Tag:италия

България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на страната. Договорът, който търсят българските политици, всъщност е Договор на Газпром с българска фирма 50:50

Трасето на В последните дни усилено се говори за договора на България с „Южен поток”, а всъщност такъв договор – няма!

Вторият въпрос е знаят ли нашите политици и експерти, че има две фирми „Южен поток”, регистрирани в Цуг, Швейцария?

На 22 ноември 2007 г. Газпром и италианската „Ени“ подписват в Москва споразумение за създаване на съвместна компания за провеждане на маркетингови проучвания и за техническата осъществимост на проекта. Предвижда се да се транспортират 63 млрд. m³ природен газ годишно. Южен поток АД, съвместно предприятие между Газпром и Ени, е учредено на 18 януари 2008 г.

Втората компания е Южен поток транспорт АД, съвместно предприятие между Gazprom, Eni, Électricité de France и Wintershall е учредено на 3 октомври 2011 г. Управител на Южен поток транспорт АД е Марсел Крамер, бивш главен изпълнителен директор на компанията за транспортиране на газ Gasunie. В тази втора компания Газпром притежава 50 процента от акциите на Южен поток транспорт АД, Eni – 20 процента, a Électricité de France и Wintershall притежават по 15 процента.

През ноември 2012 г. е решено да се създаде South Stream B.V., настоящата проектна компания, в Амстердам. По-рано Eni е регистрирала компания в Амстердам под името South Stream BV, но през февруари 2012 г. се преименува на Eni JPDA 11-106 BV.

България няма договор с нито една от тези две компании.

Президентът Георги Първанов и Владимир Путин подписаха СпоразумениетоНа 18 януари 2008 г. България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на България. Споразумението е ратифицирано от българския парламент на 25 юли 2008 г.

Между 250 и 400 млн. долара годишно може да печели България от транзитни такси /при пренос на 30 млрд. m³ годишно, а се предвижда разширяване на капацитета до 63 млрд. m³ г./. Очакванията са цената на газопровода да е между 7-10 млрд. евро.

България няма подписан договор с Южен поток, Сърбия, Австрия, Унгария, Италия нямат подписани договори с „Южен поток”. Договорите с отделните държави подписва Газпром.

Оттук и идва недоразумението – имаме ли договор с „Южен поток”, не ние имаме договор с Газпром, както и всяка една страна участничка в трасето.

С Русия договори няма – подписвани са Споразумения от всички участващи в проекта държави.

Споразумения на Русия с държавите участнички в проекта "Южен поток", договори с Газпром и съответната газова компания във всяка една страна

На 20 декември 2006 г. Газпром и сръбската държавна газова компания Сърбиягаз се договарят за извършване на проучване за изграждане на газопровод, започващ от България за Сърбия.

На 25 януари 2008 г. Русия и Сърбия подписват Споразумение за насочване на северната отсечка на Южен поток през Сърбия и да се създаде акционерно дружество за изграждането на сръбския участък на газопровода и голямо газохранилище близо до Банатски двор в Сърбия.

На 25 януари 2008 година Русия и Унгария се договарят да създадат акционерно дружество с равни дялове за изграждане и експлоатация на унгарския участък от газопровода.

На 15 май 2009 г. в Сочи, в присъствието на премиера на Русия тогава, Владимир Путин и премиера на Италия Силвио Берлускон и, газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват Споразумение за изграждането на тръбопровода „Южен поток“.

На 6 август 2009 г. Владимир Путин и министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган в присъствието на Силвио Берлускони подписват Протокол за маршрут на газопровода през турски териториални води.

На 14 ноември 2009 г. след проведени преговори между словенския министър-председател Борут Пахор и Владимир Путин, в Москва е подписано Споразумение от руския министър на енергетиката Сергей Шматко и словенския министър на икономиката Матей Лаховник за условията, при които част от газопровода ще преминава през Словения до Северна Италия.

Унгарският участък ще бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и държавната Унгарска банка за развитие /MFB/, които ще закупят изготвеното предпроектно проучване на унгарския участък от SEP Co., съвместно предприятие между Газпром и MOL.

Словенският участък е предвидено да бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и Geoplin Plinovodi.

Във връзка с подписаните Споразумения на междуправителствено равнище се подписват договорите на Газпром с газовата компания в съответната държава.

17 ноември 2009 г. руската Газпром и сръбската Сърбиягаз създават South Stream Serbia AG в Берн, Швейцария.

България –Русия, Български енергиен холдинг-Газпром

Путин се срещна с премиера Бойко БорисовНа 13 ноември 2010 г., по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София, бе учредено съвместното дружество ЗА изграждане на проекта “Южен поток”. Акционери в него са “Български енергиен холдинг” ЕАД и “Газпром”, с по 50% от капитала, мястото на регистрация е България. Капиталът му е 15,6 млн. лева. Инвестиционното споразумение е подписано през 2012 г.

Проектът е на предполагаема стойност 16,5 млрд. евро, подводната част е проектирана да бъде дълга 900 километра и да стига до две хиляди метра дълбочина.

Тръбопроводните части в България, Сърбия, Унгария и Словения са проектирани да са с капацитет от най-малко 10 млрд. кубични метра (350 млрд. куб. фута) годишно.

Проектът предвижда газопроводът по сушата, да има осем компресорни станции.

Най-малко две съоръжения за съхранение на газ се предвиждало да бъдат изградени, едното ще бъде подземно хранилище в Унгария, а другото – в Банатски двор, Сърбия.

Унгарската петролна и газова компания MOL Group е предложила празното си находище за природен газ в Pusztaföldvár.

Българското участие – изпълнител на прединвестиционно проучване, одобряване на участъка, финансиране

След проведена открита процедура, в началото на февруари 2011 г. „Български енергиен холдинг” ЕАД и ОАО „Газпром” избират консорциум между украинската компания ОАО „ЮЖНИИГИПРОГАЗ” и българското дружество „ГАЗТЕК БГ” АД за изпълнител на прединвестиционното проучване за българския участък от проекта „Южен поток”.

През август 2013 г. Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) одобри участъка, през който ще премине тръбата.

В българската част от проекта са включени: сухопътен участък, терминалът, който ще приема цялото количество природен газ за Европа и три компресорни станции.

Прието е Българският енергиен холдинг да финансира 15% от стойността чрез заем в размер на 620 млн. евро при лихва от 4.25%, който ще се връща за 22 години. 15% е делът на „Газпром“, а за останалите 70% ще бъде осигурен заем от руската страна при все още неуточнени параметри.

От 2018 г., веднага след запълването на капацитета, българската страна ще получава дивидент от проекта в размер на 715 млн. лв. до 2035 г.

Заложено се очакват приходи от 250 до 400 милиона, като сумата зависи от подаваните количества газ.

Малцина знаят, че начало на строителството по газопровода бе дадено при село Расово на 31 октомври 2013 г. През пролетта на 2014 г. за изпълнител на проекта бе избран консорциум Стройтрансгаз.

Наказателната процедура

Брюксел, ЕКЕвропейската комисия откри наказателна процедура срещу България по повод конкурса за избор на строител на газопровода "Южен поток" и иска властите да спрат всички дейности по неговото изграждане. ЕК има съмнения, че с избора на изпълнител за изграждането на българското трасе са нарушени правилата на европейския вътрешен пазар и по-специално провеждането на обществените поръчки.

Шантал Хюз, говорител на еврокомисаря по вътрешния пазар Мишел Барние, каза, че българските власти имат едномесечен срок да дадат официална информация за проведената процедура по избор на изпълнител на поръчката за проектиране, доставка на материали, изграждане, обучение на персонал и въвеждане в експлоатация на българския участък от газопровода "Южен поток".

Т. е. ЕК се намеси в двустранен договор, в който едната страна е член на ЕС, а другата страна е руска фирма.

Ерго ЕК натисна България за половината участие в  този договор, тъй като Русия и фирми на Русия нямат отношения към ЕК.

След двумесечно мълчание от страна на България, за направения вече избор, в края на май т. г. компанията "Южен поток България" обяви, че най-големият за страната ни инвестиционен проект ще бъде даден на консорциум между близката до Кремъл компания "Стройтрансгаз" и пет български фирми, гравитиращи около властта: "Промишлено строителство холдинг", зад което стоят фирми, според някои медии, свързани с Делян Пеевски: "Техноекспортстрой", "Главболгарстрой" (ГБС), "Понсстройинженеринг" и "ПСТ Холдинг".

В средата на януари 2014 г. Шантал Хюз предупреди за проверка от страна на ЕК за начина на провеждането на търга за избор на изпълнител на българското трасе.

Днес, трети ден след като руския президент Владимир Путин обяви, че спира „Южен поток”, ЕК побърза да каже, че те не са страна по договора! Тогава на какво основание ЕК, която според нейно признание не е страна по договора спира проекта – питаме ние?

Друг въпрос е защо Путин спря проекта, по темата очаквайте малко по-късно друга публикация. В нея ще стане ясно как някакъв служебен министър на Росен Плевнелиев си позволява да спира проекта, който е по Междуправителствено споразумение и е гласуван от парламента?

Засега спирам по темата проект „Южен поток”, тъй като от горните редове стана ясно, че договор с фирма „Южен поток” България, българската страна няма!

Договорът е Газпром и българско участие, така че не търсете договора с „Южен поток”!

 

Ватиканът връща обратно благодарствена плоча на Борисов, предназначена за българската черква в Рим. Златните букви върху нея били твърде големи, както и претенциите на българите да бъде инсталирана на централната стена.

В един горещ летен ден на отиващата си 2010 година десетина лимузини със затъмнени стъкла, ескортирани от моторизирани полицаи, разчистиха претъпкания с туристи площад "Треви", където се намира черквата "Св. Винченцо и Анастасий". В 35-градусовата жега, захлупила Рим, полицаи със сигнални свирки и бодигардове в тъмни костюми подсигуряваха българския премиер и придружаващата го делегация от политици, някои от които бяха дошли със съпругите си.

Българските медии обявиха поставянето на плочата в храма за свършен факт

Медийният шум - по-важен от всичко

Внушителната група донесе плоча, която трябваше да увековечи "признателността на българския народ и на министър-председателя Бойко Борисов" към покойния папа Йоан Павел Втори, който предостави черквата за ползване от българската общност в Италия в определени часове. Плочата тогава бе само осветена от православен свещеник. Задържа се на временен статив няколко часа, после българското църковно настоятелство я прибра до второ нареждане.

За да бъде официално монтирана, се изисква разрешение от Ватикана. Разрешение, за което българските управници не бяха помислили до последния момент. Главните им мисли очевидно се въртяха около медийното отразяване на събитието. Нека да припомня, че премиерът и министърът на културата водеха със себе си голяма група журналисти от главните български медии.

За да се инсталира каквото и да е върху архитектурен или културен паметник във Вечния град, се иска изрично разрешение от институцията за опазване на културното наследство. И такова разрешение се получава само в извънредни случаи. Като начало трябва да се внесе детайлиран проект, после се чака за одобрение. Представителите на София се сетиха за всичко това едва, след като премиерът докара в Рим плочата, а българските медии обявиха поставянето й в храма за свършен факт. А процедурата по експертизата отнема седмици, дори месеци. Освен това, промени във външния вид на архитектурния или културен паметник се допускат единствено, ако не контрастират с епохата и стила му.

Ватиканът отсече: плочата не пасва на стила на църквата

Висока, тежка, златна

Плочата от името на Бойко Борисов се издига на околко метър височина, тежи стотина килограма, изписана е с огромни златни букви... Всичко това влиза в тежък контраст с патинираните от времето, приглушени надписи в църквата. Форматът и стилът на София стъписаха експертите по опазване на културното наследство.

Още по-стъписани са домакините от Ватикана, на които е поверен храмът. Викариатът на Рим дори не бил потърсен предварително за мнение, тамошните специалисти нямали никаква представа какво съдържа текстът на кирилица. Светият Престол преглътна обидата, че не е потърсен своевременно, но не прие грандоманския надпис и още по-грандоманските претенции плочата да бъде инсталирана на централната стена. Викариатът уведоми българското посолство във Ватикана, че не разрешава да се постави плоча в този вид и размер. В същия дух е и отговорът на институцията за опазване на културното наследство. Черният Петър остава в ръцете на българския премиер...

 

Afera.bg

Пребит от италианската полицияСлед „падни, легни, ти, си абсолютен престъпник”, българското МВР, което възхвалява „системата Ганцер” на осъдения ген. Джанпаоло Ганцер, нищо чудно да започне да прилага „ценния” опит. Разпространената информация, че българите арестувани по операцията ,,кокаиновите крале“ ги очакват по 20-30 години затвор, по-скоро трябва да се чете като – „Българите ги очакват процеси по 10-15-20-30 години”. Процесите могат да приключат в кратки срокове, само ако обвиняемите сключат сделки с правораздаването на принципа: ,,Ти колко даваш ,аз колко съм съгласен да взема“. Изумителната прилика на това, което се случва в Италия и България по отношение на тази практика е шокираща.

Трима полицаи в Неапол бият демонстрант

След като публикувахме каква е „системата Ганцер” на разследване на италианската спецслужба РОС – „Eкслузивно! Бойко Борисов, Цветанов и „Системата Ганцер” http://afera.bg/razsledvania/24900.html и в България нашумяха гръмки акции, при които български граждани ще бъдат изпращани в Италия на базата на европейски заповеди за арест, нека видим какво може да очаква едно арестувано лице в Италия.

Цветан Цветанов, вътрешен министър с някакъв офицер от жандармериятаРазпространената информация, че българите арестувани по операцията ,,кокаиновите крале“ ги очакват по 20-30 години затвор, по-скоро трябва да се чете като – „Българите ги очакват процеси по 10-15-20-30 години”.

Това са напълно нормални срокове за правораздаване в Италия и въпреки че същата държава масово е съдена за подобни срокове в Страсбург, нищо не се променя. Очевидно на италианските магистрати Страсбург им звучи като Занзибар и не му обръщат никакво внимание.

Процесите могат да приключат в кратки срокове само ако обвиняемите сключат сделки с правораздаването на принципа: ,,Ти колко даваш ,аз колко съм съгласен да взема“.

Изумителната прилика на това, което се случва в Италия и България по отношение на тази практика е шокираща.

Един от „най-светлите” примери за съдбата на арестувани лица е случаят с казармата ,,Болцането“ и случилото се по време на арести в училището „Диаз” в Генуа през 2001 година. Въпреки че са минали над 10 години процесите по него още не са приключили.

За този процес българската преса пази партизанско мълчание. Иначе ни заливат с информации как земетресенията между Италия и България били свързани.

Абсурдно е да се опише какво се е случило на над 200 арестувани души.

Лицата са били арестувани във връзка с безредиците по време на срещата на Г-8 в Генуа през 2001 година.

За да се запази поне малкото им останало лично достойнство арестуваните са дадени под номера. Който е със слаби нерви, бременност или непълнолетен, МОЛЯ ДА НЕ ЧЕТЕ ОПИСАНОТО ПО ДОЛУ .

В училището „Диаз” – ето и част от списъка на пострадалите по време на ареста:

- арестуван № 1 на 21 години, немец

Бит с полицейски палки, разкъсно-контузни рани по тялото, мозъчен кръвоизлив, свършил в болницата, където му е направена трепанация на черепа

- № 3 на 20 години, испанка

Бита с полицейски палки, травми на рамото, коляното, ръката, хематом на гръдния кош

- №7 на 30 години, немец

Бит с ритници и палки, счупване на черепа, множество хематоми по всички крайници,кръвоизлив в гръдния кош

- №9 на 20 години италианка

Бита с палки, разкъсно контузни рани по тялото, травма на главата

- №11 на 21 години, швейцарка

Бита с палки, счупване на пръст, счупване на прешлен на гръбначния стълб множество контузии.

-  18 на 62 години, италианец

Бит с палки, множество счупвания на кости.

- № 20, немец

Пребит с полицейски палки, бит по главата, лицето, краката,счупване на две места на долна челюст, счупване на лицева кост и др.

- № 25 на 25 години, англичанка

Бита с травма на главата, счупване на ръката, множество контузии

- № 32 на 26 години, от САЩ

пребит с полицейска палка, множество травми по цялото тяло.

– № 38 на 21 години, американка

Пребита с полицейска палка, ритана в лицето травми на гръбначния стълб, кръвоизлив в гръдния кош и др.

- № 39 на 22 години, швейцарец

Бит с ритници и полицейски палки, множество контузии до остро спиране на работата на бъбреците /не можел да уринира/ и др.

- №44 на 28 години, немец

Бит с полицейски палки и ритници по лицето ръцете гръдния кош, множество кръвоизливи по цялото тяло.

- № 48 на 27 години, германка

Бита с палки и ритници по цялото тяло и в гръдния кош, травма на главата, след като е паднала на земята получила още ритници в лицето, накрая настанена в болницата с опасност за живота.

- № 51 на 21 години, германка

Бита с палки и ритници ,избити зъби и др.

- № 54 на 23 години, немец

Пребит и разкъсно-контузни рани върху които е било пръскано с пожарогасител, и други травми.

- № 72 на 21 години, немец

Бит с ритници и палки по главата и цялото тяло, счупвания и други травми.

- № 79 на 21 години, немец

Пребит с палки,травма на главата, разкъсно- контузни и кървящи рани по краката.

- № 81 на 41 години, испанец

Пребит с палки и ритници, травма на главата, травми по цялото тяло.

- № 93 на 23 години, германка

Бита с палки и ритници в гърба и гръдния кош, влачена за косите по стълбите, травма на главата, разкъсно-контузни рани по тялото.

Полицията в Генуа бие младежи демонстрантиЦелия списък от ареста само в едно училище е 93 души – италианци и чужденци, бити, пребити с всичко каквото е попаднало под ръка на извършилите арестите италиански полицаи. Счупени ръце, крака, пръсти, глави, избити зъби, кръвоизливи – вътрешни и външни.

Един от най пострадалите е английския журналист Марк Корвел на 33 години.

Италиански жандармеристи влачат протестиращВ интервю, пребитият английски журналист Марк Корвел, арестуван в училището „Диаз” разказва как докато го пребивали италианските полицаи се смеели. Накрая Корвел бил закаран в реанимацията с разбит череп. С един, единствен ритник италианско ченге му избило 10 зъба.  А като цяло, след като се ,,повеселили“ с него, а „веселието” се нарича се АРЕСТ по италиански, останал да лежи на земята със 8 счупени ребра, счупена ръка и вътрешен кръвоизлив. Дошъл е в съзнание в болницата чак на другия ден и бил арестуван за тероризъм!


След „падни, легни, ти си абсолютен престъпник”, българското МВР, което възхвалява „системата Ганцер” на осъдения ген. Джанпаоло Ганцер, нищо чудно да започне да прилага „ценния” опит.

Ето така се арестува в Италия:

http://www.youtube.com/watch?v=4Mo2tm6IpLY&feature=related

Ето какво се случва и в арестите и затворите – в арестите силите на реда се развличат и „веселят” със задържаните.

В казармата  „Болцането“ със задържаните се е случвало следното:

- № 1 италианец

Бит с шамари и ритници, блъскали му главата в стената, обяснили му, че е копеле, лайнян комунист и др.

- № 3 италианец

Бит в килията и по коридорите, обяснили му,че е лайнян негър и комунист.

- № 4 италианец

Бит с юмруци и ритници, изритан в тестисите и др.

- № 7 италианка

накарана да си смени дамската превръзка с парчетата от дрехите си пред група мъже направо в килията .

- № 10

Бит до степен да загуби съзнание и др.

- № 11

Бит, накаран да лае като куче и да вика: ,,Да живее италианската полиция“ и др.

- № 15 италианец

Бит с палка, накаран да се съблече гол, да кляка и да става, и др.

- № 19

Бит по коридорите на казармата, накаран насила да подпише документите за ареста си.

- № 21 италианка

Бита, плюли по нея,обяснили и че е курва,проститутка и еврейка.

- № 25

Бит и пребит по тестисите и краката

- № 34

Бит, накаран да вика ,,Да живее Дучето“ горен със цигара и др.

- № 41

Ритан, накаран да ходи на четири крака като куче.

- № 46 италианка

накарана да стои гола в присъствието на лица, които не са били част от медицинския персонал, накарана да и разглеждат интимните части.

- № 47 чужденец

Бит ,накаран да уринира с думите ,,Пикай бе педераст “, заплашен, че ще бъде изнасилен с полицейска палка.

- № 49 италианец

накарали го да марширува по коридора, да поздравява с фашистки поздрав ,да крещи ,,Да живее Дучето“. ПЛЮЛИ МУ В УСТАТА!

- №50 италианка

Накарали я гола да се върти около оста си, разглеждали и интимните части плюли по нея.

- № 57 чужденка

Накарали я да стои гола пред полицаи, отказано настаняване в болница, въпреки че е била със счупена ръка.

- № 65 италианец

бит с палки,пръскали му в очите сълзотворен газ само за развлечение.

- № 67 чужденец

Накаран да пълзи на четири крака след което го ритали в задника,в гениталиите и в главата

- № 73 чужденец

Поради тежките травми получени по време на ареста му, настанен в болница с опасност за живота.

- № 76

оставена без лекарска помощ в килията, въпреки че повръщала,полицаите и обяснили, че ,,До довечера ще ви изчукаме всичките“.

- № 78 италианец

Ритан в гърба, докато уринирал в тоалетната.

И така … със 83 души!

По време на същите протести в Генуа е убит и италиански младеж. Близките му са подали иск в Страсбург за неговото убийство и първоначално Италия е осъдена за това, но след апелативна жалба присъдата е отменена. Тоест Страсбург е казал, че силите на реда ИМАТ ПРАВО ДА УБИВАТ в Италия. Дори и да е написано по друг „правов” начин, в мотивите то звучи така .

Ако някой неинформиран българин си мисли, че след подобни побои и гаври италиански полицаи са били арестувани и пратени в затвора, МНОГО СЕ ЛЪЖЕ. Нито един от извършилите на тези издевателства няма да влезе в затвора.

Изтекоха сроковете за давност по повдигнатите обвинения. С малки изключения, но и за тях не се знае ще платят ли за това, което са извършили.

А един от обвинените за станалото полковници го произвеждат и като генерал. А наложените присъди са чиста гавра с правосъдието и с човешките права.

А и в Италия, в наказателния кодекс НЯМА ПАРАГРАФ ЗА МЪЧЕНИЯ. Просто не са се сетили да го напишат.Така че могат да ти повдигнат обвинения за какво ли не, но не и за това,че си измъчвал задържани лица.

В България дали не е същото?

На страницата на Организацията ,,Истина и правосъдие за Генуа“ може да прочетете целия ужас и всичко което се е случило .

http://www.veritagiustizia.it/

http://www.veritagiustizia.it/docs/bolzaneto_pett.pdf

http://www.veritagiustizia.it/docs/diaz_pett.pdf

Ако някой неинформиран си мисли, че това, което е описано по-горе е единичен случай, или в момента не се случва, е много заблуден. Един от най – пресните примери е убийството на Джузепе Ува. След като е бил задържан, в казармата карабинерите така са се гаврили с него, че когато близките му стигнали до трупа в моргата, трупът е бил с памперс, тъй като от ануса му изтичало всичко което можело да изтече.

Разкъсванията са били причинени най-вероятно от полицейска палка.

Трябва да се отдаде дължимото на сестрата на този убит от силите на реда в Италия. Тя стигна чак до Виена и успява  да говори по време на асамблея на OSCE март 2012 година.

Видео с изказването и можете да видите тук:

http://www.youtube.com/watch?v=Q0bXTJCwo98

В момента по този случай са подсъдими карабинери, но кога и как ще завърши процеса не е ясно.

А като е ясно как завършва процеса срещу четирима полицая за смъртта на задържания Рикардо Растман, не знаеш да се смееш ли или да плачеш в Италия.

За смъртта на Рикардо Ростман полицаите получават по 4 месеца затвор!?

Друг задържан – Алдо Вианзино, според полицията е починал от сърдечна недостатъчност, а по време на аутопсията се е установило, че е с кръвоизливи в мозъка, спуквания на черния дроб и слезката и счупени ребра. Ето това се нарича „естествена смърт” в арестите и затворите на Италия .

В интерес на истината, в Италия оказват голямо уважение към чужденците

- от близо 67 000 затворници чужденците са над 24 000.

Тоест поне 30% от всички, а в някои провинции се увеличат и в местните затвори чужденците са от 50 до 70% .

Има изследване за това какво става из италианските затвори на асоциацията „Антигона”.

Десетки от затворите са свръх пренаселени от 200 до 300%. На места на 6 квадратни метра са настанени по 3- ма затворници . В някои затвори надзирателите и друг персонал са изнасилвали затворници /МЪЖЕ/.

Арестанти и затворници са ги пребивали. Общо от 5 държави Италия е на първо място по брой чужденци в затворите си .

В италианските затвори огромната част не са осъдени, а хора чакащи процесите си.

Дори когато не те арестуват, а само ти отнемат децата, България не реагира по никакъв начин. Когато са отнели децата на една българка и тя е завела дело за това в Страсбург / делото ,,Тодорова срещу Италия“/, въпреки че съда в Страсбург два пъти е канил България да се намеси като страна по делото на българската гражданка, никой в България пръста си не е мръднал за това през 2009 година.

Така българката сама печели делото и сама осъжда Италия.

Коментар на "Хроники". На Орлов мост в столицата, на 13 юни младежи протестираха мирно против приетите поправки на Закона за горите. Полицията ги би и арестува първия ден 14 души.

Единствената телевизия, която предаваше на живо протеста на 14 юни бе Канал 3, с програмен директор Сашо Диков! Отново има арести!

Вестниците на двете враждуващи медийни групировки - на Любомир Павлов и Дилян Пеевски предпочетоха да не отразяват протестите и арестите.

От Брюксел Любомир Павлов обяви, че в България няма свобода на словото, но не пусна репортаж от протеста.

Групировката на Пеевски и тв7 на Цветан Цветанов също отмина протестите като нещо незначително.

Припомням, че при призоваването на Огнян Донев и Любомир Павлов в Националното следствие "смелият" Николай Бареков прати камери на трите входа на Следствието да причакат призованите. Бареков предаваше на живо цял час!

Докато при протеста на Орлов мост нямаше камери на тв7 и включване на живо!

Напоследък свободата на словото толкова се употребява, че няма къде да се стъпи! Хора от групировката на Пеевски работеха за Павлов, но това не им пречи да говорят сега против Павлов и Донев!

"Хроники" няма да взема страна в случая, но си запазва правото да пише когато журналисти като първа инстанция се произнасят за някого, наричайки го "престъпник"!

По действащите закони, право за това има съдът при влязла в сила присъда и всяка медийна патерица, в случая с "Павлов-Донев" е действие, което приемам, че противоречи на журналистическата етика.

Журналистиката не е маша на политици, не е и правораздавателен орган, все пак...

Приемам, че всяко използване на властта, за саморазправа с политически опоненти и инакомислещи е злоупотреба с власт. Властта не е инструмент за лично облагодетелстване на определен кръг политици и близки до тях бизнесмени - една партия идва на власт, за да работи в полза на гражданите и държавата.

Или греша?

Люба Манолова

 

Най-бедната страна-членка на Европейския съюз прати самолет да извозва бежанци от Либия, тъй като еврокомисарката Кристалина Георгиева се обадила на премиера Бойко Борисов!

По думите на еврокомисар Георгиева, ЕС е изпратил в района 4 кораба и 16 самолета.

„Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, категорична е Кристалина Георгиева.

"Ще има ислямски джихад под носа ви, в Средиземноморието", предупреди либийският лидер Муамар Кадафи. - "Хората на Бин Ладен ще дойдат и ще почнат да искат откупи...” Той добави, че неговото правителство "се справя добре", въпреки въоръжената борба с опозицията и предупреди, че ако бъде свален от власт, бреговете на Европа ще бъдат залети от имигранти.

Какво се оказва: целият ЕС изпраща четири самолета, а бедна, мизерстваща България праща един самолет в района!?

Самолет на България Еър се включи в хуманитарна мисия в помощ на бежанците от Либия, съобщиха от Министерство на външните работи (МВнР) още в събота на 5 февруари.

Очаква се самолетът да транспортира около 400 египтяни от летището в град Джерба, Тунис до столицата на Египет – Кайро. Планът е самолетът Еърбъс 319 с 140 места на борда да направи 4 курса между двете страни. Първият полет ще се осъществи в събота вечерта, а в неделя ще има още три.  Два полета е извършил до момента българският самолет, който се включи в хуманитарната мисия на ЕС за транспортирането на хилядите бежанци на либийско-тунизийската граница, съобщи в Русе министърът на външните работи Николай Младенов. 50 на сто от разходите на полетите се покриват от ЕК, останалата част - от бюджета на страната ни, който бил за хуманитарна помощ и развитие, обясни министър Младенов, пред Дарик радио.

Истината е, че с чужда пита еврокомисар Георгиева помен прави. Страната ни е затънала в изключително тежка финансова и икономическа криза, безработица, фалити – 2/3 от населението мизерства, или живее на границата на бедността, а ние извозваме бежанци с пари от бюджета!

Решение на Министерския съвет за това – няма, решението е еднолично, на премиера Борисов след като лично е бил помолен за самолет!

Другата страна на тази мътна история е още по-неясна: оказва се, че в Европейската комисия нямат и най-малка представа какво се случва в държавата на Кадафи!

Самата Кристалина Георгиева призна: „Проблемът за нас, от хуманитарна гледна точка, е, че не можем да стигнем до вътрешността на страната. Има голямо информационно затъмнение, а от разказите на хората много трудно можем да добием представа за ситуацията. Без достъп на Червения кръст, които имат мандат да получават информация, ние трудно ще научим как стоят нещата”, посочи още българският еврокомисар.

Няма нищо по-хуманно и милосърдно български самолет да спасява хора, но това да се върши за смекта на бюджета, премиерът безпардонно само да ни уведомява какво е решил, министърът на външните работи да му приглася като ехо в подобни решения – някак не върви!

Да се праща хуманитарна помощ чрез Червен кръст е едно в подобни размирни райони, но както научихме от еврокомисар Георгиева – в ЕК даже нямат информация от Либия поради информационно затъмнение!

Още повече, че тя като еврокомисар по бедствия и прочие хуманитарни дейности си позволява да коментира политически какво трябва да се случи с режима на Кадафи и как!

Думите на Кристалина Георгиева: „Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, прилягат на Катрин Аштън, но не и на нея!

Два американски военно-транспортни самолета транспортираха група египетски бежанци от Тунис за Кайро, които са избягали от безредиците в съседна Либия, съобщи Държавният департамент на САЩ, цитиран от АФП.

Да не би отново да изпълняваме някаква американска поръчка, пошепната на ухо и по тази причина да се бързаше толкова със самолета?

Русия, Испания и Италия изпратиха хуманитарна помощ за Либия,

Самата еврокомисар по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева предупреди, че Европа трябва да очаква нови вълни от имигранти заради ситуацията в Либия. Комисар Георгиева посети района на тунизийско-либийската граница, за да се запознае на място със ситуацията с бежанците. Там завари около 165 000 души са напуснали Либия. Близо половината от тях са египтяни.

По време на посещението си в района на тунизийско-либийската граница еврокомисар Кристалина Герогиева обяви, че ЕК ще увеличи финансовата си помощ за бежанците от 10 милиона на 30 милиона евро. Освен това тя призова страните от ЕС да помогнат за справяне с наплива от бежанци, съобщи германският вестник „Зюддойче цайтунг”.

В Либия се води гражданска война, и ситуацията е много сложна. Докато към държавата на Кадафи са отправени хуманитарни помощи и спасителни мисии, се засилва и съсредоточаването на военни сили в района.

Ситуацията край бреговете на Либия много напомня развитието на събитията преди нахлуването на американските войски в Ирак. Тогава към Персийския залив бяха насочени огромни по качество и количество бойни сили на САЩ и Великобритания. И Багдад падна няколко денонощия по-късно. А съдбата на иракския диктатор Садам Хюсейн, без съмнение, е добре известна на Муамар Кадафи, пише „Российская газета”.

Последните няколко дни към района на Средиземно море плават самолетоносачи, ескадрени миноносци и крайцери с хиляди пехотинци на борда. Но на въпроса какво те ще правят край либийските брегове, в момента никой не може да отговори. Няма съмнение, че дори и президентът на САЩ Барак Обама засега не знае какви заповеди да даде.

От една страна, всички са съгласни, че Кадафи трябва да бъде спрян. Да се убиват хиляди граждани на страната в началото на ХІХ век е недопустимо. От друга страна, как той да бъде спрян? Настъплението на опозицията към либийската столица се препъна. Дори контролираните от Кадафи войски преминаха в контранастъпление.

Sky News показа спътникови снимки от бежанските лагери с уточнението, че “бежанци” не е точната дума за хората, тъй като много от тях са принудени да избягат заради насилието от собствената си родина, търсейки убежище другаде.

Сателитни снимки, публикувани на сайта на британiкия канал Sky news показват тълпи от хора, в полето, чиято единствена храна е хлябът, полето е тоалетна, одеялата са малко, а повечето са прекарали на открито и нощите, когато температурите рязко падат. Има хора в тези лагери прекарали повече от пет дни и са отчаяни. Това е положението по тунизийско-либийската граница.

Над 100 000 души са преминали границата през последните две седмици, съобщава Sky News. Най-големите групи са египтяни, а след това са цифрите на граждани на Бангладеш и Китай.

Заради струпването на тълпи от бягащи хора на тунизийско-либийската граница – Русия е пратила помощ в Тунис за тези компактни групи от бежанци.

Другата страна на медала

Единственото вярно нещо по отношение на Кадафи е, че той лесно няма да се предаде, ако изобщо се стигне до такава процедура.

Днес, на 6 март либийският лидер Муамар Кадафи заяви в интервю за френския седмичник „Журнал дьо диманш”, че би желал ООН или Африканският съюз да разследват безредиците в Либия.


„Бих искал в Либия да пристигне разследваща комисия на ООН или Африканския съюз. Ние ще се погрижим тази комисия да работи в страната безпрепятствено”, посочи либийският лидер.

Кадафи също така подчерта, че би предпочел Франция да координира и води разследването.

Докато ЕС се чуди как да овладее хуманитарната криза с бежанците, лоялните Муамар Кадафи сили си върнаха контрола върху градовете Раслануф, Мисрата и Тобрук, се посочва в съобщение на либийската държавна телевизия, цитирано от АФП.

Мисрата, върху който силите верни на Кадафи си върнаха контрола е третият по големина град, който още в края на минала седмица въстаниците срещу режима бяха завзели. Мисрата е и ключов петролен град, от който няма как Кадафи да се откаже!

Режимът на Муамар Кадафи поиска Съветът за сигурност на ООН да оттегли санкциите срещу либийския лидер, заради действията на властите срещу антиправителствените протести. В писмо на либийската страна се казва, че само е използвана „минимална” сила срещу опозиционните демонстранти и още, че правителството е „изненадано” от приетите миналата седмица санкции.

Либия настоява забраната за пътувания и замразяването на активите срещу Кадафи и неговите приближени „да бъдат отменени до установяване на истината”.

Писмото с дата 2 март е изпратено до Съвета за сигурност на ООН от Муса Мохамед Куса, ръководител на либийския Народен комитет за външни отношения и се явява първата официална реакция предадена на ООН, предаде АФП.

И докато Кадафи твърди, че се води война срещу тероризма в държавата му, ЕС далеч не е единен по ситуацията в тази страна.

Италианският вътрешен министър призова САЩ да се сдържат по отношение на ситуацията в Либия и да оставят Европа да се справи с либийската криза, предава АФП, позовавайки се на италианска медия. Според думите на Роберто Марони кризата в Либия крие риск от пораждане на ислямски фундаментализъм.

"Срутването на тези държави може да породи управления, подкрепяни от ислямски фудндаментализъм, с риск от внедряване на "Ал Кайда.", подчерта той Марони

"Трябва да сме сигурни, че Либия не се превръща в новия Афганистан, а американците ще направят добре, ако се успокоят.", заяви Марони по време на среща на анти-имигрантската партия Северна Лига, на която е член.

"Ние сме тук, Европа е тук, и е най-добре ние да се погрижим за нещата.", добави той.

Военната намеса в Либия, където от три седмици режимът провежда кървави операции срещу опозиционната съпротива, ще има „негативни последици”. Това заяви френският министър на външните работи Ален Жюпе по време на посещението си в египетската столица Кайро, цитиран от АФП.

„Франция, както и много от партньорските й страни, не подкрепят западната военна намеса в Либия, тъй като подобно действие ще има изцяло негативни последици”, заяви Жюпе по време на пресконференция в Кайро. „В случай че сраженията станат още по-смъртоносни, трябва да сме подготвени за действие, и затова приехме установяването на зона в Либия, забранена за полети”, уточни Жюпе.

В събота, на 5 март, френският външен министър Ален Жюпе заяви, че Франция иска резолюция от Съвета за сигурност на ООН за влизане в сила на зона без полети в Либия, предава АФП.

„Ние работим в Ню Йорк с британците, за да получим резолюция на Съвета за сигурност за влизане в сила на въздушна зона без полети за избягване на бомбардировки.”, заяви Жюпе в Бордо.

Великобритания, Германия и Франция затвориха посолствата си в Либия от съображения за сигурност.

Извънредна среща на външните министри на ЕС ще се проведе на 10 март в Брюксел, съобщи върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън. Министрите ще обсъдят ситуацията в Либия.

На 11 март, ще се проведе и извънредна среща на лидерите на ЕС заради ситуацията в Либия.

Не без значение е фактът, че евентуална военна намеса в Либия би имала катастрофални последици, съобщи Анадолската агенция.

Турският държавен министър по европейските въпроси Егемен Багъш посочи, че преди всичко решение на ситуацията трябва да бъде търсено с дипломатически методи.

„Светът трябва да се поучи от това, което се случи в Ирак. Най-доброто нещо за Либия е да се спре кръвопролитието. Компромис може да бъде постигнат чрез преговори”, казва турският министър в интервю за португалския вестник „Диарио де нотисиаш”.

Междувременно САЩ продължават от обсъждат със съюзниците си, включително и със страните от НАТО, възможностите за намеса в ситуацията в Либия, съобщи говорителят на Държавния департамент Филип Кроули.

„И както досега внимателно следим ситуацията в Либия и ни е известно, че сблъсъците между поддръжниците на Кадафи и опозицията продължават. САЩ продължават да правят оценка на начините, по които международната общност би могла да повлияе на ситуацията в Либия”.

В тази обстановка България да мери сили с целия ЕС в хуманитарни мисии, докато се тресе от икономическа и финансова криза, да подкрепя позицията на САЩ, която далеч не е единна за Брюксел е меко казано недалновидно, да не употребявам по-груби квалификации.

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпълнява служебните си задължения в ЕК, аргументът на премиера Борисов, че 15 000 египтяни били на границата с Либия, в невъзможност да пресекат границата е едно. Съвсем друго е, че поне 10 пъти повече българи бедстват в невъзможност да се изхранват, да се лекуват, да работят, да прехранват семействата си.

Едно е да бяха пратени храни, лекарства и одеяла, а далеч по-различно е да се харчат пари на данъкоплатците по еднолично решение на премиера!

Министърът на културата Вежди Рашидов награди еврокомисар Кристалина Георгиева с най-престижното отличие на Министерството на културата „Златен век”.

И защо? Да не би да е преписала Паисиевата история, а ние да не знаем? Какъв точно й е приносът на еврокомисарката към българската култура – след като тя работи в Европейската комисия по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи?

Управниците често ни повтарят, че са горди, че Кристалина Георгиева е еврокомисар на годината. А тя дали се е сетила да се гордее с родината си, или отдавна я е забравила?

Това че ни натриса Стоичков няма как да е принос на Георгиева за страната.

Или като кара премиера да се мери с 27-те богати европейски страни-членки като праща самолет за бежанци в Северна Африка.

Дали еврокомисарката си дава сметка, че половината пари за тези полети на български самолет са от бюджета на бедната ни мизерстваща държава?

 
Публикувано на 12.06.2012 в Afera.bg
На кого се радват толкова премиерът Бойко Борисов и министъра на МВР Цветан1988 г. Легендарният Джовани Фалконе е застанал зад Паоло Борселино. След три години и двамата ще бъдат разкъсани от заложени мини на парчетаЦветанов – сякаш са първокласници получили безплатно захарно петленце? На кого благодарят толкова, сякаш са им спасили живота? И за кого дават толкова пресконференции. Четете само в АФЕРА потресаващи истини за РОС и висшите офицери на същата служба в Италия. Така възхваляваният от Борисов, Цветанов и Флоров – ген. Джанпаоло Ганцер, шеф на РОС, е подсъдим за извършени от него и неговите служители криминални престъпления. Ген. Джанпаоло Ганцер е обвинен в създаване на система, с която е подпомагал внасянето на дрога в Италия по всякакъв възможен начин, като наркотрафикантите са подпомагани за да може в последствие да бъдат извършени зрелищни арести със широко медийно отразяване с цел кариерен ръст.
Съдебна зала от просеца на генерал Джанпаоло Ганцер, осъден за наркотици

Разбира се, наплашената и със затворена уста т.н ,,свободна “ преса в България ред няма да напише за това.

Пред в. 24 часа шефът на ГДБОП Станимир Флоров заявява:

„- Като сте наблюдавали Банев, защо не е задържан?

- Защото е изтичала информация, както сега се установи. Брендо е развивал престъпна дейност само извън България и затова не сме могли да предприемем нещо. Но ние сме си свършили работа. Това беше отбелязано и от представител на карабинерите, който беше тук преди дни. Той даде висока оценка за сътрудничеството си с нас и за информацията, която е получавана от ГДБОП. Благодарение на това, те са успели да финализират разследването по групата на Брендо.”

Флоров визира шумно рекламираният шеф на ROS в Италия – ген. Джанапаоло Ганцер, с когото Цветанов не спря да се хвали.

АФЕРА извади на показ кой е шефът на спецслужбата в Италия в свой материал „Съден италиански генерал за кокаин от Южна Америка хвали Борисов и Цветанов за „изключителната подкрепа”!”, който можете да видите тук: http://afera.bg/razsledvania/24780.html

Така възхваляваният от Борисов, Цветанов и Флоров ген. Ганцер – шеф на РОС в Италия е подсъдим за извършени от него и неговите служители криминални престъпления и то от толкова отдавна, че в някои африкански държави средната продължителност на живот е по-малка .

Разследването срещу ген. Джанпаоло Ганцер и неговите служители е започнало още от 1997 година за създаване на така наречената ,,система Ганцер“!

Ганцер помогна да бъдат арестувани зрелищно мафиоти, но показа, че много е тънка линията между зрелищното и незаконното

От всички 18 души обвинени в началото, по настоящия процес, до момента са оправдани четири лица, от които само един е карабинер.

Останалите  17 – всичките карабинери, са вече осъдени.

Между тях е и Марио Обини осъден на 7 години затвор и В МОМEНТА СЛУЖИТЕЛ НА СЕКРЕТНИТЕ СЛУЖБИ /AISE/ .Такова чудо очевидно може да се случи единствено в Италия. А от поисканите от италианската прокуратура 27 години затвор, към момента ген. Ганцер е ,,получил“ 14 години затвор!

Очаква се през септември 2012 година делото му да стигне до Апелативен съд.

И тъй като все още процесът не е приключил, ще опишем с какви обвинения е започнал. По закон,  ген. Ганцер все още е невинен и е такъв до окончателно влизане в сила на присъда срещу него или пълното му оправдаване.

Процесът е въртян многократно от град на град, тъй като между разследваните е имало и съдия и прокурори.

Единият от прокурорите в момента е вече оправдан. Явно и в  Италия всички прокурори са социално слаби с вили в Приморско. Както у нас в България излязоха чисти.

Съдията обвинен по същия процес също още „виси”.

Ген. Джанпаоло Ганцер е обвинен в създаване на система, с която е подпомагал внасянето на дрога в Италия по всякакъв възможен начин, като наркотрафикантите са подпомагани за да може в последствие да бъдат извършени зрелищни арести със широко медийно отразяване с цел кариерен ръст.

Удивителна е приликата на действията на Ганцер с тези на вътрешния министър Цветан Цветанов в пиарно-рекламен стил: ,,Легни, падни, ти си абсолютен престъпник!“, извършвани пред телевизионни камери, което  помага за служебното благополучие.

Ген. Джанпаоло Ганцер влиза в РОС Специализираното звено на карабинерите за борба с организираната престъпност в Италия през 1991 година,  а през 1995 – 97 година е вече заместник шеф на същата структура и заместник на ген. Марио Мори /и той в момента подсъдим по друг процес/. През 2001 година Ганцер става вече шеф на РОС.

Помощта за наркотрафикантите е била до степен осигуряване на хотели, избягване на митнически проверки, получаване на сигурни мобилни телефони, до такова положение,  че веднъж служители на РОС са хванати да получават 30 килограма кокаин за сметка на ливански наркотрафикант без за същата операция  да е имало каквито и да е документи.

Същата дрога е била заплащана с пари на държавата и разбира се не е хващана цялата. Между обвиненията на прокуратурата има и такова -че служителите на РОС са се обогатили с над 500 000 000 италиански лири .

И че реално самите карабинери са се превърнали в наркотрафиканти, продавайки и купувайки наркотици без същото да е контролирано, или операциите да са били оторизирани по какъвто и да е начин.

Част от средствата от този трафик е изчезвала в неизвестно направление.

Отпадналите обвинения по време на процеса срещу ген. Ганцер и останалите, са за присвояване на обществени средства, фалшифициране и трафик на оръжие, а именно на 119 автомата Калашников, гранатомети и патрони.

Оръжието е било продадено на членове на италианската мафия, след което същите са били незабавно арестувани, но парите платени за него никога не са били намерени.

/Анти/ мафиотите, облечени във власт, не са организирали само вноса на някоя балистична ракета или ядрена подводница.

В мотивите си съдиите дали 14 години затвор на ген. Ганцер се мотивират с това, че същият е извършил операции в тотално нарушение на закона,че е подпомагал наркотрафикантите да продават в Италия десетки килограма наркотици,че е нарушил своите задължения и законите на Италия.

В един от материалите, който може да се намери на италиански, директно е написано ,,Ген. Ганцер и дългата следа на убийства,странни самоубийства и фалшиви разследвания“.

Генерал Марио Мори, подсъдим с две обвиненияОсвен ген. Ганцер други „супер професионалисти”, с които може да се похвали РОС и силите на реда в Италия, са: полковник Мауро Обини и бившият шеф на РОС генерал Марио Мори – двамата подсъдими в момента, с обвинения повдигнати от прокуратурата на Палермо за това,че не са арестували един от шефовете на италианската мафия, въпреки че са можели да го направят.

Т.е. обвинението е за подпомагане на мафията.

Полковник Обини е вече осъден на 7 години по друг процес за трафик на наркотици.

От няколко дни,  /юни 2012 година/, същата прокуратура е вкарала в листата на разследваните с обвинения в лъжесвидетелстване и бившият министър на вътрешните работи на Република Италия Никола Манчино.

Осъден е в момента на 14 месеца затвор и новият шеф на Мауро Обини – генерал Джани ди Дженаро – за масовото пребиване на задържани в училището Диаз в Генуа през 2001 година.

Друг висш офицер от РОС – полковник Данило Риччо в момента е осъден на 4,5 години затвор, а  заедно с него е осъден и бивш карабинер пак за незаконни разследвания извършени от РОС .

Полковник Риччо е бил осъден на първа инстанция на 9 години затвор,но явно Апелативния съд в Италия прави големи отстъпки за служителите на силите на реда. Реално подобна присъда означава най – много 12-18 месеца затвор и след това освобождаване, и работа към социалните служби за благото на Родината. Такива са законите в Италия.

Едната от жертвите на тези методи на работа на „системата Ганцини” е Данило Барила – осъден на 15 години затвор за трафик на кокаин без срещу него да е имало и едно единствено доказателство, че някога е бил замесен в подобен трафик и без да са намерени наркотици. Барила е бит и пребит още по време на задържането си от карабинерите!

Прекарал е 7 години в затвора, като за това време сменил над 20 затвора. И накрая е получил над 2 000 000 евро обезщетение за гаврата с живота му, организирана от силите на реда в Италия. За да получи обезщетението си се е наложило да води многогодишни процеси.

За същият случай има и филм. Който иска да му се догади и да повръща върху телевизора си – филмът се казва L”uomo sbagliato" и е от 2005 година.

Ако наистина си държавен служител на нивото на премиера Бойко Борисов и министъра на МВР Цветан Цветанов и си запознат с тази информация, не е ясно как можеш да благодариш на някого извършвал „разследвания” по подобен начин и с подобни методи. Да благодариш на шеф на РОС, на служба,  чиито близо 20 служители са вече осъдени за извършени умишлени криминални престъпления като служебни лица?

А и да се отъркваш до ген. Ганцер, чиято „система Ганцер” е буквално мафиотска, който пък благодари на българския премиер и вътрешен министър за „изключителната подкрепа”, да хвалиш  подобни лица и система, това е все едно да хвалиш Светата инквизиция .

Или  българските сили на реда да приемат методите на работа на италианските си колеги от РОС и ги копират?

Не ви ли напомня гореописаното удивително за действията на МВР-то на Цветанов?

Очевидно методите на италианците вече са приети и действат. Само дето тук още не арестуват министри на МВР и шефове на ГДБОП!

По шумно огласената операция „кокаинови крале” българските служби смело предават на италианските сили на реда и прокуратура задържани български граждани.

Като всеки арест и екстрадиция на същите се отразява така сякаш са хванали Пабло Ескобар.

Кой ще гарантира на арестуваните,че не са попаднали отново под ударите на ,,системата Ганцер“ и че някой не прави на техен гръб кариерен ръст?!

За това какво ги очаква същите български граждани във италианските затвори и следствени арести – очаквайте утре в разследване на АФЕРА, базиращо се само на истински случаи.

След шокиращите разкрития, които ще прочетете, може би ще е по- хуманно същите лица да бъдат направо разстрелвани в България, така поне роднините им няма да се мъчат с прибирането на труповете им от Италия.

А реално италианските затвори са буквално филиали на градско гробище. Само за периода 2010-2011 година от същите са изнесени над 350 ТРУПА!

Официално над 100 са се самоубили, а другите са починали от „естествена” смърт.

Още за втрещяващите методи на ,,Системата Ганцер “ и как е работила тя, можете да видите тук:

http://www.giornalettismo.com/archives/106894/sentenza-ganzer-aiutava-narcos/

http://www.narcomafie.it/2010/12/28/ganzer-aiutava-i-narcos-le-motivazioni-della-sentenza/

http://www.paolodorigo.it/GanzerSenevasololuiotuttoilsistema-pointofdemand.htm

http://altrimondi.gazzetta.it/2010/07/13072010-un-generale-condannat.html

http://www.ilfoglio.it/soloqui/5757

http://www.grnet.it/news/notizie/giustizia/3900-carabinieri-a-settembre-il-processo-dappello-per-il-generale-ganzer

http://corrieredelveneto.corriere.it/veneto/notizie/cronaca/2010/13-luglio-2010/droga-armi-quel-metodo-ganzer-nato-verona-1703370968445.shtml

http://malgradotuttoblog.blogspot.it/2010/12/ganzer-per-fare-carriera-si-accordava.html

http://www.fascinazione.info/2010/07/il-caso-ganzer-4-visto-da-sinistra.html

http://www.infooggi.it/articolo/processo-mori-obinu-la-testimonianza-lacunosa-del-generale-ganzer/25985/

Processo a Mauro Obinu e Mario Mori

http://it.paperblog.com/processo-mori-obinu-la-testimonianza-lacunosa-del-generale-ganzer-979361/

http://www.agoravox.it/Il-Generale-Giampaolo-Ganzer-e-la.html

http://www.militari.info/forum/viewtopic.php?t=21542&sid=716e05b425103b99577752b507f24fc4

http://www.loccidentale.it/node/100521

http://it.wikipedia.org/wiki/Mario_Mori

http://a.marsala.it/antimafia/la-trattativa/item/59333-trattativa-stato-mafia-indagato-mancino-per-falsa-testimonianza.html

http://perdentipuntocom.blogspot.it/2010/07/ganzer-obinu-ros-e-servizi-segreti.html

http://senorbabylon.blogspot.it/2012/03/processo-mori-obinu-la-testimonianza.html

http://www.ecn.org/filiarmonici/rosnudo.html )

http://ilsecoloxix.ilsole24ore.com/p/genova/2009/07/14/AM1H4ZkC-dimezzat…

Очаквайте утре: втрещяващо разследване за това, което се случва в италианските затвори и ще копираме ли и затова „системата Ганцер”.

 

Танкове, мародери и избягали затворници, протестиращи, над 100 души убити,

От Кайро за БНТ разказа Анатолий Нанков, който е помощник-треньор на футболен отбор ЕНППИ: “...Тук където живеех има охрана... Банките са затворени, който можа изтегли пари от банкоматите и напазарува... Не напускаме домовете си... Хората дежурят на групички, никой не смее да излиза... имаме връзка с нашето посолство, имаме уверенията на нашия външен министър, че има вероятност да се организира един самолет, един полет за всички живеещи българи... по наши данни около 300 човека живеят и работят в Египет... би било хубаво да се приберем в България докато положението не се успокои....”

Ще евакуира ли МВнР българските граждани от Египет?

От включване на министъра на външните работи Н. Младенов в предаването на БНТ научихме, че цял ден заседавал на 30 януари кризисен щаб, МВнР имало план за евакуация на нашите сънародници от Египет, съобщи министър Младенов. “Предстои да има още едно съвещание и да в координация с останалите страни от Европейския съюз вече да преценим дали има нужда да се вземе решение за евакуация на българските граждани... след два часа аз съм в Брюксел, където започва заседание на Европейския съвет на министрите на външните работи, където много внимателно ще обсъдим ситуацията в Египет...

При какви обстоятелства ще се задейства кризисния план за екакуация на българите от Египет попита Жени Марчева министъра.

Младено отговори с неясно мрънкане, че полицията вече действала на места, но движението все още е ограничено поради полицейския час... Кога и как ще се пристъпи към процес на евакуация да бъде зависело от много фактори, включително и от възможността да бъде изпратен самолет на място, включително и да бъдат придвижени българските граждани, които биха искали да се върнат в България... Младенов посъветва българите да установят връзка с българското посолство, тъй като от 30 януари започнал процес на регистрация... така щяло да се види колко българи искат да се завърнат в България... Предстоял нов преглед на ситуацията и тогава щяло да се вземе окончателно решение...

А липсата на възможност за комуникация, телефонните връзки са нарушени, интернетът е спрян, как си представя Младенов, че българите, намиращи се в Египет ще могат да се свържат с посолството и как в случай, че все пак се свържат – ще имат възможност да се придвижат до посолството на България?

Истината е, че Младенов и сие

  • не ги е еня за съдбата на българите и как ще успеят да отидат до посолството в Кайро;
  • Другата истина е, че в случай, че отидат 300 души постоянно пребиваващи – къде ще ги настани посолството, за да ги храни докато чакат големите мозъци от екипа на Младенов да се раздвижат в посока изпращане на самолет до Египет, за да бъдат прибрани българите;
  • Да не отварям дума, че точно в този случай изобщо не се налага да се шикалкави и пита в Брюксел дали да евакуираме гражданите си, или не!

Какво чака  Европа да се случи в Египет?

В тази посока се случва поредица от показателни събития:

  • Израел е изпратил тайно съобщение до САЩ и европейските страни, в което ги призовава да подкрепят стабилността на египетския режим, който през последната седмица беше силно разклатен от антиправителствените протести в страната, предаде АФП.

В съобщението израелските лидери подчертават, че „интересът на Запада” и на „целия Близък изток е подкрепата за стабилността на режима в Египет”. „Затова трябва да се спрат публичните критики срещу президента Хосни Мубарак”, подчертава съобщението, което е било изпратено в края на миналата седмица.

Военното радио на Израел коментира съобщението като критика към САЩ и Европа, които не подкрепят режима в Египет.

  • Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън реагира много сдържано на демонстрациите в Египет отбеляза австрийският “Ди Прессе”. Тя посочи, че може да бъде предприето действие едва, след като се чуе мнението на всички европейски правителства. Но нейните дипломати не реагират правилно – те дават успокоителни, противоречиви и просто неправилни оценки на ситуацията в региона, коментира изданието.

Правителствата в Европа имат интерес от това северноафриканските режими да продължат да съществуват от гледна точка на икономиката и сигурността, пише австрийският вестник „Ди Пресе”, което предопределя очакванията за срещата на външните министри на ЕС на 31 януари в Брюксел, т .е. само време и пари ще губят дипломатите в обсъждане на ситуацията в африканската държава.

Президентът Хосни Мубарак назначи ново правителство и смени шефа на разузнаването – а това са действия, които не се вършат на изпроводяк.

В същото време ситуацията в Египет се усложнява от факта, че египетските военни вече показват, че не искат да подкрепят режима на Мубарак.

Основните пътища в Кайро се контролират от бронирана техника, военните се опитват да спрат грабежите, но не пречат на действията на опозиционерите, които искат оставката на президента.

Египет вече беше напуснат от много представители на политическия и бизнес елит, като само в Дубай в неделя, на 30 януари са кацнали 19 частни самолета от Кайро. Появиха се съобщения и за спешното напускане на страната на Гамал Мубарак, син на президента и негов най-вероятен приемник, коментира “Независимая газета”.

Докато се правят опити да се укрепи режима на Мубарак, излезе информация в английския “Гардиан”, че телевизия “Ал Джазира” е забранена в Египет.

Шестима журналисти от телевизия “Ал Джазира” са били арестувани, като са им били взети камерите и другите уреди за излъчване, съобщи изданието, позовавайки се на кореспонденцията на сателитния канал ТВ Обединени Арабски емирства, от кореспондента Дан Нолан, който също е бил задържан, но успял да пусне в Twitter информацията си за ареста.

“Четирима войници влязоха в нашата стая...” – започва кореспонденцията на Нолан, който пише, че е било сигурно, че арестуваните журналисти ще бъдат депортирани от Египет.

Шестима от арестуваните журналисти са били изведени от хотел “Хилтън” навън, като са им е била иззета апаратурата.

Часове по-късно бе съобщено, че журналистите са освободени, но апаратурата им е задържана, съобщи отново “Ал Джазира”, която има английски вариант на сайта си.

Египетските власти обвиниха телевизя “Ал Джазира” в подстрекателство към бунтове и я спря за територията на страната. “Ал Джазира” описа спирането си като акт, предназначен за ограничаване на свободата на словото, и като цензура за заглушаване на гласа на египетския народ. Телевизията направи всичко възможно това да стигне до различни държави по света.

“Ал Джазира”, която е собственост на емира на Катар предаде вълненията и протестите, които избухнаха в страната обективно.

“Гардиан” съобщава, че неговия репортер Джак Шенкер е бил нападнат и арестуван миналата седмица, докато кореспондента на “Таймс”, Джеймс Хилдер и бил бит и също задържан миналата седмица, през уикенда.

Повече от дузина журналисти са били арестувани в Египет във връзка по време на протестите, цитира данни и организацията “Репортери без граница”.

Закриването на “Ал Джазира” е нагло нарушение на основното право на египтяните да получават информация за кризата в своята страна е заявил Мохамед Абдел Дайем, програмен координатор за Близкия Изток и Северна Африка в Комисията за защита на журналистите.

*       *       *

“Бъдещето на Близкия Изток ще се решава в Кайро” пророкува “Индипендънт”.

Промените в кабинета, които обяви египетският президент Хосни Мубарак в събота са козметични – смененият ръководител на разузнаването стана вицепрезидент, а бившият министър на военновъздушните сили стана премиер, пише изданието. И точно тези двамата положиха основата на военен режим, наред със съществуващото извънредно положение и улични протести.... Ако армията и президентът бяха обединени, те щяха да бъдат обединени в безсилието си – пише “Индипендънт”.

Защото както и в Тунис, забележително за протестите е, че нямат лидер – фокусът е върху враждебността към продължителното управление на Мубарак, коментира вестник "Индипендънт", пренебрегвайки, че един от лидерите на опозицията е Мохамед ел Барадей, египетски дипломат, бивш генерален директор на международната агенция за атомна енергия /МААЕ/. Носител на Нобелова награда за мир за 2005 г. заедно с МААЕ. Именно ел Барадей заяви пред протестиращите, че опозицията не презнава решенията, които е взел на 25 януари Мубарак със смяната на кабинета.

“Ние искаме падането на режима” написаха на плаките протестиращите. Много от излезлите на улицата обявиха, че са против връзките на Гамал Мубарак, сина на президента с милионери и политици магнати, тъй като зад тези връзки прозират амбициите Гамал да наследи президентството от своя баща.

Президентът назначи нов кабинет в опита си да потуши продължаващите улични протести, съобщи Ал Джазира. – Египетското въстание заплашва Израел коментира “Ал Джазира”. Опозицията призова на протест за вторник, 1 февруари, но тази нестабилност стана причина САЩ и ЕС да настояват за реформи пред новото правителство, сформирано от Мубарак и народното въстание, което вече е факт, тъй като страната е парализирана, има убити, армията не се намесва, а полицията работи вяло и на места. В тази обстановка, позицията на ЕС и САЩ, да се предупреждава за опасност от екстремизъм си е чиста проба ослушване в ситуацията.

Инвеститори прехвърлят стотици милиони долари от страната от началото на протестите отбеляза “Ал Джазира” – предстои общонационална стачка.

Египетският президент Хосни Мубарак отговори на милионите, искащи оставката му, като заповяда на армията да въведе ред на всяка цена. И веднага в обхванатите от безредици египетски градове започнаха да стрелят снайпери. Кръв заля бреговете на Нил, пише „Российская газета”.

Въпреки комендантския час, войниците не само не разгониха тълпата, но на места се сдружиха с нея.

Властта все по-осезаемо се изплъзва от ръцете на Мубарак.

Въпреки суетенето на Аштън, която не за първи път показва, че е фигурант в европейската дипломация, който чака сигнали от САЩ, баронесата демонстрира  и че е безсилна  да реагира на сериозен международен проблем...

Посолството на Германия в Кайро евакуира част от персонала си и други германски граждани, живеещи в Египет, съобщава радио „Дойче веле”.

Около 140 германци са били откарани на летището североизточно от Кайро, което през последните дни е пълно с чужденци, искащи да напуснат страната.

Рано тази сутрин от летището във Франкфурт е излетял самолет, който да прибере германците от египетската столица.

Френските компании „Франс телеком”, „Лафарж” и „Креди Агрикол” са започнали евакуация на своите служители от Египет, където вече седмица продължават протестите с искане за оставката на президента Хосни Мубарак, предаде РИА Новости.

В неделя строителната компания – производител на цимент „Лафарж”, реши да евакуира част от чуждестранните си служители заедно с техните семейства. В египетския отдел на компанията работят около 70 чужденци от 25 страни.

Банка „Креди Агрикол” в неделя започна да връща във Франция своите служители и техните семейства. Около 10 души са останали в Египет, за да може банката да продължи своята работа.

Днес „Франс телеком” обяви, че започва евакуация на служителите си.

Около 2400 американци са поискали да бъдат евакуирани от Египет, предаде АФП.

Първите 42-ма американци, които бяха евакуирани ня 31 януари с чартърен полет, са пристигнали в Кипър. САЩ и още няколко страни от ЕС са поискали Кипър да служи за транзитен център за евакуираните граждани.

В момента няколкостотин американци се намират на летището в Кайро.

Италианският производител на цимент „Италчементи груп”, най-големият производител в Египет, прекрати производството си и в петте си завода в Египет, поради растящото напрежение в страната, предаде АФП.

„Производството временно е спряно. Фабриките са обезопасени, а компанията продължава да следи ситуацията”, съобщава представител на фирмата.

„Италчементи груп” през почивните дни е евакуирала около 100 свои служители и членовете на техните семейства.

Пет самолета на турските авиолинии бяха изпратени в Епгипет, за да евакуират турските граждани, за да приберат турските граждани, желаещи да напуснат страната. Няма шикалкавене, няма условие за регистрация в посолството на Турция, за да се преценяло колко турци искат да се върнат от Египет...

Не една или две европейски държави-членки на ЕС и държави, които не члевуват в общността изтеглят свои граждани, работещи в Египет. Гърция и Швейцария вече го сториха. В същото време баронеса Аштън се ослушва е не е наясно как трябва да се реагира на кризата в Египет. Тя призова новото правителство на Мубарак за преговори с опозицията – което засега означава, че Аштън приема новия кабинет за легитимен.

А от Брюксел ослушването мина в редиците на българското МВнР и поради тази причина само слушаме за заседания на кризисен щаб, подкани за регистрация на постоянно пребиваващите в българското посолство в Кайро, но самолетите още не са излетели за египетската столица.

В 18 часа българско време външният министър съобщи, че евентуално на 1 февруари ще излети за Египет самолет, за да прибере българи, които са изявили желание да се върнат в родината....

 
Защо мълча година и три месеца министър Цветанов за Ндрагента? Та той толкова обича да говори?

Цветан Цветанов, вътрешен министър пред репортери - в любимото му състояние - да говори за успехите си!След като стана кристално ясно, че с масови арести, ефектни имена и интервюта – Европейската комисия не се хваща на въдицата на версията, че в България от сутрин до вечер се води борба с престъпността;

След като арестите се запълниха до козирката със задържани, които съдът пусна;

След като се видя, че версиите за разчистване на организирани престъпни групи не хващат вяра;

Най-после доживяхме министърът на вътрешните работи да разреши да се признаят връзки на българи с Калабрийската мафия – Ндрагента!

Както е речено: и настана Светлина, Бог нарече Светлината Ден, а Тъмнината – Нощ!

Няма да задълбавам кой се взема в случая за Бог на нашенска територия, но е добре, че след 15 месеца фактите за топла връзка и сътрудничество на българи с Ндрагента се появиха!

15 месеца министър Цветанов се разхождаше, говореше, убеждаваше, водеше по пресконференции, тупаше по гърба и стискаше ръце с кого ли не – то не беше Европол, то не беше директорът на тази организация Роб Уенрайт, то не беше търсене на убедителни доказателства за вина на Евелин Банев Брендо, то не бяха намерен Доклад в колата му, то не беше търсене на къртица, която му снасяла информация от спецслужбите, - какво ли не ни поднесоха от април до началото на юни, само и само, за да повярваме, че „и ний сме дали нещо на света” и в случая – наш гражданин, българин е на много високо в йерархията на трафика на кокаин!

Какво ли не извади от ръкава Цветан Цветанов, за да докаже, че е най-величествения борец срещу организираната престъпност –

В една посока гръмна версия за укрито ДДС от сделки със захар;

В друга – бе съобщено, че с „български” усилия е задържан Христофорос Аманатидис, който всъщност се бе предал сам на Интерпол в Дубай;

В трета посока – докато вървяха тези разкази с неочакван край – от полезрението на Цветанов му се изнизаха братя Галеви, които го доведе, меко казано до истерия и куп грешни изявления, несъвместими с текстове от действащото законодателство;

От четвърта посока дойде и съобщената от вътрешния министър лично и загадъчно информация за следене на организирана престъпна група, която смятала да убива някакъв бизнесмен;

Тук нещата се разминаха драматично с реалността, тъй като Цветанов обърка етноса и националността на следените, набеди някакви посетители на заведение като помагачи и като капак на всичко стана ясно, че не службите са следили, а е имало самопризнания на разкаял се убиец!

За да замажат гафа, хората на Цветанов пуснаха и друг случай за очаквани убийства, като „виновните” бяха викани в съответното районно управление на полицията, за да се подписват и предупреждават, че няма да убиват!

След като положеха подписи, че са предупредени – от полицията ги пускаха на свобода да си помислят колко лошо е да се замисля убийство на хора!

За по-стабилно бе извадена от нафталина и семейната приятелка на Цветан Цветанов, председател на Софийски градски съд – като нарочена жертва! А и на децата бе ясно, че нямаше за какво да се елиминира въпросната приятелка – чийто „грехове” се свеждаха до:

  • присъствие на кръщенето на третата Цветанова щерка;
  • воаяж до Ватикана при Негово Светейшество с министър-председателя и депутати;
  • и закупуване на имоти от страна по дело, която тя водеше лично!

За такива дреболии – нямаше причина семейната приятелка на Цветанов да бъде елиминирана!

Докато удряше тъпана на собствените си „успехи” в навечерието на Доклада на ЕК за България, министър Цветан Цветанов раздипли за кой ли път неистини за недоверие на евроатлантически партньори към предишното правителство и отказът им да работят с него!

Естествено и това се оказа партенка, тъй като фактите сочеха, че България е била приета в Европол при предишното правителство!

Да не говорим, че възможността хора от кръга около вътрешния министър да се саморазправят с бивши колеги, нарочени за Къртица умря в зародиш, тъй като никой не можеше да обясни смислено и убедително по каква причина Евелин Банев е държал Доклад на спецслужби в автомобила си, а не го е качил в дома си, най-малкото, за да се запознае на спокойствие с него!

И така: в навечерието на Доклада на Европейската комисия, информационни агенции пуснаха следната информация:

Нанесен е удар срещу клан на Ндрангетата, работещ с българската мафия

„Седем години съвместно разследване на Специализираната прокуратура „Антимафия" в Торино и Милано доведоха до неутрализирането на една от основните трансгранични организации, специализирани в трафика на кокаин, посочва ген. Джанпаоло Ганцер, директор на ROS/Специализираното звено на карабинерите за борба с организираната престъпност/.

Новост е, че Ндрангетата вече не е с основна роля. Била е изпреварена от българската мафия, възродила се от пепелта на 80-те год., когато трафикът е осъществяван по т.нар Балкански път. Сега каналът е консолидиран.

В рамките на операцията са извършени арести в 7 европейски държави, сред които и България. В България, в рамките на операцията беше задържан Евелин Банев - Брендо и още няколко човека.

Мафията се снабдявала с кокаин от българска организирана престъпна група, ангажирана с вноса на наркотици в Италия и Европа. Нейната оперативна база била Милано.

По време на разследването е установено, че българската група е отговорна за вноса на значителни количества кокаин от Аржентина.

Сайтът на италианските журналисти Пино и Мариза Маскиари

Сайтът на италианските журналисти Пино и Мариза Маскиари с публикация за Ндрагента

Сайтът на италианските журналисти Пино и Мариза Маскиари с публикация за Ндрагента

С помощта на Централната служба за борба с наркотиците, Службата за международно оперативно сътрудничество на Полицията и Евроджъст разследването е разширено и в него се включват компетентните служби в България и Испания. В резултат на това е установено, че в испанският Аликанте организираната престъпна група има друга оперативна база.

На следващ етап е установен по-значителен внос от наркотика в Италия, но по море. Морските съдове били осигурени от братята Фабио и Лучо Кателан. Те са успели да ги пригодят със специални тайници. Корабите са пътували по дестинацията от Карибските острови към туристическите пристанища на Испания и към Балеарските острови - предпочитано място за акустиране и съхранение на наркотика. В последствие дрогата е пренасяна към Италия и други страни в Европа.

Разследващите са установили, че търговски кораби са тръгвали от пристанищата на Латинска Америка към бреговете на Испания и португалския остров Мадейра. В открит води трафикантите са организирали срещи и са претоварвали стоката на платноходи, осъществявайки обмен на данни за координацията посредством GPS система. Чрез туристически пристанища, обекти на по-слаб контрол, е осъществявано разтоварването на кокаина.

Важна роля в цялостната организация по трафика на наркотика е имал италианецът Антонио Мелато - член на „Фамилията Белоко", действащ в Северозападна Италия, област Пиемонт.

Неговата задача е била да набира морски съдове и екипажи за нуждите на организацията. Той е поддържал връзка с българина Евелин Банев, считан за ръководител на организацията, трафикирила кокаина.

Според ген. Джанпаоло Ганцер, директор на RОS, българи са участвали във всички фази на трафика - от закупуването на наркотика до разпространението му в Европа. По време на оперативната работа в испанския град Джирона службите засичат организационна среща, на която Евелин Банев договаря за следващи доставки на кокаин.

Установено е, че българинът е финансирал наемането на морските съдове, осигурени от Антонио Мелато, основно от Канарските острови. В последствие са наети 2 морски съда с възможност да пренесат 3 тона кокаин. Един от случаите на транспортиране на кокаина е бил детайлно възстановен в рамките на разследването.

При проведените през 2007 година оперативна работа и наблюденията на Антонио Мелато позволяват да бъдат установени действията на екипажите, трафикирали дрога от Венецуела към Испания.

Международна мрежа за трафик на наркотици е разбита при операция „Магна Харта”,

проведена от Специализираното звено на карабинерите за борба с организираната престъпност, предаде агенция АДЖИ.

Италианските карабинери са провeли мащабна операция срещу международна мрежа за трафик на наркотици. Извършени са десетки арести в Италия, България, Словения, Испания, Холандия, Финландия и Хърватия.

Арестите са извършени въз основа на заповеди за задържане, издадени от Прокуратурата в Милано. Смята се, че задържаните са част от международна престъпна мрежа, свързана с Ндрангетата, която се е занимавала с контрабанда на колосални количества дрога.

В центъра на престъпната мрежа е бил мафиотски клан от северозападния италиански регион Пиемонт. По данни на полицията флотилия от кораби е била използвана за доставка на южноамерикански кокаин в Европа.

В рамките на операцията са конфискувани общо над 6 тона кокаин.

Наркотиците са били внасяни от Венецуела, Аржентина и Доминиканската република.

В първата фаза на операцията са били установени какви са количествата и начините за пренасяне на дрогата. На летищата в Милано и Амстердам са били задържани български трафиканти, пренасящи кокаин от Доминиканската република, посочва „Ла Република”.

На 14 февруари 2007 година, на около 1000 мили от остров Мадейра е бил засечен и задържан корабът „Blaus VII”, който е превозвал 2 тона кокаин. Тримата членове на екипажа са били арестувани.

Същият ден испанските митничари, по сигнал на италианските служби, извършват обиск на друг кораб, където са намерени 4 тона кокаин и са арестувани 7-те члена на екипажа.

При ареста на Антонио Мелато и неговия син Алесандро в Дубровник, Хърватска, са били събрани допълнителни данни за вероятна доставка на кокаин през Африка.

Всички фази на трафика – от доставката до складирането и пласирането, са били организирани в България от Евелин Банев, наследник на българската мафия от 80-те години на миналия век, която е имала хегемонна позиция на „Балканския маршрут” за трафик на дрога, отбелязва агенция Аднкронос. С пласирането в Италия се е занимавал клан на Ндрангетата, базиран в Пиемонт, твърдят италианските средства за масово осведомяване.

В рамките на международните разследвания в Швейцария, е било установено извършването на множество банкови и финансови операции за големи суми в твърде кратък период от време.

Преди 15 месеца, сайтът „Хроники” единствен съобщи за установени връзки на Ндрагента с българи, тъй като това бе констатирано от Дирекцията за борба с организираната престъпност към Италианското министерство на правосъдието.

Публикацията бе въз основа на разпространен Годишен Доклад на на италианската Националната дирекция за борба с организираната престъпност, в който България е посочена като значимо направление в наркотрафика на калабрийската Ндрангета!

Този доклад на 1100 страници, обхващаше периода от идването на ГЕРБ на власт /1 юли 2009 до 30 юни 2010 г. и за него премиерът и министърът на вътрешните работи замълчаха силно!

Сайтът “Хроники” публикува с незначителни съкращения този Доклад, тъй като той тотално опровергаваше широко прокламираната по света и у нас ефективност на работата на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов с организираната престъпност и показваше, че една неподплатена “политическа воля” не стига за постигане на истински резултати.

Калабрийската мафия е свързана с българската!

Под подобни заглавия в столицата на Италия, Рим бяха излезли публикации в по-големите италиански издания.

Докладът на Дирекцията за борба с организираната престъпност беше публикуван на личния сайт на двама журналисти – Пино и Мариза Маскиари, чиято основна дейност бяха разследвания на мафията.

Сайтът на журналистите Пино и Мариза Маскиари с публикация за връзки на българи с Ндрагента - от преди 15 месеца!

Сайтът на журналистите Маскиари бе публикувал откъси от въпросния Доклад, които бяха пуснати единствено и на сайта „Хроники” от изданията в България! Цитираха се извадки, в които България бе посочена като значимо направление в наркотрафика на Калабрийската ндрангета!

Преди 15 месеца!

В годишния Доклад на Дирекцията за борба с организираната престъпност се изтъкваше, че:

най-голяма опасност в момента представлява произхождащата от областта Калабрия престъпна организация Ндрангета - върховен орган, който управлява отделните структури, взема или утвърждава най-важните решения в провинция Реджо Калабрия.

Според Доклада, Ндрангета отдавна настъпвала към пазарите на Централна и Северна Италия, на Европа, Северна Америка и Австралия. Специално внимание е отделено на ролята на Ндрангета в международния наркотрафик, многобройни случаи и разследвания  потвърдили, че Ндрангета изпълнява ролята на лидер в европейския трафик на кокаин.

Авторите на Доклада изтъкват, че по безспорен начин са установени нейните незаконни отношения на партньорство с мощни подобни чуждестранни организации от САЩ, Южна Америка, Африка и Испания. Външни структури на Ндрангетата били установени и в Германия, Швейцария, Холандия, Франция, Белгия, Иберийския полуостров, Канада и Австралия.

Докладът на италианските мафиоти за връзки на българи с калабрийската Ндрагента, документ, който за министър Цветанов не съществува!

Антимафиотитите са обърнали внимание на предупреждението, че не бива да се подценяват отношенията на Ндрангета с източноевропейски страни и техните мафии, най-вече с България и Албания, където целта била да се изградят нови пазари и разпространителски мрежи за снабдяване и разпространение на наркотици.

Ще припомня, че най-мощната организирана групировка в Италия е сицилианската мафия, но не са за подценяване и Камората в Неапол, Ндрангетата в Калабрия и „Сакра Корона Унита“ в Пулия.

"...Калабрийската Ндрангета завладява Северна Италия..." предупреждават авторите на Годишния доклад на ДНК, Национална служба за борба с мафията, която държи под постоянно наблюдение Дирекцията, която работи пряко по фактите "на динамиката и стратегията на престъпни групи в периода от 1 юли 2009 г. до 30 юни 2010”.

По-специално в доклада се подчертава, "че разследванията, проведени в Реджо Емилия и Милано, са разкрили съществуването на Ндрангета, като организация мафиотски тип, установена на територията провинция Реджо Калабрия, със съответни органи на управление, които регулират срещите на ръководството на структурите, във връзка с вземане, утвърждаване или налагане на важни решения, важни както за Калабрия, така и за Ломбардия, които напомнят на колонизиране на тези области от Ндрангета.

От Калабрия, ''Ндрангета” разработва успешно  и навлиза в пазарите на Централна и Северна Италия, в Европа, Северна Америка, Канада и Австралия.

Проникването и установяването на пазарите в посочените по-горе райони доведе до стабилизиране на присъствието на структурите на Ндрангета.

В Ломбардия Ндрангета изгражда своите престъпни групи по местни модели, които да организират и държат контрола на незаконния трафик, което води до формирането на стабилно присъствие на  мафията в Ломбардия. Тук Ндрангета е “пуснала корени", и се е превърнала самостоятелен фактор и присъствие.

Що се отнася до международните пазари, броят на приключените разследвания и онези, които все още се водят показват, че Ндрангета се утвърждава като европейски лидер в трафика на кокаин. Нещо, което е било потвърдено от наличието на установени договорни отношения с мощни подобни незаконни чуждестранни организации в Испания, Африка, Южна Америка и САЩ.

Разклонения в чужбина на Ндрангета има в Германия, Швейцария, Холандия, Франция, Белгия, на Иберийския полуостров, Канада и Австралия.

Проследени са също така физически лица, действащи от името на калабрийската групировка до Източна Европа, САЩ, Централна и Южна Америка.

Не са незначителни и връзките на Ндрангета с Източна Европа и престъпни групировки, които се намират и действат в България и Албания. Тези връзки са насочени към създаването на нови пазари за доставка и разпространение на наркотици...

Мафията продължава да прониква в публичната държавна администрация на Централна и Северна Италия – продължава годишният доклад на италианската Националната дирекция за борба с организираната престъпност.

Част от Доклада е посветена именно на това проникване на престъпността в различни равнища в държавни структури, което е преценено като доста тревожно, тъй като това срастване на престъпна структура и власт води до последващо повлияване при вземането на решения, прокарването на закони, сблъсък на интереси на закона с престъпните интереси, снижаване на прага на законността, използване на незаконни похвати от овластени лица от властовите структури на държавата в прокарването на закони и решения, удобни за мафията.

Т. е. налице е плашеща ситуация, с наблюдавано и констатирано покълване на клетките на тихото мафиотско влияние в тъканта на политическата, институционалната, публична администрация и разширяване на областите на влияние на престъпността в държавното управление.

Авторите на Доклада на антимафиотите констатират, че в този контекст, ''ще се възстанови много ефективно целият спектър от престъпления срещу публичната администрация, която ще действа като вътрешен фактор на престъпността във различните видове власти...

Авторите на доклада на антимафиотите отбелязват недостатъчната заинтересованост на Европейския съюз по справяне с мозайката от престъпления, свързани с корупцията.

Най-тънката, най-чувствителната част от законодателството на Италия след ратифицирането Конвенцията Мерида е свързана

В Италия, напротив, най-чувствителната част от законодателството,  е свързана с продължението след ратифицирането и прилагането на Конвенцията на ООН за борба с корупцията, /подписана в Мерида, Мексико на 10 декември 2003 година-бел. Л. М./.

Уви, в италианското право, Конвенцията от Мерида не е повод за цялостна реформа срещу престъпленията в обществената администрация, констатират авторите на антимафиотския Доклад.

Ндрангета е организация, която се оказва свързана с всяка политическа сила и оказва влияние и натиск във всяка административна власт. Като организация тя има влияние върху територията на цяла Италия, с икономическа и силова мощ и присъствие във всички институционални структури на обществото, за да бъде незаменим партньор и участник в национални и многонационални компании при възлагането на обществени поръчки в региона.

118 милиарда е печалбата на италианската мафия, като според Международния валутен фонд  тя получава чисти 90 млрд евро, годишно, от които 44 на сто от тях са на Ндрагента, една от най-силните италиански престъпни организации.

Тези милиарди с времето бележат ръст в годините, като 62 процента от тях са от незаконни печалби на клановете от търговия с наркотици...”

Спирам тук, за да припомня, че в същата седмица на излизането на този Доклад, министър Цветан Цветанов се бе върнал от Великобритания, където бе три дни и имаше среща с Пол Евънс, директор на Агенцията за борба с тежката и организираната престъпност /SOCA/, но преди това се бе срещнал със зам.-министър Джеймс Броукъншайър, който отговаря за превенция на престъпността в рамките на ЕС.

Тази среща показа едно несъответно ниво на уважение към българския вътрешен министър, тъй като беше редно той да се види с министъра на вътрешните работи, а не с неговия заместник!

Чак след това Цветанов бе уреден със среща и с вътрешния министър Тереза Мей!

И тъкмо Цветанов се бе завърнал и ето ти Годишен доклад на италианската Дирекция за борба с организираната престъпност, който доказва, че българи работят съвместно с Калабрийската Ндрагента!

"Да оцелееш в залавянето на лидерите на Коза Ностра?!

Това предполага стабилна структура, пишеха авторите на Доклада. - Едно е да се заловят членове на мафията, които се от редниците в тази организация, а съвсем различно да бъдат хванати лидери на Ндрангета..."

В своя кореспонденция навремето, "Die Welt" цитиран от е-vestnik, огласи как в началото на ноември 2007 година в Сицилия беше задържан мафиотският бос Салваторе Ло Пиколо. Той беше издирван в продължение на 23 години и бе смятан за наследник на бившия шеф на Коза Ностра Бернардо Провенцано. Заедно с Пиколо бяха арестувани още четирима членове на мафията, като полицията обяви, че така е нанесла тежък удар на сицилианската мафия.

Три месеца по-рано, в края на август, десетки водещи мафиоти бяха арестувани в южноиталианското градче Сан Лука - центърът на мафиотската групировка Ндрангета...

"...Тези успехи на италианските антимафиоти създадоха само временни затруднения за мафията и бяха притъпени от светкавичното избиране на ново ръководство на престъпна групировка, за да си върне контрола върху икономическата, социалната и политическа дейност и влияние в държавните институции на Италия, както и в областта на пазара на хранителни стоки и търговията на дребно на плодове и зеленчуци, дистрибуцията на селскостопански и промишлени стоки бизнеса в игралните зали.

Реинвестирането на мафиотските милиарди в различни дейности, с цел изпиране на пари и влизане в легалната икономика – това са съществените посоки, по които трябва да се работи коментират авторите на антимафиотския доклад, а не да хвърлят напразно сили в доказване на съществуването на организирана престъпност, идентифицирането й като сицилианска Коза Ностра, калабрийска Ндрангета и Камората в Неапол, което е безспорно.

Кого ползва подземният свят в дейността си – контрабанда на цигари, трафик на наркотици, оръжие – нелегални емигранти, които в замяна на осигуряване на жилища и работа са готови срещу незначителен процент да съдействат и работят за мафията, независимо, че поемат дейности извън закона.

Балкански престъпни групи са в традиционните /наркотици, изнудване, лихварство, миграция, проституция, контрабанда, грабежи/. Те, и други незаконно пребиваващи емигранти на територията на Италия участват в наказателни акции и операции, свързани с по-грубата дейност на мафиотските структури – докато по-високопоставените в клановата йерархия са насочени към престъпленията на “белите якички”, маркиране и разширяване на пазари и стратегии за придобиване и разширяване на пространството на влияние.

Според италианското законодателство, Националната дирекция за борба с мафията /ДНА/ бе създадена със закон през 1991 г. и е в състава на италианското министерство на правосъдието. Състои се от един Национален прокурор за борба с организираната престъпност и 20 магистрати от прокуратурата, които са заместник-национални прокурори. Дирекцията е организирана в две служби и 12 направления.

Защо министър Цветанов замълча преди 15 месеца, а не заработи по тази следа и чак сега тръгна да афишира успехите на италианските карабинери по залавяне на мафиоти?

Нима някой смята, че случилото се тези дни с новата акция на карабинерите Цветанов е показал, че се бори с организираната престъпност?

Разумно мислещите българи – едва ли...

 

Как се прави номерът със асо пика в ръкава

Циганският проблем, не само в България, но и в цяла Европа, не е проблем на самите цигани, нито на автохтонното население, а проблем на политическата система. В миналия брой писах, че циганите и капитализмът са несъвместими и колкото и парадоксално да звучи подобно твърдение, то е вярно. Маргинализирането на държавата и пълното й подчиняване на корпоративния интерес или мафиотизацията, какъвто е случаят с България, лишава обществото от каквито и да било възможности за трайно и дългосрочно урегулиране на казуса.  А всичко което се прави на глобална основа е смехотворно, при това в този смях отекват зловещи нотки.

Нека обобщим ситуацията към днешна дата, ползвайки като изключително удобен пример България в условията на Европа.

След 20 години преход от централизирана икономика към свободен пазар, България е почти напълно разграбена държава с олигархично управление, с ликвидирана индустрия и селско стопанство и раздрънкана икономика, едностранчиво функционираща, преобладаващо в сферата на услугите и туризма. Общественото структуриране е почти изцяло унищожено в сравнение с изходната точка – 1989 г. – с маргинално функциониращо здравеопазване и образование; с напълно ликвидирана средна класа и ясно оформена олигархична система от около 5% свръхбогати и заобикалящия ги слугинаж-клептокрация и всички останали, лишени от всякаква възможност за постигане на достоен стандарт на живот, като цялата тая бананова колиба се крепеше на ежегодния чист приход на над 2 милиарда евро от над 1 милион български гастарбайтери, пръснати из фермите и клозетите на цяла Европа.

Франция, Италия и други европейски държави имаха в края на лятото миналата 2010 година, големи проблеми с цигани от България и Румъния, които в крайна сметка бяха върнати в държавите им.

Развитието и усложняването на финалната криза на капитализма в световен мащаб е на път да разтури и това жалко равновесие.

Това статукво бе постигнато не без „помощта” и „ценните указания” на елитните сенчести мондиалистки клубове, част от които е и соросовата дружинка от „отворени общества”.

Къде са циганите в цялата тая картинка?

Пребивавали винаги в най-ниските етажи на социалната йерархия, двайсетгодишният срив ги запрати окончателно в икономическата, социална и културна преизподня. От друга страна, за разлика от цивилизованите си български съграждани, плоденето при циганите не намаля и при тоталния български демографски срив и масираното изселване на българските мюсюлмани към Турция, циганите изведнъж се оказаха със впечатляващ структурно-определящ процент – към момента вероятно надхвърлят 15% и съотношението с всяка изминала година ще продължава да се променя в тяхна полза. И изведнъж, България се оказа най-циганската държава в Европа per capita. Нацвъканите из повечето големи градове цигански гета започнаха да генерират непозната по размерите си битова престъпност, проституция, трафик на хора и каквото още ви дойде на ума.

Това е едната страна на медала. Да видим сега другата.

Цигани от България и Румъния бяха върнати скандално от няколко европейски държави в страните си, тъй като генерирали престъпност

Още в зората на прехода, добре подготвени западни мисионери, представени главно от соросовата мрежа фондации на института Отворено общество се пръкнаха тук и на свой ред се заеха трескаво да създават и поощряват създаването на местни фондации, сдружения и всякакъв род неправителствени организации, които обаче дори след повърхностен преглед смущаващо се оказаха насочени не към подпомагане на българското общество в прехода му към демокрация и свободен пазар, а към малцинствата и то най-вече гейовските и циганските. Нароиха се чудовищен брой за територията и населението на страната такива организации, които безпроблемно овладяха медийното пространство и наложиха малцинствен диктат дори над правителствата на България. Циганите се превърнаха в роми и под съпровода на истеричните крясъци на въпросната армада от фондацийки в защита на правата им, без да се помайват излязоха от закона. Накратко казано, със средствата на така наречената „политическа коректност” в България се създаде ситуация при която 85% от населението криво-ляво живее според изискванията на съществуващото законодателство – спазва юридическите кодекси, плаща си данъците, плаща си сметките и ако оцелее след това – оцелее. Никой не го е грижа за тези 85%.

Петнайсетте процента цигани, напротив – не спазват кодексите, не плащат данъци, не плащат сметки и което е потресаващото, държавата с цялата си огромна репресивна машина от полиция, служби, жандармерия не прави дори опит да ги принуди да спазват обществения договор.

Как се случи тоя номер? Ами произведе го същата тази „политическа коректност” за която вече стана дума. Страхът от неприятности с функционалната мрежа изградена от Сорос не просто превърна циганите в роми първо в политическия, а впоследствие и в обществения език, но и доведе до абсурд отношението на медии, администрация, корпорации и законоприлагащите органи към тях. Ако полицията напердаши някой българин, всичко ще мине и ще замине и няма дори да се чуе. Случи ли се това обаче на циганин, се вдига такава врява от мрежата, че нещата тутакси надхвърлят националния контрол и се преместват в Европа. Така, ден след ден, година след година, соросовите пари изградиха от нищото сатут на недосегаемост на циганите. Не ги цивилизоваха, не ги направиха богати, не им осигуриха работа, не ги образоваха, но ги направиха недосегаеми.

С едно изключение от тази схема. Част от усилията отидоха за конструиране на един цигански квази-елит, чрез система от стипендии, семинари и прочее, една по същество циганска клептокрация, заседнала завинаги на яслата на Сорос и подобни. Защо се направи това? Ами, много просто. За да може в един момент да си имат под ръка соросоидите поограмотени, поизтупани, умеещи да си служат с нож и вилица „представители” на циганското малцинство, които ще бъдат показвани пред света, като „успехите” на соросовите програми за подпомагане на циганите от една страна; и да се усили натискът над националните правителства в посока удобна за соросоидите и чрез официално представителство на самите цигани.

Така се стигна и до пан-европейското „Десетилетие на ромското включване” (каквото и да значи тази евроканцеларска глупост) 2005 -2015 г. в която инициатива се включиха

България, Македония, Румъния, Словакия, Сърбия, Черна гора, Унгария, Хърватия и Чехия. Създаденият за целта Комитет е набелязал четири приоритетни области за дейностите, включени в Десетилетието – образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно устройване. Естествено пак става дума за пари, като за България сумата е около 1.26 млрд лева, от които 40% следва да се осигуряват от държавния бюджет.

В момента приключваме 2011 г. и ще започне 2012-та. Тоест навлизаме в седмата година от въпросното Десетилетие – не само, че сме го преполовили, но и отиваме към края му, с други думи би следвало да са изхарчени 600 -700 милиона лева за целите му. Вие да сте забелязали циганите, да не говорим за другите държави, да говорим отново само за България, та да сте забелязали циганите да са по-образовани, по заети трудово, по-устроени жилищно? Аз не съм, а виждам по лицата ви презрително изражение – защо ли въобще задавам този глупав въпрос. Ами тогава какво стана с многото стотици милиони? Пак глупав въпрос, така е. Ами откраднаха ги, това стана. Очевадно, не са ги откраднали циганите, твърдите вие и аз се съгласявам тутакси. Не, не са циганите, щеше да им проличи, ясно е кой ги открадна, постоянните заподозрени.

И с това темата, като че ли се изчерпва…

Момент, някой изнервено пита: Чакайте, защо тогава Шорош и бандата му си прави труда да харчи суха пара тука и да си губи времето?

Ооо, вие чакайте! Че кой ви е казал, че Сорос и компания са си губили времето? Нищо подобно! Само, че това не е лъжица за нашите възголеми уста. Това е геополитическа стратегия с далечен прицел. Докато го нямаше Сорос всичко беше мирно и тихо – блато, ама тихо. Сега, след като проведе тая филигранна дресура на медии, администрация, политици чрез „политическата коректност”, след като циганите станаха роми, мислите ли, че вече може да се върне старата тишина? Не мислите, нали. Ще се съгласите ли, че като своеобразен политически представител (с циганския квази-елит в джоба му) на 15-20% човешка маса в България (аналогично е и в другите изброени страни-членки или кандидати за ЕС) чичко Сорос и компания може по всяко време да ни цака с асо пика, което държи в ръкава си? И не само нас. Може да цака, примерно, Саркози! Което вече е Франция. А защо не и и целия Евросъюз с десет – дванайсет милиона цигани. Това вече би трябвало да ви прозвучи като много сериозна причина! Ако не ви е прозвучало така – sorry, аз бях дотук.

А, не, момент ето ви още нещо, цитирано по-долу, обърнете внимание на финалното изречение, в смисъл помислете за какви резултати точно говори Сорос, защото резултати от останалите му изречения, естествено няма. Явно някакви резултати, които само той вижда, а може би и ние с вас след този разговор:

Джордж Сорос

Из обръщение по случай международния ден на циганите 8 април 2011:

„Ромите имат същите стремежи, както мнозинството от населението: дом с адекватни услуги, добро образование за децата си и работа, която да им позволи да се грижат за семействата си. Заради това, че са изправени пред ужасна дискриминация и лишения у дома, те продължават да емигрират в цяла Европа. Въпреки това има начин да променим тази ситуация. Това ще стане чрез образование от най-ранна възраст до университет. Вече виждаме резултатите.”

Неправителствени организации, занимаващи се с циганите:

(тук са изредени петдесетина, за България общо са над 300!)

Асоциация “Интегро”, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Бюро за самопомощ Столипиново, Дружество за изследване на малцинствата “Студии Романи”, Етническа хармония, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение “Добра Майка” – с. Вардун, Инди-Рома-97, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Младежко дружество “Изгрев – Столипиново”, Младежко ромско сдружение “Нов път – 98″ – Търговище, Национален ромски център “Свети Георги”, Ромска младежка организация – Сливен, Ромски обществен съвет “Купате”, Ромски самарянски съюз – Ямбол, Сдружение “Амалипе-Приятелство”

Сдружение “Бъдеще за ромите” – гр. Дупница, Сдружение “Нево Дром” – Кюстеднил, Сдружение “Организация Дром”, Сдружение “Развитие и подкрепа на ромските жени и деца” – Лом, Сдружение “Романи Бах” – Самоков, Сдружение на ромските жени и деца “Надежда”, Сдружение с нестопанска цел “Свят без граници”, Фондация “Андрал”, Фондация “Дайвърсити”, Фондация “Джендър проект в България”, Фондация “Дъга” – Стара Загора, Фондация “Етнокултурен диалог”, Фондация “Етнопалитра – Трубадури”, Фондация “Здравето на ромите” – Сливен, Фондация “Здравни проблеми на малцинствата”, Фондация “Интеграция и развитие на малцинствата”, Фондация “Либерална интеграция”, Фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”, Фондация “Равен достъп”, Фондация “Рома – Лом”, Фондация “Романи Бах”, Фондация “Ромска солидарност” – Петрич, Фондация “Ромско бюро – Монтана”, Фондация “Саворе” – Самоков, Фондация “Център на неправителствените организации” – Кърджали, Фондация “Шам”, Фондация АВЕР, Фондация за мултиетническо сътрудничество “Напредък” – Пазарджик”, Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” – Велико Търново

Общо ромските неправителствени организации са над 300!

 

Според шумната пропаганда на соросоидите излиза, че „ромите” са хора от второ качество

Председателят на Словашката национална партия Ян Слота:

Циганите да имат своя държава

„Идеално ще бъде създаването на независима държава, в която този етнос ще може да бъде полезен”, според водача на Словашката национална партия. Тя бе в правителството от 2006 г. до 2010 г., а днес разполага със седем депутати в еднокамарния 150-местен парламент.
„Те (циганите) се разбират най-добре помежду си”, аргументира се още Слота.
Според него тази общност „няма нищо общо с природата и жизнената философия на славяните… Ние изобщо не се сближихме през изминалите векове”, подчертава Слота.
Той призовава за по-стриктен подход към циганите, включително за интернати за циганските деца.
„Ако ромите искат собствена държава, сами ще стигнат до тази идея, но те не желаят това”, заяви за АФП Александър Патколо от Словашката ромска инициатива.
Близо 89 хил. цигани живеят официално в страната с население от 5,4 млн. жители, сочат резултатите от националното преброяване през 2001 г., но реалният им брой е много по-висок, смятат експерти.

Изявлението на Слота за създаване на отделна циганска държава, естествено предизвика дълбокото възмущение на правозащитни организации в Словакия, които както и у нас в повечето случаи са финансирани от подобни на соросовото „Отворено общество” задокеански фондации със съмнителни цели. Това са манипулиращи организации, които прекръстиха циганите на роми в рамките на зловещ глобален план за „политическа коректност”, който на практика води до диктат на различни паразитни малцинства над народите и унищожава смисъла и значението на класическата демокрация в западния свят. В България, Джордж Сорос хвърля значителен финансов ресурс за тотална пропаганда в полза на някакви несъществуващи в конституцията права основно на циганите и хомосексуалистите, като за целта неговото „Отворено общество” – България участва в създаването, субсидира и поддържа десетки фондации и неправителствени организации, в които се наливат и европейски пари.

В същото време проблемът с циганите в цяла Европа, не само, че не намира решения, но и се разраства. Според организации като Амнести интернешънъл той засяга близо 10 милиона цигани на континента.

Правителствата на повечето източноевропейски страни не могат да се справят с циганския проблем поради рестрикциите в това отношение на които са подложени от страна на Европейския съюз, липсата на средства в условията на нестихваща икономическа криза и демографския ръст сред циганите за сметка на застаряващото автохтонно население. Допълнително нещата изкуствено се усложняват главно от американски фактори, като фондациите от типа на соросовите, за които стана дума по-горе. Наливаните в тях фондове, не отиват за някакви структурни решения на проблема, а единствено за пропагандно разпалване на истерия в комерсиалните медии, как се „нарушават правата” на това малцинство. Тези акции на „политкоректниците” блокират действията както на правителствата, така и на правоохранителните органи, довеждайки до двоен стандарт в повечето източноевропейски страни. Това, което не е разрешено на мнозинствата се толерира сред циганското малцинство. Но по тази тема соросоидите мълчат, като в същото време яростно се нъхвърлят върху правителствата на Словакия и Чехия, че не били сложили край на изолацията на циганчетата в образователната система, както и че властите в Румъния, Словения, Италия, Франция и Сърбия не осигурявали подходящи жилищни условия на циганското население.

Сърбите биват атакувани за принудителните пропъждания на цигани от Белград при което много от тях оставали да живеят в метални бараки в изолирани селища, а други се връщали да живеят при неподходящи жилищни условия в южна Сърбия.

Пак според Амнести тези насилствени прогонвания били част от план, предвиждащ мащабни инфраструктурни проекти, финансирани чрез заеми от международни финансови институции, но разбира се, това голословно обвинение, не е подкрепено от никакви реални аргументи.

Словения пък е обвинявана, че там хиляди цигани са принудени да живеят в лоши жилищни условия, без течаща вода и електричество.

Срещу Франция се вдига вой, че политиката на правителството е довела до серия от принудителни евакуации на ромски лагери, диспропорционално насочени към маргинализирани цигански семейства, дошли от Румъния и България.

Кресливите „правозащитници” усърдно пропагандират, че в Унгария в периода между януари 2008 г. и август 2009 г. шестима роми – мъже, жени и деца, са били убити при серия еднотипни нападения в различни части на страната и, че в същия период местни неправителствени организации са регистрирали „над 40 отделни нападения срещу членове на ромската общност”.

Една от големите медийни кампании на „политически коректните”, главно американски фондации напоследък е, че цигани и членове на други малцинства, включително деца, са насилствено връщани в Косово от страни от Европейския съюз, само с дрехите на гърба си. Такава е атаката срещу Германия, за която се твърди, че гони ромски деца от немските училища и ги изпраща в Косово, защото не можели да говорят езика. Когато се опитвали да посещават местните училища, те били бити. Циганчетата били казвали, че се чувстват германци и не знаят защо ги депортират.

Разбира се, никой от добре заплатените чичовци и лелки от въпросните политкоректни организации като Отворено общество и Амнести не коментира как така циганчетата се чувстват германци като не разбират бъкел от немски език!? Те, соросоидите и колегите им, мълчат като мушнати гайди, колко са убитите от цигани местни жители и че само в една България само за една година нападенията на цигански банди над живота и имотите на българското мнозинство са не по-малко от 4000, т.е. 100 пъти повече от цитираните в Унгария 40 нападения над цигани за година и половина.

Всъщност, истината е, че никой не знае точния брой на тези нападения, защото загубилите тотално доверие в полиция и правораздаване граждани, масово не внасят оплаквания за извършените срещу тях престъпления, а и в полицейските участъци не си правят труда дори да завеждат дознания.

В Италия спорният „Номадски план“ бил отварял пътя към насилствени прогонвания на хиляди цигани и заселването на повечето от тях, но не всички, в нови или разширени лагери в околностите на големите градове.

В Румъния пък циганските семейства били изгонвани против волята им (забележете каква стръв са вложили манипулаторите – стилистични повторения за максимално засилване на въздействието – хем изгонвани, хем насилствено, щом някой го гонят, има си хас да не е насилствено, но така се промиват мозъци) от румънските власти и принуждавани да живеят години наред в опасни условия в близост до сметища, в индустриални зони или до пречиствателни станции. При тези изселвания те губят не само домовете си, а и цялата си собственост, социалните си контакти, достъпа си до работни места и държавни услуги, вие „Амнести“ (интересно, какви домове губят, вероятно става дума за незаконно скованите бараки на чужда земя, а за „социалните” контакти да не говорим).

И тук вече е време да зададем един фундаментален въпрос на „политически коректните” организации и организацийки в мнозинството си от американски произход:

Дълбоко неуважаеми господа, не сте ли вие тези, които реално създават антихуманно неравенство и дискриминация, не сте ли вие тези, които на практика призовават към расизъм, защото твърдите, че народите и държавите в Европа трябвало да се „грижат” за циганите, да им „осигуряват” подходящи условия, да ги „настаняват” в жилища, да разрешават двоен стандарт при прилагането на действащите законодателства!? С други думи, тъкмо от вашите твърдения произлиза логичният извод, че циганите са хора непълноценни, хора, които сами не могат да се грижат за себе си, както го правят останалите граждани, а това ми звучи зловещо – на практика вие твърдите, че циганите са хора „второ качество”!? Така ли е? Ако във вашите нападки и пропаганда има някакъв друг смисъл, моля обяснете. Защото това ще да е някакъв мноооого дълбок смисъл, непонятен за нас, обикновените европейски граждани, които от хиляди години си градим домове, осигуряваме си работа, образоваме и възпитаваме децата си и най-вече и най-паче – спазваме законите, които сами създаваме. Ако циганите са неспособни да го правят всичко това, както излиза от безкрайните истории, които самите вие разказвате, то тогава към тях трябва да се прилага и специално отношение, което всяка европейска държава ще прилага суверенно, според местната специфика, законодателство и икономически възможности. А ако Джордж Сорос и сие ги е толкова еня за циганите, да си ги натоварят на кораби и да си ги занесат в Америка! Защото тъкмо американски проповядвания либерализъм, под чието знаме бяха извършени превратите в Източна Европа преди двайсет години, доведе до елиминирането на „силната” планова държава, която можеше и жилища да строи на конвейер, и работни места да създава целево и всеобщо задължително образование да осигурява. „Внесената” демокрация и либерални икономически принципи доведоха до „Вън държавната намеса от всичко!”, вследствие на което днес имаме едни парцаливи подобия на държавност, съсипия от перманентната икономическа криза и цигански орди, останали на произвола на съдбата, защото просто във внесения откровено насилствен от вас социален модел няма и квадратен сантиметър място за „грижи”, „осигурява”, „настанява”.

С две думи, капитализмът и циганите са несъвместими.

Но разбира се, истината е, че изобщо не става дума за това, нали! Истината е, че единственото за което става дума е да усложните проблемите на Европа, колкото се може повече, защото нова обединена Европа е заплашителен конкурент на залязващата американска империя. За това става дума, нали, господа соросоиди?

 

Професионализмът на МВР началниците е в случайността! ГД БОП, прокурор Ася Петрова и кой ли още не са били изненадани от завръщането на дъщерята на Евелин Банев!

Шесто РПУ - мястото бъка от полиция и камери - тук е билаоставена от сивия фолксваген отвлечената Лара БаневаНа 21 април, 48 дена след отвличането на дъщерята на Евелин Банев – Брендо, тя е била оставена пред Шесто РПУ, на бул. "Бъкстон" – място, където бъка от полиция и камери. Момиченцето влязло в полицията и минути по-късно било отведено в дома му!

Първо за това съобщи Българско национално радио.

Малката Лара бе отвлечена на 5 март и от тогава нямаше никаква информация защо е отвлечена или условия за евентуално нейно освобождаване.

В предаването на Милен Цветков по Нова телевизия, бе прочетено писмо на майката на Лара, в което тя благодари на МВР за връщането на детето й!

Ще изокам като Моканина: "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!"

Няма да коментирам дали майката на Лара е била принудена да напише това писмо, ще оставя коментара на всеки един от читателите!

Дали някой работеше по издирването на малката Лара изобщо?!

„След 48 дни в неизвестност снощи около 22 часа 10-годишното момиче бе оставено в района на Шесто столично РПУ. Сивият фолксваген "Голф", с който детето бе докарано до полицията, отпрашил към Околовръстно шосе и в момента се издирва”.

Цял ден полицията не успя да открие голфа... ако изобщо го издирваше!? А номерата на колата от камерите, или камерите не са работели? Може би са били изключени, за да си починат?!

Ася Петрова, зам.-главен прокурорВ момента работим интензивно, извършените са процесуално-следствени действия по разкриване на извършителите на това тежко престъпление. Повече от това не мога да ви кажа” – повтаряше като пренавита зам.-главен прокурор Ася Петрова.

Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев заяви в предаването "Преди всички":

„Благодаря се, че детето е живо и здраво. Работата по случая продължава и ще продължи, докато не бъдат открити тези, които причиниха всичко това и сме сигурни, че повече няма да се случи. Сигурен съм, че главният секретар ще коментира по-късно през деня. Колегите от ГДБОП работиха безотказно и неуморно през последните месеци.”

Срещата на прокурор Петрова с журналисти бе шок!

„Очаквахте ли да бъде освободена Лара тази нощ?”„На този етап не мога да ви кажа” - бе отговорът на Ася Петрова.

Домът на малката Лара БаневаВсъщност тя може, но единственото, което може да се каже е, че от службите не са очаквали?! Т. е. били са изненадани! В противен случай щяха да се впишат в околностите на Шесто РПУ, за да проследят завръщането на отвлеченото дете и нямаше да търсят цял ден безуспешно колата, от която е слязла малката Лара Банева.

Бившата шуменска прокурорка – сега зам.-главен прокурор, отказа да потвърди дали е бил платен откуп за освобождаването на Лара, като се позова на следствената тайна. Аргументът на прокурор Петрова е, че всичко, което сега не бива да бъде съобщавано, се прави в интерес на детето.

И да е платен откуп - важното е, че детето е живо и здраво! Оттук нататък едва ли някой ще се интересува от това!

Петрова съобщи, че малката Лара е добре, не е разпитвана и с нея работят психолозите на МВР.

Петрова съобщи и, че имало водеща версия, по която работела прокуратурата, която й давала основание да смята, че скоро ще има положителен резултат, но тази версия отново не бе оповестена, тъй като на този етап версията не можело да бъде съобщена поради следствена тайна.

„Нали не си мислите, че аз нямам информация?” – питаше закачливо от време на време Петрова, за да заглади тъпото впечатление, което бе принудена да демонстрира пред репортерите.

Два месеца сме работили интензивно и сме събрали доказателства – какви, по-нататък ще ви съобщя - загадъчно заяви Петрова през репортерите.

Нека да поработим, да съберем още доказателства и тогава още ще говорим.

Имат ли нещо общо ГД БОП и МВР с връщането на Лара, или просто така – те станаха свидетели на това, как момиченцето е оставено, или по-точно казано - бяха зрители на връщането?

Като са работили толкова интензивно почти две месеца, защо не са знаели, че пускат Лара, а тя оставена пред Шесто е влязла в полицейското управление и тогава чак са я завели в къщи?

Кой е оставил Лара пред Шесто РПУ - кой друг освен нейните похитители - чували ли сте подобно нещо от световната практика? Някой да оставя похитена жертва пред полицията?

Нещо друго също може да има връзка с връщането на Лара - повдигнатите обвинения срещу Станимир Флоров в края на миналата седмица. Все пак нека гражданството да усети, че ГД БОП са работили по това отвличане! Т. е. напразно клеветят Флоров напоследък!

Делото срещу Евелин Банев също не е било свързано с това отвличане допуснаха някои анализатори.

Докато Лара бе в ръцете на похитителите си, наблюдаващият прокурор Николай Христов пътува за Италия, но бащата на Лара не е казал нищо по темата с отвличането. Вече стана известно, че при разпита му след похищението на детето, Евелин Банев не е казал нищо, което да насочи разследващите, че връзката е тази. Мълчанието му пред съда също показва, че не може да бъде коментирана като основна версия за отвличането.

Отвличането няма връзка с делото в Милано, тъй като по това дело вече имало осъден, който лежи в затвора - поясни журналистката на сайта Афера, Веселина Томова в предаването на Милен Цветков по Нова телевизия, "Часът на Милен Цветков".

Организирана престъпна група, а не един похитител!

Зам.-главният прокурор Ася Петрова поясни пред репортери, че всички обстоятелства говорели, че детето не е било отвлечено от едно лице, а е действала група, което се знаеше още в първите минути след като бе съобщено за отвличането на дъщерята на Евелин Банев от пред дома й и че похитителите са били трима маскирани.

Не били „Наглите2”, а откъде знаят и от кога си съчиниха и „Нагли 2”?

Пресконференцията на крак, дадена от зам.-главният прокурор Ася Петрова показа на следващия ден след завръщането на Лара Банева, че предстоят трудни години за Главна прокуратура докато трае мандатът й!

Петрова показа недвусмислено, че не бе подготвена да коментира дали при разследването са използвани прословутите вече крайслери за подслушване и проследяване.

Контролирани ли са връзките и контактите на близките с похитителите, или предаването на парите. Използвана ли е мобилната техника за подслушване и проследяване?

„Не мога да ви отговоря” – бе отговорът на Петрова.

"Прокуратурата подозира кои са потенциалните похитители на Лара Банева". Това се разбра от изказване на зам.-главния прокурор Ася Петрова, която обяви пред медиите, че "имаме очакване да задържим извършителите на отвличането на дъщерята на Евелин Банев - Брендо".

Това дали е даден откуп за Лара било въпрос по-скоро на следствена тайна според прокурор Петрова.

Това, което мога да ви кажа е, че благодаря на всички служители на МВР, които работиха интензивно тези 50 дни - се впусна в благодарности Петрова.

Пред тези 50 дни ние сме работили интензивно – денонощно, това повтаряше Ася Петрова като мантра пред репортерите часове след завръщането на Лара.

А защо никой не разбра, че са работили толкова неуморно и безотказно, след като от МВР ни пращаха ту към кокаиновата мафия в Латинска Америка, ту към калабрийската мафия в Италия?!

Разследването за отвличането на Лара бе поето от Софийската градска прокуратура е и под наблюдението на заместник главния прокурор Ася Петрова.

Досега да сме чули нещо от Петрова по издирването на отвлечената дъщеря на Евелин Банев – малко информация, но преди да се върне Лара у дома си?

Нищо не сме чули.

Тук не мога да не припомня коя всъщност е Ася Петрова – това е прокурорката от Шумен, която води делото „Килърите” по рецепта на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов с обвинени и осъдени!

Прокурор Ася Петрова бе наградена от Цветанов с екскурзия до САЩ за близо три седмици преди да бъде издигната на поста зам.-главен прокурор.

Прокурор Петрова така и не знае как е бил убит нейният личен шофьор, дело по което в Шумен се мълчи...

В първия ден след завръщането на отвлечената за 48 дни 10-годишна Лара Банева, репортери питаха зам.-главния прокурор Ася Петрова напразно...

  • Има ли връзка с баща й отвличането, или това е било извършено заради пари?
  • Коя от съобщените осем версии е водеща- имали версия, но на този етап не можели да я съобщят.
  • Свързано ли е отвличането с евентуално мълчание на баща й – това не можела да каже.
  • Платен ли е откуп за връщане на детето?
  • Защо службите не са знаели за връщането на Лара - време и място?

„Не мога да ви кажа, не мога да ви кажа на този етап, няма как да ви кажа, имам достатъчно информация за съжаление не мога да я споделя с вас.” – това повтаряше Ася Петрова пред репортерите по случая с отвлечената Лара.

След два дни е делото на Брендо, и по този въпрос зам.-главен прокурор Ася Петрова нищо не може да каже.

И по-добре - от казаното от нея дотук научихме, че май Главна прокуратура се е сдобила с поредната калинка...

 

Иван Кленовски, баща на завърналия се от Италия, Стефан КленовскиВ рамките на операция „Шок”, на 27 януари 2012 година бе задържан доста зрелищно в столичен мол, Стефан Кленовски, в близост до детския кът, след което бе екстрадиран за Италия, тъй като имало за него европейска заповед за задържане...

„Стефан от преди две седмици вече си е в България”, заяви за Нова телевизия, в предаването „Здравей, България” Иван Кленовски, баща на арестувания в столичен мол Стефан Кленовски.

Младият Кленовски бе задържан на 27 януари 2012 година, в столичен мол, наВодещият Евгени Генчев, в предаването на Нова телевизия рождения ден на сина си и бе екстрадиран в Италия, тъй като, според вътрешния министър Цветан Цветанов имал Европейска заповед за задържане - от съда в италианския град Трани. На основание на нея той бе обявен за издирване и бе задържан при операция на криминалисти от сектор „Издирване" на СДВР.

След ареста, Кленовски бе отведен в столичното Първо районно управление „Полиция", а материалите по случая бяха предадени на дирекция „Международно оперативно сътрудничество" в МВР.

Илияна Кленовска, съпруга на задържания Стефан, обяснява как е бил арестуван мъжа йОбвиненията срещу Кленовски бяха за участие в престъпна група за фалшифициране на карти за банкомати и източване на пари. След ареста, съпругата му обвини служителите на МВР в полицейски произвол. „Написах всичко, което се случи – обясни съпругата на задържания Стефан, Илияна Кленовска. - Написах как са блъскали децата и, как са се държали арогантно, как показваха средни пръсти, ще цитирам думите на единия от тези така наречени полицаи, Благойчев се казва, този човек, пред 13-годишната ми дъщеря попита кой сега ще ме ши.., извинявам се за грубия израз”.

От СДВР разпространиха видеозаписи от охранителните камери и отрекоха твърденията, че върху Кленовски да е упражнявано насилие. „В момента на задържането, около полицаите и задържания няма деца – обясни шефът на Столична дирекция на полицията, Валери Йорданов. - ...Задържаното лице е заявило, че като го освободят, ще ги намери един по един. Аз, лично бих го приел това като закана.”

Всъщност Кленовски е ударен с два шамара от полицаите, нещо, което МВР не излъчва, в едно предаване шамарите случайно се виждат!

Кленовски бе освободен от Софийския градски съд, след което бе одобрено екстрадирането му за Италия.

За ужас на тези, които мислят зло на сина ми, да ги уведомя, че той отпреди две седмици си е в България – обясни бащата на Стефан, Иван Кленовски. – Минали са процедури, хората са преценили ...вината му и са казали: „Свободен си!”

Дали може Стефан да излиза свободно навън, тук в България? – бе въпросът на водещия Евгени Генчев.

„Докато е жив – така ще бъде, докато тези хора управляват – така ще бъде – бе отговорът на бащата на Кленовски. – Той винаги е бил свободен, никога не е имал престъпление, от което да се притеснява, и да смята, че е застрашена свободата му... Той е с чисто съдебно минало...

... Той е тук в България, с всичките видове документи, най-болното, от което Стефан е потресен и просълзен, ми каза следното. Съдебните власти са били доста информирани за състоянието в българия около него. Помолили са го да покаже белезите от „българската” „демокрация”, цяла България знае, че Стефан бе прострелян, пет патрона имаше в него. Естествено по това никой дума не казва...

...Съдията го е помолил да вдигне дрехата си, ако обича, така се обърнал, Стефан е показал, съдията се хванал за главата: „Това в Италия никога не може да се случи!”

Държавата, която се бори с най-страшната мафия в света, в този миг Стефан каза:

”Татко, ако се беше отворила земята, щях да потъна, защото и аз съм българин!”

Синът ми е с чисто съдебно минало, в Италия не ги интересува никаква операция „Шок” обясни Кленовски-баща. Там Кленовски е свободен гражданин – всичко е приключило. Той е екстрадиран като свидетел, Стефан си е тук с всички документи, че той е невинен.

„Ако и на челна стойка го искат, ще бъдем длъжни да го закараме", добави Кленовски-баща.

Различна е позицията на МВР, според МВР, Кленовски е бил екстрадиран като виновен и е признал пред съда в Италия вината си?!

За белезите на крака на Стефан Кленовски

Иван Кленовски: „На 30 септември той беше прострелян, 20 дни преди изборите, при опит за отвличане, и... всички мутренски изпълнения...”

Стефан Кленовски е прострелян в 8,30 сутринта, в крака при опит за задържане, тъй като е бил заподозрян за източване на банкови карти още от 2008 година. До него е било детето му, на път за детската градина...

На другия ден, 1 октомври в медиите няма и ред съобщение за стрелбата по Кленовски.

Защо?

„Никога няма да съдя държавата – един ден те ще се срамуват” заяви Иван Кленовски на питането на Генчев дали ще съди държавата.

В края на интервюто Кленовски-баща показа флашка с материал за третия човек в държавата, който казвал кой е виновен и раздавал правосъдие в България. Записаният бил пиян и записът с него траел 2 часа, стана ясно от думите на Кленовски.

Необяснимо защо се бавят резултатите от временните парламентарни комисии за случая с убийството на Мирослава в Перник, за други случаи на полицейско насилие. В същото време научаваме, че министър Цветанов спасил пострадала при катастрофа американска гражданка!

За това ли получава заплата Цветанов - да се прави на бодигард по пътищата, докато тъгува за смяната и отзоваването на неговия попечител, американския посланик Уорлик от България?

Наближава денят, в който на Консултативен съвет по национална сигурност при президента Плевнелиев ще се обсъжда съдбата на специалните служби в България. А това без спор ще е важният ден за Цветанов, който не крие, че е готов да вземе спецслужбите под свое крило!

А който държи спецслужбите - той ще управлява страната, както е известно... и в това отношение Цветанов е готов да се кандидатира негласно за следващ премиер още в този мандат на ГЕРБ.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1679-sled-kraya-na-qyuzhen-potokq-koi-sa-alternativite-za-es

Тръбите на Както е известно, на срещата на енергийните министри на осемте държави от ЕС, през които беше планирано да минава газопроводът „Южен поток“ (Австрия, България, Гърция, Италия, Румъния, Словения, Унгария и Хърватия) и еврокомисаря по енергетиката Марош Шефчович, провела се на 9 декември в Брюксел, беше обявено че са налице поне три алтернативи на този проект. Така, според Шевчович, "след руския отказ от първоначалния проект за изграждането на газопровода "Южен поток", един от приоритетните за Съюза проекти става този за "Южния газов коридор", по който в Европа /заобикаляйки Русия/ ще се доставя природен газ от Каспийския регион".

Освен това, ЕС декларира, че възнамерява да разработва газовите находища в шелфа на Черно и Средиземно морета, да изгражда нови терминали за втечнен природен газ (LNG), както и да създаде "система от вертикални газопроводи" между Югоизточна и Централна Европа. Според експертите, реализацията на всички тези проекти ще отнеме поне пет години, като почти никой не се наема да посочи, колко точно ще струват те.

Разбира се, в заключителното си заявление участниците на срещата в Брюксел изразиха надежда, че руското решение за спирането на "Южен поток" може да бъде преразгледано, посочвайки, че то все пак има "неофициален характер": "Държавите от ЕС отбелязаха неофициалния характер на това решение и упълномощиха еврокомисаря по енергетиката Марош Шевчович да изясни истинската ситуация с руската страна". Впрочем, само два дни по-късно (на 11 декември), Москва официално уведоми Европейската комисия за отказа си от проекта. Ето защо си струва да анализираме, доколко реална алтернатива на "Южен поток" представляват очертаните по-горе мерки.

По план, изграждането на Трансанадолския газопровод (TANAP) следва да стартира през 2015, като той ще мине през Турция и ще продължи (вече като Трансадриатически - ТАР) през Гърция към Италия. Капацитетът му ще бъде 16 млрд. куб. м газ годишно. Шест милиарда ще останат за Турция, а останалите десет ще продължат за Европа. Предполага се, че делът на Гърция ще бъде поне 1 млрд. куб. м, а този на Италия - 9 млрд. куб. м. Този каспийски газопровод ще снабдява предимно Южна Италия, докато "Южен поток" беше планиран да доставя газ за Северна Италия. Освен това, каспийският газ вероятно просто ще замени природният газ, който сега се доставя в Италия от Северна Африка и най-вече от Алжир. Както е известно, в последно време собственото потребление на Алжир рязко нарасна, затова страната е принудена да ограничава износа си. Разбира се, природен газ в Европа се доставя и от Либия, но заради хаоса в тази държава, газовият транзит често бива прекъсван. На практика, в момента Либия не е единна държава и дългосрочното планиране на сътрудничеството с нея е невъзможно. Освен това, не е сериозно да смятаме TANAP и ТАР за реална алтернатива на "Южен поток", тъй като по тях в Европа ще се доставя шест пъти по-малко природен газ.

Що се отнася до LNG-терминалите, в Южна Европа те вече не са никак малко, само че работят с едва 20%-30% от капацитета си. Компаниите, които заложиха на тях, претърпяха сериозни загуби, защото втечненият газ се насочва най-вече към Азиатско-Тихоокеанския регион, където за него се предлагат далеч по-добри цени. На този фон, изграждането на нови терминали няма никакъв смисъл, освен разбира се, ако цените на LNG не паднат драстично, което едва ли ще се случи в обозримо бъдеще. В момента за европейските държави не е изгодно да купуват такъв газ, при положение, че могат да ползват доста по-евтиния, който се транзитира по газопроводната мрежа.

Следва да сме наясно също, че поне засега природен газ се добива в шелфа на Средиземно море само от Израел, който обаче го използва за да покрива собствените си потребности. Дори ако успее да увеличи драстично обема на добития газ, еврейската държава няма да е в състояние да го транзитира по суша, тъй като е заобиколена от враждебно настроени и крайно нестабилни съседи. Морските доставки пък са прекалено скъпи. Твърди се, че има сериозни газови находища и в шелфа около Кипър, но не е ясно, кой точно е собственикът им - дали кипърските гърци или самообявилата се Севернокипърска турска република? При това не се очертава бързо решение на този проблем.

Накрая, що се отнася до предложението на ЕС да се развива системата от вертикални газопроводи от Централна към Югоизточна Европа, това означава газопроводите "Северен поток" и "Ямал-Европа" да бъдат удължени, а капацитетът им - увеличен. Въпросът обаче е, дали руският гигант "Газпром" ще е склонен да инвестира в това и при какви условия? Както е известно, газопроводът OPAL, който представлява продължение на "Северен поток" в южна посока, изцяло се запълва от "Газпром", макар че руската компания така и не получи изключителните права върху експлоатацията на собствения си тръбопровод. Затова тя едва ли ще иска да строи нови газопроводи в Европа, докато не получи ясни гаранции от Брюксел, че интересите и ще бъдат защитени.

Що се отнася до сегашния газов транзит през Украйна, всички са наясно, че не може да се очаква стабилизиране на ситуацията в тази страна в близко бъдеше, по-скоро обратното. Освен това, украинската газопреносна система се нуждае от спешна модернизация. Както е известно, на 1 декември 2014 премиерът на Украйна Арсений Яценюк и президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер подписаха финансово споразумение за кредит от 150 млн. евро за модернизиране на газопровода "Уренгой-Помари-Ужгород". Цялостната модернизация на украинската газопреносна мрежа обаче ще изисква доста повече средства, а други кандидати да инвестират в нея засега не се очертават.

Тоест, от всичко казано дотук излиза, че, въпреки декларациите си, Брюксел всъщност не разполага с никаква алтернатива на спрения от руснаците проект "Южен поток". Газопроводът от Каспийско море, на който толкова много се разчита, е просто умален вариант на амбициозния проект за газопровода "Набуко", провалил се поради липсата на достатъчно природен газ за запълването му. Сега Азербайджан може и да запълни газопровода TANAP, но след като извадим от транзитираното по него количество, това, което Турция ще остави за себе си, остава съвсем малко газ, който може да покрие (и то частично) само потребностите на (Южна) Италия, след изграждането на ТАР.

Все пак, ако не бъде възобновена гражданската война в Украйна и тази страна не се разпадне окончателно, Европа, а това означава и България, ще продължат да разчитат на минаващите през нейна територия газопроводи. Що се отнася до Русия, тя очевидно ще съсредоточи вниманието си към турския газов пазар, като за начало ще се опита да увеличи капацитета на "Син поток" с още 3 млрд. куб. м годишно, а може би - и да изгради още едно разклонение към Турция с очакван капацитет от 14 млрд. куб. м.

-----------------------------------------------------------------------------------

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 

Кой ли провокира толкова войни, граждански войни, вълни на тероризма по целия свят? Кой носи „своя“ справедливост, без да обръща внимание нито на международното право, нито на решенията на ООН? Кой не се засрами да бомбардира Сърбия, въпреки че нямаше нито един документ в оправдание на това?

Публикация на в. "Атака"

Томислав Николич, президент на Сърбия

Радио „Спутник“: Господин президент, колко време Сърбия ще е на страната на Русия – сега, когато става дума за санкциите. Имайки предвид натиска, имайки предвид избрания от Сърбия път…

Томислав Николич: Ние нямаме друг път. Не можем, както гласи стария сръбски израз, „да продаваме вяра срещу вечеря“. Не можем да унищожим отношенията с Русия, слушайки чужди заповеди. Не мога да приема положение, при което, ставайки член на някаква организация, си губиш лицето. Не могат да разбера някои членки на Европейския съюз, които бяха против „Южен поток“, само защото така са били решили в Брюксел онези, на когото той не беше нужен.

Радио „Спутник: Онези, които вече си имат „Северен поток“.

Томислав Николич: Да, и те настояваха да имат и втора тръба, за пълна увереност. Защо мълчат Франция, Италия, Австрия, Унгария, Хърватска, Словения, България? Какво получават те в качеството на компенсация? А какво би получила Сърбия като компенсация за изгубени пари от въвеждането на антируски санкции? А компенсация за изгубена чест никога няма да получим. Не можем да си кажем пред огледалото, гледайки в очите на децата и родителите, че можело да се получи компенсация когато предаваш приятел или човек, който никога не те е нападал в живота, ако не си могъл да го защитиш. С една дума, щяхме да се обявим срещу своя народ, ако се бяхме присъединили към санкциите.

Радио „Спутник: Според германското издание „Шпигел“, положението сега е по-зле от това през епохата на Карибската криза. Как оценявате конфликта между Русия и САЩ?

Томислав Николич: „Шпигел“ би следвало да анализира положението и да си изясни причините. Допреди 2 години, особено в Германия, не можеше една лоша дума да се чуе за руснаците, защото се смяташе, че в края на краищата икономическите отношения ще станат основа на мира и сътрудничеството по целия свят. А кой ли провокира толкова войни, граждански войни, вълни на тероризма по целия свят? Кой носи „своя“ справедливост, без да обръща внимание нито на международното право, нито на решенията на ООН? Кой не се засрами да бомбардира Сърбия, въпреки че нямаше нито един документ в оправдание на това? Откъде се е взел тероризмът в арабския свят, в Африка? Кой е въоръжавал, продавал оръжия?

Радио „Спутник: Сега Сърбия е председателка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Проблеми имат всички – и Русия, и Украйна, а и цяла Европа. Можем ли да направим нещо, изобщо зависи ли нещо от страната-председателка за уреждането на този сериозен проблем?

Томислав Николич: Ставащото в Украйна е трагедия. Това е страна, на която следва да се даде възможност да живее и работи, сама да си избира ръководство. И да се опази от хлъзгане до положението, което прекалено силно напомня разпадането на Югославия – това не води до нищо. Винаги има някакво друго решение – решение, което се постига чрез диалог.

 

Кой ще удари черния печат на лицето /не му знам в момента гражданството, затова го обозначавам така – Л. М./ Паница в паспорта и ще го прогони с шутове от България, след като за кой ли път бе потвърдено, че не друг, а ЦРУ е изфабрикувало българската следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори?

Кой ще прогони това лице, което опозори България, плати, за да бъде съсипан животът на един невинен човек като Сергей Антонов с платените лъжи, които сипеше Клеър Стърлинг срещу Антонов и България?

Ще се извини ли италианското правосъдие, ще се извини ли

Книгата на Стърлинг

италианската държава за това, че поддържаше толкова години жив мита за това, че българин има пръст в атентата срещу главата на римо-католическата църква?

Защо мълчи и къде се скрие продуктовото позициониране на Димитър Паница наречено Татяна Ваксберг и Калин Манолов, които участваха активно в хулите срещу Антонов и България и поддържаха измислиците като платените американски клакьори, че българската държава, и в частност Сергей Антонов са в дъното на това покушение?

Един от най-гласовитите, който тръбеше, че има българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори бе Калин Манолов. Етот какво написа той по темата и оставям на читателите да преценят към днешна дата как звучат думите на този така наречен журналист поз заглавието “Мъртвите не пеят”:

“Това е отговор на статията на Кеворкян в "Труд" от преводача на книгата "Времето на убийците" Огнян Дъскарев. Той дори не си е правил труда да я предлага на "Труд"- статията му излезе в електронното издание на "Демокрация днес" този понеделник. Публикувам я на моя блог с негово съгласие заради безспорното й качество и допълнителната информация, която дава по случая "Антонов".

Преди много години на български беше издадена книга с това заглавие от словашкият писател Рудолф Яшик. Книгата е от най-силните, които съм чел за войната. Спомних си за нея във връзка със статията на г-н К. Кеворкян, с интересния надслов “Сезонни дупедавци” от 7 август т.г. във в. “Труд”. В статията г-н Кеворкян се занимава с трима покойници – папа Йоан-Павел II, Клеър Стърлинг и Сергей Антонов и остро критикува издателска къща “МаК”, задето публикувала книгата на К. Стърлинг “Времето на убийците”. Г-н Кеворкян е против българската следа в покушението срещу папата и в подкрепа на това цитира тогавашният директор на ЦРУ, Бил Кейси, който през януари 1983 казал, че българската следа е празна работа. Всъщност, изявлението на г-н Кейси е съвсем логично. Той не би могъл да каже друго, защото в края на 1982 и през цялата 1983, именно това внушават

Клеър Стърлинг

световните медии. Те цитират неназовани източници на ЦРУ и другите западни тайни служби, освен италианските, които, отхвърлят българо-съветското участие в атентата срещу папата. На 9 ноември 1982, ден преди смъртта на Брежнев, заместник-резидентът на ЦРУ в Рим заявява на италианския вътрешен министър, че италианските власти “нямат доказателства” за българската следа. В следващите месеци в “Ню Йорк таймс”, “Кориере дела Сера”, “Нюзуик”, “Лос Анджелис таймс”, “Ла Република”, Би Би Си, лондонския “Таймс”, се появяват серия от статии и съобщения с една цел – да оневинят и омаловажат обвиненията срещу КГБ и КДС за участие в покушението. На 6 януари 1982 “Ил Джорнале” съобщава, че официалните власти във Вашингтон, Лондон, Париж и Бон считат, че е “абсолютно немислимо Съветския съюз да действа толкова нагло и безразсъдно”.

Причината за това е една – целият Запад, с изключение на Италия, си е затворил очите за вероятните извършители и поръчители на покушението, за да не бъде провалено започналото разведряване. Точно заради това г-н Кейси произнася думите, които толкова много харесват на г-н Кеворкян. Трябва да отбележа, обаче, че други видни личности, необременени с власт, твърдят нещо друго. Бившият директор на ЦРУ Ричард Хелмс твърди, че “атентатът срещу папата има всички белези на операция на КГБ”. Збигнев Бжежински казва на Клеър Стърлинг през май 1983 в Рим, че “трябва да си фанатик” да вярваш, че българските тайни служби не са го направили.

По-нататък в статията г-н Кеворкян дава думата на Клеър Стърлинг, която в края на 1989 заявява,че пълното разследване на случая ще изчисти името на българския народ. Съвсем вярно и точно изявление. Защото българският народ няма нищо общо с вероятните българо-съветски автори на атентата. Точно толкова общо има и арменският народ от АССР /Арменската съветска социалистическа република/, която беше в състава на бившия СССР. Но г-н Кеворкян не е доволен – той очевидно иска да бъде изчистено и името на КДС и КГБ. Затова дава думата на бившият висш служител и известен противник на българската следа, Мелвин Гудман, който, разбира се казва, че такава няма...

Кой е Мелвин Гудман и каква е историята му:

Мелвин Гудман е бил старши и главен анализатор към отдела за работа със Съветския съюз на ЦРУ. Бил е и старши анализатор на Бюрото за разузнавания и изследвания към Държавния департамент, както и съветник по разузнаването на преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия във Виена и Вашингтон.

Експерт по Източния блок. Генерал от ЦРУ.

По онова време, в момента на интервюирането му, месец юни 2003 година – професор Гудман е старши сътрудник и директор на проекта за национална сигурност към Центъра за международна политика. Председател на катедра по международни отношения към Националния военен колеж на САЩ. Наблюдаващ професор на правителството към Американския университет. Професор доктор в Университета в Индиана. Съавтор на книгата „Войните на Едуард Шеварнадзе”.

На 18 май 2003 година в телевизионен мост с Балтимор, американският писател Том Кланси заяви във „Всяка неделя”, че вероятно българите са замесени в атентата срещу папата.

Но да вървим по реда на аудиозаписа:

Месец по-късно, на 22 юни, един от най-известните анализатори на ЦРУ за Източния блок, проф. Мелвин Гудман отговори на Кланси и повдигна завесата по така наречената българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори:

Проф. Мелвин Гудман: ...Работих в ЦРУ от 1966 до 1990 година. След като завърших висшето си образование, учих руската

проф.Мелвин Гудман

дипломатическа история и американската външна политика, работих по дисертация по руско-американските отношения... тогава реших, че е уместно да работя като аналитик в ЦРУ за няколко години, които по-късно очевидно станаха 24.

К. Кеворкян: Кой беше директор на ЦРУ тогава?

Проф. Мелвин Гудман: По онова време Ричард Хелмс беше директор на ЦРУ... наскоро излязоха мемоарите му, почина преди три години...той е един от по-противоречивите

Журналистът Кеворк

Кеворкян

директори така да се каже всъщност...

К. Кеворкян: Проф. Гудман, на 18 май разговаряхме с многоизвестния писател Том Кланси. В новата му книга “Червеният заек” той твърди нещо..чуйте го:

Т. Кланси: Това е книга за покушението срещу папата.

К. Кеворкян: В книгата си ти казваш следното, шеф на КГБ казва, когато някой трябва да умре, обикновено българите поемат задачата вместо нас. Това изглежда невероятно...

Кланси: Ами тук се смята...защо според Вас да е невероятно?

Кеворкян: Ами ЦРУ например би ли поръчало на съюзническа секретна служба да извърши убийство?

Кланси: Ами като позастаря КГБ, струва ми се, че не можеше да се справи с тия работи, пък и станаха по.добри... Затова прехвърляха мръсната работа на други... Тука хората смятат, че КГБ е поръчала на България да извърши тия неща!

Кланси не е чувал за проф. Мелвин Гудман, а що се отнася до твърдението на Гудман, че българия не е замесена в покушението срещу папата, Кланси казва:

Може и така да е, но нека да не забравяме, че аз пиша романи, а не история!

Книгите на Том Кланси имат големи тиражи, следователно лъжата, че България е замесена в атентата срещу папата продължава да се разпространява – обръща се към Гудман К. Кеворкян.

Проф. Мелвин Гудман: Мисля, че за това трябва да се съжалява. Както каза г-н Кланси, неговият свят е свят на художествената измислица...Той разказва истории!

Гудман е в студиото, след като е излязло интервю с него, осъществено от журналистката Алексения Димитрова от в. “24 часа”. В това интервю проф. Гудман казва, че не вярва в българската следа. Със същия въпрос се обръща към професора и водещият Кеворкян:

Кеворк Кеворкян: Не вярвате или Сте сигурен?

Проф. Мелвин Гудман: Не, не вярвам..

А. Димитрова: И за това подадохте оставка като анализатор на ЦРУ?

Проф. Мелвин Гудман: Да, това беше главната причина, От сведенията от 1981 до 1985 година, ЦРУ разполагаше с много солидни сведения, че България не е участвала, нито Съветския съюз! Все пак

Алексения Димитрова

директорът по онова време Уйлям Кейси и неговият заместник Роберт Гейтс поръчаха документ или паметна записка, в който българите и Съветите се посочват един вид като заговорници за убийството на папата. Всичко това се е извършило в тайна, аз не бях уведомен. Когато научих за тази Докладна записка, официално протестирах пред г-н Гейтс с аргумент, че всичко това нарушава етиката на разузнавателната работа и разузнавателния анализ. Затова и реших да се оттегля... Една година по-късно Роберт Гейтс беше посочен за директор на ЦРУ за втори път, от президента Джордж Буш-старши и аз свидетелствах пред Комисията на Сената, която трябваше да утвърди назначението на Роберт Гейтс, настоявах за това той да не бъде назначен, тъй като човек, който изопачава истината, който лъже – не би следвало да заеме такъв пост!

Знакът, мотото на ЦРУ, който е изписан над вратата е цитат от Библията: Истината освобождава” Г-н Кейси не се интересуваше, г-н Гейтс не се интересуваше от истината, че те никога не би трябвало да попадат на този пост! Твърде прискърбно е, че те са заемали този пост и така възникват редица въпроси и за днешното положение – за Ирак, за оръжието за масово унищожение...

Можем ли да вярваме на онова, което казва правителството на Съединените щати? Тръгнеш ли по този път на изопачаване на истината, дори с малко, не можеш да спреш. И загубиш ли един път доверието на хората – компрометираш ли честта си, проблемат става сериозен. Това стори американското правителство през 80-те години – чрез ЦРУ, а сега ставаме свидетели как самото президентство, самият Бял дом... попада под такива обвинения за изопачаване на истината.

Ал. Димитрова: Вие казвате, черз 1985 година е поръчан този Доклад... На кого беше поръчан?

Проф. Мелвин Гудман: Докладът беше поръчан от директора на ЦРУ Уйлям Кейси, а той е дал на своя заместник, Роберт Гейтс, а Роберт Гейтс се обърнал към своите аналитици и поръчал да напишат този Доклад с указания – материалът да бъде разпространен само сред хората, които работят по него, т. е. трима експерти, които трябвало да докладват пряко на своя ръководител, който пък на свой ред да докладва на Роберт Гейтс. Виждате,        това е една разработка, направена при пълна тайна – не така работи ЦРУ, твърде необичайна е такава практика дотогава за ЦРУ.

Ал. Димитрова: Преди няколко весеца Вие ми казахте, че Българин е донесъл в ЦРУ българската следа...

Проф. Мелвин Гудман:... имало е български източник, че българите са участвали в ...това не е било особено надежден източник. Оперативната дирекция на ЦРУ е знаела това, че източникът не е надежден и въпреки това официално е докладвала...но директорът на ЦРУ се запознал с Доклада в чернова и оттам нататък, може би това, което той е очаквал да прочете... е поръчал Справката... Този българин обаче не е участвал в изготвянето на самата Докладна записка, той не е виждал, не е разговарял с хората, които са я изготвили... Той е един източник, който е използван, таен източник, с която информация се е злоупотребило...

Гудман не е виждал този източник, не така се е работило...

Алексения пита дали професорът е наясно с екипа на Центъра за международни стратегически изследвания, в който са били и Алекс Алексиев, и Пол Хенци, и който екип е бил ръководен от Збигнев Бжежински.

Професорът пояснява, че човек в ЦРУ работи по преките си задължения и информацията, с която разполога касае точно и само тези задачи и задължения.

Ще цитирам останалата част от разговора с Гудман във “Всяка неделя”, публикуван в рубриката, която води Кеворкян във в. “Труд”, под заглавие “Приказки за телевизията” - СЕЗОННИ ДУПЕДАВЦИ/И убийци с думи:

К.Кеворкян: Има ли връзка между този доклад и разследването по-късно на Клеър Стърлинг?

Проф. Мелвин Гудман: В началото на 80-те години Стърлинг твърдеше, че Съветският съюз отговаря за всички терористични актове в Европа. Много от твърденията в нейната книга са буквално черна пропаганда…Бил Кейси си купил екземпляр от книгата на Стърлинг/ Бел.: „Мрежата на терора”/ и запитал своите сътрудници: „Добре, защо ние не пишем такива анализи, каквито ги пише Клеър Стърлинг?” Няколко години по-късно тя вече конкретно написа за атентата срещу папата, обвинявайки българите и руснаците. И до голяма степен тази работа беше свързана с инициативата на Кейси. „Ню Йорк таймс” подхвана нейната история… Имаше един нюйоркски сенатор тогава – Д Амато, също човек с особена подозрителност и антисъветски настроения, и той рекъл: „Ами, ако „Ню Йорк таймс” смята, че руснаците са се опитали да убият папата, какво върши ЦРУ?”

И тогава Уилям Кейси подхвана тази следа, защото трябваше да свърши нещо, понеже сенаторът се бил ядосал. Но както ви казвам, Клеър Стърлинг е силно дискредитирана авторка, голяма част от онова, което тя пише, е чиста пропаганда…

К.Кеворкян: Но защо директорът на ЦРУ попада в този капан? Жертва на каква доктрина всъщност става той?

Проф. Мелвин Гудман: Бил Кейси не попада в капан. Недейте го изкарва някакъв наивник, добряк, който може да бъде използван за чужди цели. Самият Бил Кейси гледа на историята като на конспирация. Той е идеолог…Той категорично смяташе, че Съветският съюз отговаря за всяко световно бедствие и до голяма степен се противопоставяше на усилията на тогавашния държавен секретар Джордж Шулц за постигането на някаква разведряване между Америка и Съветския съюз. Смятам, че Бил Кейси поръчва тази докладна записка, за да може да я поднесе след това на президента и да изобличи държавния секретар Джордж Шулц като наивник, и оттам да тръгнат нещата с „империята на злото”…

К.Кеворкян: Да се поставим на мястото на Кейси. Какъв успех е имала тази операция през неговата оптика, по какъв начин е поразила България?

Проф. Мелвин Гудман: Едно нещо трябва да знаем – Бил Кейси не е имал намерение да удари България. С тази докладна записка той всъщност се прицелва в Кремъл… А това, че от дългосрочна гледна точка ще пострада престижът на ЦРУ, е абсолютно без значение. Неговата лоялност не е към ЦРУ, а към самия себе си.

К.Кеворкян: Може ли да се каже, че в този случай ЦРУ е било нещо като идеологически инструмент? Или поне Кейси?

Проф. Мелвин Гудман: В повечето случаи ЦРУ твърде добре си върши работата. С изключение на този случай на оценка на атентата, за който отговарят двамата – Гейтс и Кейси. Тогава бе извършена манипулация на цялото ведомство от директора и неговия заместник… И, все пак, не бих преценявал ЦРУ по този един-единствен случай. Очевидно тогава анализът е бил твърде компрометиран, твърде безчестен, но в сравнение с цялостната работа на ЦРУ това може да се нарече изключение…”

Не стига, че бе доказано категорично участието на ЦРУ в изфабрикуването на българската следа, нещо, в което малцина българи се съмняваха, днес Паница има наглостта да раздава награди за гражданска доблест! Той, който плати за опозоряването на Антонов и България, и се хвалеше, че е спонсорирал излизането на книгата й за българската следа!

Едва ли ще дочакаме ЦРУ да се извини на нашата държава за тази мръсна инсинуация, която съсипа живота на един абсолютно невинен българин, Сергей Антонов, като го прати преждевременно в гроба.

Сергей Антонов умря забравен, сам, с тотално съсипан живот.

Едва ли ЦРУ ще поднесе извинения и на днешния си евроатлантически партньор в НАТО, България, за това, че е знаело за клеветите около това покушение срещу папата. Обикновено САЩ не се извинява за нищо причинено, а най-малко за раздухани клевети и убийства. Тогава защо да очакваме ЦРУ да се извини и да губим време?

Соломон Паси, който плака за НАТО, все още не е проронил и дума за реабилитацията на България! И едва ли ще го направи... За него бе достатъчно да ни натика в НАТО, да доведе папата на посещение в България... и толкова!

Не се намери и няма да се намери мъж сред политиците ни, който да поиска извинение от ЦРУ, американската администрация, Италия и италианското правосъдие!

В края на миналата година двама български министри – Роден Плевналиев и Трайчо Трайков бяха въвлечени от лицето Паница да връчват награди “Най-добър корпоративен дарител”!

На страницата на създадения от американците Нов български университет има в менюто и за Фонд “Дими Паница”!

От това учебно заведение и по-точно от въпросната фондация се пазаруват журналисти и се тровят душите на младите хора с рекламата на едно лице, платило да се опозори държавата ни!

Една от наградите за гражданска доблест “Паница” бе присъдена от жури в състав: д-р Желю Желев, Боряна Димитрова, Валентин Чиликов, Валери Запрянов, Георги Господинов, проф. Ивайло Знеполски, Меглена Кунева, Михаил Иванов и Хари Харалампиев.

Да се спрем само на няколко имена от това жури:

Желю Желев – бивш президент, усъмнил се във вината на България по атентата срещу папа Йон Павел Втори;

Меглена Кунева – снаха на члена живковото политбюро Иван Пръмов, дъщеря на един от буфосинхронистите, предала интересите на България при водене на преговори за присъединяване към ЕС на тъмно. Същата получи дивидентите си от услугата по затварянето на АЕЦ “Козлодуй” с назначението си в банка “Париба”. Работила е и в Българско национално радио, но никой не помни днес това нейно присъствие там!

“Паница бе и в дъното на искането за българските архиви от Москва” – защо и като какъв така и не бе обяснено.

"Ние искаме от Русия да ни върне архивите на държавни институции, които са отнети непосредствено след 9 септември 1944 година" - каза в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия Ленко Ленков, от фондация "Дими Паница".

Кои са тези “ние” и каква е връзката им с дейността на Д. Паница по пускането на така наречената “българска следа” и опозоряването на един невинен като Сергей Антонов?

Сега вече, когато архивите са в ръцете на министъра на финансите?!? Симеон Дянков, те като нищо ще бъдат в услуга на американците, още повече, че около това лице нещата не са съвсем ясни.

Къде е бил самият Дянков, след като от Световната банка са го натирили и то месеци, преди да се появи у нас...

Все пак нека да не забравяме, че Симеон Дянков е човекът, който си прави каквото си иска и никой не му държи сметка за това.

Ще припомня заради книгата на Стърлинг, позоряща България "Времето на убийците", държавата ни дълго време бе сочена с пръст като терористична държава, организирала покушението на главата на римо-католическата църква. Историята около Паница и Стърлинг е интересна с това, че преди време излезе публичният Доклад на американския Сенат, който е бил направен във връзка с представянето на Робърт Гейтс /днешният министър на отбраната на САЩ и бивш шеф на отдел "Анализи и информация" в ЦРУ, от времето, когато шеф на разузнавателното управление е бил Джордж Буш - баща - бел. Л. М./. Този Доклад е бил написан във връзка с кандидатстването на Гейтс за поста директор на ЦРУ. Отделен раздел на Доклада е посветен на участието на американското разузнаване и в този раздел направи впечатление следната формулировка: "съзнателно поддържане на недостатъчно обоснована теза за съветско участие в атентата, на база компилация на отделни факти".

Събраните материали през годините в българското външно разузнаване по безспорен начин доказаха непричастността на България и на нейното външно разузнаване в покушението срещу папата. Потвърди го лично и Джулио Андреоти, за известен период от време - министър-председател на Италия. Та Андреоти написа кратко и ясно:

"България няма участие в покушението."

На това изявление на политика и бивш премиер на Италия, Андреоти никой от политиците и журналистите в България не обърна внимание. Не бе взето в предвид и че бившият разузнавач на ЦРУ Мелвил Гудман призна в печата пред журналистката Алексения Димитрова, че намесването на името на България в атентата е груба манипулация на факти. /По необходимото уточнение кой и кога написа пръв в печата потвърждение на “създаването на българската следа”, как и пред кого Гудман подробно разкри историята с измисленото участие на на България в атентата срещу папата – четете в продължението – бел. Л. М./

Тук идва и логичният въпрос отнасящ се до Паница: след като спонсорираш разработка на ЦРУ по дискредитиране на една държава, дали си свързан с ЦРУ или – да?

За един друг интересен момент от дейността на Паница научих една сутрин от журналистката Румяна Угърчинска в предаването на Мира Баджева „Отпечатъци”. По повод филма, който тя правила за атентата срещу папата, Угърчинска се срещнала с Д. Паница, който се опитал да я откаже от целта да разкрие истината за дискредитирането на България покрай атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Паница обяснил на колежката Угърчинска, че няма смисъл от такова разследване! Т. е. минало е време, да не се рови и да се забрави как бе опозорено името на България!

В публикация, излязла в “Хроники” бе изнесено, че с неограничен бюджет, благодарение на Джон Паница, журналистката Клеър Стърлинг пътува из Турция, страни от Близкия Изток, Западна Германия, САЩ, Франция, Италия, за да може един ден да издаде своята книга-клевета за родината на спонсора си! Набедяването на България в книгата на Стърлинг е умишлено се оказа днес - това е факт, както е неоспорим факт и следното, върху което обръща внимание писателят Асен Марчевски в книгата си "Италианските потайности".

Забележете: Марчевски обръща внимание на връзката Стърлинг - Майкъл Лейдън, също американски журналист, специалист по въпросите на тероризма и Камората. Лейдън е бивш сътрудник на Хенри Кисинджър /държавен секретар на САЩ от 22 септември 1973 г. до 20 януари 1977 г.- бел. Л. М./, на генерал Александър Хейг /държавен секретар при президента Рейгън - бел. Л. М./, работил е със Збигнев Бжежински /политолог, съветник на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност 1977-1981 г. - бел. Л. М./. Името на Лейдън се появява, на процеса срещу генерал Пиетро Музумечи /работил в засекретената служба суперСИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито и съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. моя Л. М./. Та на този процес, генералът открито обвинява Лейдън, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг. Генералът пропуска името на щедрия спонсор Паница, който има навика много да се засяга, когато стане дума за неговото "родолюбие".

Разузнаването на Щатите се възползва от журналистическите материали на Клеър Стърлинг, публикувани в изданието на Паница “Рийдър Дайджест”. NBC и Стърлинг са били направлявани от Пол Хенци, шеф на резидентурата на ЦРУ в Анкара.

И така: стриктно спазваща формулировката на ЦРУ, Стърлинг смесва действителни факти с манипулирани и неверни твърдения в книгата си, платена от Паница и България е опозорена!

По време на гостуването си у нас Йоан Павел призна, че българите не са замесени с половин уста и никой не разнищи това негово признание! Според папата това би следвало да се приеме и за извинение!

Нито президентът Желев се извини за съмнението, че България може би е участвала в този атентат, нито Петър Стоянов го направи.

Сега, след като излязоха на бял свят нови данни и се потвърдиха фактите от интервютата на Алексения Димитрова и Кеворк Кеворкян с проф. Мелвин Гудман – министърът на външните работи Николай Младенов трябва да поиска Италия и италианското следствие да се извинят на дъщерята и сестрата на Сергей Антонов! То други роднини не останаха...

Очаквам президентът лично да поиска извинение за позорното петно, което  ни лепнаха ЦРУ, Паница чрез Клеър Стърлинг, италиански магистрати, журналистически продукти на Паница и прочие.

Става дума за извинение към българската държава и един неин невинен гражданин, а не да това кой кога ходи на лов и дали има трофеи!

Няма да призовавам премиера Борисов да иска извинение, тъй като той има слабост към ЦРУ...

Става дума за умишлено опозоряване на държавата ни и един неин невинен гражданин и в този ред на мисли се надявам някой да се намери и разпореди да ударят черния печат на Паница, за да разбере, че е нежелан в тази страна!

 

Ако има Приказка, че царят е гол, то тук ще стане ясно, че царят е съвсем гол!

Докъде я докарахме, уважаеми сънародници! Емигрантът Паница да рита почетното членство в БАН, заради това, че Комисията по досиетата огласила агенти на бившата Държавна сигурност там?

Човекът, който щедро плати на Клеър Стърлинг, за да създаде българска следа в атентата против главата на Римо-католическата църква, изрази възмущение от това, че в БАН работели хора, свързани с бившата ДС! Е, те поне са работили за националните интереси за разлика от Паница, който плати да се развие истерията около уличаването на България в покушението срещу папа Йоан Павел Втори. Има известна разлика все пак.

Известно е, че в дъното на истерията с българската следа беше ЦРУ – дойде време и от там си признаха, че са знаели, че българите нямат никакво участие в този атентат!

Т. е. оказа се, че ЦРУ си призна, макар и с половин уста, а Паница даже не счете за нужно да се извини на българската държава, за оклеветяването на която плащаше на Стърлинг!

Едва ли ще дочакаме ЦРУ да се извини на нашата държава за тази мръсна инсинуация, която съсипа живота на един абсолютно невинен българин, Сергей Антонов, като го прати преждевременно в гроба.

Едва ли ЦРУ ще поднесе извинения и на днешния си евроатлантически партньор в НАТО, България, за това, че е знаело за клеветите около това покушение срещу папата. Обикновено САЩ не се извинява за нищо причинено, а най-малко за раздухани клевети и убийства. Тогава защо да очакваме ЦРУ да се извини и да губим време?

Ще припомня историята с формулировката в един документ. Става дума за публичния Доклад на американския Сенат, който е бил направен във връзка с представянето на Робърт Гейтс /министър на отбраната на САЩ и бивш шеф на отдел "Анализи и информация" в ЦРУ, от времето, когато пък шеф на разузнавателното управление е бил Джордж Буш - баща.- Л. М./.

Този Доклад е бил написан във връзка с кандидатстването на Гейтс за поста директор на ЦРУ. Отделен раздел на Доклада е посветен на участието на американското разузнаване и в този раздел прави впечатление следната формулировка: "съзнателно поддържане на недостатъчно обоснована теза за съветско участие в атентата, на база компилация на отделни факти". С други думи казано, за справка: показанията на Агджа и писанията на Клеър Стърлинг.

ЦРУ така и не счете за нужно да обясни по каква причина е бил поет пътят към дискредитиране на България с вменяването на вина за покушението срещу папата?

А с кого бе близка, платената от Паница и „Рийдър дайджест” кампания по разследване и написване на книга - Клеър Стърлинг? С Майкъл Лейдън.

Тук ще спомена, че Стърлинг умира от загадъчна болест през 1995 година, факт, който не се нуждае от коментар, след като се има в пред вид дейността й като журналист и задачите, които е поемала.

Но да се върна към споменатия по-горе Майкъл Лейдън. Лейдън е бивш сътрудник на Хенри Кисинджър, на генерал Александър Хейг, работил е със Збигнев Бжежински. Името на Лейдън се появява, когато на процеса срещу генерал Пиетро Музумечи /работил в засекретената служба супер СИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито, съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. Л. М. /. Та на процеса срещу самия него, генерал Музумечи открито обвинява Лейдън, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг.

Събраните материали през годините в българското външно разузнаване по безспорен начин доказаха непричастността на България и на нейното външно разузнаване в покушението срещу папата. Потвърди го лично и Джулио Андреоти, за известен период от време - министър-председател на Италия. Та Андреоти написа кратко и ясно: "България няма участие в покушението."

На това изявление на политика и бивш премиер на Италия, Андреоти никой от политиците и журналистите в България не обърна внимание. Не бе взето в предвид и че бившият разузнавач на ЦРУ Мелвил Гудман призна в печата, че намесването на името на България в атентата е груба манипулация на факти, и дезинформация в оценките в Доклад на ЦРУ за Белия дом, като по този начин във въпросната провокация изкуствено са били замесени СССР и България. Признанието на Гудман също остана глас в пустиня.

Интересен фрагмент от биографията на Паница е свързан с януарските събития от 1997 година.

Въстание или преврат беше случилото се на 10-11 януари пита журналистката от в. „Труд” Светлана Джамджиева Николай Добрев на 9 януари 1998 година.

"Протестът на хората беше продиктуван от икономическите и социалните условия... - отговаря Добрев. - Друг е въпросът, че върху справедливия протест на хората започнаха да паразитират псевдосиндикални групи и политически сили."

Добрев споделя, че има справка за финансирането на протестите, която показва на Джамджиева. "Ето я справката. Средства са получени от фондация "Джон Паница"...

Що ще един свързан с оклеветяването на България емигрант, да спонсорира протести пред парламента, които ескалират и в самия парламент? Що ще да спонсорира деяние, което е наказуемо според действащото законодателство? Протестите, в чието плащане се включва и Паница са наляти много пари, въпреки, че още в края на м. декември 1996 премиерът Жан Виденов си е подал оставката и като министър-председател и като лидер на социалистическата партия. Т. е. причина за протести е нямало, тъй като е била налице оставка на премиера.

Втори източник, Мелвин Гудман, /старши анализатор в съветския отдел на ЦРУ от 1966 до 1990 г./ още през 90-те години на миналия век заявява в американския Сенат, че “българската следа” е манипулация, измислена от ЦРУ. Междувременно никой не си направи труда от страна на новия Голям брат, след 1989, да съобщи на България какво е констатирал Мелвин Гудман.

Тук идва и логичният въпрос отнасящ се до Паница: след като спонсорираш разработка на ЦРУ по дискредитиране на една държава, дали си свързан с ЦРУ или – да?

Един друг интересен момент от дейността на Паница научих тази сутрин от журналистката Румяна Угърчинска в предаването „Отпечатъци”. По повод филма, който тя правила за атентата срещу папата, Угърчинска се срещнала с Д. Паница, който се опитал да я откаже от целта да разкрие истината за дискредитирането на България покрай атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Паница обяснил на колежката Угърчинска, че няма смисъл от такова разследване! Т. е. минало е време, да не се рови и да се забрави как бе опозорено името на България!

Какво друго би могло да се очаква от Паница, след като той е плащал на Клеър Стърлинг за мръсната й работа по „разследване” на българската следа и написване на книгата „Времето на убийците”? Друг въпрос е дали тези сребърници са били негови или на господарите му отвъд океана...

С неограничен бюджет, благодарение на Джон/Димитър Паница, Стърлинг пътува из Турция, страни от Близкия Изток, Западна Германия, САЩ, Франция, Италия, за да може един ден да издаде своята книга-клевета за родината на спонсора си! Набедяването на България в книгата на Стърлинг е умишлено се доказа в днешно време – и върху този неоспорим факт обърна внимание писателят Асен Марчевски в книгата си "Италианските потайности", където извади на светло истината за контактите на Стърлинг с Майкъл Лейдън.

Защо Паница поиска съветските архиви за и на България?

По-точно като къкъв ги поиска? "Ние искаме от Русия да ни върне архивите на държавни институции, които са отнети непосредствено след 9 септември 1944 година" - каза в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия, Ленко Ленков, от фондацията на Паница. Ленков поясни, че това са архиви на Министерство на отбраната, на Министерството на външните работи, на МВР, на канцеларията на двореца...

Само че в момента на предявяване на претенции към вземане на архива, Ленков не е служител в нито една от изброените институции, а що се отнася до „канцелария на двореца” – такава не съществува още от 9 септември 1994 година.

"Исканата от Русия документация е свързана с влизането на България във Втората световна война и касае съветската страна - контрира по време на спора Ленков, Боряна Бужашка, председател на Главно управление на архивите към МС. - Това не са документи, свързани с дейността на България, а с участието й във войната. След 1944 година в страната ни работи Съюзническа комисия и първоначално част от документите са предадени на тази комисия. Не очаквам сензации или преобръщане на нашите представи за онези години от тази документация, обясни Бужашка. Има документи, които са създадени от българските институции, но има и такива, към които българските изследователи имат интерес, но те не са дело на българските институции - например разпитите на тримата регенти са съветска документация, въпреки че касаят български исторически личности."

Аз самата съм историк по образование и всеки нов автентичен архивен документ за мен е откритие, но тук в цялата тази история имаше нещо много смущаващо. Защо точно Паница искаше да се занимава с изискването и получаването на тези архиви - на този въпрос никой не се нае да отговори. Защо архивите му се оказаха толкова жизнено важни, че даже спретна подписка за връщането им?

В навечерието на визитата на Владимир Путин, Д. Паница даже оглави инициатива, с откровени нападки срещу Русия за връщането на архиви на България от руската държава.

„История славяноболгарска” се намира в Гърция, тъй като един президент си позволи да върне една от най-ценните реликви на България.

В Лондон, в Британския музей се намира българското безкрайно ценно "Четвероевагелие" на Иван Александър, но никой не си го е поиска в годините на прехода...

Вярно е, че човек докато е жив – какво ли не чува и вижда. Медийното пространство често бива изпълнено с какви ли не глупости! Така научихме как бившият председател на Комисията по досиетата, Методи Андреев разказал пред италианския "Кориере дела сера", че тайните от атентата срещу папата се пазят в бункер в София! Остава да попитаме: кога от Държавен архив ще влязат в бункера на Андреев, за да разкрият тайните от това печално събитие!

Папата дойде в края на живота си в България и каза, че страната ни няма пръст в опита за убийство. Веднага се намериха хора, които нарекоха този жест - учтивост. Може и да е така, но едва ли наместникът на Христос ще седне да се заиграва в толкова сериозно събитие от живота му и ще говори неистини за покушението, което беше извършено срещу самия него!

Въпреки огласяването на съдържанието на Доклада на ЦРУ, който оневини, макар и със закъснение България, толкова години вече, въпросният Паница така и не намери в себе си сили, време и достойнство лично да се извини за мръсното дело, с което увенча живота си – да спонсорира оклеветяването на родината му.

Ако иска да го броим за българин, Паница дължи извинение не само към България, но и към паметта на един мъченик, който си отиде забравен от този свят - Сергей Антонов.

Защо не бе поискано никога, от никого в държавата ни Дими Паница, човекът на Рийдър Дайджест по времето, когато се тиражира така наречената "българска следа" от Клеър Стърлинг, да се извини на българите? Защо не се намериха държавници, които да настояват Паница да се извини за това, че е предоставил трибуна за тиражиране в милиони на една голяма лъжа, която дискредитира България?

Вместо това, Паница учреди награда на фондацията си „Свободна и демократична България” за гражданска доблест? Той ли е примерът за гражданска доблест? Събуди се, народе! Май сериозно сме го закъсали...

Кой е Димитър Паница?

За него чух за първи път от своя дядо, роден в Охрид, който с четата на Яне Сандански заминал да сваля султана. /Има го в архива на Велико Търново – бел. Л. М./. Бях едва шестгодишна когато загубих дядо си, но баба, колчем станеше дума за Паница придобиваше странно изражение на лицето и стисваше устни в гневно мълчание. Нямаше навика да разказва докъде може да падне някой.

От мига на излизането на Тодор  Живков от властта, Паница запретва ръкави да лъсне своята биография, в която днес позорният факт за спонсорството на Клеър Стърлинг липсва! А от това спонсорство точно България бе опозорена като автор на атентата срещу България в продължение на десетилетия!

Вижте сегашната биография на Паница: http://fdbfoundation.org/bg/cv.html, в която биография са налети доста пари и са осребрени реални дивиденти… Съмнявам се, че френският президент Жак Ширак е бил наясно на кого дава званието Рицар на Почетния легион, когато удостоява с него Паница.

Съмнявам се, че и в Съвета на Европа са били наясно когато награждават Паница с почетен педал „Pro Merito” за заслугите му за демократизацията в Източна Европа.

Лошото е, че един български президент, Петър Стоянов си позволи да награди Паница с най-високото отличие „Стара планина” първа степен, но след тази награда идват другите: на Съвета на Европа и на френския президент!

Международният институт за стратегически проучвания /IISS/, който се занимава с политико-военните конфрикти в света едва ли случайно е взел за свой член Д. Паница, като един от многото български емигранти.

Другите членства на Паница са много показателни, за да си даде обяснение човек защо му се дава най-високия орден на България, без да се предявят никакви претенции от страна на държавата за извинение от Паница.

Паница не искал вече да е почетен член на БАН? Ура!

Сетил се емигрантът Димитър Паница, че е почетен член на Българската академия на науките, в която комисията по досиетата посочила лица, свързани с бившата Държавна сигурност.

Ще си призная, че досега не бях чула за това, че Паница е почетен член на БАН, но явно сегашната му позиция е едно рамо за реформата на египтолога-образователен министър С. Игнатов по съсипване на родната академия на науките.

Както се казва: Игнатов го играе ректор в Нов български университет, а Паница е член на Борда на това учебно заведение…

Тогава какво му пречи на Паница, с такъв дълъг житейски стаж като спонсор на най-яростното оклеветяване на България, чрез Клеър Стърлинг, да помогне да бъде унижена и унищожена родната наука. В това също има стратегически интереси от страна на Големия брат зад океана. Вместо да купуват мозъци – с една съсипия на БАН американските храненици ще поднесат на безценица и на поднос изобретения, научни постижения и открития, за които трудно може да се определи каквато и да било цена.

Завършвам с голяма радост и голяма горчивина. Радостта е от факта, че такъв като Паница няма да е сред почетните членове на БАН. Горчивината е от факта, че вече 20 години не се намери никой от високите етажи на българската власт, който да поиска сметка на Паница за приноса му в изфабрикуването на така наречената българска следа.

"Липсваше покаяние, липсваше извинение, липсваше гражданско достойнство да се направи крачка назад и да се даде път на неопетнени млади учени", казва Димитър Паница в писмото си до акад. Съботинов по повод оттеглянето си от почетното членство в БАН.

Той иска покаяние, той иска извинение, той търси гражданско достойнство да се направи крачка назад и да се даде път на неопетнени млади учени!?

Той, който отдавна трябваше да се покае пред майка България!

Той, който отдавна следваше да поиска извинение за позора, с който покри родината си?

Той, който не намери достойнство да се извини и покае?

Има събития, когато човек губи дар слово...

 

Много е трудно да кажем „не” на ГМО, призна председателят на Европейския парламент проф. Йежи Бузек в лекцията си в СУ “Климент Охридски”. Бузек бе на визита у нас по покана на председателя на парламента, Цецка Цачева.

По темата с ГМО Бузек каза, че самият той е против ГМО, но ние трябвало да мислим за изхранването на милиардите хора по света, от Южна Америка и Африка, които без ГМО биха умрели от глад! Трябвало да бъдем конкурентноспособни, трябвало да бъдем солидарни в един глобален свят – изцепи се Бузек, явно вземайки българите за идиоти и опитвайки се да ни вмени някаква несъществуваща вина!

Да унищожиш една държава отравяйки почвата и населението й в името на дрънканиците на глобалност и солидарност си е чиста проба безумие! Да унищожиш единственото, което все още отличава България от други европейски държави – земеделието и хранителното производство, да сринеш неповторимия вкус на храна и напитки, които са в основата на туризма, привличането на чужди инвестиции и уникални продукти за износ – си е меко казано идиотщина!

Трябва ли да припомням, че след една шопска салата или таратор, кисело мляко, пълнени чушки много ирландци, японци, англичани се преселиха в България, за да изкарат спокойни старини? Трябва ли да кажа, че в Лондон, скъпи зеленчуци с отличен външен вид и цвят имат вкус на рекламни брошури, или силикон?

Интелектуалният багаж на поляка, председател на Европарламента пролича, когато обяви, че ние българите сме много щастливи, щом производството на ГМО ни бил проблемът!

Предстои да бъдат пуснати на европейския пазар три генномодифицирани царевични продукта, независимо, че не се отглеждат в Европа научихме на връх националния си празник! А от царевицата, до фуражните смески за изхранване на селскостопанските животни крачката е една. Оттам нататък ГМО отива в млечните продукти, месото и яйцата и всичко, които ще се произвежда с тях!

Европейската комисия е позволила отглеждането на генномодифицирани картофи, разработени от германския гигант BASF, за първи път от 12 години насам, предаде АФП. Комисията обявила намерението си до лятото да е излезе с предложение да се даде по-голяма свобода на страните-членки при вземането на решение дали да позволят оглеждането на ГМО.

„Свобода при вземането на решение” – това е разковничето, което може да ни измъкне от батака на тъпите решения на еврокомисарите! Проблемът за България е, кой ще се възползва от тази свобода – дали политиците ни, които вечно са гладни като кокершпаньоли, или гражданите данъкоплатци, които ги тръсят само преди избори...

Та въпросният Йежи Бузек ни обясни в прав текст вчера, на Трети март, че трябва да се борим за благоденствие, но трябва да се мисли и за най-бедните. Обясни ни и че някои предпочитат да не са чак толкова свободни, но да са сити.

"Против съм генетично модифицираните организми, защото не знаем какъв ще е дългосрочният ефект от тях. Не може обаче да победим в тази битка", чухме вчера от устата на самия Бузек, който веднага побърза да обясни колко много хора по света гладуват и разчитат за изхранване само на ГМО.

Скандално бе, не това, че Бузек си позволи да ни поучава за ГМО и необходимостта на бъдат принесени в жертва поколения българи. Скандално бе това, че нито един от управниците ни не му се опъна или възрази! Скандално бе, че само ден преди Бузек да цъфне и ни зараздипля басни, председателят на парламента Цецка Цачева прие и изслуша неправителствени организации и граждани, протестиращи срещу вноса и производството на ГМО. Само ден по-късно Цачева мълча като риба пред Бузек!

Не е ясно докога нашите политици ще стоят наведени пред еврокомисари и евродепутати като че ли България не е суверенна държава, а територия с някакво население, оцеляването и живота на което са без значение.

Изявлението на Бузек дойде в момент, в който вече бе съобщено от АФП, че Австрия планира да забрани отглеждането на генномодифицирани картофи, одобрено от Европейската комисия.

„Министърът на здравеопазването на Австрия Алоис Щьогер подготвя документ за забраната на отглеждането на генномодифицираните картофи”, заяви говорител на министерството на здравеопазването.

Към Австрия се присъедини и Италия, която разкритикува решението на ЕС за генномодифицираните картофи! Министърът на селското стопанство на Италия Лука Дзая разкритикува решението на Европейската комисия да позволи отглеждането на генномодифицирани картофи в Европа. „Ние сме против решението, взето днес от ЕК за разрешаването на оглеждането на генномодифицирания картоф”, каза Дзая и добави, че решението носи рискове за сектора.

„Няма да позволим да бъде поставян под въпрос суверенитетът на страните-членки по този въпрос”, добави италианският министър...

Ще доживеем ли деня, в който български политик ще се противопостави на глас на Европейския съюз или ЕК, когато става дума за защита на правата на населението? Бузек сам призна, че все още не е ясен дългосрочният ефект от производството на ГМО и приемането на генномодифицирани храни!

Какво се оказва тогава – че Еврокомисията е приела решение, ефектът от прилагането на което върху човешкия организъм не е ясен?

След всичко изнесено дотук питам: има ли разлика между избора, който направиха Австрия и Италия и този, който правят нашите политици по отношение на ГМО и ГМХ?

Как точно ще се защитят правата на гражданите да имат право на избор как и с какво да се хранят, как и с какво да хранят децата си?

Какво означава един председател на Европейски парламент да идва в страна-членка, каквато се явява България и да казва, че не може да победи в битката с прилагането на ГМО?

С кого се води битка? Кой получава милионите, за да слага оръжието и обрича на отравяне населението на редица държави Бузек не спомена, а и едва ли скоро ще чуем?

Смешно е да се твърди, че една България ще изхранва гладуващото население по света, при положение, че едва изхранва своето.

Смешно е да се твърди, че ЕС – /с изключение на несъгласните държави/ще изхранва стотици милиони от други континенти!

Никой не би приел да умират от глад хора, никой не би живял спокойно с подобна тежест, но на територията на един сравнително чист екологично континент, да се замърсяват почвата и селскостопанските животни с ГМО и ГМ-храни си е престъпление, откъдето и да го погледне човек!

Нито един текст от Договора за присъединяване на България към ЕС, нито едно изречение от Лисабонския договор не задължава страните членки на ЕС да се съобразяват с решения на ЕК, които са съмнителни от гледна точка на здравето на гражданите им последици и резултати!

Една Сърбия заяви недвусмислено, че няма да приеме натиск за признаване на Косово, дори това да е условие за приема й в Европейския съюз!

По време на посещението на френския външен министър Бернар Кушнер в Белград стана ясно, че Съветът на министрите на ЕС преди юни няма да разглежда сръбската кандидатура за членство в Съюза, а от Белград се очаква до тогава да започне диалог с Косово за решавано на конкретни проблеми. Това послание от Франция бе оповестено в Белград, докато Бернар Кушнер бе там и по време на срещите му със сръбските официални представители. Кушнер отново е посочил, че от Сърбия се иска „компромис за Косово”, написа сръбският „Блиц”.

„Избираме Косово пред ЕС, каза външният министър на Сърбия, Вук Йеремич, цитиран от сръбското радио Б92. - Който си мисли, че, ако бъде принудена да избира между Косово и ЕС, Сърбия ще избере ЕС, греши” - поясни Йеремич по време на посещението си в Будапеща.

Тук вече е време да попитам – в началото на 21 век, все още ли важи за България поговорката „Наведена глава, сабя не сече”?

Да не би в началото на 21 век да сме сменили само комисарите – от съветски, на европейски?

{youtube}yn_9JZ7M3VM{/youtube}
 

Председателят на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова заяви, че била обидена, по повод коментарите, че българските състезатели на олимпиадата във Ванкувър били туристи. Ами толкова могат нашите хора – защо да се правим на изненадани или обидени?

То ако тръгнем така да се обиждаме: и аз съм обидена, че парламентът е пълен с недолекувани бъдещи пациенти, пълен е с комплексари, пълен е с бедни и гладни – засега... Но къде ти? Върви се обиждай, ако си нямаш работа!

И на мен ми е обидно, че патрирхът вместо да се вдигне и отиде поне видимо разтревожен в Агенцията за закрила на децата след поредния случай на детска педофилия и гавра с деца, се направи на глух и отмина тези скандал с презрение от висотата на патриаршеския си трон.

Обидно ми е, че някакъв пришелец и саморекламиращ се финансист обиди учените, мачка магистрати, задържа парите на лекари и болници, но това е положението! Върви се обиждай, ако си нямаш друго занимание!

Обидно ми е, че този финансист непрекъснато ни бърка с аборигени, и говори от високомерно, като че ли – целокупният български народ е съставен от тълпа олигофрени.
Обидно ми е, че същият така наречен финансист махна асистентите на болните от множествена склероза.

Обидно ми е, че той натисна министърът на здравеопазването да затваря болници и едно дете се наложи да го закарат по спешност, с трактор ли с бетеер ли до доктора.

Я неговото дете да беше паднало в същото село при игра, както се случи в Бояна – да беше пострадало в място без болница и пункт за спешна медицинска помощ, и да го турят на трактора да го друса до болницата – какво щеше да остане от мозъчната му травма? Но не, ние може да сме от Монтана, но сме били в Ню Йорк и като така ни се полага покрив в Бояна, прислуга, охрана и личен автомобил!

Полага се и финансист №1 в държавата никога да не дава отчет как успява да си изплаща с министерската заплата заемите по кредитите в САЩ.

Абе да не би да е дошъл някой извънземен при нас, а ние да не сме го разбрали?

Та за обидите – и на мен би беше обидно една външна министърка като Румяна Желева да пелтечи пред евродепутатите, да представя неграмотно и недоучила България пред европарламента, но кой го е грижа?

Така стигнахме до изявлението на прясно назначения американски посланик, някой си Джеймс Уоруик, който колчем стъпи на българска земя, веднага го удари на съвети: „България да преодолее енергийната зависимост от Русия!” – бе първият бисер отронен от устата на Превъзходителството. Като че ли не сме суверенна държава, членка на Европейския съюз, а поредният щат на САЩ, но на Балканите!

Ами като го сърби толкова въпросното Превъзходителство да дава акъл – що не вземе да обиколи Турция, Гърция, Сърбия, Румъния и там да повтаря как трябва да се страни от Русия, да не се подписват енергийни договори, за да не се изпадне в руска зависимост!

После да вземе същото Превъзходителство самолета и да отскочи до Италия, където да повтори пред Берлускони съветите си за разграничаване от Кремъл. Да отлети и да посъветва и Германия, Франция и прочие от европейските държави за същото – да се пуснат карантина от Кремъл.

А ако му остане време да прескочи и до Техеран и Пекин?

Досега от САЩ помня една дълго пътуваща царевица, която така и пристигна – изгнила. Помня и посинелите пилета от военния резерв на САЩ, артисали при редовната подмяна с по-пресни пернати. Помня как при подписване на договорите за американските бази научихме, че за американците, местното законодателство не важало! Независимо, че базите им са на родна територия и ни превръщат в отлични мишени за Иран например.

Вместо да спрат войните в Афганистан, вместо да спрат да се точат на Иран, вместо да си платят дължимите милиони на ООН и да вземат вече да си покриват външния дълг, вместо да махнат оградите от резерватите на индианците лакота и да ги пуснат да живеят достойно и на свобода, вместо да спрат да се натискат да диктуват на целия Европейски съюз – видите ли, на някои от американците им допряло до съвети, и до интриги по отношение на Русия!

Не стига, че напълниха държавата ни със секти, не стига, че самолетите им минаваха незаконно и на талази да бомбардират Сърбия, и сега тепърва ще берем ядове с обеднения уран – Превъзходителството на САЩ взело да го напира отвътре да ни отделя от проектите с Русия!

А уж бил интелигентен! Че ако беше вярно това с интелекта на Превъзходителството – да беше отворил дебелите книги и да се образова, че държавата ни е от поне 13 века, и че преди близо век и половина са ни оттървали от турците – стотици хиляди православни от същата тази Русия! Но не – както казваше Вук Драшкович, дувара на баба ми е по-стар от Щатите!

То бива, бива да ни вземат за лесни, но чак толкова: обидно е някак!

За никого не е тайна, че България е закъсала енергийно, има налице подписани междудържавни договори и хоп! Някакво си Превъзходителство, току що кацнало, и вече тръгнало да ни дава акъл! Като е толкова добронамерено Превъзходителството на Щатите, що не уреди да ни дадат пари за инвестиции, а не да мъти главите на политиците ни с празни обещания!

От обещания, не съм чувала да се произвежда ток, да тръгва газ, да тече петрол...

Обидно е, при положение, че имаме цял кабинет с министри – един посланик да ни диктува и направлява как да живеем! Нашите политици – тъпи ли са, та да сме го докарали до съвети?

Както е тръгнало, от Русия няма да видим нито един от енергийните проекти за газ, ток и петрол. И тогава на нас какво ни остава: утехата да пъхнем по една тръба отзад на отворковците по бламиране на енергийните проекти и да чакаме да я напълнят задокеанските им господари, я с ток, я с газ...

Ваше Превъзходителство – хайде да се уважаваме! Не сме във Вашингтон, а в София все пак!

 

„Всяка наша стъпка, свързана с газ, ток, ще бъде със санкция на Европейския съюз” заяви премиерът Бойко Борисов днес, като даде да се разбере, че така са се разбрали с еврокомисаря по енергетика, Гюнтер Йотингер. И да рече човек, че това е от днес – категорично, не. Тази линия на поведение лидерът на ГЕРБ и министър-председател следва откакто пое изпълнителната власт в държавата.

Днес на 2 март стана ясно, че снощи премиерът е разговарял с еврокомисаря по енергетиката Йотингер. Думите на еврокомисаря са били, че и в Германия, и в Европа не се толерира правителство, което ревизира договори на предишните!

„Тези, които казват – „Затворете проекта „Белене”!,” това е първият пасив, каза премиерът. По думите му - политическата приемственост в случая е важна, за да се знае, че когато дойде инвеститор в България, следващото правителство ще спазва предишните договорености.

На пресконференцията след срещата на българския премиер и еврокомисаря за енергетиката Гюнтер Йотингер е било съобщено, че Йотингер лично е поел ангажимент да се търсят частни европейски инвеститори за строежа на АЕЦ „Белене”...

„Относно енергийната сигурност, с ЕК всеки един детайл ще бъде обсъждан с нашите партньори и ще се действа само ако това е в обща европейска полза”, заяви Борисов. Установихме контакт ежеседмично, ежедневно.

Интересен момент от новините от срещата с еврокомисаря по енергетика бе, че според Йотингер предстои взимането на важни решения за газовата инфраструктура в самата Еврокомисия.

Друг интересен момент от двустранните разговори Борисов-Йотингер от днес бе, че пак според комисаря, проектът "Южен поток" имал подкрепа от Европейската комисия /ЕК/, само ако отговаря на европейските критерии за сигурност! В същото време Йотингер признал, че "Южен поток" е от съществено значение, тъй като повишавал капацитетите на внос на природен газ в ЕС.

В същото време, проектът „Набуко” като по-различен и нов, включвал нови области на доставки, подсилвал снабдяването и диверсификацията по отношение на вноса и най вече увеличавал независимостта на Европа по доставката на енергия. Йотингер признал, че очакванията са: източник на газ за „Набуко” ще бъде целият Каспийски регион, Азербайджан, Туркменистан, страните от Средния изток.

„„Набуко” ще бъде и може да бъде реализиран в случай, че се стигне до една ситуация, в която всички печелят”, заяви изненадващо еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер по време на визитата си в София.

Какво е „Белене”: изхарчени над 1 млрд. евро, подписани договори за доставки, евентуални бъдещи неустойки в размер на 800 милиона евро. Това са наличностите, които ако България се откаже от проекта минават в пасив.

Удължаване на живота на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй” ще поиска кабинетът в близките дни, както и да се започнат процедурите по изграждането на Седми блок – заяви премиерът Борисов.

„Имаме осигурено финансиране за „Набуко”” – призна българският министър-председател, но „Набуко” все пак трябва да бъде подсигурен с газ...

И тук вече идват въпросите: как така има пари за „Набуко”, за който засега няма осигурена газ, а за „Белене” – няма нито стотинка?

Как така е осигурено финансирането на Горна Арда, а за „Белене”, където ни заплашва плащане на неустойки – няма?

Как България все още живее с убеждението, че ще участва в „Южен поток”, след като не е казано нищо конкретно на Русия, Турция, Италия, Гърция, Сърбия, Франция? Едно е да си мислят нещо политиците, а съвсем друго – да работят за осъществяването му.

И още нещо: ще продължат ли и в новата Еврокомисия политиците ни да се навеждат пред еврокомисарите за всяка стъпка? Ще се налага ли за всяко решение да се пита Брюксел? Нима сменихме Кремъл с Брюксел и Вашингтон?

 

Какво сме ние?

Защо са ни национални празници, защо имаме химн и национален трибагреник? Нация ли сме или поданици разкрачени между САЩ и Европейския съюз? Територията ли е определяща, за да бъдат една външна политика и национална икономика самостоятелна?

Всички тези въпроси се появиха, след като министър-председателят Бойко Борисов се срещна с еврокомисаря по енергийната политика, Гюнтер Йотингер. Тази среща доизясни окончателно много въпроси по енергийното бъдеще на България, но и ни показа, че политиците ни отреждат място в крилото на прислугата в рамките на Европейския съюз, докато някои еврокомисари държат да разговарят с нас равнопоставено.

Преди пет дни така нареченият лидер на СДС М. Димитров поиска правителството да не предприема нищо по подписаните междудържавни договори за енергийни проекти с Русия, докато не бъде представена Енергийна стратегия на България в парламента.

Всъщност Енергийна стратегия вече има, и тя е на Европейския съюз – а защо един депутат като Мартин Димитров няма представа за това – само той може да си отговори.

"Ние сме за европейско, а не за руско или друго развитие на България" – беше казал новият премиер на Република България, Бойко Борисов след завръщането си от Брюксел в началото на месец септември м. г..

"Аз не съм водил никога различна политика, и името на ГЕРБ е Граждани за европейско развитие на България, не за руско, не за някакво друго", посочи премиерът в допълнение, че при срещите си с руския премиер Владимир Путин не е давал обяснение за разговорите, които води с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. Вярваме му, но кое наложи обратното? Борисов да дава обяснения на португалеца еврочиновник за разговорите с Путин?

Българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че ще прати документите за съвместните енергийни проекти с Русия в Брюксел, "за да чуем становището на европейските ни партньори". Да сте чували премиерът на Великобритания, Гордън Браун, френският президент Никола Саркози или канцлера Ангела Меркел да питат като слаби ученици ЕК за всяка своя стъпка? Няма и да чуете, защото във Великобритания, Германия, Франция и прочие суверенни държави членки на Европейския съюз политическите им лидери не съгласуват стъпките си с Барозу, а с народа, който управляват. Нали не сме женени за Жозе Мануел все пак, нали изборите бяха за български политически партии, а не за някакъв еврочиновник, който едва бе избран да кара втори мандат начело на ЕК?

 

България, уви, не е Франция!

Ще припомня, че на пресконференция с журналисти в първия ден от официалното му посещение във Франция миналата година, премиерът Бойко Борисов поясни, че за АЕЦ „Белене” е потърсил от Саркози и варианти за инвестиции, и гаранции за бъдещата атомна централа:

„Така или иначе има хвърлени пари, има похарчени пари и ние не можеме с лека ръка да го задраскаме. И затова именно ние търсим европейски партньори и да го финансират и да гарантират сигурността на тази централа, защото може да се случи така, че ние да построиме нещо с огромни лишения и ако намериме финансиране и след това да дойде същото тук, което дойде преди няколко години – спрете 3 и 4 реактор...”

И какво се случи във Франция докато борисов бе на официално посещение там? Никола Саркози изслуша искането за участие във финасирането на проекта „АЕЦ „Белене”, но с изслушването започна и свърши всичко...

Затова пък на въпросното официално посещение във Франция на българския премиер, Саркози не пропусна да изпее рефрена за „задължителното ни откъсване от Русия”!

Та по време на това посещение, Никола Саркози попита българския премиер без заобикалки: „По какъв начин вие се отделяте от Русия, когато вече няма Варшавски договор?” Питане, на което отговорът не е задължителен, още повече, че задаването на подобен въпрос е в разрез с елементарните правила на дипломацията и етиката в международните отношение при две равнопоставени държави...

„За съжаление аз съм премиер от два месеца – се оправда на събеседника си българският премиер Борисов. - Но така или иначе има хвърлени пари и ние не можем с лесна ръка да го задраскаме. Затова търсим европейски партньори, които и да финансират, и да гарантират сигурността на тази централа”.

България и Франция са равнопоставени страни-членки на Европейския съюз. Поне така е според подписания Договор за присъединяване, в който няма нито буква за това, че България ще бъде третирана в Евросъюза, съобразно близкото си комунистическо минало и според големината на територията си – например.

Така докато от една страна френският президент ни намекваше най-безпардонно, че трябва час по-скоро да се отдалечим колкото може повече от Русия и влиянието й – разбирай, икономическите съвместни проекти – така от друга страна Саркози пусна към Кремъл големи френски енергийни компании, за да сондират почвата за близко икономическо партньорство!

В резултат, Франция се присъедини към „Южен поток”, докато в България управниците шикалкавеха и мълчаха.

Следващият резултат дойде и днес, на 2 март, когато руската компания „Газпром” и френската GDF Suez подписаха Меморандум за включването на GDF Suez в проекта за газопровод „Северен поток”.

Внимавай с кого дружиш!

В продължение на пет дни така наречените партньори в парламента на ГЕРБ от Синята коалиция, в комплект с министъра на финансите от правителството на ГЕРБ дадоха всички възможни знаци, че незабавно трябва да се скъсат всякакви възможности за съвместни руско-български проекти, и най вече трите, подписани вече от предишното правителство!

Достатъчно бе, американският посланик, някой си Дж. Уоруик да даде знак за русофобска атака и верните му придворни от дясното политическо пространство, свиха лапички и заповтаряха колко жизненоважно е да забравим и оставим икономическото и енергийно сътрудничество с Русия в историята!

Оставени извън политиката бивши царедворци и други цветове бивши политици, ни замесиха успешно в скандал с разполагане на ПРО на българска територия, докато след настойчиво питане от страна на Русия стана ясно, че Щатите бият отбой, а официален Вашингтон обяви, че не е договарял изобщо със София подобно начинание. Така версиите за задължително присъединяване към американския щит в знак на солидарност към НАТО се разпаднаха като несъстоятелни...

В Европа кризата се оттегля бавно и мъчително, в нашата страна министърът на финансите „премести” прогнозата си за край на кризата с цели 6 месеца. В момент, когато винопроизводителите търсят път към загубените в годините на прехода руски пазари. В момент, когато Русия е на път да дръпне килимчето по отношение на съхраняването на отработилото ядрено гориво, а руските инвестиции се стопиха като ланския сняг, в момент, в който в туризма ни видимо няма вече наплив на руски туристи, които предпочитат да летуват в съседните на страната ни, Турция и Гърция...

На този фон: неизживени комплекси за величие в политиката на десни депутати, създадоха сериозни предпоставки за това да загубим Русия като партньор... нещо, което нито Германия, нито Франция, нито Великобритания си позволяват.

Енергийната ни политика била равна на руските интереси? Вятър и мъгла! Като не искат бизнес с Русия политиците ни, руснаците без проблем ще отклонят тръбите на "Южен поток", ще си приберат неустойките по отказания "Белене", ще се смразим с Гърция заради "Бургас-Александруполис" и - няма енергийна политика с българите, има пари за руснаците! Тогава къде и чий ще е интересът от тези американски напъни за интриги в Европейския съюз?

Политиците ни сами избраха да ни мачка Европа

Днес премиерът Борисов каза, че ако е бил в управлението на държавата преди време, е нямало да бъдат затворени 3 и 4 реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Работим за удължаване на живота на 5 и 6 блок, но това ще се случи само ако ни позволят, и не е завинаги. Затова е важно да започнат процедурите за 7 и 8 реактор в „Козлодуй”.

Според Доклада на ООН за глобалното затопляне е посочено, че най-чистата и щадяща природата енергия е ядрената. Това бе повод и много страни да активизират своите ядрени програми.

България няма Енергийна стратегия, но Европейският съюз – има. Има я черно на бяло. Документът е озаглавен "Нова енергийна стратегия на ЕС", приета на 10 януари 2007 г., т. е. 10 дни след влизането на България в ЕС.

В Приложение №1 към тази Стратегия от 7 март 2007 г. се отменят всички разпоредби, касаещи ядрената енергетика в тези 27 страни, членки на ЕС. Ето какво се казва в т.11, абзац 1:

"Европейският съвет потвърждава, че всяка държава-членка на ЕС, може да развива своята ядрена енергетика така, както намери за добре, без да иска никакво разрешение от ЕК, стига да се спазват изискванията за безопасност, съхраняване на РАО".

Това е точката, която от 7 март 2008 година ни даде право да си отворим спрените блокове на централата в Козлодуй. Още помним как един от виновниците за затварянето на блоковете, Соломон Паси изпадна в истерия, когато видя, че парламентът ще гласува за пускането на блоковете и започна да говори, че ще се доставя енергия от Северния полюс и от Космоса.

Едва ли някога ще се разплете аферата „Спиране на Козлодуй”. Брюксел трудно ще понесе такъв скандал, ако тази афера се разплете, още повече, че в нея дейно участие имат Гюнтер Ферхойген, М. Кунева и прочие не случайни имена. В нея, според канадски депутат, са разиграни 40 милиона долара. Румънската централа, която струва 2 милиарда, бе дадена с договор-гаранция от французите, че ще се изплати с продажбата на ток, а комисионните на французите бяха определени на 10 процента от тази сума.

Това е истината, не искат да отворят блоковете и се оправдават, че ще се наруши Договора, че ще получим санкции. Нека ни покажат на базата на какъв документ България ще получи санкции.

Президентът на Световната ядрена асоциация, Джон Рич ни предупреди: "Отворете си централата, защото ще загубите 11 милиарда евро!" Зам.-председателят на Европарламента Гонзалес определи затварянето на Козлодуй така: "Това е престъпление!" С него беше проф. Робер, директор по ядрена безопасност в МААЕ-Виена, единствената организация, която има право да каже, дали някоя централа трябва да се затвори. Та проф. Робер каза: "Не пипайте реакторите!"

Проф. Андре Майсьо, президентът на Световният съвет на ядрените оператори написа в писмото си до Симеон Сакскобургготски и Милко Ковачев: "Затварянето на "Козлодуй" ще бъде политическо и икономическо престъпление срещу българския народ".

Председателят на Енергийната комисия към миналия европарламент заяви: "Докладът на ЕК за "АЕЦ Козлодуй" е антибългарски".

Джефри ван Орден, дойде в България да ни поздрави за членството в ЕС, каза дословно: "Вие сте блато на алигатори... не мога да понеса, че вие сами съсипахте едно прекрасно предприятие, наречено "АЕЦ Козлодуй"...”

През 2008 година, президентът на Световната ядрена асоциация Джон Рич заяви пред bTV:

"Производството на електроенергия в рамките на територията на България е суверенно право и отговорност и ако международните стандарти са изпълнени, страната трябва да изпълни отговорностите си най-напред спрямо собствения си народ."

Нима това не са уважавани люде? Нима думите им са лъжа или са продиктувани от някакви игри? Защо отвън, чужденци трябва да ни отварят очите за нещо, за което родните политици си правят оглушки?

Реакторите  на 3 и 4 блок в "Козлодуй" са "ВВЕР 440". Такива реактори има в Финландия - 2, в Унгария - 4, в Чехия - 4, Словакия - 4.

Всички преговори, които води енергийният министър Трайчо Трайков, за проекта АЕЦ „Белене” и доставките на газ да бъдат публични, поискаха от СДС. Това каза на пресконференция след редовно заседание на НИС на Съюза на демократичните сили /СДС/ председателят на партията Мартин Димитров, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

От СДС поставиха няколко въпроса – дали има някакво обвързване между АЕЦ „Белене” и новите преговори за доставка на газ. Според сините такова обвързване не трябва да има. Димитров заяви, че от партията искат преговорите, които води министър Трайчо Трайков, да бъдат публични и да е ясно преди подписването какви са новите условия за доставка на природен газ.

С кого води в момента преговори министър Трайков и на Димитров едва ли е ясно, но нали трябва нещо да се подхвърля на журналистите? От каква точно позиция Димитров и Иван Костов смятат, че могат да имат право на диктат, и изисквания, право на натиск? От позицията на два партийки в един файтон хора може би? Или от позицията на СДС, което има нещастието да се сдобие с лидер, който забрави да го регистрира в съда?

"Наследили сме раболепие, гарнирано с коварство" - заяви в едно свое интервю историкът Андрей Пантев. Разбира се поводът за тези думи беше друг, но определението приляга точно на картината на отношенията Синя коалиция-ГЕРБ.

България е страна, която има няколко национални празника. Един от тях е утре. И съдбата ни поднесе неочакван подарък – еврокомисар да дойде и да ни даде безплатен урок по суверенитет и отстояване на национално достойнство!

 

На личния сайт на така наречения лидер на СДС, Мартин Димитров има изказване, което публикувам дословно, защото в него народният избраник говори на границата на лъжата. И така:

На 26 февруари т. г. в парламента, Мартин Димитров направи следното изказване:

ИЗКАЗВАНЕ*

на Мартин Димитров – съпредседател на Синята коалиция

Като председател на СДС и съпредседател на Синята коалиция поисках това изслушване, защото през последните седмици става нещо опасно.

Кой ли не дойде от Русия да настоява за строителството на „Белене"?  Въпросът е защо Русия настоява толкова много? И по-важното къде е интересът на България, който трябва да защитим?

Тук не става дума за строежа на някакво бунгало – тогава изобщо нямаше да губим ценното време на министъра. Става дума за капан, който ще ни струва 20 милиарда лева. Затова, г-н министър, днес сте тук. СДС вече веднъж спря "Белене" през 1990 г. и бяхме прави.

Преговорите се водят някъде по коридорите на Министерския съвет и на президентството. Някъде в тъмните ъгли на Кремъл и Дондуков 1 и 2. Това е недопустимо. Мястото на тези разговори е в българското Народно събрание. Трябва да има ясна позиция на българското правителство?

Г-н Министър,

Вие имате заслуга затова, че стана ясно, че проектът не е 3-4 млрд. евро, както твърдеше тройната коалиция, а по-скоро над 10 млрд. евро. Това са страшно много пари за бюджета на България. Това е огромен проект, който ще оказва влияние на българската държава и икономика през следващите 30-40 години. И защо започвате проект от такъв мащаб без да е готова енергийната стратегия или и тази стратегия ще замете много реалности, за да обоснове строителството на АЕЦ ,,Белене" т. е. наново към копчето ще шием балтон ?

Най-важният въпрос е защо ни е „Белене"? Защо?

1. Не е доказана нуждата от нова АЕЦ – напротив сега страната има значителен излишък от електрогенериращи мощности. Енергоемкостта (потребление на електороенергия за единица БВП) за България е около 4 пъти по-висока от средното за ЕС.

2. Загубите при пренос на електроенергия за България са от два до три пъти по-високи в сравнение с Германия или Италия. Има възможност за огромно спестяване.

3. Не смятате ли, че с тези 2 млрд. евро участие Русия иска да направи процесът необратим и „Белене" да не може да бъде спрян? Въобще как може да се продължава този проект без да е ясно кой ще го финансира като цяло. Това е все едно да тръгнеш да строиш мост, като имаш пари само за телените мрежи.

4. След като България изпълни критериите на ЕС за възобновяеми енергийни източници, ще има достатъчно мощности дори и да изнася ток? И не само това! Ако редуцираме загубите, които енергийният отрасъл реализира ежегодно по цялата верига на производство, пренос и разпределение, може да разполагаме с допълнителна енергия, колкото би произвел един хилядник всяка година  и то при вече изхвърлени емисии или радиоактивни отпадъци. Ако осигурим второ захранване на страната с газ и домакинствата вместо електричество започнат да използват газ, това ще освободи електроенергия равняваща се приблизително на една трета от годишното производство на електроенергия в България. Да обясня на неспециалистите: електроенергията, ползвана в нашите домове преминава през около шест трансформации от мястото на производство до домовете, което прави тази енергия с коефициент на ефективност под 20 процента. Да строим нови производствени мощности при тази очевадна неефективност и не овладените загуби е все едно ,,Софийска вода" да не сменя спуканите  водопроводни  тръби, а да тръгне да строи нов язовир.

5. Колко ще струва токът от „Белене"? На този въпрос трябва да се отговори сега, защото има невероятни обществени заблуди.

6. Няма сигурен пазар. Има обща идея – Балканите. Да не се окаже, че няма купувачи. Кой може да прогнозира конюнктурата на пазара след 10 години, когато евентуално централата ще е готова? В коя посока ще изнасяме? Има ли сериозни предварителни договаряния, за да се построят електропроводи в съответните посоки. Ток с маркуч не бихме могли да доставяме. Тази инфраструктура струва скъпо и калкулирана ли е в цената на АЕЦ ,,Белене"? Калкулирани ли са разходите за осигуряване необходимата резервна мощност, което да гарантира технологичната устойчивост на системата? Появата на такава голяма мощност веднага изменя съотношението на натовареност и може да постави други централи (с  наше гориво) в неикономичен режим на работа. И още и още!

7. Кой е по-евтиният вариант – нови един или два блока в Козлодуй или изцяло нова централа в Белене?

8. Защо не инвестирате тези 20 милиарда лева в намаляване на загубите или по-малка сума в българската икономика – попитахте ли бизнеса дали не може да спасите хиляди фирми и стотици хиляди работни места, ако се откажете от тази скъпа авантюра?

9.  Защо работите по проекта АЕЦ Белене без лицензиран технически проект, без финансова обосновка за рентабилност, без актуална оценка за въздействие върху околната среда, с подменена сеизмична оценка? Без осигурено финансиране е направена поръчка за изработване на реакторите.

10. Защо тръгвате да изграждате нов ядрен обект без да сте решили въпроса за съхранението на радиоактивните отпадъци даже за АЕЦ Козлодуй? Защо поставяте България в тройна зависимост от Русия – веднъж сме зависими от Русия за свежото ядрено гориво; втори път сме зависими от Русия, защото тръгвате да строите по съветска технология; трети път сме зависими от Русия, защото няма къде другаде да отидат радиоактивните отпадъци. Защо не казвате колко стотици милиони ще ни струва това?

ГЕРБ обеща преди изборите финансова ревизия на обекта АЕЦ Белене? Всички знаем, че енергийният октопод вече изхарчи 1 милиард от парите на данъкоплатците. Направихте ли такава ревизия, какви са резултатите, предадохте ли нещо на прокуратурата?

СДС настоява да наложите мораториум върху строежа на АЕЦ Белене до приемането на нова Енергийна стратегия на република България.

И нещо последно:

Проектът „Белене" може да се окаже най-бързият начин за връщане на БСП и ДПС на власт. Има опасност да задълбочи кризата, да създаде голям бюджетен дефицит и да доведе до гръцки сценарии за българската икономика.

Шикалкавенето за „Белене” няма как да свали това правителство, още повече че БСП, в лицето на Румен Овчаров си прави оглушки по дебата за централата, а ДПс е против, тъй като русия строи Атомна централа в Турция.

Дали Русия ще продължи да губи време с пари за централата, или на руснаците ще им писне и вместо да дават два милиарда, ще си приберат същата сума като неустойки, без да си създават главоболия с брътвежите на платени американски клакьори?

Нямало къде да се съхранява отработилото ядрено гориво – а ако се построят два блока в „Козлодуй”, както предлагат тъмно- и светлосини политици – къде ще се съхранява това ядрено гориво?

Щели сме да бъдем Троянския кон на Русия в ЕС.

На Русия не й е необходимо да има Троянски кон в ЕС – ЕС и САЩ в момента се борят за подобряване на отношенията си с Кремъл.

Дали ще носи премиерът политическа отговорност ако започне строежът на „Белене”? В България нито един политик не носи политическа отговорност – даже и тези, които говорят и вършат глупости и вредят на националните интереси. А строежът на „Белене” не е вреда на българските интереси.

--------------------------------

* Подчертаванията в изказването са мои.

Никой не искал да има нещо общо в руски инвестиции.

Да отиде Мартин Димитров на собствени разноски и да повтори това свое твърдение пред Берлускони или Ердоган, пък тогава да види какво ще последва.

В петък, 26 февруари, в стилистиката на времето от преди Априлския пленум Димитров, за която има документи, Мартин Димитров се опита да стресне залата с изрази от рода на: „капан”, „преговори, водени в тъмните коридори на „Дондуков” 1 и 2”, „безумна авантюра”, „енергиен октопод”, „Ако го имаше АЕЦ „Белене”, сега електроенергията щеше да е по-скъпа” и други подобни.

Не съм чула някой досега да има точни разчети за това, точно колко ще струва строителството на Втора Атомна, но пред очите ни непрекъснато се размахват внушителни цифри, от сорта на 20 милиарда!

Що се отнася до версиите на М. Димитров, че всички балкански държави щели да си строят атомни централи, тук той пропусна нещо, че атомната централа на Турция например ще я строи не друг, а Русия и от това в Анкара никой не прави въпрос.

Всъщност чепикът на Мартин Димитров го стяга по друга причина: обади се в интервю новото американско Превъзходителство, Уоруик да не се обвързва България чак толкова с Русия и сред десните настана суматоха! Два дни след като Уоруик произнесе „безценния” си съвет – Мартин Димитров скочи, като че ли са му пуснали ток и яхна самоотвержено темата „Белене”, с настояването да нямаме нищо общо с Русия в този проект!

Да сме правели ток от слънце и вятър – ами, хайде, бе Димитров, осмисли битието си, спри руската газ от ТЕЦ-а, спри тока от вредния за СДС „Козлодуй” и давай на слънце и вятър! Както се казва: и CNN може да ти пратят за репортаж, без Кристиян Аманпур, но все ще намреят някой портиер за тази цел!

Помним, Димитров, как преди време и „Южен поток” ти пречеше:

„... новият подход, който трябва да бъде прилаган за всеки един такъв проект, е да се виждат разходите, ползите и да се преценява дали България има полза” – философства Димитров за бъдещите енергийни проекти и по-специално за „Южен поток”. - Моето лично мнение е, че по този проект, точно „Южен поток”, много трудно ще бъде намерено финансиране. И също така много трудно ще бъдат осигурени количествата, необходими за неговото осъществяване”.

Всички знаем, че този проект е с участие Русия-Италия 50 на 50 и от България се изискваше само да предостави територия за да минат тръбите! Докато се туткаме за „Южен поток” към него се присъединиха и Франция, Румъния, Сърбия, и като погледне човек – май може и да се разминем с проекта, докато все още управниците ни се чудят и маят.

За да запълнят гузното мълчание по подписаните три енергийни проекта между Русия и България, управниците раздиплят всеки ден какви ли не димки. Една от тях е за инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Всъщност съществуващата енергийна мрежа може да издържи не повече от 1800 МВ нови мощности от възобновяеми източници /ВЕИ/ като вятър, слънце, биомаса и др., а налице са заявени инвестиционни намерения за инсталиране на 11 хиляди мегавата – къде и как ще се известират тези инвестиции за 11 000 МВ, след като мрежата поема 11 пъти по-малко нови мощности - никой не признава.

Предстои да стартира проектът за изграждането на хидрокаскадата "Горна Арда", като бъдещата инвестиция се оценява на 500 млн евро за три язовира от хидрокаскадата. С оглед тежкото финансово състояние на НЕК, държавата вероятно ще намали дела си в "Горна Арда" само до апортната вноска с терените за трите язовира: "Мадан“, Сърница“ и “Ардино“. Вероятно. Земите обаче попадат в територията на европейската екологична мрежа "НАТУРА-2000"... И да не забравяме, че в този случай, лично министър Трайчо Трайков има интерес бившите му работодатели от австрийския консорциум на ЕВН да намажат от проекта „Горна Арда”!

Властта е наясно, че ни изхвърлиха от „Южен поток”! Наясно е и че „Бургас-Александруполис” може да не се строи, а сега шикалкавим и за АЕЦ „Белене”.

Страната ни трябвало да се съсредоточи върху реализацията на подкрепяния от Запада газопровод "Набуко", защото той предлагал истинска диверсификация на доставките, и върху нефтопровода АМБО, тъй като “Бургас-Александруполис криел екоопасности.

Всъщност всички размахват „Набуко” като алтернатива, но никой не казва кога ще влезе в експлоатация този проект, което е най-важното за момента. Кой ще пълни тръбата на „Набуко”, има ли разрешителни и кога започва строежът му – това са все въпроси, които нямат отговор, а енергийната обезпеченост е фактор, който не чака.

Турция се съгласи на реализацията на „Южен поток” в замяна на участие на Русия в строителството на петролопровода Самсун-Джейхан.

Руските преговарящи направиха всичко, за да регистрират не толкова участие на Русия в Самсун-Джейхан, а преди всичко участие на Турция в „Южен поток” – в замяна на България, коментираха редица руски и чужди издания. Според „Комерсант”, вицепремиерът Игор Сечин е получил съгласието на Турция, „Южен поток” да заобиколи България.

Иван Костов определи като глупост тезите, че ако България иска да участва в „Южен поток”, трябва да „преглътне” АЕЦ „Белене”.

„Управляващите са внимателни по отношение на енергийните проекти – не са екстремисти, не са крайни и търсят решения, опитват да намерят защита на българския интерес”, каза още той.

Иван Костов отприщи цял порой откровения след като стана известно, че България е изключена от проекта „Южен поток”, а проектът „Бургас-Александруполис” няма да се строи. Ето едно от тях, което прозвуча доста странно от устата на един бивш асистент по политикономия на социализма:

„Какви са тези глупости? Ние българи ли сме? Докога в студио на българска национална телевизия ще се коментира руски интерес?”

В българската политика има приемственост. Отношението на Тройната коалиция към ядрената енергетика се прехвърли и пое от кабинета „Борисов”. Така докато правителството на Станишев, Доган и величеството хвърляше прах в очите на данъкоплатците с парламентарно гласуване за повторно пускане на „АЕЦ „Козлодуй”, секретна заповед от София нареди да се извади свежото гориво от Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", като на служителите било наредено да касетите да се извадят под строга тайна.

Стенограмите още пазят как Соломон Паси твърдеше в парламента, че Първа атомна е гнездо на Ал Кайда. Днес Мартин Димитров ни заговори за трабанти и съветска технология, за високотехнологични атомни централи в Румъния и скрита сеизмична оценка на „Белене”.

Всъщност истината е точно обратната: по сеизмичността – планината Вранча е 10 пъти по-близо до сеизмично опасния район, но както е известно, никой не спря строителството на румънските атомни централи.

Румънските атомни централи се оказаха опасни с постоянното изтичане на радиоактивност.

„АЕЦ "Черна вода" е опасна, милиони хора може да умрат” написа в. Ромъния либера.  Енергийни експерти предупредиха, че пускането в експлоатация на новия реактор на атомната централа “Черна вода” в Румъния застрашава националната сигурност, но властите отрекоха тези твърдения. След проверки на чужди специалисти, проектът на Втори блок на централата претърпя 160 промени, а Трети блок не получи лиценз. В оценката за безопасност на експертите бе записано, че във Втори блок са монтирани стари части от 80-те години, които не са съхранявани съгласно процедурите. Факт, който би могъл да предизвика експлозия, подобна на тази в Чернобил, но двойно по-опасна за населението.

Друг експерт уточни, че не са взети предвид: съмнителното качество на реакторите Канду 6 и фактът, че Румъния е страна на земетресения. Реакторите първоначално са били произведени за Канада, но такива не се монтират там от 97-ма година.

Тревожна се оказа хипотезата за Черна вода и на експерта инженер, Еуджен Захиу, който предупреди за пукнатини, големи колкото юмрук при двата реактора.

“В обвивка номер 1, в която функционира ядреният реактор, бетонният корпус е напукан, защото е използван бетон, препоръчан от канадците, сигнализира Захиу. - Проверка през февруари-март 1991 година на Националната агенция за атомна енергия във Виена е констатирала, че не е спазен първоначално одобреният проект. “Под реактори 1 и 2 има пукнатини, колкото юмрук, които са били запълнени с бетон и са смалени до 5-7 мм”, пише инженерът.

Друг експерт, Валериан Команеску уточнява: „През 1988-89 г. сигнализирах, че апаратурата за радиозащита е несъответстваща”. Команеску е подчертал в заключението си, че не е взето предвид и че петте ядрени реактора са обградени, при критичен радиус по-малък от 30 км, от около 100 000 жители. Последиците са, че в Констанца хиляди пациенти имат ракови образувания, а много деца се раждат с малформации. Точна статистика никога не е обявявана публично, защото е “конфиденциална”, според чиновник от кметството в Черна вода.

Спирам дотук с оборване на твърденията на Мартин Димитров за „безопасността” на румънските атомни централи.

http://e-vestnik.bg/1076

Що се отнася до бъдещи строежи на атомни централи на Балканите – Черна гора скочи срещу строежа на Атомна централа в Албания. Македония няма пари за централа, а турската ще я строи Русия. Сърбия също ще строи собствена Атомна централа..

Ще се озовем ли от три стола във въздуха?

Истината, която министър Трайчо Трайков не изрича, а другият министър, Симеон Дянков крие, е че от Нова година спира Първи блок на ТЕЦ „Варна” заради вредни емисии. И това става след писмо, получено вече от Европейския съюз!

Следва спирането на Втори блок на ТЕЦ „Варна”, по същата причина, заради неизградената сероочистваща инсталация.

Предстои спирането на ТЕЦ „Бобов дол”, където така нареченият Христо Ковачки не направил нищо...

Ще има ли пазар произведения от АЕЦ „Белене” ток? Отговорът се съдържа в горните редове.

На какви цени ще е този ток: на такива, каквито изчислят компетентни хора, а не Мартин Димитров.

Ще припомня и друго:

България може да загуби над 36 млн евро по програма ИСПА, отпуснати за изграждането на сероочистващи инсталации на блоковете V и VІ на държавната ТЕЦ “Марица Изток 2“, защото спечелилият поръчката италианско-китайски консорциум е декларирал в офертата си неверни данни. Това потвърди министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, след като ден по-рано Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ и Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ направи проверка в централата и иззе документацията по проведената през 2008 г. процедура.

Защо не се явиха инвеститори за „Белене”?

Години наред Американската компания Уестингхауз беше лидер в адрената енергетика. За голямо съжаление тя претърпя серозни неуспехи и загуби. Ядреното гориво, произведено от Уестингхауз вече не се счита за добро и компанията се разори, и беше препродадена два пъти през последните 10 години. Чехите и финланците се отказаха да купуват гориво от Уестингхауз.

Канадската Канду не произвежда надеждни реактори...

Дали ще падне правителството ако се тръгне към строителство на „Белене”? По-вероятно е, СДС никога да не влезе в изпълнителната власт, отколкото едно финансово обезпечено строителство да събори кабинета.

Каква е мечтата на българските политици: Русия да извади милиардите за строителството на „Белене”, срещу нищо насреща, да построи централата и да ни се извини, подарявайки ни я безвъзмездно!

Само че Москва отдавна е дръпнала килимчето и преди десетилетия спря с обгрижването на България. Изборът е наш: дали да изгубим два милиарда и да нямаме нищо, или да преговаряме с опазване на българските интереси, и да имаме централа.

Що се отнася до продажбите на ток: когато се прострои „Белене” - тогава Мартин Димитров едва ли ще е още в политиката, затова ще му го кажа сега: България почти няма производство за износ. Двата милиарда, които получаваше от износ на ток от „Козлодуй” вече са минало. Днес финансистите ни разчитат за бюджета на двата милиарда от емигрантите, които изпращат пари на близките си...

Туризмът запада, а след агресивното приемане на измененията на Закона за ГМО – едва ли някой ще тръгне за България на туризъм и почивка! До днес, един таратор и шопска салата бяха достатъчни англичани да купят имоти и се заселят тук трайно. След въвеждането на ГМО в земеделието, англичаните ще си останат в родината, тъй като и там ядат месо и зеленчуци с вкус на рекламни брошури и пластмаса.

Не вярвам още дълго Москва да продължи да търпи капризите на София и така наречените политици от светло- и тъмносиньото вдясно. Наближава моментът, в който Кремъл ще се откаже от сагата „Белене” и ще си поиска неустойките с лихви.

Ще се сбъдне прогнозата на този сайт, дадена в края на миналата година: нито един от енергийните проекти с Русия няма да види бял свят, а нас ще ни опънат да плащаме неустойки за американската привързаност на измислени политици.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1301-poredniq-piron-v-kovchega-na-nakubo

Министър Лиляна Попова се разписва като участник в тържествената церемония по старта на Практическият старт на проекта за газопровода "Южен поток" хвърли в паника определени среди в Киев, които очевидно са разчитали, че Украйна ще може вечно да извива ръцете Москва при определяне цените на доставяните от Русия енергоносители, използвайки "незаобиколимото" си положение на транзитна държава за въпросните енергоносители по пътя им към европейския пазар.

В тази връзка, сега някои украински анализатори обръщат поглед към почти изоставения проект за газопровода Набуко, разчитайки, че по него ще може да се доставя "неруски газ" и за украинската икономика. Посочва се в частност, че през 2018 в България би трябвало да започне да се доставя азербайджански газ по т.нар. Трансанадолски газопровод. Както е известно, ратификацията на споразуменията между Турция и Азербайджан по този проект е във финалната си фаза. В момента, азербайджанската SOCAR и турските компании ТРАО и Botas преговарят с участниците в консорциума "Шах Дениз 2" (BP, Statoil и Total) за създаването на пул от компании, които да изграждат въпросния тръбопровод. Освен това се активизира разглеждането на вариантите за продължаването му на територията на ЕС, включително чрез т.нар. Набуко-Запад и Трансадриатическия газопровод към Гърция и Италия. В тази връзка Украйна вече предложи осъществяването на реверсни доставки на азербайджански газ към украинските газови хранилища по едно от разклоненията на газопровода Украйна-Молдова-Румъния- България. Последният проект обаче се оценява от почти всички експерти като абсолютно нереалистичен и то по съвсем обективни причини.

Междувременно, решението на германския енергиен концерн RWE да се оттегли от участието си в проекта за газопровода Набуко, до голяма степен обезсмисля и самия този проект. RWE обяви, че ще прехвърли своя дял в проекта на австрийската компания OMV, в резултат от което тя ще стане най-големият акционер в Набуко с дял от 33,3%. Това е поредният тежък удар върху проекта, чиято реализация би трябвало да стартира през 2017.

Част от Както посочва в тази връзка германският Süddeutsche Zeitung, "провалът на Набуко слага край и на илюзиите на ЕС в енергийната сфера". Според коментаторите на вестника, голямата вероятност за отказ от изграждането на Набуко, демонстрира колко малко може да направи Европа за да ерозира руските позиции на собствения си енергиен пазар. Газопроводът, чиято стойност с течение на времето нарастна до 15 млрд. евро, се смяташе за един от най-амбициозните и важни енергийни проекти, реализиращи се на Стария континент. Той трябваше да свърже ЕС с новите доставчици на енергоносители, като Азербайджан или Казахстан. Днес обаче, проектът е изключително близко до пълния си и окончателен провал. Причината е, че от него излезе основният му "инициатор" – германският RWE. Според ръководството на концерна, чиято централа е в Есен, финансирането на Набуко вече не е по възможностите му, а освен това - което е и най-важното в случая - не е постигнато никакво сериозно споразумение с потенциалните доставчици на енергоносители за тръбопровода.

И въпреки че съвсем наскоро в подкрепа на Набуко за пореден път се обявиха както еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, така и германският канцлер Ангела Меркел, както се посочва в коментара на Süddeutsche Zeitung: "Сега на водещите западноевропейски политици им остава само безпомощно да наблюдават, как Набуко бързо се свлича към дъното. Този провал за пореден път демонстрира, колко малко може да противопостави Европа на сегашната доминираща позиция на Русия на суровинния пазар".

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 

“САЩ и Португалия ни завидяха за връзките с Бразилия” обяви премиерът Бойко Борисов след като се завърна от инагурацията на Дилма Русеф за президент. Най-голямата страна в Латинска Америка избра за свой държавен глава бразилката Дилма Русеф. Си Ен Ен, чрез репортажа на своята кореспондентка Елена ди Моура коментира избора на Русеф, като не пропусна да обясни на своите зрители, че Русеф е всъщност бивш ляв партизански боец, известна като “подривната Жана д'Арк", измъчвана и хвърлена за две години в затвора по време на военната диктатура в Бразилия от края на 1960 година.

Г-жа Русеф, бивш марксистки бунтовник е била затворена три години за съпротива на военното управление обеща да защитава свободата на изразяване и спозването на Конституцията на страната. Така Би Би Си представи новия държавен глава на Бразилия във връзка с инагурацията.

Агенция Блумбърг не изостана от двете мeдии и също подчерта в представянето на част от биографията на Русеф идологията и миналото й.

Днес, Дилма Русеф, първата бразилска жена президент на страната се зарече да ликвидира бедността в най-голямата икономика в Латинска Америка, без преразходи, като използва приходите от петрол предаде Агенция Блумбърг в своя публикация по случай встъпването в длъжност на Русеф.

Това е политикът, с когото се срещна българският министър-председател Бойко Борисов, уредил да прекара Нова година на топло, отвъд океана с част от министрите си.

Българските политици, които по няколко пъти на ден се кълнат в своята антикомунистическа идеология и омраза към марксизма, отидоха и целунаха ръка на една марксистка и бивша паризанка, почитателка на Че Гевара!

А каква е причината европейският президент Херман ван Ромпой да избере Борисов за пощенски гълъб и приносител на неговия поздравителен адрес, пренебрегвайки португалския му колега социалист – това вече е друга история. Вероятно именно Борисов му се е сторил най-подходящ в целия Европейски съюз за приносител на посланието му до лявата Русеф.

На инагурацията на Русеф направи впечатление, че най-демонстративно не присъстваха както баронеса Аштън от ЕС, така и другият любимец на българския премиер – американсият президент Барак Обама – знак за разграничението им от идеологическата същност на миналото на Дилма Русеф.

Бившата марксистка и настоящ дипломат №1 на ЕС, Аштън се опита през 1999 година да “избяга” от лявото си минало, с оглед едно по-различно бъдеще, получавайки титлата “баронеса”. Т. е. Аштън и Русеф биха намерили доста теми на разговор в лявата идеология, от която за разлика от баросената, Русеф не се разграничи.

Това политическо лицемерие и пренаписване на политическите биографии е твърде характерно за последните няколко десетилетия в Стария континент.

Докато течеше подготовката и самата инагурация на Дилма Русеф, в медийната периферия мина и един друг скандал: бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва, една харизматична личност, изкарал два мандата на поста държавен глава, взе решение да не екстрадира в Италия издирвания за убийства бивш крайноляв активист Чезаре Батисти, предаде АФП.

Бразилското министерство на външните работи излезе с Комюнике по случая: „Президентът днес взе решение да не екстрадира италианския гражданин Чезаре Батисти, позовавайки се на доклад на главния прокурор” на Бразилия, се казва в Комюникето на външното министерство, като бе подчертано, че „Това решение не представлява обида към Италия”.

Италия предупреди, че ще приеме като „недопустим” един евентуален отказ от страна на Бразилия да предаде италианския активист.

Рим поиска нееднократно екстрадицията на 56-годишния Батисти, който през 1993 година беше осъден на доживотен затвор заради четири убийства и съучастничество в убийства, извършени в периода 1978-1979. Самият Батисти твърди, че е невинен по отправените му обвинения.

Италианският премиер Силвио Берлускони, верен приятел на българския премиер Борисов се ангажира да продължи „битката”, за да получи екстрадицията на бившия крайноляв италиански активист Чезаре Батисти от Бразилия. За целта Италия отзова за консултация посланика си в Бразилия, след като бразилският президент официално отказа да уважи искането на Рим да предаде италианския активист, издирван за убийства.

Другата мярка, предприета от Берлускони бе, че италианското външно министерство обяви, че ще привика за консултации посланика на Италия в Бразилия.

Тук ще припомня, че в края на мандата си бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва за пореден път отправи критика срещу САЩ, като заяви, че американската „империалистична политиката” спрямо Латинска Америка продължава.

„Нищо не се е променило в американската визия за Латинска Америка, което ме прави тъжен”, е заявил Лула пред репортери, предадоха световните информационни агенции.

„САЩ имат нужда да осъзнаят важността на отношенията си с Латинска Америка, заради близостта на региона, броят на латиноамериканците в САЩ, и заради факта, че това е мирен континент”, добави Лула да Силва.

Между Румъния, Турция, в Източна Европа...

това е представата на бразилците за България, която бе отразена в местната преса по повод инагурацията на дъщерята на българския преселник Петър Русеф в тази страна.

Самото заминаване и представителство на България заинагурацията на Русеф бе белязано със скандал и демонстрация на безпардонно поведение от страна на управляващите...

След като българският министър-председател си позволи да посъветва президента на държавата Георги Първанов да вземе граждански полет за Бразилия, логично и говорителката на младежа на Сорос /изпълняващ в момента функцията на външен министър Николай Младенов – Весела Чернева “продължи” арогантното поведение към държавния глава. Подчертавам, става дума не за Георги първанов, а за президента на държавата...

За церемонията на инагурацията на дилма Русеф Бразилия покани представители на всички държави, с които поддържа дипломатически отношения, съобщи посолството й в София. Поканите са били в местното външно министерство на съответната държава и поканената страна решавала кой ще я представлява на клетвата.

Протоколно уточнение

В документа за покана по инагурацията на новоизбрания президент на Бразилия пише, че канят на церемонията делегации, "водени от държавни глави или ръководители на правителството". Ако държавният глава не може да присъства, по ред на старшинството следват премиер, зам.-държавен глава, вицепремиер, външен министър и посланик.

В случая с инагурацията българското външно министерство не придвижило поканата до президентството, т . е. тя е била скрита! Така Първанов не е бил уведомен, че е поканен, съобщи "24 часа" от дипломатическото ведомство. Вместо това, старателни чиновници незабавно информирали министър Николай Младенов, той от своя страна - премиера и така било взето решение да пътуват двамата за Бразилия, пренебрегвайки президента?

Според говорителката на ведомството Весела Чернева Николай Младенов преценил, че за церемонията трябва да пътува премиерът – обяснение, което дава ясно представа за начина, по който се води в момента българската дипломация – процес, в който липсват елементарно възпитание и чувство за йерархия в институциите. Отново подчертавам – не става дума за личността на избирания два мандата за президент Георги Първанов, а за институцията на държавния глава в страната ни.

По интересн начин бразилските медии отразиха присъствието на българския премиер, който е пристигнал за инагурацията на Дилма Русеф с шест български журналисти.

Жорнал до Бразил / Jornal do Brasil/ отбеляза в броя си от 30 декември, че за половин век страната си е живяла в социалистическата система и е била зависима от партньорството със Съветския съюз и другите държави от социалистическия блок. В момента, продължава в публикацията си “Жорнал до Бразил”, правителството предприемало поредица от вътрешни мерки, за да се адаптира държавата към правилата, наложени от ЕС.

Българският народ, който наброява 7,9 млн население бил горд, че новоизбраният президент на Бразилия е с български корен, идващ от бащата на Дилма Русеф – емигранта Петър Русеф.

Пак Жорнал до Бразил в друга своя публикация отбеляза, че при срещата си с Борисов, Дилма Русеф е била поканена да посети страната ни в първата половина на 2011 година, когато тя ще предприеме първата си европейска обиколка.

Изданието посочва, че представители на телевизиите TV7 и bTV, които са частни и БНТ – държавна, пристигнали за да отразят инагурацията на Русеф.

В предизборната кампания, най-малко веднъж седмично българско издание е публикувало новини за Русеф. Бразилският президент Русеф е признала пред Борисов, че не си спомня думи на български, но прибавила, че основният стимул за четене при нея идвал от бащай, който винаги бил с книга в ръка.

В България президентът е в ляво, а министър-председателят клони в център-дясно коментира изданието на своите страници, информация, явно дадена от българското външно министерство.

Българската икономика се основава на добив на минерали като въглища, мед и цинк, както и селското стопанство, с производство на зърнени култури и тютюн. Основното предизвикателство за правителството на България е да поднови индустриалното развитие на страната, завършва материала в Жорнал до Бразил.

Изданието “Folha”, което в буквален превод звучи като “Лист” обръща внимание на факта, че Дилма Русеф е получила по повод избора й за президент и инагурацията – свое родословно дърво от българския си корен.

Юлиана Рок, която е автор на публикацията обръща внимание на факта, че Русеф е провела първата си среща с премиера Борисов поради факта, че България е родината на баща й.

На тази двустранна среща са били обсъдени възможностите на Бразилия и България да работят заедно по транспортни проекти като пътища и железопътни линии, както и информационните технологии.

Изданието коментира, че  въпреки че се намира в икономическа и финансова криза, България е празнувала победата на Русеф и сега очаквала помощ от страна на бразилския президент за развитие на двустранните отношения.

Изданието отбелязва, че международният консултант и съветник в президентството на Русеф, Марко Аурелио Гарсия е съобщил пред журналисти, че отсъствието на аржентинския президент Кристина Кирхнер от инагурацията, не е с някакъв обиден подтекст, а по-скоро се обяснява със скорошната смърт на съпруга на Кирхнер – бившият държавен глава на Аржентина, Нестор Кирхнер.

Затова пък на инагурацията на Дилма Русеф са присъствали други трима латиноамерикански президенти: на Ванесуела – Уго Чавес, на Боливия – Ево Моралес и на Уругвай -  Хосе Алберто Мохика.

Изданието “Естадао” / Estadao/ дава един по-различен поглед върху присъствието на българската делегация, придружаваща премиера на страната Бойко Борисов – според него,

спечелването на изборите от Дилма Русеф, която е с български корен се смятало за най-голямото събитие на годината!

“Естадао” цитира, че двустранната търговия между Бразилия и българия е твърде в малък размер: тъй като възлизала на 103 млн щастки долара – основно медна руда, захарна тръстика, тютюн и кафе, докато вносът от българия бил още по-плачевен: 37, 4 млн евро, главно от внос на алуминиева ламарина, и торове.

Същото издание в друга своя публикация отбелязва, че по време на срещата с Русеф, Борисов предал поздравително послание от Херман Ван Ромпой, президент на ЕС. Това предаде Розана де Касия, като свърза присъствието на Борисов с българския корен по бащина линия, на новоизбраната за президент на Бразилия Дилма Русеф.

Същото издание цитира президента на България Георги Първанов, който е поздравил Русеф с победата на изборите, като е написал, че “победата на Русеф е изпълнила с гордост българския народ”.

Друго бразилско издание “Епока” / Época/ е по-емоционално в своя репортаж, посветен на Дилма Русеф: “дългоочакваният момент на встъпването на Дилма Русеф в длъжност бе белязано със силен дъжд, което принуди новоизбрания президент на Бразилия да мине покрай тълпите почитатели в черен Ролс Ройс 1952 година.

Самата Русеф наблегна на своята цел да се бори за равенство между половете в държавата, както и обеща, че ще направи всичко възможно жените да са равнопоставени с другия пол.

Изданието обръща внимание на прогнозата, че Дилма Русеф ще привлече към каузата си в управлението на страната свои съратнички от годините на борба, две от които е прекарала в затвора.

“От сега нататък съм президент на всички бразилци” заяви Дилма Русеф разплакана и щастливо развулнувана, според репортажа на Си Ен Ен.

Пълна загуба на средства и време

Сътрудничество в областта на самолетостроенето, железопътната инфраструктура – това изтъкна премиерът Борисов като два от приоритетите в бъдещото икономическо сътрудничество с третата по големина латиноамериканска държава – Бразилия. Изявление, което предизвиква изненада, тъй като българската железопътна инфраструктура е тотално разбита и се поддържа на честна дума, колкото до самолетостроене – тук е по-добре да замълчим, защото такова България, с разсипаната икономика от любимото протеже на Борисов – Симеон Дянков, не е известно да развива...

Единственият ресор, в който България е силна, са високите технологии, но безпрецедентната офанзива, която предприе Дянков спрямо българската наука е на път също да разсипе и този отрасъл.

В типично свой стил Борисов обеща българските медии, които са отразявали победата на Русеф да получат възможност да направят интервюта с нея, когато тя пристигне във Варна на филмовия фестивал, където щяло да бъдат представени и бразилски филми.

„Предавам на българските медии, които активно сте отразявали нейната кампания, обещал съм като отговор на вашето добро отношение към нея, като дойде в София да ви дадем възможност пак да направите интервюта”, посочи Борисов.

Твърде удобно Борисов “забрави” какво каза на пресконференцията, дадена на ВИП-а на летище “София” след завръщането му от Либия:

Въпрос: Спирате външна информация към президентството – по-специално въпросът е за поканата на Дилма Русеф. Дали действително е била укрита тази покана, както твърди президентът?

Бойко Борисов: Не ви разбрах.

Въпрос: Президентът казва, че не е знаел, че има такава покана, че тя е стигнала до външния министър и той е взел решение...

Бойко Борисов: Когато беше срещата на НАТО в Лисабон – присъства държавният глава като върховен главнокомандващ. На европейските съвети, където се решават тези важни въпрпоси и където е прието по смисъла на съвета, присъствам аз. Там има и други президенти, но присъства премиерът на България. Освен това, ако мислите, че на мен много ми се пътува с граждански полети около Нова година, като виждате какво става по летищата в Европа, дето се вика, ние с правителствения самолет не можем да си кацнем, с удоволствие – проверих, билети има. Всеки може да отиде – и той и аз. Така че гражданските полети имат още билети. След като е научил за поканата, да заповяда. Понеже бил казал, че неговият бюджет бил малък, и нашият е малък – Дянков не ми дава пари за транснационални полети. До Ню Йорк ходихме с градски полет, сега и до Бразилия ще отидем с градския транспорт.

Дали премиерът и придруживащите го министри пътуваха с градския транспорт до Бразилия, или Ван Ромпой плати пътуването на Борисов, след като го бе използвал за пощенски гълъб, носещ посланието му до Русеф?

Как така крайно десният Борисов преглътна да уважи една жена, която е с определено леви убеждения и като активен член на нелегална група, се е опитвала да свали от власт военната диктатура, управлявала Бразилия в периода 1964-1985 година?

Заради убежденията и борбата си Русеф е била арестувана през 1970 година и осъдена на шест години затвор, от които близо три години прекарва зад решетките, където е била измъчвана.

Как така Борисов, ашифирал себе си като най-антикомунистическия премиер в ЕС отиде да стисне ръка на една жена президент, член на работническата партия в Бразилия? Та нали седмици преди инегурацията България и още няколко европейски страни-членки поискаха комунизмът да се приравни с нацизма? Нещо, което Европейската комисия отхвърли, а възмути Израел?

Факт е, че Бразилия е икономически развита държава, която предстои да бъде домакин на Световното първенство по футбол и има първата своя жена президент, която е икономист, грамотен политик и принципен човек, личност, която милиони жители на Бразилия избраха за свой държавен глава. Русеф обеща инвестиции в инфраструктурата и борбата с бедността – обещание, което бе основната причина тя да бъде новия държавен глава на страната.

Бойко Борисов и португалският му колега Жозе Сократеш бяха единствените европейски правителствени ръководители, присъствали на церемонията по инагурацията на Дилма Русеф – факт, който говори много за предубежденията и предразсъдъците на лидерите в ЕС, касаещи идеологията на новоизбрания държавен глава на Бразилия.

Борисов бе първият представител на чужда държава, който Русеф прие веднага след като положи клетва, но извън протокола.

Командирът на бразилските военноморски сили покани българската делегация да изкара новогодишната нощ в техния клуб.

“Хилари Клинтън с първите си думи каза, че България вече има толкова връзки в Бразилия... Жозе Сократеш също ни завидя”, разказа Борисов пред българските журналисти.

Само за последните няколко дни, България и Бразилия са направили огромен скок в развитието на отношенията си. Пример за това е специалното отношение на Дилма Русеф към българската делегация, което направи силно впечатление на редица световни лидери бе коментарът на bTV по темата за “специалния прием и внимание” към българската делегация.

„Хилари Клинтън с първите си думи каза, че България вече има толкова връзки в Бразилия, толкова важен човек, така че всички знаят и португалския премиер Сократеш, също ни завидя. А и тя е много топла, мила, виждате, строга, стабилна жена”, каза премиерът Борисов във вечерната новинарска емисия на телевизията.

Едва ли на държавния секретар Хилъри Клинтън й е било до завист към България в Бразилия. Тя бе принудена да си стисне ръцете с президента на Венецуела Уго Чавес, въпреки че в момента тече дипломатически скандал между двете държави.

Срещата между двамата се състоя по време на встъпването в длъжност на новия бразилски президент Дилма Русеф.

Миналата седмица Венецуела отказа да приеме акредитивните писма на американския посланик заради коментарите му за страната, в отговор на което САЩ отне визата на венецуелския посланик в Щатите, Бернардо Алвартес.

"Ако американското правителство иска да изгони нашия посланик, оставете ги да постъпят така! Ако искат да прекратят дипломатическите си отношения, оставете ги!”, заяви Чавес по държавната телевизия.

Той направи изявлението си като част от противопоставянето си на избора на САЩ за нов американски посланик във Венецуела.

Миналата седмица Чавес обяви, че няма да позволи на новия американски посланик Лари Палмър да влезе в страната, като го обвини в неуважение към правителството на Венецуела, тъй като Палмър бе отправил по-рано остри критики към правителството на Чавес в американския Сенат.

Завършиха вълненията около инагурацията на бразилския президент с български корен Дилма Русеф. От родината на своя баща Русеф получи родословното си дърво, снимки на свои близки, както и копие на глава на елен от Панагюрското златно съкровище.

Инагурацията на новоизбрания президент на Бразилия Дилма Русеф показа, че Западът не е преодолял предразсъдъците си относно левите политически държавни лидери, като демонстрира предразсъдъците си и не изпрати държавни лидери на встъпването на Русеф в длъжност.

В по-ограничен план отново станахме свидетели за липсата на елементарна етика в отношенията между институциите в българската държава – демонстрация, по която всички останали чужди държави ще съдат за равнището на българските управници.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1136-geopolitika-na-narkoticite

Narconomics, a cura di Matteo Tacconi, pp. 204, Edizione Lantana, Roma, 2011

На летището в столицата на Гвинея-Бисау от няколко години насам е „закотвен” огромен самолет „Гълфстрийм”. Навремето той пристига от Венецуела, ескортиран от няколко изтребителя, а на борда му има половин тон кокаин, който обаче се „изпарява” веднага след кацането. Екипажът първоначално е арестуван, но много бързо бива освободен.

Днес самолетът все още е на летището, като своеобразен паметник, символизиращ неспособността на международната общност да се бори ефективно с наркотрафика. На маршрутите, историята, мащабите и спецификата на този непознаващ кризите пазар е посветена появилата се наскоро книга „Наркономиката”, чиито редактор е Матео Такони, който е и един от четиримата автори в нея, заедно с такива известни италиански експерти като Стефания Бизари, Чечилия Ферара и Енца Роберта Петрило.

Както е известно, кокаинът и хероинът са двата стълба на третия по големина икономически сектор на планетата, който по своето значение стои непосредствено след петролния и оръжейния бизнес, като няма никакви признаци, че може да отстъпи престижното си място в тази „класация”. Ако не ставаше дума за криминален и дори „смъртоносен” икономически сектор, бихме могли само да се възхищаваме (подобно усещане например оставя в бестселъра си „Гомор” Роберто Савиано) от предприемчивостта на повечето играчи в този бизнес, които винаги са готови за проникване на нови пазари, формиране на нови съюзи и изграждане на изключително сложни механизми и маршрути за доставка на наркотиците от производителите до потребителите. Действително, мултинационалните наркокорпорации нямат никакъв проблем да се договорят както с афганистанските селяни, така и с лондонските брокери или пък с неаполитанската Камора.

В книгата под редакцията на Такони са очертани глобалните пътища на наркотрафика. Така, кокаинът от Латинска Америка се изпраща за Съединените щати през Мексико и достига Европа през Западна Африка. Пътят на хероина пък започва от маковите полета в Афганистан за да достигне Русия през Централна Азия, а Европа – през Турция и Балканите (включително България).

Днес Перу е основният производител на кокаин, измествайки Колумбия, която обаче все още е преди Боливия. Що се отнася до кокаиновия трафик, тук мексиканците вече са изместили колумбийците. По данни на ООН, този наркотик се употребява от 19 млн. души по света, 6,2 млн. от които живеят в Северна Америка, а 4,5 млн. в Европа. Тайната на успеха на подобен грандиозен бизнес е в изключително ефективната глобална мрежа, която, благодарение на съвпадащите интереси между наркобароните и криминалните европейски групировки (и, в частност, Ндрангетата, Камората и балканските мафии), снабява Стария континент с огромни количества кокаин.

Подобни мащабни доставки обаче, не биха били възможни без участието на африканските „брокери”. Защото този аспект на глобализацията засегна пряко и Черния континент, доказателство за което е дейността на двете основни регионални наркогрупировки в Персийския залив и в Гвинея-Бисау. Наркотиците се прехвърлят през Зелени нос, Гамбия, Сенегал и Бенин, ангажирайки в трафика Гана и Нигерия. Безброй куриери-фрийлансъри редовно пренасят малки пратки от по 600-700 грама кокаин срещу 2-3 хиляди евро.

Хероиновият пазар също процъфтява, имайки предвид, че осигурява 2% от световния БВП. При това, почти цялото количество хероин се произвежда в Афганистан, т.е. в една държава, която (както сочи световният военен опит от последните 2500 години, включително съветският и американският от последните 30) не може да бъде контролирана.

Следват Мянма и Мексико, две други държави, с които Западът (макар и по съвършено различни причини) не може да води надежден политически диалог. От Афганистан, който е на първо място и в пречистването на хероина (там се обработват до 60% от цялото количество), маршрутите на наркотрафика водят към сърцето на нашия континент, на който се падат 26% от цялото търсене на този наркотик. В Великобритания го употребяват 23%, в Испания 21%, в Италия 19%, във Франция 12%, а в Германия 9%. При това, като континентални центрове на наркотрафика се очертават Испания (заради „удобното” си законодателство) и Холандия. В тази връзка, авторите на „Наркономиката” дават много интересни данни за Антилските острови, играещи ключова роля в трафика на кокаин за Амстердам. Това, в общи линии, е географията на белия и кафявия наркотик.

Книгата предлага великолепен анализ на икономическите и политически последици от гигантския наркобизнес, демонстрирайки ни мрачното очарование на злото, пропило този глобален пазар, който, макар и не винаги директно, засяга всички ни. Защото няма нито един „здрав” сектор на глобалната икономика, в който да не участват по някакъв начин наркодоларите, наркоеврата или наркорублите: банките, офшорните сметки, резиденциите, хотелите, казината, ресторантите и всичко, което би било полезно за изпирането на огромните суми пари и превръщането на бялото в черно – подчертават авторите, напомняйки ни как този „сив свят” е свързан с нашата ежедневна дейност – спестяванията ни се пазят в същите банки, в които влизат и приходите от наркотрафика, често се храним в ресторанти, отворени с пари от пласирането на поредната пратка кокаин, или пък почиваме в хотели, изградени със средства от трафика на хероин”. Тоест, битката с наркотрафика е мръсна война, която изключително трудно може да бъде спечелена, а печалната истина е, че всички сме участници в нея.

Афганистанският наркобум

Както е известно, през десетилетието след военната интервенция на САЩ и съюзниците им в Афганистан и последвалата му окупация, тази страна произвеждаше 90% от цялото количество нелегален опиум на планетата, което пък представлява основния източник на приходи за местното бунтовническо движение.

Както обяви наскоро ООН, през 2011 общата площ на засетите с опиумен мак полета в Афганистан е достигнала 131 хил. хектара, което е със 7% повече, отколкото през 2010. Имайки предвид значително по-високите средни добиви от един хектар, това означава, че общото производство на опиум ще нарасне с 61%.

Увеличаването на маковите полета е сред доказателствата за провала на усилията на гражданските партньори на НАТО и най-вече на „групите по възстановяване”, които така и не съумяха да убедят местните селяни да заменят отглеждането на мак с алтернативни селскостопански култури.

В доклада на ООН се посочва, че през 2011 стойността на сухия опиум е нараснала с 43% в сравнение с 2010, а пък общите приходи от отлеждането на опиумни култури ще се увеличат със 133%, достигайки 1,4 млрд. долара, т.е. 9% от афганистанския БВП. „Ако към тази печалба добавим и онази от производството и трафика на хероин, става ясно, че опиумът отдавна се е превърнал в ключов елемент на афганистанската икономика, гарантирайки много сериозни средства за нуждите на бунтовниците и подхранвайки корупцията” – се подчертава в доклада.

На свой ред, представителят на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) в Афганистан Жан-Люк Льомайо твърди, че в периода 2001-2010 наркотрафикът е генерирал годишно по 2 млрд. долара в Афганистан и 66 млрд. долара извън страната. Според него, от тези 2 млрд. 10% са отивали у бунтовниците, а около 20% у селяните, обработващи маковите полета. Той смята, че останалите 1,4 млрд. долара най-вероятно са били поделяни между корумпираните местни власти и организираната престъпност. Междувременно обаче, през 2010 цените са нараснали с 300%, което означава, че „селяните вероятно ще получат 1,4 млрд., бунтовниците – около 700 млн. долара , докато корумпираните държавни чиновници и криминалния сектор ще си поделят почти 4 млрд. долара”.

Както е известно, афганистанските власти твърдят, че се опитват да прочистят страната от нелегалното производство на опиум още от времето, когато Движението Талибан беше свалено от власт (през 2001). „Общият обем на прочистените от макови насаждения площи нарасна с 65%, през 2011, но това са само 3% от всички обработваеми земи в страната – подчертава в тази връзка Льомайо, добавяйки, че – макар в някои сфери на борбата с наркотиците се очертава известен прогрес, средносрочните показатели за производството на опиум не са никак обнадеждаващи”.

Наркотрафик и геополитика

На 52-та сесия на Комисията на ООН по наркотиците, провела се през март 2010 във Виена, представителите на Русия предложиха в заключителните и документи да бъде отделено специално място на проблемите с наркопроизводството в Афганистан. Тази инициатива обаче се сблъска с откровено негативната реакция на делегациите на САЩ и някои държави от ЕС и беше блокирана. Впрочем, през последните години руските специални служби редовно предоставят на американските си колеги разузнавателни данни за нарколабораториите, големите складове с наркотици и основните маршрути на транзита на опиум и хероин от Афганистан към Русия и Европа. Реакция на американските и британските служби, както и на афганистанските власти все още няма. Което поставя редица въпроси, включително, дали наркотрафикът не се използва като (гео)политически инструмент в конкурентната борба между големите държави на планетата. Между другото, на тази тема са посветени немалко страници и в появилата се наскоро „Наркономика”.

В условията не непрекъсната война и очевидната неспособност на правителството в Кабул да контролира територията на страната, средствата, отделяни от международните организации за заместване на маковите насаждения с други селскостопански култури, се изразходват за съвършено противоположни цели. Така, през 2004 правителството на Хамид Карзаи предложи на афганистанските селяни 1 250 долара за унищожаването на един хектар макови насаждения, при положение, че изкупвачите на суровина за нарколабораториите им предлагат средно по 16 000 долара за добития от един хектар мак (а да не забравяме, че реколтите в Афганистан се събират по два-три пъти годишно).

На свой ред, американските военни, кой знае защо, предпочитат да действат по-активно срещу наркотрафика в южната част на Афганистан, т.е. в онези райони на страната, където постоянните бойни действия не позволяват разгръщането на мащабно наркопроизводство. В същото време, в северните зони, американските компании изградиха през последните години немалко пътища и мостове, свързващи Афганистан с Таджикистан, а оттам, през Узбекистан, Киргизстан и Азербайджан – с Русия. По тези пътища, наред с всичко останало вървят и керваните с наркотици към територията на Руската Федерация и Европа (т.нар. „северен маршрут” на наркотрафика, който напоследък се очертава като основен).

Междувременно, на запад, Иран съумя да създаде плътна преграда пред наркотрафика от Афганистан. Тук минава една от най-стриктно охраняваните граници в света – верига от укрепления с петметрови преградни ровове, стени и наблюдателни кули, разположени на всеки 300 метра, допълнени от изключително мощно иранско военно присъствие (до 60% от сухопътните сили на Иран са разположени именно по тази отбранителна линия).

Както е известно, мониторингът на ситуацията с наркотиците в Афганистан се осъществява от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), но информацията, която тя изнася за площта на маковите полети и обема на производството на наркотици в страната поражда сериозни съмнения сред експертите. Мнозина от тях смятат, че данните на UNODC систематично се занижават. Така, ако според UNODC обемите на хероиновия трафик по „северния маршрут” (т.е. през територията на Русия) са не повече от 15% от целия, руските специални служби твърдят, че „през последните години тези обеми рязко са нараснали и в момента са поне 35% от целия наркотрафик от Афганистан”.

При това, нелегалният трафик на афганистански наркотици по „северния маршрут” се осъществява с всички видове транспорт: 70% с автомобилен, 20% - с железопътен и 10% - с въздушен транспорт. Значителна част от контрабандата се реализира под формата на доставки на селскостопанска продукция, като наркотрафикът се улеснява от това, че митническите служби на Казахстан например не извършват детайлна проверка на автомобилите, идващи от Азия.

Неслучайно известният американски експерт по Афганистан Ендрю Тъли, директно говори за „хероиновия натиск”, който Афганистан осъществява върху Иран и Русия. Впрочем, данните на руската статистика потвърждават това. Така, през последните години общият брой на регистрираните в Русия тежки и особено тежки престъпления, свързани с нелегалния наркотрафик, непрекъснато нараства. През 2008 например на различни гранични пункове са били задържани 212 наркотрафиканти, а само руските служби за борба с наркотиците са задържали 753 чуждестранни граждани, опитващи се да пласират големи количества наркотици в страната. Впрочем, само за първите три месеца на 2009, броят на задържаните на границата наркотрафиканти е достигнал 100 души (предимно граждани на централноазиатски държави).

Междувременно, в края на 2009, беше закрита Агенцията за контрол на наркотиците в Киргизстан, като функциите и преминаха към министерствата на вътрешните работи и здравеопазването. Повечето експерти по наркотрафика от региона разкритикуваха остро това решение, посочвайки, че „Киргизстан отдавна се е превърнал в гигантска перачница на криминални капитали от целия свят, включително пари на наркобароните”.

На свой ред, Казахстан, който нерядко се рекламира като „преден пост” в борбата с наркотрафика от Афганистан към Русия и Европа, очевидно не се справя с тази роля. Липсата на сериозен контрол на влизащите в тази страна чуждестранни граждани (или лица без гражданство), както и огромната дължина (7,6 хил. км) на казахстанско-руската граница и недостига на необходимите технически средства позволява почти безпрепятствения внос на афганистанските наркотици в Русия (и оттам в Европа).

На този фон трудно може да се спори с онези западноевропейски и американски анализатори, твърдящи, че „борбата с производството на афганистанските наркотици, което носи колосални печалби, по принцип, не е изгодна за САЩ”. Да не забравяме например, че наркопроизводството и наркотрафикът осигуряват значителни приходи на много компании, които директно обслужват силите на коалицията в Афганистан. Както е известно, за производството на хероин са необходими огромно количество оцетна киселина, ацетон и солна киселина, които не се произвеждат в Афганистан, но очевидно се внасят и то в индустриални количества. Което е по силите само на големите чуждестранни компании, работещи в страната. Неслучайно, наскоро командването на германския контингент от силите на международната коалиция започна разследване срещу дюселдорфската компания Ecolog (която официално е ангажирана с почистване и други услуги за силите на ISAF), подозирайки я в контрабанда на наркотици. Това, разбира се, провокира сериозен скандал в самата Германия.

Най-важното обаче е, че днес в Афганистан съществуват почти идеални условия за пренасочването на основният поток на наркотрафика към „северния маршрут”, т.е. към Русия. Въпросът, защо нещата се развиват в тази посока и за кого е изгодно това, има достатъчно ясен отговор и той е свързан именно с превръщането на наркотрафика в геополитически инструмент в битката за надмощие между големите сили както в региона на Централна Азия, така и в глобален мащаб.

---------------------------------

*Българско геополитическо дружество

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1134-zalezyt-na-evropa-i-krahyt-na-ideqta-za-vytreshniq-evrokolonializym

През последните месеци вниманието на почти всички икономически анализатори е приковано към развитието на ситуацията със задълбочаващите се дългови кризи в Еврозоната. И, ако първоначално ставаше дума само за загубата на кредитоспособност и финансовата дестабилизация на периферни държави от ЕС (Гърция, Португалия и Ирландия), след това проблемът с бюджетните кризи и непосилното дългово бреме се стовари и върху ключови държави-членки на валутния съюз – Испания и Италия. Впрочем, още от самото начало, за мнозинството здравомислещи експерти беше ясно, че огромното бреме на държавните дългови задължения, формирали се през 90-те и 2000-те години, коeто силно нарасна заради кризата от 2008-2010, рано или късно ще удари бюджетните системи на европейските икономики, за повечето от които този удар вероятно ще се окаже смъртоносен.

Неясните перспективи за преодоляване на дълговата криза

За високата степен на неопределеност относно перспективите за преодоляване на дълговата криза в Европа и съхраняването на Европейския валутно-икономически съюз в сегашния му вид свидетелства мащабното бягство на едрия финансов капитал от дълговите книжа на „евробанкрутите”. Най-нагледна илюстрация е поредната спирала  на нарастване доходността на държавните книжа на страните от печално известната група PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания). Така, в края на септември годишната доходност на двегодишните гръцки дългови облигации надхвърли 70%, като за пореден път се доближи до абсолютния си исторически връх от 76,7%, постигнат на 13 септември. При това, дори в средата на август тази доходност не надхвърляше 35%, а през май-юни рядко надминаваше 25%.

Почти аналогична е ситуацията с десетгодишните португалски облигации, чиято годишна доходност (стимулирана от негативните слухове за неизбежния фалит на Гърция) за пореден път надхвърли 10%, достигайки 12%. Това също е своеобразен връх, ако изключим периода между 6 и 18 юли 2011, когато бягството на горещите пари и на институционалните инвеститори провокира скок на доходността до 13,2%.

Не по-добре стоят нещата в Испания и Италия, които, за разлика от периферните страни от Еврозоната, не са просто формални членове на Валутния съюз и маргинални участници в европейските политически процеси, а ключови и системообразуващи звена в процеса на европейската интеграция.

Съвършено неочаквана се оказа и смяната на ролите в тази двойка – така, ако до есента на 2011 традиционно се смяташе, че най-слабото звено сред големите икономики на Стария континент е Испания, изоставаща по своя БВП на глава от населението и по редица други важни показатели от развитите европейски държави с 20-25%, сега най-голямата неяснота е свързана с Италия. При това, самата Италия е третата по-големина икономика в Еврозоната и се смята за крайъгълен камък на самата идея за евроинтеграцията. Така, доходността на десетгодишните италиански дългови облигации скочи до 5,6% годишно, което е само малко по-ниско от рекордното ниво от 6,19%, фиксирано в началото на август 2011. Вълната от песимизъм породена от „охлаждането” на италианската икономика и неспиращата политическа криза, трансформирала се в прикрита битка между различните местни елити, само задълбочават и без това твърде сложната ситуация с назряващата дългова криза. Именно тази негативна вълна по отношение на италианската икономика, наред с изключително тежкото дългово бреме (124% от БВП) и непрозрачните баланси на местните банки, които са сред най-големите кредитори на намиращите се на ръба на фалита Гърция и Португалия, съдействаха за бягството на спекулативния капитал от италианските дългови книжа. В резултат от това, за първи път от много години, доходността на италианските държавни дългови книжа надхвърли тази на държавните облигации на Испания, чиято икономика традиционно се разглеждаше като „туристически и селскостопански придатък” към ЕС.

На този фон се забелязва известен (и съдейки по всичко краткосрочен) ръст на оптимизма на големите институционални инвеститори към испанските дългови книжа. За това, освен всичко друго, свидетелства непрекъснатия спад на доходността на десетгодишните облигации (от 5,4% до 5% само за последната седмица на септември).

Трябва да е ясно обаче, че структурните проблеми в испанската икономика въобще не са изчезнали: 20%-на безработица (от две години насам тя се колебае между 18% и 24% и то по официални данни), свиване на индустриалното производство и товарния транзит, спад на капиталовите инвестиции, стагнация на пазара на недвижими имоти и забавяне на товарооборота на дребно.

На този фон никак не е случайно, че в началото на октомври авторитетната кредитна агенция Fitch свали кредитния рейтинг Испания и Италия, като този на Италия бе понижен от AA- до A+, докато испанския с цели две степени (от AA+ на AA-). При това, агенцията дава негативна прогноза за развитието и на двете икономики.

Горе долу същата ситуация се създаде и в Ирландия, чиито дългови проблеми за известно време бяха забравени на фона на усилващия се спад в световната икономика и растящата нестабилност на глобалната валутно-финансова система. До голяма степен заради рязко нарасналия поток от негативни новини от САЩ и Еврозоната, както и от набиращото сили охлаждане на китайската икономика, спекулативният финансов капитал временно забрави за Ирландия, която по редица обективни показатели се отличава в позитивна посока не само от Гърция и Португалия, а дори от Испания и Италия. В тази връзка, доходността на десетгодишните ирландски дългови книжа спадна от рекордните 14%, в средата на юли, до 8,25%, в края на септември.

С подобна свръхвисока стойност на лихвените проценти, по принцип, не би могла да се справи нито една нормална държава, дори в условията на бурен икономически растеж и индустриален разцвет. Да не говорим пък за онези от печално известната група PIIGS, изпаднали в състояние на перманентна бюджетна, финансова и общоикономическа криза, съпроводена от свиване на производствената активност, драстичен спад на индустриалното производство и намаляване на потребителските разходи.

Хроничната неплатежоспособност също е характерна за практически всички държави от PIIGS. Така, гръцкият държавен дълг надхвърли 255 млрд. евро, т.е. 159% от нейния БВП. При лихвен процент от 15-20% това означава, че само за обслужване на текущите си задължения по лихвите, гръцката икономика би трябвало да демонстрира годишен ръст от 22-30%, като цялата създавана от нея добавена стойност отива за плащането на лихвите по заемите. Само че нито в близка, нито в далечна перспектива Гърция няма никакъв шанс да постигне подобен ръст. Истината е, че в близко бъдеще страната едва ли ще успее да преодолее рецесионното свиване на икономиката си. Нека напомня, че вече над три години, там се наблюдава спад на БВП с 1,9 до 5%, като през първото тримесечие на 2011 той беше 5,5%.

Аналогична ситуация се очертава и в Португалия, чиито държавен дълг вече достигна 94% от БВП, а лихвите по него са над 10%. При това положение, за да остане държавата платежоспособна и да се извършват елементарни плащания по лихвите без привличането на външно финансиране, португалската икономика би трябвало да демонстрира годишен растеж от 9-10%. Само че през първата половина на 2011, вместо ръст е налице икономически спад с 1%.

Малко по-добра изглежда ситуацията в Ирландия, чието дългово бреме, през първото тримесечие на 2011, надхвърли 102% от БВП, а средният лихвен процент се колебае около 7,5%. При това положение, икономиката на страната би трябвало да нараства със 7,7% годишно за да може Ирландия да плаща лихвите по заемите си без да иска нови заеми, което само би увеличило дълговото и бреме. В същото време обаче, през миналата 2010 спадът в икономиката надхвърли 0,7%, а през първото тримесечие на 2011 беше фиксиран незабележим ръст от 0,1%.

На свой ред, Испания може да се похвали със сравнително по-добра ситуация по отношение на дълговото бреме, тъй като държавният и дълг не надвишава 65,2% от БВП, като надхвърля само с 5,2% максимално допустимото ниво, препоръчано от Пакта за стабилност и растеж. При текуща стойност на лихвите по заемите от 5,5%, Испания може да си позволи лукса да обслужва дълговите си задължения, стига да постигне икономически растеж от 3,58%. В момента обаче, темповете на този растеж не надхвърлят 0,7-0,8% (за първото полугодие на 2011).

Началото на края на сегашния модел на финансовия капитализъм

Много по-лошо обаче е положението на Италия, която при това е третата по големина икономика в Еврозоната и крайъгълен камък на целия проект за европейска интеграция. Нивото на дълговото бреме вече надхвърли 125% от БВП и става все по-непосилно за бюджетната система и икономиката, като цяло. При сегашния лихвен процент на капиталовия пазар от 5,5%, растежът на италианския БВП би трябвало да е поне 6,8% годишно. Всъщност, през първото тримесечие на 2011, той достигна едва 0,8% и продължава непрекъснато да намалява.

В подобна ситуация, Гърция вече е, де факто, в състояние на фалит. Тя по принцип не може, а и няма да може в обозримо бъдеще да плати и дори да обслужва задълженията си по кредитите. Това се дължи както на прекалено голямото дългово бреме (150% от БВП), така и на крайно едностранчивата структура на икономиката, която на практика не произвежда нищо и не предлага никаква конкурентоспособна продукция на европейския пазар. При това, туризмът, хотелиерският и ресторантьорски бизнес, както и селското стопанство са ориентирани изцяло за удовлетворяване търсенето на туристите, което се свива буквално пред очите ни.

Обективно погледнато, малко по-добра е ситуацията в Испания, която въпреки едностранчивата структура на икономиката си, свиването на деловата и инвестиционна активност и продължаващото свиване на балона на пазара на недвижими имоти, съумя да избегне необмисленото разширяване на бюджетния си дефицит и увеличаване на дълговото бреме (65% от БВП).

Що се отнася до Португалия, Ирландия и Италия, общо за всички тях е твърде тежкото дългово бреме (95% от БВП и повече), застрашаващо тяхната кредитоспособност и влияещо отрицателно на икономическия им растеж. Но, ако Ирландия и Италия съумяват да демонстрират, макар и несъществен, икономически растеж (0,7-1% годишно), Португалия вече повече от година страда от усилващо се свиване на икономическата активност, спад в индустрията и понижаване нивото на потребителското търсене.

Съвършено очевидно е, че Гърция, по принцип, не е способна да се справи с обслужването на дълговото бреме, с което успя да се натовари през последните 20 години. Чисто теоретични шансове да минимизира отрицателните последици от дълговата криза и да избегне фалита има Португалия, нивото на чието дългово бреме е под 95% от БВП, а икономическият и спад е надхвърля 1%.

Най-голяма опасност представлява задълбочаването на кризата в Италия, която е третата по големина икономика в Еврозоната, както и най-големия длъжник в рамките на Еврозоната (1,8 трлн. евро). При положение, че „горещият” спекулативен капитал успее да дестабилизира ситуацията на пазара на държавните дългови книжа на Италия и да провокира повече или по-малко съществен ръст на доходността им (над 6-7% годишно), е напълно възможно появата на поредната вълна на паника на финансовия пазар, обезценяване на италианските облигации и дестабилизиране икономиката на страната.

Ако обаче на ръба на фалита се окаже Италия, която е сред най-големите спонсори на ЕС и стълб на Еврозоната, съдбата и вероятно ще последва и втората икономика в Еврозоната – френската – чието дългово бреме е 85% от БВП. Заплахата от фалит на втората (след Германия) по важност икономика в Еврозоната незабавно ще провокира мащабно бягство на капитали от Европа, обезценяване на еврото, дестабилизация на финансовите пазари, свиване на кредитирането, хаос в икономическите отношения и рецесия, на чиито фон кризата от 2008-2009 ще изглежда като лека пертурбация.

На фона на усилващата се неопределеност както по отношение на цялата световна икономика, оказала се на ръба на нова кризисна вълна, така и на постепенно рушащата се международна валутно-финансова система, основаваща се на хегемонията на долара и неговата неконтролируема емисия в интерес на малка група свръхмощни финансови институции, спекулативният капитал се ориентира към търсене на прословутите „защитни” активи. Друг въпрос е, че въобще не е ясно, кои активи, по принцип, биха могли да се причислят към категорията на „защитните” и какви инструменти и пазари са в състояние да гарантират дори не увеличаването на инвестирания капитал, а поне оцеляването на спестяванията. В тази връзка няма как да не споменем понижаването на суверенния кредитен рейтинг на САЩ (както и на Федералния резерв и свързаните с него финансови институции), което ознаменува началото на края на съществуващия модел на финансовия капитализъм, базиращ се на неограничената и неконтролирана от никого емисия на долари. С други думи, беше нанесен удар по фундамента на целия съществуващ модел на икономическия растеж и глобалната финансова система, първично захранвана от Федералния резерв на САЩ и най-приближените до него банки.

Разбира се, в близка перспектива не може да се очаква никакъв колапс на САЩ и на долара. Само че светът, в който живеем, вече никога няма да е онзи, който познаваме днес. Вече бе даден първоначалния тласък на процеса на необратими структурни промени в световната икономика и валутно-финансова система и, както изглежда, нито изкуственото нагнетяване на хаос в Близкия Изток, нито провокирането на военно-политическа нестабилност, нито ерозията на системата на международното право няма да помогнат на финансовия капитал от Уолстрийт да спре този процес.

Основата на конструкцията на дълговата пирамида на долара започва да се клати и поради мащабите на назрелите структурни диспропорции и дълбочината на противоречията в глобалната икономика неизбежността на процеса става все по-очевидна. В краткосрочен период обаче, се очертава парадоксална ситуация, когато, в условията на нарастващ хаос на финансовия пазар, едрият финансов капитал и частните инвеститори продължават да изтеглят средствата си от развиващите се държави и суровинните пазари, влагайки ги в дългови книжа на американската хазна. На този фон, станахме свидетели на рязък скок на курса на облигациите на Федералната хазна, съпроводен от също толкова рязък спад на доходността им.

Така, само за периода от януари до края на септември 2011, доходността на едномесечните и шестмесечните облигации падна от 0,15% и 0,19%, съответно, до 0% и 0,04%. В резултат от бягството на „качествените” инвеститори пък, доходността на две и петгодишните дългови книжа падна от 0,71% и 2,14% до 0,16% и 0,798%, съответно.

Специално внимание заслужава фактът, че толкова ниско ниво на доходност на „безрисковите” дългови книжа на американската хазна не бяха фиксирани дори в навечерието на старта на втория етап на „количественото смекчаване” през есента на 2010. Толкова мащабен приток на капитали в краткосрочните и средносрочни американски дългови книжа не се наблюдаваше дори в разгара на кризата през 2008-2009, когато едрият финансов капитал екстрено трябваше да осъществи „репатриация” на печалбите и капиталите си от развиващите се суровинни пазари.

При това, само при най-дългосрочните дългови книжа не бяха достигнати нови исторически минимуми на доходността. В момента, доходността на 30-годишните бонове на Федералната хазна надхвърля 3,03%, докато в активната фаза на кризата от 18 декември беше паднала до 2,53%, т.е. под доходността на 20-годишните дългови книжа (2,86%).

Напълно е възможно, със старта на прословутата програма „Operation Twist”, Федералният резерв и най-големите инвестиционни и търговски банки да възнамеряват изкуствено да понижат дългосрочните лихвени проценти, намалявайки инвестиционната привлекателност на вложенията в „безрискови” държавни облигации. Това би им позволило да принудят инвеститорите да преразгледат инвестиционните си стратегии и, къде доброволно, къде по принуда, да започват да влагат средства в рискови активи: фондовия и стоково-суровинния пазари. Иначе казано, става дума за старта на поредната леко модифицирана версия на стратегията за „принудително инвестиране”, когато отрицателните (отчитайки инфлацията) реални доходности стават характерни вече и за десетгодишните и трийсетгодишните облигации на Департамента по финансите на САЩ и инвеститорите просто ще бъдат принудени да търсят нови обекти за влагане на капиталите си. Тоест, налице е поредният опит на Федералния резерв и най-големите финансови институции да принудят институционалните инвеститори, корпорациите и редовите американски граждани да влагат средствата си на фондовия пазар.

На практика, аналогична ситуация се очертава в Европа, където в последно убежище за трескаво търсещият гаранции за съхраняването си капитал са се превърнали държавните дългови книжа на Германия. И дори набиращото скорост свиване на деловата и потребителската активност, които практически навсякъде се съпровождат и от свиване на производството и капиталовите инвестиции, не могат да лишат Германия от имиджа и на „спокойно пристанище”.

За това говори и непрекъснатият (от април 2011) спад на доходността на германските ценни книжа – от 3,5% в средата на април до 1,67%, в края на септември. За мащабите на нестабилността на европейския дългов пазар и степента на недоверие на инвеститорите към възможностите на Европейската централна банка и „еврократите” говори и фактът, че дори в разгара на финансово-икономическата криза, през зимата на 2008-2009, не се наблюдаваше толкова масово изтичане на капитали към т.нар. „защитни активи”.

Минималните нива на доходност в активната фаза на кризата през 2008 едва достигаше 3% (на 23 декември), а в разгара на първата вълна на дълговата криза в Еврозоната, доходността падна до 2,14%. Никога досега обаче, не беше фиксирано толкова мащабно бягство на капитали от рисковите активи и толкова голяма неопределеност относно перспективите пред европейския валутен съюз и самата идея за европейската интеграция.

Съвсем друг въпрос е, че сама по себе си европейската интеграция, на практика, имаше „колониален” характер, доколкото резултатът от нея беше загубата на икономически, а напоследък и на политически суверенитет. Разширяването на географските граници на Еврозоната се съпровождаше от стремително разрушаване на държавните граници и премахване на всички ограничения пред движението на капиталите, стоките, услугите и информацията в интерес на едрия транснационален капитал и глобалните финансови институции.

Без да влизам в подробности, ще кажа само, че резултат от ускореното и необмислено премахване на бариерите и ограниченията пред глобалните монополи стана изкупуването на най-големите индустриални предприятия от чуждестранните транснационални корпорации (ТНК), фалита на конкуриращият се с тях малък и среден бизнес, както и поставянето под контрол на финансовата и банкова система на държавите от Централна и Източна Европа.

В тази връзка не бива да се учудваме, че стартиралата в средата на 90-те години вълна на деиндустриализация на икономиката и деградация на производствените отношения доведе до повсеместно и стремително намаляване на конкурентоспособността на икономиките от Европейската периферия, която загуби пазарите за пласмент на своята продукция. Най-нагледно за това свидетелстват катастрофалните промени в системата на външноикономическите отношения на страните от региона. Ако в началото на 90-те мнозинството от тях (Словакия, Унгария, Чехия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Югославия и т.н.) можеха да се похвалят с доста съществен профицит по сметката на текущите операции и външната си търговия, още в средата и края на 2000-те той беше заменен със също толкова устойчив и хроничен дефицит.

Всъщност, случващото се с държавите от т.нар. група PIIGS за пореден път демонстрира отчайващата нееднородност на Еврозоната и прекалено голямата диференциация между съставните и части по показателите на социално-икономическото им развитие.

Гръцкият случай

Най-тежката ситуация възникна в икономиката на Гърция, която не стига че страда от перманентна бюджетна криза, плътно граничеща с обявяването и във фалит, но и е жертва на мащабен икономически крах. Разбира, нещата нямаше да са чак толкова трагични, ако негативните тенденции имаха временен и краткосрочен характер. Само че, доколкото може да се съди от случващото се през последната година, спадът само се усилва, постепенно преминавайки в пълномащабна рецесия.

Набива се на очи, преди всичко, отчайващият спад на БВП до 5,5%, през първото тримесечие на 2011, докато през предишното тримесечие този спад не надхвърляше 4,8%, а през третото тримесечие на 2010 спадът на икономическата активност беше от порядъка на 3,7%. Дори през кризисната 2009, правителството на страната съумя да удържи икономическия спад в границите на 1,9-2,5%, което не беше никак лош резултат, на фона на 8-9%-ния спад на руската икономика например.

Не по-малко силен спад се наблюдава в индустриалното производство на Гърция, който само през периода април-юли 2011 надхвърли 13% (на годишна база) и, както изглежда, не възнамерява да спира дотук. Дори гордостта на гръцкото правителство от рязкото понижаване темповете на спада на продукцията в индустриалния сектор до 2,8% (през юли) не поражда никакъв оптимизъм, тъй като то беше обусловено не от ръста на деловата активност, а от ефекта на ниската база: така, през юли 2010 беше фиксирано рязко усилване на спада в индустриалния сектор – до 8,6%, в сравнение с 4,5% - през юни, и 2,1% - през август.

За крайно тежката ситуация в производствения сектор свидетелстват резултатите от една анкета сред гръцките стокопроизводители, които вече две години подред говорят за перманентното влошаване на деловия климат и свиването на производството. Така, индексът на деловата активност в индустриалния сектор упорито не може да надхвърли психологически важната бариера от 50%, като още от зимата на 2010 се колебае в диапазона 42-48%.

Не вдъхва никакъв оптимизъм и неочакваното ускоряване на темповете на свиване на стокооборота на дребно, отразяващо влошаването на общата ситуация с доходите на гръцките семейства и спада на потребителската активност. Ако през април 2011 спадът в обема на продажбите в мрежите за търговия на дребно не надхвърляше 8,8%, още в края на юни той надмина и най-песимистичните прогнози, достигайки 11,4%.

На фона на безработицата, колебаеща се между 12,5% и 14%, и изключително дълбокото социално-икономическо разслоение в обществото, един толкова силен икономически спад само ще задълбочи и без това изключително сериозните проблеми. Ще напомня, че нивото на доходите на 10-те процента най-богати гръцки граждани е 33 пъти по-високо от това на 10-те процента най-бедни. Между другото, почти същата диференциация в доходите имаше и в Русия в разгара на „либералните реформи” от средата на 90-те години, довели до разгрома на руската икономика, деградация на индустрията и ерозия на системите на социално, пенсионно и здравно осигуряване.

На фона на толкова силното свиване на икономическата активност и спад на жизненото равнище на населението, нямаше как да не се случи и прогнозираното намаляване на разходите на гръцките семейства. Наред със същественото понижаване цените на редица ключови видове суровинни и продоволствени стоки, това доведе до понижаване на инфлационния натиск върху икономиката. Така, ако през януари 2011 годишните темпове на нарастване на потребителските цени надхвърляха 5,2%, още през май те паднаха до 3,3%, а в края на август стигнаха 1,7%. Няма да е коректно обаче, ако не посочим приноса на ефекта на ниската база за намаляването на цените: ако през февруари 2010 ръстът на цените беше от порядъка на 2,8%, още през април той надхвърли 4,8%, а в края на юли достигна 5,5%

Наред с посочените по-горе макроикономически индикатори, свидетелстващи за мащабния спад на икономическата активност в Гърция, си струва да спомена и катастрофалния спад на кредитирането в частния и сектор и домакинствата от страна на банките. Така, ако през януари 2010 ръстът на отпуснатите кредити надхвърляше 7,2%, а през октомври същата година беше 7,1%, през по-голямата част на 2011 темповете на нарастването им едва достига 1,2-1,5% (на годишна база). Това голямо свиване на кредитната активност на гръцките банки беше обусловено както от ефекта на завишената база, така и (което е и най-важното) от рязкото влошаване на ситуацията в икономиката и индустрията на Гърция, което драстично ограничи възможностите за кредитиране на предприятията и населението.

Както вече споменах по-горе, самият процес на европейската интеграция, до голяма степен, имаше колониален характер, тъй като се съпровождаше от изкупуването на местните производители и банки от най-големите европейски ТНК и финансови институции. Поставяйки си като основна цел разширяване мащабите на бизнеса и експанзия на новите пласментни пазари, транснационалният индустриален и финансов капитал последователно изкупуваше най-рентабилните предприятия и целенасочено „фалираше” своите реални и потенциални конкуренти. Закономерен резултат от неконтролируемото премахване на всички ограничения пред движението на чуждестранния капитал стана мащабната деиндустриализация на икономиките на държавите от Централна и Източна Европа и деградацията на индустриалния им комплекс, който престана да играе самостоятелна роля, превръщайки се в придатък, ангажиран предимно с монтажа на най-малко наукоемките компоненти за западноевропейските корпорации.

Впрочем, последвалата разпродажба на ключовите индустриални предприятия и банковата система на тези страни на глобалните монополи и загубата на икономическия им суверенитет не беше неочаквано. Нещо повече, пряка последица от неконтролируемия приток на чуждестранните капитали, ориентирал се към ликвидирането на националните стокопроизводители, стана стремителният спад на конкурентоспособността на продукцията и услугите, предлагани от централно и източноевропейските държави.

Гръцкият пример е съвсем нагледно доказателство за това: само за 2010 отрицателното салдо по сметката на текущите операции надхвърли 22,2 млрд. евро. Несъмнено, за някоя голяма държава, като Русия например, подобна цифра не би изглеждала съществена. За Гърция обаче, чиито годишен БВП за 2010 едва надхвърли 265 млрд. евро, тази сума е много сериозна, тъй като надвишава 8,37% от БВП. През първите седем месеца на 2011, натрупаният дефицит по текущите операции надхвърли 13,2 млрд. евро като до края на годината спокойно може да достигне 21,2 млрд. евро, т.е. 8,4% от БВП.

Португалският случай

Горе долу същата ситуация се оформя и в Португалия, чиято икономика вече влезе в стадий на рецесия и през второто тримесечие на 2011 е регистрирала спад от над 0,9% (на годишна база), след като през първото тримесечие спадът беше 0,7%. Не по-различно е състоянието на промишленото производство, което регистрира спад от 4,5% през юли, срещу „само” 2,9% месец по-рано.

Закономерен резултат от свиването на икономическата и производствена активност стана резкият спад в нивото на заетост и понижаване доходите на населението. За това свидетелства скокът на безработицата от 10,1%, през последното тримесечие на 2009, до 11,4, за същия период на 2010 и 12,1% в средата на 2011. Паралелно с това е налице хронична неспособност на португалското правителство да реши проблеми с мощното изтичане на чуждестранна валута, породено от прекалено високия хроничен дефицит по сметката на текущите операции. През 2010 съвкупното отрицателно салдо от външната търговия със стоки и услуги, както и превода на факторните доходи (плащания по лихви, ренти, дивиденти и т.н.) и заплащане труда на имигрантите надхвърли 17 млрд. евро, т.е. над 9,9% от БВП. През първите седем месеца на 2011 се наблюдава незначително забавяне на темповете на нарастване на дефицита до 15%. Това, разбира се, подобрява донякъде ситуацията с изтичането на капитали, но по никакъв начин не може да промени едностранния и негативен за Португалия характер на нейните външноикономически отношения, нито „колониалния” характер на системата на разделение на труда в рамките на ЕС.

За степента на ефективност на антикризисната политика на европейските икономически институции, наред с вече посочените факти, свидетелства и продължаващият вече над година и половина непрекъснат спад на индекса на деловото доверие: от 0,1%, през юни 2010, до -1,3%, през февруари 2011, и -2,4%, в края на август. Още по-релефно се очертава неадекватността на антикризисните мерки през призмата на потребителските настроения, които са сред най-добрите макроикономически индикатори, тъй като най-ясно и точно фиксират промените в обкръжаващата ни действителност. Така, прословутият индекс на потребителско доверие само за последната година и половина се срина от – 34,4%, през февруари 2010, до – 44,9%, през ноември същата година и до – 49,1%, през август 2011.

На фона на свиването на деловата и потребителска активност, съпроводени от съкращаване на потребителските разходи, се осъществи известен спад на инфлационния натиск върху португалската икономика. Така, в края на август 2011, ръстът на потребителските цени беше от порядъка на 2,9%, т.е. доста по-малък от този през април (4,1%) и май (3,8%). Следва обаче да сме наясно, че ключовият фактор за понижаването на ценовия натиск върху икономиката не беше провеждането на активна и обмислена икономическа и антимонополна политика, а просто понижаването на цените на вносните суровини: петрол, газ, метали, продоволствие е т.н.

Испанският случай

Малко по-добра е ситуацията в Испания, която традиционно се смята за главния „стълб” и надежда на всички по-слаборазвити членки на Еврозоната по отношение отстояването на икономическите и политически интереси на европейската периферия. Въпреки отдавна съществуващите многобройни структурни фондове и фондове за изравняване социално-икономическото положение на по-слабо развитите държави, практиката сочи, че техните средства и възможности бяха използвани не за комплексното развитие на индустрията и стимулиране научно-техническия потенциал на въпросните членки на ЕС, а за баналното „кърпене на дупките” в техните бюджети с цел изкуствено повишаване жизненото равнище на жителите на европейската периферия.

В самата Испания, ситуацията в икономиката и финансите също не изглежда особено оптимистична. Испанският БВП с голяма мъка се измъкна от зоната на спада, но само след три месеца отново се насочи натам. Така, ако през последното тримесечие на 2009 икономическата активност падна с 3,1%, през второто тримесечие на 2010 спадът беше само 0,1%, а през първото тримесечие на 2011 дори беше фиксиран ръст от 0,8%. Съвсем скоро обаче стана ясно, че този подем на икономическата активност най-вероятно е имал краткосрочен характер и е бил обусловен от ефекта на ниската база: така, през второто тримесечие на 2011 ръстът на БВП спадна до 0,7% (на годишна база).

Усилва се спадът в индустриалния сектор, който в края на юли демонстрира срив на произведената продукция с 2,8%, след спада от 2%, през юни, и от 1,6%, през април. При това опасен е не самият спад на индустриалното производство, какъвто може да има дори в една устойчиво развиваща се икономика, а непрекъснато нарастващите (поне от половин година насам) темпове на свиване на производствената активност, имайки предвид, че през ноември 2010 индустриалното производство нарасна с 2,3%, а през януари 2011 – с над 3,8%. Толкова мащабно свиване на деловата активност в испанския индустриален сектор не бе фиксирано от кризисната зима 2008-2009, когато цялата световна икономика, както и тази на Еврозоната, демонстрираха изключително мощно дефлационно свиване.

На този фон, още по-негативно е влиянието на продължаващото от февруари 2011 насам непрекъснато понижаване на индекса на деловата активност в производствения сектор на испанската икономика. При това се набива на очи мащабът на влошаването на икономическите настроения на испанските стокопроизводители: така, ако през февруари 2011 индексът РМІ надхвърляше 52,1%, още през май той падна под психологически важната бариера от 50%, достигайки 48,2%, а в края на август беше 45,3%.

Доказателство, колко тежка е всъщност ситуацията в икономиката е и големият срив в продажбите на дребно, отразяващ общата несигурност и неопределеност на домакинствата както по отношение на собствените им социално-икономически перспективи, така на тези пред Испания, като цяло. В края на август спадът в стокооборота на дребно надхвърли 4,4%, срещу 3,9% месец по-рано. Разбира се, това е по-малко от спада със 7%, през юни 2011, или от срива с 8,6%, през март, но е много повече от ръста с 2,1%, през март 2010 и с 0,8%, през юни с.г.

Отчайваща си остава ситуацията на пазара на труда, който не само че не може да се оправи от кризата през 2008-2009, но и продължава да се срива. Въпреки правителствената пропаганда за „качествено подобряване на ситуацията” и „стабилизиране на трудовия пазар”, нивото на безработицата продължава да е изключително високо. Само през второто тримесечие на 2011 безработицата беше 20,9%, което е доста над 18,8%, фиксирани през четвъртото тримесечие на кризисната 2009 и 20%, през второто тримесечие на 2010.

Предвид постоянния спад в индустрията и свиването на икономическата активност не е чудно, че пазарът на труда е състояние на хронична криза, а нивото на безработицата е подобно на това в слаборазвитите държави от Африка и Югоизточна Азия.

Единственото, което поражда известен оптимизъм у икономистите, е същественото понижаване на дефицита по сметките на текущите операции, което испанските власти успяха да постигнат благодарение същественото намаляване вноса на чуждестранни стоки и услуги. Така, ако през март 2011, по сметката на текущите операции имаше дефицит от 6,5 млрд. евро, още през май той намаля до 3,5 млрд. евро, а през юни дори беше регистрирано положително салдо от 2,27 млрд. евро. В тази връзка ще напомня, че за последен път Испания фиксира профицит във външната си търговия през април 2010 (5,2 млрд. евро).

Италианският случай

Не по-добре стоят нещата в Италия, която, за разлика от Гърция, Португалия и Ирландия, е сред най-големите икономики на Еврозоната и, на практика, е един от стълбовете на идеята за европейската интеграция. Ще напомня, че именно Италия, наред с Германия, Франция и държавите от Бенелюкс, беше в основата на идеята за общоевропейския валутно-икономически съюз и участва в подписването на Римския договор (1957) и тези за Евратом (1958) и Европейската общност за въглища и стомана (1951).

Само че дори и „стълбовете” на евроинтеграцията напоследък се сблъскват с много сериозни проблеми. Най-много се набива на очи усилващият се спад на темповете на икономически растеж от 1,5%, през четвъртото тримесечие на 2010, до 1%, през първото, и 0,8%, през второто тримесечие на 2011. При това, през второто тримесечие на 2010 годишният ръст на БВП беше над 1,3%, а през третото не падаше под 1,1%.

Не внушава оптимизъм и усилващото се от август 2010 насам свиване на индустриалното производство. Така, ако през август 2010 производството на стоки и услуги в индустриалния сектор нарастваше с 9,5% (на годишна база), още през декември този ръст падна до 5,4%, през май 2011 едва достигна 1,8%, а в края на юли – 1,6%. При това нещата не опират до ефекта на високата база: така през юли 2010 ръстът на производствената активност беше само 4,8%, при 8,2% през предния месец и 9,5%, през август. Нещата тук опират до натрупалите се в италианската икономика дисбаланси и противоречия и до структурата на самата икономика, която се оказва неадекватна на вътрешното платежоспособно търсене. Прекалената ориентация към пазара на недвижими имоти, туризма и търговията, които обслужват най-вече търсенето на туристите и чуждестранните инвеститори, доведе до деградация на икономическите отношения, деиндустриализация на икономиката и спад на конкурентоспособността на италианските стокопроизводители както на вътрешноевропейския, така и на световния пазар.

Не по-малко обезкуражаващ е сривът в темповете на нарастване на поръчките в индустриалния сектор от 17,4%, през декември 2010, до 21,2%, през март 2011, 13,6% – през май, и 6,5% - през юли. При това, през август 2010 ръстът на поръчките все още надхвърляше 32,4%, а през май същата година не падаше под 26,6%.

Горе долу същата е и ситуацията в сегмента на продажбите на готова продукция и полуфабрикати в индустрията: така, ако през август 2010 ръстът на продажбите надхвърляше 13,5%, а през април 2011 дори надвиши 14,2%, още през май той падна до 10,8%, а в края на юли едва стигна до 7,7%.

За дълбочината на кризата в италианската икономика и свиващата се предприемаческа активност нагледно свидетелства рязкото влошаване на деловия климат в страната и сриващата се вяра на италианските компании в светлите перспективи пред стопанството на страната. Само в периода от март до септември 2011, индексът на деловото доверие падна от 103,8 до 94,5 пункта, което беше най-лошият показател от март 2010 насам.

Сходна е и ситуацията с настроенията на потребителите, където е фиксирано още по-мащабно влошаване, като италианските домакинства все по-малко са склонни да вярват на твърденията на управляващите за „подобряване на икономическата ситуация” и „скорошно преодоляване на кризисните явления”. За това свидетелства стремителният спад на индекса на потребителското доверие от 109,1 пункта, през декември 2010, до 106,5, през май 2011 и 98,5, през септември 2011. Известен оптимизъм породи понижаването на дефицита на италианския търговски баланс от 6,5 млрд. евро, през януари 2011, до 3,7 млрд. евро, през април, и 1,8 млрд евро, през юни. Нещо повече, през юли, Италия, за първи път от две и половина години насам, успя да постигне положително салдо от 1,4 млрд. евро.

Не бива обаче да свързваме значителното подобряване на външнотърговския баланс с някакви съществени промени в икономическата ситуация в страната и ръста на конкурентоспособността на италианските стоки на външния пазар. Въпреки постигнатия профицит във външната си търговия, Италия продължава да страда от хроничен дефицит в търговията с държавите извън ЕС. Така през август 2011 този дефицит беше 2,3 млрд. евро, при 3 млрд. евро, през април, и 1,5 млрд. евро, през май.

С други думи, въпреки 5%-то обезценяване на еврото (от 1,48 до 1,42 долара за евро) спрямо долара в периода май-август 2011, което трябваше да повиши конкурентоспособността на италианските стоки както на вътрешния, така и на външния пазар, не се получи адекватно по мащабите си снижаване на външнотърговския дефицит с държавите извън ЕС.

Някои изводи

И така, ситуацията в повечето държави от европейската „периферия” продължава да е изключително тежка и се характеризира с повишена нестабилност. През последните месеци се появяват все повече потвърждения от статистиката за това, че свиването на деловата и инвестиционната активност, съкращаването на промишленото производство, влошаването на ситуацията на трудовия пазар и спадът на потребителските разходи въобще нямат краткосрочен и временен характер, а постепенно прерастват в мащабна икономическа рецесия.

При това, към отдавна назрелите структурни проблеми в световната икономика и изкривяванията в международната валутно-финансова система се прибавят и вътрешните дисбаланси в рамките на самата Европа.

Моделът на европейската интеграция, реализиран от първата половина на 50-те години на ХХ век насам, постепенно се трансформира от идея за създаване на единно икономическо пространство на територията на страни с повече или по-малко съпоставими нива на социално-икономическо развитие и научно-технически потенциал в своята пълна противоположност. Приблизително от средата на 70-те години насам разширяването на Европейския съюз в Централна, Южна и Източна Европа започна да придобива все по-ясно изразен „колониален” характер, реализирайки се в интерес на големите европейски ТНК и глобалния финансов капитал.

В условията на налаганата либерализация на външноикономическите отношения и премахване на ограниченията пред трансграничното движение на капитали, стоки, услуги и информация, глобалните западни монополи получиха възможност, на практика, без всякакви пречки да се сдобият с най-рентабилните предприятия и да поставят под контрол ключовите отрасли на държавите от Централна и Източна Европа. Паралелно с това, течеше процес на целенасочен фалит не само на отделни предприятия, а и на цели икономически сектори, конкуриращи се със западните ТНК и представляващи заплаха за монополното положение и печалбите им.

Едновременно с това беше осъществено преминаването на банковата система на повечето държави от Централна и Източна Европа под контрола на глобалния финансов капитал, в резултат от което делът на нерезидентите в банковата система на държави като Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, България и много други нарасна до 75-95%. Както показа кризата от 2008-2009, ако все пак е възможно постигането на взаимно приемливо споразумение с националния капитал и банки (колкото и големи и влиятелни да са те), с представителите на транснационалния капитал това се оказва практически невъзможно. При вземането на едни или други ключови решения, те ще се ръководят, на първо място, от интересите на своите метрополии, където са разположени основните центрове на икономическата им активност, поставяйки на последно място социално-икономическите приоритети на другите държави. При това положение, ефективността на антикризисната икономическа и индустриална политика, както и на антимонополното регулиране и валутния контрол, осъществяван от последните, намалява поне с порядък.

Докато процесът на евроинтеграцията продължава да има ярко изразен колониален характер, т.е. да се основава на едностранната експлоатация на по-слабо развитите страни в ЕС от едрия индустриален и финансов капитал на икономически развитите държави-членки, не може да се говори за никакъв пълноценен валутен съюз на територията на ЕС.

Докато съществува системата на съзнателно и целенасочено консервиране на икономическата, научно-техническата и производствената изостаналост на страните от периферията на Европа в интерес на глобалните ТНК и западните монополи, кризата в Европа ще има перманентен характер. И никакви фондове за финансова стабилност и обеми на емисиите на Европейската централна банка няма да помогнат за преодоляването на това фундаментално противоречие. Тоест, става дума за изключително дълбок разрив вътре в самата идея за европейската интеграция, поставящ цели държави и региони на Централна и Източна Европа в зависимост от решенията на най-големите западноевропейски корпорации и транснационалните банки, паразитиращи върху изкуствено поддържаната бедност, технологична изостаналост и икономическа неразвитост на европейската периферия.

В условията, когато група икономически и технологично развити държави-метрополии експлоатира по-малко развити страни-сателити, удържайки ги в състояние на изкуствена изостаналост, по принцип е невъзможно да се постигне създаването на жизнеспособно и самодостатъчно обединение. Израждането на проекта за европейската интеграция в своеобразен „вътрешноевропейски колониализъм” , не може да осигури устойчиво икономическо развитие, нито да разреши назрелите проблеми в Еврозоната, които могат да провалят и самата идея за евроинтеграцията.

В случая няма особено значение, дали представителите на транснационалния капитал и отстояващите интересите им „еврократи” ще съумеят, в крайна сметка, да се споразумеят с представителите на националните власти относно разширяването на средствата на Фонда за финансова стабилност. Не е от значение също, дали в крайна сметка, финансовите кръгове и паричните институции ще се ориентират към поредната неограничена емисия на евро, заливайки финансовите пазари с ликвидност. Не е важно дори, ще успеят ли представителите на глобалната управляваща класа, спонсорирани от транснационалния финансов и индустриален капитал, да прокара идеята за създаването на общоевропейско Финансово министерство, окончателно лишавайки страните-членки на Еврозоната от икономическия им суверенитет.

Важното е, че проектът за европейската интеграция, основан на принципа на колониалната експлоатация на по-малко развитите страни от транснационалните компании и банки, по самата си същност, е обречен на провал. Във вида, в който се реализира в момента, той е неспособен не само да реши отдавна назрелите и излезли от контрол структурни проблеми и дълбоките противоречия в сферите на социално-икономическото развитие, междуетническите и междурелигиозни отношения, а и със самия факт на съществуването си поражда все нови и по-мащабни проблеми, водещи до още по-голямата ерозия на общественото съзнание, деградация на икономическите отношения, архаизация на производствените отношения и примитивизация на управленската култура.

Обективните комерсиални интереси на едрия международен финансов и индустриален капитал, ориентиран към извоюване на монополни позиции на пазара и постигане на максимално възможната печалба и власт, изкривиха самата същност на първоначалната идея за европейската интеграция. Вместо комплексно развитие на икономическия, научно-техническия и производствения потенциал на всички държави-членки на ЕС, „еврокрацията”, спонсорирана от международни финансов капитал, деградира до там, да прокарва експлоатацията на периферните държави от ЕС и да налага изкуствената консервация на тяхната икономическа и научно-технологична изостаналост. В този смисъл епохата на „вътрешния евроколониализъм” демонстрира органично присъща и нежизнеспособност и неадекватност при решаването на всички задачи, които не са свързани с извличането на монополистична рента от експлоатацията на по-слабо развитите европейски държави. Затова ми се струва, че е обречена да отиде в историята, като поредния неуспешен опит за преразпределение на света в полза на управляващите политически и финансови кръгове.

Въпросът е само, колко още кризи ще трябва да преживеем и колко още жертви трябва да бъдат дадени докато националните елити на държавите-членки на Еврозоната не осъзнаят недостатъците и вредата от сегашния модел на евроинтеграция и се решат да преразгледат основните принципи и подходи към интеграционните процеси. Съдейки по всички, представителите на едрия транснационален капитал и наднационалното ръководство на ЕС все още разполага с известен запас от сили, които могат да се окажат достатъчно за да хвърлят Европа, а заедно с нея и света, в бездната на нова, още по-опасна криза.

* Старши анализатор в Инвестиционна компания „Риком-Тръст”

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-4-2011/1130-bylgariq-i-voinata-na-gazovite-proekti

През последните години публичното пространство в България до голяма степен е доминирано от дискусиите около няколко енергийни проекта. Два от тях са за газопроводи, чието изграждане трябваше да започне през 2012, но за пореден път се отлага напред във времето. Става дума, разбира се, за „Набуко” и „Южен поток”, които са част от сериозно геополитическо противопоставяне, развиващо се върху големи части на Европа, Близкия изток и Централна Азия и включващо основните стратегически играчи в региона.

„Набуко” срещу „Южен поток”

Без да генерализираме, можем да кажем, че от една страна се очертава оста „Брюксел  - Берлин - Вашингтон”, подкрепяща „Набуко”, докато от другата страна е оста „Москва – Рим - Париж”, която работи в полза на „Южен поток”.

„Набуко” е проект, в който по 16,7% имат компаниите RWE (Германия), OMV (Австрия), MOL (Унгария), Botas (Турция), Български енергиен холдинг и Transgaz (Румъния). Ползва се с подкрепата на Европейската комисия и на правителствата на Германия и САЩ, като идеята е да пренася 31 млрд. куб.м. природен газ от Каспийския регион и Близкия изток, през Турция, за Европа. Доскоро окончателното инвестиционно решение се очакваше през 2011, началото на изграждането – през 2012, а пускането в експлоатация – през 2015. Сроковете обаче бяха изместени напред във времето и към момента най-оптимистичните очаквания за въвеждане в експлоатация на тръбата е 2017.

„Южен поток” е проект на Газпром и италианската ENI, като през 2011 предстои присъединяване на френския гигант EdF. В началото на април 15% от проекта придоби компанията Wintershall, която е дъщерна на немския гигант BASF. Това може да се тълкува и като опит за разбиване на досегашната „монолитна позиция” на Германия по отношение на проекта. Тръбата пресича Черно море и територията на България, след което се разклонява на два лъча. Единият е на юг – през Гърция за Италия, а вторият е на север – през Сърбия и Унгария, за Австрия, с разклонения през Хърватска и Словения. Целта е да се стигне до годишни доставки от 63 млрд. куб.м. природен газ за европейския пазар. И тук се очакваше започване на строителните работи през 2012 и първи доставки през 2015. Тези планове обаче също търпят промени. Най-значимата е, че вече се коментира и вариант, който изключва полагане на тръба по дъното на Черно море. Алтернативата е изграждане на инсталация за втечнен газ на руското Черноморско крайбрежие и транспортирането на суровината с кораби. Тази опция се разглежда особено активно през последните месеци.

Предизвикателства пред проектите

От гледна точка на развитието си, „Набуко” е в по-напреднала фаза. Както е известно, на 8 юни в Кайсери беше подписано политическото споразумение за изграждането на газопровода, като на церемонията освен ресорните енергийни министри на страните-участници в проекта, присъстваха еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, австрийският министър на икономиката Райнхолд Митерленер и грузинският министър на енергетиката Александър Кетагури. „Набуко” е и по-стар проект. Голямото предизвикателство там е осигуряването на суровината. Последното развитие по този въпрос е по-скоро позитивно, но все още няма окончателно разрешение на проблема. Като основни източници се разглеждат Азербайджан и Туркменистан, но не се изключва и Ирак.

Надежди се възлагат на доставки от Азербайджан - страната, предвидена като основен източник на газ за „Набуко”. Големият фактор там обаче е консорциумът „Шах Дениз 2”, който разработва едноименното газово находище със залежи от трилион и половина куб.м. В консорциума не участва никоя от страните, ангажирани с „Набуко”. Става дума за BP (дял от 25.5%), държавната норвежка компания Statoil (25.5%), френската Total (10%), руската LUKoil (10%), азерската Socar (10%), иранска компания (10%) и турска компания (9%). Тоест, от консорциума отсъстват компании като RWE, OMV, MOL, ангажирани с „Набуко”. Освен това, Азербайджан вече продава суровина на Русия. През септември 2010 беше подписан договор между Газпром и Socar, по силата на който Баку удвои количеството, продавано на Руската Федерация, до 2 млрд.куб.м. Азерите подават газ и към Иран.

Потенциален доставчик е и Туркменистан. Наскоро обаче страната подписа ново газово споразумение с Русия. Наред с това разработва и т.нар. проект TAPI (Trans-Afghanistan Pipeline), който предвижда пренос на газ за Пакистан, през Афганистан, и е подкрепен финансово от Азиатската банка за развитие. В случая, Туркменистан трябва да избира между различните проекти, тъй като годишното производство на страната е 67 млрд.куб.м., част от които са за собствена консумация, а друга се продава на Русия.

От българска гледна точка, развитието на „Набуко” също е в по-напреднал етап – вече е определен точен маршрут, който пресича 24 общини в 9 области на територията на страната ни.

Най-голямото предизвикателство пред „Южен поток” пък е отсечката по дъното на Черно море, чието изграждане може да доведе до проблеми от техническо и финансово естество. Проблем обаче могат да се окажат и част от регулациите на т.нар. Трети енергиен пакет на ЕС, който влезе в сила на 03.03.2011. В газовата си част, пакетът включва един регламент и една директива, които ще разгледаме подробно по-долу.

Един от въпросите, които се налагат, е дали двата газопровода биха могли да съществуват и функционират едновременно. Отговорът е по-скоро „да”. По-прецизният отговор е, че те са конкурентни, но не и взаимно изключващи се. Наистина, може да се стигне до ситуация, при която ще се води сериозно съревнование за достъп до природния газ (особено за този от Каспийския басейн), но двата проекта имат и други алтернативи на доставки. Така например, „Набуко” би могъл да разчита на суровина и от Ирак, а защо не и от Иран, при промяна на политическата ситуация и, съответно, на отношенията на Техеран със САЩ. От друга страна, Русия има готовност да пренасочи голяма част от газовите си потоци не през Украйна, а именно по „Южен поток”. Към момента, 80% от руския газ за Европа се транзитира именно през украинска територия.

Финансирането също се оказва огромно предизвикателство, въпреки че по отношение на „Набуко” винаги е имало уверения в противното. През годините, цената на всеки от двата газопровода уверено върви нагоре и вече се коментират стойности от около 15 млрд. евро. Предимство за „Набуко” в случая е финансовият ангажимент на ЕС и партньорите в проекта. От друга страна, „Южен поток” не разчита на пари на европейския данъкоплатец, а поне на този етап не се говори и за държавни гаранции.

По отношение на финансирането, в българския случай, са били коментирани ангажименти в размер на около 400 млн. евро за всеки от двата проекта, както и съотношение 30/70 между собствен и привлечен капитал. Създадени са съответно проектните компании „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД и „Южен поток България” АД. До момента са коментирани държавни гаранции по отношение на „Набуко”, в размер на 2 млрд. евро. Разговори в тази посока са водени, като целта на България е Евростат да не отчита тези гаранции, за да не се стигне до евентуално намаляване кредитния рейтинг на страната ни.

Регулации и геополитика

Специално по отношение на „Южен поток”, най-важен е въпросът за регулаторната рамка, и по-конкретно за Третия енергиен пакет. Става дума най-вече за т.нар. Газова директива 2009/73/ЕО. Относим е и регламент № 715/2009, касаещ условията за достъп до газопреносната мрежа.

Основните идеи на Третия енергиен пакет са да има разделение (unbundling) между собствениците на суровината и собствениците на мрежите, както и да се осигури достъп на трети лица до газовата инфраструктура. В случая с „Южен поток” подобно изискване е заплаха за цялостния бизнес модел на проекта. Концепцията там е за единствен доставчик, който, чрез смесените дружества в отделните страни по трасето, има и определен контрол върху инфраструктурата. При евентуално даване на достъп на други доставчици до тръбата обаче, единственият доставчик (руската страна) очевидно търпи загуби и пропуснати ползи.

Все пак Директива 2009/73 дава и опция, при която „Южен поток” може да изпълни европейските изисквания. Така, чл. 36 дава редица условия, при чието кумулативно наличие т.нар. „голяма газова инфраструктура” може да бъде освободена за определен период от изискването за unbundling между собствениците на суровината и собствениците на мрежите и, съответно, за даване достъп на трети лица до газовата инфраструктура. За тази цел следва, едновременно: инвестицията да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките; нивото на инвестиционния риск да е такова, че тя да не бъде направена, ако не се предостави освобождаване; инфраструктурата да е собственост на лице, което е отделено, поне по отношение на правната му форма, от операторите, в чиито системи ще се изгражда тази инфраструктура; да се събират такси от ползвателите на тази инфраструктура; освобождаването да не е във вреда на конкуренцията или на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ или на ефективното функциониране на регулираната система, към която се присъединява съответната инфраструктура.

Важно е да се отбележи също, че всички регулаторни органи от съответните държави-членки трябва да постигнат споразумение за освобождаване на въпросния инфраструктурен проект от изискванията на Третия енергиен пакет, за да се даде „зелена светлина” на проекта. В крайна сметка обаче, окончателното решение се взема от Европейската комисия (ЕК). Всичко това в частност важи и за „Южен поток” и може да се окаже голямо регулаторно предизвикателство с важни геополитически последици.

Според директивата, исканото освобождаване може да покрие и само част от въпросната инфраструктура, т.е. чисто хипотетично – да се разпростре само върху единия от двата лъча на „Южен поток”. Това също е пример за геополитическото значение на определени нормативни актове и ролята на ЕК в случая.

Формално юридически, въпросът за разделението между собствениците на суровината и собствениците на инфраструктурата се решава с учредяване на националните компании в отделните държави по трасето на „Южен поток”, които ще притежават съответните участъци от тръбата. Другият въпрос е за достъпа на трети страни до тръбата. Според Марсел Крамер, изпълнителен директор на „Южен поток”, едно от предизвикателствата на Третия енергиен пакет е, че е нов (правилата влязоха в сила на 03.03.2011) и до момента не е прилаган на практика. В случая, висящи са въпросите, дали въобще има искане за достъп от трети страни, а ако това се случи – за какъв период, при какви условия и на каква цена. Това са все въпроси, на които самата регулаторна рамка не дава отговори.

Факторът „Турция”

Ролята на Турция за реализацията и на „Набуко”, и на „Южен поток” е безспорна и често е предмет на коментари. Набуко се простира на 2730 км. през сухопътната територия на страната, а „Южен поток” е проектиран да минава през изключителната й икономическа зона в Черно море. Това обаче може да се промени при отпадане на варианта за тръба по черноморското дъно и приемане към опцията с транспортиране на втечнен газ чрез кораби.

Тази ситуация поставя Турция под сериозен натиск по много направления. Последните изявления от Анкара изглеждат критични към „Южен поток”, но това е по-скоро с цел получаване на други изгоди, включително в енергийната сфера. Все пак, не бива да се забравя и фактът, че зависимостта на Турция от руското синьо гориво е около 60%, което също е причина за предпазливост от турска страна. В същото време, Анкара държи сметка за важността на отношенията си с ЕС и САЩ и подкрепата й за „Набуко” е, като цяло, извън съмнение. През последното десетилетие обаче, стратегическото партньорство между Турция и Русия също е факт, като проявленията му са особено видими именно в енергетиката. Тоест, може да се твърди, че Турция държи голяма част от козовете и се опитва максимално изгодно за изтъргува географското си положение.

Малките играчи

На фона на този голям „фронт” се водят и по-малки битки. Първата от тях е в „задния двор” на „Набуко” и е между т.нар. Трансадриатически газопровод (ТАР) и Интерконектор Гърция-Италия (IGI). IGI e маршрут за доставки на газ от Каспийския регион и Близкия изток и от тази гледна точка е конкурентен на „Набуко” проект. Собственост е на смесеното дружество Poseidon, в което по 50% притежават италианската компания Edison и гръцката DEPA, като целта е да пренася годишно по 8 млрд. куб.м., през Адриатическо море, до Италия. В момента, IGI се свързва с новия газопровод между Турция и Гърция, който пък е собственост на турската компания Botas и отново на DEPA, като целият проект се нарича ITGI (Интерконектор Турция-Гърция-Италия). Трябва да се подчертае, че ITGI е в много напреднал етап и по него ще бъде транспортирана суровина, която би могла да стигне за 1/4 от капацитета на „Набуко”.

ITGI обаче е в конфликт и с друг проект, а именно с Трансадриатическия газопровод, чиято цел е също пренос на газ от Каспийския басейн и Близкия изток през Адриатическо море, но през териториите на Турция, Гърция и Албания. Собственици на проекта са три компани: EGL (Швейцария), норвежкият държавен гигант Statoil и Eon Ruhrgas (Германия).

Повечето анализатори са на мнение, че ITGI и TAP не могат да съществуват едновременно. Проблемът за „Набуко” пък е, че и двата проекта се целят към същия ресурси, към същите източници на доставки – особено Азербайджан, Туркменистан и Ирак. Това от своя страна би означавало, че при реализиране на който и да е от двата проекта, „Набуко” може да се окаже необезпечен със суровина. Възможна опция за „Набуко” е някакъв вид сливане с IТGI и/или TAP, но това може да стане само при условие, че партньорите по тези проекти се откажат от тях и се присъединят към „Набуко”.

Освен двата проекта, които застрашават „Набуко”, в зародиш са и два други, които са конкуренти и на „Южен поток”. Това са т.нар. „Бял поток” и AGRI.

AGRI (Азербайджан-Грузия-Румъния-Интерконектор) е лансиран с идеята да доставя газ от Каспийско море, през Грузия и Черно море, за Румъния. Наскоро към споразумението се присъедини и Унгария. Факт е, че проектът изглежда скъп и трудно осъществим, но е факт и, че около него се шуми и се водят преговори.

”Бял поток” е по-стар проект. Консорциумът, който иска да го реализира, включва White Stream Pipeline Company Limited, регистрирана във Великобритания и GUEU Inc, регистрирана в САЩ (щата Делауер). За първи път проектът е представен официално през 2005, като целта също е да транзитира азерски газ през Грузия и Черно море, като едното му направление е Украйна, а другото – Румъния. Лансиран от правителството на Юлия Тимошенко, проектът получи подкрепа от ЕК. Силно съпричастни към „Бял поток” в ЕС са Полша и Литва. След октомври 2009 активност демонстрира и Азербайджан, заради опасения си, че Турция ще монополизира почти целия транзит на азерски газ, както Украйна – на руски. Това кара Баку да търси алтернативни маршрути на своя експорт.

За последно, по-сериозна активност около проекта имаше през 2009. Сериозните технически и финансови предизвикателства го правят нереалистичен, а и към момента сякаш липсва необходимата политическа подкрепа за осъществяването му.

Интересите на България

Интересът на страната ни е през нашата територия да минават колкото се може повече трасета, стига да контролираме съответните тръби и да имаме икономическа изгода, която се изразява най-вече в събираните транзитни такси. Всеки от проектите може да създаде и допълнителна заетост. Същевременно, трябва да се каже, че геополитическата им роля за България е огромна. Това извежда страната ни на по-добри позиции в международните отношения, а има и огромно значение за гарантиране на националната сигурност.

По отношение на „Южен поток” можем да лансираме инициатива за изграждане и на трети лъч, който да тръгва от България и да преминава през териториите на Македония и Албания, излизайки на Адриатическо море. Това би увеличило значението на Коридор №8, а оттам и тежестта на България в Западните Балкани. Същевременно, би укрепило икономическите и политическите ни връзки с две много важни за нас държави.

Има три други държави, които са в ситуацията на България, тъй като те също са страни както по „Набуко”, така и по „Южен поток”. Това са Австрия и Унгария, както и Турция, разбира се. Всяка от тях активно работи в защита на своите интереси – както икономически, така и политически. От тази гледна точка България е в привилегировано положение и наистина има шанс в максимална степен да осребри географското си положение. Конкретен пример - ако и двата големи газови проекта се реализират, годишно ще транзитираме до 90 млрд. куб. м. газ, което надхвърля петкратно сегашния транзит. В тази връзка напомням, че през миналата година приходите за България от транзитни такси са в размер на 107 млн. долара. Да не говорим, че в същото време страната ни би станала първостепенен по важност партньор за абсолютно всички доставчици, транзитиращи държави и консуматори по веригата – от Азия до Европа. Има и друг важен момент. Държавите по споразумението за „Набуко” ще имат право на половината суровина, доставяна по тръбата, а това, разбира се, гарантира сигурни доставки и за България.

Друг пример за позитиви от двата големи проекта, върху който трябва да бъде обърнато внимание и на политическата ни класа, е идеята за създаване на газов хъб и регионална газова борса на територията на България. Това включва изграждане на допълнителни газови хранилища, увеличаване на капацитета на Чирен, както и преминаване и на „Набуко”, и на „Южен поток” през територията ни.

Факт е, че всички останали държави от региона са изключително активни при реализиране на енергийни проекти, с оглед на собствените си интереси. Първенци в това отношение са Турция, Гърция и Румъния. Няма никаква стопанска, политическа и национална логика страната ни да игнорира някой от двата големи проекта, дори това да означава, че ще привлечем значима част от транзита, от който в момента печелят други държави. Разбира се, въпросът опира до възвращаемост на инвестициите, размер на транзитните такси и редица други важни детайли. Сега обаче имаме определени стратегически шансове и не бива да ги пропиляваме. Наистина е време да реализираме националните си интереси, а не както е ставало друг път – да играем третостепенна роля в чужди планове.

Източници:

1. KPMG: “Nabucco vs. South Stream: the effects and feasibility in the Central and Eastern European region” http://www.igu.org/html/wgc2009/papers/docs/wgcFinal00780.pdf

2. European Energy Review, Marcel Kramer, CEO of South Stream, „It is the market that will decide whether South Stream will be built”

3. Atanas Georgiev, “Bulgaria – gas consumer or future gas hub?

4. ДИРЕКТИВА 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО

5. РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 715/2009 относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005

6. http://www.trans-adriatic-pipeline.com/

7. Giorgi Vashakmadze, The White Stream gas transportation project - a project to deliver Caspian gas to the EU

8. http://www.gueu-whitestream.com/main.php?id=1&lang=eng

9. http://www.nabucco-pipeline.com/portal/page/portal/en

10. http://south-stream.info/?L=1

11. Споразумение между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”.

--------------------------------------------

* Главен експертен сътрудник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм

 
Powered by Tags for Joomla