Tag:криза

Премиерът Борисов обявява оставката сии хвърли държавата в криза - между два президентски мандата и служебно правителство с лош проектобюджет

“Г-н Радев си пожела цялата власт и сега Господ му я даде - каквото иска може да прави без никаква съпротива и без никаква опозиция. Сега има възможност да прави каквото поиска - да вдига пенсии, да ходи в Крим... Защо да не си направят правителство и да управляват. Защото той, ако искаше да има партньорство, можеше да каже”, каза Бойко Борисов на излизане от президентството, след като върна мандата. По-голяма глупост не бях чувала от български премиер. Вероятно Борисов си въобразява, че българите са неграмотни, не са запознати с разделението на властите и ще се хванат на Бойковата въдица, че някакъв жаден за власт генерал е избран за президент.

"Никога не съм казвал, че кметовете ще си дават оставките", допълни още Борисов. "Моля това да го имате предвид за кметовете. Тази сутрин слушах Курумбашев. Забрави как водеше децата си да се снимат с мен."

Точният цитат за кметовете на Борисов е: “Оттук нататък ще подкрепяме тези политики, които считаме за правилни, ще си направим добър анализ вътре в партията, ще направим добри анализи на кметовете по страната и ще им потърся много сериозна отговорност. Защото, повтарям, за тези две години ние не можем да направим трети компромис. Преди две години направихме компромис – нито се харесвахме.”

Да, не става дума за оставки на кметове, а за “ще им потърся много сериозна отговорност”.

За първи път откакто е в политиката, Борисов е необяснимо спокоен след като изгуби с внушителна разлика избори. За първи път след изборна загуба на ГЕРБ, Цветан Цветанов също бе необяснимо спокоен.

“Подавам оставка. Успокойте държавата и управлявайте!” бе основното, което изрече Борисов от парламентарната трибуна.

Борисов влезе силно в ролята на Пилат Понтийски, като си изми ръцете с оставка на правителството, въпреки че изборът на президент няма нищо общо с изпълнителната власт.

За втори път Борисов влезе в познатата схема: подавам оставка, друг обира негативите и аз се връщам на кон, в бяло, с по-голяма победа.

Едно трябва да е ясно: не Цецка Цачева загуби изборите за президент, нито БСП спечели тези избори. Загуби партия ГЕРБ и ако трябваше да се подава оставка, то това трябваше да е оставката на лидера й – Бойко Борисов и на шефа на предизборната кампания – Цветан Цветанов.

Вместо този логичен ход, Борисов избра политическия рекет и тръгна към риска да измести фокуса на събитията и да подаде оставка на правителството. Така и той като лидер е спасен, а негативите и тегобите от бъдещо управление ще останат за чужда сметка, но в негова евентуална бъдеща полза.

Намериха се оптимисти, които побързаха да кажат, че това е краят на ГЕРБ, но не е така, това е само началото на края на ГЕРБ.

Да не забравяме мантрата на Борисов, че всички са му виновни, освен той самият. С предизвиката криза, Борисов даде откровена заявка, че смята на минимизира загубите от тези избори, но учудващо предварително?!?

Представлението – в отсъствие на премиера парламентът гласува оставката на правителството му

“Подавам оставката на правителството. То ще продължи да изпълнява задълженията си до назначаването на ново”. Това заяви в 14.12 часа премиерът Бойко Борисов при подаването на оставката на кабинета пред Народното събрание. Всъщност продължаване на задълженията на правителството, като знаем как действаше този кабинет, означава: да прочистят документацията, всичко, които би злепоставило властта.

Що се отнася до твърдението на Борисов, че оставя държавата в идеално състояние, то тогава как ще обяснят от ГЕРБ 16 милиардния дълг, който бе взет: липсата на растеж на доходите, но растеж на цените, бедността нарасна, престъпността в малките населени места – също нарасна, съдебната реформа завърши когато ГЕБР овладя съдебната власт, в образованието се дадоха пари на частни училища, здравеопазването остана със стотици милиони дългове, опашки за чакащи за прием и лечение и опашки за отпечатъци.

Това правителство подписа споразумението с Канада – СЕТА, което означава управление на икономиката от чужди корпорации, безнаказаност за тях, нахлуване на ГМО храни и месо, с хормони.

Европарите – “...направих ви магистрали, метро, инфранструктура” – стоп! Кой ги направи Борисов ли, с лични средства може би?

Не са ли това нашите пари, които даваме на ЕС – 1 млрд, а ни връщат 800 милиона? И докато ни ги върнат, след добре изпълнен проект се харчат пари от бюджета, т. е. от нашите данъци?

Във външнополитически план правителството на ГЕРБ гласува за оставане на санкциите срещу Русия, европарите отиваха към магистрали, а не за икономиката,да не говорим за огромния гаф с двойната кандидатура за председател на ООН, като българският кандидат Ирина Бокова бе бламирана от собствената си държава!

С познатата си до откровено нахалство арогантност, външният министър Даниел Митов, който бе в основата на всички провали заяви: “Грешки ли? Е, ще отчетем нещо, което не сме свършили”.

Вотът в неделя даде ясно да се разбере, че обществото иска промяна. Не съм нито султан, нито диктатор!

Изборите – личен провал на Борисов, но... Изборите – скритото е неудобно, но съществено

Защо се провали кандидатът на ГЕРБ на президентските избори? Поне две са основните причини: лошото управление на кабинетът “Борисов 2” и провалът на техният президент Росен Плевнелиев, за който провал неизвестно защо журналисти и политици мълчат.

Какво показаха цифрите:

На балотажа кандидатът Румен Радев успя да добави почти 1,1 млн. гласа към резултата си от първия тур и то от всички партии, докато Цецка Цачева добави само 400 000 гласа към двойката на ГЕРБ и то предимно членове на партии.

На политическата карта на страната на първия тур Цецка Цачева водеше в четири области, на балотажа нямаше нито една област, в която тя да печели.

Оказа се, че 20% или 240 000 от симпатизантите на ГЕРБ са гласували за фаворита, подкрепен от БСП.

Гласоподавателите на ДПС са се съобразили с партийния призив и 79% или 250 000 от тях са гласували за Радев.

За Румен Радев са пуснали бюлетина и огромна част от симпатизантите на Патриотичния фронт – 71% или 140 000.

59% от гласувалите на първи тур за Веселин Марешки също са избрали Радев. И той, и патриотите се въздържаха да призовават избирателите си кого да подкрепят.

Избирателите на Трайчо Трайков са се разделили в предпочитанията си, с лек уклон към Цецка Цачева.

За Цачева са гласували циганите и хората на Лютви Местан, стана ясно от преброяването.

Защо Борисов захвърли властта, използвайки за предлог резултата от президентските избори?

Изборите за президент нямат нищо общо с управлението на една държава и работата на парламента, гласувал правителство. Т. е. изборната загуба от Румен Радев е употребена от Борисов, за да избяга от отговорност, защото съвсем скоро Ердоган ще пусне мигрантите през границата и този наплив ще се наложи да решава от новоизбрания президент, тъй като страната е хвърлена в криза между два президентски мандата и се чака служебно правителство.

Да пази граници, да строи – вмени Борисов на новоизбрания президент – действия, които не се вписват в правомощията на президентската институция.

Дали диктаторът от Банкя си вярва, че думите му ще повлияят на избирателите? Уви, много са все още хората, които вярват сляпо, на премиера в оставка.

Да не говорим за факта, че, този който събра власт еднолично бе именно Борисов – в негови ръце бяха съдебната власт, изпълнителната власт, президента от неговата партия, мнозинство в парламента.

Та каква излиза тя: “Крадеца вика: “Дръжте крадеца”!

Що се отнася до Борисов – той ще продължи да ходи и дрънка врели-некипели, като онзи бисер: “Застанах на Околовръстното и никой не ме напсува”. Дали пък при следващото заставане няма да отнесе нещо?

Дали птичето каца три пъти на рамото с една и съща схема: правителство без Борисов, организирани и добре платени протести и принудителна смяна на властта.

Нелепици в забрава

Ние предотвратяваме изграждането на огради в сърцето на Европа, не бива да оставаме сами - това са думи на премиера Борисов пред вестник " „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.

в друго време, малко по-късно Борисов се похвали с изградената ограда и даже заведе там бившият премиер на Великобритания Дейвид Камерън?!?!

В същото време пак Борисов нарече Румен Радев още преди да бъде избран за президент "военен пенсионер".

Друго провокативно изявление на Борисов бе следното: "Призовавам Росен Плевнелиев да поиска от БСП да му дадат списък със служебно правителство и да го назначи от името на БСП. Това каза на брифинг министър-председателят Бойко Борисов след проведения втори тур на президентските избори, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Много е важно да се знае, че положихме огромни усилия, особено в тази тежка международна ситуация. Явно политическата класа в този си вид нещо не е добре“."

Някой наистина не е добре, но не политическата класа, а ръководената от Борисов партия ГЕРБ.

„Винаги съм считал, че когато всеки ден даваме видими неща – магистрали, жп линии, театри, санирани училища и какво ли не още – субсидии за земеделците, бой по контрабандата.

Ако бяха налице такива видими неща, защо тогава избирателите не гласуваха за кандидата на ГЕРБ?

"Даваме възможност на новото мнозинство в парламента без избори да управляват. Те имат мнозинство, не е нужно аз или някой от колегите ми да го подкрепят. Няма да гласувам за това правителство. Искаме категорично нови избори“, допълни Бойко Борисов.

Хем Борисов иска без избори други да управляват, хем иска категорично нови избори?!

А ето как Борисов се подигра с избирателите си: „Ние ще участваме да намалим депутатите в НС. Ако трябва Томислав Дончев ще го науча да пее, за да може да ви го обяснява така, че с песни да го разберете по-добре, защото явно иначе това, което обясняваме не се разбира добре“.

"Мислил съм през цялото време, че правим добри неща. Г-н Диков ми каза, че София станала червена, че имало протестен вот – за кое? За метрото, заради Южната дъга, заради Северната тангента, заради булевардите?“, запита премиерът. Борисов отрече че има Царство на лъжите и беззаконието.

„След като преди 20 години нито едно от тези неща не беше направено, аз като си спомням като станах кмет, нямаше един фонтан в София. Улиците и булевардите бяха в дупки. Околовръстното знаете какво беше, не искам да се връщам. В какво състояние бяха училищата, детските градини".
Метро, Околовръстно, саниране, детски градини -всичко това не е заслуга на ГЕРБ на на данъкоплатеца, с чийто пари се работеше по инфраструктурата, както и с пари от Брюксел. Пари, които се даваха от бюджета и не винаги Европа ни ги връщаше...
"Онези, които му дадоха властта, сега му я взеха заради неговата арогантност. Това каза лидерът на ДСБ Радан Кънев в ефира на БНР, във връзка с изказването на премиера Бойко Борисов след края на изборния ден. „Огромна част от хората му казаха, че след като две години поставя партията си пред нацията, пред народа, пред гражданите, то ще бъде наказан от собствените си хора, които преди години видяха в него силен лидер, а днес видяха слаб лидер, който се държи като сърдито дете“, добави той.

Разликата този път в ситуацията е, че след изборния резултат на президентските избори, фондация "Америка за България" набързо си замина и няма кой да плаща на протестиращите. Да не говорим, че отвъдокеанските господари също вече са други и едва ли ще тръгнат да пръскат пари за капризите на Бойко Борисов и неговата абстиненция за вечна власт.

Какво се оказа: всички са наясно, че Борисов разиграва цялата държава и стабилността  й, но никой не протестира и не говори за това на висок глас. Нито политици, нито журналисти.

И ще завърша отново с думи на Борисов, изречени пред президентството: “Има една хубава приказка – не си пожелавай жената на ближния, защото може да стане твоя”.

Само че приказката е е тази, половината е измислица на Борисов. както се казва тръгна на дописва и Божиите заповеди...

 

Задава се инфлация! В борбата за енергийна независимост ще останем без енергийни ресурси!

Три години мандат, правителството на ГЕРБ не премахна посредниците между електроразпределителни дружества и краен клиентВсички говорят за размера на вдигнатия ток с 13 на сто, но почти никъде не става дума за два много съществени момента – че нощната тарифа на тока се вдига със 16 на сто, и процентите за повишаване на цената на тока са процентите на инфлацията, която ще ни залее неминуемо! Ще прибавя и че обявените проценти формират цената на тока без ДДС! Няма да пропусна и по-високите цени на водата и природния газ!

Като за начало бих попитала Сергей Станишев защо продължава подписката за АЕЦ „Белене” като и на софийските кучета е ясно, че Русия пренасочва парите от „Белене” към Чехия.

Русия смята да инвестира предвидените за финансирането на строежа на АЕЦ "Белене" пари в изграждането на два нови блока в чешката АЕЦ "Темелин". Това  заяви в президентът на "Росатом” Сергей Кириенко по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Той каза още, че прекратеният проект за АЕЦ "Белене" не може автоматично да се пренесе на площадката на АЕЦ "Козлодуй", но "Росатом” е готова да обсъди как да сътрудничи за строежа на нова мощност на работещата ни ядрена централа.

Просто, колкото да събереш две и две. Русия вече гледа на Изток, Русия ще инвестира на Изток, а разкъсваните от колебания български управници могат да продължат да подхранват комплексите екипа на Белия дом, че късаме с Русия, и й нанасяме „страхотен” удар със стремежа за енергийна независимост!

„Правят подписка за "Белене", която ми се струва като безплатно социологическо проучване за броя на гласоподавателите на БСП” подигра се на идеята за референдума "За" строителството на АЕЦ "Белене" икономическият министър Делян Добрев. Блестяща мисъл на голобрадкото в правителството, за която Уорлик може да му подхвърли и бонбонче.

За сведение ще съобщя няколко факта по „печалбата” на България да скъса с Русия и енергийните проекти:

1. Газопроводът „Северен поток” може да свърже Русия с Великобритания чрез две допълнителни тръби, предаде АФП, позовавайки се на президента на руската компания „Газпром”.

През май консорциумът, натоварен със строителството на „Северен поток”, който свързва Русия с Европа под Балтийско море, обяви, че проучва да построи две допълнителни тръби, за да увеличи количеството на доставяния газ за ЕС.

„Бритиш петролиум” прояви интерес, заяви днес директорът на „Газпром” Алексей Милер.

2. Преди няколко дни, по време на посещението на руския президент Владимир Путин стана ясно, че Русия и Израел имат намерение да реализират съвместни енергийни проекти.

Нито Великобритания, нито Израел попитаха Щатите или Европейския съюз може ли да правят съвместни енергийни проекти с Русия.

3. Изпълнителният директор на Международната енергийна агенция Мария ван дер Хувен заяви в Санкт Петербург на икономическия форум, на който присъстваше и Симеон Дянков, че пазарът ще се развива, въпреки световната криза. И Русия има добри перспективи на този пазар:

„Русия може да бъде наречена „газовата Саудитска Арабия”. „Златната ера” на газ ще зависи от това, как бързо ще влязат в експлоатация тръбопроводите за транспортиране на втечнен газ, как ще бъдат въведени в експлоатация заводите за производство на втечнен газ в северните находища на Русия, а също и на Южна Корея и Китай”.

Русия вече гледа на Изток за енергийни проекти и малка България е зад гърба й. Дали Москва се интересува от колебанията на настоящите ни политици дали да имаме енергийни отношения с нея, или не?

И за да са наясно русофобите в днешната власт, ще съобщя, че президентът Владимир Путин предпочете Близкия изток пред САЩ за посещение. И при визитата си в Израел той откри Мемориал на победата на Червената армия и жертвите на нацизма заедно с израелския премиер Бенямин Нетаняху.

Но да се върнем към цената на тока, защото тя не е само спор между ГЕРБ и Станишев, а нещо далеч по-сериозно, тревожен сигнал за цялата страна.

Проф. Димитър Иванов в студиото на Канал 3На 31 май проф. Димитър Иванов от Лондон направи един сериозен анализ на финансовото и икономическото състояние на страната, но с изключение на Канал 3 в предаването на Сашо Диков „5 за 4” и сайтът „Хроники” нито една печатни или електронна медия не посмя да излъчи или публикува този анализ.


„Нещата са много тревожни в световната икономика, в европейската – заяви проф. Иванов. – Ето акциите днес се срутват... България не е изолиран остров и нещата са много тревожни и за нащата страна, особено на фона на факта, че ние сме в една предизборна кампания... „

Ето продължението на разговора с известни, незначителни съкращения. Датата е 31 май 2012 година, когато в Гърция предстои втори тур на изборите и много неща в ЕС са неясни, но засега публикувам мнанието на професора само за България, тъй като темата е увеличението на тока, водата и природния газ и инфлацията, за която силно се мълчи:

„Единственият инструмент, който досега се предлагаше беше намаляване на заплати, намаляване на пенсии, уволняване на ...редуциране на администрация, но това не води до изплащане на дълговете, това води до задълбочаване на мизерията. Видяхме го как реагираха избирателите в маса страни...У нас нещата се представят по доста перверзен и превратен вид...Зад всяка една моя дума има факти, които са още по-страшни от това, което говоря...” заяви проф. Димитър Иванов в студиото на Канал 3, предаването „5 за 4” със Сашо Диков.

Малко връщане назад

Януари 2010 година пак в Канал 3 професорът каза: „Дянков дойде с една ортодоксална икономическа теория, която е остаряла, овехтяла във времето. Тя не работи в тази страна. В момента Дянков лекува една дългосрочно болна икономика с краткосрочни мерки. Това не може да се получи. Ние имаме натрупан дълг на равнище на реалната икономика, на микроикономиката, имаме дълг, който представлява 130-140 процента от брутния вътрешен дълг на цялата страна. Дълг на домакинствата, дълг на фирмите, дълг на публичния сектор, дълг на регионите! България се намира в огромна дългова криза на равнище микроикономика, а той ми казва: „На равнище макроикономика ние сме абсолютно финни!

.......................................

Аз не оценявам тук неговите персонални характеристики, аз считам и го казвам откровено, че провежданата от него „икономическа политика”, не е антикризисна политика...тъй като той е вицепремиер на икономическия блок на правителството. Обратно, това е политика, която засилва кризата, политика, която поставя българската икономика на колене!

И колкото по-бързо, колкото по-бързо премиерът и ръководството на ГЕРБ се ориентират в това, честните хора и експертите, колкото по чуват какво се случва, ще е по-добре не за ГЕРБ, а за България!

Първо, трябва да се актуализира бюджетът по един съвършено друг начин. Философията, по която този бюджет беше създаден и приет беше тотално погрешна!

Второ. Антикризисната програма, която представи Дянков и която беше приета от заседание на Министерския съвет, е програма, която лекува..., която се опитва да лекува с индиректни мерки, тя не носи никакви резултати! Още веднъж искам да обърна внимание: няма начин да решим да раздвижим икономиката, без решаване на въпроса по дълговата криза, в която са изпаднали фирми и домакинства!

Докато този въпрос не се реши, у нас ще продължат фалитите, ще продължат фолити на домакинства, ще продължат фалити на фирми, ще се засили криминогенната обстановка, защото хората нямат пари...

Пледирам преди всичко за абсолютно активизиране на вътрешната икономика на страната, те трябва да дойдат от отпускане на бюджетен дефицит в рамките на 3 процента, той може да бъде 0,5, до 1, 1,2 процента, но това ще са пари, които ще се влеят в инфраструктурни проекти, но това са пари, които се прилекат работна сила. От тази работна сила, която в момента се чуди какво да прави...

Сашо, боли ме, боли ме, защото съм го казвал и пак ще ти го кажа: ГЕРБ дойде на власт на крилете на едно силно народно недоволство от Тройната коалиция, която не можа да види накъде върви страната, и ГЕРБ правилно получи доверието на избирателите и ГЕРБ имаше шанса веднага... Бойко Борисов много добре знаеше, с него проведохме две кръгли маси, обсъждайки кризата преди да вземе властта. Много добре знаеше накъде върви България, той можеше да формира силен икономически екип, не можеш в най-дълбоката икономическа криза, в която ти е попаднала страната, ти да оставиш да бъде убита икономиката на страната в миязмите на неолиберализма!

Не може толкова да не виждаш над темето на финансовия ти министър накъде върви икономиката на страната!

Данните са налице, той може да отгърне и поръча на своите съветници пълна статистически данни от официалната статистика, където даже можем да речем, че тази картина е малко по-добра от истинската! Но какво се вижда – растежът вече за пето тримесечие, растежът на БВП на страната гравитира около нула процента. По същество, фактическата рецесия на българската икономика продължава!

Безработицата за три и половина години мандат на това правителство не само че не спадна, тя се стабилизира на върха, почти 12 процента! 12 процента безработни в България – това никога не е било! Не само това – в структурата на тази безработица, се засили размерът на тези, които са безработни повече от две и половина години, т. е. драмата на безработицата в страната се засилва!

В структурата на самия брутен вътрешен продукт, елементът потребление, който е най-важния – не мръдва!"

Сашо Диков: Преди две години и половина какви неща сиСашо Диков говорил, явно никой не иска да те чуе!

Проф. Димитър Иванов в студиото на Канал 3Проф. Димитър Попов: Ами какво можем да направим повече? Аз считам, че премиерът, освен политически лидер на ГЕРБ, е отговорен на България! И не считам, че той не е патриот, считам, че той е патриот! Не считам, че е късоглед, аз мисля, че той вижда истината. И ако я вижда тази истина, той не може да чака изборите! Той трябва отсега да подготви час по-скоро една силна програма, силна програма за излизане на България от кризата! Силна програма, която аз бих я нарекъл символично „Програма „Рузвелт” за България!” По името на 32-рия президент на Америка, който президент на Америка я изважда в периода 1932-1938 година от Великата депресия. В България е необходима, господин премиер, програма „Рузвелт”, той не е отишъл да събере икономисти, той трябва да събере 20-30 имена...

- Кажи ми за тази програма...

- В момента резервите на страната са пресъхнали. Резервите са пресъхнали на държавно, на фирмено, на домакинско, на индивидуално равнище – пари няма! Ситуацията в банковата сфера е също много тревожна, тъй като виждаме какво е състоянието на банковия сектор в Европа, много от дъщерните банки нямат разрешение да раздават кредити повече от 5 милиона евро, за всеки кредит те трябва да питат банката-майка! Още отсега се знаят банките-майки, които се оглеждат да закриват дъщерните банки тука. Очертава се нов период – на кредитно засушаване. Задлъжнялостта, за която говоря преди две години и половина тук в телевизията е още по-голяма, на реалната икономика.

Задлъжнялостта на нашия частен сектор, външната задлъжнялост надхвърля 78 процента от БВП, а междуфирмената задлъжнялост надхвърля 150 процента от БВП! Частният сектор е умрял, на колене е, няма вътрешна икономика...

- Какво да правят хората? Какво да се прави, къде е спасението?

- Необходими са няколко програми, които да се вкарат в тази национална „Рузвелт програма за България”. Първо, основният фокус на такава програма трябва да бъде стимулиране на потреблението, изваждане на основните играчи от задлъжнялостта, изваждане на най-бедните, изваждане на фирмите които са гръбнак на националната икономика. Има механизми това да стане, има механизми. Чрез създаване на частни дялове, държавата може да влезе във фирмите които са гръбнак на икономиката с цел тяхното подпомагане. Да влезе чрез аукцион, чрез закупуване на дялове – става дума за спасяване временно, временно, в момента се прави в Холандия, прави се  в САЩ, във Великобритания, във Франция, навсякъде го направиха. Става дума за спасяване, временно, и в документите трябва да бъде записано, че в момента, в който си стъпят на крака фирмите или банките, те могат да си откупят обратно този дял... Не може ти да оставиш да загиват структуроопределящи фирми, гръбнака на твоята икономика, градени с усилия с много труд, в сложни политически периоди... Разбира се има и боклуци, които пазарът ще ги отлее, те ще трябва да си отидат, но не може да се остави това без никакъв поглед, без никаква политика, затова аз наричам политиката на Дянков, една ликвидационна политика. Тя ликвидира българската икономика.

Значи какво говоря: трябва да имаме поглед програма за консолидиране на банковия сектор, трябва да имаме програма за изваждане на домакинствата от задлъжнялостта! Не можеш ти да оставиш хората да им се вземат апартаментите, да останат на улицата! В момента редица банки задържат, не пускат, има огромни пакети от апартаменти, от всичко, което е ипотекирано, банката си го е прибрала, хората не могат да го изплатят, банките все още не го пускат за продажба, защото ако го пуснат, цените на имотите в страната все повече ще се сринат, хората ще потънат още повече под водата, ситуацията е трагична!

Чужди инвестиции в страната също няма, въпросът, който дискутирахме преди две години за силна финансова инжекция, той стои с голяма тежест, но ние закъсняхме. Светът в момента се е напълнил с дълг, Дянков сега реши да пуска нова емисия дълг. Кой ще си купи в момента български дълг, като нищо не се знае какво ще стане с нашите съседи, какво ще стане с испански дълг, с португалски дълг и така нататъка.

- Нали сме страшно стабилни....

- Това е другия въпрос, който искам да засегна. В момента Европа, Европейската комисия, Европейския финансов стабилизационен механизъм раздава помощи. Раздава помощи по няколко механизма, чрез така наречените ликвидационни временни програми за създаване на ликвидност в банките, чрез Европейския финансово стабилизационен механизъм и чрез други форми. Ние, обаче, малка България, отива нашия финансов министър в Брюксел и казва: „Ние сме окей! На нас помощи не ни трябват! Ами като не ти трябват – ням да ти дадат! А Европа ги раздава тези помощи с ясното съзнание, че никой никога няма да ги върне тези помощи!

........................................

...И не случайно цитирах ...името на Чаушеску! От 100 години насам в света, нито една държава, нито едно правителство не си е върнало външния дълг! Освен румънското правителство по времето на Чаушеску, заради което той беше разстрелян, че доведе румънския народ до мизерия!  Единствено Чаушеску. И сега учебниците по икономика в бизнесшколите и икономическите университети казват, че ако Чаушеску беше малко умен и беше изчакал година, година и половина да дойдат политическите промени, никога нямаше нужда да си връща външния дълг!

Ето това са парадоксите на световната икономика...

... Не може да говориш ти, че България е много стабилна – в кое е много стабилна България? Дефицитът ни, с който господин Дянков се хвали, и господин премиера, дефицитът ни ще бъде тази година два процента, минус два процента – бюджетният дефицит. Според Стабилизационния пакт той трябва да бъде не по-голям от минус три процента. Т. е. България може да поддържа един дефицит, едни по-големи публични разходи в един кризисен момент, за да стимулира заетостта, да стимулира основни публични сектори – това не го прави. Но, зад този дефицит от минус два, или минус едно и половина... се крие огромен закъснял, отложен, истински, публичен дефицит, пари не дадени от правителства, с години, с мандати, не дадени на образователен сектор, не дадени на здравеопазване, не дадени на инфраструктура, за пътища... Отложен дефицит, който отложен дефицит води до изоставането на България. Този отложен дефицит е двуцифрен, с него ще трябва да се борят следващите правителства на България. Това е истината за България! Това е, а не да ни казват, че следващите поколения ще живеят в една по-добра България без външен дълг. Следващите поколения ще трябва да се борят с планини от изоставане, планини от отложен, скрит дефицит! Това е истината за тази страна – за съжаление, и затова пак казвам: Необходима е национална програма, която да впрегне умовете на всички икономисти, Борисов да седне една събота и неделя, да ги заключи – да се бият да псуват цялата политика на ГЕРБ, но накрая да се впрегне да се създаде един екип, и да се създаде една отговорна, национална програма – без значение кой ще я реализира - дали БСП, дали някой друг. Ако той си мисли, че Кунева ще му я пише тази програма, или Дянков, то тогава, Боже, пази България!

Ситуацията е такава, ситуацията е... какво ще стане сега: българският лев е вързан с еврото, стойността на еврото спада. Какво става у нас. Цените на всички стоки ще скочат. Всичко, което внасяме ще скочи, инфлацията в България ще се увеличи заради ниското евро. Мислиме ли по тези въпроси и можем ли да си представим тази висока инфлация, която ще дойде заради намаляването на стойността на еврото. Как ще се компенсира от ниските заплати, от голямата безработица, от обедняването на българското население.

Ами какво да говорим за българската индустрия – ние я ликвидирахме, ние нямаме индустрия, този икономически модел, който развихме, селското ни стопанство стигна до 3,5-4 процента дял в структурата на БВП, индустрията ни спадна до 18-18,6 процента и главно услугите се развиват. Може ли България, при този модел, да бъде силна, конкурентно способна икономика? Пред нас стоят планини от реформи, планини от проблеми и ако това не го видим, ако се движим само от мандат до мандат, от предизборна кампания до предизборна кампания, България ще...

- Магистрали, Бойко строи магистрали усърдно...

- Магистралите са си магистрали, но те не са вързани с цялостната структура на икономиката... Инфраструктурата е много важно нещо, това са кръвоносните съдове на икономиката, но ако по тези кръвоносни съдове не тече кръв? А кръвта това са финансите, търговията, отвореността на икономиката, чуждите партньори...

Дразня се от хора, които се занимават с неща, които не са тяхна работа. Меглена Кунева обединява гражданството, от къде на къде – никой не може да разбере. А, бизнесменът Георги Гергов иска да възстановим държавата и да си върнем държавността... Моите уважения, ние се познаваме с господин Гергов, моите уважения към него като бизнесмен, България има нужда да си върне своята държавност, истинска и държавата да гарантира своите функции, но аз бих казал следното, за да си върнем държавността, ние трябва да си върнем държавата от Герговизма. Сиреч структурата на тази държава е просмукана от рака на олигархокрацията. От мръсните, кръвосмесителни бракове от политико-партизански групировки и бизнесгрупировки... Маса от големите групировки дължат своя бизнес именно на тези кръвосмесителни взаимоотношения и бракове с политико-партизанската власт, вследствие на редица правителства в нашата страна. Така че, за да бъде върната държавността, за да бъде върната ролята на трите власти, според Монтескьо, в България трябва да бъде разкъсана тази мрежа на рака, на създаването на олигархокрацията...

... Това може да стане от раз! Това може да стане от раз! Защото такива хора...те не могат да бъдат символи на подобна революционна идея с целия си пример, с целия си живот...

Аз например неслучайно поставих въпроса за така наречената Програма „Рузвелт”, аз бях поканен за гост на конгреса на БСП, и за мене беше голямо любопитство да чуя доклада на председателя на БСП и така наречения временен председател на ПЕС. Ами, Сашо, искам да го споделя най-отговорно, аз съм силно разтревожен, че този млад човек, бил министър-председател на България, водещ една от най-големите партии на страната, партия с потенциал, и най-важното, водещ един от най-силните политически блокове в Европа, представи на този конгрес, един Доклад без визия, без анализ на проблемите в Европа, без анализ на идеологията на този социализъм, който той защитава, без никаква визия и програма какво ще прави тази партия, ако иска да спечели изборите. И за това, аз съм уплашен, озадачен, разтревожен. Защото ние се движим, пак казвам, от мандат на мандат, говорихме си,...две години, три години, и нищо не се случва! И аз съм много уплашен, че след следващите избори, парламентът ще се окаже балансиран, със силно затруднение да формира една силна, ясна, с визия за България коалиция. Какво ще прави България тогава? Сега нямаме антикризисна програма, ами тогава? – Колкото и да не ти се иска, Миглена Кунева ще посочва кой да е на власт...

-        Нека да посочат избирателите – това е тяхно избирателно право, но пак искам да се върна към нещо, което аз защитавам от много време, от много години: България върви все повече към идеята за едно силно правителство, на националното спасение. Няма да има друг избор, няма да има друг избор! При един силно балансиран парламент, при партии, които не могат да формират коалиция между себе си, при своите идеологически и други, исторически различия, и най вече, пак казвам – на фона на сегашната ситуация, към днешния ден, нито една от партиите не представя решение за излизане на България от кризата! И това е най-тревожното!

...Мене не ме интересуват политическите комбинации! Мене ме интересува потенцията на политическите комбинации! Комбинации всякакви могат да се направят – въпросът е колко си потентен!

...Аз имах надежди в началото, че Бойко, знаейки ситуацията, а  и това му казах като се видяхме в началото на неговия мандат – с избора си, ти реши една четвърт от проблемите, остават още три четвърти! За съжаление тези три четвърти и сега стоят. И за това аз съм озадачен – какво ще стане с България, не че България няма да формира някакво правителство! Дали ще бъде марионетно, дали ще бъде коалиционно, дали ще бъде в резултат на кръвосмешения  - какво правим с гражданите на България, с децата на България, които си отиват всеки ден, с икономиката, която е тотално рухнала, с пустинята, която представлява вътрешната ни икономика, какво правим с това, с бъдещето на нашата страна? И знай, че тези неща не ги говоря изкуствено!

... Премиерът не може да няма истинската картина за това, което аз говоря, ако Дянков не му я дава – друг ще му я даде! Премиерът трябва да отиде на ясен, конкретен разговор с едно 30 души национални, големи икономически имена в страната! ...Той трябва да се опита да мобилизира мозъка, той носи отговорност, не пред ГЕРБ, малко е пред ГЕРБ да носи отговорност, това е партизанска отговорност, той носи отговорност пред България! Трябва да го направи час по-скоро, не да чака изборите! И това, за което говоря, тази Програма „Рузвелт”, тя трябва да бъде съпроводена с цял пакет от нормативни реформи. Следващото правителство трябва да бъде готово да управлява от Ден №1 И аз съм готов да помогна за това нещо!

-        Професоре, благодаря ти, това беше финалът за тази вечер!

 
Същевременно получаваме най-малко средства от еврофондовете спрямо всички останали държави-членки, а глобите от ЕК и поетите ангажименти на България към ЕС очертават мрачната перспектива за загуби на обща стойност 29 млрд.евро

Илюзиите, че България ще тръгне по пътя на просперитета, след като се присъедини към Европейския съюз рухнаха отдавна.

Малкото средства, които въобще идват от евробюджетът към България отиват в приближени до властта фирми. Най-яркия пример е строителството на некачествени пътища с европейски пари от свързани с партийни централи фирми. Като цяло нищожните средства, които получава България от ЕС не оказват абсолютно никакво положително влияние за подобряването на животът на гражданите на страната, тъй като те могат да бъдат разходвани за точно определени проекти, а не за воденето на политики, които да подобрят социалното и икономическо състояние.

Печели или губи България от членството в ЕС?

Вече се чуват гласове от Франция, Италия, Испания и Гърция, че да се залъгваме повече е излишно: ЕС се движи на две скорости, управляван от Германия. А какво могат да кажат малки държави като нашата? България постоянно търпи загуби, постоянно е принуждавана да поема ангажименти от Брюксел в разрез с националните ни интереси. Вече и държави като Великобритания заплашват да напуснат съюзът, тъй като в момента брюкселските бюрократи и чиновници са поставени над националните държави, техния суверенитет и интереси. Единствените печеливши от членството ни в ЕС са местните олигарси, които крадат нищожните средства, идващи от евробюджета. Но нека бъде ясно, че България е последната, която въобще ощетява евробюджета. Корупцията в ЕС, според ОЛАФ възлиза на общо над 100 млрд.евро годишно.

Всичко на всичко България е вложила 5 млрд.лв. чрез членски внос и е получила за предния програмен период (2007-2013) едва 31% от предварително договорените средства, което се равнява на малко над 4 млрд.евро. А само годишно от евробюджета, според докладите на ОЛАФ, изчезват над 100 млрд.евро. И за новия програмен период на България са отредени най-малко средства от евробюджета.

Разбира се, тези 600 млн.лв. годишен членски внос, равняващи се на 1% от БВП на България са най-малката загуба. Равносметката от присъединяването към ЕС за икономическото развитие на България е ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от едва 10 %, за периода от 2007 до 2012, докато за същия шестгодишен период преди влизането в ЕС ръстът на БВП е 40 % или 4 пъти по-голям. Това са данни на официалната статистика. Без съмнение глобалната криза оказва влияние върху икономическото развитие на всички държави, но сравнението със съседните страни на Балканите показва, че тези, които не са в ЕС, се развиват по-добре, през последните години.

ЕС – „Екзекуторът“ на българската енергетика

ЕС до момента ни е глобил с 10 млрд. евро, съди ни за още 14 млрд., платили сме членски внос и такси от 5 млрд. евро

Финансовият резултат на България от членството ни в Европейския съюз показва, че за този период българските граждани са загубили общо около 15 милиарда евро. Всички поети ангажименти на страната ни са над 7,5 милиарда евро (отделно са глобите, които ни е наложил Съда на ЕС). За същия период всички получени от България средства от Брюксел са около4 милиарда евро. До днешна дата от Евросъюза продължават да ни глобяват за неизпълнение на клаузи по различни директиви. ЕС до момента ни е глобил с 10 млрд. евро, съди ни за още 14 млрд., платили сме членски внос и такси от 5 млрд. евро и така сумарно в най-добрия случай скоро загубите ни от ЕС ще станат 29 млрд.евро.
Публикувано в сайта:

https://alterinformation.wordpress.com/2015/08/15/599151010/

 

  • Спиране на Лукойл? Това вече е предизборно...
  • Ще доведе ли до премахване монопола на рафинерията отнемането на лиценза?
  • Каква е вината на Валентин Златев пред Вагит Алекперов
  • Някой иска да сложи ръка на Лукойл като я обезцени
  • Дали този път Дянков настъпи мотиката – игри с руски партньори не са за препоръчванe
  • Кой не е коректен в игричката на Дянков с рафинерията
  • Ако рафинерията започне САМО да изнася продуктите си – кой ще плаща за авантюрите на финансовия министър?

  • Кого ще жертва Борисов в скандала с Лукойл – Дянков, Валентин Златев или себе си?
  • Ще падне ли правителството без вот заради катинара на рафинерията?
  • Синият сеир над кабинета „Борисов” осигурен от хора на Сорос, докато Станишев говори неподготвен?

  • И още в хода на събитията за сериалите от сценария, който вече сме гледали през 1993, 1996, 1997 и 2003 години
 

Публикацията е от блога на проф. Кръстьо ПЕТКОВ

Подтикът да напиша настоящото обширно есе е една поръчка от европейска фондация да представя накратко: как гледат българите на кризата в Гърция и Еврозоната и на идеята за засилване на икономическата координация в общността. Подготвих исканите шест страници, за което се наложи да прегледам значително количество български и чуждестранни коментари. После реших да публикувам своите записки, придържайки се към един популярен жанр: социологическата есеистика. Направих го не само от съображения за достъпност на изказа, но и заради потребността от синтез на разнообразните мнения, които ползвам в анализа.
Давам си сметка, че крайните /служебно мотивирани/ потребители на подобни анализи: българските топ-десижънмейкъри, не обръщат внимание на чужди становища. В епохата на шоу-политиката на мода са дирижираните медийни изяви, пресиращи ежечасно изпадналите в перманентен стрес поданици; при един авторитарен режим техният брой е силно ограничен /лесно може да се изчисли по формулата 1+2: Едноличен Началник и двама васали-Финансист и Полицай/.
Но винаги е имало умни и проницателни читатели, които не приемат безалтернативните сценарии. На тази интелигентна публика разчитам, за да се поддържа огъня на публичните спорове. Особено, когато от тях зависи какъв избор може да направи една малка и традиционно зависима нация като българската, когато нейният общ дом-Европа, е пред разпад...

РАЗПАДЪТ НА ЕВРОЗОНАТА!

Подтикът да напиша настоящото обширно есе е една поръчка от европейска фондация да представя накратко: как гледат българите на кризата в Гърция иЕврозоната и на идеята за засилване на икономическата координация в общността. Подготвих исканите шест страници, за което се наложи да прегледам значително количество български и чуждестранни коментари. После реших да публикувам своите записки, придържайки се към един популярен жанр: социологическата есеистика. Направих го не само от съображения за достъпност на изказа, но и заради потребността от синтез на разнообразните мнения, които ползвам в анализа.
Давам си сметка, че крайните /служебно мотивирани/ потребители на подобни анализи: българските топ-десижънмейкъри, не обръщат внимание на чужди становища. В епохата на шоу-политиката на мода са дирижираните медийни изяви, пресиращи ежечасно изпадналите в перманентен стрес поданици; при един авторитарен режим техният брой е силно ограничен /лесно може да се изчиси по формулата 1+2: Едноличен Началник и двама васали-Финансист и Полицай/.
Но винаги е имало умни и проницателни читатели, които не приемат безалтернативните сценарии. На тази интелигентна публика разчитам, за да се поддържа огъня на публичните спорове. Особено, когато от тях зависи какъв избор може да направи една малка и традиционно зависима нация като българската, когато нейният общ дом-Европа, е пред разпад...

Част първа: ЕВРОПА НА МНОГО СКОРОСТИ! КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ?

1. Пророците пак са прави

Посланията на на Рубини
Буквално преди дни професор Нориел Рубини в интервю пред „Уолстрийт Джърнъл” заяви, че не държи парите си в банка, а в кеш - у дома.С което на прост език обясни срива на доверието към банковата система и предприеманите „антикризисни” мерки. После публикува във „Файненшъл Таймс” най-сериозното предупреждение към европейските лидери, което съм срещал напоследък: „Дните на Италия в еврозоната може би са преброени!”.

Както винаги нюйоркският професор очерта пътната карта на поредния срив и предписа рецепта срещу тоталния колапс:
-За Италия, която е твърде голяма, за да бъде директно спасявана /с публичен дълг от 1,9 трилиона евро/ решението е: напускане на валутния съюз и връщане към националната валута /лирата/; което на свой ред ще ускори ефективния разпад на Еврозоната;
-За ЕС /при невъзможността да се извадят над два трилиона евро, за да се приложи към Италия -вероятно и към Испания- гръцкият сценарий/ изходът е: ЕЦБ да се превърне в неограничен кредитор от последна инстанция, като свали лихвения процент до нула; тази стъпка да се комбинира с понижаване на курса на еврото спрямо долара; в Германия и другите водещи държави да се въведат фискални стимули; в периферията да прилагат т.нар.‘austerity” /политика на затягане на коланите/

Вярвате ли, че тези напътствия на световно известния икономист ще бъдат чути? Европейските граждани и бизнесът, опарили се от първата фаза на глобалната криза, вероятно ще се вслушат в гласовете на разума и компетентността. Но онези, които нон-стоп ги тресе страхът от загуба на власт и геополитически позиции-европейските лидери-досега в нито един момент не се довериха на ранните прогнози на независими експерти. В резултат на което загубиха време и темпо за прилагане на ефективни антикризисни мерки. И ако е вярно, че времето е пари, в условията на повсеместна криза става дума за страшно много пари.
Чии са те? Естествено, на европейските данъкоплатци. Има ли в тях българска квота? Да, изразена в членски внос , финансови санкции и бъдещ принос в еврофонда за финансова стабилност –цена, която е несъразмерно висока за днешната ни платежоспособност.

За да не бъда голословен, ще цитирам отново разчети на проф. Рубини. Четирикратното увеличение на спасителния фонд на Еврозоната – от 400 милиарда на 2000 милиарда евро, не е достатъчно. Ако се изплатят поетите задължения към Гърция, Ирландия и Португалия, за Италия и Испания ще останат само 200 милиарда евро. Което е далеч от търсените външни заеми. А и пазарите вече са на ръба на паниката. Справка: една грешка на рейтинговата агенция „Стандарт енд Пуърс” по отношение на Франция предизвика автоматичен срив и международен скандал.
Остава да видим дали грешката е неволна, или ...просто е била вярна!

„Суеверието” на Кругман
Нобеловият лауерат и проницателен коментатор на „Ню Йорк Таймс” изглежда губи надежда, че точните му прогнози и препоръчваните превантивни политики ще привлекат нечие височайшо внимание в ЕС. В САЩ администрацията на Обама не се вслуша в съветите, които Кругман даде в ранно предупредително писмо до президента; видяхме какво се случи: след рецесията и крехкото оживление последва дълговата катастрофа. Изглежда, че и пророците стават суеверни: неотдавна Кругман писа, че след като първият пакет от негови „предсказания” /за кризата в САЩ, поразила и ЕС/ се сбъдна, той се плаши от мисълта, че и второто му предупреждение /за необратимостта на кризата в Еврозоната/ ще се окаже достоверно...

Радикалният Стиглиц
Рубини и Кругман не са сами в своите опасения и действия. Друг нобелист- проф. Джоузеф Стиглиц- очевидно разочарован от малодушието и липсата на проницателност сред държавните лидери от двете страни на океана, показа къде е мястото на радикално настроените учени в днешната пожароопасна ситуация. Професорът, бивш главен икономист на Световната банка, за пълна изненада на мнозина- се включи в движението „Окупирай Уолстрийт”.

2. Политиците пак закъсняха...

Всеки социален разпад започва с поява на малки на пръв поглед пукнатини- между индивиди и микрообщности. Вяка раздяла има своя предистория; летоброенето започва от деня, в който на някои от членовете на доскоро единната общност им стане ясно, че пълното сближение /в смисъл на сливане/ е невъзможно; ако се постигне /напр. с административни мерки/ то донася повече вреди, отколкото ползи.

Първите , които още през 1994 г. прозират опасността от съвместното съжителство на твърде много и доста различни по традиции и просперитет държави, са германските политици Карл Ламерс и Волфганг Шойбле -тогавашен финансов министър. „Икономист” наскоро припомни, че именно по това време Саркози , бидейки скептик за евроинтеграцията, за първи път е говорил за т.нар. федерализъм /повтаряйки по същество Франсоа Митеран/.

Както се казва, крушката си има опашка: 17 години по късно, в качеството на президент на Франция, Никола Саркози представи пред студенти в Страсбург завършена концепция за „Европа на две скорости”. Според него страните от еврозоната трябва да ускорят и да задълбочат интеграцията помежду си, а страните извън еврозоната, както и онези, които предстои да влязат в ЕС, би трябвало да поддържат сравнително хлабави/гъвкави отношения и да вървят в посока към федерация.„В момента сме 27 (страни в ЕС). Ясно е, че в един момент в бъдеще ще трябва да приемем страните от Балканите. Тогава ще бъдем 32, 33, 34. Никой не си мисли, че федерализъм, тотална интеграция, ще са възможни с 33, 34 или 35 държави“, заявил Саркози. И за да бъде съвсем ясен, добавил, че е за Европа на две скорости: едната за еврозоната, другата за останалите / сред които е и България/

Оставям настрана въпроса, защо Саркози е чакал толкова години, след като е изпитвал дълбоки съмнения още преди форума в Маастрихт; и, след като му е било ясно, че приемането на Гърция в Еврозоната, взето по чисто политически причини, е било груба грешка. Своенравният френски политик вече е бил влиятелен държавен глава, когато през 2008 г. избухна глобалната криза, поставила на изпитание стабилността на Еврозоната. Редно би било да си припомни ранните си оценки, особено на фона на надвисналото глобално бедствие.

Още в началото на верижните финансови трусове, с първи епицентър САЩ и втори в ЕС, влиятелни експерти като Сорос, Рубини, Кругман и др. предупредиха, че Еврозоната няма да издържи на втори удар. Но Сакрози и Меркел / тандемът „Меркози”/ цели четири години след началото на кризата говореха за интеграция и за съхранение на еврото на всяка цена.Днес единият от двойката /Саркози/ се обвява за развод с ЕС и последващ федерализъм, повтаряйки дословно аргументите за реанимиране на Еврозоната, казани от Джордж Сорос преди близо две години. Другият- Меркел, призна пред висш партиен форум, че Европа изживява най-тежката си криза след Втората световна война. „Желязната лейди” призова сънародниците си към нови жертви...

Вече е късно! Доколко закъснението е фатално късно, ще проличи скоро, след седмици...Любопитно е също как елитният 17- членен отбор на Еврозоната успее да се движи с единна и висока скорост, след като дотук 3+2 държави имат спешна нужда от генерален ремонт! А проницателният Рубини допуска дори отстраняване на закъсалите от отбора...

Ако погледнем към ЕС от друг , сравнителен ракурс, ще се види, че тезата за двете скорости е доста тясна /егоистично мотивирана/ и много прецизна /да не кажем-исторически невярна/. Европа никога на е била хомогенна -като социално-икономически и културен организъм; ЕС винаги е бил една сложна конструкция, която се е придвижвала напред, ползвайки няколко скорости . Още през 2004 г. белгийският учен Андре Сапир посочи, че в общността не се работи по един модел, а по цели четири / нордически, континентален, англосаксонски и южен/. Нещо повече, Сапир стигна до извода, че южният, включващ всички страни от групата PIGS /без Ирландия/, е икономически неефективен, финансово опасен и може да се сгромоляса. Което и стана...

След приемането на първата група източноевропейски стани се появи още един вододел по линия на модификациите и скоростите на движение, между „Стара” и „Нова” Европа.. Компромисът с членството на последната двойка -България и Румъния- още повече разпиля състезателите по трасето. И до днес „слабаците” нямат пълни права и достъп до пазарите на труда, мобилността и гражданския статус с тези на „истинските” европейци, т.е. те се движат не само с различна скорост, но и по друга траектория...

Спирам дотук, за да се върна към критичната и язвителна забележка на „Икономист” към Саркози: Европа е на множество скорости, а не на две. И така е не от вчера, когато хорово и публично се заговори за разпад!

Втора част: ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ РАЗПАДА НА ЕВРОЗОНАТА -ЗА ПЕРИФЕРИЯТА И БЪЛГАРИЯ

Как реагираха българите на предсказанията за крах на Еврозоната и за отварящо се второ дъно на икономическата криза / доскоро смятани за умишлено апокалиптични/? Стресна ли ги реалната опасност да бъдат изритани от Евроцентъра, с малката утеха, че няма да сме сами /същата съдба заплашва още девет аутсайдери или несговорчиви държави/?

За широката публиката нямам достоверни сведения, не ми е попадало подобно изследване на иначе всеядната парасоциологическа колегия.Но от празните площади личи, че всеки се е свил в своето гнездо и чака избавлението да пристигне отнякъде... Познавам обаче десетки колеги от академичните среди, блогъри и редактори в социални мрежи, студенти, за които следенето на алтернативните икономически сценарии се е превърнало във професионално всекидневие.

Медиите избягват да публикуват послания, плашещи аудиторията и хвърлящи сянка върху способността на днешните властимащи да водят проактивна политика. Повечето журналисти , обучени да вървят „след победителите”, днес надминават себе си, като подтичват пред тях. Има индивидуални изключения, като това със Светослав Терзиев, публикувал в „Сега” поредица от анализи за криволиците на българското лидерско присъствие в Брюксел.

Българско присъствие имаше; за участието съдете сами:

Премиерът Борисов се открояваше с фигурата си на общите срещи, но в стенограмите и в кулоарните разговори не се среща дори и намек за аргументирана позиция на държавник, така необходима в критични и съдбоносни моменти. Неговият комуникационен потенциал се изрази в няколко външно ефектни, но взаимно противоречащи изявления:
-Твърдо „да” за Пакт Евро плюс ;месеци по-късно, твърдо „не” за същия Пакт”;
-„Няма да плащаме за недисциплинираните”, наблягайки на „отличната” фискално-бюджетна кондиция на България и пренебрегвайки невижданата от 70 години мизерия, до която е доведено мнозинството от населението в страната.

Екзотичният премиер /за западните стандарти/ дори си позволи да инструктира богата Европа да редуцира заплатите и пенсиите, следвайки българския модел, за да постигне трайна стабилност. С което предизвика пълен потрес сред политико-икономическия елит на континента. За коментариите в чуждестранните медии по тази тема ми е неудобно да говоря. В България инвазията на Борисов на полето на политикономията беше представена от казионните журналисти като показен урок по лидерска твърдост...

Първият вице- /на практика-премиер в сянка/ Симеон Дянков продължи да не се явява на срещите на ЕкоФин. Защо ли? Или не желае да си губи времето с по-несведущи от него /той е в топ-100 на икономистите в света, а те не са!/; или е с гузна съвест /след като, връщайки се от мадридската среща излъга, че била обсъждана българската конвергентна програма и дори получила одобрение/; или има някакъв специфичен интраколегиален комплекс, за който предстои да научим.

За сметка на това от дистанция Мисионерът Дянков изпраща послание след послание:
- Пакт Евро плюс е остарял /затова , а не заради прибързани очаквания и разчети сме се отказали от него/;
- загърбваме и ангажимента да кандидатстваме в Еврозоната-тя изпаднала в тежка криза и никой повече не искал да се присъединява към единната валута;
- гръцкият фалит и неговото верижно действие не ни заплашват, поради уникалната стабилност на БГ бюджета?

Разграничил се от европейската зараза, финансовият стратег се захвана да довърши наведнъж два проекто- бюджета за 2012 г. : единият-предизборен, за гласуващата публика; вторият-реален, за нетърпеливите бенефициенти. Как тази бюджетна алхимия влияе на финансовата ситуация в България през 2012-2013 г., ще видим в следващата, трета част на моето изложение. Тук ще засегна два въпроса, които имат пряко отношение към темата за разпада на еврозоната и съдбата на периферията.

Какво правим като нация и държава, ако разпадът на Еврозоната стане необратим? Ако разсъждаваме по инерция и се придържаме към българските традиции, отговорът би трябвало да е : като се случи случката, тогава ще му мислим! Но точно тази народопсихологическа нагласа, генетично заложена и в т.нар. български политически елит, винаги ни е изигравала лоши шеги в миналото. Затова нека погледнем отвъд границите на Ориента, където ни е е запратила историята..

Примерът на Чехия и Китай.
В двете страни вече се дебатират алтернативни икономически и търговски стратегии, в случай че Еврозоната бъде прекроена или изпратена в резерва:

-Влиятелният Експертен съвет към премиера на Чехия го алармира, че страната трябва да вземе предпазни мерки още сега, преди най-лошият сценарий /разпад на еврозоната и нова дълбока рецесия/ се реализира. Трябва да сме сигурни, че държавните ръководители на тази страна ще се вслушат в препоръките;
-В Китай вече обяви ревизия на досегашната политика спрямо ЕС /особено след провала на срещата на Г 20 в Кан/. Знае се, че Китай държи в евро около една четвърт от своите резерви в чуждестранна валута /общо 3,2 трилиона долара/ и няма да допусне едно европейско финансово цунами да подкопае градената с години националната стабилност.

Примерът на Турция.
Вече и с невъоръжено око се вижда, че южната ни съседка навлезе в нова фаза от своето геополитическо и геоикономическо развитие. С изградения икономически потенциал, който съперничи на водещите страни в ЕС, с устойчив и висок икономически растеж и с политическата консолидация около стратега Ердоган, Турция вече не се моли, а налага политики-както се полага на една влиятелна регионална сила. Един разпад , или прекрояване/стесняване на Еврозоната би подпомогнал нейната икономическа експанзия на Северо-Запад. Тук в България, турското настъпление вече е в ход от цяло десетилетие-чрез крупни инвестиции в ключови индустриални сектори, суперактивност в инфраструктурни проекти, а напоследък-и чрез агресивно навлизане в банковия сектор. Няма да е изненадващо, ако съвсем скоро не Гърция, а Турция бъде лидер в банковия сектор у нас.

В състояние ли е България да последва примера на Чехия и Китай? Като икономически потенциал/налични ресурси за алтернативни действия- очевидно не! Но като образец на стратегическо поведение при всички случаи примерите са поучителни. И без това не ни искат повече на първата писта, където движението е на високите скорости. Не ни уважават много и в групата на аутсайдерите , която прави опит да се консолидира. Ние обаче имаме потенциални предимства, които можем да включим в собствената си стратегия на поведение след евентуалния разпад на Еврозоната: възможностите да реанимираме поне част от партньорските си връзки с Китай, Русия, Близкия изток. И, разбира се с Турция...

Споменах „ след-разпадна стратегия” , но ми е ясно, че за такава на българска почва може да говорим единствено в бъдеще време. Управляващите днес предпочитат друга стилистика. България /няма и не говори за/ т.нар. План Б-как да действаме, ако наистина Еврозоната се разпадне до месеци.Ами план В, който би ни потрябвал, ако ЕС се катурне!

Иван Кръстев преди време нарече Борисов „Джазмен”; напоследък добави, че политиката била в кръвта му. Съгласен съм тези оценки, но те означават, че той е импровизатор, а не политик-стратег, какъвто е нужен на Майка България в този тежък момент. С лидери-импровизатори като нация ще продължим да сме “lost in the space” – друга дефиниция на известния политолог и интелектуален баща на проекта „ББ-ГЕРБ”.
 

„Бюджетът ни бил лъжа!” обяви министърът Симеон Дянков, Малкият Кеш и ни даде знак да извадим пръста, който ни сложиха и днешните управляващи с предизборни обещания. В случай, че ни се доще да поседнем.
Цял мандат повтарях, че Станишев не става за нищо, камо ли да ръководи държава, но кой да чуе? Подхванаха го младежа старите пушки Доган и С. Борисов и Тримцата ни разплакаха майките. На тези които все още имат майки, и на другите, които отдавна нямат. Вземаха, вземаха, гребаха та се засиниха. Кой не би спечелил избори с истини срещу Фаталната тройка от Министерския съвет при това положение? Лесно беше, като да събереш две и две.

Сега новия Спасител е логично бивш огнеборец – сяда, става, разправя и гаси пожари. Първо рови като кучето ми Харалампи, без нищо да са свършили хората му, а след това дава знак, че може някогаи да започне да върши нещо, като управление на държавата например. Крали във всяко министерство, милиони изсмукали без да се усетим – кеф им за фрегати, кеф им хеликоптери, кеф им за еърбъси, кеф им ксерокси, кеф им за кефа да се плацикат в джакузита, кеф им да летят по паралели и меридиани... Сключвали сделки, лизвали комисионните като топките от италианския екосладолед и сега: няма пари за вноски, няма пари за неустойки, няма пари за здраве, няма пари за наука, няма пари за земеделие, няма пари за правосъдие, няма пари за нищо – накъдето и да се обърне човек... Има само дупка, в която Малкият Кеш се е втренчил откакто пристигна от Световната банка и никой не е в състояние да го откъсне от Нищото на дупката.

Началникът му ни уверява, че няма да се вдигат акцизите на алкохола и данъците си остават същите – Малкият Кеш заложил общините да определят данък сгради и смет! Това, ако не е вдигане – какво е?
60 милиона щял да забърше от вдигането на акциза на цигарите Кеша му Малък, ами за 60 милиона, някои хора даже уста не отварят, бе Дянков! Кой ще ти ги усети тези 60 милиона в държавен бюджет?
Даже не е смешно...

За здраве тръгвали Малкият Кеш и Борисов - да търсят 600 милиона. Явно голямо търсене ще падне! От една страна няма откъде да се взем Нещо, което го няма никъде, а от друга – с 600 милиона в здравеопазването само се мълчи и се редят молитви!
800 милиона не били вкарани от приватизационни сделки – съобщиха тези дни. Тогава защо се разправя, че търсят 600 милиона – вземат ги от невкараните 800 милиона и 200 им остават! Въпросът е: как ще си вземе нещо държавата, което някой е „забравил” да й плати. Не е въпрос на търсене, май, а на затихващо клатене.

„Няма напрежение по Бюджет 2010”,

сподели вицепремиерът Цветан Цветанов.
Министърът на отбраната, Николай Младенов отвори сърцето си: „. На 31 октомври трябва да направя вноската за белгийската фрегата за 19 млн. лв. За това в бюджета си имам хиляда лева...”
Министърът на правосъдието, Маргарита Попова бе далеч по-лаконична: „... ако искам да изплащам заплатите на администрацията,  трябва да съкратя 1000 човека. А тя е съставена от 272-ма!” Ами назначават се 1000 човека и след това се съкращават – какво толкова му е сложното?
„От МВР ще предложим да се закрият незаетите 3000 щатни бройки. Няма да се съкращава съставът на МВР”... съобщи Цветанов на журналистите. И да закрият, и да открият бройки – досега никой не е дал и стотинка за незаетите в МВР, тогава защо изобщо се отваря дума за парите в МВР?
„Средствата за университети, училища и наука няма да се съкращават” отронва Фандъкова. Че как се съкращава нещо, което липсва, бе, Фандъкова? А Бойко Борисов беше казал, че "България има прекрасни жени. Много по-добри от нас, по-умни, по-интелигентни, като се започне от Руми Желева, Кунева, Надежда Михайлова, Цецка Цачева, Фандъкова..." И още: "...ще подпомагам Фандъкова максимално в сферата, в която е по-малко компетентна."

Е, явно голямо подпомагане се задава: пари няма, компетентността на Фандъкова е по-малка, да му мислят образованието и науката!
„Планираният за следващата година бюджет е намален за всички ведомства. Правителството не може да осигури същите средства като предходната година", обясни вицепремиерът Цветан Цветанов и продължи: „Има предложение всички бюджети да бъдат с по-малко пари от миналата година. Не можете да си представите колко е тежко положението". Защо да не можем да си представим? Ние да не обитаваме Космоса?
Дефицит от 350 млн. лева бе отчетен в Министерство на отбраната. Регионалният министър Росен Плевнелиев също обяви толкова голяма дупка в бюджета на ведомството му. Александър Цветков представи най-големия дефицит - 489 млн. лв. само в бюджета на БДЖ и НКЖИ...
Дупката си е дупка.

Данък сгради нямало да се пипа от изпълнителната власт обещаха от управниците от ГЕРБ. Само че общините ще го определят всяка сама за себе си. Е, това ако не е увеличение на данък сгради и данък смет – здраве му кажи!

“Събрах всички министри заедно, за да видят каква огромна дупка зее в хазната, каза премиерът. Знаем я тази дупка – нали Малкият Кеш все в нея гледа откакто го ръкоположиха за бащица на парите ни.
6,5 млрд. лева по-малко приходи в държавната хазна в края на 2009 г. от заложеното в бюджета. Брутният вътрешен продукт ще бъде с 10 млрд. лв. по-нисък от предвидения в бюджета. Очаква се той да бъде 63,518 млрд. лв. Във всички министерства още в средата на годината е имало дефицити. Всичко това ще доведе до икономически спад от 6,3 на сто. Той обаче ще бъде над заложения от 4,7 на сто, което прави общо срив от 11 процента спрямо записаното в Бюджет 2009.
Вицето Цветанов пак отвори дума, че очаквал тези дни обвинени министри. И да ги обвинят, и да ги осъдят – къде ще ги води на адрес лошите, като местата за лишаване от свобода са претъпкани? Трябва да изкарат някого, за да вкарат нови...
Затвори щеше да строи Министерството на правосъдието – какви затвори, какви строежи. От 20 години на една страна ни е капата, на друга – чепиците, а българинът стои, търси и се чуди за какво да се хване, да не го отвее ветъро. От ветрища изумяваме – в отсамното ли сме, или в отвъдното, на кой свят сме и на кой Бог се молим. И така докато вденем, че още сме си тука... животът минал и му мярваме гърба.


Бъдещето на една нация било в ръцете на майките – беше написал Балзак. А ако майките час по час ни ги разплакват – тогава какво правим и в чии ръце отива бъдещето на нацията?

Бойко Борисов: "Балансът на бюджета за 2010 г. ще го намеря аз накрая".

„Хората с казаните да знаят, че не съм против тях и не ги преследвам. Повишаване на акциза ще има само при цигарите", заяви Борисов. - Именно, за да не се наруши на обикновения селянин, който вари ракия цената и да му стане по-висока, ние не вдигаме цената на алкохола, акциза. ...не вдигаме акциза на горивата... Реално ние вдигаме само акциза на цигарите. И то със ясното съзнание, че от 1 юли се забранява пушенето, това е взето от предишното правителство като решение... След това министър Нанев ми докладва, че най-много болни от рак за Европейския съюз има в България. От тютюнопушене. 7 млрд и 400 милиона заделяме за тях. Реално вдигаме и пенсиите с 1 млрд и 400 милиона...
Министрите били на дъното с парите в министерствата. „... в държавата има точен брой пари, които са под нулата"... уточни премиерът Борисов.
„... да излезе Гагаузов и да каже: „Защо не плати снегопочистването. Сега сме – зима вече идва, както знаеме, че всичко беше затрупано в държавата от сняг...”


„Стряскам се от това, което е залегнало като бюджет за догодина”, обади се бившият премиер Станишев.
„Надявах се, че Станишев ще се засрами и ще млъкне. Нищо подобно”, ядоса се Борисов от приказките за бюджета. - Това момченце от БСП е нанесло щети за милиарди лева на бюджета”, коментира той пред журналисти...
... Често питат: защо пропускате Доган и царя. Не, не ги пропускам, ама те си мълчат – знаят какво са сътворили и си мълчат. Знаят какво са сътворили, управлявайки в Тройната коалиция, потопили са се и не се изказват... Станишев продължава да се обажда, вместо да си завре глава от срам за това, което е причинил като премиер на България...
А този говори – като главен виновник, в същото време самата негова партия му обяснява, че е мишле, или момченце...

„От тях искам само едно – да не говорят, да не ме дразнят. Ще изведа държавата от кризата. Щетите са видни. Единствената ми молба е: мълчете и ни оставете да извадим хората от кризата”.
Ех, Борисов, ех слабости и закачки! Уж все се ядосва, а като по-голям брат е готов да го съветва Станишев по всяко време – къде с пердах, къде с грижа...
Станишев си има майка, бе, Борисов, и колкото и да се опитвате от „Позитано” и „Дондуков” да я разплаквате – тя не се дава. С чавдарец е живяла, както се казва, сина си Сергей метна в политиката, без да е работил и учил за премиер! Друга работа е, че той се учеше за премиер, докато управляваше – ние сега ближем рани. Странно нещо е животът – всеки ден те изумява.

„Скромността украсява мъжа, но истинският мъж не носи украшения” твърди Ярослав Хашек. Така и с Бойко Б. Украшенията му са закачките със Сергей Станишев: „Той е поръчал сметки, за които аз плащам сега”!

Понякога е целесъобразно да забравим къде сме и как сме. В името на психичното здраве. Българинът е умен, независимо от политиците, които непрекъснато докарва на власт, а след това забравя и не забелязва какво му се случва и как политици редят битието му.
С пищов да му гръмне някой до ухото – пак няма да дойде на себе си и да излезе от транса. Животът ще му вземат под мишница политиците, както се казва, и ще го отнесат или принесат – според ситуацията. Важното е, да не му го оставят.  
Проблемът е, че държава без политици – не може. Неприятностите идват само от онези политици, които са вкарани във властта.
Цената на оцеляването ни е известна. Проблемът е на колко е изчислена стойността му от управниците.
„Разпоредил съм”, „Поръчал съм”, „Построих ви” – ама пътят покрай УНСС-то бил негово дело, на премиера, докато бил кмет... Абе, Борисов, защо не застанеш при дъжд на този път, та да те залее водата! Ако плуваш – оцеляваш, ако не – жалко!
Бюджет 2010 – даже не е авантюра.
За култура – пари няма. Имаме си човек в ЮНЕСКО вместо култура. Не е малко все пак.
За здраве – спират се цигарите и алкохола. Тича се сутрин и се яде в краен случай, че за болници, лечение, апаратура и медикаменти – пари йок.
За образование – колкото има – толкова. Догодина ще се мисли, може и пари да дойдат. Не че има откъде.
Отбраната е ясна – тук армията съществува по принцип, реално е зад граница. Имотите й трябва да се продадат – за както и колкото може.
Правосъдието е само министерство и затвори. Съд, прокуратура са друга губерния. Следствието е минало, следователите знаеха много, а това никой не го обича. Прекръстиха ги на прокурори...
Икономиката е повече на книга, за енергетика се мисли, производството е минало. Износът – мемоари, вносът – далавера.

Работещите давали за пенсии на пенсионерите. А безработните – те не дават, но и на тях не им дават. А новите безработни? А социално слабите, инвалидите – като няма развита икономика, как да се развият милиони за тях? Как и къде.

Социални дейности има, барабар с министерство и Национален осигурителен институт. Колцина се осигуряват, колко ще загубят работата си, някой знае ли конкретни цифри?

Като няма цифри – бюджет се прави по принцип. И пари се определят по принцип.
Земеделието е внос – лук от Турция, чесън от Китай, картофи от Полша, лимони от Аржентина, домати от Турция и Македония, цитрусови от Гърция.
Останаха малко крави и овце, за да не е без хич, но те не се броят за бюджета. Ако Европа даде нещо – берекет варсим, ако не даде или спре пари – не се рита.

„Представете си бюджета като пица, която се смалява непрекъснато. И всеки трябва да получи от нея” – така описа творението си „Бюджет 2010” финансовият министър Симеон Дянков, Малкият Кеш.
При това положение, последният гаси лампите и затваря вратата...
Министърът на културата обясни как ще сътвори наведен политик с ... в г.за. И то при положение, че оставиха алкохола без акциз!

Колкото до живота ни в близката година – май наведоха негово величество, гражданина и подходиха откъм задната му фасада, като в несътвореното произведение от министъра на културата.

 
Седрик Дюран, авторът на коментараСедрик Дюран е професор в университета Париж-XIII, статията е публикувана в американското списание Jacobin, водещият глас на лявото в САЩ. Публикувана е на 16.07.15.
Настоящият превод е от сайта ГЛАСОВЕ, на Юлия Владимирова

От европейска перспектива финансовият колапс от 2008 г. беше прологът към широкомащабна и обхващаща целия континент криза. Финансовото пропукване в САЩ задейства сложна верига от неочаквани събития навсякъде из Стария континент, заразявайки всички сфери на обществения живот и водещи до радикално нови пейзажи, поразени от икономическа и политическа криза. Както Ада Колау, наскоро избраният кмет на Барселона и председателка на комисията на движението на „възмутените“ в Испания (Indignados*), силно вдъхновена от идеите на това движение, заяви: Никой няма да излезе непроменен от тази криза. Това, което ни очаква, е феодален хоризонт с остро повишаване на неравенствата, безпрецедентна концентрация на богатство, нови форми на несигурност за мнозинството от граждани. Или с други думи – демократична революция, където хиляди хора са отдадени на това, да променят края на филма.

Много е вероятно да стъпим именно на тази повратна историческа точка. Съкрушителната победа на „НЕ“ на 5 юли в гръцкия референдум показа, че народните класи искат спиране на десетилетната неолиберална европейска интеграция. Това подновяване, което френският социалист и политически активист Огюст Бланки нарича „фаза на раздвоението“, се провежда по средата на тектонични размествания, разклащащи континент, изпаднал в спиралата на враждебност и възмущение, невиждани от средата на миналия век.

Преди петнайсет години успешното пускане на единната валута подхрани вълна от „е(вро)уфория“ из цяла Европа. Лисабонската стратегия от 2000 г. обеща да направи Европейския съюз „най-конкурентната и динамична, базирана на ерудиция икономика в целия свят, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване. Ентусиасти определяха Съюза като „светлина в изпълнения с тревожност свят“. Марсел Гоше и Юрген Хабермас твърдяха, че новата европейска формула от гледна точка на наднационалното демократично управление и държавата на всеобщото благосъстояние ще служат като модел за всички нации по света.

Очакванията за проевропейските благополучия така и не се материализираха. Напротив: в цялата ретроспекция се появяват поредица от непрекъснати провали. Този регион изостава в сравнение с почти всеки друг регион в икономическия си растеж и преди, а и след кризата, докато през 2010 г. обръщането към политиката на строги икономии произведе страхотен икономически погром. Брутният вътрешен продукт не се е възвърнал още на нивото си преди кризата, като това може да бъде и една от най-тежките икономически кризи в най-новата ни история – превъзхождана само от катастрофалната капиталистическа реставрация в Русия от 90-те.

Ясно признание за ирелевантното икономическо управление през този период е трезвата оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както е показано по-долу в графиката, очакваното довеждане до първоначалната възвръщаемост е многократно забавено.

Икономически поглед към проекциите на еврото, направен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие

Безработицата се повиши през последната година с повече от 44 милиона безработни хора и хора, работещи под възможностите си в рамките на Европейския съюз. Това е не само болезнена лична драма за работниците и техните семейства, но също и грандиозна илюстрация на социална ирелевантност, отразена в гигантската икономическа криза, особено ако вземем предвид, че европейските работници са сред най-продуктивните в света.

Митът за вътрешноевропейското сближаване също се разбулва. През последните пет години привидното сближаване между страните се изпари, икономическата йерархия се преинсталира между германско-европейското ядро и периферията в духа на отмъщението. Докато Италия вече значително изостава от нивото си преди да приеме еврото по отношение на брутния си вътрешен продукт на глава от населението, други като Гърция, Испания и Португалия са се подхлъзнали в пълно социално отчаяние, с все по-големи слоеве от населението, които не могат да свържат двата края.

Трагичната ирония е, че цялото това страдание е напразно. Дългът в съотношенията на брутния вътрешен продукт се е увеличил въпреки политиката на икономии, а периферните държави и работническата им класа са заключени в безкраен цикъл от отработване на дълговете към финансовите пазари и суверенни кредитори. В същото време вътрешнотърговските дисбаланси в рамките на еврозоната се задържат, а по-суровата координация на неолибералните предписания от ЕС не предлага механизъм за решаване на съществените структурни проблеми на неравното развитие.

Неблагоприятните ветрове на икономическа депресия са превърнали европейското управление в машина за класова борба. Големият скок напред на интеграцията през последните няколко години е довел до постоянно намаляващия контрол на национално избраните парламенти над икономическата политика.

Заобикалянето на правилата, бюрократичният надзор от комисии и централни институции, внедряването на независими технократски тела, контролиращи фискалната политика, и разширяването компетенциите на Европейската централна банка са редуцирали полето на икономически политически опции от страна на националните правителства до подхода „един размер пасва на всички” от старомодния Вашингтонски консенсус от 90-те: консолидация, приватизация и либерализация.

Антинародните мерки в така наречената политика на остеритет и реформите в трудовите пазари са се сблъскали с огромна мобилизация в южните страни с магнитуд, невиждан десетилетия; с множество национални стачки и почти бунтовнически масови движения в Испания и Гърция. Когато установяването на националните правителства е ограничено, европейският център се обърна към авторитаризма: бюрократични преврати свалиха няколко премиери, а Европейската централна банка, водена от бившия шеф на „Голдман Сакс” Марио Драги, явно изнудва непокорните лидери.

Но в никой от случаите конфронтацията не е проявена с такава яснота, каквато я виждаме в случая с Гърция. В средата на юни в изявление главният икономист на Международния валутен фонд Оливие Бланшар заяви откровено: „Гръцките граждани чрез демократичен процес индикираха, че има реформи, които те не искат. Ние смятаме, че тези реформи са нужни”. При очевидно контрастиращи демократични избори и бюрократични неолиберални изисквания Бланшар просто повтаряше мантрата на европейските лидери, че няма никаква алтернатива на статуквото.

Дискусиите с Гърция са формален процес, изработен умишлено, за да развали левите енергии, които Гърция е създала, за да бъдат погребани всички перспективи за значими политически промени в Европа. Това е единственото обяснение за липсата на гъвкавост на кредиторите, въпреки че Ципрас премина всички червени линии на „Сириза” по отношение на пенсионните реформи, данъчната политика, приватизациите и либерализацията на пазара. Тази наказателна позиция беше направена кристално ясно в края на юни, когато Европейската централна банка активно подтикна към банкови тегления, предупреждавайки за „неконтролируема криза” и затваряне на спешните заеми в банковия сектор, което води до банкови ваканции и контрол върху капитала.

Липсата на гъвкавост към гръцкото правителство не е причинена единствено от безсрамна неолиберална политическа воля. Тук именно се разкрива много по-дълбок проблем за Европа, който е неспособността за маневри на този политически кораб. Основна част от проблема е размерът и усложнеността на Европейския съюз. Всъщност Европейският съюз е болезнено наслагване на твърдо постигнати компромиси в правила, които е почти невъзможно да бъдат заобиколени. Възможностите за вземане на решения на европейската система са екстремно тесни и привързани към повтарящите се политически баланси, като провеждането на радикална промяна е невъзможно да бъде видяно.

Още повече – европейската бюрокрация е доста малка, с трийсет хиляди държавни служители и бюджет с по-малко от 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Единствените резултати от политическата му сила е в това да заобикаля правилата и да натрупва процедури, с които да се запази европейският елит, макар това да води до хаотично управление на кризата в последните години.

На по-дълбоко ниво липсата на маневреност в ЕС е парадоксален резултат от пораженческите победи на транснационалния и финансов капитал през последните десетилетия. Тези победи доведоха до изграждането на институции като ЕС, фокусирани основно върху капиталови интереси като конкуренция, търговия и пари – докато трудовите и социалните проблеми са представени като различно „адаптиране” към европейската политическа сцена.

Следователно европейската проточленка може да бъде силна в насърчаването на интереса към финансово водения политически блок, но му липсва консенсусната част от хегемонията, която е необходима, за да се запазят различните общества и социални слоеве сплотени в неспокойни времена. Комбинацията от икономически и социални неуспехи, както и ограничената политическа маневреност са довели до намаляване на желанията за влизане в Европейския проект и реактивирането на центробежните сили в целия континент.

Европа е един от най-сложните политически пейзажи в света и нейната идиосинкретична смес от силни и противоречиви политически традиции – либерални, фашистки и комунистически, с многостепенно управление на държавата, демократични легитимации, енергични социални движения и противоречиви геополитически връзки – всички те кипят отново днес. В този контекст, независимо какво ще се случи, политическите вълнения в Гърция вече са повратна точка за Стария континент. Страната, която в началото на 80-те години служеше за пример на способността на Европа да осигурява солидна котва в либералната демокрация и социално-икономическата стабилност в поставторитарните режими сега, обратно, е символ на провал и разединение.

Опитът на „Сириза” да избяга от неолибералната клетка не беше посрещнат с нищо, освен със саботаж и злословене на правителствата на другите държави и европейски институции, оставяйки ги без алтернатива, а с „възможността” да се избере между капитулация или разрив. Центробежните сили също растат в резултат от избледняването на престижа на Брюксел. Великобритания настоява за преобръщане на интеграцията и заплашва, че ще напусне Съюза, засилвайки интереса си към САЩ. На източната граница окончателното разочарование в посока европейска интеграция оставя отворено полето за националистични енергии.

Това дава възможност да има възход на крайно десните партии като „Националния фронт” във Франция, но също така и за расистки дискурси в масовите медии – да вземем предвид една от последните изяви на журналиста Бертолд Зеевалд в един от най-консервативните германски вестници – „Ди Велт”, за етническата дисквалификация на Гърция от европейското членство. Припомняйки контекста на гръцката война за независимост през 20-те години на XIX в., той пише, че в това време „идеята, че гърците са потомци на Перикъл и Сократ, а не смесица между славяни, византийци и албанци, е издигната като обща вяра в Европа. Ето защо гърците се качват на кораба на Европейския съюз през 1980 г., а на последствията можем да се възхищаваме всеки ден”.

В същото време обаче признаците на обезсърчение на основните лидери са в изобилие. Принизена до сложни калкулации и лишена от всякакво политическо вдъхновение, Европа не подхранва нищо, освен ожесточение и негодувание. Отсъствието на солидарност изплува отново, когато главнокомандващите правителствата дебатираха кризата с мигрантите. Докато хиляди хора умираха във водите на Средиземно море, европейските лидери оскъдно се фокусираха върху военните нападения, а когато дискутираха разпределението между държавите на търсещите убежище, егоизмът беше очевиден, за да може Матео Ренци, залязващата италианска звезда на европейското център-ляво, да каже: „Ако това е вашата идея за Европа, можете да си я запазите”.

Последните проучвания в Испания и Великобритания потвърждават, че разочарованието в Европа се преобръща в намаляващите гласове за „екстремния център” в националните политически сфери. Така или иначе, тяхното идеологическо уеднаквяване се превръща в локални съюзи, дясното крило и лявото крило на центъра са тясно преплетени заедно в перманентна европейска голяма коалиция. В този процес така наречените социалдемократически партии плащат най-високата цена; откакто техните традиционни позиции на социално-икономически теми се стопиха в лицето на неолибералната догма, те загубиха основните си избирателни райони, без хората да намират вече причина да се гласува за тях, което води и до по-високи размери на въздържането да се появяват нови политически движения.

Вляво появата на нови политически движения е свързана в различните страни едновременно със структурни фактори като интензивност на остеритетни мерки и дебати, свързани с организацията на политическото поле. Но независимо от политическата си участ в краткосрочен план, на никого от това ново ляво няма да бъде позволено да забави или отложи дискусии по важни стратегически въпроси.

Две години преди да стане финансов министър на Гърция, в своите „Изповеди на един ексцентричен марксист” Янис Варуфакис одобри мисията за спасяване на европейския капитализъм от самия себе си. Битката в Гърция показва, че това може да се окаже по-голямо предизвикателство, отколкото всеки е очаквал.

Неравномерните и комбинирани динамики на развитие в европейската периферия подчертават нуждата от това левицата да се придвижи от отбранителна битка срещу политиките на строги икономии в позитивна програма на системни алтернативи. Гръцкият експеримент показва, че по този път няма друг избор, освен да се счупят неолибералните европейски институции и да се възвърне демократичният суверенитет с местните валути на страните.

Това е трудно предизвикателство, като се има предвид колко неохотни са хората, за да понесат преходните разходи на преминаването от една валута в друга, дори и ако бъдат убедени в ползите от подобен пробив в дългосрочен план. Да се формулира политика на предложения, гарантиращи на хората защитна мрежа по време на този преход, ще бъде от ключово значение за доближаването до нови изборни победи, започвайки с изборите в Испания тази есен. Там „Подемос” и нейните социални движения имат значителен шанс да спечелят. Както показа гръцкият опит, европейският елит може да бъде направо безмилостен. А наскоро един от лидерите на „Подемос” ме посъветва: „По-добре се подготви!”.

-------------------------------------------------

*Испанската лява партия „Подемос“ успя да привлече масово гласовете на „възмутените”, а в редиците й са много от поддръжниците му – зародило се през май 2011 г. за всеобща изненада, спонтанното движение на възмутените е подхранвано от недоволството и възмущението от кризата и от корупцията. Някои от членовете на това движение организираха символични палаткови лагери в продължение на няколко месеца на площад „Пуерта дел Сол” в центъра на Мадрид
 

Източници на сайта „Хроники” съобщиха, че изпълнителният директор на Втора многопрофилна болница за активно лечение /Втора МБАЛ/ е издал заповед за спиране на плановия прием на пациенти и поемане само на спешни случаи.

Днес е било проведено заседание на Болничния съвет по проблема. След заседанието потърсих изп. директор г-н Красимир Пандев с въпроси около заповедта му:

-        Господин Пандев, миналата седмица целият Борд на болницата е бил в Столична голяма община при директора на Дирекция „Здравеопазване”, г-жа Жанина Калинкова. На това събиране сте стигнали до споразумение да не се затваря болницата и да не се стига до принудително пускане на персонала в отпуск. Какъв е Вашият коментар?

-        Да, бяхме в общината и говорихме по проблема, но нека уточня: не сме дискутирали затваряне на болницата, а по-скоро поведение, с оглед изчерпване на бюджетния лимит на болницата, което се случи в понеделник.

-        Ще настоявате ли персоналът да излезе в принудителен отпуск с оглед свиване на дейността на болницата?

-        Не, всъщност в момента в България има недостиг на квалифициран медицински персонал, и аз не мога да позволя да губим хора с такива мерки като принудителен отпуск.

-        Какво ще се случи оттук нататък с хронично болните и наложителната хоспитализация по медицински показания на този контингент? Имам пред вид диабетноболни, онкоболни, хемофилици, които се нуждаят периодично да влизат в здравно заведение за различни съпътстващи манипулации заради заболяването, което имат?

-        Въпреки изчерпване на бюджетния лимит поради закъснения на дължими плащания, които имаме да получаваме от различни институции: НЗОК и Министерство на здравеопазването – ние решихме да пренасочим плановите хоспитализации за другия месец. За целта имаме листа на чакащите планова хоспитализация...

Освен това, когато при нас постъпи пациент с една работна диагноза, а в последствие диагнозата му излезе друга - ние го пренасочваме към друго болнично заведение, за да получи най-добрата медицинска грижа.

Тук ще добавя и нещо, което все още не е известно: Столична община плаща допълнително за хемотрансфузии на онкоболни, тъй като това го няма по клинична пътека.

-        И накрая да попитам: има ли връзка заповедта Ви за спиране на планов прием на пациенти с годишния отпуск, в който е излязла сестрата на министър-председателя, Ваша колежка в болницата? Все пак на заповедта ви може да се погледне и като на повод за извличане на политически дивиденти?

-        Действително колежката е в отпуск, но не виждам кой може да направи връзка с отсъствието й от болницата и изчерпването на бюджетния ни лимит в понеделник тази седмица... Така че това не звучи сериозно като теза.

Потърсих и г-жа Жанина Калинкова, от Столична община, но секретарката й ме уведоми, че е на Комисия. да края на работното време г-жа Калинкова не бе намерена за коментар.

 

/КРОСС/ Джулието Киеза е бивш депутат в Европейския парламент и известен антиглобалист. Той даде интервю преди няколко седмици за „Росбалт". Предлагаме ви резюме с най-интересното от него.

В близките години светът е заплашен от война за ресурси. За да се избегне такава катастрофа, ние се нуждаем от основна смяна на потребителската етика. В този случай обаче, финансовият елит вероятно ще иска да реши всички проблеми чрез сценария от 11 септември 2001 г..

Джулието Киеза е бивш депутат в Европейския парламент и известен антиглобалист.

Ние сме в началото на преходен период, който няма прецедент в историята.

Той можеше да настъпи преди десетина години, но САЩ през 2001 г., поради събитията от 11 септември отложиха кризата със 7 години. Отложиха я , но не я отмениха. И през 2008 г. тя се върна. Кой ще се възползва от тази епоха - е сложно, но вече е ясно, че историята от последните три века е към своя край.

Днес е ясно, че е невъзможно развитие извън затворената система на ресурсите - светът е достигнал границите си на развитие. Всички тези хора, които казват, че старата система ще продължи да работи- лъжат. Въглища, нефт, дори и уранът - всички ресурси на планетата са почти изчерпани и е само въпрос на време преди те най-накрая да свършат. Всички наши реалности, с които сме свикнали да - ще се променят.

Цивилизацията на парите ще изчезне.

Ние трябва да разберем, че старата демокрация вече умира. В Европа половината от населението не стига до урните - и не заради политическа апатия. Огромен брой хора не припознават своe представителство във властта Аз не съм против парламента, общински съвети и т.н.

Просто трябва да се създаде нова система на представителство, нови партии и движения. И това движение трябва да тръгне отдолу, от дъното.

Нас ни манипулират, нас ни мамят! Хората са се превърнали в инструмент за покупки. Мозъкът на почти всички хора се контролира абсолютно. Ние живеем заради този пазар, когато работим и когато си почиваме. Той е този, който диктува действията ни. Ние не сме свободни хора. Журналистите трябва да информират хората. Но медиите мълчат по този въпрос.

Телевизията по 24 часа ни казва какво да купуваме, че нашата скала за ценности - е покупателната ни способност. Всъщност в съвременната телевизия истинската информация е не повече от 8%. Всичко останало е реклама, както и забавление. А човекът го формират същите тези 92%.

За начало бих национализирал медиите. Преди 50 години човешката личност се формираше в семейството, в училище, а понякога - в църквата. Днес 90% от мисленето на младите хора, се формира от телевизията. TV се превърна в най-важната културна структура по целия свят, от САЩ до Индия и Китай.

Медийната система - е фундаментално право на хората, а то не може да бъде приватизирано. Те трябва да бъдат върнати на държавата и нацията. За състоянието на планетата не може да се разкаже на хората без участието на ТВ. Вместо това, телевизията се опитва да ни убеди да си купим друга кола.
По същия начин смятам, че ние трябва да национализира всички банки, печатащи пари. Ние губим контрол върху парите.

- Ние - кои сме?

Държавите, гражданите на държавите. В средата на декември, „Ню Йорк Таймс" публикува на първа страница статия - че всеки месец в един ресторант на „Уолстрийт се събират ръководителите на девет водещи банки" Голдман Сакс, "UBS," Банка на Америка " Deutsche Bank, и други подобни.

Всеки месец, тези девет души вземат решения за шестте милиарда хора: какво ще е равнището на безработица в света, колко хора да умрат от глад, колко правителства да бъдат свалени, колко много министри да бъдат купени и така нататък. Това са уважавани престъпници, но те са по-мощни, отколкото всеки световен лидер.

Те имат реална власт - властта на парите.

 

Щом той е премиер – хората в правителството са добри. Това е логиката на министър-председателя Бойко Борисов, изложена в разговора в студиото на „Дарик радио” на 13 петък сутринта.

„Просто ние имаме променен имидж като държава. И нека да стиснем зъби да мине тази криза. Представете си да беше това правителство във времето на излишъците. Аз щях да я залея с асфалт тази държава. И въпреки всичко ще го направим. Въпреки всичко ще го направим!” … каза още Борисов.

„Догодина ние трябва да сме в Шенген!” – постави целта на кабинета Борисов.

Какво каза премиерът за властта, бъдещето и управлението на държавата?

Какво каза за здравеопазването премиерът Борисов:

„Ако искат да стачкуват – да стачкуват, ако искат да ни свалят – да ни свалят...

45 процента повече пари сме дали за здравеопазване.

500 000 са се увеличили болните...”

{edocs}borisov-bnt-2.doc,600,400,link{/edocs}

Преди пет седмици, големият икономист, проф. Димитър Иванов от Лондон пусна с група икономисти тревожно писмо, наречено:

Опасното продължаване на икономическата криза и рисковете и предизвикателствата пред които е изправена финансовата и банковата система на България

6 Юли 2010 г.

Кабинет на

Президента на Република България

ТУК

ПИСМО

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -

Г-н Георги ПЪРВАНОВ

Относно: Опасното продължаване на икономическата криза и рисковете

и предизвикателствата пред които е изправена финансовата и

банковата система на България

 

Уважаеми Г-н Президент,

Обръщаме се с тревога към Вас, тъй като никога досега социално- икономическата и финансова ситуация на нашата страна не е била толкова катастрофално опасна, колкото днес. Опасният ход на този процес се виждаше от години и за това предупреждавахме в статии, анализи, доклади и интервюта. Предупреждаваха и много други външни и вътрешни анализатори. Самият Вие, разбирайки идващият колапс на българската икономика поехте инициативата и на няколко пъти организирахте национални дебати с експерти, с икономисти, финансисти, стопански дейци. Но, от последния национален форум, посветен на темата "България - накъде след кризата" през януари 2010 г. изминаха вече над 6 месеца, но нищо от страна на изпълнителната власт не се случи.

България продължава да върви надолу. Към последните двадесет сложни, противоречиви, "илюзионистки" години, разцепили страната на две Българии, днес се е прибавила и кризата, и всичко това, тежката реалност пред милиони български граждани просто няма как да не сложи край на институционалните алибита; край на фалшивите идеологически "фактури" и програми.

Дошло е крайно време, на този разпад да бъде сложен край; да бъде спасена икономиката на страната; да бъде конструиран един нов икономически и социален модел; да бъде осигурено бъдещето на децата на България.

Целият свят, лидерите на всички страни са в търсене на фундаментални решения за своите икономики и за бъдещето на своите народи. Само ние стоим и оглеждаме собствената си сянка. На срещата на Г-20 в Торонто преди седмица, световните лидери се обединиха около идеите да възвърнат устойчивостта на публичните финанси в средносрочен период и да продължат работата по финансовото и

икономическо възстановяване на своите икономики и по необходимите регулативни реформи. Както знаете, всички потвърдиха своята воля да подпомогнат максимално стимулирането на един устойчив и силен икономически растеж.

Всичко това няма как да не поставя остро въпроса за съдбата на България, за състоянието и бъдещето на българската икономика и социална система, за ролята на България както в новия геополитически хаос, така и в един свят комплексно интегриран, в една взаимнозависима световна икономика, в която се обменят, експортират и проникват както най-доброто, така и най-лошото.

Не можем да избягаме от отговорите на тези въпроси. Не можем да останем един изолиран, но и непрекъснато смаляващ се остров на опасното безгрижие.

Няма как да си затворим очите за това, че днес в 2010 г. България не разполага нито с компетентна изпълнителна власт и администрация, нито с ефективна система за вземане на публични, обществени и държавни решения, нито с една истински правова Държава, нито с конкурентна икономика.

Всичко това са абсолютно необходими условия, за да можем да се адаптираме успешно към новите и опасни геополитически размествания, към икономическите шокове и към един нов, много по-рисков свят, т.е. - към всичко това, което поне засега през първите десет години композира травмата на 21-я век. Импровизацията в действията на правителството по отношение на противодействието на икономическата криза и цялостната ни икономическа и финансова политика създава впечатлението, че управляващите не са способни да се справят с тези най-трудни предизвикателства стоящи пред България. А именно във времена като сега, доверието в потенцията на институциите е същностно важно. За огромно разочарование, във възможно най-трудния и драматичен следвоенен период за България, ние се оказахме с правителство и политическа система неспособни да вземат дългосрочни и фундаментални решения, отнасящи се до развитието на страната.

Уважаеми Г-н Президент,

Вие знаете много добре, че България се намира в третата година на една невиждана по своята сила, мащаби и дълбочина икономическа и финансова криза. Криза световна, но и криза вътрешна, наша собствена; подготвена, "сготвена" и поднесена на българските граждани от страна на серия български правителства управлявали страната по един некадърен, безотговорен начин.

Днес, с една безработица наближаваща 10%, с един бюджетен дефицит от минимум 5%, без конкурентни производства и сектори, и с една огромна, бихме казали рекордна задлъжнялост на публичния сектор, на частния сектор (фирмена и междуфирмена) и на сектора на домакинствата, икономиката на България е тотално обезкървена и ние се намираме в състояние да ипотекираме още повече бъдещето на нашите деца.

Изправен пред тази мрачна картина, както Вие, така и всеки български гражданин би очаквал, политиците, правителството и ковачите на икономическата политика да разберат, че не са направили достатъчно, за да стимулират икономическото възстановяване. Но не: през последните месеци сме само свидетели на розови обещания и ортодоксална бюджетна политика, отдавна отречена, както от историята и грешките направени през 30-те години на миналия век, така и от икономическите учебници.

Нищо не беше направено реално, за да се подобри качеството на българското образование. Нищо не беше направено за болниците и за болничните заведения, където опашките от болни продължават. Нищо не беше направено, за да се освободят фирмите, които днес затварят своят бизнес в едно вече силно обезпокояващо темпо. Нищо не беше направено за българските граждани, за да им се възвърне вкусът към труда и към предприемачеството, а на чуждите инвеститори - желанието да инвестират в България. Нищо не беше направено за тези вече може би над 1 милион български граждани, които са изключени от света на труда, от прогреса на цивилизацията, от радостите на живота. Нищо не беше направено, за да се постави Държавата на своето място, за да се спре преследването и заплашването на хората, и тя и нейните институции да започнат коректното изпълнение на своите конституционни и официални държавни функции, без да се занимават с това, което не би следвало да ги интересува.

С огромно разочарование, искаме да споделим, че както с мерките приложени от предишното правителство, така и сега, освен популистката реторика и очевидната икономическа некомпетентност, нищо ефективно и реално не бе направено, за да може скоростта и тежестта на ударите на кризата да бъдат намалени.

Държим категорично да отбележим, че последните данни на Националния Статистически Институт не поддържат тезата на правителството за умерено и бавно възстановяване на икономическата активност у нас.

Картината става ясна от следните показатели:

Растеж на БВП. Според данните на НСИ в раздела "Ключови Показатели за България - последна актуализация към 30 юни 2010 г." БВП за първото тримесечие на 2010 г. бележи негативен ръст спрямо същия показател за първото тримесечие на 2009 г. Даже, за да бъде "повишен" ръстът на БВП, националната статистика на два пъти калкулира работещите в сферата на държавната администрация - веднъж като включени в "общите държавни разходи" и втори път като ги добавя към "общия личен доход". Нещо много по-важно, възможните "мотори" на икономическия растеж са загаснали, а правителството не може да идентифицира, нито да задвижи нови такива източници. Не се вижда също така откъде ще се появи и една по-голяма покупателна способност, която да задвижи търсенето и респ. растежа - на фона на сегашната политика на замразяване на доходите. Ако тази ситуация продължава, то за следващите минимум 3-5 години даже и ситуацията в световната икономика да се подобри малко, то България ще бъде обречена на анемичен икономически растеж, причиняващ огромни икономически трудности и социални страдания на милиони българи. Този въпрос - се нуждае от изключително сериозен анализ.

Негативен е и ръстът на един друг показател, който характеризира силата на потребителското търсене: "продажбите в търговията на дребно". Високата и увеличаваща се безработица, замразеният ръст на доходите, намаленото с над 30%

благосъстояние на домакинствата и скъпият кредит - продължават да играят силно депресираща роля върху потребителското търсене.

Брутообразуването в основен капитал през първото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на предходната година намалява в реално изражение с 14.9%.

Безработицата се е увеличила твърде много на годишна база (с близо над 3.9 пункта към края на месец май 2010 г.). Значително и твърде тревожно е и намаляването през същия период в сравнение с 2009 г. на броят на заетите лица - с над 255,000, а на коефициентът на заетост с над 3.4 пункта. Някои анализатори твърдят, че безработицата отразява закъснели структурни промени в икономиката ни или други фактори, не поддаващи се на лесна корекция. Нашето мнение, е, че високата безработица и особено намаляването на броя на заетите у нас е фундаментална причина от факта, че икономиката ни произвежда драматично под своя капацитет.

За разлика от редица неточни оценки, продължава спадът на темпа на годишния прираст на кредитите на нефинансовите предприятия и домакинствата в сравнение с 2009 г.

Пак според официалните данни на националната статистика, днес в 2010 г. произведеният БВП на човек от населението в щатски долари е 1,316.00 долара, което е по- малко от същата величина през декември 1989 г., която бе 1,675.00 щатски долара БВП на човек.

Няма никакви стабилизирани индикатори за устойчиво възстановяване на икономиката ни, вътрешно-икономическият живот почти е замрял, перспективите за намаляване на безработицата и за увеличаване на заетостта са изключително малки. Финансовите условия в страната продължават да бъдат изключително слаб, бихме казали вече отсъстващ фактор за стимулиране на икономически растеж.

Малкият и слаб капиталов пазар у нас поради огромната крехкост на цените на акции е замрял продължително. Възможните инвеститори - външни и вътрешни са все по-негативно настроени да осигурят фондове за едни по-сериозни дългосрочни проекти, тъй като са несигурни в траекторията на българското икономическо развитие. Отлагат се вече и по-малки средносрочни и краткосрочни инвестиционни проекти. Основната част от даже така наречения "голям" български бизнес изпитват огромни сътресения на бизнеса, затварят се производства и се замразяват фирми, както и вече започна тревожно да се наблюдава процес на "бягство" на капитал от страната.

Нашето мнение, е че това поведение в икономически и финансов план, за съжаление отговаря на факта, че както бизнесът, така и секторът на българските домакинства, поради своята огромна задлъжнялост (междуфирмена и лична) не са позиционирани, за да могат на фона на вакуум на активна антикризисна икономическа политика - да подпомогнат икономическото възстановяване. Този проблем сам по себе си има нужда от сериозна професионална дискусия.

Идеите, мерките и усилията да бъде възпряна икономическата криза и намалени щетите нанасяни от нея засега са посредствени, конфликтни и повърхностни. Пътят на всяка една икономика след криза; на всяка една социална система, зависи най-вече от това дали едно ново равновесие между пазар, публичен сектор и участници в икономиката може да се установи, за да може процесът на финансово и социално

лекуване да бъде поддържан съобразно възприетата терапия и процедура; както и дали поставената диагноза и предписаната терапия са действително правилните.

Такава ситуация днес в страната липсва.

Нещо повече, със засилването на кризата се засилва и политическото напрежение, взаимните обвинения, институционалните и политическите скандали и гражданските протести. Обществото е в остър конфликт.

Предложените от изпълнителната власт два пакета от антикризисни мерки засега не изиграха никаква възпираща кризата роля. Не бяха, и продължават да не са решени, а някъде са даже недокоснати такива ключови въпроси на българския тип криза, а именно, че имаме: криза на задлъжнялостта; на свръхкредитирането, и на платежоспособността. Поради тази неясна за управляващите философия на разбирането на за българския характер на кризата, не става ясно как, чрез прилагане на предложените два комплекса от мерки - ще се стигне до основното: да се стимулира способността на свръх задлъжнялата ни реална вътрешна икономика да заработи отново?

По този въпрос правителството мълчи.

Нещо повече, то очевидно не разбира (видно по характера и типа предписани мерки), че в основата на българската икономическа криза - е криза на микроикономиката, на реалния сектор, и от тази криза на микроикономиката - след минимум три години люшкания в икономическата политика - днес вече достигаме до криза в макроикономиката на страната, във финансовата система, в системата на кредитиране; криза на растежа и на заетостта. И че, лечението трябва да започне от сферата на микроикономиката, защото макроикономиката следва микроикономиката.

Очевидното намерение на изпълнителната власт да фокусира своето внимание върху политиката на икономии и затягане нa коланите и да всява страх от възможна инфлация на фона на едни исторически (след 2000 г.) неравноправни равнища на безработица и заетост - не само не носи никакъв успех.

Замразяването на заплати, на социални услуги, свиването на разходите за образование, фундаментални и научно-приложни изследвания, за култура и за същностни публични услуги - ускорява и засилва ударите на кризата, тласка по-бързо към фалити и закривания на производства и бизнеси, редуцира заетостта, започва да стимулира отливът на капитал от страната. Засилва се вероятността от повторение на рецесията особено в идващия след лятото период, а временните "изригвания" на някои икономически показатели като експорт и темп на растежа на БВП не са нищо друго освен нормални протуберанси на една изключително крехка, отслабнала и гърчеща се болна икономика.

Искаме да подчертаем, че тези временни "изригвания" се дължат на повишения към април 2010 г. в сравнение с първото тримесечие на 2009 г. средно с над 5.7% индекс на цените на производител. В редица отрасли, като добивна промишленост, преработваща, химическа и др. това повишение е между 9 и 24%.

Така, че в това се "крие" ентуасиазмът на финансовия министър за повишения износ на стоки. Налице е фактически спад на износа, който спад, финансовия министър

"третира" като повишение заради ценовия фактор. Търговското ни салдо продължава да е отрицателно и по този начин да влияе негативно върху платежоспособността на икономиката ни.

Кризата в реалната икономика засилва своите удари спрямо стандарта на живот и покупателната способност на българските граждани и техните домакинства.

Според последните актуализирани данни на НСИ в частта за Общ Доход на домакинствата по източници на доходи за първото тримесечие на 2009 и 2010 г., ясно се вижда откроената тенденция за все по-нарастващ дял сред източниците на общ доход на българските домакинства на такива елементи, като: "обезщетения за безработни" - които нарастват в структурата на дохода; "социални помощи"; "регулярни трансфери от други домакинства" и др, които свидетелстват за силното отслабване на покупателната способност на българските граждани.

Силно манипулирана е и информацията за повишения доход на българина през последните 5-6 години. Даже и официалните данни на Националния Статистически Институт трудно могат да скрият фактът, че при изчисляването на т.нареченият Лаекен индикатор на бедността, увеличеният медианен разполагаем доход средно на месец между 2004 г. и декември 2009 г. от 237.03 лв. на 384.37 лв. с над 80 % - е плод на увеличения за същия период индекс на потребителските цени (респ. инфлацията) с 140.9%, което е коригирало в известен план заплати и пенсии. Реалното увеличение на медианно разполагаемия доход към края на 2009 г. на база 2004 г. всъщност е не повече от 19.3 процента. Днес, в условията на криза, поради фактът, че много работни места са се превърнали във временни, може да се каже, че медианният разполагаем доход пада още надолу. Като вземем предвид и идващите повишения на цените на енергийните ресурси, топливо, ток, бензин и др. то можем да си представим реалната доходна средна картина в страната.

Изключително объркани са целите и значението на икономическата и фискалната политика на правителството, ако въобще може да се говори за консистентно поведение и реализация на мерки, които формират дефиницията за категорията политика.

Не е въобще ясно каква е връзката между усилията да се балансира бюджетът и целите на развитието на публичния сектор?

Как балансирането на бюджета и свиването на разходите ще помогне да се постигне по-висока заетост и по-малка безработица?

Как свиването на разходите - ще стимулира растежа?

Как ще се предпазим по този начин от бъдещи рецесии?

Отговорите на тази въпроси, ако ги потърсим в действията на изпълнителната власт - не могат да са в интерес на развитието и обновяването на България. Напротив, ние смятаме, че опитите да се балансира бюджетът особено при сегашната ситуация на силно депресирано търсене ще доведат до още по- голямо редуциране на стопанската активност за следващите минимум две до три години, ще засилят безработицата и ще разрушат още повече нашия производствен капацитет.

Ако продължи следването на една политика на свиване на разходите, която без съмнение ще остави незахранени производствените мощности в икономиката ни, резултатът ще бъде свиване и разрушаване на този производствен капацитет и загуба на реален, а не само на финансов капитал. И нека да напомним, това сега се случва на фона на един период от най-малко 15-17 години държавно неглижиране на българската индустрия и липса на дългосрочна политика на стимулиране и развитие на тази индустрия.

Колкото се намалява повече производствения ни капацитет, толкова намаляват и възможностите на държавата чрез публичните разходи да подхрани агрегираното търсене без да надхвърли лимита на разходи, зад който би била причинена една по-висока инфлация.

Г-н Президент,

разбирате, че подобна политика не може да бъде наречена устойчива.

Нещо повече, политиката на силно свиване на разходите - в условията на рецесия и депресирано търсене - е фискално безотговорна и особено опасна, тъй като тя не само редуцира в комплексен план фискалната устойчивост, но и също пречи на постигането на по-голяма заетост, както и на редица други национални обществени цели.

Всички те - като реформата в образованието; обновяването и развитието на модерна инфраструктура; създаването на алтернативни енергийни източници, осъществяване на реформата в здравеопазването, защитата на нашата природна среда, модернизацията на българската армия и сферата на националната сигурност, и много други национални публични цели, изискват без съмнение по-големи държавни разходи, за да бъдат реализирани. Закъсняла в своето социално- икономическо развитие България; с най-нисък стандарт на живота сред другите страни-членки на ЕС - няма право да копира и използва икономически политики на свиване на разходите, характерни за много по-богати и развити икономики. Те стигат до необходимостта от политика на строга фискална дисциплина и рязане на редица публични и социални разходи - след десетилетия прилагана политика на welfare; на повишаване на благоденствието на своите граждани. За съжаление, това не може да се каже за България.

Необходимо е да се търси друго, нетрадиционно решение. Икономическите трендове - фискални, търговски, регулативни, монетарни - никога не се обръщат, докато предимство се дава на незабавните проблеми пред значимите дългосрочни проблеми.

Ние сме убедени, че на структурата и възможностите за растеж на икономиката следва да се отдаде първостепенно значение.

Критично важно е да бъде разбрано, че изборът на момент, както и скоростта и силата на консолидация на публичните финанси и сметки трябва да следва нуждите на глобалната икономика; да е съобразена с възможностите и слабостите на търсенето от страна на частния сектор и сектора на домакинствата; да е в унисон с националните особености на икономиката ни. Така че, намирането на рационален баланс между политиката на свиване на разходите и политиката на стимулиране на растежа - особено в публичния сектор, трябва да бъде много точно и внимателно преценено.

Държим да отбележим с възможно най-голяма прецизност и разбиране на изключителната политическа чувствителност към този въпрос, че валутният борд точно в този период, както и на фона на европейската дългова и валутна криза, създава

големи проблеми пред възможната антикризисна политика, която България би следвало да реализира. В момента, при действието на валутния борд, България по същество не се различава от ситуацията в която изпаднаха редица страни-членки на еврозоната, като Гърция, Испания, Португалия, Италия, Ирландия и др. суверенни икономики с несуверенна валута.

Поради тази причина - със завързани ръце и с пълна невъзможност да отразят кризисните и неравновесни процеси и дебаланси в световната, в европейската и в техните собствени икономики. Валутният Борд прави така, че левът като национална валута, но фиксиран по стойност и с редица условия към еврото - всъщност не е суверенна валута, с която ние да разполагаме и да действаме съобразно модерната теория на парите.

При една гъвкава система на обменен курс на българския лев, и когато държавните разходи надхвърлят приходите, възможният дефицит няма нужда да бъде редуциран само и единствено чрез увеличаване на данъчните постъпления, свиване на разходите и чрез заеми; т.е. само и единствено - чрез по-нататъшно обедняване на икономиката и нейните граждани. След като суверенната парична единица на страната не е обвързана с някакъв фиксиран курс или златен стандарт, парите необходими за държавни разходи зависят изцяло от икономическата политика на правителството и Централната Банка. Едно суверенно правителство разполагащо със суверенна валута (а не както в случая с еврозоната или при страните възприели фиксирани курсове - валутни бордове) е винаги платежоспособно (освен, ако не реши по политически причини да не е). Този въпрос, пак подчертаваме, въпреки неговата "свещенна имунност" заслужава най-малкото да бъде дискутиран между сериозни експерти и то без никакви политически и популистки емоции.

Един положителен, силен и устойчив темп на икономически растеж може да се формира само върху основата на балансирано външно и вътрешно търсене. За съжаление, значими слабости продължават да съществуват в икономиките на нашите традиционни търговски партньори от ЕС, и от други търговски зони, с които имаме развити икономически взаимоотношения. В този смисъл, трудно можем в един период на 1-2 години да очакваме тласък от тази посока.

Продължава и даже се засилва несигурността по отношение стабилността на българската банкова система; транспарентността на банковите баланси; засилва се делът на т.нар. "лоши", необслужвани заеми, които при потребителските кредити вече надхвърлят 15%; при жилищните 13.5%, а при лизинговите надхвърлят 19% от всички раздадени кредити. Държим да подчертаем, че това са равнища непознати например при американската банкова криза, където равнищата на необслужвани кредити почти не надхвърли 6-6.5%.

За да се разбере в каква реално ситуация е днес българската банкова система и накъде ще върви в краткосрочен и в средносрочен план, ние смятаме, че четири условия следва да се анализират и проконтролират, с оглед на това да се определи жизнеспособността на българската банкова система да участва активно във възстановяването на икономиката ни и да подкрепя този процес:

Първо, Както в развитите икономики по света и в Европа, така и у нас, реалната кондиция на банковата система ще може в действителност да повлияе на капацитета за заемане. Заради това е необходимо да се проведе национален здравословен тест

(по списък от критерии) на всички банки в страната. Както Ви е известно, подобна процедура бе проведена в САЩ, и в Европа, където резултатите ще излязат до края на юли т.г.

Второ, България закъснява с подобряването на банковата и финансова регулативна обкръжава среда, съгласно предписанията на Г-20, и на ЕС. В почти всички страни, в които се намират централите на банките - майки представени у нас, вече функционират нови изключително строги регулативни механизми. В този смисъл - е налице конфликт между регулативната банкова среда у нас и регулативните механизми, на които се подчиняват банките-майки. Така или иначе, новият регулативен механизъм и среда, които ще бъдат създадени ще повлияят едновременно върху капацитета и доверието на банките да кредитират бизнеса и потребителите.

Трето, финансовото състояние на заемополучателите ще предопредели техния капацитет да извършват своите разплащания по поетите задължения, както и техния апетит за увеличаване на съществуващия и тежащия им дълг. Според това условие, ситуацията у нас изглежда твърде тежка.

Налице е вече драматично огромна междуфирмена задлъжнялост, която заедно със задълженията на нефинансови организации и домакинства надхвърля вече по наши собствени изчисления 139-140 % от БВП на страната и то по най-оптимистични данни. Тази огромна задлъжнялост тежи като воденичен камък над възможностите ни за икономическо развитие, а динамиката и структурата на този дълг стават вече действително неустойчиви.

Даже гледайки само на данните от официалната статистика, не е трудно да се види един сравнително реалистичен сценарий при който потребителското търсене ще продължи да бъде депресирано още доста дълго време. Както подчертахме и по- горе, чистото благосъстояние на българските домакинства за трите години на кризата се срина с над 30%. При 15 % - официални "лоши" заеми, очевидно е, че минимум 25 % от всички дължащи жилищни кредити се намират под "водата" по отношение на пропорцията между сегашната девалвирана стойност на техните жилища и сумата на взетите заеми. Още много са изправени пред редуциране на техните доходи. Нека да не забравяме, че освен официалната пълна безработица, имаме една група от около минимум 6.5% от всички заети, които са на само ограничен половин работен ден. В този смисъл, и на фона на високите лихви по взетите заеми, делът по обслужването на жилищните и потребителските кредити в общия доход на домакинствата нараства.

И, четвърто, силата на икономиката и темпът на нейното възстановяване ще повлияе върху способността да се дават кредити, както и върху желанието да се вземат такива.

Когато говорим за слабостите на банковата ни система, бихме искали да обърнем максимално внимание върху следните очевидни слабости, които сега доминират:

Висок лихвен риск

След въвеждането на Закона за потребителският кредит банките вече могат едностранно да променят размера и начина на изчисляване на лихвените условия по отпуснатите от тях кредити, т.нар. „референтен лихвен процент", който поставя клиентите в клопка и в пълна зависимост от банката. Плаващите лихви увеличават

лихвените рискове и утежняват както кредитните портфейли на банките, така и финансовото положение на длъжника. Страхът в мениджърите на българските банки от закриване на техните клонове от страна на банките - майки е огромен и той също играе роля за поддържането на високите лихвени проценти. Новият регулативен механизъм, който следва да се формира трябва да отстрани тази очевидна несправедливост и риск към двете страни.

Ръст на „лошите кредити"

Както отбелязахме по-горе, техният размер вече надхвърля 15%-16% от общия размер на раздадените кредити. Ръстът на тези кредити само за година е над 200%. Този ръст основно се дължи на влошената платежоспособност на клиентите, но и на силното спадане на цените на активите, били те недвижими имоти, земя, жилища или бизнеси. Тенденцията е към още по-голямо увеличаване като по прогнозни данни на БНБ през втората половина на 2010 г. ще бъде регистриран пик на необслужваните кредити като е възможно да се премине и критичната психологическа граница от 18-19%.

Друга причина е фактът, че от м. март БНБ промени методиката за класифициране на заемите, вкл. и лошите кредити. До края на февруари за необслужвани се считаха заемите, които не са погасявани над 3 месеца. От месец март за такива се считат заемите с просрочие над 6 месеца. С други думи, статистиката все още не отразява промяната и картината изглежда доста по- благоприятна от всъщност реалната, т.е. необслужваните заеми са в пъти повече от това, което се изнася като статистически данни.

Най-рано след юли 2010 г. ще може да се даде по-точна преценка, но дори и при сегашните нива тенденцията е тревожна, защото поставя вече под сериозен риск кредитните портфейли на банките! Става дума за това, че даже банките да "компенсират" така наречените "лоши" заеми с "прибиране" на заложено имущество, цените на тези активи-имущество са вече с над 33- 35% по-долу, от това, което банките са оценили при отпускането на кредита. С други думи - загубите от "лошите" кредити няма и не могат да бъдат компенсирани.

От друга страна, не е пресилено да се твърди, че „лошите кредити" са законен начин за източване на търговските банки!

Усъвършенстването на регулативната рамка и механизъм в банковата ни система следва да въведе много по-стриктен контрол и критерии на раздаване на кредити.

Пренасочване на паричните ресурси към банките - майки

Пренасочването се прави, заобикаляйки правилата и лицензионните режими на БНБ. В условията на ликвидна криза в Гърция, поделенията на гръцките банки в България непрекъснато прехвърлят средства, индиректно: ценни пратки, покупко- продажба на ценни книжа, инвестиционно злато, финансиране на инвестиционни проекти на гръцкия бизнес в България и др.

Промяна на дяловете на банковия пазар

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

В момента ние нямаме стратегия и визия какво да правим с българската банкова система и най-вече как да направим така, че да засилим присъствието и делът на чисто български банки у нас.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Държим да информираме, че при евентуално преструктуриране и разместване на собствеността в българската банкова система - се очаква активно навлизане на турски банкови капитали в България. Последното е следствие на факта, че производственият сектор в Турция е сравнително по-слабо засегнат от световната криза, произведената промишлена, селскостопанска и индустриална продукция е със сравнително ниска себестойност, а в политически аспект държавата е извън ЕС, следователно не се влияе директно от флуктуациите в курса на еврото.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Има и балканска тенденция турските банки да изкупуват клоновете на фалиралите или предстоящите да фалират гръцки банки - турски банкови покупки ще има и в Румъния, Сърбия, Македония. Необходимо е формирането на ясна стратегия за консолидация и реформи на банковата ни система.

Депозитна война

Банките се надпреварват да предлагат на клиентите си по-високи лихви по влоговете и депозитите, за да привлекат по-големи свободни парични ресурси, но никой не обяснява на клиентите, че промоционалните оферти не са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете тъй като те се водят със специални

условия!

Такси, комисионни, тарифи

Увеличените такси по банковите операции, вкл. операции с дебитни и кредитни карти, имат отрицателен социален ефект и водят до допълнително ограбване на населението, което е с намаляваща ликвидност и платежеспособност.

Стабилност на Валутния Борд

Извън коментарът, който направихме по-горе за валутния борд, държим да подчертаем, че при запазване на сегашната ситуация, „харченето" на средствата във фискалния резерв е „сечене" на клона, на който седим. Средствата в резерва са формулата - гарант на Валутния борд и необходимо зло за регулярното изплащане на лихвите по българския външен дълг.

В по-широк аспект, подобни нерегулирани слабости и рискове се открояват и във финансовата ни система. По-важните от тях са следните:

Увеличена контрабанда и митнически измами

Ръстът в контрабандата и митническите измами от началото на 2010 г. еднозначно показва, че не увеличените акцизи и митнически такси (от април 2010 г.) са причина за намаляващите приходи, а преразпределението на черния пазар и на контролиращите го лица, заедно със занижения контрол. Реформата в митниците не е реализирана до момента, общата събираемост на митническите бюра спада! За първото тримесечие на годината са събрани едва 17% от планираните годишни приходи.

Високи акцизи на цигарите, алкохолните изделия и горивата

Увеличеният акциз на цигарите до 24.5% и въвеждането на регистрация на продавачите им по Закона за ДДС доведе до спад в приходите от тютюневия акциз с 15% спрямо миналата година. По неофициални данни ежедневно в България се разпределят 4 контейнера с нелегални, фалшиви, необложени с данъци цигари, които струват прибл. 3 млн. лв. На годишна база, става въпрос за 7 млрд. къса контрабандни цигари. Твърде вероятно е причина за увеличената контрабанда да е нов политически чадър над контрабандните канали.

Спад в бюджетните приходи

Дължи се на спад във: вноса, акцизи, ДДС от внос и мита, както и от слабите данъчни постъпления от преки данъци. Поставя в риск изпълнението на бюджета и налага актуализации. Изключително сериозен и стоящ на прага ни е въпросът за промяната на нашата данъчна система и за преминаване към система на прогресивно данъчно облагане. Този въпрос не може да се отлага на фона на очертаващата се ситуация на следващи години с хроничен бюджетен дефицит.

Бюджетен дефицит

Сегашният бюджетен дефицит е резултат от комбинация от фактори. Те включват следните: Първо, дефицитът е следствие от нереалистичния бюджет за 2010 г., защитен в края на 2009 г. Второ, налице е отдавна, от около 10 години един "скрит" бюджетен дефицит; дебаланс между данъчните приходи и правителствените разходи, който се отразява върху качеството и ефективността на функциониране на публичния сектор. Както много пъти се подчертавали - налице е у нас съзнателно провеждана политика на "закъсняло" инвестиране в публичния сектор. Ясно е, че тя не би могла да се прилага вечно. Трето, острото намаляване на данъчните приходи през настоящата година в следствие на рецесията и по-високите и неконтролируеми "политически" раздавани разходи свързани с текущите икономически, социални и политически условия в страната.

Фактически, налице е сложен конфликт между следваната сляпо от финансовия министър ортодоксална и остаряла политика на свиване на разходи и желанието на управляващата партия да усмири раждащото се социално недоволство и да го 'задоволи" временно до предстоящите местни и президентски избори през следващата година.

Второстепенна причина е неправилното бюджетиране и сериозният пропуск на Министерството на финансите да включи в бюджета през 2010 г. плащанията по т.нар. „изскачащи анекси" по стари договори. Международна практика е правителствата да

сключват дългосрочни държавни договори, чийто период не съвпада с мандата на съответното правителство. Но плащанията по тези договори се включват в план-бюджета за съответната бюджетна година съгласно погасителния план на дадения договор. В България това не беше направено поради непознаване на българската

бюджетна практика!

Бихме искали да подчертаем, също, че структурата и траекторията на този сегашен дефицит (след актуализацията на бюджета) са такива, че задължително догодина България ще се окаже пред същия ако ли не и пред още по-дълбок бюджетен дефицит.

Много важно е да се подчертае, че бюджетният дефицит от 4.8 % - не е израз на използването на този дефицит като инструмент за фискално стимулиране.

Той е израз на некомпетентното финансово управление на правителството и в този смисъл той ще доведе до редуциране на националните спестявания, до повишаване на лихвените проценти, до по-голямо заемане от чужбина и до по-малко вътрешни инвестиции. Голяма част от изкопаната дупка в бюджета покрива минали задължения. И то не такива, които са според счетоводните изисквания на Евростат неутрални, а такива, които директно отиват в "дупката".

Въобще нито е вярно, нито икономически издържано е обяснението на финансовия министър, че гръцката криза е отворила бюджетния дефицит. Трябва да се знае, че бюджетните резултати са винаги ендогенозни, вътрешно генерирани в съответната икономика.

Философията на този вид дефицит, както и на политиката на свиване на разходите и затягане на фискалната дисциплина е тотално грешно формирана. Тя разчита на това, че частният сектор и домакинствата сами ще се възстановят и ще се превърнат в двигатели на растеж. Но това е погрешно, особено за България, поради фактът, който вече на няколко пъти подчертаваме - огромната задлъжнялост на тези сектори.

Държим да подчертаем, че не може да съществува фискална устойчивост вън и независимо от реалната икономика, от отделните й сектори. Не можете да искате да сте фискално устойчив, за сметка на живота или бъдещето на децата ви!

Правилата за фискална дисциплина са абсолютно безсмислени или чисто идеологически, ако те са откъснати, или не са обвързани с логиката, проблемите и динамиката на реалната икономика. В този смисъл едно истинско фискално отговорно правителство цели винаги да максимализира потенциалът на всички граждани на страната, а не само да произведе един имитиращ на хартия стегнат бюджет.

Така, че с тази политика, правителството стимулира една свръх опасна спирала, при която редуцирането на публичните разходи ще отслаби още повече икономиката ни и ще накара фирмите още повече да свият своите разходи, производство и социални програми. Не бива да се съмняваме даже, че това ще се случи.

Регресия и колапс на регионалната икономика

Този въпрос е изключително важен. А бюджетните упражнения и вариации на правителството, не само че го подминават, но и го задълбочават. Проблемът е, че ние имаме в България вече хронично продължаваща регресия на икономиката и бизнеса в

регионите и по места - водеща до колапс на социално-икономическия и културен живот в българската провинция.

Налице е един двоен проблем - на свръхзадлъжнялост и на липса на достатъчни инвестиции, както и на източници на такива. Това, което прави правителството е да направи още по-трудно икономическото развитие на българските територии и провинция. Ампутацията с 15 % на субсидиите е убийство.

Източване на ДДС

ДДС измамите продължават да се извършват поради занижения контрол от страна на МФ и Финансовото разузнаване (ДАНС), както и заради протекциите на висши държавни чиновници, които получават процент от ДДС измамите.

Неусвояване на средствата от европейските фондове

Евро фондовете могат да осигурят допълнителна ликвидност и да обезпечат намаленото финансиране следствие на редукциите в бюджетните трансфери и субсидии към разпоредителите с бюджетни кредити. Но само при положение, че има добри, качествени проекти и висок административен капацитет, който стои зад тях. В областта на качественото обновяване на административния капацитет на основните държавни структури - закъснението вече е съдбоносно.

Пране на пари и други финансови престъпления

Въпреки, че „Финансовото разузнаване" е част от структурата на ДАНС, то продължава да не работи. Вероятно има политическа протекция над това статукво.

Финансовото разузнаване не противодейства на: финансовите престъпления на ислямските фондации на територията на България, прането на пари чрез активното и ударно строителство на молове, хотели, ски съоръжения и др.; източване на банкови ресурси; измами и др.

Уважаеми Г-н Президент,

Световната криза все още продължава. Трябва да сме внимателни към различните оценки и анализи за нея. Тъй като паниката в цял свят се засилва и никой не знае какво ще се случи в световната икономика в следващите една - две години, то някои анализатори, особено такива свързани с различни публични институции се опитват да успокоят общественото мнение. Но, пак подчертаваме, заплахите са твърде реални. Миналата седмица списъкът на американските банки фалирали само от началото на тази година достигна 83 на брой (съгласно съобщението на Федералната Корпорация за Застраховане на Депозитите в САЩ - FDIC). Така нареченият - Неофициален списък на проблемните банки - вече съдържа 781 банки към 18 юли 2010 г.

Кризата прерасна в криза на държавните дългове; криза на цели национални икономики, в Европа - на един цял континент. Златото достигна рекордни висоти; акциите по световните борси продължават да се срутват; държавните и общински облигационни заеми не могат да бъдат обслужвани; еврозоната е пред разпукване.

Разпуква се дълговата, макроикономическата "фасада" на много солидни досега икономики, като Испания, Португалия, Италия, Ирландия, Великобритания, САЩ, Япония и редица други. Евентуалното спиране на плащанията по дълговите задължения от страна на големи държави поставя пред реална заплаха глобалната кредитна система. Всъщност това, което се случи е, че кризата навлезе в своя следваща фаза - фазата на разрушаване на капитала на цели държави. Бихме казали, че в исторически аспект погледнато, това вече е едно повторение на Великата Депресия. Така, че нека да не се лъжем по танца на медийните и икономически мажоретки. Икономическите новини продължават да бъдат изключително лоши.

Дълговата и валутна криза, в която влезе Европа е разпалена от редица икономически фактори, като страхът от фалит на Гърция, ниски темпове на растеж и дефицити в цяла Южна Европа, огромни слабости на банковите системи в почти всички страни- членки на Еврозоната, и най-вече от липсата на логична обвръзка на различни по своя статус икономики в една обща валутна зона.

Но има и един друг аспект, който става все по-фундаментално важен: липсата на доверие в националните институции и в институциите на ЕС и на еврозоната, както и в хората, които ги ръководят. Всички тези външни за България фактори - всъщност по много директен начин се съотнасят и към възможностите ни и избора на политика за икономическо възстановяване.

Европейската криза на държавните дългове не само разруши стабилността на финансовите пазари. Тя демонстрира и продължава да демонстрира колко далече Европа, европейските икономики, а и светът - стоят от постигане на едно устойчиво равновесие. Мерките по трансформирането на задълженията на частния сектор в задължения на публичния сектор може би в ефективен план "закупиха" време, но сами за себе си - те не осигуриха нито стабилност, нито просперитет в един средносрочен период.

Заради дълговата криза на редица държави, почти едновременно, правителствата в света се люшнаха от политика на фискално стимулиране към прилагането на политика на фискално затягане, към масивно орязване на редица държавни разходи, към силни редукции на помощите за безработни, към намаляване на социални програми и пенсии. В САЩ, където лобито на "адвокатите" на политиката на фискално стимулиране е много силно, вълната от настроения бе също обърната към политика на силно затягане на фискалната дисциплина.

Както писа миналият месец (в броя си от 8 юни 2010 г.) престижният New York Times: "...в момент, когато много икономисти предупреждават, че икономическото възстановяване на Америка най-вероятно ще бъде силно забавено от една продължителна и висока безработица и бавен растеж, президентът Обама открива, че инструментите, които му бяха достъпни през миналата година - един голям икономически стимулационен пакет и действия отстрана на Федералната банка на САЩ - сега са политически неприемливи".

Бихме искали да подчертаем, че за нас, големият извод от всичко това е, че независимо дали бюджетните дефицити ще бъдат намалени или не, тази политика без съмнение ще доведе до изключителни икономически и социални затруднения и ще предизвика може би и втора рецесия, тъй като ясно е, че с нея търсенето, респ. растежът няма как да бъде стимулиран.

Така че според нас - светът се движи към един дълъг период на хронична рецесия.

В това се състои противоречието и сложността на ситуацията. Неразбиране, че централният икономически проблем - не са бюджетните дефицити, а неадекватното търсене (използваме термина употребяван от Кейнс), причините за което са многобройни и комплексни, национални и международни.

Налице е вече не само дълбока икономическа криза; налице е и криза на политическите решения; на политическите виждания за справяне с кризата.

И все пак, за да сме докрай прецизни, трябва да отбележим, че политиката на затягане на фискалната дисциплина идва в Америка и в Западна Европа след като от края на 2008 и през цялата 2009 година масивни финансови инжекции бяха направени в публичните сектори на тези икономики, както и в техните банкови системи.

У нас това въобще не се случи. Така, че място за сравнение или за фалшиви аналогии въобще няма.

Уважаеми Г-н Президент,

На този етап и при тази политика на правителството, икономическото възстановяване на българската икономика не е възможно, въпреки всекидневните заклинания на правителството. То не е възможно по редица обективни причини, повечето от които изложихме по-горе. Тук ще споменем някои други фактори:

Секторът на жилищните имоти продължава да е в състояние на свободно падане. Последствията от това са абсолютно ясни и тежки. Депресираните цени на жилища и имоти ще продължат от своя страна да дърпат потреблението надолу и докато търсенето, респ. инвестициите в строителството като цяло не се възстановят, то този процес ще блокира цялата икономика.

Потребителите не разходват достатъчно. Както посочихме данните на националната статистика, индивидуалното потребление (то спада с над 5.7% спрямо първото тримесечие на 2009 г.) и потребителският кредит продължават да спадат, въпреки наличието на някои временни "изригвания". Това е добре за изчистване на кредитния рейтинг на домакинствата, но твърде лошо за агрегираното търсене в национален аспект. Потреблението у нас представлява над 2/3 от икономиката (76.7% от произведения БВП). Когато 2/3 от вашето тяло са болни, трудно е да казвате, че се подобрявате.

Въпреки усилията на правителството, безработицата е "залепнала" около 9-9.5%, като обезкуражените и дългосрочно безработни се увеличават на дневна база. Нещо повече, не се вижда и никакъв логичен нов мотор на растежа, който да задвижи бумът на нови работни места.

България не предприе никакви мерки за фискално стимулиране на публичния сектор и на регионалната икономика.

Европейската криза влияе и ще продължи да влияе много зле върху евентуалното възстановяване на българската икономика. Причините са няколко и тук ще изброим следните:

Първо, нашата близост до Гърция кара инвеститорите да се отнасят с повишено внимание и даже и недоверие спрямо всякакви инвестиционни проекти в България. Правителството не прави нищо, за да разсее тези съмнения.

Второ, всички чужди банки представени у нас имат големи експозиции към ценни дългови книжа в засегнатите от дълговата криза европейски икономики, като: Гърция, Испания, Португалия, Италия, Ирландия. Най-засегнати от рискова експозиция на техните порфейли например в гръцки държавни (суверенни) облигации са Сосиете Женерал и Уникредит Груп. Това задължително кара тези банки да преоценяват своето присъствие на други пазари.

Трето, българският експорт ще пострада при процеса на свиване на европейския портфейл в следствие на приетите в почти всички развити страни програми на свиване на разходите.

Четвърто, валутните и дългови "земетръсни" клатения в Европа и в Америка очевидно се отразяват твърде силно и върху фондовите инвеститори. Това от своя страна също ако не затваря, то поне забавя процеса на навлизане на чужди, а и на наши фондови инвеститори в дяловете на фирми у нас.

България днес е на кръстопът и фундаментално важни решения следва да бъдат формирани и реализирани.

Фискална корекция и дисциплина на разходване на държавни средства е необходима, но тя не може да се превръща във фокус на политиката на правителството за икономическо възстановяване.

Ако Вие ни попитате какво предлагаме като конкретни мерки и то още днес, ние бихме могли да предложим следното.

Дойде времето, когато трябва да сложим край на клатушкащия се безславно кораб на българската икономика.

Възстановяването на икономиката следва да започне незабавно.

Да започне от решаването на проблемите свързани със задлъжнялостта на частния сектор и сектора на домакинствата; да премине към освобождаването на кредитните канали и редукцията на дългосрочните лихвени проценти по кредитите, и по този начин да размрази вътрешните инвестиции. Такава политика може да стане ефективна в течение само на няколко месеца и ние придаваме огромно значение на това.

Разбира се, в едно Писмо не можем да бъдем твърде детайлизирани и прецизни по отношение на отделните стъпки и мерки. Нашата цел е с това Писмо да обърнем внимание върху фактът, че икономиката и българските граждани повече не могат да чакат.

Ясно е, както и самият Вие заявихте на Форумът през януари 2010 г., че икономиката на България се нуждае от дългосрочно нацелени и комплексни модерни реформи, съобразени и с нашата национална стратегия за развитието ни до 2020 г. и със Стратегия 2020 на ЕС.

Предизвикателствата пред нас са изключително сложни и тежки: колапсирал от години публичен сектор, представляващ обективно (поради хроничната липса на инвестиции и реформи там!) един мощен генератор на бъдещи бюджетни дефицити; един дисфункционален трудов пазар; силно дефлаирал балон на цените на собствености, недвижими имоти и други активи; все по-отварящ се фискален дефицит; слаб и изключително задлъжнял частен сектор и сектор на домакинствата; хронично анемичен растеж на производителността на труда; изоставена на самотек индустрия с все по-намаляваща конкурентоспособност; и банкова система пълна с "джобове" от слабости, нерегулирани взаимоотношения, изкуствени отчети, опасен ръст на лошите кредити, ясен тренд на дефлация на банковите портфейли.

Необходимо са силни, растежо-стимулиращи, дългосрочни и устойчиви структурни реформи.

Според нас, едно силно и устойчива икономическо възраждане на България не може да бъде в ръцете на съдбата.

То е в нашите ръце; в ръцете на българската икономическа и стопанска мисъл; в ръцете на бизнеса и предприемачите, в ръцете на тези, които имат куражът, волята, знанията, опитът и мъдростта да коват една друга фискална, регулативна, търговска и монетарна политика.

Изпращайки Ви това Писмо, ние вярваме, че настоящата посока на икономическата политика на българското правителство много скоро ще се види от всички, че е неустойчива, неудържима и рискована за страната.

Времето вече става същностна, критично важна величина. Необходимо е час по-скоро една нова, ясна и принципна, национална, експертна програма за алтернативна икономическа политика; програма решаваща въпросите за излизането на България от кризата и конструираща един нов модел на икономическо, финансово и социално развитие.

Това изисква един спешен експертен разговор и откровен дебат върху причините, грешките и отговорностите за досегашната икономическа политика, както и върху последващите рискове от засилване на кризата и евентуална дезинтеграция на еврозоната.

Трябва да сменим икономическата политика. И да сложим край на по-нататъшния икономически, социален и колапс на България преди живота на още повече български граждани да бъде засегнат драматично

В очакване на Вашата реакция, оставаме с уважение,

Ваши:

Проф. д-р Димитър М. Иванов, Рачо Петров, Проф. д-р Кръстьо Петков, Проф. Боян Дуранкев, доц. Димитър Стефанов, доц. Петя Шопова, Духомир Минев, Д-р Николай Радулов.

Следват подписи!

Сайтът „Хроники” дава трибуна на това писмо, като контрапункт на казаното от премиера Бойко Борисов. Единствената медия, която се поинтересува от документа беше bTV, където в предаването „Сеизмограф”, водещата Светла Петрова разговаря с професора.

 

В утрото на 14 юни депутатите социалисти били свикани и предупредени да гласуват за бъдещия избор на шеф на ДАНС – в противен случай правителството щяло да падне!

Изборът на Пеевски, като Над 10 000 души се включиха в протеста срещу назначаването на депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС. това се случи вечерта на деня, в който депутатът от ДПС бе качен на важен и твърде висок пост в националната сигурност.

Оттук нататък да всяко повдигнато обвинение ГЕРБ ще тръби, че тече политическа саморазправа. Такава ситуация създадоха Орешарски и Сергей Станишев.

Делян Пеевски, собственикът на една медийна империя доскоро обслужваше режима на ГЕРБ. Освен това той има успешен бизнес, който го прави милионер.

ГЕРБ падна, обслужващият ГЕРБ вече е „прогледнал” и бил наясно с Цветанов и Борисов!

Но и Цветанов, и Борисов също знаеха много за този, чийто медии ги обслужваха.

Имаме конфликт: двете страни, които доскоро се обичаха и обгрижваха се озоваха в качествено нова ситуация – Цветанов и Борисов са в опозиция, а за шеф на ДАНС е избран този бизнесмен, чийто медии обслужваха най-прилежно ГЕРБ!

Всички скочиха: ГЕРБ бяха потресени, че ще има реванш, новоизбраният шеф на ДАНС отиде да заседава с Главния прокурор и министъра на МВР!

Лютви Местан защити кандидатурата на ПеевскиДПС показа докъде може да стигне в извиването на ръце на социалистите, но дали това работи?

Налице е прецедент: държавният глава, лишен от правомощия за преценка и подписване на указ, поиска Народното събрание за преразгледа решението си за избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

БСП няма да сменя новоизбрания председател на ДАНС Делян Пеевски. Това стана известно след двучасово заседание на левицата на 14 юни следобед  в централата на партията на "Позитано" 20.

Депутатът от групата на социалистите Атанас Мерджанов каза, че няма повод за преразглеждане на избора!

Самият Делян Пеевски е объркан за ролята, която му наложиха и обеща да няма саморазправа с ГЕРБ. След това отиде да се съвещава с Главния прокурор и министъра на вътрешните работи.

Надигнаха се протести против този избор, но тези протести се водят от хора на Бойко Борисов – т. е. той може заради избора на Пеевски да се върне на бял кон във властта! Той и Цветан Цветанов!

Експерт ли е Делян Пеевски по национална сигурност – категорично не

Делян Пеевски на трибуната предизвиква ЦветановВиновен ли е за избора – също не.

Той бе употребен от хора, които нехаят за правителството, социалистическата партия, ДПС, държавността и дотук.

Шеф на ДАНС си има собствени медии – къде се е чуло и видяло такова нещо?

Шеф на националната сигурност има бизнес? И това го няма по света.

Пеевски няма и опит, но нима това е ново?

ГЕРБ също ще употреби Пеевски като го сатанизира в своя полза, защото е уязвим и направи още по-уязвими и парламенттарно мнозинство и кого ли не.

Сега е моментът Пеевски да прецени, че не му е мястото начело на ДАНС и да се оттегли.

В противен случай правителството е на ръба на пропастта – държавата – също.

Спонтанно ли бе направен този избор? Категорично не, щом се отнеха правомощията на президента по избора на шеф на ДАНС и бе определена граница от 8 години стаж за заемането на такъв пост.

Какво постигнаха Станишев и Орешарски с налагането на тази кандидатура - напомниха ни, че не сме суверенна държава

Британският посланик в България Джонатан Алън коментира в профила си в Туитър: "Председателят на ДАНС е изключително чувствителна позиция за България и международните партньори. Тази позиция изисква човек с най-висока степен на почтеност, доверие и честност."

Кой казва че един български депутат не е честен, почтен щом е попаднал в парламента?

Американското посолство в София заяви: „Назначението за шеф на ДАНС не е било консултирано с нас”. А да не би САЩ да се консултират с нас за нещо?!

Борисов беше нападателен към правителството – вижте интервюто за в. „Дневник”

„Той има решимост” – обясни Станишев за Пеевски

Станишев вече играе напук на всичко и всичкиОпит – няма, професионализъм от сферата на националната сигурност – липсва, „дайте да му дадем шанс да се докаже!” призова Станишев в предаването „Лице в лице”.

Абе, точно националната сигурност ли избрахте за доказване на нечий син?

Великият Кърт Вонегът казваше за такива случаи: "Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен".

Единственият шанс за това правителство е да покаже, че работи за хората – въпросът е за кои хора избраха Делян Пеевски да работи?

Може би в ДПС ги знаят поименно?!

И сега какво?

Дали Пеевски ще се откаже от медиите си, ще се откаже от бизнеса си?!

Съмнявам се.

Лошото в така предизвиканата ситуация е, че прокуратурата бе подхванала Цветанов.

Сега когото и да подхванат – всички ще опонират – Пеевски се саморазправя?!

Гласът на Делян Пеевски чухме едва в този парламент, когато той се обърна към Цветан Цветанов по повод създаването на парламентарни комисии:

ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ (ДПС): Господин Цветанов, Вие ли ще говорите, че комисиите са значили нещо по Ваше време, за тайни договорки?! Имате ли срам да го говорите Вие?! Погледнете ме в очите! Имате ли срам?! Първо ще дадете обяснения за СРС-тата и подслушването! За това уведомихте ли комисиите, когато го правехте?! Уведомихте ли комисиите?! Искам да дадете отговор! Имайте срам! Имайте срам! (Ръкопляскания от ДПС.)

Цветан Цветанов продължаваше и в този парламент да говори назидателно, и точно това изкара Пеевски от релси няколко пъти.

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, понеже имаше доста пъти цитиране на моето име, искам само да припомня на един депутат, който се изказа за незаконни подслушвания.

Първо искам да кажа, че няма нищо, което да е доказано.

Другото, което мога да заявя, придържайки се към неговата реторика по време на кампанията, защото всички ние видяхме в „Ютуб” как призовава и казва: „Страхува ли Ви ГЕРБ? Страхува ли Ви ГЕРБ?”. Мога да Ви кажа, че ние не се страхуваме от Вас… (Смях и възгласи в КБ и ДПС, ръкопляскания в ГЕРБ.)

Ще Ви обясня защо. Защото, госпожо Нинова, когато излизате да говорите, спомняте ли си за „Фронтиер”, за Р. Овч., и когато бяхте човекът, който всъщност ни даваше тон в живота как се правят определени схеми, в момента излизате и говорите от тази трибуна…

Госпожо Манолова, Вие не бяхте ли човекът, който държеше да остане Фози, и аз ще Ви го припомня пак Фози. Черешовият бос, който беше убит в Кюстендил, не беше ли Ваша близка връзка в онзи хубав период?

ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ (ДПС, от място): Много информация имате бе, господин Цветанов.

Цветан Цветанов върти на една и съща плоча

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това са взаимно свързани неща, защото, когато беше разбита контрабандната схема за цигарите, Вие бяхте заедно с човека, който защитавахте и постоянно сте защитавали – Фози, защото сте се обаждали на определени ръководни служители в митницата, за да може да бъде запазен на работа.

 

Господин Станишев, понеже Ви видях, че сте вече на работа, мога да Ви кажа, и на господин Миков – подписахте договора за документите за самоличност на стойност 116 млн. евро. Сто и шестнадесет милиона евро! Има входиран сигнал от Едвин Сугарев и от журналисти, които са направили журналистическо разследване, но никой не говори по тази тема.

Само да Ви кажа, че при управлението на ГЕРБ, този договор вече е на стойност 99 млн. евро, което означава, че сме спестили 34 млн.лв. и не сме дали да излязат в друга държава или друга фирма.

Що се касае до подслушванията – твърденията, които лансирахте в цялата си предизборна кампания – от анонимния сигнал, който беше входиран от Сергей Станишев, разбира се, защото Вие не можехте да предложите никаква политика и никаква програма, а просто трябваше да говорите с компромати. В тази връзка трябва да Ви кажа, че с нетърпение очаквам повдигането на обвинението ми, лансирано в публичното пространство. Знаете, че вчера съм декларирал и заявил в Деловодството, че съм готов да се освободя от този си имунитет.
================================

Мая Манолова обръща внимание на Цветанов да Мая Манолова към Цветан Цветанов:

...Лицето, което покровителстваше въпросният Георги Владимиров – Фози, е депутат. Депутат от Кюстендил и в предишния, и в този Парламент, но този депутат не е от БСП и не е от Коалиция за България. Този депутат е от ГЕРБ. Този депутат не се казва Мая Манолава, а се казва Кирил Калфин. (Ръкопляскания от КБ.) Кирил Калфин работи 10 години с Георги Владимиров – Фози, в качеството си единият –на шеф на Кюстендилската митница, а другият – шеф на пункта Гюешево. Разговорът за покровителстване на Фози наистина е, не, предполагам, че вероятно е от кюстендилски депутат, но този депутат не съм аз. Това е Вашият депутат Кирил Калфин. Запишете си го, проверете си го, направете си справки и не се излагайте повече от тази трибуна, защото цял Кюстендил Ви се смее.

 

Пеевски бе депутатът, който след „отчета” на служебния премиер Мартин Райков бе недоволен и поиска обяснения:

Делян Пеевски напада ЦветановДЕЛЯН ПЕЕВСКИ (ДПС): Господин председател, колеги! Виждаме, че министър-председателят – временният, да кажа, който си отива, се гаври с българския Парламент, и министърът на икономиката и енергетиката. Предлагам да приемем решение – до тридесет минути да се яви, да го изслушаме. (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”) Не можем да го чакаме цял ден...

Споровете в парламента може да прочетете ТУК

ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ (ДПС): Въпросът ми е към служебния премиер и служебния министър. Много неща чухме, че за двадесет години се е направило това. Това не е така. Това в енергетиката се направи за четири години. (Възгласи от ГЕРБ.) Такъв срив, колеги, хайде да се изслушваме, ще вземете думата после.

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата.

ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ: Такъв срив никога не е имало. Тук е бившият министър и може да обясни какво направи с преносните такси и спря целия износ на държавата. Затова фалира ТЕЦ-2 или е почти пред фалит, но имаме шанса да го спасим. Затова фалират мините и затова нямат право да бунят миньорите, защото те са виновниците за това.

Конкретният ми въпрос към служебния премиер и служебния министър е: защо не освободихте Мишо Андонов, човекът, който е виновен и за фалита на НЕК, и на БЕХ – нещата, които се случват в момента? Защо при три досъдебни производства, при условие че е давал договори на брата на жена си за юридически услуги, че се разследва също така за изграждането на мрежите на НЕК и ЕСО, Вие не го освободихте? Защо не му е отнет достъпът до класифицирана информация? Държа да получа тези отговори, а не да се измъквате....

Повечето интервюирани заявиха по повод избора на Пеевски казаха пред микрофона: „Аз не го познавам този човек... Няма стаж, опит...”

ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ (ДПС): Господин Цветанов, (силен шум и реплики) обърнете се, обърнете се, не се правете...

Господин Цветанов, (шум и реплики) да Ви кажа – Вие вадите много лъжи, но тепърва ще излиза Вие с колко криминално проявени лица сте се виждали. Това Ви го обещавам лично. Но аз няма да се занимавам с Вас – правораздавателната система се занимава, господин Цветанов, с Вас (ръкопляскания от ДПС), за да Ви накаже за всички престъпления, които извършихте. А те са много, господин Цветанов. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

=======================

Доскоро близък с Борисов и Цветанов, в новия 42 парламент Пеевски скачаше след всяко тъпо изказване на бившия вътрешен министър:

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: ...Вие ще създадете правителство и може спокойно да бъде вкарано в историята след това като правителство, което е възродило и е подкрепяло организираната престъпност на България с олигархичните кръгове, които създавате в годините на преход. Всичко това ще стане ясно в предстоящите месеци и във всичко онова, което се говори. (В пленарната зала влизат народните представители Лютви Местан и Делян Пеевски.)

Що се касае до моето образование, господин Местан, аз се гордея, че съм завършил Националната спортна академия (оживление и ръкопляскания в ДПС), и се гордея, че съм завършил следдипломна квалификация „Право”. Гордея и с всички следдипломни квалификации, които съм завършил във всички международни академии. (Възгласи „Браво!” в ДПС.) Човек трябва да се гордее с това, което прави, и да бъде искрен, когато застане и говори пред българските избиратели.

Що се касае до апартаментите, за които каза Кутев, това беше пак поредната спекулация (оживление и реплики в ДПС), и аз бях единственият народен представител и единственият български политик, който е минал през процедура и е дал пълна публичност на всичко, което е направено. Мога да кажа, че който има интерес, може да прочете. Нека всеки един от Вас, когато дава коментар по тази тема, да излезе и да направи същото. Благодаря.

Бъдете живи и здрави! Уверявам Ви, че ще бъдем конструктивна опозиция! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Народният представител Делян Пеевски се запътва към трибуната.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Момент...

ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ (ДПС): Виждам, че искате да защитите патрона си. (Реплики, шум, възгласи, тропане по банките от ГЕРБ.) Виждам (към ГЕРБ) колко самоотвержено искате да защитите патрона си Цветанов.

Господин Цветанов, виждам, че много сте изнервен. Много сте изнервен, личи Ви. Не се подсмихвайте, познаваме се добре с Вас. Мно-о-го сте изнервен! Недейте да атакувате, защото се страхувате от всичко, което сте извършвали. Вижда се, вижда се! В очите Ви се чете! Всички го видяха. (Реплики, възгласи и тропане по банките от блока на ГЕРБ.) Да, много ми харесва тази усмивка.

Спрете вече с лъжите си и стига се обяснявахте за тези апартаменти – ще излезе истината за тях. Обещавам Ви! (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Арман Бабикян, експерт в медийните комуникации и връзките с обществеността коментира избора на Пеевски пред БГНЕС така:

„Нека си спомним, че преди четири години назначаването на един човек със съмнителна репутация за министър-председател даже предизвика радост.

Назначаването на г-н Пеевски за директор на ДАНС като външен за системата не би трябвало да предизвиква изненада, защото и друг път специалните служби са били оглавявани от хора, които не са имали отношение към тях. Така че от тази гледна точка прецедент няма. По принцип големият въпрос е дали трябва да се правят политически назначения начело на специализирани служби и агенции, какъвто е и случаят с ДАНС. Този проблем може да се разреши само ако има консенсус между всички политически партии. Ако президентът поеме отговорността да започна подобен вид консултации, това би било най-добре...

... Но реакцията на президента със свикването на извънредна среща идва малко постфактум. Той беше пренебрегнат при избора на Пеевски. Свикването на Съвета за национална сигурност е една закъсняла реакция на нещо, което вече се е случило.

Оттук нататък е важно как ще продължи управлението на ДАНС при тази толкова спорна кандидатура, защото обществото трябва да бъде сигурно, че националната му сигурност не е в ръцете на партия, а в ръцете на специалист, който е склонен да се грижи за интересите на държавата и нейната сигурност, независимо от своите политически пристрастия...

А иначе несъгласието на БСП и тяхното недоумение, че са били изненадани от това назначение, са естествени. Страхът и потресът в ГЕРБ от назначаването на Пеевски, и по-конкретно на кръга Цветанов, също са естествени. /БГНЕС

Започнаха протести след този избор.

Президентът заяви, че кредитът на доверието му в правителството се е изчерпал.

Премиерът Пламен Орешарски обяви, че изборът

Социалисти признаха, че много от тях също са били изненадани от тази кандидатура. Гласуването на избора за шеф на ДАНС бе вкарано в дневния ред като извънредна точка.

„Ще работя само за държавата и за нейните граждани – ще го видите по действията ми” – опита се да избяга от репортерите Пеевски.

Пламен Орешарски призна с половин уста, че имало трима кандидати и между тях бил избран Пеевски.

Единственото, което ми остава да попитам е: а другите двама кандидати да не би да са били Зайчето Бъни и Крокодила Гена, та Пеевски се оказа най-подходящ?!

Не отричам, че като доскоро близък с първите двама от ГЕРБ, Пеевски знае много за Цветанов и Борисов и това ги прави много неспокойни, но нима не можеше да продължи да ги напада в парламента и да се явява при необходимост в Прокуратурата, за да съобщи уличаващи факти за двамата?

 
Македонският българин и дисидент Мирослав Ризински, учредител на Българския културен клуб в Скопие„Както е известно, на случилото се в Куманово предхождаше публикуването на подслушвани материали от страна на опозиционния лидер Зоран Заев. Съдържанието на тези материали е най-голямото доказателство за недемократичното властване на правителството на Никола Груевски, което се характеризира с пълен контрол върху медиите и съдебната система, непрозрачното харчене на средства от бюджета и корупционни скандали, както и елиминиране на политическите опоненти по най-груб начин. А машинациите около провежданите избори наистина преляха чашата на човешкото търпение. Това са главните причини за масовите протести почти във всички градове на Република Македония, които от ден на ден стават все по-настоятелни. Все по-гласни са исканията на опозицията в Македония и на представителите на международната общност за оставка на правителството на Груевски и създаване на ново преходно правителство.“

Това коментира в специално интервю за ГЛАСОВЕ македонският българин и дисидент Мирослав Ризински, учредител на Българския културен клуб в Скопие, осъден по скалъпено обвинение от македонските власти и освободен, след като в негова защита се обявиха стотици български общественици и интелектуалци, както и всички български евродепутати.

- Г-н Ризински, каква е вашата версия за случилото се в Куманово?

- Това, което се случи в Куманово, не може и не би трябвало да се анализира изолирано от по-дългосрочната политическа криза, в която се намира Република Македония.

Опозиционната СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония) след последните парламентарни избори отказа да участва в парламента на Република Македония с основание, че изборите, на които ВМРО-ДПМНЕ отново спечели най-много мандати, са недемократични и с много нарушения.

От този момент съществува липса на политически диалог между властта и опозицията, което само по себе беше началото на създаването на разделителни линии в македонското общество и източник на политическа нестабилност.

Както е известно, трагичните събития  в Куманово бяха провокирани от публикуването на подслушвани записи от страна на опозиционния лидер Зоран Заев.

Съдържанието на тези материали е най-силното доказателство за недемократичното властване на правителството на Никола Груевски, което се характеризира с пълен контрол върху медиите и съдебната система, непрозрачно харчене на средства от бюджета и корупционни скандали и елиминиране на политическите опоненти по най-груб начин.

Това допълнително допринесе за масови протести почти във всички градове на Република Македония, които от ден на ден стават все по-масови. Все по-гласовити са исканията на опозицията в Република Македония, както и на представители на межународната общност за оставка на правителството на Груевски и създаване на преходно правителство.

Но и до ден днешен сме свидетели на пренебрежително и неотговорно отношение на правителството на Република Македония към избирателите си. Конфликтът в Куманово се случи  седмица преди 17 май, когато опозиционната СДСМ организира масов всенароден протест с цел сваляне  правителството на Груевски. В момента, когато нямаме достатъчно релевантни информации, неблагодарно е да се спекулира с каквито и да било  версии за случилото се в Куманово. Но каквато и да е истината, едно е ясно – че главен виновник за случилото се е безотговорното правителство на Република Македония.

- Кой инспирира нападението в Куманово – албанците или има по-дълбока причина и тя е свързана с клатещия се стол на премиера Груевски?

- От момента на изолацията на Република Македония свидетели сме на тенденцията  сръбските тайни служби постоянно да провокират сблъсъци между македонските албанци и мнозинството от славянско население. Целта на тази политика е Република Македония непрекъснато да се държи в сферата на влияние на Белград през чувството на съюзничество срещу общия враг – албанците.

Точно такава провокация според мен беше и войната през 2001 година, чиято основна цел беше изолирането  на Република Косово. А главното послание, което се искаше да се прокара, е, че албанците са проблем, в която и държава да живеят.

Интересното е, че конфликтът, който се случи в Куманово, по много неща наподобява на провокацията, която стана през 2001 година. Отново част от сръбските медии са много добре запознати с посланията на лидерите на Армията за национално освобождение. Отделно разбираме, че сръбските тайни служби са информирали македонските си колеги за това, че се приготвя конфликт в Македония.

Учудва фактът, че македонското правителство не е приело никакви мерки в това отношение, а още повече е учудващо оттеглянето на македонската полиция и армия от границата със Сърбия по време на конфликта в Куманово. Дали това не говори, че все още съществуват сръбски структури, които сънуват и работят по проекта дележ на Косово на албански и сръбски зад гърба на Република Македония.

Тоест основанието за делението на Косово трябва да е като резултат на прецедентното деление на Македония. Онова, което с голяма сигурност може да се каже, че инициаторите на този конфликт не са взели  предвид, че днешната политическа обстановка на Балканите е крайно по-различна от тази през 2001 година. Официално Косово няма интерес от дестабилизация на Македония, при условие че тенденциите й са да стане членка на ЕС и НАТО. Допълнително бяхме свидетели, че македонските албанци не се вързаха на тази евтина провокация, а официална Прищина и Тирана осъдиха категорично тази провокация.

Така че фактите говорят, че малко е вероятно инспиратори на това нападение в Куманово да са албанци, при условие че всички албански политици и аналитици категорично дефинират тази провокация като удар срещу албанските национални интереси. По-скоро клатещият се стол на премиера Груевски и разградените македонски институции, в очите на евентуалните сръбски инспиратори са удобни за балканските ловци на риба в мътна вода.

Но както и да е, едно е сигурно, главен виновник за случилото се в Куманово е безотговорното правителство на Груевски, което не предприема никакви мерки в посока стабилизиране на македонското общество.

- Струва ли ви се вероятна версията за организирана акция за отклоняване на вниманието от същинските протести на истинската опозиция на Груевски?

- При условия, когато нямаме по-конкретни факти, много е трудно категорично да се застане зад  каквато и да било версия, макар че в този момент конфликтът наистина отклони – но подчертавам, временно – вниманието от същинските протести на опозицията срещу Груевски. Свалянето на правителството на Груевски е въпрос на броени дни.

- Бихте ли обяснили коя всъщност е истинската опозиция срещу премиера и управляващите в Македония? За какво се борят те?

- Нека да оставим времето да покаже дали е истинска или не сегашната опозиция в Република Македония. Гръбнакът на настоящата опозиция в Република Македония е СДСМ, наследникът на бившите комунисти. Декларативно лидерът на СДСМ г-н Зоран Заев на организираните протести в различни градове в Република Македония заявява, че те се борят за възстановяване на демокрацията, връховенство на закона, спазване на човешките права, свобода на медиите и връщане на страната в коловоза на евроатлантическите интеграции.

Онова, което ме притеснява е, че нито една от опозиционните партии няма различия с ВМРО-ДПМНЕ по отношение на разрешаването на проблемите със съседите. Имам предвид предимно с Република Гърция и Република България, което се оказа досега главно условие за започване на преговори с ЕС и влизането в НАТО.

- Чии позиции защитава самият Груевски?

- Няма нужда от голям политически опит, за да се разбере, че в момента Груевски защитава позицията на собствената си  политическо оцеляване ,както и оцеляването на  най-близките му сътрудници в правителството,като залог за това е животът на гражданите на Република Македония. Що се отнася до неговите политически амбиции в бъдеще,  прераждането му е обречено на провал.

- Етнически ли е конфликтът?

- На този въпрос смятам, че индиректно отговорих на един от предишните ви въпроси.

Имайки предвид, че тази криминална група в Куманово не получи подкрепата на македонските албанци, поне засега не може да се говори за етнически конфликт в Република Македония. Напротив, свидетели сме на обединяване на гражданите на Република Македония независимо от етническа и религиозна принадлежност срещу правителството на Груевски.

- Има ли опасност искрата на етническа основа да се подпали и в България?

- Не. Не виждам основание за подобни страхове.

- Влияе ли сръбската тайна полиция, или по-точно метастазите на някогашната УДБА, на политическия живот в Македония?

- При условие че процесът на лустрация в Република Македония се провежда крайно селективно, а Сърбия отказва да преотстъпи досиетата на сътрудниците на бившите югославски тайни служби на всички държави, които произлязоха от СФРЮ, има основание за подобен вид подозрение. Смятам, че едно от условията към Република Сърбия за влизането й в ЕС, е точно това, да отвори досиетата на бившите тайни югославски служби.

- Мирът на Балканите зависи ли от американски, европейски, руски или някакви други модератори?

- Разбира се, че в стратегически региони каквито са Балканите,  където се сблъскват интересите на глобалните световни сили, може да бъде застрашен мирът. Но в случай на стабилни институции и демокрация подобен вид заплахи са сведени до минимум. Освен това, досега не сме били свидетели мирът да бъде застрашен в страни, членки на НАТО и ЕС.

- Прогнозата ви за развитието на събитията в Македония?

- Всички събития говорят, че Република Македония незабавно върви в посока към преходно правителство, което в момента е единственото мирно решение за политическата криза в страната. Това правителство ще има за цел да запази териториалната цялост и политическата стабилност в Република Македония, гражданския и етнически мир, но и това, което е най- важното – да бъде върнато доверието на гражданите в институциите.

 
"Европа е уморена от българското правителство" това бе оценката, която дадоха в Брюксел пред вече бившия премиер Сергей Станишев на срещата с негови колеги от другите страни членки на Европейския съюз. Не беше отдавна, случи се на срещата на Г-20.

"Идеите наши - позорът - ваш!" би перефразирал знаменитите Илф и Петров двойно провалилият се лидер на червените от прекрасния си апартамент в комплекс "Магнолия", където плащал наем от 600 евро! Виж ми окото! Един ден и тази мистерия с наемане на жилище ще лъсне, както всичко до което се е отъркал синът на Димитър Яков Станишев...
Изключително сериозно спадане на валутните резерви на страната, много бързо стопяване на фискалния резерв, намаляване с над 30 на сто на чуждите инвестиции в България, свръхопасна ситуация с българския банков сектор, инфлация, рекорден дефицит по текущата сметка, трайно увеличаваща се задлъжнялост на домакинствата, 37-40 на сто разход за храна срещу 8 на сто разход за държавите от Западна Европа, увеличени цени на енергийните ресурси, транспорта и водата.
Такова бе дереджето на родната икономика когато "Голямата" тройка лъжеше и мажеше пред избирателите си, че всичко около нас е цветя и рози и живеем във финансова стабилност за разлика от другите европейски държави!

Разсипването на една държавна икономика, крахът на една финансова и банкова система има само едно определение - действия срещу националната сигурност на съответната страна. Инфантилните предателства, които бяха устроени на висши служители на ДАНС от самия им шеф, Петко Сертов създадоха онази полезна мъгла, която прикри за какво иде реч в държавата.
"Ако в Европа искат отново да станем най-бедната и корумпирана държава и искат да върнат Тройната коалиция, да не ни връщат фондовете. Ние всички мерки, които те са ни предписали, изпълняваме, действаме, и за това изпращам министрите, за да покажем какво сме направили за 20 дни". Това предупреди и обяви премиерът Бойко Борисов на всеослушание преди първото си посещение в Брюксел като председател на новото българско правителство.

Едва ли Европа иска да се връщат Тримата "големи", а и слава Богу това няма как да се случи! Да издейства отсрочка във връзка със спрените съгласувателни процедури по оперативни програми е амбицията на новия кабинет, който откакто е на власт ревизира, проверява, изважда на светло и огласява наследени корупция, безстопанственост, злоупотреби в големи размери, извършени от висши чиновници на предишното правителство.
Тези дни стана ясно, че Европейската комисия е върнала на българското правителство оценките за съответствие на четири от оперативните програми, като основната причина да бъдат отхвърлени оценките са продължаващите сериозни слабости в изграждането на централната информационна система за управление и контрол на проектите. А без одобрението на оценките не могат да тръгнат т. нар. междинни плащания по програмите, които са около 80 на сто от целия финансов ресурс от 7 млрд. евро.

Тази есен в Германия предстоят парламентарни избори и на срещата на Г-20 канцлерът Ангела Меркел показа, че категорично не приема идеята да подпомага неравностойни в икономическо и финансово отношение държави, само защото правителствата им са управлявали без контрол и отговорност, харчили безогледно и рисково в условия на ширеща се корупция.

Срещата на Г-20 показа, че световната криза определено е охладила ентусиазма на развитите Франция и Германия да носят на гръб безотговорните правителства и икономики на новоприетите страни-членки, като Румъния и България, за да ги реанимират когато се наложи.
Срещата на Г-20, това бе най-важната среща в международния календар тази година. 21 лидери от целия свят и председателят на Европейския съюз се събраха, за да вземат важни и отговорни решения и набележат мерки за справяне с последиците от кризата. Само за сравнение ще припомня, че над 85 процента от брутния вътрешен продукт на Планетата представляват икономиките на страните-членки на Г-20.
В заключителното Комюнике от срещата присъства един съществен момент: на МВФ се дадоха нови функции и една от тези нови функции е не да чакат правителствата на отделните страни, те да кажат, че имат нужда, че са в криза, а сам МФВ когато види, че дадена страна е в тежка икономическа криза, в рецесия, той сам да принуди правителствата да отидат на съответна финансова помощ от Фонда.

Важен нов момент е и, че тежестта на условията, които може да постави МВФ на отделното правителство е намалена.
За всичко това Станишев и компания мълчаха и не обелиха и дума, и ако не бяха разясненията на проф. Димитър Иванов от Лондон на организирана Кръгла маса и в поредица от интервюта, много от случилото се щеше да остане в страниците от заключителните документи на този форум.
Образно казано, "Европа трябва да спаси самата себе си от себе си", коментира бившият главен икономист на МВФ Саймън Джонсън. Каляската се превърна в тиква на срещата на Г-20, кочияшите се разбягаха като сиви мишки, а Пепеляшките от Балканите, Румъния и България отново полегнаха пред огнището в старите дрипи.
Няма да коментирам дълбоките различия между американския и европейския подход в борбата с глобалната криза, тъй като акцентът бе пренесен върху друга цел: допълнително финансиране и въвеждането на нови правила за надзор на кредитните агенции - това бе взаимно приемливият компромис, по който се обединиха страните членки и САЩ по мерките, които трябва да бъдат приложени за преодоляване на световната икономическа криза.
А ето и още един момент от коментар на проф. Димитър Иванов за тази среща: "С оглед на по-нататъшното строго контролиране на поведението на отделни икономики се реши, да се изгради специална агенция, наречена Борд за контролиране на финансовата стабилност, чиято цел ще бъде превенцията, предотвратяването на кризи, усещането на ранни сигнали за кризи, съветването на правителства и така нататъка."

"Светът и България ще живеят в условията на глобална криза поне още 10-15 години", прогнозира международният финансов експерт, проф. Димитър Иванов. Кризата ще продължи до установяване на нов финансов ред, а това ще отнеме много години, каза икономистът, като припомни, че голямата депресия в САЩ е продължила от 1929 до 1941 година.

Възможно ли е с ударни проверки, уволнения и ревизии за 20 дни

да се навакса несвършеното по икономическата криза за времето, в което правителството на Станишев кри, увърташе и лъга? Нека не пропускаме, че и синът на Симеон Сакскобургготски се включи във общата манипулация, че кризата ще ни удари леко!
Наричат страната ни "болния Човек на Източна Европа" - /статия от 30 май на Мери Стокс в "RGE Monitor" - бел. Л. М./. Друга публикация в "Emerging Markets", бе озаглавена: "Двете нови членки на ЕС: Нещата, които се разпадат". Нима премиерът Бойко Борисов и хората от икономическия му екип са пропуснали тези публикации?
Неадекватно правителство неадекватни реакции на премиера - така накратко може да се характеризира поведението на управниците от правителството на Станишев по настъпващата финансова криза.

Спрените средства по еврофондовете съвсем очаквано ще доведат до огромни загуби за бизнеса и това няма как да бъде пропуснато. Правителството на Станишев се опита да отклони вниманието на гражданството от кризата по спрените еврофондове за земеделието заради предстоящите избори, но това не означаваше, че тази криза си е отишла.
ЕК веднъж вече върна оценките на програмите миналата година заради недостатъчния административен капацитет на одитното звено и неработещата информационна система. В отговор звеното бе преобразувано в агенция към финансовото министерство.
МВФ официално призна, че глобалната икономика навлиза в рецесия и че тя ще продължи през цялата 2009 г.. България, която сега е на последно място по стандарт в Европа, е на път да се окаже още по-бедна след ударите на кризата, в случай, че не се вземат адекватни и спешни мерки.
Вярно е, че борбата с корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта е важна, но също така е вярно, че предишният кабинет заложи бомби в икономиката и финансовата система на държавата, които сегашните управници трябва да обезвреждат в движение.
Успоредно с това бе наследен един бюджет с дупка от 2,5 млрд, налага се и да се актуализира бюджетът, антикризисната програма за излизане от кризата все още чака. Новата изпълнителна власт се изправи пред реалността, че повечето бенефициенти от земеделците изпълниха условията по подписаните договори точно, акуратно и в договорените срокове, а реално се оказа, че държавата няма да има възможност да изпълни поетия ангажимент - да изплати договорената субсидия.
Бизнесът се оказа натоварен с допълнителни разходи по лихви за ползваните банкови кредити. След новината, че страната ни изгуби правото си най-малко на около 220 млн. евро от еврофондове, бъдещето на България, на фона на световната финансова криза, се оказа повече от тревожно.
Бизнесът няма никаква алтернатива, заради факта, че в страната вече е налице трайно кредитно засушаване, а настоящето правителство все още не е огласило свой антикризисен план за действие.

Липсата на каквато и да е възможност да изплащат кредитите по ипотекираните си домове вкара земеделци и банки в дупка, от която настоящите управници няма как да ги извадят... Очаква ни и много по-нисък от планирания от правителството растеж за България.
Българската икономика работеше по модел, твърде близък до американския - покупателната способност да е в зависимост от кредити. Потребление, основано главно на кредити, което създаде временна фалшива представа за високи доходи.

Очакваното повишаване на цените на петрола през лятото, без да е предвидено в настоящия бюджет, доведе до повишаване на инфлацията и изложи на риск възможността за прехрана на много голям процент от българското население. При очаквания темп на растеж на брутния вътрешен продукт - реално възстановяване на доходите ще може да има след 3,5 - 4,5 години! Това обстоятелство обрече на изключително трудно управление настоящото правителство на България - най вече поради заложените твърде лоши финансови и икономически показатели от кабинета "Станишев".
Ето защо, меко казано, твърде нагло звучи от устата на бившия министър-председател твърдението, че новият бюджет ще бъде с много ограничения, ще спре ръста на заплатите и пенсиите.
Кой заложи тези ограничения с инфантилна политика и лъжи, кой тичаше в Брюксел да се тръшка пред останалите лидери на страните-членки да му се пратят експерти, които да управляват като втори кабинет? На кого най-позорно му отказаха това абсурдно искане?
Кой насади държава и граждани на пачи яйца? Той. Рокерът-ватман, който спял спокойно и повече... Като че ли малко спа докато управлява!

Тези дни Станишев се вдигна до Жабокрек, за да връчи 15 членски карти на нови членове на столетницата и използва медиите, за да удари една критика на сегашното правителство: "Осигурителната тежест например бързо щеше да се намали с 5 на сто. Казаха, че ще сключат споразумение с МВФ - което е рисково за страната, защото тези пари се дават при тежки условия, включително намаляване на заплатите. И от това се отказаха вече. Бяха обещали 2 седмици след формиране на правителството да правят първа копка на "Тракия", а ефективно строителство не може да започне преди пролетта на 2010 г.."
Има ли смисъл да се спори за условията, които на срещата на Г-20 бяха поставени пред МВФ при отпускане на кредити на закъсали държави? Има ли смисъл да му се набива в главата на червения лидер и да се спори, че обещанията на сегашните управници бяха дадени на фона на оскъдната информация за хала на държавата - така че осигурителната тежест ще почака, първата копка на "Тракия" ще зависи от сринатия авторитет на България пред Брюксел, и връщането на спрените пари по различните оперативни програми ще бъде трудно...

Не само срината икономика, не само сринат бюджет, срината социална система, срината финансова система, ами за капак и 2,5 млрд дупка бе наследството от предишния кабинет.
Дойде си Видовден и стана ясно, че прехвалената администрация на вездесъщия Николай Василев е направила оценката за съответствието по оперативните програми като кучето на нивата - през пръсти, с пропуски и лошо. Затова и от Брюксел са върнали документите и чакат нещата да се коригират и напишат според изискванията.
Добрата новина е, че страната ни няма да връща пари на ЕС и има всички шансове да направи така, че да получи положителна оценка от Брюксел, за да усвои още 6 млрд. евро.
Що се отнася до това, дали Бюксел може да върне Тройната коалиция на власт - спокойно, при сегашното състояние на държавата и самата Тройна коалиция не би посегнала към властта!
Напразно би път до Брюксел Кунева - важното, което трябва да се свърши е тук, в България, защото през есента изтича акредитацията на въпросните оперативни програми.
 

Какво трябва да знае потребителят за парите си?

Престъпна група фалира КТБ, Цацаров мълчи

На 17 юни БНБ пусна официално съобщение, в което се казва:

Иван Бакалов, журналист„…БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално.”
Поводът за това съобщение са започналите медийни атаки от вестниците на Пеевски срещу Корпоративна търговска банка. В резултат пред клоновете на банката се бяха наредили хора на опашка, които да си теглят парите.
Само три дни бяха нужни КТБ да рухне. Не три месеца, не месец, а три дни.
Главният прокурор Сотир ЦацаровНа 20 юни на обяд БНБ подстави КТБ под специален надзор. Шефът на БНБ Иван Искров обяви на пресконференция на обяд: "КТБ не е фалирала, всички операции са консервирани…” (каквото и да значи това). След три месеца банката щяла „да възстанови обслужването и извършването на операции”. Да, ама, след още 2 дни положението не изглежда толкова розово. Започнаха объркани и противоречиви съобщения как ще спасяват банката – ту като я национализират, ту като оставят акционерите да намерят капитали.

А само три дни по-рано БНБ съобщи, че „БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система” и няма нищо обезпокоително.
Въпросът е – щом с данните на БНБ стават такива фалити за три дни, какво е за другите банки? Имаме ли в действителност централна банка и тя въобще наясно ли е какво става в банковата система?
Финансистите знаят, че у нас има още поне 3 банки, които са в по-лошо състояние от КТБ.

Какво трябва да знае потребителят за парите си?

Иван Искров, шеф на БНБДа избягва банки, които дават най-високата лихва по депозити. Такива лихви са нереално високи и банката е рискова. Такива високи лихви, като в КТБ, дават още няколко банки, всеки може да провери кои са.

Въпрос на време е след КТБ да тръгнат и те.

Ставащото сега е начало на финансова криза, досега такава нямаше. Когато дойде ГЕРБ на власт, финансовият министър Дянков тръгна да се бори с рестрикции срещу финансова криза, каквато у нас още нямаше. Световната финансова криза у нас се отразяваше като свиване на износ, свиха се сделки с недвижими имоти вътре в страната, след това потреблението. А след мерките на Дянков започна много по-сериозна икономическата криза. Всеки го е усетил по джоба си. В бизнес средите са наясно колко бизнеси бяха спрени или напълно затворени, колко фирми са закрити.

Сега обаче идва и финансова криза.

Случката с КТБ ще повлече и други банки

Цветан Василев, бизнесменНакрая може да рухне валутният борд и да настъпи оздравителна инфлация. Да, инфлацията ще е оздравителна, защото някой трябва да плати сметката от фалирали банки.
Само в КТБ има към 5 млрд. депозити на физически лица. Не се знае точно колко. Но в отчета им за тримесечието общо депозитите са малко над 6 млрд. А фондът за гарантиране на влоговете е приблизително 2 млрд. лева. Тоест – той не може да покрие само депозитите в КТБ, какво остава, ако тръгнат и други банки.
В КТБ ще потънат държавни пари – сметки и депозити на най-големи държавни компании като АЕЦ „Козлодуй”, „Булгаргаз” и др. А парите на частни вложители по закон трябва да бъдат възстановени от държавата – влоговете до 100 хил. евро. Това означава, че чрез фалита на КТБ група хора извършват огромна кражба от държавата.

Група фирми, свързани с Пеевски, както обяви банкерът Василев, са спрели да си плащат кредитите към банката. Спрели са да плащат и кредитите за „Булгартабак”, съобщиха на пресконференция шефовете на КТБ.
Това е съпроводено с медийна атака срещу КТБ от вестниците на същият този Пеевски. Очевидно това е

организирана атака да се фалира банката

Какви са ползите? Който има да връща кредити на банката печели. Когато тя фалира, тези дългове може да се изкупят на 30-ина процента от реалната им стойност от фирми пак на същите хора, които са взели кредитите. Тоест, ако си взел 250 млн. кредит за да си купиш „Булгартабак”, като фалираш банката, ще си изкупиш дълга за 70-80 млн. И нека сега всеки си го представи, като умножи това по група фирми, а не само за един кредит.

Това може да се нарече Организирана престъпна група. Има го описано в Наказателния кодекс. Но няма прокуратура, която да го забележи, макар че ще й извади очите.
Делян Пеевски, депутат от ДПСНа прокуратурата вече й викат цацаратура. Бившият вътрешен министър Цветанов обвини на няколко пъти Цацаров, че е близък с Пеевски и изпълнява негови поръчки. Дали е така няма доказателства, но прокуратурата наистина върши работи в услуга на Пеевски. Арестува хора, които обвини в заговор за убийство на Пеевски. Съдът ги пусна, защото няма доказателства.
Прокуратурата започна разследване срещу зам.-шеф на БНБ, който е обвинен, че не прави проверки в КТБ – по сигнали. А тези сигнали са срещу Цветан Василев и идват очевидно от същите среди, от които са медийните атаки срещу банката.

На този фон мълчанието на прокуратурата по повод скандалните публикации в Австрия, че банкерът Василев е заплашен с убийство, е дребна подробност.

България потъва освен в политическа и във финансова криза, съзнателно предизвикана, при пълно съдействие на прокуратура, БНБ и медии, които лежерно се забавляват с борбата между Пеевски и Василев.

 

Болници, медици, болни – освирепели чакат полагаемото им се финансиране за лечение

От всички заговори и пъклени кроежи на света,

най-мощни са тези на бездарниците.

Любиша Георгиевски

Симеон Дянков обърка здравеопазването и остави хаос и дългове след себе сиМасово недоволство от лекари, от болнични мениджъри, от пациентски организации заради хаоса в здравеопазването очаквано набра скорост и избухна след въвеждането на нови методики, цени и обеми на касата.

Какво трябва да разбираме под „нови методики” – въвеждането на лимити на клиничните пътеки. Оттук тръгна всичко надолу: успоредно с въвеждането на лимитите за различните дейности новият „корифей” на здравния мениджмънт”, шефа на Здравната каса Пламен Цеков наложи, че така наречените лимити могат да се променят само с предварително разрешение на НЗОК!

Вездесъщият Пламен ЦековСпоред същият този Цеков /припомнете си скандала в парламента с приетата нелегално поправка в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, която бе на път да взриви държавата, тъй като бе публикувана в „Държавен вестник” без да има указ на президента!-бел. Л. М./, който се прочу с тази криминална фалшификация, която откъдето и да я погледнем си бе документна измама, за награда кадровиците от ГЕРБ взеха, че го коронясаха за шеф на НЗОК! И оттам започнаха бедите, идиотщините, скандалите, които имаха една цел – все по-малко българи да имат достъп до право на лечение!

Та, според Цеков с въвеждането на лимитите се засилвала аналитичната дейност на касата и се позволявало изработеното в повече да се получи своевременно.

Глупост на глупостите, лъжи и умишлен саботаж на цялокупното национално здравеопазване!

Болниците – държавни и общински лекуват докато имат лимит за клинични пътеки – след това, ако върнем пациент поради изчерпване на лимитите за месеца, на изхода чакат - от едната страна – прокурор, от другата – журналист.

Така образно и накратко описа дългогодишен лекар поредната глупост на Пламен Цеков и сие от правителството на ГЕРБ.

Болниците свършиха лимита за лечениеЛечението след изчерпването на определените лимити - забележете – лимити за това колко болни със счупени ръце, или криза от бъбреци ще дойдат, се поема от персонала на болницата!

Не може да има само две клинични пътеки за лечение на деца – за бронхопневмония и за бронхит, 4 клинични пътеки за патологична бременност?

По какъв критерий се определят бройките направления от НЗОК? Някой он министерство на здравеопазването и НЗОК питал ли е Лекарския съюз, правил ли е проучване в отделните здравни заведения дали определяне на прогнозни лимити за лечение по отделните клинични пътеки? Или цялата тази глупотевина е родена от обърканото мислене и разбиране на Пламен Цеков, като се е изсипал поредният тъп експеримент, цифрите, в който са определени като на кило ракия?!

Съществува парадокс - болниците са регистрирани като търговски дружества, но не могат да диктуват цени на клинични пътеки и консумативи, освен това си плащат тока, заплатите на персонала, и цялото лечение.

При изчерпване на прогнозните и определени от НЗОК лимити, персоналът е този, който трябва да поеме разходите по лечението на пациенти извън лимитите на Пламен Цеков?!

В същото време държавата финансира освен държавното и общинско, и частното здравеопазване, което хем черпи пари от НЗОК, хем иска пациентът да доплаща за лечението си!

Ще цитирам примери: за процедури ин витро частната клиника взема от фонд „Ин витро”, но освен това пациентът си доплаща!

За процедура ин витро клиниката взема по клинична пътека от НЗОК, но освен това пациентката си доплаща още 2 500 до 4000 лева.

В Клиника „Доверие” – за клинична пътека за миома се взема веднъж от НЗОК, но пациентката си доплаща и още 400 лева!

Единственият, който не работи със Здравната каса засега, според проучване на "Хроники" е д-р Атанас Щерев, който вероятно е усетил, че нещо не е в ред с това двойно заплащане.

Доколко е свързано със здравия разум „нововъведението” за въвеждане на лимити за лечение, които са „изчислили” мозъците от НЗОК бройките колко пациенти ще имат травми, колко спешна нужда от операция – не е ясно. Но както стана ясно, цифрите по отделните лимити за клинични пътеки са били изчислени като „прогнозни”?!

Прогноза за счупени ръце и крака, прогноза за онкоболни, прогноза за ифекциозни заболявания – а при епидемии, при природни бедствия, при извънредни ситуации – какво да правят лекарите? С какви пари да лекуват пациентите си, с какви пари да плащат медикаментите – с пари от джоба си, от заплатите си, или от неплатени консумативи?

В резултат на експеримента на Цеков, институт "Пирогов" към днешна дата не бива да приема пациенти в следващите три месеца, а техни колеги от други болници в столицата, например общински, се оказа, че са изчерпали лимитите си по клинични пътеки за цялата година?!

Престъпното в кризата в здравеопазването, която предизвика ГЕРБ е, че парите в НЗОК са по-скоро на хартия. В случай че има отчетен излишък, независимо, че болници трупат дългове от свършване на лимита или скъпоструващо лечение на неосигурени, НЗОК не плаща, а превежда във фиска излишъка, въпреки че Конституционният съд се произнесе недвусмислено, че подобни преводи са незаконни.

Абсурда на ГЕРБ за здравеопазването

51 млн бяха прехвърлени във фиска от бюджета на НЗОК – Българският лекарски съюз вдигна скандал, пациенти се присъединиха в недоволството, тъй като съгласно Закона, само Надзорният съвет на Здравната каса се разпорежда с пари, отчетени като излишък. Не може да се меси нито парламентът, нито финансовият министър. Освен това налице бе и Решение на КС, че парите за здраве, са единствено за здраве! И въпреки това Решение, НЗОК превежда десетки милиони на Дянков за фиска.

И тата, докато се пълнеха дупките в бюджета на Симеон Дянков с пари от Здравната каса, останаха неразплатени проведени лечения, болниците трупаха дългове, не достигаха направления, медико-диагностични изследвания бяха спрени и пациентите се връщаха!

На 31 декември са били преведени в бюджета десетки милиони пари от здравни вноски на граждани, докато болници и пациенти изнемогваха и им се отказваха направления. Въпреки решението на КС!

Консумативи, импланти, патоанатоми останаха без пари и с дългове и пациентите имаха право на имплатни и консумативи само, ако се бръкнеха в джоба!

Дянков „авторитетно” коментираше, че няма да налива пари в нереформирано здравеопазване?! Той, който си позволи противозаконно да изтегли над милиард и половина от Здравната каса и си ги прибра за намаляване на бюджетния дефицит?! Именно той имаше наглостта да се държи назидателно с лекари, пациенти и затъващите в дългове болници!

„Имаме разписан бюджет от парламента и сме длъжни да го спазваме” – опита се да поучава шефът на НЗОК, Пламен Цеков ръководствата на лечебните заведения, като отсече, че излишъкът се връща в бюджета!

А излишък имаше, защото той определяше колко пациенти и с какви диагнози можеха да търсят медицинска помощв определен срок от време, прогнозно!

Така именно с лимитите се появяваше сигурен излишък, докато болниците затъваха. А затъването на лечебните заведения идваше дюшеш на Цеков, защото той побърза да поиска да се закриват болниците като излишни!

В началото на 2013 година, по предложение на финансовия министър Симеон Дянков правителството прие постановление, според което държавата да прибира 80 на сто от печалбата на своите болници. ЕК застана срещу това решение.

Държавата няма право да прибира 80 процента от печалбата на своите болници коментираха от Брюксел. Но желанието на Дянков да източва еднолично парите от здравните вноски оформено законово и бе вписано в Постановление №1 на правителството.

Ето текстът на това Постановление № 1 ОТ 9 ЯНУАРИ 2013 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2013 Г.

То е обнародвано в ДВ. бр.6 от 22 Януари 2013г.

Там четем следното:

Чл. 23. (1) Едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала правят отчисления за държавата от печалбата по годишния финансов отчет след данъчно облагане за финансовата 2012 г., както следва:

1. дружествата с ограничена отговорност - 80 на сто от печалбата, при спазване разпоредбите на чл. 133 от Търговския закон;

2. акционерните дружества след приспадане на отчисленията за фонд "Резервен" - дивидент в размер 80 на сто от печалбата, при спазване разпоредбите на чл. 247а от Търговския закон и § 59 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.

(2) Доколкото със закон не е предвидено друго, държавните предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, правят отчисления за държавата в размер 80 на сто от печалбата след данъчно облагане по годишния финансов отчет към 31 декември 2012 г.

Болниците са регистрирани по Търговския закон, т. е. 80 на сто от печалбата им след данъчно облагане по годишния финансов отчет се дават на държавата!

Тогава как да не трупат дългове, как да лекуват, как да купуват консумативи и изплащат ток, вода, парно и заплати?

Към днешна дата: Дянков е извън правителството, правителството е в оставка, Постановлението си работи, въпреки ЕК, а шефът на Здравната каса, Пламен Цеков даде пресконференция и се похвали сам как всичко е наред в лечебните заведения!

Според вече бившия министър на финансите Симеон Дянков, тъй като държавните лечебни заведения получавали финансиране за някои грижи и от пациентите, то и за тези болници трябвало да се прилагат правилата на конкуренцията като им се прибира печалбата. В противен случай санкции чакали държавата от Брюксел.

Бюджетите на здравните заведения трябва да се преразгледат и ако е необходимо - да се коригират. Това заяви здравната министърка в оставка Десислава Атанасова. Всъщност истината е, че в здравеопазването трябва да се седне от хора, които разбират от материята и законите и да напишат нов Закон, според който здравните заведения няма да са регистрирани по Търговския закон!

Министърът на здравеопазването в оставка, Десислава АтанасоваНо с това едва ли ще се справи една партийна креатура, въздигната в министър след като е работила преди да я забележи партията ГЕРБ като юрисконсулт в провинциален Психодиспансер.

Още по-малко пък може да разчитаме на проява на здрав разум от управниците в оставка, след като за шеф на Здравната каса е назначен човек, който макар и учил медицина си позволява да нарушава Законите и Решение на Конституционния съд с лекота, за да се хареса на вече бившия министър Дянков!

Нови разчети, коригирани обеми, закъснял превод на полагаеми се бюджетни суми – всичко това преля чашата на търпението и лекарите обявиха, че ще излязат на протест, и че вече не могат да приемат пациенти!

Вместо министърът на здравеопазването и председателят на НЗОК да се разпореждат в рамките на Закона с парите за здраве, ставаме свидетели как те се отклоняват по нареждане на Дянков към фиска!

Така болниците трупаха дългове, докато НЗОК превеждаше излишъка от десетки милиони от здравни вноски във фиска!

Това бе една от причините над 90 процента от делегатите на последния Лекарски събор да откажат да подпишат Националния Рамков договор.

След като съсипа финансите на държавата, фалира малкия и среден бизнес, другият пострадал отрасъл от пребиваването на Дянков във властта е здравеопазването! А това са стотици хора, поставени в невъзможност да се лекуват, въпреки че са здравно осигурени, това са заминаващите лекари на работа зад граница и доведените болници до фалит!
 

Гърците недоволстваха, че ще им отрежат от заплатите и пенсиите, но там сравнено с българските пенсии има какво да се реже... А има и да остане за достойно съществуване - храна, лекарства, дрехи, пътувания.

Българските пенсионери бяха подиграни от един самопровъзгласил се за добър финансист - с някакви жалки добавки – добавка към вдовишката пенсия/5-6 лева/, добавка към минималната работна заплата – а другите пенсионери, както и тези с инвалидна пенсия – останаха с мизерните си средства.

Ще има ли отражение кризата в Гърция у нас – няма как да няма, тъй като грацките банки държат 25 на сто от банките в България. Анализ на Уникредит Булбанк посочи, че кредитите у нас са скъпи заради инфлацията, задлъжнялостта и Гърция.

Защо наблягам  на тези три фактора, защото с Гърция ни плашат, а по-нататък ще стане ясно, че няма причина това да се случва.

За сравнение на тези, които говорят, че  се налага да търпим, за да не станем като Гърция ще цитирам следното:

Жп машинист в Гърция получава 4000 евро заплата, а за задължението да си мие ръцете по време на работа – 400 евро всеки месец.

Инфлацията е факторът, който задължава българското правителство в лицето на финансовия си министър да индексира съответно на 1 юли пенсиите.

Какви са жестоките ограничения, които наложиха на Гърция? Намаляване на разходите на държавата с 14 милиарда, въвеждане на данък „Солидарност”, с който ще се облагат високите бюджетни заплати, както и доходите на милионерите.

Намалява се прагът на необлагаемият минимум – от 12 000 евро – на 8 000 евро.

Увеличава се данъкът за луксозните стоки, коли, къщи, резиденции и вили.

Държавата планира да премахне 150 000 работни места в администрацията на държавата. В Гърция започва сливане на броя на болниците и училищата – за да се постигнат икономии в областта на образованието и здравеопазването.

Очаква се от бюджета за здравеопазване в Гърция да бъдат орязани над 500 милиона евро...

В България без да е налице гръцка криза - криза се предизвиква непрекъснато от правителството

Тук ще сравня случващото се в България: у нас безработицата се увеличи и премина критичната точка.

Сливането в България бе в областта на културата – опери се сляха с балетни трупи или оркестри, самоцелно се строят музеи, при положение че има подходящи сгради, които биха могли да бъдат преустроени за същата цел.

В България без да има криза, от бюджета за здравеопазване бяха прехвърлени 400 милиона от миналата, 2010 година в бюджета за тази година – а министърът на финансите заблуди гражданството, че 2011 година е дал 400 милиона ПОВЕЧЕ за здравеопазване.

В България противно на европейските препоръки бе сложен кръст на науката, БАН е на доизживяване, закриха се училища и страната е на прага на безпрецедентна разпродажба под формата на приватизация и продажба на безценица на държавни дялове от печеливши дружества. Продават се държавни имоти зад граница.

Гърция, за първи път от последните 30 години ще намали военните разходи, въпреки че е член на НАТО. Ще се орежат 1 млрд и 300 милиона долара, а от анулиране на военни поръчки, ще се спестят 800 милиона долара...

Бойко Борисов получи похвала от един генерал от НАТО, за това, че въпреки тежките финансово-икономически условия, въпреки безработицата и кризата, които душат страната – правителството дава пари за оръжие и въоръжава армията!

В същото време правителството на Борисов финализира доставката на верижни машини, камиони и автомобили, някои от които с кожен салон с марката „Мерцедес”, както бе изнесено в медиите!

Сега ли беше времето, в условия на криза, българските военни да получат камиони, джипове, автомобили с кожен салон?!

Българинът е търпелив – месеци наред назначеният за министър на финансите Симеон Дянков говореше, отричаше се от думите си, мажеше и измисляше различни варианти за вдигане на пенсиите и заплатите, въпреки че в кодекса за социално осигуряване това е посочено, че трябва да става на 1 юли, като индексация!

Дянков за пореден път демонстрира, че законите в тази страна за него не важат и вдигна единствено добавките към вдовишките пенсии, дискриминирайки другите пенсионери и то, забележете, от 1 септември!

Ето какво пише в КСО:

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

Над 500 милиона неизплатени на бизнеса вече две години, закъснения с месеци на връщането на ДДС, 1 милиард междуфирмена задлъжнялост – по дадни на Евростат България е сред страните в ЕС с най-висок ръст на безработицата през май.

Безработните не плащат данъци, осигуровки, т .е. удря се по бюджета.

Фискалният резерв към 31 май 2011 г. възлиза на 5,0 милиарда лева. Това съобщиха от Министерство на финансите, което ако е коректно посочено звучи твърде зле.

Къде се дянаха 2,5 -3 милиарда от фискалния резерв?

Дянков си позволи да казва, че вдовишките пенсии се вдигат с

Истината е, че от 1 септември минималната работа заплата се увеличава с 30 лева, а добавките към вдовишките пенсии се вдигат с 6,5 на сто.

Дянков си позволява да циркулира между парламента и министерския съвет, за да променя Кодекса за социално осигуряване, да променя Конституцията и какво ли още не...

Спасителят на дъното

С това, че поех цялата отговорност и ГЕРБ като партия направи правителство, спасихме България от варианта Гърция, Португалия и всички останали. Това каза премиерът Бойко Борисов пред журналисти в коментар на двете години управление на ГЕРБ, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

„Само през последните три дни - финансирането на завода за битови отпадъци, 300 млн. вчера ни завериха сметките за жп линията Пловдив – Бургас, 500 млн. ни завериха сметките с метрото, близо един милиард сме вкарали само за няколко дена в сфера, в която знаете, че еврофондовете бяха спрени”, каза още премиерът.

„По силите на премиера Бойко Борисов е да ни спаси единствено от несъществуваща опасност”, заяви в сряда в парламента съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов.

"Премиерът твърди, че е спасил България "от варианта Гърция, Португалия и всички останали". Изглежда, никой не му е обяснил, че днес Гърция се спасява от неплатежоспособност, защото не може да обслужва външния си дълг. Гърция е богата страна, с развита икономика и фирмите и банките й нямат нужда от спасяване. Това личи от добре работещите гръцки банки в страната", каза Костов, огласявайки декларация от името на Синята коалиция по повод двегодишнината от спечелването на парламентарните избори от ГЕРБ.

"България от 13 години не е имала и няма проблем с платежоспособността си. Делът на нашия публичен дълг спрямо БВП е по-малък от 15 на сто и това не е заслуга на ГЕРБ. Така че, единственото нещо, от което е било по силите на г-н Борисов да ни спаси, е несъществуващата опасност", продължи лидерът на ДСБ.

"ГЕРБ дойдоха на власт с голяма подкрепа, поемайки ясни и конкретни ангажименти за реализиране на антикризисна програма. Синята коалиция подкрепи тези намерения. В условия на криза на България й бе необходимо стабилно управление, излизане от кризата, повишаване доходите на българските граждани, растеж и модернизиране на българската икономика, бяха необходими реформи, беше необходимо възстановяване на европейското финансиране", посочи Костов.

"Две години по-късно, България е последна сред европейските страни по жизнен стандарт и по качество на живот, не излизаме от кризата, влизаме в период на депресия, доходите са замразени, безработицата е 11-12 на сто, фалира или замразява дейността си значителна част от малкия и средния бизнес, драматично спаднаха инвестициите в страната и макар и най-нуждаещи се най-лошо усвояваме европейската финансова помощ. Единствените, които реализират огромни печалби са българските монополи”, продължи бившият премиер.

Той допълни, че затова две години по-късно ГЕРБ са изгубили политическото доверие в парламента. "Днес ГЕРБ е в политическа изолация и управлява с неясна подкрепа на "независими" народни представители”, каза той.

Единственото, от което премиерът Бойко Борисов е спасил България, е нещо, което не съществува - за разлика от Гърция, България няма проблем с външния си дълг и платежоспособността си и то не е заради правителството на ГЕРБ. Това заяви лидерът на ДСБ Иван Костов, който от името на парламентарната група на "Синята коалиция" направи декларация във връзка с две години от парламентарните избори през 2009 г.

Гърция протестират на площада пред парламента. Там винаги протестиращите държат един плакат с надпис: „Крадци” и той е насочен към политиците.

Минималната работна заплата в Гърция към януари 2011 беше 862, 82 евро. Тя ще се намали с 20 на сто и ще бъде около 600 евро, което прави 1200 лева.

Гърците протестират за мерките, които бяха приети и наложени.

Ние чухме, че минималната работна заплата ще се увеличи от 240 на 270 лева – но ние мълчим и търпим, въпреки че това подаяние ще влезе в сила от 1 септември!

Разликата е пет пъти.

Социалната пенсия у нас е 60-7- лева, минималната – около 160 лева. Докато минималната пенсия в Гърция беше 550 евро.

Досега държавните служители в Гърция са се пенсионирали на възраст 52 години и са вземали пенсия за всяко работно място на което са работили.

„Ние, на братския гръцки народ трябва да максимално да помогнем” каза Спасителят на дъното когато беше в Брюксел.

Спасителят нарече Тройната коалиция негодници, след като му оставихая 8,2 млрд резерв, сега на преполовения мандат резервът е към 5 милиарда, ако може изобщо да се вярва на Симеон Дянков, но повтарям: това върви към критичния минимум.

В България има фонд за гарантиране на вложенията на българските граждани в банките и този Фонд би трябвало да е поне 450 милиона.

Според опозицията управниците са изхарчили поне 4 милиарда лева, а освен това България имала дълг от 2 млрд, който бил емитиран от страната.  Към края на юни Борисов призна, да, ние сме вземали от Резерва за магистрали, но като ни дадат парите от Брюксел - ще ги върнем.

Това не е ли рискова стъпка спрямо Резерва? Не е ли нарушение на бюджетната дисциплина, не трябваше ли със санкция на парламента и съгласие – да бъдат взети пари от Резерва за магистрали. Никой не си направи труда да попита парламента и парите са били взети.

Тук изниква още един въпрос: в бюджетаима заложени пари за магистрали – къде отидоха тези пари, има ли отчет за какво бяха похарчени, за да се посяга на Резерва?

Правителството НЕ строи магистрали, строят частни фирми – парвителството организира търг по Закона за обществените поръчки и след това няма отношение към изгражданите на магистралите.

Правителството не строи магистрали. Работата на правителството е да организира търговете, да осигу,ри проектната документация, да възложи строежа, да осигури финансиране - има си фирми спечелили търговете, има си строителен надзор, който инспектира компетентно.

Той казва: „Аз ще инспектирам магистралите на 30 дена.”  Той какъв е, та да инспетира магистралата?

Борисов казва: той Станишев никога не е строил магистрали и не разбира. А какво разбира Борисов от строеж на магистрали оаткъде е натрупал опит: от Симеоново, пожарникарския факултет, от каратето, от МВР когато беше Главен секретар или от кметството?

Увеличената контрабанда източва пари бюджета. Бизнесът умира от рекет, бюрократични спънки, пречките, които му налага администрацията – как да дойдат гръцки бизнесмени да инвестират у нас? Заради ниските данъци ли?

В Кипър също може да се инвестира изгодно – най-големия чуждестранен инвеститор в Русия е Кипър – въпреки, че българският финансов министър тръби, че е удържал най-ниски данъци и това било изгодно за инвеститорите.

Как да дойде и се развива в България чуждестранен бизнес, след като българският бизнес е на колене? От корупция, от разрешителен режим, от невръщане на ДДС, от рекет анонсиран с проверки, от натиск от различни институции – това, което пречи на българския бизнес няма как да не се случва на чуждестранния.

Дали сме по-добре от Гърция?

 

Писмо от Гърция

Публикувам едно интересно писмо от г-н Асимис, който следи отблизо събитията в Гърция през последните две години и тяхното медийно отразяване в България. Моята досегашна кореспонденция с него, както и личният ни разговор по темата за причините за гръцката хиперкриза ме убедиха, че той е личност с ясна гражданска и професионална позиция и има критичен поглед към българските медийни и експертни коментари за причините, които доведоха Гърция до ръба на финансовия фалит. Отличното владеене на български език от г-н Тасос улеснява нашето професионално общуване.
Авторът на писмото поставя в упор два въпроса, които имат пряко отношение към политическата ситуация и свободата на медиите в България, Гърция и ЕС:
първо, движещите сили на масовите протести в Гърция не са класическите политически и синдикални организации, а гражданите, самоорганизиращи се в групи и движения за натиск върху политическия елит, олигархията, международните финансови и банкови институции-истинските виновници за безпрецедентната криза в южната ни съседка;
-недоволството на младото поколение се представя от повечето медии като неоанархизъм. Което е обяснено при очевидната корпоративна и елитаристка зависимост на вестниците и телевизиите. Факт, който вече среща съпротивата на протестиращите и неизбежно губи в конкуренцията със социалните мрежи /последните днес са територията на свободното слово, а не монополната преса и комерсиалните ефирни медии/;
Като че ли социалната революция в Европа припламва-този път водена от младото интернет поколение! Къде е то в България-това е стратегическият въпрос за съдбата на гражданското общество у нас?

Уважаеми г-н Петков здравейте,

Не мога да не споделя с Вас радостта и вълнението, което изпитах, когато видях български журналист да взима интервю от събрали се на площада пред гръцкия Парламент граждани. Доживях да видя директно предаване на български журналист от Гърция! Защото друго е живата връзка.

Днес (08.06.2011) в сутрешния блок на BTV бе поканен този млад и симпатичен младеж да разкаже за впечатленията си от видяното там. Не знам защо, но имах чувството, че разговора се водеше със завърнал се от марсианска експедиция. Водещите с усмивка питаха, как се чувстват сега гърците, когато им спряха парите за фиести, яхара и 15 годишни заплати, а младежа се опитваше да обясни видяното през призмата на мизерната българска действителност, за да бъде разбран, но така и не се получи.

През изминалата неделя (тези събирания стават предимно събота и неделя с начален час 18ч. и се организират и в други градове, не само Атина), цифрата на протестиращите бе над 500хил души (по мнение на организатор на предизборни митинги и протести, при Папандреу-баща), но властите дадоха силно занижена цифра. Автобуси с хора от други градове, които откликнаха на призива на атиняни да се присъединят, бяха спрени на входните пунктове на града, а централната зона бе с ограничен достъп (само през определено място можеше да се мине и за целта трябваше да се заобикаля много). Май европейските директиви работят, ако си спомним и за българските протести, и има план за действия срещу мирни митинги и демонстрации. Но работата не е в цифрата.

Те наистина гонеха журналистите и камерите на „големите” тв канали, но отговаряха на въпросите на други, малки и уважавани от телевизии. От тези репортажи се разбра, че там не бяха само хора загубили работата си, а и работещи, пенсионери, студенти, ученици, майки и бащи с малки деца и бебета в колички. По начало те се събират да изразят своя гняв, затова и ги наричат „гневните на площада”. Те не са се събрали на протест! Те искат отговори от политиците за какво са взимани заеми и за какво са похарчени, чия е отговорността страната да е в това състояние и няма ли виновни и т.н.

За сега няма никакви ексцесии, липсват мегафони и лозунги с партийни или синдикални знамена. Издигат само националния флаг и чакат да им се отговори. От доброволци се подържат чистотата, детски кътове за малките деца с много игри и всичко необходимо за рисуване, медицински пунктове за първа помощ.

За сега никой не се наема да коментира, какво би станало, ако се възпламенят или се провокират по някакъв начин, разрушителните сили на този там народ. Колкото и да ги игнорират управляващите, само те ще носят отговорността за непредвидимите последствия, ако (недай си боже) пламне искрата.

Това правителство се оказа слабо да преодолее само натрупаните проблеми и колкото по-бързо си отиде, толкова по-добре, защото времето не работи за Гърция.

Много поздрави

А. Асимис

 

„Диалог под сатъра на импийчмънта няма да има”,

„2010 година ще бъде също година на кризата в България”,

„Големият въпрос е - кога олигарсите станаха такива”,

„Никакви компромиси не могат да се правят, докато върви искането за отстраняване”,

„Аз искам кабинетът на Бойко Борисов да успее. Но не искам, когато има проблем, да се търси първосигнало врагът, извън онзи, който е отговорен за този неуспех”, „Симеон Дянков се превърна в символ на това управление”,

„Искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто”,

„Не ни трябват битки между институциите, а ни трябва битка с кризата”, „Правителството трябва да бъде поздравено за отпушването на еврофондовете”, „Не може да се води антикризисна политика на парче”,

„Не е възможно ефективното противодействие на кризата, ако нямаме ясни цели и не знаем посоката”,

„Искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто”

и прочие, и прочие.

Всичко това бе казано от държавния глава днес, на продължителна пресконференция в Гербовата зала в президентството. Събитието се проведе при голям медиен интерес. Очакваше се държавният глава да коментира въпроси, свързани с антикризисната политика, подготовката на българската позиция по Стратегия “Европа 2020”, както и отношенията между институциите.

Ето Стенограмата от тази пресконференция, както и въпросите, които бяха зададени от журналистите и отговорите, които получиха те.

Пресконференция на президента Георги Първанов на тема: българската позиция за стратегия „Европа 2020 година” и отношенията между институциите

12 март 2010 | Агенция "Фокус"

Водещ: Уважаеми колеги журналисти, дами и господа, добре дошли на днешната пресконференция на президента на републиката. Темите на пресконференцията бяха обявени предварително, но все пак да ги припомня накратко. Това са мерките за справяне с икономическата криза, подготовката на българската позиция за стратегия „Европа 2020 година”, както и отношенията между институциите. Благодаря на всички за големия интерес към днешното събитие. То ще протече в две части. Най-напред президентът Георги Първанов ще направи встъпително изявление, след което ще имате възможност да зададете и вашите въпроси. Благодаря ви. Ако обичате, нека да чуем най-напред президента, след това ще отговорим на всички въпроси.

Георги Първанов: Уважаеми дами и господа, тази пресконференция беше замислена доста отдавна с идеята да направим една рекапитулация, да осмислим или дори да преосмислим антикризисната си политика и да хвърлим един поглед напред в следващото десетилетие, както впрочем го правят много интензивно в Европа през последните няколко месеца. Затова и тези теми ще бъдат акцента на моето встъпление с риск да разочаровам някого. Защото смятам, че това е най-важно и защото това е израз на последователността в действията на президентската институция от септември месец, през януари до ден днешен. Казах септември, да припомня, че тогава инициирахме един дебат по необходимите антикризисни мерки с доклад от експерти, характеризиран впрочем доста цветисто тогава от финансовия министър, който дори не го беше чел. Тогава поставих настоятелно въпроса за обвързването на мерките на антикризисната ни политика с формирането на една цялостна визия за следкризисното развитие на страната. Подчертах, че не е възможно ефективното противодействие на кризата, ако не знаем посоката, ако нямаме формулирани ясни цели и приоритети към каква икономика, към какъв модел на икономическо развитие се стремим. Защото, и по това мисля, че всички сме съгласни, кризата коренно промени условията, променя и ще промени изходните равнища след излизането от кризата, когато и да се случи това. Условията и ресурсите за предишното състояние на близо десетилетие растеж са вече изчерпани. Самият модел на растеж и за България, и за Европа е изчерпан според мнозина от експертите. В края на януари продължих тази тема чрез дискусията „България, накъде след кризата?” Поставих тази тема защото от месеци наред в Европа наистина набира сила дебатът по стратегическия документ „Европа 2020”. Искам да ви обърна внимание, че на сайта на президентската институция са публикувани основните тематични области на дебата – към каква икономика да се стремим, каква да бъде структурата, защото очевидно ще се наложи преструктуриране на българската икономика, кои да бъдат новите източници на растежа и развитието му до 2020 г., какъв модел на социална политика да следваме и ще се опитаме да изградим, защото и това е другият много важен акцент в работата по европейската стратегия 2020. Тези дни научихме, че кабинетът ще приеме нов пакет от антикризисни мерки. Дочу се и екстравагантната идея за Закон за кризата. Научихме, че е одобрена и рамковата позиция на България по стратегия „Европа 2020”. Аз не познавам документите, проектите, впрочем, и за това не би било коректно да коментирам нещо, за което нямам информация. Но за мен въпросът на въпросите е за съдържателната връзка между двата основни документа. Т.е. не може да се води антикризисна политика на парче под натиска на обстоятелствата. Трябва да е ясно, че антикризисните мерки и действия ще бъдат ефективни, само ако са част от тази стратегия за изхода от кризата – от стратегията „България 2020” в „Европа 2020”. За това и тези стратегически търсения в рамките на ЕС не би трябвало да са нещо абстрактно, отдалечено, чуждо за нас. Защото би било много лошо, ако отгоре, от Брюксел в случая, ни се спуснат някакви параметри, друг е въпросът ние до колко бихме могли да ги постигнем, и ние стигнем до тук, да коментираме единствено това – постижими ли са параметрите, свързани с устойчивия растеж, с интелигентния растеж в българските условия. Ще отворя още една скоба, по време на тази няколкодневна визита в Брюксел, основната тема на разговора ми с европейските лидери, знаете че имах възможността да срещна практически всички европейски лидери на институции, беше за това как да се скъси дистанцията между България, между новите страни-членки и старите, страните с развити икономики. Защото най-голямата заплаха за нас, дами и господа, е след края на кризата ние да останем в още по-отдалечената периферия. Заплаха за Европа е да има Европа на три писти, на няколко етажа и т.н. За това аргументът дайте първо да преборим кризата, а после ще му мислим, е неработещ. Кризата трябва да се управлява, а не да се оставяме на нейното течение. Нещо повече, управлението на кризата не може да бъде ефективно, ако то, ще използвам един жаргонен израз, не бъде комуникирано. Казано с други думи, ако всеки ден не се води необходимият диалог с бизнес, с хората, ако не се обясняват тези мерки и ако я няма обратната връзка. Няколко думи за антикризисната политика към днешна дата. На 27 април изтича срокът на действие на приетите от Министерски съвет икономически мерки за възстановяване на българската икономика. Очевидно е, че в следващите месец и половина няма как да се излезе от икономическата криза. Аз не искам да коментирам различните мнения и хипотези, прогнози, които бяха направени от представители на управляващото мнозинство, в това число и от членове на самия кабинет, защото един каза на 1 април, друг каза средата на юни, а пък министър-председателят заяви, че това е криза, непозната от времето на войната. Моята прогноза, която впрочем кореспондира с това, което съм казал през септември, че поради самия модел на българската икономика, кризата у нас ще бъде по-дълбока и ще продължи по-дълго. Казвам го не, за да плаша, а за да погледнем реалността в очите, да не градим антикризисните си мерки и политика на свръх оптимистични пропагандни хипотези. Има няколко конкретни индикатори, които не могат да не събудят тревога. Първо – тази задлъжнялост, вътрешният дълг между държавата и фирмите, между самите фирми, между гражданите и банките, имам предвид лошите кредити. Второ – замразяването на дейността, нарастването на фалитите и оттук безработицата в секторите и регионите, най-силно засегнати от кризата, особено промишлеността и строителството. Трето – спадането на потреблението и жизнения стандарт. На практика дами и господа, се консумира известното нарастване на доходите от последните години. Четвърто – критичното състояние на някои социални системи и институции, закриването на училища, болници и прочее. Без да влизам в детайли по анализа на всеки един от тези индикатори, ще трябва да призная, че кризата не само не отслабва, но и се задълбочава във връзките й измерения – финансовото, става дума за обема на приходите. Знаете, че през януари сме на червено, през февруари може би ситуацията ще бъде още по-тежка. Второ, икономическото измерение. Спадът на икономиката като цяло продължава, макар че според някои има занижени темпове. И социалното измерение – това, че кризата засегна не само тези, които са най-уязвими, тези социални групи, но най-вече много сериозно страда и малкият и средният бизнес. Това е обективната страна. Стои въпросът обаче за субективния фактор, за ефекта от следваната политика, важният и бих казал ключовият въпрос за оценката на положението, в което се намираме. Тук е отговорът на въпроса за правилността на политиката, която се следва. За мен все по-ясно става, че е необходимо преразглеждане на досегашната антикризисна политика, че е необходим нов план за действие. Не само заради формалното изтичане на предишните мерки. Необходим е друг подход. В тази връзка отново ще върна лентата назад, за да припомня, че на базата на този антикризисен доклад, подготвен от учени, бизнесмени, от хора от самото производство, аз настоявах да има една активна антикризисна политика чрез стимулиране на фирмите и потребителите, производството и потреблението. Държавата има различни инструменти за това. Тогава аз предложих да има един минимален структурен дефицит, дефицит в разумни граници, който да даде глътка въздух на бизнеса и гражданите. Защото реалността изисква да бъдем гъвкави. Иначе бюджетният дефицит и без това набъбва. И не е необходимо да дойдат от МВФ да ни го кажат. Реално твърде вероятно е да стигнем 2%, около 1,8 по данните, с които разполагам, това е дефицит, който обаче се формира под натиска на обстоятелствата. А не като изпреварваща политика за подкрепата на бизнеса и гражданите. Тогава настоявахме за изпреварващо разплащане на държавата с фирмите. Боя се, че твърде много закъсняхме. Сигурно един цял цикъл, много важен цикъл в развитието на бизнеса, на всяка една отделна фирма. Цената на това закъснение е много висока, защото една не малка част от икономиката ни вече образно казано /.../. Безработицата навлиза в двуцифрени измерения. Затова аз мисля, че ако се преосмислят нещата вместо да се вземат решенията постфактум под натиска на реалността, когато цената ще бъде все по-висока и социално-икономическа, по-добре да се възприеме един активен изпреварващ подход. Няколко проблеми е крайно време да намерят своето разрешение. Първо, вече казах, не разплатените просрочени плащания към бизнеса по отношение възстановяването на ДДС и коректно изпълнението на договорите за обществените поръчки, в това число и проекти, финансирани по европейски фондове и програми. Не решаването на този проблем в края на 2009 година според работодателските организации, според експерти е една от основните причини за тази междуфирмена задлъжнялост, за фалитите на фирми, за уволнението на персонала, за не изплащането на работните заплати. Очакванията за по-високи приходи в началото на годината, които ще позволят да се извършат разплащанията на натрупаните задължения, не се оправдаха. Сега, макар и със закъснение, този въпрос ще трябва да намери решение. Дано не съм лош пророк, но мисля, че при така очертаващата се ситуация става вече неизбежна актуализацията на бюджета. Стремежът поне трябва да бъде тя да е в рамките на посочения критерий за дефицит. Второ, ще посоча необходимостта от осигуряване на по-приемливи условия, един по-лесен достъп за кредитен ресурс на малките и средни предприятия. Крачка напред в това отношение е направена чрез Българската банка за развитие, но според мен тя не е достатъчна. Необходимо е увеличение на ресурса и подобряване на условията на достъп, особено за споменатите малки и средни предприятия. Което, разбира се, трябва да бъде съпътствано с една много строга, ефективна организация за използването на средствата и за техния контрол. Трето, споделям изразените позиции на представителите на бизнеса и на работодателските организации и искам да изразя своето несъгласие с предложението за увеличаване на здравно-осигурителната вноска от 8 на 10%. Това не е антикризисна мярка, а натоварва допълнително работника и работодателя. В никакъв случай не гарантира в условията на кризата събираемост на очакваните допълнителни приходи и предоставянето, което е особено важно, на по-качествени медицински услуги. Вярно е, че допълнително поисканите средства от НЗОК ще доведат до дефицит, но той може да бъде осигурен в рамките на критерия за него и за сметка на депозираните средства на здравната каса в БНБ, за което многократно съм настоявал. Четвърто, в тази връзка възниква и въпросът за подхода към здравната реформа. И то от гледна точка на гарантиране конституционното право за навременна и качествена медицинска помощ на всички български граждани. Смятам за необходимо да се предостави и публично да се обсъди национална здравна карта или програма за преструктуриране, което да гарантира правото на равен достъп до качествени медицински услуги.

Нормативно да бъде гарантиран един адаптивен период за преструктуриране на болничния сектор, за да могат, уважаеми дами и господа, общините, които успеят да отговорят на критериите, да получат финансиране за преструктуриране на медицинските заведения. Практически сега такъв срок не беше даден. Да се ускори процесът по въвеждането на прозрачен и предвидим механизъм за договарянето на цените и обемите на здравните услуги. Да се създадат благоприятни условия и стимули за развитието на допълнителното здравно осигуряване. Пето, по същата причина, че не е антикризисна мярка, не подкрепям и вече увеличения значително минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите лица от 260 на 420 лева. Шесто, септемврийският ни дебат постави проблема за социалната цена на антикризисната политика. Този въпрос, който е основен за президента Обама, за президента Саркози, за всички европейски лидери, който е ключов в споменатата, обсъжданата, макар и не толкова гласово у нас, стратегия „Европа 2020”. Тогава конкретният ми въпрос беше как ще бъдат открити тези обещания от правителството, 150 000 нови работни места – при тези съкращения в администрацията, някои от които неизбежни, при отсъствието на достатъчно регулаторни механизми, с които да се стимулира бизнеса, да се създадат нови работни места. Резултатът, за съжаление, е налице – вместо нови работни места, имаме над 100 000 нови безработни и още може би 200 000, ако се вярва на синдикалните експерти, които са с единия крак навън. Не броя нерегистрираните, защото там е много трудно да се прецени. В тази връзка подкрепям позицията на синдикатите, че е необходимо да се реализира комплекс от мерки за осигуряването на по-голяма гъвкавост и сигурност на трудовите пазари. Седмо, оценявам високо предприетите действия и постигнатите резултати по отпушването на еврофондовете. Правителството, мнозинството трябва да бъде поздравено за това. При усвояването на средствата от ЕС считам, че има сериозни проблеми при този процес най-вече в общините. Необходимо е да се осигурят средства за съфинансиране на проекти по структурните и кохезионния фонд за покриването на ДДС по националния план за развитие на селските райони. Периферно дочух днес в парламентарния контрол отговора на министъра на земеделието, който звучеше, струва ми се, обнадеждаващо, и ако наистина се работи в тази посока, ще се радвам да има конкретни резултати. Както и по проектите по ОП „Околна среда” и „Регионално развитие” за подпомагане финансово слабите общини чрез напълно или частично компенсиране по разходите на обслужване на дълга им към Фонд „Флаг”. Защото тяхното неосигуряване ще постави под съмнение участието на средствата на общините по отделните програми на ЕС. Не трябва да се забравя, че крайните срокове за общинското финансиране масово започват да текат 2011-2012 година. В тази връзка при намалената приходна база на общините все по-актуален става въпросът и за финансовата децентрализация и източниците на финансиране. Няколко думи на финалната част по българската позиция за стратегия „Европа 2020”. Само след една седмица, уважаеми дами и господа, в Брюксел ще има обсъждане вече на един напреднал вариант на стратегия „2020 година”. Аз не знам каква е българската позиция. Знам, че вчера е имало обсъждане, надявам се да има конкретен, видим, значим резултат. Макар че откровено казано, не мога да си представя, че нещо такова може да се работи в лабораторните условия, в кабинетите на един или друг министър само. Защото, отново казвам, става дума за фундаментални стратегически въпроси, става дума за начина на развитие, за модела на българската икономика, за равнището на заетост, за инвестициите в образованието и научната, и развойна дейност, за енергийните ни показатели, равнище на доходи и т.н. При това ние трябва да направим тези прогнози и трябва да намерим своето място в ЕС на базата на реалната оценка на това, как ще изглежда България и българската икономика на изхода от кризата. Давам ви за пример проблема с изискването 3% от брутния вътрешен продукт на страните от ЕС да отиват за инвестиции в научната и развойната дейност. У нас в момента за наука и изследвания се заделят 0,3%. Как ние ще съумеем да преодолеем тази огромна разлика, ако искаме да имаме интелигентен растеж, ако не искаме да сме отново на опашката? Нека да не забравяме, че сред европейските цели има и такива, като 75%-на заетост на населението между 20 и 64 години. У нас равнището на заетост в този възрастов диапазон е 60%. Аз вече ви напомних за това обсъждане, което организирах на 22 януари, когато започнахме подготовката на стратегия „2020”, спомняте си добре, поканихме министър-председателя, икономическия екип, представители на българския парламент, много бизнесмени, хора на науката с идеята да се направи една стратегия, един документ, който наистина ще има консолидираната подкрепа, ще бъде формиран при взаимодействието на всички български институции, ще изразява единната ни воля. И второ, което е не по-маловажно, ще има широката обществена подкрепа. Защото много лесно е ние да спуснем един документ, който да се изпълнява надолу по места. И най-вече, този документ трябва да бъде изработен при една максимално мобилизирана експертна подкрепа. Нямам самочувствието, че най-добрите експерти са в президентството, въпреки че работят перфектно. Надявам се и в Министерския съвет да не смятат, че само там е концентриран този експертен потенциал. Сега е моментът наистина да се опрем на знаещите и можещите, това е смисълът и на моето послание. И съвсем в заключение: уважаеми дами и господа, аз смятам, че не ни трябват битки между институциите, трябва ни битка с кризата. Нека да насочим енергията си не в междуособни сблъсъци, а за извеждане на България на една качествено нова позиция след кризата. Благодаря.

Водещ: Колеги, заповядайте за въпроси. БТВ бяха първи, след това в. „Труд”. Рада Домусчиева. Заповядайте.

Рада Домусчиева: Бих ви помолила за коментар все пак на политическия скандал, на политическите аспекти на този скандал и също за това какво смятате вие за искането за вашето отстраняване? И още един въпрос имам. Как ще коментирате вие идеята на осем икономически организации да започне приватизация на дялове от електроенергийните предприятия, които в момента са в забранителния списък? Благодаря.

Георги Първанов: Не съм се и надявал да избегнем горещата тема. Съзнателно обаче не исках да я включвам в това свое изложение. Ще отговоря на всички ваши въпроси в тази посока. Преди всичко ми е струва, че искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто от началото на март. Не е нещо ново. Сигурно ние сме на път да влезем в Книгата на Гинес по брой искания за импийчмънт на президент. Защо тръгва тази поредна атака? Спомняте си преди месеци, сигурно беше месец ноември, имаше едно подобно искане. Тогава лидери на мнозинството обявиха, че ще искат импийчмънт, без обаче да бяха измислили темата, по която ще го направят. Седнаха, помислиха и извадиха темата за моя отказ да реагирам светкавично на искането на министър Желева за уволнението на двама български посланици. Сега вече вероятно мнозина от вас не си спомнят и повода, и самата си случка. Аз си мислех тогава, че едва ли би могло да се измисли по-нелеп повод за отстраняването на президента, но признавам, че последните няколко дни ме опровергаха. За какво става дума? Аз няма да коментирам, освен ако няма допълнителни въпроси, по темата стенограмите, но мисля, че тук политическият дебат е сведен едно деловодно, архиварско отношение. Всички действия в тази посока са ясно регламентирани в законите, достъпа до обществената информация и много други, по които ще се изкажат юристите. Г-н Дянков беше при мен в качеството му на вицепремиер и министър. Като такъв е заявил срещата. Аз лични отношения с г-н Дянков нямам и не бих искал да имам. Още повече че настоя за такава среща и самият министър-председател. Нямаше по-лесен начин, уважаеми дами и господа, от това истината да излезе наяве от публикацията на стенограмата 1:1. Така, както го правят в Министерски съвет. Някой питал ли е предишните кабинети дали да публикува техните стенограми? Не и не го смятам за необходимо. Титулярът, ръководителят решава. Разбира се, в рамките на закона. Там, където няма класифицирана информация и няма лични данни, проблем няма. Но, забележете, тук беше подменена темата на дебата. Проблемът не е в публикуване на стенограмата, проблемът беше в това, че се показа истинският образ на една лъжа или може би на една тенденция, серия от лъжи по отношение на президентската институция. Иначе самият разговор вие сте го чели, мнозина от вас са го чули, е разговор, в който няма една обидна дума. Понеже говорим за честа и достойнството. За разлика от събеседникът ми тогава и от много български политици, вие знаете не по-зле от мен, аз никога, дами и господа, не съм си позволявал подобни обидни думи и квалификации. Независимо дали става дума за отделни личности или за цели социални групи. Трябва ли да припомням колко много се обогати българският политически речник в последните месеци благодарение на личния принос на няколко души? Аз ще запазя този стил. Пак казвам, разговорът беше строг, но беше интелигентен, беше конструктивен, както каза и самият министър. Така че не виждам аргументите на тези, които сега го защитават. Иначе по повод на стенограмата съм готов да говоря много днес, но тук има една книга, една от многобройните книги, които сигурна вие познавате, „Стенограмите на Кисинджър”. Свръхсекретните стенограми. Това е част от търсенето на истината и на повече прозрачност. Разбира се, атаката срещу президентската институция намери в това повод. Ако не беше това, щяха да се намерят други поводи. Атаката на случая на г-н Костов и на ГЕРБ е не само защото г-н Дянков е стълбът на правителството и идеолог на икономическата му политика. Цялата кампания е, защото Симеон Дянков се превърна в символ на това управление. Има видим успех в антикризисната политика на правителството, и го казвам със съжаление. Отново искам да кажа – аз искам кабинетът на Бойко Борисов да успее. Но не искам, когато има проблеми, да се върви по линия на най-елементарната, на първосигналната реакция и да се търси врага, извън онзи, който е отговорен за този неуспех. Иначе оставам с впечатлението, че единствената последователно следвана антикризисна мярка на правителството е импийчмънта на президента. Целта е президентът да бъде държан в шах и да се поддържа страх към различните социални групи. Спомнете си тона към лекарите, към академичния състав, към кметовете, към земеделските производители. Иначе в чисто политически план целта е да се поддържа еднополюсен модел. В световната политология има такова понятие, но мисля, че можем да го пренесем в българските условия – да не се допусне разномислие и алтернативност. Няма да стане. Четох тези дни, тъй като не успях да го проследя директно, изказване на г-н Иван Костов, той казва нещо от този род, като прогноза за гласуването в парламента - с едно гласуване ние ще забраним на президента да публикува стенограми, ние ще му покажем къде е мястото му. Не е познал г-н Костов. Моето място тук е решено от два милиона избиратели. Впрочем, може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство взети заедно. Да не говорим за твърде скромното, символично, семпло присъствие на самия Иван Костов в парламента. Да е ясно нещо – президентът, в случая аз бях много коректен тогава, когато имаше искания за стенограми, за информация и ще запази тази своя коректност към българския парламент, защото ние тук имаме високо чувство на държавност, на уважение към институциите. Тази институция не подлежи на парламентарен контрол и нашата сговорчивост и коректност не бива да се тълкува като слабост. Впрочем, малко ми е странно за това, че шефът на българския парламент, председателят г-жа Цачева на няколко пъти беше въвлечена в това да представя партийните позиции на управляващата формация. Припомнете ми друг подобен случай в историята на българския преход. Толкова.

Водещ: Продължаваме по-нататък. Вестник „Труд”. Заповядайте.

Журналист: Г-н президент, бих искала да ви попитам следното нещо. Вие казахте, че основната ви цел и основната цел на държавата би трябвало да бъде преодоляване на кризата. Как обаче ще бъде преодоляна кризата, при положение, че има война между институциите? И в тази връзка искам да ви попитам – какъв е вашият сценарий, вашето виждане за преодоляване на това напрежение между институциите – вашата, на президента и правителството? Бихте ли коментирали идеята на премиера Бойко Борисов за едновременно подаване на оставки от ваша страна и от негова и отиване към предсрочни избори? Много ви благодаря.

Георги Първанов: Чуха се доста тежки думи, уважаеми дами и господа. Пак се заговори за война между институциите. Спомням си, че имаше едно изказване на един от мъдрите хора на 20 век, който казваше, че войната е нещо прекалено сериозно, за да го оставим на генералите, да ме извинят висшето офицери от моя екип. Не е добре, когато от най-високо място, при всяка реплика и знак за различие звучат такива, доста тежки думи. Само преди броени дни аз имах възможността да докажа на практика готовността си за взаимодействие с правителство и парламента. Визитата в Брюксел, в която нямаше нюанс, нямаше нотка на различие между президента и другите участници в делегацията. Не искам да връщам лентата назад, има много вътрешни примери за едно подобно добро взаимодействие, не за някакъв сговор, не за нещо тайно, за принципно взаимодействие, което става пред всички вас и резултата му вие може да оцените. Струва ми се, че в този случай премиерът Борисов и ГЕРБ стават заложник на една линия, образно казано на Костовизацията на българския парламент, на управлението изобщо. Така си обяснявам и това, което той беше казал някъде, че е бил на различно мнение, но групата гласувала в полза на отстраняването. Не знам дали това е част от някаква стратегия. Самият премиер трябва да прецени какво му носи това. Разбира се, важно е да мислим сега, в разгара на този проблем за неговия изход. Аз съм за възобновяване на диалога между институциите, защото това няма алтернатива. Но нека да се разберем, диалог под, извинявайте за израза, сатъра на импийчмънта не може да има. Ако не бъде изтеглено това искане, ако не бъде прекратена процедурата, тогава ние просто ще работим в друг режим. Президентската институция ще продължава да работи еднопосочно с всички български институции за отстояване на националните интереси за решаването на конкретната задача. От нас политика на инат няма да се очаква. Напротив, тогава, когато става дума за разумни, за добри, за перспективни неща, аз ще бъда един от първите адвокати. Но това не означава... Всъщност, както и да се развиват отношенията в диалог или в продължаване на напрежението, това не снема необходимостта да има коректив, така, както аз не се притеснявам от критики, нося на критики, така и в правителството трябва да свикнат на едни подобни отношения. Това е демокрацията.

Водещ: БНТ. Заповядайте.

Сашо Диков: Ще имаме ли възможност и ние да зададем въпросите си?

Водещ: Разбира се. Г-н Диков, ние в президентството не делим медиите на правилни и неправилни.

Сашо Диков: Ще имам ли възможност и аз да задам моите въпроси, г-н президент?

Водещ: Разбира се, г-н Диков.

Георги Първанов: Г-н Диков, по моя препоръка след Националната телевизия ще ви дадем думата на вас.

Сашо Диков: Благодаря ви.

Георги Първанов: Моля.

Журналист: Благодаря ви, г-н президент. На мен ми се иска първо, ако може, да уточним как вие оценявате позицията на премиера Бойко Борисов в целия конфликт? Вие загатнахте малко вашата позиция. Смятате ли, че е необходима среща между вас двамата, помирителна среща, на каквито сме били свидетели след всеки един конфликт откакто Бойко Борисов е премиер? И след това – оценявате ли като грешка това, че вие разпространихте тази стенограма? Защото след нейното разпространяване всъщност дебатът наистина се измести от антикризисната политика към, както вие го нарекохте, на деловодско ниво? И третият ми въпрос – от ГЕРБ съзряха в изваждането на стенограмата ваша стратегия за ваш политически проект след като приключи мандатът ви на президент?

Георги Първанов: Пак ще кажа, дами и господа. Аз просто не вярвам, че г-жа Фидосова е наложила темата за импийчмънта против волята на министър-председателя. Помирителна среща не е необходимо. Срещи, разговори, съвместна работа по тези конкретни въпроси трябва да има, не заради самоцелното помирение. Аз бягам от тази дума, просто защото аз не съм предизвикал по никакъв начин конфликт, за да се помирявам. Но безусловно има нужда от взаимодействие. Това взаимодействие беше накърнено от едно доста тежко искане от страна на парламентарното мнозинство. Но ние така или иначе ще трябва да седнем и да работим заедно. На ход е отсрещната сграда, тя трябва да прецени какъв ще бъде режимът на нашето взаимодействие. Аз чух пак така в репликите, които валят от всички посоки тезата, че министър-председателят е имал в джоба си оставката. Имам чувството, не знам какво има в джобовете си, естествено, но имам чувството, че и в който и джоб да бръкне, вади импийчмънт. Искам да се сложи край на това. Още повече че става дума за нелепи неща. Отново ще кажа – огласяването на стенограмата беше единственият начин да се покаже цялата истина, едно към едно, всяко преразказване, всяко прессъобщение, всяка нотация ни вкарваше в схемата да се обясняваме дали диалогът е бил конструктивен, дали е станало недоразумение, предизвикано от авторите на предаването или пък някой друг е виновен. Не, ето, моля. Това би трябвало да го приветствате вие, журналистите и всички онези, които се борят за повече прозрачност в обществото. Чух тези реплики, които традиционно обвързват моята позиция с възможен политически проект. Забележителното е, че отново атаката в тази ниша започна от министъра на вътрешните работи г-н Цветанов, както беше и при предишния път. И мисля, че не би трябвало да говори за политически проекти. Единственият може би шеф на политическа партия, който е министър на вътрешните работи, тъй като аз в европейски, пък може би и в световен мащаб не се сещам за друг подобен случай. Защото той е и патрон на ДАНС. И аз питам тук няма ли едно доста тревожно срастване на политическата власт със силовите органи. И на този фон той ме пита, не ме пита, обезценява моята позиция сега с нещо, което щяло да става в далечното бъдеще. Впрочем министър Цветанов ме атакува и за изваждането на стенограмите. Той беше първият и намирам за не много мъдро и това, че точно човекът, който искаше да слуша всички телефони, да следи всичко в интернет, да следи обществото като цяло, той да протестира против една рутинна управленска практика. Изобщо аз смятам, че дебатът трябва да се води по същество, не с някакви отвлечени, мними, хипотетични контрааргументи. Ако нещо от онова, което съм казал, не му харесва, моля. Заповядайте, г-н Диков.

Сашо Диков: Г-н Първанов, много ви благодаря, аз можеше формално да бъда отстранен от тази пресконференция, тъй като не спазих срока за акредитация, така че благодаря и на г-жа Башлиева и лично на вас може би.

Георги Първанов: Аз лично настоях.

Сашо Диков: Така и предположих. Защото тя каза нека да се допитам, така и предположих. Благодаря ви. Имам следните въпроси. Първо, ако бъдете уличен в лъжа по който и да е въпрос, ще си подадете ли оставката. Второ, кога ще отговорите на петте въпроса, поставени от ГЕРБ към вас, предполагам, че ги познавате въпросите, ако не ги, тука аз, разбира се, имам един наръчник. Трето...

Георги Първанов: Ако искате, може да ме питате за някое въпросче. Надценявате ме, ако мислите, че помня всички въпроси.

Сашо Диков: Едното е записвани ли са чужди дипломати и бихте ли публикувал всички стенограми, включително и разговора си с Путин. Само така на едро нахвърлям. Трето, обвинихте г-н Дянков и моите колеги от „Шоуто на Иван и Андрей”, че г-н Дянков, цитирам: „Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването, аз съм наясно с този род предавания, аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака – и малко по-надолу – Защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че вие сте част от него – и на две страници по-нататък – знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай.” Разбирате, че ако не представите доказателства за предварителен сценарий за цялата тази работа, с извинение, ще станете смешен в очите на немалко хора. И накрая, ще кажете ли каква е истината за фамозния овен или козел архар на вашия лов, по време на вашия лов. Убихте ли го този козел, какво става на 7 ноември рано сутринта, благодаря?

Георги Първанов: Вие привнасяте един характерен елемент в нашата пресконференция. Да започна отзад напред. Не съм убил архар. Произведохме новина, нали? Второ, вече започвайки отпред назад, ако имате начин да ме уличите в лъжа, направете го сега. В това число и пред съпругата ми, която стои отзад, ако имате нещо по-особено да питате, но не ми задавайте хипотетични въпроси.

Сашо Диков: ... да се знае, ако някой, аз или който и да е било, ви уличи, ще си подадете ли оставката. Това е въпросът.

Георги Първанов: Такава хипотеза няма, защото няма възможност да бъда уличен в лъжа.

Сашо Диков: След като няма възможност...

Георги Първанов: Не, нека да не водим тук тогава този разговор. Отговорих ви, струва ми се достатъчно ясно. Бил съм достатъчно честен и почтен пред българското общество и пред всички вас и държа на тази своя почтеност и за в бъдеще. Не разчитайте, че от този храст ще изскочи заекът, г-н Диков.

Сашо Диков: Цитирате Доган.

Георги Първанов: Моля?

Сашо Диков: Цитирате Доган, това е цитат на Доган. По повод неговите двама депутати. Когато започна /.../, и той така каза. Вие цитирате...

Георги Първанов: Нещо не мога да разбера. Но все пак вие поставихте един сериозен въпрос за водените стенограми. Сериозен, защото го превърнаха такъв хората от мнозинството. Иначе той е много елементарен. Той е въпрос на установена практика. На нормативни документи, установена практика от началото на прехода. Практика, която е еднаква за Президентство, парламент и Министерски съвет. Всички разговори, уважаеми г-н Диков, които се водят с държавните глави и правителствени такива в рамките на пленарните заседания, се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил оттатък, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае три президента след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно. Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес. Оставам настрани факта, че тези стенограми, тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация. На разговорите на четири очи с държавници и с посланици, и го казвам това заради наглата лъжа и пошлостта на Асен Агов, на тези разговори присъстват по един чиновник и от двете страни, който записва, прави паметна записка, също част от идеята за паметта, за онова, което се случва в отношенията между една или друга държава. Не може Иван Костов да не ги знае тези работи. Ако не ги е правил, пак казвам, това е голям грях към идеята за държавността.

Има и друг тип въпроси, вие не ги поставяте, но други ваши колеги питат ще публикувате ли стенограмите от формирането на тройната коалиция. Даже един депутат от мнозинството каза да се публикуват и стенограмите от формирането на правителството 2002 г. Кое правителство от 2002-а сме го формирали? Аз бях избран след формирането на правителството на Симеон Сакскобургготски. Но това в кръга на шегата. Ще направя всичко възможно, дами и господа, за да се публикуват тези стенограми в рамките на мандата ми. Не сега защото има натиск, от разговорите, които е имало по тези няколко кръга на формирането на правителство на тройната коалиция. Тези хора, които са участвали в подобен род консултации. Защото на тези консултации знаете ли какво става? Там се обсъждат правните основания за формирането на правителството, там се обсъжда готовността на една или друга формация да прави или да участва в кабинета. Или ако трябва образно да кажа, разговорът там се свежда до това: Рапорт даден, рапорт приет. Няма интрига. И проблемът на тройната коалиция не е в начина на нейното формиране. Ще четете стенограмите и ще видите, че там червената нишка на разговорите е била да се направи бързо, ефективно, силно правителство, което да вкара България в ЕС тогава, когато бяхме пред критичен минимален срок да постигнем тази цел. Проблемът на тройната коалиция е в политиката, която правеше след това. Но това беше заложена във формулата на разпределението на министерските кресла, това беше заложено в конкретни механизми. Така че няма как тези неща да са се обсъждали в стенограмите в подобни дискусии. Ето и още един блъф. Ще го разсеем и това. Съвсем коректно и спокойно. Ще оставя, уверявам ви, най-добрия архив на президентска институция в момента, в който напусна тази сграда. Богат, подреден и той ще бъде предаден надлежно на държавните архиви, така както са направили впрочем и предишните президенти. Сега, когато говоря за възможен сценарий, сценарий има всяко предаване. Аз нямам никакви упреци към предаването. Имам предвид за сценария на самия екип на г-н Дянков. Г-н Дянков не за първи път организира подобни провокативни действия към президентската институция. И в хода на разговора тези неща са припомнени. Но не искам повече да ги коментирам.

Сашо Диков: Тук става дума за атака, г-н президент, извинявам се много. (...) в смисъл на дирижиран сценарий. Ето „аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака”. Обвинението е ясно и недвусмислено.

Георги Първанов: Нямам съмнение, че това е подготвена атака на г-н Дянков. Бях достатъчно ясен, изслушахме ви. Вие отнехте половината от времето на пресконференцията.

Водещ: Продължаваме по-нататък с въпросите. Българско национално радио. Виждам всички останали медии, ще ви дам думата след това.

Журналист: Г-н президент, като ултиматум ли трябва да бъдат възприемани вашите думи, че ако не бъде изтеглено искането за импийчмънт, ще работите по друг режим и какъв точно режим ще предприемете към другите институции? Искам да ви върна и към въпроса на колегата от БНТ за това дали смятате да правите партия. Тъй като споменахте, че целта е президентът да бъде държан в шах и да се поддържа еднополюсен модел, нещо, което вие казахте, че няма да допуснете. Дали това някой няма да го разчете отново като заявка за политически формат, който се готвите да направите? Благодаря.

Георги Първанов: Не, ще го разчете, разбира се. Всеки има право да чете и думите на президента по какъвто си иска начин. И аз нямам съмнение, че ще има разночетене и на този етап. Но аз съм пределно ясен. И искам веднъж завинаги да се разбере, че това, което правя в следващата година и половина, до края на мандата, ще бъде свързано с ангажиментите ми като държавен глава. Какво ще правя след това, си е моя работа.

Не, не като ултиматум. Това, което казвам, е една реалистична оценка на ситуацията. Няма да допусна да се водят преговори или разговори, които могат да имат двуличен характер. А в момента имаме точно такава ситуация. Ние просто ще си вършим работата. Имаме ангажименти, които са общи за всички български институции. Образно казано, всеки ще си носи раницата, всеки ще си изпълнява ангажиментите и надявам се в крайна сметка по силата на математическата логика да имаме събиране на векторите в една посока, в една цел.

Водещ: „24 часа”. Заповядайте.

Журналист: Г-н президент, във всичките години, в които сте в политиката, най-различни медии са се упражнявали на гърба на вас и на вашето семейство и са писали какви ли не неща. Защо точно сега решихте да реагирате толкова остро и да разбираме ли, че оттук нататък при всеки слух и непроверена информация вие ще си търсите правата по друг начин?

Георги Първанов: Да. Сигурно, ако някога се направи изследване за това кой в каква степен е бил обект на подобни публикации и коментари с жълт характер, ще попадна в челото. За съжаление не само аз, но и моята фамилия - съпруга, децата, родителите ми. Но така е, когато няма възражения срещу онова, което правим в политиката, се търсят други начини за атака. Аз не знам кога и как са хванали тази дезинформация в шоуто, аз съм я идентифицирал много отрано. И тя още от самото начало се свързваше с името на Симеон Дянков. Не реагирах, защото това беше в жълтата част на медийното пространство. Там са се появявали и доста по-мръсни неща за нас. В случая обаче става дума за нещо друго. Аз съм участвал в много предавания, може да се шегуваме, колкото си искаме. Но един финансов министър да каже подобно нещо по отношение на президента, специално на президента. Забележете, там не ставаше дума за гражданина Първанов. Там се говореше за президента в контекста на правените проверки. Извинявайте, поне това съм длъжен да защитя. И по тая линия ще си водя битката докрай. Не слухове, всякакви подобни инсинуации. Жалко е и не бих искал да ангажирам президентската институция със сигнали до съдебната власт, но някога мога да защитя името си и по този начин.

Водещ: Нова телевизия. Заповядайте.

Журналист: Благодаря ви. Аз съм тука по един личен въпрос всъщност. Тъй като г-н Диков зададе първия ми въпрос. Вторият много важен въпрос, тъй като сте бил в подобна шоу програма по конкурентната ни медия, а ние ви каним много активно от първия ден на нашето шоу, възнамерявате ли скоро да ни бъдете гост? Съвсем лично. И между другото само да добавя във връзка с „Европа 2020”, че е много хубаво, тук е много хубаво да има безжичен интернет.

Георги Първанов: Ето това е едно разумно предложение. Бих ви гостувал, разбира се, в тази гореща ситуация сами разбирате, че няма как да стане това.

Сашо Диков: Не разбираме, г-н президент. Точно заради горещата ситуация не разбираме. Разбираме, че там, където ви се кланят, е нормално да отидете. Той дойде да се поклони човекът, (...)

Водещ: Г-н Диков, бихте ли оставили думата и другите да зададат своите въпроси?

Георги Първанов: Г-н Диков, успокойте се малко. Аз също съм виждал как вие се кланяте, но не правя политика от това.

Сашо Диков: Кога съм се кланял? Нещо сте се объркали.

Водещ: Вестник „Стандарт”.

Журналист: Г-н президент, вие казахте, че сте за възобновяване на диалога между институциите. Какъв е според вас полезният ход и кой трябва да направи първата крачка? Искам още нещо да ви питам – г-н Борисов обади ли ви се след изнасяне на стенограмата, имал ли сте разговор с него? благодаря ви.

Георги Първанов: Да. Във времето около публикуването на стенограмата ние си контактувахме няколкократно. Какъв е характерът на този разговор, няма да коментирам, защото не е коректно, не е редно, поне не е в моя стил. Как би могло да стане – отново искам да кажа, има много важни теми, по които ние трябва да седнем и да говорим. Вземам за пример съдебната власт. Една тема, по която има дори обща воля да се направи Консултативен съвет по национална сигурност. Така в хода на работата ние трябва да сближаваме позициите и да търсим изход от тази ситуация. Но отново искам да кажа, че никакви компромиси не могат да се правят, докато върви искането за отстраняване. След като мине въпросът пред Конституционния съд, тогава вероятно ще седнем на чисто и ще анализираме ситуацията.

Водещ: Следващата заявка. Заповядайте за въпрос.

Владислав Велев, Дарик радио: Г-н президент, казахте, че правителството трябва да предприеме т. нар. помирителен ход. Как си го представяте вие точно, като какво? Освен това, разкритикувахте много досегашната икономическа политика, кризата се задълбочава, според вас, но какво ще стане, ако правителството продължи по този начин. Вие какъв ход имате, за да повлияете по някакъв начин върху това, дори те да приемат някои от идеите, които вече разкритикуваха в икономическия доклад от миналата година?

Георги Първанов: Вижте, те решават какво ще възприемат, а не само от мен. В обществото ни в момента има много разумни работещи идеи. Във всеки случай, ние сме в дефицит от време. Да чуят работодателите, ако не искат да чуят президентските експерти, да чуят синдикатите, там има много силни идеи, гъвкави, разумни, прагматични решения. Когато говоря за това, че другата сграда е на ход, другите сгради и институции са на ход имам предвид основно, отново ще подчертая, това искане за отстраняване. В момента то тегне на отношенията ни и няма какво повече да го коментираме.

Водещ: Заповядайте.

Валерия Касиян: Г-н Първанов, трябва да прочета нещо, заради това не ставам. Малко преди брифинга в интервю за „Би нюз” и вестник „Стандарт” вътрешният министър Цветан Цветанов каза за вас следното, цитирам – „Гоце е морално дискредитиран. Първанов да отговори защо убиха неговия съветник Емил Кюлев”. Как ще коментирате тези думи? Валерия Касиян, „Би нюз”.

Георги Първанов: Това е речникът на вътрешния министър. Добре. Ще отговоря, разбира се, не с такъв речник. Аз понеже имам добра памет, помня, че той ме попита в разгара на предишната криза, дали познавам братята Маргини и аз казвам, понеже днес го превърнахме в един диалог, в един изпит, и аз се надявам да издържа, не, не съм им виждал очите на Маргините. Но ако иска, г-н Цветанов може да попита някой друг, който е по-близо до него, може да попита г-н Костов дали познава тези личности. Но не става дума за това. Понеже се споменават много имена в последните няколко дни и то разбираемо, спекулативно подхвърлени, без да цитирам самите имена, с внушенията, видите ли, че аз съм срещал някого някъде, който бил на прием или на рожден ден в присъствието на хиляда души, отклонявам този подход. Никой от моя екип или от охраната ми не проверява присъстващите на едно публично мероприятие. Големият въпрос е обаче тези имена, т. нар. олигарси, кога станаха такива. Затова е всъщност и този скандал, уважаеми дами и господа, който се разгаря в момента. Всички мълчат, обаче ключът е идеята за икономическите досиета. Обясняват как нямало икономически досиета, разбира се, че няма подредени в библиотеката такива, но би трябвало някъде в компетентните органи, в службите, да има събрана информацията, която да покаже кой на кого какво е дал. Затова, когато Иван Костов говори за Алексей Петров, моят въпрос е, кой вкара Алексей Петров в ДАНС и кой го изпрати в „Кремиковци”. Кой даде на олигарсите банките, кой им даде да правят пътищата, кой реализира всички тези проекти. Включително и до последното правителство, аз не се фиксирам върху един премиер. За прословутите заменки – ами, да ги изкараме да ги видим, да не размиваме нещата, да видим кой реално какво е спечелил. Това е голямата политика, другото са недомлъвки, клюкарски работи. Иначе това за вътрешния министър наистина показва едно изключително ниво.

Водещ: Продължаваме по-нататък – вестник „Земя” мисля, че колежката.

Журналист: Господин президент, струвате ми се доста миролюбив спрямо сградата отсреща. Следователно тази криза, сегашната, няма да доведе вероятно до правителствена такава. Остава тогава въпросът, кога ще си ходи Дянков? Другият въпрос е, ако Дянков не си отиде и нещата продължат натам, накъдето ги виждате вие, а и не само – през последните дни редица работодателски организации, синдикати, експерти, банковите среди се обадиха също, може би отиваме към парламентарна криза или към служебно правителството преди това? Как изглеждат нещата сега, в този момент, през вашия поглед?

Георги Първанов: Вижте, министър-председателят решава какво да прави с министрите си. Ако мога да формулирам тук пред вас, за да разтоварим малко обстановката, една формула, мисля, че продължителността на кризата ще бъде правопропорционална на времето на присъствието на министър Дянков във финансовото министерство, без, разбира се, да надценявам ролята на субективния фактор. Понеже се чу действително заплахата, а и в публичното пространство витае все по-осезателно идеята за предсрочни избори, имам предвид от мнозинството, искам ясно да кажа, още повече, че такава идея се чу, че ние всички трябва да подадем заедно оставки и да се явим на изборите отново. И това е един легален импийчмънт, защото аз няма право да се кандидатирам отново за президент, т.е. най-лесният начин да ми се прекрати мандата е да се договорим да отидем заедно на изборите. И какво следва от това, какви избори, моля ви се, в разгара на тази криза? Аз може да критикувам правителството или отделен министър, но смятам, че в момента не може да има по-добро решение от това правителство. Аз не мога да си представя, че едно служебно правителство, благодаря за възможността да си подбера хората за един екип, не мога да си представя, че служебно правителство може да подготви, и което е особено важно, да реализира, защото служебното правителство е с вързани ръце в една подобна антикризисна политика. Така че да си избием тези неща от главата и да се хващаме на работа. Нека веднъж завинаги да се разбере – политиката не са само избори и скандали. Качеството на един политик си личи от това, доколко може да прави управленска политика. Не толкова, дали може да печели избори, още по-малко, дали може да провокира скандали. Така че да зачеркнем темата за предсрочните избори и наистина да правим политика, която да използва последния шанс, влакът отминава.

Водещ: Останаха ли незададени въпроси, колеги? Заповядайте.

Боряна Конова: Господин президент, тъй като почти се опитахте да отговорите на въпроса ми, кога според вас ще излезем от икономическата криза, може ли да развиете този въпрос? Вторият ми въпрос е, тъй като увеличаването на здравните осигуровки няма как да не мине през парламента, склонен ли сте да наложите вето на подобни промени в законодателството? И днес зам.-министър Владислав Горанов е коментирал и въпроса за въвеждането на постоянни здравни вноски, т.е. постоянна сума за здравноосигурителните вноски на лицата, за които държавата плаща – деца, пенсионери и т.н. Как ще коментирате подобна идея отново от страна на финансовото министерство и кога смятате, че трябва да стане актуализацията на бюджета и можем ли да очакваме юли месец? Благодаря ви.

Георги Първанов: Само да не пропусна, понеже вашият въпрос ме подсети, че изтървах отговора на един въпрос за приватизацията. Първо, искам да кажа, че по всички икономически въпроси аз се изказвам само тогава, когато съм си сверил часовника с моите експерти. Но априори, без подобни консултации, мога да кажа, че да правиш подобна приватизация в условията на криза, не го смятам за много далновидно. Не съм сигурен, че това е най-добрият начин да запълним дупката в хазната, защото това ще ни се върне в момент, в който излизаме от кризата, особено когато става дума за сферата на енергетиката. Ако знаех кога ще излезем от икономическата криза, ако не Нобелова награда, то поне някакъв български вариант на такава награда би трябвало да получа. Аз разсъждавам по принцип, разсъждавам на базата на конкретните критерии, които се развиват като негативна тенденция за България. Ние ще можем да направим вярната прогноза за изхода от кризата, за времето на изхода едва тогава, когато имаме повтаряеми критерии, има няколко критерии, по които тази оценка се прави. Когато видим няколко последователни периода да има повтаряемост на тези критерии, позитивни, разбира се, тогава можем да си позволим да направим и една такава прогноза. Но без съмнение няма да звучи нереалистично, ако кажа, че всъщност 2010 година ще бъде също година на кризата в България. По отношение на здравните осигуровки, дали ще наложа вето, аз не мога да прогнозирам как бих реагирал. Принципната ми позиция беше много категорична. Разбира се, има една друга принципна позиция, която аз обичам да повтарям – данъчната политика е работа на правителството. Можем да спорим много, надявам се при сериозни аргументи, надявам се, при необходимата чуваемост, но би било лошо, ако президентът започне да пише данъчните закони на правителството. Затова отговорът е по-скоро „не”. Разбира се, надявам се да бъдат чути възраженията на работодатели, на синдикати, на всички онези, които се изказаха в дискусията, и тази идея да не се развие в законодателното пространство. По същия начин отговарям и на въпроса за изказването на зам.-министъра. Не познавам, признавам, не успях да се запозная с неговата теза. Като ч изчетем, ще преценя как да реагирам. Важно е, разбира се, и президентът реагира тогава, когато има закон, когато има действие на ниво правителство. Не очаквайте от мен да коментирам всеки зам.-министър. Зам.-министърът е експерт и той може да си позволява да формулира всякакви дискусионни идеи.

Водещ: Може ли да вървим към края на пресконференцията, един-два въпроса максимум още. Заповядайте – Мариела Балева, след това и на вас ще ви дам думата.

Мариела Балева: Господин президент, вие допуснахте възможността за евентуален разнобой между Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ, но смятате ли, че ако Бойко Борисов действително е изпуснал властта в ГЕРБ, може да се стигне до някаква катастрофа? И другото – как намирате възможността управляващите да искат да възпитават президента две години преди края на мандата му? И ако позволите, ще инициирате ли референдум за генномодифицираните организми (ГМО)?

Георги Първанов: Вижте, тезата, че има разминаване в позицията на премиера и на парламентарната му група, дойде от самия него или поне така неговите думи бяха изтълкувани от медиите. Аз съм скептик, аз по-скоро смятам, че министър-председателят си владее групата. И слава Богу, така би трябвало да бъде. Това, което констатирах, е въздействието на един друг лидер върху парламентарното мнозинство, респективно върху групата на ГЕРБ, но не искам да се връщам към тази тема. Аз не очаквам от там да дойде нестабилност. Нещо повече, никога не е имало такава солидна парламентарна подкрепа за един кабинет. Това предполага непопулярни мерки, възможност да се наложат непопулярни мерки. Отварям скоба, припомням своята готовност да заставам, да подкрепям подобни непопулярни мерки когато става дума за национални цели, когато става дума за неизбежни мерки. Що се отнася до ГМО аз обявих своята позиция, ако законът върви в този вариант, в който той тръгна и който излезе от второто четене в комисията, този закон, тези промени не са добри за България. Тези промени не са добри с оглед да развиваме идеята, на която аз държа, биологично земеделие е нашата страна. Аз продължавам да държа на идеята си за България свободна от ГМО. Ако бъде приет законът в този му вид аз ще наложа вето. Ако ветото бъде отхвърлено ще поискам референдум, който може да бъде съпътстван от една подписка за подкрепа на инициативата.

Водещ: И последен въпрос наистина, ако много настоявате.

Журналист: Ще ви помоля да коментирате – бяхте разкритикуван по отношение на това, че е записван разговора със Симеон Дянков без негово знание и, че е публикувана стенограмата отново без негово знание. Как ще коментирате това от етична гледна точка? Любопитно ми е още – сам ли взехте решението да бъде публикуваната стенограмата и ако не кой ви посъветва? И ще ви помоля, ако позволите да ви върна към въпроса на колегите във връзка с бъдещи планове за сформиране на нова политическа сила, не получих еднозначен отговор – имате ли такива планове? Благодаря ви.

Георги Първанов: След като не получавате такива отговори, не задавайте повече въпросите. В тази сграда, в тази институция решенията ги вземам аз. Затова институцията е президент на републиката, защото понякога се пише по инерция президентството. Няма президентство, има президент. Що се отнася към този случай, отново искам да ви върна към това, ако искате след края на пресконференцията заповядайте в тази зала, в която се провеждат срещи и заседания, в която журналистите са присъствали и снимали хиляди пъти, на която стенографката стой отсреща точно срещу събеседника. Самият събеседник стои на 20-30 см от мен и сам по своя воля натиска едно червено копче не за да включи високоговорител, защото разбирате, че се чуваме добре и без усилвателна уредба, а за да се включи в записа. Това е 20 години. никой досега не е бил изненадан. Изненадан беше единствено г-н Дянков. Но изненадата не е в това, изненадата е, че беше показан в цял ръст. Иначе понеже говорите за стенограми, а защо никой не реагира когато публикувахме стенограмата на 4 февруари? Що тогава нямаше искане за импийчмънт, дами и господа?

Сашо Диков: /.../ че Симеон Дянков сам се е записал и /.../.

Георги Първанов: Не става дума за записване, а за водене на стенограма. Точно така - натиснал е копчето, влезте, г-н Диков, и вижте как стават тези работи. Ще ви обяснят тук хората от администрацията, това е много елементарно. Стотици не десетки лидери, политици, бизнесмени, синдикалисти, всички са идвали и са участвали в подобен род разговори. Така е по цял свят. Така е вероятно и в съседната сграда. Не мога да си представя, че разговорите на министър-председателя не се стенографират... Идват синдикалистите и обсъждат. Нима за това не се води стенограма? Това ми звучи недалновидно от управленска гледна точка.

Сашо Диков: Знаел ли е Дянков, че е записван или не е знаел? Минете на въпроса.

Георги Първанов: Аз хиляда пъти ви го обясних, пак един и същи въпрос. Не може да не е знаел, защото той сам се е включил в този разговор, в тази стенограма. Благодаря ви. Други въпроси има ли?

Водещ: Няма повече въпроси. Благодаря на всички за вниманието. Закривам пресконференцията.

 

Пресконференцията на президента Георги Първанов бе дадена веднага след гласуването в парламента на искането за отстраняването му от поста. Тя започна в точно определения час на бул. “Дондуков” 2 и бе излъчена пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Пресконференцията на държавния глава съвпадна по време с обсъждането на антикризисните мерки в парламента. Вицепремиерът Симеон Дянков поиска това обсъждане да бъде излъчвано пряко по БНТ и БНР, което бе явен начин да се отреже от ефира президента и това, която ще каже на пресконференцията сидържавният глава. Депутатите гласуваха предложението на финансовия министър за излъчването положително.

Минути по-късно стана ясно, че БНТ и БНР излъчват на живо не Дянков, а президента – това като че ли мотивира Дянков да прочете набързо краткото си експозе по антикризисните мерки и да напусне залата и Народното събрание, без да остане и изслуша дебатите на народните представители по пакета антикризисни мерки, които синдикати и работодатели му написаха.

Предлагам Стенограма на пресконференцията на президента, така, както бе публикувана на страницата на държавния глава.

Какво се случи след това, и какви бяха реакциите по самата пресконференция и факта, че тя, а не Дянков бяха излъчени на живо от националните медии ще научите в продължението на темата днес на сайта.

Георги Първанов:

Уважаеми господин Вицепрезидент,

Уважаеми дами и господа,

Драги сънародници,

Днес ще взема отношение по представените от антипрезидентската коалиция мотиви, както и по основните тези от вчерашния парламентарен дебат.

Първо, още няколко думи по стенограмата от разговора ми с министър Дянков, която вече коментирах на предишната пресконференция.

Това, което искам сега да подчертая, е, че авторите на мотивите за моето отстраняване неточно, защото не мога да си представя, че е недобросъвестно, предават стенограмата относно характера на срещата. Там има един миг, в който говоря в лично качество, защитавайки името на фамилията. Това е точно едно изречение, след което допълвам, че после ще говоря институционално. И така - до края.

Вижте текста, уважаеми журналисти, и ако греша, коригирайте ме, съдете ме, ако не, някой от авторите на мотивите трябва да понесе отговорността за манипулацията.

Впрочем, в самите мотиви мнозинството отбелязва повода в самото начало на документа, цитирам - „Проведената среща между президента на Република България и вицепремиера и министър на финансите”, затварям скобата и цитата, тоест в самите мотиви се подчертава институционалният характер на срещата. Във въпросния разговор не се засяга нито едно обстоятелство от личния живот на г-н Дянков. Така че, позоваването на чл. 32 от Конституцията е крайно неуместно.

„По начина на водене на разговора и чрез огласяването на стенограмата е накърнено достойнството на г-н Дянков” - пише строго в мотивите.

Какво точно обиди г-н Дянков? Защо той така и не си го каза? В този разговор - отново подчертавам - няма нито една обидна дума. Той бил „конструктивен” - по публичното признание на самия министър след срещата. Но отново поставям основния въпрос - кой ще защити достойнството на стотиците хиляди наши сънародници, обидени, огорчени и от обвинения, и от политиката спрямо тях? И толкоз по стенограмата.

Огромната част от „аргументите” срещу мен се намират - забележете - в пресконференцията, проведена след обявеното от тях намерение да искат импийчмънт.

Смятам, че това е малко постничко. И искам да обърна внимание, че моята „вероломна” - по израза на самия премиер дейност - датира много отдавна. Бихме могли да предоставим на вниманието на авторите на бъдещи мотиви много други пресконференции, интервюта, изявления, мои позиции, в които многократно съм критикувал министри, инициативи, политика на предишните две правителства. Но за това по-късно, ако, разбира се, има интерес.

Ние направихме един контентанализ на дебата и, очаквано, най-често срещаната дума във вчерашната парламентарна дискусия беше „конституция”. Но смятам, че конституционният дебат така и не се получи, по-скоро той беше деформиран.

Когато стана дума за Конституция, има едно нещо, което бих искал да ви припомня. Слушайте внимателно текста на цитата. „Президентът да издаде Указ за прекратяване мандата на това правителство и да назначи служебен кабинет.” Това да ви звучи познато, госпожи и господа от ГЕРБ? Не беше ли това писмото на председателя Цветанов от юли 2008 г.? Припомням го, защото това е не просто пример на едно крещящо непознаване на българската Конституция, а защото това е подбудителство към едно от най-тежките нарушения, които държавният глава може да извърши по отношение на Конституцията. Едно такова нарушение, което, както отбеляза виден български конституционалист, би било вече наистина сериозно основание за отстраняване на президента.

И тогава не бяха чели Конституцията, и сега очевидно не е сред настолните им четива. Впрочем, това законотворчество през главата на парламента и на президента е само един щрих в подобна политика и дейност - публикуването на неприети текстове, имам предвид, директно в "Държавен вестник". Не знам как ще завърши тази сага, но тя наистина е показателна.

Всъщност в мотивите, които вчера не бяха дискутирани кой знае колко, дебатът беше насочен в друга посока, но аз съм длъжен да взема отношение към тях. В тези мотиви най-важното, целта на дебата и на самото искане за отстраняването според четворната коалиция е да се определят - забележете - „границите на легитимното президентско говорене”.

А така! Кой определя границите? Мога ли да ползвам като образец на легитимно политическо говорене вчерашния парламентарен дебат? Той ли задава критериите за изисканост, за стил, за аргументираност на позициите? Мога ли, дами и господа, да използвам в своето политическо говорене думи от речника на премиера и неговите заместници? Сигурно мога и трябва. Мога, но не искам. Защото мисля за авторитета на институцията. Защото мисля, че отидохме твърде далеч в това огрубяване на политическия речник, което няма аналог в цялата над 130-годишна история на българския парламентаризъм, на модерния политически живот.

Слуховете, че съм бил архитект на тройната коалиция са силно преувеличени. Но без преувеличение може да се каже, че са вдъхновение на новата, ако не четворна, то „4 минус” коалиция. Защото единственото, което ги обединява, е агресията и злобата срещу мен. Защото как ви звучи това изказване на един от сините лидери - не ви харесваме антикризисната политика, но ще я подкрепим, ако вие участвате срещу похода срещу Първанов? Цитирам по памет, това е смисълът.

Впрочем, аз не съм забравил, че сам премиерът определи това обединение през есента, още далеч преди да обсъждаме всякакви стенограми, определи го като „коалиция на мразещите”.

Никой държавник – нито президент, нито премиер, нито който и да е – има право на политика и изказвания, разделящи и подбуждащи към омраза. Законодателят го е записал като норма на Конституцията и на редица закони на страната. Време е да се стреснем. Да сложим край на това говорене с омраза. Защото това дори не е път назад. Това е път към хаоса, път за никъде.

Авторите на мотивите твърдят, че тази процедура на обвинение пред Конституционния съд за първи път ще покаже какви са границите на правомощията и отговорностите по смисъла на Конституцията на Република България. Справедливостта изисква да припомня, да обърна внимание, че този въпрос обстойно е обсъждан и тълкуван с Решение №25 от 1995 г. на Конституционния съд. Преди това има и други решения, но обръщам вниманието ви точно върху този документ.

От вниманието на авторите на мотивите е убягнал един текст, който има пряко отношение към повдигнатия въпрос за легитимното президентско говорене. Цитирам: „Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления. В тях той може да изразява свои становища по държавни, обществени или политически въпроси. Конституцията на Република България е включила и такива правомощия на президента, при които той може да се ръководи и от своите политически убеждения.” Текст, достатъчно категоричен, който, както казах, не е подготвен в президентската администрация. Този текст е основанието и за решението на Конституционния съд.

По-надолу четем: „Националното единство не означава политическо единомислие. Президентът, въпреки че представлява и олицетворява нацията като цяло, може да прави изявления и извършва действия с различно политическо съдържание.” А от мен ще допълня, че очевидно при нас има едно разделение на труда – президентът отговаря за единството, премиерът отговаря за единомислието.

Когато произнасях първата си президентска клетва на 19 януари 2002 г. в сградата на парламента, аз заявих: „Впрочем, вие, народните представители, вероятно няма да сте съгласни с всичко, което произнасям и отстоявам, както и аз едва ли ще приема всичко чуто и направено от Народното събрание, от другите власти. Но аз винаги ще уважавам вашата позиция и ще държа на активния диалог. Ще споделям риска и дори негативите от непопулярните мерки.”

Неведнъж мои идеи са били оспорвани и дори отхвърляни. Помните ли, когато имаше вето по Закона за трансплантациите, колко остра беше реакцията на тогавашното парламентарно мнозинство и как бях обвинен - същите думи, които и сега чувам – че губя парламентарно време? И сега съм удовлетворен не за себе си, за хората, които го чакат, да видят, че това правителство реализира политиката, позицията, която аз съм отстоявал. Но трябваше да мине много време, за да се стигне дотук.

Разбира се, не става дума само за говоренето. Не е въпросът за формата, а за съдържанието. Става дума за един опит да се стесни политическата територия на президентската институция. Още от момента на своя избор аз обявих своята департизация, без законът да го изисква, защото президентът не може да бъде член на ръководството на партия, не може да бъде редови член на отделна партия. И останах верен на този свой ангажимент. Аз не съм се клел във вярност по партийни форуми. А двойният стандарт отдясно е очевиден. Защото, надявам се, мнозина помнят как възторжено ръкопляскаха на думите „Аз съм седесар”, изречени от моя предшественик. Аз самият съм се старал да бъда президент не само на онези, които са ме избрали, но и на онези, които яростно са ме отричали. Оставам верен на ангажимента да работя в рамките на конституционните си правомощия. Но именно заради Конституцията, заради прекия избор на президента, ще се противопоставям на всеки опит за посегателство върху авторитета на институцията.

Няма да приема обезличаването на президентската институция, свеждането на президентските функции до чисто протоколни, до декоративни. Българският президент няма да бъде церемониал-майстор. Днес, не много преди края на втория си мандат, аз ще водя тази полемика с цялата си енергия, с опита си, не за себе си, а за тези, които ще дойдат след мен, за да защитя конституционното разбиране за държавния глава и за отношенията между институциите. Винаги съм бил за това държавният глава да не е силов, да е силен със своята компетентност, почтеност и разум. Българите няма да приемат амбициите на управляващата коалиция да поставят под, своего рода, стъклен похлупак държавния глава. Те искат активен и ангажиран президент.

Личните отношения, уважаеми дами и господа журналисти, влияят върху политиката. Въпросът е те да не бъдат определящи. Лошо е, когато емоцията зачерква политиката. Важно е в принципните дебати да не се горят мостовете. Нерядко се налага събиране на непримиримости. За тези 20 години в политиката на мен ми се е случвало много често. И обратното, ако полето на сближението е минирано от тежки думи, това обрича усилията.

Българската конституция е така направена, че президент и премиер не трябва да са конкуренти. Силата им се удвоява от взаимодействието. Има немалко примери в това отношение. Тези, които са очаквали, че със серия инициативи за отстраняването ще ми затворят устата, ще видят, че бъркат зле. Тези, които очакват, че аз ще се радикализирам, че ще направя държавата заложник на лични амбиции, очевидно не ме познават. Независимо от това, което се случи вчера, президентската институция ще продължи да бъде фактор на стабилността и спокойствието.

През всичките тези месеци се натрупаха доста конфликтни ситуации между институциите. Чул съм доста реплики по адрес на президента, но в нито един от тези случаи напрежението не е тръгвало от “Дондуков” 2. От направения анализ на експерти, от близо 300 изказвания на мнозинството по адрес на президента 14 са с позитивно съдържание, над 200 са отрицателни, останалите неутрални.

Помня добре първите 9 месеца на 2006 г., когато се разгоря мощна кампания под надслов „Как да бутнем Първанов”. Мотивите, които вчера прозвучаха в рамките на дебата от началото до края, не бяха по-различни от това, което сме чували и тогава. Но това очевидно е едно говорене, което разчита на кратката ни памет.

Силата на един президент не е в преките правомощия, а е в неговия авторитет и влияние. И преди мен, и убеден съм, далеч след нашата двойка с вицепрезидента Марин, хората ще виждат в държавния глава национален лидер. По силата на прекия избор към институцията има високи, бих казал, понякога свръхочаквания. А това изисква ясна и категорична позиция по основни въпроси от целия дневен ред на българските граждани, на обществото.

Не само че много пъти съм говорил, образно казано, без позволение, много са случаите, в които аз съм се намесвал в търсенето на убедителни, трайни решения на социални конфликти. Вчера много грубо беше пресъздаден един такъв епизод от новата ни социална история - учителската стачка. Един период, един социален конфликт, чието решение тук се търсеше много активно, преговорите бяха водени действително тук и завършиха с едно достойно решение. Впрочем, има позиция на ръководството на учителския синдикат по този въпрос. И така ще бъде и в бъдеще, защото, убеден съм, социалният мир е задължително условие за изхода от кризата, за успеха на реформите. Но той не е нещо веднъж завинаги дадено. За него трябва да се работи с всяко управленско решение. Още повече че ние така и не изработихме ефективни механизми за решаване на социални конфликти.

Имаше в тези мотиви и обвинения към вицепрезидента г-н Ангел Марин, които, забележете, се основаваха на дейността на висши държавни служители. Служители, които са в изпълнителната власт. При целия процес на предоставяне на българско гражданство указът на президента, в случая на вицепрезидента, е поставен в зависимост от предложението на министъра на правосъдието. Това е една много дълга процедура, в която участват толкова много звена от изпълнителната власт, че дори на мен ми е трудно да ги преброя. И в крайна сметка вицепрезидентът предоставя българското гражданство по предложение именно на министъра на правосъдието. Така че и тук отговорността е потърсена не на правилното място.

А що се отнася до контрола, нищо по-лесно от това парламентът да осъществи контрол върху изпълнителната власт. Това е един конституционно решен въпрос.

Искам да кажа, да повторя, защото това съм го казвал и друг път - може би някои се дразнят прекалено много от доброто ми, бих казал, перфектно взаимодействие с вицепрезидента г-н Марин вече девета година, за разлика от онова, на което бяхме свидетели в предишните години на прехода.

Но понеже стана дума за парламентарния контрол, да кажа още две думи. В това число и чрез подготвяните вчера правила, специални правила за провеждането на дебата, някой се опита да вкара държавния глава в рамките на разбирането за парламентарен контрол. Грешите. Оставям настрана факта, че мнозинството не може да осъществи, да осигури парламентарен контрол дори по отношение на министрите, защото помня добре последния петък, 11 питания към министри бяха отклонени.

И сега, няколко думи по кризата.

Първо, да повторя, защото преди малко го казах и на друго място, аз подкрепям пакета от антикризисни мерки, от онова, което видях в медиите, не успях да проследя представянето на този пакет пред българския парламент, то съвпадна почти по време с нашата пресконференция. Но съм длъжен да споделя няколко неща.

Първо, да призная, че премиерът Борисов видно не се справя в битката с кризата. Икономическият екип излъчва непрекъснато противоречиви, взаимно изключващи се сигнали. Отдавна не е имало правителство, което така често, непрекъснато да сменя правилата. А разберете, уважаеми дами и господа, сигурността, съзнанието за перспективата, каквато и да е тя, е едно от най-важните условия за социалната подкрепа на антикризисната политика, която се провежда в момента. Хората трябва да имат анализа, да имат представа какво им предстои до края на годината, в следващите години, за да могат да направят собствените си антикризисни мерки. Казвам това със съжаление, защото ние, екипът на президента, икономистите, които работят заедно с нас, инициирахме през септември антикризисен дебат, в резултат на което набързо бяха направени предишните антикризисни мерки и те така и не проработиха. Затова сега е видим неуспехът от тяхното приложение. На практика бяха загубени 8 месеца за ефективно противодействие срещу кризисните процеси. И това е така, защото кабинетът се осланяше на прекалено оптимистичните, да не кажа, бодряшките прогнози, направени от финансовия министър.

По-голямата част от т.нар. антикризисни мерки всъщност бяха прокризисни. И сега имам подобно усещане от първия прочит на онова, което ни се предлага. Защото вниманието продължава да е концентрирано върху фискалната цел, поставена още в средата на миналата година, независимо от динамиката на събитията, независимо от нещата, които се случиха с бизнеса, които се случиха в сферата на заетостта, в социалната сфера като цяло.

Другото ми опасение, дано да бъда опроверган, е, че това са по-скоро краткосрочен тип мерки. И се опасявам, че няма да е далеч времето, може би лятото, най-късно началото на есента, да се достигне до нова актуализация, до търсенето на нов пакет от антикризисни мерки, които, надявам се, да бъдат още по-дълбоки и работещи. Прави впечатление, че не се предвиждат достатъчно мерки за повишаване събираемостта на приходите, за активизирането на основните реформи в публичния сектор.

И най-сетне, нека да кажа и това – в Европа, когато се прави поредният антикризисен пакет, всичко е подчинено на идеята за визията, за стратегията до 2020 г., на това на какъв приоритет ще се заложи, кои ще са основните механизми и средства. При нас този дебат отсъства. И мисля, че това като че ли предопределя и крайния резултат от изпълнението на тези мерки. Иначе аз съм убеден, така както съм бил винаги през тези 20 години, за което много пъти съм бил заклеймяван, в необходимостта от една много по-активна роля на държавата. Става дума за роля не администрираща, потискаща, а за една по-активна регулираща роля, която държавните институции трябва да имат в създаването на условия, стимули като фактор за спазването на правилата, за гарантирането на балансите на обществени интереси, за търсенето на работа на гражданите и на бизнеса.

И най-сетне, отново ще кажа - изходът от кризата предполага действено управление, силни и взаимодействащи си институции. Взаимната критичност е едно от средствата за оздравяването на управлението. Имаме нужда от здрава и стабилна държава, което означава повече ефективност, по-малко ефектност в работата на институциите, на всички нас.

Благодаря ви.

Емилия Караабова, вестник „Труд”: Господин Президент, как ще коментирате днешните заглавия, или поне част от тях, че „Яне спаси президента”, като става въпрос не толкова до спасяване от импийчмънт, а до това, че с решаващите гласове на него и на депутатите му изобщо не се стигна до Конституционния съд.

И вторият ми въпрос е малко встрани, но понеже не сме чували Вашия коментар до момента, огромният хонорар, който получи лидерът на ДПС за консултантските си услуги по 4 проекта и писмото, което прати до журналистката Валерия Велева.

Благодаря Ви.

Георги Първанов: Да чуем повече въпроси.

Надежда Василева, БНТ: Господин Президент, казахте, че президентът и премиерът не трябва да бъдат конкуренти. Вие какво бихте направили след всичко, което се случи, за да бъде възстановен диалогът между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2? Конкуренти ли сте вие двамата в сегашната ситуация?

Георги Първанов: Казах не.

Виктория Петрова, бТВ: Моят въпрос е сходен. Казахте на предишната пресконференция – ако не бъде прекратена процедурата по импийчмънт, ние просто ще работим в друг режим. Какъв режим предвиждате сега?

Нели Тодорова, БНР: Добър ден. Господин Президент, моят въпрос е свързан с първия, но се чуха странни спекулации за връзки, ако мога, ще цитирам точно, от депутати от ГЕРБ. Връзката е Президент - Държавна сигурност - Яне Янев - ДАНС и уж тази връзка всъщност е задържала депутатите от РЗС и Яне Янев извън залата.

И другият ми въпрос е може би за по по-важното – икономическата програма. Вие казахте, че я подкрепяте, когато четохме за нея вчера. Но тя залага 1 милиард и 600, а днес, преди мъничко, стана ясно, че дупката в бюджета е 1 милиард и 400. Достатъчно ли е това или трябват някакви по-решителни стъпки? В смисъл според мен дупката ще се отвори значително повече от това, което показват онези сметки.

Диана Кънчева, вестник “24 часа” : Господин Президент, чуха се гласове за промяна в закона така, че да пише изрично: „Президентът да не е бил сътрудник на Държавна сигурност.” Бихте ли подкрепил една такава поправка?

И вторият ми въпрос – бихте ли изяснили историята с указа на вицепрезидента Ангел Марин, дали има втори указ от втория мандат, който да делегира правомощията?

Мария Цънцарова, Нова телевизия: Господин Президент, вчера Мартин Димитров подчерта факта, че Вие сте единственият държавен глава в Европейския съюз, който се ползва с 50 на сто неодобрение от страна на депутатите. Преведено като оценка от страна на най-важната институция в България за работата на президентската институция как го разчитате Вие?

И вторият ми въпрос е какъв според Вас ще бъде отзвукът от това напрежение между институциите на международната политическа сцена?

Георги Първанов:

Ще се опитам да обединя някои от въпросите, защото част от тях са съвместими. Аз не знам дали г-н Яне Янев е по-агресивен към някой друг, отколкото към мен. Помня много тежки думи. Има много оценки, които са прозвучали през цялото това време - и след формирането на новия кабинет, и преди това.

Защо и как не се разбраха? Това са някакви семейни скандали, които аз не искам да коментирам.

Що се отнася до намесването на ДАНС, едва ли на вас трябва да ви припомням кой и как създаде ДАНС. ДАНС беше създадена със специално заложени буфери по отношение на президентството. ДАНС е най-отдалечената служба от президента и по отношение на законодателството, и по отношение на формирането на нейното ръководство и дейност. Така беше, така е и сега. Има специална парламентарна комисия, която наблюдава поведението на ДАНС, докато президентството няма практически никакви пълномощия. И аз не се опитвам да надскоча това законово положение. Искам ДАНС да работи спокойно, да работи по очакванията на българските граждани, на българското общество. И дано да не се допусне по никакъв начин политизирането нито на ДАНС, нито на която и да е от службите.

Що се отнася до хонорара на Доган, доколкото знам, има два сигнала до прокуратурата. Не е редно като държавен глава да коментирам нещо, което се намира по пътя към съдебното или прокурорското изясняване на този случай.

Не би трябвало да коментирам такива отделни разменени реплики, каквото е това писмо на г-н Доган до г-жа Велева. Но ще кажа две думи. За съжаление много от политиците бяха демонизирани през годините на прехода. И това е едната страна на явлението. Второ, аз със сигурност съм бил обект на много тежки писания, може би най-много от всички. Аз не бих написал такова писмо.

Как да възстановим диалога? Тук и Националната телевизия, и бТВ питат в една посока.

Вижте, ние, президентството и правителството, и досега изпълняваме конституционните си ангажименти, например по изпращането на посланиците. Преписката върви, изпращаме четирима посланици, без за това да са необходими някакви демонстрации на топли дружески отношения. Но това е рутинната част от работата. Аз добре съзнавам, че това не може да продължава дълго, защото има възлови въпроси от дневния ред на българина, по които президент, премиер, председател на парламента и всички онези, които са натоварени с народното доверие, трябва да седнем на една маса и да работим заедно. Аз оставам отворен за това.

Много често ми се е налагало да преглътна подобни лични неудовлетворения, обиди, за да продължим напред. И сега заявявам, че съм готов на това, подчертавайки отново, че това не може да бъде за сметка на полемиката, която ние ще водим по принципни въпроси.

Вече казах, че очевидно така набелязаните мерки няма да са достатъчни за онова, което предстои като изпитание от кризата. Твърде вероятно е - това го казах и миналия път, да не се повтарям - да се наложи актуализация на бюджета, която ще очертае реалната картина на приходите, на разходите, и тогава ще може да се търсят - да се надявам да не сме закъснели прекалено много - някакви нови допълнителни средства. Но нека да не тичаме пред вятъра, нека да видим, и пак казвам, да съдействаме за изпълнението на тези, настоящите мерки. Защото всеки един от нас, говоря от премиер и президент до гражданите, които ще са може би най-потърпевши, както обикновено става, трябва да поеме своята споделена отговорност за излизането от кризата. Въпросът е така да правим нещата, че да скъсим дистанцията между нас и Европейския съюз. Затова аз приветствам идеята, и тя дано да се реализира, много отдавна апелирам за това бързо да бъде осъществено разплащането с бизнеса. Защото оттам по веригата могат да станат много позитивни неща.

Мисля, че леко са надценени, и се изказвам предпазливо като държавен глава, възможностите, които има по отделните мерки, онова, което е записано като очаквани приходи. Но ще се радвам, ако и тук има опровержение на тази моя прогноза.

По отношение на т.нар. досиета - отдавна съм изказал своята позиция. Направете справка с лекцията ми по национална сигурност от лятото на 2006 г. Там съм коментирал и онази прословута папка, за която вчера отново си говореха отдясно, подчертавам, далеч преди изборите, преди президентската кампания от 2006 г. Далеч преди обявяването, преди решението на прословутата комисия на Евтим Костадинов. Тоест хората са видели моята папка в сайта на президентството или са я прочели във вестниците, защото вие бяхте любезни да я отразите. И на базата на тази информация хората са определили съотношението 76:24.

Когато става дума за вицепрезидента, по мнението на моите юридически експерти втори указ не е необходим, защото няма нито за миг прекъсване на нашето присъствие тук, в президентската институция. Но ако в. "24 часа" или която и да е друга медия проявява интерес, моите правни експерти са на линия, те биха могли да коментират и по-подробно този въпрос.

По тезата за това, че след като „половината от депутатите са "против", значи президентът няма парламентарното доверие”. Вижте, става дума за едно парламентарно мнозинство. Ако искате, го разделете на три или на четири, ако искате, го разделете на 155. Става дума за едно парламентарно мнозинство.

На мен ми стига фактът, че ето, в една импровизирана подписка, буквално за ден и половина, не повече от два, са се подписали 185 000 души. И съм сигурен, че тази подписка щеше да бъде десет пъти по-голяма, ако днес не преустановихме нейния ход, просто защото въпросът беше етапно решен. Казвам етапно, защото имам усещането, че ще имаме и следващо действие, независимо какъв ще е поводът за това. Нямат умора моите опоненти.

Що се отнася до международния отзвук, чуха се такива странни тези, в това число и за някакво старо, псевдоидеологическо разделение на ориентацията на институциите - „Парламентарното мнозинство е за Запада, а пък президентството е за Изтока”. Само че, може да не помниш какво е станало през първия мандат, когато посетихме всички страните - членки на Европейския съюз, когато трябваше да осигурим членството ни в Евросъюза и в НАТО, всички може би без една, когато имаше 7-8 посещения в Брюксел, но поне трябва да си спомняш, че преди две седмици бях в Брюксел, срещайки се с всички лидери на институциите, с всички лидери на парламентарните формации, с много от комисарите.

Това е изкуствено деление. В Брюксел никой не мисли така за отношенията с Изтока. Имам една теза, която пак ще повторя тук. Аз не се притеснявам от това да бъда застъпник за това да има на наша територия американски бази, полигони за съвместно действие и да има руски тръбопроводи. Защото от това България печели. Печели икономиката, енергетиката, печели сигурността на България. Ние твърде много сме загубили в своята политика и за своята перспектива от тази преднамерена идеологическа ориентация.

Отново ще кажа, дами и господа, имам чувството, че някои хора избиват закъснели комплекси. Ако са се противопоставили, да са водили битка срещу Съветския съюз, Русия сега е друга. Нашият прагматичен интерес изисква взаимодействие с Русия, което не означава изневяра на нашите стратегически интереси, на стратегическото ни партньорство, на съюзничеството ни със страните от НАТО и Европейския съюз. Напротив, ние сме много коректен и точен партньор.

Милена Минчева, вестник “Стандарт”: Господин Първанов, искам да Ви питам съгласен ли сте с критиките, които ГЕРБ вчера в пленарна зала Ви отправи за това, че не сте проследил и не сте се възпротивил на разпродажбата на военни имоти като върховен главнокомандващ и това да го коментирате в контекста на това, което казахте преди малко в зала „Мати”, че може би е настъпило времето да се увеличат президентските правомощия. Бихте ли искал да имате законодателна инициатива и президентското вето да се преодолява с повече гласове?

Благодаря.

Георги Първанов: Не, не искам повече правомощия за себе си и няма да предприема нищо до края на моя мандат. Но в тези два - три пункта, в които аз вече съм говорил - за начина на преодоляването на президентското вето с по-голяма депутатска подкрепа, за правото на президента да предизвика референдум без да пита за това парламента, с всички произтичащи последствия, ако предизвиканият от него референдум се окаже неуспешен, и евентуално за правото на законодателна инициатива, по което може да се спори - засега аз съм 50 на 50. Но това е тема за друг дебат. Сега, в условията на криза, мисля да не се занимаваме с този въпрос.

Чух доста странни изказвания от страна на депутати от ГЕРБ, които проявиха забележителна активност, доколкото успявам да следя работата на парламента. За първи път парламентарната група на ГЕРБ изчерпа времето си до последната секунда. Това дано да не е за последен път или дано да не е до следващото искане за отстраняване на президента.

Прозвучаха тежки думи по отношение на армията като цяло. Не само по отношение на предишните политически ръководства. Категорично възразявам срещу постановката за тежко падналия морален авторитет на Българската армия, защото знам как стои Българската армия днес, първо, в очите на населението. Знам го, защото за разлика от същия този депутат, който се изказваше, аз съм бил с нашите бойци тогава, когато те тръгнаха да спасяват хората от наводненията по река Дунав и в редица други случаи. Впрочем, пак да кажа на един друг депутат, който изказа една интересна теза в друг дебат - това е единственият случай, в който аз съм си превишил правата. Тогава, когато в 2005 г. нямаше реално действащ кабинет, когато вълната по Дунав вървеше със страшна сила, аз се обадих от Тутракан, за да разпоредя на началника на Генералния щаб да изпрати бързо една част и да предотвратят наводненията.

Ако има престъпления, извършени от министерствата в предишните им два състава, то нека прокуратурата да се произнесе безмилостно по тях. Ако има проблеми с процеса на модернизация, с някоя сделка, то също тя нека да бъде дадена на прокурор. Ние сме обсъждали в Консултативен съвет по национална сигурност проблема за модернизацията на Българската армия. Оттам-нататък президентът няма право и аз не бих си позволил да потърся повече права. Аз ли ще определям какви самолети, вертолети или танкове да бъдат закупени? И сега не го правя, както не съм го правил и тогава.

Да не говорим за безумното твърдение, че президентът носи отговорност за това, че няма концепция за националната сигурност. Два пъти е обсъждан въпросът в Консултативен съвет по национална сигурност по моя инициатива. Но това е работа на изпълнителната власт. Тук, при нас, може да се координира тази дейност. Нека да се разберем. Но имам чувството, че тук мнозинството е гузно и затова иска да прехвърли вината не където й е мястото, защото ние имаме най-ниския бюджет, отпускан за нуждите на Българската армия, на въоръжените ни сили от началото на прехода за 2010 г. Има срив даже в това отношение. И да не говорим за тази наша полемика, която беше изкривена, но по която, надявам се, военнослужещите са добре информирани, полемиката за решаването на социалните проблеми. Да забраниш със закон правото на военнослужещия да получава жилище! Ако няма фонд, няма да дадеш. Но на кой друг от администрацията забраняваме подобно нещо? Защо е тази рестрикция по отношение само на военнослужещите?

Има и други въпроси, разбира се, но вероятно аз ще имам своята годишна лекция по националната сигурност и съм готов да коментирам и тях.

Впрочем, понеже вчера в дебата имаше и повдигната отново темата за службите, аз много отдавна апелирам да има законодателно, модерно уреждане на проблема с българските специални служби, но не бива да се пипа дилетантски. Дали е вярно или не, но в медиите се появи интересна информация, че ще се съберат НРС и НСО. Ако някой изобщо е могъл да го помисли, той просто не е наясно за какво става дума.

Най-важното обаче е да не свеждаме отношението към тези служби до кадровите промени. Трябва да има стабилност, трябва да има развитие и да не ги правим заложник на политическите ни ежби.

Йовка Йовчева, Дарик радио: Ще Ви върна към антикризисните мерки, господин Президент, които вие подкрепихте, тези, които бяха огласени сега от кабинета. Вие констатирахте обаче, че Бойко Борисов видно не се справя с кризата и се усъмнихте в дългосрочния ефект на тези мерки. Виждате ли в близък хоризонт опасност от трансформация на тази икономическа криза в реална политическа? Вече видяхме една министерска оставка, макар и по друг повод, но в този смисъл едни промени в правителството биха ли сложили край на противоречивите сигнали, които се пускат по отношение на икономическата политика?

И ако позволите, още един въпрос, понеже стана дума за случая с "Държавен вестник". И днес парламентарният председател Цецка Цачева попита къде сте бил Вие като държавен глава през онези 10 години, когато са били онези 11 случая, при които е имало гафове с подобни публикации на текстове в "Държавен вестник". Според нея казусът се използва чисто популистки. Вашата проверка какво показа? Става ли дума наистина за един лобистки текст, има ли нарушение и какво може да се направи по темата, като промени в законодателството имам предвид?

Георги Първанов: Вижте, не бива и, даже мога да кажа, няма да допусна политическа криза. Аз не мога да давам рецепти за това как министър-председателят ще решава своите кадрови въпроси. Позволих си да реагирам в един-единствен случай, защото наистина той дълбоко ме засегна. Тази реакция на онзи етап смятам, че провокира изясняването на въпроса. Но оттук-нататък премиерът решава с кого и как да работи.

Не знам какви са тези промени, които са направени през 10-те години. Нека да се съберат експертите, да прочетат. Ако става дума за запетайки или за корекции на думи, които не променят съдържанието, няма проблем. Ако обаче някой в друг период си е позволил подмяна на текст, създаващ двусмислие, създаващ терен за лобизъм, тогава ще върнем лентата назад и всеки ще си понесе отговорността, ще си получи заслуженото. Но в случая очевидно не става дума за запетайки и за редакторски грешки. Даже в случая не е ясно за какво става дума. Знам, че има нова законодателна инициатива, но на мен не ми е ясно какво точно ще прегласува българският парламент.

Има опасност от един проблем да влезем в друг. И независимо от тези подозрения, които имам, аз търся коректното, работното изясняване на въпроса. Защото най-лесното беше, както е модерно в последно време, да събера листата в една папка и да ги изпратя в прокуратурата. Само че аз искам работещи институции, не искам показност. Това е.

Анелия Цветкова, БТА: Господин Президент, как ще коментирате тезата, че със станалото в последните дни се очертавате като единствена алтернатива на управлението? Виждате ли се в такава роля? И също, бихте ли коментирал ролята на премиера и неговото мълчание след дебата по искането за импийчмънт?

Благодаря.

Георги Първанов: Не, аз нямам амбиция да бъда алтернатива. Още по-малко опозиция, както някои твърдяха. Но със сигурност ще отстоявам своята позиция, когато имаме различия.

Що се отнася до мълчанието на премиера, понеже днес е особен ден, аз няма да коментирам пряко този въпрос. Ще ви припомня историята за древния владетел на Юдея, за известния Пилат Понтийски, който като одобрил присъдата на Христос, си измил ръцете и се пречистил. Нямам повече коментари.

Йордан Мичев, списание „Тема”: Господин Президент, нееднократно заявявате, че след две години, когато изтече мандатът Ви, нямате намерение пряко да се занимавате с политическа дейност. Виждате ли се все пак един вид като гуру на една гражданска мрежа, на една структура от граждански организации, които на един по-късен етап да се включат в политиката?

Благодаря.

Полина Паунова, вестник “Монитор”: Добър ден, господин Президент, имам два въпроса към Вас. Първият, казахте, че личните отношения влияят отчасти на политиката. Това, че вчера не се появихте в парламента, лично отношение ли беше?

И вторият ми въпрос е – снощи оставиха Алексей Петров в ареста. Намеква се за срещи между Вас и него от ДСБ, имало ли е такива срещи, ще публикувате ли стенограми?

Георги Първанов: Първо, на въпроса на списание „Тема”. Аз не мисля, уважаеми дами и господа, че гражданските мрежи или гражданското общество има нужда и позволява гуру. Това е малко нонсенс. Много бих се радвал, ако имаме все по-развито гражданско общество, защото има нужда от това отчетливо да се чува гласът на отделните граждански структури, така както беше примерно по голямата тема за генномодифицираните организми. Ето един случай, в който управляващите отстъпиха именно под натиска на гражданското общество, както впрочем и в много други случаи, след което това се представя като победа на правителството, но няма значение. Важното е, че е станало нещо позитивно. Така че, аз ще работя за това, без да имам претенцията за някаква определяща роля.

За Алексей Петров трябва да питате много хора в парламента. Много от вас са и парламентарни репортери. Аз не съм имал фирма с Алексей Петров. Аз съм казал - ако някъде съм се засичал с Алексей Петров в качеството му на служител на ДАНС, не на четири очи, това не означава, че имам отношения с него.

Отговорите за Алексей Петров ги дължи този, който му е имал доверието да направят съвместна фирма, който му е отишъл на крака по времето на атентата срещу него. Отговорите ги дължи този, който го е назначил в ДАНС, и този, който е бил началник на ръководителя на ДАНС и който сега се опитва да бъде ментор на обществото. Някой трябва да очертае истинските схеми на октопода. Защото ако някъде едно пипало е засегнато, аз искам да видя, обществото ни трябва да види къде е възелът, къде е мозъкът на всичките тези схеми. Някой да си спомня приятелския кръг „Олимп”? Някой да си спомня как Маргините бяха съпричастни към дейността на този кръг – това от едната страна. От другата страна кой беше? Поинтересувайте се, има специалисти.

Хайде да видим на следващия етаж какво става. Октоподът не е само това, което днес ни се представя. И тук има твърде много работа. Аз приветствам, отново да повторя, и го казах още в първите дни след информацията за операцията „Наглите”, приветствах тази операция. Оцених позитивно операцията „Октопод”. Оттам-нататък имам чувството, че нещата почват да се размиват. „Лапачи”, „Факири”, не е необходимо да има такава показност, когато става дума за акция на улицата с джебчиите. Не аз съм го казал това. Марк Грей – говорителят на Еврокомисията каза в едно изказване, което доста съзнателно беше скрито, видях го само в една медия: „По-малко популизъм, повече честни доказателства.” Цитирам по памет, разбира се. Ето за това става дума.

Диана Радева, ПРО БГ: Добър ден, господин Президент. Всъщност Вие казахте, че премиерът е запазил мълчание. Той като че ли си позволи да го наруши в един момент, когато каза, че когато 162-ма депутати от Народното събрание искат импийчмънт на един президент, може би и той трябва да помисли дали няма мъничко вина. Вие чухте ли, открихте ли у себе си такава „мъничко вина”?

И вторият ми въпрос е по повод антикризисните мерки – въпросната 60-а мярка. Подкрепяте ли и нея, тъй като вчера се появиха коментари, че тя сериозно ще натовари работодателите, за да разтовари разплащането на НОИ? Благодаря.

Георги Първанов: Вие сега ме изпитвате, но, доколкото помня, това е мярката на Дянков, приносът на Дянков за болничните.

Вижте, не може да си 20 години в политиката, да си девета година президент и да не си грешил. И аз имам своите грешки. И съм готов спокойно, обстойно да разговаряме по тях. Разбира се, сега, в такава напрегната ситуация, не искам да наливам вода във воденицата на моите опоненти. Но никога не съм грешил от користни цели, никога не съм и не бих си позволил да пристъпя конституцията. Първо, защото това не е в моята природа и, второ, защото имам перфектен юридически екип, който следи за всяко мое действие. Защото на всеки могат да му поднесат грешен документ, подвеждащ текст и т. н. Слава Богу, това при мен не се е случило.

Тази прословута мярка, както реагираха и социалноангажираните организации, и работодателите, очевидно, че може да се превърне в един проблем, без тя да носи особено значим приход, доколкото разбирам от онова, което ми беше съобщено като сметки. Но все пак, признайте на г-н Дянков правото „да отбележи гол в продължението”, след като отсъстваше по време на целия мач и синдикатите и работодателите му сглобиха един материал, с който правителството да излезе.

Веселка Венкова, вестник “Дума”: Струва ми се за пръв път казахте антипрезидентска коалицията „четири минус”. Затова тя вчера се опита да изиграе първия си мач от кандидатпрезиеднтската кампания 2011. Според Вас, успешна ли беше тази първа нейна стъпка?

И вторият ми въпрос е във връзка с Вашето изявление в зала „Мати”. Защо сега, по време на криза, е неразумно да се свиква Велико народно събрание. Вие казахте: защото може да се състои от неподходящо мнозинство. Въпросът ми е – кога у нас може да има подходящо мнозинство? Защото май и през 1990 г. не беше подходящо, но взе важни решения на онзи етап. Благодаря.

Георги Първанов: Става дума за това, че няма да има достатъчно консолидирано мнозинство, за да изработи сериозни поправки в Българската конституция. Българският политически живот, дами и господа, е много парцелиран, той е прекалено много фрагментиран. Една част от него е доста радикализирана. Като цяло, визията на отделните партии е трудно съвместима, когато става дума за елементарни въпроси. А когато опре въпросът за преустройването на държавата, защото Великото народно събрание предполага една такава стъпка, дано не греша в терминологията, тогава наистина това си е голям риск.

А когато става дума за криза, представете си, че ние затваряме кепенците в момента, тръгваме на избори за Велико народно събрание, което ще има основна, да не кажа единствена цел, да изработва не закони, не антикризисни мерки да одобрява, а ще се занимава единствено с промени в конституцията, това е излишен лукс. Аз не коментирам по същество промените, които би трябвало да се направят.

Няма никаква гаранция това дали една антипрезидентска коалиция сега може да се превърне в президентска, с оглед на изборите 2011 г. Много динамика има в политическия ни живот. Вероятно много от партиите по различни начини ще осъзнаят своите интереси в тази година и половина. Защото няма съмнение, че някои от партиите, които са петото колело в коалицията, не искам да им правя реклама, като ги назовавам, ще се изгубят като образ, като политика, като присъствие в българския политически живот, респективно на изборите съотношението ще бъде доста променено. Така че това ще бъдат наистина интересни избори. Но отново подчертавам, защото съм го казвал – тези избори ме интересуват преди всичко като гражданин. Разбира се, не ми е безразлично това дали ще има стабилност в институциите, но аз по никакъв начин не бих взел отношение към характера, към същността на самата кампания.

Валерия Касиян, BNEWS: Господин Президент, споменахте операциите на МВР. Как ще оцените операция „Медуза”, при която бе арестуван общинският лидер на БСП Борислав Гуцанов?

И още нещо, току-що научавам, че е арестуван министър Николай Цонев от тройната коалиция, заедно със съдията, който е подкупвал. Тройната коалиция, която, както сам припомнихте, по слуховете Вие сте неин архитект. Благодаря.

Георги Първанов: Може ли да Ви задам един въпрос за доизясняване, той е към цялата аудитория? Да знаете един факт, който да потвърждава моето отношение като на архитект на тройната коалиция, освен даването на мандата?

Валерия Касиян: Споменавам го, защото Вие сам го напомнихте в началото на изложението си. Затова казах по слуховете, които ….

Георги Първанов: Аз Ви благодаря. Това беше важно уточнение. Такива факти няма. Но когато нещо се изрече стотици и хиляди пъти, то може да се приеме за даденост.

Не мога да коментирам нито арестуването на общински съветник, нито на бивш министър, нито на настоящ министър. Вървят едни процеси, много динамични, за които аз се информирам от медиите. Нямам друга специфична информация. И ще мога да коментирам тогава, когато има решение на съда, с което се доказва, че един човек е виновен или обратното. Всяко друго намесване в процеса би било не просто некоректно, но и даже с елементи на неконституционност.

Мария Цветкова, телевизия „СКАТ”: Господин Президент, бихте ли посочили конкретни аргументи в подкрепа на думите Ви, казани преди малко, че премиерът Борисов не се справя с кризата?

Как ще коментирате някои от твърденията, които се появиха, че конфликтът между Вас и правителството е само привиден и всъщност целта е да извлечете политически дивиденти след като Ви приключи мандатът на президент, създадете собствена партия? Все пак голяма част от хората не одобряват нападките срещу Вас.

И ако позволите, един страничен въпрос, понеже не сте го коментирали - как оценявате поведението на българската дипломация по отношение на случая “Спаска Митрова”, не се ли действаше постфактум?

Благодаря.

Георги Първанов: Вижте, отново искам да кажа, че изводът, който направих по отношение на премиера и икономическия екип, изразява и моето съжаление, и моите очаквания. Фактите са всеки ден в статистиката, те са около вас. Имаме много тежки темпове на нарастване на безработицата. Това е при положение, че в Европа и в САЩ, впрочем, темата заетост е №1 в антикризисните програми и политики на правителството. Аз искам да видя тук много по-активна политика. И бих подкрепил намерения в тази посока.

Да не говорим за състоянието на бизнеса. Вие знаете колко фирми, особено дребни и средни, бяха принудени да прекратят своята дейност. Това малко ли е? На този фон да се правят такива оптимистични заключения, каквито буквално и преди минути чух от вицепремиера, мисля, че е просто неуместно.

Казвате, че има привиден - аз не бих го нарекъл конфликт, но има сблъсък на позиции, разбира се. А как изглежда истинският? Това е отговорът ми, няма какво да коментирам повече. Надявам се по-скоро да може да се приберат шпагите и да преминем в един реален диалог, не привиден, а реален диалог. От мен няма да видите нито привиден конфликт, нито пък ще участвам в привиден диалог.

Що се отнася до случая “Спаска Митрова”, аз самият съм разговарял три пъти с македонския президент на тази тема. За разлика от някои други, не излизам да го коментирам пред медиите, защото се надявах, че тази наша активност - не само на мое ниво, аз съм свидетел и на това, което правиха Външното министерство, не бих казал, че е закъсняло. От самото начало те държаха една висока активност. Но трябва да се признае, със съжаление, че македонската страна, дипломацията от Скопие в случая не прояви никакво разбиране. И както виждате, това е един от многобройните факти, далеч не единственият, които оформят една не особено перспективна картина в нашите отношения. Това при положение, че България винаги е била основен застъпник за европейското членство на Македония, за нейното европейско бъдеще, ние сме им подавали ръка в най-трудните моменти и, въпреки всичко, от другата страна няма никакъв ответен жест. Затова и българската позиция към момента е твърда и категорична.

Пламена Тодорова, вестник “Телеграф”: Само един уточняващ въпрос. Казахте, че Вашите юристи са Ви казали, че не е нужно да се подписва втори указ. Но на какъв нормативен акт стъпват те, защото със сигурност в момента други юристи пък смятат, че вторият указ за делегиране на права към г-н Марин при втория Ви мандат е бил нужен?

Георги Първанов: Аз вече казах, нека да спорят юристите, аз съм убеден в правотата на това експертно мнение, което моите юристи са ми дали. Актът е указът от 2002 г.

Ангел Марин: Аз естествено от правна гледна точка пред вас няма да пояснявам как стоят нещата. Само ще преведа един житейски истински случай.

През 1998 г. бях уволнен по дисциплинарен ред от Българската армия с указ на тогавашния президент. Завърши мандатът на предишния президент. Да сте чули този указ, с който бях уволнен, да е прекратил своето действие, аз да съм възстановен в армията и да съм получил заплатите, от които бях лишен? И досега не е станало това.

Юристи, които се занимаваха с моя случай тогава обясниха, че действието на този указ на тогавашния президент може да се прекрати с друг указ, който да отмени действието на предишния. Повече не искам да коментирам.

Георги Първанов: Ако искате, можем да дълбаем, макар че този въпрос е малко измислен. Указът от 2002 г., дами и господа, е безсрочен, там не съм записал „от - до”. Ако някой иска да спечели служебна победа, това е друг въпрос.

Всякакви деловодни въпроси ми бяха поставяни в хода на този дебат. Имаше, например, нека да го кажа и това, една инсинуация на г-н Асен Агов, който разви твърде активна дейност сред дипломатите, твърдейки, че няма записано в Държавния протокол правото да провеждам звукозаписи на срещите си. Няма и забрана за това. Но когато го видя г-н Агов, ще го изпратя при стенографката Богдана, която е такава от времето на Петър Младенов, през д-р Желев, през Петър Стоянов, която е работила през всичките тези, сигурно 25, години по едни и същи правила и г-н Агов е гостувал десетки пъти, не толкова на мен, колкото на предишните президенти, и знае добре тези правила. Но това са едни такива дребни инсинуации, които трябва да създават шум в пространството.

Силвия Георгиева, вестник “Сега”: Искам да Ви попитам защо не направихте специална пресконференция и да реагирахте така остро, когато, например, тройната коалиция бе наказана със спиране на евросубсидиите или пък когато харчеше пари в края на мандата си, когато кризата беше в разгара си в останалите страни и се очакваше и у нас?

И още един въпрос, свързан с Вашето желание да бъдат проверени хората, които са се облагодетелствали през прехода и са направили големи дарения на фамилните фондации на политиците. Защо се ограничавате само до тях и ще поискате ли проверка и на Вашите спонсори?

Благодаря.

Георги Първанов: Моите спонсори са качени на сайта от президентската администрация, ние сме ги направили публично известни. И съм сигурен, че който трябва, проверява, сериозно проверява. Искам да видя, и то не само за фондациите, но защо поне този морален жест, тази морална стъпка не я направят хората с фамилни фондации. Да качат на сайта на съответната фондация имената на своите дарители. Нищо повече. Да видим наистина дали сред тях няма хора, които са получили крупни имоти и други състояния. Ето, сега предстои нов процес на раздържавяване, да се върнем към опита от 90-те години. Ако аз греша, чудесно, значи те са чисти.

За тройната коалиция аз съм се изказвал многократно и както Вашият вестник е отразявал, в т.ч. и с идеята, че има война между президента Първанов и премиера Станишев. Помня добре такива тези. Тезата, че ето - Първанов критикува, защото иска да се върне в БСП, или пък, че иска да създаде нова партия, тази теза върви от години наред. Кой пръв разкритикува формулата 8-5-3 на разпределение на постовете!?

Аз съм се изказал остро против разпределението на излишъка. Вие сте го забравили, но нека да го припомня, защото имаше един момент, в който така, на око, бяха разпределени около стотина милиона. Стотина милиона бяха разпределени на око по незнайно какви критерии на общините. Аз бях този, който най-рязко критикува. Да не говорим за случаите, когато налагах вето. Имаше закони, чието спиране беше посрещнато много остро от тогавашните управляващи. Ами случаят с премиерските съветници, с участието им в бордовете? Нека да не изреждам всичко, но има много случаи на такова противопоставяне.

Идеята, че има война между институциите върви от август 2002 г. до края на 2008 г., най-малко. Мога да ви дам цялата хроника, защото поддържам добре архива си.

Мария Матеева, вестник “Класа”: Господин Президент, остро критикувате правителството, но време ли е за неговата оставка и има ли алтернатива евентуално?

Георги Първанов: Критикувам не остро, конструктивно, съзидателно. Отново ще кажа това, което повторих и миналия път - по-скоро правителството трябва да бъде подкрепено и окуражено в неговите усилия да излезе от кризата. Защото не ми се струват достатъчни тези усилия, освен че са забавени. Искам по-радикално действие.

Между другото, имаше наистина много радикални идеи, които отиваха по-далеч и може би на един определен етап трябва да бъдат обсъждани и от работодателите, и от синдикатите. Това е един компромис. Но истинското лидерство означава в един момент да се каже - освен това, е необходимо да се направи и друго.

Никола Лалов, “Медиапул”: Искам да Ви попитам Вие като главнокомандващ удовлетворен ли сте от състоянието на сектора на отбраната и модернизацията, която е извършена до момента?

Имате ли някаква визия за мястото на НСО и НРС и защо до момента не изпълнихте обещаното от Вас настойчиво поставяне на въпроса за приемането на закон за двете служби?

Георги Първанов: Аз смятам, че имаме Българска армия, която е в състояние да защити военната сигурност на страната и, второ, коректно, точно - както го и прави, даже в много по-голяма степен от някои членове на НАТО - да изпълнява своите съюзнически ангажименти.

Има още много какво да се направи за Българската армия.

Първо, за личния състав. Продължавам да смятам, че темата за мотивацията, за социалната политика вътре в армията не е тема, която трябва да бъде пренебрегната, само защото е имало злоупотреби при предишния кабинет. Защото ако искаме да имаме качествени бойци и командири, трябва да инвестираме в тях социално.

Второ, модернизацията не бива да бъде преустановявана. Искрено се надявам да бъдат намерени формули, които да наложат по-гъвкави решения. Но разберете, че един вакуум от няколко години ще бъде много тежък за Българската армия. И без това в момента не сме армията с най-добра техника сред съюзниците.

Трябва да се чете повече Конституцията. Аз преди малко ви казах, а вие пак като депутатите от ГЕРБ - защо не предприехте законодателна инициатива? Как да я предприема? Аз апелирам, аз настоявам да има закони за двете служби, но законодателната инициатива трябва да дойде от кабинета. Можем да съдействаме с нашия екип, както сме го правили, моите експерти са участвали в обсъжданията на различни варианти и тези варианти са в касите. Просто някой трябва да ги извади, да ги прочете, да ги редактираме съобразно съвременната обстановка и новите предизвикателства и да ги задействаме.

Но разберете, има нещо, което трябва да си дадем думата да бъде основен критерий. Това проблемът на чие подчинение да бъдат службите да не тормози, да не затруднява създаването на модерно законодателство, защото всеки път като седнем да правим такива закони, първият въпрос, който се задава, е дали ще има промяна в статуквото. Дали да бъдат повече към президента, или повече към Министерския съвет. Това е една грешна постановка. Нека да намерим най-работещия вариант в България.

Мария Цънцарова, Нова телевизия: Господин Президент, да Ви попитам кога ще публикувате стенограмите от разговорите за създаването на тройната коалиция и от разговорите на високо ниво за АЕЦ „Белене” и другите стратегически енергийни проекти?

Георги Първанов: Ще ги публикувам тогава, когато се успокои обстановката, защото не искам сега да бъдат предмет на дебат. Отново искам да кажа, с риск да стана досаден, понеже го казах и миналия път, няма интрига в процеса, воден тук, на президентска територия, на създаването на коалицията, на воденето на тези преговори. Те са рутинни преговори. Те имат едни опорни точки, които са свързани с изпълнението на законодателството, и толкова.

Що се отнася до международните преговори, там е по-сложно. Аз много бих искал да ги публикувам, но трябва да знаете, че конкретните параметри тук не са обсъждани. Оттатък, в другата сграда, сигурно има документи, в които са обсъждани конкретните ангажименти. Тук е обсъждано дали да има „Белене”, дали да има „Южен поток” и „Бургас -Александруполис” и толкова. И когато това е договорено, просто сме изразили своето взаимно удовлетворение. Нищо повече няма да откриете.

Но тези отдясно, които толкова натискат да публикуваме тези документи, трябва да са наясно, че ще скочи една група отляво, които ще поискат да публикуваме други документи, свързани с разговорите ни за членство в НАТО, със съюзнически ангажименти. И тях ли ще публикуваме? Там има едни закони за класифицирана информация, има едни общи правила, общи не само за един определен съюз, в който ние сме влезли, които са общи за световната дипломация. Аз не съм ги измислил тези закони. Това, което може, аз съм готов да го публикувам буквално в следващите седмици.

Надявам се това да е голямото разнообразие в медийния и в политическия живот. Да нямаме други събития, които да предизвикат обсъждания на президентската институция.

Емилия Караабова, вестник “Труд”: Господин Президент, към днешна дата може ли да кажете имаше ли момент, в който изгубихте увереност, че сте бил прав в решението си да качите стенограмата от разговора Ви с министър Дянков, че си е струвало това и че доведе, включително, и до прецедент, като искането за импийчмънт?

Георги Първанов: Първо, искам да припомня, че публикуването на стенограми не е прецедент. Аз съм публикувал стенограми. Защо никой не скочи, когато публикувах 4 февруари? На 4 февруари сме си говорили много по-интересни неща. Но 4 февруари го публикувахме заради обществения и заради медийния интерес. Имаше ли обществен и медиен интерес към срещата ни с вицепремиера Дянков? Категорично да. Същият брой журналисти, може би дори и повече, бяха на входа на президентството. Как можеше да се даде точната, прецизната, пълната информация за тази среща? Да изляза и да разкажа, след което ще излезе някой – ако не вицепремиерът, то някой от неговите PR-и – и да каже: не, това не е точно; интонацията не е правилна или словоредът не е същият. Затова най-добрият начин е да се публикува едно към едно казаното. И нито за миг не съжалявам. Ако сега трябваше да решавам този въпрос, пак бих го решил по същия начин.

Благодаря ви.

Приятен ден на всички.

 

Правителството се отказа от решението да повиши здравната вноска от 8 на сто на 10 на сто и вместо това се спря на алтернативния вариант – държавните служители да си поемат осигуровките, които сега се покриват от държавата.

Министърът на финансите Симеон Дянков обясни промяната на 180 градуса в идеите на правителството за увеличаване на парите в здравеопазването с думите, че е по-добре "идеите да се сменят през няколко дни, отколкото да се стои на една идея, дори тя да не е най-добрата".

“Да не се срамуваме от това, че някой път може би не най-добрата идея временно е спечелила доверието на част от нас“, допълни Дянков.

Реално погледнато, новото решение на правителството означава, че заплатите на магистрати, полиция, военни, държавни служители ще се намалят с размера на здравните осигуровки, които те ще плащат от сега нататък.

Преди три дни, в петък Дянков обяви в парламента:

„Приходите от вдигането на здравната вноска с 2 процента ще бъдат около 296 милиона лева”. От трибуната чухме още, че алтернатива на идеята за вдигане на здравната вноска с 2 на сто е - вместо държавата да плаща осигуровките на държавните служители, те сами да си ги поемат. Това каза от парламентарната трибуна вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, предаде Агенция “Фокус”.

Пред народните избраници Дянков обясни, че няма друга алтернатива на идеята за вдигане на здравната вноска, и че извън бюджет 2010 г. за всеки харч трябва да има и ресурс приход. Това не трябваше ли да е мислено преди одобряването на Бюджет 2010?

„Ние не можем да кажем „тук има проблем, дайте да сложим ресурс в него и да не търсим приход”,” обясни Дянков. Ако искаме да увеличим бюджета на НЗОК, трябва да имаме ресурс от приход, заяви министърът. По думите му, ако се вдигнела вноската от 8 на 10 на сто щяло да има по-голяма събираемост, а изчисленията били, че приходите от тази мярка ще бъдат 296 млн. лв.

В почивните дни нещата се обърнаха: Дянков се отказа от идеята за вдигане на здравната вноска и увеличаване на събираемостта на приходите, отказа се от идеята увеличената здравна вноска да генерира приходи в бюджета и мина на вариант „Б” – държавните служители сами да си пащат осигуровките и така да „разтоварят” бюджета!

„Първите три месеца бюджетът ще е в дефицит, от април ще мине на плюс” – каза в парламента финансовият министър, което би следвало да означава, че до две седмици бюджетният дефицит ще го глътне триглавата ламя и ще заизлизаме от кризата!

От думите, че бюджетът ще мине на плюс – часове по-късно се оказа, че според Дянков още през текущия месец бюджетният дефицит в България ще бъде САМО намален. Това излезе като информация и в специализирания информационен портал „Банки ру”.

Към януари т. г., според Българска стопанска камара - 1 600 000 души не плащат осигуровки и не се осигуряват. Това са трайно безработните и социално слабите, българи, от които няма как Дянков да чака осигуряване. Кризата изхвърли на улицата стотици хиляди хора, други като циганското малцинство почти не се хващат на работа.

За тези здравнонеосигурени българи държавата няма мерки, как би могла да промени статуса им и да ги включи в числото на здравноосигурените.

Освен това на пенсионерите, децата и част от безработните държавата плаща средни здравноосигурителни вноски от 19 лева, докато средните за бизнеса са 38 лева месечно.

Агенция „Фокус” предаде”: Ще предложа отмяна на проектопостановлението на Министерски съвет от миналата сряда за увеличаване на парите за здравеопазване с 300 млн. лв. и увеличаване на здравната вноска от 8 на 10 на сто - каза вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков днес. В същото време, на въпрос дали плащането на здравните осигуровки от държавните служители ще осигури 300 млн. лева – Дянков контрира, че цифрата 300 милиона лв не е цифра на Мнистерство на финансите.

Тогава следва да попитам: ако в Проекта за Постановление на МС се говори за „увеличаване на парите за здравеопазване с 300 млн лв, то тази цифра на кого е? На премиера, или на някой минувач по Дондуков?

Приходите от вдигането на здравната вноска с 2 процента ще бъдат около 296 милиона лева” – това също са думи на Дянков, но казани на 12 март, в парламента.

Е, 296 или 300 милиона щяха да се осигурят от вдигането на здравните осигуровки – това казваше Дянков. 296 или 300 млн, необходими за здравето.  В петък поне беше така. В понеделник стана ясно, че сумата няма да бъде осигурена, тъй като 2-процентното увеличение на здравната вноска отпадна.

Остава министърът на финансите да уточни: държавните служители ще плащат ли здравни осигуровки в такъв размер, в който държавата плаща на деца, безработни и пенсионери?

И още нещо: с Проектопостановление на Министерския съвет Дянков променя Закона за държавния служител и по-точно неговия член 38., алинея /1/- /Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г./, в който е записано: Държавният служител има право на задължително социално и здравно осигуряване.

С Проекто постановление променя закон? А йерархията в нормативните документи?

И накрая нека все пак да зададем няколко въпроса:

  • Ще коригира ли държавата размера на здравната вноска, която плаща за пенсионери, деца и безработни да е поне близка на тази, която бизнеса внася?
  • Ще предприеме ли държавата социални, законови, икономически мерки, 1 600 000 неосигурени българи да работят и да плащат осигуровките си – здравни и социални?
  • Ще има ли прозрачност при приватизирането на болниците, ще се публикуват ли данни за това къде ще отидат приходите от тази приватизация?
  • Ще се направят ли законодателни промени в Закона за здравето и спешната помощ, за да се избегне изтичане на милиони от лечение на здравнонеосигурени лица?

„Няма министър, който да се чувства бетониран на поста си и в това число е и Симеон Дянков”. Това заяви вътрешният министър Цветан Цветанов по БНТ тази сутрин, но с уточнението, че ГЕРБ продължава да стои зад финансовия министър в скандала с публикуването на стенограмата от разговора му с президента Георги Първанов.

Откровено казано, нас ни интересува дали държавата стои зад всекидневните противоречиви действия на министъра на финансите. Това е важно за икономическата стабилност на държавата и оцеляването й.

 

Той е законът, гласът на премиера, Йерихонската тръба на министър Симеон Дянков – той всичко, което ние не сме. Един политически номад, прескачал от партия в партия умело като Стефка Костадинова, се взе напоследък насериозно и в няколко интервюта указа кой да контролира Националната разузнавателна служба, къде му е мястото на президента, в мандат, в който премиерът винаги има право.

Генерал Ангелов, министърът на отбраната произнесе преди две години: „МС трябва да прекрати вземането на решения” и с това прибави червени точки по пътя към бъдещ министерски пост.

Бивш зам.-началник на Генералния щаб, аташе по отбраната на България във Великобритания и началник на ВА "Г.С. Раковски", председател на Центъра за изследване на националната сигурност – поучително е да се наблюдава как човек може да се променя в годините, като се върти на пета по посока на слънцето.

Във времето генерал-лейтенантът и инженер Аню Ангелов бе о. р., директор „Международни програми на АЗКОН - Асоциацията на завършилите колежа по отбраната на НАТО - България”, военен експерт Ангелов.

За кратко през 2002 г. докато е директор на дирекция "Планиране на отбраната" в Министерството на отбраната, в изследване, поръчано от тогавашния министъра на отбраната Николай Свинаров /НДСВ/, Ангелов препоръчва драстични промени в дейността на военното командване, сред които и навлизането на пряк контрол на цивилните върху кадруването в армията. Веднага след това Ангелов е освободен от длъжност без мотиви, а слухове в Генщаба свързаха уволнението с Доклада изследване.

Всъщност, за тези, които са работили с Ангелов през годините, генералът е възпитаник на Академията на руския генерален щаб, а по време на правителството на СДС, пак той бе един от най-яростните противници на военната реформа и в частност на възприетия курс за членство на България в НАТО. Поради явното саботиране на реформата, Ангелов бе отстранен от поста си и изпратен за военен аташе, макар че никъде по света бивши зам.- началници на ГЩ не се изпращат за военни аташета. За този период в биографията на генерал не се говори вече на глас.

Малцина помнят, че в един момент от трудовата си и политическа биография, генерал Ангелов се кандидатира за депутат, издигнат от партията на Александър Томов. Без да е завършил колежа на НАТО в Рим, Ангелов стана заместник-шеф на Асоциацията на завършилите колежа. Една от армейските шеги по този повод е, че тази Асоциация се състои от офицери, завършили Колежа в Рим и от такива като Аню Ангелов, завършили Военната Академия на Руския ГЩ.

При правителството на НДСВ Аню Ангелов се самолансира като експерт на величеството от Мадрид, и успя да влезе отново в Министерство на отбраната.

БКП, БСП, ГОР, ГЕРБ – политическо номадство, черта пътя на генерала, а това, както е известно, е полезно за портфейла.

В годините генерал Аню Ангелов успя да произнесе и други удобни изречения:

„Не зная как и от какви съображения бе продиктувано политическото решение българската армия да стане напълно професионална от 1 януари 2008 г. Но това решение налага кардинални изменения в планираното развитие на въоръжените сили. Съкращенията не се влияят от стратегическите цели на отбраната”...

„...всяка държава поддържа армия, каквато може да си позволи...”

„... ускоряването на професионализацията на БА бе политическо решение, взето без да се отчитат реалните условия. Сега берем плодовете на недостатъчното вглеждане в бъдещето. Има прибързване в решението за съкращения, без закономерно изследване на пътищата за засилване на привлекателността на военната служба. За заплата 400-500 лв. ще работят само слабо квалифицирани хора, безработни и прочие”...

„Ще ви посъветвам да слушате какво ви говорят премиерът, военният министър и командирите...

Тези дни, Аню Ангелов, вече като военен министър замина в Пловдив, за да успокои военните, че заплатите им ще се запазят, в случай, че правителството реши хората с пагон сами да си плащат социалните и здравните осигуровки.

Два дни поред униформените от пловдивския гарнизон протестираха мълчаливо заради намерението на правителството да въведе изискването войската да си плаща социалните и здравните осигуровки, а не държавата.

„Може да се откажем от други разходи, но ще заплатим обезщетенията. Поемам цялата отговорност”, обяви Ангелов пред военните от Пловдивския гарнизон.  Министърът успокои военните, които пушиха протестно...

„На никого не мога да забраня да пуши, още повече, че и аз съм пушач на лула. Но ще Ви посъветвам да слушате какво ви говорят премиерът, военният министър и командирите, а не да се увличате по медиите”, призова Ангелов.

В същото време генералът призна, че в някои военни поделения електроразпределителни дружества са спрели тока, въпреки, че бивало да го правят, защото са елементи от националната сигурност.

Това каза генерал Ангелов в Пловдив, а какво каза в българско национално радио, в интервю с водещата Лили Маринкова – прочетете сами. Ето част от разговора състоял се в „Неделя 150” на 21 март:

Водеща: Много интензивна седмица откъм съобщения за министъра на отбраната г-н Ангелов. Аню Ангелов е в студиото и той обеща определен процент съкращения на администрацията в ръководеното от него министерство, както и запазване на заплатите на военните. 31 процента съкращения на администрацията. Също така г-н Аню Ангелов не се противопостави на възможността и военнослужещите да протестират, както това се случи вчера...

Аню Ангелов: Добър ден на Вас и на вашите слушатели. Нито аз, нито някой от ръководството на Министерството на отбраната събира информация поради простата причина, че с измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили на военнослужещите е забранено да се събират и да участват в митинги на политически сили, подчертавам, само, когато са в униформа. Така че Вие не може да разберете дали са 300 или трима, или 3 000.

Водеща: Може би сте щастлив в това отношение, защото ...

Аню Ангелов: Не става въпрос за щастливост, а трябва да става въпрос за това, че трябва да се намери някаква форма, когато има, бих казал, провокации, спрямо справедливостта на определени решения, да се дава възможност по някакъв начин да се изяви и отношението на общественото мнение в рамките на армията. Няма нищо чудно в това...

Водеща: Едно е общественото мнение, друго са протестиращите.

Аню Ангелов: Какво значи общественото мнение? И протестиращите изразяват част от общественото мнение. Така че във всички случаи трябва да отбележа, че военнослужещите нямат право нито на стачки, даже за разлика от полицаите нямат право на синдикати, нямат право на никакви колективни трудови договори. Това е единствения начин, по който те могат да изразят по някакъв начин своето отношение ...

Водеща: Вашият сегмент, казвате, от граждански настроени Ваши подчинени, които са оформили по този начин протеста си?

Аню Ангелов: Всички военнослужещи са граждански настроени. Те са и граждани на България...

.........................

Водеща: Не е въпросът в това, въпросът е в абсурдността на ситуацията.

Аню Ангелов: Абсурдността на ситуацията се състои в следното...

Водеща: В какво?

Аню Ангелов: Прави се едно изявление. Медиите разчитат на това изявление и в същото време този въпрос въобще не е обсъждан в правителството. Това е проблемът. Въобще не е обсъждано в правителството по какъвто и да е начин – на оперативно заседание, на официално заседание, както щете. Даже и аз не знаех, че такова нещо се готви. Аз знаех, че има определена морална необходимост те да поемат своите лични вноски от здравните осигуровки, но в замяна на това трябва да получат някакви компенсации.

.......................

Водеща: Но сега, когато действително предстои в МС да обсъждате, Вие ще пледирате за това, че не е възможно да бъдат отнети тези пари от военнослужещите?

Аню Ангелов: Може да се въведе заплащане на личните вноски, но със същата сума трябва да се компенсира съответно и намаляването на заплатите на военнослужещите и то е много просто...

Водеща: Но, ако се компенсира, каква е ползата за фиска...?

Аню Ангелов: Аз не се занимавам с фиска. Нека го кажат финансовите органи... Вижте, когато се дава, трябва да се мисли. Когато нещо дава държавата, трябва да се помисли. Защото много трудно се отнема това, това, което е дадено...

... Аз съм направил всичко необходимо, за да може Министерството на отбраната по някакъв начин, бих казал по магьоснически начин да се вмести в рамките на бюджета за 2010 година. Няма друго министерство, което да е ощетено с половин милиард лева в сравнение с миналогодишния си бюджет. Такова министерство няма. И затова са и тези съкращения в администрацията...

......................

Водеща: Като говорим за стила да се разпространяват множество съобщения преди окончателното обсъждане в правителството, одобрявате ли този подход? До каква степен той може да бъде полезен?

Аню Ангелов: Вижте, когато някой каже нещо в лично качество, например, аз направих едно изказване по отношение бъдещето на разузнавателната общност и дали да има разузнавателна общност или да няма, аз изрично подчертах, че го правя в лично качество като експерт какъвто съм работел в продължение на седем години като бях освободен от армията... Въпросът е по този начин да се постави проблемът. Аз не го поставих като министър на отбраната. Аз считам, че това е правилният министър. Ако всеки един министър не от качеството на министър, а от качеството на човек, който живее с проблемите на обществото, постави някакъв проблем и пред медиите включително, то той го поставя, за да се помисли по този проблем, да се намери някакво решение...

Водеща: Когато става дума за орязване на социални права...

... на привилегии или пък на доходите, това звучи като, как да кажа, гилотина, която е надвиснала над обществото и изглежда доста страшно.

Аню Ангелов: Аз не исках да коментирам този въпрос още миналата седмица поради простата причина, че няма никакъв факт. Има едно изявление и това е. И затова посъветвах всички, които... Към мен бяха отправени много въпроси, над 1000 въпроса от различни структури на армията...

Водеща: Веднага ви се обадиха?

Аню Ангелов: Ами, разбира се. И по имейли и информация, която те си обсъждат самите поделения тия мерки. Когато се прави това се нагнетява напрежение. На никого не беше нужно това напрежение...

... Ние сме в дълбока криза и аз затова като зам.-министър и сега като министър приех тези драстични съкращения в бюджета на МО с една единствена мисъл, че наистина и МО и МВР трябва да работят в условията на криза. От това по-голяма кризисна мярка аз не виждам. Антикризисна мярка,  да се поправя.

Водеща: Какво е състоянието на подписката на подготовката за парламентарна процедура за отнемане правомощията на президента? Мотивите, казват, че тайнствено били вписани в петък и това е станало на съвещание на политическите партии в НС. Но имам чувството, че има известно затихване на темата. Поне официално никой не се явява да обясни мотивите ви. Какво мислите за това?

Аню Ангелов: Нямам представа точно какво се пише по отношение на импийчмънта и какви мотиви... Не съм участвал в това дело. И не е моя работа. То е на равнище на законодателната власт. Що се касае обаче до фигурата на президента ще изкажа едно свое лично мнение – един пряко избран президент е абсолютно нормално да има много големи правомощия не само по отношение на въоръжените сили като върховен главнокомандващ, но и други аспекти. В същото време правомощията на такъв президент трябва да бъдат характерни за една президентска република. Взетото междинно решение още на кръглата маса между две /.../ страни, тогава БКП и СДС, някак си и агнето цяло и вълкът сит доведе до това състояние. Доведе до състояние когато 20 години една разузнавателна служба работи без закон, работи по едни правила, които са в устав на тогава председател-президент г-н Младенов. Това е абсолютно недопустимо. В света няма такава разузнавателна служба, която да работи без законови правила, без закон. Службата, която е под мое подчинение – Военна информация има цял раздел поне три клаузи, които са фиксирани в Закона за отбраната и въоръжените сили и тя работи по закон. Там е казано, че трябва да има правилник. Този правилник се приема и обсъжда по определен начин и утвърждава. Докато за Националната разузнавателна служба аз не знам какъв... правилник кой го е утвърдил, кой ръководи тази служба всъщност, за кого тя работи. Това също е много важно.

Водеща: Очевидно, че това е една конфликтна точка между Изпълнителната власт и българския президент. До каква степен обаче вие като човек, който е пледирал за законова промяна, може да сметнете, че това е усложнило отношенията или е предизвикало сегашната криза - радикализирането на президента и критиките му към определени лица?

Аню Ангелов: Ако имате предвид закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили единственото нещо, което касаеше правомощията на президента беше прието от неговото отлагателно вето и аз не считам, че със Закона за отбраната и ВВС се е създала обстановка за някаква конфронтация между изпълнителната, законодателна власт и президента. Нищо вярно няма в това.

Водеща: Все пак отнемането на правомощията върху Национално разузнавателната служба или пък службата за охрана би било много...

Аню Ангелов: Аз не съм говорил за такова отнемане.

Водеща: ... болезнено.

Аню Ангелов: Не, не, нищо подобно. Аз говоря за това, че в цял свят след 11 септември бяха създадени т. нар. разузнавателни общности. Е, сега в момент пред президента на САЩ един човек отговаря за достоверността на цялата информация, независимо на чия подчиненост са те, дали са на президента, дали са на министъра на отбраната, дали е ЦРУ, дали е Федералната служба за разследване и т.н. Затова и аз за това пледирам, да работят координирано, да работят с една-едничка цел да доставят необходимата информация на всички, и то координирано пак. Тука не съм поставил въпроса конкретно за подчиненост. Но тя възниква естествено. Има ли президентът апарат, с който да ръководи тази разузнавателна общност, кой е този апарат, кой поставя задачи и кой контролира изпълнението на тия задачи от подчинената разузнавателна служба? Ето това са въпросите, които трябва да се изяснят.

Водеща: Как предполагате, че се осъществява, с какъв апарат?

Аню Ангелов: О, не зная. Зная само че ни се поставят задачи от почти всички институции, включително и от изпълнителната власт. Но въпросът е следният, пред кого се отчита. Както знаете, съвсем наскоро беше създадена Специална подкомисия, ако не се лъжа, към Комисията по вътрешна сигурност и отбрана, която ще се занимава с контрола, парламентарния контрол върху работата на тази служба. Досега такава комисия нямаше и тя не подлежи на парламентарен контрол, не подлежеше.

Водеща: Да, но Вие във Ваше изказване споменавате, че трябва да представите стратегия за национална сигурност до края на месец май.

Аню Ангелов: Не аз, това е работна група, която се ръководи от вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветанов и там участват на ниво зам.-министри и зам.-министърът на отбраната. Аз нямам това задължение. Но работя усилено в тая насока, да се изпълни това решение на изпълнителната власт, това е заповед на министър-председателя... Крайно време е да имаме стратегия за национална сигурност.

Водеща: Въпросът е дали това е един реалистичен срок, тъй като взаимоотношенията между президента и изпълнителната власт не са в най-добрата форма. А за да се случи това с предоставянето на тази стратегия, би трябвало да има диалог и да кажем, че Първанов доброволно ще приеме създаването на новата структура.

Аню Ангелов: Аз въобще не смятам, че в този президентски мандат могат да настъпят някакви съществени промени в подчинеността на службите. Зная отношението и на президента, и на неговата институция по отношение на този въпрос, зная, че това е въпрос, който и той обсъжда... Тази стратегия ще бъде обсъждана на ниво неправителствени организации, ще бъде обсъждана на ниво сигурност в Консултативния съвет за национална сигурност, където са представени всички парламентарно представени политически сили. Така че ще се отчете всяко едно мнение. Аз по принцип споделям становището, че трябва да имаме една разузнавателна общност, която да се координира от изпълнителната власт, тъй като изпълнителната власт е факторът, който определя външната политика на държавата. Така е по Конституция, член 105, алинея 1. Изпълнителната власт е онази власт, която ръководи въоръжените сили, и в тази връзка ми се струва по-нормално, ясно е, че изказвам, пак повтарям, лично мнение като експерт, че разузнавателната общност в огромното число от парламентарни републики е подчинена на изпълнителната власт.

Водеща: Този въпрос, г-н Ангелов, също може да бъде решен конюнктурно, от гледна точка на близостта на президентските избори идната година. Ако ГЕРБ преценява, че няма шанс да спечели президентския пост, би могла да пледира за такава свръх концентрация на разузнавателни служби и информация.

Аню Ангелов: Абсолютно недопустимо е решенията в областта на националната сигурност да се взимат на основание на конюнктурата. Така беше това решение взето едно време на кръглата маса и във Великото народно събрание. Така че такава беше тогава конюнктурата, президентът от една политическа сила, правителството от друга политическа сила. Когато се ръководим от конюнктурата, националната сигурност страда. В това можете да бъдете убедена.

Водеща: Като казвате лично мнение по тази тема, допускате ли, че Националната разузнавателна служба, колкото и да Ви е убягнало от вниманието как става контролът върху нея, може да се занимава и с политически задачи?

...........

Аню Ангелов: Знаете ли, това е може би недостатък и на българския език, в английския език има няколко значения на думата „политика” и те са обозначени с различни думи. В случая става дума за отбранителна политика, за политика в областта на националната сигурност, за политика, която осигурява националната сигурност, и това е също политика. Така че като кажем, че разузнавателната общност ще изпълнява политически задачи, при всички случаи, но това е в смисъла на секторната политика...

... След като информацията отива при всички, и при президент, и при изпълнителна власт, и при председател на Народното събрание, и при отделните министри, които са в системата за национална сигурност, ми се струва, че при всички случаи една от тези институции ще намери къде е това във вашия смисъл политическото, което тази служба върши. Но точно това е роля на парламентарния контрол, където има представени в тази комисия и хора от опозицията. Така че има лостове, които могат да накарат тази разузнавателна общност да работи по един прозрачен и надежден начин.

... не трябва да чакаме да се случи нещо от рода на 11 септември, после да кажем видите ли, някой си имал информация за нещо, но не е представил на еди-кой си, а еди-кой си не е взел решение за еди-какви си мерки и се е случило това, което стана на 11 септември. Какъвто беше случаят на Доклада на комисията конкретно по разследване на атаките срещу Световния търговски център.

... Никой не е застрахован, трябва да Ви кажа.

Водеща: Т. е. Вие смятате, че централизираната информация, хипер централизираната информация би предпазила обществото от терористи? От хаотични удари?

Аню Ангелов: Тук не става дума за централизация как се добива информацията. Става дума за координация на анализа на информацията, т. е. никой не трябва да крие определена информация от някакви егоистични цели на конкретното ведомство, което ги е добило. Това е смисълът. Т. е. тази информация трябва да циркулира независимо кой я е добил и как я е добил, по какви начини, трябва да се анализира и да се координира от един център.

Водеща: А не да се депонира в някаква централа, която е непокътната.

Аню Ангелов: Точно така, това е смисълът, аз затова казвам не говоря за агенция, не говоря за структура, а говоря за общност, разузнавателна общност... в момента такъв център не се вижда поне.

Водеща: Във Ваш интерес е като човек, който работи с върховния главнокомандващ, да кажете дали кризата е преодоляна или преодолима, или ще се стигне действително до радикализация?

Аню Ангелов: Аз нямам причини да съм недоволен и мисля, че и президентът няма причини да е недоволен от взаимодействието конкретно между Министерство на отбраната и президентската институция. Ние се срещаме, разговаряме и в края на краищата стигаме до определени решения...

Водеща: Още една хипотеза, изразена покрай активното търсене на олигарси. Както обещават от правителството или както пък се закани върховният главнокомандващ, т. е. българският президент, че ще разкрие икономическите досиета на прехода. Кажете моля Ви къде би могла да бъде депонирана подобна информация? Самият Първанов каза, че не се съхранява в президентството.

Аню Ангелов: Ако питате за Министерството на войната, и в Министерството на войната аз поне нямам такава информация. Но имаме много информация за различни корупционни практики и вземаме много строги мерки срещу подобни практики. Създали сме механизъм, някои законови промени въведохме за антикорупционна политика в тая област. Това е между впрочем още едно ограничение на правата на военнослужещите. Вижте какво сме въвели в закона. Военнослужещ на ръководна длъжност, който е имал някакви взаимоотношение по отношение на т. нар. тендъри, т. е. на предложения, които се отправят към бизнеса за определени обществени поръчки, няма право три години след това, след като се освободи от армията, да работи към такива фирми, които имат обществени поръчки с Министерство на отбраната. Това може ли да си представите такова ограничение на правата някой друг да има?

Водеща: А би трябвало?

Аню Ангелов: А би трябвало, да, съгласен съм.

Водеща: А възможно ли е Националната разузнавателна служба да е тази, която да таи информация за икономическите досиета на прехода?

Аню Ангелов: Едва ли. Всяка разузнавателна служба работи от вътре на вън, а не, искам да кажа, че тя се стреми да защити интересите на страната и националната сигурност, работейки извън границите на страната, извън територията. Но в рамките на Държавна сигурност, общо взето, тъй като те са били именно подразделения от една и съща структура, никой не знае къде могат да бъдат тия икономически досиета. Аз лично съм скептик, че някъде има досиета за това нещо. Ако за това има досиета, това трябваше да бъде направено още веднага след Великото народно събрание. Но никой не искаше да го прави тогава. И сега предполагам не могат да се намерят такива досиета. Досие какво означава? Една папка с файлове вътре, било то електронни, било то с документи вътре. Къде ще намерите документи, както някой си представя, за куфарчета, къде ще намерите документи за каквото и да било? Просто това е една задача, която граничи според мен с невъзможното.

Водеща: Въпреки това има добросъвестни журналисти и следователи, които се опитват да вържат нишките. Например изнасянето на капитали чрез външнотърговските дружества и т.н.

Аню Ангелов: Да, за тях се говори много години. Но нещо конкретно аз не съм чул и видял...

Не чулия и не видял генерал министър Аню Ангелов, може да се обърне към архива на парламента, където имаше няколко комисии по повод търсенето на информация за икономическите досиета на прехода.

В парламента, избран с мнозинство на НДСВ, бе създадена и Комисия, която дискутира книгата, която написах за външния дълг – „Външния дълг и 10 ноември 1989 г. – в документи и факти”, в търсене на милионите, изнесени от държавата.

Повече, в случай, че се интересува генералът може да научи и от депутата Лъчезар Тошев...

Понякога животът ни сблъсква с феномена :”Език мой – враг мой”. Дали генерал Ангелов го усети докато разговаряше с журналистката Лили Маринкова?

По повод протестите на военнослужещите, още на другия ден министърът на отбраната генерал Ангелов каза коренно различни неща от говореното от него в Пловдив:

bTV, „Тази сутрин”, водеща Ана Цолова, разговорът публикуваме със съкращения:

Водеща: Министърът на отбраната Аню Ангелов ни е на гости. Добро утро.

Аню Ангелов: Добро утро.

Водеща: Вече са успокоени военните, няма да плащат те здравните и социалните си осигуровки...

... Как обаче ще коментирате факта, че подобна идея – заплащане от военни, полицаи и т.н. – държавни чиновници – плащане от техния джоб на осигуровките беше хвърлена в публичното пространство преди да е отговорена и решена от кабинета?

Аню Ангелов: Наистина е така. Все пак от морална гледна точка би следвало всички граждани на Република България да си заплащат здравните осигуровки, поне в тази част, в която и останалите плащат. Но това би трябвало да се направи във време, когато не е криза...

............

Водеща: Тест ли беше това или подхвърлена реплика, случайно.

Аню Ангелов: Така се получи, защото възникна напрежение и трябваше и аз, и вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветанов да обясняваме...

... Имаме достатъчно други проблеми, та този проблем ни дойде съвсем в излишък. В смисъл, че трябваше да обясняваме нещо, което не е нито проект на закон, нито е проект на постановление на Министерски съвет. Това е една идея, изказана наистина от един министър.

Водещ: Това беше мисъл на финансовия министър.

Аню Ангелов: Да. Но в края на краищата то не беше обсъждано в правителството. Затова и обясненията бяха такива...

...........

Водеща: Ще има ли съкращения в армията? В администрацията разбрахме, след малко ще Ви питам и за това.

Аню Ангелов: В армията тази година нищо няма да става, с изключение на висшите командни звена. Висшите командни звена ще трябва да съкратят своя състав с близо 25 на сто, даже някои и с повече...

... Например за Сухопътните войски това означава с около сто човека. За Щаба на сухопътните войски.

... А също и останалите щабове, особено ВВС, ВМС. Аз съм им възложил като задача да следят своя състав не повече от 2 на сто за ВВС и ВМС от личния състав, който командват.

..............

Водеща: Какъв ще бъде процентът съкращения в администрацията?

Аню Ангелов: Над 30 процента ще бъде в администрацията съкращението...

... налагат го редица решения на предишното правителство, с което непрекъснато се е увеличал броят на държавните служители и е стигнал до едно невъобразимо ниво – 1432-ма, това е, много пъти съм го казвал, два пъти колкото сумата от администрацията на МО на Белгия и Холандия взети заедно. А ние имаме същата армия почти...

... Те са доста хора, които недостатъчно ефективно работят, не могат да си запълнят работното време.

Водеща: Какво правят – пият кафета по цял ден?

Аню Ангелов: Най-различни неща правят.

Водеща: Какво правят? Във „Фейсбук” стоят?

Аню Ангелов: Каквото правят държавни служители, когато няма работа. Има много структури... Създадена е една Изпълнителна агенция от 800 души – „Социални дейности”. Това е абсолютен разкош. Същото това нещо можеше да се управлява от 500 човека.

... Най-важното в тези условия е да се намерят достатъчно средства за текуща издръжка на армията, за бойната подготовка на армията...

Водеща: Има ли например вещи, ремонти, мебели и всичко останало, което беше купувано и на което ние ставахме свидетели – едни мивки за не знам си колко хиляди лева, едни тенджери под налягане за не знам си колко...

Аню Ангелов: Е, да, огромно разточителство бих казал.

... Вижте, в края на краищата то е вече направено, построено, не можем да започнем да махаме луксозните вани...

... служителите на МО се хранят в стол при много добри условия, при много добри цени. Бих казал, че аз трудно мога да се добера до стола, поради наплива от хора, който има, а пък не искам да пререждам никой.

Водеща: Не изпращате ли някой да Ви пази място в стола?

Аню Ангелов: Не. Не искам да пререждам никой. Аз обикновено и не се храня на обяд. За мен е важно за армията и за МО да излизат съществените неща в медиите, а не от рода на това, че имало розови БМВ-та, че имало подобни столове, които всъщност са нещо добро...

... Най-големият проблем е ежемесечно да намерим необходимите средства, колкото и малко да са те, да ги разпределяме по най-правилния начин и както в една бедна къща, в едно бедно семейство... Досега сте работили по друг начин и по сто милиона са ви давали от излишъка, например, в края на годината, прекрасно, строите много хубави военнопочивни домове, те плащат 35 на сто военнослужещите, министерството плаща 65 на сто от цената на почивката и т. н., и т. н. Много хубави неща, когато семейството е богато, но когато семейството е изключително бедно, както ние сме сега в момента, останалите неща трябва да се насочат натам...

... Даже ни беше спрян токът на Централния команден пункт на ВВС, което е абсолютно нарушение и заплаха за националната сигурност, защото ние участваме в общата система на НАТО... Сега пък спират в Пловдив тока. Опитвам се да им обясня, че имаме затруднения, имаме начин да намерим как да се разплатим, не сме само ние единствените длъжници, естествено, но чуваемостта общо взето е слаба...

Член на НАТО, на когото спират тока, намалена армия до численост колкото е футболна агитка – пращаме в Афганистан, плащаме за това пращане...

Какво правим в Афганистан още? Нали един външен министър твърдеше, че влезем ли в НАТО, ще потекат инвестиции като река?

Де ги тези инвестиции? И кой ще инвестира в инфраструктура, в която дупките по пътища и магистрали са повече от звездите в небето? А има дупки, в дълбочината на които - можеш да поставиш фотьойл?

Важното е да се упражняват министрите в логорея – това не яде, ни – пие.

 

Ще започна с един разрешен виц: Попитали радио Ереван: каква е приликата между съпругата на министър Дянков и кризата?

„Приликата е, че и двете идват от Америка” – отговорило радиото.

Кой за какво се бори, кой какво предлага, кой какво написа и предложи – пет дни страната се тресе от списъци, в сянката на угрозата България да не се превърне в Гърция.

По-зле ли сме от Гърция?

„В Гърция се борят за 14 заплата, докато ние се борим за девета” – каза Димитър Манолов вчера, на 21 март след като чу предложенията на правителството и тези негови думи обясниха много неща, които ни готвят и трябва да очакваме.

Кой е по-, по-, най-? Как следва да се определят заплатите: от работата и отговорността, която се върши и поема, или от височината на поста, който се заема.

"Аз работя и събота и неделя от тъмно до тъмно и вземам 3200-3300 лв., а в същото време има заплати по десетки хиляди левове", обясни Борисов, като даде за пример лекари от държавни болници, които получавали месечно по 35 000 лв., а цитира, че имало и заплати от 72 000 лв. Директорите в РВД пък получавали по 12 000 лв., месечно, съобщи премиерът, докато неговата заплата била 3770 лв.

„Ако работиш добре през седмицата – ще почиваш в събота и неделя” казваше моята баба за тези, които не успяват да си свършат работата през  работните дни.

Един хирург има операции по 11 часа, по време на които стои до операционната и оперира с пот на чело с екипа си, спасявайки човешки живот като даже не може да се почеше, за да не се окаже фатално... Не съм сигурна, че един хирург, който непрекъснато е наведен над разрязаното тяло на поредния пациент, и един Симеон Дянков, който вади от някъде по 4-5 странички и ги развява из коридорите на властта може да се сравняват като усилия в положен труд.

Едно е да показваш пица и да напишеш бюджет на държавата, който не става за нищо, а далеч по-различно е да работиш с потънали в кръв ръце и да внимаваш със скалпела кое, как и колко режеш. Едно е да тичаш по телевизиите и да обиждаш уважавани съсловия, а съвсем различно е да преценяваш как да спасиш и оставиш жив човека пред тебе.

Хирургът спасява човешки живот и повечето операции завършват в 14 часа следобяд, почива се две-три часа и след това отново се застава до операционната маса – до полунощ. На хирургическото ежедневие бях свидетел в края на миналата година, когато известният коремен хирург д-р Константин Зарков, спаси живота на моя близка и я върна от оня свят с екипа си.

Д-р Зарков и хората му оперираха няколко души до ранния следобед, отиваха да отдъхнат и пак заставаха до операционната. До полунощ.

Заплатата на Цецка Цачева, председател на парламента е близка до тази на премиера, но нима може да се прави сравнение с трудовото напрежение на един хирург, или един ръководител полети в РВД с разхождащата се председател на парламента – от фризьора до заседателната зала, от залата до колата и прочие – „усилия”.

Повече от дузина полети на различни височини, в различни коридори води едновременно един ръководител полети и смените му не са по половин час, а траят часове. Бях писала вече, че в РВД, ръководител полети умират доста преди пенсия – я от инфаркт, я от инсулт.

Грешка в РВД се измерва с по 300 – 400 семейни трагедии и несекващо с часове напрежение. Грешката на Цачева, или Фидосова се оправя с прегласуване, прекъсване на заседанието за почивка, или връщане на поръчаната мусака и замяната й с друга манджа.

От тяхните грешки не зависят човешки животи, а единствено личното им спокойствие и благополучие, които са заплатени доста добре.

Не зная кой непрекъснато заблуждава премиера, че РВД е държавно предприятие като останалите в държавата – предполагам, че го прави лично Симеон Дянков. Вярно е, че РВД е държавно предприятие, но също така е вярно и че РВД не взема и стотинка от бюджета на държавата.

Особеният статут на РВД е нещо, което само злонамерени хора могат да пренебрегват, тъй като пренебрежението на статута на РВД води единствено до орезиляване пред Евроконтрол и IATA – две международни организации, които една страна членка на ЕС, каквато е България не би следвало да пренебергва.

Вижте по-раншни публикации от сайта по повод статута на РВД:

Кого разплака Дянков, за да зарадва пенсионерите?

Изборът е: Световната банка или Конституцията

Коментари? Няма. Приема се...

Веднъж Симеон Дянков запълни дупката в бюджета на държавата с милионите на РВД, действие, от което в Евроконтрол едва ли са били във възторг, тъй като е незаконно.

Втори път Дянков пак гледа към РВД и отново с мисълта да им вземе милиони, защото не е направил добре сметката си с парите в Бюджет 2010.

Винаги някой плаща грешките на другите, но нали виновни в крайна сметка няма да са хората, работещи в РВД, а финансовият министър, който е сбъркал времето и мястото за своите експерименти.

В неделя, Димитор Манолов от КФ „Подкрепа” бе включен в предаването на bTV „Отпечатъци” и нарече екипа на министър Симеон Дянков „шайка”. Нито една друга медия не цитира Манолов.

Той не се храни, а само работи

Два дни преди Коледа, по време на работния обяд на Американската търговска камара в Шератон, министър-председателя на България Бойко Борисов отговаряше на въпроси, без да вземе и залък. Така отрази това събития Bnews.bg.

"Аз не закусвам и не обядвам, вие хапвайте", подканвал Борисов присъстващите, застанал на трибунка с микрофон, като не се уморил да отговаря, докато другите ядяха засукани ястия, започвайки от зелена салата с кашкавал пане, през свинско филе с картофи и сос горчица, и увенчавайки менюто с тирамису за десерт.

Той гладува, работи ден и нощ, събота и неделя и има хора в държавата, които вземат заплати, в пъти повече от него! Това бе основното, което се запомни от пресконференцията, която даде премиерът Бойко Борисов в неделя, на 21 март, забавяйки с часове заминаването си за държавата Катар.

Три пакета от мерки преминаха пред очите на гражданството: мерки, за които праителството вдигна ръце, че не са негови, мерки, предложени от синдикатите и мерки, които утре ще бъдат разисквани.

За да разберат читателите кое е вярно и кое – не, дали наистина правителството в лицето на Министерство на финансите е невинно за изтеклата информация с първия списък от мерки, наречен „провокация” публикувам този списък.

Тук публикувам и Списъка, предложен от синдикатите, за да стане ясно какво са предложили те и работодателите на Дянков и сие.

Последните мерки са тези, които бяха обявени от правителството в неделя, и заради обявяването на които премиерът замина с няколко часа закъснение за емирство Катар.

Ето първият списък, който „изтече” от МФ и за който Иван Костов от ДСБ каза, че е провокация и саботаж.

МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ДЕФИЦИТА ПО КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА 2010 Г.

I. Мерки за постигане на целта за ограничаване на разходите и трансферите по републиканския бюджет за 2010 г.

1. Временно премахване на привилегиите на държавния служител по Закона за държавния служител (в тази връзка обсъждане на отмяната му), както на привилегиите на служителите по други специални закони (по ЗМВР, ЗОВСРБ, ЗСВ, Закон за Сметната палата и др.), като:

1.1. Поемане на осигурителните вноски от служителите (146 хил. души планова численост за 2010 г., 945 лв. прогнозна средна заплата на служителите, 12.1% обща лична осигурителна тежест при 8% здравно-осигурителна тежест, за 9 месеца), в т. ч.

- 41 376 държавни служители в министерства, в т. ч. 158 щатни бройки в НС;

- 6000 държавни служители по общините;

- 14 443 щатни бройки за съдебна власт;

- специални дейности, осигурявани от държавния бюджет.

1.2. Временно премахване на паричните суми за представително облекло (150 хил. души по 300 лв. средно).

2. Временно премахване на паричните суми за облекло по Кодекса на труда /КТ/ за служители (280 хил. души по 250 лв. средно).

3. Уеднаквяване на % за допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за заетите в бюджетната на 1% (430 000 хил. души, средна заплата в бюджетната сфера за 2010 г. 752 лв., средно намаление на класа с 0.5% пункт, среден стаж 15 г.).

4. Намаляване на средствата за работна заплата с 10% за структурите, които не са извършили предвидените съкращения.

5. Временно премахване на добавките към основната заплата на служителите в структури с функции по усвояване на средствата от ЕС или доплащането да бъде свързано с определен процент на усвояване.

6. Временно премахване на всички възнаграждения от участия в междуведомствени комисии, работни групи и др.

7. Прекратяване на гражданските договори, на договорите за консултантски услуги, на трудовите договори по ПМС №66 от 1997 г. и др.

8. Да не се поемат нови задължения (да не се сключват нови договори) до изплащане на всички стари задължения.

9. Въвеждане на задължителен неплатен двуседмичен отпуск за служителите в бюджетната сфера за 2010 г.

10. Намаляване до минимум на полагаемия допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време.

II. Допълнителни мерки:

11. Мерки за повишаване на приходите.

12. Приравняване броя на получаваните брутни заплати за обезщетения при пенсиониране с тези по КТ.

13. Облагане с 10% на доходите от пенсии с необлагаем минимум:

13.1 Над минималната пенсия (размер на минимална пенсия от 136.08 лв., брой пенсионери 2 183 хил. души, средна пенсия на 1 пенсионер по прогноза за 2010 г. - 271 лв.);

13.2 Над социалната пенсия (размер на социалната пенсия 100.86 лв., брой пенсионери 2 183 хил. души, средна пенсия на 1 пенсионер по прогноза за 2010 г. - 271 лв.).

14. Работещият пенсионер да не получава пенсия или до 1/2 от размера на получаваната пенсия.

15. Данъкът върху доходите на физическите лица да се начислява върху брутен доход (без приспадане на осигурителните вноски).

16. Увеличаване на срока, на база на който се изчислява размерът на обезщетението за бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

17. Да се намали срокът за получаване на обезщетение за бременност и раждане от 410 календарни дни по чл. 50 от КСО на 225 дни (45 дни + 180 дни).

18. Увеличаване на срока, на база на който се изчислява размерът на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване.

19. Внасяне на осигурителните вноски за самоосигуряващите лица върху доход, не по-нисък от изравнителния доход за предходната година.

20. Премахване на правото на работодателя да прекратява трудовото правоотношение на основание придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (промени в КТ).

21. Да не се сключват нови заеми по ДИЗ до приключване на старите заемни споразумения.

22. Деклариране на получаваното възнаграждение от работника и служителя.

23. Увеличаване на наказателната лихва за невнесените данъци така, както е за осигуровките - от 10 на 20%.

24. Доплащане на лечението, например 10%, но не повече от една минимална работна заплата.

25. Въвеждане на данък върху активите/нетните активи на дружествата с преобладаващо/общинско участие.

26. Отчисляване на 50% от приходите от наеми на държавни и общински предприятия в приход на държавния, респективно на общинския бюджет, по реда, който се прилагаше до 2006 г. - § 31 от ЗДБРБ за 2005 г.

27. Приватизация на миноритарни дялове през БФБ.

28. Капитализация на ББР чрез облигационна емисия и изграждане на схеми за целево кредитиране.

Докато от правителството отричаха, че Списъкът с антикризисни мерки е техен, зам.-министърът на финансите разби колегите си на пух и прах:

"Това е материал, който е вътрешен за финансовото министерство, и съм учудена, че той е изтекъл извън МФ и вече се обсъжда", коментира пред "Сега" зам.- финансовият министър Ана Михайлова.

"В него са мерки, които още се обсъждат и се оценява ефекта от тях. Не всички от тях ще се приложат, но някои от тях са много добри и са единственият възможен вариант в криза", смята тя.

А това е Списъкът от мерки, които синдикатите официално предложиха на правителството:

 

Антикризисни мерки, които лидери на синдикати и работодатели

предложиха на правителството

Българската стопанска камара оповести на интернет страницата си общи краткосрочни мерки за овладяване на финансово-икономическата криза. Агенция “Фокус” публикува пълния текст на документа, който лидерите на партньорските организации предлагат на правителството.

След поредица от срещи между лидерите на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, на която присъстваха г-н Васил Велев (председател на УС на АИКБ), г-н Божидар Данев (председател на БСК), г-н Цветан Симеонов (председател на БТПП), г-жа Ваня Тодорова (председател на БСЧП “Възраждане”), г-н Иво Прокопиев (председател на КРИБ), г-н Теодор Дечев (и.д. председател на ССИ), проф. д-р Желязко Христов (президент на КНСБ), д-р Константин Тренчев (президент на КТ „Подкрепа”) и задълбочени анализи и преговори по социално-икономическата обстановка,

Водени от убеждението, че ускореното влошаване на икономическата обстановка в страната генерира задълбочаване на икономическата рецесия и ръст на социално напрежение,

Лидерите на партньорските организации предлагат на правителството спешни краткосрочни мерки за овладяване на финансово-икономическата криза.

****

I. Мерки за подкрепа на фиска.

1. Приходи за фиска чрез:

1.1. Емитиране на допълнителен вътрешен и външен дълг на държавата.

1.2. Ускорена продажба на емисиите по Протокола от Киото и ускорено приемане на Национален план за преразпределение на квотите за търговия от фирмите с СО2 . Регламентиране на счетоводното отчитане и данъчното третиране на сделките с емисионни квоти в европейската търговия.

1.3. Приватизация на миноритарни държавни дялове чрез Българска фондова борса.

1.4. Либерализация на инвестиционния режим на „сребърния фонд” за инвестиции в ниско рискови български финансови инструменти.

1.5. Временна отмяна на преференциите, които се дават на бюджетни учреждения за внос, освободен от ДДС и митнически сборове.

1.6. Легализиране на нерегламентираните доходи на физически лица, но не от престъпна дейност, с които е придобита собственост, чрез еднократното й данъчно облагане.

1.7. Изграждане на публични регистри за:

- държавно и общинско имущество, отдадено под наем,

- земеделски земи от държавния и общински поземлени фондове и сключените арендни договори.

1.8. Секюритизация на държавния дълг към търговските дружества, с матуритет до края на 2010 г., с възможности за осигурителни и данъчни плащания.

2. Ограничаване на публичните разходи:

2.1. Приемане на график за ускорено изграждане на електронното правителство в пълен обхват, по примера на „Е-Government” на Естония, за оптимизиране на административния състав, подобряване на бизнес климата, намаляване на корупцията и повишаване прозрачността и ефективността на публичните разходи.

2.2. Временно, до края на 2010 г., да се ограничи допълнителното материално стимулиране на държавната администрация от събираните такси и глоби.

2.3. Спешни мерки за оптимизиране на текущите разходи за издръжка на администрацията при гарантиране на нормалното функциониране на системите.

2.4. Аутсорсване на държавни услуги към частни изпълнители.

2.5. Ускорено отдаване на концесия на обекти – държавна и общинска собственост. Подготовка и концесиониране на нови национални проекти чрез публично-частно партньорство без финансово участие на държавата.

ІI. Възстановяване на финансовата дисциплина в държавата чрез:

1. Ускоряване на разплащанията чрез:

1.1. Незабавно изготвяне на график за изплащане в пълен размер до края на първото полугодие на 2010 г. от държавата, общините, държавните и общински предприятия на дължимите суми по изпълнени обществени поръчки, съгласно договорените условия, нормативната уредба и директивите на ЕС, в т.ч.:

1.2. Незабавно възстановяване в законовия срок на ДДС и акцизи към фирмите

1.3. Ускорено издължаване към бенефициентите на дължими суми от еврофондовете.

1.4.Създаване на публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки, ДДС, акцизи и европроекти.

2. Създаване задължения за фирмите чрез подписване на анекси към договорите им със съответния възложител, след разплащане от страна на държавата и общините, незабавно да изплатят забавените работни заплати и осигуровки, съгласно изискванията на КТ и КТД, както и задълженията към подизпълнителите и доставчиците.

3. Незабавни законови промени, които да гарантират, че периодът на издължаване от страна на държавата, общините, държавните и общински предприятия към фирмите, ще бъде обявен за «ваканционен период», т.е. без наказателни лихви по дължими данъци и осигурителни плащания и с право на достъп до европроекти и обществени поръчки.

4. Да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете на производството по несъстоятелност.

ІІІ. Допълнителен финансов ресурс за реалния сектор:

1. Ускоряване на действащите и стартиране на нови схеми по оперативните програми и националните планове с цел максимално усвояване на европейските фондове.

2. Приемане от Правителството, съвместно с БНБ, на пакет от мерки за облекчаване на достъпа до кредитен ресурс за бизнеса, в т.ч.:

- Увеличаване капитала на Българската банка за развитие (ББР) за сметка на емитиране на ценни книжа и чрез присъединяване на част от клоновата мрежа на „Български пощи” ЕАД;

- Консолидация в ББР на финансовото обслужване на държавните ведомства и институции.

3. Чрез промяна в софтуера на НАП да се даде възможност за плащане на данъчно-осигурителните плащания с едно платежно нареждане.

4. Чрез промени в Закона за местните данъци и такси да се укрепи финансовата самостоятелност на общините и да се въведе като единствена база за определяне на таксата за битови отпадъци количеството генерирани отпадъци.

IV. Подкрепа на доходите на домакинствата и вътрешното потребление

1. Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва, както икономически, така и социални параметри.

2. Премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа. Временно, до края на 2010 г. да се намали от 9 на 6 месеца изискването за период, в който лицето е било осигурявано за риска безработица.

3. Увеличаване на броя и размера, както и разширяване на обхвата на ваучерите за храна, като механизъм за подкрепа на реалните доходи на работниците и служителите, и оптимизиране разпределението им между операторите.

4. Временно, до края на 2010 г. да се замразят държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.

5. Създаване на механизъм за държавна подкрепа на дохода на домакинства с двама безработни за обслужване на ипотечни кредити за единствено жилище.

6. Гарантиране на средствата на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в български търговски банки.

7. Повишаване с по 15 процентни пункта на всички проценти, с които се коригира гарантираният минимален доход за определянето на диференцирания минимален доход на кандидатстващите за социално, в т.ч. целево подпомагане. Мярката да се приложи при засилен контрол и стриктно спазване на условията за достъп.

V. Пазар на труда

1. Комплекс от мерки , прилагани до края на 2010 г., финансирани от ОП „Развитие на човешките ресурси” и Републиканския бюджет, за запазване на заетост в предприятия със затруднения в производството и реализацията на продукцията чрез:

- въвеждане на гъвкава организация на работното време;

- специфичен отпуск по икономически причини;

- гарантиране правата на освободените работници след прилагане на мерките за гъвкавост и адаптивност на работното време да получат обезщетенията, дължими по КТ, на база брутното възнаграждение по трудов договор.

2. Повишаване мобилността на работната сила чрез създаване от държавата и социалните партньори на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители на секторно или териториално ниво.

3. В случаи, при които работодателят възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие, временно, до края на 2011 г. да се увеличи срокът от 45 дни на 90 дни в рамките на една календарна година. За периода след 45-ия ден е необходимо съгласие на работника.

4. Ограничаване на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни, с изключение на високо квалифицираните.

5. Създаване на механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи училище, чрез ОП „РЧР”, в т.ч. чрез субсидираната заетост.

6. Прилагане на мерки, гарантиращи лоялна конкуренция и недопускане изкривяване на пазара чрез оказване на монополен натиск върху доставчиците на стоки и услуги, по примера на страни-членки на ЕС.

7. Обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне, поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС, и разработване на мерки за допустима държавна подкрепа.

8. Да се разшири данъчната отстъпка за доброволно осигуряване .

9. Събиране от НАП на отчетна информация за неизплатените трудови възнаграждения и предоставяне на свободен достъп до нея.

10. Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите колективни трудови договори на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество.

VІ. Социално-осигурителни системи

1. Временно, до края на 2011 г. преустановяване на намаленията на осигурителните вноски;

2. Формиране на общи принципи за по-нататъшно развитие на пенсионната реформа за постигане на финансова стабилност и автономност на системата при обвързване на осигурителните обезщетения с осигурителния принос, с дългосрочни цели 75% заместващ доход. Въвеждане на паритетно трипартитно управление на НОИ.

3. Поетапно утвърждаване на принципа, че установеното равнище на МРЗ гарантира правото на минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, при изпълнение на изискванията за това.

4. Увеличаване сумите, изплащани по реда на ЗГВРСНР, за 2010 г. от 720 лв. на 1000 лв.

5. Изчистване на задълженията и своевременно изплащане на извършената болнична и извънболнична дейност, независимо от размера на делегираните бюджети.

6. Отказ от увеличение на здравно-осигурителната вноска. Предприемане на драстични мерки за контрол и повишаване събираемостта на средствата в бюджета на НЗОК.

7. Лицата, които не са здравноосигурени на друго основание, заплащат осигурителни вноски върху доходите от капитал и от собственост.

8. Паритетно трипартитно управление на НЗОК и съвместно определяне на конкретните стъпки и етапи на здравната реформа, с цел гарантиране на достъпа до качествена здравна грижа .

VІІ. Мерки, по които не е постигнат консенсус между социалните партньори:

1. Въвеждане на необлагаем минимум поне на ниво МРЗ.

2. Криминализиране на умишленото неплащане на работни заплати и невнасяне на осигурителни вноски.

3. Да се въведе регресна отговорност за работодателя и/или виновните длъжностни лица за изплатени обезщетения свързани с незаконни уволнения /чл. 227 КТ/.

4. Да се измени чл. 225, ал. 1 КТ, като се предвиди обезщетението при уволнение отменено от съда или от работодателя да е за целия период - от уволнението до отмяната на заповедта от работодателя или до влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението.

*****

Социалните партньори, разглеждат приемането от страна на Правителството на предложените по-горе мерки като необходимо условие за стартиране на преговори по Национален пакт за възстановяване на икономиката и заетостта.

Те заявяват готовност да продължат съвместната си работа за разработване и на други необходими мерки за стимулиране и стабилизиране пазара на труда и социално защитната система.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 - Комплекс от мерки към Раздел ІV, т.1.

1. Въвеждането на режим на непълно работно време по чл. 138а или § 3б КТ да се осъществява след задължително уведомяване и аргументиране пред съответното териториално Бюро по труда. В тези случаи работниците и служителите, преминали на непълно работно време, получават компенсация (частична или изцяло) на загубеното си поради намаленото работно време възнаграждение, договорена с работодателя за сметка на целеви средства, осигурени от държавата.

2. При въвеждане на режим на работа по чл. 138а и § 3б КТ, в съчетание с мерки за повишаване на квалификацията по реда на ПМС 251 от 2009 г. по договорена с предприятието специалност и при не по-малко от 20-часова работна седмица, независимо от броя на работните дни, осигурителният им стаж през този период да се зачита като при 5-дневна работна седмица на пълно работна време.

Прилагането на тази мярка също подлежи на задължително уведомяване и аргументиране пред съответното Бюро по труда и задължително се съчетава с получаване на договорени с работодателя или предоставени по пътя на целево финансиране от държавата компенсации, които частично или изцяло компенсират загубения от намаленото работно време доход на работниците и служителите.

3. Специфичен отпуск по икономически причини

След изчерпване на възможностите по предходните две точки в предприятията, които продължават да изпитват затруднения, предизвикани от кризисната икономическа ситуация се предоставя възможност на работодателите да взимат едностранни решения и да пускат в неплатен отпуск еднократно и за не повече от 3 месеца работници и служители от предприятието.

Приложението на тази мярка е допустимо само след писмено заявление и аргументиране от страна на работодателя пред съответното териториално Бюро по труда и, ако няма изрично възражение от страна на последното.

Работниците и служителите, които са изведени в неплатен отпуск по реда на предходната точка, имат право да прекратят трудовото правоотношение с едностранно писмено волеизявление по реда на 327 КТ с право на обезщетение от 1 брутно трудово възнаграждение, получено от работодателя.

Времето на неплатения отпуск по горния ред се зачита за осигурителен стаж с всички права. На работниците и служителите, които са обхванати от тази мярка, се предоставя целева парична социална помощ, равна на 90 на сто от размера на ГМД за 2010 г. за всеки месец от този отпуск. Тези помощи са за сметка на целеви средства на държавата и се предоставят чрез териториалните органи на социалното подпомагане.

При злоупотреба с гореизложената мярка съответният работодател се санкционира със сума, равна на разликата между заработеното при непълно работно време възнаграждение и уговореното в трудовите договори, плюс разходите на държавата за компенсации и квалификация на всички обхванати от мярката работници и служители.

Работник или служител, уличен в злоупотреба, възстановява всички държавни средства, получени по мерките за адаптивност и гъвкавост, приложени към него до този момент, и губи всички социално-осигурителни права, дарени му във връзка с тези мерки.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 - ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ

І. Предложения за промяна на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:

1. Предлагаме т. 7 в ал. 1 на чл. 13 от ЗДДФЛ да се измени така:

„ т. 7. доходите от допълнително доброволно осигуряване и застраховки „Живот”, получени след придобиване право на допълнителна пенсия”.

Мотиви: С предлаганото допълнение ще се уеднакви режимът за необлагане на доходите от допълнително доброволно пенсионно осигуряване и доходите от застраховки „Живот”, получени след придобиване право на допълнителна пенсия, тъй като по същество и двата вида доход са спестявания за старост.

2. Предлагаме следната редакция на т. 14 в ал. 1 на чл.13 ЗДДФЛ:

„т. 14 застрахователните суми и застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие, предвидено в застрахователния договор”

Мотиви: Тази редакция на законовия текст се синхронизира с използваните понятия и термини в Кодекса за застраховане.

3. Чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ да придобие следната редакция:

„Чл. 19, ал. 1 Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски, както следва:

1. За допълнително доброволно осигуряване за пенсии в размер до 10 на сто;

2. За допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация в общ размер до 5 на сто;

3. За допълнително доброволно здравно осигуряване до 5 на сто;

4. За премии/вноски по договори за застраховки "Живот" до 10 на сто;

5. За премии/вноски по договори за застраховки "Живот" със срок под три години до 5 на сто.

4. Чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ се изменя така:

Чл. 19, ал. 3 Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване до 5 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, премии/вноски по договори за застраховки "Живот" със срок три и повече години в общ размер до 10 на сто и премии/вноски по договори за застраховки „Живот” със срок под 3 години в общ размер до 5 на сто, както и с личните вноски за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация в общ размер до 5 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2.

Мотиви: Предложените изменения и допълнения на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗДДФЛ са с цел по – прецизно и подробно нормативно уреждане на данъчни облекчения за осигурените лица в случаите, при които решат да се възползват от правото да се осигуряват допълнително и доброволно за безработица и/или професионална квалификация по реда на част втора, дял четвърти от Кодекса за социално осигуряване. По този начин ще се създаде стимул работещите реално да се възползват от тази законодателна възможност, както и за създаване на осигурителни дружества за безработица и/или професионална квалификация с работещи фондове. Предвиденото разделяне на данъчните облекчения на спестяванията за пенсия /застрахователни и осигурителни в размер от по до 10 на сто и на краткосрочните застраховки и осигуряване без спестовен елемент /здравно осигуряване, краткосрочните застраховките „Живот” и доброволното осигуряване за безработица и/или професионална квалификация/ ще гарантира стимулиращи облекчения за дългосрочно допълнително осигуряване и застраховане.

5. Предлагаме чл. 38, ал. 8, т. 1 ЗДДФЛ да придобие следната редакция:

„Чл. 38, ал. 8, т. 1 връщане и/или обратно получаване на внесените застрахователни премии за застраховки „Живот”.

Мотиви: С предложената редакция се обхващат различни по природа плащания от застрахователите към клиентите - при отказ на клиента или на застрахователя от застрахователния договор. Така законовият текст е изчерпателен и точен и ще унифицира и облекчи практиката.

6. В чл. 38, ал. 8, ЗДДФЛ да се създаде нова т. 7 със следната редакция:

Чл. 38, ал. 8, т. 7 Откуп, получаване на застрахователната сума или рента при изтичане срока на застрахователния договор по застраховки „Живот” преди придобиването право на допълнителна пенсия по реда на Кодекса за социално осигуряване.

Мотиви: С предложеният текст се дава по-точна формулировка на всички плащания от застрахователите към клиентите. Данъчният режим за спестовните застраховки „Живот” и допълнителното пенсионно осигуряване трябва да бъде еднакъв, тъй като и допълнителното пенсионно осигуряване, и застраховката „Живот” имат за цел да осигурят спестявания за пенсионна възраст. Промяната ще има и антиинфлационен натиск чрез стимулиране на лицата чрез спестяване до навършване на възраст за пенсиониране.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНЕНИЕ В ЗКПО

1. В чл.208 числото 60 се променя на 100.

Мотиви: Горните предложения в ЗДДФЛ, които касаят работещите, се синхронизират със стимулите, които се отнасят до предприятията. Разширяването на възможностите за допълнителни доброволни осигуровки и/или застраховки в предложенията по чл. 19 ЗДДФЛ налагат известно разширяване и на възможностите в ЗКПО, което се предлага с изменението в чл. 208.

Данък лукс и таван на заплатите на работещите в бюджетната сфера предложи вчера правителството на синдикати и работодатели като мерки за излизане от кризата. Това се случи след спешно заседание на кабинета в неделя. На него бяха приети 47-48 мерки, но Борисов обяви само тези, които се приемат от профсъюзите и работодателските организации.

Данъкът върху богатите цели те да изнесат тежестта на кризата, стана ясно от изявление на министър-председателя след заседанието на правителството.

С данък върху лукса ще бъдат обложени имоти, частни самолети, яхти и скъпи автомобили, съобщи премиерът. "В момента за яхта се плащат по 50-60 лв. на година", каза той.

За автомобилите се въвежда обаче подбор по мощност на двигателя, а не по стойност, за да се квалифицира като луксозен. Границата ще е мощност на двигателя от 150 конски сили или обем от 3000 кубични сантиметра.

За луксозни ще бъдат обявени и жилищни имоти над 250 кв. м площ, обяви Борисов.

"Разбрахме се да не включваме терасите", обясни той. Премиерът обясни, че става въпрос за основно жилище, но не съобщи дали в луксозния данък ще бъдат включени и допълнителните имоти.

Що се отнася до трудовите възнаграждения – сам министър-председателят обяви, че никой не може да получава повече от него самия. Таванът на заплатите на работещите в бюджетната сфера, ще е възнаграждението на самия Бойко Борисов.

Въвежда се и данък върху банковата лихва от депозити, като това ще засегне само лихвите на тези, които имат в банка повече от 100 хил. лв., колкото е и държавната гаранция върху депозитите на физически лица. Все още не е ясно какъв ще е размерът на този нов налог и дали ще има данък върху единични депозити от 100 хил. лв., или влоговете на гражданите ще се акумулират.

Плоският данък остава обяви Борисов. Държавата ще продължи да плаща осигуровките на държавните служители, полицаите и военните. Държавата ще ги поеме до 2012 г., а след това при вдигане на заплатите им, те ще поемат да се осигуряват сами, разясни премиерът.

Интересна мярка ще е еднократното облагане на имоти и банкови сметки, за които не може да се обясни как са придобити. Размерът на това облагане не бе съобщен.

Гърция ще получи 22 млрд от ЕС и още толкова от МВФ. Гърция и Румъния са все още с най-високи доходи на Балканите.

Бедни и криза – зависи кой кога и как приема тези понятия.

 

„Светът и България ще живеят в условията на глобална криза поне още 10-15 години” - обяви международният финансов експерт проф. Димитър Иванов, бивш икономически съветник на президента Георги Първанов на дискусия в София, по време на мандата на управление на Тройната коалиция. „Кризата ще продължи до установяване на нов финансов ред, а това ще отнеме много години”, каза икономистът, като припомни, че голямата депресия в САЩ е продължила от 1929 до 1941 година.

Проф. Иванов подчерта, че в началото на кризата е било голяма грешка да се търсят решения "на парче", а не на цялата система. В България, посъветва той, правителството не може да се лиши от антикризисна програма, въпреки че преди избори промени се правят много трудно.

Един от факторите за криза у нас, според проф. Иванов е бързото повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, Четири от всеки пет домакинства у нас ще издържат само месец и половина със спестяванията си, ако останат без работа и без доходи, посочи икономистът. Премиерът Сергей Станишев сам обяви, че огромната част от влоговете на гражданите са по 4000-5000 лв., припомни той. Той подчерта, че по света лихвите по кредитите и цените на имотите падат, докато лихвите у нас растат и ще растат, което значи, че обслужването на кредитите ще става все по-трудно.

Като реална причина за кризата в България лондонският преподавател изтъкна увеличените цени на енергийните ресурси, транспорта и водата. Според него е проблем и високият процент на разходите за храна, който дават българските домакинства - около 37-40 на сто, докато за страните от Западна Европа този дял е около 8 на сто от постъпленията в семействата.

Икономистът подчерта, че по света инфлацията се забавя, а в България потребителските цени продължават да се покачват, въпреки че оправданията с петрола отпаднаха. Поскъпването на храните в България на годишна база е над 25 на сто, което е много тревожно.

Общите ефекти от кризата в България вече се усещат - има криза на пазара на имоти, свиване на благосъстоянието на населението, застой на икономическата активност и кредитната дейност, както и реална опасност от фалити на фирми и свиване на заетостта. Проф. Димитър Иванов прогнозира спад в цените на имотите с 15-20, който спад вече е факт, както и намаляване на стойността на спестяванията с 20 на сто. Към тези два фактора следва да прибавим и тежките проблеми с кредитната задлъжнялост...

Това бяха прогнозни виждания на проф. Димитър Иванов. Преди няколко дни професорът бе в студиото на Канал 3 и разговаря с водещия Сашо Диков, като по време на интервюто, лондонският икономически експерт оповести и днешната си позиция за кризата в България.

Ето какво написа по-късно по темата проф. Димитър Иванов:

България мина през пет, шест, седем трудни години на две правителства, които доведоха страната до кризата. Не само до икономическата, но до едно рухване на политически, културни, на морални ценности. Тройната коалиция по същество развали международния имидж на България в Европа. Европа спря да вярва на България като член на съюза. Блокираха ни европейските фондове и т.н. В този смисъл изборите през миналото лято бяха решаващи и трябва според мен по достойнство да отчетем въпроса с приключването на управлението на тройната коалиция. Тоест идването на власт на ГЕРБ, макар и в едно правителство на малцинство, бих казал е много важно за държавата. Много важно за излекуване на страната от две правителства - царското и на тройната коалиция, които създадоха действително една системна криза в цялата страна.

Аз съм уверен, че министър-председателят и членовете на екипа му разбират предизвикателствата пред България. Правителството се създаде действително много бързо - за да започне да работи в името на намаляване на щетите от кризата. Но там е работата, че нищо съществено - според мен, в тази област не беше свършено.  Това, на което аз държах и продължавам да държа, считам, че България все още няма - една силна национална, антикризисна програма. Приета с национален консенсус, приета от всички политически сили, закрепена със закон на българския парламент. Национална антикризисна програма, която да покрива всички основни елементи на българската действителност. Основното е: Първо, отблокиране на запушените кредитни потоци към фирми, към домакинства, към публичен сектор и т.н. Но.... - нямало пари. няма пари. Това не е така. Защото тази криза е уникална, но за нея има някакви уроци. И това са уроците на Великата депресия, които големите страни - от Америка, през Великобритания, Франция, Германия, го направиха. Те решиха, в условията на криза, да отпушат бюджетните си дефицити, за да могат да активизират икономическите си. Ние какво трябваше да направим днес?

Вижте какво се получава - казваме, че общините са в огромен бюджетен дефицит, фирмите са в дефицит, домакинствата са в дефицит, твоето семейство е в дефицит, а финансовият министър какво казва: „Държавата няма бюджетен дефицит, имаме абсолютен бюджетен баланс". Къде е този балансиран бюджет? На витрината. Той не съществува, налице са абсолютно колапсирали публични сектори - здравеопазване, образование, инфраструктура, вътрешна сигурност.

Откъде да вземем парите - има минимум два сигурни източника. Пактът за стабилност и развитие на Европа дава възможност на страните-членки да ползват до 3 процента бюджетен дефицит. Значи ние в момента изстискваме, ние сме хванали за гушата една икономика, в която няма бизнес, всичко е замряло - има

абсолютна кредитна пустиня, кредитно засушаване. И на фона на всичко това финансовият министър й казва - танцувай! Е как да танцува, „откъде" да танцува?! За да се пъчим, че икономически сме стабилни?

Аз твърдя, че ние нямаме финансова стабилност, защото това е фалш. Ние имаме издънени публични сектори от години. Ако утре дойде на власт едно честно правителство, няма начин - няма начин, страната да не влезе за 4-5-6 години в дефицит, докато се излекува, докато достигнем един стандарт на живота, който да съответства на средноевропейските страни. Няма как, ние да не поддържаме бюджетен дефицит.

Говоря за задължителния според споразумението с Европейския съюз процент между нула и три. Ние в момента сме на „нулата". Но това „на нулата" е най-ниската стойност, а три процента от 60 милиарда - не са малко пари. Така че - това е единият начин за осигуряването на необходимите на страната средства. Вторият ресурсно възможен източник - всички наши съседи отидоха да търсят и ползват финансова помощ и от МВФ. Това беше записано и в предизборната програма на ГЕРБ, такива им бяха идеите тогава.

Дянков дойде с една ортодоксална икономическа философия, която е остаряла, овехтяла във времето. Тя не работи в тази страна. В момента Дянков лекува една дългосрочно болна икономика с краткосрочни мерки - с аспирин! Това не може да се получи. Ние имаме натрупан дълг на равнище на реалната икономика, на микроикономиката, който в момента представлява 137-140 милиона от БВП на цялата страна! Дълг на домакинствата, дълг на фирмите, дълг на публичния сектор, дълг на регионите. България се намира в огромна дългова криза на равнище микроикономика. А Дянков ми казва - на равнище макроикономика ние сме „абсолютно фини".

Тука не оценявам персоналните характеристики на г-н Дянков. Аз считам - и откровено го казвам, че провежданата от него, тъй като той е вицепремиер на икономическия блок на правителството, „икономическа” политика, не е антикризисна. Обратно - това е политика, която засилва кризата. Политика, която поставя българската икономика на колене.

И колкото по-бързо премиерът и ръководството на ГЕРБ се ориентират в това, колкото чуват по-добре честните хора, които искат, и експертите да ги посъветват какво се случва - толкова по-добре, не за ГЕРБ, а за България. Първо, трябва да се актуализира бюджетът по един съвършено друг начин. Философията, по която този бюджет беше създаден и приет, е тотално погрешна. Второ, антикризисната програма, която представи Дянков и която беше приета на заседание на Министерския съвет, е програма, която лекува, опитва се, да лекува с индиректни мерки. Но тя не носи никакви резултати. Още веднъж искам да обърна внимание - няма начин да раздвижим икономиката без решаване на въпроса за ликвидната, дълговата криза, в която са изпаднали фирми и домакинства. Докато той не се реши, у нас ще продължат техните фалити, ще се засили криминогенната обстановка. Защото хората нямат пари! Пледирам преди всичко за абсолютно активизиране на вътрешната икономика на страната. То трябва да дойде от отпускане на бюджетен дефицит в рамките на разрешените три процента. Той може бъде един, един и половина, едно цяло и седем, но това са пари, които ще отидат за публични и инфраструктурни проекти, в които ще се влее работна сила. От тази безработна работна сила, която в момента се чуди какво да прави.

Считам, че няма да се мине - и се подписвам под това, без свеж финансов ресурс отвън. Няма да минем без това нещо, колкото и да не ни се иска. Имахме възможност - не става въпрос да се изпадне под влиянието на МВФ. Той има нов инструментариум, с който ние можем да работим - т. нар. „гъвкаво финансиране".

И няма нищо срамно в това да го поискаме - поискаха го най-големите страни. За разлика от всички останали, България при управлението на Сергей Станишев не приложи никакъв фискално-стимулационен план. Така че ние сме си в правото, почти единствените сме без такъв план, без истинска антикризисна програма за развитието на икономиката. Обратно - ние сме удушили икономиката й казваме - танцувай! Или на още по-прост език - каниш ме у вас на гости, питам - къде да си измия ръцете, казваш - там, но мивката ми не работи. Отиваме да хапнем нещо - отгоре тече, дъжд - казваш покривът ми е нещо пробит, обаче заявяваш - Митко, аз съм финансово абсолютно стабилен, нямам никакви заеми. Къщата ми продънена, но заеми нямам - това е реалната ситуация на България в момента. Така че, този „приоритет" на Дянков е абсолютно фалшив. Той е погрешен, води България към катастрофални икономически последици. Катастрофални - и най-сериозно предупреждавам за това.

Ние трябва да подпомогнем домакинския сектор и фирмите да излязат от тази дългова криза. Ние не можем да допуснем ситуация, при която на хората жилищата им ще бъдат отнемани от банките, ще остават на улицата, фирмите ще се затварят, ще стигнем до масови фалити. Не можем, тъй като това означава тотално замразяване на потреблението, на търсенето. Това означава смърт за българската икономика. Ние сме страна, която има възможно най-нисък социален стандарт в европейското семейство. И вместо след кризата да изпреварим с едни рамене последните, ние ще се окажем на още по-голяма дистанция от тези, които са пред нас. Това аз лично смятам, че никое сериозно правителство не може да го допусне.

Трябва да се намерят мерки, механизми за спасяване на семействата, които са изпаднали в дългови задължения. Особено семейства, при които не става въпрос за богатства, за по 5-6 апартамента, а за хора с един единствен апартамент, който го делят млади, стари и т.н. Този кредитен бум, за който нито политици, нито Централната банка, нито банкова система предупредиха. Обратно - лъжеха хората и те се подлъгаха и сега фактически какво правят? Всичките им спестявания, всичко отива за изплащане на заеми по едни изключително високи лихви. А това, върху което те изплащат тези заеми е вече девалвирало като актив - днес не могат да го продадат по стойността, която беше вчера. Тоест по дефиниция тоя човек е вече под водата или това семейство.

Затова трябва да се потърси национално решение - заедно със социалното министерство, с банките, преструктуриране на задължения. Трябва да се отиде на продаване на всички лоши дългове. Има технически предложения, има решения... Чуха се и по време на дискусията „България - накъде след кризата" /бел. ред. - проведена на 22 януари в НДК/.

Но този вид събирания на икономисти, на специалисти, трябва да ги и прави правителството, трябва да ги прави и Дянков. Не съм чул досега Дянков да събере икономическата наука. Не съм чул той да събере икономическия елит на нацията. Страната се тресе, светът се тресе от изключително сложна криза. Криза, която може да стане и геополитическа. Процес на консултации не върви, няма национално съгласие, няма консенсус, мозъкът на нацията да бъде впрегнат в служба на тази нация - няма го това нещо! Това ме безпокои, това ме тревожи. Крайно време е да разделим фактите от илюзиите. И фактите са такива, че те са просто страшни и всеки българин, който обича страната си трябва да ги види. Да види, че тази политика, с която в момента финансовият министър, или икономическият блок на правителството, се мъчат да намалят щетите от кризата е тотално погрешна и тя ще доведе страната до още по-катастрофални последици. Не може да работи икономиката - тя е спряла, сектор след сектор се взривява.

Хората не могат да издържат да си плащат задълженията, фирмите не могат да си плащат задълженията. Нещо повече - държавата не си плаща спрямо фирмения сектор задълженията! За каква модерна европейска икономика става дума, за какво „утре" на българската икономика, когато действително днеска не знаем дали ще достигнем това утре, дали ще оживеем утре?

Ако приемем, че в нашата страна домакинствата са болни икономически, фирмите са болни, публичният сектор е болен - можем ли да считаме, че банковата система е цъфтяща?

Ние видяхме, че се срутиха световни банки - огромни имена с живот над векове, изчезнаха. Виждаме, че се срутиха даже най-сигурните инвестиции в света, цените им паднаха - американските ценни книжа. Американците, след идването на Обама, направиха свой национален тест за здравословността на американската банкова система. Ние от гражданско сдружение ГЛАС предложихме у нас да стане същото. Без тест, по девет основни критерия да се провери в прецизна мониторингова обстановка „здравето" на всяка една българска банка. Като казвам „българска" нека да не забравяме, че по същество ние нямаме нито една такава банка. Което е още по-голяма опасност, защото не дай Боже, утре банките-майки да решат нещо да продават ние може да се окажем без собствена банкова система. И това е много голям въпрос за България. Затова казвам, че нещата не могат да се гледат само в краткосрочния план на Дянков. Не може ти да се надяваш, че оценките на твоето дете в училище ще се повишат, ако продадеш коженото палто на жена си.

-------------------------------------------------------------------------------

* Заглавието е оригинално и е взето от написаното от проф. Димитър Иванов, който бе гост в предаването на Сашо Диков „5 за 4" по Канал 3 от 22 януари 2010 г. Предаваме написаното от проф. Иванов без намеса, още повече, че методите и вижданията на министъра на финансите Симеон Дянков все по-често са обект на критики и недоверие. – бел. Л. М.

Проф. Димитър Иванов работи в Лондон и е известен икономист и финансист, председател на Гражданско сдружение ГЛАС.

 

Забавянето на плащанията към лекарите се получи, защото нямаше пари в бюджета за 2009 г., каза на пресконференция министърът на финансите Симеон Дянков, след среща на премиера Бойко Борисов с представители на лекарското съсловие в ранния следобяд. За кой ли път премиерът Борисов отиде на „родителска” среща заради финансовия си министър?

Защо Министерство на финансите се гаври, както с редовите български граждани, така и с цели професионални съсловия – къде с нарушения на Конституцията, къде с избиване на комплекси – отговор на този въпрос едва ли някой ще е в състояние скоро да даде.

Тази сутрин научихме, че зам.-министърът на финансите, Владислав Горанов е превел най-после на Националната здравна каса 140,5 млн лева! Т. е. трябваше да минат новогодишните празници, личните лекари, медицински сестри и болничен персонал да търсят заеми, за да изкарат криво-ляво настъпването на Рождество и Новата 2010 година, и чак тогава въпросното лице Горанов в качеството му на зам.-министър да преведе пари на НЗОК! На всичкотото отгоре се оказва, че лицето Горанов освен зам.-министър на министъра Симеон Дянков се явявал и председател на Управителния съвет на Здравната каса!

"В пика на кризата сме. Месец декември беше труден, януари също няма да е лек, но усилията ни са насочени към това да се осигурят необходимите средства за всички социално значими сектори”, поясни зам.-финансовият министър Владислав Горанов, който се оказа възпитаник на Плевенската математическа гимназия и разследваната в момента Свищовска стопанска академия!

Според справката в страницата на МФ, Горанов бил вещ по счетоводството и заработвал още година преди да изкласи в Свищовската стопанска академия, като специалист по извънбюджетни сметки и фондове, експерт и директор на дирекция „Финансова политика" към Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа! На това му казва българинът – аферим!

Освен в правителството на Иван Костов /1997-2001 г./, Горанов продължил да се труди и в кабинета „Сакскобургготски” на длъжността главен експерт в дирекция „Финансиране на държавни органи, програми и осигурителни фондове" към Министерството на финансите. Малко смущение предизвиква биографичната му справка, тъй като тази три реда професионална реализация на Горанов всъщност е била само за 2001 година. От 2001 до 2009 г. работи като началник на отдел „Социални разходи" към Министерството на финансите, и се заема с управление на публичните финанси.

Защо се съсредоточих върху въпросното лице, което преведе парите на НЗОК чак на втория ден след новогодишните празници? Причината за това е, че преди празниците Министерството на финансите преведе на НЗОК незначителна част от дължимото за заетите в болничната помощ и нито лев за общопрактикуващите лекари, с което създаде прецедент в най-новата история!

Нямам нищо против едно 21-годишно момче, учило и още незавършило висшето си образование, да заема като първо място на работа поста на специалист, експерт и директор. Нас, както се казва цял предишен мандат ни управлява премиер, на когото министър-председателският пост му беше също първо място на работа...

Но да се доверим на председателя на Българския лекарски съюз, д-р Цветан Райчинов, който каза: „Да оставиш целия сектор здравеопазване без средства и да разчиташ, че той ще работи, не е нормално поведение".

Дянков или Горанов имаше в предвид Райчинов – така и не стана ясно, тъй като единият нарежда, а другият – изпълнява. Откровено казано, този проблем също има решение – цяло лекарско съсловие посрещна озъбено и с неплатени сметки празниците – колко му е да направят по един безплатен преглед на двамата младежи и така всички да научим: кой е за лечение и кой е избивал комплекси с непреведените навреме пари за здраве.

И още нещо: след като се знае, че лекарите нямат право да искат пари от пациентите за дейности, които се покриват от здравната каса със събраните здравни осигуровки, очевидно бе, че:

  • докторите останаха без пари за празниците, тъй като нямаше с какво да платят на сестрите;
  • фелдшери, доставчици на медицински консумативи нямаше с какво да платят наемите на кабинетите си;
  • повечето мениджъри на болници в страната не успяха да платят заплати на лекарите си, защото парите, получени от касата не са достатъчни.

Остана открит въпросът: на какво си играха тези двамата в Министерство на финансите? И начислиха ли пари върху дължимите и задържани суми на лекарите?

Премиера ли се опитват да свалят с провокации Дянков и Горанов? Комплекси ли избиват, или с чужда пита помен правят? Защото, ако има нещо безспорно, то това е следното: мнозинството от българите си плаща здравни осигуровки и има право на лечение и преглед. Но как гражданството да очаква лечение и преглед от лекари и сестри, които не са получили заплати от ноември месец миналата година?

Един друг медик беше още по-точен по отношение на нарочно спрените суми:

"Ако премиерът Борисов не знае или е въведен в заблуждение, както предполагам, че се случва, се надяваме типично в негов стил да ги поразпердаши малко тези хора и всеки да си застане на мястото!", каза д-р Любомир Киров, председател на сдружението на личните лекари пред агенция "Фокус".

По отношение на изявлението на лицето Владислав Горанов „за пика на кризата” и „насочените” усилия към осигуряването на всички значими социални средства ще припомня нещо любопитно: министър Симеон Дянков призна, че пари има, но ги задържа заради имиджа на държавата в Европейския съюз! И тук няма как да не попитам: кому бе нужна тази стъкмистика – с пари от 2009, нарочно задържани и не преведени, да се четка имиджа на затъналата ни икономически и финансово държава?

От една страна Дянков се похвали, че е завършил годината с излишък, а от друга обяви, че не е плащал на лекари, магистрати, инвалиди и строители, защото нямало пари? Направи го по Българската национална телевизия, пред поне 2 млн зрители рано сутринта, в понеделник.

Ето част от този разговор:

„Водещ: Но за ноември беше обявено 47 400 000 лева излишък в края на ноември. Какво сочат тези данни?

Симеон Дянков: Всъщност това е най-успешният на месечна основа бюджет от месец януари, от самото начало на 2009 година. Те сочат, че правителството в период само на четири месеца откакто сме на власт, е успяло да овладее фискалната ситуация. И от юли, спомняте си, че юли ние наследихме 566 млн. дефицит, само за месец юли, последният месец на тройната коалиция. Ние за четири месеца го превърнахме на малък излишък, който пък ни позволи в месец декември да разплатим на земеделците всичко, което се дължеше, близо половин милиард лева отидоха през месец декември към земеделците и да почнем да разплащаме на строителите и някои други сектори. Което пък е необходимо и това ще правим януари, февруари, март, за да можем да задвижим икономиката, да дадем един тласък на икономиката и вече като имаме стабилна фискална политика, да имаме и добра икономическа политика за излизане от кризата. Това означават тези данни за ноември...

Водещ: Защо се получи, така че общопрактикуващите лекари трябваше да посрещнат Нова година без пари?

Симеон Дянков: Защото нямаше пари в бюджета. Беше много трудно и тоя малък плюс, който казахте за ноември, той е на фона на големи дефицити в средата на годината и ние се опитвахме по някакъв начин да балансираме тези дефицити, за да можем да завършим годината с най-малкия дефицит в ЕС, който в петък ще знаем със сигурност, но аз съм оптимист, че ще успеем. А пък това ни трябва, за да покажем на европейците, на ЕК, че сме годни да влезем в еврозоната...”

Какво се оказва: за да се докара пред Европейския съюз, министър Симеон Дянков си позволи най-безцелемонно да задържа плащанията на цели съсловия преди празниците, защото само така Европа щяла да научи, че сме с най-малкия дефицит!? Кому е нужен този измислен „най-малък дефицит”? На самолюбието на един Симено Дянков? А за чия сметка бе всичко това - лекарското съсловие да посрещна с празни джобове Коледа и Нова година?

*        *        *

Другото съсловие, което остана без пари е това на магистратите. За този случай вече стана дума на сайта „Хроники”, а именно, че с намесата във финансите на съдебната власт Дянков е нарушил Конституцията!

1. Колко пъти министър Симеон Дянков наруши Конституцията?

2. Колко пъти министър Симеон Дянков наруши Конституцията?

В случая с коледните премии за съдебната власт, министър Дянков откровено се подигра с магистратите, като хем не преведе парите им и ги държа докато сметките бъдат занулени, хем – направи някакъв превод с ясното съзнание, че тези пари няма да може да бъдат раздадени по предназначение!

Още в първия работен ден на Новата 2010 година магистратите седнаха и написаха писмо до Симеон Дянков с искане, да се преведе цялата сума и да може да се ползва по предназначение. С това магистратите попаднаха в капана, заложен от Дянков, тъй като искането на служителите на Темида е неизпълнимо от законова гледна точка. Законът за съдебната власт забранява средствата от бюджета на системата, които не са употребени и се прехвърлят за следващата бюджетна година, за да бъдат използвани за бонуси. Подробност, която Данков отлично е знаел, като е „превеждал” парите!

Т. е. тези пари могат да бъдат употребени само за закърпване на бюджета на съдебната система, и то при недостиг в края на 2010 година.

Номерът на Дянков с парите на магистратите напомня на подаръците, които получава магаренцето Йори за рождения си ден. Единият подарък за Йори е от Мечо Пух и представлява едно Много Полезно празно гърненце, от което Пух, пътем е изял меда току що.

Вторият подарък за рожденика Йори е от Прасчо и представлява разказ за Червения Балон, който се е спукал, докато Прасчо го е носел на Йори. Спукал, но пък бил любимия цвят на Йори!

Така и с парите за Рождество на магистратите: получиха едно празно гърненце от мед и разказ за спукания балон, че ще имат коледни премии.

Ето какво каза в БНТ по повод недоволството на магистратите самият Дянков:

Симеон Дянков:....Не се и притеснявам от това, което те правят. Аз съм изпълнил закона.

Водещ: Умишлено ли ги задържахте тези 19 млн.?

Симеон Дянков: Не, не лично, просто има такава административна система във финансовото министерство, че ако няма реални пари просто не се превеждат, защото няма начин как да се преведат.

Водещ: А как се намериха? Нямаше пари, а след това се оказа, че има и бяха преведени, но не можеха да се теглят.

Симеон Дянков: Това е важното за бюджетното салдо, за дефицита какво се харчи през годината, а не какво се превежда. Вие знаете, че имаме голям фискален резерв и всъщност ние завършваме годината с най-високия фискален резерв откакто България има фискален резерв последните 12 години.

Водещ: Значи, умишлено е било все пак, в смисъл умишлено е било направено това с превеждането на парите, така че да не могат да бъдат теглени, за да останат там?

Симеон Дянков: Формално законът е изпълнен, така че парите бяха преведени, а това, че не можеха да ги използват за 2009 година, това вече е прерогатив на министъра на финансите. Аз го използвах просто, защото трябваше да се вместим във фискалната политика, която бяхме обещали на хората и беше гласувана от Народното събрание...”

Или: едно е да преведеш пари, а съвсем друго те да може да се използват за плащане.

Както се казва: битият – бит, магистратите - ....


 

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2012/1218-pet-prichini-za-razpadaneto-na-evropa

Протести в Либия, град СиртДания усилва контрола по границите си, под популисткия предлог за борба с престъпността. Тази държава, която някога се сочеше като образец на демокрация, толерантност и социална справедливост, с един замах издигна нови прегради вътре в Европа, която все повече бива заливана от вълна на страх и ксенофобия. Междувременно, Гърция вече година и половина балансира на ръба на пропастта, но истината е, че твърде малко „братски” европейски правителства са наистина загрижени от факта, че това може да доведе до излизането и от Еврозоната, а някои от тях дори скрито манипулират пазарите във вреда на Атина. Финландия също се оказва все по-зависима от ксенофобския популизъм, а пък Словакия междувременно отказа да участва в субсидирането на закъсалата Португалия. На свой ред, Франция и Италия се възползваха от въстанието в Тунис и последвалата „арабска пролет” за да ограничат свободното движение на хора вътре в ЕС. Германия, огорчена от неуспехите си в регулирането на кризата на еврото, влезе в открит конфликт с Франция и Великобритания в Съвета за сигурност на ООН, поставяйки под въпрос десетгодишния процес на изграждане на европейска система за сигурност.

Така наречената Арабска пролетБъдещето на европейската валута изглежда съмнително. Арабският свят продължава да се тресе. Европейските лидери управляват, основавайки се на проучванията на общественото мнение и с оглед на предстоящите в много страни избори, опитвайки се да запазят властта си с всички възможни средства, дори ако това може да доведе до разпадането на обединена Европа, за чието изграждане бяха изразходвани толкова усилия. Никога досега европейският проект не е бил подлаган на толкова сериозно съмнение, а слабите му страни никога не са били изтъквани толкова открито. Създава се впечатлението, че в днешна Европа наличието на мощна ксенофобска политическа формация става почти задължително. Европейският проект се пука по четири основни направления: ценностите, валутата, външната политика и лидерството. Без радикални промени интеграционния процес може да спре, което пък ще постави бъдещето на Европа, като икономическо и политическо цяло, под много сериозно съмнение.

Проект, лишен от необходимото му „гориво”

Истината е, че не сме изправени пред временна криза, защото тя обещава да бъде дългосрочна. Не става дума само за „черен период”, нито просто за нарастване на песимистичните очаквания. За да осъзнаем надвисналата над европейския проект заплаха е достатъчно да погледнем само десетина години назад. Контрастът със сегашната ситуация е наистина впечатляващ. Въвеждайки еврото (от 1 януари 1999), ЕС одобри Лисабонската стратегия, която трябваше да гарантира на Европа най-динамичната, конкурентоспособна и жизнеспособна икономика в света. Освен това Съюзът декларира привързаността си към идеалите за разширяване на свободите и укрепване на сигурността и справедливостта, включвайки в европейската интеграция такива сфери, като правото, правосъдието и имиграцията, на които преди не се отделяше чак такова внимание. В своеобразен „венец” на този процес и негова политическа опора, позволяваща на ЕС да се превърне във водещ геополитически играч през ХХІ век, трябваше да се превърне Европейската Конституция.

По онова време, погледът на Европейския съюз беше обърнат не само навътре, но и навън. ЕС осъществи най-мащабната експанзия в своята история, присъединявайки десет държави от Източна и Централна Европа, плюс Кипър и Малта. Действайки въз основа на стратегическата си визия за бъдещето, Евросъюзът стартира преговорите за присъединяването на Турция, декларирайки по този начин намерение да укрепи отношенията си с арабския и мюсюлманския свят. В същото време бяха заложени основите на реална външна политика и политика за сигурност на ЕС. След дълги години, белязани от безсилие и унизителни провали (като например в Босна), Франция и Великобритания се споразумяха за по-тясно координиране на действията си в сферата на сигурността.

През онези години, погледът на ЕС беше насочен не само навътре, но и навън. Тогава европейските страни се обединиха за да не допуснат Милошевич да осъществи етническо прочистване в Косово, формирайки сили за бързо реагиране с численост 60 хиляди души. Те са предназначени за овладяване на кризисни ситуации и миротворчески операции отвъд границите на ЕС. Тоест, Европа стигна до извода, че достатъчно е страдала от пренебрежителното отношение на великите държави. По времето, когато беше прието еврото, разширяването на Европейския съюз вървеше с пълен ход, приемането на Конституция на ЕС изглеждаше близко, а външната политика и политиката в сферата на сигурността се усъвършенстваха под ръководството на Хавиер Солана. Разговорите за европейското единство не пораждаха тъга и безразличие, а напротив – възхищение. Във Вашингтон, Пекин и Москва успехите на процеса на европейската интеграция пораждаха неприкрита завист.

Само десетилетия по-късно обаче, целият списък от блестящи постижения и оптимистични прогнози беше поставен под съмнение. Вместо просперираща и отворена Европа, която всички ние мечтаехме да изградим, се сблъскване с Европа, която въпреки своята експанзия все повече се свива; с Европа, която въпреки успехите на общата си валута става все по-егоистична и не е склонна да оказва безкористна помощ. Но най-страшното е, че европейците престанаха да вярват в своите ценности и да живеят в съответствие с тях, като вместо това все повече се затварят в себе си, изпитвайки ужас от околния свят и обзети от съмнения относно собствената си идентичност. Мнозина вече съжаляват за осъществената в предходните години експанзия и дори не искат да слушат за евентуалното продължаване на този процес, не желаят да изпълняват ангажиментите си към Турция, дори не са склонни да разглеждат въпроса за членството на страните от Западните Балкани. Изминаха над 20 години от падането на Берлинската стена, като този срок беше повече от достатъчен Европа да се осъзнае и да започне да се възприема в своята цялост. В действителност, всичко изглежда другояче: експанзията провокира дискусии за бремето на растежа, провалът на конституционния процес стимулира спорове за бремето на политическата интеграция, кризата на еврото пък породи опасения за икономическо и политическо изтощаване. След десет години на институционални реформи, постановките на Лисабонската стратегия, които трябваше да спасят Европа от парализата и да я изведат на качествено ново равнище през ХХІ век едва ли са познати на някого, а постиженията в тази посока почти не се усещат.

Ценностната криза и политическото късогледство

Дълбочината и мащабите на сегашната европейска криза са обусловени от съвкупното влияние на четири центробежни сили: ръста на ксенофобията, кризата та еврото, несъстоятелната външна политика и слабото ръководство. Тези фактори се развиват паралелно, но по много опасен начин се свеждат към един общ знаменател – липсата на перспективна визия. В резултат, всички разногласия между членовете на ЕС, независимо от формите, които приемат, се свеждат до игра с нулева сума, т.е. отчаяна схватка, където са допустими всички средства стига да гарантират победата, която след това може да се представи през вътрешния електорат като голямо постижение, колкото и мизерен и разрушителен за общия европейски проект да е извоюваният по този начин политически капитал.

Преди три години, димът от подпалените цигански катуни в Италия беше предупреждение за очертаващите се проблеми пред европейския проект. Оттогава насам, на всички избори ксенофобските сили в Европа непрекъснато разширяват влиянието си (Швеция, Финландия, Великобритания и Унгария), паралелно усилвайки го там, където отдавна разполагат с утвърдени позиции (Италия, Франция, Холандия и Дания). Така те успешно се интегрират в политическия дискурс и дневния ред на всички държави от ЕС. Засилва се контролът по границите, въвеждат се нови ограничения на миграцията, затруднява се събирането на семействата, ограничава се достъпът до образование, социално и медицинско подпомагане. Нещо повече, както показва примерът с Тило Сарацин в Германия, мнозина са готови да прекрачат чертата, отделяща ксенофобията от откровения расизъм, позволяващ си да разсъждава за интелектуалната непълноценност на мюсюлманите например. Което доста напомня отношението на нацистите към евреите, чернокожите и славяните, като „полухора”. В резултат, днес, в разгара на икономическата криза, се поставят под съмнение фундаменталните ценности, върху които се гради самото европейска наследство: търпимостта и откритостта.

Талибани в ЙеменСтрахът от притока на чужденци е просто поразителен, имайки предвид, че не имигрантите са виновни за проблемите на Европа. Всъщност, нещата са точно обратните. Ако се примирим с доминиращите в почти всички части на континента настроения към мигрантите, това би означавало морално и политическо самоубийство. Защото, ако сегашната демографска тенденция не се промени, числеността на работоспособното население в Европа рязко ще намалее, което, на свой ред, ще повиши обема на социалните разходи за осигуряване на престарялото население. Европа би следвало да се погледне в огледалото на САЩ, които съумяха да интегрират мигрантите, пристигащи от всички краища на света и да създадат сравнително проспериращо общество. Европа обаче е по-склонна да си създава сложни измислени проблеми, които могат само да ускорят упадъка и.

Елементарното мислене и лозунгите, издигани от популистите-ксенофоби, не позволяват на мнозина да ги приемат на сериозно. Само че способността им да оказват влияние върху основните политически партии е голяма и продължава да нараства. За да бъде ограничен този процес, на редица правителства в ЕС би трябвало да се напомни за подписаните договори, а на държавите, поощряващи ксенофобията, да се налагат санкции, подобни на онези, налагани за игнориране правилата за бюджетния дефицит. Истината обаче е, че слабата реакция на европейските институции и правителства на експулсирането на румънските цигани от Франция, на ограниченията за медиите в Унгария, или на преследванията на нелегалните имигранти в Италия, не оставя особени надежди за това, че тези държави са в състояние да оказват позитивно влияние върху останалите членки на ЕС.

Краят на епохата на солидарност

Казват че кризата е виновна за всичко, но това не е съвсем вярно. Основната заплаха за ЕС не е кризата. Европа и преди е преживявала кризи и е излизала от тях по-силна. Така, в разгара на кризата от 80-те години на миналия век, под влияние на технологичния пробив, осъществен от САЩ и Япония, европейските държави решиха да се ориентират към качествен скок в интеграцията. По онова време европейските лидери съзнаваха ползата от премахването на препятстващите икономическия растеж прегради.

Днес, когато икономиката на Европа се сблъсква с множество сериозни и трудно разрешими проблеми (свързани, в частност, със застаряването на населението и загубата на конкурентоспособност), е налице широк консенсус за това, как точно те могат да бъдат преодолени. Затова реалният проблем следва да се търси другаде – в наличието на непримирими гледни точки относно това, защо и как се оказахме в криза и по какъв начин можем да излезем от нея. Така, редица държави, и на първо място Германия, смятат, че кризата е резултат от финансовата безотговорност на някои държави-членки на ЕС. По тази логика, европейските страни трябва просто да се примирят с необходимостта от сурови ограничителни мерки, които все повече се втвърдяват. Прокарването на това решение се съпровожда с морализаторство и снизходителни поучения, сякаш бюджетният дефицит или излишък може да се приеме за доказателство за моралното превъзходство или пък за непълноценността на цяла общност от хора. Мнозина вече не крият, че биха искали да живеят в „Европа на две скорости”, където акцентът се поставя не върху достойнствата, а върху културните и религиозни стереотипи: т.е. приема се, че има държави от „първа класа”, доблестни спасители на Европа, като почти всички изповядват протестантството, а има и „второкласни” (предимно католически или пък православни), които не заслужават доверие, трябва да бъдат контролирани, а пък ако се наложи – дори да бъдат изхвърлени от „общия европейски дом”.

Подобна интерпретация на кризата, застрашаваща Европа с разпад, следва категорично да бъде отхвърлена. Фактът, че в сходни ситуации се оказват и една толкова бедна държава, като Гърция, и толкова богата, като Ирландия – смятана за пионер в усилията за укрепване на корпоративната мощ, неолиберализма и отказа от държавно регулиране – изисква търсенето на по-адекватни обяснения. Истината е, че преживяваме криза на растежа, което е логичен етап от процеса на изграждане на валутен съюз. Наличието на обща валутна политика, ако е подкрепено и със съответните фискални мерки и регулиране във финансовата сфера, се оказва причина за различни видове дисбаланси, чието натрупване води до проблемите, с които се сблъскваме днес. В подобна ситуация, имайки предвид факта, че валутният съюз не предвиждаше създаването на механизми за реакция на такъв тип кризи, би било логично да дискутираме начините за усъвършенстване на валутния съюз, така че да функционира по-балансирано, да усъвършенстваме управлението му чрез въвеждането на нови инструменти и укрепване правомощията на неговите институции. Вместо да се върви към укрепване на съюза обаче, надделяват взаимоотношенията победител/загубил, като мнозина се възползват от създалата се ситуация за да натрапят собствения си икономически модел на останалите, сякаш всички държави са поставени в еднакви условия и могат да живея по едни и същи правила. Последица от това е, че в отсъствието на по-ефективни мерки, ние се обричаме на по-нататъшно задълбочаване на кризата. Междувременно, поправките и ограниченията, свързани със сегашния механизъм на отпускане на субсидии, само задълбочават кризата в някои страни-членки, вместо да ги измъкнат от нея. Ако продължим да вървим по този път, влошаването е неизбежно, тъй като, ако растежът не се възобнови и заетостта не нарасне в съвсем близко бъдеще, или обществата в засегнатите държави ще се разбунтуват срещу поправките и все по-непосилния дълг, или пък, при други обстоятелства, самите държави-кредиторки могат да се обединят за да изгонят от Еврозоната страните, изпитващи трудности с платежоспособността си. Но, ако това се случи, в очите на много европейци ЕС ще се превърне в това, което беше МВФ за много държави от Азия и Латинска Америка през 80-те и 90-те години на миналия век, т.е. инструмент за натрапване на определена икономическа идеология, лишена от каквато и да била легитимност, на която всички ще бъдат принудени да се подчинят просто поради липсата на друга алтернатива. При подобно развитие, в най-добрия случай, ЕС ще престане да представлява икономическо и социално цяло и ще се превърне просто в регулаторен орган, страдащ от липсата на демокрация и обща идентичност, чиято основна задача ще бъде да следи за макроикономическата стабилност.

ЕС, големият отсъстващ на световната сцена

Крахът на вътрешната солидарност е сериозен въпрос. Не по-малко сериозен факт обаче е неспособността на Европа да говори с един глас в съвременния свят. В качеството си на най-големия икономически и търговски блок на планетата и основен донор на помощ за развиващите се държави, разполагащ при това с мощна военна машина и инфраструктура за сигурност, Европа е в състояние да оказва само твърде фрагментарно въздействие върху хода на световните събития. В резултат от това, виждаме, как в отношенията си със САЩ, Русия или Китай, както и в действията си в Средиземноморския регион, Европа страда от недостиг на ясна визия и ефективност. Очевидно е, че нейната мощ не е толкова голяма за да и позволи да действа наравно с други свръхдържави, но истинският проблем на Европа е, че не може да действа решително, на базата на своята цялостност, дори и в средиземноморските „слабини”, където Бог и е дал възможност да бъде доминираща сила. Европа не разполага с подобаващото и влияние. Действията и са неефективни, дори в рамките на институции, като ООН, Г-20 или МВФ, където нейната политическа и икономическа тежест са огромни. Във всички тези международни организации участват много европейски страни, но обединена Европа отсъства. Две години след влизането в сила на Лисабонския договор, който трябваше да формулира нова ефективна външна политика, европейската външна политика е напълно парализирана. Реакцията на революциите в арабските държави, безусловно, се превърна в камъчето, способно да обърне колата. В продължение на десетилетия, ръководейки се от стремежа да защити интересите си в сферата на миграцията, енергетиката и сигурността, Европа подкрепяше съществуването на редица авторитарни и корумпирани режими, без да се ангажира с прокарването на демократичните ценности и спазването на човешките права. Но, когато, без каквато и да било помощ отвън, народите от региона се разбунтуваха, реакцията на Европа беше забавена, плаха и ленива, а лидерите и демонстрираха далеч по-голям интерес към защитата на икономическите си интереси и противодействие на наплива на мигранти, отколкото към осъществяването на демократични промени във въпросните държави. Тоест, отново станахме свидетели на опасно късогледство, защото успехът на демократизацията в арабските държави ще донесе такива икономически дивиденти, които оправдават всички недостатъци на нестабилността.

Все пак Европа, успя да избегне пропастта, в която би рухнала, ако на Кадафи бяха позволили да превземе Бенгази. Това би върнало ЕС към времената на Сребреница и би му нанесло непоправима морална и политическа вреда. Но, да не се самозаблуждаваме относно въстанието в Либия - макар че пропастта беше избегната, а Кадафи бе свален и убит, там, а и в целия Трети свят, има още много да се прави. ЕС следва да възстанови доверието към своята, поставена под въпрос, военна мощ, както и към външнополитическите си институции, които силно пострадаха от цялата тази история. Разочарованието от новите външнополитически институции и особено от действията на председателя на Съвета Херман ван Ромпой, върховният представител на ЕС по общата външна политика и политиката за сигурност Кетрин Аштън, както и от новосъздадената Европейска служба за външна дейност (EEAS) е толкова голямо, че европейските столици побързаха да се разграничат от тези институции, предпочитайки да работят поотделно и координирайки действията си, като заобикалят общоевропейските институции.

Надявахме се на сливането на общоевропейските и националните интереси, на сближаването на Брюксел с националните столици, но вместо това все по-често сме свидетели на търкания между тях. От една страна, съществува писмено формулирана общоевропейска външна политика, която обаче е лишена от каквато и да била реална сила. От друга страна, са налице редица мерки, спорадично предприемани от формираните на доброволна основа коалиции от национални правителства, използващи за целта собствените си ресурси. Ако „арабската пролет” беше протекла бързо и завършила благополучно, пропуските на Европа биха останали незабелязани. Много вероятно е обаче, че пътят на арабските държави към демокрацията ще се окаже изключително труден, като по него победите ще се редуват с поражения, а нестабилността и неопределеността спорадично ще нарастват. И, ако Европа се окаже разделена, тя ще бъде неспособна да упражни каквото и да било влияние, като неизбежно ще загуби външнополитическата си роля. Оставайки изолирана в Близкия Изток, унижавайки Турция с нежеланието си да я интегрира и изоставяйки на произвола на съдбата Средиземноморския регион, ЕС ще загуби доверието към себе си, като реална и активна политическа сила на световната сцена.

Бунтът на елитите

В течение на дълги години европейският проект се придвижваше напред благодарение на имплицитния консенсус между гражданите и елитите относно предимствата на интеграционния процес. Този консенсус обаче се разпадна по две причини. Преди всичко, самите граждани лишиха от доверието си европейските институции. Интеграционният процес засегна най-чувствителните страни на националното чувство – държавата на благоденствието и социалната политика. Икономическият, либерален и насочен към ограничаване и премахване на регулирането уклон в изграждането на обединена Европа доведе до политизацията и идеологизацията на проекта, който, както първоначално се предполагаше, трябваше да бъде оставен на грижите на експертите и бюрократите. Най-удивителното обаче е, че паралелно с бунта на масите, сме свидетели на феномен, който би могъл да се нарече „бунт на елитите”.

Вероятно най-яркият пример за този феномен е Германия. Съдейки по статистиката, 63% от жителите на страната вече не изпитват доверие към ЕС, а 53% не виждат бъдеще за Германия в него. Същото се отнася и за елита – в момент, когато обемът на немския износ за Китай всеки момент ще надхвърли този за Франция, Берлин започва все повече да възприема европейския юг като бреме за германския икономически растеж. Със смяната на поколенията изчезна и споменът за предаността към европейския проект. Само 38 от 662-та сегашни депутати в Бундестага са били в него и през 1989. Несъмнено, изправени сме пред една нова Германия. Имайки предвид нейната тежест и значимост, всяка промяна в тази страна ще окаже голямо влияние върху бъдещето на ЕС. И тъй като основната разлика между старата и новата Германия е недостатъчната и вяра в ЕС, днес тази страна е по-скоро генератор на недоверие и неувереност, отколкото на доверие, както беше преди. Най-важният елемент на европейския механизъм не функционира както трябва и няма с какво да бъде заменен. Франция не е в състояние да се справи с икономическите проблеми без моралната подкрепа на Германия (веднъж Париж вече се видя принуден да търси подкрепата на Лондон за да запълни пукнатината във външната политика на ЕС). Очевидно, Европа не може да върви напред без пълната подкрепа на процеса на европейската интеграция от страна на Германия. В отсъствието на немското „върховно командване” и при липсата на подходящи алтернативи, интеграционният процес е обречен на застой. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и на Европейския съвет Херман ван Ромпой, както и върховният представител на ЕС по общата външна политика и политиката за сигурност Кетрин Аштън, се изгубиха в европейската мъгла и не са в състояние да повишат глас и се опитат да сплотят онези привърженици на обединена Европа, които още вярват в този проект. Само Европейският парламент, от време на време, апелира към съвестта на европейците, осъждайки популистките ксенофобски прояви, и продължава да прокарва процеса на интеграция. Но само малцина депутати в него имат собствен глас и са готови да се обявят против собствените си правителства и националните си партии, когато обстоятелствата го изискват. В Германия, Франция и Италия, както и в много други страни, виждаме цяло поколение от изключително късогледи лидери, които не могат да разсъждават отвъд поредната предизборна кампания. Никой от тях не прави, нито пък говори нещо, което да е от полза за обединена Европа.

Заключение

С всеки изминал ден чувството, че Европа се разпада на части, непрекъснато се усилва. Възможно ли е това наистина да се случи? Отговорът е очевиден: да, разбира се, може. В края на краищата, ЕС е човешко изобретение, а не дар от небето. Необходимостта и полезността му оправдават неговото съществуване, но това няма да му попречи да изчезне. Този грандиозен проект беше създаден при стечението на редица благоприятни обстоятелства и стечението на неблагоприятни обстоятелства лесно може да го разруши, особено ако отговорните за съществуването му общности бягат от отговорностите си. Мнозина, предани на европейския проект хора, осъзнават, че опасността от разпускане на ЕС е съвършено реална и са силно обезпокоени от хода на събитията. В същото време те се боят, че песимистичните прогнози могат само да ускорят разпадането на Съюза. Но, когато всеки ден ставаме свидетели, как се нарушава всяко приличие, а олицетворяваните от обединена Европа ценности биват осмивани от надменните политици, безсрамно разпалващи опасенията на обикновените граждани, вече не можем да мълчим и трябва да дадем отпор на тези тенденции. Виждайки решимостта на противниците на обединена Европа да постигнат целта си, трудно можем да повярваме, че само оптимизмът е достатъчен за спасяването на европейския проект от призраците на упоритостта, егоизма и ксенофобията, които са обзели континента днес. Без равнозначен решителен и недвусмислен идеен отпор от наша страна, ЕС е обречен на неминуем крах.

----------------------------------------------------------------------

* Директор на мадридския клон на Европейския съвет за международни отношения

 
Powered by Tags for Joomla