за скандалното си поведение, което подронва националната сигурност. Така поне го повелява законът. Действия или отговор не последваха от страна на изпълнителната власт или съдебната власт.

Вместо това премиерът Борисов похвали Алексей Петров и го нарече „лоялен” гражданин!

Тук ще припомня, че Петров бе един от лидерите на Съюза на бившите барети, който бе създаден след като в квартал „Белите брези бяха убити от свои колеги от борба с масовите безредици две от баретите, а един бе тежко ранен. Тогава, в знак на протест, над 100 барети напуснаха поделението. Това бяха същите барети, които на погребението на двамата си разстреляни колеги не допуснаха тогавашния министър на вътрешните работи, Виктор Михайлов и други членове на ръководството на министерството.

Две покушения преживя Алексей Петров, покушения които така и не бяха разследвани и резултатите не бяха оповестени:

През 1992 г. срещу него бе извършен неуспешен атентат на басейна "Спартак", когато той бе прострелян бе в гърдите и крака на излизане от комплекса. Но за това стана дума по-горе.

Седем години по-късно, през март 1999 г., Петров беше прострелян в крака, в ресторант "Перла", в Драгалевци. Тогава бе съобщено, че инцидентът е станал случайно, а прострелването е след рикошет.

Развитието на днешните събития, свързани с специализираната полицейска акция ще има продължение утре, когато задържаните бъдат изправени пред съда, за определяне за мярката за неотклонение на всеки един от тях.

Очакват се сътресения в политическата власт, както настоящата, така и бившата, след тази акция – коментираха наши източници от Прокуратурата.

До края на днешния ден стана известно, че прокуратурата е повдигнала обвинение срещу Алексей Петров.

 
Powered by Tags for Joomla