Tag:конституция

В България трансплантираните и раковоболните са подложени на дискриминация,  и мъчителна смърт. Те нямат право на избор, как, колко да живеят - нямат право да се лекуват. Имат едно единствено право - да умрат рано поради липса на възможности за лечение...

В българската Конституция е записано:

Глава втора

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

.................................................................

Чл. 52.

(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

Този член и текстовете към него трябва да бъдат окачени в заседателната зала на Министерския съвет и по време на заседанията на правителството, министърът на финансите и този на здравеопазването няма да е лошо да си припомнят тези, конституционни права...

Седмици наред на пресконференции и в парламента се дискутира драмата с липсата на възможност за лечение на български граждани с трансплантирани органи и раково болни.

Не отварям тук дума за децата с редки заболявания, за отнетите права на инвалиди да ползват помощта на асистент, не говоря даже за унизителното отношение, което държавата има към свои граждани с увреждания, които в мнозинството си са лишени от правото на труд и достоен живот.

Много от изброените от мен българи търсят закрила в Комисията за защита от дискриминация, но тя може единствено да реши дали са налице дискриминация и нарушени права.

След като съответните граждани, за които държавата не се е погрижила да спази конституционните им права получат решението на Комисията за защита на дискриминация, могат да се обърнат към съда – процедура изключително дълга и тромава. Чак след последното произнасяне на магистратите, правата на тези дискриминирани българи останали без защита и санкции за виновните институции и длъжностни лица – чак тогава тези граждани може да потърсят правата си в съда в Страсбург!

Няма да вървя и проследявам пътя към Ада, на който са подложени български граждани с трансплантации, раковоболни и деца с редки заболявания – тук ще изложа единствено какво конкретно се случва с тях и живота им по вина на държавата, които заради злощастната йезуитщина на депутати в българския парламент са поставени в условия, различни от тези на останалите редови граждани в страни-членки на Европейския съюз.

Къде е началото и къде краят на тази омерзителна ситуация – това ще бъде тема на следващите редове:

Краят на историята....

Пациенти, претърпели трансплантации, започват да отхвърлят органите след замяна на предписаните им лекарства с генерични имуносупресивни медикаменти.

Това обявиха на пресконференция от Националната асоциация на трансплантираните, Алианс на трансплантираните и оперираните и Българска асоциация за закрила на пациентите.

Лекарите, които взеха участие в въпросната пресконференция бяха единодушни, че заместващите препарати създават риск за здравето и живота на пациентите!

По време на редовния петъчен парламентарен контрол, министърът на здравеопазването Стефан Константинов заяви от парламентарната трибуна, че генериците по никакъв начин не поставят здравето на трансплантираните в риск и подчерта, че те съдържат същата активна субстанция както и оригиналният продукт!

„Никакви опасни лекарства не се предлагат и ничий живот не е застрашен, най-малко пък на трансплантираните. Който ви е предал информацията ви е заблудил”.

Това каза министърът на здравеопазването, гинекологът Стефан Константинов в отговор на въпрос на народния представител от „Коалиция на България" Мая Манолова, която попита за двете нови лекарства за пациентите с трансплантации, които са влезли в позитивния лекарствен списък и ще бъдат заплащани от Здравната каса.

„Истината е че проблем има. Хората с трансплантации ще бъдат принудени да променят лечението си", категорична бе депутатката Мая Манолова. Тя цитира мнението на националния консултант по трансплантации, както и на други водещи специалисти, които казват, че в 27 до 28 на сто от случаите, когато се използва генерик, а не оригиналното лекарство, това води до проблеми.

„Даваме парите за повече хора да се лекуват. Въпросът е дали трябва най-бедната държава да купува най-скъпото лечение", изтъкна Константинов и предложи на Манолова да потърси информация в интернет.

Министър Константинов „пропусна” в изложението си от трибуната на парламента факта, че в държави като Дания и Испания, приложението на генерични имуносупресори в областта на трансплантацията е изрично забранено с административен акт, а в другите европейски държави тяхната употреба е сведена до 3 на сто от всички лекарства.

„Аргументите им за това са чисто научни и медицински, а именно: няма достатъчно клинични данни за ефективността на генеричните имуносупресори в областта на трансплантологията (напротив - практиката показва точно обратното), както и не са налице новите изисквания, приети от Европейската Лекарствена Агенция и Европейското Дружество по Органна Трансплантация, касаещи лекарствата с тесен терапевтичен индекс, каквито са имуносупресорите”.

В този смисъл и преминаването от едни медицински продукти към други, с недоказани качества и ефективност, ще доведе единствено и само до по-лоши медицински показатели, а от там и до увеличаване разходите за здравната ни система, обясняват още от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

Няма да коментирам тук арогантността на един министър и то на здравеопазването – нито ще се спирам на голословните му твърдения, които също не идват от специалист, какъвто той категорично не е в проблема, а от един бивш провинциален, неизвестен с кой знае какви професионални постижения гинеколог...

Новите медикаменти досега не са прилагани на трансплантирани пациенти у нас. Лекари предупреждават за възможни рискове. Европейската практика е смяната на лекарства да става само по медицински показания.

Европейската практика – ще се върна към този израз малко по-късно, за да стане ясно откъде и откога идва погазването на правата на българските граждани в здравеопазването, защо не се спазват европейските директиви, както и защо в страната няма европейски проекти и оперативни програми в ресор „Здравеопазване”.

Какво имаме налице дотук:

  • Липса на клинични тестове за ефекта от смяната на едни лекарства с други при пациенти с трансплантирани органи – което накратко се определя като „посегателството върху човешкия живот”, „подлаган на мъчение, на жестоко, отношение”, определения, които са залегнали в действащата българска Конституция и създаването на ситуации, при които въпросните определения са налице се определя като вид дискриминация спрямо една немалка група български граждани;
  • Смяна на лекарства поради финансова изгода за държавата.

Ето какво е записано в основния закон по проблема:

Чл. 28.

Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29.

(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Христина Димитрова от Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания заяви:

„Държим, когато се сменя една терапия това да става само с медицински критерии... искам като пациент, когато се чувствам добре с един медикамент, той да не се сменя”, настоя тя.

От Българското дружество по трансплантология не са принципно против навлизането и употребата на генерични лекарства. Според тях обаче, за да се гарантира безопасността и ефективността на генеричното заместване, следва да се осигури адекватна регулация на този процес. От дружеството се опасяват в ефикасността на генериците в трансплантологията.

„Не повече от 600 са трансплантираните у нас”, по думите на професор Никола Владов от Българското дружество по трансплантология. Той подчерта, че няма конкретни изследвания за "вредата и ползата" от генериците, но според него съществува съществен риск при замяната на оригиналния медикамент с генерик да пострада здравето на пациента - от инфекции в организма до загуба на присадката.

От Българското дружество по трансплантология настояват за допълнителни медицински проучвания за изясняване на ползите и ограниченията на генеричните имуносупресори. Според лекарите, неконтролируемото навлизане на генерици, ще доведе до значително по-лоши медицински резултати и едновременно с това до по-големи финансови разходи за здравната ни система.

Лечението само на една допълнителна тежка реакция на отхвърляне при замяна с генерик ще струва повече от разликата в цената на генеричния и оригиналния имуносупресор.

Редове от пресата:

Пациенти, претърпели трансплантации, започват да отхвърлят органите след замяна на предписаните им лекарства с генерични имуносупресивни медикаменти.

Това обявиха на пресконференция от Националната асоциация на трансплантираните, Алианс на трансплантираните и оперираните и Българска асоциация за закрила на пациентите.

В нея взеха участие и лекари от болница „Св. Екатерина". Всички те бяха единодушни, че заместващите препарати създават риск за здравето и живота на пациентите...

... Евгени Георгиев, председател на Алианс на трансплантираните и оперираните, който е с трансплантирано сърце, разказа, че състоянието му се е влошило след преминаването на генерици. Откакто започнахме да пием иноватини лекарства се вижда какво се случва. Започнахме да отхвърляме органите, посочи той...

... Заедно с представители на други пациентски организации Георгиев набеляза основните проблеми, произтичащи от замяната на оригиналния продукт с генерик. На първо място заместващите препарати не са тествани на трансплантирани пациенти и деца, тоест липсват проучвания за евентуални негативния ефекти. По данни на Георгиев има и смъртен случай на дете, което е починало след преминаване на по-евтиното лечение.

Д-р Незабравка Чилингирова от болница „Св. Екатерина", отговаряща за списъка с пациентите, нуждаещи се от присаждане, съобщи, че през последните три години има зачестяване на случаите на отхвърляне на органи. По думите й, рискът е особено голям при сърдечно трансплантирани, както и когато генерикът започне да се приема веднага след операцията.

Това изнесе на 7 ноември Полина Тодорова в news.bg

На 24 октомври, Комисията по позитивния лекарствен списък публикува изменение на списъка, с което два от съществуващите генерични микофенолата за пациенти с трансплантации са вписани с нови, по-ниски цени.

И тъй като Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ финансира на 100 на сто само цената на най-евтиния продукт от дадена група медикаменти, трансплантираните пациенти, които използват което и да е от другите лекарства в групата, са изправени пред трудния избор - да сменят терапията си или да доплащат за досегашното си лекарство.

Да сменят терапията си...

След като стана ясно какво са замислили чиновници от министерство на здравеопазването, лекари от Дружеството по трансплантология излязоха със становище, според което смяна на терапията трябва да става само по медицински, а не по финансови показания. В противен случай се рискува присаденият орган да бъде отхвърлен, смятат специалистите.

Както българските, така и световните лекари - трансплантолози са категорични, че използването на генерични имуносупресори при трансплантирани пациенти води до отхвърляне на присадения орган в 27 на сто от случаите, предупредиха от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания в опит да се спре това безумно решение и да се предотвратят смъртни случаи вследствие на отхвърляне на трансплантиран орган!

На пресконференция бе изнесен и следният пример: от 5 месеца Орлин Ангелов е с присаден бъбрек. За да не бъде отхвърлен органът, мъжът приема т.нар. имуносупресори. За продължи безплатната терапия, трябва или да смени лекарствата, или да доплаща разликата в цената. За всяко едно от тях - по около 100 лева.

Според него хората, които са трансплантирани срещат доста финансови трудности. Не малка част от тях са с ТЕЛК решение и трудно си намират работа, а разходите по лечението и поддържането на добро състояние са значителни.

Какво казва Конституцията по този въпрос:

Чл. 48.

(1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

Но как да се труди на добре платена работа един пациент с трансплантиран орган, след като трябва да си почива, да живее при щадящ режим и да успява да тича по десетки инстанции, за да докаже, че е още с трансплантирания орган и се нуждае от следващия Протокол за отпуснати лекарства?

Безработицата в България е висока, за пациенти с трансплантирани органи, раковоболни и прочие хронично болни с тежки заболявания – работа няма! Да не говори за избор на работа и работно място!

Преди два месеца журналистката Мартина Бозукова от Медиапул публикува следния случай:

Заради отпуск на лекари-консултанти пациенти с редки болести и с трансплантации не са получили нужните им лекарства... За да получат от аптеките лекарствата си, които се поемат от Здравната каса, пациентите трябва да имат заверени протоколи. Протоколите се заверяват от комисии в НЗОК, в които има както служители на касата, така и външни консултанти. Заради отпуските на въпросните външни консултанти през август, някои протоколи не били заверени, обясниха от Здравната каса...

... Ваня Добрева, болна от акромегалия и председател на Асоциацията на страдащите от редки болести, заяви пред БНР, че на 16-ти септември е трябвало да й бъде поставена последната инжекция, но протоколът й все още не е одобрен.

“В нашия случай се получава повишаване на растежния хормон, което води до образуване на злокачествени образувания и до сърдечно-съдови заболявания. Това са тежки заболявания и в повечето случаи дори оставането без лекарства за много малък период е смъртоносно“, каза тя.

Радка Йорданова от Асоциацията на трансплантираните във вторник е дала последните налични лекарства на чернодробно трансплантираната си двегодишна дъщеря...

“Не може един човек само да разписва тези протоколи. Ако не дай си боже нещо се случи, не го пожелавам на никого, какво правят всички тези трансплантирани?Трябва ли да се стигне до отхвърляне на органи или до някой нещастен случай, за да се обърне внимание на тези хора. Ако детето не получава лекарствата си, рискът от отхвърляне на присадения орган е много голям“, коментира Йорданова пред БНР.

Как биха реагирали гърците, французите, германците, англичаните, ако живота и здравето им са застрашени от чиновническо безхаберие и малоумие?

Нима е толкова трудно за една държава  и нейното правителство да спазва конституционните права на гражданите си и да не ги дискриминира, особено когато иде реч за живота и оцеляването им?

От края към началото на тази история или в Договора, който подписа Кунева няма глава Здравеопазване!

Колцина от българите са наясно, че водещата преговорния процес при бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз, Меглена Кунева не е преговаряла по глава Здравеопазване, защото такава глава в Договора за присъединяване – няма!

Единствената глава от договора за България, в която се споменава нещичко за здравето на българите е Глава 23 наречена

Защита на потребителите и тяхното здраве

{edocs}sdrave-ec-1.doc,600,400,link{/edocs}

В тази глава правата на пациентите липсват като защита или ангажимент на държавата и то съвсем конкретно.

В едно от последните интервюта на българския премиер, Бойко Борисов дочух нещо твърде любопитно по време на гостуването му в предаването „Панорама” на Българска национална телевизия на 4 ноември 2011 г.:

Бойко Борисов: ...Както винаги съм казвал, че благодарение на царя хората видяха моята работа, харесаха ме. Винаги съм казвал, че няма по-добър дипломат, нямаше по-добър избор за президент на България. Ако царят беше президент, за Шенген въобще нямаше да си помисли Холандия да ни спира. И съм сигурен, че холандската кралица щеше лично да се намеси, сигурен съм. Няма среща в света, която да съм провел и в края на нея да не ме попитат как е царят, добре ли е, с какво се занимава? А Жан Клод Юнкер – шефът на Еврозоната и премиер на Люксембург, като беше тук каза: „Вие имате диамант, не го ползвате”.

За какъв цар говори Борисов по Конституция след като България е република?!

За какъв „диамант” иде реч – за онзи ли, който получи земи, имоти и гори и съди държавата в България и Страсбург за щети?

Май някой нещо много се е объркал!

Дали е Борисов, или Жан Клод-Юнкер – няма да коментирам, но тези процедури далеч не се случват толкова лесно: Симеон Борисов – президент, холандската кралица оказва натиск над правителството си за прием на България в Шенген – това даже в детската градина няма да мине за сериозно!

Така нареченият „диамант” направи и причини толкова поразии на страната по време на управлението си, че едва ли скоро ще бъдат преодолени!

Една от тези поразии е, че Меглена Кунева преговаряше на тъмно с ЕС по Договора за присъединяване и постави пред свършен факт българите след подписването му! Нещо, което в други цивилизовани страни-членки на ЕС няма как да се случи!

По този повод в българския парламент са се запазили стенограми, в които четем:

Гаврата с българските депутати и народ – преговори на тъмно

Стенографските протоколи са запазили как Кунева се подигра на българите, като ги лиши от възможността да знаят какво ни очаква в Европейския съюз по отделните глави.

Няма европейска държава, която да не е знаела какво се преговаря, какво се приема при разглеждането на отделните глави от Присъединителния договор!

Една Полша води дебати за земеделието си, други държави проведоха референдуми по главите и условията за членство в ЕС – единствено българските граждани бяха държани на тъмно от това какво преговаря еднолично Кунева!

Нито парламент, нито политически партии знаеха какво се случва при преговорите, които води Кунева! На никого не бе дадена думата – така нареченият цар, учил неизвестно какво, за да оглави държавата и се присвои земи и имоти, показа в деня на ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, че за него българите са някаква тълпа, която няма думата.

Ето част от Стенограмите от парламента от деня преди ратификацията и от деня, в който бе извършена самата ратификация:

СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

София, вторник, 10 май 2005 г.

Открито в 14,01 ч.

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседанието.

Колеги, искам да ви уведомя, че във връзка с утрешната ратификация на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз преди малко се състоя Председателски съвет и искам да ви кажа до какви заключения стигнахме.

Най-напред бих искал на основание чл. 43, ал. 5 да предложа извънредна точка в днешния дневен ред - Уточняване на процедурни въпроси, свързани с утрешната ратификация.

Моля да подкрепите включването на една извънредна точка в дневния ред.

====================

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.

Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Присъединявам се към становището на господин Соколов.

Това, което ние ще гласуваме в самия край на нашето присъствие в Тридесет и деветото Народно събрание е може би най-важният акт. Има нещо тревожно обаче. Така както беше воден преговорния процес – изключително тайно, непрозрачно, без обществен дебат, като се вземе предвид, че България е първата и единствена европейска държава, в която преговорният процес не беше подложен на обществен дебат, а напротив, стигна се дотам, че подробностите, същината на преговорния процес управляващите отказаха да предоставят дори на парламента – всичко това засилва тревогата в обществото. В обществото вече наистина има едно смущение поради това, че липсва информация и конкретни данни за това какво е договорено, какви ангажименти са поети, на какви квоти са се съгласили нашите управляващи.

Аз тук отново няма да повтарям определението, което нашите управляващи получиха от някои висши румънски представители, от някои представители в Европейския съюз. Това е изключително недостойно и хвърля срам не само върху управляващото мнозинство, а и върху целия парламент.

Аз моля и си позволявам да изразя своя остър протест от начина, по който се предлага да се гласува покорно онова, което ние не знаем. Това е най-отговорното гласуване! Но какви са мотивите управляващите да предложат да няма дебат, да има нарушение на правилника, както спомена господин Соколов? Какви са мотивите да се оставят само по 10 мин. – толкова, колкото всяка една парламентарна група, както очаквате, да произнесе елейните си слова, да няма дебат тук, макар че цяла България ще слуша сега? Какви са мотивите на управляващите да предложат този необичаен час пак в разрез с правилника? Какво означава това министър-председателят и министрите да имат ангажименти?

Аз питам кой си позволява да пренебрегне най-висшата институция в България – парламента, да я застави да се съобрази с работното време на изпълнителната власт?

Аз моля да получим убедителни аргументи защо се променя часа и отново настоявам да се даде възможност този най-важен акт да бъде дебатиран. Иначе ще излезе вярно притеснението сред нашето общество, че набързо са затворени главите и че управляващите са водили преговори от позицията не на защита на националните интереси, а на националното предателство!

Аз очаквам, господин председател, да се вслушате в това, което казвам. Това е позиция на целия парламент с изключение на управляващите. Нека да си дадем сметка, че това наистина е най-важният акт и нямаме право така както е воден преговорният процес – на тъмно, да гласуваме този най-важен акт сега. Обществото няма да ни прости това.

Какво означава това да имаме само 10 минути? Какво можем да кажем ние за 10 мин. по цялата огромна материя, която ние не познаваме, нашето общество не познава? (Шум и реплики в залата.)

Не са глупости! По същество моля да се промени системата, която управляващите предлагат, да имаме възможност така както по всички най-важни закони с оглед правилника, да дебатираме по 30 мин. така както се полага.

И още нещо – имам още едно възражение и завършвам. Вие сте оставили 5 мин. за изказване на независимите народни представители. В тази категория има народни представители с различни становища. От една парламентарна група ще излезе един човек и ще даде мнението на парламентарната група, но независимите народни представители имат различни позиции и становища, така че моля поне това време поне на две да се раздели. Благодаря.

Думите на Стела Банкова остават глас в пустиня. Никой не я подкрепя, никой не смее да се присъедини към казаното от нея...

Най-значимият законодателен акт в най-новата история на страната, се извършва от висшия законодателен орган – Народното събрание с апломб и без да е известно какво се ратифицира!

Това е най-скандалния случай, с който се узаконява дискриминация от парламента над всеки един български гражданин – депутатите лишават българите от правото да знаят и да съгласни с начина, по който ще живеят те и поколения след тях!

Подчертаното в словото на Симеон Борисов е мое.

{edocs}dogovor-ec-1.doc,600,400,link{/edocs}

Това е краят на историята за тотална дискриминация и нарушаване на правата на българските граждани да се лекуват, да получат от държавата адекватна помощ при лечението си и най-важното право – да живеят!

Дали причината за това се крие във факта, че в договора за присъединяване на България към ЕС е липсвала глава Здравеопазване, или разковничето е в нежеланието на управниците да се ангажират със спазване на конституционните права на своите болни граждани - вероятно истината е някъде по средата.

Факт е обаче и обстоятелството, че според европейското право,

Всяка държава-членка отговаря за прилагането /транспониране в определените срокове, спазване и правилно прилагане/ на правото на ЕС в своя вътрешен правен ред.

По силата на договорите Европейската комисия следи за правилното прилагане на правото на ЕС. Когато дадена държава-членка не спазва това право, Европейската комисия разполага със собствени правомощия /иск при неизпълнение на задължения/, предвидени в член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 141 от Договора за ЕОАЕ, за да опита да сложи край на нарушението и да сезира, ако това е необходимо, Съда на ЕС.

„Неизпълнение“ означава, че дадена държава-членка не спазва своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Неизпълнението може да е резултат от извършено действие или от неизвършено такова. „Държава“ означава държавата-членка, която нарушава правото на ЕС, независимо кой орган – централен, регионален или местен, е отговорен за неизпълнението.

Комисията за защита от дискриминация в България съблюдава спазването на конституционните права, европейските норми на спазване на правата на гражданите. Съдът в България също разглежда случай на дискриминация и нарушени права на граждани с трансплантации, раковоболни и деца с редки заболявания. но всичко изброено по-горе изисква време, месеци, години, а когато даден пациент трябва да се лекува по предписание на лекарите - времето не е най-доброто за оздравяването и оцеляването на нуждаещите се от лечение.

Именно времето е факторът, който скъсява живота, когато пациенти, лишени от средства за закупуване на лекарства и провеждане на необходими медицински процедури очакват държавата да се отнесе към тях съобразно Конституцията и европейските норми за лечение и оказване на помощ.

 

Дилетанти политици, изпълнители на чужда воля създадоха един възел в двустранните отношения със Скопие

Стефан Тафров, идеологът на признаването на МакедонияБългария първа признава независимостта на Македония на 15 януари 1992 г. Всъщност „признаването” е взето като Решение на Министерския съвет, след което министър-председателят Филип Димитров отива в парламента и уведомява народните представители за това Решение, което обявява на няколко пъти, че е взел сам?!

{edocs}tafrov-1.doc,600,400,link{/edocs}

Дали уведомяването на парламента в една конституционно утвърдена като парламентарна република държава е най-правилния ход от гледна точка на Конституцията – това е въпрос, по който нито един конституционалист не се произнася. В същото време Филип Димитров наляво и надясно твърди, че признаването на една държава от България е в прерогативите на Министерския съвет.

Не съм сигурна, че след като парламентът

  • избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;
  • е органът, който бива уведомен да решение на правителството като свършен факт, без дори да дебатира, гласува или обсъжда казуса.

Цитирам правомощията, които са дадени на парламента и Министерския съвет без коментар:

  • Чл. 85.
  • (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:
  • 1. имат политически или военен характер;
  • 2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;
  • 3. предвиждат коригиране на границата на Република България;
  • 4. съдържат финансови задължения за държавата;
  • 5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;
  • 6. се отнасят до основните права на човека;
  • 7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;
  • 8. изрично предвиждат ратификация.
  • 9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.
  • (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
  • (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.
  • (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.

В същото време, в правомощията на Министерския съвет влиза:

  • Чл. 105.
  • (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
  • (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.
  • (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
  • (4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.

МС информира предварително /преди обнародването и влизането в сила на Решението/, а не про форма, след взето решение, особено след като става дума за междудържавни отношения, но кой да каже на дилетантите от СДС?

В края на 80-те и началото на 90-те г. на ХХ в. започва разпадането на Югославия, като от нея, наред със Словения и Хърватия, се откъсва и Вардарска Македония.

На 8 септември 1991 г. е провъзгласена независимата държава Република Македония - причината е произведеният референдум, на който 95 процента от гласувалите подкрепят създаването на суверенна и независима държава. България първа от балканските страни признава нейната независимост, но Скопие обаче продължават да иска България да признае и съществуването на "македонска нация" и "македонски език". През 1999 г. правителството на Иван Костов признава правото на Република Македония да си служи с официалния си език.

България признава Република Македония, без да е признала съществуването на „македонска нация” и „македонски език” – какво тогава е признала България безусловно?

Езикът България приема през 1999 година, когато тогавашният премиер Иван Костов признава правото на Република Македония да си служи с официалния си език.

Що се отнася до признание на "македонска нация", това все още не е направено от София, въпреки настоятелните искания на Скопие.

Филип Димитров, премиерът, който свали сам правителството сиНа 15 януари 1992 г. правителството на Филип Димитров взема решение България да признае безусловно Република Македония като независима и суверенна, с официалното име Република Македония.

Начинът, по който се извършва това признание впоследствие започна да създава проблеми между двете държави.

Признанието на държавата под името Република Македония е извършено с редица противоречиви ходове, лъжи и бутафорно приповдигната радост.

В същото време новата държава се е самопровъзгласила с име Република Македония, въпреки че това поражда спор с Гърция, още повече, че в ООН названието на тази страна е Бивша югославска република Македония /БЮРМ/.

Признаването се извършва с редица недоглеждания като например това, че в Босна и Херцеговина към датата на българското Решение за признаване на четирите бивши югославски държави не е проведен референдум за обявяване на независимост и това прави прибързаното признание смехотворно.

Чак след признанието някой се сеща, че в традиционната употреба на наименованието „Македония” има български дял а едноименния географски район българска Пиринска Македония.

В прибързаното признаване не са взети в предвид „историческите, културните и всички други реалности, които са свързани с географската област Македония” и факта, че „части от тази географска област сега се намират в три държави, включително и България”.

Министерския съвет на Република България признава името Република Македония, но не и понятието македонски език /със смехотворния аргумент, че не е дипломатическа практика да се признава самостоятелното съществуване на отделен език/. Според Българската академия на науките и водещи филолози така нареченият "македонски език" представлява „писмена регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори“.

Из готовата книга за печат за периода 1989-1997, втора част на вече излязлата документална „Външният дълг и задграничните дружества в документи и факти”. Разказът е по дневник на член на ръководството на СДС, който вече не е между живите:

Признаването на Македония

Желю Желев, президентДенят 15 януари започва със заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, където присъстват и министри от кабинета на Филип Димитров, лидери на парламентарни групи, председатели на парламентарни комисии - заседанието е тежко и преминава в спорове. Взето е решение принципно да бъде призната Македония, но не е уточнено точно кога да се случи това. Министрите Димитър Луджев и Светослав Лучников - на отбраната и правосъдието, са предпазливи и предлагат да се изчака с обявяването на признаване на Македония. Министърът на финансите, Иван Костов е въздържан, тъй като счита, че отсъствието на министъра на външните работи, Стоян Ганев пречи, за да бъде обявено това признаване. Против е и вицепрезидентът Атанас Семерджиев.

Тогава зам.-министърът на външните работи, Стефан Тафров, сондирал мнения на посланици от други балкански държави по казуса, си позволява да каже, че мнението на Министерството на външните работи е Македония да бъде призната и че имал данни, че Турция също се готвела да признае Македония първа, нещо, което не би трябвало да бъде допуснато, предвид историческите ни корени. Тук Тафров импровизира и меко казано не говори истината, тъй като в Анкара нямат никакво намерение да признават първи тази бивша югославска република.

Никой друг, освен Тафров не е и чувал за такива планове във външно-политическите цели на Турция, но Тафров е настоятелен.

Официален Вашингтон е на втори план в изчакване и не бърза да признае която и да било бивша югославска република. Великобритания отстоява позицията, че едно прибързано признаване на Словения и Хърватия "ще принуди сърбите да засилят настъпателните си действия". Kакто и по време на Втората световна война, американците предоставят на Великобритания главната дума за съдбата на Югославия. Франция е солидарна с британската позиция за Югославия, като в отделни моменти изразява разбиране за сръбските интереси. Италия и Испания се противопоставят на германската политика за разбиването на Югославия, съобразявайки се със силните сепаратистки движения на своя територия.

Признаването може да се осъществи само под името бивша югославска република Македония - БРЮМ, което не е приемливо за самата Македония, но за момента друг начин не съществува. България обявява, че признава Република Македония, но това наименование е международно нелегитимно.

Стоян Ганев, вицепремиер и министър на външните работи. Филип Димитров взема Решението за признаване на РМакедония зад гърба му, докато е в чужбина На 15 януари 1992 г., в 19.20 часа България признава първа в света Македония. 20 минути след това, външният министър Стоян Ганев каца на летище София. По тези събития едни неща се знаят, други са неизвестни. Ще се доверя на записките си от тези дни, водени по дневника на виден член на ръководството на СДС, вече не между живите:

„Привечер, премиерът Филип Димитров влетява в парламента и съобщава от трибуната новината. Минути след това държавният глава Желю Желев се появява по телевизията и в обръщение признава независимостта на бившата югославска република Македония, Хърватска, Словения и Босна и Херцеговина. Тези четири бивши югославски републики са обявили своята независимост към момента на признаването./Тук моят източник греши – Босна и Херцеговина все още не е провела референдум за обявяване на своята независимост – това се случва чак на 5 април 1992 г- бел. Л. М./.

Министърът на външните работи Стоян Ганев не е в България в момента и се очаква да кацне на аерогара София. Подготовката за това признаване извършва един външнополитически съветник на Желев, Стефан Тафров, който към мига на признаването е зам.-министър на външните работи. Текат заседания на парламентарните комисии по външна политика и национална сигурност. Стоян Ганев, връщайки се в страната се обажда и настоява да се изчака, но Ганев не се ползва с подкрепата нито на президента Желев, нито на премиера Филип Димитров към този момент. Посланикът на България в Гърция, проф. Богдан Богданов признава, че на Гърция едва ли ще й стане приятно от едно евентуално признаване на Македония, поради използването на името "Македония" /проблем, който все още съществува в рамките на Европейския съюз - бел. Л. М./, но Богданов не е дипломат от кариерата и мнението му е, че признаването няма да навреди толкова на двустранните отношения между България и Гърция за момента и меко казано, приема се, че е не професионално от гледна точка на дипломацията...

Германия е признала едностранно Словения и Хърватия, но в Европейския съюз изчакват с признаването на Македония...

Така по-малко от час преди да кацне в София външният министър Стоян Ганев, признаването на Македония е осъществено и обявено, въпреки настоятелното искане на Александър Йорданов и Йордан Василев - председатели на парламентарните комисии по външна политика и национална сигурност да бъде изчакан Стоян Ганев. Признаването е превърнато в състезание на институции - президентство срещу изпълнителна власт и парламент. Всъщност напъните на президента и премиера е Македония да бъде призната първосигнално, тъй като след това установяването на консулски и дипломатически отношения ще е крачка, която неминуемо ще предизвика негативна реакция в Гърция, което е член на Европейския съюз.

В деня на обявяването на признаването на Македония Стоян Ганев се намира в Германия и провежда консултации и съгласуване на бъдещи дипломатически стъпки. В България е проведено извънредно, спешно заседание на правителството на Филип Димитров. Германия и ЕС съветват да се прецизира всяка стъпка и да не се бърза. Ганев звъни на председателя на парламента Стефан Савов от Бон и моли да бъде изчакано завръщането му. Ганев звъни и на премиера Филип Димитров. Самият Савов е по това време в Мадрид със задача да проведе консултации по темата Македония. Решаващо се е оказало уверението на Тафров, че Турция възнамерява за признае БРЮМ първа, нещо, което за момента не се доказва по никакъв начин. Впоследствие лъсва измислицата на Тафров и Стоян Ганев настоява Тафров да бъде уволнен. Стефан Савов, председателят на парламента го подкрепя - премиерът Филип Димитров разписва и според думите на Ганев "се разплаква на стълбите на Народното събрание", като се заканва, че това е последното, пред което отстъпва на външния министър.

Вечерното извънредно заседание на правителството свършва и Тафров е изпратен на аерогарата, за да посрещне шефа си, Стоян Ганев, за да му съобщи новината от обявеното признаване, но той така и не се появява там!?

Луджев получава задачата да съобщи на президента за взетото решение, въпреки че президентът Желев вече е извикал телевизионните камери и се готви да обяви признаването от малкия екран.

Тази новина принуждава Филип Димитров да не изчаква кацането на Стоян Ганев на летището, а да избърза с обявяването й от трибуната на парламента. Сини около Ф. Димитров го съветват да бъде преди президента с обявяването, да бъде пръв!

По-късно Желев ще потвърди, че е бил на мнение да се изчака с признаването на Македония и по тази причина е възложил на премиера да прецени кога ще обяви това решение. Но истината и събитията от 15 януари сочат точно обратното. Около 20 минути след като Филип Димитров е обявил, че България признава Република Македония на летището каца Стоян Ганев. Вместо Тафров той е посрещнат от Алексей Подлесни, служител в МВнР, Ганета Минкова, негова вярна служителка, Вержиния Велчева - депутат. С полета от Германия кацат и депутатите Георги Марков и Венцислав Димитров, близки на Ганев в СДС. Половин час след тях на летището каца и Стефан Савов от Мадрид.

Стоян Ганев и Стефан Савов заявяват пред колегите си, че подават оставки. Решава се, те да останат и се откажат от оставките си, а Тафров, изпълнителят на цялата поредица от събития, да бъде незабавно уволнен. Оставката на Тафров е взета и заключена за няколко дни, докато духовете се успокоят в касата на председателя на парламента Стефан Савов. Когато изтича този срок Тафров отказва да подпише оставката си, но е принуден да го направи. Хора от кухнята на СДС твърдяха тогава, че Георги Марков е посегнал да му удари шамар и Тафров е бил много изплашен като подписвал напускането си от Външно министерство! На журналистите тези подробности са спестени, но напрежението в онези дни си личеше. Желевият човек в кабинета на СДС, Луджев твърдеше тогава че това признаване е било прибързано, макар и правилно. Всъщност Желев и Филип Димитров са се надцаквали в прибързаното признаване на Македония за сметка на Стоян Ганев и останалите от СДС в парламента и кабинета.

Според едни източници, Йордан Василев и Александър Йорданов са се дърпали и не са искали точно на 15 януари 1992 година да се признае Република Македония.

Според Стефан Тафров, тогава зам.-министър на външните работи, трябвало да избързаме с признаването, защото Турция също възнамерявала да обяви такова признание и редно би било ние да я изпреварим!

Според Филип Димитров, Комисията “Бадентер” се е произнесла, че трябва да бъдат признати само Македония и Словения. /Комисията “Бадентер”– Комисия на ЕС, която е трябвало да се произнесе по въпроса за признаваемостта на отделните републики на разпадащата се Югославия, беше създадена в Маастрихт, когато всъщност се подписа известният договор, за общо действие на европейските държави към самообявяващите се републики, но говорим за държави членки на ЕС, каквато България определено към 1992 година не е. – бел. Л. М./. Т. е. българското правителство в никакъв случай не е било длъжно да се съобразява с решенията на тази Комисия...

Отстоява ли Филип Димитров с това прибързано признаване националните интереси на България?

Ф. Димитров: „Аз се хванах за главата и след кратко мислене, взех сам решението – и признах Македония”

Филип Димитров към деня на признаването 15 януари 1992 година, премиер пред журналистите от в. „Култура” Христо Буцев и Копринка Червенкова:

„В тази ситуация един скромен български премиер би могъл или да не прави нищо, или да се скара с всички, или да направи това, което направих аз.

Да не правя нищо, както казах, не можех. Имах кошмар – беше януари 1992 г., войната в Босна още не беше започнала, но се очертаваше, че някъде ще има война и то тежка. Точно в това време Милошевич и хора около него говореха все по-често за Македония като за Южна Сърбия.

Втори кошмар: в Солун се състоя милионен митинг, където едни “добри хора” викаха: “Македония е гръцка!”. А аз не бих искал да видя половината от това множество в София да вика, че Македония е българска.

Всякакво провлачване на решенията щеше да доведе неизбежно до емоционални патриотични изблици, които в крайна сметка щяха да направят невъзможно разумно последващо действие.

Или най-малкото, да ни поставят в силно затруднено положение пред света – в този момент още не беше открит път за никоя от източноевропейските държави към НАТО, но беше пределно ясно, че ако имаш разправии по границите си, трябва да забравиш за НАТО. А това беше моя стратегическа цел от самото начало...

Проблемът беше, че президентът Желев се намираше между първи и втори тур на президентските избори. Признавам, че очаквах подкрепа от него.

Той свика един съвет по националната сигурност, спомням си как вървяхме с министъра на правосъдието /Светослав Лучников/ и министъра на вътрешните работи (Йордан Соколов) през Ларгото, духаше силен вятър…

Военният министър /Димитър Луджев/ вече си беше там, при президента. Появи се Бригадир Аспарухов, директор на Националната разузнавателна служба по онова време, който обясни, че на границите вече се струпва сръбската войска, която незабавно ще влезе в България, ако ние признаем…

Дивотии, пълни дивотии. И в цялата тази суматоха президентът Желев разбираемо не прояви инициатива и каза: “Вървете, оправяйте се; признаването е прерогатива на правителството”.

По това време Стоян Ганев, министър на външните работи се обаждаше по телефона, за да обясни как Ханс-Дитрих Геншер, вицеканцлер и външен министър на Германия, му казал да не признаваме нищо.

Не съм питал Геншер, но това си беше очевидна лъжа. Ако имаше нещо, което на Геншер да му беше важно в момента, то беше да не е съвсем сам в цялата тази история. И очевидно за Германия да признаваме беше много важно.

Друг е въпросът, че ако ние бяхме направили гафа да не признаем Хърватска, там вероятно щяхме да имаме други дертове. И затова моето решение беше признаването на всички – което включваше и Босна, въпреки доста спорната ситуация там.

За мен беше по-изгодно да изглеждам некомпетентен в конституционно-правно отношение по въпроса за Босна, отколкото да си създам беля на главата и да бъда един от хората, насърчили Милошевич да влезе в Босна. Това би направило признаването да олекне и да стои като подстрекателство: “Изяж не този, но другия”.

След като достигнахме до решението за признаване, Стефан Тафров, зам.-министър на външните работи, се отправи към президентството, за да напише изявлението на Желев, с което той трябваше да заяви своята подкрепа за правителственото решение.

Аз имах глупостта да поканя колегите си на чаша коняк в чест на великото дело, което сме извършили, и на чашата коняк те се “разсъхнаха”. Надигнаха се едни гласове за това, че: “Ние, нали, хубаво признахме, ама дайте да не си казваме”.

Копринка Червенкова: Как да не си казваме?

Филип Димитров: Така – да не си казваме. Да изчакаме да си дойдат в София Стефан Савов, председателят на парламента, и Стоян Ганев, които липсваха, да седнем с комисиите в Народното събрание и като получим тяхната благословия, да си обявим решението.

Въпросът беше, ако не я получехме – защото в парламента нещата бяха доста на кантар – какво става?

И след като министрите се разотидоха с това становище, аз се хванах за главата и след кратко мислене, взех сам решението – и признах Македония.”

Конфликт с президента Желев в това отношение не сме имали, напротив. Тъй като вече му бяха казали, че няма да прави изявление, аз му се обадих и му казах, че може да се изявява съвсем спокойно, защото аз поемам отговорността и признаването на Македония ще бъде обявено в следващите 15 минути.

Това може би е бил най-любовният ни момент с Желев. Той каза: “Каквото и да стане с теб, оставаш в историята”…

А това, колко важно беше да признаем, може би най-добре се символизира от една фраза, тя трябва да стане известна.

Стефан Тафров отиде по моя поръка в съответните посолства. С Германия и Италия нещата бяха ясни, но Франция, Великобритания и САЩ трябваше да бъдат подготвени за това намерение.

И поставяйки по подходящия начин въпроса на Ричард Томас – ако ние бихме решили да признаем, как би погледнало на това, според вас, правителството на Нейно Величество, отговорът беше: “Ако признаете, ние, естествено, няма да ви подкрепим; ако не признаете, просто няма да ви разберем.”

Очевидно, европейският Запад изобщо не е бил в този момент на вълна „признаване на бивши югорепублики”...

Една фраза се повтаря като мантра от Филип Димитров и от Стефан Тафров, според Тафров, в студиото на БНТ, където той отишъл след обявеното признаване на Република Македония, проф. Николай Генчев му казал: „моето момче, нищо друго да не направи това правителство, с това ще останете в историята. Това е голямо дело!”

Явно и Филип Димитров и Стефан Тафров си харесват тази фраза, която нищо чудно изобщо да не е била изричана!

Кой как е реагирал, кой къде се е намирал в мига на признаването, кой лъга, кой маза, кой си преписа заслуги четете утре, когато ще стане дума и за това защо след като България първа призна независимостта на Република Македония

"Признахме..." заявява Филип Димитров от парламентарната трибуна в 20 часа и 30 минути. Всъщност няма излязло от този ден на МС.

И пак, най-важното, няма гласувано решение на парламента за това признаване - от парламентарната трибуна чуваме и четем единствено уведомление, след което председателя на НС, Снежана Ботушарова закрива заседанието.

Следва продължение

 

Ще повярвам в някакви промени в държавата когато рецидивистите партийци в политиката запеят „Вечерный звон” от затвора...


Няма щастлив край. Ако е щастлив, значи това не е краят!
Михаил Жванецки
Гласовете, с които бе приет Проектозаконът на първо четенеБългарският парламент, който повече от две години не намери време да гласува за смяна на Главния съдебен инспектор след като приключи мандата му, предизборно – в последно време изпадна в истерия да се гласуват промени в Конституцията, касаещи уж промени в съдебната власт.

Конституционният съд (КС) отклони като недопустимо искането за тълкуване на проекта за промяна на основния закон?!

След като гласуването на първо четене отхвърли промени в Основния закон, истерията и обиколките, пазарлъците добиха пародийно-комичен вид. Причините за това нагнетяване на емоциите в управляващите са две – от една страна демонстрация, че преди изборите всичко е наред. Втората причина е, че управниците се вкараха в схемата „Празна Мара тъпан била” и пред европейските си сайбии трябваше да демонстрират единство, воля, и какво ли не, че искат съдебната система да се промени.

Със 184 гласа "за" депутатите приеха на първо четене промените в конституцията в частта й за съдебната власт. 34 души гласуваха "против", 8 се въздържаха.

АБВ даде само 1 глас "за" промените, но БДЦ се включи с 11. Изненадващо, "Атака" подкрепи проекта с 8 гласа.

При такова мнозинство, НС влиза в процедурата на Чл. 155. (1), който казва, че "Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни", което означава, че останалите две гласувания могат да бъдат извършени до местните избори.

Горчивата истина е, че нищо в съдебната система няма да се  промени с развяваните промени от мнозинството пред нищо неподозиращите избиратели. Това е известно както на вносителите, както на опозицията, така и на всеки що годе грамотен юрист или препатил от съдебната система гражданин.

С внасянето на въпросния законопроект за промени в Конституцията, управляващото мнозинство ще оправдае названието си „реформатори”, вицето Меглена Кунева ще спечели от праха в очите, който хвърли на българското гражданство и всички сторонници на тези уж промени за съдебната власт ще се изредят да си измият ръцете като Пилат Понтийски.

Денят започна драматично...

Премиерът Борисов в кулоарите на парламента преди дебатите и гласуванетоОптимист съм, че всички политически партии разбраха колко е важно и ще подкрепят закона на първо четене. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов пред журналисти в парламента след проведения председателски съвет, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

Надявам се да съберем 180 гласа за промените в Конституцията, заяви тази сутрин в Народното събрание премиерът Бойко Борисов след проведения председателски съвет. Той уточни, че 180 гласа не са сакрално число, но дават възможност това, за което имат съгласие, да тръгне по бързата писта. „Дойдохме с министър Иванов да помолим всички политически партии и депутати да го подкрепят, защото тази промяна е важна”, подчерта премиерът Борисов и коментира, че би било и добър знак за партньорите ни в Брюксел. „Надявам се днес да съберем тези гласове. С министър Иванов още веднъж обяснихме какво целим. КС не отговори на едно от питанията, а и няма как, след като не е прието, а още повече считам, че е работа на политиците и парламента. Не трябва да вкарваме в случая и съдиите да се произнасят преди политиците. В тази посока с министъра направихме изложение”, каза още Бойко Борисов.

Министърът на правосъдието Христо Иванов чака проектозаконът да се гласува на първо четене„Моето усещане е, че завършихме конструктивен разговор”, каза министърът на правосъдието Христо Иванов, който през живота си не е влизал в съдебна зала, а след избора му в правителството се оказа и с отнети адвокатски права.



Исканите промени, които няма да променят нищо съществено в съдебната власт

Конституционните промени предвиждат промяна в структурата и организацията на Висшия съдебен съвет предвижда разделяне на състава на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегии; съдийската колегия се състои от 13 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, 6 членове, избрани от общото събрание на съдиите, и 5 членове, избрани от Народното събрание; прокурорската колегия има 12 членове и включва главния прокурор, 4 членове, избрани от общото събрание на прокурорите, един член, избран от общото събрание на следователите, и 6 членове, избрани от Народното събрание. Със закон ще се определя реда за номиниране и процедурата по избор на членовете на колегиите. Колегиите самостоятелно ще осъществяват кадровите и организационните функции, а общите за цялата съдебна власт решенията ще се вземат от Висшия съдебен съвет в пленарен състав.

За повишаване на ефективността на Инспектората към Висшия съдебен съвет ще стане чрез създаване на механизми за превенция на конфликта на интереси и неправомерно външно влияние в органите на съдебната власт. Това ще стане с разширяване на правомощията на Инспектората да прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, да прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, както и такива, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

Другата промяна, която се въвежда, е Висшият адвокатски съвет да бъде включен в кръга на органите, които могат да сезират Конституционния съд, когато със закон се нарушават права и свободи на гражданите.

Депутатът Велизар Енчев на парламентарната трибунаПо време на обсъждането на промените в Конституцията на първо четене в частта за съдебната власт независимият народен представител Велизар Енчев заяви от парламентарната трибуна: "Фактът, че мнозинството отказа да се предава на живо по БНТ и БНР дебатът за българската Конституция показва, че тук има страх за предлаганите промени. КС отхвърли като допустимо вашето искане и събирането на подписи се оказа напълно безсмислено. Липсва най-важната реформа - деполитизирането на съдебната система. Липсва пълно премахване на партийните квоти във ВСС. Зависима ли ще е съдебната система или колегията във ВСС след като половината от съдиите са лично избор на управляващата коалиция, която и да е тя?", запита Енчев. Той бе категоричен, че никой не трябва да очаква справедливо правосъдие от магистрати, които дължат кариерата си на политици от парламента, а не на качествата си. "Жертва на квотите е не само ВСС, тези квоти са туморно образувание в КС и ЦИК. Не е тайна, че решенията на КС се знаят предварително, тъй като се знае как ще гласуват съдиите", посочи Енчев. Според него, това е имитация на правосъдие. "ЦИК е морален и правен абсурд. Дошло е време не партиите, а професионалната гилдия да избира магистратите във ВСС и КС. Членовете на ЦИК също трябва да се избират на избори".

Депутатът Михаил Миков„Днес при тези разисквания отбелязваме около 40 дни от ритуалното погребение на предишния законопроект. Това каза от парламентарната трибуна председателят на ПГ на БСП лява България Михаил Миков по време на обсъждането на промените в Конституцията на първо четене в частта за съдебната власт. - "Той съдържаше повече неща, отколкото внесеното им обсъждане днес. Беше погребан в парламентарните архиви. След като онзи законопроект беше погребан, кое дава основание на вносителите да смятат, че той е жизнеспособен? Може би събраните подписи, може би пазарлъкът за гласовете. Ние от БСП лява България няма да участваме в това мнозинство не само, защото сме в опозиция, а защото сме последователни и аргументите срещу приемането на законопроекта са много повече от тези клишета за реформи. Това е говорене за политическа воля, което е омръзнало на българските граждани", заяви Миков.

„Пазарлъкът за гласовете днес ясно ще очертае кой е в опозиция и кой е в управляващото мнозинство, което иска да даде предизборен знак с постигнато мнозинство в НС. БСП няма  участва в него. Ние сме последователни и аргументите срещу приемането на този законопроект за промяна на Конституцията са много повече от тези клишета за реформи”. Това заяви председателят на БСП Михаил Миков от парламентарната трибуна. „От БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ”.

„Много скъпа цена искате да плати българското общество и държава с този тип промени”, каза още председателят на БСП.

"Никой не може да поеме повече отговорност от народните представители, които подкрепят с гласа си един законопроект. Ако Венецианската комисия ви каже, че това не съответства на разделението на властите, тогава арменския поп ли ще питате?", попита лидерът на левите от парламентарната трибуна.

Той бе категоричен, че трябва да се поеме ясна отговорност и не да се чака някой извън тази зала да каже дали това, което се прави съответства или не на законите. "За нас от БСП е абсурдно да се определя според професионалния признак едната и другата група във ВСС. Неслучайно не казвам колегия. Колегията е присъща за органите на съдебната власт, а ВСС не е правораздаващ орган. Абсурдно е да се търси професионален профил. Убива се същността и съдържанието на ВСС като орган за управление на съдебната власт", заяви Миков. Той подчерта, че предлаганите промени са механични. "Те в крайна сметка ще доведат до смяна на ВСС, но по никакъв начин няма да гарантират по-добро функциониране на управлението на съдебната власт. Ще доведат до капсулиране вътре и по отношение на гражданите на двете основни съсловия прокурори и съдии", каза още Михаил Миков.

Миков: Пазарлъкът за гласове ще покаже кой е в опозиция.

Няма системност през последните години да се изслушват и дискутират докладите на ВСС, ВАС и главната прокуратура обърна внимание на депутатите Миков. Дори предложението от началото на това събрание да започнем изслушването на тези запушени доклади предишните години, беше отхвърлено от ръководството на НС”, изтъкна той.

Михаил Миков зададе въпрос колко пъти министърът е направил предложение за освобождаване от длъжност или преместване, а това са конституционни права, с които разполага и не използва?!

Миков поясни, че характерно за днешната промяна в Конституцията е, че се прави от едно несигурно мнозинство.

„Мнозинство, което пита първо Конституционния съд дали това не е противоконституционно и КС справедливо отговори: „Гласувайте, пък ще ви кажем”, коментира той.

Според Миков е абсурдно да се определя според професионалния признак едната и другата група във ВСС. „В коя квота ще сложите г-н Цацаров, след като над 20 г. е бил съдия и около 2-3 г. е главен прокурор?”, попита той.

Досега бе заложено Инспекторатът да проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите. С исканите промени сега, по време на висящи процеси Инспекторатът ще проверява верността на имуществените декларации и прояви, уронващи престижа и такива, свързани с нарушаване на независимостта.

„Нали си представяте колко независим ще е един съдия при постановяване на съдебно решение, когато му почукат на вратата от Инспектората в един сложен процес – министър, представител от управляващото мнозинство, и започнат проверки на имуществото му, конфликта на интереса. Как точно ще се осигури независимостта? Досега Инспекторатът проверяваше, след като е приключило делото”, обърна внимание на този момент Миков, промяна, която осигурява оказването на политически натиск върху независимата съдебна власт.

Бла-бла-бла-бла...

Радан Кънев, депутатСъпредседателят на ПГ на Реформаторския блок Радан Кънев обяви пред медиите, че новият конституционен проект представлява „исторически компромис”.

Длъжни сме да съберем поне 160 гласа, за да дадем шанс на съдебната реформа да започне като процес на изграждане на институционални връзки и контрол”, посочи Радан Кънев, цитиран от "Фокус".

Той коментира, че с приемане на новата Конституция, без реформа в правосъдието от 1991 г., се дава началото на постоянно стагниращо управление на мафията.

„Ние имаме парламентарна демокрация от 25 г. насам и пазарна икономика, които не работят пълноценно”, изтъкна той и подчерта, че българската Конституция от 1991 г не е успяла да установи правовата държава в България. „Далеч над 2/3 от народните представители в 43-то НС са политически приемници на тези 1/3 от ВНС, които отказаха да гласуват тогавашната Конституция”, уточни Радан Кънев.

"Важното е, че гласовете са над 160. 184 е приятна изненада. Много неща бяха невъзможни в парламента с тези конституционни промени", допълни Кънев. Той уточни, че няма нищо невъзможно при сериозна работа и диалог. Т. е. няма нищо невъзможно при изнудване на хора зависими от икономическа полиция и съда.

Депутатът Лютви МестанАко идеите за реформи са отвъд ограниченията, които ни налага основния закон, бъдете доблестни и поискайте да свикаме ВНС и тогава ще видите цялата истинска реформаторска мощ на ДПС, заяви от парламентарната трибуна председателят на ДПС Лютви Местан при обсъждането на конституционните промени на първо четене.


„Днес ще подкрепим на първо четене проекта за промените”, уточни лидерът на ДПС. Като проблем на проблемите Местан определи разпределението на квотите във ВСС. „Нека да си припомним, че в сегашният ВСС съотношението е 11 членове на парламента (политическа квота), спрямо цели 14 на магистратите. Тоест имаме превес на магистратската квота, защото това повелява съдебната власт да бъде независима. Тя няма как да е независима, ако зависи от политическа квота”, призна Местан.

„Дали някой е съгласен с принципа, че съдебната власт – това е и съдът, и прокуратурата, и следствието, си е негов проблем...

За съжаление, КС отказа да се произнесе с тълкувателно решение, тогава какво правим? Знам, че има политическа теза, че мястото на прокуратурата и следствието не е в съдебната власт, по-добре е те да бъда ситуирани в изпълнителната.

Подкрепили, но не харесали...

Това, че подкрепихме на първо четене промените в Конституцията не означава, че има някаква сделка – поясни Явор Нотев от Атака. - Позицията ни по отношение на предложените промени е много ясно обявена. Това са едни промени, които нямат собствени физиономии и съдържание. Те няма да отговорят на очакванията, ако някой има такива, че от приемането им на три четения, българската съдебна система ще работи... Оценката ни е, че в този вид те /конституционните промени за съдебната власт – бел. Л. М./ са негодни да променят каквото и да било в съдебната система... Работещ вариант на Конституция на крак няма как да се получи. Това, което се цели с промените, не задава вярната посока", каза още Явор Нотев.

"Убеден противник съм на промените в този им вид. Те, внесени по този слаб начин, са добра изходна база в дебати по същество в пленарната зала. Ще отстояваме позицията си, че тези предложения не са работещи.

Какво излиза – от Атака гласуват нещо, което не става за нищо?!

Цветан Цветанов, депутатНие сме пред много важен за българската съдебна система. Това заяви от парламентарната трибуна председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов при обсъждането на конституционните промени на първо четене, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

„Връщайки се няколко месеца назад, ние положихме клетва като народни представители в 43-то НС. Тогава никой може би не смяташе, че тази тема ще бъде дискутирана в този парламент. Може би голяма част от партиите градяха стратегията си да се противопоставяме”, добави той и уточни, че първият знак, че ще има коренно различни поведение, беше актуализираната стратегия за съдебна система. „По-силният знак беше даден, че успяхме през април 2015 година да изберем главен съдебен инспектор, което беше невъзможна мисия в 41-то и 42-то НС. Когато започнахме да обсъждаме промените в Конституцията, имаше много различни мнения”, посочи Цветан Цветанов учил за учител по физическо както сочи биографията му.

„Като председател на най-голямата ПГ съм разговарял с всички колеги и дори съм се извинявал, че някои участници в този процес, нанасяха /правилният израз е употребяваха, използваха, но не и нанасяха – бел. Л. М./ непремерени изрази” добави той.

„Ние ще се постараем между първо и второ четене да постигнем това, което да /да-то е излишно, тъй като означава, че от ГЕРБ ще постигнат промени, които да продължат да притесняват БСП-бел. Л. М./ имате като притеснения. Искам от името на ПГ на ГЕРБ да благодаря на всички ПГ за допустимите компромиси, които бяха направени”, каза още Цветан Цветанов.

Нима Цветан Цветанов си върна неясното говорене, което ако се случеше в някое от отделенията би предизвикало учителката да му завърти двойка?

Хайде да задаваме въпроси...

Кое е историческото на промените и защо Кънев, неизвестният граждански адвокат говори за компромис?

Лесно говори Кънев за мафия, без да си дава сметка, че мафия е организираната престъпност свързана с политиците. Дали е наясно Кънев кой от управлявалите политици около него са в мафията? Как така трябваше да се пръкне някакъв взел се насериозно Радан Кънев, та да тръгнат приказки, че е нямало правова държава?

Нима Филип Димитров, Иван Костов, Любен Беров, Иван Костов, Жан Виденов управляваха държава, която не е правова?

А как президентът Петър Стоянов и сегашният „демократ” от благоевградското комсомолско котило Росен Плевнелиев търпяха досега държавата ни да не е правова?

Правовата или неправовата ни държава опрости присъдата на Цветан Цветанов?

Правовата или неправовата ни държава остави далаверата „Сапио” да оттече без виновни и наказани - по давност?

Правовата или неправовата ни държава не потърси сметка на Иван Костов за подадената на цената на един апартамент Авиокомпания „Балкан”?

Правовата или неправовата ни държава си върна имотите от така наречения цар?

Правовата или неправовата ни държава реши преговорите около влизането в ЕС да са тайна?

ПХравовата или неправовата ни държава остави АЕЦ „Козлодуй” на произвола и интригите на Меглена Кунева? А имаше Решение на Върховния съд за АЕЦ-а, което никой не спази...

Зад тези дела стояха конкретни личности: главни прокурори, съдии, политици, премиери и те ще си останат и след пушилката около раздухването на ужпромените в съдебната власт.

Вместо финал...

Дали промените в Конституцията ще върнат отнетите с измама жилища на стотици граждани?

Дали промените ще спрат безконтролните подслушвания от политици на министри?

Дали няма да се повтори случаят с безнаказаното четене на СРС-та от парламентарната трибуна? Промените на Кънев и Иванов ще ще спрат издевателствата над редовите данъкоплатци от властимащи?

Дали промените ще спрат издевателствата при арести, кухите обвинения и тормоза над нарочени за виновни граждани?

Дали промените ще осигурят съдиите да не задържат дела без решения или мотиви с години?

Дали новият Висш съдебен съвет, след като старият бе избор също на ГЕРБ ще улесни или премахне саморазправата с политически опоненти?

Дали промените ще премахнат недосегаемостта на партийци, магистрати, политици?

Дали промените ще спрат делата пред съда в Страсбург, за които плащаме ние, а не магистратите и подкрепящите ги политици?

Цветан Цветанов си създаде още в първия мандат на ГЕРБ свой Съюз на съдиите. Друг такъв Съюз работи под егидата на НПО-та, с пари от Щатите.
Е, кои организации ще изберат повечето от хората в новия ВСС – тези на Цветанов, или тези на НПО-тата?

Помним как по нареждане бивш министър бе наречен престъпник и свален на колене, помним как един лекар бе обвинен в опит за убийство на дете от Цветан Цветанов, докато стана ясно, че се касае за аборт на мъртъв плод.

Помним в началото на февруари Върховният касационен съд (ВКС) окончателно потвърди оправдателните присъди по дело “Цонев, Сантиров, Попов”.

В решението на върховните съдии съвсем ясно се казваше, че Петров е извършил престъпление – провокация към подкуп. Известното още от първа инстанция и потвърдено по веригата от горните съдебни състави обаче не се оказа достатъчно Висшият съдебен съвет (ВСС) да предприеме дисциплинарни мерки срещу следователя, който през годините се замеси в немалко скандали с криминален привкус. ВСС не счете за необходимо да го отстрани дисциплинарно и лиши от 20 заплати при напускане...

Това ли ще променят Кънев и Кунева?

Дали ще доживеем родни политици, магистрати да запеят от затвора „Вечерний звон” като превъзпитаните затворници рецидивисти във филма „Калина Алена”?

{vbox7}359cb789{/vbox7}

Чак тогава ще повярвам, че нещо се е променило в България...

 

Граждани на Турция и Израел изкупуват българска земя – алармира Национална телевизия СКАТ, а основен генератор на разкритията бе водещият Велизар Енчев в предаването „Дискусионно студио”.

„Земята не е само предмет на граждански оборот, а правният режим, който действа върху нея, има обществено значение. Не е завидна съдбата на народ, който живее или работи предимно върху земя, която се притежава от чужди граждани. Не споделям лековатото обяснение, често чувано, а и днес изречено от господин Валентин Василев от тази трибуна: "Какво се безпокоите, след като земята няма да бъде изнесена?". Естествено е, че земята като недвижима вещ не може да бъде преместена от мястото, в което тя се намира. Но никак не е малозначителен въпросът кой ще населява българската земя и то в един период, когато страната ни все още не е преодоляла последиците от икономическата криза и която се намира, и ще продължава още дълги години вероятно да бъде в състояние на демографска криза.

В това отношение няма да се връщам твърде назад в историята, но само искам да посоча един пример от началото на ХХ век, когато въз основа на решение на Петия ционистки конгрес Еврейският национален фонд започва да купува големи площи земя в Палестина, за да може върху нея еврейският народ да създаде свое отечество.

Един друг пример, по-близък до нас и във времето, и в пространството, изречен не от кой да е, а от бившия турски президент Тургут Йозал, който казва: “Рано или късно отново ще завземем България, но този път ще я купим.” В началото на 90-те години той допълва тази своя идея: “Турция трябва да постави границите на някогашната Османска империя в центъра на интересите си с цел през ХХІ век да стане отново империя”.

Може да се твърди, че това не е официалната позиция на тази съседна държава, но едва ли е за подценяване, че в нея има широки влиятелни слоеве, включително политически, които не са се отказали от разширяване на влиянието, включително с прилаганите икономически средства…”

Това заявява от трибуната депутатът социалист Янаки Стоилов. Начинът, по който гласува показва, че думите са му били колкото да каже нещо...

Какъв е поводът да припомня тези думи на Стоилов – от една страна това е гласуването на промени в Конституцията, които да дадат възможност на чужди граждани да закупят българска земя.

Вторият повод е, че днес, на 18 юли е годишнина от рождението на Апостола, този, който положи живота си пред олтара на Отечеството, за да бъде един ден България свободна от турско владичество.

Третият повод е, че промените в Конституцията са били извършени под натиск и с писмено указания от Американската търговска камара, внесено в деловодството на парламента!

И не на последно място е необяснимата тогава подробност, че Писмото е било адресирано до, забележете:

  • Председателя на парламента Камелия Касабова;
  • Посланика на САЩ, г-н Джеймс Пардю;
  • Посланика на Израел, г-н Авраам Шарон;
  • и посланика на Република Турция, г-н Хайдар Берк!

Случайно ли е, че Писмото е било изпратено до тези трима посланици – днес, седем години по-късно историята се разбулва: Щатите са прокарали конституционни промени в парламента на една суверенна държава в интерес на Турция и Израел – две страни, които вече усилено изкупуват чрез подставени лица българска земя, под предлог за инвестиции!

Седем години по-късно мога уверено да твърдя, че инвестиции от тази срамна и позорна история не са дошли, но пък за сметка на това – България губи свои земи, които минават в чужди ръце!

И така, малцина знаят,

преди седем години Американската търговска камара с Писмо, даде указания на българския парламент как да се промени Конституцията, за да може да се продава на чужденци. Писмото е било внесено с входящ номер 439-00-139, от 19.11.2004г. Посочен е дори и точният час на завеждане на писмото в деловодството - 16, 23ч. То е било подписано от нейния президент Кенет Лефковиц и изпълнителния й директор Валентин Георгиев.

{edocs}nova zora2.doc,600,400,link{/edocs}

Това писмо указва как точно българският парламент да промени Основния си Закон – Конституцията.

Писмото не може да бъде открито в архива на в. "Нова Зора", който го публикува навремето.

В парламента още по-малко то може да бъде открито, въпреки че има известен входящ номер и дата на внасяне.

Въпреки трудностите, "Хроники" успя да намери текста на писмото.

Интерес представлява и дебатът в парламента по това писмо, което указва как българските депутати да променят Конституцията си, за да няма пречка да се изкупува българска земя от чужди граждани.

В дебата има интересни и поучителни моменти, в гласуването – още повече.

Ако някой заявява от трибуната, че трябва да се внимава, че ще има последствия и то не в полза на България – при гласуването всички, вкупом ПОДКРЕПЯТ промените, т. е. подкрепят чужденци, граждани на чужди държави да изкупуват българска земя!

 

{edocs}nova zora1.doc,600,400,link{/edocs}

В резултат – инвестиции, свързани със закупената земя – НЯ-МА!

Затова пък е налице строителство на селища от затворен тип за чужди граждани.

Ще работи ли един ден българинът върху чужда земя ангария? Оставям отговора на читателите след като се запознаят със случващото се.

Какво откри и изнесе Национална телевизия СКАТ:

Близо 500 декара земя в Пловдив е предвидена за луксозно еврейско селище – устроена инфраструктурно, устроено със здравни заведения и магазини. Това съобщи Национална телевизия СКАТ като уточни, че проектът е с дългогодишна история и е започнал когато еврейски гражданин купува чрез подставени лица част от земята – около Околовръстния път на Пловдив, спортният комплекс „Гребна база” и зона А от промишлена станция „Юг”.

Целите на сделката са подчинени на интересите на бъдещите жители на обособения еврейски град от затворен тип разкри в „Дискусионно студио” в петък, 15 юли бившият кмет на Пловдив Николай Смолев в периода 1990-1991 година и бивш управител на ВиК Пловдив /2001-2004 г./, уволнен заради отказ, в качеството си на управител да издаде разрешително за строеж на въпросното селище. Заради тази своя позиция Смолев и бил преследван и съден през годините.

Новият собственик на земята, израелският гражданин Джоузеф Бозенщайн, се сдобива с имота законно, регламентиран като публична държавна собственост чрез двама строителни предприемачи – Димитър и Мирослав Язови, съобщи в студиото на СКАТ г-н Смолев.

Редица български правителства подкрепят сделката, противоречаща на европейски рамки – бе коментарът на СКАТ.

Изготвен е скъпоструващ проект за използване на водите на река Въча за нуждите на водоснабдяването на град Пловдив, в името на безпроблемното устройство на еврейското селище.

Този случай не е прецедент – в редица български градове се изграждат селища за чужди граждани като Банско, София, Разлог, Кърджали и Стара Загора.

„Северното Черноморие се продава на руснаци, в Югоизточна България, Родопите се настаняват трайно турски фирми, в част от Югозападна България отиват израелски фирми – коментира проблема икономиста Силвия Нешева в студиото на предаването с водещ Велизар Енчев.

{edocs}nova zora1.doc,600,400,link{/edocs}

Защо тогава българските институции да не си затварят очите за изкупуването на българска земя?

Началото ще ни даде отговор за края...

Ще цитирам първа част от книгата ти „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”:

След краха на СССР мнозина биха могли да бъдат бъдещите опоненти на САЩ за световно лидерство - /обединена Европа, Япония, Източна Азия, Южна Азия, безформеният мюсюлмански полумесец, обхващащ Северна Африка, Близкият Изток, с изключение на Израел, може би Турция, държавите от Персийския залив - Ирак, Иран и Пакистан, включващ новите Централноазиатски държави по цялото протежение на границата с Китай, Евроазийска група, включваща Русия, Европа, Азия/.

Безспорно е, че до края на века, както и в първото десетилетие на новия 21 век САЩ ще останат главния арбитър и свръхсила при различните конфликти и противопоставяне, в която и да е точка на света. САЩ контролират обединена Европа с участието си в Североатлантическия пакт. Но именно САЩ трябва да са наясно, че в един момент няма да успяват да продължат и издържат упражняването на тотален контрол /политически, военен и икономически/, ако разпиляват своите сили в различни конфликтни точки, на който и да било от световните континенти по въвеждане и утвърждаване на международен ред /според разбиранията на техния управляващ политически елит/. Може би затова анализаторите и стратезите на Щатите все по-често се замислят за търсене и постигане на баланс и равностойност в глобалното сътрудничество и преразпределяне на отговорностите в света.

Често отговорът за настоящето и бъдещето ни дава миналото. Ето защо ще припомня едно пророческо изказване на Уинстън Чърчил /британски премиер и масон от висша степен според редица западни автори/ от лекция в Харвард, в което той заявява, че “империите на бъдещето ще бъдат империите, контролиращи човешките мозъци”...

... като се вземе в предвид, че в края на 19 век Чърчил трудно е могъл да предвиди реално чудото на научно–техническата мисъл, което е предстояло да се развие век по-късно, то безспорно това, което е имал предвид той, е касаело световно влияние, прокарвано чрез масонски ложи, специални служби и международни оранизации. Глобален деструктивизъм, ползващ милиарди от комисии на НАТО, ЦРУ, “Отворено общество” и Международния валутен фонд, както и личности като Карл Попер, Джордж Сорос – учени и мошеници, използвани като момчета за поръчки. В резултат са разклатени множество държавни валути...

...докато управляващите в бившите социалистически държави, в един или друг смисъл, безпрекословно поемаха и продължават да поемат в годините след 1989 ангажименти за подчинение и зависимост...

И тук логично идва въпросът: нов световен ред с нова световна политика, и нова световна икономика – кой ще го наложи и как? За никого не е тайна, “че американските компютърни програми, благодарение на които се централизира световното банково дело и телекомуникационните компании, които създават сателитите, са необходими, за да бъде наложена системата на световно управление” – обобщава Гари Ка, високопоставен правителствен служител, в книгата си “По пътя към глобалната окупация”. Световна икономика, световна политика и световна религия – това посочва Гари Ка като основни жалони в налагането на бъдещия световен ред. Кои организации посочва Гари Ка, като изпълнители по установяването на световен ред: “Световна асоциация на конституциите и парламентите /САКП – основана в 1959 г. – бел. а./”, “Световният съюз”, Световният съвет на църквите”, “Съвет за чуждестранни връзки / с влияние в ООН, Държавният департамент на САЩ, с огромни дарения от “Сити банк”, корпорация “Нюзуик”, фондация “Рийдърз дайджест”, братя “Рокфелер и мн. други/”, “Тристранната комисия” /създадена от Дейвид Рокфелер през 1973 г., Проект на Хартата на Тристранната комисия изработва не друг, а Збигнев Бжежински, като става пръв директор на тази организация./ В книгата си, с документи и разкази на запознати Гари Ка разглежда налагането на глобализацията, като световно бъдеще и  уточнява: “ Световното общество на бъдещето е мястото, където се събират политическите, икономическите и религиозните аспекти на единното световно управление…”

Погрешно е да се смята, че в обсега на интересите на кръга от хора със специални интереси и цели са визирани само държавите от Източна Европа – в този обсег на интереси попаднаха също така и страни от Латинска Америка, Азия и Африка. Тук е добре да се припомни скандалното обезценяване на валутите от няколко държави от лятото на 1997 г, /Тайланд, Малайзия/. Сърбия, Беларус, Хърватска и Чехия протерстираха срещу спекулациите на Сорос, прикрити под маската на филантропия, докато в България той бе приет като месия и то на високо държавно равнище.

В списъка на засегнатите от дейността на Сорос държави трябва да се прибави и че:

  • Сорос и МВФ унищожиха икономиката на Перу, като промишлеността престана фактически да съществува;
  • В Мексико фалираха 50 000 малки и средни предприятия;
  • Всички стратегически и икономически отрасли на икономиките на тези две държави преминаха в чужда собственост – нефтодобивът, машиностроенето, телекомуникациите, добивът на мед, злато и други ценни полезни изкопаеми;
  • Сорос притежава големи масиви от селскостопанска земя в Аржентина;
  • 70 на сто от населението на Перу живее в бедност. За Мексико, Аржентина, Парагвай, Венецуела тази цифра е 80 на сто;

Унищожаване на икономиката на набелязани държави чрез законодателни и социални мерки за ОГРАНИЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА. Все по-често се чуват гласове в коментарите и анализите на западни наблюдатели /Европейски съюз и САЩ/, че славянските държави имали твърде много население. Демографски геноцид – това е може би най-правилното определение за политиката, която се води целенасочено вече 12 години след 1989 г. за района от страните на Източна Европа. Освободената територия на държави с рухнала икономика и липсваща национална идентичност – какво по-добро за служителите на “Отворено общество”.

Това, което вече в България е безспорно налице при всички правителства след 10 ноември са: подготовка и пускане на възлови места в управлението на държавите и медиите на безкритични апологети на измислен икономически либерализъм.”

Да се върнем на Аржентина и масивите земя, които е изкупил Сорос там. Не ви ли напомня това случващото се в момента в България?

500 дка земеделска земя първа категория вече е купена за израелското селище  и то се вижда от Околовръстното шосе на Пловдив. Проектът е за над 50 00 души и е подобно на анклавите, които евреите строят в арабските земи. Строителството ще е невероятно скъпо, според инж. Сомлев то ще „глътне” близо милиард долара, тъй като инфраструктурата на това селище ще бъде напълно самостоятелна.

Зоната около Гребния канал също е закупена за граждани на Израел, но тук е вододайната зона на половинмилионния Пловдив, което ще създаде сериозни проблеми на пловдивчани.

Това е началото.

Какъв ще е краят – ще научим след години. Засега този край не се очертава като добър за България и българите, но за този край ще трябва да благодарим на всеки депутат от 39-тото Народно събрание, на силната обич на родни политици от различен цвят и калибър към една задокеанска държава със Статуя на свободата.

Чрез такива държави като нашата родина, Съединените щати уреждат добрите си отношения с други свои партньори като Израел и Турция чрез засилена заселническа политика. С чужда пита – помен – казва народът ни.

Ще дойде време и потомците ни ще попитат: кой народ?

 

Продължение от 26 април

Има ли разлика на политиката, водена преди 10 ноември 1989 година и политиката, водена след свалянето на ТодорЖивков от правителствата на различни партии по отношение на външния дълг и получаването на дължимите суми. Ще започна с една новина от последните часове: България, в лицето на своя премиер, Бойко Борисов опрости в движение 75 процента от външния дълг на Сирийската арабска република! Ето обяснението на Борисов по този акт:

{edocs}ntv.doklad-27-04.doc,600,400,link{/edocs}

Кой, къде и кога, на какво основание опрости 58 млн долара от дълга на Сирия

С Решение на Министерския съвет ли е станало? С Решение на парламента, след като по Конституция България е парламентарна република? Имало ли е дебат за това опрощение, излагани ли са мотиви България да се лиши от тези $ 58 млн?

Според все още действащата Конституция на РБ и текстове от нейния:

Чл. 85.

(1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

1. имат политически или военен характер;

2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;

3. предвиждат коригиране на границата на Република България;

4. съдържат финансови задължения за държавата;

5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;

В друга глава на Конституцията:

Глава пета

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Чл. 105.

(1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.

..................................

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.

...................................................

Чл. 106.

Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.

Решение на правителството аз така и не срещнах. Не чух и по време на разговора на премиера Борисов с водещата Лора Крумова някакви силни доводи, аргументи за това опрощение.

Не чух и МС да е решавал да се опрощава дълга на Сирия, нито пък беше изтъкнато, че парламентът е гласувал подобно нещо.

Остава това опрощение да е еднолично решение на някого много високо във властта, което няма как да е в съзвучие с Конституцията.

В момент, когато парламентът съвсем правилно ще проверява загубите на България от сделката за външния дълг, която проведе Милен Велчев, да се подаряват милиони на една богата държава като Сирия звучи доста нелепо.

В момент когато инвалиди са лишени от безплатен транспорт, от личен асистент /даже и болните от множествена склероза – бел. Л. Б./, за да се понапълни празната хазна на Симеон Дянков – точно в този момент да се опрощават десетки милиони граничи с престъпно поведение на властимащи.

Даже Живков не си позволяваше подобни „подаръци” и за всяко решение за кредит, отпускан на страна от Третия свят Решаваше Бюрото на Министерския съвет.

Вярно е, че в Доклада на Временната анкетна комисия на 39-то ОНС за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставени на други държави има раздел озаглавен: ”Кредити, отпускани на трети държави по идеологически причини”. Както вече бе отбелязано в един от предните материали по темата, публикувани в бюлетина “Позиция”, трудно е да се каже, че друг подход за отпускане на кредити е съществувал изобщо. Защото мъчно можем да си представим дълбокия икономически замисъл на кредитите, отпускани на държави като Сомалия – страна, чиято централна власт постоянно е разтърсвана от междуособиците на племенните вражди, незатихнали и до ден днешен или на тези дадени на Конго, Бангладеш и Гвиана, заемащи челните места в десетката на най-бедни страни в света.

{edocs}doklad-dalg-mai.pdf,600,400,link{/edocs}

Освен Доклада, чието съдържание предоставяме на нашите читатели, в други документи, намиращи се в Министерство на финансите, архива на Политбюро, Секретариата и Валутната комисия на ЦК на БКП, в архива на Министерския съвет, БНБ, бившата Българска външнотърговска банка, понастоящем Булбанк, както и държаве архив отделните решения на Бюрото на министерския съвет са коментирани подробно:

{edocs}dokumenti-1.doc,600,400,link{/edocs}

Като теглим чертата, засега…

Ирак /822 млн щ. д./, Либия /216 млн./, Никарагуа /126 млн./, Нигерия /78 млн./, Алжир /73 млн/, Сирия /55 млн/, НДР Йемен /54 млн./, Ангола /45 млн./.

Това далеч не е целият списък с държави-кредитополучатели...

Това бе на пръв поглед задължението на една група държави, към които България 20 години не предяви никакви претенции за връщане на външния дълг.

"Ние, държавниците, партийните ръководители в социалистическите страни сме и стопански дейци - заявява Тодор Живков на среща на бизнесмени от Изтока и Запада, състояла се във Варна на 11 май 1982 година. Запазили са го документите от това събитие. - Ние непосредствено участваме в изграждане на управлението на икономиката, а понякога се вмесваме толкова пряко в работата на стопанските дейци, че им създаваме трудности - хвали се правешкият диктатор. - Изобщо излиза, че аз съм и бизнесмен...".

"Човекът всичко” го наричаше интелигенцията с горчива ирония. /В годините на своето властване Живков се писа и писател, и художник, и какво ли не. "Достатъчно бе да излезеш от шумата, да разкажеш, че си носил хляб или да си стрелял  гората - шегуваха се шепнешком простосмъртни българи - и не ти трябва университет. Какъвто се наречеш, където те сложат или изпратят - все ставаш." Абсурдно тъжно, но вярно./.

Какво показваха цифрите?

Документите, с които имах възможност да се запозная сочеха, че Министерството на икономиката и планирането ТРИ пъти е връщало изчисленията за темпа на растеж на националния доход за 1988, докато вместо реалните 2,4 на сто не били записани 6,2 на сто. Как иначе генералният секретар и държавен глава щеше да твърди, че се развиваме "с най-високи темпове в света"?

Този епизод прилича ли ви на друг подобен от сегашно време?

Според Справка, изготвена единствено за лично ползване на най-високо партийно равнище, през 1980  салдото на търговския баланс в конвертируема валута е +965,8 млн. щатски долара, а националният доход е 5, 7 на сто. Ето числата, които съдържаше тази Справка за 1986, 1988 и 1989. Салдото на търговския баланс в конвертируема валута е било съответно: - 1094, -1189 и -921 /в млн. щатски долари/. Така се стига до 1989 година, когато националният доход е - 0,3 на сто!

Външният дълг на България се натрупа от ФАКТИЧЕСКОТО намаляване на валутните постъпления от износа и то при реално и непрекъснато увеличаващи се валутни разходи в и за държавата. Срещу долари се внасяше: фуражно зърно, торове, селскостопански стоки, произведения на леката промишленост. Казано с прости думи: това, което до момента е носило валута ОТ износ, в един момент започва да гълта валута ЗА внос.

Друг неблагоприятен фактор, който предшестваше събитията от 1989 г. бе, че намаля производството на редица основни стоки като: стругове, трактори, кранове, валцувани черни метали, хладилници, пишещи машини, азотни и фосфорни торове, карбамид и още много други.

Защо изреждам тези печални за икономиката ни факти? Защото зад тях стоят известни имена от хора в Политбюро на ЦК на БКП, така също и известни имена от Министерския съвет /членове на различни правителства/, имена на членове от комисии и институции – всички те довели до хаоса и икономическото ни затъване. Може ли днес всичко да се приписва на историческата ни обреченост от годините след края на Втората световна война и 9 септември 1944 година, на "Великата" сила - Съветския съюз, на попадането ни в социалистическата икономическа общност? Кой и как отиграваше на българска територия проблемите, за да стигнем дъното?

  • 180 милиона щатски долара се изразходват за изграждане на малки и средни предприятия - ефектът от тази инвестиция е нулев.
  • Нерационалната ни стопанска структура и посредственото технологично равнище на производство в отделни отрасли обуславяха ниската конкурентноспособност на произведеното в България. Независимо какво се говореше на редовните комунистически конгреси, машиностроенето на страната ни бе представено слабо на пазарите на индустриално развитите други държави. Практика бе задгранично дружество да извършва цялостен демонтаж и преработка, а след това монтаж на наши електрокари. Дефекти и оскъпяване - това е характеристиката на раздухваното десетилетия у нас чудо - кари.
  • Към тези неблагоприятни отлики се прибавят и постоянни рекламации от ниско качество на български стоки, които за периода 1980-1989 година са в размер на 60 млн. долара.
  • Експортна зависимост на България в конвертируема валута се наблюдава и в два важни отрасъла - специалното производство /оръжейната промишленост/ и продуктите на "Нефтохим". Тези два отрасъла на практика формираха половината от валутните постъпления на страната.

Защо бе закрит Комитетът за държавен и народен контрол?

Погледнато реално, този Комитет /КДНК/ беше органът, който извършваше проверки по сигнали за икономически престъпления. Така например точно този Комитет е сигнализирал, че 243 милиона долара е стойността на закупените с валута машини и съоръжения, които не са били въведени в действие за първото полугодие на 1988 г.. Установено е било и че други 548 милиона долара е стойността на частично използваните машини и съоръжения. Не би било пресилено ако се каже, че България натрупа своя външен дълг, без да изгради възможности и условия за неговото постепенно погасяване.

КДНК бе закрит, голяма част от архива му от извършени проверки бе разпилян, друга част бе внимателно прибран. Така и вълкът се оказа сит и агнето цяло - виновниците бяха прикрити, а разследвания повече не се предвиждаха, поне в близките няколко години след 1989. След което бе създадена Сметната палата.

*        *        *

Помня деня, когато в ръцете ми попадна писмо с гриф "Строго поверително”. Писмото е било изпратено до БНБ от висшия комунистически функционер, другаря Кирил Зарев, от съдържанието на което писмо му става ясно, че се създава Валутен фонд от следните източници: сумите от реализирана продажба на злато, сребро и монети, от годишния дивидент за участието на БНБ в капитала на МБИС, МИБ и банката за международни плащания в Базел, а също така и от печалбите на банките в Бейрут.

След това писмо се откриват валутни сметки на БНБ в преводни рубли и долари, като за записванията по валутните сметки на БНБ е решено да се уведомява чрез поверителната служба, Софийския градски клон на БНБ. Поверителни преводи, аналитични сметки и опитен служител за работа със строго поверителни материали - така се започва.

След 14 години

членът на Политбюро, другарят Гриша Филипов получава Докладна записка от председателя на БНБ Васил Коларов, в която пише: "По решение на висшите партийни и държавни органи беше създаден фонд "Валутен" към БНБ, по който да се отнасят постъпленията в несоциалистическа валута от лихви по установения ред".

Каква е причината Коларов да се обърне към Гр. Филипов? До края на 1982 година отчисляваните средства от печалбата на фонд "Кредитиране в лева" са осигурявали заплащането на откупената валута. Със завишаване на процента за данъчно облагане на печалбата от 70 на 80 на сто /от 1 януари 1983 година /полагащите се отчисления за фонда вече не са в състояние да осигурят закупуването на валутата. Как да се покрива недостигът?

"...След изчерпването на тези средства предлагам покриването на недостига да става от печалбата на банката, преди нейното облагане с данък върху печалбата. Председател В. Коларов." "Съгласен" е резолирал Гриша Филипов. Като се краде от държавата - ще се ощетява държавата. Гениално!

*        *        *        *

Нямаше икономическо решение, взето без знанието и участието на Тодор Живков сочат документи и свидетели. Валутната комисия и партийно-държавната Комисия по научно-техническата политика при ЦК на БКП са два от факторите, вземали решения и давали мнения по решаването на основни проблеми от икономиката на България. Тези две комисии са давали насоки на научно-техническата политика на страната, както и на валутното финансиране на важни отрасли. Решения със строго поверителен характер - а всъщност, погледнати днес - ПРОТИВОЗАКОННИ.

Документи и факти за огромни щети и пропуснати ползи за държавата сочат вина и за хора, които десетилетия наред са присъствали най-високо както в партийната йерархия, така и в изпълнителната власт, е това са: Гриша Филипов, Милко Балев, Пенчо Кубадински, Огнян Дойнов, Дража Вълчева, Димитър Стоянов, Васил Цанов, Емил Христов, Атанас Малеев, Ангел Цанев, Станко Тодоров, Георги Атанасов, Петко Данчев, Андрей Луканов, Тано Цолов, Григор Стоичков, Тодор Божинов, Станиш Бонев, Стоян Овчаров, Стоян Марков, Иван Пръмов, Стамен Стаменов, Тончо Чакъров, Върбан Джамбов. Подписите на тези хора стояха под едни или други недалновидни решения и когато става дума за конкретизиране на размера на личната и персонална отговорност, нещата като че ли се преливат, тъй като веднъж едни са подписвали недалновидни решения, а при друг случай - същите хора са сигнализирали за недалновидност.

Изброените от мен хора не са лична моя прищявка, истината е че те бяха посочени от Комисията по разследване на причините, довели страната до тежка политическа и икономическа криза в резултат от управлението на тоталитарния режим към Великото народно събрание.

Дали действията на тези високопоставени български граждани са били самоцел, некомпетентност, липса на професионализъм или са били налице и други фактори за крайните негативни резултати. Не може да не се вземе в предвид, че ролята и правата на Министерския съвет и парламента по Живково време са били силно принизени, те или са изпълнявали вече взети решения от Политбюро на ЦК на БКП, или даже не са питани и решенията направо са отправяни за изпълнение - свидетелстват документи и хора, запознати с механизма на властването от тези години.

Валутната комисия

/Живков я оглавява от 1977 до 1986/, като разрешаваше изразходването на валутни средства и вземаше решения по валутния план на страната. Преките щети от безобразията й, по документи до които се добрах са:

Предоставени кредити на арабски страни - от 966 вал. лв стигат до 3082 млн валутни лева;

  • Българска нефтена концесия в Либия – над 200 млн долара - до този момент никакъв резултат и възвращаемост и огромни загуби;
  • Валутни кредити за нецелесъобразни задгранични инвестиции на български смесени дружества - с личен подпис на Т. Живков. Щетите и пропуснатите ползи са огормни и още се констатират при проверки и ревизии;
  • Решение от 19. 01. 1987 г. за създаване на Валутен фонд от 10 млн долара за внос на машини и оборудване на старо. Разпореждане на Бюрото на МС е последвало след горната дата под номер 17 от 19. 02. 1987 г.,
  • Решение №5 от 30. 09. 1986 г., с което Валутната комисия приема организация за провеждане на промишлено разузнаване в развитите страни. Одобряват се два секретни проекта: "Нева" и "Монблан". МС издава свое секретно решение № 120 от 29. 07. 1988 г., подписано от Г. Атанасов.

Малка, но съществена подробност бе, че за всичко, написано в първата част на това разследване, документи и решения от най-високи етажи на властта от периода на управлението на Живков издирвах в продължение на месеци. Вярно - Живков не бе вече на власт, но хора, близки до него и хора, участвали в отстраняването му се бяха погрижили голяма част от документацията да изчезне. Причината бе една и съща - да изчезнат имената на замесените в икономически несполучливи решения, стрували на държавата - милиони в долари. "Строго секретно", "Поверително", "Само за служебно ползване" с тези грифове документите придобиваха конфиденциален характер. Дали средствата за производство принадлежаха на държавата или срастването на единствената управляваща партия с държавата изместваха стопанина и собственика? Интересно е тук да припомня отново прозрението на Сталин, според който на даден етап на развитие, "Държавата отмира, загубвайки своето значение".

Проверка в архива на Министерския съвет /МС/ ми показа "полезността" на решенията, подписани от Георги Атанасов като председател на МС. Част от тях имат своя влог към натрупания външен дълг - тъй като това са отпусканите безвъзмездни помощи и заеми на страни като Никарагуа, Ангола, Етиопия, /за което стана дума в началото натази книга, в главата “Милиони за смърт и вяра в комунизма” – бел. моя/. Сумите са заеми и са били разсрочвани в годините на плащане, факт, който не навежда на мисълта, че България е печелела от тази дейност. Не бива да се пропуска фактът, че именно Георги Атанасов е човекът, който прекъсва дебатите по оставката на Живков на пленума на 10 ноември 1989 г. и обявява да се гласува незабавно оттеглянето на Първия.

Ето част от тези решения, и опрощения на кредити, на които се натъкнах докато разследвах темата с натрупания външен дълг. Решения, под които бе подписът на Георги Атанасов:

  • Решение №51/30. 03. 1989 г. на МС: отпуска безвъзмездна помощ на Република Никарагуа в размер на 2 млн. лв. годишно за 1989 и 1990 г.
  • Опрощава заплащането на 13, 6 млн. долара, дължими от Република Никарагуа на НР България по междуправителствената кредитна спогодба за комплектни обекти от 27 януари 1981 г.
  • Решение №21/19. 01. 1987 г. на МС: дава съгласие да се отсрочат за 1989 и 1990 г. плащанията на сумите, дължими от НР Ангола по предоставените й кредити с падежи 1986 и 1987 г.
  • Решение 199/24. 09. 1987 г. на МС за създаване на Българско-зимбабвийско минно дружество и утвърждаване на Спогодба...2. Обявеният и внесен дялов капитал на дружеството да бъде 3,4 млн. зимбабвийски долара, равностойни на около 2 млн. щ. д., разпределени в съотношение 60 на сто за Корпорацията за минно развитие на Зимбабве и 40 на сто за СО "Булгаргеомин".
  • Решение 132/12. 06. 1987 на МС за увеличаване на капитала на търговското сдружение "Техноимпортекспорт" - София по участието му в българо-турското д-во "Умсаш". Необходимите средства са в размер на 233 100 000 турски лири, равностойни на 305 000 щ. д. Г. Атанасов нарежда да бъдат осигурени от СО "Минерални суровини" чрез ползване на целеви валутен заем от БВТБ. Този заем е трябвало да бъде възстановен не по-късно от 30. 09. 1991 г. През 1991 никой не връщаше и не възстановяваше пари...

С други решения /номера:103 от 24. 04. 1987 г., 27 от 28. 01. 1987 г., 20 от 3. 02. 1988 г., 120 от 28. 07. 1989 г., 73 от 23. 03. 1987 г., 16 от 16. 01. 1987 г., 260 от 29. 12. 1987 г., 142 от 9. 08. 1987 г., 17 от 16. 01. 1987 г., 140 от 16. 07. 1986 г., 206. От 21. 10. 1986 г., 200 от 10. 10. 1986 г., 21 от 19. 01. 1987 г., и №В-2 от 28. 08. 1986 г., не друг, а Георги Атанасов дава своя личен дял в предрешаването на важни събития от сферата на икономическия живот на държавата, като в крайна сметка резултатът е – щети изагуби в милиони долари. Какво имам в предвид: по отношение на Никарагуа – от една страна отлагане на всички плащания, дължими към 31 1988 г. и то за период 1989 – 1991 г., а от друга – увеличаване с 20 млн долара на кредитната спогодба за доставка на специално имущество. Пак на Никарагуа е отпуска безвъзмездна помощ в размер на 5 млн лв годишно за две години. И ако на Етиопия помощта е за подпомагане на населението, застрашено от глад и суша, то за Ангола се продължава срока на валидност на Спогодба за погасяване на кредит – без да се погасява.

Не само страни от Третия свят са били обект на щедрост по решения на МС, носещи подписа на Г. Атанасов – премиерът Атанасов има дял и в изтичането на капитали към задгранични фирми и то няколко години преди 10 ноември 1989 г., т. е. точно в периода на активно натрупване на външния дълг на България.

Настоящето е в резултат на миналото. Какво предстои да се случи в бъдеще – има го в миналото и това, на което сме свидетели днес. Тук публикувах част от миналото, както и доклада на една Временна комисия в 39-ото народно събрание. От усилията по тези документи – засега резултатът е нулев.

Даже още по-лошо – продължава опрощаването на кредити и дългове спрямо държави, за които не е проблем да ни се издължат.

Всички помним уверенията на Соломон Паси, че включването ни в една чужда война в Ирак ще помогне да си върнем заем от 3, 4 млрд долара. Поредната лъжа, на поредния барабанчик на Белия дом ни остави с пръст в уста.

С дълга ни „платихме” свободата на българските медици от Либия...

А с другите дългове – какво трябва да очакваме? Управниците ни да правят подаръци без причина и с нелепи аргументи?

Оставям темата за външния дълг отворена, защото тепърва по нея ще има много да се случи и още повече да научим...

 

Как се манипулират зрители с тврепортажи

Комисия за защита от дискриминацияНа 29 май bTV излъчи репортаж в централните си новини от Комисията по дискриминация. На заседанието на Комисията бе изпратена репортерката Миролюба Бенатова, която се води за тежката артилерия на тази медия.

Изненадах се от репортажа и дикторския текст, тъй като в него липсваха факти, а наличните бяха представени непълно и невярно.

Какво имам в предвид:

Забрадената СайдеПод заглавие „Шестокласничка бе отстранена от училище заради забрадка” репортажът започва с въпрос:

„Закононарушение или дискриминация се крие зад носенето на забрадка в училище?” - пита в репортажа си Бенатова. Малка, предварителна справка в законодателството, би направила въпросът излишен...

До месец се чака решението на Комисията по дискриминация. Казусът е по жалба на шестокласничка от село Горно Краище, която била отстранена от училище заради забрадката на главата си.

Областният мюфтия Айдън Мохамед, но дали е легитимният?Сайде слага забрадка, след като навършва пълнолетие, според религията си. Отива на училище и вече нищо не е същото, защото според директора, забраденото момиче нарушава действащия Правилник и демонстрира религиозен символ.

„Символ означава да нося полумесец на шията, както християните – кръст. Забрадката е религиозно задължение, конституцията не го забранява”, казва Айдън Мохамед, областен мюфтия на Благоевград, за когото не бе уточнено от ръководството на признатия за Главен мюфтия, Неджим Генджев ли е, или от другото, нелегитимно мюфтийство.

Мюфтията и бездесъщият Красимир Кънев от Български хелзинкски комитет също са дошли на делото на СайдеРазликата между двете мюфтийства е в признаването – Генджев бе признат от Върховния съд, докато Мустафа хаджи, бе признат, доколкото зная единствено от бившия американски посланик Джеймс Уорлик.

Та в репортажа ми липсваше това уточнение, тъй като Мустафа Хаджи се взе на сериозно за Главен мюфтия и областните мюфтии под негово ръководство, няма как да са легитимни!

Толкова откъм липсващото уточнение по проблема с областния мюфтия на Благоевград, Айдън Мохамед.

Заради забрадката, момичето е отстранено от училище и така нейният случай стига до Комисията по дискриминация бе обяснено в репортажа на Бенатова.

„Отстранена е за една седмица от училище, защото нарушава Правилника. След като има закон, ние трябва да го спазваме, това е моето мнение”, заяви Радка Топалова, класен ръководител на Сайде пред камерата.

Според директора на училището, Ахмед Дундьов, случаят с тази ученичка е прецедент продължава излагането на фактите репортерката.

„Ученичка, забулена със забрадка да посещава учебни занятия... Тя е единичен случай, постъпили сме законообразно”, увери мъжът.

Тук зейна голямата празнина в репортажа: ученичка, забулена със забрадка да посещава занятия далеч не бе прецедент – КЗД вече има в архивите си дела и Решения по този казус, но това изобщо не бе споменато.

Бенатова наблегна на факта, че Сайде е добра ученичка, ходи редовно на училище, няма проблеми с поведението, не проповядва в училище и е взела решението да носи забрадката по собствено желание. Само че, отличният успех няма нищо общо с казуса, с който се бе заела Миролюба Бенатова...

Джамия в района, населен с български мюсюлманиА казусът не бе забрадка или не, той бе много по-дълбок и различен, като включва в себе си изборът: светското или ислямисткото.

Казусът бе: религиозно малцинство на кой ислям е носенето на забрадки, на радикалния или на ортодоксалния?

Защото светска държава като Турция не би следвало да отстъпва от светските ценности и да се връща към утвърждаването на тези на ислямистите...

Момичето и неговите родители са подали жалба до КЗД за тормоз, който можел да попречи на Сайде да продължи образованието си.

В края на репортажа Бенатова каза, че Решението на Комисията по дискриминация ще стане ясно до месец и може да се обжалва пред Административния съд в София.

Защо обърнах внимание на празнотите в репортажа?

Когато един репортаж се поднася с подбрани факти, а се спестяват други, той е манипулиран. Ето какво имам в предвид:

2008 година, Комисията за защита от дискриминация излезе с решение, че жалбите на три ученички от гимназията по електротехника "А.С. Попов" в Девин за дискриминация заради забележки да не носят забрадки в училище са оставени без уважение.

Ученичките Рамзие Шаиб, Фатме Чанта и Улия Шаибова са се оплакали, че им е била направена устна забележка да не идват в училище със забрадки и са поискали наказание за директора Васил Василев и за шефа на Регионалния инспекторат в Смолян, Тодор Петканов.

Въпросното Решение на КЗД е второ по казуса за носене на религиозни символи. Първото е от 27 юли 2006 г. във връзка със сигнал на ОИРК /Обединението за ислямско развитие и култура/ до Комисията, оглавявана от Кемал Еюб, за това, че в едно училище е имало дискриминация.

Тогава Жалба в Комисията бе подадена от ОИРК, а не от самите ученички или техните родители, като жалбоподателките бяха обявявили себе си за турско етническо малцинство. Във връзка с Жалбата, Комисията излезе с предписание към Министерството на Даниел Вълчев, но той не направи нищо с уговорката, че правилата щели да бъдат записани в бъдещия Закон за просветата...

Безобидни ли са тези явления и до какво водят те – наясно ли са жалбоподателите?

Налага се да припомня, че Мустафа Кемал Ататюрк, който бе начело на Турция като президент от 1923 до 1938 г., сложи край на отживелиците на Османска династия и ги замени с Конституционна република.

Ататюрк забрани носенето на фереджета в обществени сгради и институции, установи равноправието на жените, направи училищата светски...

Това са много важни събития от най-новата история на Турция, които удивляват с размаха си и днес, когато деца на така нареченото религиозно мюсюлманско малцинство в България, клонят в поведението си не към светската, характерна за Турция реформа, а към арабския ортодоксален ислям.

Тук логично възниква въпросът: арабски мюсюлманки ли са тези ученички, та носят забрадки, като символ на своята религия да не би да принадлежат към религиозно малцинство, което изповядва арабски ислям? Нещо не се връзва - губи се логиката.

В Закона за закрила на детето е записано, че децата в училище не могат да бъдат използвани за политическа, синдикална или верска дейност. Такава забрана съществува и в Закона за народната просвета.

Не е ли твърде опасно да се употребява едно дете от религиозни подбуди и да се тика да заема позиция, която не е в унисон нито с действащото българско законодателство, нито със светския характер на съседна Турция?

По казуса "забрадки в училищата" ОИРК бе обърнало внимание на КЗД, че липсва търпимост от страна на училищното ръководство. В международното право съществува определение на понятието "търпимост" и то в Декларация за принципите на търпимостта, утвърдена на Конференция на ЮНЕСКО, според която търпимостта означава възприемане, уважение и правилно разбиране на богатото многообразие на културите на нашия свят, на нашите форми за себеизразяване, на способите за проявление на човешката индивидуалност.

В жалбата на ОИРК се твърдеше, че липсва търпимост от страна на училищното ръководство.

Декларацията за принципите на търпимостта е утвърдена с Резолюция 5.61 от Конференцията на ЮНЕСКО от 16 ноември 1995 г. Приетата Резолюция има политическо-морално значение, но това не омаловажава нейното значение в съвременното общество, тъй като е приета от универсална международна междуправителствена организация.

Какво представлява търпимостта според цитираната Резолюция?

В член 1, точка 1 от Декларацията "Търпимостта означава уважение, възприемане и правилно разбиране на богатото многообразие на културите на нашия свят, на нашите форми на себеизразяване и способите за проявление на човешката индивидуалност. На търпимостта подпомагат знания, отвореност, общуване и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Търпимостта е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Търпимостта представлява добродетел, която прави възможно постигане на мир и подпомага замяната на културата на война с културата на мир". В точка 2 от същия член се казва: "Търпимостта не е отстъпление, снизхождение или безразличие. Търпимостта това е преди всичко активно отношение, което се формира въз основа на признаването на универсалните права и свободите на човека". "Търпимостта това е задължение да се подпомага способността за утвърждаване правата на човека, плурализма ....., демокрацията и правовия ред. Търпимостта е понятие, което означава отказ от догматизъм, от абсолютизацията на истината....." /член 1, точка 3 от Декларацията/.

В член 5, алинея 1 от Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация на основа на религия или убеждение, приета с Резолюция № 36/55 на Общото събрание на ООН изрично се посочва, че: "Родителите, и в съответните случаи, законните попечители на дете имат право да определят неговия начин на живот в рамките на семейството в съответствие със своите вероизповедание или убеждения, а също така изхождайки от нравственото възпитание, което по тяхно мнение следва да получи детето." В алинея 3 от същия член се посочва: "Детето се предпазва от каквато и да било форма на дискриминация, основана на религия или убеждение. То следва да се възпитава в дух на разбиране, търпимост, дружба между народите, мир, всеобщо братство, уважение към свободата на вероизповедание или убеждения на другите хора, а също така и с пълното съзнание, че неговата енергия и способности трябва да бъдат посветени на служенето за благото на другите хора."

Ще припомня още нещо:

Докато турският премиер Реджеп Ердоган в предишния си управленски мандат обещаваше, че Анкара ще се погрижи за Кърджалийския район и съветваше родопчани да стоят по-близо до Турция, докато влизаше от джамия в църква - в родината му вървеше дело срещу партията и правителството му.

Хронологията на този скандал бе следната: турският Конституционен съд реши единодушно да проведе изслушване по дело, чиято цел бе закриването на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПРС/, предаде Би Би Си.

Телеканалът Си Ен Ен Тюрк съобщи, че докладчикът на Конституционния съд в Турция е раздал на членовете на съда доклада си, съдържащ предварителната оценка на разследването във връзка с искането за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/. В момента, в който членовете на Конституционния съд приключеха със запознаването с този доклад, се очакваше съставът на съда да се събере на заседание.

Когато дойде часът, турският Конституционен съд взе решение да разгледа делото за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, по обвинение, в "подкопаване на светския характер на държавата”, предаде АФП. Каквото и да се говори за Турция – едно не може да се отрече: там има действаща съдебна власт и законност.

11 съдии взеха единодушно решение да приемат обвинението. Информационните агенции съобщиха, че президентът Абдуллах Гюл също е бил включен в процеса и решението за това е било взето с мнозинство от гласовете.

Няколко дни по-късно висш турски прокурор поиска от Конституционния съд да закрие ПРС и да забрани на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, на президента Абдулах Гюл и на още 70 длъжностни лица от партията да упражняват политическа дейност за пет години по обвинения в опити за изграждане на ислямска държава. Внесените документи срещу партията на Ердоган бяха 162 страници, в които се съдържа дълъг списък на доказателства, че правителството прокарва ислямистка програма.

Турският вестник "Милиет" тогава коментира, че въпросът за забраната на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция е бил обсъждан на срещата между вицепрезидента на САЩ Дик Чейни и премиера на Турция Реджеп Ердоган.

"Милиет" написа, че Ердоган е дал информация и на американския вицепрезидент за искането за забрана на управляващата ПСР. Ердоган е информирал Чейни, че в обвинителния акт ПСР е показана като съпредседател на големия проект на САЩ за Близкия Изток. А за този проект официално бе известно твърде малко - това, което се знаеше бе, че с протекциите на САЩ, Турция води една политика на налагане на умерения ислям, които е отдалечаване от светския характер на държавата.

Оли Рен, като слон в стъкларски магазин

Според Агенция "Фокус", която се позова тогава на вестник "Хюриет", еврокомисарят по разширяването Оли Рен бе заявил във връзка с делото за забрана на Партията на справедливостта и развитието в Турция, че това дело е в сериозно нарушение с европейските критерии и може да постави "на бесилка" преговорите за присъединяване към ЕС?! Това изявление еврокомисарят Оли Рен бе направил на пресконференция след неофициалната среща на външните министри на ЕС, организирана при домакинството на ротационната председателка на ЕС,Словения. Еврокомисарят бе съобщил, че тази стъпка, може да доведе до конституционна промяна в Турция и я бе определил като "една грешка на системата"...

Въпреки това, Рен бе признал, че Брюксел ще е принуден да разглежда това събитие от гледна точка на политическите права и правата на човека. Това изявление на Оли Рен изобщо не повлия на магистратите от Конституционния съд.

Както е известно, управляващата партия на Ердоган бе поискала промяна на Конституцията, заради налагане на носенето на забрадки в учебните заведения, но на 12 март т. г., Върховният административен съд на Турция отмени окръжни указания на председателя на Висшия учебен съвет, проф. д-р Юсуф Зия Йозджан до ректорите, свободно да допускат в университетите студентки със забрадки, написа вестник "Сабах".

Въпреки тази отмяна, някои от турските университети продължиха да приемат студентки със забрадки, докато други не допуснаха в аудиториите забрадени момичета. По този повод, Ректорът на университета в Трабзон, Ибрахим Йозен, заяви, че този въпрос ще бъде решен окончателно с решението на Конституционния съд, което ще помогне за преодоляване на хаоса във функционирането на висшето образование.

В Турция предложената от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/, формулировка за предоставянето на свобода на облеклото в университетите предизвика силни реакции сред обществените кръгове.

Председателят на женските дружества на Социалдемократичната народна партия в Турция Есер Джиласун заяви, че тюрбанът /мюсюлманската забрадка/ е символ на онези, които искат да направят Турция една ислямска държава.

Оттук нататък партията на Ердоган е на път да си навлече големи неприятности, след като 11 конституционни съдии взеха единодушно решение да приемат обвинението. Изслушването по това дело може да доведе до закриване на партията на турския премиер, въпреки че е управляваща. Но тук става дума за едно друго решение на КС на Турция, което засегна по един или друг начин и събития в нашата страна.

Конституционният съд на Република Турция в свое Решение от 7 март 1989 г. /публикувано в Официален вестник от 5 юли 1989 г./ постанови, че светската държава е основна предпоставка за демокрация и е гарант на свободата на вероизповедание и равенство пред закона. Представянето на носенето на ислямски забрадки като задължително религиозно задължение би имало за резултат дискриминация между практикуващи мюсюлмани, не практикуващи мюсюлмани и невярващи хора по признак "облекло" като всеки, който отказва да носи забрадка би се третирал без съмнение като противопоставящ се на Исляма, или като атеист.

Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/, в състав Голяма камара по реда на член 43 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/, в мотивите към Решението си от 18 май 2005 г. по делото Лейла Шахин срещу Турция, образувано по жалба № 44774/98 отбеляза, че принципът на светската държава е основата за забрана на носенето на религиозни символи в университетите в Турция. В този контекст, когато ценностите на плурализма, зачитането на правата на другите, и по специално, на равенството на мъжете и жените са били преподавани и прилагани на практика, напълно разбираемо е, че съответните органи са се стремили да запазят светския характер на обучението в съответното учебно заведение.

Това становище на ЕСПЧ бе пренесено от Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ по отношение на ученичките Михаела Максимова Василева и Фатме Вахдиева Кехайова от Професионалната гимназия по икономика "Карл Маркс" в град Смолян, а именно, че те са били толерирани за сметка на останалите ученици като не са се съобразили с Правилника на учебното заведение и са посещавали със забрадки и дълго ритуално облекло занятия. Ето защо КЗД прие, че компетентните органи не само не са предприели адекватни действия за опазване на светския характер на обучението в държавните и общинските училища, но и са подложили на неравно третиране всички ученици, които спазват установените правила по Закона за народната просвета, Правилника за приложение на закона и Правилника за дейността на ПГИ "Карл Маркс".

Това бе поводът, в тази си част жалбата за дискриминация да бъде отхвърлена като неоснователна от КЗД. И тъй като сигналът е постъпил чрез неправителствена организация, а не от двете непълнолетни ученички, КЗД реши, че не може да се приеме, че не им е било оказвано въздействие да сложат забрадки при посещаване на избрано от тях светско училище. Самото включване на ученичките в телевизионни предавания бе прието като форма на психологически натиск, тъй като те са на такава възраст, че медийните изяви повишават тяхното самочувствие и ги правят в собствените им очи обществено значими...

Кой забрани забрадките в Девин - под това мото проведе своята среща разговор в студиото на Нова телевизия журналистът Георги Коритаров в последните дни на февруари 2008 година. В него взеха участие Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет, Ремзие Шаиб, ученичка в 11 клас от гимназия по електротехника "А. С. Попов" в Девин, Васил Василев, директор на гимназия по електротехника "А. С. Попов" в Девин и по телефона се включи г-жа Есен Фикри от Комисия за защита от дискриминация.

"Ново решение против забрадките?" - попита Коритаров и даде думата на Ремзие Шаиб, която каза: "Не ни е забранено да ходим със забрадки, само устно са предупредили директора и са казали ще се наложи да свалим забрадките..."

"На какво основание е направено това?" - попита Коритаров явно пропуснал спора, който се води преди време с други две ученички, но в Смолян.

"Основанието за съответното предупреждение бяха текстове от Конституцията, Закона и Правилника на Народната просвета, където..." не успя да довърши изречението си директорът на гимназията в Девин, прекъснат от Коритаров с въпроса: "Какви текстове от Конституцията?"

"Ами текстове, че образованието в България е светско и съответно всички религиозни атрибути...”

От информационните агенции изтече твърде показателна информация за процесите, които се случват в съседна Турция. Цитирам я дословно:

Анкара, Турция /КРОСС/ Жените, които абортират, са убийци, а прекъсването на бременността е посегателство срещу държавата - тази интерпретация на Ердоган се вписва отлично в плана му за "Нова Турция". Такава, каквато си я представя самият той, пише "Дойче веле".

Според действащото право в Турция всеки аборт, извършен до десетата седмица от бременността, е законен и остава без последствия. Очевидно премиерът Ердоган е решил да промени това положение, след като на няколко обществени прояви през последните дни той сравни аборта с убийство.

Въпросът ми към родителите на ученичката Сайде, към нея самата, към БХК и към сегашното ръководство на мюфтийството в България е: това ли е пътят на развитие на България - към ортодоксалния ислям?

Та той е път назад и играта с налагането му на българските мюсюлмани нищо чудно да доведе и в нашата страна да се забранят абортите!

Опит за финал

Късно вечерта от излизането на тази публикация, Агенция "Фокус" пусна въпроси и отговори по темата от МОН.

Предоставям на читателите на "Хроники" текста, който Агенцията публикува:

{edocs}sabradki-moh.doc,600,400,link{/edocs}

Колко е важно да бъдеш осведомен и подготвен...

Светска държава или връщане към исляма - този казус едва не коства управленския пост на Ердоган и оцеляването на партията му...

Засега слагам точка на историята със забрадката на едно момиче, в очакване на поредното Решение на КЗД по казуса.

 

Шах и мат за парламента, Цветан Цветанов и Висшия съдебен съвет

Президентът Росен Плевнелиев показа на тържествената церемония по полагане на клетва за съдии в КС, че достойнството на Конституцията трябва да се върне!Венета Марковска вече може да се регистрира в Бюрото по труда, тъй като е безработна! На пазара на труда я изпрати не друг, а президентът на Република България – Росен Плевнелиев с безпрецедентно слово, спряло процедурата по клетвата. Точно преди Венета Марковска да излезе и положи клетва, държавният глава излезе напред и заяви следното: „Не може в съда да бъде допуснат човекът, в който има и капчица съмнение. В тази институция трябва да влязат най-моралните и най-достойните. Затова искам да съм сигурен, че всеки един има безусловна репутация. Получих писмо от Прокуратурата, което още повече ме подтикна към това решение да не присъствам днес на полагането на клетвата”, аргументира решението си президентът Плевнелиев, като допълни, че негов дълг е да не допусне КС да се превърне в заложник на лични интереси. В края на изявлението си, държавният глава припомни, че самата Марковска е поискала да не встъпва в длъжност преди да са изяснени обстоятелствата, а информацията от прокуратурата му е дала увереност, че постъпва правилно. Какво съдържа писмото от държавното обвинение, така и не стана ясно.

След думите си президентът Плевнелиев напусна сградата на Конституционния съд и тържествената церемония бе прекратена, като с излизането си от залата, държавният глава на практика не допусна Венета Марковска да се закълне и встъпи в длъжност.

Президентът прави своето безпрецедентно изявлениеСлед думите на президента Венета Марковска попита: "Ами аз?" и поиска церемонията да продължи. "Няма да се оттегля", настоя тя, според репортаж на Медиапул, но председателят на Конституционния съд Евгени Танчев обясни, че процедурата по полагане на клетва се прекъсва, защото според Закона за КС новоизбраните членове полагат клетва само в присъствието на държавния глава.

Държавният глава обявява, че напуска церемониятаПо Закон, след като президентът на Републиката не присъства, церемонията се прекратява. Така Венета Марковска, изборът на парламента /респективно Искра Фидосова, Цветан Цветанов и някакви независими депутати – бел. Л. М./остана най-неочаквано...безработна!

Това е изключително мъдър и добър ход на президента, след като аз три пъти помолих г-жа Марковска и тя не разбра, че България трябва да спазва това, което е поела като ангажименти за максимална прозрачност в съдебната система. Това каза премиерът Бойко Борисов на пресконференция в Гранитна зала на Министерски съвет по повод решението на президента Плевнелиев да напусне церемонията по полагането на клетва от страна на новите конституционни съдии, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

Борисов хвали президента за неговата мъдрост да попречи на Венета Марковска да се закълне за конституционен съдия Нескопосаният опит на Борисов да си припише заслугата от възпрепятстване на Венета Марковска да се закълне за пореден път показа, неговата мания той да диктува всичко, но събитията не са се случили така, съобщиха наш източници от президентството.

„Помолил съм нашите юристи да проверят, ако е възможно, и парламентът да преразгледа своето решение”, каза премиерът Бойко Борисов, което вече прозвуча твърде нелепо!

Няма каквато и да било необходимост Борисов да моли техни юристи парламентът да преразгледа своето решение, тъй като това ще се случи и без молбите на министър-председателя и най-важното – по закон!

Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията.

Той е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и този закон. Всичко беше предвидил Цветан Цветанов и сие, но този ход на президента – не.

Висшият съдебен съвет заседаваЧас преди церемонията, придобилата скандална неизвестност Венета Марковска бе освободена от Висшия съдебен съвет, молба за освобождаване от длъжността „съдия" и „заместник-председател на Върховния административен съд", разгледана на редовно заседание на Комисията по предложенията и атестирането на 13 ноември 2012 г.

Това решение на ВСС само час преди клетвата в КС отвори пътя на Венета Марковска към заклеването за съдия от Конституционния съд в 11 часа на 15 ноември и тя се запъти самоуверено към клетвата, въпреки призивите на президента Росен Плевнелиев и премиерът Бойко Борисов да се откаже от поста.

Марковска не вярва на ушите си какво чете президента!"Поздравявам президента за това, че постъпи като достоен и почтен човек, и държавник. Поздравявам премиера за това, че докрай не отстъпи от принципната позиция, която зае по повод случая с госпожа Марковска", заяви правосъдният министър Диана Ковачева.

Ами аз? пита Венета Марксовска своя бивш началник, председателя на ВАС, Георги КолевСпоред Ковачева сега Венета Марковска остава във Върховния административен съд,  защото "оставката й се приема само ако положи клетва като конституционен съдия". Според някои от членовете на ВСС обаче нещата не стоят така и Марковска остава без работа.

Според репортажа на Медиапул от безпрецедентното събитие, това решение е взела Етичната комисия на ВСС, е съобщил Ясен Тодоров /следовател, избран от квотата на "Атака"/.

Калин Калпакчиев /съдия, съдебна квота/ поставил въпроса дали тя трябва да бъде освободена, при положение, че срещу нея се води дисциплинарна проверка. Тодоров пояснил, че понеже става дума само за проверка, а не за официална дисциплинарна проверка, т. е. няма пречка съветът да приеме оставката безусловно.

Топката отново се връща в ръцете на Марковска, след така  формулираното решение на ВСС - а всички сме наясно какво означава това!

Бившият /от днес-денят на клетвата - бел. Л. М./началник на Венета Марковска е бил лаконичен пред Сашо Диков като е заявил, че няма как Марковска да се върне във ВАС като зам.-председател!

В Закона за Конституционния съд е записано:

Венета Марковска се хваща за главата, осъзнавайки какво се случва!Член 6, /2/ Съдията полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.

След клетвата, съдиите встъпват в длъжност.

Венета Марковска има намерение да положи клетва като съдия в Конституционния съд, съобщиха още снощи източници от средите на ВСС, тъй като тя помолила в молбата си Марковска молбата й да бъде разгледана своевременно на заседанието на ВСС, "тъй като в 11 часа ми предстои да положа клетва в Конституционния съд".

Освобождаването й е било вписано като допълнителна точка в дневния ред на редовното заседание на магистратите.

Тя не разбра президента, не послуша премиера...

Президентът Росен Плевнелиев призова всички новоизбрани, с "изключение на госпожа Венета Марковска, да положат клетва, за да може Конституционния съд да работи в нормален състав".

Този призив остана неразбран.

Президентът призова останалите конституционни съдии да не бавят процедурата, за да не се блокира работата на институцията, тъй като репутацията на нито един човек не може да бъде по-важна от репутацията на една държава

И това бе пренебрегнато.

В деня преди клетвата, премиерът Бойко Борисов за трети път обясни, че е помолил Марковска да се откаже от мястото в Конституционния съд заради скандала, който предизвика изборът й.

Новите членове на Конституционния съд, които положиха клетва са: Георги Ангелов, съдия от Върховния административен съд - избран от съдебната квота, бившият главен прокурор Борис Велчев, посочен от президента и избраните от Народното събрание - Анастас Анастасов, депутат от ГЕРБ.

По последна информация от news.bg съдия Венета Марковска обявила пред медиите, че няма да се откаже.

Няма обяснение, защо след като бе обявено, че новоизбраните кандидати за конституционни съдии ще се кълнат по азбучен ред, Венета Марковска не се закле трета, а бе оставена четвърта, последна.

След скандалното прекъсване на тържествената церемония, Главният секретар на Конституционния съд Еникова обясни пред репортерите от различни медии, че подобен казус се случва за първи път в историята на КС и че държавният глава никога не е напускал церемонията по полагане на клетва!

„Оттук нататък сигурно ще се пристъпи към нов избор на съдия от квотата на Парламента, но Народното събрание трябва да реши какво ще прави", обясни Еникова и добави „Ние изпълнихме всички задължения по решението на Парламента, сега остава Народното събрание да се събере и да реши какво следва".

Преди клетвата...

На 15 октомври, в 9.48 часа правосъдният министър Диана Ковачева докладва по време на заседанието на ВСС за постъпила молба от Марковска, входираната преди дни друга молба от нея - да бъде освободена от поста на съдия и зам.-шеф на ВАС - да бъде разгледана своевременно, тъй като в 11.00 часа й предстои да положи клетва пред КС.

След десетина минути формален дебат, членовете на ВСС приемат оставката на Венета Марковска с тайно гласуване, в което участваха 22-ма от членовете на ВСС. С това тайно гласуване, ВСС освободи пред Марковска по пътя й към КС.

"Госпожо Марковска, не ви ли е неудобно след лъжите? Малко достойнство няма ли да покажете?!" попита директно в ефир, на живо Сашо Диков. Някакъв анонимен мъж го изблъска настрани.

Тъпата реакция на един социалист

„Този въпрос можеше да бъде решен доста по-рано, а не с цената на засягане на българската държавност, тъй като прекратяването на клетвата за членове на Конституционния съд при всички случаи е неприятен факт” – коментира депутатът от БСП, Янаки Стоилов, човекът, който ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПЛАХО СЪОБЩИ ПРИ ИЗСЛУШВАНЕТО НА ВЕНЕТА МАРКОВСКА за получен сигнал!

„При по-голяма настойчивост парламентарното мнозинство и управляващите като цяло можеха да снемат този въпрос. Тази развръзка потвърждава необходимостта България да прилага най-високите професионални стандарти, тези за почтеност при избор на високи длъжности, каквито са членовете на Конституционния съд. Начинът, по който се разви този процес, отново поставя на изпитание авторитетът на държавните институции”, каза депутатът. „Позицията на ръководството на Коалиция за България е непроменима, ние не сме имали никакви ангажименти към подкрепа на тази кандидатура”, заяви Янаки Стоилов.

Не се вълнувай, Стоилов! Тъкмо в името на прилагането на най-високите държавни стандарти, тези за почтеност при избор на високи длъжности президентът Росен Плевнелиев прекъсна церемонията по заклеването на кандидатите за конституционни съдии! На изпитание е поставен не авторитетът на държавните институции, а авторитетът на парламентарното мнозинство, което гласува с най-голяма подкрепа за Венета Марковска!

Ето защо и думите: „Позицията на ръководството на Коалиция за България е непроменима, ние не сме имали никакви ангажименти към подкрепа на тази кандидатура” са една голяма лъжа!

Не прилича на един народен представител да говори неистини!

Социалистите, ДПС, и ГЕРБ вкупом ненужни станаха с гласуването си за един магистрат като Венета Марковска. Това показа президентът Росен Плевнелиев, а който има глава – да го разбира и приема!

„От казуса Марковска загубиха всички”. Това каза вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, предаде репортер на Агенция “Фокус”. „В тази посока трябва да се намери правилното решение. Никога не съм защитавал Венета Марковска. Знаете каква беше позицията на ГЕРБ, а оттук нататък как ще се развие този процес, не е от моята компетентност. Разчитаме на бързо решаване на този казус... От казуса Марковска в тази си амплитуда, в която се разви, загубиха всички. Трябва да се намери правилното решение, което да приключи казуса Марковска. Аз самият не знам какво е то”, добави министърът.”

"Всички не сме Цветан Цветанов", господин министър и вицепремиер! Позорът си е позор! Очевадните лъжи са си очевадни лъжи и все някога настъпва Видовден – за кръга „Марковска” той дойде неочаквано.

Германците имат една поговорка: „Бързай бавно”, но поуките от нея явно са непосилни за един политик от върха... Струва си Цветанов да се замисли – къде и с какво избърза преди клетвата...

А как защитавахте Марковска чухте и сайтът „Хроники” тепърва ще припомня!

Ако не беше така що щеше една Венета Марковска на среща със семейната Ви приятелка – Владимира Янева-Манолева докато е в болнични? Не Ви ли прави впечатление, че Янева-Манолева се събира с „лоши другари”?

Хайде да не се правим на умрели лисици!

Очаквам и председателят на Правната комисия Искра Фидосова да си подаде оставката и се превърне в обикновен депутат след като закри амбразурата за Венета Марковска...

Междувременно Софийска градска прокуратура даде пресконференция по казуса "Марковска", но късно!

Самата Марковска  заплаши, че ще си търси правата по съдебен ред! Питам: кои права, пред кой съд и няма ли да отмени действащата Конституция, ако иска да спечели делото?

Като капак на всичко едни пишман политици като Дарин Матов, Тодор Великов и Марио Тагарински тръгнаха до незаклелата се Марковска като бодигардове, като не допускаха до нея журналисти.

Малко по-късно след като президентът попречи на Марковска да се закълне в Конституционния съд, точно тези депутати обявиха, че може да поискат отстраняване /импийчмънт/ на президента Плевнелиев заради това, че е осуетил клетвата на тяхната избраница!

И да повторя още веднъж: Благодаря Ви, господин Президент, за мъжката постъпка, която върна достойнството на една Конституция!

Може пък и да станем европейци все пак.

 

Откакто ГЕРБ пое Кметството, столицата е заприличала на запуснато, мръсно село

Да не би да живеем в Дубай, където една изнасилена гражданка на Норвегия я съдят за прелюбодеяние вместо да вкарат изнасилвача в съда?

Нощта на 24 юли - полицията пази парламентаЗадавам този абсурден въпрос, тъй като самозабравилата се кметица Йорданка Фандъкова обвини полицията за това, че не е санкционирала протестиращите за нарушение на обществения ред?! Протестиращи, които тя не закача и разрешава да спират движението, да мърсят София, да правят какво ли не, включително и да замерят парламента с домати и черен хайвер!

А да не би общината вече да не разполага с полиция, която да следи за спазването на обществения ред, защото ние продължаваме да плащаме огромни заплати и на Фандъкова и на общинските полицаи?!

Плащаме и огромни данъци, за да разреши Фандъкова да се сложат палатки пред парламента! Плащаме с нескончаеми обиколки на София докато се приберем по домовете си, защото Фандъкова знаела за протестите, но нямало как да ги разреши?!

Фандъкова - тя иска всички да й служатТа какво се оказа, че неразрешени протести могат да тормозят софиянци денонощно, а Фандъкова да го раздава зрител с нашите пари като трудово възнаграждение!

Човек трябва да има страх от злото, което причинява, а Фандъкова най вече!

Не можеш вечно да демонстрираш безпардонна арогантност, само защото си овластена от партията си с огромна власт! Все ще му се види някога края…

За първи път ли се нарушава обществения ред след 22 часа от както вече втори месец вървят протестите, които трябва да върнат властта на Бойко Борисов?

Само вечер ли се нарушава обществения ред, не започват ли нарушенията и издевателствата над софиянци още от сутринта със свирките, вувузелите, блокираните кръстовища и мръсотията около парламента?

Кмет ли е Йорданка Ф. или регистраторка на обществени процеси, която прави правилните за партията си коментари на хаоса в столицата?

Що за нахалство е, да отговаряш за столичен град и да обвиняваш всеки друг в собствената си вина?!

Това че Фандъкова била разговаряла с шефа на Столичната полиция мерки ли са?

Разрушения от протестаА не е ли перманентно нарушение на обществения ред да толерираш хаос, безредици, замърсяване на столицата целодневно вече 40 дена?

Защо в Закона е записано, че за протести се дава разрешение за място и час, а за протестите на ГЕРБ такова разрешение според Фандъкова не е нужно?

Тя, Фандъкова искала да подчертае, че ситуацията в София била напрегната?! И без нейното подчертаване това го видя и слепият!

Изкъртени паветаТя, Фандъкова била изискала от СДВР със заповед да пазят имуществото на столицата и да не се къртят плочките?!

Явно скалата на наглостта ще удари тавана от подобно приказки!

Че като се дала картбланш на протести, без да си фиксирала място и час – естествено че при ескалацията им ще се кърти, руши и хвърля!

Но пак с нашите пари и огромни данъци?!

„…струва ми се, че някой се опитва да прехвърли проблемите от болната глава на здравата – наистина това не е добро” – казва кметицата. Само че болната глава е нейната и тя е тази, която прехвърля проблемите от спазване на партийните указания върху софиянци!

Всички трябва да служат на Фандъкова!

От началото на протестите досега Йорданка Фандъкова била издала три заповеди, с които е възложила на СДВР да осигурява обществения ред и предотвратява престъпления при провеждането на мероприятия, свързани със струпването на значителни групи хора.

"Проведох разговори с министъра на вътрешните работи и директора на СДВР да не се допуска блокиране на кръстовища в рамките на работния ден от малки групи от хора. По предложение на прокуратурата издадох заповед за осигуряване на безпрепятственото преминаване на автомобилите със специален режим на движение".

Че кръстовищата са блокирани непрекъснато, даже и тази сутрин, т. е. в рамките на работния ден, това го виждаме всички!

Че се къртят плочи от тротоари – това също го виждаме от тврепортажите!

Интересен е въпросът как точно Прокуратурата предлага на Фандъкова да издаде заповед за преминаване на автомобили със специален режим на движение, а не се самосезира във връзка със следния текст от Наказателния кодекс, който гласи:

Глава първа

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

Раздел I

Измяна

Чл. 95. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който, с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката, участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Какво друго освен опит за преврат е това, което се случва вече 40 дни по улиците на столицата?

Нима случайно Фандъкова е оставила протестиращи, без лидери да правят каквото им скимне в центъра на столицата? Защо не ги изпрати в Южния парк или в някой друг парк да протестират?

Обяснението е просто: трябва чуждите посланици да гледат и да предават на правителствата на своите държави какво се случва всеки ден в София.

„Депутатският имунитет не е оправдание за самоуправство в София, агресивно поведение и нарушаване на правилата. България е демократична държава и хората имат права, гарантирани от Конституцията, на които никой политик не може да посяга”, заяви Фандъкова преди броени дни.

А агресивното поведение, самоуправството и нарушаването на правилата вече 40 дни от протестиращи, от които не малко криминално проявени, дошли неизвестно с какви пари от провинцията?

Защо не пита Фандъкова за тяхното оправдание?

Чели ли са така наречените политици член първи т. 3 от Конституцията:

Чл. 1.

(1) България е република с парламентарно управление.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

А какво освен нарушение на Конституцията е случващото се в последните 40 дни, когато партия ГЕРБ и криминално проявени протестиращи, и дошли от провинцията пратени викачи решиха, че могат да си присвоят народния суверенитет?

2000 души си позволиха да рушат, чупят, вандалстват и викат цяла нощ, с невероятна агресия, с искане на оставка на правителството и парламента?

2000 души ли са всички гласоподаватели в страната, или на толкова са имали пари да извадят и платят от ГЕРБ, кръгът „Капитал” и хората на Сорос?

И на кое отгоре тези 2000 души ще определят на всички останали българи как да живеят, кой да ги управлява и прочие?

Те били гневни, а защо не бяха гневни когато се палеха живи хора, отчаяни, и загубили надежда от управлението на ГЕРБ?

Според чл. 58 от действащата Конституция:

(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

Зачитат ли така наречените протестиращи интересите на над милион софиянци тези, които рушиха, крещяха и хвърляха камъни по полицията в нощта на 24 юли?

Зачете ли интересите ни кметицата Фандъкова като си изми ръцете като Пилат Понтийски и прехвърли собствената си вина за нащния погром на други институции?

Тя правела всичко възможно с общи усилия на общината и МВР да бъде запазен мирният характер на протеста, да не се допуснат провокации и да се осигури спокойствие в града?! Кой ще й повярва след нощта на 24 юли?

Партия Атака подаде сигнал до Главния прокурор, в който се заявява, че кметът не изпълнява разпоредбите в закона за митингите и поискаха прокуратурата да предприеме действия, тъй като, според партията, протестите след 22.00 часа са незаконни.

Ще уточня, че неразрешените протести, независимо по кое време на деня се провеждат също са незаконни – хайде да не се прави Фандъкова, че не разбира за какво иде реч?!

Щом кметицата дава разрешение за протести, то за протести, за които не е дала разрешение какви са и чия е вината, че се случват?

И Фандъкова, хайде да не се плашим с цифрите на щетите, които нанесоха протестите, че били 30 000? Има закони, има санкции, има прокуратура, има съд и накрая, има понятие – общественополезен труд.

Щом е допуснала една чиновничка, на заплата от нашите данъци да се руши градът, за който тя отговаря, ще поиска и конкретните виновници от МВР и ще ги дадат на прокурора!

Тези, които са рушили – ще ремонтират като присъда за полагане на общественополезен труд – поне така е в държавите като САЩ, които обичат Фандъкова и сие.

Що се отнася до парите, които щели да ни струват разрушенията и вандалските изцепки на така наречените протестиращи: на протестите имаше достатъчно непълнолетни, за действията на които отговарят родителите им.

При задържане от полицията, на тези непълнолетни, всеки родител трябва да заплати солена глоба за нарушението на обществения ред и участие на детето му в политическа проява.

При спазване на законите – парите за ремонти ще се съберат, тъй като законодателят е дал възможност за такава санкция.

Личен избор ще е след една глоба и санкция дали родителите ще пускат децата си на подобни опасни протести!

Сотир Цацаров - Главен прокурорИ още нещо: на 24 юли сутринта Главният прокурор Сотир Цацаров направи едно меко казано странно изявление във връзка със сигнала на Атака за Фандъкова:

„Не съм се запознал със сигнала, но ситуацията може би изглежда така, че този, който е писал сигнала, най-вероятно е наблюдавал и собственото си поведение, за да го изрази по някакъв начин в сигнала. „Хората, които са написали този сигнал, трябва може би до известна степен да се вгледат в собственото си поведение, а после да мислят да пишат някакви сигнали”, обясни той.

„...Не намирам някакви проблеми в поведението на кмета на столицата и не го казвам, защото трябва да оправдая Йорданка Фандъкова. Къде ги виждаме тези проблеми? В това, че някой е направил нещо, и след това го е отразил в сигнал срещу друг?” каза главният прокурор.

Лично мое мнение е, че не отива на обвинител номер едно в държавата да се заиграва с нечие поведение от някога си, след като конкретно му се сигнализира за нарушение на Наказателния кодекс, и по-точно член   95 от глава първа Престъпления против републиката.

Ситуацията не е в контекста на въпроса „А вие защо биете негрите?” - тя е много по-сложна.

 

Сайтът News.bg съобщи, на 9 юни, как повече от час президентът Георги Първанов и финансовият министър Симеон Дянков са обсъждали къде е мястото на Пакта за финансова стабилност.

Държавният глава е изразил мнение, че мястото на Пакта не е в Конституцията, а в устройствения закон за държавния бюджет. Осен това той заявил пред финансист номер едно, че е голям привърженик на финансовата стабилност на държавата.

Припомняме, че срещата в президентството се състоя по молба на финансовия министър, за да запознае държавния глава с пакта...

След срещата Симеон Дянков посочи, че може да се доизчистят някои идеи, предложени от него в пакта. Пактът за финансова стабилност е необходим, категорично заяви Дянков и допълни, че е склонен да отложи разглеждането на пакта за след изборите, за да е сигурен, че бурните предизборни страсти няма да повлияят на пакта.

News.bg съобщи и че час след като финансовият министър Дянков бе при президента Първанов, държавният глава е приел и делегация на БСП.

Социалистите категорично са заявили пред Първанов своята позиция против Пакта за финансова стабилност... Пактът е против нормалната логика правителството да се избира с „50 плюс 1" процента, а след това да му се налага допълнително ограничение по основни параметри на политиката, смята Георги Кадиев.

По думите му няма европейски регламент, който да налага подобни конституционни промени... Кадиев смята, че с предложения Пакт за финансова стабилност Дянков прави опит да се разпише като човек, който е променил Конституцията на България.

На днешното заседание на Министерския съвет, 9 юни, не е било обсъждано предложението за повишаване на минималната работна заплата от 240 на 270 лева.

Финансовият министър Дянков обясни, че преди да бъде одобрено от кабинета, увеличението трябва да влезе в Тристранния съвет. Това ще стане следващата седмица. Скокът на най-ниските заплати с 15  на сто ще струва на бюджета близо 20 милиона лева до края на годината. Той е опит да се компенсира инфлацията, а също и покачването на някои основни цени на хранителни продукти и на горивата от началото на годината.

Неяснотатата около индексацията на пенсиите остава - все още не е сигурно дали ще има пари за всички.

Опасен ли е Симеон Дянков за държавата? Това попита в предаването „Дискусионно студио” журналистът Велизар Енчев на 8 юни.

Седмици наред Симеон Дянков облъчва българските пенсионери и други граждани с какви ли не приказки. Поведение, достойно за да бъде пратен на медицинска комисия, която да провери психологическия му статус, тъй като е министър на финансите и в ръцете му са икономиката, финансите, туризмът, транспорта, енергетиката, и по-късно прибавените задължения за българите в чужбина и Държавния архив!

Първо беше казано на гражданството, че бъдат увеличени всички пенсии, след това беше уточнено, че увеличението на пенсиите ще засегне само най-ниско платените български пенсионери, след това беше казано, че няма да има увеличение на пенсиите, а ще има само пенсионна добавка, сега има нови три варианта и тези варианта изглеждат така:

Вариант №1 – увеличават се пенсиите с от 10 до 45 лева, като най-голяма ще е добавката за най-ниските пенсии. Този вариант вероятно ще отпадне, защото срещу него е самият Симеон Дянков!

Вариант №2 -  да се помисли за по-сериозна индексация, но само за най-бедните пенсионери. Така за всичките около 2 милиона и 200 000 пенсионери в България може да се окаже, че пари – няма, а има пари само за 500 000 пенсионери, чийто пенсии са между 115 и 170 лева. Този вариант е под въпрос...

Вариант №3 – той е може би най-възможен: това е увеличението да се сметне по така нареченото швейцарско правило, към половината от годишната инфлация за 2010 година да се прибави 1,2 от ръста на средния осигурителен доход и при него, пенсиите за всички ще се увеличат с под три процента, което означава пенсиите да се увеличат с 4-5 лева. И този вариант бил от най-реалистичните, тъй като този вариант бил подкрепян от синдикатите – така поне пише днес / 8 юни – бел. Л. М./в. „24 часа”, който се позовава на много достоверни източници.

След изброените варианти, се налага на предупредя, че както вървят нещата министър Тотю Младенов може да отнесе поредната вина за Дянковата некадърност...

Съгласно Кодекса за социално осигуряване, член 100,

Осъвременяване на пенсиите

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

Т. е. всяка година според този член 100, на 1 юли, пенсиите се осъвременяват и това се извършва ежегодно, а не защото Дянков е решил, заедно с премиера Борисов да го направи сега, а не на есен, когато щяло да се изтълкува като предизборен популизъм!

Борисов беше раздразнен от изявите на други политически лидери по темата за вдигането на минималната работна заплата и подчерта, че още от месеци включително и пред медиите е казвал, че ще иска от вицепремиера през юни разчети за минималната работна заплата и пенсиите. Според него е било ясно, че тази тема ще бъде на дневен ред.

Но тази тема е на дневен ред, не защото Борисов и Дянков са го решили, а защото е записано в Кодекса за социално осигуряване!

Е, кой тогава иска да се прави на известен и да го показват по телевизията?

Дянков се е объркал и приема българите за нискоинтелигентни и като хора, които са неграмотни, не четат и той може да си ги върти на пръста! Но дали е така?

Централна емисия на БНТ от 8 юни „По света и у нас”, Симеон Дянков:

„Диференцирана добавка на пенсиите – това е дискриминация!”

Не е дискриминация да се оцелява със 130 спрямо тези които вземат пенсии от 500 и 700 лева? И какво дискриминация точно „бори” Дянков с партенката за дискриминация и еднаква добавка за всички пенсионери? Става дума за достойни старини, за онзи период от живота на българите, когато те се приравнени като статус и всички са в пенсия.

А сега вижте и четете какво каза за министъра на финансите Симеон Дянков проф. Рачо Петров при разговора си с Велизар Енчев в „Дискусионно студио” на Национална телевизия СКАТ:

„Господин Дянков се държи арогантно с българските избиратели, при това забравяйки, че той, самият не е депутат... запознах се с някои материали и идеи на г-н Дянков в миналоседмичната „Панорама” и други – разпространени след това... се наложи да се запозная с въпроса кой, в крайна сметка е господин Дянков....

Няма нито един закон, нито един член, нито една точка, която да регламентира образованието на министър, т. е. на тези, които участват в изпълнителната власт на България. Оказва се, че можеш да бъдеш дори министър-председател без да имаш дори висше образование ... да не говорим за по—далече защото мога да представя съвсем конкренти примери... Тогава се наложи да видя кой в крайна сметка е господин Дянков... какво в крайна сметка се появява в Интернет за г-н Дянков... и се сблъсках с неща, които дори за елементарната математика представляват скандал.

Г-н Дянков е завършил, по това, което самият той, или някой, който много го обича, е завършил през 89-та година езикова гимназия в Ловеч. Между някои от материалите той е роден на 13 юли в София, според други – е роден в Ловеч. Завършил е нормално езиково училище 1989-та година и е попаднал във ВИИ „Карл Маркс”, с написаното вътре – най-добрата оценка в България... за приемните изпити... за времето, влизащите във ВИИ „Карл Маркс” са освободени от военна служба за вреимето, в които следват във висшето учебно заведение... г-н Дянков в 1990 заминава във Виена и влиза във Виенския институт, но след един семестър година напуска Виенския институт и отива в Свободния университет в Берлин. Там издържа до 1990 година, след което отива в Питсбърг, където, за да се получи първата степен от следването, /според сайта на университета в Питсбърг/, трябва да имате 8 години, или четири семестъра в университета в Питсбърг. Това означава, че ако сте дошли в 1991 година, 1995 година вие сте завършили по регламента със степен „бакалавър”... За да бъдете мастърс /магистър/, защото без мастърс не можете да бъдете „доктор”, така, както Дянков се представя в сайта /на министерство на финансите – бел. Л. М./ – трябва да изкарате още четири семестъра, или още две години в университета. Т. е. елементарната математика показва, че вие трябва да следвате 6 години и в 1997 година вие бихте завършили съсс званието „мастърс”, и да можете да станете евентуално за година – година и половина „доктор”.

Дянков е записал, че е „доктор” в два университета – в Мичиганския и в университета в Питсбърг.

Тогава как тогава Дянков през 1995 година вече е на работа в Световната банка, като какъв? Никъде поне в материалите не се показва за какво става въпрос... работил ли е г-н Дянков в Световната банка – да, работил е и е освободен поради лоши показатели, по време на опитите, за да бъдат преструктурирани, респективно, подобрени възможностите на държави от Африка, в това число и в Източна Европа, говоря за Грузия. Заповедта е абсолютна реалност и е освободен от това ...

Как ще влезе през 1995 година в Световната банка, с какъв ценз ще влезе, освен ако не е заемал някаква друга, техническа длъжност?

Това е елементарна математика – роден е през юли 70 година, значи през 1995 година е бил 25-годишен, и макар че по всички показатели изглежда като че ли е гений, засега, практически това не се потвърждава...

...въпросът, който се тълкува поначало..., г-н Дянков е работил отдела, ..., много се извинявам, някои хора в България сериозно забравят, че в обикновената практика, заместник-началниците на отдели се водят като вицепрезиденти, в случая – някакъв заместник-началник на отдел, и няма нищо общо с вицепрезидент на банката.

Междувпрочем, банката, Световната се управлява от Борд, който зависи от размера на участието в капитала в банката, и той се управлява от Съединените щати, Германия, Япония, Русия, ...също така, и така нататъка...

... господин Дянков се е ангажирал и е бил, с цялата тази ангажираност в Световната банка, за преустройство на икономиките на страните, които преминават в пазарна икономика. При това са били определени критерии, въз основа на които, съответните страни и в Африка е трябвало да се оценяват до каква степен са подходящи, за да се направи тази, или друга реформа. Резултатите са ...ясни, скоро имаше големи неприятности в Грузия за това, че те не могат да държат повече този президент, който донесе страшно главоболия на Грузия.

Да оставим тези неща: въпросът е един, от един друг аспект, и тука в нашата Конституция има сериозен пропуск. За да кандидатствате за президент в България, трябва да сте били в последните години жител на България, да сте живели в България. Сега питам обаче съвсем друго нещо – какво би трябвало да се направи за тези, които нямат един час работа в България, не познават в никакъв случай икономиката на страната, и не могат по никакъв начин да направят, каквито и да е изводи добре ли е, развива ли се, какво става с тази икономика.

Тук се откроява и един друг елемент, който за съжаление е много важен, но никой не обръща внимание. Ако разгледаме държавата България като едно предприятие, всяко предприятие има един директор.., технически директор,...един технолог, и разбира се и счетоводител. Извинявам се, аз имам зад себе си 40 години производствена практика и не знам случай, в който главният счетоводител да определя начина и действие на фабриката, или на което и да е предприятие, с което да бъде така, че то да е ефективно и резултатно, като се определя преди всичко от производствена номенклатура, от качество на произвежданата продукция и така нататъка. Т. е. той получава финансови резултати, които трябва съответно да осчетоводи и осигури съответните ресурси и така нататъка.

За съжаление г-н Дянков няма и хабер от понятие, той не е работил и един час в производствено предприятие, и изобщо в някаква икономическа единица. Световната банка използва, така да се каже, теоретическата му подготовка... но аз пак обръщам внимание..., ако всичко се движеше така розово, в момента САЩ нямаше да имат 14 хиляди милиарда, повтарям, 14 хиляди милиарда държавен дълг!

Ако всичко беше блестящо и без проблеми, в САЩ нямаше да има нужда в 2008 година, и 2009-та година Барак Обама, като президент на САЩ да се намесва, и да иска включването на държавата за спасяването на предприятията, които щяха да падат по линията на доминото...”

Дянков обича да казва, че е поклонник на неолиберализма, на разрушителната икономика...

Веднъж ли премиерът и след него министър Дянков нарушиха Конституцията?

Проф. Рачо Петров обясни следното: според Основния закон, сключването на международни договори, при които се изисква изменение на Конституцията, трябва да да бъде предшествано от промени, гласувани в парламента. При полагането на подпис върху искането на влизане в Пакта за евро+, такова „влизане” и „гласуване” в зала – нямаше!

Кого ползва следващият Пакт, наречен Пакт за финансова стабилност, който ще наложи промени в Конституцията и е лично съчинение на министър Симеон Дянков?

В това „съчинение” се повтарят редица договори и вече действащи документи, които диктуват европейските правила и сега представляват задължение на европейската общност./Маастрихстките ограничения, свързани за влизане в Еврозоната и редица други подобни. /бел. Л. М./.

В европейската общност – ЕО, е забранено нормативно държавите да имат по-голям дефицит от три процента. Една Германия, една от най-могъщите икономически, държави в ЕО, дефицитът не е слязъл никога под нивото 3,9 процента, заради това, защото и германците имат редица проблеми с банките и финансовите институции, които имат в момента 2 хиляди милиарда държавен дълг и ако не се беше намесила държавата, щеше да се срути цялата финансова система. В Германия беше прието ограничение за увеличаване на дълга на страната, тъй като той практически достигна граница, която е недопустима по-нататъка да тежи върху врата на данъкоплатците, разбира се и на бъдещите поколения.

В Пакта за финасова стабилност на Дянков има един, съвършено некоректно посочен елемент. В ЕО ДДС представлява една величина, която за всяка една от страните, съобразно определени правила, които тя за себе си е намерила за целесъобразни, е въвела различен данък добавена стойност за различните продукти. Единствено в България и в още една-две страни този данък е еднакъв за всички видове продукти. Представяте ли си с този еднакъв размер на ДДС да обремените както храната за животни, така и детската храна...

В този момент, когато говорят за пенсиите, а хората нямат с какво да преживяват, не им е все едно 6 или 8 на сто е ДДС върху храната, или 20 процента, както е сега... Не е все едно дали храната и стоки от първа необходимост са обложени с 20 на сто, а всеки ден например не се купува автомобил, и там не е от такова значение размера на ДДС...

Защо Симеон Дянков толкова държи и настоява да се приеме Пакта за финансова стабилност? Каква е причината?

Какво не е известно на гражданството за Дянков?

Проф. Рачо Петров, уважаван български икономист отвори „Кутията на Пандора” пред журналиста Велизар Енчев: „Един семестър в Питсбърг е 7 500 долара, за да бъде обезпечена хотелска база, храни и за таксата в университета. 8 семестъра по 7, 500 правят 60 000 долара. Още седем семестъра, за да се стигне до докторска титла правят над 100 00 долара".

Кой спонсорира това пребиваване на Дянков в Питсбърг и откъде са идвали тези пари – в многобройните взаимнопротиворечащи си биографии, Дянков не обелва и дума за това. Споменаха се фондации на г-н Кокалис, фондация „Знаме на мира” на Людмила Живкова /покойният Иван Славков казваше приживе за Дянков: Абе, този е наше момче!”, имайки в предвид, че съпругата му е подпомогнала Дянков чрез фондацията си да замине само след един семестър в ВИИ „Карл Маркс”, и отложена военна служба, заради приема там, за Виенския университет! – бел. Л. М./.

Конституцията трябва да изисква не пет години, че е живял в България някой, който иска да се кандидатира за президент например, а ясно и точно да каже дали е работил в България. В това отношение има пропуски.

Държавната ни икономика и финанси нямат нужда от туристи, с езикови познания, нямат нужда от аспиранти, които нямат понятие от спецификата на българската икономика и финанси, да идват тук и да си правят експерименти, нещо като лабораторни експерименти върху стопанството ни, защото това един ден ще има много тежки последици и скъпо ще се плаща от гражданите.

Един младеж от провинцията през 1989 година, на 18 години, когато няма понятие от случващото се в страната, намира начин да избегне казармата, с кандидатстване в икономически институт, изтрайва един семестър в него и заминава, уреден с височайши протекции на член от фамилия Живкови за чужбина, като престоява по една година във Виенския, и една година в Свободния университет в Западен Берлин /тогава/, се озовава в Америка, в Питсбърг, където вече учи четири години, спонсориран, неизвестно от къде и от кого.

Какво знае той за българската икономика и финанси след доста противоречивата си „професионална” биография, завръщайки се след 20 години, още по-неизвестно от кого предложен на бъдещия премиер, който ще бъде издигнат от американците – той не знае НИЩО! Той не идва, за да работи в полза на финансите и икономиката на страната – той идва да избива провинциалните си комплекси и да експериментира каквото му хрумне на българска почва!

Кой ще отговаря и ще потърси наказателна отговорност на Симеон Дянков след пребиваването му в правителството на ГЕРБ за хаоса, бъркотиите и щетите в икономиката и финансите на България?

Кой ще си поиска „възвръщаемост” на инвестициите, вложени в четиригодишното обучение на Дянков, от кого е зависим той, в чия зависимост ни поставя и нас, българските граждани със своята некомпетентност?

Страната ни се намира на последно място на БВП и в твърде незавидно състояние днес, когато половината мандат на Дянков е изтекъл.

Човек, който е учил да прави дребни счетоводни сметки няма понятие и не се интересува от развитие на пазарна икономика, за да се изправи държавата ни на крака.

Кой инвеститор ще се хвърли да пилее пари в страна, където министри от правителството нямат представа от приоритети за създаване на пазарноориентиран продукт, конкурентен за външния пазар. Инвеститорите избягаха и даже не се обръщат да погледнат назад, защото техните посленици в София са чули и следили изявленията на Дянков по различни телевизии и по различни поводи:

„Неговият прапрадядо Михо Минков-Гълъба е бил търговец от чорбаджйски род и депутат в Първото велико народно събрание, заседавало, веднага след приемането на Търновската конституция от Учредителното събрание, по избирането на български княз” – Уикипедия.

Кой се интересува и какво общо има прапрадядо му на Дянков с неговата професионална компетентност днес – никой не се интересува и този факт, ако е достоверен, нищо общо с това, което прави днес праправнукът му.

Много е важно, че при кандидатстването си в ВИИ, Дянков изкарал най-високи оценки на приемния изпит за цялата страна и за това е вписано в биографията му!

В интервю за в. "168 часа" от 8-14 януари 2010 г. Дянков казва: „Искам да уточня, че не живея в представителната част на Бояна и сам си плащам за всичко - храна, обслужване, пране, гледачки. Всичко.“ Е тогава, къде живее този гений, може би в мазето на Боянския комплекс?

Сайтът „Хроники” е готов да публикува на първата си страница квитанции и фактури за един месец на Дянков за: храна, ток, парно, вода, гледачка, наем.

Из биографията на Дянков в Уикипедия:

„През 1991 г. заминава за Питсбърг, където защитава докторска степен по международни търговски и финансови отношения в Университета в Питсбърг. По-късно получава степен „доктор на икономическите науки“ от Мичиганския университет.

Питаме: кога и как се случват тези чудеса по дати, тъй като в Питсбърг Дянков е учил четири години, достатъчмно за да стане бакалавър, а за докторат, се изискват още три години до магистър и след това се работи по докторска дисертация.

Питаме кога, къде и какви теми е защитил Симено Дянков за:

Магистър, за доктор в Питсбърг, и за доктор в Мичиган.

Нали, според биографията му от 1995 е на работа в Световната банка, а за четири години най-много да се стигнал до бакалавър!

В България всичко минава за истина, освен истината

Ето част от едно разследване на „Хроники”:

На запитване във връзка с гражданството на Симеон Дянков, от Министерство на финансите отговарят на в. „Струма” и сп. „Правен свят” следното:

http://www.asengenov.com/2009/09/blog-post_22.html

Уважаеми господа,

По повод публикуваното във в. “Струма” /стр. 1, 03.08.2009 г./ мнение на г-н Антон Сираков за гражданството на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дяков и в дух на колегиалност, ви предоставям позицията на Министерството на финансите.

Г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Както без съмнение знаете, Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ.

Проверка в Устава на ООН, Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, както и член 57 от Устава на ООН показа, че Симеон Дянков би следвало да е имал функционален имунитет, който се дава за мандат на служители, докато са на трудов договор с организацията /в случая Световната банка – бел. Л. М./. Освен това има и друг вариант за даване на еднократен функционален имунитет на лице, то се прави във връзка с дадено събитие.

Експерт по международно право поясни, че американците не признават приравняване на функционалния имунитет с дипломатическия.

От всичко изложено дотук става ясно, че Дянков няма как да е имал дипломатически имунитет, а е имал, докато е бил на трудов договор в Световната банка, само функционален имунитет.

Някой брои ли колко лъжи изскочиха досега, около житието на Симеон Дянков?

Дано денят 9 юни се запомни с това, че съчинението на министъра на финансите ще отиде към домашен архив - за спомен как е искал да променя Конституция на държавата ни.

 

 

Парамов, ГЕРБ и сие вещаят апокалипсис!

Бившият премиер и депутат, Бойко Борисов поръча на служебното правителство да му осигури 4, 5 млрд заемПри оставен 8,7 фискален резерв и някаква дупка от 1, 2 млрд заявена от служебното правителство, за няма и месец се стопиха тези 10 милиарда и сега се наддават политиците колко външен заем да се дръпне?

Та, къде отидоха тези 10 милиарда за краткото време, в което властва правителството на президента като служебно – никой не казва, а и няма откъде да разбере човек.

В същото време ГЕРБ реанимира искането от преди повече от месец на вожда си Бойко Борисов да се теглят от 3 до 5 млрд външен заем.

Менда Стоянова, кандидат депутат от ГЕРБ не спира да вещае, че за оставащите 4 месеца всичко, което се похарчи в държавата, ще бъде дефицит.

Доста по-агресивната Лиляна Павлова, бивш министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета „Борисов“ направо заяви по една от телевизиите:

Лиляна Павлова, поиска също да се вземе външен заем от милиарди„Това, което беше целта и казаното от нас вчера на пресконференцията, която дадохме е нашето сериозно притеснение и то е базирано не на някакви измислици или нещо такова, а това е базирано на доклада, който изнесе служебният министър на финансите, има го и на сайта. Ако го изчетем внимателно виждаме, че това е един доста аналитичен, сериозен документ, който колегите от Министерство на финансите са постарали да дадат обективната картина за това какво е състоянието и каква е ситуацията в държавата. Там, именно, пише, че са необходими, за съжаление, нови емисии на дълг, за да може да се покрият сериозните дефицити в системата, защото това, което виждаме към момента, за мое голямо съжаление, всъщност, е една абсолютно имагинерно измислена, стабилна, едва ли не, финансова система, която… Как си тръгна Орешарски? – казвайки, че има много добър фискален резерв, което е лъжа... Първо – 8 милиарда, ние фискалният резерв, така теоретично можем да го направим ,теоретично казвам, разбира се, и 50 милиарда, защото в тези 8 милиарда, които ние виждаме, над 5 от тях, всъщност, са дългове, са заеми, които са взети. 1,2 милиард са парите дадени в една банка, за да бъде стабилизирана. Това фискален резерв ли е? Те са в една банка и най-вероятно няма да може, когато им е падежа ноември месец да бъдат възстановени и ще трябва нов дълг...

... Имаме старата емисия от 3 милиарда – тя също е за рефинансиране на падежиращите дългове и тези, които падежират сега и тези, които падежират през януари...

... Защото /…/, след което, нека не забравяме, само, недостига в системата на енергетиката, който е много сериозен сам по себе си, изобщо не включвайки в това предстоящото дело, арбитража, който има и за „Белене“, за 5-ти и 6-тио блок това, което има нужда да бъде за удължаването на живота, трябва да се даде и разбира се, големите енергийни проекти, за които бяха сключени договори, за които тепърва трябва да се обезпечават и т.н. така че тази сметка, всъщност, от 5 милиарда дупка, която трябва да се покрие – това е минимумът и в тази сума далеч не включваме всички необходими разходи, защото имам, все пак, визията и концепцията, че първо, започвайки сега, служебното правителство ще съовладее неразумното харчене и трупане на дългове и само, ако имаме оттук нататък стабилно правителство, което да вземе мерки, да направи, макар и болезнени реформи ще може да се овладее...

... Проблемът е, че можем да се окажем януари в ликвидна криза в държавата, тогава когато няма да има пари за пенсии, социални, майчински, системата на образованието да блокира.

„Не ни чака финансов апокалипсис” – заяви икономистът Любомир Дацов в тв7, в същото време, в което Павлова вещаеше погром на финансовата система.

Икономистът Любомир Дацов„2010 между това, което е предвидено в бюджета т. е. в консолидираната фискална програма, и това, което е изпълнено като бюджет, разликата е 2,4 млрд. След това 2011 се стопява разликата, близо 500 милиона между планирано и изпълнение, абсолютно нормално, вече 2012 година отиваме отново между планирано и изпълнено – 1, 2 млрд разлика, и 2013 1,6 млрд разлика между това, което е планирано и изпълнено....

Изброените години са от мандата на ГЕРБ, когато Симеон Дянков посегна на Резерва на здравната каса, вземаше пари от държавни предприятия като РВД, въведе двойното данъчно облагане на държавните дружества, за да си натъмани бюджетния дефицит.Т. е. той източваше милиони от болници и държавни предприятия, оказа се, че ремонтите в енергетиката са само на хартия, но парите са отчетени като похарчени /виж Доклада на Драгомир Стойнев пред парламента-бел. Л. М./. Дянков взе пари от спрения проект „Бургас-Александруполис”, и от „Белене” за което ГЕРБ реши да не строи.

„Хроники” неведнъж писа за това варварско източване на фона на замразените пенсии, закриваните предприятия и и приказките на Дянков, че не се правят реформи!

Ще припомня едно заседание на Тристранката, на което преди него,  по предложенията на финансовия министър за промени в Закона за Сребърния фонд президентът на КТ „Подкрепа” каза: „Ние сме силно скептични, защото за времето, за което Дянков управлява, прави неща, за които аз лично мисля, че и в Буркина Фасо нямаше да оцелее финансов министър, но някак си тук всичко е възможно, ние сме една прекрасна държава".

Това забравя ли се?

Преди същото заседание на Тристранката, изпълнителният председател на Българска стопанска камара, Божидар Данев припомни пред репортери тогава, че основният мотив за промените по отношение на Сребърния фонд е ниската доходност. Данев изтъкна, че председател на Управителния съвет е самият Данков и според него Дянков е виновен за тази ниска доходност. Данев поясни, че тези средства, също по решение на министъра на финансите, министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, който е зам.-председател, зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева и още двама зам.-министри са депозирани в БНБ. „Националната банка е играла с тези пари, спечелила е не малко средства, които са преведени в бюджета, вместо да се върнат във фонда. Тоест ние имаме национализация на дохода на фонда, косвена", съобщи Божидар Данев.

В Сребърния фонд трябваше да постъпват пари от приватизация, но нито една сума от приватизирани предприятия по времето на управлението на ГЕРБ не бе вкарана във Фонда.

От ГЕРБ трябва да замълчат за дълго след управлението на българските финанси от Симеон Дянков!

Бившият министър на финансите Симеон ДянковНачалото на нервността на министъра на финансите Симеон Дянков бе поставено в края на 2011 година, когато изникна въпросът за стабилността на бюджет 2012 и източниците за възможно привличане на необходимите ни средства.

По правило: основни, възможни източници извън приходите по консолидирания държавен бюджет са фискалният резерв, емитирането на държавен дълг и приходите от държавните предприятия и търговските дружества с държавен капитал.

Нека да си припомним как се движеше през последните 12 години размерът на фискалния резерв

В края на 2000-та година фискалния резерв беше 2,4 млрд. лв., през 2005 г. достигна 4,4 млрд. лв., а в средата на 2009 г. беше около 8 млрд. лв..  Март 2012 фискалният резерв бе на ниво от 4 млрд. лв., като имаме в предвид, че Сребърният фонд и фонд „Козлодуй” заемаха около 3,5 милиарда от тези 4 милиарда!

Тогава управляваше ГЕРБ с финансист Дянков!

Сайтът „Хроники” обърна тогава внимание на следното: с Постановление на Министерския съвет № 247 от 16 октомври 2009 г. търговските дружества с държавен капитал бяха задължени да внесат еднократно допълнителна втора вноска за годината в размер на 50 на сто от печалбата си за 2008 г. Това бяха Българският енергиен холдинг, Булгартабак-холдинг, летище София, „Кинтекс”, Български пощи и „Информационно обслужване”. Реално това постановление означаваше изземване на цялата им печалба за 2008 г.

По-късно, в края на 2009 г. година, с Постановление на Министерския съвет № 301 бе добавено за „изтръскване” и Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, от което, освен допълнителната вноска като дивидент в бюджета в размер на 50 на сто от печалбата за 2008 г., бяха иззети и 35 на сто от наличните пари и парични еквиваленти, и 35 на сто от резервите! Така ако през 2008 г. държавните предприятия бяха внесли около 80 млн. дивидент, то в резултат на тези действия през 2009 г. дивидентите достигнаха 344 млн. лв.!

И това се случи само броени месеци след като ГЕРБ взе властта! Днес се случва броени дни след като служебното правителство на президента с финасов министър, човек на Дянков, оббяви, че трябва да се иска външен заем!

Още малко за подвизите на ГЕРБ и Дянков

Изземването на ресурсите от страна на държавата, за да се пълнят дупки в Дянковия бюджет не спря дотук.

През 2009 г. правителството увеличи размера на дивидента за изземване от 50 на 80 процента! В резултат от това през 2010 г. бяха събрани 112 милиона, а през 2011 г. – 174 млн. лв. дивидент.

Така към днешна дата – март 2012 година, общият размер, събран от настоящото правителство от държавните предприятия и търговските дружества, възлиза на малко над 630 млн. лв.

Всички тези изземвания явно не бяха достатъчни за Дянков и с Постановление на Министерския съвет № 367 от края на 2011година за изпълнение на държавния бюджет, държавните предприятия бяха задължени да преведат на държавата и неразпределената печалба от минали години като дивидент!

Ето предприятията, от които панически Дянков изстиска последните парични ресурси в размер на 630 млн:

Държавно предприятие РВД – 197 млн. лв.;

Български енергиен холдинг – 182 млн. лв.;

Булгартабак-холдинг – 97 милиона;

летище София – 54 милиона;

ТЕРЕМ ЕАД – 17 милиона;

ВиК дружествата на България – 13 милиона;

„Информационно обслужване” – 9 милиона;

предприятието АДИС ЕООД – 7 млн. лв.;

фонд ФЛАГ – 6 милиона

Какви бяха последиците от тези действия на Дянков, в които държавата ограби... себе си?

РВД намали общите си активи за 2008 г. от 535 милиона на 360 млн. лв.

За 2010 г., печалбата му намаля и за двете години от 2008 г. от 26 милиона на 5 милиона през 2010 г., а дивидентът, който внасяше по Дянковите приумици – от 178 милиона за 2009 г., 15 милиона за 2010 г. и по-малко от 4 млн за 2011 г. показаха, че РВД вече не е толкова финансово проспериращо!

Нещо подобно се случи и с ТЕРЕМ: от 13,5 милиона иззети през 2009 г. вземанията спаднаха на 1 млн. 400 хил. лв. през 2011 г.!

В близко бъдеще се очертаваше следната перспектива, ако продължава действието на тези постановления, повечето от тези държавни търговски дружества ще трябва теглят кредит, за да плащат този дивидент!

В резултат на „мъдрото” управление на Дянков и ГЕРБ бе констатирано следното:

Шестнадесет процента намаление на промишленото производство и 8 процента намаление на потреблението!

Безработицата. През 2008 г. тя е била 5,6 на сто, докато през 2011 г. вече е 11,2 на сто. Това са данните на Националния статистически институт, оглавен от няколко дни от бившия премиер Ренета Инджова.

Заетите лица са намалели с 400 хиляди. Промишленото производство е намаляло с 16 процента, а потреблението – с 8 на сто.

Вдигнато бе финансирането с държавни ценни книжа, външният дълг се увеличи с 2 млрд, изхарчен бе Резерва на здравната каса и се посегна на Сребърния фонд и енергийния фонд за запълване на липсата на приходи в държавния бюджет!

Борисов заяви, че ще се вземат 20 процента от Сребърния фонд, необходими на Симеон Дянков, докато самият Дянков обяви, че ще се вземат 30 на сто от този фонд!

Социалните партньори одобриха до 30 процента от активите на Сребърния фонд да бъдат инвестирани тази година в ДЦК, като във всяка следваща година процентът да расте с по 10 до достигане на 70 процента от парите, какъвто бе първоначалният вариант...

Дянков искаше да „стимулира” икономиката с кредити вместо да увеличи събираемостта!

В днешно време...

За 2014 г. Дацов заяви, че се спряга сумата около 900 млн., но според него неизпълнението в бюджета ще бъде минимум 1,5 млрд. Видеото от разговора може да проследите тук:

Кольо ПарамовФинансистът Кольо Парамов обаче не се съгласи с колегата си и беше категоричен, че ще се стигне до финансов колапс. Ако Бойко Борисов говори за 6 млрд., моите изчисления са 7,1 млрд. и то без драмата КТБ, заяви Парамов. Тези пари са нужни за баланса за тази година и осигуряване на спокойствие до февруари догодина, допълни той.

Нито един от радетелите да се взема външен заем, не обясни за какво са похарчени 10 млрд  - 8, 7 оставени от правителството на „Орешарски” и дупката, за която говорят от ГЕРБ, че се е появила.

Да се емитира нов дълг без да се обясни къде са отишли тези пари е по-скоро политическа предизборна пропаганда за ГЕРБ.

"Призивът на ГЕРБ за поемане на нов държавен дълг почива на "неточни интерпретации" на данните за финансовото състояние на страната", коментира бившият финансов министър проф. Христина Вучева.

Според нея актуализация на бюджета наесен е възможна, но едва ли ще е свързана с размера на дълга.

Проф. Христина Вучева"Не са верни числата, изредени от партия ГЕРБ, тъй като това е един календар на емисии и плащания – ежедневната работа по управление на дълга, и тя с нищо не променя състоянието, което имаме до края на тази година.

Съвсем наскоро служебният министър в свое интервю каза, че всъщност разполагаемите средства в държавния резерв са напълно достатъчни да се покрият всички ангажименти до края на годината.

"Служебното правителство не може да се захване с такава процедура. Без работещо Народно събрание не може да се гласува промяна, защото искането за заем е практически искане да се промени Законът за държавния бюджет за 2014 година, коментира проф. Вучева.

Може да има актуализация, но според мен тя едва ли ще засяга дълга за 2014 г.", уточни още тя.

Ако експремиерът Бойко Борисов говори за 6 милиарда, моите изчисления водят до 7,1 – 7,1 млрд – заяви Кольо Парамов в студиото на „Добро утро, България”. – Значи тука не включвам драмата с КТБ, която след 1 август ще стане ясно какво прави Оманският фонд, по какъв начин се отнася мажоритарният собственик „Бромак”. Включим ли драмата КТБ ситуацията става много- много тревожна....”

Какъв е изводът: не се знае къде са отишли оставените 8,7 млрд фискален резерв, не е ясно откъде и за какво са похарчени 1,2 млрд, но пък е ясно, че има някакъв растеж в аритметична прогресия на сумата, която иска ГЕРБ за заем – от 3,5 – до 7,2 млрд лева.

Разчети няма, сметка за какво са изхарчени милиардите оставени от Орешарски – също няма. Налице са единствено някакви хипотетични цифри и плашещи слова за апокалипсис, фалит на държавата и прочие...

Доколкото си спомням единственият падеж е този от януари месец 2015, в размер на 1,2 млрд, но за него пари са оставени.

„Европейските пари ги няма, те не дойдоха... тръгна да обяснява Парамов „личните си разчети”. – Ние харчим наши пари, вместо да вземем европейските пари, това е абсолютна глупост... Има банки с 24-25 процента необслужвани кредити общо ниво. ”

„В официалните данни няма такова нещо! Дайте да не хвърляме бомбастични цифри – призова Дацов опонента си Парамов. – ...Има икономически растеж, макар и минимален...Политическата нестабилност влияе много повече от икономическата на хората.”

Някак между другото в печата и електронните издания някой спомена, че по закон служебното правителство не може да взема външен заем, тъй като това променя бюджета. А бюджет се прави и гласува от парламента... Но като припомня, че служебното правителство се занима с един куп несвойствени дейности, а бе назначено от президента Плевнелиев, който по Конституция е недосегаем от ръката на закона - няма да се изненадам ако служебниците на Плевнелиев изтеглят за ГЕРБ и бъдещото му управление исканите от Борисов милиарди...

Сегашната съществуваща разлика между левите и десните се свежда до намигването – с кое око ще намигнем на класите, етносите, малцинствата, мнозинствата,  и прочие, и прочие.

„Човек не може да гласува за колбаси и при това да очаква от колбасарите да му гарантират приличен, човешки живот, без кланица, защото свинята заслужава само свинска съдба и свински край – смята Любиша Георгиевски.  Такова е световното равновесие”.

А какво да кажат българите за които няма и колбаси, няма работа, няма надежда, няма покрив, няма бъдеще?

„Разправят, че Ницше полудял в един прекрасен италиански град, когато видял как някакъв имбецилно брутален колар налага до смърт коня си с камшик, защото не можел да изкатери натоварената каруца по една стръмна улица... Тогава Ницше заплакал, прегърнал коня,  и се прехвърлил в друг свят, отхвърляйки този...” Разказва го пак Георгиевски.

А нас кой да прегърне след 25 години камшици по гърба от нефелни политици, кой да заплаче за нас и съдбата ни, след като ние самите не правим нищо, за да променим хала си?

Какви падежи тогава, какви милиарди без конкретни разчети по плащания заливат нищо неподозиращия бъдещ избирател?

Хайде да не се плашим, че май множко  ни идва вече вече!

 

Под одобрителния поглед на така наречения президент от месец се извършват публични незаконни действия, които имат за цел да свалят властта, сформирана след законнопризнати избори

Така нареченият президент на БългарияБългария е единствената държава в Европейския съюз, в която президентът, политици, министри, кметове на общини си позволяват да нарушават основния Закон – Конституцията!

Тези нарушения са част от ежедневието и са причина за тъпченето на място и блокирането на важни процеси в страната, тъй като нарушенията не само имат зелена светлина, но и остават ненаказани от действащото законодателство и оторизираните за това институции.

Парламентарната република е изложена на организирани протести,у хаос и инспирирани безредици.

Какво казва действащата Конституция на Република България, която днес, на 12 юли има годишнина?

Парламентът, в деня на неговото конституиранеКонституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото — политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните държавни органи: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление.

Чл. 1.

(1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

==========================

Официалният език в България е българскиятЧл. 3.

Официалният език в републиката е българският.

Чл. 4.

(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

=============================

Чл. 12.

=====================

2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

==================

Чл. 22.

==============================

(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

===============================

Чл. 26.

(1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

===============================

Чл. 39.

(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Кого обиждат тези (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

=======================

Чл. 58.

(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

===========================

Чл. 60.

(1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.

(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.

==========================

Чл. 64.

(1) Народното събрание се избира за срок от четири години.

================================

Чл. 66.

Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон.

Чл. 67.

Депутати надомници от ГЕРБ дават пресконференция(1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.

(2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.

=============================

Глава шеста

СЪДЕБНА ВЛАСТ

Чл. 117.

(1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

===================

Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.

Никоя част от народа не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Протестиращите си присвоиха правото на народния суверенитетА какви са протестиращите освен присвоили правото на народен суверенитет?

Вече месец една част от народа си позволява да придобия чрез протести, хаос, безредици осъществяването на народния суверенитет.

Националното и държавно достойнство се погазени публично и официалните реакции на това погазване бяха и са мълчаливо съгласие?!

Трима посланици – на две европейски държави Франция и Германия и САЩ подкрепиха одобрението на българския президент да се протестира срещу работещото, повтарям законно избрано правителство?!

И това се случи не в Турция, не в Гърция или Кипър, а в България, добила печална известност с отликата си, че всеки отвън може да я управлява, контролира и направлява!

Посланиците на Германия и Франция у нас застанаха публично зад изказването на президента Росен Плевнелиев, в което той поиска да се скъса окончателно с олигархичния модел в България.

Тук няма как да не запитам – с кой олигархичен модел иска да скъса Росен Плевнелиев – с този, към който принадлежи съпругата му, приятелите му, или с някакъв друг олигархичен модел, който Плевнелиев така и не идентифицира.

Да беше изрекъл поне името на един олигарх от действащото правителство държавният ни глава, да беше идентифицирал поне един мафиот, след като симпатичните му протестиращи размахват лозунги против мафията.

Защо посланиците на Франция и Германия в Турция не вземат да критикуват премиера Ердоган? Защо там не отидат и подкрепят протестите?

Защо посланиците на Франция, Германия и САЩ не се месят в турските протести?: от една страна ще ги обгазят със сълзотворен газ, ще ги облеят с водни струи и ще ги обстрелват с гумени куршуми.

Не говоря за палките, с които турската жандармерия и полиция бият протестиращите! Не говоря и за вероятността тези посланици да бъдат задържани и отведени в турския арест, където може и да им покажат нетрадиционни сексуални практики!

За разлика от София – в Истанбул протестират истински интелектуалци, протестират срещу нарушените им права и натиска на правителството на Ердоган да ислямизира тази държава!

В Истанбул и Анкара артистите не ги събират с SMS-и, както в София прави приятелят на Бойко Борисов, така нареченият председател на Съюза на артистите, Христо Мутафчиев.

В Истанбул протестиращите са наясно за какви ценности се борят, а в българската столица нямат избистрени искания, конкретни цели, и легитимен ръководител, който отговаря за мирното протичане на тези протести.

Някакви посланици определят вътрешната политика на страната?!

Матиас Хьопфнер, Филип Отие и Джеймс Пардю /бивш посланик на САЩ-бел. Л. М./си позволиха да не дават акъл и изричат какво трябва да се случва в държавата ни?!

Що за наглост, що за безочие е това?

Като капак на този скандален и позорен акт, на опашка се наредиха политици и медии да развяват мнението на въпросните посланици и да ни го навират в лицата?

Барак Обама, когото българския посланик Елена Поптодорова не смее да попита за нищо нелицеприятноДа сте чули Елена Поптодорова да дава акъл на Барак Обама час по-скоро да изтегли войските си от Афганистан, или да не се меси в случващото се в Сирия?

Да сте чули същата Поптодорова да се възмущава от администрацията на Белия дом за затворниците в Гуантанамо, мнозинството от които са там без присъди?

Да сте чули Поптодорова да настоява да се отворят резерватите на индианското население?

Да не отварям дума за това дали българският посланик в Париж критикува Франсоа Оланд за високите данъци, или българският посланик в Германия да дава акъл на бившата комсомолска секретарка Ангела Меркел за политиката, която води?

Няма и да чуете.

България е единствената държава, в която независимо кой откъде е дошъл може да се меси на правителството! Друга такава страна в ЕС – няма!

"Уважение буди начинът, по който българската полиция гарантира през последните седмици мирната изява на това гражданско общество. Всъщност то заслужава да бъде чуто: едно активно, силно, модерно гражданско общество, което вярва в своята страна и се пита какво може да направи за нея, е всъщност основен стълб на всяка демокрация в света, така както и на бъдещето на България", се казва още в становището на двете страни."В България, както и в другите страни, това безспорно е от първостепенно значение за всички инстанции, които отговарят за борбата с организираната престъпност и корупцията, за гарантирането на вътрешната сигурност, за контрола на търговския обмен, за осигуряването на енергийните потребности на страната в стремеж към независимост. Във всички тези области непрозрачните назначения могат единствено да бъдат в полза на корупцията и организираната престъпност", се казва още в публикуваната им съвместна позиция.

"Държим да приветстваме решителността на президента Росен Плевнелиев да запази неразривната свързаност на България с европейските ценности и правовата държава и да настоява за прозрачност, за морал и етика. Ролята на гарант на институциите и на единството на нацията, която изпълнява държавният глава, е от първостепенно значение при настоящите обстоятелства и заслужава уважение", твърдят още Отие и Хьопфнер.

От кога в европейските ценности влиза изискването да се сваля работещо, законно избрано правителство?

Национален синдикат си позволява да заплаши с национална стачка, но, забележете - с искания за велико Народно събрание?!

А член 12, ал 2 от Конституцията?

Откога смяната на Конституцията е синдикална дейност?

Законността на това Народно събрание бе оспорена пред Конституционния съд и той обяви, че изборите са законни!

Народните представители трябвало да служат на народа, който ги е избрал - как да сме сигурни, че депутати надомници служат на своя народ?

В България има закони и стриктно се следи внасянето на данъци - да сте видели някой, който продава знаменца, свирки, вувузели и дъждобрани с касов апарат, свързан с НАП?

Т. е. за една може, за други не може.

Къде са инспекторите от НАП, които да глобяват тези продавачи - нима щом президентът заяви, че протестиращите са симпатични и интелигентни - оборудването им не подлежи на данъчно облагане?!

И още нещо: линейките, изпратени до тежката катастрофа на Цариградско шосе 112 са били принудени да заобикалят протестите, и това ги е забавило! А става дума за спасяване на човешки живот! Заобикаляли са както и всички шофьори, които за да стигнат до дадена точка в столицата също заобикалят!

Кой се страхува от Конституцията? Главният прокурор? Прокурорът на град София? Председателят на парламента или друго високопоставено длъжностно лице - та това е Конституция, основен закон в републиката?!

Къде отива тази държава, щом управляващите се боят да прилагат Конституцията й?

Кой упълномощи служебният премиер Марин Райков да подписва договори с Катар?

Не е ли чел Конституцията той, или президентът Плевнелиев?

Никога през 13 вековната си история България не е била по-унизена!

 

„Социалистическата партия е виновна за провала по отношение на кризата през 1997 г.”, каза президентът Георги Първанов по време на дискусия на тема „Доблест 2010 - 4 февруари през погледа на младите”, организирана от фондация Институт „Николай Добрев”, което определено ме изненада.

Социалистическата партия, както и повечето управлявали партии в последните 20 години има вина, но тя не е тази, за която споменава президентът Георги Първанов.

Амнезия или къса памет е причината за тези думи на държавния глава?

Няма да изследвам „забравата” на Георги Първанов, а ще припомня някои факти, които обясняват много събития от лятото на 1996 до зимата на 1997.

Още през лятото на 1996 година Жан Виденов като премиер заговори за въвеждане на Валутен борд, но днес на никого не му изнася да си спомни за това. Спомням си, че Надежда Михайлова – днешна Нейнски и Йордан Соколов, тогава се обявиха против Валутния борд. Даже Михайлова даде пресконференция по този повод.

В самата социалистическа партия мнозина и от опозицията на Виденов, и от подкрепящите го бяха против въвеждането на Валутния борд. Факт, който няма как да бъде отречен, тъй като свидетелите на тези събития са все още живи.

Истината е, че инфлацията, която принуди Виденов да подаде оставка от поста на лидер на БСП и от премиерското място бе изкуствено предизвикана и след това – неизвестно как овладяна – не от друг, а от Стефан Софиянски като министър-председател на служебното правителство.

„Изкуствено предизвикана” бе инфлацията и мои източници ми съобщиха, че заем от Световната банка е ибл изнесен на няколко транша, за да се сринат финансите на страната. По този факт всички мълчат – не обясняват даже как един икономист, със  специалност "Статистика" като Софиянски бе в състояние да овладее инфлацията, а обяснението би могло да бъде, че изнесените пари бяха върнати.

Освен това, голяма помощ в овладяването на инфлацията бе проведената от Иван Костов деноминация, с която мярка бяха ограбени българите. Само като пример ще кажа, че внесени суми в банките по жилища, от провеждащата се реституция – за една нощ останаха без три нули. Така цената на един тристаен апартамент и внесените по нея 13, 100 лева – се превърна в 13 лева и 10 стотинки!

Една от десетки хилядите потърпевши бях и аз – и от сумата за жилището ми, което бях изплатила и върнах на държавата, за да получа имот от дядо си – струваше колкото чифт маратонки!

Днес със същата цел се готви въвеждане на еврото, при което обоселият и мизерстващ български данъкоплатец отново ще олекне с много, много пари, субсидирайки държавата!

Като продължение на разследването на дните от 4 февруари 1997, следва и третата част от това разследване, съдържащо неизвестни факти и данни от събитията тогава.

3. Четвърти февруари - едно събитие - много истини

* Президентът Първанов сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите – на ръба на закона* Прокуратурата все още дреме

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник.

Ще се върна към периода 10 януари – 4 февруари 1997 година и следите, които оставя той. На 9 януари номинираният от левицата за министър-председател Николай Добрев дава първата си пресконференция, на която прави експозе с 4 акцента: благодари за доверието на партията си, обещава заедно с коалиционните си партньори и подготвени експерти да състави програма за действие, обещава да създаде силен екип и най-накрая съобщава, че е с амбицията с екипа и програмата да извърши радикални реформи в социално-икономическата сфера на базата на финансова стабилизация, преструктуриране, създаване на п редпоставки за оживление и растеж.

Това се случва на 9 януари 1997 година. Много важно е да припомня, че преди тази дата, на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента. Въпреки събитията, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и то ги прави смешни и ненужни. След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!? Тук вече е и манипулацията: под претекст, че се протестира срещу Виденов и кабинета му, които са в миналото, са организирани хора около парламента, които трябва в комплект с предизвиканата инфлация да попречат да бъде съставено правителство. Това е целта на опозицията, това са и средствата, които тя използва. И докато бъде получен мандат за второ правителство, както е по Конституция, започват протести против Виденов и правителството му. Президентът Желев бездейства и с това показва, че няма да изпълни правомощията си, като връчи мандат, тъй като неговият мандат на държавен глава вече изтича. Това е безвремието, в което се протестира срещу премиер и правителство, които е в оставка – предизвиканата инфлация качва безумно цените. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната. Това са събитията, чийто втори план остава без коментар.

Кабинетът в оставка се събира, за да умува как може да се заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат. Всичко е снимано, Ясно е кой е организатор.

На заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява на другарите си по партия:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

Добрев продължава и разговорите си с лидери на опозицията, както за вариантите за кабинет, така и за това ситуацията пред парламента да бъде овладяна. Ето какво признава той месеци след януарските събития:

“Към 8 часа на 10 ти /януари – бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира.

Нещо повече – президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.”

Тук Добрев пропуска, че Петров вече е поел ангажименти пред опозиционните лидери – нещо, което той тогава не подозира.

Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона

“Всички икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново соцправителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари."

- казва на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. След пет дена Добрев продължава за разкрива какво всъщност и защо се е случило пред парламента. Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения “черен петък”, онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. “24 часа”. Ето още от казаното тогава от Добрев:

“ Няколко пъти разговаряхме/с Костов – бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: “Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.”

Протестите вземат такъв обрат, че е известна и друга фраза, изпусната от бъдещия премиер Иван Костов към протестиращите в студените януарски нощи на 1997 пред парламента: "Я сега да ви видя, господа революционери, какво ще правиме?” Костов е смутен от внезапно покачения висок градус на напрежение, който се повишава от скока на инфлацията и изчакването на Желев.

Добрев изнася няколко месеца след погрома над парламента и още факти:

“Не такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: “Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите.” Той ми заяви: “Аз нося отговорност, оправяйте се вие”.... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента – бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: “Останете по местата си!”

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Това ли виждането на Георги Първанов за държавник?

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

Групировките и протестите

Националната политическа стачка, която обявява СДС окочателно разрушава договореностите, които са обсъждали Добрев и Костов. Добрев е толкова омерзен от лицемерието на опонента си, че пред близките си казва: “Иван Костов е лъжец!” След това прозрение нещо у Добрев се пречупва, стресът е силен и само след броени месеци заболява фатално. Така тръгва болестта му, която за две години го отвежда в гроба. Въпреки случилото се тогава, днес, 10 години по-късно Иван Костов признава, че Добрев се е отказал от мандата, за разлика от съшитите с бели конци версии на запътилия се към Европа Стоянов, според които той е бил човекът отказал да приеме мандата! Заслуга на БСП е в това, че от партията показаха, че Българската социалистическа партия не е в състояние да проведе необходимите реформите в страната. Те единствено предизвикаха тежка криза и разбраха, че не могат да управляват”, подчертава днес Иван Костов. - Но това разбра преди всичко Николай Добрев... Страната беше в национална стачка и беше блокирана, а единственият начин да се продължи напред, беше да се предизвика насилие и затова Добрев се отказа от мандата”, коментира в наши дни лидерът на ДСБ. По думите му е трябвало да се вземат хуманни решения и те са били взети от Николай Добрев тогава.

Тези твърдения на Иван Костов и версиите на Петър Стоянов за личен принос по предотвратяване на насилието в зимата на 1997 година влязоха в противоборство, като показаха една от причините за разделението на десницата. В нея едни пренаписват биографиите си, а други – съобщават фактите, такива, каквито са били. Ето защо погрешно би било да се обяснява, че БСП и СДС са влезли в конфликт по повод събитията януари-февруари 1997 година. Конфликтът е между ДСБ и СДС: реалността пред амбицията да се изписват значими биографии. На въпрос дали групировката “Мултигруп” е плащала за протестите, бащата на Илия Павлов обясни красноречиво следното:

“Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.”

Плащали са си на хората както трябва, не са създавали напрежение – но на кого са плащали и защо? Доколкото е известно: корпорациите са длъжни да плащат данъци, а в това признание на Найденов “плащането” не звучи точно така.

Не е имало изнудване за подкрепа, не е имало натиск за оказване на финансова помощ, но е имало “плащане на хора”.

На границата на лъжата прозвуча твърдението на Стоян Денчев, /бивш главен секретар на кабинета “Беров” – бел. Л. М./: “Аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...”

Всъщност истината за Денчев е, че той взе дейно участие в заграбването на държавния винен експорт и преминаването му в частни ръце. Амнезията на Денчев не му позволи днес да вдене и че в периода януари-февруари 1997 е имало предизвикана инфлация, която да подсили ефекта от обявената от опозицията национална политическа стачка. Той заговори направо за преодоляването на инфлацията – а как, с какви механизми – Денчев замълча!

В студиото на Нова телевизия водещите Лора Крумова и Коритаров бяха поканили Стоян Денчев, Павел Найденов, Красимир Райдовски на разговор за 4 февруари и групировките. Единственото, което стана ясно от този разговор, бе, че “Мултигруп” е финансирала политици още от 1992 година, че Денчев не “помни” предизвиканата инфлация, а единствено нейното “героично” преодоляване. В студиото бе критикуван Виденов, а протекциите на кабинета му и изпращането на Илия Павлов в Москва на преговори с “Газпром” като представител на властта – това бе удобно “пропуснато”.

Странно за предизвиканата инфлация не обели дума и Красимир Райдовски, а той би следвало да има представа от това, че бе предизвикана такава и, че бе преодоляна. Как, от кого – вече 10 години никой не смее да обясни.

В студиото на Нова телевизия беше казана и една истина, че събитията януари-февруари 1997 са били провокирани, за да се продължи преразпределението на икономиката. Днес 10 години по-късно е ясно, че това преразпределение включи приватизацията, която проведе кабинетът “Костов”, това преразпределение включи и игнорирането на мощни корпорации като “Мултигруп” и застрахователните компании на ВИС и СИК. И най-сетне: в студиото на Нова бе дадена оферта от Стоян Денчев към следващите управляващи за поредно влизане в политиката. “Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.”

Вярно е казаното от Денчев по отношение на премиера Станишев, но защо чак сега забеляза той колко зелен влезе в голямата политика днешният министър-председател? Този избор и присъствие са вече с година и половина давност! Защо досега Денчев мълча? Или и той е прегърнал максимата “Закъснялото изричане на неудобни, страшни истини, често ги прави безстрашни”.

И така: при получаване на мандата за второ правителство Добрев прави изявление, в което казва:

“Халът на държавата и на хората е такъв, че такова поведение /да се робува на теснопартийни интереси – бел. Л. М./ ще бъде най-малкото национално безотговорно... трябва да спрем да си играем на политика, на всекидневни митинги и разрушителни стачки. Пред нас се срива всичко – и веществените, и духовните ценности.

Трябва да спасим България, и то сега, и то веднага. Нека направим това чрез съгласие, разбирателство и сътрудничество. Противопоставянето и омразата сега са пагубни и самоубийствени за всички ни.”

Днес Петър Стоянов обяснява така събитията: “Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замеряше с камъни.”

В продължението следва края на тази история, с родените след 10 години лъжи за събитията

 

Не питам защо главният прокурор Борис Велчев мълчи, след като Прокуратурата е част от съдебната система и отговаря за досъдебното производство, а в момента съдът се тресе от обвиненията и нападките на МВР, и лично на  премиера.

Не питам дали гласуваните набързо промени в Закона за културното наследство имат връзка с мълчанието на Велчев. С поредното ритуално измиване на ръцете, без да е Пилат Понтийски.

Парламентът удължи срока за идентификация и регистрация на движими културни ценности - а както е известно Велчев е колекционер и тези промени няма как да не го вълнуват лично и силно.

Не питам защо министърът на вътрешните работи ката ден разказва СРС-ета от малкия екран или радио с национален обхват, за да ни убеди колко самоотвержено се бори с организираната престъпност. Някой да му образува проверка за това? Единствената полза от всекидневното му неколкократно явяване, е човек да си пие под час лекарствата щом го зърне.

Не питам защо Прокуратурата образува досъдебно производство срещу „неизвестен извършител” за издаване на държавна тайна и съобщаване на секретна информация. Всички знаем, че Симеон Дянков го направи от трибуната на парламента и сигналът на социалистите за това деяние беше срещу него – тогава защо Дянков да е „неизвестен извършител”? Или докато установяват кой е известният „неизвестен извършител”, хората ще трябва да си мислят, че Прокуратурата нещо върши? Това откъдето и да го погледне човек си е предизвестен нулев резултат и още по-предизвестено нулево внасяне на Обвинителен акт в съда...

Не питам защо зам.-главният прокурор Бойко Найденов си говори където свари как имало оперативна информация за мокра поръчка за премиера. Такива неща разнасят ли се по улиците? Толкова ли е лесно?

Някой да е чул в друга държава зам.-главен прокурор да си говори по новините как някой искал да застреля американския президент, като че ли съобщава числата от тотото? Или в новини в Гърция, Франция, Великобритания да се тръби, че имало мокри поръчки срещу кралица, премиери или президенти?

Твърдо – никой не е чул или видял.

Бойко Найденов не върши случайни неща – той се самоопредели с това изявление на коя страна е. На страната на силните на деня, както обикновено. Тогава има ли смисъл да питам каквото и да било?

Закони се променят, мандати – свършват, а чупките в кръста и посоката им наместват нещата по местата им.

Не питам защо зам.-главният прокурор Бойко Найденов бе лично предпочитание, избор и назначение на бившия главен прокурор Никола Филчев...

Както не питам и защо малко преди да изтече мандатът му Филчев отстрани от поста на градски прокурор на София Бойко Найденов и командирова на негово място Камен Ситнилски.

Не питам защо Бойко Найденов побърза да си вземе седмица болничен и обясни, че Висшият съдебен съвет е този, който решава подобни кадрови рокади.

Казват, че по Конституция съдебната власт била независима и всякаква намеса и натиск върху нея са противоконституционно деяние. Вярно е, но какво от това? Кой се интересува от Конституцията?

Не питам защо и с какви пари ще превеждат на английски доказателствата по делото за двете акции гордост на Цветанов – казват, че са били 13 тома!

Не питам и има ли друга държава, чийто премиер да  праща на ФБР и Европол да оценяват събрани доказателства и решение на съда по мерки за неотклонение.

Не питам защо съдът реши да освободи задържаните по акция „Килърите”, както не питам дали акциите в САЩ носят название „Убийците”. Явно министър Цветанов иска да ни покаже колко обича анлгийския език, обича го даже повече от българския... дали го владее добре – това е друга тема.

Та, не питам защо съдът не уважи доказателствата по „Килърите” – съдия Лада Паунова /автор на книга за организираната престъпна група – бел. Л. М./ го каза точно и ясно: „Законът ни казва кои са годните доказателства”.

Освен ако МВР-министърът иска той да е закона и той да казва кои доказателства стават, и кои – не.

А защо не при арест да се чете направо присъда? Така доказателствата ще отпаднат като препъникамък за предварителното производство. Тогава няма да се търсят преводачи, няма да се пращат материали на ФБР и Европол...

 

Господин министър-председател,

Федералното бюро за разследване  или ФБР, /Federal Bureau of Investigation, FBI – бел. Л. М./ е федерална полицейска сила и разузнавателна агенция, която е основният разследващ орган на Министерството на правосъдието на САЩ.

На Министерство на правосъдието на САЩ, а не на Република България, освен ако вече не сме станали поредния щат на Съединените американски щати – без да знаем.

Глава 28 от действащия Наказателен кодекс /U.S. Code/, параграф 533, който ѝ легитимира пълни правомощия да разкрива престъпления срещу Съединените щати и други федерални закони, дават на ФБР правомощие и отговорност да разследват специфични престъпления.

Но престъпления срещу САЩ, а не в България.

Понастоящем ФБР разследва нарушения в над 200 категории на т. нар. федерални престъпления, но няма правомощия да се произнася по решения на българския Апелативен съд по мерки за неотклонение.

Тогава като как ще се пращат на ФБР преведени на английски, събрани от МВР доказателства по дела, които трябваше да произведат от Цветан Цветанов я един нашенски Джовани Фалконе, я един - Антонио ди Пиетро. Откога вътрешните досъдебни производства и мерки за неотклонение са в прерогативите на една институция като американското ФБР?

Да не би това да е някакъв нов брюкселски повей в борбата с организираната престъпност? Ама САЩ не са член на Европейския съюз все пак...

И да не забравяме, че Фалконе се бореше срещу Томазо Бушета и други подобни, а в България полицията се бори срещу съдиите и техните решения...

 

Европол, господин министър-председател,

е полицейска агенция на Европейския съюз и координира дейността на полицейските служби на европейските държави в предотвратяването и борбата им с тежката международна организирана престъпност.

Сред приоритетите на Европол са: борбата с тероризма, превенция на нелегалната търговия с оръжие, борба с наркотрафика, детската порнография и прането на пари.

В кой точно от така изброените приоритети попадат трите съдии, които определиха мерки за неотклонение на задържаните по операция „Килърите” – подписка. Къде е тук тероризмът, къде е превенцията на нелегалната търговия с оръжие, къде е борбата с наркотрафика, какво общо има детската порнография и прането на пари?

Не питам, гаосподин премиер, кой Ви, посъветва да формулирате заканата си, че ще изпращате на ФБР и Европол превеждащите се вече на английски материали, с доказателства по „Килърите”.

Който и да е той – подхлъзнал Ви е и Ви е пратил за зелен хайвер.

Господа управляващи,

Питам, каква е целта на гнева и заканите ви към съдиите, след като бяха пуснати с мярка за неотклонение „подписка”, задържаните по „Килърите”?

Да сплашите съдиите? Да ги направите по-сговорчиви, за да отговарят решенията им на очакванията ви?

С каква цел размахвате парламента, който трябвало да се постарае да направи законодателни промени относно съдебната власт?

Може ли всички съдии да бъдат освободени, уволнениили подменени?

Ще стигнат ли кадрите от Симеоново, за да заемат съдийските места и да отсъждат по желание на изпълнителната власт? Очевидно няма да стигнат.

Тогава какво следва?

Не питам какво следва – времето ще покаже...

 
Бившият служебен премиер Георги БлизнашкиБившият служебен премиер Георги БлизнашкиБившият премиер Георги Близнашки, който е професор по Конституционно право в Софийския университет, за пореден път скочи остро срещу съдебната реформа и предлаганите конституционни промени, подготвени от Министерството на правосъдието. В интервю пред Канал 3 Близнашки обяви, че Христо Иванов е некомпетентен, премиерът Бойко Борисов е бил подведен, а хората, които искат да променят Конституцията, всъщност искат да яхнат съдебната власт, както преди години се опита да направи Иван Костов.

Публикация на сайта ГЛАСОВЕ

"Христо Иванов няма един работен ден", отсече Близнашки по адрес на правосъдния министър. На въпрос на водещата Мая Костадинова - "Ама нали Вие го назначихте?", Близнашки отговори: "Не аз, президентът Росен Плевнелиев го назначи. А аз постоянно му дърпах юздите."

Предлаганите промени в Закона за съдебната власт, Близнашки определи като "реформаторски мечти от времето на Иван Костов".

Професорът обяви, че идеите главният прокурор да бъде назначаван от парламента означават пълно подчинение на съдебната власт. "Те не са подготвени тези хора. Предлагат безумни неща", каза Близнашки.

Бившият премиер обясни и как се пишат препоръките от Брюксел.

"Много пъти съм присъствал на такива срещи. Идват едни чиновници, срещат се с нашите и започват да пишат едни препоръки. Те не са професори, в Брюксел няма професори по конституционно право, а бюрократи", коментира Близнашки.

Той посъветва нашите политици да се съобразяват повече с Венецианската комисия, която настоява за независимост на съдебната власт.

"Ако тези промени в Закона за съдебната власт и съответно промяна в Конституцията се прокарат, съдебната система ще бъде поставена под контрола на силните на деня и това ще доведе до безкомпромисна атака от Съвета на Европа", прогнозира още бившият премиер.

"Министърът просто не знае, какво прави. В предишния вариант на стратегията нямашe нито явно гласуване във ВСС, нито намаляване на мандата на членовете на ВСС. Те се мотаха шест месеца и накрая родиха това нещо", каза професорът.

"Аз подкрепям съдебната реформа, но не по този начин. Хубаво е да се познават нещата, а не да се прокарват погрешни идеи.

Това, което искам да кажа е да не се слуша френският посланик - Дьо Кабан. Защото той няма нищо общо с френската правосъдна система. Той се произнася като последна инстанция, което съвсем не влиза в неговите правомощия, не е в неговата компетенция", заключи Георги Близнашки.

Георги Близнашки припомни, че при писането на сегашната Конституция е ползван активно и френският опит. Самият той е разговарял с часове с професори по конституционно право. Близнашки добави, че е бил положен изключително сериозен труд при написването на основния закон и твърденията, че той е писан на коляно не отговарят на истината.

Бившият премиер обясни, че българските власти са прекалено смутени, слушат чуждите посланици, които от своя страна грубо се намесват във вътрешните работи.

Близнашки отново обясни мотивите си да е тотален противник на готвените промени.

"Явното гласуване - тази идея е абсолютно неприемлива. Това означава, че хората във ВСС ще са подложени на един непрекъснат натиск. Ще има дисиденти. Ами кой ще може да си позволи да гласува против волята на своя началник", попита Близнашки.

"Промяната трябва да бъде направена от грамотни хора. Защото 16-ти април беше тържество на глупостта! /б.р. пресконференцията, на която Бойко Борисов и Христо Иванов представиха идеите за конституционни промени/. Ако се се допусне един пробив в Конституцията, това ще е фатално", добави още проф. Близнашки.

Той добави, че предложенията са внесени без никакъв дебат. В момента пък в Министерството на правосъдието брояли критикарите, за да се направи прочистване в редиците в магистратурата.

"Дискусията трябваше да се направи преди да се вземе политическото решение", отсече Близнашки, след което отново се възпламени по адрес на правосъдния министър.

"Той не е написал нищо през живота си, този човек се самопровъзгласява за реформатор и тръгва да прави стратегия!".

Близнашки коментира и атаките от страна на Реформаторския блок.

"Радан Кънев ме атакува, че съм скрита лимонка. Разберете, Георги Близнашки е Георги Близнашки. Аз работя за моето отечество и никой не може да ме спре да кажа моето професионално мнение. Георги Близнашки не може да се уплаши от изданията на Иво Прокопиев", каза още бившият премиер.

"На финала - съдебна реформа - да, но не по този неграмотен начин", отсече професорът.

Георги Близнашки коментира и нападките към паметника на Цар Самуил. Той каза, че те са напълно неоснователни, а политическото решение за поставянето му е било негово. Според Близнашки паметникът се харесва от хората и ще надмогне дребните подхвърляния и злободневие.

 

Афишираната пресконференция на кандидата за президент Алексей Петров като „взривоопасна”, се оказа сапунен мехур, който се пукна в първите секунди от началото й.

Според това, което чухме и видяхме, явно някой се е подиграл силно на Петров и екипа му, тъй като репортерите, които си загубиха времето да отидат и присъстват на тази пресконференция умряха от скука!

Бившият служител на ДАНС поиска налагане на мораториум на политическите партии, смяна на модела на държавно управление, отмяна на чл. 12, който забранява на гражданските сдружения да участват в политическия живот на държавата и създаване на механизми за пряко участие на гражданите във властта, т.е. представителната демокрация да бъде заменена с пряка демокрация.

Да си правиш експерименти да подменяш действаща Конституция във време на предизборна кампания, да занимаваш гражданството и журналистите с общи фрази и втръснали клишета за прехода, да го засипваш с анонимни послания и прочие несъстоятелни теми в момент, когато хората са на улицата, без работа, без достъп до здравеопазване, с ипотеки и гладни си е доста смело начинание – да не кажа направо – безумно!

Да поискаш отмяна на чл. 12, в момент, когато болшинството от населението на страната е отчаяно, обезверено, гневно и няма представа какъв ще бъде утрешния ден – си е меко казано, ритуално самоубийство!

Да говориш за подмяна на политическия модел когато затъваме ката ден в безпардонна диктатура на силата, арогантния непрофесионализъм и липсата на законност – вместо да се съсредоточиш върху настоящето, разпада на икономиката, безотрадното бъдеще и непоносимо настояще – даже не е вид лудост.

Екипната работа, заяви кандидатът за поста на  президента Алексей Петров, е единствената алтернатива на овластения краен  индивидуализъм”.

Петров заяви недвусмислено, че е убеден, че неговият екип е алтернативата на злоупотребата с власт и гаранцията срещу развихрянето и „невежеството на един авторитарен водач”, но едно е да си убеден, друго е да можеш да промениш нещата, трето и четвърто е да си с харизма на лидер и да караш хората да те слушат и вярват.

Един авторитарен водач, двама авторитарни водачи – заяви Петров пред репортерите. Абе, Петров, този авторитарен водач няма ли си име? Или ще продължаваме да си говорим с недомлъвки и да се оставим да ни заливат с анонимни обвинения?

Да не би да те е страх? Има една приказка за ходенето в гората и страха от мечки...

Ако Алексей Петров се бои да говори с имена и конкретни факти – какво остава на редовия българин тогава? Той какво ще прави – ще се бои да мисли?

Екипът на Алексей Петров обяви, че стартира подписка, в която ще очаква гражданите да изложат мнението си по проблемите, които Петров и хората му са решили да поставят на дневен ред в държавата.

Загледах се в този кандидат за президент с желание да науча защо не е убедителен и ми мина мисълта, че всичко, което той сподели на „взривоопасната” пресконференция не е в дневния ред на гражданството!

Подмяна, падение, самозабрава на един авторитарен водач във властта, злоупотребата на хора от най-близкото обкръжение с власт, незачитане на закони и Конституция, еднолични решения на авторитарния премиер – толкова трудно ли беше Петров да говори конкретно за грешките и несъстоятелните решения и действия на хора от управляващите.

Толкова ли не се намери кой да му каже на Петров, че с трици маймуни не се ловят...

Да не отварям дума за трудното дишане на самия Алексей Петров докато говори – преди време приех, че нещо не е добре и затова говори откъслечно, насечено, а оттам и звучи неубедително.

След време пак го заслушах и приех, че се вълнува от необходимостта да говори и затова диша трудно и думите му почти не се чуват ясно.

На 7 септември установих, че Алексей Петров не притежава дарбата да ораторства, да говори ясно, да звучи убедително и да громи опонентите си ПОИМЕННО и да привлича и задържа вниманието на слушатели и зрители.

"Партиите трябва да бъдат лишени от привилегиите, които сами са си раздавали щедро вече 67 години.

Те трябва да бъдат поставени на едно и също ниво с гражданите и с всички техни форми на сдружаване", обяви съекипничката на Петров, Душана Здравкова.

Тя посочи, че в момента властта произтича от партиите и се упражнява от тях. Здравкова за пореден път подчерта, че партийният модел у нас е изчерпан.

Само няколко въпроса към Алексей Петров и екипа му: партиен плурализъм ли ще напълни хладилника на избирателите, мораториум върху политическите партии и "техните привилегии" ли ще им осигури работа, осигуряване на пряк достъп на гражданите до управлението на държавата ли ще пребори партийната олигархия от различните партии и движения?

Не споря, че сегашното статукво трябва да се подмени, не съм против това политическата класа от последните 20 години да слезе от сегашната политическа сцена, но въпросът е кой ще остане на нея и какво ще свърши там?

Наскоро се шегувахме с едно изискване на столично такси, което беше поръчало на наша приятелка да излезе и да го чака на ъгъла на „Сливница” и „Димитър Петков”. Та излязла тя на ъгъла, но таксите се позабавило заради задръстванията и едно циганче я приближило и попитало: „Како, ти курва ли си?”

Приятелката ни едва не припаднала, поогледала дрехите си – семпло елегантни, а любопиткото продължил да си говори с нея: „Защото те гледаме, че стоиш тука на ъгъла и чакаш. А на този ъгъл стоят нашите...”

Т. е. всеки може да застане на ъгъла, но зависи кой какво ще прави там...

Толкова за „взривоопасната” пресконференция на Алексей Петров – какво ми остава, освен да го попитам: „Кой ти намокри барута, Петров”, че взрив нямаше и не се чу?

 

Така нареченият президент демонстрира еманципация и превиши правата си с искания към довчерашните управляващи

ГЕРБ се включваха единствено в действия, които лидерът им Борисов харесвашеДа се вземат 3 до 5 милиарда, за да има кеш - искаше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов преди броени дни. Днес желанието на жителя на Банкя изпълнява точ в точ не друг, а самият президент на Републиката, Росен Плевнелиев! Събитията вървят бързо, и по своя коловоз...

В последните часове преди оставката на кабинета "Орешарски" гуверньорът Иван Искров заяви, че иска да подаде оставка. Заяви, но още не беше подал...

Кандидатгуверньорът Калин Христов, поискал банкова ваканция?!На следващия ден след гласуваната оставка на кабинета "Орешарски", в парламента бе номиниран за кандидатгуверньор Калин Христов, този, за когото се твърдеше, че на една от срещите при президента с политическите сили по повод раздухания банков скандал бе поискал банкова ваканция!

За това какво представлява банковата ваканция и колко е опасна тя за стабилността на една държава ще стане дума в една от следващите публикация, сега на дневен ред бе заявеното изказване на така наречения президент в Народното събрание, насрочено за 25 юли.

Изявлението в петък, на 25 юли се състоя и не чухме нищо ново, просто президентът преповтори изявлението си от предишния ден, за да не би някой да не го е чул!

Както е тръгнало няма да се изненадам ако съпругът на бизнесменката Плевнелиева поиска тези дни да му се филмират за поколенията!

От разразилите се събития, къде поради глупост, сметки или сделки на най-високо равнище в БСП, от властовата абстиненция на Бойко Борисов, която от време на време граничеше с истерия, заплахи и закани, от игрите на ДПС и тънките му сметки – правителството на Пламен Орешарски най-после падна.

Когато едно правителство няма подкрепа нито едно правителство няма как да управлява – то си отива.

По Конституция след оставка на правителство президентът назначава служебно правителство. Правителство, което няма други правомощия освен да подготви следващите избори.

Росен Плевнелиев, президентът който е готов да погази КонституциятаЕманципиран и въодушевен така нареченият ни президент се развихри, втурвайки се да обслужи интересите на партията, която го бе издигнала на този пост.

Той поиска актуализация на държавния бюджет и на бюджета на Здравната каса, две действия, които досега управлявалия кабинет реши, че не се налагат, тъй като финансовата стабилност на страната е факт.

На оставащите броени дни на парламента, и за да „не се губи време” Плевнелиев поиска нестабилната и доста непрогнозируема ситуация в страната да бъде преодоляна с двете актуализации!?

Той напира за президентска република в противоречие със сега действащата Конституция„Моля да бъде загърбено политическото противопоставяне, като необходимата актуализация на бюджета да се направи в интерес не на една или друга политическа сила, а в интерес на пациентите, в интерес на общините, за ускоряване на еврофондовете, а не фалиране на бенефициентите по оперативните програми, за отпушване на замразените плащания, за гарантиране на финансовата стабилност в държавата и т.н.”

Така държавният глава преповтори лъжите на политици от ГЕРБ, облече ги в популизъм, че видите ли държавата била в трагично състояние! Че имало дупка в бюджета, че са били взети 10 милиарда заем!

„Искам разсекретяване на оперативното заседание на Министерския съвет и какви точки са били приети. Вие защо не го попитахте какво са решили?” – скара се на журналистите в парламента в деня на оставката Бойко Борисов.

Лошо е когато едно правителство поеме властта и не освободи администрацията на предишния премиер!

Опозицията твърдеше в навечерието на оставката, че кабинетът „Орешарски” оставя страната във финансов колапс, и че трябва да се извини за всичко което са причинили на държавата.

Истината я чухме от финансовия министър в оставка Петър Чобанов: „Заварихме забавено ДДС, натрупано и невъзстановено ДДС... да не забравяме, че правиха се уговорки от предишното правителство, че на бизнеса ще се плати, ако се съгласят на 7 до 10 процента по-малка от дължимата сума... В БДЖ от средата на 2010 година практически не бяха извършвани плащания. 100 милиона бяха разплатени и продължават преговорите с кредиторите – ако се вземеше решение и се внесеше цялата огромна сума, с която С. Дянков бе задлъжнял на БДЖ, то тогава това щеше да се приеме като държавна помощ, нещо, което ЕС не разрешава...”

С Уестингхаус няма сключено финансово споразумение. Финансовият модел предстои да се уточнява – как ще се финансира проекта, финансови разчети за възвръщаемостта, приемственост на няколко правителства по договора – това са неща, които следва тепърва да се уточняват.

Официално българският държавен дълг e отчетен сред най-ниските в ЕС спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на годината, посочва официалната статистика на Евростат. За посочения период страната ни е отчела държавен дълг в размер на 20,3% от БВП, като единствената държава с по-ниска стойност на този показател е Естония с 10%.

Еманципираният президентФинансови експерти потвърдиха пред „Хроники”, че всички изоставания в ДДС и в оборотите ще се коригират август, септември, октомври, ноември. Приходите, които се очакват от там, ще се съберат, митниците ще си довършат работата и тогава няма да има нужда от тази корекция на бюджета.

Няма как юни месец, юли и дори в началото на август ние да се актуализира бюджета, защото сега сме почти в средата на годината. В крайна сметка трябва да се изчака, да се види какво ще се случи есента. Твърде възможно е тези пари да се съберат и изоставането в бюджета да се коригира.

"Викайте Томислав Дончев да спасява европарите". Това заяви за "Стандарт" лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той отказа предложението на депутата от ДПС Джевдет Чакъров да се създаде Национален борд за еврофондовете, който да помага на ведомствата да усвояват по-бързо и ефикасно парите от Европа. "Няма нужда от такъв, защото сегашната тройна коалиция в парламента съсипала всичко", заяви още Борисов. И допълни, че единственият шанс парите от Европа да тръгнат отново към България е "Томислав Дончев да поеме министерството по еврофондовете".

Дали Европейската комисия върна пари на България? Съобщенията бяха, че например комисията е възстановила 860 милиона евро по програмата за развитие на селските райони. Това е съобщение на Държавен фонд "Земеделие".

Нервният Борисов"Как да пуснат пари във фонд "Земеделие", след като не само в България четат вестници какво е правило Семейството, какво чудо е било във фонда през тази една година? Това се чете и извън България, това отива и за сводки на комисарите", казва още Борисов. Под Семейството той имаше в предвид фамилия Станишеви.

5.5 милиарда евро, предназначени за директни плащания в селското стопанство за периода 2014-2020 година, бяха обсъдени от министъра на земеделието Димитър Греков и асоциациите от сектора.

Ако вярваме на ГЕРБ, на Реформаторския блок, държавата върви към пълен фалит. Дупката в бюджета е 10 милиарда лева.

По отношение на дупката в бюджета от 10 милиарда категорично това не е вярно. Това е част от общия фон, който беше създаден, чисто истеричен по своя характер, който явно имаше за цел засилване на политическия натиск, но това може да има и тежки последствия за държавата, тъй като финансовата стабилност не се постига лесно.

Петър Чобанов, министър на финансите в оставкаЕто и думите на министър Петър Чобанов: „Като цяло не можем да кажем, че една държава е фалирала тогава, когато, ако сравним с края на февруари миналата година, фискалният резерв тогава е бил 3.9 милиарда, сега е 6 милиарда. Тоест държавата не само че не е показала, че има дупки или празнини, които чисто финансово не е успяла да запълни, а напротив, фискалният резерв се е покачил за този период. По същия начин апокалиптичните картини за това колко много сме задлъжнели през този период също не отговарят на истината, тъй като от юни миналата година до края на годината увеличението на държавния дълг е 550 милиона. За първите 5 месеца на тази година е 800 милиона, но имаме две краткосрочни емисии, които ще падежират през тази година, т.е. на практика този дълг също ще се погаси. И от тук самите приказки за това колко зле е държавата и как фалира, няма как да са обективни.”

А събраното по-малко ДДС например - 2 милиарда 254 милиона тази година срещу 2 милиарда 378 милиона миналата - не означава ли, че икономиката работи по-малко, по-малко ДДС се върти?”

Законно ли е искането на държавния глава, Росен Плевнелиев

за исканите актуализации на държавния бюджет и бюджета на НЗОК, след като сваленото правителство на Пламен Орешарски не ги гласува на изпроводяк?

В Конституцията е записано следното:

Член 87 (2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

Тогава какво излиза, че сега президентът извива ръцете на кабинета в оставка, за да внесе в отиващия си парламент двете актуализации, които същото това правителство не намери за нужно да направи?

Второто, което поиска Росен Плевнелиев бе: парламентът да приеме решение, с което да даде възможност на служебното правителство да води преговори и да сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита.

Миналото служебно правителство работи в пълна тъмнина. Така никой не научи какви 12 договора е подписал служебният премиер Марин Райков с държавата Катар.

Служебният премиер Марин Райков, който ръка за ръка с президента дружно нарушаваха КонституциятаТогава „Хроники” написа: Министър-председателят Марин Райков благоволи да ни съобщи вечерта на 6 май, че е приел катарска военна делегация, ръководена от началника на Генералния щаб на катарските въоръжени сили генерал-майор Хамад бин Али ал-Атия. С него Райков подписал 12 споразумения във всички сфери като това се отнася и до сътрудничество в областта на отбраната, на съвместна дейност като инвестиции в транспорта и инфраструктурата, увеличаване на търговския обмен, инвестиции в хранителната промишленост, туризма, енергетиката, образованието и технологиите.

Според Конституцията на Република България, въпросът с международните договори е уреден така:

Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

1. имат политически или военен характер;

2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;

3. предвиждат коригиране на границата на Република България;

4. съдържат финансови задължения за държавата;

5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;

6. се отнасят до основните права на човека;

7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;

8. изрично предвиждат ратификация;

9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.

Това означава, че договорите с Катар, подписани от служебния премиер Мартин Райков са подписани в нарушение на основния закон на страната – Конституцията.

Третото условие, което президентът Росен Плевнелиев постави след консултации с политическите сили бе това Народно събрание да остави БНБ в добро състояние, тъй като е най-важния регулатор. Особено важно е през предстоящите месеци без парламент да имаме работеща Централна банка, която да бъде източник на доверие за цялата банкова и финансова система.

Кой да обясни на Плевнелиев, че да доброто, стабилно състояние на БНБ не отговаря действащото в момента правителство, а Надзора на Централната банка?

След оставката на правителството, очаквано всички парламентарни групи ще откажат мандат за съставяне на правителство. Тогава ще стигнем до положението на член 99, ал /1/, т.5, според която:

(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.

На какво основание Росен Плевнелиев си позволява да разширява правомощията на служебното правителство, което ще назначи и да дава указания как да действа правителството в оставка и парламентът?

„Участвалите в днешните консултации парламентарно представени политически сили декларираха, че в рамките на 42-то Народно събрание е невъзможно да се формира устойчиво мнозинство, което да е в състояние да излъчи работещо правителство. Това заяви президентът Росен Плевнелиев след проведените днес консултации с парламентарно представените политически сили. На консултациите присъстваха представители на ПГ на ГЕРБ, ПГ на Коалиция за България и ПГ на ДПС. Не се появиха представители на ПГ на „Атака”.” Това заяви президентът след края на консултациите. Е как след като политическите сили са декларирали,че е невъзможно да се формира устойчиво мнозинство, депутатите от отиващия си парламент ще изпълнят задачите, които поиска да им възложи Росен Плевнелиев?

Или отново сме изправени пред сделка и договорки на тъмно? Тогава ще попитам: кой обеща на Плевнелиев да свърши трите изисквания от парламентарно представените сили? Партията, която го ръкоположи, или ДПС?

Защото е ясно, че социалисти няма да приемат такива задачи.

Плевнелиев заяви, че на консултациите е бил постигнат консенсус, но депутатът социалист Атанас Мерджанов каза друго и го опроверга:

„На консултациите при президента бяха обсъдени няколко въпроса, свързани с евентуалната актуализация на бюджета с евентуалната оставка на управителя на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров и след необходимостта от приемането на законодателно решение, което да даде право на служебното правителство да сключва допълнително договори за заеми. Това заяви пред журналисти председателят на ПГ на Коалиция за България Атанас Мерджанов след срещата при президента Росен Плевнелиев, предаде репортер на Агенция „Фокус”. По думите на Мерджанов, по тези три въпроса позицията на ПГ на Коалиция на България е съвършено ясна – по отношение на актуализацията на бюджета е само и единство в частта за промяна на бюджета на НЗОК. „Вторият въпрос във връзка със статута на гуверньора и УС на БНБ смятаме, че по закон биха могли съвършено да си изпълняват функциите по закон. Освен всичко друго ние нямаме депозирана оставка. Така че този въпрос стои над невен ред”, допълни той.

По отношение на третия въпрос Мерджанов заяви, че служебното правителство, което ще назначи от президента, трябва да се ограничи само в организацията и провеждането на демократични избори без никакви преувеличени на правомощията.

Актуализации на двата бюджета, без да посочва конкретни параметри, вдигане на тавана на дълга, смяна на управителя на БНБ, служебното правителство да има право да сключва международни договори за заеми – нито по една от тези искания политическите сили не постигнаха съгласие. Да се вдигне таванът на дълга като се намалят драстично приходите – това би означавало да се върнем пак в зимните дни на 2013 година, когато хората се палеха, отчаяни от мизерията и глада.

По всичко личи, че Росен Плевнелиев няма търпение да назначи правителство и да поеме чрез него управлението на страната. Ето изявлението на президента след консултациите:

Изявление на президента Росен Плевнелиев след консултациите за сформиране на правителство в рамките на 42-ото НС с парламентарните групи на ГЕРБ, „Коалиция за България“ и ДПС

{edocs}pastirka1.doc,600,400,link{/edocs}

Какво стана ясно след така проведените консултации. Чрез устата на еманципирания президент чухме искания, поставяни от ГЕРБ.

Близките позиции на ДПС и ГЕРБ показаха, че е на път и бъдещата управляваща коалиция след предсрочните избори. Досега в медиите вървеше тезата, че ГЕРБ и ДПС работят заедно още от мига, в който Кабинетът "Орешарски" взе да се клати.

Тепърва ще лъсна фактът, че ГЕРБ и ДПС са заедно - както в евентуално гласуване в отиващия си парламент, така и в редица други действия преди предсрочните избори , като евентуален избор на друг гуверньор на БНБ, на мястото на изявилия желание да се оттегли Иван Искров.

Да не забравяме, че самият Искров бе човек на ГЕРБ и ДПС...

Решаващо в предстоящите дни до назначаването на служебно правителство ще бъде дали правителството в оставка ще заиграе по свирката на президента, ГЕРБ и ДПС.

Никой не очакваше, че времето социалистите да покажат характер ще дойде толкова скоро!

 

Религията ли определя етноса? Ще дойде време и ще се наложи да сменим името на държавата си, заради привилегии и толериране на етноси

България е единствената държава в света, която не спазва Конституцията си, като толерира циганите като етнос и позволява на друго малцинство, религиозно, да направи своя политическа сила и определи съобразно религията етнос, различен от българския.

За какво иде реч?

Дребното престъпление, извършено от представител на ромите, не е престъпление, а социален въпрос, заяви преди време Красимир Кънев, председател на Българския хелзински комитет. "Истинското престъпление е това, в което има умисъл, а не, когато крадеш желязо, за да се изхранваш". "Практиката да се идентифицират престъпленията чрез етнически характеристики е ирационална и опасна" изрази свое виждане и Михаил Иванов, бивш съветник по етническите въпроси на бившия президент Желю Желев. Тезата на безбройните цигански лидери е, че вековете на дискриминация са оставили на "рома", както се наричат самите цигани, в наследство - потресаваща бедност. В България, полицейската статистика не отбелязва кои престъпления се извършват от цигани, кои от българи, което не е случайно. Вместо официална държавна политика, съобразена с Конституцията на Република България по поведението на циганския етнос, българските политици и институции се огъват при най-малкия шантаж от страна на този етнос, като напоследък към нескритото шантажиране и безпардонно поведение на циганите се прибави и намесата на еврокомисари. При последното преброяване цигани се писаха ескимоси, други техни представители непрекъснато атакуват държави от Европейския съюз, но скоропостижно биват връщани в страната. Това неприемане на циганите в Европа не пречи при избухнал скандал по техни откровени нарушения на законите - да притичат комисари от ЕС, за да окажат натиск върху премиер, кмет или президент - според случая.

Цигански лидери твърдят, че високата безработица сред етноса им е вид дискриминация, като удобно пропускат да вземат в пред вид, че в мнозинството си циганите са неграмотни. А неграмотността им предполага или упражняване на ниско квалифициран труд или безработица. Но причините за безработицата не са изгодни за лидерите на етноса и те ги пропускат покрай ушите си - удобно е да говорят единствено за дискриминация на цигани при безработица.
Обществена тайна е, че циганските квартали натрупаха милиони левове дългове за електроенергия. После реваха да им се опростят и заплашваха с безредици. След това им монтираха електромерите на места, където да не ги стигат и да не могат да си ги превъртат. Това обаче не беше достатъчно, та се наложи и с камери да се записва как се въртят уредите, защото ромски лидери оспорвали сметките - не били изразходили толкова ток.

В същото време - неизряден или закъснял платец на изразходвана електроенергия българин може да разчита единствено на отвъртян бушон и спиране на тока. Така заради разлика в етноса - едни получават опрощение на сметките си за ток, а на други им спират тока.

Нещо подобно,но далеч по-драстично се получи при изпълнение на решението на Върховния съд за изселване на цигани, настанили се върху общинска и частна земя в София. Оказа се, че на един адрес са се записвали по 500-600 души. Живеещите не плащаха данъци, такси, ток. Масирана атака на лидерите на цигани по телевизиите, писма до Европейския съюз принудиха министър-председателят Сергей Станишев да отстъпи назад и да се тръгне към раздаване на земя и безплатно строителство и настаняване в общински жилища на циганските семейства. А сред тях имаше и много, дошли от провинцията, за да се уредят и те около скандала с предстоящото изселване. Отстъплението на премиера, натиска върху кмета на столицата, мълчанието на депутати и президент показаха още веднъж, че в България продължава толерирането на закононарушителите, продължава погазването на съдебно решение и то издадено от Върховния съд. Пред телевизионните камери цигани говореха лъжи и каквото им падне, заобиколени от доведени за целта десетки деца. Така изпълнителна, законодателна власт и държавен глава клекнаха и погазиха решение на съдебната власт, с открито толериране на циганския етнос за сметка на българския.

Ролята на религията

Всичко започна със запалване на джамия в Казанлък. Това даде повод на депутати от ДПС да заявят от парламентарната трибуна, че "Всеки опит да се взриви религиозен храм е опит да се "взриви" етническият мир в страната, каза депутатът Лютви Местан и продължи: Само няколко месеца преди влизането ни в ЕС, тук, в тази зала, трябва да осъзнаем колко е важно да се запази етническият мир". "С палежа на джамията в Казанлък ДПС иска отново да размаха етническата карта - контрира хората от ДПС Мендерес Кюнгюн, учредителят на Номиналното турско обединение, създадено на Бузлуджа и поясни: Един подобен акт силно капсулира турската общност - това за момента прави българските турци принудително единни, тъй като изразяването на всякакво друго мнение, по-скоро противопоставянето на лидерите на тази партия, би било пагубно за едно малцинство. Затова мисля, че с подобни крайни мерки, тя си стяга редиците и показва, че бди за правата на своя електорат".

Религия и етнос, религия определяща етноса - какво се случваше? Известно е, че етническа група е население, чиито членове се самоидентифицират един с друг, обикновено на базата общоприето родословие, както и на базата на културни, поведенчески, лингвистични и религиозни практики. В този смисъл, етническата група представлява също така и културна общност. Това са дефиниции и определения, които всеки може да открие в справочници, енциклопедии и тълковни речници. Какво се случи в България, и бе създаден и обособен изкуствено етнос, въз основа на изповядвана религия? Защо лидери на политическа формация смесват както им е угодно тези две понятия?

В България има български граждани - с различно изповядвана религия и различен етнос. Това е реалността. В същото време на мнозинството, изповядващо исляма бе дадена възможност от лидери на ДПС да изучат турски език и се самоопределят като турци. Сред българското население, изповядващо исляма има и цигани, и получилите българско гражданство сирийци, либийци, алжирци, ливанци, иранци, иракчани. Тези етноси изповядват исляма, но не са турци. Изучаването на турски език от българските мюсюлмани бе една от първите задачи на ДПС след свалянето на Живков, породено от факта, че България граничи с Турция и събития и факти от историята на българите.

В книгата си "По пътя към глобалната окупация" Гари Ка, високопоставен правителствен служител посочва като основни жалони в налагането на бъдещия световен ред: световна икономика, световна политика и световна религия. Ка обяснява, че световното общество на бъдещето е мястото, където се събират политическите, икономическите и религиозните аспекти на единното световно управление… Цитирам този автор, за да събудя заспалите мозъци на българските политици, които са далеч от изработването на единна държавна политика, съобразена с Конституцията и законите по отношение на етносите и изповядващите различни религии на територията на страната. Тази празнота създаде предпоставки представители на така наречения цигански етнос да погазват законите и да се обкръжат в своя защита с евродепутати и криворазбрани защитници на човешките права от Българския хелзинкски комитет. По повод ареста, задържането и връщането на цели групи от цигани, които бяха заловени да продават деца в Италия, с цел използването им за проституция и кражби - по телевизията се появи така нареченият цар Киро, който заяви на всеослушание, че кражбата не е престъпление, а вид занаят и като такава не е срамна! Няма държава в Европа, а и в страни от другите континенти, където думата имат хора защитаващи погазването на законите, където отвън идват набедени политици, за да дават акъл на цигани, нарушили законите. И накрая - няма държава в света, която чрез институциите си погазва Конституцията си като вкарва в политиката етнически и религиозни формации, като Движението за права и свободи, движението "Евророма", представители на християн-демократическа партия. Демографски геноцид - това е може би най-правилното определение за политиката, която се води целенасочено вече 17 години след 1989 г. за района на страните от Източна Европа. Освободената територия на държави с рухнала икономика и липсваща национална идентичност е удобен палцдарм за външни влияния и тотален контрол, с цел "правене на история". Това е възможно единствено в страни, в които понятието етнос измества и заменя по важност понятия като национална принадлежност и национална идентичност.

Получи се така, че в България, държава, в която православното християнство бе причината за укрепване на нацията, християнството да бъде изместено на заден план, в продължение на близо пет десетилетия, по причина на идеологическата ни принадлежност към социалистическия лагер и съответната идеология. След това не беше проблем да се тръгне към отъждествяване на етническа с религиозна принадлежност, вероизповедание. И това започна да се насажда във време, когато в страни като Франция в Европа, САЩ всеки гражданин изповядващ будизъм, мюсюлманство или каквото и да било друго като религия си остава и е единствено и само французин или американец. В същото време е невъзможно в американския сенат да се чуят вопли, че видите ли посегателство над нечий религиозен храм може да взриви етническия мир. Нерде религия, нерде етнос. Религиозните храмове са места, които не трябва да се палят и рушат, но точно с бомбардировки на православни храмове миротворци в бивша Югославия наложиха свои етнически виждания. Така че, когато от парламентарната трибуна се изправи депутат от ДПС, за когото се предполага, че е единствено мюсюлманин, но е български гражданин и този депутат се възмути от вандалщината да се пали джамия в Казанлък, то той трябва начаса да бъде спрян, ако от религиозното посегателство тръгне да вади етнически дивиденти и заплахи. Никой обаче не спря депутатът от ДПС да говори и заплашва, че посегателството върху религията ще взриви етническия мир - другите народни представители не се интересуват от дискриминацията на която са подложени българите от цигански етнос и от водачи на ДПС, самоопределящи се като хора, представители на турски етнос. Когато във Франция се прие да се носят забрадки от ученички мюсюлманки, избухнаха вълнения, но те далеч не се афишираха като етнически.

Още през 1995 година професорът от Кеймбриджския университет Ърнест Гелнер, ръководител на Института по национализма и свободата потвърди, че "чувството за национална принадлежност" е историческа отживелица. Същият учен използва в своите трудове и доклади вместо понятието "национален интерес" думи като "хомогенизация", твърдейки, че понятието народ е опасно, тъй като води до диктатури и преследване на етнически групи. Етническата група, а не народът определя същността на човешкия индивид - това виждане на някои западноевропейски и американски учени и анализатори залегна и в провокираните в продължение на седем години /1991г.-1999г / четири войни на територията на Сърбия. В стратегиите за завладяване на територии и промиване на мозъци от последното десетилетие на 20 век и началото на 21 век, в отделни райони от света се предпочита и употребява съчетанието етническа група вместо народ, което прави държавите от тези части на света уязвими и лесно преодолими от силните на деня.

Още за пропуснатите шансове в годините на промени

Защо преименуването от 1984-1985 г. и напускането на страната от българи, изповядващи исляма от лятото на 1989 г. се сляха изкуствено в медиите в едно събитие, наречено възродителен процес? Защо нито един политик, историк, журналист или анализатор не попита как така се сливат в едно пет години, за да се даде наименование на дадено историческо събитие? Защо голямата "екскурзия" започна като протест едва пет години след преименуването? Няма отговори. Възродителният процес бе употребен в процеса по създаването на политически дисиденти, за използването им в евентуален бъдещ политическия живот. Тези изкуствено създадени, но прокламирани с далечен прицел отвън, етнически дисиденти постепенно и целенасочено бяха прокарани, макар и незаконно, според Конституцията на България, за трайно пребиваване в политическия живот на държавата. Логично дойде и резултатът, че мнозинството от същите обявени и афиширани пред обществото хора за етнически дисиденти, по-късно се оказаха служители и агенти на бившата Държавна сигурност. Промяната, преминаването на етническото самосъзнание в национално и то на религиозна основа - това бе целта, която си поставиха някои високопоставени управници от най-новата вълна политици в България, вероятно, но и явно подкрепени на много високо равнище от съответните външни разузнавателни централи и правителства. Стремежът им като че ли бе мюсюлманската религиозна общност, към която принадлежеше част от българското население да получи рамо за формиране в един по-късен етап на турска национална принадлежност, т. е. принадлежност до съседна на България държава?

В България действа Наказателен кодекс, в който са определени като инкриминирани престъпленията против правата на гражданите, престъпленията против националното и расовото равенство, както и действия, които представляват "проповядване и подбуждане на национална вражда". Действа и Конституция. Това не пречи на циганският етнос да ползва правото на етническото различие при нарушаването на закона, за да краде, убива, насилва, посяга на чужда собственост, не плаща данъци, не се съобразява със законите в държавата, както другите български граждани. Така се стигна до Петицията срещу дискриминацията на българите в собствената им държава. Петиция, която бе подписана и подкрепена от няколко хиляди граждани. Мотивите в петицията са взети едно-към-едно от новинарските емисии: погромът в кв. "Захарна фабрика", при който беше убит проф. Калоянов, а извършителите са на свобода; раздаване на жилища на роми и нераздаване на такива на неромските граждани на България; неравнопоставеност при кандидатстване за ВУЗ-ове… И - особено важно! - неравно третиране на български граждани от институции като "Електроразпределение" ЕАД, компаниите за градски транспорт, полицията и прокуратурата. Могат да се добавят още. Защо например законът "Петканов" за изземване на незаконно придобито имущество не важи за цар Киро? Кога ще видим публикувани данъчните декларации поне на 5 цигански барона? Защо подпалвачите от Карапелит не бяха осъдени? Защо българите в т.нар. смесени райони, управлявани от ДПС, биват уволнявани от работа и прокуждани? Защо прокуратурата не се самосезира за откритите провокации на лицата Кунгюн, Кенан, Реджеп Ахмед, Ахмед Ахмед и други срещу националната сигурност и териториална цялост на България?

Обратната дискриминация и неспособността да се прилага законът са смисъл и съдържание на "българския" етнически модел. Той, естествено, никога не е бил български. Управляващите правят едно-единствено нещо - гледат да си измият ръцете от отговорността да се спасява върховенството на закона. Тази незаинтересованост вкара в политиката етнически и религиозни партии като политически субекти, тази незаинтересованост създаде и направи възможно влизането в политиката на партия като "Атака". Патриотизмът не е политика, той е даденост, отлика на достойно оцеляване на дадена нация. Един уважаван американски консерватор формулира така отстояването на правото на закона: "Екстремизмът в преследване на свободата не е порок. Търпимостта в преследването на справедливост не е добродетел".
 

Решено ли е кого издигат за кандидат президент, от ГЕРБ – вероятно – да. Източници от централата на управляващата партия твърдят, че вариантът – Бойко Борисов – президент не е загърбен все още...

И тук започват грешките, които допуснаха повечето анализатори – вариантът Николай Младенов да стане премиер! Вариант, който има много плюсове в стратегията на премиера Борисов и вариант, който извън границите на България би се приел, най-малкото, защото нито Европейският съюз, нито Еврокомисията, нито САЩ се интересуват в момента толкова от това кой ще поеме правителството в случай, че Борисов все пак се кандидатира за президент!

Веднага бързам да уточня, че Николай Младенов няма как да бъде издигнат за кандидат на ГЕРБ за държавен глава, най-малкото защото не му достигат шест месеца за възраст!

В другите изисквания, погледнато отвън – Младенов се вписва, тъй като като един напорист кариерист Младенов мина предвидливо за има-няма някакви си 10-15 години през: СДС, две години в Европарламента като депутат, две години министър на отбраната и също две години министър на външните работи.

Добре редена биография...

Това е така нареченият му политически път, въпреки че Младенов се превърна в забележим едва в двете години мандат на ГЕРБ с хулите и разсипването на родната дипломация.

Ако трябва да бъде по-обстойна той бе в дъното на масовите чистки на дипломати от кариерата, на закриването на посолства, на продажба на дипломатически имоти и най вече на приемането на противоконституционни промени в Закона за дипломатическата служба!

Странно е, че въпреки че ГЕРБ открито се обявяват против членове на партията, комунисти, и прочие – никой не се впечатлява от здравата комунистическа закваска на самия Младенов, който според публикувана биография в интернет е:

  • Син на шифровчик, т. е. служител на Държавна сигурност;
  • Последния комсомолски секретар в Първа английска гимназия;
  • Внук на активни борци против фашизма и капитализма.

Скандалите с разграждането на дипломацията

С пуберитетните си изблици да се доказва, че няма нищо общо с личното си минало в биографията, Младенов бе сред шестте външни министри на страни-членки на ЕС, които поискаха от Европейската комисия да предложи законодателство, приравняващо престъпленията на комунизма с тези на фашизма.

Разбира се на европейско равнище не приеха напъните на Младенов, които направиха и страната ни за смях и това предложение бе отхвърлено.

Благодарение на така афиширано мразената от Николай Младенов Държавна сигурност, той, заедно с татко си, обиколи три посолства, което му даде възможност да изучи чужди езици и създаде контакти.

След като завършва УНСС, Младенов получава магистърска степен по военни науки от Кралския колеж, Лондон, като не е ясно дали изобщо е ходил войник.

Между 1996 и 1998 г. заема поста програмен директор на фондация "Отворено общество", София. Следва длъжност като програмен координатор в Социалния отдел за България на Световната банка. През 1999 основава Европейския институт в София и е негов директор до 2001.

От 2005 до 2007 работи като консултант на Световната банка. Международния републикански институт и Националния демократически институт в България, Афганистан, Йемен и други страни от Близкия изток. През 2006 е съветник към парламентарните комисии по отбрана и външна политика и сътрудничество с Иракския парламент.

В кандидатската листа на партия "ГЕРБ" за изборите за членове на Европейския парламент /ЕП/ е регистриран под номер 3. Като депутат в ЕП Младенов е член на комисиите по вътрешен пазар и защита на потребителите, външна политика, подкомисията за сигурност и отбрана. Също така е първи заместник председател на делегацията на ЕП за отношения с Ирак и член на делегациите за Израел и Афганистан.

Биография, редена с далечен прицел и то не лично от Младенов, както би се досетил всеки – да не отварям дума, че на изброените длъжности, заемани главно, за да се впишат в биографията му, той не се помни да е свършил кой знае какви успешни дела!

Защо изброявам всички тези грижливо избрани места, на които е прелитал и престоявал за кратко Младенов: причината е, че някои от бюрократите в Брюксел приемат, че в международната политика – важи закона „че натрупванията водят до качествени изменения”.

Така в България, едно недоразумение си позволи да унижава авторитетни дипломати от кариерата с някакви хвърлени в пространството, несъществуващи обвинения за комунистическа принадлежност и работа в интерес на

На Стената на плача

бивши тайни служби!

За Избирателния Апокалипсис в дипломацията „Хроники” разясни кой къде, как и защо реши да сложи кръст на тази толкова необходима за една държава структура.

Младенов стигна дотам, да излъже на всеослушание, по телевизията, че баща му, бил дипломат от кариерата, след като служебното положение на родителя на това създание никога не е бил дипломат, а единствено шифровчик към ДС!

Не отварям дума за десетките му сериозни гафове като външен министър, тъй като за тях може да се напише сериал с много сезони.

Малко гафове на сина на полка в правителството

На 28 юни, като външен министър, Младенов отиде на екскурзия в Бенгази и призна бунтовниците за легитимна власт в Либия?! Такава вопиюща инфантилност и липса на професионализъм не е имало в историята на държавата още от следдеветосептемврийските времена!

Но, нека да сме наясно: тук не става дума за слезли от шумата партизани, а дете на шифровчик, минало през Отворено общество и Световна банка, което няма никакво оправдание за неграмотността си по отношение на Конституцията и законите в страната.

Върхът че, че Младенов направи това „признание” от името на България!

Друг гаф на Младенов предизвикващ недоумение е мигът, в който той обеща ток на Ирак, и то в момент, когато страната ни подновява износа на електроенергия за Турция!

Младенов естествено не мисли, че в един момент производството на ток ще спре и тогава пак ще се изпълняват договорите за износ на ток, а строителството на АЕЦ „Белене” изобщо не е започнало...

Така и не се разбра кой скри поканата за държавния глава за инагурацията на Дилма Русеф, но факта, че това е външнополитическо събитие говори, че глупотевините са дошли откъм Външно министерство.

Няма нормална държава в света, в която външният министър да говори унизително за държавния глава и това да отива към архив!

Оглушките на Младенов и Цветанов за “българската следа” в трафика на органи,

за която се споменава в Доклада на Дик Марти продължават, а това също е вид организирана престъпност, свързана с отвличания и изчезването на хора.

Членове ли сме на Съвета на Европа или да? Външната политика на България е уникална, така както е триж по-уникална и “борбата” с организираната престъпност на властта.

И външната политика на България, и борбата с организираната престъпност се водят по съвети извън границите на държавата, или от активни чужди посланици като този на САЩ например.

Зимната пленарна сесия на Съвета на Европа – няколкодневно събитие, което липсваше от родните медии и най вече официозните...

На 25 януари Комитетът по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ прие в Страсбург, на своята зимна сесия Резолюция за незаконния трафик на органи в Косово, в която бе отбелязано, че се изисква високо ниво на подкрепа за международни и национални разследвания за изчезвания на хора, трафик на органи, корупцията и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политическите среди в Косово, за престъпления, извършени в резултат на конфликта в Косово.

Сред отвлечените е имало и българи, но това явно не се оказа достатъчен повод за Младенов да вземе отношение по проблема.

Комитетът по правни въпроси и правата на човека на ПАСЕ заяви, че разполага с множество доказателства и свидетелства, потвърждаващи, че сръбски и косовски албанци да били държани като затворници в контролирани тайни места за задържане от Армията за освобождение на Косово /АОК/.

Неясно защо Младенов реши, че Доклад озаглавен “Нечовешко третиране на хора и незаконен трафик на човешки органи в Косово” не заслужава внимание и реакция?!

Друг сериозен гаф на Младенов е позорното му отношение към страната ни, свързан с така наречения Димитър Паница. Вместо да поиска Италия и италианското следствие да се извинят на дъщерята и сестрата на Сергей Антонов, вместо да обяви Паница за персона нон грата заради „приноса” му по изфабрикуването на така наречената българска следа - по повод смъртта на Паница, Николай Младенов го извиси като велик българин, и едва ли не – възрожденец, и то на сайта на подопечното му министерство!!

На кого служи този външен министър – дотук по цитираните примери – не на родината ни, тогава в чий интерес работи той във всички точки по света и в страната?

За завръщането на един българин от чужбина, д-р Атанас Кръстев, обвинен в шпионаж и опит за уронване на престижа на Джамахирията, Младенов впрегна целия си екип, за да бъде изваден от затвора Кръстев и върнат в България!

Младенов развълнувано влетя в залата на парламента на 17 юни, по време на парламентарния контрол, прекъсна го, за да съобщи „успеха” си! Впоследствие този българин се оказа със нееднозначна репутация и необяснимо защо лично Младенов се бе ангажирал с връщането му в страната!

От министерството държали случая със задържания д-р Кръстев в тайна. „Имахме канал, по който работехме от много рано, и ако бяхме дали публичност, това щеше да ни ограничи да маневрираме”, обясни пред медиите Младенов. През това време той няколко пъти разговарял лично с премиера на джамахирията Ал Багдади Али ал Махмуди. Имало е разговори и с кабинета на сина на Кадафи - Сейф ал Ислам.

Д-р Кръстев работел от години в Либия като лекар и бил завеждащ ортопедичното отделение в болницата в град Мсалата. При рутинна проверка на 17 март от колата му бил иззет преносим харддиск!

Либийските служби намерили в паметта снимки на военни кораби на джамахирията. 12 дни по-късно бил претърсен и домът на сънародника ни. Тогава го прибрали уж за справка, а в домашния му компютър били намерени и сателитни снимки, свалени от сайта Google Maps, които също се сторили подозрителни на либийците.

Със случая бил ангажиран и адвокат Осман Бизанти, който защитаваше и излежалите общо 8 години по либийските зандани наши медици.

След контакти от българска страна се стигнало до освобождаването на Кръстев. Чернева обясни, че обвиненията срещу него все пак не са свалени.

Паспортът на лекаря останал някъде по арестите, което наложило спешно да да му бъде издаден пасаван. До границата с Тунис освободеният българин бил закаран с въоръжена либийска охрана.

Кого освободи Младенов от затвора Джудейда?

Според български медии, освободеният от затвора в Либия д-р Атанас Кръстев  мамил пациенти и колеги с пари. Вземал дребни суми назаем, но после забравял да върне борча. Заради мошеничествата преди няколко години окръжната прокуратура в Пловдив издала заповед медикът да бъде задържан под стража. Вместо арест докторът се покрил в Либия...

В същото време, в Гърция пак Младенов е оставил от два месеца на произвола на съдбата шестима български моряци  - натопени от корабособственика българин, с контрабандни цигари, „важна държавна поръчка”.

Нито корабособственикът е разпитан за контрабандата, нито на българите се оказва каквато и да било помощ! Стигна се дотам, говорителката на Външно, Весела Чернева да заяви, че МВнР няма юридическо основание да помогне на моряците ни в Гърция!?!!

В нарушение на Конституцията моряците ни са оставени без пари, без помощ от посолството, без лекарства и се стигна дотам – една телевизия да събира пари да праща свои репортери в помощ на моряците ни!

Ще спра тук с припомнянето на „постиженията” на Николай Младенов, когото някои стратези сочат за кандидат за премиер, в случая, че Бойко Борисов се кандидатира за президент!

Защо точно Младенов?

Този въпрос си биха задали мнозина и с право.

Младенов е един от най-толерираните министри в кабинета – спомнете си безпрецедентната сватба, която му разреши Бойко Борисов, а освен това му стана и кум!

Младенов е министърът, който си позволи да нарича инакомислещите „боклук”!

Ако се вземе в пред вид миналото на Младенов като секретар на Учкома на ДКМС на Първа английска гимназия – то този израз не би следвало да изненадва никого!

И все пак – защо Младенов?

Най-малко защото две години вече двамата вицепремиери си мерят влиянието в кабинета и пред премиера, а Младенов е дисциплиниран и не допуска подобни волности, именно затова е удобен!

Закъснението с издигането на кандидатпрезидентската кандидатура на ГЕРБ

Беше интересно в началото, след това даде храна на политолози и анализатори да гадаят в очакване, но както е казал народът: „Прекален светец и Богу не е драг!”

Гражданството сякаш загуби първоначалната инерция от загадката, и това забавяне вече взе да омръзва и да намалява интереса към управляващите.

Защо ГЕРБ закъсня и трябваше ли толкова да отлага оповестяването на своя кандидат за държавен глава?

 

На Стената на плача

На принципа на казаното от мъдреца Станислав Лец „Ако маймуните бяха станали хора по-късно, щеше да се спести много човешка кръв!” – тези, които дърпат конците в ГЕРБ вероятно са прави да изчакват, Но...Но дали подобно послание ще бъде разтълкувано правилно от избиратели и политически опоненти?

Сред избирателите вече се чуват мнения, че ГЕРБ не издига кандидата си, защото се пазели от дългосрочна критика, а това няма как да е печелившо за хората на Борисов и Цветанов в бъдещата кандидат президентска кампания!

От друга страна Николай Младенов е одобрен от външни стратези, което е повече от достатъчно за Борисов, докато наблюдава противопоставянето „Цветанов – Дянков”, за да го постави на своя пост при евентуално участие в президентските избори!

Още няколко дни и ще научим дали източниците ни са били прави!

Дали въпреки всичко, и защо пък не – Бойко Борисов ще се кандидатира за държавен глава?

Да не забравяме, че честната дума липсва от речниците на политиците и идеалите все пак, не са за идеалисти...

 
Ако някой редови български гражданин си търси боя, лесно може да се уреди. За целта е достатъчно единствено да вземе, разтвори и зачете Конституцията на Република България на публично място - в трамвай, в магазин, на улицата:
"Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
.............
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 7. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица."
Тук вече е сигурно, че някой ще започне да вдига кръвното, друг ще търси с трескав поглед нещо тежко за диалог, трети и четвърти, пъти и прочие чуваш как споменават родата на ближния политик да речем и нещата ескалират и са на път да вземат неприятен обрат. Защо?

Следващите редове са брилянтно опровержение на тези няколко текста на основния Закон на Републиката, опровержение, с което което редовият българин се сблъсква непрекъснато. И то само като цитирам примери за "равенството" на политици, партийни креатури и редови граждани. Няма да повдигам завесата за "равенството" на кастата на политиците и редовите данъкоплатци при получаване на медицинска помощ. Няма да отварям дума и за това как политическата принадлежност на който е да е средностатистически неудачник е по силна и могъща от диплома за висше образование, професионален опит, възможност за намиране на работа, физическо оцеляване, преодоляване на последиците от финансовата и икономическа криза - политическата принадлежност е възможност да се придобие чужд имот, да се отворят сметки в банка у нас и в чужбина, да се изпратят дребни дечица на учение или работа зад граница, да се избегне ръката на закона при нарушаването му. Иди, че вярвай на Конституцията, иди, че живей с чувството колко сме равни... както бе писал сатирикът Нинус Несторович, когото често цитирам: "От демокрацията не се прибрах направо в къщи. Повикаха ме в полицията, а на това не се отказва!"

*   *   *

Минимални пенсии, помощи за безработни, пенсии за инвалиди, пенсии с таван, пенсии - без таван - всичко това се срива в момента, в който стане ясно какви пари са се уредили да получават и харчат политиците. Разликата е в много пъти над реалните доходи на мнозинството български граждани, което едва свързва двата края - потънало е в дългове, задлъжняло е на топлофикации, електроснабдяване, ВиК, данъчни служби, банки, а в по-малките населени райони - и на магазини. В това мнозинство влизат близо два милиона пенсионери, няколкостотин хиляди безработни, няколкостотин хиляди хронично болни, които не само че живеят на границата на мизерията, но и все по-трудно оцеляват в невъзможност да се хранят, лекуват - не говоря за купуване на дрехи, пътувания и ползване на почивки. Тук ще стане дума за някои крещящи примери:
  • Към 15 юли 2009 г. са платени общо 90 126 024 евро на "Уорли Парсънс", която е техническият консултант, на финансовия съветник "Делойт" и на "БНП-Париба", свързана със структурирането и кредитирането на два реактора.
Тепърва ще се изяснява на кое от трите дружества колко пари са платени от тези 90 млн евро. Не е тайна за никого, че в "Уорли Парсънс" участва и "Риск Инженеринг" на Богомил Манчев, който традиционно печели поръчки и договори в енергетиката и в БСП за него се говори като за "мозъка" на АЕЦ "Белене", отбеляза наскоро сайтът Mediapool.
  • Депутатът от ДПС и бивш кмет на Руен Дурхан Мустафа, който нашумя с надписаните 273 хил. лв. за училищни превози, отново влезе в новините с вестта, че според сигнали до ДАНС и прокуратурата, за почистване на поточе в Балкана били похарчени 165 хил. лв.
Липсата на единна интегрирана информационна система между Агенцията по вписванията и Агенцията по кадастъра не позволява пълна проверка за имотните декларации на политици стана ясно наскоро от шефа на Сметната палата Валери Димитров.
  • Журналистката Наделина Анева изнесе наскоро данни за внезапното забогатяване на посланика ни в Азербайджан Васил Калинов - бивш депутат от БСП. Калинов беше и бивш шеф на парламентарната земеделска комисия, прочула се най-вече със скандални поправки в законите, разрешаващи спорни заменки на земи и гори. В декларацията си за 2006 г. Калинов отчита пред Сметната палата, че си е купил лек автомобил "Хюндай Санта Фе" за 6200 лв. със заплатата си и са му останали налични 25 000 лв., пак от това "перо". Днешният посланик в Азербайджан държи и акции в "Крит дизайн" за 1000 лв. През 2007 г. депутатът бележи сериозен ръст в покупките - става собственик на апартамент от 120 кв.м в София за 139 000 лв., събрани от заеми и спестявания. Успява да си купи и гараж за 10 000 лв. и парцел в с. Боснек за 1000 лв. Доходите му са от депутатската заплата и още 34 000 лв. от неуточнена в декларацията дейност. През 2008 г. пазаруването на Калинов става още по-мащабно - апартамент в столицата от 70 кв.м за 220 000 лв., жилище и гараж в Кавала /Гърция/ за 229 000 лв. и автомобил "Мерцедес" 150 В за 42 000 лв. Набъбва и банковата му сметка - там вече има 70 000 лв. Какво може да се постигне с една заплата, малко заеми и спестявания!
  • Борислав Владимиров от НДСВ е в управата на "Техно ойл" и в декларацията си е отбелязал доход от 266 385 лв. от стопанска дейност.
  • Социалистката Мая Манолова е получила хонорари 44 500 лева - цифра сериозна за лектори в Харвард.
  • Съпругата на царския депутат Олимпи Кътев Цветозария Кътева си купува в с. Исперихово, Брацигово нива, от 3301 дка само за 298 лв.?
Само преди година една от най-коментираните теми у нас бе заплатата на вече бившия изпълнителен директор на "Булгартабак" Георги Попов, който си поиска 20 000 лв. Месечна заплата затова, че зарязал престижната си работа като представител на "Жилет" в Унгария, за да се захване с делата на тютюневия холдинг.
  • Акционерите на "Златни пясъци АД" гласуваха на общо събрание, проведено на 30 юни, месечното възнаграждение на председателя на Надзорния съвет на дружеството да е в размер на 10 хил. лв. Заплатата на заместник председателя на НС ще е в размер на 3 хил. лв., а членовете на Надзорния съвет на дружеството ще получават по 1 500 лв. месечно. Стана ясно още, че членовете на управителния съвет, на които няма да бъде възложено управлението, ще получават по 2 000 лв.
  • Сайтът dnes.dir.bg цитира бившият столичен кмет и настоящ премиер Бойко Борисов, който съобщи, че в "Информационно обслужване" месечните заплати са били по 8-10 000 лв., каквито са и в бордовете на "Булгартабак". Месечни заплати 8 - 10 хиляди лева на калпак - пари, които пенсионери получават за 5-6 години!
  • Заплати между 2500 и 3000 лв. взимат някои от директорите на столични пазари, изнесе в. "Новинар", цитирайки съветника на БСП Мичо Райковски. Членове на общински фирми в столицата вземат по 1000 лева месечно, сума нищожна, на фона на възнагражденията на членове на управителни и Надзорни съвети.
  • Според отчетите, публикувани на ИНТЕРНЕТ-страницата на Българска фондова борса, като най-високо е цитирано трудовото възнаграждение на изпълнителния директор на "Петрол" Светослав Йорданов. През 2002-ра той е получил 172 893 лв., или около 15 000 лв. месечно. Друг член на управителния съвет на петролната компания - Яни Иванов, обаче е имал по-голяма заплата - 220 702 лв.. Иванов бе втори изпълнителен директор на "Петрол" до 31 август 2002 г., а след тази дата е получавал само възнаграждение като член на съвета.
  • От 54 до 57 хил. лв. са получили другите двама членове на борда на "Петрол" - търговският директор Румян Янев и Радосвет Марков.
  • Оказа се, че председателят на Надзорния съвет на "Петрол" Митко Събев е бил възнаграден с 48 584 лева.
Към далечната "царска" 2002 година, известният бивш министър Николай Василев се похвали, че е пуснал инструкция "редовите чиновници да влизат в един борд, зам.-министрите - в по 2, а някои по изключение - в 3, а всеки да е шеф само на 1 борд". Негови бяха и сакралните думи: "Ще бъдем скромни"... "Скромността" включваше служебен автомобил, служебен телефон, премии и суми в размер на няколко до десет средномесечни заплати в зависимост от фирмата, в чието ръководство фигурират неслучайни, близки до властта лица.
  • На 7 юли т. г. стана ясно, че петчленният Съвет на директорите на Българския енергиен холдинг /БЕХ/ ще получи заплати за три години напред, ако новото правителство прекрати предсрочно договорите му за управление. Според Отчета на холдинга миналата година, временният съвет на директорите, до назначаването на петимата е получавал по около 3000 лв. месечно. Ако остане правилото за получаване на тригодишни заплати при предсрочно освобождаване - сумата, която ще трябва да се даде на тези петима души и 900 000 лева на калпак!
Защо гражданите плащат скъп ток? Вероятно защото в Надзора на ЧЕЗ електро България влизат такива професионалсти енергетици като социалистът Антон Кутев, юристът Златимир Орсов и една от съпругите на Ахмед Доган - Айсехел Руфи.

С по няколко хиляди месечно заплати бяха уредени на работа и назначени без конкурс в Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение /ДП РВД/ служители след датата 1 ноември 2001 г.: Александър Атанасов - авиодиспечер, син на депутатката от НДСВ Анелия Атанасова, Бойко Иванов - инспектор - с ходатайство на зам.-министър Красимира Мартинова, Ваня Клингова, сестра на бившия депутат от НДСВ Величко Клингов, Златко Анков - син на секретарката на директора на "Пирогов", Мерил Лютфи Асенова - дъщеря на Юнал Лютфи, Мирослав Минев - сват на Иван Фурнаджиев - управител на почивната база на РВД в Банско, Нелла Шишкова - приятелка на водеща фигура в "Ротъри клуб", Симеон Божилов - съпруг на бившия член на УС на ДП РВД - Гергана Сърбова, Харитон Стаменов - син на бившия министър Стамен Стаменов, Венета Казакова - с ходатайство на директора на Летище Бургас /бивш изпълнителен директор на Летище София и бивш гл. Директор на ГД ГВА- бел. моя/, Анелия Дойчинова - ръководител сектор, с ходатайство на бившата зам.-министърка Зл. Мукова. С ходатайството на бившия министър на транспорта Пламен Петров бяха назначени: Венцислав Марков, Катя Мънкова - преводач, Мария Тепеликян за юристконсулт, Силвия Тоцева и Росица Кехайова - секретарка на Пламен Петров. С ходатайството на министър Николай Василев назначение получи и Йотко Дончев за експерт, а със застъпничеството на бившия министър, Васил Иванов -Лучано бе взет на работа Калин Николов.

В Учебно-възстановителната база в Банско на РВД служителите често бяха измествани от:
  • Йордан Мирчев - председател транспортната комисия на Народното събрание е бил настанен от 27.12.2004 г. за 15 дни в три апартамента. Единият е ползван от него. Кои са били в другите два не е известно.
  • София Касидова - зам.-министър на транспорта и съобщенията е била настанена от 27.12.2004 г. за 7 дни в два апартамента. Единият е бил ползван от нея. В другия, според нейните думи, са били настанени нейни познати.
  • Милен Керемедчиев - председател на Контролния съвет на ДП РВД е бил настанен от 02.01.2005 г. за пет дни в един апартамент.
  • Любомир Дацов - зам.-министър на финансите и член на Контролния съвет на ДП РВД е настанен от 27.12.2004 г. за 14 дни в един апартамент.
  • Лазар Бъчваров - пенсионер, над 70 г. - член на Управителния съвет на ДП РВД е настанен от 23.12.2004 г. за 19 дни в два апартамента. Единият е ползван от него, а другият - от семейството на сина му.
  • Цветан Дилов - бивш вече ген. Директор на ДП РВД се води настанен от 03.01.2005 г. за 8 дни в два апартамента. И двата не са ползвани от него, тъй като по същото време Дилов е бил в болнични и не е почивал в Банско.
  • Калин Барзов - гл. Директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация към МТиС е настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в една стая.
  • Биляна Дякова - началник на кабинета на Николай Василев е била настанена от 27.12.2004 г. 7 дни в 2 апартамента. Единият е ползван от нея. Кои са ползвали другия не е известно.
  • Гергана Сърбова - председател на Комисията за регулиране на съобщенията и бивш член на Управителния съвет на ДП РВД е била настанена от 03.01.2005 г. 8 дни в 2 апартамента. Единият е ползван от нея. Кои са почивали в другия не е известно.
  • Димитър Цонев - говорител на правителството на Симеон Борисов е бил настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в 2 апартамента. Единият е ползван от него. Кои са били в другия не е известно.
  • Павел Езекиев - председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции е почивал от 27.12.2004 г.15 дни в една стая.
  • Илия Лингорски - зам.-министър на финансите е бил настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в един апартамент.
  • Мия Мореро - лична секретарка на Симеон Сакскобургготски е била настанена от 27.12.2004 г. за 7 дни в една стая.
  • Владимир Каролев - икономически съветник на НДСВ и общински съветник в София е почивал от 27.12.2004 г. за 15 дни в един апартамент.
  • Иглика Дункова - не намерих информация коя е, но е била настанена от 03.01.2005 г. за 6 дни в една стая.
  • Някой си Гайдаров - няма по-точна информация кой е, е бил настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в две стаи. Едната е ползвана от него. Кои са били в другата не е известно.
  • Някой си Константинов е бил настанен от 02.01.2005 г. за 8 дни в една стая.
Служители от Министерство на транспорта и синдикалисти разказаха, как през м. февруари 2004 г., по време на почивка семейството на бившата вече депутатка Милена Милотинова, нейният съпруг, бившият областен управител на Перник, Димитър Колев вдига скандал, защото нямало кой да му сготви и предложи вечеря в столовата след 22 часа.
  • Катастрофа на бившия министър на транспорта, Пламен Петров /сниман на яхтата в Монако - бел. Л. М./ с автомобил на РВД с джип "Мерцедес-ML" собственост на РВД на 8 април 2003 струва 6 000 поети от държавното предприятие.
  • Друга катастрофа на същия "състезател" с джип "Рейндж Роувър" струва 15 000 за ремонт и възстановяване.
Освен, че си е позволявал да кара скъпи автомобили на държавно предприятие, Пламен Петров ги е зареждал с целогодишни зелени карти, изплащани от РВД на Петрол и Шел - а тези карти позволявали зареждането да става неограничено, както в страната, така и в чужбина. Картите вървели с автомобилите. С такава карти Петров си позволява да зареди и друг скъп каран от него автомобил, служебен мерцедес на известна фирма, която предоставила на министъра колата си за посещение в Анталия - Турция, посещение, което в никакъв случай не било служебно. Така министърът си позволява да ползва поста си при посещение, което нямало връзка с РВД и зареждал със зелената карта на автомобил, собственост на РВД, т. е. за разходката е заплатено с една от международните карти на "Шел" - издадени на името на РВД.
В момента Петров е извън страната и никога не е подвеждан под отговорност за "лудориите" си.
  • Бившата зам.-министър на транспорта - госпожа Златолина Мукова /на която също се е полагал служебен автомобил в качеството й на зам.-министър - бел. Л. М./ не се е отделяла и от предоставеното й от РВД "Пежо-406" с ДКН С 2137 КН /с цитираните по-горе екстри за неограничено зареждане с гориво на сметка на РВД - бел. Л. М./. Г-жа Мукова е председател на Управителният съвет на РВД по време на мандата си на зам.-министър и вероятно по тази причина получава втори автомобил - един от РВД и друг от Министерство на транспорта /МТ/. Служители на министерството, осведомени за ползвания служебно от Мукова автомобилен парк, потвърдиха навремето пред мен, че съпругът на госпожа Мукова, в продължение на 3 месеца е третирал като своя собственост друг автомобил на РВД - "Джип-Чероки". Предполага се, че същият джип е бил използван от него като "работен" автомобил, тъй като ежедневно е стоял пред офиса на фирмата на съпруга на зам.-министър Мукова, в района на столичния зоопарк. Нека нашите читатели сам се досетят за чия сметка са били експлоатационните разходи по джипа "Чероки".
  • По време на властването на Пламен Петров апартамент от РВД получава тогавашният парламентарен секретар на министерството, Делян Пеевски - днешен депутат в парламента. Въпросното жилище е от тези, които са били заделени и предназначени за чуждестранните специалисти и консултанти от европейските институции в сферата на гражданското въздухоплаване, подпомагащи развитието на РВД. Пеевски не е бил никога такъв.
В РВД сам бившият премиер Станишев уреди на работа съпруга на шефката на своя пресцентър, Таня Джаджева - Антон Джаджев.
  • По време на изборите за парламент от 2005 г. РВД дава компютри , някои от които се връщат в държавното предприятие счупени. Шефът на гаража на РВД Милко Спасов има 2 служебни GSM-а, като единият ползва дъщеря му. От 1 400 служители - 270 са ръководител полети, но администрацията е доста раздута и надхвърля 400 човека. В нея работят 6-7 юристконсулти, а Финансово-счетоводната дирекция е разположена на цял етаж.
На фона на това разточителство за сметка на държавно предприятие Ръководство на въздушното движение, служителите му си отиват млади, без да дочакат пенсия. Ще спомена само трима от отишлите си без време: Емил Ценов - на 52 години, Чавдар Соколов - на 53 години, Любен Цонев - на 54 години и твърде младият Димитър Рачев. Мъже, отишли си без да дочакат пенсия, оставили семействата си, защото работата им е доста натоварена, и "изяжда" вътрешно хората. Много от ръководител полетите са с тежки заболявания, освободени са по медицинска годност и ги спират от дейността им, тъй като след 50 годишна възраст настъпват рискове за тях самите. Димитър Рачев стана жертва на тежка катастрофа, бързайки за работа...

Тук трябва да направя важно уточнение: държавно предприятие "РВД" не формира печалба, а реинвестира парите, които получава от такси на прелитащи и кацащи самолети, както и за обучение на кадри например, за истинска рехабилитация на своите служители. Въпреки статута си, ДП РВД успява да бъде пристан за деца на не случайни хора, като сина на заместник-главния прокурор, Камен Ситнилски, или назначението преди време на близкия до политик от НДСВ, министър и съдия, Антон Станков, според източници от МТ, Диян Гинев за директор на "Управление" в РВД.

В миналия парламент имаше идея да зашият джобовете на служителите на КАТ. А на политиците кой ще зашие джобовете и ще закове куфарчетата им?

Всички сме равни, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
 

Помните ли Славейковата поема „Изворът на Белоногата?” – за вградената сянка на Гергана, за да е здрав градежът?

По Конституция всяко правителство има четиригодишен мандат – на 26 юли чухме от една депутатка от управляващото мнозинство да ни заплашва от трибуната на парламента, че те ще управляват четири мандата!

Същият ден информационни агенции, радиа и телевизии разпространиха новината, че до есента университетската болница “Царица Йоанна“ няма да приема нови болни за химиотерапия, за да завърши лечението на старите!

Химиотерапията е лечение на злокачествени тумори, спират процеса на клетъчно деление и така убиват делящите се клетки.

Химиотерапията е един от основните методи на лечение във всички стадии на злокачествените тумори - от най-ранния до последния метастатичен стадий.

Три месеца се отлага лечение на раковоболни, за да минели терапия по-стари отложени раковоболни!?

Три спортни зали ще се строят от испански фирми, доведени от Христо Стоичков, новият спортно-технически директор на Ростов на Дон!

Вече има построена спортна зала в която НЯМА СТАНДАРТНА ПЪТЕКА ЗА ЛЕКА АТЛЕТИКА – не достигат четири метра!

Най-хвалената магистрала, откривана два пъти се руши – а премиерът обяви, че вече открива нова!

Какво могат да очакват от премиера раково болните?

{edocs}rak-b.b.doc,600,400,link{/edocs}

Какво означава за един раковоболен /дете, жена, мъж/ да чака лечение – не дни, не седмици, а месеци? Чул ли е, знае ли, наясно ли е някой от смешниците в коридорите на властта, които ни заплашват с безкрайно управление виковете  от нечовешките болки на онкоболни, изпитвал ли е някой от тях ужаса от липса на лекарства и терапия?

Непрестанни раздиращи, нечовешки болки, които не спират, докато човек е в съзнание. Болки, с ясното съзнание, че ще продължат и ще се усилват до прага на смъртта, болки, които водят към неизбежния край, болки, които означават, че без лечение и лекарства - единственият изход е близката смърт.

И тези непоносими болки, появили се от липса на лечение, от липса на лекарства, от липса на пари, и не на последно място и от липса на милосърдие и държавническа грижа трябва да спрат в мига, когато чуем, че:

  • България ще бъде опасана с магистрали и спортни зали;
  • неистовите мъки трябва да изчезнат когато чуем или видим, че се отриват пречиствателни станции, ремонтирани църкви, музеи, и парите отиват за културен туризъм!

На входа на лагерите на смъртта пише „Работата прави човека свободен!” и лагерниците са били използвани за работа – тежка, непосилна, но животоспасяваща!

Там животоспасяващи са били и крематориумите, тъй като са спасявали мъчениците на нацизма от живота.

Влезли веднъж в лагер обречените и нарочени за унищожение имали един път – или в дима от комините на крематоруима, или от куршума на легерната охрана.

Къде живеем ние – без работа, с мизерни пенсии, заплати, без средства за лекарства, за лечение, за оцеляване – в територията на страна,в която животоспасяващо е да спре животът.

По чия воля попаднахме в този плен – по силата на конюнктура, която определя кои да бъдат властимащите.

Може да липсват средства за лечение на косопад, може да няма пари за консумативи за избелване на зъби, но животоспасяващо лечение, животоспасяващи лекарства и животоспасяваща, работеща апаратура за раково болни – НЕ МОЖЕ ДА ЛИПСВАТ!

Раково болните не са единствените тежко болни в България – списъкът е дълъг и то с хронични тежки заболявания от всички възрастови групи – от парализирани, с инсулт, инфаркт, диабетноболни, носители на вируси на СПИН, хепатит В, хепатит С, цироза, муковисцидоза... Много са, както е голям и броят на болните граждани от тежки, хронични, нелечими заболявания.

Има министър на здравеопазването, има министерство с дирекции, управления, отдели – пълни с чиновници.

Има Национална здравно-осигурителна каса с отделяни немалки суми от всеки един българин цял живот.

Има клинични пътеки.

Има търгове за лекарства.

Има поръчки – внос, мрежа от дистрибутори, аптеки.

Има болници с клинични пътеки, има лекари, медицински персонал...

Само НЯ-МА  ЛЕ-ЧЕ-НИЕ ЗА ОНКОБОЛНИ!

И докато в парламента, министерства се разхождат някакви министри, правят се заседания, премиерът пътува с фалкона си из родината и извън нея – в десетки , до стотин хиляди домове – лежат болни от рак, с нечовешки болки, осъзнали, че няма да бъдат лекувани, няма да получат необходимата химиотерапия, няма да получат животоспасяващата лъчетерапия.

Когато дойдат болките – лекарите казват, че лечението ще е по-трудно и сложно.

След оперативното отстраняване на рака ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се пристъпва към:

-химиотерапия, лъчетерапия; медикаменти, обезболяващи, животоспосяващи, за да получи шансът да живее оперираният от рак още години.

Без лечение, лекарства и лъче- и химиотерапия – продължаването на живота, пълното излекуване СЕ ОТМЕНЯ!

Кой, кои са тези, които в България определят кой да продължи да живее, кой да се излекува и кой да си отиде в адски мъки като лишат раковоболните от средства, апаратура, медикаменти?

Кои са те и кой им дава право да решават кой да живее и кой да си отиде рано и в нечовешки болки?

Една спортна зала може да почака, една магистрала може да се строи с пари от Европа, но болните от рак, не могат да чакат лечение.

Отложеното лечение приближава смъртта! Смърт преждевременна, жестока, с нечовешки мъчителни дни преди края.

Как се живее с непоносимата болка?

Как се живее с безсилието да помогнеш на детето си, на сестра, брат, майка, баща, любим съпруг или съпруга като нямаш срества да го заведеш в чужбина на лечение?

Как се живее с мъките на близки, любими същества, за които си наясно, че са обречени на нечовешки болки и предизвестен край?

Как се приема да живееш с гаснещия живот и надежда?

В българската литература има една поема „Изворът на Белоногата” – за поверието да се вгражда сянка на жив човек  в строеж, за да бъде здрав строежът.

Колко сенки на раковоболни деца, жени и мъже, ще вградят в магистрали и спортни зали глухите и слепите от властта, за да им са здрави строежите?

Колко сенки на нелекувани тежко болни деца, жени и мъже вграждат в харчовете си като чиновници?

Колко сенки на живи хора ще вградят с политиката си на цинизъм и липсващо милосърдие в мандата си, за да оцелеят в коридорите на властта?

Страшно е човек да си го представи, но те, овластените газят върху съдбите на живи хора, за да вървят нагоре и оцеляват в политиката. Да не би преди да влязат във властта да ги оперират и отстраняват милосърдието им?

Сещам се за Либия – Либия е една социална държава, с висок стандарт на живот, либийците не работят, там работят чужденци. Либийците има безплатни лекарства, безплатно лечение, даже безплатно лечение зад граница – Либия не решава социални проблеми с войната, но при победа на така наречените бунтовници – либийците ще загубят всичко това, което имат днес като социални придобивки.

Раковоболните в България за пореден път са изложени на гаврата на властимащите, като им се отнема правото на лечение.

А право е налице, когато човек получава възможност да се лекува...т. е. получава право на живот и то се дава веднъж!

 

Цял ден различни информационни агенции и медии съобщават за новите икономии на парите за здраве, които минават границите на разумното.

Държавата намали с 50 на сто парите за спешната помощ, хемодиализа, ТЕЛК и психиатрична помощ, без да даде обяснение на болниците защо се орязват средствата за гарантираната по закон медицинска помощ. Това означава, че парите за спешна помощ вече са изхарчени, тъй като сме в края на осмия месец на бюджетната година, а за нови едва ли ще стане дума...

След като през месец юли сумите бяха орязяни 50 на сто, друго не можеше и да се очаква. По Конституция изброените по-горе дейности са гарантирани като медицинска помощ и се осигуряват на всеки гражданин, независимо дали той има здравни осигуровки или не. Държавните болници получават парите за тях чрез субсидия, превеждана от здравното министерство. Тези пари покриват освен дейността по хемодиализата, психиатричната помощ, работата на ТЕЛК и част от спешната помощ - прегледите, изследванията и лечението на пациенти, които са имали нужда от тях, но не е било необходимо да бъдат хоспитализирани. Ако те бъдат приети в болницата, за тях вече плаща здравната каса.

Откакто Симеон Дянков пое финансите на държавата, пари на лечебните заведения се превеждат с по 2-3 месеца закъснение и сумите са силно орязяни...

Както е тръгнало в скоро време спокойно ще можем да кажем:

Във връзка със здравната реформа, Синодалното издателство пусна от печат второ издание на книгата „Ще се видим ли на оня свят с нашите близки и мили”. И ако това минава в кръга на черния хумор, то днешна публикация на Associated Press дава много отговори за въпроси за хала на родното здравеопазване:

Румъния и България са с "най-болните" системи за здравеопазване в ЕС

Associated Press

24 Август 2010

Без хирургически конци, без основни консумативи, остър недостиг на персонал, катастрофална хигиена – и накрая пожар, който уби пет преждевременно родени бебета в Румъния, пише Associated Press в коментар за системите за здравеопазване в Румъния и България, публикуван във вторник.

Румънските болници бяха истински кошмар при комунизма. Но две десетилетия след свалянето на предишния режим и четири години след присъединяването си към Европейския съюз Румъния остава една от най-бедните страни в Европа – и това се отразява в плачевното състояние на болниците, посочва АР.

В годишния доклад за Румъния Европейската комисия посочва, че "две трети от анкетираните твърдят, че са давали пари на медицински персонал, а 81 на сто твърдят, че допълнителното заплащане до голяма степен определя начина, по който са лекувани".

В съседна България, още една от бедните страни в ЕС, пациентите също често плащат за медицински консумативи, лекарства и за преференциално отношение в болниците.

"Типични форми на корупция в болниците са подкупите, за да се осигури приемане на лечение или за купуване на консумативи и лекарства. Уреждат се и дарения за болници, плаща се допълнително за лечение и операции", изтъква АР, като цитира местни наблюдатели на проблемите, свързани с корупцията.

И в Румъния, и в България, средната продължителност на живота е 73 години, с пет години по-малко от средното за Европейския съюз. И нещата май ще стават още по-зле, посочва АР.

По данни на румънското министерство на здравеопазването 8000 лекари са подали молба за разрешение да работят в чужбина. И това става в момент, когато Колегията на лекарите в Румъния обяви, че броят на лекарите трябва да бъде удвоен, за да се постигне средното европейско ниво за брой пациенти на един лекар.

В България условията са почти същите. Източник от асоциацията на българските медицински сестри съобщил за АР, че в болниците, където работят по-малко квалифицирани медицински сестри, смъртността е по-висока.

И в Румъния, и в България лекарите гледат навън - към Великобритания, Испания или Гърция, където средните лекарски заплати са поне пет пъти по-високи, посочва АР.

"Некомпетентност, безразличие и безотговорност, взети заедно, се равняват на престъпление", заявил за агенцията член на счетоводния екип от букурещката болница, в която изгоряха живи новородените. "Виновни са и лекарите, и сестрите, и охраната, и електротехниците, и липсата на средства - виновна е цялата система".

По БТА


Как ще свърши всичко това, след като в България има няколко милиона хронично болни, над 200 000 диабетноболни, над 150 000 заразени с хепатит В и С, не броя над милион деца, безработни, над два милиона пенсионери и деца...

Без пари здравеопазване - няма. даже и да се закриват болници, даже и да се режат парите за здраве, даже и да не се ползват милионите внесени здравни осигуровки. А невнесените - а хората, които нямат никаква възможност да си внасят осигуровките тъй като са загубили работата си?

Закрие ли се здравеопазването ще да спре живота. Другият вариант е да се върнем към пещерите - при лечители, знахари и билкари.



 

 


Вече стана практика министър-председателят Бойко Борисов да унижава парламента, като не зачита Правилника за работа на Народното събрание и Конституцията.

 

Според процедурата, предвидена в чл. 86, ал. 3 от Правилника за работа на Народното събрание. Тя е, че министър председателят, който не е отговорил в законния срок, предвиден в нашия правилник, на въпроси и питания, е длъжен да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.

Малцина от българските граждани знаят, че Борисов продължение на 40 дни не се явява в парламента, за да отговаря на въпроси и питания на депутати. Сроковете, посочени в Правилника на парламента, а той има силата на закон, са 14 дни за питане с възможност за отлагане от 7 дни, т. е. Борисов нарушава този правилник като го пренебрегва и не се съобразява с него! Не говоря за скандалното му отсъствие от последния вот на недоверие, който бе поискан от опозицията – тогава ГЕРБ си позволи нещо недопустимо: гласува си да не се включват радиото и телевизията за да предадат вота, тъй като имало обявен национален траур. В същото време ГЕРБ не пожела да отложи вота заради националния траур!

Както е тръгнало, ще дойде ден, когато парламентът ще се събира само за сесии, когато трябва да се гласуват закони или законодателни промени, както беше по времето на управлението на Тодор Живков...

Правилника не допуска премиерът да преценява дали да се явява в парламента или не – според Правилника премиерът Е ДЛЪЖЕН да се явява пред депутатите при възникване на необходимост.

Какво си позволява Бойко Борисов, как прави ГЕРБ предизборна кампания ще научите в част от стенограмата от 15 юли 2011, от нея ще стане как управляващите си позволяват да нарушават забраната за финансиране на политически кампании от юридически лица и наложения лимит, таван на даренията на политически кампании от физически лица.

Схемата е проста – премиерът играе на „вързано”, винаги печели защото никой не би посмял да го победи. След това спечеленото се раздава на избирателите:

Това е разговорът за кебапчета, „вързано”, предизборни сбирки на ГЕРБ и илюстрация кой от потилиците как се държи в парламента, за да защитава интересите на гражданите, които са гласували за отделните депутати и политически сили:

{edocs}borisov-parlament1.doc,600,400,link{/edocs}

 

На вниманието на министър-председателя Бойко Борисов

Кой управлява държавата? Правителството? Не.

Бойко Борисов – също не.

България е република с парламентарно управление.

Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията.

Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Обяснявам за премиера и някои от министрите му:

Суверенитет -

Мъжки род, употребява се само в мъжки род и единствено число.

Означава:

1. Право на върховна власт.

2. Независимост от чужда власт.

Из "Конституция на Република България"

Глава първа

Основни начала

Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.

(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.

Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

...........................

Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

..........................................................

Чл. 11 (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

.......................................

Чл. 84. Народното събрание:

................................................................

6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;

Работодател на министър-председателя е Народното събрание и той се отчита пред него, а не депутатите му дължат сметка или дават отчет.

Не е работа на министър-председателя да определя или коментира действията на депутатите, на тях сметка може да им търсят избирателите.

В деня на гласуване на вота на недоверие, премиерът Бойко Борисов се възмути от трибуната, че депутатите от ПГ на ДПС и на Синята коалиция напуснаха залата, след като народните представители гласуваха и не приеха вота на недоверие към правителството. Той също най-демонстративно си тръгна, след като на предишни вотове изобщо не се бе вясвал в парламента. Депутатът Михаил Миков го убеди да се върне в залата, и тъй като на балкона имаше някакви европейски чиновници, Борисов се направи на обиден, но се върна!

Правителството на Бойко Борисов очаквано оцеля и при третия вот на недоверие, а Борисов обяви, че ще се кандидатира за втори мандат като министър-председател. Слеуд гласуването той се изправи на трибуната и изигра ролята на сговорчивия, меко критикуващ, премиер – нещо, което напоследък не му се беше случвало. Причината за това бе, че заседанието се предава по радиото и телевизията и освен гражданите, то се наблюдаваше и от дипломати от посолства на страни-членки на Европейския съюз.

"Какво е това поведение – за две години веднъж да дойдеш в парламента за пет минути, да те снимат и да си отидеш", попита премиерът и допълни, че ГЕРБ не се нуждае от гласовете на ДПС на президентските избори, както се нуждаели левицата и сините.

"Аз считам, че е цинично, и благодаря на вашата Парламентарна група, г-н Станишев, че вие останахте", обърна се към лидера на БСП премиерът. „Ахмед Доган за какво дойде, да се подпише първи за вота и после да стане и да тръгне.”

Бойко Борисов каза по повод идването на Ахмед Доган в парламента: "Това ли е събитието в една държава - че един депутат е дошъл на работа?". Министър-председателят призова представителите на медиите да отидат и да питат тези, които са говорели за Конституция, за спазване, за правов ред "да ви обяснят, защото ние сме всеки ден тук".

„Следващият път, когато правите вот, аз няма да дойда!”, закани се премиерът на депутатите, като че ли конституционно са равнопоставени и каквото е задължена да прави едната страна в лицето на изпълнителната власт, това трябва да върши и другата – представена от депутатите!

Премиерът подложи на критика и лидера на ДСБ Иван Костов, че постъпил с ГЕРБ както навремето с НДСВ, като я тласнал да направи коалиция с БСП и ДПС.

По-нататък в речта си  той благодари на независимите депутати от "различни партии", които подкрепили правителството му. Не бе забравена и "Атака" и "принципната" подкрепа на хората на Волен Сидеров.

Тук му е мястото да припомня една невероятно неграмотна от гледна точка на Конституцията реч, по отношение на Главния прокурор и председателя на Върховния съд. Ето това изявление, което гъмжи от грешки и юридически безумни твърдения, на които всеки студент първа година право би се веселил.

Подчертаното е мое.

Много би ми се искало, парламентът да попита, защо след като ние помолихме няколко пъти, на лични срещи, главният прокурор и председателя на ВКС по дела, по които ОЛАФ е разследвал, дал е всичките данни, в държави от Европейския съюз са получили присъди – тук това не пожелахте да го направите!

Да ги повикате тези хора и да ги попитате: Защо? – тогава ще разбера, че това е конструктивно.

Данни от ОЛАФ не означава доказателства. А доказателства - не винаги се покрива с "годни доказателства".

Какво казва законодателят:

  • Парламентът не може да търси сметка на Главния прокурор за това дали по определени дела е имало осъдителни присъди или не.
  • ОЛАФ е дал данни, а не доказателства.
  • Присъди не издават Главният прокурор и предсидателят на Върховния касационен съд, а съдиите по делото.
  • Съдиите, прокурорите и следователите се ползват с имунитета на народните представители и не могат да бъдат привиквани от депутатите, за да им се търси сметка!

Продължение на изявлението на Борисов:

"...Когато там / в доклада на ЕК – бел. Л. М./ са посочени примери, които вие прекрасно знаете, питате за кадрови назначения, еми, най-важните длъжности в съдебната система – с цялото ми уважение, не искам да коментирам качествата, защото те са добри хора, но факта, че двамата президентски съветници – единият е шеф на прокуратурата, другият – шеф на ВКС. Ми, айде да говориме за назначенията от „а” до „я” и тогава аз ще го разбера. Има теми, по които знаете, че ще се съгласиме и ние, и вие, и можеме да ги направиме! Ма що само половината от тях казахте, или част, която ви е изгодна...

Член 129

(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране...

Т. е. президентът няма никакъв пръст в назначаването на двама свои съветници на други длъжности, особено ако единият от тях е в момента на назначението конституционен съдия!

В същото време, съдията от СГС Владимира Янева, семейна приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов бе предложена от членовете на ВСС Костадинка Наумова, Петър Стоянов, Стефан Петров, Мая Кипринска и Цони Цонев.

И тук, Стефан Петров, председател на Комисията за конфликт на интереси, и едновременно с това в един по-ранен етап – лично предложил Янева за поста шеф на СГС, си позволи да обяви, че при Янева няма конфликт на интереси!!! И то преди тя да бъде проверена за такъв конфликт!?

А кое беше другото безпринципно назначение на човек на Цветан Цветанов: за председател на върховния административен съд бе предложен и избран Георги Колев, със завършено юридическо образование в Симеоново и без да има и и ден опит в административното правораздаване.

Янева бе наказана след назначението си и с влезе в неврологично отделение за лечение – така тя започна стажа си като председател на най-големия съд в страната!

Продължение на изявлението на Борисов:

Това, което нас ни касае като правителство, на първо време, е че продължава политическата воля и иксаме да го направиме, и ето, това е оценено, и и ето сега ви казвам - искаме да го направиме...

Дайте да накараме ВСС, което не сме го избрали ние – не сме. Дайте да накараме ВСС, дайте да накараме, прокуратурата, полицията, съда – всички, защото в Доклада пише България – там не съ-ъ-ъ.. и това, че е конкретен вече, е само хубаво. Защото ни дава възможност на ..., защото и аз със радост ще участвам в подобен формат, ако ме поканите – съда, прокуратурата, правителството, и ни сложите пред вас, и ни зададете точките в докладите! Например, Борисов, Вие какво ще направите като председател на ГЕРБ за приемането на закона за конфискуването на имуществото, придобито по престъпен начин.

Защото и вашата партия не го подкрепи – само че в препоръките го има! Тогава ние трябва да кажеме всичко – ако ще приемаме такъв закон и го иска Брюксел – да го приемаме, ако – не, да отговориме, че парламентът с тези, тези, тези неща не иска да го направи!

Това е конструктивно, госпожа Нинова опозиция и кабинет, когато касае европейски въпроси! А не да вадите данни, които сега Дончев ще излезе и ще ви Каже, че не е така, както преди малко го казахте!

Чуйте видеофайла на това изказване:

  • Няма как парламентът да повика прокуратура, съд, полиция и премиер да отидат в парламента и да им поиска да направят нещо;
  • Няма как парламентът да задава точките от Доклада на прокуратура, съд, полиция;
  • Няма законова причина парламентът /законодателната власт в държавата/ да попита и иска сметка на премиера: Вие какво ще направите като председател на ГЕРБ за приемането на закона за конфискуването на имуществото, придобито по престъпен начин. Най-малкото, защото това не е негова работа. Той нищо не прави за приемане на даден закон – законът се приема от парламента;
  • Няма законово основание изпълнителната власт да казва: ако ще приемаме такъв закон и го иска Брюксел – да го приемаме!
  • Брюксел не може да иска и казва какъв закон да се приема в една държава, освен тези, които се променят в съответствие с европейското законодателство и се превръщат част от българското;
  • Не може и да се дава отчет на Брюксел какви закони приема или не парламентът в една суверенна страна-членка;
  • Не може да се ходи и да се клевети в ЕК дали някой иска да се приемат дадени закони, а тези, които не искат - да се клеветят пред Брюксел.

На 27 юли сутринта, в твпредаване на тв7, Бойко Борисов отново повтори в по-различен вариант критиките си към депутати от парламента:

Водещ: Как да няма? Това са опоненти, врагове смъртни, а вчера бяха срещу вас?

Бойко Борисов: Първо, аз се надявам да не загубим време, защото ми се иска послания да изпратим към хората. Защото в най-тежката финансова и икономическа криза, в която виждате, че банкрутират държави, колоси започват да се клатят, империи ...

Водещ: Америка ще фалира всеки момент.

Бойко Борисов: Да се занимаваме с това хора на прехода, 22 години в политиката- е унизително дори за мен, а и за държавата. Представяте ли си в Бундестага да е...

Водещ: Хелмут Кол?

Бойко Борисов:... да се радват, че един депутат в продължение на две години е отишъл за първи път на работа.

Водещ: Не са се радвали. Отразяването на новината не е радост.

Бойко Борисов: Най-голямата новина беше, че г-н Доган е отишъл на работа за две години.

Водещ: Това вече е новина, но не е радост. Може да е тъжна новина.

Бойко Борисов: Просто тя е гротескна, не е тъжна. Аз винаги съм казвал, г-н Великов прочете няколко извадки от „Работническо дело” от 1989-1990 година, когато вече е съществувало СДС като партия, г-н Костов какво е писал и сега точно се повтаря сценарият...

... Даже не могат и да ме ядосат. Видяхте,че в понеделник те дори не можаха да си съберат кворум опозицията. Не знам дали българските граждани разбраха какво стана. След като ГЕРБ не се регистрира в НС, тези, които искат да свалят ГЕРБ, не могат дори да започнат събранието, не могат да започнат заседанието. Ако бяхме постъпвали така, просто нямаше да има вот. Наложи се аз да отида, да ги помоля колегите да се регистрират, за да могат да се изприказват. Защото всичкото това, което беше вчера, да се изприказват...

От думите на Борисов става ясно, че той е подметнал на депутата Великов да цитира "Работническо дело"!

Дебатите по вота премиерът на страната определя с израза: "да се изприказват".

Оставям на читателите на сайта да си направят изводите от казаното по-горе.

 

Европейската комисия уличи Николай Младенов и ГЕРБ в говорене и политика по отношение на дипломацията на границата на Лъжата!

"Досието" в Държавна сигурност не е критерий за работа в Европейската комисия! Така отговарят еврокомисарите на 13 юли 2011 г. на писмен въпрос на българския евродепутат Кристиан Вигенин, по внесените от правителството промени в Закона за дипломатическата служба.

Опитът и личните качества на кандидатите са основният критерий, по който Европейската комисия подбира служителите си. Това заяви генералният секретар на комисията Катрин Дей в отговор на въпрос за българските дипломати, свързани с бившата Държавна сигурност, на изслушване в Комисията за бюджетен контрол на Европейския парламент в Брюксел.

Катрин Дей беше попитана от депутат от Европейската народна партия как Брюксел се подсигурява срещу наемането на служители, свързани с бившите комунистически тайни служби и дали такива хора биват назначавани в евроинституциите.

Опитът и компетентността са в основата на критериите, които ценят в ЕК, а що се отнася до работата с поверителна информация, която е част от работата на дипломатите ЕК свързва с разрешение за достъп, но не с лустрационни текстове в Закона, както в случая с българските дипломати прокара външният министър Николай Младенов.

Това, на което държат и оценяват в ЕК е служители със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти за тази професия.

Тaка отговарят от Европейската комисия на писмения въпрос на българския евродепутат Кристиан Вигенин относно внесените от правителството промени в Закона за дипломатическата служба. С него изрично се изключена възможността граждани, принадлежали към службите за сигурност на Република България преди 1989 г., да заемат определени длъжности в Министерството на външните работи.

Комисията потвърждава, че е достатъчно условие кандидатите от всички национални дипломатически служби на държавите-членки да са „граждани не ЕС, да притежават необходимия образователен ценз, да са способни да работят на изискваните езици и да имат съответния опит, който да отговаря на длъжностната характеристика".

Изискванията, които ЕК има за Европейската служба за външна дейност са, освен попълването на декларация, „да премине проверка за сигурност, ако не притежава разрешение за достъп до секретни материали на съответното ниво, съгласно съответните разпоредбите за сигурност".

„Как премиерът Борисов продължава да търпи тези акции, които се пишат на неговата сметка„ задава въпрос Вигенин по повод получения писмен отговор от ЕК.

„Подведен ли е или е дал външната политика на външна концесия?" пита Вигенин.

Категорично убедена съм, че всичко свързано със саморазправата и тоталното съсипване на българската дипломация е нещо, което се извършва със съгласието на премиера Бойко Борисов, както и с натиска от страна на посланик Уорлик и неговата страна – САЩ.

В подкрепа за това ще припомня, че посланикът посъветва правителството: „Българското правителство трябва само да се справи с въпроса за посланиците - агенти на бившата Държавна сигурност.”

Справянето е ясно и привидно правителството го извършва само – за тези които изобщо вярват на това.

„С посланиците, агенти на бившата ДС, трябва да се разделим” - недвусмислено заяви премиерът Бойко Борисов.

На другия ден след получения и оповестен отговор от ЕК до Вигенин, 14 юли, – Младенов бе в парламента за второто четене на Закона за дипломатическата служба. И тъй като между първото и второто четена на този Закон редица събития показаха ще се върна към дебатите по Закона и какво се случи във външната ни политика:

Афганистан

На 29 юни научихме, че Съединените щати започват да се изтеглят от Афганистан – Барак Обама даже направи Обръщение към нацията.

Посланието на Обама бе: „По-малко да обръщаме внимание на проблемите на света – повече да се концентрираме на проблемите у дома!”

Часове след това Обръщение, Великобритания, Германия и Франция веднага се присъединиха към това решение и обявиха, че започват поетапно да изтеглят своите войски.

Младенов потъна в мълчание, в очакване неговите господари от САЩ или „Отворено общество” чрез посланика Уорлик да сведат инструкции по това какво поведение трябва да имаме по проблема.

На 14 юли, началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов изпрати с тържествен ритуал в град Стара Загора, 21-вия български контингент за участие в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Кабул, Афганистан.

Либия и ние

На 28 юни италианският външен министър поиска бомбардировките на НАТО над Либия по хуманитарни причини да спрат.

Как реагира правителството на България: българският външен министър отскочи на еднодневна екскурзия до Бенгази и призна бунтовниците за легитимно правителство в либийската държава. Даже и въпреки че самите либийци още не са институционалиризали тези бунтовници!

Призна бунтовниците от името на България, без решение на МС, без дебат или декларация на парламента – частно, по време на екскурзия Младенов си послужи с името на страната ни в това признание!

На 29 юни в българският парламент Външно министерство прокара промени в Закона за дипломатическата служба като част от битката срещу несъществуващата отдавна в публичното пространство бивша Държавна сигурност и нейните служители или сътрудници дипломати, както и тези, които са работили за Военното разузнаване.

Всъщност главната причина за тези промени е: промените в Закона за дипломатическата служба разширяват личните правомощия на външния министър за сметка на Атестационната комисия, на Постоянния секретар на министерството, който е с четиригодишен мандат, на така наречения Колегиум в МВнР, който извършва атестации в самото МВнР. Всички тези комисии имат строго експертен характер, с промените в Закона ЕКСПЕРТНОТО НАЧАЛО се поставя в пълно подчинение на ПОЛИТИЧЕСКОТО НАЧАЛО в лицето на министъра на външните работи – експертите няма да имат думата в МВнР!

С тези промени единствено и еднолично министърът ще има думата, а експертите ще бъдат в негово подчинение – променя се балансът между политическо и експертно! Това, за което 2 седмици по-късно ЕК даде коментар и пояснение, но в обратна посока – ЕК заяви писмено, че опитът и личните професионални качества трябва да са определящи и водещи в избора на кадри в дипломацията.

След промените:

  • Външният министър сам ще решава кого да назначава, кого да уволнява и кого да изтегли от дипломатическите представителства на България /няма Атестационна комисия, няма Колегиум на министерството, няма разширен колегиум на министерството, които да преценяват и решават;
  • Външният министър еднолично ще назначава всички старши длъжности и рангове чрез личен подбор. Колективният подбор, колективната оценка отиват на втори план;
  • Външният министър получава правото еднолично да прекратява мандата на дипломати служители в нашите мисии в чужбина. Досега това ставаше само по тяхна молба – лични или професионални причини, или ако са обявени за персона нон грата от съответната държава, в която работят;
  • Един човек ще решава еднолично съдбата на всички български дипломати, и ще назначава еднолично, без никакви консултации.

В България няма Закон за лустрация, лустрация не предвижда и действащата българска Конституция... Въпреки това мнозинството от ГЕРБ гласува за лустрационните поправки в Закона за дипломатическата служба.

Ето какво каза в пленарна зала на първо четена на поправките в Закона за дипломатическата служба Младенов:

„Законът предвижда да не се назначават на публични длъжности по чл. 3, ал. 1, т. 23, 26 и 28 – това са тези длъжности, които в Закона за досиетата, за разкриване на достъпа до архивите на Държавна сигурност са обявени като публични в системата на Министерството на външните работи. Тази поправка, както и другите, свързани с темата, а именно създаването на условия при постъпване в службата служителите да предоставят писмено съгласие за извършване на проверка по същия закон или валиден документ за вече така извършена проверка целят няколко неща.

На първо място те целят да защитят Българската дипломатическа служба и оттам българската държава от неудобството да обясняваме пред света защо сме изпратили да ни представляват в страни хора, чиито досиета могат да бъдат прочетени в Интернет, откъдето може да бъде установено колко години и какъв период те са работили именно срещу държавата, в която са акредитирани в момента.

Започвам с това, защото смятам, че след като Законът за достъп до архивите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия беше приет от предходното Народно събрание по начина, по който този закон е написан, нямаме друг избор освен това, което правим в момента. Така че цялата отговорност за последствията на тази поправка е изцяло в ръцете на тройната коалиция, която ни постави в законово положение, което не прави разлика между хора, които са били щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност, което не дава никаква възможност на министъра на външните работи да преценява кога и по какъв начин са нарушени интересите на българската национална сигурност или българските интереси пред света в обявяването на тези досиета.

..........................................

Закон, който казва, че всеки документ в архивите е публичен и в момента всеки един от нас, от вас може да провери в Интернет и да прочете всички тези досиета.

Искам още веднъж да припомня, че през последните 20 години 40% от посланиците на Република България са били щатни или не служители на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. В момента, в който тези досиета стават публични и всеки един може да ги прочете в Интернет, както това е в момента, се създава изключително голямо неудобство за българската държава. Мисля, че ние не можем да бъдем последната страна, единствената страна в Централна и Източна Европа, която не е намерила отговор на въпроса по какъв начин прекъсва тези връзки.

..............................................

Не може българската държава да си позволи да не реагира, когато стане ясно, че тези обвързаности в системата са създали един стъклен похлупак над българската дипломатическа служба, който пречи на цяло поколение да се развива в нея. От хората, които в средата на 90-те години са влезли с първите конкурси в Министерството на външните работи, са останали да работят единици. Много са напуснали, защото не са издържали „натиска” на системата, в която са били принудени да функционират.

...........................................................

Надявам се, че в рамките на следващите една до две седмици ще имаме възможност, ако има някакви пропуски, те да бъдат отстранени, ако има някакви допълнения, те да бъдат направени, но с промяната на този закон да се позволи и българската Дипломатическа служба да започне да работи в голяма степен през следващите месеци и следващите години като Дипломатическа служба на страна – членка на Европейския съюз, а не страна, която тепърва смята да бъде членка на Европейския съюз. Благодаря.

Така започна приемането на първо четене на Закона за дипломатическата служба.

Две седмици по-късно научихме, че ако Младенов претендира България да миа дипломатическа служба на страна-членка на ЕС, то би следвало да не приема лустрационните поправки, подчиняването на експертинте комисии еднолично на него... Уви, ЗДС мина и на второ четене и бе приет!

По-долу давам със съкращения част от Стенограмата от дебата, защото малцина научават истинските цели на управляващите, как говорят, позициите им - а те не винаги са за пред хора:

{edocs}docieta-1.doc,600,400,link{/edocs}

Къде са европейските партньори, които недоволствали от българските дипломати разузнавачи?

Кога и кои са недоволствали – не трябва ли България като страна-членка да се съобразява с позицията на Европейската комисия?

Не си ли създаде синът на шифровчика, работил за Сорос и Световната банка Закон, за лична употреба.

 

„Ваше Превъзходителство, г-н министър-председател!” така се обърна митрополит Дометиан към премиера Бойко Борисов на пресконференцията в Министерския съвет на 4 юли, дадена по случай 40 години от интронизацията на патриарх Максим.

В Тълковния речник „превъзходителство” е „Титла на коронована особа или на други високопоставени в служебната йерархия лица”.

Да е станал през почивните дни Борисов коронована особа – няма как най-малко защото щеше да оттекне надлъж и нашир по света, а пък на всичкото отгоре сме и република според Основния закон.

Да е бил произведен в посланик – също не се е чуло и няма как, тъй като това не се случва бързо във времето. А обръщения към посланици с „Ваше Превъзходителство” същестуват, но това е друга тема.

Остава митрополитът да е имал в предвид факта, че Борисов е премиер, но тогава няма причина да „товари” обръщението „ господин министър-председател” с Ваше Превъзходителство”!

Доколко е е „високопоставено в служебната йерархия лице” Бойко Борисов след като заема поста министър-председател и дали това е най-високопоставеното в държавната йерархия лице?

Какво казва по този повод Конституцията на Република България:

Според:

Чл. 1.

(1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

Т. е. „Превъзходителство” би следвало да е народът, независимо, че упражнява своята власт чрез парламента.

Самият парламент заседава по искане на Министерския съвет например гласи един от текстовете в Конституцията. Т. е. главата на Министерския съвет, т. е. премиерът може да иска от парламента, но не и да му нарежда!

Президентът, който е държавен глава и олицетворява единството на нацията, след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Т. е. премиерът не е над президента, въпреки че държавният глава няма кой знае какви правомощия.

„Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите – е записал законодателят в Основния закон, но след като назначава и освобождава зам-министри, самият министър-председател НЕ Е най-високопоставен в служебната йерархия на изпълнителната власт, тъй като всеки нов министър за правителството се освобождава и назначава, т. е. гласува от парламента!”

Тогава каква бе причината Бойко Борисов да бъде наречен в рамките на държавата ни „Ваше Превъзходителство” не е ясно освен факта, че на Борисов му стана много драго от това обръщение?

Законова причина – няма, а по-скоро някакво митрополитско „изхвърляне”, което или е самоинициатива, в което дълбоко се съмнявам, или му е подшушнато от някой служител натегач в Протокола на Светия Синод! А това вече е смешно, да не кажа жалко!

Негово „Превъзходителство” Бойко Борисов не измени на традицията да се оплаче от опозицията на духовниците и гостите:

-        Въпреки че бяхме упреквани от опозицията, че даваме толкова пари, аз мисля, че те са малко, защото в църквата българските граждани стават по-добри и вярата им и не на последно място и моралът им се увеличават със сигурност, когато дойдат на вашите служби.

Самият митрополит Дометиан се присъедини към желаната и любима на Борисов посока на разговор:

„ Защото вашето семейно възпитание и християнска вяра сте всадили в сърцето и вашия ум. Вие сте този който дава на светата ни църква да преувеличава своята дейност с част от хазната, така да се каже на народа, но разпределен така, че да се почуства разположението към тази духовна майка светата ни православна църква.”

Тук категорично няма да се съглася с Доматиан, тъй като не съм чула представител на българската православна църква да говори загрижено с Борисов за тежкото положение на над 2/3 от българите, не съм чула и да искат от премиера болните да получат възможност да се лекуват, а бедните да оцеляват...

Църква не е да плащаш за всяко свои доближаване до вярата, а още по-малко пък развяване на знамето на православната вяра, в скъпи, златотъкани одежди, возейки се с мерцедеси.

Познавам лично и неведнъж съм била на гости на грузинския патриарх Негово Преосвещенство „Иллия Католикос” в Тбилиси. Този свят човек бе съпричастен с народа си, когато президентът Звияд Гамсахурдия бе извикал чеченци да стрелят срещу собствения му народ! Той гладуваше с надежда, че гражданската война ще спре! На службата на 7 януари 1992 година партиархът припадна от глада и не успя да дослужи и завърши церемонията. Поведение – непонятно за българския патриарх и голяма част от митрополитите ни...

Христос е бил с една риза на Кръста на Голгота, когато са го разпънали... Кое от деянията на нашите митрополити е в съзвучие с желанието на Иисус да нахрани гладните и излечи болните?

И още нещо по повод „Превъзходителството”...

На службата в „Александър Невски” „Негово Превъзходителство” не присъства, тъй като щеше да се получи конфузна ситуация. Според канона последният български цар Симеон Саксокурготски прочете Символ верую, тъй като църквата почита два пъти помазания монарх като най-висш богомолец – така възникна ситуация „превъзходителствата” да станат повече...

Официален обяд в столичен хотел събра гостите за честванията на 40-годишнината от избирането на патриарх Максим. Дали на участниците не им приседна от гастрономичните изкушения след като отвън, мнозинството българи гладуват и живеят в лишения, за да оцелеят?

Едва ли.

Не стига, че бяха хвърлени маса пари във време на жестока финансова криза в държавата за отбелязване на тази годишнина, не стига, че чужди православни църкви бяха изпратили нисък ранг свои представители, и нямаше нито един патриарх с трън да завъртиш, а това говори за отношението им към това събитие, ами и роден митрополит цъфна с обръщение „Ваше Превъзходителство” към премиера Бойко Борисов!

Странното е друго че самият Борисов не се почувства в небрано лозе от това обръщение и си го прие като нещо закономерно!

 
Публикуваме мнението на професор Кръстьо Петков със съдействието и съгласието на автора й, тъй като с нея даваме трибуна  една аргументирана професионално позиция. В българския печат подобни мнения са рядкост.

След предаването по БНТ "Референдум" получих десетки обаждания по телефона и писма от зрители. Темата: "За или против Фискален борд /чрез промени в конституцията/" очевидно раздвижи духовете сред експерти, политици, граждани. Екипът, в който участвах, заедно с Проф. Боян Дуранкев и д-р Любомир Христов, отстояваше позиция против Дянковия Борд; отборът на пазарните фундаменталисти: Ганев, Ангелов, Богданов бяха твърдо "за", в т.ч. и за промени в основния закон.
а другия ден министър Дянков се срещна с президента на България Георги Първанов и получи категоричен отказ за подкрепа на екстравагантната инициатива. Негативна беше и реакцията на група експерти и депутати от БСП. Часове след това г-н Дянков заяви, че отлага предложението си за периода след изборите през есента. Тоест- за неопределено време.
Може ли този акт да се третира като победа на разума и икономическата логика? Според мен, да!Ще се обоснова защо...

Не е тайна, че лобито на неолибералната школа е изключително силно и активно в България. То се създаде още в началото на прехода, чрез финансираните от Джордж Сорос експертни мрежи /структури от типа "Тинк-тенк"/. Участниците в прехода от политическия елит, синдикатите и бизнеса, гражданските организации неведнъж са яли попарата на пазарните фундаменталисти.Да не говорим за гражданите и домакинствата, средния и малкия бизнес, превърнати в опитни зайчета на непрекъснати монетарни експерименти.

Отначало ролята на лобистите беше главно коригираща и просветителска-трябваше да лансират идеи, проекти и анализи, подпомагащи трансформацията на постсоциалистическата икономика на пазарна основа. Както се видя, тази войнствена кохорта от млади или идейно пребоядисани експерти пропагандираха един /според тях безалтернативен/ модел на пазарно стопанство- неолибералната ортодоксия. Шокова приватизация и форсирана либерализация на цените, тотална дерегулация на трудовия пазар, слаба/малка държава и неограничена свобода на бизнеса, крайно ниски/символични данъци и осигурителни вноски-това е част от инструментариума на ултра-неолибералните анализатори и лобисти, действащи на българска почва.

Ако инициативите им се изчерпваха само с пропагандна дейност, бедата щеше да е пренебрежимо малка. Но пазарните фундаменталисти и техните ментори, ползвайки се от подкрепата и на МФИ, проявиха завиден управленско-политически апетит. Те инициираха нови политически проекти /по-късно трансформирани в партии/, работеха върху проекто-закони, съветваха пряко премиери и министри.Фактът, че съветваха и леви/социалистически правителства, и либерали, и христяндемократи може да звучи странно, но е верен /той заслужава отделно внимание и по-пространен политологичен анализ/.

После дойде време и за тотална експанзия в медиите. Отначало- като гост-коментатори с алтернативни и екстравагантни възгледи; после, след като олигархичните и корпоративни кръгове в България придобиха контрол върху водещите медии,пазарните фундаменталисти се превърнаха в директни проповедници на абсолютно свободния пазар и в гневни/агресивни критици на всички специалисти, които се осмеляваха да заемат критична позиция спрямо експериментите на МВФ и Световната банка в източноевропейската икономическа зона.

Тази еволюция на момчетата от "люпилнята на Сорос" /заимствам израза от статия в един национален всекидневник/ може да се проследи в детайли в книгата на Достена Лаверн "Експерти на прехода". Никак не е случайно, че нейната публикация от 2010 г., изчерпана буквално за месеци, се превърна в обект на некоректно охулване от засегнатите персони /някои от тях, за съжаление, си позволиха да изкажат обидни квалификации за самия автор-явен признак, че са били засегнати на "болното място"/.

След това кратко въведение ще се върна към въпросния дебат. За онези, които са свикнали да възприемат аналитично позициите на един или друг специалист / което означава- да видят и неговия институционален бекграунд / вероятно е станало ясно още в началото, че целият екип на пазарните фундаменталисти изпълняваше ролята на колективен говорител и пропагандатор на министър Дянков В хода на дискусията обаче се разбра /след един точен "изстрел": въпрос на Любомир Христов към Богданов/, че идеята за Фискален борд е възникнала първоначално в лагера на неолибералните лобисти; после- по незнайни канали, е била припозната от неуморния експериментатор Дянков; от тази трансформация печелят и двете страни: лобистите, защото са успяли да внушат една фундаменталистка идея на човек, облечен във власт /което си е постижение за всеки посветен на дълга мисионер/; Дянков, защото получава шанс да се изяви отново като първопроходец и отличник на десния финансов фронт в Европа /това пък е неговата мания, формирана още докато е бил дребен, пътуващ мисионер на СБ/.

Затова смятам, че оттеглянето на законопроекта за Фискален борд е победа на разума над ирационалното мислене и поведение.Разбира се, заслуга за поражението, което претърпяха Дянкови компания, имат и няколко други институции и организации- синдикатите и президентът, ДСБ и ДПС /заели категорачна позиция против проекта в последния момент/, икономисти от академичните среди...

Победата е още по-значима, като се има предвид, че внесеният законопроект на практика преследваше и промяна в политическото устройство на държавата - елиминиране на инициативите и функциите на изпълнителната власт и общините при проектирането и изпълнението на данъчни политики. В условия на криза подобна промяна е крайно опасна!

В политическия и парламентарния дебат винаги е възможно една идея, претърпяла неуспех, да бъде възродена отново. Така е и с въпросния проект за Фискален борд. Посветените в европейските процедурни и политически маневри знаят, че подобен Борд е свързан пряко с друг стратегически проект: Пакт "Евро плюс", в който България, чрез своя премиер, вече е дала предварително /и прибързано/ съгласие да участва. Независимо, че нашата страна не е член на Еврозоната!!! Независимо и от унизителните условия за присъединяване към въпросния дискриминационен Пакт /по този въпрос вече писах неколкократно в Блога/.

Затова темата за финансовата стабилизация- с или без промени в конституцията, като национална политика или като задължение на бедните и периферни страни към големите/богатите държави в клуба "ЕС", ще продължи да е актуална още месеци наред.

---------------
ПП. Част от колегите, реагирали на предаването "Референдум" по БНТ, ми обърнаха внимание върху факта, че резултатите от мнението на т.нар. голямо жури са манипулирани. Как? Чрез задаване на подвеждащи, неточни или чисто сугестивни въпроси.
С това се повдига още една голяма тема-за коректността на данните, когато се ползват методи за сондиране на общественото мнение /било при електорални изследвания, при текущи сондажи или при оценки на словесни двубои от типа "Референдум"/.
Въздържам се постфактум да коментирам тази част от споменатото телевизионно предаване /вместо това публикувам извадки от писма, които получих от проф. Иван Ангелов и от Никола Ников-експерт от Русе/.
Не мога да отмина с мълчание обаче факта, че вместо Голямото жури да беше питано за фискалния борд, иницииран от Дянков, въпросите се отнасяха до това-искат или не финансова стабилност телевизионните зрители. Отделно стои проблемът за информираността на масовата публика относно стратегическите варианти за постигане на финансова стабилност, процедурите за конституционни промени, фискалните политики и прочее. Финансовото образование по начало е крайно ниско сред гражданите, които не се занимават специално с тази материя.

* * *

Извадка от писмото на проф. Иван Ангелов:

"Направи ми впечатление грозната манипулация с показването на мнението на голямото жури. В началото болшинството от около 70-75% беше в подкрепа на въпроса:Подкрепяте ли поддържането на финансова стабилност? Това беше нормален отговор. При второто му показване в края към него бяха добавени и думите "чрез включване в конституцията" с приблизително същите отговори. Това обаче са съвсем различни неща. Не знам защо не реагирахте?"

Извадка от писмото на Никола Ников:

"За това / има се предвид манипулацията с резултатите от допитването до Голямото жури-КП/ спомогна твърде много съдържанието на поставените въпроси, едната част от които не отговаряше на същността на проблема и объркваше зрителите, а другата част насочваше в погрешна посока дебатите.

Вижте как абсурдно звучат въпросите:

1. Смятате ли, че с промени в Конституцията трябва да се гарантира финансовата дисциплина в държавата?

2. Какво гарантира пактът за финансова стабилност – ниски данъци и по-ниски лихви по кредитите или замразени доходи и пречка за реформи на правителствата в бъдеще?

Тези въпроси отразяват ли политическата същност на инициативата на министър Дянков, онази политическа същност, която е свързана с тиха и законово регламентирана промяна на конституционно установения политически режим в Република България?

Пактът за финансова стабилност, предлаган от Симеон Дянков като вечен данъчен статут в Република България, възпроизвежда в масов мащаб имуществено разслоение в страната и несправедливо разпределение на националното богатство, на произведения национален продукт, което се явява главна причина за възникване на обществено икономическите и политическите кризи: справка – Голямата Депресия в САЩ и причините за нея. С този Пакт страната ни се обрича на перманентна криза, от която няма измъкване с политически средства – олигархията винаги ще може да купи 81 народни представители, щом сега купува 161!"


 
Реших да публикувам текста на "Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България", заедно с мотивите и пълен списък на подписалите се депутати поради две важни причини:

Първо, този документ е и ще остане едно срамно петно в историята на новия парламентаризъм в България. От текстовете на предложените законодателни промени и мотивите личи, че депутатите са проявили пълна некомпетентност по една сложна икономическа и финансова материя, чиято правна уредба поражда огромни рискове за суверенитета на българската държава;
Второ, списъкът на депутатите,подписали законопроекта заслужава да бъде видян от българските граждани -данъкоплатци и гласоподаватели.И не само видян, а и преценен от гледна точка на предизборните обещания и ангажименти, които всеки от народните представители и номиниралата го партия са поели само преди две години. Тогава нямаше и помен от намерения за промени в основния закон на страната, които да я направят нетен донор на други държави в ЕС, изпаднали в тежка дългова криза /практически финансов фалит/. Нито пък е ставало дума България да се откаже от воденето на активна фискална и бюджетна политика в условията на задълбочаваща се икономическа криза.
Иска ми се да вярвам, че отговорност за опита да се загърбят националните икономически интереси, което се доказва от внесения законопроект, рано или късно ще се потърси.Срещу проекта "Фискален борд" на гастролиращия финансов статистик Симеон Дянков вече се изказаха синдикатите, президентската институция, ДСБ, БСП, множество независими експерти. Следователно, шанс за предотвратяване на поредния опасен експеримент има!

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Проект

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(обн., ДВ, бр. 56 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 85 от 2003 г., бр. 18 от 2005 г., бр. 27 от 2006г.; Решение № 7 на Конституционния съд на Република България от 2006 г. - бр. 78 от 2006 г.; бр. 12 от 2007 г.)

§ 1. В чл. 4 се създава ал. 4:
„(4) Република България провежда предвидима, последователна и устойчива фискална политика.”

§ 2. В чл. 81:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Закони, с които се установяват нови видове данъци върху доходите или печалбите, или се променят данъчните ставки на съществуващите данъци върху доходите или печалбите, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 3. В чл. 87 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя „при спазване на допустимия размер за бюджетното салдо, определен със закон.”
2. Създава се ал. 3:
„(3) Закони, с които се изменя или допълва законът по ал. 2 в частта за допустимия размер на бюджетното салдо, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”
Заключителна разпоредба

§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.

МОТИВИ

КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Световната финансова и икономическа криза и неблагоразумните фискални политики в голяма част от държавите-членки на Европейския съюз в периода на икономически подем доведоха до значително влошаване на фискалните позиции.
Предлаганите изменения и допълнения в Конституцията са продиктувани от необходимостта от осигуряване на приемственост във фискалната политика и за гарантиране спазването на чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз за референтните стойности за бюджетния дефицит и държавния дълг.
І. В глава първа „Основни начала” на Конституцията се предлага да се допълни чл. 4, като се създаде ал. 4, която гласи: „Република България провежда предвидима, последователна и устойчива фискална политика.”.
През годините на прехода фискалната политика често се оказваше заложник на конюнктурни политически решения, които не винаги отчитаха реалното състояние на икономиката и очакванията за нейното развитие в средносрочен план. Липсата на приемственост във фискалната политика, както и вземането на решения за определени разходни политики, без да се държи сметка за многогодишното им влияние за държавата, особено характерно за периода преди избори, забавяше процеса на провежданите структурни реформи и водеше до несъответствие между обещанията на правителствата и възможностите на бюджета.
Уроците от края на миналия век и особено финансовата и икономическата криза от 1996-1997 г. затвърдиха необходимостта от провеждането на благоразумна фискална политика. Валутният борд създаде благоприятна среда за развитието на икономиката, като беше гарант за финансовата стабилност и оказа дисциплиниращо въздействие върху фискалната политика.
През първото десетилетие на новия век фискалната политика на България беше ключов фактор за устойчиво развитие. Като цяло страната постигна значителен напредък по отношение на дългосрочната макроикономическа стабилност и ускорен икономически растеж. Формира се фискална политика, която възприе за основни ценности ниските данъци, ограничаване преразпределителната роля на държавата на нива около 40 на сто от БВП и спазване на ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж.
Последвалата финансова и икономическа криза доведе до нарастване на несигурността и влошаване на очакванията за глобалното икономическо развитие.
В страната са налице всички шансове с благоразумна политика да се излезе успешно от кризата и бързо да се възстанови икономическият растеж. Настоящата ситуация, както и предизвикателствата, пред които е изправена българската икономика изискват силна консолидация на политическите решения, в която и опозиционните партии да поемат своята отговорност за развитието на страната, не просто за преживяване на кризата, а за подобряване на перспективите на икономическо развитие.
ІІ. В глава трета „Народно събрание” на Конституцията се предлага да се допълни чл. 81 с нова ал. 3, която гласи: „Закони, с които се установяват нови видове данъци върху доходите или печалбите, или се променят данъчните ставки на съществуващите данъци върху доходите или печалбите, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”.
Предложението за промяна е продиктувано от необходимостта за изграждане на предвидима и устойчива данъчна среда. Разнопосочната промяна в размера на ставките на данъците върху доходите и печалбите в една държава създава неувереност за инвеститорите, което ги прави по-предпазливи при вземане на инвестиционни решения.
Основните данъчни фактори, които оказват влияние върху инвестиционните решения на предприемачите, са данъчната система (законодателство и администрация), данъчните ставки и данъчните преференции. При вземане на решение дали да инвестира инвеститорът се интересува основно от това какви ще са тези данъчни ставки в следващите години, а не в текущата, защото в общия случай възвръщаемостта от инвестицията (печалбата) не се реализира незабавно, а след години. Предложеното изменение ще даде по-голяма сигурност за инвеститорите относно запазване на данъчната тежест чрез необходимостта от осигуряване на по-голяма подкрепа при промяна на данъчните ставки.
Политиката по отношение на данъчните ставки е една от най-важните политики, провеждани от държавата, защото чрез нея държавата осигурява информираност за преразпределянето на финансов ресурс от икономиката към публичния сектор. Данъците върху доходите и печалбите представляват основният фискален инструмент за насърчаване инвестиционната активност на инвеститорите – местни и чуждестранни.
Провежданата данъчна политика в България през годините в областта на тези данъци е политика на постепенно намаляване на данъчната тежест. Данъчната ставка на корпоративния данък от 40% през 1993 г. се намаляваше през годините, за да достигне в момента най-ниското равнище в Европейския съюз – 10%. Подобна е данъчната политика в областта на данъците върху доходите на физическите лица през годините, като заместването на прогресивното облагане с пропорционално (плосък данък 10%) е допълнителен стимул за икономическите субекти физически лица да реализират допълнителни доходи, отчитайки по-ниската пределна ставка, с която се облагат те, спрямо ставката при прогресивното облагане. Политиката на намаляване на данъците върху доходите и печалбите доведе до нарастване на облагаемите печалби/доходи през годините както поради привличането на нови инвеститори, така и поради реинвестирането на по-голям дял от печалбата след данъчно облагане отново в бизнеса. Тази данъчна политика доведе и до намаляване дела на сивата икономика, пряко доказателство за което е запазването на данъчните приходи, въпреки по-ниските данъчни ставки.
Аналогични са мотивите по отношение въвеждането на нови данъци върху доходите и печалбите, защото инвеститорите се интересуват от общата данъчна тежест, която ще бъде понесена от тях за извършените инвестиции.
ІІІ. В глава трета „Народно събрание” на Конституцията се предлага да се допълни ал. 2 на чл. 87, като накрая се добави „при спазване на допустимия размер за бюджетното салдо, определен със закон” и да се създаде ал. 3, която гласи: „ Закони, с които се изменя или допълва законът по ал. 2 в частта за допустимия размер на бюджетното салдо, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”.
Предлага се допустимият размер на бюджетното салдо, при който Министерският съвет изготвя и внася в Народното събрание годишния законопроект за държавния бюджет, да бъде установен в закон. Допустимият размер на бюджетното салдо се отнася за бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма, а не по републиканския и по държавния бюджет. В закона ще се предвиди дефицитът по Консолидираната фискална програма да не надвишава 2 на сто от БВП. Предвижда се промени в този допустим размер на бюджетното салдо да се приемат с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители.
Благодарение на строгата фискална дисциплина, независимо от влошената международна икономическа среда, България поддържа сравнително ниски нива на бюджетния дефицит. В последните десет години бюджетният баланс на консолидираното правителство по методологията на ESA 95 е положителен - средно 0,2 на сто от БВП. По-значително е отклонението през 2009 г., когато бюджетното салдо беше отрицателно в размер на 4,7% от БВП, поради което срещу страната започна процедура по прекомерен бюджетен дефицит.
Предложените промени са в подкрепа на стремежа за поддържане на балансирана бюджетна позиция на консолидирано ниво в дългосрочен план, като не се допуска дефицит над 2 на сто от БВП. Това е буфер, който дава по-голяма сигурност за спазване на референтната стойност за бюджетния дефицит, съгласно Пакта за стабилност и растеж и избягване на политически манипулации.
IV. Предлага се промените в Конституцията на Република България да влязат в сила от 1 януари 2012 г.
Всички предложени изменения и допълнения несъмнено са в учредителната власт на 41-то Народно събрание.

НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – ВНОСИТЕЛИ:

1. ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ДАНГОВСКА
2. КРАСИМИР ЛЮБОМИРОВ ВЕЛЧЕВ
3. ДИМИТЪР БОРИСОВ ГЛАВЧЕВ
4. ВАЛЕНТИН АЛЕКСИЕВ НИКОЛОВ
5. ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ
6. СНЕЖАНА ГЕОРГИЕВА ДУКОВА
7. ТОДОР АТАНАСОВ ДИМИТРОВ
8. МЕНДА КИРИЛОВА СТОЯНОВА
9. АНАСТАС ВАСИЛЕВ АНАСТАСОВ
10. ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ СТОЕВ
11. ПЛАМЕН ДУЛЧЕВ НУНЕВ
12. ИВАН ДИМИТРОВ ИВАНОВ
13. ДИМИТЪР НИКОЛОВ ЛАЗАРОВ
14. ИВАН СТЕФАНОВ ВЪЛКОВ
15. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЦИПОВ
16. ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА ТАНЕВА
17. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ ПЕТРОВ
18. СТОЯН ЯНКОВ ГЮЗЕЛЕВ
19. ВЯРА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА
20. СТАНКА ЛАЛЕВА ШАЙЛЕКОВА
21. ГИНЧЕ ДИМИТРОВА КАРАМИНОВА
22. НИКОЛА ИВАНОВ БЕЛИШКИ
23. ЮЛИАНА ГЕНЧЕВА КОЛЕВА
24. КРАСИМИРА ЩЕРЕВА СИМЕОНОВА
25. ТАНЯ ДИМИТРОВА ВЪЖАРОВА
26. РУМЕН ИВАНОВ ИВАНОВ
27. ЕМИЛ ДИМИТРОВ КАРАНИКОЛОВ
28. ДЖЕМА МАРИНОВА ГРОЗДАНОВА
29. СТЕФАНИ МИХНЕВА МИХАЙЛОВА
30. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА
31. РУМЕН СТЕФАНОВ СТОИЛОВ
32. СВЕТЛИН ДИМИТРОВ ТАНЧЕВ
33. ЕМИЛ ДЕЛЧЕВ ДИМИТРОВ
34. ДИАН ТОДОРОВ ЧЕРВЕНКОНДЕВ
35. ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА СТАНИСЛАВОВА
36. ГЕОРГИ ИВАНОВ АНДОНОВ
37. ВЛАДИМИР ЦВЕТАНОВ ТОШЕВ
38. ЛЮБЕН ПЕТРОВ ТАТАРСКИ
39. МИХАИЛ НЕНОВ НИКОЛОВСКИ
40. ЕМИЛ ДИМИТРОВ ГУЩЕРОВ
41. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ ТОШЕВ
42. КРАСИМИР НЕДЕЛЧЕВ МИНЧЕВ
43. МОНИКА ХАНС ПАНАЙОТОВА
44. ИРЕНА ЛЮБЕНОВА СОКОЛОВА
45. ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА МИТКОВА
46. ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА
47. ДОБРОСЛАВ ДИЛЯНОВ ДИМИТРОВ
48. АЛЕКСАНДЪР РУМЕНОВ НЕНКОВ
49. АНАТОЛИЙ ВЕЛИКОВ ЙОРДАНОВ
50. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ АТАНАСОВ
51. ИЛИЯ ИВАНОВ ПАШЕВ
52. СИЛВИЯ АНАСТАСОВА ХУБЕНОВА
53. МИТКО ЖИВКОВ ЗАХОВ
54. ТЕОДОРА РАДКОВА ГЕОРГИЕВА
55. СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ ИВАНОВ
56. ПЕТЪР МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ
57. СТЕФАН ГОСПОДИНОВ ГОСПОДИНОВ
58. НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ КОСТАДИНОВ
59. ЕМАНУЕЛА ЗДРАВКОВА СПАСОВА
60. ЕМИЛ ЙОРДАНОВ РАДЕВ
61. ЙОАНА МИЛЧЕВА КИРОВА
62. ГАЛИНА СТЕФАНОВА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА
63. ЛИЛИ БОЯНОВА ИВАНОВА
64. ДАНИЕЛА МАРИНОВА ПЕТРОВА
65. ЗОЯ ЯНЕВА ГЕОРГИЕВА
66. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ДАСКАЛОВ
67. ГЕНОВЕВА ИВАНОВА АЛЕКСИЕВА
68. ИВО ТЕНЕВ ДИМОВ
69. НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ПЕТКОВ
70. КОСТАДИН ВАСИЛЕВ ЯЗОВ
71. ИВАН ДЕЧКОВ КОЛЕВ
72. ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ
73. МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ
74. ДАРИН ВЕЛИЧКОВ МАТОВ
75. ДИМИТЪР АСЕНОВ КОЛЕВ
76. ТОДОР ДИМИТРОВ ВЕЛИКОВ
77. ГЕОРГИ ИВАНОВ ИКОНОМОВ
78. ЛЪЧЕЗАР БОГОМИЛОВ ИВАНОВ
79. ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ ЦЕКОВ
80. ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ
81. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ ЧУКАРСКИ
82. ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ
83. ДЕСИСЛАВА ВЪЛЧЕВА АТАНАСОВА
84. ЦВЕТАН ЕМИЛОВ СИЧАНОВ
85. НЕЛИ ИВАНОВА КАЛНЕВА-МИТЕВА
86. ВЛАДИСЛАВ ЕВГЕНИЕВ ДИМИТРОВ
87. КАМЕН МАРИНОВ ПЕТКОВ
88. СТЕФАН ИВАНОВ ДЕДЕВ
89. ВЕЛИЧКА НИКОЛОВА ШОПОВА
90. ФАНИ ИВАНОВА ХРИСТОВА
91. АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ СТОЙКОВ
92. ЦВЕТОМИР ЦВЯТКОВ МИХОВ
93. ДАНИЕЛ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
94. МИРОСЛАВ НИКОЛОВ ПЕТКОВ
95. ДИМИТЪР ИВАНОВ АВРАМОВ
96. ГАЛИНА ДИМИТРОВА БАНКОВСКА
97. АСПАРУХ БОЧЕВ СТАМЕНОВ
98. БОРИС КРУМОВ ГРОЗДАНОВ
99. НИКОЛАЙ ХИНКОВ РАШЕВ
100. КРАСИМИР ПЕТРОВ ПЕТРОВ
101. ИВАН ТОДОРОВ ИВАНОВ
102. ВАЛЕНТИН ТОНЧЕВ МИКЕВ
103. СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ ТОНЧЕВ
104. АТАНАС СТАНКЕВ КАМБИТОВ
105. ЖИВКО ВЕСЕЛИНОВ ТОДОРОВ
106. ИСКРА ФИДОСОВА ИСКРЕНОВА
107. ИВАН АТАНАСОВ АЛЕКСИЕВ
108. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПЛАЧКОВ
109. ВАНЯ ДОНЕВА ГЕОРГИЕВА
110. ХРИСТИНА ИВАНОВА ЯНЧЕВА
111. ИВАН ЙОРДАНОВ БОЖИЛОВ
112. СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ НЕДЕЛЧЕВ
113. ПЛАМЕН ТАЧЕВ ПЕТРОВ
114. НЕДЯЛКО ТЕНЕВ НЕДЯЛКОВ
115. ЦВЕТА ВЪЛЧЕВА КАРАЯНЧЕВА
116. ЯНКО ИВАНОВ ЗДРАВКОВ
117. ХРИСТО ДИМИТРОВ ХРИСТОВ
118. КИРИЛ БОЯНОВ КАЛФИН
119. СВЕТОМИР КОНСТАНТИНОВ МИХАЙЛОВ
120. НИКОЛАЙ ТОДОРОВ МЕЛЕМОВ
121. СВИЛЕН НИКОЛОВ КРАЙЧЕВ
122. ЯНЕ ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ
123. КРИСТИЯНА МЕТОДИЕВА ПЕТРОВА
124. БИСЕРКА БОРОВА ПЕТРОВА
125. ЕМИЛ ГЕНОВ ВАСИЛЕВ
126. ГЕОРГИ ЦВЯТКОВ ТЕРЗИЙСКИ
127. КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ
128. КОРМАН ЯКУБОВ ИСМАИЛОВ
129. АНТОНИЙ ЙОРДАНОВ ЙОРДАНОВ
130. НИКОЛАЙ ГОРАНОВ КОЦЕВ

Разпределение по комисии
Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 154-01-50. Внесен на 26 май 2011 година от група народни представители.

 
И КНСБ поиска оставката на здравния министър Петър Москов. Според синдикалистите здравното ведомство предлага противоконституционни промени в наредбата за достъп до медицинска помощ. В специално становище от министерството отхвърлиха всички обвинения. Истинска словесна престрелка избухна между КНСБ и Министерството на здравеопазването по повод предложените от ведомството промени в осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

Голяма грижа на болниците е да се снабдят с високотехнологична апаратураСпоред синдикалистите записаната в наредбата възможност здравноосигурените да си плащат по цени, определени от болниците, за да получат лечение, ще доведе до масов узаконен рекет на здравноосигурените и тотално ще демотивира гражданите да се осигуряват.

В мотивите на МЗ за предложената промяна е описано, че тази възможност се предвижда във връзка с въвеждане на листа на чакащите. При подписването на Националния рамков договор за тази година БЛС, НЗОК и Министерството на здравеопазването се договориха, че през 2015 няма да допуснат преразход в бюджетите на болниците, какъвто се получава всяка година. За да се спазят лимитите обаче, ще се наложи да се създадат листи на чакащи за планово лечение. С предложените промени Министерството на здравеопазване цели да създаде възможност, който желае и може, да си плати, за да избегне чакането.

Елена Дюлгерова направи интервю по темата за ГЛАСОВЕ.

Разговорът ни за това каква е истината е с вицепрезидента на КНСБ Чавдар Христов.

Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ - Г-н Христов, какъв точно е този проектозакон, който попадна при вас в КНСБ преди дни и заради който официално заявихте, че ако той се приеме, медицинската помощ на практика става платена – което очевидно би било противоконституционно? Впрочем от МЗ отговориха чрез медиите, че сте се заблудили.

- Става дума за следното. Има един документ, който така или иначе, е тръгнал от Министерството на здравеопазването. Минал е през доста хора, след което попада при нас. Ние го получаваме с ясното съзнание, че това не е официален документ, излязъл от министерството.

Доколкото на мен ми е известно, този документ е изпратен и на НЗОК, и на вицепрезидента на КНСБ д-р Кокалов, който е член на ръководството на Касата. Явно идеята е била да бъде обсъждан и в Касата.

- Разбрах, че това проектопостановление, както и становището на КНСБ за него вие сте изпратили и в социалното министерство.

- Да, до Ивайло Калфин, социалния министър. Освен вицепремиер той е и председател на НСТС. Цялата тази наша епистоларна дейност, осъществена в рамките на два-три часа на 22 януари, може да се види на сайта на КНСБ.

- Какво точно искате от Калфин и неговата администрация?

- Искаме, ако има такова предложение, то да бъде предмет на обсъждане в НСТС – тъй като кръгът на този проектодокумент засяга жизненото равнище и по наше мнение трябва да бъде консултиран.

Ако наистина има такова нещо и то не бъде обсъдено, ние ще сезираме ВАС. Но нека подчертая, през цялото време сме имали предвид един писмен акт, който така или иначе е излязъл от здравното министерство и по него има някакво движение.

Предполагам, че документът ще бъде обсъждан и в НЗОК – освен ако МЗ не го дръпне.

- Какво значи да го „дръпне“?

- Ами, като види реакциите, да го оттегли тихомълком.

- Обаче от здравното министерство заявиха, че такъв документ няма.

- И аз казвам – не става дума за официален документ, а за някакво предложение, проектодокумент. Но това не е големият въпро. Големият въпрос е, че се появява идеята да се изкривява конституционен принцип, да се нарушават принципите на изграждане на нормативни актове. За нас това е опит за склоняване на здравноосигурени граждани да не ползват конституционно установени права. Да не ги ползват, да ги плащат!

Има Конституция и в нея е казано: За здравноосигурените лица в условия и по ред на закона услугите са безплатни.

Сега една наредба, забележете, навлиза в конституционната материя и казва: “Да бе – защо пък да не си плащате, ако искате? Това си е ваша преценка. Ето ви тука една декларацийка, ако искате, попълнете я и си платете.“

Това е скандалното!

- Ту казвате наредба, ту закон. За какъв проектодокумент всъщност става дума?

- Вижте, има наредба за достъпа до медицинска помощ, която е издадено въз основа на – ако не ме лъже паметта – два закона: за здравното осигуряване и за здравето. Тази наредба регулира детайли и техники за установените неща в законите. И изведнъж, на това равнище, с постановление на Министерския съвет ние инициираме поправка, която е с този заряд, за който казах – популярно: „то по принцип е безплатно, ама вие си плащайте, ако искате. Ние ще ви дадем право да си плащате“.

Що за логика? Кой в момента пречи на гражданите, които искат да се прегледат или да си направят някакви изследвания, които не са им предписани, да отидат и да си платят?

- Да, така е. Обаче в същия ден, когато вие възроптахте, МЗ излезе с опровержение, че сте се объркали, заблудили сте се. Повечето медии писаха, никой не го видя. Какво се съдържаше в него, в писмен вид ли беше?

- Аз официални документи и съобщения не съм прочел. Чета това, което пише в медиите или са казали пред медиите. Че министерството е казало, че сме били подведени, че такъв документ няма. Че това не е вярно.

Добре, да приемем, че не е вярно. В такъв случай, съдейки по симптомите, сме били тъпана за нещо, което  е могло да се случи. И сме предупредили, че може да се случи.

Но пак идваме на изходна позиция. Има го документа. Не го е пуснал някой провокатор, който да предизвика КНСБ да се хване с тази работа. Защо? Да си градим имидж ли, що ли…

- Казахте, че сте писали до социалното министерство. Има ли отговор, реакция оттам?

- Не. Вероятно от Секретариата на Националния съвет биха могли да отговорят, че такъв проект не е постъпвал. Но ние си даваме сметка, че това е един проект, който тръгва да се разхожда  за обсъждане. Фактът, че е изпратен до НЗОК, вече показва, че той излиза от затвореното пространство на МЗ, където също се обсъжда, е показателен – търсят се реакции, обсъждат се идеи, правят се врътки с текстове от норми.

И излизат навън, тръгват към другата структура, която има основно място в системата на здравеопазването – НЗОК. Там има органи, които биха могли да дадат отзиви, нещо да кажат, да напътят.

- Има ли реакции и коментари от Здравната каса?

- Официални реакции няма. Доколкото аз имам информация, отделни членове са изразили същите съображения, каквито и ние изказваме в официалното писмо до г-н Калфин – че грубо се навлиза в конституционното поле, че грубо се погазват принципи.

В трудовото законодателство отказът от права е недействителен. Там има текст, според който не можеш да се откажеш от правото си на отказ. Това е недействително, не може да поражда правни последици. Тука имаме склоняване към отказ от права!

Явно е каква е целта. Няма финансов ресурс, трябва да се създават предпоставки да се плаща. Но това ли е начинът?

- Как ще се развият нещата по-нататък? В петък заглавия от типа на „КНСБ иска оставката на правителството“ заляха електронните издания. Всички разбираме, че дори КНСБ да иска оставката на кабинета, това няма никакво значение в правния и реалния мир. Значи следва констатацията: „И какво от това?“

- Драматично и комично ще се развиват нещата. Комизмът се крие в тази разголена идея – която е нечистоплътна. Драматизмът е, че всичко става през официалната система - правото и държавата, които са двете ръце, с които си служим, за да живеем в единна нация.

- Да се върнем към оставката или неоставката.

- Не става дума за това. Ето, блогърите пишат: „БСП, ДПС…“. Извинявайте, но тук става дума за принципни въпроси. Въпросът е ако може малко повече да се дискутира, ние това искаме.

Появяват се на сайта на Министерски съвет идеи за разделяне на няколко пакета услуги – каквото ви дойде на ум. Пакет за това, пакет за онова. Всичко това са гърчове заради липсата на средства, заради все по-нарастващата нужда от пари на здравноосигурителната система. Нещо да се затяга тя и да се види къде изтичат парите. Защото там очевидно пари изтичат.

По тези въпроси КНСБ иска да говори. Ако някой иска да ни чуе.

 

Вчера, 5 май, агенция CROSS съобщава, че министърът на финансите Симеон Дянков нямал американско гражданство, като се позовава на посолството на САЩ в България:

„Симеон Дянков не е американски гражданин. Това показва проверка в архивите на посолството на Съединените американски щати в София, на Държавния департамент и на Департамента по вътрешна сигурност във Вашингтон, съобщи пресцентърът на Министерството на финансите. Проверката е направена във връзка с големия медиен интерес, предизвикан от спекулациите с гражданството на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

В писмото от генералния консул на САЩ в България до министър Дянков е посочено, че: „Архивите на това посолство, Държавния департамент и Департамента по вътрешна сигурност във Вашингтон бяха прегледани и не съдържат никакви данни или информация, че Вие - Симеон Денчев Дянков - сте гражданин на Съединените щати."

В публикацията се говори за „спекулации с гражданството на вицепремиера, както са се изразили от подопечното на Дянков, МФ.

Още миналата година започнах да проучвам този въпрос, след като в авторитетното списание Правен Свят, брой 9/2009 година прочетох един текст, подписан с името Саша Щерева, в който дословно е казано следното:

Най-важният министър

26 август 2009  | Саша Щерева | 1270 прочитания | 6 коментара
Роден е на 13.07.1970 г. в София. Завършва езикова гимназия в Ловеч. През 1989 г. е приет специалност международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс" (дн. УНСС) с най-висок  успех, но не след дълго се премества във Виенския университет, а след това – в Свободния Университет на Западен Берлин. През 1991 г. заминава за Питсбърг. И трите чужди университета са от среден порядък в световните класации. Например бизнес училището на Питсбърг е на 45-то място в САЩ за 2008 г., което не е лошо класиране. (В САЩ сега има 4183 университета и колежи).

Дянков има докторска степен по икономика от Университета на Мичиган в Ан Арбър. Този университет, според най-авторитетните класации, се колебае между 38 и 18-то място сред   университетите в САЩ – (2007 г. – 38-мо, и 2008 г. – 18-то). Но бизнес училището му е на изключително престижното 9-то място в САЩ за 2008 г., заемало е и 4-то място през 1998 година.

Любимият икономист на новия ни финансов министър е Нобеловият лауреат Фридрик Хайек, известен със своята защита на либералната демокрация и свободния пазар. А любимата икономическа теория – за съзидателното разрушение (creative dеstruction) на Йозеф Шумпетер, за начина, по който предприемачите с нови и по-добри идеи изместват монополисти от пазара. В своя статия в съавторство с икономиста Георги Ангелов, публикувана в българската преса тази пролет, Дянков пише: "Стигаме до извода, че една реформа за намаляване на осигурителните вноски с 7,5 процентни пункта – от 31,3% до 23,8% – ще доведе до 130 хиляди новосъздадени или запазени работни места и 0,5% повишение на годишния растеж на БВП."

След сформирането на новото правителство в пресата се появиха публикации, че Симеон Дянков има двойно гражданство – българско и американско. Самият той заяви, че ще се откаже от американското си гражданство, за да изпълни изискването на Конституцията. Чисто формално, избирането му за министър е в нарушение на основния ни закон. Друг е въпросът, че това е нецелесъобразен конституционен текст – чл.110 гласи, че министри могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители. По този повод от пресслужбата на финансовото министерство разпространиха в началото на август следната официална декларация: "Г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ. /подчертаното е мое – бел. Л. М./

Назначаването на г-н Симеон Дянков на позицията вицепремиер и министър на финансите не е в разрез нито с Конституцията на Република България, нито с някой от законите на страната."

Оттук нататък започнаха странностите около този текст и първата странност бе свързана с името на авторката – Саша Щерева.

Лично се обадих на главната редакторка на списанието, Гергина Банкова, за да попитам за тази авторка и къде мога да я намеря, но Банкова заяви, че не знае коя е Саша Щерева, въпреки че е разписала текста за печат! Допускам, че причината за тази частична „амнезия” на Банкова е моето обяснение, че търся Щерева по повод темата с гражданството на Симеон Дянков...

Поводът за търся самата Щерева бе да уточня, дали Дянков сам е казал пред микрофона на журналистката, автор на материала, „че ще се откаже от американското си гражданство, за да изпълни изискването на Конституцията”, въпреки че когато един журналист пише: „той заяви” това означава точно и само, че въпросният човек е казал именно цитираните думи.

В текста на Саша Щерева има едно тъпо и юридически неиздържано разсъждение, цитирано в писмо на МФ, че Дянков е бил с дипломатически статут, докато е работел в Световната банка. Става дума за същия текст, който се цитира като становище  на МФ и в новината на агенция CROSS.

На запитване във връзка с гражданството на Симеон Дянков, от Министерство на финансите отговарят на в. „Струма” и сп. „Правен свят” следното:

http://www.asengenov.com/2009/09/blog-post_22.html

Уважаеми господа,

По повод публикуваното във в. “Струма” /стр. 1, 03.08.2009 г./ мнение на г-н Антон Сираков за гражданството на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дяков и в дух на колегиалност, ви предоставям позицията на Министерството на финансите.

Г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Както без съмнение знаете, Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ.

Като директор на дирекция “Връзки с обществеността и протокол” в Министерството на финансите ви уверявам, че назначаването на г-н Симеон Дянков на позицията вицепремиер и министър на финансите не е в разрез нито с Конституцията на Република България, нито с някой от законите на страната.

Проверка в Устава на ООН, Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, както и член 57 от Устава на ООН установи, че Симеон Дянков би следвало да е имал функционален имунитет, който се дава за мандат на служители, докато са на трудов договор с организацията /в случая Световната банка – бел. Л. М./. Освен това има и друг вариант за даване на еднократен функционален имунитет на лице, то се прави във връзка с дадено събитие.

Експерт по международно право поясни, че американците не признават приравняване на функционалния имунитет с дипломатическия.

От всичко изложено дотук става ясно, че Дянков няма как да е имал дипломатически имунитет, а е имал, докато е бил на трудов договор в Световната банка /ако изобщо е бил назначен – бел. Л.М/, само функционален имунитет.

Всъщност в биографичната справка поместена в „Правен Свят” данни за работата на Дянков в Световната банка няма, например до кога е бил там...

Загубването на американско гражданство не може да настъпи автоматично. То се постановява с акт на овластения за това държавен орган на САЩ, при спазване на определена със закон процедура, коментира казуса бивш съдия от Конституционния съд. При отказ от американско гражданство се произнася и Държавният Департамент, като издава съответен акт.

Остават няколко неизяснени въпроса: бил ли е изобщо Дянков американски гражданин, и ако е бил – докога е продължило това.

Другият въпрос е: в случай, че Дянков някога е бил американски гражданин, има ли акт на Държавния департамент за отказа му.

Следващият неясен въпрос е: коя е авторката на материала за Симеон Дянков в сп. Правен свят – брой 9/2009 г., и защо главният редактор Гергина Банкова заяви, че не я познава.

Да не говоря и за нелепите твърдения на МФ – когато го питат за това дали дянков е бил американски гражданин да отговаря: той е имал дипломатически имунитет с Световната банка! Още повече, че стана ясно, че Дянков НЕ Е имал дипломатически, а евентуално само функционален имунитет!

Някой някъде, за нещо лъже и увърта – кой и за какво – едва ли ще стане ясно.

 

Два пъти вече в парламента мнозинството отхвърля Отчетния Доклад на Комисията за защита от дискриминация. Освен това отхвърляне, бяха направени опити Комисията да бъде закрита, намален бе броят на членовете й, а юристите от „Магнаурската” школа на управляващото мнозинство приравниха КЗД с регулаторен органи – т. е. орган, който издава лицензи! Нещо като комисията за издава лиценз за дискриминация по...

С аргументи от рода на: „Нищо не сте работили, защото тази Комисия е пълна с турци!”, „Вие споменахте, че комисията била надпартийна и деполитизирана. Вие като говорите тези работи не знам вярвате ли си?! Днеска се наслушах на много такива неща. За каква деполитизирана комисия говорите пред всички? В управлението на тази комисия има само ваши партийни кадри – бивши, настоящи депутати и т.н.! За каква надпартийна, деполитизирана комисия говорите? Всички комисии, които защитавате вече два месеца – вие не ги защитавате като дейност, а защитавате вашите кадри, които са вътре. Създавали сте комисии само и само, за да им търсите някаква работа…”, и т. н., и т. н.

Преди празника 24 май, една Стенограма от заседание на правителстото бе цитирана в повечето медии, но само по темата за мечките и опасността, която създават за живота на хората.

Пропусната бе една крилата фраза на министър-председателя Бойко Борисов, която обяснява защо всъщност Комисията за защита от дискриминация е подгонена от изпълнителна и законодателна власт…

Заседанието е на Министерски съвет, предавам онази част от неговата стенограма, която се отнася до Комисията за защита от дискриминация:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

19 май 2010 г.

Заседанието започна в 10.05 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов

..............................................................................

Точка 26

Проект на Решение за оттегляне на законопроект, внесен за разглеждане в Народното събрание

Точка 32

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение на Закона за защита от дискриминация

(Точки 26 и 32 се обсъждат заедно.)

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Господин министър-председател, тъй като внесеният законопроект предизвика дебат и при обсъждането му в Комисията по правни въпроси в Парламента, ставаше въпрос за намаляване от 9 на 5 члена на регулаторния орган на комисията за защита от дискриминация, ние го оттегляме, за да прецизираме текстовете и в точка 32 предлагаме по-прецизни текстове в този законопроект. Затова оттегляме този законопроект.

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Чудесно, тъй като тук в този закон, ако отпадне 9-членният състав, може да влезем в колизия, а в същото време виждате, че европейските депутати от БСП и ДПС, от коалицията между двете партии, се опитват да атакуват през Европейския парламент правителството за неща, които са видни, че трябва да се направят, именно затова в точка 32 се предлага Решение за одобряване проект на Закон за изменение на Закона за защита от дискриминация.

Става въпрос за Комисията по защита на дискриминацията. Това е комисията, която, когато бяхме опозиция, ме глобяваше мен. Това е комисията, но ние проявяваме отново своята изключителна толерантност, така че предлагам да приемем и точка 26, и точка 32.

................................................

В края на октомври миналата година мнозинството отхвърли Доклада за дейността на звеното за 2008г. с мотива, че тя не е свършила достатъчно работа. Предлагам на вниманието на читателите на сайта двете стенограми от парламента, в които става ясно кой, как и защо отхвърли Доклада на КЗД.

{edocs}ksd-nc-01.doc,600,400,link{/edocs}

{edocs}ksd-nc-1.doc,600,400,link{/edocs}

С Решение на №6 на Конституционния съд по конституционно дело №5 от 11 ноември 2008 година, конституционните съдии, в мотивите си определят Комисията за защита на конкуренцията като правоприлагащ орган, отнасят тълкуването си и към Комисията за защита от дискриминация.

Правни аргументи ли стоят в основата на оспорването на съществуването на Комисията за защита от дискриминация, или причината за атаките към нея се крие в нещо друго? Като отговор може да се приеме както репликата на премиера Борисов на заседанието на Министерския съвет, която цитирах по-горе.

В парламента отново избухна скандал с обиди и в основата беше  второто отхвърляне на Отчета на Комисията за защита от дискриминация. В свое изявление Волен Сидеров се обяви срещу самата комисия /председателствана от Кемал Еюб – бел. Л. М./. Лидерът на „Атака” обяви, че няма как да бъде приет Доклад на орган, който не върши никаква работа.

Ивелин Николов от БСП репликира Сидеров, че както е тръгнало, ще бъдат закрити всички комисии в България и се пошегува: „Един фюрер, една държава”.

Обидните реплики между АТАКА, БСП и ДПС и хаос в залата принудиха Цецка Цачева да даде извънредна почивка. Волен Сидеров обвини ДПС, че са антибългарска партия, а Михаил Миков нарече „Атака” „ксенофобска формация”. „Тези хора са нервни истерични и когато излязат на трибуната не си мерят приказките. Затова ги съветвам следващите 3-4 години да не излизат на трибуната и да не се излагат”, коментира действията и изявленията на депутатите от БСП, Волен Сидеров.

„Не възприемам каквото и да каже г-н Сидеров за обидно, аз мисля, че той е в противоречи със собствената си персона”, каза Михаил Миков.

Обект на гнева на Сидеров станаха и журналистите, които той обвини, че ходят в парламента, не за да вършат работа.А ето обяснението, което дава депутатът Волен Сидеров в предаването на Нова телевизия „Здравей, България!” на 25 май т. г.:

Водещ: Попитах Ви, защото искам с това да направим преход към... Сега ще пуснем част от едни събития, миналата седмица беше в българския парламент, от четвъртък, когато си разменихте остри реплики с опозицията, по-специално Михаил Миков от БСП. Нека видим. Става дума за Комисията по дискриминация и това, което се случи след това.

Волен Сидеров: Михаил Миков често пъти се изказва не добре изтрезнял и тоя път мисля, че беше също в такова състояние, както и Ивелин Николов, който е известен по-скоро с фамилията Махмурлиев и с това, че бие шамари на свои съпартийци пред централата. Тези хора, понеже сега се намират в дълбок политически срив, вътрешни разпри, много често са нервни, истерични и когато излязат на трибуната, не си мерят приказките. Затова ги съветвам да така за известно време, може би в следващите три-четири години да не излизат на парламентарната трибуна, защото просто, когато излизат там, се излагат.

Водещ: Точно, човек да си помисли, че сте влязъл в правата вяра и сте смирен, както звучахте до преди малко и изведнъж...

Волен Сидеров: Какво значи смирен? В политическата битка има такива моменти, в които... и те са задължителни в парламента. Навсякъде се случват. Междувпрочем вашите колеги като питаха защо сме удряли по банките, когато...

Водещ: Така е, удряхте по банките.

Волен Сидеров: ... така, когато Михаил Миков от трибуната започна да обижда партия „Атака”.

Водещ: Той каза, че сте ксенофоб, антисемит.

Волен Сидеров: Да, с известните нали употребявани няколко пъти досега нападки, които не са верни. Тази практика е европейска практика. В Европарламента това удряне по банките се използва много често. Когато една група има обструкции към нещо...

Водещ: Не е съгласна.

Волен Сидеров: Да. Поначало парламентът е място на сблъсък и на идеи, и на политически виждания. Да се смята, че там трябва да се плува в някакъв елей така и всички да са...

Водещ: Културни.

Волен Сидеров: ... културни като в манастир, това не е, не може да бъде.

Водещ: Добре де, ама на „пияница” да се обиждате...

Волен Сидеров: Това беше отговор на обиди. Аз не нападам първи. Отговарям обикновено на нападки. В случая и Миков, и преди това Четин Казак използваха трибуната, използваха дискусията. Защото в дискусията ние взехме позиция, че тази Комисия за защита на дискриминацията е излишна...

Водещ: Трябва да бъде закрита.

Волен Сидеров: ... защото тя дублира много функции, които са... Т. е. дублира положения от Конституцията. Освен това говорим за икономии, говорим за съкращаване. Не само тя. Има много агенции и комисии, които според нас трябва да бъдат закрити и това ще спести доста пари. Това те го превърнаха, понеже там специално Четин Казак изразяваше виждането на хора, които си пазят топлите места там. Той тръгна с обиди – каква е партията ни, ксенофобска, не знам си каква, антиевропейска и антидемократична. Значи това са думи, които той каза за една легитимно избрана парламентарна сила. Аз не мога да не реагирам като лидер на тая сила.

Водещ: Вие реагирахте и за още нещо. И то беше свързано, много въпроси имам и част от тях са свързани и с Комисията за контрол на ДАНС. Дано ни стигне времето. Но понеже това беше любопитно - подразни ви изказването на Ахмед Доган в Джебел, в което той така демонстрира едно политическо самочувствие за това, че без ДПС управление не може. Защо това се случва, при положение, че правителството е друго, ДПС не е в управление, а вие сте стабилен партньор на това правителство?

Волен Сидеров: Ами точно затова.

Водещ: Означава ли това, че има някакви тайни договорки?

Волен Сидеров: А не, напротив. Точно затова се случва. Аз тази реч на Доган я приемам като проява така на отчаяние. Защото явно сред неговите хора и кръговете на ДПС, които са по места, които бяха свикнали да получават материални облаги от това, че са във властта, за тях настъпва един друг период. И те вече започват да недоволстват спрямо лидера, ръководството си и да казват – какво става, тука досега имаше, течеше един поток паричен, сега спира да тече. Защото те тогава го насочваха изкуствено. И това явяване на Доган аз го приемам като един такъв успокоителен акт. Да отиде, да им каже: Ето тука съм, не съм изчезнал някъде. Нещо такова. Но мен там ме подразни много повече друго – присъствието на турски депутати и кметове. И аз го казах това от трибуната, когато разменихме..., беше полемиката с Четин Казак. Казах му – кажете ми, вие ми отговорете по-скоро защо турски депутати и турски кметове присъстват на митинг на ДПС, да не би да сме станали провинция на Турция? Той на този въпрос нямаше отговор. А продължи с нападките, че сме антиевропейски. Вероятно това е много европейски жест – да присъстват кметове на чужда държава, не член на ЕС на митинг на водеща се за българска политическа сила. Ето тези са въпросите, които поставям. Но естествено за медиите много по-интересни са острите реплики, които си разменяме с Миков или ако има някакви квалификации. И това е неизбежно в политическата битка. Тук въпросът е все пак по същество да ги поставим нещата. Аз например видях, че много от вашите колеги не бяха в залата по време на така да го кажем нашата полемика. И после питаха – ама какво стана вътре. Прочетох и така много фактологически неверни информации...

Водещ: Е, тук ги уточнихте, тача че...

Волен Сидеров: Да, всъщност това беше отговор на обиди. Защото те когато няма какво да кажат, започват да обиждат – вашата партия е еди-каква си. понеже техните са чисти, кристални, прекрасни. А, и това, което добавих е, че те са наследници на терористични организации и двете партии, и БСП, и ДПС. Така че, ако обичат, да не използват повече това клише, защото то не ги спасява и не им дава аргумент.

Странно е Комисията, която отхвърли носенето на забрадки в българските училища да се свързва с интересите на Турция, турци и Движението за права и свободи. Да не говорим, че в една държава, в която всички са български граждани – да се говори за турци като част от населението й, а най-малкото нелепо.

Малцина днес си спомнят, че именно ОИРК /Обединението за ислямско развитие и култура/ бе в дъното на делата в Комисията по дискриминация, по така наречените "дела за забрадки". В тези дела министърът на образованието, Даниел Вълчев зае позиция, удобна на ДПС, което бе смешно, тъй като самите политици от Движението останаха встрани от проблема тогава.

Спорът в едно смолянско училище по възникнал прецедент - ученички да посещават занятията не с определената от действащия правилник униформа, а със забрадки и дълго ритуално облекло възникна в момент, когато Обединението за ислямско развитие и култура /ОИРК/ - гр. Смолян, подава жалба до Народното събрание на Република България. В тази жалба ОИРК, твърдеше, че въз основа на вътрешни правилници в някои учебни заведения е въведена съзнателно задължителна ученическа униформа, за да се изключи възможността ученички с ислямско вероизповедание да носят установеното от Корана задължително облекло. Неносенето на такова облекло по принцип изключвало принадлежност към исляма, обърнаха тогава внимание от ОИРК в жалбата си.

Жалбоподателите от ОИРК твърдяха в документа, че това е "дискриминация с криминален характер".

След близо тригодишно настояване на партия „Атака”, Смолянският окръжен съд най-сетне реши да отнеме регистрацията на Обединението за ислямско развитие и култура /ОИРК/, действащо на територията на Средните и Западните Родопи.

Пита се: виновна ли е КЗД, след като тя, със свое решение се обяви против действия на ОИРК и след това ОИРК бе закрита.

Вярно, че решението на КЗД против жалба на ОИРК е конкретно и юридически обосновано, но по логиката на някои лидери на Атака, излиза, че с решението на КЗД срещу действията на ОИРК по налагането на забрадки в български училища, тази Комисия е близка до партньора на ГЕРБ - „Атака”?

 
Начало Предишна 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla