Tag:ислямизация

Факторите, които подкрепиха ислямизациятаОперацията периодично мени наименованието си – от ”Зелен диамант” става ”Мюсюлманска дъга”, после за благозвучие е наречена ”Зелени Балкани”

Ислямизацията на Балканите не е конспирация, а стратегия, ръководена от Вашингтон и Анкара. Целта е изграждането на ислямистки огнища, ръководени от САЩ и Турция, като втората е определена за бъдещ лидер на Балканите в американските секретни доклади, изтекли в WikiLeaks. Всъщност планът за раздробяването на нашата страна и откъсването на територии от нея, които да бъдат присъединени към Гърция и Турция, първоначално е разработен в ЦРУ. Наречен е „Зеленият диамант“ и предвижда и разсичане на православната общност в региона чрез създаването на Ислямски пояс, обхващащ Босна, Санджак, Косово, Македония, Кърджали, Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия.

Операцията периодично мени наименованието си – от „Зелен диамант“ става „Мюсюлманска дъга“, после за благозвучие и за да прикрият истинските й цели, е наречена „Зелени Балкани“. Което изглежда съвсем мирно, че дори и екологично.

Но целта остава една и съща – превземането на територия, която да свърже единствената ислямска страна в Европа – Албания, с Турция.

След краха на социализма в Европа за американците този план постепенно става излишен. Но не и за турските служби, които са участвали в разработката му, както и за управляващите кръгове в тази страна, сред които мечтата за присъединяването на Дунавския вилает е още жива.

Примерите са буквално пред нас. Първа беше Босна. В републиките от Югославия навлязоха вкарани няколко хиляди муджахидини и провокираха войната със сърбите. Когато това стана факт, под благовидния повод за правата на човека сърбите в ескалираща прогресия бяха изкарани престъпници, а световната медийна машина се зае усилено да представя албанците като мирни жертви на геноцид. И нито дума за зверствата и убийствата, извършени от албанците.

Всички знаем как завърши това в Сърбия – НАТО ги бомбардира през 1999 г.

После дойде редът на Косово и Македония. Когато бе дадена автономията на тази сръбска област, бежанците от нея бяха над 350 000 (между които и 120 албанци, което е парадоксално – албанци да бягат от албанци!). И изселилите се казаха следното: „Не албанците завоюваха Косово, ние им го продадохме.“

Схемата е проста – през 90-те години на миналия век масово се изкупуваха земя и имоти в тази област, и то на цени поне три пъти по-високи от нормалните. Сръбският селянин тогава си правеше следната проста сметка: „С тези пари мога да си купя апартамент в Белград и да осигуря децата си.“ И… продаваше… На мястото на сърбите се заселваха албанци и така техният етнически елемент в един момент надмина по брой сръбския. После вече се появи Армията за освобождение на Косово и се подеха исканията за автономия. Поддържани между другото много категорично от Турция и САЩ.

В Македония сценарият бе малко по-различен, макар и там да се изкупуваха масово земи.

Армията за национално освобождение (АНО) най-неочаквано започна да се бори за правата на албанското малцинство, и то при положение че то бе толкова интегрирано както никой друг – петима министри, зам.-шеф на Генералния щаб, вицепремиер, зам-шеф на полицията и т.н. После направиха гражданската война. Започнаха да избиват полицаи и когато македонската държава изпрати най-накрая срещу тях армията, САЩ ги обвиниха, че нарушават правата на албанците и ги изкараха борци за свобода.

След това САЩ буквално изнудиха Македония да приеме мирен план, който гарантира квоти във властта на албанските партии. Така фактически Македония се превърна във федеративна държава – с два официални езика и всичко друго по две.

Някой да не се заблуди от факта, че Косово и Западна Македония не бяха присъединени към Албания и че въобще не се говори за това? То няма как и да стане, защото тогава би се разкрил истинският смисъл на операцията „Ислямска дъга“, а това би довело и до съответното решително българско противодействие.

Такъв сценарий се подготвя и за България, която, както по всичко личи, е следващата спирка на радикалния ислям. Вече усилено се работи в районите на Кърджали, Хасково, Лудогорието, Североизтока и Якоруда. По няколко начина.

Първият е класическият – този с изкупуването на земите. Вторият е икономическият – прави се всичко възможно всяко производство в тези райони да бъде закрито. Когато това стане, младите сами почват да се изселват и на тяхно място се настаняват турски семейства. Старите остават все пак, но пък те измират…

Ето така тихо, но неотклонно се работи за промяна на етническия състав на цели области в нашата Родина. Знае се и какво следва – искания за повече права на малцинствата, после – автономия.

Пресен е и примерът в Каблешково, където човек от сирийски произход продава земя и 17 къщи на кувейтски граждани уж да прекарвали те лятото на хладинка… Интересно защо тези така богати хора не си купуват имоти в Швейцария, където би им било много по-комфортно включително и от чисто климатична гледна точка?..

Сега има нова фаза на инвазията и тя е съвсем видима – бежанската вълна, която ни е заляла напоследък. Както добре се знае, това не са само сирийци, но и граждани на други ислямски държави от Северна Африка и Близкия изток. Какво търсят те тук, след като стана ясно, че България е бедна страна, с лошо работещо правителство и не може да им осигури никакво бъдеще? И не е ли това Петата колона на исляма, която трябва отвътре да подготви присъединяването на цели български области към „Ислямската дъга".

______________________________

Публикация на сайта alterinformation.wordpress.com. Използвани източници: в-к „Десант“, архив

 

Политическото говорене на Вашингтон и Брюксел е фалшиво и плиткоумно и води реално към ислямска радикализация на Близкия изток и Централна Азия

КАЗАХСТАН. Нурсултан Назърбаев заема длъжността президент на Казахстан след разпада на Съветския съюз и провъзгласяването на независимостта на Казахската ССР през 1991г. Вече 70-годишният Назърбаев поставя икономическия растеж над така наречените демократични ценности през двете си десетилетия управление на Казахстан и по-високите доходи, промишленото производство и икономиката, която генерира 147 млрд. долара, оправдават тази политика.

Самият Назърбаев обаче твърди във в. „Казахстанская правда”, че най-големият му успех е поставянето на икономическите постижения на второ място в името на стабилността между над 140-те етнически групи в страната.
Тази стабилност до голяма степен е породена от сравнително добрата икономическа ситуация – брутният вътрешен продукт на глава от населението е четири пъти по-голям от този на Египет и е нараснал 12 пъти от 1993 г. насам. Износът се е увеличил на 60 млрд. долара миналата година от 5.3 млрд. долара през 1995 г.

Сравнението с Узбекистан и особено с Таджикистан е твърде показателно, при все, че и трите страни имат ярко изразено авторитарно управление. Но нефтът си е нефт, газът си е газ, да не говорим, че Казахстан е на трето място в света по добив на уран… При това, нито в Узбекистан, нито в Таджикистан има такова религиозно разделение – 70% мюсюлмани и 23% християни, което допълнително усложнява нещата.
Но да се върнем към странният доклад на Международната кризисна група (МКГ). Ще ви цитирам един абзац от него:
„Наркотици за милиарди долари преминават през Таджикистан по маршрути към Русия и Китай всяка година. Има сериозни съмнения сред международната общност, висши членове на управляващата върхушка в страната, закрилят транзита на наркотици от Афганистан. Тази протекция от високите етажи на властта в Таджикистан подриват усилията на международните организации за контрол на границата с Афганистан – усилия, които според признанията на официални лица имат много малък ефект.”

Да ви призная честно, бях смаян от нахалството на подобни обвинения към таджиките. Не, че имам някакви съмнения, че през територията на държавицата преминават наркоканали, още по-малко се съмнявам в причастността на таджикската върхушка към контрола и стригането на мазни купони от преминаващите наркотици. Но при положение, че откак Афганистан бе окупиран от американската армия и разните там съюзнически клакьори, производството на наркотици в Афганистан скочи 40 пъти!? Впрочем за да не съм голословен ще ви цитирам следното съобщение на РИА Новости:

Афганистан се е превърнал в най-големия производител както на хероин, така и на други наркотици, заяви Виктор Иванов, ръководител на руската Федерална служба за контрол върху оборота на наркотиците. Афганистан е произвел 44 200 тона опиати за последните 8 години, от които рекорден брой марихуана и хашиш, каза Иванов в официално изявление. Той подчерта, че от началото на антитерористичните операции в Афганистан, производството на наркотици в страната се е увеличило 40 пъти. За последните 8 години Афганистан е започнал да произвежда двойно по-голямо количество наркотици в сравнение с останалата част на света.

И за да не скокнат дърдорковците за демокрация, че цитирам руски източник – ето ви и американски: Рекордното производство на наркотици в Афганистан осигурява пари и оръжия на талибанските бунтовници и подкрепеното от САЩ правителство трябва да вземе директни и спешни мерки срещу земеделските стопани, които култивират макови насаждения, се казва в доклад на Държавния департамент на САЩ, цитиран от АП.
И така, неминуемо стигаме до българската поговорка – Де го чукаш, де се пука! Ако приложим същата логическа схема, която МКГ прилага спрямо Таджикистан по отношение на наркотиците, този път спрямо Афганистан, таджикските безобразия в защита на наркотрафика, изглеждат направо детско беладжийство в сравнение с престъпленията на тези, които толерират производството на същите тези наркотици в Афганистан. А кой командва в Афганистан? Моля ви се, не съм аз! Интелигентни хора сте, няма да продължавам, а ще се върна на основната ни тема.
Дотук установихме, че МКГ отклонява вниманието от същинските проблеми и насочва удара другаде. Но нека си припомним, чия мрачна и зловреда сянка се вижда и без бинокъл зад въпросната МКГ – на Сорос, като член на Съвета на попечителите и неговото протеже Марк Молох Браун, основател и шеф на МКГ.

Така, а сега да си припомним, кой всъщност тихомълком подготви и провокира измислената „арабска пролет” (подробностите в анализа ми „Сорос нагази и Арабия”, публикуван преди месеци в „Десант” и интернет) – Сорос и Националния фонд за демокрация на САЩ. Няма да излагам отново всички факти – който се интересува – има ги в световната мрежа.

Да видим дали още владеем аритметиката: 1 + 1 = 2. Вярно ли е? Вярно е.

Мога да се обзаложа, че следващия удар на Джордж Сорос и силите, които стоят зад него ще бъде насочен срещу нещастната централноазиатска република Таджикистан. Поредната „цветна революция”, ислямски бунтове или каквото ви хрумне. Дано да не съм прав, но от този откачен доклад на МКГ, това е единствения извод, който мога да направя.

Разбира се, не трябва да подценяваме руската мечка, която ако остави около бърлогата й соросоидите да си правят фойерверки трябва съвсем да е изперкала, което е малко вероятно.

И да не забравяме, че ако външната намеса не премине към физически контакт, автократът-президент на Таджикистан Емомали Рахмон е доказал за почти двайсетте си години управление, че отлично знае как да поддържа равновесието и мира в бедната си, граничеща с тресящия се от всекидневна война Афганистан.

Накратко казано, истинският реален стопер пред ислямизацията са не демокрациите от западен тип, а тъкмо оплютите от запада авторитарни режими

 

Борисов ръкоположи Росен Плевнелиев за президентПрезидентът Плевнелиев за пореден път показа, че се държи, като политическо недоразумение. Той сътвори поредния си позорен гаф, с който показа политическа неграмотност! Плевнелиев заяви: „Идеята за участието на българската армия в опазването на границата с Турция е меко казано недобра, да не кажа, че тя може да се превърне в много сериозен външно-политически проблем за България. Аз не бих допуснал българската армия да застане на границата, а от другата страна да няма армия, това не е добре…„.

Така той надмина дори гафа с новогодишно му обръщение  за 2013 на фона на снимки на планини в Колорадо – САЩ, вместо на родните ни планини. Президентът за пореден път доказа, че е отчайващо неинформиран.

Всеизвестно е, че турската армия охранява турските граници. Дълбоко неуважаваният от голяма част от народа господин президент е добре да научи, че границата от турска страна се охранява на първо място от турскaта жандармерия, която за разлика от нашата жандармерия, е част от турската армия!

Ако Плевнелиев не е запознат с това, то поне е длъжен да бъде ориентиран какво се случва в страната ни и като президент да следи българските медии, които подробно описаха скорошната критична ситуация от края на декември 2014г., когато 118 иракчани опитаха да нахлуят през Капитан Андреевo и бяха заловени и върнати на турска територия от турския Ааскер ( жандармерия).

Тъй като изглежда Росен Плевнелив не е особено наясно какво се случва по света и у нас и не следи водещите електронни издания, може, за да се ограмоти, да види линка от публикация в електронното издание на вестник Преса от 30 октомври 2013 г. с ясната снимка на турските патрули от наборни войници във военни униформи, въоръжени с автоматично оръжие и придружавани от  куче, по българо – турската граница.

Tursko voinici granicaНепростимо и скандално е един президент да се изказва по толкова важен въпрос, като този за опазване на неприкосновеността не само на българската, но и на европейската граница, абсолютно неподготвен, хвърляйки неверни твърдения. Още повече, че той не само се изказва, а предприема политическо действие, като по този начин саботира идеята на вътрешния министър и желанията на голяма част от българския народ армията да подпомогне граничната охрана! Това става в момент в който българското обществено мнение е крайно негативно настроено спрямо политиката, наложена от управляващите в ЕС и други външни фактори, за приемане на незаконно нахлуващите нелегални имигранти, на които се раздават бежански статути. Това  поражда задължението за издръжката им от държавния ни бюджет, както и задължението да им се даде българско гражданство след 3 години, докато бесарабските българи не получават никаква материална помощ от държавата и преминават през изключително сложна и трудна многогодишна процедура, за да  получат българско гражданство! Повечето българи са крайно отрицателно настроени към настояването на Кристалина Георгиева да се решават демографските проблеми на страната, чрез заселване на нелегални имигранти.

Всичко това Плевнелиев прави, когато България на практика е във фалит, взима многомилиардни кредити, заради скандалните процеси в КТБ и вместо да подпомага доведените до отчаяние и самозапалвания бедстващи бедни, безработни и бездомни българи, харчи стотици милиони за издръжката, настаняването и отглеждането на незаконно нахлулите у нас десетки хиляди нелегални имигранти, повечето умишлено оставили в Турция документите си за самоличност, идващи от различни континенти и държави, много от които нямат нищо общо със сирийската война. Страната ни изпълнява ролята и на пералня за идентичности и това може да се използва от кръвожадната Ислямска държава за изпълнение на плановете й България да влезе в зоната на нейния контрол.

Каналджия разказа подробно как терористичната групировка вкарва в Европа свои бойци със сирийските бежанци.

Ислямска държава обучава и използва деца и жени за военни и терористични дейности, така че няма как да се разбере според пола и възрастта дали дадено лице принадлежи към групировката. Предположенията, въплътени в рeторичните въпроси на Плевнелиев от 2013 година, че жените и децата не могат да представляват риск за сигурността ни, на фона на фактите звучат несериозно.

На всичкото отгоре тепърва предстои, поради подписания от безотговорни български политици Дъблинския, регламент да ни се връщат от Западна Европа отишлите там, но получили незаслужено у нас бежански статут!

Очаква се бумеранг от върнати от Европа „бежанци” да удари България.

Протестите срещу ислямизацията на Европа рано или късно ще принудят властите в Западна Европа да връщат у нас тези, на които сме дали бежански статут.

След като показва за пореден път поведение на политически неграмотен, неадекватен и тотално неинформиран човек, е логично, че Плевнелиев трябва незабавно да бъде отстранен от поста, който заема, с процедура по импийчмънт. Защото с некомпетентното си поведение доказва, че няма качества да бъде президент и върховен главнокомандващ на армията ни и е логично да се мисли, че застрашава сериозно националната ни сигурност! Какво би се случило на България, ако не дай Боже ни се стовари вонен конфликт и толкова неинформиран човек е главнокомандващ на армията!

Не трябва да се забравя, че членувалият, според разкритията на Антон Тодоров, още като студент в Българската комунистическа партия и особено активен по комунистическа линия Росен Плевнелив, след рухването на комунистическата система изведнъж става антикомунист и демократ, както и частен предприемач с много големи доходи, който прави сделки с офшорни компании. В момента е президент на България, който методично заема позиции, според много хора, различни от националните ни интереси и в съзвучие най – вече с чуждестранни глобализаторски позиции.

Остава висящ въпросът, дали неяснотите околко финансовите дела на Плевнелиев не го правят уязвим за въздействие от страна на чуждестранни служби и дали той не се страхува да не сполети съдбата на Христо Бисеров, ако се отклони от определени сценарии, писани в чужбина.

Трябва да се обръща внимание и на факта, че според квалифицирани юристи, тъй като в Турция няма война, да приемаме нарушителите на граничното ни пространство като военни бежанци, а не като закононарушители, е всъщност престъпление срещу българския народ с далекосрочни последици, застрашаващи етническия и религиозен баланс. Това което от своя страна застрашава конституционния ред, според който България е унитарна държава в която традионната религия е източноправославното християнство. Според Конститутцията: „Чл. 13. (3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.“

Не трябва да се забравя скорошната историческа поука от това, какво се случи на сърбите и македонците, след като в техни земи се населиха албанци, които станаха бързо мнозинство и после подеха въоръжена борба.

Всеки политик, който участва в това и съдейства на фактическата промяна на държавното ни устройство, чрез съдействие за смяна на състава на населението е логично да се превръща и в човек, работещ срещу собствения си народ!

За все повече хора Росен Плевнелиев се превръща в политически труп с опасно за България поведение! Изглежда женската интуиция не е излъгала съпругата на Плевнелиев, която всячески избягва да го придружава на публични мероприятия.

Става все по – ясно, че всеки ден, в който президента, все още стои на поста, който очевидно не заслужава, води до огромни рискове на България и колкото по – рано бъде проведена юридическата процедура за отстраняването му от длъжност, толкова по – малки ще са пораженията за страната ни.

(текстовете в червено са активни линкове към материали в интернет по засегнатите в текста теми)

Възмутеният гражданин

07.01.2014 г.

 
Публикува се с любезното съдействие на сайта "Гласове
Доц. Иво Христов„Тъй като Русия се опитва да се еманципира и да стане самостоятелен център на силата и да консолидира около себе си страните от постсъветското пространство под формата на евразийски проект, е взето стратегическо решение този процес да бъде стопиран, евразийската интеграция да бъде ликвидирана, Русия да бъде преовладяна наново, режимът на Путин да бъде свален и Русия да стане пак подконтролен обект на Запада, какъвто беше през 90-те години.“ Така анализаторът Иво Христов определя стремежите на САЩ и допълва, че присъстваме на началото на дълъг и жесток конфликт, породен от ясно изразени геополитически и икономически интереси, в който няма да има компромиси. След неуспешния опит на Путин от началото на ХХІ век да създаде нов геополитически субект чрез симбиоза между руските ресурси и германските технологии, сега с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“ той иска да изгради енергиен алианс между Русия и Турция. „Руската защита на геополитическата й субектност, която върви в момента по всички линии, съвпада тактически с интересите на Ердоган Турция да играе самостоятелна роля като регионална сила“, обяснява Христов. Според него обаче двете бивши империи в дългосрочен план нямат ресурса да се противопоставят на Запада.

- Неотдавна бяхте отново в Турция. Продължавате ли да сте толкова въодушевен от процесите, които текат там в момента, както сте споделяли в предишни интервюта за ГЛАСОВЕ?

- Както се казва, познанието носи печал. При първите ми пребивавания в Турция бях поразен и продължавам да съм поразен от динамиката на турското общество, от неговите икономически и социални постижения. От друга страна е факт, че за един светски човек като мен процесите на засилваща се ислямизация на това общество са плашещи. Но все пак аз разграничавам личните си щения от опита да бъда обективен анализатор на случващото се…

- Тоест обективният ви анализ сочи, че т.нар. неоислямистка вълна продължава да играе положителна роля за Турция?

- Когато казваме, че нещо е положително или отрицателно, то е с оглед на някаква ценностна или друга скала. От гледна точка на европейските елити Турция излиза извън орбитите на Запада. Наблюдаваме еманципацията на Турция като геополитически фактор, като регионална сила и общество. Ще потвърдя отново казаното от мен в първото ни интервю, че кемализмът е мъртъв. Опитът за „уестърнизация“ на Турция, за създаването на някакъв близкоизточен аватар на Европа се провали.

От друга страна, модернизационните резултати от кемалисткия експеримент особено в областта на икономиката, образованието и инфраструктурата са незаобиколим фактор. Накратко, това не е връщане към Средновековието, а напротив – опит за синтез между ислямската и османската традиция в обществото и достиженията на модерността. Турция се стреми да стане самостоятелен геополитически фактор, самостоятелна сила. А че на нас не ни харесва този опит в неговите специфични социални, културни и други измерения, е съвършено различен въпрос.

- Говорите за стремежа на Турция да се еманципира в геополитически и регионален аспект, но нейната близкоизточна политика на практика катастрофира… Амбициите на Ердоган се оказаха по-големи от възможностите му.

- Така е, но Турция все още не е казала последната си дума. Очертава се много интересен триъгълник между Иран, Турция и Русия, като Западът постоянно се опитва да разбива техните взаимодействия. Проектът „политически ислям“, чийто образец и „съксес стори“ се явяваше Турция, трябва винаги да се тълкува като елемент от активното мероприятие, наречено „арабска пролет“. На Турция обаче й беше отредена ролята да вади чуждите горещи кестени от огъня, т.е. хем да бъде образец на арабските общества, без да се отчитат огромните разлики между арабските и турските специфики, хем да се включи в кървавия сирийски конфликт при опитите да бъде демонтирана Сирия като фактор в Близкия изток.

- А целта на самата Турция в тази ситуация беше да реши проблема със своите кюрди…

- Да, но целта на Турция се размина с целта на САЩ, които организираха цялото мероприятие. От Турция се искаше да вкара армията, да влезе в един дълготраен конфликт в Сирия – един втори Афганистан, и за това да получи единствено адмирациите на т.нар. „международна“ общност. Ердоган усети, че от него очакват за пореден път да свърши мръсната работа на Запада, и се отдръпна. Сега бере негативите от този свой ход, но това не означава, че се е отказал от амбициите си в Сирия.

- Как се вписва на фона на отношенията между Турция, Запада и Русия прекратяването на проекта „Южен поток“ в планирания вариант? Алексей Милер преди дни каза, че ЕС и ЕК са подарили на Турция газовото кранче и той очаква Турция да се възползва от това в диалога си с Европа…

- Стратегията на САЩ е проста. Тъй като Русия се опитва да се еманципира и да стане самостоятелен център на силата и да консолидира около себе си страните от постсъветското пространство под формата на евразийски проект, е взето стратегическо решение този процес да бъде стопиран, евразийската интеграция да бъде ликвидирана, Русия да бъде преовладяна наново, режимът на Путин да бъде свален и Русия да стане пак подконтролен обект на Запада, какъвто беше през 90-те години.

Украинската криза беше първата стъпка за постигането на тази цел. Не се изисква особено въображение, за да си представим следващите стъпки. Над 50% от приходите на руската икономика се формират от нефта и газа. За добро или лошо Москва не успя да диверсифицира своите финансови източници. Следователно чрез системата на множество концентрични санкционни удари срещу Русия трябва да се постигнат няколко неща. Първо, тя да бъде откъсната от световните финансови, кредитни и технологични източници. Второ, огромна част от руските военни програми се финансират с пари, в крайна сметка взети от Запада по линия на износа на нефт и газ, така че този износ трябва да бъде прекратен или редуциран максимално, а всякакви нови опити за износ на нефтопродукти и газ да бъдат осуетени, за да се намалят така финансовите източници на режима в Москва и вследствие на създаденото социално-икономическо напрежение той да бъде свален.

- Преди време бяхте и в САЩ – говори ли се там открито за тези цели, които преследват САЩ по отношение на Русия?

- В САЩ има два начина на говорене по такива въпроси. Единият е официалният, който по своята глуповата идеологизация не се различава много от изказа на нашите либералстващи папагали. Но разликата между българския дискурс като на периферна страна със затихващи функции в контекста на западния проект и американските академични институции е, че там нещата се назовават с истинските им имена. Тоест има разлика къде какво и пред кого се говори. Голямата драма е, когато започнеш да вярваш на собствената си идеологическа пропаганда, както се случва у нас.

Стремленията на САЩ в техните сериозни академични и аналитични среди никога не са се премълчавали. Само ви давам пример – списанието „Нешънъл Интерест“, не говоря за „Форин Афеърс“, което вече е влязло в графата „вярваме на собствената си пропаганда“. Вижте, целта е проста и истината е на повърхността. Както казват китайците, мъдрецът крие златното зрънце в пясъка на плажа.

Често се цитира Бжежински, макар той отдавна да не е последната интелектуална мода в Америка, който казва в книгата си „Стратегическата визия“, че Широкият Запад, т.е. САЩ и техният придатък ЕС, се нуждае от две продължения – на север и на юг. Северното им продължение в Евразия е Русия, южното е Турция. Турция трябва да играе ролята на надзорник в Близкия изток и да прокарва там западните интереси. Следователно турската субектност трябва да бъде достатъчно силна, за да може да изпълнява тези функции, но и достатъчно слаба, за да не бъде самостоятелен център на силата.

Същото се отнася и за Русия. Русия в контекста на климатичните промени се очертава като най-големия суровинен резервоар за западната индустриална цивилизация. Налице е обаче едно малко препятствие – руснаците и самата руска държавност. Както казва Александър Зиновиев, целеха се в комунизма, но всъщност целеха Русия. Проблемът не е на идеологическо или друго ценностно ниво, просто територията им е необходима. Следователно битката е жестока и ще бъде водена докрай.

Ние присъстваме на началото на дълъг и жесток конфликт, в който няма да има компромиси. С овладяването на Русия – северното продължение, се цели поставянето под контрол на Евразия. Русия ще бъде използвана като пушечно месо в бъдещ конфликт с Китай и по този начин ще се осъществи окончателният контрол на атлантическите сили върху сърцевината на Евразия. Както знаем, който владее Евразия, владее света.

- Постижими ли са тези американски стремежи?

- Постижими са. Казвам го с болка. Защото това, което виждам в момента като тенденция в развитието на западната цивилизация, дълбоко не ме радва. Тя очевидно завинаги се е развела с високото наследство на Просвещението и на либералния ХІХ век. Наблюдаваме една чудовищна мутация, която използва терминологията на Просвещението и на либералната демокрация от ХІХ век, но пред нас се разкриват контурите на социален Франкенщайн, за когото папагалстващата преса в сателитни страни като нашата не си дава даже сметка.

Първото, което трябва да бъде казано ясно, е, че руският елит в момента в голямата си част е компрадорски. Затова в най-добрия случай той може да изпълнява функциите на колониална администрация, която да администрира територията, да обслужва тръбата и да контролира населението. Рухването на СССР се дължеше както на обективната слабост на изчерпалата своя лимит комунистическа система, така и на огромното неистово желание на комунистическия елит да се инкорпорира в западния елит. Но тези хора бяха неграмотни и това им изигра лоша шега, защото те не можаха да прозрат, че на пиршеството на ХХІ век няма място за такива като тях, освен като слуги.

В западната концепция Русия няма друга роля освен тази на суровинен придатък. Никакви високи технологични или цивилизационни достижения не се предвижда да се развиват в тази част на света.

Второто, по-важното обаче е, че обръщането на руската политика, персонифицирана от Путин или силите, изтласкали го на повърхността, е всъщност резултат от осъзнаването на част от руския компрадорски елит, свързан изцяло, лично и генерационно, с тайните служби и тоталитарния режим, че няма да бъде допуснат до статуса, който иска в световното разделение на труда, че му се отрежда най-много слугински статус.

Следователно обръщането на руския геополитически кораб от 2001 г. насам не е нищо друго освен израз на обстоятелството, че Путин и кръговете около него са всъщност едни разочаровани западняци. Разочаровани са, защото очакваха, че за тях ще има място на масата на световното благоденствие в западен калибър, но се оказа, че такова място не се предвижда. И едва тогава осъзнаха, че единственото нещо, което може да ги спаси, е собствената субектност. Тя преминава през силна армия, средства за защита, което означава съвършено друга икономика и друго общество.

Все още Русия обаче е суровинен придатък на Запада и е много уязвима за санкциите на Запада, защото огромна част от нейните ресурси идват през износа на собствени суровини. За тях тя получава индустриалните стоки на Запада и реинвестира обратно огромни пари в западните икономики. И в този смисъл е типичен пример за периферна компрадорска страна, както го е описал Иманюел Уолърстийн в своята концепция за световно капиталистическо ядро и периферия. В момента наблюдаваме опит на Русия да излезе от този статус, а такъв опит не минава безнаказано.

- Прекратяването на „Южен поток“ част от този опит ли е?

- Да, разказвам всичко това, защото иначе казусът с „Южен поток“ изобщо не може да бъде разбран. Този проект не може да бъде разбран през неговите икономически или организационни измерения. Налице е и тактическа уловка, която се изразява в следното: след 2001–2002г. Путин и екипът му мислеха, че могат да разиграят една особена стратегия, в която да се случи симбиоза между Европа, разбирайте Германия, и Русия – руските ресурси и германските технологии, които могат да доведат до появата на нов геополитически субект. Но Германия, която е ядрото на европейския проект, е силно зависима от САЩ във всяко отношение. Следователно тази симбиоза нямаше как да бъде допусната.

Конфликтът в Украйна е всъщност последният тласък, който трябваше да разкъса връзката между Русия и Европа. Войната, защото това е война, не е за Украйна, която е много пренебрежим фактор в тази геополитическа зона, войната е срещу Русия.

Тактическият опит, направен от Путин с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“, беше опит да се създаде енергиен алианс между Русия и Турция. Руската защита на геополитическата й субектност, която върви в момента по всички линии, съвпада тактически с интересите на Ердоган Турция да играе самостоятелна роля като регионална сила. Има тактическо съвпадение на интересите на двете бивши империи, но въпросът е доколко те имат ресурса да се противопоставят на Запада.

- И имат ли според вас този ресурс?

- Не, в дългосрочен аспект не мисля, че имат такъв ресурс.

- Все пак турският външен министър Чавушоглу в свое изказване отпреди няколко дни си остави вратичка, като заяви, че приоритетен за тях остава подкрепяният от ЕС Трансанадолски газопровод (TANAP) – част от Южния газов коридор, и че Турция е подписала само меморандум за общи намерения, по които окончателно решение тепърва ще се взима…

- Нека го кажа директно. Става въпрос за азербайджански газ, който трябва да бъде пренесен през турски тръби и внесен в Европа. Азербайджан няма достатъчно количество газ, за да захрани този газопровод и да задоволи турските и европейските нужди. От друга страна, тактическият маньовър на Русия с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“ и изграждането на хъб на границата между Гърция и Турция по долното течение на Марица ще облече руския газ в турски одежди и ще постигне пак същата цел на „Южен поток“ – руски газ да отива в западно направление и Русия да получава финансов ресурс.

Но аз не мисля, че атлантическите елити ще го допуснат. Затова и проблемите на Ердоган започнаха буквално на другия ден. Първо, десантът, който Могерини направи в Анкара, за да уговаря турците да не колаборират с Русия. И второ, ударът, който нанесе самият Ердоган с арестуването на вътрешната си опозиция в лицето на представители на движението „Хизмет“ на Фетхуллах Гюлен. Както директно писаха в турската преса, Ердоган удари Петата колона. Последва реакцията на ЕС и контрареакцията на турския президент, че това е намеса във вътрешните работи на държавата. Оттук следва, че можем да очакваме някакъв нов вариант на „турска пролет“ или още по-лошо – внезапно надигане на кюрдите в Югоизточен Анадол с всички произтичащи от това последици.

- Искате да кажете, че това може да се случи под влияние на Запада?

- Да, тъй като всяка субектност в региона противоречи на замисъла на Запада, за който говорих в началото. Когато говоря за замисъла на Запада, не трябва да разбирате, че това са някакви лоши хора, които замислят козни за сметка на целия останал свят. Не, става въпрос за ясно изразени икономически и геополитически интереси.

- От Брюксел обаче Бойко Борисов заяви, че България, подкрепена от ЕС, възнамерява да издаде всички необходими разрешения за изграждането на проекта „Южен поток“, за да не бъде обвинена за провала на проекта. Какъв ще е отговорът на Русия?

- България отдавна не е субект на нищо и не може да предприеме нищо по своя воля или по своя собствена инициатива. Това важи и за това действие. Очевидно някой е разпоредил да се доизиграе спектакълът, който цели да покаже за сетен път на средноевропейските бюргери, че т.нар. „Европа“ има желание да реализира различни енергийни проекти, но виждате ли, Русия не желае да играе по „просветените“ цивилизовани правила. Атлантическите елити в Брюксел и най-вече тези оттатък океана не са допускали, не допускат и никога няма да допуснат това да се случи – целта е не Русия да печели от износа на енергоресурси, а да не печели нищо и да се срине в пропастта.

Хубавото в тази иначе кошмарна ситуация е, че съществува макар и статистически пренебрежим шанс дирижираният кадрил с шеметно падащите нефтени цени да постигне най-сетне съвършено друг резултат – Русия да излезе от нефтената наркоза, нейните експортни паразитиращи елити да бъдат елиминирани или поне редуцирани и страната да се превърне в това, което винаги е била – самостоятелна велика цивилизация със своя логика на съществуване. Това не може да стане, докато е в състояние на обслужваща суровинна периферия.

--------------------------------------------------------

*Иво Христов e роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Завършва право в СУ „Св. Кл. Охридски“. Доцент и доктор по социология. От 2009 до май 2013 г. е ръководител на катедра в ПУ „Паисий Хилендарски“. Преподава социология на правото и историческа социология на модерните институции в Софийския и в Пловдивския университет.
 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2012/1233-samo-evropa-rusiq-i-kitai-mogat-da-ogranichat-ekspanziqta-na-sasht

Фредерик Уйлям ЕнгдалИзвестният американски икономически анализатор и геополитик Фредерик Уйлям Енгдал е роден на 9 август 1944 в Минеапълис. Завършва инженерни науки и право в Принстънския университет, след което специализира сравнителна икономика в Стокхолмския университет.

От началото на 70-те години работи като икономист и журналист на свободна практика в Ню Йорк и различни европейски страни, като значителна част от анализите му са посветени на енергийните проблеми и, в частност, на тези с петрола. След 1987, Уйлям Енгдал се установява в околностите на Франкфурт на Майн, където живее и до днес.

Сред най-известните му книги, превърнали се в бестселъри на запад, е „Век на войни: англо-американската петролна политика и новият световен ред” (2004), в която се анализира ролята на САЩ (в лицето на Збигнев Бжежински и Джордж Бол) при свалянето на иранския шах, през 1979, с цел да се въздейства върху петролните цени и да се спре съветската експанзия към топлите морета. През 2007 се появява „Семената на разрушението: скритата цел на генномодифицираните продукти”, а през 2010 излезе „Властта на парите: възходът и упадъкът на Американския век”.

- Господин Енгдал, критиката на външната политика на САЩ от страна на американски експерт е сравнително рядко явление. Кога за първи път се усъмнихте в правилността на стратегията на Вашингтон?

- Сегашното ми виждане по този въпрос се формира постепенно. Като „дете на студената война”, дълго време искрено вярвах, че Америка носи свобода, демокрация и прогрес на останалия свят. Когато, през 60-те години, завърших Принстънския университет, не се интересувах от геополитика, а мечтаех за кариера на юрист. Но след като седем години работих в САЩ, заминах за Европа за да защитя докторската си дисертация в Стокхолмския университет. По онова време Виетнамската война беше в разгара си и тъкмо тя ме накара да погледна по друг начин на поведението на моята страна в света. След като защитих дисертацията си, в продължение на десет години работих като журналист в Ню Йорк. Това бяха 70-те години, когато светът беше ударен от петролната криза. Наложи ми се да интервюирам мнозина представители на големите енергийни концерни. Именно разговорите с тях ме доведоха до извода, че кризата се манипулира от седем енергийни гиганта – петима американски  (Standard Oil, Shevron, Golf Oil, Mobil Oil, Texaco) и двама британски (British Petroleum и Royal Dutch Shell). Задълбавайки в историята на проблема, стигнах до още нещо, а именно, че още от началото на ХХ век тези концерни тясно си взаимодействат с най-големите банки на Уолстрийт и, особено, с банкерската фамилия Рокфелер. През 1984 се преместих да живея в Западна Германия и така отново получих възможност да гледам на света през очите на европейците.

- В книгите и статиите си подробно анализирате, как през първата половина на ХХ век ролята на свръхдържава преминава от Великобритания към САЩ. Как става това?

-  Всъщност, посветил съм цяла книга на този въпрос – „Век на войни”. Още през 1913 в САЩ е създаден частен емисионен център – Федералният резерв, който поема печатането на долари (дотогава само държавите имат правото да печатат пари). Зад тази сделка стоят най-големите банкови къщи от нюйоркската Уолстрийт – семействата Рокфелер, Морган, Варбург и други. През Първата световна война те извличат невероятни печалби от доставките на оръжие, но по онова време глобалното господство все още не им е по силите. Едва когато, през 20-те и 30-те години, залезът на Британската империя става неизбежен, американският финансов елит започва да се подготвя за да поеме нейното наследство. Още през 1939, Фондация Рокфелер финансира секретния (в онзи момент) проект, озаглавен „Проучване за войната и мира”, който е възложен на създадения пак тогава Съвет по международна политика. Както е известно, в чисто военен план, Втората световна война е спечелена от Съветския съюз, а не от САЩ, но именно те съумяват да извлекат максимална изгода от разгрома на Хитлер. През 1944 е създадена Бретънуудската финансова система, в чиито рамки доларът бива обвързан със златния стандарт и се превръща в световна резервна валута. Това позволява на големите американски банки да поставят постепенно цялата глобална икономика под свой контрол.

- Доколко САЩ се стремят да отчитат британския опит в процеса на изграждане на собствената си империя. Умните хора обикновено се учат от чуждите грешки.

- Заимствайки британските геополитически доктрини, американският елит гледа да не допуска грешките на британците. Така САЩ формулират блестяща стратегия за глобална доминация – старателно избягвайки думата „империя”, те се представят за благороден защитник на демокрацията, човешките права и свободното предприемачество. Зад този образ обаче се крие класическа имперска доктрина, чиято същност много добре са формулирали още древните римляни: „Разделяй и владей!”. Естествено, елитът не може открито да декларира своите цели, тъй като американците са миролюбива нация и, по традиция, не се интересуват особено от международните проблеми. Специално за тях елитът създава пропагандния мит, че САЩ олицетворяват доброто в неговата битка със злото, в името на щастието на цялото човечество.

- По-нататъшният успешен ход на САЩ към постигането на глобална доминация преминава през периода на студената война. Какво е постигнато тогава?

-  Студената война съвсем не беше неизбежна, както сме свикнали да мислим днес. Първоначално, САЩ искат да привлекат към създаваната от тях финансова система и Съветския съюз. Сталин обаче (тук държа да отбележа, че се отнасям критично към вътрешната му политика), взема вярното решение, отказвайки да присъедини страната си към Бретънуудската система. Едва тогава Вашингтон се ориентира към резервния си план „Б”, в чиито рамки СССР се превръща от американски съюзник, в „тоталитарно чудовище”. Пропагандната машина на САЩ успешно представя тази страна като „империя на злото”, от която всеки момент може да се очаква да извърши някаква подлост. Много добре си спомням, как в училище ни караха да покриваме с лявата ръка дясното си ухо, обяснявайки, че така можем да се защитим от радиационното излъчване, след падането на съветска атомна бомба. Което си беше пълна глупост, разбира се. С помощта на такива акции обаче, в съзнанието на обикновените американци като мен, се набиваше идеята, че Русия е най-големия враг на човечеството.

По онова време беше създаден и военният пакт НАТО, който гарантира военната доминация на САЩ над Западна Европа. Стартира и масираното проникване на американски капитали в Азия, Африка и Латинска Америка. Защото спецификата на съвременния либерален капитализъм е в това, че капиталът постоянно е принуден да осъществява експанзия в нови и „девствени” територии.

В крайна сметка, в началото на 70-те години, Бретънуудската система навлезе в период на много сериозна криза. Свободният обмен на хартиени долари срещу злато беше прекратен. Тогава, за да бъде спасен доларът от неизбежния крах, беше решено да се стимулира мощен скок на цените на основните енергоносители. Това беше постигнато чрез петролната криза от 1973. Както е известно, според официалната версия, ценовият скок беше провокиран от решението на държавите от ОПЕК да накажат Запада заради подкрепата му за Израел във войната през 1973. Твърди с, че с помощта на петролния шантаж, арабите са се опитали да накарат САЩ и Западна Европа да престанат да снабдяват израелците с оръжие. Истината обаче е, че скокообразният ръст на петролните цени беше дело на големите западни държави, като те се споразумяха за това още преди войната (през май 1973), на заседанието на Билдербергския клуб в Швеция. Това мое предположение получи потвърждение по време на разговора ми с шейх Ямани, който по онова време е министър на петролната индустрия на Саудитска Арабия.

- Защо е била необходима подобна „шокова терапия”?

- Ами защото всички разплащания за доставяния петрол се осъществяват изключително в долари и това позволи за известно време да бъде удължен животът на доларовата система. По-късно, през 1979, САЩ решиха да модифицират в известна степен глобалния финансов модел. За сметка на реалната икономика, Вашингтон заложи на печатането на пари, раздуването на финансови балони и прехвърляне на производството в т.нар. Трети свят, където има много и евтина работна ръка. В края на 80-те години, заради тази сбъркана финансова политика, западният свят отново се оказа на прага на сериозни сътресения и дори крах.

- Само че рухна не западният свят, а съветският блок…

- Точно така. И в резултат на това, американският капитал нахлу в неусвоените пространства, позволявайки на САЩ да паразитират върху икономиките на Русия и Източна Европа. Там бяха закрити хиляди заводи, бяха изоставени огромни научни центрове, а милиони хора за съвсем кратък период от време се оказаха под чертата на бедността. В същото време, най-ценните кадри, оборудване и ресурси, буквално за центове, започнаха да се прехвърлят на Запад, което позволи на американската икономика да си гарантира спокойно съществуване почти двайсет години. Смятам, че източноевропейските държави и, най-вече, Русия платиха изключително висока цена за осъществената по американски рецепти приватизация.

- Да не би да твърдите, че САЩ са единствения виновник за краха на съветския комунизъм?

-  Не, разбира се. Основна роля изиграха изключително сериозните икономически проблеми на СССР. В Америка например, между военно-индустриалния комплекс и гражданската икономика съществува тясна взаимна връзка – така, щом учените от Пентагона създадоха микрочиповете и интернет, това „ноу-хау” моментално беше усвоено и от невоенния сектор. В Съветския съюз подобно нещо нямаше.

Анализирайки икономическите слабости на СССР, в края на 70-те години, САЩ решиха да формират около него огнища на нестабилност. Така, Збигнев Бжежински, който по онова време е съветник на президента Картър, предлага на власт в Афганистан да бъде поставен антисъветски проислямистки режим, заплашващ с постепенна ислямизация цяла съветска Централна Азия. Това провокира Москва да се намеси във вътрешните работи на тази страна и така руснаците получиха в нейно лице „своя Виетнам”. По-късно, вече през 80-те, Роналд Рейгън обяви началото на „ерата на звездните войни”, принуждавайки Съветския съюз да изразходва астрономически суми в новата оръжейна надпревара

Накрая, през 1986, САЩ убедиха краля на Саудитска Арабия временно да свали цените на петрола, нанасяйки по този начин последния удар по съветската икономика. В тези условия, противникът трябваше да бъде довършен вече на политическо равнище, затова Вашингтон въвлече Москва в преговорите за обединението на Германия. Тогавашният държавен секретар Джеймс Бейкър обеща на Михаил Горбачов, че след възстановяването на единната германска държава НАТО няма да се придвижи дори на сантиметър на Изток. Което, разбира се, не се случи – Северноатлантическият пакт не само че достигна до границите на Русия, но и се опита да присъедини Грузия и Украйна.

- След разпадането на съветската империя, западният свят беше обзет от еуфория заради победата си в студената война. Защо обаче едноличната глобална хегемония на САЩ се оказа толкова кратка?

- Крахът на съветската империя несъмнено много облекчи ситуацията за САЩ. Това обаче не ги отърва от появата на нови проблеми. Впрочем, следващият етап от налагането на американската доминация беше максималното отслабване на другия потенциален конкурент на Съединените щати – Япония. То стана факт през 1990 с краха на Токийската фондова борса, след който японската икономика изпадна в продължителна депресия. След това дойде редът на други азиатски „тигри” – Южна Корея, Тайланд и Индонезия. Ерозията на мощта им беше важно не само от икономическа, а и от политическа гледна точка, защото те прокарваха друг (съвсем разумен) модел на развитие, различен както от дивия „каубойски” капитализъм на САЩ, така и от съветската планова икономика. Американските спекуланти провокираха азиатската криза от 1997, което позволи да бъдат укрепени позициите на долара. Именно тогава, впрочем, започна износът в тези държави на дългови книжа на САЩ, както и на други американски ценни книжа.

На пръв поглед изглеждаше, че на фона на всички тези успехи, „американският век” ще продължи вечно. Смятайки се за недосегаеми, американските финансисти дадоха мощен тласък на спиралата на виртуалната икономика. В САЩ започнаха, в промишлени мащаби, да генерират деривати, които уж обезопасяват сделките с ценни книжа. Те се опитаха да убедят американците, че ако някое семейство не може да плаща вноските по заема си, банката, издаваща деривати, моментално ще му помогне. В резултат, заеми започнаха да се предоставят на всички желаещи, дори ако беше ясно, че са неплатежоспособни. Дериватите пък се купуваха от китайците, японците, руснаците и другите „партньори” на Вашингтон. Последиците от тази безотговорна политика станаха ясни през 2008, когато върху Америка се стовари истинско финансово „цунами”.

- Президентът на САЩ Обама често критикува „тлъстите котараци” от Уолстрийт и обещава да отделя повече внимание на реалната икономика. Може би той все пак ще успее да се справи с безотговорните финансови кръгове, за които говорите?

- Не бива да имаме илюзии относно Обама. Той е също толкова зависим от финансовите корпорации, като двамата Буш, Клинтън, Рейгън и Картър. Американските елити го направиха президент по една проста причина. През 2008 на цялото западно общество му беше дошло до гуша от каубойските изпълнения на Джордж Буш-младши и финансовите кръгове се нуждаеха от такъв американски лидер, който поне външно да излъчва човечност и миролюбие. Какво обаче се получи на практика? Веднага след като влезе в Белия дом, Обама увеличи военното присъствие на САЩ в Афганистан и стовари американската мощ върху Пакистан. Впрочем, миналогодишната война в Либия, до голяма степен, също е дело на САЩ: Никола Саркози и Дейвид Камерън просто изиграха ролята на супермени в един екшън, чиито сценарий беше писан от американските стратези.

Струва ми се, че Америка може да излезе от кризата само, ако правителството и поиска сметка от финансовия елит, възроди индустрията и се окаже от каубойския стил във външната политика.

Впрочем, във Вашингтон едва ли ще се вслушат в тези съвети. Най-вероятно САЩ ще продължат да се борят за запазването на доларовата система, сеейки хаос в Евразия и препятствайки обединението на конкурентите си, в лицето на Русия, Китай и Европа. Не изключвам дори, че Вашингтон може да разпали голям регионален конфликт в Близкия Изток, или дори Трета световна война. Финансовите кръгове от Уолстрийт са способни на изключително неразумни действия.

- Могат ли другите големи държави да се противопоставят на този сценарий?

- Единствените, които са в състояние да предотвратят подобно развитие, са Русия, Китай и Европа. Днес, когато крахът на „американския век” и доларовата система е почти неизбежен, всичко зависи от тяхното мъжество. Дали ще са склонни да обединят усилията си? Или ще позволят на САЩ да поставят Евразия под контрол, с помощта на доктрината за „управлявания хаос”? От отговора на този въпрос ще зависи сигурността на цялото човечество през ХХІ век. Лично аз отдавна съм привърженик на сближаването между Китай и Русия – тези държави могат да оцелеят, само ако са заедно. При това, руската и китайската икономики се допълват взаимно. Китай е „фабриката на ХХІ век”, а Русия е неизчерпаем резервоар на природни ресурси. Москва обаче има едно конкурентно предимство пред Пекин – великолепни учени и инженери с нестандартно творческо мислене. В същото време не бива да са заблуждаваме относно технологичната мощ на САЩ - всичките ни успехи станаха възможни благодарение най-вече на талантливите учени, емигрирали от Европа (и особено от Германия), по време на Втората световна война, и от Източна Европа и постсъветското пространство, след 1990. Собствените гении на Америка, не са чак толкова много, независимо от енергичността на американската нация.

Съюзът между Русия и Китай ще направи света много по-сигурен, справедлив и хуманен, предотвратявайки мащабните военни катаклизми. Днес само от техните елити зависи, дали ще се формира подобен алианс, или те ще предпочетат да обвържат бъдещето на страните си с потъващия западен „Титаник”. Изключително бих се радвал, ако към руско-китайския съюз се присъединят и държавите от континентална Европа – Германия, Италия и Франция (особено, ако Саркози вече не е президент). И тук обаче, всичко зависи от техните елити.

Известният американски икономически анализатор и геополитик Фредерик Уйлям Енгдал е роден на 9 август 1944 в Минеапълис. Завършва инженерни науки и право в Принстънския университет, след което специализира сравнителна икономика в Стокхолмския университет.

От началото на 70-те години работи като икономист и журналист на свободна практика в Ню Йорк и различни европейски страни, като значителна част от анализите му са посветени на енергийните проблеми и, в частност, на тези с петрола. След 1987, Уйлям Енгдал се установява в околностите на Франкфурт на Майн, където живее и до днес.

Сред най-известните му книги, превърнали се в бестселъри на запад, е „Век на войни: англо-американската петролна политика и новият световен ред” (2004), в която се анализира ролята на САЩ (в лицето на Збигнев Бжежински и Джордж Бол) при свалянето на иранския шах, през 1979, с цел да се въздейства върху петролните цени и да се спре съветската експанзия към топлите морета. През 2007 се появява „Семената на разрушението: скритата цел на генномодифицираните продукти”, а през 2010 излезе „Властта на парите: възходът и упадъкът на Американския век”.

- Господин Енгдал, критиката на външната политика на САЩ от страна на американски експерт е сравнително рядко явление. Кога за първи път се усъмнихте в правилността на стратегията на Вашингтон?

- Сегашното ми виждане по този въпрос се формира постепенно. Като „дете на студената война”, дълго време искрено вярвах, че Америка носи свобода, демокрация и прогрес на останалия свят. Когато, през 60-те години, завърших Принстънския университет, не се интересувах от геополитика, а мечтаех за кариера на юрист. Но след като седем години работих в САЩ, заминах за Европа за да защитя докторската си дисертация в Стокхолмския университет. По онова време Виетнамската война беше в разгара си и тъкмо тя ме накара да погледна по друг начин на поведението на моята страна в света. След като защитих дисертацията си, в продължение на десет години работих като журналист в Ню Йорк. Това бяха 70-те години, когато светът беше ударен от петролната криза. Наложи ми се да интервюирам мнозина представители на големите енергийни концерни. Именно разговорите с тях ме доведоха до извода, че кризата се манипулира от седем енергийни гиганта – петима американски  (Standard Oil, Shevron, Golf Oil, Mobil Oil, Texaco) и двама британски (British Petroleum и Royal Dutch Shell). Задълбавайки в историята на проблема, стигнах до още нещо, а именно, че още от началото на ХХ век тези концерни тясно си взаимодействат с най-големите банки на Уолстрийт и, особено, с банкерската фамилия Рокфелер. През 1984 се преместих да живея в Западна Германия и така отново получих възможност да гледам на света през очите на европейците.

- В книгите и статиите си подробно анализирате, как през първата половина на ХХ век ролята на свръхдържава преминава от Великобритания към САЩ. Как става това?

- Всъщност, посветил съм цяла книга на този въпрос – „Век на войни”. Още през 1913 в САЩ е създаден частен емисионен център – Федералният резерв, който поема печатането на долари (дотогава само държавите имат правото да печатат пари). Зад тази сделка стоят най-големите банкови къщи от нюйоркската Уолстрийт – семействата Рокфелер, Морган, Варбург и други. През Първата световна война те извличат невероятни печалби от доставките на оръжие, но по онова време глобалното господство все още не им е по силите. Едва когато, през 20-те и 30-те години, залезът на Британската империя става неизбежен, американският финансов елит започва да се подготвя за да поеме нейното наследство. Още през 1939, Фондация Рокфелер финансира секретния (в онзи момент) проект, озаглавен „Проучване за войната и мира”, който е възложен на създадения пак тогава Съвет по международна политика. Както е известно, в чисто военен план, Втората световна война е спечелена от Съветския съюз, а не от САЩ, но именно те съумяват да извлекат максимална изгода от разгрома на Хитлер. През 1944 е създадена Бретънуудската финансова система, в чиито рамки доларът бива обвързан със златния стандарт и се превръща в световна резервна валута. Това позволява на големите американски банки да поставят постепенно цялата глобална икономика под свой контрол.

- Доколко САЩ се стремят да отчитат британския опит в процеса на изграждане на собствената си империя. Умните хора обикновено се учат от чуждите грешки.

-  Заимствайки британските геополитически доктрини, американският елит гледа да не допуска грешките на британците. Така САЩ формулират блестяща стратегия за глобална доминация – старателно избягвайки думата „империя”, те се представят за благороден защитник на демокрацията, човешките права и свободното предприемачество. Зад този образ обаче се крие класическа имперска доктрина, чиято същност много добре са формулирали още древните римляни: „Разделяй и владей!”. Естествено, елитът не може открито да декларира своите цели, тъй като американците са миролюбива нация и, по традиция, не се интересуват особено от международните проблеми. Специално за тях елитът създава пропагандния мит, че САЩ олицетворяват доброто в неговата битка със злото, в името на щастието на цялото човечество.

- По-нататъшният успешен ход на САЩ към постигането на глобална доминация преминава през периода на студената война. Какво е постигнато тогава?

-  Студената война съвсем не беше неизбежна, както сме свикнали да мислим днес. Първоначално, САЩ искат да привлекат към създаваната от тях финансова система и Съветския съюз. Сталин обаче (тук държа да отбележа, че се отнасям критично към вътрешната му политика), взема вярното решение, отказвайки да присъедини страната си към Бретънуудската система. Едва тогава Вашингтон се ориентира към резервния си план „Б”, в чиито рамки СССР се превръща от американски съюзник, в „тоталитарно чудовище”. Пропагандната машина на САЩ успешно представя тази страна като „империя на злото”, от която всеки момент може да се очаква да извърши някаква подлост. Много добре си спомням, как в училище ни караха да покриваме с лявата ръка дясното си ухо, обяснявайки, че така можем да се защитим от радиационното излъчване, след падането на съветска атомна бомба. Което си беше пълна глупост, разбира се. С помощта на такива акции обаче, в съзнанието на обикновените американци като мен, се набиваше идеята, че Русия е най-големия враг на човечеството.

По онова време беше създаден и военният пакт НАТО, който гарантира военната доминация на САЩ над Западна Европа. Стартира и масираното проникване на американски капитали в Азия, Африка и Латинска Америка. Защото спецификата на съвременния либерален капитализъм е в това, че капиталът постоянно е принуден да осъществява експанзия в нови и „девствени” територии.

В крайна сметка, в началото на 70-те години, Бретънуудската система навлезе в период на много сериозна криза. Свободният обмен на хартиени долари срещу злато беше прекратен. Тогава, за да бъде спасен доларът от неизбежния крах, беше решено да се стимулира мощен скок на цените на основните енергоносители. Това беше постигнато чрез петролната криза от 1973. Както е известно, според официалната версия, ценовият скок беше провокиран от решението на държавите от ОПЕК да накажат Запада заради подкрепата му за Израел във войната през 1973. Твърди с, че с помощта на петролния шантаж, арабите са се опитали да накарат САЩ и Западна Европа да престанат да снабдяват израелците с оръжие. Истината обаче е, че скокообразният ръст на петролните цени беше дело на големите западни държави, като те се споразумяха за това още преди войната (през май 1973), на заседанието на Билдербергския клуб в Швеция. Това мое предположение получи потвърждение по време на разговора ми с шейх Ямани, който по онова време е министър на петролната индустрия на Саудитска Арабия.

-  Защо е била необходима подобна „шокова терапия”?

- Ами защото всички разплащания за доставяния петрол се осъществяват изключително в долари и това позволи за известно време да бъде удължен животът на доларовата система. По-късно, през 1979, САЩ решиха да модифицират в известна степен глобалния финансов модел. За сметка на реалната икономика, Вашингтон заложи на печатането на пари, раздуването на финансови балони и прехвърляне на производството в т.нар. Трети свят, където има много и евтина работна ръка. В края на 80-те години, заради тази сбъркана финансова политика, западният свят отново се оказа на прага на сериозни сътресения и дори крах.

Само че рухна не западният свят, а съветският блок…

-  Точно така. И в резултат на това, американският капитал нахлу в неусвоените пространства, позволявайки на САЩ да паразитират върху икономиките на Русия и Източна Европа. Там бяха закрити хиляди заводи, бяха изоставени огромни научни центрове, а милиони хора за съвсем кратък период от време се оказаха под чертата на бедността. В същото време, най-ценните кадри, оборудване и ресурси, буквално за центове, започнаха да се прехвърлят на Запад, което позволи на американската икономика да си гарантира спокойно съществуване почти двайсет години. Смятам, че източноевропейските държави и, най-вече, Русия платиха изключително висока цена за осъществената по американски рецепти приватизация.

- Да не би да твърдите, че САЩ са единствения виновник за краха на съветския комунизъм?

-  Не, разбира се. Основна роля изиграха изключително сериозните икономически проблеми на СССР. В Америка например, между военно-индустриалния комплекс и гражданската икономика съществува тясна взаимна връзка – така, щом учените от Пентагона създадоха микрочиповете и интернет, това „ноу-хау” моментално беше усвоено и от невоенния сектор. В Съветския съюз подобно нещо нямаше.

Анализирайки икономическите слабости на СССР, в края на 70-те години, САЩ решиха да формират около него огнища на нестабилност. Така, Збигнев Бжежински, който по онова време е съветник на президента Картър, предлага на власт в Афганистан да бъде поставен антисъветски проислямистки режим, заплашващ с постепенна ислямизация цяла съветска Централна Азия. Това провокира Москва да се намеси във вътрешните работи на тази страна и така руснаците получиха в нейно лице „своя Виетнам”. По-късно, вече през 80-те, Роналд Рейгън обяви началото на „ерата на звездните войни”, принуждавайки Съветския съюз да изразходва астрономически суми в новата оръжейна надпревара

Накрая, през 1986, САЩ убедиха краля на Саудитска Арабия временно да свали цените на петрола, нанасяйки по този начин последния удар по съветската икономика. В тези условия, противникът трябваше да бъде довършен вече на политическо равнище, затова Вашингтон въвлече Москва в преговорите за обединението на Германия. Тогавашният държавен секретар Джеймс Бейкър обеща на Михаил Горбачов, че след възстановяването на единната германска държава НАТО няма да се придвижи дори на сантиметър на Изток. Което, разбира се, не се случи – Северноатлантическият пакт не само че достигна до границите на Русия, но и се опита да присъедини Грузия и Украйна.

- След разпадането на съветската империя, западният свят беше обзет от еуфория заради победата си в студената война. Защо обаче едноличната глобална хегемония на САЩ се оказа толкова кратка?

- Крахът на съветската империя несъмнено много облекчи ситуацията за САЩ. Това обаче не ги отърва от появата на нови проблеми. Впрочем, следващият етап от налагането на американската доминация беше максималното отслабване на другия потенциален конкурент на Съединените щати – Япония. То стана факт през 1990 с краха на Токийската фондова борса, след който японската икономика изпадна в продължителна депресия. След това дойде редът на други азиатски „тигри” – Южна Корея, Тайланд и Индонезия. Ерозията на мощта им беше важно не само от икономическа, а и от политическа гледна точка, защото те прокарваха друг (съвсем разумен) модел на развитие, различен както от дивия „каубойски” капитализъм на САЩ, така и от съветската планова икономика. Американските спекуланти провокираха азиатската криза от 1997, което позволи да бъдат укрепени позициите на долара. Именно тогава, впрочем, започна износът в тези държави на дългови книжа на САЩ, както и на други американски ценни книжа.

На пръв поглед изглеждаше, че на фона на всички тези успехи, „американският век” ще продължи вечно. Смятайки се за недосегаеми, американските финансисти дадоха мощен тласък на спиралата на виртуалната икономика. В САЩ започнаха, в промишлени мащаби, да генерират деривати, които уж обезопасяват сделките с ценни книжа. Те се опитаха да убедят американците, че ако някое семейство не може да плаща вноските по заема си, банката, издаваща деривати, моментално ще му помогне. В резултат, заеми започнаха да се предоставят на всички желаещи, дори ако беше ясно, че са неплатежоспособни. Дериватите пък се купуваха от китайците, японците, руснаците и другите „партньори” на Вашингтон. Последиците от тази безотговорна политика станаха ясни през 2008, когато върху Америка се стовари истинско финансово „цунами”.

- Президентът на САЩ Обама често критикува „тлъстите котараци” от Уолстрийт и обещава да отделя повече внимание на реалната икономика. Може би той все пак ще успее да се справи с безотговорните финансови кръгове, за които говорите?

- Не бива да имаме илюзии относно Обама. Той е също толкова зависим от финансовите корпорации, като двамата Буш, Клинтън, Рейгън и Картър. Американските елити го направиха президент по една проста причина. През 2008 на цялото западно общество му беше дошло до гуша от каубойските изпълнения на Джордж Буш-младши и финансовите кръгове се нуждаеха от такъв американски лидер, който поне външно да излъчва човечност и миролюбие. Какво обаче се получи на практика? Веднага след като влезе в Белия дом, Обама увеличи военното присъствие на САЩ в Афганистан и стовари американската мощ върху Пакистан. Впрочем, миналогодишната война в Либия, до голяма степен, също е дело на САЩ: Никола Саркози и Дейвид Камерън просто изиграха ролята на супермени в един екшън, чиито сценарий беше писан от американските стратези.

Струва ми се, че Америка може да излезе от кризата само, ако правителството и поиска сметка от финансовия елит, възроди индустрията и се окаже от каубойския стил във външната политика.

Впрочем, във Вашингтон едва ли ще се вслушат в тези съвети. Най-вероятно САЩ ще продължат да се борят за запазването на доларовата система, сеейки хаос в Евразия и препятствайки обединението на конкурентите си, в лицето на Русия, Китай и Европа. Не изключвам дори, че Вашингтон може да разпали голям регионален конфликт в Близкия Изток, или дори Трета световна война. Финансовите кръгове от Уолстрийт са способни на изключително неразумни действия.

- Могат ли другите големи държави да се противопоставят на този сценарий?

- Единствените, които са в състояние да предотвратят подобно развитие, са Русия, Китай и Европа. Днес, когато крахът на „американския век” и доларовата система е почти неизбежен, всичко зависи от тяхното мъжество. Дали ще са склонни да обединят усилията си? Или ще позволят на САЩ да поставят Евразия под контрол, с помощта на доктрината за „управлявания хаос”? От отговора на този въпрос ще зависи сигурността на цялото човечество през ХХІ век. Лично аз отдавна съм привърженик на сближаването между Китай и Русия – тези държави могат да оцелеят, само ако са заедно. При това, руската и китайската икономики се допълват взаимно. Китай е „фабриката на ХХІ век”, а Русия е неизчерпаем резервоар на природни ресурси. Москва обаче има едно конкурентно предимство пред Пекин – великолепни учени и инженери с нестандартно творческо мислене. В същото време не бива да са заблуждаваме относно технологичната мощ на САЩ - всичките ни успехи станаха възможни благодарение най-вече на талантливите учени, емигрирали от Европа (и особено от Германия), по време на Втората световна война, и от Източна Европа и постсъветското пространство, след 1990. Собствените гении на Америка, не са чак толкова много, независимо от енергичността на американската нация.

Съюзът между Русия и Китай ще направи света много по-сигурен, справедлив и хуманен, предотвратявайки мащабните военни катаклизми. Днес само от техните елити зависи, дали ще се формира подобен алианс, или те ще предпочетат да обвържат бъдещето на страните си с потъващия западен „Титаник”. Изключително бих се радвал, ако към руско-китайския съюз се присъединят и държавите от континентална Европа – Германия, Италия и Франция (особено, ако Саркози вече не е президент). И тук обаче, всичко зависи от техните елити.

 
Powered by Tags for Joomla