Tag:ирина бокова

Мелик КайланООН избра португалския политик Антонио Гутериш за свой следващ генерален секретар. С това се сложи край на една история за високомерие, мерзост и глупост сред най-висшите политически лидери по света. Историята освен това е дълга и за да я обобщя, ще ми е нужно време - поне колкото изпушването на три лули, както казва Шерлок Холмс - тъй че настанете се удобно.

Писах по въпросната тема няколко пъти, включително за номинацията на Гутериш. За да разберем какво се случи, трябва да се гмурнем в усуканите лабиринти на властовата политика на ЕС. Не, не използвам тази абревиатура по погрешка. Имам предвид именно Европейския съюз, а не ООН. Знаем как Москва обича да използва затрудненията на ЕС - както го направи и в този случай.

Бойко Борисов, премиерТъй че нека започнем с това, което съм писал за Гутериш в предишна статия: "Гутериш е част от Партията на европейските социалисти (ПЕС). Издигането на неговата кандидатура от Португалия засилва влиянието на цялата партия в Европа. Техните съперници в региона - дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), водена от Ангела Меркел, не го харесват. Но има ход на ЕНП и на отчетливо по-десния лидер на Унгария Виктор Орбан за противопоставяне на Гутериш. За целта те обмислят номинацията на Кристалина Георгиева, един от функционерите им в ЕС".

Те точно това и направиха. Орбан и ЕНП успяха да си издействат Георгиева да бъде номинирана от родната си България. Имаше обаче проблем. България вече бе номиниранила кандидат - може би водещия кандидат, на име Ирина Бокова, настоящият ръководител на ЮНЕСКО. Всички знаеха, че руснаците искаха начело на ООН да застане източноевропеец, а Западът искаше жена. Затова първоначалният български кандидат Бокова изглеждаше идеалният избор. Това бе шансът за малка, древна България да блесне на световната сцена за първи път от хилядолетие, вероятно чак от пристигането на българите по сегашните им земи на коне от Централна Азия.

Добавете към този контекст и следното: без прецедент е една страна да номинира официално кандидата си, той да е на челни позиции и после внезапно и зрелищно да го смени - в последната минута, пред очите на света. Но точно така стана: само преди седмица България изостави Бокова и издигна Георгиева. Последва катастофа - точно както предсказвах в предишните си статии.
България загуби своя веднъж-на-хилядолетие шанс да участва в управлението на света. Както се видя, Гутериш спечели.

Ако България беше нормална страна в добро здраве, премиерът й сега щеше да е подал оставка и правителството да е паднало. Защото решението за подмяна на номинациите бе лично на министър-председателя. Той направи това, въпреки че знаеше, че две трети от българските граждани предпочитат първия си кандидат.

Бойко Борисов е името на този премиер - дълбоко посредствен, дори тъпоумен интригант-сървайвър, съвсем в политическите традиции на региона. Той излезе за първи път на преден план като бодигард на последния комунистически сатрап в България. Това би трябвало да ви даде представа за качествата му.

И така, защо Бойко "смени конете" насред надпреварата? Защо го направи? Той би трябвало да знае, че Георгиева никога няма да спечели, че тя никога няма да преодолее руското вето. Всички останали го знаеха. Дори аз го знаех. Ето какво съм написал:

"Кристалина Георгиева е изправена пред непреодолим проблем. Руснаците автоматично ще я отхвърлят. Казали са го изрично пред държавния си вестник. Тя беше и все още е безперспективен кандидат и трябва просто да се откаже заради благото на всички: на страната си, на ООН, на света. Уви, тя не само не се отказва, но и удвои натиска си зад кулисите. Това няма да промени резултата й - кандидатурата й не може да преодолее ветото на Москва. Защо руснаците са срещу нея? Георгиева е вицепрезидент на Европейската комисия и неин ресор е бюджетът - тоест тя ръководи централния механизъм, наложил санкциите на ЕС срещу Русия. Които със сигурност ще бъдат подновени съвсем скоро."

Последното гласуване в ООН показа, че срещу Георгиева имаше дори две, а не едно вето от страни, членки на Съвета за сигурност. Тъй като нещата в тая странна институция не стават по прозрачен начин, ще трябва да направим информирано предположение. (Съветът за сигурност най-напред провежда полупрозрачни предварителни гласувания и едва след това кандидатът се предлага за одобрение на Общото събрание на ООН).

Според мои източници Русия и Китай са били двете скептични към Георгиева държави в Съвета за сигурност - съвсем предсказуемо. Пекин има обичая да подкрепя Москва във всички важни гласувания в Съвета за сигурност. Но за да сипя още сол в раните на България, трябва да спомена, че Георгиева се класира едва осма, докато оригиналната номинация - Бокова, която остана независим кандидат, беше на четвърто място. И това се случи без официалната подкрепа на страната й! Ирина Бокова можеше да спечели.

Това бе и моята позиция през цялото време. Странното е, че организаторите на задкулисната кампания на Георгиева успяха да убедят водещи медии в жизнеспособността на кандидатурата й. В една скорошна статия на "Ню Йорк Таймс" например се появи дори следното твърдение: "Дипломати смятат, че Георгиева е сериозна конкуренция за Гутериш". Наистина ли? Толкова безнадеждно нереалистична кандидатура да бъде представяна като труден конкурент?

И "Ню Йорк Таймс" е един от многото... Какво им стана на всички тези уважавани трибуни от новинарските медии, че да се изхвърлят така погрешно предвид лесно прогнозируемия провал - за разлика от мен, щастлив съм да отбележа. Отговор: те бяха баламосани от внушителни политици на ЕС, които действаха в съответствие със собствените си междуособни битки и съображения. За тази цел на българския премиер Борисов бяха обещани 160 млн. долара от ЕС във връзка с мигрантите, навлизащи откъм границата с Турция в България. Медиите в страната преливаха от информации за угрозата от финансови наказания, която биха сполетели България, ако Борисов не изпълни поисканото от него.

Що се отнася до Русия - лесно може да бъде париран всеки, който смята, че подкрепата за Георгиева и за ЕНП представляваше някаква антипутиновска мярка. Точно обратното се случи. Не само имаме вече избран представител на опозиционното в ЕС ляво крило - Гутериш, не само социалистическите европейски партии излъчиха следващия генерален секретар на ООН, но в добавка те са склонни много повече да поддържат Путин, отколкото би го правила Бокова.

Ето защо руснаците веднага прехвърлиха предпочитанията си и се отказаха от Източна Европа - когато дойде време да се решава сериозно. Предложи им се възможност да преметнат Меркел, Москва наложи вето на Георгиева и гласува за Гутериш.

----
*Мелик Кайлан е сътрудник на сп. "Форбс", специализиран в отразяването на политически битки и военни конфликти. Пише още за "Уолстрийт Джърнъл" и "Нюзуик" - от 1990 г. насам.

Преводът и заглавието са на "Гласове"

Източник:

http://www.forbes.com/sites/melikkaylan/2016/10/06/the-un-has-a-new-leader-the-secret-power-plays-behind-the-election/#67eb88b13c20

 

Така нареченият режисьор Евгени Михайлов, учил в Москва, бивш комсомолски секретар и изпълнител на подобна роля във филма „Трампа”, екс „червен” зет. Не успя да се сдобие с  „Бояна филм” и това е единствената голяма загуба в червено-синята му биография. Големият български актьор Павел Попандов го нарича „приспособенец” и „хамелеон”, други го определят като тарикат, който се справя добре с  имитацията на непорочностСкандал! Евгений Михайлов е пуснал клеветническо писмо срещу Бокова до Съвета за сигурност и ЮНЕСКО

В най-критичния момент от избора - кал по българската кандидатура за шеф на ООН

Публикация на сайта Епицентър

Номинацията на г-жа Бокова оставя собствената й страна разделена и слисана. Номинацията беше дълбоко спорна, българското правителство беше принудено да я номинира от крайно лява коалиционна партия, която заплаши, че ще го свали от власт, пише Михайлов.

В един от най-критичните моменти в процеса на борба за българската кандидатура за генерален секретар на ООН, тв режисьорът Евгений Михайлов е разпратил компрометиращо писмо срещу Ирина Бокова до всички страни-членки на ЮНЕСКО, до Съвета за сигурност, до посолства и международни организации.

Писмото е изпратено от името на Движение 22 септември, в което членува и Едвин Сугарев (в момента генерален консул в Ниш). Изпратено е на английски и на френски език на 25 юли т.г.

Текстът му силно злепоставя не само Ирина Бокова, но и българското правителство, чиято кандидатура е тя, и самия премиер Бойко Борисов. В него се казва, че кабинетът е бил принуден да я номинира от "крайно лява коалиционна партия", която заплашила, че ще го свали от власт. Това твърдение е крайно манипулативно, защото ако се има предвид АБВ, тази формация  не е "крайно лява партия" и дори да е заплашила, не е имала механизмите да свали кабинета.

-----------------------

Публикуваме текста на писмото, без редакторска намеса:

Драги г-не/г-жо,

Позволяваме си да се обърнем към вас по една много обезпокоителна тема.

Може би сте информирани, че международни и български медии публикуваха множество разследващи репортажи за Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО и настоящ кандидат за генерален секретар на ООН.

Бихме искали да насочим вниманието ви към разкритията в тези репортажи, които са напълно подкрепени с факти и документи и представят само сериозни доказателства. Разкритията засягат комунистическото минало на госпожа Бокова, липсата на лична неприкосновеност, пагубно лошо ръководство на ЮНЕСКО с практики, които повдигат въпроси на всички нива. Ние намираме тези разкрития за твърде тревожни и затова решихме да представим публикациите на вашето внимание.

Бихме искали да добавим, че номинацията на г-жа Бокова оставя собствената й страна разделена и слисана. Номинацията беше дълбоко спорна, българското правителство беше принудено да я номинира от крайно лява коалиционна партия, която заплаши, че ще го свали. Народната подкрепа за кандидатурата й на практика не съществува.

Прилагаме към това писмо подборка от най-големите разследващи публикации с най-важните извадки от всяка статия. Включени са и линкове към всяка публикация, както и списък на медиите, които са ги публикували.

Това писмо и приложението към него са изпратени на всички постоянни и непостоянни страни-членки на Съвета за сигурност, както и до 58-те членове на Изпълнителното бюро на ЮНЕСКО за тяхно сведение.

Моля не се колебайте да се свържете с нас, ако ви е необходима допълнителна информация.

С уважение,
Евгени Михайлов
Бивш член на Българското народно събрание
Съосновател  на Политическо движение 22 септември- Независимост
------------------------------

Ето и прихванатият имейл.

De : evgeny mihaylov [pmseptember22@gmail.com]

Envoyé : lundi 25 juillet 2016 20:44
À : evgeny mihaylov
Objet : Attn. H.E. the Ambassador

Attention H.E. the Ambassador

Dear Sir/Madam,

We allow ourselves to address you with an issue of great concern.

You may be aware that international and national Bulgarian media have published a number of investigative reports on Irina Bokova, Director-General of UNESCO, and at present candidate for the UN Secretary-General position.

We would like to draw your attention to the findings in these reports. The reports are fully supported by facts and documents and present only hard evidence. The findings concern Mrs. Bokova’s communist background, lack of personal integrity, ruinous mismanagement of UNESCO with questionable practices at all levels. We find these findings deeply troubling and therefore decided to bring the publications to your attention.

We should add here that Mrs. Bokova's nomination left her own country stunned and divided. The nomination was deeply controversial; the Bulgarian government was forced to nominate her by an extreme left coalition party which threatened to bring it down. The popular support for candidacy is practically non-existent.

Attached is a document compiling some of the main investigative publications with highlights from each article. They are listed by media outlet and links to each publication are also included.

This letter and the attached document are sent to all permanent and non-permanent Security Council members, and to the 58 members of the UNESCO Executive Board for their consideration.

Please do not hesitate to contact us should you need any additional information.

Yours faithfully,
Evgeny Mihaylov
Former Member of the Bulgarian Parliament
Co-founder, "Political Movement 22 September - Independence

 
Кристалина Георгиева ще съди за клевета в. "Галерия", съобщи БНР, позовавайки се на източници от екипа на еврокомисаря. Поводът за това е статия на журналиста Явор Дачков в седмичника, която според Георгиева съдържала неверни твърдения за биографията ѝ. Това е първият случай, в който тя завежда дело за публикации по неин адрес в българска медия.
Кристалина Георгиева, еврокомисар

Препечатваме статията от в. "Галерия".

КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА ДА СИ КАЖЕ ЗА ДС

Еврокомисарката натиска министри да я издигат за шеф на ООН

Явор ДАЧКОВ

Кристалина Георгиева оказва невероятно силен натиск над президента Плевнелиев и министри от кабинета „Борисов“, за да бъде издигната кандидатурата й за председател на ООН. Това научи „Галерия“ от отлично информирани източници. Еврокомисарката е организирала цяла

кампания за дискредитация на Ирина Бокова,

която бе издигната официално от правителството на Пламен Орешарски, но премиерът Борисов все още не е казал, че ще потвърди кандидатурата й в Ню Йорк. Именно затова Кристалина Георгиева се е заела твърде енергично да оказва натиск, като се надява Борисов да размисли в последния момент и да я подкрепи. Стратегията на Георгиева е да акцентира върху комунистическия произход на Ирина Бокова. В последните седмици се появиха няколко статии с подобно съдържание, предимно в медиите, свързани с Иво Прокопиев, а във Фейсбук бе организирана кампания срещу Бокова сред изявени

привърженици на „Протестна мрежа“,

ДСБ и хора на президента Плевнелиев. Кампанията се опитва да внуши на Борисов, че ако иска да запази антикомунистическия си профил, трябва да оттегли подкрепата си за наследничката на прочутата в тоталитарното минало фамилия Бокови и да заложи на еврокомисарката. Борисов все още изчаква и следи внимателно битката, но в по-голямата част от правителството има консенсус за подкрепата на Ирина Бокова. Като шеф на ЮНЕСКО тя има несравнимо по-големи шансове от Кристалина Георгиева, а и за разлика от нея не е обвързана с комунистическите служби за сигурност. Като дъщеря на виден комунист, Бокова не е била вербувана от ДС, за разлика от Кристалина Георгиева, която

има доста тъмно минало,

обвързано както с българските и съветските, така и с американските служби за сигурност, което би могло да излезе наяве, ако се стигне до официалната й номинация. Въпреки че комисията по досиетата излезе с официално становище, че Кристалина Георгиева е чиста, принадлежността й към Държавна сигурност бе доказана чрез косвени доказателства, и то на страниците на вестник „Галерия“ преди година. Тогава Велизар Енчев разкри следната история, която не оставя съмнение относно това, че Георгиева е била вербувана от Държавна сигурност:

Документи от УНСС (Висшия икономически институт „Карл Маркс“) сочат, че в периода 1971-1975 г. Кристалина Георгиева учи идеологическата дисциплина „Политикономия“. В края на 80-те години е сред малцината избрани преподаватели във ВИИ „Карл Маркс”, получили възможност да специализират на Запад. Един от явяващите се с нея на конкурса е Румен Гечев, който, преди да замине през 1987 г. в Илинойския университет, става секретен сътрудник на ПГУ-ДС, отдел 10 (свръхсекретен щат) с псевдоним „Економов“. Сегашният ректор на УНСС Стати Статев, който също като нея по същото време отива на едногодишна специализация в Бостън, подобно на Гечев е секретен сътрудник с псевдоним „Стойновски“.

През 1987-1988 г. Георгиева е в Лондонското училище по икономика. В началото на 90-те щатската фондация „Фулбрайт“ организира конкурс, който се печели от Румен Гечев, Стати Статев и… Кристалина Георгиева. Първите двама се връщат скоро, докато Георгиева остава в САЩ на дългосрочна специализация.

Трябва да си паднал от Марс, пише Велизар Енчев, за да не зададеш най-естествения въпрос:

как така Гечев и Статев са разкрити като ченгета от Комисията за досиетата, а биографията на Кристалина е кристално чиста? По каква логика двамата икономисти са вербувани преди заминаването им на Запад, а дамата е пощадена от тайните служби, и то при положение че командировката й е по-дълга?

Работилите в ПГУ знаят, че бе абсурдно да правиш научна кариера в САЩ и Западна Европа, ако не си от тайните служби. Поне за мен е кристално ясно - досието на Кристалина е укрито от Националната разузнавателна служба, която прилага два члена от Закона за досиетата, брониращи агенти от особена важност за националната сигурност.

Но как след 1989-а дамата агент попада в Световната банка, три години е неин представител в Москва (2004-2007), а след руската мисия става един от 24-те вицепрезиденти на банката?

Според Енчев няма друг отговор освен следния: Класическо

превербуване на агент

за влияние - от Първо главно управление (ПГУ) към Централното разузнавателно управление (ЦРУ). След края на Студената война това е обичайна практика, за която си признават самите американци.

В България това също бе начин много бивши ченгета да се скрият под претекст, че работят за сегашните служби. По закон техните досиета в ДС не могат да бъдат огласявани. Факт е, че Комисията по досиетата скри десетина дипломати, когато уж отвори досиетата на всички посланици по нареждане на тогавашния външен министър Николай Младенов.

Ирина Бокова и Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева дължи отговор на тези въпроси. Особено след яростната си кампания срещу комунистическото минало на Ирина Бокова. Досега еврокомисарката

се радва на невиждан медиен комфорт,

на което се дължи и високият й рейтинг. Все по-агресивното й лобиране за собствената й персона обаче привлича вниманието както на журналистите, така и на хората, които я познават от годините в ДС, и вероятността документи от това минало да излязат във вестниците и сайтовете е много голяма, съобщиха за „Галерия“ нашите източници.

 
Продължение от 18 април

УБО е инвестирало строителството на вили и апартаменти стана ясно вчера. В това добро дело лицето Миле Тасков е бил за висшите партийни и държавни Живкови мъже много повече от Спасителя в ръжта. Тасков е бил инвеститор на вилите на такива "видни" за онова време хора като Димитър Стоянов /министър на вътрешните работи от Живково време - бел. Л. М./, Добри Джуров /партизанин, генерал и министър на отбраната - бел. Л. М./, Александър Лилов /висш комунистически кадър, днес несменяем депутат и социалист - бел. Л. М./, Велко Палин, Кръстьо Тричков.

В строителството навремето имаше едни така наречени актове Образец 19. В тях се актуваше извършената строително-монтажна работа - зидария, наливане на бетон, арматура, тухли, с една реч, материали и дейности, механизация и положен труд. Начисленията на тези актове за една и съща сграда се сумираха и така се определяше стойността й. В цитираните случаи е плащало УБО - на различните изпълнители, т. е. тези актове се намираха в инвеститора УБО. Дали обаче всички от собствениците са се разплащали впоследствие с УБО - това остана загадка, която подобно на убийството на американския президент Джон Кенеди може за излезе наяве някога, а може и да не излезе!

Навремето Григор Стоичков, урежда секретарката си Евгения Топалова с апартамент в "Стрелбище", защото тя имала само една къща в Лозенец. Другата секретарка на Стоичков - Мая, също е била осигурена с апартамент, в същия ж. к. Шофьорът на Стоичков - Димитър, е бил ощастливен с апартамент в "Лозенец", който впоследствие е заменен с мезонет в експериментален блок в ж. к. "Мотописта".

Цената за строителство на вилата на Гр. Стоичков в Бояна е около 100 000 лева /по цени преди 10 ноември/. Намира се на стария Беловодски път, до боровата гора. Случаен турист би могъл да се ориентира лесно - до вилата на Стоичков виеха снага тези на Пандо Ванчев и Станко Тодоров. Строило я бе СУ-2 с ръководител Гено Марков. За проектанта имаше спор, знаеше се, че е арх. Лозанов от Главпроект, но Стоичков твърдеше пред свои приятели, че е синът му. Обзавеждането на вилата е било изработено от ТПК "Освобождение", а улуците й бяха направени от чиста медна ламарина.

Но да беше само Стоичков - с мед да го нахрани човек... Във вилата на Огнян Дойнов например строителите са монтирали парно отопление, отчетено като провеждане на експеримент, и поради тази причина, то не е било заплатено! Мебелите на човека, готов да приеме експерименти с отоплението си, са били от черен абанос, внесен от Мозамбик. Как е заплащано? Тайна.

Докато за висшите комунисти се строеше, те отговорно постановяваха, безотговорните им другари по партия се изваждаха от състава на... Едни ги натоварваха, на други се обръщаше внимание - и така в шеги и закачки вървеше партийният им живот 47 години.

Помня, че заради някакъв каптаж, направен на обществени начала се бе образувала чупка на оградата на Светла Даскалова - видна фигура в политиката от Живково време. Даскалова бе преградила каптажа, изправила си оградата, но по неизвестни причини водата от време на време започвала да се мъти. Абе - нямаше живот за простосмъртните, нямаше и угодия.

Или пък Велко Палин - вилата му е построена от ГУСВ - онези така наречени строители с пагони. След обещанията, че ще мога да видя документацията по това строителство - най-ненадейно ми бе съобщено, че цялата документация е изчезнала неизвестно как и къде! Е, здраве да е - поне вилата бе завършена до ключ.

В годините на Живково благополучие имаше един човек, който бе търсен като лекар по време на епидемия. Спас Груев му беше името. Беше майстор на камини, от Пловдив, от кооперация "Бига". Точно Груев е ощастливил с майсторлъка си много от държавните мъже, притежатели на вили, та може ли къщурка в планината без камина? Е, за по-сигурно са били изграждани и парни инсталации - вечерите в полите на планината Витоша са студени.

Българинът знае, че къща трудно се гради - зависи за чия къща става дума ще добавя аз. В годините непосредствено преди 10 ноември 1989 - съществуваше едно строително обединение, по-късно държавна фирма, която се наричаше "Строителни облицовки". Негов генерален директор беше гражданинът Милко Генадиев Момчилов - човек, който е отговарял за всички видове мраморни облицовки /въпросният генерален директор бе съпруг на зам.-кметицата на София в зората на демокрацията, Теменужка Теофилова - бел. Л. М./.

Историята, която ще разкажа се отнася до Правец, родното място на Тодор Живков, а главно действащо лице бе нищо не подозиращият дипломатически корпус. Та в Правец се разгоря грандиозно строителство, строеше се с размах, бързо и разбира се скъпо. И тъй като времето е пари, а за промените в Правец нямаше достатъчно време, което струваше и много пари, милиони. За размаха ще уточня - имало е традиция за такъв вид строителство да се раздават награди след завършването му. Само че... в едно писмо от Общинския народен съвет в град Правец, от 10 юни 1988 г. до зам.-председателя на Министерския съвет другаря Григор Стоичков прочетох:

" Във връзка с изпълнение строителството на обектите, включени в програмата за посрещане на дипломатическия корпус на територията на гр. Правец... Моля да разрешите средствата, заложени в генералните сметки за предсрочно предаване на обекти да бъдат заплатени от БНБ - гр. Правец, като целеви награди." И вицепремиерът Стоичков е разрешил.

Така се раздават награди в размер на 200 000 лева, открива се специална сметка, назначава се касиерка. Тази сметка никой не проследява, парите за наградите не се осчетоводяват, не се удържат данъци от тези награди. Сметката е на СУКМО /от СО "Строителни облицовки"/. Техническият ръководител Климент Гешев от СУКМО се оказва приятел с първия секретар на БКП-Ботевград. Директорът на ДСК - Ботевград, пък е ...брат на същия първи секретар. С една реч - няма случайни хора и събития. Та освен предсрочно изплатени суми за награди, за по-забавно се организира и състезание - спортен празник по полагане на облицовки!

И накрая, съгласно със заповед за "предсрочно и качествено завършване на обект площадно пространство пред хотел "Ботевград" и във връзка със заповед на директора на СО "Строителни облицовки"- София се получава нареждане да се изплатят целеви награди на обслужващия инженерно-технически персонал - работници и механизатори, както следва:

Под №16 - Богдан Вутов - - директор на ДСК-Ботевград - 80 лева и... Иван Нешков - диригент на духов оркестър - 80 лева"!

Съществена подробност около вилите на комунистическите величия в полите на Витоша е следната подробност: земята в Драгалевци например не е била отчуждавана, тъй като комунистите са мислели, че ще са вечни и затова им е било отстъпвано право на строеж върху не отчуждена земя. И след падането на Живков, когато в един момент реставрацията на комунизма бе в пълен ход, се връщаше не заграбената земя на селяните, а спокойствието на комунистите за недосегаемост по заграбеното от тях.

"Аз решително отхвърлям твърдението, че това, което получаваха властимащите преди 10 ноември 1989 г. е незаконно" - пише в писмо Гриша Филипов до главния прокурор, Иван Татарчев. Т. е. законно е да получаваш и да ти плаща някой друг по специални цени, законно е само върхушката да има права, а другите български граждани да нямат права. Появи се даже етикетът "правоимащи" - за "правонямащи" обаче така и не се чу нищо - те си знаеха кои са право нямащите - мнозинството българи срещу няколко хиляди привилегировани. И какво от това - правоимащите си останаха с това, която партията-държава им бе осигурила. Махнаха член първи от Конституцията от Живково време за това, че партията, българската комунистическа, е била и държавата, и управлението на тази държава, и имуществото, и парите. Но махнаха само текста, а имотите, придобити на символични суми останаха в ръцете на правоимащите. Все пак не беше 9 септември - не се вземаха имоти и живот безогледно... Времето бе друго. Така ли бе действително?

След гласуваното изменение на Закона за земята, през 1993 година кметският наместник на квартал Драгалевци, Димитър Вучев заяви в разговор с мен: "Много е жесток ударът. Земята, върху която са построени вилите на бивши и настоящи величия, навремето е била включена неофициално в генералния план на София като строителна зона. Кое е лошото с новото гласуване и изменение на Закона за земята? Досега /от мига, в който влезе в сила Закона за земята след свалянето на Живков - бел. Л. М./целият имот се връщаше на собствениците в реални граници. Това се възприемаше добре. Навремето тези имоти са продавани от ТКЗС, без да има законно основание за това. Общината също, без да има право е отстъпвала право на строеж, т. е. собствениците са си останали собственици, въпреки че върху земята им са строили въпросните вили."

През 1993 година вече собствениците правеха опити да прехвърлят имотите си на трети лица. А имаше в закона параграф 4 "и", който засяга използване на служебно и партийно положение за придобиване на право на строеж върху вилен парцел. По този параграф се отчуждаваха и вилите, още повече, че самата земя никога не е сменяла собственика си.

Община Драгалевци издаде решения и призна собствеността на собствениците на земята, върху която бяха построени вилите на избрани високопоставени комунисти. Но дойде моментът, в който комунистите се окопитиха и с изменение на Закона за земята, депутатите от БСП и ДПС гласуваха да се анулират решенията за признаване на собствеността! И това пропусна в спомените си във в. Труд" ревизорът Лалов. Селяните, собственици на въпросната земя, заграбена за вили на комунистическата тодорживкова върхушка писаха протестни декларации до президента Желю Желев и до народното събрание, предупредиха, че 1993 не е 1949, когато земите им са били вкарани в ТКЗС и собствениците са били лишени от възможността да ги ползват. Но едно бе неприкосновеност на собствеността в Европа, друго бе разбирането за неприкосновеност в България. В държавата ни също имаше неприкосновеност, но тя се отнасяше единствено за правоимащите от времето на сваления диктатор Тодор Живков. И след свалянето му те си останаха под една или друга форма правоимащи. 47 години някои българи имаха баща и майка, други имаха УБО, Държавен съвет.

Кога започва тази драма?

През 1968 година, УБО слага ръка върху парцелите в цялата вилна зона "Драгалевци", тъй като е била извършена регулация на въпросната зона. От мига на слагането на ръка от УБО, се разиграва следната схема на действие: местата са блокирани от УБО, вземали са се решения за деблокиране и отстъпване на право на строеж за определено лице от върхушката на комунистите и поредният щастливец се уреждал да диша природосъобразен чист въздух за сметка на собствениците от село Драгалевци.

Освен с блокиране и деблокиране, както стана ясно дотук, УБО е внасяло платежни нареждания за отстъпено право на строеж. След отстраняването на Живков от властта, УБО бе закрито, но действията му оставиха трайни и незаличими следи. Така например, освен в Драгалевци, УБО е искало от столичната община, в рамките на която е планината Витоша, да се разшири територията на с. Бистрица в южна посока, като в новата територия се образуват 31 вилни парцела за нуждите на УБО-Държавен съвет. Ако вървим в тази посока, днес можем да съжаляваме, че никой не е помолил УБО да си разширим територията в южна посока към Атина например, в западна и по-нагоре - към Париж! Друго щеше да бъде...Но това в рамките на шегата.

Та година по-рано, преди УБО да поиска разширение на с. Бистрица, Министерството на горите и горската промишленост "съгласува разширение на регулационния план в землището на с. Бистрица..." пак за нуждите на УБО.

Комитетът за опазване на природната среда също съгласува нещата в Бистрица, Комисията по земята също не се е дърпала и тогава се появява заповед РД-50-09-357 от 17 юни 1986 година, с която главният архитект Роменски одобрява застроителния регулационен план, поправките и присъединяването на квартали №№№ от вилна зона Бистрица към територията на село Бистрица. Това, за което алчни феодали преди векове са проливали кръв - поколения след тях решават с перо и лист хартия - черно на бяло! Иди кажи, че България не се е цивилизовала.

Как е заплащано от собствениците на вили, след като УБО правело първоначалните плащания? Как са получили парите по строителството "Инжстрой", "Метрострой", "Хидрострой", "Стоманобетонстрой" и ГУСВ /Главно управление на строителни войски -бел. Л. М./? Това ще са разбере, когато узнаем и видим как загина в Космоса руското куче "Лайка".

"Витоша е населена с вили-фантоми" изрече Главният данъчен Никола Попов и това се оказаха едни от последните му думи на този пост. Не се намериха в 1990 г. документи за проект, армировка, коя бригада е работила и как е возена и извозвана от обекта - вила на сина на Ангелина Горинова - Камен Хр. Матов. За вилата на бившия генерален директор на "Кореком" Димитър Джамбазов имаше данни за вземане на кофражни платна, цимент, ламперия, от блок в "Дървеница". При строителството на вилата на секретаря на Гриша Филипов, Пламен Георгиев е имало случай на отравяне и смърт на изпратени работници да строят - от гъби. Работила бе бригада от провинцията.

Ревизията на УБО мина след моите разследвания - нищо не се чу по нея и констатациите за строителството на вили на правоимащи. Документи имаше от три десетилетия в УБО, но какво от това? Изчака се да дойде 2007 година и ревизорът Кирил Лалов да набере смелост и да разкаже във в. "Труд" избрани факти и данни от това строителство.

Както казваше историкът Дмитрий Волкогонов, закъснялото изричане на страшни истини ги прави понякога - безстрашни.


 

Предприятия строяха вили на Живковата номенклатура, а висшите партийци плащаха по минимални цени * Документите бяха на разположение в общините, за разлика от днес, когато достъп за журналисти до тази информация е невъзможен * Преходът остави всичко на комунистическата номенклатура, която вече е отбор капиталисти

В смутната 1990 година като цветно издание на в. "Народна младеж" излизаше седмичникът "Диалог" - в тираж 300 000 броя. Днес такъв тираж имат единствено жълтите издания. Докато работех в "Народна младеж" и "Диалог" направих поредица от разследвания за имотите на комунистическата номенклатура - как са построени, на какви цени, от кого и какви нарушения са били извършени в придобиването на въпросните имоти. Пишех и търсех, с надеждата, че номенклатурата ще доплати строежа на имотите или най-малко ще плати земята, върху която бяха построени. Не се случи нито едното, нито другото. Затова пък бе образувано предварително производство по разследванията, което тихомълком бе спряно, без да се огласи причината.

Самото отстъпване на право на строеж върху държавна земя във вилните зони на Бояна, Драгалевци и Симеоново е ставало по привилегирован начин - УБО е деблокирало парцелите в полите на Витоша по Постановление №49 на Министерския съвет от 1965 г. Според този нормативен акт и по-точно неговата точка 10 бе записано: "На активните борци против фашизма и капитализма да се отстъпва право на строеж върху малки държавни парцели във вилните зони край София и другите градове в страната с 50 на сто намаление на цената". Малки парцели, затова цитирах някои от парцелите на комунистическата номенклатура, тъй като размерът им далеч не беше малък. Повечето от вилите, които трябвало да бъдат етаж и половина максимум за здравни и курортни нужди, са строени като дворци, в нарушение на закона.

Тази година, 2007, в. "Труд" направи "смела" поредица върху същата тема от разследванията ми от 1990 г. /със закъснение от 18 години/, наречена "Власт, пари, комунизъм" за начина, по който отбрани висши членове на партийната комунистическа номенклатура са се сдобили със земи и имоти върху тях. Ревизорът Лалов пропусна много факти в спомените си пред вестника. Днес комунизъм в онзи вид, в който бяхме принудени да го изучаваме в часовете по история на БКП няма. За това пък освен оцелелите Живкови съратници, децата им и прочие поколения продължават да ползват благата от времето на Тодор Живков. Те стартираха в променена по име комунистическа партия, но с имоти за десетки, стотици хиляди във валута - във вид на апартаменти и вили. Как се сдобиха комунистите с тези имоти е достойно да влезе в най-новата история на БКП, ето някои от най-крещящите нарушения на законността: Фирм "Стоманобетонови конструкции" и подчиненото на фирмата предприятие "Стоманобетонстрой" с председател Велко Боянов Българанов /син на Живковия другар Боян Българанов - бел. Л. М./са построили много вили, включително и вилата на секретарката на Тодор Живков - Ангелина Горинова. Местонахождението на тази вила бе в така нареченото "Щъркелово гнездо"

По думите на работници, за това строителство на предприятието са били заплатени 10-12 000 лева /при курс на долара 0,74 за долар - бел. Л. М./, а вилата на Горинова струвала най-малко 10 пъти по-скъпо. Веднага след свалянето на Живков, на събрание на колектива на фирмата-строител беше направено предложение вилата да бъде взета за профилакториум, а заплатените пари от Горинова да й се възстановят от фонд СБКМ.

Как се е строило за номенклатурата? Как е заплащано? Строителни организации са работили чрез възлагане на строежа на вилите като при строителството на национални обекти - бързо и безпроблемно. Нали никой не е очаквал народните избраници да зарежат държавните дела и да хукнат да търсят майстори, строителни материали, да теглят заеми... Държавната строителна организация - главен изпълнител, е възлагала на друга, като подизпълнител, различни дейности. А както си е по закон - държавните строителни организации са се разплащали помежду си по държавни цени, на едро - по ниски от цените на дребно за населението.

В една позабравена документация в Софийски градски народен съвет /СГНС/ - Главна дирекция за изграждане на София /ГДС/ открих заявление за квартал 52А в Драгалевци. А там, както бе известно гушеха покривчета стрехите на Кръстьо Тричков, Огнян Дойнов, Добри Джуров, Лилов...Та според тази документация, на 13 юли 1981 г. са били издадени една поредица от протоколи за даване на строителна линия. На тази дата е била дадена строителна линия за кабелна линия за 20 киловолта, за трафопост, непроходим кабелен колектор в кв. 51А и 52 А, както и за кабели с ниско напрежение за осветление.

За чия сметка е било извършено това строителство, кой е платил и по каква тарифа - документи така и не намерих, нито през 1989, нито по-късно в годините.

"В Бояна на 9 септември имаше около 1 800 крави и над 20 000 овце, към 2000 кози. Сега в селото има една крава - написа читател на вестника по повод разследването. Това са разбойници. Цели родове се заселиха като сем. Стоичкови, тук се засели и др. Манолов, бивш секретар на негово величество Живков".

След смъртта на Людмила Живкова, баща й осиновява внучката си Евгения - така внучката стана не само дъщеря на дядо си, но и сестра на вуйчо си, балдъза на баща си. Защо бе сторено това? С декларация от Наредбата за продажба и размяна на жилища Евгения Тодорова Живкова, тогава неомъжена, с едночленно семейство и непосочен трудов доход, декларира, че ще внесе в брой сума за отстъпено право на строеж върху държавна земя.

Тази Декларация е последвана от писмо на УБО - Държавен съвет /№9955/ с което УБО уведомява Кирковски райсъвет /днешна община "Витоша/, че дава съгласието си на Евгения Тодорова Живкова от София да бъде отстъпено право на строеж върху държавна земя парцел № III-48, вилна зона Беловодски път, в кв. 6-Бояна. УБО внася по сметка при Софийския окръжен клон на ДСК 12 935 лева за място от 2 587 кв м. Полковник Нейко Нейков внася тези пари, а дали са му били възстановени - така и никой не даде отговор през годините.

Владимир - вуйчото брат на Евгения също е бил ощастливен с място в Бояна. На 20 юли, третият нотариус при Софийски районен съд, Елена Мускурова съставя нотариален акт под № 8, том VI, дело №484 от 1973 година. Според документа ТКЗС "Георги Кирков" - Горна баня, продава на Владимир Живков вилно място от 2 190 кв м. За сумата от 3052 лева. В първите години на така наречения демократичен преход Евгения караше бяла лада, а мерцедесът й бе прибран, за да не се дразнят хората.

Изчезнали овце, разправят за Бояна жителите й, изчезнали и кравите, и козите. Как не, нали за животните трябва паша, ливади, трева. А пък и когато са в близост оборите - са разнася миризма. По-добре направо в магазините да има кашкавал, млечни кремове, луканки...

Бащата на вечно критикуващият БСП Илия Божинов - Тодор Божинов получава също право на строеж в Бояна на парцел от 1540 кв м, за който заплаща 7 700 лева.

Договор, с отстъпено право на строеж върху одържавен парцел получава и комунистът Петър Тошев Младенов и семейството му. Срещу 1861 лв Младенов получава 1 409 кв м., като дете на активни борци Младенов е могъл да ползва правото да заплати половината цена за парцела, но той не ползва тази привилегия!

Телефонистът от национален мащаб Пандо Ванчев получава право на строеж върху Боянски парцел за здравни и курортни нужди на два пъти. Първоначално му дават 1530 кв м, а след това към тази земя прибавят още 250 кв м.

"Другари, искам да построя вила в местността "Панорамен път" - София. Осигурила съм необходимите за целта парични средства. На основание на Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното, и индивидуално жилищно строителство, моля да ми бъде отстъпено безвъзмездно правото да построя вила, върху предоставения в СГНС, държавен парцел XV от кв. 13 от местността "Панорамен път" по плана на София". Това пише Цола Драгойчева само година след Априлския пленум, оставил завинаги Тодор Живков начело на партията и държавата. Хем е осигурила средства, хем иска от другарите си безвъзмездно право на строеж - типично по комунистически.

От Съюза на българските композитори, Любомир Сагаев написва трогателно писмо за композитора Георги Димитров. "Той е най-изтъкнат песенен творец, автор на редица масови песни, станали любими на целия наш народ. За написването на песента "Републико наша, здравей!" - композиторът е удостоен с Димитровска награда. Авторът на песента, която от поне 27 години никой не е чувал, написва до СГНС молба: "В качеството си на български композитор, автор на известната песен "Републико наша, здравей!", която преди няколко години се изпълняваше като химн на републиката ... моля да закупя..." Димитров е получил вилен имот, състоящ се от стая хол, лятна кухня под наем. Първоначално за кратко, а по-късно за срок от 10 години. И този имот авторът на "химна" пожелава да закупи. В едни момент, обаче се оказва, че някой в СГНС не е чувал "Републико наша, здравей!" и композиторът получава съобщение, че имотът ще бъде взет за нуждите на Пети райсъвет! Последвал ограмотителен натиск откъм Съюза на българските композитори и авторът на песента получава право да закупи имота.

Композиторът недоволства, че цената е твърде висока, авторът на почти химна атакува с примери общината и чак тогава получава право на закупуване!

Във времето на Живков вървеше следният виц:
Отишъл наш номенклатурен комунистически кадър в чужбина на гости на мастит капиталист. Онзи поканил българина на гости на вилата си. Българинът бил възхитен и попитал типично по нашенски: "Много е красива вилата, как построихте такова прекрасно и скъпо нещо?" Чужденецът завел госта си до прозореца и посочил: "Виждаш ли онзи виадукт там? Тази вила построих от парите по проекта за този виадукт."
След време чужденецът върнал визитата на българина. Онзи го завел също на вилата си. Чужденецът хлъцнал от видяното и обзавеждането, не се стърпял и попитал: "А ти как построи такава красива и голяма вила, как я обзаведе?" Българинът го завел до прозореца и му посочил: "Виждаш ли онзи виадукт там?"
"Нищо не виждам" - опулил се чужденецът. - Е тази вила е виадуктът, който търсиш" - отговорил българинът.

Седемте престола - така наричат драгалевчани онази част от землището си, в която се настаняват видни комунисти с отстъпвано право на строеж. По молбата за отстъпване на право на строеж на бащата на днешния ни премиер и от декларацията му разбираме, че през 1979 година Станишев не е притежавал и не притежава недвижими имоти? Квитанцията за плащане по отстъпеното право на строеж показва, че плащането е било извършено от УБО - Държавен съвет, но дали бъдещият собственик е издължил сумата от 4 474 лева след това - няма данни.

Александър Лилов заплаща на времето за 3 240 кв м парцел сумата от 13 789 лв, но следва доплащане и УБО го извършва. Дали Лилов внася по-късно парите на УБО в годините така и не успях да намеря отговор.

Интересен е случаят със Стоян Овчаров. На 14 април 1989 г. той подава молба за отстъпване на право на строеж в местността "Милкова кория" - разширение на кв. Драгалевци. Към тази дата Овчаров декларира, че няма никакви недвижими имоти и че няма лека кола! Кола Овчаров си урежда малко след бурното сваляне на Живков с писмо до Иван Шпатов, без ред. Що се отнася до мястото - там нещата се развиват доста странно. Техническият ръководител от страна на главния изпълнител е Георги Павлов. Предприятието за автотранспорт и механизация на "Софстрой" се явява като подизпълнител. То извършва изкопната дейност под ръководството на Александър Найденов въз основа на ежеседмични графици през първата половина на октомври 1989 г. От констативния протокол, съставен от Главния изпълнител и подизпълнителя става ясно, че е извършена изкопна работа с количество 900 куб м - колкото за една малка ЖКС. Изкопната работа е извършена от изкопни машини, като 12 автомобила са направили 120 курса. За извозената пръст са актувани 2 943 или по 2,77 на кубик - стойност, при извършване на държавни поръчки /съгласно ценоразписа за извършване на услуги на населението, извозването на пръстта се оценява не по куб. м, а по направени курсове в зависимост от вида на автомобила - бел. Л. М./. За 120 курса Овчаров е трябвало да заплати сумата от 4 800 лева за вид на автомобила КАМАЗ, каквито са работили на вилата му...С фактура и платежно нареждане от същата дата, предприятието тегли сумите от главния изпълнител, също държавно предприятие. Трябвало е главният изпълнител да актува не 2 493, а 4 800 лв, като разликата внесе в държавния бюджет. И така - на работниците не може да не им е било заплатено - въпросът е бил как, може би от други обекти? По документите, с които се запознах, нямаше данни бившият министър на икономиката и планирането да се е отказал от мястото си и извършеното строителство до нулев цикъл. Нямаше яснота дали е плащал, какво и колко. Тогава на някой от селото му хрумва да покрият строежа и да се направят естрада за празниците на селото - по не потвърдени данни до този момент, извършените строителни работи били за 60 000 лв. Чий остава този дълг, кой трябвало да го плати? Към началото на 1990 стана ясно, че е строено на кредит на този обект...

Началникът на отдел "Кадри" в МВР, генерал Кирил Масленков "пропуска" в декларацията си около получаването на право на строеж да отбележи, че 3 г. по-рано е прехвърлил апартамент, но кой ще ти тръгне да проверява такъв генерал - бел. Л. М./.

Никакви имоти не притежава, според декларацията си около молбата за отстъпване на право на строеж и Георги Боков, баща на посланичката във Франция Ирина Бокова и Филип Боков /известно време президентски съветник - бел. Л. М./. Датата на тази декларация е 4 май 1971 г., когато Боков е на висок пост по това време.

Следва продължение
 
Powered by Tags for Joomla