Tag:косово

На 8 декември Българската асоциация по хотелиерство и ресторантьорство /БАХР/ е поканена в Сърбия от Сръбската асоциация да представи и рекламира в Белград безплатно продукта си „зимен туризъм”. Българите отиват в сръбската столица на разноски на домакините, в знак на благодарност, че България е дала рамо за падането на визите за Европейския съюз. Българските служители на БАХР ще заминат в Белград, но как ще бъдат посрещнати, как ще бъдат приети, след като един чиновник от Министерство на външните работи, Златко Някой си, завършил не кой да е университет, а МГИМО /Московски държавен университет за международни отношения, според негови колеги – бел. Л. М./ се изцепи в Хага, без да му мигне окото срещу Сърбия, защитавайки едностранното обявяване на независимост от страна на Косово!

От новините от информационните агенции стана ясно, че на четвъртия ден от процеса в Международния съд в Хага, на който се обсъжда едностранното провъзгласяване на независимост на Косово, представителят на България там, Златко Димитров, обявил на всеослушание, че международното право не забранява декларации за независимост, нито отцепване. Димитров отхвърлил аргументите на много други държави, че декларацията за независимост на Косово е в разрез с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. По думите на Златко Еди- кой си, България била уверена в правотата на действията си, признавайки Косово като независима държава, тъй като това  допринесло за мира и стабилността на региона. Относно отношенията на София с Белград Димитров изразил надежда, че се останат в духа на добросъседството, въпреки признаването на косовската независимост.

Не съм чула някой да отиде и без причина да се изплюе в лицето на свой съсед, а след това да си тръгне с думите, че отношенията на добросъседство ще се запазят ненакърними!

Няма да коментирам как един служител на българско министерство си позволява да загърбва тълкуване на Общото събрание на ООН и други събития, свързани с него, но едва ли той, еднолично е решил да прави подобно изявление.

Тук ще припомня, че по искане на Сърбия, Общото събрание на ООН даде тълкуване на международните граници. Друг немаловажен факт, който този Златко Еди кой си трябваше да знае, е че НАТО нямаше разрешение за употреба на сила в Косово от Съвета за сигурност. Съветът за сигурност към ООН бе излязъл с Резолюция за налагане на принудителни мерки в Косово. За употребата на въоръжена сила трябваше, според международното право да има отделно, друго решение, каквото СС не бе издал, поради очакването Русия да наложи вето.

Реакцията на сръбската делегация след думите на българския чиновник от МВнР бе много бурна. Агенция Танюг предаде незабавно: „България заби нож в сърцето на Сърбия, както го е правила много пъти в историята досега”. От новините от други агенции стана ясно, че сръбската страна е изтъкнала, че дори Албания е била по-малко антисръбски настроена в сравнение с изявлението на въпросния висш чиновник от МВнР, Златко Някой си, който в пледоарията си на всичкото отгоре настоял да се делегитимират действията на Сърбия! Членове на сръбската делегация в Хага коментирали, че Димитров интерпретирал погрешно и някои становища, които предходните дни са били чути в полза на сръбската страна.

В събота, още на другия ден след скандала, предизвикан от чиновника на българското Външно министерство, повечето сръбски медии като „Глас явности, Блиц, „Вечерне новости”, „Курир”, „Политика”, сръбското он лайн издание „Мондо”  публикуваха едно и също - коментарът, че България е забила нож в сърцето на Сърбия.

“Когато не знаят на коя страна да застанат, българите удрят по сърбите”, коментира вестник „Прес магазин”.

Антибългарската кампания продължи и вчера като България бе наречена „американски играч” на Балканите.

Представителят на България пред Международния съд в Хага, заявил, че резолюция 1244 не предвиждала постигане на съгласие за статута на Косово, нито Косово да остане част от Сърбия в случай че не се постигне договор между Белград и Прищина.

„Процесът на преговори между Белград и Прищина пропадна и независимостта на Косово стана едно от възможните решения на проблема”, е заявил чиновникът на министър Желева пред съда. И тъй като в историята не се случва нищо случайно, сръбският правен екип припомнил, че юридическият представител на България по делото в Хага е бил част от екипа на Марти Ахтисааари, който „даде зелена светлина на властите в Прищина да обявят независимост”. Т. е. може да се каже, че засега приемствеността на политиката от страна на МВнР от времето на Ивайло Калфин продължава и при сегашният дипломат №1, Румяна Желева.

По отношение на Косово и едностранното обявяване на независимост на сръбската провинция, Европа употреби двойни стандарти, тъй тя не подкрепя идеята за независимост на баска държава или турски Северен Кипър. В същото време защитниците на косовската независимост сочат, че администрираната от ООН сръбска провинция винаги е била по-специален случай и че не са уместни сравненията с други сепаратистки конфликти.

Не без значение са следните факти, че в Хага, в рамките на заседанията на Международния съд бе съобщено, че Косово бе присъства там не като държава, а като страна в производството. Представителите на косовските албанци, участващи в публичните заседания на Международния съд в Хага по въпроса за законността на провъзгласяването на независимостта на Косово, фигурират в съдебните документи само като автори на едностранната декларация за независимост.

Резолюция 1244, която установи гражданско международно присъствие за администрацията на ООН в сръбската провинция, но не е повод за признаване на едностранното обявяване на независимост на Косово. Резолюцията де факто прие, че Косово е част от държавата Сърбия и в нея липсва и най-малък намек, че иде реч за независима държава.

Логиката на позицията, изразена от на въпросния чиновник на министър Желева, утре може да рикушира в Кърджалийско, Шуменско, Търговище и разградско, като живеещите там български граждани с мюсюлманско вероизповедание драснат една Декларация за независимост и да се отцепят териториално от България, обявявайки независимост. Това е напълно възможно след като неизвестно защо 20 години тези български граждани се наричат „български турци” единствено заради мюсюлманското си вероизповедание.

Ще прибавя и глупостта от времето на мандата на Петър Стоянов като президент, България да ратифицира Рамковата конвенция за националните малцинства, според която така наречените „български турци” могат да се обявят за национални малцинства, ще поискат колективни права и след това: Ходи, гони Михаля!

Ще се сбъдне кристалната детска мечта на Карл Попър, който проповядва, че важни са етносите, а не нациите. Правя уточнение, че това виждане на Попър важи за Балканите, но не и за САЩ.

Според сега действащата Конституция, Република България е парламентарна република. Редно беше, след като някой от Министерство на външните работи е искал да се докара пред задокеанските си господари, да се вкара казуса в парламента и да се изработи и гласува позиция на българския парламент, със съответните аргументи и дискусии и тогава да се праща Златко Някой си в Хага, да изразява позиция по отношение на Косово. Този момент бе пропуснат, парламентът бе пренебрегнат и скандалът със Сърбия е в ход!

Делото за законността по едностранното обявяване на независимост на Косово в Международния съд в Хага се провежда въз основа на решение на Общото събрание на ООН, което през октомври 2008 г. прие с мнозинство инициативата на Сърбия, съдът в Хага да се произнесе по въпроса. Преди това над 30 регистрирали се държави за участие в заседанията на Международния съд, устно излагат аргументи в полза на едната или другата страна по делото. След това 15 съдии ще проучат аргументите на всички и с мнозинство ще отсъдят по делото, като решението ще бъде публично оповестено в средата на другата година.

Становището на съда няма задължителен характер, но има неоспорима правна и морална тежест, твърди главният правен защитник на Сърбия пред Международния съд по делото между Босна и Херцеговина и Съюзна република Югославия Тибор Варади. Според него, решението на съда може има голямо влияние върху бъдещите политически действия.

Косовският министър на външните работи Скендер Хисени заяви, че Косово ще представи в Международния съд неоспорими доказателства за своята независимост и няма да бъде пренебрегнат нито един аргумент в полза на легитимността на независимостта на Косово.

Сръбският външен министър Вук Йеремич изрази увереност, че решението на Международния съд в Хага по делото Сърбия срещу Косово, ще е в полза на Сърбия, т. е. ще бъде признато, че едностранното обявяване на независимост от страна на Косово е нарушение на международното право, съобщиха руски медии. Йеремич оприличи битката за Косово от момента на обявяване на независимост до днес на партия шах, като в даден момент Сърбия е била пред мат в два хода.

До 11 декември съдът, който започна работа на 1 декември, ще има открити заседания. Сърбия, Косово и над 30 нации, включително Русия и САЩ, ще разкрият своите конфиденциални аргументи пред съда, който след това трябва да изкаже мнение относно законността на действията на Косово. Всички документи, становища и отговори от заседанията на Съда в Хага засега са поверителни. Очаква се по-късно Международният съд да реши дали обществеността да получи достъп до тях по време на процеса или по-късно.

Според неофициална информация 16 държави в становищата си ще подкрепят независимостта на Косово, докато позицията на Белград, че актът на властите в Косово от 17 февруари миналата година противоречи на международното право, ще подкрепят 15 държави. Независимостта на Косово до момента официално е призната от 63 от общо 192 държави-членки на ООН.

Косово е повече от година сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, въпреки че в случая други приоритети взеха връх.

Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не го е имало.

Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

Какво е новото, което прави впечатление в сегашната външна политика, която провежда министър Желева: лоши отношения с Гърция около неяснотите по „Бургас-Александруполис”, продължение на лошите отношения с Македония, по вина на политиците от тази държава. Сега към влошените добросъседски отношения от страна на България на Балканите се прибавя и Сърбия...

Повече по темата ще намерите в сайта, на секция Свят – 2008 година:

http://www.lubamanolova.info/2009-08-13-08-06-29/-2008-/436-1-

Раната Косово – как да бъде излекувана, както и други публикации, може да намерите в търсачката на сайта по ключови думи по темата „Косово”, „Карла дел Понте”.

 
Вчера руският президент Дмитрий Медведев подписа указ за признаването на Абхазия и Южна Осетия, за което самият той съобщи в специално телевизионно обръщение. Окончателното решение за това държавният глава на Русия взе след заседанието на Съвета за национална сигурност на Русия. Подписването на Указа признава независимост и ще бъде последвано от двустранни договори за сътрудничество и взаимопомощ. Русия ще разположи свои военни бази в признатите държави, но новопризнатите държави и Русия са наясно, че няма да последва присъединяването им. За това съобщи в ООН на специална пресконференция постоянният представител на Русия в ООН, Виталий Чуркин.
Този акт на признание дойде, след като опитът на Съвета за сигурност на ООН да се изготви резолюция относно Грузия се оказа неуспешен, предаде АФП.

Британският посланик в ООН Джон Сауър призна, че делегацията му е работила с други членове на Съвета за изготвянето на резолюция относно Грузия, но отказът на Русия да признае териториалната й цялост е попарил надеждите за постигане на консенсус.
Указът на Медведев бе подписан, след гласуване в държавната дума и след като Абхазия и Южна Осетия поискаха Кремъл да признае независимостта им.

След подписване на примирието от шест точки от Русия и Грузия. Русия изтегли войските си от зоните на конфликта, като в същото време стана ясно, че ще бъдат поставени контролни пунктове, съгласно руския план за буферна зона в близост до Южна Осетия. Докато Русия изтегляше войските си, НАТО използва хуманитарната помощ за Грузия като "прикритие" за увеличаване на морските си сили в Черно море. Това съобщи и зам.-началникът на Руския генщаб Анатолий Ноговицин. "Испански, немски, полски и US военни кораби са минали Босфора", обърна внимание той. НАТО потвърди, че провежда отдавна планирано учение, докато САЩ подложиха рамо на увеличаване на плавателните съдове в района, като изпратиха няколко кораба с помощи за Грузия, водени от US ескадрен миноносец "МакФол-74".

Съсредоточаването на кораби в Черно море, бе извършено успоредно с едно разделение на мненията "за" и "против" действията на Русия в защита на Южна Осетия. НАТО декларира, че ще окаже помощ при възстановяването на отбранителната способност на Грузия, на първо място противовъздушната й отбрана и отбранителната инфраструктура. Това заяви специалният представител на Генералния секретар на Североатлантическия алианс в Централна Азия и на Южен Кавказ, Роберт Симънс, цитиран от РИА Новости.

"Америка трябва да направи своя избор между Грузия и Русия, заяви на 20 август пред "The Wall Street Journal външният министър Сергей Лавров. - Русия, както и преди конфликта, държи на мирното разрешаване на проблема в Кавказ. В някои страни на Запада, по повод неотдавнашната криза от грузино-осетинския конфликт, се представяше съвършено различна картина на събитията. Изявленията на американските официални представители създаваха впечатление, че кризата е започнала, когато Русия е отправила своите войски в Южна Осетия.
Русия е настроена да продължи позитивното развитие на отношенията си със САЩ. Такава концепция е заложена във външната й политика, в рамковите документи от която се излагат основни направления на руската външна политика, утвърдена от президента Дмитрий Медведев, подчерта Лавров пред вестника. -... Симптомите днес са зловещи. Американците отмениха редица съвместни военни учения, а сега Вашингтон намеква, че корабите на нашия военно-морски флот няма да участват в предстоящата операция в Средиземно море, целта на която бе борбата с тероризма и разпространението на оръжието за масово унищожение. Вашингтон също така заплаши, че ще затрудни нашия диалог по въпросите на стратегическата стабилност."
Южна Осетия и Абхазия и Косово - приликите
В Косово се призна правото на самоопределение - като до този момент правото на самоопределение се признаваше на колониални държави. До признаването, Косово бе автономна област от международно признатата, суверенна държава Сърбия, съгласно Устава на ООН.
На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово /автономна област, съгласно действащата сръбската конституция от 2006 г.[1]/ я обявявиха за независима държава - акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признаха Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запази известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[
Според международното право и Устава на ООН, признаването на една държава за международно призната и суверенна, се извършва след като е налице постановен от Международния съд акт и е налице съгласие на Съвета за сигурност на ООН.

Какво сочат документите

Според международното право, самообявяването на Косово за независима от Република Сърбия държава бе противозаконно и представляваше най-безотговорно потъпкване на основополагащите принципи и норми на това международно право.
Необходимо е да се признае и днес, че обстановката в Косово по никакъв начин не може и не бива да бъде определяна като уникална. С погазването на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която гарантира териториалната цялост на Република Сърбия като суверенна държава, член и основател на ООН, се създаде прецедент, който абсолютно задължително щеше доведе до верижното обявяване на независимост на други, непризнати държави в света. След прецедента на признаването на независимостта на самообявилата се държава Косово, абсолютно неизбежно щеше бъде признаването един ден и на други сепаратистки режими и непризнати държави, което от своя страна щеше доведе до налагане на принципите на двойните стандарти в международните отношения.
След признаването на Косово, имаше държави, което отправиха категоричното искане да не се допуска едностранно признаване на самообявилата се и противоречаща на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, Косовска държава, както и на общоприетите принципи и норми на международното право

В същото време, използувайки правата си на консултативен член на Икономическия и социален съвет на ООН, България следваше да се обърне към Генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун и към ръководителите на държавите - постоянни членове на Съвета за сигурност - Владимир Путин - президент на Руската Федерация, Джордж Буш - президент на САЩ, Никола Саркози - президент на Френската Република, Ху Дзинтао - председател на Китайската Народна Република и Гордън Браун - министър-председател на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, с категорично искане, да сторят необходимото за анулиране на незаконния акт за провъзгласяване на независимост от страна на ръководителите на самообявилата се Косовска държава, тъй като подобно погазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на основополагащите принципи и норми на международното право, неминуемо щеше да доведе до подриване на основите и разрушаване на ООН и на цялата система от междудържавни и международни договори и споразумения. България направи точно обратното: тя призна самопровъзгласилата се за независима държава Косово, под натиска на ЕС и САЩ...

Грузия също като Сърбия е международно призната, суверенна държава, съгласно Устава на ООН.
Южна Осетия, на осетински: Хуссар Ирыстон; на грузински: Самачабло, /по името на управлявалия тези земи княз Мачабели - бел. Л. М./, бе историко-географска област в Северна Грузия. От 1920 до 1990 година тя образува Южноосетинската автономна област, а след това, върху част от нейната територия бе разположена непризнатата държава - Република Южна Осетия.
Грузия отказваше дълго време да признае автономията на този район и използваше в официалните си документи названието "Южна Осетия".
В последно време, докато грузинските власти наричаха Южна Осетия - "Цхинвалски регион", по името на столицата Цхинвали, Русия раздаде руски паспорти, в резултат на което, над 90 на сто от негрузинското население в непризнатата държава получи руско гражданство.
На 10 ноември 1989 г. Съветът на народните депутати на Южноосетинската автономна област на Грузинската Съветска социалистическа република прие решение за преобразуването и? в автономна република.
Върховният Съвет на Грузинската ССР постанови, че това решение е неконституционно, след което отряди на грузинските националисти обкръжиха Цхинвали в кръгова блокада, която продължи четири месеца. До въоръжени сблъсъци тогава не се стигна.
На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласи Република Южна Осетия.
На 10 декември 1990 г. Върховният Съвет на Грузинската ССР прие решение за прекратяване на осетинската автономия.
На другия ден, 11 декември 1990 г., в град Цхинвали, в междуетнически сблъсъци загинаха трима души, след което Грузия въведе в Цхинвали и Джавския район на Южна Осетия извънредно положение.
През нощта на 5 срещу 6 януари 1991 г. в Цхинвали бяха въведени подразделения на милицията и националната гвардия на Грузия. След сблъсък със съпротивата на осетинските отряди за самоотбрана и местната милиция, грузинците бяха принудени да напуснат града.
Въоръжените сблъсъци продължиха през цялата 1991 г., в резултат на което тръгна поток от бежанци към Северна Осетия на руска територия. Грузинските сили контролираха стратегическите височини около Цхинвали и осъществяваха обстрел на града, причинявайки множество разрушения и жертви, но не успяха да установят контрол над административния център на Южна Осетия. Осетинците, които от своя страна не разполагаха с достатъчно оръжия и боеприпаси, бяха принудени да действат нелегално, чрез малки, диверсионни групи.

След разпада на СССР, Грузия получи военна техника и въоръжение от Закавказския военен окръг, което и? даде военно преимущество над осетинските бунтовници.
Бойните действия между Южна Осетия и Грузия бяха прекратени едва след подписаните Дагомиски съглашения между Русия и Грузия на 14 юли 1992 г. В зоната на конфликта бяха въведени миротворчески сили, състоящи се от три батальона - руски, грузински и осетински.
Дагомиските съглашения предвиждаха прекратяване на огъня и създаване на орган за урегулиране на конфликта - Смесена контролна комисия /СКК/, в която влязоха грузинската, южноосетинската страни, Русия и Северна Осетия.
В началото на август 2008 година конфликтът в този район отново ескалира. На 3 август Русия предупреди за опасност от конфликт, но ЕС, НАТО и САЩ не обърнаха внимание на руското предупреждение, като САЩ продължи с Израел да провежда военно обучение на грузинската войска, НАТО бе готово да приеме Грузия за свой член, а предица държави, сред които и България снабдиха Тбилиси с оръжие.

След продължилите с месеци откъслечни нападения и провокации, в нощта на 7 срещу 8 август грузински войски навлязоха в Южна Осетия и в главния град на областта Цхинвали, за да възстановят контрола над областта. Според версията на грузинската мисия в НАТО, на 8 август, докато боевете продължавали, грузинските власти обявили едностранно примирие за периода от 15 до 18 часа?, за да бъде дадена възможност на цивилното население да се изтегли от града. Такова нещо не се бе случило... След масирания артилерийски обстрел на столицата Цхинвали от грузинските войски, руски миротворци и Русия се намесиха и наложиха мир в района на конфликта.

Реакции от признаването на независимост на Южна Осетия и Абхазия

"Фактът, че много страни признаха независимостта на Косово не може "да служи като оправдание" за решението на Русия да признае Южна Осетия и Абхазия, заяви косовският президент Фатмир Сейдиу, според РИА Новости, цитирана от Агенция "Фокус".
"Винаги сме казвали, че Косово има особени характеристики. То е уникален случай, който не може да бъде прецедент за останалите конфликтни зони, територии и региони", каза Сейдиу.
Той отбеляза, че по въпроса за независимостта на Южна Осетия и Абхазия косовските власти "са на страната на водещите страни в света".
Според Сейдиу, признаването на сепаратистките грузински републики няма да има негативни последствия за темповете на признаване на Косово от други страни по света.
От своя страна, Министерството на външните работи на Сърбия обяви, че следи със загриженост развитието на ситуацията в Кавказкия регион след като бе обявено признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Това информира Gazeta.ru
"Официалните лица в Република Сърбия постоянно предупреждаваха, че едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово и Метохия, както и признаването на този нелегален акт, може да има прецедентен характер и да дестабилизира други региони по света, се казва в разпространено изявление на сръбското външно ведомство във връзка с признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Сръбското външно министерство със съжаление констатира, че тези прогнози се сбъднаха".
"Грузия ще създаде коалиция за противодействие на Москва, но с дипломатически, а не с военни средства" - обяви постоянният представител на Грузия в ООН, Ираклий Аласания, цитиран от радио "Ехото на Москва".
Аласания съобщи, че скоро ще има среща с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, на която ще бъде обсъдена ситуацията в Грузия, която се усложни след признаването на Абхазия и Южна Осетия от Русия.

Според него Русия е нарушила всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН, признаващи териториалната цялост на Грузия

Разделение на мненията съществуваше и преди признаването на независимост

"Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на Руската федерация, заяви в интервю за вестник "Комерсант" посланикът на САЩ в Москва Джон Байърли.
На въпрос на изданието, че никой от първите лица на САЩ като президента Джордж Буш и държавния секретар Кондолиза Райс, никога не е критикувал обстрела на град Цхинвали и дали това им поведение и реакция е свидетелство, че Вашингтон подкрепя подобни действия, Байърли отговори: "Фактът, че ние много настойчиво убеждавахме грузинската страна да не предприема тази стъпка, ясно показва, че ние не желаехме всичко това да се случи."
Дипломатът припомни, че САЩ и Русия съвместно са се опитвали дълги години да разрешат замразените конфликти на грузинска територия. "Ние не желаехме да се премине към насилие и да се използва сила - САЩ ясно изразиха тази позиция. Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на РФ в Южна Осетия. Но сега тези сили са преминали на грузинска земя и териториалната цялост на Грузия е поставена под заплаха", каза посланик Байърли.
На 15 август в "Индипендънт" Мери Дежевски написа: "Русия е злодей? Кой се опитва да прави Запада на луд?", след което отбеляза: "Крайно време е да се научим да възприемаме постсъветските лидери на Русия като отговорни възрастни хора, представляващи законния национален интерес, а не да предполагаме най-лошото, ръководейки се от стереотипите..."
"Това, което се случи не бе история на руската агресия, а на американската експанзия - написа в "The Guardian", Сюмъс Милн. - В момент, когато гръмогласно се осъждаше руския империализъм и непропорционалния му отговор, вицепрезидентът на САЩ, Дик Чейни, на когото предано козируват Гордън Браун и Дейвид Милибанд, заяви, че руската агресия не трябва да остава без отговор и осъди Русия за това, че е навлязла в съседна суверенна държава и заплашва демократично правителство...
Тези лидери, не са ли същите, които в 2003 г., по странно стечение на обстоятелствата, заедно с Грузия, под лъжлив предлог навлязоха в суверенен Ирак и го окупираха с цената на хиляди жертви..."
"Приемът на Грузия в НАТО носи в себе си голям риск, предупреди министърът на външните работи на Белгия, Карел де Гюхт в интервю за вестник "Soir". - Действията на Грузия не винаги изглеждат под контрол. Всичко, което се случи е потвърждение за това - подчерта де Гюхт. - Да се приема държава, която от време на време показва, че е способна на неконтролируеми действия, това е голям риск".

Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Дали предупреждението, че Косовският синдром ще повлече след себе си като прецедент ефекта на доминото и в други точки на света?

Защо държавите, които признаха Косово, днес се нахвърлят против Русия за същото действие, което сториха заедно със САЩ тази пролет?

Как Саакашвили попречи на бъдещите планове на САЩ за Иран с агресията си в Южна Осетия? Какво следва, ако Русия затвори небето си за американските самолети към Афганистан?
Ще има ли нови съюзи за сигурност и сътрудничество, след замразяването на отношенията Русия - НАТО и каква ще бъде тяхната посока, геополитически?
Накъде ще бъдат насочени и къде ще бъдат разположени новите ПРО от суперсилите САЩ и Русия? Настъпва ли ера на въоръжаване - връщаме ли се назад?

Как ще реагира ООН, след като Русия ясно заяви, че няма да признае Косово?
Кой и кога ще последва признанието на Южна Осетия и Абхазия - Нагорни Карабах, белгийските провинции, или други територии от суверенни държави? Как ще реагира на признаването Китай, след като има проблем с Тибет? Къде в новото преразпределение на силите ще бъдат някои държави от Азия и Африка?
Всички тези въпроси ще търсят своите отговори в следващите дни.
 

Международният съд в Хага се произнесе по обявената, едностранно независимост на Косово, преди две години, като с Консултативно мнение обяви, че „не противоречи на международното право”. Консултативното мнение на Международния съд в Хага има „необвързващ характер”.

Редица информационни агенции и издания публикуваха Консултативното мнение на този съд като го нарекоха „решение”, нещо, което не отговаря на нормативните актове на международното право. Консултативното мнение на съда в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

Експерти по международно право коментираха, че въпреки, че съдът обяви, че декларацията за независимост на Косово е била законна, то съдът избягна да обяви, че държавата Косово е законна, което е немаловажен елемент от обявеното Консултативно мнение.

Какво точно представява документът, с който излезе вчера Международния съд, какво следва от него, как той се „вписва” в международното право и до какви последици може да доведе той, след като мотиви за излязлото Консултативно мнение от ООН не бяха публикувани.

Резонно е да запитаме кой Международен съд точно призна Косово, тъй като в Хага в момента се намират три международни съдилища:

  • Международният съд в Хага, е един от главните органи на ООН. Както е известно, в структурата на ООН се различават главни и помощни органи. Главни са предвидените в Устава на ООН органи: Общото събрание, Съветът за сигурност, Икономическия и социален съвет, Съветът по попечителство, Международният съд и Секретариатът;
  • Друг Международен съд в Хага е така нареченият Международен Трибунал, създаден с Резолюция на Съвета за сигурност на ООН за военни престъпления в бивша Югославия; Подобни съдилища за военни престъпления има в Руанда и Камбоджа;
  • Третият Международен съд в Хага е постоянно действащият Международен наказателен съд, създаден с Римския статут , може да разглежда деяния, които с международни договори са обявени за престъпления. В член 5 на така наречения Римски статут е определена юрисдикцията: геноцид, против човечеството, военни престъпления и престъплението агресия.

Част втора.

ЮРИСДИКЦИЯ, ДОПУСТИМОСТ И ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Престъпления под юрисдикцията на Съда

Член 5

1. Юрисдикцията на Съда се ограничава до най-тежките престъпления, които създават безпокойство за цялата международна общност. Съдът има юрисдикция в съответствие с този статут по отношение на следните престъпления:

(a) престъплението геноцид;

(b) престъпления против човечеството;

(c) военни престъпления;

(d) престъплението агресия.

2. Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на престъплението агресия след приемането на разпоредба в съответствие с чл. 121 и 123, която определя престъплението и установява условията, при които Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на това престъпление. Тази разпоредба трябва да съответства на релевантните разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации.

По отношение на Международния трибунал в Хага трябва да се знае, че той е създаден с Резолюция на СС, а международен съд не може да се създава с Резолюция, а само с Договор, коментира за сайта „Хроники” експерт и преподавател по межународно право.

Мнението на Международния съд в Хага по казуса „Косово”, който е този, цитиран в главните органи от предвидените в Устава на ООН е Консултативно мнение и може да се разглежда по член 96 от Устава, както глава 4 от Римския статут и членове от 65 до 67.

...................................................................

ГЛАВА ХIV

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД

........................................................

Член 92

Международният съд е главният съдебен орган на Организацията на Обединените нации. Той действа съобразно с приложения статут, който е основан на Статута на Постоянния съд за международно правосъдие и съставлява неразделна част от настоящия устав.

Член 93

1. Всички членове на Организацията на Обединените нации са ipso facto страни в Статута на Международния съд.

2. Държава, която не е членка на организацията, може да стане страна в Статута на Международния съд при условия, които при всеки отделен случай се определят от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.

Член 96

  1. Общото събрание или Съветът за сигурност може да иска от Международния съд съвещателно мнение по всеки правен въпрос.

................................................................................

Според Глава четвърта от Статута на Международния съд, членове 65-67 /съвещателни мнения/ Международният съд на ООН може да решава междудържавни спорове.

Консултативното мнение, с което днес излезе Международният съд в Хага представлява политическа препоръка по отношение на признаване на нововъзникнала държава.

Съществува Договор, който определя кои са легитимните начини за възникване на новосъздадена държава – Виенската конвенция от 1969 г.,

която е ратифицирана от България и е част от вътрешното ни право. Та тази Виенска конвенция дава тълкуване на правоприемството на държавите по отношение на международните договори и четирите легитимни начина за възникване на новообразувани държави:

  1. Упражняване на правото на самоопределение по член 1, т. 2 от Устава на ООН;
  2. Разпадане на съществуващи държави на две или повече държави и прекратяване на съществуването на предишната държава – пример: Чехословакия на Чехия и Словакия;
  3. Сливане на две и повече държави в една, като предходните държави прекратяват съществуването си. Пример: Северен и Южен Виетнам във Виетнам, Източна и Западна Германия в Германия;
  4. Отделяне на територии от държава, която продължава да съществува. Сингапур от Малайзия.

В международното право бе известно самоопределението на бивши колонии, които се отделят от метрополия и това бе характерно за 19 и част от 20 век. Югославия, която възникна след Първата световна война през 1918 г. с мирните договори не може да се третира като колония.

В практиката на международното право се прилагат два подхода:

  • Конститутивен, когато държава става в държава с пълен суверенитет, когато е призната от други държави;
  • Декларативен подход – когато се приема, че след като една държава е възникнала по легитимен начин – от момента на възникване става суверенна държава и по реда на член 2 от Устава на ООН се ползва със суверенно равенство по т. 1.

Цитираните по-горе членове от Устава на ООН гласят:

Глава първа

ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ

Член 1

Целите на Организацията на Обединените нации са:

............................................................

т. 2

Да развива приятелски отношения между нациите, основани на принципите на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на световния мир

...................................................

Член 2

За постигане на целите, изложени в член първи, организацията и нейните членове ще действат съгласно следните принципи

.....................................................

т.1

Организацията е основана върху принципа на суверенното равенство на всички нейни членове.

Съгласно Декларативния подход, признаващата държава обявява в международен план, че иска и прави предложения за установяване на двустранни връзки с нововъзникналата държава.

Непризнаващата държава, ако практически /мълчаливо/ или изрично декларира, че не желае да установява двустранни отношения – такива не следва да бъдат установявани. Пример: Гърция не признава Македония.

Изразеното Консултативно мнение на Международния съд в Хага означава, че след като не противоречи на международното право обявената едностранно независимост от Косово, провъзгласяването на Абхазия и Южна Осетия също не противоречи на международното право! Оттук и няма значение коя държава признава и коя държава не признава обявената независимост – т. е. няма значение бройката.

Така например заради САЩ изрично не е приета дефиницията за агресия, която предстои да бъде приета на международна конференция 7 години след влизане в сила на Римския статут за постоянен Наказателен съд.

Международният наказателен съд е независим съдебен орган , който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Предстои да се дефинира и четвъртото престъпление - на агресия. Съдът се занимава с тези престъпления само в случай, че националните съдилища на съответните страни не могат или не желаят да направят това. Обвиняеми пред Международния наказателен съд са не държави, а отделни лица, и то когато съответните страни са ратифицирали Римския статут или когато осъдимите действия са станали на територията на една от страните, ратифицирали този документ. Досега това са сторили 105 държави, предимно от Европа, Южна Америка и Африка. САЩ не са ратифицирали документа. България го е ратифицирала през 2002 г.

САЩ не са подписали и ратифицирали документите за Международния наказателен съд Хага, тъй като не приемат дефиницията за агресия и поставят условия за дипломатически имунитет за всички свои действия по света.

След като не приеха тази дефиниция и не успяха да наложат исканията си за дипломатически имунитет на своите действия в света, САЩ минаха на вариант двустранни договори и подписаха такива с Македония и Молдова. По този повод Европейският съюз категорично се възпротиви и отказа да даде искания от САЩ имунитет за американските войници, така че тази реакция на Брюксел възпря Румъния и България /която се намираше в „чакалнята” за ЕС/да ги подпишат.

Тук трябва да се направи разлика с подписания договор от външния министър Ивайло Калфин, който урежда имунитет на войниците на САЩ на територията на американските бази в България.

Русия атакува правомерността на възникването на Косово като държава и дали е възможно тя да бъде създадена с международен договор. САЩ наложиха самоопределението като по-широка категория в международното право, което дава възможност на етническо малцинство да се самоопредели като държава. Тук ще направя уточнението, че „коренното население” не е малцинство според международното право, тъй като е прието, че малцинство се образува в резултат на агресия.

Единствената организация, която третира правата на коренните населения е Международната организация на труда /МОТ/. В документи на МОТ изрично е посочено, че коренно население може да поиска автономия в тесен и в широк смисъл, но в рамките на държавата, в която се намира. Коренното население няма право на самоопределение. Тук ще цитирам и две Конвенции по темата. Конвенция №107 на МОТ, приета през 1957 г. за защита и интерграция на коренното и племенно и полуплеменно население. /Подписана от Белгия и Португалия – бел. Л. М./. Конвенцията третира въпроса за интергация на тези хора в обществото, в което живеят.

От 1989 г. е приета Конвенция №169 на МОТ, което признава, с цел интергриране на трудовия пазар и социална закрила на коренното население, като предоставя членовете му да имат възможност за труд и социална закрила в рамките на държавата, в която живеят.

Европейският съюз и Аштън

„Европейският съюз /ЕС/ приветства оповестяването на консултативното мнение на Международния съд в Хага, с което ние се запознахме внимателно”. Това се казва в Декларация на Върховния представител Катрин Аштън от името на 27-те страни-членки на ЕС, съобщиха от Министерство на външните работи.

В декларацията на Катрин Аштън се казва още:

„Разговарях с президента Тадич и министър-председателя Тачи.

Консултативното мнение е нова страница. Бъдещето на Сърбия е в ЕС; бъдещето на Косово също е в ЕС – в съзвучие с европейската перспектива на региона и в съответствие със заключенията на Съвета.

Добросъседските отношения, регионалното сътрудничество и диалогът са основите, на които е изграден ЕС.

Затова ЕС е готов да подпомага процеса на диалог между Прищина и Белград. Целта на този диалог ще е да насърчи сътрудничеството и прогреса по пътя към Европа и да подобри живота на хората. Процесът на диалог само по себе си ще бъде фактор за мир, сигурност и стабилност в региона”.

Дали заявеното от Аштън е възможно, или ще си остане в Декларацията, единствено времето ще покаже. Засега ситуацията е твърде различна от заявеното от баронеса Аштън.

Последствия и реакции на Консултативното решение за Косово

Днес „El Pais” отбелязва, че Испания засега няма официално да признае независимостта на Косово, въпреки че Международният съд в Хага обяви, че провъзгласяването на независимостта на Косово не е в нарушение на международното право. Мнението на съда обаче не задължава Испания и още четири страни от ЕС да признаят Косово.

Наблюдатели и тълкувания

Консултативното мнение на съда няма задължаващ характер, но е възможно то да доведе до признаването на независимостта на Косово от още страни и да приближи Прищина до членство в ООН, коментират от снощи наблюдатели. Бившата сръбска територия, с център Прищина обяви независимост от Белград на 17 февруари 2008 г. Тогава Сърбия отнесе въпроса към Международния съд, защото оспори легитимността на самообявилата се държава. Южната сръбска провинция, населена предимно с албанци, обяви едностранна независимост от Белград през февруари 2008 г. Независимостта на Косово бе призната от 69 държави по света, между които САЩ и 22 от 27-те страни - членки на ЕС. България е сред държавите, признали Косово.

Според Danas и Глас Jавности сръбският външен министър Вук Йеремич е призовал за единство на всички сили в Сърбия. Според ръководителя на дипломацията следващата крачка в битката за Косово е Общото събрание на ООН. Йеремич е изтъкнал, според Blic, че не очаква партньорите на Сърбия да си променят позицията след мнението на Международния съд в Хага.

Консултативното мнение на съда оставя нерешен спора между Косово и Сърбия, която беше изтласкана от територията от силите на НАТО през 1999 година след 11-седмични бомбардировки.

Според Политика, сърбите в Косовска Митровица, които вчера целия ден са очаквали решението, са били шокирани от мнението на съдиите, че Декларацията за независимост на Косово от 17 февруари 2008 г. не нарушава международното право.

„Погледът на сърбите в момента е насочен към Белград”, заявил Раденко Неделкович един от организаторите на протеста, който се състоя вчера на площад „Шумадия” в града.

Косовският външен министър Скендер Хисени посочи, че мнението задължава Белград да се отнася към Косово като с независима държава. В същото време неговият сръбски колега Вук Йеремич заяви, че няма причина Сърбия да променя своята политика по отношение на Косово, чиято независимост никога няма да признае.

Още преди да се бе произнесъл съда, външният министър на Косово, Скендер Хюсени каза: "Искаме Сърбия да признае фактите. А фактите са, че Косово е държава, формално призната от толкова много страни по целия свят, и Косово ще стане член на международната общност на всички нива".

Сърбия от своя страна обяви, че никога няма да признае Косово.

Становището на Международния съд, което има консултативен и  необвързващ характер бе оспорено от Белград, тъй като продължава да смята Косово за своя територия под наименованието Автономна област Косово и Метохия.

В Консултативното си мнение Международният съд в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

„Позицията на Международния съд е трагично решение, което ще има много негативни последици в дългосрочен план, заяви лидерът на основното опозиционно движение в Босна и Херцеговина, Младен Иванич, предаде Reuters.

„Такова решение ще насърчи сепаратистки движения по света и всички ще бъдат водени от логиката: ако албанците в Косово могат да го направят, и ние можем да го направим. Основното послание от това решение е: съберете армия, започнете война, бъдете упорити и ще получите независимост”, допълни той.

Днес премиерът на Сърбия Мирко Цветкович насрочи извънредно заседание на сръбското правителство, на което ще бъде разгледано Консултативното мнение на Международния съд в Хага относно независимостта на Косово, съобщава Vecernje Novosti.

Президентът на Сърбия, Борис Тадич изтъква днес пред Blic, че Международния съд в Хага е избегнал да се произнесе по съществения въпрос, дали косовските албанци имат право на отцепване и е оставил решаването на въпроса на Общото събрание на ООН.

Борис Тадич е заявил, че Консултативното мнение на Международния съд открива пътя на Сърбия за потвърждение на изправността на своята политика през есента, когато Общото събрание ще даде политическо заключение.

Според Тадич мнението на Международния съд е компромисно, тъй като не признава право на отцепване на Косово, а се отнася за техническото съдържание на декларацията за независимост. Текстът на Декларацията за независимост на Косово сам по себе си не нарушава международното право, отбелязал Тадич.

„Пред нас стои трудната задача да се преборим за мнозинство в Общото събрание на ООН, което да призове за решаване на проблема чрез преговори”, заявил сръбският държавен глава.

Ден преди Международният съд в Хага да обяви мнението си за независимостта на Косово сръбският външен министър Вук Йеремич заяви, че Белград очаква нови преговори с Прищина, предава белградското радио Б92.

„Вярваме, че компромисното решение за Косово е необходимо за дългосрочен и постоянен мир на Балканите, а до такова решение може да се стигне само чрез преговори”, изтъкнал Йеремич. Властите в Прищина от своя страна посочват, че независимостта на Косово е безвъзвратна и може да се разговаря само за практични въпроси.

Очаквайте последни подробности какво излезе в балканския, руския, американския и европейския печат след обявяване на Консултативното мнение на съда в Хага. А също така и как реагираха САЩ, Русия и други държави на обявеното мнение от Международния съд по казуса „Косово”.

 

Вътрешният министър още мълчи по черния пазар на човешки органи в Косово, а там е имало и българи сред жертвите!

Цветан Цветанов, вътрешен министърС какви очи вицепремиерът и министър на вътрешните работи се появи на 25 юни в Нов български университет за откриване на изложбена инсталация за трафик на хора, след като неведнъж е ставало дума, че в кървавия трафик на човешки органи сред жертвите има и отвлечени българи.

Ще припомня, че на 25 януари 2011 година Комитетът по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ прие в Страсбург, на своята зимна сесия Резолюция за незаконния трафик на органи в Косово, в която бе отбелязано, че се изисква високо ниво на подкрепа за международни и национални разследвания за изчезвания на хора, трафик на органи, корупцията и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политическите среди в Косово за престъпления, извършени в резултат на конфликта в област Косово.

Документ от заседанието на ПАСЕ за трафика на човешки органи

Резолюцията на ПАСЕ да се разселдват престъпленията за трафик на човешки органи по Доклада на Дик Марти

Комитетът по правни въпроси и правата на човека на ПАСЕ заяви, че разполага с множество доказателства и свидетелства, потвърждаващи, че сръбски и косовски албанци да били държани като затворници в контролирани тайни места за задържане от Армията за освобождение на Косово /АОК/.

Карта, от сръбския печат, указваща местата, където са крити пленници и отвлечени хора преди да бъдат взети от тях органи за трафика

Карта, от сръбския печат, указваща местата, където са крити пленници и отвлечени хора преди да бъдат взети от тях органи за трафика

Там въпросните затворници са бил подлагани на нечовешко и унизително отношение преди да изчезнат съвсем.

В периода за вземането на човешки органи и трафика им, който съвпада с този от края на въоръжените конфликти, от някои затворници са били изваждани органи в клиника на албанска територия, за да бъдат пратени в чужбина за трансплантация.

Решението за резолюцията бе взето въз основа на Доклада на Дик Марти /Швейцария, Алианс на либералите и демократите за Европа - ALDE/, който е озаглавен “Нечовешко третиране на хора и незаконен трафик на човешки органи в Косово”. Асамблеята поиска последващи разследвания за идентифициране на тайните центрове за задържане, под контрола на Армията за освобождение на Косово /АОК/, за безследно изчезнали хора, международни престъпни групи и политически кръгове, свързани с търговия на човешки органи.

Сесията призова ЕУЛЕКС, мисията на ЕС в Косово, да даде ясен мандат, средства и високо равнище на политическа подкрепа, необходими за изпълнение “изключително важната и сложна задача”, която би разкрила какво се е случвало по време на войната от 1999 година в Косово. Подчертана бе необходимостта от ефективни мерки за защита на свидетелите.

Резолюцията призовава албанските власти и администрацията в Косово да "сътрудничат безрезервно" с ЕУЛЕКС, или всяка друга международна организация, упълномощена да разбере истината за престъпленията, свързани с конфликта в Косово, независимо от произхода на заподозрени или жертви.

Парламентарната асамблея обединява 318 членове от националните парламенти на 47 държави-членки на Съвета на Европа.

Сесията, на която Дик Марти представи своя Доклад

„Организираната престъпност е отклоняване на демокрацията и европейските страни трябва да действат заедно, за да я ликвидират”, предупреди сръбският президент Борис Тадич парламентаристите в Страсбург.

Тадич призова за незабавно, пълно и независимо съдебно разследване на обвиненията.

Сръбският президент призова за незабавно и независимо разследване на изнесеното в Доклада на Дик Марти

"Въпросът с жестокостите, извършени по време на конфликта и след края на конфликта, както и въпроса за организираната престъпност, е тази, която може да водят до корозия на нашите демокрации и живота на нашите деца", предупреди той.

Огромно мнозинство от 169 гласа за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюцията за „Разследване на обвиненията за нехуманно отношение на хора и незаконна търговия на човешки органи в Косово”, написа на 26 януари 2011 по този повод сръбският вестник ”Политика”.

Изданието посочва, че без изменения са приети и констатациите за вмешателство на косовските ръководители, включително и премиерът Хашим Тачи в престъпни деяния. По време на дебата Марти е искал няколко пъти думата.

„Да не забравяме, че свидетелите на престъпленията са били убивани, което е най-лошото престъпление срещу справедливостта”, е изтъкнал Марти.

Представители на НАТО в Косово заявиха, че са започнали разследване по повод изтичането на секретни документи на международните миротворчески сили КФОР, в които косовският премиер Хашим Тачи е определен като основен играч в престъпния свят, предаде РИА Новости.

В навечерието на заседанията на зимната сесия на Съвета на Европа, британският вестник „Гардиан” публикува статия, позоваваща се на секретни документи на НАТО, които свидетелстват за това, че САЩ и други западни държави в течение на години са поддържали Тачи, знаейки за криминалните му връзки.

Гардиан, публикацията за Хашим Тачи на журналиста Пол Луис

Докладът посочва Хашим Тачи като "голяма риба" в организираната престъпност, написа тогава изданието. Министър-председателят на Косово, Тачи бе обвинен в престъпни връзки и действия според тайни документи и западни военни доклади на НАТО, изтекли в "Гардиан".

Авторът Пол Луис отбелязва, че документи на НАТО, с гриф “Строго секретно” посочват, че САЩ и други западни сили, които подкрепят правителството на Косово прекрасно са знаели за престъпните връзки на Тачи и то в продължение на няколко години.

Това бе потвърдил за “Гардиан” и друг висш политик във връзка с колебанията в Косово по отношение на евентуални връзки на лидера на Армията за освобождение на Косово /АОК/ с албанската мафия. Същият политик бе посочил, че мафията е упражнявала значителен контрол върху самия Тачи.

Твърденията за трафик на органи се съдържат в официално разследване, публикувано миналия месец от човешки права от докладчика Дик Марти, припомня Луис в публикацията си.

Неговият доклад обвини Тачи и няколко други високопоставени личности, които са работели в АОК за връзки с организираната престъпност. Докладът на Марти предизвика голяма дипломатическа криза при появата си, когато данни за него изтекоха в "Гардиън" месец декември 2010 година.

Докладът, който споменава името на Тачи, го свързва с упражнявано "насилие и контрол" върху търговията с хероин, и като че ли потвърждава опасенията, че след приключването на конфликта със Сърбия, е била ръководена банда, убивала сръбски пленници, от които са вземани за  продажба бъбреци за черния пазар на човешки органи.

„Косово функционира като протекторат на ООН от края на войната в Косово до 2008 г., когато той официално обяви независимост от Сърбия”, припомня Пол Луис в “Гардиан”.

Тачи, който бе преизбран междувременно за министър-председател, е бил силно подкрепен от силите на НАТО. Неговото правителство отхвърли Доклада Марти, като част заговор на Сърбия и Русия за дестабилизиране на младата държава.

Пътят към Страсбург

Повече от две години бяха необходими, за да се стигне до разследване на трафика на органи в Косово и темата да стигне до сградата в Страсбург, служеща за седалище на Съвета на Европа.

Разследването на Пол Луис за Тачи

Официалното разследване на трафика на органи в Косово беше предизвикано от разкритието на бившия главен прокурор за военни престъпления в Хага Карла дел Понте, която каза, че са били възпрепятствани да разследва обективно жестокостите, извършени от Армията за освобождение на Косово.

Нейните най-шокиращи разкрития за непотвърдена информация за АОК и убийства на пленници, заради вземане на органите им, подтикнаха официално запитване от страна на Комисията по правните въпроси и правата на човека, като по случая бе определен за докладчик Дик Марти.

Окончателният Доклад, потвърди, че съществуват редица доказателства, че командири на АОК са вкарвали контрабандно пленници през границата в Косово, за да се вземат органите им за черен трафик.

Откритията на Дик Марти, които бяха предмет на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа станаха повод да се отиде по-далеч, като бе обвинен премиера на Косово и няколко други висши фигури в участие в организираната престъпност през последните десет години.

Още след излизането на официалния Доклад на Марти за Косово, той бе одобрен от Комитета по правните въпроси и правата на човека.

Още тогава, на 17 декември 2010 година Пол Луис писа в “Гардиан” за фактите в документа.

Тачи отхвърли констатациите в Доклада като неоснователни и пристрастни, а неговото правителство направи изявление, в което се казва, че тези обвинения са били разследвани няколко пъти преди и не се основават на реални факти.

Косовското правителство официално заяви пред Асошиейтед прес, че Тачи се е свързал с юристи и възнамерява да съди за клевета Марти и "Гардиън" през искове.

Във връзка с това, по време на пресконференция, Марти заяви, че по време на неговото проучване било открито, че разузнавателните служби са знаели за връзките между висши служители в Косово и организираната престъпност.

"Много хора не искат да говорят. Видях в очите на много хора, страх и ужас” разказа Марти пред журналистите на пресконференцията. - В същото време ние открихме, че тези неща са били известни на повечето разузнавателни служби в редица държави, открихме, че фактите са известни и на полицията и не са тайна за много хора.”

alt

Преди време, съдебният лекар Хосе Пабло Барайбар, който е работил в мисията на ООН в Косово /ЮНМИК - Временната административна мисия на ООН в Косово, съкратено ЮНМИК, на английски: United Nations Interim Administration Mission in Kosovo, UNMIK, е всъщност временната гражданска администрация в Косово под опеката на ООН. Мисията започва своята дейност на 10 юни 1999 г. с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН./ заяви, че в Германия, със съгласието на Хагския трибунал, са унищожени 400 ДНК проби на жертви от Косово. В интервю за швейцарския всекидневник "Време" Барайбар каза, че през 1999 г. германски полицаи в Косово събрали 400 ДНК проби и през 2002 г. той поискал тези проби за идентификация. Германците му отговорили, че пробите са унищожени, защото Хагският трибунал е разрешил това.

Барайбар, който през последните 20 години е работил като експерт на ООН в Руанда, Хаити, Босна, Хърватия и Косово, е бил шеф на Бюрото за изчезналите лица и за съдебна медицина, създадено към ЮНМИК, от 2002 г. до 2007 г.

Вестник "Време", цитиран от БТА, пише, че Барайбар е бил сред първите, които са били информирани за търговията с човешки органи.

"Когато дойдох в Косово през 2002 г. вече имаше информации за това, но два месеца по-късно източник ни каза съществуването на така наречената Жълта къща. Досието се състоеше от осем свидетелства на лица, които не се познаваха помежду си и които са откарвали затворниците до границата или до самата Жълта къща", каза той.

Къща, в която са били крити отвлечените, нарочени за вземане на органи хора - сърби, цигани, българи. Сърбите молеха за бърза смърт е заглавието!

Междувременно в Истанбул бе задържан “Доктор Смърт” – Юсуф Сьонмез! Сьонмез тутакси призна, че са били водени преговори с частни клиники, чиито директори лекари, работят в държавни болници в Косово, Македония, Албания и България!

Сьонмез свидетелства и че е съществувала мрежа от купувачи и брокери в България и Турция, които осъществявали пласирането на взетите от здрави и живи хора органи.

Залавянето на д-р Сьонмез, вземал органи от живи хора

Оттогава нито Цветанов, нито външният министър Николай Младенов – никой не е направил постъпки пред Турция, за да се вземат документи от показанията на Юсуф Сьонмез, в които се говори и за българи, жертви на трафика на човешки органи.

Имение на бившия президент Сали Бериша недалеч от Тирана се е ползвало от Армията за освобождение на Косово като затвор по време на войната. Това е заяви за сръбския вестник ”Вечерне новости” 50-годишната Л.К. която водила разследване за случая. Жената бе получавала много заплахи и поради тази причина е скривала самоличността. Според нея, между затворниците е имало и роми, босненци, както и момичета от България и Румъния. Това написа „Вечерне новости” на 21 декември 2010 година в своя брой.

Никаква реакция от българска страна!

На 12 декември 2010 г. Марти публикува Доклад, в който се твърди, че в края на 90-те години Тачи е оглавявал престъпна група за поръчкови убийства, отвличане на хора и търговия с човешки органи.

Дик Марти обяви публично своя доклад на 12 декември, а на 14 декември, поради проявения изключителен интерес, от Комитета по правните въпроси и правата на човека, съгласувано с председателя на Комитета по правни въпроси, Христос Пургуридес от Кипър, бе взето решение текстът на Доклада да бъде направен обществено достояние на интернет страницата на  Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Текстът бе обсъден от Комитета по правни въпроси и правата на човека на 16 декември в Парижкия офис на Съвета на Европа, Авеню Клебер 55, а в 14.30 същия ден Дик Марти даде пресконференция.

Дик Марти заяви на пресконференцията, че Докладът е подготвен след няколкогодишно разследване, инициирано след твърденията на бившия прокурор на Трибунала за военни престъпления в Хага Карла дел Понте, която в своята книга посочва, че членове на Армията за освобождение на Косово (АОК) са убивали невинни граждани и след това продавали техните органи. Попитан дали има доказателства за своите твърдения, които са голямо обвинение към косовския премиер Хашим Тачи, който е един от лидерите на АОК, Марти отговаря: „За да се стигне до доказателства те трябва да се търсят. Проблемът е, че никой не ги търси, тъй като няма политическа воля”. То изтъкнал още, че е намерил редица свидетели и сигурно може да бъдат открити още.

Марти разпространи и Карта, която е направена във връзка с Доклада и която показва: Кахан /Cahan - АОК затворническия лагер в близост до фронтовата линия, който е бил временното място за разполагане на отвлечени затворници – бел. Л. М./, Кукеш /бивша фабрика за метални прегради, която се превръща в многофункционално съоръжение за силите на АОК – в това число най-малко две клетки за затворници – бел. Л. М./ и  Дуръс /място на АОК за тестване на пленниците, разположено в задната част на хотела в Дреница – бел. Л. М./. Дуръс е и в седалището на организацията на центъра за набиране на донори.

Докладчикът Дик Марти прилага и карта на тези престъпления с местата, където са извършвани

Местата са били използвани за задържане в Албания на отвлечените хора по специални канали и са били използвани от членове на АОК. В тях се е случвало това “нечовешко третиране на хора”, за което и Докладът на Марти. От юли 1999 г. до средата на 2000 г., десетки "изчезнали "лица са били държани в отделни места, които са представлявали специална мрежа. Предполага се, че всички са били убити. Малък брой от задържаните са станали "жертва на организираната престъпност", техните органи са били извлечени за използване от страна на организиран международен трафик на органи.

На картата са указани селищата в Косово и Албания, където са били местата за задържане на лица, изчезнали по време на войната в Косово: Бичай, Фушо-Круе, Бурел, Рипе.

В същото време, в периода от 12 декември 2010 година до 24 януари – началото на Зимната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се случиха много събития, които отвориха неизвестни страници от трагедията, която се е разигравала преди 12 години само на 200 километра от българската столица, София:

{edocs}ta4i-1.doc,600,400,link{/edocs}

Вместо да запретнат ръкави и допринесат за тези международни разследвания, родните ни политици приеха Хашим Тачи, когото Дик Марти посочва като замесен в трафика на хора, наркотици и органи!

А днес Цветан Цветанов достигна върха! Той, който се направи, че не е чул за трафика на човешки органи, отиде да открие изложба за ... трафик на хора?!?

А трафика на органи е последица от трафика на отвлечени хора – такива в България има много и в неизвестност, но никой не ги търси.

Още по-малко пък Цветанов се интересува от трафика на органи и замесените в него българи като жертви!

Ще добавя, че Дик Марти съобщава в Доклада си, че свидетели, които не се познават помежду си му разказвали как са им вземали органи докато са още живи и как те са молели лекаря да ги убие, за да не се мъчат от нечовешките болки!

Забравено бе и как под закрилата на американски институт, фондации и уж частни фирми се осигуряваше оръжеен канал към Балканите през Албания. Как хора на Бин Ладен имаха мощна база, разположена в родово имение на Сали Бериша в Северна Албания и то под ръководството на Мухамад Зауахири, чийто брат, Айман Зауахири възглавяваше египетски "Ислямски Джихад".

В началото бе книгата на бившия Главен прокурор на Трибунала в Хага, Карла дел Понте "Ловът, аз и военнопрестъпниците", в която тя разкри, че след въздушните удари на НАТО през 1999 г. стотици млади сърби в Косово са били отвлечени и откарани с камиони в Северна Албания, където са били убити, а органите им извадени и изтъргувани.

Около 300 затворници, включително жени - сърби и други славяни, са били транспортирани през лятото на 1999 г. от Косово до Албания, където са били затваряни в нещо като затвор и там хирурзи са взимали от тях органи, твърди швейцарската юристка и бивш Главен прокурор на Трибунала в своята книга, цитирана от АФП.

Карла дел Понте призна от страниците на своята книга, че през 2003 г. дори лично е посетила "жълтата къща" в селището Бурел в Северна Албания, където според получени от Трибунала сигнали се е намирала една от зловещите нелегални "клиники" за извличане на органите на похитените. В сградата още личали следи от кръв по стените, запазено било и медицинското оборудване. Но следствие не е било започнато, защото... липсвали труповете. Междувременно прокурорката и екипът й били натиснати от представители на ЮНМИК и КФОР да не се занимават със случая, признава Дел Понте в книгата си.

Според дел Понте, тези органи след това са били изпращани от летището в Тирана към клиники в чужбина, за да бъдат присаждани на пациенти, които са плащали много добре. В книгата си бившият Главен прокурор на Трибунала в Хага разказва как Международният съд е бил информиран за това от група авторитетни западни журналисти, които правили разследване по темата. Според някои данни, сред жертвите имало и албанци, както и жени от Източна Европа, принудени да работят като проститутки в Косово. От търговията с органи се облагодетелствали и лидери на АОК, написа Дел Понте.

АОК всъщност е паравоенната организация, която има огромно влияние в съвременно Косово, а нейните трима лидери станаха премиери на Косово - Рамуш Харадинай, Агим Чеку и Хашим Тачи.

Нещата не са толкова прости и лесни...

Федералният департамент по външните работи на Швейцария забрани на бившия Главен прокурор на Международния трибунал в Хага, Карла дел Понте и по-късно дипломат в Аржентина да направи представяне на книгата си в Милано. Въпросната книга дел Понте бе написала в сътрудничество с репортера от "Ню Йорк Таймс”, Чък Судетик, но данните в нея бяха "забравени".

Телевизиите Би Би Си, "Дойче веле", "Скай нюз" показваха колони от хора, които се движеха под охраната на бойците на АОК към Албания. Каква е била съдбата на тези хора, така и не стана ясно в годините след края на войната в бивша Югославия. Това продължи до появата на книгата на бившият Главен прокурор Карла дел Понте.

В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, като за целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимата скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не се е случвало.

На 17 февруари 2011 година, на заседание на Съвета за сигурност на ООН, бе обсъден доклад на генералния секретар Бан Ки-мун за обстановката в Косово. На същото заседание министърът на външните работи на Сърбия, Вук Йеремич поиска независимо разследване на трафика на органи с мандат на Съвета за сигурност на ООН. Той заяви, че премиерът на Косово в оставка Хашим Тачи е бил водач на група, съставена от членове на Армията за освобождение на Косово, която отвличала цивилни в секретни центрове в Албания.

Съветът за сигурност на ООН, Съветът на Европа, книга на Главния прокурор на Трибунала в Хага, Карла дел Понте, какво още чака министър Цветанов, та да назначи българско участие в международното разследване на трафика на човешки органи, още повече, че има данни за замесени българи и българки сред жертвите.

Изложби може да открива всеки, но да свърши една сериозна работа в името на паметта на тези отвлечени и убити българи – това изисква други качества. Например – мъжество за отстояване на правата на български граждани.

 

Ромпой обърка крачката за вота в Сърбия!

Новият сръбски президент Томислав НиколичНовият президент на Сърбия се нарича Томислав Николич – лидер на Сръбската прогресивна партия.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в края на вота от 20 май, погрешка поздравиха лидера на опозиционната „Сръбска прогресивна партия” Томислав Николич с изборната победа на президентските избори в Сърбия, много преди затварянето на избирателните секции и преброяването на гласовете, предаде РИА Новости.

ЕС честити изборната победа на Томислав Николич три часа преди официално да бъдат затворени урните”, написа сръбският вестник ”Блиц”. Според изданието съобщението, подписано от председателя на Съвета на ЕС Херман ван Ромпой и председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу се е появило на официалната страница на ЕС.

Новият президент на сърбия ще се нарича Томислав Николич съобщиха сръбски и международни информационни агенцииТомислав Николич печели втория тур на президентските избори в Сърбия, предаде радио Б92, като се позовава на данни на Центъра за свободни избори и демокрация /ЦЕСИД/. Според първоначалните резултати, Николич е спечелил изборите за държавен глава с 2 процента преднина, пред опонента си Борис Тадич. От ЦЕСИД заявяиха, че трудно може да има обрат в резултата.

Досегашният сръбски президент Борис Тадич призна поражение на втория тур на сръбските президентски избори, предаде АФП. Той поздрави съперника си Томислав Николич, който по-рано обяви, че печели изборите.

Президентът Борис Тадич, който поздрави бъдещия държавен глава Николич и му пожела успехДосегашният президент Борис Тадич заяви, че няма да бъде премиер на Сърбия, предаде радио Б92.

„Поздравявам го за победата, това беше честна и добре извоювана победа и му желая късмет”, добави Тадич, който е на власт от 2004 г.

„Сърбия няма да се отклони от европейския си път, заяви лидерът на Сръбската прогресивна партия Томислав Николич, който по-рано вчера, на 20 май обяви победа на президентските избори, предаде Радио Телевизия Войводина /РТВ/. По думите на Николич Сърбия ще защити и своите граждани в Косово.

„Искам да благодаря на гражданите, които гласуваха за мен и на тези, които гласуваха за моя опонент”, заяви Николич.

Лидерът на Сръбската прогресивна партия Томислав Николич, който спечели президентските избори в Сърбия заяви, че няма да посети Хърватия в скоро време, предаде електронното издание на сръбския вестник ”Блиц”. По думите на Николич през следващия период ще има по-важна работа от посещението си в Загреб.

„Роден съм в Шумадия и на мен и на моето семейство Хърватия не ни е направила зло. Не съм генетично обременен да мразя Хърватия”, заявил Николич.

„Няма да бъде член на нито една партия. Ще бъда президент на всички”, заяви Николич след като излязоха резултатите от ЦЕСИД.

Лидерът на Демократическата партия на Сърбия Воислав Кощуница честити изборната победа на Томислав Николич на втория тур на президентските избори, предаде електронното издание на сръбския вестник ”Блиц”. Кощуница е пожелал на Николич да води държавата в полза на всички граждани и да насочи усилията си за защита на националните интереси.

„Сърбия има нужда от промени. Избора на Николич за президент е съществена и голяма крачка в необходимите промени”, заявил Кощуница.

Резултатите от президентските избори няма да влияят върху договора с Демократическата партия за формиране на управляващата коалиция. Това е заявили лидерът на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич, предаде електронното издание Вести онлайн. Дачич е заявил, че не е заинтересован за премиерския пост, но ще държи да се уважават резултатите от парламентарните избори. Лидерът на социалистите предупреди, че не трябва да се стига до дестабилизация на политическата сцена, заради резултатите от президентските избори.

По-късно, след като със сигурност се разбра, че Николич е следващият сръбски президент, веднага последва доста неприемлив съвет от ЕС: „Сърбия, с новия президент Томислав Николич ще трябва да уверят международната общност, че искат да вървят към ЕС, заяви шведският външен министър Карл Билд, предаде радио Б92.

Това заявление не бе в приетия добър тон на международни контакти и съвети, той показа, че Билд е доста изостанал в своите представи за Сърбия, за да си позволява подобен тон и съвет. Все пак макар и държава на Балканите, Сърбия няма славата на страна, която ще допусне някой чужд външен министър да си позволява подобен тон и съвети.

Твърде неприемливо и унизително и за Сърбия, а и която и да е друга, уважаваща себе си страна, някакъв дипломат на чужда държава да говори назидателно и да дава съвети с необяснимо високомерие за нейното бъдеще!

Ръководителят на постоянната делегация на ЕС в Белград Венсан, Дежер честити изборната победа на Томислав Николич на президентските избори в Сърбия, предаде радио Б92 в първите минути на деня след вота. Дежер изтъкна, че пред новия държавен глава има редица предизвикателства, но ЕС е подготвена да работи с него.

„Честитя на Николич и на гражданите за демократичните избори”, заяви Дежер.

„Ще работя за нормална Сърбия” заяви веднага след обявяване на предварителните резултати Николич, заобиколен от свои привърженици, в мнозинството си млади хора и интелектуалци.

Новото сърбско правителство се очаква да бъде сформирано до края на месец юни, като с най-големи шансове засега се сочи заместник-председателя на Демократическата партия и кмет на Белград Драган Джилас написа след деня на вота сръбският вестник ”Данас”. Сериозни кандидати за министър-председател са и още няколко фигури от Демократическата партия, сред които и Милица Джелевич, директор на Агенцията за европейска интеграция.

Проучванията преди балотажа сочеха за фаворит досегашният президент Борис Тадич, получи подкрепата на своя коалиционен партньор, лидера на социалистите Ивица Дачич.

Преизбраният за кой ли път за лидер на българските социалисти Сергей Станишев също предрече успех на Тадич и заяви, че го подкрепя, което показа колко далеч е той от случващото се на Балканите.

Председателят на работната група на ПЕС за Западните Балкани, Кристиан Вигенин коментира след първия тур: ,,Вотът в неделя показа, че Тадич остава най-популярната политическа фигура в Сърбия. Впечатляващите постижения, постигнати от Демократическата партия под неговото ръководство, бяха признати и от избирателите.” Вигенин бе уверен, че сръбският народ ще потвърди европейския път на Сърбия като даде вота си за Борис Тадич във втория тур на изборите.

Оказа се, че и Вигенин не е в час със случващото се в Сърбия и все още е в плен на еврочиновническите клишета и някакви свои, нереални представи за случващото се в Сърбия.

На парламентарните избори Сръбската прогресивна партия на Николич и нейните съюзници се оказаха победители със 73 места в парламента, докато Демократическата партия на Тадич и нейните партньори получиха 68 места. Явно този резултат не бе оценен като сигнал за настъпили промени в обществените нагласи на избирателите и това, което се получи на балотажа от 20 май показа колко важно е политиците и техните стратези в щабовете им да не пренебрегват данните и резултатите, които дават знак за евентуална промяна.

Икономиката и справяне с безработицата

Преди седмица „Икономист” написа: „Едно от положителните неща е, че почти всички партии, които влязоха в парламента, подкрепят членството на Сърбия в ЕС. Крайните националисти от Сръбската радикална партия не успяха да влязат в парламента, след като бяха на политическата сцена повече от 20 години. Нямаше и проблеми с гласуването на сърбите в Косово.

Фактът, че има широко споразумение за посоката на Сърбия е добра новина за страна, която някога бе смятана за „черна дупка” на Балканите. Но политическите лидери знаят, че трябва да постигнат икономически успехи. Никой не иска Сърбия да свърши като друга проблемна балканска страна – Гърция”.

Освен усилия за икономическа стабилност, Томислав Николич наследява и проблемите в Косово, които също ще очакват решителни действия.

По отношение на правителствените реакции към провокациите от Косово не същестуват кой знае какви различия между отделните политически сили. Три дни преди балотажа, неизвестни извършители стреляха с автомат срещу полицейското управление в населеното с албанци село Добросин, в сръбската община Буяновац, съобщи говорител на полицейското управление във Вране Драган Стаменкович, цитиран от агенция Танюг.

"Нападението срещу полицията, съответно срещу полицейското управление, извършено в три часа през нощта е терористичен акт", заяви Стаменкович.

Село Добросин, в което е разположен и контролният пункт за Косово, се намира на около 16 километра югозападно от Буяновац. Селото е известно с това, че в началото на януари 2000 г. там е създадена т.нар. Освободителна армия на Прешево, Медведжа и Буяновац.

"Няма да гледаме спокойно как някой напада полицаи", каза сръбският вътрешен министър Ивица Дачич, потвърждавайки информацията, че през нощта "неизвестни извършители от албанска терористична група" от Косово са нападнали полицейското управление в село Доброшин.

Дачич съобщи, че при нападението, което е станало на 100-150 метра от границата с Косово, няма пострадали. "Произведени са няколко изстрела. Четирима полицаи са били на работа в управлението, за щастие никой не е пострадал", посочи Дачич, допълвайки, че след време атаката е била подновена, при което полицаите са отговорили със стрелба.

Какво ще се случва от 20 май нататък в западната ни съседка, предстои тепърва да научим. Едно е сигурно, сръбските политици продължават добрите си икономически отношения с Русия, без да ходят за питат или рапортуват в Брюксел.

Сърбия продължава да привлича инвестиции, последните са от Фиат и предполагат разкриване на нови работни места.

Която и политическа партия да е на власт, сърбите никога няма да станат свидетели на поклони пред ръководители на други държави, а за сръбски президент е немислимо да каже, че ще пътува само на запад, или че ще се разполагат американски ПРО, без да е имало съгласие на парламента!

 
Риа Новости
Темата за масовите гробове край Донецк в източната част на Украйна не намери отражение в доклада на ООН по ситуацията със човешките права в Украйна, съобщи РИА Новости.
Публикацията е взета от сайта "Гласове и се пуска с тяхното любезно съгласие.

По-рано представителят на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик обеща, че организацията ще засегне и този въпрос, но в доклада няма нито дума за масовите престъпления в Нижняя Кринка и Комунар до Донецк.

Военни формирования, които се намират под контрола на Въоръжените сили на Украйна, продължават да нарушават принципите на международното хуманитарно право. Това се казва в Доклада на мониторинговата мисия на ООН по правата на човека в Украйна, предаде РИА Новости.

Масов гроб край Донецк

В документа основно се споменават показания на свидетели, които са били арестувани и държани в затвора от представителите на официалните власти в Киев, или въоръжени батальони под контрола на украинската армия. Хората са разказали за лошо отношение към задържаните, за побои, отказване на медицинска помощ и храна.

Според данните на доклада от средата на април до 25 август по подозрение в съучастие с опълченците са били задържани около 1 000 души. Към момента на приключване на отчетния период са били задържани още 52 души.

Голяма тревога събуждат у представителите на мисията съобщенията за изчезване на хора, убийства, изнудване и произволни задържания, които продължават да осъществяват батальоните „Айдар", "Днепър-1″, "Киев-1″ и "Киев-2″. Но за масовите гробове край Донецк не се споменава няма и дума.

В ДНР са учудени, че експертите от ООН не идват на местата на гробовете. Ръководството на самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) не възразява срещу посещението на експертите от ООН и е изненадано, че представителите на организацията не пристигат там, заяви на брифинг в Донецк вицепремиерът на ДНР Андрей Пургин.

В момента в моргите на Донецк се намират около 400 неидентифицирани тела, открити наскоро в масови гробове край столицата на Донецка народна република, съобщи „Российская газета", позовавайки се на латвийския правозащитник, политолог и експерт-наблюдател в мисия на ОССЕ в Украйна Ейнарс Граудиниш.

Той разказа, че е посетил два масови гроба - в село Нижняя Кринка и мина Комунар. Граудиниш е един от осемте наблюдатели на ООСЕ. Групата се състои от експерти-наблюдатели от Франция, Германия, България, Великобритания и други страни. Те са били съпроводени от представители на Донецка и Луганска народни републики.

По думите на латвийския експерт до мина Комунар труповете са се намирали под тънък слой пръст, което показва, че убийците са бързали. Към момента на пристигането на експертите телата вече са били извадени. По думите на опълченците в момента на откриването им те са били в напреднал стадий на разлагане.

„В масовия гроб край село Нижняя Кринка засега е разкопана само една част", каза Граудиниш. Той съобщи, че опълченците предложили на експертите да присъстват при разкопаването, но идването на наблюдателите би отнело ценно време, поради което се наложило опълченците да действат бързо, а и в това време в зоната все още действали украински снайперисти, подчерта експертът.

„Само в моргите в Донецк има около 400 неидентифицирани трупа. Очевидно е, че броят им ще нарасне след ексхумацията на телата. Трябва да се има предвид и това, че някои от безследно изчезнали хора може да се намират все още в плен или без съзнание в някоя болница, а някои да са убити", ката още Граудиниш.

С ексхумирането на телата в момента се занимават експерти от опълчението на ДНР и ЛНР. Те документират извличане на всяко намерено тяло, провеждат експертиза и изпращат телата в моргите.

Местни жители разказали на Граудиниш, че домовете им са разграбени, а украинските национални гвардейци са се редили на опашки в пощата, за да изпратят заграбеното на близките си.

„При нас дойде голяма група местни жени. Те разказваха много емоционално и буквално ридаеха. Говореха една през друга и поотделно. Разказаха ни, че наемници от батальоните „Азов" и „Донбас" са подлагали често жените от селата на масови изнасилвания. Жертви на издевателствата са ставали дори 12-годишни момичета и възрастни жени", съобщи латвиецът. Той призна, че е останал шокиран от видяното и от мъката на тези жени.

На 23 септември опълченци съобщиха, че край Донецк са открити няколко масови гроба, където по думите на местни жители са били погребани мирни жители, убити от украинските военни. Както заяви по-рано специалният представител на ОССЕ за борба с трафика на хора Мадина Джарбусинова, някои от телата са без вътрешни органи и не е изключено те да са били взети с цел продажба.

На 28 септември властите на ДНР съобщиха, че са открили нови масови гробове до мина Комунар около с. Нижняя Кринка, където допреди няколко дни бяха разположени частите на Националната гвардия на Украйна. Според опълченците убийствата на мирни жители са извършени именно от бойци на Националната гвардия, които се намирали в Нижняя Кринка от април до средата на септември.

От руското външно министерство също заявиха, че има сериозни основания да се смята, че националните гвардейци са причастни към убийствата. Киев от своя страна категорично отхвърля тези подозрения и обвинява опълченците в престъпленията.

Коментар на "Хроники" - Европа прикри трафика на човешки органи в Косово, защо тогава трябва да вярваме, че с разкритията на масови гробове край Донецк Европа и ООН ще постъпят по-различно?

ООН не разследва и трафика на органи в Косово, където освен свидетелства на оцелели и Доклада на пратеника на Съвета на Европа, Дик Марти, излезе и книгата на бившия главен прокурор на Трибунала в Хага, Карла дел Понте. Дел Понте потвърди изнесеното от Марти в Доклада, като се включи в разследването по обвинения на трафик на органи от Армията за освобождение на Косово (АОК), но резултат до този момент по скандала няма.

Ще припомня, че на 25 януари 2011 година Комитетът по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ прие в Страсбург, на своята зимна сесия Резолюция за незаконния трафик на органи в Косово, в която бе отбелязано, че се изисква високо ниво на подкрепа за международни и национални разследвания за изчезвания на хора, трафик на органи, корупцията и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политическите среди в Косово за престъпления, извършени в резултат на конфликта в област Косово.

Комитетът по правни въпроси и правата на човека на ПАСЕ заяви, че разполага с множество доказателства и свидетелства, потвърждаващи, че сръбски и косовски албанци да били държани като затворници в контролирани тайни места за задържане от Армията за освобождение на Косово /АОК/.

Решението за резолюцията бе взето въз основа на Доклада на Дик Марти /Швейцария, Алианс на либералите и демократите за Европа - ALDE/, който е озаглавен “Нечовешко третиране на хора и незаконен трафик на човешки органи в Косово”. Асамблеята поиска последващи разследвания за идентифициране на тайните центрове за задържане, под контрола на Армията за освобождение на Косово /АОК/, за безследно изчезнали хора, международни престъпни групи и политически кръгове, свързани с търговия на човешки органи.

Сесията призова ЕУЛЕКС, мисията на ЕС в Косово, да даде ясен мандат, средства и високо равнище на политическа подкрепа, необходими за изпълнение “изключително важната и сложна задача”, която би разкрила какво се е случвало по време на войната от 1999 година в Косово. Подчертана бе необходимостта от ефективни мерки за защита на свидетелите.

Резолюцията призова албанските власти и администрацията в Косово да "сътрудничат безрезервно" с ЕУЛЕКС, или всяка друга международна организация, упълномощена да разбере истината за престъпленията, свързани с конфликта в Косово, независимо от произхода на заподозрени или жертви.

Огромно мнозинство от 169 гласа за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюцията за „Разследване на обвиненията за нехуманно отношение на хора и незаконна търговия на човешки органи в Косово”.

Изданието посочва, че без изменения са приети и констатациите за вмешателство на косовските ръководители, включително и премиерът Хашим Тачи в престъпни деяния. По време на дебата Марти е искал няколко пъти думата.

„Да не забравяме, че свидетелите на престъпленията са били убивани, което е най-лошото престъпление срещу справедливостта”, е изтъкнал Марти.

Представители на НАТО в Косово заявиха, че са започнали разследване по повод изтичането на секретни документи на международните миротворчески сили КФОР, в които косовският премиер Хашим Тачи е определен като основен играч в престъпния свят, предаде РИА Новости.

В навечерието на заседанията на зимната сесия на Съвета на Европа, британският вестник „Гардиан” публикува статия, позоваваща се на секретни документи на НАТО, които свидетелстват за това, че САЩ и други западни държави в течение на години са поддържали Тачи, знаейки за криминалните му връзки.

Гардиан, публикацията за Хашим Тачи на журналиста Пол Луис

„Косово функционира като протекторат на ООН от края на войната в Косово до 2008 г., когато той официално обяви независимост от Сърбия”, припомня Пол Луис в “Гардиан”.

Тачи, който бе преизбран междувременно за министър-председател, бе силно подкрепен от силите на НАТО. Неговото правителство отхвърли Доклада Марти, като част заговор на Сърбия и Русия за дестабилизиране на младата държава.

Пътят към Страсбург

Повече от две години бяха необходими, за да се стигне до разследване на трафика на органи в Косово и темата да стигне до сградата в Страсбург, служеща за седалище на Съвета на Европа.

Разследването на Пол Луис за Тачи

Официалното разследване на трафика на органи в Косово беше предизвикано от разкритието на бившия главен прокурор за военни престъпления в Хага Карла дел Понте, която каза, че са били възпрепятствани да разследва обективно жестокостите, извършени от Армията за освобождение на Косово.

Нейните най-шокиращи разкрития за непотвърдена информация за АОК и убийства на пленници, заради вземане на органите им, подтикнаха официално запитване от страна на Комисията по правните въпроси и правата на човека, като по случая бе определен за докладчик Дик Марти.

Окончателният Доклад, потвърди, че съществуват редица доказателства, че командири на АОК са вкарвали контрабандно пленници през границата в Косово, за да се вземат органите им за черен трафик.

Откритията на Дик Марти, които бяха предмет на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа станаха повод да се отиде по-далеч, като бе обвинен премиера на Косово и няколко други висши фигури в участие в организираната престъпност през последните десет години.

Още след излизането на официалния Доклад на Марти за Косово, той бе одобрен от Комитета по правните въпроси и правата на човека.

Тачи отхвърли констатациите в Доклада като неоснователни и пристрастни, а неговото правителство направи изявление, в което се казва, че тези обвинения са били разследвани няколко пъти преди и не се основават на реални факти.

Косовското правителство официално заяви пред Асошиейтед прес, че Тачи се е свързал с юристи и възнамерява да съди за клевета Марти и "Гардиън" през искове.

Във връзка с това, по време на пресконференция, Марти заяви, че по време на неговото проучване било открито, че разузнавателните служби са знаели за връзките между висши служители в Косово и организираната престъпност.

"Много хора не искат да говорят. Видях в очите на много хора, страх и ужас” разказа Марти пред журналистите на пресконференцията. - В същото време ние открихме, че тези неща са били известни на повечето разузнавателни служби в редица държави, открихме, че фактите са известни и на полицията и не са тайна за много хора.”

Дик Марти

Преди време, съдебният лекар Хосе Пабло Барайбар, който е работил в мисията на ООН в Косово /ЮНМИК - Временната административна мисия на ООН в Косово, съкратено ЮНМИК, на английски: United Nations Interim Administration Mission in Kosovo, UNMIK, е всъщност временната гражданска администрация в Косово под опеката на ООН. Мисията започва своята дейност на 10 юни 1999 г. с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН./ заяви, че в Германия, със съгласието на Хагския трибунал, са унищожени 400 ДНК проби на жертви от Косово. В интервю за швейцарския всекидневник "Време" Барайбар каза, че през 1999 г. германски полицаи в Косово събрали 400 ДНК проби и през 2002 г. той поискал тези проби за идентификация. Германците му отговорили, че пробите са унищожени, защото Хагският трибунал е разрешил това.

Барайбар, който през последните 20 години е работил като експерт на ООН в Руанда, Хаити, Босна, Хърватия и Косово, е бил шеф на Бюрото за изчезналите лица и за съдебна медицина, създадено към ЮНМИК, от 2002 г. до 2007 г.

Вестник "Време", цитиран от БТА, пише, че Барайбар е бил сред първите, които са били информирани за търговията с човешки органи.

"Когато дойдох в Косово през 2002 г. вече имаше информации за това, но два месеца по-късно източник ни каза съществуването на така наречената Жълта къща. Досието се състоеше от осем свидетелства на лица, които не се познаваха помежду си и които са откарвали затворниците до границата или до самата Жълта къща", каза той.

Сърбите се молеха за бърза смърт!

За Жълтата къща пише и дел Понте в книгата си. "Сърбите се молеха за бърза смърт" свидетелствали очевидци, тъй като на мнозина от жертвите са им вземали органите без упойка или с недостатъчно количество упойка!

Междувременно в Истанбул бе задържан “Доктор Смърт” – Юсуф Сьонмез! Сьонмез тутакси призна, че са били водени преговори с частни клиники, чиито директори лекари, работят в държавни болници в Косово, Македония, Албания и България!

Сьонмез свидетелства и че е съществувала мрежа от купувачи и брокери в България и Турция, които осъществявали пласирането на взетите от здрави и живи хора органи.

Нито Цветан Цветанов, нито външният министър Николай Младенов – никой не направи постъпки пред Турция, за да се вземат документи от показанията на Юсуф Сьонмез, в които се говори и за българи, жертви на трафика на човешки органи.

Имение на бившия президент Сали Бериша недалеч от Тирана се е ползвало от Армията за освобождение на Косово като затвор по време на войната. Това е заяви за сръбския вестник ”Вечерне новости” 50-годишната Л.К. която водила разследване за случая. Жената бе получавала много заплахи и поради тази причина е скривала самоличността. Според нея, между затворниците е имало и роми, босненци, както и момичета от България и Румъния. Това написа „Вечерне новости” на 21 декември 2010 година в своя брой.

Колко българи - мъже и жени изчезнаха по време на войната в Косово - нито един български министър не се поинтересува дали част от тях не са станали жертва на трафика на органи?

Как тогава да вярваме, че Европа и ООН ще обърнат внимание сред ширещата се русофобия на масовите гробове в Донецк?

 

Оглушките за “българската следа” в трафика на органи, за която се споменава в Доклада на Дик Марти продължават, а това също е вид организирана престъпност, свързана с отвличания.

Членове ли сме на Съвета на Европа или да? Външната политика на България е уникална, така както е триж по-уникална и “борбата” с организираната престъпност на властта.

И външната полотика на България, и борбата с организираната престъпност се водят по съвети извън границите на държавата, или от активни чужди посланици като този на САЩ например.

Зимната пленарна сесия на Съвета на Европа – няколкодневно събитие, което липсваше от родните медии и най вече официозните...

На 25 януари Комитетът по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ прие в Страсбург, на своята зимна сесия Резолюция за незаконния трафик на органи в Косово, в която бе отбелязано, че се изисква високо ниво на подкрепа за международни и национални разследвания за изчезвания на хора, трафик на органи, корупцията и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политическите среди в Косово,

за престъпления, извършени в резултат на конфликта в Косово.

Комитетът по правни въпроси и правата на човека на ПАСЕ заяви, че разполага с множество доказателства и свидетелства, потвърждаващи, че сръбски и косовски албанци да били държани като затворници в контролирани тайни места за задържане от Армията за освобождение на Косово /АОК/.

Карта, от сръбския печат, указваща местата, където са крити пленници и отвлечени хора преди да бъдат взети от тях органи за трафика

Там въпросните затворници са бил подлагани на нечовешко и унизително отношение преди да изчезнат съвсем.

В периода за вземането на човешки органи и трафика им, който съвпада с този от края на въоръжените конфликти, от някои затворници са били изваждани органи в клиника на албанска територия, за да бъдат пратени в чужбина за трансплантация.

Решението за резолюцията бе взето въз основа на Доклада на Дик Марти /Швейцария, Алианс на либералите и демократите за Европа - ALDE/, който е озаглавен “Нечовешко третиране на хора и незаконен трафик на човешки органи в Косово”. Асамблеята поиска последващи разследвания за идентифициране на тайните центрове за задържане, под контрола на Армията за освобождение на Косово /АОК/, за безследно изчезнали хора, международни престъпни групи и политически кръгове, свързани с търговия на човешки органи.

Сесията призова ЕУЛЕКС, мисията на ЕС в Косово, да даде ясен мандат, средства и високо равнище на политическа подкрепа, необходими за изпълнение “изключително важната и сложна задача”, която би разкрила какво се е случвало по време на войната от 1999 година в Косово. Подчертана бе необходимостта от ефективни мерки за защита на свидетелите.

Резолюцията призовава албанските власти и администрацията в Косово да "сътрудничат безрезервно" с ЕУЛЕКС, или всяка друга международна организация, упълномощена да разбере истината за престъпленията, свързани с конфликта в Косово, независимо от произхода на заподозрени или жертви.

Парламентарната асамблея обединява 318 членове от националните парламенти на 47 държави-членки на Съвета на Европа.

По време на зимната сесия на ПАСЕ, сръбският президент Борис Тадич призовава за колективни действия срещу организираната престъпност

Организираната престъпност е отклоняване на демокрацията и европейските страни трябва да действат заедно, за да я ликвидират, предупреди сръбският президент Борис Тадич парламентаристите в Страсбург.

Тадич призова за незабавно, пълно и независимо съдебно разследване на обвиненията.

"Въпросът с жестокостите, извършени по време на конфликта и след края на конфликта, както и въпроса за организираната престъпност, е тази, която може да водят до корозия на нашите демокрации и живота на нашите деца", предупреди той.

Огромно мнозинство от 169 гласа за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюцията за „Разследване на обвиненията за нехуманно отношение на хора и незаконна търговия на човешки органи в Косово”, пише днес, на 26 януари сръбският вестник ”Политика”. Против резолюцията са гласували 8 депутати и 14 са били въздържани. Резолюцията била приета с малки изменения в заглавието, с което се е съгласил и докладчикът Дик Марти. От 19 поправки, които били предложени от албанските депутати, 18 били отхвърлени. Изданието посочва, че без изменения са приети и констатациите за вмешателство на косовските ръководители, включително и премиерът Хашим Тачи в престъпни деяния. За време на дебата Марти е искал няколко пъти думата.

„Да не забравяме, че свидетелите на престъпленията са били убивани, което е най-лошото престъпление срещу справедливостта”, изтъкнал Марти.

Представители на НАТО в Косово заявиха, че са започнали разследване по повод изтичането на секретни документи на международните миротворчески сили КФОР, в които косовският премиер Хашим Тачи е определен като основен играч в престъпния свят, предаде РИА Новости.

В понеделник, в навечерието на заседанията на зимната сесия на Съвета на Европа, британският вестник „Гардиън” публикува статия, позоваваща се на секретни документи на НАТО, които свидетелстват за това, че САЩ и други западни държави в течение на години са поддържали Тачи, знаейки за криминалните му връзки.

Засега ще спра дотук с работата на зимната сесия и ще цитирам какво писа английският “Гардиан”:

Докладът установява Хашим Тачи като "голяма риба" в организираната престъпност, писа изданието. Министър-председателят на Косово, Тачи бе обвинен в престъпни връзки и действия според тайни документи и западни военни доклади на НАТО, изтекли в "Гардиън".

Авторът Пол Луис отбелязва, че документи на НАТО, с гриф “Строго секретно” посочват, че САЩ и други западни сили, които подкрепят правителството на Косово прекрасно са знаели за престъпните връзки на Тачи и то в продължение на няколко години.

Това е потвърдил за “Гардиан” и друг висш политик във връзка с колебанията в Косово по отношение на евентуални връзки на лидера на Армията за освобождение на Косово /АОК/ с албанската мафия. Същият политик посочи, че мафията е упражнявала значителен контрол върху самия Тачи.

Същите документи, изтекли към изданието свидетелстват, че САЩ и КФОР са получавали подробна информация за организирани престъпни мрежи в Косово въз основа на доклади от западните разузнавателни служби и информатори. Географското разпространение на различни мрежи на престъпни групи в Косово също било изяснено на въпросните получатели на секретна информация от САЩ и КФОР.

Очаква се Съветът на Европа, официално да изиска разследване на твърденията, че Тачи е бил начело на "мафиотски тип" мрежа контролираща контрабанда на оръжие, наркотици и човешки органи по време на периода 1998-99 година от войната в Косово.

Твърденията за трафик на органи се съдържат в официално разследване, публикувано миналия месец от човешки права от докладчика Дик Марти, припомня Луис в публикацията си.

Неговият доклад обвини Тачи и няколко други високопоставени личности, които са работели в АОК за връзки с организираната престъпност. Докладът на Марти предизвика голяма дипломатическа криза при появата си, когато данни за него изтекоха в "Гардиън" миналия месец декември 2010 година.

Докладът, който споменава името на Тачи, го свързва с упражнявано "насилие и контрол" върху търговията с хероин, и като че ли потвърждава опасенията, че след приключването на конфликта със Сърбия, е била ръководена банда, убивала сръбски пленници, от които са вземани за  продажба бъбреци за черния пазар на човешки органи.

Косово функционира като протекторат на ООН от края на войната в Косово до 2008 г., когато той официално обяви независимост от Сърбия, припомня Пол Луис в “Гардиан”.

Тачи, който бе преизбран за министър-председател миналия месец, е бил силно подкрепен от силите на НАТО. Неговото правителство отхвърли Доклада Марти, като част заговор на Сърбия и Русия за дестабилизиране на младата държава.

Въпреки тези твърдения на Тачи и хората му, най-новата "изтекла" информация от мироопазващите сили на КФОР, отговарящи за сигурността в Косово, потвърдили, че е било образувано "вътрешно разследване" по "изтеклата" информация, която се позовава главно на разузнавателни оценки направени около 2004 г., около възникналото напрежение с етнически сърби и безредици в Косово.

В документите, “изтекли” към “Гардиан”, Тачи се определя като една от  "големите риби" в организирани престъпни кръгове. Такъв също е Халити, бивш ръководител на логистиката за АОК, който сега е близък съюзник на премиера и старши депутат в неговата партия, пише изданието. Същият Халити, който се очаквало да бъде сред официалните лица в делегация на Косово в Страсбург, е играл водеща роля в търсенето на възможности и начини да се подкопае Докладът Марти публично.

Въпреки това, документи и доклади на разузнаването на НАТО сочат, че зад неговата роля да опровергае свършеното от Дик Марти, Халити играел днес важна роля като политик - загърбил миналото си на високопоставен в йерархията на организираната престъпност фактор, оказвал значителна власт и влияние над министър-председателя на Косово.

Описвайки го като "силата зад Хашим Тачи", един доклад се посочва, че Халити има силни връзки с албанската мафия и тайните служби на Косово. След края на войната източниците на пари пресъхнали и Халити развил организираната престъпност в голям мащаб като я олицетворил с политика  на държавата.

Халити бил свързан със занимаващи се с проституция, търговия с оръжие и наркотици, като за целта използвал хотел в столицата Прищина, като своя оперативна база.

Официално, Халити бил известен като политически и финансов съветник на министър-председателя Тачи, но според документите, вероятно е бил "реалният бос" в отношенията.

Пол Луис пише, че Халити използва фалшив паспорт за пътуване в чужбина, и имал черен печат за няколко страни, включително и САЩ, според доклад.

Името на Халити се свързвало с твърденията за заплахи към политически опоненти в Косово и две предполагаеми убийства, датиращи от края на 1990 г., когато вътрешни борби в АОК вътрешни борби довели до множество убийства.

Едното убийство, свързвано с Халити било на политически противник, който бе открит "умрял от границата с Косово", очевидно след спор с Халити. “Гардиан” дава описание и на други съмнителни убийства - на един млад журналист в албанската столица Тирана.

Позовавайки се “изтекли документи” на разузнаването на САЩ и НАТО, както и доклади на ФБр и МИ5, изданието пише и за зловещо убийство, докато съквартирант на Халити е бил самият Тачи преминете към държавата.

Халити се споменава в доклада на Марти, включен в списък на близки съюзници на Тачи, свързани със случаи на "убийства, арести, побои и разпити", извършени по време и веднага след края на войната, под личния надзор на Халити.

Самият Халити не бил намерен за коментар от Пол Луис, но в интервю за балканска медия, той отхвърлил истиността на Доклада на Марти като го определил като “политически” и предназначен за дискредитиране на АОК!

"Не бях изненадан от Доклада” – казва Халити, като определя “нападките” в него за очаквани.

Халити признал, че вероятно Съветът на Европа ще приеме Резолюция, която ще предизвика разследвания от страна на ЕС, обезпечени от мисията на ЕУЛЕКС в Косово.

"Мисля, че ЕУЛЕКС е компетентен разследващ орган", казва в интервюто си Халити.

В отговор на твърденията, изнесени в докладите на разузнаването на НАТО, говорител на  правителството на Косово заяви: "Това са твърдения, че са разпространяващи се повече от десетилетие, и като за последно  рециклирани от Дик Марти в Доклада му. Те се основават на фалшиви слухове и умишлено разпространявани от сръбското разузнаване... Въпреки това, премиерът Тачи призова за разследване от EULEX и на няколко пъти потвърди пълната си готовност за сътрудничество на правоприлагащите органи по тези скандални и клеветнически твърдения... Правителството на Косово продължава да подкрепя укрепването на върховенството на закона в Косово, и ние с нетърпение очакваме чрез сътрудничеството на нашите международни партньори да бъде гарантирано, че престъпността няма място в развитието на Косово."

Пътят към Страсбург

Повече от две години бяха необходими, за да се стигне до разследване на трафика на органи в Косово и темата да стигне до сградата в Страсбург, служеща за седалище на Съвета на Европа.

Официалното разследване на трафика на органи в Косово беше предизвикано от разкритието на бившия главен прокурор за военни престъпления в Хага Карла дел Понте, която каза, че са били възпрепятствани да разследва обективно жестокостите, извършени от Армията за освобождение на Косово.

Нейните най-шокиращи разкрития за непотвърдена информация за АОК и убийства на пленници, заради вземане на органите им, подтикнаха официално запитване от страна на Комисията по правните въпроси и правата на човека, като по случая бе определен за докладчик Дик Марти.

Окончателният Доклад, публикуван миналия месец, потвърди, че съществуват редица доказателства, че командири на АОК са вкарвали контрабандно пленници през границата в Косово, за да се вземат органите им за черен трафик.

Откритията на Дик Марти, които бяха предмет на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа станаха повод да се отиде по-далеч, като бе обвинен премиера на Косово и няколко други висши фигури в участие в организираната престъпност през последните десет години.

Още след излизането на официалния Доклад на Марти за Косово, той бе одобрен от Комитета по правните въпроси и правата на човека.

Още тогава, на 17 декември 2010 година Пол Луис писа в “Гардиан” за фактите в документа.

На среща в Париж, на Комисията по правни въпроси призова за разследване на "доказателства от изчезване на хора, трафик на органи, корупция и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политически среди в Косово", разкрити след две години разследване на Дик Марти.

В доклада, който бе получен от "Гардиън" веднага след появата му се твърдеше, че Хашим Тачи, който бе преизбран за премиер на изборите в неделя, е бил "шеф" на мафията като организирана престъпна група, занимаваща се с трафик на оръжие, наркотици и човешки органи.

Освен Тачи в Доклада са посочени и няколко други висши фигури в правителството на Косово.

Тачи отхвърли констатациите в Доклада като неоснователни и пристрастни, а неговото правителство направи изявление, в което се казва, че тези обвинения са били разследвани няколко пъти преди и не се основават на реални факти.

Косовското правителство официално заяви пред Асошиейтед прес, че Тачи се е свързал с юристи и възнамерява да съде за клевета Марти и "Гардиън" през искове.

Във връзка с това, по време на пресконференция, Марти заяви, че по време на неговото проучване било открито, че разузнавателните служби са знаели за връзките между висши служители в Косово и организираната престъпност.

"Много хора не искат да говорят. Видях в очите на много хора, страх и ужас” разказа Марти пред журналистите на пресконференцията. - В същото време ние открихме, че тези неща са били известни на повечето разузнавателни служби в редица държави, открихме, че фактите са известни и на полицията и не са тайна за много хора.”

Марти добави: "Мисля, че сме събрали и имаме достатъчно материал, за да се оправдае най-накрая едно разследване, дълбоко, сериозно и независимо, и, преди всичко, създадохме сигурност и условия за свидетели, които да говорят за случилото се без да се страхуват за живота си."

Очаквайте подробности

 

Започна зимната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ в Страсбург. Основната тема по време на сесията ще бъде докладът на Дик Марти за търговията с човешки органи в Косово, който предстои да бъде разгледан утре и чието заглавие е: „Нехуманно отношение към хората и нелегална търговия с човешки органи в Косово”.

Разглеждането на Доклада е предвидено да бъде централна тема на заседанието. Очаква се пред членовете на ПАСЕ да говори и сръбският президент Борис Тадич отбелязва в броя си от понеделник сръбският в. “Политика”.

Друго сръбски издание “Вечерне новости” твърди, че в Доклада на Марти се съдържат достатъчно доказателства за повдигане на обвинения, но същото време обръща внимание, че този Доклад е предварителен по проблема.

Преди време, съдебният лекар Хосе Пабло Барайбар, който е работил в мисията на ООН в Косово /ЮНМИК - Временната административна мисия на ООН в Косово, съкратено ЮНМИК, на английски: United Nations Interim Administration Mission in Kosovo, UNMIK, е всъщност временната гражданска администрация в Косово под опеката на ООН. Мисията започва своята дейност на 10 юни 1999 г. с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН./ заяви, че в Германия, със съгласието на Хагския трибунал, са унищожени 400 ДНК проби на жертви от Косово. В интервю за швейцарския всекидневник "Време" Барайбар каза, че през 1999 г. германски полицаи в Косово събрали 400 ДНК проби и през 2002 г. той поискал тези проби за идентификация. Германците му отговорили, че пробите са унищожени, защото Хагският трибунал е разрешил това.

По думите му тогава е можело да започне разследване на изчезването на 470 души, повечето сърби, след идването на КФОР в Косово.

До началото на зимната сесия и след появата на Доклада на Дик Марти, “Вечерне новости” пусна публикации по зловещите събития: “Независимостта на сянката на престъпността”, “Семействата са в очакване на истината 12 години”, “Марти: “Тачи е трябвало да знае за тази търговия”, “Жълтата къща” и десетки други.

Днес, при откриване на зимната сесия на ПАСЕ Барайбар заяви, че Дик Марти ще представи Доклада си, в публиното пространство, но компетентните органи трябва да са достатъчно митивирани, тъй като ще се наложи да започнат разследване – в противен случай докладът си ще остане само един документ!

Барайбар, който през последните 20 години е работил като експерт на ООН в Руанда, Хаити, Босна, Хърватия и Косово, е бил шеф на Бюрото за изчезналите лица и за съдебна медицина, създадено към ЮНМИК, от 2002 г. до 2007 г.

Вестник "Време", цитиран от БТА, пише, че Барайбар е бил сред първите, които са били информирани за търговията с човешки органи.

"Когато дойдох в Косово през 2002 г. вече имаше информации за това, но два месеца по-късно източник ни каза съществуването на така наречената Жълта къща. Досието се състоеше от осем свидетелства на лица, които не се познаваха помежду си и които са откарвали затворниците до границата или до самата Жълта къща", каза той.

Като голям недостатък Барайбар сочи липсата на юридическа компетенция на ЮНМИК на територията на Албания и че е било невъзможно да се поиска такава.

Барайбар обвини Лулзим Баша, министър на вътрешните работи на Албания от това време, че е бил запознат с търговията с органи, защото е бил негов преводач по време на частно посещение в Жълтата къща!

Странното в цялата тази история е друго – мълчанието на деншните български управници по скандала с търговията на човешки органи и още по-голямото мълчание на политици от тъмносинята и светлосинята палитра на вътрешнополиическото ни пространство, които се прегръщаха и целуваха в Хашим Тачи по време, в което са били отвличани хора, за да им се вземат органите за трансплантация!

Борецът, на когото организираната пристъпност вадела разработки и компромати – така нареченият български министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов мълчи от мига на появата на Доклада на Дик Марти, докато излезе новината, че в Истанбул е бил задържан “Доктор Смърт” – Юсуф Сьонмез! Сьонмез тутакси призна, че са били водени преговори с частни клиники, чиито директори лекари, които работят в държавни болници в Косово, Македония, Албания и България!

Сьонмез свидетелства и че е съществувала мрежа от купувачи и брокери в България и Турция, които осъществявали пласирането на взетите от здрави и живи хора органи – защо Цветанов мълчи и се крие за отговор по този скандал?

Имение на бившия президент Сали Бериша недалеч от Тирана се е ползвало от Армията за освобождение на Косово като затвор по време на войната. Това е заяви за сръбския вестник ”Вечерне новости” 50-годишната Л.К. която водила разследване за случая. Досега жената е получавала много заплахи и поради тази причина си скривала самоличността. Според нея между затворниците е имало и роми, босненци, както и момичета от България и Румъния. Това написа „Вечерне новости” на 21 декември 2010 година в своя брой.

Какво направи той след появата на тази новина? Води ли се разследване на новината за трафика на човешки органи, която отразиха всички европейски издания, или от САЩ все още не са му щракнали с пръсти как да реагира?

Да припомня на Цветанов, че всеки може да завре бръмбари в родилно отделение с неизвестно каква цел, но да разследваш отвличания, изчезване на българи и да наредиш да се проучи дали това е имало връзка със зловещата търговия с органи – това вече е сериозна работа – нещо, с което Цветанов едва ли би се нагърбил!

България е член на Съвета на Европа от 1992 година – време, в което Цветанов едва ли е бил наясно какъв иска да стане...

А ето в съкратен вариант интервюто, което даде днес, на 24 януари Хосе Пабло Барайбар за сръбското издание “Вечерне новости”:

- Дали някои от информациите от Доклада на Дик Марти съвпадат с това, което Вие сте видели след пристагането си в Косово?

- Да и особено на тези събития и факти с които се сблъсках, и то след като непрекъснато се повтаряха и ги слушах... Например, че в Кукеш, за лагера... За него публично се говореше в Косово, вярно, че никой не приемаше чутото за истина, но след това видях гробовете. В един от тях погребаха неидентифицирано лице, което означава, че Марти е открил мястото Бичай около Кукеш.

Като цяло Докладът на Марти съдържа много неща, за които сме чували и виждали, и те не са нещо ново, но това, което Марти написа е много по-силно и по-свързано. Марти свърза всички факти и даде цялостна кратина на случвалото се в Косово, а това бе много важно!

- Марти ясно обозначава Хашим Тачи като мафиотски бос, Вие имахте ли тази информация, докато Сте били в Косово?

- Аз лично го направих: не съм от хората, които хвърлят някаква информация ей така, в публичното пространство. Едни казват нещо, че са видели, други – че имат доказателство за видяното. Но аз самият смятам, че Докладът на Марти се отличава точно с това, че цялостното му внушение се състои от серия разговори с различни хора, а това изисква и задължава да има по-нататъшно разследване.

Възможно е при разследването на Тачи да се подаже, че посоченото в Доклада не е вярно. Това е същността на проучването, което трябва да се направи: да се определи дали някой е виновен или не. В този смисъл смятам, че трябва да има спазване на правилата на наказателното разследване.

- ЕУЛЕКС наскоро повдигна обвинения срещу седем души за незаконна търговия с човешки органи в клиниката “Медикус”. Имали ли сте информация за това, докато бяхте в Косово?

- Бях слушал за търговия с човешки органи, но когато отидох в Косово, научих за клиниката “Медикус” и така се уверих в информацията. От медиите чух, твърденията за продажба на бъбреци и си помислих – какво съвпадение? Бях много изненадан.

- Според някои източници Вие сте създали Служба за безследно изчезналите лица в Косово, за да разберете какво се е случило с тях. Какви трудности имахте в Косово?

- Докато бях в Косово, информациите за изчезвания на хора - това бяха едни от най-пазените тайни, защото нямаше възможност да се намерят органи, които да започнат разследване. Звучи противоречиво и неубедително, но когато трябваше да започне разследване, то следваше да включи и преставители на бившата Армия за освобождение на Косово – тези, които работеха в тясно сътрудничество с ЮНМИК, за да бъде създадена изцяло нова администрация...Спомням си, че имахме проблем с това, особено когато открихме гроб във Волуяк на изчезнали хора и то седем години по-късно. Това бе шокиращо и за ЮНМИК.

И герои, и престъпници – това е истина, която се потвърждава, когато човек се озове на Балканите. За хората там аз бях и герой, и престъпник – за всички и за албанци, и за сърби. Но това, което днес мога да кажа е, че давах винаги всичко от себе си, за да помогна на семейства в нужда. Уважавах ги – независимо дали бяха сърби или албанци.”

Миналата седмица специалният докладчик на Съвета на Европа Дик Марти опроверга твърденията, че в Доклада си за проблемите с търговията с човешки органи в Косово директно е обвинил премиера на страната Хашим Тачи в участие в такава престъпна дейност, предаде РИА Новости.

„Ако внимателно прочетете доклада ми, ще видите, че там никъде не е казано, че господин Тачи директно е участвал в търговия с органи. Но много негови приближени хора са участвали и е трудно да се повярва, че Тачи не е чул нищо за това”, заяви Марти в интервю за косовска телевизия.

На 12 декември 2010 г. Марти публикува Доклад, в който се твърди, че в края на 90-те години Тачи е оглавявал престъпна група за поръчкови убийства, отвличане на хора и търговия с човешки органи.

Марти обяви публично своя доклад на 12 декември, а на 14 декември, поради проявения изключителен интерес, от Комитета по правните въпроси и правата на човека, съгласувано с председателя на Комитета по правни въпроси, Христос Пургуридес от Кипър, бе взето решение текстът на Доклада да бъде направен обществено достояние на интернет страницата на  Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Тексът бе обсъден от Комитета по правни въпроси и правата на човека на 16 декември в Парижкия офис на Съвета на Европа, Авеню Клебер 55, а в 14.30 същия ден Дик Марти даде пресконференция.

Вижте видеоконференцията, която даде Дик Марти след като бе огласен Докладът му.

Дик Марти заяви на пресконференцията, че Докладът е подготвен след няколкогодишно разследване, инициирано след твърденията на бившия прокурор на Трибунала за военни престъпления в Хага Карла дел Понте, която в своята книга посочва, че членове на Армията за освобождение на Косово (АОК) са убивали невинни граждани и след това продавали техните органи. Попитан дали има доказателства за своите твърдения, които са голямо обвинение към косовския премиер Хашим Тачи, който е един от лидерите на АОК, Марти отговаря: „За да се стигне до доказателства те трябва да се търсят. Проблемът е, че никой не ги търси, тъй като няма политическа воля”. То изтъкнал още, че е намерил редица свидетели и сигурно може да бъдат открити още.

Марти разпространи и Карта, която е направена във връзка с Доклада и която показва: Кахан /Cahan - АОК затворническия лагер в близост до фронтовата линия, който е бил временното място за разполагане на отвлечени затворници – бел. Л. М./, Кукеш /бивша фабрика за метални прегради, която се превръща в многофункционално съоръжение за силите на АОК – в това число най-малко две клетки за затворници – бел. Л. М./ и  Дуръс /място на АОК за тестване на пленниците, разположено в задната част на хотела в Дреница – бел. Л. М./. Дуръс е и в седалището на организацията на центъра за набиране на донори.

Местата са били използвани за задържане в Албания на отвлечените хора по специални канали и са били използвани от членове на АОК. В тях се е случвало това “нечовешко третиране на хора”, за което и Докладът на Марти. От юли 1999 г. до средата на 2000 г., десетки "изчезнали "лица са били държани в отделни места, които са представлявали специална мрежа. Предполага се, че всички са били убити. Малък брой от задържаните са станали "жертва на организираната престъпност", техните органи са били извлечени за използване от страна на организиран международен трафик на органи.

На картата са указани селищата в Косово и Албания, където са били местата за задържане на лица, изчезнали по време на войната в Косово: Бичай, Фушо-Круе, Бурел, Рипе.

На трето място в Картата на Дик Марти към доклада му са местата, където са били задържани “военнопленници” след края на конфликта, както и лица отвлечени и транспортирани по специално разработени канали, за да попаднат в съответните определени места, Показано е и движението по тези канали от едно населено място до друго, както и летището Ринъс Еърпорт до Тирана, от което са били транспортирани взетите човешки органи за трансплантация.

Отвлечените хора са влизали в Косово северно от Призрен към лагера Кукеш, и южно от Призрен към лагера Бичай.

Някои са били насочвани към Бурел и Рипе и Фушо Круе.

Интересна подробност от Доклада на Марти е цитираното в края на документа “Всички позовавания на Косово, независимо дали на територията, институции или население, в този текст трябва да се извършват в пълно съответствие с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и без да се засяга статута на Косово”.

След края на войната Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1244, според която Косово преминава под преходната юрисдикция на ЮНМИК и която овластява мироопазващата мисия на НАТО /КФОР/.

Почти веднага след това някои от завръщащите се косовски албанци извършват нападения срещу косовски сърби, предизвиквайки масово бягство на 200-280 хиляди сърби и друго неалбанско население.

В случай, че утре, 25 януари Комисията по правни въпроси и правата на човека към Съвета на Европа приеме Доклада на Дик Марти ще започнат обсъждания в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

През април 2008 година 17 парламентаристи подписаха Резолюция, с която се призовава да се разгледат някои от обвиненията в книгата на бившия главен прокурор на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Карла дел Понте. Така със случая се зае Комисията по правните въпроси и правата на човека.

Властите в Косово вече отхвърлиха обвиненията срещу Тачи като необосновани и клеветнически.

В същото време, в периода от 12 декември 2010 година до 24 януари – началото на Зимната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се случиха много събития, които отвориха неизвестни страници от трагедията, която се е разигравала преди 12 години само на 200 километра от българската столица, София:

  • Припомнена бе книгата на бившия Главен прокурор на Международния трибунал Карла дел Понте, “Ловът. Аз и военните престъпници”;
  • Европейската преса посочи Тачи като бос на мафията;
  • Европейският съюз обяви, че е готов да проведе разследване на твърденията, че премиерът на Косово Хашим Тачи е участвал в трафик на органи и в други престъпления сред края на войната 1998-1999 година със Сърбия, съобщи АФП, но пет седмици по-късно такова разследване няма;
  • Прищина обвини Съвета на Европа в клевета;
  • Русия е сериозно обезпокоена от информацията, че сегашното косовско ръководство може да е било замесено в престъпления срещу човечеството. По този начин руският министър на външните работи Сергей Лавров коментира доклада на Съвета на Европа, в който се твърди, че премиерът на Косово Хашим Тачи е участвал в контрабанда на оръжие, наркотици и човешки органи;
  • Докладът на Дик Марти е пълен с лъжи и вреден за всички албанци в региона, каза Хашим Тачи;
  • Банкови сметки в Швейцария, Албания, Германия и други европейски страни, на който били прехвърляни парите от търговията с органи, може да послужат като доказателство на докладът на Съвета на Европа. Сметките са били открити от сръбската прокуратура за военни престъпления, но и американското ФБР, което разследвало финансирането на екстремни ислямистки групировки;
  • Първият ръководител на мисията на ООН в Косово /ЮНМИК/ и бивш министър на външните работи на Франция Бернар Кушнер заяви, че не са знаели нищо за търговията с органи;
  • Лондонският “Гардиан” съобщи за хирурга турчин Сьонмез, който е вадил органи от затворници в тайно място на АНО;
  • Бившият главен прокурор на Трибунала в Хага Карла дел Понте заяви, че "НАТО е съюзник на Армията за освобождение на Косово” /АОК/ и точно това е попречило да се разследва трафика на органи от Трибунала, въпреки открити мъртви човешки тела, от които липсвали органи. Бившата Главен прокурор подчерта, че е обнадеждена от доклана на Дик Марти;
  • Един от бившите шефове на полицията на ЮНМИК в Косово Стю Келок потвърди, че бившият шеф на мисията Бернар Кушнер е бил информиран редовно и със сигурност е знаел за действията на Тачи;
  • Редица правителства са знаели за търговията с органи в Косово. Това заяви докладчикът на Съвета на Европа Дик Марти в интервю за сръбския вестник ”Вечерне новости”. „Службите за сигурност са подготвяли доклади, които съм видял лично. Тези служби информираха и политическите власти в собствените страни. Има страни, чийто власти не било приятно да четат тези доклади. Но това не е свързано с моята работа, тъй като става дума за политически аспект”, изтъкна Марти;
  • Сърбия поиска да се разследва дейността на мисията на ООН в Косово;
  • Хашим Тачи сравни Дик Марти с Гьобелс;
  • САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия са знаели за търговията на органи в Косово, според американски дипломати на ООН и регионалният представител за северната част на Косово Джерард Галучи;
  • Специалната група на Мисията на Европейския съюз в Косово ЕУЛЕКС завърши на 8 януари 2011 г. предварителните изслушвания по делото за клиниката "Медикус", която се намира в Прищина и се е занимавала с незаконна търговия с човешки органи. До две седмици се очакват обвинения;
  • Заместник–прокурорът за военни престъпления на Сърбия Бруно Векарич заяви, че очаква Съветът на Европа да приеме доклада на Дик Марти за продажба на органи в Косово, за да може да бъде формирана комисия в рамките на Съвета за сигурност на ООН, която да контролира работата на прокурорите на терена;
  • До ареста на турския хирург Сьонмез в Истанбул се е стигнало, след като от Интерпол са излезли с искане за задържането му на базата на заповед за арестуването му, излязла в Косово;
  • Говорител на полицията на ЕС в Косово приветства ареста на Сьонмез, а прокурорът от ЕС Джонатан Рейтъл заяви, че бедни хора са били примамвани в Прищина с фалшивото обещание да им бъде платено за техните бъбреци. Пациенти от Канада, Германия, Полша и Израел са плащали суми, достигащи 90 хиляди евро за органите. Според Рейтъл Сьонмез е бил ключов участник в извършваните операции.

“Европейските партньори”, каже ли тази ключова фраза българският вътрешен министър и устата му залепва от сладост...

Къде беше Цветан Цветанов, когато от Интерпол задържаха хирургът оперирал хора, за да им извади органите?

Къде беше Цветанов, когато европейската преса писа, че в този зловещ трафик участие имат и българи?

Къде беше Цветков, когато европейската преса гърми за българки – жертви на АОК, които също са пострадали от трафика на човешки органи? Или отвлечени и изчезнали българи и българки, станали жертва на трафик на човешки органи не е в неговите приоритети – защото са редови български граждани, а не милионери?

Защо Цветанов не си кръсти полицейска акция “Тачи- трафик” та да се уверим, че все пак може да бъде и министър на вътрешните работи, а не обикновен четец на СРС-ета и водещ борба да завладее съда?

Той ни занимава от сутрин до вечер с интервюта, в които никога не дава конкретни отговори – било умишлено, било поради неумение да говори разбираем български език при довършване на изреченията си...

А утре, на 25 януари в Страсбург ще се обсъжда Доклада на Дик Марти!

Следва продължение

 
По време на посещението на турския премиер Ахмед Давутоглу в София е било договорено нещо, което остана встрани от общественото внимание, но ще има огромно въздействие върху ситуацията в България в контекста на българо-турските отношения. При срещата на двете правителствени делегации са се договорили в нашата страна да се открие офис на Турската агенция за сътрудничество и развитие (TIKA), съобщава сайтът alterinformation.wordpress.com/.

Страната ни дълги години отхвърля предложеният на Анкара за откриване на подобно представителство. Българските власти досега отклоняваха натиска с аргумента, че сме в ЕС и подобно нещо не е необходимо.

ТИКА е неправителствена организация, която оперира основно в бившите територии на Османската империя в Европа, Азия и Африка. Тя развива благотворителни проекти предимно с културна, медицинска и религиозна насоченост. Зад маската на благотворителността обаче се случват някои притеснителни неща. Например в Косово, организацията разруши археологически паметници от римско време и финансира издигането на тяхно място на джамии, които твърди, че са били там по османско време. Това предизвика гнева на историци, археолози и общественици, но малката балканска страна не успя да се справи с могъщия си благотворител. В Сирия организацията бе засечена да се занимава с превоза не на хуманитарни помощи, а на други стоки в камионите си. По непотвърдена информация става дума за транспорт на оръжие. ТИКА работи много сериозно в Македония, което не е в унисон с българската политика там.

Българският министър-председател е приел стъпването на организацията на българска земя да започне с проекти в секторите земеделие и животновъдство. С това ще се позволи влизането на влиятелната организация директно в смесените региони, които вече са под силно напрежение заради случващото се около ДПС. Виси въпросът и редно ли е България, която член на ЕС да получава помощи за развитие.

Премиерите на Турция и България - А. Давутоглу и Бойко БорисовНеофициално се знае, че ТИКА е структура на турските тайна служби, която се използва по линия на „меката сила“ на режима на Ердоган. Тя е създадена през 1992 година, паралелно с идеята на турския президент Тургут Йозал за завръщането на Турция на Балканите. Първоначално е под шапката на външното министерство. Непосредственият повод е активната политика по времето на Йозал спрямо започналите преход страни на Балканите, Кавказ и в Средна Азия. За да се повиши ефективността й. През 1999 година агенцията минава на директно подчинение на премиера на Турция. По време на управлението на Партията на справедливостта и развитието ТИКА се превръща в значим играч в турската външна политика. Бившият директор на ТИКА – Хакан Фидан, след напускането на поста води тайните преговори в ПКК, а през 2010 година оглави турската специални служба – МИТ. Бюджетът на организацията постоянно расте пред годините. От 73 млн. долара през 2002 г. се увеличава на 339 млн. през 2004 г. – 600 млн. през 2005 г. – 760 млн. през 2007 година. Днес надминава милиард.

В Европейския съюз единствено Унгария и Румъния позволиха на ТИКА да открие офис, но и двете страни нямат турско или мюсюлманско малцинство. Въпреки това организацията се опитва да работи конкретно с гагузите в Румъния. Влизането в двете членки на ЕС е по-скоро претекст за прецедент, за да може да се стъпи в ключовата страна за турския геополитически коридор – България. И така да се форсират проектите по линия на културната и религиозна автономия на българските граждани с турско самосъзнание. От страна на българското правителство липса информация или разяснения кое е наложило промяна в българската позиция по въпроса.

 

Натискът за обявяване на независимост продължават *Сърбия предупреди за опасност от конфликт * Русия предупреди за създаване на прецедент

На 44-тата Международна конференция по сигурността, която се проведе в Мюнхен, генералният секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер направи едно двузначно изказване по темата Косово: от една страна той обяви, че НАТО ще подкрепи и ще се застъпи за стабилност в сръбската провинция Косово, но от друга - той окуражи усилията на Албания, Македония и Хърватия за присъединяване към Пакта. Косово бе сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Днес все още се помни как преди 8 години много гръцки доброволци се биха на страната на сърбите във войните в Югославия, но един подобен прецедент, какъвто съобщи Иванов сериозно може да постави пред Кипър и Гърция неразрешими задачи. Както е известно Севернокипърската турска република се самопровъзгласи, с което кипърските турци се опитаха да принудят гръцката общност на острова на създаване на обща федерална държава. Това бе и причината Република Кипър да бъде въздържана по отношение на натиска за признаване на независимо Косово, за разлика от страна на Европейския съюз, Гърция и Турция.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, но в този случай други приоритети взеха връх.
Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не се е случвало.
Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

От пролетта до началото на лятото 1999 г. През май 1999 г. бе ударен влак в Гърделичката клисура и то умишлено от силите на НАТО. Последва умишлено манипулиране на кадрите от тези удари по влака, които се разпространиха светкавично с лъжи, че уж пилотът на бомбардировача се бил заблудил, тъй като се целел в близкия мост.
СNN пусна на 6 април 1999 г. анализ, че Белград е планирал операция "Подкова". След няколко години БНТ съобщи, че митичният план "Подкова", който легитимира войната в Косово, е бил предоставен от Надежда Михайлова на тогавашния германски външен министър Йошка Фишер. Това се случи, когато бившият германски първи дипломат представи мемоарите си, в които подробно се спира на операцията в Косово. Трябваше да минат години, за да стане ясно, че ЦРУ са били наясно с бъдещото нападение по въпросната операция, но са държали в неведение и заблуждавали дълго своите съюзници. Каква бе целта на "Подкова" - тъй като операциите в Косово се провеждаха без мандат на ООН, по логиката на ЦРУ и геостратези от Белия дом, първоначалното поднасяне на "Подкова" като сръбска операция, било достатъчно удобно основание, за да се нападне Белград. Късното разкриване чия е въпросната операция след години бе безмислено за съюзниците на САЩ, но Германия и Франция решиха оттук нататък да имат едно на ум. Армията за освобождение на Косово - АОК, беше формирование, което непрекъснато бе снабдявано с американско оръжие и западна военна подготовка.

След изборите в Косово, 10 години по-късно и възкачването на Хашим Тачи на премиерския пост, остана в сила резолюция 1244 на ООН, която постановява, че в международно-правно отношение Косово е част от Сърбия, но стои под администрацията на ООН. Тоест геостратезите отвъд океана продължиха да прехвърлят на Съвета за сигурност отговорността за мира в Косово. В същото време обаче, миналото лято, 2007 г., в Съвета за сигурност не можа да бъде постигнато единодушие за резолюция по окончателния статут на Косово. Русия, която има право на вето, за пореден път се противопостави на проекторезолюцията, или прилагането на т. нар. план "Ахтисаари".

След като стихнаха военните действия, въпреки действието на въпросната резолюция 1244 на ООН, САЩ продължават да въоръжават албански формирования. Но в Щатите действа закон, спроед който нарушенията на международното право не са нарушения по смисъла на американското право. Т. е. държави членки на ООН са длъжни да спазват ратифицирани международно-правни актове, но САЩ - не може.
През 1997 година Хашим Тачи бе наричан "трафикант" и терорист, но силен натиск от страна на западни политици в сянка, извади АОК от списъка на терористите, след което хората на Тачи отидоха да преговарят с ЦРУ в Женева.

В интересен анализ за "Монитор" преди няколко години, международният анализатор, Тамара Шишманова съобщи как под закрилата на американски институт, фондации и уж частни фирми се осигурява оръжеен канал към Балканите през Албания. Хора на бин Ладен, съобщи Шишманова имат мощна база, разположена в родово имение на Сали Бериша в Северна Албания, под ръководството на Мухамад Зауахири, чийто брат, Айман Зауахири възглавявал египетски "Ислямски Джихад".
Не от днес или от вчера западните държави се стремят да угодят на албанските формирования като АОК и да наложат, и въведат самоуправление в Косово. Умереният лидер на косовските албанци Ибрахим Ругова се обявяваше за разоръжаване на АОК, в случай, че сръбските сили се изтеглят от областта. Ругова се обяви и против всякаква продажба на оръжие на АОК. Това поведение на Ругова му докара единствено заплахи от страна на АОК за смърт и нищо от призивите му не бе взето в предвид.
Всички тези събития се разиграваха на фона на явната поддръжка от страна на държавния секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт, която на всякакви международни преговори подкрепяше Хашим Тачи.
1998 г. Косово бе бомбардирано повече от два месеца, а броят на убитите цивилни надхвърляше 1000 души. Електронното издание "Nando Times" призна, че не е тайна в САЩ, че АОК е терористична група, занимаваща се с наркотрафик, отвличания и убийства. Същото издание посочи, че АОК е в близки отношения с ЦРУ - борецът срещу тероризма!
В началото на лятото на 1999 г. албански танкове се разположиха по югограницата, което засили до краен предел напрежението.

Огромна щета за страната ни около военния конфликт в Косово дойде от признанието на зам.-генералния секретар на Пакта, Серджо Баландзино, че има екологичен проблем от бомбардировките и силно замърсяване. Атакуваха се петролни рафинерии и петролни депа - щетите бяха сериозни. Да не отварям тук дума и за бомбите, които се пускаха на 100 километра от България.
Интересен момент около войната в Косово имаше, когато в средата на май 1999 г., над 500 американски ветерани от Втората световна война излязоха с призив за прекратяване на военните действия срещу Югославия. Ветераните съобщиха, че по време на Втората световна война всички те са били считани за безследно изчезнали, но са били спасени от сърби, които са ги хранили и крили О. з. Майор от ВВС разказа, как фашистите са опожарили цяло село, заради отказа на жителите му да го предадат. "Искаме протекторат в Косово" - обяви в интервю за гърцкия вестник "Ексусия" албанският външен министър Паскал Мило. Международен протекторат под международна администрация - предложи Мило 1999 година в това свое интервю. Същият Мило призна, че страната му дава летища и пристанища за "атаки над Косово".

Какво се случи преди 10 години в Косово? При мощно нападение на НАТО срещу град Косово поле, населен предимно със сърби, Пактът изсипа ракети, които раниха много от цивилните му жители. Пак бомби на Пакта убиха в югославското село Старо Градско възрастни жена и мъж, и 4-годишно дете, а под развалините останаха 20 ранени от цивилното население. По този повод албанският президент Пандели Майко заяви, че въздушните удари на НАТО срещу Югославия трябва да продължат!
Докато родните политици се суетяха, според социологическите агенции - 90 на сто от българите се обявяваха против военното развитие на конфликта в Косово. Това като че ли отрезви политиците ни и те започнаха да се крият от питания и парламентарен контрол, увъртаха, че никой не е искал от България да участва под каквато и да било форма във военни действия на територията на бивша Югославия. На среща на руския министър на отбраната Игор Сергеев с гръцкия му колега Цохадзопулос, Гърция заяви ясно, че е против атака срещу югопровинцията.
Бързото развитие на събитията в западната ни съседка показа, че българският премиер Иван Костов и президентът Петър Стоянов не са на едни позиции, нито реагират еднакво бързо на призивите на НАТО и САЩ за подкрепа на въздушните удари чрез неограничено ползване на небето над страната. Вариантът с подкрепа на намеса на сухопътни войски бе изоставен. Иван Костов бе категоричен, че правителството му трябва да настоява да изработване на единно становище по кризата в Югославия, докато Петър Стоянов открито се конфронтира като каза, че На Балканите трудно ще се стигне до обща позиция за случващото се в Косово.

"Държавата ни няма интерес от военно развитие в каквато и да било форма" - коментира кратко социалдемократът създалата се ситуация, Николай Камов.
"В момента не е необходимо Народното събрание да се произнася за предоставянето на въздушното ни пространство за евентуални удари на НАТО в Косово" - заявяваше президентът Стоянов. Бившият премиер Жан Виденов поиска оставките и на Костов, и на Стоянов заради предоставено неограничено въздушно пространство за неясен срок, като аргументът му бе, че се погазва Конституцията.
Това принуди сините депутати да внесат в парламента Проект за декларация в подкрепа на становището на Консултативния съвет по национална сигурност по казуса. В документа се казваше, че България ще подкрепи евентуални умиротворителни военни действия в Косово, без да участва пряко във войната! Позиция, твърде мъглява, като се вземе в предвид, че даването на въздушното пространство без каквито и да било ограничения ни направи също съпричастни във войната. Специалсти по международно право тълкуваха тогава ситуацията, че подобно погазване на Конституцията не е нищо друго освен и въвличане на Република България във война.

В мига, когато парламентът гласува за даване на въздушен коридор на НАТО, Ахмед Доган се срещна с посланика на Югославия Радош Смилькович, и го увери, че въздушният коридор ще е само за хуманитарни цели!
Независимо Косово или избягване на ново напрежение и евентуален конфликт? Днес, 10 години по-късно вече има категорично посочена дата и държави, които ще подкрепят независимост на сръбската провинция. Има и противници на тази инициатива.

Лесно ли е да се забрави какво се случи в Косово преди 10 години? Лесно ли се погазват международни актове - близките дни ще покажат.

Следва продължение
 

Европейския съюз праща гражданска мисия в Косово * Готвят се тържества, без да е налице законно основание за независимост

Продължение от 11 януари

Сърбия е на операционната маса. За кой ли път. Опитът от страна на Европейския съюз и САЩ да й се даде упойка, за да протече спокойно операцията с отделянето на Косово се увенча с неуспех.
Ще се реже на живо, което прави болката от загубата силна, а бъдещето, заредено с много напрежение и неясно. Новоизбраният сръбски президент Борис Тадич отправи последен апел към световните лидери да се въздържат от плана за признаване на независимостта на Косово от Сърбия, което се очаква да бъде обявено в близките дни. Тадич, предупреди, че очакваното признаване на независимостта от 100 държави, водени от САЩ, намалява шансовете на водените трудни преговори и заплашва да възобнови старите и да създаде нови конфликти в региона. Според него единственият начин това да бъде избегнато е да се постигне решение чрез преговори, подкрепено от Съвета за сигурност на ООН.

Германският министър на отбраната Франц Йозеф Юнг преди броени дни заяви, че "без участието на Русия в момента в Европа и в света нито един сериозен проблем не може да бъде решен". Но Русия не е сред поддръжниците на това изнасилено еуфорично признаване на независимост. Не са и Кипър, Словакия, Румъния, Испания, Китай - позицията на България не е съвсем ясна. Вместо липсващите държави от членките на ЕС, в признаването изплува абрувиатурата НАТО, което далеч не е държава, а Пакт на някои европейски държави и САЩ, и твърде лош исторически спомен за населението на Косово. Китай няма да бърза с признаването - стана ясно наскоро.

Истерията по признаването и струпването на журналисти, дипломатически представители, хората, които изпрати ЕС, организирането на концерти и други тържествени мероприятия от страна на премиера Хашим Тачи ескалира с всеки изминал ден след приключване на изборите за президент в Сърбия. Всекидневно се говори за бройки държави, одобряващи бъдещия статут на Косово. Съвета за сигурност на ООН засега не дава признаци на живот. Никой от дипломатите и висшите служители в държавите, обявяващи, че ще признаят независимост не желае да обръща внимание на действащите международни нормативни документи, а още по-малко пък иска да си спомня какво се случи в Косово преди 10 години.

Белград обяви, че "Косово не се продава", с което Сърбия даде ясен знак, че няма да признае независимостта. Сръбската православна църка също няма да признае отделянето. Православни на Балканите освен Сърбия са Гърция и България, но засега ръководствата на тези църкви запазват мълчание ще имат ли позиция еднаква с тази на политиците. Неясно е все още в какви отношения ще бъдат въвлечени православните църкви на балканските страни и православната църква на Русия.
Косовска Митровица, доминирана от сръбско население, се готви да създаде свой сръбски парламент. Висши дипломати допускат, че има такъв вариант като част от сръбския екшън-план за недопускане на пълен суверенитет на Прищина над косовската територия.
Хашим Тачи логично не присъства на 44-ата Международна конференция по сигурността, която току що завърши в Мюнхен, но това не му пречи да има самочувствието да повтаря като развалена плоча, че Косово било страна на всички, живеещи в сръбската провинция.
ЕС се позова на Резолюция 1244 на ООН от 1999 г., разрешаваща международното присъствие в Косово, когато стана ясно, че Брюксел ще разположи около 1800 души в територията на провинцията. Политическа мисия на ЕС, ръководена от холандския дипломат Питър Фейт, се очаква да поеме част от задълженията на администрацията на ООН.
Европейският съюз, който няма все още Конституция реагира спрямо апетитите на Тачи и сие под откровената диктовка на САЩ - в това едва ли някой вече се съмнява.
Всички са наясно, че признаването на независимост на Косово ще е едностранно в интерес на премиер Хашим Тачи, президента Фатмир Сейдиу и председател на парламента - Якуп Красничи. Обявяването на независимост и реакцията на Сърбия - това са двата тежки дипломатически хапа, които България ще е принудена като съседна на Сърбия държава и като страна-членка на ЕС да преглътне. България засега няма полезен ход, освен да изчаква след обявяване на признаването на независимост на Косово. Т. е. изчакването и предпочитанието да не се бърза също е позиция, която не бива да се пренебрегва.
В състояние ли ще е изпратената гражданска мисия от ЕС да запази Балканите от непредвидими, екстремни ситуации - засега това никой не може да гарантира, въпреки, че еврочиновници и пригласящите им задокеански стратези се бият в гърдите за предварителен успех.
Интересна позиция зае вчера пред репортер на Агенция "Фокус", Иван Пенков, бивш зам.-директор на Военното разузнаване по добиване на информация до 2002 година: "Ако изръкопляскаме на независимостта на Косово, ще трябва да сме в готовност да поемем политическата отговорност да го направим и при евентуална независимост на Западна Македония, Войводина, Трансилвания, Източна Румелия… Независимостта на един народ е съдбоносен исторически акт и прави чест на този народ, който я е постигнал, както и на международния фактор, че го е подкрепил. В случая обаче става въпрос за етнос при наличие на съседна държава-майка", обясни Иван Пенков. Той посочи, че рисковете за националната сигурност на България при обявяване на независимо Косово са свързани с неминуемо последващо усложняване на отношенията със Сърбия.
Изчакването от страна на България не е проява на неувереност или слабост. Това е по-скоро инвестиция в бъдещото запазване на сигурността и стабилността в този район на Балканите и всеки, които твърди обратното, тласка страната ни към поредната дипломатическа и стратегическа погрешна авантюра.
Войните на Балканите, които водеше НАТО в последните години бяха далеч от националния интерес на България - това едва ли някой от сегашните поддръжници на бъдещо независимо Косово би отрекъл. Тези войни оставиха горчив исторически спомен в паметта на редица балкански държави и позволиха на Русия да играе опозиция, както на НАТО, така и САЩ. Сега към субектите, на които Русия е опонент се прибави отчетливо и част от ЕС.

Решиха ли проблемите с международния тероризъм САЩ, с войните, които водиха? Категорично не. Всъщност към съществуващите проблеми бяха прибавени нови, като администрацията на Белия дом въвлече в последните си авантюри и ЕС. Но това е администрацията, която е на път да си отиде безславно след изборите за президент в Щатите, а тази перспектива определено придава твърде несигурен облик на поддръжката, каквато някои държави не се свенят да демонстрират.
Бившият върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа, генерал Уесли Кларк призна в мемоарите си, как трябвало да се бори за участието в акции, като например онази,по времето, когато руски десантни части превзеха летището в Прищина. Тогава възникна силна конфронтация между Кларк и британския генерал Майк Джаксън, който отказа да изпълнява заповеди на Кларк и открито постави въпроса за авторитета му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа. По-късно се оказа, че идея да се направи десант на летището в Прищина са имали и французи, но руската изненада ги отказала от подобна възможност. "Военните не могат да прехвърлят цялата отговорност в ръцете на политиците" - проповядва Кларк в мемоарите си "Воденето на модерна война: Босна, Косово и бъдещето на битката". Днес приблемът за Косово след напъните да бъде обявена едностранно независимост е да не се случи така, че политиците да прехвърлят цялата отговорност в ръцете на военните.
"В Косово на Балканите е необходимо политическо решение и присъствието на НАТО на Балканите трябва да бъде намалено" - твърдеше бившият държавен секретар на САЩ, Хенри Кисинджър в интервю за руската Обществена телевизия. Пак Кисинджър твърдеше, че САЩ трябва да осъзнаят, че не са в състояние да управляват целия свят. - Аз лично бях против военната операция в Косово още преди тя да започне..." /Да не забравяме, че Кисинджър бе държавен секретар на САЩ по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд - време, в което САЩ далеч не бяха миротворци в различни точки по света. - бел. Л. М./. Югоизточна Сърбия, районът, който граничи с Косово, преди години бе арена на насилие между албански сепаратисти и сръбски сили. След появата на Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац /АОПМБ/ през януари 2000 година се дадоха жертви от сръбска и от албанска страна. Тогава АОПМБ настояваше за присъединяването на района към "независимо Косово".

По силата на договор, подписан през юни 1999 г. между НАТО и Белград югославската армия нямаше право да навлиза в буферната зона, където право на достъп имаха само патрули на сръбската полиция.
Командващият АОПМБ Шефкет Хасани бе на мнение, че "само оръжията могат да оправят положението". По негови твърдения армията му, наброяваща 200 души би могла да мобилизира от 18 до 20 000 души. "Обстановката в Прешево, Медведжа, Буяновац може да излезе извън контрол", предупреди тогава югославският държавен глава Воислав Кощуница в интервю за Би Би Си. По същото време лондонският "Гардиън" публикува признание, че албанските партизани се обучават от специални части на Запада и под носа на КФОР и Съвета за сигурност на ООН.

Официално, Вашингтон осъди нападенията на албански екстремисти срещу сръбски войници в Южна Сърбия, съобщи и Ройтерс тогава. "Ние остро осъждаме всякакви опити за разпалване на напрежението в буферната зона и съседните райони" заяви представител на Държавния департамент, но анонимно.
Вашингтон оцени факта, че югославските и сръбските власти са се въздържали от военни репресии в отговор на нападенията във и около буферната зона между Косово и Южна Сърбия. ООН поиска разоръжаване на екстремистките групи на етнически албанци и незабавното им изтегляне от буферната зона. АОПМБ бе базирана в петкилометрова буферна зона, поставяйки си за цел присъединяването към Косово на три села и прилежащия им район, населен предимно с етнически албанци.

Във връзка с ескалацията на напрежението в Южна Сърбия, Съвета за сигурност на ООН свика спешно заседание. Самата АОПМБ също поиска международно посредничество за прекратяване на насилието в Южна Сърбия - напрежение, което самата АОПМБ предизвикваше непрекъснато. АОПМБ поиска в декларация, изпратена на АФП, международната общност да окаже натиск над Югославия, за да се постигне политическо решение на проблемите в Южна Сърбия. Тогавашният специален пратеник на ООН за Балканите, Карл Билд призна пред БИ Би Си, че обстановката в Прешевската долина е "най-сериозната заплаха за стабилността на Балканите". Билд имаше в предвид, че в тази долина се готвят от специални части от Запада бойци на АОПМБ, които да се обучават, въоръжават и действат необезпокоявани.
Въоръжени албанци стреляха срещу британски войници от КФОР, които бяха пратени там да запазят мира в тази част от Сърбия, която албанци в Косово желаеха за себе си. "Гардиън" изнесе как британският командир от КФОР, Стивън Килпатрик се е срещнал с лидери на бунтовническите групировки в размирния район, за да бъдат избягвани други, следващи нападения над войници от КФОР... Това се случваше в края на януари 2001 г...

Седем години по-късно в Косово, бившият лидер на АОК, Хашим Тачи вече е премиер и подготвя всичко, за да се осъществи час по-скоро признаването на независимост на сръбската провинция. ЕС праща там свои граждански части, предстои да се обяви нов статут на Косово - главно от САЩ и страни-членки на ЕС. НАТО също напира за това признание.
"Независимостта не е единственият вариант за решаване на проблема. Западът ни призовава да потърсим компромис, но единственият избор който ни дават е капитулация", каза епископ Рашко-Призренски Артемий, глава на православната църква в сръбската област.

Това, което се случва днес в Косово, съвпада с Великата доктрина за Албания, публикувана през 1998 година, предвиждаща разширение на страната. Проблемът е деликатен, защото това признаване на Косово би могло да предизвика "ефекта на доминото" за много държави, които имат проблеми с малцинствени групи.

Сърбия готви жалба пред Международния съд в Хага срещу страните, признали независимостта едностранно. Резолюция 1244 на ООН за Косово е на път да остане в историята като ненужна...

Следва продължение
 

Всички бързат с признаването на независимо Косово - никой не мисли за последиците

Продължение от 12 януари

Две събития белязаха вчерашния ден около случващото се в Косово: Сърбия обяви, че ще даде на съд всяка една от държавите, които признаят независимо Косово. Оказа се, че мярката е записана в т. нар. План за действие на Белград в случай, че областта провъзгласи своята държавност, съобщи Асошиейтед прес. Предстоеше този план да бъде обсъден на заседание на Съвета за национална сигурност, свикан от президента Борис Тадич.

Другото събитие от вчерашния ден за Косово бе, че Москва за пореден път предупреди САЩ и ЕС за рисковете от обявяване на независимост на Косово.
Едностранна декларация за независимост на сръбската провинция Косово ще е в нарушение на международното право и заплаха за сигурността в Европа, заяви руският външен министър Сергей Иванов, цитиран от агенция Ройтерс. Иванов повтори, че ЕС и САЩ не разбират потенциалните рискови последици от едностраното обявяване на независимост на Косово.
Пред репортери в Женева Иванов направи следния коментар: "Това ще подкопае базата на сигурността в Европа, ще подкопае основите на хартата на ООН" - всичко остана глас в пустиня. Иванов бе покрепен и от външният министър на Русия - Сергей Лавров. "Обявяването на независимост би отслабило основите на сигурността в Европа, основите на Устава на ООН", подчерта Лавров и коментира, че независимостта на Косово ще предизвика "верижна реакция" в редица части по света, включително в Европа.
Едностранното обявяване на независимост в сръбската област неминуемо ще доведе до подобни искания в много част от света. Република Сръбска може да свика референдум за отделянето си от Босна и Херцеговина, ход, който може да започне да изяснява Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което прекрати босненската гражданска война. Очаква се албанското малцинство в Македония също да започне да настоява за независимост.

Процесите, които смята да заведе Сърбия срещу призналите независимостта ще бъдат заведени пред международни съдилища. Освен тях съществува вероятност сърбите да наложат икономическа блокада на Косово, с цел юридическо анулиране на Декларацията за независимост. "Най-важната цел за всички държавни институции в Сърбия сега е да проявят пълно единство за защита на областта", определи приоритетите на властта премиерът Воислав Кощуница. Новоизбраният президент Борис Тадич и говорителят на парламента Оливер Дулич се присъединиха към заявеното от Кощуница. Налице е решителност и готовност да бъдат анулирани всички актове за едностранно провъзгласяване на тази фалшива държава на територията на Сърбия. Няма да допуснем нито час да съществува такова творение", категоричен бе Кощуница.
В реда на мерките, които решиха първите трима политици на Сърбия е и очакваният отзвук за привеждане в готовност на полицията в Република Сръбска, която ще е нащрек при евентуални вълнения. Босненските сърби са твърдо против обявяване на независимо Косово и предупредиха, че може да започнат кампания за отделяне от Босна, ако автономията им бъде застрашена, отбелязва Ройтерс.
Косово е историческата памет за ключови събития в Сърбия, но днес е доминирано от албанците, които са 2 милиона в областта. Това е резултатът от етническото прочистване и насилственото прогонване на стотици хиляди сърби от областта. Предстои до края на седмицата Европейският съюз да вземе решение за изпращане на мисия в Косово, без да чака срещата на Съвета за министрите на ЕС, която ще се проведе на 18 февруари в Брюксел.

Всички събития от 1998 досега наложиха погрешното впечатление, че Косово е само технически част от Сърбия - тълкуване твърде цинично съпоставено с текстовете на действащото международно право.
Говори се за възраждане на косовска държава! От емиграция се завръщат косовски албанци, за да присъстват на обявените вече тържества около едностранното признаване на независимост. Френският министър на външните работи Бернар Кушнер призова ЕС да бъде единен при обявяването на признаване на независимост на Косово, но добре организираната еуфория отвъд океана остави този призив да виси във въздуха. Все пак становището на ЕС досега беше за контролирана независимост.
Одата на радостта, над 30 приети закона, Конституция на базата на предложенията на плана Ахтисаари, заря, обръщение към нацията на Хашим Тачи - това е само малка част от предстоящото тържествено обявяване на нова държава! Абсурдно, но събитията са в ход и трудно могат на този етап да бъдат предотвратени. Това ще е втора албанска държава на Балканите, този път Косовска, на основата на малцинствено присъствие и откъсване от територията на Сърбия на областта. 21 век е.
Никой от политиците в САЩ и ЕС не се спира пред опасността това разделение на Косово от държавата-майка Сърбия да доведе до избухване на насилие и поредните бежански кризи. Португалия обяви, че ще изчака с решението си във връзка с очакваната независимост на Косово обяви Луиш Амаду, министърът на външните работи на Португалия.

След едностранното обявяване на независимост, твърде вероятно е Косово да остане в "законова безтегловност" и икономически вакуум. Привидно неговата сигурност ще бъде гарантирана от 17 000 военнослужещи на НАТО и от 1800 полицаи и юристи от ЕС. Тяхната задача ще бъде създаване на нови институции. Но това е гарантиране на администрацията, докато съвсем друго е парализирането на икономиката. В момента безработицата в областта е между 40 и 60 на сто, а износът покрива едва 6 процента от вноса. Т. е. твръде вероятно е институциите да не оцелеят.
"В най-лошия случай, ние ще бъдем изправени пред фалирала държава", заявява Карл Билд, шведският външен министър и бивш представител на ООН за Балканите.

В началото на Косовската война съветникът Хенри Кисинджър предупреди в "Нюзуик", че налагането на нов световен ред в Европа чрез войни ще доведе до "ново световно безредие". Това предупреждение дойде твърде късно - на всички европейци вече бе ясно, че вместо експанзия на цивилизация, САЩ предлагаха единствено убийства и икономически санкции. Сър Алфред Шърман съветник на Маргарет Тачър направи следния коментар: "...американските политици са за жалост лошо образовани, лесно възбудими и лишени от държавническо търпение". Представителят на ООН за Балканите тогава Карл Билд недвусмислено твърдеше, че Югославия трябва да стане конфедерация, а националните държави и идеите за суверенитет на Балканите да се заменят с автономии и интерграционни структури с Европейския съюз! Билд "забравяше", че на състоялие се референдум през декември 1998 година гражданите на Пуерто Рико отхвърлиха предложението страната да се присъедини към САЩ, като 51-ви щат. Билд "пропускаше" и индианците, върху чиято изконна територия европейски пришълци изградиха с кръв, насилие и войни своя държава. Същите тези индианци бяха затворени в резервати, и неотдавна се престрашиха да си поискат територията, но както го направиха, така и в международните новини повече не се чу и звук по тази неудобна за Белия дом тема. САЩ прекрояват чужди държави с малцинствата им, рушат национални суверенитети, но на същите проблеми в Щатите никой не смее да приложи "американска рецепта".
Употребата на малцинствата бе лост за САЩ в превръщането на света в американска империя. Но тук е важно да уточня, че ставаше дума за малцинства в други държави, а не тези в Щатите.

През пролетта на 2004 година избухнаха сблъсъци, от които пострадаха основно сърби в централната част на Косово и Метохия. Те бяха нападани и то едновременно от страна на многобройни албански групи. Целта беше да се извърши етническо прочистване на сърбите, които са останали да живеят там, и да бъдат принудени да напуснат Косово и Метохия. Другата цел бе да бъдат прекъснати връзките между анклавите, както и връзките и комуникациите им със северните части на Косово и Метохия, а оттам и на Сърбия.
Умишлено се унищожаваха църкви и манастири- съобщена бе бройката 30. Четири от унищожените манастири бяха под специалната защита на ЮНЕСКО и бяха културно наследство, не само за Сърбия, но и за Европа и света. Но кой политик се впечатлява от унищожение на културни ценности?

500 албанци извършиха нападение над манастир, в който в същото време е имало 4 монахини. Монахините едва ли са били в състояние да заплашват когото и да било в Косово и Метохия. Президентът от това време Ибрахим Ругова използва повода и поиска даване на независимост веднага. Още тогава имаше истерично нетърпение това да се случи. Всъщност албански лидери, политици и народ показаха недвусмислено, че целта е да бъдат прочистени сърбите и международната общност да бъде поставена пред свършен факт. Терористичните атаки, извършвани от албанците над сърбите засилиха тенденцията сръбското население да тръгне към масово изселване.
Какво говореха цифрите: след Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и подписването на военно-техническото споразумение в Куманово се водеха за убити 2000 сърби, а други 1500 за безследно изчезнали /вероятно също убити - бел. Л. М./.
70 000 апартамента и къщи в Косово бяха унищожени, 100 църкви и манастири - също. 250 000 сърби бяха прогонени от домовете им. Това бяха резултатите от международното финансиране на албанските терористични групировки. Международната общност, която имаше за задача да осигури мира и реда в Косово и Метохия се провали безславно в това начинание.

Войната за Косово представи Северноатлантическия съюз и редица западни държави в неочаквана определено недобра светлина за демократичната общност. Засилването на тероризма в Косово и Метохия след 1999 година доведе до масови акции на албанците. Оттук нататък и последиците се очакваше да бъдат непредвидими. Независимо Косово, към което бе стремежът на албанските политици и групировки щеше да заплаши Македония и Южна Сърбия, в която имаше около 50 000 албанци. Рискове се очакваха и за Гърция, тъй като в района на Драма живеят и работят около 1 млн албанци.
Премиерът Воислав Кощуница заговори за децентрализация на областта, като първата цел бе завръщането на прогонените сърби в Косово и Метохия и гарантирането на тяхната сигурност. Поставена бе амбициозна задача за даване на гаранции за сигурност, човешки и имуществени права, както и възстановяване на унищожените жилища и къщи. Осигуряване на автономия за сърбите в рамките на самата провинция, за да се върнат към нормален живот и сигурност.
В селата с унищожени къщи на сърби, оцелелите се настаняваха в училища и пощи, тъй като болниците също бяха разрушени. Наблюдателите на ОССЕ в районите на Прищина нямаше къде да спят, тъй като къщите им бяха напълно опожарени и унищожени. Събитията в областта показаха абсолютно безмисленото международно присъствие - по време на погромите на АОК, нито един войник на КФОР не се мярваше по улиците на сръбската провинция, съобщаваха кореспонденти на различни издания. Сърбите не напускаха селищата, от страх да не бъдат убити и това принуди ОССЕ да организира хуманитарна акция, за да бъдат снабдени с храна районите на ескалирало напрежение. От ОССЕ обсъждаха с премиера на Косово Байрам Реджепи и косовския президент Ибрахим Ругова да се проявява сдържаност и да не се подклажда напрежението. Тези разговори на Хавиер Солана, върховен представител на ЕС по въпросите на външните отношения и сигурността и генералния секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер бяха твърде неадекватни предвид убийствените акции от страна на АОК.

Дипломатично мълчание, остри реакции, прибързване или изчакване ще предприеме България след като бъде обявено едностранното признаване на независимост на Косово? Все пак избързването от страна на България, която е съседна на Сърбия държава може да доведе до скъсване на дипломатическите отношения, което определно ще е крачка назад в запазването на сигурността на Бълканите.

Следва продължение
 

Всички бързат с признаването на независимо Косово - никой не мисли за последиците * Двойните стандарти на САЩ спрямо нормативните актове за правата на човека

Продължение от 13 януари

Динамичната промяна около ситуацията в Косово даде повод вчера Сърбия да поиска да бъде свикано извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. По този повод руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва не възнамерява да прибягва до санкции в случай, че Косово обяви едностранна независимост, предаде АФП. "Прибягването до санкции срещу Косово и страните, които признаят независимостта, не е сред средствата на политическо действие, на които Москва разчита", каза Лавров след среща с представители на Европейския съюз в Словения. Лавров обаче добави, че признаването на едностранно провъзгласена независимост на Косово ще е грешка.

Преди руския дипломат №1 да направи своето изявление по казуса "Косово", посланикът на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов съобщи, че ще има отрицателни последици за отношенията на Русия със страните, които признаят независимостта на Косово. "Това се отнася преди всичко до ЕС, в който няма консенсус по въпроса. Естествено, ще има отрицателни последици за страните, които признаят Косово. Какви - не искам да кажа", заявява Чижов в интервю за виенския вестник "Пресе. "Не бихме имали нищо против да се изпрати мисия на ЕС, но тя трябва да се основава на решение на Съвета за сигурност на ООН", подчерта пред вестника Чижов.

"Приехме решение правителството още утре предварително да анулира всички актове за едностранно провъзгласяване на тази фалшива държава на територията на Сърбия. Няма да допуснем нито час да съществува такова творение", каза премиерът Воислав Кощуница.
Каква готовност имат сърбите в Косово след едностранното признаване и какво трябва да очакваме? В последните няколко дни стана ясно, че полицията в Република Сръбска е нащрек за евентуални вълнения. Босненските сърби са твърдо против независимо Косово и предупреждават, че и те може да започнат кампания за отделяне от Босна, ако автономията им бъде застрашена, отбеляза Ройтерс.
Белград и лидерите на сърбите в Косово заявиха категорично, че няма да признаят независимостта на южната сръбска провинция, населена с албанско мнозинство.

"Няма да приемем независимостта. Ще продължим да живеем в Сърбия с нашите собствени институции", предупреди и един от влиятелните водачи на сърбите в Косово Милан Иванович.
По продължение на административната граница на Сърбия, където живеят 40 хиляди от общо стоте хиляди сърби в Косово, и сръбските анклави на практика се управляват от паралелна администрация, подкрепяна от Белград /общински съвети, полицаи, съдии и т.н./.
Посланието на Тадич, Кощуница и председателят на парламента Оливер Дулич към сърбите да останат по домовете си дава някаква плаха надежда, че официалната сробска валст няма намерение да прибягва до насилие, и че мнозинството от сърбите, живеещи в провинцията няма да си тръгнат, ако не се инспирират конфликти. Но дали това, което ще е обстановка в началото след признаването ще продължи и по-късно? Близките години показват, че е твърде възможно след като мине признаването в Косово да възникнат конфликти между сърби и албанци.

Мнозина се опасяват от тенденция на прогонване на сърбите от албанците, но повечето от сърбите са с намерение да останат, ако не ги нападат след като бъде обявена едностранно независимост. Дали след обявяването на независимост на Косово може да се очаква и други провинции в различни европейски държави да се отцепят, включително на територията на бившия СССР? Твърде е възможно да се случи и този вариант, но той реално засяга държави като Испания, Белгия, Румъния - да не говорим за компактните маси от няколкомилионно население на различни етноси в Щатите, като китайци, афроамериканци, поляци, италианци, ирландци, латиноамериканци и прочие общности. Претенции за независимост ще затруднят в голяма степен и ЕС и САЩ, които засега се афишират за най-големите поддръжници на едностранното признаване на независимо Косово.
Разделение и отделяне на отделни територии в сръбската провинция, повсеместно насилие или предизвикване на военни конфликти, масово заминаване на сърбите, икономическа блокада от страна на Сърбия - това са сценариите, очаквани в Прищина. Всички те са неблагоприятни, но явно този факт не безспокои лидерите на Косово като Тачи в устрема му да създаде поредната албанска държава на Балканите.

Днес се очаква кабинетът в Сърбия трябва да приеме решение за анулиране на признаването на независимост. Съдържанието на Плана за действие на сръбското правителство след едностранното обявяване на независимост на Косово засега не е известен. Известно е съдържанието на Резолюцията, която прие сръбският парламент, в която се казва, че Сърбия ще преразгледа дипломатическите си и други отношения с държавите, които признаят тази независимост.
Вчера станаизвестно, че няколко страни от Европейския съюз са предупредили ръководството на косовските албанци, че ще отложат признаването на косовската държавност, ако парламентът в Прищина обяви независимост в неделя, изнесе австрийският вестник "Дер Щандарт", като се позова на високопоставени дипломатически източници от Брюксел. Дипломатите допускат първоначално да бъде обявена Декларация за намерения, а след това да бъде приета и Декларация за обявяване на независимост. Разликата в двата документа може да бъде породена от това, че все още не са готови Конституцията на Косово и други основни закони. В същото време експерти вече коментираха, че това постепенно приемане на Декларации ще бъде в състояние да въведе плавно и не рязко новия статут на Косово, което също би могло да бъде вариант за сегашната администрация на премиера Хашим Тачи.
В публикацията на австрийското издание се посочва и че "няколко държави от ЕС като Германия, Холандия и Испания са съобщили на ръководството в Прищина намерението си да отложат признаването, ако декларацията за независимост бъде приета още в неделя", тъй като страните от ЕС "искали първо да изчакат да се успокои ситуацията в Сърбия".

Американската агенция за стратегически прогнози "Стратфор" обяви вчера, че България ще бъде чувствително засегната от евентуални мерки на Белград срещу страните, които признаят независимо Косово. Ситуация, твърде позната от годините, в които севодеха войни в бивша Югославия.
Агенцията допуска, че е възможно Сърбия да отреже два европейски пътни коридора - единият, река Дунав, като водна връзка между Централна и Югоизточна Европа, и вторият - магистралата, което свързва Гърция с Европа. Според наблюденията на "Стратфор" се очаквало едно подобно действие на сръбската държава не само да блокира сръбската икономика, но и да засегне и другите балкански държави като България, и Гърция се посочва в прогнозите на "Стратфор".
Събитията около наближаващото едностранно обявяване на независимост на Косово, станаха повод държавен секретар Кондолиза Райс да заяви пред комисия в Конгреса следното: "Знам, че това ще е един извънредно труден период за сърбите", каза тя. - "Това, което САЩ ще направят, е да протегнат ръка и да им кажат, че резолюцията за статута на Косово ще позволи на Сърбия да върви напред". Подкрепа в търговския обмен и кономическа поддръжка обеща Райс на сърбите и ги посъветва да заложат не на миналото, а на бъдещето. По същия начин би могло Тадич или Кощуница да се изправят пред сръбския парламент и да посъветват оттам САЩ да пуснат индианците от резерватите и да им дадат възможност най-после да си направят своя държава! Но бруталността на американските политици е несъпоставима към начина на поведение на който и да било европейски политик.

"Прави това, което би могъл да понесеш" - съветват старите хора и са прави. Много от бедствията в Европа от последните години на миналия век и първите години на този са се случили и случват само защото САЩ продължават да определят начина на съществуване и развитие на други държави и народи. Нещо, което Щатите никога не биха приели като съвет или натиск за самите себе си.
Така докато Хашим Тачи и хората около него повтарят всеки ден как ще има заря, знаме и филхармонията ще свири Одата на радостта, Белград призова да се проведе спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН във връзка с изключително заплашителната ситуация в провинциите Косово и Метохия. В последните приготовления за незаконно провъзгласяване на декларация за независимост, Сърбия вижда принципно нарушение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, което ще постави под заплаха международния мир и сигурност, се казва в писмото на сръбския представител в ООН Еремович, цитирано от РИА Новости. През последната година, обявяването на независимостта на Косово се отлагаше три пъти, заради настойчивото искане на Москва да продължат усилията по намирането на компромис.
Очевидно Русия не може да спре процеса по обявяването на независимост от Косово, но блокира признаването й в ООН, тъй като е постоянен член на Съвета за сигурност. От своя страна САЩ и държави членки на ЕС са готови да признаят независимостта на Косово, даже след като е известно, че това бъде направено едностранно.

Вчера Томас Власек от Центъра за европейска реформа в Лондон обясни, че косовското ръководство, в тясно сътрудничество с ООН е разработило политика на "стандарти преди статута", която гарантира, че правителството ще спазва международните стандарти - като защита на малцинствата.
И тук се налага да припомня че повече от половин век външната политика на САЩ в областта на правата на човека е изпълнена с принципни противоречия и е лишена от последователност. През 1945 година се създаде ООН, но американският Конгрес не ратифицира нито един важен договор по развитието на демократичната общност. Впоследствие присъединяването на САЩ към някои от договорите, засягащи главно правата на човека, бе съпътствано с твърде много резерви, декларации и условности, което ги изпразваше от съдържание.

Според така наречената "Доктрина Торнбърг" интересите на САЩ имат приоритет пред утвърдените на тази основа универсални международни норми. В международноправен аспект се получи едно продължаващо във времето абсурдно положение: държавата, която е с най-големи претенции за налагане на принципите на демокрацията в чужди страни, за гарантиране на правата на човека и основните свободи за зачитане на върховенството на закона, и суверенното право на равенство на народите - всъщност е поела и приела най-малко задължения и отговорности за тяхното осъществяване на собствената си територия!
Налице е крещящо игнориране на международни правни документи за сметка на предимство на вътрешноамерикански нормативни актове.
В американската Конституция има текст, който постановява, че сключваните от името на САЩ договори, ведно с действащата Конституция и приетите на нейна основа закони, преставляват върховно законодателство в страната. Така на практика са налице действащи, но несъвместими с нормите на международното право, федерални и щатски закони.
Историци и експерти по международно право, запознати с историята на американското законодателство припомнят, че по време на мандата на президента Дуайт Айзенхауер, държавният секретар Джон Фостър Дълес декларирал, че САЩ нямат намерение да стават страна по нормативните актове на ООН за правата на човека!

Чак по времето на президента Кенеди са представени за ратификация в американския Конгрес договори, от които през 1967 година е била получена надлежна санкция единствено по Конвенцията за премахване на робството.
11 години чакаха внесени от един друг американски президент, Джими Картър подписани от него международни договори, сред които бе и Конвенцията против геноцида. Показателно е как при ратификацията на тази Конвенция Сенатът отбелязва резерва, според която нищо в нея не може да изисква приемане на закон или мерки в противоречие с Конституцията. Което означава че никой международен договор не може да бъде с приоритет, както и че не може да се допуска наказание за геноцид от Международен съд спрямо САЩ, каквато възможност се предвижда в самата Конвенция.
Чак през 1992 година в САЩ е ратифициран подписаният 20 години по-рано Пакт за граждански и политически права. Две години по-късно, през 1994 г. САЩ ратифицират Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация с резерви по два нейни текста. И отново относно подсъдността при спорове в Международен съд се отбелязани резерви, че тази разпоредба не трябва да се приема, че се отнася и до САЩ.

Много дълъг е списъкът на подписани е нератифицирани международни договори от САЩ, да не говорим, че и след евентуална ратифиация, вътрешното американско законодателство винаги намира начин да изключи възможност за санкции и подсъдност при нарушение на въпросните международни актове, отнасящи се до правата на човека.

Тези факти обясняват поведението на САЩ към други държави при инспирирани военни конфликти и последиците от тях, свързани с унищожение на компактни групи население.

Следва продължение
 

Съветът за сигурност на ООН заседава извънредно за сръбската провинция* Президентът Путин предупреди, тези, които възнамеряват да не се съобразят с позициите на Русия и Сърбия, а и с международните договори, че неминуемо ще има последици

Продължение от 14 януари
Тази нощ бе изпълнена със събития около исканото признаване на независимост на Косово. Късно снощи постоянният представител на Русия при ООН, Виталий Чуркин е заявил в разговор с руски журналисти след края на извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, че представителите на САЩ и Европейския съюз "нямат никакво юридическо и морално право да провеждат политика на подтикване на Косово към едностранна независимост." Това предаде каналът Вести ру минути след 3 часа московско време, цитирайки агенция ИТАР-ТАСС. По думите на руския дипломат току що завършилото заседание на Съвета за сигурност на ООН за Косово е демонстрирало, че болшинството от членовете на Съвета не подкрепят политиката на САЩ и някои страни от ЕС, което според Чуркин било нагледно демонстрирано по време на самото заседание.

Само пет държави членки на Съвета за сигурност на ООН са подкрепили такава независимост, отбелязал Чуркин, споменавайки САЩ и още четири държави на страни -членки на ЕС. При това руският дипломат е подчертал, че този път няма да може да се твърди че Съветът за сигурност се е разделил на две - предаде ИТАР-ТАСС.

На заседанието, свикано по искане на Русия, освен 15-те страни-членки се е очаквало да присъстват и представители на повече от 50 страни-членки на световната организация. За извънредното заседание е пристигнал и министърът на външните работи на Сърбия, Вук Йеремич, докато правителството на Хашим Тачи не е проявило интерес и не изпратило свои представители, което бе ясен знак, че в Прищина нямат намерение да се съобразяват с това, които се е случило на въпросното заседание или с действащото международно право.

Според Чуркин, присъствието на заседанието на Съвета за сигурност на ООН на представители на повече от 50 държави представлявало "красноречив отговор на това, кой счита случая "Косово" за уникален". "Косовският прецедент може болезнено да откликне в разни точки на планетата" - е подчертал пред журналистите Чуркин. В отговор на въпрос за това как руската делегация в Съвета за сигурност ще действа в случай на едностранно провъзгласяване на независимост на провинцията Виталий Чуркин е заявил, че очаква по този въпрос инструкции от Москва.
Докато заседаваше Съветът за сигурност, експлозия с неясен произход е разтърсила град Косовска Митровица, разположен в северния район на сръбската провинция Косово. Според телефонен разговор на кореспондента на АФП експлозията е избухнала зад сграда, в която бил настанен екип от бъдещата мисия на ЕС. За жертви не е било съобщено.
На извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, външният министър на Сърбия Вук Йеремич е призовал всички страни-членки на международната общност да помогнат на неговата държава, когато предстои да бъде защитена териториалната й цялост стана ясно от кореспонденция на ИТАР-ТАСС. Това Йеремич е съобщил след заседанието на присъстващите журналисти от различни световни агенции. "Болшинството от страните членки на Съвета за сигурност на ООН подкрепят идеята за продължение на преговорите между Белград и Прищина" - съобщил сръбският дипломат.

Йеремич е обърнал на журналистите внимание върху факта, че Сърбия няма да използва военна сила за регулиране на ситуацията в Косово. "Ние категорично не приемаме военно решение" заявил Йеремич. Министърът пояснил, че при необходимост от решаване на косовския въпрос, Белград ще използва "всички възможни политически и финансови инструменти", но отказа да уточни съдържащите се конкретни мерки в така наречения План за действие, който Сърбия прие преди два дни, тъй като те засега представлявали държавна тайна - се съобщава в кореспонденцията на ИТАР -ТАСС.

Друга новина, която излезе след края на извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН бе съобщена от РИА Новости. Според агенцията, руският дипломатически представител в ООН Виталий Чуркин е заявил, че в случай че въпреки всичко косовските албанци обявят едностранно независимост на Косово, то представителите на ООН и по-точно ръководителят на мисията там, Йоахим Рюккер ще се наложи веднага да обявят решението за незаконно. Особено след това, което се е случило на последното извънредно закрито заседание на Съвета за сигурност на ООН, по време на което не е имало остро противопоставяне на Сърбия и Русия, а по-скоро подкрепа от представителите на страните-членки, с изключение само на пет държави.
Преди три дни сръбският премиер Воислав Кощуница нарече бъдещата независима държава Косово, която Тачи САЩ и ЕС бързат да обявят за независима - "псевдодържава". В същото време в началото на седмицата в Женева, Сергей Лавров определи провъзгласяването едностранно на независимост на Косово като "начало на края на Европа", визирайки Европейския съюз.
"Отделянето на Косово от Сърбия ще стане реалност след няколко дни", не пропусна да каже и вчера косовският премиер Хашим Тачи. В същото време ИТАР-ТАСС предаде, че предполагаемият ден на провъзгласяването на независимост Косово може да се състои в пълна тъмнина. Преди време местната власт призна, че Косово се намира в състояние на енергетична криза. Тачи оглави специална комисия, която да се заеме с разследване на причините на срива в доставките на електроенергия, както и с търсене на изход от кризисната ситуация. Косовският премиер заплаши, че "са взети мерки против всички, които със саботажи искат да оставят в мрак Косово и то на прага на независимостта".

След 9 години за опити за независимо съществуване енергетичният отрасъл на Косово се намира на прага на пълен колапс, са коментирали експерти пред ИТАР-ТАСС преди два дни. Доставките на електроенерегия за сръбската провинция до голяма степен са в зависимост от сръбски източници. Не може да сеотрече, че властите в Белгард нееднократно дадоха да се разбере, че в случай на привъзгласяване на независимост една от възможните мерки от сръбска страна може да бъде изключването доставките на Косовската енергетична електросистема от тези на Сърбия.

След заседанието на Съвета за сигурност от тази нощ наблюдатели коментираха, че е твърде възможно косовското правителство да не се съобрази с позицията на ООН и да отиде на едностранно признаване на независимост. "Преговорите реално имаха шанс да бъдат успешни - заяви и Сергей Лавров, коментирайки сегашната ситуация. - В същото време в ръководството на Прищина получаваха сигнали от чужбина, че преговорите са безсмислени и че не трябва да се съгласяват на никакви компромиси. "Искайте независимост" - това беше подтикът на Запада за косовското правителство - коментира Лавров. - В случай, че се прояви политическа воля и се съблюдават принципите на международното право, в случай, че не само европейците, но и тези, които се намират на други континенти уважат и се съобразят с коренните дългосрочни интереси на Европа, аз мисля, че преговорите за Косово е възможно да бъдат възобновени" - коментира в Женева тази седмица Сергей Лавров.

Ако наскоро стане дума за изгубена чувствителност при политиците, но твърде вероятно е причината да е Косово. Когато през 1999 година край село Гречко бяха намерени 15 трупа на сърби и се оказа, че това са цивилни сръбски селяни, разстреляни от АОК като на сафари, в присъствието на хора от КФОР, тогавашният министър на външните работи на Германия Йошка Фишер намери само две думи за трагедията - "скандализиран и шокиран".
35 000 души бяха хората от КФОР, но присъствието им не пречеше части на Армията за освобождение на Косово, АОК да вървят спокойно и стрелят без каквато и да било причина по мирни цивилни жители. Войната в Косово накара албанските лидери да осъзнаят, че биха могли да бъдат жизненоважни играчи в региона, а държавата им, която бе в разруха, хаос и мизерия, да получи значителни помощи от Запада. Това отвори раната Косово...

"КФОР не е в състояние да спре терора срещу сърбите в Косово" - писаха единодушно по време на военните конфликти в провинцията мнозина чуждестранни журналисти и поясняваха, че никой не вярва, че официално съобщените данни за прибрано оръжие от АОК отговарят на истината. След като бе предприето събиране на оръжие от АОК, хората на Хашим Тачи минаха на друг вариант: те започнаха да отвличат сърби и искаха като откуп за връщането и живота им - оръжие.
АОК успя да се снабди с много оръжие, когато през 1997 година албанското правителство не бе в състояние да сложи държавата си в ред. Не друг, а именно АОК ускори конфликта в Косово, като въвлече и НАТО в битката. Към АОК се прибави и дейността на самата албанска държава, която в продължение на четири години - 1997-2001 продължаваше да играе дестабилизираща роля в тази част от Балканите.
Албански престъпни групировки в съюз с мафиотски структури дадоха своето за активизиране на търговията с оръжие, трафика на хора и наркотици през Балканите към Европа през Италия. Албанското пристанище Вльора, което е на няколко часа път от столицата Тирана се превърна в основен проводник на връзки на албански престъпни групировки с италианската мафия.

След края на войната в Косово бе създадена Международна кризисна група която излезе със становище,че АОК може да бъде най-добрият заместител на сръбската власт, армия и полиция, но само ако приеме западни стандарти. Припомням това, за да стане ясно, че в сръбската провинция Косово западни политици експериментираха свои виждания за създаване на стабилност, експерименти, които в своите държави едва ли биха посмели да повторят. Войната в Косово прогони много сърби, а и албанци, като ги превърна в бежанци. Те се запътиха към Македония и Албания, където създадоха компактни маси от албанско присъствие, докато сърбите имаха една алтернатива на изоставените си домове: Сърбия.
Според Европол, партизани от АОК в един момент се заеха с пренасяне на хероин през селата по границата на Албания с Македония, недалеч от Охридското езеро. С времето Албания се утвърди като единствения сигурен път на Балканите за трафик на дрога, акцизни стоки, хора и оръжие. На следващия ден след удара на Алианса по Югославия, Европол оповести, че възнамерява да проучи въпроса с контрабандната търговия на наркотици в Косово. Бомбардировките и етническото прочистване затрудниха временно дейността на трафикантите, тъй като преминаващият по границата на Албания с Македония наркопът се превърна в поле на бойни действия.

Албания призна властта на АОК на своя територия, но това не изключи факта, че АОК се финансираше от наркотрафик. Този трафик осигури оръжия за АОК, докато албанското правителство си затваряше очите за случващото се на територията на държавата.
Подобно на държавата-майка Албания, косовските албанци продължиха да играят съществена роля и дял в трафика и търговията с дрога и оръжие в големите европейски градове, за които стоките бяха предназначени като краен получател. Т. е. албанците от Косово и Албания минаха на вариант да пътуват, проникват и контролират сами получаването и поръчките на дрога в европейските държави. В Доклад на Интерпол от 1997 година присъства изводът, че "косовските албанци притежават най-голям дял от пазара на хероин в Швейцария, Австрия, Белгия, Германия, Унгария, Чехия, Норвегия и Швеция."
Това разби на пух и прах надеждите на редица западни държави, че конфликтът на Балканите ще се капсулира и остане там, като за Европа няма да има негативни последици. Албанските наркотрафиканти опровергаха това очакване, като проникнаха и се установиха с парите, спечелени от контрабанда в Европа, където постепенно се установяваха да живеят.
Сръбското население в Босна и Херцеговина следи с голям итерес развитието на положението в Косово, което възнамерява в рамките на няколко дни да обяви едностранно независимост, предаде в ранните часове на деня АФП.

Ако на Косово бъде позволено да се отдели, босненските сърби смятат, че съществуващата в Босна Република Сръбска ще бъде способна да се обедини със Сърбия или най-малко да получи независимост по същите причини, по които и Косово.
Вчера на последната си пресконференция преди края на мандата като държавен глава на Русия, Владимир Путин предупреди, че всяка декларация, даваща независимост на Прищина ще е "незаконна, немислима и неморална" съобщи телевизионният канал Вести ру, публикувал пълният текст на пресконференцията, продължила над 5 часа. В отговор на журналистически въпрос, Путин обвини открито Европа и САЩ в прилагането на двойни стандарти към сръбската провинция Косово и подчерта, че Кремъл продължава да е против отделянето на Косово от Сърбия. Руският президент заяви, че ако албанските лидери игнорират Русия и обявят едностранно независимост, то Москва ще бъде принудена да отговори със съответни действия. Какви, Путин така и не уточни.

В ранните часове на деня Кремъл обяви, че ще приеме признаването на сръбската провинция Косово от западните страни като директна атака и срещу британското правителство - легитимирайки по този начин призивите на Шотландия за отделяне от короната. Нещо, върху което си струва да се мисли и действа.

Броени часове след извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, от Белия дом съобщиха, че президентът на САЩ Джордж Буш предстои да обсъди днес в Белия дом с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун редица международни въпроси, сред които и този за Косово, предаде РИА Новости. Остават броени часове до обявения ден за провъзгласяване на независимост на Косово. Събитията по темата не спират да пълнят кореспонденциите на международните агенции. Какво предстои, какво ще се случи...

Следва продължение
 

Европейският съюз пренебрегна Решението на Съвета за сигурност на ООН * Държавни флагове на Албания са залели Прищина под благосклонния поглед на ЕС и САЩ * До часове се очаква обявяването на втора албанска държава на Балканите - този път в откъснатото от Сърбия Косово

Продължение от 15 януари

Късно снощи Сърбия възрази рязко на решението на Европейския съюз да изпрати своя полицейско-гражданска мисия от 2000 души в Косово, предаде РИА Новости, с което ЕС показа нагледно, че няма да се съобразява с Решението на Съвета за сигурност на ООН. Протестната нота бе връчена от името на Сърбия от вицепремиера Божидар Джелич на посланика на ЕС в Белград, Мирослав Лучи. "Правителството на Сърбия възразява решително против изпращането на мисия на ЕС в Косово без ясни международно-правни аргументи, каквито може да даде единствено Съвета за сигурност на ООН". Решението за изпращане на тези мисия влезе в сила, след като нито една от 27-те страни-членки на Евросъюза не възрази против вземането му в рамките на срока, в който бе възможно да се направи това. С изпратената мисия европейска мисия ЕС иззема изпълнението на част от функциите, които изпълняваше досега аналогичната структура с мандат на ООН - ЮНМИК, тъй като Евросъюза счете задължителния характер на одобрение на Съвета за сигурност на ООН за излишен.

Едностранното обявяване на независимост на Косово се очаква да стане след броени часове и повечето от европейските държави и САЩ ще признаят тази независимост незабавно. В целесъобразността на това признание се усъмниха някои държави, на чиято територия действат силни сепаратистки движения. За независимост на Косово в Съвета за сигурност се обявиха само САЩ, Франция Великобритания Белгия и Италия, докато против обявяването й гласуваха Русия, Буркина-Фасо, Виетнам, Либия, Индонезия, Коста Рика, Панама, Хърватска и ЮАР.
"Независимая газета" като се позова на агенция ИТАР-ТАСС вчера сутринта съобщи, че прессекретарят на РФ при ООН Мария Захарова е заявила, че в случай, че бъде обявена независимост на Косово, то Русия възнамерява да свика спешно Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на сложната ситуация. Мисията на ЕС в Косово ще оглави френският генерал Ив де Кермабон, командващ силите на КФОР 2004-2005 г. За това назначение съобщи върховният представител на ЕС по външна полотика и сигурност Хавиер Солана вчера. В същото време Съветът на Европа назначи холандския дипломат Питър Фейт за специален представител на ЕС в Косово.
Наместникът на православната църква за Косово и Метохия, Рашко-Призренския епископ Артемий призова вчера косовските сърби да не напускат своите домове, като изтъкна, че косовските сърби няма да се съобразят с признанието за независимост: "ние ще останем да живеем сега тук със своя народ, в своята държава и със своята църква и след това ще видим какво ще се случи по-нататък" - е заявил епископ Артемий, цитиран от сайта Вести ру.
Водачът на сърбите Милан Иванич в Косово обяви мисията на ЕС за "окупация", докато голямият филмов режисьор Емир Костурица коментира пред вестник "Глас явности", че едностранното обявяване на независимост от страна на Косово от самото начало е военна акция. По думите на Костурица по никакъв начин не може да се говори за цивилна операция.

Два цвята - червен и черен са заляли буквално Прищина тези дни: държавното знаме на Албания - черен кралски орел на червен фон може да се види на всеки ъгъл. Това съобщи електронната страница Вести ру още вчера. По своята численост с албанската държавна символика може да си съперничат засега единствено единствено американските държавни знамена, което се веят както от фасадите на държавни учреждения, така и от частни домове. Това е начин на настоящото ръководство на Косово да се отблагодари на Вашингтон от ръцее на който разчитат да получат своята независимост, коментираха наблюдатели.
Не може да се пропусне фактът, че лидерите на албанските сепаратисти прекрасно си дават сметка, че без натиска и подкрепата на САЩ, които подложиха на масирани бомбардировки Югославия през 1999 г. а след това и откритата американска подкрепа за бойците на АОК - голямата националистическа мечта за втора албанска държава с откъсване на част от Сърбия не би била реалност.
Сценарият за неделното тържество вече е готов, въпреки че за него все още средствата за масова информация не съобщават в подробности, часовете а отделните събития. В него се включва тържествено заседание на косовския парламент, а в интервала между 15 и 17 часа местно време се очаква приемането на Декларация за независимост. След приемането на Декларацията се очаква премиерът Хашим Тачи и президентът Фатмир Сейдиу да дадат пресконференция.
В навечерието на обявяването на независимост, парламентът на Косово прие резолюция, която дава 24 часа срок, за да се приемат пакет от закони, касаещи предстоящия статут на промяна на Косово. Това решение парламентът на Косово прие въпреки решението на Съвета за сигурност на ООН, според което повечето негови страни-членове се обявиха против независимостта на провинцията. Спечелена битка за Сърбия в СС на ООН, далеч все още не значи, че победата е на нейна страна, коментираха журналисти следили заседанието в петък вечерта.

В случай на едностранно признаване на независимост на Косово, последиците за целия свят ще бъдат трагични, тъй като по косовския сценарий се правят планове за независимост в много точки на планетата - предупреди в интервю за ИТАР-ТАСС председателят на комитета на Съвета на федерацията по международни въпроси, Михаил Маргелов. Сепаратизмът по негово мнение е явление, което е разпространено на всички континенти, в конфликтни точки, известни и в някои европейски държави. Със сепаратизъм са "заразени" и Далечния и Близкия изток - поясни Маргелов. Сложна е обстановката в района на Иран, където живеят ирански азербайджанци и араби, готов за разпад е и Ирак. А Турция едва ли ще се примири да създаде независима държава на кюрдите по своята граница.

Утре вечер се очаква хиляди жители на Прищина да се съберат на празничния концерт на градския стадион. След това на главната улица, носеща името на Луан Хардиная се очаква обраъщение на местните лидери на косовските албанци и всенародни празници.

Това ще бъде празник на сепаратизма отбеляза Вести.Ру в свой коментар, на който ще бъдат излишни 200 000 сърби, които завинаги напуснаха пределите на Косово. Косово е люлка на сръбската култура, религия и държавност. По официални данни на ООН в Прищина в момента са останали не повече от 80 000 сърби. 1200 репортери от известни международни средства за масова информация са акредитирани на освещаване на събитието в неделя стана ясно вчера късно вечерта. В самия ден на независимост се очаква числеността на журналистите да достигне около 2 000, съобщи ИТАР-ТАСС в пресслужбата на мисията на ООН в Косово. Правителството на сърбската автономия, населението на която се състои основно от етнически албанци, с подкрепата на САЩ и Великобритания и много страни членки на Европейския съюз се стремеше да получи статут на независимост в продължение на няколко години.
Повече от три часа при закрити врати заседава извънредно СС на ООН, по инициатива на Сърбия и Русия. След края му, постоянният представител на РФ в ООН Виталий Чуркин съобщи пред журналисти, че болшинството от държавите членки в Съвета за сигурност са изразили по време на заседанието своята загриженост от възможните последствия след едностранното обявяване на независимост на Косово за различни райони на света.
Официалният представител на министерството на външните работи на РФ, Михаил Каминин коментира извънредното заседание на СС на ООН за Косово, което се състоя в края на седмицата в Ню Йорк по следния начин: "Резултатите от обсъждането в СС на ООН трябва да накарат онези, които активно се опитват да тласнат Прищина на провъзгласяване на независимост да се замислят. Ние продължаваме да смятаме, че едностранното провъзгласяване на независимост на Косово е в разрез с действащото международно право."

Проблемите за съдбата и бъдещето на провинция Косово още преди девет години надхвърлиха границите му. Казусът "Косово" е на път да създаде прецедент в международно правен аспект: от една страна резолюция 1244 на ООН и редица международно-правни актове налагат становището, че косовското ръководство трябва да се съобрази с реално действащите актове, от друга - Европейският съюз, който все още не е съвсем правен субект, няма и своя Конституция, открито се противопоставя на действащите международни нормативни документи като изпрати своя мисия в сръбската провинция Косово. Това наложи представителят на министерството на външните работи на РФ, Михаил Каменев да обърне внимание на ЕС, че формата на междунардно присъствие в Косово може да се промени единствено в съзвучие с решенията на Съвета за сигурност на ООН. Т. е. Евросъюза реши в противоречие с международното право и решенията на СС на ООН да изпрати своя мисия! Тогава какво да се очаква от правителството на Косово?
Провъзгласяването на независимо Косово и признанието му ще поставят Русия пред необходимостта за корекции на линията по отношение на Абхазия и Южна Осетия е заяви в петък висш руски дипломат. Подобно изявление направи и Сергей Лавров на среща с президентите на Абхазия и Южна Осетия - две държави, чийто народи също се стремят от години към независимост и международно признание.
При встъпването си длъжност като президент, Борис Тадич обеща да направи всичко възможно Косово да остане в рамките на Сърбия, въпреки, че надеждите за това с всеки изминал час намаляват все повече и повече.

На 10 юни миналата година, в рамките на своето европейско турне, президентът Джордж Буш посети Албания, където бе посрещнат като национален герой. Американският държавен глава, която напоследък започна да забелязва албанците, и то главно, тези в Косово, трябваше да даде отговор на очакванията на своите домакини, дали през 2008 година ще бъдат приети в НАТО Македония, Албания и Хърватска. Един от големите местни вестници "Век" съобщи, че американските специални служби, пристигнали за охраната на президента Буш, са следили за наличие на радикали, българи и руснаци!
"Бях слушал, че вашата страна е затворена и у вас е имало дълги години комунизъм - се е обърна по време на лятната си албанска визита американският държавен глава. - Днес вие сте мюсюлманска държава и споделяте с нас демократичните ценности".

"Скоро Европа ще трябва да научи албански" заяви днешният премиер на Косово, когато беше лидер на Армията за освобождение на Косово - АОК. Тогава мнозина не схванаха неговото послание. Трябваше да минат години, за да се появи проблемът с незнанието на албански за Интерпол, ФБР и Европол в борбата им с организираната престъпност и трафика на дрога, хора и оръжие. Сега волю-неволю в Интерпол, Европол и ФБР ще трябва да залягат на албанския език, ако искат да постигнат някакви успехи с представителите на албанската мафия, които се пръснаха както в Стария континент, така и в Щатите.
За възхода на албанската мафия писа от Тирана и Сергей Жарких, кореспондента на "Российская газета". Според Доклад на ФБР от 2006 година албанската мафия в САЩ бавно, но сигурно отвоюва контрола наз криминалния бизнес, стеснявайки териториите на италианската и гръцка мафия. "Криминални албански групировки изземват под свой контрол летища и морски пристанища - би тревога и бившият съветник на ФБР по въпросите на организираната престъпност и тероризма, Паул Уйлямс. Според официалната статистика, около 150 000 емигранти от Косово, Македония, Черна гора и Албания пребивават вече трайно в Ню Йорк.

Според Уйлямс в албанската мафия е почти невъзможно да се проникне, тъй като тези кланове имат свои закони и жестоки, специфични правила за кръвно братство и вярност към етнос и религия, които не са известни. Ето защо е много трудно една институция като ФБР да се домогне до тях, за да внедрява свои агенти. Отвличания, наркотрафик, проституция, грабежи - всичко това е в арсенала на албанската мафия, където и да се намира, в която и да е точка на света... В Лондон албанците държат под свой контрол почти цялата мрежа за проституция. В Гърция и Италия те се занимават основно с търговия на оръжие и наркотици. Почти ежедневно италианската полиция съобщава за задържани албански емигранти с килограми кокаин или хероин. По последни данни албански банди са активизирали напоследък сътрудничеството си с колумбийската наркомафия и налагат свои схеми на взаимодействие и транспорт за кокаина от Южна Америка в Европа.

В международните си връзки авторитети от албанската мафия си сътрудничат и със свои "колеги" от руската и китайската организирана престъпност. Така че в прогнозата си, че ще се наложи да се учи албански език Хашим Тачи се оказа напълно прав. Същият Хашим Тачи, който бе командир на АОК, когато под благосклонния поглед на КФОР, АОК избиваше цивилни мирни сърби, като не се спираше презд жени деца и старци. За АОК тези действия на насилие бяха освободителни движение, което те открито заявяваха. Средствата за масова информация в Косово, които са изцяло под контрола на албанците пишат в последните дни за "избавлението на вековния сръбски гнет" и "възстановяването на историческата справедливост." Премиерът на Албания Сали Бериша наскоро заяви, че отделянето на Косово ще бъде като маана небесна за Белград, тъй като щяло да го избави от вътрешнополитическите противоречия! А самата Сърбия щяла се освободи веднъж завинаги от бремето на нацоналистическия си, великодържавен комплекс.
Освен това косовското ръководство успя да "убеди" с помощта на албанците в Македония, след признаването на независомостта Скопие да премахне визите за албанците.

Ще смени ли в неделя Косово Ню Йорк /където се намира ООН/ с Брюксел и Вашингтон /столицата на САЩ?
 

Повече въпроси, отколкото отговори от независимостта на бившия претекторат* Сърбите излязоха на барикадите* Европа и ООН са разединени по прецедента с новообявената държава * НАТО и КФОР трябва да въвеждат ред

В Европа гори, непризнатата от ООН измислена страна Косово, зависима от Европа за полицейските и от НАТО за въоръжените сили - самопровъзгласилата се за независима държава Косово едва ли ще се справи с всички предизвикателства, които още вчера, на третия ден от едностранното признание породиха безредици и напрежение. Това е само началото, смятат експерти - списание "Нюзуик" прогнозира, че Косово ще си остане протекторат. Скептичен бе и британският "Индипендънт", който е на същото мнение, че така създадена, Косово ще си остане европейски протекторат, докато френският "Монд" запита - докога косовските албанци ще се задоволят и примиряват със сега съществуващото положение.
Вчера се видя, че нещата са несигурни, безспокойството в най-стария континент вече е факт, разделението на държавите в Европейския съъюз, където се очакваше единна позиция нагнетява напрежение и съмнение, че с едностранното признание се тръгна във вярната посока.

"Косово няма да бъде прецедент" обяви американският президент Джордж Буш, което е обратно на случващото се. След еуфорията идва отрезвяването, че нещо е сбъркано и то е породено от започналите нестихващи безредици, както в Сърбия, така и в северно Косово. Очакваното събитие от неделя показа, че не стабилност, а брожения и несигурност ще се настанят на Балканите в скоро време и нито НАТО, а още по-малко пък КФОР ще са в състояние да ги овладеят. Никой не се съмнява, че поредната авантюра на Буш ще завърши безславно - въпросът е на каква цена и кога.
Един несигурен проект, заложи авторитета на Европейския съюз на карта отбеляза пресата вчера. Каталунци, баски, корсиканци, фламандци се надигат и обмислят сериозно своето бъдеще и статут в рамките на държавите, в които живеят. Бумерангът от експериментите на Буш е на път да се стовари със страшна сила и да породи опасност от прекрояване на границите на Белгия, Испания, Франция. Етносите излизат от сън, за да се появи кошмарът на етническите държави, който е непредвидим както по сила, така и по продължителност.

Перспективите за някакъв очакван икономически просперитет в Косово са илюзия, тъй като досега не се случи нищо реално, докато провинцията бе протекторат. Промяната в статута едва ли ще докара с магическа пръчка инвестиции отвън. Бъдещето е неясно и далеч не спокойно и мирно.
Вчера сърбите в Босна, в град Баня Лука гориха босненски и американски флагове, и искаха връщането на провинцията към сръбска държавна територия. Отново в балканска държава летяха камъни срещу американско посолство и полиция, и протестиращи се сблъскаха. Това съобщи твканала "Вести".
В самата сръбска столица Белград не спират протестите и манифестациите от мига, в който бе обявена едностранната независимост.
Ректорът на университета в Косовска Митровица Здравко Витошевич заяви решимостта на тукашните сърби да останат и бранят земята си. Сърбите дадоха да се разбере, че остават със сръбското правителство и не приемат декларацията на Хашим Тачи, което означава, че няма да приемат и властта в Прищина.
"Вести" съобщи и показа как няколкостотин сърби атакуваха пограничните постове още сутринта вчера. Бяха изгорени десетина полицейски автомобила и НАТО, КФОР не бяха в състояние да се противопоставят на случващото се. Офиси на КФОР на двата гранични пункта на самообявилата се държава бяха запалени и изгоряха, така че на практика вече няма гранични пунктове между Косово и Сърбия.
Кореспондентът на "Вести" Вячеслав Духин също съобщи за два разрушени автомобила на КФОР и как след провъзгласяването сърбите са излезли на барикадите на улицата, протестирайки и гневни.
Както е известно след извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, мнението на членовете му "за" и "против" косовска държава се разделиха. Сърбия изтегли посланиците си от държавите, които признаха Косово. Организацията на обединените нации засега не е в състояние да изработи единна позиция по самопровъзгласилата се държава.

Белград понижи статута на държавите, които признаха Косово и обяви новата държава за "измислена". Какви ще бъдат следващите, икономически стъпки засега все още е тайна, но се очаква в близките дни да бъдат изключени тока и газта, а пътищата към Косово да бъдат блокирани, съобщиха за "Вести" вчера дипломати от сръбската столица.
Ситуацията около Косово силно е усложнена, след агресивното признание и отнемане на суверенна територия от Сърбия на 17 февруари, в неделя. След безсилието на международноправните нормативни актове, ООН, ЕС и НАТО, народната дипломация е в ход. Плановете на Вашингтон за пореден път създадоха напрежение, хаос и безредици, развитието на които засега не може да се прогнозира. Налице е повторение на феномена "Ирак" - след обявения край на войната там, вече дълго време продължават взривовете и убийствата, а държавата е нестабилна и опасна, както за жителите й, така и за района.
"Случилото се е нова страница в историята на ООН - коментира пред кореспондента на ИТАР-ТАСС в Ню Йорк сръбският министър на външните работи Вук Йеремич. - Ние сме свидетели как зад стените на ООН се откъсва суверенна територия от една държава с легитимна демокрация и европейска култура."
Докато президентът Борис Тадич пледираше за целостта на своята държава, на улицата кореспондентът на Итар-ТАСС е наблюдавал следната сценка: "Аз трябва да целувам тази земя" - е казал албанец в Ню Йорк, развявайки до сградата на ООН старото знаме на протектората Косово.
Главата на Отдела за външни църковни връзки на Московския патриарх митрополит Смоленски и Калининградски Кирил, изрази вчера солидарността си със сръбската църква и сръбския народ. "Ние подкрепяме позицията на Сръбската православна църква, разделяме мъката и духовното страдание на сърбския народ от който бе откъсната историческа част от територията й - каза митрополитът пред пратеник на "Вести". - Митрополитът напомня как Русия веднъж вече е реагирала на събития на Балканите в началото на миналия век и след това войната е довела до Октомврийската революция.
Вчера стана известна и още една новина от телеканала "Вести". Посланикът на Сърбия в РФ Станимир Вукичевич заяви, че Сърбия няма да допусне косовски спортисти за участие в предстоящите летни олимпийски игри, които ще се проведат в Китай.
ИТАР-ТАСС предаде, че представителят на ЕС за външна политика и сигурност Хавиер Солана вчера е отлетял за Косово, където се очаква да обсъди провелото се съвещание на външните министри на страните-членки на ЕС, както и перспективите за бъдещи действия на мисията на ЕС в Косово.
Най-лошите прогнози са на път да се сбъднат показа вчерашния трети ден от обявяването на едностранна независимост. Косово е обхванато от безредици, твърде малко държави го признаха. В косовска Грачаница 800 сърби са се събраха до един от най-старите манастири, тъй като манастирът се счита за средище на православната църква.
В училище, близо до Прищина сигнал за бомба е принудил полицията да евакуира учениците, за да бъде претърсена сградата. При сблъсъците в Косовска Митровица между протестиращите сърби и полицейски части полицията не е била в състояние да овладее нещата. Кореспондентът на "Вести" предаде, че Елена Гускова, ръководителка на Центъра за съвременни балкански кризи при Института за славяноведение в интервю заяви: "Кризата е сериозна и Европа трябва да се замисли дали да признае или не Косово, тъй като от това зависи колко голям ще бъде пожарът, който бе запален със самопровъзгласяването на тази държава... Не трябва да се забравя, че за своя независимост се готвят албанци в Македония, албанци в Черна гора, а на юг в Сърбия - мюсюлмани и албанци в Прешево и Медведжа... Сега става ясно доколко сериозни са били предложенията на Евросъюза към Сърбия - мисля че ориентацията на ЕС към Сърбия все още е актуална. Що се отнася до влизане в НАТО - този проблем вече не е на дневен ред в Сърбия... Преди няколко дни Хашим Тачи демонстративно влезе в дома на местни сърби и говори с тях колко е хубаво, че вече има държава. След като премиерът си отиде, домът на хората е бил запален и е изгоря. Т. е. след провъзгласяването животът на местното население сърби си остава все по-несигурен."

Шефът на Руския фонд на Института за демокрация и сътрудничество, който бе открит наскоро в Париж, Наталия Нарочницкая прознозира, че след обявяването на Косово за независимо ще започне да действа законът на джунглата и че ще се задейства най-опасния вид тероризъм. "За Америка това е язва в сърцето на Европа, а Европа тепърва ще има все по-голяма нужда от Америка - коментира Нарочницкая пред "Вести".- Това е държава, която ще изпълнява доктрината на Велика Албания върху територии на други държави на Балканите и това далеч не е тайна, за да се правят САЩ и Европа, че не разбират за какво става дума... Нима те не са наясно, че идеята на Велика Албания предполага присъединяване на 40 на сто от Македония и северо-западна Гърция, предполага Охридското езеро да се превърне във албанско вътрешно море! А там са разположени християнски православни светини, мощите на светците Наум и Климент, които адаптираха славянската азбука и я превърнаха в инструмент на живия език, езикът на който ние четем Евангелието днес... Кой казва, че всички христоянски православни светини в Косово не са подложени на обругаване и унищожение? Аз видях снимка, на която олтар бе осквернен с човешки екскременти, и друга снимка, на която с куршуми бе пробито лицето на Богородица... непонятно е подобно безчинство, но то съществува".

Вчера бяха отправени подсилени части от международните миротворчески подразделения към северната граница на Косово под командването на НАТО.
На фона на събитията от последните два дни прозвуча твърде гротескно съобщението, че косовският парламент е решил да създаде свое министерство на външните работи и своя полиция. Помощникът на руския президент и негов специален пратеник по въпросите на развитие на отношенията на Русия с Евросъюза, Сергей Ястржембски вчера заяви пред "Вести", че случилото се в Косово ще усложни диалога на Русия в ЕС. "Би било наивно да се приеме, че позицията на основните страни-членки на ЕС за Косово, която е в разрез със спазване и зачитане на международното право и решенията на ООН няма да се превърне в проблем на нашите отношения - коментира Ястржембски. - Ние смятаме, че позицията на ЕС за Косово е дълбоко погрешна, както стана ясно в самия ЕС скептиците не са малко, а и немалко държави заеха различни позиции по отношение на Косово" заяви Ястржембски.
"Западът заговори за уникалността на Косово и е прав - коментира Павел Зарубин, коментатор на "Вести". Никога в следвоенна Европа не е имало толкова ясно поощрение на етнически сепаратизъм, а сега това е налице... Терористичните актове на баската организация ЕТА взриват хотели, влакове, летища, с много жертви и въпреки усилията на спецслужбите това продължава. Сега баските имат повод да попитат - а сега, какво следва?" По предварителни данни в 200 точки по света може на тази основа да последват брожения и претенции за независимост подчерта Зарубин вчера.

В България засега президент и външен министър се изказват по проблема "Косово" твърде предпазливо и балансирано, но вчера бе поискано казусът да се дебатира в парламента. А там опозицията неминуемо ще застане на проамерикански позиции. Какво ще се случи и как ще реагира българското правителство - отговорът ще дойде в близките седмици...
 

Може ли да се разчита на родните политици?

"Европейският съюз не желае Сърбия такава, каквато е. Следователно Сърбия трябва да търси свои съюзници в света - Африка, Близкия Изток, Америка, а и от държавите от ЕС по отделно. Приказката "или ЕС, или пропадане на Сърбия" въобще не важи. Това заяви вчера в "Коритаров Live" заместник-председателят на Сръбската радикална партия Томислав Николич. - "Поставете се в нашето положение - ако от вашата територия откъснат част, ще бъдете ли съгласни с тези, които са "за" това", попита Николич в отговор на въпроса дали признанието на независимостта на Косово от България ще повлияе върху сръбско-българските отношения. "Не можем да позволим някой да ни вземе територията, Сърбия няма да бъде унижавана", категоричен бе Николич в телевизионното студио.

Вчера ИТАР-ТАСС съобщи, че протестиращи в Косовска Митровица са запалили знамето на Европейския съюз. На границата между Косово и Сърбия е имало сблъсъци между бивши сръбски запасняци и косовски полицаи. Протестиращите са хвърляли камъни, бутилки и метални парчета срещу косовските полицаи, които били принудени да използват сълзотворен газ.

"Признаването на Косово трябва да стане след известно време, когато първо видим как работят институциите и държавния апарат, дали ще имат пълен контрол върху цялата територия, дали наистина се спазват демократичните принципи или каквито са опасенията - това ще бъде държава на няколко клана на албанската мафия - каза пред Агенция "Фокус" проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. - В крайна сметка трябва да се поучим от печалния опит с Македония - признахме я първи, а сега сме подложени на разнообразни атаки. Все пак Косово никога не е било държава - държава на албанците, живеещи там, с българско име, дадено през 8-9 век", допълни проф. Димитров. Той подчерта, че основното в българската позиция е да следи как се спазват правата на българското малцинство в Косово. Данните засега показват, че с него "не се отнасят по най-приличния начин". Само през последния месец са били отчетени 52 атентата срещу сладкарниците на българските горани.

"Максимум до един месец България ще признае независимо Косово. Това заяви пред Агенция "Фокус" членът на ВС на БСП, Илия Божинов, който бе единствения против позицията на социалистите за Косово. На последния пленум на партията, Божинов е бил на мнение, че не е редно България да признава независимо Косово, защото така се нарушава Резолюция 1244 на ООН. Социалистът изложил пред колегите си мнението, че прецедентът с Косово може да доведе до сепаратистки движения и на други места в Европейския съюз, включително и в България. Според Илия Божинов много скоро може да се очаква и проблем с албанците в Македония.

Интересна позиция представи вчера пред Агенция "Фокус" професорът историк Драгомир Драганов, според който би било добре да се изчакат президентските избори в САЩ и чак след това да се правят крачки към Косово. Проф. Драганов посочи още, че признаването на Косово веднага ще създаде на България много сериозни проблеми. "Никой не мисли за икономическите последици... Ние се обричаме на поредния икономически удар с евентуалното избързване на признаването на независимо Косово. Американците за пореден път си правят експеримент на гърба на българските интереси", посочи проф. Драганов. Професорът историк поясни, че очаква много сериозно напрежение между двете сили - САЩ и Русия, а оттам и интересна еволюция на позицията на европейските държави. Цяла Европа е енергийно зависима от Русия", припомни още проф. Драганов.
Лошото в случая е, че кандидатката за президент на демократите Хилари Клинтън няма по-различна позиция по Косово от сегашния държавен глава на САЩ, Джордж Буш. А що се отнася до позициите на Русия, то ЕС вдигна ръце и много гъвкаво прехвърли топката на отделните страни-членки по вземането на решение за Косово.

Днес родни политици дават рецепти за избързване или проява на разум в признаването и твърдят, че това щяло да бъде залог за стабилизиране на националната сигурност. Подобно твърдение е толкова абсурдно, колкото е абсурдно и преобразяването на Хашим Тачи от лидер на военно формирование в премиер на държава без Конституция и законодателство.
Не трябва да се забравя и 2001 година, когато в реч пред парламента министър-председателят Иван Костов увери депутатите, че правителството поддържа връзка с кабинета на БЮРМ по повод сблъсъците по границата с Косово. В тази реч Костов заяви: "Терористични групи нарушиха суверенитета и териториалната цялост на република Македония". Тогава премиерът за първи път обяви в прав текст, че косоварите се финансират от наркоканал и че не вярва в етнонационалните мотиви на косовските албанци. В 2001 година България поиска да се спазва резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, силите на КФОР да изпълнят поетите ангажименти, а Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, ЕС и НАТО да излязат с ясни позиции. Тогава парламентът бе единен по възникналата криза...
Немаловажен момент от най-новата ни история и, че когато беше министър-председател, Иван Костов oтказа да приемем албански бежанци от Косово, както и да дадем въздушен коридор за самолети към Косово. Тази позиция на Костов изненада мнозина с твърдостта си да не реагира първосигнално на ЕС, НАТО и ОССЕ, но днес никой не желае да си я припомни като модел на поведение на държавник. Може да прозвучи абсурдно, но слабият политически лидер, се оказа в сложната международна ситуация - добър държавник!
Странно и необяснимо е и защо никой не коментира позиции на политици от ДПС по Косовския казус. Според агенция "Фокус", на въпрос дали България трябва да бъде сред първите държави, които ще признаят независимостта на провинцията, Юнал Лютфи каза: "Не, аз мисля, че ние трябва да бъдем много по-назад". Никой не пое да изкоментира тази неочаквана позиция.
"След време всички държави ще признаят независимоста на Косово" - недоволен от отлагането и приетите условия на пленума на социалистите заяви бившият външен министър Соломон Паси. Всъщност разликата е в това кой с кого граничи, но Паси е над тези неща и за него бързането и биенето на тъпана трябва да са водещи в подобни дипломатически ситуации.

Политическата сила с най-висок рейтинг ГЕРБ, осиновила един откровен кадър на "Отворено общество", евродепутата Николай Младенов избърза да заяви, че час по-скоро трябва да признаем Косово! В случая, в ГЕРБ говорът изпревари мисълта, а това определено не води до печелене на рейтинг...
"Забравете българския, за да не пострадате". С тези думи западни дипломати предупредили съгражданите ни в Косово, часове преди обявяването на независимостта. Още се помнел случай отпреди 8 години, когато албанци застреляли нашенец, защото казал на висок глас "Добър ден". Помислили го за сърбин. По тази причина е препоръчително за родни журналисти да говорят на местните на английски.
Да се бърза с признание на такава държава, при положение, че в близост така наречената Македония изпитва проблеми, както със сърбите, живеещи на нейна територия, така и с албанците.
Ще върна читателите към 1992 година, когато бившият президент Желев се хвалеше как на срещата на държавните и правителствени ръководители в Хелзинки на 9 юли 1992 г. генералният секретар на НАТО, Манфред Вьорнер го попитал дали смята, че е време НАТО да се намеси в случващото се в Югославия. Желев му отговорил, че е крайно време и че се радва, че българите и НАТО мислят еднакво!

Като продължение на дилетантщината на Желев е емблематичното посещение на Желев в края на април 1993 във Вашингтон, когато във фондацията за мир "Карнеги" държавният ни глава заявил, че външна военна интервенция срещу сръбския експанзионизъм изглежда неизбежна. "Сухопътни войски на Запада могат да затънат в кошмар, подобен на "втора виетнамска война", но въздушни удари срещу сръбски предприятия, съобръжения и доставки, щели да прекъснат военната машина - обяснил Желев пред смаяните домакини и чуждестранни дипломати. Тогава югославската агенция ТАНЮГ окачестви Желев като "необикновено войнствен", а речта му, като като най-острото антиюгославско и антисръбско изявление и то направено във фондация за мир! Странно в случая бе, че в България Желев не бе правил подобни изявления.
Този гаф на Желев бе продължение на един друг - изтеглянето на българския посланик от Белград и оставянето на дипломатическата мисия без посланик. В дипломацията това се нарича абсурден момент, тъй като посолство без посланик не представлява никого. Т. е. в началото на войната в Югославия - пролетта на 1992, България остави дипломатическата си мисия без посланик, знак на незачитане на държавата, в която функционира въпросната мисия и липса на възможност да поддържане на политически и икономически контакти в Белград. След време посланикът бе отзован с указ на Желев, а друг нямаше как да бъде изпратен, тъй като в този момент България не признаваше Съюзна република Югославия.

Помня интервюто на бившия президент Желю Желев във влиятелния вестник "Свенска Дагбладет", когато коментира т. наречения "македонски въпрос" по следния начин: "Македонският въпрос има политическа и историческа страна. Ние започнахме с политическата, с признаването на държавата. Признаването на дадена нация е безсмислица - нацията не се признава, нея или я има, или я няма. Ние действително имаме много общо помежду си - като история, език, религия, култура, но това не ни кара да твърдим, че са българи... Не бива да се забравя, че македонската нация исторически е създадена от Коминтерна". /Комунистически интернационал, обединение на комунистически партии, съществувал от 1919 до 1943 година в Москва. - бел. Л. М./. Същият Желев получи Балканска награда за мир от Асоциацията на журналистите в Югоизточна Европа! Чудни са делата ти, Господи!

Ще припомня за читателите на сайта и на наградения, че през 1946 година, Десетият пленум на българската работническа партия - комунисти, взема решение за насаждане на "македонско" национално самосъзнание сред българското население в Пиринския край. Тази антибългарска кампания бе партийна политика на комунистите, която идваше и се изпълняваше по директиви от Москва. Тогава съратникът на Георги Димитров, Владимир Поптомов, несъгласен с тази линия за насилствено помакедончване, внася три писма в Политбюро на ЦК на БРП, в които посочва своята позиция по проблема с населението на Пиринския край да бъде помакедончвано и посочва като погрешни решенията на БРП.
Нелепо македонизиране, водещо до сепаратизъм и бъдещо разединение - такава бе сталинската политика за българския Пирински край. "Думата "българин" се чува все по-радко - печално отбелязва Поптомов до червените си другари...

Защо припомних този случай, защото 44 години по-късно един български президент, застъпи твърдо комунистически позиции, наричайки българите в БЮРМ, македонци. На името на региона.
А що се отнася до Косово- този път Желев е учудващо умерен и съветва да сме "по средата на редичката". В историята всичко се повтаря, веднъж като драма или трагедия, а втори път - като фарс. Ето защо днешните български политици много внимателно ще трябва да преценяват какво говорят и какво настояват да се случи. Все пак живеем на Балканите и би било добре, ако с дипломатически стъпки се решат проблемите с Косово, за да не гасим отново пожари от бомби.
 
Широко рекламираната среща между косовски албанци и сърби на форума на отиващия в миналото Пакт за стабилност се оказа поредният сапунен мехур, който пусна българското министeрство на външните работи. На масата седнаха сръбският външен министър Вук Йеремич и физическото лице, чиновник от Търговската палата в Косово, Бесим Бечай, покрит с флага на Гражданската администрация на ООН, ЮНМИК.

Бечай съобщи, че косовският премиер Хашим Тачи не дошъл, защото се оказал много "зает". Всъщност идването на Тачи щеше да лиши форума от присъствието на сръбския първи дипломат и щеше да остави в небрано лозе Ивайло Калфин и екипа му да провеждат среща без представителя на легитимна Сърбия, но с присъствието на премиера на непризнато от всички балкански държави Косово. За щастие "заетостта" на Хашим Тачи предотврати възникването на подобна абсурдна ситуация, още повече, че освен Сърбия, от форума съществуваше реална опасност да липсват и представителите на Румъния, Гърция, Босна и Херцеговина, за които независима държава Косово - няма.
Обяснение за случилото се дойде от интервю на Вук Йеремич, дадено пред Агенция "Фокус" и други медии. В него той поясни: "Днешната първа среща на Съвета за регионално сътрудничество, която се провежда след нелегитимното решение от властите в Косово, се проведе по всички правила - Косово се представи под флага на ООН, а не като пълноправен член и Сърбия ще настоява да няма промяна в правилата на тази процедура. Бях краен в своите бележки днес...
Когато става дума за бъдещото присъединяване на косовските временни институции на тази маса: докато Сърбия продължава да е участник в тази маса, Косово няма да бъде на нея като присъединила са към Съвета държава... Няма да се откажем от формата, но Сърбия ще го блокира. Защото на тази регионална маса решенията се взимат с консенсус - консенсус, определен от положителния вот на всеки неин член. Никога няма да има положителен вот от Сърбия за участие на косовските временни институции на тази маса. Това е позицията, която няма да се промени в бъдеще."

Полезно бе да се чуе становището на сръбския външен мининстър за това, какво ще последва, ако България признае Косово. Ето как коментира Йеремич този казус: "Трябва да се отнасяме сериозно към потенциалните последици от признаването на тези нелегитимен акт. Който и да признае Косово, той прави едностранен акт на атака към суверенитета и териториалната цялост на Сърбия. Всички трябва да разберем, че ние сме стъпили върху много тънък лед.
Надявам се, че всички наши съседи, всички участници на тази маса и всички отговорни за процесите на регионално сътрудничество, ще задържат, най-малкото - ще задържат - решението си, докато не стане ясно, дали това решение на косовските власти е в съответствие с международното законодателство. Сърбия ще търси законното мнение от Международния съд за правата, като направи питане дали това е направено в съответствие с международното законодателство. Апелирам към всички държави по света, и особено към страните от региона, да изчакат с решението си, докато Международният съд за правата на човека излезе със становище. Мисля, че това е най-малкото нещо, което страните могат да направят, за да запазят мира, стабилността и добросъседски отношения, от които мисля, че се нуждаем повече от всичко останало в тази част на света."

Сръбският външен министър Вук Йеремич обвини балканските страни, признали или възнамеряващи да признаят независимо Косово, че са предали и предават регионалната солидарност, за да застанат до САЩ и Запада, съобщи АФП. "Това е срамно, защото вместо да се обединим под знамето на регионалната солидарност, някои избраха да застанат до тези извън региона, които смятат за едно и също силата и справедливостта", заяви в София първият дипломат на съседна Сърбия. Йеремич определи страната си като "жертва на етнически шантаж".

"Докато Сърбия се чувства ощетена и изолирана, няма да има мир в Косово" прогнозира авторитетното испанско електронно издание "Ел Паис".
"Не изключвам възможността Словакия да не признае никога независимостта на Косово", каза словашкият премиер Роберт Фицо пред журналисти в Люксембург, където бе на посещение.
Според електронното издание "Кавказ мемо", преди няколко дни президентът на Азербайджан Илхам Алиев е предложил на парламента да разгледа въпроса за изтегляне на миротворците от Косово във връзка с променилата се политическа ситуация там. Както е известно, Азербайджан не признава независимостта на Косово, тъй като смята, че едностранното обявяване на независимост противоречи на международноправните норми. Другата причина за подобна твърда позиция на Азербайджан е, че тази държава страда от териториални проблеми и иска да избегне повторение на косовския сценарий в Нагорни Карабах, съобщи и Агенция "Фокус".
В същото време, докато в София траеше срещата за закриването на Пакта за стабилност и бе поставено началото на Съвета за регионално сътрудничество, във Виена държавите, признали едностранното обявяване на Косово за държава, създадоха Международната група за управление на Косово и тя проведе своя среща предаде ДПА. Основна задача на групата ще бъде да наблюдава плана, представен от посредника на ООН за Косово Марти Ахтисаари.

Държави ще управляват държава - това е нещо ново за световната дипломатическа история. Как ще завърши абсурдният експеримент - времето ще покаже. Какво предстои да се случва около Косово и на Балканите - това също е със знак - неизвестно. Ето защо най-разумно би било, да се чака, защото в момента няма правилна стъпка за която и да било държава, решила да признае Косово.
На Калфин и екипа му бих препоръчала: внимание, за да не се окажем в залог на чужда лотария. Световната история показва, че политикът е длъжен предпазливо да разрежда своята мъдрост с чуждата глупост.

Историята и светът не прощават на онези, които не са се провинили с нищо. На масата на преговорите често дипломати и политици разреждат пролятата кръв със сълзи за бъдещо розово щастие. Какво е Косово - пример за това как правдата възтържествува, когато престане да е правда?

Струва си да се чака, да се чака и мисли... Очакването ще предотврати да се отклоним от правилния път, по него има и други държави - балкански, европейски. А те живеят в посока на действащото международно право все пак.

 
В началото на април 2015, по време на телевизионен дебат по телевизия Klan в Тирана, в присъствието на косовския вицепремиер и външен министър Хашим Тачи, албанският премиер Еди Рама заяви, че "Албания и Косово ще се обединят по класическия начин, ако ЕС не отвори пътя към евроинтеграцията на Косово", допълвайки че обединяването на Косово и Албания има две алтернативи и те зависят от Брюксел. Според него: "Първата алтернатива е обединяване в рамките на ЕС, но ако Съюзът продължава да затваря вратите за интеграция на Косово, тогава двете страни ще бъдат принудени да се обединят по класическия начин". На свой ред Тачи коментира, че изявлението на Рама не представлява заплаха за ЕС, а реалност, която може да се реализира в бъдеще в резултат от изолацията на Косово от страна на Брюксел.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2015/1781-puknatini-v-proekta-za-velika-albaniya

Изказването на Рама не изненада никого, защото албанският премиер е сред най-твърдите привърженици на идеята за т.нар. "Велика Албания", т.е. за обединяването на всички албанци (от Албания и Косово, както и от населените с албанско население части на Македония и Южна Сърбия, а според най-екзалтираните и апологети - и на Черна гора и Гърция) в една държава. Неслучайно, домът му в Тирана е украсен със знаме, на което изобразена картата на това хипотетично образувание.

Легенда:

Зони с албанско етническо мнозинство

"Велика Албания" (според АОК)

Напоследък обаче, напоследък великоалбанските планове се сблъскват с неочаквано, но много сериозно предизвикателство - масовата емиграция на албанското население от Косово, а също от Македония (където делът му вместо да продължи да нараства, не е мръднал и дори е намалял в сравнение с 2002 например), както и от самата Албания.

Мащабите на феномена

Както посочва Жан-Арно Деран от швейцарския Le Temp: "бягството от Косово придобива почти библейски мащаби. Хората сякаш бягат от чума или глад. Само през първите 45 дни на 2015 страната е била напусната от над 50 000 косовари. Всяка вечер на път потеглят не по-малко от хиляда души: млади хора, цели семейства и дори тинейджъри на 13-14 години, които се придвижват на малки групи. Всички бягат от страната, в която без работа е над половината население, разчитайки на по-добър живот на Запад".

Всъщност, истината е, че миграционният процес тече още от времето след края на войната през 1999, довела до обособяването на Косово. Въпреки връщането на част от бежанците и на онези, на които беше отказано убежище, миграционното салдо на Косово винаги е било силно отрицателно, в резултат от което числеността на населението на страната дълги години си оставаше една и съща (1,7 млн. според преброяването през 2001), въпреки високата раждаемост. Сега обаче, тя най-вероятно ще започне да намалява и то с бързи темпове. Причината е, че емиграцията се превръща в гаранция за сигурност и безалтернативна перспектива за бъдещето за мнозина млади албанци, без оглед на образованието им, а изпращаните от тях пари са единственото на което се крепи икономиката на Косово (и в по-малка степен на Албания и Западна Македония). От декември 2014 година насам този феномен достигна качествено ново равнище.

Според Жан-Арно Деран, онези, които искат да напуснат страната, обикновено се събират на автогарите в Прищина и Гниляне, след което се прехвърлят в населените предимно с етнически албански южни сръбски градове Буяновац и Прешево. Колкото и парадоксално да изглежда, причина за това, до голяма степен, са подписаните през 2014 споразумения за "нормализацията" на отношенията между Белград и Прищина, представени като голям успех на европейската дипломация. Всъщност, те значително опростиха контрола по границата между Сърбия и непризнатата от нея косовска държава, в резултат от което сега косоварите, могат да влязат в Сърбия само с лична карта.

От Буяновац, бъдещите емигранти се товарят на автобуси, които ги карат до Суботица, разположена в близост до сръбско-унгарската граница. През последните месеци там буквално гъмжи от албанци. В града те изчакват известно време, докато не намерят подходящите "каналджии", които, срещу 250 евро на човек, да ги прехвърлят нелегално в Унгария, т.е. на територията на ЕС. Това става на малки групи от по двайсетина човека, които пресичат границата пеша, обикновено в гористите райони.

Безсилието на властите

Между другото, този маршрут от доста години насам се използва и от нелегалните имигранти и бежанци от Сирия, Афганистан, Ирак и т.н. Макар че Европейската агенция за външните граници (Frontex) обяви, че контролът по тази външна граница на ЕС е сериозно засилен, истината е, че пресичането и никога не е било толкова лесно, като днес. В отделни дни унгарската полиция арестува по 1500 нелегални имигранти, като обикновено само 100 от тях не са албанци. Те биват задържани за 72 часа като имат право да поискат убежище или им се нарежда да напуснат страната. Според унгарските власти, само през първите два месеца на 2015 убежище са поискали 15 хиляди косовари, докато през цялата минала 2014 броят им е бил 43 000. Повечето нелегални имигранти обаче, въобще не минават през тези процедури, а директно се отправят (с влак или с кола) към Австрия, Германия, Швейцария, Франция и Белгия.

Правителството в Прищина очевидно не е в състояние да се справи с тази разрастващата се тенденция, а президентът на Косово Атифете Яхиага дори обвини Сърбия, че "широко е отворила вратите" за имигрантите. Впрочем, не по-малко учудваща изглежда неспособността на унгарската полиция да спре албанския имигрантски поток към Централна и Западна Европа.

50-те хиляди души, напуснали Косово само през първите 45 дни на 2015, представляват 3% от цялото население на страната, затова мнозина местни експерти вече правят апокалипнични прогнози за нейното бъдеще. Както посочва в тази връзка социологът Дукаджин Горани, масовото бягство е илюстрация за превръщането на Косово в "провалена държава", където човек може да си намери работа само с много сериозни протекции или срещу голяма сума пари. Освен това проточилата се миналогодищна политическа криза окончателно попари надеждите на онези, които вярваха, че нещата все пак могат да се променят към по-добро.

Защо бягат косоварите

Косоварите се прехвърлят в Сърбия предимно през ГКПП Мердаре. Вече споменах, че те формално продължават да се смятат от Белград за сръбски граждани (както е известно, Сърбия категорично отказва да признае независимостта на бившата си автономна област) и много от тях имат сръбски документи. Онези, които не разполагат с такива, минават през горите. Повечето имигранти идват от зоната на Прищина, Вучитрън и Митровица, през които преминава международната магистрала Е-80. Според косовските медии, селата в община Подуево (през която също минава Е-80) практически са опустели. Тоест, най-бързо опустява прилежащата към Сърбия североизточната част на Косово.

По данни на Frontex, през цялата 2014 най-много нелегални имигранти са пристигнали в Европа през т.нар. "централносредиземноморски канал" - над 150 хиляди души. Мащабите на бягството от Косово обаче, заплашват да надхвърлят в пъти тези по въпросния канал. Според медиите в Прищина, през последните шест месеца страната са напуснали между 60 000 и 100 хиляди дущи. Други обаче смятат, че властите крият истинските размери на бягството от Косово и, че само през първите три месеца на 2015 броят на имигрантите е достигнал 200-230 хиляди души. На свой ред сръбският външен министър Небойша Стефанович твърди, че 60 хиляди албанци са подали молба за сръбско гражданство.

От Сърбия, албанците се насочват предимно към Германия, Австрия и Унгария. Според министъра на вътрешните работи на провинция Бавария Йоахим Херман, „всеки ден около хиляда души тръгват с автобуси и микробуси от Косово за Сърбия, откъдето, през Австрия и Унгария, стигат до Германия“. Немските медии посочват, че само през януари 2015 броят на имигрантите от Косово е нараснал двукратно, в сравнения с предходния месец. Германското Външно министерство твърди, че само през първите няколко седмици на 2015 в страната са пристигнали 18 хиляди косовари. Посолството на страната в Прищина пък изнася данни, че всеки месеци между двайсет и трийсет хиляди души напускат Косово.

Най-засегнати от албанското нашествие са две провинции на Федералната република – Бавария и Долна Саксония. През миналата 2014 убежище от баварските власти са поискали 8 860 косовари, а само през първите пет седмици на 2015 подобни молби са подали 10 400 души. В Долна Саксония пък, през първите две седмици на февруари 2015, са пристигнали повече имигранти от Косово, отколкото от всички други държави, взети заедно.

В Австрия, през януари 2014 броят на търсещите убежище косовари е бил едва 54 души. През същия месец на 2015 той е достигнал 1029 души, а само през първата седмица на февруари молби за убежище са подали 558 косовски албанци.

На свой ред, през цялата 2014 унгарските власти са получили 43 хиляди молби за убежище от граждани на Косово, при това броят им рязко е нараснал в периода от септември до декември, достигайки 21 хиляди. През първите пет седмици на 2015 са получени 13 000 такива молби. Тоест, по официални данни, само за три месеца в Унгария са пристигнали над 30 000 албанци. Според унгарската полиция, това са предимно мъже, чиято възраст предполага, че са участвали във войната със сърбите (а някои от тях и в „джихада“ в Афганистан и Близкия Изток) и имат боен опит. Твърди се също, че унгарските сили за сигурност успяват да заловят едва 20% от нелегалните косовски имигранти. Тоест, излиза, че само в периода октомври 2014 – февруари 2015 в държавите от ЕС са пристигнали над 150 хиляди албански мигранти, от които над 120 хиляди са го направили нелегално, т.е. без да са минали през каквито и да било проверки.

На 11 февруари Европейската комисия поиска от Прищина „да постави процеса под контрол“, посочвайки, че броят на нелегалните имигранти от Косово, опитващи се да проникнат в ЕС, е нараснал през 2015 с 40%, надхвърляйки този на бежанците от Сирия и Афганистан.

Показателно е, че масово напускащите Косово албанци не са склонни да коментират, какво ги кара да бягат от собствената си страна. Или пък изтъкват добре известни  причини, като бедността, мафиотизирането на държавните институции, липсата на работа и бума на криминалната престъпност, но истината е, че всичко това го има в Косово още от 1999 насам, т.е. откакто KFOR създаде необходимите условия на местните албанци да изградят в бившата сръбска автономна област своя собствена държава. Неслучайно, някои американски и западноевропейски анализатори наричат Косово „зона на хаос и мрак“ или „девиантно криминално образувание в Европа“. В страната на практика липсва икономика, като такава, а 99% от стоките в нея са вносни. В резултат от всичко това, жителите на страната масово я напускат.

На, както вече споменах, това не е нещо ново. Единственото ново е страхът. Онези косовски имигранти, които все пак са склонни да дадат някакво обяснение за причините, принудили ги да напуснат родината си, говорят за страха от „хората които напоследък все по-често се появяват в Подуево, Вучитрън или Прищина за да набират бойци за войната на т.нар. Ислямска държава в Сирия и Ирак“.

По-голямата част от напускащите Косово действително се отправят на Запад, но други предпочитат да се включат в "джихада", осъществяван в Близкия Изток от групировки като Ислямска държава или Ан-Нусра (сирийския филиал на Ал Кайда). Според  министъра на вътрешните работи на Косово Скендер Хисени, около 300 косовски граждани се сражават на страната на джихадистите в Сирия и Ирак, като петнайсет от тях са били убити. През август и септември 2014 полицията в Косово арестува 55 души, заподозрени, че са били сред джихадистите в Сирия, пропагандирали са радикален ислям и са набирали доброволци за радикалните групировки в Сирия и Ирак. Получавайки там сериозна военна подготовка и разполагайки с известни средства, натрупани от грабежите на завзетите от ислямистите селища, сега те започват да се връщат при семействата си, които междувременно са се преселили в Сърбия, Унгария, Македония, Гърция, Италия, Швейцария или Германия. При положение, че албанската мафия вече контролира значителни сектори от сенческата икономика в много европейски държави, можем да си представим на какво са способни албанските джихадисти.

Впрочем, някои анализатори твърдят, че масовото бягство на косовските албанци има и определен военно-стратегически аспект. Както е известно, Косово играе ключова роля в американската стратегия на Балканите, на територията му е и голямата военна база на САЩ „Бондстийл“. Повечето важни решения на правителството в Прищина са съобразени с препоръките на Вашингтон, включително това за изграждането на националната армия на Косово „по американски модел и съобразно стандартите на НАТО“. При посещението си в Прищина, в края на януари 2015, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, подчерта, че „НАТО се ангажира с трансформацията на Силите за сигурност на Косово (FSK) в национална армия“. На свой ред помощникът на заместник държавния секретар по отбраната на САЩ Евелин Фаркаш отбелязва, че процесът на създаване на армия на Косово прокарва пътя на страната към членството в НАТО. Тук е мястото да напомня, че гръбнак на FSK е бившата Армия за освобождение на Косово.

Въпроси без отговор

И така, какво всъщност се случва? Рязко и без видими причини стартира организирано мащабно „преселение“ на косовските албанци. При това не към Босна и Херцеговина, което би имало някаква логика, нито към България и Македония (където албанците в момента усилено купуват недвижими имоти и земеделски земи), а към Северна Сърбия, т.е. във Войводина, където има значително унгарско малцинство. От Сърбия, албанците се опитват да проникнат в Унгария, Австрия и Германия. Властите в тези страни обаче вече вземат извънредни мерки за връщането обратно на нелегалните имигранти, при това заради представяните от повечето от тях сръбски документи, те следва да бъдат върнати именно в Сърбия. В резултат от това се наблюдава планомерна концентрация на албанци на територията на Войводина.

С други думи, новото албанско „преселение“ поражда много въпроси. Кой например изкупува имотите на бягащите от родината си косовари? Дали наистина крайна цел на мащабната имигрантска вълна от Косово са държавите от ЕС, или албанците „преминали военна подготовка и натрупали боен опит“ ще се насочат и към други страни? Ако пък „бежанците“ (или значителна част от тях) все пак бъдат експулсирани от ЕС, дали те ще се върнат в Косово, или ще останат в Сърбия? И какво може да им попречи да се заселят в Южна (където и сега има значително албанско малцинство) или в Централна Сърбия? Както и, защо в момента албанците се концентрират именно във Войводина? Събитията през следващите месеци би трябвало да дадат отговор на поне част от тези въпроси.

-------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 
Македонският българин и дисидент Мирослав Ризински, учредител на Българския културен клуб в Скопие„Както е известно, на случилото се в Куманово предхождаше публикуването на подслушвани материали от страна на опозиционния лидер Зоран Заев. Съдържанието на тези материали е най-голямото доказателство за недемократичното властване на правителството на Никола Груевски, което се характеризира с пълен контрол върху медиите и съдебната система, непрозрачното харчене на средства от бюджета и корупционни скандали, както и елиминиране на политическите опоненти по най-груб начин. А машинациите около провежданите избори наистина преляха чашата на човешкото търпение. Това са главните причини за масовите протести почти във всички градове на Република Македония, които от ден на ден стават все по-настоятелни. Все по-гласни са исканията на опозицията в Македония и на представителите на международната общност за оставка на правителството на Груевски и създаване на ново преходно правителство.“

Това коментира в специално интервю за ГЛАСОВЕ македонският българин и дисидент Мирослав Ризински, учредител на Българския културен клуб в Скопие, осъден по скалъпено обвинение от македонските власти и освободен, след като в негова защита се обявиха стотици български общественици и интелектуалци, както и всички български евродепутати.

- Г-н Ризински, каква е вашата версия за случилото се в Куманово?

- Това, което се случи в Куманово, не може и не би трябвало да се анализира изолирано от по-дългосрочната политическа криза, в която се намира Република Македония.

Опозиционната СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония) след последните парламентарни избори отказа да участва в парламента на Република Македония с основание, че изборите, на които ВМРО-ДПМНЕ отново спечели най-много мандати, са недемократични и с много нарушения.

От този момент съществува липса на политически диалог между властта и опозицията, което само по себе беше началото на създаването на разделителни линии в македонското общество и източник на политическа нестабилност.

Както е известно, трагичните събития  в Куманово бяха провокирани от публикуването на подслушвани записи от страна на опозиционния лидер Зоран Заев.

Съдържанието на тези материали е най-силното доказателство за недемократичното властване на правителството на Никола Груевски, което се характеризира с пълен контрол върху медиите и съдебната система, непрозрачно харчене на средства от бюджета и корупционни скандали и елиминиране на политическите опоненти по най-груб начин.

Това допълнително допринесе за масови протести почти във всички градове на Република Македония, които от ден на ден стават все по-масови. Все по-гласовити са исканията на опозицията в Република Македония, както и на представители на межународната общност за оставка на правителството на Груевски и създаване на преходно правителство.

Но и до ден днешен сме свидетели на пренебрежително и неотговорно отношение на правителството на Република Македония към избирателите си. Конфликтът в Куманово се случи  седмица преди 17 май, когато опозиционната СДСМ организира масов всенароден протест с цел сваляне  правителството на Груевски. В момента, когато нямаме достатъчно релевантни информации, неблагодарно е да се спекулира с каквито и да било  версии за случилото се в Куманово. Но каквато и да е истината, едно е ясно – че главен виновник за случилото се е безотговорното правителство на Република Македония.

- Кой инспирира нападението в Куманово – албанците или има по-дълбока причина и тя е свързана с клатещия се стол на премиера Груевски?

- От момента на изолацията на Република Македония свидетели сме на тенденцията  сръбските тайни служби постоянно да провокират сблъсъци между македонските албанци и мнозинството от славянско население. Целта на тази политика е Република Македония непрекъснато да се държи в сферата на влияние на Белград през чувството на съюзничество срещу общия враг – албанците.

Точно такава провокация според мен беше и войната през 2001 година, чиято основна цел беше изолирането  на Република Косово. А главното послание, което се искаше да се прокара, е, че албанците са проблем, в която и държава да живеят.

Интересното е, че конфликтът, който се случи в Куманово, по много неща наподобява на провокацията, която стана през 2001 година. Отново част от сръбските медии са много добре запознати с посланията на лидерите на Армията за национално освобождение. Отделно разбираме, че сръбските тайни служби са информирали македонските си колеги за това, че се приготвя конфликт в Македония.

Учудва фактът, че македонското правителство не е приело никакви мерки в това отношение, а още повече е учудващо оттеглянето на македонската полиция и армия от границата със Сърбия по време на конфликта в Куманово. Дали това не говори, че все още съществуват сръбски структури, които сънуват и работят по проекта дележ на Косово на албански и сръбски зад гърба на Република Македония.

Тоест основанието за делението на Косово трябва да е като резултат на прецедентното деление на Македония. Онова, което с голяма сигурност може да се каже, че инициаторите на този конфликт не са взели  предвид, че днешната политическа обстановка на Балканите е крайно по-различна от тази през 2001 година. Официално Косово няма интерес от дестабилизация на Македония, при условие че тенденциите й са да стане членка на ЕС и НАТО. Допълнително бяхме свидетели, че македонските албанци не се вързаха на тази евтина провокация, а официална Прищина и Тирана осъдиха категорично тази провокация.

Така че фактите говорят, че малко е вероятно инспиратори на това нападение в Куманово да са албанци, при условие че всички албански политици и аналитици категорично дефинират тази провокация като удар срещу албанските национални интереси. По-скоро клатещият се стол на премиера Груевски и разградените македонски институции, в очите на евентуалните сръбски инспиратори са удобни за балканските ловци на риба в мътна вода.

Но както и да е, едно е сигурно, главен виновник за случилото се в Куманово е безотговорното правителство на Груевски, което не предприема никакви мерки в посока стабилизиране на македонското общество.

- Струва ли ви се вероятна версията за организирана акция за отклоняване на вниманието от същинските протести на истинската опозиция на Груевски?

- При условия, когато нямаме по-конкретни факти, много е трудно категорично да се застане зад  каквато и да било версия, макар че в този момент конфликтът наистина отклони – но подчертавам, временно – вниманието от същинските протести на опозицията срещу Груевски. Свалянето на правителството на Груевски е въпрос на броени дни.

- Бихте ли обяснили коя всъщност е истинската опозиция срещу премиера и управляващите в Македония? За какво се борят те?

- Нека да оставим времето да покаже дали е истинска или не сегашната опозиция в Република Македония. Гръбнакът на настоящата опозиция в Република Македония е СДСМ, наследникът на бившите комунисти. Декларативно лидерът на СДСМ г-н Зоран Заев на организираните протести в различни градове в Република Македония заявява, че те се борят за възстановяване на демокрацията, връховенство на закона, спазване на човешките права, свобода на медиите и връщане на страната в коловоза на евроатлантическите интеграции.

Онова, което ме притеснява е, че нито една от опозиционните партии няма различия с ВМРО-ДПМНЕ по отношение на разрешаването на проблемите със съседите. Имам предвид предимно с Република Гърция и Република България, което се оказа досега главно условие за започване на преговори с ЕС и влизането в НАТО.

- Чии позиции защитава самият Груевски?

- Няма нужда от голям политически опит, за да се разбере, че в момента Груевски защитава позицията на собствената си  политическо оцеляване ,както и оцеляването на  най-близките му сътрудници в правителството,като залог за това е животът на гражданите на Република Македония. Що се отнася до неговите политически амбиции в бъдеще,  прераждането му е обречено на провал.

- Етнически ли е конфликтът?

- На този въпрос смятам, че индиректно отговорих на един от предишните ви въпроси.

Имайки предвид, че тази криминална група в Куманово не получи подкрепата на македонските албанци, поне засега не може да се говори за етнически конфликт в Република Македония. Напротив, свидетели сме на обединяване на гражданите на Република Македония независимо от етническа и религиозна принадлежност срещу правителството на Груевски.

- Има ли опасност искрата на етническа основа да се подпали и в България?

- Не. Не виждам основание за подобни страхове.

- Влияе ли сръбската тайна полиция, или по-точно метастазите на някогашната УДБА, на политическия живот в Македония?

- При условие че процесът на лустрация в Република Македония се провежда крайно селективно, а Сърбия отказва да преотстъпи досиетата на сътрудниците на бившите югославски тайни служби на всички държави, които произлязоха от СФРЮ, има основание за подобен вид подозрение. Смятам, че едно от условията към Република Сърбия за влизането й в ЕС, е точно това, да отвори досиетата на бившите тайни югославски служби.

- Мирът на Балканите зависи ли от американски, европейски, руски или някакви други модератори?

- Разбира се, че в стратегически региони каквито са Балканите,  където се сблъскват интересите на глобалните световни сили, може да бъде застрашен мирът. Но в случай на стабилни институции и демокрация подобен вид заплахи са сведени до минимум. Освен това, досега не сме били свидетели мирът да бъде застрашен в страни, членки на НАТО и ЕС.

- Прогнозата ви за развитието на събитията в Македония?

- Всички събития говорят, че Република Македония незабавно върви в посока към преходно правителство, което в момента е единственото мирно решение за политическата криза в страната. Това правителство ще има за цел да запази териториалната цялост и политическата стабилност в Република Македония, гражданския и етнически мир, но и това, което е най- важното – да бъде върнато доверието на гражданите в институциите.

 
доц. Иво Христов, политолог„Специалистите по „цветни революции“ са се изнесли в Скопие. Тук се работи по принципа на геополитическото взривяване. И каква е причината за всичко това? Ами, разбира се, „Турски поток“. Македония в момента ще играе тази роля, която играе България в опитите да бъде дестабилизирана Русия, в частност нейният проект за износ на газ в западно направление. Кой знае защо едновременно с размириците в Скопие пристигна висш американски държавен чиновник в Гърция, който предлага контравариант на „Турски поток“. Тоест въпросът е да сринете цялата линия, като дестабилизирате Македония, защото „Турски поток“ не може да мине отникъде“. Така политологът Иво Христов коментира пред „Гласове“ последните събития в Македония, мълчанието на Европейския съюз и стратегическите цели на Америка.

- Изненадаха ли ви размириците в Македония? Има две линии – едната е антикорупционна, другата е майданска, протестърска. Третата е много по-сериозна – Армията за национално освобождение (АНО), предимно с военни сили от Косово, атакува, има и жертви. Може ли този конфликт да се разрасне и от какво е породен той?

- Вие споменахте двете страни от една и съща линия. Тези, които провокират конфликта в Македония, работят със своята клиентела по двете направления – косовската – защото добре знаете, че поне от началото на 90-те г. „албанският фактор“ е взет на въоръжение от Държавния департамент за контрол на Балканите. А който контролира албанците с тяхната експанзия – демографска и т. н., той поставя в шах само с един ход на албанската пешка няколко държави – Черна гора, Сърбия, Македония, Гърция, индиректно и България. Така че тук няма никаква изненада, няма две линии – става въпрос за абсолютно комбинирано усилие.

От друга страна, дочувам, че специалистите по „цветни революции“ вече са се изнесли в Скопие да организират „народни протести“, но бързам да кажа и трето. Дума да няма, че режимът на Груевски е един типичен балкански авторитарен режим. Но ако перифразирам думите на Георги Димитров – то къде клиентелата на Балканите не е дива и варварска? Така че какво може да се каже повече по този въпрос!

- Нека припомним какъв беше конкретният повод за размириците.

- Конкретният повод беше убийството на протестиращ срещу правителството на Груевски заради инсинуациите срещу лидера на опозицията Зоран Заев, който е изправен пред две алтернативи – или да влезе в затвора по обвинение в корупция, или да повдигне въпроса с подслушването от страна на властта и вследствие на което се стигна до сблъсъци. Нищо ново, все едно че говорим за България в момента. Но въпросът е, че тези сблъсъци станаха много бързо, внезапно, с огромно ожесточение и ескалираха. Сходствата с киевския почерк или този от площад „Тахрир“ са повече от очевидни, явно се работи по един и същ наръчник.

Веднага бързам да кажа, че в Македония съществуват огромни обективни причини за социален, политически и всякакъв друг взрив. Но такива причини съществуват и в Албания, в Украйна, в Босна, съществуват и в България. В зависимост дали този режим е клиентела на геополитическия център или не – тези демографски, политически, икономически или всякакви други напрежения могат да бъдат нивелирани по някакъв начин, или напротив – да бъдат взривени. Тук се работи по принципа на геополитическото взривяване. И каква е причината за всичко това? Ами, разбира се, „Турски поток“.

Македония в момента ще играе тази роля, която играе България в опитите да бъде дестабилизирана Русия, в частност нейния проект за износ на газ в западно направление. Кой знае защо едновременно с размириците в Скопие пристигна висш американски държавен чиновник в Гърция, който предлага контравариант на „Турски поток“. Тоест въпросът е да сринете цялата линия, като дестабилизирате Македония, защото „Турски поток“ не може да мине отникъде. По същия начин не беше нужно да дестабилизирате Унгария или Сърбия, беше нужно да дестабилизирате България, което беше сагата, наречена „протести“, от последните три години.

- А има ли някакъв намек към Сърбия, защото видяхме сближаване между Сърбия и Русия?

- Така е. От една страна, режимът на Груевски се ползва с неявната подкрепа на Белград – Македония все още не е еманципирала се страна от света, няма какво да се лъжем. Просто на македонска територия се сблъскват сръбско-руският фактор и американско-албанският съответно. Те работят за своите клиентели на терена. А какви са интересите на т.нар. македонци, това е последното нещо, което вълнува някого, както и интересите на българите, разбира се, или някой друг. Целта е невралгичната точка Македония да бъде взривена, за да не може „Южен поток“ да мине оттам и така да се обезсмисли целият проект.

- Това дългосрочна политика на Америка на Балканите ли е, или е приоритет на една от управляващите партии? Обикновено когато дойдат на власт демократите, се случват такива работи.

- Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. За мен беше изненада това, което известният руски журналист Леонтиев заяви преди известно време – че е взето окончателно решение по руския въпрос – Русия да бъде срината. Но както знаете, англосаксонците никога не воюват челно, те винаги използват „тактиката на анакондата“ – постепенно пресичане на всички кръвоносни системи, които могат да захранват руския военен и политически организъм, с последващо взривяване отвътре и след това транжиране на жертвата. Справка – Югославия от 90-те години. Очевидно такъв сценарий се готви и за Русия. И очевидно Русия сега може да се противопоставя на този сценарий, търсейки алианс с Китай и Индия и естествено, в собствената си икономика и общество.

Дали това е решение на част от американския елит, или всъщност става дума за общо геополитическо решение – тук могат само да спекулират. Съществуват две версии. Едната е, че кръговете, гравитиращи около Демократическата партия, т. нар. ястреби, са по-скоро инициаторите на т. нар. окончателно решаване на руския въпрос. Но аз не споделям и някои розови надежди на част от руските коментатори, както и от моя български колега Валентин Вацев, че като дойдат републиканците на власт, те ще влязат в руслото на реалполитиката и тогава ще се стигне до уталожване на проблема. Не. Ликвидирането на Русия като геополитически фактор е за запазване на еднополюсния свят и на статуса на Америка като такава. Но Америка не може да бъде такава, ако Русия продължи да се движи към геополитическа еманципация.

- Има ли пряка заплаха за България от това, че при съседите започват размирици?

- Да, има. Първо, нашите американски ментори нямат никакво доверие в сега управляващата клика, въпреки че тя изпълнява даже това, което не й е поискано. Но те й нямат доверие, защото това е именно клика, клиентела, която също така може и да ги предаде. Поради това според мен тук ще се разиграе сложна комбинация от външен натиск и вътрешно дестабилизиране, за да бъде контролирана територията точково. Всеки знае, че Македония е болезнен въпрос за България, дори след 70 г. уталожване на т. нар македонски въпрос. Образно казано, три и половина милиона българско население има своите корени там и това е важен въпрос за България – в момента латентен, но той може да се взриви във всеки един момент.

Второ, размирици в Македония, които очевидно ще преминат по системата гражданска плюс етническа война или нагнетяване на напрежение в по-мекия случай, които неминуемо ще рефлектират в бежански вълни, пряко или косвено ангажиране на България с развиващото се в Македония. Което означава, че България постепенно ще бъде засмукана в една нарастваща криза на дестабилизация.

- Направи ми впечатление, че Европейският съюз не реагира адекватно. За българската реакция да не говорим.

- Все пак нека говорим за съществуващи неща...

- Европейският съюз очевидно има проблем. Защо това не стана първа новина в европейските медии и не предизвика реакция?

- Защото няма Европейски съюз, прощавайте, че го казвам директно. Но когато нещата опрат до реален конфликт, реален сблъсък, кой отиде в Минск? Лидерите на двете единствени държави, които могат да вземат някакви решения – Германия и Франция. Европейският проект е изпята песен. Дали той ще се гърчи в една друга форма, дали ще съществува в някаква проформа или в концентрични или други кръгове, той приключи като проект. Той изпълни добре своята роля за усвояване на източното пространство след падането на комунизма и опря до жизнения, геополитически лимес на Русия. Европейският съюз изпълняваше ролята на момче за мръсни поръчки и в трите случая – говоря за Югославия, за Украйна, предполага се, и за Западните Балкани.

- А според вас реалистична ли е идеята за „велика Албания“ в рамките на този Европейски съюз?

- Албанският фактор е също толкова дестабилизиращ и се използват автентични проблеми, както, да речем, по същия начин се използват в Украйна. Използват се, ще прощавате за неполиткоректния израз, албанският примитивизъм и демографският бум там. Този народ се намира всъщност там, където българите са се намирали в средата на ХIХ век, в детството на своето раждане като нация с всички произтичащи от това последици. Някой някъде правилно е преценил аналитично, че тази малка регионална бомба може да бъде използвана по предназначение в голямата геополитическа игра.

- Мой приятел по повод на тези конфликти ми изпрати снимка на една огромна американска база до Македония и до Сърбия.

- Това е най-голямата база в Европа. Твърдят, че погледната от космоса, тя е единственото голямо осветено петно в центъра на Балканите.

Най-голямата база на Балканите

- Тоест имат важна стратегическа цел и я използват.

- Точно така.

- Каква е вашата оценка за деветомайския парад в Москва? Коя от двете гледни точки споделяте - Путин беше изолиран или Путин демонстрира увереност и сила?

- Аз не знам кой кого изолира, след като видях две трети от човечеството на Червения площад. Техните представители бяха там, справка – президентите на Китай и Индия – половината от населението на земята. Това, че „грандиозната“ сила България не беше представена, е добре – все пак това беше празник. Но онова, което ме порази и буквално ме хвана за гърлото, не бяха дефилиращите войски или техника, беше оная особена синергия - внучетата на победителите от войната и останалите живи техни дядовци и баби, които, хванати ръка за ръка, стояха и гледаха парада. Това показва, че този народ никога няма да падне на колене, независимо от собствените му управници или геополитическите предизвикателства.

- Отношението към Русия се разделя по прочита на нейното минало. Хората не могат да приемат, че диктатор като Сталин, освен че е избил 20 млн. руснаци, се явява и като победител в тази война. Как може да се събере всичко това в едно и защо ние не можем като руснаците да отделяме едното от другото?

- Сложно е. Нека го кажем така – дали е избил 20 млн. руснаци, е най-малкото спорно (не се опитвам да омаловажавам чистките или жертвите на ГУЛаг), но едностранните черно-бели картини са много примитивни. Нещата трябва да се гледат комплексно и с оглед на историческия контекст.

Ще кажа нещо, което може да прозвучи кошмарно за нашите нежни евроатлантически уши: ако не беше сталинският режим, сега Русия щеше да бъде победена страна и тор за „избраната“ раса. Нито един друг режим не можеше да мобилизира руския потенциал, за да се справи с това. Цената беше чудовищна и кървава, но не може да бъде отделена от сталинската система, която беше създадена. Да, с чудовищни средства, с кървави средства, но това е насилие, което е концентрирано в рамките на 15-20 години.

Това, което казва Чърчил, а го цитира куцо и сакато, без да го е чело, е, че той е заварил една страна с дървеното рало, а я оставя с атомната бомба, а по-късно и с космическите изследвания. И това се дължи на сталинския режим. А такива скокове в историята не могат да станат безкръвно. Ако това е насилие, компресирано в рамките на 15-20 г., какво е онова, голямото насилие, което се нарича експанзия на световния западен проект и капитализъм и е разтегнат в рамките на 500 години? И някак си геноцидът и насилието не личат. Но то е същото.

 
Бойци на Ислямска държаваЗараждането на войственото ислямистко движение в Югоизточна Европа е пряко свързано с такава ключова фигура като покойния босненски президент Алия Изетбегович (1925-2003).

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2015/1750-dzhihadat-na-balkanite-sledvashtoto-pokolenie

На фона на терористичните нападения в Париж и Копенхаген, в Европа нараства страхът от влиянието на завръщащите се от Близкия Изток стотици европейски джихадисти върху ситуацията в държавите, чиито граждани са те. Никъде обаче тази опасност не изглежда по-сериозна, отколкото на Балканите. Според някои данни, Босна е изпратила най-много доброволци на глава от населението за джихада в Сирия, като местните медии твърдят, че броят им вече надхвърля хиляда.

Макар че мюсюлманите в Югоизточна Европа се смятат за едни от най-умерените в света, между 5% и 10% от тях изповядват най-екстремните форми на исляма, типични за държави като Саудитска Арабия и Египет. Това не е случайно, защото възходът на войнствения ислямизъм в Югоизточна Европа е резултат от продължителните усилия на екстремистите да радикализират местното население. През последните няколко десетилетия радикално-ислямисткото движение в Югоизточна Европа съумя да изгради сложна инфраструктура, включваща сигурни убежища в изолираните села и в джамиите, контролирани от радикални проповедници, както и впечатляваща електронна и медийна мрежа, публикуваща новини от различните фронтове на джихада, транслираща указанията на водачите на Ал Кайда и опитваща се да убеди впечатлените от случващото се млади мюсюлмани да прегърнат ислямистката кауза. Цялата тази активност се финансира от щедри близкоизточни спонсори и се подкрепя от малки групи местни екстремисти, съумели да се инфилтрират в различни влиятелни политически, религиозни и социални институции.

Първото и второто поколение ислямисти

Зараждането на войственото ислямистко движение в Югоизточна Европа е пряко свързано с такава ключова фигура като покойния босненски президент Алия Изетбегович (1925-2003). В края на 30-те години на миналия век младият Изетбегович и група радикално настроени мюсюлмански конспиратори създават организацията "Млади мюсюлмани" - своеобразна балканска версия на "Мюсюлманските братя", чиято цел (както признава самият Изетбегович) е създаването на "голяма мюсюлманска държава", или както я нарича един от биографите му - "Ислямистан", която да обхваща цялата територия на Балканите, Северна Африка и Близкия Изток. В името на тази цел членовете на "Млади мюсюлмани" се заклеват да не се отклоняват от "пътя на джихада" и "безкомпромисната борба срещу всичко, което не е част от Исляма". Показателно е, че името на нелегално издаваното от тях списание е "Mуджахид" ( т.е. "борец за каузата на исляма").

Разпадането на Югославия през 90-те години отвори вратите за второто поколениие войнствени ислямисти да създадат свои мрежи в региона. Съставено предимно от чуждестранни "моджехидини", дошли на Балканите от Афганистан и други фронтове на джихада, то беше много по-екстремистки настроено и, съответно, много по-опасно, отколкото първото поколение радикални мюсюлмани. Повечето от тези хора бяха концентрирани във военната групировка, създадена от Изетбегович (в качеството му на първия президент на независима Босна) през август 1992 и наречена "Катибат ал-мохаджирин" (днес формация със същото име, обединяваща джихадисти от Балканите, се сражава в Сирия) и включваща хора като Халид Шейх Мохамед, смятан за "мозъка" на атентатите от 11 септември 2001. Абд ал-Рахим ал-Нашири, участвал в атаката срещу американския есминец "Коул" през 2000; Мамду Махмуд Салим, участвал в нападението срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998; Абу Хамза ал-Масли, организатор на атентата в Лондонското метро през 2005; и Заки ур-Рахман Лакхви, един от участниците в терористичното нападение в Мумбай през 2008. Според родения в Бахрейн активист на Ал Кайда Али Хамад,  ключови фигури на тази организация многократно са посещавали Босна, ползвайки се с подкрепата на местните власти, а САЩ и Саудитска Арабия неведнъж критикуваха режима на Изетбегович, че снабдява с босненски паспорти хора, смятани от тях за терористи.

След подписването на Дейтънските споразумения, сложили край на войната в Босна през декември 1995, тези "моджехиниди" не напуснаха страната. Вместо това, съвместно с местните си радикално настроени симпатизанти, през следващите няколко години те създадоха впечатляваща инфраструктурна мрежа, подкрепяща каузата на войнствения ислям (а нерядко и вдъхновените от него терористични акции), като последиците от това се усещат в целия регион и днес.

В отдалечени и изолирани села в различни части на Балканите, войнствените ислямисти изградиха мрежа от екстериториални, управлявани по законите на шариата анклави, които днес се използват като своеобразни наборни пунктове за местните радикални ислямисти и за убежища на джихадисти от целия свят. Според анализатора Янез Ковач например, в село Бочиня Доня в Централна Босна, където живеят около 600 души, ислямските екстремисти "живеят свой собствен живот, без да бъдат обезпокоявани нито от местната полиция, нито от данъчните, нито от каквито и да били други власти, а в затворената им общност им не се допускат никакви външни лица". Друго босненско село Горня Маоча пък се смята за щаб-квартира на водача на местните уахабити  Нусрет Имамович. Селото  често се споменава като "междинна спирка" на ислямистите по пътя им към джихада в Чечения, Афганистан и Йемен. През октомври 2011 Мевлид Ясаревич, уахабитски лидер от областта Санджак (разположена на територията на Сърбия и Черна гора), е тръгнал именно от това село, заедно с двама други негови жители  за да нападнат по-късно през същия ден посолството на САЩ в Сараево.

В значителна част от Западните и Южните Балкани, джамиите, контролирани от радикалните ислямисти, се използват като бази на джихадистите. Така джамията "Крал Фахд" и Културният център към нея в босненската столиця, чието изграждане беше финансирано от Саудитска Арабия и, които испанският експерт по радикалния ислям Хуан Карлос Антуньес определя като "епицентъра на разпространение на радикалните идеи в Босна", от няколко години насам функционира напълно автономно под прекия надзор на саудитското посолство в страната. На свой ред Бялата джамия в Сараево е крепост на косоварския имам Сюлейман Бугари, за когото американската агенция Stratfor твърди, че е посредник между босненските и албанските радикални ислямисти. Според журналиста от катарската телевизия Ал-Джазира Мохамад ал-Арнаут, джамията в предградието Маковица на косовската столица Прищина, както и тази в Митровица са се превърнали в пунктове за набиране на доброволци за войната срещу светския режим в Сирия. В Македония пък, местните уахабисти влязоха в остър конфликт с легитимното ръководство на мюсюлманската обшност за контрола над скопските джамии "Яхия паша", "Султан Мурат", "Худаверди"и "Кьосе Кади".

Ислямистките мрежи

Радикалните ислямисти в Югоизточна Европа получават подкрепа за усилията си от мрежата от "неправителствени" и "благотворителни" и "хуманитарни" организации, които често се финансират от същите донори, които спонсорират и Ал Кайда. ЦРУ твърди, че поне една трета от босненските НПО поддържат връзки с терористи или наемат хора, заподозрени че са такива. По данни на Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN), при осъществената непосредствено след атентата от 11 септември полицейска проверка на подобна "благотворителна организация" в Сараево, действаща под егидата на Висшата саудитска комисия за подпомагане на Босна, са били открити "планове на Вашинггон, заготовки на фалшиви американски лични карти и детски учебници с антиамериканско съдържание".

Паралелно с това радикалните ислямисти в региона са изградили широка мрежа от печатни медии, книжарници, уебсайтове и спотове в You Tube, пропагандираши религиозна нетолерантност, възхваляващи насилието и разпространяващи антиамерикански, антисемитски и антидемократични послания. Така, ислямските книжарници от Белград до Нови Пазар разпространяват трудовете на такива откровени екстремисти като съвременният идеолог на ислямизма Юсуф ал-Кардауи или смятания за "Маркс на ислямизма" египетски теолог Саид Кутб (1906-1966). Радикалноислямистките уебсайтове пропагандират джихада, самоубийствените атентати и убийството на немюсюлмани. Освен това, те разпространяват новини от другите фронтове на "джихада", проповеди на екстремистки настроени духовници от Близкия Изток и послания на водачи на Ал Кайда. Така например, миналата година босненският сайт "Пътят на вярващия" (Put Vjernika) разпространи "новата заповед на Айман ал-Зауахири: да концентрираме усилията си в атаките срещу американските интереси".

Според Фахрудин Кладичанин, съавтор на появило се наскоро изследване за религиозния екстремизъм на Балканите, използването на Интернет и социалните мрежи, както и "броят на онези които "лайкват", коментират и споделят съдържанието на въпросните страници, особено когато става дума за религиозни водачи, радикални ислямисти и уахабити, непрекъснато нараства". Албаноезичната фейсбук-страница "Krenaria Islame" ("Ислямска гордост"), където се публикуват снимки и разкази за албанските джихадисти в Сирия, има 25 хиляди последователи. Според Арян Дирмиши, експерт по сигурността от албанската столица Тирана, "ако идентифицираме всички тези хора като терористи, те биха представлявали малка армия и гигантски проблем. Наличието на толкова много последователи е повод за сериозно безпокойство, дори ако приемем че става дума само за симпатизанти на политическия ислям".

Идеологията, разпространявана от радикалноислямистките медии, обикновено включва възможно най-отвратителните форми на пропаганда на омраза и нетолерантност. Така, един от водачите на босненските уахабити Билал Боснич наскоро публикува своя проповед, в която призовава: "Трябва да обичаме тези, които обичат Аллах, и да мразим онези, които не вярват в него. Трябва да мразим неверниците, дори ако са наши съседи или живеят в дома ни". В много учебници, използвани в мюсюлманските училища в Босна, можем да открием текстове като този: "Днес ислямските държави се сблъскват със следната измама: ако искат да бъдат членове на ООН, те трябва (най-малкото мълчаливо) да се откажат от джихада като организирана форма за защита интересите на мюсюлманите".

Презрителното отношение към жените и хомофобията са ключови елементи на радикалноислямистката идеология. В Косово например, мюфтията на Призрен Ирфан Салиху, открито заяви в своя проповед, че "според предписанията на Исляма, всяка жена, която има сексуална връзка без да е омъжена, е мръсница и кучка". Възхваляването на насилието срещу "неверниците" и подкрепата за самоубийствения тероризъм, също са част от пропагандата на радикалните ислямисти от Балканите. Споменият по-горе босненски ухабитски водач Билал Боснич е качил в YouTube следния, изпълняван от самия него, "религиозен псалм":

"Великолепният джихад изгрява над Босна

и бошнаците започват да викат "Аллах Акбар" и да се молят

Америка трябва да внимава, защото желанието на Бог е тя да бъде разрушена до основи

Ако още веднъж  опитате да навредите на моджахедините, о  неверници,

Нашите братя талибани ще дойдат тук, при вас за да ви накажат с мечовете си.

Америка и всички други тирани трябва най-сетне да осъзнаят, че днес всички мюсюлмани са като талибаните,

О, Аллах, джихадът ще донесе изкупления на вярващите. Чуйте ме братя, правоверни от целия свят, с експлозивите, прикрепени към телата ни, ще прокараме своя път към Рая".

Новото поколение джихадисти

Тази шумна пропаганда определено оказва сериозен ефект върху новото поколение радикални мюсюлмани. През последните десетина години радикалните ислямисти от Балканите участваха пряко в многобройни терористични нападения или заговори: осъществената през октомври 2002 атака срещу посолството на САЩ във Виена; опитът за осъществяване на бомбен атентат в  американската военна база Форт Дикс в Ню Джърси, разкритите през юли 2009 заговори на група ислямисти в Роли, Северна Каролина, както и за осъществяване на нападение в Нюйоркското метро; атаката срещу посолството на САЩ в Сараево през октомври 2011; заговорът за взривяването на няколко нощни клуба в Тампа от януари 2012 и убийството на  двама американски техници на летището във Франкфурт месец по-късно. През март 2014 пък, млад косовар стана първият терорист-камикадзе от Балканите, след като се самовзриви в Багдад, убивайки петдесет души.

Според бившия български главен мюфтия Недим Генджев, радикалните ислямисти в Югоизточна Европа се опитват да формират своеобразен "фундаменталистки триъгълник", включващ Босна, Македония и българските Западни Родопи. Въпреки че шансовете им за успех са минимални, те биха могли да нанесат значителна вреда на западните интереси (особено в сферата на сигурността) в региона и да застрашат формирането на стабилни демократични общества в Югоизточна Европа.

В резултат от това, че все по-голяма част от новото поколение мюсюлмански духовници от Балканите получават образованието си в страни като Саудитска Арабия и Египет, а различни близкоизточни донори инвестират стотици милиони долари за строежа на мюсюлмански училища и джамии в региона, разликата между по-умерената форма на исляма, която традиционно се практикува в Югоизточна Европа, и по-радикалните и разновидности, практикувани в Близкия и Средния Изток, започва да се топи. Както посочва в тази връзка водещият босненски експерт по джихадизма Есад Хачимович: "Днес в Босна действа ново поколение мюсюлмански проповедници, получили образованието си след края на юговойните в ислямските университети на Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и други страни... В резултат от това вече е трудно да открием разлика между "вносната" и "местната" версия на исляма".

За съжаление, международната реакция на възхода на радикалния ислям в Югоизточна Европа варира от откровеното му пренебрегване до пълното му отричане. Така например, непосредствено след 11 септември, тогавашния Върховен представител на ООН за Босна и Херцеговина Волфганг Петрич, заяви в интервю за "Ню Йорк Таймс", че "няма доказателства, че Босна се е превърнала в база на Ал Кайда", а сегашният представител Валентин Инцо лекомислено твърди, че уахабитите в Босна "не представляват опасност за Европа". Все пак, както подчертава американският експерт по радикалния ислямизъм Ивън Колман, онези, които отричат, че Ал Кайда работи активно на Балканите, "или лъжат, или си нямат никаква представа, за какво става дума".

Междувременно радикалните ислямисти в региона дори не се опитват да прикриват дългосрочните си намерения. Както заяви наскоро един от босненските джихадисти, сражаващи се в Сирия срещу режима на Асад: "Напуснах Босна с намерението един ден да се върна в родината си с пушка в ръка. Аз съм част от революцията и това е изгревът на Ислама... Позволявайки ни да напуснем Босна, вашите (т.е. западните) разузнавателни служби допуснаха грешка, наивно вярвайки, че така ще се отърват от нас. Всъщност, големият проблем за тях е, какво ще стане, когато хилядите европейски мюсюлмани, придобили безценен военен опит, се върнат обратно в Европа и, в частност, на Балканите".

---------------------------------------------------------------

* Авторът е президент на американската консултанска компания SEERECON, специалист по проблемите на Югоизточна Европа

 

Десетки европолитици, дипломати и представители на президентската администрация на Белия дом празнуваха доста пресилено, когато Международният съд в Хага излезе с Консултативното си мнение, че Декларацията за независимост на Косово не противоречи на международното право. Всъщност мнението далеч не стигна до конкретни заключения като законна държава ли е Косово или не. И тъй като това изобщо не реши проблема на Сърбия и Косово, седмици преди в ООН да се разгледа и обсъди Резолюцията на Сърбия по темата, започнаха едни непрекъснати совалки на американци и европейци до противниците на независимо Косово, каквито има и в самия Европейски съюз.

Държавният секретар Хилъри Клинтън заряза депресираният си болен съпруг и хукна да оправя баталиите с откъсналата се и самопровъзгласила сръбска провинция, не защото я вълнува кариерата на Хашим Тачи, а поради удобното стратегическо положение на Косово на Балканите, което би могло да се превърне в идеален плацдарм срещу вечния враг и съперник на САЩ – Русия.

Другата цел на всички дипломатически усилия на САЩ и ЕС е да се разпадне Сърбия окончателно, тъй като е известно, че според сегашната конституция на Република Сърбия в тази държава влизат две автономни области – Косово и Метохия и Войводина. На 17 февруари 2008, косовските албанци едностранно обявиха независимостта на Косово, която незабавно беше призната от САЩ, както и от водещите държави от ЕС – Великобритания, Германия и Франция...

Само няколко седмици след провъзгласяването на “косовската независимост” в сръбските медии се появиха спекулации и за бъдещето на северната автономна област Войводина.

Само осем месеца след обявяване независимостта на Косово, беше приет новият Статут на областта, редица членове на който влизат в противоречие със сръбската Конституция, предоставяйки на Войводина някои пълномощия, принадлежащи на централната власт в Белград.

Приемането на новия областен Статут породи крайно негативна реакция в самата Сърбия, провокирайки дори намесата на Сръбската православна църква, която изпрати писмо до председателя на Скупщината, министър-председателя и президента, в което Статутът се подлага на остра критика, като се посочва, че той представлява опит за създаване на “държава в държавата”. В писмото на Архиерейския Синод се изброяват правата, които Статутът предоставя на Войводина, в разрез с действащата сръбска Конституция:

* право да сключва международни договори в сферите на своята компетенция (ius contrahendi);

* право да създава свои представителства в чужбина, особено в Брюксел (ius representationis);

* присвоеното от парламента на Войводина право да приема закони (1).

За мнозина политици, дипломати и стратези бе ясно, че САЩ и ЕС ще направят опити да употребят кандидатурата на Сърбия за членство в Съюза, като средство за натиск преди дебата за Косово в Общото събрание на ООН. Това бе предречено още преди две седмици и вече е факт.

*        *        *

След посещението на германския външен министър Гидо Вестервеле в Белград, някои сръбски издания днес влязоха в противоречие по темата „Косово”. В сръбската столица Вестервеле бе категоричен, че „билетът за членство в ЕС” е приемане на реалността, „моделът на конфронтация не води към Европа” и „независимостта на Косово е реалност”, посочва изданието Blic. Според информациите Сърбия проявила готовност да обсъди резолюцията за Косово с ЕС.

Сръбските държавни ръководители омекотиха позициите си, след посещението си на германския външен министър Гидо Вестервеле в Белград е категорично изданието.

"Няма да получим Резолюция" - под това заглавие в. "Вечернье новости" вчера отрази визитата на германския външен министър Гидо Вестервеле.

Друго сръбско издание – „Вечернье новости” коментира по съвсем различен начин ситуацията: „Сърбия няма да „омекоти” позицията си за Косово, но е подготвена да разговаря за този въпрос. Това е позицията на властите в Белград, която била съобщена вчера на среща с германския външен министър Гидо Вестервеле...

Вестервеле от своя страна е съобщил, че Германия подкрепя пътя на страната към ЕС, но същевременно и реалността – независимо Косово. Според германския външен министър адресът за преговори е Брюксел, а не Ню Йорк.

Малко по-късно през деня, изданието пусна публикация по темета с категорично заглавие „Независимостта на Косово е необратима”.

Посещението на германския външен министър Гидо Вестервеле в Белград, което се анонсираше като опит да се упражни натиск върху Сърбия да промени текста на резолюцията си за Косово, не затвори вратата за постигане на договор, пише ”Политика” под рубриката „Тема на деня”.

След срещата със сръбския президент Борис Тадич било съобщено, че двамата са се съгласили, че бъдещето на Сърбия е в ЕС и че Германия е един от най-съществените политически и икономически партньори за Сърбия. Тадич е изтъкнал на срещата, че се надява на германска подкрепа за решаване на въпроса за Косово и че се залага проблемът да бъде решен чрез диалог между Белград и Прищина.

Германският външен министър от своя страна е заявил пред студенти в Белград, че географската карта на Югоизточна Европа е вече начертана.

„Независимо Косово е вече реалност и мнението на Международния съд в Хага потвърди това еднозначно”, изтъкнал Вестервеле.

Германия направи най-явната досега връзка между сръбското признаване на независимостта на Косово и кандидатурата на Белград за членство в ЕС на фона на спекулациите, че окончателното споразумение може да включва нов статут за доминираната от сръбския етнос северна част на Косово, коментира „EU Observer”.

Германският министър на външните работи Гидо Вестервеле заяви пред студенти в университета в Белград, че Сърбия трябва да „приеме истината” за отделянето на Косово.

„Ще дойде ден, в който представители на Белград и Прищина ще седнат на една маса и ще обсъждат ЕС. Може в момента това да ви прилича на утопия, но може да бъде постигнато. Помирението може да бъде постигнато, ако приемете истината. Независимо Косово е реалност и позицията на Международния съд в Хага еднозначно потвърждава това”, коментира Вестервеле.

„Картата на Югоизточна Европа беше положена и завършена” допълни германски дипломат.

От Белград германският дипломат продължи балканската си обиколка с Прищина, където му предстоят срещи с президента Фатмир Сейдиу, с премиера Хашим Тачи и с външния министър Скендер Хисени. Вестервеле ще говори пред депутатите в косовския парламент, след което ще посети православния манастир Грачаница.

Германският министър на външните работи Гидо Вестервеле подчерта, че Сърбия може да влезе в ЕС само ако се примири с независимостта на Косово и спре да се противопоставя на воденето на диалог по темата, пише германският в-к „Frankfurter Allgemeine Zeitung”.

В Белград, по време на втория ден от балканската си обиколка, Вестервеле заяви пред сръбски представители, че „Да искате Европа означава, да искате компромис”.

Позицията на Белград към проблема с независимостта на Косово от Сърбия, обявена през 2008 г., е една от основните пречки пред присъединяването на балканската страна към ЕС.

Борба за Косово или европейска перспектива пита сръбският вестник „Danas” и продължава: „Сърбия трябва да реши дали ще забави своята европейска интеграция чрез постоянно отваряне на въпроса за Косово, включително и актуалната резолюция внесена в Общото събрание на ООН, или ще се откаже от „твърдата” си борба срещу независимостта на Косово, заради ускорено присъединяване към ЕС” – пише Danas.

„Германия принципно подкрепя европейската интеграция на Сърбия, но Белград трябва да се помири с това, че Косовската независимост е затворен въпрос”, заявил Вестервеле. Отговора на сръбската страна бил, че Сърбия е подготвена максимално за сътрудничество с ЕС по всички въпроси, включително и косовския и че е подготвена за споразумение по отношение на текста на резолюцията. Същевременно обаче има свои червени линии.

САЩ няма да внесат резолюция за Косово в Общото събрание на ООН, но със съюзниците си от ЕС подготвят поправки чрез които съществено да бъде изменена сръбската резолюция, написа вестник ”Политика”.

„Не е вярно, че САЩ подготвят резолюция за Косово”, заявили от американското посолство в Белград във връзка с появили се твърдения, че официален Вашингтон ще се намеси в признаването на Косово от Сърбия. След като съдът в Хага излезе с консултативно мнение по Декларацията за независимост на Косово.

Сърбия ще изгуби още една битка за Косово – с това внушение сръбският Blic коментира натиска на Европейския съюз и САЩ над Белград, за да решат проблема с признаването на самопровъзгласилото се Косово.

Министърът на външните работи на Косово Скендер Хисени заяви, че в сътрудничество с пет влиятелни страни Косово е подсигурило подкрепата на десетина страни, които ще гласуват против сръбската резолюция в Общото събрание на ООН, написа ”Blic”. На заседание на правителството в Прищина Хисени е изтъкнал, че всички действия против резолюцията се водят в координация със САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия. Тези действия според Хисени са дали резултат и поради тази причина Сърбия щяла да загуби още една битка за Косово.

Германия предупреди Сърбия, че няма да влезе в ЕС без споразумение за Косово

След разговори с премиера на Сърбия Мирко Цветкович Вестервеле заяви, че бъдещето на Западните Балкани е в ЕС, но подчерта, че Съюзът няма да приеме нови членове, които имат залежали външнополитически спорове.

„Според нас една страна може да бъде член на ЕС, ако цели сътрудничество и е готова да разреши съседските си трудности съвместно”, каза Цветкович пред репортери в отговор на въпрос за сръбската позиция относно Косово.

Белград очаква от страните от бивша Югославия, които са признали независимостта на Косово да бъдат въздържани по време на Общото събрание на ООН, когато се обсъжда сръбската резолюция, написа на 25 август вестник ”Danas”.

Според неназовани правителствени източници Сърбия очаква Босна и Херцеговина да подкрепи резолюцията. В Белград били наясно, че страните, които са установили дипломатически отношения с Прищина няма да подкрепят текст, който оспорва косовската независимост, но заради европейските цели за добросъседски отношения и регионално сътрудничество очакват страните от региона да бъдат въздържани. Такива послания са предали сръбските дипломати на властите в Скопие, Загреб, Подгорица и Любляна. Македония, Черна гора и Хърватия не са съобщили позициите си, докато Словения се е обявила категорично против сръбската резолюция, която не е съгласувана с ЕС.

На 24 август, преди три дена, в. Политика публикува следнана новина: „Сърбия не желае да влиза в конфликт с ЕС, но няма да оттегли резолюцията си за Косово”

„Сърбия не желае да влиза в конфликт с ЕС, но няма да оттегли резолюцията за Косово от Общото събрание на ООН. Това заявява в интервю за белградския ”Политика” Здравко Понош, помощник-министър на външните работи на Сърбия. По думите на Понош целта на посещението на германския външен министър Гидо Вестервеле в Белград не е само резолюцията за Косово, тъй като двустранните отношения с Германия са доста широки.

„Посещението на министърът Вестервеле идва в истинския момент и възможност да се говори за решение, което е приемливо за Сърбия и за ЕС. Белград е подготвен за подобни разговори и компромиси, но съществува червена линия, през която не можем да преминем”, изтъкнал Понош.

Посещението на Вестерфале бе предшествано от американска офанзива срещу резолюцията на Сърбия в ООН за Косово

Общото събрание на ООН на 9 септември ще разгледа резолюцията за Косово, която Сърбия внесе след обявяването на решението на Международния съд в Хага. Според Тед Карпентър, вицепрезидент по въпросите на отбраната и международната политика във вашингтонския институт "Като" американските дипломати работят извънредно, за да осуетят тази резолюция. Изданието отбелязва, че Либия, която е страна председателстващ Общото събрание на ООН е приела резолюцията на Сърбия да бъде разгледана същият ден, когато ще се дискутира за Нагорни Карабах.

”Политика” цитира американския анализатор. Според Карпентър резолюцията за Косово изнервя ЕС и САЩ. Според него на проекторезолюцията се гледа като на акт, който не е приятелски. По думите му отношенията между Вашингтон и Белград в момента са напрегнати.

Нереално е да се очаква Сърбия да приеме резолюция на Общото събрание на ООН, с която ще се признае независимостта на Косово според вицепремиера и министър на вътрешните работи Ивица Дачич, цитиран от Глас явности. По думите на Дачич целта на Сърбия е Общото събрание да не приема резолюция, която ще сложи край на косовския въпрос.

„Сърбия е отворена за всякакви разговори по отношение на процеса за Косово”, подчертал Дачич.

Сърбия ще бъде решителна в Ню Йорк, е заглавието на ”Вечерне новости”. Изданието посочва, че Сърбия няма да оттегли резолюцията си за Косово, независимо от кулминацията на ситуацията. Властите в Белград оценяват, че страната няма какво да загуби.

Ситуацията с Косово не може да се сравнява с Република Сърбска - заяви посланикът на САЩ в Босна и Херцеговина, Джонатан Мур, написа „Blic”.

„Република Сръбска е една от двете съставни части, които са защитени с Дейтънското споразумение и няма право на отцепване от Босна и Херцеговина”, изтъкнал Мур. Според него ситуацията в Босна и Херцеговина сега не е еднаква с тази в СФРЮ и подчертал, че Косово в момента е независима държава.

Преди два дни стана ясно, че държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и външният министър на Великобритания Уилям Хейг лобират срещу сръбската резолюция за Косово в Общото събрание на ООН. Според „Blic”. Клинтън и Хейг са изпратили писма до президентите и премиерите на 50 страни, с искане да бъде отхвърлена сръбската резолюция, заради неразумното поведение на Белград. Изданието окачестви обяснението на Клинтън и Хейг като обидно. В писмата на двамата дипломати се посочвало, че с резолюцията си Сърбия отказва да приеме мнението на Международния съд в Хага, че Декларацията за независимост на Косово не противоречи на международното право. Съдът беше иницииран от Общото събрание на ООН по искане на Сърбия. Клинтън и Хейг призовават резолюцията да бъде отхвърлена, тъй като бъдещето на Сърбия и на Косово било в ЕС.


„Брюксел променя тактиката” коментира „Вечернье новости” и изтъкна, че въпреки „твърдата” позиция на сръбските държавни ръководители, че няма да се променя текста на резолюцията за Косово, не е изключена възможността за постигане на компромис с ЕС.

„Засега на масата имаме предложение да оттеглим резолюцията, но това не може да стане. Това са червените линии, през които Сърбия не може да премине”, заявил източникът на вестника. Сръбските ръководители очаквали Вестервеле да донесе в Белград „и моркова и тоягата”, тъй като в ЕС също няма единна позиция по отношение на Косово. Окончателния изход от Общото събрание на ООН ще бъде ясен на 14 септември, когато свършва заседанието.

Сърбия очаква определен брой ислямски страни да подкрепят резолюцията за Косово в общото събрание на ООН, заради резолюцията на Азербайджан за Нагорни Карабах, написа сръбският вестник ”Danas”. Сръбските власти били наясно, че страните, които ще гласуват за предложението на Азербайджан няма автоматично да гласуват и за резолюцията на Сърбия, но очакват определен брой от тях да бъдат въздържани. Според сръбския аналитик Жарко Петрович имало много еднакви неща между Косово и Нагорни Карабах.

Решението на Международния съд в Хага за Косово беше очаквано, заяви в интервю за Агенция “Фокус” Арбен Джафери, създател и почетен председател на Демократическата партия на албанците /ДПА/ в Македония.

„ООН не са против свободата на народите, тъй като това е принцип на непроменливо право на свобода на народите. Мисля, че сърбите процеса на разпадане на Югославия имаха фаворизирана позиция, тъй като те безусловно получиха правото на наследство. Това беше грешката на международния фактор, тъй като трябваше да се услови правото на Сърбия да бъде наследник на тази държава. Ако Сърбия беше условена картината в момента щеше да е съвсем различна. Затова смятам, че решението не международния съд е окончателна диверсия на претенциите на Сърбия. Риторика на Борис Тадич е идентична с риториката на господата, които се появиха по време на кризата в Югославия. Тази риторика не е политическа, онтологична. Говори за някакви бивши държави, бивши граници и бивши отношения. Тази риторика не е политическа. Тя говори за погрешно тълкуване на историята и историческите процеси”, изтъкна Джафери.

Известни са схващанията на Джафери, който застъпва  странната теза, че историята на дадена територия е едно, а историята на една нация е нещо съвсем друго. Джафери смята, че македонците трябва да създават не етническа идентичност, а политическа?

„Американците са една нова нация, която се гради върху политически принцип. Македонците не държат на тезата на политическа идентичност, а търсят етническа продължителност, с елементи, които не могат да се намерят. На този път обаче се губи време и смисъл на политическото съществуване”, смята Джафери. Според него търсенето на антични корени представлява криза на политиката.

Едновременно с развитието на събитията дни преди разглеждане на Резолюцията на Сърбия в ООН, бе поискана автономия на Санджак. А територията на областта Санджак е доста сложна откъм етноси. Според лидера на Социалдемократическата партия на Сърбия Расим Ляич, цитиран от сръбския вестник ”Вечернье новости”: „Регионът на Санджак е етнически шарен, тъй като в три общини мнозинството са сърби, а в три са босненци”, изтъкнал Ляич и уточнил още, че областта влиза в три държави – Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Мюсюлмани искат автономия на Санджак, предупреди сръбският вестник ”Вечернье новости”. Идеята, според вестника била за отцепване на Плевля, Бяло поле, Берана, Андриевица, Плава и Рожая /в Черна гора/ и Нови Пазар, Тутина, Сенице, Приполе, Нови Варош и Прибое /в Сърбия/. Тя произлизала от Декларацията на босненския събор, приета под егидата на главния мюфтия Муамер Зукорлич, след като беше учреден Босненския национален съвет в Сърбия.

Новината, че в Нови Пазар се подготвя възобновяване на Народния съвет на Санджак, с цел да се иска териториална автономия от Сърбия и от Черна гора, разтревожи обществеността в двете страни, коментира вестникът. Според Мелвудин Ниходжич от Демократическата партия на социалистите мюсюлманите в Черна гора не подкрепят идеята за автономия на Санджак.

Отделяне на Войводина, и раздробяване на Метохия и Санджак – всичко това е резервният вариант на геостратезите отвъд океана – Сърбия да престане да съществува един ден като държава.

Текстът на сръбската резолюция за Косово, която ще бъде дискутирана на 9 септември т. г. в Общото събрание на ООН, няма да бъде променен. Президентът Борис Тадич, премиерът Мирко Цветкович, вицепремиерите Божидар Джелич и Ивица Дачич, както и външният министър Вук Йеремич обявиха че са съгласни със съдържанието на документа. Висшите сръбски политици смятали, че Сърбия не трябва да се съгласи със САЩ и най-влиятелните страни от ЕС да променя текстът на резолюцията.

Междувременно, на 18 август, ЕК подкрепи членството на Косово в Европейската банка за възстановяване и развитие. Това заяви еврокомисарят по разширяването Оли Рен, след срещата с косовския министър на финансите Ахмет Шаля в Брюксел. Приемът на Косово в ЕБВР се случи след като миналата година Косово стана член Световната банка и на Международния валутен фонд.

Тази новина бе разпространена на фора на една друга: Хашим Тачи забрани посещенията на сръбски официални лица в Косово.

Същият ден, 18 август, македонски уахабити създадоха клип за Осама Бин Ладен, който се пее на албански. Албански политици отрекоха, клипът дае саздаден в Скопие, и предположиха, че става дума за клип, направен от радикална ислямска група в Косово.

Няколко влиятелни страни членки на ЕС решиха да употребят резолюцията за Косово, която Сърбия внесе в Общото събрание на ООН, като средство за натиск върху Белград, заяви в интервю за сръбският вестник ”Политика” Божидар Джелич, вицепремиер по евроинтеграцията на Сърбия. Според Джелич, поради тази причина молбата за членство на Сърбия в ЕС ще бъде разглеждана в края на годината, а не през септември, както се очакваше.

„Тази политика е погрешна според нас, тъй като може да доведе до забавяне на процеса на евроинтеграция и да дестабилизира целия регион, не само Сърбия”, изтъкна Джелич. Според него позицията не Белград не се е променила и страната никога няма да признае независимостта на Косово.

„Същевременно ние никога няма да се откажем от членството в ЕС. Вътре в Съюза също няма консенсус по отношение на Косово. Пет страни членки не са признали независимостта и няма да направят това. Поради тази причина ЕС не може да ни изправи пред избора членство или Косово. Но всички сме насяно, че трябва да се намери решение, за да може да се интегрира целият регион”, изтъкнал още Джелич.

Дипломатическата офанзива на Сърбия, в страните които не са признали независимостта на Косово даде резултати. На 13 август бе отчетено, че няма нови признавания на независимостта на Косово, въпреки мнението на Международния съд в Хага. Специални пратеници на президента Борис Тадич посетиха 55 страни, в които са предали посланието на държавния глава, в което се призовават страните да не променят досегашната си позиция за Косово.

В статия, озаглавена "Катастрофалният косовски прецедент” /The Kosovar Pandora's Box?/и публикувана в юлски брой на „Уолстрийт джърнъл”, външният министър на Сърбия Вук Йеремич заяви, че независимостта на Косово представлява опасен пример за света. Йеремич изразява мнение, че Прищина е отворила кутията на Пандора и е създала предпоставка за „особено проблемни последствия за международната общност”, ако по неин пример етническите групи по света решат да обявят независимост и застрашат границите на страните, в които живеят.

Да се твърди, че всички в Сърбия са единодушни по позицията за Косово би било пресилено. Както се случи в България през последните 20 години и в Сърбия САЩ си купиха Троянски коне, които да говорят с гласа на официален Вашингтон.

„Ако Сърбия продължава да настоява за самостоятелна резолюция за Косово, която не е съгласувана с ЕС, може да забрави на европейската интеграция през следващите няколко години”, заяви Милан Паевич, анализатор, поддържащ про-американка позиция за отделената, самопровъзгласила се за независима обалст Косово.

САЩ ще се опитат да възпрепятстват резолюцията на Сърбия за Косово и ще употребят своето влияние в ЕС и в международните институции срещу Сърбия, заяви Тед Карпентър, американски анализатор, цитиран от белградския вестник ”Глас явности”. Според него твърде възможно било захлаждане на отношенията между САЩ и Сърбия, тъй като не са се изпълнили очакванията на Вашингтон от реализирането на американската политика.

Индия няма да признае независимостта на Косово, въпреки мнението на Международния съд в Хага, съобщиха от индийското външно министерство.

„Анализираме мнението на съда за Косово. Нашата позиция относно едностранно обявената независимост на Косово не се е променила”, се казваше в съобщението.

„В течение на следващата седмица около 10 страни може да признаят Косово, което провъзгласи едностранно независимостта си от Сърбия през 2008 г. обяви косовският министър на външните работи Скендер Хисени, предаде АФП на 8 август. - Външни министри и високопоставени дипломати от няколко десетки страни ми сигнализираха за подобна стъпка непосредствено след решението на съда,” каза Хисени в интервю за босненския вестник „Дневни аваз”.

Въпреки напъните на Хисени, признания така и не се случиха... Очаква се 9 септември, когато в ООН ще се разгледа Резолюцията за Косово. От нея ще стане ясно дали Хилъри Клинтън, и колегите й от ЕС са свършиха добре работата срещу Сърбия.

След това вече Белград ще трябва да направи трудния избор и въпреки рекета на САЩ и ЕС да заяви дали ще предпочете териториалната си цялост пред членство в Евросъюза...

ЕС иска саможертви – е тезата на стратезите от Брюксел, но да не забравяме, че Сърбия не е България.

 
Мащабите на имиграцията в Гърция

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2014/1660-novite-termopili-gartsiya-i-balkanite-v-ochakvane-na-porednoto-imigrantsko-nashestvie

Нелегални имигранти в очакване проверката преди настаняванеКакто знаем, Гърция е разположена в североизточната част на Средиземно море. На север тя граничи с Албания, Македония и България. На изток неин съсед е Турция, като двете страни имат къса сухопътна граница в Североизточна Тракия и огромна морска граница в Егейско море. На юг е Африка, а на Запад - Италия. Географското и положение превръща страната в югоизточната "врата" на ЕС. До края на 80-те години на миналия век Гърция беше сравнително "хомогенна" държава, като според официалната статистика православните гърци бяха 98% от населението, а останалите 2% включваха потомците на българите-мюсюлмани, живеещи в Източна Тракия, както и малките еврейска и католическа общности.

След краха на комунистическите режими, Гърция се превърна в обект на мащабни имигрантски потоци от север, като етническите гърци, решили да се завърнат в "родината-майка" бяха само малка част от тях, докато основната се формираше от албанците, българите и други източноевропейци. След 2008 значително нарастна потокът нелегални имигранти от Близкия Изток, Южна Азия и Африка, като след 2010 именно те станаха най-многобройни. Преди 2008 пък основният "доставчик" на нелегални имигранти в страната беше Албания.

Проблемът с имигрантите придоби толкова сериозни измерения, че през 2009 тогавашния зам. председател на Европейската комисия Жак Баро призна, че "съществува голяма опасност от дестабилизацията на Гърция поради напълно неконтролираните имигрантски вълни, които я заливат".

На свой ред, в доклада си за тероризма от 2012, Държавният департамент на САЩ подчертава, че "Пропускливостта на гръцките граници представлява проблем. Макар че граничните власти се опитват да направят нещо в тази посока, възможностите им да поставят под контрол мащабната нелегална имиграция през сухопътните и морските граници с Турция са ограничени. Последните събития в Северна Африка и Близкия Изток дадоха мощен тласък на нелегалната миграция към и през Гърция, която се осъществява през гръцко-турската граница и гръцките егейски острови".

Мащабите на имиграцията в Гърция

Имигранти, избягали от войната в ИракСпоред известния експерт по въпросите на нелегалната имиграция от Института за европейски и американски изследвания (RIEAS) Йоанис Коловос, който цитира данни на гръцкото Министерство на вътрешните работи, броят на легалните имигранти в страната (повечето от които са получили легален статут след като са се заселили в Гърция) е 537 237, като огромното мнозинство от тях (70%) са албанци. Липсват данни за нелегалните имигранти, но се знае, че в периода 2008-2012 гръцката полиция е задържала за нелегално проникване в страната 577 900 души. В тази връзка Коловос цитира данни на Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP), според които през 2010 в страната е имало около 470 000 нелегални имигранти. Според бившия шеф на гръцките специални служби, дипломат и депутат в парламента Йоанис Корандис обаче, през 2009 в Гърция е имало 1,8 млн. имигранти, като само 600 000 от тях са преминали или преминават през процес на легализиране. Както посочва Йоанис Коловос, ако тази оценка е точна, 1,2 милиона души (т.е. 15%-18% от цялото население) пребивават нелегално в страната. На свой ред, данните на Еуростат за 2012 сочат, че в Гърция живеят 956 000 чужденци (8,5% от населението), като само 153 000 са от държави от ЕС, докато останалите идват от страни, които не са членки на Съюза. В тази връзка Коловос подчертава, че докато средният дял на чужденците в страните от ЕС е 6,6%, а този на чужденците дошли от държави извън Съюза е 4,1%, при Гърция тези цифри са, съответно, 8,5% и 7,1%. Той отбелязва и, че демографските тенденции в страната допълнително се влошават заради понижаващия се коефициент на раждаемост, застаряващото коренно население и бързия демографски упадък. Според професора от Атинския университет за икономика и бизнес Манолис Дретакис, ако се запази сегашното ниво на имигрантския поток към Гърция, през 2060 имигрантите ще достигнат 21% от населението на страната.

Противоречивата имигрантска политика на Атина

Въпреки плахите опити на гръцките власти да ограничат мащабния имигрантски поток, залял страната след 1990 (включително предприетите депортации на нелегални имигранти), делът на имигрантите в населението на страната продължи да нараства, което доведе до формирането на процъфтяващ черен пазар на работна ръка. Това принуди управляващото в Гърция през 1993-2004 Общогръцко социалистическо движение (ПАСОК) да предприеме мерки за облекчаване на ситуацията. Препоръките на експертите към правителството бяха  да бъдат регистрирани всички нелегални имигранти в страната, но да се даде възможност за легализация само на онези от тях, които не идват от съседните на Гърция държави (Албания, Македония и България), при това тази легализация трябва да е само за определен кратък срок и да е съобразена с нуждите на местния пазар на труда. Вместо това обаче, през 1997 властите решиха да дадат шанс за легализация на всички нелегални имигранти (смяташе се, че по онова време броят им е 500 000). Усилията им обаче се оказаха неуспешни, тъй като бяха легализирани само половината от тези хора, докато притокът на нелегални имигранти продължи с пълна сила.

Правителството реши да даде втори шанс на нелегалните имигранти през 2001 (тогава броят им се оценяваше на 650 000), но и този път нещата не се получиха, поради непрекъснато нарастващият брой на имигрантите и неспособността на гръцката администрация да се справи с поставената и задача. Въпреки това, следващите правителства на страната още на два пъти (през 2004 и 2007) се опитаха да осъществят легализация на незаконно пребиваващите на територията и имигранти, но отново безуспешно, като в резултат от това ситуацията само се влоши.

В същото време, както посочва Йоанис Коловос, ЕС достатъчно ясно беше заявил, че решенията за приемане на имигранти, както и определянето на броя им, са изцяло в прерогативите на съответната страна-членка. Нещо повече, Съюзът продължава и днес твърдо да се обявява против мащабните легализации на нелегалните имигранти, като посочва, че "в контекста на политиката за регулиране на имиграцията, единственият подходящ подход е да се работи за връщането им в тяхната родина". Освен това ЕС посочва, че "мащабните мерки за легализация не оказват дългосрочен ефект по отношение съкращаването на количеството на нелегалните имигранти. Точно обратното, те често дават допълнителен тласък на нелегалната имиграция". В резултат от тази "самоубийствена", според Коловос, имигрантска политика, през следващите години броят на нелегалните имигранти в Гърция експлозивно нарасна.

Със сбърканата си политика на "регулиране" и легализация правителствата в Атина изпращат погрешно послание към държавите, генериращи основния поток от нелегални имигранти в страната. Там остават с впечатление, че Гърция се очертава като "слабо място" във веригата на държавите от ЕС и ако човек успее по някакъв начин да се промъкне в нея, може да разчита, че рано или късно ще се сдобие с легален статут. Нещо повече, с периодичните си кампании за легализация, гръцките правителства на практика създадоха "вратичка в закона" както за нелегалните имигранти, така и за тези, които незаконно ги наемат на работа. В редките периоди, когато властите предприемаха ефективни мерки за защита на границите (например по време на Олимпийските игри в Атина през 2004) това водеше до значителен спад в броя на нелегалните имигранти.

В резултат от всичко това, проблемът с нелегалната имиграция постепенно се превърна в постоянна и многопластова заплаха за националната сигурност на страната. Сред най-очевидните измерения на тази заплаха е присъствието в Гърция на огромен брой хора с неизвестен произход и неясни мотиви, които могат да бъдат како чисто икономически (търсене на работа или на по-висока заплата), така и откровено криминални и дори по-лоши (осъществяване на терористични действия). Според Йоанис Коловос, тази заплаха за националната сигурност, свързана с нелегалната имиграция, се проявява в пет основни форми:

Криминализация и гетоизация

Неконтролираният приток и установяването на огромен брой нелегални имигранти в големите гръцки градове доведе до появата на имигрантски гета в тях, включително в центъра на Атина. Съответно, в тези зони се наблюдава взрив на криминалната активност, а етническите сблъсъци и бунтове са все по-често явление. Друга последица от сбърканата имигрантска политика на управляващите е много значителният дял на извършените от чужденци престъпления в страната (37% от изнасилванията и 46% от обирите, през 2012). Според Министерството на вътрешните работи, 63,2% от затворниците в Гърция са чужденци, като най-много са албанците. Според таен доклад на гръцката полиция, цитиран от Коловос, в момента в страната действат 42 албански престъпни организации (3000 албанци са тясно свързани с наркотрафика, а 2500 техни сънародници биват арестувани всяка година за обири и мошеничество).

Според данни на Министерството на обществения ред, през последните 15 години броят на регистрираните криминални елементи-чужденци е нараснал драматично (докато през 1998 те са били 6094, през 2012 са три пъти повече). При това делът на албанците сред тях е паднал от 54% на 41% заради нарасналата активност на престъпни елементи от Пакистан, България, Румъния и т.н.

Все по-трудната интеграция

Фактът, че в Гърция проникват все повече нелегални имигранти, които успяват да се задържат в страната, прави интеграцията им все по-проблематична. Сред причините за това е и, че повечето от тях идват от държави извън ЕС. Според Коловос, предвид горчивия опит на страни като Великобритания, Франция или Холандия, фактът, че повечето имигранти идват от мюсюлмански държави е още една пречка пред усилията за пълната им интеграция.

Впрочем, интеграцията на имигрантите търпи неуспех и, защото огромното мнозинство от тях са влезли в Гърция нелегално и едва впоследствие са получили легален статут. Поради това отношението на коренното население към тях е изключително негативно, като то се подхранва и от участието им в различни видове криминална активност и от постепенната гетоизация на обитаваните от тях райони на големите гръцки градове. Така, социологическите проучвания сочат, че 74% от гърците смятат, че присъствието на имигрантите води до ръст на насилието и престъпността, а 76% подкрепят предприемането на по-активни мерки срещу тях (48% подкрепят депортацията на нелегалните имигранти, а 8% искат от страната да бъдат изгонени всички имигранти).

Ето защо, посочва Йоанис Коловас, не е чудно, че значителна част от имигрантската общност в страната (включително второто поколение имигранти) не могат да се интегрират в гръцкото общество. Така, според изследване на Атинския национален университет, голямото мнозинство от първото поколение имигранти и 40-50% от второто изпитват сериозни трудности при интеграцията си.

Впрочем, интеграцията се затруднява и от факта, че безработицата сред имигрантите е много по-голяма (и продължава да нараства), отколкото сред коренното население. По данни на националната статистика от края на 2012 например, безработицата сред имигрантите е била 37%, а при гърците - 25%. Близо 60% от имигрантите живеят в бедност, докато това се отнася за 29% от гърците.

Опасността от "Велика Албания"

Според изследване на Gallup Balkan Monitor от 2012, 75% от албанците подкрепят идеята за създаването на "Велика Албания" и смятат за част от нея Североизточна Гърция (наричана от тях Чамерия). Ето защо присъствието на непрекъснато нарастващ брой албанци в Гърция дава възможност на крайните албански националисти да вербуват сред тях бъдещи бойци за "освобождението" на Чамерия. Неслучайно проучванията сочат, че гърците демонстрират най-негативно отношение именно към албанските имигранти (през септември в последвалите един футболен мач масови сблъсъци между гърци и албанци в Атина, Солун, Корфу, Родос, Лариса, Волос, Коринт, Триполис и Нафплион доведоха до един убит и десетки ранени). Между другото преди няколко години гръцкият вестник "Прото Тема", цитира данни на Министерството на обществения ред, че 3000 албанци, живеещи в Гърция, притежават автомати "Калашников" и боеприпаси за тях.

Радикалният ислямизъм

Доскоро изглеждаше, че в Гърция не съществува сериозна опасност от прояви на радикален ислямизъм. Въпреки това, в доклад от 2009 на американския Държавен департамент, посветен на тероризма, се посочва, че: "тъй като Гърция се превръща в една от основните "врати" към Европейския съюз за имигрантите от Близкия Изток и Южна Азия, съществуват опасения, че тя може да бъде използвана като транзитна страна от терористи, насочващи се към Европа и САЩ. Броят на нелегалните имигранти, влизащи в Гърция нараства драматично, като през 2008 и 2009 полицията е арестувала по 100 000 нелегални имигранти годишно, половината от които идват от Северна Африка, Близкия Изток и Южна Азия".

През последните няколко години в Гърция се случиха редица знакови събития, очертаващи тенденция за формирането на разширяваща се мрежа от квазирадикални ислямистки елементи в гръцкото общество. Така, през декември 2008 в Атина и други големи градове в страната имаше улични бунтове и безредици, като половината от арестуваните участници в тях бяха пакистански и афганистански имигранти, които са признали пред полицията ,че им е било платено за да се включат в демонстрациите.

През май 2009 пък бяха организирани т.нар. „демонстрации в защита на Корана”, по време на които групи от представители на различни мюсюлмански имигрантски общности в Атина излязоха на улиците, обвинявайки полицията че е „осквернила свещената книга на Исляма” по време на рутинен обиск на уличен търговец от сирийски произход.

Ръстът на броя на нелегалните имигранти от мюсюлмански държави, където радикалните ислямисти разполагат със силни позиции (Пакистан, Бангладеш, Афганистан) формира благодатна почва за пропагандата на екстремистки настроените имами. Според гръцкия вестник "Катимерини", през 2010 в страната са функционирали 75 незаконни джамии, чиито брой непрекъснато нараства, като повечето са създадени от имигранти от Пакистан и Бангладеш. Междувременно се появиха данни, че само в района на Атика живеят 150 000 имигранти мюсюлмани, като едва 28 000 от тях имат разрешение за пребиваване в страната.

Албанско-ислямистският алианс

Както е известно, около 70% от албанците са мюсюлмани. Те разбира се не са толкова религиозни, като мюсюлманите от Пакистан или Египет например, но според Йоанис Коловос можем да очакваме формирането на своеобразен алианс между албанския национализъм и ислямския фундаментализъм, който да се опита да дестабилизира Гърция. Той посочва, че от формирането на подобен съюз интерес имат и двамата потенциални участници в него. Албанските сепаратисти ще си гарантират по-голяма подкрепя за реализацията на своите цели, включително от различни джихадистки формации (каквито действаха и в Косово по време на битката му за незавасимост). Фундаменталистите пък ще се сдобият с нов опорен пункт в Европа (след Босна и Косово). Макар да не изглежда особено вероятен, подобен алианс не е невъзможен.

Какво решение предлага Брюксел

Както е известно, през 2008 държавите от ЕС (включително България и Гърция) подписаха Европейски пакт за имиграцията и убежището. В него се посочва, че имигрантската политика следва "да се съобразява с приоритетите, нуждите и капацитета да приема имигранти на всяка страна-членка". Имигрантската политика трябва да се съобразява с "наличния потенциал от човешки ресурси на ЕС, както и с нуждите на трудовия пазар на всяка отделна страна-членка". Ключово изискване на пакта е, че "нелегалните имигранти в държавите от ЕС трябва да напуснат територията им", както и че "страните-членки трябва да разглеждат всяка молба за легализация поотделно, а не да се ориентират към масова легализация на статута на дошлите в тях имигранти".

Очевидно, имигрантската политика на Гърция през последните 20 години се осъществяваше в разрез с тези препоръки. Както посочва Йоанис Коловос,  правителството в Атина въобще не е направило опит да оцени реалните нужди на местния трудов пазар от имигранти, нито  да прецени капацитета на наличната инфраструктура за тяхното поемане. В крайна сметка, управляващите продължават да не са наясно за броя на имигрантите, които страната би могла да приеме, да не говорим, че пропусна няколко удобни възможности за депортирането на поне част от тях обратно в родината им, като вместо това се ориентира към самоубийствената според мнозина политика на ex-post facto легализация.

Едва напоследък гръцките власти се опитват да променят тази политика, като минимизират притока на нелегални имигранти (сред примерите за това е и изградената стена по гръцко-турската сухопътна граница) и увеличат драстично броя на депортираните. В същото време, както посочва друг известен експерт в сферата на сигурността - Йоанис Михалетос от Института за анализ на сигурността и отбраната в Атина, обратите и радикалните промени в геополитическия пейзаж в зоните около Югоизточна Европа, пораждат нарастващи опасения, че регионът може да бъде залят от нов мощен поток от нелегални имигранти, идващи предимно от бойните полета в Близкия Изток, които през следващите месеци и години ще нахлуят в него по суша и вода. Неслучайно, както гръцкото председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2014, така и италианското - през втората и половина, поставиха във фокуса на своя дневен ред именно нелегалната имиграция в Съюза. На свой ред гръцкото правителство стартира мащабна програма на стойност няколкостотин милиона евро за модернизиране на бреговата охрана, граничните служби и специалните части, които трябва да предотвратят очакваното поредно имигрантско нашествие в страната.

След белезите, че то неминуемо предстои, е и последното развитие на ситуацията в Ирак, където се практикува изключително брутална форма на "джихадизма", довело до появата на огромен бежански поток, който отчаяно търси начини да се измъкне от региона. Паралелно с това, експертите смятат, че разпространяващият се в него хаос ще стимулира и нелегалния трафик на оръжие и наркотици, през Балканите, към Европа.

Нелегалните имигрантски потоци в Европа

Легенда:

Шенгенско пространство

Държави, асоциирани с ЕС

Членки на ЕС, извън Шенген

Основни "врати" за имигрантите

Основни пътища към ЕС

Нови марщрути

Зона на концентрация на потенциални имигранти

Миграцията вътре в ЕС

Възможният регионален отговор

При тези обстоятелства изглежда съвършено наложително държавите от региона, върху които първо ще се стовари тази комплексна заплаха, а именно България, Гърция, Македония и Сърбия, да засилят сътрудничеството помежду си в тази сфера, формирайки своеобразен алианс за борба с очертаващия се нов мощен поток от нелегални имигранти, водещ до крайно негативни демографски и политически последици за тях.

На един последващ етап, към този "алианс" трябва да бъдат убедени да се присъединят и такива държави от Западните Балкани, като Албания, Черна гора и Босна, още повече, че те традиционно се смятат за "слабо звено" в борбата с мрежите на регионалната организирана престъпност, част от които са ангажирани и с трафика на хора, включително на нелегални имигранти.

По-нататък, в битката на балканските нации срещу надигащата се нова вълна от нелегални имигранти следва да бъде ангажирана и Италия - тази страна, която в момента поема основната част от преминаващите през разрушената Либия имигранти към Европа, се чувства тясно свързана със случващото се в Югоизточна Европа, включително заради близостта си с Гърция и Албания, откъдето в нея също проникват нелегални имигранти от Азия и Африка.

Според повечето експерти, всички споменати по-горе държави следва съвместно да предприемат следните ключови мерки за борба с нелегалната имиграция и свързаните с нея криминални активности:

- Да инвестират повече средства за усъвършенстване на своите човешки и технически ресурси, системи, организация и методи,         използвани в тази сфера;

- Да задълбочат сътрудничеството помежду си, включително провеждайки съвместни операции за ограничаване на потока от нелегални имигранти в засегнатите страни;

- Да обединят дипломатическите си усилия с цел оказване на натиск върху Турция, която продължава да е основната транзитна държава за очертаващите се нови мощни имигрантски вълни, да не говорим, че е пряко отговорна (наред с редица други играчи разбира се) за сегашната дестабилизация на Близкия Изток;

- Формиране на нови съвместни и финансирани и подкрепяни от ЕС структури за борба с нелегалната имиграция;

- Осъществяване на мащабни съвместни разследвания с цел да бъдат разкрити криминалните синдикати, ангажирани с трафика на хора, изготвянето на фалшиви документи и подпомагането на нелегалната имиграция.

В същото време, всяка от застрашените от новата имигрантска вълна държави би следвало да възприеме по-реалистичен подход към решаването на проблема, който да включва:

- Изясняване потребностите на националните трудови пазари от имигранти;

- Изясняване на въпроса, какво количество имигранти може да поеме съответната държавна инфраструктура;

- Много по-ефективна защита на сухопътните и морски граници;

- Драстично увеличаване броя на депортираните обратно в родината им имигранти, което може да стане чрез комбинация между дипломатически усилия, двустранни споразумения и изготвяне на програми за депортиране. От особено значение е постигането на споразумения с Турция, която е основната транзитна държава за имигрантския поток към България и Гърция и, оттам към Европа;

- Рационализиране, т.е. съкращаване броя на легализираните имигранти, включително като не се издават (или продължават) разрешения за работа на граждани от държави извън ЕС и лансиране на програми за доброволна репатриация;

- Налагане на много по-сурови наказания на онези, които наемат на работа нелегални имигранти.

- Въздържане от каквито и да било масови акции по легализирането на вече пристигналите в съответната страна имигранти.

- Превръщане на защитата на националната сигурност и единството на нацията в основен критерий при формулиране на имигрантската политика на всяка конкретна страна.

Залозите в тази битка са големи. Нов мащабен приток на имигранти на Балканите и в Европа, като цяло, ще има крайно дестабилизиращи политически ефекти в повечето страни, пораждайки в тях много сериозни икономически, социални и здравни проблеми. Нещо повече, верижният ефект от него ще заложи основите на продължителен (вероятно в течение на десетилетия) процес на дестабилизиране както на Балканите, така и на останалата част от Европа, изостряйки тлеещите в региона междуетнически напрежения.

Вече е ясно, че мултикултурализмът, като понятие, е мъртъв и без всякакви шансове скоро да възкръсне на фона на драматичните промени в Близкия Изток, които са на път да отворят нова глава в историята на насилието по света. Европа следва да концентрира усилията си за запазването на мира в региона, вместо пасивно да набюдава как цяла Африка и половината Азия опитват да се преселят на Стария континент. Подобно поведение не решава нито един от острите проблеми, пред които ние, европейците сме изправени и на практика ще доведе до прехвърлянето на сегашните кръвопролитни конфликти в Близкия Изток по улиците на европейските градове - процес, който всъщност вече е стартирал.

----------------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 



 

Обичат ли ни американските политици или не?

Ричард Морнингстар, свръхчовекът от Белия дом?! Хайде бе!Точно преди една година специалният пратеник на вече бившия Държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън по въпросите на евроазийските енергийни въпроси, бе на посещение в България. Морнингстар се срещна с кого ли не – с президента Росен Плевнелиев, с премиера Бойко Борисов, с министъра на икономиката, енергетиката и туризма тогава – Трайчо Трайков...

Целта бе прокарването на проучването и добива на шистов газ, нещо, за което след решение на Министерския съвет, американска фирма бе дала вече 50 милиона и след това – парламентът въведе мораториум!

„Проучванията за добив на шистов газ в България са неизбежни” заяви в медиите д-р инж. Кр. Христов* Авторът е управител на УОТЪРПЕТРОГАЗ ООД и бивш първи директор на нефт и газ Чирен.

Ричард Морнингстар с премиера Бойко Борисов„С правителствено решение от 16 юни т.г. – продължава Христов, - американската компания Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън – ЕООД получи разрешение да извърши проучвания за добив на шистов газ в Североизточна България само за 4 сондажа. След утвърждаване и съгласуване на проекта на въпросната компания, тя ще извърши проучвателна дейност само за разрешения брой сондажи и нищо повече...

Франция наскоро забрани добива на шистов газ с решение на парламента. В Канада е забранен.

Морнингстар с президента Росен Плевнелиев"Правителството трябва да следва Европейския пример и както Франция е забранила добива на шистов газ това трябва да се случи и в България" /Драгомир Стойнев- депутат от Коалиция за България/.

Англия спря работата по този метод, след като той причини слаби земетресения в районите на сондажите.

Проучване на проблема показа, че едно известно име от бившата номенклатура на БКП/БСП, небезизвестният Кольо Тонев е управител на "Трансатлантик петролеум" - американска компания, която от 8 години проучва газовото находище край село Девенци, където има сериозни количества природен газ. Тонев коментира, че с това решение За мораториума-бел. Л. М./ напълно се блокират дейностите по проучване на находището. "Единият от нашите сондажи се прави на дълбочина 4300 м, а другият - на 3200 метра, с което напълно влизат в полето на наложената забрана", е обяснил Тонев. Според Тонев, няма добивен сондаж дори и за конвенционален газ, който да не използва забранения метод хидравлично разбиване. По думите му тази технология е използвана и в газовото находище в Чирен, където могат да бъдат добити над 400 млн. куб. метра природен газ.

Морнингстар с външния министър Николай МладеновНаложената забрана всъщност влиза в противоречие и с гласувания на второ четене миналата седмица закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. Реално за използването на тази технология също са необходими проучвания и сондажи.

Тонев допълнил, че едва ли компанията ще се откаже просто така от вложените вече инвестиции от 50 млн. USD!

Тези 50 млн долара са май онези 50 млн долара, цитирани още в началото на тази публикация!

Срещнах коментар:

„Не е въпросът само дали технологията е опасна. Истината е, че от българският газ ще забогатеят само шевроните. Те дават жълти стотинки на страната гостоприемник - като глистите са. Вижте златните мини - България взима по 200 грама от 2 кг. злато. Кило и осемстотин във фирма Дънди. Отделно цианидите за нас. Шеврон съсипаха природата на Еквадор и Бразилия и то при по-малко съмнителните технологии за добив на обикновени петрол и газ. Осъдени са за 12 и 8 млрд. евро...”.

Изправени сме отново пред синдрома ЧЕЗ, ЕоН и прочие

– синдрома на монополите, който виждаме до какво води...

Морнингстар в президентството с посланик УорликСтанислав Христов Петков е втори мандат общински съветник и член на общинското ръководство на партия ГЕРБ в Плевен. Петков се оказва в много тесни връзки с американската газодобивна фирма „Дайрект Петролеум”, която след одобрителни доклади за въздействие върху околната среда, в които участва и Станислав Петков, печели 35-годишна концесия за проучвания и добив на природен газ в находището край селата Девенци и Койнаре. Върху него спира своето внимание Петя Валентинова.

Това Девенци не е ли същото Девенци, където работи Кольотоневата "Трансатлантик петролеум"? Същото село е – няма грешка.

В случая с „Дайрект Петролеум”, първият доклад за ОВОС бива оценен отрицателно от Министерството на 6 януари 2012 г. В становището на министерството от тази дата е упоменато, че „не става ясно каква мощност /механична или топлинна/ е посочена за изброените технологични съоръжения”. Изразени са и опасения, че площадките за сондажи край Девенци „могат да попаднат в границите на бъдещи пояси на санитарно-охранителни зони на водоизточници”, т.е. могат да замърсят водоемите в региона, които никак не са малко.

Подобен прецедент вече имаше във врачанското село Мало Пещене, в близост до което отново фирма „Дайрект Петролиум” експлоатира местните находища. Тамошната река Скът е била грубо замърсена от американската фирма, вследствие на което сериозно пострада биологична продукция на местното население - твърди Валентинова.

Въпреки посочените опасения за нови замърсявания, само месец по-късно – на 15 февруари 2012 г., зам.-министър Евдокия Манева слага подписа си под положителната оценка на изготвения от Петков и компания ДОВОС.

Конвенционален или шистов газ ще добиват в Девенци?

След „осакатения” от ГЕРБ мораториум за проучване и добив на шистов газ според запознати, няма как да се гарантира, че например „Дайрект Петролеум” няма да добива и шистов газ, барабар с конвенционален в находището в Девенци – пише Петя Валентинова. Основания за притеснения дават многото медийни изявления на бившия изпълнителен директор на фирмата Кольо Тонев, в които той с гордост съобщава, че край Девенци има големи залежи на шистов газ, които американската компания с мерак би експлоатирала /вж. „Дайрект петролеум“ откри шистово синьо гориво край Девенци” от 18 август 2010 г. в. „Класа”/.

В статията четем следното:

„Междувременно американската компания „Дайрект петролеум“ е открила шистов газ у нас в района на юг от Девенци, Плевенско. Поискали сме да получим концесия за проучване на терена, затова все още не е ясно какви запаси има там, каза вчера пред „Класа“ Кольо Тонев, управител на компанията за България. Оттам искат да изследват територията в рамките на година, за да се прецени дали може да бъде добиван шистовият газ. От своето първо находище на конвенционален газ в Девенци компанията очаква да започне добиви през следващата година. Суровината ще се продава на „Булгаргаз“.”

Под знаменателя за добив на конвенционален газ, дали не се проучва и добива шистов? Това никой не може да гарантира – най-малко ГЕРБ, или определен кръг хора от БСП.

Кой може да установи това, след като тези, които следва да надзирават дейността на „Дайрект Петролеум”, се оказват висши служители на фирмата. От друга страна малцина са запознати вникнали във фактите, че в т. нар. мораториум за шистов газ отпаднаха всички ограничения за използване на налягането под земята /преди редакцията на ГЕРБ на Закона бяха заложени 20 бара максимално налягане на течностите/, което позволява експлоатация на всякакви видове находища, което от своя страна е съпроводено с риск за природата.

Тук трябва да зададем въпроса: какви гаранции съществуват, че „Дайрект Петролеум” в рамките на 35-годишната си концесия, без ефективен контрол и ограничителни параметри, няма да посегнат на далеч по-ценното, открито от тях шистово находище?

Няма такива гаранции.

Законът задължава фирма, експлоатиращи находища в земните недра, да провежда обществено обсъждане до засегнатото от дейностите им население. А как се прави това – с пари, повече пари или много пари. Какво друго обсъждане сте чули за нашата страна?

Трябва да се регламентират и спазват строги правила за опазване на околната среда и водоносните хоризонти от замърсяване – това са думи за наивници. Декларативни и само дотук.

Приятели ли са ни американските политици?

„Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната.” пише Ричард Морнингстар в секретен доклад до Хилари Клинтън.

„Възможността една държава да се отклони от пътя, който сме й предначертали и да застраши нашите интереси се крие в следните изходни условия – образованост на населението, ясна ценностна система основаваща се на нематериални положения и преобладаващо младежки характер на обществото” - пише Морнингстар до Клинтън.

Морнингстар принизява образоваността, интелигентността на българите до технически умения и познания.

"Българите са обречени никога да не осъзнаят, че образованието, ако искат да бъдат свободни, трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото" - опитва се да философства Морнингстар.

"...Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а оттам и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външни интереси..." – в откровено обиден тон и с присъща на американските политици арогантност докладва пратеникът на Хилари Клинтън.

Да контролират циганите като перспективен етнос, но да внимават да не се образоват твърде много е съветът на Морнингстар.

„Извратеното” съзнание на съветника не пропуска да сподели, че при необходимост е възможен сценарий „Косово” или така наречените арабски революции за България!

„...българите възприемат случващото се в Гърция преимуществено през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас посока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират понеже не искат да работят...

„...Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки, че българите са в много по-тежко икономическо положение отколкото редовия грък" – твърди Морнингстар.

Не е за вярване, но според някакъв чиновник на Хилари Клинтън се оказва, че ние, българите сме идиоти?! Хак ни е, защото позволяваме на такива като него да диктуват на твърде наведените и вялите ни политици отстояването на американските интереси на родна територия!

САЩ се стараят да придобият територията на България, с минимално на брой население, ниско образовано, и способно да прислужва.

Територията, мила моя майно льо, територията, без населението – това е целта на някакви самозабравилите се американски политици отвъд океана.

Няма как да умрем бързо, няма как да претупаме образованието на децата си, няма как да разрешим геополитическите мечти на Белия дом да се сбъднат като с магическа пръчица! Но е неимоверно трудно, защото като за начало трябва да се справим с блюдолизничеството на политиците ни.

За това иде реч! За това е и тази публикация, затова публикувам и текстът на самия Доклад на Морнингстар!

{edocs}morningstar-1.doc,600,400,link{/edocs}

Ричард Морнингстар не криеше при визитата си в България преди година, че е лобист на шистовия газ и противник на АЕЦ "Белене".

За това публикувах и данни за повече от обосновани предположения за добив на шистов газ, докато премиерът ни Бойко Борисов не спира да твърди, че се е съобразил с нас и е наложил мораториум над шистовия газ като проучване и добив?!

„...Пак ще кажа, когато ставаше въпрос за ACTA – много важно нещо – още имаше решение на Европейския съюз, имаше движение по „Витоша” на демонстранти с маските – първи, България, първи, нашето правителство го забрани, парламентът го потвърди. Генно-модифицираните храни, против тютюнопушенето, шистовия газ, кой затвори „Белене” и „Бургас-Александруполис” реално, за да не харчи държавата безумни пари? /”Панорама” от 1 февруари 2013 година/.

Дарик радио, „Междуредие” – 16 януари 2013 година:

„ ....Станишев ги биеше пред парламента, си спомняте. Докато аз ги каня, срещам се и благодарение на тази гражданска енергия ние спряхме АКТА, първи в ЕС, ние спряхме проучванията за шистов газ, ние въведохме закона за генно-модифицираните храни, ние удържахме благодарение на помощта на закона за тоталната забрана за пушенето....”

Изправени сме пред лъжи, лъжи и само лъжи – дали следва да се изненадваме?

 
„Европа не знае какво да прави с Русия – да се прегръща ли с нея, във враг ли да я превръща. Европа не може да реши какво ще прави с Украйна. Тя част от нас ли е, ние съгласни ли сме да платим 1000 милиарда евро, за да се оправи тази страна и да стане част от Европа? Европа не е единна по нито един въпрос, но отива да преговаря.“ Така социологът Андрей Райчев коментира за ГЛАСОВЕ резултатите от инфарктните преговори в Минск и какво ще се случи в близкото бъдеще.
Интервюто публикуваме от сайта ГЛАСОВЕ
Социологът Андрей Райчев- Г-н Райчев, как ще коментирате приключилите преговори на лидерите в Минск?

- В Минск се договориха, за да не се недоговорят. Това е договор, за да се каже, че има договор. В резултат приложението на договора е почти никакво. Аз не виждам сериозен напредък на страните да се разберат, те обявяват някакъв етап поне да не се бият. Но дали ще престанат да се бият, е много трудно да се каже. По-скоро няма да престанат, защото ангажиментът на украинските власти е крайно неопределен, което прави възможни само абсолютно минимални действия. Този договор няма да удовлетвори никого. Порошенко се връща сега със съобщение, което няма да срещне одобрението нито на едните, нито на другите. Е, да, възстановяване на контрол върху държавната граница от страна на правителството на Украйна в зоната на конфликта, но пък Крим въобще не е споменат.

- Порошенко го спомена в изявлението си след преговорите...

- В договора не е споменат. Крим нито е признат, нито не е признат, но е премълчан някак си. В смисъл, нищо по въпроса. Все пак не беше съвсем провал на европейските лидери, защото можеше да бъде истински провал. Но пък те така се договориха, че оставиха много от договореното за интерпретации. Прекалено много неща могат да се тълкуват и в едната, и в другата посока, което означава, че и двете страни неминуемо ще започнат интерпретациите. Така че до края на годината, ако не и по-рано, ще има отново тежки преговори. Защото в договора е заложено да започнат да се обвиняват: едните ще казват – ти ме излъга, другите ще твърдят – не, ти ме излъга. Нищо не направихте с децентрализацията, ще кажат руснаците; украинците ще кажат – вие продължавате да въоръжавате тези хора. Това просто ще се случи в реално време и не след много дълго.

- Смятате ли, че Европейският съюз изтърва момента за по-ефективна намеса в конфликта?

- Няма никакво съмнение, че до този момент двете страни нагнетяваха конфликта, после нещо се поспряха, но няма причини да не продължи нагнетяването. Пак казвам – този договор не е солидна основа, допуска различен прочит и няма разбирателство по главните въпроси. Нито Западът поема нещо за НАТО, главната заплаха за Русия, нито Русия поема нещо за Крим, просто едно нищо. Да кажем, че просто стана едно временно спиране, спряха да се натискат и това е факт. Но нищо друго.

- Според някои отделянето на Косово от Сърбия с референдум даде много силен коз на Русия срещу Запада. Споделяте ли това?

- Косово е същият случай, само че Косово не беше присъединено към Албания. Това е разликата. И без този коз конфликтът щеше да се случи. Но Путин загуби не тази, той загуби голямата война. Той някак си е лошият в очите на света. Това се случи не понеже Крим по силата на референдум се отдели от Украйна, а по силата на факта, че Крим веднага се присъедини към Русия и това изглеждаше като грабеж. Давам веднага за пример Северен Кипър. Той от десетилетия е окупиран от Турция, турците там имат турски паспорти и фактически са част от Турция, но никъде не е казано, че Северен Кипър е турска територия. Крим обаче не само се отдели от Украйна, но се и присъедини към Русия, което напомни на света за едни съвсем други времена.

- Възможна ли е някаква промяна на статута на Крим?

- Че връщане няма да има, е ясно. Въпросът е, че се увеличава или намалява напрежението между Европа и Русия, защото напрежението между Русия и САЩ еднопосочно расте. Но тук Европа става заложник на чужда игра. Двамата европейски лидери се опитаха нещо да компенсират и все пак не се изложиха, все пак не този опит не се нарича пълен провал. Това е положението!

Друг е въпросът защо на преговорите в Минск отиват лидерите на Франция и Германия? То е все едно България да преговаря с Румъния, като изпрати за целта кметовете на Пловдив и Варна. Вместо да преговаря Европейският съюз с Евразийския съюз, отиват двама министър-председателите от Европейския съюз да преговарят в неясен формат и неясно как могат да изпълнят нещо от ангажиментите. В този смисъл Европа демонстрира изключителна дипломатическа слабост.

- Някои анализатори са убедени, че дипломатическите усилия са много по-слаби от икономическите санкции като ефект. Може би Европа ще посегне по-твърдо към това „оръжие“, ако ситуацията ескалира?

- Едва ли ще затегнат санкциите, но както вече стана ясно, те няма и да отпаднат веднага след изпълнение на условията. Тоест отново поставят Русия в онази ситуация, която руснаците най-много мразят. Един вид сега ще ви наблюдаваме, ще ви изпитваме и ако се държите добре, ще ви дадем еди какво си. Това изключително дразни Русия, те дори повече ненавиждат да ги третират така, отколкото да ги накажат икономически, тоест могат да пренебрегнат пряката полза. Но да им кажат – ние сме учителите, а вие сте учениците, за тях е изключително унизително, то може да ги накара направо да озвереят.

- Ще се засили ли според вас ролята на САЩ в този конфликт?

- Америка се чувства чудесно в този конфликт – нито й струва кой знае какви пари, нито представлява кой знае каква опасност, действието се развива на любимото й място, далеч на другия край на света, работи срещу любимия й враг Русия и създава проблем на главния й съюзник Европа. Да погледнем и така: Русия е 150-милионна страна, САЩ са 300-милионна страна, ние от ЕС сме 600 милиона. Но ние, 600-милионните европейци, не само не успяваме да казваме на когото й да е какво да прави и да се съобразява с нас, ние даже не успяваме да се договорим да си имаме собствени бази. Ние сме в жалкото положение да ни пази друг, тоест след като не плащаш на своя армия, ще плащаш на чужда.

- Путин е одобряван много в Русия, не знам доколко може да се вярва на проучванията?

- Изобщо не се съмнявайте в това. До тези изводи са стигнали не само неговите социолози. Всички мерят висок рейтинг за Путин.

- Санкциите обаче неминуемо ще се отразят върху жизнения стандарт на руснаците. Дали това няма да повлияе на масовото одобрение на Путин?

- Това е класическият въпрос кога в Русия хладилникът ще победи телевизора. Мога да кажа, че в Русия хладилникът е много по-слаб от телевизора и това няма да се промени скоро.

- Този конфликт като че ли няма добро решение?

- Този конфликт сега е само замразен – и то на сополи и конци, както се казва. А това не е стабилна конструкция, това не е решение за бъдеще, защото не са решени главни въпроси.

Европа не може да реши какво ще прави с Украйна. Тя част от нас ли е, ние съгласни ли сме да платим 1000 милиарда евро, за да се оправи тази страна и да стане част от Европа? Това е сериозна работа. Нищо подобно не се мисли. Европа не може да осигури сигурността нито на Украйна, нито на себе си, нито на никого. Европа помага на Украйна да намали цените на газа от Русия. Хъката-мъката, дайте й по-евтина нафта.

Европа не знае и точно какво да прави с Русия – да се прегръща ли с нея, във враг ли да я превръща. Европа не е единна по въпроса – от едната страна имате поляците и балтийците, които са проукраински, от другата страна са Чехия, Унгария, Италия, Австрия, които са проруски в изявленията си.

Какво прави Втората световна война, освен че разрушава материална Европа? Прави това, че я лишава от самостоятелност. Европа просто се оказва функция на две други големи сили - на САЩ и Съветския съюз. И в момента при първото по-голямо напрежение, сцената се повтаря. Защото не сме достатъчно единни и не сме достатъчно жертвоготовни. Преди малко попитахте дали руснаците ще приемат несгодите от намаляване на стандарта им. Да, ще го приемат, защото така смятат, че защитават достойнството си. Не елитът, населението е склонно да се лиши от някои неща. А ние какво да кажем – ние сме никой, с нас си правят каквото си искат, по-точно каквото им кажат.

- А какво трябва да правим според вас?

- България по удивителен начин зае две позиции едновременно. Подобно на поляците и латвийците говорят президентът и външният министър, който направо ме потриса с изявлението си от типа „България е против еди какво си.“ Първо, каква позиция на България има изобщо. Къде България се е събрала, на кой форум – в парламента ли, някакво решение на Министерския съвет ли. Не, външният министър просто си говорил с посланика на една голяма страна и прави изявление, че България била против еди какво си. И особено президентът, който пък прави изявления за Русия, сякаш си приказва с комшията на двора. От друга страна, премиерът излъчва точно обратните послания, и говори за някакво сътрудничество с Русия, за някакви преговори, за съпричастност и прочие. Тоест ние се опитваме да караме двете, ако не и трите, коли едновременно, като внимаваме да не се минем и да не настинем. Е, разбира се, ще си го получим както винаги.

- Дали е възможно Путин и Порошенко да постигнат нещо повече от това, което Европа изобщо може да направи?

- Украйна страшно зависи от чуждата помощ, дори от трохите, които й подхвърлят Европа и Америка. Все едно Косово да реши да преговаря за нещо самостоятелно. Ами веднага ще й спрат крана и те ще умрат от глад за нула време. Така че Порошенко не може да води самостоятелна политика и там е проблемът. Каквото и да си мисли този човек вътрешно, колкото и да обича страната си, колкото и да иска да се разбере с руснаците, той просто не може да го направи. Путин обаче търси височина, както и Щатите – и аз не ги осъждам. Българите обаче сме идиотите – гледаме как другите живеят в каймака, а ние само се суетим и мухлим, гледаме нищо да не дадем и всичко да си остане както си е. А на Европа политиката е още по-проста – на кого да платим, та нищо да не се случва. Но няма такъв филм, няма такова нещо, защото има история, макар че един написа, че бил дошъл нейният край.

- Има ли опасност от война?

- Засега бурето с барут, по-скоро бидонът с нафта, го запушихме в Минск. Кога ще гръмне, един Господ знае. Защото бидонът продължава да си е в центъра на стаята. Беше отворен, сега е затворен. Но си е в стаята.

 
Джон Пилджър, австралийски журналист, живеещ в Лондон, репортер и автор на документални филми, работил като военен кореспондент във Виетнам, Камбоджа, Египет, Индия, Бангладеш. Отразява зверствата и кръвопролитията в Афганистан, Палестина и Източен Тимор.
Неотдавнашната седемдесетгодишнина от освобождаването на Аушвиц ни напомни за ужасните престъпления на фашизма, чиято нацистка иконография е запечатана в съзнанието ни. Фашизмът е запазен като история, като трепкащи кадри на маршируващи мъже в кафяви ризи, престъпленията му са ужасни и неоспорими. И все пак в същите либерални общества, чиито войнолюбиви елити ни призовават никога да не го забравяме, нарастващата опасност от нов фашизъм се премълчава. Защото това е техният фашизъм.
Публикувано от сайта ГЛАСОВЕ

Да започнеш такава агресивна война – заявяват съдиите на Нюрнбергския процес през 1946 година – е не само международно престъпление, а най-висшата форма на международно престъпление, различаващо се от всички останали по това, че представлява злото само по себе си.“

Ако нацистите не бяха нападнали Европа, нямаше да има Аушвиц и Холокоста. Ако САЩ и техните сателити не бяха нападнали Ирак през 2003 година, почти един милион човека все още щяха да са живи и „Ислямска държава” днес нямаше да ни сразява с диващината си. Нейните привърженици са деца на съвременния фашизъм, откърмени с бомби, с кървави бани и с лъжите на сюрреалистичния театър, наречен новини.

През 2011 година НАТО изстреля 9700 ракети срещу Либия, над една трета бяха насочени към цивилни обекти. Използвани бяха бойни глави с уранов заряд, градовете Мисрата и Сирт потънаха в руини. Червеният кръст откри масови гробове, а УНИЦЕФ докладва, че „повечето от убитите деца са били на възраст под десет години.“

Хилари Клинтън, бивш Държавен секретар на САЩПубличното содомизиране на президента Кадафи с „бунтовнически” байонет бе приветствано от тогавашния американски държавен секретар Хилъри Клинтън с думите: „Дойдохме, видяхме и той умря“. Неговото убийство и унищожението на страната му бяха оправдани с познатата дебела лъжа – планирал бил „геноцид“ срещу собствения си народ. „Знаехме, че ако изчакаме дори ден повече – каза президентът Обама, – в Бенгази, който е с големината на град Шарлът, може да настане такова клане, което да отекне из целия регион и да опетни съвестта на целия свят.“

Това беше изфабрикувано от ислямистките бунтовници, които бяха на път да загубят битката срещу правителството. Те обявиха пред „Ройтерс”, че ще има „истинско клане, такова, каквото видяхме в Руанда“. Тиражирана на 14 март 2011 година, тази лъжа даде искрата за огнения ад, разпален от НАТО и наречен от Дейвид Камерън „хуманитарна интервенция“.

Линчувания до смърт Муамар КадафиТайно снабдявани с оръжие и тренирани от британската Специална въздушна служба (SAS), много от „бунтовниците“ станаха част от „Ислямска държава”, чието последно видео показа обезглавяването на двадесет и един работници – християни копти, пленени в Сирт, града, който бе унищожен от бомбардировачи на НАТО в тяхно име.

За Обама, Камерън и Оланд истинското престъпление на Либия беше това, че тя обяви своята икономическа независимост и заяви намерението си повече да не продава петрола си за щатски долари. „Петродоларът“ е стълбът на американска имперска сила. Дръзкият план на Кадафи целеше да създаде обща африканска валута, обезпечена със злато, Централна африканска банка и икономически съюз между по-бедните, но разполагащи с ценни ресурси държави в Африка. Дали наистина щеше да се реализира, не е от значение. Самото обявяване на този план бе немислимо за Щатите и те се подготвиха да се „намесят“ в Африка и да подкупят африканските правителства с военно „партньорство“.

„След атаката на НАТО срещу Либия под прикритието на резолюция на Съвета за сигурност – написа Гарикай Ченгу – Обама конфискува 30 милиарда долара от Централната банка на Либия, които Кадафи е пазел за създаването на Африканската централна банка и на новата валута.“

Моделът на „хуманитарната война“, която се поведе срещу Либия, вече бе спечелил либералните сърца на Запада и особено на медиите. През 1999 година Бил Клинтън и Тони Блеър изпратиха НАТО да бомбардира Сърбия, лъжейки, че сърбите са подложили на геноцид етническите албанци в разколната провинция Косово. Дейвид Шефър, специален посланик на САЩ по въпросите за военните престъпления, тръбеше, че „повече от 225 000 албански мъже на възраст между четиринадесет и петдесет и девет години“ може би са убити. Клинтън и Блеър напомниха за Холокоста и „духа на Втората световна война“. Героичен съюзник на Запада стана Армията за освобождение на Косово, чието криминално досие бе избутано настрана. Британският външен министър Робин Кук увери функционери от АОК, че може да го търсят на мобилния му телефон по всяко време.

Бомбардировките на НАТО срещу Сърбия унищожиха нейната инфраструктура, включително училища, болници, манастири и сградата на националната телевизия. Международни разследващи екипи пристигнаха в Косово, за да изровят доказателства за „холокоста“. ФБР не успя да намери нито един масов гроб и се прибра у дома. Испанският разследващ екип също не откри нищо, а ръководителят му гневно осъди „семантичния пирует на военната пропагандна машина“. Една година по-късно Международният наказателен трибунал на ООН (Хагският трибунал) обяви, че жертвите в Косово са 2788. Те включват бойци и от двете страни, както и сърби и цигани, избити от Армията за освобождение на Косово. Не е имало никакъв геноцид. Този „холокост“ е една нагла лъжа. Причината за атаката на НАТО е била изфабрикувана.

Зад лъжата обаче стояха сериозни интереси. Югославия беше независима мултиетническа федерация, която стоеше като политически и икономически мост между Изтока и Запада по време на Студената война. Повечето й производствени предприятия и комунални услуги бяха държавна собственост. Това не се е приемало добре от разрастващата се Европейска общност и особено от наскоро обединената Германия, обръщаща поглед на изток, за да превземе „естествения си пазар“ в съюзните републики Хърватия и Словения. До времето на срещата на високо равнище в Маастрихт през 1991 година, на която европейците планираха създаването на катастрофалната еврозона, вече е била сключена тайна сделка – Германия да признае Хърватия като държава. Югославия бе обречена.

Във Вашингтон видяха, че югославската икономика изпитва сериозни затруднения, и Световната банка й отказа желаните заеми. НАТО, която по това време беше почти реликва от времето на Студената война, влезе в ролята си на имперска маша. На косовската „мирна“ конференция в Рамбуйе, Франция, през 1999 година сърбите станаха жертва на двулична тактика. В Договора от Рамбуйе беше включен и тайният Анекс В, добавен от американската делегация в последния ден, изискващ на практика военна окупация на цяла Югославия – държава с горчиви спомени за нацистката окупация – и въвеждането на „свободна пазарна икономика“, както и приватизация на всички държавни активи. Нито една суверенна държава не би подписала подобен договор. Наказанието дойде съвсем скоро. Бомбите на НАТО заваляха над една беззащитна страна. Това бе предшественикът на катастрофите в Афганистан и Ирак, Сирия, Либия и Украйна.

От 1945 година насам повече от една трета от държавите, членки на ООН – 69 на брой – са ставали жертва на един или на всички актове на американския съвременен фашизъм, както следва: инвазия, сваляне на правителства, задушаване на народни движения, опорочаване на избори, бомбардиране на хора, сриване на икономики и накрая ужасната атака, позната под името „санкции“, чиято жертва става цялото общество. Според британския историк Марк Къртис загиналите в резултат на всичко това наброяват милиони.

И разбира се, разгърна се и една голяма лъжа.

„Днес за първи път след Единадесети септември нашата военна мисия в Афганистан е приключена.“ Това бяха първите думи в годишното обръщение към нацията на Обама през 2015 г. Впрочем 10 000 американски войници и 20 000 наемници остават в Афганистан за неопределен период от време. „Най-дългата война в историята на Америка е към своя сигурен край“ – каза Обама. В интерес на истината, по данни на ООН през 2014 г. в Афганистан са загинали най-много цивилни в сравнение с всяка друга година. По-голямата част от жертвите са убити през неговия мандат.

Трагедията в Афганистан прилича на тази в Индокитай. В известната си книга „Голямата шахматна дъска: американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“ Збигнев Бжежински, кръстникът на американската политика от Афганистан до днешни дни, пише, че ако Америка желае да контролира Евразия и да доминира над света, не може да поддържа популистка демокрация, защото „преследването на власт не е цел, която събужда страстите на народа. … Демокрацията не търпи имперската мобилизация“*. Той е напълно прав. Както Уикилийкс и Едуард Сноудън разкриха, една полицейска държава, една държава подслушвач е узурпирала демокрацията. През 1976 година Бжежински, който тогава е съветник на президента Джими Картър, защити своята теза, като нанесе съкрушителен удар на първата и единствена демокрация в Афганистан. Кой знае за тази жизненоважна част от историята?

През 1960 година в Афганистан, най-бедната държава в света по онова време, започва революция, която през 1978 г. в крайна сметка сваля аристократичния режим. Народната демократична партия на Афганистан (НДПА) създава правителство и обявява своята реформаторска програма, която включва ликвидирането на феодализма, свободното изповядване на всички религии, равни права за жените и социална справедливост за етническите малцинства. Повече от 13 000 политически затворници са освободени и полицейските им досиета са публично изгорени.

Новото правителство предоставя безплатна медицинска помощ на най-бедните, крепостничеството е изкоренено, влиза в действие масова програма за ограмотяване на населението. Към края на 80-те години на ХХ век половината студенти в държавата са жени, почти половината от афганистанските лекари са жени, жени са и една трета от държавните служители и повечето учители. „Всяко момиче – спомня си Саира Норани, която е хирург – можеше да отиде в гимназия и в университет. Можехме да ходим където пожелаем и да носим каквито дрехи ни харесват. Посещавахме кафенета и кина, за да гледаме последния индийски филм и да слушаме модерна музика. Всичко се обърка, когато муджахидините започнаха да настъпват. Те убиваха учители, палеха училища. Бяхме ужасени. Беше смешно и едновременно с това тъжно, че Западът подкрепяше точно тези хора.“

Правителството на НДПА е подкрепяно от СССР, въпреки че според признанието на бившия държавен секретар на САЩ Сайръс Ванс няма доказателства за съветска намеса в революцията. Притеснен от нарастващото самочувствие на освободителните движения по целия свят, Бжежински заключава, че независимостта и прогресът в Афганистан под управлението на НДПА ще се превърнат в заразителен пример за други страни и съответно в заплаха.

На 3 юли 1979 година Белият дом тайно решава да подкрепи племенните „фундаменталистки“ групировки, известни под общото име муджахидини. САЩ им предоставя повече от 500 милиона долара на година в оръжие и друга помощ. Целта е да се свали реформаторското правителство на Афганистан. През август 1979 година американското посолство в Кабул докладва, че „висшите интереси на САЩ налагат правителството на НДПА да падне, без значение какви щети ще бъдат нанесени на социалните и икономически реформи в Афганистан“. Курсивът е мой.

Муджахидините са предвестниците на „Ал Кайда” и „Ислямска държава”. Сред тях е Гулбудин Хекматиар, който получава от ЦРУ десетки милиони долари в брой. Негови специалитети са трафикът на опиум и заливането с киселина на лица на жени, които отказват да носят бурка. Но когато го канят да посети Лондон, министър-председателката Тачър го нарича „борец за свобода“.

Фанатиците като Хекматиар още щяха да се подвизават единствено в своя племенен свят, ако Бжежински не беше дал старт на кампанията за въздигане на ислямския фундаментализъм в Централна Азия, за да подкопае световната борба за политическа независимост и да „дестабилизира“ СССР, „стимулирайки”, както той самият пише в автобиографията си, „неколцина мюсюлмани“. Големият му план е добре дошъл за амбициите на пакистанския диктатор генерал Зия Ул Хак да доминира над региона. През 1986 година ЦРУ и пакистанските тайни служби ISI започват да събират хора от цял свят, които да се присъединят към джихада в Афганистан. Мултимилионерът от Саудитска Арабия Осама бин Ладен е един от тях. Мъже, които по-късно ще се присъединят към талибаните и „Ал Кайда”, се обучават в ислямски колеж в Бруклин, Ню Йорк, а после в паравоенен лагер на ЦРУ във Вирджиния. Името на тази операция е „Циклон“. Нейният успех е отпразнуван през 1996 година, когато последният президент на демократичен Афганистан, Мохамед Наджибула – потърсил закрила в представителството на ООН в Кабул – е обесен от талибаните на улична лампа.

Непредвиденият резултат от операцията и нейните „стимулирани мюсюлмани“ е 11 септември 2001 година. Операция „Циклон” прераства във „войната срещу тероризма”, в която ще изгубят живота си безброй мъже, жени и деца в целия мюсюлмански свят, от Афганистан до Ирак, Йемен, Сомалия и Сирия. Посланието на машата на Запада беше и си остава: „Или си с нас, или си срещу нас“.

Общото при фашизма от миналото и от настоящето са масовите убийства. Американската инвазия във Виетнам имаше своите „свободни стрелкови зони“, „броячи на трупове“ и „косвени щети“. В провинцията Куанг Нгай, от която съм изпращал репортажи, САЩ убиха хиляди цивилни. Но се помни само клането в Ми Лай. В Лаос и Камбоджа най-голямата въздушна бомбардировка в историята отприщи цяла епоха на терор, увековечена от бомбени кратери, които от въздуха приличат на чудовищни огърлици. Бомбардировките дадоха на Камбоджа нейна собствена „ислямска държава”, предвождана от Пол Пот.

Днес най-голямата терористична кампания в света води до екзекуции на цели семейства, гости на сватби в миг се превръщат в оплаквачи на погребения. Те са жертви на Обама. Според „Ню Йорк Таймс” Обама си избира от „списъка за убиване“ на ЦРУ, който му предоставят всеки вторник в Белия дом. Той решава кой ще живее и кой ще умре. Неговото оръдие за екзекуции е ракетата „Хелфайър”, носена от безпилотен самолет, познат като дрон. „Хелфайър” изпържва своите жертви и разпръсква останките им като гирлянди. Специално компютърно приложение регистрира с кръгче всеки „удар“.

Историкът Норман Полок пише: „Заменете маршировката с привидно безвредната милитаризация на тоталната култура. А бомбастичния вожд – с проваления реформатор, безгрижно планиращ и извършващ убийства с неизменната си усмивка на лице.”

Общото при фашизма от миналото и от настоящето е култът към превъзходството. „Аз вярвам в американската изключителност с всяка фибра на моето тяло” – казва Обама, навявайки спомени за националния фетишизъм от 30-те години на ХХ век. Според историка Алфред Макавой един от доверените хора на Хитлер, Карл Шмит, заявил: „Суверенът е този, който определя изключението”. Това обобщава с две думи американизма, днешната световна господстваща идеология. А че тя още не е припозната като хищническа идеология, е резултат на умело и прикрито промиване на мозъци. Коварна, необявена, остроумно представена като просветителство, нейното високомерие олицетворява културата на Запада. И аз израснах, подложен на кинодиетата за американската слава, без да подозирам, че почти всичко в нея е изопачено. Нямах никаква представа например, че Червената армия е унищожила по-голямата част от нацистката военна машина, като е загубила повече от 13 000 000 войници. Щатите, за разлика от Русия, са загубили 400 000, включително в Тихия океан. Холивуд преобръща тази статистика.

Различното днес е, че подканват публиката в киносалоните да кърши ръце, докато наблюдава „трагедията” на американски психопати, които трябва да убиват хора от други държави – точно както ги погубва самият им президент. Въплъщението на холивудското насилие, актьорът и режисьор Клинт Истууд, беше номиниран за „Оскар” тази година за филма си „Американски снайперист”, който разказва за откачен, но лицензиран убиец. „Ню Йорк Таймс” описва лентата като „патриотична семейна драма, която чупи рекордите за посещаемост още в първите няколко дни”.

За американското обвързване с фашизма няма героични филми. По време на Втората световна война гърците смело се бориха срещу нацизма и се опитваха да попречат на гръцкия фашизъм да надигне глава. През 1976 година ЦРУ помогна на фашистка военна хунта да дойде на власт в Атина – както направи в Бразилия и в по-голямата част от Южна Америка. След войната САЩ дадоха убежище на германци и източноевропейци, заговорничили с нацисткия агресор и извършвали престъпления против човечеството, и ги възнаградиха щедро за талантите им. Пример за това е Вернер фон Браун, бащата на нацистката бомба V-2 и на американската космическа програма.

През 90-те години на ХХ век бившите съветски съюзници в Източна Европа и на Балканите станаха военен аванпост на НАТО, а на наследниците на нацисткото движение в Украйна се предостави същата възможност. Отговорен за смъртта на хиляди евреи, поляци и руснаци по време на нацисткото нахлуване в СССР, украинският фашизъм беше реабилитиран и представителите на неговата „нова вълна“ са приветствани като „националисти”.

Това достигна своя апогей през 2014 година, когато администрацията на Обама похарчи 5 милиарда долара за преврат срещу демократично избраното украинско правителство. Щурмоваците бяха неонацисти от групировките „Десен сектор” и „Свобода”. Сред лидерите им беше Олег Тягнибок, който апелира за унищожението на „московско-еврейската мафия“ и „друга измет“, включваща хомосексуалисти, феминисти и хора с леви политически убеждения.

Тези фашисти в момента са част от превратаджийското управление в Киев. Първият заместник-председател на украинския парламент Андрий Парубий бе сред основателите на „Свобода”. На 14 февруари той обяви, че ще лети до Вашингтон с цел „Щатите да ни дадат модерно въоръжение“. Ако той успее да постигне това, Русия ще тълкува този акт като военен.

Нито един западен лидер не обелва и дума за възраждането на фашизма в сърцето на Европа. Единственият, който го направи, е Владимир Путин, чийто народ даде 22 милиона жертви по време на нацисткото нахлуване, тръгнало от украинската граница. На неотдавнашна конференция по въпросите на сигурността в Мюнхен помощник държавният секретар на САЩ, отговарящ за Евразия, Виктория Нюланд се оплака от европейските лидери, които се противопоставят срещу въоръжаването на режима в Киев от Щатите. Тя нарече немския военен министър „министър на пораженчеството“. Точно Нюланд е в дъното на преврата в Киев. Съпруга на Робърт Кейгън, светило на неоконсерваторите и един от създателите на крайно десния „Проект за нов американски век“, тя беше съветник по външната политика на Дик Чейни.

Превратът на Нюланд не се реализира съвсем по план. НАТО не успя да си присвои изконно руската военноморска база в Крим. Преимуществено руското население на Крим – незаконно анексиран към Украйна от Хрушчов през 1954 година – гласува с мнозинство полуостровът да се върне към Русия, както впрочем направи и през 90-те години на миналия век. Референдумът беше доброволен, всенароден и наблюдаван от целия свят. Не бе установена никаква външна намеса.

По същото време Киев се обърна срещу етническо руското население на изток с огромна ярост. Изпрати неонацистка милиция, създадена по модела на немските СС, която бомбардира и напада градове и села. Използва масовия глад като оръжие, прекъсва електричеството, замразява банкови сметки, спира социални осигуровки и пенсии. Над един милион бежанци са избягали през руската граница. В западните медии ги представиха като бегълци от „насилието“, причинено от „руската инвазия“. Главнокомандващият обединените военни сили на НАТО в Европа генерал Брийдлав, чието име и действия може би са вдъхновени от филма на Стенли Кубрик „Доктор Стрейнджлав, или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, обяви, че 40 000 руски войници „маршируват“ към Украйна. В ерата на сателитното наблюдение и разузнаване той обаче не успя да докаже абсолютно нищо.

Рускоговорещите и билингвистични хора в Украйна – една трета от населението – отдавна искат федерация, която да отразява етническото разнообразие и същевременно да е автономна и независима от Москва. Повечето не са „сепаратисти“, а граждани, които искат да живеят в сигурност в родината си и се противопоставят на алчния за власт политически режим в Киев. Техният бунт и създаването на автономни „държави“ са нормална реакция на атаките на Киев срещу тях. Малко от това е обяснено на западната публика.

На втори май 2014 година в Одеса 41 етнически руснаци бяха изгорени живи в сградата на профсъюзите, докато полицията наблюдаваше отстрани. Лидерът на „Десен сектор” Дмитро Ярош приветства убийството като „още един светъл ден в нашата национална история“. В американските и британските медии това бе наречено „мътна трагедия“, резултат на сблъсъци между „националисти“ (неонацисти) и „сепаратисти“ (хора, които събират подписи за референдум за федерална Украйна).

„Ню Йорк Таймс” погреба историята, отхвърли я като руска пропаганда срещу фашистката и антисемитска политика, водена от новите клиенти на Вашингтон. „Уолстрийт Джърнал” осъди жертвите  – „Смъртоносният огън в Украйна най-вероятно е запален от бунтовниците, казва украинското правителство“. Обама поздрави хунтата за нейната „сдържаност“.

Ако Путин бъде провокиран да се притече на помощ на бунтовниците, предварително изфабрикуваната му от Запада роля на парий ще оправдае лъжата, че Русия напада Украйна. На 29 януари началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна генерал Виктор Муженко неволно отрече основната причина за санкциите, които САЩ и ЕС налагат на Русия, като заяви на пресконференция, че „украинските въоръжени сили не се сражават с редовни части на руската армия“. Имало „отделни граждани”, членове на „незаконни въоръжени групировки“, но не и руска инвазия. Това не е новина. Но Вадим Пристайко, заместник външният министър на Киев, призова за „тотална война“ с ядрено въоръжената Русия.

На 21 февруари американският сенатор Джеймс Инхоф, републиканец от Оклахома, внесе законопроект, който ще разреши доставката на американски оръжия за Киев. При речта си в Сената той показа фотографии, на които според него се виждат руски войници, прекосяващи украинската граница. Отдавна е доказано, че тези снимки са фалшиви. Те напомнят за фалшивите фотоси на съветски ракетни инсталации в Никарагуа, които показваше Роналд Рейгън, както и на изфабрикуваните от Колин Пауъл доказателства за наличие на оръжия за масово унищожение в Ирак, които той представи пред ООН.

Интензитетът на клеветническата кампания срещу Русия и демонизирането на нейния президент не приличат на нищо, което съм виждал през цялата си кариера на репортер. Робърт Пери, един от най-изявените разследващи журналисти, който разкри аферата „Иран контри”, наскоро написа: „Нито едно европейско правителство след поражението на Хитлерова Германия не е сметнало за необходимо да изпраща нацистки щурмоваци на война срещу собственото си население, но режимът в Киев прави точно това, и го прави съзнателно. А целият медиен и политически спектър на Запад полага преднамерени усилия да прикрива това, пренебрегвайки дори твърдо установени факти. Ако се чудите как светът може да стигне до трета световна война – както стигна до Първата световна преди век – всичко, което трябва да направите, е да се вгледате в глухата за всякакви факти и здрав разум лудост по отношение на Украйна.

През 1946 година един от прокурорите в Нюрнберг казва по повод германските медии: „На всички ни е пределно ясно как нацистките конспиратори използваха психологическата война. Преди всяка голяма агресия, с някои малки изключения, основани на целесъобразност, те започваха медийна кампания, за да отслабят жертвите си и да подготвят психологически германския народ за атаката. ... В пропагандната система на Хитлерова Германия най-важните оръжия бяха ежедневната преса и радиото“.

На 2 февруари в „Гардиън” Тимъти Гартън-Аш призова фактически за световна война. „Путин трябва да бъде спрян“ – гласи заглавието на статията му. „Понякога само оръжие може да спре оръжието.“ Той призна, че заплахата от война може би „подхранва параноята на Русия от това да не се окаже в обкръжение“, но това е добре. И изброи какво въоръжение е необходимо, за да се свърши работата, след което увери читателите си, че „Америка разполага с най-доброто “.

През 2003 година Гартън-Аш, който е професор в Оксфорд, пак пригласяше на пропагандата, която доведе до касапницата в Ирак. „Саддам Хюсеин – писа той – има, както Колин Пауъл доказа, големи количества ужасяващи химически и биологически оръжия и крие това, което е останало от тях. Той все още се опитва да създаде ядрено оръжие.“ И провъзгласи Блеър за християнлиберален интервенционист от типа на Гладстон. А през 2006 година написа: „Сега сме изправени пред следващото голямо изпитание за Запада след Ирак, а именно Иран“.

Подобни изблици, или както Гартън-Аш ги нарича, „изтерзана либерална амбивалентност“, не са нетипични за членовете на трансатлантическия либерален елит, които са сключили сделка от фаустовски тип. Военнопрестъпникът Блеър е техният отдаден лидер. А „Гардиън”, който отпечата статията на Гартън-Аш, публикува реклама на новия американски бомбардировач „Стелт“. Текстът под заплашителното изображение на чудовището на „Локхийд Мартин” гласи: „F-35. ВЕЛИКО-за-БРИТАНИЯ“. Това „снаряжение” ще струва на британските данъкоплатци 1,3 милиарда паунда, предшествениците му от F модела посяха разруха по целия свят. Пригласяйки на своя рекламодател, „Гардиън” призова за увеличаване на военните разходи.

За това отново има сериозна причина. Господарите на света искат Украйна не само за ракетна база, те искат нейната икономика. Новият финансов министър на Киев е бивш високопоставен служител на Държавния департамент, работил по отвъдокеанските „инвестиции“. Госпожата светкавично получи украинско гражданство.

Те искат Украйна заради богатите й залежи на природен газ. Синът на вицепрезидента Джо Байдън е в борда на директорите на най-голямата украинска петролна, газова и фракинг компания. Производители на генномодифицирани семена като небезизвестния „Мосанто” искат плодородната земя на Украйна.

Но най-много от всичко искат великия съсед на Украйна, Русия. Искат да балканизират, да разпокъсат Русия и да експлоатират най-големия източник на природен газ на планетата. Искат контрол над Северния ледовит океан и неговите енергийни богатства и над дългата руска арктическа граница. Техният човек в Москва беше Борис Елцин, един пияница, който предаде икономиката на държавата си на Запада. Неговият приемник Путин възроди Русия като суверенна държава – това е неговото престъпление.

Нашата, на останалите, обща отговорност е пределно ясна. Да изобличим безразсъдните лъжи на подстрекателите към война и никога да не заговорничим с тях. Да събудим отново мащабните народни движения, които доведоха до макар и крехкото, но все пак цивилизоване на съвременните имперски държави. И най-важното – да предотвратим посегателството срещу самите нас – срещу нашите умове, срещу нашата човечност, срещу нашето себеуважение. Ако останем безмълвни, със сигурност ще ни победят и ще настъпи нов холокост.

--------------------------------------------------------

* Джон Пилджър е австралийски журналист, живеещ в Лондон, репортер и автор на документални филми, работил като военен кореспондент във Виетнам, Камбоджа, Египет, Индия, Бангладеш. Отразява зверствата и кръвопролитията в Афганистан, Палестина и Източен Тимор.

** Цитатът е по Бжежински, З. Голямата шахматна дъска. С.: Обсидиан, 2001, 45.

Превод: Филип Каменов

 
Депутатът Румен Гечев„Сред депутатите на ГЕРБ цари изключително голямо притеснение. Въобще не я виждам в очите им познатата наглост, както когато гласуваха бюджета за 2015г. Сега виждам смут, защото няма нормален човек, който би приел просто така на коляно да му се подхвърля да подписва 8 милиарда евро. Това наистина е страшен скандал!“ Така депутатът от БСП Румен Гечев, зам.-председател на бюджетната комисия, коментира за ГЛАСОВЕ договора за нов външен дълг, приликите между случая с КТБ и банковите фалити по времето на кабинета „Виденов“.

- Г-н Гечев, днес в парламента хвърлихте бомбата за някакъв договор за 8 млрд. евро заем, сключен от правителството зад гърба на парламента. Как си обяснявате това?

- Става дума за следното: на 6 февруари правителството е подписало договор между Република България в качеството на емитент и "Ситигруп Глобъл маркетс лимитид", "ЕйчЕсБиСи банк Пи Ел Си", "Сосиете Женерал" и "Уникредит банк" в качеството им на дилъри по реализация на емитиран външен държавен дълг в размер на 8 млрд. евро. Вярно, в договора пише, че той влиза в сила, когато бъде ратифициран в парламента. Скандалното е, че не са правени консултации с парламента, каквато винаги е била парламентарната практика.

Научавам за това от дневния ред, който беше изпратен снощи на членовете на бюджетната комисия, на която аз съм зам.-председател. И днес беше насрочено извънредно заседание на бюджетната комисия, където да се обсъди и да се гласува това предложение. Първият скандал е, че 8 млрд. евро външен дълг се пробутват на депутатите в последния момент, без да имаме възможност да изпълним задълженията си да анализираме, да консултираме, да направим разчети.

- На какво са разчитали, след като, така или иначе, този договор не може да мине без одобрението на парламента?

- Те сега разчитат на едно механично гласуване, за да узаконят нещо, което вече са направили зад гърба на парламента, което е недопустимо. А по същество такъв допълнителен заем от 8 млрд. евро е абсолютно скандален, тъй като такава финансова мерзост не си е позволявало нито едно правителство от 1990г. досега. Те счупиха всички рекорди с 8.1 млрд. дълг тази година със закона за бюджета, от които 6.9 млрд. е външен дълг и 1.2 млрд. – вътрешен дълг. И сега отново ни сюрпризират с тези 8 млрд. евро дълг до 2017г. Обърнете внимание – за бъдещ период, което също е абсолютен скандал! Защото тук има нарушение не само във връзка с Конституцията на страната, но и с международната практика. Никъде не се приема парламентът да гласува дългове на една държава – дали е тя Белгия, дали е Франция, дали са САЩ – за следващите 2-3 години. Дълговете се гласуват година по година в съответния Закон за бюджета. А тук какво искат – парламентът да им подпише празен чек и те да могат в следващите години да ни поставят пред свършен факт и да кажат примерно, че миналата или по миналата година вече са ни подписали за този заем от 8 млрд. евро и ние просто си теглим допълнителен заем. Това поставя в изключителен финансов риск българската държава. Тези юнаци за 2 години буквално могат да взривят състоянието на българския държавен дълг спрямо брутния ни вътрешен продукт. Вижте какво стана с Гърция – през 2004г. имат 63 млрд. евро външен дълг и за 4 години – през 2008г. вече имат над 500 млрд. евро външен дълг. За 4 години почти 10 пъти се качва дългът им. България е тръгнала по гръцкия сценарий. Нали се хвалехме, че имаме нисък държавен дълг. С една дума, сегашните управляващи искат да си купят политическа индулгенция, да плуват в пари, взети назаем, за да се задържат на власт, които ние и нашите деца трябва да плащаме.

- Успяхте ли да говорите с депутати от ГЕРБ, какви са техните аргументи?

- Чухме се неформално по телефона и сред тях цари изключително голямо притеснение. Въобще не я виждам в очите им познатата наглост, както когато гласуваха бюджета за 2015г. Сега виждам смут, защото няма нормален човек, който би приел просто така на коляно да му се подхвърля да подписва 8 милиарда евро. Това наистина е страшен скандал!

- От Министерство на финансите ли идва идеята?

- То по принцип така е и редно. Но на пресконференцията, която дадохме извънредно, подчертах, че единият от дилърите е скандален. Става дума за банката "ЕйчЕсБиСи банк“. В момента в цял свят парламенти, сенати, конгреси се занимават с тази скандална банка и започват процедури срещу тях. Стана ясно, че дори са обещавали на богати клиенти на банката да крият данъците им. Председателката на бюджетната комисия на британския парламент е взела решение и започва процедура по изслушвания и разследване, американският конгрес също започва такива процедури, в САЩ тази банка през 2012 г. е глобена с 1.9 млрд. долара, затова че е препирала пари на наркодилъри и на незаконни продажби на оръжие. След това е глобена с още 600 млн. долара, защото е манипулирала валутни курсове. И точно с тази банка нашето Министерство на финансите сключва сделка за дилър. И това не е информация от вчера, защото скандалите текат от няколко години. Това ли е дилърът на България – една банка, осъдена за пране на пари?

- Как ще коментирате един друг скандал от седмицата –схемата за санирането на панелните жилища?

- Тук скандалът е многопосочен. Първо, всички българи поемаме държавен дълг за подобряване на жилищните условия на част от българите. Такава практика няма и в богата Швейцария, да не говорим, че това противоречи на пазарната логика. Но по-важното е това, че те ангажират Българската банка за развитие – единствената държавна банка, каквито има и другаде по света за стимулиране на собственото производство. Сега обаче тази банка ще трябва да се занимава с финансиране на – забележете – внос на материали за топлоизолацията. Защото тези материали ще бъдат вносни, специално се интересувах от това. И по тази причина Българската банка за развитие ще бъде единствената институция в света, която ще стимулира внос, което е абсолютно скандално. Тази банка сме я създали ние, парламентаристите, данъкоплатците, и се надяваме тя да стимулира българския бизнес, а не вноса. Така че скачаме от скандал на скандал.

- Като сме тръгнали, да споменем и скандала с КТБ. Той отшумя и нещата май вървят към замитане на следите. Смятате ли, че нещо ще стане ясно около тази схема? Но преди това искам да ви попитам – вие вложител ли сте в КТБ или дали сте теглили кредит от тази банка?

- Не съм теглил кредит, не съм имал, нямам и не възнамерявам да имам отношения с тази банка – нито консултантски, нито депозитни, нито нищо. Но въпросът е резонен и трябва да бъде питан всеки, който се изказва по въпроса. Кредитната политика на КТБ е под огромно съмнение. Достатъчен е фактът, че 6 млрд. лв. кредити са раздадени само на 138 юридически лица, което ще рече – на тесен приятелски кръг. Сценарият, по който се разигра това, което стана в банката, това, че предумишлено са изпълнявали и други цели, няма никакво съмнение. За това си има обективни и субективни фактори, но ще бъде жалко, ако българската държава не стигне докрай и не разкрие как точно е станало, кой и защо е проспал цялата операция, защо точно в този момент. Надявам се, но имам основания да се съмнявам, че ще се разплете.

- Г-н Гечев, вие бяхте министър на икономиката и вицепремиер в правителството на Жан Виденов. Тогава също имаше банкова криза. Намирате ли нещо общо в двете ситуации?

- Има много общо, тъй като в периода 1990-1996г. банките бяха източени. Не всички, но да припомня, че фалираха 30 на сто от банкерите на банковата система. Банките бяха много на брой – 17-18, но 12-13 от тях бяха „бутикови“, малки банки. И тогава бяха заметени следите и вината напълно неоснователно бе хвърлена на правителството. Някой сега обвини ли министъра на икономиката на предното правителство, че има вина за КТБ? Не, и това е естествено. Тъй като някои май чак сега разбраха, че отговорността за банките по Конституция се носи от БНБ. Министърът би могъл да помогне при определени условия, но отговорността е на БНБ.

Тогава ситуацията беше аналогична с тази при КТБ – източване и раздаване на приятелски кръгове. Почти всички частни банки събираха парите на хората и ги даваха на свързани лица. И накрая като превърнаха банките в празни кратуни, хвърлиха проблема да го решава правителството, както сега правителството се намеси да добави в гаранционния фонд един милиард и нещо, за да могат да се изплатят тези гарантирани от закона стотина хиляди евро на всеки депозант. В онзи случай – в по-голям мащаб, и сега в КТБ имаме източване на банки – незаконно, задкулисно, под погледа на БНБ, като последствията се поемат от правителствата. Ние имахме заем за 2 години около 200 млн. щатски долара; от Международния валутен фонд - около 140 млн.; от Световната банка - 30 млн., около 200 млн.външни заеми. През 1995-1996г. сме изплатили 2.4 млрд. долара външен дълг. И мисля, че това беше и една от причините за трудностите. Договорът за дълга беше подписан през 1993г. след мораториума (правителството на Андрей Луканов отказа да плаща външния дълг и обяви мораториум – б. ред.), Стоян Александров беше тогава финансов министър, имаше и преговаряща група и постигнаха една редукция на дълга от 27-28%, но останалите пари – десетина милиарда долара, започнахме да изплащаме от 1995г., тоест откакто правителството на Виденов взе властта.

- Може ли да припомните кой беше шеф на БНБ по време на банковите фалити в по време на кабинета „Виденов“?

- Шеф на БНБ беше проф.Тодор Вълчев, който бе сменен през 1996г. с един от заместниците му Любомир Филипов. Но лицензите на частните банки не са раздавани само през 1995г., а и преди това, а проф. Вълчев бе от началото на промените председател на БНБ. И това беше нашата претенция – че са раздавани лицензи на сервитьори, на спортисти, без никакви изисквания. Който не е поискал, той не си е направил банка. Тези банки са направени в разрез и със здравия разум - те са теглили заеми от държавни банки или са вземали банкова заповед от държавни фирми, за да правят частни банки. Това е уникален, нечуван грабеж в световната практика.

- Нека се върнем в наши дни, където скандали не липсват, но са малко по-рафинирани. Какво мислите за идеите на министър Горанов около частните пенсионни фондове и НОИ?

- Все пак е добре, че имат намерение да се откажат от собствения си закон, който се опитваха да прокарват и нощно време. След това премиерът се опита да спира действието на закона, след като той вече бе приет. А медиите не обърнаха внимание на факта, че управляващите си приеха закон, който обаче са длъжни да го изпълняват. Но вместо да го изпълняват, заявиха, че през март ще правят нова реформа, а дотогава този закон не ги интересува. Това е поредният уникум в световната практика. Никой няма право да спира действието на закона, след като веднъж е приет. Само президентът има право на вето, а парламентът след две седмици отново може да приеме закона. България обаче стана първата членка на ЕС, а може би и държава в света, където имаме премиерско вето. Премиерът, който няма никакви такива права по Конституция, си позволява да спира закона, който той е внесъл. Изумително!

- Какво мислите за идеята да станем газов разпределител, т.нар. хъб?

- Това е все едно едно семейство да обсъжда какъв гараж да си направи, преди да има пари да си купи кола. Ние, българите, сме така – ще правим гараж някакъв, но пари за автомобил нямаме. Какъв хъб сега, като нямаме газ? Сега чувам премиера, който сутрин, обед и вечер развива някакви нови идеи, че във Варна щяло да има хъб. Ама откъде ще дойде този газ, от Аляска ли?

- Може би това ще е български газ, говори се, че има голямо находище?

- Говори се. Това е като оня, дето си правел план на къща, защото си е пуснал фиш за тотото и евентуално може да спечели. Ще построим хъб, който ще го захраним с газ, ако го намерим в Черно море, ако не – ще направим един паметник на глупостта и ще ходим с билетчета да го разглеждаме. Може да пуснат и делфини за по-интересно.

- Отношенията между Европа, САЩ и Русия са обтегнати, има опасност напрежението да ескалира. Какво мислите като политик за поведението на България в такава ситуация?

- България трябва да запази пълен неутралитет по редица причини - ние нямаме потенциал да се намесваме, но най-важното е, че не бива да се намесваме. И в Украйна, и Русия живеят наши близки православни народи, има и много българи. И не е наша работа да се месим, тъй като това не е наш конфликт, той е между Русия и САЩ, но се води на територията на Украйна. Все ми се ще да вярвам, че нещата отиват към някакво решение и мисля, че някакъв здрав разум все ще победи в тази ситуация. Много приятно се изненадах от изявлението на бившия френски президент Никола Саркози, който е десен политик. Той каза, че Крим винаги е бил на Русия и правилно си отива при Русия след референдум. След като Европа е казала „да“ на отделянето с референдум на Косово от Сърбия, каза Саркози, по какви причини Крим като историческа част от Русия да не отиде при Русия? И каза още, че нашите, европейски интереси, може и да не съвпадат с тези на САЩ. Подписвам се под това мъдро изказване на г-н Саркози. Политиците в определени моменти трябва да се откъснат от политическата си принадлежност и да вземат решения, които са стратегически.

 
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, НЯМА ОБЩА ВЪНШНА ПОЛИТИКА
Милош Земан е президент на Чехия от 8 март 2013 година. Роден е на 28 септември 1944 година. Министър-председател на страната е от 1998 до 2002 година. През 90-те години е лидер на чешките социалдемократи. Председател на долната камара на парламента (1996-1998). Икономист по образование. Дисидент от времето на комунистическия режим.

Милош Земан, президент на ЧехияГосподин президент, доколко бомбардирането на Югославия без одобрениe на Съвета за сигурност на ООН представлява прецедент, който отваря вратата за подобни интервенции по целия свят?

След целия опит с бомбардировки, въвеждане на санкции и блокади на различни страни, мога да кажа, че всички тези мерки са контрапродуктивни. Често си спомням за една среща с кубински емигранти в Маями преди 15 години. Тогава им казах: „Приятели, вие искате санкции и блокада на Куба, но Фидел Кастро е начело на страната вече 40 години“. Следователно, ако една стратегия не дава резултата четири десетилетия, то тогава тя трябва да се промени. Затова днес моето мнение за борба с автократичните режими, които не е нужно да са диктаторски, е това, което на комунистическа терминология се нарича – идеологическа диверсия.

Такава стратегия включва младежки и студентски обмен, туризъм, икономически отношения и особено обмен на информация, която в епохата на интернет е почти невъзможно да бъде спряна.

Когато говорим за санкции против Русия, излиза въпроса какви ще са последиците от това. Русия ще бъде обкръжена от неприятели. Но тази картина не е точна, разбира се, защото има приятели вътре и навън от крепостта. При такова развитие

При такова обкръжение се провокира възникването на система, която прилича на тоталитарна, стига се до политически процеси и политически затворници… Повтарям, че най-добрия метод е комунистическата идеологическа диверсия, която прилича на това, което говори и ЕС, тоест свободен поток на информация, хора и капитали. Това е единственият начин за демократизация на някои автократични и недемократични режими.

Наскоро заявихте, че случаят Крим не бил толкова сложен ако нямаше „косовски прецедент“…

Независимостта на Косово е в противовес на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която определяше териториалния интегритет на Югославия. И още по-важно, ако вече сте признали независимостта на Косово, а изобщо не е имало референдум по този въпрос, защо не признавате независимостта на Крим? Ясно ми е, че това противоречи на конституцията на Украйна, но не забравяйте, че и сегашните власти в Киев са в противоречие с конституцията на страната. Не са проведени свободни избори и нямаме и истински политически представители. Затова Косово представлява началото на опасен процес на прекрояване на границите, промяна на териториалния интегритет. От гледна точка на косовския пример това е добър аргумент за тези, които поддържат присъединяването на Крим къс Русия.

Казахте, че в Косово управлява мафиотски режим, който се финансира от търговия с наркотици…

Това каза и Карла дел Понте, бившата главна прокурорка на Хагския трибунал, която в книгата си не говори само за наркомафията на Косово, но и за търговия с човешки органи. Вземете за пример и Афганистан, защото ситуацията е много сходна. Производството на опиум там скочи 10 пъти за последните няколко години на територията, която се контролира от талибаните. Дотам се стигна, защото на терористите са необходими пари, а някои лидери на косовските албанци също са били лидери на организации свързани с търговия с наркотици.

На фона на последните събития в Украйна Брюксел все по-често казва, че очаква повечето страни да синхронизират своята външна политика с дипломацията на ЕС…

Европейския съюз, за съжаление, няма обща външна политика. Не забравяйте, че трима министри на външните работи – полския, немски и френския – подписаха споразумение с Виктор Янукович и Виталий Кличко. Само няколко часа по-късно всичко беше напълно различно. Как тогава може да говорим за обща европейска политика, когато трима дипломати от ЕС подписват някакъв документ, който по-късно ще бъде погазен на един площад. А Майдан не е единственият площад в ЕС.

Но точно тези тримата преди няколко дни обявиха, че все пак няма да има искане страните членки на ЕС, както и кандидатките, експлицитно да заявят дали подкрепят Брюксел или Москва. Можем ли да кажем, че чувството за бизнес победи политическите принципи?

Политиката е един вид бизнес, защото функционира на пазар, който определят гласоподавателите. Политиците в тази ситуация се опитват най-добре да „обслужват“. Колкото до позицията между Брюксел и Москва, съгласен съм, че трябват преговори в които да участват, подчертавам – новото украинско правителство, която да е избрана на честни избори, и то не само за президент, но и за парламент. В преговорите трябва да бъдат включени представители на САЩ, ЕС и Руската федерация. Само в този формат можем до дойдем до решение на проблема.

Следователно, подкрепяте руската идея за федерализация на Украйна?

Това не е само руска идея. Това е идея основана на здравия разум. А какво конкретно означава федерализация? Това всъщност е децентрализация и прехвърляне на правомощия на местното управление. САЩ, Швейцария и Германия са федерации, а защо да не може и Украйна?

 

Външният министър призна на живо в интервю, че не българските политици, а от ЕС са ни казали каква да бъде нашата позиция по бъдещия прием на съседите македонци

Подир дъжд - качулка. Най-после премиерът Борисов се сети да поиска от българските учени съвет и позиция, които държавата ни да отстоява за Македония„БАН ще анализира отношенията на България с Македония. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов в началото на поредното заседание на кабинета.

Академията ще трябва да подготви материал за това как точно да се тълкува "добросъседството с Македония...Възложили сме на БАН, по точката „Добросъседство с Македония”, да ни развият един материал - какво да разбираме, когато отиваме да се гласуваме в Брюксел, и да се изказваме с президента и другите длъжностни лица – да имаме това, което БАН ни е подготвил като материал”, каза днес на 9 януари в Министерски съвет министър-председателят Бойко Борисов.

„България заби нож в гърба на Македония”, „България показа своето истинско лице”, „България проработи за гърците” – в печата на БЮРМ имаше бурна реакция след като България обяви, че не подкрепя начало за преговори на Македония с ЕС!

Всъщност истината бе, че докато родните ни политици се разхождаха като пауни, горди, че са показали "мъжество" по отношение на Скопие, като са блокирали началото на преговорния процес на Македония, стана ясно, че съветът как да гласуваме бил даден от Брюксел?!

Министър Николай Младенов  След гласуването, че се блокира началото на преговори с Македония, външният министър Николай Младенов внезапно прозря, че заглавията от македонската преса били като надписите в тоалетна и че имало правила за международни отношения, които правила явно са неизвестни на политиците в Скопие!

Факт е, че 20 години българските политици афишираха добронамереност и нищо не се промени в тона на западните ни съседи.

Точно тази премиерска поръчка е съвсем ненужна, защото външният министър Николай Младенов обясни на 15 декември 2012 година, в предаването на Емил Кошлуков „Факторът Кошлуков” за какво иде реч в позицията българските политици най-внезапно да решат да се „еманципират” по македонския въпрос след като години наред си затваряха очите и бяха оглушели по проблема:

15:55 минута, предаването „Факторът „Кошлуков”

„Това не е българска позиция. Това е решение на Европейския съвет. Това е решение, прието с консенсус. Това решение е прието с консенсус. Така работи Европа... Това е заслуга на политиката, която България има, на аргументите, които сме изложили, на компромисите, които сме направили, за да може да се избароти тази позиция... Искам още веднъж да го обясня, за да не остава някой с грешно впечатление, това не е позиция, с която един или друг е застанал „за” или „против”. Това е позиция, приета със сто процента съгласие в Европейския съюз, така че който се обявява против нея се обявява против нещо, което е обща политика на ЕС. То вчера беше потвърдено реално от всички страни-членки...”.

Какво ни съобщи Младенов? Че щом някой ни щракне с пръсти козируваме, а на местна почва политиците ни парадират, че едва ли не те са факторът решил втвърдяване на позицията ни спрямо Скопие? Така е, но ние си го знаем това вече 23 години...

Дали пък някой от политиците ни се сети, че все още сме суверенна държава?!

Ще припомня на министър Младенов, как премиерът на Великобритания Дейвид Камерън обеща да блокира внасянето на поправки в европейското законодателство, целящи укрепването на еврото, ако ЕС не се съгласи с исканите от Лондон отстъпки, които да доведат до по-големи свободи в отношенията между Съюза и Кралството? Това той каза при участието си в предаване на Андрю Мар по Би Би Си. Това е позиция на един достоен премиер, който се съобразява с интересите на страната си и не смята, че суверенитета на Великобритания може да бъде пренебрегнат за сметка на интересите и нарежданията на Брюксел.

Дейвид Камерън, премиерът, който отстоява суверенитета на Великобритания и правото й да взема самостоятелни решения в случай, че има опасност от нарушаване на националните й интересиКамерън призна, че принципно е съгласен с нуждата от мерки за укрепване на еврото, включително централизирания контрол над банките и бюджетите на страните-членки, и въпреки това е готов да се възползва от правото си на вето.

„България е сред страните, които няма да посочат дата за преговори на Македония с ЕС”, заяви външният министър Николай Младенов, с което посочи, че е могъл досега да се държи адекватно спрямо западните ни съседи, но не защото някой някъде е натиснал правителството да промени посоката на вятъра.

На 12 декември 2012 година

външният министър Николай Младенов посочи първото и задължително условие за смекчаване на позицията ни - подписване на споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, почиващо на декларацията на премиерите на двете държави от 1999 г. А в нея освен останалото се казва:

Нито една от страните няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки или застрашаващи спокойствието и сигурността на другата страна действия.

Двете страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга.

Република Македония заявява, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.

Двете страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и няма да допускат дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на отношенията...

Въпреки всичко, изброено по-горе така формулираните изисквания на МВнР ще срещнат редица трудности при евентуално изпълнение, както с език, така и с името и запазването на териториалната цялост.

„Всяка година, когато в края на ноември албанците в Сърбия, Черна гора и Македония отбелязват Деня на албанското знаме, сърби, черногорци, македонци и гърци скърцат нервно със зъби. И всеки път мнозинството от населението на Балканите със славянски и православни корени възприема това като злостна демонстрация на сила, написа в коментар "Дойче веле" и продължава - Защото националният празник на Албания се е превърнал в символ за националното единство на общо 6 милиона албанци, пръснати из целия Балкански полуостров”.

„В края на ноември се навършиха 100 години от обявяването на независимост от Албания. И албанците в Албания и съседните страни отпразнуваха събитието подобаващо - червеният албански флаг с черния орел се развяваше както в Албания и Косово, така и в Западна Македония и столицата Скопие, в Южна Сърбия и Източна Черна гора – продължава коментарът.

„...След двете Балкански войни от 1912 и 1913 г. и мирната конференция в края на Първата световна война повече от половината от населените с албанци райони остават извън територията на Албания.

За какво жадува албанската душа?

По случай годишнината от независимостта албанският премиер Сали Бериша изпрати недвусмислено послание към албанците във всички страни: "Всички албанци, желаещи албанско гражданство, ще го получат, независимо от това къде живеят", обеща им Бериша. А според германския Тагесцайтунг правителството в Тирана вече подготвяло съответния закон за това.

Успешната формула срещу "албанофобията" е обединението на всички албанци, гласеше друго от посланията от 28 ноември. То беше посрещнато с бурни възгласи в населените с албанци райони от Превеза до Прешево и от Скопие до Подгорица; и със свити сърца в Атина, Скопие и Белград.

......................

Помирителният процес на Балканите представлява съревнование с времето. На фона на задълбочаващите се социално-икономически проблеми в страните от региона раните от войните не бързат да зарастват. А едновременно със загубата на доверие в ЕС се топят и надеждите на хората за по-добър живот. Безработицата в страните с големи албански общности се движи между 30 и 50 процента с тенденция към нарастване...”.

Един от големите проблеми на БЮРМ е именно албанският етнос, но скопските политици все още не са го осъзнали достатъчно, като предпочитат да насочват агресията си предимно към София.

Не ми се ще да гадая какво би се случило, ако албанците в БЮРМ /приетото от ООН име на Македония – бел. Л. М./ решат да се включат в мечтаната Велика Албания – тогава омразата към българите ще мине на заден план... Да не забравяме какво се случи с албанското малцинство и Косово, където бяха населени още етнически албанци, за да се стигне до претенции на Прищина за независимост и отделна държава!

Няма основание да се мисли, че с БЮРМ ще се случи нещо по-различно, въпреки че засега Брюксел и Вашингтон заявяват в прав текст, че границите на Балканите вече са прокарани и не подлежат на корекции. Няма причина да се приема, че при сформиране на една Велика Албания някой ще тръгне да се съобразява с другите балкански държави като Македония и Черна гора. Засега може да се приеме, че Сърбия плати своята част в тази агресия с отделянето на Косово...

Няма причина и да се мисли, че това, което НАТО и САЩ причиниха на Сърбия няма да се повтори в по-различен вариант с Македония например.

„Оптимистите биха казали: довиждане в Европа! А песимистите биха отвърнали: без граници на Балканите се живееше и в бивша Югославия, преди убитите и прокудените в страните от региона до отворят още по-дълбока рана в съзнанието на хората” – заключава немската медия.

Пари на вятъра...

Трудно ще се нормализират отношенията ни с БЮРМ, особено след 22 февруари 1999 година.

На 22 февруари 1999 г.,

премиерите Иван Костов на България и Любчо Георгиевски на Република Македония подписаха в София Съвместна декларация, която според всички наблюдатели ще открие реална възможност за решаване на спорните проблеми и нормализацията на отношенията. Други експерти по международни отношения приеха документа като заложени неприятности за в бъдеще между двете държави.

Два са абзаците в декларацията, които маркират параметрите на постигнатия компромис.

Първият абзац е свързан с т. нар. "езиков спор", който разделяше двете страни и не даваше възможност да се подпишат 22 споразумения. Декларацията беше подписана "на официалните езици на двете държави - на български език, съгласно българската конституция и на македонски, съгласно конституцията на Република Македония".

Този текст недвусмислено показва, че Македония е приела една от 12-те български формули за решаване на спора, предложени още през 1995 г. Според него България признава македонския език като език на територията на Македония, но не и на България. По този начин се дава възможност за преодоляване на различията и да се излезе от съществуващото безизходно досега положение, без обаче окончателно да се реши проблемът, защото по този начин България не признава изцяло нито езика, нито македонската нация. Окончателното решаване на този въпрос е оставено за по-добри времена, без да се уточнява кога ще настъпят те.

Вторият абзац от Декларацията, който заслужава особено внимание е, че "Двете страни нямат териториални претенции една спрямо друга" и "нищо от македонската конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута на лица в България, които не са граждани на Република Македония".

С този текст Македония декларира, че повече няма да предявява претенции за наличието на македонско малцинство в България и да настоява да му се предоставят съответни права и свободи. В случая е особено важно, че този текст влиза в пряко противоречие с чл. 49 от Конституцията на Македония, според който тя трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в Гърция и България.

След всичко изложено дотук остава въпросът: „Защо тепърва правителството ще поръчва на БАН материал за това как точно да се тълкува "добросъседството с Македония”, след като мнението ни и позицията ни изготвя и налага Брюксел.

Тук е време и да се изясни как така една Великобритания може да поставя своите интереси и суверенитет на преден план пред ЕС, а България в същото време да слуша, козирува и изпълнява.

Защо трябваше да чакаме Брюксел да поставя условия на така наречената Македония и да реагираме чак сега на неприемливото отношение на съседите ни към нас, демонстрирано вече 20 години, а на де реагираме на нападките и обидите досега?

Дали Брюксел взе самостоятелно своето решение за Македония, или то беше продиктувано и внушено от САЩ, тъй като в БЮРМ вече има и албанско население, което изповядва исляма? А кой иска разширяване на територията на исляма на Балканите – Турция, която чрез външния си министър Ахмед Давутоглу веднага след блокирането на Македония засвидетелства своите добри чувства към нея.

„Нашата теза, оттук нататък, след всичко, което се случи през последните години е, че към Република Македония ние трябва да се отнасяме като към всяка една останала държава. Никакви изключения от правилата, никакви преференции от правилата, защото всички преференции и изключения до този момент на нас са ни коствали повече отколкото...”/Тук Кошлуков започва да говори върху говорещия Младенови думите не се чуват добре – бел. Л. М./.

Досега обичахме тези, които ни мразят. Отсега нататък ЕС внуши на политиците ни, че трябва да се „еманципират” по македонските проблеми и премиерът хукна да търси учените за тяхното компетентно мнение, въпреки че немалка част от тях не спря да обяснява, че омразата не е градивна и не води към добро.

В Скопие си направиха и Триумфална арка, подобна на тази в Париж...Тепърва западните ни съседи ги очакват проблеми и то не откъм София, Букурещ, или Атина, а вътре в самата държава. След Декларацията, която подписа Иван Костов през 1999 като премиер трудно ще може да се говори за български корени на население, на което сме признали и езика, освен държавата.

Няма спор, че корените на населението на БЮРМ са български, но дали не е време да размислим - трябва ли да продължаваме да настояваме и повтаряме, че българското самосъзнание на населението в тази държава е редно да се възвърне, вместо да се загърбва и забравя?

Не е ли това загубена кауза, която едва ли Брюксел и Вашингтон някога ще прегърнат и одобрят?

Гърция няма да приеме името и знамето на така наречената Македония, независимо какво смятат и чертаят в ЕС и Щатите по въпроса, но ние се включихме твърде късно и след много грешки на разноцветни политици в проблема и то се включихме по чужда воля, а не защото сме дошли в съзнание и сме били заляти от една историческа носталгия.

Човек не се отказва от кръвта си, но в политиката нещата са различни...

Едва ли учените ще решат проблема с Македония и бъдещото ни поведение към  нея, друг въпрос е дали политиците ни ще приемат техните доводи и тези, след като са твърде зависими от натиска на външни фактори и чужди геополитически сметки.

Тогава защо Борисов поиска учените да му дадат насока за Македония – няма ли това да са пари, хвърлени на вятъра, след като сме наясно какво е отношението на правителството на ГЕРБ към тази част от родната интелигенция?

Митичният Прометей, също обявен за македонец, на когото обуха гащи за една нощВ Скопие за часове монтираха статуя на гръцкия бог Прометей и след това за часове му навлякоха гащи!

На Балканите всяко случващо се действие е несигурно и предпоследно, още повече, когато повечето от нещата се решават в Брюксел и САЩ.

П. с. Пиша горното с ясното съзнание, че част от корените ми са от Охрид, Битоля и Крушево, но това е лична позиция и нямам претенции да е в съзвучие с официалната или тази на отделни учени и политици.

 
Начало Предишна 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla