Tag:йенс столтенберг

Заседание на ръководството на НАТОРусия ли ни заплашва или ние заплашваме Русия?

Решението Черна гора да бъде поканена да стане 29-тия член на НАТО закономерно беше прието в Москва като провокация, потвърждаваща руските опасения относно експанзионистичните стремежи на Запада, включително на Балканите. За Вашингтон обаче, тази стъпка не е проява на враждебност към Русия, защото, както посочи държавният секретар на САЩ Джон Кери: "НАТО е отбранителен съюз, който съществува вече почти 70 години и не е насочен против Руската Федерация".

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Нека се опитаме да разберем, защо тъкмо сега НАТО взе това решение, което още повече изостря отношенията му с Москва. Нима за висшето ръководство на Северноатлантическия алианс присъединяването на тази малка балканска държава е по-важно от запазването на отношенията с руснаците, които са толкова необходими за успешната борба срещу Ислямска държава, определена наскоро от самия Обама като "нашия общ враг"? Още повече, че Черна гора от десет години насам е в списъка на чакащите, а общественото мнение в страната съвсем не е единно по този въпрос, въпреки мощната пропагандна кампания за присъединяване към НАТО, осъществявана от правителството (с пари, получени от алианса), в която са ангажирани голям брой известни местни актьори, певци и спортисти.

Решението на НАТО беше обявено в момент, когато отношенията между Русия и Запада са силно изострени. Само допреди две седмици свалянето на руския бомбардировач от Турция (която е член на НАТО) можеше да провокира верижна реакция и само благодарение на отговорното поведение на Кремъл беше избегната опасна международна криза.

Последвалото посещение на френския президент Оланд в Москва означаваше признаване на ролята, която Русия играе в борбата срещу Ислямска държава в Сирия, както и готовността на Запада да координира усилията си с Кремъл.

Сега обаче, решението на НАТО може да провокира ново разцепление. Създава се впечатление, че някой на Запад с всички сили се стреми да се противопостави на политиката за отслабване на напрежението в отношенията с Москва.

Преди няколко дни, в интервю, публикувано едновременно в няколко водещи западни издания, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг (т.е. човекът, който организира и цялата операция с поканата за Черна гора) отправи остри обвинения срещу Русия, квилифицирайки я като заплаха за сигурността на цяла Европа заради нейната агресивна политика в Украйна и присъединяването на Крим, както и заради военната и свръхактивност, "достигнала равнище, непознато от края на студената война насам".

Русия ли ни заплашва или ние заплашваме Русия?

Дали обаче сме сигурни, че образът на агресивната Русия и на Северноатлантическия алианс, който уж се старае да защити съюзниците си от "източната мечка", отговаря на реалността? Или това е по-скоро оправдание за западния експанзионизъм, осъществяван под егидата на Вашингтон? Истината е, че анализът на сегашната ситуация в Европа води до съвсем други изводи, а именно, че Западът обкръжава Русия, на което руснаците реагират, опитвайки се да защитят своето жизнено пространство. Украинската криза също може да се разглежда именно в този ракурс.

Илюстрира го и военният потенциал на страните: така военният капацитет на Русия се равнява на едва 20% от този на бившия Съветски съюз, докато през последните 20 години НАТО сериозно усили своите настъпателни (пардон, отбранителни) възможности, поглъщайки държавите от някогашния Варшавски пакт, както и някои неутрални държави.

Що се отнася до военните инвестиции, разходите на САЩ осем пъти надхвърлят тези на Русия. По данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), през миналата 2014 държавите от НАТО са инвестирали в отбраната си 800 млрд. долара, докато Русия е отделила за целта едва 70 милиарда.

За да осъзнаем целият идиотизъм на западния подход, е достатъчно да погледнем една статия, публикувана преди няколко месеца в La Stampa, в която се твърди едновременно, че Русия се готви да започне война в Европа и, че военният и потенциал е наполовината на този на НАТО. Тоест, излиза, че Москва просто се готви да се самоубие.

Ако Русия наистина може някъде да се конкурира с НАТО, това е само в ядрената сфера, доколкото руснаците разполагат (както впрочем и САЩ) с т.нар. "триада", т.е. с ядрен арсенал, който може да бъде използван на трите възможни театри на военни действия - по суша, във въздуха и по море.

Пределното напрежение

През миналата 2014 станахме свидетели на своеобразен връх на напрежението в отношенията между Москва и Вашингтон от времето на студената война насам. Украинската криза даде на САЩ и съюзниците им повод за мащабно разполагане на свои военни в Източна Европа (в Полша и Румъния), както и в балтийските държави.

В последния годишен доклад на НАТО се посочва, че през 2014 алиансът е прихванал 400 руски самолети (четири пъти повече, отколкото през 2013) край своите източни граници.

На свой ред Русия обяви, че е прихванала над 200 самолети на НАТО само в района на Балтийско и Баренцово (на границата с Арктика и Норвегия) морета. 140 от тях са били американски, а останалите - германски, канадски, португалски, датски и дори шведски (макар че Швеция не е член на НАТО, тя действа в региона от името на алианса).

Към това следва да добавим прихващането на 460 британски и френски самолети AWACS в района на Украйна и Черно море, както и край границите на Русия и Беларус (срещу само 20 през 2013).

И двете страни проведоха мащабни военни учения. Така, през март 2015 Русия организира внушителни военни учения с участието на 80 хиляди военни, 65 бойни кораби, 220 самолети и 316 подводници край арктическите си брегове (Колския полуостров), границите с Полша и Литва, в Крим и Черно море. НАТО отговори на това, провеждайки през октомври 2015 ученията Trident Juncture 2015, в които участваха 36 000 военнослужещи на пакта от 37 държави (28 членки на НАТО и 9 страни партньори). Целта на ученията беше да се провери готовността на силите за бързо реагиране при евентуално нападение срещу един от партньорите на пакта от изток (по една случайност, този партньор е един, единствен!).

Кой разпалва напрежението?

Както отбеляза наскоро един от най-влиятелните стратегически анализатори в Европа Йън Кърнс (директор на организацията “Европейска мрежа за лидерство” - б.р.): "Нито една от страните не го казва открито, но руската армия се готви за сблъсък с НАТО, а НАТО се подготвя за сблъсък с Русия".

Всичко случващо се обаче не отговаря на интересите на Европа, а вероятно и на интересите на Русия. Точно обратното, Европа и Русия са заинтересовани да формират общо пространство на сигурност и интеграция. Много от проблемите, с които се сблъскват руснаците и европейците (тероризма, икономическа криза, енергийните въпроси и ситуацията в Близкия Изток) са общи за двете страни.

Кой тогава раздухва напрежението? Кой иска да откъсне Москва от Европа? Кой съдейства за разпалването на конфликта? Вероятно във Вашингтон най-добре могат да отговорят на тези въпроси.

------------------------------------------------

* Авторът е анализатор на Il Giornale

 
Разполагането на натовска база край Шабла, само на 420 км от Крим, автоматично поставя България под прицела на такива оръжия

Волен Сидеров на трибуната на парламентаПрез последните дни до пар­тийната централа на партия АТАКА стигна информация, че в различни градове на страната върви процес на мобилизация, така да се каже. Изпращат се повиквателни към военнослу­жещи от резерва, от запаса, и те биват привиквани, след кое­то им се казва къде точно ще се явяват в случай на нужда. Ние проверихме, а военни окръжия в отделни градове на страна­та потвърдиха това, което ние свързваме с посещението на генералния секретар на НАТО отпреди няколко дни.

Мнозинството в залата не пожела да изслуша премиера и министрите за това какво се е говорило при посещението на Столтенберг. Това още веднъж потвърждава нашите съмнения, че на срещата на генсека на НАТО Столтенберг с премиера Борисов, с министъра на отбра­ната и с външния министър е било поставено искането да се мобилизират български воен­нослужещи. В същия момент в Украйна тече подобна процеду­ра. Там вече има бунтове сред наши сънародници – българите в Украйна, в Одеска област.

Г-н Вигенин, вие бяхте този, който легитимира украинската фашистка хунта, когато бяхте министър на външните работи, сега искате отмяна на санкции­те, предизвикани от тази хунта. Тя в момента мобилизира бъл­гарите в Одеса. Сънародниците ни се вдигат на бунт, защото не искат да бъдат мобилизирани, да отидат да се бият, да убиват свои братя по кръв и вяра. Вече има санкции от страна на пра­вителството в Украйна.

Су-24 Максимална скорост на височина 200 м - 1400 км/ч на голяма височина - 1700 км/ч Боен товар – 7500 кг Радиус на действие - 560 км (на височина 200 м с въоръжение) Таван на полета - 11500 мВ същото време и в България тече подобен процес. Как­во означава това? За мен и двете пра­вителства – и украинското, и българското, са васални на САЩ. Те са еднак­во марионетни правителства и по един и същи начин действат в момента. На тях им се каз­ва: мобилизирайте, започвайте подготовка за участие на ваши войски в украинските огнища на войната, което ние разпа­лихме и ще разгаряме още пове­че. Това са казали Столтенберг, Кери и английския външен ми­нистър Хамънд на нашите дър­жавници. Нямайте съмнения по този въпрос. Фактите говорят. Не е нужно да си Шерлок Хол­мс, доста­тъчно е да вържеш логически това, което става.

Ту-22 М3 Максимална скорост на височина 200 м – 1050 км/ч на голяма височина – 2300 км/ч Боен товар – 24 000 кг Радиус на действие –2410 км Таван на полета – 13 300 мБроени дни след посещение­то на Столтенберг България се съгласява да даде военна база на НАТО и команден център тук на нос Шабла. Къде е нос Ша­бла? Най-източната част на на­шето Черноморие. Не знам дали има и 400 км до Крим. Каква е целта? Очевидна е. Без да си военен експерт, е много ясно, че целта е Крим. Целта е тази част от Русия, която се присъ­едини преди година към своята родина чрез референдум, който България в лицето на тогаваш­ния външен министър Вигенин, не призна. Ние от АТАКА го признахме, имахме тук пред­ложение референдумът да бъде признат в НС.

И предишното управление, и сегашното са марионетни и те не искат да признаят народната воля в Крим.

Искандер-К Маса на бойната глава - 480 кг Радиус на действие - 500 км Скорост - 230-260 м/с Продължителност на полета - 24 мин. Отклонение от целта - до 30 мНо думата ми е, че срещу Крим ще бъдат насочени оръ­жия, ракети. Това ще бъде ба­зата в Шабла. Как си мислите – от руска страна дали няма да има отговор на тези насочени ракети? Естествено, че ще има. Ще има, и то с много по-голяма сила. България ще стане мише­на на насочени тук тежки оръ­жия, които някои от тях могат буквално да затрият страната ни, не пресилвам. Съвсем ес­тествено Русия ще отговори на заплахата с контрамерки. Т.е. ние ще бъдем обект на евен­туално военно нападение. До това ни докарва коалицията Борисов-Костов-Кунева-Ка­сим Дал-Симеонов-Каракача­нов-Първанов. Към това ни води. Аз няколко пъти се опит­вах да предупреждавам добро­желателно и добросъвестно. Защото за мен не е важно тук да посочвам кривата политика на управляващата коалиция. За мен е важно, ако може тази политика да се изправи. Дали е възможно да се изправи? Не знам, вие кажете. Вие и бълга­рите, които избират, нека да ка­жат, защото ние имаме примера преди няколко дни в съседната Гърция. Как една партия СИ­РИЗА взе властта? Защо? За­щото се обяви против глобали­зма. Защото говори това, което АТАКА го говори от 10 години. Защото е против колониалната същност на Брюксел. Защото е против санкциите срещу Русия, СИРИЗА имам предвид. И сега в момента тази партия управля­ва в Гърция.

Това е ясен знак, че нещата в Европа отиват към ситуация, в която народите се осъзнават. Народите вече в Европа не ис­кат тази политика, която Ва­шингтон диктува на европей­ските държави. Българският народ също не я иска. Но той е много намачкан. Той е много манипулиран и той е под силна икономическа зависимост, така че не може да му се чуе гласът. Именно затова партия АТАКА е гласът на по-голямата част от българите, които съм сигурен, че не искат настаняването на натовска база в България.

Ние започваме кампания в цялата страна, но основно в ра­йоните, които ще бъдат пряко засегнати – крайморските, про­тив настаняването на натовска база. Аз призовавам всички буд­ни, честни българи да се присъ­единят към тази кампания. Ние трябва да се покажем единни, така както гърците го напра­виха, че сме против тази по­литика, че не искаме да бъдем военна площадка на САЩ за техните опасни игри, че не ис­каме да воюваме с Русия, която ни освободи от турско робство. Това трябва да го каже ясно българското общество. Разбира се, ние сме пак първите, ние сме най-ясен глас, ние сме последо­вателни.

Но тук става дума вече за историческа линия, която може да доведе до тежки последици, уважаеми дами и господа на­родни представители.

Да не искате да влезе реше­ние, което да прекрати санкци­ите срещу Русия. Защото СИ­РИЗА в Гърция каза, че е против санкциите и веднага получиха предложение от земеделския министър от Русия цялата земе­делска продукция на Гърция да се изкупува от Русия. Какво ще каже България по този случай? Какво ще каже правителството? Какво ще кажат унищожената индустрия и селско стопанство на България? Ще продължаваме да сме послушни на тази поли­тика, която хем ни загробва, хем сега вече ни прави част от една евентуална война.

Призовавам всички българи и политици, граждани, всич­ки общественици да застанат като един против настаняване­то на натовска база у нас. Това все още е възможно. Призова­вам и управляващата коалиция Борисов-Костов-Кунева-Ка­сим Дал-Симеонов-Каракача­нов-Първанов доколкото е въз­можно и ако е възможно да си помислят за последен път накъ­де води България. Да вземе пра­вилното решение, защото, както вече казах от тази трибуна, ако не го направи, утре ще отговаря пред съда на историята, а и пред съда на народа.

ПО ТРЕВОГА СВИКВАТ РЕЗЕРВИСТИ

Това е заповедта, която са получили младежите в Сливен

В. „Атака” и ТВ АЛФА полу­чиха сигнал, че млади мъже от Сливен, които не са резер­висти, са получили повиква­телна да се явят в областен военен отдел Сливен.

След като младежите из­пълнили заповедта, им е било обяснено, че ги викат, за да им съобщят къде точ­но трябва да се явят при обявяване на мобилиза­ция при военни действия. „На тези хора се връчват повиква­телни заповеди. Имаме поста­вена задача да комплектова­ме формирования”, заяви по телефона началникът на Во­енното окръжие в Сливен. На въпроса ни от кого е запове­дта и за какви формирования става въпрос той не пожела да отговори, нито пък да се представи с името си.

 

Един провален бунт на материята против духа, една недоносена трагикомедия блокира опитите за себеуважение на безброй българи...

Не ми казвайте какво трябва да правя и аз
няма да ви казвам къде точно да се заврете!

Михаил Жванецки

Росен Плевнелиев на конференцията в Мюнхен с бадж, кой е и как се казваМоже ако си куче и се явяваш на конкурс да ти сложат етикет с името. Може ако си заек или котка – също да ти закачат етикета, най-малкото защото не си известен, а и не можеш да говориш..

Ако си Дядо Коледа няма необходимост от етикет с името или както го наричат напоследък бадж. Все пак белобрадият старец присъства на подаръци, опаковки, анимационни филмчета, даже и като обвивка на шоколади.

Плевнелиев, на неприемливо близко разстояние до Обама, а са го викнали само за протоколна снимкаНо да имаме човек, избран и назначен за президент, който вече четвърта година обикаля на наша сметка света, целува се с Обама и разни други лидери за снимка, налита да прегръща кого ли не – този човек да отиде на международна конференция и да се закачи името на ревера – това ми идва в повече!

Толкова канцеларистки направи министри, вицепремиери и прочие, а не се намери някой да му обясни на комсомолеца от Благоевград, дето уж лежал по пейките в Германия, за да спечели милионите си – та как се намери някой да обясни на въпросния гражданин, че на участващите във важно международно събитие им се дават предварителни данни със снимки, имена и звания, за да не стават грешки.

Майтап ли си направи някой да сътвори табелка/бадж и да я закачи на ревера на така наречения ни президент – едва ли ще научим..., но да се бе намерил някой, който да го светне как стават тези работи, та да не се излага и да не излага и нас!

Все пак взе един милион допълнително към бюджета си и тази година!

Плевнелиев с 200 килограмовото яйце при папатаБългарите в мнозинството си са добронамерени: забравиха за 200 двестакилограмовото яйцето, което дотътри при папата, забравиха за това как бъркаше родните планини с американски, забравиха как се мяташе на гърба на Обама, когато го пратиха за бърза, протоколна снимка. Ако тръгна да изреждам колко гафове на Плевнелиев забравихме – ще излезе сериал със скечове. Още се пазят снимките как го подхвърлят във въздуха след избора му, още помним как крепеше на главата си малката кипа или ярмулка преди да седне в Синагогата за молитва, още помним как не допусна български журналисти на традиционната вечеря ифтар, още помним как го избра и заведе за кандидат за президент Бойко Борисов... та чак до лъжите му за спането по пейките в Германия, криеницата около къщите и парите му в банки, измисленото му присъствие на митинг на 10 ноември 1989 г., митинг, какъвто не е имало...

Плевнелиев с президента на Чехия Вацлав КлаусПо време на първото си официално домакинство като държавен глава, на което прие чешкия президент Вацлав Клаус, Плевнелиев отново „нахрани“ журналистите, този път с лапсус. “Уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа от Полша…”, обърка се родният президент, след което веднага тръгна да се поправя: „Дами и господа от Чехословакия…, от Чехия. Извинявайте, извинявайте, още веднъж извинявайте.“

Но поведението на Плевнелиев вече не е смешно. След като Росен Плевнелиев се запозна с годишния анализ на резултатите от подготовката на Въоръжените сили /ВС/, войсковия ред и дисциплината отбеляза, че е недопустимо разходите за отбрана в България да намаляват, а рисковете да се увеличават.

По думите му, ненамаляването на парите за отбрана било важно, както за нашата армия, така и за нейните способности и мотивация. Той каза, че парите за отбрана не трябва да бъдат намалявани и заради международния авторитет на България, за нейното добро име, и репутацията й на надежден партньор в Алианса.

Стоп!

Пороите удавиха много българи, потопиха и разрушиха къщи и оставиха десетки хиляди на улицатаЛесно е да имаш четири къщи, банкове сметки в банки за милиони и да ти е играе на войници! В момент, когато България се дави, къщите на десетки хиляди са под водата, в тинята и фекалиите, в момент когато къщи и цели махали се срутват от свлачища, когато мнозинството живее под прага на бедността, оцелява в мизерия, нелекуван – ти да искаш с императивен тон милиони за оръжие и вярност към НАТО – какво може да е това освен безочие и наглост!

Но когато наглостта и безочието минат всякакви разумни морални граници, идват лъжите:

„Очаквам, военният бюджет да бъде актуализиран в хода на изпълнението на финансовата 2015 година”... "Инвестициите в отбранителни способности означават и повече работни места. Моят апел е да се намери резерв от правителството и в рамките на текущата година, да се изпълни поетият ангажимент за ненамаляване на парите за отбрана.Инвестициите в отбрана гарантират и много възвръщаемост"...

Нещо като лъжите на Паси, че щял да върне Иракския дълг и влизането в НАТО щяло да ни донесе работни места и инвестиции...

Голяма част от проблемите, които ние виждаме в нашата армия се сблъскват с политическа неустойчивост на решенията и негарантиране на ресурс, който е обещан, разумен, в който няма един лев излишен, но е крайно необходими, за да изпълняваме функциите и задачите", посочи президентът.

Да мрат ли хората, които загубиха всичко в тинята и пороите?

Да стават ли курбан заради тренировки на военни формирования, закупуване на оръжие, само, защото в Уелс някакъв си, избран за президент обещавал, обещавал, та се скъсал да обещава!

Да ти гине народът, за да те харесат някакви чиновници от Алианса и Вашингтон – хайде холан, в какъв филм на ужасите сме се набутали с избора и ентусиазма на автоматично гласували?!

„Очаквам, военният бюджет да бъде актуализиран в хода на изпълнението на финансовата 2015 година”, заяви Плевнелиев. А не е ли чувал, че затънахме в заеми и отново вземат 8млрд евро заем?

"Решението в Уелс е категорично - за ненамаляване на парите за отбрана с постепенно, плавно за 10 години напред увеличаване, за да постигнем 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Това решение е политически обвързващо. Отговорност на ръководството на държавата е да гарантира неговото изпълнение".

Два процента от брутния вътрешен продукт – в Уелс, Германия се противопостави на исканото увеличаване на разходите за отбрана, а Плевнелиев – обещал, че и приел?!

Той обещава – правителството да изпълнява, той  обещава – народът да мре от глад и мизерия.

Сигурността струва пари, но свободата и мирът са безценни. Безценни на приказки, а наглото искане за увеличаване на парите за отбрана – дали ще даде сигурност. И каква ще бъде тя: сигурност да гладуват, да са бездомни, да стоят отчаяни в тинята, гледайки потъналите си или съборени от свлачища домове. Свободата и мирът в подобна ситуация – са отчаяние, безнадежност... до смърт.

Към кого развява заплахи Плевнелиев?

„Считам, че е недопустимо да търсим каквито и да са тяснопартийни или политически изгоди на гърба на най-естествените страхове на българския народ и с ясното съзнание, че говорим неща, които са много далеч от истината... Това не е поведение на отговорни политици, затова е учудващо с каква лекота към подобни лъжливи тези се прикрепят и политически сили, които съвсем доскоро непоколебимо заявяваха евроатлантическата си ориентация. Това е много опасно поведение и държавата трябва да вземе мерки със силата на всички свои институции и контролни органи да разсее и да противостои на насаждането на опасните спекулации и на страх в обществото.

С какви институции, с какви контролни органи Плевнелиев иска да запуши устите на инакомислещите, по-точно казано – на трезво мислещите? Как точно ще противостои с какви действия?

Ако толкова иска Плевнелиев да наказват институции и контролни органи, ще му дам един случай - предаване на bTV:

„...от приемането ни, на 2 април 2004 година всяка военна база в България е база на НАТО и цялата държава е в НАТО.” Каза го Габриела Наплатанова, от bTV.

Това означава ли, че Бойко Борисов не е премиер на България, а е премиер в НАТО?! Държавата може да е член на НАТО, но българската територия, базите – не са територия и бази на НАТО!

- Генерал Събев, тъй като казахте обстановка, като казахте, че се тревожат /...не се разбира/ в близките страни, а и Полша, наистина, това което аз виждам и показвам на нашите зрители се вижда, че министерство на отбраната на Литва печата наръчници за оцеляване в случай на война...

- ... Русия милитаризира Крим, Русия провежда мащабни учения, между другото ще има всеобхватни мобилизационни мероприятия в руската армия, във вътрешни войски и може да се зададе въпросът: с каква цел те се провеждат? Може ли НАТО да остане безучастно към тези демонстрации и, то явни, на военна сила, и струпване по границата, очевидно. НАТО е изправено и се тества като че ли готовността на НАТО в тези ситуации, което не е приемливо за мирновременни условия. Т. е. такава повишена агресивност на Русия не може да остави без някаква реакция такъв военен съюз като НАТО. Освен, че някои държави почват да готвят някакви наръчници – това е нормална реакция...

- Ген. Съби Събев: Нека всъщност да уточним. Аз бих казал, че ако я нямаше тази ситуация между Русия и Украйна, най-вероятно такава реакция на НАТО, с изграждане на допълнителна командна структура, в Източния регион нямаше да има. Ислямска държава, колкото и да е предизвикателство в сигурността в този регион нямаше да изисква разгръщането на такива командни центрове. Разбира се, че тия командни центрове в мирновременна обстановка имат важна роля по отношение на планирането и провеждането на многонационални учения. Включително учения за борба с тероризма, учения, които могат да подготвят определени контингенти от националните армии, преди всичко силите за специални операции, а защо не и формирования на МВР за справяне с такива вътрешни заплахи. Така че те имат важна роля това трябва да се подчертае, т. е. не само чисто военно насочено, но и да подготвят военен отговор от страна на НАТО. Разбира се, едното предназначение е това. Така че трябва да подчертаем, че основната причина това конфликтът Русия-НАТО и втората, както Габи подчерта, това е тероризмът и Ислямска държава и нестабилната обстановка в Северна Африка. Всичко това създава проблеми, на тях трябва да бъде отговорено и НАТО преценява, че един такъв отговор е напълно адекватен на такава ситуация... Те ще следят ситуацията, ще я преценяват, ще дават препоръки, по планирането на учения, по подготовката на силите, и разбира се, в най-тежките сценарии – препоръки за развръщане на сили, защото трябва да знаят нашите зрители, че развръщането на многонационалните сили на територията на нашата страна или някоя друга държава не е така леко мероприятие. То изисква огромна координация. То изисква, тука ако се наложи ще пристигнат сили по въздух, по море, по суша. Те трябва да бъдат приети, те трябва да бъдат развърнати, и съответно осигурени.

Развръщане на войски, развръщане на многонационални сили на територията на нашата страна, ако се наложело тук щели да пристигнат сили по въздух, по море, по суша...

Това заплахи ли са, лъжливи тези, опасно поведение ли е или какво? И то от верни на Алианса хора – Наплатанова и Събев?

Те мислят като Плевнелиев, мислят като министъра на отбраната, като служебния министър на отбраната В. Шаламанов – внушават страх, но едва ли ще ги накажат...

За тези манипулации и лъжи ли ни проглуши ушите да говори външният министър Даниел Митов, бивш американски чиновник?

И как точно ще гарантират 40 души чиновници на НАТО, настанени в огромна сграда сигурността ни? Никой не обяснява.

И това ли са лъжи?

Да се създаде правна възможност НАТО да се комплектова с български военнослужещи и цивилен състав на територията на България, реши правителството в сряда. Това ще стане със спешни промени в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС). Според сегашните разпоредби на ЗОВС военна служба у нас може да се изпълнява само в Министерството на отбраната, в Българската армия, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и в други държавни органи и ведомства, но не съществува хипотеза това да става в състава на многонационални формирования.

С новите текстове се определя как български военни да бъдат командвани на българска територия от натовски офицери и генерали.

По повод изявлението на Волен Сидеров в Народното събрание за мобилизация на резервисти от МО съобщили, че „Централното военно окръжие и неговите структури в страната извършват периодично актуализация на списъците за окомплектоване и това е причината да са изпращани повиквателни заповеди до български граждани, които имат военна подготовка”. Мобилизацията ставала съгласно Наредба за военния отчет на българските граждани и техника за мирно и военно време, приета с ПМС №167/30.07.2012 г. , и в сила от 7.08.2012 г. От министерството не обяснили защо започват да изпълняват наредбата едва след визитата на Джон Кери и Йенс Столтенберг и близо две години и половина след влизането й в сила.

Ще перефразирам философа Любиша Георгиевски: „Човечеството се храни безкрайно досадно. Глупостта реже тънки филийки от красотата и истината – сякаш са салами. Сервира ги на насилието като ордьовър, украсени с малко зеленийка наивност. Насилието пие руйно вино и уригва идеологии. Или жестоки дела. В зависимост от благоприятните или неблагоприятните исторически обстоятелства за запазване на властта”.

Нищо лично...

Припомних си още една безценна мисъл на одеския мъдрец Жванецки: "Не трябва да бягаш от снайпериста, само ще умреш по-уморен!" .

 

Предвестниците на Ислямска държава разполагаха със западно оръжиеВ заключителната Декларация на срещата в Нюпорт се съдържа изискването членовете на алианса да изразходват за отбрана поне 2% от своя БВП, като поне 20% от тези средства следва да отиват за покупка на нови въоръжения.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-6-2014/1694-sreshtata-v-nyuport-i-prevrashtaneto-na-rusiya-ot-strategicheski-partnyor-v-protivnik-na-nato

Поредна операция на НАТО в чужда държаваПовечето анализатори оценяват резултатите от провелата се в началото на септември среща на НАТО в уелския град Нюпорт като противоречиви. Въпреки очакванията на мнозина, "украинският въпрос" не беше единствения, и дори не беше основния на срещата, въпреки усилията на САЩ, Полша и балтийските постсъветски държави да го поставят в центъра на разискванията. Всъщност, украинската тема действително беше сред водещите, но нямаше как да засенчи случващото се в Близкия Изток. Още повече, че когато става дума за "глобалната отговорност" на НАТО, изглежда очевидно, че борбата с т.нар. Ислямска държава е по-важна от гледна точка на европейската сигурност, отколкото случващото се в Украйна, макар че тази страна е част от Европа.

Не се оправдаха докрай и очакванията на Варшава, Талин и Букурещ по отношение на създаването на сили за бързо реагиране за Източна Европа. Така, по време на посещението си в Естония, непосредствено преди срещата в Нюпорт, президентът на САЩ Барак Обама обяви, че НАТО ще разшири патрулирането във въздушното пространства на Прибалтика, а в самата Естония, на ротационен принцип, може да бъде разположено допълнително поделение на американските ВВС. На самата среща пък беше решено, че на територията на източноевропейските членове на Пакта ще бъде изградена допълнителна военна инфраструктура на НАТО и ще се складират запаси от въоръжение, военна техника и боеприпаси, а също ще се провеждат съвместни учения за "отразяване на евентуална руска агресия", но няма да се създават постоянни военни бази на НАТО (последното решение беше постигнато под силния натиск на германския канцлер Ангела Меркел).

В заключителната декларация на срещата се съдържа изискването членовете на алианса да изразходват за отбрана поне 2% от своя БВП, като поне 20% от тези средства следва да отиват за покупка на нови въоръжения. Истината обаче е, че това изискване съществува от поне десет години, но се изпълнява само от САЩ, Великобритания, Гърция и Естония. При това, в декларацията то не се поставя ултимативно, а се посочва, че онези държави, които не го изпълняват, следва да се опитат да постигнат необходимите параметри през следващите десет години.

Като цяло, в изказванията на официалните лица от НАТО и представителите на ключовите държави в него се акцентираше върху това, че пактът е готов да защити всеки свой член, т.е., че балтийските държави например могат да са спокойни за суверенитета и териториалната си цялост. По отношение на Украйна бяха направени много окуражителни за Киев обещания, включително за увеличаване броя на съветниците от НАТО, както и за сътрудничество в сферата на логистиката, комуникациите, военната медицина и дори за доставката на бронирани жилетки и друго военно снаряжение. Не беше взето обаче, толкова чаканото от Киев решение за доставката на тежко въоръжение за Украйна (въпреки, че след срещата в Нюпорт украинският президент Порошенко обяви, че все пак е получил някакви обещания за подобни доставки). Официално беше обявено само, че НАТО отпуска на страната 15 млн. евро за модернизацията на въоръжените и сили.

Какво реално получи Украйна

Впрочем, нека се опитаме да анализираме по-подробно, на какво точно може да разчита Киев в резултат от срещата в Нюпорт. На първо място, на финансова помощ. НАТО взе решение за създаването на четири тръстови фонда, които ще отпускат целева помощ на Украйна. Според заместник ръководителя на Президентската администрация на страната Валерий Чалий: "Става дума за това, че трябва да укрепим въоръжените си сили... НАТО изглежда решена да увеличи помощта за Украйна, особено за реформирането на сектора на сигурността и изграждането на истинска украинска армия, която беше разрушена и сега се възстановява. В НАТО са наясно, че онези, които защитават териториалната цялост на страната в Донбас, се сражават и за сигурността на Европа и света". Смята се, че въпросните фондове, ще се ангажират с усъвършенстване на логистиката, системата на командване и комуникации и организацията на киберзащитата на Украйна. Доколко обаче ще помогне за това сумата от 15 млн. долара, обещана от НАТО за реализацията на тези цели? Според украинския президент Порошенко, само всеки отделен ден от т.нар. "антитерористична операция" на украинската армия срещу бунтовниците в Донбас е струвал на страната по 5 млн. долара. Впрочем, според американския посланик в Киев Джефри Пайет, САЩ ще отпуснат на страната още 60 млн. долара.

На второ място е въпросът за доставките на оръжие за Украйна. Както вече споменах по-горе, страната не може да разчита на такива доставки от НАТО, което директно беше заявено от генералния секретар на пакта Андерс Фог Расмусен. Както обяви в Нюпорт президентът Порошенко обаче, възможно е въоръжение, включително и свръхточни оръжия, да бъдат доставени на Украйна от отделни членове на НАТО. На въпроса, зададен му от ВВС, кои точно са те, Порошенко отговори, че "това е строго конфиденциална информация". Впрочем, тайната беше разкрита само няколко дни по-късно, на 7 септември, когато скандално известният президентски съветник, водач на партията "Блокът на Петро Порошенко" и бивш външен министър Юрий Луценко обяви, че на срещата в Нюпорт е било постигнато споразумение за изпращането на западни военни съветници, както и на оръжие от САЩ, Франция, Италия, Полша и Норвегия. Думите му провокираха сериозен дипломатически скандал, като всички споменати от него държави (с изключение на Франция, която отказа всякакви коментари), публично и категорично опровергаха тази информация.

На трето място е въпросът за перспективите за членството на Украйна в НАТО. В Нюпорт по този въпрос не бе казано почти нищо. Ръководството на Пакта се задоволи с най-обши изявления, от които става ясно, че Украйна първо ще трябва да осъществи всички необходими реформи, а след това украинският народ следва сам да реши дали иска страната му да стане част от НАТО. Впрочем, Расмусен все пак обеща, че алиансът ще се противопостави на всички опити на Русия да блокира присъединяването на Украйна.

В крайна сметка, в НАТО очевидно не са склонни да разглеждат сериозно въпроса за членството на Украйна в пакта, независимо от оценените от редица западни анализатори като "откровено безотговорни" изявления на украинския премиер Арсений Яценюк по този въпрос.

Що се отнася до отношението на пакта към руския план за постигане на мир в Украйна, в Нюпорт генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, макар и с известни условности, заяви, че го подкрепя, подчертайвайки обаче, че тепърва трябва да се види, дали той ще се изпълнява, особено от страна на Русия и бунтовниците в Източна Украйна.
Впрочем, на срещата в Нюпорт беше официално представен и новият генерален секретар на НАТО и бивш норвежки премиер Йенс Столтенберг. Това даде повод на норвежките политолози за пореден път да припомнят, как в началото на 2000-те редица западни медии обвиняваха Солтенберг, че в началния период на кариерата си е бил сътрудник на КГБ и въз основа на това дори прогнозираха, че поемайки поста той може би ще смекчи позицията на НАТО към Русия.

Засега обаче, тази позиция изглежда откровено конфронтационна. На първо място, основните участници на срещата в Нюпорт, включително Обама и Расмусен, отправиха остри обвинения срещу Москва, че е предприела военна намеса в Донбас, без да цитират никакви доказателства за това. Тепърва предстои да видим, дали тази твърда реторика не е просто своеобразна компенсация за липсата на твърди действия от страна на НАТО.

На второ място, САЩ, упражниха изключително силен натиск върху френския президент Франсоа Оланд, принуждавайки го да обяви, че доставката на първия десантен кораб "Мистрал" за Русия ще бъде отложена до разрешаването на украинската криза. Оланд дълго се съпротивляваше, ясно съзнавайки, че отказът от договора с Москва не само ще означава заплащането на огромни неустойки, но и ще провокира недоволството на френския бизнес и работниците в корабостроителниците, укрепвайки позициите на политическите му опоненти от традиционната десница и Националния фронт.

Въпреки това, най-отявлените привърженици на възприемането на твърда линия по отношение на Москва във Вашингтон не останаха особено доволни от срещата в Нюпорт. За това говорят заглавията в редица близки до тях американски медии: "Нима НАТО е загубила волята и мощта си?", "НАТО се бои от руските заплахи" или "Изоставената Украйна", в които президентът Обама за пореден път беше обвинен, че е "слаб и нерешителен" пред руснаците.

Всичко това даде основание на някои анализатори да заключат, че форматът на НАТО става все по-неуправляем за САЩ като за Вашингтон става все по-трудно да прокарва чрез структурите на блока изгодни за себе си решения, имайки предвид все по-голямото разминаване между американските и европейските интереси. В това отношение Украйна се оказа своеобразен лакмус, което разбира се не означава, че САЩ ще се откажат от намесата си в тази страна, особено предвид силния натиск върху президента Обама от страна на републиканците.

Ето защо изглежда твърде вероятно САЩ да потърсят други формати за намесата си в Украйна, действайки съвместно с онези членове на НАТО, които се изявяват като най-твърди техни съюзници, както и с някои постсъветски държави извън пакта, като например Грузия и Молдова. Не бива да се подминава и "ислямисткия фактор", който вероятно ще се използва срещу Москва в Крим, Кавказ и на други места. Очевидно е, че САЩ ще положат всички усилия за да не допуснат нарастване на руското влияние в Украйна. Това може да има сериозни последици, включително и за сегашния украински президент Порошенко, заради решението му да приеме предложението за прекратяване на сраженията в източната част на страната. Разбира се, той го направи не по собствено желание, а едва когато се убеди, че военната победа срещу бунтовниците в Донбас е невъзможна, поне на този етап. В същото време значителна част от украинското общество, под влияние на пропагандата през последната половин година, както и на първоначалните военни успехи през юли и август, не е склонна да приеме военното поражение на украинската армия и търси обяснение за него в "предателството на управляващата върхушка". А до какво могат да доведат подобни настроения, особено ако се подкрепят и отвън, вече видяхме в началото на 2014. Подобно развитие също би могло да се окаже сред последиците от срещата на НАТО в Нюпорт.

Прекалено амбициозните военни планове на НАТО

На срещата на НАТО в Нюпорт бяха приети и редица превантивни военни мерки, гарантиращи сигурността на участниците в пакта от Източна Европа, като при евентуална руска агресия (която повечето експерти смятат за крайно малко вероятна) те ще могат да разчитат на военната подкрепа на НАТО, включително ускорено разгръщане на сили за бързо реагиране, създаване на складове с боеприпаси, оръжие и военна техника и разполагане, на ротационен принцип, на около 600 войници на НАТО в държавите от северния фланг на алианса. Освен това беше фиксиран ангажиментът на всяка страна-членка да повиши дела на отделяните от нея средства за отбрана до 2% от своя БВП, като 20% от тях ще отиват за техническо обезпечаване и инвестиции. Става дума за старото изискване, на което Вашингтон много държеше още по време на студената война. По онова време, както и днес, се използваше изразът "колективна отговорност", като нейното разпределение трябва да намали финансовото бреме на САЩ и да прехвърли върху европейците по-значителна част от военните разходи на НАТО. Така, малко преди да напусне поста държавен секретар по отбраната на САЩ  Робърт Гейтс заяви през 2011 пред Съвета на НАТО, че ако по време на студената война страната му е поемала 50% от военните разходи на пакта, след 1990 тази цифра е нараснала до 75%. Тогава той открито заплаши, че Конгресът и американската общественост могат да престанат да плащат вместо партньорите си от алианса. В чисто пропаганден план, това беше нелош ход, който обаче в крайна сметка се оказа неуспешен. Европейските държави действително започнаха да намаляват военните си бюджети след 1990, тъй като основният противник на НАТО, в лицето на СССР и Варшавския пакт, вече не съществуваше. В същото време обаче, повишаването на дела на САЩ във финансирането на алианса не се дължеше толкова на съкращаването на разходите за отбрана в Европа, колкото на големия ръст на бюджета на Пентагона, особено между 2000 и 2008. В тази връзка, германският военен експерт Тео Зомер посочва в Die Zeit, че докато през 2000 армията на САЩ е наброявала 1,274 млн. души, а военният им бюджет е бил 280 млрд. долара (3,1% от БВП), през 2008 числеността на армията е нараснала до 1,563 млн. души, а военния бюджет - до 712 млрд. долара (4,9% от БВП). Причината естествено бяха водените от президента Джордж Буш войни, както и прекалената милитаризация и обзелата Вашингтон мания по отношение на сигурността, които доведоха до финансовия дисбаланс в НАТО.

Наистина оттогава насам САЩ съкратиха военния си бюджет до 618 млрд. долара (3,8% от БВП), но към тях трябва да се прибавят и разходите за гарантиране на националната сигурност (59 млрд. долара), за специалните служби (55 млрд.) и за развитието на ядреното оръжие (17 млрд. долара през 2011, отпускани по линия на Департамента по енергетиката), както и останалите свързани с отбраната бюджетни пера на други институции (7 млрд. долара през 2011), и за осигуряване на ветераните (140 млрд.). Така, общата сума на разходите за отбрана скача на 900 млрд. долара.

Според Тео Зомер: "Това е истинско безумие. Барак Обама въобще не се опита да намали тези разходи. Нито гърците, нито турците, британците или французите могат да бъдат пример за Германия в това отношение. Франция и Великобритания отделят за отбраната си повече средства от нас най-вече заради ядреното си оръжие, т.е. водени от стратегически интереси. Турция го прави, защото в течение на десетилетия водеше война с кюрдите. Гърците пък, защото се боят от турците (които също са членове на НАТО!). Германия предпочита вместо това да развива икономиката си. Възможно е 1,3% от БВП да изглеждат малко за финансиране на отбраната. Но при отбранителен бюджет от 48,8 млрд. долара, те са съпоставими с бюджета на Япония (48,6 млрд.) и Индия (47,4 млрд.), т.е. не бива да се крием зад ядрените държави Великобритания (57,9 млрд.) и Франция (61,2 млрд.). Формалното вдигане на летвата е погрешен подход. По-правилно би било първо да си изясним, какво не ни достига, а след това да решим, съвместно с партньорите си, как да разпределим разходите. За какво са ни тези пари? Това е въпросът. Европейците трябва най-сетне да се ориентират към "умна отбрана" или, което би било по-добре, към развитието на европейска армия въз основа на обща политика в сферата на отбраната и сигурността".

Както споменах, в Нюпорт партньорите от НАТО се споразумяха за десетгодишен преходен период, в рамките на който, да преминат към отделяне на 2% от своя БВП за нуждите на отбраната. Ако дотогава някоя страна не е постигнала това ниво, по отношение на нея ще може да се използва чл.5 от устава на алианса, т.е. в случай на агресия от страна на трети държави, тя ще може да разчита на военната му подкрепа. Това се отнася най-вече за държавите, които твърдят, че са най-застрашени: Литва (0,8% от БВП за военни нужди), Латвия (0,9%) и Полша (1,8%).

С други думи, американците се стремят да накарат европейците да поемат значителна част от военните разходи на НАТО, паралелно с това отслабвайки основния си конкурент в лицето на ЕС, като го вкарват в икономическа конфронтация с Русия.

Русия - новият стратегически противник на НАТО?

Големият извод, който правят повечето експерти от последната среща на пакта обаче е, че Русия очевидно вече не е стратегически партньор на пакта, а започва да се разглежда като негов стратегически противник. Наистина, представители на държавите-членки на НАТО подкрепиха мирния план на Путин за Украйна, но основният лайтмотив на срещата е, че "руснаците отново са пред портите на Европа" и това налага да бъдат увеличени постоянните контингенти на пакта в източната част на континента. Както изглежда, след като военните кампании на НАТО в Афганистан, Либия и Африканския Рог приключват или вече са приключили, алиансът се ориентира към нови военни проекти, възраждайки за целта някогашното си противопостовяне на Москва.

Както е известно, историята на разширяването на пакта на изток стартира дълго преди присъединяването към него на Полша, Унгария и Чехия, през март 1999. Още през 1994 президентът Клинтън подписа документ, определил за дълги години напред стратегията на САЩ и НАТО, като в него се посочва, че "когато жизнените интереси на американската нация са поставени на карта, използването на сила от наша страна ще бъде решително и, ако се налага, едностранно". През същата година самолети на НАТО за първи път бомбардираха територията на обхванатата от гражданска война бивша Югославия, което бе първата военна операция на алианса след разпадането на Съветската империя и разпускането на Варшавския пакт, противопоставянето на който дълги десетилетия се смяташе за историческа мисия на Организацията на Северноатлантическия договор.

Пет години по-късно към НАТО се присъединиха доскорошните съветски сателити Полша, Унгария и Чехия, а алиансът осъществи нови бомбардировки на остатъчна Югославия. Формално, това стана в рамките на операцията за прекратяване на сръбските репресии срещу албанското население в Косово, но на практика означаваше отказ от принципа за неприсъединяване, формулиран именно в Белград по време на студената война. Продължилите два месеца и половина бомбардировки окончателно демонстрираха, че НАТО не е склонна да толерира съществуването в Европа на "неприсъединили" се или неутрални държави.

Още тогава Кремъл нямаше никакви съмнения, че стартиралият процес на разширяване на Северноатлантическия алианс на изток, в крайна сметка, е насочен срещу Русия. Включително и, защото всички нови членове на алианса от бившия Варшавски пакт, доминиран от Москва, се опитваха да утвърдят своята нова национална идентичност, акцентирайки върху антируските си позиции.

Впрочем, тревогата на руснаците става разбираема дори след бегъл поглед върху картата на разширяването на НАТО. Пет години след присъединяването на Полша, Унгария и Чехия към пакта, те бяха последвани от Словения, Словакия, Румъния, България, Латвия, Литва и Естония, а след още пет - от Албания и Хърватска.

През 2007, на годишната конференция по сигурността в Мюнхен, Владимир Путин за първи път официално предупреди ръководството на НАТО, че Русия няма да наблюдава спокойно по-нататъшното приближаване на алианса към границите и. Отговорът на пакта не закъсня и той не беше този, на който вероятно са разчитали в Кремъл. На следващата среща на НАТО в Букурещ през 2008 за първи път беше поставен въпросът за присъединяването на Украйна и Грузия към пакта. Както посочи в тази връзка бившият шеф (1992-1999) на израелската специална служба "Натив" Яков Кедми: "Както самото съществуване на НАТО, така и разширяването му към Русия, да не говорим за опитите за присъединяване към пакта на държавите, които доскоро бяха част от Съветския съюз, с пълно основание се разглежда от военното и политическо ръководство в Москва като заплаха и като опит за създаването на още по-голяма заплаха за Русия. Така например, когато се дискутира присъединяването на Грузия към НАТО, то няма никакъв друг смисъл, освен ерозията на руските позиции. Защото в Черноморският басейн пактът има трима други членове: Румъния, България и Турция. В качеството си на член на НАТО, Турция е безкрайно по-ефективна за алианса, отколкото би била малката Грузия. Тоест, интеграцията на последната в НАТО би била отровено антируски ход".

Москва нееднократно предупреждаваше, че присъединяването на постсъветските държави рано или късно ще провокира кръвопролитие. И, ако в случая с Грузия, войната през август 2008 беше резултат от погрешната оценка на тогавашните управляващи в Тбилиси, че подкрепата на НАТО ще им позволи да си върнат откъсналите се от страната още в началото на 90-те бивши автономни републики Абхазия и Южна Осетия, без да се опасяват от намесата на Русия, то в Украйна въоръжените сблъсъци бяха породени от нежеланието на част от украинското население да се примири с идването на власт в Киев на хора, обявяващи, че сред основните им цели е присъединяването на страната към НАТО и прекъсване на традиционните тесни връзки с Русия. Според бившия ръководител на военното разузнаване на Чехия (2001-2002) Андор Шандор: "Смисълът на всички разговори на последната среща на НАТО в Нюпорт беше да се демонстрира на новите членове на пакта, че той ги защитава. Но, ако анализирате разположението на частите на НАТО, ще видите, че те на практика защитават само онези държави, които първи се присъединиха към алианса. Новите членове не се чувстват защитени и наистина се опасяват, че могат да станат жертва на "грузинския сценарий". Аз обаче не мисля така. Убеден съм, че това, което се случва в момента, е резултат от факта, че към всички други заплахи за Русия от страна на НАТО сега се добавя и Украйна. Това не бива да се премълчава. Затова въобще не бях учуден, че руската реакция беше такава".

Както е известно, успехът в евентуална война с една ядрена държава, каквато е Русия, ако въобще е възможен, зависи от нанасянето на мълниеносен удар едновременно по всички главни центрове за управление на държавата и нейните въоръжени сили. Тоест, приближаването на НАТО до руските граници се приема в Москва като опасно не толкова заради по-голямата дълбочина на руската територия, която може да стане обект на възможна ядрена атака, колкото заради силно намаляващото време за вземане на решение от Кремъл. В подобна ситуация всеки нов военен обект, създаден в близост до руските граници, автоматично се превръща в потенциална цел на руските (ядрени) ракети. Затова не е случайно, че докато политиците в редица източноевропейски (и особено постсъветски) държави подкрепиха едва ли не с възторг предстоящото разширяване на военното присъствие на НАТО на тяхна територия, местните висши военни се отнасят към него твърде сдържано. Така според един от видните военни теоретици в Латвия и бивш ректор на Военната академия за отбрана бригаден генерал Карлис Креслинш: "Проблемът е следният - ако съществуват две противопоставящи се страни, както беше с НАТО и Варшавския пакт, е ясно, че ракетите се насочват срещу военните бази и системите за противоракетна отбрана на противника - това е аксиома. Днес обаче сме в ситуация на "сдържане", а това означава, че следва да сме изключително внимателни за да не провокираме ответна реакция от страна на възможния противник. Има и друг важен момент - НАТО гарантира на Русия, че при разширяването на пакта в Източна Европа няма да се създават бази на територията на новите му членове. Разбира се, имайки предвид, че руснаците допуснаха определени нарушения, например по отношение на Крим, НАТО би могла да се откаже от тези обещания. Не мисля обаче, че моментът е подходящ да се отказваме от тези споразумения".

Тоест, разумът диктува да се избягва откритата конфронтация с Москва. Въпреки това, на срещата на НАТО в Нюпорт Русия беше обявена за агресор, за защитата от който е необходимо максималното сплотяване на членовете на алианса, без оглед на националните интереси на Франция (която иска да продаде десантните си кораби "Мистрал" на руснаците), на загубите на Германия, или на опасенията на цяла Европа, че може да бъде лишена от руските енергоносители през идващата зима. Както посочва в тази връзка военният анализатор на белградския вестник "Политика" Александър Лазански: "Истината е, че американците продължават да използват НАТО съобразно класическата формулировка от времето на създаването на алианса: "да се запазят американските позиции в Европа, Германия да продължи да бъде под контрол, а Русия да си остане извън Европа". Именно това беше смисълът от появата на НАТО преди 65 години и той очевидно не се е променил".

В същото време обаче, независимо от войнствената реторика на участниците в срещата в Нюпорт, ключовите измежду тях са съвършено наясно, че поне на този етап възможностите за разширяване на НАТО на изток са изчерпани. Последното развитие на събитията демонстрира и на най-големите "ястреби", че всяка следваща стъпка в тази посока ще доведе до директен сблъсък с Русия, за какъвто никой не е готов. Въпреки това, както посочва бившият сътрудник на Агенцията за национална сигурност на САЩ Уейн Медсън: "Те не възнамеряват да спрат и сега се ориентират към въвличане в своята сфера на влияние на неутралните европейски държави като Швеция, Финландия и Австрия, както и на постюгославските държави като Босна и Херцеговина, Черна гора и Македония. Интересно, къде биха решили да се спрат? В момента в ръководството на НАТО се спори, дали да не бъде променен чл.10 от Хартата на алианса, като се премахне ограничаващото действията му име "Северноатлантически". Защото Грузия или Украйна например, са твърде далеч от Северния Атлантик. Затова мнозина смятат, че този член следва да бъде премахнат, което би позволило присъединяването към пакта на Бразилия, ЮАР, Индия, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Тайланд и Мексико. Както е известно, НАТО вече сключи договор с Колумбия, така че е напълно възможно алиансът скоро да се трансформира в глобална организация, доминирана от САЩ".

След срещата на върха на НАТО в Нюпорт в медиите, включително в българските, се появиха доста коментари, че тя  е била своеобразен "пробив" за алианса, който отдавна се е превърнал в политически клуб по интереси, лишен от необходимата обединяваща мотивация. Действително, украинската криза и светкавичната операция по връщането на Крим в състава на Руската Федерация, очевидно вдъхновиха стратезите на НАТО, припомняйки им, че това е на първо място военен блок, за членството в който трябва да се плаща - нещо, което повечето участници (с изключение на САЩ) удобно бяха забравили през последните години. В същото време, не бива да забравяме, че демонстрациите на единство пред лицето на "новия стар враг" в лицето на Русия (съпътствани от войнствени изявления и декларации за създаването на "сили за бързо реагиране" на пакта) бяха характерни само за първия ден от срещата в Нюпорт. Вторият ден премина в закрити за медиите преговори относно това, как следва да се води борбата с реалните предизвикателства пред хегемонията на НАТО. Според някои анализатори, водещите държави от пакта са се обединили около идеята, че докато източноевропейците ще трябва да се задоволят със засиленото американско военновъздушно присъствие на своя територия, реалните играчи ще концентрират усилията си за да не допуснат укрепването на икономическите връзки между Русия, Китай и Индия, които потенциално са в състояние да превърнат двайсетгодишният "източен поход" на НАТО в безмислено и изключително скъпо предприятие.

Доколко реален е рискът от война между НАТО и Русия

В същото време обаче, редица експерти смятат, че плановете на НАТО за създаването на "сили за бързо реагиране", в комбинация с намерението на Кремъл, на свой ред, да обяви алианса за стратегически противник на Русия, могат непроизволно да провокират открит въоръжен сблъсък между тях.

Както вече споменах, в началото на септември 2014 президентът на САЩ Барак Обама посети Естония, която е член на НАТО, а една трета от населението и са етнически руснаци. Завръщайки се в родината си, Обама декларира, че занапред няма да бъдат толерирани евентуални опити на Москва да дестабилизира съседните и държави под предлог "да защити правата на своите сънародници там". Освен това той обеща да изпрати в прибалтийските постсъветски държави повече американски войници и самолети, които вероятно ще бъдат разположени в естонската военновъздушна база Амари.

Макар тези мерки да изглеждат, до голяма степен, символични, на практика, те ще доведат до разполагането на значително количество американски части на "предната" линия между НАТО и Русия. Което пък означава, че в случай на евентуална конфронтация те ще бъдат първите, върху които ще се стовари руския удар. Повечето експерти твърдят, че това се налага за да бъдат успокоени някои от руските съседи - членове на алианса, разтревожени от твърдите методи на Москва в защита рускоезичното население в Украйна.

Самите руснаци обаче смятат, че разполагането на американските части ще бъде в нарушение на Основополагащия акт между Русия и НАТО от 1997, в който се подчертава, че Москва и пактът не се смятат за противници и НАТО поема ангажимента да не разполага значителни военни части на територията на новите членове на алианса, граничещи с Русия. Както посочва в тази връзка руският военен експерт Виктор Литовкин, "през последните няколко години САЩ и НАТО се отказаха от много от тези договорености и Москва трябва да реагира по някакъв начин на това. САЩ продължават да спонсорират антиправителствените "цветни революции" в постсъветското пространство, а частите на НАТО се разполагат все по-близо до границите ни".

Най-вероятният отговор на Кремъл ще бъде радикалната промяна на официалната руска военна политика, като в нейните рамки НАТО занапред също ще се разглежда като противник. Ще последва предислокация на войски и авиация от вътрешните райони на Русия към Европа. Освен това руснаците могат да разположат повече ракети с малък радиус на действие "Искандер", както и други настъпателни въоръжения в своя балтийски анклав Калининград. Именно руската военна доктрина е документът, определящ, кого Москва смята за потенциален противник, кои са бъдещите и стратегически проблеми и какви методи възнамеряват да използват силите за сигурност за да отразят евентуални противникови атаки, или - при нужда - да водят пълномащабна война. Обновената за последно през 2010 доктрина апелира за увеличаване на военните разходи. Освен това тя разглежда възможността враждебно настроени към Русия държави да предприемат опити за смяна на режимите в някои съседни постсъветски държави, например в Украйна, както и евентуално решение на НАТО да увеличи военното си присъствие в близост до руските граници, но не дефинира пакта като руски противник.

В началото на октомври заместник секретарят на руския Съвет за сигурност Михаил Попов обеща, че новата версия на доктрината ще бъде готова до края на 2014 и намекна, че основната промяна в нея ще бъде свързана с отношението на Русия към НАТО, предвид "новата експанзия на САЩ и съюзниците им на Изток". Според Попов: "Смятаме, че определящ фактор в отношенията ни с НАТО ще си остане неприемането от руска страна на плановете за прехвърляне на военна инфраструктура на алианса в близост до границите ни, включително чрез ново разширяване на блока".

На свой ред, президентът на Института за стратегически оценка в Москва Александър Коновалов посочва, че: "Всички се възползват от ситуацията за да я ескалират. Така постсъветските балтийски държави настояват за разполагане на части на НАТО на своя територия. Те смятат, че дори ако броят им е символичен, те ще бъдат гаранция за незабавната намеса на пакта при евентуално руско нападение. САЩ пък искат НАТО да стане по-силна, а европейските им съюзници да изразходват повече средства за отбрана, затова тази ситуация е изгодна за Вашингтон. Впрочем, същото се отнася и за руските националисти, защото потвърждава тезата им за агресивните намерения на НАТО". Според него: "привържениците на твърдия курс във всички тези държави печелят от кризата и я използват за да променят реалностите, които доскоро се смятаха за неизменни. Дори ако украинската криза внезапно приключи още утре, светът след края и ще бъде съвършено различен".

Редица експерти пък смятат, че в момента динамиката на студената война забавя оборотите си и основната опасност е, че сегашната разгорещена реторика и символичните жестове могат да доведат до катастрофа в съвсем близко бъдеще.

Следващите стъпки на НАТО по източното направление

Вашингтон, който няма сериозни финансови сделки с Москва във военната сфера, се опитва да попречи на реализацията на вече сключените (или планирани) договори за доставка на въоръжения между Русия, от една страна, и ЕС и Украйна - от друга. В случая с Европа става дума за изграждането от германската компания "Рейнметал" на тренировъчен център на руските сухопътни войски в полигона край град Мулино, на стойност 100 млн. долара. Както разбира се, за доставката на два френски десантни кораба "Мистрал" за руските ВМС (първият от които трябваше да пристигне през октомври, но президентът Оланд стопира изпращането му), на стойност 1,3 млрд. долара. С други думи, нежеланието на НАТО и САЩ да водят конструктивен диалог с Русия за разрешаването на украинската криза, освен всичко друго, е и опит да бъдат лишени руските въоръжени сили от възможността да се сдобият с някои нови видове военна техника, с каквито не разполагат в момента.

По отношение на Украйна пък става дума за провала на доставките на различна военна продукция, например на самонасочващи се глави за управляеми ракети "въздух-въздух" Р-73, предназначени за руските военновъздушни сили и произвеждани от киевския завод "Арсенал". Както и за преорентирането на украинската армия към закупуване на нова военна техника (включително самолети и танкове) от западните и съседи, които са членове на НАТО. С това се решават едновременно две задачи: на първо място Украйна затъва още по-дълбоко в дългове, тъй като въпросното оръжие се заплаща със заеми, отпуснати на страната с гаранциите на САЩ. На второ място, Полша, Румъния и Унгария се освобождават от остарялото си оръжие и могат да модернизират своите арсенали.

В същото време, както вече споменах по-горе, намерението на НАТО да създаде свои бази в различни държави от Източна Европа, за което редица медии съобщиха още през март 2014, започна да придобива реални измерения с решението взето в Нюпорт, като според някои германски издания такива бази ще бъдат изградени в Полша, Румъния, Естония, Латвия и Литва. Полското пристанище Щецин, където има щаб на алианса, пък може да се превърне в транзитен пункт за бъдещите сили за бързо реагиране на НАТО (NATO Response Force). Командни пунктове на пакта ще се появят и в балтийските постсъветски държави.

Според британския Financial Times, паралелно с това, Великобритания и още шест държави (Дания, Латвия, Естония, Литва, Норвегия и Холандия) ще формират нови сили за бързо реагиране на НАТО. Както твърди генералния секретар на пакта, те "ще включват няколко хиляди военнослужещи готови за бързо разгръщане", а също въздушни, морски и сухопътни части.

Освен това, експертите смятат, че във връзка с украинската криза и с цел да продължи да упражнява натиск върху Москва, НАТО би могла да предприеме следните, изброени по-долу стъпки:

Да прекрати реализацията на програмите по линия на Съвета Русия-НАТО, включително да премахне цялата тази институция. Както е известно, след замразяването "на всички равнища" (през април 2014 по време на срещата на външните министри на държавите от НАТО в Брюксел) на военното сътрудничество с Русия, контакти в тази сфера се допускат единствено на ниво посланици.

Да увеличи военното присъствие в Арктика на въоръжените сили на САЩ, Норвегия и Канада, която първа предприе твърди мерки против Русия, отменяйки през март 2014 всички предварително планирани двустранни мероприятия и демонстративно изгонвайки от страната деветима руски военни, обучаващи се в различни канадски университети.

Да разположи части на силите за бързо реагиране на територията на Швеция и Финландия, чиито правителства от март 2014 насам обсъждат възможността за присъединяването си към НАТО.

Да принуди Чехия и Словакия, чието ръководство обяви през март 2014, че "не вижда необходимост от усилване на военното присъствие на НАТО в Европа", да си сътрудничат по-тясно с алианса.

Да активизира усилията за разполагане на елементи на европейската система за противоракетна отбрана в Полша, чиито министър на отбраната Томаш Симоняк, още през март заяви, че "Вашингтон трябва да увеличи военното си присъствие в Европа и Полша" и да обсъди перспективите за създаването на постоянна централна американска военна база в тази страна.

Да разшири присъствието на алианса в района на Балтийско и Черно море, където то и без това бързо нараства от февруари 2014 насам. При това НАТО нерядко използва корабите си в Черно море в нарушение на конвенцията от Монтрьо, според която присъствието на кораби от нечерноморските държави не бива да продължава повече от три седмици. На практика, за първи път от грузинско-руската война през 2008 тук започна да се формира военноморска групировка на НАТО, включваща есминци, разузнавателни и спасителни кораби на военноморските сили на САЩ и Франция (Donald Cook, Dupuy de Lome, Duplex, Alize, USS Taylor, Ross, Commandant Birot и други). Според руското министерство на отбраната, появата в Черно море на американски кораби като Donald Cook, който разполага с противоракетна система Aegis, е илюстрация за стремежа на САЩ "максимално да доближат до територията на Русия морския компонент на системата си за ПРО". През април 2014 пък, Андерс Фог Расмусен обяви, че "корабите на алианса ще бъдат насочвани към Балтийско море, Източното Средиземноморие и навсякъде, където се налага". Според него: "занапред ще имаме повече самолети във въздуха, повече кораби в морето и по-голяма готовност на сушата".

Официално да разположи сухопътни войски и тежко въоръжение в Литва (тежка бронирана техника на алианса се появи, за първи път от 20 години насам, в района на Гайжюнай, където е разположена основната част от литовската армия Гаюй) и евентуално в Естония, чиито министерства на отбраната настояват за трайно присъствие на НАТО в Балтийския регион под предлог, че се нуждаят от защита от Русия. Възможно е също да бъде разширена базата на американските ВВС в Естония, за което спомена и Барак Обама при посещението си на 4 септември, както и да бъде изградено военно пристанище в Латвия, което да може да приеме хиляда военни от НАТО. Според кмета на Вентспилс Аайвар Лембергс, това би се отразило "положително на общинския бюджет".

НАТО може да разшири военното си сътрудничество с постсъветските държави от Южен Кавказ и Централна Азия, където през май в столицата на Узбекистан официално беше открито представителство на Северноатлантическия алианс. В края на март пък Комитетът за партньорство на НАТО прие списък от „практически мерки за развитие на отношенията“ с Азербайджан, Армения и Молдова. Предполага се ангажирането им в проектите на алианса Smart Defencе за закупуване на оръжие и обединяване и специализация на военния потенциал. Пример за такъв успешно осъществен проект е организираният от държавите от НАТО съвместен мониторинг на Балтийското въздушно пространство. В Азербайджан се планира да се акцентира върху кибернетичната и енергийната сигурност, а в Армения – върху подготовката на военни кадри.

Северноатлантическият алианс може да съхрани и реанимира кордона от „лимитрофни държави“, т.е. групата ГУАМ, включваща Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова, като противовес на Русия и нейните проекти за създаване на Митнически съюз и Евразийска интеграция. На срещата на НАТО в Нюпорт беше решено, че алиансът ще създаде в Грузия тренировъчна база, където „ще се подготвят военни както от страните-членки, така и от партньорите на НАТО“, и ще окаже на Грузия „подкрепа за закупуване и доставяне на отбранителни въоръжения“. Паралелно с това, както посочва американският анализатор Рик Розоф, пактът подготвя за участие в своите операции и военнослужещи от Грузия, на която ръководството му обеща членство още на срещата Будапеща през 2008.

Накрая, пактът може да разшири присъствието си в Румъния, която вече се съгласи да приеме бойни самолети на НАТО, както и в Молдова, а също да провокира ескалацията на противопоставянето на Приднестровието, включително против руския миротворчески контингент там. За тази цел в Кишинеу вече ще има комисар за връзките с алианса. Обсъжда се и участието на Молдова в силите за бързо реагиране на НАТО. В края на юли 2014 едновременно се появиха съобщения, че в Молдова и Украйна са пристигнали американски военни - офицери и сержанти. Според ръководството на молдовската Социалдемократическа партия, това означава, че САЩ са преминали към активната фаза на проекта си за подготовка на армията на страната за евентуална война с Русия, "съвместно с американците и украинците".

Възможната реакция на Москва

На този фон изглежда естествено, че действията на НАТО значително ще ускорят реализацията на руските намерения за формирането на регионален военен алианс с членовете на Митническия съюз (който от 1 януари 2015 ще се трансформира в Евразийски), Китай и вероятно дори Иран. Както е известно, т.нар. Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) в момента включва Китай, Киргизстан, Казахстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан. Наскоро тези страни подновиха дискусията за евентуалното и разширяване. На провелата се през септември 2014  годишна среща на ШОС в Душанбе беше решено през юли 2015 в организацията да бъдат приети Индия и Пакистан (заради все още съществуващите санкции временно се отлага присъединяването на Иран). Както е известно, в момента Афганистан, Индия, Пакистан, Иран и Монголия са със статут на наблюдатели в ШОС.

Пак през септември ШОС проведе най-големите досега съвместни военни учения на страните-участнички. Техните мащаби показват, че организацията, която досега концентрираше усилията си върху икономическото и политическо сътрудничество в Централна Азия, е на път да добави към тях и военния компонент. Седем хиляди войници от петте членки на ШОС участваха в провелото се в Китай мащабно военно учение "Мирна мисия 2014"

Според авторитетния британски експерт по Русия Александър Клаксън: "Подновените усилия на НАТО за създаването на нови бази в Източна Европа, изглежда ще ускорят трансформацията на ШОС в пълномащабен военен съюз. Потенциалното противопоставяне между него и Северноатлантическия алианс пък ще провокира много сериозно напрежение и връщане към манталитета от времето на студената война".

С обявяването на Русия, вместо за стратегически партньор (както беше досега), за стратегически противник на НАТО, бързото намиране на решение на сегашната криза в отношенията между Москва и Запада става невъзможно. Възстановяването на комуникацията между тях обаче все още е постижимо. Очевидно е, че е от взаимен интерес двете страни да си сътрудничат по такива ключови и за двете въпроси, като борбата с международния тероризъм, неразпространението на ядрените оръжия, космическите изследвания, борбата с киберпрестъпността, намиране на съвместно решение за прекратяване на насилието в Близкия Изток и решаване на проблема с климатичните промени. Тези въпроси трябва да бъдат използвани за възстановяване на доверието между Русия и Запада. Създаването на нови бази на НАТО в Източна Европа обаче ще пресече всякаква възможност за диалог и ще постави началото на нов продължителен период на остро противопоставяне между Изтока и Запада. Подобно развитие със сигурност няма да е от полза за никого.

----------------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 

МО призна за мобилизацията на запасни

Препечатва се от в. Атака

Зенитноракетният полигон край Шабла, където най-вероятно ще бъде базата на НАТОДа се създаде прав­на възможност НАТО да се ком­плектова с българ­ски военнослужещи и цивилен състав на терито­рията на България, реши пра­вителството в сряда. Това ще стане със спешни промени в Закона за отбраната и въоръ­жените сили (ЗОВС). Според сегашните разпоредби на ЗО­ВС военна служба у нас може да се изпълнява само в Ми­нистерството на отбраната, в Българската армия, в структу­рите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и в други държавни органи и ведомства, но не съществу­ва хипотеза това да става в състава на многонационални формирования.

С новите текстове се оп­ределя как български военни да бъдат командвани на бъл­гарска територия от натовски офицери и генерали.

По повод изявлението на Волен Сидеров в Народното събрание за мобилизация на резервисти от МО съобщиха, че „Централното военно ок­ръжие и неговите структури в страната извършват перио­дично актуализация на списъ­ците за окомплектоване и това е причината да са изпращани повиквателни заповеди до български граждани, които имат военна подготовка”. Мо­билизацията ставала съгласно Наредба за военния отчет на българските граждани и тех­ника за мирно и военно време, приета с ПМС №167/30.07.2012 г. , и в сила от 7.08.2012 г. От министерството не обясниха защо започват да изпълняват наредбата едва след визитата на Джон Кери и Йенс Стол­тенберг и близо две години и половина след влизането й в сила.

По линия на парламентар­ния контрол АТАКА ще зададе въпроси към военния министър Николай Ненчев за намере­нията на правителството да изгради база на НАТО у нас и за разпращането на повиква­телни.

Щабът на НАТО и базата ще бъдат разположени в зенитно­ракетния полигон, разположен край Шабла и с. Крапец. Близо до нея са военните летища в Балчик и Добрич, които бързо може да бъдат пуснати в екс­плоатация.

Целият комплекс е само на 400 км от Кримския полуос­тров. Изграждането му е било договорено на срещата на най-високо ниво в Уелс през септември миналата година. Тогава алиансът взе решение да направи командни бази в Литва, Латвия и Естония, Румъния и България. Целта на базите е да се затегне об­ръчът на НАТО около Русия. Южното крило е трябвало да бъде попълнено с команден център и в Турция, който да бъде разположен на нейното черноморско крайбрежие. Ан­кара обаче е отказала, за да не разваля отношенията си с Русия.

Информацията за създава­нето на новата база косвено бе потвърдена от съобщение на МО за среща между минист­рите на отбраната на Републи­ка България и Румъния Нико­лай Ненчев и Мирча Душа във вторник. По време на разгово­рите е било обсъдено изграж­дането на елементи от Систе­мата за командване и контрол, която ще бъде разположена в двете страни като основна част от Плана за готовност на НАТО (Readiness Action Plan). Договорена е била и размяна­та на военнослужещи в двата елемента, както и споделяне­то на опит при структуриране­то и изграждането им.

Междувременно фейсбук страницата „АЗ съм против база на НАТО край Шабла” са­мо за 12 часа събра над 1200 харесвания. В интернет бе разпространена и гражданска петиция срещу изграждането на такъв военен обект. Авто­рите на петицията посочват, че с изграждането на съоръ­жението България ще е уяз­вима за ракетните комплекси 9М72 Искандер и Искандер-К, с радиус на действие до 2000 километра.

 
Powered by Tags for Joomla